Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Юнал Лютфи.

Секретари: Христо Димитров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
Разискваме по § 14.
Кой желае да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дебатът по този член започна на вчерашното заседание. В него имаше интересни реплики. Аз излизам, за да подкрепя предложението на колегите си Йордан Нихризов и Юрий Славов. И го правя не защото те са ми симпатични, а защото смятам, че тяхното предложение е много точно и рационално. Трябва да изложа и аргументите си.
Първо, заместник-председателят на Народното събрание господин Куртев направи бележка на господин Нихризов, която смятам за неоснователна - че не е монополно положение въвеждането на това предложение. Тази дейност не се извършва за сметка на държавата и с бюджетни средства, тя е стопанска дейност. Всеки, който отива да проконтролира измерителните си уреди плаща за това. И щом плаща, то е вид стопанска дейност. И не можем с два аршина да мерим една и съща концепция.
Говорим за това, че сме либерална икономика, че има равнопоставеност, че няма да въвеждаме диктат на администрацията. Явно, колегата Ботев, защитавайки интересите на институцията, която ръководи, влиза в нарушение на два члена от един закон, който беше приет в Народното събрание - това е Законът за защита на конкуренцията. И за да не съм голословен, аз искам да обърна внимание на народното представителство и на всички ония, които твърдят обратното, че те трябва да докажат, че няма нарушение на чл. 2, ал. 2 и на чл. 16 в трите му алинеи. Административната власт не може да въвежда господстващо или монополно положение.
И другото, за което искам да обърна внимание. Лишавайки вече лицензираните лаборатории, които извършват такива измервания, ние ги ощетяваме материално. Те са вложили известни капитали, изградили са база, заангажирали са и работна ръка. След като ги лишаваме от това право с какво ги обезщетяваме? Кой ни дава право да делим хората на добри и лоши и да кажем: вие сте лоши и от днес ще гладувате или парите, които сте похарчили - ваш проблем. Аз смятам, че това е една много несправедлива постановка.
Затова предлагам и на комисията, и на Никола Николов да преразгледат решението си и да го оттеглят. Не можем да въвеждаме монополно положение с този закон. Това е за защита интереса на една институция. Тя иска да увеличи приходите си като въведе изключителното право тя да извършва този тип услуги, с което нарушаваме, както казах, закона и интереса на ония, които вече са инвестирали и правят това, които са получили от нас, от държавата правото да го правят. И това би било още един акт на неразумно законодателство поради котерийни интереси - един ни е симпатичен, друг - не.
Призовавам ви да подкрепите предложението на депутатите Йордан Нихризов и Юрий Славов. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Нансен Бехар има думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, ще бъда абсолютно кратък и може би това ще ми го дадете като кредит за други изказвания.
Разговарям с много мои колеги от системата на Българската академия на науките и от някои научни институти и всички считат, че да се лишат лабораториите от тази дейност е не само неправомерно, но ще нанесе известни щети на вече създадена материална база, вече създадени кадри в това отношение.
Затова подкрепям и призовавам и вие да подкрепите предложението на господин Нихризов и неговия колега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Друг желае ли да се изкаже по § 14?
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, аз искам да разсея притесненията, които бяха изказани, защото акредитирани лаборатории ще действат в тази област. Става дума за контролната дейност. Контролната дейност не може да има монопол на контролиращия орган, както и вие да твърдите, че това било злоупотреба с монопола, записан в закон. Това въобще е някаква несъстоятелна теза, и си мисля, че вчера не сте чули това, което каза председателят на агенцията Цоньо Ботев. Става дума, че те имат тези права само за контролната дейност, а за всички онези дейности, които са "стопански", а именно проверка на съответните уреди и така нататък за измерване, там има възможност и е създаден режим, като го променихме от лицензионен само на регистрационен режим. Така че нямате никакво основание да твърдите, че с този закон ние ограничаваме конкуренцията в тоя сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
Господин Николов, не манипулирайте с изрази, които явно не поставяте както трябва. Да проверите един кантар, да проверите едни теглилки и да определите дали те са точни или не не е контролна дейност. Труд, който дава гаранция, че един инструмент, наречен кантар, или едни теглилки отговарят на изисквания. И срещу този труд вие получавате възнаграждение. Ако изпълнителят наруши законите, той носи углавна отговорност. Тоест, ако той каже, че кантарът, образно казано, е точен, а той е неточен, той подлежи на наказание за неизвършване на възложените му функции добросъвестно. И аз ви моля да разберете това.
А това, което каза Цоньо Ботев е защита на неговите групови интереси, на институцията, която ръководи. И туй, че каза, че и в Европа е тъй, е толкова истина, колкото е истина, че аз съм католик. Аз съм източноправославен. Той трябва да покаже в коя директива, в кой регламент, в кой закон е написано това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Вчера господин Ботев си позволи да говори за лобиране от народен представител, а Вие сега за една държавна институция за групови интереси. Нека да почнем да говорим по-сериозно. (Реплики от господин Нешев.) Групови интереси на държавна институция, недейте така.
Има ли други изказвания? Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Йордан Нихризов и Юрий Славов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 108, против 38, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване § 14 така, както е предложен от комисията и с приетата вече добавка в ал. 1.
Гласували 132 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 3.
Параграф 14 е приет.
Господин Цоньо Ботев, коментар върху приетото гласуване не може да има. Можеше народен представител да поиска прегласуване, но вече сме го приели. Така че върху този текст повече коментари няма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 15. Създават се чл. 34а и чл. 34б:
"Чл. 34а. (1) Когато Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" и акредитирани лаборатории не разполага с еталони, необходими за проверката на средства за измерване, установяването на годността на средствата за измерване за употреба се извършва въз основа на резултати от калибрирането им.
                (2) Калибрирането на средствата за измерване се извършва в акредитирани лаборатории за калибриране по методики, които осигуряват необходимите метрологични данни за заключения за годността за употреба на средствата за измерване.
                (3) Методиките по ал. 2 се одобряват от директора на Главна дирекция "Национален център по метрология".
                (4) Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" и акредитирани лаборатории извършва анализ на резултатите от калибрирането за потвърждаване на съответствието на средствата за измерване с одобрения тип и с нормираните за него технически и метрологични характеристики.
                (5) Въз основа на резултатите от анализа директорът на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" и акредитирани лаборатории или определени от него служители издават документ за годността на средствата за измерване за употреба.
                (6) Ежегодно до 31 януари Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" и акредитирани лаборатории публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология информация за еталоните в териториалните поделения, които се използват за проверка на средства за измерване."
Трябва навсякъде в текста да добавим "и акредитирани лаборатории".
"Чл. 34б. Годността за употреба на средствата за измерване се удостоверява със знаци и/или с документи."
"§ 16. Член 41 се отменя.
§ 17. Членове 43, 44, 45, 46, 47, 48 и 49 се отменят.
§ 18. Член 50 се изменя така:
"Чл. 50. Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" извършва метрологичен надзор върху дейността на лицата, които произвеждат, внасят, използват или ремонтират средства за измерване върху дейността на лицата, които разработват и прилагат процедури за метрологично осигуряване в системите по качеството, както и върху дейността на лицата, които опаковат продукти, съхраняват или продават опаковани продукти за:
1. използването на единиците на величините, на средствата за измерване, включително еталоните, и на методите за измерване;
2. изразяването и обявяването на резултатите от измерванията."
"§ 19. Създават се членове 50а, 50б, 50в и 50г:
"Чл. 50а. (1) Метрологичният надзор се извършва чрез проверки.
                (2) Всяка година до 10 януари Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" изготвя график за проверките.
                (3) Проверки могат да се извършват и по сигнали на лица или по искане на други контролни органи.
Чл. 50б. Проверките се извършват в производствени, складови и търговски помещения, в помещения, в които се извършва ремонт на средства за измерване, и в други помещения, в които се използват средства за измерване в случаите по чл. 7.
Чл. 50в. При извършване на проверките служителите на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" и акредитирани лаборатории имат право:
1. на достъп до:
а) производствени, търговски, складови и други помещения, в които се произвеждат, продават или използват средства за измерване;
б) помещения, в които се извършва ремонт на средства за измерване;
в) помещения, в които се опаковат, съхраняват и продават предварително опаковани продукти.
2. да получават:
а) инструкциите за употреба на средствата за измерване, документите, удостоверяващи резултатите от метрологичния контрол, както и други документи, свързани с употребата на средствата за измерване;
б) документи, които доказват наличните количества на опакованите продукти.
Чл. 50г. Проверките може да се извършват съвместно с други контролни органи."
"§ 20. Членове 52, 53, 54, 54а, 55, 56, 57, 58, 59 и 60 се отменят.
§ 21. Създават се членове 51а, 51б и 51в:
"Чл. 51а. Лицата, ремонтиращи средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, са длъжни:
1. да притежават калибрирани еталони;
2. да не извършват проверка или калибриране с еталоните, които се използват при ремонта;
3. да уведомяват за ремонтната си дейност Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" и акредитирани лаборатории.
Чл. 51б. (1) В Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" и акредитирани лаборатории се води регистър на лицата, които извършват ремонт на средствата за измерване. Регистърът съдържа следните данни:
1. поредния номер на регистрираното лице;"
Извинявайте, значи не навсякъде имаме "и акредитирани лаборатории".
В чл. 51б текстът трябва да бъде:
"Чл. 51б. (1) В Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" се води регистър на лицата, които извършват ремонт на средствата за измерване. Регистърът съдържа следните данни:
1. поредния номер на регистрираното лице;
2. датата на вписване;
3. наименованието и адреса на регистрираното лице;
4. наименованието и типа на средствата за измерване, които лицето ще ремонтира;
5. измерваната величина, обхвата на измерване, грешката или класа на точност на средствата за измерване;
6. списък на използваните еталони. 
(2) Всеки може да поиска сведения по вписванията в регистъра по ал. 1.
Чл. 51в. (1) Лицата, които ремонтират средства за измерване, подават в Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" уведомление за дейността си.
(2) При промяна на обстоятелствата по чл. 51б, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 регистрираното лице в 14-дневен срок уведомява за това Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди".
§ 22. В глава четвърта се създава раздел ll:
Метрологичен контрол на предварително определени
количества продукти
Чл. 51г. Метрологичен контрол на предварително определени количества продукти в закрита или открита опаковка или без опаковка, наричан по-нататък "Контрол на опаковани продукти", се извършва за установяване на съответствието между нормираните, обявените и измерените стойности на количествата и отклоненията им.
Чл. 51д. (1) Контролът на опакованите продукти се извършва чрез измерване на количеството на всички опаковани продукти в една партида или на представителна извадка от партида в зависимост от наличните опаковани продукти и номиналните стойности на количеството им.
(2) При контрола на опакованите продукти се измерват:
1. нетото, тарата и/или брутото на продуктите, опаковани по маса или по обем;
2. обемът, площта, дължината и броят на продуктите, опаковани по обем, по площ, по дължина или по брой.
Чл. 51е. Измерванията се извършват в помещенията, където се пакетират, съхраняват или продават продуктите или в подвижни лаборатории на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди".
Чл. 51ж. (1) Измерванията се извършват със средства за измерване на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" или със средства за измерване на лицата, които опаковат продукти, съхраняват и/или продават опаковани продукти.
(2) Средствата за измерване трябва да са с положителен резултат от метрологичен контрол и с метрологични характеристики, необходими за определяне на отклоненията на количеството.
Чл. 51з. (1) Опаковките на продуктите могат да бъдат разрушавани при измерването на нетото на опаковани продукти в закрита или в открита опаковка.
(2) Разрушаване на опаковките се извършва само в случаите, когато има налични празни опаковки и опакованите продукти в партидата надвишават 100 бр.
(3) Разходите при разрушаване на опаковките са за сметка на лицата, които опаковат, съхраняват и/или продават опаковани продукти.
Чл. 51и. Контролът на опакованите продукти се извършва от служители на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", определени със заповед на главния директор.
Чл. 51к. При извършване на контрол на опаковани продукти служителите от Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" имат право:
1. на достъп до помещенията, в които се опаковат продукти, съхраняват се и/или се продават опаковани продукти;
2. да получат документи, които доказват наличните количества опаковани продукти.
Чл. 51л. Лицата, които опаковат продукти, съхраняват и/или продават опаковани продукти, са длъжни да осигурят съответствието между нормираните, обявените и действителните стойности на количествата и отклоненията им.
Чл. 51м. Лицата, които опаковат продукти, са длъжни да използват при опаковането калибрирани средства за измерване.
Чл. 51н. (1) Лицата, които предварително опаковат продукти за продажба, са длъжни да уведомят за това Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди".
(2) В Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" се води регистър на лицата, които опаковат продукти. Регистърът е за служебно ползване.
(3) Регистърът съдържа следните данни:
1. поредния номер на регистрираното лице;
2. датата на вписването;
3. наименованието и адреса на регистрираното лице;
4. местонахождението на помещенията, в които се извършва опаковане на продукти;
5. вида на опакованите продукти.
(4) При промяна на обстоятелствата по ал. 3 регистрираното лице в 14-дневен срок уведомява за това Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди".
Чл. 51о. Министерският съвет приема наредба за реда и методите за извършване на метрологичен контрол на опаковани продукти и наредба за нормираните номинални количества на опакованите продукти и отклоненията им.
§ 23. Член 61 се изменя така:
"Чл. 61. За одобряване на типа, за експертиза и проверка на средства за измерване, за справки в регистъра на лицата, които извършват ремонт на средства за измерване, и за справки по държавния регистър на одобрените за използване в страната средства за измерване, се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за параграфи от 15 до 23 включително.
Но аз бях некоректен, като след "Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" добавях "и акредитирани лаборатории". Затова трябва да се гласува без тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да се има предвид и при редактирането по-нататък, тоест да се разбира текстът така, както е на вносителя, без добавката, защото вие очевидно се заблудихте и помислихте, че е част от наименованието. Във всички параграфи от 15 до 23 включително след "Мерки и измервателни уреди" да не се четат, ако евентуално господин Николов ги е прочел някъде, думите "и акредитирани лаборатории".
По тези текстове има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 15 до 23 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 7.
Параграфи от 15 до 23 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 24. В чл. 65 се правят следните изменения:
1. Думите "от 2 000 000 до 15 000 000" се заменят с "от 2 000 до 15 000".
2. Думите "от 5 000 000 до 18 000 000" се заменят с "от 5 000 до 18 000"."
Предложението на комисията е § 24 да отпадне.
Това е във връзка със Закона за деноминацията, тъй като това става екслеге.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика § 24 да отпадне.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Параграф 24 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Становището на комисията по параграфи 25 и 26 е следното:
Параграф 25 става 24:
"§ 24. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. Думите "от 300 до 5000" се заменят с "до 5000".
2. Думите "от 3000 до 8000" се заменят с "от 300 до 5000".
Параграф 26 става § 25:
"§ 25. В чл. 67 се правят следните изменения:
1. Думите "от 300 до 2000" се заменят с "до 2000".
2. Думите "от 800 до 5000" се заменят с "от 300 до 5000".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 24 и 25 така, както са предложени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 24 и 25 са приети.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 26. Членове 68 и 69 се изменят, както следва:
"Чл. 68. Който при ремонт на средства за измерване използва некалибрирани еталони или извършва проверка или калибриране на средства за измерване с еталони, които използва при ремонт на средства за измерване, се наказва с глоба до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 3000 лв.
Чл. 69. (1) Който опакова продукти, съхранява и/или продава опаковани продукти, чието количество и отклонението от него, обявени върху опаковката, не съответстват на действително опакованото количество, се наказва с глоба от 300 до 15 000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата, съответно имуществената санкция, е в двоен размер."
§ 27. Създава се чл. 69а:
"Чл. 69а. Който при опаковане на продукти използва некалибрирани средства за измерване, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте § 26 и 27 с новата номерация, така както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграфи 26 и 27 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 29 има предложение на комисията - да отпадне. Това е поради факта, че деноминацията е екс леге.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 29 да отпадне.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 29 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 30, който става § 28:
"§ 28. В чл. 71 се правят следните изменения:
1. След думите "по чл. 7" се добавя "от неодобрен тип или".
2. Думите "от 2000 до 15 000" се заменят с "от 300 до 2500"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате § 30, който става § 28, така както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията предлага § 31 да отпадне по същите причини - за деноминацията става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да. Моля, гласувайте за отпадането на § 31.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията предлага § 32 да стане § 29 със следния текст:
"§ 29. В чл. 73 се правят следните изменения:
1. Думите "Чл. 33" се заменят с "чл. 34б".
2. Думите "от 300 до 8000" се заменят с "до 5000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте § 32 да стане § 29, така както го предлага комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 33 да стане § 30 със следното съдържание:
"§ 30. Създават се членове 73а и 73б:
"Чл. 73а. Който не уведоми Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", че извършва ремонт на средства за измерване, които се използват в случаите по чл. 7, се наказва с глоба 300 лв.
Чл. 73б. Който не уведоми Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", че предварително опакова продукти за продажба, се наказва с глоба 500 лв. или с имуществена санкция 1000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте § 33, който става § 30. Моля, гласувайте за § 30, така както го предлага вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 35. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 11, 12 и 13:
"11. "Партида" е брой предварително опаковани продукти с еднакво номинално количество, в еднаква опаковка, опаковани от едно и също физическо или юридическо лице за определено време.
12. "Представителна извадка от партида" е брой предварително опаковани продукти, избрани по случаен метод, така да представляват основната съвкупност, тоест партидата от гледна точка на статистиката.
13. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Николов, има предложение на комисията да отпадне § 34 преди това.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трябва да го подложим на гласуване. Аз предлагам да направите това предложение и да го подложим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да. Комисията предлага § 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за отпадането на § 34.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 7, въздържали се няма.
Предложението на комисията за отпадане на § 34 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 35 има предложение на народните представители Йордан Нихризов и Юлий Славов - в § 35, § 1 от основния текст от Допълнителната разпоредба, т. 10 думите "да калибрира средства за измерване" се заменят с "да извършва изпитвания и/или калибриране".
Комисията подкрепя текста на вносителя и не приема предложението на нашите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение е свързано вече с приетото предложение преди това, направено от нас с колегата Юлий Славов, те са в пряка връзка едно с друго. И по това предложение даже нямаше и възражения от страна на Агенцията по стандартизация, тъй като предложението цели да приведе определението за акредитирана лаборатория съобразно изискванията на европейския стандарт 45-003, в които обхватът на акредитацията включва калибриране или изпитвания, или видове калибрирания, или изпитвания, за които е дадена акредитация. По този начин фактически се оформя едно определение за дейността на акредитираната лаборатория такова, каквото отговаря на европейските стандарти. Така че моля ви, след като подкрепихте предишното наше предложение, да подкрепите и това предложение, което е в пряка зависимост от първото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има думата господин Цоньо Ботев - председател на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което се случи днес в Народното събрание, минава всякакви възможни граници. Нещо, с което се поставя в опасност една цяла система, която беше вече напълно хармонизирана с европейската. Това, което стана - всяка акредитирана лаборатория да има право да прави проверки, е нещо, което го няма в света. Нещо, което противоречи дори на нормалната логика. Защото наистина в стандартите е записано, че може да се акредитират лаборатории за изпитвания и/или калибрирания. Но никъде няма акредитация за проверки. Защото това, което имат право да правят тези акредитирани лаборатории, обхваща всичко друго, но без оценяване на съответствието. Тоест проверката е нещо различно и от изпитването, и от калибрирането.
Аргументът, че изпитвателните лаборатории били попаднали в една ситуация, в която могат да фалират, е нещо съвсем различно. То не е в следствие от това, че нямат право да извършват проверки. То е вследствие от това, че ние, хармонизирайки нашето законодателство с европейското, премахнахме граничния контрол и 100-процентовия контрол на качеството на стоките. Тъй като в цяла Европа се контролират единствено изискванията за безопасност и за опазване живота и здравето на хората, а не това, което се правеше досега в България. И ако някой беше се позаинтересувал, преди два месеца самата Държавна агенция по стандартизация и метрология закри седем изпитвателни лаборатории. Точно затова, защото тази широка мрежа от акредитирани лаборатории за изпитвания, в момента не може да остане в същия си вид и не може да има толкова много работа за изпитвания на продукти - изпитвани дали отговарят на всички изисквания на българските стандарти.
Проверката обаче е нещо съвсем различно. Проверката е нещо, което е задача на държавата. Точно за това и в стандарта няма акредитация на лаборатории за проверка.
Съжалявам за това, което се случи в Народното събрание и мисля, че тази грешка, която стана, обезсмисля дори съществуването на Българската служба за акредитация, защото парламентът дава правомощия на акредитираните лаборатории, каквито не им е дала Българската служба за акредитация, която има доверието на правителството и която в момента кандидатства за редовен член на Европейската организация по акредитация.
И тъй като явно нищо друго не остава след гласуването на този текст, единственото, което остава, е ако президентът разбере какво се е случило и върне този закон за прегласуване. Но още един път искам да ви кажа, ако някой иска да разбере точно каква е разликата между измервания, проверка и калибриране, аз и моите колеги сме готови да му помогнем и да му обясним в подробности за какво става дума. Тук няма бизнес, тук няма конкуренция. Тук не става дума за тия неща. Това не е търговска дейност. И колкото и да се опитват някои народни представители да говорят за конкуренция и за търговска дейност, няма такова нещо. Лошото е, че ние ще станем за смях в Европа. Лошото е, че аз дори не мога да се обърна към Международната организация по метрология, на която България е член и да поискам тяхното становище, защото как да им обясня, че трябва да обясняват на народните представители за какво става дума.
Не винаги, тръгнали по пътя на пазарната икономика, трябва всичко да превръщаме в пазар. Не винаги трябва да си мислим, че може да има конкуренция навсякъде. Конкуренция има там, където тя е необходима. Конкуренция има там, където наистина се извършва търговска дейност. А проверката не е търговска дейност. И никъде не е. Искам да го знаете, защото виждам, че и преди малко отново се говореше за неща, които не са така, както би трябвало да бъдат.
Искам да ви кажа, че Държавната агенция по стандартизация и метрология има много добри специалисти, има доктори на науките. Това са хора, които в никакъв случай не биха си позволили да ви предложат чрез Министерския съвет законопроект, в който да има нещо, което да противоречи на европейските норми и правила. Още повече, че една от основните задачи на Държавната агенция, е да хармонизира техническото законодателство с европейското и да направи всичко възможно, за да не създава проблеми по пътя на България към Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ботев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, в нашия парламент се намира делегация на приятелска Молдова, начело с министър-председателя господин Думитру Брагиш. Да го поздравим. (Всички депутати станали прави с ръкопляскания поздравяват гостите.)
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с така възникналия проблем по повод гласуването на този текст от Закона за измерванията въпреки пряко становището на парламентарната Комисия по икономическата политика аз предлагам да прекратим дебата по този законопроект, да извършим допълнителни консултации и уточнения, след което да помислим как да разрешим този наистина сериозен проблем, който възникна пред нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 125 народни представители: за 104, против 10, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Правя предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министъра на земеделието и горите господин Георги Кирилов и началника на Правно управление в същото министерство - госпожа Красимира Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 95 народни представители: за 95, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Кирилов и госпожа Стоянова в залата.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:

"ДОКЛАД
за второ гласуване

ОТНОСНО: законопроект за животновъдството, внесен от Министерския съвет на 6 април 2000 г.

