Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Господин Луджев иска думата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа народни представители! От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение съм упълномощен да направя декларация.
Обединението за национално спасение влезе в Тридесет и осмото Народно събрание като третата политическа сила с твърдото убеждение, че принципите на национално съгласие следва да бъдат отправна точка на дейността му. Изминалите три месеца от работата на парламента показват, че е нарушен консенсусът, постигнат при приемането на Декларацията за национално съгласие. Налице е сериозно разминаване със заложените в декларацията идеи. Вместо настоящето управляващо мнозинство да се заеме преди всичко с решаването на жизнено важните за българския народ обществено-икономически проблеми, да потърси отговорност от виновниците, довели до сегашната му трагедия, неговите представители следват политика, която води към разделяне на нашето общество, към противопоставянето като модел на политическо поведение.
Обединението за национално спасение иска да чуе ясен и точен отговор от управляващото мнозинство и неговото правителство на следния въпрос. Дали зачестилите изявления на народни представители от СДС, имащи за цел необосновано дискредитиране на Обединението за национално спасение и по-специално на Движението за права и свободи, един от доказаните демократични политически субекти в страната, и клеветите по отношение на неговия лидер Ахмед Доган са официалната позиция на Съюза на демократичните сили и неговото ръководство?
Обединението за национално спасение е загрижено, че управляващото мнозинство се опитва да отвлича вниманието на обществото с безполезни обществени спорове, с имитация на реформаторска активност и евтини сензации.
Независимо от всичко това Обединението за национално спасение споделя идеята, че настоящото управляващо мнозинство ще преосмисли своята политика с оглед Декларацията за национално съгласие да бъде изпълнена със съдържание. Ако това стане, ще бъдат създадени реални предпоставки за ускоряване на процеса за приемането на Република България в Европейския съюз и НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 16 юли до 23 юли тази година.
1. Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на съвместни учебно-тренировъчни полети във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора на установяване на режима "Открито небе". Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител е Стоян Райчевски.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества. Вносител е Светослав Лучников.
4. Законопроект за ограничение при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България. Вносители са Стефан Савов и група народни представители.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за цените. Вносител е Министерският съвет.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител е Георги Агафонов.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е Светослав Лучников.
9. Проект за решение за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на причините и виновните за финансово-икономическата катастрофа в края на 1996 г. Вносител е Венцеслав Димитров и група народни представители.
10. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Вносители са Михаил Михайлов и група народни представители.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение и допълнение на Споразумението за заем (проект за преструктуриране и модернизация на ВиК-дружествата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 17 април 1997 г. Вносител е Министерският съвет.
12. Законопроект за създаване на безопасни и здравословни условия на труд. Вносители са Атанас Богданов и група народни представители.
13. Проект за декларация на Народното събрание на Република България. Вносител е Александър Томов.
14. Проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договори за заеми с Европейската инвестиционна банка и с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие. Вносител е Министерският съвет.
15. Проект за решение за избиране на членове на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, за освобождаване и избиране на членове на Комисията по национална сигурност; Комисията по образованието и науката; Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа; Комисията по енергетиката и енергийните ресурси; Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, за освобождаване и избиране на членове на Комисията по опазване на околната среда и водите и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. На всичките вносител е Светлана Дянкова.
16. Законопроект за премахване на последиците от политическото насилие в България. Вносител е Дянко Марков.

Има внесени предложения за дневния ред от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, от нейния председател госпожица Екатерина Михайлова и от народния представител Александър Томов за проект за декларация на Народното събрание.
В проекта за програма, който ви е раздаден, искам да обърна внимание на почитаемите народни представители, че това е програмата за двете седмици, които остават до 1 август. На председателски съвет беше изказано желание от всички парламентарни групи ваканцията на Народното събрание наистина да започне от 1 август. Затова ви се предлага един доста натоварен дневен ред за предстоящите дни. По всяка вероятност ще се наложи да има извънредно заседание в петък следобед и в идващия вторник.
По програмата, както е предложена, някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте за програмата за двете седмици от 23 до 31 юли тази година.
Гласували 196 народни представители: 191 за, няма против, 5 въздържали се.
Програмата така, както ви е раздадена, е приета.
Преди да преминем към първата точка, раздадени са ви и формуляри за декларация за семейно и имуществено състояние, която, съгласно чл. 100 от правилника всеки народен представител трява да попълни.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕПОРЪКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТНОСНО ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА АСОЦИИРАНИТЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДЪРЖАВИ. Вносител: Александър Томов.
Заповядайте господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че цялото българско общество, всички ние, които носим отговорност за развитието на родината, сме впечатлени от решението на Европейската комисия преговорите по приобщаването на европейски страни към Европейския съюз да започнат само с група държави. Очевидно е също така, че ние, като парламента, а и всички държавни институции, не можем да не кажем своята дума и да не изразим своето отношение по повод на това решение. Мисля, че това, което днес се внася в Народното събрание, а това е мотивът на вносителя, е наистина да изразим едно принципно становище и без фойерверки, без униние да заявим по този начин още веднъж нашата воля за влизането ни в Европа.
Иска ми се също така да изразя своята благодарност към всички парламентарни групи за подкрепата към идеята на тази декларация. Няма нито един случай в който отделна парламентарна група или нейно ръководство, членовете на нашата външноикономическа комисия да се изказаха против идеята на декларацията. Ето защо от този момент тази декларация, заедно с внасянето й днес, не е декларация нито на Евролевицата, нито на вносителя й, тя е декларация на цялото Народно събрание. Мисля, че с гласуването й ние ще покажем на Европа, на всички европейски страни, нашето отношение към нарушаването на принципа на равния старт, което очевидно ще ни постави в по-трудно положение.
Лично аз смятам, че това решение не трябва да се смята за окончателно и намирам, че от днес нататък тази декларация трябва да послужи като стимул и подтик за това да търсим неговата промяна до декември и срещата на високо равнище в Люксембург. Мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че духът на тази декларация, а това е израз на национален консенсус, е близък и до декларацията на правителството, която беше приета тези дни. Изразявам надежда, че ако днес парламентът подкрепи тази декларация, това ще се превърне в подтик за всички политически сили да направят необходимото, щото европейските политици, нашите приятели в Европа да разберат, че има и по-добро решение. И това решение е свързано с близката и по-далечна съдба на България.
Що се отнася до Евролевицата, чрез своите приятели от социалистически и социалдемократически партии в Европа, ние ще направим необходимото за промяната на решението. Очаквам подобно политическо поведение, ежедневна практическа работа от всички останали парламентарни групи и от всички държавни институти.
Уважаеми дами и господа. Смятам, че днешната декларация на Народното събрание може да се смята не толкова за реакция на едно решение, колкото за израз на воля за това, че ние сме част от европейския континент и модерна цивилизована Европа и че ние няма да се спрем пред нищо, за да постигнем своите цели. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Поздравявам колегата Томов с благородното му начинание.
В Комисията по външна и интеграционна политика ни гостува Рита Зюсмут, господин Ерлер и други колеги от Бундестага. Не ми беше позволено директно да ги питам, без преводач и госпожа преводачката, по настояване на господин Асен Агов, не зададе въпроса така, както беше зададен, затуй ще го задам в това Народно събрание. Може ли ние да вървим към демокрация, когато се предлага да се изземат правата на главния прокурор на Република България и неговите колеги, за да дойде на еднолична власт Ввтори адвокатски колектив? Второ, може ли да се предлага да се изземат правата на шефа на Генералния щаб за военната полиция, когато в цял свят всеки шеф на гарнизон отговаря отделно за военната полиция. Иначе става, господин Агов, Waffen-SS, или Гестапо, мили мои.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Господин Савов каза, че са две различни неща.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин Савов не ме интересува какво е казал. Господин Савов е преводач на Че Гевара, госпожа, не ме занимавайте с него. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Накрая ще ви отнема думата, защото ...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господине, правили сте го и друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И ще го правя винаги, когато...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Нямате право. Имам право 10 минути от името на парламентарна група. Това е българско Народно събрание, а не Ваш махленски дебат, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие го превръщате в махленски дебати.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господата управляващи се мъчат да разбият Парламентарната група на Българския бизнесблок с всички сили и средства. Вчера и господин Божков, и господин Агов са говорили с Георги Дилков-Лорда. Такива задявки, господа, са недостойни! Това се нарича политическо бракониерство. (Силен смях в залата.)
Един господин с голям врат от бившите тайни служби е прикоткал наши депутати на Витоша и официално им е казал, че си прави негова партия... Опитвал се е да разбие Българския бизнесблок. Нашият отговор към него е: Бракониер! Ха-ха-ха! (Смях и единични ръкопляскания.)
И последно, сигурен съм, че е пълно с чисти хора с добри намерения във всички парламентарни групи, дошли да служат на отечеството. Имате моето пълно уважение. Но когато такива неща стават в България, когато се връщам от Гърция и съм видял абсолютно всички - и шефа на Националната банка, включително и кмета на Атина, когато съм работил вече в десета държава за Отечеството, не идва нито един журналист и не идва Българската телевизия, това случайно ли е? Ха-ха! (Смях и единични ръкопляскания) Мили приятели, не само че не е случайно, а ние не получаваме даже и отговор от новия ви незаконно поставен там председател на Българската телевизия и Българското радио. Това значи, че вие господа, вървите към олигархия! На добър ви час! (Смях и единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме с точката от дневния ред. Господин Ганчев си направи изложението, което според мен нямаше никакво отношение към разглеждания проблем. По-скоро ми напомни за едно предложение на народния представител Зънзов.
Заповядайте, господин Агов!
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Първо искам да изразя от името на ръководството на Комисията по външна и интеграционна политика благодарност за законодателната инициатива на Парламентарната група на Евролевицата и на нейния председател господин Александър Томов. (Единични ръкопляскания) Също така искам да благодаря на колегите от Парламентарната група на Демократичната левица, които дадоха свои проекти за изработването на тази декларация.
Искам също така да кажа, подкрепяйки духа в току-що произнесената реч на господин Александър Томов, че тази декларация е плод на едно голямо усилие на всички парламентарни групи в този парламент да се постигне онази степен на национално съгласие, която няма да позволи при срещи, при разговори буквално на всички парламентаристи от Тридесет и осмото Народно събрание в подкрепа на националната ни кауза да издигат несъстоятелни тези. Тази декларация ни дава също така, господин председателю, основание да започнем един много сериозен диалог за това дали ще говорим за "Waffen SS", когато се срещаме с нашите партньори и нашите приятели от Европа, или ще говорим за националните интереси на България.
Господин председателю, позволете ми да прочета становището на комисията:
"На свое заседание от 22 юли 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди по инициатива на Парламентарната група на Евролевицата проектите, предложени от народните представители Асен Агов, Атанас Папаризов, Евгени Кирилов и Александър Томов и с консенсус реши да предложи на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следната
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Народното събрание на Република България

Като взема предвид, че:
- през декември 1997 г. Европейският съвет ще реши да започнат преговори за присъединяване на страни от Централна и Източна Европа към Европейския съюз;
- това решение ще се основава върху развитието на демократичните процеси в страните, кандидатстващи за членство, на отношенията им с Европейския съюз, основаващи се на споразуменията за тяхното асоцииране, на работата за приемането на законодателство и създаване на институции за прилагането на достиженията на Европейския съюз;
- ще бъдат отчетени перспективите за обществено-икономическото развитие на тези страни в близките години;
- представеният на 16 юли 1997 г. план - 2000 на Европейската комисия е основополагащ за изграждането на единна Европа, неделима част от която е България;
- предстоят дебати в Европейския парламент по разширяването на Европейския съюз и по предложението на Европейската комисия за начало на преговорите през 1998 г. с Кипър и още 5 страни от Централна и Източна Европа,

Народното събрание на Република България заявява:

