Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Едно съобщение във връзка с парламентарния контрол.
Министър-председателят на Република България Иван Костов е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуалния въпрос от народния представител Петър Башикаров (шум и реплики от блока на ДЛ). Това си е негово право. Пак не знаете правилника.
Поради неотложни служебни ангажименти заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев не може да участва в заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точки от днешния дневен ред да бъдат:
1. Законопроект за ратифициране на изменението на Конвенцията за правата на детето.
2. Законопроект за валидиране на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Срещу това предложение има ли някой?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако сте срещу това предложение! Процедурата - след като се гласува предложението.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 110, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател! Моля да изпълните задължението си по чл. 24, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест да свикате Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията още днес в 14,00 ч. относно проекта за решение за обявяване на национален референдум относно искането на НАТО за достъп до българското въздушно пространство.
Господин председател, точно преди два дни - във вторник, Вие спешно свикахте за по-малко от 12 часа Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, за да кажат 13 негови члена де факто, че парламентът е параван на Иван Костов, който каза, че няма капка македонска кръв. А аз питам: има ли поне капка българска кръв?
С Вашето разпореждане, господин председател, Вие свикахте тази комисия във вторник и 13 негови члена казаха, че чуждите войски, включително и турските войски, са български войски.
Затова, господин председателю, използвайте, моля Ви, чл. 24, както това го направихте преди два дни. Защото господин Лучников вчера отказа да разглеждаме проекта за решение. Ако Вие, господин председателю, не изпълните това задължение, това означава, че Вие сте против това народът да каже своя глас: държава ли сме или само въздушно пространство.
Ако Вие не изпълните това задължение, господин председателю, това означава, че Ви е страх от българския народ. А един народ, и българският народ, винаги е по-мъдър от своите политици, особено от такива като вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов, нещо сте се объркали. Не съм свиквал аз заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Заседанието си е свикано от председателя.
Така че цялата Ви теза нещо издиша.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Няма ли да свикате комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да ви давам обяснение. Ако реша да я свикам, ще я свикам. Ако реша да не я свикам - няма да я свикам. Председателят има едно право, което той си го упражнява, без да дава обяснения, особено пък на вашата парламентарна група.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: На народа ще го давате обяснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, вие не сте народът. Вие сте малцинството от народа. Така че недейте да се смесвате с народа. (Ръкопляскания от СДС.) Народът си се представлява от всички народни представители.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо се пазите с полиция от народа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се пазим. Пазим вашите баби там, защото вчера нещо взели да припадат и хората се притесняват.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, господин Иван Сунгарски.
Имате думата, господин Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за ратифициране на изменение на Конвенцията за правата на детето № 902-02-18, внесен от            Министерския съвет

На 31 март 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за правата на детето № 902-02-18, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 10 народни представители, членове на комисията.
Очевидната необходимост от ратифициране изменението на Конвенцията за правата на детето убеди народните представители и тя бе подкрепена с консенсус.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да приеме на първо четене законопроект за ратифициране измененията на Конвенцията за правата на детето № 902-02-18, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата председателят на комисията господин Асен Агов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател! Обаче не се лишиха днес от надницата си нашите колеги от БСП. Регистрираха се и след това излязоха. Това - между другото.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
по законопроект № 902-02-18 за ратифициране на измененията на Конвенцията за правата на детето, внесен от             Министерския съвет на 23 март 1999 г.

На 1 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране изменението на Конвенцията за правата на детето и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на чл. 43, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето, прието на 12 декември 1995 г. от Конференцията на държавите - страни по конвенцията, и одобрена на 21 декември 1995 г. с Резолюция № 50-155 на Общо събрание на Организацията на Обединените нации."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата по текста на Конвенцията и към мотивите по законопроекта.
Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроект за ратифициране на изменението на Конвенцията за правата на детето № 902-02-18, внесен от Министерския съвет.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура - господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Предвид безспорната необходимост от ратифицирането на този закон, предвид това, че неговото действие се простира единствено върху увеличаване броя на членовете на комисията, която се занимава с въпросите с правата на детето, аз предлагам народното представителство да приеме закона и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу предложението да пристъпим към второ четене на законопроекта има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Има думата председателят на водещата комисия господин Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.




"З А К О Н
за ратифициране на изменението на Конвенцията
за правата на детето

Член единствен. Ратифицира изменението на чл. 43, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето, приета на 12 декември 1995 г. от Конференцията на държавите-страни по Конвенцията, и одобрено на 21 декември 1995 г. с Резолюция № 50-155 на Общото събрание на Организацията на обединените нации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВАЛИДИРАНЕ НА БРАКОВЕ, СКЛЮЧЕНИ В НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 7 И ЧЛ. 10, АЛ. 3 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да изнесе доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроекта за валидиране
на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10,
ал. 3 от Семейния кодекс, № 902-01-16, внесен от
Министерския съвет



                     Проект за второ четене!

З А К О Н
за валидиране на бракове, сключени в нарушение
на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс"

Предложение на Светослав Лучников - заглавието на законопроекта да се измени така: "Закон за уреждане правните последици на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс".
Комисията подкрепя предложението на господин Лучников, като предлага в него думите "и чл. 10, ал. 3" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието някой желае ли да вземе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Член единствен. (1) Гражданските бракове, сключени до влизането в сила на този закон, пред лице, което, без да е имало качеството на длъжностно лице по гражданското състояние, публично е изпълнявало такава служба, са действителни, считано от деня на тяхното сключване."
Предложение на Светослав Лучников: член единствен да получи следната редакция:
"Член единствен. Гражданските бракове, сключени до влизането на този закон в сила при спазване на всички изисквания по глава втора от Семейния кодекс пред лице, което е действало публично като длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало законно това качество, пораждат всички правни последици на редовно сключени бракове от деня на сключването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по предложения текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте член единствен, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Член единствен с една-единствена алинея е приет.
Понеже има и ал. 2 в предложението на вносителя, трябва да гласуваме отпадане.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага ал. 2:
"(2) Гражданските бракове, сключени до влизането в сила на този закон, актовете за които не са подписани от длъжностното лице по гражданското състояние, са действителни, считано от деня на тяхното сключване."
Предложение на Светослав Лучников: ал. 2 да отпадне, защото отиваме съвсем далеч, ако признаваме за валидни актове, които не са подписани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 2 на член единствен.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Алинея 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думите "от датата" да се заменят с "от деня".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте Заключителната разпоредба с параграф единствен, както е предложена от комисията с корекцията думата "датата" да се замени с думата "деня".
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заключителната разпоредба с параграф единствен е приета, а с това и целият закон.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"Проект за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози (Обн., "Държавен вестник", бр. 100/1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 1 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Ограничението по ал. 1 не се прилага по отношение на съпруга на едноличния търговец, съответно на лицето по чл. 2 от Търговския закон.
(3) Ограничението по ал. 1 не се прилага при залог на безналични ценни книжа, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 2, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. В чл. 4, ал. 1, т. 3 накрая се добавя "и от безналични ценни книжа"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 4. В чл. 7 думите "заложеното право" се заменят със "заложното право".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 5. В чл. 8, ал. 2, т. 2 се създава изречение второ: "Когато предмет на сделките на разпореждане са безналични ценни книжа или вещи и права извън кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя, се изисква съгласието на заложния кредитор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 6. В чл. 9, ал. 3 след думите "е длъжен" се добавя "незабавно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Централния регистър за особените залози" се заменят с "Централния регистър на особените залози".
2. В ал. 2 думите "по реда на закона" и "Централния регистър за особените залози" се заменят съответно с "по реда на този закон" и "Централния регистър на особените залози".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 8. В чл. 16, ал. 1 думите "по чл. 722, т. 1 от Търговския закон" се заменят с "чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.






ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 9. В чл. 18 се създава ал. 3:
"(3) Подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залога на държавна ценна книга се вписват в регистрите за държавни ценни книжа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували общо 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 10. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Залогът на съвкупност преминава върху нейните елементи към момента на получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували общо 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 11. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, изречение първо, думите "когато е вписан в съответния регистър" се заменят с "когато е вписан и в съответния регистър".
2. Създава се нова ал. 4:
"(4) Залогът следва и нововъзникналите при отделянето или разделянето на залогодателя търговски предприятия."
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували общо 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 12. В чл. 23 думите "на службата" се заменят с "на Централния регистър на особените залози".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от вносителя.
Гласували общо 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 13. В чл. 25 се създава ал. 3:
"(3) Когато съответният регистър не се води от държавен орган, таксата се събира от лицето, което води регистъра, за действията и в размери, определени за държавните такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували общо 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 14. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите "Търговския регистър" се заменят със "съответния регистър";
б) в т. 3 след думите "съответно продаденото", запетаята се заличава;
в) точки 4 и 5 се изменят така:
"4. срокът на залога;
5. условието на залога."
2. В ал. 2 се правят следните изменения:
а) т. 5 се изменя така:
"5. други промени на вписаните обстоятелства.";
б) точки 6 и 7 се отменят."
3. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 3:
"3. подновяването на вписването;"
б) досегашните точки 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно точки 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от вносителя.
Гласували общо 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 15. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
"Искане за вписване и заличаване".
2. В ал. 1 изречение първо се изменя така:
"Вписването и заличаването се извършват по искане на заинтересованото лице."
3. Създава се ал. 4:
"(4) Към искането за заличаване на вписване се прилага писмено съгласие за заличаването с нотариална заверка на подписа на заложния кредитор, на продавача на изплащане или на лизингодателя. Нотариална заверка на подписа не се изисква, ако той е положен пред служител на регистъра, който удостоверява това обстоятелство."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 15, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 16. В чл. 30, ал. 2 изречение първо се изменя така:
"Действието на вписването трае пет години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 17. В чл. 36, ал. 2, изречение първо думите "с нотариална заверка на подписа" се заменят със "със заверка на подписа по реда на чл. 27, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 17, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 18. Заглавието на глава осма се изменя така:
"ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ЦЕННА КНИГА, ВЗЕМАНЕ И ДЯЛ ОТ ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 18, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 19. В чл. 44, ал. 1 изречение първо се изменя така:
"Кредиторът, в чиято полза е заложена ценна книга, има право да я прехвърли по надлежния за нея начин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 19, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 20. Създава се чл. 44а:
"ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЗЕМАНЕ

Чл. 44а. (1) Кредиторът, в чиято полза е заложено вземане, може да го продаде. Ако вземането е парично, кредиторът може да го събере.
(2) Паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение.
(3) Постъпленията при събиране на вземането се получават от депозитаря."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ : Моля, гласувайте § 20, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 21. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Кредиторът, в чиято полза е заложен дял от търговско дружество, има право в случай на неизпълнение да отправи изявление за прекратяване на дружеството съгласно чл. 96 от Търговския закон или за прекратяване на участието на залогодателя в дружеството със заложения дял съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон."
2. В ал. 2 думите "за прекратяване на участието" се заменят с "по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 21, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 22. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Ако заложният кредитор избере да се удовлетвори от отделни елементи на търговското предприятие, той е длъжен да продаде първо онези от тях, продажбата на които би затруднила в най-малка степен дейността на предприятието."
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 22, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 23. Заварените към 31 декември 1998 г. производства по отменените чл. 16 и 17 от Закона за чуждестранните инвестиции (ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се довършват по досегашния ред.
§ 24. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г. и бр. 39, 52 и 70 от 1998 г.) се създава чл. 16а:
"Обезпечение на кредиторите

