Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
N 296
София, 15 септември 1998 г.

На 3 юни 1998 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Николай Апостолов Апостолов, избран с листата на коалиция Обединени демократични сили, в 25.многомандатен избирателен район, София.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 25.многомандатен избирателен район, София, Христо Георгиев Христов, от коалиция Обединени демократични сили."
Моля квесторите да поканят в залата господин Христо Христов, за полагане на клетва.
(Господин Христо Христов влиза в залата, ръкува се с председателя и заместник-председателите на Народното събрание.)
Ако обичате, повтаряйте след мен. (Господин Христо Христов повтаря след председателя Йордан Соколов, който чете текста на клетвата.): "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.) Честито!
Ако обичате, подпишете клетвения лист. (Новоизбраният народен представител Христо Христов подписва клетвения лист.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 до 18 септември 1998 г.:
1. Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи от Българската армия в Многонационалното учение в духа на Програмата "Партньорство за мир" - "Мирен мост'98" (вносител: Министерски съвет, Комисията по национална сигурност.)
2. Законопроект за регионалното развитие (вносител: Министерски съвет, Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.)
Има постъпили предложения за дневен ред.
Предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за дневен ред на програмата на Народното събрание за седмицата от 23 до 25 септември, както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Полша.
2. Законопроект за ратифициране на Договор за заем (Пилотен проект за екологични щети) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
3. Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Експорткредит - Кралство Швеция.
4. Законопроект за ратификация на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна република България и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприятствана нация, от 28 юни 1973 г.
6. Законопроект за радиото и телевизията - второ четене.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - второ четене.
8. Законопроект за защитените територии - второ четене.
Има предложение от Парламентарната група на Демократичната левица:
На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам в програмата за работа на Народното събрание за периода 23 - 25 септември да бъде включена точка в дневния ред: законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите. Вносители: Георги Първанов и група народни представители.
По този законопроект отново няма становище на водещата комисия и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, макар че пак данните са, че и двете комисии са разгледали законопроекта. Минал е и срокът по нашия правилник.
Някой от вносителите желае ли думата?
Има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За трети път на вашето внимание Парламентарната група на Демократичната левица предлага да се включи в дневния ред за седмицата законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите.
Аз се учудвам, че господин Панев, като председател на Комисията по образованието и науката не е предоставил становището на комисията, което беше гласувано и прието на заседанието й от 9 септември тази година.
За ваша информация много учудващо е, че дълго време на заседание на тази комисия проектозаконът не беше предлаган за разглеждане под предтекст, че Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите не са предоставили свои становища.
Истината обаче е съвсем друга, че по много бърз начин, още след като им е бил изпратен законопроекта, и двете министерства в края на месец май тази година са представили своите становища по предлагания законопроект.
Истина е, че по време на заседанието на комисията се чуха различни мнения. Истина е, че представителите на мнозинството в комисията не подкрепиха предложения законопроект.
Истина е, обаче, че този законопроект е крайно необходим и важен, за да бъде предложен за обсъждане в пленарната зала, за да не се ограничава за обсъждане само в една или две комисии на Народното събрание, тъй като той е от изключителна важност, засяга интересите на хиляди студенти и докторанти и на техните семейства.
Истината е, че в предлагания вариант на законопроекта има някои недостатъци.
Истина е обаче и волята на вносителите и на Парламентарната група на Демократичната левица, че именно в пленарна зала, с общи усилия тези недостатъци могат да бъдат отстранени и един вариант на законопроект да бъде предложен на комисиите за разглеждане и за второ четене, и в пленарна зала.
В аргументите, които бяха споделени по време на заседанието на комисията, основният мотив беше тези преференциални условия, които сега предоставя Държавната спестовна каса. Истина е, обаче, че условията, които тя предоставя, няма да бъдат използвани от тези, които имат пари, а тези, които нямат пари и които се нуждаят от кредити, те просто не отговарят на тези условия.
Затова аз отново моля, най-вече колегите от мнозинството, да проявят необходимата политическа воля и да гласуват законопроектът да влезе за разглеждане в пленарната зала през тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
По дневния ред, съгласно правилника, припомням, няма разисквания, могат да се правят изказвания само от вносителите и предложения за разместване или отпадане на точка.
Господин Нешев, ако имате такова предложение, ще Ви дам думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедурно предложение по дневния ред или извън дневния ред?
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): По дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За отпадане или за разместване? Не за друго, не Ви давам думата. (Неразбираема реплика от Стефан Нешев.) Вие обикновено много ясно говорите, но сега не мога да Ви чуя какво казвате. Ако имате предложение за разместване или за отпадане на някоя точка, заповядайте. Ако имате друго процедурно предложение, после ще Ви дам думата, след като гласуваме дневния ред.
Моля, гласувайте предложение за включване на точка в дневния ред: законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите, вносител Георги Първанов и група народни представители.
Гласували 194 народни представители: за 85, против 48, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за седмична програма, внесено от госпожица Екатерина Михайлова от името на Парламентарната група на СДС, като към осемте точки точка девета, която си е по нашия правилник, е парламентарен контрол.
Гласували 187 народни представители: за 140, против 10, въздържали се 37.
Седмичната програма е приета.
Господин Нешев, имате думата за процедура.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което исках да направя, е полупроцедура, полустановище по дневния ред.
Господин председател, фондация "Ташков", която се занимава с болните от рак, ме помоли да Ви представя документи, свързани с дейността и резултатите от нейната работа, с което да се опитам да инициирам във Вас една административна позиция за включване на второ четене в дневния ред на Народното събрание преди представяне на бюджета на Република България и бюджета на Националния осигурителен институт законопроекта за изменение в Кодекса на труда, с който се дава възможност на родителите на деца, болни от рак, да получават по-голяма отпуска за гледането и придружаването на децата. Мисля, че това е един хуманитарен акт. Мисля, че Вие като човек, който приема хуманната позиция и нравствеността на явлението, ще отреагирате положително на това.
Те се обръщат и към докторите Иван Чомаков и Борислав Китов, които също като лекари хуманитаристи би трябвало да подкрепят това. А закъсняването на внасянето в дневен ред отново ще предизвика колизия, че не са предвидени макар и скромните средства в бюджета за решаване на този въпрос.
Благодаря ви. Ето Ви и документите на фонда. (Господин Стефан Нешев предава документите на председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. Ще се запозная.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ПОЛША. 
Водеща комисия е Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата председателят на комисията господин Асен Агов да изнесе становище.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика по проект за Закон N 802-02-30 за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Полша, внесен от Министерския съвет на 15 юли 1998 г.

На 3 септември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект на Закон за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Полша и прие следното становище:
1. Действащата към настоящия момент двустранна Консулска конвенция е подписана през 1972 г. Оттогава икономическите и социалните реалности в двете страни коренно се измениха. Съществени промени настъпиха в националните им законодателства, които са в процес на сближаване с европейските стандарти. В качествено нов етап навлязоха българо-полските отношения, немаловажна част от които са отношенията в консулската сфера.
Инициативата за сключване на осъвременена двустранна консулска конвенция е на полската страна. Тя беше подписана на 11 април 1994 г. във Варшава от министрите на външните работи на двете страни. Полският Сейм е приел през 1996 г. Закон за нейното ратифициране.
Новата конвенция осигурява взаимодействие между двете страни в консулската област върху съвременни принципи, което ще съдейства за разширяване и задълбочаване на цялостните отношения между Република България и Република Полша.
2. Като изхожда от заинтересоваността на Република България от наличие на установена модернизирана нормативна база на консулските отношения с Република Полша, комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Консулската конвенция между Република България и Република Полша."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да вземе отношение по законопроекта?
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Полша N 802-02-30, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Асен Агов за процедура.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! С оглед на резултата от гласуването предлагам да преминем към второ четене на законопроекта за ратификацията на Консулската конвенция между Република България и Република Полша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 164 народни представители: за 154, против 3, въздържали се 7.
Предложението да преминем към второ четене на законопроекта е прието.
Има думата председателят на комисията да докладва самия законопроект.

ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"З А К О Н
за ратифициране на Консулската конвенция между              Република България и Република Полша

Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Република Полша, подписана на 11 април 1994 г. във Варшава.
Законът е приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 23 септември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието и текста на законопроекта някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ (ПИЛОТЕН ПРОЕКТ ЗА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за ратифициране на Договора за заем (Пилотен проект за екологични щети) между Република България            и Международната банка за възстановяване и развитие
N 802-02-31 от 23 юли 1998 г, вносител Министерски съвет

На заседание, проведено на 10 септември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроект за ратифициране на Договора за заем (Пилотен проект за екологични щети) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 8 юли 1998 г. в София.
Размерът на заема е 16 млн. щатски долара. Срокът за изплащане е 20 г., включително 5-годишен гратисен период.
Основните цели на проекта са: предотвратяване замърсяването на питейната вода за Пловдивски регион, ограничаване на рисковете от заболявания на населението и работещите в комбината, предотвратяване на риска от замърсявания на подпочвените води.
С оглед необходимостта от спешното провеждане на предвидените в проекта мерки за опазване на околната среда Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол реши да предложи на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира Договора за заем (Пилотен проект за екологични щети) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 16 млн. щатски долара, подписан на 8 юли 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам желаещи.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте за предложения законопроект на първо гласуване.
Гласували 150 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Цонев за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против, срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 140 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Договора за заем (Пилотен проект за екологични щети) между Република България и Международната            банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Договора за заем (Пилотен проект за екологични щети) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 8 юли 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и съдържанието на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ гласуване заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 148 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 16.
Законът е приет и на второ гласуване.

