Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

(Народните представители са заели местата си. В залата влиза госпожа Лени Фишер, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, посрещната с ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ваши превъзходителства, посланици на държавите-членки на Съвета на Европа в София!
За мен е чест и удоволствие да приветствам от името на Народното събрание на Република България госпожа Лени Фишер, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. (Ръкопляскания.)
След посещението на господин Мигел Мартинес през 1993 г., за втори път председателят на тази авторитетна международна парламентарна институция се явява пред българския парламент.
Разрешете ми, госпожи и господа, да представя с няколко думи нашата видна гостенка, макар че тя е добре позната на всички български парламентаристи, които са участвали в дейността на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Асамблеята на Западноевропейския съюз и на Интерпарламентарния съюз.
Завършила висшето си образование по английска и френска филология и по история, госпожа Фишер се е занимавала продължително време с преподавателска дейност.
В своята богата политическа кариера тя заема редица отговорни постове в Християндемократическия съюз и в неговата женска организация. В Бундестага тя е член на неговата Комисия по отбраната и на Комисията по външните работи.
От 1985 г. госпожа Фишер е член на германската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Асамблеята на Западноевропейския съюз. Тя е председател на Комисията по образованието и културата на ПАСЕ, председател на Групата на Европейската народна партия в Асамблеята и ръководител на германската делегация в Интерпарламентарния съюз. От началото на 1996 г. госпожа Фишер е председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Уважаема госпожо Фишер,
Българските парламентаристи високо ценят сътрудничеството със Съвета на Европа и неговата Парламентарна асамблея. Това е организацията, която ни отвори вратата на демократична Европа, след като в 1992 г. прие България за свой член. Република България беше от първите източноевропейски страни, които влязоха в Съвета на Европа. Отправни точки на нашето развитие станаха основните принципи на Съвета на Европа - плуралистичната демокрация, зачитане на правата на човека, върховенство на правото. Нашето активно включване в Съвета на Европа помогна за осъществяването на демократичните промени в страната и за нейното придвижване към интеграцията в другите европейски и евроатлантически структури. Ценностите на Съвета на Европа са и ценности на Европейския съюз и на НАТО, пълноправното членство в които е приоритетна задача на българската външна политика.
Ускоряването на реформите в развитието на демокрацията и пазарната икономика в нашата страна, очертало се след последните парламентарни избори, още повече ни подтиква да търсим сътрудничеството на Съвета на Европа в законодателната дейност на Народното събрание, в нашите усилия за съобразяване на законодателството с европейските стандарти.
Ние разчитаме на експертната оценка на Съвета при изработването на редица важни законодателни актове.
Народното събрание и българската делегация в ПАСЕ ще работят за по-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството ни със съвета и неговата Парламентарна асамблея.
България е изпълнена с решимост да изпълнява добросъвестно всички свои задължения по статута на Съвета на Европа и по многобройните конвенции под егидата на Съвета, по които тя е станала страна.
В ход е и нашето присъединяване към редица други актове на Съвета на Европа.
Ние искрено се радваме, че в навечерието на своята 50-годишнина, най-старата европейска организация се изявява като една от най-авторитетните и влиятелни международни институции на нашето време. Това пролича и на срещата на най-високо равнище на Съвета на Европа, състояла се през месец октомври миналата година и очертала стратегията на Съвета в прехода от сегашния към следващия век.
С готовност ще дадем своя принос за изпълнението на Плана за действие, приет на тази среща, в който намери място и българската инициатива за приемане на Декларация и на Програма за възпитание в демократическо гражданство.
Гласът на Съвета на Европа и на неговата Парламентарна асамблея звучи авторитетно по всички жизнени въпроси на нашия континент и на света. Бяхме удовлетворени да чуем този глас и във връзка с кризата в Косово. Ние подкрепяме този призив за мирно решаване на проблема.
Дълбоко сме убедени, че Съветът на Европа има да играе и занапред огромна роля в утвърждаването на демократичната сигурност на нашия континент и сме изпълнени с решимост да му оказваме пълно съдействие в осъществяването на тази задача.
А сега ми разрешете да дам думата на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Нейно Превъзходителство госпожа Лени Фишер. (Ръкопляскания.)
ЛЕНИ ФИШЕР: Уважаеми господин председател, господин министър, скъпи колеги!
За мен е чест и удоволствие да бъда днес тук, в София, и да имам възможността да се обърна със слово към почитаемите членове на Народното събрание.
Позволете ми най-напред да благодаря на председателя на Народното събрание господин Соколов за неговата покана.
Нека най-напред да изкажа възхищението си от красотата на вашата добре съхранена страна, която от векове е на кръстопътя на събитията в европейската история. Пейзажите на България, в които така великолепно присъстват Балканът и зелените долини, изпъстрени с крепости и манастири, са наистина вълнуващо красиви. Никак не е пресилено неотдавнашното твърдение на един вестник от далечна страна, от Малта, който съвсем правилно отбеляза, че вашата страна би могла да бъде един истински рай за културния туризъм.
Изминаха повече от осем години, откакто Народното събрание на България получи специален статут на гост в Съвета на Европа. Оттогава датират и официалните отношения между Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и българския парламент.
Не бива обаче да забравяме, че неколцина българи, някои от които по онова време са били в изгнание, са взели участие в знаменателния Европейски конгрес в Хага през май 1948 г., а някои от тях са били членове на Международното движение на Съвета на Европа, организирало този конгрес. Именно този конгрес в Хага предлага, между другото, да бъдат създадени Европейска асамблея и Европейски съд за човешките права и поставя началото на процеса по създаване на Съвета на Европа.
От 1990 г. насам приносът и изявите на българските парламентаристи в дейността на нашата асамблея в Страсбург са много дейни и впечатляващи. Членове на българската делегация често биват докладчици по интересни теми като например "Ролята на работническите формации в приложението на нови технологии" или "Икономическото сътрудничество между балканските страни".
За нас е особено приятно, когато наши колеги - парламентаристи в Страсбург станат министри в правителствата на своите страни. Тъкмо това се случи с госпожа Михайлова и господин Гоцев след миналогодишните избори. Членовете на българската делегация в нашата асамблея редовно предлагат също така и някои наистина значими инициативи, като например за трансграничната телевизия и за устойчивото развитие в Средиземноморието и Черноморския басейн.
Високо оценяваме факта, че българският парламент бива редовно и отлично осведомяван за дейността на Парламентарната асамблея. В тази връзка бих искала да отправя едно предложение. На 5 май 1999 г. Съветът на Европа ще отбележи своята 50-та годишнина. Бихме приветствали с благодарност евентуално решение на ръководството на българския парламент в този ден или да бъде проведен дебат, посветен на Съвета на Европа, или да бъде приет документ-решение или резолюция за приноса на Съвета в изграждането на Европа.
Съветът на Европа е не само интерпарламентарна, но и междуправителствена организация, която разполага същевременно и с един доста сериозен орган - Европейския съд за правата на човека. Освен това в нашата организация функционира и Конгресът на европейските региони и общини. От приемането на България в Съвета на Европа през 1992 г., сътрудничеството на Съвета с вашата страна непрестанно укрепва. През 1993 г. в София отвори врати Информационният и документационен център на Съвета на Европа. Този център извърши безценна работа за популяризирането на Съвета на Европа, като между другото бяха създадени по-малки информационни структури в няколко от големите средищни градове на България. Информационният и документационен център на Съвета на Европа оказва и активна подкрепа на многобройните ни програми за сътрудничество и подпомагане на България.

Ние сме много благодарни, че Съветът на Европа поддържа тесни връзки с този информационен център.
През 1994 г. България стана първата страна от Централна и Източна Европа, преминала по възможно най-успешен начин изпитанието да председателства Комитета на министрите на Съвета на Европа. Тогава България оказа решаваща помощ както при формулирането на настоящите цели на Съвета, така и за подготовката и предприемането на целенасочени действия. Укрепени бяха отношенията между Съвета на Европа и страните от бившия Съветски съюз, както и с Албания. По време на председателския мандат на България Комитетът на министрите прие Европейската рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Освен това България подкрепи решително програмите на Съвета на Европа за борба срещу расизма, ксенофобията, антисемитизма, верската и етническа нетърпимост. България организира също и симпозиум по история, демократични ценности и толерантност в Европа.
По време на подготовката за втората среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Съвета на Европа, проведена в Страсбург през октомври 1997 г., България представи две значими инициативи, които междувременно оказаха важно въздействие върху междуправителствената работна програма на Съвета на Европа.
Първото българско предложение се отнася до повишаване информираността на гражданите относно техните права и отговорности в истински демократично общество. Мотивът за тази инициатива се свързва с факта, че в продължение на много години тоталитарните режими наблягаха на задълженията на гражданите, докато в същото време пренебрегваха основните човешки права и свободи.
Според становището на България в резултат от тази политика съществува изопачаване на критериите за неделимост и взаимозависимост на правата и отговорностите, присъщи за всяко демократично общество. Пренебрегване на тази неделимост може да се срещне навсякъде в Европейския континент. Днес негативните последици от това се наблюдават в проявленията на етническа, верска, национална и политическа нетърпимост, високите равнища на престъпност, незачитането на демократичните институции. Следвайки българската инициатива, Комитетът на министрите на Съвета на Европа одобри неотдавна изготвянето и приемането на декларация и програма за възпитание в дух на демократична гражданска позиция на базата на правата и отговорностите на гражданите. Декларацията и програмата следва да бъдат готови за 50-тата годишнина на Съвета на Европа през май 1999 г.
Целта на тази първа българска инициатива не е създаването на задължителни законови текстове, а по-скоро да бъдат коригирани моралните и етични стандарти, които са в основата на образованието и възпитанието и чрез които страните-членки на Съвета на Европа биха могли да гарантират защитата на човешките права в обществото на своите държави.
На второ място, предложението на България цели да бъде направен принос в развитието на една общоевропейска демократична култура и да бъде даден непосредствен отговор на основните предизвикателства, пред които е изправено съвременното общество, а именно: расизма, ксенофобията и престъпността. Бих искала да добавя, че инициативата на България в Комитета на министрите бе допълнена и от предложението, внесено от българската парламентарна делегация, за изготвяне на декларация за правата и отговорностите на гражданите в демократичното общество.
Втората инициатива на българското правителство се отнася до подобряване на условията и качеството на живот в онези градски райони, които са в неравностойно положение. Този пилотен проект предвижда поредица от филми, показващи как условията в "сивите зони" и по-слабо благоустроените квартали на нашите големи градове биха могли да се подобрят посредством активното участие на живущите в тях, а именно чрез: извършена от тях работа; съседска помощ; съвместно участие на общинско ниво.
Въпреки че благоустрояването на градските райони е въпрос от глобално социално-икономическо и политическо естество, българското предложение поставя ударение върху естетическите и морално-етични измерения, които са тясно свързани с идеята за благосъстоянието на хората - една от основните задачи на Съвета на Европа. Това включва човешкото достойнство, социалната сплотеност, човешките права и гражданските отговорности в демократчиното общество.
Приятно ми е, че втората българска инициатива е част от действията, последвали заключителната декларация на Втората среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Съвета на Европа миналата година през октомври.
В тази връзка бих искала да спомена и активната роля на България във Фонда за социално развитие на Съвета на Европа. България, която се присъедини към Фонда през 1994 г., е първата източноевропейска страна, чийто представител заема отговорен пост в ръководните органи на Фонда, а именно заместник-председателското място в Административния съвет. Фондът одобри два инвестиционни проекта за България. Единият предвижда финансирането на мерки за преструктуриране системата на общественото здравеопазване в България, а другият се отнася до осигуряване на жилища за ромското население в Раднево.

ПРОГРАМИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА В ПОДКРЕПА
НА ПРИНЦИПИТЕ НА ПРАВОТО И
ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Процедурата за прием в нашата организация допринася чувствително за ускоряване на демократичните и правови реформи в страните, кандидатстващи за членство, най-вече заради задълженията, налагани на съответната страна. Голяма част от тези реформи се осъществяват именно в процеса на присъединяване, който продължава от една до няколко години. Други мерки, предимно тези с дългосрочен характер, биват заложени в конкретните ангажименти, поемани от новите страни-членки при присъединяването им към Съвета на Европа.
През 1994 г. Парламентарната асамблея откри процедура за наблюдение и аналитичен контрол на изпълнението на задълженията на България към нашата организация. При приемането й в Съвета на Европа България пое задълженията, поети и от всички останали страни-членки съгласно чл. 3 от Статута, а именно: зачитане на принципите и първенството на правото и спазване на човешките права и основните свободи на всички граждани. Това са по-скоро общи задължения, отколкото конкретни ангажименти, като например онези, които трябва да бъдат съблюдавани от други страни, присъединили се към Съвета на Европа след Република България.
Процедурата за наблюдение и аналитичен контрол е предвидена като средство за осъществяване на сътрудничество, диалог и консултации със съответната страна по пътя към демокрация и човешки права. Във връзка с наблюдението и аналитичния контрол на поетите по статут задължения на България спрямо Съвета на Европа в последно време, докладчиците на Парламентарната асамблея отбелязаха със задоволство поредица от положителни събития във вашата сатрана, като например създаването на Касационен съд и Висш административен съд, подписването или ратифицирането на важни конвенции на Съвета на Европа, приемането на Закон за алтернативната военна служба.
Докладчиците установиха обаче и някои предизвикващи загриженост въпроси, които ще бъдат обсъждани с българските представители и членове на Комитета по мониторинг. От своя страна докладчиците ще направят в своя доклад, с който ще информират Парламентарната асамблея, и някои практически предложения, като например за предприемане на по-активни действия от Фонда за социално развитие на Съвета на Европа в полза на ромите в България, както и за развитие на процеса на побратимяване между български и европейски градове. Очаква се докладчиците да приключат своята работа до края на август, а техният информационен доклад да бъде представен на Парламентарната асамблея на сесията й през септември 1998 г.

Съветът на Европа подкрепя активно спазването на законността и демокрацията в България посредством осъществяваните във вашата страна програми и дейности за развитие и укрепване на демократичната стабилност и по-конкретно изграждането на демократични институции. За да получите представа за някои от тези дейности, ще си послужа със следните примери:
Във връзка с нашите програми за изграждане на мерки за укрепване на доверието, насочени към засилване на толерантността и разбирателството между хората в България ние осъществяваме проекти по отношение на етническите малцинства в средствата за масово осведомяване: действителност и предразсъдъци; придотвратяване на конфликтите: взаимодействие между полицията и ромската общнос на базата на зачитане на човешките права. В обучението на български представители по процедурите в Европейския съд за човешките права, както и на български съдии по европейския правен инструментариум в областта на човешките права. През пролетта на тази година организирахме съвместно и конференция по проектозакона за създаване на институцията "независим комисар" по жалбите (Омбудсман). По отношение на социалните права Съветът на Европа организира няколко мисии на експерти за подготовка и улесняване ратификацията от страна на България на ревизираната европейска социална харта. Ние допринасяме с проучвателен проект за равноправието и равнопоставеността на половете в процеса на демократизация в България. Съветът на Европа спонсорира и курсове за обучение на лидери на български неправителствени организации и на представители на държавната администрация, занимаваща се с въпросите на децата.
Имаме множество проекти, отнасящи се до правното сътрудничество, например: ролята на съдията в демократичното общество; изготвяне на експертни оценки по отделни български проектозакони, между които за гражданството, за прането на пари, за клевети или обиди, за мерките срещу престъпленията в процеса на приватизация; експертна помощ за бъдещия граждански кодекс.
Организираме съвместно и програма за обучение по саморегулиране на печатните и електронни средства за масово осведомяване и предоставяме правни експертни оценки по проектозаконите за радиото и телевизията и за телекомуникациите.
Тези примери показват, че Съветът на Европа по-скоро насърчава съвместните действия с представители на властите в България, отколкото само да определя евентуалните проблемни области. Ние залагаме на доброто сътрудничество и това е една от основните задачи на Съвета на Европа.
Няколко думи по отношение на интеграцията на България в Европейския съюз и НАТО.
Активното сътрудничество със Съвета на Европа и приносът на страната ви за постигането на неговите цели са, разбира се, само една от важните отлики на българската европейска и външна политика. Ние си даваме ясна сметка, че интеграцията на България в Европейския съюз и НАТО са основни приоритети. Участието на България в европейската конференция и в партньорството по пътя към пълноправно членство, следвайки решението на срещата на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз в Люксембург, че България е потенциален кандидат за пълно членство в Съюза, са жизнено важни стъпки напред в процеса на интеграция в Европейския съюз. Съвсем скоро България ще вземе участие и в програмите на Европейския съюз в областта на здравеопазването, социалната политика и младежта. Вашата страна е дала достатъчно доказателства за своята решимост да преодолее предизвикателствата по пътя към приемането й в Европейския съюз.
Беше обърнато внимание на много от икономическите и други проблеми, отбелязани от Европейския съюз в доклада му от 16 юли 1997 г. Инфлацията е спаднала от 311 на сто през 1996 г. до сегашния 1% месечно и така на практика тя овладяна. Българската икономика има годишен темп на растеж от 4 на сто. Лихвените проценти са намалени, цените са значително стабилизирани, а валутните резерви са увеличени значително. В ход е приватизацията, въпреки че тази програма за приватизация е много трудна.
Щастлива съм да кажа, че България отдава голямо значение на европейското сътрудничество в областта на опазването и гарантирането сигурността на гражданите, на борбата срещу корупцията и прането на пари. Не мога да не се съглася с министър-председателя Иван Костов, който подчерта в изказването си пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 21 април тази година, колко наистина важно е реалното и ефективно взаимодействие в България между президента, Народното събрание и правителството, което трябва да осъществи реформите.
Това се потвърждава и от факта, че за по-малко от една година в България бяха приети повече от 60 закона. Всеки вижда, че законодателството е труден процес в парламента и от забележките по отношение на вашия парламент по законотворчеството се вижда, че този процес наистина е много труден. Вашата страна положи началото на всеобхватна административна реформа, чиято крайна цел е създаването на модерна държавна администрация, отговаряща на високите стандарти на европейските демокрации. Това е важно от гледна точка на желанието на България да върви по пътя към европейските структури, понеже без една административна реформа вие не можете да приемете предизвикателствата на брюкселската бюрокрация.
Уверена съм, че в съвсем близко бъдеще България ще постигне още по-голям напредък в области, които са особено важни за нейната кандидатура за пълно членство в Европейския съюз. В областта на правото и социалната политика - много важни области - Съветът на Европа има особено добре изразени възможности да помогне на вашата страна с консултации и подкрепа, ярко изразени в програмата. Имам предвид конкретно програмата за правна евроинтеграция, създадена и осъществявана със съдействието на нашата организация. Отбелязва се нарастваща тенденция на Европейския съюз, и ние сме горди от това, да се вземат предвид опитът на Съвета на Европа с зачитането на молбите за членство в Европейския съюз. С други думи, Европейският съюз все повече се възползва от стойностите и преимуществата на своята сродна организация, а именно Съвета на Европа. Има едно правило да няма нито една страна членка в Европейския съюз, която да не е членка на Съвета на Европа.
Съзнаваме, че за всички протичащи или вече осъществени реформи България е заплатила и все още трябва да заплаща висока социална цена. Тази цена може да бъде заплатена, само ако перспективите за приемане в Европейския съюз придобият конкретни измерения. Ето защо искрено се надявам, че приемането на България за член на Комисията на Европейския съюз, което е в ход, ще бъде позитивно.
Имам пълното разбиране за позицията на България, че не бива да се прокарват нови разделителни линии между страните от Централна и Източна Европа, които вече са в процес на преговори по приемането им в Европейския съюз или, по-точно казано, провеждат така наречените скринингразговори за предварителен анализ с Европейския съюз и онези страни-кандидатки за членство, които все още не са получили покана за такива разговори. Важно е също на страните, кандидатстващи за членство в Европейския съюз, да бъде ясно какви специфични действия се очакват от тяхна страна, които ще доведат до преговори за пълното им присъединяване. Това, разбира се, не може да бъде в един неясен контекст.
Както знаете, Съветът на Европа не се занимава с военните аспекти на отбраната. Ето защо по въпроса за кандидатурата на България за членство в НАТО бих искала да се огранича само с няколко наблюдения. Отбелязахме с интерес, че участието на България в мироопазващите операции на НАТО се увеличава, както и че пронатовската ориентация на страната ви е потвърдена. Убедена съм също, че срещата на най-високо равнище на НАТО през април 1999 г. ще даде важни послания към страните-кандидатки за членство. Трябва да признаем обаче, че няма да бъде лесно съвместяването и хармонизирането на различните интереси в областта на сигурността на всички европейски страни. Усилие за по-голяма сигурност на Балканите е и българският принос.