З А К О Н
ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО"

Това е названието на законопроекта.
Има предложение от народния представител Христо Стоянов заглавието на законопроекта да се промени на: "Закон за селекцията и репродукцията в животновъдството".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на закона има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз имам предложение заглавието да се промени като "Закон за селекцията и репродукцията в животновъдството". Това, което правя не е насочено срещу създаване на ред в животновъдството, а самото заглавие "Закон за животновъдството" не отговаря по съдържание на това наименование.
Какво имам в предвид? Имам предвид, че едно 80-90 на сто от това, което представлява предложеният законопроект е свързано точно със селекция и репродукция. Такива закони в страните, които са характерни с животновъдна продукция и то подчертаващо животновъдни страни, каквито са Канада, Франция, Швейцария и някои други развити страни, там имат такива закони, но тези закони решават комплексно проблемите на животновъдството, а тук ние не сме го направили това.
Да погледнем швейцарския закон. Там дори има райониране, има участие на държавата, гарантирани цени и други неща.
Ето тези неща ме карат да ви кажа, че имам три съображения, поради които не подкрепям заглавието, без да подценявам необходимостта от един такъв Закон за селекция и репродукция, казвам, че заглавието не би трябвало да бъде така, както се предлага, а именно от целия този законопроект, който имаме, се вижда, че това преди всичко е закон на администрацията. Вземете първия раздел, където е производството, имате режима за регистрация. Във втория раздел "Селекция и репродукция" има само регламентация на режима, по който министърът разрешава. И следват два други раздела, в които красноречиво се показва какво е законът, това е "Контрол в животновъдството" и "Административно-наказателни разпоредби". Това ми е първото съображение.
Второто ми съображение - след като ще правим Закон за животновъдството, защо не правим Закон за растениевъдството, а ще правим Закон за животновъдството само?
И третото ми съображение е, че това заглавие на практика заблуждава земеделските производители, че ние решаваме проблема с животновъдството. А ако ние го решаваме, би трябвало да си дадем отговор стимулираме ли нашия животновъд да произвежда повече животновъдна продукция, ще решим ли проблема с изкупните цени, реда, цените на млякото? Не! И затова казвам - нека да бъдем по-скромни.
Това много ми прилича на онзи случай, когато имахме Закон за земеделската техника и накрая го направихме на Закон за регистрация на земеделска техника. И ние ще направим една нова услуга, затова ви казвам нека да бъдем по-скромни. Поне обществото ще знае, че ние не оттегляме, както и държавата не оттегля своето място от селекцията и репродукцията в животновъдството, но това можем да решим на този етап, т.е. онази друга част, която е огромна и в която има много други неща да се решават, но ние на този етап просто не можем да ги решим. Може би заради това колегите не са ги поставили в закона.
Това са ми съображенията, поради които още един път считам, че ще бъдем по-коректни, ако дадем това заглавие, което ви предлагам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за заместващо заглавие на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 48, против 76, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 79, против 7, въздържали се 31.
Заглавието е прието.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава първа - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 1. Този закон урежда:
1. организацията и управлението на животновъдството;
2. селекцията и репродукцията в животновъдството;
3. производството и търговията със селскостопански животни, животински и биологични продукти;
4. статута и дейността на животновъдните организации;
5. правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с дейностите по т. 2 и 3."
Предложение от народния представител Христо Стоянов:
В чл. 1 се правят следните изменения:
1. т. 1 става т.2;
2. т. 2 става т. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря ви. Уважаеми колеги, както разбирате от онова, което съобщи председателят на комисията, на практика аз не променям текста, просто предлагам размяна. И то е пак в същата логика, в която ви казах преди, че ние правим закон на практика не за животновъдството, а за репродукция, за селекция. И просто предлагам да се сменят местата, нищо повече. В обратен случай вие, които имате интерес и следите закона ще видите по-нататък, че ние нямаме нищо за животновъдството. Просто имаме селекцията и репродукцията.
Ако трябва да бъда подробен ще ви кажа, че и тази част от законопроекта за селекция и репродукция не е развита така, както го правят другите хора. Но това е друг въпрос. Така че, макар и формално, но за да бъдем последователни, по съдържанието на закона и по неговата значимост на текстовете, които ще гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 32, против 68, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 18.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 2. Законът има за цел да създаде условия и предпоставки за:
1. устойчиво развитие на животновъдството и управление на генетичните ресурси и използването им за ефективно производство на животински продукти;
2. създаване и съхраняване на популации от ценни породи селскостопански животни;
3. опазване на околната среда и здравето на животните и на хората."
Предложение от народния представител Стефан Нешев:
Член 2 да добие вида.
"Чл. 2. (1) Законът има за цел да създаде условия и предпоставка за:
1. устойчиво развитие на животновъдството чрез държавно регулиране и държавни помощи за изравняване себестойността на животинската продукция с пазарната цена на същата на вътрешния и външен пазари, което да гарантира устойчиво възпроизводство на гражданите, занимаващи се с животновъдство. Управление на кредитната политика в страната, която да гарантира развитието на животновъдството, както и управление на генетичните ресурси, с което се гарантира конкурентноспособно и ефективно производство на животински продукти."
Точки 2 и 3 запазват съдържанието си.
В чл. 2 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
 "(2) За постигане на целите, заложени в ал. 1, органите за управление на животновъдството, създадени с този закон, са задължени да създават необходимата икономическа среда за неговото развитие."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христо Стоянов:
В чл. 2, т. 1 думите "устойчиво развитие на животновъдството и" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз почти вече очаквам, че няма да подкрепите предложението, което съм направил, но въпреки всичко ще обясня мотивите, поради които съм го направил. Казвам - защо очаквам. Защото вие не приехте, че животновъдството е процес. А щом е процес, той трябва да се управлява. Няма абстрактни понятия - Закон за животновъдството. Това, което предложи проф. Стоянов, е да бъде изписано това като процес.
И защо предлагам да има регулиране на този процес? Защото за всички е ясно и за никого не е тайна, че в определени страни, които ни заобикалят, този процес се субсидира от държавите, където се развива. И ако нашите животновъди трябва да преодоляват и това напрежение, да бъдат по-ефективни, икономически по-целесъобразни, включително и от помощите, които получават другите животновъди в държавите, където правят това, те просто нямат шанс да развиват това като професионална дейност. Те ще се откажат да развиват животновъдство, защото не могат да се възпроизвеждат като биологически вид. Кой ще развива дейност, от която губи? Коя е логиката, че аз ще правя животновъдство, за да издържам обществото? Как може, ако пазарните цени са такива, че моята себестойност в резултат на икономическата среда, в която съм поставен, е по-висока от пазарните цени на ония, които идват тук с помощите, които получават, аз да продължа да се занимавам с този вид дейност? Аз просто ще се откажа. А това означава да ликвидираме този подотрасъл в отрасъл "селско стопанство" да се развива в България. И цялата позиция на закона като цел е вече безпредметна.
И затова завършвам с новата ал. 2 - да се създаде икономическа среда, то е процес на управление, в която, аз ако реша да развивам този вид дейност, да мога да съществувам реално. Може ли в друга среда да се създаде това?
Вие просто ако това не приемете, обезличавате теорията на Винер - теорията за управлението.
И аз съм притеснен от това, което очаквам да се случи в тази пленарна зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изкушен съм да взема думата заради двете изказвания, тъй като пак към този закон се предявяват претенции, които според мен са неоснователни.
Мисля, че ние в парламента приехме доста закони в подкрепа на селскостопанското производство, които очертаха една сериозна основа и хората, които професионално оттук нататък смятат да се занимават със селскостопанско производство, според мен имат достатъчно стимули и достатъчно гаранции от страна на държавата.