Следваща точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КРЕДИТНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И АД СВЕНСК ЕКСПОРТКРЕДИТ - КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за ратифициране на
Кредитното споразумение между
Република България и АБ Свенск Експорткредит -
Кралство Швеция, N 802-02-33 от 30.07.1998 г.,
вносител Министерски съвет

На заседание, проведено на 10 септември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Експорткредит - Кралство Швеция, подписано на 18 май 1998 г.
Размерът на заема е 6 млн. 415 хил. щатски долара. Отпускането на заема е за срок от 7 години и ще бъде в изпълнение на решение на Групата на 24-те индустриално развити държави за оказване на съдействие от тези държави в процеса на реформи в Република България с оглед стабилизиране на икономиката и платежния баланс на страната.
С оглед необходимостта от средствата, предвидени в проекта, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол реши да предложи на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Експорткредит - Кралство Швеция, подписано на 18 май 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата нейният председател господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: проект за Закон N 802-02-33 за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Експорткредит - Кралство Швеция, внесен от Министерския съвет на 30 юли 1998 г.

На 3 септември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Експорткредит - Кралство Швеция, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Експорткредит - Кралство Швеция, подписано на 18 май 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Експорткредит - Кралство Швеция, N 802-02-33. Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието. Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Закон
за ратифициране на Кредитното споразумение
между Република България и АБ Свенск Експорткредит -            Кралство Швеция

Член единствен. Ратифицира Кредитното споразумение между Република България и АБ Свенск Експорткредит - Кралство Швеция, подписано на 18 май 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и текста на законопроекта? Няма желаещи да се изкажат.
Пристъпваме към второ гласуване на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 5.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА РАМКОВА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ ВЛАСТИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Водеща комисия е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Кой ще изнесе становището?
Има думата господин Велислав Величков.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:

"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: Проект на Закон N 802-02-34 за ратифициране на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, внесен от Министерския съвет на 3 август 1998 г.

На редовно заседание на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, проведено на 9 септември 1998 г., бе представен и обсъден законопроект за ратификация на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа N 802-02-34, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Борис Милчев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Националното сдружение на общините в Република България и на Столична община.
От името на вносителя проектът бе представен от господин Борис Милчев, който подчерта необходимостта от ратифициране на конвенцията, като задължителна част от реформата в местното самоуправление и териториалното устройство. Моделите на конвенцията са ползвани преди нейното ратифициране и са доказали своята ефективност.
Правителството на Република България подписа рамковата конвенция на 2 юни 1998 г. и с този си акт то за сетен път демонстрира политическата си воля за активно присъединяване към европейските принципи на демокрация, добросъседство и сътрудничество и ориентацията си към политика на децентрализация на управлението към регионалното и местното ниво на самоуправление.
В процеса на обсъждането взеха активно участие много от членовете на комисията. Изказано беше мнението, че конвенцията предлага само правната рамка на трансграничното сътрудничество и приканва държавите да поощряват инициативите на териториалните общности и власти за сключване на споразумения за сътрудничество. Присъединяването на Република България към рамковата конвенция ще наложи промени в действащото законодателство на страната.
След направените становища и проведените разисквания Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството счита мотивите на правителството за основателни и предлага единодушно - с 16 гласа "за", на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти от 21 май 1980 г.
Председател: (п) Илиян Попов"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Агов, заповядайте да прочетете становището.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проекта за закон N 802-02-34 за ратифициране на
Европейската рамкова конвенция за трансгранично
сътрудничество между териториалните общности или
власти, внесен от Министерския съвет на
3 август 1998 г.

На 3 септември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти от 21 май 1980 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа N 802-02-34.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Агов има думата за процедура.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! С оглед на резултата от гласуването, предлагам да приемем закона на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Пристъпваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!

"З А К О Н
за ратификация на Европейската рамкова конвенция
за трансгранично сътрудничество между териториалните
общности или власти на Съвета на Европа

Член единствен. Ратифицира Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа от 21 май 1980 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и съдържанието на законопроекта?
Поставям на второ гласуване разглеждания законопроект.
Моля, гласувайте!
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.


Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ЗА ВЗАИМНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КЛАУЗАТА ЗА НАЙ-ОБЛАГОПРИЯТСТВАНАТА НАЦИЯ ОТ 28 ЮНИ 1973 Г.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Папаризов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

по законопроект N 802-02-38 от 3 септември 1998 г.
за ратифициране на Протокола между Република България
и Република Австрия за прекратяване действието на
Спогодбата между Народна република България и
Република Австрия за взимно предоставяне на клаузата
за най-благоприятстваната нация от 28 юни 1973 г., внесен
от Министерския съвет

На редовното си заседание на 9 септември 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна република България и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприятстваната нация от 28 юни 1973 г., подписан във Виена на 17 април 1998 г.
Подписването на протокола между двете страни е продиктувано от факта, че тази клауза се прилага по силата на Европейското споразумеине за асоцииране между Република България и Европейския съюз и остава валидна след приемането на Австрия за пълноправен член на Съюза.
Протоколът подлежи на ратификация, тъй като спогодбата, чието действие се прекратява, е ратифицирана с Указ N 1817 на Държавния съвет от 1973 г., ДВ, бр. 67 от 1973 г.
Ратифицирането на Протокола за прекрятяването на действието на двустранната Спогодба за предоставяне клаузата за най-облагоприятстваната нация между Република България и Република Австрия не накърнява по никакъв начин интересите на нашата страна и представлява формален акт, тъй като тази клауза се прилага по силата на Споразумението за асоцииране.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна република Бъгария и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприятстваната нация от 28 юни 1973 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Агов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външната и интеграционната политика
относно проект за закон N 8-02-02-38 за ратифициране на
протокола между Република България и Република Австрия
за прекратяване действието на Спогодбата между
Народна република България и Република Австрия за
взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприят-
стваната нация от 28 юни 1973 г., внесен от
Министерския съвет на 3 септември 1998 г.

На 10 септември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна република България и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприятстваната нация от 28 юни 1973 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна Република България и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприятстваната нация от 28 юни 1973 г., подписан във Виена на 17 април 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна Република България и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприятстваната нация от 28 юни 1973 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Думата има господин Папаризов за процедура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Предлагам законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна Република България и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприятстваната нация от 28 юни 1973 г.

"Член единствен. Ратифицира Протокола между Република България и Република Австрия за прекратяване действието на Спогодбата между Народна Република България и Република Австрия за взаимно предоставяне на клаузата за най-облагоприятстваната нация от 28 юни 1973 г., подписан във Виена на 17 април 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и текста на законопроекта? Няма желаещи.
Пристъпваме към второ гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, задържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА - продължение.
Има думата господин Стоян Райчевски, председателят на Комисията по културата и медиите, да докладва.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 2. (1) Националният съвет за радио и телевизия е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със самостоятелен бюджет до 2006 г.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелен бюджет до 2006 г.
(3) Финансирането на БНТ и БНР до 1 януари 2003 г. се осъществява от техния бюджет без трансфер от фонд "Радио и телевизия".
(4) Финансирането на Националния съвет за радио и телевизия до 1 януари 2003 г. се осъществява от държавния бюджет.
(5) Финансирането на БНР, БНТ и Националния съвет за радио и телевизия се осъществява, както следва:
1. от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2003 г. 50 на сто от необходимите средства се предвиждат в държавния бюджет и 50 на сто се превеждат от фонд "Радио и телевизия";
2. от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2004 г. 40 на сто от необходимите средства се предвиждат в държавния бюджет и 60 на сто се превеждат от фонд "Радио и телевизия";
3. от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г. 30 на сто от необходимите средства се предвиждат в държавния бюджет и 70 на сто се превеждат от фонд "Радио и телевизия";
4. от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г. 20 на сто от необходимите средства се предвиждат в държавния бюджет и 80 на сто се превеждат от фонд "Радио и телевизия";
5. от 1 януари 2007 г. финансирането на БНТ, БНР и Националния съвет за радио и телевизия се осъществява от фонд "Радио и телевизия"."


