Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите госпожа Донка Дончева и господин Събин Касабов. Честито! Желаем им всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Има думата господин Стефан Личев да продължи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: По § 8 има четири предложения от народния представител Кирил Ерменков, от които комисията подкрепя второто, и не подкрепя останалите три, а именно:
1. В ал. 2 т. 5 се изменя така:
"5. информационно обслужване, организиране и координиране на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства;"
Точка 2 се приема от комисията.
3. Алинея 9 да отпадне.
4. Алинея 10 се изменя така:
      "(10) За осъществяване дейността си Държавно предприятие "РВД" възлага обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки."
Комисията предлага следния текст:
"§ 8. Член 53 се изменя така.
"Чл. 53. (1) Преобразува юридическото лице "Ръководство на въздушното движение" в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (ДП "РВД") по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон - юридическо лице със седалище София, което изпълнява държавни функции по предоставяне на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България.
      (2) Основният предмет на дейност на Държавно предприятие "РВД" е:
1. управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство;
2. организация и управление на обслужваното гражданско въздушно пространство;
3. организация и управление на потоците на въздушното движение;
4. осигуряване, поддръжка и експлоатация на съответните съоръжения, системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, светотехническо, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на полетите и съпътстващата ги инфраструктура;
5. информационно обслужване на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства;
6. управление на системата за безопасност на въздушното движение в рамките на предоставената му компетентност;
7. изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от международни договори в областта на управлението на въздушното движение, по които Република България е страна;
8. събиране на пътни такси за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2.
         (3) Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" може да предоставя и други услуги, свързани с предмета на дейността му.
      (4) При осъществяване на дейността си по ал. 2, т. 1 Държавно предприятие "РВД" има права и задължения по отношение на всички въздухоплавателни средства, изпълняващи полети в обслужваното гражданско въздушно пространство.
      (5) Имуществото на Държавно предприятие "РВД" се състои от имущество, предоставено му по вид, обем и стойност от министъра на транспорта и съобщенията, и от имущество, придобито от ДП "РВД". На Държавно предприятие "РВД" се предоставят за управление земите и технологично обслужващите терени - публична държавна собственост по смисъла на чл. 43а, ал. 4.
      (6) Срещу имуществото на ДП "РВД" не може да се насочва принудително изпълнение.
      (7) За Държавно предприятие "РВД" не може да се открива производство по несъстоятелност.
      (8) За гарантиране на платежоспособността си Държавно предприятие "РВД" поддържа паричен резерв. Размерът, редът и условията за неговото поддържане и разходване се определят от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на финансите.
      (9) За изпълнение на дейността си Държавно предприятие "РВД" създава и поддържа центрове за обучение и квалификация.
      (10) За осъществяване дейността си Държавно предприятие "РВД" възлага обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки освен за дейностите, свързани с безопасността на въздухоплаването, с управлението на въздушното пространство и с осигуряването на аеронавигационното обслужване. Държавно предприятие "РВД" може да бъде и изпълнител по договори за обществени поръчки, които имат за предмет осъществяваната от него дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 8 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че предложените промени за допълнение и изменение в § 8 на законопроекта са от съществено значение за бъдещото функциониране на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", имайки предвид определените функции по предоставяне на, както сме записали в законопроекта: "аеронавигационни услуги в обслужване на гражданското въздушно пространство в Република България".
Именно поради тази причина аз съм предложил няколко промени в § 8. Една от тях е приета.

Искам да мотивирам, ако разрешите, господин председател, едновременно трите промени, които не са приети от Комисията по икономическата политика.
Първо. Предлагам в чл. 53, ал. 2, т. 5 да се добави изразът "организиране и координиране", така че текстът да придобие следната редакция:
"Информационно обслужване, организиране и координиране на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства."
Мотивите ми са свързани основно с това, че ръководството на въздушното движение събира такси за прелитане, съставка от които е предвидена за осигуряване на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, търпящи преди всичко бедствия. Организирането и осигуряването на системата за търсене и спасяване на въздухоплавателните средства, търпящи бедствия, е задължение на държавата, произтичащо от чл. 25 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Това как ще се осигури финансирането на дейността, е въпрос на вътрешна уредба. При всяко положение обаче част от таксите, които се събират за аеронавигационно обслужване на въздушното движение, е предназначена за организиране и осигуряване на системата за търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, търпящи бедствия.
Ако за държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" се предвиди само задължение за информационното обслужване на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателните средства, търпящи бедствия извън зоната на летищата, то следователно някой друг трябва да организира и осигурява цялостната система за търсене и спасяване. Този друг би могъл да бъде гражданската въздухоплавателна администрация. Но това би означавало осигуряване - предполагам - на допълнителен щат за администрацията и, разбира се, заделяне на част от размера на събираните аеронавигационни такси за осигуряване на тази държавна функция.
Ето защо аз много моля по този въпрос да имаме едно категорично становище на вносителите за финансирането и координацията на тази дейност.
Второ. По предвидения в ал. 9 запис, който определя, че държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" създава и поддържа центрове за обучение и квалификация, смятам, че е излишен, доколкото в чл. 33 на Закона за гражданското въздухоплаване е предвидено министърът на транспорта и съобщенията да определя условията и реда за откриване на авиационни учебни центрове и изискванията, на които трябва да отговарят. На тази база има публикувана Наредба № 27 за авиационните учебни центрове.
За другите субекти на въздухоплаването в Закона за гражданската авиация няма изрични разпоредби за създаване и поддържане на центрове за обучение и квалификация и не бива да се създава прецедент с държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение". Така например в Закона за железопътния транспорт няма изрични записи за изграждане на учебни центрове, но това не лишава министъра на транспорта и съобщенията с отделна наредба да дава такива правомощия на държавното предприятие.
Трето - по не приетото мое четвърто предложение. В ал. 10 на чл. 53 е предвидено държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" да възлага обществени поръчки по Закона за обществените поръчки освен за дейностите по нейния предмет. Предвидено е също така държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" да може да бъде изпълнител по договори за обществени поръчки по неговия предмет на дейност.
Общо взето, да смятам, че тук има противоречие. Не е логично да се създава възможност да си възлагаш поръчки и да ги изпълняваш сам. Няма никакви пречки държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" да бъде изпълнител по обществени поръчки, възложени от друг по линия на Закона за обществените поръчки.
Целесъобразно е освен това в текста да остане само задължението на държавното предприятие "РВД" да възлага обществени поръчки по Закона за обществените поръчки под предмета си на дейност. Това създава също възможност - вчера ние с колегите от Министерството на транспорта и съобщенията коментирахме наистина една възможност - при някои специфични доставки на съоръжения, за които не е необходима обществена поръчка, това да бъдат наистина външни, чужди организации с доказани технически качества.
Така че, уважаеми колеги, уважаеми господин Гарабедян, уважаема госпожо Мартинова! Аз смятам, че е необходимо едно допълнително изясняване на тези записани предложения в законопроекта и моите мотиви с оглед да решим дали да гласуваме тези промени, които аз съм ви предложил, или аз съм готов в противен случай, ако ме убедите, да ги оттегля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Други изказвания има ли?
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз изчаках с надежда действително вносителите да вземат отношение по въпросите, които постави господин Ерменков, тъй като те са изключителни съществени.
Ще започна с последния въпрос - със Закона за държавните поръчки. Действително този закон има редица несъвършенства, редица процедури в него са създадени по начин, по който създават много права за държавната администрация и затрудняват тези, които реално би трябвало да изпълняват закона и най-добре да използват средствата на държавата.
Но това решение, което тук се предлага - законът да не се прилага за най-важните дейности в областта на безопасността на въздухоплаването - едва ли е най-разумното и най-правилното. Във всички страни, където има подобен закон, за специфични дейности е предвидена предварителна, селективна процедура, където се създава списък на тези потенциални участници, които могат да извършват такива специфични дейности. И когато се обяви търг за държавна поръчка, естествено тези, които го обявяват, се обръщат само към фирмите, включени в този списък. Този списък винаги е отворен. Той винаги може да се допълва и по този начин в никакъв случай няма да затрудни възлагането на такава поръчка. Вместо да се изключва основната дейност, свързана с това да се търсят най-качествени услуги за безопасността на движението от приложението на Закона за обществените поръчки, много по-добре би било Законът за обществените поръчки да се уточни по начин, по който да позволи да се използва една опростена процедура, която да дава възможност да се определят предварително, по тяхно желание, разбира се, потенциалните фирми, които могат да правят такива предложения. Те да могат да се правят в съкратени срокове и действително да се прилага законът по начин, по който да защитава и най-разумното използване на обществените средства, и, от друга страна, да осигурява възможността бързо да се правят поръчките, по едни много по-опростени процедури.
Така че аз бих искал да подкрепя предложението на господин Ерменков и за неудобствата, които би могло да има държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" за тези специфични дейности, тъй като то не е единственото, което има подобни специализирани поръчки, които изискват специални качества на потенциалните участници. За подобни случаи е по-добре да променим самия Закон за обществените поръчки. Да се определят всички тези видове дейности, които изискват предварително - така да се каже, преди да има поръчка - да се набира списък от кандидати - обикновено те се наричат квалифицирани кандидати - и да може процедурата да се извършва по един много по-разумен и по-бърз начин.
Другият въпрос - за това кой ще организира издирването - също е изключително важен и е редно да се предложи по какъв начин ще се реши - дали ще се възложи на държавната администрация. Ако това е така, то трябва да има съответен текст в закона.
Мисля, че е редно по такива два важни въпроса, господин председател, вносителите да вземат отношение.
Иначе аз ще подкрепя предложенията на господин Ерменков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Гарабедян, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АПИК ГАРАБЕДЯН: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вносителят на проекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е имал предвид точно тези съображения, които господин Ерменков, когото много уважаваме, преди малко спомена, и то именно съображения, свързани с особената специфика на дейността на държавно предприятие или сега специализирана организация "Ръководство на въздушното движение".
Ако ми разрешите накратко да аргументирам защо вносителят не може да се съгласи с направените предложения.
На първо място ще се спра на въпроса за системата за търсене и спасяване. Имали сме възможност и друг път сме коментирали, че въпросът е изключително сериозен и затова законодателят в действащия Закон за гражданското въздухоплаване в чл. 141, ал. 5 е предвидил създаването на специална наредба от четири министерства, предвид характера и особената отговорност на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства, търпящи бедствия в Република България.
"Ръководство на въздушното движение" е една част от тази администрация, но недостатъчна, за да може то да организира и координира тези дейности. Въпросът е изключително сериозен и аз моля да му се обърне внимание. Предстои и се разработва концепция и наредба на Министерство на транспорта и съобщенията, на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на отбраната и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Освен това наредбата ще разпореди точния механизъм на организиране и координиране на тази дейност, защото в нея ще бъдат привлечени всички възможни структури в държавата. Това ще бъде гражданска защита, това ще бъдат регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи, това ще бъдат противопожарните служби. Това могат да бъдат и органите на Червен кръст, на Министерство на здравеопазването. Това предвижда проектът за наредба. Въпросът е изключително сериозен.
Във връзка с това, което беше споменато, че имаме задължения по конвенцията за осигуряване на тази дейност, аз ще кажа веднага: да, ние имаме това задължение по конвенцията - да осигуряваме самолетите, търпящи бедствие и именно това е предвидено в чл. 122а, ал. 3, т. 4 на действащия закон, където са предвидени тези разходи за търсене и спасяване, и то именно тези такси, които събира "Ръководство на вътрешното движение". Това са аеронавигационните такси. Да, една част от тези такси е предвидено да се изразходват за целите на изграждането на тази система. Това е по този въпрос.
По поставения въпрос за създаването на центрове за обучение и квалификация. Аргументите на вносителя са следните: действително има Наредба № 27 за създаване на авиационни учебни центрове, но е факт, че "Ръководство на вътрешното движение" има такъв учебен център за квалификация и преквалификация на персонала и то не от сега, а от много години. Те вече даже имат свой сертификат за лиценз за извършване на обучение на персонала.
Въпросът с обучението на персонала на ръководителите полети за различните работни места е изключително сериозен и това, което мога да кажа, е, че в Европейския съюз действително няма нито една организация, независимо в коя държава, която да няма собствен учебен център. Тези учебни центрове са особено важни, отчитат спецификата на "РВД" и симулират различни работни места. Това е смисълът на квалификацията и нейното поддържане от служителите на "РВД". Мисля, че по този начин ние не ги слагаме в някакво привилегировано положение, а просто отчитаме тази специфика.
По въпроса, който беше поставен за изпълнение на Закона за обществените поръчки, аз не се наемам оттук да правя оценка на този закон, но мога да споделя с голяма тревога, че ние имаме изключително сериозни затруднения по прилагането на Закона за обществените поръчки, а особено в някои конкретни случаи. Например "РВД" е система, комплексна система, която борави с изключително сериозна и отговорна техника, за която са инвестирани сериозни финансови ресурси. Обикновено тези системи са от няколко производители и не всяка държава ги произвежда.
Законът за обществените поръчки не ни дава възможност на действащата система и на оборудването, което е инсталирано и работи вече десетки години в различните региони на страната, да прилагаме закона, защото производителят не може да бъде задължен да открива свои търговски представителства, каквото е едно от изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване, и освен това ние ще изпаднем в много сериозно противоречие с производителите на това експлоатирано оборудване. В никакъв случай няма да можем да получим разрешение, прилагайки Закона за обществените поръчки, да дадем право на друг производител да реновира, да модернизира или да ъпдейтва системи, които действат и които са негова собственост и носят неговата търговска марка. Това просто не е възможно!
И въпросът не свършва дотук, а той е много сериозен, защото става въпрос и за гаранциите по поддръжката на това оборудване, за средствата, които се инвестират. Значи ние ще изпаднем в ситуация да говорим само за един вид оборудване, това е оборудването, инсталациите, аеронавигационните и радиолокационните средства, които се ползват изключително за безопасността на полетите. Ние въобще не говорим тук за други дейности, където изобщо се прилага безусловно.
Това са аргументите на Министерство на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гарабедян.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах с внимание и интерес изказването на господин Ерменков, на господин Папаризов и на господин заместник-министъра на транспорта. И у мен се получи една празнина - нещата бяха поставени в различен акцент.
Господин Ерменков говори, че функцията издирване и спасяване на претърпели бедствие въздухоплавателни съдове трябва да бъде ресурсно обезпечена и търсеше отговор кой ще обезпечава ресурсно тази функция.
Заместник-министърът по транспорта говори, че тази функция ще включи по-големи по обхват структури, но не говори за ресурсното обезпечение на тази функция. Ако сте казали това, господин заместник-министър, не съм го разбрал, съжалявам. Не го разбрах, не го и чух.
И второто, по което искам да взема отношение, е, че в световната практика има установен опит за извършване на гаранционен и извънгаранционен сервиз. Гаранционният сервиз обикновено се извършва от фирмата, на която е възложена тази функция. А извънгаранционният сервиз не е задължително да се извършва от фирми-производители. И в това може би е и стремежът конкурентно да се търси кой най-добре би го направил.

И второто, което ме смути, е, че при държавната поръчка се обявява, че се търси извършването на тип дейности, които се оценяват от експерти - кой ще даде най-добрата оферта. И ако Бил Гейтс е станал Бил Гейтс, то е, защото се е намесил в една сфера на производство и пазарни отношения и ги е доразвил, направил ги е по-добри и те са търсили него.
В това е именно основният елемент на държавната поръчка - творчеството, инициативността, предприемачество, което дава по-добър ефект. Иначе сковаването в монополни граници води до успокоение и не предполага развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложенията на господин Кирил Ерменков, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 49, против 66, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 95, против 30, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
За процедура има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): И за противно мнение, ако разрешите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно мнение няма, за процедура. След като сте се изказвали отрицателен вот?!...
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Господин председател, аз разбирам процедурата, но мисля, че Вие гласувахте едно от моите предложения, а не трите заедно. И ако трите заедно сте гласували, мисля, че не е редно да се гласуват три предложения наведнъж. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков. Но възражението трябваше да направите преди да гласуваме предложението на комисията и аз щях да го уважа.
Продължете, господин Личев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: "§ 9. Създава се чл. 53а:
"Чл. 53. (1) Органи на управление на ДП "РВД" са:
1. министърът на транспорта и съобщенията;
2. Управителният съвет;
3. генералният директор.
  (2) Орган за контрол на ДП "РВД" е Контролният съвет."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"§ 10. Създава се чл. 53б:
"Чл. 53б. (1) Министърът на транспорта и съобщенията:
1. упражнява правата на собственост на държавата в ДП "РВД" и провежда политиката на държавата в областта на организацията и контрола за използване на въздушното пространство, както и осигуряването на безопасността, ефективността и редовността на полетите;
2. назначава и освобождава членовете на Управителния съвет и на Контролния съвет;
3. назначава и освобождава генералния директор на ДП "РВД", който по право е член на Управителния съвет;
4. разрешава участието на ДП "РВД" в търговски и граждански дружества;
5. утвърждава правилник за устройството, функциите и дейността на ДП "РВД";
6. утвърждава решенията на Управителния съвет за участие на ДП "РВД" в международни организации;
7. утвърждава програмата за развитие на ДП "РВД".
§ 11. Създава се чл. 53в:
"Чл. 53в. (1) Управителният съвет се състои от 5 (петима) членове, включително генералният директор, които се назначават от министъра на транспорта и съобщенията за срок пет години.
    (2) Министърът на транспорта и съобщенията сключват договор за управление с всеки член на Управителния съвет.
    (3) Не може да бъде член на Управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда, което е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на Управителния или на Контролния съвет.
    (4) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.
    (5) Заседанията на Управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.
    (6) Заседанието на Управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко трима членове.
    (7) Решенията на Управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове.
    (8) Контролът по изпълнението на решенията на Управителния съвет се осъществява от председателя на съвета.
    (9) За заседанията на Управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
    (10) Министърът на транспорта и съобщенията освобождава преди изтичането на срока на договора за управление член на Управителния съвет, който:
1. не отговаря на изискванията на ал. 3;
2. нарушава условията, предвидени в договора за управление;
3. е подал писмено заявление за освобождаване.
    (11) Управителният съвет:
1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;
2. приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на ДП "РВД" и го предлага на министъра на транспорта и съобщенията за утвърждаване;
3. предлага програма за развитие на ДП "РВД" за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията;
4. приема годишния финансов план на ДП "РВД" в съответствие с международните изисквания;
5. приема структурата, щата и средствата за работна заплата на ДП "РВД" в съответствие с годишния финансов план;
6. приема годишния счетоводен отчет на ДП "РВД";
7. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния счетоводен отчет;
8. взема решения за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;
9. взема решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти - собственост на ДП "РВД";
10. приема проекти на решения за участие на ДП "РВД" в международни организации и ги предлага на министъра на транспорта и съобщенията за утвърждаване и взема решения за сътрудничество на ДП "РВД" със сродни организации във въздухоплаването;
11. изпълнява и други функции, свързани с управлението на ДП "РВД", в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на транспорта и съобщенията."
§ 12. Създава се чл. 53г:
"Чл. 53г. (1) Генералният директор на ДП "РВД":
1. представлява ДП "РВД" пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. ръководи цялостната дейност на ДП "РВД";
3. сключва договори за дейностите, извършвани от ДП "РВД";
4. сключва и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в ДП "РВД";
5. отчита се за своята дейност пред Управителния съвет.
    (2) Генералният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1 на други служители от ДП "РВД"."

