Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 предлагам като първа точка в днешния дневен ред да бъде включен:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ "БЪЛГАРИЯ - ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА III).
Моля, гласувайте това предложение за включване в дневния ред на допълнителна точка.
Гласували 129 народни представители: за 96, против 13, въздържали се 20.
Предложението е прието.
От Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има ли председател, заместник-председатели, член на комисията? Няма.
"ДОКЛАД
по законопроект № 902-02-39 за ратифициране на
Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка
(проект "България - Транзитни пътища III),
внесен от Министерския съвет на 15 юни 1999 г.

На заседание, проведено на 8 юли 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - Транзитни пътища III), внесен от Министерския съвет.
Финансовият договор е поредният етап от проектите "Транзитни пътища", чиято цел е подобряване състоянието на основните направления на трансевропейските коридори, преминаващи през България и по-скорошното приобщаване на страната ни към европейските транспортни структури.
Въз основа на проведеното гласуване, на което с 11 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - Транзитни пътища III) за заем в размер на 60 млн. екю, подписан на 23 септември 1998 г. в Люксембург."
Моля, господин Агов, да докладвате становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика

ОТНОСНО: проект за Закон № 902-02-39 за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - Транзитни пътища III), внесен от Министерския съвет на 15 юни 1999 г.

На свое заседание от 24 юни 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - Транзитни пътища III) и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - Транзитни пътища III), подписан на 23 септември 1998 г. в Люксембург."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата. Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - Транзитни пътища III).
Гласували 140 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предлагам да преминем към разглеждане на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Папаризов.
Гласували 144 народни представители: за 141, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Стоилов, ще Ви помоля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"З А К О Н
за ратифициране на финансовия договор между
Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - Транзитни пътища III")

Член единствен. Ратифицира финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - Транзитни пътища III"), подписан на 23 септември 1998 г. в Люксембург."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА МИГРИРАЩИТЕ ВИДОВЕ ДИВИ ЖИВОТНИ.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Моля, господин Лъчезар Тошев да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, почитаеми народни представители!
"Комисията по опазване на околната среда и водите на своето редовно заседание, проведено на 14 юли 1999 г., разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, приета на 23 юни 1979 г. в Бон.
Конвенцията предвижда регламентиране на международното сътрудничество за опазване на мигриращите видове, конкретни мерки за защита на застрашените видове и техните местообитания, отстраняване на неблагоприятните ефекти от дейности, които възпрепятстват или сериозно затрудняват миграцията, осъществяване на общ мониториг на миграциите на видове и научен информационен обмен с останалите държави - страни по конвенцията. Предвиждат се и дейности по осведомяване на обществеността за значението на тези дейности.
Ще бъдат създадени и възможности за осигуряване на международна финансова подкрепа за проекти, свързани с опазване на мигриращи видове.
Комисията по опазване на околната среда и водите намира, че ратификацията на тази конвенция е необходима и предлага на Народното събрание да приеме внесения законопроект.
Становището на комисията е прието единодушно с 10 гласа "за"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да докладва становището на тяхната комисия.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика относно
проект за Закон № 902-02-37 за ратифициране на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни,
внесен от Министерски съвет на 15 юни 1999 г.

На свое заседание от 24 юни 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни от 23 юни 1979 г., Бон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Лъчезар Тошев има думата за процедурно предложение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Лъчезар Тошев.
Гласували 117 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Господин Тошев, моля да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"З А К О Н
за ратифициране на конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни от 23 юни 1979 г., Бон."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на закона и член единствен на Закона за ратифициране на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни са приети.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИЛЕПИТЕ В ЕВРОПА И НА ИЗМЕНЕНИЕТО КЪМ НЕГО.
Моля господин Тошев да докладва становището на Комисията по опазване на околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, дами и господа народни представители!
"Комисията по опазване на околната среда и водите на своето редовно заседание, проведено на 14 юли 1999 г., разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на прилепите в Европа от 4 декември 1991 г. и изменението към него от 20 юли 1995 г.
Споразумението цели осъществяване на международни действия за подобряване на неблагоприятния природозащитен статус на европейските видове прилепи и опазване на местообитанията им. В България са установени 29 вида прилепи от общо 30 вида известни в Европа. Съгласно националното ни законодателство те и голяма част от убежищата им са защитени. Ето защо България е от голямо значение за реализацията на този общоевропейски план.
От своя страна споразумението ни дава възможност за участие в редица общи програми и общоевропейски мерки, вземащи се за защита на прилепите. Финансовите задължения за страната ни за това споразумение биха били доста скромни - 158,41 германски марки през първата година и 109,82 германски марки през втората година след присъединяването.
Като взема предвид тези аргументи Комисията по опазване на околната среда и водите единодушно предлага на Народното събрание да ратифицира предложения законопроект. Решението е взето с 10 гласа "за"."






ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля и председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Господин председателю, виждам усмивки по лицата на част от народните представители. Със същите усмивки беше посрещнат в началото и дебатът в комисията по този като че ли изглеждаш периферен въпрос, но в хода на дебата научихме, че България е най-богатата страна на всички видове прилепи, които съществуват в Европа. Освен това научихме още, че два от тези видове са уникални и съществуват само в България. Правя това пояснение, защото ми е особено приятно да докладвам един такъв като че ли периферен закон, който ще гласуваме сега. Ще прочета становището на комисията:

"СТАНОВИЩЕ

Относно: проект за Закон № 902-02-38 за ратифициране на
       Споразумението за опазване на прилепите в
       Европа и на изменението към него, внесен от
       Министерския съвет на 15 юни 1999 г.

На свое заседание от 24 юни 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за опазване на прилепите в Европа и на изменението към него и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за опазване на прилепите в Европа от 4 декември 1991 г., Лондон, и на изменението към него от м. юли 1995 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Споразумението за опазването на прилепите в Европа и на изменението към него на първо гласуване.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Лъчезар Тошев.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Тошев да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Закон за ратифициране на Споразумението за опазване на прилепите в Европа и на изменението към него.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за опазване на прилепите в Европа от 4 декември 1991 г., Лондон, и изменението към него от м. юли 1995 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на закона и член единствен са приети на второ четене.

Следващата точка е
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА ВАЛУТЕН ЗАКОН
Вносител е Министерският съвет.
Господин Стефан Стоилов ще помоля да докладва становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има предложение да бъдат допуснати в залата управителят и подуправителят на Централната банка, а също така и заместник-министърът на финансите господин Орешарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат допуснати управителят и подуправителят на Българската народна банка и заместник-министърът на финансите господин Пламен Орешарски.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят ръководителите на БНБ и господин Орешарски в залата.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, предлагаме на вниманието ви
"ДОКЛАД
по проекта на Валутен закон, внесен от Министерския
съвет на 22 юни 1999 г.

На заседание, проведено на 8 юли 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за Валутен закон, внесен от Министерския съвет на 22 юни 1999 г.
От името на вносителя проектът бе представен от заместник-министъра на финансите господин Пламен Орешарски и от подуправителя на Българската народна банка господин Мартин Заимов.
Изтъкнато беше, че действащият Закон за сделките с валутните ценности и за валутния контрол е приет през 1966 г. в условията на установен валутен монопол на държавата. Установеният тотален разрешителен режим не отговаря на ангажиментите за либерализиране движението на капитали като елемент от процеса на присъединяването ни към Европейския съюз. Преходът към пазарна икономика и новите обществено-икономически условия, установени в сега действащата Конституция на страната, налагат да се установи адекватен на тях режим на валутните сделки и на валутния контрол.
Проектът за нов Валутен закон въвежда принципа на свободно извършване на капиталови и текущи сделки и разплащания между местни и чуждестранни лица. Изцяло е премахнат разрешителният режим при разплащанията, а е въведен принцип на задължителна регистрация в Българската народна банка на изброените сделки и плащания за нуждите на статистиката на платежния баланс на страната, ако надхвърля 2000 деноминирани лева. Ограниченията преди извършване на плащането са точно определени и са свързани единствено с предоставянето на достоверна информация за основанието на плащането.

Предварителната задължителна регистрация в Българската народна банка на определен кръг от сделки, свързани с капиталови плащания, може да бъде отказана само, ако възникне реална опасност от нарушаване на равновесието в платежния баланс, поради необичайната им честота и обеми.
Либерализацията във валутната област се изразява в замяната на досегашния принцип: "Всичко, което не е изрично забранено, е допустимо след предварително разрешение от държавата" със съвременния принцип: "Всичко, което не е изрично забранено от закона, е разрешено".
Създават се правила спрямо лицата, които по занятие извършват сделки с чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни. За тяхното спазване Българската народна банка ще упражнява контрол. Специализиран надзор върху лицата, извършващи по занятие сделки с чуждестранна валута само в наличност (обменни бюра) е върху лицата, извършващи сделки с благородни метали.
Специални правомощия за валутен контрол са предвидени и на някои други органи - данъчната администрация, митническите органи и пощенските служби.
По време на дискусията бяха поставени някои въпроси по обхвата и регламентите на законопроекта, като:
1. Съвременната роля на златото в международните плащания и валутните резерви на страната.
2. Защо някои редки и ценни метали, като родий и други не са включени в определението на "благородните метали"?
3. В някои страни няма обменни бюра. Защо у нас те се запазват и кое обуславя по-занижения контрол върху тях в сравнение с финансовите къщи?
4. Връзката на този закон със законите за защита на потребителя.
Въз основа на дискусията и проведеното гласуване, на което с 10 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Валутния закон, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Имате думата.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че предоставеният от Министерския съвет закон е един от поредицата закони, които са необходими за изравняване на българското законодателство със законодателството на страните, в които пазарната икономика е вече установен факт. След като признахме равнопоставеност на различни видове собствености и премахнахме монопола на държавата върху редица дейности, включително и върху дейността с паричните средства, валутата, скъпоценните метали и камъни, трябва да има закон, който да регламентира тази дейност и да даде правните отношения при извършването на тази дейност. В този аспект аз смятам, че този закон е хубав и трябва да бъде подкрепен.
Ще бъда съвсем кратък. Имам няколко бележки към него. Искам да ги споделя с вас.
Прави ми впечатление, примерно мисля, че това е грешка, която е допусната от стилов характер. В чл. 2 обясненията в т. 4: "Чуждестранна валута е парична единица, която е законно платежно средство във всяка чужда държава, както и колективните валути". Защо във всяка? Аз мисля, че чуждестранна валута е законно платежно средство в чужда държава. Защото малко са конвертируемите валути, които могат да бъдат във всяка държава платежно средство. Мисля, че чуждестранна валута е валутата на Индонезия. Но тя не е платежно средство, този пример го ползвам фриволно, но не във всяка чужда държава.
Имам и бележка по администрирането, което е заложено в чл. 4. В ал. 2 и в ал. 4 имам усещането, че има отново някакво смесване на функции на две институции, които не могат да доведат до ефективност в работата на закона, а могат да попречат, когато те се засичат.
В ал. 2 пише: "При осъществяване на дейността си лицата по ал. 1 са длъжни да спазват изискванията, установени в наредбата на министъра на финансите". В ал. 4: "Българската народна банка издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешения и лицензии и за изискванията, които трябва да спазват финансовите къщи при осъществяване на дейността си".
Аз мисля, че Българската народна банка трябва да бъде тази, която трябва да бъде отговорна с подзаконовите нормативни актове, които са свързани с този закон, а не министърът на финансите. Той може да има само, и това се потвърждава и от по-нататъшните членове - чл. 8, ал. 2, чл. 10, чл. 11, ал. 3 и чл. 12, където това са вписани като функции и задължения на Българската народна банка. Единствено контролните функции на министъра на финансите чрез институцията Главно митническо управление е тази, която ще следи за спазването на закона. И за да не влагаме колизии, които да смесват функции на две институции и за да не се чудим защо по някой път бюрокрацията ни пречи да си вършим работата, аз ви предлагам следното: замислете се върху това, изчистете закона от един такъв факт, който за мен не го прави по-добър и по-ефективен в своята работа.
Всичко останало смятам, че е добре заложено в закона. И се надявам, че всички ние - народните представители, със своя вот ще го подкрепим на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Господин Найден Зеленогорски има думата.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Безспорно проектът на Валутен закон, и Валутният закон, и тази сфера, е една от изключително важните сфери по пътя ни за присъединяване към Европейския съюз.
Сега действащият Закон за сделките с валутни ценности и за валутния контрол е приет още през 1966 г. и то при условията на въведения с Конституцията от 1947 г. валутен монопол на държавата. Очевидно е, че либерализацията в тази посока е една от изключително важните характеристики по пътя ни към Европейския съюз. И в този смисъл този закон е изключително полезен.
Аз мисля, че той е много добре разработен. И самият факт, че в комисията нямаше сериозни критики към закона, имаше, разбира се, конструктивни критики за някои детайли. А самият факт, че беше приет без нито един "против" и "въздържали се", е показателен, че законът, проектът за закон е добър.
Важното, което би трябвало да се каже е, че огромна част от сделките, действията и разплащанията с валута не изискват разрешение от държавен орган. Всички те обаче, когато надхвърлят прага от 2000 нови лева, трябва да се регистрират. И те се регистрират във връзка със статистиката на платежния баланс. На практика само над 20 000 нови или над 20 000 000 стари лв. се иска разрешение от БНБ за осъществяване на сделки. А до 20 000 нови лева те се регистрират само за нуждите на статистиката.
Друго характерно, което бих искал да кажа, е, че обменните бюра са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 14-дневен срок от започване на дейността. А финансовите къщи - тези, които извършват сделки като финансови къщи, е необходимо да се лицензират от Българска народна банка. Съответно в проектозакона са заложени идеите за създаване на една наредба, която да урежда тази материя по лицензирането на финансовите къщи.
По отношение на контрола. Очевидно е, че валутният контрол е от изключително важно значение. Той ще се извършва от министъра на финансите и специализираните служби - данъчните служби, митническите служби, от Българската народна банка и пощенските служби, които ще упражняват контрол за спазването на този закон и за нормативните актове, издадени по неговото прилагане. Уредена е и материята, свързана с добиване, преработване и сделки с благородни метали, и скъпоценни камъни по занятия. В общи линии тук са създадени правила, които ще могат да уредят цялостно тази материя и да я поставят в една координация и в едно съзвучие с европейското законодателство в тази област.
Имайки предвид всичко, което казах дотук, аз ви призовавам да подкрепим този законопроект на първо четене. А между първо и второ четене, ако има предложения по детайлите на законопроекта, те ще бъдат отразени. И се надявам, че ще отидем към второ гласуване с един още по-добър проект за валутен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще започна с това, че безспорно в мотивите е фиксирана годината 1966 г., когато беше старият Закон за сделки с валутни ценности и валутен контрол. И наистина спрямо 1966 г. този закон е крачка напред. Но 1966 г. беше преди повече от 33 години. И веднага ще мина към нещата, които ме смущават в него.
На пръв поглед изглежда, че наистина режимът е регистрационен, на места е разрешителен. Но след регистрацията има наредби, доста наредби. И в момента така работят валутните бюра в страната. Работят въз основа на наредба, издадена от министъра на финансите. И тя е доста строга, както и трябва да бъде. Така че чак толкова пък не е свободно действието и работата с валутни ценности по отношение на бюрата.
Смущава ме това, че регистрацията в БНБ може да се откаже и не може да се обжалва. Разбира се, мотивирано , пише в закона, но мотивацията е предмет на друг разговор. Когато една финансова къща иска да извършва дейност, тя иска регистрация в БНБ. И БНБ може да откаже тази регистрация. След отказ от регистрация, мотивирано, разбира се, има срок, през който не може да се извършва такава дейност.
Във всички закони ние сме вложили принципа, че когато има две заинтересовани страни, третата страна, която решава спора, е съдът. А тук няма такова нещо. Аз не зная какви са били мотивите, за да се избегне такъв тип действие.
Доста смущаващо за мен е и събирането на информация. Всъщност на тотален контрол подлежи всяко движение, всяко действие с валутни ценности. Вижте от чл. 8 чак до чл. 11, че около 30 на сто от закона касае събиране на информация, водене на регистри и цялостен контрол, пълен контрол върху движението и сделките.
Смущаващо за мен също е и това, че много хубаво се говори, че има право свободно да се изнасят 2 хил. нови лева. Само че вътре трябва да се пише и как си ги придобил. Това е смешно, колеги. Смешно е и за нуждите на платежния баланс на страната прагът да бе такъв и това да подлежи на контрол. Естествено, би трябвало да се сложи сериозен праг, при който трябва да има контрол върху сделките. Но за този нисък праг е смешно да говорим.
Значи има тотален контрол. Всяко действие с валута, ако не подлежи на регистрация, подлежи на разрешение, по статистика. И след това има три вида контролни органи, на които сме дали правомощия и пълномощия да влизат, да гледат. Само оръжие не сме им дали. Имахме случай вече да даваме оръжие на строителните органи, които извършват контрол. А в нормалните, цивилизованите държави, всички действия, които могат да предизвикат принуда, се правят от органите на Министерството на вътрешните работи. Ние в България създадохме въоръжени и контролни органи в митницата, полицията, в строителството. Аз предполагам, че ще стане и за Министерството на финансите. Има такава идея. Представяте си какво се получава от цялата тази работа.
И в този смисъл духът, който е заложен в закона, на свобода на извършване на валутни дейности, като че ли не кореспондира с нашата действителност в страната, каквато е, и с режима, който е заложен в този закон. Макар че я има думата "регистрация" и думата "разрешение", и "събиране на информация", както е озаглавена главата. Всичко това колегите, които се занимават с такъв вид икономически дейности, могат да си представят къде може да отиде. Аз не казвам, че ще отиде там.
Много внимателно трябва да се борави с такъв вид закони и с такъв вид текстове. А тук не са категорични нещата, те препращат към наредби. Какви ще бъдат тези наредби, не е в контрола Народното събрание. Те ще бъдат дело на всеки министър, на всяко правителство.
Такъв тип законотворчество - отворено, така е написано, с такъв тип тотално събиране на информация, аз съм убеден, че няма да доведе до оживление, до свободна икономическа инициатива, напротив. Напротив! Принцип на бюрокрацията е да тормози процеса. Колкото повече бюрокрация вкарваме в процеса, толкова по-затормозен ще бъде той.
И като ви казвам, че не може да избягате и не трябва да избягате от съдебния контрол върху отказите, аз с това приключвам своето изказване. Доста съм разколебан в това дали да подкрепя или да се въздържа по този закон. Ще изслушам внимателно колегите, виждам и колегата Джеров тук ще направи изказване, по тази материя. И тогава ще променя своето мнение за гласуване по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
За реплика има думата господин Найден Зеленозогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОЗРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Господин Бойков, аз съм малко дезориентиран от Вашето изказване, защото Вие първо казахте, че когато изнасяме свободно до 2000 лв., трябва да докажем основанието за придобиването им, как са придобити те, което на мен ми се струва малко пресилено. Така пише, когато изнасяш до 20 хил., но прагът е 2 хил. лева. Прагът е 2 хил., а между 2 хил. и 20 хил. лева се регистрира сумата и основанието за придобиването им. Това е, от една страна.
От друга страна, вие се притеснявате кога е възможно да се откаже регистрация. Законът е ясен. И тук е написано, че Българската народна банка може да откаже регистрация на сделките с мотивирано решение. И надолу са изброени, примерно, в т. 2: "Заявителят е представил невярна информация на органа или на институцията по чл. 8; заявителят не е представил отчет или декларация в установените срокове по чл. 11 или е представил неверен отчет или декларация." И по-нататък: "Сделката, за която се иска регистрация, е забранена с нормативен акт."
Очевидно е, че няма опасност от чиновнически произвол според мен и според законодателя. Аз се надявам, че тук и господин Орешарски, и господин Заимов ще вземат думата и ще коментират тези въпроси.
А що се отнася до специализирания контрол, наистина се либерализира валутният режим. И това би означавало, че трябва да има и един строг специализиран контрол. Защото все пак нашият платежен баланс трябва да бъде в една добра кондиция. Все пак трябва този режим да бъде много внимателно оглеждан. А иначе по отношение на основанията за придобиване на определена сума, по отношение на основанията за извършване на съответна сделка, мисля че всичко е казано в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
За дуплика има думата господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Зеленогорски! В чл. 12, т. 1 на ал. 2 пише:
"1. до 20 млн. лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - след деклариране на техния размер и основанието за придобиването им".
Тази точка дава и за 1 лев и за 1 долар, че трябва да има основание за придобиването им. Не пише...
Досега беше - колко? - Около 10 хиляди без нищо. И след това, с бордеро от банка и така нататък. Сега трябва да се пишат основания, да се пускат декларации, прочетете внимателно текста.
Освен това неверните данни за едни са верни, за други са неверни. Въпреки всичко трябва да има при отказ от регистрация право на обжалване. Аз не знам случай, в който последна инстанция е БНБ. И защо да бъде? Те са две заинтересовани страни тук, така че трябва коректно да следим текста. Аз казах, че се опасявам от тези неща.
А колкото до платежния баланс, той не се прави с контрол. Той се прави с активна икономическа дейност. Недейте да слагате каруцата пред коня.
Аз ще се радвам, ако след като приемем този закон следващата година БНБ и статистиката имат еднакви данни за внос, износ и така нататък. Знаете какви огромни разминавания имаме между митнически декларации, между декларирани сделки в БНБ и така нататък. Много ще се радвам, ако това стане една цифра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков. Има думата заместник председателя, господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще си позволя няколко бележки във връзка с гласувания или подготвения за първо гласуване законопроект.
На първо място приветствам изработването и внасянето в пленарната зала на този закон, защото засега материята се регламентира със Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол от 1966 г. Мисля, че това достатъчно дава данни каква е концепцията на досега действащия закон.
Действително, във Великото Народно събрание, в Тридесет и шестото Народно събрание бяха отменени доста от неговите текстове, но имаше два пъти задължаване към Министерството на финансите то още тогава да изработи нов закон. Радвам се, че в момента такъв закон, който ще замести остарялата концепция на цитирания закон е пред нас. Така че приветствам изработването на проекта за Валутен закон и мисля, че всички ще гласуваме за него.
Позволявам си няколко бележки.
Бих казал за глава втора - "Определения", в чл. 2 с всичките му 13 точки. Нека да имаме предвид структурата на законите, имам предвид Закона за нормативните актове, тези определения трябва да отидат най-накрая, в Заключителните и преходните разпоредби, защото е недопустимо един закон да започва с определения. Законът започва със самата регламентирана материя, с обществените отношения, които урежда, а пък определенията и изясняването на употребяваните понятия трябва да отидат най-накрая, където им е мястото.
Разсъждавам и по чл. 4 от проектозакона:
"Чл. 4. (1) Всяко лице, което извършва сделки като обменно бюро е длъжно да се регистрира в Министерство на финансите в 14-дневен срок от започване на дейността."
Не трябва ли да има и някаква възможност за защита? В този текст, който е като самостоятелна глава са поставени изискванията да отговарям на наредба. След като трябва да отговарям на наредба, това означава, че Министерството на финансите може и да ми откаже. Ние работим тук в областта на законосъобразността. Според мен, ако тези актове не се обхващат от чл. 6, би трябвало да има някакъв начин да защитят своите права при положение, че ми бъде отказана регистрация, разбира се, относно законосъобразността на отказа.
И последното, това е чл. 19. Струва ми се, че редакцията трябва да се направи по друг начин.
Не може да се извършва нарушение по чл. 4 и т.н. Тези текстове - чл. 4 и другите поставят определени изисквания и ние можем да нарушим изискванията. Затова би трябвало редакцията да бъде в смисъл: "Който извърши или допусне нарушаване на изискванията" или "не спази изискванията, той подлежи на съответно административно-наказателни разпоредби". Това е съвсем дребна корекция, но ми се струва, че тя трябва да бъде поставена вътре. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Други изказвания има ли?
Думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предоставен ни е поредния закон. Слушайки общо-взето обсъждането, защото виждам голяма незаинтересованост и като че ли липса на среда, се поколебах дали да взема отношение или не. Но, определено, колеги, реших, че е нужно това да стане, защото действително ние обсъждаме един изключително важен закон и независимо от това, че в залата една малка част следят изключително тази материя, трябва в края на краищата да гласуват.
И тук бих искал, уважаеми господин председател, да изразя своя протест по начина на работа на Народното събрание в последно време. Вкарват се много закони, не се дава никаква възможност за действителен анализ на действащата нормативна уредба и съответно на нейна база и на базата на това, което сме си поставили като цел - интеграция и развитие на страната, разбира се, да намерим най-добрите решения.
Аз не знам как колегите се справят, но искам да ви кажа, че съм потресен от това, че в някои от законите, предлагайки в духа на философията, която мнозинството е застъпило, в определени и то по-добри решения, няма вникване. Няма не толкова незачитане на труда, колкото въобще едно неразбиране, което отблъсква, уважаеми колеги! Аз имах наскоро такъв случай. Страхувам се, че ние продължавайки по тази линия ще демотивираме все повече себе си и ще допуснем много грешки, които грешки ще свалят и без това намаляващия рейтинг на Народното събрание.
Конкретно по този закон аз казах в комисия - няма да гласувам, защото той беше внесен и след една седмица под формата уж на представяне, се искаше от нас становище. Прави чест на колегите от СДС, които гласуваха по инерция и са казали пред една от медиите, че не са го познавали, обаче са гласували, защото се доверяват на вносителя. Прави чест, че са си признали, но не им прави чест, че гласуват за нещо, което не познават.
В тази връзка, минавам по същество, аз, ще ме извини колегата Джеров, но не споделям също така и извода на други колеги, че законът, който действа досега за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, е прекалено остарял и негоден. Защо? Защото от 1991 г. той е променян. Тук колегата Джеров това го сподели. И е променян същностно. И ние сме имали до определените събития, които се случиха, един от най-либералните валутни режими в сравнение със страните от Източна Европа. Имахме го това нещо! Има сравнителен анализ от 1996 г., който показва в много аспекти тези неща.
Разбира се, либерализация трябва да има. Посоката на либерализация аз не отричам. Принципният въпрос обаче, който поставям, е за темповете на либерализация. И то не от гледна точка на моя личен интерес и не от интереса на определена група, а на обществения, на държавния интерес, защото въпреки радикалната мярка - валутен борд, разбира се, специфичен валутен борд, ние не можем да твърдим, че сме преодолели проблемите около нашата, така да се каже, парична единица, около нейната стабилност. Напротив, напротив, има много проблеми, които и в момента съществуват и биха могли да се развият с определена, бих казал, унищожаваща сила, ако ние не анализираме внимателно това, което правим като нормативна база.
Предложеният ни валутен закон с претенции да бъде нов, разбира се, съдържа много от това, което има в досегашния. Принципно, разбира се, и то даже повече пропагандно е декларирано либерализирането като цяло на плащанията. Ние, по-скоро правителството, приехме чл. 8 от Устава на Международния валутен фонд и там либерализирането се отнася само до текущите плащания, но не и до капиталовата сметка. Това е един от подвъпросите, които поставям - има ли нужда, след като не сме задължени по Устава на Международния валутен фонд да правим такава крачка сега?
По-нататък. Определено считам, и тук вече от някои от колегите се подчерта, че законопроектът е прекалено общ, той дава много права на министъра на финансите, на БНБ, които определено водят до субективизъм, или ще доведат до субективизъм. Ние многократно сме поставяли този въпрос от трибуната. И няма оправдание затова, че се бърза или че е изключително важно да стане така, това не снема от нас отговорността ние да направим друг закон.
По-нататък, за понятията, определенията и контрола. Тези неща са свързани. Вижте на стр. 3 от законопроекта, т. 11 - определянето на извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие, и какво се съдържа по-нататък - "Извършване в продължение на една година на сделки за сметка на повече от 10 лица, или извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица" и това го съпоставете с чл. 4, ал. 1 - "Всяко лице, което извършва сделки като обменно бюро, е длъжно да се регистрира в Министерството на финансите в 14-дневен срок от започване на дейността си". Как ще стане този контрол? Още повече тук колегата Джеров говори за това, че би трябвало да има възможност за обжалване на административните актове. При положение, че от една страна имаш една субективна система и поне от тази общност - говоря главно към вносителите - не личи, как ще стават тези неща? Вие сигурно имате нещо предвид. Но ние като законодатели не можем просто така да гласуваме, когато този въпрос стои пред нас.
На стр. 3 има много претенциозно заглавие - "Свобода за извършване на сделки, действия и плащания", което конкретно се регламентира от един член - чл. 3. Вижте, господин Орешарски и господин Заимов, колко пъти го четох, звучи ми само пропагандно. Какво е записано в чл. 3, ал. 1 - "Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания по чл. 1, т. 1.5 се извършват свободно"? Има ли смисъл от това?
Вижте и ал. 2 - "Добиването на благородни метали и скъпоценни камъни от находища, които са публична държавна собственост, се извършва при спазване на изискванията, установени в действащото законодателство". Какъв е смисълът, като има действащо законодателство? Само да го кажем.
Такава степен на общност или просто на пропагандно изброяване няма смисъл в един законопроект, а още по-малко в един закон.
И за регистрацията. Да, действително предизвиква смущения в онези, които са по-крайно либерално настроени изискването за регистрация. И може би противно на техните очаквания имат записано такова нещо. Аз лично считам, и го казах, от нас не се изисква да либерализираме режима по капиталовата сметка. Член 8 на Международния валутен фонд изисква либерализиране само по текущата сметка. Поставих този въпрос в началото, сега го повтарям, става дума за това с какви темпове либерализираме и в края на краищата доколко това съответства на интересите на страната. Например аз считам, че в чл. 5, ал. 2, т. 1 - "Предоставяне на финансов кредит от местно на чуждестранно лице" най-малкото трябва да има изискване за някакъв таван. Не сме толкова цъфнали, не сме се оправили толкова, за да нямаме никакви ограничения. Може би не съм разбрал добре, но четох внимателно.
Вероятно в новия Закон за публично предлагане на ценните книжа ще има някакви разпоредби, които ще обхванат този въпрос, свързан с емитиране на наши - защото на едно място има, че централният депозитар дава информация, но трябва да го има тук и може би, независимо от повторението, да има един стабилен контрол - емитиране от наши емитенти и търговия с чужди лица. Това трябва да го има. И не само да го има, а може би в режима да има онзи елемент, който е важен отново от гледна точка на националните интереси.
За банките с пълен лиценз и тези, които нямат такъв. Господин Заимов, тук няма разграничение, а според мен трябва да има, за да стане ясно за какво става дума.
За събирането на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс - разбира се, няма да оправим по този начин платежния баланс, но информация наистина е нужна. Споделям това. И в тази връзка ми се струва например, че в чл. 8, ал. 1, т. 6 трябва да се добави и продаването. Когато чуждестранно лице продава недвижим имот, дарява - това също има отношение и то не маловажно. Или пък за наши лица, които придобиват имущество в чужбина. Също трябва да бъде тук, тук му е мястото.
Струва ми се, че продължава онази неяснота, която възникна след приемането на новия Закон за банките във връзка с небанковите финансови институции. Разбира се, крачка напред е това, че се изисква вече в един закон, защото в Закона за банките не се изисква, издаването на Наредба за финансовите къщи. Но според мен ние трябва да кажем и "б", след като сме казали "а" по отношение въобще на някои специфични разпоредби. И то не в наредба, а тук, в закона, относно дейността на финансовите къщи. И когато говорим за информацията, която предоставят финансовите къщи - чл. 17, ал. 4 - тук, разбира се, има повторения, но аз искам да посоча, че независимо от това, че валутните бюра минават под егидата на Министерството на финансите, те също трябва да дават информация. Може би не всеки месец, на тримесечие, обаче да дават информация, каквато и финансовите къщи дават. И тази информация трябва да постъпва в Централната банка, за да може процесът да не се разкъсва, за да може действително анализите да бъдат такива, че да позволяват вземане на най-добри решения.
Мисля, че на много места от гледна точка на контрола и определените срокове, защото на няколко места има 14-дневен срок, просто не е възможно да се реализира с тези разпоредби. И отново повтарям, дава се възможност за много субективизъм. Ето, вижте например на стр. 13, чл. 17, ал. 6 - "Лицата, за които според обстоятелствата може да се приеме..." Какво значи "според обстоятелствата"? "Може да се приеме, че извършват сделки с чуждестранна валута по занятие" и еди-какво си нататък, но просто се допуска много субективизъм с тези разпоредби, които са ни предложени.