Предложение от народните представители Благой Димитров и Младен Влашки - комисията приема това предложение.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов - създава се нов § 2:
"§ 2. Националният съвет за радио и телевизия, Българското национално радио и Българската национална телевизия са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелни бюджети."
Всичко останало от този параграф отпада.
Създават се нови § 3, 4 и 5:
"§ 3. (1) Радио- и телевизионните организации, лицензирани преди влизането в сила на този закон, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, включително тези с изтекъл срок на лицензията им, се продължа служебно разрешението в срок до 3 месеца след влизането в сила на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията.
        (2) Юридически лица, които осъществяват фактически радио- и телевизионна дейност, са длъжни да предприемат необходимите действия за лицензиране в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.
        (3) Българското национално радио и Българската национална телевизия представят необходимите документи съгласно Правилника на специализирания съвет за лицензиране с оглед на лицензирането си по срока на ал. 2.
§ 4. Националният съвет за радио и телевизия, управителните и програмните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на действието на досегашния закон, приключват мандата си с влизането в сила на новия закон.
§ 5. (1) Договорите за реклама и спонсорство, сключени от БНР и БНТ, следва да се преразгледат с оглед на привеждането им в съответствие с този закон и Правилника за рекламната дейност и спонсорството.
       (2) В случаите, когато времетраенето на рекламата съгласно условията на всички сключени договори превишава времетраенето на рекламата, БНР и БНТ са длъжни да предложат на рекламодателите съответно намаляване или да прекратят договорите с тях, считано от 1 януари 1999 г."
Параграф 6 и § 7 са на мястото на § 7 и § 8 от предложения закон със същото съдържание.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
Параграф 2 отпада.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Становище на комисията:
Параграф 2 се изменя, както следва:
"§ 2. (1) Националният съвет за радио и телевизия получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2002 г.
        (2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2002 г. по реда на чл. 72, ал. 3, т. 2 и 3.
        (3) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Националният съвет за радио и телевизия получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд "Радио и телевизия" в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет, както следва:
1. за 2003 г. - 50 на сто от субсидия от държавния бюджет и 50 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";
2. за 2004 г. - 40 на сто субсидия от държавния бюджет и 60 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";
3. за 2005 г. - 30 на сто субсидия от държавния бюджет и 70 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";
4. за 2006 г. - 20 на сто субсидия от държавния бюджет и 80 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия".
        (4) От 1 януари 2007 г. субсидията от държавния бюджет на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Националния съвет за радио и телевизия се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия".
Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 105, ал. 1, т. 1 и ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на § 2 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 1, против 107, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Драгомир Шопов за нов § 2 със заместващ текст, както и нови § 3, 4 и 5 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 1, против 106, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
Имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 3. (1) До 1 януари 2003 г. правомощията на Управителния съвет на фонд "Радио и телевизия" по контрола върху постъпленията се осъществяват от Националния съвет за радио и телевизия.
(2) Не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока по ал. 1 Националният съвет за радио и телевизия определя членовете на Управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", назначава изпълнителен директор на фонда и приема правилниците по чл. 101, ал. 3."
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
Параграф 3 отпада.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Становище на комисията:
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 и по предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на § 3.
Гласували 110 народни представители: за няма, против 105, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
Имате думата, господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 4. (1) Радио- и телевизионните оператори, лицензирани преди влизането в сила на този закон, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, включително тези с изтекъл срок на лицензията, се лицензират по реда на чл. 129.
(2) Юридически лица, които осъществяват фактически радио- и телевизионна дейност, са длъжни да предприемат необходимите действия за лицензиране по реда на чл. 107 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да представят необходимите документи по чл. 113 с оглед на лицензирането си по реда на чл. 107, ал. 3 в срока по горната алинея."
Тук искам да направя една бележка. В първоначалния вариант, който беше раздаден от вносителя, вместо чл. 113 беше записано чл. 116 и освен ал. 3 имаше и алинеи 1 и 2, но тези корекции бяха направени своевременно и затова текстът остава така, както го прочетох.
Предложение от народния представител Младен Влашки, което се оттегля.
Становището на комисията - подкрепя текста на вносителя по чл. 4 с направените уточнения, че става въпрос за чл. 113 и за ал. 3 към чл. 107.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя с техническа корекция в ал. 3: "необходимите документи по чл. 113 с оглед на лицензирането си по реда на чл. 107, ал. 3 в срока по ал. 2".
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 5. (1) Националният съвет за радио и телевизия, управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия и генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия, избрани по време на действието на досегашния закон, приключват мандата си, предвиден в него.
(2) Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условието на чл. 64, т. 3."
Предложение от народните представители Благой Димитров и Младен Влашки.
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - § 5 отпада.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
"§ 5. (1) Националният съвет за радио и телевизия, управителните съвети на БНР и БНТ и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на действието на Закона за радио и телевизия, (обн. ДВ, бр. 77 от 1996 г.), довършват мандата си, предвиден в него.
(2) Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условието на чл. 64, т. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5, както и по предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - за неговото отпадане, някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на § 5. 
Гласували 119 народни представители: за 1, против 118, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 6. (1) Договорите за реклама и спонсорство, сключени от Българското национално радио и Българската национална телевизия, следва да се преразгледат с оглед на привеждането им в съответствие с този закон.
(2) В случаите, когато времетраенето на рекламата, съгласно условията на всички сключени договори, превишава времетраенето на рекламата съгласно разпоредбата на чл. 90, БНР и БНТ са длъжни да предложат на рекламодателите съответно редуциране или да прекратят договорите с тях, считано от 1 януари 1999 г."
Предложение от народните представители Благой Димитров и Младен Влашки, което се оттегля.
Становище на комисията - Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Желае ли някой да се изкаже по § 6? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 7. Този закон отменя Закона за радиото и телевизията. (обн., ДВ, бл. 77 от 1996 г.; Решение N 21 на Конституционния съд на Република България от 14 ноември 1996 г. - бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп. бр. 112 от 1997 г.)"
Предложение от народните представители Иво Атанасов Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В § 7 отпада изразът след "(обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.)."
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Подкрепя текста на вносителя като § 7 става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Райчевски да докладва § 7.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 7. Този закон отменя Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение N 21 на Конституционния съд от 14 ноември 1996 г. - бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.)."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В § 7 отпада изразът след "(обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.;".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 7, както бе прочетен, с текста в скобите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като § 7 става § 11.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в § 7 да отпаднат думите след "(обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.;".
Гласували 119 народни представители: за 1, против 116, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя, като той става § 11.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 3.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 8. Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
Предложение на народния представител Младен Влашки: изразът "три месеца след" се заменя със съюза "с".
Комисията приема предложението.
Становище на комисията за текста на § 8:
"§ 8. Този закон влиза в сила с обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, правя предложение за отпадане въобще на този параграф, тъй като ако той отпадне, законът всъщност влиза в сила според Конституцията три дни след обнародването му. Не виждам основание за такива екстрени мерки и бързане, тоест да не дадем възможност да бъдат осъществени съответните процедури, още повече че вносителят е искал този срок да бъде три месеца. Мисля, че е редно да оставим предвидения срок в Конституцията. Така че ако отпадне този текст, с нищо не се променя волята ни законът да влезе по-бързо в действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 8.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложения за създаване на нови параграфи.
Има две предложения на народния представител Младен Влашки, които се оттеглят.
Предложение на народния представител Младен Влашки:
Създава се нов § 9:
"§ 9. С цел гарантиране на чл. 6, ал. 5 се прави следното допълнение на Закона за далекосъобщенията:
В чл. 75 се създава нова ал. 3 със следния текст:
"(5) Индивидуалните лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи, с които се разпространяват радио- и телевизионни програми по кабелен способ, съдържат и следните изисквания:
1. информация за радио- и телевизионните програми, които ще се разпространяват в кабелната мрежа и за плановото разпределение на каналите;
2. задължения за осигуряване на достъп на потребителите до програмите на лицензирани по Закона за радио и телевизия публични радио- и телевизионни оператори, които могат да се приемат чрез обикновени радиосъоръжения на територията, която обхваща кабелната мрежа;
3. задължение за разпространяване на програмите едновременно, цялостно и непроменено, без да се нарушават правата на техните създатели."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, че комисията не приема предложението, което е изписано в доклада, е един формален акт. А тя не го прие, тъй като тогава не беше приет Законът за далекосъобщенията. Ние тогава обсъждахме по какъв начин да влезе този текст. Това е първото нещо. Сега вече ситуацията е съвсем друга и аз затова държа да бъде гласуван този член.
За какво става въпрос тук. Тук става въпрос за следното изискване към кабелните оператори - да са задължени да вкарат обществените ефирни телевизии в своите мрежи, тъй като ако те не са задължени да направят това, биха изправили хората, които плащат такси, пред един доста сложен проблем. За да се регулира този механизъм, са предложени текстовете. Така е регулиран механизмът в Чехия и Словакия, така е регулиран и с новия закон в Полша. Тоест това е практиката. Очевидно при при всички такива процеси, в които се създава нова електронна медийна среда, така е постъпено.

