Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Откривам заседанието.
Вчера не успяха да положат клетва двама нови народни представители, които фигурират в прочетеното решение на Централната избирателна комисия. Това са Иван Николаев Иванов, избран на мястото на Евгений Бакърджиев в 23.Софийски избирателен район, и Иван Василев Николов - избран на мястото на Муравей Радев в 17.Пловдивски окръг избирателен район.
Моля да поканите народните представители да влязат. Заповядайте за полагане на клетва.
Моля повтаряйте след мен. (Всички в залата стават прави, двамата нови народни представители повтарят клетвата след председателя)
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се". (Ръкопляскания в залата)
Честито! Заповядайте да попълните клетвените листове.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание включвам като т. 1 от днешния дневен ред проект за решение във връзка с проекта по Правилника за организацията и дeйността на Народното събрание.
Моля да гласувате за включване на тази точка в дневния ред. Проектът е раздаден. Това е проект за срока, до който могат да се дават предложения пред Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имате раздаден проект за решение във връзка с работата на Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И понеже може би не всички народни представители са си получили този проект, ще го прочета, след като гласувате.
От общо гласували 130 народни представители, за - 130, против и въздържали се - няма.
Приема се тази точка от дневния ред.

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 88, ал. 2 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение в проекта за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, изработен от Временната комисия по правилника, до 18,00 ч. на 28 май 1997 г. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. При обсъждането и гласуването на проекта за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, изработен от Временната комисия по правилника, в пленарна зала се обсъждат само писмените предложения, постъпили по реда на т. 1".
Временната комисия заедно с този проект е представила и своя проект за изменение и допълнение и всъщност за нов правилник. Сега става дума само да се гласува срокът, в който ако някой от народните представители желае и не е направил досега своите предложения, да стори това.
По този проект за решение има ли някой желаещ да се изкаже? - Няма.
Моля да гласувате проекта за решение.
От общо гласували 198 народни представители, за - 198, против и въздържали се - няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, преди да започна четенето на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, искам да се извиня, че няма представител на Министерство на финансите. Бяхме поканили господин Бисер Славков, но той от снощи е освободен от длъжност и затова нямаме възможност да поканим друг.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
§ 1. По чл. 2. Предложение на народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов:
"§ 1. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В буква "к" думите "чл. 87 от Закона за всеобщата военна служба в Република България" се заменят с думите "чл. 237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България".
2. Създава се нова буква "н":
"н. обложените с данък дивиденти и доходи от дялово участие по реда на чл. 30 от Закона за данък върху печалбата".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов:
"В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква "в" се изменя така:
"в. пенсиите, стипендиите и месечни добавки, обезщетения и помощи за деца, регламентирани с Кодекса на труда и други нормативни актове;".
2. В ал. 1, буква "е" се изменя така:
"е. лихвите от влогове в банки, кооперации и ДСК, както и лихвите от държавните и от гарантираните от държавата заеми и премиите от такива заеми;".
3. Алинея 2 и ал. 3 да отпаднат."
Предложение на комисията:
1. Подкрепя предложението по т. 2 и предлага следната редакция:
"В чл. 2, ал. 1, буква "е" думата "Пощенската" се заменя с "Държавната". Става въпрос за Държавна спестовна каса.
2. Предложенията по т. 1 и т. 3 не се приемат."
Това е по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за изказвания по § 1. Господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че това, което предлага работната група, може да бъде прието.
Аз използвам предоставената ми възможност да направя настоятелно предложение във връзка със съобщеното от господин Цонев, че няма представител от Министерство на финансите поради това, че господин Славков е освободен. Ако господин Славков е освободен, има други представители на Министерството на финансите. Ние обсъждаме един сериозен законопроект.
Най-настоятелно предлагам от името на Парламентарната група на Демократичната левица да се осигури присъствие на представител на Министерство на финансите. Ние често пъти в предишния парламент, ако не министъра, то минимум заместник-министър сме осигурявали в други, даже по-различни от тази ситуации. Така че, моля ви да бъде осигурен представител на Министерство на финансите. Това е процедурното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. Ще съобщим да дойде или министъра или негов представител.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Муравей Радев беше най-активен да ругае, когато няма министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Сендов, не се произнасяйте по такъв начин за Ваш колега. Муравей Радев не зная да е ругал.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще дадем записките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да не се връщаме на записки.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има стенограми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има стенограми и там никъде не е писано, че Муравей Радев е ругал.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Текстът звучи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Текстът, когато го цитирате, тогава ще можем да говорим.
Има ли желаещи да се изказват?
Подлагам на гласуване първо заглавието - "Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход". Моля, гласувайте.
От общо гласували 199 народни представители, за - 199, против и въздържали се - няма.
Заглавието е прието.
Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като ще навлезем в същността на законопроекта и особено касаещи въпроса за минималния доход и за таблиците, аз предлагам от името на Парламентарната група на Демократичната левица до идване на представител от министерството, да ни разрешите полагаемата ни се почивка. Предлагам 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате право на почивка в първия час от заседанието.
РУСИ СТАТКОВ: От името на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, точно от името на групата не можете да го искате. Нека да приемем сега § 1.
РУСИ СТАТКОВ: Явно има корекции по това, което сме обсъждали като вариант на правилника.
Предлагам, когато стигнем до алинеята, свързана с таблиците по чл. 4, да отложим това гласуване до идването на представител на министерството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За какво ти е представител на министерството?
РУСИ СТАТКОВ (от място): За позицията на министерството.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те нямат позиция. (Весело оживление) Защо се смеете, тези хора вчера влязоха в министерството. Това е закон, който е предложен преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложенията по § 1 на Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов:
"§ 1. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В буква "к" думите "чл. 87 от Закона за всеобщата военна служба в Република България" се заменят с думите "чл. 237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България".
Моля да гласувате.
От общо гласували 198 народни представители, за - 198, против и въздържали се - няма.
Точка 1 е приета.
"2. Създава се нова буква "н":
"н. обложените с данък дивиденти и доходи от дялово участие по реда на чл. 30 от Закона за данък върху печалбата".
Моля да гласувате. От общо гласували 198 народни представители, за - 198, против и въздържали се - няма.
Точка 2 е приета.

Предложение на народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов.
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 1 в ал. 1, буква "в" се изменя така:
"пенсиите, стипендиите и месечни добавки, обезщетения и помощи за деца, регламентирани с Кодекса на труда и други нормативни актове".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Трябва да го дебатираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги, в целия чл. 2 се предлагат промени, които на някого изглеждат логични, но те са алогични от гледна точка на това, което правим в момента. В момента поправяме един стар закон. Ако искате да го оправим целия както трябва, да вървим и да го оправяме както трябва. Ако искате само да го кълвете оттук оттам и нещо да слагате, нещо да не слагате само заради това, че се прави предложение, мисля, че това не е целта на днешното занятие.
По това, което се казва тук. Аз не знам някой да облага тези неща. Никой не ги облага, още повече, че те фигурират в част от текстовете.
Господин Статков, Вие предлагате с тази буква "в" да се заменят някакви други текстове, които на практика ги покриват. В буква "в" пише: "пенсии, стипендии и надбавки за деца". Никой не ги облага и сега и фигурират и в закона. Прочетете буква "к": "обезщетенията по трудово правоотношение по чл. 217 и чл. 222 от Кодекса на труда, по чл. 87 от Закона за всеобщата военна служба в Република България, по чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и плащанията при безработица". Ами това го има. За какво го предлагате сега да го прегласуваме наново? И ще сложите един текст, който ще се препокрива с другия! Едни от текстовете се променят, други текстове остават.
Другите Ви предложения - също. Аз се изненадвам, че и комисията е приела това, а не приема другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, комисията не го приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Втора точка приема, господин председател. Една от точките приема. ДСКаса - с Пощенска каса. Аз ви казах и на комисията - няма смисъл да се гласува това нещо. Не пречи и да се гласува, но тогава дайте да оправим и другите неща. ДСКаса като е създадена по закон, тя е приемник на Пощенска спестовна каса. Така че всичко по закон си е нормално и няма какво да го променяме.
Вижте този текст, който се опитвате да променяте, и Вие, господин Статков, сте го сложили. Ами не знам, Вие сте по-млад от мен, аз бях тогава много малък, но имаше едни държавни облигационни заеми, имаше едни облигации, които отвреме навреме се изплащаха, но в годината периодически се теглеше един тираж и там излизаха разни премии. Знам, че имаше една много голяма печалба, мисля че беше 40 хил. лева. Значи лихви не се плащаха. Лихви се плащаха по едни с купоните, там имаше няколко такива заема, но на едни лихвите се изплащаха под формата на най-различни печалби и се въртяха. И Вие сега тези печалби сте ги оставили. Извинете, ама от тези облигации вече никой не изплаща, никой не тегли печалби, а Вие сте оставили премии. Тоест, ако искате да оправите закона, трябва и това да го оставите.
Във Вашия текст фигурира "премиите от такива заеми". Кажете ми по кой държавен заем в момента се плащат премии, за да ги освободим от данък. Или ще си играем тук с безсмислени неща!
Там има и други неща, несъобразности. Вижте например по-нататък ал. 3 - не се облагат с данък и другите възнаграждения... чужда валута. Оставете тези неща. Някак си работим с този закон. Законът осигурява това, което ние искаме. Не предлагайте нови неща само и само, за да изменяте.
Аз съм категорично против тези неща да се приемат, защото те противоречат на логиката на това, което се прави в продължение вече на няколко години. Клъцкаме го по малко този закон с надеждата да направим нов. Сигурно ще направим нов. Хубаво е, че хората от СДС имат намерение да направят нов закон до края на годината. Знам, че такъв закон се прави в Министерството на финансите от 5 години, но за съжаление не можа да се направи. Нека да се направи. Но такива дреболии.. Дайте да се занимаваме с основните работи, но не и с тези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Измененията, които предлагаме, са свързани с първоначалния проект на колегите от СДС и ние се движим по него, съгласно нашия правилник. И тъй като това са фрапиращи неща, ние сме използвали тези предложения на колегите от СДС, за да можем да докоригираме конкретните алинеи.
Така че, господин Димитров, не става дума за някаква друга самоинициатива. Разбира се, ако имахме право, за второ четене ние щяхме сигурно и тези неща да предложим. По принцип Вие знаете какво е второ четене - обсъждат се тези неща от законопроекта, които са приети на първо четене. В този смисъл, разбира се, Вие може да коментирате и други точки и алинеи по-нататък, които не сме предложили, но то няма да има смисъл.
Така че съгласен съм с Вас, не спорим. Още веднъж Вие разберете нашата логика - просто по тези предложения, които са правили колегите от СДС, ние правим своите предложения, защото считаме, че са много фрапиращи. И ако говорим за детските надбавки, просто това е една конкретизация.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те фигурират.
РУСИ СТАТКОВ: Фигурират, но те се променят като материя. И просто сме предложили един по-конкретен текст. Няма нищо лошо в това. Ако Вие не сте съгласен, може да не се приеме. По принцип и ние също не държим толкова на него, така че да го правим въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Нормативни актове - въобще не може да го гласуваме в един закон. Нормативни актове са всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи? - Няма.
Преминаваме към гласуване, щом вносителят не си оттегля предложението.
Чета отново поред трите точки:
"В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 буква "в" се изменя така - би трябвало да бъде: ал. 1 се изменя така:
Ал. 1. Пенсиите, стипендиите и месечни добавки, обезщетения и помощи за деца, регламентирани с Кодекса на труда и други нормативни актове;"
Моля да гласувате.
От общо гласували 201 народни представители, за - 75, против - 124, въздържали се - 2.
Предложението не се приема.

По т. 2.
В ал. 1, буква "е" се изменя така: "Лихвите от влогове в банки, кооперации, Държавна спестовна каса, както и лихвите от държавните и от гарантираните от държавата заеми и премиите от такива заеми".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 188 народни представители, за - 79, против - 91, въздържали се - 18.
Текстът на т. 2 не се приема.
По т. 3.
Ал. 2 и ал. 3 да отпаднат.
Моля да гласувате.
От общо гласували 198 народни представители, за - 73, против - 119, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Има предложение на комисията в чл. 2, ал. 1, буква "е" думите "Пощенската спестовна каса" да се заменят с "Държавната спестовна каса".
Моля да гласувате.
От общо гласували 197 народни представители, за - 197, против и въздържали се - няма.
Предложението на комисията се приема.
По § 2 има думата председателят на комисията Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов: в § 2, чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Думите "ал. 1" от текста се заличават.
2. Таблицата се изменя, както следва: (таблицата е раздадена на всички, няма да я чета)
МЕСЕЧЕН ДОХОД
ДАНЪК
до 50 000 лв.
необлагаеми
от 50 000 лв. до 60 000 лв.
20 % за горницата над 50 000 лв.
от 60 000 лв. до 80 000 лв.
2000 лв.+22% за горницата над 60 000 лв.
от 80 000 лв. до 160 000 лв.
6400 лв.+24% за горницата над 80 000 лв.
от 160 000 лв. до 320 000 лв.
25 600 лв.+28% за горницата над 160 000 лв.
от 320 000 лв. до 640 000 лв.
70 400 лв.+32% за горницата над 320 000 лв.
от 640 000 лв. до 1 280 000 лв.
172 800 лв.+36% за горницата над 640 000 лв.
Над 1 280 000 лв.
403 200 лв.+40% за горницата над 1 280 000 лв.

