Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов.
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Борислав Китов. Да му е честито! Всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа от днешния дневен ред да бъде проект за решение за разрешаване изпращането на невъоръжени офицери от Българската армия за военни наблюдатели в мисията на ООН за поддържане на мира в Етиопия и Еритрея.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 130 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Йордан Бакалов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за разрешаване
изпращането на невъоръжени офицери от
Българската армия за военни наблюдатели в
мисията на ООН за поддържане на мира в
Етиопия и Еритрея, № 102-03-2, внесен от
Министерския съвет на 12 февруари 2001 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на свое заседание на 21 февруари 2001 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането до 15 невъоръжени офицери от Българската армия за военни наблюдатели в мисията на ООН за поддържане на мира в Етиопия и Еритрея за срока на мисията, определен от Съвета за сигурност.
Становището на комисията е прието на 21 февруари 2001 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Чета проекта:
"Проект!
РЕШЕНИЕ
за разрешаване изпращането на невъоръжени офицери
от Българската армия за военни наблюдатели в
мисията на ООН за поддържане на мира в Етиопия и Еритрея

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Разрешава изпращането на 15 невъоръжени офицери от Българската армия за военни наблюдатели в мисията на ООН за поддържане на мира в Етиопия и Еритрея за срока на мисията, определен от Съвета за сигурност на ООН."
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 153 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 17.
Решението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вчера беше изнесено становището на водещата комисия. Имаше и изказване от името на вносителя - от заместник-министъра на правосъдието госпожа Златка Русева.
Кой желае да се изкаже по законопроекта?
Всъщност, разглеждаме само законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Ние очаквахме, че освен вносителя и неговите представители, тук ще чуем повече аргументи от депутати от мнозинството не за това, че предлаганите изменения са чак толкова много или чак толкова съществени като промяна в досегашния наказателно-процесуален режим, но за да се дадат допълнително аргументи за логиката на предлаганите изменения.
Аз искам тук да се изкажа не само и не толкова по някои от предлаганите разпоредби, колкото да поставим въпроса за опасения, които възникнаха сред юридическата общност и сред някои от звената на съдебната власт за съдбата, структурата на следствените органи. Такива предложения в официалния законопроект на Министерския съвет не са предложени, но те съществуват в някои от другите предложения. И съдейки по досегашната практика на това Народно събрание, не е изключено да се появят между първо и второ четене. Смятам, че на този въпрос е много важно да се отговори, защото той опира до организацията на правосъдието. Той интересува особено много и следствените органи, и следствените служби, за да могат те да се ориентират в задълженията си оттук нататък. И смятам, че ако не бъде даден такъв ясен отговор още по време на първо четене, това основателно ще засили опасенията и ще потвърди наличието на други намерения, които не са официално, нормативно изразени.
Напротив, ние смятаме, че в някои отношения трябва да се подобри сега съществуващият баланс между разпределението на задълженията на полицейските органи - тези, които извършват дознанието, по отношение на следствените органи. Ще посоча за пример, че полицейско разследване в момента се провежда по такива престъпления, като: приготовление за убийство, телесна повреда, блудство, грабеж, измама, престъпления против избирателите и политическите права. Списъкът не свършва дотук. Затова е необходимо да се постави този въпрос, за да бъдат както по-активно ангажирани следствените органи, така и да се повиши качеството на разследването в досъдебната фаза.
Освен това смятаме, че е необходимо да се предвиди съставянето на специален акт за образуване на полицейско производство. Защото сегашната разпоредба предвижда, че за такъв се смятат първите действия по разследването. На практика обаче това създава възможности за излишно удължаване на полицейското производство, а понякога и за антидатиране на първите действия по това разследване. Така смятаме, че не само ще се подобри правото на защита, но и ще се ускори производството.
Още веднъж има основание да се постави въпросът за случаите, в които е допустимо споразумението. Смятаме, че този кръг за някои от престъпленията, става дума за тежките, е основателно да бъде стеснен, което по-добре ще отчете интересите, специфичните мотиви, които има и пострадалият от престъплението, освен споразумяващите се страни в наказателния процес.
По отношение на конкретно предлаганите разпоредби в законопроекта на вносителя искам да обърна внимание само на два въпроса. С изменението на чл. 25, т. 1 от НПК се изваждат от кръга на случаите за отвод на съдии и съдебни заседатели тези случаи, в които те са участвали в състава на съда, постановил мерки за неотклонение. В някои от тези случаи обаче се налага съдът да се занимава и с доказателствата по делото, за да определи основателността на налаганите мерки. В тези случаи, когато съдът е взел едно или друго решение, това в определена степен влияе на мотивацията на съдиите при разглеждането на случая по същество. В много страни, сигурно знаете, има ясно разделение между съдебните органи, които се произнасят по мерките за неотклонение, и съда, който разглежда въпроса за самото престъпление, за виновността на извършителя. Условие за такова разграничение по редица причини в България поне засега не може да бъде направено, но поради същата причина е по-добре да се запази досегашният ред - това да бъде абсолютно основание, което да изключва съчетаването на един и същи съдебен състав, на един и същи съдия в произнасянето по тези два различни въпроса. Защото дори и в опита съдът да бъде обективен, всеки един е обвързан от преди изразено становище и съществува склонност, било то в полза или във вреда на обвиняемия, да се потвърждават вече произнесени решения.
В обществото особено е болезнен въпросът за мерките за неотклонение и дори, бих казал, очакванията на редица хора тези мерки в по-голяма степен да съдействат за противодействие на престъпността и корупцията, да се облекчи работата на полицейските и прокурорските органи, да се предотвратят случаите на отклоняване на лица в процеса на наказателното производство. Смятам обаче, че това, което се предлага от вносителя, като че ли не е най-добрият начин, който отразява многообразието на случаите, а именно предвиждането, че при обвинение за тежко умишлено престъпление, извършено, след като спрямо обвиняемия е предявено обвинение за друго тежко умишлено престъпление, задължително се налага мярка за неотклонение "задържане под стража". Смятам, че е по-добре да се използва опитът, който имат някои страни, да бъдат деференцирани престъпленията. Защото, ако става дума за убийства, грабежи, взломни кражби, т.е. за престъпления, които са свързани с пряко посегателство на личността и засягат в най-голяма степен нейните интереси, то тогава тази повторност може да доведе до налагането на такива мерки. Но невинаги обвинението за две различни престъпления трябва да води до създаване на един обективен механизъм за налагане на мерките за неотклонение. Освен това в тях може да се промени доказателствената тежест като се предвиди налагането на такава мярка и заедно с това винаги при определени обстоятелства, конкретно или общо посочени, лицето, спрямо което е наложена тази мярка, да има достатъчно средства за нейното обжалване, за да отчете тя многообразието на случаите и състоянието, в което се намират лицата.
Някои от другите изменения по-скоро детайлизират досегашната уредба, те нямат амбицията да въвеждат принципни изменения. Но поставям тези въпроси, за да бъдат те още веднъж обмислени и за да се избегне всякакво впечатление за фрагментарност и кампанийност на предприеманите мерки, за да може наистина да се отговори на очакванията на обществото, че мерките срещу престъпността и корупцията ще бъдат достатъчно категорични, но заедно с това те да бъдат напълно в съответствие с изискването за защита на правата и законните интереси на всички лица, не само на обвиняемите.
И накрая поставям един въпрос, който за съжаление остава нерешен в българския процес - както в наказателния, така и в гражданския. Той е свързан поне косвено с днешната политическа действителност. Като говоря за днешната действителност, нямам предвид днешния ден в буквалния смисъл, а това, което става през последните няколко години. Развиват се предварителни проверки. Развиват се предварителни следствия, които текат не месеци, които продължават години, а понякога много години, въпреки че в Наказателно-процесуалния кодекс е предвиден максималният срок на предварителното производство, който може да бъде определян от съответните прокурори като негови ръководители. Спрямо определени лица има повдигнати и предявени обвинения. В обществото има очакване да се даде ясен отговор дали много от тези лица, особено обвинени за тежки престъпления, наистина са извършили противозаконни деяния или не.
В политическата кампания много често се използват тези случаи, те се цитират понякога и поименно, но няма ясно произнасяне нито от органите на предварителното следствие, нито от съда. Защото много от тези дела дори не стигат до съда. И ние трябва да помислим дали във връзка с тези или със следващи изменения да бъдат поставени някакви абсолютни срокове. След като на едно лице е предявено обвинение, след като са изтекли срокове, които се смятат за достатъчни, разумни, това дело или трябва да бъде внесено в съда за неговото решаване, или то трябва да бъде прекратено. Точно това силно подронва доверието към съдебната власт и точно с това най-често са политическите злоупотреби. Или на някого е много по-удобно вместо спрямо тези лица да има едно окончателно произнасяне, което да даде квалификация на техните деяния, независимо каква е тя според съществуващите обстоятелства, като че ли се оказва по-удобно тези случаи да бъдат държани на входа на съдебния процес, ако мога така да се изразя, и политиците да дават квалификация, а не магистратите и съдебната власт. Затова моят призив е, ако наистина има реални намерения за противодействие на престъпността и корупцията, по тези въпроси също да се помисли, за да се намали неефективността на съдебната власт и за да намалеят прекалените злоупотреби с използването на различни юридически казуси, особено наказателни, за политически цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Юрий Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз лично недоумявам безпокойството на колегата Стоилов, че при разглеждането на предложената преди второ четене в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията могат да се получат и други предложения, които биха били не от полза за тази промяна. Нещо повече, би трябвало да се възприемат и допълнително направените предложения с оглед на това действително да извършим една законодателна промяна по-бързо и по-целесъобразно с оглед на това да задействат мерките за борба срещу престъпността колкото се може по-бързо.
В крайна сметка ние, групата вносители на законопроекта за изменение и допълнение на НПК, го оттеглихме точно с тази цел - да направим предложенията си между първо и второ четене, които да влязат в общия законопроект много по-бързо.
Но аз искам да се спра на някои от тях, за да се проумее и характерът на предложеното от нас.
Полицейското производство вече е механизъм, който изпитва известни затруднения в практиката, но то се дължи повече на субективния фактор, отколкото на обективните материално или процесуалноправни правила. С изменението и допълнението, което предлагаме на НПК, ми се ще да регламентираме по-добре конституционно установеното право на уличеното лице, което е привлечено към наказателна отговорност в полицейското производство. В този аспект просто се налага неговият процесуален статут да се изравни с правното положение на обвиняемия в производството по наказателните дела. Тук трябва да намерят място разпоредбите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, съобразно която уличеното лице има право незабавно да бъде информирано за причините и характера на обвинението срещу него. Каквито са възможностите на обвиняемия в наказателното производство, така и при полицейското разследване уличеното лице трябва да се запознава с материалите по делото, да прави извлечения, искания, възражения по целия събран и събиран доказателствен материал.
Неоснователни са съмненията, че с исканото изменение на чл. 152а, а именно мярката за неотклонение задържане под стража до съдебното производство се взема, изменя и отменя само от прокурора и с това се целяло отново съсредоточаване на повече разпоредителни права в прокурорската институция. Ни най-малко! Обаче в глава двадесет и втора, раздел ll и раздел V от НПК се създава и една първична правна уредба за екстрадация и правна помощ за нуждите на Международния съд. Това произтича от обстоятелството, че Международният съд е създаден с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в която организация Република България участва от позициите на правова държава на гражданско общество. И в този смисъл ние сме длъжни да въведем съответната правна регламентация в действащия НПК, с което ще подчертаем позицията си на законодатели, които желаят да хармонизират обективното ни право с европейското и същевременно да покажем съпричастността си към необходимостта да бъде реализирана отговорността на лица, чиито престъпления са предмет на разглеждане от международния съд. Примерно на лица от съседна Югославия. В крайна сметка тези изменения и допълнения са мотивирани от единствената цел да направим по-ясни правилата, за да очакваме по-ефективни действия.
Същевременно ще подчертая едно-две от измененията, предложени от Министерския съвет, върху които колегата Стоилов не се спря. Първото изменение, в чл. 22а, което е свързано с наказателното производство - да продължи независимо от това, че някой от извършителите не е открит или е изпаднал примерно в разстройство на разума. Що се отнася до останалите, по отношение на тях наказателното производство следва да продължава. С това изменение според мен се дава възможност на съда да не се крие зад една процесуална норма и фактически да сме пред лицето на отказ от съдопроизводство.
Същевременно изменението в чл. 149, което дава един по-засилен контрол върху мярката за неотклонение подписка, а именно лицето да не напуска адреса на местоживеене, да се уведомява районното полицейско управление, да се подписва в определен от седмицата срок. Разбира се, всичко това да бъде регламентирано със заповед на министъра на вътрешните работи.
Не е без значение и предлаганото изменение в чл. 222, където се цели въвеждане на контрол върху срочността на разследването, в който случай с вече предвидения 15-дневен срок преди изтичане на срока следователят може да поиска от окръжния прокурор удължаване на следствието, но не повече от шест месеца и респективно от главния прокурор, който може да даде удължаване на следствените действия не повече от девет месеца.
На мен все ми се струва, че изказаните становища от Парламентарната група на Демократичната левица в хода на дебатите по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, а и по законопроекта за изменение и допълнение на НПК тя категорично не желае каквито и да било законодателни промени и то бързи. Все ми се струва, че по този начин се цели да се направи всичко възможно да се запази уютът на престъпниците, за да се поддържа напрежение в обществото. Иначе как по друг начин бихме си обяснили недоволството от каквато и да било промяна в какъвто и да било законов текст, когато се предлага в случая от Министерския съвет? Това ли е съпричастността ни да вземем колкото се може по-бързи законодателни мерки в борбата с престъпността, питам се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Юнишев, Вие отново правите един законодателен парадокс. Имате внесен законопроект - Вие и група народни представители, и на Министерския съвет. Изтегляте си единия и сега ни казвате, че между първо и второ четене отново ще ни го пробутате. Извинявайте за думата, но е точно така. Вашият законопроект е три пъти по-голям по обем и много по-съществен от този на Министерския съвет. Вие предвиждате следствието да мине към прокуратурата; вие предвиждате вече мерките за неотклонение да не се вземат от съда, а от прокурора. Тъкмо обратното говорехте преди една година от тази трибуна. Това е противоконституционно! Как може един цял законопроект, толкова съществен, практически да минава на едно четене, след като всеки законопроект трябва да бъде приет на първо и второ четене?
И Ви питам кога говорехте истината от тази трибуна - преди една година или сега? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Юнишев, аз откровено Ви казвам, че не мога да бъда вещ във въпросите, които сега разисквате, но снощи гледах шоуто на Слави Трифонов и госпожа Рени Цанова каза нещо, което ме впечатли - че и двата законопроекта, които внасяте, са интелектуална немощ в правото. А тя е избрана за адвокат номер едно на годината не от други, а от потърпевшите, от тези, които са в местата за неотклонение. Значи тя има признанието на добър юрист. И след като тя оценява, че тези законопроекти са интелектуална немощ, как аз да се съглася, че Вие ни предлагате една добра материя? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз не зная от позицията на каква интелектуална мощ го е казала колежката Цанова. Не съм я слушал. Доверявам ви се. Но бъдете убеден, че тези законопроекти имат много повече достойнства от онези, които сте предлагали персонално Вие.
Що се отнася до казаното от господин Корнезов. Да, господин Корнезов, аз бих сравнил боледуването на обществото ни сега, с боледуването на един организъм. И няма нищо лошо, когато при лечението му се връщаме към старата медикаментозна интервенция, която ще се окаже много по-полезна, отколкото онази, която сме експериментирали в хода на лечението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да вземе думата?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз нямах намерение да се изказвам, но твърде предизвикателно прозвучаха думите на народния представител и уважаван колега Юнишев.
Той спести на аудиторията това, че законопроектът на Демократичната левица не беше допуснат до разглеждане в пленарната зала. Защото там наистина има няколко реални предложения за усъвършенстване на Наказателно-процесуалния кодекс. Но и в коментара си той бяга от тези предложения, защото са неудобни
На първо място, ние предлагаме категорично и в духа пак на Европейската конвенция... Явно той отива да пуши, тия работи толкова го интересуват. В духа на Европейската конвенция да има акт за образуване при започване на полицейското производство, което Янаки Стоилов изрично подчерта.
Сега в момента какво става в МВР? Тези хора, които нямат особена квалификация, започват някакви действия, които не могат да се включат в никаква процесуална форма, която пък да гарантира на лицето, срещу което се извършва правото на защита. По този въпрос няма нищо в правителствения законопроект.
Що се отнася до законопроектите, господин Нешев, които господин Юнишев внася, той трети или четвърти път само тая година внася или изнася. Те са една група внасящо-изнасящи законопроекти на народни представители. За тях правото на законодателна инициатива е нещо, така, с което се отнасят твърде фриволно и много често обслужват някой или после си променят мнението за 24 часа. По Нова година имаше внесен един законопроект пак за НПК. Изтеглиха го, пак го внесоха. Но за съжаление, всъщност не за съжаление, това все пак е конституционно право. Правото включително и на парламентарно поведение, отговарящо на изискванията на един парламент, е също конституционно право. Такова всъщност е и конституционното право на глупост.
Що се отнася до направените предложения, не може да се избяга от чувството, че те са твърде - търся подходящата дума и е доста трудно - хвърлящи прах по отношение на едни реални мерки. Аз съзнавам затруднението на вносителите в такава обстановка те да предложат едни бързи мерки. Ами бързи мерки са като децата на бързата кучка. Такива са и тези мерки.
Какво е направено? Взета е мярката подписка, която в момента е описана с едно изречение, и каква е целта на тая мярка. Целта е лицето да бъде на разположение на следствените органи, за да се извършват следствени действия, а не е целта в пет алинеи да се разпише, че ще ходи всяка седмица в определен ден и час да се разписва в полицейското управление. За съжаление, една такава мярка ни е позната от едни по-други времена - и преди 9 септември, и след 9 септември.
РЕПЛИКА ОТ СДС: И преди 9 септември.
МИХАИЛ МИКОВ: А, и преди 9-и са ходили доста. Поразпитайте, Вие сте по-възрастен от мен, по трябва да имате спомени.
Какъв е смисълът на подписката като мярка за едно неотклонение? Обясних го. Когато едно лице се отклони от местоживеенето си, автоматически, ама автоматически мярката се заменя с по-тежката - задържане под стража. Може да се отиде към вариант - домашен арест. Тоест, самото подписване ще се превръща в тормоз за лицата, които трябва да бъдат осигурени за провеждане на следствените действия, и няма да доведе до никакъв ефект. Ако това лице е решило да се отклони и да не сътрудничи на следствието, ами това, че се подписва един път седмично в полицейското управление в ден и час, определен в заповед или инструкция на вътрешния министър, редът и всичко, и книги ще се завеждат, никак няма да му попречи да вземе самолета и да замине за ЮАР, ако не му е отнет паспортът.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо за ЮАР?
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, не за ЮАР, а за Югославия, да речем, че е по-близо.
Така че тая мярка е един законодателен прах по отношение на обществеността.
Минаваме към следващата мярка. Създава се едно ново основание за налагане на мярката задържане под стража, имам предвид чл. 152, ал. 2. За да сме наясно за какво става въпрос, ние трябва да сме наясно преди всичко за досегашния текст, който предвижда също известна доза автоматизъм при определени предпоставки. Тоест, налага се мярката задържане под стража, ако има реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. И тук предпоставките са: обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив или повторност. Хипотезите се припокриват с предложената. Защото при опасния рецидив трябва да е за друго тежко, само че там е по Наказателния кодекс.
Обвиненията за тежко умишлено не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено и обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко престъпление. Сега се въвежда нова хипотеза - две незавършени обвинения. Ето, това е бисерът, който е измислен от вносителя. И две незавършени обвинения, неприключени с влязла в сила присъда, нито едно от тях, без това по никой начин да променя смисъла на мерките за неотклонение.
В печата се появиха доста приказки по тая тема. Че, като се въведел тоя текст за две обвинения, а има дела, при които обвинението не приключва по 4, 5, 6 години, щели сме да ограничим тежките престъпници, които извършват престъпления, когато има повдигнато обвинение.
Уважаеми дами и господа, целта на мерките за неотклонение не е да се ограничават престъпниците, а да се осигури провеждането на наказателния процес. Ако наистина искате обаче да решите тоя проблем, то вие трябва да подходите по друг начин - изрично да изброите видовете престъпления. Да става въпрос за тия престъпления против половата неприкосновеност, насилническите престъпления. Тоест, тесен кръг от престъпления от Наказателния кодекс, за които тези мерки могат да се превърнат освен в средство за осигуряване на следствието и в някакво квазисредство за ограничаване на лицето да върши престъпления, докато му се наложи присъда и бъде настанено в педетенциарно заведение. Ето, аз ви предлагам тоя подход и помислете сериозно за второ четене. Защото не всички тежки престъпления по Наказателния кодекс непременно извършилите ги излизат преди да са осъдени и вършат полови престъпления - имам предвид изнасилвания, за да съм по-ясен - или грабежи, или хулиганство, или тежки телесни повреди. Има цял кръг от престъпления икономически, престъпления стопански, при които престъпниците се отличават с една изключително висока степен на интелигентност. Тоест, вие вземате повод от насилствената престъпност и го ползвате за законодателна промяна ей така, въобще. Ама има голяма разлика между едното и другото