Аз обаче правя предложение в текста да настъпят следните промени:
1. Думите "алинея 5" да отпаднат, тъй като там вече се промени и номерацията.
2. След "Закона за далекосъобщенията", в чл. 75, там също се промени номерацията и стана чл. 57, текстът да стане така: "С цел гарантирането на чл. 6 се прави следното допълнение на Закона за далекосъобщенията (ДВ., бр. 93 от 1998 г.): в чл. 57 ..." (и нататък върви текстът).
И в т. 2 от предложението думата "публични" да се замени с думата "обществени". Това е редакционна поправка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз, обаче, не съм убеден, че трябва да приемем този текст, просто защото той касае друг закон. Колегите в момента го нямат този друг закон. Вероятно ще има момент на обсъждане. В комисията не го приехме, именно защото може би е по-добре да се направи отделно предложение за промяна на другия закон - за далекосъобщенията. Така че аз лично мисля, че е по-добре да не се приема този член, освен ако Младен Влашки не го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки за създаване на нов § 9, с направената от вносителя корекция - вместо "Чл. 75", да бъде "Чл. 57".
Но лично аз не виждам в текст на закон да може да се каже с цел гарантирането на някакъв друг текст какво се прави. Това може да са мотиви, но не и текст на закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 56, против 3, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Становище на комисията:
Параграф 7 да отпадне, оттеглен е от вносителя.
Ще прочета § 8, който получава съответната номерация: "§ 8. Решенията по чл. 49, ал. 4 се приемат не по-късно от три месеца след влизането на този закон в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 9. Срокът за изпълнение на разпоредбите по чл. 64, точки 1, 2, 4, 8 и 9 е не по-дълъг от шест месеца след влизането на този закон в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 10. До получаването на лицензия за търговски оператор с национален обхват Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 6.
Параграф 10 е приет.
Има да приемаме отложени текстове.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Отложени са членове 42, 54, 58 и 79.
Становище на комисията по чл. 42.
Всъщност комисията подкрепя текста на вносителя, с едно редакционно допълнение.
Чета текста на вносителя, което е и становище на комисията:
"Чл. 42. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват оперативно управление върху имуществото - държавна собственост, което им е предоставено, до влизането на този закон в сила."
Допълнението е "до влизането на този закон в сила", тоест, което им е предоставено до влизането на този закон в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по този текст има направено предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 42, ал. 2: "Българското национално радио и Българската национална телевизия упражняват правото на държавна собственост върху предоставеното им за стопанисване и управление имущество от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 1, против 118, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 42, както е предложен от вносителя, като в ал. 2 точката става запетая и се добавят думите "до влизане на този закон в сила".
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 54. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от:
1. Българската православна църква;
2. други официално регистрирани вероизповедания.
(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 се определят в Правилника за организацията и дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 54 има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте чл. 54, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 79. Забраните по предходния член важат и за реклама, която използва подсъзнателни внушения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 79, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Член 79 е приет.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Приехме първата алинея на чл. 79. Следва ал. 2, която гласи: "Скритата реклама е забранена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Член 79 има две алинеи - едната визира забраната на реклама, която действа с подсъзнателни внушения. Втората алинея забранява скритата реклама.
Моля, гласувайте ал. 2 на чл. 79: "Скритата реклама е забранена" - с това приемаме и целия чл. 79.
Отменете гласуването.
Има предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на чл. 79, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо ще гласуваме това предложение. Гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на ал. 2 на чл. 79.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 106 народни представители: за няма, против 105, въздържал се 1.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте втората ал. на чл. 79: "Скритата реклама е забранена".
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приета е и втората алинея на чл. 79, а с това и целият чл. 79.
Остава да гласуваме още един отложен текст - на чл. 58.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Комисията по културата и медиите предлага на свое заседание нова редакция на чл. 58, която обединява ал. 1, 2 и 3 в един текст.
Текстът е следният: "Генералните директори на Българското национално радио, Българската национална телевизия и членовете на управителните съвети осъществяват своята дейност на основание на договори, с които им се възлага управлението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тази редакция на чл. 58 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 58 така, както сега се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Член 58 е приет.
С това е приет и целият Закон за радиото и телевизията. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз благодаря.