1. Кандидатурата на България за членство в Европейския съюз е дългосрочна стратегия, подкрепена с ясен национален консенсус, трайно да се изгради правова държава и социална пазарна икономика, както и да се увеличава благосъстоянието на българските граждани.
2. Народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание на Република България са готови и занапред да разглеждат с предимство всички законодателни инициативи, свързани с въвеждането на нормите на европейското право.
3. Силен тласък на усилията за пълна интеграция на България в Европейския съюз ще даде ясната перспектива и равният шанс за всички страни-кандидати. Едновременният старт в преговорите за присъединяване на всички страни-кандидати ще потвърди решенията на Европейския съвет от Есен и Мадрид и ще избегне създаването на нови разделителни линии в Европа.
София, 23 юли 1997 г."
Господин председателю, ще си позволя от тази трибуна да изкажа призива на Комисията по външна и интеграционна политика, така както с консенсус постигнахме съгласие по този документ, така и да го гласуваме тук, в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на Господин Агов.
По текста на декларацията някой желае ли да вземе отношение? Господин Башикаров, заповядайте.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група на Демократичната левица бих желал да изразя подкрепа на проекта за Декларация на Народното събрание във връзка с предложенията на Европейската комисия относно кандидатите за разширяване на Европейския съюз.
Както стана ясно, България не фигурира в списъка на 5-те асоциирани страни, предложени от комисията за започване на преговори за присъединяване към Съюза. Становището на Европейската комисия, макар и експертно, е неблагоприятно за нашата страна. То е лош сигнал за нашите чуждестранни търговско-икономически партньори, за чуждестранните инвеститори, които имат намерение да установяват трайно сътрудничество с България.
Европейският съюз не изпраща положителен сигнал и за сигурността на Балканския полуостров, който е застрашен от дестабилизация. Очертава се ново разделение в Югоизточна Европа по критерия: страни в списъка за преговори за присъединяване и такива извън списъка.
През декември т.г. в Люксембург предстои по доклада на Европейската комисия да се вземе политическо решение. Последиците от едно такова политическо решение от страна на Европейския съюз са непредсказуеми за европейските интеграционни процеси. Ние искрено се надяваме за промяна в европейската политика и решение за равен старт в преговорите за присъединяване на всички страни-кандидати. Бъдещото развитие на отношенията с Европейския съюз и интеграционните процеси изключително много зависят от справедливото и успешно решение на този важен въпрос.
От друга страна, ние разбираме, че критериите за бъдещо членство, стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, спазване на законите и човешките права, способност на страната да приеме законодателството на Европейския съюз и да се включи в икономическия валутен и политически съюз са твърде високи и изискват целенасочени действия и конкретна програма. Не по-маловажно е изискването страната да е способна да устои на конкуренцията и пазарните сили в Европейския съюз.
Освен политическата воля на Европейския съюз да ни интегрира като пълноправен член, ние също трябва да положим немалко усилия. Очевидна е необходимостта от осъществяване на сериозен диалог, чрез който да се стигне до изработването на един календарен график за интегрирането на страната ни в европейските структури. Чрез този диалог трябва да се определят ясни критерии и конкретни подходи за осъществяване в преходния период на процеса на сближаването. Важно е също да се получи точна представа за подкрепата на усилията на България за адаптиране към изискванията, които тя би могла да очаква от Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа! Трудно можем да си представим, че без една такава ясна и конкретна програма Европейският съюз ще бъде готов да приеме България като пълноправен член. Новината от Брюксел от 16 юли показва, че в това отношение не бива да се дават фалшиви надежди и да се подхранват напразни илюзии. Дали ще бъдем третирани равнопоставено с вишеградските страни зависи в голяма степен от Европейския съюз, но и от нас самите. Засега разбираме, че има по-равни сред равните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи? Има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на българската Евролевица изразявам нашата подкрепа за този вариант на консенсуса, който беше постигнат в Комисията по външна и интеграционна политика. Два много важни момента днес, две послания чрез тази декларация ще отправи българският парламент:
Първо, че политическите решения, политическите проблеми трябва да намират своето решение чрез политически средства. И това е главното, което искаме да кажем на държавите-членки на Европейския съюз. Защото голямото предизвикателство на обединена Европа в края на ХХ век, географски обединяващата отделни държави Европа да започне един интензивен процес на интегриране в икономическия и политически смисъл не може да бъде заместено от финансови или други решения.
И второ, и това вече беше отбелязано, че политиката на равния старт започна още от заседанието на Европейския съвет в Есен чрез приемането на стратегията за разширяването на съюза под председателството на Германия тогава. И това е въпрос на една последователна политика.
Второто послание е към нас, българите. Защото, както отбеляза господин президентът на срещата с Комисията по външна и интеграционна политика преди няколко дни, не за някакво членство, неразбираемо от българските граждани, а за нас самите, за високия стандарт на живот в България, за просперитета на България е всичко това, за което говорим и днес.
От името на Парламентарната група на Евролевицата искам да предложа и още нещо. Днес се открива четвъртото заседание на Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз. Предлагам още от днес да започне една ежедневна напрегната работа, до средата на декември България да може заради собственото си самочувствие да представи себе си в икономически, политически и всякакъв друг смисъл по начин, по който наистина да направим най-малкото неудобно неприсъствието ни в списъка на държавите, които ще започнат преговорите за присъединяване.
Почти нищо свято като че ли не остана през тези седем години в доста жестокия понякога политически живот и отношения и нрави у нас. Всичко може да се каже, всичко да се оплюе, даже и България беше оплювана неведнъж в чужбина. Ние предлагаме поне нещо свято да определим, което да обедини всички национални интереси, защото поне тук се заявява, че няма различия. Не може всичко да бъде говорено, особено от тази трибуна, когато става дума за тези интереси. Не може всеки както намери за добре да оплюва, да хули и да представя ситуацията в България само за да спечели някой евтин грош политически дивиденти. Ние предлагаме да определим заедно, без никакви изключения, с отговорността на народни представители, а не на представители на личното си мнение, тази свещена зона от български национални интереси. И предложението ми е това да започне от днес. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че трябва да говорим за съвсем конкретни неща, когато решаваме да се съгласим сега да гласуваме тази изключително важна декларация. А тези конкретни неща са свързани преди всичко с нашата дейност като народни представители, като членове на специализираните комисии на Тридесет и осмото Народно събрание. Това означава да работим всички като пратеници на своята страна на всички равнища на така наречената парламентарна дипломация. Защото всеки един от нас с тежестта на своите избиратели, с тежестта на своите избирателни райони има какво да каже и какво да допринесе за интегрирането на България в Европейския съюз.
Какво имам предвид? Това е двупосочен процес. Веднъж ние сме изпратени тук от своите избиратели, за да пледираме за каузата    страната ни да се превърне в наистина една европейска правова държава със социална пазарна икономика. В същото време наша конкретна задача е да убеждаваме нашите избиратели, да убеждаваме нашето общество, защото без тяхната подкрепа нашите думи тук няма да имат никаква стойност, да ги убеждаваме, че това е правилният път. И ако днес те трябва да изпитат трудности, тези големи трудности на прехода, ние именно три пъти повече мотивирани от този документ, който приемаме днес тук, от Декларацията за национално съгласие, която гласувахме в началото на Народното събрание, трябва да даваме сила на тези хора да подкрепят, наистина да подкрепят тази политика.
Какво значи тази политика? Какво значи правова държава? Правовата държава значи, че главният прокурор, съдебната власт, всички са подчинени на народа. И те, със своята независимост, отговарят единствено и само пред народа. Правовата държава значи, че има истински граждански контрол над силовите структури на Министерството на отбраната.
За да бъде България член на Европейския съюз, член на Атлантическия съюз, гражданският контрол върху военното контраразузнаване, върху военната полиция трябва да се осъществява именно чрез гражданскиотговорното лице - политическата фигура, назначена от избраниците на народа тук - министъра. Казвам това по повод някои случайно произнесени думи тук, от тази трибуна.
Наред с другото, господин председател, уважаеми колеги, това означава, че ние оттук нататък, всички българи трябва да положим неимоверни усилия, за да може не в крайната ни цел - декември в Съвета на Европа, а в една ясна перспектива да определим мястото на България в Европейския съюз. Защото аз не намирам драма в тази ситуация. Аз не намирам изобщо някаква трагедия за това, че някой започва по-рано от нас преговорите.
Няма да се връщам на причините защо е така. Но във всеки случай аз смятам, че е много по-важно, господин председател, именно с това съгласие, което се оформя днес в тази зала, и аз наистина апелирам към всички колеги да подкрепят декларацията, с това съгласие ние тук да сме наясно, че е важно кой първи ще завърши тези преговори. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Бизнесблокът приветства декларацията и е за парламентарна дипломация.
Искам да обърна внимание на управляващите, че докато всички не се ангажираме с борбата срещу престъпността, само че със законови средства, промени на работните навици на всички наши сънародници, тъй като с такива работни навици никой няма да ни допусне в Европейския дом, да не си правим никакви илюзии, господин Агов, моля се Богу един ден някой от вас да стане и да отчете вашето пълно външнополитическо фиаско - и на Вас, и на президента Стоянов с двата шамара, ударени ви (оживление и неодобрителни възгласи от средната и от дясната част на залата) в Мадрид и в Европа. Двата шамара! Вие подготвихте българския народ, че а-а - ще влезем в НАТО. Ние нямаме нито износа, нямаме нито нужните валутни ресурси събрани, нямаме нужното въоръжение и от 5 до 7 години е преходът от Варшавски на НАТО-вски военен стандарт на въоръжение. Ние нямаме абсолютно никаква готовност. И беше лъжа да се подготвя българският народ за нещо, за което ние не сме готови.
Второ. За да влезем в Европейската общност, ние не трябва да влизаме като просяци, а трябва да влезем като хора, които не са тръгнали с паричката, а произвеждат, имат ниска престъпност, работни места, а не 600 000 безработни, хора, които задържат младите в България, а не ги оставят да мият чинии в Канада. И най-вече - хора, защитници на българската култура, националната памет и най-вече на българската нация.
Ако това не сторим, всички бутафорни приказки в тази зала са всуе, както казваше Христо Смирненски. Благодаря. (Шум в залата и неодобрителни гласове от дясната страна.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Не бих взел думата и не искам да става дебат, но станахме отново свидетели на това, че очевидно нищо не смe научили през тези години. Не всички, разбира се, специално господин Ганчев нищо не е научил. С такива изказвания, с такъв тип поведение няма да има Европа за нас. (Ръкопляскания от дясната страна на залата.) Ще има трагедия за българския народ, ще има един смешен човек, който ще се хили непрестанно, част от народа ще си прави забавление с него и така ще върви нашата държава. Имало е и подобни жоржганчевци в миналото на България. (Ръкопляскания от дясната страна на залата.)
Живеем в края, обаче, на този век. Нещата са тревожни, не са леки. И дори мисля, че и господин Ганчев, ако си сложи ръка на сърцето, може да признае, че невинаги това, което говори, го мисли наистина. Може би когато пише стихотворения, когато пее песни, той разкрива една друга душа, друг човек живее в него. (Частични ръкопляскания от дясната страна на залата.) И аз се обръщам към този друг човек в него, не към този, който непрестанно провокира, непрестанно конфронтира, непрестанно създава лоши ситуации, бих казал, в българския обществен и политически живот. Обръщам се към доброто в него. Защото е необходимо да тръгнем към Европа като по-различни хора, оставили част от миналото си, от комплексите си, от емоциите си.
И когато днес приемаме тази декларация, да кажем, че това няма да бъде просто декларация, а че, заявявайки едно намерение, една надежда за интеграция, ние през тази година, през следващата година ще приемем точно това законодателство с усилията на всички, което ще направи българската държава европейска - като законодателство, като манталитет, като поведение, като обществен живот.
Защото Европа не е някъде там и ние никъде няма да ходим. Ние ще се интегрираме в Европа, когато тук направим Европа. Когато тук стане като в Европа, това ще бъде нашата интеграция в Европа. Само че, за да стане тук Европа, Жорж Ганчев също трябва да се промени. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от дясната страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Реплика ли имате?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ, от място): Имам право на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Господин Йорданов, благодаря Ви за нравоучението. Ако има по-сериозен човек в тази зала от Жорж, който наистина 8 години доказва, че отказва и заплата, и фирма, и отказва, господине, кариерата си в Англия и Америка, за да дойде да служи за нищо тук (оживление и смях в залата), за нищо! Думата е значи - на моята позната госпожа Берберян талантливите щерки с много труд заработиха това, което притежават. Жорж дойде в България и инвестира, господине, в най-хубавия дом на Балканите - моята къща. В какво сте инвестирали Вие в България?!
Второ. Жорж идва от Европа, аз оттам се връщам, където ти отиваш, търбух! (Възгласи: "Е-е-е!" от дясната страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е! (Протестиращи възгласи в дясната част на залата.)
За нанесена обида на народен представител отстранявам народния представител Жорж Ганчев от заседанието. (Одобрителни ръкопляскания в средната и в дясната част на залата.)
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаемо ръководство на Народното събрание! Уважаеми колеги народни представители!
Аз искам да поздравя Парламентарната група на Евролевицата за инициативата, която дава сигнал за променено отношение в нашите двустранни отношения с тези партньори, към които ние се стремим. Нашите отношения не могат да бъдат асиметрични, уважаеми колеги. Нашите отношения не могат да бъдат едностранчиви в този смисъл, че сме готови да приемем едва ли не всяка препоръка на всеки европейски чиновник, а от друга страна не сме готови да заемем ясна и категорична позиция, когато страната ни бива дискриминирана в разрез с досегашните подходи, досегашните принципи на обявяване на началото на преговорите.

Разбира се, нашата реакция трябва да бъде и дипломатична, и достойна. В текста, който е предложен в декларацията, има и двата компонента. Аз искам да подчертая (с известно морално право като един от съавторите на терминологията "равен старт", която беше приложена за икономическа проблематика, първо, и естествено си проби път и в дипломатическата терминология), че ние можем и трябва да настояваме за равен старт. И няма друга институция в България, която да има прерогатива да декларира правото на България за равен старт в тези преговори.
В този смисъл аз предлагам да се обединим около тази декларация, а що се отнася до текстовете, те, естествено, могат да бъдат допълнени. Необходимо е допълнение или поне намек, който трябва да прозвучи убедително на господата от еврокомисията, с чийто бивш председател лично съм говорил - с господин Жак Делор - и съм възразявал срещу афишираните още през 1990 г. намерения разширението на Европейския съюз първоначално и за неопределено дълго време да стига само до границите на старата Хапсбургска империя и не по-нататък. Подчертавам, това е важна стратегема, която ние трябва да опровергаем.
Разширението на Европа, разбира се, ще се проведе на етапи, но не можем да приемем схема на деление, базираща се на старото деление на Хапсбургска империя и това, което е наследник на една Османска империя (за честване на няколко стотин годишнината на която са били направени постъпки и в ЮНЕСКО).
В този смисъл, уважаеми колеги, искам да кажа, че има нещо злокобно в стремежа Европа да се раздели по границите на един цивилизационен сблъсък, който тепърва може да създава проблеми.
Аз искам да ви напомня за отказите, които получихме. Не ги коментирам. Аз не злорадствам (забележете!), въпреки че предупреждавах преди време систематично и това ми струваше и кариерата в Министерство на отбраната. Предупреждавах, че ние нямаме шансове за първата вълна в НАТО. Проблемът обаче идва оттук нататък. Отказът от това да бъдем включени в първата вълна (надявам се все още, че за втората не е късно), отказът да бъдем включени на равна нога и в равен старт с останалите източноевропейски страни за раширяването на Европейския съюз - тези два отказа имат един особено дразнещ обертон. Изолирайки ни от интеграционни процеси, към които ние вече заявихме своя афинитет, тези, които оформят стратегическото мислене оттатък, ни оставят в зоната на здрач, от който могат да възникнат проблеми и пред демокрацията, и пред националната ни сигурност. Демокрацията може да бъде застрашена от много фактори, единият от които, подчертавам, е престараването да се представим като образцов длъжник, който с цената на свръхнапрежение и икономически геноцид "а ла Чаушеску" ще обслужва на всяка цена външни дългове, които (забележете!) българският народ не е харчил, най-малкото.
Очевидно е, че Народното събрание не би подкрепило такава сюжетна линия и аз се гордея, че съм част от това Народно събрание.
Националната сигурност в условия на такава изолация може да бъде застрашена не само от едно неадекватно отношение към Българската армия, към Генералния щаб като мозъчен тръст, способен да работи за интересите на страната, към специалните служби, към проблемите на борбата с тероризма, наркотрафика и т.н., които се нуждаят от европейска систематична подкрепа тук, за да не бъдат изтъквани като аргумент по-нататък срещу нашето интегриране.
Неотдавна господин Тенет - новият шеф на ЦРУ, обяви нов приоритет за ЦРУ в борбата с международния и вътрешен тероризъм. Ние, забележете, доста преди ЦРУ сме поставили този приоритет в нашата страна, но за съжаление нямаме достатъчно систематична подкрепа от международните, включително и финансови институции, за това. Подчертавам, ако ние не бием тревога сега, ако не искаме систематична подкрепа, което означава и планове за включването ни, и преговори в това отношение с всички необходими конкретизации, след време нерешените въпроси с тероризма, с наркотрафика, с трафика на хора ще бъдат изтъквани пред България като аргумент против нейното асоцииране.
Ясно е, че освен всичко друго ще възникне и големият въпрос за българската земя като стратегически ресурс. Искам да бия тревога още отсега, че не всички изисквания на международните чиновници в това отношение са съобразени с нашата национална сигурност. И нека да не бързаме ние да правим вечно отстъпките! Нека да упълномощим тези, които професионално и поради факта, че са избрани на съответния пост, са оторизирани да водят преговори, да настояват за равноправно, равнопоставено отношение към нашата страна.
Още веднъж казвам: поздравявам инициативата и се надявам, че точно това е специфичната работа на българския парламент, който може да се занимава и със стратегически важни неща. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Други желаещи? Има думата госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия искам да изразя нашата подкрепа на проекта за Декларация на Народното събрание на Република България във връзка с препоръката на Европейската комисия относно преговорите ни за присъединяване на асоциираните към Европейския съюз държави. Вчера в Комисията по външна политика ние разисквахме тези въпроси. Бяха направени някои малки корекции в декларацията, но Народен съюз споделя духа и тона на тази декларация и утвърждава желанието на България за присъединяване към Европейския съюз и североатлантическите структури, защото това е в полза на България, това е една нова заявка за тръгване по истинския път на истинските реформи, които ще спасят и България, и нашия авторитет пред целия свят. Това доверие, за което говорим, това доверие, за което се говори вече от доста време и което е започнало да се изгражда, трябва да продължи да се изгражда чрез едно доказателство за истинско провеждане на тези реформи, които ще направят България една правова държава, с една социална пазарна икономика, защитаваща правата на човека, държаща на добросъседските отношения, от което България само ще има полза и като позиция, и като перспектива.
Така че пак ще кажа: от името на Народен съюз ние приветстваме проекта за декларация и ще гласуваме за тази декларация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз мисля, че няма никакво съмнение за това, че ще има една, надявам се, пълна подкрепа, с пълно мнозинство на предложената за гласуване декларация. Тъй че не за това искам да говоря. Аз искам да говоря за проблемите, които доведоха до необходимостта от нейното обсъждане и гласуване, както и за онова, което предстои да се върши в оставащите няколко месеца до взимането на окончателно решение от страна на Европейския съюз.
Естествено е, че трябва много интензивно и много енергично да настояваме за равно начало на преговорите. И мисля, че в тези свои усилия по всички парламентарни, правителствени и всякакви други канали трябва да посочваме един тревожен факт или по-скоро една тревожна перспектива: ако това бъде окончателното решение на Европейския съюз, в Европа реално ще се създаде една нова, различна геополитическа ситуация, която ще бъде ако не враждебна, то противна на цялостната тенденция за европейска интеграция още от 50-те години насам. Това е, което ние не искаме - нова геополитическа ситуация в Европа.