И най-накрая, писа се и в печата, дано сте го прочели, това много сериозно крие опасности за засягане на права на лица, които не са осъдени с влязла в сила присъда, колкото и перфектни да са българските обвинители и колкото никой да няма съмнения в прецизността на техните обвинения. Това е за мерките.
По отношение на чл. 158 се създава една нова ал. 9. Аз не знам дали сте я консултирали с адвокати. Между вас има адвокати, помислете го и вие, консултирайте се и с Адвокатската колегия, вие искате да превърнете защитниците в призовкари.
"(9) При изрично заявено съгласие на обвиняемия, гражданският ищец, гражданският ответник, частният обвинител или частният тъжител връчването може да стане чрез техните защитници или повереници."
Лицето, което не е задържано в предварителния арест, казва: ще ми пращате призовката чрез моя адвокат. Ама, никой не пита адвоката съгласен ли е да се превръща в призовкар.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Ти бил ли си адвокат?
МИХАИЛ МИКОВ: Аз адвокат не съм бил, ама, поговорете Вие с колегите-адвокати, те няма да приемат едно такова решение. Не превръщайте адвокатите в призовкари, поради негодността на МВР, на службите за съдебно призоваване да си вършат работата. Разберете, това няма да се приеме добре от колегията.
И по отношение на чл. 191, ал. 1. С оглед практиката на дълго протакане на предварителните проверки в България, с оглед използването на тази практика много често изкарването на информация от нея за политически цели е твърде опасна и досега действащата редакция на чл. 191, и сегашната редакция, която се предлага. Да не говорим, че и в сега действащия текст, и в предлагания са включени едни други административни органи, неописани лимитивно, които могат да вършат предварителни проверки.
Дами и господа, става въпрос за Наказателно-процесуалния кодекс. Дайте, ако все пак приемете този текст, вземете и опишете кои са тези други административни органи, за да знаят българските граждани кой може да прави предварителна проверка. Ясно е, че следователите могат, съответните органи на МВР - по тази тема ще кажа няколко думи след малко, и други административни органи в случаите, предвидени в закона. Ами, щом са предвидени в някой закон, ще ги запишем тук в НПК. Утре ще дойде някой административен орган да ми прави проверка и аз като не съм чел в закона той има ли право или няма право, въобще аз смятам, че едно разширяване на кръга от органи, които могат да правят предварителни проверки, трябва да става винаги и само в порядъка на изключение. Предварителните проверки трябва да се вършат обикновено от органите, които провеждат и следствените действия. Защото смисълът на предварителните проверки, дами и господа, е единствено и само за нуждите на разследването - да види прокурорът има ли основание да започне предварителното производство, да види следователят има ли основания за това, а не да се точат тези предварителни проверки по 2-3 години, да се тормозят едни или други лица и то от органи, забележете, административни по своя характер. Нека да ограничим тази практика, защото тя може да бъде развита в едни крайности, пак казвам, с доста неприятни аналози в нашето минало, пък и не само нашето, а и в чужбина. Имам предвид по на изток от нас.
И накрая. Предлаганите изменения няма да постигнат почти нищо по отношение на борбата с престъпността. Те имат козметичен характер, не решават онези същностни проблеми, които бяха поставени тук в дискусията, в няколкото дебата, провели се във връзка с престъпността. Не се дава отговор на това узрял ли е вносителят да преразгледа, и въобще народното представителство, позицията по отношение на съдебното споразумение. Ако нямате представа, минете през някой районен съд, препоръчвам ви, или районна прокуратура, за да видите как се правят тези споразумения на бланки, как се превръща в константна практика, а в същото време се говори за неотвратимост на наказанието. И тук вие завишавате и завишавате санкциите и кого заблуждавате? Хората виждат реалните резултати, реалното състояние на престъпността и реалните резултати от борбата с нея.
Тези мерки в този им вид не показват разбиране, философия за проблемите.
Ето и Вие, господин Юнишев, казахте преди малко, че има някои проблеми с полицейското разследване. Изпитва някои затруднения, но не заради законите, а заради субективния фактор. Как да не е заради законите? Нямате ли идея да внесем и да ограничим критериите, по които ще се определят лицата вътре в МВР, които да се занимават с полицейско разследване - образователен ценз, практически стаж, специализирано обучение - три критерия, които, ако се приложат, ще бъде по-лесно и на министъра да отсее тези, които стават да вършат полицейско разследване, и тези, които не стават.
Мерките в тази насока вие ги виждате като прехвърлите топката сега при прокурорите. Да, прокурорът ще получи още власт, доколкото все пак следователят е магистрат и някак си е по-трудно да кажеш, че прокурорът ще ръководи директно действията му, има някаква самостоятелност, сега ще подчините полицаите, които разследват, на прокурорите. Вярно е, че тях повече ще ги слушат, ама вие представяте ли си да се юрнат прокурорите от районната или градската прокуратура да им седят на главата, за да ги обучават? Да ги обучават как се извършва разпит на обвиняем, без да се наруши НПК, да ги обучават как се извършват определени следствени действия, как се закрепват доказателствата и доказателствените средства, за да могат да бъдат ползвани в един процес. Могат ли прокурорите и това да вършат? Тоест, резултатът от полицейското разследване само с това, че формално ще бъдат подчинени тези хора на прокуратурата, ще бъде никакъв. Единствено ще има прокурорски надзор върху някои специални преписки по някакви, може би, не знам какви мотиви.
Що се отнася до вашия законопроект и признаването на римската юрисдикция, може би е добре едно такова решение, само че не знам дали сте си задали въпроса: защо американците не признават римската юрисдикция? Защо още не са я признали? И защо тук ние надскачаме американците? Много интересен въпрос!
Приключвам дотук. С интерес ще очаквам мнения и предложения. Ние ще направим реални предложения за второ четене, а не такива, които само симулират законодателни решения в борбата с престъпността. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика думата има господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин Миков, аз съм убеден, че на Вас Ви беше известно намерението за промяна в наказателноправната материя далеч преди да бъдат проведени дебатите за мерките срещу престъпността. Вие, както и господин Стоилов, работите в тази област - наказателноправната теория и извън рамките на Народното събрание. Защо в крайна сметка Вие самият направихте едни спешни кратки предложения, свързани само с изменението на НК, а по НПК не виждам Ваш законопроект? И в крайна сметка онези ценни идеи, с които развихте най-вече критичната си теза, ще материализирате ли в полезни предложения, но глобални предложения, които да бъдат разгледани между първо и второ четене по този законопроект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Юнишев, ако Вие внимателно или дори бегло разглеждате материалите, които всяка сутрин се раздават на масите пред залата, бихте открили сред тях законопроект с вх. № 154-01-28 за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и от него и от неговите мотиви бихте могли да се запознаете с някои от тези неща, за които Ви казах преди малко.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Конкретно по този материал.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, по част и от тази материя, отнасяща се за полицейското разследване. Но понеже в комисията Вие отказахте да разгледате нашите законопроекти и казахте, че ще ги разглеждате на 17 май, че тогава ще насрочите заседание на комисията. Подходът на мнозинството е такъв, че то не допуска, че някой друг може да участва в тези спешни мерки за противодействие на престъпността, затова не са достигнали и до Вас нашите идеи.
Но аз, пак ви казвам, друг подход имаше за изработването на тези мерки. Но явно това мнозинство не е способно на този друг подход. Ще има друг парламент, ще има друго мнозинство. Дано то да намери обществения, политическия и парламентарния консенсус при решаването на такива обществено болезнени въпроси, какъвто е борбата с престъпността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз смятам, че наистина представеният на нашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс идва да даде отговор на едни обществени очаквания, едни обществени очаквания, насочени към това да стане по-ефективна борбата с престъпността, нещо, което трябва да бъде цел на всички ни и аз не се съмнявам, че всички тук имаме това желание.
Взимайки отношение към предложенията и към досегашните изказвания, аз ще си позволя накратко да информирам Народното събрание за вчерашното заседание на така наречената комисия "Антимафия", посветено на тази материя, на което заседание бяха поканени и присъстваха министърът на вътрешните работи, заместник-министър, главният секретар, министърът на правосъдието и заместник-министър, главният прокурор, прокурорите на Софийската апелативна, Софийската окръжна, Софийската градска и Софийската районна прокуратура, председателят на Върховния касационен съд, председателите на Софийския апелативен съд, Софийския окръжен съд, Софийския градски съд и Софийския районен съд и като представители на следствието - директорът на Специализираната следствена служба, директорът на Софийската градска следствена служба и заместник-директорът на Софийската окръжна следствена служба.
За мен това беше една полезна среща. Бяха изнесени редица цифри, беше направен анализ на досегашната дейност. В предложения законопроект се засягат въпросите на полицейското дознание. Аз съм съгласен с колегата Миков, че наистина добре ще бъде да има един ясен начален акт на започване на полицейското дознание. Удовлетворен съм от изказването на председателката на Софийски районен съд и нейната преценка, че при всичките трудности полицейското дознание е започнало да работи добре, макар че има какво да се желае. Проблемът там е, че в момента са натоварени 11 хил. полицаи от Национална служба "Полиция" и Национална служба "Гранична полиция" да извършват дознание, нещо, което затруднява работата и на полицията, защото тя е възпрепятствана да извършва пряката си оперативна дейност, затруднена е и прокуратурата да контактува с толкова голям брой и дори неизвестни на нея дознатели. Бяха дадени уверения, че този въпрос ще бъде преразгледан наистина така, както беше първоначалният замисъл - съществуващите помощник-следователи, около 700 на брой, които минаха на работа в системата на МВР, да поемат дознанието и с полицейско дознание да се занимават малко на брой, но добре подготвени полицейски служители.
По отношение на следствието. Данните бяха съвсем ограничени, защото, както споменах, те са от специализираната следствена служба и другите две - окръжна и градска - следствени служби в София. Но данните за мен са интересни и аз затова смятам, че промените, които са в законопроекта на Министерския съвет, които се надявам, че ще бъдат допълнени и доразвити между първо и второ четене от някои положения в оттегления законопроект на колегата Юрий Юнишев и група народни представители, ще помогне наистина да се подобрят нещата.
Какво е положението например в Софийската окръжна следствена служба? За 2000 г. са образувани над 4 хил. следствени дела, а са върнати за доразследване над 1700. На един следовател се падат средногодишно по 55 следствени дела. Закръглявам цифрите. За мен особено цифрата на върнатите за доразследване следствени дела, което почти изцяло се прави от наблюдаващия прокурор, означава лошо сработване между следствието и прокуратурата. С това, което засегна господин Миков, аз не съм съгласен. Струва ми се, че поначало следствието работи под надзора на прокуратурата. Колкото по-тясна е тази връзка, толкова по-успешни ще бъдат следствените действия, за да не се стига до връщане за доразследване от прокурор тогава, когато за много допуснати нарушения или за да се избегне допускането на нарушения това може да стане при един тесен контакт между прокуратурата и следствието.
Затова тези положения, които бяха залегнали в оттегления законопроект на колегата Юрий Юнишев и групата народни представители, не е за подчиняване на следствието на прокуратурата, но за един по-тесен контакт, за едно ръководство от страна на прокуратурата - дори и методическо - в това няма нищо лошо. Това ще бъде само полезно. Аз смятам, че то следва да бъде подкрепено.
Какво е положението в Специализираната следствена служба? Средно на следовател се падат годишно 6,7 дела. На месец по-малко от половин следствено дело. Всъщност ние сме свидетели на едно голямо затлачване, което именно се беше получило по отношение на по-важните дела. Тук съм съгласен с колегата Миков и с колегата Янаки Стоилов, че е недопустимо следствия да траят по 5, 6, 7, 8 години при съвсем други и то кратки срокове в НПК. На това трябва да се сложи край. Но на това може да се сложи край наистина при по-добро взаимодействие. Да бъде освободено следствието от извършване на ненужни следствени действия.
Моето лично виждане, което се базира на данни, до които съм се добирал, е, че има случаи, в които определен следовател, когато не иска да свърши дадено дело, той непрекъснато си намира каква работа да върши, натрупва огромен материал, без да има никакъв резултат.


За пример мога да дам почти всичките дела срещу финансовите пирамиди. Беше прието по-рано, че когато има една финансова пирамида, завършваща на върха обикновено с едно лице, дали то се казва Иво Недялков, дали е Майкъл Капустин, дали е друго, което е ограбило всичките вложители, трябвало да бъдат разпитани непременно всички вложители в тази пирамида. Това са, да кажем, в единия случай 8 хил. души. Всеки един да кажел колко пари той бил внесъл и колко пари един вид от него са отнети, за да може да приключи следствието. Това е един абсурд! Едно абсолютно ненужно затлачване на следствието.
Не дай си Боже, ако някога председателят на Държавната спестовна каса направи същото, Държавната спестовна каса има 8 млн. вложители. Всички те ли ще бъдат разпитвани? И то при положение, че всеки свидетел, разпитан от следствието, трябва отново да бъде разпитан от съда.
Това са абсурди! Това беше наистина желание да не приключват тези дела. И затова от 1993, 1994 и следващите години те си стояха в едно замразено състояние с по 100-200-300 тома следствен материал, от който почти никаква полза няма, или много съмнителна полза.
Ето защо на мен ми се струва, че част от тези мерки, които се предвиждат тук, трябва да ги подкрепим и то с убеденост.
Вие знаете какво се беше получило, когато променихме НПК и въведохме полицейското дознание. Седемдесет и пет хиляди висящи следствени дела, от всичките следствени служби - 28 на брой в страната, плюс Специализираната следствена служба изсипаха на полицейското дознание. А това бяха дела, някои започнали през 1990, 1991 и следващите години.
С този стил на действие наистина всички ние и следствието трябва да се раздели.
По отношение мерките за неотклонение.
Аз не съм съгласен с колегата Миков. Той цитира, но цитира непълно и не съвсем коректно създаването на нова ал. 3 в чл. 152. Тоест предвижда се мярка за неотклонение задържане под стража, когато обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено, след като спрямо обвиняемия е предявено обвинение за друго тежко умишлено престъпление.
Ами, ние също имаме случаи с висящи по 3, по 5, даже в днешните вестници пише за някакъв извършител, ако не се лъжа от Кюстендил, може да бъркам, с 43 висящи следствия. Същият е на свобода и извършва нови престъпления.
Вярно е, че ако се изходи от наименованието "мярка за неотклонение", тя е предвидена преди всичко да се осигури участието, присъствието на едно обвиняемо лице или на един подсъдим в течение на предварителното производство или до съдебното разследване и в процеса. Но ако изходим от основанията кога, да кажем, се налага мярка за неотклонение задържане под стража, ще видим, че целта на законодателя е именно да се осуети извършването и на ново престъпление. Защото сегашният текст, цитирам по памет, е, че мярка за неотклонение задържане под стража се налага при извършване на тежко умишлено престъпление, когато има опасност лицето да се отклони и когато има опасност да извърши ново престъпление. Ами, тогава, когато едно лице е извършило досега няколко престъпления, дори и да има незавършени следствия, може ли съдът да приеме, че няма опасност то да извърши ново престъпление?
Бяха дадени конкретни примери. Лице, което е заловено, чужд гражданин, без даже адрес в страната, заловено след извършване на престъпление, когато е издирвано, на аерогарата при опит да напусне страната. Съдът му отменя мярката за неотклонение задържане под стража с мотиви, че то е имало постоянен адрес, а то изобщо няма адрес, и нямало опасност да напусне страната.
Знаете този, за мен наистина скандален случай, с четирите лица, заловени с 52 кг наркотик - едно престъпление и едно явление, което не може да не тревожи всички ни. Защото наистина и заради промените в положението вътре в престъпния свят България вече се превърна от една страна на наркотрафик, в една страна на наркопазар. Оказва се, че вече големите наркотрафиканти не плащат в пари, а плащат с дрога. И този, който пренася дрогата, като получи дрога, той самият търси вече пазар на "заплатата си". И оттам идва наистина едно рязко увеличение на употребата на наркотици в България.
Ние знаем какво сурово законодателство има в много страни по света срещу употребата, особено срещу разпространението на наркотици. Не може хора, заловени с 52 кг наркотик, ти да ги освободиш. И то извършили и второ престъпление, защото в медиите беше изтекло, че същите тези хора се опитали с една немалка сума чужда валута да подкупят полицаите, които ги бяха заловили, или митничарите, може би бъркам.
Затова не трябва ние все да се страхуваме, че една или друга по-сурова мярка засяга правата на хората. Правата на хората трябва да бъдат спазвани в рамките на Конституцията. Но ние трябва да спазваме преди всичко правата на обикновените хора. Правата на престъпниците трябва да бъдат спазвани в рамките на закона. Но не винаги да ни е мъчно за престъпниците. Аз не мога да не се възмутя, преди няколко дни в един ежедневник с голям тираж на първа страница имаше заглавие с много едри букви: "Ще бърникат в колите ни за наркотици". Защото митничарите щели да правят и такива проверки. Ами ще бърникат! И не само в колите!
Когато има сигнали за притежаване, за разпространяване на наркотици, ние на чия страна заставаме? Да не се действа срещу престъпниците, да се пазят техните права, сакън държавен орган да не започне да бърника в техните коли, или обратното?
Когато колегата Миков се притеснява кои ще бъдат тези други административни органи по чл. 191, ал. 1 в предлаганото изменение, които ще извършат предварителна проверка, изрично е казано, "предвидено в закона".
Не само в този закон. Ами, ние имаме митнически закон. Митническите служители също имат право на една предварителна проверка и могат да бъдат натоварени да извършат предварителна проверка. И то, забележете, по разпореждане и под ръководството на прокурора. Каква по-силна гаранция от това?
Ние имаме Данъчен процесуален кодекс. Данъчните служители имат право да извършат предварителна данъчна проверка. Ако се установи престъпление, ще бъде образувано следствие. Ако не се установи, нещата спират дотук.
Така че не мога да приеме за основателни такива притеснения.
Пак за мерките за неотклонение. Това е един от съществените въпроси. Например, аз поставих вчера въпрос на присъстващите, но не получих отговор. След като наистина втората цел на законодателя е едно лице, за което се предполага, че е извършило престъпление, или дори е установено, че е извършило престъпление, да му бъде наложена такава мярка за неотклонение, която да не допусне то да извърши ново престъпление, защо мярката за неотклонение "задържане под стража" обикновено се заменя с парична гаранция, а не с домашен арест?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това е друго.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: И за мен е много по-ефикасно, ако съдът приеме, че мярка за неотклонение "задържане под стража", тя наистина е най-тежката мярка, наистина ограничава свободата на индивида.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Домашен арест.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо, примерно казано, на един такъв човек, извършил няколко престъпления, с няколко висящи дела, изведнъж се променя мярката за неотклонение, под гаранция, вместо "под домашен арест"? И така не бихме стигнали до тези наистина скандални случаи. Ами, вземете Барона. Днес отново четем при цялото му нахалство и наистина при мудността на следствието и на правораздавателните органи, че той още не е осъден, едва ли не пресата се възмущава, че прокурор му отказал да го пусне да замине в чужбина.
Само да припомня, за Барона беше променена мярката му за неотклонение, за да може да си лекува челюстта. Излиза на свобода, но изобщо не си лекува челюстта, сигурно изобщо не е имало и нужда да я лекува. И вместо да му бъде даден срок, ако има нужда да се лекува и ако това лечение не може да бъде осъществено в специализираните болнични заведения, да кажем - болницата на МВР, ако в тримесечен срок не започне да се лекува, да си го приберат отново, за да не извършва нови престъпления.
Ами, случаят със Златистия? Мярката за неотклонение беше променена, ако си спомняте, защото имал частична парализа на долните крайници! Беше заловен да бракониерства, и четири полицаи, тичайки след него, не можаха да го настигнах. И продължава да си е на свобода. (Реплика от блока на СДС: "Парализиран!")
Парализиран, да, само че надбягва всеки полицай!
Ето затова аз считам, че предлаганите промени, разбира се, могат да бъдат допълвани. И аз наистина отправям един призив и към колегата Миков, и към другите юристи от парламентарните групи на Демократичната левица, на ОНС, на Евролевицата, да бъдат допълнени, да бъдат подобрени, но не да бъдат отричани предлаганите, затова защото веднага се добива впечатление, че наистина има политически сили, които, от една страна са разтревожени от ръста на престъпността, желаят тя да бъде ограничавана, да бъде стеснявано нейното действие, но всеки път, когато се предложат мерки, те казват: това е само камуфлаж, това е хвърляне на прах в очите, трябва да се вземат други мерки. Добре, дайте тези други мерки. Аз смятам, че всички ние ще бъдем благодарни на всички нови предложения. И не трябва да се страхуваме, че между първо и второ четене наистина ще бъдат направени много предложения, съществени предложения, стига те да подобрят нещата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Соколов, самият Вие очертахте неща, които наистина си струва да се подкрепят, но които не се виждат в предложения законопроект. Дано оттук насетне да обединим усилията си и да направим нещо по-добро.
Аз няма да коментирам Барона, Златистия, Лисия, Макарона и пр. "народни герои", но ще се върна към първата част на Вашето изказване. Вие казахте, че 75 хил. дела са били изсипани от следствието на полицейското разследване. Не следствието ги изсипа, господин Соколов. Изсипахме ги ние, тук, в тази зала. И опозицията предупреждаваше, че ще се изсипят, когато кръгът престъпления, които се прехвърлят на полицейско разследване, се оказа прекалено широк. Това сме внесли в нашия законопроект, това сме предложили - да се свие малко кръгът на полицейското разследване, защото все пак отиваме към нещо и ще залетим, усещам. От 10 хил. дознатели - да се върнем на 800. Пак става нещо. Може би винаги трябва да търсим нещата по средата? Може би не само с юридическо образование. Нека да има и икономисти-дознатели, примерно минали, горе във ВИПОНД поне елементарен курс по наказателен процес.
И другият въпрос, който за мен е същностен, е лошото сработване между следствието и прокуратурата. И това е 5,5 дела средногодишно. Ами, там и по вестниците се изнесе, че това е политика на прокуратурата. Тя не възлага работа на Специализираната следствена служба, защото шефът на Специализираната следствена служба беше кандидат за главен прокурор, тоест има във висока степен лични мотиви в тези отношения, за съжаление, казвам. Ние пак ще се хлъзнем по някаква такава плоскост. Нека да правим тези неща постепенно и бавно и да опитваме, защото все пак става въпрос за живи хора.
А иначе е изключително похвално, че Вие сте направили такава среща в Комисията "Антимафия". Аз ще съм благодарен, ако ни предоставите в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията протокола и всички тези данни, за да можем, като правим промените, да се съобразяваме с тях. Дано да не е прекалено късно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, прав сте, че с промяната в НПК, нека и аз така да се изразя, ние изсипахме тези 75 хил. дела от следствието на полицията. Но недейте да забравяте, че тези 75 хил. дела бяха залежали дела, тоест за да бъдат те изсипани, първо, никой не предполагаше и нямахме данни, може би е наша грешка, че не сме взели тези статистически данни, които аз си бях направил труда да изискам преди вчерашното заседание, но ако ние знаехме, че цифрата е такава, може би щяхме да ги оставим. Но те бяха в следствието наистина в насипно състояние. Имаше един доклад на директора на Националната полиция с конкретни примери.
Пак на едно заседание на Комисията "Антимафия" присъстваше господин Бойко Рашков. Той оспори няколко случая и каза, че ще представи контрадоклад. Досега не го е представил. Ами, от 1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995 и 1996 г. до днес следствия, по които е известен извършителят, нито едно следствено действие не е извършено! Стои си следствието така. И когато ние гласувахме закона, за тях беше добре дошло да кажат: полицията. И полицията да се връща 10 или 11 години назад.
Второ, имаше редица дела, по които има описани доказателства, но не са представени. И когато се постави въпросът как може следствието да предаде една следствена преписка без доказателствата по нея, господин Бойко Рашков каза: "А, не, това не е съществен пропуск. Имало места, в които и полицията, и следствието били в една сграда. Ами, просто полицията да тръгнела по стаите и да си намерела доказателството." Това не са сериозни доводи.
Не съм съгласен, че едва ли не прокуратурата не възлага на Специализираната следствена служба. Напротив, факт е, че има постъпления. По закон се знае кои трябва да са случаите, които постъпват там. Но проблемът е, че наистина ние трябва да намерим противодействие на това, за което аз споменах. Тогава, когато един магистрат не желае да върши работа, трябва да има начин да бъде принуден.
И затова аз поддържам в оттегления проект, за да не просроча времето, наистина прокуратурата също да има право да определя мярка за неотклонение. Разбира се, запазва се съдебното обжалване и дори то се прави триинстанционно. Това е една още по-добра гаранция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Други изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Гласували 131 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 35.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Тошев, по следващата точка Вие трябва да докладвате, но както гледам, едва ли ще има повече време, отколкото да докладвате чл. 1. Но, за да не губим време, заповядайте. (Шум и реплика от блока на СДС: "Процедура!")
Не искайте от мен неща, които аз не мога да направя.
За процедура има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъдат разменени т. 5 и т. 6 от седмичната програма на Народното събрание и да пристъпим към първото четене на законопроекта за изменение на Закона за висшето образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Иван Иванов.
Гласували 104 народни представители: за 78, против 24, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вносители са Георги Панев, Веселин Методиев и Иван Иванов.
Становището на комисията ще докладва председателят на Комисията по образованието и науката господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 154-01-26 за изменение на
Закона за висшето образование, внесен от Георги Панев,
Веселин Методиев и Иван Иванов