По отношение на административно-наказателните разпоредби. В чл. 19, ал. 1 има обща част. След това обаче за финансовата къща има отделни санкции. А защо да не се издаде и за валутните бюра извън тази обща част санкция? Още повече, че има наистина случаи на нарушения. Аз мисля, че вносителите би трябвало да ни предложат по-добро решение. Защото в края на краищата ние не можем и не сме длъжни, народните представители, да правим от един законопроект след това нов и на всичкото отгоре да бъдем упреквани, когато се стремим да го подобрим, че сме го направили и водейки тук една сериозна дискусия, да не бъдем чути. И накрая, буквално казано, целият труд и всичко, което предлагаме тук, да бъде хвърлено на боклука.
Не знам защо, но се предлага 6-месечен срок от обнародването на този закон да влезе в сила. Кому е нужно това? Сигурно някой трябва да се подготви. Разбира се, един месец е малко, но да се отиде на един по-малък срок. И без това ние през септември ще обсъждаме на второ четене този законопроект.
Много въпроси възникват и по отношение на други разпоредби и идеи. Очевидно, за мен поне, бързането, претупването няма, уважаеми колеги, да доведе до добро.
Аз можеше и мога да си мълча по отношение на много такива разпоредби, за да ви видя, с извинение, хала, обаче това, което продължават медиите да коментират, е, че Народното събрание прие... Слабост е и на медиите, че не казват кой прие определени закони, но това е най-малкото. Всички ние носим отговорност и се надявам, че може би днес ще бъде последният път, в който ще действаме по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Статков! Ще направя реплика по два момента. Първо, не виждам за какво претупване става дума, когато, както са данните в самия законопроект, той е внесен на 21 юни, на 22 юни е даден на комисиите. Все пак за един месец мисля, че е предостатъчно две комисии да разгледат един законопроект.
По-скоро взех думата за друго. В своето изказване преди малко аз казах, че е крайно време да се отмени Законът за сделките с валутни ценности и за валутния контрол. Това е един закон от 1966 г. Мисля, че това достатъчно показва, че това е един закон с архаична концепция, с една чисто социалистическа концепция. Естествено е, че той не може да продължава да действа в пазарна икономика точно по тези въпроси. И си поддържам това становище. В никакъв случай не можем да считаме, че този закон задоволява регламентацията на обществените отношения днес.
И малко по-конкретно. Законът, който Вие считате, че би трябвало да остане в сила, поне така Ви разбрах, третира такива ограничителни норми в областта на прехвърляне на правото на собственост... Прегледайте го, аз работя малко наизуст в момента, защото нямам време да го взема пред себе си, но членове 23, 24, 25 забраняват или изискват, за да продам на един чужденец своя апартамент, специално разрешение на Министерството на финансите. За да може един чужденец да ми продаде един недвижим имот, трябва да вземе разрешение от Министерството на финансите. Кому са нужни днес такива тежи изисквания? Аз пак казвам, твърде закъсняхме с отмяната на тези норми. Може ли те да съществуват в една държава, която се счита, че е част от Европейската общност?
Затова поддържам виждането и на мога да приема Вашата концепция, че гледането на валутния закон сякаш е излишно, защото бихме могли да си живеем и със стария социалистически закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Господин Статков има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз благодаря за репликата на господин Джеров, за да мога да кажа още веднъж ясно и точно изразената от мен позиция. Държах да внеса уточнение, че този закон, който Вие нарочно казвате, че е остарял, след 1990 г. е променян и то сериозно, даже и във философията си. Посочих, че има сравнителен анализ от 1996 г., че ние сме много по-либерализирани във валутния режим, отколкото бивши социалистически страни. В този смисъл говорих, а не че не е нужна промяна. Напротив, казах, че е нужна по-нататъшна либерализация. Тя може да бъде извършена, но като се обмисли в тези разпоредби, които се предлагат, с какъв темп да продължи. Това беше същността и няколкото акцента, които поставих - от една страна.
От друга страна, за претупванията. Ние действително правим работа на конвейер. Често пъти закони, касаещи като философия една материя, нищо, че не са от един тесен клон - и тук има преплитане на Закона за ценните книжа, но няма стиковане, няма посочване на определени текстове тук, господин Джеров говори за това, които по същество дават възможност за субективизъм и контрол.
Разбира се, аз поддържам една част от разпоредбите, които са в онази посока, която е нужна на страната. Използвам случая да кажа, че на стр. 9 е нужен не само регистър на финансовите задължения на местни лица. Обратно, да имаме и регистър на вземанията, за да може действително да провеждаме друга политика в това отношение. Защото в момента имаме вземания, които поне аз не съм убеден, че се борим по най-добрия начин да реализираме. А има много интереси и предложения, които са в тази посока.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Свърши времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не му е свършило времето, има три минути.
РУСИ СТАТКОВ: Не знам какво Ви дразни, господин Благой Димитров, но мен определено като български народен представител ми се иска и ще продължавам да го поддържам да правим добри закони. Да правим закони, които са нужни на страната, а не закони, с които просто да отчетем дейност или да ги правим в името на някого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, Вие още във Вашето изказване започнахте със забележки по начина, по който работи парламентът. Той работи точно по правилник. В правилника ясно е казано, че в едномесечен срок комисиите трябва да разгледат внесените от Министерския съвет законопроекти, така че в никакъв случай не може да се говори за претупване, а за стриктно спазване на правилника.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам само за няколко минутки да направя няколко ремарки по предложения законопроект във връзка с изказвания от колеги преди мен.
Безспорно е, че действащият Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол е от 1966 г. и в този смисъл е архаичен закон. Аз не виждам въобще основания тук да се твърди друго.
Господин Статков казва, че този закон е либерализиран. Той обаче така е либерализиран, че точно около 1990 г. или малко след това с куфарчета имаше възможност да се изнася валута в големи количества. Той така беше либерализиран, ще ви дам конкретен пример от 1995-1996 г. по време на управлението на Българската социалистическа партия и действащите тогава пирамиди как хора, неидентифицирани субекти в големи размери, става дума примерно в размери с милиони долари, български левове бяха превръщани във валута в обменни бюра и изнасяни буквално извън границите на страната.
Така че аз мисля, че този закон влиза навреме и е във връзка със сегашните икономически дадености на страната и, разбира се, международни дадености.
Аз обаче искам да обърна внимание във връзка с това, което каза господин Бойков. Направи ми впечатление износа и вноса на левове в чуждестранна валута и наличност - чл. 12, ал. 2, т. 1. Наистина тук до 20 млн. лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута след деклариране на техния размер и основанието за придобиването им. Тук е естествено, но може би трябва да се посочи долната граница. Защото "до 20 млн. лева" това означава, че аз, ако изнеса извън граници два долара, защото те влизат в тези 20 млн., трябва да декларирам основанието за придобиването им, което според мен не е много нормално. По т. 1, ал. 2 на чл. 12 вероятно трябва да има някаква долна граница. И оттам нататък по т. 2 нямам никакви забележки. След разрешение на Българска народна банка, естествено над 20 млн. лева или тяхната валутна равностойност, трябва да има разрешение на Българска народна банка, за да не се случи това, за което казах преди малко, тези две възможности - изнасяне в огромни количества на левове или на тяхната валутна равностойност.
Уважаеми господин председателю, ще подкрепя закона, тъй като той отговаря на предизвикателствата на времето, бих казал. Той отменя един архаичен закон и затова законът трябва да бъде подкрепен на първо четене. Естествено, това което господин Бойков каза, и аз, разбира се, тук виждам някои неща, които може би трябва да се дооправят между двете четения - не съм член на Бюджетната комисия, но все пак прегледах закона и мисля, че може да бъде подкрепен.
Вземам думата във връзка с раздвоението на господин Бойков. Господин Бойков, аз мисля, че законът може да бъде подкрепен на първо четене и между двете четения да бъдат направени предложения, за да бъдат изчистени тези неточности, както споменах - ал. 2 на чл. 12, т. 1 и този закон да влезе в правния мир на страната, защото, още един път казвам, той отговаря на предизвикателствата на времето и на изискванията на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Димитров, мисля, че тези 20 млн. са техническа грешка. Сега имахме консултации. Тук може би става въпрос за бордеро, както беше въпросът и досега. Основанието би трябвало е бордеро, някакъв банков документ, а не как си отишъл в банката, с какви пари, откъде си ги взел, което прозира от този текст. Но това са подробности.
Раздвоението ми идва от друго, господин Димитров. Много пъти съм подкрепял на първо четене закони, а на второ четене пишем поправки, а някак си минават между другото и не се приемат. От това идва моето раздвоение. Иначе има доста неща, които могат да се напишат разумно в закона и той да стане добра база. Сега, както е написан, е добра база, но въпросът е как ще го работим в комисиите и как ще работи Финансово-бюджетната комисия и дали ще възприеме по принцип някои неща, които сега ги казваме на първо четене. Това е моето раздвоение. Иначе законът може да се приеме на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Използвам изказването на господин Благой Димитров, за да поставя още един път въпроса, който според мен е принципен. Не може да се внасят закони, които не са подготвени. Още по-малко да се оправдават с това, че трябва да подменят остаряла материя, а същевременно да се предлага 6-месечен срок от приемането им да влязат в сила. Това означава, че на закона не се държи, след като предлага такъв срок. И аз неслучайно запитах защо толкова бързаме, след като се предлага 6 месеца след това да влезе в сила? Ако нещо трябва да се подготви, по-добре да го подготвим предварително като пакет, даже във водещата комисия да видим и определени наредби, за да няма тези съмнения, които днес поставих, или да преценим дали да не отидат в разпоредбите, но не по този начин. Това не е лично към Вас, господин Димитров, това е към вносителите, защото тук се каза многократно "остарял", "внасяме", а след това се казва: "А, бе, той ще действа някога.".
Аз неслучайно посочих, че сега както се внася с толкова бързане, чак септември, защото до ваканцията вече няма време, ще трябва да се работи и за второ четене, след това още 6 месеца. Просто не мога да си обясня по никакъв начин това нещо и затова апелирах за няколкото неща, които... Четете, колеги! Вие даже не сте го прочели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имам чувството, че малко са го чели.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няколко съображения във връзка с предложения проект за Валутен закон.
Споделям философията на въвеждане на висока степен на либерализация в тази област. Толкова повече, че сме една малка страна и след като имаме намерение с всички краища на националната икономика да се вържем за световната икономика и по-конкретно с европейската икономика, с Европейския съюз, либерализацията е едно от условията да протичат безпрепяствено и с висока степен на ефективност тези процеси на обвързване на националната икономика.
Споделям и съображенията на икономистите, че колкото по-либерален е режимът, толкова по-малък е елементът на риск, който се калкулира от външните инвеститори, когато правят своите анализи, своите оценки и вземат решенията си за инвестиции.
Тук искам да засегна въпроса за връзката между валутния режим и паричния баланс. Има и теоретични съображения, които позволяват да не се изпитва онзи страх, който изпитват понякога при либерален валутен режим за възникване на проблеми в платежния баланс. Но даже ако се обърнем към практиката на България през последните няколко години ще видим, че проблемите възникват на друга основа и под влияние на други фактори. Добре, какво от това, че досега нямахме примерно максимално високата степен на либералност във валутната област, а две години и половина, да не спорим за числото, но почти милиард марки обслужват външни, чужди икономики, а не се въртят в България? Какво ме грее? И същевременно средни, дребни и големи фирми изпитват потребност, въпреки известното сега отпушване, размерът на което се преувеличава в областта на кредитирането. Както виждаме кучето не е заровено в областта на валутния режим, а е свързано със състоянието на икономиката, с провежданата икономическа, бюджетна политика, данъчна, за да може тези пари да се въртят вътре в страната и да обслужват стопанското оживление и икономическия растеж. Това за мен е една опорна точка, когато определям своите разбирания в тази и в редица други области. И наистина, ако от тази позиция се оценяват решаващите моменти във валутния режим, не можем да не се съгласим с това, че ако огромният поток от валутни операции е повече или по-малко поставен в един режим на висока степен на либерализиране, а някакъв минимален процент от транзакциите в тази област са свързани с разрешителния режим, не си струва.