Чл. 16а. В 6-месечен срок след обнародване на прехвърлянето на предприятие кредиторите на отчуждителя могат да поискат от правоприемника изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Прехвърлeното предприятие се управлява отделно до изтичането на 6-месечния срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте Преходните и заключителни разпоредби - параграфи 23 и 24, така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграфи 23 и 24 от Преходните и заключителни разпоредби са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 2 до 22 април 1999 г.:
Питане от народния представител Руси Статков към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно действията на правителството на Република България за сключване на междудържавна Спогодба със Съюзна република Югославия за социално осигуряване.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 30 април.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- от министъра на отбраната Георги Ананиев на актуален въпрос от народните представители Мария Брайнова и Ангел Балтаджиев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Иван Куртев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова;
- писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Започваме с отговорите на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам времето на нашата парламентарна група, за да изразя тревогата ни от пълното безхаберие на институциите, на парламента, на правителството по онова, което става в страната ни, на Балканите и в Европа. Цяла седмица парламентът е натикан в едно дребнотемие, упорито се бяга от проблема, който вълнува всеки българин в момента. Бягате и от парламентарния контрол - само за днешния ден вие сте свалили едно питане и един актуален въпрос от Парламентарната група на Демократичната левица, а те засягаха особено важния въпрос за българската ненамеса във военните действия на територията на Съюзна република Югославия.
Днес обаче Вие, господин министър-председател, дължите на българското общество отговори на многобройни въпроси.
Първият от тях е какъв беше политическият и дипломатическият смисъл на Вашата брюкселска визита? Вие се върнахте от европейската столица без ясен отговор на нито един от въпросите, с които отидохте. Трябваше да има споразумение, в което страните от НАТО да поемат своите категорични ангажименти. Вместо това, ще чакаме нота, чието съдържание не се знае и до днес.
Тръгнахте с голяма кошница, върнахте се с празни ръце. Както се казва в такива случаи, "Нищо, но от сърце!". Самото отиване в Брюксел обаче е едно недвусмислено признание за рисковете, за заплахите, които поражда за България въвличането й във военния конфликт - това, което Вие отричахте упорито в продължение на повече от година, което обезсмисля Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина, и най-сетне, многобройните Ви уверения, че за България военна и политическа заплаха не може да възникне.
Единственото обяснение за Вашето спешно пътуване до Брюксел е стремежът Ви изпреварващо да докладвате в Щабквартирата на НАТО преди Вашингтонската среща, че те могат да разполагат с небето на България.
На следващо място, българското общество чака ясен отговор на въпроса за гаранциите за нашата национална сигурност. Не уверения, не полуобещания, а гаранции срещу въздушна опасност, срещу рисковете от екологична катастрофа и т.н.
Вие възторжено обявихте, че ще имаме гаранции като на Македония и на Албания. Благодарим! Та нали по собствените Ви думи тези две страни са изправени на границата на дестабилизацията! И аз бих добавил, именно в резултат на войната.
Като става дума за Република Македония и в отговор на тезата Ви от вчерашния ден, да, ние сме за недвусмислена подкрепа на нашите братя в тази млада държава. Но не е ли време ние и най-вече правителството да се откаже от патернализма си в отношението към тази държава, към населението оттатък границата?
На следващо място, одобрявате ли Вие, господин министър-председател, така през усмивката Ви на задоволство, една сухопътна операция на НАТО в Косово? Ние питаме поискани ли са от българското правителство, така както е направила именно Македония, писмени гаранции от НАТО, че територията на България няма да бъде използвана за нападение срещу Съюзна република Югославия?
И, не на последно място, всъщност къде беше попарена Вашата твърдо демонстрирана решимост да постигнете изричен запис да не се допусне преминаването на сухопътни войски? Не е ли мълчаливото снемане на този въпрос знак, че следващият рубеж, от който ще отстъпите, е именно този?
Какво означава, господин министър-председател, съобщението, прозвучало от Брюксел, че, цитирам, посланиците на НАТО са отбелязали и оценили решението на България да предостави достъп до въздушното си пространство и на военнодипломатически език и някои други услуги? Тук трябва да поставим въпросителна и удивителна.
Ние питаме, господин министър-председател, кой упълномощи и с какъв мандат заместник-министъра да преговаря и подписва документи в Брюксел? Не е ли това, първо, едно грубо нарушение на Конституцията на Република България? Не е ли това едно потвърждение на нашите опасения, че водите тайна дипломация зад гърба на Народното събрание и в крайна сметка зад гърба на българското общество? Не е ли това едно реално, едно де факто въвличане на България във военните действия?
Всъщност още преди да ни въвлечете във военните действия, Вие поведохте истинската пропагандна война, тоталната пропагандна война чрез националните медии. Такава манипулация, такава цензура българското общество не познава от десетилетия! (Смях и провиквания в мнозинството.) И въпреки това според всички проучвания, подчертавам, според всички проучвания повече от 85 на сто от българите са против войната и против въвличането на България във войната. (Ръкопляскания в Демократичната левица.) Можете ли да отречете този факт, уважаеми дами и господа?
Може би именно заради това тази сутрин Народното събрание осъмна с тежки ограждения. От кого, питаме ние, уважаеми дами и господа отдясно, от народната любов ли опазвате себе си, депутатите, министрите? Вярно ли е, питаме ние, че правителството и МВР готвят извънредни полицейски репресивни мерки срещу спонтанно протестиращите, несъгласни с войната и действията на българското правителство, което не се съобразява с тези граждански настроения и искания?
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Как не те е срам?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вярно ли е, че Правният отдел на МВР е натоварен със задача да търси казуси за подбудителство към гражданско неподчинение? Срещу кого е насочена тази подготовка на МВР?
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Срещу комунистите.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И не противоречи ли това морално, политически на вашата позиция към подобни протестни действия на граждани от януари - февруари 1997 г. Питаме ние онези, които подвикват в залата, вярно ли е, че в момента на организирания твърде скромен митинг в подкрепа на правителствените действия линейки и коли на полицията са разнасяли знамена? (Смях и весело оживление в мнозинството.) Цитирам: линейка № 23-69 ТВ. Нека компетентните органи да проверят този факт. (Шум и реплики в мнозинството.)
Опомнете се, уважаеми дами и господа отдясно! Не въвличайте България в един военен конфликт, който както други войни в рамките на този век може да има фатални последици за българския народ! Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова. (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
Моля за тишина! Господин Пантелеев, по-тихо, както се слушахме досега, престанете да се провиквате! Правя Ви бележка. Правя Ви бележка и внимавайте! Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Вземам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, защото наистина тук чухме някои обвинения, които се отправиха и към мнозинството, и към правителството от страна на Демократичната левица.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): И въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Смятам се за длъжна да отговоря на част от тях.
Първото нещо, което искам да отбележа, ако говорим за поведение, е, че това, което виждаме в рамките на тази седмица, е един фарс, който се разиграва от страна на Демократичната левица. Първо, идва сутрин в залата, регистрира се, за да може да си получи заплатата, прави кратко скандалче... (Весело оживление и ръкопляскания от мнозинството.) След което почва да се разхожда нервно по коридорите и се ентусиазира от това, че са успели да доведат около 100 възрастни жени, които вместо да гледат своите внуци ги карате да се държат доста непристойно. (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа, през времето, в което твърдите, че парламентът се занимаваше с дребнотемие, бяха приети няколко изключително важни закона. Вие просто не внимавате и не знаете какво става. Беше приет Законът за водите, беше приет Законът за гражданската регистрация, беше приет Законът за ветеринарномедицинската дейност, почти приключи гледането на Закона за бежанците, приет беше Законът за особените залози, приет беше Законът за измененията в Семейния кодекс, беше направена ратификация относно правата на децата. Ако това наричате дребнотемие, това е ваш проблем.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: По време на война.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа, може би вие сте във война със самите себе си, защото често говорите за война. (Ръкопляскания от мнозинството.) Защото изглежда още не сте си отговорили на основни въпроси кои сте и къде сте. Но гледайки какво правите и кого защитавате в тези дни за мен стана ясно, че наистина трябва да си върнете старото име - името на Българската комунистическа партия, от която се отрекохте навремето. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.) Държите се като комунисти, като родоотстъпници, като хора, които искате да насъскате България, да лъжете българите, да работите срещу нашите приятели в Македония. Защото какво става? - Етническо прочистване, което се прави - от кого? - От комунистическо управление. (Ръкопляскания от мнозинството.) Естествено е вашата солидарност да е там. Естествено е да не сте солидарни с Македония, която се дестабилизира с най-новото модерно оръжие, което измисли Милошевич. Най-новото модерно оръжие, което се нарича изтласкване на беззащитни хора в териториите на други страни.
България трябва да положи усилия за това районът да бъде стабилен. България трябва да остане стабилна, но трябва да остане стабилна и Македония, и Албания, и Черна гора, и Югославия, и Румъния. И стига с вашите плашила! Страх ви е, толкова ви е страх, та искате сега да правите разни бойни групи. Бойни групи - официални изявления на господин Гайтанджиев - в. "Труд", за справка. Бойни групи в градски условия, нападения на частни месарски магазини, които по признание на господин Гайтанджиев... (Възгласи: "У-у-у!", ръкопляскания от мнозинството.) По признание на самия господин Гайтанджиев имало много колбаси. (Смях и весело оживление в мнозинството.) Имало много колбаси. Не сме го закъсали толкова икономически, има колбаси и частни магазини. Ужас! Ужас! А също и мандри имало и те трябвало да се обират.
Уважаеми дами и господа, върнете си старото име! Върнете си старото име, защото нито една социалистическа или социалдемократическа партия в Европа не отстоява вашите позиции. Нито една! Нито една! Нито една, още веднъж ще ви го кажа. (Бурни ръкопляскания от мнозинството. Викове:"У-у-у!" от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
За процедура има думата господин Румен Овчаров. (Викове: "У-у-у!" от мнозинството.)
Моля за тишина в залата!
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Защо викате, господа демократи, защо викате?
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС, от място): Защото си боклук.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Национален предател!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ти си боклук, господин Бисеров, ти! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина и без обиди!
Господин Овчаров, имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря ви за демонстрацията на култура и възпитание, господа управляващи! (Шум и реплики.)Искам да направя предложение по чл. 30 от правилника на Народното събрание.
Уважаема госпожо Михайлова, Българската социалистическа партия никога няма да бъде комунистическа. (Възгласи от мнозинството: "Е-е-е!") Но вие, господа управляващи, вече се чувствате като бившата комунистическа партия. (Шум и възгласи от мнозинството.) И знаете ли защо? Защото експлоатирате и държавния апарат, и полицията. И администрацията, като свои собствени.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Какво е това? Каква процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква е процедурата?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Отговорете ми, госпожо Михайлова,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква Ви е процедурата, господин Овчаров?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще Ви кажа, господин министър, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съм министър.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, ще Ви кажа. Имам две минути, за да си обоснова предложението. (Шум и реплики.)
Какво прави полицейска кола № 30-03 и защо тя ви разнася знамената? Какво прави линейка № 23-69 ТВ? Защо тя ви разнася помощните материали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, кажете процедурата! Полицейските...
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво прави господин Шиляшки на вашия митинг, господин Костов, отвън? (Председателят изключва микрофона на народния представител Румен Овчаров. Шум, възгласи и неразбираеми реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакам процедурата Ви. Полицейските коли не са процедура в Народното събрание. Имате думата за процедура, а не да се занимаваме с полицейските коли.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да обоснова процедурното си предложение или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да чуем дали предложението е процедурно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го обоснова накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, първо го кажете, за да чуем дали е процедура.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам по чл. 30 да бъде създадена временна анкетна комисия, която да разследва участието на държавните служби, държавната администрация в организирания от вас, господа управляващи, днешен митинг. Ето това ви предлагам, господин Соколов. (Възгласи от ДЛ: "Браво!".)
И още нещо искам да ви кажа в заключение.
Ние с Вас, господин Костов, много добре знаем защо отидохте в Брюксел. Много добре знаем, че от това, за което отидохте, нищо не беше направено. Също така много добре знаем, че по този начин както въвлякохте България в конфликта, така ще я вкарате и във войната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето, господин Овчаров. Чухме Ви процедурата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова искам да Ви кажа да престанете да се подигравате с българския парламент.
Искам да Ви попитам накрая...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, не питайте, това не е процедура, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да си довърша мисълта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да си я довършите, защото това не е процедура. (Румен Овчаров продължава да говори при изключени микрофони.) Моля, освободете трибуната.
Господин Овчаров, правя Ви бележка. Освободете трибуната! (Шум и реплики в залата.)Вие можете да искате много неща. (Шум и реплики в залата.)
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз виждам, че юголевицата търси сблъсък в парламента. (Ръкопляскания от мнозинството.) Моля ви всички да запазите спокойствие и да не се подавате на това, което те искат да направят.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Не е много духовито.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Напълно духовито е. Вие сте югосоциалисти и по поведение.
Аз искам да кажа следното, което трябва да прозвучи така, че да се чуе от българското общество.
За разлика от съседна Румъния българското правителство не предложи на Народното събрание да даде бланкетна гаранция на вербалната нота за неограничен достъп до въздушното пространство на страната за удари срещу Съюзна република Югославия. Това е истината. Истината e, че правителството уточни, заради българския парламент, точните параметри на това споразумение, което ще бъде предложено да бъде обсъдено публично.
В изготвянето на това споразумение, уважаеми господин Първанов, аз участвах и съм доволен от резултатите, които постигнах, защото постигнах сериозни политически резултати. (Реакция от ДЛ.) За разлика от съседната ни Румъния българският парламент ще има пред очите си цялостен документ, който ще мине през парламентарни комисии, ще мине през пленарната зала, ще може всеки да си каже мнението по този документ.
Но аз искам накрая да кажа, че ще бъда щастлив, ако и българският парламент гласува, както румънският парламент. Защото там социалистите не бяха против даването на неограничен достъп до въздушното пространство на Република Румъния за удари срещу Съюзна република Югославия. Не бяха против.
И аз ви призовавам, след като правителството е направило тези изключителни усилия и след като България ще бъде последната, която ще се присъедини към деветте страни, съседни на Югославия, вие да се държите солидарно с тези страни. Хайде, не се дръжте солидарно с НАТО, дръжте се солидарно с партиите, с които вие имате отношения в страните, които заобикалят Югославия. Това ви предлагам. Благодаря. (Възгласи от опозицията: "У-у-у!". Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател! Току-що ни беше съобщено, че комисиите на парламента и парламентът ще бъдат запознати със споразумението. Моето процедурно предложение е незабавно да прекратите заседанието и да свикате комисиите по външна политика и по национална сигурност, тъй като вчера Министерският съвет си е позволил да даде мандат за преговори по споразумение, което третира въпроси на войната и мира.
Член 84 от Конституцията недвусмислено повелява, че мандат по тези въпроси може да дава само и единствено Народното събрание. (Ръкопляскания от ДЛ.) Онова, което Министерският съвет трябва да направи, е да внесе предложение тук за проект на такова споразумение, който да бъде разгледан преди да отиде който и да е да преговаря по тези въпроси, където и да е. Така че няма защо да ни разправяте, че щели сме да видим това споразумение и не знам какво. Вие третирате въпроси от висша важност за съдбата на страната - въпросите на войната и на мира. И нямате право да ангажирате България като правителство без мандат на Народното събрание.