По повод усилията, които бяха направени в последните два или три месеца от страна на правителството, правителствени представители говориха за това, че България вече е на картата на Европа. Не съм докрай съгласна с фразата, защото мисля, че България винаги е била на тази карта. Но фактът, че се използва подобна метафора говори за един сериозен проблем. И това е вторият въпрос, който искам да споделя пред вас. Ние българите показваме една парадоксална ситуация или парадоксален феномен: от една страна, никой с рациото си, със съзнанието си няма да възрази на географското твърдение за принадлежността на България към Европа, от друга страна, седем години търсим различни пътища за влизане в Европа, някои от тях даже твърде екзотични. Това означава една несигурност на инстинктивно, ако щете, равнище затова къде стоим ние, българите. Естествено знаем и причините за това. Истината е, че до 1990 г. България беше преднамерено отделяна, бих казала даже антагонистично отделяна от нейната европейска принадлежност. Така че ние имаме една просветителска работа в средите на българските граждани. И тъй като тук стана дума за избирателни райони и за избиратели, нека да знаем, че усилията ни няма да вървят само по международна линия, няма да вървят само по европейска линия, те ще вървят първо и преди всичко на местно равнище.
Ето защо вместо констатацията, че България вече е на картата на Европа, аз ще кажа друго: да, тя е на тази карта и винаги е била, но за съжаление България не е част от европейския пейзаж. И това се усеща с всяко едно човешко сетиво. Така че голямото предизвикателство пред нас е да направим България част от този пейзаж.
Казвайки всичко това, аз искам да приканя и правителството за една много трезва преценка на резултатите, даже не толкова от Мадрид, те бяха във висока степен предизвестени, но на резултатите от Амстердам. За съжаление българското обществено мнение не чу реалистична оценка на случилото се там. Ние трябва да знаем какви са проблемите във вътрешния диалог на Европейския съюз, какви са разчетите на самия Европейски съюз по отношение на самото преструктуриране на съюза и оттам нататък плановете за новите страни. Защото, не знаейки това, не отчитайки тези обстоятелства, ние трудно бихме могли да вземем верните решения в национален план.
Така че аз очаквам наистина енергични действия по всички възможни линии на външнополитическите ни възможности. Но, от друга страна, смятам, че е разумно в съответните парламентарни комисии - и правя това като предложение - да се направи един анализ на отделните сектори на интеграцията. Защото без такава разписана програма до месец декември ние трудно бихме могли да предоставим доказателства, които да накарат комисията да промени своето предложение и своето предварително становище. Завършвам с това свое предложение, господин председателю, и се надявам то да бъде подето както от председателския съвет, така и от председателите на парламентарните комисии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Решението на Европейската комисия да се започнат преговори само с пет от 11-те асоциирани страни - членски на Европейския съюз наистина е едно тревожно решение и една тревожна инициатива. И много навременен е проектът за декларация на колегите от Евролевицата, който проект трябва да стане проект на нашето Народно събрание.
Бих искал да изразя становището на Обединението за национално спасение, че ние не само подкрепяме проекта за декларация, но ние ще съдействаме с нашите действия в парламента и извън парламента наистина да се направи всичко необходимо да заработим така и по-специално да подскажем, да съдействаме на изпълнителната власт, на правителството по отношение на неговата външна политика и, най-важното по отношение на политиката на икономическите реформи, щото наистина Европа да разбере и да повярва поне малко, че в България се правят реални промени, демократичният процес е необратим и наистина ние вече можем да бъдем включени в страните, с които могат да се започнат преговори за реално включване в Европейския съюз и европейските структури.
Уважаеми колеги, аз съм убеден, че този проект за декларация ще бъде приет почти с консенсус, а защо не и с пълен консенсус от настоящото Народно събрание. Тук много се говори, че ние трябва да работим и във външнополитически план, и във вътрешноикономически план. Всичко това е вярно, но аз смятам, че най-големият дял, най-голямото нещо, което трябва да се направи, това е правителството да направи една реална равносметка, да направим едно сравнение с какво нашата страна изостава от онези пет страни-членки, с които Европейският съюз решава да започне преговори за включването им в Европейския съюз - с какво ние се различаваме от тях, какво още трябва да направим ние. До месец декември има време, същевременно и времето не е много.
Ето защо, подкрепяйки още веднъж от името на Обединението за национално спасение проекта за декларация, апелирам към нашата изпълнителна власт, към правителството за динамична вътрешна и външна политика с оглед реалната интеграция на България към Европейския съюз. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Не виждам други желаещи да вземат думата.
Аз си позволявам само една стилна корекция. Струва ми се, че по-добре ще звучи, ако частицата "че" слезе долу пред всеки от абзаците: "Народното събрание като взема предвид: че през месец декември ...; че това решение ще се основава ...; че ще бъдат отчетени перспективите...". Иначе е малко като недовършен текстът.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Да, това е добре, но мисля, че трябва да се напише "Декларация на Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, декларация на Народното събрание.
Ако сте съгласни с тези поправки, подлагам на гласуване Декларацията на Народното събрание на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: 212 за, против и въздържали се няма. (Бурни ръкопляскания.)
Декларацията е приета единодушно.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ - второ четене.
За становището на Комисията по икономическата политика има думата нейният председател господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, имам процедурно предложение - в залата да присъства и член на работната група, която изготви този закон, госпожа Емилия Петкова - началник отдел "Концесии" в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? - Няма. Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: 141 за, 2 против, 2 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Емилия Петкова.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Становище по Законопроект N 02.01-15 от 25 юни 1997 г. за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет. Становището е за второ четене.
На своето заседание на 16 юли 1997 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и направените по време на дискусията предложения.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание за обсъждане "Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 148 народни представители, 146 за, 1 против, 1 въздържал се.
Заглавието е прието.
Параграф 1.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Концесия по смисъла на този закон е:
1. предоставянето на особено право на ползване върху обекти - публична държавна собственост, включително които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства;
2. предоставянето на особено право на ползване на обекти, върху които държавата осъществява суверенни права на основание чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, включително чрез използване на съществуващи съоръжения - публична държавна собственост и/или чрез изграждане на нови съоръжения от страна и със средства на концесионера;
3. даване на разрешение за извършване на дейности, за които е установен със закон държавен монопол."
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) В случаите, когато концесия се учредява върху обекти, публична държавна собственост, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, тези обекти се посочват в решението по чл. 7, а конкретните права и задължения се уреждат в концесионния договор."
3. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.
4. В края на т. 2 от ал. 3 се добавят думите "или пряко определяне на концесионера в случаи, установени в закон"."
Предложение на народния представител Никола Николов - в § 1, т. 3 текстът "Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5" се замества с текста "Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4". Вие разбирате, че тук е допусната грешка и затова е това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика за цялостното съдържание на § 1:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя както следва:
"(1) Концесия по смисъла на този закон е:
1. предоставянето на особено право на ползване върху обекти - публична държавна собственост, включително такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства;
2. предоставянето на особено право на ползване на обекти, върху които държавата осъществява суверенни права на основание чл. 18, алинеи 2 и 3 от Конституцията, включително чрез използване на съществуващи съоръжения - публична държавна собственост и/или чрез изграждане на нови съоръжения от страна и със средства на концесионера;
3. даване на разрешение за извършване на дейности, за които е установен със закон държавен монопол."
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) В случаите, когато концесия се учредява върху обекти, публична държавна собственост, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, тези обекти се посочват в решението по чл. 7, а конкретните права и задължения се уреждат в концесионния договор."
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4, като в т. 2 накрая се добавят думите: "или пряко определяне на концесионера в случаи, установени със закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 166 народни представители: 144 за, 19 против, 3 въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 3, ал. 1 текстът "от сключването на договора" се заменя с текста "от влизането в сила на концесионния договор".
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 2 да бъде приет без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 2 както е предложен.
Гласували 165 народни представители, 151 за, 4 против, 10 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да направя процедурно предложение. По време на второто четене на закона в залата да присъства и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Борис Милчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение някой иска ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 154 за, няма против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят господин Милчев в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 3 - на вносителя:
"§ 3. В чл. 4, ал. 1 се правят следните промени:
1. В т. 1 след думата "подземните" се добавя думата "природни", а в края на т. 1 се добавя текстът "във връзка с тяхното търсене, проучване и добив".
2. В края на т. 3 думите "опазване и стопанисване" се заличават.
3. В края на т. 6 се добавят думите "съществуващи и/или които ще бъдат построени от и със средства на концесионера, публична държавна собственост".
4. В т. 7 преди думата "държавна" се добавя думата "публична".
5. Съдържанието на т. 8 се изменя така:
"8. централите за производство на енергия за обществени нужди, магистралните, преносните и разпределителните проводи на енергоносители, които са съществуващи или които ще бъдат построени от и със средства на концесионера, публична държавна собственост."."
Предложение на народния представител Никола Николов -Вие разбирате, че има няколко такива предложения, които само редактират текстовете:
В § 3 думата "промени" се замества с текста "изменения и допълнения".
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
1. Точка 7 се изменя така:
"7. водите с национално значение, включително и минералните;"
2. Създава се нова т. 8 със следното съдържание:
"8. хидромелиоративните и водоснабдителни съоръжения и системи, съществуващи и/или които ще бъдат построени от и за сметка на концесионера, публична държавна собственост;".
3. Досегашните т. 8, 9, 10, 11 и 12 стават съответно 9, 10, 11, 12 и 13.
Предложение на народния представител Димитър Иванов:
В т. 8, ал. 1 на чл. 4 да отпаднат думите "магистралните и преносните".
Предложение на Комисията по икономическата политика за целия текст:
Параграф 3 да бъде приет със следните изменения и допълнения:
"§ 3. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата "подземните" се добавя думата "природни", а в края се добавя текстът "във връзка с тяхното търсене, проучване и добив".
2. В т. 3 думите "опазване и стопанисване" се заличават.
3. В т. 6 накрая се добавя текстът "съществуващи и/или които ще бъдат построени от и със средства на концесионера, публична държавна собственост".
4. Точка 7 да добие следната редакция:
"7. водите, включително и минералните, с национално значение;"
5. Създава се нова т. 8 със следното съдържание:
"8. хидромелиоративни и водоснабдителни съоръжения и системи, публична държавна собственост;"
6. Точка 8 се променя, както следва:
"8. централите за производство на електрическа енергия и топлоенергия, преносните и разпределителните електроповодни мрежи, магистралните тръбопроводи и главните отклонения към тях за пренасяне на енергийни ресурси и продукти, публична държавна собственост;"
7. Досегашните т. 8, 9, 10, 11 и 12 стават съответно 9, 10, 11, 12 и 13."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 някой желае ли да вземе думата?
Заповядайте, господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, предложенията, които аз съм направил, са приети от комисията, но все пак искам да ги обоснова донякъде.
Всъщност съществуващата т. 7 се разделя на две части. Логиката е била такава, че в едната част са тези природни дадености, а във втората част тези, които могат да бъдат построени от човека и дадени под концесия или пък да бъдат построени срещу концесия.
Освен това, искам да благодаря на комисията, която много задълбочено разгледа въпроса и по една втора идея - минералните води не всички да се дават на концесия, а само тези, които са от национално значение. Тоест, да остава нещо и за местната власт, за местното самоуправление, които също имат тези права.
Съгласен съм с редакционните бележки, които е направила комисията. Според мен, все пак в края на т. 2 трябва да остане това, което аз предлагам - "или които ще бъдат построени за сметка на концесионера", макар че то е казано и в началото на алинеята и би трябвало да се отнася за всички точки вътре в параграфа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Хаджийски подчерта, че са приети неговите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но той държи в новата т. 8 да има "или които ще бъдат построени от и за сметка на концесионера".
Ако приемате да се добави това?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Идеята е, че в предишната точка, когато се обосновава общият статут, е записано.
Предложението на комисията е да не обременяваме текста с това допълнение, което прави господин Хаджийски. Само това са основанията, иначе логиката е точно такава, каквато и той подчерта. Въпросът е текстът да не се обременява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Хаджийски, приемате ли това обяснение?
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 155 народни представители: 134 за, 3 против, 18 въздържали се.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Когато концесията се предоставя във връзка с приватизационна процедура, предложението по предходната алинея се прави от компетентните министри след уведомяване от органа по чл. 3 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 4 да бъде приет, като в ал. 4 думата "компетентните" се замени със "съответните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 има ли желаещи да вземат отношение?
Има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, позволявам си да предложа една редакционна поправка на чл. 6, ал. 3.
Става въпрос за следното. В чл. 6, ал. 3 от закона са посочени думите "икономически и финансов анализ". Видно от анализите, които се изготвят, става въпрос за един анализ, който е финансово-икономически.
Освен това правя предложение преди думата "финансово-икономически" да се сложи думата "правен", тъй като съгласно чл. 8 от Правилника за приложение на закона, такъв правен анализ при предложението за концесия се изготвя. Той е предложен в правилника. Просто в закона технически е изтървано да се посочи, че се изготвя правен анализ. Тези редакционни предложения са съгласувани с вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Направените от господин Рафаилов предложения наистина имат своето основание.
Аз предлагам да приемем този текст като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой друг желае ли да вземе отношение? Няма.
Моля да гласувате § 4 така, както е предложен от комисията и с направените допълнения от народния представител Петър Рафаилов.
Гласували 146 народни представители: 140 за, 1 против, 5 въздържали се.
Параграф 4 с тези корекции е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 накрая се добавя текста: "или определеният без търг или конкурс концесионер".
2. В ал. 2 накрая се добавя текста: "или сключва концесионния договор с определения без търг или конкурс концесионер".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 5 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 5.
Гласували 158 народни представители: 120 за, 31 против, 7 въздържали се.
Параграф 5 е приет.
За отрицателен вот господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, позволих си да гласувам против по мотиви, които изложих и на първо четене, и в комисията. За съжаление се разбива състезателното начало при предоставянето на концесия.
Ние тук преди малко приемахме декларация за влизане в Европа. По този път с премахване на състезателното начало, когато се предоставя право на ползване, което създава в някаква форма монопол, ние не правим законодателство съответстващо на европейските стандарти в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. В чл. 8, ал. 1 накрая се добавя текста: "или без търг или конкурс в определени със закон случаи".
Комисията по икономическата политика предлага § 6 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6? Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен.
Гласували 150 народни представители: 121 за, 22 против, 7 въздържали се.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 7. В чл. 11, ал. 4 думата "тримесечен" се заменя с "едномесечен".
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
В чл.11 се прави следната промяна:
В края на ал. 2 се добавя "условията и срока на оглед на обектите, включени в концесията".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Приема предложението на господин Хаджийски и § 7 да бъде приет със следните изменения и допълнения:
"§ 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя текста "условията и срока на оглед на обектите, включени в концесията"."
2. В ал. 4 думата "тримесечен" се заменя с "едномесечен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 7, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: 128 за, против няма, 10 въздържали се.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Когато в срока, определен в съобщението по чл. 11, ал. 2, не постъпи предложение или постъпи предложение само от един участник, срокът за подаване на предложения за участие може да се удължи с решение на комисията до 30 дни от датата на обнародване в "Държавен вестник" на съобщението за новия срок. В случай, че комисията вземе решение за удължаване на срока и ако има предложение, постъпило в първоначално обявения срок, то се отваря и разглежда след изтичане на удължения срок. Ако в удължения срок постъпят нови предложения, те се отварят и разглеждат с предложението, постъпило в първоначално обявения срок".
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 8 да бъде приет без изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 8 има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 8.
Гласували 133 народни представители: 125 за, против няма, 8 въздържали се.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 9. В чл. 18 се правят следните промени:
1. В ал. 1 накрая думата "провеждането" се заменя с думата "приключването".
2. В ал. 2 накрая се добавят думите "от името на държавата"."
Предложение на народния представител Никола Николов:
В § 9 думата "промени" се замества с текста "изменения и допълнения".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 9 да бъде приет, като думата "промени" се замества с текста "изменения и допълнения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 9 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: 125 за, против няма, 7 въздържали се.
Параграф 9 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 10. В чл. 19 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"Ал. 4. В случаите на определяне на концесионер без търг или конкурс, концесионният договор се сключва в едномесечен срок от обнародване на решението по чл. 7."
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
В чл. 19 се прави следното изменение:
В края на ал. 2 се добавят "или да предложи на втория в класирането да сключи концесионния договор".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 10 да бъде приет без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Хаджийски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, ще повторя предложението, което направих в Комисията по икономическа политика. Там гласуването беше почти 50 на 50 на сто.
Какъв е смисълът на това нещо? Алинея 2 разглежда хипотезата, когато този, който е спечелил конкурса, се откаже по някакви причини и се дава възможност на правителството да проведе втори конкурс или търг. Казва се: "Може да проведе търг", тоест една възможност.
Аз предлагам да се добави още една възможност, като се добави "или да предложи на втория в класирането да сключи концесионния договор".
По време на обсъждането в комисията се направи едно предложение, което аз го приех - да се сключи концесионният договор при условията на спечелилия конкурса".
Тези две добавки дават следната възможност. Ако вторият, който е предложил, е много близко до условията на първия, правителството му предлага да сключи той концесионния договор. Ако са много далече, разбира се, конкурс ще се проведе отново. Но това е една възможност, която позволява да се икономиса много, много време при провеждането на конкурса.
Така че предложението ми, колеги - да го повторя, за да бъде ясно за протокола: "или да предложи на втория в класирането да сключи концесионния договор, при условията на спечелилия конкурса". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз смятам, че би следвало да приемем това предложение, защото идеята му е да се скъси срокът на процедурата, какъвто е и духът на всички промени, направени в сроковете.
Така че моето мнение е, че трябва да приемем тази поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Хаджийски:
"В чл. 19 се прави следното изменение:
В края на ал. 2 се добавя "или да предложи на втория в класирането да сключи концесионния договор, при условието на спечелилия конкурса".