Образно казано, заради нещо, което е много малко, относителното му тегло не променя общата картина и не е от естество да разбута постройката, не си струва да поддържате един разрешителен режим.
Така че в България при тези условия, в които се намираме, и с оглед на перспективите и направленията на развитие на връзките на страната и необходимостта те да стават все по-интензивни, все по-всеобхватни отиването към един във висока степен на либералност режим в тази сфера е оправдан. Нещо повече, онези неща, които правят изключение според мен, трябва да бъдат премахнати. Издръжката за тях не оправдава ефекта, който се получава за няколко процента от тези транзакции.
Тук ще отворя една скоба и бих обърнал внимание, че в Европа например през последните години се засили контролът при вътрешните транзакции и между банките движението на суми например над 100 000 или 150 000 марки е необходимо да бъде съпроводено с обяснение за източника на този ресурс. Това е все във фарватера на разширяващата се и преследваща по-голяма ефективност битка срещу мръсните пари, за прозрачност при финансовите, паричните потоци и обороти. Но това е нещо по-друго.
Аз много пъти в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол съм поставял този въпрос, че у нас в това направление ние не сме направили даже това, което вече е елемент на европейската практика, макар че имаме закони. Аз съм съгласен с колегите, които започваха и завършваха своите изказвания, илюстрирайки мисълта си за това, че има неща, които звучат елементарно, неприемливо, като чл. 12, където наистина да се представя обяснение за произхода, за източника на такива минимални суми, от всякаква гледна точка е неоправдано.
И накрая, аз и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол поставих въпроса, че контролът по отношение на обменните бюра трябва да бъде по-голям. Там не беше даден някакъв отговор. Но например, обърнете внимание на нещо, което според мен няма в другите страни. По крайбрежието повечето от вас се сблъсквали с един момент в поведението на обменните бюра, който аз и сега не мога да приема като нормален - по-големият марж между курс купува и курс продава, значително по-големия, неколкократно по-големия. Обясненията са, че щом сте турист и ви обслужват там, край пясъчната ивица, трябва да платите по-високо.
Правил съм справки чрез колеги-банкери, но категоричен отговор не съм получавал, че това е една всеобща практика и в другите туристически страни. И когато говоря за това, че е необходим по-голям контрол, в предишните години аз съм се обръщал и към управителя на Централната банка, и към други отговорни фактори в банката, отговор не съм получавал, убедителен, смислен. И мисля, че това е един елемент, който дава основание да се пледира за необходимостта от допълнителни решения в тази област.
Така че аз по принцип приемам закона с философията му и с решаващите разпоредби в него. Наистина в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, както в повечето случаи, вероятно ще успеем с помощта и на колегите от министерството, и от Централната банка да направим редица текстове, които сега предизвикват определени възражения, по-ясни и съответно по-работещи.
И накрая една бележка във връзка с изказването на господин Димитров. Ако ухото ми правилно улови, Вие тук се заканихте да дадете примери как са изнасяли валута с камиони, ако не се лъжа казахте. Дайте такива примери.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): "Куфари" - казах.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Добре, с куфари. Ами с куфари можете да напълните и камионетка. Дайте такива примери.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): През 1996 г. по времето на управлението на Виденов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Виденов? Мен не ме интересува този или онзи, като е управлявал, как се нарича. Мен ме интересува да дадете примери, защото журналисти и банкери пък приказват, живи банкери и живи журналисти, затова как сегашни министри са изнасяли с куфари свои пари, направени в тази обстановка на голямата далавера. Дайте ги тези примери. Поне така, както Румен Овчаров натиска цигарената афера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ха, Румен Овчаров. Браво!
СТЕФАН СТОИЛОВ: С имена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С имена измислени и лъжи. (Реплики от ДЛ: "Това реплика ли е?")
Да, реплика е.
СТЕФАН СТОИЛОВ: С имена, с числа, с факти.
И нека приемем, господин Куртев, че 10-15 на сто от имената, числата и фактите, които поднася, не са доказани, но нека приемем, че 85 на сто. Аз приканвам господин Димитров тук да изнесе имена, случаи и факти на такива куфари и камионетки, с които са изнасяли валута. Изнасяни са, но посочете.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Веска Меджидиева от приятелския кръг, Цецка Петрова, Румен Спасов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Посочете, а не само да ми крещите и да ми приказвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля не от място!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Аз искам факти. Няма значение по време на кое правителство е.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Има значение.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Няма значение. Изкарайте ги наяве, осветлете ги. Поне тази част от залата ще бъдем категорични съдии, ако изкарате живи имена.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Приятелският кръг "Орион", господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не се провиквайте от залата, а тук от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се обаждайте от място!
СТЕФАН СТОИЛОВ: И не да ми говорите за камионетки. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Кой каквото има, да го дава на прокурора. Нито сме съдии тук, нито сме следователи, нито е наша работа. Затова има прокурор.
Има ли други изказвания или няма? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Валутния закон - с вносител Министерският съвет.
Гласували 162 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 27.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Почивка до 11,10 ч., когато продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (Звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 16 юли до 22 юли 1999 г.
Постъпило е питане от народния представител Христо Стоянов към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно преструктурирането на "Напоителни системи" АД и усвояването на заема ASAL-1 на Световната банка. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 юли 1999 г.
Постъпило е питане от народния представител Пламен Славов към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно мерките за осигуряване на алтернативна заетост след преструктурирането на "ВМЗ" ЕАД, Сопот и уведомлението на изпълнителния директор на "ВМЗ" ЕАД от 6 юли 1999 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 септември 1999 г.
Писмени отговори:
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народната представителка Мария Брайнова;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народната представителка Донка Дончева;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Има думата господин Румен Овчаров от името на парламентарна група.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Конкретният повод да взема думата от името на Парламентарната група на Демократичната левица е решението на откритата Сесия на общинския съвет в гр. Бобов дол и приетото от нея решение за създаване на Обществен съвет за спасяване на мини "Бобов дол", в който съвет освен мен са включени също така и колегите народни представители Иво Атанасов и Ангел Малинов - депутати от Кюстендилския регион.
АНГЕЛ МАРИНОВ (СДС, от място): Кой ме е включил мен?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има те в списъка, Ангеле, не знам. Щом се отказваш аз не възразявам.
Сесията ми възложи да Ви връча, уважаеми господин заместник министър-председател или господа управляващи, подписката на гражданите на гр. Бобов дол срещу ликвидацията на рудниците "Миньор" и "Мламолово". Всъщност истинската причина за моето изявление е безпокойството на депутатите от Парламентарната група на Демократичната левица, тревогата на кметовете и местните органи за управление в общините, където въгледобивът е основен поминък на хората. Става дума за Перник, Димитровград, Раднево, Гълъбово, Симитли, Бобов дол, Елин Пелин, Твърдица.
Не случайно още на 9 юни 1999 г. кметовете на осемте общини, изразявайки загрижеността си от хода на така наречената структурна реформа във въгледобива, поискаха среща с председателя на Комитета по енергетика господин Иван Шиляшки. Среща, на която да бъдат запознати с предприеманите мерки за преструктуриране на въгледобива и реалните инициативи за алтернативна заетост. Явно уплашен, пък и нямайки какво да каже, господин Шиляшки три пъти назначава и три пъти отменя срещата си с осемте кмета. Последния път, когато я беше насрочил за 11,00 ч. на 12 юли 1999 г., отново я промени няколко часа преди провеждането й. Опита се да заблуди и медиите, и синдикатите, че среща няма. Бяга господин Шиляшки, бягат и по-дребните му и некадърни послушници от въгледобивните дружества. Така избягаха те - имам предвид ръководството на мини "Марица-изток" - от срещата с обществеността на 24 юни 1999 г. в Раднево и от срещата с представителите на Комисията по енергетика и енергийни ресурси на 25 юни 1999 г. Така избяга ръководството на мини "Бобов дол" от откритата Сесия на общинския съвет на 15 юли 1999 г. Избяга, след като беше обещал, че ще присъства и след като заради него сесията беше отложена с една седмица.
А там миньорите питаха, уважаеми господа управляващи, съвсем прости неща: защо се закриват рудници, след като миналата година бяха хвърлени над 4 милиарда лева за разкриване на нови фронтове, става дума за "Мламолово"; защо бяха проспани две години за структурната реформа; как и по какви методики сега определят какво и как да бъде закривано и ликвидирано; защо то се сменя всеки три месеца; защо доказали се некадърници и мошеници продължават да бъдат назначавани за ръководители? В Бобов дол се смениха четири ръководства за две години. Четири се смениха и в мини "Марица-изток". От началото на годината Бобов дол е на автопилот. Колко ще бъдат съкратени и какво ще стане със семействата и децата им? Къде са програмите за алтернативна заетост? Какво стана, уважаеми господа и колеги народни представители, с приетата от вас само преди месец тук стратегия за развитие на енергетиката? Помните ли какво бяхте писали там? Че добивът на въглища в страната ще стигне 33 милиона тона през 2000 година, т.е. догодина, и 46 милиона през 2005 г. За "Марица-изток" предвиждахте 27 милиона тона за 1999 г. и 2000 г. и увеличение до 40 - 41 милиона през 2005 г. Знаете ли, че сега за половин година са произведени 9,5 милиона тона, за шестте месеца това означава срив с над 25 на сто спрямо миналата година, че този добив обрича дружеството на хроническа неефективност и ликвидация? Знаете ли, че предвижданите с измислената ви стратегия 12 милиона тона в Бобов дол няма никога да бъдат достигнати, защото за петте месеца са произведени само 450 хил. тона, че загубите на дружеството са вече 12 милиарда, а субсидии от следващия месец няма?
Всъщност какво ви питам вас? Вие не знаехте какво гласувахте преди 2, преди 3 месеца, не знаете какво става и сега. И като не знаете, се страхувате и просто бягате и лъжете. Лъжете, както излъга изпълнителният директор на мини "Марица-изток" господин Петков, който заяви пред синдикатите, че до края на 1999 г. ще бъдат съкратени само 700 миньори. Аз обаче искам да помоля господа управляващите от Комисията по енергетика и енергийни ресурси да погледнат справката, която ни беше дадена в самата комисия. Там цифрата е друга - пет пъти по-голяма. Три хиляди сто и петдесет ще бъдат закрити. По същия начин лъже, увърта и мънка и господин заместник-председателят на Комитета по енергетика господин Станчо Андреев на заседанието на парламентарната комисия миналата сесия.
Няма вече накъде да увъртате и как да бягате господа управляващи. Миньорите чакат вашия отговор. Те са 37 хиляди в България. Те чакат вашия отговор и ако не им го дадете, те ще дойдат да си го поискат. Трябва да ви уверя, че това съвсем не е приятно.
И искам, господин заместник министър-председател, да Ви връча подписката на миньорите от Бобов дол. Може би има нещо символично в това, че на Вас - човека, който ликвидира българската индустрия - връчвам тази подписка, но се надявам да не бъдете ликвидаторът на българския въгледобив. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Заповядайте, господин вицепремиер.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Овчаров! Благодаря Ви за подписката. Има голяма ирония в това, че точно Вие сте човекът, който връчва тази подписка, като че ли проблемите в Бобов дол са започнали през последните няколко месеца и Вие не сте били точно министър на енергетиката. (Ръкопляскания от СДС.) И е интересно как решихте проблемите на Бобов дол докато бяхте министър?
Хубаво е Вие да връчвате, защото може би първо Вие трябва да отговорите. А освен това искам да Ви обърна внимание на нещо съвсем просто и елементарно, което Вие със своя депутатски опит вече би трябвало да знаете. Когато имате въпрос към управляващите, той не се задава с декларация на парламентарна група, а с питане, за да бъде тук съответният министър и да Ви отговори. Така задавате въпросите си във въздуха, отправяте обвинения, наричате хората мошеници, наричате хората разбойници, говорите за лъжи и не искате отговор. Ако искате отговор, ще зададете въпрос. Вие правите декларация и с тази декларация не чакате никой да Ви отговори. Правете си декларация, това е вероятно част от евентуалната Ви кампания за кмет на София, защото още не е ясно дали ще бъдете кандидат. Вие искате да бъдете, някой друг не иска. Разберете се най-после. Ако ще правите кампания, разбира се, парламентарната трибуна е отлично място за това в петък на парламентарния контрол. Може би все пак трябва да започнете да питате нещо за София, а не за Бобов дол. Благодаря. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата госпожа Дянкова за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за свикване на извънредно заседание на 27 юли 1999 г. от 15,00 ч. с дневен ред:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо Дянкова.
Има ли противоположно становище?
Господин Петър Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз по принцип съм съгласен с направеното предложение, но искам да предложа на вашето внимание да променим дневния ред и т. 1 от дневния ред да бъде Законът за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, а т. 2 Законът за местните избори.
Какъв е мотивът ми? Голяма част от измененията в Закона за местните избори са следствие от тези изменения, които ще следват от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Ще ги подложа на гласуване отделно, господин Мутафчиев.
Най-напред ще гласуваме по принцип за свикване на извънредно заседание на 27 юли, вторник, от 15,00 ч.
Моля да гласувате.
Гласували 138 народни представители: за 112, против 17, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване дневния ред така, както го предложи господин Мутафчиев със замяната, а след това, ако не се получи мнозинство, по реда, който го предложи госпожа Дянкова.
Господин Мутафчиев предлага т. 1 да бъде Законът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, а т. 2 - Законът за местните избори.
Моля да гласувате.
Гласували 164 народни представители: за 74, против 73, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, господа министри, колеги! Действително логиката подсказва, че първо трябва да се разгледа Законът за местното самоуправление и местната администрация и тогава Законът за местните избори. Защото те са свързани. Ако ние приемем Закона за местните избори, е безпредметно да разглеждаме Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това е истината, госпожо Дянкова. Но трябва да се мисли. Явно тежък процес е мисленето.
И ви моля, мислете. Не създавайте един диктат, който е в противоречие с нормите на законотворчеството. И ви моля - мислете.
И Ви моля, госпожо председател, да прегласуваме, мислейки върху това, което ще правим. А не механично да правим закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев.
Моля да гласувате.
Гласували 189 народни представители: за 82, против 107, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате за предложението на госпожа Дянкова т. 1 да бъде Законът за изменение и допълнение на Закона за местните избори и т. 2 - Законът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Моля да гласувате.
Гласували 184 народни представители: за 118, против 58, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Господин Овчаров, желаете ли още думата за процедура? Заповадяйте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, бих искал да уточните защо обявихте като следващ ден за парламентарен контрол 3 септември, а не 30 юли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не съм обявявала такова нещо, господин Овчаров. Не сте ме слушали внимателно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре. Това е само първата част от процедурния ми въпрос.
Втората част е свързана с жанра предизборна кампания, който господин Божков започна тук. Искам да му припомня, че аз няма да ставам кмет на Бобов дол, а тук става дума за подписка в Бобов дол.
И второто, което бих искал да му припомня е, че изявленията от парламентарна група и парламентарният контрол са съвсем различни дейности. И ако той това не е разбрал, няма какво аз да му ги обяснявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Аз ще му обясня, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако обичате, му изяснете тези две дребни разлики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Ще го направя.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Третото, бих искал да припомня на господин Божков, аз го очаквах, че тук пламенният трибун господин Петко Илиев ще стане да каже защо вие комунистите през 1996 г. така и така смазахте мини "Марица-изток". Не зная обаче защо Вие влизате в тази роля, при това без въобще да сте наясно с резултатите от въгледобива през 1996 г. Вземете, господин Божков, прочетете цифричките и ще видите, че по-добра година от 1996 г. за българския въгледобив няма, колкото и да плачете от този микрофон. (Ръкопляскания от ДЛ.) Преди да говорите, научете някои неща, защото вече ставате смешни. Тези приказки не вървят. Те вървяха 1997 г. Тогава имаше кого да лъжете, имаше и кой да Ви вярва. Само че умряха вярващите. Благодаря. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Процедурите бяха две. Аз ще отговаря на господин Овчаров. Правният отдел тук е посочил, че на едното питане ще се отговаря на 30 юли, а на другото - на 3 септември. Не мога да отговоря защо е записано така за второто, но няма никакви пречки, другата седмица цялата ще бъде работна. На 30 юли никой не е поставил въпроса да няма заседание, нито да няма парламентарен контрол. Така че успокоявам народните представители, че ръководството на Народното събрание няма такива намерения.
За процедура има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, господа министри! Използвам присъствието на вицепремиера и министър на промишлеността господин Александър Божков, за да заявя, че в рамките на изискванията на правилника питането, което съм отправил към него, свързано с алтернативната трудова заетост след преструктурирането на ВМЗ и във връзка с уведомление на изпълнителния директор на ВМЗ, би трябвало да получа отговор на 30 юли. Затова аз недоумявам защо на 3 септември се измества отговорът на това питане и се обръщам към господин Божков и той да прояви желание на това питане да се отговори в рамките на правилника, а именно следващия петък, 30 юли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Вие много добре знаете, че всеки министър може да иска отлагане с една седмица, така че нека не се упражняваме върху правилника. (Реплики от ДЛ.)
Заповядайте, господин Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Не ме обиждайте!
Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Разбирам загрижеността на господин Овчаров, ако разбира се е искрен, за състоянието на въгледобива в България и последиците, които са от структурната реформа, която така или иначе трябва да стане. Разбирам и тревогите на всички миньори. Но не разбираем за мен остана начинът, по който се изразява господин Овчаров.
Господин Овчаров, това че имате имунитет, не Ви дава право от тази трибуна долу да окачествявате като некадърници и мошеници низови ръководители на въгледобивните предприятия. Все пак те са граждани, все пак те са наши избиратели, все пак те са ръководители.
Моята процедура е: госпожо председател, чрез Вас и цялото ръководство на парламента, нека наш колега, който друг път застава на тази трибуна, да не използва трибуната и имунитета си да обижда долу хората и да ги нарича с каруцарски език мошеници, некадърници и тям подобни. Това не значи, че ако от Вас сега не могат да искат отговорност, Вие можете да говорите всичко и да обиждате от тази трибуна. И ако трябва да говорим за некадърност и за мошеничество, хайде да не се връщаме две години назад и да видим какво е станало. (Смях и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Днес аз проявих доста голяма доза либерализъм, като оставих в процедура да има обяснение. Мисля, че трябва да спрем дотук.
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Преди това искам да съобщя, че питането на господин Пламен Славов изтича точно на 3 септември 1999 г. Правният отдел направи справка. Срокът спира по време на ваканцията и двете седмици изтичат точно на 3 септември 1999 г.
Започваме с отговори от господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността. Той ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов относно продажбата на 75 на сто от капитала на авиокомпания "Балкан".
Заповядайте, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин Божков, понеже по стечение на обстоятелствата поставих един въпрос, който тук беше обявено, че наистина е ирония да се поставя - във връзка с това как може да расте... Според Вашата концепция, която Вие внесохте и по-точно не е концепция, а стратегия за развитие на енергетиката, би трябвало да расте рудодобивът, а Вие закривате мини. И Вие казахте, че в крайна сметка за това е виновна левицата. Но аз искам да ви помогна и да ви напомня, че вие гласувахте тука наистина една стратегия, която си е жива перверзия - извинявам се за грубата дума. Тя даже не беше гледана на експертен съвет и аз бих ви помогнал като ви кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Каракачанов, нали не трябва да се налага да правя бележки?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Тя беше гласувана от целия парламент и само ние, Зелената партия, гласувахме "против". Това казвам за ваша помощ, като спорите друг път с левицата: тя гласува за вашата концепция, която измислихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Каракачанов, моля Ви да не използвате нецензурни изрази.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател за забележката, права сте.
Уважаеми господин заместник министър-председател, с решение на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация от 21 юни 1999 г., са одобрение "Зееви груп" и "Акрия холдинг" за ексклузивни купувачи на пакет акции, съставляващ 75 на сто от капитала на авиокомпания "Балкан" ЕАД.
При по-изгодна оферта от Улрих Бентелер, същият не е допуснат до преговори с аргумента, че е несериозно да се преговаря с физическо лице. Предварителното елиминиране на господин Бентелер само с този мотив, без в условията за продажбата да е поставено изискване за участие само на юридически лица и без да е преценена по същество самата оферта, е в явно нарушение не само на процедурата на закона, но и на чл. 5, ал. 2 от този закон, според който в приватизацията могат да участват както юридически, така и физически лица, освен в случаите, когато законът предвижда друго. Тази законова разпоредба е пряко приложение на конституционния принцип, че законът гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност - чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
Това решение между другото подлежи на одобрение от Министерския съвет.
Уважаеми господин заместник министър-председател, моля Ви да ми отговорите на следния актуален въпрос:
1. Поставено ли е като предварително условие участието в приватизацията на "Балкан" ЕАД само на юридически лица и предложена ли е по-изгодна оферта от тази на определения купувач?
2. Защо в конкретния случай физическото лице не е допуснато да участва наравно с юридически лица в процеса на приватизация?
И трети въпрос, който тук не е написан, но аз се надявам, че Вие ще ми отговорите на този въпрос: Как разглеждате факта, че когато се продадат големи български предприятия, веднага започва да се говори за препродажба на тези предприятия на трети лица? В случая конкретно с "Балкан" се носят официално слухове за препродажба на холандска фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Александър Каракачанов.
За отговор има думата господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! След многократните опити за осъществяване на успешна приватизация и предвид важността на авиокомпания "Балкан" като национален превозвач, Агенцията за приватизация постави като определящи за избора на купувач следните критерии:
- финансови гаранции за възможността на купувача да поеме уреждането и/или обслужването на задълженията на авиокомпанията, възлизащи на 210 милиона германски марки;
- опит в бранша;
- осигуряване на значителни по размери инвестиции, необходими на авиокомпанията за превръщането й в проспериращо дружество;
- финансови параметри на сделката.
Доказателства за финансовите възможности като банкова гаранция, акредитив, договори за поръчителство и други подобни изисквания от потенциалните купувачи следваше да бъдат представени от потенциалните купувачи преди одобрение на проектодоговора в Надзорния съвет и Министерския съвет. В офертата на господин Бентелер е предложено финансовите гаранции да бъдат представени след прехвърляне на собствеността върху акциите на авиокомпанията, което не дава сигурност на продавача, че това ще бъде извършено. При липсата на такива гаранции, представени преди подписването на приватизационния договор, така предложените финансови параметри на сделката, които са съизмерими с тези на останалите купувачи, остават само пожелателни. Това е именно отговорът на третия Ви въпрос. Това, което всеки може да направи, е да обещае, че ще даде гаранции след сделката и да препродаде сделката на друг, за да намери пари.
Изготвяйки документацията за водене на преговорите, съдържаща всички изисквания на Агенцията за приватизация като продавач и въпреки очакванията бъдещият собственик на "Балкан" ЕАД да бъде стратегически инвеститор, никъде не е поставено ограничението потенциалните купувачи да бъдат само юридически лица и в този смисъл са изцяло спазени изискванията на чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия за равнопоставеност на потенциалните купувачи. Господин Бентелер е един от кандидатите, който е допуснат до преговори, включен и в късата листа за преговорите, като с него е било преговаряно, както с всички допуснати кандидати.
След приключване на преговорите с четиримата кандидати, включително и с господин Бентелер, е извършена комплексна оценка както на офертите, така и на постигнатите в преговорите резултати с всеки от тях. При извършване на класацията са имани предвид критериите, посочени по-горе. На базата на тази комплексна оценка е предпочетен консорциум от "Зееви груп" и "Акрия холдинг".
Горепосоченото достатъчно добре илюстрира, че физическото лице господин Бентелер е допуснат и е участвал наравно с всички останали кандидати в процедурата за приватизация на авиокомпания "Балкан". За неизбирането на господин Бентелер за купувач, освен липсата на убедителни доказателства за финансовите възможности допринесе и фактът, че в офертата господин Бентелер е посочил, че основната дейност, с която се занимава, е предоставянето на консултантски услуги и има намерение след придобиване на акциите на авиокомпания "Балкан" да създаде консорциум съвместно с туроператорски фирми. Поради тази причина и поради липсата на посочен стратегически инвеститор в бъдещия консорциум, съчетано с липсата на опит в авиационния бранш, предложеният бизнесплан от господин Бентелер беше възприет като неубедителен. Мисля, че това отговаря съвсем точно на Вашия въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божков.
За реплика има думата народният представител Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин Божков, за да потвърдя, че за мен истината стои над личната симпатия, ще Ви кажа, че отговорът Ви дотук ме удовлетворява. Защото ако е така, наистина има основание. Но бъдете сигурен, че ще бъде проверено това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Желаете ли дуплика? (Обръща се към заместник министър-председателя Александър Божков.)Благодаря на господин Божков за участието в парламентарния контрол.
Следващият министър, който ще отговаря, е господин Валентин Василев - министър на търговията и туризма. Следва актуален въпрос от народните представители Ахмед Юсеин, Лютви Местан, Айруш Хаджи относно неизплатения тютюн, реколта 1998 г. от "Булгартабак-холдинг" -АД, гр. Плевен). 
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! През 1998 г. група от 40 тютюнопроизводители от община Кирково, Кърджалийска област, са работили като такива в Долни Дъбник под ръководството на господин Лютви Джамбаз, който също е от община Кирково. Чрез едноличен търговец Джамбаз на "Булгартабак", Плевен са предадени 90 т тютюн тип "Виржиния" и 8 т ориенталски тютюн на обща стойност 282 млн. лв. "Булгартабак холдинг" АД, Плевен в нарушение на чл. 12, ал. 3 от Закона за тютюна и тютюневите изделия все още не е изплатило 153 млн. лв. за изкупения тютюн, реколта 1998 г.
За съжаление този случай не е единичен.
Има една бригада от Момчилград, начело с Исмет Сали, който още с 20 семейства от Джебелско и Момчилградско е в Долни Дъбник. Случаят е същият.
На 15 януари в отговор на актуален въпрос Вие заявихте, че "Булгартабак" ще изкупи и ще изплати договорения тютюн в рамките на законовия срок. Срокът за изплащането на тютюна съгласно закона е един месец след изкупуването му.
Актуалният ми въпрос е: кога "Булгартабак холдинг" АД, Плевен ще изплати тютюна, реколта 1998 г. на тютюнопроизводителите от община Кирково, Момчилград и Джебел, които са работили в Долни Дъбник? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юсеин.
За отговор има думата господин Валентин Василев - министър на търговията и туризма. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕН: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Всички остатъчни плащания са извършени до стотинка още през миналата седмица. Наистина е имало останали суми за разплащане в посочените от Вас места. По миналата седмица са били вече осигурени средствата и до петък са били изплатени всички пари във всички общини, за които Вие споменахте. Въобще в системата на плевенския "Булгартабак холдинг" вече няма средства за изплащане. Всичко е изплатено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Василев.
Господин Юсеин, имате право на реплика. Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз съм доволен от отговора Ви. Сигурно ще бъдат доволни, господин министър, и тези, които са работили. Вие, предполагам, знаете какъв е трудът на тютюнопроизводителите. Но аз съм малко притеснен, че тези неща се решават, няколко пъти вече, колеги, след поставянето на въпроса в пленарна зала от отделните поделения.
И единият от въпросите ми е: тъй като има нарушение на закона, има ли наказани ръководители за това, че са нарушили закона и не са изплатили в срок изкупения тютюн?
И вторият ми въпрос е: миналата година поисках от вашето министерство членовете на борда на директорите на всички дъщерни фирми на "Булгартабак" АД. Те са 22. Около 100 човека са в бордове на директорите. Не искам да коментирам кои са членове на тези бордове, кой работи тютюна, а кой е в борда! Дали тези членове на борда на директорите на "Булгартабак", Плевен, през тези девет месеца, когато тютюнопроизводителите не са получили парите си, дали те са получавали заплати? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юсеин.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Юсеин, искам да Ви кажа, че този въпрос аз го получих на 15-и в министерството. Всички плащания вървяха преди това. На 16-и е приключило абсолютно навсякъде плащането. Така че мога да Ви уверя, че сме имали най-добри намерения.
Що се отнася до втория въпрос - в момента има общи събрания на "Булгартабак холдинг", на фабриките. Холдингът може да направи промени. Взети са мерки специално в тези места, където не беше изплатен в срок тютюнът, да бъдат наказани, дори отстранени някои хора. Вие ще ги разберете след преминаване на общите събрания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министъра на финансите господин Муравей Радев от народните представители Стефан Стоилов, Иван Бойков, Валентин Симов, Тодор Костадинов и Руси Статков относно мерките на Министерството на финансите за преодоляване на финансовата криза на общините.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Проблемите с бюджетите на общините тръгнаха още с приемането им - през есента на 1998 г. Причините са много. Но аз ще се спра само на няколко, за да стане ясно, че всъщност днешното питане и желанието ни да предизвикаме дискусия по този кръг проблеми не е въпрос на нещо, случило се буквално в последните дни или свързано с някакви отдалечени съображения от живота на общините.
Всеобща е оценката на общинарите, че диалог при правенето на бюджета не се получи. Не че не се седна край масата, но по горещите, остри проблеми на бюджетите на общините не се получи разбиране.
В по-големия брой от случаите не се уважиха претенциите и исканията на общините, защитавани с числа и с аргументи. Ясно беше още през есента на 1998 г., че силно се свиват възможностите на повечето от българските общини за осигуряване на собствени доходи. Аз съм ходил и ще се спра, макар и с няколко изречения на това, което става с икономиката като основен определящ фактор за това свиване на собствените приходи. В резултат на всичко това още при правенето на бюджета беше заложен дефицит. Ако се отчитат реалните разходи и това, което може да бъде получено като собствени приходи, дефицитите би трябвало да бъдат много по-големи от тези, които бяха заложени. И понеже те на живо се появяват през тези пет-шест-седем месеца, получава се финансовият срив за повечето от българските общини.
Втори един фактор, който допълнително влоши положението, е свързан с това, че бяха приети редица решения и прокарани закони, които в движение увеличиха или увеличават разходите - тема, многократно разисквана в пресата, на съвещания, на срещи с представителите на министерството. Факти, които не се отричат. Знаете, че беше проектирано съкращение, което не стана в предвидения срок. И разходите за повечето бройки продължаваха да подяждат бюджетите на общините. Това важи за социалните дейности - тоест за образованието, за здравеопазването. Промени в данъчните закони предизвикаха оскъпяване на разходите, правени от общините - за хранителни стоки, за някои услуги. Припомнете си по-голямата част от състава на § 14 от Закона за данъка добавена стойност. И се получи така, че инфлацията е ниска, отчитана по голямата кошница на Националния статистически институт, а цените на онези стоки и услуги, които са решаващи в разходите на общините, непрекъснато се увеличават.
Повече са плащанията за социални помощи и под влияние на това, че се срива икономиката, увеличава се броят на безработните.
Има общини, за които сухите числа на статистиката говорят, че са такива, в които икономиката през тези 6 - 10 месеца преживя истински срив. Съвсем неотдавна при отчитането на изпълнението на програмата за ликвидация и преструктуриране сам вицепремиерът на страната Божков призна, че в такива райони се получи нещо като крах на икономиката. И броят на тези, които излизат на улицата, превишава неколкократно онова, което фигурираше в прогнозите, когато се правеха бюджетите.
Второ. Пернишкият район и град Перник са една типична илюстрация на този процес. Наред с увеличаването на броя на безработните, намалението на работните места ще бъде в размер на около 3500, има един процес на непрекъснато намаляване на заплатите, на възнагражденията. И по едната, и по другата линия приходите на общините от данък общ доход получават жестоки удари. Това се знае и в Министерството на финансите и се признава. Този срив на икономиката е продължаващ процес, независимо от розовите числа, с които се отчете динамиката на брутния вътрешен продукт за 1998 г. и сегашните надежди, че нещата няма да стигнат до още по-тежко състояние.
И искам да приключа с това: господин министър, получава се нещо като бюджетно благополучие в центъра - излишъци в бюджета и пр., и пр. и една финансова мизерия за по-голяма част от общините.
Нашата молба е да се опитаме, поне за онази категория общини, които са в най-тежко състояние, да намерим решение. Вие да разпоредите вашите експерти, вашите служители, заедно с представителите на общините буквално в близките дни, независимо от започващата ваканция, да започне да се търси решение на тези въпроси. Благодаря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това без промяна на бюджета няма да може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов и група питащи народни представители! Това е един достатъчно важен въпрос, който засяга много хора, засяга една от най-чувствителните бюджетни сфери в страната, а именно бюджетите на общините, в частта "Субсидии" и е нещо, към което аз призовавам да се подхожда сериозно, с необходимата отговорност, защото всички тук, в тази зала са избраници именно от онези места и от онези общини, където живеят, чиито интереси трябва да защитават. Но аз подчертавам, с необходимата отговорност и чувство за аналитичност. А не да търсим възможните поводи, възможните аргументи да доказваме едно или друго нещо, оцветено само от пристрастията на партийната политическа сила, към която принадлежат едните или другите в Народното събрание.
Тук цвят няма, господин Стоилов, и сега ще се опитам да докажа това. И Ви моля конструктивно и отговорно да подхождате към тези въпроси. (Неразбираема реплика от Демократичната левица.)
На някого може би трябва да обясня, ако не разбира, че общините се финансират от два основни източника - единият е "Собствени приходи", другият е "Субсидия". И тази субсидия се гласува от Народното събрание. А на кого да го обясня, господине, всеки, който се интересува, може да чуе и да види това, което говоря. Но Вие, изглежда, не искате да направите това. Моля Ви, записвайте си и след това, ако искате, пак ще говорим с Вас на четири очи, ако трябва да Ви обясня някои неща. Но въпросът е много сериозен, не го политизирайте, защото само ще сгрешите и ще нанесете вреда на общините, от които произхождате.
И така, тази субсидия, която държавата отпуска и вие гласувате, уважаеми господа народни представители, преди да бъде гласувана, се използва една методика за определяне на средствата, които ще бъдат разпределени по общини. Тази методика е обективна, тя се състои от обективни критерии. Затова казвам - в нея няма цвят. Нещо повече, тя бе променена миналата година в резултат на настоявания и предложения на Сдружението на общините в България в една посока, според мен, обективна, правилна посока, но като резултат засегна в по-голяма степен големите градове, които по правило, в по-голямата си част, се управляват от сини кметове. Така че, ако се търси аргумент, той би бил в обратна посока на това, което казвате. Но толкова за субсидията.
Другата част от финансирането, това са собствени приходи. За тези собствени приходи данъчната администрация всяка година в началото дава прогноза за размера на собствените приходи, които всяка община на място би могла да събере. Въз основа на тази бюджетна прогноза и на собствени виждания, общинските съвети самостоятелно и независимо гласуват размера на собствените приходи. Това перо, събрано в бюджетната субсидия, дава бюджета на съответната община.
Тази година по нов начин в тези критерии бе внесено съотношението. Не се гледа вече нарастването на субсидия към субсидия, а нарастването на бюджета като цяло към бюджета за миналата година и така се планира следващият бюджет за съответната година. Това е едно.
Вторият критерий, който е много важен и е новост, това е очакваната доходност на глава от населението. Тези два параметъра са основните, на които се базира след това и прогнозата за бюджета на следващата година и самото негово изработване.
Господин Стоилов ме пита защо Министерството на финансите не взе под внимание увеличените искания на общините за повече пари. Ами няма бюджетна система в страната, която да не е искала повече пари не само тази година, а и всяка една предходна година. И точно вие тук най-добре знаете това, което ви казвам. Просто няма такава бюджетна система. Въпросът е какво може държавата действително да отдели и как би могло най-добре да бъде извършено това разпределение. И то става тук от вас самите.
Значи аз отхвърлям тезата, че държавата не е отделила достатъчно средства за субсидии през настоящата година спрямо миналата година, затова защото, както ви казах, не е достатъчно някой да поиска повече пари, всички го искат и всички получават толкова, колкото вие гласувате. Но това, което твърдят питащите ме, не е вярно, защото тази година по отношение на миналата година субсидията е с точно 20 на сто по-висока в номинален размер спрямо миналата година. Значи една пета средства повече се отделят за общините спрямо миналата година. И това при една инфлация от около 1,8 на сто за тази година. Сами разбирате, че тези обвинения и тези искания в момента са абсолютно неаргументирани. Говоря за страната като цяло, разбира се, за всички общини, взети сумарно.
Господин Стоилов казва, че се е получил срив в общинските бюджети, в резултат на срив на икономиката и най-вече на срив на собствените приходи. Сега тук ще се опитам да ви поговоря малко повече, за да обясня някои неща. И искрено се надявам, че един научен работник като проф. Стоилов, който разбира да чете числа и да си обяснява тенденции, просто ще ме разбере. Надявам се и вие да направите това.
Аз твърдя следното - не е вярно, че тази година собствените приходи, събрани за първото полугодие, защото обвинението е, че точно този отчетен период положението е стигнало до колапс на общините като цяло, финансов колапс... Значи, аз твърдя, че това полугодие, първото, което изтече, общините са получили повече собствени приходи от миналата и от по-миналата година и са получили повече бюджетни субсидии от миналата и по-миналата година. И Ви моля няколко числа да си запишете или да запомните. Говорим за собствени приходи: през 1997 г. собствените приходи на общините за първото полугодие, отнесени към обема им за цялата година са представлявали 46 на сто; през 1998 г. вече са 59 на сто, а тази година за първото полугодие са 62 на сто. Това са собствените приходи. (Шум и реплики в залата.)
Сега да Ви кажа за субсидиите: 1997 г. субсидиите към 30 юни са били 28 на сто от годишния им размер; 1998 г. вече те са 50 на сто - точно половината, а тази година, уважаеми дами и господа народни представители, в момента за първо полугодие са 53 на сто. Какво означава това?
Съответно разходите са завишени по същия начин: 1997 г. са осъществени разходи за полугодието 40 на сто от годишния размер; 1998 г. вече те са 52 на сто, а тази година са 59 на сто!
Значи, това са числа, които много красноречиво говорят за определена тенденция и не мога да приема с лека ръка хвърлените неаргументирани обвинения, че съществува финансов колапс.
А след малко ще се спра и за причините там, където някъде го има наистина това явление и ще опитам да обоснова фундаменталните причини, а не някакви периферни. И се надявам да бъда добре разбран. Защото това, което казвам почива върху числа и аргументи.
Какво е положението с касовата наличност, уважаеми дами и господа? Накрая на месец юни 27 млн. нови пари, деноминирани или 27 млрд.лв. са били на разположение на общините като касова наличност на 30 юни. В същото време обаче, забележете какво става с една част от разходите, които се извършват, но не се разплащат, въпреки че е посочена тенденция на нарастване на разходите. Получава се много интересно явление и тук Ви моля внимателно да се съсредоточите и да чуете за какво става дума. Неразплатените разходи, извършени, но неплатени, по години, отнесени на глава от населението, са следните: през 1997 г. неразплатени разходи за стари пари - 4000 лв. на глава от населението, сега са 4 лв.; през 1998 г. вече са 5000 лв. стари пари или 5 лв., тази година са към 30 юни - 13 000 лв. неденоминирани лева на лице. Значи, виждате ли за какво говоря?
Става дума за следното - субсидията и собствените приходи пропорционално нарастват по години. Нарастват - и относително, и в абсолютен размер при една много ниска, почти пренебрежима инфлация. Разходите нарастват също така и изведнъж се появява противоречиво обратна тенденция - неразплатени разходи, които се увеличават. Значи, аз пак казвам, това е изключително красноречиво противоречие. Който разбира от бюджет, знае за какво става дума.
Изводът е само един-единствен - един-единствен извод, който се налага от само себе си - отсъстват всякакви обективни причини това тежко състояние на общините да бъде приписвано на обективни причини! Няма обективна причина или видимо поне такава, която да доведе до някакъв финансов колапс. (Шум на неодобрение и реплики от опозицията.)
Това е повече от ясно! Извинете, вашият шум го оправдава, защото вие не разбирате за какво става дума. Вероятно попитайте проф. Стоилов, може би той ще ви обясни. Не може да се увеличават приходите и в същото време да се увеличават неразплатените разходи. Това е абсурд! (Реплики на недоволство отляво.)
Сега аз ще се опитам да обясня и някои обективни причини. Аз разбирам вашето недоволство, съчувствам ви, колеги отляво, вие влизате в много труден период и може би ще се опитате да използвате някои неблагополучия в отделни общини за някаква партийна теза. Аз започнах с това изказването си - оставете партийните пристрастия. Тук има обективни процеси. Отворете си очите и ги вижте! (Шум, реплики, провиквания отляво.)
Какви, според мен, са обективните причини за тази ситуация? Господин Стоилов, аз категорично отхвърлям Вашата теза за това, че е имало вменени допълнително ангажименти и дейности в общините, след като е приет бюджета, които да не са осигурени с адекватен размер на бюджетни средства. Такова нещо няма! Вие можете да твърдите всичко, но аз държа да Ви кажа, че е образувана междуведомствена експертна комисия от представители на четирите ведомства - Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, включително и четирима представители на общините в България, излъчени от тяхната асоциация. Те работят по тези въпроси и те установяват дали има или няма подобно нещо. Онова, което установиха, се различава от онова, което Вие казвате.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Не е вярно! Те ни дават тази информация!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Е, какво е вярно или не е, не Вие ще кажете, а самите хора от тази експертна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ами, те в момента работят и приключват работата си и ще Ви кажа какво са направили. Значи, първо, се информирайте, след което задавайте въпроси от тази трибуна и едва тогава обвинявайте, ако намерите достатъчно основания за това.
И така, къде всъщност се крие причината за тежкото състояние на отделни общини? Има, разбира се, такива. Просто никой не може да каже, че всички общини са еднакво добре или да каже най-малко зле с предишните периоди. Разбира се, че има такива общини. Аз Ви говоря за тенденции и числа като цяло, в национален мащаб. Има и други общини, които съвсем не са в цветущо положение. Къде обаче е основната причина? Къде е фундаменталната причина за това тежко състояние?
Аз Ви моля пак да слушате внимателно и да анализирате това, което Ви казвам. Имало срив на собствените приходи. Ами, как няма да има? Как няма да има, след като бе дадена бюджетната прогноза от онези органи, на които това им е работата да вършат и които най-добре могат да оценят тази година колко приходи по отделни общини ще се съберат, как да няма, след като масово явление в общините е да увеличават собствените приходи в нереален размер? Абсолютно нереален размер! Защо? Вижте сега къде е разковничето.
Значи, ти имаш един нереално висок ръст на собствените приходи, събрани с бюджетната субсидия. Те дават един нереално висок ръст на бюджета. Това, за приходната част. Разходната част се равнява като обем на бюджета и разписва много по-високи разходи по отделните параграфи, отколкото реално могат да бъдат осъществени. И това го знаят всичките, които го правят. Само че в едно перо "Капиталови разходи" те вече имат достатъчно висок лимит, с който да се разпореждат.
В същото време обаче, поради реално планирани собствени приходи, които не се изпълняват по отчет, идват по-малко средства и то значително, много от тези общини продължават да изхарчват 100 на сто и много над 100 на сто дори от разходите си за последния по приоритет ред на разходите, т.е. "Капиталови разходи". Аз ще Ви дам и числа, за да се убедите, че това е така.
Какво става тогава? Значи, ако имаш една по-малка сума, която трябва да разпределиш пропорционално. При това е казано по закон - приоритетно разходи такива, такива, такива. И на последния ред от тези приоритети са капиталовите разходи. Но ти имаш един нереално планиран бюджет в разходната му част, когато имаш много голяма възможност за осъществяване на капитални разходи, харчиш ги там 100 на сто и повече от 100 на сто и тогава естествено, оголваш приоритетни разходи, като заплати, медикаменти, социални нужди. Ето това е поголовно явление, уважаеми дами и господа народни представители. И това, което ви го казвам, ще ви го докажа община по община, която е нарушила един път закона, втори път - морала. Защото не може да нямаш пари за заплати и за медикаменти в болницата и да правиш капиталови разходи. Това е грубо нарушение на закона! Но това е основната причина за това състояние на много от тези общини, не на всички, но на много от тях!
Следващият момент. Вижте, над субсидията, която бюджетът е изпратил в първото полугодие на тази година, общините са похарчили стари 17 млрд. от собствените средства, 17 млн. нови лева, при това имат неразплатени социални разходи за миналата година, знаете ли колко? Имат неразплатени за миналата година много сериозна величина. И наместо да платят заплатите и медикаментите със средствата от тази година от преизпълнението на собствените приходи, те не разплащат старите разходи, увеличават неразплатената им част и харчат за капиталови разходи. 17 млрд. лева са отклонени там! (Шум и множество реплики от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костадинов, правя Ви забележка.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това обаче е една от причините. Има още причини. Само че къде е недалновидността според мен на тези общинари? Те просто отрязват клона на бюджета си за следващата година. Аз неслучайно ви казах в началото, че се сравнява бюджет към бюджет, тази година към миналата, следващата година ще се сравнява с прогнозния бюджет за тази година. И когато той е нереално увеличен в собствената му част, тази нереалност ще се пренесе за следващата година, което автоматично означава по-малка субсидия за следващата година. Виждате ли колко е недалновидна подобна политика! Знае се, че е нереална, но тя уврежда и следващата година. Или някои смятат, че няма защо да се интересуват за следващата година, тъй като няма да са кметове. И това съображение е вярно, но най-малкото не е достойно.
Къде е втората основна причина според мен? Втората основна причина е грубо нарушение на финансовата дисциплина. Кметът има право да харчи толкова пари, колкото му е гласувал общинският съвет в съответния бюджет. Той няма право да похарчи една стотинка повече по някое разходно перо, отколкото е записано там с решение на общинския съвет. Сто и четири общини са погазили закона и са похарчили над 10 млрд. стари или 10 млн. деноминирани лева в грубо нарушение на закона. Това е картината в момента. Това са двете основни причини за това незавидно положение на много общини.
Вярно е, че има и общини, които обективно не са постигнали собствените си приходи миналата година, не са успели да разплатят приоритетните си разходи поради липса на средства, които не са отклонили в неприоритетни разходи. Вярно е, че има общини, които и тази година по различни причини, в т.ч. и обективни, са в незавидно състояние. Вярно е това. Това е предмет на ежедневно разглеждане и внимание от страна на Министерството на финансите. И не само от Министерството на финансите. Ние използваме тази комисия, за която ви говорих, надведомствена, и тя е много полезна. Защото тук спорът между вас и Министерството на финансите, между мнозинство и малцинство просто изчезва. Там е обективният орган, който може да каже кое как е и въпросът приключва.
Ние направихме следното. Най-напред на такива общини, които обективно са в затруднено положение, изпреварващо преведохме част от субсидията за следващите месеци, изведохме я напред. Около 5 млрд. стари лева, 5 млн. нова лева са дадени по този начин. И трябва да ви кажа, че бюджетната субсидия за общините като размер е по-голяма от всички други бюджетни потребители с около 9 пункта точно по тази причина, че изтегляме авансово част от следващите месеци, от субсидията на следващите месеци за този период. Това е единият вид помощ.
Вторият начин, по който може да се подпомогнат общини, които са изпаднали в незавидна ситуация поради обективни обстоятелства, е даване на безлихвени заеми. Отпуснати са около 6 млрд., или нови 6 млн. лева безлихвени заеми за общини в такова тежко критично състояние, за да могат те да продължат да изпълняват основните си жизнени функции. И това е направено.
И по-важното, което ще се прави оттук насетне, на последната среща, която имахме с представители на Асоциацията на общините в България миналата седмица, помолих да се активизира работата на тази комисия, да се опитат съвместно с четирите ведомства представителите на общините да намерят няколко основни опорни точки на взаимоотношенията между Министерството на финансите и общините и тези опорни точки да бъдат следните: да се докаже по обективни критерии коя община наистина по обективни причини е в тежко финансово състояние и на нея да й се помогне чрез предоставяне на такъв безлихвен заем. Сега това можем да направим. Сега можем да дадем безлихвен заем. Той обаче има ограничение. Сумата му не може да бъде по-голяма от размера на предишния месец. Толкова, колкото пари са получили миналия месец, толкова могат да бъдат отпуснати и този месец като безлихвена временна финансова помощ. Това можем да направим.
Обаче няма да си позволим да направим никога следното. Една община, която е доказала, че със собствените си приходи извършва неприоритетни разходи или извършва разходи в нарушение на закона, като остава неразплатени, и още по-лошо, увеличава размера на неразплатените социални разходи, на такава община няма да се помогне. На такава община кметът и общинският съвет ще трябва да дават обяснение пред населението, което управляват. Защото не можем да стимулираме нарушаването на законите. Не можем да стимулираме опитите за тази дребна хитрина. Значи аз си правя разходите там, където ми харесва, а министърът на финансите да бъде любезен да плати заплатите, да плати медикаментите и други, защото това е социално парлив въпрос. Такива дребни шмекерлъци няма да минат! Просто няма да минат! И това нещо тази комисия чудесно го знае. Затова само на онези общини, които са изрядни, онези общини, които обективно имат проблеми, на тях ще им помогнем. И аз мисля, че точно народните представители трябва да одобрят подобна позиция и да настояват за нея, защото това е бюджетна дисциплина в крайна сметка и нищо друго.
Още нещо. Аз помолих да се насочи вниманието на тази комисия към методиката, към обективните критерии за разпределяне на субсидията. Аз бих помолил и вас, ако имате полезни виждания, народните представители, ако имате нещо, с което да допринесете за тази методика, да го направим. Нека да я направим по-добра, нека да я направим по-съвършена, още по-обективна. Тук можем да насочим усилията си. Можем да насочим усилията си с представителите на общините и в друга посока, не само в критериите за следващата година, но и в основните елементи и параметри на бюджета за следващата година, касаещи общините. Ето го начинът, по който може да се работи съвместно. И ние го правим. Но просто ви моля да не пречите на представителите на тази асоциация да изпълняват своите функции, като по един недостатъчно добре претеглен начин се опитвате тук, в Народното събрание... аз разбирам това, казах ви преди малко, че ви разбирам и като политическа сила, но това не е полезно за тях. Защото те си знаят задълженията, знаят си правата и добре ги използват. Ние работим добре с тях. И това е факт. Могат да ви го потвърдят. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин министър, Вие заговорихте за цветове, за политически партии, аз не употребих нито веднъж нещо от този род като съществително или прилагателно.
Няколко съображения във връзка с числата, които изложихте, за да подготвя двата си допълнителни въпроса. Изпълнението на косвените приходи надскача 50 на сто, именно защото общините реалистично, пестеливо оценяваха какво могат да получат в условията на срив на икономиката. И второ, големият натиск спрямо тези, които им дължат, е вторият фактор, за да има превишение на 30 юни на тези намаляващи се приходи. Вие прекрасно знаете и още повече Вашите експерти, че ако има касова наличност от еди-колко си милиарда, това е в общини, които се броят на пръстите на една ръка. Ако има 17 млрд. преизпълнение на шестмесечния план за капитални вложения, това са също определен брой общини. Стотици общини нямат пукнат грош за капитални вложения! Гърчат се не само Перник, Видин и Плевен, гърчи се Стара Загора, и господин Гърневски и неговата администрация! Там дефицитите са по-големи, отколкото в общините, за които Вие говорите и ни упреквате, че се опитваме да политизираме. Няма цвят, финансовата криза на общините не познава цветове!
Моят допълнителен въпрос, господин министър. Ние с Вас сме разменяли реплики, включително и когато бяхме на банкета по случай 120-годишнината от създаването на Министерството на финансите. Повярвайте ни, ние търсим съвместно да се опитаме да намерим някакви решения, с които да направим малко по-лек живота на общините през оставащите им шест месеца. Говоря за всички общини, които са в тежко положение. На 29 март на среща с представители на Сдружението на общините с Вас и още двама Ваши колеги-министри са постигнати редица договорености. Аз вече ги научих наизуст, като глави от Евангелието. Там има неща, които аз приветствам. Но от тези неща, господин министър, е изпълнено или се изпълнява едно - признавам, и аз съм човек, който е съдействал за получаване на един безлихвен кредит - отпускат се само безлихвени заеми. Но в т. 7 има неща, за които Вие сте се съгласили тогава, или Ваши представители, да бъдат превърнати в инструмент на решение. Но това не е направено, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Коя е тази точка седма? Прочетете я.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Вие имате документа. Или пък помолете, аз ще ви го предоставя. Там е казано временни безлихвени заеми - Вие се ангажирате; целеви средства за социални помощи, отпускане на целеви средства за издръжка на здравни, образователни и социални заведения, финансирани с бюджетни средства и така нататък.
Тоест молбата ми е в рамките на възможното, та даже малко и с цената на невъзможното, особено при наличието на един излишък към средата на годината от 250 - 260 млрд., дайте поне това, което сте се договорили, да го превърнем в една практика, тоест постепенно да се появят решения по неща, за които сте се договорили. Това е молбата на общинарите.
Разчитам на Вашата добра воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, аз разбирам Вашата загриженост. И не случайно помолих да се говори по този начин от тази трибуна, а не с опити по един или друг начин да се апострофира това, което аз Ви казвам. Нито аз Ви апострофирам, нито Вие ме апострофирате, благодаря Ви за това.
Но, вижте, не мога да приема твърдението, че приходите намаляват. Собствените приходи, господин Стоилов, се увеличават и относително, и абсолютно откъдето и да го погледнете. Моля Ви, не твърдете обратното! Елате с мене в Министерството на финансите един ден, два дни, колкото искате, седнете с тази експертна комисия и ще видите, че това, което Ви казвам, е така. За голямо съжаление собственото преизпълнение тази година общините са заложили 283 стари милиарда, 283 млн. са заложили при изпълнение на собствените приходи над нашия разчет. И знаете ли, 55 на сто от тази сума е заделена за капиталови разходи. Разбирате ли за какво става дума? При неразплатени от миналата година разходи, увеличаващи се тази година. Тази тенденция е жестока, тя е желязна! Вижте я най-после, разберете я и не говорете така от тази трибуна!
Това - първо.
Второ. Вие ми говорите за излишък. Тази точка седма не я чух каква е, ако има там безлихвени заеми, виждате, даваме ги. Ако има там изтеглена субсидия, да, и това правим, казах ви го вече. И точно чрез тази изтеглена субсидия могат да бъдат задоволени тези няколко пера, които прочетохте в тази точка седма. Изпълняваме абсолютно всички ангажименти. Аз съм човекът, който си изпълнява задълженията. Искам да чуя някой, който да ме обвини, че аз не съм си изпълнил което и да било поето мое задължение. Такова аз не мога да намеря. Някой от вас да ми помогне, ако иска.
Това - едно.
Второ. Вие казвате бюджетен излишък. Ами че бюджетният излишък, господин Стоилов, е точно толкова, колкото са тези 10 процента в закона, недодадени субсидии към всички бюджетни системи. Знаете, че по Закона за бюджета изпълняват се субсидиите до размера им на 90%. Когато второто полугодие бюджетът даде тази възможност, както всяка една година назад, в това число и по времето, когато вашето мнозинство управляваше, това е бюджетна система и аз твърдя, че това е правилно, тогава се додават тези 10% и на практика престава да съществува този бюджетен излишък, за който говорите Вие.
Но тук аз ще поставя един много по-важен въпрос, фундаментален. И много Ви моля да започнат дискусии и разсъждавания по него. Какво искаме ние като нация, като държава? Като държава. Оставете правителството, оставете мнозинството, оставете малцинството! Какво искаме ние? Едно от двете можем да направим - дали да намаляваме по-сериозно данъците или да увеличаваме бюджетните разходи? Не може да намаляваш данъци и в същото време да увеличаваш бюджетните разходи. Не може, това са две несъвместими неща, те взаимно се изключват. Ние говорим следното. Значи имаме някакви пари, които сме събрали, хайде сега да ги изконсумираме. Хайде сега да заложим следващата година още по-високи данъци, да съберем повече пари, пак да ги разпределяме тук и отново да увеличаваме разходите по отделните бюджетни системи. Това е единият път. Вторият път е обратният - намаляване на бюджетните субсидии по всички фронтове, по всички системи, съпроводено с намаляване на данъчната тежест. Нека повече пари да останат в данъкоплатеца, бил той юридическо лице или физическо лице, за да може той по-добре да се погрижи с тези пари и да осъществи този икономически растеж. Правителството е за такава политика. Обратната политика е консуматизъм, обратната политика не води до икономически растеж, точно обратното, задушава го. И аз поставям пред Вас въпроса: в състояние ли е Народното събрание съвсем ясно да си даде сметка за тези две тенденции? И коя би избрало то? Ние пледираме за първото. Тоест намаляване на данъчната тежест и намаляване на средствата за субсидии по всички фронтове. Тази дискусия предстои тази есен. Надявам се да вземете най-доброто възможно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стефан Стоилов има думата, за да изрази отношението си към отговора.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние не пледираме за увеличаване на разходите на бюджета. Да се уточним, да говорим грамотно: една държава, която просперира, чиято икономика работи, а не произвежда само числа, които представят стопанско оживление и растеж, има растеж на разходите на държавата в абсолютно изражение. Но те относително могат да спадат като субсидия. Вземете бюджета на която и да е европейска държава и ще видите това явление. Но аз не разисквам тази тема, тъй като не вярвам на тези 3,5% ръст на брутния вътрешен продукт, така както не вярват 99,9 на сто от външните анализатори. Но Вие се приспивате с тези числа. Аз не претендирам за това.
Когато говоря за излишък, истината е на моя страна, господин министър, давам си сметка, че елемент на този излишък са 10-те процента, които не се плащат. Да, вярно е това. Но бидейки една флуктуираща величина по тримесечия и по месеци, в края на годината Вие отчетохте един излишък след всички разплащания и, признавам, след допълнителните субсидии, които преведохте. Междупрочем, ако тази година министерството се хвали с това, че 19 на сто е индексът на субсидиите, то не се отчитат онези допълнителни плащания, които бяха направени през есента и зимата на 1998 г. Ако бъде отчетена и тази по-широка база, тогава ръстът на субсидиите е едно твърде скромно, повече от скромно число.
И така, нека да направим следното. Мачкането на общините е мачкане на хората. И Вие сте съгласни с това. И именно запознавайки се отново с това, което е договорено на 29 март, дайте да изчерпим всичко онова, за което сте се договорили, и в тази връзка няма място за никакви цветове, за никакви политически партии. Тежко е на всички общини, с изключение на няколко, за които важат числата, които Вие представихте.
Това е папка, в която са се подписали представители на трите парламентарни групи, които са в опозиция, с искане за дискусия по този въпрос. Заповядайте! (Народният представител Стефан Стоилов предава на председателя на заседанието господин Иван Куртев папка. Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Момент, господин министър, ще Ви дам думата.
Внася се искане за разискване по питането на народните представители Стефан Стоилов, Иван Бойков, Валентин Симов, Тодор Костадинов и Руси Статков относно мерките на Министерството на финансите за преодоляване на финансовата криза на общините, проект за решение и мотиви към него.
На основание чл. 85, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията на 30 юли, следващия петък.
Имате думата, господин министър.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): По каква процедура има думата сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, няма да Ви отговоря. Прочетете Конституцията.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Може би не искате да говоря ли? (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
Уважаеми господин председател, благодаря Ви за дадената ми възможност.
Господин Стоилов, за голямо съжаление, Вие не приехте разумните доводи и числа, които Ви съобщих. Продължавате да си фантазирате някакви величини, които само Вие си знаете. Вие оспорвате данни на Националния статистически институт, данни от международни финансови институции. Това си е Ваше право, но не звучи много сериозно в устата на един професор, най-малкото на него. Тези величини такива, каквито са днес, по същия начин бяха и вчера, и миналата, и по-миналата година, и по вашето правителство, и по-назад, и т.н., това е системата в България. Вие можете да й вярвате или не, това си е Ваш личен проблем, но не хвърляйте обвинение в манипулация по отношение на правителството. Просто не го правете, защото това са величини, които всеки може да провери. А Вашите съмнения са си Ваша лична работа.
Разбрах, че Вие желаете България да изконсумира онова, което събира, и като че ли отсега предопределяте на коя страна ще застане вашата парламентарна група наесен, когато вероятно ще се разглежда въпросът кое от двете - намаляване на консумацията, затягане на бюджетните разходи или намаляване на данъците. Едното от тези две неща трябва да бъде избрано и да стане политика на България. Правителството е направило своя избор. Надявам се и вие да го направите, но това, което чух, предопределя вашето решение.
Колкото до това, бъдете убедени, господин Стоилов, няма да има община в България, която обективно, по обективни причини да бъде в тежко състояние и да не направим всичко възможно да й помогнем. Няма да има такава община. Заявявам Ви го от тази трибуна. Независимо кой управлява в нея, абсолютно независимо, стига тя да не е нарушила закона, стига тя да не е направила разходи, които са неприоритетни за сметка на други, които чака, в резултат на Вашата проява тук и на вашата политическа сила едва ли не държавата да извади пари и да плати заплати и медикаменти, а те със собствените си средства да извършват неприоритетни разходи. Тези дребни шмекерлъци просто няма да минат, независимо от Вашето застъпничество. И аз Ви призовавам да не го правите. То просто не е достойно.
Аз мога да Ви покажа за всяка една община каква е картинката - приходите им, разходите им перо по перо, и тогава ще се убедите, че това, което Ви казвам е истина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Продължаваме по същата тема другия петък.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Васил Козалиев относно мерките на Министерството на финансите за преодоляване финансовата криза на община Хасково.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От фундаменталния въпрос, на който отговорихте, аз Ви предлагам да минем към един частен въпрос, макар че той не е частен, защото както и моите колеги преди малко казаха, той се отнася за почти всички български общини.
Финансовият колапс на община Хасково е факт. Бюджетният дефицит надхвърля 20%. Общината закъснява с изплащанията заплатите на учители, лекари и на другия персонал в бюджетната сфера. Да не говорим за останалите плащания.
Защо се стигна дотук? И аз ще ви цитирам няколко цифри, с които мисля, че не бих могъл да се съгласи с трите Ви извода, че субсидията към общините се повишава. Втория, че процентната събираемост е 62 средно за общините. И третият Ви извод, че липсват обективни причини.
За 1999 г. планираната субсидия е 4 млрд. 799 млн. лева - стари лева, при планирана за 1998 г. 5 млрд. 695 млн. лева или драстично намаление от 896 млн. лева, близо 900 млн., на субсидията на община Хасково за тази година.
Собствените приходи се планират за тази година на 16 млрд. 301 млн. при достигнати 12 млрд. 547 млн. или увеличение от 3 млрд. 754 млн. Оттук бюджетът става 21 млрд. 653 млн. при 20 млрд. 665 млн. за 1998 г. или само, забележете, колеги, 4,7% ръст на бюджета и то заради огромния ръст на собствените приходи. Питам се кое друго държавно учреждение с ръст 4,7% за тази година е планирано - добре си спомняте дебатите за бюджета - при 560% ръст примерно на бюджета на Министерския съвет. Питам се може ли с 4,7% ръст да се плащат увеличението на заплатите, повече от 15% увеличението на тока и на другите енергоносители и, ето, от утре още 5% увеличение на бензин, нафта, горива и т.н., увеличените плащания за храни, медикаменти от началото на годината?
Събираемостта за полугодието на собствените приходи от данъчните е 34,7% на общината, а общо е 41,6, господин министър, и не е 62, както Вие цитирахте. За останалите общини може би толкова, но тук не е така. Ето, това е основният признак за неработещата икономика, резултат на структурната реформа. Впрочем интересен пример за работата на Бюро "Големи данъкоплатци" - Пловдив, които обслужват и Хасково. Преводите по дати са пред мен и аз Ви цитирам сам един превод на Бюро "Големи данъкоплатци" - 28.06.: 3086 стари лева преведени, или 3 лева и 8 стотинки. Аз се чудя как може да правят такива преводи, след като в Бюрото "Големи данъкоплатци" и 7-те фирми работят повече от...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви изтече.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ: Момент, господин председател, ако ми позволите само една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, една минута - не.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ: Сигурен съм, че ще кажете: за неправомерни разходи на общината. Да, има три параграфа, те са незначителни.
Ето защо Ви питам: какви мерки ще вземе повереното ви министерство за преодоляване финансовата криза на община Хасково, макар че и в другите общини от областта - и Димитровград, Харманли, Свиленград, Любимец и други са натрупали повече от 7 млрд. неразплатени разходи за полугодието, което от своя страна добре говори, че няма значение кой ги управлява?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Козалиев, да бях Ви помолил да ми зададете такъв въпрос нямаше да го направите. Господин Козалиев, няма по-ясен, по-ярък пример от вашата община, за която ме питате - Хасково, за това как по възможно най-лошия начин се управляват финансите на една българска община. По възможно най-лошия начин!
Вие ме питате как е възможно една субсидия тази година да бъде по-малка от размера на миналата година. Ами как да не е възможно? Аз нали това Ви обяснявах одеве, ама Вие правехте вероятно нещо друго. Казваме: бюджет към бюджет. И ако в единия бюджет има много големи собствени приходи, изкуствено завишени, много естествено, че следващата година субсидията може да бъде по-малка от миналогодишната и казах, че това ще се случи на някои общини в 2000 г., които тази година са си позволили съвсем нереално, произволно някои от тях целенасочено са го направили, с ясното съзнание какво вършат, обричайки бюджета за следващата година.