"§ 13. Създава се чл. 53д:
"Чл. 53д. (1) Контролният съвет се състои от трима членове. Членовете му не могат да бъдат в трудови правоотношения с Държавно предприятие "РВД" и да са членове на Управителния съвет.
      (2) Министърът на транспорта и съобщенията сключва с всеки член на Контролния съвет договор за срок пет години.
         (3) Не може да бъде член на Контролния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда, което е съпруг или роднина по права линия или по съребрена линия, или по сватовство до трета степен включително с друг член на Управителния или на Контролния съвет.
      (4) Заседанията на Контролния съвет се ръководят от председател. Председателят на Контролния съвет участва в заседанията на Управителния съвет без право на глас.
      (5) Контролният съвет взема решения с единодушие.
      (6) Министърът на транспорта и съобщенията освобождава преди изтичането на срока на договора за управление член на Контролния съвет, който:
1. не отговаря на изискванията на ал. 3;
2. нарушава условията, предвидени в договора за управление;
3. е подал писмено заявление за освобождаване.
      (7) Контролният съвет:
1. упражнява контрол по спазване на нормативните актове и на финансовата дисциплина в Държавно предприятие "РВД";
2. упражнява контрол по опазване имуществото на Държавно предприятие "РВД";
3. дава заключение по годишния счетоводен отчет на Държавно предприятие "РВД";
4. извършва проверки по искане на министъра на транспорта и съобщенията, на Управителния съвет на Държавно предприятие "РВД" или по своя инициатива.
§ 14. В чл. 64а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
"Това изискване не се отнася за Авиоотряд 28."
2. В ал. 2, т. 1 след думите "Република България" се добавя "или е създаден с акт на Министерския съвет за извършване на полети със специално предназначение".
3. В ал. 3 след думата "застраховат" се добавя "авиационния персонал и".
§ 15. Създава се чл. 64б:
"Чл. 64б. (1) Полетите със специално предназначение се осъществяват от авиационен оператор - Авиоотряд 28 - юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на транспорта и съобщенията, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност.
      (2) Полети със специално предназначение са полетите за превоз и обслужване на:
1. президента на Република България;
2. председателя на Народното събрание на Република България;
3. министър-председателя на Република България;
4. вицепрезидента на Република България;
5. чуждестранни и държавни ръководители, съответни по ранг на органите по т. 1-4;
6. лица, включени в състава на делегацията, придружаващите ги екипи, охрана и техните багажи - в случаите по т. 1-5.
         (3) В случаите, когато Авиоотряд 28 извършва полети за нуждите на министерства и ведомства, заплащането се извършва от бюджета на съответното министерство или ведомство.
      (4) Дейността, функциите и численият състав на Авиоотряд 28 се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.
      (5) Към основното месечно възнаграждение на персонала в Авиоотряд 28 се изплащат добавки за специфични условия на труд - до 25 на сто от основното възнаграждение, при условия и в размер, определени от министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
      (6) На служителите в Авиоотряд 28, работещи по служебно или по трудово правоотношение, се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък и не се включват в брутното месечно възнаграждение. Размерът на порционните пари се определя ежегодно от министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на финансите."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя, които прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Имате думата. Няма изказвания.
Моля, гласувайте параграфи от 9 до 15 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Параграфи от 9 до 15 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: "§ 16. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "Ръководството на въздушното движение събира" се заменя с " Държавно предприятие "РВД" събира пътни".
2. В ал. 3 т. 4 се отменя.
3. В ал. 4 се създава т. 12:
"12. за издаване на удостоверения за експлоатационна годност на навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане, свързани с предмета на дейност на Държавно предприятие "РВД"."
Предложение на народния представител Кирил Ерменков в чл. 120, ал. 2 думите "Ръководството на въздушното движение събира" се заменят с "Гражданската въздухоплавателна администрация събира пътни".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кирил Ерменков.
Гласували 129 народни представители: за 32, против 68, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 16 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 16.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: "§ 17. В чл. 122а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2:
а) думите "Средствата по фонда се набират от" се заменят с "Дейността на ДП "РВД" се финансира от";
б) в т. 1 думата "таксите" се заменя с "пътните такси";
в) в т. 4 думите "и преквалификация" се заличават;
г) създава се т. 5:
"5. услугите по чл. 53, ал. 3".
3. В ал. 3:
а) думите "Средствата по фонда" се заменят с "набраните средства по ал. 2, т. 1";
б) в т. 2 думата "материални" се заличава;
в) създават се точки 6, 7, 8 и 9:
"6. изпълнение на програми за подготовка, поддържане и повишаване на професионалната квалификация и рехабилитационни и профилактично оздравителни мероприятия за персонала на Държавно предприятие "РВД";
7. изпълнение на програми и задължения по международни договори в областта на въздушното движение, по които Република България е страна;
8. разходи за управление на собствеността по чл. 53, ал. 5;
9. за заплащане таксите по чл. 120, ал. 4, т. 12."

4. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" може да откаже аеронавигационно обслужване на авиационни оператори или собственици на въздухоплавателни средства, когато те не са заплатили дължимите пътни такси за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2."
§ 18. В чл. 122в се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 2 се отменя.
2. В ал. 3 т. 2 думите "6 на сто от таксите по чл. 120, ал. 2; таксите по чл. 120, ал. 4" се заличават.
§ 19. В чл. 141, ал. 5 думите "и министъра на регионалното развитие и благоустройството" се заличават."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Моля, гласувайте § 17, 18 и 19 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Параграфи 17, 18 и 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: По § 20 има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 20. В § 3 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 16 се изменя така:
"16. "Летищно предприятие" е еднолично търговско дружество с държавно имущество или търговец, получил концесия при условията и по реда на Закона за концесиите, както и търговец, който ползва гражданските летища по чл. 43, ал. 2, т. 2 и 3 от закона."
2. В т. 22 думите "(независимо от националната принадлежност на капитала му)" се заличават.
3. Създава се т. 32:
"32. "Пътни такси" са разходно ориентирани такси, определени в съответствие с изискванията на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и на Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г., изменена с протокол от 12 февруари 1981 г., които покриват разходите за експлоатация на аеронавигационните съоръжения за въздушна навигация и кацане и разходите за аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства при полетите във въздушното пространство на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Моля, гласувайте § 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ:

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 21. (1) Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" е правоприемник на активите и пасивите на преобразуваното юридическо лице "Ръководство на въздушното движение", включително на фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение", по баланса и отчета към 31 декември 2000 г.
         (2) Трудовите правоотношения с работещите в преобразуваното юридическо лице "Ръководство на въздушното движение" се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
§ 22. Навсякъде в закона думите "Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на транспорта и съобщенията", думите "министърът на транспорта" и "министъра на транспорта" се заменят съответно с "министърът на транспорта и съобщенията" и "министъра на транспорта и съобщенията", думите "Ръководство(то) на въздушното движение" се заменят с "ДП "РВД", думите "и летателна площадка" се заличават, а преди думите "Гражданска въздухоплавателна администрация" се добавя "Главна дирекция".
§ 23. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ,...) се създава чл. 61б:
"Чл. 61б. (1) На ДП "РВД" се преотстъпва данъкът върху печалбата за основния му предмет на дейност.
                (2) Преотстъпеният данък се отчита като резерв. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират и разходват за изпълнение на европейските програми за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни и за поддържане на паричния резерв, определен в Закона за гражданското въздухоплаване.
§ 24. В § 163, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ,...) думите "под. 58 900 и под. 68 050" се заличават."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 21, 22, 23 и 24 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи от 21 до 24 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: По § 24а, който става § 25, има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Комисията предлага следния текст:
"§ 25. В Кодекса на търговското мореплаване се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 21а:
"Международни договори
Чл. 21а. Когато по силата на международен договор, по който Република България е страна, се изисква определяне на български участници за осъществяване на дейности по превоз на пътници и товари, изборът се извършва с конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията."
2. Създава се чл. 238а:
"Пилотска станция
Чл. 238а. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" определя мястото (пилотска станция), откъдето диспечерът на пилотските услуги осъществява пилотска дейност.
(2) При осъществяване на пилотската дейност в пилотската станция диспечерът на пилотската организация подпомага диспечера на Изпълнителна агенция "Морска администрация" в регулирането на трафика и контролирането на пилотската дейност.
(3) В един пилотажен район се обособява една пилотска станция, която се обслужва от една пилотска организация. Редът и условията за провеждането на конкурса и за избор на пилотска организация се определя с наредбата по чл. 237."
3. Чл. 360 се изменя така:
"Статут на Изпълнителната агенция "Морска администрация"
Чл. 360. (1) Изпълнителната агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта и съобщенията е юридическо лице на бюджетна издръжка и собствени приходи, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити със седалище в София и с териториални звена Бургас, Варна, Русе и Лом.
(2) Функциите, структурата, организацията на работа и числеността на Изпълнителната агенция "Морска администрация" се определя в съответствие със Закона за администрацията.
(3) Собствените приходи на Изпълнителна агенция "Морска администрация" по смисъла на предходната алинея са приходи от:
1. дейности по предоставяне за ползване на рейдови лодки;
2. провлачване или тласкане на кораби и други плаващи обекти;
3. възнаграждения за спасяване на имущество на море и река;
4. предоставяне на услуги по контрол на трафика;
5. предоставяне на хидрометеорологична информация;
6. съдоподемна и аварийно-спасителна дейност;
7. хидрографни промери.
(4) Служителите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" са длъжни да пазят в тайна данните, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения."
4. Навсякъде в кодекса думите "Държавна инспекция по корабоплаване" се заменят с "Изпълнителната агенция "Морска администрация".
"§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г."
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 25, който става § 26:
"§ 26. Законът влиза в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на параграфи 8, 9, 10, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23, които влизат в сила от 1 януари 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Аз ще взема отношение първо по § 25. Когато обсъждахме § 8, вие чухте от заместник-министъра на транспорта, че тепърва предстои да се създаде наредбата, която ще се занимава с издирването, когато примерно има аварии на въздухоплавателни средства. А сега с този § 26 ние искаме разпоредбите на § 8 да влязат в сила със задна дата - от 1 януари 2001 г. Това според мен е един абсурд. И въобще възможно ли е със задна дата да влиза в сила половината от този закон? Аз решително ви приканвам да не приемате § 26. Нищо не налага влизането на закона в сила със задна дата.
И вторият ми въпрос за § 25 е: има ли практика досега Народното събрание с един закон да измени съвсем друг закон, който няма нищо общо с предмета, който ние разглеждаме на второ четене? Доколкото ми е известно, досега се занимавахме със Закона за гражданското въздухоплаване и по никакъв начин не сме се занимавали с Кодекса за търговско мореплаване. Ако това направи в момента Народното събрание, сигурно ще бъде някакъв революционен прецедент. Може тогава със Закона за гражданското въздухоплаване направо да изменим и Закона за изборите, за политическите партии, Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и т.н. Това би било нещо действително интересно в последните дни на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Папаризов, ние имаме такава практика и то не еднократно. За съжаление.
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще продължа мисълта на господин Папаризов за § 25.
Господа народни представители! Почти четири години ние сме в тази зала. Има едно прието, неписано, бих казал, правило, което сме спазвали досега, със закон да не се променя и изменя кодекс. Четири години го спазваме. И нека накрая на мандата си да не си изменяме практиката. Не бива на базата на тази традиция, според мен правилна, със Закона за гражданското въздухоплаване, който разглеждаме сега, да изменяме и допълваме един кодекс. Това не трябва да правим.
Второ. Всъщност този § 25, отнасящ се за Кодекса за търговското мореплаване, ние го приемаме на едно четене. Защото на първо четене такъв параграф въобще не съществува. Между първо и второ четене се вкарва всъщност един нов закон с една друга материя и минава на едно четене, което също е недопустимо, даже тангира и към противоконституционност. Знаете изискването, че всеки един закон трябва да мине на две четения.
Затова аз ви предлагам да отпадне § 25. Разбира се проблемите, които стоят в Кодекса за търговското мореплаване, може да се промени по общия ред - първо четене, второ четене. Знаем, че времето не достига, но ако е толкова спешно, в края на краищата можем и това да направим. Но не бива със закон да променяме един кодекс и то практически, пък и юридически само на едно четене.
Това е моето предложение за отпадане на § 25.
Относно влизането на закона в сила. Господин Папаризов и тук ме изпревари. Комисията по икономическата политика предлага законът да влезе в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник". Разбира се, това е възможно. Но за определени текстове те предлагат законът да влезе в сила, обърнете внимание, от 1 януари 2001 г. Това е абсурдно! Един закон, който го няма в правния мир, нито е публикуван в "Държавен вестник", няма го в правния мир към 1 януари 2001 г., как ще влезе в сила на 1 януари 2001 г.? Времето никога не върви назад, времето винаги върви напред. Да, разбира се, че законодателят може да даде обратно действие на правните норми, това е така. И ние можем да дадем обратно действие, ако решим, на определени правни норми. Само там, където са санкционни, наказателно право, не може да има обратно действие. В областта на гражданското право може да се даде обратно действие. Но не и да влезе законът в сила от 1 януари 2001 г. Просто това е юридически невъзможно, разберете! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Госпожа Даниела Николова има думата.

ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Първо, господин Корнезов, много пъти са се променяли закони с друг закон. Това е практика и на това събрание, мисля, че и на други събрания.
Второ, господин Корнезов, Законът за изменение и допълнение на Кодекса за търговско мореплаване мина на първо четене през залата и тия текстове фигурират в законопроекта за изменение и допълнение. Но този законопроект е много голям. Готови са предложенията за второ четене, готов е да мине през пленарна зала за второ четене, само че няма време. Ето защо най-необходимите текстове, които касаят точно провеждането на корабите за пилотката организация, касаят безопасността, екологията на Черно море, както и за Агенцията за морска администрация са извлечени тук, за да могат да влязат в сила още сега, а не примерно след половин година, когато през това време имаме и преглед по преговорите с Европейския съюз по тия текстове.
Затова аз ви призовавам да ги гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Ще си позволя един кратък коментар. Наистина, нито веднъж в работата на народните събрания от 1989 г. насам със закон не е променян кодекс. Господин Папаризов се изказа неправилно, но господин Корнезов беше по-точен - той използва думите "със закон да променяме закон". Това сме го правили много пъти, но нямаме практиката.
Аз бих помолил вносителите - има време, има четири седмици - в един спешен порядък да внесат предложение за изменение на Кодекса за търговското мореплаване и всички ние да поемем ангажимента да решим много бързо въпроса щом е толкова наложително. Но едва ли е добре да създаваме прецедент със закон да променяме кодекс.
Има ли желаещи за изказване?
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отпадане на § 25.
Гласували 136 народни представители: за 127, против 9, въздържали се няма.
Параграф 25 отпада.
За § 26, който ще стане § 25, също имаше предложение за отпадане.
Има думата господин Личев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: Не виждам пречка тези текстове да влязат в сила от 1 януари. Не виждам някакво противоречие със закона. Разбира се, може би текстът не е най-прецизният, но тук те са свързани с преобразуването на държавно предприятие РВД и с новия механизъм на финансиране.
Предлагам да бъде приет текстът, така както беше прочетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Моето изказване е свързано с това, че не бива по никой начин ние да създаваме такава практика - да приемаме текстове с обратно действие. Още повече...
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ЛИЧЕВ: То си има такава практика.
МИХАИЛ МИКОВ: Такава практика си има, господин Личев, но тя е една много лоша практика.
Не виждам кое е причината да приемаме така тези текстове. Ако всичко това е извършено досега, то това е извършено без да има правно основание за него и действията са нищожни. Не бива постоянно някой да си изтрива ръцете със законодателя, за да санира някакви действия на администрацията, които са извършени преди това. Има много такива случаи. Аз знам, че има такава практика, но пак ви казвам, че тая практика не подхожда на едно Народно събрание.
За какво става въпрос?
Първият текст е свързан с преобразуването. Ами, след като изменяме закона, за да се преобразува, след като се измени законът оттук насетне ще се преобразува. Добре ще бъде представител на вносителя да ни обясни за какво става въпрос и каква е нуждата всичко това да се прави със задна дата.
Лично аз ще гласувам "против" и апелирам и другите колеги да не подкрепят такава разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Госпожо Мартинова, искахте да обясните. Заповядайте.
КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заставам пред вас, за да изясня причините, поради които като вносител настояваме да бъдат приети текстове по § 25, така както са предложени от Комисията по икономическата политика. Съображенията ни са свързани с обстоятелството, че в конкретния случай става дума за преминаване на правен статут на една организация от статут на бюджетна структура в статут на държавно предприятие, създадено със специален закон. В тази връзка е важно да се подчертае, че в Закона за държавния бюджет ръководство "Въздушно движение", предвид предстоящата промяна не е включено и по този начин то вече работи на друг принцип и на други правила. Не е възможно сега, в този период да санираме, поради неприемането на закона от 1 януари, да го задържим като предприятие на бюджетна структура, след като то не е включено в Закона за държавния бюджет на специален ред. Ето заради това ние настояваме преобразуването да стане именно от 1 януари, водени само от тези съображения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мартинова.
Поставям на гласуване § 26, който става § 25, така както е предложен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 87, против 57, въздържали се 6.
Параграф 25 е приет.
Ще помоля представителите на вносителя и госпожа Даниела Николова бързичко да внесат предложение за изменение на Кодекса за търговското мореплаване, ако искате до края на сесията да можем да разгледаме и този въпрос.
За процедура - господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да насрочим извънредно заседание на Народното събрание на 27 март 2001 г. от 15,00 ч. с точка първа и единствена: "Законопроект за избиране на народни представители № 154-01-19 от 2 февруари 2001 г., с вносители Димитър Абаджиев и група народни представители - второ четене". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пламен Марков.
Моля, гласувайте процедурното предложение за извънредно заседание във вторник, 27 март, от 15,00 ч.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
На 27 март, вторник, ще има извънредно заседание от 15,00 ч.
За процедура - господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз подкрепих да има извънредно заседание във вторник. Разбирам, че сме крайно изостанали с приемането на Избирателния закон, но Ви моля да направите всичко възможно докладът за второ четене да бъде раздаден днес в рамките на работното време, за да могат народните представители да се запознаят с това, което във вторник ще се обсъжда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Аз ще помоля вашата комисия, господин Миков, да съдейства за това. Техническата работа - да, но останалото да имате готовност да го предадете, за да може да се размножи.

Имаме 10 минути, в които мисля, че можем поне да чуем становището на комисията по следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Госпожо Дянкова, моля Ви да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-75, внесен от Панайот Ляков;
по законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-129, внесен от Владислав Костов и Красимир Каменов;
по законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-8, внесен от Георги Божинов и Емилия Масларова;
по законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-25,
внесен от Руси Статков;
по законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-30, внесен от Христо Иванов Иванов;
по законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-32, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков;
по законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-37, внесен от Любомир Божков и Михаил Миков

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 7 март 2001 г., разгледа постъпилите законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
На заседанието присъстваха господин Иван Нейков - министъра на труда и социалната политика, народните представители - вносители на законопроектите, господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, госпожа Валентина Кръстева - главен директор на Главна дирекция "Социално осигуряване", госпожа Христина Митрева - главен директор на Главна дирекция "Анализ, планиране и прогнози" на Националния осигурителен институт и други.
I. В законопроекта за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-75, внесен от народния представител Панайот Ляков, се прави предложение за промяна на чл. 176, чл. 177 и чл. 178 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. По същество едното от предложенията е за увеличаване на инструментите, в които да се инвестират активите на универсалните и професионалните пенсионни фондове. С развитието на икономиката, на индустрията, от една страна, ще се увеличават постъпателно възможностите за разширяване на типовете инструменти, в които пенсионните фондове да инвестират своите активи. В Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване са предвидени инвестициите в ипотечни облигации, издадени от банки.
В § 3 на законопроекта се предвижда увеличаването до 25 на сто от активите на универсалния и професионалния пенсионен фонд да се инвестират в ценни книжа, издадени от едно дружество по Закона за ипотечните облигации. Известно е, че ипотечните книжа са с по-голям риск от държавните ценни книжа. Инвестирането до 25 на сто от активите на пенсионния фонд в такива ценни книжа, и то издадени от едно дружество, е едно значително увеличаване на риска при предлагания изключително висок рисков размер на инвестиране. За доброволните пенсионни фондове този процент е до 10 на сто.
Задълбочените разисквания, проведени при приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване и на Закона за ипотечните облигации, в частта за инвестиране на активите на пенсионните фондове, са оформили становището на всички страни, в т.ч. и на представителите на пенсионноосигурителните дружества, около идеята да се създадат максимални условия за сигурност, намаляване рисковете в инвестирането на активите и защита на парите на осигурените.
Притежаването на 25 на сто от акциите на един емитент може да породи евентуално поведение на пенсионноосигурителното дружество като на институция, която поема ангажимент по управлението на това публично дружество. В същото време дружеството трябва да се стреми към по-висока доходност от ценните книжа, които притежава, и в това се състои евентуалното пораждане на конфликт на интересите.
II. Законопроектът за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-129 бе представен от народния представител Красимир Каменов, който е един от вносителите. Той отбеляза целта на проекта - да бъде отстранена неравнопоставеността по отношение размера на индивидуалния коефициент между лицата, които са се пенсионирали по отменения Закон за пенсиите, и онези, пенсионирали се по Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Предлага се индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите и са определени от осигурителен доход за периода след 31 декември 1996 г., да се преизчисли еднократно, като средномесечният осигурителен доход на лицето за съответния период на осигуряване се отнесе към средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Пенсиите на тези лица ще бъдат преизчислени от 1 юли по реда на чл. 70, ал. 1 на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Ще се увеличат пенсиите на лицата, пенсионирали се в посочения период, като при пенсиите за инвалидност увеличението ще бъде по-значително.
В комисията бе изразена подкрепа относно целите, мотивите и финансовото осигуряване на разглеждания законопроект - равнопоставеност между пенсионираните по двата закона лица, еднаква уредба при изчисляване на индивидуалния коефициент, което ще доведе до плавно увеличаване размера на пенсиите на всички лица, пенсионирани през периода 1 януари 1997 г. - 1 януари 2001 г., с трудов стаж след 1 януари 1997 г.
Управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков изтъкна, че цялата дейност по съгласувания с Националния осигурителен институт законопроект, след неговото приемане, ще бъде извършена служебно, без да се изискват документи от пенсионерите. Той посочи, че за посочения период са пенсионирани около 270 хил. души за прослужено време и възраст, отпуснати около 46 хил. инвалидни пенсии и около 17 хил. наследствени пенсии, което определя кръга на засегнатите лица.
III. Законопроектът за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-8, внесен от народните представители Георги Божинов и Емилия Масларова, се отнася до индивидуалния коефициент на пенсионерите. Той се запазва за отпуснатите пенсии по отменения Закон за пенсиите за лицата, които са се пенсионирали преди 31 декември 1996 г., когато осигурителният доход е получен изцяло преди тази дата.
Индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати също по отменения Закон за пенсиите, но за определяне на техния размер е използван и осигурителен доход, получен след 31 декември 1996 г., се преизчислява в съответствие с разпоредбите на чл. 70, ал. 3-6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Предлагат се два варианта за периоди на преизчисляване, като пенсиите по ал. 1 да се преизчисляват от 1 януари 2000 г., т.е. от влизане в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, а по ал. 2 - от 1 юли 2001 г. или от 1 януари 2002 г. Всичко това ще се извършва, ако е по-благоприятно за пенсионера. Бе изтъкнато, че при въвеждането на нови изисквания и нова формула от Кодекса за задължително обществено осигуряване се е получавала разлика в размера на индивидуалния коефициент. Понастоящем вече се наблюдава едно изравняване на средната работна заплата за страната и средния осигурителен доход, което е около 94-96 на сто.
IV. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-25 бе представен от вносителя - народния представител Руси Статков.
Предлаганата промяна в чл. 70, ал. 7 на Кодекса за задължително обществено осигуряване определя размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 да не бъде по-нисък от 125 на сто, а за лицата по ал. 4 - не по-нисък от 115 на сто от социалната пенсия за старост. С това обаче би се нарушил основният принцип на по-тясното обвързване на осигурителния принос на лицата с размера на получаваната пенсия.
В промяната по чл. 68, ал. 4 отново се стига до намаляване на диференциацията на размерите на пенсиите, като на над 620 хил. души пенсиите ще бъдат приравнени на минималния размер, а разликата между средния и минималния размер ще се намали значително. Ще се наруши стимулът на работещите да се осигуряват продължително време върху по-високи доходи. В резултат на предложеното ще се получи противопоставяне между интересите на пенсионерите с продължителен осигурителен стаж с интересите на пенсионерите с нисък осигурителен стаж.