Когато се говори за селскостопанско производство, трябва да се има предвид, че специално този отрасъл, както и може би подотрасълът животновъдство, е изцяло частен и то много отдавна. Темата за субсидиите, вие знаете, че е изключително актуална в Европейския съюз. Там субсидиите за стимулиране на селскостопанското производство непрекъснато намаляват. Непрекъснато намаляват, да, така е, господин Нешев, и според мен не е тенденция, която ние трябва да следваме. Точно обратната е тенденцията в Европейския съюз, тъй като голямата част от парите отиват там за стимулиране на селскостопанските производители, и тази политика според мен вече е коригирана и ще бъде коригирана.
Какво трябва да прави държавата в тази обстановка, след като ние сме приели Закон за подкрепа на селскостопанските производители и като сме освободили от данък селскостопанското производство - едно много важно производство, и няма друго производство, което да е освободено от данъци? Това много хора в България, когато обикаляме и им разправяме, сякаш не го осъзнават. Каква по-голяма преференция от това да освободиш от данък едно производство?
Второ, вие знаете, че има много линии за кредитиране - фонд "Земеделие" и сега новата програма САПАРД за създаване на модерни животновъдни ферми и обновяване на стадата. Защото в България е ясно, че голяма част от стадата, поради това, че селскостопанските производители в личното си ползване изобщо нямаха възможност да вършат селекция и да си купуват високопродуктивни животни. И тази самодейност, бих я нарекъл, в подотрасъла, която продължава и в момента, е причината за ниското качество на млякото, за ниските хигиенни условия и оттам нататък се отразява и на цената на продукцията. Но не е вярно, че целият подотрасъл се намира в това положение, защото в България има много модерни животновъдни ферми, които са с елитни животни, които са съоръжени с модерна техника - доилни и т.н., които всъщност осигуряват голямата част и качествената част от производството на мляко и млечни продукти. Тези хора не протестират за ниската цена, защото те я получават. Ниската цена я получават отделни селскостопански производители, които имат по една-две крави и продължават да си мислят, че, както едно време, с предаваното количество мляко ще получават тези пари по време на социализма. Това е илюзия, която трябва категорично да бъде забравена. Ще има много рязко разделение на хората, които професионално ще се занимават с животновъдство, и тези, които ще гледат животни между другото, за да си помагат на семейния бюджет. Това в селото още не е осъзнато. А тези, които са го осъзнали и професионално се занимават с животновъдство, имат според мен категоричната подкрепа на държавата и затова с този закон само се увеличава тази подкрепа, тъй като се слагат основите на тези животновъдни браншови организации, Национален животновъден съюз, политиката, която ще провежда Министерството на земеделието и горите чрез своите областни структури. И естествено, че тежестта ще бъде на селекцията, защото ви казах, това е болният въпрос в момента на животновъдството. Нали трябва да обменим голяма част от своите стада, да ги обменим с високопродуктивни породи и оттам да създадем едно модерно и селскостопанско производство, и специално подотрасъла "животновъдство"?
Така че смятам неоснователни критиките. Аз разглеждам този закон просто като довършващ рамката на всички закони, с които ние ще подкрепяме земеделските производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
За реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Колеги! Господин Ляков, първо искам да Ви кажа, че в моето предложение има регулиране между себестойност и цена, а не върху субсидии. И ако има процес на намаляване на субсидиите в Европейския съюз и в други страни в света, този процес ще тече и при нас. Защото колкото там са по-малко субсидиите, толкова и разликата между себестойността и цената, която се формира в България, ще бъде по-малка, в полза на Гърция.
Вие трябва да ми кажете колко лева получава за селското стопанство Гърция. Трябва да ми кажете колко лева получава Португалия от Европейския съюз, колко лева получава за развитие на селското стопанство Испания. И не искам да продължавам да ви говоря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не влизайте в диалог с оратора.
СТЕФАН НЕШЕВ: Продължавайки в този дух, аз искам да помоля, включително господин Костов: нека да бъдем аргументирани. Извадете една калкулация и покажете каква е себестойността на произвеждан 1 кг месо или 1 кг мляко. Да съпоставим с цената, която върви на пазара, и да разберем какво трябва да се направи - дали само хибридната теория за промяна вида на животното е необходима, или трябва да регулираме процеса, да го управляваме. И докато това не го разберете, няма да разберете защо и законът, който приехме за селското стопанство, не спомогна да намалим броя на необработваемата земя от 40% да падне, не спомогна и за това ние да можем да гарантираме сега такива количества производство, които ще обезпечат нашата национална сигурност за самоизхранването ни. Ето, това трябва да разбираме. Аз не съм популист, но съм националноотговорен народен представител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За изказване има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Спорът, който се води по формулирането на чл. 2, е принципен и става дума за същността на закона - дали той отговаря на заглавието, че е Закон за животновъдството в България. Който се запознае със закона, ще разбере, че това не е Закон за животновъдството в България, това е един устройствен закон, който създава допълнителните бюрократични структури, които трябва да се занимават наистина с управлението, контрола на търговията, селекцията и пр., но в никакъв случай не решава проблема за развитие на животновъдството в България, или ако го решава, го решава частично.
Тук бях провокиран от господин Ляков. Вижте, дайте да не заблуждаваме българския гражданин, че сме създали много закони за подпомагане на земеделието. Имаме един закон за подпомагане на земеделието и той е така окастрен с фонда "Земеделие", че трудно може да се каже. Вярно, има много линии и за млади фермери, и за животновъдство, и за лозарство, но вижте колко средства има в тях и колко средства се дават макар и чрез кредити.
И още нещо, този фонд "Земеделие", така както е направен, с тези 280 души вече, които работят в неговата структура - ами, той горе-долу си ползва издръжката от фонда.
А що се отнася до облекчението на данъците, не им завиждайте на селяните, че са облекчени от данъци, защото не от всички данъци са облекчени.
Имам едно предложение. Ако не приемете ал. 1, както е записал в предложението си Стефан Нешев, то поне приемете ал. 2. Да се приеме ал. 1 така, както е предложението на вносителя, а ал. 2, макар и бланкетна, но да има едно задължение за постигане на целите, заложени в ал. 1 - "Органите за управление на животновъдството, създадени с този закон, са задължени да създават необходимата икономическа среда за неговото развитие". Текстът наистина е бланкетен, но все пак нека държавата да поеме малко от своите задължения.
Господин Ляков каза, че стремежът на европейците е да намалява. Господин Ляков, швейцарците ги намаляват от 82 на сто, европейците от 47. И докато ги намаляват, ние ще загинем. Ние няма какво да намаляваме. И затова да не се правим по-светци от папата, а да започнем наистина с известна помощ. Обществото е длъжно на земеделието, защото то го изхранва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За реплика има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че отидохме доста далеч в спора около яйцето и кокошката, кое е първичното. Но искам да ви кажа, че във всеки един закон, който сме приемали досега в дадена област, се засягат определени производства от цялата икономика. Какво имам предвид? Ако сега трябва да тръгнем специално в този Закон за животновъдството и да запишем части от това, което пише в Закона за подпомагане на земеделските производители, да запишем това, което спомена колегата Ляков, да запишем за социалните осигуровки на земеделските производители, в това число и на животновъдите, то просто сменяме принципа, по който работим досега. Прави сте, това е устройствен закон, но това не е финансов закон, който решава и финансови въпроси в областта на животновъдството. Така че няма смисъл да спорим, мисля, че тези неща ги изяснихме в комисията. И от тази гледна точка законите, които са финансови, които са данъчни, които са социални, ще решават и проблемите в областта на животновъдството и земеделието.
Що се отнася до субсидирането, и това ще стане. Аз няколко пъти вече съм говорил на тази тема. Но, ако вземем да субсидираме неоформените стопански субекти с ясни технологии, с ясно производство, с ясно предначертаване на технологията, ако тази година имаме 30 на сто земеделски производители, догодина ще имаме 60 на сто. И докато не направим тези устройствени закони, които да регламентират правилата и реда, трудно може да се извърши субсидирането като в Европейския съюз, за което говорите. Защото именно на базата на тези закони ние приключваме този цикъл на устройствените закони, за да отидем на следващия етап. Разбира се, няма да субсидираме 47 на сто, ще дойде момент да се субсидира малко повече. Но и сега тези, които действат, това, че са освободени от данък печалба, е освобождаване от 25 на сто плащане. Така че известна субсидия има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
За втора реплика има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Трендафилов, аз правя реплика във връзка с Вашето изказване, тъй като ние действително се намираме вече на второ четене, а принципите на този законопроект разгледахме на първо четене, гледахме ги в комисията и сега гледаме конкретни текстове. Трябва да ви кажа, че и от професионално, и от чисто правно-техническо естество текстовете, които предлага господин Нешев, са некоректни, неточни. Не може да се говори изобщо за себестойност на животинската продукция, когато тя е един конкретен акт на всяко животновъдно предприятие. Доколко тези животновъдни предприятия са ефективни, това, както каза и господин Моньо Христов, зависи от това какво работят, как го работят, с какви средства и в края на краищата дали те действително са земеделски производители. Вие дадохте пример, но с една крава ефективно земеделско производство не може да се направи. Тук говорим за ефективни предприятия, които сега се създават с този устройствен закон. Тогава можем да говорим вече за нещо конкретно.
Не съм съгласен и с такива общи програмни текстове, в които няма никакъв диспозитив. В закона трябва да има конкретни текстове, които задължават за конкретни неща. "Да се създаде икономическа среда" - какъв текст е това? Каква е тази икономическа среда изобщо? Такива текстове като законотворчество, толкова години сме народни представители, господин Нешев, мисля, че би трябвало, ако се иска да се поднесе нещо на залата, да се направи конкретно.
Затова аз категорично не мога да Ви подкрепя. Не подкрепих това предложение и в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз наистина смятам, че спорът е излишен сега, но тъй като и на първо четене имаше същата оценка за този закон, той реално няма да реши нищо в животновъдството. Така че дали ще редактираме много точно текстовете или не, е почти без значение.
Но да отговоря на господин Моньо Христов и на господин Костов.
Вижте, това, че ние в България от 1992 г. разсипахме фермите, извадихме животните и ликвидирахме най-добрите стада, които имаше в България - не говоря, че всички са били добри, имаше ферми в окаяно състояние - и създадохме не частно, а придворно животновъдство, с по една крава, такова животновъдство в света няма. А ние се опитваме да докажем неговата ефективност. Това просто няма да стане. И министър-председателят, скоро го чух, учудих се, той е претърпял голямо развитие, да ни учи, че трябва да правим ферми, животновъдите да се сдружават и да правят кооперации... Така че това е положението. Не можем при тази ситуация да имаме ефективно животновъдство.
Господин Христов, за да създадем ефективно животновъдство, сега наново са необходими инвестиции. Няма откъде да реинвестира собственикът на една крава. Той, за да направи ферма, трябва да получи отнякъде инвестиции. И тук не става дума само за субсидии, става дума за начин на кредитиране, за ангажимент на държавата и т.н. - работи, които сме говорили много пъти.
Що се отнася до това, което каза господин Костов, да, тези текстове наистина не са най-перфектни, но стремежът на господин Нешев, а и нашите изказвания тук с проф. Стоянов, са в посока поне в общите положения да се запише някакъв ангажимент, свързан с икономическото състояние, в което се намират сега животновъдните стопанства в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Статков, вдигате ръка, но погледнете часовника.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 16 до 22 юни 2000 г.:
Питане от народния представител Петър Ненов към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно ремонт на шосейните мостове над Русенски Лом в района на град Русе.
Питане от народния представител Александър Каракачанов към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно политиката на българското правителство по отношение на предоставяне на наши военни полигони на НАТО.
Питане от народния представител Яшо Минков към Емануил Йорданов - министър на вътрешните работи, относно незаконосъобразно уволнение на главен сержант Лоско Иванов от РДВР - Хасково.
И на трите питания следва да се отговори в пленарно заседание на 30 юни.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от същия народен представител;
- от министъра на отбраната Бойко Ноев на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов;
- писмени отговори от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев;
- от министъра на отбраната Бойко Ноев;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на два актуални въпроса и на две питания от народния представител Елена Поптодорова;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Златко Златев;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Преминаваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Първият актуален въпрос е от народните представители Кемал Еюп и Лютви Местан.
Има думата господин Кемал Еюп да развие актуалния въпрос.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! На 1 юни в предварително обявената програма за честване на Деня на детето, организирано от община Плевен, е предвидено участие на турски и ромски фолклорни детски състави в града, както и изпълнение на стихове от деца на майчиния им език, посветени на майката. Това е заложено в предварително договорената програма. На 31 май завеждащ отдел "Култура" в община Плевен госпожа Христина Христова уведомява ръководителките на детските състави на децата от турското и ромското малцинство, че кметът на града господин Найден Зеленогорски е забранил участието на тези деца-изпълнители, понеже, цитирам нейните думи: "кметът няма да допусне в българския град да се говори на друг език, освен на български".
Господин министър-председател, давате ли си сметка как са се почувствали тези деца, игнорирани от общия празник, поради това че майчиният им език е български? И кой ще заличи техните сълзи? И дали тези деца няма да помнят цял живот това?
Господин министър-председател, изправени сме пред едно драстично потъпкване на основния закон на страната - Конституцията на Република България, а също и на основни документи, подписани и ратифицирани от България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Рамковата конвенция за защита правата и свободите на националните малцинства. При това от личност, която доскоро седеше в Парламентарната група на СДС, която и до днес твърди, че ратифицирането на Рамковата конвенция е нейна заслуга.
Господин министър-председател, очевидно сме изправени пред особено тежко нарушение на основните права и свободи на гражданите, при това наложено от лице с особено висок статут в йерархията на управлението. Във връзка с това Ви питаме: каква отговорност ще потърсите от господин Найден Зеленогорски? Какви действия ще предприемете, че подобни инциденти да не се повтарят в община Плевен? Какви мерки ще предприемете, че тези основни права и свободи на гражданите да са задължителни за всички нива на управление на страната, господин министър-председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Еюп! Данните, изнесени във Вашия актуален въпрос, силно ме обезпокоиха и разпоредих спешен доклад по случая от кмета на община Плевен господин Найден Зеленогорски, както и от представител на мултиетническия клуб "Дъга" в града. Фактите обаче са различни от тези, които са изложени във Вашия актуален въпрос.
През март тази година в Плевен е учреден клуб "Дъга" с представители от български, турски, ромски, еврейски и арменски произход. Учредител на клуба е госпожа Вера Апостолова. От докладната записка на госпожа Апостолова, която мога да Ви предоставя, ако желаете, е видно, че след серия предавания по радиото за етносите в града, е взето решение деца от различни етноси да се включат в тържествата, организирани по повод 1 юни - Деня на детето, което впоследствие да прерасне в национален детски мултиетнически фестивал в Плевен.
Във връзка с първата инициатива госпожа Апостолова, както сама пише в докладната записка, изпраща писмо до кмета на община Плевен и до началника на общинския сектор "Демографски и малцинствени проблеми".
Получено е принципно съгласие. Общината не е отказала и исканата техническа помощ. Конкретната програма на клуб "Дъга" обаче се утвърждава няколко дни преди 1 юни, когато клубът решава да я обсъди с общинското ръководство и с кмета на община Плевен. Обективни причини - отсъствие на кмета и 24-часов инцидент в общината, препятстват това. Учредителят на мултиетническия клуб "Дъга" сам преценява, че датата 1 юни не е най-подходящата, тъй като има предвидени и други мероприятия - откриване на детска площадка, Ден на безопасното движение на децата, спортни състезания и др. Не кметът отказва или препятства идеята, а членове на клуб "Дъга" преценяват, че отлагането за друга дата би запазило изцяло идеята и би фокусирало в по-голяма степен вниманието на обществеността и медиите към изпълнението на малките участници в програмата, каквото внимание вече неведнъж им е засвидетелствано.
Клуб "Дъга" предлага и ще обсъди с кмета на общината нова, по-подходяща дата за провеждането на самостоятелно мероприятие - "Мултиетнически детски фестивал". Факт е, че в тържествата по повод 1 юни в програмата на общината са участвали ромски деца от плевенското училище "Киро Станев" и еврейски деца от организация "Шалом". Във връзка с това ще Ви информирам поне за няколко проведени инициативи на община Плевен, които са доказателство за толерантна политика.
Първо, обособяване на длъжността "началник на сектор "Демографски и малцинствени проблеми" в структурата на общината. Длъжността се заема от Ширин Ибрахимова. Госпожа Ибрахимова осъществява връзката между ръководството на общината и представителите на малцинствата.
На второ място, общината оказва активно съдействие за обособяване на терен в Славяново за построяване на джамия.
Трето. Ръководството на общината пое ангажимент за възстановяване на турските гробища, които са в рамките на гробищен парк "Плевен".
Четвърто. Лично участие на кмета на община Плевен в най-големия религиозен мюсюлмански празник Курбан-Байрям в Славяново. Там кметът предостави дарение от 3 жертвени животни на жителите на града.
И, пето. В общинския бюджет са планирани средства за проектиране и изграждане на инфраструктурата в ж.к. "Изток" - Плевен, населен предимно с граждани от малцинствени групи.
От данните, предоставени ми от представител на мултиетническия клуб "Дъга" е видно, че кметът и отговорни служители на община Плевен категорично са подкрепили и съдействали за осъществяване на идеята. Твърденията за забрана за изпълнение на майчин език от деца на 1 юни са неверни и целят изкуствено създаване на етническо напрежение, каквото в област Плевен няма и едва ли децата са най-подходящия обект за спекулация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За реплика, ако желае, има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин премиер, добре е да получите информация не само от кмета или служителката там, защото не отговарят на истината. Общинският кмет ли управлява общината или пък клуб "Дъга"? Един е детският празник, един ден в годината, и за Ваше сведение еврейските деца, в знак на солидарност, са отказали да участват, както и нашите са отказали кметът да бъде патрон на есенния фестивал в Плевен. Такова нещо, да не се искат песни от различни етноси, няма нито в Русия, която се намира на изток, нито на запад в Европа, нито по на запад в Северна Америка, защото с колегите бяхме в Канада. В Торонто онбутсмана приема жалби на 110 езика, а ние тук, наши кметове не искат песни, не жалби на друг език, освен официалния.
Какво ще кажете за случая в село Мечка, когато кметът разреши и участва или присъства в митинга за изселване на мюсюлманите поради това, че беше убит Найден Тилевски, а сега, по наша информация, от прокуратурата е обвинен етнически българин - християнин от съседно село?
Проблемът с майчиния език е налице. В момента се учи в Плевен в клуба на ДПС, защото не се разрешава. И така ли, господин премиер, ще влезем и в Европа? Ще ни приемат ли?
Найден Зеленогорски беше в Парламентарната група на СДС, когато се ратифицира Рамковата конвенция. Сега виждаме как тя се прилага.
Като премиер Вие, господин Костов, как смятате да постъпите в случая, ако мюсюлманите в Плевен се обърнат към съда в Страсбург? Това ще е голямо петно върху България, а после и върху самия Вас. Засега жалбата е само до парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите и до Хелзинкския комитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: В отговора Ви, господин Еюп, беше много ясно показано, че господин кметът няма каквото и да било отношение към случая, в който, по стечение на обстоятелствата, Вие свързвате с негово поведение неучастието на турските деца.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Служителката, по настояване...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Учителката е една учителка, а от тая учителка до Вас нещата са стигнали препредадени.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Служителката, а не учителката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Еюп!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Кметът не отговаря за поведението на който и да било от хората, които препредават негови думи. Крайно време е в България да се научим за следното нещо: кметът отговаря за цялостната работа на кметската администрация, а не за думите и поведението на отделния служител. Това трябва да е съвсем ясно. В България трябва да се научим всеки да носи отговорност за собствените си думи. Иначе няма да стигнем до Европа никога. И заради това използване на думи на един служител, който да Ви дава основание едва ли не тук да ме заплашвате мен със Страсбургски съд, е просто неуместно.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Затова не са участвали децата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Еюп!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз не знам откъде може да Ви хрумне такова нещо в главата, тъй като това е безкрайно неуместно като конструкция. Някой си бил казал, че кметът му бил казал. Не Ви ли се струва като опитен политик...
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Ами, защо не са участвали децата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Еюп, моля Ви!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не Ви ли се струва, като опитен политик, че това е несериозен прийом да се прави политика? Кметът е направил това, което аз Ви казах. Решението за отлагането на участието е на учредителите на клуб "Дъга", специално на госпожа Апостолова. Тя се е подписала и има изложение, в което поема отговорността си. Аз не виждам просто какво може да търсите тук. Но Вие очевидно търсите нещо, тъй като си позволихте, задавайки въпроса, да кажете, че едва ли не не мнозинството е приело Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата. Опитахте се да направите тук някакво внушение. Може би сте сбъркали, когато сте го казали, тъй като господата от парламентарното мнозинство имат основание да се гордеят с това, че Рамковата конвенция, която беше дълго време отлагана и беше заобикаляна, включително по времето, когато вие имахте мнозинство тук и управлявахте в периода 1993-1994 г., не направихте никакви усилия да я подпишете. Ние направихме това нещо и отговорността е на това мнозинство, към което Вие се присъединихте. (Неразбираема реплика от народния представител Кемал Еюп.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Еюп! Господин Еюп, правя Ви пети път бележка. Утре ще кажете, че и на Вас не Ви давам думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вие се присъединихте към това мнозинство. Така че това е истината и от тая истина не може да се извади друго нещо. Тези, които не гласуваха, са хората, намиращи се вляво от Вас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Господин министър-председател, въпросът е важен. Ще бъда кратък. Отнемай-къде цензорът Соколов, който ми върна въпроса, този път ми го е пуснал. Благодаря му за този жест.
Вследствие изключително неадекватната политика на министъра на външните работи, по отношение на връзките на нашата страна с Либия и много други арабски държави, се забелязва ескалиране на напрежението в международните ни отношения с тези страни. Всеки го знае, всеки може да го почувства. Потърпевш беше уважаваният от мен вицепремиер Жотев, който не можа да ратифицира след комисията в Ирак нищо. В Сирия беше приет със студен душ, след като направих доста голям опит да отида и да павирам пътя му, за което ми благодари лично. И Ви казвам, че много, много трудно става с арабския свят в момента. Кризата в тези отношения няма начин да не спомогне за един предубеден процес срещу нашите българи, които може да увиснат на въжето и тогава Вашето правителство ще падне и ще стане хаос. Аз не разчитам на Георги Седефчов Параванов и Александър Томов да ръководят България и Ви го казвам с много, много голяма тревога: когато другата страна не е готова, Вие трябва да сте най-адекватният човек в Отечеството в момента.
Освен това, България не може да си позволи противопоставяне и изостряне на взаимоотношенията с редица арабски държави по много причини, включително и икономически. Българинът го чувства в джоба си, търси работа в чужбина от немай къде. Външната политика само пряко се реализира от министъра на външните работи и министерството само осъществява политиката на кабинета в тази насока и отговорността би следвало да се носи от цялото правителство. Ето защо, като министър-председател на България Вие би следвало да бъдете изключително отговорен към поведението на въпросния ресорен министър госпожа Михайлова, която е предложена като член на кабинета лично от Вас.
Моят въпрос към Вас е: при явните провали на министъра на външните работи, които доведоха до дълбока криза в отношенията на България с Либия и някои други арабски държави, смятате ли да предприемете мерки за корекция в тази насока, включително чрез радикална промяна на поведението на правителството или промяна на министъра с по-подходящ професионалист? Същият бързо и ефективно да изглади тези отношения. Още повече, не бива да се забравя за запазването на работния статут на 6-те хиляди български граждани, които работят в Либия. Връщането на 2-та милиарда долара от Ирак, 100-те милиона долара от Сирия и т.н., и т.н. Аз не искам да говоря за господин Теодосий Симеонов и негативния риспонс, който е направил в Либия. Това може би е случайност, може би е лапсус, може би е грешка, не искам да го хвърлям на лъвовете.
Вчера Съюзът на работодателите в нашата Комисия по външна и интеграционна политика наистина вдигна скандал за поведението на министъра на външните работи и за поведението на амбасадорите, за които тя беше предупредена, че безчинстват и обръщат студено рамо на всички българи в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Моля за извинение. Седем секунди точно прескочих Вашата граница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С двадесет и седем, но не е съществено.
Думата има министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Категорично не мога да приема използваните във Вашия въпрос напълно необосновани квалификации и оценки за дейността на българското правителство по едно важно направление - на неговата външна политика.
В отношенията на България с арабските страни няма криза. Можеше да има, но няма. Няма напрежение, да не говорим за ескалация на напрежението. Тъкмо обратното, за първи път от 1989 г. насам през последните три години по време на управлението именно на сегашното правителство е налице ясно изразено активизиране на отношенията на България с арабските страни. Близкото сътрудничество и приятелството на България с арабския свят, водещи началото си от далечното минало, създадоха ценни традиции, които ние високо ценим и разглеждаме като едно от важните постижения на българската външна политика.
Правителството е убедено в необходимостта от съхраняване на този ценен капитал, наред със стремежа на България към интеграция в европейските и евроатлантическите структури. Политическата воля за активното развитие на българо-арабските отношения и обогатяването им с нови форми, адекватни на съвременния динамично развиващ се свят, ясно се заявява в програмата на правителството. Последователните стъпки, които предприехме в изпълнение на тази програма, дадоха своите конкретни резултати. Осезаемо се активизира политическият диалог с арабския свят.
През последните три години бяха осъществени множество контакти на най-високо политическо равнище. Сред тях заслужава да бъдат отбелязани официалните визити на президента Петър Стоянов в Кувейт и Палестинската автономия, срещите му с редица арабски държавни глави и ръководители; официалните посещения на председателя на Народното събрание Йордан Соколов в Ливан, Мароко и Палестинската автономия.
Бих искал специално да подчертая изключителната активност на министър госпожа Надежда Михайлова, която Вие критикувате, която направи официални посещения в Египет, Ливан, Тунис и Алжир и проведе срещи с външните министри на Мароко и Йемен, както и с генералния секретар на Лигата на арабските държави. Българското Министерство на външните работи проведе от 1997 г. досега политически консултации с министерствата на външните работи на Египет, Саудитска Арабия, Кувейт, Сирия, Ирак и Йемен. Министерството и лично министър Надежда Михайлова поддържат регулярни контакти с групата на арабските посланици в София.
Предприеманите от българското правителство и държавно ръководство решителни стъпки за активизиране на българо-арабските отношения се възприемат със задоволство в арабския свят и създават благоприятни предпоставки за възстановяване на търговско-икономическото сътрудничество между България и арабските страни. Известно е, че в началото на 90-те години бе отбелязан спад в обема на търговско-икономическите отношения с арабските държави. Независимо от множеството неоснователни спекулации, следва да се подчертае, че причините за този спад са преди всичко от обективен характер. Всички добре помним, че в миналото основни търговско-икономически партньори на България в арабския свят бяха държави, които в началото на 90-те години попаднаха под ембарго, наложено от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Това доведе и до рязко свиване на търговско-икономическия стокообмен с тях. Към обективните причини за този спад се отнася и кризата в българската икономика, довела до драстично намаляване на експортните възможности на нашата страна в посочения период.
Правителството положи значителни усилия за увеличаване на стокообмена и за по-значително присъствие на българската промишлена и селскостопанска продукция и инженерингова дейност на арабските пазари, както и за привличане на инвестиционни ресурси от тези държави. Възстановена беше дейността на смесените междуправителствени комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество с Египет, Ирак - имаха две сесии, Либия, Сирия, като българските делегации на тези сесии бяха оглавявани от вицепремиер.
Осъществена бе размяна на официални визити между министри в икономическата област от България и Египет, Мароко, Сирия, Ливан, Йордания, Ирак. Кувейтският фонд за арабско икономическо развитие отпусна 40 млн. щатски долара кредит при много изгодни условия за реконструкция на летище София, което впрочем се прави за пръв път. Фондът възнамерява да участва в разширяването и модернизацията на пристанището и летището в Бургас.
Постигнати бяха и някои конкретни резултати по събиране на вземанията от арабските страни - длъжници на България. Решен бе проблемът с изплащане на част от търговския дълг на Сирия към нашата страна. Уточнен бе размерът на либийският дълг към България и бе договорено да се изготви график за погасяването му. Продължи и стоковото погасяване на алжирския дълг. Утвърден бе и размерът на иракският дълг, както и готовността за неговото изплащане веднага след вдигане на ембаргото. Иракското правителство включи България в приоритетния списък на страните, с които работи в рамките на програма "Петрол срещу храни и лекарства". Уточняват се размерът на йеменския дълг и възможностите за изплащането му.
Подписаният внушителен брой двустранни спогодби и споразумения с арабските държави в различни области представлява солидна основа за разширяване на търговско-икономическото сътрудничество. От 1997 г. досега бяха подписани над 20 спогодби за търговия, защита и насърчаване на инвестициите, за избягване на двойното данъчно облагане, за сътрудничество в областта на земеделието, туризма, комуникациите, въздушните съобщения, медицината с Кувейт, Египет, Алжир, Ливан, Либия, Сирия, Бахрейн, Йемен и Йордания.
Обобщавайки всичко изложено дотук, съвсем отговорно мога да заявя, че никое друго българско правителство след 1989 г. не е било по-активно в политиката си по отношение на арабския свят. Ето защо категорично отхвърлям опитите в името на конюнктурни цели да се спекулира с отношенията между България и арабските страни.
Що се отнася до отношенията между България и Либия, и двете страни са заявявали на всички равнища, че искрено желаят да се развива сътрудничеството помежду им. Благоприятна предпоставка за това са както градените в продължение на дълги години традиционни приятелски отношения, така и суспендирането на санкциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации срещу Либия, което нашата страна подкрепи.
Съдебният процес срещу българските медици в Либия и предявените им тежки обвинения предизвикват сериозно безпокойство и обясним обществен интерес у нас. Наред с предприеманите действия за осигуряване на справедлив и прозрачен съдебен процес, правителството се стреми да избягва конфронтационния подход. То изхожда както от загрижеността за съдбата на шестимата обвиняеми българи и разбирането за възникналия в Либия тежък хуманитарен проблем, а също така и от отговорността, която носи за работещите в Либия над 6 хил. български специалисти. Именно поради това правителството не може да се поддава на емоции и отхвърля методите, които доайенът на арабските посланици у нас нарече "площадна дипломация".
Правителството е твърдо решено и занапред да продължава да прави всичко необходимо по изпълнение на задълженията си, произтичащи от Конституцията и законите на страната, за защита правата и интересите на нашите сънародници зад граница, включително на хилядите български специалисти в Либия и особено на онези от тях, които са изпаднали в беда.