Комисията подкрепя предложенията, като предлага следната редакция на т. 1:
"Думите "ал. 1" след думите "на чл. 50" се заличават. Става дума за повторение два пъти на ал. 1".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров.
В чл. 4 таблицата по ал. 1 се изменя така: (дадена е таблицата, имате я всички, няма да я чета)
МЕСЕЧЕН ДОХОД
ДАНЪК
до 50 000 лв.
необлагаеми
от 50 000 лв. до 100 000 лв.
20% за горницата над 500000 лв.
от 100 000 лв. до 200 000 лв.
10000 лв.+24% за горницата над 100000 лв.
от 200 000 лв. до 400 000 лв.
34000 лв.+28% за горницата над 200000 лв.
от 400 000 лв. до 800 000 лв.
90000 лв.+32% за горницата над 400000 лв.
Над 800 000 лв.
218000 лв.+36% за горницата над 800000 лв.

Становище на комисията.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов:
Таблицата по ал. 1 се изменя така: (по-долу е самата таблица, имате я, няма да я чета)
МЕСЕЧЕН ДОХОД
ДАНЪК
до 60 000 лв.
необлагаеми
от 60 001 лв. до 70 000 лв.
18% за горницата над 60000 лв.
от 70 001 лв. до 90 000 лв.
1800 лв.+20% за горницата над 70000 лв.
от 90 001 лв. до 120 000 лв.
5800 лв.+22% за горницата над 90000 лв.
от 120 001 лв. до 180 000 лв.
12400 лв.+24% за горницата над 120000 лв.
от 180 001 лв. до 300 000 лв.
26800 лв.+27% за горницата над 180000 лв.
от 300 001 лв. до 600 000 лв.
59200 лв.+31% за горницата над 300000 лв.
от 600 001 лв. до 1 200 000 лв.
152200 лв.+35% за горницата над 600000 лв.
Над 1 200 001 лв.
362200 лв.+40% за горницата над 1200000 лв.

Становище на комисията: не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес се явявам пред вас в едно малко по-смесено качество. Предвид на това, че аз съм един от вносителите на предложения по този закон и същевременно като министър на финансите вече, след като бях внесъл тези предложения, мога да ангажирам с тях и институцията, която представлявам.
В този смисъл, уважаеми колеги, аз ви моля още веднъж да си спомним, че ние не правим днес нов закон. Сега говоря като вносител на тези предложения. Крайно време е и необходимо беше да се промени тази таблица в съответствие с достигнатите реалности и дадености като размер на работни заплати и да бъде синхронизиран процентът за данък върху общия доход към новите реални измерения на заплатите.
Този закон и още няколко трябва коренно да бъдат променени, което ще стане още това лято, като проекти.
Затова може би не е най-доброто днес да се губи време за това тази дума такава да бъде или онакава, ако тя не променя онова, което сме внесли като предложение. Тук всичко се върти около таблицата по чл. 4 и таблицата по чл. 13, която е съответно реципрочна величина.
Имайте предвид, че това, което сме внесли като таблица по чл. 4, е изцедено. Това са изцедените възможности на разчетите на Министерството на финансите тази година за периода до месец септември-октомври да се опита да постигне онзи възможен ресурс, който да не провали бюджета за тази година. Това са разчетите.
И аз искам от тази трибуна да заявя, че не са най-добрите начини спекулациите, които в момента в пресата се разгарят около това каква била средната работна заплата, какво искал Международният валутен фонд, какво било отстъпило Министерството на финансите и как ще стане утре по отношение на заплащането на редица категории трудещите се в страната.
Аз искам да ви заявя най-отговорно, че няма разминаване и не е имало такова разминаване във вижданията и на Министерството на финансите, и на Международния валутен фонд по тези въпроси. Просто не е имало! Когато работим с доларово изражение, никакви разминавания няма. Това е базата, на която са построени възможностите за облагане по чл. 4, който предлагаме като народни представители, трима човека.
Ако трябва още веднъж да заявя: никакви ограничения не се предвиждат по отношение на стопанските предприятия, които работят добре и печелят. Работната заплата там е продукт, част от продукта. Относителното й тегло зависи от това до каква степен този продукт, който произвежда съответното предприятие, се продава и каква рентабилност има на пазара. От това зависи работната заплата там. Тя ще бъде толкова, колкото може да си позволи да плаща този стопански субект, и никой не го ограничава.
За онези предприятия обаче, които не работят на печалба, които работят на загуба, които продължават като тенденция в обозримо бъдеще да работят на загуба - за тях е много естествено да се замразят таваните на сегашните работни заплати. Просто няма друг изход! Ти не може да получаваш ресурс от небето, ако не го създаваш сам.
И една трета група предприятия има, която е междинна - която работи добре, но има задължения, които не е възстановила, или пък намалява загубите, поне последното тримесечие показва един ръст на подобрени финансови резултати, с тенденция в най-скоро време да излезе на нула или на плюс. За тези предприятия се прилага една таблица с коефициенти на нарастване на заплатата до, мисля, 75-80 на сто от прогнозния инфлационен индекс.
Всичко това е взето под внимание, когато тази таблица по чл. 4 е била предлагана. И това е на ръба, казвам, на ръба на възможностите на финансите да успеят да се справят със своите задължителни разходи на държавата тази година. Едно по-голямо завишение днес би поставило в много голяма степен на несигурност по-нататък баланса на страната, финансовия ресурс и необходимостта на държавата да осъществява своите задължителни държавни функции.
В бюджетната сфера. В бюджетната сфера онази прогнозна заплата, която е изчислена в долари още в началото на преговорите по стенд бай споразумението - ами тя не се променя днес и никой не спори по нея! Това са естествените съставки на онези величини, които трябва да бъдат анализирани задълбочено, казвам, повтарям, подчертавам, и държавнически отговорно, преди да започнем да правим предложения за таблицата по чл. 4. Ами то е най-лесно да кажеш да няма данък даже! Дай Боже да доживеем някога той да бъде една величина, с която няма да се занимаваме и да я подминаваме. Но днес съвсем не е така и никак не ми се ще от тази трибуна сега да анализирам причините и начините, по които стигнахме дотук. Но това е една даденост.
Аз ви моля в тази връзка да погледнете по-отговорно на това, което правим, и да изчистим елементите на популизъм точно от този момент, като добре съзнавам, а и вие добре знаете, и ние го обещахме това още на първо четене, че в онзи момент, когато тази таблица стане неактуална, достигне параметрите на днешния ден на неактуалност, нищо не пречи уважаемите господа народни представители да променят тази таблица и да я актуализират към момента, в който намерят за необходимо това. Всяка година последните няколко години това е ставало няколко пъти на годината, ако си спомняте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Радев.
Други желаещи? - Господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги, уважаеми господин министър! Наистина мисля, че хубаво е процедурно да се спрем само на таблицата и после да се занимаваме с другите неща, защото приемем ли таблицата, ние сме приели примерно 70 на сто от промените, които се предлагат, защото другата таблица не е реципрочна, както каза господин министърът, тя е производна. Чисто и просто се умножава по две.
Искам да кажа няколко думи за отделните таблици. Таблиците по чл. 4, чрез тях, ставките, които са заложени вътре, стъпалата - това са едни от най-стабилните източници на приходи в държавния бюджет. Защото който получава работна заплата там, на пръв поглед няма къде да ходи, парите му се удържат, даже още преди да ги е получил, това е така, счетоводно му се удържат и се превеждат в Министерството на финансите. На пръв поглед като че ли се осигуряват стабилни приходи от всички етажи на властта.
Аз винаги съм развивал тезата обаче, че това не е точно така. Позволих си да кажа и някои работи на първо четене на закона, сега ще си позволя да ги повторя. Касае се за високите етажи. За да повишим събираемостта, ако искаме да съберем повече пари от данък общ доход, ние трябва да стимулираме хората, които получават заплати във високите етажи, наистина да получават заплати, а не други доходи.
Винаги съм бил против високите етажи да завършват с 50, една година даже имаше 52 на сто. И съм извънредно доволен най-малкото от това, че нито един народен представител не си е позволил да предложи пределна или маржинална ставка, т. е. ставката на най-високия етаж да е по-висока от 40 на сто. Мисля, че с това тук, така да се каже, образователната атака в предишни парламенти е приключила.
Сега трябва да се занимаваме и с нещо друго - как да накараме тези хора наистина да получават заплати. Това е проблемът. Защото който получава висок доход, независимо че е месечен доход, за съжаление намират няколко начина да не плащат заплати. Работодателят не му плаща заплата. Той му дава една по-ниска заплата, за да плаща по-нисък данък. И данъкът, забележете, това е по-малкото зло, че не го плаща. По-лошо е, че не плаща и социални осигуровки, които са по-големи от данъка.
И така в държавния бюджет и в бюджета на социалното осигуряване не влизат значителни приходи. Как да го накараме? Моята теза е, че ние ще го накараме с по-ниски ставки. Вярно е, че има вече по-ниски ставки. Моето предложение е последната ставка да бъде 36 на сто, с цел и с надежда тези хора, става дума за работодателите, наистина да бъдат стимулирани и да назначават своите най-добре платени служители именно на заплата. С това ще се намали делът на сенчестата икономика, ще се увеличи делът на идентифицираните доходи, ще се увеличат приходите както в държавния бюджет, така и в бюджета за социалното осигуряване. Толкова за високите ставки.
Така че аз бих препоръчал най-напред, естествено, да се гласува таблицата, която аз съм предложил, и след това, ако се отхвърли тази таблица, в следващата таблица - на господин Муравей Радев и на господин Цонев , която предполагам, че ще бъде гласувана - да отпадне последният ред само по мое предложение. Ако реши пленарната зала, ако не реши, разбира се - здраве. Но все пак да дадем още една опция за реализиране на тази идея в техните условия, т. е. в режима на тяхната таблица. Господин Радев е вече министър на финансите, но знам от специалистите в Министерството на финансите, че от високите етажи приходи на практика не се събират.
По отношение на това, което каза господин Радев. Всичките вестници онзи ден гръмнаха, когато аз попитах една служителка в Министерството на финансите, която кой знае как беше решила да посети нашата комисия, какви са й предвижданията за работната заплата. Тя въртя, сука, въртя, сука и най-накрая каза: "Днес дойдоха от фонда и ни казаха да намалим заплатите".
Аз мисля, че фондът трябва да контактува. Има министри, има парламент, министър-председател и т. н. Това са неговите партньори. Не са партньорите чиновници в едно министерство, които виждате какво могат да направят.