През 1989/90 г. беше постигнато съгласие, че съществува стена на културно разделение между Европа и Балканите. Нещо повече, Балканите често биват представени като регионът в Европа, който поражда най-много преки предизвикателства за стабилността на нашия континент. Вярно е, че след края на напрежението между Изтока и Запада през 1989/90 г. центробежните сили, взривното разрастване на националистически аспирации и на религиозни конфликти намериха място именно и най-вече на Балканите. Но аз считам, че междувременно въпреки тежките кризи и връщания назад, на които сме свидетели, цялостната ситуация на Балканите отбелязва значително подобрение. С изключение на Съюзна Република Югославия и Босна и Херцеговина, които са подали молби за членство в Съвета на Европа, всички страни от региона са асоциирани членове на нашата организация. Тяхното активно участие служи като модел за паневропейското измерение на Съвета на Европа. Това измерение бе вече признато на Първата среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Съвета на Европа във Виена през 1993 г. и стана несъмнено и явно за всички с приемането на Русия за член през февруари 1996 г. Виенската среща на държавните и правителствени ръководители възложи на Съвета на Европа задачата да гарантира стабилността на демокрацията в Европа.
Втората среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Съвета на Европа през 1997 г. заяви пълната си подкрепа на нашата организацията с оглед засилването на нейния принос към сплотеността, стабилността и сигурността в Европа.
Когато премиерът Костов бе в Страсбург през април тази година, той обърна особено внимание на укрепването на многостранното регионално сътрудничество в Югоизточна Европа и ангажимента на България да укрепва мира и сигурността в този регион. Министър-председателят подчерта, че вижда мисията на България в трансформирането на Балканите и превръщането им от потенциален генератор на непрекъснати конфликти и напрежение в зона за сигурност и стабилност, както и в отворено предверие към Европа.
Ето защо приветстваме инициативата за тристранни срещи на различни политически нива между България, Румъния и Гърция, както и между България, Румъния и Турция за консултации по всички въпроси. Тези стъпки свидетелстват за налагането на нов тип взаимоотношения, които започват да преобладават в региона. Още повече, че министерските срещи и срещите на най-високо равнище на централноевропейската инициатива, срещите на външните министри на балканските държави в Солун, Крит и Атина, Процесът "Ройамон", както и предложенията, направени през януари 1998 г. във Вашингтон и Париж за план за действие за осигуряване на стабилност в Югоизточна Европа. Може би до известна степен това се дължи на различията между държавите в региона.
Интерпарламентарните взаимоотношения в сравнение с паневропейското и централноевропейското ниво са по-малко развити в страните на Балканите. Това се обяснява с различието в интересите и възприятията, които са в региона. След инициативата на България през март 1998 г. за пръв път петте държави от региона - България, Гърция, Румъния, предишната югославска република Македония и Турция - реагираха своевременно и единно за ситуацията в Косово. Декларацията на петте външни министри, предложила специфични мерки за преодоляване на кризата, бе подкрепена от контактната група. Ние приветстваме тези събития. Те разкриват голям брой характерни черти, които са значими за културата на демокрацията, която ние имаме предвид, по-точно принципите на сътрудничеството на всички нива, приемането на всички участници като партньори в инициативата за солидарност и сътрудничество, предаността към общността и социалната спойка, като най-благоприятен подход за уреждане на трудностите. Вашите усилия правят очевиден факта, че сигурността между нашите страни и в Европа изискват много повече отколкото една обикновена грижа за използването на силата - полицейска или военна. Ако ние наистина искаме да имаме сигурност, трябва да се грижим най-много за демокрацията, за спазването на човешките права, за спазването на закона, което никога не може да се счита за гарантирано докрай.
Ето защо напълно се солидаризирам със становището на някои политически експерти, че с поемането на отговорността за демократичната сигурност, Съветът на Европа е приел една от най-трудните роли в изграждането на една по-широка Европа. Неотдавна Съветът на Европа обърна също така по-голямо внимание на Югоизточна Европа.
През май тази година гръцкото председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа организира двудневен семинар за Югоизточна Европа заедно с Европейската комисия за демокрация чрез право, нормално наричана Венецианска комисия. Дебатите се съсредоточиха върху еволюцията и неадекватното развитие на гражданските общества в тази част на нашия континент.
Съветът на министрите през май разгледа положението в Югоизточна Европа и обсъди дейностите на нашата организация в това отношение. Той е имал предвид и последната препоръка на Парламентарната асамблея за процесите в Съюзна република Югославия и ситуацията в Косово.
На 24 юни 1998 г. Парламентарната асамблея проведе нова дискусия по този въпрос. Беше предложено inter alia на Съвета на министрите да изготви конкретни предложения към Съвета на Европа, чрез които да бъде продължено активното присъствие и съдействие по отношение на демократичните реформи в Съюзна република Югославия, както бе препоръчано и в изказването на господин Гонзалес, да бъде осъществено главно с представители на гражданското общество и други сили, ангажирани да насърчават демокрацията, човешките права и защитата на малцинствата в тази страна.
Като заключение бих искала да благодаря както на президента на Република България, така също и на българския министър-председател за тяхното положително отношение към перспективите на Съвета на Европа към бъдещата роля на Съвета на Европа в изграждането на Европа. И двамата визираха ролята на Съвета на Европа да изпълни стратегията на европейската културна демокрация за ХХI век, която беше фиксирана на втората среща на най-високо равнище от нашата организация през октомври 1997 г.
В добавка, министър-председателят счита, че Съветът на Европа има огромната мисия, която е да опази и да развие визията на Европа през ХХI век.
В тази връзка бих искала да припомня, че в рамките на Съвета на Европа беше създаден Комитет на мъдреците под председателството на предишния португалски президент господин Соариш. Този комитет подготви предложения за ноември 1998 г. как да се адаптира Съветът на Европа с 40-те държави-членки към новите задачи, отчитайки специфичната роля на европейската структура.
Надявам се, че този комитет ще предложи точни, конкретни препоръки, отнасящи се до приоритетни сфери на действие на Съвета на Европа, както и ще определи какъв трябва да бъде конкретният принос на Съвета на Европа с цел европейската унификация в съпоставка с реалностите на другите важни европейски организации, които също са представени в този Комитет на мъдреците, където аз също членувам като председател на Асамблеята и вие знаете колко трудна работа е това.
По време на кратките дискусии на Парламентарната асамблея на 22 юни 1998 г. върху работата на мъдреците - не знам кой го нарече така, но това е едно предизвикателство - един от членовете също правилно отбеляза, че комитетът би трябвало да има куража да каже ясно кои въпроси, поради специфичната мисия на Съвета на Европа, не е необходимо да стават задължителна дейност на Европейския съюз или на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа. Понякога ми се струва по-ефективна, отколкото е сега. Понякога ние мислим, че можем да разделим работата между нас и сътрудничеството много по-добре, отколкото го правим сега.


И накрая бих искала да ви цитирам нещо, което беше казано в дебатите по линия на Съвета на Европа в Камарата на лордовете в Англия.
Там беше казано, че през първите си 50 години Съветът на Европа посрещна предизвикателствата на една променяща се Европа. Сега ние заедно трябва да се възползваме от всеки шанс, за да осигурим ефективността на Съвета при посрещането на следващите предизвикателства, пред които ще се изправим през идните години.
Мисля, че такива трудности и предизвикателства идните години ни предстоят. Много от тях са много близко и са във вашия район и в непосредтвено съседство.
Това бих искала да видим - едно нарастващо и все по-стабилно сътрудничество на вашия парламент със Съвета на Европа и ви благодаря за работата, която вършите в подкрепа на Съвета на Европа.
Благодаря ви. (Бурни продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да благодаря на госпожа Лени Фишер за съдържателното, изпълнено с конкретни неща изказване, за хубавите думи, които чухме за България и да я уверя, че ние с удоволствие приемаме нейното предложение и през 1999 г. нашият парламент ще отбележи по подходящ начин 50-годишнината на Съвета на Европа.
Благодаря й още веднъж. (Ръкопляскания.)
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме заседанието и моля квесторите да поканят народните представители в залата.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 12. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет.
(2) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър е публичен.
(3) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и за сигурността, се извършва съгласувано между заинтересованите.
(4) Съветът разглежда и решава спорове, свързани с електромагнитната съвместимост, възникнали между ползвателите на радиочестотен спектър."
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
1. Алинея 1 на чл. 12 да добие следния вид:
"(1) Съветът по националния и радиочестотен спектър подготвя  и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, за целите на морското и въздушното търсене и информация за безопасност, както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет."
2. В чл. 12, ал. 3 след думите "за нуждите на отбраната и сигурността" да се добави "и за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Мерджанов и Панталеев:
1. В чл. 12, ал. 1 след думата "отбраната" буквата "и" да се замени със запетая, а след "сигурността" да се добави "и на държавното управление".
2. В чл. 12 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено от комисията, и предложение на комисията:
"Чл. 12. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет.
    (2) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър е публичен.
    (3) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, се извършва съгласувано между заинтересованите.
    (4) Съветът разглежда и решава спорове, свързани с електромагнитната съвместимост, възникнали между посочените в ал. 3 ползватели на радиочестотен спектър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Аз не зная защо комисията не е приела нашето предложение. Може би защото не може да се ориентира във вида, в който то е направено, а именно след "отбраната" буквата "и" да се замени със запетая, а след "сигурността" да се добави "и на държавното управление".
Тоест текстът на ал. 1 да стане:
"(1) Съветът по националния и радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната...", нашето предложение е "на сигурността и на държавното управление...", не зная какво против това може да имате, господин Джипов, "както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет."
Ако имате някакви сериозни възражения, моля да ги кажете. Ако не, предлагам да гласуваме за тази промяна, която предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Вълчев, Вие не желаете думата. Вашето предложение държите ли да се гласува?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ , от място): Да, да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Венко Вълчев за нова редакция на ал. 1 на чл. 12.
Гласували 116 народни представители: за 43, против 57, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанасов, Мерджанов и Панталеев за корекцията в ал. 1 и за отпадането на ал. 4.
Гласували 140 народни представители: за 51, против 85, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 105, против 32, въздържали се 8.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел III - Орган, създаден от Министерския съвет."
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Мерджанов и Панталеев - раздел трети да стане раздел втори, като "орган, създаден от Министерския съвет", стане "Министерство на съобщенията".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров: заглавието на раздел трети се променя на "Комитет по пощи и далекосъобщения".
Комисията по икономическата политика подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица, която се състои от Българската социалистическа партия и Политическия клуб "Екогласност". (Шум и реплики в блока на СД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, че отпадна "Ера-3". (Смях и оживление в блока на СДС.)
ИВО АТАНАСОВ: Да, но Вие помните и това Ви прави чест.
Много решения вие налагате силово, както се изразяваме, и което е истина, без да се аргументирате. Например по предишния член изобщо не стана ясно защо отхвърляте нашето предложение. Ето и сега стигаме до това какъв да бъде органът. И вие сте си харесали органът да се казва Комитет по пощи и далекосъобщения. Ние предлагаме да бъде Министерство на съобщенията и многократно се аргументирахме защо. Вие не извадихте нито един аргумент за това, че трябва да бъде Комитет по пощи и далекосъобщения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): То вече няма да има комитети.
ИВО АТАНАСОВ: Както казва господин Стоилов, вече отиваме към една практика, при която няма да има комитети, а ще имаме министерства. Кажете защо искате да бъде комитет. Убедете ни, аргументирайте се, мотивирайте се и ние ще ви подкрепим.
Вие налагате мнението си по един твърд начин, но без да обяснявате даже на собствените си депутати защо. Аз съм сигурен, че ако попитам госпожа Тошкова защо е комитет, а не е министерство, тя няма да може да каже. Не искам да Ви злепоставям, тъй като сте ми симпатична, но и господин П. Ляков до Вас, и той няма да може да каже. Нали, господин Ляков? Не знаете защо трябва да бъде комитет, а не министерство? Моля ви, изяснете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Атанасов! Аз сериозно приемем това, което казвате, и ще се помъча с няколко думи накратко да обоснова предложението, което съм направил, като се надявам гласовете на Демократичната левица да подкрепят това предложение.
Ако добре сте чели закона, той предполага в по-нататъшните си текстове конституиране на Държавна комисия по далекосъобщенията. Разбира се, по-безпроблемен е въпросът със Съвета по националния честотен ресурс, тъй като междуведомствената комисия по радиочестоти лесно се трансформира в този съвет.
Що се отнася обаче до Държавната комисия по далекосъобщенията, нейното конституиране изисква определено технологично време. Трябва да си даваме ясно сметка и затова, че тази комисия има още в началото на своето конституиране доста напрегната работа във връзка с лицензиране, подадени молби. По-нататък, в Преходните и заключителните разпоредби, вие ще видите, че законът цели решаването на няколко основни казуса около уреждането на проблема с пиратството. Логиката е проста: в момента има Комитет по пощи и далекосъобщения, беше направена сериозна забележка както в залата на първо четене, така и в комисията, основно от юристите, че не е редно да се запише "орган, създаден от Министерския съвет".
В момента има един орган - Комитет по пощи и далекосъобщения, който работи. Отделен е въпросът, когато разглеждаме преструктурирането на администрацията, дали този Комитет по пощи и далекосъобщенията, който всъщност ще осъществява секторната и държавната политика, дали ще бъде агенция и пр. Но в момента този действащ орган предполага, че може да работи до конституирането и няма да има някакъв административен вакуум. Предложението е просто. Затова аз мисля, че това предложение трябва да се подкрепи, няма да обосновавам защо не може да бъде министерство, вчера беше казано, и ви умолявам да подкрепите това предложение, наистина да не създадете административен вакуум и някакъв хаос и после да обясняваме, че Демократичната левица е създала хаос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Реплика ли искате?
Има думата за реплика господин Панталеев.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вие вероятно сте в течение, че съгласно Закона за администрацията, който вече мина през комисията, такава административна фигура - комитет, просто не може да съществува. И в такъв случай какво правим? След няколко месеца отново ще променяме статута, името и самия закон?!
Ами, дайте да помислим сега, за да не се занимаваме. Многократно приемаме закони, които се налага след известно време да коригираме. Този непрекъснат законодателен брак не е от полза за никой.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Вие не слушате. Или слушате, но не възприемате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, не пречете на оратора.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ: Не, аз съм длъжен още веднъж да ви обърна внимание върху този факт, който е смешен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панталеев.
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам само да уточня, че в Комисията по икономическата политика ясно обсъждахме и вземахме ясно решение защо държавната власт - говоря за чл. 12 - не може да бъде отделена като ползвател на честотите. За нуждите на държавната власт беше казано и беше обосновано ясно това от Комитета по пощи и далекосъобщения.
И без да влизам в тона на кръчмарски хумор, който се разнася последните два дена в залата, искам да ви кажа, че действително има Закон за държавната администрация, който ние очакваме да влезе. Затова беше записано в проектозакона "орган". Но той не е приет на второ четене и затова ние предлагаме да се запази старото име на Комитета по пощи и далекосъобщения, а с новия закон няма да има комитети, както няма да има и комунисти в тях.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Това реплика ли беше или изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изказване. Ако искате реплика, имате думата, господин Марангозов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): А това какъв хумор е? Не е ли кръчмарски?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! По повод това, че нямало да има ...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Смени си картата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Добре де, извинявам се, взел съм картата на колегата Трендафилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се формализирайте. Продължавайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Добре де, изваждам я, няма да говоря повече от две минути. Една минута ще говоря.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Не се подигравайте с Народното събрание.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Господин П. Ляков, не се подигравам с Народното събрание. Подигравам се с Вас, ако трябва.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! По повод закачката на господин Николов, трябва да ви кажа, че комитетите се правят там, където се правят революции, правят ги революционерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Ще поставя на гласуване предложението на господата Мерджанов, Атанасов и Пантелеев за промяна в наименованието на раздела, но не и номерацията, защото вече раздел втори е приет. Така че вашето предложение не може да бъде гласувано.
Моля, гласувайте за предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев за промяна в заглавието на раздела.
Гласували 149 народни представители: за 38, против 105, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на раздел трети така, както е предложено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 111, против 27, въздържали се 6.
Заглавието на раздел трети е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 13. Органът, създаден от Министерския съвет, разработва, представя за приемане от Министерския съвет и провежда Секторната политика в областта на далекосъобщенията."
Предложения от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
1. В чл. 13 "Органът, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерство на съобщенията".
2. Създава се нов чл. 13:
"Чл. 13. (1) Всяка година до края на месец октомври, Съветът по националния радиочестотен спектър обявява свободните честоти за разпространение на радио- и телевизионни програми.
(2) Съветът по националния радиочестотен спектър предоставя на Националния съвет за радио и телевизия пълна информация за честотите за разпространение на радио- и телевизионни програми.
(3) Лицензите за създаване и разпространяване на радио- и телевизионни програми се издават от Националния съвет за радио и телевизия по реда, предвиден в Закона за радиото и телевизията."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров - в чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на чл. 13 става ал. 1, като думите "Органът, създаден от Министерския съвет" се заменят с думите "Комитет по пощи и далекосъобщения".
Комисията подкрепя това предложение.
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Секторната политика е съобразена с политиката на Европейския съюз в областта на далекосъобщенията, доколкото националните условия позволяват това."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"Чл. 13. Комитетът по пощи и далекосъобщения разработва, представя за приемане от Министерския съвет и провежда секторната политика в областта на далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Атанасов имате думата по чл. 13. Само много моля да няма никакви дебати на тема Министерство на съобщенията. Юрист съм и противоконституционни предложения не мога да приема да бъдат коментирани.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз не се съмнявам, че Вие знаете кой в България тълкува Конституцията, но нямам нищо против да се изживявате като конституционен съдия, тъй като и без това мнозинството не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не съм съдия. Адвокат съм.
ИВО АТАНАСОВ: Така че ще ви казвам "уважаеми господин конституционен съдия", ако държите действително Вие да казвате кое е конституционно и кое е противоконституционно. (Реплики от мнозинството.)
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински, Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност". (Весело оживление.)
Стигаме до един от най-важните текстове, до един текст, по който ще се разбере дали сте схванали нещо от това, което преди малко тук от тази трибуна каза госпожа Лени Фишер. И тук е мястото този текст да бъде включен, именно в чл. 13. Това е европейската процедура за лицензиране на радио- и телевизионната дейност. Много пъти сме говорили, спорили сме, имали сме всякакъв вид дискусии и винаги сме стигали до извода, че ето това е процедурата, която е описана в предлаганите три алинеи. А именно всяка година - тук предлагаме до края на месец октомври, може да бъде и друг месец, вие сте мнозинство, вие ще решите - Съветът за националния радиочестотен спектър да обяви свободните честоти за разпространение на радио- и телевизионни програми. По този начин, от една страна, се запазва Конституцията, защото държавата упражнява суверенното си право да се разпорежда с радиочестотите. Как го упражнява? Като казва: тези честоти ще бъдат за военни нужди, тези честоти ще бъдат за други специални нужди, остават ни свободни еди-кои си честоти, които могат да бъдат отпуснати за радио-телевизионна дейност. Тоест, държавата, в изпълнение на Конституцията, е упражнила своето суверенно право и Съветът по националния радиочестотен спектър предоставя информация за свободните честоти на Националния съвет по радио и телевизия.
Оттук нататък вече Националният медиен съвет прави конкурсите и на базата на критериите подбира кандидатите, класира ги и им издава лицензи за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми. Може ли някой да каже, че това не е европейската практика? Може ли някой да каже, че в Европа не се постъпва по този начин? И може ли някой от вас да докаже, че България само трябва да прави изключение в тази насока?
Ако вие наистина държите и то в присъствието на Лени Фишер някъде тук, в някоя от залите на тази сграда, да покажете това европейско виждане по проблематиката, да покажете, че сте в състояние да оправдаете името си Съюз на демократичните сили или Обединение на демократичните сили (ОДС), ето един начин - покажете се европейци, гласувайте един закон, за който Европа ще ви пише шестица. Гласувайте този текст. Това е вторият спорен момент след чл. 8.
И аз много се надявам, че в края на краищата европейското ще проговори във вас, а не някаква друга ориентация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Има думата господин Николов за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз имам един въпрос, тъй като тук става дума наистина в предложението, което правят народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, за реда, по който ще се дават разрешенията за радио- и телевизионна дейност. Аз питам какво става когато за една честота, да речем поради някакви причини, кандидатстват повече от един кандидат. Кой решава тогава кой ще бъде кандидатът?
И следващият ми въпрос - ако има ограничени честоти и има повече кандидати, тогава какво става технически?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Иво Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми господин Николов, аз мисля, че този въпрос е ясен за всички, но ако трябва, ще повторя. Естествено, че Националният съвет по радио и телевизия ще решава това.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Технически? Защото това е технически проблем.