Правителството вярва в невинността на шестимата обвиняеми български граждани в Либия. Българската държава е предприела всички възможни усилия по дипломатически път за гарантиране правата на нейните граждани и за справедлив и прозрачен процес. Оказваме активно съдействие за осигуряване ефективна адвокатска защита, включително чрез осигуряване на консултации, експертни оценки, информация, техническа помощ, подкрепа на исканията на защитата с дипломатически средства. Предприеманите стъпки в международен план са насочени към търсенето на съдействие от влиятелни държави, личности и организации, които могат да помогнат за осигуряване на справедлив процес. Някои от тези контакти вече станаха известни на българската общественост, за други не се дава гласност поради деликатността на проблема и поради изрично изразеното от нашите партньори желание за конфиденциалност.
Правителството също е убедено, че разтръбяването на подобни контакти не работи за тяхната по-голяма ефективност. През последните седмици около случая с българските медици съзнателно се нагнетява напрежение от страна на определени среди у нас, които създават атмосфера на истерия и открито използват проблема за директна атака срещу кабинета. В името на тази цел те са готови не само да предизвикат опасно напрежение в отношенията на България с Либия, но и с лека ръка да зачеркнат всичко онова, което сегашното правителство е направило и продължава да прави за развитието на сътрудничеството на България с арабския свят.
Българското правителство решително отхвърля подобен подход. Изразяваме категоричната си позиция да не допуснем изгражданите в продължение на десетилетия българо-арабски отношения, които ние изключително високо ценим, да бъдат превърнати в залог за постигането на конюнктурни вътрешнополитически цели. Не можем да допуснем този изключително сложен и болезнен както за Либия, така и за България, случай, който има тежки хуманитарни измерения и разбираемо широк обществен отзвук, да бъде използван в ущърб на българо-либийските и още по-широко - на българо-арабските отношения.
Убедени сме, че националноотговорната позиция по този случай изисква всички политически сили да обединят своите действия и използват своите възможности в търсене на справедлив изход и положително разрешение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя. За реплика, ако желае, има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател, референтът, който Ви е писал тези глупости, уволнете го! Просто махнете го оттук! Аз съм 12 години по-възрастен от Вас. Потресен съм от всички тъпотии, които чух от един министър-председател, от когото България очаква да я спаси в един такъв труден момент. Трагедия са в момента отношенията с арабския свят. Аз бях там в четири държави преди месец и половина. На какво прилича това? Какви са тези приказки?
Второ, ... Недей да ми цъкаш, Асене (господин Жорж Ганчев се обръща към господин Асен Агов).
Робската психика не е достойна за този парламент. Когато Вие говорите за нашите шестима българи, от които единият е вече болен, минали през каква ли не инквизиция, Вие да ми говорите по същия начин за лицето Александър Божков...! Чух същите приказки от Вашите уста, от тази трибуна преди да го уволните! Цялата тази Ваша демагогия трябва да свърши. Поемете отговорност. Уволнете си некадърната външна министърка. Поправете отношенията с хора, с които сме правили търговия с десетилетия. Иначе аз ще приема, че Вие сте продукт на комунизма, само че извратен в болшевизъм. Защото така говорят комунистите, така говорят болшевиките. Другите хора си правят анализ, самокритика и наистина с действията си доказват, че са научили нещо от грешките.
Господата в Сирия обърнаха гръб на България. Господата в Ирак не приеха наш министър на търговията. Осем дни чакаше аудиенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е след Вашето посещение, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Запомнете това, което Ви казвам. Това е трагедия. И този мъченик - вицепремиерът Жотев - беше свидетел, като отиде там как го приеха, как не сключи никакъв договор. Какво си говорим? Защо залъгваме българския народ? На кого е нужно това тук - да си говорим общи приказки с един министър-председател на Република България!? С какво достойнство Вие адресирате българския народ, че успявате във външната политика на една дама, която наистина разби отношенията, а предишният - Филип Димитров - ги нарече терористи. Отиде на Голанските възвишения, за да разбие връзките на България с арабския свят! И Вие го пратихте амбасадор във Вашингтон! На какво прилича това? Това пробългарска политика ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председател, тук става нещо много важно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Става, но времето изтече.
Господин Ганчев, оказва се, че където Вие сте отишъл, нищо след това не е станало. (Смях в блока на СДС.)
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю! Аз искам да кажа тук, че господин Жорж Ганчев разполага и употребява абсолютно невярна информация. Очевидно е бил заблуден според мен вероятно от недобросъвестни източници. Ето го господин Петър Жотев, той е тук, пред вас. Той беше на посещение в Сирия. На него в очите сирийският министър-председател каза, че има пробив в българо-сирийските отношения. На него му е казано в очите. Очевидно, че Вие не разполагате с тази информация. Предполагам, че използвате някакви източници, които не са правителствени. Ще бъде добре да използваме една и съща информация.
Аз се удивлявам и на друго нещо. Как може тази огромна дипломатическа работа, толкова многото свършена работа, тези политически контакти, подписаните споразумения, напредъка в търговско-икономическите отношения, решаване на въпросите за събирането на българските вземания - и всичко това да бъде наречено глупости. Ако това са глупости и ако това е глупост за българския парламент, за някои от политиците в българския парламент, аз не знам кое е реална политика и кои са реални постижения.
Аз смятам, че нямаме една и съща основа, от която да преценяваме обстоятелствата, свързани с българо-арабските отношения. Вие просто сте стъпили на много хлъзгава почва, от която е невъзможно да се води диалог с Вас. Нямаме база, на която да стъпим.
Аз много се опасявам обаче, че Вие по този начин създавате много погрешна постановка за отношението на българските политици към българо-арабските отношения. И ще бъда много благодарен, ако арабските посланици тук намерят начин да Ви отговорят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Като слушам въпросите, явно предизборната кампания вече е започнала.
Но моят въпрос, разбира се, се отличава и е свързан със съществен момент в развитието на българската икономика.
Уважаеми господин заместник министър-председател, малките и средни предприятия са гръбнакът на западната икономика. Те създават по-голямата част от брутния вътрешен продукт, разкриват нови работни места и внедряват съвременни технологии. Според мен основен проблем в развитието им в България е слабото или, използвайки друг термин, недостатъчното кредитиране. Със Закона за малките и средни предприятия през 1999 г. бе създадена Насърчителна банка, но тя не разполага с достатъчен финансов ресурс.

Доколкото ми е известно, има още две кредитни линии. Едната е на германското правителство за 8,5 млн. марки и втората - на американската Агенция за международно развитие - 6 млн. долара, както и отскоро Банка ДСК има нова схема за кредитиране, но тя е само за микропредприятията.
По-голямата част от банките не поемат рискове, и може би основателно, да кредитират малки и средни предприятия. И може би затова е необходим гаранционен фонд, който се подготвя в момента от Агенцията за малки и средни предприятия.
Въпросът ми е: каква ще бъде структурата на този фонд? С какъв капитал ще участва държавата и как той ще стимулира кредитирането на малкия и среден бизнес? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Преди да отговоря на зададения ми въпрос, ми позволете една реплика по повод предишния актуален въпрос, тъй като се считам длъжен да взема отношение, понеже се засегнаха отношенията между България и Сирия.
Искам категорично да кажа, че българската делегация по време на посещението си в Сирия постигна всички задачи, които си беше поставила. Всички разговори, с почти цялото сирийско правителство, преминаха изключително успешно. Бяха подписани всички спогодби, за които бяхме отишли в Сирия. След срещата ми с министър-председателя на Сирия, той обяви това посещение на българската делегация като повратна точка в отношенията между България и Сирия в положителна посока. Тези думи бяха широко коментирани и потвърдени от арабския печат.
Уважаеми господин Ляков, една от мерките за насърчаване на малките и средни предприятия в България, е гарантирането на част от кредитния риск по предоставени целево кредити за малки и средни предприятия. Тази мярка е формулирана в Закона за малките и средни предприятия и предвижда създаване на гаранционен фонд. Целта е да се активизира кредитната дейност на банките спрямо този сектор и да се съдейства на кредитните институции при финансирането на проекти за малките и средни предприятия, като се гарантира определена част от рисковете.
Има и още една цел, а тя е да се създаде и осигури възможност за кредитиране на проекти за малки и средни предприятия, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Михайлов, правя Ви бележка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: ... които не могат да бъдат напълно или задоволително облекчени и кандидатите за кредит не могат да предложат необходимото обезпечение.
В същото време тези кандидати за кредит разполагат с ефективни новаторски идеи и проекти.
Цел също така е да се подпомогне и насърчи реализирането на високотехнологични проекти, чиито създатели не разполагат с нормативно изискваните обезпечения за покриване на кредитния риск. Това е една нормална практика в страна в преход, където има талантливи бизнесмени инженери, които имат много добри идеи, но просто нямат средства, от една страна, имат нужда от кредит. Но от друга страна няма какво да заложат, нямат обезпечение, което да даде възможност на която и да било банка да предостави кредитен ресурс.
Гаранционният фонд ще се регистрира в съответствие с Търговския закон и ще функционира като акционерно дружество. Този тип учредителна регистрация би осигурила оптимална гъвкавост при извършване на промени в структурата на собствеността на фонда и по-голяма техническа простота, ако се наложи да се прехвърлят безналични акции.
Предвижда се следната схема на организационната структура на този Гаранционен фонд.
Първо, общо събрание. В него ще има пропорционална представителност на собствениците според изискванията на Търговския закон. Общото събрание ще избира членовете на Управителния съвет и изпълнителния директор, ще гласува устава на фонда и последващи изменения в този устав. Ще одобрява отчетите за дейността на фонда, изготвени от изпълнителния директор и които се приемат от Управителния съвет.
Управителният съвет ще се състои от 5 члена. Той ще включва изпълнителен директор и председател на съвета, двама представители на акционерите, които имат над 25% капиталово участие, председателя на Агенцията за малки и средни предприятия и представител на търговските банки. Предполагам, че той ще бъде посочен след заседание на Асоциацията на търговските банки.
Ще има Експертен съвет с 2 членове. Те трябва да притежават познания и опит в сферата на финансовия анализ и управлението на рискови инвестиции, както и в областта на законодателната и нормативната уредба.
Гаранционният фонд би могъл да стартира дейността си съобразно разпоредбите на действащото законодателство. Според проекта участието, осигурено от държавата чрез държавните институции, и на чуждестранните донори, трябва да бъде не по-малко от 51%. Останалата част ще се предложи на банки, на лицензирани застрахователни компании, на неправителствени организации и браншови сдружения.
Участието на Министерство на финансите в Гаранционния фонд ще зависи от възможностите на бюджета. Размерът на сумата за капиталово участие на държавата във фонда ще бъде уточнен и ще бъде предложен за съгласуване и одобрение от работна група, която вече е сформирана от Агенцията за малки и средни предприятия. В нея ще участват представители на Министерство на финансите, на Българската народна банка, на търговски банки и лицензирани застрахователни дружества.
Работната група е в процес на изработване на окончателен вариант на проекта за създаването и дейността на Гаранционния фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика, ако желае, има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин Жотев.
Информацията, която изнесохте за Гаранционния фонд, в момента е достатъчна и според мен показва ясно, че държавата ще поеме сериозен ангажимент в гарантиране на този рисков капитал, от който имат нужда прохождащите малки и средни предприятия.
Особено важно е това, което казахте, че ще бъде обърнато внимание на хората, които имат идеи, на така наречената интелектуална собственост, която в момента, според мен, все още продължава да се подценява, а това е един капитал, с който България разполага, има достатъчен ресурс, и мисля, че Гаранционният фонд, ако насочи усилията си в стимулирането на хора, които имат идеи, които имат защитени изобретения, патенти, ноу-хау и т.н., това ще бъде една възможност изградените малки и средни предприятия да не бъдат занаятчийски, а да бъдат съвременно-технологични предприятия, които ще произвеждат една качествена продукция, която може да се продава на всеки пазар.
Аз си запазвам правото след време отново да Ви попитам докъде е стигнала регистрацията на фонда и какви са първите му стъпки в стимулирането на малкия и средния бизнес. Благодаря ви. (Реплика на Стефан Нешев, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви.
Господин Нешев, правя Ви бележка. Тихо!
Има думата народният представител Михаил Миков да развие своя актуален въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ще започна с пасаж от една декларация, прочетена тук на 7 ноември 1997 г., защото Вие сте нов министър:
"С този закон се създава една безконтролност на процедурата, която може да доведе до невиждана корупция.
Третото, което ние не можем да приемем, това е процедурата. Затваря се един тесен кръг между ищеца и министъра, а оценител на относителния дял на имота или на неговата абсолютна стойност е група от експерти-оценители, които също е назначена от двама министри, също в състава на правителството, единствено в състава на управляващата политическа сила.
Няма единна система, която да каже на колко възлизат реституционните претенции в България, няма система, която да каже колко милиарда лева или долара са раздадени от различните министри."
Това е декларация на Парламентарната група на Демократичната левица по повод приетия Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени недвижими имоти.
В обществото от известно време се носят тревоги за всичко това, което е станало по времето на Вашия предшественик в Министерството на промишлеността.

Действията на господин Божков се превръщат в едно мазно криминално петно върху приватизацията в България и върху иначе благородната идея да бъдат обезщетени тези, на които навремето им е отнето имущество.
Снощи бях в село Обручище, община Гълъбово, където около 60 000 дка земи са заети от ТЕЦ "Марица-Изток". Тези хора и към момента не са получили своите компенсаторни бонове. В същото време във вашето министерство безотговорни служители - министър, заместник-министър, са издали без основания компенсаторни записи или бонове, доколкото те са приравнени на инвестиционните, по-груби сметки за около 70 млн. марки или лева. Господин Ляков тук чете за Насърчителната банка за частния бизнес - кредит 2 милиона и половина, кредит 7 милиона и половина. Тук става въпрос само във вашето министерство за 70 милиона. Излязоха случаи в Пловдив, където сумата все още не може точно да се коментира, но пак става въпрос за милиони марки или левове, както искате ги наречете, ощетяване на държавата.
Именно поради тази причина аз съм си позволил да задам въпроса към вас, свързан с това, че господин Божков и госпожа Гетова ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
МИХАИЛ МИКОВ: ... ще бъдат вече клиенти на правосъдието, но какви действия ще предприемете Вие за възстановяването на тези 70 млн., за които към момента става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Миков! Странно ми е, че като юрист Вие се занимавате с наказателно право и си позволявате да правите свободни констатации, които са обект на преценка от страна на съдебната власт. Нека днес не говорим за цифри... (реплики от ДЛ). Цифрите ще дойдат в резултат на проверка, която тепърва ще се направи от прокуратурата и тече. И ако се произнесе съдебната власт, тогава може да се каже каква е точната цифра.
В моя отговор аз конкретни имена и цифри няма да ви дам, защото спазвам законите, които сте приели тук, в парламента. Включително и закона, за който Вие говорите.
Аз приемам, че Вие като юрист имате предвид "липса на правно основание". В този случай подобно твърдение от Ваша страна е неоснователно. Има ли правно основание за даване на компенсаторни записи? Компенсаторни записи се издават когато има законно основание за това. А основанията са разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и ч л. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, който юристите наричате ЗОСОИ или законът "Лучников". Тези разпоредби достатъчно ясно показват, че компенсаторни записи не могат да бъдат издавани без да е налице правната възможност, начин на обезщетение на лицата по този закон. Ето затова първата част на моя отговор не може да бъде друга, освен това, което току-що казах. Убеден съм обаче, че народните представители и обществеността искат да знаят дали в Министерство на промишлеността се издавани компенсаторни записи, чиято стойност не съответства на имуществото и финансовите активи, които са били притежавани в миналото от определени лица.
Отговорът на този въпрос ще свържа и с втората част на въпроса Ви, където питате и какви действия ще предприема за отстраняване на нанесената щета на държавата във връзка с издадените компенсаторни записи. Логиката налага да свържа въпроса Ви с публикации в пресата, където се твърдеше, че Министерство на промишлеността като орган по чл. 6 от ЗОСОИ, е издало удостоверения за издаване на компенсаторни записи със значително завишени стойности като обезщетение по реда на този закон. Кой и по какъв начин се е сдобил с подобна информация и с каква цел я е направил публично достояние е работа на други органи, които не се намират в Министерство на икономиката. Но аз много добре знам каква е ролята и силата на медиите и затова всъщност ще дам пояснения по този въпрос.
За да установя до каква степен публикациите отговарят на реалната ситуация, възложих да се извърши вътрешноведомствена проверка по случая и натоварих с тази задача една работна група. Проверката продължи близо два месеца, като през това време най-обстойно бяха проверени всички обстоятелства, които са предмет на публикации в пресата. Тази проверка е изцяло в кръга на моите задължения за контрол върху дейността на ръководеното от мен министерство. Тя беше подкрепена и от премиера Иван Костов, а по-късно беше възложена и от Върховна касационна прокуратура. С две писма бях насърчен да продължа и да приключа проверката от страна на Върховна касационна прокуратура, макар че в този момент тя вече беше в ход.
Материалите, подготвени от работната група, както и доклада, резултат от проверката, са предадени на Върховна касационна прокуратура и копие от тях е предадено и на премиера. Фактите и обстоятелствата, които са констатирани в документацията от проверката и от доклада на работната група вече са обект на преценка от страна на органите, на които са изпратени. Затова нямам право да изнасям данни и да предоставям каквато и да била допълнителна информация по случая преди да приключат действията, които са предприети от тези органи в кръга на своята компетентност. Съдържанието на доклада е част от проверката на прокуратурата и данните в него не могат да бъдат огласявани.
Уверявам ви, че действията, които ще предприема за отстраняване на нанесена държавна щета, доколкото и ако такава бъде установена, ще се определят от крайния резултат на досъдебното и евентуалното съдебно производство. Тези действия ще зависят от вида и характера на извършените нарушения, ако такива бъдат установени. В случай, че получа съответното становище на прокуратурата, съответно тогава аз ще издам заповед, с която да обявя заповедите на хората, които са подписвали компенсаторните записи, за нищожни. Само в случай, че от компетентните органи бъде установена и доказана нанесена щета на държавата, ще предприема всички необходими действия в кръга на моята компетентност, за да защитя интересите на държавата.
В заключение искам да кажа нещо по повод приложението на закона "Лучников". Ако има нередности при неговото приложение от гледна точка на механизма на функционирането му, това е задължение на вас, депутатите, да ги отстраните. Като министър аз съм длъжен да спазвам изискванията на този закон. Искам да кажа, че всеки петък в Министерство на икономиката десетки хора получават своите компенсаторни записи и не бива да се прави едно бланково обвинение, че този закон е лош или не работи. Вярно е, че се връщаме с десетилетия в миналото и е трудно да се установи точно до стотинка какво точно е било имуществото и финансовите активи. Затова обаче има механизъм, който е регламентиран в закона "Лучников". Това, което направих при тази проверка, е, че назначих една тройна експертиза, която показа отклонения от цифрите, записани в издадените компенсаторни записи. Това беше причината да изпратя материалите на съответното място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министре, правното основание е законът като цяло и формулата, която явно не е била спазена. Говори се за 250 пъти надценяване.
Но аз така и не получих отговор на своя конкретен въпрос. Искам да ви кажа, че съм крайно недоволен от Вашия отговор и от разбирането по въпроса. Разбирате ли какъв е проблемът? Докато тече проверка на прокуратура, докато Вашите доклади, комисии и прочие... тези компенсаторни записи са в оборот. Именно тези, както казах, мазни петна върху приватизацията и върху реституцията, хвърлят чернилка върху целия процес. Защото обикновените хора, които трябва да получат обезщетение, техните бонове се купуват на 10%. Хайде - до 15. Други привилегировани лица успяват да придобият боновете си и да ги придобият на една много по-завишена цена. С нея се купува имущество в процеса на приватизация. То вече, преди да бъде уволнен господин Божков, ще се прехвърли на трети добросъвестни лица. И разберете, господин министре, добре, по медиите - 70 млн., горе-долу това е размерът на субсидията за капитално строителство на всички общини в България, пак там някъде е и субсидията за социални помощи. И тук трябват резки, екстремни действия. Недейте да си мислите, че само народните представители имат право на законодателна инициатива. Ние от Демократичната левица и при трите изменения сме предлагали корективи, можете да ги прочетете в стенограмите, на тези механизми, за да няма този грабеж на държавата. Министерският съвет също сега, когато е констатирал действията на своя бивш министър и всичките далавери около компенсаторните записи, има право на законодателна инициатива. А както е видно в последните три години, мнозинството без много да мисли приема всичко дошло оттам.
Ние обаче ще си позволим да внесем едно предложение за решение за спиране в момента на приватизацията с тези компенсаторни записи. Докато се изясни ситуацията. Всякакъв отказ на приемането му означава, че мнозинството и правителството са съгласни с тази далавера. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Жотев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Миков! Аз пък не разбирам защо сте недоволен от моя отговор. Като министър съм извършил всички необходими действия, за да защитя интересите на държавата. Вие обаче искате да направя още една стъпка и да извърша нарушение на закона, първо, като оглася пред Народното събрание и пред обществеността имена, по които в момента тече някаква проверка. По този начин ще наруша съответните клаузи в Наказателно-процесуалния кодекс.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Няма такова нещо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Вие, като депутат, правете каквото си искате, но аз не мога да кажа нито едно име до момента, до който не приключи тази проверка. Защото всяко такова изказване би означавало клевета до доказване на противното.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): А Божков защо го уволниха?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Що се отнася до използването на компенсаторните записи като инструмент в приватизацията, аз съм изпратил едно писмо до вас, народните представители, да ми дадете едно тълкуване, примерно при анексирането на договорите, когато няма запис в основния договор за използването за компенсаторни записи, дали задължително трябва да се съгласявам да ползвам компенсаторните записи, или това да бъде по мое усмотрение. Няма отговор на този въпрос. Ако прецените, че компенсаторните записи не бива повече да се използват в приватизационния процес, решете го тук, в парламента. Аз смятам обаче, че това ще бъде неправилно решение. Неправилно решение, защото...
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Ще спре далаверката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Овчаров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Моля Ви, не ме прекъсвайте. Кой прави далавера? Къде сте ме хванали в някаква далавера? Каква далавера? Аз съм министър на едно от ведомствата, които са приватизиращи органи. Къде в Министерство на икономиката е станала далавера с използване на компенсаторни записи?
РУМЕН ОВЧАРОВ ((ДЛ, от място): Спрете я, докато се изяснят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, втори път Ви правя бележка. Трети път знаете какво следва.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Смятам, че ще бъде неправилно да се спре използването на компенсаторни записи в приватизационния процес. Вие сам казахте, че и без друго тяхната стойност в момента е между 15-20 ст. на лев. Защо трябва хората, които някога, в миналото са пострадали от това, че тяхната собственост насилствено е била отнета, сега да нямат място, където поне да могат да приложат тези компенсаторни записи и тогава цената, примерно, да бъде до стойността на една хартийка за вторични суровини. Не мисля, че това е добра идея и аз не бих подкрепил тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Господин Жотев, комплекс мини "Марица-изток" АД - гр. Раднево, който е в стопанско предприятие за добив на лигнитни въглища и производството на електрическа енергия, става много актуален, тъй като е основният производител на електрическа енергия със собствен гориви ресурс. Актуалността му идва от това, че ще ликвидираме производството на атомната ни електроцентрала.
Вие знаете, че лигнитните въглища са с голямо съдържание на сяра и проблемът е, че газовете, които излизат, са с параметри, които нарушават нормите на Европейския съюз. И тези норми сме санкционирани да ги приведем в допустимото 0,5 на сто съдържание на сяра.
Знаете, че в 1984 г. българското правителство е подписало задължително споразумение да приведе в съответствие емисията на отработените газове, съгласно нормите. Знаете, че срокът е до 1995 г. И сега ние трябва да изпълним този срок.
Поради липса на средства за монтиране на електрическите фирми за отработени газове на термическите централи, правителството взема решение да привлече чуждестранни инвестиции чрез създаване на съвместно предприятие с американската фирма "Ентърджи" като от българска страна участието на ТЕЦ "Марица-изток 3" е с неговата производствена мощност от 840 мгвт и е оценено в съвместното предприятие на 40 млн. щатски долара. Поради изтеклия амортизационен срок на оборудването на ТЕЦ "Марица-изток 1" правителството е взело решение да монтира ново оборудване с инсталирана мощност от 600 мгвт. Стойността на оборудването за новата централа е договорено за 900 млн. щатски долара, които България ще получи като кредит и впоследствие ще изплаща на доставчика-извършител. Елементарните пресмятания показват, че България продава производство на 840 мгвт за 40 млн. щатски долара, а купува оборудване, произвеждащо 600 мгвт електроенергия за 900 млн. щатски долара.
На основание на горната информация моето питане е каква е икономическата изгода за България правителството й да оценява в съвместното предприятие оборудване, произвеждащо 1 мгвт електрическа енергия за 33 щатски долара, а в същото време да купува оборудване, произвеждащо 1 мгвт електрическа енергия за 1500 щатски долара и при положение - това искам да подчертая, че можем това оборудване да го произведем в България, имаме и научен, и производствен капацитет.
Господин Жотев, имам и една лична молба. Ако обичате във Вашия отговор да застъпите и два акцента. Първият акцент е има ли в казуса, който е подписан за съвместната фирма, точка, в която се задължаваме след 10 години да изкупим от съвместното предприятие обратно мощностите на ТЕЦ "Марица-изток 3".
И втората ми молба е - преди да се подпише този договор, той бил ли е обсъждан в Министерския съвет. Благодаря Ви, господин Жотев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Нешев! Разработеният план за развитие на енергетиката с минимални разходи до 2015 г. предвижда въвеждането на една нова заместваща мощност от два енергийни блока, всеки един от тях по 325 мгвт на площадката на ТЕЦ "Марица-изток 1" и извършването на рехабилитация на основните термични електроенергийни мощности през 2004 и 2005 г. Основните цели на рехабилитацията са следните:
Първо, да се удължи експлоатационният ресурс на електроцентралите с минимум още 15 години.
Второ, да се повиши мощността на съществуващите енергийни блокове с между 6 и 8 на сто.
Трето, да се повиши ефективността на електропроизводството.
Четвърто, да се приведат термичните електроцентрали към изискванията на българското законодателство по отношение опазването на околната среда и изпълнението на международните екологични споразумения.
И също така, като последна цел, бих изтъкнал изпълнението на изискванията за присъединяване към обединената европейска електроенергийна система и спазване на директивите на Европейския съюз за работа на енергийния отрасъл.
Изпълнението на такива рехабилитационни проекти е икономически и технически по-изгодно, отколкото да започне изграждането на нови енергийни мощности. Тъй като изпълнението на тези проекти е свързано с необходимостта, както Вие посочихте, от значителни финансови средства, с които държавата не разполага, се предвижда привличане на стратегически чуждестранни инвеститори, за да осигурят необходимите инвестиции и да се поемат рисковете, които са свързани с реализирането на проектите. Един от тези проекти е рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3". Електроцентралата е въведена в експлоатация преди повече от 20 години. Основните съоръжения имат отработени над 1000 хил. часа и може да се очаква, че ще работят още толкова, ако се извърши значителен обем от работи, свързани с тяхната рехабилитация.
В разработения прогнозен баланс до 2015 г. се предвижда електроцентралата да работи като базова мощност при използваемост около годишно 6500 - 6800 часа. Освен това е необходимо изграждането и монтирането на очистващи инсталации, за да се приведе централата към нормативните изисквания за опазване на околната среда.