За мен тези заплати, които излязоха по вестниците, са нереално ниски. И мисля, че ще бъдат надхвърлени дори и министърът на финансите да е против. Това е един процес, който държавата до известна степен може да контролира, но не съвсем. Тя може да контролира примерно бюджетните заплати. Но аз се надявам, че увеличаването на заплатите ще бъде по-бързо от само себе си в онзи сектор, който тя не контролира, който ще даде възможност при събирането на достатъчно пари да се даде глътка въздух и на бюджетните заплати. На практика това е най-важното. Разликата не е кой знае колко голяма между различните предложения, ако приемем, че сега средната заплата е някъде около 150 000 лева, примерно 14.6, 15.5, 14.5, 1 на сто, 0.8 и т.н.
По отношение на достойнствата на скалата. Моята таблица предвижда равномерно нарастване на ставката при логаритмична скала, тоест винаги имаме двойно: от едната страна увеличаване на дохода, от другата страна равномерно увеличаване на ставката. Горе-долу същата схема е запазена и при колегите от СДС, но след третия етаж. Тоест, след като се понапълни малко бюджетът и тогава има равномерност. Аз държа обаче равномерността да е още от самото начало.
Благодаря ви. Аз апелирам да гласувате за таблицата, която съм предложил на вашето внимание. Ако не, евентуално да отпадне последният етаж на другата таблица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, приемаме поправки в Закона за данъка върху общия доход в обстановка на една голяма финансова доходна неизвестност. Аз съм уверен, че след не по-малко от три месеца ще се наложи да приемаме нови поправки в таблиците - по чл. 4, респективно по чл. 13. Защото, господин министър, никой не отчита очакваното влияние на приетото Постановление N 197 за преизчисляване на активите на предприятията. Обективно за тези четири години, след декември 1992 година, вероятно стойността на активите на много предприятия ще нарасне от порядъка на 50 до 150 пъти, тези, които имат достатъчна амортизационна стойност. И ако средно амортизационните разходи участват с около 5 на сто в разходите за единица дейност, примерно за хранителната промишленост около 2,5 на сто, това означава, че при едно увеличаване стойността на активите 70-80 пъти само цените на хранителните продукти би трябвало да се увеличат около 2 и повече пъти.
Очевидно, че при едно такова логично поскъпване не може да се поддържа равнището на заплащане на труда, особено на гарантираните със законови и подзаконови решения защитени плащания. Аз дори бих се ангажирал с едно професионално твърдение, че 60-те хиляди лева вече са малко число. Не бих пледирал да спрем обсъждането на закона, тъй като ощетяваме преди всичко хората на наемния труд от първите три или четири етажа от таблиците. Трябва да приемем измененията с едно убеждение на законодатели, че след два или три месеца ние отново трябва да се върнем и да бъдем справедливи. Общо взето като че ли има консенсус, че необлагаемият минимум трябва да бъде около минималната работна заплата. И е хубаво да работим с един такъв критерий. Но поскъпването е неизбежно и това трябва да се има предвид от представителите на правителството при разговорите с международните финансови институции. Не може, колкото и авторитетни да са те, с интервю на аерогарата да казват: много е, никакво повишение. Днес средната работна заплата е под екзистенц минимума за работещ гражданин. Все пак сме държава в Европа и трябва да се съобразяваме с финансовите и социални реалности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за реплика има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Сблъскваме се с една много интересна теза, която беше лансирана по вестниците от господин Койчев, че, видите ли, като се направи преоценка на активите цените ще се увеличат, той сега казва 2 - 3 пъти, а там беше казал 3 - 4. Както и да е. А може би е бил грешно интерпретиран. Това между другото е, не, не бих казал блъф, а заблуда на тези хора, които са свикнали да работят със старите икономически категории и които не са свикнали да четат нещо по-различно. Обаче всеки един студент по макро- или микроикономика, всеки един студент по икономика ще ви каже, че това не е така. Защото цената е такава, каквато е на пазара и цената се декомпонира на определени елементи. А той изхожда от факта, че цената се калкулира. Защото чисто и просто човекът е работил в социалистическо министерство, там така са ги учили. (Ръкопляскания от мнозинството) Вижте, това не е смешно. Това е един начин на мислене. Недейте да мислите, че и измежду нас няма хора, които мислят по същия начин. Ние не сме се отърсили от това. Но цената не се калкулира, тя се определя от пазара. Най-малкото след като цените в момента са свързани с международните, а виждам, че са близки до международните, при това положение ние трябва да закрием всичко и само да внасяме. Естествено, че това нещо не може да стане.
Господин Койчев, аз смятам, че не аз, а самият живот ще Ви опровергае. Не казвам че няма да има инфлация. Аз съм против това да има инфлация, но ако има, това няма да е основният фактор. Чисто и просто който има възможност, ще отделя амортизации. Който няма, ще ги отлага за бъдещи времена. Това е толкова просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за дуплика има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин Димитров, и в социалистическо министерство все пак се мислеше повече, отколкото в социалистически икономически институт. Защото Вие говорите за цена на потребител, а аз говоря, че цената на производител неминуемо ще бъде повишена. Слушай и си записвай, моля те, защото догодина пак ще говориш глупости. Защото при цената на производител не може да не влезе този присъщ разход за единица дейност. И аз го работя със скромните цифри от 5 на сто. Вярно, че по-голямата част от оборудването през тези седем години на инвестиционен застой са с изтекъл амортизационен срок. Но ние, ако искаме да имаме икономика, ако искаме да имаме производство, ние трябва да намерим формулата да активизираме инвестиционния интерес в предприятията. И ще бъде груба икономическа грешка, ако методиката, която пусне министерството в следващите дни, даде указания да се занижава стойността на активите не от гледна точка на приватизацията, а от гледна точка на натрупване на средства за инвестиции, за обновление на технологиите и на техните продукти. Няма ли конкурентоспособност, няма икономическо бъдеще за България. И с това трябва да се съобразим. А че ще се отрази на доходите и на цените, ние не трябва да си заравяме главата в пясъка.
И нещо по вашата таблица. Да, във вашата таблица мисля, че максималният доход, който се хваща от 40 на сто, е 16 пъти над необлагаемия минимум. В западноевропейските държави разликата между максимална ставка и минимална ставка е от порядъка на 4, рядко 10 пъти. Така че ако ние искаме и да стимулираме високодоходните слоеве, и да бъдем коректни по тяхното облагане, трябва да свиваме и етажите, и кривата на облагането трябва да бъде прогресивна, а не пропорционална. С увеличаване на доходите изкривяването да бъде по-стръмно. Така е в цивилизованите страни и вероятно и ние трябва да вървим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Господин министърът иска думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, това е един задочен спор с господин Койчев, който водим отпреди две години, още със Закона за цените. Ако той си спомня, още тогава много от тези неща бяха предмет на дискусия, за жалост, решена по един изключително непазарен начин.
Вярно е, че ще настъпят промени в цената на производителя и е крайно време да настъпят такива промени. Миналата година относителният дял на заделените амортизационни средства глобално в цялата страна представлява 3,5 на сто от стойността на брутния вътрешен продукт. Ако тази година не се променят стойностите на дълготрайните материални активи, този относителен дял ще стане под 1 на сто, малко над половин процент, което е абсурдно, разбира се. Не може да има държава и икономика с такъв относителен дял на амортизациите и да говори, че тя щяла да прави нещо ново. Просто е абсурдно!
Но, господин Койчев, вътре в елементите на разходите в каквото и да било предприятие и производство има сложени негативни съотношения. Не можем да говорим ние за конкуренция, както вътрешна и най-вече за външна, ако тези вътрешни пропорции не бъдат променени. И тук е абсолютно прав господин Венцеслав Димитров, абсолютно прав! Има пазар, има пазарно търсене и предлагане, има пазарно определяне на цената на този или онзи продукт. И аз искам да разсея това твърдение, което бе тиражирано масово преди известно време и в пресата, че ни очаква двойно, тройно, даже петорно увеличаване на цените по този повод - увеличаването на относителния дял на амортизациите в, забележете, в разходите на продукцията. В разходите, там му е мястото. Това са елементи на разходите. Това съвсем не е така. Онези предприятия, които наистина работят нерационално, нерентабилно, с лоша организация, за тях наистина няма да е добре. Но онзи, който може добре да прецени тези относителни тегла и да ги съобрази с тази възможност да увеличи капитализацията на дълготрайните си материални активи, той много бързо ще тръгне напред. По отношение на това, че е възможно да бъде намалена част от печалбата, разбира се, че е възможно да бъде намалена в резултат точно на това действие. И ако говорим за някакъв ефект, то негативният ефект най-вече би трябвало да го търсим в приходите, които очакваме да съберем от данък върху печалбата, а не от това механично увеличаване на цените, както беше преди доста години - а, b, c, d, събираме всичко това, слагаме един процент печалба, отиваме там, говорим пет дена с Комитета по цените, пазарлък един, пазарлък втори - ето това ти е цената! Толкоз! Тази работа просто някои хора трябва да я забравят, ако могат, разбира се.
В този смисъл аз твърдя, че има и няколко механизма, които да омекотят действието на увеличените оттук нататък стойности на дълготрайните материални активи и евентуално завишените средства за амортизационни отчисления. Има 3 - 4 такива механизма, в момента те се разработват в Министерството на финансите, в най-скоро време ще бъдат окончателно готови и приети и ние ще ви запознаем с тях. И не само вас като народни представители, но и хората от стопанските предприятия, които боравят с тези стойности, с тези величини.
Искам да успокоя и народните представители, и хората, които се интересуват от това, че нищо потресающо няма да се случи в резултат на това завишение на цените на дълготрайните материални активи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие разполагате с предложената от нас таблица. Мисля, че тук изказалите се преди мен колеги поясниха отделни страни на тяхното разбиране, на техните аргументи. Редно е още веднъж след първото четене да поясня някои от нашите основания за подобно предложение.
На първо място, ние сме в съответствие с духа на реформата, която се извършва в данъчното законодателство. Мисля, че изявленията на господин Радев за много радикални промени в средата на годината и към края едва ли имат още отсега своето основание, тъй като реформата в данъчното законодателство вече седем години се извършва, и тя се извършва, разбира се, в България, в съответствие с българската обстановка.
И още нещо. Реформата в данъчното законодателство на България съответства на това, което става в европейското законодателство, но темпът е различен. Темпът не може да бъде и друг, защото европейското законодателство обслужва конкретни страни в своето развитие, далеч по-напред в пазарната икономика и, разбира се, в конкретните доходи. Така че не можем да говорим за несъответствие на това, което ние предлагаме, със сегашната реформа и с намеренията за бъдеща реформа.
На следващо място, струва ми се, че аргументите на господин Венцеслав Димитров по отношение на най-горните етажи вече имат най-добро място и развитие в досегашния ход на реформата. От 1992 г. насам от 50 на сто най-горен размер на облагане, сега сме на 40 на сто, от миналата година насам има 10 на сто разлика. И това е едно сериозно намаление. Освен това мисля, че има и други преференции, които дават в тази посока достатъчно аргументи да се каже, че наистина що се касае до най-високите доходи има и съответствие с европейското законодателство, тъй като един от елементите на това законодателство, а и на нашето е, че намалява делът на преките данъци, а се увеличава делът на косвените данъци. В този смисъл и общият размер на данък общ доход при нас също така намалява.
На трето място, мисля, че трябва много сериозно да преценим доколко тези намаления в горните етажи и в общия размер отразяват нашите позиции спрямо два основни елемента, а именно необлагаемия минимум и долните етажи на таблицата. И когато говорим за това нещо и поставяме този въпрос, не можем да не отчитаме развитието на обстановката от февруари месец насам в макроикономически план и по-конкретно инфлационния процес, който за съжаление нанесе най-големи поражения именно на тази част от населението, което има доходи, съответстващи на долните етажи на таблицата и на необлагаемия минимум.
По-нататък. Сегашното развитие на тази обстановка не е променено коренно, отново тежестта и до момента, а и това, което предлагат господин Димитров и в частност колегите от СДС, се пренася върху тези етажи. На първо четене, когато обсъждахме идеите по принцип, аз поставих въпроса справедливо ли е след като ние приехме в Декларацията за национално съгласие да има равномерно разпределение на тежестта на реформата, на прехода, въобще можем ли да говорим за справедливост?
Затова още веднъж много ви моля да имате предвид, че развитието на тези негативни процеси, които в момента се мъчим на една или друга основа да спрем, да стабилизираме страната, за съжаление няма да стане изведнъж. Инфлация, казах го и преди, ще има и тази инфлация няма да спре изведнъж в близките месеци.
Независимо от изявленията на господин Радев за диференциацията на политиката на доходите, растеж на доходите ще има.
На следващо място, справедливо е социалните плащания, които се извършват, да не се облагат, но ориентацията за следващия месец показва, че всичките са около сумата 60 хил. - 57 хил. е обезщетението за безработица, максималната пенсия също отива нататък. Това са неща, които сме освободили от облагане. Следователно правилно сме постъпили, но трябва да има една равнопоставеност с останалите доходи, които получават хората, става дума, повтарям, за една сума от 60 хил., която изглежда най-актуална.
И, на следващо място, по облагането в долните етажи на необлагаемия минимум. Ние предлагаме не да започнем от 20 на сто, както е в ставката на колегите от СДС и на господин Димитров, а малко по-надолу, от 18 на сто, защото досега несправедливо в последните два месеца тежестта понесоха хората от тези етажи. В момента те са носещата конструкция на данък общ доход. Смятаме, че това е известна компенсация в конкретния момент и също така предлагаме при доходите до 120 хил. лв. да има нарастване с 2 на сто, което също е справедливо, тъй като това е вече под средната работна заплата за страната.