ИВО АТАНАСОВ: Не е технически. Вие, като Национален съвет по радиочестотите, ако приемем че сте неговия председател, ми давате на мен, като председател на Националния съвет за радио и телевизия свободните честоти. Аз, като председател на Медийния съвет - съжалявам, че трябва да онагледявам почти по Бранислав Нушич, както в урока му по география законовите текстове, но се налага - аз обявявам конкурс за тези свободни честоти. Например в моя град Кюстендил, в 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район има една свободна честота и се явяват, примерно, трима кандидати - Вие, господин Димитров и господин П.Ляков. На базата на критериите, на каталога от показатели, които аз, като Национален медиен съвет съм обявил и съм оповестил и на базата на които кандидатстват желаещите да станат радиооператори в случая, аз класирам тримата кандидати и ги подреждам според критериите, които са залегнали в другия Закон за радиото и телевизията. И този, който се класира най-напред, той получава лицензията. Не ми се струва, че тази теза е с толкова голям диспозитет, че да не може да се промъкне през нечии мозъчни клетки. Тя е много разбираема и това се прави много успешно в редица страни. Но Вашата идея е друга - Вие искате да има две лицензии. Вие искате едната лицензия да бъде по този закон и тя да бъде за разпръскването, а другата лицензия да бъде по другия Закон за радиото и телевизията и тя да бъде за създаването на радио- и телевизионни продукти. Тоест вие създавате две бариери, създавате две нива, създавате две инстанции, които ще искат да бъдат ухажвани по подходящ начин. Знаем как става това в България, за съжаление. С това няма да се намали корупцията. Напротив, тя ще се умножи, тъй като ще трябва да се дава на още едно място. Съжалявам, че го казвам.
Струва ми се, че не бихте могли да имате нещо против тази процедура и се надявам, че ще призовете колегите си да подкрепят предложението наистина лицензиите да се издават от Националния медиен съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Николов, желаете ли думата за дуплика? Не.
Има думата господин Благой Димитров за изказване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов! Аз Ви съветвам думата "честота" да не я употребявате повече, защото още един път казвам, дебатът ни се следи от специалисти. Проблемът за електромагнитната съвместимост е нещо не толкова просто, за да бъде лесно разбираемо. И аз предполагам, че на тази основа е Вашата, как да се изразя, първична логична конструкция. Просто Вие не разсъждавате, вероятно затова, защото не сте добре информиран.
Отдаването на честота в дадена точка с дадена мощност е свързано с общата електромагнитна картина в региона, в който се дава честота. Искам да Ви убедя, повярвайте ми, това е чисто технологична задача и моят съвет към Вас и към всички, които говорят за свобода на словото е да забравите за тази логична конструкция, защото тя е фалшива, тя не работи.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Забравяте за свободата на словото.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тоест нищо общо няма този технологичен модел, за който ви говоря, със свободата на словото.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Как да няма?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Няма, затова защото Вие предлагате нещо, което може да бъде, примерно, опасно за РВД, за въздушното движение. Вие това предлагате. (Реплики от Демократичната левица.) Не е в състояние Националният съвет за радио и телевизия за решава технологични задачи, свързани с електромагнитната съвместимост.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ти ми я даваш готова. Казваш: тази честота е свободна.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не може така. Просто не става. Не става. Аз ще помоля господин Славински като технолог да ви обясни, че това нещо не може да стане. Не може просто от тази сграда да се каже. Идват оператори и питат: мога ли да излъчвам от Министерство на транспорта? Друг казва: мога ли да излъчвам от Копитото? Трети казва... Следователно това е поливариантна задача: отвсякъде можеш да излъчваш в зависимост от това какво решение има във връзка с електромагнитната съвместимост, с електромагнитната картина: географската точка, височината, честотата, мощността.
Това са параметри, които нямат нищо общо със свободата на словото и аз ви съветвам да го запомните, за да не говорим глупости от тази висока трибуна. Повярвайте ми, глупости говорим и хората се смеят...
Точно затова възникна идеята за един конвергиращ орган, единен орган, за да не караме операторите да ходят на три-четири места. Това е Комисията по далекосъобщенията. Тя дава обща лицензия, защото лицензията е свързана с електромагнитния спектър. Такъв проблем няма при кабелните оператори. Когато говорим обаче за спектър, за електромагнитни вълни, няма друг модел. Просто друг модел няма! Моделът НСРТ да раздава честоти не може да стане, не работи. Опасно е, разберете! Има случаи например на набивки в летище София, летище Варна и пр., когато става опасно, така че ви моля да не профанизираме разговора. Тук става дума за сериозни неща.
Аз разбирам, че вие сте от 10. многомандатен район - Кюстендил, господин Иво Атанасов от Демократичната левица. Но аз Ви моля тези прости технологични истини да ги запомните, да не спекулирате с тези неща и да вървим малко по-сериозно по този много важен и сериозен закон за държавата. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Господин Димитров, аз и вчера казах от трибуната, че макар че дискусията е остра, от наша страна не е постъпила нито една обидна дума. Докато Вие поради липса на аргументи непрекъснато употребявате обидни квалификации. (Оживление.)
От цялата дискусия аз останах с впечатление, че Вие сте разбрали единствено, че аз съм от 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, от Парламентарната група на Демократичната левица, която се състои от Българската социалистическа партия и Политическия клуб "Екогласност"... (Смях в залата.) Нищо друго не сте разбрали. Съжалявам, че наистина трябва, както в урока на Бранислав Нушич по география, да изкарам трима души и да им обяснявам как Луната се върти около Земята и заедно с нея около Слънцето... Дотам ли трябва да стигаме?
Съгласен съм с това, че има определени изисквания към точката, от която да се излъчва и към честотата, на която ще става това. Но вие като Съвет по националния и радиочестотен спектър ще ми дадете свободните честоти с всичките тези изисквания... (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Е, как? От коя точка?
ИВО АТАНАСОВ: От всяка точка, от която може да се излъчва и към която има интерес. (Реплики на недоволство от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, не от място.
ИВО АТАНАСОВ: Давайки ми тези изисквания, вие ми давате правото да организирам конкурси за лицензи като национален медиен съвет, защото там вече има други изисквания...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не може да стане това.
ИВО АТАНАСОВ: Може да стане. Вие свеждате свободата на словото до взаимодействие между магнити и до наслагване на електромагнитни вълни. Не може сега да използвате това, че ние не сме специалисти по магнитите и от това да вадите извода, че нямаме представа изобщо за начина, по който могат да се дават честоти да радио- и телевизионна дейност.
Това е демократичното, което можете да направите: да кажете свободните честоти и да оставите на НСРТ да ги разпределя... Не виждам какъв е проблемът.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Славински ще каже може ли.
ИВО АТАНАСОВ: Вие сте от един отбор с него.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не сме.
ИВО АТАНАСОВ: Аз знам какво ще каже той, но това е начинът, по който може да се постъпи разумно, защото вие, разполагайки с честотите, с точките и т.н., на базата на предимството на техническите параметри ще подбирате кандидатите с различни програмни намерения. Вие поставяте техническия параметър пред програмния - нещо, което не е нормално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Друга реплика има ли? Няма.
Господин Благой Димитров, желаете ли думата за дуплика?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не искам, нека господин Славински да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да завършим първо репликите и дупликите.
За втора реплика господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз първо бих искал да кажа на господин Николов, че съм удовлетворен от факта, че той схваща тази част от нашия хумор, която е на кръчмарско равнище. Но никак не съм удовлетворен от факта, че законопроекта, който комисията е гледала под негово ръководство, съдържа толкова много неясноти и дефекти.
Господин Благой Димитров, това което стана пределно ясно от всичко, което казахте, е, че не електромагнитната съвместимост, а политическата съвместимост ще предрешава кой да получи лицензи и честоти... (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Къде се реализира това?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, реализира се с текстовете, които са тук именно. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Давам думата на председателя на Комитета по пощите и далекосъобщенията господин Славински.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да се опитам да разясня защо не може да бъде публикуван този списък. Ще дам един доста опростен пример, но се надявам, че той ще внесе яснота:
Да приемем, че на една и съща честота - било радио, било телевизия няма значение - работи предавател във Видин и в Силистра и обслужва страната в Северна България. Изчислена е електромагнитната съвместимост. Формално погледнато тази честота вече е заета, не е свободна.
От друга страна тази честота може да бъде използвана в Южна България. Ако дойде заявка от Пловдив, при определени условия на височина, мощност и т.н. тя може да работи там. Също така би могла да работи някъде и в района на Кюстендил. В същия момент, давайки я в Пловдив, ние елиминираме района на Сливен - тя там вече става неизползваема.
Но ако дойде най-напред заявка от Ихтиман, при определени условия на антена, мощност и т.н., тя може да работи там. Тогава се изтрива като неизползваема тази честота в района на Кюстендил, но става използваема в района на Сливен.
Следователно задачата е наистина многопланова, сложна и няма възможност този списък да бъде дефиниран. Ако отидем към този списък, той ще бъде изпълняван формално и ако някъде в България този канал работи, той повече няма да може да се използва, което няма да е истина. Този канал би могъл при различни условия, но повтарям, че всичко това се извършва в един процес в зависимост от заявките, от това от кой район ще се подаде молба за съответната медиа - този, който подава молбата фиксира къде иска да разположи предавателя, което е изключително важно, височината, ефективната височина на обема, изчислява се мощността, проверява се в този случай може ли да бъде използвана и му се дава съответното разрешение...
При това положение, когато за дадена честота в даден район има един кандидат, процедурата минава много по-просто. Но когато се появят повече кандидати, се отива на конкурсен принцип. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Славински.
Господин Николов пръв поиска думата, след това господин Пантелеев.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз мисля, че след това обяснение, което даде господин Славински, би следвало вносителите на това предложение да се съгласят, че логиката на предложенията е еднаква. Това беше и сериозната работа, която се свърши в Комисията по икономическата политика. Разбирам, че сте засегнати от споменатото от мен, че не ми харесва кръчмарският хумор тук, в Народното събрание. На маса ми харесва и нямам нищо против да го употребяваме.
Молбата ми е: оттук нататък наистина чуйте това, което беше казано. Аз ще ви посоча един текст, който ще приемем малко по-късно - чл. 44, който дава гаранцията за това, което вие казвате - че няма по технически причини да се отказва лицензия за радио- и телевизионна дейност поради простата причина, че всеки може да си промени структурата на излъчване, честотата и мощността, така че да влезе в изискванията за електромагнитна съвместимост. За това говорим ние. За да има гаранция на операторите, че няма да им бъде отказвано, както вие казвате, по политическа целесъобразност с технически аргументи. Затова по-нататък в закона има чл. 44 и аз ви моля да обърнете на него, където пише, че при издаването на лицензия не се ограничава броя на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен. Повярвайте, това ще бъдат много малко случаи, тъй като според мене едва ли ще има желание например в моя избирателен район за повече от две-три ефирни телевизии и две-три радиа. Следователно наистина няма опасност да бъде ограничен броят на операторите.
Обърнете внимание на тази логика и ако сте съгласни с нея, моля подкрепете предложението на комисията. Ако не сте съгласни с нея, просто кажете каква е вашата. Според мене има съвпадение на вашата логика и това, което Славински каза. Разбира се, вие имате своите притеснения, че нашето управление и Министерският съвет в тоя му състав ще отказва по политическа целесъобразност. Аз обаче направих декларация - това ще си проличи и при гледането на Закона за радиото и телевизията, че ние желаем да има свободни частни медии и ще направим всичко възможно за това, включително като ограничим и националните оператори, Националната телевизия в част от времето, сиреч времето за реклами. Вие ще видите, че ето това сме го направили като предложение и ще го защитаваме в залата. Затова няма опасност за свободата на словото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз приемам солидните аргументи на господин Славински и мисля, че съществуват достатъчно възможности предложението, което сме направили, да бъде коригирано и да остане в съществената си част.
В такъв случай ал. 1 би могла да отпадне, тоест да не задължаваме националния радиочестотен център да прави предварителен анонс през октомври.
За да се предпазим и да тушираме нашите страхове за политическа намеса, ал. 2 би могла да остане с известна корекция. Тогава текстът би могъл да придобие следната редакция: Съветът по националния радиочестотен спектър предоставя на Националния съвет за радио и телевизия непълна информация за честотите за разпространение на радио- и телевизионни програми при поискване, тоест, когато има заявка за честота в Националния съвет за радио и телевизия, той би могъл да се обърне към Националния съвет по радиочестотния спектър и да поиска справка дали това е възможно.
При това положение да запазим ал. 3, където се казва, че лицензиите за създаване и разпространяване на радио- и телевизионни програми се издават от Националния съвет за радио и телевизия по реда, предвиден в Закона за радиото и телевизията.
По-нататък, като стигнем до Държавната комисия по далекосъобщенията, бихме могли силно да ограничим нейните и без друго прекомерни функции. Аз после ще се спра на този въпрос, но това е комисия, в която членовете се назначават почти пожизнено след последните предложения на господин Благой Димитров. Само природна стихия може да ги извади оттам, след като веднъж господин Костов ги назначи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Пантелеев, трябва ли да приема, че оттегляте ал. 1?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз мисля, че бихме могли да оттеглим ал. 1 при условие, че ще коригираме ал. 2, откъдето да отпадне думата "пълна" и информацията да бъде "при поискване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако не коригираме, ще поставя целия текст на гласуване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз имам редакционни предложения за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Пантелеев, бихте ли погледналите втората алинея на чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание? Много Ви моля.
Господин Пантелеев, правилно ли разбрах, че от Вашето предложение остават втора и трета алинея? Бихте ли прочели Вашето предложение като спазвате чл. 69?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Имам предложение по ал. 2 и по ал. 3 за отпадане и една добавка, да се запише: "При поискване да се предостави информация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Бихте ли прочел Вашето предложение, като спазите чл. 69.
Вие предлагате чл. 13?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Значи: "Съветът по националния радиочестотен спектър предоставя на Националния съвет за радио и телевизия информация (непълна, може и да не е пълна, това е ясно) за честотите за разпространение на радио- и телевизионни програми при поискване." И запазваме и ал. 3, в която изрично се казва, че лицензиите за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми се издават от Националния съвет за радио и телевизия по реда на закона, предвиден за радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ако приемем ал. 2, аз искам да предложа конкретен текст, който може да бъде приет и да е в съзвучие с общите идеи на закона.
Предлагам следния текст: "Държавната комисия по далекосъобщения предоставя на Националния съвет за радио и телевизия пълна информация (може да бъде пълна информация) на отдадените честоти за разпространение на радио- и телевизионни програми (или на радио- и телевизионна дейност)." Но да бъде "отдадените честоти".
Господин Славински преди малко ви обясни защо отнапред, много ясно ви обясни с този случай, примерно, за една и съща честота как може - в пет точки на страната. И тази картина може да се променя непрекъснато, в зависимост от необходимостите. Той ви обясни преди малко, мисля, че е ясно.
Ако приемем ал. 2, така може да я приемем, господин председател: "Държавната комисия по далекосъобщенията (защото тя се занимава само с честотите за граждански цели) предоставя на Националния съвет за радио и телевизия пълна информация за отдадените честоти за разпространение на радио- и телевизионни програми." Това можем да приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Сега моля господин Николов, в качеството му на председател на комисията, да предложи текста, който ще бъде подложен на гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Колеги, аз се опитах да направя някакви текстове и сега ми се струва, че ще постигнем съгласие в рамките на оная политика и оная логика, която следва целият закон, за текста на чл. 13.
"Чл. 13. (1) Комитетът по пощи и далекосъобщения разработва, представя за приемане от Министерския съвет и провежда Секторната политика в областта на далекосъобщенията.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения предоставя на Националния съвет за радио и телевизия информация за честотите за разпространение на радио- и телевизионни програми при поискване."
Другият вариант е да предложим да се дава информация за електромагнитната съвместимост, също. Значи, че няма ограничение. Това е в духа на чл. 44 на закона. Предложенията им са точно в този дух, но за съжаление не бяха в комисията. А иначе по принцип ги приемахме, поне тази ал. 2, която те предлагаха. Може би господин Славински да каже дали е съгласен с едно такова предложение за редакция на чл. 13.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Да се запише "отдаване".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не, не става дума за отдаване, става дума за условията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Антони Славински, председател на Комитета по пощи и далекосъобщения.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Имам една-единствена забележка. Текстът, предложен от господин Благой Димитров, според мен е приемлив, но не му е тук мястото, тъй като тук коментираме дейността на комитета. Същият текст да бъде включен там, когато говорим за Държавната комисия по далекосъобщенията. Иначе се нарушава смисълът на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Славински.
Аз бих предложил следното. Ако колегите считат, че трябва да се доизяснят някои моменти, нека да поискаме отлагане на разглеждането на този текст, но не и в заседанието да правим текстове.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Очевидно няма желание за отлагане на този текст и за неговото съгласуване. Но това, което каза господин Славински, подкрепя нашата теза. Вярно, той даде един пример, който обаче се отнася до операторите, които имат национален обхват. Когато става дума за локални, за регионални излъчватели, няма никакви проблеми, тъй като не може кандидатът да излъчва от Ихтиман и да повлияе по някакъв начин на радиомагнитните вълни във Видин, тъй като диапазонът, в който той излъчва, е 16 км.
Така че, няма никакъв проблем в това отношение. Проблем има, когато става дума за национално покритие. Но колко такива оператори ще има в България? Имаме в момента двама и може би ще има още един-двама.
Така че, смятам, че предложението, с уточнението на господин Любомир Пантелеев, може да бъде прието във вида, в който ние сме го предложили. В края на краищата и господин Славински подкрепи тази наша теза. А тази теза всъщност не е наша, ние сме взели тези три точки от законопроекта на "Свободно слово", в което, уверявам ви, няма нито един привърженик на БСП. И позицията на "Свободно слово" преди една година беше бурно подкрепяна от вас. Не зная защо по такъв начин променяте своите становища? Може би затова, защото вашите магнити се оказват политически? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Значи, ние не бихме възразили, включително и на това, тази алинея да се гласува в текста и в главата, посветена на Комисията за далекосъобщенията, във вида, в който окончателно беше формулиран този текст с ДКП и при поискване. Но те имат сериозен смисъл само ако бъде гласувана заедно с ал. 3, в тази нейна редакция, без да се променя съдържателно значението на ал. 3, която, искам още веднъж да повторя, гласи, че "лицензиите за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми се издават от Националния съвет за радио и телевизия по реда..." Тоест ние не държим тази ал. 2 да остане тук, тя би могла да се премести на по-подходящо място. Но тя ще играе сериозна роля само ако бъде в комплект с ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Моля да приключим дискусията.
Господин Николов, бихте ли прочели, да чуят народните представители предложението, което правите и да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: След последното изказване аз предлагам текст на чл. 13:
"Чл. 13. Комитетът по пощи и далекосъобщения разработва, представя за приемане от Министерския съвет и провежда Секторната политика в областта на далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тоест, поддържате становището на комисията.
Вносителите, господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, оттегляте ли вашето предложение? Не го оттегляте.
Поставям на гласуване предложението на господата Иво Атанасов, Атанас Мерджаров и Любомир Пантелеев.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 33, против 97, въздържал се 1.
Предложението на господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев не е прието.
Господин Димитров, поддържате ли Вашето неприето предложение, за да го поставя на гласуване?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 13, така както е отразен в раздадения материал, както беше уточнен от председателя на комисията преди малко.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 103, против 17, въздържали се 6.
Член 13 е приет.
Господин Праматарски, ако обичате да продължите доклада с чл. 14.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 14. Органът, създаден от Министерския съвет, упражнява правата на едноличен собственик на капитала в еднолични търговски дружества и в търговски дружества от отрасъл "Съобщения", в които държавата е акционер или съдружник."
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
"В чл. 14 "Органът, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерство на съобщенията"."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Има предложение по текста на господин Благой Димитров, който предлага чл. 14 да се измени, както следва:
"Чл. 14. Комитетът по пощи и далекосъобщения съвместно с Министерство на финансите упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества, както и в търговски дружества от отрасъл "Съобщения", в които държавата е акционер или съдружник".
Комисията по икономическата политика приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Член 14 се изменя, както следва:
"Чл. 14. Комитетът по пощи и далекосъобщения упражнява правата на собственик на капитала в еднолични търговски дружества и в търговските дружества от отрасъл "Съобщения", в които държавата е акционер или съдружник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Няма постъпили предложения.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважееми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славински! Уважаеми колеги, аз се изказвам за последен път по това предложение, което присъства в няколко члена. Става дума за това дали да бъде "Министерство" или да бъде "Комитет по пощи и далекосъобщения". Зная какво ще каже уважаваният от мен господин Джеров. Чух какво казахте и вие. Но все пак, в Закона за администрацията се предвижда занапред комитети да няма. Тоест панаирът се закрива, а вие тепърва отваряте сергия. Не мога да ви разбера логиката. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Джеров. Уважаеми народни представители! Предлагам текста на чл. 14 във всеки един от видовете, в които е спрегнат на стр. 13, да отпадне със следните аргументи.