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 153 народни представители: 134 за, 9 против, 10 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от вносителя и с приетото предложение на народния представител Александър Хаджийски.
Гласували 145 народни представители: 126 за, 6 против, 13 въздържали се.
Параграф 10 е приет.
Параграф 11!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 11. В чл. 20, т. 2 след думите "върху плодовете" се добавя текстът "върху обекти, които концесионерът ще изгради със свои средства и които няма да бъдат публична държавна собственост, както и".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
§ 11 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 11? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен.
Гласували 152 народни представители: 139 за, против няма, 13 въздържали се.
Параграф 11 е приет.
Параграф 12!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 12. В чл. 24 след думите "разпоредбите на" се добавят думите "част трета на Търговския закон и на".
Предложение на Комисията по икономическа политика:
§ 12 да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 12? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 12.
Гласували 154 народни представители: 149 за, против няма, 5 въздържали се.
Параграф 12 е приет.
Параграф 13!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 13. Създава се нова глава пета с нови членове 25, 26, 27, 28 и 29.
"Глава пета
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО КОНЦЕСИИТЕ
Чл. 25. Паричните постъпления от предоставянето и осъществяването на концесии се разпределят както следва:
1. 85% в приход на Републиканския бюджет;
2. 15% за попълване на фонд "Покриване на разходите по концесиите".
Чл. 26 (1) Към Министерство на финансите се създава фонд "Покриване на разходите по концесиите".
(2) Средствата по фонда по ал. 1 се набират от:
1. 15% от постъпленията от предоставянето и осъществяването на концесии;
2. приходи от лихви и други постъпления.
(3) Средствата на фонда се разходват за покриване на разходите по предоставяне на концесии и други разходи, свързани с осъществяването и контрола по концесиите.
(4) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.
(5) Редът за набиране, разходване и отчет на средствата във фонда по ал. 1 се определя с Правилника за прилагане на Закона за концесиите.
Чл. 27. Министърът на финансите по предложение на съответните министри, председатели на комитети и ръководители на централни ведомства ежегодно изготвя проект за приходите и разходите на фонд "Покриване на разходите по концесиите".
Чл. 28 (1) Министерският съвет утвърждава ежегодно приходите и разходите на фонд "Покриване на разходите по концесиите" по пълна бюджетна класификация.
(2) Министерският съвет утвърждава разходите по ал. 1 и по отделни държавни органи и бюджетни организации.
Чл. 29. Министърът на финансите определя реда за набиране, разходване и отчитане на средствата по фонд "Покриване на разходите по концесиите".
Предложение на народния представител Никола Николов:
§ 13 се изменя както следва:
1. В чл. 25, ал. 1, т. 1 думите "85%" се заменят с думите "85 на сто".
2. В чл. 25, ал. 1, т. 2 думите "15%" се заменят с думите "15 на сто".
3. В чл. 26, ал. 1 текстът "Фонд за покриване на разходите по концесиите" се заменят с текста "Фонд "Покриване на разходите по концесиите".
4. В чл. 26, ал. 2 думите "15 процента" се заменят с думите "15 на сто".
5. Чл. 29 да отпадне."
Вие разбирате, че това са само редакционни промени.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 13 да се приеме със следните изменения:
1. В чл. 25, ал. 1, т. 1 думите "85 процента" се заменят с "85 на сто".
2. В чл. 25, ал. 1, т. 2 думите "15 процента" се заменят с думите "15 на сто".
3. В чл. 26, ал. 1 текстът "Фонд за покриване на разходите по концесиите" се заменят с текста "Фонд "Покриване на разходите по концесиите".
4. В чл. 26, ал. 2, думите "15 процента" се заменят с думите "15 на сто".
5. Чл. 29 да отпадне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 13? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 150 народни представители: 146 за, няма против, 4 въздържали се.
Параграф 13 е приет.
Параграф 14.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§15. В § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите се създават нови изречения със следното съдържание:
"Тези лица имат право в едномесечен срок от изтичане на договорния срок да сключат концесионен договор без търг или конкурс, когато договорите са с предмет "търсене и проучване с цел добив" или "изграждане със собствени средства срещу ползване". След изтичане на този срок, ако не се сключи концесионен договор, може да се проведе търг или конкурс по общия ред."
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 14 да бъде приет със следните изменения и допълнения:
"§ 14. В § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите се създават изречения второ и трето със следното съдържание:
"Тези лица имат право в едномесечен срок от изтичане на договорния срок да сключат концесионен договор без търг или конкурс, когато договорите са с предмет "търсене и проучване с цел добив". След изтичане на този срок, ако не се сключи концесионен договор, може да се проведе търг или конкурс по общия ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 14? Господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволявам си да взема думата, за да се избегне едно, може би неприятно недоразумение. Какъв е случаят? Дава се концесия на едно лице да извърши проучване с цел добив. Приключва концесията, то намира съответния ресурс и вие казвате: при това положение то ще сключи концесионен договор без конкурс или търг. Аз питам - при какви условия ще сключи договора? Няма ли тогава вие да му дадете възможност то да представи условия ултимативно на страната и тя да няма право да реагира по тях? То няма ли да ви каже: "Ами, да, вие ми давате право да сключа договор и аз сключвам договора. Ето, предлагам ви тези условия, приемете ги."
Най-малко, става една неяснота, която ще създаде на практика извънредно големи затруднения. Не зная какво сте мислили по този текст, но, според мен, идеята е била такава. Когато още при даването на концесия за търсене и проучване с цел добив се определят условията на окончателния договор, тоест казваме: "Ние ти даваме възможност да търсиш тук нефт, ако откриеш нефт, на всеки добит барел ще ни плащаш толкова долара и толкова цента". Ако това е направено в предварителните условия, тогава този текст има смисъл, защото той тогава може да сключи договора без търг и конкурс при определените предварително условия. Но ако такива предварително определени условия няма, просто няма начин, по който да се сключи този договор. Отново трябва да започне да се върши някакъв пазарлък. На какво основание тогава ще стане?
Моля ви да изясните този въпрос, за да не се създаде някакво недоразумение. Аз бих предложил да се прибави към първото изречение: "при условията на първоначалния договор". Иначе няма да излезе работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков иска думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Споделяйки абсолютно казаното от господин Лучников и в Комисията по икономическата политика ние имахме такива дебати. И тогава помолихме, ако може вносителите да ни кажат примерни случаи, защото може би става въпрос именно за случаите на проучване на нашия черноморски шелф по отношение на нефтени и газови находища, за колко случаи става въпрос, за какви случаи. Защото там има и два режима. Единият е свързан със Закона за чуждестранните инвестиции, който после беше преуреден в Преходните разпоредби на Закона за концесиите- Сега ние отново се насочваме към този режим. Да видим за какви конкретни случаи, ако те не са много, за да не се ангажираме по някакъв начин с приемането на едни текстове, които по-нататък биха дали основание за някакви скандали около предоставянето на добива на тези находища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Николов иска думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Необходимо е да направим следните уточнения. Текстът, който предлагаме, променя текста в § 2, който не е общият ред за даване на концесия при проучване с цел добив. Проучване с цел добив е уреден в самия закон в чл. 2, ал. 3, според мен. Тук става дума само, в Преходните разпоредби на Закона за концесиите са уредени договорите, които са били подписани точно за проучване в шелфа и става дума само за лицата, които са придобили права на основание чл. 5, ал. 3, т. 4 от Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции, като в стария текст е записано: "ги запазва до изтичане на договорения срок". Става дума само за, според справката, която ние по уговорка в Икономическата комисия имахме в понеделник, така че членовете на Икономическата комисия можеха да се запознаят в понеделник с тази справка, става дума за пет договора, които обаче договори се оказва, че с решение на Министерския съвет, всички те са признати или са преобразувани по Закона за концесиите след неговото приемане. Тук става дума само за формалното оформяне на тези министерски решения. Аз ги имам пред себе си. Става дума само за пет договора. Всичко е така, както трябва. Затова и отпадна текстът, когато ставаше дума за изграждане със собствени средства срещу ползване, защото се оказа, че такива договори въобще няма. Има и няколко договора, които са подписани за геоложки изследвания, но тези договори за геоложки изследвания става ясно, че не подлежат на уреждане с този текст. Така че там са защитени възможностите за сключване на концесия. Мисля, че няма никакви притеснения по приемането на този текст, защото така или иначе договорите, за които се отнася текстът, вече формално са признати за договори по Закона за концесиите от Министерския съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приемате ли добавката на господин Лучников - "при условията на първоначалния договор"?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Общият ред е уреден по-нагоре в закона. Тук става дума за изключение и става дума само за пет договора. Господин Лучников може би това е пропуснал, защото тези договори вече са признати от Министерския съвет и има решение на Министерския съвет за всеки един от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Независимо от това. Сега ние правим закон.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Никъде не е записано, че става въпрос само за пет договора. Текстът е генерален и той ще се прилага изцяло. Затова аз смятам, че нищо не пречи, ако поясним и кажем "при условията на предварителния договор", за да бъде ясно за какво става дума.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има логика в това, което казва господин Лучников. Нека да го приемем. Действително считам, че Министерският съвет се е съобразил вече с условията на първоначалния договор и не пречи да го запишем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава прочитам § 14:
"§ 14. В § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите се създават изречения второ и трето със следното съдържание: "Тези лица имат право в едномесечен срок от изтичане на договорния срок да сключат концесионен договор без търг или конкурс, когато договорите са с предмет "търсене и проучване с цел добив при условията на първоначалния договор". След изтичане на този срок, ако не се сключи концесионен договор, може да се проведе търг или конкурс по общия ред"."
Моля, гласувайте за така предложения § 14.
Гласували 138 народни представители: 129 за, 1 против, 8 въздържали се.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 15. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се допълва с ново изречение със следното съдържание:
"Не се предоставят концесии и в случаите на създадени след влизане в сила на това изменение на закона еднолични търговски дружества с държавно имущество. В тези случаи ползването на права върху обекти, подлежащи на концесиониране, се урежда с акта за създаването на тези дружества."
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Еднолични търговски дружества с държавно имущество, ползващи обекти или извършващи дейности по реда на ал. 1, могат да придобиват с решение на Министерския съвет право на ползване върху други обекти, публична държавна собственост, без концесия, когато последните са разположени в района на дружеството."
3. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.
4. В ал. 5 се добавя ново изречение със следното съдържание:
"С решението за привеждане в съответствие не може да се удължава срокът, за който е било предоставено правото преди влизане в сила на закона, както и да се създават условия, по- неблагоприятни за концедента от съществуващите"."
Предложение на народния представител Никола Николов:
Параграф 15 да се измени, както следва:
1. В т. 1 текстът "Алинея 1 се допълва с ново изречение" да се замени с текста "В ал. 1 се създава изречение второ".
2. В т. 4 текстът "В ал. 5 се добавя ново изречение" да се замени с текста "В ал. 5 се добавя изречение второ".
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 15 да се приеме със следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби се създава изречение второ със следното съдържание:
"Не се предоставят концесии и в случаите на създадени след влизане в сила на това изменение на закона търговски дружества, чиито акции са собственост на държавата, или дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала".
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Търговски дружества, чиито акции са собственост на държавата, или дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитал, ползващи обекти или извършващи дейности по реда на ал. 1, могат да придобиват с решение на Министерския съвет право на ползване върху други обекти, публична държавна собственост, без концесия, когато последните са разположени в района на дружеството".
3. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.
4. В ал. 5 се добавя изречение второ със следното съдържание:
"С решението за привеждане в съответствие не може да се удължава срокът, за който е било предоставено правото преди влизане в сила на закона, както и да се създават условия, по- неблагоприятни за концедента от съществуващите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване има думата господин Веселин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мотивите, за да направи Комисията по икономическа политика промени по предварително дадения текст са тези, че съществуват дружества, които не са еднолични, а в същото време всичките 100 процента от дялове и акции са държавни. Такъв пример са дружествата, които влизат в холдинги, така например дружествата, които са към холдинг "Въглища". Тук правя две допълнения към точки 1 и 2 на § 15: след думите "чиито акции" да се добави "или дялове" и продължава "са собственост на държавата".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Ако след "акции" се добави "или дялове", това би било пълното описание на държавните търговски дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други изказвания по § 15? Няма.
Моля, гласувайте § 15 с направеното предложение след "акции" да се добави "или дялове".
Гласували 147 народни представители: 124 за, против няма, 23 въздържали се.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 16. В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 3а със следното съдържание:
"§ 3а. В случаите не предоставяне на концесии върху обекти - публична държавна собственост, които ще бъдат изградени от страна и със средства на концесионера, за тяхното изграждане не се прилагат разпоредбите на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки"."
Предложение на народния представител Никола Николов:
Параграф 16 се изменя както следва:
"§ 16. В Преходните и заключителни разпоредби се създават нови § 3а и § 3б със следното съдържание:
"§ 3а. В случаите на предоставяне на концесии върху обекти - публична държавна собственост, които ще бъдат изградени от страна и със средства на концесионера, за тяхното изграждане не се прилагат разпоредбите на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки.
§ 3б. Министерският съвет предоставя без търг или конкурс концесия на дружества, в които лицата по § 3, ал. 1 имат акционерно или дялово участие с номинална стойност над 300 млн. лв., съставляващо не по-малко от 25 на сто (вариант 51 на сто) от капитала на дружеството"."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 16 да бъде приет със следните изменения и допълнения:
"§ 16. В Преходните и заключителни разпоредби се създават нови § 3а и § 3б със следното съдържание:
"§ 3а. В случаите на предоставяне на концесии върху обекти - публична държавна собственост, които ще бъдат изградени от страна и със средства на концесионера, за тяхното изграждане не се прилагат разпоредбите на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки.
§ 3б. Министерският съвет предоставя без търг или конкурс концесия на дружествата, в които лицата по § 3, ал. 1 имат акционерно или дялово участие с номинална стойност над 300 млн. лв., съставляващо не по-малко от 25 на сто (вариант 51 на сто) от капитала на дружеството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 16.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм малко смутен от текста на § 3б: Министерският съвет предоставя без търг или конкурс концесия на дружества, в които лицата по § 3, ал. 1 имат акционерно или дялово участие с номинална стойност над 300  млн. лв., което представлява най-малко 25 на сто от капитала на дружеството.
За какво става дума? Става дума за създадени акционерни дружества и други дружества с държавен капитал преди предоставянето на концесията. Когато тези дружества влязат в комбинация с някакви други дружества, които могат да бъдат, разбира се, и местни, и чуждестранни, и участието на тези дружества с държавното участие е повече от 300 млн. лв. и не по-малко от 25 на сто от капитала на тези дружества, тогава на тях се възлага концесия без търг и конкурс. По този начин се открива възможност за всяка една по-крупна концесия да бъде предоставена без търг и конкурс.
Ако това е била идеята, добре. Но да не би само така да е прогледана работата, че по този начин да може да се заобиколи всякакъв ред за отдаване на концесии. Достатъчно е само да се създаде едно дружество с държавно участие, което да запише 300 млн. лв. в едно ново дружество, в което 75 на сто може да бъде недържавно участие и това ново дружество, пак казвам, с теоретична възможност 75 на сто недържавно участие, да получи концесията без търг и конкурс.
Ако това е била идеята, тя трябва поне най-малко да бъде обоснована. Защото иначе се създава възможност изобщо за заобикаляне на режима, който се установява с този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз само искам да обърна внимание, че става дума за лицата по § 3, ал. 1. Сиреч това са 100 на сто държавни дружества, които оперират в момента с концесия. Този текст е изключително необходим, когато правим преобразуване или преструктуриране на дружествата от минната промишленост, които в момента оперират с концесии. И затова той беше приет. И става дума за едно значително държавно участие, което е над 300 млн. лв. или 25 на сто от акциите. Значи само тогава ние имаме възможност работещите мини, опериращите стопански обекти, сиреч живите части от големите миннодобивни дружества да ги продадем, да ги приватизираме, да предизвикаме интерес в чуждестранен инвеститор към тях. Само затова става дума, а не за дерогиране на общия ред за предоставяне на концесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Дами и господа!
Тъй като аз съм член на Комисията по икономическата политика, искам да подкрепя председателя на комисията като заявя, че действително това са дружества със 100 на сто държавно участие. При станалите разисквания в комисията въпросът беше тези предприятия да бъдат продавани заедно с учредената концесия, която се намира в самото предприятие. Те обикновено са свързани или пряката им дейност е насочена към ползване на такива обекти, които представляват предмет на концесиране.
Единственото, което искам да кажа, е следното. Струва ми се, че в предложението, направено от комисията има може би редакционна грешка, тъй като, ако не ме лъже паметта, в комисията беше предложено: "Министерският съвет може да предостави без търг или конкурс", а не "предоставя". Просто една корекция, но мисля, че е съществена.
И моля, ако това е така, да бъде променен текстът в този смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, § 3, ал. 1, който е цитиран, беше един изключителен режим, доколкото не беше уреден въпросът с концесиите в нашето право, след действието на новата Конституция и той трябваше да реши проблема с онези търговски държавни дружества, които ползваха тези права към момента на влизане на Закона за концесиите.
С предлагания текст излиза така, че ние разширяваме този режим, един преференциален режим тогава, защото това беше заварено положение и нямаше те как да получат тези права към момента на влизане на закона в сила. Разширяваме го по отношение на други дружества, тоест ние разширяваме онзи преходен режим, който се създаде, в който те имат участие. И може да стане така, че едно търговско дружество да създаде с друго лице частно търговско дружество, в което държавното има 25 на сто и изведнъж този преференциален режим на ползване, който тогава законодателят беше приел за тези държавни дружества, да излезе към това новосъздадено или друго съществуващо дружество.
В това подкрепям колегата Лучников, че трябва може би малко да го обмислим, да не би по този начин дори да се заобиколи процедурата на приватизация, не само на концесиониране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз вземам думата за реплика. Искам да кажа, че този текст е единственият, който дава шанс да спасим онази част от въгледобива, онази част от миннодобивната ни промишленост, която е жизнена. Само за това става дума, защото това е част от възможностите ние да събудим интерес в чуждестранни инвеститори, да събудим интерес въобще в инвеститори, в жизнените части на нашия въгледобив и на миннодобивната ни промишленост.
Така че настоявам да бъде приет този текст. Действително е пропуск записването на думата "може" преди "предоставя". Това е наш пропуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи в § 3б да се запише: "Министерският съвет може да предоставя ...".
Поставям на гласуване § 16.
Моля, гласувайте за текста така, както е предложен от комисията, с поправката "може да", в § 3б.
Гласували 157 народни представители: 121 за, 29 против, 7 въздържали се.
Параграф 16 е приет.
Параграф 17.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 17. В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 3б със следното съдържание:
"§ 3б. Министерският съвет предоставя без търг или конкурс концесия на дружества, в които лицата по § 3, ал. 1 имат акционерно или дялово участие с номинална стойност над 300 млн. лв., съставляващо не по-малко от 25 (вариант 51) на сто от капитала на дружеството."
Предложение на народния представител Никола Николов.
§ 17 да отпадне.

Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 17 да отпадне." Става дума, че той е включен в горния § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той повтаря това, което току-що гласувахме.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 17.
Гласували 152 народни представители: 148 за, 2 против, 2 въздържали се.
Параграф 17 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 18. В § 5а от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) При предложение за приватизиране на държавни предприятия, които ползват обекти и/или извършват дейности, подлежащи на концесиониране, органът по чл. 3, ал. 1, точки 1-3 уведомява компетентния министър, който в срок до три месеца извършва необходимите действия и внася в Министерски съвет предложение и съответните документи и анализи за вземане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Когато към датата на влизане на този закон в сила има прието решение за приватизиране на държавни предприятия, които ползват обекти и/или извършват дейности, подлежащи на концесиониране, органът по чл. 3, ал. 1, точки 1-3 уведомява компетентния министър, който в срок до три месеца извършва необходимите действия и внася в Министерски съвет предложение и съответните документи и анализи за вземане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) В случаите по предходните алинеи, при извършване на приватизационната оценка на предприятието се вземат предвид предоставените концесионни права и дължимото концесионно възнаграждение."
4. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет взема решението по чл. 7 от Закона за концесиите в срок до три месеца от предложението на съответния министър. Приватизационният договор се сключва след сключване на договора за концесия. Договорът за концесия се сключва по реда на чл. 19, ал. 4 от Закона за концесиите под условие за влизане в сила от момента на прехвърляне на правото на собственост по приватизационния договор."
Предложение на народния представител Никола Николов:
"1. Параграф 18 става § 17 и текстът "ДР на ЗПППДОП" се замества с текста "Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г., изм. и доп. бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.)". Тоест изписва се целият текст.
2. В точка 4 на § 1 думите "по предходните алинеи" се заместват с думите "по ал. 1, 2 и 3"."
Предложение на Комисията по икономическата политика - приема предложението на народния представител Никола Николов.
А там, където пише "компетентния министър", да се замени със "съответния министър". Това е също една редакционна поправка просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 18 така, както е предложен от вносителя, с добавките на комисията, като в ал. 1 и 2 думата "компетентния" се замени с думата "съответния".
Гласували 155 народни представители: 148 за, няма против, 7 въздържали се.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 19. Създава се нов § 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия:
"§ 5б. (1) Предприятията, в които има приватизирани акции по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, или придобито частно акционерно или дялово участие по реда на чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия или по § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите, осъществяват правата на ползване върху обекти и/или извършват дейности, подлежащи на концесиониране, по досегашния ред, до предоставянето на концесия.
(2) Компетентните министри, в срок до три месеца от влизане в сила на това изменение на закона за заварените случаи и в същия срок за всеки конкретен случай на придобиване на частно участие по предходната алинея, правят предложение пред Министерския съвет за вземане на решение за предоставяне на концесии на търговските дружества по ал. 1, включително и по реда на § 3, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите."
Предложение на народния представител Никола Николов - да бъдат изписани целите наименования на законите и "компетентните" да се замени със "съответните".
Предложение на Комисията по икономическата политика - да се приеме с тези допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 19 така, както е предложен от комисията и в текста на закона той става § 18.
Гласували 152 народни представители: 146 за, няма против, 6 въздържали се.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 20. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗДС се създава нов § 6а със следното съдържание:
"§ 6а. Разпоредбите на този закон, които се отнасят до имотите - изключителна държавна собственост, се прилагат и за обектите, върху които на основание чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията държавата осъществява суверенни права, освен ако със закон е установено друго."
Предложение на народния представител Никола Николов - да се изпише цялото наименование на Закона за държавната собственост.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 20 да се приеме със следните изменения и допълнения:
Параграф 20 става § 19 и текстът "ЗДС" се замества с текста "Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, допускам, че е въпрос и на пропуск, но много съществена бележка по този параграф е направена от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Съвсем правилно е нейното предложение в края на § 6а да отпадне "освен ако със закон е установено друго", тъй като както се казва и в мотивите на комисията, които аз изцяло подкрепям, използването на обектите - изключителна държавна собственост, и приравнените към тях трябва задължително да се уреждат съгласно Закона за концесиите. И когато приемахме закона, и сега се има предвид този закон да създава основните норми и никакъв друг закон, например за добива или за собствеността върху природните ресурси, да не може да се отклонява от общите норми по този закон. Освен това става дума за приложението на параграфи от Конституцията, които не биха могли с друг закон да се урегулират по друг начин, освен така, както е заложила Конституцията.
Моля да подложите на гласуване отпадането на тези думи "освен ако със закон е установено друго", както се предлага и единодушно от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Смятам, че предложението е правилно. В Конституцията може да се каже, че нещо се урежда със закон, но в един закон да се каже, че нещо се урежда и с друг закон...?!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тук се имаха предвид специалните закони, спрямо които този се явява универсален. Но действително отпадането на тези думи "освен ако със закон е установено друго" е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване първо отпадането в § 20 на думите "освен ако със закон е установено друго".
Гласували 159 народни представители: 151 за, 4 против, 4 въздържали се.
Предложението е прието - думите отпадат.
Моля, гласувайте § 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: 147 за, 3 против, 3 въздържали се.
Параграф 20 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Две съобщения:
По време на почивката в кабинет N 17 ще се проведе извънредно заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Пак в почивката в пленарната зала ще се извърши избор на ръководства на групите за приятелство с Холандия, Белгия, Дания, Югославия, Казахстан, Кипър, Венецуела, Аржентина, Тайван, Австрия, Китай и Израел.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.