Уважаеми колеги, мисля, че независимо от изявленията на господин министъра, че ние трябва да мислим за бюджета, струва ми се, че по този начин, мислейки за бюджета, ние ощетяваме мнозинството от хората. Не можеш да ги караш всичките хора, на които взимаш от единия джоб да отидат на опашка за екюта или за други помощи и да ги унижиш по този начин. Няма слисъл да унижаваме хората.
Моля ви, подкрепете нашата таблица с това разбиране, не от позицията на някакво желание за изключителност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да се върнем малко пак към чл. 4 след лиричните отклонения. Имам предвид следното нещо.
Направих си труда да сравня данъчната тежест и се оказва, че въпреки многото приказки данъчната тежест например при 320 000 лв. доход е почти идентична при таблицата на господин Муравей Радев - 21,8 на сто, при тази на Руси Статков - 20,4 на сто и при тази на господин Димитров - 21,25 на сто. Ако отидем на най-високия етаж - 1 280 000 лв., съответно при господин Радев - 31,5 на сто, при господин Статков - 37 на сто, при господин Димитров - 30,5 на сто. Така че фактически ние спорим за число в проценти след десетичната запетая.
Освен това на господин Статков бих казал, че таблицата, която приехте в миналия парламент и я сравните сега с кривата, която се получава на предложението, ще видите, че те са абсолютно сходими като данъчна тежест. Така че, ако говорите за социално натоварване и говорите за ниските етажи, то фактически вашата данъчна тежест, приета от закона, който вие приехте миналата година и сегашната, нямат съществена разлика. Останалите са неща, които могат да се говорят за гол популизъм.
Колеги, аз правя процедурно предложение - да прекратим дебатите по тази точка и да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При второ четене, господин Нихризов, няма прекратяване на дебатите, така че няма да поставя на гласуване Вашето процедурно предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателствуващ, колеги! Не бих спорил с господин Нихризов, нямам такова намерение. Той подчерта нещо, което е много важно - има разлика в предложението, което ние правим в сравнение с това на колегите от СДС и на Венцеслав Димитров за долните етажи. Да, тя не е особено радикална, но е достатъчна, за да може да се спре поне една малка част от този поток пред Социални грижи, който в момента съществува. От тези хора, които с необлагаемия минимум търсят социално подпомагане.
Затова, господин Нихризов, Вие сте социалдемократ, подкрепете една подобна крачка, колкото и да Ви изглежда странна! Миналата година макроикономическата обстановка беше съвсем различна от това, което е днес. Разбира се, и тенденциите са други.
Повтарям, не бих отварял спор с Вас, просто застъпвам на това, което Вие казахте и на Вашите разбирания за развитието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Статков.
Има думата за реплика господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господи Нихризов, моето не е толкова въпрос, колкото едно пояснение.
Тези изменения на Закона за данъка върху общия доход, които се правиха последните 4-5 години, бяха наложени от обстоятелствата и се следваше философията на основния закон. Просто оперативни изменения. Затова се наслагваха деформациите, които са заложени в закона, за да не се нарушават интересите на приходната част на бюджета. Затова е така.
Аз вярвам, че при един нов закон и при една нова данъчна осигурителна политика ще трябва да се направи радикална промяна в избора на математическата формула за определяне на скалата на нарастване на доходите и тогава очевидно те ще имат прогресивен вид.
Трите таблици и сега си приличат, защото те са се съобразявали с планираните приходи в бюджета. Чест прави на колегите, че не са проявили волунтаризъм да подронват интересите на фиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Имате думата за дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Ще започна отзад напред по въпросите.
Да, благодаря на господин Койчев, че той каза, че философията на закона, в който в момента правим промени, е такава и затова не трябва да се играе много с таблиците.
Аз повтарям думите на господин Радев, които са и мнението на парламентарното мнозинство, че фактически е необходима радикална промяна на този закон, която ще бъде направена до края на годината. Мисля, че тук имаме пълно съответствие с начина на мислене.
Що се отнася до господин Статков - да, вярно, господин Статков, аз съм социалдемократ и както Вие казвате, трябва да се мисли за хората с ниски доходи. Но, ако Вие подарявате фактически на хора с много ниски доходи - 2000 лв., то с Вашата таблица Вие подарявате на хора с много високи доходи - 9400 лв. Така че Вашата крива нещо не е наред в този резултат. Ако тя беше действително социална крива, нямаше на по-богатите да подарява повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата народният представител Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз малко се учудвам от дискусиите по таблиците по следната причина. Според мен таблиците в закона за данъците трябва да изчезнат и да се сложи една формула, която е напълно гладка.
Въздържах се, въпреки че имах готова формула и я предложих. Въздържах се, защото сега не правим радикално изменение на закона. При следващото изменение на закона аз смятам, че първо трябва да се каже само сумата, от която започва облагането, каква симптотика ще има при безкрайно големи доходи и каква ще бъде закривеността, какво ще бъде изкривяването в началото.
Смятам, че всички дискусии за качество на таблици ще изчезнат и тези неща ще се смятат само по три параметъра и при изменение ще се гласуват само тези три числа. Но сега да изменяме тези неща, ще бъде много шокиращо, тъй като изменяме само част от един закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Моля, квесторите да поканят народните представители, предстои гласуване. В залата има кворум, но да предотвратим санкции за гласуване с повече от една карта ще изчакам да влязат народните представители.
Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов за таблицата, която те предлагат и която не е намерила подкрепа от комисията.
Моля, режим на гласуване за таблицата, предложена от народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов.
(Председателствуващият се обръща към блока на Демократичната левица)
Моля да не се пресягате към предни редове за гласуване! Виждам! (Неодобрителни реплики от блока на Демократичната левица)
Виждате, че сега не споменавам никакви имена. Следващия път ще бъде с имена, а третия път ще бъде с отстраняване от заседание.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 199 народни представители, за - 56, против - 135, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението, направено от народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моето трябва да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, Вашето предложение и това на господин Цонев са законопроекти и те са внесени и се гласуват по реда на постъпването. На господин Руси Статков законопроектът беше отхвърлен на първо гласуване и вече е като предложение, затова го поставих най-напред на гласуване, а не затова, че е най-отдалечено. Тук вече следваме последователността на постъпване на законопроектите.
Повтарям отново предложението, направено от народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Направих едно предложение в движение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да приключи гласуването.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не, преди гласуването искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, отменете гласуването. Направете си предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю! Аз одеве направих предложение, ако се гласува тази таблица, естествено да се гласува без последния ред, за да я подкрепя. Разбирате ли? Без последния ред с незначителна поправка. Предлагам да отпадне последният ред и ако отпадне, ще я подкрепя, даже ще си оттегля и моето предложение. Ако не, ще си подкрепя моето предложение. Вярно е, че е друго мнозинството, но в края на краищата някой може и да ме подкрепи.
Аз ви предлагам сега да гласуваме за отпадане на последния ред от тяхната таблица с незначителна корекция в предпоследния ред - там, където пише "над", нали, не "от до", а "над еди-колко си - 36 на сто". Тоест максималното да остане 36 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Венцеслав Димитров е отпадане на последния ред от таблицата, предложена от народните представители Цонев, Радев и Спасов.
Моля, гласувайте предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на последния ред.
И надалеч се пресягате през три пулта. Второ последно предупреждение.
Анулирам гласуването и насрочвам отново гласуването, тъй като се гласува с повече от една карта. Моля ви, достатъчно депутати има в залата. Очевидно една карта повече или по-малко няма да промени резултата, но да бъдем честни в гласуването. Анулирам гласуването.
Отново поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на последния ред от таблицата, предложена от господата Цонев, Радев и Спасов. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 188 народни представители, за - 24, против - 141, въздържали се - 23.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване цялостно таблицата, предложена от господата Цонев, Радев и Спасов. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 183 народни представители, за - 130, против - 4, въздържали се - 49.
Параграф 2 е приет, с който се извършват промените в чл. 4, ал. 1 и се приема таблицата, предложена от народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
Моля, господин председател на комисията, да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият текст е по § 3. (Реплики от място от Венцеслав Димитров)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението Ви е за нова редакция на т. 1.
Комисията предлага...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага думите "ал. 1" след думите "на чл. 50" да се заличат, защото се получава повторение на ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще го формулирам така, както е дадено тук.
Комисията предлага нова редакция на т. 1, която да гласи: думите "ал. 1" след думите "на чл. 50" се заличават.
Моля, режим на гласуване!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да ви прочета ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Лицата, които получават доходи по силата на трудови правоотношения - заплати, надници и приравнени към тях възнаграждения и обезщетения, извън посочените в чл. 2, ал. 1, буква "к", без възстановените суми по реда на чл. 50, ал. 1 от Закона за пенсиите, се облагат по следната таблица".
Предлага се след "суми по реда на чл. 50" да отпадне ал. 1 от Закона за пенсиите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли да попитам защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Анулирайте гласуването. Задайте си въпроса, за да бъде изчистено всичко.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Не можах да разбера основанието за отпадане на ал. 1 от чл. 50. Очевидно то не е някакво, което се повтаря в текста. Напротив, текстът е добър. Аз обаче бих желал да видя чл. 50, ал. 1 от Закона за пенсиите. Може би няма други алинеи. Ако смятате, че е това, то е нещо друго. Трябва да видим Закона за пенсиите, ако е така.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така ли е? Имаме ли го в Закона за пенсиите? Защото опираме до Закона за пенсиите.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Щом отпадне само думата "ал. 1", остава да действа целият член.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не знам, но да не сте се заблудили. Трябва да се види в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма никакъв проблем. Остава да си действа целият чл. 50.
Режим на гласуване за отпадане на думите "ал. 1" след думите "чл. 50". Моля, режим на гласуване!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Остава целият член, отменят се само думите "ал. 1". Остава целият член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От общо гласували 167 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - 11.
Предложението на комисията е прието.
Получих една анонимна бележка, защото не знам на кого е подписът, да поглеждам не само към лявата страна, а и към другата страна. Ами това ще го прави акад. Сендов, когато води заседанието, той ще следи кой гласува с повече от една карта там, без да му давам указания. (Оживление в залата) А той ми подсказва кои гласуват с повече от една карта и без да води заседанието, така че контрол има върху цялата зала.
Господин Цонев, моля Ви докладвайте следващия текст.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 3.
Чл. 5 - предложение на народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов.
В чл. 5 буква "д" се изменя така:
"д) 50 на сто от дохода на лицата, които работят със свои коли и добитък."
Комисията подкрепя предложението като § 3 със следната редакция:
"§ 3. В чл. 5, буква "д" думите "40 на сто" се заменят с думите "50 на сто".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване? Господин Венцеслав Димитров иска думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И чл. 6 трябва да прочета и тогава... Той е към § 3. Аз ще прочета двата текста и по двата ще дебатираме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Един параграф се отнася за един член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да обсъдим предложеното, а след това предложението на господин Венцеслав Димитров. Следващото предложение е Ваше, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз не искам по моето предложение, аз искам по току-що направеното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие не искате по него, а искате по предложения § 3? Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Досега прочитахме всички предложения и ги обсъждахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Другото предложение е мое и аз ще се изкажа по него. Ако сега се изказвам и по двете, най-малкото ще ми намалите от времето.
Аз съжалявам, че господин Радев си отиде и аз го призовавам да дойде тук, защото сме на път да извършим една голяма глупост с това предложение, още повече че комисията го е приела и той ще апелира към хората да го подкрепят.
Вижте за какво става дума, когато искаме да поправяме чл. 5. В чл. 5 става дума за месечен доход, т.е. доход на този, който получава заплата. Този, който получава заплата, за него се предполага, че ще трябва да му намалим 50% от облагаемия доход, ако работи със своя кола и добитък. Това е текст още от оригиналния закон от 1950 г. Забележете, кола тогава се е смятало каруца. Днес кола е съвършено различно. Не се смейте, не се смейте. Затова казвам, че сме на път да приемем една голяма глупост. Тоест, всеки човек, който работи със собствена кола, т.е. лек автомобил, значи ще плаща данък общ доход само върху половината от заплатата си. Аз затова искам да дойде господин Радев и да знаем Министерство на финансите знае ли в какъв капан попада. Защо? Защото ако в 1950 г. се е смятало, че каруцата е кола, днес, ако актуализираме този текст, там ще пише вече, че е актуализиран с днешна дата. Днес ще кажат, че кола е лек автомобил. Ами една голяма част от народните представители работят със собствените си коли - идват до Народното събрание, пътуват, това е работа. Не е работа само да натискат бутона, работа е и когато обикалят избирателния си район. И тогава всички тези, които работят със собствените си коли, ще имат право да претендират 50 на сто от дохода им да не се облага. Даже и 40 на сто. Този текст в момента не работи. Пак казвам, защото с каруца аз не знам някой да получава заплата и да си отбива това от възнаграждението.
Нека да го оставим без последствие, да не гласуваме този текст. Защото ако трябва да го гласуваме, трябва внимателно да го обсъдим и да видим какъв ще е ефектът за държавния бюджет. Ако искате, нека да попитаме господин министъра дали е съгласен. И за да няма тълкувание, каквото всеки може да си прави, нека да си пише за лек автомобил или да пише точно "каруца". Ако искате да го гласуваме както е в предложението, господин Статков, аз ще Ви предложа, още повече че комисията го е подкрепила - не знам защо, вместо "кола" да се сложи думата "каруца". Това е. Трябва да се мисли, когато се правят такива предложения и поправки. Аз съм категорично против въобще да се гласува такъв текст. Дори да се повтори старият текст, "40 на сто" да останат, това ще има характер на актуализиран от 1950 на 1997 г., при което значението на думата "кола" междувременно за 47 години се е променило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е, господин Цонев. Точно така е. Текстът в момента не работи. Обаче ако актуализираме, откъде знаете, че утре някой няма да каже: аз няма да плащам данък общ доход върху 40 на сто от заплатата си. Става въпрос точно за такива хора, които работят със собствени коли. Много такива има, но на никого не му е дошло наум да иска такова намаление на облагаемия си доход. Защото като отидете при счетоводителя или който тълкува, дори в данъчното като отиде човек, казват: законът е от 6 юни 1950 г. Тогава под "кола" се е разбирало "каруца". Ти с каруца ли, бако, ходиш на работа и обикаляш избирателния си район?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Господин Цонев искаше думата или се отказа? Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Исках да попитам следното. След като досега е било "40 на сто" и не се е считало, че "кола" е лек автомобил, защо сега, като стане "50 на сто" да се счита, че изведнъж каруцата става лек автомобил? Къде е логиката? Само затова, защото ние точно сега решаваме да го актуализираме. Но ние актуализираме процента, а не текста. Не мога да разбера логиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Има ли други, които желаят да вземат думата?
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Димитров, мисля че отваряме дискусия върху текст, който според мен не изисква такава дискусия. Ние самия текст не променяме, променяме малко размера на онова, което не се облага - от 40 на 50 на сто, и досега двусмислие не е имало в прилагането от данъчните власти. Ако трябва да правим специална разпоредба..., защото ясно се разбира за какво става дума от текста, който и досега е съществувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Има ли друг, който иска думата?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Предлагам ви тогава следния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, но, господин Димитров, Вие сега тук 4 минути и половина говорихте и не предложихте конкретен текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз предложих, но явно, че не се възприема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Народният представител Петър Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз си позволявам да подкрепя предложението на господин Венци Димитров със следния аргумент. (Шум и смях в залата, на електронното табло се изписва друго име)
Господа, реакцията ви издава, че все още не осъзнавате, че работим в Тридесет и осмото Народно събрание. Ако намекът е, че съм гласувал с друга карта, не. Просто по погрешка съм взел задната карта. Какъв е проблемът?
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (от място): Вие дойдохте от първия ред.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Защо аз считам, че предложението на народния представител Венцеслав Димитров е разумно? Това е така, защото според мен ние като законодателен орган трябва да даваме най-малка възможност за двустранно или някакво тълкуване на разпоредбите, били те приложими в практиката или не.
В този смисъл мисля, че предложението е разумно, защото когато заменим думата "кола" с "каруца", ние ще изчистим и последната възможност да има някакво двояко тълкуване. Просто това е един технически проблем. Дори и текстът да не работи, ние като законодатели просто сме длъжни да го предвидим това.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря. И ще ви предложа малко да съкратим този дебат, защото 15 минути да спорим за "каруца" и "кола" е смешно.
Има думата Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не става дума за моторно превозно средство, става дума за кола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (СДС): Уважаеми господин председател! Наистина не става въпрос за кола и каруца. Това, че в практиката от 1950 г. насам досега текстът не е създавал пречки, не значи, че в този си вид не се залагат теоретически възможности отсега нататък да създава пречки. Аз не съм финансист, аз съм филолог, но от чисто филологическа гледна точка този текст е неиздържан. Моля ви да подкрепите предложението на господин Венцеслав Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за предложение господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, предлагам Ви компромисно предложение. Думата "кола" остава, обаче добавяме и следните думи: "които работят със свои коли с животинска тяга". И тогава вече слагайте 50 на сто, ако щете, слагайте 100 на сто. Аз съм сигурен, че в България няма човек, който получава заплата с помощта на такава кола. Но както и да е, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От комисията има ли нещо да се допълни или да пристъпим към гласуване?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (извън микрофоните): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате нищо от комисията.
Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров текстът да придобие редакцията: "... 50 на сто от дохода на лицата, които работят със свои коли с животинска тяга и добитък".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 179 народни представители, за - 175, против - 2, въздържали се - 2.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров по чл. 6: създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. От месечния доход се приспадат разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно по фактически направените разходи (карти и билети) с обществения и частния масов транспорт (без таксита).
Ако предвижването се извършва със собствен транспорт и разстоянието е по-голямо от два километра, се признават разходи в размер равен на една десета от цената на безоловен бензин Н-95 за всеки пропътуван километър".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Господин Венцеслав Димитров има право като вносител на предложението да го обоснове.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги, не е първият случай, когато внасям подобно предложение за поправка в този закон. Мисля, че крайно време е да започнем лека-полека да се придвижваме към европейската практика в облагането на физическите лица.
За какво става дума? От месечния доход, и точно в чл. 6 му е мястото, а не е в чл. 5, за необлагаеми трябва да се признаят или да се признаят от облагаемия доход разходите, които този, който е назначен на трудово правоотношение, прави за транспорт до придвижване до работното си място и обратно. Защото това са разходи за него, не са приходи. Това не са такива разходи, без които той може да мине. Това не е разполагаем доход. Това е задължителен разход, който в момента той поема, за да отиде да работи.
Така че, вярно, че дълги години при нас поддържахме под една или друга форма евтин обществен транспорт, който да кажем беше пренебрежим от гледна точка на това каква част от дохода се дава за него. Сега обаче работата не е такава. Едно е 4 или 6 стотинки да струва билетът, друго е 150 или повече лева.
От друга страна пък, доста от хората вече пътуват със собствен превоз до работата и обратно. Сега тук естествено можете да дебатирате, ако искате, разбира се, дали толкова трябва да бъде - дали да бъде 2 километра, дали да бъде 1, дали да бъде 4, дали да бъде 1 десета, дали да бъде 1 дванадесета или 1 шеста.
Но тази практика я има не чак толкова далече. Утре ще гласувате да се обвържете с марката във валутния борд. Идете да видите как е в Германия. В Германия съществува точно такава провизия в данъка за дохода, която се признава на всеки човек, независимо от това дали работи като собствен бизнес или работи като нает. Признават му ги тези разходи. Това наистина са разходи. Това не са доходи, за да се облагат. Той не може да избира. Затова предлагам, поне като първа крачка, в един подобен закон да бъде включена подобна провизия. А оттук нататък да видим какво още може да се включи и това предполагам, както ви каза господин Радев, хайде, да не е лятото, но есента да се занимаем с него.
Но ако отиваме към Европа, да отиваме както трябва. А не да запазим нашите ориенталски маниери в дефинирането на дохода, а с другия крак да искаме да стъпим в Европа.
Моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Уважаеми дами и господа народни представители, в нашия парламент се намира парламентарна делегация на Групата за приятелство с България на парламента на Република Корея, водена от господин Кюнг Дае Хюн. Моля ви да ги поздравим. (Всички в залата стават прави и ръкопляскат.)
Обещах им, че много скоро ние, в Тридесет и осмото Народно събрание, ще съставим също Група за приятелство на България с Република Корея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, заповядайте, имате думата, господин Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям мотивите на господин Венцеслав Димитров, но в същото време мисля, че не е удачно в един архаичен закон, в който спорим дали е кола или е каруца, да се опитваме да залагаме една единствена норма от европейското законодателство.
В случая става дума за следното: да, действително в Германия е точно така, но ако забележите, в Германия цената на придвижване с градския транспорт е по-висока, отколкото придвижването със собствен превоз. Точно така е. Докато при нас, за съжаление, цената за придвижване със собствен превоз е десеторно по-висока от цената за придвижване с градския транспорт. Или тук, в този текст, така както е предложен, ще възникнат някои противоречия. Ще се окаже, че всички ходят на работа със собствените си автомобили, за да им се приспада този разход.
И затова аз ви предлагам, тъй като в момента правим само належащи изменения на действащия законопроект, и тъй като ни предстои цялостна данъчна реформа, всичките тези мотиви да ги огледаме по-внимателно и да ги заложим в новия закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Манов. Реплика на господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Извинявайте, че оставих картата си, но ще се постарая да бъда съвсем кратък.   Господин Манов, аз не бих казал, че не можем да слагаме такива работи, още повече че, обърнете внимание на закона, миналата година, когато сложихме индивидуални вноски в държавното обществено осигуряване, ние включихме и аз настоявах да се включи точка именно в този член. Примерно вижте ал. 2 на чл. 6:
"Ал. 2. От месечния доход се приспадат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, внесени за сметка на осигурените лица".
Така че в тази посока ние сме направили една стъпка. Може спокойно да направим още една.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Реплика ли? Има думата господин Руси Статков за реплика на господин Манов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Мисля, че предложението на господин Димитров е основателно и не смятам, че ние трябва да чакаме следващите радикални промени, защото тук става дума за една промяна от началото на годината, особено в транспортните разходи, за много хора - и учители, и лекари, които пътуват и до села, до малки населени места, където има изключителна нужда от тях и са затруднени да го правят.
В предизборната борба много от вас са се сблъсквали сигурно с това, че вече не пътуват лекари и фелдшери, защото разходите са много големи и няма кой да ги поеме.
Така че моля ви да подкрепим предложението на господин Венцеслав Димитров, защото то има своето основание сега, а не да се отлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Искате ли дуплика, господин Манов, защото това бяха реплики към Вас?
ГЕОРГИ МАНОВ (НС): Благодаря.
Бих могъл да мина и без дупликата, но вижте, ако текстът беше предложен с някакво уеднаквяващо положение, тоест определена сума да се сваля от облагаемия доход, която да се признава за транспортни разходи, - да. Но представете си какъв ужас ще настъпи. Всеки ще представя било карти, било трамвайни билети, било бележки от бензиностанцията за бензин. Изобщо отчитането на така направените действителни разходи практически ще бъде невъзможно.
Затова ви казвам - по принцип подкрепям мотивите, с които се внася едно такова предложение, но смятам, че трябва много по-внимателно да бъде огледано и по-сериозно да бъде заложено като текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Има думата за изказване господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще подкрепя внесеното от господин Венцеслав Димитров предложение, първо, защото то не се внася за първи път и за първи път не се обсъжда в българското Народно събрание. Второ, защото този въпрос вече е изключително актуален в социален план.
Всички сигурно сме съгласни с това, че тази зима за първи път българинът видя кризата очи в очи - срина се здравеопазването, сринаха се комуникациите, срина се транспортът. За много хора разходите, които те харчат ежедневно за транспорт, стават съизмерими с техните дневни доходи. Следователно, една такава актуализация, една такава намеса е абсолютно наложителна. Друг е въпросът, че може да се помисли за това какъв процент от тези транспортни разходи, тоест какъв процент представляват тези транспортни разходи от общите доходи на едно лице. Сигурно има какво да се помисли и по прецизиране на текста, но аз смятам, че той не само по принцип, като мотиви, трябва да бъде подкрепен, а трябва да бъде подкрепен и като конкретно внесена провизия в поправките, които ние днес правим в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други, които желаят да се изкажат? - Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като доста хора наистина ползват масовия транспорт и особено тези хора, които са в долната социална сфера, аз предлагам нова корекция - от месечния доход да се приспадат разходите за транспорт, но не повече от два автобусни билета дневно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вашето предложение не мога да го поставя на гласуване, защото то е предложение към предложение, не е в писмен вид.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Нова корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Корекция, но това не е редакционна поправка, а по същество. Така че не мога да го поставя на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Предложете да отпадне второто изречение.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Значи, би могло да се коригира така - да отпадне второто изречение - "Ако придвижването, не се извършва със собствен транспорт...". Второто изречение да отпадне.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Той прави предложение второто изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде, нека той да не прави предложение по Ваше предложение. Заяви, че оттегляш второто изречение, за да облекчиш работата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чудесно, господин Венцеслав Димитров оттегля второто изречение от своето предложение.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров в чл. 6 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. От месечния доход се приспадат разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно по фактически направените разходи (карти, билети) с обществения и частния масов транспорт (без таксита)."
Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля да гласувате.
От общо гласували 191 народни представители, за - 86, против - 79, въздържали се - 26.
Предложението не се приема.
Господин Цонев, моля да докладвате следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е параграф 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, извинявайте, преди да започнете да докладвате, имам един въпрос. Тъй като вече сме приели таблицата, предложена от Вас, тук автоматически остава да гласуваме пак само Вашата таблица, защото другите е невъзможно да бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е по отношение на таблицата, но има и още значителни предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Най-напред таблицата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, тогава да гласуваме само таблицата по чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете таблицата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. В чл. 13 таблицата по ал. 1 се изменя, както следва:

ГОДИШЕН ДОХОД
Д А Н Ъ К
до 600 000 лева

Необлагаеми


от 600 001 лв. до
720 000 лв

20 % за горницата над
600 000 лв.
от 720 001 лв . до
960 000 лв.
24 000 лв.
+ 22% за горницата над
720 000 .лв.
от 960 001 лв. до
1 920 000 лв.
76 800 лв.
+ 24 % за горницата над
960 000 лв.
от 1 920 001 лв. до
3 840 000 лв.
307 200 лв.
+ 28 % за горницата над
1 920 000 лв.
от 3 840 001 лв. до
7 680 000 лв.
844 800 лв.
+ 32 % за горницата над
3 840 000 лв.
от 7 680 001 лв. до
15 360 000 лв.
2 073 600 лв.
+ 36 % за горницата над
7 680 000 лв.
над 15 360 001 лв. до

4 838 400 лв.
+ 40 % за горницата над
15 360 000 лв.

Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате таблицата, предложена от господата Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
От общо гласували 195 народни представители, за - 148, против - 2, въздържали се - 45.
Таблицата, предложена от господата Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов, е приета.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Продължаваме с предложението на народния представител Венцеслав Димитров в точка 2 на чл. 13.
"2. В ал. 5 се правят следните изменения:
а) Точка 5 се замества със следния текст:
"дневни, пътни и квартирни при пътувания в страната и чужбина на данъчно задълженото лице или командировани от него лица, но до размер не по-голям от двукратния размер на сумите, определени с нормативни актове за държавни служители".
б) Точка 6 се замества със следния текст:
"представителни цели - 80 на сто от направените разходи по документи, ако са свързани с извършваната дейност".
3. В ал. 6 се създава нова точка 2 със следното съдържание:
"изплатените суми от собствени средства и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни материални активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината; сгради с производствено или търговски предназначения и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства, предназначени за превоз на товари и за извършване на услуги и репортерска дейност, както и за превоз на пътници срещу заплащане; продуктивни и работни животни".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, аз смятам, че трябва да дебатираме предложенията отделно, защото това са три различни предложения. Макар че са свързани с общата материя, е хубаво да се дебатират поотделно и да се гласуват поотделно.
Бих желал да защитя най-напред първото си предложение.
Първото предложение е бил действащ текст в този закон до отмяната му в - отворете закона и ще видите - "Държавен вестник" бр. 33 от 1996 г. Тоест, предишното парламентарно мнозинство отмени тази точка в тази алинея, в този член. Новото, което е, защото аз бях вносител и на предишното предложение, преди не знам колко време, преди 4-5 години може би се възприе, новото е поради лошо тълкуване от страна на Министерство на финансите, ограничително дадоха възможност това да се прилага само за едноличните търговци, а не и за командированите от тях лица. Аз смятам, че това трябва да се разшири и за командированите от тях лица, защото еднолична фирма може и да е голяма, може и да е малка. Отделен е въпросът, че преобладаващата част от случаите се касае само за тях.