Освен изложеното от колегата Атанасов и от вносителя за органа, защото наистина вчера гледахме в комисията Закона за администрацията. И ето, колегата Величков ще ви каже също, че приехме, че няма да има комитети. Сега го стабилизирате в закон. Ще има ли комитети или няма да има комитети? Но това е втори и по-страничен въпрос, който касае по-скоро технологията.
Принципният въпрос е, че има правилник за управление на държавните участия, който се отнася и за Комитета по пощи и далекосъобщения и за Министерството на отбраната, и за Министерството на промишлеността, и за Министерството на земеделието и там е казано кой, как и кога упражнява правата на държавата, като собственик на акции и дялове.
Създава се опасен прецедент в един закон да се записва нещо, което се регулира от Министерския съвет, в рамките на неговата оперативна дейност. И освен че може да се смени името на тази структура, безсмислено е въобще в закон такова нещо да се записва. Кабинетът да си реши кому ще повери дяловете и акциите. Далече съм от мисълта, господин Димитров, пък това съвместно управление да го коментирам, тази "орташка кобила". Просто тя, в рамките на управлението не бива да е така. Така че, още веднъж, формалното ми предложение е този текст да отпадне, на споменатите от мен основания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте, господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, вярно е това, което казвате за Закона за администрацията, който вчера гледахме на второ четене в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но той все още не е влязъл тук за гласуване и не е приет от Народното събрание. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията вие много добре знаете това, което гласувахме, че ще има един период, в който дейността на всички административни структури ще бъде съобразена със Закона за администрацията, който се явява специален и спрямо този закон.
Затова аз не мога да приема, че чл. 14 трябва да отпадне.
Колкото до господин Атанасов, аз много съм доволен, че той за последен път аргументира предложението си за Министерство на съобщенията. Господин Атанасов, ако е толкова важно, да направим една табелка "Министерство на съобщенията" и да я сложим пред Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Как ще го съобразим, нали ще го запишем в този закон "комитет"? Как ще го съобразим? Но принципният въпрос, разберете, това значи да очертаем на господин Божков кои дружества. Да очертаем и да създадем лоша практика. Нека Министерският съвет да си решава този въпрос. Прецедент е като решение. Това е едно търговско дружество - и БТК, и другите търговски дружества. Има правилник и министър-председателят, който носи отговорността за управлението на държавните участия, той ще реши дали господин Шиляшки ще ръководи господин Филипов или прочие. В закон това не бива да се записва. Иначе всеки от министрите ще пожелае да му се запише. А тук още повече става въпрос за комитет.
Моите уважения към господин Славински, но на министрите не сме им казали кое министерство и кой министър в кои търговски дружества, а на комитетите ще го закрепим в закон. Има си правилник за реда за управление на държавното участие и там пише по какъв ред: Министерски съвет, правомощия и всички тези работи.
Още веднъж горещо апелирам: това ще възбуди апетити и на други министри да им се каже. Знаете в хранително-вкусовата промишленост, в земеделието, в промишлеността. Министерският съвет преценява оперативно. Става въпрос за управление на държавни участия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, искам още веднъж да ви обърна внимание на този текст. Вън от логиката на досега чутите документи, той не е добре разписан. "Комитетът по пощи и далекосъобщения съвместно с Министерството на финансите упражнява правата". Кой упражнява правата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не е това текстът, който ще гласуваме. Вижте предложението на комисията.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз наистина съм сгрешил. За първи път днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това, което четете, е предложение на господин Димитров.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Това е старият текст. Значи моята забележка е към господин Димитров, защото той е предложил това, което е смешно. Как може комитетът съвместно да упражнява. Такава фигура няма. Но ако комисията е коригирала тази грешка, аз приемам нейната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване подред направените предложения.
Първото предложение е на господин Миков за отпадане на чл. 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 37, против 80, въздържали се 19.
Предложението за отпадане на текста не е прието.
Няма да поставя на гласуване предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, защото то противоречи на чл. 84, т. 7 от Конституцията.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 14.
Гласували 135 народни представители: за 102, против 17, въздържали се 16.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 15. Органът, създаден от Министерския съвет, изпълнява дейности, свързани с:
1. проблеми на информационното общество;
2. евроинтеграцията;
3. преструктуриране на отрасъл "Съобщения";
4. управление на пощенските съобщения;
5. разпореждане с бюджетните средства за професионалните учебни заведения, повишаване на квалификацията, отбранително мобилизационна подготовка и военните поделения в отрасъл "Съобщения";
6. ръководството на дейността и осигуряването на военните поделения от отрасъл "съобщения" в мирно и военно време."
Има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
1. В чл. 15 "органът, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерство на съобщенията".
2. Точка 4 на чл. 15 да отпадне.
Комисията по икономическа политика не приема предложението.
Има направено предложение и от колегата Благой Димитров, което Комисията по икономическа политика подкрепя.
Чета предложението на Комисията по икономическа политика:
Чл. 15 се изменя както следва:
"Чл. 15.Комитетът по пощи и далекосъобщения изпълнява дейности, свързани с:
1. преструктуриране на отрасъл "Съобщения";
2. научни изследвания в областта на далекосъобщенията;
3. развитие на информационното общество;
4. евроинтеграцията;
5. управление на пощенските съобщения;
6. разпореждане с бюджетните средства за професионалните учебни заведения, повишаване на квалификацията, отбранително мобилизационна подготовка и военните поделения в отрасъл "Съобщения";
7. ръководството на дейността и осигуряване на военните поделения от отрасъл "съобщения" в мирно и военно време."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Все пак, ако смятате, че нещо нарушава Конституцията, има процедура за тази цел и бихте могли да се обърнете към Конституционния съд. Но едва ли един от нас, който и да е той, макар и да е пръв между равните, може еднолично да преценява кое е конституционно и кое противоконституционно.
Но, искайки законът да се приеме по-бързо и той да стане максимално добър, от името на вносителите аз оттеглям предложението т. 4 на чл. 15 да отпадне. Точка 4 казва, че този орган, който вие непрекъснато спрягате, трябва да изпълнява дейности, свързани с управлението на пощенските съобщения. Тъй като нашето предложение беше да бъде Министерство на съобщенията, а вие не го приемате - господин Джеров даже не дава да се гласува, тъй като му се вижда противоконституционно, макар че какво противоконституционно може да има в едно министерство, ако има в някое министерство нещо противоконституционно, това е въпрос на други органи да преценяват.
Но след като ще бъде Комитет по пощите и далекосъобщенията, ние нямаме нищо против т. 4 да остане. Така че оттеглям предложението за отпадане на т. 4.


Същевременно искам да ви обърна внимание, че органът, който ви се вижда като комитет, не мога да разбера защо непрекъснато го наричате орган. Нали решихме да бъде комитет? Струва ми се, че наистина грешките зачестиха. Дори ние отляво започнахме да грешим, имаше такъв случай преди малко. Но примерът отдясно е много силен. Вие просто ни заразявате. Струва ми се, че не сме достатъчно подготвени, за да приемем бързо конкретния законопроект.
Затова ние вероятно ще поискаме към края на заседанието удължаване на работното време с два часа, защото много ни се иска този законопроект да бъде приет до края на сегашната парламентарна сесия. Нека да се опитаме да работим по-бързо, да забравим практиката от това заседание, защото вече час и половина си играем с един орган и с два члена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Атанасов, не е мое тълкуване, Конституцията казва, че се създават министерства по предложение на министър-председателя. Мисля, че не е необходимо някакво особено тълкуване.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първата декларация, която ще направя, заставайки на тази трибуна е, че ще подкрепя внесения от комисията чл. 15.
Но заставам на трибуната, за да се обърна към господин Благой Димитров. Господин Димитров, преди няколко минути Вие ни говорихте от позицията, че не разбираме внушенията, които се правят чрез закона. Сега аз искам да Ви кажа, че Вие не разбирате и не сте в корелация със самия себе си. Вие предлагате в чл. 15, ал. 3 - развитие на информационното общество. Ако Вие не разбирате, че това не е технически параметър и не определя само технически честоти, а това е свързано с цялата информационна общественост, в което влизат и програмите на радиото и телевизията, Вие просто не знаете какво сте предложили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Господин Панталеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ): Господин Нешев се изразява доста радикално. Естествено нашето развитие трябва да върви по посока на информационното общество, но то включва, макар че дефинициите са безчет, доста по-широк смисъл от онзи, който влага. И ако ние създаваме орган, който да развива информационното общество в България и това е държавен орган, ние попадаме в едно доста нелепо положение.
Същото се отнася и за точка 4. Нека да прецизираме тук текста. Значи Комитетът по далекосъобщения изпълнява дейности, свързани с евроинтеграцията. Нека да кажем по-точно за какви дейности става дума, тъй като тук има и министерство, което се занимава с подобни проблеми. Сега ние го натоварваме с едни неясни функции, които далеч надхвърлят неговия капацитет и компетентност.
Ето защо предлагам на комисията да преразгледа тези две точки - 3 и 4, и да отложим гласуването им за по-късно, след като комисията прецизира текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение за отлагане на гласуването по чл. 15.
Противно становище? Господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Противно становище, затова защото с няколко думи, аз разбирам несериозното отношение на някои народни представители към материята, но все пак да кажа сериозно за какво става дума.
Уважаеми господин Нешев, информационното общество представлява дефиниция.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ, от място): Къде е изложена тази дефиниция в закона?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Под информационно общество се разбира точно определена и конкретна материя. Тоест вътре ако в широкия смисъл на думата се схващат и пресата, и радиото, и телевизията, аз нямам нищо против, но под информационно общество и проблемите на информационното общество основно хората, които се занимават с тази дейност, разбират информационни компютърни мрежи и системи, интернет пространство и пр., и пр. Тоест така трябва да схващате проблемите, които пък са свързани с фиксираната инфраструктура, въобще и радиомрежите и по-нататък сателитни връзки, а това е общо взето част от държавната политика. Тоест Комитетът по пощите и далекосъобщенията като държавен орган, който провежда тази политика в този сектор, трябва наистина да извършва и да осъществява дейности, свързани с това. В този смисъл можете да схващате и евроинтеграцията само в смисъла на секторната политика, разбира се, а не примерно в земеделието. Не става дума за това. И, разбира се, пощенските съобщения, защото това е един държавен орган, който се занимава с политиките в областта на пощенските съобщения. Впрочем нататък, където има пощенски съобщения, трябва да уточня, има и в Преходните и заключителни разпоредби текст, това е свързано с факта, че Законът за пощенските съобщения или Законът за пощите още не е приет. С неговото приемане нещата ще отидат на мястото си. Но този орган се занимава и с далекосъобщенията и с пощите.
Моето предложение, господин председателю, е да подложим на гласуване чл. 15, така както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Постъпило е предложение за отлагане на гласуването на чл. 15. Чухме и обратно становище.
Поставям на гласуване предложението за отлагане гласуването на чл. 15.
Гласували 138 народни представители: за 40, против 97, въздържал се 1.
Предложението за отлагане не се приема.
Поставям на гласуване предложения текст от комисията за чл. 15.
Гласували 132 народни представители: за 109, против 15, въздържали се 8.
Член 15 е приет.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председателю, тъй като Ви уважавам, първо, искам да Ви се извиня.
Вземам думата действително по процедура, но тя няма да бъде реална процедура.
Господин Благой Димитров, предлагам на Народното събрание да ползваме един тълковен речник на терминологията, за да имаме уеднаквени понятия. Аз съм ползвал Тълковния речник за информационно общество. Вие какво сте ползвали, не мога да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за отрицателен вот господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Искам да помоля, обяснявайки отрицателния си вот, господин Димитров и комисията в Заключителните разпоредби или на друго подходящо място да приложат дефиниция за информационно общество, за да знаем какво да разбираме под този въпрос. Както между другото се практикува и в закони, които в момента приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Едно съобщение:
Колегата Николай Апостолов, който е новоназначен посланик на Република България в Германия - чета неговото съобщение - кани всички колеги народни представители в почивката на чаша шампанско за изпроводяк.
Нека да посетим колегата Николай Апостолов и да му пожелаем ползотворен път в представителството на Република България в Германия.
Половин час почивка - до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
За процедура има думата госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура е следната. На консултациите, които проведохме преди няколко дни парламентарните групи, при тези срещи от страна на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили уведомих колегите си от другите парламентарни групи, че поради това, че до края на тази сесия парламентът трябва да приеме закони, които са неотложни за страната, ще се наложат извънредни заседания. Затова процедурата ми е да гласуваме за извънредно заседание в понеделник и във вторник:
В понеделник, 27 юли, от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
3. Законопроект за далекосъобщенията.
4. Законопроект за съхранение и търговия със зърно.
5. Законопроект за българските документи за самоличност.
За вторник предложението ни за дневен ред на извънредното заседание - също от 14,00 ч. - е следното:
1. Законопроект за българските документи за самоличност.
2. Законопроект за радиото и телевизията.
3. Законопроект за защитените територии.
Използвам случая, правейки тази процедура, да заявя, че наистина има неотложни закони, които трябва да бъдат приети до края на тази сесия, които са в интерес на страната, на всеки един от българските граждани. В общи линии те се съдържат в предложенията, които са за извънредните заседания. Поради това, че през месец август е парламентарна ваканция, но не само парламентарна, но и съдебна, и ако приемем, дори и да успеем да приемем Закона за съдебната власт, той няма да може да започне да работи през този период от време, аз използвам случая да кажа, че намеренията ни са да продължим гледането на този законопроект през месец септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, защото ще имаме гласуване.
Имате думата, господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, безспорно това, което каза госпожа Михайлова, е сериозно - предстои да се приемат важни закони. Но аз си мисля: защо през зимните месеци, госпожо Михайлова, имаше дни, когато не се уплътняваше работата на парламента - знаете, заседанията на Народното събрание се разпускаха предварително, не работехме както трябва, с едно прекъсване на ритъма на нашата работа. Мисля, че нещата не бяха добре подготвени тогава от страна на мнозинството и едно форсиране сега - как да кажа? - крие редица опасности за доста некачествена работа и евентуално налагане на корекции по тези важни закони, за които Вие току-що говорихте.
Освен това, уважаеми господин председател, вижте каква е залата! Вие приканихте да дойдат народните представители, но аз мисля, че когато се третира такъв сериозен проблем, ние трябва да имаме поименно гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Шопов.
Пак моля квесторите да поканят народните представители.
Постъпило е предложение от госпожица Михайлова за две извънредни заседания: първото - понеделник, 27 юли, от 14,00 ч.; второто - вторник, 28 юли, от 14,00 ч., с посочения от нея дневен ред:
За понеделник:
1. Обезщетяване на собствениците (много накратко казвам названието, защото нямам възможност да бъда прецизен).
2. Застраховането.
3. Продължение на второто четене на законопроекта за далекосъобщенията.
4. Съхраняване на зърното.
5. Законопроект за българските документи за самоличност.
За второто извънредно заседание, което ще бъде във вторник, 28 юли, от 14,00 ч., са предложени три точки:
1. Документите за самоличност.
2. Законопроект за радиото и телевизията.
3. За защитените територии.
Поставям на гласуване предложението на госпожица Михайлова за двете извънредни заседания така, както тя ги предложи по дати, часове и дневен ред.
Гласували 176 народни представители: за 124, против 49, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Взехме решение за извънредни заседания, пак повтарям, в понеделник, 27 юли, от 14,00 ч. и във вторник, 28 юли, от 14,00 ч. с посочения дневен ред. Благодаря.
За отрицателен вот има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Първо, ние поискахме поименен вот - или някой от колегите го поиска. Не зная защо не гласувахме по начина, по който беше предложено.
Второ, аз гласувах против, защото съм против всякаква чрезвичайщина. Нали ви е известна тази дума, след като вероятно сте чели "Технология на властта", сигурен съм, че Иван Костов е чел автор Ханов и много други подобни книги, за да установи режима "Костов". Така че не можем да разчитаме на извънредни заседания.
Вярно, че по наше време имаше такава практика, но това беше една лоша практика. Защо вие, добрите, взаимствате лошото от нас? Вземете това, което е било хубаво по наше време, и го разширявайте! (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
Добре, защо тогава вземате лошото? А лошото защо вземате? Дайте вие хубавото!
Но ние сме имали един-два такива случая. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля за тишина в залата!
ИВО АТАНАСОВ: И трето, уважаеми дами и господа, този план е нереален. Ето вижте, вие не сте готови за работа! По Закона за далекосъобщенията в пет астрономически часа ние сме приели само 15 члена. Законът има 165 члена. За него ще ни бъдат нужни пет пълни пленарни заседания. Ако искате просто да си гласуваме и да строим въздушни кули, правете го без нас.
Планът ви не е реален. И това го признайте, и няма защо да се напрягаме и да стигаме до положения, в които не е възможно да мислим това, което гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Праматарски да продължи с доклада. Продължаваме с чл. 16 от Закона за далекосъобщенията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 16. Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет:
1. утвърждава принципите на Националния номерационен план;
2. представлява Република България в международните организации по далекосъобщения;
3. издава предвидените от закона, наредби, инструкции, правилници и други актове в областта на далекосъобщенията."
Има постъпило предложение от народния представител Венко Вълчев, което предложение по-късно беше оттеглено.
По същия чл. 16 има предложение, направено от господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 16 "ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да стане "министърът на съобщенията".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има направено предложение и от народния представител Благой Димитров, което комисията приема.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 16 се изменя, както следва:
"Чл. 16. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения:
1. утвърждава принципите на Националния номерационен план;
2. представлява Република България в международните организации по далекосъобщения;
3. издава предвидените от закона наредби, инструкции, правилници и други актове в областта на далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
По чл. 16 думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица. Искам да питам най-напред господин Джеров дали според него мога да говоря по предложението, което съм направил, тъй като тук не става дума за министерство, а за министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Каква е разликата?
ИВО АТАНАСОВ: Добре, тогава обяснявам наистина за последен път, че действително според Конституцията министерствата се създават според предложение на министър-председателя. Но ако ние в този закон предвидим да има министерство, аз не се съмнявам, че министър-председателят на Република България господин Иван Костов ще спази закона и спазвайки го, ще предложи в Народното събрание да се създаде Министерство на съобщенията.
Господин Джеров, Вие съмнявате ли се в това, че министър-председателят на България спазва законите, които приема Народното събрание на Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нито за момент.
ИВО АТАНАСОВ: Ако не се съмнявате, ако сте убеден, че той ги спазва, моля, предложете моето предложение за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Какво да правя? Толкова е упорит господин Атанасов, като не иска да прочете един конституционен текст.
Поставям на гласуване това предложение, което за мен противоречи на изричен текст от Конституцията.
Моля да гласуваме предложението на господин Иво Атанасов. Защото не бих искал аз да налагам еднолично мнение, на което нямам право, разбира се.
Гласували 127 народни представители: за 16, против 111, въздържали се няма.
Предложението на господин Иво Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 16 от законопроекта така, както беше докладван.
Гласували 125 народни представители: за 115, против 10, въздържали се няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 17. Преди издаване на актове по чл. 16, т. 3 органът, създаден от Министерския съвет, публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Органът, създаден от Министерския съвет, проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемането и отразяването им в проекта или за неприемането им."
Има постъпило предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев в чл. 17 навсякъде "органът, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерство на съобщенията".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което Комисията по икономическата политика приема.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 17 се изменя, както следва:
"Чл. 17. Преди издаване на актове по чл. 16, т. 3 Комитетът по пощи и далекосъобщения публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Комитетът по пощи и далекосъобщения проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемането и отразяването им в проекта или за неприемането им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте, имате думата. Но мисля вече, че и залата се произнесе.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми господин председателю Джеров, аз съм много признателен за това, че Вие се върнахте на територията на конституционализма и че позволявате дискусията в залата да бъде свободна, разбира се, в рамките на Конституцията, без някой да си присвоява правото да я тълкува еднолично.
В знак на уважение към този дух и на уважение лично към Вас, аз оттеглям предложението си по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 17, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 14, въздържали се няма.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Продължаваме с глава трета с наименование "Фонд "Национална съобщителна система".
Моля, господин председател, да поставите на гласуване това предложение, което се подкрепя от комисията. Няма направени други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване заглавието на глава трета, предложено от господин Праматарски.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава трета - Фонд "Национална съобщителна система" е прието.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 18. (1) Създава се фонд "Национална съобщителна система" (фонд "НСС") към органа, създаден от Министерския съвет.
(2) Фонд "НСС" има за цел да подпомага развитието и модернизирането на Националната далекосъобщителна инфраструктура."
Има постъпило предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев. Предложението е: създава се нов чл. 18 със следния текст:
"1. Чл. 18. Министерството на съобщенията е национален орган по стандартизация в областта на далекосъобщенията и представлява Република България в международните стандартизационни органи по далекосъобщенията - Международен съюз по далекосъобщенията (ITU) или Европейския изследователски институт за стандартизация в далекосъобщенията (ЕТSI)."