По трета точка от седмичната програма:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ.
Госпожа Дянкова, Вие ли ще докладвате?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Промените в състава на постоянните комисии се налагат поради няколко причини, но най-основната от тях е, че колеги, които бяха наши народни представители, вече са в изпълнителната власт. С тяхното отсъствие се нарушава пълнотата на работата на колегите в съответните комисии. Предложенията са за няколко от комисиите.
Искам да започна с Комисията по национална сигурност:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям проект за решение за освобождаване и избиране на членове на Комисията по национална сигурност.
Моля това проекторешение да бъде предоставено за разглеждане и приемане, съгласно установения ред.
А самото решение е:
"На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Цоньо Георгиев Ботев.
Избира за член на комисията Дянко Георгиев Марков."
Двамата колеги са от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Моля да гласувате за приемане на решението, с което се извършва промяна в Комисията по национална сигурност.
Гласували 126 народни представители: 124 за, няма против, 2 въздържали се.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следващото предложение за решение е относно освобождаване и избиране на членове от Комисията по образованието и науката.
"На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Илия Петров Петров и Николай Недков Ангелов.
Избира за членове на комисията Цветан Иванов Димитров, Иван Николаев Димитров и Кети Костадинова Граматикова".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това решение има ли изказвания?
Моля да гласувате за решението за промени в състава на Комисията по образованието и науката.
Гласували 125 народни представители: 123 за, няма против, 2 въздържали се.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следващото решение, което предлагаме да вземе Народното събрание, е относно освобождаване и избиране на членове на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа:
"На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира за членове на комисията Маргарита Милетиева Борисова, Иван Василев Николов и Георги Николов Колев."
Уважаеми господин председател, веднага правя предложение за корекция, мисля че имам право на това, за отпадане на третия предложен народен представител. Да отпадне Георги Николов Колев от състава на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания?
Моля да гласувате за приемане на решение, с което се избират двама нови членове на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа - Маргарита Борисова и Иван Николов.
Гласували 123 народни представители: 121 за, няма против, 2 въздържали се.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следващото решение е относно освобождаване и избиране на членове на Комисията по енергетика и енергийни ресурси:
"На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Мира Иванова Радкова и Георги Николов Колев и избира за членове на комисията Звезделин Векилов Кафеджиев, Тома Борисов Деспотов."
Уважаеми господин председател, това е решението, което са получили народните представители, но аз отново искам да направя предложение за отпадане на две от предложенията. Да отпадне Георги Николов Колев и Тома Борисов Деспотов, с което решението ще бъде:
"Освобождава Мира Иванова Радкова и избира Звезделин Векилов Кафеджиев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания?
Моля да гласувате за предложението за промени в състава на Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
Гласували 126 народни представители: 124 за, няма против, 2 въздържали се.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следващото проекторешение е за освобождаване и избиране на членовете на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите и петициите на гражданите:
"На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Петър Димов Георгиев и избира за член на комисията Димитър Иванов Димитров."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля да гласувате за промените в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите и петициите на гражданите.
Гласували 129 народни представители: 126 за, няма против, 3 въздържали се.
Решението е прието.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, следващото проекторешение е за освобождаване и избиране на членове на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Пред народните представители има два проекта за решение. В единия от проектите става дума за освобождаване на Стойчо Тодоров Кацаров и за избиране на Емануил Николов Йорданов.
По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители, които отиват в изпълнителната власт автоматично отпадат от състава на комисията. Така че валидно е второто решение, което имат народните представители пред себе си, а то е:

"Р Е Ш Е Н И Е
относно избиране членове на Комисията по
местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството

На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира за член на комисията Емануил Николов Йорданов."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте за избирането за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Гласували 144 народни представители: 141 за, няма против, 3 въздържали се.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, колеги, следващото решение е относно освобождаване и избиране на членове на Комисията по опазване на околната среда и водите.

"Р Е Ш Е Н И Е

На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Красимир Божидаров Каменов.
Избира за член на комисията Николай Костадинов Згурев."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за проекторешението за промени в Комисията по опазване на околната среда и водите.
Гласували 126 народни представители: 123 за, няма против, 3 въздържали се.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Последният проект за решение е относно освобождаване и избиране на членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.

"Р Е Ш Е Н И Е

На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 73, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Илиян Страхилов Попов.
Избира за член на комисията Тома Борисов Деспотов."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте за проекторешението за промяна в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Гласували 125 народни представители: 121 за, няма против, 4 въздържали се.
Решението е прието.

Преминаваме към четвърта точка от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА ПРОТОКОЛ N 1 И ПРОТОКОЛ N 2 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ.
Моля, председателят на Комисията по външна и интеграционна политика или представител на тази комисия да прочетат становището й.
Няма ли в залата нито един член от Комисията по външна и интеграционна политика? (Шум и реплики.)
Господин Холевич, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:

"С Т А Н О В И Щ Е

относно Законопроект N 02-02-3 за ратифициране на
Протокол N 1 и Протокол N 2 към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото
или унизително отнасяне или наказание, внесен от Министерския съвет на 1 юли 1997 г.


На 17 юли 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон N 02-02-3 и прие следното становище:
Комисията по външна и интеграционна политика приема за основателни мотивите на правителството на Република България и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокол N 1 и Протокол N 2 към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

София, 17 юли 1997 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪНШНА И ИНТЕГРАЦИОННА
ПОЛИТИКА:
             (Асен Агов)"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Има думата да прочете становището на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите господин Сунгарски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
"Днес, 23 юли 1997 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе заседание, на което обсъди законопроекта за ратифициране на Протокол N 1 и Протокол N 2 към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание N 02-02-3, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 13 члена на комисията.
След сериозна дискусия и изхождайки от общата позиция на Република България по отношение на европейската интеграция, както и на укрепването на контролните механизми по правата на човека, комисията приема необходимостта от ратифициране на Протокол N 1 и Протокол N 2 към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, внесен от Министерския съвет.
Предлаганите изменения биха спомогнали да се гарантира по-ефективна защита на задържаните български граждани в страни, които не са членки на Съвета на Европа, но са присъединени към конвенцията.


Законопроектът бe подкрепен единодушно на първо четене."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по законопроекта?
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за ратифициране на Протокол N 1 и Протокол N 2 към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: 161 за, няма против, 3 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедура господин Сунгарски.







ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Във връзка с необходимостта България по-ефективно и ползотворно да се включи със своето участие в Европейския комитет и във връзка с току-що проведеното гласуване, което показа, че в Народното събрание различия по този въпрос практически не съществуват, предлагам да предложите на второто четене Законопроект N 02.02-3, внесен от Министерския съвет за ратифициране на протоколите към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Сунгарски.
Моля, гласувайте за предложението, направено от господин Сунгарски, законопроектът да бъде гласуван на второ четене в днешното заседание.
Гласували 166 народни представители: 164 за, против няма, 2 въздържали се.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Сунгарски, Вие ли ще го докладвате? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател!
"Закон за ратифициране на Протокол N 1 и Протокол N 2 към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли по заглавието изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за наименованието на закона.
Гласували 169 народни представители: 167 за, против няма, 2 въздържали се.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Член единствен. Ратифицира Протокол N 1 и Протокол N 2 от 4 ноември 1993 г. към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви бележки? Няма.
Моля, гласувайте за член единствен на закона.
Гласували 160 народни представители: 158 за, против няма, 2 въздържали се.
Член единствен е приет, а с това и целият закон.