По отношение на предложението за изменение на чл. 81, алинеи 1 и 2 и на § 6б от Преходните и заключителните разпоредби бе прието, че то противоречи на принципите на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. По същество се определя нов гарантиран размер на наследствените пенсии: при един наследник - 60, при двама - 90, при трима наследници - 100 на сто от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице. Минималният размер на наследствената пенсия се определя на не по-малък от 120 на сто. Както бе посочено по-горе, в същото време гарантираният минимум за пенсионерите по чл. 68, ал. 4, които имат най-малко 15 г. осигурителен стаж, се предлага да бъде 115 на сто от социалната пенсия. Промяната в чл. 100, ал. 1 относно осъвременяването на пенсиите да се извършва от 1 май, вместо от 1 юли, би могла да се приложи, ако е била заложена в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Предложението за създаване на нов чл. 11а не бе подкрепено, защото направените вноски от работещи пенсионери са им носили осигурителни права до отмяната на разпоредбите по чл. 4, ал. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване от Конституционния съд. Според Закона за Конституционния съд - чл. 14, ал. 3 - неговите решения влизат в сила три дни след обнародването им в "Държавен вестник", като отменената норма престава да действа занапред.
При положение, че работещите пенсионери са се осигурявали, те имат право на съответно увеличаване размера на получаваната пенсия по силата на чл. 102 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Законопроектът ще изисква допълнителни средства, които не са предвидени по Закона за фонд "Обществено осигуряване". Ще са необходими 23 млн. лв. за прилагането на § 1, предлаганата промяна в § 2 ще струва 22 млн. лв., а по § 3 - нови 68 млн. и 200 хил. лв., което не може да бъде прието като извънредни разходи от фонд "Пенсии" при приетия вече бюджет на общественото осигуряване за 2001 г.
V. Законопроект № 154-01-30, внесен от народния представител Христо Иванов, предлага различен от приетия в Кодекса за задължителното обществено осигуряване режим на осигуряване за едноличните търговци - това да става върху избран от тях месечен доход, като не се определя окончателен размер на осигурителния доход при данъчното облагане. На практика за тази категория осигурени лица се създава специален режим на осигуряване. Той ще създаде напрежение между участниците в осигурителния процес, тъй като води до неравнопоставеност и до различия в осигурителни права.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху всички доходи от трудова дейност е един от основните принципи на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и се отнася до всички категории осигурени лица, като в него се включват доходите и от други дейности.
Въвеждането на един такъв преференциален режим и предвиждането за влизането му в сила от 1 януари 2000 г. би довело не само до намаляване приходите на държавното обществено осигуряване, но и до възстановяване на внесени суми. В същото време са изплащани и получавани пенсии и парични обезщетения от фондовете на общественото осигуряване. Техните размери са определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване на основата на постъпленията по фондовете. Разходваните суми не могат да бъдат възстановени в държавното обществено осигуряване поради това, че са получени добросъвестно на базата на нормативната уредба, действала до евентуалното изменение.
VI. Комисията разгледа и обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване № 154-01-32, внесен от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Предложението за отпадането на ал. 6 на чл. 9, а оттук и задължението за внасяне на осигурителни вноски след определянето на окончателния размер на осигурителния доход (годишното изравняване на доходите на самоосигуруяващите се лица) ще постави лицата в привилегировано положение спрямо всички останали осигурени. Ще се наруши един от основните принципи на осигуряването - задължението за внасяне на осигурителни вноски върху всички доходи от трудова дейност.
Освен това ще се стимулира осигуряване на базата на минималния осигурителен доход, което ще се отрази значително върху размера на приходите, заложени вече в Закона за фонд "Обществено осигуряване" за 2001 г. Изменението ще се отрази негативно върху размера на получаваните пенсии от лицата по чл. 4, алинеи 1 и 2.
VII. Законопроектът на народните представители Любомир Божков и Михаил Миков за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване по същество предлага влизането в сила на разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от 1 януари 2000 г. Тя е създадена с § 1 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и е приета от Народното събрание след влизането в сила на Решение № 5 от 11 юли 2000 г. на Конституционния съд. Неговите решения съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" и влизат в сила три дни след обнародването им.
Предложението за влизане в сила на разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване от 1 януари 2000 г. би означавало евентуалното възстановяване на внесени осигурителни вноски, изплатени парични обезщетения и отпуснати пенсии и отнемане на вече придобити права. Направените вноски от работещи пенсионери по силата на действащата разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване до момента на нейното обявяване за противоречаща на Конституцията са възмездени по отношение на осигурителните права на тези лица. От друга страна са получавани добросъвестно суми по тези права по силата на действащата норма, като не подлежат на възстановяване.
След приключване на разискванията Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание следните становища:
1. С гласуване и резултати "за" - 1, "против" - 4 и "въздържали се" - 7 гласа комисията не подкрепя за първо гласуване законопроект за допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване № 054-01-75, внесен от народния представител Панайот Ляков.
2. С гласуване и резултати "за" - 12 гласа, "против" и "въздържали се" - няма комисията подкрепи за първо гласуване законопроект за допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-129, внесен от народните представители Владислав Костов и Красимир Каменов.
3. С гласуване и резултати "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма, комисията подкрепя за първо гласуване законопроект № 154-01-8 за допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, внесен от народните представители Георги Божинов и Емилия Масларова.
4. С гласуване и резултати "за" - 2 гласа, "против" - 8, "въздържали се" - 2 комисията не подкрепя за първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-25, внесен от народния представител Руси Статков.
5. С гласуване и резултати "за" - 2, "против" - 2 и "въздържали се" - 7 гласа комисията не подкрепя за първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-30, внесен от народния представител Христо Иванов Иванов.
6. С гласуване и резултати "за" - 2, "против" - 2 и "въздържали се" - 7 комисията не подкрепя за първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 154-01-32, внесен от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
7. С гласуване и резултати "за" - 1, "против" - 10 и "въздържали се" - няма комисията не подкрепя за първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване № 154-01-37, внесен от народните представители Любомир Божков и Михаил Миков."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
По този законопроект ще продължим работата следващата седмица.
Сега давам почивка до 11,10 ч., когато ще започне парламентарният контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди да преминем към същинския парламентарен контрол, давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, за да запозная Народното събрание с анализа на обстановката в Македония, действията, предприети от България досега, като по този начин смятам, че отговарям на исканията и очакванията на народните представители.
Първо, по отношение на анализа на обстановката в Македония. В момента в Македония има военна опасност, която обаче не е най-остра и не е основна. Най-голяма тревога създава опасността от политическа дестабилизация на управляващото мнозинство и правителството, предизвикана от напускане на управляващата коалиция от страна на Демократичната партия на албанците на Арбен Джафери. Ето защо конфликтът може да бъде наречен по-скоро политически, с политическо естество, и по-малко военен.
Произходът на военната конфронтация е от външни и вътрешни фактори. Истина е, че въоръжени терористи навлизат от Косово, бивши бойци на Армията за освобождение на Косово, но се включват и македонски албанци.
Има и известна подготовка, която ни кара да допускаме разгаряне на военния конфликт след отпращане зад граница на албанските жени и деца и завземане на територия в Западна Македония. В това виждаме признаци на действия, характерни за Армията за освобождение на Косово, предприети в миналото. Има пълно несъответствие между обвиненията на албанците, на терористите, и политическата практика в Македония, тъй като албанците са интегрирани политически, икономически и социално в Македония. Това ни кара да предполагаме следните три работни хипотези:
Първо, че се прави опит етнически да се замаскират интересите на албанската организирана престъпност, която ползва територията на Македония и Косово за контрабанда на стоки и пренос на наркотици. Ако е вярна тази хипотеза, конфликтът ще има етнокриминален характер.
Другата работна хипотеза е, че се изнася конфликтът от Косово, за да се засилят позициите на косовските албанци, тогава когато те поставят своето искане за независимо Косово.
И третата работна хипотеза е, че се поставят под въпрос границите в Западните Балкани. Тя се подсказва от редица изявления на албански политически лидери в Албания и Косово.
Изразявам надежда пред народните представители, че много скоро ще сме наясно има ли център, и ако има такъв, който предизвиква дестабилизацията на Северна Македония и Южна Сърбия, къде се намира той.
Ако има някоя кауза, която досега е загубила със сигурност, това е албанската кауза. Тя вече е под въпрос. Много наблюдатели се питат дали албанците не са един от основните източници на конфликтите в Западните Балкани.
Действията, които бяха предприети от България досега. Това бяха декларациите на правителството, решението на Народното събрание, най-същественото действие - ратификацията на Споразумението за предоставяне на военна помощ, което народните представители направиха в спешен порядък. Те очертават силно ангажирана със сигурността на Република Македония българска позиция, много силно и категорично ангажирана.
Едновременно с това обаче искам да заявя пред народните представители, че най-голямата опора за Македония в настоящия момент е стабилността на България. И ние, ако искаме да помогнем на Македония, трябва да укрепваме нашата собствена стабилност. Това ни беше казано директно в прав текст в интервю от македонския президент.
Правителството следи непрекъснато обстановката. Разговаряме със своите колеги почти ежедневно, споделяме българската оценка за ситуацията, стремим се да сме полезни във всяко желано от тях направление.
От два дни българската позиция за естеството на конфликта и за необходимостта от подкрепа на македонското правителство, включително с оръжие, се споделя от НАТО и от Съединените американски щати.
Искам тук да кажа още веднъж, че българската позиция досега е била винаги за подкрепа на мултиетническото мнозинство и мултиетническото правителство на Република Македония. Там ние не защитаваме единия етнос срещу другия и не се стремим да създаваме конфликти между тях. Там, както и у нас, ние защитаваме европейската кауза, а не някаква измислена балканска етническа кауза.
Считаме, че моментът е изключително важен и заради това сме започнали една инициатива, за която вие трябва да бъдете информирани. Ние предлагаме да започнат сериозни преговори между всички представени в македонския парламент политически партии, които да се произнесат по предложенията на албанските партии за политическото решение на конфликта. Това ще изолира терористите, ще даде сигурност на албанците, че Македония е и тяхна държава, която реализира и техните интереси.
От друга страна, това ще бъде силна подкрепа за албанските политически партии в Македония, подкрепа за тяхната съвместна декларация, подкрепа за тяхното участие в декларацията на македонския парламент, а противното ще означава лишаване от доверие на самите албански македонски лидери.
Освен това ние предлагаме Македония да бъде оставена сама да се справи със своя вътрешен конфликт, който, както ще напомня, носи по-скоро политически, отколкото военен характер. Затова международната общност и всички нейни съседи трябва да направят усилия да изолират от външни дестабилизиращи влияния Република Македония, да не пропускат през своята територия хора, въоръжение, оборудване. Македонското мултиетническо правителство и парламент да бъдат подкрепени сами да се справят с кризата, като сами се обявят срещу всякакво навлизане на чужди въоръжени мъже, с цел участие в конфликта, независимо откъде идват тези чужденци. И да не въоръжават гражданското население, тъй като то ще бъде увлечено от този конфликт.
На трето място, НАТО и Европейският съюз да направят необходимото за снабдяване на Македонската армия с информация и технически средства, за да бъде отговорът на армията и на силите за сигурност точно съразмерен и достатъчен за справяне с военните провокации.
Недопустимо е да се дава отпор с тежко оръжие и танкове, когато провокацията се прави с леко въоръжение. Българското правителство настоява да не се използва тежко въоръжение, тъй като използването ще разгаря конфликта сред албанската общност в Македония. С танкове и гаубици не могат да се печелят симпатиите и да се вдъхва сигурност на обществото, че се решават неговите проблеми.
Кои са рисковете за България от конфликта в Македония? Вече се появяват рискове за Република България и аз точно заради това вземам думата тук, в Народното събрание, защото считам за свой дълг да предупредя народните представители за наличието на тези появяващи се рискове.
На първо място, моментът е изключително съдбоносен за ролята, която България ще играе в Югоизточна Европа. Ние можем да увредим непоправимо авторитета на България при несъответстващи на европейските стандарти и неадекватни на обстановката в Македония действия на политически партии и български държавни институции. В момента действията на всички български държавни институции и политически партии, на българската общественост и медии се следят с повишено внимание от всички международни наблюдатели. Ние или можем да натрупаме изключителен авторитет с една издържана, европейска, сигурна, солидна позиция, или много лесно можем да хвърлим много тежки петна върху образа на България, което ще бъде непоправимо.
Затова аз призовавам всички народни представители, всички отговорни политици в България да се съобразяват с тези рискове и да разбират, че изказванията им, действията им нямат само българска проекция в настоящия критичен момент. В сегашния кризисен момент всяко действие има сериозен външен отглас.
На второ място, реален е рискът България да бъде въвлечена в конфликта на двустранна, политическа или дори обществена основа - войски, съветници, доброволци, червенокръстци и т.н., напълно е възможно българското общество да бъде въвлечено по определен начин в конфликта. Ако това се допусне, ако това се допусне, пораженията върху авторитета на България, върху нашия образ ще бъдат наистина непоправими.
Всички политически наблюдатели познават историческите корени на противоречията на Балканите. И точно заради това ние трябва непрекъснато да подчертаваме и аз още един път искам да подчертая пред Народното събрание, че България участва и ще участва заедно с международната общност, ще подкрепя усилията на международната общност, ще подкрепя и настоява тя да поеме колкото се може повече отговорности за сигурността и стабилността на Република Македония, но ще действа строго в рамките на Съвета за сигурност и съществуващите системи, гарантиращи сигурността в Югоизточна Европа. Никакви самостоятелни изяви, особено пък вече в настоящия момент на разгаряща се криза.
Третият риск е от нов отлив на чуждестранни инвеститори от България като следствие от евентуално ново напускане на региона. Ние имаме информация, че започва отлив на инвеститори и поръчки от Република Македония. И считаме точно заради това, че България и всички страни в Югоизточна Европа са силно заинтересовани колкото се може по-бързо да приключи този конфликт в Република Македония.
Накрая, още три риска, които нямат такава вероятност както тези, които споменах досега, но са достатъчно ясно очертаващи се в бъдеще при по-нататъшно продължаване на кризата и на конфликта.
Първо, това е пренасяне на въоръжени сблъсъци на българска територия поради масовото разпространение на леко стрелково въоръжение сред паравоенни формирования на двата етноса в Македония и съществуващите високи градуси на напрежение. Нас много ни тревожи въоръжаването на резервистите в Македония, снабдяването на много цивилни граждани с оръжие, защото ние не знаем в каква посока ще бъде обърнато това оръжие. И точно заради това в момента правителството много внимателно преценява всички рискове от евентуално пресрещане на очакванията на македонското Министерство на вътрешните работи и на македонското правителство за нова подкрепа от страна на България за македонските сили за сигурност. Точно това е, което ни смущава най-много.
Другият риск, който вече се очертава на хоризонта, и който даже е по-реален, отколкото аз го сложих в тази група, защото доскоро, до вчера не беше очертан, е зараждането на антибългарски настроения в Албания и Косово. Има сили, които желаят да представят нещата така, като че ли България е едва ли не ангажирана в Македония, като че ли българи участват на страната на една от двете страни в този конфликт. Това категорично не е вярно и аз категорично искам да го заявя тук, в Народното събрание. И отново да се обърна към албанското правителство с призив да овладее тези антибългарски настроения. Първо, защото подкрепата, която ние сме дали, е за мултиетническото правителство на Република Македония. Ние подпомагане едно демократично избрано правителство, а не един етнически конфликт. Това трябва да е много ясно и добре разбрано в самата Албания.
И второ, не само ние подкрепяме с оръжие и с готовност за предоставяне на оръжие и боеприпаси Република Македония. Не само ние, тази подкрепа вече я дават Съединените американски щати и НАТО. Ето защо антибългарските настроения трябва да бъдат спрени веднага, да бъдат овладени, тъй като е възможно в едно по-далечно бъдеще да се направят опити за някакви албански терористични акции. Ако е вярна хипотезата, че в основата на този конфликт има криминален елемент, има в основата си организирана престъпна мрежа и засегнати нейни интереси, ние очакваме, че можем да бъде обект на терористични акции и в случай на успешни операции срещу каналите за транзит на наркотици, минаващи през България. Както ще видите буквално в следващите дни, на българската граница през 2000 г. са спрени над 2 т хероин. Това е огромно количество от онова, което минава през така наречения "южен" и "северен" път за снабдяване на Централна Европа от Азия. Два тона е почти половината от количеството, което се предполага, че минава през тези канали. И това няма да остане безнаказано за тези, които са се изправили като преграда пред търговците на наркотици.
И накрая, бежански потоци засега ние не очакваме, но не изключваме възможността, тъй като през България вече преминаха над 3 хил. македонски албанци, които заминаха за Република Турция. Виждаме огромните опашки покрай бюрата, които издават паспорти за напускане на Република Македония. Около 1500-2000 души се събират с желание да напускат Република Македония. Това са много тревожни признаци за наличие на паника сред населението. И Народното събрание трябва да знае, че такъв риск реално се очертава вече пред нашата страна.
Аз призовавам българското Народно събрание да прецени дали да вземе като цяло една позиция и аз считам, че в последните седмици на действията на Народното събрание още една ясна подкрепа, още един призив към участващите в конфликта, към македонския парламент, към македонското правителство, към международната общност може би може и следва да бъде даден от българския парламент, но това, разбира се, ще бъде нещо, което вие ще прецените сами. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Новопостъпили питания в периода от 16 март до 22 март:
Питане от народния представител Иво Атанасов към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изграждане на ГКПП "Черна скала" между с. Невестино, България, и гр. Делчево, Македония. Следва да се отговори писмено до 30 март.
Питане от народния представител Иван Борисов към Антони Славински - министър на транспорта и съобщенията, относно пълноценното използване на теснолинейната жп линия Червен бряг - Оряхово. Следва да се отговори в пленарно заседание на 30 март.
Питане от народния представител Руси Статков към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изпълнението на актуализираната програма "България 2001" за разработване и започване изпълнението на индустриална програма за развитието на гр. Лом като регион с нарастваща безработица поради преструктуриране на местната икономика конкретно по проекти и обекти. Следва да се отговори писмено до 5 април.
Питане от народния представител Руси Статков към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изпълнението на актуализираната програма "България 2001" за разработване и започване изпълнението на програми за заетост в общините Лом и Монтана, понасящи последствията от преструктурирането на отбранителната промишленост конкретно по проекти и обекти. Следва да се отговори писмено до 5 април.
Питане от народния представител Руси Статков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно мерките на Министерството на земеделието и горите за изпълнение на препоръки на експертни комисии по поддържане на техническото състояние на язовир "Огоста", Монтана, и подготовката му за поливния сезон. Следва да се отговори писмено до 5 април.