Какво е положението в община Хасково? Много ви моля добре да внимавате и да си записвате.
Община Хасково. За 1999 г. община Хасково има посочено много високо преизпълнение на собствени приходи. Значи цялото увеличение е близо 2 милиарда стари пари или 2 милиона нови пари сега, като дори и част от бюджетния дефицит, който е планиран, събран с това собствено преувеличение на приходите, изцяло е насочено към капиталови разходи. Изцяло.
Вижте какво става по-нататък. При разчетени със Закона за държавния бюджет целеви субсидии, целевите субсидии са за капиталови разходи в размер на 480 хиляди нови лева тази година по бюджета на общината сумарно, гласуван от Общинския съвет, собствени приходи и бюджетна субсидия разходите за капиталови нужди са 2 милиона и 500 нови лева или 2 милиарда и половина стари пари - само за капиталови разходи. Което, господин Козалиев, е пет пъти повече от субсидията за капиталови разходи. Пет пъти повече разходи за капиталови нужди, отколкото е субсидията на бюджета. И Вие питате защо е зле тази община?
Още по-лошо нещо има, сега чуйте и него. Аз разбирам тази година общината да беше на нула, пък да си предвижда собствени приходи, пък да си прави капиталови разходи - чудесно. Но тя миналата година е приключила с много сериозна част неразплатени бюджетни разходи в размер на 2 милиарда 572 милиона стари пари. Неразплатени разходи миналата година, планира 2 милиарда и 500 капиталови разходи тази година от собствените си. Е, къде такова безумие може да съществува? Абсолютно безумие е това. Да имаш да дължиш някому пари и да вземеш заем да правиш други разходи и да не си върнеш борча. Чакайте държавата да го направи. Ето ясен пример, ама той звънти отвсякъде този пример - това как не трябва да се управляват финансите, на която и да било община в България.
По-нататък. Може би не е зле да знаете, че от тези 2 милиарда и половина неразплатени разходи за заплати и социални осигуровки не са изплатени 552 милиона или сега хиляди лева; медикаменти за 372 милиона лева тогава, а днес хиляди лева; социални помощи за 141 тогава милиона, а днес хиляди лева - всичко това повече от 2 милиарда и половина неразплатени разходи. И при тази ситуация да ми планираш нереални приходи и да ги насочиш изцяло, извинете, това ми звучи направо като саботаж. Това е саботаж на общинския бюджет. И който и специалист да повикате, не може да ви каже друго.
Какво става тази година? През 1999 г. тенденцията продължава. Това вече е умисъл. Тенденцията тази година продължава. Значи тази година собствените приходи, които данъчната администрация като разчет е предоставила, възлизат на 14 милиона 317 хиляди или милиарда стари пари.
Към 30 юни т.г. са събрани 6 милиона 823 или милиарда стари пари, което представлява 48 на сто от годишния размер. 48 на сто от годишния размер е събрала на полугодието собствени приходи и те са с 500 милиона стари пари или 500 хиляди днешни пари повече от събраните пари за същия период на 1998 г. Към 30 юни 1998 г. повече са със стари 500 милиона сегашните събрани пари.
Министерството на финансите е превело субсидия на община Хасково 56,2 към 30 юни от годишния размер на цялата субсидия при средно за страната преведени 55. Значи повече, отколкото средно за страната е приведена, именно в резултат на това, че там някои разходи се извършват, но не се разплащат. Абсолютно неправомерно не се разплащат.
Независимо от това обаче, какво става с капиталовите разходи тази година, когато всичко е ясно - и за миналата година, и тенденцията на средствата за тази година? Вижте какво става с парите, които получават първото полугодие.
Общината е разплатила 136 на сто от средствата за капиталови разходи, като е получила от бюджета само 50 на сто - толкова, колкото за половината година. 50 на сто от целевата субсидия е преведена, в същото време общината прави плюс нея разходи за 136 на сто, плаща капиталови разходи и остават неразплатени, забележете, заплати и осигурявания. Покрива ги само на 47,6 на сто. Осигурителни вноски - 49 на сто; медикаменти - 34,5 на сто - толкова покрива. 136 на сто капиталови разходи, 34 на сто медикаменти, социални помощи - 35 на сто само.
Значи не се спазват приоритетите на осъществяване на разходите съобразно парите, които са получени. Драстично нарушение на приоритетите. И не само това.
Господин Козалиев, Вашият кмет е извършил грубо финансово нарушение, като си е позволил да извърши повече разходи по едно от перата на бюджетната класификация, на параграфите, които съответният общински съвет не му е дал право. Той е преразходил годишния размер на тези пера със 100 милиона стари лева или 100 хиляди сегашни. Е, как да е добре такава община? Като как може да бъде добре? Ако тя беше добре, ние щяхме да бъдем по-добре от всяка една друга държава на света.
Не питайте какво ще направи Министерството на финансите. Попитайте кмета и общинския съвет какво те ще направят с тези груби нарушения и как ще обяснят на хората, които живеят в Хасково, тези свои действия - грубо нарушение на закона, самоуправство, незачитане на нищо и най-вече, което е, с тези нереални гласувания на собствената си много увеличена част от бюджета, собствените приходи, погубват бюджета си за следващата година. Това ви казвам, че трябва да знаят вашите избиратели. Надявам се да вземат мерки наесен по тези въпроси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Козалиев.
ВАСИЛ КАЗАЛИЕВ (ДЛ): Господин министър, май и Вие започнахте да правите това, в което обвиняваха преди малко колегата Овчаров от тази трибуна.
Впрочем Вие използвате две думи, които ми направиха впечатление - "безумие и саботаж". Имам чувството, извинявам се, но като че ли би трябвало да оглавите Гражданска защита, а не Министерство на финансите, след като тези термини са Ви приоритетни, спрямо финансовите термини, с които би трябвало да говорим тук.
Първо, аз Ви казах, че има един параграф, който е нарушен, и Вие го цитирахте няколко пъти.
Второ, защо са планирани тези 2 милиарда и половина капитални вложения, а от тях, ако погледнете справката, която е пред Вас, са разплатени само 600 милиона? И когато говорим, че само заплатите за един месец са милиард и двеста, можете да си представите това нарушение от 80 милиона стари лева, което Вие ми цитирате на параграф 1300 от ремонтите, какво нищожно малко парче от тези разходи представлява.
Така че аз не мога да приема тези неща за оправдание. Още повече, че това, което е разплатено до полугодието, са стари разходи от миналата година на болници, училища и детски градини за ремонти, които не могат повече да стоят. И аз ви казвам, че там преразходът е само 80 милиона стари лева. И няма нищо общо с това, което Вие ми цитирате за 2 милиарда и половина. Те са планирани, но те не са разплатени и не са изразходвани в момента.
След това - нарушаване на приоритетите. Искам да попитам: защо един областен управител може да си прави ремонти в Хасково за няколкостотин милиона лева на собствените си канцеларии, а в същото време училищата, детските градини и болниците, чиито покриви текат, кметът не можел да ги разплати, след като ги бави вече една година? Как смятате Вие? И както проф. Стоилов Ви каза преди малко, някои могат да живеят охолно, да си купуват беемвенца, както се изрази председателят на Бюджетната комисия, и да си правят кабинети с фотьойли и др., а на другите общини да прехвърляме само саботажи, да прехвърляме безумия и да прехвърляме един куп други неща.