Въпросът е следният - защо двукратния размер. На първо четене казах защо. Но освен че беше действащ текст в този закон, мисля, че добре работеше, това е бил действащ текст и в законите на Царство България преди така наречения Девети септември. Действащ текст, защото се предполага, че частникът трябва да има по-голямо право да подписва по време на командировка, защото той не е прост служител, държавен служител, както е държавен служител командирован, а той рискува със себе си на практика имуществото си. Още повече, че тук се касае за едноличен търговец, който е неограничено отговорен за това, което върши. Така че, аз моля да подкрепите този текст, даже преди имах друга идея - квартирните да се признават по фактически направените разходи, тоест по фактура, както се признават между другото на един широк кръг, бих казал, от висшите държавни служители, които не се съобразяват с тези нормативи, които са за тях. Но засега предложението ми е такова, пък в новия закон ще го гледаме.
Аз призовавам колегите от СДС, тези от тях, които знаят, че ние се противопоставихме на отмяната на този текст, в момента да ме подкрепят. Другото означава, че те на практика са съгласни да работят с всички финансови недомислия на бившия финансов министър Димитър Костов и неговото клакьорско комунистическо мнозинство.
Моля ви да проявим отговорност и последователност в нашите идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров. Още на първото четене дадох един пример, за съжаление тогава Вие не присъствахте, във връзка с чл. 5 и предлаганите изменения, тоест всичко да се умножава по 2. Тогава ви казах, че що се отнася особено до командировките в чужбина вие влизате в системата на големите числа, тъй като вие трябва да умножавате евентуално една икономия по 1500 - тогавашния курс, не знам колко е днешният. Тогава се получава и една малка безсмислица - да се обезсмисли цялата таблица по чл. 13 примерно само с една 30-дневна командировка.
Искам да добавя само едно нещо - просто таблицата е била заменена, тъй като има актуализация в таблицата за държавните служители от 1996 г. И затова е направена тази актуализация.
Второто нещо, лично аз бих подкрепил всяко действие, което води до подпомагане на средния и дребния бизнес. Ако се произвежда една карфица, да може човекът да произведе две. Но не бих подкрепил всяко действие, което спомага за заобикалянето на законовите разпоредби и най-вече за данъчното облагане. Това, че ще се подкрепи това предложение, може да се подкрепи андрешковщината в нашата страна, да се разхожда с едно тесте командировъчни, което господин Димитров много добре знае, и да се окаже, че през 366 дни в България от 365 възможни, вие сте били в командировка. Да не даде Господ и на вашите служители.
Освен това, пак повтарям, ако е нещо, което е реална преференция за производството - да. Но когато един човек отиде на почивка в Гърция, примерно, с жена си, и това нещо да му бъде допълнителна данъчна преференция, господин Димитров, аз не съм съгласен. По този начин ние удряме много голям брой от хора, а най-вече това залагат - казвам го, колеги - една бомба в бъдещия бюджет. Нека да спомагаме действително за подпомагане на средния и дребния бизнес, а не опитите да се заобикалят законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз просто се изненадвам, че такива тезиси се защитават от политическата сила, която обеща подкрепа за бизнеса. Вярно е, че там има различен спектър. Но, господин Нихризов, тук не става дума за почивка в Гърция, тук става дума за разходи, които са свързани с извършваната дейност, разходи, които трябва да се докажат пред данъчните, разходи, които по принцип са разходи, но ние ги признаваме до определен размер. Значи те седят по Закона за счетоводството в разходната част, но ние ги признаваме до определен размер. Аз искам да се признаят до двойния размер.
По тази ваша логика ние не трябва да признаваме никакви разходи, освен за производство на карфици. След малко ще стигнем и до производството, и тогава ще видя, господин Нихризов, какво ще подкрепите Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Господин Димитров, напълно съм съгласен с Вас, че трябва да се подкрепя производството, дори и на карфици. Защото навремето някой искаше да произвеждаме само компютри. Какво ще правят останалите, на които са необходими карфици? Но не това е въпросът за спора. Спорът е за логиката - защо примерно, когато в момента се полага едно нещо на държавните служители, да делим фактически субектите, а не да ги равнопоставяме.
Освен това вие много добре чухте и това, което казаха господата, когато ни съветваха за нашето строителство в икономиката. Нека да свършим с андрешковщината в нашата икономика и финанси, за да не достигаме пак до нивото да ни поставят синдик, демек валутен борд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз и на първо четене се изказах и сега съм малко учуден защо Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не приема предложението на господин Димитров в ал. 6 да се създаде нова т. 2. Искам при гласуването да се ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тя е след това. Сега дебатираме командировките.
СТЕФАН НЕШЕВ: Моля за извинение. Аз мислех, че ще се гласуват тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! По това, което каза господин Венцеслав Димитров. Аз считам, че Съюзът на демократичните сили е сериозна и последователна политическа сила. Именно в този смисъл неколкократно беше изразена позицията, че Съюзът на демократичните сили подкрепя и е записал в програмата си определени мерки, свързани със съживяване на икономиката. Едни от тях са постепенно и разумно намаляване на данъчните ставки за сметка на повишаване на събираемостта. Сам Вие в пледоарията си при предлагане на Вашите предложения заявихте, че ние тук трябва да решим дали в този законопроект ще направим изменения, свързани само с най-необходими корекции, свързани с правни недомислия, или необходимости, продиктувани от икономическата обстановка в България, или ще правим цялостни промени. И си позволявам да цитирам Вашите думи, че не трябва на парче да решаваме нещата.
Именно в този смисъл нашето предложение не е за отказ от тези неща, които предлагате, а просто да го поставим за решаване, когато разглеждаме общата нормативна база за промяна на данъчното законодателство. В този смисъл моля да не считате нито вие, нито колегите от Демократичната левица, нито от Евролевицата, че Съюзът на демократичните сили е против даване на съответни преференции. Но считаме, че това трябва да стане след приемане на бюджета за 1997 г. и когато разглеждаме макрорамката, а именно бюджета за 1998 г. Това е и смисълът - данъчното законодателство да не влиза пост фактум или да не влиза в средата на годината, а за съответните данъчни лица да има възможност да се запознаят със законопроектите, които да влязат в сила от началото на финансовата година. В този смисъл моля ви, не считайте, че сме против това, което вие предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Напълно съм съгласен с това, което Вие казахте и затова не предлагам решителни промени в този закон. Предлагам само такива промени, забележете, каквито са били дебатирани, а и каквито са действували.
Между другото, дължа да припомня на колегите от Съюза на демократичните сили, че тази постановка в закона влезе в сила именно по времето, когато Съюзът на демократичните сили имаше мнозинство в този парламент и аз я предложих от името на Съюза на демократичните сили. И ако е последователна политическа сила, мисля, че той би трябвало без промяна да я подкрепи. Не е нищо ново. Дебатирано е. Един път е било вкарано тук от името на СДС, действувало е и после БСП са го отменили.
Предлагам чисто и просто това нещо да възстанови действието си. А не да чакаме за неопределено време пак да се възстановява. Няма какво да го дебатираме, това сме го дебатирали веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Захари Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Мисля, че става въпрос за нещо, което не е достатъчно ясно на всички народни представители, които нямат пред себе си текста на действуващия закон. Такива разходи и в момента се признават. Това е т. 5 на действуващата ал. 5 на чл. 13.
Господин Венцеслав Димитров предлага тези разходи да се признават в двоен размер от този, който е признат по нормативни актове за държавните служители. Затова става въпрос.
И аз смятам, че на този етап ние нямаме достатъчно основание, за да създаваме такава неравнопоставеност между едноличните търговци и други лица - данъчни задължения по чл. 13 с държавните служители. Просто нямаме готовност за една такава дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров текстът на т. 5 да се замести със следния текст: "Дневни, пътни и квартирни при пътувания в страната и чужбина на данъчно задълженото лице или командировани от него лица, но до размер не по-голям от двукратния размер на сумите, определени с нормативни актове за държавни служители".
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 184 народни представители, за - 30, против - 101, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Венцеслав Димитров е по т. 6.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): По второто предложение ще бъда по-кратък.
Предлагам за представителни разходи да се признаят 80 на сто от направените по документи, ако са свързани с извършваната дейност. Значи текстът след запетаята дава възможност на данъчния специалист, който ще проверява книжата, наистина да прецени доколко те са свързани с дейността и доколко не са. Откъде идва логиката за 80-те процента? Идва оттам, че, примерно, в Германия се признават точно толкова - 80 на сто. Тоест, винаги да има лично участие, но 80 на сто от данъчна гледна точка да се признаят за разходи. От счетоводна гледна точка те са 100 на сто разходи. Който не знае.
Не искам отново да казвам, че вървим към Европа и че трябва да приемаме техните норми и че приемаме марката. Това са неща, които казах преди малко. Но основанието е това. Сега действуващият текст е един процент от внесения доход, който е много малко.
Някой ще каже, че 80 на сто са много, ще избягват да плащат данъци. Напротив, аз ви казвам другото, че когато ги вкарате тези в разходите, там ще има фактура. А това е извънредно важно. Щом има фактура, върху тях ще бъдат начислени ДДС. Щом има ДДС, целият този оборот е вкаран в икономиката на светло, излиза от сенчестата икономика. Иначе всичко това остава там - неидентифицирани доходи, неплатено ДДС и т.н.
Аз смятам, че ще се увеличат приходите в бюджета, ако бъде направено такова нещо. Защото тези, които правят разходи, ще бъдат заинтересовани всичко това нещо да излезе на бял свят и да бъде оформено с фактури.
Между другото, има държави, например, в които се разрешава, и тук имаше някакъв проект, на държавните служители, когато взимат фактури от магазините, една част от ДДС, който те са платили, им го признават, като представят в касата направените фактури. Горе-долу това предложение ще работи в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други желаещи да се изкажат? - Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитров. Текстът на т. 6 да се замести със следния текст: "Представителни цели - 80 на сто от направените разходи по документи, ако са свързани с извършваната дейност".
Комисията не е подкрепила предложението.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 171 народни представители, за - 30, против - 94, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение от господин Венцеслав Димитров.
Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги!
Стигаме до най-важното предложение, което заедно с таблиците мисля, е такова, че би трябвало всички да се замислим преди да вземем отношение, преди да натиснем копчето, преди да го отхвърлим, с други думи. Защото виждам, че засега се отхвърля.
Между другото дължа да отбележа, че моят закон също беше приет на първо четене. За съжаление нищо досега от това, което съм предложил по този закон, не е станало факт. Така че... Така.
Най-важното нещо - преференциите за инвестиции, колеги. Господин Божинов, Вие ги отменихте. За съжаление точно с тази поправка в закона преди година и нещо Вие отменихте преференциите за инвестициите както в данъка върху общия доход, така и в данъка върху печалбата. Въпреки че ние всички, които бяхме в опозиция, се изказахме против отмяната.
Най-простото нещо, искаме да ги върнем. Искаме да върнем един текст, който е работил до миналата година, докато по предложение на министъра на финансите и на парламентарното мнозинство той не беше отменен. Защото казаха, "в България инвестиции не трябват, в България частният сектор трябва да се затрие и т.н.". И вижте докъде стигнахме.
За мен една от основните причини за икономическата криза, за което между другото ние настояваме да се търсят виновниците, както бяхме обещали на студентите, е именно премахването и на преференциите, и затягане на данъчната примка, данъчните недомислия.
Колеги, този текст представлява еволюцията на преференциите в течение на последните 7 години. Не мога да отрека, че най-напред те бяха най-големи. След това постепенно лека-полека бяха стеснявани. Но все пак останаха преференции - преференции за машини, за оборудване, преференции за този, който рискува собствените си пари, да ги инвестира в икономиката.
Моята теза е, че когато икономиката е в най-тежко състояние, тогава трябва да й се дадат преференции да може да дръпне напред.
Частният бизнес. Обещахме свобода за стопанската инициатива за частния бизнес. Това с комунистическите закони не би следвало да стане.
Затова, колеги, аз не ви предлагам нов текст, не ви предлагам нов принцип, предлагам ви текст, който работеше до пролетта на миналата година, да го възстановим. И оттук нататък заедно да мислим как да оформяме тези преференции.
Но недейте да развивате тезата, обръщам се към мнозинството, че видите ли, сега не е времето, нека да изчакаме. Това значи да продължим да работим с комунистическите закони.
Никой не иска това. Особено бизнесът. Бизнесът, който подкрепи новото парламентарно мнозинство, който сигурно ще подкрепи и новото правителство. Но това, което той иска в замяна, е свобода за развитие.
Иначе какво ще остане? След като лишим от възможността частният бизнес да се развива благодарение на собствените си ресурси, ще оставим възможността бизнесът, който е впит в държавната собственост, или този, който е около властта, той да се развива. Това ли искаме ние? Това не го искаме! Дайте да дадем възможност на хората, които искат да рискуват собствените си пари в инвестиции, това нещо да го направят.
Между другото точно тази стъпка е била направена от Германия в периода след войната, когато са били в най-голяма разруха и когато не са мислели как да събират пари в държавния бюджет, а как да дръпне икономиката напред и хората да получат някаква перспектива. Мисля, че поради сходността на ситуацията бихме могли да приемем такъв текст и аз апелирам колегите от мнозинството най-вече да го подкрепят. Нека да го подкрепят и от страна на левицата. Нека да им дадем възможност да разберат, че са сбъркали преди една година. (Ръкопляскания от ДЛ) Въпреки това аз ще си мисля, че имат някаква друга мисъл. Но както и да е. Всички сме задължени на частния бизнес. Моля ви се, колеги, подкрепете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам само да ви подсетя за едно сравнение със Закона за данък върху печалбата, свързано с облекченията за инвестиции на приватизиращите се предприятия, когато те правят инвестиции. Сега ние говорим, че ще има бърза приватизация. Чужденците, които приватизират там, техните инвестиции ще бъдат признати и печалбата ще им бъде преотстъпена. А тези, които със собствени средства, както каза господин Димитров, ние ще ги оставим в едно непривилегировано положение пред едрия бизнес, пред големите предприятия, които са бивши държавни предприятия, които ще репродуцират в известна степен старите структури. А този малък бизнес, който сега тръгва, ако ние не приемем отношението към него, което той ни предлага, ще го поставим в едно недобро положение, неконкурентоспособно по отношение на големия бизнес, който тръгва в приватизацията.
Затова аз ви апелирам, колеги, аз апелирам и отляво, и отдясно всички да подкрепим това предложение, защото то е разумно и касае тези хора, които със собствени средства тръгват да правят бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз също искам да декларирам от името на Парламентарната група на Евролевицата и от мое име, че ние ще подкрепим този текст. Позволете ми с няколко думи да формулирам защо ще го подкрепим.
Започва структурна реформа. Започват съкращения в държавния сектор. Започва съкращаване на губещи предприятия. Ако се явят инициативни мениджъри, ако се явят инициативни частни предприемачи и те трябва да разкриват работни места и трябва да дадат шанс на тия, които ще съкратим, да не чакат на социални помощи, а да изработват сами с труда си и да влязат в международното разпределение на търговските и пазарни отношения и България да има своя дял, как ще им помогнем?
Аз се чудя, че Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не е предвидила, че данък общ доход се формира от приходите, които формират юридическите лица, занимаващи се с промишленост, и от работещите в предприятията, които формират работна заплата, а не от социални помощи. Аз апелирам тоя път да се подчиним на рационалното, а не на емоцията. Тук не става дума за политически пристрастия. Ние трябва да дадем шанс на България да стане една страна, която да се впише с производството си, с активността си, с предприемчивостта си в международния пазар. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин Димитров, моите почитания, Вие сте наистина един добър икономист. Почти нямам право като лекар да приказвам на тази тема, но пък имам правото с шестгодишен стаж като кмет и то на една много добре управлявана община.
Всичко това обаче, господин Димитров, аз не споделям. И не защото не желая да помагам на частния бизнес, а защото прозирам в тоя начин да се стимулира частния бизнес в момента по-скоро популизъм и малко ефективност. Не е начинът чрез данъчните облекчения в момента да стимулираме по един неконтролируем, много лош, много лош начин частния бизнес.
Аз бих казал: ако тук има загрижени хора за частния бизнес, нека да интервенират в общините своите кметове да правят приватизация, господин Димитров. Общинската собственост продължава да е почти сто на сто обществена, публична собственост. Ако в тази зала има загрижени за частния бизнес хора, те би трябвало да обърнат внимание върху онези потоци бюрокрация и лошо чиновничество, които спъват частния бизнес, за жалост, в практиката.
И на края, господин Димитров, нещо много по-рационално от данъчните облекчения за стимулиране на частния бизнес са конкретните целеви кредити. Иначе се създава един хаос, оня образ на бъчвата, дето я пълним, или пясъците с изсипване на вода. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Реплика към уважавания от мен господин Панайотов.
Господин Панайотов, този текст работеше. Аз не искам пак да се връщам върху това.
От това, което Вие казахте, аз разбрах, че Вие виждате частният бизнес да се създава, само след като участва в приватизацията в общините. Естествено, и там има работи, които трябва да се оправят, но аз имам чувството, господин Панайотов, че така ще се развие само онзи частен бизнес, който е в приятелския кръг на кметовете, или приятелския кръг на политическата сила, която управлява. Това ли искате да направите?
Другата част, са целевите кредити. Не знам дали Вие сте чели протоколите на парламента, не е лошо да се запознаете с близките 7 години, това беше прерогатив на лявото мнозинство, на лявото мислене - да настоява за нисколихвени кредити. Нисколихвените кредити, или целеви, или каквито ги искате, и Световната банка, и Международният валутен фонд отдавна ни натискат да ги премахнем. Нека да дадем възможност да има нормален кредитен пазар, но с тези облекчения да се развие частният бизнес. Това е така навсякъде по света. Приватизацията ще мине и ще замине, приятелските кръгове ще се обогатят на първия етап, няма друг начин, сигурно ще е така, справедлива приватизация няма. Но после този, който е най-способен, той ще изплува. Но дайте възможност човек да рискува собствените си пари и да ги влага, а не да ги изнася в Кипър или в Малта. Това не може ли да го разберете? То е съвсем просто.
Аз бих Ви посъветвал да прочетете изказванията на господин Муравей Радев от миналата година по това време, когато се отменяха тези облекчения. Той все пак е ваш финансов министър. И мой, между другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата за дуплика д-р Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин Димитров, разчитах на по-висока интелигентност в залата (смях в блока на ДЛ) и затова моите конкретни примери бяха от общинския икономически живот. Разбира се, аз бих могъл да приказвам един час за недостатъците и за това, което ставаше в така наречената държавна приватизация на държавната собственост, но това просто е тема, върху която бих могъл да приказвам един час.
А по отношение на всичко останало, което казвате, твърдя отново следното: приятелските кръгове не са "около мен", както казвате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не съм го казал за Вас.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Другото - за лихвите, е истина, ние не го отричаме. Но чрез такива данъчни облекчения ефективно не се подпомага частният бизнес. Мръсните пари и мръсният бизнес - може би да, но честните пари - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панчо Панайотов.
Господин Иванов, ще Ви дам думата след почивката.
А сега давам половин час почивка, до 12,00 часа. (Звъни)