Питане от народния представител Руси Статков към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно изпълнението на Актуализирана програма "България 2001" за целенасочено създаване на местни инвестиционни и гаранционни фондове в подкрепа на регионални програми за заетост в областите със смесено население и с най-висока безработица, конкретно за област Монтана. Следва да се отговори писмено до 5 април 2001 г.
Има за връчване:
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- три писмени отговора от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуални въпроси от народния представител Васил Козалиев;
- писмен отговор от господин Жотев на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Венцеслав Димитров;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народните представители Донка Панчева и Иван Костадинов Иванов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Петко Проданов;
- два писмени отговора от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуални въпроси от народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор на министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от Иван Борисов;
- писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Тедосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Втора седмица вече министър-председателят отказва да отговори на моя актуален въпрос, който въобще не е толкова сложен, че да не може да се ориентира бързо. През седмицата на едно пленарно заседание неговата парламентарна секретарка ме помоли да изчакам и тази седмица, защото той, виждате ли, е много зает и няма да може да дойде в петък. Щом е зает - казвам - да го отложим за другия петък.
Както виждам, той току-що беше тук и си отиде. Можеше да изчака за 2-3 минути и да отговори на моя въпрос.
Аз мисля, господин председателю, че не бива да се допуска изпълнителната власт да нарушава нашите процедури на Народното събрание. Това е силно понижаване авторитета на парламентарната власт у нас, която стои над изпълнителната. В края на краищата те са наша функция. Вие можехте да го помолите или да му кажете да отговори на въпросите, защото това е негово задължение. Моля ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин председател, Вие винаги сте твърдял, че спазвате правилника на Народното събрание. Но фактически не го спазвате. Вие ми връщате въпрос до господин Иван Костов към господин Бойко Ноев. Този въпрос няма нищо общо с Бойко Ноев. Моят въпрос към господин Костов е на какво основание дават базата на НАТО в Граф Игнатиево и на какво основание, откъде вземат парите 34 милиона долара за ремонт? Първият ми аргумент е, че само преди два месеца тук гласувахме заем за децата, тъй като в България няма пари, осем милиона. А сега даваме 34 милиона на НАТО.
И второ, господин председател, за пети път ми връщате въпроса към Емануил Йорданов, който е абсолютно изряден по чл. 76. Вие ми го връщате, защото ако Емануил Йорданов отговори, ще проличи некадърното и корумпирано ръководство на МВР и неговия министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Въпросът Ви се връща всеки път, защото трябва да си го оправите, съобразно правилника. Докато не го направите, ако го подадете още толкова пъти, предполагам, че още толкова пъти ще бъде върнат.
Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник министър-председател и министър на икономиката! Тежката криза, в която продължава да се намират Вазовските машиностроителни заводи в Сопот постави и продължава да поставя остро редица въпроси. Един от тях е за спешните действия от страна на Министерство на икономиката за реализация на приетата програма за индустриално развитие на община Карлово. Мина близо половин година след нейното публично представяне в Министерството на икономиката, както на програмата като цяло, така и на утвърдените проекти в нея. Проектите обаче продължават да очакват реално финансиране, за да се превърнат в част от алтернативата за трудова заетост в района.
С оглед на обявените съкращения на работещите от Вазовските машиностроителни заводи, от страна на Министерството на икономиката и на Съвета на директорите на ВМЗ - Сопот, с оглед на високата безработица, спешното финансиране на тези проекти е от първостепенно значение в момента.
Истина е, че досега се изрекоха много обещания, проведоха се много съвещания, заседания на работни групи, обсъждания и срещи. Но е крайно време, даже вече закъсня реалната, истинската, а това на практика е финансовата подкрепа за реализиране не само на тези, а и на други проекти, които биха позволили реална трудова ангажираност на жителите от община Карлово и региона и биха съдействали за намаляване на постоянно тлеещото социално напрежение.
Във връзка с това, господин заместник министър-председател и министър на икономиката, задавам към Вас следния актуален въпрос: какви практически действия са предприети до момента от Министерство на икономиката за реализацията на тази програма и колко средства реално са влезли в община в Карлово до момента за финансиране на утвърдените проекти в нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов! Много пъти от тази трибуна съм отговарял на отправени въпроси, свързани с разработени под ръководството и координацията на Министерството на икономиката регионални индустриални програми.
Конкретно за община Карлово твърдя, че програмата е разработена при отчитане на негативното отражение на икономиката, свързана с преструктурирането на военнопромишленото производство. Анализът ни показва, че общината е силно зависима от това военно производство. Въпреки своите природни дадености и потенциала за развитие и на други дейности, разбира се, в условията на централизираната планова икономика в миналото е развивана предимно една промишленост и е поставено цяло население на една община и неговото социално развитие без алтернатива на практика.
Първо, програмата е приета от работната група и е представена на среща с областното и с общинското ръководство, в присъствие на народни представители от региона, в това число и с Ваше участие, през декември 2000 г. От декември до края на март не са шест месеца. Очевидно е, че в такъв кратък период от три месеца не би могло да се извърши отчет по нейното изпълнение, тъй като това е периодът на активното й представяне, ориентиране към проектите, към възможни източници за финансиране, за разработка на самите проекти съгласно приетите от съответните финансови институции изисквания, условия и т.н.
В програмата са залегнали на този етап 29 проекта, които предвиждат разкриването на малко повече от 1700 постоянни работни места и около 900 временни, сезонни, като предпочитаните сектори са хранително-вкусовата промишленост, която има 7 проект, леката промишленост - 7 проекта, селското стопанство - 6 проекта, и туризмът - 4 проекта. Това разпределение ясно показва ориентацията на бизнеса съобразно потенциала на региона и създаване на нова, балансирана регионална промишлена структура.
На следващо място искам да отбележа, че Министерството на икономиката включи в програмата и проектите в своята Интернет-страница, включително и едно резюме на английски език.
Програмата е изпратена на Министерството на земеделието и горите за съдействие, при изпълнение основно чрез финансиране на проекти по Програмата на Европейския съюз САПАРД. От тяхна страна е получен отговор с препоръка 8 конкретни проекта да бъдат насочени по тази схема на финансиране и ние сме уведомили общината за това.
За подпомагане при разработката и реализацията на проектите се предвижда създаване на агробизнесцентър с бизнесинкубатор в общината, който да работи и по програмата САПАРД.
Агенцията за чуждестранни инвестиции популяризира проектите чрез включване в Бизнессправочника за 2001 г. периодична промоция на отделни проекти, които са включени в регионалната индустриална програма - Карлово, пред чуждестранни инвеститори и включване в Националната база данни на инвестиционни проекти с достъп до Интернет.
Агенцията за малки и средни предприятия вече подпомага два проекта за финансиране от фондове, с които работят в областта на шивашката и дървообработващата промишленост.
За финансиране на част от проектите ще се използват и специализираните фондове към Министерство на труда и социалната политика. В тази насока се работи по три направления: подбор на проекти, които предвиждат обучение на персонал и тяхното привеждане в съответствие с изискванията за ползване на средства по Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта; второто направление е свързано с прилагане на възможни схеми в съответствие с националната програма "Гъвкави форми на заетост"; и третото е свързано с разширяване на програмата "Красива България" за община Карлово и включване на подходящи обекти за финансиране.
В края на февруари тази година беше проведена среща в Министерството на труда и социалната политика по проблемите на безработицата и е поет ангажимент за създаване на гаранционен фонд за подкрепа на бизнеспроекти от регионална индустриална програма за развитие на община Карлово, които ще кандидатстват за финансиране пред различни банки.
На 13 март т.г. в община Карлово се проведе разширено съвещание на работната група, подготвила програмата. На срещата присъстваха представители на Министерството на икономиката, на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на земеделието и горите, фонд "Земеделие", Агенцията за малки и средни предприятия, Регионалната служба по заетостта - Пловдив, общинската администрация и предприемачите по отделните проекти. Обсъдиха се няколко въпроса: първо, степента на подготовка на бизнеспредложенията съобразно изискванията на отделните програми; второ, проблемите, които съществуват за финансиране, и, трето, действията, които следват по тяхната реализация и ангажиментите на централната и общинската администрация. И нова среща е предвидена на екипите и бизнеса през втората половина на април и началото на май, на която освен текущият преглед на изпълнението ще бъдат представени за одобрение нови проекти от региона на Карлово.
В изпълнение на договореностите от срещата са поети и конкретни ангажименти от страна на държавните органи, от страна на общинската администрация и местните бизнесструктури, които могат да ускорят реализацията на този проект, зад който стои добър изпълнител и реален инвеститор.
В заключение искам да кажа, че не приемам Вашето твърдение, че само с обещания правителството е адресирало обществеността в Карловската община. Наскоро правителството направи всичко, което може да направи, за да преодолее социалния конфликт, да окаже своето съдействие, в това число и съществено финансово съдействие, за да може Вазовските машиностроителни заводи да продължат да изпълняват поръчките си така, че да се генерират достатъчно парични потоци.
Дълго време още община Карлово ще е зависима от успеха или от неуспеха на ВМЗ - Сопот. Това е така, защото това е една даденост, която идва от десетилетията в миналото. Правителството не само обеща, но и изпълни своите обещания - оказа финансовата подкрепа и сега поръчката, за която толкова много се говореше тук и с която толкова много се спекулираше от синдикати и от политици неправомерно, бих казал, сега ще се реализира. Не е необходимо да ви давам информация какво следва оттук нататък, но ще кажа, че общо взето през следващия период от време, през тази година ВМЗ - Сопот, започна вече да разпродава тези материални активи, които не са необходими, не са свързани пряко със специалното производство и с гражданското производство. Така че все повече то ще разполага със свежи ресурси.
Но за реализацията на проектите в регионалната индустриална програма не очаквайте, господин Славов, че държавата ще финансира тези проекти. Това не е дейност, която правителството в една пазарна среда би могло да осъществи. Ние правим всичко възможно, за да се генерира интерес по тези проекти, да привлечем инвеститори, да привлечем финансиращи институции и банки от България и от чужбина, но в рамките на това и не повече от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин министър, истина е, че стартирането на проектите пряко зависи от спешното им финансиране. Истина е, че държавата може да окаже безценна помощ като посредник, като помощник и като мост между всички, които кандидатстват, и тези институции, които могат да осигурят кредитиране и финансиране. Именно в този смисъл аз смятам, че се закъсня и че можеше в това време, тъй като програмата на практика е готова от месец октомври в Министерство на икономиката, в спешен порядък да се направи необходимото, за да се подкрепят реално с финансиране тези проекти.
Когато говорим за алтернативите за трудова заетост в Карловска община, е важно да се знае, че Вазовските машиностроителни заводи са от изключително значение не само за общината, а и за държавата. От тази гледна точка смятам, че и друг път това, което е звучало от парламентарната трибуна, трябва да бъде отстоявано от правителството, а именно, че Вазовските машиностроителни заводи трябва да се съхранят като основното предприятие на военната промишленост в България, а дружеството да продължи да бъде главният източник за трудова заетост и поминък на жителите от Карловската община, както и на други общини от Пловдивска област и страната.
На второ място, когато говорим за алтернативите, аз ще се спра на водения разговор с Вас, когато Вие бяхте запознати с необходимостта от реализиране на голям инфраструктурен проект на територията на община Карлово. Такава идея съществува и тя е свързана със строителството на тунела Троян - Кърнаре, както се нарича сполучливо "надеждата на новия век", защото неговото изграждане ще бъде от огромно значение не само за община Карлово и Пловдивска област, но и за други области от Северна и Южна България, а и за държавата. Факт е, че с неговото изграждане ще се съкрати 4-5 пъти разстоянието на превозите през Балкана. Това е достатъчно сериозна причина правителството на България да се ангажира с реализирането на този проект.
Аз ще Ви дам едно списание, в което има допълнителни мотиви, които биха помогнали и на Вас, и на останалите министри от правителството, и на Министерския съвет като цяло сериозно да се ангажират с тази възможност, която е от национално значение за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За дуплика има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов! Съгласен съм с Вас, че ВМЗ - Сопот, е едно от ключовите предприятия на военната промишленост у нас и трябва да се запази такова. Неговата съдба е в ръцете на самите работници и ръководители на това предприятие. Ако то успешно преодолее, сигнали за което има, проблемите си отначалото на тази година, то ще се запази. И ако се намери подходящият мажоритарен собственик на сегашните държавни акции, предприятието наистина ще запази своята ниша. Нека не забравяме обаче, че в него е необходимо да се инвестира много, защото с това равнище на технологиите, с тези машини, с които сега работят, то все повече ще намалява своето значение. Намирането на инвеститор е задача на Агенцията за приватизация. Тя приключи с разработване на документите. На практика скоро започва продажбата на Лагерния завод. Същевременно продължава разпродажбата на активи, след което ще се премине към продажбата на специалното производство. Теоретично е възможно още утре да се появи стратегически инвеститор, който да поиска да купи всичко. Но освен ВМЗ - Сопот, наистина трябва да се създава алтернативна заетост. По време на протеста на стачкуващите чувах, че хора, които са работили с десетилетия в специално производство, хора, които ценят труда си, и, разбира се, с право, някои от тях твърдяха, че по никакъв начин не биха започнали да работят в рамките на проекта "Красива България" и т.н. Реалностите са такива. Всеки човек трябва да види, че в този регион има голяма безработица и че не могат 7000 човека да останат да работят десетилетия напред в този завод. Просто няма такава пазарна ниша за това предприятие. Дори да дойде нов инвеститор с голяма инвестиция, новите технологии и във военната промишленост са свързани с ноу-хау, но не толкова с човешки труд.
Втората ми бележка по Вашето изказване е по повод на тунела, който да свърже Карлово със Северна България. Аз, разбира се, съм запознат, Вие знаете това. Получих доста подробна информация от кмета на града и предоставих тази информация на министъра на транспорта и съобщенията. След анализи получих отговор, който препратих в община Карлово. Финансовите анализи не са добри. Разбира се, ще ползваме и информацията, която ни предлагате, но засега няма икономическа изгода от изграждането на тунел точно на това място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя господин Жотев от народния представител Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! "Марбас" ЕООД е промишлено предприятие със 100 на сто държавно участие и във връзка с това е във Вашия ресор по отношение на функциите си и всички останали задължения, обусловени от законите в Република България.
Моят въпрос е следният: знаете ли, че "Марбас" ЕООД не е внасяло дължимите суми към Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, по официална тяхна информация от 1 януари 1993 г. до 31 декември 2000 г.? Знаете ли, че вследствие на това голяма група работещи и работили в това предприятие не могат да се възползват от законовите възможности да посочат предпочитани от тях три последователни години във връзка с определяне размера на техните пенсии? Какви мерки сте взели, откакто сте министър, едно такова голямо държавно предприятие да спазва законите в страната и да се зачитат правата на работниците в него?
Считате ли, че трябва да се намесите и по отношение на факта, че работниците на "Марбас" ЕООД, съкратени на основание чл. 228, т. 1 и 2 от Кодекса на труда през месец август, още не са получили дължимите им обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда?
Уважаеми господин министър, знае се, че при неплащане на данъци и други дължими вноски към държавните и общинските бюджети на частните фирми и най-вече на по-малките такива се налагат незабавни санкции, включително стигащи и до запор на техните сметки. На какво се дължи този двоен стандарт и какво направихте лично Вие като министър вече близо 2 години по отношение на "Марбас" ЕООД да се спре неговата агония, работещите да получат дължимото им се заплащане и да се спазват разпоредбите на закона? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Минков! По същество Вашият актуален въпрос съдържа няколко подвъпроса.
По отношение на невнесените социални отчисления и определянето на размера на пенсиите на работилите в предприятието Ви информирам, че съм уведомен за тези проблеми в мини "Маришки басейн". Но, както Вие правилно отбелязвате във въпроса си, те водят своето начало още от 1993 г. Именно през 1993 г. чак до 1996 г. започва натрупването на задължения към държавата от страна на тогавашното Западно маришко въгледобивно дружество, а именно мини "Маришки басейн" ЕАД.
За съжаление в годините до 1997 г. мерките за решаване на възникналите проблеми са били временни и частични, което е довело до създаване на още по-големи усложнения. По тази причина през 1997 г. в тогавашния Комитет по енергетика е бил разработен и изпълнен 3-годишен план за действие за преструктуриране и финансово оздравяване на въгледобивните дружества в енергийния отрасъл за периода 1998-2001 г. Необходимостта от прилагане на такива мерки в този тежък сектор намери израз в приетия с Решение № 356 на Министерския съвет от юни 2000 г. актуализиран план за действие и подготовка на въгледобивния отрасъл за ускорена приватизация. Елемент от този план е преобразуването на мини "Маришки басейн" ЕАД чрез отделянето на потенциално жизнеспособната част от него в мина "Здравец" - също така 100 на сто държавна собственост. А неперспективните рудници и участниците в мини "Маришки басейн" ЕООД, която впоследствие беше обявена в ликвидация по реда на глава седемнадесета от Търговския закон, за вземане на това решение определящо значение имат и натрупаните задължения към фонд "Обществено осигуряване".
Към края на 1999 г. задълженията по разделителен протокол и начален ликвидационен баланс на мини "Маришки басейн" ЕООД възлизат на около 12 млн. 700 хил. лв., от които 7 млн. 369 хил. лв. - главница, и 5 млн. 363 хил. лв. - лихви. Делът на лихвите представлява над 42 на сто от общото задължение и над 72 на сто от задължението по главницата, което означава, че основната финансова тежест е възникнала през периода май 1996 - април 1997 г., когато равнището на основния лихвен процент варираше от 118 на сто до 310 на сто.
След обявяване на мини "Маришки басейн" ЕООД в ликвидация са предприети действия за изчистване на задълженията на дружеството към Националния осигурителен институт. Първо, с Решение № 896 на Министерския съвет от 27 декември 2000 г. част от задължението на дружеството към фонд "Обществено осигуряване" са погасени в размер на 3 млн. 316 хил. лв. На второ място, за уреждане на остатъка от непогасеното задължение в размер на 9 млн. 415 хил. 658 лв. е постигнато принципно споразумение между Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и Министерството на финансите.
С писмо от 19 февруари 2001 г. Министерството на финансите уведомява, че отпускането на 9 млн. 415 хил. 658 лв. е възможно да се реализира след изтичане на първото полугодие на 2001 г., когато ще бъде установено текущото изпълнение на приходите в държавния бюджет. Тези действия са неутрализирали санкциониращото действие на чл. 46, ал. 1 от Наредбата за пенсиите.