Пета точка от нашата програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, който е приет на първо четене на 11 юли 1997 г.
Господин Лучников, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията за второ гласуване на Законопроекта за
изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Заглавие:
"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Наказателния кодекс"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте за заглавието "Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс".
Гласували 159 народни представители: 157 за, против няма, 2 въздържали се.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 12 ал. 3 се изменя така:
"(3) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. това се дължи на уплаха или смущение;
2. нападението е от две или повече наказателно отговорни лица;
3. нападателят е въоръжен;
4. нападението е върху или в жилището на дееца;
5. нападението е върху или в моторно, въздухоплавателно или водно превозно средство;
6. нападението не може да бъде извършено по друг начин."
Предложение на народния представител Георги Дилков:
В текста да се добави: "както и ако противоправното нападение е извършено брутално, чрез взлом или от въоръжени лица,".
Комисията частично приема предложението на господин Дилков и то е включено в предложения текст.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев: по § 1:
1. Ал. 3 на чл. 12 се изменя така:
"(3) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана ако:"
2. Точка 3 от проекта се изменя:
"3. нападението е извършено чрез проникване на сили или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект".
Другите точки се запазват.
Предложение на народните представители Иван Димов и Димитър Абаджиев:
В § 1 на проекта да се направят следните изменения:
1. В т. 2 думата "наказателноотговорни" се заличава.
2. В т. 4 думите "върху или" се заличават, а след думата "жилището" се добавя "или друг недвижим имот".
3. В т. 5 думите "върху или" се заличават.
4. Създава се нова т. 6 със следното съдържание: "нападението, извършено нощем".
Комисията не подкрепя това предложение, макар че го възприема в нейния обобщен текст.
Предложение на народния представител Христо Иванов:
По § 1:
"В чл. 12 от сега действащия закон ал. 3 се изменя така:
"(3) Когато извършеното деяние не е убийство, деецът не се наказва при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. това се дължи на уплаха или смущение;
2. нападението е от две или повече наказателно отговорни лица;
3. нападателят е въоръжен;
4. нападението е върху или в моторно, въздухоплавателно или водно превозно средство, в което деецът се намира;
5. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев:
В чл. 12, ал. 3 да отпадне думата "наказателноотговорни", а в т. 4 думата "жилището" да се замени с "недвижима собственост или работното място".
Комисията не подкрепя втората част на предложението, а само първата.
Предложение на народния представител Татяна Дончева:
Параграф 1 изобщо да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Ал. 3 се изменя така:
"(3) Независимо от характера и опасността на защитата, няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. това се дължи на уплаха или смущение;
2. нападението е от две или повече лица;
3. нападателят е въоръжен;
4. нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
5. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
6. нападението е извършено нощем;
7. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
2. Ал. 3 става ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване. Авторите на предложения за промени?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Става въпрос за един текст, по отношение на внасяното предложение за неговото изменение,по който аз изразих своите резерви и на първо четене. За съжаление в комисията не успях да убедя останалите членове и колеги в опасностите, които крие приемането на този текст. А те най-накратко са свързани с това, че ние с този текст поощряваме извършването на умишлени посегателства. Защото, както и преди това изтъкнах, действията при превишаване на пределите на неизбежната отбрана са престъпни, умишлени действия. Могат да се изразяват съответно в убийства или в телесни повреди, без с предлаганите изменения това да се ръководи от факта уплаха или смущение - едно субективно състояние, в което досегашният законодател и у нас, и в странство е приел, че лицето няма да се наказва. Уплахата и смущението, независимо дали нападението е върху жилището, върху имота, са субективно състояние, при което се предвижда ненаказуменост, когато лицето превиши пределите на неизбежната отбрана.
С предлаганите изменения се променя принципно отношението на законодателя към тези умишлени престъпни действия. Те няма да бъдат наказуеми и тогава, когато съвсем хладнокръвно, умишлено лицето, което действа в защита на свой имот, извърши някакво престъпление. Най-често това са действия по причиняване на телесни повреди или причиняване на смърт на нападателя.
Многократно бе изтъквано стимулиращото значение на предлаганите изменения във връзка с ангажирането на гражданите в защита на техните права. Моите сериозни опасения тук са, че много често този институт ще може да бъде използван шиканьозно. И ако сега гражданите не познават добре правата си при неизбежна отбрана, съответно при превишаване пределите на неизбежната отбрана, то те след измененията, ако бъдат приети в този им вид, могат да останат с погрешното впечатление, че се кредитират техни действия.
Ние нарушаваме в крайна сметка и едно отношение в предлаганите изменения, което Конституцията е градирала в своите текстове - определени човешки права. Става въпрос за правото на живот, правото на здраве и имуществените права.
Лично аз смятам, че с така направените изменения законодателят ще даде по-голяма защита на имуществото на личността, отколкото на неговите две основни и съществени права - правото на живот и правото на здраве. Благодаря ви. Това бяха накратко моите съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, сега сме на второ четене и когато взимате думата, аз очаквам някакво конкретно предложение, най-малкото за отпадане или...
МИХАИЛ МИКОВ: То е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Формулирайте го в края на изказването - какво предлагате конкретно, за да се гласува. Благодаря Ви.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз искам да обясня на уважаемите народни представители, че ние се намираме в едно особено положение, когато трябва да въоръжим гражданите и правоохранителните органи с възможността да действат по-ефективно срещу престъпниците. И нека да престанем в името на някакви абстрактни защити на човешките права всъщност да защитаваме бандитите, които вилнеят в страната и правят живота и имота на гражданите съвсем несигурни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Госпожо Дончева, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз съм направила предложение за отпадане на текста, което поддържам и днес. Част от доводите изложих на първо четене.
Приемам, че никога не е прието да се слуша опозицията. Представихме на комисията становищата на Главна прокуратура и Върховния съд, които имат най-богатия в България опит по прилагане на този институт. Уви, и техният глас също остана нечут.
Но новата редакция, която излезе под перата на членовете на комисията, е по-лоша дори от предложената от Министерския съвет. Защото в старата редакция, предложена в законопроекта на първо четене, поне се твърдеше, че е допустимо превишаването на пределите на неизбежната отбрана в тези шест хипотези. Сега вече се твърди, че то дори не е превишаване на пределите на неизбежната отбрана.
Нямам нищо против всеки от парламента да поеме своята отговорност. Но вижте какво се получава от този текст. Когато нападателят е въоръжен и вие го убиете, няма превишаване пределите на неизбежната отбрана. Въоръжен с какво? Ако един турист, който има ловджийски нож в себе си, срещне друг и му удари шамар, без въобще да си вади ножа, имаме налице пряко нападение, противоправно. Нападнатият може да го убие, защото той е въоръжен. Това излиза от текста, който сме написали. И действайки в рамките на неизбежната отбрана, включително и няма да заплати щети.
Когато нападението е извършено от две или повече лица. Тогава нашите деца, които беряха ягоди в градините на онзи селянин, който си беше оградил градинката с електрически ток и ги беше убил, няма да отговаря. Това е положението.
Нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно, превозно или подвижен железопътен състав. Моля ви. Какво означава това, че когато видите някой, който Ви демонтира гумите с джантите, ще го убиете? Прекрасно, нямам нищо против, но тогава Вие просто можете да убиете всеки един такъв човек и без да прави това, защото той нещо си бута по гумите.
Нападението не може да бъде отблъснато по друг начин, в т. 6, означава следното - обезсмисляне на института на неизбежната отбрана. Защото винаги всеки ще твърди, че не е могъл да отблъсне нападението по този начин.
Нямам нищо против да си приемете какъвто искате текст, само че отказвам да нося отговорност за него. Нападението е извършено чрез проникване, с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект. Моля ви. Цялата съдебна практика, която е наказвала сто години тези посегателства, ще отиде на кино. И аз не говоря в нейна защита. Само се учудвам защо вие не вярвате на хората, които се занимават 20-30 години с това и са виждали всякакви случаи, а смятате, че е нормално да се съберем тук, за да импровизираме по нещо, което истински разбират няколко души в страната. И никой не желае да чуе тях.
Искам да направя ваше достояние един житейски факт от моя живот. Когато бях студент втори курс, дойдох тук в тази зала за първи път. Бяха предложени големи изменения на НК и НПК. По бай Тошово време се намериха двама души, които да ги свалят от дневния ред, поемайки риска за себе си, защото те са сурови и неготови. Днес виждам усмивки по лицата ви. Смейте се и гласувайте каквото искате.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Кого защитавате Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Христо Иванов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А Вие кого защитавате? Знаете ли какво правите? (Реплики от мнозинството.)
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам съвсем накратко да взема отношение по предложената от мен добавка към чл. 12, ал. 3. Тя е свързана с това, че в един по-нататъшен член на Наказателния кодекс, а именно 119, се визира, че в случай на извършено убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана се предвижда наказание от нула до пет години. Тоест, при извършването на убийство не се оправдава изцяло деецът, въпреки че може да са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 3, а се предвижда наказание от нула до пет години. И аз нищо друго не съм направил, освен да добавя към текста на ал. 2, че когато извършеното деяние не е убийство, тогава деецът не се наказва. Защото, съгласно чл. 119 става ясно, че той се наказва. Тоест, направил съм един опит за прецизиране на текста. Ако, разбира се, юристите ме убедят, че това е излишно и че чл. 119 така или иначе влиза в сила, когато е налице случаят на убийство, аз оттеглям това свое предложение.
В заключение искам да кажа, че съвсем съзнателно поемам своята отговорност във връзка с разширяването на случаите на неизбежна отбрана, при които не се предвижда наказание така, както са изброени в точки от 1 до 5. И при моето цялостно искрено уважение към госпожа Дончева като професионалист, си задавам въпроса как може ние да предвидим отмяна на наказание при случай на неизбежна отбрана тогава, когато е налице уплаха и смущение, а да не предвидим същото нещо, когато става дума за отблъскване на въоръжено нападение, когато лицето няма възможност да отблъсне нападението по друг начин и т.н., и т.н. Тоест, ние в един доста безобиден случай разрешаваме неизбежната отбрана, отменяме наказанието по нея, а в останалите случаи, които са много по-тежки, всъщност искаме да парираме възможността на лицето да се защити от такова нападение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Реплика ли искате? Реплика на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Към господин Христо Иванов. Аз съжалявам, че може би ще се повторя от предишното си изложение. Вие питате как. Действията при превишаване на неизбежната отбрана са умишлени престъпни действия. Тоест, лицето съзнава, че ще убие, ще лиши някого от живот и иска това. Именно поради това уплахата и смущението - във Франция примерно е приет обективният показател "нощно време", защото се приема пак, че нощно време човек, сънен, е по-стреснат - досега сто години в нашата практика са основание за ненаказуемостта. Когато няма уплаха или смущение, става въпрос за съзнаване на резултата убийство и за неговото искане. Тоест, това е умишлено убийство. Когато има налице само тези обективни критерии - имот, и пр., и пр., това значи принципно отношение на законодателя. В единия случай той казва: макар и умишлено, лицето, което е превишило пределите, е било в някакво особено психическо състояние и ние няма да го наказваме, няма да го укорим за това умишлено убийство. В другата хипотеза, с предлаганите изменения, ние казваме: независимо от субективното му психическо отношение, има право да извърши убийство, умишлено убийство.
Това само като пояснение, защото зададохте въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Онези от вас, които са ексдепутати от Тридесет и седмото Народно събрание, си спомнят, че бях предложил една радикална и, бих казал, еретична за онова време норма - въобще да отпадне текстът "при превишаване пределите на неизбежна отбрана". Всеки променя мнението си, но аз смятам, че от нас обществото наистина очаква изменението на чл. 12, защото не мога да приема аргументите на онези, които искат, с мотивите, че този текст е неизменен едно столетие, да не се изменя и сега. Не може, след като частната собственост стана свещена и неприкосновена така, както беше в миналите години само държавната и общинската, ние да не защитаваме жилището, имота на потърпевшия и да ограничаваме неговото противодействие на противоправно нападение, да се съобразява с някакви хипотетични предели на неизбежна отбрана.
Ето защо аз подкрепих идеологията на създаването на този текст. Но мисля, че господин председателят на Комисията по правните въпроси Лучников не съвсем коректно е отразил факта, че на практика комисията не приема направените предложения.
Господин Лучников си спомня, че той предложи варианта, който се дава като приет от името на комисията. И в този вариант на практика са обхванати трите ситуации, при които и аз предлагам да не се носи наказателна отговорност за това деяние. Беше по принцип приет моят текст и дори някои други текстове. Ето защо некоректно е посочено, че комисията не приема направените предложения.
И тук по втората теза. Бих искал да бъдем наясно: първата теза е несъстоятелна, че ние не трябва да пипаме този текст, приет отпреди столетие и в много други страни. Има и страни, където текстът е много по-разширен.
Аз обаче отново поставям на вашето внимание формулировката в правителствения законопроект, тоест на текста на чл. 12 и тук ще изложа отношението си към предложението на комисията.
В комисията стана ясно, че не съм за отделното изброяване, за казуистичното изброяване на ситуациите, при които няма да носи наказателна отговорност лицето, което е нападнато, противоправно нападнато, защото колкото и да изброяваме тези ситуации, ще пропуснем нещо, което животът ще ни поднесе впоследствие. В потвърждение на тази теза е и обстоятелството, че се добави и железопътният транспорт. Защото аз посочих на колегите от комисията, че през последните години има много убийства, извършени в купетата и в коридорите на железопътните вагони. Това още веднъж потвърждава, че казуистичното изброяване на отделните случаи и ситуации, при които даваме възможност на нападнатия да реагира, няма да бъде изчерпателно.
По същия начин реагирах и за нощен...
Молбата ми е Вие отново да подложите на гласуване - и искам правилно да бъда разбран - моя лаконичен текст: "както и ако противоправното нападение е извършено брутално, чрез взлом или от въоръжени лица". Това обхваща всички предложени от Министерския съвет ситуации, без да изпадаме в пунктуално изброяване на евентуалните ситуации.
Аз тук не съм съгласен с колегата Михаил Миков, че във всички случаи има уплаха или смущение. Мога да нося отговорност именно заради това, че не би трябвало да се уплаша и смутя, но въпреки всичко да застрелям някого. Така че по другата ситуация, изложена в моя текст разбрах, че реагирате, но мисля, че трябва да се извините, господин председател, тъй като не беше формулирано в комисията, че отхвърляте направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще бъде поставено на гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Искам само да кажа на господин Дилков, че ние в комисията много ясно се разбрахме: възприема се частично неговото предложение. В протокола обаче, понеже е работен много набързо, е допусната грешка. Господин Дилков, моля за извинение.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Тогава оттеглям предложението си да се гласува моят текст.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ, от място): Тогава и аз оттеглям моето предложение. Искам само да кажа, че неизбежната отбрана може да се разпространи и върху прилагането на прийоми от карате. Казвам това като треньор по карате, който е обучавал най-различни хора не само на физическата готовност, но и на психическа сдържаност да не злоупотребяват с подобно нещо. Готов съм да организирам курс по карате и за народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дилков и на господин Смоленов.
Господин Янаки Стоилов иска думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители, ще се опитам да приведа нашата дискусия на един по-достъпен език. За какво става дума и за какво е основният спор? На чия страна да застанем ние и как да определим разпределението на риска, когато се засягат интереси на нападателя и на нападнатите лица.
Повечето от тук присъстващите наистина с основание пледират, че някои вреди, които се причиняват над необходимите, ако такива настъпят, трябва да бъдат понесени от нападателя, а не от засегнатото лице. Това беше и логиката на предложеното изменение в ал. 3 на чл. 12.
Но забележете каква еволюция тя е претърпяла спрямо първия текст, който казваше: деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана..., тоест признава се, че има едно неправомерно и обществено опасно деяние, но все пак този риск се смята, че е допустим. Сега се отива към пълно оневиняване и се казва: независимо от характера и опасността на защитата, няма превишаване пределите на неизбежната отбрана. Какво правите с този текст? Вие подтиквате и узаконявате причиняването на насилие без причина, което в някои случаи ще достига до най-тежките форми на убийство, а не предотвратяване на едно нападение със средства, включително и с превишаване на необходимите предели.
Отиването към тази казуистика е едно съществено отклонение от континенталната правна система, към която България винаги е принадлежала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но сме на второ четене.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, аз мотивирам предложението си за отпадане на § 1 с всички аргументи, които смятам, че имат своята тежест.
Освен това, ако има някакви проблеми при прилагането на чл. 12, те не са основно в сегашния закон, а в практиката на Върховния съд, понастоящем Върховния касационен съд. Той отдавна е преустановил усилията да извършва тълкувателна дейност, за да може именно повишената престъпност да бъде съпроводена и с поясняване на тези предели, с които и в днешни условия разполагат лицата, които са нападнати.
Ще се спра само на две от хипотезите, за да видите, че вие не защитавате само нападнатите лица, а в много случаи подлагате на необоснована опасност живота на невинни граждани. Сега ще ви кажа за какво може да стане дума.
Съгласно една от точките, която предвижда, че ако нападението е в моторно превозно средство и другите изброени в точка 5, може да става дума дори за юмручно нападение в автобус, нападнатият в този случай да отблъсне нападението с автоматично оръжие, излагайки на опасност живота и здравето на невинни граждани - не само на този, който е употребил една сила, която в случая не е чак толкова драстична, за да предизвика подобна реакция. По този начин ще се превишат пределите на неизбежната отбрана и не само ще бъде ненаказано лицето, но по този начин вие твърдите, че няма никаква обществено опасно и противоправно деяние.
Или в сегашната точка 7, че нападението не може да бъде отблъснато по друг начин. Ако то не може да бъде отблъснато по друг начин, значи деецът действа в пределите на неизбежната отбрана, тоест при условията на основния състав, а не на това казуистично изброяване.
И в заключение, ние трябва да преценим кого да защитим. Предлаганото изменение на текста наистина създава по-големи възможности за защита на една неголяма категория лица - не искам да я определям с процент, но той е минимален, които разполагат с оръжие, с охрана, които винаги много категорично могат да отблъскват нападението, а в някои случаи дори и умишлено да го провокират, за да причинят вреди на нападателя, неколкократно надхвърлящи необходимите.
Но за повечето от гражданите, за мнозинството от българските граждани, този текст ще създаде много рискове не само в ситуацията, когато те са подложени на нападение, но и за много по-широк кръг граждани, които присъстват на местопрестъплението и с безразборната употреба на този институт, така както сега той е предвиден, ще бъдат подложени на още по-голяма опасност.
Затова се опасявам, че ако гласувате текста по този начин, ние няма да гарантираме защитата на нападнатите лица или поне в много случаи това няма да бъде така, а в повечето случаи може да се окаже, че се тласкат гражданите към саморазправа, че държавата се оттегля от изпълнение на своите задължения по тяхната защита и че могат да настъпят много по-тежки последици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря, господин Стоилов.
Реплика на господин Иван Сунгарски. Очевидно има голямо желание за пилеене на времето. Ще дам думата на господин Сунгарски, но преди да дойде искам за пореден път да ви прочета ал. 2 от чл. 69 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която гласи, че при второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 68, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Аз имах добрината да давам думата и на хора, които не са направили писмени предложения и обосновават писмено предложение на друг народен представител, което също е обосновано.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Винаги сме действали така. Вие искате да лишите от участие в дебат хора, които не са направили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не лишавам от право за участие. Ще спазвам правилника. Направено е това предложение също за отпадане. Още двама души стават и предлагат същото, след като е направено писмено от един народен представител. Така че ще спазвам правилника.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма пречки в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Четете правилника!
Господин Сунгарски, имате право за реплика от 2 минути.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Аз съм склонен да приема много от изложените от господин Стоилов и другите колеги възражения срещу една или друга трактовка на фактическа ситуация, която може да се създаде. Много съм смутен защо никой от вас не възприема тези поправки като една превенция за тези, които до момента безнаказано безчинстват. Тази една хипотеза, включена явно в промените, която цели тези, които са свикнали да посягат, да спрат, никой от вас не я развива, а развива най-различни видове ситуации, които според мен просто са неизброими. Защо никой не се спря на това, че тази промяна в закона предвижда самозащитата като една превенция срещу тези, които до този момент нищо не получават като възмездие? Вие казахте, че някой ще посегне с юмрук, а другият може да му отговори с автоматично оръжие. Кой е този "другият"? Кой е този с автоматичното оръжие?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Мутрите, кой?
ИВАН СУНГАРСКИ: Законът за оръжията никъде не предвижда някой да притежава - говоря за физическо лице - автоматично оръжие. Развивате хипотези, обаче забравяте основното - защо се налага това нещо да бъде променено. Не коментирам дали текстът е най-удачен. Според мен текстът на вносителя беше достатъчно удачен. Но защо винаги се говори за нещо, което не е част от изискванията?
Исканата промяна според мен беше мотивирана, затова защото хората просто нищо не получават като ответна реакция или като възможност за ответна реакция. И всеки един, който има силата, може да е 2 метра... А всеки един, който е по-дребен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сунгарски, много просрочихте времето и Вие.
ИВАН СУНГАРСКИ: Докато Вие говорехте, картата ми беше вътре. Това е причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз подчертах, че ние трябва да претегляме интересите. И не отхвърлям напълно съображенията, които изложи господин Сунгарски. Но на неговия въпрос - кой притежава оръжие, ще кажа: именно тези хора, от които се опасявате, притежават оръжие. Ако те решат да го употребяват по този начин, който предвиждате в ал. 3, може да предвидите какви ще са последиците.
Ще ви дам и един друг пример. При един битов скандал на съседи в афектно състояние едно лице с пълно основание може да отиде да претендира при съседите, че те нарушават неговото спокойствие. И този, който е въоръжен, тъй като това се развива на границата на неговото жилище, може да употреби оръжие без всякакви обяснения. Ето за тези ситуации, които никак не са абстрактни, също става дума. (Шум и реплики в блока на мнозинството.) И вие забележете, вие вече не предлагате, че става дума за превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Вие казвате - мислете и прочетете текста: независимо от характера и опасността на защитата. Тоест, не се интересувате от нищо. Щом е налице една ситуация, която се развива на дадено място, вие допускате и най-тежката форма на отблъскване на нападението, достигаща до причиняване на най-тежки последици. За това става дума. Защото, ако поне се бяхте върнали към предишния текст, този компромис можеше да го направим. И аз тогава преценявам, че за някои от хипотезите нямаше основание да се възразява за разширяване на тези предели. Но защо отивате към една крайност, която вече не държи никаква сметка за реалните ситуации и която - нека да не бъда лош пророк - сигурно ще постави съдебната практика пред много по-големи проблеми, отколкото тези, които тя има в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Петя Шопова иска думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Разбира се, бих могла да не взема думата по този текст, тъй като по другия ще говоря и предложението - моето и на господин Миков, което е в същия дух, по чл. 12а, е прието. Но не бих била народен представител със съвест, ако не споделя с вас онова, което смятах на първо четене и което смятам сега.
Вероятно вие си спомняте, че на първо четене казах, че ние не само не усъвършенстваме неизбежната отбрана, ние превръщаме в голяма степен неизбежната отбрана в неизбежното убийство. С предложения текст, който не показва, че тези хипотези са при превишаване пределите на неизбежната отбрана, а е текст, който включва тези хипотези в самите предели на неизбежната отбрана, вероятно и моята пледоария е била разбрана превратно, затова използваме такава техника, ние в двойно по-голяма степен превръщаме неизбежната отбрана в неизбежното убийство.
Поставете се вие, колеги, в тази ситуация, в която се казва, че ако сте съдия, трябва да отсъдите не така, както се е развила ситуацията, какво е нападението и отговаря ли защитата на опасността и характера на нападението, а законодателят ви задължава в шест хипотези, дори когато е извършено убийство, да приемете, че няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, и ще разберете, че правим много лоша услуга. Първо, усложняваме работата на съдебната система, второ, създаваме чувство за безнаказаност у злонамерени лица, които ще инсценират подобни ситуации, и трето, българските граждани продължават да не бъдат защитени, защото тяхната защита ще бъде чрез задържането на престъпник, което ще разглеждаме в чл. 12а. И се питам: защо политизираме въпроса и го превръщаме в размяна на мнения между лявата и дясната страна, защо мълчат моите колеги като Теодосий Симеонов и други юристи от Парламентарната група на СДС и защо трябва да посрещнем по този начин упрека на цялата юридическа общественост?