Преминаваме към точка седма от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (продължение).
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам процедурно по тази точка от дневния ред да бъде поканена в залата госпожа Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли някой? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госпожа Златка Русева в залата.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: На миналото заседание стигнахме до § 29, по който прочетохме предложенията на вносителя и на народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов. По това предложение се направиха изказвания и комисията направи своето предложение.
Аз смятам, че стигнахме до гласуване. Ние сме приели § 28, сега предстои да приемем § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук при мен е отбелязано, защото аз тогава не съм водил заседанието, че е приет § 28.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 29 има едно предложение, което е обсъдено. Има предложение на комисията, по което станаха оживени разисквания и според мен се стигна до гласуване. Това е досегашния § 19, който става § 29.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение на народния представител Любен Корнезов за отпадане на ал. 1 от чл. 113, предложение на народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев и други, че се отменя и ал. 3 на чл. 113.
Комисията предлага § 19 да стане § 29, по силата на който в чл. 113 ал. 1 и ал. 3 се отменят.
Господин Корнезов, ако не сте се изказали, можете да се изкажете и след това ще гласуваме Вашето предложение § 19 да отпадне. Имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Става дума за чл. 113 от сега съществуващия Закон за съдебната власт и по-точно за Военната прокуратура. По сегашната система, която функционира от десетилетия, Военната прокуратура е военно учреждение съобразно Закона за всеобщата военна служба, има прокурор на Въоръжените сили, който е и заместник-главен прокурор, който всъщност организира и ръководи Военната прокуратура. Това е по същество правната регламентация на сега съществуващия текст.
С предложението, което група народни представители са направили, а и комисията всъщност предлага на нашето внимание, фактически и юридически Военната прокуратура се ликвидира. След като отпадат алинеи 1 и 3, това практически означава, а казвам: и юридически, че Военна прокуратура няма, че няма военни прокурори към Главната прокуратура. И веднага се поставя въпроса: все пак имаме ли "военно правораздаване"? Безспорно - да, защото имаме военни съдилища, тези военни съдилища имат своята инстанционност, а и определена група престъпления, извършени от военнослужещи са в компетенциите на тези съдилища. Следователно не може без военни съдии, не може без военни следователи, не може и без военни прокурори. И тази Военна прокуратура струва ми се, а и съм убеден, не само ми се струва, е едно от най-добре функциониращите звена от съдебната система към този момент и не е целесъобразно нито от юридическа, нито ако щете от политическа и за самата съдебна власт ние да унищожаваме Военната прокуратура, която функционира - още веднъж повтарям - много добре към този момент, а е функционирала и преди това.
Затова моето предложение е чл. 113 да си остане както е в момента. Военна прокуратура е необходима, необходим е и прокурор на Въоръжените сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Думата за реплика има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Не знам колко трябва да обяснявам, уважаеми господин председателю и уважаеми дами и господа, че никой не ликвидира военните съдилища, нито окръжните, нито апелативните. При тях си има прокурори и те си действат на общо основание, както са си действали и досега.
Във Върховния касационен съд обаче ние премахнахме Военната колегия и тогава при Върховния касационен съд не може да има и военен главен прокурор или заместник-главен прокурор, защото просто няма кого да обслужва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на § 19.
Гласували 131 народни представители: за 20, против 107, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложения от комисията текст на § 19, който става § 29, който гласи: "В чл. 113 ал. 1 и ал. 3 се отменят".
Гласували 121 народни представители: за 120, против 1, няма въздържали се.
Параграф 19, който става § 29, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Иван Димов и група народни представители за създаване на § 19а, който е за изменение на чл. 114.
Комисията приема по принцип предложението за § 19а, като предлага той да стане § 30 със следното съдържание:
"§ 30. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "Главната прокуратура" се заменят с "прокуратурите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
2. В ал. 3 думите "Главна прокуратура" се заменят с "Върховния касационен съд и Върховния административен съд" и думите "в закон не е предвидено друго" се заменят с "това е предвидено в закон".
3. В ал. 4 думите "в отделните" се заменят с "на останалите".
4. Създават се алинеи 5 и 6."
"(5) Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(6) Главният прокурор изготвя и внася във Висшия съдебен съвет годишен доклад за дейността на прокуратурите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 19а, който се предлага да стане § 30, някой желае ли да се изкаже?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Твърде вяло върви обсъждането на Закона за съдебната власт. Но това е воля на народните представители.
Конкретно. Няма да се спирам на това, което ни се предлага за изменението на чл. 114 до ал. 4. Макар и да не съм съгласен, тя следва от това, че всъщност ние направихме главния прокурор де факто и де юре един фигурант. Но ни се предлагат ал. 5 и 6. За мен те юридически не са прецизни.
В нова ал. 5 ни се предлага, цитирам дословно: "Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София". Дотук - добре. Но дали цялата прокуратура е юридическо лице, т.е. от главния прокурор до районните прокурори и прокуратури, или, както е досега, всяка една прокуратура сама за себе си е юридическо лице, има бюджетна сметка, отпускат й се средства от бюджета, функционира нормално или с известни трудности. Но както районнната, така и окръжната прокуратура, така евентуално и прокуратурата, която се прие към Върховния касационен съд, е целесъобразно да бъдат юридически лица. Иначе ще се изправим пред редица трудности както от финансов характер, така и от характер да бъдат страни в процеса, включително и в областта на гражданското съдопроизводство. Защото знаете, че само едно юридическо лице може да бъде правоспособно и да бъде страна в процеса.
Така че за мен юридическо лице трябва да бъде всяка една от тези прокуратури, както междупрочем всяко едно звено от съдебната система, било то районен съд, било то окръжен съд, било то апелативен съд, е юридическо лице.
Следователно според мен ал. 5 трябва да отпадне.
Що се отнася до ал. 6, в нея се предлага главният прокурор да внася във Висшия съдебен съвет едногодишните доклади за дейността на прокуратурите към Върховния касационен съд и към Върховния административен съд. Но аз питам, след като той е главен прокурор, следователно е главен прокурор на всички прокуратури. Нормално е да задължим главния прокурор да внася такъв годишен отчет, но за дейността на всички прокуратури, като се започне от районната прокуратура и се стигне до прокуратурата във Върховния касационен, респективно Върховния административен съд. В предното изречение се казва, че прокуратурата е уж юридическо лице, следователно функционира като едно учреждение и главният прокурор трябва да отчете дейността на прокуратурата като цяло пред Висшия съдебен съвет. В прокуратурата не действа всяко едно звено само за себе си.
Така че, ако трябва да има такава ал. 6, а аз съм да има, то моля текстът да звучи: "Главният прокурор внася във Висшия съдебен съвет годишен доклад за дейността на прокуратурите в страната". Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на предложената от комисията ал. 5 в § 19а, който става § 30.
Гласували 115 народни представители: за 9, против 100, въздържали се 6.
Не се приема.
Второто предложение на народния представител господин Любен Корнезов е в предлаганата от комисията ал. 6 след думата "прокуратурите" да се постави точка и да отпаднат думите "при Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм склонен да приемем това предложение на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 19а, който става § 30, така както е предложен от комисията, с отпадане на част от ал. 6, за която току-що гласувахме.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 115 имаше две предложения от колегите Иван Димов и групата, която работи с него, но те ги оттеглиха, защото комисията след дълги дебати изготви свое предложение. Това свое предложение, както е отразено в първия доклад, беше коригирано с втория доклад на комисията, който приехме на заседанието си миналия четвъртък, с консенсус.
При това предложение се предлага § 31 да получи следното съдържание:
"§ 31. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "обжалвани пред" се добавя "непосредствено" и след думата "прокуратура" се добавя "освен ако подлежат на съдебен контрол".
2. В ал. 2 накрая се добавя "в определените от закона случаи".
3. Създават се ал. 4 и 5:
"(4) Прокуратурата не може да прекратява наказателното производство. Когато прокурорът намери, че наказателното преследване следва да се прекрати, той е длъжен да сезира незабавно съда, който се произнася по реда, установен в Наказателно-процесуалния кодекс.
 (5) Постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство за повече от 3 месеца подлежи на обжалване пред съда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За по-голяма прецизност в ал. 1 предлагам след думата "обжалвани" да дойде думата "непосредствено". По-нататък следва текстът. Така граматически е по-прецизно.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю, Вие обърнахте внимание за прецизността по-точно при промяната на чл. 116, ал. 1, идеята е да има съдебен контрол, но по-важното са новите алинеи 4 и 5. Всъщност преди последното заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се предвиждаше прокуратурата да не може да прекратява висящите наказателни производства, респективно да ги спира, а това да стане само от съда, което е и раздадено на народните представители. Това като идея е добро, защото ролята на съда е определяща в правораздаването и не бива прокурорът де факто да играе ролята на един съдия, прекратявайки, респективно спирайки. Но практиката е по-силна от всички наши желания, защото има десетки, даже бих казал, стотици хиляди дела, които се спират на различни основания, и ако ги дадем само на съда да ги спира, това означава пък да затрупаме съдилищата и те да не могат да излязат, бих казал, да правораздават реално с постановяване на присъди.
Така че отпадането на възможността прокурорът да спира е правилно, като се дава с ал. 5 възможност това постановление на прокурора да подлежи на обжалване пред съда, когато заинтересованата страна смята, че делото е неправилно спряно.
Проблем обаче представлява прекратяването. При обсъждането в Правната комисия аз подкрепих тази алинея, тоест прокурорът да не може да прекратява едно наказателно производство, а това да става само от съда. Но в разговор с колеги от съдилищата също изразиха опасение, че това са хиляди, хиляди дела и ако ние дадем всички тези дела отново на съдилищата, а това ще бъдат районни, респективно окръжни съдилища, да прекратяват те, а не прокурорът, делата, това отново ще създаде големи затруднения на самите съдилища. И аз се питам тук и нека да обсъдим не е ли по-целесъобразно прокурорът да има възможност да прекратява наказателното производство, разбира се, основанията няма да ги изброявам, те са дадени в членове 21 и 22 от НПК, а това постановление на прокурора да подлежи на обжалване пред съда. Така само заинтересованите лица, било то жертви на престъплението, засегнати от престъплението, или пък ако щете, даже самият обвиняем, когато смята, че това постановление на прокурора е незаконосъобразно, да има този съдебен контрол върху дейността на прокуратурата. Това според мен ще означава, че не повече от 10 на сто от постановленията на прокуратурата за прекратяване само те ще бъдат обжалвани пред съда. Не е необходимо да превръщаме съдията едва ли не в един съдник на едно висящо наказателно производство, защото, ако съдията прекрати наказателното производство, това практически означава, че той казва, че обвиняемият, подсъдимият е невинен или респективно, деянието, което е извършил той, не е съставомерно и с това съдът предварително се обвързва със становище, което би накърнило неговата безпристрастност и независимост.