Аз не се учудвам, че Вие не разбирате това, защото Вие отдавна сте се поставил над парламента. Вие отдавна, по един съвършено хазартен начин, от октомври миналата година, с едно прескачане отсреща до Президентството и някакво съвещание отивате и отговаряте с "да" на искане за достъп до въздушното пространство. Аз не се удивлявам от Вашето поведение. Но аз не разбирам поведението на господин Соколов, който освен всичко е юрист и освен всичко иска да представлява Народното събрание, а първото му задължение е да спазва Конституцията.
Така че, господин Соколов, господин председателю на Народното събрание, първо пресечете всеки опит от тази трибуна към опозицията да се отправят обвинения, че се държи национално безотговорно и че обслужва някакви чужди интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма нищо подобно. Ние настояваме да се спазва Конституцията на България, настояваме да се защитят интересите на България и категорично настояваме незабавно да прекъснете това заседание и да дадете ход на конституционната процедура. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, вие, понеже не сте юрист, не познавате и Конституцията.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз сега разбрах в какво е притеснението на Българската социалистическа партия, господин председателю, и много лесно мога да го разсея.
Първо, това споразумение ще бъде за транзитно преминаване през въздушното пространство на България от натовски самолети за изпълнение на операция "Съюзническа сила". Сега ще обясня на господин Пирински законовите основания защо правителството е дало мандат. Те се състоят в ратифицираното от парламента споразумение "Партньорство за мир". ..(Смях от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ... и то е ратифицирано точно на 5 април 1996 г. с гласовете на Парламентарната група на Българската социалистическа партия. (Смях и ръкопляскания от блока на СДС.) С гласовете на Българската социалистическа партия ние сме ратифицирали това споразумение, гласували сме "за" и аз, и господин Първанов, и господин Йордан Соколов. Сега ще обясня на българското общество и на Вас, защото Вие очевидно не знаете какво сте ратифицирали, че по силата на това споразумение се урежда начинът на пребиваване и транзитно преминаване на войски на страните, които са го подписали. Точно това е съдържанието на ратифицирания документ.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Някой Ви е излъгал.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Никой не ме е излъгал. Защото в споразумението, което вие ще видите, се казва, че се стъпва на това споразумение за статута на въоръжените сили. Тоест, вие веднъж сте били "за", а сега просто не сте разбрали, че трябва да направите същото, което сте направили тогава. Вие рамковото съгласие сте го внесли в парламента и сте го ратифицирали със 100 гласа на Парламентарната група на Българската социалистическа партия. Затова въпросите не са въпроси на войната и на мира, както героично му се струва на господин Пирински, а въпросите са за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС. Възгласи: "Оставка!", "Оставка!" от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Христо Стоянов да развие своя актуален въпрос... (Георги Пирински иска думата за процедура.) Няма процедура, дадох Ви думата за процедура. (От ДЛ настояват за думата за процедура.)
Господин Христо Стоянов има думата да развие актуалния си въпрос към министър-председателя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дадох думата, направи се процедурата. (Шум и реплики от ДЛ.)
За процедура думата има господин Любен Корнезов. Да чуем процедурата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля, господин председател, първо, да подложите на гласуване направените предложения от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои предложения?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И второ, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, или се придържайте към правилника...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... Моля, господин председател, на основание чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да изпълните своите задължения. Защото тук чухме министър-председателят да говори за "Партньорство за мир".
Първо, господин министър-председателю, прочетете това споразумение. Това е "Партньорство за мир", а не "Партньорство за война", както Вие искате да направите.
Второ, господин председателю, ако не сте чели споразумението, поне прочетете Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов,...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие нямате право да давате мандат. (Господин председателят Йордан Соколов изключва микрофоните на господин Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, слушам процедурно предложение, а не диалози с министър-председателя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно за министър-председателя говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Точно" - не може да говорите, защото това не е процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова, господин председателю, на основание чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да свикате спешно Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика, за да се разискват въпросите около мандата за преговори с НАТО относно предоставянето на въздушна територия на България, ограничаване суверенитета на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това вече беше направено, за съжаление.
Господин Корнезов, отнемам Ви думата. Това предложение вече беше направено.
Господин Корнезов, през времето, през което сте в пленарна зала, поне внимавайте какво става в залата. Същото предложение беше направено от господин Пирински. Това е предложение до председателя. Мое право е дали да го приема или не.
Така че, научете правилника, научете Конституцията. Тъжно е един народен представител да е мандати и мандати народен представител и да не може да си служи с основните ни документи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Моля Ви, коментирайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Коментирам, как да не коментирам.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Искахме прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое е за прекъсване? Прекъсване, за да свикам комисиите? Понеже няма да свикам комисиите, няма да прекъсваме. Вие вече сте се скарали с логиката.
Има думата народният представител Христо Стоянов да развие актуалния си въпрос към министър-председателя.
Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съм Ви дал думата. На господин Христо Стоянов съм дал думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Процедурата ми е свързана с другите въпроси, а не с въпроса на господин Христо Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: След това ще имате думата за процедура. Вдигайте ръка навреме.
Господин Христо Стоянов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Процедурата ми е свързана с предишните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма свързано - несвързано. Дал съм думата на господин Христо Стоянов. Не може, след като съм дал думата, някой, като вдигне ръка, да има предимство, когато вече думата е дадена. И това го пише в правилника.
Заповядайте, господин Стоянов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, приближава се към председателя Йордан Соколов): Процедурата ми е свързана с предишния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да е свързана с какъвто искате въпрос. Има думата господин Христо Стоянов. Като свърши, ще си направите предложението.
Заповядайте, господин Стоянов. Давам Ви думата. Вие сте първият.
Господин Стоянов, искате ли думата? Ще вземете ли думата?
Имате думата.
Господин Стоилов, тук няма пазарлъци. В къщи може да се пазарите.
Заповядайте, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател,... (Шум, реплики и ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата! (От блока на СДС скандират "БКП, БКП, БКП".)
Моля за тишина в залата! Заповядайте, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги! Сами разбирате, че след такава обстановка трябва малко... Почакайте малко, колеги. След моя актуален въпрос пак ще вземете думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля народните представители да седнат. Който не иска да седне, е свободен да напусне.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Уважаеми господин министър-председател! Актуалният въпрос, който искам да поставя, се отнася до един проблем, от който вече през миналата година имахме някои негативни резултати.
Ние се намираме в едно трудно положение на земеделието и преди всичко пред обстоятелството, че в момента - така, както и преди казах това - липсва индустриалният подход и спазването на всичките ни технологични изисквания в производството, което води до неконкурентно наше производство и ние тепърва ще видим колко затруднения ще имаме в този смисъл затова, че ние произвеждаме неконкурентно земеделско производство, а в същото време трябва да участваме в конкуренцията със стоки от страни, които сериозно поощряват собственото си земеделие.
И в тази връзка, и в това затруднение, в затруднението, че земеделието е отделено от хранително-вкусовата промишленост, е задължително да се направи един синхрон още тази година.
Аз изказвам своето високо уважение към идеята на Министерството на труда и социалната политика, което предложи определена част от сумите, които ще се дават като социална помощ, да бъдат предоставени във вид на продукция - в случая на консерви. Това е една положителна страна, един чудесен ход.
Аз уважавам и втората постановка, която за мен е особено силна, че това ще става чрез Министерството на труд и социалната политика и с неправителствена организация на консервната промишленост.
В този смисъл ще се спечелят две неща. От една страна, ще спечелим това, че ще предоставим на тези хора социална помощ в храна. Вторият аспект е също много важен - че ние ще можем определено време да предоставим на хранителната промишленост да разполага с пари, а с това да може пък да плати авансово в определена степен на земеделските производители.
Моят актуален въпрос в тази насока е следният.
Тази инициатива, която беше подета, но тя няма обществена гласност, няма известност, ще се реализира ли?
Второ, не е ли възможно тази реализация да продължи и към нея да се добавят в това число и храните за училищата, за войската и за другите отрасли? Какво имам предвид? Имам предвид тези организации да ползват български храни, от българско земеделско производство.
По този начин ние ще намерим една нова формула как да инвестираме и да инициираме и земеделския производител, и да подкрепим в определена степен и хранително-вкусовата промишленост.
Това е моят въпрос - ще се осъществи ли и ако се осъществи, ще може ли да продължи идеята в тази насока? И ако това направите, направете го колкото се може по-рано, по-бързо, по-открито, по-ясно, за да можем да инициираме идеята във факт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят за отговор. (Шум и реплики от ДЛ.)
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят, за да отговори. Като завърши. Прочетете правилника, да не ми се сърдите после, как се иска думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Зададеният от Вас актуален въпрос съдържа два подвъпроса. Първият - инициативата на Министерството на труда и социалната политика за субсидиране на националното производство чрез системата на държавните поръчки ще се последва ли и от други министерства, които извършват покупки на храни и ще стане ли това практика? И вторият - ще бъдат ли изплатени на консервните фабрики авансово сумите за доставка?
По първия поставен въпрос. Законът за възлагане на държавни и общински поръчки е в сила считано от 31 януари 1997 г., "Държавен вестник" бр. 9 от 1997 г. Съгласно разпоредбите му министерствата организират конкурси или търгове за възлагане на държавни поръчки за договори на стойност над 300 минимални месечни заплати или над 5 на сто от бюджета на възложителите. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Съгласно утвърдените им бюджети и съобразно с ведомствената подчиненост през 1998 и 1999 г. бюджетни средства за закупуване на хранителни стоки са предоставени на:
- на Министерството на здравеопазването през 1998 г. - 5 млрд. и 6 млн. лева, през 1999 г. - 5 млрд. и 330 млн. лева;
- на Министерството на образованието и науката за 1998 г. - 4 млрд. и 366 млн. лева, а за 1999 г. - 3 млрд. и 140 млн. лева;
- на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция за 1998 г. - 4 млрд. и 56 млн. лева, за 1999 г. - 5 млрд. и 600 млн. лева.
По такъв начин се осъществява снабдяването на армията, голяма част от болници и здравни заведения, социални домове по съответни общини. Обичайно конкурсите и търговете се печелят от български фирми поради по-добрата им конкурентоспособност.
За стимулиране на националното производство Министерския съвет прие Постановление № 178 от 6 август 1998 г. за забрана на временния внос на зеленчуци, в т.ч. краставици, домати, картофи и други със срок на действие до 31 октомври 1998 г. С решение № 414 от 14 август 1998 г. Министерският съвет предостави допълнителни средства от държавния бюджет за 1998 г. в размер на 14 млрд. и 100 млн. лева за подобряване снабдяването на социални заведения на бюджетна издръжка с консервирана продукция за есенно-зимния сезон 1998-1999 г. Средствата бяха разпределени между тези заведения съобразно тяхната ведомствена подчиненост като на Министерството на образованието и науката бяха предоставени 3 млрд. 583 млн. лева, на Министерството на здравеопазването - 572 млн. лева, на Министерството на труда и социалната политика - 9 млрд. 202 млн. лева, на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция - 743 млн. лева. Снабдяването с консервирана продукция на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта е извършено за сметка на техните бюджети, одобрени със Закона за държавния бюджет.
Що се касае до предоставяне на средства извън планираните в държавния бюджет през 1999 г., то това ще е възможно при реализиране на допълнителни бюджетни приходи. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 15 април 1999 г. за изменение и допълнение на Постановление на Министерския съвет № 23 от т.г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1999 г. се разпореди, считано от 1 май, до 30 на сто от ежемесечно привежданите от Републиканския бюджет целеви субсидии за социални помощи на общините да се изразходват за предоставяне на социална помощ в натура под формата на трайни хранителни продукти. Във връзка с това и в съответствие със Закона за социалното подпомагане и Правилника за приложението му Министерството на труда и социалната политика предвижда през 1999 г. да предоставя част от социалните помощи под формата на хранителни пакети, съдържащи трайни хранителни продукти. Министерството вече е започнало предварителни преговори със Съюза на производителите на консерви и Асоциацията на млекопреработвателите в България, които обединяват основните предприятия от тези браншове. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа изготвя за всяка календарна година аграрен доклад, съгласно чл. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производител, който се одобрява и приема от Министерския съвет. За текущата 1999 г. средствата за финансово подпомагане на земеделието са концентрирани в държавен фонд "Земеделие" и се изразходват за косвено и пряко подпомагане на земеделските производители.
В системата на Министерството на здравеопазването здравните заведения, като второстепенни разпоредители с бюджетни средства организират закупуването на хранителни стоки, съобразени с изискванията за лечебно хранене и в съответствие със Закона за възлагане на държавните и общински поръчки. Министерството на отбраната, съобразно цитирания по-горе закон и своя Наредба № 1 от 12 януари 1998 г. организира и провежда търгове за тайно наддаване за възлагане на държавни поръчки за доставки на плодово-зеленчукови консерви с цел снабдяването на Българската армия. Министерството на промишлеността чрез Главно управление "Хранително-вкусова промишленост" и Консултативния съвет по проблемите на хранително-вкусовата промишленост, подкрепя националния производител чрез активно използване механизмите на държавните поръчки чрез председателите на браншовите съюзи, асоциациите и сдруженията от отрасъла. Прилагането на механизма за възлагане на държавните поръчки по отношение снабдяването с хранителни стоки се оказа удачно. От една страна стимулира родното производство, а от друга - подпомага българските производители при реализацията на тяхната продукция.
По този начин се постигнаха няколко цели.
Първо, социална за осигуряването на допълнително количество хранителни продукти.
Второ, по-висока ефективност при използването на бюджетни средства, тъй като благодарение на добрите споразумения между съответните министерства и производителите на консерви цените се оказаха изгодни.
Трето, десетки предприятия от хранително-вкусовата промишленост реализираха на вътрешния пазар продукция за над 12 млрд. лева.
Що се отнася до втория поставен въпрос, то отговорът ми е, че начинът на плащане се урежда съобразно клаузите на всеки конкретен договор за държавна или общинска поръчка. Като конкретен пример ще ви посоча Министерството на отбраната. То извършва плащане на фирмите-производители, спечелили конкурса или търга, в 10-дневен срок след всяка реализирана доставка. Вероятно този ще бъде начинът при бъдещото бюджетиране с новата система за изразходване на бюджетните средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря.
Уважаеми господин министър-председател, аз предварително казах, че се отнасям много сериозно и смятам тази инициатива като едно начало за ползването в системата на неправителствените организации, какъвто е Профсъюзът на консервната промишленост. Очаквам това да е едно начало и в другите отрасли, поне за земеделието. Но имам един въпрос, на който не можах да получа отговор.
Аз Ви поздравявам за тези средства и дано намерите форма и други средства да дадете, но въпросът е да стане ясно, че това се поощрява в името на българското производство, че тук ще влизат български стоки. Това е моят акцент на въпроса - да бъдат български стоки.
И вторият въпрос е: поради това, че системата земеделие и хранителна промишленост има в момента в две ведомства, не съществува синхрон, въпреки че той е задължителен. В този аспект, ще има ли механизъм, в който, когато парите ще се получат от Министерството на промишлеността в случая на хранително-вкусовите предприятия, механизъм ще съществува ли, с който селяните да си получат парите? Защото Вие в следващия въпрос ще видите колко много са произвели зърно, но колко много не са им платили. Ето това искам да бъде поне препоръката от мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
Моля за тишина в залата!