2. В чл. 18, ал. 1 "органа, създаден от Министерския съвет" да стане "Държавната комисия по далекосъобщенията".
3. В чл. 18, ал. 2 да отпадне."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има направено предложение от народния представител Найден Зеленогорски - ал. 2 на чл. 18 да добие вида:
"(2) Фонд "НСС" има за цел да подпомага развитието и модернизирането на Националната далекосъобщителна и пощенска инфраструктура."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Следващото предложение е на народния представител Благой Димитров: в чл. 18, ал. 1 думите "органа, създаден от Министерския съвет" се заменят с думите "Комитета по пощи и далекосъобщения".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Чета предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 18, който се изменя както следва:
"Чл. 18. (1) Създава се фонд "Национална съобщителна система" (фонд "НСС") към Комитета по пощи и далекосъобщения.
(2) Фонд "НСС" има за цел да подпомага развитието и модернизирането на националните далекосъобщителна и пощенска инфраструктури."
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
По първото предложение - на тримата народни представители - Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност". (Ръкопляскания и възгласи в блока на СДС.)
Добре е, че имате такива навици все още, но не знам дали ще ви помагат за в бъдеще. За пореден път искам да покажа добронамереността на лявата страна на залата, макар че от дясно досега не е имало подобна демонстрация, и желанието ни да приемем закона по-бързо и да го направим по-качествен без загуба на време. Затова оттеглям второто и третото предложение, направено от нас, трима колеги от Парламентарната група на Демократичната левица, съставена от Българската социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Но моля ви да помислите за първото предложение. В него става дума за това, че независимо дали... Хайде, приехме, че ще бъде Комитет по пощите и далекосъобщенията, макар че според Закона за администрацията комитети вече няма да има, но хайде, така мислите, така сте го приели, макар че ще трябва да го променяте.
Но защо да не се запише, че Комитетът по пощите и далекосъобщенията ще представя България в Международните стандартизационни органи по далекосъобщенията, каквито са Международният съюз по далекосъобщенията (ITU) и Европейския изследователски институт за стандартизация в далекосъобщенията (ЕТSI)? Какво смущаващо има в това и защо да не го фиксираме в закона?
Моля ви, помислете и аз поддържам първото предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Същите работи ги има разписани в други текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Ние наистина държим да се помисли по-сериозно върху нашето първо предложение за чл. 18. Има сериозна логика, заложена в него, която не е само наша, а и на мнозина експерти, доказани в тази сфера.
Същевременно, допускайки, че както и досега вие ще отхвърлите нашите предложения, съсредоточавам вниманието си върху ал. 2 на чл. 18, както е предложена от комисията, и ви предлагам да направим една редакционна поправка, като отпаднат думите "има за цел". По-ясно е и по-добре казано би било, ако направо кажем, че "фонд "НСС" подпомага развитието и модернизирането...", без тази излишна фраза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Обаче трябва да отпадне "има за цел да". Така е вашето предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, "фонд "НСС" подпомага...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Четири думи отпадат, не три!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, точно така. И трите, и четирите дори, ако трябва да бъдем докрай точни. Те са паразитни и нямат никаква роля в смисъла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за създаване на чл. 18, т.е. тяхното предложение по пункт първи, защото по пункт втори и трети те го оттеглиха.
Гласували 130 народни представители: за 24, против 106, въздържали се няма.
Предложението на тримата колеги не се приема.
Следва предложението на господин Найден Зеленогорски. Няма го в залата. Пише "не приема". След като комисията казва, че не го приема, аз съм задължен да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Найден Зеленогорски, което не е прието от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 48, против 14, въздържали се 56.
Предложението на господин Зеленогорски не е прието.
Следва предложението на господин Любомир Пантелеев в предложената редакция на комисията, в ал. 2 думите "има за цел да" да отпаднат.
Поставям на гласуване това предложение на господин Пантелеев.
Гласували 115 народни представители: за 65, против 44, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 18 в неговите две алинеи, предложен от комисията с поправката, която току-що приехме - в ал. 2 думите "има за цел да" са отпаднали.
Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 8, въздържали се 6.
Член 18 с поправката е приет.
Господин Праматарски, имате думата.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 19. Средствата във фонд "НСС" се набират от:
1. пет на сто от първоначалното концесионно възнаграждение при предоставяне на концесиите, предвидени в този закон, а останалите 95 на сто се разпределят по реда на Закона за концесиите;
2. двадесет на сто от годишното концесионно възнаграждение за ползване на честота;
3. дарения и завещания;
4. лихви;
5. други постъпления."
По този член има постъпило предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Панталеев:
1. Член 19, т. 1 да придобие следната редакция: "еднократни такси за получаване на лицензии и разрешителни".
2. Член 19, т. 2 да придобие следната редакция: "двегодишни лицензионни такси".
3. Към чл. 19 да се създаде нова т. 3: "тригодишни такси за ползване на честотен ресурс".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има постъпило предложение от народния представител Благой Димитров, което Икономическата комисия приема.
Чета текста, предложен от Комисията по икономическата политика, за чл. 19:
"Чл. 19. Средствата във фонд "НСС" се набират от:
1. пет на сто от първоначалните лицензионни такси, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;
2. двадесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;
3. дарения и завещания;
4. лихви;
5. други постъпления."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Постъпило е предложение на тримата народни представители.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност". (Реплики от СДС.) Следващия път ще направя процедурно предложение дали парламентът е театър и трябва ли тук да се гледа с бинокъл. Нека първо да се изкажа по същество. (Шум и реплики от мнозинството.) Ако искате да правите театър в парламента, това си е ваш проблем. Виждам, че даже сте си донесли бинокли. (Шум и реплики от мнозинството.) Но ние искаме да видим у вас едно сериозно отношение към законопроекта и една стабилна работа, едни много добре подготвени текстове, които за съжаление нямаме и с каквито не разполагаме.
Явно е, че точка 1 трябва да отпадне, защото тя е плод на първоначалната ви идея...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По точка 1 на Вашето предложение ли?
ИВО АТАНАСОВ: По вашата идея режимът да бъде концесионен. Очевидно при лицензионния режим думата "концесионна" се заменя с "лицензионна". Но между другото това показва и вашата логика, структурата на законопроекта. Текстовете се запазват, само едната дума се заменя с другата. Тоест, това е скритата концесия, това е процедурата за концесия, която е покрита с покривалото на лицензията. Ето вижте каква е разликата между първоначалния и сегашния текст на чл. 19 - пет на сто от първоначалното концесионно възнаграждение, вие казвате сега "пет на сто от първоначалните лицензионни такси". В точка 2 е дадено "20 на сто от годишното концесионно възнаграждение", а вие сега казвате "20 на сто от годишните такси за радиочестотен спектър". Тоест навсякъде творчеството, което сте проявили, е да замените едната думичка с другата. А процедурата в целия законопроект остава същата. Но това е един опит за заблуда на общественото мнение.
Нашите предложения са малко по-различни. Ние предлагаме не "5 на сто", а целите еднократни такси за получаване на лицензии за разрешителни да отиват във фонд "Национална съобщителна система". Забележете, това предложение даже е по посока на логиката на вашите желания, тъй като нашето принципно искане е Националният съвет за радио и телевизия да дава лицензиите. Но, добре. Вие сте наложили това да прави държавният орган, Държавната комисия по далекосъобщения. Нека да отиват парите там. Къде ще отиват останалите 95 на сто? Може би трябва да обясните.
По същия начин е и с точка 2. Ние предлагаме годишните лицензионни такси и годишните такси за ползване на честотен ресурс да отиват във фонд Национална съобщителна система, а вие предлагате 20 на сто от тези годишни такси да отидат там. Къде отиват другите пари? И не е ли по-добре наистина да дойдат в този фонд, за да може той да разполага, да акумулира нужните средства, за да извършва действията, които се предвиждат за него в следващия чл. 20?
Между другото, много важно е и каква ще бъде тази такса, тъй като частните радио- и телевизионни оператори не са в цветущо финансово състояние, като изключим може би един-два оператора, които са близки до властта. И всяка по-голяма по размер лицензионна такса би ги довела до фалит.
Така че, като моля за обяснение и без да оттеглям предложението си този път, се надявам, че за частните медии няма да бъдат предвидени огромни такси, които да ги поставят в невъзможност да произвеждат и да излъчват радиотелевизионни програми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз съм длъжен да кажа няколко думи, тъй като уважаваният от всички нас господин Атанасов развива лъжливи тези пред парламентарната зала и пред обществеността. И затова аз с думи прости и кратки искам да обясня механизма на формирането на такси.
Таксите поначало биват първоначални и годишни по отношение на лицензирането. Първоначалните такси по принцип се взимат за това, че е осъществена някакъв вид дейност по проучването и лицензирането. А годишните такси се взимат затова, защото контролиращият орган е осъществил съответния мониторинг. Това е логиката на формирането на таксите.
Оттук нататък - защо 5 на сто от първоначалните лицензионни такси? Затова защото трябва да има задел и за Държавната комисия по далекосъобщенията, включително, забележете, и за Националния съвет за радио и телевизия. Внимателният прочит и на двата закона дава яснота.
Защо 20 на сто от годишните такси? Затова, защото наистина трябва да се финансира както фонд Национална съобщителна система, така и Националната комисия по далекосъобщенията. Разбира се, ако, уважаеми господин Атанасов, проследите по-нататък чл. 20, Вие ще видите за какво става разходването.
Що се отнася до размера на таксите, това не може да бъде фиксирано като точни числа в закон, има си подзаконова нормативна база. Това вече е работа, която ще бъде осъществена след приемането на закона. Аз ще ви моля да не развивате лъжовни тези, че механично думата "концесионни" е махната и е сложена думата "лицензионни", защото по съвсем друг начин се таксува концесията. Има фонд, съгласно Закона за концесиите, към Министерския съвет и тези първоначални концесионни такси отиват в този фонд. При изчезването на концесионния режим и въвеждането на общ лицензионен режим, уважаеми господин Атанасов, механизмът вече се променя и това е отразено, не е механично зачеркната едната дума и да е записана друга дума.
И този механизъм, според мен, трябва да се схване без някакви интелектуални усилия, за да се разбере наистина механизмът на таксуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Панталеев, което беше прочетено от господин Праматарски.
Гласували 144 народни представители: за 39, против 98, въздържали се 7.
Предложението на тримата господа не е прието.
Поставям на гласуване чл. 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 108, против 25, въздържали се 3.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 20. Средствата от фонд "НСС" се разходват за:
1. финансиране на далекосъобщителни проекти с национално значение, както и на важни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;
2. финансиране на научни изследвания от национално значение;
3. освобождаване на честотен спектър за граждански нужди;
4. управление на фонда;
5. други разходи."
Има постъпило предложение на народния представител Венко Вълчев: т. 1 на чл. 20 да добие следния вид:
"1. финансиране на далекосъобщителни проекти с национално значение, както и на важни далекосъобщителни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната, както и за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има постъпили предложения от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
1. Член 20 т. 1 да придобие следната редакция:
"1. издръжка на Държавната комисия по далекосъобщенията и Съвета по националния радиочестотен спектър".
2. В чл. 20 т. 2 изразът "от национално значение" да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Постъпило е предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което Комисията по икономическата политика приема по принцип, и предложение на народния представител Благой Димитров, което Комисията по икономическата политика приема по принцип.
Чета предложението на Комисията по икономическата политика:
Член 20 се изменя, както следва:
"Чл. 20. (1) Средствата от фонд "НСС" се разходват за:
1. финансиране на далекосъобщителни и пощенски проекти с национално значение;
2. финансиране на важни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;
3. финансиране на научни изследвания от национално значение;
4. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
5. управление на фонда;
6. други разходи, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти.
            (2) Финансирането на дейностите по т. 1 и 3 на ал. 1 се извършва при спазване на принципите за състезателност между далекосъобщителните оператори, прозрачност и равнопоставеност.
            (3) Редът и условията за набиране и разходване на средствата по фонд "НСС" се определят в наредба на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
По чл. 20 първото предложение, което не е прието от комисията, е на народния представител господин Венко Вълчев.
Желаещи да вземат думата по това предложение? Господин Пантелеев. Не виждам господин Вълчев в залата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, предложението, което прави господин Вълчев за допълнение към ал. 1, е съвършено основателно. Казвам това като човек, който има сериозна практика в областта на морската проблематика. Наистина е съвсем разумно ние да заделим някакви средства от този фонд за морско и въздушно търсене, катастрофите, корабокрушенията, тъй като това не са единични случаи в морето и във въздуха, а България стои на опашката по отношение на този тип услуги, бих ги нарекъл, не само в Европа, но и в света. Затова не би било лошо да приемем предложението, което прави господин Вълчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Блгадаря Ви.
Други изказвания по това предложение няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев, което не е прието от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 27, против 80, въздържали се 24.
Предложението на господин Венко Вълчев не е прието.
Следва предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев.
Господин Иво Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): (Оживление сред СДС, питат го за името.) Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район. Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност"... (Оживление сред СДС.)
Уважаеми колеги, аз съм склонен да оттегля първото от двете предложения. Ние тук с господин Благой Димитров имаме едни и същи идеи, макар че те са разположени в различни текстове, в различни членове. Когато обсъждахме чл. 19, аз го попитах къде отиват останалите 95 на сто от първоначалните лицензионни такси и 80 на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, а той каза, че някъде по-нататък, в други членове се предвижда те да се акумулират и в Държавната комисия по далекосъобщенията, и в Съвета по националния радиочестотен спектър.
Нашето мнение беше, че е редно тъкмо тук, в чл. 20 да се спомене, че от този фонд "Национална съобщителна система" се издържа и Държавната комисия по далекосъобщенията, а също и Съветът по националния радиочестотен спектър. Така че идеите са сходни, но за пореден път казвам, че ние не искаме да издребняваме, а искаме да работим в един дух на взаимно уважение и конструктивизъм. И в интерес на по-бързата работа и на по-скоришното приемане на законопроекта, оттеглям първото предложение.
Що се отнася до второто предложение, мисля, че пък вие бихте били склонни да го приемете, защото се дава възможност от този фонд да се финансират далекосъобщителни проекти не само от национално значение, но поне с регионално значение. Хубаво е да остане този текст, хубаво е да се приеме нашето предложение, защото практиката показва, че обикновено за проекти от национално значение така или иначе се намират пари, откриват се начини за финансиране, докато това става много по-трудно за проекти с регионално, да не говорим с локално, местно значение.
Ето защо ми се струва, че ако гледате в същия дух на конструктивизъм, на взаимно разбирателство, взаимно уважение и желание по-бързо да свършим работа, вие ще подкрепите нашето второ предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Атанасов, Вие предлагате в т. 2 думите "от национално значение" да отпаднат. Къде са тези думи в предложението на комисията?
Вие оттегляте предложението по т. 1, а предложението Ви по коя точка е? Намерете думите, за да мога да ги подложа на гласуване. (Господин Иво Атанасов обяснява на председателя своето предложение.)
Господин Атанасов поддържа предложението си в чл. 20, ал. 1, т. 2 да отпаднат думите "с национално значение".
Поставям на гласуване предложението на господин Атанасов, както го уточних сега.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 21, против 113, въздържали се 5.
Предложението на господин Иво Атанасов не е прието.
Поставям на гласуване чл. 20 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 115, против 11, въздържали се 10.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 21. (1) Фонд "НСС" се ръководи от Управителен съвет, чийто състав се определя от ръководителя на органа, създаден от Министерския съвет.
(2) Председателят на Управителния съвет е ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет.
(3) Управителният съвет приема правила за своята работа."
Има постъпили предложения от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев:
"Член 21 придобива следната редакция:
"Чл. 21. Председателят на Държавната комисия по далекосъобщенията, съгласувано с министъра на финансите, утвърждава правила за работа с Фонд "Национална съобщителна система"."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има постъпило предложение от народния представител Благой Димитров, което комисията е приела. Чета предложението на Комисията по икономическата политика:
"Член 21 се изменя, както следва:
"Чл. 21. (1) Фонд "НСС" се ръководи от Управителен съвет, чийто състав се определя от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.
(2) Председател на Управителния съвет е председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения.
(3) Управителният съвет приема правила за своята работа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Бих желал да чуя аргументи срещу неприемането на нашето предложение, тъй като то ми се вижда обосновано и какво лошо има в това, да се утвърдят правила за работа с Фонд "Национална съобщителна система" и това да се съгласува с министъра на финансите, нашият любим господин Муравей Радев и да се утвърждава от председателя на Държавната комисия по далекосъобщенията? Поддържам предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Само две думи ще кажа. С това предложение ние целим да се загърби възможността за някаква самодейност при определяне на тези правила, които са изключително важни за дейност, която касае разпределението на средства. И не би трябвало да оставим правилата да приема по свой вкус и представа за нещата Управителният съвет. Ето защо ние предлагаме това да става по една по-сложна процедура.
Същевременно ме смущава и фактът, че целият състав на Управителния съвет ще се определя единствено от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, което ще отвори широко вратата за клановете на братовчедите от всички цветови нюанси на синьото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Давам думата на господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Аз приемам, като вносител на текст, част от предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев. И може ал. 3, господин председател, да придобие следната редакция, имам предвид предложението на комисията:
"(3) Управителният съвет приема правила за своята работа, съвместно с Министерството на финансите." При това, уважаеми господин Атанасов, отиваме в консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Даже има и консенсус по този въпрос.
Господин Благой Димитров, това с предложения текст отпада ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Оттегляме нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Текстът да стане: "Управителният съвет приема правилата за своята работа съвместно с министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Иво Атанасов оттегля своето предложение.
Чухте допълнението, което господин Благой Димитров направи към ал. 3.
Поставям на гласуване чл. 21, предложен от комисията, с допълнението в ал. 3 "съвместно с министъра на финансите".
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 3.
Член 21 с корекцията е приет.
Преди да Ви дам думата, господин Праматарски, не би ли било по-правилно да не казваме "чл. 21 се изменя", защото ние гласуваме закон, ние не изменяме закон? И ще моля в стенограмата досега да бъдат направени корекциите - не се изменя никой от текстовете, а просто чл. 21, също и преди него, чл. 20 и чл. 19. Нали нямаме различие, господин Праматарски?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Мисля, че забележката е правилна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Господин председател, преминаваме към "Глава четвърта - Регулиране и контрол на далекосъобщителните дейности".
Това заглавие се подкрепя от Комисията по икономическата политика. Няма предложение от господин Иво Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване глава четвърта, с прочетеното заглавие от господин Праматарски. Това е и предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Глава четвърта със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Раздел I - Държавна комисия по далекосъобщенията".
Тук има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
"Раздел I на глава четвърта да стане Раздел III към глава втора."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение и подкрепя текста на вносителя така, както го прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински, Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица, Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност". (Ръкопляскания в мнозинството.)
Благодаря ви за ръкоплясканията, но не виждам господина с бинокъла, доцента по кожни болести. Очевидно се е убедил, че колкото и да се взира, няма да намери нито пъпчица по лицето ми и обезсърчен си е прибрал бинокъла.
 

Оттеглям предложението, защото вие сте възприели друга логика на подреждане на материята. За да не губим време, предлагам да не го гласуваме. Официално го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Поставям на гласуване предложението на комисията - раздел I, заглавие "Държавна комисия по далекосъобщения".
Гласували 123 народни представители: за 103, против 20, въздържали се няма.
Раздел I със заглавието са приети.
Господин Праматарски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Преминаваме към чл. 22.
"Чл. 22. (1) Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице със седалище София.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и със самостоятелен бюджет.
(3) Държавната комисия по далекосъобщения регулира и контролира далекосъобщенията, както и пощенските съобщения по ред, определен в Закона за пощенските съобщения."
Има направено предложение от народния представител Иван Бойков, което Комисията по икономическата политика приема.
Следващото предложение е на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, а то гласи:
В чл. 22, ал. 1 се включва ново изречение първо:
"Създава се Държавна комисия по далекосъобщения с ранг на министерство като независим държавен орган".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Следващото предложение е направено от народния представител Благой Димитров.
Комисията по икономическата политика приема това предложение.
Чета предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 22. Не казвам "така, както е записано, се изменя", защото мисля, че забележката Ви беше правилна.
"Чл. 22. (1) Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Държавната комисия по далекосъобщения осъществява Секторната политика, като регулира и контролира далекосъобщенията, както и пощенските съобщения по ред, определен в закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Пристъпваме към разглеждане на чл. 22.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район (смях и ръкопляскания в блока на мнозинството), Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност". По предложение на управляващите добавям и Новотел "Европа". Ако някой знае новия ми адрес, нека ми подскаже, за да бъда точен, аз не го зная. (Смях в залата.) Предполагам, че управляващите ще бъдат на "Плиска" и в "Лагера", а опозицията - в "Младост" и в "Овча купел".