И затова мисля, че е по-целесъобразно, тук има колеги от практиката, да дадем възможност прокурорът да прекратява, повтарям, наказателните производства и тези негови постановления да подлежат на съдебен контрол от заинтересованите лица. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аргументите, които изложи господин Корнезов, бяха споделени от мен още в заседанието на правната комисия, но като че ли те се сториха недостатъчни на инициаторите на тази поправка, която се появи като развитие на идеите на вносителя едва в последната фаза от обсъждането на законопроекта. Ако застъпената идея, която споделям и аз, среща подкрепа в практиката, това предизвиква нашето удовлетворение, защото ние наистина трябва да се стремим към създаването на процес, който се основава върху определени принципи, но заедно с това отчита необходимостта от постигане на по-бързи резултати в наказателното производство. Иначе ние рискуваме като страна не само в областта на наказателното съдопроизводство и устройството на съдебната власт, а и в други области за съжаление постоянно да се хвърляме от една крайност в друга. Едната крайност в конкретния случай беше пълната възможност прокуратурата да контролира наказателното производството в предварителната фаза, а сега другата крайност е, че той няма възможност да произнася никакви финални актове, с които се определя приключването на наказателния процес.
Мисля, че всяка една от тези две крайности се разминава с множеството случаи, които предлага съдебната практика и не отчита редица обективни основания, поради които може да бъде прекратено наказателното производство.
Ще ви дам само един пример. В случаите, когато обвиняемият почине, естествено е, че наказателното преследване се прекратява. И в този ли случай трябва да занимаваме съда, който да удостовери един факт, който се доказва по други начини, извън правомощията на прокуратурата и следствието?
Затова аз отново ви привличам вниманието върху ал. 4, не затова да се отхвърли принципът, заложен в нея, актовете на прокуратурата по прекратяване и спиране за продължителен период на наказателното производство да подлежат на съдебен контрол, но това да не става автоматично. Защото всеки един заинтересован, който има отношение към наказателния процес, може да получи правото да обжалва този акт пред съда и съдът ще има окончателната дума за по-нататъшното развитие на наказателното производство. Иначе ние ще се натъкнем на множество случаи, които на практика ще омаловажат, а няма да засилят ролята на съда. Защото той ще бъде затрупан освен със спорове по същество, каквито има в случая, и с констатиране понякога на чисто формални обстоятелства. Да не говорим за ситуациите в по-малките съдебни райони, където няма избор на съдии, беше вече изтъкнато, че по този начин съдът ще бъде ангажиран с произнасянето си по по-нататъшния ход на делото. Но това неудобство изглежда е по-трудно преодолимо.
Затова нека да се запази принципът за съдебен контрол върху актовете по прекратяване и за продължителното спиране, но това да бъде инициирано от всяка една от страните в процеса, а не да бъде задължение на самия прокурор, който води предварителното производство.
Освен това, в стремежа автоматично по всички дела да бъде въвлечен съдът, ще се стигне до засилване понякога или на обвинителния уклон от страна на прокурора, или пък на стимулиране на неговото бездействие. Когато се опасяват, че те няма да могат да довършат успешно делото, в много случаи те ще се въздържат да го образуват, когато знаят, че не могат по-нататък да повлияят върху неговото развитие.
Другата противоположна опасност, която е също толкова вероятна, когато прокурорът намери достатъчно основание за прекратяване на започнатото от него следствие и предявеното обвинение, вместо той по собствена инициатива да го прекрати, да се въздържа да внесе този случай в съда, защото той трябва да атакува един собствен акт и по този начин в продължителен период върху лицата, които се води това дело, да не бъде произнесено окончателно решение дали те са виновни или невиновни.
Поради всичките тези причини смятам, че като се запази идеята на предложения текст, ал. 4 трябва да бъде променена. Този текст не е формулиран като предложение, защото той присъстваше като устно направено предложение в комисията и би могъл да бъде в смисъла, че актовете на прокуратурата за прекратяване или спиране на наказателното производство за повече от три месеца подлежат на съдебен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли думата?
Първо има думата госпожа Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вземам думата, защото в законопроекта на правителството това е една много важна идея, която е доразвита и в предложенията на народните представители. Тя е много важна като част от реформата, която трябва да постигне една ефективна правораздавателна система и едно ефективно наказание, което няма да бъде забавено.
Въпросът за прекратяването на образуваното производство от страна на прокуратурата вълнува не само съдиите, които, както господин Корнезов съобщи, че пред него били изразили опасение, то вълнува и всички нас, които смятаме, че нещата трябва да бъдат изцяло под контрола на съда. Едно образувано дело от прокурора и прекратено от него или от по-горестояща инстанция, както има случаи на изземване и прекратяване, беше въпрос, който беше поставен още при първото четене в дискусията. Ние виждаме, че там има едно звено, което предпоставя възможности за уговорки между тези, срещу които е подписано обвинението, и тези, в ръцете на които се намира. Това е уговорка между две страни без известната публичност. Това беше и нашата цел в законопроекта, когато предложихме на вас, народните представители, да изкараме прекратяването, така да се каже, пред съда, където нещата няма да бъдат договаряни на четири очи. Участват страните, всички заинтересовани. Това е нещо, от което обществото ни страда.
Искам да ви напомня, че подобен дебат при първото четене беше свързан и с прекъсване изпълнението на наказанието, което също така става от прокуратурата и което не би трябвало да става. Да, бяха дадени достатъчно примери, които предпоставят, че тази част от процеса трябва да бъде регламентирана по друг начин.
Аз благодаря тук и на опозицията, че разбира идеята, но така, както предлагат текста, той ще обезсмисли това, което ние сме заложили. Всичко, което води - както и преди малко господин Стоилов каза, до оневиняване едва ли не - защото щом се прекратява, значи че няма вина, да остане пак в ръцете на прокуратурата. Това не може да се диференцира дори и в другите промени, които предстоят в НПК и ще следват промените в Закона за съдебната власт по простата причина, че тук трябва да е основният принцип.
Ето защо аз смятам, че това, което народните представители са предложили, е добро и трябва да остане.
Не бива да минаваме пък и в другата крайност - едва ли не, че съдилищата ще спрат да работят. Напротив, те трябва да заработят по-ефективно. И когато делото не е от толкова голяма фактически сложност, както Вие дадохте примера, аз не смятам, че това ще натовари много съда.
Затова аз смятам, че трябва да се подкрепи тази идея.
От друга страна, правилно е не всяко спряно дело за този кратък период - защото там има и срещу неизвестен извършител да се спира, има си законови срокове, правилно е, когато делото се спира за по-продължителен период от време - така, както и в комисията на последното заседание се предложи, да се приеме от вас, народните представители.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Господин Емануил Йорданов има думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че този въпрос е принципен и не би могъл да бъде разглеждан през призмата на отделно взети частни случаи. Прекратяването на наказателното производство от прокурора по своя ефект е равностойно на една оправдателна присъда. А въпросът за вината според правото на всички цивилизовани страни може да бъде решаван единствено от съда.
Затова смятам, че това, което ни предлагат Иван Димов и останалите мои колеги, би следвало да се приеме в този му вид.
Отделно от това ние можем да дадем най-различни примери за частни случаи. Всеки един практикуващ юрист ги е имал в практиката си. Ако се въведе възможност да бъдат обжалвани постановленията за прекратяване само от страна на пострадалите, е много възможно те, благодарение на страха, който е възбуден у тях от извършителя на престъплението, да не посмеят да се възползват от това си право. Има много случаи в практиката, в които дори свидетели изменят показанията си, водени точно от този страх. И във връзка с това ние миналата година приехме измененията в Наказателно-процесуалния кодекс относно института на неогласения свидетел.
Така че аз призовавам всички да гласуваме текста така, както е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): С моите уважения към господин Йорданов, но не мога да бъда съгласен с това, което той тук изтъкна.
Първо, доколкото на мен ми е известно, този проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, който се работи от някаква работна група и чух, че вече е готов - поне това, което аз знам, а тук има и хора, които са запознати с проекта, подлежат на обжалване постановленията на прокурора, с които се прекратява наказателното производство. Това предвижда проектът на работната група, която е назначена или е излъчена, но не ние сме я излъчили, вие си я излъчвате.
Следователно, в самия проект за НПК се предвижда това, което ние ви казваме тук с господин Янаки Стоилов.
Второ, в самия проект, който се работи и вече е готов като проект от тази работна група, се предвижда т.нар. споразумение в различните му варианти. Тоест извършителят на престъплението и жертвата от престъплението могат да сключат една спогодба и да не се търси въобще наказателна отговорност. А ние сега ще затрупаме според мои горе-долу изчисления - то си има статистика, годишно около 25 хил. - 30 хил. постановления, които ще се стоварят на съдилищата за прекратяване там, където особено нещата са очевадни. То друго просто не може да направи. Ето, господин Стоилов ви каза: починал обвиняемият, какво може да направи? Или се установи, че извършителят на престъплението е малолетен, той не е наказателно отговорен. Това са неща, които не е необходимо да отиват в съда. Нека да дадем и доверие на прокуратурата, разбира се, с възможност да се обжалва постановлението пред съда, който окончателно ще реши въпроса, ако има спор.
Така че, правейки репликата към уважавания от мен господин Йорданов, от тези именно прагматични, а и юридически съображения, не мога да бъда съгласен с това, което той изложи тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин Йорданов! Мисля, че всички участници в тази дискусия разбират, че тук не се спори за принципа, а за неговата тежест и съобразяване с останалите, също толкова важни принципи на наказателния процес.
Аз вече изтъкнах и ви призовах да се постараем като нация да не се хвърляме постоянно от една крайност в друга, защото точно за великите нации е характерно, че те правят последователни стъпки, но с някаква ясна стратегия, докато, за съжаление, в България ние постоянно обявяваме нови стратегии, които отричат предишните и когато трябва пък да се осъществят отделните действия за тяхната реализация, се оказваме твърде неефективни.
Именно поради това ви предложихме едно решение, което се съобразява с този принцип, но то не е толкова крайно, за да не държи сметка за другите принципи на наказателния процес.
И второто, което трябва да се има предвид, е да не се преувеличава актът на прокурора за прекратяване и спиране на производството, защото наистина в по-свободен израз може да се каже, че той води към оневиняване, но в строгия юридически смисъл този акт няма подобно действие, защото всички, поне сред юристите, знаят, че действа презумпцията за невиновност и само влизането на присъдата в сила може да отмени действието на тази презумпция по отношение на конкретното лице.