Извършените подробни техническо-икономически анализи показват, че за реализацията на рехабилитационния проект е необходимо да бъдат осигурени инвестиции в размер на 240 млн. долара. От тях се предвиждат 70 млн. долара за изграждане на сероочистващи инсталации към енергийните блокове.
За осигуряване на такива инвестиции е необходимо намиране на дългосрочен заемен капитал най-малко около 200 млн. щатски долара за периода от 15 години. На този етап набавянето на такъв ресурс от страна на български финансови институции и банки не е възможно. Банките у нас разполагат предимно с краткосрочен и средносрочен ресурс, нямат депозитна база в дългосрочен план, която да им даде възможност да кредитират такава инвестиция.
За получаване на такива кредити от страна на международни финансови институции са необходими стабилни гаранции. Такива приемливи за международните банки гаранции са държавните гаранции или участието в проекта на международна фирма с утвърдено име в енергийния отрасъл. Американската компания "Ентър Джи" беше привлечена като стратегически инвеститор за изпълнение на проекта. С нея е подписано споразумение за съвместно разработване на 14 октомври 1998 г. Компанията е една от най-големите в енергийния сектор в САЩ с дейности в областта на международното производство и търговия на електроенергия и с около 8 млрд. и 800 млн. долара годишни приходи за 1999 г. и около 23 млрд. долара стойност на активите.
Съгласно условията на това споразумение на 1 юли миналата година е учредено съвместно дружество Енергийна компания "Марица-Изток 3" АД, между "Ентър Джи" и НЕК с акционерно участие съответно 51% и 49%.
Предметът на дейност на това дружество е да извърши всички необходими дейности, свързани с развитието на проекта, както и да получи необходимите разрешения и лицензии за извършване на рехабилитацията и за експлоатацията на централата. В това споразумение се предвижда също така, че НЕК ще внесе активите на ТЕЦ "Марица-Изток 3" като апортна вноска, като непарична вноска в капитала на съвместното дружество, а "Ентър Джи" ще направи съответна парична вноска в капитала. Участието на двете страни в съвместното дружество след всички вноски в капитала, които се предвиждат е съответно "Ентър Джи" да придобие 67 на сто, а НЕК - 33 на сто.
В момента се извършва анализ на направеното споразумение с оглед привеждането му към изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и подзаконовата нормативна база, която регулира енергийния сектор.
Във връзка със започналите процеси на преструктуриране и подготовка за приватизация в електроенергийния сектор, съвместното дружество ще бъде равнопоставено с останалите електропроизводителни предприятия и ще формира цените на продаваната електроенергия в съответствие със съществуващата нормативна уредба. Изграждането на заместващата мощност в ТЕЦ "Марица-Изток 1" е инвестиционен проект, който надхвърля 800 млн. долара. Съгласно подписания меморандум на ASCCC с Държавната агенция по енергийно регулиране и НЕК се предвижда чуждият инвеститор да изгради електроцентралата и да я експлоатира до нейното закриване. Това е един от акцентите, за който Вие поискахте да получите отговор и аз Ви го давам.
Фирмата ще участва на електроенергийния пазар като независим производител и ще формира продажните си цени съгласно наредбите за образуване и прилагане на цените на електроенергията. Тя просто ще стане, надявам се, един от елементите на цялата електроенергийна система, без да се ползва от някакви сравнителни предимства.
Ползите от извършването на рехабилитационния проект за ТЕЦ "Марица-Изток 3" са няколко.
Първо, целта е да се подобри икономичността на централата, тоест за производството на 1 киловатчас електроенергия ще се използва по-малко количество въглища. Увеличава се единичната мощност на блоковете от 6 до 8 на сто, ако проектът се реализира.
Второ, създава се предпоставка за ограничаване на тенденцията за увеличаване на цените на електроенергията като цяло. В момента водим диалог с международните финансови институции и това междупрочем е един от аргументите защо няма основания и как се готвят инвестиции в бъдеще, които са в състояние да задържат цените на електроенергията.
На следващо място като предимства - България ще разполага с втора екологично чиста централа - първата считаме, че е АЕЦ "Козлодуй" - с мощност от 900 мегавата, която ще работи надеждно над 6500 часа годишно в продължение на около 20 години.
На следващо място - ще се ангажират 800 души специалисти и работници за три години по изпълнение на проекта за рехабилитация.
Пето, очакваната чиста финансова печалба за българската страна е някъде от порядъка на неколкостотин милиона евро за предвидения срок на експлоатация.
Няма България да загуби от този проект!
Шесто, структурата на себестойността и цената на един киловатчас ще са от порядъка или малко по-ниски от нивата на цените, които са в съседните държави и това още повече ще повиши конкурентоспособността на целия енергиен отрасъл.
И накрая, ще се създадат възможности за увеличаване на износа на електроенергия, за което всъщност някои от нашите съседни страни изпитват и в момента остра нужда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин заместник министър-председател, трябва да Ви призная, че отговорът беше обстоен и в него имаше много информация. Аз не мога да отрека това, но има нещо, по което Вие не дебатирахте и което ме притеснява.
Категорично - избрахме ли най-добрия партньор по пътя, който дава възможност да дадем конкуретно напрежение всички, които искат да участват в този процес. Не отидохме ли пак избирателно?
Второто, по което не дебатирахме - твърдението на нашите специалисти, че технологичното подновяване на оборудването или рециклирането на централата ТЕЦ "Марица 1", която работи за пара само на брикетната фабрика е можело да се извърши и в България.
И, третото, което не дебатирахме - защо ние, когато правим търговска сделка, залагаме мощности на много по-ниска цена, отколкото, когато ги купуваме от тези, които искат да участват в процеса на производство, експлоатация и отнемане на част от печалбата?
Това го твърдят, естествено, специалистите в областта на енергетиката с много по-висока квалификация от мен, но те са убедени в правотата на своите съждения.
И аз ще обръщам към Вас - нека националната ни позиция да стои над всякаква друга позиция, защото България е наша, и ние, ако не защитим българския интерес, утре историческото време ще ни даде отрицателна оценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин заместник министър-председателят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Нешев! Напълно съм съгласен, че българската енергетика има нужда от стратегически инвеститори и затова така, бих казал, гневна беше реакцията ми преди известно време, когато не видях стратегически инвеститори при първата вълна от приватизация на ВЕЦ-овете. На българската енергетика, която сега пристъпва към преструктуриране и последваща приватизация единствено й трябват големи стратегически инвеститори, чуждестранни инвеститори. "Ентър Джи" е сред тях - една от най-големите и признати компании. Ако успея да съдействам с нещо за привличането и на други такива от сорта на германския "Сименс", американската "Уестинг хаус" и така нататък, и ако мога да използвам потенциала и на вашата комисия по енергетика и енергийни ресурси, където също има много добри професионалисти, аз смятам, че ще изпълним задачата, за да може този отрасъл да се преструктурира както трябва, да се приватизира част от него както трябва, защото България е критично зависима от енергетиката.
Това е отрасълът, който влияе върху всички останали сектори - и тежка индустрия, лека промишленост, всичко останало. Знаете как сме хванати всъщност от една тръба, която идва от чужбина и каквато е цената на газта, такива са резултатите от производството, които идват след това. Затова грешки в преструктурирането на енергетиката и приватизацията на част от нейните обекти не трябва да правим!
И аз ви моля за съдействие. Мисля, че досега работим много добре с Комисията по енергетика и енергийни ресурси в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Нашето питане към Вас, господин заместник министър-председател, беше отправено преди повече от две седмици именно когато, както Вие казвате, на заседанието на Комисията по икономическата политика духовете се разбуниха в голяма степен поради приватизацията на Булбанк и БТК.
Но не, господин заместник министър-председател, ние Ви питаме за прозрачността на сделките, тъй като както Вие също тогава казахте, "сме се поддали и сме станали проводници на чисто икономически корпоративни и лични интереси", а защото имаме право, като народни представители и български граждани, да знаем как се осъществява приватизацията на най-важни стратегически български предприятия. Защото всички тези сделки, които се осъществяват в момента, не са включени в Програмата за приватизация. А що се отнася до Булбанк, то става дума за продажба на държавни дялове, която се извършва от едно акционерно търговско дружество, което е Банковата консолидационна компания.
Нашият въпрос именно е насочен към прозрачността на процеса на приватизация и ние искаме да знаем какви са механизмите тази прозрачност действително, а не формално да бъде осигурена. Вие още не сте реагирали на писмото на Агенцията за приватизация, сега е модерно да се пишат писма, да отпаднат тези абсурдни текстове за Наредбата за достъп на информация, които бяха въведени през 1998 г. в тази наредба, та служебна тайна станаха и преговорите, и резултатите от приватизацията, и какво е разговаряно с отделните фирми, с които са водени преговорите.
Говори се, че може би ще реагирате. Но напоследък ние виждаме много писма и след тези писма - много шум в пресата и липса на конкретни действия. Може би днес ще ни отговорите каква е Вашата реакция и на това писмо, като използвате въпроса, който вече в питането стои към Вас повече от две седмици.
Ние сме заинтересовани да знаем в рамките на Банковата консолидационна компания как се осъществяват процедурите по намиране на най-добрия инвеститор, как се осъществява контролът на дейността по провеждането на преговорите и как след това се избира най-добрият инвеститор. Практиката досега показва различни методи на действие. В един случай се канят най-добрите няколко оферти, в друг случай, както е понастоящем, се разговаря с един от тези, които са направили предложението, в някои случаи ръководството на Банковата консолидационна компания счита, че въпросът е толкова важен и се обръща с докладна записка към Министерския съвет. Тъй като все пак Банковата консолидационна компания е едно акционерно дружество по Търговския закон. В други случаи, както четем от пресата, Вие сте решили такива въпроси да се решават просто от Съвета на директорите.
Все пак това ли е най-представителният орган, господин Жотев? В този Съвет на директорите е още Вашият предшественик господин Александър Божков. А Вие там участвате като изпълнителен директор. И навяно е редно да се намери някаква форма Министерският съвет като цяло да контролира Вашата дейност.
Преди години имаше специално постановление на Министерския съвет, което не допускаше министър да бъде едновременно изпълнителен директор на предприятие по Търговския закон. Навярно това постановление е отменено?
Затова именно от гледна точка на интересите на приватизацията, а не защото искаме да я спрем, сме отправили това питане към Вас и сме поискали, три парламентарни групи - да се създаде временна комисия за анализ на хода на приватизацията. Но тази комисия, господин вицепремиер, не може да се нарича с думата, която Вие, не зная защо си харесахте - "чрезвичайна". Ние подобни думи не употребяваме в този парламент от доста години, най-малко от 10. Тази комисия, съгласно Правилника за организацията и дейността на парламента, следва да следи дали се спазват механизмите и процедурите.
Ще се радвам много да получа отговор на тези въпроси, които вълнуват мен, моя колега Димитров и всички мои колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Папаризов, уважаеми господин Димитров! Вярно е, че сега се намират на заключителен етап няколко важни приватизационни сделки. И все пак става въпрос най-вече за приватизацията на Българската телекомуникационна компания и Булбанк. Сякаш интересът към Булбанк надделява. И аз продължавам да твърдя, че има проводници на интересите да се спре приватизационната процедура, особено за Булбанк в този момент. Не казвам, че в парламента стоят хората, които защитават това.
Същевременно започва и, както казах преди малко, преструктурирането на енергетиката. След това ще стартира приватизацията на няколко енергийни отрасъла.
Във въпроса, който сте развили пред мен, виждам, че сте отправили безпокойство, че преговорите се водят от работни групи. Аз не мога да разбера вашето безпокойство - как желаете да се водят преговорите? От отделен човек или от Народното събрание, от Министерския съвет? Как иначе, освен чрез работни групи, чрез екип, който да води преговорите?
Не е вярно и това, което пишете във въпроса си до мен, че членовете на работните групи са без съответна отговорност, напротив. Решенията, които са свързани с процеса на приватизацията и дейността на приватизиращите органи, се вземат от Министерския съвет на Република България. Изпълнителната власт разполага с достатъчно инструменти за контрол върху процеса на приватизацията - чрез годишните приватизационни програми, чрез финансовите отчети на фонда за покриване на разходите по приватизацията на държавни предприятия, чрез годишните отчети за дейността на приватизиращите органи, както и проектодоговорите за приватизация на най-големите дружества.
Парламентът също разполага с достатъчно възможности да осъществява контрол върху работата на правителството. (Обаждания от Демократичната левица.) Не забравяйте, че сделките на Агенцията за приватизация се одобряват от Надзорния съвет, където той освен представители на ОДС, има представители на БСП и Евролевицата. (Възгласи от Демократичната левица: "Е-е-е!".)
ГЛАС ОТ ДЛ: Колко са?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Контролът на съдебната власт позволява при неспазване на изискванията на нормативните документи решенията на приватизиращите органи да бъдат оспорени по съдебен път. До Върховния административен съд има 29 заведени и нерешени дела срещу Агенцията за приватизация. Съдът не е констатирал неспазване на действащото законодателство от страна на Агенцията за приватизация и незаконосъобразност на приватизационните процедури.
Струва ми се, че има нещо неразбрано в тълкуването зад думите "прозрачност" и "контрол" върху приватизационните сделки. (Възгласи от Демократичната левица: "Е-е-е!".)
Вие искате документите по приватизационните сделки. Искате да ги видите, да ги проверите - било парламентът, било някаква комисия. Хубаво, нека да не е чрезвичайна. Нарочно исках да ви пообидя малко, когато се изказах в Комисията по икономическата политика, за да разберете абсурда на това да седнете и да преглеждате всички договори, които в момента се подготвят за приватизацията на БТК - 9 приватизационни договора, няколко договора за лицензии, общо над 600 страници юридически текст.
Ние не можем да дадем тези документи, защото по-голямата част са предмет на конфиденциалност. И не става въпрос за уникална практика в България, това е обичайна световна практика. И Вие, като човек, който доскоро добре познаваше какво става по света, като човек отворен към западната икономика, знаете много добре, че това е обичайна търговска практика.
ГЛАС ОТ ДЛ: Кое?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Това, че тези договори са предмет на конфиденциалност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): След като се подпише! (Възгласи от Демократичната левица: "Е-е-е!".)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: И след като се подпише. Къде е така? Къде сте видели, примерно, договорите да се публикуват? Къде е това нещо? Има съобщение по "Файнейшъл таймс", че, примерно, две фирми се сливат или една фирма купува друга фирма. Това е приватизацията. Терминът дори не е точен. Едно предприятие купува акции на друго, това е. Къде сте видели такова чудо - парламентите да четат текстове? (Обаждания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще слушате ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Документацията по приватизационните сделки обикновено се състои от клаузи, от раздели, които могат и трябва да се анализират и да се преговаря по тях от специализирани институции. В рамките на приватизацията на БТК са ангажирани толкова много министерства и ведомства. Част от парламента в момента желае да изземе тези функции. Аз смятам, че това е нарушение на Конституцията.
В този смисъл сделката за БТК коренно се отличава от продажбата на едно, да кажем, най-обикновено, традиционно предприятие. За разлика от приватизацията на едно традиционно предприятие, където процедурите по оценката вървят по линия на осигурен пазар, осигурени суровини, основни средства и накрая трябва да се дисконтират паричните потоци.