Поддържам предложението и Ви моля да го поставите на гласуване, уважаеми господин председателю, тъй като ние виждаме тази държавна комисия с едни по-силни функции и с един по-висок ранг, а именно с ранг на министерство. И не разбирам защо ние като опозиция сме съгласни тази комисия да има по-големи възможности, по-големи правомощия, а вие като управляващи се предпазвате от такава характеристика, от такива пълномощия на комисията. Разбира се, не става дума за това, ще говорим по-нататък, комисията да издава лицензите за радио- и телевизионна дейност. Тук става дума само за статута, за ранга й и аз ви предлагам да подкрепите нашето предложение тя да бъде с ранг на министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
По това предложение други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение от господата Иво Атанасов, Атанас Мерджанов, Любомир Пантелеев, което беше прочетено от господин Праматарски.
Гласували 141 народни представители: за 24, против 117, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Бойков е прието, затова не го поставих на гласуване.
Предложението на господин Благой Димитров също е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Имам предложение по текста за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Пантелеев, давам Ви думата.
Преустановете гласуването.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз искам да предложа да отпадне от ал. 3 предлогът "в" и да бъде заменен с предлога "със", така че текстът да придобие следния вид: "Държавната комисия по далекосъобщения осъществява Секторната политика, като регулира и контролира далекосъобщенията, както и съобщенията по ред, определен със закон." Като се надявам, че този закон ще предотврати възможността пощенските съобщения да бъдат четени от когото не трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Поставям на гласуване предложението, което беше направено - предпоследната дума в ал. 3 на чл. 22, вместо "в" да бъде "със".
Гласували 133 народни представители: за 16, против 112, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 22 без никакви корекции.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 3, въздържал се 1.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 23.  (1) Държавната комисия по далекосъобщения е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Членовете на ДКД се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок от пет години без ограничение на броя на мандатите.
(3) Членовете на ДКД не могат да бъдат лица, които са собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни органи на търговски дружества с предмет на дейност далекосъобщения.
(4) Членовете на ДКД могат да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата в следните случаи:
1. поради оставка;
2. при извършено грубо нарушение на този закон;
3. при извършване на умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца."
Има постъпили предложения на народния представител Иван Бойков:
1. В чл. 23, ал. 2 думите "за срок от пет години" да се променят със "за срок от четири години".
2. В чл. 23, ал. 4 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
"5. с решение на органа, който ги и назначил."
Това е предложението, което Комисията по икономическата политика не приема.

Има, естествено, предложения и на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев:
В началото на чл. 23, ал. 2 да се добави "председателят и", "Министерският съвет" да стане "Народното събрание", "и се назначават от министър-председателя" да отпадне, "5 години" да се замени с "3 години", а "без ограничения на броя на мандатите" да се замени със "за не повече от 2 последователни мандата".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което Комисията по икономическата политика приема.
Чета предложението на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 23. (1) Държавната комисия по далекосъобщения е колегиален орган, който се състои от 5-има членове, включително председател и заместник-председател.
             (2) Членовете на ДКД се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок от 7 години. Броят на последователните мандати е не повече от два.
             (3) Членове на ДКД не могат да бъдат лица, които са собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни органи на търговски дружества с предмет на дейност далекосъобщения.
             (4) Членовете на ДКД могат да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата в следните случаи:
1. поради оставка;
2. при извършено грубо нарушение на този закон;
3. при груби или системни нарушения на служебните задължения;
4. при извършване на умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
5. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
По чл. 23 първото предложение е на господин Иван Бойков.
Заповядайте, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На пръв поглед в предложението има логика, обаче се вгледайте внимателно в него: статутът на тази комисия по далекосъобщения е статут на агенция, защото нейният председател по логиката на този закон се назначава от министър-председателя, т.е. има ранг заместник-министър и е по предложение на Министерския съвет. Ние вкарваме в тази логика защита на тези хора, които се назначават от Министерския съвет, която е почти като защита на конституционен съдия. Не почти, а същата. Така е разписано и в Закона за Конституционния съд.
Вижте какво се получава. Един министър-председател назначава Държавната комисия по далекосъобщения за срок от 7 години. Нормалният мандат на Министерския съвет е 4 години, даден от Народното събрание. И се получава така, че един орган, който е изпълнителен и е назначен от един министър, ще бъде изпълнителен орган и при друг министър, т.е. ще изпълнява може би друга политика в областта на далекосъобщенията. Всеки Министерски съвет, всеки министър-председател има право да формира собствена политика и да я изпълнява чрез този орган.
Ако погледнете чл. 28, ще видите какви огромни права и правомощия има тази комисия. Аз считам, че тези права е нормално да ги има. Но като създаваме статут на несменяемост на един такъв орган, при това назначен от министър-председателя по предложение на Министерския съвет, ние връзваме ръцете на следващия Министерски съвет. Няма колегиалност, няма логика в такъв тип разсъждения. Всичко това, което е сложено вътре като статут, че могат да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата само в следните случаи на назначаван орган за 7 години, с право на два последователни мандата, не е честно, не е принципно разсъждение. Това е конюнктурно разсъждение, конюнктурна политика. И го правите заради този Министерски съвет, заради този министър-председател.
От това нещо този закон само губи, колеги. Затова съм предложил едно допълнение, че може да бъде освобождаван по същия ред, по който се назначава. И това е нормално. Този, който назначава, трябва да може и да освобождава. Иначе къде отива балансът на отговорностите в случая? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
По неговото предложение има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков, което не е прието от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 35, против 73, въздържали се 22.
Предложението на господин Иван Бойков не се приема.
Преминаваме към предложението на тримата колеги - Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев.
Господин Иво Атанасов има думата. И все пак ще Ви помоля, господин Атанасов, да прочетете какво би било съдържанието на предложената от Вас ал. 2, защото с тези добавки и изменения трудно можем да схванем точно.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Разбрах, че някои не са успели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Защото казвате да се добави. Къде да се добави?
ИВО АТАНАСОВ: Сега ще обясня.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност". (Реплики от СДС.) Господин Малинов, не разбирам защо стриктното спазване на правилника събужда неодобрение у Вас. Но все пак трябва да сте доволни, че нямаме като вас 16 присъдружни партии, а имаме само присъдружни лица и коалиционни партньори.
Наистина с оглед пестенето на място, предложението е направено по един начин, който не е позволил на някои от нас да го възприемат, затова ще го прочета така, както го виждаме в бъдещия закон. Става дума за чл. 23, ал. 2. Според нас текстът трябва да придобие следния вид:
"Чл. 23. (2) Председателят и членовете на Държавната комисия по далекосъобщения се определят с решение на Народното събрание за срок от 3 години и за не повече от два последователни мандата."
Ако можете да измислите нещо по-демократично от това, моля, заповядайте. Вие оставяте изцяло в ръцете на министър-председателя тази комисия и всички нейни членове и не само за времето, през което вие ще бъдете управляващи, но и след 2001 г., ако допуснем, че ще изкарате целия си мандат - нещо, срещу което възрази и господин Иван Бойков от Европейската левица.
Така че аз поддържам предложението си и настоявам да бъде гласувано. Надявам се и че ще бъде прието.
Но искам да обърна внимание върху нещо друго, което е залегнало в текста, за който комисията е взела решение. Вие определяте мандат на един орган, който не се избира, а се назначава. Колеги, това не е възможно. Казвате в чл. 23, ал. 2, че броят на последователните мандати е не повече от два, в ал. 4 казвате, че членовете на Държавната комисия по далекосъобщения могат да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата. Не може назначаем орган да има мандат. Мандат има само орган, който се избира.
Не мога да ви дам предложение в момента, но ако не приемете нашето предложение за ал. 2, моля, дайте някаква друга формулировка, тъй като тази е скарана с правото. Изобщо впечатлението ми от този член е, че нещо пак объркахте органите - нещо, което спомена и господин Иван Бойков. Получава се така, че единият орган е орган сам за себе си, но същевременно е орган на другия орган - нещо, което наистина говори за объркване във Вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също Ви благодаря.
Думата за процедура има господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението, направено от господин Иван Сунгарски, за прекратяване на разискванията по чл. 23.
Гласували 116 народни представители: за 105, против 8, въздържали се 3.
Приема се предложението.
Изпълняваме решението на Народното събрание и поставям на гласуване чл. 23, предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 103, против 26, въздържали се няма.
Член 23 е приет.
Има думата за процедура госпожа Бончева.
СВЕТЛАНА БОНЧЕВА - ИВАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време на Народното събрание в днешния ден с 2 часа с точка единствена - Разглеждане на второ четене на Закона за далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Бончева.
Противно становище? Няма противно становище.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Бончева за удължаване на днешния работен ден с 2 часа, през които да продължим разглеждането на законопроекта.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Взехме решение за удължаване на работното време на Народното събрание до 16,00 ч., през което време ще продължим разглеждането на същия законопроект.
Има думата за процедурно предложение господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа! Този път не казвам уважаеми господин Славински, защото темата не се отнася до него. Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми господин председателю, процедурното ми предложение е да бъде прегласуван чл. 23, защото не беше дадена думата на вносителя, който да аргументира своето предложение. Става дума за Любомир Пантелеев. Влезе тук отнякъде като хала господин Сунгарски, ни в клин, ни в ръкав, направи едно процедурно предложение, което мнозинството, за съжаление, този път, без да мисли, одобри, с което бяха нарушени правата на народните представители, фиксирани в частта за разглеждане на законопроекти на второ четене. Вносителите имат право да аргументират своите предложения в пленарната зала. Смятам, че е недопустимо да се пристъпва към гласуване, без да сме чули аргументите на вносителя. Даже според мен, ако Вие сте човек на място, а аз не се съмнявам в това, трябва да накажете господин Сунгарски за този дух на антидемократизъм, който той внесе в днешното заседание на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На основание чл. 57, ал. 2 от правилника допускам прегласуване.
Поставям на повторно гласуване съдържанието на чл. 23, предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 112, против 8, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Искам да кажа, че с това гласуване, уважаеми колеги, превърнахте Държавната комисия по далекосъобщения в един Съвет на боилите с почти пожизнен мандат. И то няма никаква друга цел, освен да увековечи господството на Съюза на демократичните сили над електронните медии, което от своя страна издава техния страх за процесите, които вече се развиват в страната и набират скорост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Праматарски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Господин председател, по този раздел предстоят още три члена - 24, 25 и 26, по които няма направени предложения и Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
Затова предлагам да ги прочета всички, след което да преминем към гласуване на отделните текстове.
"Чл. 24. Председателят:
1. организира и ръководи дейността на ДКД;
2. представлява ДКД;
3. упълномощава други лица за изпълнение на определени действия.
Чл. 25. Актовете на ДКД могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
Чл. 26. (1) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на ДКД и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
            (2) Средното възнаграждение на служителите от администрацията на ДКД не може да бъде по-малко от средното възнаграждение на работещите в сектор "Далекосъобщения". При определяне на средното възнаграждение на служителите от администрацията на ДКД не се взема предвид възнаграждението на членовете на ДКД."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Постъпили предложения няма.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, малка редакционна поправка в чл. 26. В първото изречение има една дума "съставът", която трябва да бъде премахната, тъй като съставът се определя в чл. 23. Просто недоглеждане на вносителя.
Тоест, моето предложение, за яснота, ще прочета целия текст, с премахването става така:
"Дейността, структурата, организацията и работата на ДКД и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
Думата "съставът" е паразитна тук и трябва да бъде премахната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 24, 25 и 26 с корекцията, която господин Благой Димитров предложи в ал. 1 на чл. 26.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Членове 24, 25 и 26 с корекцията в ал. 1, са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Преминаваме към раздел II - "Дейности на Държавната комисия по далекосъобщения".
Тук има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - глава четвърта, раздел II да стане раздел I.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение и подкрепя предложението, направено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Атанасов, имате думата, но ние вече сме приели раздел I. Така че не можем да имаме два пъти раздел I.

ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински. Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми колеги, с оглед на икономия на време и по-бързото приемане на закона, аз оттегля това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Поставям на гласуване раздел II с докладваното заглавие.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 3, въздържали се няма.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 27. Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности:
1. подготвя документите и извършва необходимите действия по предоставяне на концесии, предвидени в този закон;
2. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности. Издаването и отнемането на лицензии за далекосъобщителни мрежи, чрез които могат да бъдат разпространявани радио- и телевизионни програми, се извършва след одобрение от Министерския съвет;
3. издава и отнема лицензии за радио- и телевизионни дейности след решение на Националния съвет по радио и телевизия и одобрение от Министерския съвет;
4. изменя, допълва, спира и прекратява лицензиите по т. 3 след решение на Националния съвет по радио и телевизия;
5. разработва националния номерационен план и го разпределя между операторите, съобразно утвърдените принципи;
6. разработва проекти на нормативни актове, предвидени в този закон;
7. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията."
Има направено предложение от народния представител Венко Вълчев, което Комисията по икономическа политика приема.
Следващото предложение е на колегата Иван Бойков, което Комисията по икономическа политика по принцип приема.
След това е предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев. Предложението е в чл. 27, точки 1, 2, 3 и 4 да отпаднат.
Комисията по икономическа политика не приема предложението.
Има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което Комисията по икономическа политика приема.
Чета предложението с приетите предложения на колегите за чл. 27.
"Чл. 27. Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности:
1. извършва предварителни проучвания за необходимостта и техническите възможности за изготвяне на предложение за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър по ред, определен в наредба на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения;
2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон;
3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности;
4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър след одобрение на Министерския съвет;
5. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за радио- и телевизионни дейности след решение на Националния съвет по радио и телевизия;
6. издава, прекратява и отнема лицензии по т. 5, които се осъществяват чрез радиочестотен спектър след решение на НСРТ и одобрение на Министерския съвет;
7. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност;
8. разработва националния номерационен план и го разпределя между операторите съобразно утвърдените принципи;
9. разработва, съгласува и предлага на Комитета по пощи и далекосъобщения проекти на нормативни актове, предвидени в този закон;
10. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Повечето предложения са приети и инкорпорирани в текста. Само предложението на Атанасов, Мерджанов и Пантелеев за отпадане на четирите точки не е прието.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински. Няма да започна оттам, откъдето Вие предлагате, а ще спазвам стриктно правилника.
Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми колеги, моля ви да внимавате много по този текст, защото след чл. 8 и чл. 13, това е следващият конфликтен член, и следващият текст, по който най-после можете поне веднъж да докажете, че Демократичните сили наистина отговарят на името си.
Ние предлагаме да отпаднат първите четири точки от чл. 27. Защо? Първата точка е ясна - тъй като няма да бъде концесия, а лицензия, очевидно подготовка на документи и извършване на необходимите действия по предоставяне на концесии, става един излишен текст.
Втората точка защо да отпадне? Защото вие предвиждате издаването и отнемането на лицензии за далекосъобщителни мрежи, чрез които могат да бъдат разпространявани радио- и телевизионни програми, да се извършва след одобрение от Министерския съвет. Това сте го приели по предложение на господин Иван Бойков от Евролевицата, така че в това отношение няма проблеми.
Третата точка защо да отпадне? Защото вие не вменявате права на Държавната комисия по далекосъобщенията да издава и отнема лицензии за радио- и телевизионни дейности, пък макар и след решение на Националния съвет по радио и телевизия и одобрение от Министерския съвет.
И четвърта точка да отпадне, защото вие предвиждате тази държавна комисия да изменя, допълва, спира и прекратява лицензиите по т. 3, пък макар и след решение на Националния съвет за радио и телевизия.
Тук текстът е много ключов, защото се решава принципно дали електронните медии в България да бъдат свободни, или да бъдат тъпкани от един политически ботуш. Днес това е вашият ботуш, утре може да бъде нашият, или на някоя трета политическа сила, това няма значение. Но в интерес на развитието на демократичния процес, на правото на изразяване на мнения е органът, който издава лицензиите, да бъде независим орган. Такъв орган в България е Националният съвет за радио и телевизия. Моля ви не съдете по сегашния състав на Националния медиен съвет.
Вярно е, че поради това, че съотношението на симпатиите в него е шест към едно, почти както в мача Испания - България, така че не може да се говори за равни възможности. Вярно е, че поради това Националният съвет за радио и телевизия до голяма степен се компрометира и на вас не ви се вижда вероятно, че тези седем личности, които вие избрахте в Националния медиен съвет, ще могат да издават лицензии за радио- и телевизионна дейност. Но никъде не е казано, че този състав на Националния медиен съвет е завинаги, е вечен. Утре ще имаме един нормален Национален съвет за радио и телевизия, който ще може да извършва тази отговорна дейност.
Но въпросът е принципен. Вие искате ли независим орган да издава лицензиите за радио и телевизия, или продължавате да настоявате това да бъде държавен орган? Според отговора на този въпрос се отговаря и на въпроса - вие искате ли електронните медии в България да бъдат под политически контрол или искате те да бъдат независими?
Аз ви предлагам да приемете европейската практика. Да се откажете от желанието си, фиксирано и в законодателните предложения, един държавен орган да издава лицензиите на радиотелевизионните оператори. Това означава, че този, който не се съобразява с вас няма шансове да получи лиценз. Това означава накърняване на свободата на словото, защото щат-не щат кандидатите за радиотелевизионни оператори ще се съобразяват с това в чии ръце в момента е държавната власт. Да речем, тя сега е във ваши ръце. Но и в чийто ръце да бъде, радиотелевизионната дейност трябва да бъде освободена от такива съображения, от такова приклякане и от такова съобразяване с това кой е силен на деня.
За това ви умолявам, подкрепете нашите предложения, подкрепете европейската практика, впишете се в европейския контекст, в техния начин на лицензиране и приемете най-демократичното, най-удачното, най-доброто предложение - лицензиите за радио- и телевизионна дейност да се издават от независим орган. В противен случай вие ще влезете в новата ни история. Вярно, тя не е много хубава, но ще впишете още една лоша краска, влизайки в нея като хора, които узаконявате политическия контрол върху електронните медии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Атанасов! Вие отново от парламентарната трибуна развивате неверни тези. Неверни затова, защото Държавната комисия по далекосъобщенията е независим държавен орган. Независим държавен орган има във всички европейски държави, включително има и Министерство на съобщенията в много от тях, което издава тези лицензии. Тоест, Вие продължавате да развивате неверни тези. Какво значи независимост съгласно европейските директиви? Независимост на регулаторния орган, издаващ лицензията, означава независимост от операторите на пазара.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Е как ще бъдат независими от операторите?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Прочетете европейските директиви и ще разберете. Има справка, аз ще ви ги цитирам в частен порядък. Трябва да ви обясня за какво става дума, след което би трябвало наистина да развивате тези, след като се запознаете с европейските директиви. А вие тук, развивайки неверни, лъжовни тези, се мъчите да придадете някакъв европейски вид на вашите предложения или на вашата политическа сила. Това е далеч от истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Иво Атанасов за дуплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Димитров, многократно от трибуната представяте нашите тези за лъжливи. Това ми прилича на една известна поговорка, която е за крадеца, но в случая може да се перифразира за лъжеца. Какво означава органът да бъде независим от операторите? Аз зная какво означава, но вероятно Вие го тълкувате по някакъв превратен начин. Операторът не трябва да е зависим от държавния орган. Операторът трябва да получава лиценз от независим орган. Когато този лиценз се дава от държавен орган той се съобразява - операторът, кандидатът за оператор, се съобразява с политическата принадлежност на този, който притежава властта в момента. Това не само е толкова лесно за разбиране, но това е и масова практика. Аз затова не казвам, че вие ще установите политически контрол върху медиите по този начин, а казвам - вие ще го узаконите, защото до този момент той беше незаконен.
Отгърнете шестте страници от текста на експертизата на двамата господа от Съвета на Европа и ще видите че това, което казвам сега, е записано там. И ако аз тук поднасям на вашето внимание лъжливи тези, не ми се вярва и Съветът на Европа, поднасяйки същите тези, да иска да ви заблуди или да ви будалка по някакъв начин. Напротив, вие се опитвате да правите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, искам да се върна наистина на този въпрос кой от кой трябва да е независим. Значи едната линия на независимост наистина е на държавния орган от съответните оператори. По този въпрос просто спор няма. Нима е възможно да съществува държавен орган, който по статут да бъде зависим от някакви частни икономически или всякакви други субекти?
Господин Славински изложи в комисията тази теза, че съгласно европейските разбирания под независим орган се разбира независим от съответните оператори в случая, които кандидатстват. Само че има още една линия на независимост, която ние тук с вас трябва да гарантираме. Този орган трябва да е независим и от изпълнителната власт и политическите сили.
Ето, на това условие, вашето предложение във въпросния член не отговаря. То не гарантира никаква независимост от политическата сила, която има мнозинство в парламента и е излъчила съответния Министерски съвет. Тъй като вие настоявате тези лицензии да бъдат издавани, спирани, прекратявани и т.н., става дума за лицензиите за разпространение, след изрично одобрение от Министерския съвет и след решение на съответната комисия по далекосъобщенията.