Аз определено смятам, че тук Вие трябваше да кажете какво ще направите за една община, която, вярно, от миналата година има неразплатени повече от 2 млрд. лв., че сега те са станали повече от 4 млрд. за полугодието, но Вие като министър на финансите трябваше да отговорите как ще им помогнете, когато те са взели реални мерки за увеличаване на приходите и за намаляване на разходите. Това личи от техния бюджет за полугодието. Така че аз Ви моля да отговорите като министър на финансите, а не като водач на Гражданска защита. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин Козалиев, Вие продължавате да се правите, че не разбирате за какво става дума. Още веднъж повтарям внимателно и бавно, за да го запомните: тук не става дума само за това какво е планирано за тази година - че са планирани пет пъти повече капиталови разходи, отколкото могат да осъществят от бюджетната субсидия...
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): А колко са усвоени досега?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз Ви казах и колко до момента са осъществени. Нали Ви казвам: 136 на сто са разплатени от годишния размер... Докато Вие разбирате ли, че в същото време само 35 на сто от средствата слагате на кантара за социални помощи, медикаменти не са разплатени за сметка на тези...
И Вие казвате: защо да не направи ремонт? Чудесно, прави ремонт, но преди да направи ремонта, трябва да си изплати социалните помощи, да купи медикаменти и тогава да прави ремонт. За това говоря и не го казвам, защото съм го измислил: така пише в закона, който Вие трябва да познавате не по-малко добре от мен. Щом задавате такъв въпрос, трябва да познавате закона. В закона ясно е записано: имаш пари и от тези пари приоритетно правиш тези и тези разходи, а не тези, които са отдолу, да ги извадите най-отпред и да направите 136 на сто разходи за тях, а 35 на сто за социални нужди и за медикаменти. Това е, за което казвам, че не може да продължава.
Разберете най-после. На тази община няма как да й се помогне от държавата. Това е един изключително силен пример. Не може държавата да толерира нарушения от този род. Това е една елементарна хитрина. Казах Ви - дребен шмекерълк. Значи аз с парите ще си правя разходи, каквито искам, а другите - понеже са много силно оголени и болезнени, те са обществено значими - държавата ще ги покрие. По тази логика държавата свършва точно за три секунди тогава. Всяка една бюджетна система може да го направи, да плаща каквото си иска, а да оставя онова болезненото, оголеното, за което обществото е много чувствително. Заплати на лекарите - ето една болница там не си е получила заплатите три месеца. Знаете ли защо? И не само тя. Ето от такива истории, от такива хитрини. Не може държавата да толерира такива хитрини. Разберете го и не искайте да го правим. Точно народните представители не трябва да го искат.
Съзнавам, че са в тежка ситуация депутатите от тези райони, където общините никак не са добре. Има такива общини, но когато те са си виновни, не ги защитавайте. Просто са си виновни. За онези, които не са виновни, казах Ви: има комисия, тя е обективна и с ваши представители и представители на Асоциацията на общините ще извади обективните причини и тогава няма никакви проблеми за изтегляне на безлихвени заеми, субсидия, а дай Боже, в края на годината да можем и да им увеличим бюджета. Дай, Боже, това да стане в края на годината. Това правим.
Другото е противопоказно и аз Ви гарантирам, че няма да се поддадем на такива дребни закачки. Вие искате да направите шоу другата седмица - ще го имате, но то няма да бъде във Ваша полза. Гарантирам Ви това. Защото такива общини като вашата в Хасково знаете ли колко много има? Казах Ви: 104 общини грубо са нарушили закона. Десет милиарда лева са похарчени в нарушение на закона. Убеден съм, че другия петък дискусията няма да бъде полезна за Вас. Със сигурност. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Панайот Ляков относно такси за полудневни детски градини, където не се предлага храна.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Силно съм изкушен да се включа в дискусията, но ще устоя на изкушението и ще запазя изказването си за следващия петък, тъй като мога да разкажа много интересни неща за община Пазарджик, която е типичен пример за нарушаване на закона, за напълно безпомощно управление и за харчене на финансови средства без спазване на приоритетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се отклонявайте от темата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Моят въпрос също е свързан до известна степен с бюджетите на община Пазарджик. Беше ми поставен в моята приемна от разтревожени родители. Същността на въпроса е, че има тълкуване на Министерството на финансите. То е по повод на запитване от Регионалния инспекторат по образованието - Пазарджик: дали трябва таксите за децата в градини или детски ясли, които не получават закуска или обед, да се събират задължително?
Според родителите те не трябва да се събират. Според Регионалния инспекторат също не трябва да се събират. Аз се извинявам на господин министъра, че погрешно съм тълкувал едно постановление на Министерския съвет. Това не е така, просто съм бил заблуден от информацията, която ми е дадена. Това тълкуване, което съм цитирал, е за предишни години и не е в постановление на Министерския съвет. Но все едно, проблемът съществува и от името на тези избиратели, от името на тези родители бих искал да го изясним с Вас и да стане ясно дали тези такси трябва да се събират, кой трябва да ги събира? Знам, че има ред, по който те се определят, но яснотата, която Вие ще дадете, за родителите ще бъде категорична, за да можем по някакъв начин да успокоим родителите на тези деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Въпросът, който поставяте, наистина е интересен. Този въпрос третира такси. Таксите са елемент на приходи на съответните общински бюджети. Те влизат в онази приходна част, за която преди малко говорихме, на собствените средства на общината. Затова в съответствие със сега действащия нов Закон за местните данъци и такси, е дадено правото точно на общинския съвет да определя размера на тези такси.
По действащия закон размерите на таксите е от 2,5 лв. до 10,00 лв. месечно - деноминирани, нови левове. По старото от 2500 до 10 000 лв. месечно. Но това като размер за съответното място, а какво пречи и за отделни райони в тези отделни населени места да бъде предмет на гласуване в различни размери от самия общински съвет?
Тук става дума за следното. Таксата не е калкулация на разходите. Таксата не е онзи измерител на видовете остойностени разходи за едно действие, както е една калкулация. Таксата е размер, величина, пари, които се заплащат срещу съответна услуга, в случая детски градини и ясли.
Разбира се, съвсем справедлив е въпросът защо таксата да бъде една и съща, когато в една детска градина хранят децата, а в друга детска градина те нямат храна? И таксата е една и съща. Естествено, погледнато от всяка гледна точка, това не е справедливо и би могло да се промени. Разбира се, може да се промени, но това е изцяло в ръцете на местното самоуправление, на местните органи на управление, на общинските съвети, които биха могли и нищо не им забранява да направят това по закона, който сега действа - да диференцират детските заведения, в които има храна, и детските заведения, в които няма храна, като разпределят съответно таксата от долната граница 2,5 лв. до горната граница 10 лв. Аз смятам, че едно подобно нещо е много полезно, ако всички общински съвети разгледат точно този проблем в резултат на зададения въпрос и подходят по един творчески и справедлив начин към родителите на децата, които ползват услугите на тези детски заведения. Смятам, че това може да бъде решено, то е в ръцете на общинските съвети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Радев.
Желаете ли реплика, господин Ляков? Господин Ляков е удовлетворен и не желае реплика.
Благодарим на министъра на финансите господин Муравей Радев за участието в парламентарния контрол.
Следва отговор от господин Георги Ананиев - министър на отбраната, на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов относно закриване на авиобазата в Балчик.
Заповядайте, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър! В Добричка област има две авиобази - в град Добрич и в град Балчик. Съгласно реформата в Българската армия, беше закрита авиобазата в град Балчик. По неофициални данни същата участ очаква авиобазата и в град Добрич.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е:
1. Какво предвижда Министерството на отбраната да стане с летателния и с техническия персонал на съкратената авиобаза в град Балчик?
2. За какво и как ще се използва пистата за излитане и кацане на летище Балчик?
3. Каква ще е съдбата на обслужващата и осигуряващата безопасността на полетите техника?
4. Какви са намеренията на Министерството на отбраната за авиобазата в град Добрич?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Каракачанов.
За отговор има думата господин Георги Ананиев - министър на отбраната. Заповядайте!
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Във връзка със структурната реформа на Българската армия авиобазата в град Балчик беше закрита през 1997 г. и преобразувана в авиационно-техническа. На част от летателния, техническия и обслужващия персонал бяха предложени съответни длъжности в Авиобаза - Добрич. На летище Балчик остава състав със задача да се грижи за поддържането на сградния фонд и летателното поле.
Съгласно разработвания в момента план за организационно изграждане на Въоръжените сили до 2004 г., който предстои да бъде приет, се предвижда летище Балчик да се стопанисва от Министерството на отбраната, респективно Военновъздушните сили, като на него ще функционира Център за морска подготовка на летателния състав и Център за подготовка за аварийно-спасителни работи.
В резултат на това, полосата за излитане и кацане на летище Балчик ще се поддържа в постоянна експлоатационна готовност. Сега самото летище се използва всъщност като база за излитане и приемане на самолети във връзка със сключени досега договори между Министерството на отбраната на нашата страна и военните министерства на Гърция, Унгария и Чехия по споразумения за обмен на почиващи.
Авиационната и самолетообслужващата техника от Авиобаза - Балчик беше пребазирана на летище Добрич. Свързочната техника и техниката за радио- и свето-техническо осигуряване, остава на летището в Балчик, където се съхранява и поддържа. Тази техника ще остане и за в бъдеще на летището, като при необходимост ще има готовност да се развърне и да осигурява полети.
Във връзка с бъдещото използване на Авиобазата в град Добрич е планирано съгласно новия План 2004 г., през 2001 г., същата да се преобразува в Авиационно-техническа база, а до 2003 г. - в авиационно-техническа рота, която ще съхранява и поддържа летището.
Авиационната и самолетообслужващата техника ще се пребазират на летището в Безмер. Летателното поле, отделни райони и обекти на летищата в Балчик и Добрич ще се поддържат в постоянна експлоатационна готовност. При необходимост ще се ползват за нуждите на Министерството на отбраната и на други министерства и ведомства.
На наличния състав от Авиобаза - Добрич след съответен подбор, съгласно изискванията на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, ще бъдат предложени вакантни длъжности в Авиобазата в Безмер и в други авиобази. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Ананиев.
За реплика има думата народният представител господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър, моят уточняващ въпрос е: означава ли, че ако се приемат тези предложения в Безмер и другите авиобази, където евентуално да пренасочите военнослужещи и волнонаемен персонал, че няма да има съкращения? Или все пак съкращения се предвиждат, независимо от всичко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър?
Уточняващ въпрос не може да има. Ако пожелаете, бихте могли да отговорите. Уточняващите въпроси са при питанията.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: И въпреки всичко, госпожо председател, аз ще дам кратък отговор.
Да, господин Каракачанов, ще има съкращения на личния състав в Българската армия. И тези съкращения ще бъдат на базата на вече определения числен състав съгласно Военната доктрина от 45 000 души за мирно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Ананиев. Благодаря му и за участието в парламентарния контрол.
Сега започваме изслушването на отговори на господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика.
Най-напред давам думата за актуален въпрос на народния представител Велко Вълканов относно критерии за уволнение и назначаване на ръководители на служби за социално подпомагане.
Заповядайте, господин Вълканов!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Неотдавна Вашата заместничка, госпожа Татяна Василева, издаде заповед за уволнението на госпожа Николина Ванчева, като ръководител на Общинската служба за социално подпомагане в град Брегово. Заповедта е мотивирана с довода, че госпожа Ванчева била политически ангажирано лице. Този мотив е намерил израз в писмото, което госпожа Василева е изпратила на госпожа Ванчева по повод на жалбата й. Цитирам точно текста от писмото: "По повод на Вашата жалба, Ви напомняме, че в Конституцията на Република България вече не съществува постановката, че политическата и държавната власт се сливат в едно. Уважаваме Вашите качества на политик и Ви желаем успех в политическите избори". Същевременно същата тази госпожа Василева - Вашата заместничка, е назначила за ръководител на Общинския център за социални грижи в Ковачевци, Пернишка област не друг, а тъкмо председателя на Общинския съвет на СДС в Ковачевци, господин Боян Симеонов Лазов - председател на СДС. Сега ще добавя към неговата характеристика, че той е бил много активен член на БКП, директор е бил на Дом-паметника на Георги Димитров, и изобщо един много деен агитпропчик на БКП преди десетина години. Сега е агитпропчик на СДС.
Освен това назначението на господин Лазов е станало при нарушаването на много съществени изисквания на закона, точно посочени в изпратеното до Вас възражение на председателя на Общинския съвет и на кмета в Ковачевци. Например, назначението е станало, без то да е съгласувано с кмета. Господин Лазов няма висше образование, нито пък някаква практика като социален работник. Изобщо, никакво отношение към тази длъжност.
И възниква при това положение основателният въпрос, господин министър: какви са всъщност наистина Вашите критерии за назначаване на ръководителите на службите за социално подпомагане при общините? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълканов.
За отговор има думата господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика. Заповядайте, господин министър!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Вълканов! Първо, искам да започна с това, което Вие казвате - със случая в Брегово. Що се касае до освобождаването на ръководителката на Общинската служба в град Брегово, госпожата е избрана за председател на Общинския съвет на община Брегово, поради което смятаме, че не може да изпълнява едновременно две административни длъжности. Още повече, че те са в съотношение на власт и подчинение до известна степен помежду си. И това е причината за прекратяване на договора с ръководителката на службата в Брегово.
Що се касае до случая в Ковачевци, и в освобождаването на предишния ръководител, и в назначаването на новия, не сме се интересували по никакъв начин от политическата принадлежност на хората. Предишният ръководител, човекът, е бил със средно гимназиално образование, 58-годишен, бил е ръководител от месец май 1997 г. Смятаме, че дейността, която е осъществявал, не е била достатъчно добре свършена. Има проверки по места. Може би за Вас ще е интересно, че се водят на отчет 200 души в Социалния патронаж. А при проверката се оказа, че действително патронираните, т.е. тези, които ползват обслужването и за които се приготвя храна, са 21 човека.