На свое заседание от 14 февруари 2001 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 154-01-26 за изменение на Закона за висшето образование, внесен от Георги Панев, Веселин Методиев и Иван Иванов.
Комисията по образованието и науката приема мотивите за основателни, подкрепя законопроекта и предлага:
§ 2 става § 1 и се изменя така:
"§ 1. В § 62, ал. 1 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (изреждат се всички направени изменения) думата "две" се заменя с "три"."
Становището е прието единодушно."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
От името на вносителя, заповядайте!
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Господин председателю, в този законопроект по същество става въпрос за промяна в два срока. Промяната във втория срок следва от промяната на първия.
Първият срок се отнася за подаване на искания за акредитация от страна на висшите училища. Този срок изтече в края на миналата година и се оказа, че от 21 висши училища в страната, които не са акредитирани, 18 подават своите искания за акредитация в последния момент, т.е. Националната агенция за акредитация е изправена пред една невъзможност да работи едновременно по 18 процедури за акредитация и да ги завърши в предвидения от закона функционален срок от 6 месеца.
Ето защо § 1 на предложения законопроект, който трябва да стане § 2 (станала е техническа грешка и компютърът е разменил местата на параграфите) предлага този срок еднократно да се увеличи с шест месеца за тези процедури, които са постъпили до края на 2000 г., за да има възможност агенцията да извърши една качествена и изобщо да извърши акредитацията на тези 18 висши училища.
Вторият срок се отнася до програмната акредитация, която по закон трябва да започне като процедура след завършването на институционалната акредитация, за която в момента говорим. Но е ясно, че след като имаме закъснение с шест месеца в институционалната акредитация, това закъснение автоматично се пренася и за откриването на процедура за програмна акредитация. Ето защо с другия параграф предлагаме срокът в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, който се отнася до програмната акредитация, да бъде продължен с една година.
Това е по същество съдържанието на предложения законопроект. Разбира се, както отразява и становището, § 1 и § 2 да разменят местата си, тъй като е станала техническа грешка при отпечатването. Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Имате думата за изказвания.
Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Искам да кажа, че ще подкрепя това предложение. То е необходимо.
Длъжна съм пред вас да подчертая едно мое безпокойство, което в общи линии засегнах и при дискусията в комисията, а именно, че чрез акредитацията се цели да се повиши качеството на висшето образование. За мен обаче остава открит и силно обезпокоителен въпросът, че не са намерени необходимите механизми, за да може, от една страна, висшите училища по-бързо да се подготвят за своята институционална и програмна акредитация. От друга страна, с поправките в Закона за висшето образование и даването на възможността да има оценки за акредитация, има опасност това висше училище, което е получило оценка "задоволителен", също да бъде акредитирано.
Аз смятам, че ще дойде ден, в който ще се наложи да се направи поправка именно в това отношение, защото не може и висшето училище отличник и висшето училище, получило тройка на акредитацията, да подготвят в еднаква степен специалистите за обществения сектор. Ето защо рано или късно - явно сега няма време, но комисията в бъдещия парламент сигурно ще трябва да се справи с този въпрос, защото всяка възможност да се намалят изискванията към висшето училище означава бълване на псевдоспециалисти. От това България няма нужда.
Затова аз, като ви препоръчвам да се гласува това предложение, същевременно изказвам пред вас най-честно и коректно безпокойството си за бъдещето на качеството на висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение на Закона за висшето образование с вносители Георги Панев, Веселин Методиев и Иван Иванов.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Резултатът от гласуването на първо четене показа, че пленарната зала е разбрала много точно за какво става дума - за продължаване на един срок, който вече е изтекъл, и това продължаване е повече от целесъобразно. Няма противоречия, няма предложения за промени и затова предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Георги Панев.
Гласували 125 народни представители: за 93, против 29, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля господин Панев да докладва закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:
"Закон
за изменение на Закона за висшето образование

(Няма да чета всички изменения, те са посочени.)
§ 1. В § 62, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (отново няма да чета всички изменения) думата "две" се заменя с "три".
Преходна разпоредба
§ 2. Срокът по чл. 81, ал. 1 се удължава с шест месеца за процедурите за институционална акредитация, за които са постъпили искания до 31 декември 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Имате думата. Няма изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона, § 1, Преходна разпоредба - § 2, така, както са предложени от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 16 февруари до 22 февруари 2001 г.:
Питане от народните представители Вeлислав Величков, Виктория Василева, Васил Клявков и Пламен Пейков към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно оборудването и включването в учебния процес в българските училища на информационни комуникационни технологии. Следва да се отговори в пленарно заседание на 2 март.
Питане от народния представител Румен Овчаров към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно финансовото оздравяване на дружествата от подземния въгледобив и социалните последствия от това. Следва да се отговори на същата дата.
Питане от народния представител Румен Такоров към Муравей Радев - министър на финансите, относно средствата от държавния бюджет на Република България за 2001 г. за местните общински пътища. Следва да се отговори писмено до 7 март 2001 г.
Питане от народния представител Иван Борисов към Антони Славински - министър на транспорта и съобщенията, относно доизграждане инфраструктурата на железницата в София и ползването й като масов пътнически превоз. Следва да се отговори писмено до 8 март.
Има за връчване:
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Тодор Костадинов;
- писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Мария Брайнова;
- писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от същия народен представител;
- още един писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на питане от същия народен представител;
- писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на питане от народния представител Румен Такоров;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Тодор Костадинов;
- писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на питане от народния представител Анелия Тошкова;
- писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Христо Петров;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски.
Преминаваме към отговори на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Първото питане е от народните представители Кръстьо Трендафилов, Янаки Стоилов, Георги Михайлов и Георги Пирински.
Има думата господин Кръстю Трендафилов да развие питането. Заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Нашето питане е продиктувано от недоволството на много граждани след срещите, които провеждаме по регионите, във връзка с възстановяване собствеността на горите и земите от държавния горски фонд.
От приемането на Закона за връщането на горите и земите от държавния горски фонд на собствениците им през 1997 г. изминаха три години. Законът беше приет от мнозинството така, както се предложи от Министерския съвет. При наличието на политическа воля и администрация изцяло в услуга на изпълнителната власт този процес се забави твърде много. Причините не искам да коментирам.
Главният проблем все пак не е за времето, а за начина на възстановяване на собствеността на горите. В последно време се упражнява натиск да се приключи в съкратени срокове този процес и отчете изпълнението на поставената преди години задача. Това довежда до сериозни пропуски и нарушения както на закона, така и на правата на собствениците на гори и земи от горския фонд. Този въпрос е особено болезнен в Плевенска, Врачанска, Ловешка, Монтанска, Благоевградска, София-град, София-област и редица други области в страната.
За какво става дума? Първо, както при възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи, така и при връщането на горите не се прилага чл. 4, ал. 1 от закона - да се използват най-напред старите реални граници или възстановимите стари граници, а се пристъпва към планове за земеразделяне в окрупнени масиви по субективното мнение и становище на областните комисии.
Аз искам за колегите и за гражданите да цитирам чл. 4 от закона:
"Чл.4. (1) Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява в сегашното им състояние по място, площ и в граници към датата на отнемането им, ако границите на терена към датата на влизането на закона в сила съществуват или са възстановими.
(2) Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, чиито реални граници не могат да бъдат установени, се възстановяват с равни по площ, а при възможност и по вид гори и земи от държавния горски фонд в същата местност от землището на населеното място или в съседните землища от държавния горски фонд и общини."


Нарушенията в това отношение са твърде много. Аз отново казвам: повтори се същият проблем при възстановяването на земеделските земи. Вчера бях във Владая, министерството е занимавано многократно, също поземлената комисия, има много жалби. Има реални граници на хората и за ливадите, и за горите и въпреки това им е дадена гора в обобщен масив, или поне се именува гора, вместо ливади са дадени морени по Витоша, в които освен кариерни материали друго не можеш да правиш. В същото време на жалбите на хората се отговаря твърде арогантно от поземлената комисия, че това е решението и ако го приемат, приемат, ако не го приемат, това е. Подобно е положението в Коиловци, Плевенско. Подобно е положението в Лютаджик, Врачанско, в Благоевградския регион, в Ловешкия регион. Като се добави и това, че хората разчитат да получат горите и от тях, естествено, да получават доходи, нещата наистина стават неприятни.
На второ място, маркирането на определените по скиците имоти, когато вече става дума за въвод във владение, става само по ъглите, а не по протежение на разделителните линии, което е предпоставка за сериозни спорове между собствениците на бъдещите гори.
На трето място, в масовия случай добрите гори остават държавна собственост, а гражданите получават самозалесили се, с рядка горска растителност или използвани вече за добив на дървен материал гори. В много райони, за съжаление, не е прекратена още сечта на гори, които биха носили сериозни доходи на техните собственици, ако в бъдеще се използват съгласно, разбира се, лесоустройствените планове, както е по Закона за горите.
На четвърто място, въпреки изявеното желание от управляващите и досега няма решение на проблема с общинските гори. Проблемът тук наистина е сериозен. Преди няколко месеца правихме консултации между политическите сили по предложение на госпожа Михайлова и тогава се разбра, че сегашните общини съществено се различават и по територия, и по население, и по социалните нужди, които са били критерии за даването на ползване на гори от общините в минали периоди. И даването право на ползване на общински гори е един проблем, който би трябвало да бъде решен. За съжаление има едно предложение за изменение и допълнение на закона, но то се бави твърде много и това създава предпоставки да не се решават проблемите на собствениците на гори с оправданието, че това са общински или не са общински, или са държавни гори.
На пето място, отново се повтаря практиката фирмите, които работят по решаване на техническите проблеми, да получават средствата си по оценката на приемателни комисии, преди да са завършили процеса по възстановяване на горите. За съжаление в закона ние приехме, че може...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Разбирам, само минутка. За съжаление ние в закона приехме, че може да се атакува само чрез съд, не може по административен път. Сега с изменението се предлага да може и по административен път, но този процес, ще продължи дълго време. И ако ние признаем и изплатим сумата, в бъдеще трябва или собствениците да плащат, или отново държавата да се бръкне за средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на земеделието и горите господин Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Трендафилов, напълно сте прав, че този кабинет единствен прояви воля да се възстанови собствеността върху горите, отнета от техните собственици преди 9 септември 1944 г. Ще припомня също така, че нито едно друго правителство, включително и вашето, не показа сили и морални съображения да започне този процес. Не искам да отричам пред Вас и факта, че процесът действително е доста сложен. Трудно е да се възстанови правото на собственост при положение, че собственикът или неговите наследници не са владели близо 50 години своите имоти. Възникнаха трудности и с набирането на доказателствените материали, още повече че след 1944 г. една част от архивите на общините е унищожена.
Вашето питане буквално ми звучи така: "Какви мерки ще вземете да се прекратят и поправят тези масови нарушения?"
Уважаеми господа, аз обаче не можах да разбера точно за какви нарушения става дума. Според вас едно от тях, което сочите на първо място, е, че правото на собственост не се възстановява в стари или възстановими на терена на реални граници. Според нормата на закона стари реални граници представляват топографски елементи, като пътища, брегови линии и други при условие, че не е променено тяхното местоположение след включването им в държавния горски фонд. Възстановими на терена стари реални граници са тези, които могат да бъдат установени със стари устройствени проекти, планове и други. На практика с оглед на изминалото време собствеността се доказва с документи, в които тези граници не са описани. Собствениците и техните наследници не са в състояние да ги покажат при направените анкети или не съществуват карти и планове, на които те да ги покажат. Поради тези причини в повечето случаи възстановяването става в нови реални граници в рамките на местността, в която е бил на времето имотът. Аз също си позволих да цитирам закона, за да наблегна на факта, че това, което Вие визирате като нарушение, е всъщност законово изискване.
Друго произволно твърдение във Вашето питане е, че добрите гори остават държавна собственост. Искам отново да припомня, че поземлените комисии съвместно с държавните лесничейства определиха териториите, в които се възстановява правото на собственост на базата на постановления, публикувани в "Държавен вестник", по силата на законите за горите, действали преди 1944 г. Тези постановления се използваха в началния етап, защото те са описвали всички държавни, общински и частни гори, както и горски пасища за всяко населено място, които са били предмет на горско стопанство. Имайте предвид, че тези територии се нанесоха на изходна основа на лесоустройствени карти в мащаб 1:10000. Обяснявам всичко това, за да е ясно, че няма произволност в този процес и придобиване на по-добри и по-лоши гори, каквото и да означава това, според Вас.
Твърдите също, че в много райони не е прекратена сечта в подлежащите на връщане гори. Искам да е ясно, че проверявам всеки сигнал по този въпрос и ще бъда благодарен, ако Вие ми дадете конкретни случаи. Също така искам да обясня, че ако на мен ми се дадат конкретни случаи и при проверката се установи, че те отговарят на истината, хората, които са допуснали тези нарушения, ще понесат отговорността си.
Вие твърдите също така, че в подлежащите на възстановяване местности все още не са спрени санитарните сечи. В чл. 8 от Правилника за приложение на закона в ал. 3 се разпорежда императивно, че при стихийни бедствия и крупни производствени аварии санитарната сеч се организира от държавните лесничейства, без да се изисква писменото съгласие на собствениците. През изтеклата година на територията на страната избухнаха много пожари и е неотложна необходимостта от водене на санитарни сечи.
По темата, която Вие повдигнахте за общинските гори, трябва да Ви припомня, че освен консултациите, които ние извършихме в парламента с парламентарно представените политически сили, направихме и консултации с Националната асоциация на общините в страната. И стигнахме до съгласие по какъв начин да бъдат направени промените в закона, така че да бъдат удовлетворени общините. На практика обаче на всички общини, които доказаха с документи своята собственост, собствеността е върната. Така че не приемам и тези упреци.
Последно искам да се спра върху темата за плащането на фирмите, изпълнители на техническите дейности. Съгласно договорите, сключени с тях, изплащането става след представяне на одобрен протокол от Държавната приемателна комисия за приемането на определен етап от договора. Министерството като възложител задържа 5 на сто от общата стойност на договора до шест месеца от неговото окончателно завършване. По този начин, ако някоя фирма е допуснала грешка при изработването на плановете, това става за нейна сметка, тъй като тя не получава задържаните пари. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За два уточняващи въпроса има думата господин Янаки Стоилов.


ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Вие казахте, че всичко е наред, но странно защо голяма част от хората са недоволни от резултатите на тази дейност. Самият пример, който дадохте с това, че задържате 5 на сто от средствата за корекции на извършената дейност от комисиите, показва колко малък е този стимул за съответните органи да извършат качествено своята работа.
Освен това, смятам отново, че твърде превратно се прилагат редица законови разпоредби за възстановяване на горите, вследствие на което гражданите не получават именно своята, а не каквато и да е гора или земя от горския фонд. Тук искам също да Ви припомня цялостната политика на правителството, в което участвате и която не намира начин да използва съществуващите държавни средства, като например тези на Картографския институт в Троян. Вместо да бъде привлечена такава институция в предоставянето на информация за възстановяване на горите с много по-малко средства, тези средства са разпилени сред множество организации.
Аз Ви питам: ще предвидите ли нормативно задължение, когато една пета или една четвърт от правоимащите лица в съответното землище индивидуално или колективно са подали писмени жалби, да се преразглеждат влезлите в сила планове за възстановяване на горите в съответното землище? Според мен това трябва да бъде направено, за да се реагира на вече създадените проблеми.
И вторият ми уточняващ въпрос се отнася до извършваната сеч в горите. Ще освободите ли от заплащане на такси, а това също изисква съответни нормативни промени, издаването на разрешения за извършване на сеч в собствени гори? Тъй като в този случай не се предоставя услуга на лицата, а е достатъчно те да информират съответните органи, защото това е една дейност в обществения интерес, за което няма основание те да заплащат.
И трето, какви мерки ще предприемете за рязко ограничаване на незаконната сеч от бракониери, които нерядко са организации, на които длъжностни лица от Министерството на земеделието и горите са предоставили изпълнението на лесоустройствени планове - било някога извършване като санитарни или други сечи? Мисля, че този контрол трябва да е много активен и да не въвлича органи на министерството в нарушения, вместо в контрол на такава дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов!
На първия Ви въпрос мога да отговоря само така: ако законодателят предвиди възможност на базата на колективни жалби да се преразглеждат плановете, аз нямам нищо против. Но ако всички малко се замислим, Вие знаете по какъв начин се провокират отпуските за такива колективни жалби. Защото почти всички проверки, които извършихме по сигнали, се оказва, че заради няколко човека, които са недоволни по лични причини от това по какъв начин на тях са им върнати горите, заедно с търсенето и на някакъв евтин популизъм, придружен от желанието на някои хора да се изявят, стават основната причина за създаването на такива подписки и след това при проверката се оказва, че една част от подписалите се хора не знаят под какво са се подписали и защо са провокирали проверката.
Така че аз изпълнявам в момента закона и имам претенции, че го изпълнявам стриктно.
По въпроса за таксите. Разбира се, че може да се помисли по този въпрос. Аз се ангажирам заедно с експертите да помислим има ли такава възможност и ако стигнем до положително становище, да се предприемат съответните мерки за изменение на нормативната база.
Въпросът с бракониерите наистина е един много сериозен въпрос и неговото решаване не търпи отлагане. Но аз смятам, че тук трябва да се включи цялата българска общественост, тъй като трябва да има обществена нетърпимост към хората, които си позволяват да бракониерстват в горите. Разбира се, готов съм всеки един конкретен случай за участие в такава схема на служители на Националното управление по горите да бъде разгледан и ако има доказателства за това, тези хора да си понесат наказанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов да изрази становище по отговора.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Не ми е приятно, че министър Върбанов винаги, когато стъпи на тази трибуна, за да отговаря на въпроси, се занимава с политика преди да отговори по същество. Въпросът с връщането на горите не е въпрос на политика на едно или друго правителство, а възстановяване правото на хората, отнето им преди години, знае се от кого и т.н. Така че, много моля, когато става въпрос за горите и когато става дума за земеделие, да не политизираме тези въпроси.
Вие ни казахте тук, че изпълнявате закона. Искам да кажа, че правилникът в редица случаи Ви дава възможност да промените основната философия на закона.
На второ място, анкетите за съжаление продължават да се правят на маса, те не се правят на място. И хората са недоволни от тази работа, защото никога не могат да разберат къде наистина им се дава земята. Карат ги да се подписват, подписват се и след това показват този документ и казват: вие сте анкетирани над 50 на сто и прочие. И това води до недоволството едва тогава, когато отидат на терен и видят какво е положението.
На следващо място - проблемът с жалбите. В поземлените комисии категорично отказват да приемат и казват: единствено чрез съда! Добре, ще мине през съда, ще получи решение на съда, тогава кой ще плаща на тези фирми, които не са си свършили добросъвестно работата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Трендафилов, аз не искам да влизаме в спор по въпроса с търсенето на политически дивиденти от създадената ситуация. В момента аз не търся никакви политически дивиденти, а това, че си позволявам от време на време да Ви припомням някои неща, е за това да не забравяме все пак откъде тръгнахме.
По въпроса с жалбите. В закона не е регламентирано, че на база колективни жалби имам право да променям плановете. Затова всеки един гражданин, който не е доволен, трябва да подаде индивидуална жалба. Това много ясно е разписано.
По въпроса с анкетирането. Аз имам отговор на господин Руси Статков и там ще засегна този въпрос, затова не искам да се повтарям, но имайте предвид, че след като един човек не е доволен от начина, по който е анкетиран, защо тогава се подписва? Отговорът е лесен, Вие ще кажете, че хората не знаят под какво се подписват. Мислите ли, че може да се създаде някаква административна организация, при която да заложим по един наблюдаващ във всяка една анкетна комисия? Господин Трендафилов, Вие сте били министър и би трябвало да знаете много добре как се управлява една толкова голяма система и че това на практика не е възможно. Ако органите на поземлената реформа не проявяват необходимата съзнателност и не изпълняват закона така, както е разписан, и има конкретни нарушения, аз съм готов персонално да бъдат променени тези органи, но не да променяме принципите си на работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! От 3 месеца Парламентарната група на Обединението за национално спасение се опитва да се срещне с Националния съвет за радио и телевизия. Става въпрос за конкретни, посочени от нас, нарушения на Закона за радио и телевизия от Българската национална телевизия, по-специално предаването "Гласове".
Първото писмо беше изпратено до НСРТ още на 18 декември 2000 г. През януари получихме писмо от господин Александър Томов, в което той искаше да посочим имената на предаванията, часовете на тяхното излъчване, конкретните личности и т.н. Въпреки че данъкоплатците плащат на членовете на НСРТ и на цял щаб техни помощници, които следят предаванията, въпреки че става дума за конкретно предаване в точно установен час в програмната схема на Българската национална телевизия, ние изпратихме исканата информация, включително и това кой член от закона е нарушен, от кого, в кое предаване, колко пъти. По този начин ние, политическата партия, свършихме работата на НСРТ.
След второто писмо вече повече от месец от НСРТ не последва нито покана за среща, нито някакъв акт, който да подскаже, че НСРТ е предприел някакви мерки за решаване на поставените от нас въпроси.
Във връзка с това Парламентарната група на ОНС напомня на парламентарното мнозинство, че по Конституция глава първа, чл. 1 България е република с парламентарно управление. И по произтичащите от това последствия НСРТ не може да се поставя над Конституцията на страната. От въпросния текст следва, че НСРТ е функция на това парламентарно управление и няма право да отказва срещи и да сътрудничи на парламентарно представените политически сили.
Уважаеми господа, очевидно сме поставени в ситуация, когато един орган, функция на парламентарно управление, не е в състояние да изпълнява служебните си задължения. Само като допълнение ще добавя, че НСРТ вече трети месец не е в състояние да си избере председател. Че НСРТ с избора си за генерален директор на Българското национално радио предизвика стачката на радиожурналистите. Че НСРТ от месеци насам се е превърнал в един апендикс, който с всяко свое действие инициира хаос.
Във връзка с това Парламентарната група на ОНС настоява във вторник на извънредно заседание Народното събрание да приеме акт, с който да освободи от задълженията им членовете на НСРТ, предложени от парламента. Парламентарната група на ОНС настоява вече за втори път президентът на републиката, господин Петър Стоянов, да оттегли членовете на НСРТ от своята квота. Пак във връзка с това Парламентарната група на ОНС предлага на народните представители да започнат консултации по проекта, внесен от ОНС и касаещ частта му за избор на НСРТ.
Парламентарната група на ОНС предупреждава парламентарното мнозинство, че в случай, че не приемат тези предложения, те носят цялата отговорност за последствията от тези действия и те ще се стоварят върху управляващата политическа сила. И по-специално върху онази личност, която в крайна сметка стои както зад тези предавания, така и върху всички негови слуги.
Уважаеми господа, Парламентарната група на ОНС настоява да се приеме нашето предложение, макар и в края на мандата си, това парламентарно мнозинство да покаже поне веднъж мъжество и да признае, че наложеният от тях Закон за електронните медии и по-специално частта му за избор на НСРТ е един провал. Нека поне веднъж Парламентарната група на СДС да признае, че са направили грешка както с избора на непрофесионалисти за членове на НСРТ, така и в устройството на този орган. От това никой няма да пострада, но ще спечели парламентарната ни демокрация. Нека поне веднъж Парламентарната група на СДС да гласуват по съвест, а не по внушение на онзи, който господин Рашидов онзи ден сравни с българския Нерон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
Господин Еюп, хубаво е вашата парламентарна група да се справи с Конституцията. Дължи се информация на всеки народен представител, но никоя държавна институция не е длъжна да се среща с политически партии.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Значи тогава не сме парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане към министър Венцислав Върбанов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Питането ми е свързано с нарушение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в населени места от област Монтана. И тъй като до тази сутрин нямам информация от кметовете на населените места, че има и е извършена проверка от Министерството на земеделието и горите, не от общинската поземлена комисия, а от министерството, си позволявам да използвам петте минути за развитие на своето питане, цитирайки една от жалбите, която е от 9 страници, до министъра на земеделието, до президента на републиката и другите институции.
Жалбата е от жителите на с. Горно Озирово. Те се обръщат към господин президента, господин министъра и казват: "Живеем в полубалканско село с повече гори и по-малко работен имот, ниви и ливади. Поминъкът на нашите бащи, деди и прадеди е бил скотовъдството. На всяка могила около селото като гъби се белеели над 300 кошари. Около всяка кошара стопанинът определял място за нива, ливада, пасище, шумак, гора, за да пасе стадото и да добива фураж, шума за овцете и козите, а през сушавите години, като миналата - и за кравите и воловете. Полученото зърно от нивите е било недостатъчно, за да изхрани многодетните тогава семейства с 3 до 8 деца. Препитанието на населението ни е било предимно от горите, затова всеки си ги е пазил и плащал тежки данъци за тях."
След 10 ноември очакването на хората е било да се възстановят техните имоти и гори, цитирам дословно: "Настъпи радост в хората, че ще им бъдат върнати фабриките и мелниците, а на нас - имотът и горите. Но какво стана? Радостта ни беше твърде кратка. Жителите на село Горно Озирово останаха като попарени. Заточиха се кошмарните им нощи, пожари и умишлени пожари. Горяха купи сено в горен, долен край и т.н."
Основната причина според хората е била в поземлената комисия - Вършец. "Решенията за имота ни изпратиха през февруари 1993 г., а и досега - това е 2001 г., работата не е свършена както трябва. Фирмата, която е трябвало да я свърши, е поела ангажимент. Има и жалба, която е при министъра, за невъзстановени в стари реални граници имоти, въпреки обещанието и по повод на проверка от Министерството на земеделието и горите."
Какво се получава при раздаването на горите - пишат по-нататък в жалбата хората. През м. май 1999 г. са подали заявление до поземлената комисия във Вършец. През октомври на място, тоест, става дума за анкетирането тук, само че не в гората, а в селото, господин Маев, който е шеф на фирмата, представители на комисията, са привиквали хората един по един, за да им кажат в кой район се намират горите им, за да изготвят скиците. Както цитират тук хората, те са обяснявали, господин Маев е записвал и казвал: "Да, така ще бъде, там ще бъде, където са ви документите". И те са останали убедени, господин министър, че, подписвайки анкетирането там, всичко ще бъде точно, както са поели ангажимент, на базата на документите, и шефът на фирмата, и комисията.
Но какво се е получило по-нататък? "Чакахме, чакахме да изнесат плана и да ни дадат номерата на местата, за да видим как са ги нанесли, за да може, ако евентуално има разминаване, да обжалваме. Това не стана до 20 януари 2001 г."
На 20 януари, вместо да получат такава възможност официално от длъжностните лица, по пощата са получили писма с обратни разписки. "Когато разгледахме скиците, установихме, че това, което е описано в емлячната книга и документите, които сме подали, се разминават коренно". Отначало недоумявали и са се питали какво да правят по-нататък. Повикали са председателката на поземлената комисия, за да видят да не би да има някакво заблуждение или нещо, което да не е било разбрано. Оказало се е, че съвсем умишлено техните документи не са били зачетени.
Нещо повече, те са се опитали да подадат своите документи по законния ред и да обжалват. Обаче, има две страници в жалбата, им е било отказано. Нещо повече, били са нагрубявани в поземлената комисия, спирани са да подават жалбите, господин министър. Вие миналия път ми казахте: защо не е направено за други населени места? Спирани са съвсем умишлено, за да изтекат, както те цитират, фаталните 14 дни и да нямат основание по законен път да се жалват.
Господин министър, хората все пак считат, че макар и последните капки доверие в поземлената комисия да са се изпарили, те могат да разчитат на Вас, защото са слушали многократно, че Вие от тази трибуна сте казвали, че ще им върнете земята в стари реални граници, горите в стари реални граници и тяхната собственост. Затова са се обърнали и към Вас с надеждата, че наистина Вие ще изпратите проверка. И до тази сутрин са чакали тази проверка от Вас. Затова цитирах, че проверка не е имало и Вие сега не знам какво ще кажете в своя отговор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Хората наистина чакат някой да свърши работата, за което те считат, че Вие отговаряте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Статков, не знам защо, но започвам да имам усещането, че едва ли не има някаква режисирана атака срещу възстановяването на горите по тоя начин с тия колективни жалби. Имам чувството, защото едва ли не на едно и също място се пишат тия жалби, а вътре само се сменят имената на населените места и на хората, които се подписват. Също така бих желал да ми обясните, ако можете, разбира се, как може да бъде спряно подаването на една жалба. Ако някой гражданин иска да подаде жалба и пожелае входящия номер на жалбата, по какъв начин, примерно, отделен администратор може да спре приемането на жалбата му?
Искам да започна конкретно отговора от средата на Вашето изложение, където твърдите, че все още не е възстановена собствеността върху земите и горите в стари реални граници. Също така твърдите, че проблемите не са решени и недоволството продължава.
Вие си спомняте, че придружихте комисията, която извърши проверка на място, като членовете на комисията се срещнаха със собствениците. Освен това, разпоредих на експертите да организират приемен ден в Горно Озирово, за да може да бъде направена по-обстойна проверка на всички възражения. Исканията, които бяха намерени за основателни, вече са удовлетворени. Искам да отворя една скоба, като Ви припомня, че никъде в закона не е регламентирана такава процедура за приемане на възражения. Въпреки това, аз направих проверката по този начин, защото желанието ми е, ако наистина има законни претенции на собствениците, те да бъдат удовлетворени.
Много пъти сме разговаряли с Вас и аз смятам, че ангажиментите, които съм поемал за съответните проверки, съм ги изпълнявал. Аз също така се надявам, че Вие, като представител на законодателната власт, би трябвало да сте наясно с възможностите, които позволява законът, и дори да има някъде напрежение, би трябвало не да подклаждате това напрежение, а да се опитате заедно с органите на министерството това напрежение да бъде преодоляно и по един коректен начин да бъдат разрешени проблемите на хората.
По повод възстановяването на собствеността върху горите, Вие изпадате в едно противоречие. Твърдите, че хората искат своята собственост да бъде възстановена в стари реални граници, а в същото време твърдите, че хората не искат да им бъдат възстановени онези гори, които пострадаха от пожарите през тази година. Тук също бих желал да Ви помоля, ако виждате някакво прагматично решение, да ми го съобщите. Аз съм готов да го изпълня. Аз смятам, че такова решение няма. В закона ясно е описано как точно се възстановяват горите и Ви моля да не злоупотребявате с понятието "реални граници". Ще си позволя още веднъж да обясня, че "реални граници" означава всеки един гражданин, който си е получил собствеността, да знае точно къде му е имотът и кои са му съседите.
За конкретния случай за Горно Озирово. Всички заявления за възстановяване собствеността върху гори са придружени с извлечение от емлячния регистър. Ясно е, че с тях не могат да се докажат стари реални граници. Затова там собствеността се възстановява в нови реални граници. Съобразил съм се, че след пожара, както Вие споменахте, хората ще изразят недоволство, ако земите им бъдат възстановени на изгорените територии и точно затова ние възстановяваме земите и горите не в тези територии, а на други територии, които са равностойни.
Не искам да влизам в подробности, но бих желал тук да репликирам и твърдението Ви, че недоволните собственици били много. 80 на сто от собствениците във въпросното село са анкетирани. От общо 389 заявления, които са подадени за възстановяване на собственост, има само 13 възражения има през поземлената комисия до районния съд. Според мен това не са две трети от собствениците на земи. Повтарям още веднъж цифрите: от 389 заявления само 13 са възраженията.
Смятам, че по този начин, ако продължим ние, хората, които носим отговорността за реформата, да провокираме напрежение при изпълнението на едни такива сложни процеси като възстановяване на собствеността на горите, не даваме добър пример за всички останали граждани на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата господин Руси Статков за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители!
Съжалявам, господин министър, но Вие не сте прочел писмото на хората. От отговора Ви личи, че тези 9 страници, които са трогателни, които са жестоки за съдбата на много хора, Вие не сте ги прочели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Задайте си въпросите, господин Статков, няма да Ви стигне времето.
РУСИ СТАТКОВ: Въпросът ми е свързан именно с това, че господин министърът нито го е прочел, нито отговаря на това, което хората искат, въпреки че те му вярват и го канят в селото. Колективни жалби. Ами, проблемите са едни и същи, господин министър. Едни и същи навсякъде - погазване на закона. Това са полупланински райони, където са очертани границите и съседите се знаят. И аз неслучайно зачетох - "от векове".
По-нататък. Проблемите за Горно Озирово били удовлетворени със земите. Не е вярно. Жалбата е в мен от тази седмица на невъзстановени стари реални граници. От проверката нищо не е изпълнено, което беше съобщено от Вас. Нищо! И хората го знаят и се възмущават. Нещо повече, ангажиментите, които сте поели Вие, не са изпълнени. Вас са Ви излъгали. Напрежението не е подклаждано от мен, а хората не само в Горно Озирово, в Крапчани, а и на други места се питат: нима Вие не виждате, нима Вие не знаете?
Противоречия? Няма противоречия. Има ясна процедура в закона - стари реални граници, съществуващи, там ги има или в същата местност също. 80 на сто от хората са анкетирани - аз Ви прочетох как - по начин, по който им е било казано: имате документи, всичко е ясно, ще ви бъде дадено там, където трябва.
В тази връзка отново два допълнителни въпроса. Има отказ от поземлената комисия. Аз Ви цитирах: крясъци на госпожата, тя не искаше да приеме никакви жалби, отказала е на хората, имало е свидетели там. Вие не сте проверил жалбата. Затова: ще вземете ли мерки да проверите жалбата на хората за отказа да се жалват?
И второ: ще си изпълните ли ангажиментите към хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Соколов, много сте точен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Винаги съм точен.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Статков, аз отново ще прочета жалбата на хората и ако се наложи, отново ще направя проверка. Но аз искам да Ви попитам: след като хората в тези населени места все още не са излизали на терен, за да им бъдат трасирани имотите и те да видят къде точно са им имотите, откъде знаят, че имотите не са им възстановени така, както е посочено в анкетната листа? Само това искам да Ви попитам. Откъде Вие знаете, че на тези хора са им разместени имотите, след като този процес още не е приключил?
Аз искам да Ви кажа, че единственият ангажимент, който мога да поема, е при приключване на процеса на настаняване на имотите на терен, ако има размествания и ако тогава има недоволства, да се пристъпи към нови проверки и да се пристъпи към някакви мерки от наша страна.
В случая се говори за нещо, което все още не е направено, а Вие знаете, че има недоволство и хората знаят, че на тях имотите им са разместени. Просто не мога да си обясня откъде хората могат да имат такава информация! Затова аз още веднъж изразявам своите съмнения, че цялото това напрежение се провокира умишлено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата господин Статков да изрази отношение към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Аз съжалявам, че господин министърът не отговори на нито един от конкретните въпроси на хората от жалбата. Защото трябваше да използва трибуната на Народното събрание и да каже на хората...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, той сега на Вас отговаря.
РУСИ СТАТКОВ: Именно аз съм поставил жалбата на хората, господин председател, и Вие продължавате да се намесвате като адвокат, а не като председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Намесвам се не като адвокат, а като председател на Народното събрание.
РУСИ СТАТКОВ: Много Ви моля, не ме прекъсвайте. Не Ви прави чест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви прекъсвам винаги, когато е необходимо.
РУСИ СТАТКОВ: Господин министър, хората са 300, от които 222 са подписали жалбата. Ето я. 222, които са го казали на среща с поземлената комисия, че не може да им дадат имотите на 40 км. И точно, защото си знаят местностите, не може от Стрешер, който е във Врачанския Балкан, да отидеш в Бели Извор. Това просто е различно и те го знаят, без да отидат и на местността.
Така че става смешно от тази трибуна да Ви обяснявам за местности. Не е нужно.
Господин министър, ако Вие желаете най-после да видите как се изпълняват указанията Ви, елате с мен още довечера, още утре, обещавам, че няма да Ви бият, ще Ви срещнат отново с надежда, ще Ви срещнат отново с доверие, както са написали в това писмо, защото наистина Вие едно говорите от тази трибуна, друго става на място и хората наистина се питат.
Завършвам с онова, което са написали: ние също искаме да отидем в Европейския съюз, но така, че децата ни да останат тук в България, да се върнат от градовете и в Горно Озирово, да завъртят своя поминък, обаче не на основата на убийствата и палежите, защото Вие сте ги противопоставили с невърнатата земя и гори - там, където има стари реални граници, а на основата на собственото. Много хора отказаха имотите си пред мен и пред Вашите представители, защото в стари реални граници са върнати други имоти, не техните. Върнаха си заявленията и казват: по-хубава земя е, но не мога да отида там, защото моят документ за стари реални граници е тук. Това е една отговорност и ние не можем да се подиграваме, а и Вие не може да допуснете да се подигравате с хората повече.
Затова настоявам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, не ме прекъсвайте!
Затова настоявам да дойдете и да видите на място какво е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Статков, аз просто съм учуден как може във Вашата справка да има едни цифри, в официалната справка да има други. Осемдесет на сто са анкетирани. От 389 човека има 13 жалби. Вие ми вадите подписка с 200 подписали я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, моля Ви, не се обаждайте.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз смятам, че поех ангажимента при въвода в случай, че се установи, че има допуснати грешки, те да бъдат отстранени. Дайте една възможност хората да излязат на терена, за да видят къде са настанени имотите им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Днес страната е обзета от мирни протести. Протестират химиците от "Плама", оръжейниците от ВМЗ, работниците от КЦМ и "Елпром" - Тетевен. Протестират българските летци и журналистите от Националното радио. Те не къртят павета и не палят парламента. Протестират за хляба си и за правото си да живеят достойно тук, в България.
На пръв поглед различни по своята професия и интереси българи издигат своя глас срещу днешното управление. То е глухо за тях. Зачетено в Календара на успехите си, залисано в предизборните си великденски мероприятия, загледано в огледалцето на покорните си медии. Днес структурната реформа от "Програма 2001" за българите е скандалната сделка и затриването заради частни интереси на българския национален превозвач. Престъпното бездействие и съдействие на правителството, когато свои и чужди ябанджийски кучета разкъсват националния трикольор, е цинично. Защото зелени банкноти от изтъргуваното народно имане на три поколения пълнят джобовете на "олимпийците" и техните покровители. И в държавния ВМЗ, и в приватизирания "Арсенал" няма работа. И във "Видахим", и в "Дунавска коприна" няма заплати. Защото сега в края на мандата се вижда голямата измама, която бе заложена в "Програма 2001", че приватизацията е онзи пенкилер, който цери всичко, прави предприятията ефективни, вдига заплатите и увеличава работните места, удря по престъпността и прави хората свободни.
Не, господа, никаква приватизация не може да замени кадърното и почтеното управление. Никаква структурна реформа не може да има успех, когато хората, които я вършат, след всеки подпис смятат жълтичките, паднали в тяхната собствена кесия.
В началото на ХХI век, след 10 години демократичен преход свободата на словото отново е пожелание с далечна перспектива. Слугинският персонал на синьото управление в НСРТ сякаш не е разбрал поразиите, които направи в Националната телевизия, та реши да ги повтори и в Българското национално радио.
Но идат избори, дами и господа, и когато хлябът не стига, нужни са зрелища и шутове, които да ги разиграят, и гласове, които да ги възпеят. Тръгват процеси срещу журналисти, за да могат всички те да запеят само в синия хор. Трябва тояга, защото моркови няма за всички. Досиета втора серия, и пак досиета, и гласове, гласове и досиета!
Този парламент, който заради своето мнозинство има най-ниското обществено доверие за последните 10 години, смело прекроява законите, а утре президентът и вашата ЦИК ще прекроят и избирателните райони, но не в служба на гражданите, а водени само от тънките сметки на предстоящите избори. Мнозинството пожела и Конституцията, но освен мерака в политиката е нужно и нещо друго. А гражданите и партиите ще узнаят правилата на изборите в събота пред Великден, въпреки обещанията за честни избори.
За сметка на това парламентарните фойерверки в борбата с престъпността галят ухото и окото на мнозинството. Магистратите гледат с настръхнали коси поредните изблици на реформа и усъвършенстване на законодателството, а на изстрадалите граждани остава само да броят труповете.
Идеите и законите на опозицията пак трябва да се смачкат, МВР да си служи на Командира, а магистратурата пак ще се прекроява по син образ и подобие.
Краят на това управление се вижда. Деветнадесети април е близо и дори изборите да са по Петровден, българите няма да забравят и обещаното, и изпълненото, и селското стопанство, и индустрията, и излъганото, и откраднатото. И никому няма да простят! Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За процедура има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Предвид огромната важност на кризата с авиокомпания "Балкан" предлагам на основание чл. 35, ал. 2 в залата по време на слушането на министър Славински и министър Нейков да бъдат поканени, а ако трябва - или доведени - господата Асен Джингов, Георги Гугенски, Стефан Кючюков и Мариус Величков, сътрудници в кантора "Джингов, Гугенски, Кючюков и Величков", които съгласно публикации в пресата държат 26 на сто от акциите на "Балкан". Заедно с Министерството на транспорта и съобщенията те представляват мажоритарния собственик на авиокомпания "Балкан".
Смятам, че е изключително важно и отговорно този мажоритарен собственик с двамата си представители - господин Славински и въпросната четворка, да присъстват в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може ли да ми дадете списъка на имената, защото нищо не ми говорят и не мога да ги възпроизведа.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Моля да ми бъде даден списък за поименна проверка.