Подкрепям отпадането на § 1 с ясното съзнание, че ако гласуваме този параграф, ще постъпим много, много зле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз съм длъжен само да обясня, че текстът в последната редакция, която се предлага от комисията, е съгласуван с вносителя и с Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Аз не вярвам някой от вас да мисли, че Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция е изключено от съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направено е предложение от госпожа Татяна Дончева за отпадане на § 1.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Дончева за отпадане на § 1.
Гласували 168 народни представители: 54 за, 106 против, 8 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Дилков оттегля своето предложение.
Предложението на господин Димитър Абаджиев е взето под внимание от комисията.
Следващото предложение е на народните представители Иван Димов и Димитър Абаджиев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Взето е предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Абаджиев, за второто Ваше предложение заедно с господин Димов не е необходимо да се гласува, защото и то е инкорпорирано в предложението на комисията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Иванов по § 1.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ, от място): След консултации с правистите го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов също оттегля своето предложение.
Господин Методи Андреев е предложил § 1 от т. 2 на чл. 12, ал. 3 да отпадне думата "наказателноотговорни", а в т. 4 думата "жилището" да се замени с "недвижима собственост или работно място".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Първото е прието. Само второто не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само второто не е прието - "жилището" да се замени с "недвижима собственост или работно място".
Поставям на гласуване предложението на господин Методи Андреев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: 13 за, 75 против, 69 въздържали се.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председател, позволете, тук е допусната една неточност, трябва да се коригира.
"(3) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:"
Точка 1 отпада. Точка 2 става т. 1, т. 3 става т. 2, т. 4 става т. 3, т. 4 става т. 3, т. 5 става т. 4, т. 6 става т. 5, т. 7 става т. 6.
И след това ал. 3 става ал. 4. Алинея 3 е именно, когато това се дължи на уплаха или смущение. И затова, щом е извадена в отделна алинея, от ал. 1 трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Стана ли ясно какво предложи господин Лучников?
Точка 1 е отразена по-нататък. Текстът: "Това се дължи на уплаха или смущение" тук да не фигурира.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1 с корекцията, която сега беше направена.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: 131 за, 40 против, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 1а.
Господин Методи Андреев предлага в чл. 2 на Наказателния кодекс да се добави нова алинея със съдържание:
"(3) Предишните две алинеи не се отнасят за престъпленията против мира и човечеството, определени в глава четиринадесета от този Наказателен кодекс."
Тъй като предложението изобщо няма нищо общо с представения законопроект и приет на първо четене, комисията предлага да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Андреев го няма в залата, поради което поставям на гласуване предложението на народния представител Методи Андреев за нов § 1а, със съобщеното съдържание, което не е подкрепено от комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 150 народни представители: 4 за, 103 против, 43 въздържали се.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Всъщност пак по § 1а има направени предложения от господин Михаил Миков и госпожа Петя Шопова, които комисията възприема.
При това положение аз предлагам тях да не ги гласуваме, а направо да ви прочета текста на комисията, в който тези предложения са възприети. А този текст гласи:
"§ 1а. Създава се нова чл. 12а:
"Чл. 12а. (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
         (2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи се носи наказателна отговорност само в случаите на умишлено причиняване на вредата."
Това са текстовете, които смятам, че обхващат предложенията на господин Миков и на госпожа Шопова. Ето защо моля да гласувате направо текста, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков и госпожа Шопова, приемате този текст.
Моля, режим на гласуване за текста на § 1а, както беше докладван от господин Лучников.
Гласували 170 народни представители: 167 за, против няма, 3 въздържали се.
Параграф 1а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Отново не във връзка с направеното предложение по основния текст.
Господин Миков предлага да се създаде в общата част на Наказателния кодекс чл. 22а, със съдържание:
"Чл. 22а. Укривателството е умишлена престъпна дейност, свързана с вече осъществени общественоопасни прояви по Наказателния кодекс, която препятства реализирането на установените действия и мерки спрямо извършилите ги лица или прекратяването на създаденото чрез тях противоправно състояние."
Комисията не подкрепя предложението, като намира за достатъчно уреждането на този въпрос в специалната част на Наказателния кодекс.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков оттегля предложението си.
Моля да докладвате § 2.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 2. Чл. 26 се изменя така:
"Чл. 26. Разпоредбите на чл. 23-25 не се предлагат за престъпленията, извършени повторно или представляващи опасен рецидив. Наказанията за тези престъпления се изтърпяват отделно."
Предложение от народните представители Иван Димов и Димитър Абаджиев:
В § 2, думите "извършени повторно или" се заличават.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Петя Шопова:
По § 2. Към предложения текст на чл. 26 се прави следното допълнение: след думите "Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат за", да се добавят думите "съставомерни деяния (престъпления или малозначителни деяния) от един и същи вид, извършени през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината". Текстът продължава: "за престъпленията, извършени повторно или представляващи опасен рецидив. Наказанията за тези престъпления се изтърпяват отделно."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Татяна Дончева:
Параграф 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
По § 2.
Вариант I: В чл. 26, ал. 1 терминът "еднородност" да се замени с "едновидовост".
Ал. 4 да се отмени.
Вариант II на чл. 26: "Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на съвкупност от престъпления за онези от тях, които представляват специален или опасен рецидив".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Михаил Миков:
В чл. 26, ал. 6 се прави следното изменение: текстът "извършени след предявяване на обвинението" се заменя с "извършени след повдигане на обвинението, за което и да е от деянията по ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Параграф 2. Чл. 26 се изменя така:
Чл. 26. Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат за престъпления, представляващи опасен рецидив. Наказанията за тези престъпления се изтърпяват поотделно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това фактически е текстът на § 2.
Вносителите на предложения желаят ли думата?
Госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Както обсъдихме на първо четене, ако отпадне чл. 26 от Наказателния кодекс, така нареченото продължавано престъпление, макар че има много такива гласове от представителите на съдебната власт, ще се създаде един вакуум, при който няма да може да се търси сериозна наказателна отговорност от лицата, чиито деяния са многобройни и са при една и съща обстановка и при еднородност на вина.
И за да не говорим теоретично, става дума за случаи, при които, например при така наречените "пирамиди", има много засегнати лица и трябва да се отговаря и за общия престъпен резултат.
Тъй като на първо четене се убедих, че волята на вносителите е чл. 26 да отпадне, аз се опитах с моето предложение поне да предотвратя някои от последиците на отпадането. Тъй като ако за хипотезите, които представляват продължавано престъпление, се прилагат разпоредбите на съвкупността, тогава лицето, което е извършило множество престъпления, които сега характеризираме като продължавано престъпление, ще получат наказание по правилата на съвкупността, което няма да отговаря в никакъв случай на степента на обществена опасност над поредицата от деяния, които то извършва.
Затова се опитах да изключа и хипотезата на продължаваното престъпление от разпоредбите на съвкупността и тогава извършителят на множество престъпления би носил отговорност за всяко от тях поотделно.
Разбирам, че комисията не подкрепя това предложение. Искам да кажа, че с категоричното отпадане на чл. 26, без да се даде някакъв вариант на възможност за търсене на наказателна отговорност в подобни хипотези, безкрайно много ще затрудним първо, практиката и второ, ще останат ненаказани лица, чието поведение може да бъде оценено като изключително общественоукоримо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за реплика господин Абаджиев.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Както при първото четене искам да подчертая, че разпоредбата на чл. 26, която касаеше продължаваното престъпление, е ясно, че внасяше много пречки в самия процес, които бяха свързани, от една страна, с трудността на доказването и постоянното навръзване на различни престъпления от едно и също лице и, от друга страна, получаването на едно сложно съучастие, когато при различните деяния са участвали повече от едно лице. Така че мнението на мнозинството практикуващи юристи е действително чл. 26 да отпадне и това е казвано на много съвещания на представители на съдебната власт през последните няколко години.
Искам също така да подчертая, че с отмяната на чл. 26 не се отрича възможността деецът да извършва престъпното деяние чрез формата на продължавана престъпна дейност, тъй като продължаваното престъпление по своята същност е формата, начинът на извършване на дейността.
Вярно е това, което каза колежката Петя Шопова, че при множество деяния, които са маловажни по своята същност, има такава опасност, за която тя говори. Именно поради това е възникнало понятието "продължавано престъпление". Но там, където то работи - в Германия и в Русия - се регулира именно от съдебната практика.
Аз считам, че тази опасност, която съществува, може да се избегне именно чрез тълкувателно постановление на Върховния съд. Вкарвайки в текста такава форма, която беше предложена, ние отново изпаднахме в опасността продължаваното престъпление да се разглежда по начин, по който се разглеждаше и досега. Затова аз считам, че е по-правилно това, което се предлага - да отпадне чл. 26, като тези проблеми се урегулират от съдебната практика и най-вече от Върховния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата за дуплика госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Макар че репликата не беше реплика, тъй като половината от изказването на господин Абаджиев беше свързано със съгласие, искам да кажа, че аз приех за неизбежна отмяната на чл. 26, но бих искала да изключим практическата хипотеза на продължаваното престъпление от правилата на съвкупността, защото (отговарям на Вас, тъй като придоби прекалено професионален вид нашата дискусия), ако не направим това, практически те ще бъдат наказвани само за няколко от деянията си, а останалите деяния ще останат ненаказани.
Значи аз не предлагам да остане продължаваното престъпление. Предлагам да изключим тази хипотеза от правилата на съвкупността, което би било по-справедливо, и тогава съдебната практика вече чрез свои тълкувателни решения или постановления ще може да уеднакви тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз имам предложение за отпадане на текста. И понеже разполагам с писмените становища на Върховния съд и Главна прокуратура, и Централния съвет на адвокатурата, мисля, че с много голямо основание мога да говоря, че изразявам становището на практикуващите правници, дадено не на частни разговори, а като официална позиция.
Може да тълкува Върховният съд и може и някои наши грешки да поправи, ако има какво да тълкува. Когато отменим сегашната редакция на чл. 26, който беше единствената правна възможност в сегашния Наказателен кодекс да се наказва едно деяние за съвкупния престъпен резултат, ние няма да имаме какво да тълкуваме. Просто няма да имаме!
Бих си позволила, за да не злоупотребявам с парламентарната трибуна, изразявайки от нея лично мнение, да ви прочета становището на Върховния съд на Република България, където работят съдии с над 15 години стаж и по наказателни дела:
"Параграф 2, изключващ продължаваното престъпление, да отпадне. Без института на продължаваното престъпление бройката на отделните дела ще се увеличи неколкократно. Някои престъпления срещу собствеността с количествено изражение на предмета на посегателството ще се разкриват и наказват трудно. Сега за едно длъжностно присвояване са достатъчни установяването на длъжностното качество и периода на своене, за да се инкриминира изцяло присвоената сума, без да е необходимо конкретно индивидуализиране на всеки престъпен акт. С премахването на продължаваното престъпление всяко присвоително деяние следва да бъде максимално конкретизирано и изведено в отделен осъдителен диспозитив."
Представете си, ако някой е откраднал от чекмеджето сто пъти, че трябва да му уточните всяка сума за всеки от тези сто дни и да му напишете сто диспозитива! Или вместо бързина на правораздаването, ще се достигне до неколкократно забавяне на разкриването и наказването на икономическата престъпност.
Освен това възникват още два въпроса:
а) Какъв ще бъде критерият за стойността на предмета на отделното деяние, което не се инкриминира, а се наказва по административен ред?
б) Когато има поредица от такива иначе непрестъпни по резултата си деяния, винаги ли ще се изключва тяхната криминализация и ако това е така, няма ли да бъдат стимулирани присвоителни актове на стойност под съставомерната?
С премахването на чл. 26 ние си орязваме в значителна степен възможностите за преследване на икономическата престъпност, защото и сега тежките икономически престъпления са като правило продължаване. Но с новото, което предлагаме, постигаме още един негативен ефект. Аз съм за много тежко наказване на опасните рецидивисти, но поначало във всяко едно престъпление, вие ще видите по-нататък и новите текстове, които се предлагат, опасният рецидив се наказва по-тежко. За опасен рецидив няма маловажен случай. Там винаги се работи с минимуми наказания, които са поне 2 години. Когато ние въведем такова механично сумиране, ще стигнем до наистина много тежко, прекомерно тежко наказване понякога и за дребни посегателства. А опасен рецидив по нашето наказателно право е една дефиниция с много широк обхват. Всеки лежал повече от година в затвора за престъпление, за което се е предвиждало повече от 5 години лишаване от свобода, е опасен рецидивист.
Така че ние един път ще наказваме по-леко хората с много голям предмет на посегателство, извършен за първи път, втори път опасните рецидивисти, които не са само изверги, това са и много други хора, които тъй или иначе са били в затвора, ще ги наказваме несъразмерно тежко. Един път ще им определяме по-тежко наказание за всяко престъпление, втори път ще консумираме. И в сегашните членове 27, 28 на Наказателния кодекс има възможности за увеличаване на наказанието с една втора, с други способи, а в същото време ще се лишим от възможност да накажем съвкупен престъпен резултат. Аз изрично попитах нашите колеги от италианския парламент от "Антимафия" имат ли те в италианското право възможност за наказване на съвкупен престъпен резултат и те казаха "да". Защо се лишаваме от това? По какъв начин с тълкуване ще решим нещо, което премахваме?
Така че аз съм за отпадане на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Реплика на господин Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не бих споделил загрижеността на колегата Дончева за опасните рецедивисти. Мисля, че те не заслужават това нещо, още повече от тази трибуна да бъдат защитавани по такъв начин.
Според мен продължаваното престъпление е една от големите беди на нашето правораздаване. И като човек, който е излязъл от средите на практикуващите правници, трябва да ви кажа, че голямата част от колегите, които се занимават с наказателно право, споделят това предложение - най-после да се премахне институтът на продължаваното престъпление. Трябва да ви кажа, че преди няколко години на общо събрание на наказателните колегии на Върховния съд колегите от Върховния съд, които се занимават с наказателно право, са предложили на законодателя да се премахне този институт. Нима в една Германия, където не съществува този институт, или в Русия не се наказват престъпниците?
Така че мисля, че тази теза, която беше застъпена от колегата Дончева, е несъстоятелна и премахването на продължаваното престъпление ще даде възможност за по-бързо реализиране на наказателната отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Думата за дуплика има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз неслучайно ви казах, че разполагам с писмените становища на Върховния съд, Главната прокуратура и Централния съвет на адвокатурата, за да не си говорим на принципа "рекъл - казал на софрата някой нещо срещу еди-кой си правен институт". Нищо против. Аз знам становището да се премахне по принцип една пречка в сегашната съдебна практика. Но техниката, която прилагаме, води само до поразии и до нерешаване на никакви проблеми, до създаване на 50 нови. Не възприемайте моите думи тук като защита на опасните рецидивисти. Аз съм за най-тежкото им наказание. Но дайте да си дадем сметка, че когато ние нямаме възможност да осигуряваме работа на голяма част от хората, които макар и за непродължителен период от време са били в затвора, ние ги обричаме да вършат нови престъпления от чистата злоба към обществото. И трябва по някакъв начин да се постараем да намалим социалните последици от пребиваването им в затвора, да осигурим ресоциализация.
На първо четене ви дадох примера с трите хляба. Но той е валиден. Един такъв човек може да влезе 3 пъти и да вземе по 1 хляб от супера, за което да получи по 2 години за всяко такова деяние. И накрая за 3 хляба от супера на стойност 1500 лева да отиде 6 години в затвора. Извинявайте много! Да ги наказваме тежко, но не може онзи с 2-та милиона кражба да отиде за 5 години, а този за 3-те хляба - за 6. Трябва да има някаква справедливост. И това не е защита.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Не може да стане такова нещо.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Колега Марков, знаете много добре, че при три такива кражби нито можете да му слезете под минимума на основание чл. 55, нито да мотивирате маловажен случай, какъвто за опасен рецидив няма. Така че дайте да не си говорим наизуст. Голямата част от хората не се занимават с това и това е допустимо. Ние махаме един институт, отваряме 10 проблема без да имаме решение за тях. И аз не бих искала да съм в ситуацията на парламентарист, който ще го питат: Вие не мислите ли като правите нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, доколкото и аз споделям, че институтът на продължаваното престъпление създаваше досега проблеми, си позволих да направя едно предложение за съвсем дребна корекция в чл. 26, ал. 6. Това кореспондира с изложеното от колегата Абаджиев за усложненията, които стават при продължавано престъпление в ситуацията, когато деянието е извършено от повече от едно лице, в съучастие. Но аз искам да му кажа на него, че съучастието винаги е усложнение по отношение на субекта, на лицата, които извършват - и независимо дали е продължавано престъпление, и независимо дали е само едно деяние. В случая затруднението е процесуално по отношение на разпитването, призоваването, откриването на всички тези лица, които са участвували в различни актове на различни етапи на продължаваното престъпление.
Едно несръчно пипане на законодателя при предната промяна, не си спомням това дали беше през 1993 или 1995 г., когато беше предвидено продължаваното престъпление да се затвори до извършени след предявяване на обвинението, даде тази реална възможност шиканьозно от недобросъвестни адвокати да се използва процесът и по тоз начин да не може да се наказват тези лица. Да, това беше проблем.
Какво ви предлагам аз? Предлагам текстът в ал. 6 да стесни още повече кръга от деяния, които ще се включат в т.нар. продължавано престъпление, т.е. в него да не влизат онези деяния, които са извършени след повдигане на обвинението, за което и да е от деянията по ал. 1, т.е. от продължаваното престъпление. Така че никой адвокат не би могъл да посъветва своя подзащитен да си признае още едно престъпление, та наново да започне процедурата по разследването. Мисля, че това решение би облекчило значително колегите, които процесуално срещат възможност да реализират наказателната отговорност за престъпления, извършени при условията на продължавано престъпление.
И още един мотив за оставането на института на продължаваното престъпление, макар и в някакъв разумно модифициран вид, с цел улесняване на неговото приложение. Този мотив е свързан с процесуалната икономия. Защото аз съм дълбоко несъгласен с това, че при отпадане на продължаваното престъпление, колеги и преди мен го казаха, ние ще облекчим съдилищата. Сега разследването се извършва за едно престъпление, което има много деяния и един общ престъпен резултат.
С предлаганата редакция при отпадането на този текст ще се извършва цялата наказателна процедура за всяко отделно деяние и за всеки отделен резултат. Казва се, че по този начин ние ще наказваме по-строго. Само че ние трябва да държим сметка, че в наказателното право има цели на наказанието. И целите на наказанието са превъзпитанието. Аз не чух никой от тази трибуна досега да е отрекъл тези цели на чл. 36. С предлаганата промяна ние отиваме към англо-саксонския модел на натрупване на наказанието. Но тогава възниква и един простичък въпрос: след като ние в нашия Наказателен закон имаме три наказания: едното е 30 години, това е най-високият срок, който може да бъде прехвърлен само в случаите на опасен рецидив; имаме доживотен затвор и имаме смъртно наказание. Излиза, че за опасен рецидив, където е предвидена една хипотеза, при такова изменение на кумулация на наказанието може да се получи парадоксът лицето да бъде по-тежко наказано, отколкото в хипотезата на опасния рецидив. Тоест една механична кумулация, характерна за неевропейските системи на наказателното право. Благодаря ви.
Затова ви приканвам да гласуваме за направеното от мен предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Янаки Стоилов има думата.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми народни представители! Апелирам към вниманието особено на специалистите или на юристите по-общо, защото институтът на продължаваното престъпление е един от най-сложните в наказателното право и си давам сметка, че за разлика от житейските ситуации, които се опитах да ви дам като пример във връзка с неизбежната отбрана, тук това е много по-трудно.
Затова и за да улесня работата на комисията съм направил своето предложение в два варианта, като единият в общи линии запазва сегашния чл. 26, но предлага едно неголямо стесняване на неговия обхват, особено в случаите, когато става дума за деяния, които покриват съставите на по-тежко квалифицирани престъпления, те да не бъдат включвани в съвкупността и по този начин да се осъществява една по-тежка наказателна отговорност.
Аз ви предлагам, виждайки, ако си послужа с това образно сравнение, че бентът се е скъсал, водата върви, нашата задача сега е вече да я насочим така, че тя да даде някакви полезни резултати и да предотвратим по възможност най-тежките последствия.
Поради тази причина съм се постарал да внеса изменение в предлагания от вносителя чл. 26, за да запази той някакво реално съдържание. Защото общото прокламиране на принципа, че в случаите на опасен рецидив не се прилага съвкупността, тя не се прилага и без такъв текст. Рецидивът е едно отделно вече състояние, което наслагва наказанията. Но трябва да си даваме сметка, че съвкупността засяга както деянието, така и наказанието. И затова моят втори вариант иска да подчертае, че в случаите, когато са наложени отделни наказания, тези наказания ще бъдат сумирани, а няма да се отива към налагане на най-тежкото, за да се повиши наистина ефектът, каквато, предполагам, че всъщност е била идеята и на вносителите.
Вече беше изтъкнато, аз само маркирам, за да не повтарям аргументите, че ако изцяло отпадне чл. 26, каквото е сегашното предложение, ние ще се лишим от две неща - възможността да бъдат наказвани малозначителните случаи, които обаче в своята съвкупност покриват съставите на престъпление и няма да може да бъде прилаган чл. 9, ал. 2. Това се отнася особено за стопанските престъпления, които, взети поотделно, не са нещо особено, но в своята съвкупност представляват едни от дори тежките форми на престъпна дейност.
И, на второ място, вие се заблуждавате, че ако отпадне текстът, ще реализираме процесуални икономии. Напротив, в много случаи за нетежки престъпления ще трябва да бъдат образувани поотделно десетки съдебни състави, да бъдат привиквани поотделно десетки различни свидетели, които иначе, събрани в рамките на едно производство, могат да дадат по-лесно крайния резултат.
И за да сложим все пак някакви граници на приложението на този институт, без изцяло да го отменим, аз ви предлагам, това направих и в комисията, но не беше възприето, да се отиде към един компромисен вариант, който силно да стесни сегашния чл. 26, но който все пак да не ни лиши от някои от предимствата на института на продължаваното престъпление.
Предполагам, че госпожа Петя Шопова няма да възрази, тъй като аз споделям и нейното предложение, този текст да включи нейното предложение, както и частта от втория вариант, който аз предлагам.
И в заключение ще ви прочета този вариант, който се съдържа в текста, но може да бъде проследен при съчетаването на двата варианта: "Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на съставомерни деяния, престъпления или малозначителни деяния от един и същи вид, извършени през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината, както и в случаите на съвкупност от престъпления за онези от тях, които представляват специален или опасен рецидив".
Мисля, че по този начин ние можем да извлечем положителните страни от промяната, но да не причиним допълнителни проблеми с цялостната отмяна на текста.
Затова предлагам, господин председател, този съчетан вариант направо да бъде гласуван и като икономия на нашата парламентарна дискусия решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Първото предложение е за отпадане на § 2, направено от народния представител госпожа Татяна Дончева.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Дончева.
Гласували 166 народни представители: 51 за, 110 против, 5 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение е обединеното предложение на народните представители Петя Шопова и Янаки Стоилов - текстът, който току-що ви прочете господин Стоилов.
Госпожа Шопова, не възразявате, нали?
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ, от място): Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: 61 за, 80 против, 27 въздържали се.
Предложението не се приема.
И последното предложение е предложението на народния представител Михаил Миков.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 167 народни представители: 58 за, 93 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 2 така, както беше докладван от господин Лучников, както и предложението на вносителя.
Гласували 172 народни представители: 124 за, 42 против, 6 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
Господин Лучников, благодаря Ви. С това приключваме за днес по тази точка.
Няколко съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе извънредно заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес, сряда, от 14,30 ч. в пленарната зала.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание утре, четвъртък, от 16,00 ч. в зала 232.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание в петък, 25 юли, от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 24 юли, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Виктория Василева
Камен Костадинов