Предприети са и няколко допълнителни действия. Ще посоча две от тях:
Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси предприе действия за погасяване на просрочените задължения към Националния осигурителен институт, с което се цели реализация на нормативната постановка, съгласно която пенсионерите могат да избират от последните 15 години три години с най-висок доход за определяне размера на пенсиите.
Второ. За цялостното решаване на проблема Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси работи с Националния осигурителен институт, който с писмо от 1 март т.г. уведоми Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, че е подготвено предложение за допълнително изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите. По този начин ще се отстрани неравнопоставеността между лицата, пенсионирани преди 10 октомври 2000 г., и тези, които са пенсионирани след тази дата.
По отношение на неизплатените обезщетения по Кодекса на труда на работниците от мини "Маришки басейн" ЕООД, съкратени през месец август, ви информирам, че мини "Маришки басейн" ЕООД бе обявена в ликвидация по реда на глава седемнадесета от Търговския закон. В този случай всички задължения, в т.ч. и задълженията, които са натрупани към персонала, се удовлетворяват по установения от закона ред. Да не повтарям какво предписва глава седемнадесета от Търговския закон: избира се синдик; ако се представи оздравителен план, той се реализира; ако - не, започва осребряване на активи и от масата на несъстоятелността се удовлетворяват кредиторите, наредени по съответния ред.
Въгледобивните дружества в пълна ликвидация извършват технологични и технически действия за ликвидация и преодоляване на вредни последици върху околната среда и имат строго регламентирани приходи под формата на бюджетни трансфери на базата на съответни технически проекти. Допълнителни приходи се акумулират в специална сметка при осребряването на ликвидационното имущество. На базата на изложените нормативни подходи се формират приходи, от които може да се изплащат начислени стари задължения, включително и към персонала, при спазване на законоустановената поредност на плащанията.
С цел преодоляване на предпоставките за забавяне изплащането на дължимите обезщетения с Постановление на Министерския съвет № 46 от 21 февруари т.г. са приети Допълнения към Постановление на Министерския съвет № 195 от 2000 г. за техническа ликвидация, консервация и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност в отрасъл "Въгледобив".
С поправките е създадена нормативна възможност със средствата, предвидени за ликвидационни работи, да се изплащат обезщетения по Кодекса на труда при прекратяване на трудовите правоотношения на работници и служители от въгледобивните мини, които са обявени в ликвидация. Освен това се дава възможност обезщетенията по Кодекса на труда съгласно чл. 222, ал. 1, които се отнасят до времето когато работници и служители са останали без работа, да се получат в размер на три бутни трудови възнаграждения. По този начин правната рамка на Постановление на Министерския съвет № 195 от 2000 г., както казах, се разширява от гледна точка на преодоляване на социални последици при прекратяване или ограничаване на дейността на въгледобивните дружества и се неутрализират предпоставките за неплащане на полагащите се обезщетения на миньорите вследствие на обявените дружества в ликвидация.
В тази връзка следва да се добави и обстоятелството, че по решение на Междуведомственият експертен съвет към Министерския съвет, създаден с Постановление на Министерския съвет № 195 от 2000 г., в техническите проекти за ликвидационни работи в мини "Маришки басейн" са включени и средства за обезщетяване по Кодекса на труда на подлежащите за освобождаване работници и служители. Тези средства се изплащат веднага след получаването по установения ред на бюджетните трансфери. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз съм частично удовлетворен от Вашия отговор, но бих искал тук да прочета част от едно писмо, копие от което е изпратено до президента, министър-председателя, министър Муравей Радев, министър Иван Нейков, Иван Шиляшки, Йордан Христосков. Това е писмо на хора, засегнати от казуса, за който току-що стана въпрос.
Става въпрос, че всички тези - те са вече стотици хора - повече от 6 месеца не са получили абсолютно никакви доходи. Вие изброихте последователността, вследствие на фактите, които са допринесли до това тежко положение на "Марбас", но ако не се лъжа, Вие казахте един срок "второто полугодие на 2001 г.".
Какво бихте посъветвали всички тези хора, господин министър, дотогава - хора, които вече повече от половин година, а някои и една година не са получили абсолютно никакъв доход? Какво да правят, как да оцелеят до края на второто полугодие на 2001 г.? По какъв начин ще изхранват себе си и своите семейства? И не мислите ли, че тези мерки, тези постановления, които също цитирахте във Вашия отговор, Вие можете да направите така, че ръководството на мини "Марбас" и на "Марбас" ЕООД по най-бързия начин да изплати дължимото, което Вие също признахте, че трябва да се изплати на този етап като обезщетение по Кодекса на труда, така че наистина тези много, много хора и още хиляди, които ще останат без работа, да има все пак с какво да изхранват както себе си, така и своите семейства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Искате ли дуплика, господин министър?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към заместник министър-председателят господин Петър Жотев от народния представител Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин заместник министър-председател, моят актуален въпрос към Вас е свързан със състоянието на Мангановия рудник в с. Оброчище, Варненска област, по-скоро близо до Балчик.
Бих искала да кажа, че още през 1993 г. тогавашното ръководство на "Манган" завари тежко финансово-икономическо състояние в рудника, липса на пазари, реализация на продукцията и спрени производствени мощности. С усилията, които бяха полагани, впоследствие се стигна до сключване на дружествен договор за смесено дружество с британската фирма "Болкан Майнинг Кънсалтънтс", като имаше определени цели за разработване на проект за ефективен добив и осигуряване на инвестиции, осъществявани от чуждестранния съдружник. Тогава не бяха направени нужните инвестиции, не бяха осигурени нови пазари за продукцията, което беше задължение на партньора "Болкан Майнинг Кънсалтънтс".
В резултат на това през 1996 г. държавната фирма "Манган" беше включена в списъка за ликвидация. Впоследствие беше приета оздравителна програма - беше одобрена програмата на софийската фирма "Еврокомерс Ко". Така в края на 1997 г. беше създадена фирма "Евроманган". Там "Манган" държеше 40 на сто, "Еврокомерс Ко" - 60 на сто от дяловете. До 1998 г. в рудника работеха около 400, даже повече от 400 души. Постепенно броят им беше редуциран на около 100 души, а през миналата година и днес включително броят на работниците е не повече от 20, като грижата им е основно да изпомпват водата от рудника.
По време на периодични посещения в рудника, на събрание на работниците там, на синдикатите, бях свидетел на определени надежди, които хранеха работниците за това, че ще е възможно рудникът да бъде съживен и да продължи да функционира и в полза на самите работници, а и в полза на един обществен интерес.
Към днешна дата обаче виждаме, че самата концесия, която беше дадена, реално не се изпълнява, или по-скоро условията по тази концесия. Концесионерът изплаща годишните си задължителни вноски, но това е общо-взето единственото, до което са сведени отговорностите или по-скоро изпълнението на задълженията, които концесионерът е поел.
Говори се в областта, в района, в самите мини за това, че този договор за концесия ще бъде прекратен. Известно е, че Вие неотдавна имахте среща по този въпрос със заинтересованите страни.
В крайна сметка моята въпрос, господин заместник министър-председател, е: как виждате Вие съдбата на мини "Манган", особено след като има паралелни интереси, които в резултат на събитията, които описах, не доведоха до едно оползотворяване на наличното находище? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Имате думата, господин заместник министър-председател.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Акционерното дружество със 100 на сто държавно участие "Манган" е създадено през 1992 г. Тогава дружеството е поело всички активи и пасиви на държавна фирма "Манган" и като първоприемник осъществява дейностите си по добив, преработка и реализация на манганова руда от Северозападния участък на проученото още през 60-те години и въведено в експлоатация през 1973 г. манганово находище "Оброчище".
През 1996 г. с решение на Министерския съвет е бил утвърден списък на търговските дружества с държавно имущество, подлежащи на ликвидация и изолация. "Манган" ЕАД - село Оброчище, е включено в Приложение № 1, т.е., дружества за ликвидация. Говоря за май 1996 г. Съобразно тогава поетите ангажименти от българското правителство към Международния валутен фонд, Световната банка и други финансови институции, в дружеството - от това Приложение № 1 - е трябвало да бъде прекратена производствената дейност и да бъде освободен персоналът, с изключение на минимално необходимия персонал за поддръжка на съоръженията и за охрана. Вие споменахте това, което се прави в момента, т.е., за водоотлив, за да не се допусне наводняване на подземните минни изработки.
С решение през септември 1996 г. Добричкият окръжен съд е открил производство по несъстоятелност на "Манган" ЕАД, село Оброчище. С решение от 13 май 1997 г. Добричкият окръжен съд е утвърдил предложения от бившето Министерство на промишлеността оздравителен план и с това съдът е прекратил производството по несъстоятелност. Оздравителният план предвижда пълно удовлетворяване на вземанията на всички кредитори, като средствата се осигуряват от "Еврокомерс" - София. Това е дългогодишен партньор на "Манган" при реализацията на произвеждания манганов концентрат.
Съгласно одобрения оздравителен план от кредиторите, а след това и от съда, "Манган" и "Еврокомерс" учредяват ново акционерно дружество "Евроманган" АД, в което държавното дружество "Манган" ЕАД участва чрез апортна вноска в размер, както Вие казахте, на 40 на сто от регистрирания капитал. Съответно "Еврокомерс" участва с парична вноска, равностойна на 60 на сто от регистрирания капитал на дружеството, след като се прихваща платеното в изпълнение на оздравителния план за удовлетворяване кредиторите на "Манган" ЕАД.
"Евроманган" АД е регистрирано с решение на Добричкия окръжен съд през юни 1997 г. със седалище село Църква, община Балчик и предмет на дейност - обработка, преработка и реализация на минерални суровини, производство и реализация на концентрати и метали. От май 1997 г. до юни 1999 г. дейностите по добив и преработка на манганови руди от находище "Оброчище" - Северозападен участък, както и експлоатацията на рудник "Оброчище" се осъществява от двете дружества "Манган" ЕАД и "Евроманган" АД. През този период е извършен добив на манганова руда в размер на 103 хил. т.
С решение от април 1999 г. Министерският съвет е предоставил на "Евроманган" концесия за подземни богатства - манганови руди чрез добив в част от находище "Оброчище" - Северозападен участък за срок от 25 години. Концесионерът е определен на основание § 3, точка "б" от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите.
Какво е състоянието към момента? Когато концесията е била предоставена на "Евроманган", това дружество е отговаряло на изискванията на § 3, буква "б" от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите, а именно, че концесионерът е смесено дружество, в което участва еднолично търговско дружество с държавно имущество с акционерно участие над 300 млн. неденоминирани лева, които съставляват не по-малко от 25 на сто от капитала на дружеството. Съгласно решението на Министерския съвет и сключения договор за концесия в обекта на концесия са включени запаси от манганова руда, които са под 10 на сто от установените запаси и ресурси на манганова руда в находище "Оброчище" - Северозападен участък.
Със заповед от 9 юни 1999 г. на министъра на промишлеността "Манган" ЕАД е обявено в ликвидация поради загубите, които са растели, което от своя страна е довело до трайна декапитализация на дружеството.
Със заповед на министъра на промишлеността от 5 юли 1999 г. е наредено ликвидаторът на "Манган" ЕАД да прехвърли собствеността върху дълготрайни и краткотрайни активи на дружеството на стойност 1 млрд. 378 млн. 860 хил. неденоминирани лв., в това число 516 хил. броя акции в "Евроманган", на единствения му кредитор "Еврокомерс" срещу погасяване на неговото вземане.
Към края на миналата година в "Манган" ЕАД са останали непродадени дълготрайни и краткотрайни материални активи на стойност около 246 хил. лв. и това предстои да бъде продадено, след което дружеството, след като е обявено в ликвидация, изпълнило е всички тези предписания по Търговския закон, ще бъде съответно заличено от търговския регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика имате думата, госпожо Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин заместник министър-председател! Това е очевидно един предизвестен край на една производствена и търговска операция. Можем само да съжаляваме, че една голяма група работещи в тези рудници, които имаха някакви надежди за съживяване, за продължаване живота на рудника, всъщност остават напразни. Но очевидно това е неумолимата логика на събитията, за което единствено можем, както казах, да изразим съжаление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожо Поптодорова.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колежки и колеги! Моят въпрос касае изпълнението на договора за приватизационна продажба на 2680 дяла в размер на 60 на сто от капитала на "Мизия" - Консервен завод, град Полски Тръмбеш на 10 февруари 1999 г.
През 1999 г. РМД "Хранинвест" АД сключва договор за приватизационна сделка, в която придобива правата на 60 на сто от въпросното предприятие. Предвид на огромните задължения на консервната фабрика, "Хранинвест" - АД е направило до Министерството на икономиката като, съдружник и собственик на 40 на сто от дяловия капитал, над 14 предложения, свързани с приключването на сделката. От месец март 2000 г. министерството, което ръководите, реагира странно на направените предложения, т.е., не отговаря.
Дори нещо повече, през месец април е направено предложение за смесено дружество с английска фирма, което също е останало без отговор, защото според чиновници от министерството на общото събрание не са изпратени представители и документите са изгубени. Тогавашният Ви заместник господин Хампарцумян е известен за случая, но и той не е могъл да открие документите за предложението. Изпуснат е един шанс и инвеститорът отива в Турция.
По повод на тежкото финансово състояние са предложени мерки за оздравяване с цел получаване на банково кредитиране за участие в кампанията за преработка на плодове и зеленчуци. На общото събрание, на което са предложени тези мерки, дирекцията "Следприватизационен контрол" не изпраща становище и съответно упълномощен представител на министерството. Въпреки това споменатата дирекция успява да даде отрицателно становище 3 месеца по-късно - през месец август, когато кампанията е изпусната.
В приватизационните задължения за запазване на 180 работни места в приватизационния договор е отбелязано, че 110 от тях са сезонни. Въпреки това чиновниците от вашето министерство са начислили 362 хил. лв. неустойки по договора заради незаети работни места, като се третират 180 без сезонен характер.
Във Вашето писмо № 26-10-120 Вие потвърждавате размера на неустойките и давате срок за тяхното изплащане. Служителите на вашето министерство по-късно изпращат предупредително писмо с 10-дневен срок за плащане на неустойките. Писмото е с № 06-00-447 от 18-и, но е адресирано - забележете - до стария, бившия директор, който от седем месеца не е на работа - инж. Маринов.
Аз няма да Ви задавам и без това налагащи се въпроси за това какви са причините министерството да не изпраща свой представител на Общото събрание на дружеството, в което участва с 40 процента собственост, кое е наложило включването на 110 сезонни работници като целогодишно заети? Защо не е прекратен договорът, след като сте толкова сигурен, че неустойките са истински за 2000 г., господин министър?
Какво направи обаче Министерство на икономиката като съдружник, за да подпомогне дейността на консервната фабрика "Мизия" - Полски Тръмбеш? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Баташки! През месец февруари 1999 г. министърът на търговията и туризма и "Хранинвест" ООД - Полски Тръмбеш, е бил сключен договор за продажбата на 60 процента от капитала на "Мизия" - Полски Тръмбеш. На 22 октомври 1999 г. дружеството купувач е преобразувано в акционерно дружество "Хранинвест" - Полски Тръмбеш.
Относно въпроса Ви за действията на Министерство на икономиката като съдружник за подпомагане на "Мизия", искам да Ви уведомя за следното:
1. На 6 юли 1999 г. със заповед е бил упълномощен държавен представител да гласува на предстоящото общо събрание по предложен дневен ред за вземане на решение за учредяване на особен залог на машини и съоръжения на дружеството с цел обезпечаване на оборотен кредит за закупуване на плодове и зеленчуци реколта от 1999 г. Кредитът е отпуснат в полза на "Мизия", тоест представителят на държавата е подкрепил това предложение и съответно кредитът е бил предоставен.
2. На 28 март 2000 г. е взето решение на Общото събрание на съдружниците за учредяване на особен залог на машини и съоръжения на дружеството с цел обезпечаване на оборотен кредит за закупуване на плодове и зеленчуци, този път от реколта 2000 г., отпуснат в полза на "Мизия".
3. В Министерство на икономиката на 18 април 2000 г. е постъпила покана за провеждане на Общо събрание на съдружниците, което да се проведе на 28 април 2000 г., с предложение за вземане на решение за участие в смесено дружество с фирма "Уилс маркетинг лимитид" за износ на пресни плодове. Поради лошото финансово състояние на дружеството е била необходима внимателна преценка при вземане на това решение. Късното представяне на документите от страна на мажоритарния собственик не е позволило на компетентните дирекции да изразят своите становища по този въпрос до датата на общото събрание. От друга страна - и това е по-важното всъщност - съгласно чл. 137, ал. 3 от Търговския закон решенията, свързани с участие в други дружества, се вземат с мнозинство повече от една втора от капитала. Да, както казвате - с обикновено мнозинство, което е позволявало на мажоритарния собственик да вземе решение и без участието на държавата.
Вие ме питате защо държавата не е изпратила участник. Аз ще ви отговоря, че в много случаи, в десетки случаи, където държавата има миноритарно участие и където на едно предстоящо Общо събрание се обсъждат и гласуват решения, които могат да се подкрепят от мажоритарния собственик, този купувач, който е купил вече мажоритарен дял от акциите на държавата, аз наистина не изпращам представител и смятам, че е грешно да се трошат пари за командировки в провинцията, за да се подкрепи едно решение, което може да бъде подкрепено, ако мажоритарният собственик пожелае да направи това. Всяка седмица моят заместник-министър господин Иван Иванов ми представя списък на такива дружества, за които са обявени общи събрания на акционерите, на които той предлага да не бъдат изпращани такива представители. И тази практика аз съм я въвел от момента, в който станах министър.
4. На общо събрание на съдружниците на 8 ноември 2000 г. е взето единодушно решение във връзка с ревизионен акт на Държавен финансов контрол - гр. Велико Търново, да се установи вината на двама управители - бившия и настоящия - за нанесени през зимните месеци на 1998 и 1999 г. щети на дружеството на обща стойност 16 хил. и 260 лв. Решено е щетите да бъдат възстановени от управителите според степента на тяхното виновно поведение, доказано по съдебен ред.
5. За насроченото на 28 юни миналата година Общо събрание на съдружниците Министерство на икономиката беше категорично против вземане на решение за заличаване на ипотека върху недвижими имоти на дружеството и за разрешаване учредяването на нова ипотека върху недвижимите имоти в полза на търговска банка и вземане на решение за продажба на недвижими имоти, собственост на дружеството, поради неизплатен остатък от цената на приватизационния договор. Това сме направили, за да сме сигурни, че в дружеството ще останат достатъчно активи, които няма да бъдат използвани като залог, тоест няма да има риска Търговска банка в бъдеще да поставя ръка върху тези активи, с което биха се накърнили интересите на държавата, ако купувачът не си изплати задълженията по приватизационния договор.
По тази причина предложеният неприсъствен протокол за вземане на решения не е подписан от страна на министерството. Същият протокол е докладван отново за съгласуване в Дирекция "Следприватизационен контрол" на 18 септември 2000 г. Становището на дирекцията е изразено в служебна бележка два дни по-късно - на 20 септември 2000 г.
Държавата се е стремила да подпомогне дружеството чрез одобрение на предложението за учредяване на особен залог на машини и съоръжения на дружеството с цел обезпечаване на кредит за закупуване на плодове и зеленчуци реколта 1999 и реколта 2000 г.
Вследствие на подадена жалба от съдружници в "Хранинвест" ООД - става дума за бивши работници и служители в "Мизия" - и по сигнали от Окръжна следствена служба - гр. Велико Търново, също така сигнали на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост, на 27 юли 2000 г. беше извършена проверка на изпълнението на задълженията за 1999 г., поети от купувача по договора за приватизация. В резултат на проверката, която беше извършена, констатациите са следните:
1. пълно неизпълнение на задължението да се извършат инвестиции в размер на 30 хил. лв.;
2. частично неизпълнение на задължението да се запази съществуващият брой работни места към датата на прехвърляне на собствеността върху дяловете, като през 1999 г. наетият брой лица по трудово правоотношение да бъде 180, от които 110 сезонни работници.
Нека сега в малко по-големи детайли да поговорим за тези сезонни работници и дали държавата е прекалено взискателна към ангажиментите на купувача.
Задълженията за трудова заетост се отчитат на база средносписъчен състав, в който се включват всички лица, приети на работа, която може да бъде постоянна, може да бъде временна, може да бъде сезонна, които са в трудови правоотношения с дружеството.
Предвид на това Министерство на икономиката никога не е претендирало сезонните работници да бъдат заети целогодишно. Купувачът, воден от специфичната дейност на дружеството, има свобода. Той може да преценява кога и за какъв срок през годината да назначава сезонни работници. Но те, заедно с постоянно заетите работни места, следва да достигнат договорения средносписъчен състав. Не Министерство на икономиката иска, а купувачът недобросъвестно прави опити да отчете и да докаже, че работник, зает макар и само за един ден през сезона, трябва да се отчита като едно сезонно работно място през годината. От друга страна, голямата безработица в региона не е подходящо да се използва като аргумент в подкрепа на актуалния Ви въпрос при условие, че купувачът е неизправна страна именно по отношение на задължението си за поддържане на съответния брой работни места.
Неслучайно на проведено през февруари т.г. заседание на Националния съвет за следприватизационен контрол към Министерство на труда и социалната политика е разгледано искането на "Хранинвест" за сключване на допълнително споразумение за редуциране на числеността на персонала и за промяна размера на инвестициите. На това заседание е потвърдено, че не са налице икономически аргументи в подкрепа на подобно искане.

Що се отнася до останалите предложения от страна на купувача, трябва да се има предвид следното.
Първо, купувачът е искал намаляване или отсрочване на основни договорни задължения за изтекъл отчетен период, тоест с изтекли падежи, по отношение на които той вече е бил в неизпълнение. Считам, че подобно неправомерно поведение не следва да бъде толерирано.
Второ, купувачът е отправял многократни безпредметни искания за съгласие от страна на Министерство на икономиката за изплащане на остатъка от цената на основание на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти. Тези искания са оставени без отговор, тъй като същата възможност произтича от закона без за реализирането й да е необходимо съгласието на продавача.
Дирекция "Следприватизационен контрол" след като е извършила проверка за наличие на предпоставките не е отказала да приеме плащания по реда, който току-що беше посочен.
Трето, купувачът признава дължимите неустойки, но предлага да бъдат изплатени с непарични платежни средства.
Да, Вие кимате с глава, само че това не е законосъобразно.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Защо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Защото такъв закон сте приели тук, в парламента.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Той не го предлага днес, господин Жотев. Той го предлага много по-рано.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Всички тези предложения са били анализирани и обсъждани от страна на Министерство на икономиката.
Постъпилите от купувача писма могат да бъдат разделени в три групи, ако имате желание ще Ви дам информация за състоянието на всяко едно от тези писма, на въпросите, които са повдигнати, аз обаче просто ще прескоча тази част от текста, който ми е подготвен, защото не виждам в нито един от случаите, за които Вие говорите и за които претендира купувачът, Министерство на икономиката по някакъв начин да не е изпълнило своите ангажименти.
След като съм взел предвид фактът, че купувачът е проявил сериозна недобросъвестност във връзка с изпълнението на договорните си задължения за 1999 г., отправих до купувача едностранно волеизявление за разваляне на приватизационната сделка. На 17 ноември м.г. отправих покана до купувача да плати дължимите неустойки в срок до 30 дни от получаването на уведомлението. Поради допусната грешка при адресиране на поканата до дружеството-купувач преди неговото преобразуване, на 5 май т.г. е отправено ново едностранно волеизявление за разваляне на приватизационната сделка, което, ако дължимите неустойки не бъдат платени, ще породи правни последици след изтичането на 10-дневен срок от получаването.
Що се отнася до въпроса Ви по какъв начин Министерство на икономиката подпомага дейността на "Мизия" - Полски Тръмбеш, вече Ви отговорих в началото на изложението си.
Констатациите от проверката вследствие на жалба е довело до резервирано отношение към дружеството. Също така не съм съгласен, че подкрепата за едно раздържавено предприятие следва да се изразява в поощряване неизпълнението на ангажименти, които са поети в приватизационния договор. Държавата наистина притежава 40 на сто от това дружество и е изпълнила досега всичките си ангажименти, винаги е подкрепяла предложения и действия на дружеството, ако те са в негов интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Баташки, имате думата за реплика.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин заместник министър-председател, благодаря Ви за това, което говорихте - нещо подобно на лекция, но аз съм университетски преподавател и много трудно слушам лекции, които са неясно обосновани. И трябва да Ви кажа, че след като Вашите служители достатъчно много са Ви подвеждали и се е стигнало до това писмо през м. март, което Вие цитирахте и което е единствената истина, представена тук, смятам, че не може да се иска от собственика на 60 на сто от акциите, които Вие казвате, че са мажоритарни, а аз искам да Ви кажа, че собствениците на 60 на сто от акциите са 26, и най-големият носител на акции е държавата - 40 на сто, и безхаберието, което тя проявява, е въпиещо.
Ако сте били сигурни в тези проверки, които са извършени по сигнал не на тези, които казахте, а на един народен представител, чието име няма да спомена, който е силно заинтересован от състоянието на това предприятие, искам да Ви кажа, че е трябвало да развалите сделката през м. март м.г. И мажоритарният собственик, който Вие казвате, няма нищо против това Ваше действие, но бездействието на Вашите служители Ви е довело дотук - да отговаряте пред мен за нещо, за което мисля, че Вие нямате пряка вина.
И затова, господин министър, не ме карайте да си мисля, че тук намирисва на зле платени или лошо прикрити, недоставени комисионни. Затова Ви моля, ако сте наистина министър на място, отделете един час време за среща с ръководството на мажоритарния собственик и с мен заедно, за да се уверя лично в това, което казвате. Мисля, че това може да стане в най-скоро време и благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
За дуплика имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Баташки! По никакъв начин не приемам обвиненията Ви и намеците Ви за корупция. Винаги съм и ще остана безкомпромисен към всичко, което дори малко намирисва на корупция. Не мога да приема обаче обвиненията Ви към служителите на Министерство на икономиката и особено на служителите от Дирекция "Следприватизационен контрол".
Пак ще повторя, че Министерство на икономиката стриктно е изпълнило своите ангажименти, които е подписало. Също така министерството стриктно е изпълнило всичко, което е могло да доведе до подкрепа, пак ще повторя, на мажоритарния собственик.
В заключението си Вие предлагате все пак едно изречение, което приемам, тъй като винаги съм се стремял да решавам проблеми на всички дружества в страната - частни и държави. Това последно изречение ме кара да забравя обидата, която ми нанесохте преди това, и разбира се ще проведа среща с ръководството на дружеството и Вас ще поканя.
Само Ви моля, когато става въпрос за миноритарно участие, не очаквайте от държавата. Тук аз съм чувал много пъти въпроси: защо, държавата има 20 на сто? Не очаквайте от държавата да се ангажира с управлението на дружеството. Държавата трябва да излиза от всички миноритарни участия.
Пак ще повторя, и друг път съм го казвал, това участие на държавата с малки проценти в акционерните капитали или в дяловете на едно дружество, всъщност е теоретична предпоставка за корупция. Защото когато има един държавен представител, участващ в органите за управление на дружеството, този човек вече в някаква степен се сблъсква с един конфликт на интереси. От една страна той представлява държавата, а от друга страна се чувства вече част от това дружество, и когато държавното участие е миноритарно, тогава всъщност може да започне да намирисва на корупция.
За да не се случва това политиката на Министерство на икономиката е навсякъде, където няма законови пречки, където няма реституционни претенции, където няма обжалвания в съда, да се продават миноритарните участия. Разбира се, преди няколко месеца аз настоях пред служителите на Международния валутен фонд тези ангажименти на правителството, свързани със срокове по продажба на миноритарно участие, да бъдат заличени от споразуменията на нашата страна с тези институции. Защото никой не може да притиска държавата, просто за да се изпълни един срок да бъдат продавани миноритарни участия, за да се вземат парите и да се избяга от сделката.
Разбира се, в заключение пак повтарям, в знак на желание да се решат проблемите, ако е възможно, ще проведа среща с ръководството на дружеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин заместник министър-председател, по информация, която постъпва от всички части на страната, селскостопанските производители реално не получават вече предварително заплатени и ангажирани количества торове от двата главни производителя - азотно-торовите заводи в страната.
Като информация само ще ви съобщя, че кредитната линия на държавен фонд "Земеделие" за торове вече е изцяло изчерпана и в областта, от която аз съм народен представител - Добричка област, 133-ма стопани са ползвали тази кредитна линия и общо в предварителното заплащане на торове са вкарани 1 млн. и 300 хил. лева. Сред селскостопанските производители обаче съществуват опасения, че тези кредити вече може би ще трябва да се връщат, дотолкова доколкото дефицитът на азотни торове продължава.