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин Стоянов, аз мога да дам гаранция за конкурентоспособните български производители, че те ще печелят и в бъдеще търговете при държавните доставки. Едновременно с това искам да кажа, че това ще става съобразно изискванията, които поставят споразуменията на Световната търговската организация, тоест нека никой да не се успокоява и да работи за повишаване на своята конкурентоспособност.
По отношение на второто уточнение, искам да ви кажа, че очевидно гаранциите, които държавата може да даде, се отнасят само за бюджетните разпоредители. Само при тях ние можем да изградим такава система за бързо заплащане на извършените доставки, каквато има във всички развити страни. Тогава след спечелването на търга и извършването на доставката, изплащането гарантирано ще става изключително бързо. Мога да се ангажирам, че в следващата година така ще стане с всички доставки. Необходима е още само една година, тъй като в момента системата, наречена "Трежъри" е изпробвана в едно или две министерства, но постепенно ще обхване всички.
Разбира се, не мога да дам каквито и да било гаранции за това как други търговци и купувачи на земеделска продукция осъществяват плащанията. Тук мога само да се присъединя към вас и да обърна внимание на производителите, особено на земеделските производители, винаги да сключват сделки за продажба, които са достатъчно добре издържани от правна гледна точка. Те трябва да искат ясна и безупречна система за плащане и, ако сделката е много голяма, да искат и съответни банкови гаранции. Нека те да дадат някой лев за юридически услуги, но да сключат добри договори, които да им гарантират интересите, а да не разчитат на случайността, когато осъществяват такива сделки. Само такъв съвет мога да отправя.
Надявам се, че и Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа може да отправи такъв съвет към тези земеделски производители. Те не трябва да работят на доверие, тъй като много пъти в тези девет години точно доверието ги подведе и се оказаха притежатели на голям брой несъбираеми вземания от страна на търговци, а нерядко станаха жертва на измамници и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура - господин Янаки Стоилов.
Господин Корнезов, искате ли и Вие думата за процедура? (Смях от мнозинството.) Добре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател! Съжалявам, че не дадохте своевременно възможност, за да Ви предложа процедурата, която остава актуална и се отклонихме поне за известно време от най-важния въпрос, който в момента вълнува българската общественост.
Предлагам въз основа на чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат отложени разискванията по актуалните въпроси и питанията, за да можем да получим допълнителна информация от министър-председателя във връзка с дадения мандат на членове на правителството - даже не на членове на правителството, а от името на правителството да се водят преговори във връзка със ситуацията на Балканите и войната в Югославия. Мотивите ми за това са, че тук министър-председателят се позова на Споразумението "Партньорство за мир", смятайки, че то е достатъчно като мандат, за да поема ангажименти от името на България.
Искам обаче да му припомня, че още в преамбюла на споразумението е казано, че решенията за изпращане и приемане на въоръжени сили продължават да бъдат предмет на отделна договореност между заинтересованите държави - страни. Това показва, че е необходим специален мандат, който да открие действията в тази област и това да се последва по-нататък от решение на парламента. (Реплики от СДС.) Защото вчера тук на пресконференциите беше заявено, че като конкретна договореност ще бъдат смятани евентуалните размени на ноти между българското правителство и ръководството на НАТО, които след това ще бъдат предмет на разисквания от парламента.
Бихме искали да получим повече информация за това какви са границите на този мандат, дотолкова доколкото това няма да затрудни преговорите от българска страна и какви ще бъдат действията на българското правителство във всички последващи дни докато парламентът бъде заангажиран с обсъждането на този въпрос.
Моля, господин председател, да подложите на гласуване направеното от мен предложение. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение по силата на чл. 41, ал. 2, т. 4 за отлагане на парламентарния контрол.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 203 народни представители: за 60, против 141, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да прегласуваме това предложение. Искам тук специално на господин министър-председателя да прочета заглавието: "Споразумение между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили". Става дума за статута.
Разберете, няма нищо страшно, ако в един кратък дебат се изясни поне това - как го разбирате. Дайте да прегласуваме и нека да го уточним. Така или иначе вероятно и нашите слушатели и зрители се интересуват от този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване предложението за прекратявате на разискванията по парламентарния контрол. Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 65, против 143, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Стефан Савов, но докато той дойде, понеже работим с Конституцията, чл. 85 изброява случаите, в които Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори. В нашата Конституция има само един случай, в който Народното събрание трябва да даде предварително съгласие за водене на преговори за сключване на договор, макар че след това той пак ще подлежи на ратифициране. Това е случаят на чл. 84, т. 9 "Дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми". Хубаво е наистина да се знае Конституцията.
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Може ли така да се излагате?
СТЕФАН САВОВ: Ще имате пълна възможност после, като застанете тук, да отговорите на всичко, което ще кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Без да цитирам член еди кой си на правилника, аз смятам, че на всички негови членове противоречи това - една част от народните представители да идват тук с българското знаме. Сложете си червеното знаме! Сложете си червеното знаме, то е ваше! (Ръкопляскания от СДС и НС.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Каква е процедурата?
СТЕФАН САВОВ: Процедурата е много ясна: може ли в Народното събрание, и затова се обръщам към господин председателя, едните народни представители да носят българското знаме, а другите - не? (Викове от блока на ДЛ.) Вие преди всичко си прегледайте кой е американски поданик, кой руски, кой съветски? И препоръчвам на господин Заяков, тоест Пирински, да седне там, където му е мястото. (Шум и неразбираеми реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Господин председател, моля Ви, това е сериозен въпрос, защото с това се прави политика. С други думи, ние тук не сме българи. Те били българи. А какъв беше вашият лозунг, че "след Съветския съюз най-много обичам България"? Така ли беше или обратното? Но аз мога да кажа, че нито в Демократическата партия, нито в Народен съюз нямаме такива лозунги, нямаме такива приказки. Затова аз предлагам, господин председател, във връзка с целия дух на правилника, не може... (Викове от блока на ДЛ: "Времето!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Председателят следи за времето. Изтече времето, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Аз се обръщам не към друг, а към господин председателя. Той има право да ви каже: "Махнете си тези трикольори, сложете си червените ленти." Благодаря. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Савов.
Има думата народният представител Христо Стоянов да развие своето питане към министър-председателя. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, прав пред банките): За процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински да прочете правилника и да научи поне един текст от него, ако не може целия правилник. (Скандиране от блока на ДЛ: "Процедура!". Господин Пирински застава на трибуната.) Господин Пирински, моля Ви, накрая ще Ви отстраня от заседанието и ще си загубите надницата, на която БСП очевидно толкова държи. Седнете си на мястото. (Скандиране от блока на ДЛ: "Оставка!".)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Аз разбирам, че господин премиерът не иска да чуе какво искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, предупреждавам Ви да си седнете на мястото! Господин Пирински, отстранявам Ви от заседанието! Напуснете залата!
Има думата господин Стоянов. А това, за което съветвах господин Пирински, е чл. 40, ал. 3. Думата се иска от място. Научете правилника. (ДЛ напуска залата с шумни викове.) Моля Ви, господин Марангозов! Спокойно! Моля за тишина вече в залата!
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е относно прилаганите пазарни и социални механизми за преодоляване на пазарната деформация по веригата хлебно зърно - брашно - хляб.
Господин министър-председател, поставям това питане пред Вас, защото засяга поне три министерства. В обратен случай няма да се получи комплексен отговор.
Вие знаете, че цената на хлебното зърно през месец юли 1997 г. беше в рамките на 230-236 хил. лв. за тон. През месец декември 1998 г. то е 119 хил. лв. за тон, говоря за средни цени. Какво настъпи по-нататък? Получи се около 50 на сто намаление на цената на зърното. В същото време се получи, че брашно тип 500 от 527 хил. лв. на тон отиде на 310, или се намали с 40 на сто. А хлябът е намален само с 8 на сто. Значи по цялата верига съществува нещо - този, който произвежда зърно, и този, който купува хляб, са в едно изключително затруднение.
И това стана, уважаеми господин министър-председател, буквално в един период, в който имаме определена финансова стабилност. И в същото време такава деформация! И парадоксът - вземам един пример от Благоевград. Този регион получава или купува зърно от известните зърнопроизводителни региони. А в същото време хлябът в Благоевградския регион през месец декември 1998 г. е със 78 лв. по-евтин от Бургаския регион, 72 лв. по-евтин от Русенския и с 25 лв. по-евтин от Варненския регион. А това са регионите, които формират зърното.
И затова моето питане е: при това дисбалансиране, при положение, че зърнопроизводителят е ощетен, да не коментирам. В същото това време и самият купувач на хляба се чувства ощетен.
Моето питане е какви пазарни инструменти ползва или ще използва правителството, за да възстанови нарушеното пазарно равновесие по маркетинговата верига зърно - брашно - хляб. Бихте ли декларирали, че политиката, която вие ще осъществявате през следващите месеци, е достатъчно превантивна за избягване на криза за производството и осигуряване баланса на хляба на една стабилна пазарна цена? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов. Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов!
Във Вашето питане проследявате цените по маркетинговата верига зърно - брашно - хляб през две последователни реколтни години. Сравнението между цените през юли 1997 г. с тези през месец декември 1998 г. не е много уместно. В тази връзка бих искал да припомня дестабилизираната макроикономическа обстановка в страната в началото на 1997 г. С провежданата тогава политика на забрана за износ на зърнени храни се целеше изкуствено поддържане на ниски цени на хляба. С изкривената социална политика се изземваха доходи от зърнопроизводителите.
От месец юли 1997 г. се предприеха следните мерки: преустанови се държавното регулиране при ценообразуването на основните хранителни стоки, либерализира се външнотърговският режим, премахнаха се забраните за износ на основните зърнени култури, въведе се режим на регистрация и експортни такси, последователно намалявани и премахнати.
Както Ви е известно, за реколта 1997 г. Министерският съвет определи минимална изкупна цена за пшеницата от 230 хил. лв. за тон, докато за настоящата година, реколта 1998 г., не са определени такива задължителни минимални изкупни цени. Цените на пшеницата се формират в съответствие с търсенето и предлагането на съответното качество зърно. През жътвената кампания 1997-1998 г. вътрешните цени се изравниха с международните.