Приватизацията на една телекомуникационна компания като БТК се оценява в голяма степен от макроикономически прогнозни показатели за страната, по необходимите инвестиции. Имайки предвид тези обстоятелства, аз по никакъв начин не мога да подкрепя желанието на част от парламента да се сформира такава комисия и да разглежда отделните големи сделки.
Съвсем естествено е в такъв случай приватизационният процес да се възложи на компетентна работна група - говоря за БТК - от отговорни представители на заинтересованите ведомства и организации, които привличат съответните експерти.
Отговорностите в случая с приватизацията на БТК са пределно ясни и очертани:
- Така наречените "силови министерства" отговарят за проблемите на националната сигурност;
- Агенцията за приватизация отговаря за правните аспекти на приватизационната процедура;
- Министерството на финансите отговаря за финансовите аспекти на транзакцията;
- Министерството на правосъдието отговаря за общата правна коректност и конституционната съобразност на договорите;
- Министерството на транспорта и съобщенията отговаря за спазването на секторната политика и на Закона за далекосъобщенията във връзка с готвената приватизационна сделка и за приключване на преговорите;
- Държавната комисия по далекосъобщенията отговаря за регулаторната политика в рамките на секторната политика чрез лицензиите.
Действително, при подготовката на тази сделка не бяха спазени някои от обявените срокове. Както от договора с финансовия съветник към Агенцията за приватизация "Дойче моргън греънд елб" през 1997 г., така и в момента се наблюдава леко изоставане от последния договорен график. Все пак трябва да си давате сметка, че в момента се извършва преглед на 9 договора, както казах, и две лицензии на два езика, които са събрани в общо около 650 страници.
Независимо от продължителността на преговорите по приватизацията на БТК, нито за момент не са възниквали съмнения относно коректното поведение на българските правителства по отношение на начина на водене на преговорите. В хода на преговорите при такава голяма и сложна сделка не е удачно във всеки момент публично да се представят детайли по договореностите. Не всички договорени условия трябва да станат достояние на широката публика, тъй като могат да накърнят бъдещи интереси както на БТК, така и на акционерите от KPN и "ОТТЕ". Това не се отнася до регулаторната рамка, включваща Закона за далекосъобщенията и лицензиите на БТК и втория GSM-оператор. Те са в процес на широко обсъждане в компетентните органи. Пресата отразява междинни етапи на постигнатите договорености, което, от една страна, създава проблеми при преговорите, но, от друга страна, служи за коректив при вземането на определени решения.
В рамките на Министерския съвет е създадена добра организация по финализиране на сделката за БТК. Правителството запозна парламента с основните компоненти на сделката, които биха могли да имат продължително въздействие, включително и негативно въздействие върху страната. Вероятно само заради сделката с Булбанк за първи път от осем години от създаването на Банковата консолидационна компания се проявява такъв жив интерес към нейната дейност и от страна на депутати и днес. Няма да ви отегчавам с подробности. Ще ви припомня, че БКК е създадена като холдингово акционерно дружество през 1992 г., за да управлява държавното участие в търговските банки и да извърши продажбата на това участие. БКК се занимаваше с това при управлението на няколко различни правителства и няколко парламента и до този момент никой не проявяваше съмнения при нейната работа.
Формално контролът върху дейността на БКК е в рамките на предвидения от закона за холдингови търговски дружества. Действията й по продажбата на акции не попадат под дефиницията за така наречената "приватизация" по смисъла на Закона за приватизацията, тъй като акционери на БКК са и множество недържавни юридически лица.
С § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация се изключват установените в закона ограничения за сделките, сключвани от БКК. Организационно решенията за продажбите на банковите акции се вземат от петчленен състав на Съвета на директорите на БКК. Член и председател на Съвета на директорите е Министерството на финансите като юридическо лице, представлявано от министъра на финансите Муравей Радев, а заместник-председател и подуправител на БНБ - Емилия Миланова.
От 1992 г. досега са настъпили множество промени в капиталовата структура на БКК, като едва през 1999 г., с прехвърлянето на акциите на БНБ на Министерството на финансите, държавата, представлявана от Министерството на финансите, става собственик на над 95% от капитала на БКК.
През 1998 г., по повод продажбата на акциите, които БКК притежаваше в Българска пощенска банка, направихме изрично запитване към Министерския съвет относно правния статут на дружеството и правомощията на органите му за вземане на решения за продажба на акции. Становището на Министерския съвет бе изцяло в контекста на изложеното дотук.
Персоналният състав на Съвета на директорите позволява максимална координация и взаимодействие на институциите, които са ангажирани с продажбата на акциите на БКК в търговските банки. Лично аз смятам, че заварената от мен през 1997 г. организационна форма има редица предимства, свързани най-вече с възможността на БКК да преговаря от позицията на търговец за постигане на максимален икономически ефект по сделките си.
Процедурите на БКК по всяка приватизационна сделка са специално създадени така, че да осигурят максимална прозрачност и конкуренция. Никой досега не е обвинявал БКК в непрозрачност освен неуспели кандидати и аз считам, че това е нормално. Тази прозрачност се гарантира чрез предоставяне на всеки потенциален купувач на идентична информация, еднаква възможност да извърши процедурите по предприватизационно проучване, както и еднакви изисквания и процедури за подаване на офертите. Конкуренцията се гарантира чрез отделяне на достатъчно време за маркетинг, за да се генерира интерес в поне три-четири сериозни потенциални купувачи. Водейки се от тези принципи, в случая с Булбанк БКК трябваше три пъти да удължава крайния срок за офертите. Иначе трябваше да преговаряме само с един потенциален кандидат, което щеше да ни постави в твърде неизгодна позиция. Спомнете си колко пъти представители на БКК енергично са възразявали на международни финансови институции, които преди две години и нещо ни караха да приключваме банковия приватизационен процес за шест месеца.
Винаги досега Банковата консолидационна компания е отстоявала и винаги ще отстоява интереса на държавата, без да се съобразява с всякакви корпоративни и лични интереси. Осигурявайки поне три сериозни оферти за всяка сделка, ние не само увеличаваме възможностите за получаване на най-добрата цена. Това ни дава и една подходяща позиция при водене не преговорите, тъй като предпочетеният купувач е наясно, че винаги можем да започнем преговори със следващия в класирането на офертите.
Преди малко господин Папаризов се чуди защо в едни случаи водим паралелни преговори с двама потенциални купувачи, а в други случаи каним един купувач. Това зависи от качеството на офертите, господин Папаризов. И аз също се изненадвам, че Вие ми задавате този въпрос. В случая с продажбата на Хебросбанк, това беше единственият случай, когато сме водили паралелни преговори с двама потенциални кандидати, защото параметрите в офертите им бяха изключително близки. Само затова! Във всички останали случаи сме обявявали статут на предпочитан купувач, тъй като разликата в качеството на офертите между първия и останалите беше голяма. Такъв е случаят с приватизацията на Булбанк.
Освен цената, кои други условия са важни за БКК при избора на купувач?
Първото и най-важното - качествата и финансовата сила на купувача и неговият опит в управление на банки или други финансови институции. Вярвам, че това е най-добрият начин да се гарантира, че приватизираните банки работят за най-добрия дългосрочен интерес на България.
От тази гледна точка, когато всички останали аспекти от офертите са равни, БКК обикновено дава предимства на добре капитализираните банки-кандидати, защото те имат дългосрочни стратегически инвестиционни перспективи. Освен това те притежават системи за управление и контрол за бързо прехвърляне на технологии и оперативна политика и процедури, които са необходими, за да могат нашите банки да предоставят разумни кредити за българските банки и потребителите.
Много често се спекулира по отношение качествата на кандидатите за Булбанк. Отново ще кажа: изобщо не може да става въпрос кой е по-подходящият стратегически инвеститор, без фактора цена, между избрания в момента консорциум от "Уни кредито" и "Алианц", от една страна, и консорциумът, който се нарича "Кановърс" и който е регистриран в Люксембург, който всъщност представлява една компания, за която знаем, че собствениците са богати, но която много трудно би могла да се контролира доколко ще изпълнява ангажиментите си, ако купи тази банка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ами, като няма, ще си я държим държавна!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз се радвам, ако това е мнението на Парламентарната група на БСП и ако по този начин отпаднат аргументите защо се дава предимство на кандидата, с който в момента преговаряме. Не зная дали Вие, господин Божинов, изразявате позицията на Вашите колеги.
Второ, това е сумата, която купувачът се ангажира да влее като капитал. Този критерий за оценка може или да бъде от голямо значение, или да бъде по-маловажен в зависимост от конкретната банка, която подлежи на приватизация. Понякога някои се питат защо в някои случаи БКК държи инвеститорът да влее капитал, а в други случаи нехае за това. Защото банките са различни. Булбанк е добре капитализирана банка и няма нужда кандидат-купувачът да се ангажира с допълнителни инвестиции. Екпресбанк е отлично капитализирана банка и нямаше нужда "Сосиете Женерал" да се ангажира с допълнителни инвестиции в капитала на банката.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Значи кокошката, която снася златни яйца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин Божинов, елате в БКК, елате в кабинета ми и с удоволствие ще Ви разкажа как се приватизират банките, ще Ви разкажа каквото искате (шум и реплики от ДЛ) по отношение на това кои са параметрите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! Господин Марангозов, господин Миков, правя Ви забележка!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: ... кои са параметрите, на които най-много държи Българската консолидационна компания. В случая с приватизацията на Биохим, тази банка има нужда от повече капитал и затова един от основните параметри при нейната приватизация това е колко капитал ще влее новият собственик. Това е селективна стратегия, която изцяло отговаря на конкретните изисквания на всяка една от приватизиращите се банки.
Придържаща се към тези два прости критерия, БКК прави всичко възможно, за да защити дългосрочните интереси на банковия сектор у нас. Нека не се правят излишни спекулации около сделката с Булбанк. Няма съмнения за накърняване на националните интереси с тази продажба.
Отново мога напълно отговорно да заявя, че погледнато в дългосрочна перспектива, интересите на България ще бъдат в значителна степен защитени благодарение именно на силното присъствие на чуждестранни банки в България. Не съществува възможност да се изтеглят средства от България, ако Булбанк е собственост на чуждестранна банка или на българска институция. През последните няколко години, особено през 1995 и 1996 г. имаше много по-голямо изтичане на средства от български, отколкото от чуждестранни институции, които работеха в България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Тежко и горко на България!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Тежко и горко на тези, които издадоха лицензиите в началото на 1990 г. и така щедро раздадоха повече от десетки лицензии на банки, които принадлежаха на групировки. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков - втора забележка!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Булбанк ще продължи да извършва своята дейност в съответствие със същите тези закони и наредби, които са приложими за всяка една от банките в България, поради което няма да има по-голяма възможност да се теглят средства от нея, след като бъде приватизирана, отколкото днес.
Процесът приватизация на всички банки, включително и на Булбанк е в интерес на нашата банкова система. Дейността на Булбанк ще продължи да бъде предмет на данъчно облагане за всички свои приходи в България, не в Люксембург, не в Кипър.
Въпреки атаките срещу тази сделка, които са част от играта на конкурентните кандидати, до седмица ще предложа на Съвета на директорите на БКК да одобри проектодоговор за приватизация. Заседанието на Съвета на директорите на БКК е насрочено за петък следващата седмица.
След като сделката бъде финализирана, обществеността ще научи основните параметри в офертите на всички кандидати. Уверявам ви, че докато аз съм заместник министър-председател, който отговаря за приватизацията, няма да се подам на никакви спекулации. Ще следвам пазарните правила при продажбата на държавните дружества и ще правя всичко възможно да вкарам по-големите от тях в списъка за така наречената целева приватизация, където се плаща в брой. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Действително има нужда не само от два, а от много по два уточняващи въпроса.
Първо, господин Жотев, кой ще подпише договора за БТК, коя от работните групи, която отговаря за кой от десетте аспекта, които изброихте? Кой ще отговаря за изпълнението на този договор? А от страна на купувача, когато ни предлагате в парламента да нанесем поредния удар на Закона за концесиите, че не държавата с договор да предоставя концесия за дейност, а това да става по предложение на купувача, след това на какво правно основание Вие, господин Жотев, ще контролирате дали посоченото от купувача лице ще изпълнява тези изисквания, които Вие бихте имали, ако спазвахте Закона за концесиите такъв, какъвто е сега и ако бяхте сключили договор между този, който купи БТК и вас, и правителството, представлявано от отговорен министър? Как ще ми обясните сега с новите изменения на закона, че ще осигурите същите права и задължения на тези, които след това ще управляват БТК и ще осигурите същите права на Министерския съвет да контролира дали те се изпълняват добросъвестно?
Вторият ми въпрос е във връзка с Булбанк. Нима Вие считате, че интересът към Булбанк, който е разумен, е продиктуван от конкуренция или нещо друго? Нима Вие считате, че ние, които уважаваме тази българска банка като най-солидната институция - именно защото не съм забравил международните отношения и трудностите по решаване на външния дълг, казвам това - нима Вие считате, че съотношението нетни активи - цена и име на банката, тези два критерия Вие изброихте в Комисията по икономическата политика, са най-добрите спрямо всички останали банки? Моля да поясните как в случая Вие отговаряте на критериите, които Вие сам изложихте миналата сряда пред Комисията по икономическата политика. Благодаря.
Мисля, че все още имам една минута, господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, нямате повече време. Не са 3 минути, господин Папаризов, погледнете правилника. Оставих Ви да си довършите изречението, мисълта. Благодаря Ви. След това ще имате още 2 минути.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Господин Жотев говори 15 мин., защо не го прекъснахте и него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Овчаров, правилникът е ясен и категоричен. Ако смятате, че парламентарният контрол ще се сведе до това депутатът да говори 15 мин. и да получава отговор с "да" и "не", очевидно не искате това, искате изчерпателни отговори и ги получавате. (Силен шум и реплики от ДЛ.) И ви моля, когато получавате отговор, да пазите тишина.
Имате думата, господин заместник министър-председател. (Силният шум и многобройните реплики продължават.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега ще слушате ли? Господин Жотев, моля Ви не започвайте, докато не се успокоят.
Или ще мълчите и ще слушате, или няма да има контрол! (Викове и реплики от ДЛ.) Реакцията ви показва, че вас хич не ви интересува парламентарният контрол, а просто търсите медийна изява, най-общо казано.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Папаризов, господин Димитров! Страна по договора е Агенцията за приватизация. Сделката за БТК е сделка на Агенцията за приватизация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): А работните групи поемат задълженията?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: По отношение приватизацията на Булбанк мога да кажа, че това е най-успешната сделка по отношение изпълнението на всички критерии, които БКК използва при оценката на отделните кандидати. Това стана възможно именно чрез задържането на процедурата до набирането на трима силни кандидати. Мога да кажа, че ако се провалят преговорите с първия кандидат, който сме обявили като предпочитан, ние най-вероятно ще вземем решение за започване на преговори със следващите двама кандидати, или със следващия кандидат. Думите ми не противоречат, защото всичко е възможно, докато се водят преговори. Няма нищо предопределено в една от приватизационните сделки на БКК. Ние търсим най-добрият кандидат за Булбанк, което означава най-добрият кандидат за българската банкова система, тъй като си даваме ясно сметка какво е значението на тази банка за развитието на банковия сектор.
С привличането на трима много силни кандидат-купувачи ние създадохме максимална конкуренция, така че и трите оферти биха могли да бъдат приети и те отговарят на основните критерии, които ние сме възприели - цена изцяло в съответствие с нетните активи на банката и с името на банката, и не само на първия кандидат, а и на втория, и на третия.
По отношение здравината, качествата на кандидат-купувачите то е различно. Определено първият и третият кандидат-купувачи са по-добри от втория. Третият кандидат-купувач е една от най-големите белгийски банки, а първият кандидат-купувач, с когото водим преговорите и е обявен за предпочитан купувач, е една от най-големите италиански банки и е в консорциум с една от най-големите застрахователни компании в Европа. Какво повече е нужно за бъдещото развитие на Булбанк? Няма да допуснем купувачът да бъде регистриран в някоя офшорна зона. Купувачът ще бъде банка, която ще се ангажира с бъдещото развитие на тази банка. Банката няма нужда от капитали, но банката има нужда от инвестиции в инфраструктура, в информационни технологии, в компютризация и т.н. Банката и сега без друго стои на нашия и на чуждестранния пазар. Банката обаче недостатъчно кредитира реалния сектор. И ние търсим също така аргументацията и ангажиментите на потенциалните купувачи, за да осигурят развитието на банката именно в тази посока - едно постепенно прехвърляне на един огромен ресурс към кредитиране на реалния сектор.
И на последно място искам да кажа, отново ще се върна на въпроса, който ми се постави и на който не отговорих: уважавам дейността на парламента и приемам всички предложения за подобряване дейността в посока на по-голяма прозрачност на приватизационния процес. В случая обаче Банковата консолидационна компания е едно акционерно дружество, което се управлява по Търговския закон. До този момент няма нито едно нарушение на Търговския закон при приватизацията на всички банки, за които говорих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата господин Папаризов да изрази отношението си към отговора.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, макар че Вие започнахте да ни информирате на това заседание за някои аспекти от някои приватизации, аз не мога да съм доволен от Вашия отговор. Още повече, че както Вие самият заявихте, що се отнася до продажбата от едно акционерно дружество на "Булбанк", аз съм много заинтересуван, а предполагам и целият парламент, да знаем как ще се използват средствата, които след това ще получи това акционерно дружество. По какъв път те ще стигнат до държавния бюджет? Може би някои от членовете, господин Божков, ще гласува против това да стане толкова бързо, може би ще гласувате да закупите нещо друго преди да дадете парите в ръцете на държавата.
Именно затова 54 народни представители бихме искали следващия петък, преди Вие да сезирате Съвета на директорите окончателно, да се проведе едно разискване по тези въпроси - за прозрачността и механизмите на приватизация и на продажба на държавното участие. Мисля, че целият парламент е заинтересуван отговорите, които започнахте да ни давате, да могат да бъдат изяснени и анализирани от всички нас.
Затова на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и на чл. 85, ал. 1, 3 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви моля, господин председател, да насрочите за следващия петък разисквания по питането, което отправихме заедно с господин Димитров, относно дейността на правителството за осигуряване на прозрачност и задълбочен контрол над приватизационните сделки и продажбата на държавното участие в акционерни дружества.
Предлагам и проект за решение.
Това наше искане е подписано от 54 народни представители. Заповядайте! (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
По питането на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров и на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам на 30 юни от 11,00 ч. обсъждане на поставеното от тях питане и по предложения от тях проект за решение.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Папаризов попита как се разпределят парите от приватизационните сделки. Това става отново в рамките на изискванията на Търговския закон. Като акционерно дружество Банковата консолидационна компания в края на всяка финансова година прави своя отчет за приходите и разходите, своя баланс. Той се заверява от одитори и след това всяка година, обикновено в средата на годината, общото събрание на акционерите гласува разпределението на тези средства. Всички средства от приватизираните досега банки - Обединена българска банка, Пощенска банка, "Хеброс", "Експрес" - отиват в съответствие със Закона за счетоводството и Търговския закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): И къде отиват? Като дивидент? Като увеличаване на капитала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на заместник министър-председателя.
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев от народния представител Петър Ненов Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господа депутати! Моето питане е свързано с бившия Комбинат за тежко машиностроене в град Русе - едно предприятие, което беше строено в края на 70-те години и с което бяха свързани много надежди на града, тъй като в него работеха в един период повече от 5000 души. За съжаление, така и не можа да се разбере всъщност за какво беше правен този комбинат. Говореше се отначало, че ще започне производство на корабни двигатели "Зулцер", това не можа да стане; мислеше се за производство на кранове, багери - също не се стигна до това производство, с изключение на няколко бройки за страната; мислеше се за производство на съоръжения за рудодобивната промишленост - и това не можа да се осъществи. Остана главно участие в ремонт на тежки съоръжения в нашата страна и някои поръчки, свързани с бившия Съветски съюз.
Така или иначе, комбинатът никога не можа да бъде натоварен и през цялото време беше губещ. За това има и други причини, тъй като схемата, по която беше разработен, технологиите, които се използваха, бяха твърде остарели, енергоемки, неоправдани. Същевременно в строителството имаше твърде големи грешки в духа на това, което се правеше преди. Строежите са нерационални, цеховете примерно са високи 24 м, а под тях работят машини и съоръжения, които заемат височина 2-3 м. При такива условия даже едно отопление създава сериозни проблеми.
Имаше и други подводни камъни и аз ще насоча вниманието Ви към тях. Един от тези камъни е, че захранването с електроенергия се подаваше през високоволтови, 110-киловолтови електропроводи, които също бяха включени в материалните активи на комбината. Това са електропроводи с дължина 22 км. И естествено, че комбинатът плаща съответните данъци и трябва да прави поддръжка на тези несвойствени за неговата структура съоръжения.
Във връзка с всички тези причини в крайна сметка комбинатът се оказа непечеливш. Направи се опит за оздравяването му - не можа да стане. И той попадна в ликвидация. В момента е в ликвидация и надеждата е, че все пак нещо от този комбинат ще бъде спасено и ще може да се използва, да работи.
Във връзка с очистване на задълженията на Комбината за тежко машиностроене възникна идея за замяна на дълг срещу собственост, което е в интерес и на НЕК, и на Комбината за тежко машиностроене АД. Подготвена беше съответна документация за предлаганата процедура за тази замяна. Извършена беше и оценка на далекопроводите от лицензирани оценители. Отстранени бяха и пречки, свързани със собствеността на земята под далекопроводите. Тя стана държавна и това фактически намали пречките, възпрепятстващи тази замяна. Независимо от това сделката все още продължава да не е реализирана и е в процес на, бих казал, отлежаване.
При това положение на Тежко машиностроене продължават да се начисляват значителни лихви върху задълженията му към НЕК и се бави процесът на приватизацията, от което в крайна сметка губи държавата.
Въпросът ми е: не считате ли, че е крайно време простата по своята същност процедура по замяна на дълга на Тежко машиностроене - Русе, към НЕК със собствеността му върху електропроводите да бъде приключена и с това да се даде тласък на забавената приватизация на бившия комбинат? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Петров! Взаимоотношенията между НЕК и "Тежко машиностроене" - Русе, по повдигнатия въпрос датират още от януари миналата година. Искам да обясня накратко за какво става въпрос.
"Тежко машиностроене" - Русе, е прекратено с последваща ликвидация по решение на общото събрание на акционерите, което е проведено на 11 декември 1998 г. Веднага след вписването в търговския регистър на това обстоятелство, ликвидаторите на дружеството са започнали преговори за изчистване на взаимоотношенията с НЕК. Към 28 февруари 1999 г. задълженията на "Тежко машиностроене" към НЕК са около 550 хил. деноминирани лева. Същевременно дружеството притежава електропроводи, изградени с негови средства и за неговите нужди, които обаче това предприятие не е в състояние да използва пълноценно. Не без значение е и фактът, че освен "Тежко машиностроене" по тези електропроводи, чрез участието им в микропръстени на НЕК, се захранват и други консуматори. И предвид възможността тези електросъоръжения да се използват от НЕК, както и липсата на финансови средства в "Тежко машиностроене" ръководствата на двете дружества са взели решение вземанията на НЕК към "Тежко машиностроене" - Русе, да бъдат уредени по схемата "дълг срещу собственост". Тази схема предвижда прехвърляне в собственост на НЕК на няколко съоръжения: електропровод 110 киловолта, което е до подстанция "Образцов чифлик", електропровод също 110 киловолта - "Балтата", контролен кабел между подстанция ТЕЦ - Русе, и подстанция КТМ.
Ликвидаторите са провели срещи както на регионално ниво с бившия клон "Електроснабдяване" - Русе, така и в Централното управление на НЕК. "Тежко машиностроене" е изготвило експертна оценка на съоръженията, които следва да бъдат прехвърлени на НЕК по схемата "дълг срещу собственост". Тя е приета от Централното управление на НЕК и е подготвен проект за договор. Всички решения от срещата са протоколирани, но до подписване на договора не се е стигнало. Според НЕК основният проблем за това е изясняването на собствеността на съоръженията и липсата на техническа документация.
Междувременно срокът на изготвената оценка на електросъоръженията е изтекъл, затова се налага да се извърши актуализация. Актуализираната експертна оценка е представена за съгласуване в Министерството на икономиката. С протокол от 9 февруари 2000 г. екип на Министерството на икономиката разгледа и прие актуализираната експертна оценка. На 16 февруари 2000 г. с писмо съм уведомил ликвидаторите на "Тежко машиностроене", че не възразявам да бъде извършена продажбата на електросъоръженията по приетата пазарна стойност.
На 23 март 2000 г. на среща в НЕК между изпълнителния директор на компанията и ликвидаторите на "Тежко машиностроене" е подписан споразумителен протокол, с който в описа на съоръженията е включен и контролен кабел към електропровод 110 киловолта "Балтата" и се изисква предоставянето на проектосметната документация на съоръженията и оборудването в срок до 30 април 2000 г. Решенията по този протокол са изпълнени още на 5 април 2000 г., като е уточнена и собствеността върху активите.
Междувременно е сменен Съветът на директорите на НЕК и новият съвет е възложил оценка на съоръженията от страна на НЕК, съгласно практиката на компанията при такива сделки с други предприятия. Затова има решение, взето с т. 9 от Протокол № 4 от 15 май 2000 г. В най-кратки срокове се очаква възложената от НЕК оценка и поради обстоятелството, че всички останали проблеми са отстранени и условията, поставени от страна на НЕК към дружеството са изпълнени, ще бъде подписан договор с "Тежко машиностроене" в ликвидация за прехвърляне на активите, за които говорих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика имате думата, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин министър, благодаря за отговора, но същевременно съм обезпокоен от това, че тези оценки се правят вече на няколко пъти. И даже и от последната оценка наближава половин година. При това положение "Тежко машиностроене" АД продължава да изплаща значителни лихви и, както споменах, данъци и други, от което в крайна сметка страда процесът на приватизация.
Ние винаги сме разглеждали ликвидацията като форма на приватизация и ми се струва, че ако не се вземат достатъчно бързи мерки да се ускори тази замяна на дълг срещу собственост, това ще се отрази много неблагоприятно върху хода на приватизацията и ликвидацията ще реализира своето грозно име. Ще ликвидира действително възможността да се спасят повечко звена от този комбинат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Нямаше допълнителни въпроси, затова преминаваме към следващото питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! "Оргахим" АД - Русе, е една от важните за града ни фирми, с чието развитие е свързана съдбата на хиляди русенски семейства. През месец юли 1998 г. е сключен договор за приватизация на 51 на сто от дружеството. Купувач е регистрираната в Малта офшорна фирма "Уайтбиим Холдингс". Вашият предшественик Александър Божков определи приватизацията едва ли не като единствената форма на структурна реформа, която води до икономическо развитие и стопански растеж. За съжаление, при "Оргахим" тази постановка не се доказа.
През 1999 г. спадът на основното производство - бои и лакове, е 20 на сто, като практически износът е ликвидиран. Дружеството реализира загуба от 6 млн. 370 хил. лв. Спадът продължава и през 2000 г. За 5-те месеца той е 25 на сто, а само за месец май - 40 на сто. Загубата за първото тримесечие е 3 млн. и 400 хил. лв. Основният въпрос, с който се занимава новият собственик е съкращения и уволнения и то не само на почти целия ръководен състав, а и на голяма част от работниците и служителите.
Приватизационният договор задължава купувача да поддържа до 2001 г. средносписъчен състав от 993 човека, като се разрешава, неясно при какви условия, 20 на сто редукция до края на периода, т.е. до 795. Още първата година обаче тази възможност е усвоена и на 31 декември 1999 г. във фирмата са останали 750 човека, тоест договорът вече е нарушен.
Би следвало следприватизационният Ви контрол да наложи предвидените в договора санкции. Нищо подобно обаче не се случва. Купувачът пише едно писмо до Агенцията за приватизация, с което иска промяна на параметрите на приватизационния договор. Аргументите му са, че е сключил договор с една американска фирма "Рикавъри Груп" за преструктуриране на активите и това щяло да доведе до необходимост от нови съкращения. Аргументите на купувача се приемат веднага от агенцията - аз се учудвам, господин заместник министър-председател, че и Вие ги приемате, тъй като - ето цитат от Вашия писмен отговор на моя въпрос: "Според купувача това щяло да доведе до редукция на трудовата заетост повече от позволеното в договора и затова на 2 февруари 2000 г. беше подписан анекс към приватизационния договор, с който средносписъчният състав на персонала се намалява от 794 на 577 човека."
Аз оставям настрана големия непрофесионализъм на този анекс, с който разполагам, и където е записано, че това е трудова заетост на "Уайт биим холдинг", а не на "Оргахим". И че числото "794" го няма изобщо в статистиката - имаме такъв документ от статистиката за 750 работни места. Но Вие приемате с лека ръка намаление на персонала почти двойно в сравнение с поетия по приватизационен договор ангажимент, без да Ви се представят мотиви и дори Програмата за преструктуриране. Не знам при такъв подход как ще изпълните правителствената си "Програма 2001" за разкриване на нови 250 000 работни места? Май тази програма наистина си е прах в очите на избирателите.
С приватизационния договор купувачът е поел и друг ангажимент - да инвестира за 3 години 5 млн. и 40 хил. долара свои или привлечени средства, като инвестициите са разпределени по години. Досега не е инвестиран дори и един долар във фирмата, за което купувачът трябваше да бъде санкциониран с повече от 500 хил. долара. Единствената възможност за преструктуриране на инвестициите дава чл. 28 на договора, според който инвестиции за екология и само те могат да бъдат разсрочвани само когато чрез ОВОС са установени минали екологични щети. Възможността е ограничена и във времето - до 30 септември 1999 г. Нито е направена ОВОС, нито е поискано разсрочване до тази дата. Следователно, съгласно договора, не съществува никаква юридическа възможност за разсрочване.
Въпреки това в този анекс от 2 февруари се прехвърля неизпълненото задължение от миналата година за тази година и отново само на база искането на купувача, позовавайки се на този нероден Петко - програмата за преструктуриране на "Рикавъри Груп".
Предполагам, че Ви е известно, господин Жотев, че такава програма и до ден днешен не е представена. Вече две години нула долара инвестиции. За останалата точно една година и само една година трябва да направят 5 млн. Не знам Вие вярвате ли в това?
Затова искам, господин заместник министър-председател, да отговорите на моето питане: как оценявате развитието на "Оргахим" АД - Русе, след продажбата на 51 на сто от акциите му? Имате ли информация за произхода на средствата на купувача? Оценявате ли като обосновани и аргументирани направените промени в Приватизационния договор по отношение на инвестициите и Програмата за трудова заетост? Смятате ли, че по този начин са защитени интересите на държавата и на останалите акционери? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Вече подробно дадох отговор на този въпрос в писмен вид до Вас. Изложението на Вашето питане не съдържа информация, която е различна от тази, която ми дадохте в края на миналия месец. Въпреки това уважавам правото на депутатите да извършват парламентарен контрол над представителите на правителството и отново ще изложа мнението ми по въпроса.
Вече Ви информирах, че съгласно сключения Договор за приватизация на 51 на сто от акциите на "Оргахим", Русе купувачът "Уайтбим Холдингс" се е задължил да извърши инвестиции в размер на 5 млн. и 40 хил. долара и да осигури средносписъчна численост на персонала от 993 бр. за период от три години, считано от 1999 г. Позволена е 20 на сто редукция за целия отчетен период от 1999 г. до 2001 г. Договорът е подписан на 30 юли 1998 г. от Агенцията за приватизация и е одобрен от нейния Надзорен съвет на 22 юли 1998 г. Капацитетът на предприятието е около 100 хил. химикала годишно. Около 40 на сто от продукцията му е предназначена за износ. Във фирмата работят над 900 души. Купувачът "Уайтбим Холдингс Лимитид" е холдингово дружество с ограничена отговорност. Учредено е съгласно законите на Малта. Компанията има 4 собственика: Българо-американски инвестиционен фонд, Румънско-американски инвестиционен фонд, Румънски инвестиционен фонд, който е регистриран в Кипър и "Поликолор" - Румъния, мажоритарно притежаван от РАИФ и РИФ.
"Уайтбим Холдингс" има намерение да създаде мощна югоизточна европейска група - фирми-производители на бои и лакове. В групата ще бъдат включени "Поликолор" и една или две фирми от Югоизточна Европа, като основна част от тази стратегия "Оргахим" ще формира ядрото на групата и ще използват възможностите за коопериране с "Поликолор" с цел да увеличи пазарите си в Украйна и Русия.
Останалите акции от капитала на дружеството са разпределени в следния вид: 25 на сто са за масова приватизация; 15 на сто са за продажба при преференциални условия на лицата от чл. 5, ал. 2 от Закона за приватизацията и 9 на сто за удовлетворяване на исковете по чл. 18 от Закона за приватизацията. Цената на сделката е 8 млн. и 900 хил. щ.д. при цена на една акция 34 долара и 70 цента.
Съгласно условията на Договора за продажба купувачът се задължава за срок от три години да запази предмета на дейност на дружеството, да инвестира около 5 млн. долара и да поддържа съществуващите работни места според договорената Програма за трудова заетост. В Агенцията за приватизация е постъпило искане от купувача за промяна на параметрите на Инвестиционната програма и на Програмата за трудовата заетост. Това е удостоверено в получени писма от 28 септември, 12 октомври и 27 декември 1999 г.
Мотивите за исканата промяна са във връзка с чл. 28 от Договора. Според него купувачът си запазва правото, след извършване на оценка на въздействието върху околната среда и остойностяване на минали екологични щети, да преструктурира размера и сроковете на инвестиции по години, като запази общия им размер.
"Уайтбим Холдингс Лимитид" е сключил договор с белгийската фирма "Енвайрънментал Рисорсис Манъджмънт" за извършването на такава оценка. Сключен е и договор между купувача и Американската компания "Рикавъри Груп" за преструктуриране на всички активи на "Оргахим" с цел повишаване на ефективността и конкурентната способност на дружеството. Според купувача това ще доведе до редуциране на договорената трудова заетост с повече от позволеното в Договора.
На основание реда за разглеждане на исканията за сключване на допълнителни споразумения към подписаните приватизационни договори предложението на купувача е внесено за разглеждане в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, като допълнително споразумение към одобрения договор. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация е дал съгласие да бъде подписано допълнително споразумение за отсрочване на изпълнението на Инвестиционната програма с една година, като се запазва общият размер на договорените инвестиции и разпределението им по години и промяна на Програмата за трудова заетост, като средносписъчна численост на персонала бъде намалена от 794 на 577 броя. Решението е описано в протокол от 2 февруари 2000 г.
Ще припомня, че такива решения за допълнителни споразумения към приватизационни договори може да се вземат само от Надзорния съвет.
По въпроса за произхода на средствата на купувачите мога да Ви кажа, че документите, които поясняват произхода на средствата на кандидат-купувачите, са неразделна част от документацията, която те представят за участие в приватизационните сделки. Всеки кандидат подписва декларация, с която носи наказателна отговорност за невярно подадена информация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, Вие ми отговаряте за неща, които вече получих в писмения отговор. Не ми давате Вашия коментар. Коментарът е, че по чл. 28 от Приватизационния договор не могат да бъдат разсрочвани инвестициите и никакви аргументи за форсмажорни обстоятелства не се представят от фирмата, финансови затруднения, за да има мотив да се направи, въпреки това се приема, и вие го приемате. И как ще реализирате това оживление на българската икономика, като опрощавате поети вече ангажименти за извършване на инвестиции.
Но има и друг проблем - че "Оргахим" се източва. Само два примера ще ви дам.
"Оргахим" изнася за "Поликолор", Вие вече споменахте как е навързана в цялата схема, суровини вече цяла година за 500 хил. долара, без да се плащат, без да се плащат и лихви по този по същество стоков кредит. Там има представител на държавата, който обаче си трае и нищо не се прави по този въпрос.
И втората форма - прословутият договор с "Рикавъри Груп". Вие знаете ли, че представител на "Рикавъри Груп" известно време беше изпълнителен директор на "Оргахим" от името на "Уайтбим Холдингс"? Не Ви ли е ясно, че става въпрос за източване на пари от "Оргахим", не "Уайтбим Холдингс" да плаща сам на себе си. А "Оргахим", където има и 24 на сто държавни акции, плаща повече от 300 хил. долара на тази фирма за преструктуриране. И тази програма така я няма. Няма и да я има, господин заместник министър-председател.
Аз затова Ви питам: не смятате ли, че това ощетява останалите акционери, включително и държавата?
И вторият ми уточняващ въпрос е за един ревизионен акт на Държавен финансов контрол. Според него за 1997 г. са начислени дивиденти. Всички други акционери са си ги получили, а държавата е получила само 300 хиляди. И Държавният финансов контрол установява, че държавата трябва да получи останалия 1 млн., заедно с 500 хил. лихви и до 15 август тези пари трябва да се изплатят на държавата. Досега това не е направено, въпреки че в същия период големи данъкоплатци възстановяват на фирма "Оргахим" 500 хил. лева от авансовия внесен данък за миналата година. Значи, възстановява се, но когато трябва да се удържа, не се прави.
Въпросът ми е: какво ще направите Вие като представител на държавата, за да може държавата да си получи тези пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин вицепремиер.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Държавата в момента е миноритарен собственик в това предприятие. Няма възможности за въздействие върху мениджмънта на дружеството.
Що се отнася обаче до пропуснатите ползи, ако има такива, аз ще наредя проверка и ако има документи, които сочат, че държавата има вземания, а не си ги е получила, ще взема мерки това да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател!
Имате думата за оценка на отговора, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Както очаквах, господин Жотев, не получих отговори на допълнителните въпроси, защото там става въпрос за защита интересите на държавата. Вие не можете да отговорите на този въпрос.
Времето ми е ограничено да говоря за другите екстри, които държавни чиновници дават на този купувач, както например разсроченото изплащане на ЗУНК-кредита, с което са разсрочени 14 млн. долара до 2018 г. Нали се сещате как това ще влезе в държавата. Подписали са го Божков и Муравей Радев.
Но аз поставих един конкретен въпрос, разтревожен от съдбата на едно конкретно предприятие и хората, които работят там. Но като слушам отговорите Ви, аз съм разтревожен вече за съдбата на цялата българска икономика. Вие не се тревожите, че може да се сключи един приватизационен договор и да спечели един кандидат, който обещава много инвестиции, печели договора, а след това не ги изпълнява. Променяте условията на играта, след като играта вече е приключила. Битият е бит...
Вие не се тревожите, че не се правят инвестиции в България. Има ли един инвеститор, който да е санкциониран и реално да е платил за това, че не е направил своите инвестиции по приватизационния договор? Аз не знам такъв. Вие кажете има ли.
Вие не правите следприватизационен контрол и така не защитавате интересите на държавата. Но всъщност израз на реалната политика, която правите, е един ваш доклад до Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е оценка на отговора Ви.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: По отговора говоря.
Цитирам: "По предложение на предприятията да се разгледат приватизационните договори на тези от тях, срещащи финансови затруднения, и да се сключат анекси за отмяна на клаузите за запазване на определен брой работни места, както и клаузите за инвестиции.
Вие имате намерение да махнете тези клаузи от приватизационните договори и това е истинската ви политика.
Около случая в "Оргахим" просто мирише на незащита на държавните интереси. Само че Вие казвате, че всичко е нормално.
И аз Ви питам, господин Петър Жотев, по какво Вие се различавате от Александър Божков? Може би по тази декларация, която направихте миналия път в парламента, че сте събрали ръководния състав и сте им казали, че никой няма да може да открадне нито един лев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, времето изтече.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Завършвам.
Вероятно Божков такова нещо не е казал. Пък може и да е казал. Трябва да попитаме Едит Гетова или Марин Маринов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Не е вярно, че Министерството на икономиката не извършва следприватизационен контрол. Господин депутат, елате в Министерството на икономиката и ще Ви покажа какво се случва с предложенията за анекс към договори, които Министерството на икономиката не приема.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Има ли наказани?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Има много развалени договори, има санкции, които са изплатени от тези, които не си изпълняват задълженията по приватизационните договори. Говоря за ресурса, който се приватизира от Министерството на икономиката.
Що се отнася до това как се извършва следприватизационен контрол от Агенцията за приватизацията, то той се извършва от самата Агенция за приватизацията, независимо, че наблюдавам дейността на агенцията. Има закони, които трябва да се спазват.
Вие казвате, че не сте доволен от отговора ми. Сега току-що получих информация, че има задължения към държавата, които не са изплатени, и Ви казах, че ако тези задължения наистина ги има, те ще бъдат възстановени на държавата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Там има представители на държавата от три години!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Има представител на държавата, където държавата е миноритарен собственик. С продажбата на 51 на сто от акциите на "Оргахим" и с продажбата на 28 на сто от акциите по линията на масовата приватизация държавата е останала миноритарен собственик и по силата на Търговския закон не може решаващо да участва във формирането на отделни решения. Това са изискванията на Търговския закон.
Не е възможно само с добри намерения да се пристъпва към нарушения на закона. Защото всички знаете: "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Ние сме длъжни да спазваме изискванията на законите, в случая - на Търговския закон. Когато има данни, че интересите на държавата са нарушени, независимо че контролът се извършва от Агенцията за приватизацията, аз ползвам тази информация и нареждам на агенцията да извърши проверка как се изпълняват изискванията на следприватизационния контрол.
Искам да кажа още нещо. Не във всички случаи трябва да пренебрегваме исканията на купувачите, които представят заявки за анекси към основния приватизационен договор. Защото има случаи, когато обективната реалност изисква да се измести с една година изпълнението на инвестиционните ангажименти. Но това зависи от конкретните случаи. Имал съм повод вече в Народното събрание да кажа, че като практика по принцип аз отказвам подписването на анекси, където се иска промяна на ангажимента за работни места и неспазване изискванията по отношение на инвестиции. Много често отказвам отлагането с една година на инвестиции във времето. Това най-често става от такива купувачи, които не са имали искрени намерения да развият предприятието, а само са подготвили една бизнес-програма в момента, когато са се конкурирали при сключването на приватизационния договор. Такава е практиката на Министерството на икономиката и аз мога да Ви поканя, ако имате желание, да видите колко много от предложенията или са с отказани анекси, или са задействани механизмите за санкциониране на тези кандидати, които не си изпълняват ангажиментите по приватизационния договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
От името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Днешното заседание показа по категоричен начин, че управляващите крият проблемите от избирателите.
Какъв е дневният ред на обществото тази седмица? До края на годината ще останат без работа още 200 хил. души. Тридесет и пет на сто от икономиката е "сива". Живеем най-зле от тринадесетте кандидатки за Европейския съюз. Сто и втори сме в света по здравеопазване, затова пък сме трети по внос на месо от кенгуру. Хиляда и сто села остават без доктор. Искат 50 лв. на ден за бебе в кувьоз. Паника за инсулин! Шефът на държавния резерв алармира, че ще внасяме зърно. Големият актьор Антон Горчев почина в мизерия. Божков се връща при Сорос, както похлупакът при гърнето. Бургаската болница финансирала СДС. Нищо чудно утре сините да грабнат и телата.
Какво от дневния ред на обществото влезе в дневния ред на парламента? Почти нищо. Както всеки петък, и днес управляващите питат сами себе си. Сини депутати услужливо вдигат топката, за да могат сини министри да ни уверяват колко добре ще живеем утре. Говорят в бъдеще време, сякаш не се намират в края на мандата и сякаш не е крайно време да кажат какво са сторили.
Премиерът Костов изрази преди малко мнение, че Жорж Ганчев ползва съмнителни източници на информация, които го заблуждават. Но как опозицията да ползва точната информация, след като управляващите ни отказват всякаква информация? Дори, когато гласувахме декларацията за общата външна политика спрямо Европейския съюз, управляващите до последния момент не даваха самата преговорна позиция на българската страна. Внасят в парламента искане да се сподели позицията, но не дават самата позиция. Как да ползваме точна информация, като и в момента министър Жотев ни уверява, че няма да ни даде информация, като се крие зад някакви клаузи от Наказателния кодекс.
Защо не иска заедно да видим каква е картината? Защо министър Жотев не иска да каже дали наистина аферата с компенсаторните записи, заради която беше уволнен Божков, е заради 70 млн. марки? Според министъра това щял да каже съдът.
Но ние искаме резултатите от административната проверка, господин министър, а не от прокурорската. Толкова ли е голям хаосът в Министерството на икономиката, че министърът не знае какво става в него? Трудно било да се установи до стотинката на каква стойност били имотите, за които се издават компенсаторни записи. Сигурно. Но нека да има разлика 5-10 пъти. При случая с Божков надписването е 250 пъти, уважаеми господин министър. Аферата е за 70 млн. нови лева. Това е бюджетът на една община като Кюстендил за 20 години. С едно драсване на Божковото перо е излапан животът на кюстендилци за 20 години напред.