Тяхната основна и голяма тревога обаче е, че агротехническите срокове за наторяване на есенниците вече практически изтекоха, тъй като тези срокове бяха до средата на м. март. Като добавим и рязкото затопляне на времето и реалното априлско време или априлски времеви параметри, които имаме днес, сам разбирате, че всъщност закъснението е много по-голямо.
Според селскостопанските производители една основна причина за това, че предварително договорираните и заплатени количества азотни торове не стигат до тях, се дължи на факта, че заводите работят основно за износ. Това лишава местния производител от така необходимия му ресурс. По моя информация последните две сделки са съответно за 12 000 и за 8 000 тона и те са изцяло за чужбина.
Имаше едно обещание от търговци, че след намаляването на митата, което стана през м. февруари от 40 на 25 %, ще бъдат осигурени торове от внос, но и това не стана.
Тъй че моят въпрос към Вас, господин заместник министър-председател, е какви мерки ще можете Вие и Вашето ведомство да предприемете, за да се осигурят тези така необходими количества за есенниците, още повече, че трябва да добавя, че сега идват на дневен ред и пролетните култури и особено - зеленчуците.
Каква всъщност е структурата на производство и реализация на азотните торове?
И още един въпрос: много се говори за това, че местните производители са ощетени и по отношение на цените на азотните торове, че външният потребител, външният купувач реално ги купува на по-изгодни цени. Така че ще се радваме, не само аз, но и заинтересованите селскостопански производители, да чуем Вашия отговор по тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Поптодорова.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Производителите на торове в България: "Неохим", "Димитровград" и "Агрополихим", Девня са частни компании. В тях преобладава чуждестранното участие. Отношенията между тях и клиентите им, естествено, в случая - селскостопанските производители, са отношения от частно-правен характер, в които Министерство на икономиката, пък и което и да е друго министерство в България няма законово основание да се меси. И не бива да се меси.
По данни, които получихме от Министерството на земеделието и горите, потреблението на амониев нитрат в България е в рамките на 360 - 400 000 тона годишно. Общият месечен производствен капацитет на тези два завода е 105 000 тона. Тоест, капацитетът е много повече от потреблението на торове през последните години. Това количество, наистина, е достатъчно да се задоволяват потребностите от торове в страната в рамките на торовия сезон.
Търсенето на торове у нас по месеци обаче е много неравномерно. Около 60 на сто е съсредоточено през месеците януари, февруари и март, а през сезон 2001 г. поради климатичните условия търсенето през м. февруари и м. март надхвърля капацитетните възможностите на производителите с около 25 на сто. Просто целият сезон се изтегли поради топлото време напред. През м. януари и началото на м. февруари т.г. заводите са разполагали със свободни ресурси, но вероятно поради все още неосигурени средства най-вече от Държавния фонд "Земеделие" зърнопроизводителите не са заявили своевременно необходимите им количества.
Българските торови заводи са частни компании и работят при осигурена реализация на продукцията си. Свободните ресурси са били насочени по договори за износ. Тъй като при технологичния процес, който съществува в тези два завода, става въпрос за непрекъснат технологичен процес, тези количества не могат непрекъснато да се съхраняват, количествата, които се произвеждат, просто трябва да бъдат реализирани било на местния пазар, било за износ. За периода на торене съотношенията износ:вътрешен пазар е 60:40 на сто за месеците ноември, декември и януари и 10:90 на сто за месеците февруари и март.
От втората половина на м. февруари 2001 г. заводите работят изключително за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар. Реализацията на амониевата силитра на вътрешния пазар се осъществява предимно на база заявки, а не на сключени договори. На 20 март 2001 г. по данни на заводите-производители "Агрополихим" ритмично се доставят заявените и платени количества. В "Неохим" изоставането е само в рамките до една седмица.
В случай, че селскостопанските производители считат, че заводите не могат да задоволят потребностите им, няма пречки да си набавят необходимите количества от нужните торове от внос.
Некоректно според мен е формулиран въпросът за ценообразуването. Вие казахте: "Ценообразуване, което е в полза на външния купувач". Ценообразуването в условията на една пазарна икономика е резултат от съотношение между търсенето и предлагането. Продажната цена - това е политика на фирмата. С нея тя си гарантира печалба, ако може да постигне такава печалба. Сключване на сделка при определена цена се осъществява при наличие на взаимен интерес, когато и двете страни считат, че техните желания и възможности могат да бъдат договорени.
Предвид на затрудненията на производителите на зърно, свързани с набавянето на необходимото количество торове, Министерство на икономиката наблюдава и анализира пазара на амониева силитра. Данните за цените на амониева силитра на международните пазари, сравнени с цените на вътрешния пазар, показват, че цените, по които продават българските торови заводи, са съпоставими с международните цени. Съпоставката е по данни за цените към края на м. февруари т.г.
Независимо от съпоставимостта на цените, Министерство на икономиката, като отчита, че в условията на пазарна икономика съществува вероятност за нарушение на правилата на конкуренцията и за злоупотреба с господстващо положение на пазара и за да защити селскостопанските производители от подобни нелоялни практики, министерството вече се обърна към Комисията за защита на конкуренцията. В съответствие със своите законови правомощия Комисията за защита на конкуренцията провежда разследване за наличие на обстоятелства за злоупотреба с господстващо положение от страна на торовите заводи.
Аз не казвам тук, че Министерството на икономиката твърди, че има злоупотреба с монополно положение. Просто е изпратен сигнал до комисията, за да провери има ли налице нелоялна конкуренция. Очаквам в скоро време Министерство на икономиката да бъде информирано за резултатите от проведеното разследване и за заключението на Комисията за защита на конкуренцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Благодаря и на Вас, господин заместник министър-председател! Вярвам, че данните са точно такива, каквито ги съобщихте. Това обаче не решава проблема такъв, какъвто е той не само тази година, но и от предходни години. Аз съм народен представител от Добрички избирателен район вече четири години и Ви уверявам, че всяка година има напрежение по този въпрос.
Разбира се, пазарът е пазар със своите правила и закони. Но аз не считам, че ние трябва да го вземем изолирано и самоцелно, без да имаме предвид участниците в него и в крайна сметка всички онези, за които той е предназначен и за които съществува.
Ето защо мен ме смущава вече продължаващата липса на координираност между всички онези агенти или фактори, да ги наречем, поначало в областта на селското стопанство, чиято грижа и отговорност е да осигурят едно безболезнено подготвяне и реализиране на селскостопанската продукция. Ако селското стопанство е приоритет за страната, а по това сме се съгласили вече отдавна всички, то е необходимо и тези действия да бъдат координирани по съответния начин. И затова отговорът, че пазарът определя цените, може да е верен сам по себе си, но абсолютно не решава съществуващите проблеми.
И нека да не търсим по-далеч - на Запад. Нека да погледнем в една Гърция. Считате ли, че там удобният отговор, който е верен, за ролята и лостовете на пазара, ще помогне на производителите, ако те биха имали същите проблеми, каквито обаче те нямат?
Без да стоварвам пълната отговорност върху Вас и Вашето ведомство, просто защото днес Вие ми отговаряте и като призовавам тук и отговорността на Министерство на земеделието и горите, категорично настоявам цялостната политика по осигуряването на селскостопанската продукция на страната да бъде гледана именно в целостта си, защото откъслечните позиции и откъслечните мерки в крайна сметка винаги ще водят до такива ситуации, от които в крайна сметка ще страда производителят, реколтата, производството и в крайна сметка - всички ние - потребителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата за дуплика заместник министър-председателят господин Жотев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожа Поптодорова! Държавните институции - министерства и ведомства, имат добра и координирана политика. Проблемът не е в това, че има липса на такава координация. Напротив, няколко пъти Министерство на икономиката, заедно с Министерството на земеделието имаше среща с големи производители на зърно, най-вече от Северна България, от Добруджа, на които срещи присъстваха и активно участваха ръководителите на заводите, които произвеждат торове у нас. Тази, бих казал, традиция се поддържа, поне доколкото аз знам, от времето, когато съм министър. Тя трябваше да започне още по времето, когато заводите - производители на торове, страдаха много от високите цени на природния газ, който внасяме от Русия. Още оттогава тези заводи усетиха грижата на държавата и в този сезон те направиха един жест. Аз мога да Ви покажа протокол от заседанията, от срещите, които имахме, на които ръководителите на торовите заводи твърдят, че на няколко пъти са отказвали поръчки за чужбина, за износ на торове, за да могат да задоволят потребностите в нашата страна. Не може да се каже, че торовите ни заводи са били безотговорни по времето и на тази кампания. Дори напротив, и при това тези поръчки са били с по-високи ценови параметри.
Има нещо такова, което се случва с тези потребители на торове, които получават помощ чрез държавния фонд "Земеделие". Поне заводите- производители на торове, твърдят, че една немалка част от торовете, вече ползвайки субсидията по линия на държавен фонд "Земеделие" отиват за съседни страни. Не в Гърция, разбира се, но в други страни.
Вие казвате как би постъпила Гърция. Гърция, макар и съседна, е страна - член на Европейския съюз. Ако можеше България да си позволи да субсидира селското стопанство по начин, по който то се субсидира в страните - членки на Европейския съюз, отдавна нещата в нашето селско стопанство биха изглеждали по съвсем друг начин. Проблемът със субсидиите обаче е много ясен. Може да си позволи субсидия тази държава, която е достатъчно богата. Нашата държава, в рамките на валутния борд, не е толкова богата, че да може тежко, силно да субсидира селското стопанство. Разбира се, много специалисти ще кажат нужно ли е да се субсидира до голяма степен селското стопанство, но това е тема, която тук не бих искал да дискутирам, за да не ме обвини предишният депутат, който зададе въпрос, че съм изнасял лекции. Това е последното нещо, което си позволявам тук, пред Народното събрание. Не искам да губя и минута от вашето ценно време, пък и в характера ми не е да изнасям лекции пред когото и да било. Тук идвам в петък, за да си свърша работата пред вас. Всъщност чрез моите отговори много специалисти са се потрудили през седмицата, извършили са и невъзможното, за да ви отговорят.
Това, което искам да кажа в заключение, е, че аз наблюдавам, че големите производители на зърно нямат проблеми при закупуването на торове. Те своевременно са си направили своите заявки. Защо? Защото разполагат със съответния финансов ресурс или пък са толкова големи, достатъчно големи, така че търговските банки ги познават, познават историята на техните ферми и им отпускат своевременно кредити. Проблемът е в малките, в дребните селскостопански производители, които в най-голяма степен разчитат на държавния фонд "Земеделие". Това е така. На последната среща на Министерство на икономиката с представителите на Министерство на земеделието и горите, с производителите на торове и селскостопанските производители, ние предложихме, а също така и ръководителите на торовите заводи предложиха да се направят някои промени в механизма за разпределение на средства в рамките на държавния фонд "Земеделие". Сега, гледайки отстрани нещата, експертите на Министерство на икономиката, а и аз също смятаме, че тази дейност на държавен фонд "Земеделие" би трябвало да се подобри организационно. Според нас не е необходимо парите от държавния фонд "Земеделие" да постъпват по сметки на селскостопанските производители. Най-добре ще бъде да има една директна връзка, тоест когато някой фермер е получил средства от държавния фонд "Земеделие", които той е декларирал, че са му необходими за закупуване на торове, нека тогава връзката да бъде директно от сметката на държавния фонд "Земеделие", да отиде по сметката на завода - производител на торове, така че да е ясно, че наистина средствата, получени като субсидия от държавен фонд "Земеделие", се използват за закупуване на торовете, а не за удовлетворяване на други потребности. Това е едно.
И второ, много по-добре ще бъде, ако в тези региони, където заводите - производители на торове, имат свои представителства, те да доставят торовете директно, за да се елиминира по този начин една ненужна брънка - търговецът. Става въпрос само за големите и средните производители на земеделска продукция. Естествено там, където фермерите са в полупланински и планински райони, където са малки, тогава, естествено, си остава нуждата от този посредник - търговецът.
Надявам се, че този баланс ще бъде намерен постепенно. Разбира се, тук има и интереси. Интересът е естествено за търговците, които сега са многобройни и са лицензирани от държавния фонд "Земеделие". Естествено, че ако това се осъществи, част от приходите, които те получават, няма да ги получават. В тези търговски фирми също работят хора, което ще извади от дейност част от служителите на тези фирми. Обаче балансът трябва да се намери, за да сме сигурни, че щом държавата е решила да подкрепя производителите на зърно чрез субсидии по линията на държавен фонд "Земеделие", тези средства отиват по предназначение. Аз нямам нищо против държавата да продължи да се грижи за развитието на селскостопанския сектор, защото природата е дала на нашата страна, бих казал, възможности, които засега изобщо не са използвани, най-малко по линията на екологичното земеделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане към заместник министър-председателя господин Жотев от народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, господа министри, колеги! Уважаеми господин Жотев, моят въпрос на практика не беше към Вас, той беше отправен на практика към премиера. Премиерът обаче очевидно се бои да отговаря на тази тема и го е адресирал до Вас. Освен това, почти два месеца чакам отговор от Муравей Радев и той не отговаря. И днес няма да отговаря, слагат го прекалено назад в списъка, за да не отговаря. Ще отговаряте Вие, ще отговаря Славински, ще отговаря Нейков - тоест, ще отговаряте тези, които нямате допуск до "Раковски" 134, а Иван Костов, Муравей Радев и "Раковски" 134 не желаят да отговарят.
Казвам това нещо, защото след малко вероятно ще кажете, че Ви е омръзнало да говорите за "Балкан". Не искате да отговаряте. Тогава и сега беше Иван Костов, на когото доброволно, и според мен охотно, служите. Затова ще трябва да отговаряте.
Спирането на полетите на "Балкан", отнемането на "лиценза" и обявяването в несъстоятелност пряко засягат националните интереси, авторитет и достойнство, тъй като "Балкан" по договор е носител на националния ни флаг. Опозоряването на флага по време на война е престъпление. Опозоряването в мирно време е двойно престъпление. Без завоевател има победен. Гад Зееви три пъти опозори България. Първия, като изписа монограма си с националния ни флаг. Правителството на България не реагира. Втория, като източи и фалира националния превозвач и ликвидира въздушната инфраструктура на България. Правителството му позволи да го направи. Край нашия флаг нямаше часовой. И накрая, като истински победител, господин Зееви иска репарации в размер на 230 млн. долара.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са:
Първо, приватизационният договор гарантира ли непрекъснат достъп на държавата до нейния национален превозвач и неговата документация? Правени ли са проверки в авиокомпанията след приватизацията? И ако не са правени, кой е отговорен за това?
Помагам Ви - съгласно чл. 78 на договора купувачите се задължават да осигурят достъп до упълномощени от продавача лица до дружеството и неговата документация с цел проверка за спазване условията на настоящия договор по всяко време, господин Жотев. В случай на неизпълнение на това задължение, купувачите дължат неустойка в размер на 10 хил. долара за всеки отказ.
Вторият въпрос е как е влязъл в сила договорът за приватизация, след като са налице факти и събития, които не позволяват това? Целият раздел V на договора се казва "Влизане в сила на договора". Купувачът не е изпълнил задължението за откриване на ескроусметка в размер на 6 млн. щатски долара - чл. 5.4.4. Купувачът не е предоставил неотменяемо писмо от банка за издаване на безусловна банкова гаранция от други 6 млн. долара, влизаща в сила от 2 януари 2000 г. - чл. 5.4.5. Как тогава договорът е влязъл в сила?