От 1 януари 1999 г. износът на селскостопански стоки е напълно либерализиран. В дългосрочен аспект политиката на правителството е насочена не към намеса на пазара чрез определянето на цени, а преди всичко към създаването на механизми, улесняващи ефективното му функциониране.
През 1998 г. се прие Закон за съхранение и търговия със зърно, който е нормативната основа за изграждането на нормални пазарни отношения. Реализацията на постановките на закона изискват време и за краткия срок от половин година не може да бъде постигнат пълният ефект от неговото прилагане.
Регистрацията на търговците на зърно и лицензирането на публичните складове и зърнохранилища ще създаде сигурност в търговията със зърно, а въвеждането на механизма на складовите записи ще реши по възможно най-ефективния начин проблема за финансирането на зърнопроизводителите и е превантивна мярка за избягване на евентуални диспропорции на пазара.
Цените на пшеницата на вътрешния пазар за същия период следват тенденциите на международните, а цените на брашното и хляба - изкупните цени на пшеницата.
Мога да ви представя графики, и ще ви ги предам, за цените на тези продукти по месеци на 1997 - 1998 г. от които е видно, че ножицата между тях е постоянна. В съотношението на хлебната пшеница, на брашното и хляба, разгледани в тяхната динамика разнопосочни тенденции не се наблюдават, видно от предоставената ми справка. Ще ви я дам и нея в Приложение № 2. Снижаването на цените на тези продукти се извършва постепенно в течение на цялата 1998 г., а не рязко, както е Вашата информация. Просто тя не е надеждна.
Свободното ценообразуване дава възможност на производителите да формират цените на хляба в зависимост от направените от тях разходи, различни за отделните региони на страната. Стойността на брашното представлява средно около 52-54 на сто от цената на хляба. Останалите разходи - 46-48 на сто представляват разходи за мая, подобрители, електрическа енергия, транспорт, вода и др. Така че е нормално в цените на хляба в различни региони да има малка разлика. Касае се за разлики от 10-15 на сто, обусловени от спецификата на съответния регионален пазар.
Нивото на цените в различните региони на страната се влияе от множество фактори, а не единствено от това дали регионът е зърнодобивен или не. Транспортните разходи не са основният ценообразуващ фактор в цените на пшеницата и брашната. За това свидетелства активната търговия между отделните райони на страната. Така например, на Софийския пазар се продават брашна от Бургас и почти всички региони на страната. В Благоевград се продават брашна от София, Плевен, Ловеч и други градове. Това показва, че на пазара на пшеницата и брашната съществува силна конкуренция, която води до снижаване на цените им.
В тази ситуация не виждам необходимост от административна намеса на правителството по какъвто и да е начин в един нормално вече функциониращ конкурентен пазар.
На пазара на хляба конкуренцията между производителите е относително по-ограничена в рамките на дадения регион. Сами разбирате, че ако в един регион хлябът се продава с 50-60 лв. по-скъпо, това няма да мотивира хлебопроизводителите от съседните райони да започнат да продават масово хляб на пазара на този регион.
В страните с пазарна икономика пшеницата е борсова стока и колебанията на цената й са напълно обичайни. За реколта 1996 г. средногодишната фермерска цена в САЩ, които са най-големият световен износител на пшеница, беше около 158 щ. долара за тон. За реколта 1997 г. - 127 долара за тон. А цените през първите месеци след прибирането на реколта 1998 г. бяха около 78-93 долара за тон. В съответствие с тях се снижават и цените на брашната. Тези изменения на цените показват, че пазарен стабилитет за цените на пшеницата и брашната не съществува в страните с пазарна икономика. Колебанията на цените са обусловени от търсенето и предлагането на тези стоки.
Процентно снижаването на цените на хляба действително е по-малко от това на брашната и пшеницата. Това е нормално, имайки предвид, че хлябът е нееластична стока, стока с нееластично търсене. Потреблението на хляб е относително стабилно и понижаването на цената му не води автоматично до повишаване на потреблението.
Ценопроизводителите не снижават цените на хляба, тъй като това няма да доведе до значително увеличаване на продажбите им.
Съгласно приетия през 1999 г. Закон за защита на потребителите, който отмени действащия Закон за цените, извършването на търговия на едро и дребно се основава на свободната стопанска инициатива, а цените на стоките и услугите се формират свободно в съответствие с търсенето и предлагането.
Министерският съвет може по изключение да определя задължителни правила за образуване и прилагане цените на някои стоки и услуги, тоест възможностите са ограничени.
Разликите от 50-80 лв. в цените на хляба в отделните региони на страната не са достатъчно основание правителството да се намесва с административни ценообразуващи мерки на един действащ конкурентен пазар. Поне не е достатъчно разумно основание.
Регулирането и контролът върху пазар, на който участват хиляди производители, търговци и преработватели би струвало на данъкоплатците огромни средства. От друга страна, ако такива мерки бъдат въведени, ще попаднем под ударите на друга критика - на Евролевицата, според която правителството твърде много се стреми да регулира процесите на икономиката на страната и не осигурява необходимата свобода на действие на пазарните участници. Всъщност критика, която идва от вашата парламентарна фракция.
Относно осигуряването на баланса на хранителни продукти трябва да отбележа, че правителството наблюдава предлагането и потреблението на вътрешния пазар на някои по-важни стоки.
В условията на пазарна икономика основната задача на правителството е да създава нормални условия за развитие на бизнеса. Погрешно е схващането от миналото, че ролята на държавата е да балансира пазара, като в случай на излишъци се ангажира с износ, а при ситуация на недостиг осъществява внос, тъй като за това се грижат фирми.
От гореизложеното следва, че деформация по веригата зърно - брашно - хляб няма и не е достатъчна, за да се вземе друго, небалансирано решение, което ще навреди на многопосочни други интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Христо Стоянов, ако има да зададе до два уточняващи въпроса.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател! Слушах внимателно това, което казахте. Има много неща, които аз определено мога да приема, има и неща, които споменахте и те възникнаха като два уточняващи въпроса.
Спомняте си, че пак на един актуален въпрос към Вас, Вие помолихте пленарна зала да ускорим приемането на Закона за съхранение и търговия със зърно, като един модерен начин за решаване и балансиране на проблема "зърно". И аз бях от тези, които сериозно Ви подкрепиха. Предлагах някои варианти, не се прие. Но не означава, че това което предлагам и не е прието, да ми дава основание да не уважавам приетия закон. Но дори тогава споменахте: "приемете закона и решаваме въпроса със складовете".
Дали сте се заинтересовали дали има в този момент един регистриран по закона склад?
И вторият въпрос по същия закон. Ние предвидихме реда за търговците на зърно. Информацията е, че вече има регистрирани над 3000 търговци на зърно.
Дали на Вас Ви е известно, въпреки че законът и правилникът са поставили, особено правилникът, особен контрол към тези, дали Ви е известно, че една голяма част от тези регистрирани дължат стотици, хиляди лева на зърнопроизводителите? Общият баланс е над 1,5 - 2 млрд. Над 2 млрд. лева не са платени.
Вземете Добрички район. Само на частните стопани - 260 млн. лв. Вземете други. Има пък отделни кооперативи, арендатори - по 150 млн., по 300 млн. лв.
Господин министър-председател, тези хора са регистрирани в момента като търговци на зърно. Въпреки че чл. 10 от правилника казва, че той трябва да направи декларация, ако има задължение, а не може да бъде регистриран.
Защо става това нещо? Защото добре е предвидено, че за всяка регистрация се плаща. Само че плаща в крайна сметка производителят. И когато Ви задавах и актуалния въпрос, и този въпрос, запомнете от мен: за да мотивираме производителя, трябва да му дадем гаранция, че тази негова продукция ще се купува от хора, които не са мошеници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Стоянов, и двата въпроса, които ми задавате, признавам, изискват конкретни допълнителни справки, които Министерският съвет ще поиска от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Но бих желал да кажа две неща:
Първо, във връзка с това дали има регистрирани складове. Аз, логически разсъждавайки, считам, че няма стимул в момента да има регистрирани складове, тъй като складовете в момента разполагат преди всичко със зърното, което е от държавния резерв и военновременния запас и вероятно някои неголеми количества, тъй като складовете започват да се готвят за приемането на новата реколта. Моето предположение е, че регистрирането на складовете ще стане през лятото, за да могат да приемат вече реколтата, и тогава ще започне да функционира и системата на складовите записки.
Но споменавайки държавния резерв, аз искам да Ви информирам и чрез Вас да информирам и обществото, тъй като видях, че се появиха известни тревоги дали няма да се изнесе, както се казва, цялото зърно. Искам да кажа, да напомня всъщност, защото Вие го знаете, че в държавния резерв и военновременния запас има едно много голямо количество зърно - между 400 000 и 500 000 т, което е напълно достатъчно, даже предостатъчно, за да ни доведе до следващата реколта. Искам да кажа, че това количество зърно, по предложение на Министерството на търговията и туризма, на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и на Главно управление "Държавен резерв" ще бъде подменено, т.е., ще бъде продадено срещу възстановяване на същите количества и качество зърно, като се плати, разбира се, и определена цена от тези, които ще го получат.
Така че това зърно не позволява в момента да се появи каквото и да било напрежение върху цените на хлебната пшеница, на брашната и на хляба. Не е възможно, при положение че съществува такъв огромен резервоар.
Тъй като ме попитахте във втория си въпрос за търговците и аз напълно приемам Вашите притеснения, аз искам да кажа, че възможностите на тези търговци за спекулативни действия на пазара, които да преследват и да постигнат неговата дестабилизация, са невъзможни поради същите причини, т.е., поради наличието на значителния държавен резерв и поради правилната политика за неговото подменяне, която започва в тези месеци. Така ние ще създадем този плавен механизъм за преминаване от една реколта към друга, от цените 1998-1999 г. към цените 1999-2000 г., което ще стане по възможно най-безболезнения начин. Всички останали търговци ще трябва да се съобразяват с точно тази ценова динамика и с тези условия на търговията. В това мога да Ви уверя.
А иначе приемам и Ви благодаря за този въпрос. Аз ще поискам специална справка от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. От службите, които са осъществили лицензирането на търговците, ще поискам да се направи едно извадково наблюдение върху това дали деклариралите, че нямат задължения, търговци, които са получили лиценз, действително нямат задължения към производителите. И ако се регистрират такива случаи, разбира се, ще поискам да бъде отнет техният лиценз. Ако не сме изградили такава система, защото сега по памет не си спомням, т.е., ако не сме създали ограниченията, аз мисля, че тези ограничения за лицензирането на търговци, които имат непогасени плащания към производителите, ако не сме я изградили тази система за ограничения върху тях, ние ще я изградим. В това нещо можете да не се съмнявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Стоянов, имате право да изкажете дали сте доволен от отговора.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Да, благодаря.
Господин министър-председател, аз съм доволен. Разбира се, всеки човек, когато работи, неговият спътник е грешката. Вашата грешка беше, когато казахте: приемете закона и осигуряваме складовете. Но аз Ви казах, че това няма да стане. И се получи така, че... Не, не Ви обвинявам, защото аз достатъчно съм грешил в живота, така че Ви прощавам, че сте сгрешили. Но въпросът е, че така направената организация и сега няма да я проверим. Аз настоявах миналата година поне 5-6 склада, за да се проиграе механизмът. Той е сложен механизъм. Трябваше да се направи. Сега ние не сме го проиграли.
Така че тук мисля, че не е толкова погрешно, че човек в момента не е информиран. Приех, че Вие приемате да потърсите и да вземете мерки по това. И от това питане това ще бъде достатъчно. Това ще сигнализира и на други места, защото аналогично е положението и с млякото, и т.н. Така че ще Ви благодаря за това.
Но аз искам да Ви кажа още нещо да имате предвид. Това е добре, че имаме запас. И този запас, може да се каже, че е предостатъчен. Сега обаче има търсене на зърно. Има много сериозни животновъди и по-добре е навреме да се предостави зърно. Но искам да Ви кажа нещо, което да имате предвид. Пред мен е една справка, че ако вземем база 1989-1991 г. за 100 на сто, България по отношение на производство на зърно се намира някъде на 65-67 на сто от това, което има, за разлика от една Румъния, която е вече 90 на сто, от една Полша - 92,5 на сто, Литва - 100 на сто, Унгария - 85 на сто. От всички бивши социалистически страни ние сме останали на най-ниско ниво на производство на зърно.
Не може да има стабилност в изхранването, в баланса на държава, в която зърното не е на онова ниво, на което трябва.
Така че това не Ви го поставям, а Ви казвам: вземете онези мерки, а не както се получи миналата година - да имаме 80 млрд.лв. във фонд "Земеделие". Ами защо не направихте защитна цена за износ и за 50 млрд. щяхме, по 50 000 лв. на т, 1000 т да сме изнесли и да сме дали парите на хората да засеят? Защо останаха тези пари - за да регистрираме?
Едно време се даваха пари, сега вие продължавате по този начин - да си осигурявате пари на министъра на финансите. Това му служи за резерв. Този закон не сме го гласували с пари, за да служи за резерв на министъра на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин професоре, аз си пожелавам Господ и на мен да даде възможност да греша толкова дълго време. А дано и на Вас още повече да даде, защото който работи, всеки греши. Аз искам да Ви уверя, че с много голямо внимание винаги участвам в тези дискусии и се стремя максимално да разбера и да взема решения, които да отразят вашите виждания, тъй като - не искам да правя комплименти от тази трибуна - Вашата загриженост за съдбата на българското земеделие е искрена.
Във връзка с намалялото производство на зърното. Трябва ясно да кажем на какво се дължи това намаляло производство, за да бъдем реалисти за това, какво можем да постигнем.
Първо, вероятно една от много силните причини, която обяснява много проценти от това свито производство, е, че България загуби пазари. Някои казват, че България е загубила пазари и някой друг се е настанил на тези пазари. Аз мисля, че по-скоро истината е, че тези пазари бяха унищожени като покупателна способност. Защото един гигантски пазар при условия на рублевата зона в момента се превърна в един малък доларов пазар, като търсене в долари. При тези доходи, които има в Русия, Украйна и другите страни от ОНД, не е възможно емкостта на този пазар да се сравнява с онази от миналото. И заради това една огромна част от българската земеделска продукция вече не разчита на платежоспособно търсене. Никой няма на този пазар. Хората се самозадоволяват. Това е информацията, която ние получаваме оттам. И зарази това ние не можем да възстановим тези пазари. Просто защото те не съществуват. Аз заради това се боя и от тази последица поради събитията в Югославия. Ако Югославия продължи с нежеланието да приеме мира... Няма никакво отношение към войната, а има отношение към унищожаване на нейния пазар, който в момента се определя от нивото на 120-140 марки средна работна заплата, какво ще стане след разрушаването на тази икономика? Този пазар ще стане на ниво 70-80 марки. Вие знаете до какво ниво стигнахме ние - до 30, до 20. Така ли е? И ако стане това, какво ще стане с Република Македония, която иначе излизаше на този пазар с 600 млн. износ?
Ето за това трябва да си даваме сметка и да бъдем реалисти за последиците от тези процеси, които ни заобикалят.
На второ място, България прокуди 350 хил. свои граждани, предимно млади хора, потребяващи много земеделска продукция. Млади хора, които си отидоха и сега са народили деца там, в Турция. И тези хора там купуват брашно и там ядат хляб. Не купуват и не ядат тук. Тези 350 хил. души са един от факторите, който намали българския пазар.
Третият фактор - около 150 хил. българи напуснаха България. Сто и петдесет, сто и осемдесет хиляди млади мъже и жени с малките си деца също напуснаха България. От близо 9 милиона ние в момента сме 8 млн. и 400 хил. жители. Шестстотин хиляди българи ги няма. Значи пазарът вече не разчита на това платежоспособно търсене. Това е нихилирало, изчезнало е. След това, хората промениха структурата си. Младите, които са напуснали страната ни, не са просто 600 хил. души. Това е живата кръв на страната. Останаха възрастните хора. Възрастните хора не купуват толкова земеделски продукти и вие много добре го знаете. Колко нужда има един възрастен човек? Какъв голям купувач е той на земеделска продукция? Ето, моят баща и майка ми ядат по едно кисело мляко, пият по един чай с парче сирене. Колко яде един възрастен човек? Как да чакаме от това непрекъснато застаряващо население един бум в търсенето на земеделска продукция?
Казвам това с голяма болка. Това е реалността, която трябва да ни накара да се съобразим. В Румъния тези фактори не действат специално по отношение на вътрешния пазар. Румъния е страна с нарастващо население. В Румъния нямаше изселнически вълни, нямаше етнически геноцид. Румъния продължава да увеличава населението си. И разширяващият се пазар подбутва земеделското производство. А в България населението се стопява. Колко години наред ние ставаме все по-малко и по-малко. Всяка година намаляваме с около 40-60 хил. души.
Това е истината за България. И ние трябва да мислим как на тази страна отново да й се даде достойнство и самочувствие, как да започнат да се връщат младите хора, как тези млади, които все още са тук, да не странят от брака, а да създават семейства, как ще получат самочувствието на бъдещи български граждани, че да започнат да имат и малки деца. Това е голямата трагедия за българското земеделие или това е трагедията от страна на потреблението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос към министъра на транспорта господин Вилхелм Краус относно построяване на жп подлез в района на с. Звъничево, община Пазарджик.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! От фундаменталните въпроси нека да се върнем към по-съществените неща, които трябва да решаваме в нашата страна. Само бих искал да отбележа, че истерията, демонстрирана от БСП, според мен е явен признак на политическа импотентност, но за нея за съжаление още няма открита виагра. Това като отклонение.
Запознат съм с преписката, уважаеми господин министър, тя е може би от година и нещо. Преписка има, но няма решение на един доста сложен проблем, който се е създал в моята община и по-специално в района на с. Звъничево.
През землището на това село преминава жп линията София - Пловдив. Собствеността върху земите в селото отдавна е възстановена и върху тях има развито интензивно земеделие. През железопътната линия непрекъснато преминават хора, животни и превозни средства. Даже преди година и нещо имаше един инцидент, при който беше разпръснато едно стадо, бяха убити овце и по една случайност нямаше човешки жертви. Така че опасността от катастрофа с тежки последствия е много голяма.
И понеже е недопустимо на високоскоростни железопътни отсечки да се строят прелези, аз Ви питам възможно ли е да бъде построен подлез, през който да преминават стада, каруци и хора? Кой трябва да извърши проучването, проектирането, строителството? Колко ще струва това съоръжение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, във връзка с Вашия актуален въпрос разпоредих проучване, което показа следното.
Преди всичко проектирането, определянето на стойността, което идва след проектирането на съответното съоръжение, може да се извърши, както вероятно знаете, от специализирана проектантска организация. Ангажимент за това, както и за изграждането на каквото и да е съоръжение, пресичащо железния път, е на местния орган и в никакъв случай на Националната компания "БДЖ". Националната компания "БДЖ" има съгласувателни функции в случая.
Понеже в питането не е уточнено мястото на подлеза, ние разширихме зоната на проучването и установихме следното. В участъка Септември - Звъничево, 9-и километър, съществува един прелез, два надлеза и три моста, по които се преминава. Участъкът Звъничево - Пазарджик, 7-ми километър - съществуват два надлеза и един мост.