Освен че държат парламента на тъмно, министрите се крият зад Народното събрание и закона. Преди малко министър Жотев заяви на народните представители: "Вие имате инициативата, вземете мерки!"
В една парламентарна система обаче Министерският съвет е основният вносител на законопроекти. Тъкмо неговите законопроекти се разглеждат приоритетно. Освен това Демократичната левица няма никаква вина за гласуването на разбойническите закони. Цялата отговорност и за законите, и за ужасните последици от тях е на мнозинството отдясно.
Злоупотребата с парламента като параван води до случаи, като този с Божков. В една очевидна злоупотреба бе изобличен проводникът на разгръщащата се в продължение на три години грабителска политика. Божков е човекът, за когото Европа даде ясен знак, че докато е главен преговарящ с България няма да се преговаря.
И тук се изправя големият въпрос - за отговорността. Премиерът Костов ни обработваше три месеца, че сме жертва на провокации и на ченгеджийски разработки. Извинявам се за израза, но това е премиерският речник. След като бе принуден да освободи Божков, и то, според министър Жотев, въз основа на непотвърдени данни, Костов не намира за необходимо да даде обяснение за собственото си поведение.
Възниква още един въпрос: след като още през ноември е знаел за аферата с Божков и въпреки това го назначава за главен преговарящ, премиерът Костов искрен ли е в стремежа към евроинтеграция или за него това е само средство за печелене на електорална подкрепа.
Защо се оказа възможно правителството да държи парламента на тъмно, да го използва за параван, да се случват безобразия и никой да не поема отговорност за това? Това е възможно благодарение на цялата машина, която е създадена около председателя на Народното събрание Йордан Соколов за недопускане на дневния ред на обществото да стане дневен ред на парламента.
Актуални въпроси и питания на депутати се връщат поголовно по съображения на председателя Соколов. Министрите говорят много по-дълго от предвидените 10 минути. Управляващите насищат времето за парламентарен контрол със свои въпроси, все едно че не се виждат помежду си или до такава степен вече раздорът в СДС е голям, че депутатите са принудени да си разговарят с министрите, използвайки парламентарния контрол.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Това дразни ли те?
ИВО АТАНАСОВ: Разбира се, всеки народен представител има право да задава въпроси и питания, независимо дали е управляващ или е в опозиция, но вие сте първото мнозинство, което насища парламентарния контрол със свои въпроси.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Естествено!
ИВО АТАНАСОВ: В няколко поредни заседания вече въпросите и питанията, зададени от ОДС, са повече, отколкото въпросите и питанията от всички останали парламентарни групи. Ето, това е машината, която пречи въпросите, вълнуващи обществото да влязат в пленарната зала. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, тишина!
ИВО АТАНАСОВ: И това е машината, която създава възможност хора като Божков да крадат България, така както вероятно никой не я е крал. Да, и не само Божков.
И ние поставяме този въпрос не заради себе си, не заради собствената си изява като народни представители. Ние поставяме този въпрос, защото в крайна сметка големият губещ е българският народ. Защото в крайна сметка всеки един българин е ограбен, разбира се, не става дума за братовчедите. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Ивчо, избърши си сълзите!
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Нека те да кажат къде са парите! Тези бандити отляво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Моля за тишина!
Питане към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Панчо Панайотов. (Силен шум и реплики в залата.)
Излезте навън и си водете разговорите в коридорите, а тук моля за тишина! Госпожо Тоткова, господин Славов, не водете разговора в залата.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър Семерджиев! Вероятно ще кажа остри думи и затова искам да уточня, господин министре, че за това, за което ще говоря, е станало, когато Вие не бяхте министър и не носите отговорност. Така че срещу Вас нямам нищо лично лошо, бих споменал дори за симпатии, но симпатиите са си симпатии, господин министре, а сиренето, както казвате, с пари.
Преди четири месеца, по повод на обществени съмнения и подозрения в Дупница за сделката на аптеките, дупничани споменават точно определена група от роднини и приятели, начело на която стои Ваш заместник-министър. Та по повод на тези обществени съмнения аз Ви зададох един въпрос и исках писмен отговор. Целта на това мое действие беше да разбера кой е прав и кой е крив - дали дупничани са прави, когато хвърлят обвинения или това не е истина, а са само слухове.
Господин министър, на 23 март, преди три месеца, получих Вашия писмен отговор. Ето го отговорът. Ще прочета на стр. 3 какво пише вашия отдел "Приватизация", който е написал отговора. Ясно е, че не Вие сте го писали.
Чета: "Поради допуснати неточности и пропуски в техните предложения, комисията не е могла да извърши класация на предложенията".
Повтарям: "Поради допуснати неточности и пропуски в техните предложения - на кандидаткупувачите - комисията не е могла да извърши класация на предложенията.
Имайки предвид проявения интерес към обекта, на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от наредбата, същата е предложила да бъде поискано допълнение от участниците в конкурса".
Уважаеми дами и господа, нека да прочета какво пише в чл. 10, ал. 3. Пише, че "Комисията може да изиска от класираните до трето място участници да представят допълнения и изменения на предложенията им съобразно целите на конкурса". Повтарям, комисията може да изиска от класираните до трето място.
Господин министре, какво е очевидното? Очевидното е, че поведението на комисията не може да се обясни с позования текст от закона. Нещо повече, няма текст в закона, който да обясни поведението на комисията. Това е факт, нарушение.
Второ, чета два реда по-надолу, господин министър: "както и възможност за подобряване на предложените финансови параметри".
Комисията изисква и това. Второ нарушаване и погазване на закона, пар екселанс по най-арогантния начин, господин министър.
Какво пише в закона?
В закона пише: "Конкурсната комисия може да поиска в определен от нея срок след изтичане на срока за подаване на офертите писмени разяснения и/или документи по предложенията. Тези разяснения не трябва да водят до изменение или допълнение на представените предложения".
Пар екселанс нарушаване на закона, господин министър, защото цената е основният критерий и условие в конкурса.
Господин министър, няма да поднасям споменатата логика. Тя е антилогика. Няма да споменавам дребни хитринки като тази, че заповедите в тяхната хронология, за отделните аптеки, след това се явяват с объркан ред в "Държавен вестник". Не объркан, ами дирижиран.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (БСП, от място): А, не е възможно!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Господин министър, аз съм народен представител от Съюза на демократичните сили. Преди три години и половина подписахме обществен договор. Тази власт се дава от народа.