Аз искам да ви върна малко назад. В чл. 13 вие изявихте някаква принципна готовност да променим тези неща като приемем член, в който се казва, че Държавната комисия по далекосъобщенията предоставя на Националния съвет за радио и телевизия пълна или непълна информация за честотите за разпространение на радиотелевизионни програми. И ал. 3, която бяхме предложили, която изчерпва този въпрос, като казва, че лицензиите за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми се издават за издаване и разпространение от Националния съвет за радио и телевизия.
При тази процедура, при поискване, след като има кандидати за радиотелевизионни оператори, държавната комисия би могла да се произнесе съвсем категорично дали в тази точка, в тази честота е възможно, съгласно изискванията на електромагнитната съвместимост и какви ли не други е възможно да бъде разпространявана в тази честота някаква радиотелевизионна програма. Тоест, при тази процедура ние ще защитим изцяло държавния интерес, тъй като Националният съвет за радио и телевизия не би могъл да даде лиценз на когото и да било преди държавната комисия да се произнесе след неговото питане дали е възможно това да стане и т.н. Ето, това е целта на нашите предложения. В тази посока са и нашите възражения към текста, който вие предлагате.
След като увековечихте мандата на членовете на въпросната комисия, сега вие им давате права да доминират изцяло в сферата на разпространението на радиотелевизионни програми. По този начин Националният съвет за радио и телевизия придобива една твърде второстепенна роля и диригентската палка ще се държи отново от министър-председателя.
Ето защо ви призовавам да се вслушате за сетен път в нашите предложения и да направим едни нормални текстове, които ще бъдат съзвучни с европейските стандарти. В противен случай ще се случи това, което вече няколко пъти се случва. Вярно е, че вие ще спечелите време, ще може да упражнявате влияние върху частните електронни медии, което не ви се полага по закон, но рано или късно Конституционният съд ще отмени този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Поставям на гласуване предложението на тримата народни представители за отпадане на първите четири точки от чл. 27.
Гласували 146 народни представители: за 33, против 113, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на четирите точки не е прието.
Предложението на господин Благой Димитров е прието, инкорпорирано е.
Поставям на гласуване чл. 27, така както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 21, въздържали се 2.
Член 27 е приет.
Господин Праматарски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 28. Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър:
1. разработва политиката за управление и управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър;
2. по искане и след съгласуване на заинтересованите осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби (съгласно приложението);
3. осъществява вътрешното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани лица. С цел защита на националната сигурност вътрешното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната. Вътрешното координиране се извършва за всички радиослужби, ползващи радиочестотен спектър за граждански нужди;
4. по искане на заинтересованите регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби;
5. издава следните разрешителни:
а) за внос на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди в съответствие с определения от Министерския съвет режим по вноса;
б) за производство и/или разпространение на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди на територията на страната;
в) за правоспособност на радиооператори - професионалисти и любители. Разрешителните на радиооператорите от Въздушната подвижна служба, Въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствие и безопасност на Морската подвижна служба и Морската подвижна спътникова служба се издават от Министерството на транспорта;
г) на лаборатории за извършване на изпитания на радиосъоръжения;
6. контролира спазването на изискванията за електромагнитна съвместимост и правилата при използване на радиочестотния спектър за граждански нужди;
7. контролира спазването на международноопределените процедурни правила за радиослужбите;
8. определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите;
9. участва съвместно с органа, създаден от Министерския съвет, в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;
10. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри на определени видове радиослужби."
По този член са постъпили предложение на народния представител Венко Вълчев, което предложение по-късно вносителят е оттеглил, естествено предложение на Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Панталеев, което е следното: в чл. 28, т. 9 "органа, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерство на съобщенията". Пак!
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което Комисията по икономическата политика е приела.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ, от място): Естествено е приела.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Естествено, разбира се. Умни предложения се приемат от комисията.
И предложението на комисията:
"Чл. 28. Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър:
1. разработва политиката за управление и управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър;
2. по искане и след съгласуване със заинтересованите осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби (съгласно приложението);
3. осъществява вътрешното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани лица. Координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. С цел защита на националната сигурност вътрешното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната. Вътрешното координиране се извършва за всички радиослужби, ползващи радиочестотен спектър за граждански нужди;
4. по искане на заинтересованите регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби;
5. издава следните разрешителни:
а) за внос на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди в съответствие с определения от Министерския съвет режим по вноса;
б) за производство и/или разпространение на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди на територията на страната;
в) за правоспособност на радиооператори - професионалисти и любители. Разрешителните на радиооператорите от Въздушната подвижна служба, Въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствие и безопасност на Морската подвижна служба и Морската подвижна спътникова служба се издават от Министерството на транспорта;
г) на лаборатории за извършване на изпитания на радиосъоръжения;
6. контролира спазването на изискванията за електромагнитната съвместимост и правилата при използването на радиочестотния спектър за граждански нужди;
7. контролира спазването на международноопределените процедурни правила за радиослужбите;
8. определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите;
9. възлага дейността по морското и въздушно търсене и спасяване, както и разпространяването на текуща информация за осигуряване безопасността на морския и въздушен трафик на лицензиран обществен далекосъобщителен оператор;
10. участва съвместно с Комитета по пощи и далекосъобщения в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;
11. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри на определени видове радиослужби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Панталеев за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Демократичната левица искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам петнадесет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
По чл. 28 няма неприети предложения.
Поставям на гласуване чл. 28 така, както беше докладван от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 14.
Член 28 е приет.
Имате думата за процедура.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, моля на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да поискате проверка на кворума и да призовете квесторите да затворят вратите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението Ваше ли е?
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Да, мое.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Лични предложения не мога да приема, съгласно правилника. (Шум и реплики от СДС.) Лични предложения не могат да бъдат направени по този въпрос.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Извинявайте, правя предложението от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение. Искаме проверка на кворума. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, от името Парламентарната група имате право.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
Моля парламентарните секретари да дойдат при мен.
Моля народните представители да седнат на местата си. Съгласно направеното искане от името на парламентарна група, ще направя преброяване на народните представители от парламентарните секретари от силата на чл. 38, ал. 3.
Моля народните представители да заемат местата си, да не губим излишно време. Проверката ще бъде направена чрез преброяването от двамата парламентарни секретари.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не мога да Ви дам процедура. Вашата Парламентарна група направи предложение за проверка на кворума, което изпълнявам.
Моля двамата секретари да обявят цифрите, които са преброили.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): 128 народни представители.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): 28 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме кворум, продължаваме заседанието.
Имате думата, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
"Чл. 29. (1) Държавната комисия по далекосъобщения одобрява типа на крайните устройства и радиосъоръжения и издава съответните удостоверения.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения:
1. определя съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди;
2. упълномощава лица да извършват оценяване на съответствието на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди със съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност."
По този текст са постъпили предложения на народния представител Благой Димитров. Комисията по икономическата политика приема това предложение. Чета предложението, което прави Комисията по икономическата политика с тази корекция:
"Чл. 29. (1) Държавната комисия по далекосъобщения одобрява типа на крайните устройства и радиосъоръжения за граждански нужди и издава съответните удостоверения.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения:
1. определя съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди;
2. упълномощава лица да извършват оценяване на съответствието на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди със съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма постъпили предложения.
Имате думата за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Господин председателю, моля Ви да изясните какво става с насрочените за 15 ч. комисии, тъй като някои от председателите свирят сбор и настояват да започнем заседанията на комисиите, а ние участваме в дебатите. Така че нека този въпрос се изясни пределно ясно. Възможно ли е докато има заседание на парламента, да се провеждат паралелни заседания на комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съгласно правилата на нашия правилник, когато има пленарно заседание, няма заседания на комисиите. И естествено е, че всички заседания на комисиите, които са били насрочени до 16 ч., трябва да бъдат отложени, или да бъдат проведени след закриване на пленарното заседание.
Едно съобщение: Комисията по икономическата политика отлага своето извънредно заседание, насрочено за четвъртък, 23 юли.
Продължаваме нататък. По този текст няма постъпили предложения.
Поставям на гласуване чл. 29 така, както беше докладван от господин Праматарски. Моля да гласувате.
Гласували 141 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 16.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 30. Държавната комисия по далекосъобщения е национален орган по стандартизация в областта на далекосъобщенията и представлява Република България в международните стандартизационни органи по далекосъобщенията - Международен съюз по далекосъобщения и Европейски изследователски институт за стандартизация в далекосъобщенията."
Има постъпили предложения от господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - чл. 30 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което комисията приема.
Чета предложението на Икономическата комисия, заедно с корекцията, която е приета от предложението на господин Димитров.
"Чл. 30. Държавната комисия по далекосъобщения е национален орган по стандартизация в областта на далекосъобщенията и представлява Република България в стандартизационните органи на Международния съюз по далекосъобщения и в Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Атанасов с предложение за отпадане на текста, въпреки че Вие бяхте предложили подобен текст в началото.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Не мога да си намеря картата, но, както обикновено, няма да говоря дълго.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов - 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност" (Ръкопляскания от СДС.) Благодаря Ви, че приветствате стриктното спазване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Действително нашето предложение беше този текст да влезе в чл. 18. Систематичното му място, според нас, беше другаде, в друга глава, но това предложение беше отхвърлено.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Картата!
ИВО АТАНАСОВ: Зная, че нямам карта. Не мога да си намеря картата и казах, обещах да говоря кратко. Ако искате да се губи време, репликирайте ме. Ето я картата, какъв е проблемът? Само губите времето на Народното събрание. (Весело оживление, реплики от мнозинството.)
Ние се стараем по всякакъв начин да приемем по-бързо този законопроект, да го направим по-добър, да го направим по-близък до европейските изисквания, а вие непрекъснато с различни подмятания губите пленарното време, което струва много пари и забавяте работата на Народното събрание.
Ето, това, което казвам, е че оттеглям своето предложение с цел икономия на време. И ако не ме бяхте прекъсвали, нямаше да изгубим минута и половина, а щяхме да изгубим десет секунди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 30 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 129, против 4, въздържали се 8.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 31. Държавната комисия по далекосъобщения контролира спазването на:
1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията и стандартите, определени в тях за задължително прилагане;
2. принципите на ценообразуването;
3. качеството на услугите;
4. условията, предвидени в концесиите и лицензиите."
Има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев. Комисията по икономическата политика е приела тяхното предложение.
Има предложение на народния представител Благой Димитров. Комисията е приела и това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 31. Държавната комисия по далекосъобщения контролира спазването на:
1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията и стандартите, определени в тях за задължително прилагане;
2. принципите на ценообразуването;
3. качеството на услугите;
4. условията, предвидени в лицензите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Иво Атанасов, нали е прието Вашето предложение? Да благодарите? Да изразите благодарността си? (Смях от СДС.)
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Естествено. Благодаря Ви много, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия, Политически клуб "Екогласност"... ("Браво!" и ръкопляскания от СДС.) Естествено е, когато спазваш правилника, да получаваш овации.
Това е второто наше предложение, което Комисията подкрепя и предлага за гласуване в пленарната зала. Друг е въпросът дали това наше предложение щеше да бъде подкрепено, ако не съвпадаше с предложението на господин Благой Димитров, но както и да е. Когато двама души имат едно мнение, те имат съ-мнение. Не съмнение, а съ-мнение. И аз се радвам на това, че най-после с господин Благой Димитров стигнахме до съ-мнение и се надявам, че това ще продължи и по другите текстове. Както се убеждавате от всичко, което се развива дотук, то зависи изключително от нас. Ние сме изключително добронамерени и желаем с най-малък разход на време да приемем най-добър закон. Благодаря ви. (Смях от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: всичките 136 са за.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 32. (1) Държавната комисия по далекосъобщения води регистри за:
1. издадените лицензи;
2. издадените удостоверения за одобрение на типа на крайните устройства и радиосъоръжения за граждански нужди;
3. предавателните радиосъоръжения, за които са издадени разрешителни за производство, внос и/или разпространение.
(2) Регистрите по ал. 1 са публични.
Чл. 33. (1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни, радио- и телевизионни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения и нейната администрация е длъжна да не разпространява информацията, получена по ал. 1, в случай, че тя е търговска тайна."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за чл. 32 и чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Не са постъпили никакви предложения.
Поставям на гласуване чл. 32 и чл. 33.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Член 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 34. Държавната комисия по далекосъобщения разрешава спорове в случаите и в сроковете, предвидени в този закон."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 34. (1) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда възникнали проблеми между далекосъобщителни оператори относно взаимно свързване на мрежите им и/или наемане на линии.
(2) Несъгласната страна може да отнесе спора пред съда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма постъпили предложения.
Поставям на гласуване чл. 34 в редакцията на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 35. Държавната комисия по далекосъобщения представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения. Поставям на гласуване чл. 35.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Чл. 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 36. (1) Държавната комисия по далекосъобщения ежегодно подготвя и представя пред Министерския съвет и пред органа, създаден от Министерския съвет, доклад за своята работа, който задължително съдържа:
1. развитие на всеобщо предлаганата услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга;
2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
3. разпределение на номерата от националния номерационен план;
4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и перспективи на развитие;
5. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.
(2) При изготвяне на доклада Държавната комисия по далекосъобщения може да вземе становище по ал. 1, т. 5 от Комисията за защита на конкуренцията.
(3) Годишният доклад за дейността на Държавната комисия по далекосъобщения се публикува."
Има оттеглено предложение на народния представител Венко Вълчев.
Има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев в чл. 36, ал. 1 изразът "органът, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерството на съобщенията".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров: в чл. 36, ал. 1 думите "органът, създаден от Министерския съвет" да се заменят с думите "Комитета по пощи и далекосъобщения".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 36. (1) Държавната комисия по далекосъобщения ежегодно подготвя и представя пред Министерския съвет и пред Комитета по пощи и далекосъобщения доклад за своята работа, който задължително съдържа:
1. развитие на всеобщо предлаганата услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга;
2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;
4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и перспективи на развитие;
5. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.
(2) При изготвяне на доклада Държавната комисия по далекосъобщения може да вземе становище по ал. 1, т. 5 от Комисията за защита на конкуренцията.
(3) Годишният доклад за дейността на Държавната комисия по далекосъобщения се публикува."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Тук няма постъпили предложения. Предложението за промяна на названието вече сме го решили.
Господин Николов иска думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Когато приемахме чл. 16, ние решихме, че ще има механизъм, по който пред Националния съвет по радио и телевизия да бъде показано разпределението на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за тяхното ефективно използване - нещо, което е предвидено в т. 2. Това е докладът за работата на Държавната комисия.
Сега предлагам след израза "Комитета по пощи и далекосъобщения" да се добави и "Националния съвет по радио и телевизия" в ал. 1 - нещо, за което мисля, че имаше съгласие в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия, Политически клуб "Екогласност". (Ръкопляскания от СДС.) Приемам предложението на господин Николов, а с оглед икономия на време за пореден път демонстрирана от нас, оттеглям нашето предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложения чл. 36 от комисията с редакционното предложение, току-що направено от господин Николов.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Член 36 е приет.
За процедурно предложение има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, тъй като приключваме работата по този раздел, искам да направя предложение да се върнем отново към чл. 28, тъй като там допуснахме една грешка и да не я оставяме за накрая. При разглеждането на чл. 14, където имам едно предложение и е записано, че Венко Вълчев оттегля предложението си, всъщност това не е коректният текст. Коректният текст е, че Комисията по икономическата политика всъщност приема по принцип това предложение с решението то да бъде отнесено към чл. 28. В същото време обаче в чл. 28 се оказа, че може би по техническа причина този член не фигурира. Там е записано само оттеглянето на предложенията, които съм направил по този член. Всъщност това решение беше причината аз да оттегля редица свои предложения в законопроекта. Затова молбата ми е още веднъж да се върнем към чл. 28, господин Николов, предполагам, се сеща, че става въпрос за техническа грешка, и да прегласуваме чл. 28 с предложението, което съм направил.
Текстът от чл. 16, който се прехвърля в чл. 28, е:
"възлага дейността по морското и въздушно търсене и спасяване, както и разпространяването на текуща информация за осигуряване безопасността на морски и въздушен трафик, на лицензиран обществен далекосъобщителен оператор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз съм напълно съгласен с това, което току-що предложи Венко Вълчев. Наистина сме пропуснали да запишем в чл. 28 точно този текст, който той прочете, и предлагам да прегласуваме чл. 28 с добавката, която току-що беше прочетена. Добавката трябва да бъде в чл. 28 в определението на дейностите, които извършва Държавната комисия по далекосъобщения, а именно:
"Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър" - изброяват се десет точки, като в т. 12 се записва предложението на Венко Вълчев, направено в чл. 16. Или гласуваме допълнителна точка 12 със съдържанието на предложението на Венко Вълчев по чл. 16, а именно: "възлага дейността по морското и въздушно търсене и спасяване, както и разпространяването на текуща информация за осигуряване безопасността на морския и въздушен трафик, на лицензиран обществен далекосъобщителен оператор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам думата на господин Славински, председател на Комитета по пощи и далекосъобщения.
АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обърна внимание, че този текст съществува в предложението и е под N 9. Ако правилно разбирам, ако то се оттегля, може би трябва да гласувате да го няма, но ако се предлага да се включи, то го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! Аз добре си спомням, че на заседанието на комисията ние по принцип приехме Вашето предложение, но то е инкорпорирано в т. 9, както спомена преди малко господин Славински. Тоест ние не отхвърляме Вашето предложение, но то е инкорпорирано в текста. Още повече, че в точка 5, буква "в" също става дума за подвижни спътникови връзки от Световната морска система за бедствие и безопасност на морската подвижна служба и пр. Тоест аз не виждам необходимост, господин председател, от някакво прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И да повтаряме нещо, което е казано.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тогава Венко Вълчев трябва да оттегли това предложение.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Продължаваме с "Раздел III - Финансиране на Държавната комисия по далекосъобщенията".
Има предложение на народните представители Иво Атанасов, Мерджанов и Панталеев:
Раздел трети на глава четвърта да стане раздел втори.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност". Отново с оглед икономия на време оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 2, въздържали се няма.
Заглавието на раздел трети е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 37. (1) Приходите по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се набират от:
1. лицензионни такси;
2. годишни такси за ползване на ограничен ресурс;
3. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени по реда на този закон;
4. годишни концесионни възнаграждения за радиочестотен спектър;
5. лихви;
6. дарения и завещания;
7. други приходи от дейности, извършени от Държавната комисия по далекосъобщения.
(2) Средствата по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се разходват за:
1. финансиране на дейността на Държавната комисия по далекосъобщения;
2. финансиране на проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара;
3. финансиране на фонд "Радио и телевизия";
4. други разходи.
(3) Неизразходваните средства по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения в края на отчетната година са преходен остатък, който се ползва от Държавната комисия по далекосъобщения през следващата година."
Има прието предложение на народния представител Иван Бойков.
Предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Панталеев:
1. В чл. 37, ал. 1 се създава нова точка 1:
"1. Фонд "Национална съобщителна система".
2. В чл. 37, ал. 1 точки 2 и 4 отпадат.
3. В чл. 37, ал. 2 точки 1 и 3 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Благой Димитров е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 37. (1) Приходите по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се набират от:
1. лицензионни такси;
2. годишни такси за ползване на ограничен ресурс;
3. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;
4. пет на сто от първоначалните лицензионни такси, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;
5. тридесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;
6. лихви;
7. дарения;
8. други приходи от дейности, извършвани от Държавната комисия по далекосъобщения .
(2) Средствата по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се разходват за:
1. финансиране на дейността на Държавната комисия по далекосъобщения;
2. финансиране на проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара;
3. финансиране на фонд "Радио и телевизия";
4. други разходи.
(3) Неизразходваните средства по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения в края на отчетната година са преходен остатък, който се ползва от Държавната комисия по далекосъобщения през следващата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
По чл. 37 не е прието само предложението на господата Атанасов, Мерджанов и Пантелеев.
Има думата господин Иво Атанасов. Елате да се представите.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми колеги, ние смятахме, че е по-удачно тази материя да бъде уредена в чл. 19, за което имахме съответните предложения. Но победи вашата логика не защото е по-добра, а защото разполагате с повече карти. При това положение отново, с оглед икономия на време, оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Другите предложения са приети.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 37.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, по чл. 38 и 39 има предложения от народните представители Иван Бойков, Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - да отпаднат тези членове, нещо, което е прието от комисията. Предлагам Ви да гласуваме отпадането на чл. 38 и чл. 39 от текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 38 и 39 на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Членове 38 и 39 на вносителя отпадат.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава пета - Концесии, лицензии и свободен режим".