При последната поименна проверка по време на парламентарен контрол имаше множество обаждания на зрители, които се възмущаваха от това, че трябвало вместо парламентарен контрол да гледат и да слушат четенето на 240 имена. Предоставям на телевизията да прецени, това е тяхна работа, дали това занимание ще бъде интересно на зрителите или не и съответно да предава или да не предава.

АЙРУШ ИБРАХИМ ХАДЖИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ ДЖЕРОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЛИЛОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ЗЛАТАНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ КАРАКАЧАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ТРИФОНОВ ТОМОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ПИНДИКОВ - отсъства
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА МОЗЕР - тук
АНАТОЛИЙ МЕТОДИЕВ ВЕЛИЧКОВ - тук
АНГЕЛ БОРИСОВ МАЛИНОВ - тук
АНГЕЛ ВАСИЛЕВ БАЛТАДЖИЕВ - тук
АНГЕЛ ГОСПОДИНОВ ТАКЕВ - тук
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - тук
АНДОН СТОИЛОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
АНЕЛИЯ ВАСИЛЕВА ТОШКОВА - отсъства
АННА ПЕТРОВА НЕЙКОВА-РАЙКОВА - тук
АРЛИН ГРИГОРОВ АНТОНОВ - тук
АСЕН АСЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - отсъства
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - тук
АТАНАС БОРИСОВ БОГДАНОВ - отсъства
АТАНАС ЛОЗАНОВ МЛАДЕНОВ - тук
АТАНАС ТОДОРОВ МЕРДЖАНОВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - тук
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - отсъства
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - отсъства
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - тук
БОРИС ЛЮБОМИРОВ СПАСОВ - тук
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ИВАНОВ ДЖОЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ - тук
ВАЛЕНТИН СИМЕОНОВ СИМОВ - тук
ВАНЬО МИТКОВ ЦОНОВ - отсъства
ВАСИЛ ЙОРДАНОВ КЛЯВКОВ - отсъства
ВАСИЛ НЕДЯЛКОВ КОЗАЛИЕВ - тук
ВАСИЛ ПАВЛОВ СТАНИЛОВ - отсъства
ВАСИЛ ПАНЧЕВ МАНДЕВ - отсъства
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ ВЕЛИЧКОВ - тук
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ИВАНОВ - тук
ВЕНКО СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ - отсъства
ВЕНЦЕСЛАВ АСЕНОВ ДИМИТРОВ - тук
ВЕНЦИСЛАВ СТАНИМИРОВ МАРКОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН МИЛКОВ ЧОЛАКОВ - тук
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ БОНЧЕВ - отсъства
ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА - отсъства
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - тук
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - отсъства
ГАНЧО ДОБРЕВ СТОЯНОВ - отсъства
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ШИШКОВ - тук
ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ КАРАБАШЕВ - тук
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДИЛКОВ-ЛОРДА - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
ГЕОРГИ ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ - тук
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ МАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ИВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ АГАФОНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ДЖОДЖЕВ - тук
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - отсъства
ГОСПОДИН ТОНЧЕВ ТОНЕВ - отсъства
ГРИГОР ДИМИТРОВ ШИШКОВ - отсъства
ГРИГОР МЕТОДИЕВ ГРИГОРОВ - тук
ГЮНЕР БЕХЧЕТ ТАХИР - отсъства
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА НИКОЛОВА - тук
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ ПЕТРОВ - тук
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЖЕЛЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ СТЕФАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - тук
ДИМИТЪР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР ПЕТРОВ ЛУДЖЕВ - тук
ДИМИТЪР ТОЧКОВ БОЖАНОВ - тук
ДИМИТЪР ЦОНКОВ ИВАНОВ - тук
ДИМО ВАСИЛЕВ ДИМОВ - тук
ДИМО ПЕТРОВ ПЕТРОВ - тук
ДОНКА СТЕФАНОВА ДОНЧЕВА - тук
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА - тук
ДРАГОМИР ГЕОРГИЕВ ШОПОВ - тук
ДРАГОМИР ПАВЛОВ ДРАГАНОВ - тук
ДЯНКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ - тук
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - тук
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ ДИМИТРОВ - тук
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕДУАРД ХАНС КЛАЙН - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕЛЕНА БОРИСЛАВОВА ПОПТОДОРОВА - тук
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ТОДОРОВ ЛИЛОВ - тук
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - отсъства
ЖЕКО СТОЯНОВ ИВАНОВ - отсъства
ЖОРЖ ГАНЧЕВ ГАНЧЕВ - тук
ЖУЛИЕТА ЛЮБОМИРОВА КАЛЧЕВА - тук
ЗАХАРИ ПЕТРОВ ХОЛЕВИЧ - отсъства
ЗВЕЗДЕЛИН ВЕКИЛОВ КАФЕДЖИЕВ - отсъства
ЗЛАТКО ТОНЕВ ЗЛАТЕВ - отсъства
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ КАЛФИН - отсъства
ИВАЛИН КОСТОВ ЙОСИФОВ - тук
ИВАН БОРИСОВ МАТЕВ - тук
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ - тук
ИВАН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ - отсъства
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕНОВ - тук
ИВАН ДИМИТРОВ БОЙКОВ - отсъства
ИВАН ДИМОВ ЗЪНЗОВ - тук
ИВАН ЗАПРЯНОВ ГЛУШКОВ - тук
ИВАН ИВАНОВ ДИМОВ - тук
ИВАН ИВАНОВ СУНГАРСКИ - тук
ИВАН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН МИЛКОВ КУРТЕВ - тук
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ - тук
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - тук
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ - отсъства
ИЛИЯ ПЕТРОВ ПЕТРОВ - отсъства
ИЛИЯН СТРАХИЛОВ ПОПОВ - отсъства
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - отсъства
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - тук
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ - отсъства
ЙОРДАН КИРИЛОВ ШКОЛАГЕРСКИ - отсъства
КАЛЧО ПЕТРОВ ЧУКАРОВ - тук
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ - отсъства
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - отсъства
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - тук
КЕТИ КОСТАДИНОВА ГРАМАТИКОВА - отсъства
КИРИЛ АНДРЕЕВ БАЕВ - отсъства
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ НАЙДЕНОВ - тук
КОНСТАНТИН ХРИСТОВ НАПЛАТАРОВ - отсъства
КРАСИМИР БОЖИДАРОВ КАМЕНОВ - отсъства
КРАСИМИР ДОНЧЕВ КАРАКАЧАНОВ - тук
КРЪСТЬО ПАРАСКЕВОВ ТРЕНДАФИЛОВ - тук
КЪНЧО ИВАНОВ МАРАНГОЗОВ - отсъства
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - тук
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - отсъства
ЛЮБОМИР ПЕТРОВ БОЖКОВ - отсъства
ЛЮДМИЛ ЛЮБЕНОВ БЕШКОВ - тук
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - тук
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА ПЕТРОВА - отсъства
МАРГАРИТА МИЛЕТИЕВА БОРИСОВА - тук
МАРИЕЛА НИКОЛАЕВА МИТЕВА - отсъства
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - тук
МАРИЯ ВЪЛЧЕВА КУНЧЕВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - тук
МАРИЯ МАРИНОВА ИВАНОВА - тук
МАРИЯ СВЕТЛОЗАРОВА БРАЙНОВА - тук
МЕГЛЕНА ИВАНОВА ПЛУГЧИЕВА - тук
МЕТОДИ БОРИСОВ АНДРЕЕВ - тук
МИНКО НАЙДЕНОВ ХРИСТОВ - тук
МИХАИЛ ПЕТРОВ КАРАФЕЗОВ - отсъства
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - тук
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
МЛАДЕН ЦВЕТАНОВ ВЛАШКИ - отсъства
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - отсъства
МЮМЮН СЮЛЕЙМАН ЕМИН - отсъства
НАНСЕН АЛФРЕД БЕХАР - тук
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛА ПЕТРОВ КОЙЧЕВ - тук
НИКОЛАЙ ИВАНОВ ХРИСТОВ - тук
НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ ЗГУРЕВ - тук
НИКОЛАЙ НЕДКОВ АНГЕЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ТОМОВ ТОМОВ - отсъства
НИНА АСЕНОВА КОСТОВА - тук
ОРФЕЙ ДИМИТРОВ ДУЕВСКИ - тук
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - тук
ПАНАЙОТ СТЕФАНОВ ГЪРДЕВ - тук
ПАНЧО ЛЮБОМИРОВ ПАНАЙОТОВ - тук
ПЕТКО ИЛИЕВ ПЕНЕВ - тук
ПЕТКО РАЙНЕВ ПРОДАНОВ - тук
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - тук
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БАШИКАРОВ - отсъства
ПЕТЪР ДИМОВ ГЕОРГИЕВ - тук
ПЕТЪР НЕНОВ ПЕТРОВ - тук
ПЕТЪР СТОЯНОВ РАФАИЛОВ - отсъства
ПЕТЯ БОРИСОВА ШОПОВА - отсъства
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ СЛАВОВ - тук
ПЛАМЕН ИВАНОВ МАРКОВ - тук
ПЛАМЕН ИВАНОВ ПЕЙКОВ - отсъства
РАДЕНКО НИКОЛОВ ПРЕСОЛСКИ - отсъства
РАМАДАН АТАЛАЙ - отсъства
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - тук
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - тук
РУМЕН ИВАНОВ ТАКОРОВ - тук
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - отсъства
РУСИ ИВАНОВ СТАТКОВ - тук
САШО НАЧЕВ СТОЯНОВ - тук
СВЕТЛАНА ГРИГОРОВА ДЯНКОВА - отсъства
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА БОНЧЕВА - тук
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - отсъства
СВИЛЕН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
СИМЕОН НИКОЛОВ ХИНКОВ - тук
СТАНИМИР КАЛЧЕВ КАЛЧЕВСКИ - отсъства
СТАНКА ЯНАКИЕВА ВЕЛИЧКОВА - тук
СТЕФАН ВЕСЕЛИНОВ ГАЙТАНДЖИЕВ - отсъства
СТЕФАН ИЛИЕВ СТОИЛОВ - тук
СТЕФАН МАРКОВ НИНОВ - отсъства
СТЕФАН ПЕТРОВ ЛИЧЕВ - тук
СТЕФАН СТАНЧЕВ НЕШЕВ - тук
СТОЯН ЧИЛОВ РАЙЧЕВСКИ - тук
СЪБИН СЕВЕРИНОВ КАСАБОВ - тук
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ТОТЕВА - отсъства
ТОДОР ВЕНЕЛИНОВ ЯНЕВ - отсъства
ТОДОР ДИМИТРОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
ТОДОР ЗДРАВКОВ ПАВЛОВ - тук
ТОДОР ИВАНОВ ДРАЖЕВ - тук
ТОДОР ИВАНОВ КОСТАДИНОВ - тук
ТОМА БОРИСОВ ДЕСПОТОВ - отсъства
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - отсъства
ХРИСТО БОРИСОВ ВОЙНЯГОВСКИ - тук
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ХРИСТОВ - отсъства
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ - отсъства
ХРИСТО ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ХРИСТО ИВАНОВ ИВАНОВ - отсъства
ХРИСТО КИРИЛОВ ПЕТРОВ - отсъства
ХРИСТО НИКОЛОВ СТОЯНОВ - тук
ХРИСТО ПАНЧЕВ СМОЛЕНОВ - тук
ХРИСТО СТАНИСЛАВОВ ТАРАКЧИЕВ - отсъства
ЦВЕТАН ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ЦВЕТЕЛИН ЦАНОВ КЪНЧЕВ - отсъства
ЮЛИЙ ВЛАДИМИРОВ ПАВЛОВ - отсъства
ЮЛИЙ СВЕТОСЛАВОВ СЛАВОВ - отсъства
ЮЛИЯ КУЗМАНОВА ЯНЕВА - тук
ЮЛИЯ МАНУК БЕРБЕРЯН - тук
ЮЛИЯН ИВАНОВ БУРОВ - отсъства
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - отсъства
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ - тук
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - тук
ЯШО ДИМИТРОВ МИНКОВ - тук


Прекратявам отбелязването, тъй като присъстващите станаха 124 - кворум има. Заседанието продължава.
Имаме процедура, заради която направихме проверката. Има процедурно предложение, направено от Парламентарната група на Демократичната левица, в сградата да бъдат поканени господата Асен Джингов, Георги Гугински, Стефан Кючуков и Мариус Величков - съдружници в адвокатска кантора "Джингов-Гугински-Кючуков-Величков".
Поставям на гласуване предложението на Демократичната левица във връзка с изслушването за "Балкан".
Гласували 183 народни представители: за 82, против 85, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Има думата господин Димитров за процедура.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, очевидно не сте разбрали нещо. Става въпрос за собственика на "Балкан", който фалира компанията и който не е в Израел, който не е в Йоханесбург, който не е емигрирал. Той е тук, в България и държи 26 на сто от акциите. Ако това са фиктивни хора, ако са подставени лица на господин Гад Зееви, това трябва да се чуе. Ние не сме офшорна зона, където чрез подставени лица може да се работи.
Така че аз съм безкрайно изненадан, че парламентът на България не желае да чуе и да види тези хора, които заедно с министъра на транспорта и съобщенията са мажоритарен собственик на "Балкан". Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на прегласуване процедурното предложение на господин Димитров.
Гласували 200 народни представители: за 95, против 96, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Как така? Бяха 125 човека, а сега са 200.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря господин председател! Процедурата: умолявам уважаемото председателство да удължи работния ден днес с два часа.
Причините: девета седмица военният министър не се е явявал да отговори на двата мои въпроса, които са въпиющо нужни за нацията. Беше поканен миналия петък и вие в 13,40 ч. дадохте почивка точно преди да започне моето питане.
С уважение към председателството, Ви умолявам да се намесите, тъй като Петя Шопова направи един жест и обърна внимание, че това наистина нарушава и правилника, и цялото търпение не само моето, а и на хората долу, които желаят да чуят за тяхната съдба. Двата въпроса са извънредно важни, а и други колеги чакат. Затова Ви моля да удължите времето, ако обичате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз няма да го удължа, а ще го поставя на гласуване съгласно правилника
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Жорж Ганчев за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 179 народни представители: за 63, против 97, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Думата най-после има господин Стоян Райчевски, за да зададе своя актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията господин Антони Славински.
СТОЯН РАЙЧЕВЕСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Задавам към Вас този актуален въпрос по две съображения:
Първо, създаде се впечатление, че ревизирането на проекта за разширяването на пристанище Бургас се забавя повече, отколкото се очакваше. Като казвам очакваше, имам предвид хората от Бургаския регион.
И второ, появиха се съобщения в печата (цитирам дословно), че "търгът за пристанище Бургас е бил манипулиран".
Проектът, както е известно, предвижда драгиране, разширяване на терена, изграждане на терминал за насипни товари и защитен вълнолом със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Това е една сериозна инвестиция, която е от много голямо значение за стопанското развитие и за осигуряването на нови работни места не само за град Бургас и региона, но също така и за мащабите на страната.
Ето защо, господин министър Славински, аз отправям към Вас следния въпрос:
На какъв етап е изпълнението на проекта за реконструкцията на пристанище Бургас и какъв е Вашият отговор на появилите се в медиите подозрения, че търгът е манипулиран, като е бил отстранен предварително най-сериозният конкурент, чиято оферта е била с 27 млн. долара по-евтина?
Аз съзнавам, господин министър, че измина доста време от задаването на въпроса и вероятно има някои нови моменти междувременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Във връзка с поставения актуален въпрос относно етапа, на който се намира проектът и появилите се в медиите твърдения, че търгът е бил манипулиран, Ви информирам за следното:
Първо, относно състоянието на проекта.
Проектът за разширение на пристанище Бургас е първият инфраструктурен проект в България и един от първите в страните от Централна и Източна Европа, който е финансиран от японското правителство чрез заем, отпуснат от Японската банка за международно сътрудничество. Оттук нататък тази банка е цитирана за краткост само като Японската банка. Той е един от най-важните и приоритетни инфраструктурни обекти на правителството и е ключов елемент от реализацията на паневропейския транспортен коридор № 8.
Второ, през ноември 1997 г. по време на официално посещение на президента на Републиката в Япония, японското правителство даде съгласие да бъде отпуснат заемът. Това стана на базата представена официална молба от българското правителство, придружена с технико-икономическо проучване, показващо икономическата и социалната ефективност, държавната и стратегическа значимост на проекта. В детайли е разгледан и екологичният ефект от него. Съгласно изискванията, тези факти се потвърждават и от независимо проучване на Японската банка.
Трето, на 29 юни 1998 г. са разменени вербални ноти между Република България и Япония, определящи условията на заема. На 29 юни 1998 г. е подписано Споразумение за заем и Меморандум за изпълнение на проекта. Нотите и споразумението за заем са ратифицирани със закон, приет от Народното събрание на 22 юли 1998 г.
Тук е мястото да се отбележат изключително изгодните условия на заема, а именно:  срок за погасяване на заема - 30 години;  гратисен период - 10 години;  лихвен процент - 2,7 на сто годишна лихва; а  условията на заема в частта "задължителни консултантски услуги" са още по-добри: срок за погасяване на заема - 40 години; гратисен период - 15 години и лихвен процент - 0,75 на сто годишна лихва.