Може би се създава друга реалност, тъй като ние сме свидетели на множество актове, преди всичко на ръководството на Министерството на вътрешните работи, което разпространява чрез медиите едва ли не някакви финални заключения по виновността на лицата, които след това потъват някъде в процеса на разследването, а най-накрая се оказва, че няма престъпление и няма виновност, но обществото вече е запознато със заключението, което би трябвало да бъде само законен повод за извършване на тези действия. Така че, съобразявайки се с тези обстоятелства, мисля, че другото решение е по-сполучливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Стоилов, може ли да ми дадете в писмен вид това, което предложихте?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Няма да се спирам отново на въпроса за принципите, само към репликата на господин Корнезов бих искал да кажа, че действително работната група, която се занимава сега с подготвянето на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, е съставена от висококвалифицирани юристи. Но каквото и да предложат те, в крайна сметка, когато то бъде гласувано в зала, задължително трябва да се съобрази с всички приети до този момент закони в Република България. Така че това не може да е аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Тъй като предложението, което направи господин Стоилов, е по текст, който е приет от комисията и очевидно не е имал възможност по съответния ред писмено да го предложи в определения срок, за да няма спорове в залата, аз ще подложа на гласуване текста, който предлага той като заместващ, преди да гласуваме основния текст.
Господин Стоилов ще го прочете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Вместо сегашната ал. 4, предлаганият текст е: "Актовете на прокуратурата за прекратяване или спиране на наказателното производство за повече от три месеца, подлежат на съдебен контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложения от него заместващ текст на новопредложената ал. 4.
Гласували 117 народни представители: за 20, против 92, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 118 има предложение под формата на § 19 от Иван Димов и група народни представители:
"§ 19. В чл. 118, т. 3 след думата "възстановяване" се добавя "в бързи и неотложни случаи".
Комисията подкрепя предложението и моли да се гласува така, както е направено, като предлага § 19г да стане § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте § 32 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 119, ал. 2 има предложение от народния представител Любен Корнезов. Той предлага § 19д със следното съдържание:
"§ 19д. В чл. 119, ал. 2, след думите "неговата компетентност" се добавят "и закона".
Комисията подкрепя предложението и предлага § 19д да стане § 33 със следното съдържание:
"§ 33. В чл. 119, ал. 2 след думите "неговата компетентност" се добавят "и закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 33 така, както е предложен от комисията.
Това е предложението на господин Корнезов, така че Демократичната левица този път може да се включи в гласуването.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Те вземаха много добро участие в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не участват в гласуването, господин Лучников.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 122 има предложение по § 19е на Иван Димов и група народни представители. Те предлагат:
"§ 19е. В чл. 122, ал. 1 се отменя."
Комисията приема по принцип предложението и предлага § 19е да стане § 34 със следното съдържание:
"§ 34. В чл. 122 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така и става ал. 1:
"(1) При Софийския градски съд се създава Специализирана следствена служба, която в предвидените от закона случаи осъществява разследване по дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави."
3. Алинея 4 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Този текст отново ни връща към дискусията, която неколкократно водихме за структурата на следствените органи и за възможността да се обединяват усилията на следствените органи в разследването на определени престъпления.
Текстът, който се предлага от вносителите на предложението и който е приет от Правната комисия, продължава логиката в избраната от тях посока, но в противоположна на тази, която споменах. Именно, отнема се възможността да има Национална следствена служба, която ще може да осъществява както методическо ръководство, така и да оказва съдействие при непосредственото разследване на някои престъпления, за които това е необходимо.
В направеното предложение това е една специализирана следствена служба при Софийския градски съд, за която бъдещият закон, вероятно Наказателно-процесуалният, ще предвиди кръга на дела, които попадат в нейната компетентност. Там се сочи, че това ще бъдат дела с фактическа и правна сложност. Но как могат да бъдат определени на практика тези дела? Единият критерий естествено е формален, като вероятно някои от наказателните състави, които се съдържат в Наказателния кодекс, ще бъдат отнесени по компетентност към тази служба. Наред обаче с този формален критерий, ние трябва да държим сметка, че фактическата и правната сложност на делата в много случаи се определя не само или не толкова от състава на извършеното престъпление, а от изпълнителното деяние и различните форми на взаимодействие, които могат да бъдат представени чрез участието на повече лица в него, извършването им през по-продължителен период, или пък използване на много по-сложни средства за постигане на престъпни резултати.
В досегашната структура съществуваше възможност когато се прецени, че едно дело представлява такава фактическа или правна сложност, в него да се обединят усилията на повече следователи, те да бъдат ангажирани с оглед на местоизвършването на тези деяния или пък с привличането на съответните специалити. Защото, пак подчертавам, едно и също престъпление, например длъжностно присвояване, в едни случаи може да бъде много елементарно от фактическа и правна страна, независимо от неговата по-тежка наказуемост, а в други случаи то да бъде много сложно или пък в съчетание с други деяния, покриващи различни наказателни състави. Ето, липсата на такава гъвкавост и лишаването на следствието от подобни методически функции и от обединяване усилията на следствените органи ще бъде един от постигнатите резултати чрез това изменение, независимо каква е неговата непосредствена цел.
Затова аз се противопоставям и тук на направеното предложение Националната следствена служба да бъде заменена просто с една специализирана служба към Софийски градски съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът, който ни се предлага, е не само правно нелогичен, той е нелогичен и организационно, и житейски. Към окръжните съдилища се създават следствени служби. Добре. Софийският градски съд е равен на окръжен съд. Там също се създава следствена служба. Тази следствена служба обаче към Софийския градски съд освен регионални функции ще има и национални функции. Пита се: защо? Казано е: ще действа на територията на цялата страна.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Те са две служби.
ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Лучников, затова след малко ще предложа това да отпадне. Ако греша, репликирайте ме и ми посочете другите текстове.
Много странно е, че няма друга служба, която да работи на територията на цялата страна, както имаше идея това да бъде Бюро за специализирани разследвания, ако не искаме терминологията да бъде Национална следствена служба, а тези функции се придават на тази служба. Това е първото, на което бих искала да обърнете внимание.
Второ, говори се за децентрализация на следствените служби, а се казва, че тази служба при Софийския градски съд ще извършва първо, разследвания с особена фактическа и правна сложност, за което говори колегата Янаки Стоилов, и второ, на територията на цялата страна. Аз не мога да разбера тази логика.
Затова правя предложение, господин председател, текстът "на територията на цялата страна" да отпадне.
Следващото ми възражение е свързано с факта, че току-що бяха гласувани някои текстове за прокуратурата. Съгласно едно решение на Конституционния съд съдебната власт се състои от съд, следствие и прокуратура, които са равнопоставени. Съдилищата са самостоятелни юридически лица, за прокуратурата току-що беше гласувано, а за следствието се казва, че отпада ал. 4, в която текстът е, че Националната следствена служба е юридическо лице. Веднага ще ми бъде отговорено: тъй като няма Национална следствена служба. Но има други следствени служби, които поемат тези функции.
Според мен текстът е изключително нелогичен, тъй като волята на вносителите, така както аз я разбирам, е да няма Национална следствена служба, да няма такава служба, която да може да извършва разследвания на територията на цялата страна по начина, по който тя имаше тази възможност, децентрализацията да създаде една хоризонтална преграда между следствените служби, което няма да доведе до нищо добро, тъй като няма да може да се разследват тежките престъпления.
Затова не само се противопоставям на целия текст, но тъй като зная, че мнозинството се е съгласило с този текст, категорично настоявам да се гласува отпадането на текста "на територията на цялата страна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова. Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на целия § 34.
Гласували 107 народни представители: за 5, против 96, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Петя Шопова в т. 2 в новопредложената ал. 2 да отпаднат думите "на територията на страната".
Гласували 104 народни представители: за 7, против 89, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 34 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 2.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 123 има предложение от Иван Димов и група народни представители за § 19ж.
Комисията по принцип приема това предложение и предлага следната редакция на § 19ж, който става § 35.
"§ 35. Член 123 се изменя така:
"Чл. 123. (1) Следствените служби при окръжните съдилища и специализираната следствена служба при Софийския градски съд се ръководят от директори.
(2) Директорите:
1. представляват следствената служба;
2. правят предложения пред Висшия съдебен съвет за определяне на броя на следователите, както и за тяхното назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност;
3. внасят във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби;
4. осъществяват организационно, административно и методическо ръководство на следователите, като осигуряват и спазват установените в закона изисквания за тяхната процесуална и оперативна самостоятелност;
5. отговарят за дейността на съответните служби и отдели;
6. извършват предварително следствие и разпределят делата между следователите;
7. назначават и освобождават от длъжност служителите в съответните следствени служби.
(3) Директорите на следствените служби могат да възлагат някои от правомощията си на заместник-директорите, когато със закон не е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, ако погледнете текста, който се предлага от комисията, на чл. 123 и сравните с предложението на народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов ще видите, че в тяхното предложение става дума за Бюро за специализирано разследване, което замества Националната следствена служба, след което това предложение претърпява трансформация и се стига до специализираното, до Следствената служба при Софийския градски съд.
Аз лично, на мястото на вносителите, не бих се съгласила с една такава трансформация, тъй като има сериозно противоречие между първото и второто предложение. И искам просто да обърна внимание на тези, които ще гласуват, че вносителите са имали предвид една следствена служба, едно бюро за специализирани разследвания, което да има специални функции и вероятно следствени служби към всеки окръжен съд и Софийския градски съд.
И изведнъж тази логика се нарушава, и това бюро, което ще работи на територията на цялата страна, го няма. Пита се защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Поставям на гласуване § 35, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 20. В чл. 124 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото "1" се заменя с "4".
2. В ал. 2 думата "действителна" се заменя с "кадрова"."
Комисията приема текста на вносителя по § 20, като предлага той да стане § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да предложа да отпадне предложението числото "1" да се замени с числото "4", тъй като в стария текст на закона, който е пред вас, става ясно, че съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от лицата, които са ги предложили за назначаване. Сега ни препращат към ал. 4, която не дава повече правомощия на ръководителите на съответните звена, а повече правомощия на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
Ето още една територия, в която се увеличават правомощията на министъра на правосъдието, за сметка на ръководителите на отделните звена в съдебната система.
Ето защо аз ви предлагам да не гласувате заменянето на числото "1" с числото "4".
Що се отнася до второто предложение, то е основателно, "действителната" да се замени с "кадрова" служба, тъй като става дума за Закона за отбраната и въоръжените сили. Аз не можах да говоря по Военната прокуратура, тъй като се бях изказвала миналия път. Но искам да ви обърна внимание, че така, както мнозинството гласува днес текстовете за Военната прокуратура, там въобще не се знае Военната прокуратура по кой закон е. Отпаднаха две алинеи, които уреждаха какъв е специалният закон, по който се назначават военните прокурори и тук остава само за съдиите.
Предлагам на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и лично на господин Лучников, накрая да се прегледа целият закон, тъй като може да се окаже, че има правна материя, която не е уредена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Известно е, че в момента в Страсбург тече процедурата по мониторинг на България. Известно е, че е приет докладът на двамата докладчици, който съдържа доста нелицеприятни констатации за съдебната система.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Недей да лъжеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Едно от нещата, които са посочени в доклада, като пример за негативни прояви в съвременния български политически живот, е отношението към съдебната система. И когато е правен анализ на промените на Закона за съдебната власт, такъв конкретен пример е увеличаване правомощията на министъра на правосъдието, по отношение на кадрите в съдебната система.