След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (Звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми колеги, аз вземам думата, за да подкрепя и изразя позитивното ни отношение към предложението на господин Венцеслав Димитров и то не само от свое лично име, а от името на цялата Парламентарна група на Българския бизнесблок.
Не е нужно да се връщаме много назад в историята, достатъчно е да се върнем само в последните 5 или 10 години, ако искате, за да констатираме, че в страната по принцип цари един драстичен антиинвестиционен климат, на който най-после трябва да се сложи край. Защото смятам, че поне тук всички сме единодушни, по необходимостта от мерки за развитие на българската икономика и българското производство. През последните няколко години монетаризмът нанесе допълнителни ограничения върху възможността за развитие на частния бизнес в страната. Неслучайно във връзка с въвеждането на режима на валутния борд, който предстои, аз поставих въпроса, тъй като някои колеги говориха тук и за кредити, дали сме осигурили необходимите ресурси във финансов смисъл, в законодателен смисъл за това да се осигурят кредити и съответни облекчения за развитие на производството както в частния, така и в държавния сектор и особено що се касае до приватизацията и развитието на дребния и среден частен бизнес.
Тъй като в условията на валутен борд очевидно нещата ще бъдат още по-трудни и още по-тежки, мисля, че точно сега е моментът да се обединим и отляво, и отдясно и да дадем тази подкрепа, от която се нуждае българският бизнес, за да сложим край на тази унищожителна политика на последните години, която го задуши още в ембрион. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има ли други, които желаят да се изкажат? - Няма.
Предстои гласуване, затова моля отново да бъдат поканени народните представители в залата.
Ще се наложи да изчакаме малко, защото има проблеми със системата за гласуване.
Докато очакваме да заработи системата, ще ви направя едно съобщение. Вчера заместник-председателят на Народното събрание академик Сендов направи едно процедурно предложение в петък да се оповестява проектопрограмата за следващата седмица, тъй като окончателният й вид може да бъде изработен едва в сряда сутрин, след като бъдат направени предложения по дневния ред.
Евентуалната програма за следващата седмица предвижда: първо четене на Закона за банките и приемането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Разбира се, възможни са промени в зависимост от предложенията, които ще направят парламентарните групи или отделни народни представители за дневен ред за седмична програма през следващата седмица.
Ако не възразявате, тъй като са необходими около 10-ина минути, за да проработи системата, да отложим това гласуване, а да пристъпим към следващата точка, нейното обсъждане и след това да гласуваме предложението на господин Венцеслав Димитров. Има ли възражения?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Куртев, ще забравят дискусията! Ако искате, да гласуваме на ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да я забравят. Аз ще я припомня. А ако гласуваме на ръка, ще загубим повече време.
Господин Цонев, моля Ви да докладвате следващия параграф, а ще се върнем към гласуването на третото предложение на господин Димитров, след като приключат обсъжданията и по този параграф.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов - това е по същия параграф, а нe по следващия, тъй като освен таблицата има още няколко съществени предложения на тези народни представители. Като махнем таблицата по чл. 13, която вече беше гласувана, следващите промени, които те предлагат, са следните:
2. В ал. 12, т. 1 се изменя така:
"1. 80 на сто - за отглеждане на животни и птици, за продукция от тях и култивиране на гъби;"
3. В ал. 12, т. 2 се изменя така:
"2. 60 на сто - за превози с животинска тяга и за производство на растителна продукция";
4. В ал. 12, т. 4 се изменя така:
"4. 50 на сто - за създаване произведения на скулптурата и на приложните изкуства, на науката, изкуството и културата, както и за ръчно изработени произведения от майстори на народните художествени занаяти;"
Комисията подкрепя и трите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да вземат отношение по това предложение? - Няма, следователно и то ще се гласува след малко.
Моля, докладвайте следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 6, т. 1 думите "20 на сто" се заменят с "30 на сто";
2. В ал. 6 се създават нови точки 5 и 6 със следните текстове:
"5. държавни ценни книжа;
6. изплатените суми от собствени средства и/или погашения по банкови кредити за придобиване на дълготрайни активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината; сгради с производствено или търговско предназначение; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства, предназначени за превоз на товари и за извършване на услуги". Това е сходно с предложението на господин Венцеслав Димитров, ако не и същото.
3. В ал. 8 се създава нова т. 7 със следния текст:
"7. Стойността на държавните ценни книжа, ако са били собственост на физическо лице по-малко от 3 месеца през данъчната година".
4. В ал. 12, т. 4 думите "40 на сто" се заменят с думите "50 на сто". Този текст го има и в предложението на народния представител Руси Статков.
5. В ал. 12, т. 5, думите "30 на сто" се заменят с думите "40 на сто".
6. В ал. 13 думите "до 20 на сто" се заменят с думите "до 30 на сто".
Комисията подкрепя предложението по т. 4. Останалите предложения не се подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата. Няма го вносителят.
Докладвайте, господин Цонев, следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Христо Иванов:
В чл. 13, ал. 12, т. 6 се изменя така:
"6. с 40 на сто за отдаване на движимо и/или недвижимо имущество под наем".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Когато след обсъждане с колеги реших да внеса това предложение, имахме предвид, че много недвижимости не се отдават под наем, тъй като не са налице необходимите средства за тяхното възстановяване и ремонт и по този начин те остават неизползвани за целите на търговията и производството. Идеята беше с допълнителни 20 на сто, т. е. в стария вариант са 20 на сто, а сега се предвижда 40 на сто - да се даде възможност на собствениците да ремонтират тези помещения, да ги направят годни за използване за посочените цели и по този начин да ги включват като актив в търговията и икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Още ли има проблеми със системата за гласуване? - Академик Сендов има думата за процедурно предложение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, председателят на Народното събрание Йордан Соколов предложи нашата работа в бъдеще да се организира по-ефективно, като всички гласувания се съберат заедно. Обсъжданията вървят, а накрая само се гласува. Това ще ни даде възможност за един експеримент: обсъждат се всички предложения, председателят отбелязва и след това казва: предложение това, предложение това... и се гласува.
Затова аз смятам, че имаме възможност сега да експериментираме дали това ще работи. Въпреки че принудително ще го експериментираме, дава ни се възможност да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За противното предложение има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Това предложение, което направи господин професорът, е интересно, но аз мисля, че хората ще забравят дискусията. Как ще си припомнят какво са дискутирали цяла сутрин?
Аз присъствах веднъж на заседание на Европейския парламент. Знаете, че там в 12 ч. има гласуване и аз на практика видях, макар и по-стегнато, повторение на дискусията. Някой си не разбрал, друг не бил дочул, трети казва, че не са му приели предложението. Този номер ли беше или този номер?...
Това е хубаво за първо четене. Нека всеки ден примерно в 12,30 ч. или преди да приключи заседанието, ако има законопроекти на първо четене, да се определи час на гласуване, за да се знае.
Между другото тези хора, които искат да съберат всички при гласуването, предполагат, че народните представители нямат да присъстват на дебатите. Нали ние за това говорим? - Ние не говорим, както е в Америка, на председателя. Ние говорим на колегите. Ние се опитваме да ги убедим в нашата правота. Дали успяваме или не, това е отделен въпрос.
Тогава пред кого ще говорим? - По-добре да говорим в кулоарите и направо да кажем да се гласува по парламентарни групи. (Оживление) Има и такъв вариант. Но практиката, която сме въвели, по някакъв начин работи. Иначе наистина ще се забрави това, което е дискутирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Намерихме разрешение на въпроса. Повредата е в пултовете на последния ред на Съюза на демократичните сили. Там в момента са седнали 6 народни представители. Молбата ми е да минат по-напред, където има свободни пултове и тогава системата ще задейства, за да можем да проведем гласуванията. И в краен случай няма да натискате пултовете, а ще вдигате ръка, за да се отбележи вашето гласуване.
При това положение можем да започнем гласуването.
Поставям на гласуване третото предложение на господин Венцеслав Димитров, който предлага в ал. 6 да се създаде нова т. 2 - за инвестициите. Чухте съдържанието. Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 184 народни представители, за - 80, против - 85, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Йордан Цонев.