4. Графикът за изпълнението на проекта е заложен в подписания на 29.06.1998 г. Меморандум. До момента той се изпълнява успешно, въпреки закъснелия старт. В момента се работи по изпреварващ план за преодоляване на закъснението в следващите етапи на проекта с цел той да приключи в първоначално планирания срок.
5. В Меморандума, ратифициран от Народното събрание, са описани и правилата на Японската банка за изпълнението на проекта. Съгласно тях Японската банка предлага т.нар. "кратък списък" от японски консултантски фирми, които трябва да бъдат поканени за участие в търга за избор на консултант. Списъкът е задължителен и ограничителен.
За провеждане на търга за избор на консултант министърът на транспорта назначава комисия. Оферти подават трима от всички поканени кандидати.
Комисията избира за консултант японската фирма PCI - Pacific Consultants Ynternational, която е втората в света по големина проектантска и консултантска фирма в областта на пристанищата и пристанищните съоръжения. Тя е утвърдена от Японската банка за консултант на проекта. Договорът с нея се сключва на 27.04.1999 г. Работата й по проекта започва от м. август 1999 г.
В основните задължения на консултанта са включени:
- изготвянето на предварителния проект и бюджетна оценка;
- доклад за икономическата и финансова ефективност на проекта;
- изготвяне на детайлния проект, който служи за база на тръжните книжа, предквалификационните книжа и критерии за оценката им, самите тръжни книжа и критериите за оценката им;
- съдействие при провеждането на търговете и оценките им;
- техническия и финансов надзор по изпълнението на проекта.
С други думи, освен като основен консултант на "Пристанище Бургас" ЕАД, той се явява и като доверено лице на Японската банка, следящо за стриктното изпълнение на проекта.
6. Правилата за провеждането на търговете на Японската банка са еднакви за всичките видове търгове. Това важи и за проекта "Разширение на пристанище Бургас - източен защитен вълнолом и терминал 2А" и съдържа следните процедури:
- изработване на тръжни книжа за избор на консултант;
- изготвяне на методика и критерии за оценка и детайлно точкуване на офертите;
- провеждане на търг и избор на консултант;
- изготвяне на тръжни документации на отделните пакети видове работа;
- изготвяне на методики и критерии за оценка и детайлно точкуване на предквалификационните оферти;
- провеждане на предквалификационните търгове по всеки пакет и последващо одобрение от Японската банка;
- подготовка на тръжните документации за квалификационния търг за всеки пакет и последващо одобрение и утвърждаване от Японската банка;
- изготвяне на съответните методики и критерии за оценка и детайлно точкуване на квалификационните оферти по всеки пакет и последващо одобрение и утвърждаване от Японската банка;
- провеждане на квалификационните търгове по всеки пакет и последващо одобрение.
Към всяка следваща фаза се пристъпва само след одобрение и утвърждаване от Японската банка.
7. Видовете дейности по реализацията на проекта са групирани в два вида пакета:
- пакет 1 - Строителни и драгажни работи;
- пакет 2 - Доставка и монтаж на претоварно оборудване.
7.1. По пакет 1 състоянието е следното:
За предквалификационния търг бяха закупени документи от 62 кандидата, от тях на търга се явиха 13 кандидата. Оценени и класирани за участие в квалификационния търг бяха 6 кандидата, които бяха одобрени и утвърдени от Японската банка на 1.06.2000 г.
За квалификационния търг предложенията на кандидатите се представят в два отделни запечатани плика, като плик 1 съдържа юридическите, административните и техническите документи, а плик 2 съдържа финансовите документи. Плик 2 се отваря само за онези кандидати, които са преминали успешно оценката на плик 1.
На 17.10.2000 г. назначената комисия проведе първото публично заседание на квалификационния търг, на което се явиха пет кандидата. На него се отвориха пликове 1, а пликове 2 бяха публично запечатани.
Отварянето на пликовете стана публично последователно на две отделни сесии в присъствието на кандидатите, на представител на посолството на Япония в България, на средствата за масово осведомяване, тоест при пълна прозрачност.
Комисията и консултантът работят независимо един от друг по офертите и излизат със собствени становища. И в двете становища се констатира, че двама от кандидатите отпадат поради административни и правни несъответствия по представените оферти, а класирането на останалите трима кандидати се подрежда, както следва (така беше оценено и от консултанта, и от българската комисия):
1. На първо място: смесено дружество "Penta ocean - Mitsubishi";
2. На второ място: смесено дружество "Kajima - Enka";
3. На трето място: дружеството "Taisei Co".
Те са смесени дружества, където се включват и други предприятия.
Разликата в двете становища беше единствено, че според консултантът само смесеното дружество "Penta ocean - Mitsubishi", класирана на първо място, съответства технически на тръжните изисквания и се класира за втори кръг, когато трябва да се отвори плик 2. А според българската комисия и класираният на второ място "Kajima - Enka" отговаря на тези изисквания. След проведените разисквания се изработи съвместен доклад от комисията и консултанта, възприемащ позицията на българската комисия, а именно да бъдат отворени финансовите предложения, тоест плик 2, на първия и втория класиран кандидат.
Съвместният доклад е одобрен от министъра на транспорта и съобщенията и е одобрен и утвърден без забележки от Японската банка за международно сътрудничество.
На 13.12.2000 г. се състоя публично заседание по отваряне на плик 2 (финансовите документи) и офертните стойности бяха обявени публично. Въз основа на тях на 17 януари 2001 г. комисията, в съвместен доклад с консултанта, предложи да се покани на преговори за подписване на договор за изпълнение на работите по пакет 1 смесеното дружество "Penta ocean - Mitsubishi", което има най-високи технически показатели и най-ниска цена. Съвместният доклад бе утвърден от Японската банка без забележки.
На 13 февруари 2001 г. в Министерство на транспорта и съобщенията бе подписан договора между Изпълнителната агенция по проекта "Пристанище Бургас" ЕАД и Смесеното дружество "Penta ocean - Mitsubishi" за главен изпълнител на работите по пакет 1.
Единият от екземплярите на договора е изпратен на 16 февруари 2001 г. на Японската банка за утвърждаване. Договорът ще влезе в сила след получаване на информация за утвърждаването му от банката.
7.2. По пакет 2 - Доставка и монтаж на претоварното оборудване. Състоянието е следното:
Предквалификационният търг е приключил е резултатите са утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията и Японската банка.
И тримата класирани кандидати са закупили тръжната документация за участие в квалификационния търг по пакет 2, а именно:
- "Krupp-Sumitomo;
- "Voest-Alpine Bergtchnic Gmbh u Voest-Alpine Tech Voest MCE GambH-Co" - смесено дружество (Австрия);
- "Mitsubishi Corporation" - самостоятелно дружество (Япония).
Назначена е комисия за провеждане на квалификационния търг по пакет 2.
Публичното отваряне на плик 1 от пакет 2 на проекта ще се състои на 26.02.2001 г. от 13,00 ч. в административната сграда на "Пристанище Бургас" АД.
8. За да влезе в сила договорът с главния изпълнител, на Японската банка трябва да се изпрати докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта и решението на Висшия екологичен експертен съвет на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по този доклад. Окончателният доклад по ОВОС е изготвен съгласно разпоредбите на МОСВ и на база на: изготвения и одобрен предварителен доклад, детайлния проект, специализираните проучвания и докладите за основните екологични проблеми, касаещи реализацията на цялостния проект. Общественото обсъждане на този доклад е проведено на 6 и 7 февруари 2001 г. в общините Черноморец, Бургас и Несебър.
Екологичната насоченост на обсъжданията е свързана основно с две неща:
1. Използването на около 2 млн. куб. м пясък от т.нар. Банка "Кокетрайс", намираща се в залива на Несебър срещу "Слънчев бряг" за насипно равнище. Специализираните проучвания и моделирания, извършени от консултанта и екип от български специалисти, както и от разработчиците на ОВОС-а показват, че няма да има негативен ефект. Като се отчете обаче обявяването на Банка "Кокетрайс" за защитена местност от МОСВ, е потърсен алтернативен приемлив вариант за доставката на необходимия материал за насипното равнище на обекта. Този алтернативен вариант е поставен за утвърждаване и обсъждане и е заложен в тръжните книжа при преговорите с бъдещия главен изпълнител.
Втората точка, по която се дискутира, това е депонирането (складирането) на драгажната маса да стане в залива "Вромос" и това се базира на следните фактори:
- драгажните маси ще могат да се използват за капиране (затрупване, запечатване) на стари замърсявания в залива "Вромос", причинени в миналото от директното изхвърляне на флотационни отпадъци от мина "Росен";
- събрани са дългогодишни данни за теченията, ветровете и други фактори на залива "Вромос" и целия Бургаски залив. На тази база са направени детайлни анализи и компютърно са моделирани теченията и преноса на материала в залива. Моделирането е проверено с два независими модела - единият е изработен от специалистите на БАН и Института по океанология, а другият - от специалисти на консултанта в Япония. Те показват, че може да се ограничи до минимум разпространението на помътняването на водите, ако депонирането се извършва само в залива "Вромос" и като се използват заложените в проекта специални заграждения и средства на базата на натрупания от японската фирма опит.
По втората част на въпроса искам да отговоря следното:
1. Строгите правила на Японската банка, които изложих по-горе и по които се изпълнява проектът, както и описаните процедури и проверки, одобрение и утвърждаване на всеки документ, изключват възможността за субективност, влияние и манипулации на избора. Освен това изключват и възможността търгът да се спечели от неконкурентоспособна фирма с технически несъвършен проект, без нужния специализиран опит, без достатъчна технологична и техническа екипираност или без достатъчни финансови възможности.
2. На разположение на обществеността са докладите за оценка на двата плика по пакет 1, които са одобрени без никакви възражения от Японската банка.
В заключение, съгласно по-горе изложената информация е ясно, че по провеждането на търга за избор на изпълнител не е имало никаква възможност за манипулация на оценката, тъй като той е бил проведен съгласно процедурите, установени в българското и международно законодателство и в условия на пълна прозрачност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Райчевски, имате думата за реплика.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Вашият отговор, господин министър, вярвам, ще разсее подозренията относно самия търг и ще спре вероятно манипулациите в тази насока.
Благодаря Ви за това, че Вие разширихте отговора и засегнахте проблема със залива "Вромос", който не беше включен в моя въпрос. Мисля, че по него би следвало да се произнесе и Министерството на околната среда и водите.
Аз все пак не останах с убеждението, че получих достатъчна информация за това дали ще бъде ускорено реализирането на този проект, който се очаква изключително много в региона и във връзка с осигуряването на работни места, и във връзка с развитието на инфраструктурата. Но вярвам, че заемът, който наскоро се сключи с Японската банка, е вече една от първите й крачки. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, господа министри, колеги! През май 2000 г. стачкуват пилотите на "Балкан". Стачката има реални шансове да успее, тъй като е в навечерието на туристическия сезон. За да не успее стачката, се намесват трима от министрите в правителството. Двама от тях седят тук. Намесва се и господин Муравей Радев. Благодарение на тяхната намеса, стачката е прекратена. Тримата министри стават гаранти по споразумението със стачниците.
Аз ще Ви цитирам, тогава господин Муравей Радев заявява, че "при всяко негово нарушение, т.е., на споразумението, независимо от коя страна, върху нарушителя ще се стовари цялата държавна машина". Виждате колко достойни думи за един български министър.
Присъединява се и господин Иван Костов, който заявява, че се засягат интересите на България и правителството ще окаже натиск върху пилоти и приватизатор, за да се постигне споразумение.
Споразумението е постигнато. Но аз искам да обърна внимание върху още един факт. Господин Славински представлява българската държава, представлява всички нас в "Балкан". Той е, образно казано, управляващият 25 на сто от собствеността на "Балкан". И аз съм много доволен, че той е тук, че той не е имигрирал и вярвам, че няма основания да имигрира и днес господин министърът ще ни каже как е защитил нашата собственост в "Балкан". Тоест, като гледаше, че се продават акциите в СИТА и тази собственост намаляваше, той какво правеше; като гледаше, че се продават задграничните представителства и нашата собственост намаляваше, той какво правеше; като се продаваха самолетите на безценица, той какво правеше; като се отделяха печелившите дейности в "Балкан", той какво правеше. Така че аз го моля да разшири отговора на своя въпрос и да засегне не само това какви гаранции е поел по отношение на стачкуващите тогава, а как се изпълняват гаранциите спрямо българските собственици като принципал, като представител на българската държава в това министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, в отговора на поставения от Вас въпрос относно гаранциите Ви уведомявам следното. В хода на протестните действия, не на стачката, на работещите в Авиокомпания "Балкан" през май 2000 г. от страна на Министерството на финансите, на труда и социалната политика и на транспорта и съобщенията и с посредничеството на Българската стопанска камара бяха предприети активни действия за намиране на изход от създалата се ситуация в компанията.
Министерството на транспорта и съобщенията проведе редица срещи с работниците и работодателя с цел възстановяване на експлоатационната дейност на авиокомпанията и нормализиране на влошените отношения в нея. В резултат на това страните бяха стимулирани към взаимодействие, да обсъдят спорните си позиции и в крайна сметка те постигнаха съгласие за увеличаване на възнагражденията на летателния състав, макар и временно, както и за възстановяване на дейността на авиокомпанията - обстоятелство, което бе изключително важно с оглед предстоящия туристически сезон.
В хода на изясняване на спорните взаимоотношения от страна на Министерството на транспорта и съобщенията не са поемани каквито и да било гаранции спрямо спорещите страни. Нещо повече, действащото законодателство не предвижда поемане на такива гаранции от органите на изпълнителната власт, когато възникне трудов спор между работници и работодател, частноправни субекти, по въпроси на трудовите и осигурителни отношения и жизненото равнище.
Съгласно чл. 4 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, когато страна по спора е държавна фирма или предприятие и не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка страна може да потърси съдействие за уреждане на спора в съответното министерство. Конкретният случай не е такъв, но независимо от това бе оказано съдействие за изясняване на спорните взаимоотношения.
Ролята на министерството в случая беше само да посредничи за преодоляване на различията в позицията на двете страни и възобновяване на дейността на авиокомпанията, т.е. тя да не бъде закрита.
В заключение бих искал да подчертая, че позицията ми на министър на транспорта и съобщенията изисква строго спазване на закона и не позволява поемането на каквито и да било гаранции по отношение на спорове между частноправни субекти. Ролята на гарант ни бе определена в хода на отразяването на дискусиите, но на практика тя се изразяваше в съдействие към страните, за да решат сами своите спорни въпроси.
Ако ми позволите, ще употребя една популярна фраза: ние им помогнахме, за да си помогнат те самите.
Оказаното съдействие в случая бе продиктувано от необходимостта да се разреши възникналият в момента спор във връзка с възнаграждението на работещите в авиокомпанията, без да бъдат накърнени интересите на спорещите страни и от съображение, че възобновяването на полетите е от особена важност за икономиката и туризма в страната. Между другото, то не е даже и споразумение, това са основни принципи, които са подписани от главния изпълнителен директор на Авиокомпания "Балкан" Ендрю Грей в присъствие на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев. Приемането на тези основни принципи на практика помогна компанията да продължи своята дейност.
Колкото до правомощията на министерството с процентите, които тя притежава, това стана чрез общото събрание на собствениците, което избира съответния съвет на директорите и изпълнителния директор. Поставяли сме въпроса, имало е две заседания, на които сме искали да бъде назначен и представител на държавата в Съвета на директорите, но след гласуване това не е било прието. Така че правомощията там се определят само съгласно Търговския закон в общото събрание на собствениците. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, признавам си, че имах намерение да Ви призова морално да поемете отговорността за това, което става с "Балкан", като съсобственик на "Балкан", тъй като "Балкан" е мъртъв, а гарантите сте живи, здрави и сте министри.
Господин Славински, признавам си, че промених отношението си към Вас и към проблема на основата на Ваше писмо от 6 март 2000 г. до министър-председателя на България. В това писмо Вие, неговият министър, му пишете: "Относно твърдението, че съществува комисия за преразглеждане на приватизационната сделка Министерството на транспорта и съобщенията не е уведомено за сформирането на такава или за наличието на намерения за бъдещото съставяне на подобна комисия. Наред с гореизложеното, договорът за приватизация е сключен от Агенцията за приватизация, органът по чл. 3, като продавач на 75 на сто от акциите на "Балкан" ЕАД. Именно Агенцията за приватизация е компетентна да осъществява следприватизационния контрол относно изпълнението на сделката. Същевременно - чуйте какво пише - Министерството на транспорта и съобщенията нееднократно е изисквало от Агенцията за приватизация да бъде предоставено пълното копие на договора, засега без резултат вероятно поради конфиденциалност на същия. Считам, че не по-маловажен е и въпросът за управлението на останалите 25 на сто от капитала на авиокомпанията. Структурираният към настоящия момент Съвет на директорите се състои от 4-ма представители на купувача. Съгласно действащото законодателство максималният брой на членовете на Съвета на директорите на акционерното дружество е 9 души. Ето защо напълно нормално е в управителния орган на дружеството да участват поне един или двама представители на държавата, което до този момент не е реализирано."
Това, господин министър, е чудовищен документ. Той показва, че министрите от правителството не са видели договора за приватизация, но са го утвърдили. Така преди време критикувахме Фройд. Не го бяхме чели, но го отричахме. Това е абсурдна ситуация и Вие ще видите след малко, че със социалния министър картинката се повтаря.

Не е случайно и днешното гласуване. Всички следи водят към господин Иван Костов. В основата на сделката с "Балкан" стои премиерът на България. Собствените му министри не са видели договора. Те не знаят за какво става въпрос. Принципалът на 25 на сто от акциите не знае за какво става въпрос. Това е жестоката истина. И, простете ми, кой командва България? Очевидно "Раковски" 134. "Дондуков" няма никакво отношение към този процес. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! По време на приватизацията агенцията наистина е била водеща. Принципалът е бил Министерството на финансите. Това, което ние изискахме няколко пъти, в крайна сметка получихме от Агенцията за приватизацията, след няколко писма, и сме запознати със съдържанието на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос от народния представител Дора Янкова към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков.
Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, искам да Ви благодаря за реда, който направихте днес за парламентарния контрол във връзка с това, че миналия петък аз се обърнах към Вас.
Господин министър, госпожи и господа народни представители! Въпросът ми е свързан с изплащането на социалните помощи в община Борино, Смолянска област. При посещението ми в община Борино миналата година на 11 декември се срещнах с група граждани, които тогава от м. юли 2000 г. до 12 декември не си бяха получили социалните помощи за повече от шест месеца, въпреки че бяха отработили своите пет дена, както е по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Обърнах се към министър Иван Нейков да ме информира защо тези 90 човека, а по техни данни много повече в цялата община, не получават социалните си помощи и приложих жалба, която е изпратена от него, която е подписана от: Джамиле Чобанова, от Рафие Ахмедова, от Юлия Бодурова, от Яна Филипова, от Джамиле Ходжа, от Гюлфие Оса и много други в този списък от 90 човека. И тъй като въпросът зададох миналата година, към днешна дата актуалността му по информация от тези хора стои така, че за два месеца са успели да направят изплащания, но остават четирите месеца от миналата година и актуалността на януари, а може би и сега, февруари.
Господин Нейков, задавам този въпрос, защото и Вие знаете, че в община Борино живеят 4146 жители, а заетите по трудово правоотношение са 412. Сами разбирате социалното бедствие в общината. Нещо повече, в отчета на общината за 2000 г. по данни на общински съветници целевата субсидия за социални помощи е 59 хил. 621 лева, колкото работниците и съветниците предполагат, че стигат. След това се отчита тази социална субсидия заедно със социалното осигуряване в една обща цифра от 271 хил. 130 лева. Тук нещата се размиват и не е ясно кое какво покрива. И самите общински съветници не могат да осъществят контрол върху този кмет. Вие може би знаете, че сред тези 90 човека има семейства с по две деца, където никой от тях не работи, има самотни майки, има инвалиди - просто тежка социална ситуация.
Настоявам да дадете отговор и да се ангажирате с решаването на въпроса, тъй като по Закона за социалното подпомагане социалният министър има ангажименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Иван Нейков. Имате 10 минути за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Янкова, по повод поставения от Вас въпрос аз поисках да бъде извършена проверка. Както Вие сама казахте, измина доста време, през което аз нямах възможност да се явя да отговарям, така че някои от данните вече не са толкова актуални. Но за Вас може би ще е важно това да споменем само, че със Закона за бюджета за 2000 г. за община Борино бяха предвидени целеви субсидии за социални помощи в размер на 43 хил. и 700 лева. На сесия на общинския съвет за 2000 г. е гласуван бюджетът за социалните помощи в общ размер от 87 хил. и 400 лева. Така заложените средства по двата източника не са достатъчни. Това се констатира още по време на изпълнението на бюджета. В основата стои обстоятелството, че през 2000 г. са заложени само толкова средства, колкото са били похарчени през 1999 г. Всъщност още при формирането на бюджета оценката при проверката показва, че не е бил правилно определен броят на хората, които се нуждаят. Според мен тук трябва да видят своята отговорност и ръководителят на общинската служба за социално подпомагане, и кметът на общината.
Но констатирайки тежкото положение на общината по отношение на изплащане на социалните помощи, за да бъде покрит част от недостига на средства, Министерският съвет с Решение № 498 и Решение № 653 от миналата година предостави допълнителна целева субсидия в размер на 15 хил. 921 лева. Освен това общинската служба за социално подпомагане с активната си дейност успя да осигури работа по линия на програмите за временна заетост през зимните месеци на 43-ма нуждаещи се жители на общината. Според мен, ако подобен подход бъде заложен и в бюджета за 2001 г., тоест да има едно нереално планиране, отново ще се изправим пред ситуация, в която ще има недостиг на средства и отново ще има необходимост от допълнително подпомагане.
Аз бих предложил, бих Ви помолил и Вас да се обърнете към общината, към кмета, искам да получа предложение от община Борино за програми за заетост. Според мен, особено ако в тези програми бъдат включени хора, които сега получават социални помощи, ние ще можем много по-реално да им помогнем. Готов съм и по програмите за временна заетост, а и по други проекти, ако общината има такива, да ги обсъдя и по този начин да помогна на хората, които имат да получават социални помощи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Дора Янкова. Разполагате с две минути.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, всичко това, което казахте, е вярно, но е факт, че тези 90 човека вече шест месеца не си получават помощите. И аз като народен представител, представлявайки ги в Народното събрание, настоявам да решим въпроса. Аз се отнасям с уважение към това, че Вие сте отворен към един диалог с кмета на общината, за да се помогне в перспектива. Доволна съм и от това, че през зимата ще има 43-ма души заети. Но остава открит въпросът тези 90 човека, които са на ръба на оцеляването, какво правим с тези техни пари. Ако кметът е сбъркал и не е разплатил, аз съм човекът, който ще поиска Сметната палата да го контролира.
Но вижте, съгласно чл. 4 от Закона за социалното подпомагане Министерският съвет определя държавната политика в социалното подпомагане, а специализираният орган да координира и контролира в областта на социалното подпомагане е Министерството на труда и социалната политика. Тоест Вие като министър имате и контролни, и координиращи функции. И тук като български министър Вие, имайки тези функции, и аз като народен представител настоявам да се ангажирате с координацията, за да може тези хора да си получат парите. Иначе се изпада в този омагьосан кръг, който много често създава министър Муравей Радев, при един нереалистичен бюджет кметовете да стават жертва.