Трети въпрос: през периода на приватизацията има ли събития, които са предполагали плащането на неустойки на българската държава от купувача и, ако е имало, търсени ли са такива?
Второ, за неизпълнение на инвестициите до 31 декември държавата е трябвало да прибере банкова гаранция от 6 млн. долара. Неустойките са изискуеми в 14-дневен срок от уведомяване за размера им от страна на продавача. За прехвърляне на акции от капитала на дружеството обезщетението е 1 млн. долара. Пример: къде е "Аркия", която също беше съсобственик? Значи, че са прехвърляни акции - са прехвърляни.
Трето, за неизпълнение на задължението всяка година купувачите да осигуряват по 2,4 млн. долара в продължение на 10 години. За обслужване на задълженията на дружеството неустойката е от 1 млн. долара.
И за продадените акции в СИТА неустойката е 10 на сто, или 1,7 млн. долара.
Искани ли са тези неустойки, господин Жотев?
Четвърто, в приватизационния договор има клаузи, които позволяват неговото разваляне. Ако няма, кой е отговорен за тяхното отсъствие? Уволнените служители на "Балкан" не откриха такива клаузи.
И последният въпрос: през периода след сключване на приватизационния договор настъпили ли са събития и факти, които предполагат предявяване на иск от българска страна в Арбитражния съд в Париж? Ако има такива, защо българската държава не е предявила иск срещу "Зееви груп", а приватизаторът е предявил иск за 230 млн. долара?
Напомням Ви: шест месеца след сделката няма инвестиционен план; шест месеца след сделката няма план за трудова заетост; няма ги обещаните инвестиции по 20 млн. щ.д. годишно; приходите от акции и материални активи не се използват за погасяване на публичните и други задължения; не е открита ескроу-сметка; не е осигурена банкова гаранция от други 6 млн. долара; не се осигуряват ежегодно 2,4 млн. долара за обслужване на задълженията; от дружеството се отделят печеливши дейности без съгласуване с продавача. А иск няма, господин вицепремиер. Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Димитров, във Вашето питане има пет въпроса. Преди да Ви отговоря обаче на всеки един от тях, Вие направихте един увод, по който аз също ще направя своя коментар.
На мен достъп до централата на "Раковски" не ми е отказван. Вярно е, че не съм ходил никога, просто защото не се занимавам с политика. Надявам се, че ако имам нужда и искам да водя разговор примерно с централата на БСП, сигурно и там няма да ми бъде отказан достъп, макар че и там няма да ида, защото не се занимавам с политика.
Докога ще ми губите времето, господин Димитров, да ме въвличате в област, която не ме интересува? Аз получавам подкрепата на Съюза на демократичните сили и на неговите коалиционни партньори и коректно ще си изпълня ангажиментите до края на мандата на това правителство. Аз подкрепям политиката и програмата на тази партия и на нейните коалиционни партньори.
Защо Ви отговарям аз на този въпрос? Защото като министър на икономиката и най-вече като заместник министър-председател наблюдавам приватизацията. Не Ви отговаря министър-председателят, просто защото има министър - неговият заместник министър-председател, който отговаря за приватизацията. Въпросът Ви е изцяло в контекста на приватизационния договор, затова Ви отговарям аз.
Ако Вие бяхте задали въпрос каква е съдбата на "Балкан" оттук нататък, ще могат ли да се сключват договори, по които примерно другата държавна компания да поема някои от дестинациите и т.н., тогава ще Ви отговори министърът на транспорта.
Въпросът е адресиран правилно към мен и няма нужда тук да ползвате трибуната, за да обвинявате други членове на кабинета.
И така, Вие искате отговор на пет въпроса.
Отговорът на първия въпрос. Чрез приватизационния договор се гарантира непрекъснат достъп на държавата до авиокомпания "Балкан" и нейната документация, тъй като съгласно чл. 7, т. 8 от договора, цитирам, "до окончателното изпълнение на задълженията на купувачите за последната отчетна година, в т.ч. и плащането на неустойките, когато такива се дължат, купувачите се задължават да осигурят достъп на упълномощени от продавача лица до дружеството и до неговата документация с цел проверка за спазване условията на настоящия договор".
За периода след сключването на договора до момента в дружеството не са правени проверки на място от страна на Агенцията за приватизация.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Защо не са правени - аз това Ви питам?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Агенцията за приватизация в процеса на осъществяване на следприватизационен контрол е изисквала многократно документи, които да доказват изпълнението на договорните задължения. Възникналите спорове и проблеми относно изпълнението им са обсъждани на редица срещи между купувача и Агенцията за приватизация, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на финансите. Въз основа на осъществения контрол върху предоставените от купувачите документи относно изпълнението на задълженията по договора е констатирано неизпълнението им и съответно са начислени предвидените неустойки.
По отношение на въпроса Ви дали е правена проверка на място в авиокомпанията, отговорът е: не е извършена проверка на място. Агенцията за приватизация не е изпращала официално писмено искане до купувачите за осигуряване на достъп до дружеството.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Защо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Нещо повече, до началото на 2001 г. предишният екип на Агенцията за приватизация, ръководният екип на Агенцията за приватизация не е отправял официално искане до купувача за достъп до дружеството, нито пък е изисквал документи, доказващи изпълнението на задълженията по договора, въпреки че е имал основания за проверка.
Вторият Ви въпрос се отнася до начина, по който е влязъл в сила договорът за приватизация. Предпоставка за влизане в сила на договора за приватизационната продажба на 75 на сто от капитала на авиокомпания "Балкан" е изпълнението на няколко предварителни условия преди или към датата 15 юли 1999 г.
Първото условие е осъществяване на съдействие от страна на продавача за постигане на споразумение с компетентните органи относно дълга на дружеството към югославската държава, в т.ч. към закрития Държавен фонд за реконструкция и развитие, държавния бюджет и ръководство "Въздушно движение" по смисъла на приложение № 11 от приватизационния договор. Вие знаете всички приложения, разбрах, че сте прекарали много часове в Агенцията за приватизация, потрудили сте се и разполагате с тези данни.
Агенцията за приватизация като продавач по приватизационния договор е оказвала съдействие на купувачите за уреждане на посочените задължения, вследствие на което е прието Решение на Министерския съвет № 500 от 9 юли 1999 г., допълнено с Решение № 827 от 30 декември 1999 г. Съгласно посочения документ министърът на финансите следва да предостави на авиокомпанията парична сума от предвидените средства по чл. 1, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния бюджет за 1999 г. Предвиден е и начин за използване на предоставените средства за погасяване на конкретни задължения.
В изпълнение на решенията на Министерския съвет на 31 август 1999 г. е сключен договор за цесия между Български държавни железници - цедент, и авиокомпания "Балкан" - цесионер, с предмет прехвърляне на вземането на Българските държавни железници към югославските железници. От момента на подписването му титуляр на това вземане е авиокомпания "Балкан".
Предвид изложеното може да се направи изводът, че е изпълнено първото условие за влизане на договора в сила, тъй като съгласно записа на чл. 5, т. 1.1. задължението на продавача е за оказване на съдействие в определен срок за постигането на споразумение с компетентните органи.
Второто условие - осъществяване на съдействие за получаване на безусловно правно становище от Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразността на придобиването на акциите. Задължението на продавача съгласно чл. 5, т. 1.2. се изчерпва с оказване на съдействие и не включва задължение за конкретно становище.
С писмо от 6 юли 1999 г. Агенцията за приватизация е поискала становище от Комисията за защита на конкуренцията дали сделката за продажба на 75 на сто от капитала на авиокомпания "Балкан" попада в приложното поле на Закона за защита на конкуренцията. Комисията, с писмо от 8 юли, е уведомила купувачите, че договорът не съставлява концентрация по смисъла на закона. Следователно, налице е изпълнение и на второто предварително условие за влизане в сила на договора за приватизационната продажба на 75 на сто от капитала на авиокомпания "Балкан".

Трето. Относно чл. 5, т. 1.3. от приватизационния договор потвърждението от българското правителство е получило под формата на писмо от министъра на транспорта и съобщенията. Става въпрос пак за Приложение № 11 към договора за приватизационна продажба, което представлява неразделна част от него. Чрез писмото министърът на транспорта и съобщенията поема няколко ангажимента: за следващите 12 години да запаси статута на авиокомпанията по междуправителствени спогодби, по които е назначен за превозвач носителят на националния флаг, при условие че отговаря на изискванията за българския авиационен оператор, които са регламентирани в съответните законови и подзаконови нормативни актове; при сключване на нови спогодби "Балкан" да може да се ползва от правото на първи отказ да бъде назначен за превозвач, носител на националния флаг, ако това е в съответствие с постигнатите договорености в конкретната спогодба, както и да разчита на подкрепата на правителството при изпълнение на ангажиментите му като такъв; и, накрая, дружеството да се ползва с правото на специална покана за участие в конкурсите за изграждане, за развитие и за опериране върху летищната инфраструктура.
Четвърто. Съгласно чл. 5, т. 1.4. сключването на ескроуспоразумение между страните по основния договор е предпоставка за влизането му в сила. Договорът за доверителна сметка е бил подписан на 15 юли 1999 г. между Агенцията за приватизация, "Зееви холдинг" и "КНФАИМ Аркиа холдинг лимитид" като купувачи и "Сосиете женерал" - клон София - това е банката, в която е открита ескроусметката. Същият е породил правното си действие от деня, в който, след като е подписан, е снабден с достоверна дата, а именно 15 юли 1999 г.
Пето. Последното изискване за влизане в сила на приватизационния договор е предвидено в чл. 5.1.5., който гласи: "Продавачът е оказал съдействие за ефективното свикване на общото събрание на дружеството в максимално кратък срок от включването на този договор в съответствие с разпоредбите на Търговския закон с дневен ред, включващ избор на нов Съвет на директорите и гласуването на нов устав на дружеството във вид, съгласуван с купувачите."
На 12 юли 1999 г. е проведено извънредно заседание на Съвета на директорите на Авиокомпания "Балкан", на което е взето решение за свикване на общо събрание на акционерите на дружеството на основание чл. 223, ал. 1 от Търговския закон на 17 август 1999 г. В дневния ред на общото събрание влиза и избор на нов Съвет на директорите и изменение на устава на дружеството.
Договорът за приватизационна продажба на 75 на сто от капитала на Авиокомпания "Балкан" е влязъл в сила и е породил правното си действие, тъй като са изпълнени изискванията за това съгласно договора. Действието на сделката се поставя в зависимост от наличието, от една страна, на 5 кумулативно заложени предпоставки и, от друга страна - изпълнението им в срок до 15 юли 1999 г. Следователно договорът притежава валидна правна сила и поражда своето действие, поради това че всички условия за това са изпълнени. Тоест, спазено е изискването за кумулативност в срок, който е бил договорен предварително.
Въпреки че най-голям интерес от невлизане в сила на договора имат "Зееви холдинг", до настоящия момент същите не са поставили този въпрос, от което следва недвусмислено, че и двете страни приемат сключената сделка за изрядна и обвързваща ги с оглед нейното правно действие.
Преминавам към третия Ви подвъпрос - заплащането на неустойки. Информирам Ви, че не става ясно за кой период точно е въпросът Ви, тъй като периодът на приватизация касае времето, през което се осъществява приватизационната процедура до момента на сключване на договора за продажба. Що се отнася до периода след сключване на сделката, са направени констатации във връзка с неизпълнени ангажименти от страна на купувачите и съответно са приложени санкционните разпоредби на договора, както следва:
1. Купувачите са се задължили да открият едногодишни акредитиви, всеки един в размер на 2 млн. 400 хил. долара, като първият акредитив е следвало да бъде открит преди 2 януари 2000 г. със срок на валидност 10 януари 2001 г. "Банк Хапоалим" с факс от 13 януари 2000 г. е уведомила Агенцията за приватизация, че са открити два акредитива на обща стойност 2 млн. 400 хил. долара като обезпечение по договор за лизинг, сключен от Авиокомпания "Балкан".
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Това признава ли се за инвестиция?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Задължението не е изпълнено, тъй като акредитивът не е открит в полза на "Балкан" и сумата не е предназначена за обслужване на задължение на дружеството съгласно уговореното в договора за приватизация. Санкцията за неизпълнение на това задължение е неустойка в размер на 1 млн. долара, която е предявена на купувачите с писмо-покана за доброволно изпълнение. Това писмо е с дата 22 януари 2001 г.
2. Втора санкционна разпоредба в договора: купувачите са се задължили да уведомят Агенцията за приватизация в случай на продажба на акции от СИТА или недвижими имоти, както и да използват получените средства, за да бъдат погасявани задължения на Авиокомпания "Балкан" и за осъществяване на своята инвестиционна програма. Задължението не е изпълнено, тъй като с приходите от продажбата на акциите от СИТА са погасявани не задължения към държавни институции и кредитори, а текущи задължения към чуждестранни кредитори. Санкцията за неизпълнение на това задължение е в размер на 10 на сто от стойността на продадените акции.
На 22 януари 2001 г. на купувачите е начислена неустойка в размер на 948 хил. 415 щат. долара.
3. Купувачите са се задължили за срок от 5 години да не прехвърлят акциите, предмет на продажба, на трети лица без съгласието на Агенцията за приватизация. Предвидената неустойка е в размер на 1 млн. долара.
На 17 април 2000 г. 26 на сто от акциите на "Балкан" са прехвърлени в полза на ZBIDE - ЕООД. Агенцията за приватизация не е давала съгласие за това прехвърляне и с писмо от 22 януари 2001 г. е изискала документи, указващи начина на прехвърлянето. Последващо с писмо от 16 февруари 2001 г. Агенцията за приватизация е уведомила купувача, че неустойката за това нарушение е 1 млн. долара.
4. Купувачите са се задължили да внесат по специална ескроусметка, открита на името на Авиокомпания "Балкан", сума в размер на 6 млн. долара, които да бъдат използвани от дружеството за изплащане на неговите най-неотложни задължения. В Агенцията за приватизация е представена справка за погасените задължения. Липсват обаче платежни документи, които да доказват извършените плащания в съответствие с клаузите на договора за приватизация. В договора не е предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение.
5. Купувачите са се задължили в 6-месечен срок от влизане в сила на договора за приватизация да представят инвестиционен план, който до настоящия момент в Агенцията за приватизация не е представен. Санкцията за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции е сума в размер на 30 на сто от стойността на договорените, но не извършени инвестиции. През януари 2001 г. в Агенцията за приватизация бяха проведени срещи с представители на купувача и Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на финансите, на които Агенцията за приватизация уведоми купувача за констатираното неизпълнение на това задължение. До момента отговор няма.
6. Купувачите са се задължили в срок до 2 януари 2000 г. да представят банкова гаранция със срок на валидност до 30 април 2001 г. за сума в размер на 6 млн. долара. До настоящия момент в Агенцията за приватизация не е представена банкова гаранция. С писмо от 22 януари 2001 г. купувачите са поканени да представят в агенцията банкова гаранция. Санкция за неизпълнение на това задължение не е предвидена в договора.
Преди две седмици в отговор на актуален въпрос от народния представител господин Бончев тук аз говорих подробно за начислените неустойки и основанието, заради което те са начислени.
Четвъртият Ви подвъпрос се отнася до клаузите за развалянето на приватизационния договор. Възможност за разваляне не е предвидена в самия договор. Такава претенция обаче може успешно да бъде реализирана по общите правила на Закона за задълженията и договорите. Сериозното неизпълнение съгласно чл. 87 от Закона за задълженията и договорите дава възможност на изправната страна да поиска разваляне на договора. Тук следва да се отчете, че предвид арбитражната клауза подобна претенция може да бъде реализирана само пред Арбитражния съд в Париж или извън съдебно. Обръщам внимание на последиците на това, а именно реституция на даденото от всяка една от страните, т.е. българската държава следва да върне платената цена от 150 хил. долара и направените "инвестиции". В замяна на това ще получим 75 на сто от акциите на една банкрутирала компания.
Що се отнася до петия Ви подвъпрос за възможността българската страна да предяви иск пред Арбитражния съд в Париж, Ви информирам, че за предявяването на иск от страна на Агенцията за приватизация като продавач по договора за приватизация, пред Арбитражния съд в Париж следва да съществуват достатъчно ясни и необорими съгласно договора основания за неизпълнение на задълженията по него от страна на купувачите. На купувачите са начислени неустойки за констатираното неизпълнение на договорените ангажименти и последващо с писмо от 16 февруари т.г. на Агенцията за приватизация купувачите са уведомени отново за неизпълнението и санкциите, които са предвидени в договора. Писмото е получено от тях на 3 март 2001 г. Предвиденият 14-дневен срок за доброволно превеждане на начислените неустойки вече изтече на 17 март т.г. В посочения срок неустойките не са изплатени и за Агенцията за приватизация съществува правно основание да предприеме действия по завеждане на самостоятелен иск срещу "Зееви холдингс" за неизпълнение на договорените задължения и за изплащане на начислените неустойки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин министъра.
Независимо, че отговорът беше над 10 минути, той беше и подробен.
Господин министър, извинявайте, извън процедурата е: дали Арбитражния съд в Париж ще прилага чл. 87 от Закона за задълженията и договорите - българския закон?
За два уточняващи въпроса има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Господин Жотев, само като реплика на встъплението Ви: за трети път твърдите, че не се занимавате с политика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Винаги ще го твърдя. Не ми губете времето!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много ми е интересно с какво се занимава един български министър, щом не се занимава с политика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Един български министър се занимава да си гледа работата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какви са допълнителните въпроси?
На 29 юни с решение № 466 Министерският съвет одобрява сделката за "Балкан". Сделката влиза в Министерския съвет с изключително тревожни сигнали от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация за рисковете по сделката. Чета ви извадки от този сигнал: "В договора няма достатъчно силни гаранции срещу обявяване на дружеството в несъстоятелност, потвърдена от практиката. Предвижда се споровете да се решават чрез чуждестранен арбитраж. Тези решения подлежат на пряко изпълнение. България няма достатъчен ресурс, за да се защити пред такъв съд. Предлага се местна подсъдност пред български съд.
Трето. Ангажиментите, поети от министрите на транспорта и на финансите, са ангажименти за бъдещи индивидуални актове на Министерския съвет и не могат да се поемат чрез писма и приложения към договора.
Четвърто. Обръща се внимание на скандално ниския размер на санкциите - 10 процента, при неизпълнение на ангажиментите от страна на купувача."
Моля Ви да обясните по какъв начин Министерският съвет е реагирал на тези сигнали.
Втория ми допълнителен въпрос. Към договора има три споразумения за промяна - от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли. Ето какво пише по този повод в становището на Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието: "Към проекта са приложени три споразумения - от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли. В докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване от Министерския съвет. От приложеното извлечение от заседанието на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени. Министър Васил Гоцев."
Бихте ли ни обяснили кое е наложило подписването на тези споразумения, от кого и как са приети и кое от тях е в сила?
Освен това в договора са описани 12 приложения. Има ли ги, господин вицепремиер? Вие лично виждали ли сте ги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Димитров, извинете ме, първо, затова, че говорих повече от десет минути, но то е, защото в едно питане просто имаше пет въпроса. За въпросите, които сега получавам, ще получите отговор, както желаете - писмен, или отново устен, и тогава ще Ви отнема толкова време, колкото да мога да Ви отговоря.
Вие направихте увод, който няма нищо общо с тези пет въпроса. Аз направих коментар към него. Вие направихте реплика към него и все става въпрос за мен като политик. Тъй като микрофоните не можаха да чуят моята реплика, аз ще я повторя: "Не ми губете времето и не ме вкарвайте в една област, от която, първо, не разбирам много. Второ, и да разбирам много, не ми е интересно да се занимавам."
Но аз твърдя, пък мисля, че и практиката го доказа, аз изпълнявам ангажимента на министър на икономиката и с удоволствие ще продължа своите ангажименти до края на мандата на това правителство. (Неразбираема реплика: "За втория?".)
За втория - нямам такъв ангажимент. Нямам такъв ангажимент, а втори мандат, аз се надявам и съм убеден, че такъв мандат Съюзът на демократичните сили и неговите партньори ще го спечелят след изборите през юни. (Ръкопляскания от СДС.)
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Това не е политика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Да, това не е политическо изказване. Аз ще ви кажа отново: винаги реагирам на депутати, най-вече от левицата, които използват парламентарната трибуна, задавайки ми въпрос по икономика, за предприятия, за финансови проблеми, за социални проблеми и вмъкват, впръскват отровата на агресията си час по-скоро да се приближат към предизборна ситуация. Никога не можете да ме вкарате в тази сфера, но аз винаги ще отговарям и то като български гражданин. Защото аз съм направил отдавна своята позиция и избор.
Аз никога не бих могъл да бъда министър на едно социалистическо правителство, защото просто то не може да изповядва пазарната икономика. (Ръкопляскания от СДС.)
Начинът, по който ми се задават въпросите от година и нещо, убедително показва, че все някак си тази Социалистическа партия ...
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Говорим за "Балкан", а не за ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, все пак Ви бяха зададени въпроси. Нека се съсредоточим върху въпросите. (Шум и реплики от СДС.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Все пак аз съм министър и имам право да говоря пред парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право, разбира се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря.
От година и нещо тази Социалистическа партия все задава въпроси, с които се опитва да каже така: държавата трябва повече да дава, да финансира всичко, да може да подкрепя предприятия в несъстоятелност, ако може да ги измъква и то незаконно. Това правителството на Демократичните сили и неговите партньори никога няма да прави. И аз се надявам, че ако някога, макар и след сто години, станете управляваща партия, да забравите за тези "мераци". Държавата, за да може да осигури благосъстоянието на народа, трябва да спре да се вмесва.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Господин председател, как се търпи такова нещо? Задал съм въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Никога не съм участвал в подготовката на договора за приватизация на авиокомпания "Балкан". Никога не съм виждал с очите си какво е подписвано. (Неразбираема реплика от народния представител Петър Димитров.)
Какво лошо има в това?
Когато тук получа парламентарен въпрос, питане или актуален въпрос, който се отнася до сектори, които са извън компетенцията ми като министър на икономиката, аз винаги ползвам отговор, подготвен от съответните, така наречени второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Става въпрос за около 15 институции, в това число Центъра за масова приватизация, Агенцията за приватизация и т.н., и т.н. Вие не може да очаквате от мен тук, след като сте се ровили с часове и дни в кореспонденция, в документи, тук аз отговарям за нещо, което е станало преди мен и е извършено от Агенцията за приватизация.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): За какво тогава излизате да отговаряте?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Така че единствено правилният и възможен отговор в този момент е: на Вашите въпроси, които сега тук уточнявате и задавате, вие ще получите писмен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, аз се оказах прав, като Ви казах, че ще се оправдавате, че тогава не сте бил и Ви е нямало.
Три прости извода: няма заседание на Министерския съвет за "Балкан". Няма!
Решението е взето чрез подпис - на коляно, господин вицепремиер. Четирима от министрите не са намерени дори за подпис. Това са отрасловият министър Краус, Гоцев, Михайлова и Бояджиев. Министрите не са виждали договора и не могат да го видят, тъй като и до днес в него липсват Приложение № 2, № 4, №  5, № 6, № 7 и № 8, които са неразделна част от договора. А в екземпляра за Министерския съвет няма нито едно приложение.
Второ, договорът за приватизация е подписан на 30 юни 1999 г. Същият ден, 30 юни, Захари Желязков вече подписва споразумение за промяна на договора. От какво е обосновано, господин вицепремиер? Вас това не Ви вълнува. След 15 дни Захари Желязков готви второ споразумение за промяна. На 20 юли Надзорният съвет на агенцията одобрява някакво споразумение, а на 21 юли Захари Желязков готви трето споразумение, което внася за одобрение в Министерския съвет.
Министерският съвет с Решение № 554 от 30 юли 1999 г. одобрява тези изменения без да знае точно какво е одобрил. В резултат в Агенцията за приватизация и до днес не знаят има ли анекси към договора или няма. За какво е цялото това бързане? Само за едно - за да може Зееви да източва имотите на "Балкан" без предварително разрешение от Агенцията за приватизация. Това е същността на всички тези проблеми. Това, господин вицепремиер, е национално предателство. Това е политика, с която Вие би трябвало да се занимавате.
И трето. Практическото източване е извършено с помощта на български граждани и български фирми. До 18 януари 2000 г. начело на "Балкан" са българските граждани Барух, Чакъров и Филип Постаков?. Източването на имотите е станало чрез българските фирми "Зет Би Ай" и "Зет Би Ай Ей", които се ръководят от Барух, Чакъров и Филип Постаков? Никой дори не ги търси. За сметка на това заплашваме Цви Франк.
В Израел казват с присъщото си чувство за хумор: всеки народ заслужава управниците и евреите си. Очевидно и нашият народ е заслужил както Иван Костов, така и Гад Зееви. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще вземете ли отношение, господин заместник министър-председател?
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Всеки народ заслужава своето правителство, своите политици, своята управляваща партия и своята опозиция.
Български граждани управляват Авиокомпания "Балкан" в един период от време, за който Вие говорите. Български граждани управляват редица чуждестранни фирми или са в ръководствата на множество чуждестранни фирми.
Преди няколко месеца приключи, в общи линии, изпълнението на стратегията за приватизация на държавни банки. В повечето от банките, всички те са купени от чуждестранни инвеститори, ръководители или поне членове на ръководните органи са български граждани. И това ако е лошо!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Защо не ги търсите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Какво значи да се търсят?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Има умишлени фалити.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: За да се напише една резолюция: хванете ги и ги сложете в затвора. На какво основание?
Когато съдът постанови, че някой е извършил нарушение, тогава той ще бъде санкциониран по съответния ред. Защо трябва да бъде заплашван гражданин на чужда държава, който иска да кацне на територията на Република България? Кой е заплашвал този гражданин?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Вашият министър на финансите. Той заяви, че ако дойде, ще бъде арестуван.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Министърът на финансите, при всичкото ми уважение, няма правата да нареди задържането на един гражданин - било български, било чуждестранен. Има си съдебна процедура, има си арбитражна процедура.
Преди известно време господин Хампарцумян обяви, че ще защити правата на държавата по съответния ред, в това число и чрез арбитражния съд. Да, това ще се случи, ще се случи по цивилизована процедура. Едната страна - купувачът, предявява своите претенции, те възлизат на огромна сума, за която Вие говорите. Какво от това? По всеки един нормален договор, сключен във всяка една нормална държава, всяка една страна има право да заяви своя иск, стига това да е включено като клауза в договора. Във всеки нормален договор от този сорт има такива арбитражни клаузи. Защо не? Всяка една от страните ще защити своите права. Българската страна на свой ред естествено ще защити своите права.
Тук говорих повече от десет минути за конкретни ангажименти, които не са изпълнени. Защо ме карате отново да взема текста на отговора, който е подготвен, за да ви ги чета? За всички тези неустойки, които не са изплатени, ще бъде търсена сметка. Как? Като ходим по летищата и се опитваме да задържим някой или като се питаме защо един или друг господин са в ръководните органи на Авиокомпания "Балкан", но са български граждани? Ако искате, го правете така, но се надявам, че няма да имате шанс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към отговори на министъра на културата госпожа Емма Москова.
Актуален въпрос от народния представител Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! На 12 март т.г. бях на посещение в гр. Трявна. Там с голямо учудване ми представиха един проект на кмета на града, който третира известната тревненска улица - един от малкото символи в града, заедно с площад "Дядо Никола". Огромно беше учудването ми, когато разбрах, че този проект предвижда да бъде махнат плочникът на улицата, който е над 50 години вече, и на негово място да бъде положена бетонова настилка с дълбочина 10 см и върху нея да бъдат наредени павета, които са извадени от горната улица, която беше реконструирана преди известно време в града. А самите плочи вероятно ще бъдат продадени на съседната община Дряново, която пък с решение на Общинския съвет иска да си направи старата улица с плочи. Какъв парадокс! Историята вероятно някога ще ни се смее за подобно нещо. Но това ще се стовари върху главата на кмета на града. Проблемът си е лично негов. Той вероятно ще бъде и политически. Защото аз слушах преди малко господин заместник министър-председателя и с учудване разбрах, че той не е политическо лице. Аз обаче съм политическо лице, а надявам се, че и Вие сте такова, като министър на културата в това правителство.
Моят въпрос към Вас е свързан всъщност с издаването на разрешение от Националния институт по паметниците на културата. Първо, не е ясно това разрешение на коя дата е издадено. Но датите, които са написани върху него, и входящият номер излиза, че вероятно кметът на града сутринта е пристигнал в Националния институт по паметниците на културата, убедил е госпожа Маркова - директор на института, и тя веднага му е подписала разрешителното, т.е., съгласувала е проекта и той си е тръгнал обратно.
Аз се надявам от Вас да получа един професионален отговор, тъй като Вие дълги години бяхте директор на този институт. Запозната сте изключително добре с всички паметници на културата. Знаете, че тази настилка на тревненската улица не е от 60-те години, както пише в разрешението госпожа Маркова, а е много преди това. Всъщност оригиналната настилка на улицата е била калдаръм, какъвто вече за съжаление у нас не се прави, защото майсторите измряха.
Ако Вие допуснете този проект да бъде осъществен в този му вид, това значи, че улицата на Трявна ще прилича на една уличка в едно тихо провинциално градче със затихващи функции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Симов! Град Трявна е съхранил немалко великолепни елементи от архитектурно-художествения образ, от градоустройствената характеристика и неповторимата атмосфера от времето на българското Възраждане. Това безспорно се дължи и на грижата на държавата във времето, на усилията на нейните специализирани органи и, разбира се, на отношението на тревненци към техния град.
Същевременно не бих могла да отмина факта, че в същинската историческа част на града отново във времето са осъществени недопустими намеси. Нека си спомним само грозните сгради от източната страна на емблематичния тревненски площад или изградените не една и две, нехарактерни, чужди на възрожденските ансамбли, нови сгради, или неподходяща монументална пластика, пръснати из града, и т.н. Има какво да се направи в Трявна. Затова всяка тревога за запазване на историческата автентичност на образа на града среща моето разбиране и съпричастност, стига загрижеността да е обективна и да се позовава на точни аргументи.
Изхождайки от всичко това, дължа да изразя принципната си подкрепа на усилията на общинското ръководство на Трявна да осигури средства от проекта "Красива България" за финансиране на реконструкции именно в историческото ядро. Нещо повече, положените от общината усилия да бъдат привлечени средства от бизнессреди в България, от швейцарското правителство, от Холандия за реализация на дейности в сърцето на възрожденския град, смятам за акт, който трябва да бъде оценен. Защото Трявна е различна именно с културно-историческото си наследство, а това наследство се нуждае от грижи и инвестиции, за да бъде опазено.
Не отправям упрек и към Националния институт за паметниците на културата, че институтът своевременно и бързо е реагирал. Напротив, убедена съм, че такова трябва да бъде поведението на една държавна администрация по отношение на своевременността на отговора.
Заедно с това обаче съм длъжна да изразя своите определени резерви и несъгласия към конкретното предложение, защото то е само предложение още - за цялостно покриване на платното на ул. "Петко Рачев Славейков" и пл. "Дядо Никола" с паваж.
Казвайки това, изразявайки своите резерви, аз съм длъжна да поясня няколко обстоятелства. Каменните плочи, с които е покрита ул. "Славейков" днес, не са традиционната настилка на улицата. Вие го споменавате. Те са положени около 60-те години, сега. В този смисъл плочникът съвсем не е автентичен, а още по-малко - уникален, както това стои във Вашето питане. При това именно не с плочи, а с калдаръм са били покривани възрожденските улици. Ето, архивна снимка, която е неоспорим източник на онова какво е било тогава. Винаги се обръщам към архивните снимки. Не са много, но те са документи. И това, че е било калдаръм, а не плочи - а плочите са съществували и тогава - не е случайно. Каменните плочи не издържат физически натоварвания за превозни средства, дори и тогава това е оценено. По тази причина положената преди около 30 години настилка от плочи в определен смисъл е компрометирана.
Второ, настилката, с която сега е покрит пл. "Дядо Никола", емблематичният площад на Трявна, е със сиенитен паваж. Разбира се, че той също не е уникален, но в десетилетията, в които той съществува, никой не е реагирал спрямо неговото присъствие. Вероятно, изхождайки именно от тези съображения - а това се пише в информацията, която изисках - общината и НИПК са се насочили към решение, при което всички здрави каменни плочи от съществуващата настилка да бъдат преизползвани за покриване на тротоарните площи.
Не мисля обаче, че това е достатъчно. Въпросът съдържа специфична сложност и отчитайки отговорността на решението, съм изискала комисия от НИПК, която отново да огледа въпросните градски пространства, да окаже необходимото експертно съдействие при търсене на вариантни решения за намиране на необходимия функционален и естетически баланс, когато трябва да се решава бъдещият облик на въпросните пространства, за да не бъде грубо накърнена тяхната органична принадлежност към възрожденското ядро на Трявна, но и да се отговори на потребностите на живия град, на нуждите на неговите съвременни обитатели - един сложен процес в съвременната реставрация в цял свят.
В крайна сметка следва да се създаде пълноценен архитектурен и инженерен проект, включително с вертикално планиране и други технически изисквания, който засега липсва.
Убедена съм, че това е професионалният подход, чрез който ще се постигне нужната хармония между традиционната застройка и отговарящата на историята и на съвременните нужди комуникация, която при това задължително ще трябва да носи в достатъчна степен в себе си елементите на паметта на живописните възрожденски улици на Трявна като част от нейното културно и историческо наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Симов, имате право на реплика.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър! Искам да кажа, че съм изключително доволен от Вашия отговор. В него пролича както Вашата загриженост, така и Вашата бърза реакция относно съгласуването на този проект. Веднага искам да кажа, че нито аз, нито тревненската общественост, нито Партията на зелените, както ни обвиниха тогава, сме против реконструкцията на улицата. Самият аз се уверих, че наистина има необходимост от тази реконструкция.
Въпросът е обаче, че начинът, по който се прави това, подразни силно обществото. Тихомълком, без никакъв шум, без никакви излишни обществени обсъждания, а в крайна сметка тази улица е за тревненци. Тя не е за нас, в София да й се радваме. Ние ще ходим там за ден или за два, но жителите на този град разчитат на тази улица като на един символ, който да привлича туристите и да им дава възможност те да се възхищават. Ако самият кмет беше предложил в този проект отгоре да бъде калдаръм, аз щях да бъда първият, който да го приветства. Но, разберете, аз се впечатлих от това, че там някой предлага 10 см бетон отдолу. Какво? Да не би танкове после да ходят по тази улица върху тези плочи? Не мога да си обясня какво е това желание на някого да прекара 2 км при 4 м ширина, 10 см дебелина при 95 лева за 1 кубик бетон. Направете си сама сметката колко пари ще отидат излишно под земята, вместо, както Вие казахте, да бъдат използвани за цялостната реконструкция на улицата. Защото там има и сгради, които се нуждаят от реконструкция. Разбира се, има и такива, за които и Вие казахте, са построени и грозят самия архитектурен ансамбъл.
В това отношение аз мисля, че и тревненската общественост, и кметът, и общинският съвет ще преразгледат своето решение ще направят така, че обществеността в Трявна да остане доволна, пък и те да си мислят вече оттук нататък как ще си поднасят решенията. Следователно общинският съвет е стопанинът на един град. Той взима отношение по всички проекти, които касаят града. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика, господин Жорж Ганчев.
Да вярвам, че ще бъде кратка, за да дадем думата най-после на министър Димитров.
Вие, госпожо министър, искате ли думата за отговор? Не. Благодаря.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, моля да удължите времето с два часа. Не може 12 седмици да бъде крит военният министър за три въпиющо важни въпроси за нацията. Това не са партийни въпроси.
Първо, ракетите АР-300 в Кабили - Ямболско, липса на дежурства девет седмици - той трябва да даде отговор на българския народ какво прави с тях.
Второ, национализацията на "Армимекс", далаверите там и новата фирма "Ар импекс" на бивш генерален директор. Крие го с военна полиция, крие го чрез ТЕРЕМ-а.
И трето, във Военновъздушната база - Равнец, където бях преди два дни, са разрушени осем военни блока и се продават тухла по тухла на циганите и т.н.
Това е абсолютно кощунство към държавата ни.
Моля Ви, поставете на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време.
И второ, помогнете ми като заместник-председател на Народното събрание да бъде призован военният министър и да отговори на българския народ "Що е "Стършел" свършил". Нарушава се грубо Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа.
Има ли противно становище или да преминем направо към гласуване? Няма противно становище.
Моля, поставям на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Жорж Ганчев, за удължаване работата на Народното събрание с два часа.
Гласували 135 народни представители: за 48, против 85, въздържали се 2.
Не се приема направеното предложение.
Преминаваме към въпроси към министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
Обещахме и на господин Калчо Чукаров поне да зададе въпроса си и министърът кратко и точно ще отговори.
Имате думата, господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Част от моя въпрос вече е решен и той не е актуален. Но въпреки това искам да го задам.
Бюрокрацията, подкупността, арогантността, незачитането на законови норми и потъпкването на християнските ценности се ширят навсякъде около нас. Когато тези отрицателни явления започнат да обхващат и образователната ни система, университетите и училищата, в които се обучават и възпитават нашите деца, бъдещи държавни управници и строители на демократична България, тревогата ни трябва да бъде всеобща, без значение на расова, етническа, религиозна и политическа принадлежност.
Силни са думите ми, но ще се опитам да ги обоснова с факти и конкретни данни само за едно училище.