Този договор отпреди три години и половина съм го подписал аз. Истина е, че Вие не сте го подписали, но аз съм дал моето доверие на Вас. Аз всеки ден трябва да се отчитам пред моите избиратели. Ама, господин министър, трябва да отчитам и Вашите действия.
В контекста на това искам да чуя ясен отговор за това, което е станало, отново повтарям, Вие не бяхте министър, но това не Ви пречи да уточните истината днес! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително, преди време ми беше зададен въпрос от д-р Панчо Панайотов въз основа на който дадох много подробен и обоснован писмен отговор. Симпатиите са взаимни, но не намирам юридическите тълкувания на текстовете за коректни, д-р Панайотов, ето защо, макар че тогава не съм бил министър, макар че по времето, когато е направена тази сделка, и въз основа на Вашето питане като народен представител аз си позволих да направя една стриктна проверка, включително и съответните юридически консултации.
На базата на тези юридически консултации сега, когато съм министър, поемам отговорността да Ви кажа, че сделката е извършена перфектно. Няма нарушение и съм съгласен, ако желаете, във Ваше присъствие, в Министерството на здравеопазването още веднъж заедно да прегледаме документацията, както и да ползваме съответните юридически консултации. Добре дошъл сте, моля заповядайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Панчо Панайотов
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин министър, в интерес на истината, аз знаех за Вашия писмен отговор, който сте подготвили и казах на парламентарния Ви секретар, че сте употребен. И сега не Ви беше удобно, вероятно да го прочетете.
Вие сте направили консултации с юристи. Господин министър, аз също направих консултации не с юристи, а със специалисти от най-високо ниво - тези, които са писали законите преди години при Филип Димитров - Законът за приватизация и другите неща. Мнението е неопровержимо - има нарушаване на закона. Това е една измишльотина, мърльотия, господин министър, и не е въпросът, че е ощетено обществото с няколко десетки хиляди, примерно, долари. Лошото е, че ние губим безценно нещо. За тези няколко десетки хиляди долара, отишли в някоя фамилия, аз и нашата политическа сила губим безценно доверие. В това е проблемът. (Ръкопляскания от опозицията.)
Затова, господин министър,...
БСП, искам само да ви кажа, че тези, на които е дадена баничката, са ваши симпатизанти, те са ваши, не са седесари! (Провиквания и реплики от БСП: "Не ни разбра! За друго ръкопляскаме!".)
Пар екселанс, комунисти са взели това нещо. Само за ваша информация го казвам. Наш заместник-министър - седесар, дава на комунисти баницата. Не трябва да е така! Нито на наш, нито на ваш, но - това е! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Не, защото ми ръкопляскате оттам...
Господин министър, това, което става, е прецедент. Пак Ви казвам, аз съм народен представител от СДС и няма да се моля. Направете си справка с юристи. Ето, тук беше вицепремиерът Жотев. Той е компетентен. Нека той Ви каже какво е трябвало да направи комисията. Междупрочем, той направи няколко пъти вече при подобна ситуация това - взе законосъобразно и целесъобразно решение вицепремиерът. Вашите хора не са го взели, господин министър!
Аз искам, не моля, изисквам, Вие като министър, на който аз съм дал власт и доверие още днес до края на работния ден да потърсите от комисията си само отговор на един прост въпрос: защо Вие нарушихте закона? Оставете юристите и консултациите. Но защо те нарушиха закона?
Има две възможности. Едната е Вие да получите отговор: "Господин министър, нарушихме закона, защото получихме рушвет по 1000 или 2000 лева". Ако това е отговорът на комисията, до днес до 17,00 ч. трябва всички да са уволнени.
Ако, обаче отговорът е друг, господин министър, ако тези Ваши служители от комисията напишат: "Господин министър, нарушихме закона, защото заместник-министър ни оказа натиск", тогава за тези служители забележки и мъмрене ще трябва да има, но в този случай ще трябва да информирате премиера на републиката той да си поема административните и политически санкции, ако това, което твърдят в Дупница и фактите са истина, така че, господин министър, аз не моля, а изисквам Вие като министър на СДС да направите това! Ако бяхте мой служител, щях да Ви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви свърши!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Четири минути!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е 4 минути. Отнемам Ви думата! Имате две минути, а Вие вече... Опозицията ми прави забележка! (Шум и реплики в залата, весело оживление.)
Господин министър, имате думата. (Силен шум в залата, реплики.)
Моля за тишина!
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Панайотов! Не е толкова драматично положението, колкото го представяте, но въпреки това аз Ви обещавам, че в резултат на Вашето искане ще направя стриктни проверки още веднъж. Аз съм съгласен Вие да присъствате...
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): С Жотев!
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Включително, ако желаете, поканете и господин Жотев, нямам нищо против това, само че по отношение на параметрите на сделката, а те са няколко реда по-ниско от тези, които прочетохте, ще видите колко по-изгодно е предложението на този, който е спечелил сделката, което на практика показва, че комисията е свършила една полезна работа която е дала достатъчно доходи както на държавата, така и на "Аптечно управление", Кюстендил, чиито аптеки са тези три продадени аптеки.
Още веднъж Ви обещавам, че законосъобразността ще бъде допълнително проверена. Надявам се, че и във Ваше присъствие, за да сте убеден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Ако искате, можете да изразите отношение към отговора, господин Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Казах всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
Нека да опитаме още един актуален въпрос - към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Законът за лечебните заведения - чл. 17, ал. 2, изисква управителят на диагностично-консултативния център да е лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт. Също така той дава възможност и на диплома по икономика на здравеопазването.
Съответно, чл. 16, ал. 2 дава указания за назначаване на управител на медицинския и стоматологичния център. Те трябва да се управляват от лекар или стоматолог с призната специалност.
Същото изискване е и в чл. 18, ал. 4, който дава начина на управление на медико-техническата лаборатория.
На 12 април 2000 г. община Варна обявява конкурс по документи и събеседване за управители на всички лечебни заведения, регистрирани в районния център по здравеопазване като диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, медико-технически лаборатории и стоматологичен център.
В обявата за конкурса те се позовават на чл. 63, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Диагностично-консултативните центрове и медицинските центрове като най-висшето звено в доболничната помощ трябва наистина да бъдат управлявани от лекари-мениджъри, защото това е и целта на реформата, която в момента правим - в тези центрове населението да получи максимално най-доброто диагностициране и минимално да бъде съкратен престоят в болничната помощ, която всички знаем колко е скъпа.
Аз искам да Ви попитам, господин министър, как е обявен конкурсът на община Варна на основание на чл. 63, ал. 1, изборът на тези управители на лечебните заведения за доболнична помощ ще бъде ли легитимен и по какъв начин те могат да обжалват този конкурс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема д-р Брайнова! Актуалният въпрос, който задавате във връзка с публикуваната обява, има следния отговор. Общото изискване към управителите или към изпълнителния директор на лечебното заведение е определено в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. То, обаче, както и Вие забелязахте, не се отнася до управителя на диагностично-консултативните центрове, медицинските центрове и медико-техническите лаборатории и стоматологичните центрове по силата на ал. 5 от същия чл. 63, който изрично го изключва относно тези видове лечебни заведения.
Изискванията към управителите на диагностично-консултативните центрове, медицинските центрове и медико-техническите лаборатории са визирани от текстовете на чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от ЗЛЗ, както Вие посочвате. И в този смисъл считам, че Вашият въпрос е основателен, предвид на обявеното от общината изискване кандидатът за управител да отговаря на изискванията на чл. 63, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Контролът по законосъобразността на самия избор, обаче, на община Варна може да бъде проведен единствено от окръжния съд. В случай, че избраният, в резултат на проведения при тези условия конкурс, не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 2, чл. 17, ал. 2 или чл. 18, ал. 4 от ЗЛЗ, т.е., ако за управител на медицински или стоматологичен център, диагностично-консултативен център или медико-техническа лаборатория е избрано лице, което не е с необходимото образование, посочено в цитираните текстове, Варненският окръжен съд би следвало да откаже вписване в регистъра на търговските дружества на управителния орган на лечебното заведение. Текущ контрол върху решението на общински съд може да бъде оказан междувременно и от областния управител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми господин министър, аз искам да Ви благодаря за отговора и да Ви информирам, че докато чакахме във времето да отговорите на моя актуален въпрос, Общинският съвет - Варна, е атакувал тази разпоредба на община Варна. По същия начин и областният управител на Варненска област е взел съответните мерки относно заповедта на община Варна за провеждането на този конкурс.
От своя страна аз, като народен представител, смятам да предприема съответните законодателни мерки наистина провеждането на конкурсите за управителите на тези най-високи звена в доболничната помощ да отговарят на единни критерии и изисквания за цялата страна. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Остана още един въпрос към министъра на здравеопазването, но за съжаление няма време. (Народният представител Христо Иванов желае думата за процедура.)
Процедура в 13,58 ч.? Какво ще предлагате? Процедурите са във връзка с воденето на заседанието и реда. Редът на заседанието в 13,58 ч. не виждам с какво можем да го променим.
Имате думата, господин Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз и миналия път се опитах да се обърна към ръководството с цел да се вземат някакви мерки и да се даде възможност актуални въпроси, включително и към такива министри, които в нашия списък винаги се подреждат на последно място, например министърът на вътрешните работи е винаги 12-и. И по логиката, по която се попълват актуалните въпроси, ние няма да можем и след половин година да си зададем въпросите към него.
Молбата ми към Вас е да помислите за някакъв рационален механизъм, защото иначе самото понятие "актуален въпрос" си губи смисъла, а оттам народните представители просто се лишават от право, което имат по силата на правилника да задават актуални въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Сигурно имате актуален въпрос към министъра на вътрешните работи, предполагам?
ХРИСТО ИВАНОВ (независим, от място): Моля?
Аз имам и към много други, но ето, винаги е последен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да. Но министърът на вътрешните работи сравнително скоро беше тук и отговаря много продължително. Има министри, които по-отдавна не са идвали и причината не е в тяхното нежелание, а в огромния брой, наистина, на постъпилите въпроси.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим, от място): Защо не свършим с един министър и да продължим нататък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние точно това правим - свършваме с един министър и започваме с друг. Но междувременно се натрупват много нови.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим, от място): Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание на 28 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 28 и 29 юни, сряда и четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е на 28 юни от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
            Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев

 Юнал Лютфи

Секретари:
        Христо Димитров

       Камен Костадинов