Но това са конкретни факти, които и Вие не желаете да разискваме по повод на Вашия актуален въпрос. Новият ръководител, който е назначен, и тук искам да обърна внимание, знаете с всички е така, назначаването става със срок за изпитване, и в този срок ще преценим какви са качествата на новия ръководител, има завършени две полувисши образования. Едното е педагогическо. Смятаме, като имаме предвид и това, че община Ковачевци не разполага наистина с голям избор за подготвени висококвалифицирани хора в тази сфера, от подбора, който сме направили, сме предложили този вариант - господин Христов да бъде назначен със срок за изпитване. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин министъра.
За реплика има думата народният представител Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Най-напред две думи за уволнението на госпожа Ванчева. В писмото, което госпожа Ванчева е получила от Вашата заместничка, и дума не става за това, че тя е председател на Общинския съвет на Брегово. Говори се за нещо съвършено друго. Вече с оглед на това, което казахте, ще кажа от своя страна, че това обстоятелство, че госпожа Ванчева е председател на Общинския съвет, не я поставя в това отношение, за което Вие говорите, Вас и подчинения. Самата тя, като председател на Общинския съвет, няма никаква власт по отношение на останалите служители в общината. Това е по отношение на уволнението на госпожа Ванчева.
Сега по отношение на назначението на господин Лазов в Ковачевци. Вие всъщност отбягвате да отговорите на този въпрос - дали това назначение е станало в нарушение на Ваши собствени изисквания, които Вие сте посочили. Има ли това лице необходимото образование и дали неговото назначение е станало в съгласие с кмета на общината на Ковачевци? Вие бягате от този въпрос, господин Нейков.
Позволете ми сега лично да Ви кажа следното. Аз отдавна се познавам с Вас, няма да скрия, че имам много добро отношение към Вашата личност, Вие сте един чудесен професионалист, познавате много добре трудовото право. Но напоследък съм твърде разочарован от Вас. Вие позволихте, господин Нейков, да станете главен екзекутор на кадрите в социалната сфера.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Изпълнява задачи.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, изпълнявате задачи. И ми е безкрайно неприятно, че човек като Вас се съгласи да играе тази твърде неприятна функция в случая. Но какво да се прави, човек става такъв, каквито са онези, с които се събира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Вълканов, аз наистина се стремях да бъда максимално точен, кратък, не исках да излизам извън, така, съвсем... фактологията. Но явно ще трябва да го направя и Ви моля да ме чуете. И може би тогава ще разберете защо бях толкова делови.
Да, умишлено не исках да говоря, а Вие два пъти поставяте въпроса и сега вече няма как да не го направя, за кмета на Ковачевци и смятате, че не сме се съобразили, че сме нарушили закона. Вие сте юрист, аз - също, мисля си, че още съм юрист. Това е решение на съда, в което пише, чета диспозитивите: "Ето защо следва да се отмени (три страници е, ще ви спестя останалото) решението на Общинската избирателна комисия за избор на кмет на община Ковачевци, с което за кмет на същата община е избран Методи Костадинов Кръстев". И решение на Пернишкия окръжен съд: "Отменява решение на Общинската избирателна комисия за избор на кмет на община Ковачевци, с което за кмет на същата община е избран Методи Костадинов Кръстев. (Неразбираема реплика от ДЛ.) Как "какво", Вие ме питате защо не се съобразявам с кмета. Няма кмет, има касация на избора, господин Вълканов.
ГЛАС ОТ ДЛ: Смешни работи.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Значи оттук нататък нямате основание, че съм нарушил каквото и да било от закона. За Ковачевци има решение на съда, с което се касира изборът на този кмет. (Неразбираема реплика от ДЛ.) Моля ви, запознайте се, вижте.
Със същата готовност, с която се защитава предишният ръководител, искам да Ви покажа документи, които са попълнени - документите, с които трябва ръководителят на общината да се разпорежда и да работи, на тях има, виждате ги, предполагам, резолюции на кмета: "Да, спешно, 20 000 лв.". И друга: "Разрешавам, 280 000 лв." и т.н., и т.н. Тоест това е един от тежките случаи на нарушение в социалната система, който констатирахме. Всичко това ни даде основание да направим смяната. Ето защо не смятам, че сме нарушили каквото и да било в този случай.
Колкото до случая в Брегово, аз Ви казвам причината за основание. Не бихме могли ние двамата с Вас да коментираме нищо друго извън актовете, които министерството издава. Едно писмо не е акт. Акт е заповедта за назначаване, освобождаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин министъра.
Следващият въпрос към министър Иван Нейков е от народния представител Илия Баташки относно назначението на госпожа Дафинка Щерева Шопова на длъжността ръководител на ОССП, гр. Пещера.
Господин Баташки, заповядайте да зададете актуалния си въпрос.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, уважаеми колежки и колеги! Моят въпрос касае наистина назначението на госпожа Дафинка Щерева Шопова на длъжността ръководител на службата по социални дейности в гр. Пещера.
След като миналия петък с един друг, така, красив министър тук разсъждавахме по въпроса за това каква роля играят кадрите в управлението на една организация и администрация, сега не вярвам господин министърът да повтори същото, което каза предишният министър, че кадрите решават всичко и точно това... (Смее се. Смее се и министър Иван Нейков.) Затова, господин министър, във връзка с провеждащата се реформа в системата на службите за социално подпомагане в България Вие започнахте една преценка на работата на шефовете на тези служби в цялата страна, като изрично подчертахте при назначаването на новите ръководители на службите да спазват строго изискванията на класификатора на длъжностите в системата на социалното подпомагане.
На 26 май 1999 г. господин Васил Гънев е освободен от длъжността ръководител на общинската служба за социално подпомагане в гр. Пещера, след което е назначена госпожа Дафинка Щерева Шопова без конкурс.
В тази връзка, господин министър, Ви питам: отговаря ли госпожа Шопова на изискванията за ръководител на тази служба в гр. Пещера и какви са били мотивите за нейното назначение и то без конкурс? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Баташки.
За отговор има думата господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Баташки! На основание чл. 9 от Закона за социалното подпомагане и във връзка с извършващата се реформа в системата бе извършена смяна на ръководителя на общинската служба в гр. Пещера. Досегашният ръководител господин Васил Запрянов Гънев има висше образование - политическа икономика, бил е аспирант в АОНСУ, завършил е Московския университет, работил е в общинската администрация в гр. Пещера и от 1997 г. е ръководител на общинската служба за социално подпомагане.
Съгласно категоризирането на общинските служби службата в Пещера попада в четвърта категория и има численост на персонала 26 човека. За цялата 1998 г. броят на подпомаганите социално слаби лица в службата от тези 26 човека е 14 човека.
Когато направих проверка по повод Вашия въпрос, установих и още нещо. По време на отчетите на тази работа, която е свършила службата, тези 26 човека, самооценката, която предишният ръководител си е давал, е била доста висока. И едновременно с това има едно постоянно трайно нарастване на заплатата, което той сам е предлагал за себе си.
Последната основна заплата, която констатирахме е от 290 хил. лева при положение, че диапазонът на заплатите за службите от четвърта категория е от 170 до 210 хил. лева. Затова и решихме на базата на общата оценка, че е необходима промяна в ръководството на службата. Новата ръководителка на службата - госпожа Дафинка Шопова завършва бакалавърска степен на специалността "Социални дейности" в Пловдивския университет, владее говоримо и писмено руски и немски език, назначена е с изпитателен срок и основна заплата от 170 лева.
Смятаме, че във времето на изпитателния срок ще можем да проверим качествата на новия ръководител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
За реплика има думата народният представител Илия Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги, искам да ви сведа до знанието първо това, което най-вероятно знаете, че квалификационните изисквания за заемане на длъжности в системата на социалното подпомагане най-вероятно Вие сте ги подписали или най-вероятно Вашата заместничка - д-р Василева. Това ще го цитирам точно: длъжността ръководител на такава служба трябва да отговаря на следните изисквания: образование - висше, и специалност или квалификация - социални дейности, или една от другите - социално дело, икономически, юридически, хуманитарни квалификации, но се изисква и служебен стаж пет години.
Въпросната Дафинка Щерева Шопова не отговаря на нито едно от тези квалификационни изисквания. Първо, висшето й образование още не е факт, защото тя все още не го е завършила. Някой Ви е подвел, че тя има диплома за бакалавър.
Второ, същата е на 23 години. Това не е порок, но в момента след като продължава да бъде и студентка, същата няма никакъв трудов стаж освен този, който е придобила по време на майчинството си. Нямам нищо против всички майки на България, но когато те само с едно майчинство заемат ръководни длъжности в такива общини като Пещера - това смятам, че също някой Ви е подвел.
За заеманата длъжност не е обявяван конкурс. Това е стара хватка, която прилагате не само Вие. Прилага я и предишният министър, за който стана дума - назначава колеги, които са с изпитателен срок, които след това обаче няколко пъти продължава да им се удължава изпитателният срок, без това да има право да прави същият министър. Надявам се, че Вие няма да постъпите като него и ще търсите специалните изисквания, които сам Вие поставяте.
И в тази връзка да допълня, че миналия път и на него не казах, но сега на Вас ще го кажа и Ви моля като нямате кадри или ги внесете отвън, или започнете да ги произвеждате, защото в такъв случай ще страда много Вашата администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Баташки.
Господин Баташки, нека стажът на майчинството да не го коментираме отрицателно, а да го поощряваме. България има нужда от това! И то точно Вие, разбира се!
Не желаете дуплика. Добре.
Приключихме с отговора на този въпрос.
Следва актуален въпрос от народния представител Иван Борисов Цонев относно нови работни места във фирмите-доставчици на консерви по Програмата за социално подпомагане - 1999 г.
Заповядайте, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Нейков, през последните дни в пресата се появиха съобщения, че възнамерявате да подавате оставка. Нейков заяви, че е готов да се раздели с поста си, ако това е необходимо - ето това прочетохме в ежедневниците от 9 юли т.г. Помислих си, че с оставката на господин Нейков ще се сложи край на одисеята част от социалните помощи да се дават във вид на консерви. Помислих си, че с Вашата оставка ще прекъсне и диалогът, който в продължение на месеци водим с Вас чрез парламентарната трибуна на тема: "Социални помощи, консерви, обществено недоволство, бракувани консерви, фирми-доставчици" и т.н.
Ваша заявка, обаче не последва. На дневен ред е поредният ми актуален въпрос, който е относно нови работни места във фирмите-доставчици на консерви по Програмата за социално подпомагане, 1999 г.
Уважаеми господин Нейков, общественото недоволство от решението на Министерството на труда и социалната политика част от средствата социално слабите граждани да получават във вид на консерви все повече се задълбочава. Последните случаи на недоволство бяха в Плевен, в Русе. Вие сочите като едно от предимствата на Програма '99 разкриването на нови работни места.
Моят актуален въпрос е - какви нови работни места са разкрити във фирмите-доставчици на консерви по Програмата за социално подпомагане, 1999 г.
Уважаеми господин Нейков, надявам се, че на коректно зададения актуален въпрос ще получа коректен отговор. Както виждате, току-що зададеният от мен въпрос абсолютно по нищо не се различава от текста, който официално съм Ви изпратил на 7 юли т.г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Борисов.
За отговор има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Борисов! По данни, които събрах по повод Вашия въпрос за фирмите-производители в момента пряко заети с изпълнението на програмата са 1161 работници във всичките 17 фирми-производители. Към тази цифра в момента се добавят нови работни места, които ще достигнат 2683 и то благодарение на средствата, получени от производителите при реализацията на програмата. Това са вторите 2683 работни места и са местата, които започват да се разкриват от настъпването на активния сезон за изкупуване на плодовете и зеленчуците.
Що се отнася до твърдението, което Вие изнесохте за случаи на заболявания в Плевен извърших проверка по повод на информация, която видях в местния печат. Там бяха споменати имената на майките и техните деца, които са се оплакали и искам да Ви кажа, че проверката показа, че през м. май и юни в токсикологично отделение към Гастеро-ентерологичната клиника на ВМИ - Плевен не са регистрирани лицата Илияна Валентинова, Садие Мустафова, Гюла Давидова, Росица Илиева и техните деца. Същото се отнася и за детското отделение в Инфекциозната клиника към ВМИ - Плевен.
И накрая, на вестниците трябва да се вярва, разбира се, но Вие питайте първоизточника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
За реплика има думата народният представител Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Нейков, видимо Вие отговаряте на някакъв друг актуален въпрос. Аз за заболяване никога не съм говорил и в никакъв мой актуален въпрос не е ставало дума от мен, че в Плевен има заболяване. Нещо грешите. Някаква друга сламка четете в момента.
Действително, ние с Вас в продължение на месеци разменихме поредица от въпроси и отговори на темата "социално подпомагане".
За съжаление, на всички мои въпроси аз не получих задоволителен отговор, в т.ч. и на днешния въпрос - за новите работни места.
Какво имам предвид? Първо, аз Ви доказах с моите въпроси, че в Програмата за социално подпомагане няма нито едно предприятие от област Враца. Вие се съгласихте с мен. В програмата действително няма нито едно консервно предприятие нито от област Враца, нито от област Монтана. Хубаво е, че все пак включихте едно предприятие от Видин. Там безработицата действително е много тежка.
От днешния Ви отговор не стана ясно какви са новите работни места в отделните предприятия, включени в Програмата за социално подпомагане за 1999 г. Вие цитирахте някакви общи цифри. Добре беше да съобщите работните места поне за някои от предприятията. Не стана ясно как този въпрос ще се развива в перспектива, каква динамика ще има той.
Що се отнася до моя въпрос за срок на годност и качество на консервите, аз ще трябва да Ви го кажа пак, действително, още един протокол за анализ от Държавен ветеринарен санитарен контрол за партида некачествени консерви, получени в едно от поделенията на "Социални грижи" в страната. Без да се задълбочаваме в данните от този протокол можем да видим, първо, че количеството на партидата не е отбелязано.
Второ, че на консервните кутии не е нанесена датата на производството им.
Трето, не е ясен произходът на партидата. На две места се дават различни данни.