ЙОРДАН ЦOНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обясня причините, поради които гласувах против това предложение. Те са няколко.
По принцип Съюзът на демократичните сили сме за това да създаваме достатъчно условия за развитие на бизнеса. По принцип ние сме за това да спре да се декапитализира българската икономика, защото невъзможността да се правят инвестиции именно я декапитализира и в нейния частен, и в нейния държавен сектор. Но аз считам, че това е едно дълбоко и същностно изменение на закона и ние още в началото, когато предлагахме този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход уточнихме, че искаме да направим само тези неотложни промени, които трябва да отстранят някои правни неясноти, а също така и да актуализират таблиците по чл. 4 и чл. 13.
Ние поехме ангажимента, и аз потвърждавам този ангажимент пред вас, че през лятото и есента на тази година ще изработим цялостна и всеобхватна данъчна реформа, в която ще бъдат предвидени и такива преференции. Ще бъдат предвидени дори и намалявания, евентуално на данъчните тежести, които ще създадат условия българската икономика да получи необходимия растеж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложенията, направени от народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов за трите изменения в ал. 12, т. 1, които се подкрепят от комисията. Гласуваме за трите точки заедно.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 180 народни представители, за - 176, против - 1, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Следват шест точки, предложени за изменение в чл. 13 от народния представител Димитър Луджев. Една от тях - т. 4, се подкрепя от комисията, а останалите не се подкрепят. Нали така?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да поясня.
Точка 4 вече е приета така, както я предлага господин Луджев. Тя е приета в предложението на господин Руси Статков точно в този текст. Няма смисъл тя да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава остават останалите точки, предложени за изменение от народния представител Димитър Луджев, които комисията не е подкрепила.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 161 народни представители, за - 15, против - 115, въздържали се - 31.
Предложенията на господин Луджев не се приемат.
Последното предложение е на народния представител Христо Иванов - в чл. 13, ал. 12, т. 6 да бъде направено изменение.
Становището на комисията е, че не подкрепя това предложение.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 181 народни представители, за - 17, против - 126, въздържали се - 38.
Предложението не се приема.
Моля, господин Цонев, да докладвате по-нататък!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По-нататък в материала, който ви е раздаден, има един абзац, който обобщава предложението на комисията по § 4. Ще ви прочета как вече изглежда целия § 4 след направените досега гласувания.
"§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Таблицата по ал. 1 се изменя така:"
Дадена е таблицата, която приехме.
"2. В ал. 12 се правят следните изменения:
а/ в т. 1 числото "70" се заменя с "80";
б/ в т. 2 числото "50" се заменя с "60";
в/ в т. 4 числото "40" се заменя с "50"."
Това са трите изменения на предложението на народния представител Руси Статков и група народни представители. Параграф 4 придоби такъв вид.
Ще ви прочета предложенията за изменения по § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само да поясним, че всичко това вече е гласувано, така че не се налага отново да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 5 предложение на народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов:
"§ 4. Отменя се буква "а" на чл. 35."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не става ли § 5?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Той става вече § 5.
Ще ви прочета редакцията на § 5, както я предлага комисията и подкрепя това предложение.
"§ 5. В чл. 35, буква "а" се отменя".
Това е точният текст на предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
Поставям на гласуване предложението така, както е редактирано от комисията.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 178 народни представители, за - 171, против - 3, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Следващото предложение!

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият текст е § 6.
Предложение на народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов: в чл. 41а се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 5а със следното съдържание:
"5а. Лицата, реализиращи доходи от наеми заплащат текущо 15 на сто данък при получаване на съответните суми всяко тримесечие в срок до 10-о число на първия месец след тримесечието след приспадане на нормативно определените разходи."
2. В ал. 6 след думите "ал. 5" се добавят думите "и ал. 5а".
3. В ал. 7 след думите "ал. 5" се добавят думите "и ал. 5а", а думите "сумата от 430 хил. лева" се заменят с думите "размера на годишния необлагаем минимум по таблицата по чл. 13".
Предложение на комисията:
1. Подкрепя предложението по т. 1 със следната редакция:
1. Създава се нова ал. 5а със следното съдържание:
"5а. На лицата, получаващи доходи от наеми се удържа текущо 15 на сто данък при изплащане на наема, след приспадане на нормативно определените разходи".
2. Предложението по т. 2 се подкрепя със следната редакция:
"В ал. 6 след думите "ал. 5" се добавят думите "и на наемите по ал. 5а" и накрая се добавят думите "или наемите".
3. Предложението по т. 3 се подкрепя.
От името на вносителите приемаме редакционните изменения и редакцията на комисията.
Така че като поставяте на гласуване да се има предвид редакцията на текста от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявам се, но пропуснах, има предложение от народния представител Венцеслав Димитров в същия чл. 41а в ал. 7 числото "430 000" да се замени с "860 000".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Желание за изказвания има ли? Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Най-напред да пристъпим към гласуване на предложението на народния представител Венцеслав Димитров, което се подкрепя от комисията.
Моля, който е съгласен, да гласува.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Една секунда само. Едно обяснение ще ми разрешите ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на господин Венцеслав Димитров се приема по принцип, защото текстът, който предлага комисията, включва и неговото предложение. Тази сума не се фиксира, а тя се определя по съответната методика, след приспадане на необлагаемия минимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: В такъв случай да гласуваме направо вашето обобщено предложение.
Подлагам на гласуване обобщеното предложение на комисията. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 182 народни представители, за - 181, против - няма, въздържал се - 1.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Руси Статков, Стефан Стоилов, Асен Гагаузов и Янаки Стоилов:
В чл. 41а се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"Ал.1. На ръководителите, на членовете на управителни, контролни съвети и съвети на директорите на предприятия, назначени по граждански договори, се удържа авансово 20 на сто данък върху полученото възнаграждение от тези дейности при изплащането му, след приспадане на нормативно определените разходи и след достигане на необлагаемия минимум".
2. Алинея 2 се изменя така:
"Ал. 2. На лицата по ал. 1, назначени по граждански договори в търговски дружества с държавно или общинско участие, се удържа 20 на сто данък върху полученото възнаграждение от тези дейности при изплащането му, включително допълнителното му възнаграждение след облагане на печалба, при отчитане на нормативно определените разходи и размера на необлагаемия минимум."
3. Алинея 7се изменя така:
"Ал. 7. Данъкът по ал. 5 се удържа, след като през течение на годината доходът на лицата надвиши сумата от 830 000 лева".
Тук става пак въпрос за това, което гласувахме по принцип.
Комисията подкрепя предложението по точки 1 и 2.
Ще прочета и предложението на народния представител Димитър Луджев, защото то е за същия този член 41а.
В чл. 41а се предлагат следните изменения: думите "430 000 лева" се заменят с думите "960 000 лева".
Може би тук трябва да поясня на колегите народни представители, че този текст с тези конкретни суми се дава в един вид, който удовлетворява и трите предложения, затова гласувахме него, а именно: до необлагаемия минимум след приспадане на нормативно признатите разходи. А те са за различните категории различни - 10, 20, 30 на сто и т.н., и ние затова не заковаваме точна сума, за да не ощетяваме никоя от тези категории.
Предложение на комисията: подкрепя по принцип предложението. Става въпрос за предложението на Димитър Луджев, тъй като ние вече гласувахме принципно съгласие с тези предложения.
Бих желал да прочета предложението на комисията за параграф 6, обобщено предложение с редакционните поправки, в това число редакционните поправки на група народни представители - Руси Статков..., да не изброявам останалите.
Комисията предлага пълния текст на § 6 в следния вид:
"§ 6. В чл. 41а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в края се добавят думите: "след приспадане на нормативно определените разходи."
2. В ал. 2 в края се добавят думите "след приспадане на нормативно определените разходи."
3. Създава се нова ал. 5а със следното съдържание:
"Ал. 5а. На лицата, получаващи доходи от наеми, се удържа текущо 15 на сто данък при изплащане на наема, след приспадане на нормативно определените разходи."
4. Алинея 6 се изменя така:
"Ал. 6. Когато платецът на възнагражденията по ал. 5 и на наемите по ал. 5а не е предприятие, учреждение или организация, дължимият данък се внася до 10 число на следващия месец от лицата, получили възнагражденията или наемите."
5. Алинея 7 се изменя така:
"Ал. 7. Данъкът по ал. 5 и ал. 5а се удържа, след като през течение на годината доходът на лицата надвиши размера на съответната част от годишния необлагаем минимум по таблицата по чл. 13."
Всички тези предложения на комисията по § 6 се подкрепят. Те са предложения на комисията. Станали са такива с решение и е взето съгласието на вносителите на двата законопроекта. И аз моля да се гласуват в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Цонев, номерът на параграфа 6 ли е или 7 по новата номерация?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграфът е 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по това предложение? Ако няма, подлагам на гласуване предложението на комисията.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 181 народни представители, за - 181, против и въздържали се - няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение по § 7.
Предложение на народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов:
"§ 6. Чл. 44 се отменя".
То става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли изказвания по това предложение, уважаеми колеги? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 172 народни представители, за - 170, против - 1, въздържал се - 1.
Предложението се приема.
Следващият текст!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов. Ще ви прочета направо редактирания от комисията § 8, тъй като вносителите го приемат в този вид.
"§ 8. В чл. 57б, ал. 2 накрая думите "с натрупване" се заменят със "след достигане с натрупване на съответната част от годишния необлагаем доход от таблицата по чл. 13".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли желаещи за изказване по това предложение на комисията? - Няма.
Моля, гласувайте предложението!
От общо гласували 167 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - 3.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
Пак ще прочета направо редакцията, предложена от комисията.
"§ 9. Разпоредбите на § 2, § 3 и § 6 се прилагат за доходите, реализирани след 1 юни 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Цонев, това са Преходните и заключителни разпоредби?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това вече са Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение на комисията? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 169 народни представители, за - 169, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Господин Цонев, заповядайте да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е по § 10 на същите народни представители. Направо ще ви чета редакцията на § 10.
"§ 10. Разпоредбите на § 4 и § 8 се прилагат за доходите, реализирани след 1 януари 1997 г."
Знаете, § 4, чл. 13 касае таблицата за годишните доходи, а § 8 касае чл. 57б и също се отнася за годишните доходи.
По този параграф има предложение на народния представител Димтър Луджев, което касае фактически вече гласуваното от 1 юни, това, което гласувахме в § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Така че Вие предлагате § 10 във вида, в който комисията го е редактирала.
Има ли желаещи за изказване? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 166 народни представители, за - 166, против и въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 11 от Преходните и заключителни разпоредби:
"§ 11. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Предполагам, че няма дискусия по този текст.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 164 народни представители, за - 158, против - 5, въздържал се - 1.
Текстът се приема.
По този начин, уважаеми народни представители, приехме на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход, с което изпълнихме програмата си за днес и за седмицата.
Няколко съобщения за предстоящи заседания:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 28 май 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 238 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по национална сигурност ще заседава на 28 май 1997 г., сряда, от 16,00 ч. в зала 232 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1. Тя ще проведе своето редовно заседание.
Следващото заседание на Народното събрание е на 28 май 1997 г. То ще започне в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)


Закрито в 12,50 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
           Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                Иван Куртев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                Петя Шопова

СЕКРЕТАРИ:
    Анелия Тошкова

    Атанас Мерджанов