Тук Министерският съвет е бил коректен към общината. Казах, че ще поискам ревизия на кмета, но в крайна сметка трябва да се стигне докрай и да се отговори на тези хора те ще си получат ли парите за тези шест месеца.
Затова отново се обръщам към Вас, Вие имате пълномощията по закон, да се даде някаква санкция и тези хора да си получат правата, които имат по българските закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Нейков, ще вземете ли отношение? Заповядайте!
Министър Иван Нейков: Тъй като ставаше дума за намесата или по-скоро за подкрепата от страна на министерството и на правителството, искам, госпожо Янкова, само да имате предвид, че на пръстите на едната ръка могат да се преброят общините в България, които са получили толкова голяма допълнителна подкрепа от бюджета в сферата на социалното подпомагане. Тридесет на сто допълнително от средствата, които бюджетът е трябвало да даде, са предоставени на общината. При разчет 100 процента те всъщност са получили 130 процента средства от републиканския бюджет за социално подпомагане. Според мен това наистина е максимумът, който бюджетът може да предостави. Струва ми се, че трябва да се търсят и допълнителни възможности от самата община да допълва своите средства. Аз знам, че възможностите на община Борино не са значителни, но има и някакъв лимит на помощта, която републиканският бюджет може да окаже на една община. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Руси Статков за актуален въпрос към министър Иван Нейков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Актуалният ми въпрос е вече с давност от два месеца, но смятам, че продължава да бъде такъв. Става дума за неразплатени социални помощи на пет общини от област Монтана.
Развивайки въпроса си, ще кажа, че поводът за него беше походът на неполучили месеци наред през 2000 г. полагащите им се по Закона за социално подпомагане месечни помощи. В това число и цели семейства от Вълчедръм, Медковец, Бойчиновци, Якимово и Брусарци. В студените дни на м. декември м.г. отчаяните от глад рискуваха живота си и изминаха пеша десетки километри, за да стигнат до областната администрация в Монтана.
Причините за неразплащането на помощите. В последните години в общините на област Монтана системно се закъснява с изплащането на месечните помощи. Особено остри проблеми има в пет общини, населени с компактни маси от роми. Безработицата е устойчива и огромна, тя е резултат преди всичко на ликвидацията на основни предприятия и забавяне на аграрната реформа в тези общини. Така например през 1998 г. вместо да насочи 247 млн. лева, гласувани в Закона за държавния бюджет, за програми за оздравяване на предприятията правителството ги е икономисало, те са насочени някъде другаде. Това е нарушение на закона. С това са ликвидирани поделенията на "Пима" ЕАД, Монтана, във Вълчедръм и Медковец. В процес на ликвидация е "Пивиконсерв" в Бойчиновци. През 1999 г. правителството отново е икономисало по Закона за държавния бюджет 178 млн. лева за поземлената реформа и възстановяване на горите. И отново са потърпевши общините от област Монтана и хората в тях. В Якимово безработицата е 51 на сто, в Медковец - 43 на сто, в Брусарци и Вълчедръм - 42 на сто, и в Бойчиновци - над 40 на сто.
Втората причина. Ежегодно с приемането на Закона за държавния бюджет не се отчитат предложенията на общините. Правителството и мнозинството в Народното събрание определят целева социална помощ за социално подпомагане значително под необходимата. Като се има предвид, че тези общини са зависими от субсидията на републиканския бюджет и тя варира от 80 до 90 на сто от общите им приходи, е очевидна тяхната безпомощност.
Особено фрапиращи са проблемите на община Медковец. Тук е кметът, той слуша и може би след това ще разговаряме с Вас, господин министър. Причините са в занижената с 50 на сто субсидия. При 1100 души социално слаби средногодишно на един подпомаган е разчетена целева субсидия 129 лева на човек, а в община Брусарци с 1260 броя подпомагани - 181 лева на човек. А картината - географска, демографска, икономическа - е обща на двете общини. И всъщност тук не става дума, че кметовете са от различни политически сили, става въпрос за грешка или слабост на методиката. Подобно е положението в Бойчиновци и Якимово. И въпреки усилията на ръководствата на тези общини и допълнително дадени средства от правителството все още има неразплатени за миналата година помощи. Така е и във Вълчедръм. В Брусарци кметът си е позволил да наруши закона и е дал от бюджета за 2001 г., но в края на краищата той си носи отговорност.
Ето затова смятам, че въпросът ми е актуален и днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Статков! По повод Вашия въпрос относно изплащането на социалните помощи в общините Вълчедръм, Медковец, Бойчиновци и Якимово поисках да бъде извършена проверка. На базата на тази проверка днес мога да Ви информирам за следното.
По бюджета за 2000 г. за община Якимово са били предвидени 318 хил. лева. След допълнителната подкрепа от страна на правителството община Якимово е получила и изплатила 409 хил. лева. Община Медковец. В бюджета е било предвидено да получи 243 хил. лева, а благодарение на допълнителната подкрепа е получила и разплатила 287 хил. лева. Община Бойчиновци по бюджет за 2000 г. е трябвало да получи 492 хил. лева, а е получила с подкрепата на правителството и е изплатила 652 хил. лева. И община Вълчедръм - по план, по бюджет за 2000 г. е трябвало да получи и изплати 684 хил. лева, а е получила и е изплатила 985 хил. лева.
Виждате, всяка една от тези общини е получила значително повече средства, отколкото първоначално са били предвидени в бюджета. Тази подкрепа на републиканския бюджет, както преди малко казах, има своя таван, своето ограничение. Това са били възможностите на бюджета. И като имаме предвид пък намалените възможности на тези общини, затова и такива значителни суми, които надхвърлят половин милион, приближават 600 хил. лева допълнително осигурени средства са били предоставени точно на тези общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз посочих причините за тежкото състояние. Те са вън от общинските ръководства. И същевременно за това носят отговорност мнозинството от Народното събрание и Министерският съвет, че Законът за социално подпомагане не се изпълнява. Това са основни социални права, които не са обезпечени със средства. Те се плащат месец за месец. И аз не мога да приема, господин министър, и това, което продължава и за 2001 г. Отново със Закона за държавния бюджет целевите средства за социално подпомагане на общините от област Монтана, в това число и за тези пет общини, са крайно недостатъчни. И отново ще се получи картината от миналата година, от по миналата. Вие знаете това много добре. Или трябва ясно да кажете, че тези основни права не са гарантирани със средства и няма да се изпълняват, или трябва да се изпълняват. Иначе не само ромите ще търсят Европейския съюз и ще казват, че политическите критерии не се изпълняват.
Междупрочем, кметът на Медковец е дошъл тук с предложение, което е от всички кметове, във връзка с 30-те процента, които се дават в натура. Те са готови да поемат своята отговорност, да ги произведат, като сключат договор с министерството, а не избрани предприятия да го направят. Но, пак повтарям, това ще бъде частично решение, ако вие го подкрепите. Надявам се след това да разговаряме.
По важното и най-важното е актуализация на бюджета за 2001 г., която трябва да бъде направена още отсега. Защото иначе, през юни месец, точно в разгара на предизборната работа ще бъдат изправени не само кметовете от БСП, а от всички сили и цветове пред този проблем - да нямат необходимите средства. А като се има предвид, че и месеци от 2000 г. не са платени, си давате сметка още отсега, че не може да се нарушава Законът за държавния бюджет за 2001 г., защото ще бъдат осъдени. А още повече, като нямат другите средства, какво? Ще ги противопоставяме на хората и ще се оправдаваме ли? По-точно вие! Това не трябва да се допусне, господин министър. Мисля, че имате достойнство, Вие сте министър на труда и социалната политика, направете необходимите предложения за актуализация на бюджета, ние ще Ви подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ще вземете ли отношение? Не.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Валентин Йорданов Христов към министър Иван Нейков.
Имате думата, господин Христов.

ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, моят актуален въпрос към господин Нейков е относно структура, организация и финансиране на отделите за закрила на детето и критериите за тяхното създаване в общините.
Уважаеми господин министър, Тридесет и осмото Народно събрание на Република България прие Закон за закрила на детето, обнародван в "Държавен вестник" бр. 48 от 13 юли 2000 г. Съгласно чл. 6, т. 2 от този закон закрилата на детето ще се осъществява от общинските служби за социално подпомагане, където ще бъдат обособени специализирани отдели. Тук би следвало да работят съответните специалисти - педагози, психолози и социални работници. Отделът за защита на детето ще изпълнява изключително важна функция, свързана с бъдещето на нацията ни. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В същото време в регионалните и общински служби няма нужната яснота, свързана със структурата и функциите на тази изключително важна социална функция. Тоест, все още няма обособени такива отдели в общините.
Именно в тази връзка, уважаеми господин министър, моля за Вашия отговор на следния актуален въпрос: каква ще бъде структурата, организацията и финансирането на общинските отдели за закрила на детето и какви ще бъдат критериите за тяхното създаване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Христов, категоричната позиция на правителството, че подобряване благосъстоянието, развитието на децата, особено тези, които са в неравностойно положение, е един от основните приоритети. Затова беше приет и Законът за закрила на детето. Затова и в Закона за държавния бюджет на България за 2001 г. са осигурени допълнителни средства от около 2 млн. лева, които ще бъдат изразходвани за следните три неща.
С тях ще бъде финансирано създаването на 144 щатни бройки във връзка със създаването на новите структурни звена към службите за социално подпомагане. Това са отделите, които ще извършват дейността, свързана с изпълнението на Закона за закрила на детето. От тези средства ще се финансира и самата дейност на отделите, не само на заплатите, както и разходите за издръжка на деца в приемни семейства. В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнение на държавния бюджет общинските съвети следва да приемат бюджетите на общините за 2001 г. и с утвърждаването на новите щатни разписания на общинските служби за социално подпомагане ще бъдат утвърдени и отделите за закрила на детето.
Моята информация по повод Вашия въпрос - направих такава проверка, разговарях и с отделни кметове - че в редица общински съвети процесът в момента тече и се взимат решенията за създаването на отделите на закрила на детето към службите за социално подпомагане.
Определящите критерии за създаването на отделите за закрила на детето в общинските служби е наличието в общините на заведение за социални услуги за деца - без значение към кое от министерствата са. Знаете, че всъщност към четири министерства има специализирани заведения за деца: към Министерството на образованието и науката, към Министерството на здравеопазването, към Министерството на вътрешните работи и към Министерството на труда и социалната политика.
Освен това, при формирането на отделите, ще се има предвид броя на децата, всички деца в общината, както и наличието на рискови групи сред малолетните, в т.ч. и случаите на компактно ромско население.
В момента експерти от Министерството на труда и социалната политика и Националната служба за социално подпомагане анализират кадровия потенциал на службите за социално подпомагане в момента, за да бъде извършен подбор на специалистите за отделите "Закрила на детето". Този подбор ще се извърши както сред самите социални работници, работещи в момента в службите, така и сред нови специалисти.
Аз напълно споделям Вашето предложение, че това трябва да бъдат специалисти с квалификация социална педагогика, социална психология, социални дейности или сродните им на тях, каквито се обучават в различните вузове. Този подход на подбор на висококвалифицирани специалисти ще бъде спазен във всеки един от отделите и аз очаквам в рамките на месец март физически да бъдат определени хората, които ще изпълняват функциите на служители в отделите за службите по социално подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате думата.
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, благодаря за Вашия отговор. Все пак бих искал да Ви попитам допълнително дали не е редно социалното министерство да изиска някакъв срок от общините за представянето на съответните разработки, които биха били полезни за по-скорошното сглобяване, да кажа, и функциониране на отделите.
Отчитам Вашата ангажираност като социален министър, но изразявам увереност, че Вие и Вашето ведомство ще направите всичко онова, което е по силите ви, за час по-скорошното сглобяване и функциониране на отделите за закрила на детето към общинските служби за социално подпомагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Христов, благодаря Ви за предложението. Аз още в понеделник ще изпратя, по повод Вашето предложение, писмо до всички кметове, като отново ще се обърна към тях с молба и предложение в рамките на следващите седмица-две да приключи работата по структурирането на отделите, за да могат да бъдат назначени хората в тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков от народния представител Димо Петров.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Моят актуален въпрос е относно мерките, предвидени от Министерството на труда и социалната политика за преодоляване на тежкото икономическо състояние и високия ръст на безработица в община Котел за предстоящата 2001 г.
Уважаеми господин Нейков, за да очертая значимостта на проблемите, свързани с тежкото икономическо състояние и голямата безработица на общината е необходимо да направя кратък анализ на причините и фактите, които са ги породили. Структуроопределящите предприятия за икономиката на общината като текстилната фабрика "Възраждане", сега "Инко текст" с над 1200 работници, дървообработващото предприятие "23 декември", сега "Бида", шивашкото "Капитан Мамарчев", сега "Еленица К", Завода за осветителни тела следствие на преструктуриране на икономиката през 1995-1996 г. бяха приватизирани по схемата на масовата приватизация. Дотук нищо лошо. Лошото дойде веднага след този вид на приватизация, когато съответните приватизационни фондове буквално заключиха тези предприятия и се извършиха масови съкращения на голяма част от заетите в тях. Оттогава до ден днешен явната безработица в общината варира между 28 и 33 процента.
Изнасяйки тези данни подчертавам, че това е един наследен проблем, възникнал по времето на други правителства, но за съжаление голяма част от жителите на общината не разбират това и все още чакат някой от горе, с готови решения да им реши проблемите.
Като резултат от всичко казано дотук, през 2000 г. в публичното пространство се появи и изследване, финансирано от Организацията на обединените нации, в което стана видно, че община Котел е на последно място в България по показателите в тази анкета.
В тази връзка моят актуален въпрос е: предвидени ли са в програмата на Министерството на труда и социалната политика в бюджета на общината, тъй като той е основен източник на средства и генератор на заетост, съответните средства или включване на общината в програми, финансирани от външни донори през 2001 г. в краткосрочен план или през следващите години в дългосрочен план? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петров! Именно като имам предвид, че Котел е една от силно засегнатите общини от преструктурирането, аз поисках пълна проверка и информация за програмите, включително и средствата, които са осигурени за 2001 г. за община Котел в сферата на заетостта. Затова моля предварително да ме извините, че може да ви се стори малко по-дълъг отговорът, но аз исках да имате информация за всяка една от мерките, които ние сме готови да реализираме на територията на община Котел.
Подготвяйки се за отговора, аз бях предвидил да ви информирам и какво е направено през 2000 г., но според мен по-важно е хората да чуят, а и вие да имате информация какво предстои да бъде направено.
През 2001 г. Министерството на труда и социалната политика предвижда всички съществуващи в момента програми, изпълнявани на територията на община Котел, да бъдат разширени и да стартираме и нови програми с цел намаляване равнището на безработицата. В момента продължава и ще се развива програмата за временна заетост през зимните месеци, която осигурява заетост до пет месеца на безработни лица. По силата на тази програма са осигурени средства и ще бъдат разкрити средногодишен брой 93 работни места, като предвидените средства в програмата са 143 хил. лв. По програмата за временна заетост ще бъдат разкрити средногодишен брой 30 работни места, за което са предвидени 46 хил. лв.
По програмите за осигуряване на заетост на безработни лица чрез сдруженията за заетост това води до намаляване на безработицата в общините чрез осигуряване на временна и алтернативна заетост на лица от преструктуриращи се производства. По реда на тази програма на територията на община Котел ще бъдат разкрити средногодишен брой 150 работни места, като са предвидени средства в размер на 230 хил. лв.
Министерството на труда и социалната политика утвърди и ще реализира и областна програма за насърчаване на заетостта в Сливенска област, като тази програма е разработена с участието на областните и общински администрации, бюрата по труда, включително и от община Котел. По тази програма два проекта ще действат на територията на община Котел.
Единият проект - това е развитие на дребно и средно фермерство и създаването на агробизнесинкубатор. В рамките на този проект, който се изпълнява и на територията на община Котел, не само обаче на нейната територия, се включват 150 безработни лица, които ще имат възможност да се обучават при реални пазарни условия в управлението на малка ферма, да се включат в стопанския живот със знания и умения, гарантиращи развитието на селското стопанство на региона. Разходите по микропроекта по този проект през 2001 г. са в размер на 133 хил. лв.
Друг проект по линия на областната програма, който ще се реализира и в община Котел, това е програмата за създаване и развитие на малки и средни предприятия в сферата на туризма, услугите и занаятите. Тук ще бъдат създадени общо минимум 20 нови работни места в сувенирната индустрия, минимум 20 работни места в туристическата индустрия, като са предвидени средства на стойност 61 хил. лв.
През 2001 г. в община Котел ще стартират, а вече някои от тях са в ход и се изпълняват, следните нови проекти. Проектът "Красива България" е финансиран от държавния бюджет и от Програмата за развитие на ООН. Община Котел беше включена сред 22-те общини от страната, на територията на която ще се реализира програма "Красива България 3". Когато правихме преценка, защото желаещите да се включат, бяха буквално 263-те общини - всички съществуващи в страната, ние отчетохме както високата безработица, така и възможностите на община Котел за развитието на туризма. Именно по пътя на тази програма в община Котел ще бъдат инвестирани в строителство и туризъм, в реконструкция и модернизация на туристически обекти средства на стойност около 440 хил. лв.
Друг проект, който стартира в тази година, това е проектът "Заетост чрез насърчаване на бизнеса". Към създаващия се агробизнесцентър в гр. Сливен ще има организиран филиал в Котел, където местни лица ще бъдат обучавани и подпомагани в сферата на селското стопанство, туризма, занаятите. Към агробизнесцентъра ще бъде създадена и схема за микрокредитиране и лизинг, за да могат и финансово да бъдат подкрепяни лицата, които ще се включат в тази програма.
През 2001 г. в община Котел ще продължи и реализацията на още няколко програми, за които искам да ви информирам. Това е Националната програма "Гъвкави форми на заетост". Тя предвижда увеличаване на заетостта чрез устройване на работа на едно работно място на двама безработни. Тоест, или казано по друг начин, ако един работодател приеме на работа безработен само на половин работно време, ние сме готови да подкрепим този работодател при условията на самата програма, като заплатим на самия работодател средства в размер на минималната работна заплата и всички осигуровки за нея всеки месец, в който той е наел този безработен работник, пак казвам, при условията на програмата.
Ще бъде прилагана и програма от "Социални грижи към заетост", която програма е насочена към безработни, които са на социално подпомагане, за да бъдат извадени от това положение и да бъдат насочени към заетост, осигуряваща им доходи по-големи от социалната помощ.
На територията на община Котел ще се реализира и националната програма за увеличаване на заетостта чрез разкриване на работни места в дейности за преодоляване последиците от горските пожари. Тази програма започва реализация на територията на три области, едната от които е и Сливенската област, а аз специално ще държа на територията на община Котел да се реализира тази програма с предимство. Едновременно с това ще продължат програмите за обучение за професионална квалификация и преквалификация на безработните лица, както и останалите мерки, предвидени в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Всички тези мерки, заедно с вашата лична подкрепа, на общината, на социалните партньори на територията на общината, съм убеден, че ще ни позволят да намалим нивото на безработица в Котел до такива параметри, които да позволят на местната икономика сама да започне да генерира работни места. Според мен 2001 г. ще бъде годината на едно голямо предизвикателство пред община Котел, защото толкова много програми аз не помня в последните четири години да са се концентрирали на територията на общината. Затова е необходимо много внимателно, много прецизно отношение и от бюрото по труда, и от общината, и от всички останали заинтересувани институции на територията на общината, за да не бъдат изпуснати тези програми. Ако Котел успешно реализира програмите през тази година, аз съм убеден, че през 2001 г. той ще има и основанието, и гаранциите, според мен, да привлече още повече програми на своя територия, за да бъде намалена безработицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Петров.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин министър, искам да изразя удовлетвореността си от изчерпателния отговор. Искам да отбележа, че си пролича загрижеността на правителството за решаване на тези тежки проблеми в община Котел. Благодарен съм Ви за това.
Ползвайки трибуната, искам да се обърна към моите съграждани, че наистина е добре да спрат да чакат някой да им дава готовите решения. Аз ще се възползвам и ще взема Вашия отговор и ще го разпространя в местните медии, за да може съдържаната в този отговор информация да достигне до по-широк кръг от хора, които биха могли да се възползват от тези програми. Наистина ще бъде жалко, ако вследствие на някаква пасивност, така да го нарека, тези възможности бъдат пропуснати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков от народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Въпросът ми към министър Нейков е аналогичен на въпроса, който зададох на министър Славински. Затова не мисля да го повтарям. Директно минавам към сходната ситуация между министър Славински и министър Нейков.
На 5 декември 2000 г. господин Нейков пише писмо до Агенцията за приватизация. Аз съм съгласен с всяка дума в това писмо. Чета ви:
"От сключването на приватизационната сделка до момента е налице рязко свиване обема на полетите. От общо 55 дестинации, дадени на авиокомпанията по международни спогодби и преференции, днес се лети до по-малко от 20. Подмяната на самолетния парк е насочена към продажба на собствени или зинговане на нови самолети. По този начин броят на самолетите, собственост на компанията, става символичен.
Трето. Въпреки, че не е изтекъл отчетният период, няма данни за извършване на поетите спрямо приватизационния договор задължения за инвестиции в размер на по 20 млн. долара за 5 последователни години. Тук трябва да се има предвид, че разходите за оперативен лизинг не се признават за инвестиции.
Четвърто. Приходите, реализирани от продажбата на акции и материални активи не се използват за приоритетно погасяване на публичните и други вътрешни задължения.
Пето. Купувачът не е изпълнил задълженията си за откриване екскраова сметка в размер на 6 млн. долара.
Шесто. Не е изпълнен ангажиментът за ежегодно осигуряване на 2 млн. 400 хил. долара, с които да се обслужват задълженията.
Седмо. Започна отделянето на дейности и създаването на дружества като "Болгериен еър чартър" и "Балкан техник". Не е поискано предвиденото в приватизационния договор съгласуване с Агенцията за приватизацията.
Осмо. Работниците са принуждавани да подават молби за доброволно напускане, а след това - молби за приемане на работа в новосъздадените дружества, което противоречи на приемствеността на трудовото правоотношение съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
Девето. Не се спазват редица клаузи на колективния трудов договор."
Писмото завършва за мен малко странно като пратено от един министър от един орган на изпълнителната власт:
"Агенцията за приватизация да разгледа комплексно договора за продажба на българския национален превозвач."
В същото време на 18.10.2000 г. в Агенцията за приватизация до Муравей Радев, до Антони Славински и Иван Костов са пратени претенциите на Гад Зееви, които са за около 500 млн. долара. На 1.11. - персонално писмо на Гад Зееви до Иван Костов. От него лъха добронамереност и желание за споразумяване. 23.11.2000 г. - писмо от адвокатите на Зееви отново до Агенцията за приватизация, Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията, с което отново се иска среща и споразумяване.
Зееви се готви за атака в Париж.
Питам: какво прави българското правителство през това време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Аз съм почти сигурен, че никой от тези, които слушат и гледат, не разбра какво ме питате. И аз вече не мога да разбера какво всъщност питате.
Но тъй като имам единствено от Вас това, което съм получил като актуален въпрос, Вие питате за споразумението между "Балкан" и работещите в авиокомпанията през май. Аз ще отговоря първо на него, а после ще коментирам останалите неща, които Вие споменахте.
Само да припомня, че през м. май имаше индустриален конфликт в авиокомпания "Балкан", не стачка. Стачка никога не е била обявявана от летците. Имаше конфликт относно размерите на трудовите им възнаграждения. Този конфликт, който се изрази и в спиране на работа на авиокомпанията, продължи достатъчно дълго време, за да се види, че страните сами не могат да намерят пътя към едно споразумение.
Българска стопанска камара пое ангажимента да посредничи и според мен правилно и логично като една авторитетна работодателска организация поиска съдействието и от правителството, от министри, които в някаква степен имат отношение към проблемите, за да бъдат приближени позициите на спорещите страни.
Именно от тази гледна точка аз участвах в срещи на летците с ръководството на авиокомпанията. Опитах се да приближа техните позиции. Опитах се да накарам всяка от страните да направи компромис в своята позиция, в своите искания. Според мен те намериха пътя към себе си благодарение на активността и на Стопанска камара, и на тримата министри. Беше постигнато споразумение, въз основа на което компанията продължи да работи, тоест хората се върнаха на работа, възстанови се трафикът, а летците получиха увеличение на заплатите си.
Искам да ви кажа, че винаги, когато е необходимо и когато мога, ще продължа да осъществявам такава посредническа дейност, с която ще помагам на страните да намират пътя един към друг, за да могат конфликтите да бъдат решавани.
Ако Вие сте бил стопански ръководител, знаете, че дори с един ден да бъде намален периодът, през който едно предприятие не работи, от това имат полза както предприятието, така и работниците. Затова аз смятам, че извършените действия от страна на министрите и преди всичко отговарям за себе си, помогнаха на страните да намерят пътя към себе си и да постигнат споразумение относно увеличаването на възнаграждението.
Колкото до това, което Вие казахте като развитие на Вашия въпрос, добре би било да погледнете това писмо, което аз съм подписал, от чие име излиза. По искане на КНСБ правителството прие и създаде Съвет за следприватизационен контрол на социалните клаузи на приватизационните договори. В рамките на този съвет, който аз ръководя, всички социални партньори и редица държавни институции изслушахме представители и на авиокомпания "Балкан", обсъдихме всички въпроси, свързани със социалните клаузи на приватизационния договор. Общата позиция, общото становище на Съвета за следприватизационен контрол беше отразено в това писмо, което аз изпратих до Агенцията за приватизация.
Така че данните, които се сочат там, са събрани благодарение, пак казвам, усилията на редица държавни институции, на социалните партньори и на самите работници в авиокомпания "Балкан". Не виждам нищо нередно. Нещо повече. Според мен по този начин правителството засилва допълнително контрола върху приватизираните дружества с оглед спазване на поетите социални клаузи в договорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, очевидно говорим на различни езици. Май месец миналата година "Балкан" все още не беше източен. И ако тогава не се беше стигнало до преодоляване на този конфликт, най-вероятно можеше да бъде спасена голяма част от имуществото на "Балкан" и хората да запазят работните си места. Аз не знам дали разбирате, че с Вашия ангажимент, с престижа на държавата Вие, първо, излъгахте работещите, второ, помогнахте да се доизточи "Балкан".
И аз Ви питам: след като Вие всички тези неща сте ги знаели, защо не предизвикахте проверка? Защо пишете такова миролюбиво писмо на Агенцията за приватизация, която е орган на изпълнителната власт? Тя е част от изпълнителната власт. Тя се подчинява на Министерския съвет.
Къде бяхте Вие да вземете твърда позиция и да заставите Агенцията за приватизация да реагира?
Защо Гад Зееви се готви непрекъснато за реакция, а българското правителство няма абсолютно никаква реакция. Затова Ви питам.
Господин Нейков, аз се връщам към другата теза. С удивление откривам, че в кабинета има министри, които не са в час. Те не са информирани. Те нямат цялата информация. Аз не съм сигурен, че и Вие сте виждали целия договор за приватизация. Хората, които я нямат на "Раковски" 134, са просто, за да придават някаква социална физиономия на десницата. И аз веднъж Ви казах да не се свързвате с тази група, тъй като отговорността ще падне и персонално върху Вас за всичко, което се случи.
Вие сте социалната маска на този десен кабинет. Разбирате ли го? Не сте лице! Аз не съм чувал някъде по света да се казва социална десница, тъй като за десницата социалното е само да дава помощи на бедните.
И в този аспект аз апелирам към Вашата съвест. Как позволихте да се подпише този приватизационен договор без ясни трудови ангажименти? Как го позволихте? Ами точно през май месец Зееви ви будалка, обещава ви през 2000 г. - 2019 работещи, през 2001 г. - 2179 и т.н. до 2460 работника. И Вие ги приемате на сериозно тези неща, след като имате достатъчно информация!
Така че моят апел към Вас е да поемете преди всичко моралната отговорност, преди да се е наложило да поемете някаква друга. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Той не е знаел каква е цената на комисионите, затова го е подписал. Срещу какво са били комисионите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Искате ли дуплика?
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Димитров, аз съм изумен: чувам народен представител от трибуната на парламента, който призовава една стачка не да бъде решена, а да бъде продължена. Това всъщност искате Вие! Вие обвинявате за това, че сме оказали съдействие на страните да се разберат, вместо да ги оставим да се избият. Това ли е предложението?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Намеквате за януари 1997 г. така ли?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Това, което искам да Ви кажа, е, че ако Вие ме заплашвате... (смях и реплики в блока на ДЛ), защото последните Ви думи бяха нещо такова, значи аз тогава не разбирам отношенията между един депутат и един министър. Всяко едно от действията, които съм извършвал като министър на труда, е съобразено със законите, включително и във всички случаи, когато съм имал отношение към авиокомпания "Балкан".
Действията, които извършихме, помогнаха през май месец да се постигне социален мир в компанията, компанията да работи и хората да получават заплата. Алтернативата, която Вие искахте, е компанията да рухне. Тогава - май месец, поради това, че имаше индустриален конфликт. Аз не разбирам такава позиция.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Тя рухна! Защо помагахте?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Този мир беше условие да загине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Божинов, моля!
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Неведнъж тук, в пленарна зала, се афишираха умишлено доста упреци, свързани с глобалните усилия на министерството в областта на здравната реформа. Същевременно бе извършена една огромна работа за нейното реализиране в началния стадий, и то своевременно. Все ми се струва, че все още не е достатъчно популярна тази полезна дейност на министерството.
Здравната реформа, която стартира правителството на ОДС по европейски модел, обаче не е само преструктуриране на доболничната и болничната медицинска помощ, нито само и единствено Националната здравноосигурителна каса. Елемент от здравната реформа е и европейската организация и дейност на спешната медицинска помощ.
Обаче онова, което направи Министерството на здравеопазването в тази област остана в сянката на редица частни случаи и регионални проблеми в здравната реформа. Представители от командването на умиротворителните сили на ООН в Косово са изразили подчертаното си възхишение от медицинското обзавеждане и възможностите на съвременната спешна медицинска помощ в областния център - гр. Кюстендил. В тази връзка е и моят въпрос: колко средства осигури правителството за организацията, имуществено осигуряване, включително лекарствени средства, за дейността на спешната медицинска помощ в национален мащаб и в частност за Кюстендилска област? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Имате думата, господин министър.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Да не ги е дала тези пари Елена Костова?! Това са средства на данъкоплатците!
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Юнишев, уважаеми дами и господа народни представители! Ние като министерство, сме напълно съгласни с това, което казахте - че правителството на ОДС реализира една мащабна реформа в здравеопазването, включително и в спешната медицинска помощ.
Искам да подкрепя думите си с реални неща, с факти и с числа.
След като се изработи национална концепция за спешната медицинска помощ, след това се наложи реализация на редица структурни промени в системата на здравеопазването, като за осъществяването им беше използван опитът и препоръките на една група консултанти от Европейския съюз.
С поредица от постановления на Министерския съвет се разкриха 28 центъра за спешна медицинска помощ със седалища в областните градове и 183 филиала към тези 28 центъра. Бяха структурирани 371 екипа за оказване на спешна медицинска помощ на местопроизшествието, в дома на пострадалия, по време на транспорт и в спешните приемни отделения. Изграждането на тази система беше подпомогнато финансово от Европейския съюз с предоставянето безвъзмездно, подчертавам, на 10,5 млн. екю, с които бяха направени доставки за спешната медицинска помощ, изключително и само за нея. Бяха закупени 143 санитарни автомобила "Ситроен", също така "Ландроувър", 130 дефибрилатора, 60 преносими ЕКГ-та, 60 портативни дихателни апарата, 85 перфузора, 209 комплекта реанимационно оборудване, както и изграждането на съвременна комуникационно- информационна система, която покрива цялата страна и е изключително важна за повикванията в спешната помощ.
След това със заем от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 11,240 млн. долара са закупени още 242 санитарни автомобила "Ситроен", 177 дефибрилатора, 179 преносими ЕКГ, 60 пациентни монитора, 167 портативни дихателни апарата, 31 биохимични анализатора, 218 перфузора и 96 комплекта реанимационно оборудване.
Всичко това беше проведено и съпроводено с едно прецизно обучение по спешна медицинска помощ на висшия и средния медицински персонал, както и на водачите на санитарни автомобили, за което Министерство на здравеопазването изразходи около 1 млн. долара.
Стартираха ремонтните дейности на спешните приемни отделения за сумата от 1,6 млн. долара, със завършването на които спокойно мога да заявя, че е изпълнено залегналото в "Програма 2001" на правителството за изграждане на националната система за спешната медицинска помощ.
За осъществяването на дейността в системата за 2000 г. беше осигурен бюджет в размер на 26 млн. 730 хил. лв. През текущата година след актуализация на разходите на центровете по спешна медицинска помощ допълнително осигурихме субсидия от още 3 млн. 200 хил. лв., като допълнително направихме и нови доставки на медицинска техника и апаратура към центровете по спешна медицинска помощ, благодарение на това, че имаше и икономисани средства.
Специално за Кюстендилска област, центърът за спешна медицинска помощ със седалище гр. Кюстендил и филиали в селищата Дупница, Сапарева баня, Бобов дол и Невестино, които обслужват население от над 170 хил. жители на територия над 3 хил. кв. км, центърът разполага с 20 санитарни автомобила, 12 от които са "Ситроен", 7 бр. портативни ЕКГ, 8 бр. перфузори, 9 бр. дефибрилатори, 5 бр. портативни дихателни апарати, 2 бр. биохимични анализатори и 1 бр. пациентен монитор изцяло снабдени по тази програма, за която досега говорих.
Беше осъществен ремонт на спешните приемни отделения на Центъра за спешна медицинска помощ в Кюстендил за около 230 хил. лв., като за осъществяване на дейността първоначалният й бюджет беше 853 хил. лв., а през годината с актуализация се качи до 933 хил. лв.
Наистина спокойно мога да кажа, че към момента всичките ангажименти, които бяха поети към изграждане на национална система за спешна медицинска помощ, вече са финализирани и тя функционира пълноценно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Да, действително отговорът ме удовлетворява, господин министър, и действително трябва по-често да казваме неща, които са се извършили с много усилия и много полезен труд.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): И с много лакейство!
ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Видяхме, че не са употребени средствата, които са предоставени от Европа безвъзмездно и онези, които са осигурени от нашето правителство, за теракотни плочки, уважаеми дами и господа.
Същевременно, ето, показвам ви договора на КФОР, подписан на 5 юни 2000 г. То е своеобразен знак за реалната оценка какво е нивото на спешната медицинска помощ у нас и прави чест на правителството ни, че осигури необходимите средства за неговото европейско функциониране.
Същевременно прави чест на кюстендилските медици в Центъра за спешна помощ, които демонстрират европейско умение и предизвикват уважение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Актуален въпрос от народните представители Велко Вълканов и Кънчо Марангозов към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Неотдавна, преди около 3 месеца, получихме писмо на болни, настанени в психиатрична болница край Карлуково. Писмото беше изпълнено с отчаян призив да посетим болните и да видим при какви условия те са поставени.
Заедно с д-р Кънчо Марангозов ние наистина посетихме болницата и можахме да се убедим, че това, което съобщаваха болните в своето писмо, съответства на истината. Ние видяхме една мизерна, трагична обстановка, видяхме сенки на хора, които се движат в недоумение там. Можахме да разберем, да установим този печален факт, че храната, която те получават, възлиза на 0,53 лв. дневно. Слязохме в самата кухня, за да видим какво представлява тази храна. Това беше подобие на някаква супа. Все едно, че сте измили тенджерата в къщи и това, което остава, преди да се изхвърли, това представляваше супата, която се дава на хората.
Направи ни впечатление тази загриженост на управителя на болницата, д-р Чавдаров, който, за да спаси ситуацията, търсеше отвсякъде помощ. Успяваше да намери някакви овце оттук-оттам, за да направи някакъв курбан на своите болни, но това много рядко му се удаваше.
Изобщо картината беше покъртителна, сякаш това беше някакъв концлагер от много отдавнашни времена. И сякаш хората там не са на лечение, а за наказание и то тежко наказание.
Аз Ви моля, господин министър, да ми отговорите няма ли някакъв начин да се направи нещо за тези хора, да се подобри тяхното положение? Да спрем някоя командировка, например, на президента, на министър-председателя, на председателя на Народното събрание? И тези пари да ги използваме за храната на болните. Една командировка мисля, че ще успее да реши проблема на болните в не една болница. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов и д-р Марангозов! Уверявам ви, че ние също така сме загрижени за съдбата на пациентите във всички български болници, а не само в тази - Държавната психиатрична болница в Карлуково. И непрекъснато търсим и продължаваме да търсим начини да подобрим лечението, включително и битовите условия в тези болници. Разбира се, вие много добре знаете, че това състояние не е от вчера. Това е едно наследено състояние, което имаме задачата бавно, но макар и бавно - със сигурност да го подобрим.
В уверение на това искам да ви кажа, че през 2000 г. бюджетът на Държавната психиатрична болница в Карлуково беше в размер на 532 803 лв. През годината търсихме възможности да увеличим този бюджет и периодично го правехме, намирахме такива възможности. В крайна сметка до края на годината ние успяхме да вдигнем бюджета до 597 058 лв., а това на практика е 112 на сто изпълнение на гласувания бюджет.
Вие знаете, че всяка година бюджетът се гласува по следния начин: 90 на сто изпълнение от приетите числа, при условие че не са надхвърлили бюджетния дефицит. Ние в случая успяхме да постигнем 112 на сто увеличение. Разбира се, тази година с планирането на бюджета ние прескачаме вече бариерата от 600 хил. лв. и се мъчим постепенно да подобрим ситуацията там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Семерджиев.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, питам се, ако Вие бяхте на мое място, дали щяхте да бъдете доволен от отговора, който дадохте? И въпросът не е до това как ние се отнасяме един към друг, въпросът е до това наистина би ли могло да се направи нещо за тези нещастни хора, събрани там уж на лечение. Положението непрекъснато се влошава. През последните години то много рязко се е влошило.
Аз не виждам наистина как толкова спокойно можете да се отнасяте към наши болни - български граждани. 0,53 лв. - само хлябът струва толкова. Бельото там е скъсано. То е дрипа, всичко е дрипа! И тези хора там здрави да са, ще се разболеят.
И аз Ви моля Вие да предприемете някакви отчаяни, драстични мерки, за да решите проблема.
Аз, наистина, не като депутат, а като човек се обръщам към Вас. Аз като човек съм потресен от това, което видях. Нямам думи повече, за да изразя своето дълбоко смущение от картината, която се откри пред нас.
Наистина, направете нещо! Срамота е - една съвременна държава да изостави своите болни в толкова трагично положение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин Вълканов, аз съм съгласен с Вас, че трябва да се грижим за здравните, за лечебните заведения, за болните, които се намират в тях. От това, което Ви цитирах, Вие виждате, че ние търсим и намираме начини да го правим.
Разбира се, това не може да стане едноактно. И е илюзия, че може да стане едноактно. Но, така или иначе, ние ангажиментите сме си ги поели и ще си ги носим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Две съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 28 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 28 февруари, сряда, и на 1 март, четвъртък, и в двата дни от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 28 февруари, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Анелия Тошкова

     Ивалин Йосифов