Заключението на началника на лабораторията, направила анализа, е, цитирам: "Въз основа на направения анализ от горепосочените показатели се установи, че консервите не са годни за човешка употреба!"
Господин министър, явно, че социално слабите са изправени пред дилемата или да не получат нищо, или да получат някакви развалени консерви, с които да си хранят животните. Разбира се, те избират втория вариант - да получат някакви, с които поне да си хранят животните. Ето защо, господин Нейков, съобщенията за Вашата оставка раздвижи духовете. Макар и кратковременно, хората повярваха, че може да се случи и нещо добро, т.е. да има оставка на господин министър Нейков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Борисов, ако имате конкретни данни за допуснати нарушения по програмата, моля да ми ги предоставите, за да мога да взема отношение. Дайте ми протоколите, не ми ги показвайте. Ако не ми ги дадете, приемам, че Вие си ги измисляте.
Второ, Вие говорите за перспектива на програмата, искате да чуете перспективата. Господин Борисов, ако зависеше от Вас, програмата да е умряла отдавна. Какво Ви интересува перспективата, след като сте против нея? Или може би кажете най-после едно предприятие, което искате да включа в програмата, а може да отговаря на критериите и може да го включа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков от народния представител Емилия Масларова относно нормативите за обслужване и числеността на персонала на Националната служба за социално подпомагане.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз продължавам това, което моите колеги поставиха като въпрос за отделни общини за случаи, свързани с ръководителите на службите за социално подпомагане, общинските служби, и за наложилата се напоследък практика за тяхното отстраняване, или подменяне, или различни рокади, свързани с, аз смятам, че това се прави във връзка с новия Закон за социалното подпомагане, с Правилника за социалното подпомагане. Разбира се, Националната служба за социално подпомагане издаде свои изисквания, класификатор на длъжностите и съответно конкретни изисквания към хората, които биха работили там.
Господин министър, аз зададох аналогичен въпрос преди повече от два месеца. Той не беше точно същият, но използвах много внимателно стенограмата и Вашите отговори, за да мога да продължа днес моето питане.
За мен е много важно какви са новите длъжностни характеристики за тези новоназначени хора. Когато разговаряхме предишния път, Вие казахте, че аз не съм точна в цифрата си и че са освободени от длъжност само 46 души, цитирам стенограмата. Реално освободените до момента, господин Нейков, са 91. Това са официални данни пак от вашето министерство.
Преди малко, господин министър, Вие казахте, че спазвате легитимните методи и Кодекса на труда. Аз използвам също стенограмата. Когато съм Ви попитала тогава за сроковете на изпитание, Вие сте казали, че срокът на изпитание е легитимен метод. Преди малко казахте, че не можете да съгласувате с кметовете, тъй като Ковачевци няма кмет и затова не сте съгласували.
Но аз задавам въпрос, господин Нейков, защо не е съгласувано с останалите кметове, тъй като ако кметът на Ковачевци е отстранен по някакви причини, не е съгласувано нито с кмета на Русе, нито с кмета на Бяла, нито с кмета на Сливо поле, нито с кмета на Иваново, нито с кмета на Каварна, нито с кмета на Вълчи дол, нито на Хисаря, нито на Кричим и т.н.
Един от аргументите, който Вие посочвате, е, че тези хора не се грижат достатъчно добре, не са обслужени достатъчно много хора. И пак от стенограмата, където Вие посочвате, че подмяната на кадри се извършва поради липса на работа или несвършена добра работа, аз ще Ви цитирам общините, които Вие цитирахте като слаби общини, за да кажа, че в Хисаря за първото тримесечие са подадени 148 молби, одобрени са и са раздадени помощи на 125 човека, а не на 34, както Вие казахте. По чл. 14, чл. 15 и чл. 21 и чл. 22 от Правилника за подпомагане и Указа за насърчаване на раждаемостта са раздадени 80 млн. 735 хил. стари лева. В община Кричим само по Указа за насърчаване на раждаемостта са изплатени 34 млн. 684 хил. лева. В община Каварна са подпомогнати 915 души, изплатени са помощи и обезщетения в размер на 83 млн. и 83 хил. лева. В община Шабла са подпомогнати 274 души, изплатени са суми от Общинския съвет на стойност 29 млн. 703 хил. Цитирам тези общини, тъй като те бяха цитирани като общини, в които не е свършена работа и ръководителите на тези служби не заслужават да останат на съответните длъжности. Цитирам специално община Вълчи дол, защото там също има промяна на кадрите. По чл. 16 на правилника са подпомогнати 146 човека. По чл. 9 месечни помощи са получили 546 човека. По чл. 21, това са целевите помощи за инвалиди, са получили 239 души. По Указа за насърчаване на раждаемостта - 365 човека. Социален патронаж в тази община има за 126 човека и се обслужват 126 човека. Не казвам за енергийните помощи. Споменавам, че там има и Дом за душевно болни мъже - в с. Оборище, което предполагам, че отлично знаете, и се обслужват 110 мъже.
Казвам всички тези неща, господин Нейков, защото класификаторът, който преди малко прочете моят колега Баташки, има определени изисквания, които изисквания са подписани от заместник-министър госпожа Татяна Василева. Вие току-що казахте в един от отговорите си, че държите да се спазват актовете, които се издават от Министерския съвет.
Питам Ви, господин министър, в тази връзка, все пак обяснете ни каква е тази длъжностна характеристика, на която се подчиняват изискванията за назначаване на хората, за подмяна на досегашните ръководители на центровете за социални грижи в общините и се слагат хора, които в една голяма степен не отговарят на изискванията? Вие сам чухте това от многобройните питания по този въпрос. Предполагам, че все пак ще ми дадете някакъв логичен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! Досега действащите нормативи за численост и обслужване в системата за социално подпомагане са утвърдени през 1979 г. от министъра на народното здраве и след отменянето им за системата на здравеопазването, продължават да действат за системата на социални грижи съгласно заповед от 1992 г. на министъра на труда и социалните грижи. Тези тогава действащи изисквания вече не отговарят на съвременните тенденции за обслужване в заведенията за социални услуги, предполага по-голям брой административен персонал за сметка на пряко заетите в обслужваните специализирани звена. Изброените недостатъци на тази вече остаряла нормативна база и изискванията на Закона за социално подпомагане наложиха разработване на нова нормативна уредба, в която е заложено предвиденото в проектобюджета за 1999 г. намаление на числеността на персонала в бюджетната сфера с 4 на сто. В изпълнение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за социалното подпомагане е издадена заповед № 5 от 16.02.1999 г. за утвърждаване на нормативи за обслужване и численост на персонала в системата за социално подпомагане, класификатор на длъжностите, квалификационните изисквания за заемането им и типови длъжностни характеристики. На това основание се утвърди нова единна структура за всички общински служби за социално подпомагане в страната, а именно 270 на брой.
Основните дейности са структурирани, както следва:
Отдел "Социални услуги". Той включва всички видове услуги, съответно близки до семейната среда и без откъсване от семейната среда. Това са домашният социален патронаж, дневен център, рехабилитационен център, дневен дом за деца с умствени увреждания и т.н. Включва и всички останали социални заведения за деца и лица с умствени и психически увреждания, домове за деца и лица с физически увреждания, домове за стари хора и сезонни домове. Този отдел, а именно отделът "Социални услуги" е структуриран с цел създаване на възможност за специализирани услуги за деца и семейства, специализирани услуги за инвалиди и възрастни хора.