Предложението на колегата Шопова има много разум, то не променя вашата конструкция, която вие си следвате, която ви поръча министър-председателят, съдейки от неговата реч при откриване на настоящата сесия.
Така че, аз предлагам на мнозинството да приеме онова, което госпожа Шопова предлага. Защото освен да развяваме Европа като лозунг за щяло и нещяло и да се пишем европейци къде ли не, трябва да покажем, според мен, малко уважение. В противен случай Европа просто ще ни отритне. И не би трябвало да й даваме така драстично повод за това. Повод за това ние дадохме със Закона за радиото и телевизията, който приключи преди малко. С приемането му мнозинството показа, че не желае да се съобрази по никакъв начин с никакви препоръки.
Вървенето така, "с рогата напред", се съмнявам дали ще ни донесе дивиденти. Процедурата по мониторинг е важна и за опозицията, защото в края на краищата се касае до общата оценка, отговаря ли България на политическите критерии за членство в Съвета на Европа и евентуално в Европейския съюз след време.
Така че не бива да се правим, че не виждаме и не чуваме, когато Европа ни показва жълти картони. Просто не бива. Не е в интерес нито на мнозинството, нито на страната. Поне това дребно предложение на госпожа Шопова - по ал. 1 да отпадне предложението на вносителя числото1 да се замени с числото 4, приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Шопова и подкрепено от госпожица Дончева, за да си запазим шанса за Европа, за отпадане на т. 1 от текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители, за 21, против 90, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 36 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С § 20а народните представители Иван Димов и други предлагат изменение в чл. 125.
Комисията приема по принцип направеното предложение и предлага § 20а да стане § 37 със следното съдържание:
"§ 37. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "директор на Националната следствена служба" се заменят с "директор на специализираната следствена служба при Софийския градски съд".
2. В т. 2 след думите "заместник-главен прокурор" се добавя "при Върховния касационен съд и заместник-главен прокурор при Върховния административен съд", а думите "заместник-директор на Националната следствена служба" се заменят със "заместник-директор на специализираната следствена служба при Софийския градски съд".
3. Точка 3 се изменя така:
"3. председател на отделение във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, завеждащ отдел в прокуратурите при Върховния касационен съд и при Върховния административен съд, ръководител на отдел в специализираната следствена служба при Софийския градски съд."
4. В т. 4 думите "в Главната прокуратура" се заменят с "при Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
5. В т. 6 думите "и заместник-ръководител на централен специализиран отдел в Националната следствена служба" се заменят с "и заместник-ръководител на отдел в специализираната следствена служба при Софийския градски съд".
6. В т. 7 думите "следовател в централен специализиран отдел на Националната следствена служба" се заменят със "следовател в отдел на специализираната следствена служба при Софийския градски съд".
7. В т. 8 думите "ръководител на окръжна следствена служба" се заменят с "директор на следствена служба при окръжния съд".
8. В т. 9 думите "заместник-ръководител на окръжна следствена служба" се заменят със "заместник-директор на следствена служба при окръжния съд".
9. В т. 10 думите "следовател в окръжна следствена служба" се заменят със "следовател в следствената служба при окръжния съд".
10. В т. 11 думите "и ръководител на районна следствена служба" се заличават.
11. В т. 12 думите "и заместник-ръководител на районна следствена служба" се заличават.
12. В т. 13 думите "и следовател в районна следствена служба" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Не виждам желания за изказване.
Поставям на гласуване § 37 така, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 9.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Любен Корнезов предлага § 20б:
"§ 20б. В чл. 126, т. 3 след думите "умишлено престъпление" се добавят думите "от общ характер"."
Комисията приема предложението и предлага § 20б да стане § 38 със следното съдържание:
"§ 38. В чл. 126, т. 3 след думите "умишлено престъпление" се добавят думите "от общ характер"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за § 38.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В § 21 вносителят предлага в чл. 127 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава второ изречение:
"За следовател във военноокръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 2 години стаж."
2. В ал. 3 думата "десет" се заменя с "осем".
Има предложение на Александър Каракачанов:
По § 21. В чл. 127, ал. 3 предложеното изменение да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Продължава текстът на вносителя:
"3. В ал. 4 думата "четиринадесет" се заменя с "дванадесет".
4. В ал. 5 след думите "експерт по законодателството" се добавя "правни експерти в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, правителствените агенти и съагенти", а думата "управление" се заменя с "учреждение"."
Предложение на Иван Димов и група народни представители:
По § 21. В чл. 127, ал. 5 след думите "и съагенти" се добавя "и съдебни кандидати".
"5. Алинея 6 се изменя така:
"(6) За заемане на длъжност по ал. 3 кандидатът трябва да има най-малко 3 години от предвидения стаж, а по ал. 4 - 5 години стаж като съдия или като прокурор, или като следовател."
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
По § 21. Изменението, предложено в чл. 127, ал. 6, да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложенията на вносителя по т. 2, 3, 4 и 5 и предложението на Иван Димов и групата народни представители, като ги включва в окончателната редакция, като предлага § 21 да стане § 39 със следното съдържание:
"§ 39. Член 127 се изменя така:
"Чл. 127. (1) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура, както и за следовател в следствена служба при окръжен съд, се назначава лице, което има най-малко 2 години стаж. По изключение, когато няма друг кандидат, може да се назначи лице и без изисквания стаж.
               (2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж.
               (3) За съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в отдел на специализираната следствена служба при Софийския градски съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
               (4) За съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд и началник-отдел при специализираната следствена служба при Софийския градски съд се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
               (5) (Доп. ДВ, бр. 104 от 1996 г.) За стаж по ал. 1 - 4 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, младши съдия, младши прокурор, съдия-изпълнител, нотариус, съдия по вписванията или помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството, правни експерти в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, правителствените агенти, съагенти, съдебни кандидати, юрисконсулт и правен съветник в държавно и общинско учреждение.
              (6) За заемане на длъжност по ал. 3 кандидатът трябва да има най-малко 3 години от предвидения стаж, а по ал. 4 - 5 години стаж като съдия, прокурор, следовател или адвокат.
              (7) Изискванията по ал. 2 - 6 се прилагат съответно и за ръководителите на окръжните съдилища, окръжните прокуратури, окръжните следствени служби, апелативните съдилища, апелативните прокуратури, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Госпожица Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Така предложеният текст на чл. 127 предизвиква няколко въпроса.
В първите три алинеи, които касаят съдии, прокурори и следователи на районно, окръжно и апелативно ниво, прави впечатление съразмерността в регламента, общи изисквания за някакъв стаж.
В ал. 4, кой знае защо обаче, е пропуснато цялото прокурорско тяло - може би защото за прокурори, влизам в терминологията на вносителите, при Върховния касационен съд и при Върховния административен съд няма да има такива изисквания, - щом не е написано в текст, значи няма такива изисквания. И значи за онези от районно, окръжно и апелативно ниво ще има изисквания за трудов стаж, но за тези на касационно ниво - няма да има.
Свързвам текста с ал. 7, защото той касае един много животрептящ в момента въпрос - изискванията към следващия главен прокурор. Съгласно ал. 7, изискванията по ал. 2-6 се прилагат съответно за ръководители на окръжни съдилища, окръжни прокуратури, следствени служби, апелативни съдилища, председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор. Но тъй като преди това в ал. 4 е било предвидено изискване към председателя на Върховния касационен съд като към касационен съдия, тоест 12 години стаж, същото е за председателя на Върховния административен съд - 12 години, според изменението, за главния прокурор следователно няма такова изискване, защото в ал. 4 няма изискване за лицата, които са прокурори на касационното ниво.
Между другото, същото се отнася до главния прокурор при Върховния касационен съд и при Върховния административен съд. Следователно, вие смятате на най-високото прокурорско ниво да няма никакви изисквания за никакъв специализиран стаж, като никакъв. Ако това не е просто пропуск на вносителите означава, че вие съвършено целенасочено искате да си освободите възможност за кадруване на най-високото прокурорско ниво без никакви критерии. Ами, кажете тогава, че би могъл детето Величков, ако се дипломира, да кандидатства за там, защото от този текст това се чете. (Весело оживление в залата.) Значи, не става дума дори за колегата Димов, който все пак известно време от живота си е прекарал там. (Шум и реплики от мнозинството.)
Не знам дали да питам комисията, господин Лучников. Там има някои незавършили и недоучили, обаче Вас не мога да обвинявам в това, Вие сте опитен юрист с много години стаж, включително с практически опит в администрирането на съдебната система. Кажете, това случаен пропуск ли е в бързината и от недоглеждане или нещо съвършено целенасочено, защото, извинявайте, ако ще правим от следващия Висш съдебен съвет ново НСРТ, за което да ни разнася Европа и всеки да пита министър-председателя какво е това и каква е вашата държава, не съм много съгласна. Те говорят за нашата държава, а не за вашата! И вестниците пишат: депутатите приеха едно недомислие, а не казват - имам предвид вестник "Труд" - депутатите от мнозинството приеха едно недомислие!
В противен случай си позволявам да мисля, че всички задачи, които решава политическият елит на България, са кадрови. Те не са институционални и нямат връзка с функционирането на държавата. Те са само кадрови: да махнем едните, които считаме за недостатъчно наши и да сложим други, които са наши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Господин Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми да благодаря на госпожица Дончева за много уместната забележка, която направи. С това тя избегна да се направи една наистина досадна грешка. Само се учудвам защо госпожица Дончева не направи това предложение в комисията, но нека: по-добре късно, отколкото никога.
Да прочетем текста на вносителя за ал. 4, който е такъв: за съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурор в Главната прокуратура и ръководител ... и т.н.
Понеже "прокурор в Главната прокуратура" отпадна, затова тук просто по инерция е изпуснат целият текст. Безспорно е, че текстът трябва да има съдържание: "За съдия и прокурор при Върховния касационен съд и Върховния административен съд и началник..." и т.н. Аз смятам, че тази редакционна поправка трябва да бъде приета, за да се избегне едно недоразумение.
Още веднъж благодаря на госпожица Дончева за това конструктивно предложение. Благодаря ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А за ал. 7?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само един момент, господин Лучников. Това е в ал. 4 и Вие предлагате да стане: "За съдия и прокурор във Върховния касационен съд и Върховния административен съд". (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Алинея 7 си остава. Тя включва изискванията по ал. 2, включително и ал. 4. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, ще Ви помоля да изчистите малко текста, защото съдиите - тук правилно ми подсказва и госпожа Шопова - са във Върховния касационен и административен съд, но прокурорите са "към" или "при", така че с предлозите да оправим нещата, защото няма да може да стане "за съдия и прокурор в". (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, за съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за прокурорите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд... (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Почакайте малко, нямам секретарка и сам пиша.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Спокойно! Виждате колко сме толерантни, Вие сега искате просто да пречите да усвоим Вашето предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Имам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Трябва да поогледаме текста, за да не направим някаква грешка. Виждам, че е 14,00 ч. без 1-2 минути. Трябва ни още един поглед, за да видим текста.
Правя предложение даже без да отлагаме разглеждането на текста - ние имаме друго предложение за ал. 5, но да не ви занимавам сега с нея. Затова - свършва работното време, след това нека да видим текста и утре да продължим, за да не направим, пак казвам, досадна грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Наистина, работното време свършва и затова не мога да поставя текста на гласуване. Огледайте още един път текста на ал. 4.
Съобщения за заседания на комисии не са ми предадени.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 24 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председател:
 Иван Куртев

Секретари:
         Виктория Василева
        Камен Костадинов