Преди повече от 9 месеца началникът на Регионалния инспекторат на МОН в гр. Добрич изпраща в повереното Ви министерство и в Министерство на земеделието и горите една обемиста папка от извършена проверка в Техникум по механизация на селското стопанство в гр. Добрич, в която има материали за констатирани груби нарушения от директора на упоменатия техникум инж. Калинка Илиева. Към същите материали той прави предложение за освобождаването й от длъжност. Отговор - никакъв! Убеден съм, че докладът на началника на инспектората в област Добрич не е достигнал до Вас, господин министър.
Няколко месеца по-късно аз и мои колеги от 8.Добрички избирателен район, убедени вече, че бюрократичната машина, да не кажа нещо по-тежко, в МОН трудно заработва или по-точно казано започва да работи при определени условия, отново изпратихме същия материал, но този път чрез парламентарния Ви секретар. Отговор - колкото от стените на тази зала!
На 24.10.2000 г. комисия от Министерство на земеделието извършва проверка, но никой от заинтересованите, включително и аз, не знаем резултата.
На 2.11.2000 г. има открито писмо до МОН и Министерство на земеделието от учителския колектив - също без отговор и досега.
На 14.11.2000 г. - покана до МОН и Министерство на земеделието за проверка по искане на колектива.
На 28.11.2000 г. е връчена декларация на колектива с искане за оставка на директорката с мотиви: уронване имиджа на училището, опорочаване приема на учениците и провеждането на зрелостните изпити, уронване авторитета на учителите пред родители и ученици, липса на качества за водене на учебно-възпитателен процес.
На 6.12.2000 г. 7-членна комисия от Вашето министерство и Министерство на земеделието най-после откликва на писмото на колектива от 14.11.2000 г. и извършва проверка, но и до днес чиновникът-грандоман не смята за необходимо да оповести жалващите се народни будители за резултатите от нея.
При срещата ми с колектива на 17.12.2000 г., продължила повече от два часа, на която присъстваха 30 от общо 35 учители, чух следните изявления: "Тя, директорката, извън кабинета си не разговаря с никого от нас. Не поздравява нито учител, нито ученик." (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин председател, моля да ми разрешите да продължа въпроса си, тъй като, както вече казах, четири месеца чакам за отговор.
Влиза по средата на учебния час и без да поздравява класа и оповести за какво е влязла, заявява: "дайте ми обяснения защо изгонихте ученика" - на учителя, а на ученика - "напиши ми обясненията си".
Друг учител с болка казва: "Получаваме грозни унижения пред учениците и родителите им."
Учителка с 35-годишен стаж ми заяви: "Никога досега не съм обиждана така, и то пред учениците ми."
Моят въпрос към Вас е: защо, господин министър, Вашето ведомство повече от 10 месеца държа под напрежение 800 родители, 400 ученици и 40 преподаватели, които с всеки изминат ден губеха вяра в реформата и демократичността на промените в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чукаров, уважаеми госпожи и господа народни представители! С няколко думи искам да отговоря на господин Чукаров, че техникумите по механизация на селското стопанство са към Министерство на земеделието и горите, но ние - Министерство на образованието и науката, осъществяваме цялото методическо ръководство, програми и други неща, които се изискват по Закона за народната просвета.
Действително на 23 май м.г. началникът на Инспектората по образование в гр. Добрич депозира преписка с № 73-521 с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на директора на техникума.
След направените проверки по документи се констатира, че са изтекли сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда.
Преписката бе насочена към Инспектората на Министерство на образованието и науката. След направена проверка бе наложено ограничена имуществена отговорност на госпожа Калинка Илиева - директор на ТМС - гр. Добрич.
С моя заповед от 5 декември 2000 г., бе извършена нова проверка на дейността на директора на техникума в гр. Добрич от комисия от експерти на МОН и на Министерство на земеделието и горите, в резултат на което започна процедура по налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като от госпожа Калинка Илиева бяха поискани съответните писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда при спазване на изискванията на чл. 330 от Кодекса на труда.
На 18 януари на заседание на Комисията по контролната дейност на Министерство на образованието и науката се взе решение за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 188, т. 3 от кодекса - уволнение на директорката госпожа Калинка Илиева.
Едно допълнение към Вашия въпрос, тъй като той беше поставен доста отдавна.
С тази заповед от 25 януари прекратих трудовото правоотношение с госпожа Калинка Илиева с уволнение. За временно изпълняващ длъжността "директор" до конкурс с моя заповед бе назначена госпожа Янка Илиева Петкова, с което учебният процес и приключването на първия учебен срок в техникума протекоха нормално.
В бр. 50 от 13-19 декември 2000 г. на в. "Азбуки" бе публикувана обява за провеждане на конкурс за заемане на длъжността "директор на Техникума по механизация на селското стопанство - гр. Добрич".
Конкурсът се проведе на 12 февруари и след извършено класиране на кандидатите се сключи трудов договор с Господин Господинов - класиран на първо място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Това беше отговорът на министър Димитров.
Народният представител Калчо Чукаров има право на реплика в рамките на две минути.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз няма да Ви репликирам, само ще кажа, че аз много добре знам, че този техникум е на методическо подчинение при Вас, а иначе е на издръжка на Министерство на земеделието и горите. Но решението за освобождаването на директора и заповедта трябваше да бъде издадена от Вас.
Същността на моя въпрос, заради което аз го зададох, беше: защо бяха необходими 10 месеца, за да успеете двете министерства, и по-точно Вашето, да си свърши работата и да не държите под напрежение учениците и да обезверявате учителския колектив?
За мен бюрократът, отново подчертавам, във Вашето министерство, е много силно окопал се и Вие трябва много добре да огледате хората, с които работите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин министре, ще отговорите ли? Имате право, все пак обвиниха министерството в бюрокрация.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Чукаров, въпросът е как се тълкува терминът "бюрокрация". Бюрокрацията в някои случаи има положителен смисъл, когато се изпълняват определени наредби. Някои хора влагат отрицателен смисъл в бюрокрацията, но всяка една правова държава се крепи на добросъвестното чиновничество.
Аз още в началото на отговора Ви казах: има заповед от министъра на образованието още на 23 май м.г. за комисия. Тази комисия беше съставена от началника на Регионалния инспекторат в гр. Добрич. Проведоха се съответните проучвания и се излезе с предложение за уволнение. Става дума преди около 8 месеца. Но вследствие на това, че те се забавиха в рамките на тези месеци, по Кодекса на труда ние не можехме да приложим това наказание.

Заради това аз направих нова комисия, която проучи всички обстоятелства около дейността на госпожа Илиева. И в резултат на това тя още през месец януари беше освободена от работа.
Имайте предвид, само искам да добавя, че през изминалата година има може би повече от 20 души директори на най-различни видове институции към Министерството на образованието и науката, които бяха уволнени с мои заповеди, на много места. Но все пак това са 3000 училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прехвърлихме с 4 минути определеното по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание време.
Две съобщения:
Комисията по национална сигурност свиква заседание в сряда, 28 март 2001 г., от 15,00 ч. в зала 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията свиква заседание също в сряда, 28 март 2001 г., в зала 356 от 14,15 ч., както и на 29 март, четвъртък, в същата зала, също от 14,15 ч. - извънредно заседание.
Парламентът ще заседава във вторник, 27 март 2001 г., извънредно заседание, от 15,00 ч., Избирателният закон.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Любен Корнезов

Секретари:
       Васил Клявков

     Свилен Димитров