Стойността за построяването на един такъв селскостопански подлез ще зависи от това какъв е видът на железния път - дали е на насип или на земна основа. И естествено, че не мога да ви отговоря за конкретния размер на потребната инвестиция. Готов съм, ако е необходимо, да съдействам със специалисти от Управление "Железопътен транспорт" на Министерството на транспорта, да окажат методическо съдействие на местния орган на самоуправление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Краус.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Аз исках точно това да изясня. Явно за мен инициативата оттук нататък принадлежи на община Пазарджик, която трябва да се заеме по-сериозно с определяне на мястото, колко ще струва това съоръжение и съответно да съгласува с вашите поделения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Преминаваме към отговори на министъра на културата госпожа Емма Москова.
Има думата народният представител Лютви Местан да развие своя актуален въпрос относно съдбата на литературата, книгите, списанията и вестниците на турски език, иззети незаконно от читалища, библиотеки, културни домове и други по така наречения възродителен процес.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както е известно, едно от специфичните престъпления на комунистическия режим е конфискацията на книги. След 1970 г. и особено по време на така наречения възродителен процес органите на тоталитарния режим - МВР и Държавна сигурност - са извършвали редица противозаконни претърсвания и изземване на книги, вестници и списания на турски език от обществени места - читалища, библиотеки, културни домове, както и от домове на отделни граждани, в това число и образци на българската литературна класика като Вазов, Йовков, Елин Пелин, Караславов и други.
Интересно е да се отбележи, че този акт не е само идеологически мотивиран, защото единственият грях на тези книги е, че са написани на турски език. За щастие известна част от тях все още не е унищожена по наша, може би не съвсем точна информация. Този своеобразен арест на книжнина, убеден съм, ще се съгласите, госпожо министър, е не по-малко престъпен и обществено вреден от ареста на хора заради техните политически убеждения. И ако последните получиха своята политическа амнистия още през 1989 - 1990 г., то арестуваните книги чакат тази своя амнистия вече 10 години от прехода към демократично общество.
В днешно време, когато за съжаление не се издава печатна и художествена литература на езика на малцинствата, ние смятаме, че тези книги биха задоволили една много важна културна потребност. Лицата, принадлежащи към малцинствата, биха задоволили чрез тях потребността си да се докоснат до образците на българската и световна литературна класика.
Не на последно място ние разчитаме, че връщането на тези книги би подпомогнало значително обучението по майчин език в българските общообразователни училища. Уважаема госпожо министър, с оглед правомощията Ви на министър на културата Ви моля да отговорите с каква информация разполагате в Министерството на културата за съдбата на незаконно иззетата по време на така наречения възродителен процес книжнина и какви конкретни действия бихте предприели тя да се върне в съответните библиотеки, читалища, културни домове и в домовете на отделните физически лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата министърът на културата госпожа Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Разбирам и споделям както Вашата позиция, така и Вашата загриженост за решаване на въпроса, който поставяте. Не за първи път от тази трибуна заявявам отношението и волята на Министерството на културата в рамките на неговите правомощия да премахне от културното пространство на страната ни последиците от безумието, наречено възродителен процес. Още по-решително е то, когато става дума за книгите, онова невероятно културно достояние на човешката цивилизация, което във всички времена е опора на човешкия дух. Никой и никога не е имал и не бива да има правото, макар че историята познава не едно присвояване на това право със силата на властта и още по-лошо, със силата на оръжието, разбира се, винаги завършвало с трагични последици и така, никой никога не е имал правото да лиши хората от книгите, изписани или преведени на майчиния им език, чрез който те, тяхното съдържание става близко и съдържаемо и действително може пълноценно да изпълнява своята мисия. Другото е просто насилие над духа.
Заявявам това като категорична позиция и отправна точка за конкретния отговор.
Уважаеми господин Местан, до началото на 80-те години в рамките на официалната държавна политика е издавана литература на турски език, в много случаи, разбира се, съобразявана с определени идеологически критерии. Като цяло обемът на тези книги като заглавие и тираж не е голям и те са предназначени преди всичко за обществените библиотеки. По време на така наречения възродителен процес наред с останалите репресивни действия, и тук вие сте точен, са предприети мерки за ограничаване на притежаването и ползването на тази литература. Те са засегнали преди всичко културни и образователни институции, в това число и бившите окръжни библиотеки като най-големи книгохранилници в регионите, разбира се, и читалищата пък като най-близки до населението културни средища. За щастие, ако при тези обстоятелства може да се употреби тази дума, независимо от тези мерки в големите регионални библиотеки - Шумен, Разград, Русе, Търговище, Бургас, Хасково и други - литературата на турски език е съхранена и по същество само временно изтеглена от фондовете за свободен достъп. Нещо повече, някои от тези библиотеки са организирали съхранението на отчислени книги на турски език от читалищата, какъвто е случаят с общините Нови пазар, Велики Преслав, Венец, Хитрино, Върбица, Никола Козлево, Каолиново, Каспичан и др. През 1992 г. всяка от тези общини е получила обратно запазените книги с указание отново да бъдат включени във фондовете на съответните библиотеки и при читалищата. Тук е мястото да изразя цялото си уважение към сътрудниците на библиотеките, които в онези нелеки времена са имали професионалната съвест и кураж да опазят книгите. За съжаление не така стоят нещата в някои от по-малките селища на страната. Книгите на турски език са отчислени съгласно тогавашните указания и нареждания са събрани в общинските свети, където не са полагани грижи за тяхното съхранение, в резултат на което голяма част са физически похабени, част от тях и не съществуват. След 1989 г. литературата на турски език в библиотеките и читалищата не е отчислявана, освен по общия ред, регламентиран в Наредбата за опазване на библиотечните фондове, тоест когато са физически негодни. Но това важи за всички книги. Но, което е по-важно, отново е възстановен, за това има документи, общият режим за ползване от всички читатели, без ограничение и без забрани за достъп.
Уважаеми господин Местан, независимо от големите финансови затруднения, които съществуват днес във връзка с цялостното попълване на фондовете с информационни източници, трябва да отбележа, че големите библиотеки в регионите с турско население правят усилия да закупят нови заглавия на турски език, но засега това са преди всичко справочни издания, речници, разговорници. Не е достатъчно, но е един добър факт.
Като пример бих искала да посоча библиотека "Любен Каравелов" в Русе, която е в процес на разговори за осъществяване пък на друга форма - дългосрочно сътрудничество с Анкарската градска библиотека, и която е получила нашата библиотека като дарение материали на турски език, включително и мултимедийни продукти. Тези съвременни носители на информация са интегрирани във фондовете и са свободни за ползване от всички читатели на библиотеката.
Аналогично сведение получих и от Кърджали. Трябва да призная, че го очаквах с тревога, но там, освен че има съхранени книги, предоставено е на читалищата правото да ги поискат. Те са извършили своя избор, естествено, избирателно, оставяйки чисто идеологическа литература и взимайки онова, което наистина би им служило. Естествено, тук стои и другият въпрос, че част от селищата, от които са иззети тези книги, всъщност са обезлюдени.
Това са резултатите от експресната проверка, която министерството направи по повод на Вашия въпрос и аз Ви благодаря за него, защото пред мен той не стоеше с острота. Може би имах илюзията, че всичко това окончателно и категорично вече е изчистено. Много нещо е направено, но има още какво да се направи. Ако има конкретни нарушения, с които Вие разполагате, то аз ще Ви бъда благодарна, ако ги посочите.
Бих искала да Ви уверя, че от страна на Министерството на културата ще бъдат предприети и за в бъдеще необходими действия - това са проверки и методически указания, за връщане на литературата на турски език в онези библиотеки, където все още това не е направено, ако има такива, както и за осигуряване на условия за обновяване на библиотечните фондове с нови заглавия, тъй като и най-ценните издания имат своя физически живот. Дължа да заявя обаче в името на коректността, че обявяването на фондовете е общ процес и тук не бих допуснала избирателност или приоритет. Надявам се, че и Вие не мислите за това. Разбира се, ще направим усилия за една по-тясна връзка на библиотеките и точно в онези части от страната, където има малцинствени групи, за по-тясна връзка между училищата, училищните библиотеки и по-големите книгохранителници. Позволявам си обаче да мисля, че отговорната задача за подпомагане на образователните и културни потребности на малцинствените групи чрез книгите и библиотеките трябва да стане част от общите ни усилия. Убедена съм, че тези усилия са оправдани и необходими, за да се противопоставим на рецидиви, ако ги има.
Накрая искам да ви уверя и да напомня, че независимо от задълженията на Министерството на културата, за които говорих, българите в своята цялост в най-тежките моменти от своята история, а ние имаме трагични моменти, са измервали своята културна идентичност именно с книжнината си. Ние знаем цената на книжнината и не бихме допуснали посегателства отново върху това право на другите, защото вече сме неделима част от демократичния и цивилизован свят, за когото арестуваните книги са само един трагичен спомен. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Има думата господин Местан за реплика, ако желае.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря за обстойния отговор, уважаема госпожо министър. Трябва да ви призная, че съм най-удовлетворен от последната част на Вашия отговор, в който Вие поемате ангажимент да предприемете действия по посока на ръководството на тези регионални библиотеки, които поради една или друга причина може би все още не са решили проблема с връщането на отчислените, така пише в актовете, книги от читалищните и училищни библиотеки. За съжаление, в моя избирателен регион - Кърджалийския, тези примери преобладават.
Ще си позволя да ви предоставя, воден от желанието си да ви помогна, и в отговор на репликата Ви - да Ви помогнем с конкретни случаи, с които разполагаме. Ще Ви предоставя актовете и описите, с които са отчислени над 3000 тома литература само от една селска читалищна библиотека в село Звездел. Ще видите, че там са и заглавия като "Апостолът в премеждие", но и "Песента на колелетата" на Йордан Йовков. Все заглавия, които лично мен са ме зареждали не само с патриотизъм, но и с уважение и толерантност към различните от мен качества, от които в днешните размирни времена за Балканите се нуждаем повече отколкото всякога друг път.
Благодаря Ви още веднъж за отговора и ще се надявам наистина, може би с едно писмо или разпореждане да припомните на тези институции, които задържат тази литература, тя час по-скоро да се върне на законните им собственици. Заповядайте конкретните случаи. (Господин Местан предава папка с материали на министър Емма Москова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Последен отговор за днес.
Има думата народният представител господин Хасан Адемов да развие своето питане относно предложение за промяна на Разпореждане № 19 от 8 декември 1988 г. на Министерския съвет за редуциране на резерватната територия на Историко-архитектурен резерват "Сборяново".
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Културно-историческата зона в местността "Сборяново" и селата Малък поровец и Свещари - Разградска област, е обявена с Разпореждане № 19 от 8 декември 1988 г. на Министерския съвет за историко-архитектурен резерват. В резервата, сред уникална природна среда са разположени многобройни паметници на културното наследство, сред които включената в листата на ЮНЕСКО Тракийска гробница при село Свещари.
Резерватът се характеризира с изключителна наситеност на културно-исторически ценности, голяма част от които са разположени върху земеделски земи - 2057,62 дка в Зона "А", неподлежащи на възстановяване, съгласно действащото законодателство. В границите на резервата с обща площ 6476 дка се включват следните територии:
- горски фонд с обща площ 4350 дка;
- селскостопански фонд с обща площ 2060 дка.
Във връзка с осъществяването на аграрната реформа общинската поземлена комисия в град Исперих в процеса на земеразделяне констатира, че установените земи на територията на Историко-архитектурен резерват "Сборяново" надвишава посочената площ на земеделските земи за резервата в цитираното разпореждане на Министерския съвет. След прецизно изчисляване на реално съществуващата площ на земеделските земи в резерватната територия от назначената от Вас със Заповед № РД 09-44 от 5 февруари 1999 г. комисия се установява, че тя превишава земеделската площ по разпореждането на Министерския съвет с 205 дка.
В тази връзка моето питане към Вас е: какви са намеренията на вашето министерство относно внасянето в Министерския съвет на проект за частична промяна на Разпореждане № 19 за редуциране на резерватната територия на Историко-архитектурния резерват "Сборяново"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Адемов.
Има думата министър госпожа Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, в своето питане Вие коректно излагате фактите, свързани със статута на резервата, неговото богатство и несъответствието между обявената с решение на Министерския съвет № 19 от 1988 г. и реално съществуващата площ на земеделските земи в резерват "Сборяново". Това несъответствие е установено от общинската поземлена комисия едва след направените точни измервания от фирмата, изработваща земеразделителния план на село Свещари.
По молба на Историческия музей - град Исперих, с моя заповед е назначена тази междуведомствена комисия, за която Вие споменахте, със задача точно да определи реално съществуващите земеделски земи в резервата, съответстващи или несъответстващи на площите, които са в измерванията на земеразделителния план.