Има предложение на народните представители Иван Бойков, Иво Атанасов, Атанас Мерджанов, Любомир Пантелеев и Благой Димитров - да отпадне думата "концесии" в заглавието.
Комисията по икономическата политика приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за глава пета и заглавие.
Господин Николов, излиза, че трябва да бъде "Лицензии и свободен режим", нали така?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заглавието е: Глава пета - Лицензии и свободен режим".
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Приема се глава пета с наименование "Лицензии и свободен режим".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел I - Общи разпоредби".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма други предложения.
Поставям на гласуване раздел I със заглавие "Общи разпоредби".
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 40 има предложение на народните представители Иван Бойков, Иво Атанасов, Атанас Мерджанов, Любомир Пантелеев и Благой Димитров - да отпадне текстът на вносителя.
Предложението е подкрепено от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 40 от текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 117, против 1, въздържал се 1.
Член 40 на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 41. Лицензията по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава на далекосъобщителни оператори да осъществяват далекосъобщителни дейности и на радио- и телевизионни оператори - радиотелевизионни дейности."
Има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - от чл. 41 да отпадне "и на радио- и телевизионни оператори - радиотелевизионни дейности".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено.
"Чл. 41. Лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава използване на радиочестотния спектър, осъществяване на далекосъобщителни дейности и на радио- и телевизионни дейности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
По предложението си има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми колеги, както виждате, по предишните няколко текста, въпреки че имахме предложения, никой от нас не стана да ги аргументира от тази трибуна, защото действително искаме законът да бъде приет, колкото може по-бързо.
Но по чл. 41 категорично поддържаме предложението си, затова защото не е уместно лицензиите за радио- и телевизионната дейност да се дават по Закона за далекосъобщенията, а не по Закона за радиото и телевизията. Тук е пробният камък за вашата демократичност и за вашия европоцентризъм. Казал съм го много пъти. След малко ще го кажа, за съжаление, на госпожа Лени Фишер, тъй като вашата практика ни отдалечава от целта, която българската нация си е поставила, а именно по-бързо, по-скорошно присъединяване към Европейския сюз, като действителна страна-членка.
Така че, категорично смятам и настоявам нашето предложение да бъде подложено на гласуване, че лицензиите за радио- и телевизионни дейности трябва да се уреждат в Закона за радиото и телевизията, да се дават от независим орган, а не да се уреждат от Закона за далекосъобщенията и да се дават от държавен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Само за една минута, бихте ли уточнили Вашето предложение спрямо текста на Конституцията? Защото не съвпадат. Коя част желаете да отпадне?
ИВО АТАНАСОВ: "и на радио- и телевизионни дейности".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, предлагате да отпадне текстът "и на радио- и телевизионни дейности".
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Може би за пети или шести път споменавам, че основна нишка на закона е дефиниране, конституиране на конвергиращ орган, единен орган за издаване на лицензиите.
И, уважаеми господин Атанасов, точно това е заложено в чл. 38. Нито един оператор не иска да ходи на 3-4 места. Значи да ходи в НСРТ - те да му дават една лицензия, после да ходи, да речем, в ДКД - друга лицензия. Единственият орган, който ще издава лицензията - Държавната комисия по далекосъобщения.
И за нещо друго. Ако операторът изпадне в някакъв спор с ДКД, той отива на съд и в съда той ще има правоотношение само със субекта ДКД, независимо че, да речем, Националният съвет за радио и телевизия по някакъв начин, чрез разрешението си, не е удовлетворил искането на оператора.
Аз мисля, че логиката тук е правилна. Това е практиката на Европа, за която Вие днес така често говорите. Това е практиката, повярвайте ми, и в американския комуникационен пазар, FSS също издава такива лицензии. Ние също го залагаме тук като принцип. Това е смисълът на чл. 38. Аз Ви умолявам да не отправяте към обществото отново лъжливи тези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов - в чл. 38, в неговата редакция на комисията, четвъртия ред, след думата "дейности" да се постави точка и да отпаднат думите "и на радио- и телевизионни дейности".
Гласували 118 народни представители: за 19, против 97, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 38 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 114, против 7, въздържали се няма.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 42. (1) Далекосъобщителни дейности се осъществяват въз основа на индивидуални лицензии, общи лицензии и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон. Радио- и телевизионни дейности се осъществяват само въз основа на индивидуални лицензии.
(2) Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет, определя със заповед списъците за видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, общо лицензиране и свободен режим. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"."
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Мерджанов и Пантелеев:
1. В чл. 42, ал. 1 второто изречение отпада.
2. В чл. 42, ал. 2 "Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет" да стане "Министърът на съобщенията".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 42 става чл. 39 със следното съдържание:
"Чл. 39. (1) Далекосъобщителни дейности се осъществяват въз основа на индивидуални лицензии, общи лицензии и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон. Радио- и телевизионни дейности се осъществяват само въз основа на индивидуални лицензии.
(2) Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения определя със заповед списъците за видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, общо лицензиране и свободен режим. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
По чл. 42, по предложението си има думата господин Иво Атанасов и то по точка първа.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми колеги, второто предложение го оттеглям. Ясно е по какви причини, коментирахме ги на няколко пъти днес.
Но първото предложение го поддържам категорично, а именно: в ал. 1 да отпадне второто изречение - "Радио- и телевизионните дейности се осъществяват само въз основа на индивидуални лицензии." Не за друго, а защото тази материя категорично трябва да бъде уредена в Закона за радиото и телевизията, а не в този закон, независимо от тълкуванията на господин Благой Димитров на европейската и даже на американската практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Поставям на гласуване направеното от него предложение по точка първа - второто изречение на ал. 1 да отпадне.
Гласували 123 народни представители: за 14, против 107, въздържали се 2.
Предложението на господата Атанасов, Мерджанов, Пантелеев не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 39.
Гласували 121 народни представители: за 105, против 14, въздържали се 2.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 43. (1) Изискванията за предоставяне на концесии и за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.
(2) Предоставянето на концесии и издаването на лицензии се осъществяват при условия на публичност, равнопоставеност и прозрачност."
Има прието предложение на народния представител Иван Бойков.
Предложение на Иво Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - чл. 43 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 43 става чл. 40:
"Чл. 40. (1) Изискванията за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.
(2) Издаването на лицензии се осъществява при условия на публичност, равнопоставеност и прозрачност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има едно предложение за отпадане на чл. 43.
Господин Иво Атанасов има думата като автор на предложението.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Уважаеми колеги, в чл. 43 има логика и е нормално той да остане. Но аз поддържам предложението ни да отпадне не за друго, а защото в неговите текстове имплицитно вие сте включили и лицензиите за радио- и телевизионна дейност. Нашето принципно убеждение е, че те трябва да бъдат уредени със Закона за радиото и телевизията. И това е не само нашата позиция, но и позицията на всички възможни журналистически дружества и на всички възможни организации в областта на частните електронни медии от типа на Групата за европейско медийно законодателство, на Асоциацията на частните радиоразпространители, която обединява 63 частни радиостанции и 3 частни телевизии, и т.н., и т.н.
Убеден съм какво ще бъде вашето гласуване, защото отивайки към новия авторитаризъм, вие следвате всички правила - не се съобразявате категорично с общественото мнение, не се съобразявате с мнението на хората, които ви подвеждаха и които ви доведоха на власт. Но въпреки това, въпреки че зная какъв ще бъде резултатът, аз поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за отпадане на разглеждания текст.
Гласували 126 народни представители: за 14, против 112, въздържали се няма.
Не се приема предложението за отпадане на текста.
Поставям самия чл. 40 на гласуване.
Гласували 120 народни представители: за 109, против 11, въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 44. (1) При предоставяне на концесии и при издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен.
(2) В случаите на ограничен ресурс по ал. 1 Държавната комисия по далекосъобщения публично информира обществото за причините, които налагат ограничението."
Има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Панталеев в чл. 44, ал. 1 "предоставяне на концесии и при" да отпадне, а "издаване" да стане "издаването".
Комисията по икономическа политика - тук е сбъркано - подкрепя по принцип това предложение.
Предложение на народния представител Благой Димитров:
В чл. 44, ал. 1 думите "при предоставяне на концесии и" отпадат и в края на изречението се добавят думите "освен ако в закон не е предвидено друго".
Комисията по икономическа политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 44 става чл. 41 и се изменя, както следва:
"Чл. 41. (1) При издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен или ако в закон е предвидено друго.
     (2) В случаите на ограничен ресурс по ал. 1 Държавната комисия по далекосъобщения публично информира обществото за причините, които налагат ограничението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Славински! Иво Атанасов, 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Демократичната левица - Българска социалистическа партия и Политически клуб "Екогласност".
Най-напред бих помолил господин Николов да говори малко по-бавно, не защото аз не му разбирам, а защото рискува да се превърне в мъката на стенографите. Едва ли някой стенограф може да догони неговите думи, освен ако не използва някакви специални средства за това, които обаче вероятно трябва да бъдат разрешени в някакъв нормативен документ.
Но това, за което вземам думата, е различният подход, който е проявила комисията към две идентични предложения. Вижте сами и ще забележите, че и в нашето предложение искаме да отпадне текстът за предоставяне на концесии, и в предложението на господин Благой Димитров има същия текст, обаче комисията не приема нашето предложение, защото ние сме опозиция, ние сме от левицата и приема предложението на господин Благой Димитров, защото той си е управляващ, разполага с мнозинство, командва си го и така нататък.
Не може да се върви с такъв подход. Вие утре ще търсите в тази зала национално съгласие по тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. С какви очи ще го търсите, като има такива драстични примери на различен подход? Два еднакви текста - вашия си го приемате, нашия го отхвърляте. И господин П. Ляков каза, че това е нормално. Да, аз разбирам вашата нормалност, но тя не е насочена към успеха на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Николов каза, че е допусната техническа грешка. Той докладва,че и вашето предложение е прието.
Поставям на гласуване чл. 41 в двете му алинеи, предложени от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 114, против 9, въздържали се 6.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Предоставяне на концесии".
Предложение на Иван Бойков: раздел II на глава пета да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е направено и от народните представители Атанасов, Мерджанов и Любомир Панталеев.
Предложение на народния представител Благой Димитров:
Заглавието на раздел II да се промени, както следва:
"Издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър".
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков раздел II на глава пета да отпадне.
Гласували 116 народни представители: за 4, против 111, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за изменение заглавието на раздел II, както следва: "Издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър".
Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 45. Редът за предоставяне на концесия обхваща:
1. обявяване на намерение на Държавната комисия по далекосъобщения за внасяне на предложение в Министерския съвет за предоставяне на концесия;
2. приемане на заявления от кандидатите;
3. извършване на честотно планиране, вътрешно и международно съгласуване;
4.  изготвяне на предложение от Държавната комисия по далекосъобщения до Министерския съвет за предоставяне на концесия;
5. приемане на решение от Министерския съвет за предоставяне на концесия;
6. назначаване на комисия от министър-председателя за провеждане на конкурса или търга;
7. провеждане на конкурс или търг;
8. решение на Министерския съвет за определяне на концесионера на основание на резултатите от конкурса или търга;
9. сключване на договор за концесия;
10. издаване на индивидуална лицензия."
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член  45 става чл. 42 и се изменя, както следва:
"Чл. 42. Държавната комисия по далекосъобщения на основание предварителни проучвания за необходимостта и техническите възможности прави предложение пред Министерския съвет за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 45, който става чл. 42 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 105, против 5, въздържал се 1.
Член 42 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 46. Предложение пред Министерския съвет за предоставяне на концесия за радиочестотен спектър се прави от Държавната комисия по далекосъобщенията служебно или по искане на заинтересувано лице."
Има предложение на народния представител Благой Димитров - прието от комисията.
Предложението на комисията е чл. 46 да стане чл. 43:
"Чл. 43. (1) Предложението на Държавната комисия по далекосъобщения съдържа:
1. вид на дейността, която ще се осъществява чрез радиочестотния спектър;
2. начин за издаване на лицензията - конкурс или търг, или без конкурс или търг, ако е предвидено в закон;
3. размер на лицензионните такси.
(2) Към предложението по ал. 1 Държавната комисия по далекосъобщения прилага разработените конкурсни или тръжни книжа, проект на лицензиите, както и проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност, ако е необходима такава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 46, който става чл. 43, така както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 3, въздържал се 1.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 47. (1) Лице, което желае да му бъде предоставена концесия за радиочестотен спектър, отправя писмено искане до Държавната комисия по далекосъобщения за внасяне на предложение до Министерския съвет.
(2) Във връзка с искането по ал. 1 или по своя инициатива Държавната комисия по далекосъобщения извършва общо проучване относно възможността за предоставяне на радиочестотен спектър. Срокът за проучването е от един до три месеца.
(3) Държавната комисия по далекосъобщения уведомява заявителя за резултатите от проучването.
(4) При наличие на възможност за предоставяне на радиочестотен спектър Държавната комисия по далекосъобщения открива предварителна процедура по изготвяне на предложението."
Има предложение на народния представител Благой Димитров, прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 47 става чл. 44 и се изменя както следва:
"Чл. 44. (1) Министерският съвет в срок до един месец се произнася с решение по направеното предложение.
(2) В случай, че Министерският съвет приеме предложението по чл. 43, ал. 1, в решението се определя:
1. предметът и срокът на лицензията;
2. начинът на издаване на лицензията - конкурс или търг или без конкурс или търг, ако е предвидено в закон;
3. конкурсните или тръжните книжа;
4. размерът на лицензионните такси;
5. срокът, в който Държавната комисия по далекосъобщения трябва да организира конкурса или търга.
(3) Решението по ал. 2 се обнародва в "Държавен вестник" и в един централен ежедневник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 47, който става чл. 44, така както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 113, против 0, въздържали се 3.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 48. (1) Държавната комисия по далекосъобщения обявява намерението си да внесе предложение в Министерския съвет за предоставяне на концесия за радиочестотен спектър, като обнародва съобщение в "Държавен вестник" и го публикува в централен ежедневник.
(2) В съобщението по ал. 1 се посочват срокът, в който всички желаещи могат да подадат заявление за участие в процедурата, техническите проекти, които трябва да представят, удостоверението за регистрация, цената за участие и мястото, откъдето могат да получат документите за кандидатстване. В съобщението кандидатите се уведомяват, че всички ще бъдат включени в предложението до Министерския съвет и че на лицето, на което бъде предоставена концесия, ще бъде издадена индивидуална лицензия за дейността, при която ще може да използва радиочестотния спектър.
(3) Документите за кандидатстване по ал. 2 съдържат изисквания към техническите проекти, както и проект на лицензията, която ще се издаде без конкурс или търг на лицето, получило концесията."
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 48 става чл. 45:
"Чл. 45. (1) Министър-председателят в срока по чл. 44, ал. 1 със заповед определя състава на Комисията за провеждане на конкурса или търга, в която задължително се включват членове на Държавната комисия по далекосъобщения и в зависимост от предмета на лицензията - представители на Националния съвет за радио и телевизия и на други заинтересувани ведомства и организации.
(2) Председател на комисията е председателят на Държавната комисия по далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 48, който става чл. 45, така както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители, за 111, против и въздържали се няма.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 49 има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Комисията предлага чл. 49 да стане чл. 46 и да се измени както следва:
"Чл. 46. Държавната комисия по далекосъобщения организира конкурса или търга."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 49, който става чл. 46, така както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители, за 111, против няма, въздържали се 4.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 40 има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 50 става чл. 47 и се изменя както следва:
"Чл. 47. (1) Комисията по чл. 45, ал. 1 на основание на конкурсните или тръжни книжа и приетите критерии класира кандидатите и предлага на Министерския съвет да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса или търга.
(2) Конкурсът или търгът се организират и провеждат по реда на членове 66, 67 и 70 от раздел четвърти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 50, който става чл. 47, така както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 51 има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 51 да стане чл. 48 със следното съдържание:
"Чл. 48. (1) Министерският съвет в едномесечен срок с мотивирано решение определя лицето, на което се издава лицензия, и възлага на Държавната комисия по далекосъобщения да издаде лицензията. Решението се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 51, който става чл. 48, така както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 52 има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 52 да стане чл. 49 със следното съдържание:
"Чл. 49. В 14-дневен срок от постановяване на решението на Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензията на лицето, спечелило конкурса или търга."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 52, който става чл. 49, така както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Членове 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66 и 67 Комисията по икономическата политика предлага да отпаднат.
Има само едно предложение по чл. 65 от народния представител Иван Бойков, което е оттеглено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за отпадане на членове 53 до 67 включително.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Членове 53 до 67 включително отпадат.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел III - Индивидуална лицензия".
Има предложение на народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев раздел III да стане раздел II със заглавие "Индивидуални лицензии".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на нароните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев раздел III да стане раздел II със заглавие "Индивидуални лицензии".
Гласували 150 народни представители: за 33, против 117, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III така, както е предложено от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 4.
Заглавието на раздел III е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 68 има направено предложение от народния представител Венко Вълчев, което е оттеглено.
Направено е предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев:
1. В чл. 68, ал. 2 думите "Държавна комисия по далекосъобщения на основание на решение на" да отпаднат.
2. Алинея 3 на чл. 68 да отпадне.
3. В чл. 68, ал. 4 второто изречение да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя текста на предложителите.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 68 да стане чл. 50 със следния текст:
"Чл. 50. Индивидуални лицензии се издават на физически лица - еднолични търговци, и на юридически лица. Индивидуалните лицензии за обособени мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, се издават и на физически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 20, против 111, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 68, който става чл. 50, така както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 13.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 69 няма предложения.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 69 да стане чл. 51 със следното съдържание:
"Чл. 51. Индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности се издават без конкурс или търг в случаите, когато не се използва ограничен ресурс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 69 да стане чл. 51, така както е предложен от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 14.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 70 има направено предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
И предложение на Комисията по икономическата политика - чл.  70 става чл. 52 със следния текст:
"Чл. 52. Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато конкурсът е ограничен, освен ако в закон е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 70, който става чл. 52 така, както е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 11.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 71 има направено предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 71, т. 2 в края на изречението да се добави "а също и на далекосъобщителни оператори, осъществяващи дейности в морското и въздушно търсене и спасяване, и информация за безопасност."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Има прието предложение на народния представител Благой Димитров.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 71 става чл. 53 и се изменя, както следва:
"Чл. 53. Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи:
1. броят на кандидатите е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс;
2. на обществени далекосъобщителни оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който не се използва за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги;
3. за изграждане и използване на обособени мрежи, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си;
4. за изграждане и използване на обособени мрежи за собствени нужди по чл. 81, ал. 1, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си;
5. за нуждите на държавни органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев, което не е прието от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 39, против 109, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 71, който става чл. 53, така както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 17.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 72 има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Панталеев - в чл. 72 "органа, създаден от Министерския съвет" да стане "Министерството на съобщенията".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Благой Димитров, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 72 става чл. 54 и се изменя, както следва:
"Чл. 54. Условията и редът за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг се определят в наредби на Комитета по пощи и далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Панталеев.
Гласували 134 народни представители: за 14, против 116, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 72, който става чл. 54, така както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 118, против 6, въздържали се 6.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 73 няма предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 73 да стане чл. 55, като се запазва текстът на вносителя:
"Чл. 55. (1) Индивидуалните лицензии са лични.
      (2) Индивидуалните лицензии могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласие на Държавната комисия по далекосъобщения след изтичане на една година от издаването им.
      (3) В случай, че индивидуалните лицензии са получени при условията на конкурс или търг, в първите три години от получаването им те не могат да се прехвърлят, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на предприятие за изпълнение на лицензията, изцяло негова собственост. След изтичане на тригодишния период лицензиите могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласието на Държавната комисия по далекосъобщения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 73, който става чл. 55, така както е предложен от вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 16.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 74 има направено предложение от народния представител Благой Димитров, прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 74 става чл. 56 и се изменя, както следва:
"Чл. 56. (1) Индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност е със срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен по съгласие на страните, като общата му продължителност не може да бъде над 35 години. Срокът на лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета, може да бъде продължен след решение на Министерския съвет.
  (2) След изтичане на общата продължителност на срока при кандидатстване за нова лицензия за същата дейност при равни други условия се предпочита лицето по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 74, който става чл. 56, така както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 11.
Член 56 е приет.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за процедура.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам провеждането на извънредно заседание на Народното събрание днес, 23 юли, от 16,00 ч. с единствена точка от дневния ред - продължение на второ четене на законопроекта за далекосъобщенията. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли?
Има думата господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ви моля да спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вече мина 16,00 часът и, господин председател, Вие не можете да подлагате на гласуване направеното предложение. Според мен това е грубо нарушение на правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение, което е направено преди 16,00 ч. (Шум и единични ръкопляскания в блока на СДС.)
Гласували 144 народни представители: за 117, против 21, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Прекратявам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,01 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Калчо Чукаров
Иван Бойков