Вторият сектор е отделът "Социални помощи". Той включва отпускане на помощи в пари, в натура, месечни, целеви и еднократни.
Третият отдел е финансово-информационно-административен отдел. Той носи отговорността за изграждането на единната финансова система, както и на информационната мрежа.
За първи път беше намален и нормативът за обслужваните деца и юноши от 24 броя на 12 броя. Това позволява по-добро качество на грижите за тях.
В системата за първи път бяха утвърдени и квалификационни изисквания и длъжностна характеристика за длъжността "Социален работник".
През месец март тази година чрез събеседване с всеки един ръководител на общинска служба за социално подпомагане за първи път се утвърди тази единна структура, за която преди малко ви информирах, на общинските служби като самостоятелни юридически лица с финансова самостоятелност, обвързана с индивидуалната специфика на всяка община, на видовете услуги, насочена към социализация на социално слабите, които системата обслужва.
Единната структура е в съответствие и с дейностите, свързани със системата за социално подпомагане, както и законодателството, уреждащо тази система. Тази система от нормативи е отворена, тя дава възможност те да бъдат изменяни, допълвани при предлагане на нови видове услуги, както и при осигуряване на допълнителна численост на персонала, извършващ социални услуги.
На основание Постановление № 117 от 1990 г. беше създаден Националният център за социални грижи. През септември 1991 г. след приемане на Закона за местното самоуправление и местната администрация започна изграждането на общинските центрове за социални грижи. Когато започнахме израждането на новата система, на новите структури, констатирахме, че до 1999 г. в 14 общини в страната изобщо не са били създадени такива центрове за социално подпомагане или служби за социално подпомагане.
Поради липсата на кадри с нужното образование от специалностите "Социални дейности", "Социална педагогика", в системата по социално подпомагане към днешна дата работят служители с много разнообразно образование, може да се каже почти всякакъв вид образование и специалности.
В изпълнение на изискванията на закона със заповедта, която споменах, за първи път направихме опит за поставяне на конкретни изисквания към работещите в системата за социално подпомагане. Категорично искам да подчертая, че към всички работещи в системата от 1991 г. насам, сме добронамерени. Съзнавам колко сложна и отговорна е работата на всеки социален работник. И те няма да бъдат освобождавани от работа за това, че в по-голямата си част тези хора не отговарят на изискванията за заемане на длъжността относно квалификацията или типовата длъжностна характеристика. Не смятам, че едно такова сляпо прилагане на изискванията ще помогне на системата в момента. С тази заповед се постави началото на изграждането на системата за социално подпомагане, която искаме да развием в следващите години.
Като имам предвид многообразието на общините по отношение на брой на населението, на квалификация на хората, живеещи в градовете, демографския състав, наличието или отсъствието на съответни специалисти, смятам, че самото преструктуриране ще бъде извършвано по най-гъвкав начин, като се съобразяваме както с наличните възможности на отделните общини, така и с изискванията на нормативните актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз благодаря на господин Нейков, че подробно запозна българските депутати, слушателите и зрителите с някои от новите изисквания на Правилника за социално подпомагане. Но моят въпрос беше за подмяната на ръководителите на службите за социално подпомагане, а не за хората, които работят в цялостната система.
Радвам се, господин министър, че се преминава към една унифицирана система, съобразявана с кадрите. Добре би било, след като се прави една типова длъжностна характеристика за директор, за председател, за шеф на регионален, на общински център за социални грижи, да се пише там, че е съобразно възможностите на общината, за да може да се лавира. Защото в противен случай има протестни писма, подписки, в които не се отговаря на условията. Едно от условията трябва да бъде да може да работи с хора, да контактува добре с хора и да има отношение към колегите си. Тук пред мен има подписка от град Девня срещу новоназначената Галина Рачева от целия колектив. Тоест, освен че не отговаря на другите условия, не отговаря и на това условие - просто колективът не приема един такъв човек. А Вие сте сложили такова изискване.
Освен това, господин Нейков, аз много съм учудена от факта, че се поставя квалификационно изискване "висше образование", а на доста места заместник-министър Василева не се е съобразила с това. Може би Вие не знаете. И аз не случайно Ви поставих въпроса за община Вълчи дол. Там може би един от депутатите, който си позволяваше да бие журналисти, е повлиял, но на мястото на една жена с опит, с изключително висока подготовка и без нито едно нарушение, което Вашата проверка констатира, е назначена Диана Димитрова с образование, пише, трети курс. Такъв нормативен акт на Министерството на труда аз не съм виждала досега, господин Нейков.
Моите допълнителни въпроси са следните. Изключвам това, че не може навсякъде да се намерят кадри, но моят въпрос е има ли все пак някакъв политически нюанс при назначаването на кадрите? Вземат ли се предвид политическите пристрастия на ръководителите на службите, които Вие назначавате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Аз не напразно няколко пъти споменавам, че ще използваме изпитателния срок като възможност да проверим капацитета на всеки един ръководител и това нещо го правим. Има случаи, в които хора, назначени в последните месеци, са показали, че не успяват да се справят, да издържат на напрежението на работата и поради това в рамките на изпитателния срок те са освобождавани. Това ще продължава и занапред.
Колкото до Вашия въпрос за политически пристрастия и, ако правилно Ви разбрах, критерии, има политически критерий и той е човек, който не приема Конституцията на България и принципите на нашата държава, не може да бъде ръководител на тази служба.
Колкото до действията на д-р Василева, за които се опитвате да кажете, искам да Ви кажа, че аз стоя зад действията на всеки един от моите заместници. Тогава, когато смятам, че трябва да се вземе едно или друго решение, аз го консултирам с всеки един от тях, както и те правят това с мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Масларова, да заявите дали сте доволна от отговора.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Не мога да бъда доволна, уважаеми господин председател, тъй като конституционните права и Конституцията са задължение на всеки български гражданин. Аз говорех за политически нюанси и тъй като господин Нейков не ми отговори, аз ще му отговоря, че има такива: че в Свищов е назначена Тодорка Костарелова, която е секретар на Общинския съвет на СДС и няма нито един ден стаж в системата; че в Ковачевци е назначен господин Лазов, който е председател на Общинския съвет на СДС; че в Стражица е назначен господин Росен Русев, който е от Младежката организация на СДС; че в Омуртаг е назначен господин Йорданов, който е зам.-председател на Координационния съвет на СДС; че в Суходол е назначен господин Бодуров, който е активист на СДС; че в Борово е назначена госпожа Миланова, сестра на председателката на Общинския съвет на СДС; че в Кричим е назначена госпожа Томова, съпругата на координатора на СДС; че в Първомай е назначен зетят на председателя на СДС; че във Вълчи дол е назначена дамата, за която аз Ви казах; че в Русе господин Вацов е братовчед на областния управител по женска линия. За Попово миналия път казахте, че ще проверите. За Чирпан - също, господин министър. Аз Ви дадох сигнал, че господата са били уволнявани дисциплинарно от системата, но те продължават да бъдат ръководители на центровете за социални грижи.
Така че за мен политически нюанс е смяната на ръководните кадри, подчертавам, на ръководителите на общинските служби е точно политически акт и то преди изборите. Да, вие ще ги пробвате до изборите и може би, както се прокрадна преди известно време, ще използвате центровете за социални грижи за ваши предизборни щабове. Аз мисля, че Социалното министерство има съвършено други функции, а не такива, за каквито вие го готвите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин министърът иска думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Госпожо Масларова, ако ми разрешите, три думи.
Първо, съжалявам, че не сте доволна.
Второ - за Чирпан. Да, човекът, който сега е ръководител, е бил уволняван дисциплинарно и е върнат от съда, и е възстановен, и му е изплатено обезщетението, просто защото е уволнен по един абсолютно безцеремонен, циничен начин. И това, че един човек, който е бил уволнен неправилно, и съдът го връща на работа, и сега да твърдим, че той е виновен затуй, че някой го е уволнил неправилно - ясно кой някой, това не е коректно към човека.
Накрая, ще ми позволите ли, може би всички са уморени малко, на шега ли, но то си има много истина - като казвате този с онзи приятел, този на онзи не знам какво. Какво да направя, като повечето хора в България гласуваха за СДС и то така се получава после? Няма откъде. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на културата госпожа Емма Москова от народния представител Анелия Тошкова относно необходимостта от спешни художествено-консервационни, реставрационни работи на Музея "Александър Стамболийски".
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, както стана ясно предмет на моя актуален въпрос днес е необходимостта от спешни художествени и консервационно-реставрационни работи на Музея "Александър Стамболийски". Той се намира в село Славовица и в околностите. Включва няколко обекта - това за всички колеги и за зрителите и слушателите на контрола. Единият обект е къщата-музей, родната къща, вилата, която отстоява източно на около 4 км от Славовица, където се намира и караулното помещение с уникалния кървав надпис, и един паметник-костница, в който и днес почиват костите на Александър Стамболийски, брат му Васил и майка му Катерина.
Още през 1968 г. къщата-музей и вилата са обявени за исторически паметници на културата с национално значение и в момента сградите са филиал на Историческия музей - Пазарджик. В последните 10 години поради все по-намаляващи средства за издръжка състоянието на музея става все по-тежко и всички обекти се нуждаят от спешен ремонт. Необратимо се руши, както казах преди малко, уникалният национален паметник "Кървавият надпис", оставен от зверски убития министър-председател на България Александър Стамболийски. Мазилката на вилата-музей пада, покривът й тече, а там се намира фотодокументалната експозиция за живота и делото на великия държавник и политически деец.
През 1979 г. са извършени съответни ремонти по възстановяване на оригиналните стенописи на вилата. Десет години по-късно са извършвани и спешни аварийни строителни работи на стопанската сграда с караулното помещение и къщата. През 1991 г. за последно е пребоядисана фасадата на вилата и оттогава до днес не са извършвани никакви консервационно-реставрационни работи. Необходимите средства за извършване на съответните ремонти на всички обекти възлизат само на 13 200 лв. - нови. Опазването на музейните обекти е другият проблем, който не намира своето решение. В първия момент този аспект стои малко настрани от актуалния въпрос, но тъй като той е свързан със статута на музея, а пък със статута е свързана издръжката и поддръжката на съответните обекти, затова смятам, че е удачно да го вмъкна в съответния въпрос.
През последните години са извършени три кражби. От вилата изчезнаха ценни експонати. Знаем вече, че последната е най-уязвима, тъй като се намира на близо 4 км от Славовица. Досегашните опити на Дирекция "Културно-историческо наследство" - Пазарджик, да осигури нощен пазач чрез бюрата по труда в Пазарджик и Септември не се увенчават с успех. Бюрото по труда - Пазарджик, се отказва от ангажименти, защото музеят се намирал на територията на Септември. Септември пък отказва, защото музеят бил на издръжка на Пазарджик. И заплитайки се в това прехвърляне на топката, не е ясно в крайна сметка как точно ще се осигури издържането и поддържането на музея.
Приключвам, госпожо министър, във връзка с поставения въпрос. Очаквам от Вас да ни кажете какви средства могат да бъдат отпуснати и да коментирате статута на музея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Тошкова, разбирам и споделям загрижеността Ви, защото посочените от Вас проблеми се отнасят до паметта ни за голямата личност на държавника, на водача, на трибуна Александър Стамболийски. Същевременно с цялото си уважение към личността и делото му, дължа да посоча ясно задълженията на държавата, защото от прехвърляне на отговорности единствено и само към нея, при това задължения, законово уредени и посочени към други нива на публичното управление, се стига до невъзвратими загуби на свидетелствата на историческата ни памет.
По повод Вашия въпрос, изпратих група експерти по тези паметни места, за да имам съвсем актуална и професионална оценка за поставените от Вас проблеми. Разбира се, те потвърдиха изнесените от Вас факти - аз не съм се и съмнявала, че са така, но посочиха и лошото състояние на сградите, като резултат от почти пълна безстопанственост от страна на местните власти, на общините, на оправомощените от тях лица, съгласно Закона за паметниците на културата носят тези задължения. (Весело оживление в ДЛ.)
Ще цитирам части от протокола много кратко, но все пак дължа да го чуете.
- Родна къща "Александър Стамболийски". Проблемите са: мазилки - външни и вътрешни, на места изронени; има течове в покрива, причинени от разместването, напукването на покритието от керемиди; състоянието на керемидите по оградния зид е аналогично; дворът е изоставен и буренясъл.
Поради гореизложеното, предлагаме препокриване, изкърпване на пукнатини, почистване на двора, оплевяването му.
- Вила на Александър Стамболийски. Проблемите са: течове от покрива и олуците, предизвикали ерозията на мазилките по таваните, разраснали се много, както и прогниване на обшивка от дъски по стрехи. Течовете са причинени от разместване на керемиди и повреди по ламаринената обшивка около комините, както и задръстването на олуците от листа и други отпадъци. Не изброявам всичко, защото те са още по-малки.
Връщам се към общото заключение на експертите. Общото заключение е: необходимост от текущ ремонт, тъй като слава Богу конструктивното състояние на двете сгради не застрашава общия стабилитет на сградите, но това не значи, че нещата стоят добре.
Уважаема госпожо Тошкова, най-сетне към Вас се обръщам, защото на Вас отговарям в момента. Едва ли държавата при над 40 000 паметници на културата следва да отделя средства за претърсване на покриви, почистване на олуци и дворни плочници. Законът, не друго, а Законът за паметниците на културата и музеите своевременно и отдавна, уважаеми господа, преди 10-15 г. е диференцирал задълженията на държавата и на общините. Това не е направено сега. И той посочва стопанина. Стопанинът е съответната община, в случая община Пазарджик и съответните й поделения, а вероятно и община Септември, ваши избиратели.
Зная, че общините имат своите нелеки проблеми. Малко е дори да се каже нелеки. Но тук става дума за ежедневната, неголямата и неструваща скъпо грижа на стопанина. И ако тя се е полагала навреме, то и проблемът с финансирането на вече разраснали се разрушителни процеси, не би стоял с такава острота. Независимо от това в годишната държавна задача за паметници на културата, Министерството на културата отдели поисканите 2 млн. лв. - толкова са поискани, за ремонт на родната къща на Александър Стамболийски, защото тя е с по-слаба субстанция, и 300 000 лв. - говоря в стари пари, за "Кървавия надпис", за първия етап от неговото реставриране.
Ще съобщя в скоба, че за паметниците на културата на община Пазарджик държавата е отделила 42 млн. 900 хил. стари лева, защото там има и други паметници.
Връщам се отново на надписа. Опазването на този надпис е не само дълг към уникалния документ за трагизма на онези дни, а и много специализирана професионална задача. Именно тук е и по закона задължението на държавата - същински консервационно-реставрационни работи, а не текущи ремонти. Справете се, господа, със закона!
Затова отговорно заявявам, госпожа Тошкова, че до края и независимо от финансовите средства ще поемем опазването на надписа.
Що се отнася до частта от въпроса Ви до статута на музея, няма да е новина, ако посоча отново почти пълния хаос, който цари около статута и не само статута на музеите в страната.
Ето защо проблемите на тази може би най-стара публична културна институция - българския музей, беше приоритетно изведена в програмата на министерството и вчера Министерският съвет прие предложения от нас законопроект за музеите. Колкото по-бързо бъде приет този закон от Народното събрание, толкова по-рано ще бъде уреден и повдигнатият от Вас въпрос. Според мен, това би трябвало да бъде самостоятелен мемориален музей от национално значение. А дотогава той ще запази статута си, защото нямам законови правомощия за това филиал към музея в Пазарджик, който впрочем музей по мои сведения е спасил всъщност от разграбване експозицията на къщата-музей Александър Стамболийски. Или ще се поеме поне частично от общинския музей в Септември, който по сведенията, които имам, не подпомага в никаква степен решаването на проблемите около музея. Да, това не е административно негово задължение. Аз апелирам към моралното му задължение, за да не загубим тези знаци на историята.
Завършвайки, ще си позволя да добавя, макар и не пряко свързано със зададения ми въпрос. Казвам го с определена горчивина - ако поне едно на сто от десетте на сто от средствата, които се отделят по Закона за хазартните игри, които скоро гласувахте тук, и са насочени към други сфери също нужно, разбира се, но поне един процент от десетте бе отделен за паметниците на културата или въобще за сферата на културата, то моят отговор в частта за финансовите средства би могъл да има и други измерения.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Това беше и моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Москова.
За реплика има думата госпожа Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, госпожо министър, за изчерпателния отговор. Аз съм доволна от това, което чух от Вас. Благодаря и за средствата, които отпускате и ще отпускате, въпреки ограничените финансови ресурси.
Всъщност аз още когато изготвях въпроса си към Вас, си давах сметка, че няма как да се осигурят всички средства. Защото, първо, паметниците на културата са много, и второ, както казах, Министерството на културата разполага с достатъчно малко средства, за да може да удовлетвори всички искания.
Не искам да коментирам тази част от отговора Ви, която аз напълно споделям и няма да я повтарям, че е налице, въпреки всичко, на някой може и да не е приятно да го чува, но е налице безстопанствено, безхаберно отношение към този паметник. И това е от страна на местните власти.
Колегите отляво одеве репликираха, но така е, колеги, просто е така. (Реплики от ДЛ.) Не ме репликирайте сега, после ще продължим да си говорим.
Когато става въпрос за такава малка сума и когато става въпрос за такива грижи от първа необходимост и те не се правят, просто не искате да видите истината. Това е така. Надявам се в бъдеще това да се коригира. Не бих казала, че и много морално е да търсим сега оправдание един път с недостиг на целеви субсидии, дори не можем да търсим и морално оправдание в поведението на местните управи. Аз така ги виждам нещата и съм далеч от мисълта, че в момента политизирам въпроса.
И тъй като става въпрос за Стамболийски, и тъй като, както каза министърът, става въпрос за наши исторически знаци, на мен ми се иска този актуален въпрос да бъде част от една благородна провокация, предизвикателство не само към народните представители, ами и към всички граждани на страната, които могат да си позволят да дадат своята лепта, за да се възстанови, за да се поддържа и да се направи този музей във вида, в който той заслужава да бъде.
Ако някой от нашите слушатели или зрители иска да получи достатъчно допълнителна информация, виждам, че времето изтече, може да ме потърси и да уредим въпроса с осигуряване на допълнителни средства.
Благодаря Ви, госпожо министър. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.

Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 28 юли, сряда, от 15 ч. в зала 134.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще бъде на 27 юли от 15 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)

Заместник-председатели:

Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Виктория Василева
Ивалин Йосифов