Комисията провежда своите заседания и на 24 февруари тя приключва със своя протокол, който аз одобрих. Необходимо е специално да отбележа, че в нея участват представители на отговорни инстанции, преди всичко кметове и други представители: кметове на община Исперих, на Свещари, представители на общинската поземлена комисия и, разбира се, отговорни представители на изпълнителната власт - на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на земеделието - те фигурират в моята заповед, комисията е водена от експерти от Националния институт за паметниците на културата, които по закон имат точно правото да извършват подобни проверки.
След преценка на земеделските територии, наситени, както Вие споменахте, с изключително ценни паметници, но и с такива, които още не са разкрити, но са локализирани, както и други предполагаеми, комисията определя два терена от землището на село Свещари с обща площ 205 дка, както следва: 139 дка от масив № 197, разположен югоизточно от Свещарската могила, 66 дка от масив № 58, разположен югозападно от село Свещари. Терените са подходящо подбрани и тук беше моята отговорност. Те са с относително слаба наситеност с археологически паметници, периферно разположени по отношение на територията на резервата. Това позволява безпроблемно включване на тези територии в охранната му зона, която съгласно правилника за приложение на закона подлежи на земеразделяне и възстановяване на собствеността. Така се преодолява всъщност несъответствието между размера на описаните в Решение № 19 земеделски земи и реално установените такива. С утвърждаването на протокола от мен той влиза в действие.
Извън посочените по-горе територии и това е нещо, на което искам да обърна специално внимание, в резултат на анализ на самата комисия от специалисти преценява, че съществува възможност да се освободи допълнителна земеделска площ. Това е извън инициираното от музея и от разделителната комисия, която също да премине в охранителната зона на резервата, която пък позволява възстановяване на земите като режим.
Въз основа на тази констатация комисията предлага да се внесе в Министерския съвет проект за промяна на Решение № 19 за редуциране на резерватната територия в землището на село Свещари с още около 300 дка. Комисията взема решението с пълен консенсус, впоследствие Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието пращат своите съгласувателни писма, задължителни в такива случаи. Последното съгласувателно писмо е на 20.04.1999 г. и това предполага, че следващите действия се извършват точно сега. Те съгласуват без възражения протокола, както констатациите, така и предложението за допълнителната земя.
От изложеното, искрено се надявам, става ясно, че Министерството на културата е положило, изпълнявайки задълженията си, необходимите усилия не само да реагира адекватно на възникналите несъответствия, а и нещо повече, и аз акцентирам върху това - да отговори на нуждите и желанията на собствениците и общинските власти, за да могат определено количество земи да влязат в обработка, толкова нужна на България. Да, количеството не е от такава величина, че то да се отрази, но това е един безпрецедентен акт от един резерват, който е с най-висока степен на охрана. Разбирайки сериозния социален момент, съвсем отговорно, национално отговорно специалистите отделят част - тези допълнителни 300 дка, които са в същинската част на резервата. Искрено се надявам да оцените тази позиция, която аз изцяло споделям и одобрявам.
На основание чл. 4, ал. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите предстои, а тя започна и юридическото управление на министерството го прави, подготовката на проект за изменение на постановлението, който ще бъде внесен в Министерския съвет, съгласно закона, от министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството. След съгласуване те ще влязат в заседание.

Всичко, което изложих дотук вероятно в голяма степен ви е известно, но подредено във времето, аз се надявам, че вие виждате в лицето на Министерството на културата един адекватен партньор, който отговаря на нуждите и на вашите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Има думата господин Адемов, ако има уточняващи въпроси.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз съм изключително доволен от начина, по който Вие отговорихте на моето питане. Надявам се, че са доволни и хората, които са пряко ангажирани с възстановяването на земеделските земи. Сама разбирате, че това е един специфичен социален проблем, който е възникнал във връзка с това постановление на Министерския съвет от 1988 г. Аз се надявам, че усилията, които Вие полагате и които са положили членовете на тази специализирана комисия, ще доведат до добър резултат с оглед на това, че земеделските производители ще получат своята земя и ще могат да задоволят своите специфични потребности. Като се има предвид обстоятелството, че в този регион и в това село Свещари по данни на Бюрото по труда безработицата е около 64 на сто, а в самата община е 40 на сто, това е един много добър знак за отношението на вашето министерство към проблемите на тези хора и аз искрено Ви благодаря от тази трибуна.
И още нещо. Бих искал да помоля лично Вас и вашето министерство да положите усилия, ако е възможно, целият историко-архитектурен резерват "Сборяново" да бъде предложен за включване в българската индикативна листа на ЮНЕСКО, така че да може по един добър начин да се решат специфичните нужди на това население, а и не само на това население в този регион.
Във връзка с това, както знаем от чл. 6 на Закона за паметниците на културата и музеите, там е казано, че Министерството на културата е това, което разпределя средства от държавния бюджет за специфичните нужди на недвижимите паметници на културата, бихте ли могли Вие да се ангажирате с определена инвестиция, за да може да се довършат някои от реставрационните и консервационните работи, които са крайно необходими за поддържането и за привеждането на този резерват във вид, който да може да задоволява културните потребности на населението както от този регион, така и на желаещи да посетят това тракийско култово огнище от цяла България, а защо не и от света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Господин Адемов, сега е мой ред да благодаря на това, че извън спецификата на въпроса, която е социална по своята същност, Вие обърнахте внимание на това, че тази изключително наситена с културни свидетелства територия може да получи още по-голям статут, въпреки че Свещарската гробница има статут на световен паметник. Това са мисли, от които ние никак не сме далече и извършваме своите проучвания.
Що се отнася до средствата, по принцип - да, но веднага трябва да кажа, че ние сме в дълг на дейностите по опазване на паметниците, просто защото държавата едновременно задоволява много нужди. Не разполагам в момента с точния списък. Държавната задача за тази година е приключена. Ще Ви уведомя допълнително какво е предвидено за резерват "Сборяново".
Но веднага искам да кажа, че министерството и лично аз, заедно с една неправителствена организация - ИКОМОС, използвахме авторитета и професионалните си мотиви точно за Свещари, точно за "Сборяново" да поискаме и получихме една помощ от Световния фонд за застрашени паметници. Така че Свещари, или по-скоро резерват "Сборяново" е един от знаковите моменти за министерството в дейността по опазване на културно-историческото наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Следващото заседание ще бъде на 28 април от 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,15 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Калчо Чукаров
Камен Костадинов