Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме по приетата програма със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: Министерският съвет и народният представител Любен Корнезов.
За процедура има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател! Колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Никола Филчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение желае ли някой да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: 144 за, 6 против, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата заместник-министърът Никола Филчев.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да изложи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс N 02-01-36, внесен от Министерския съвет, и N 54-01-32, внесен от народния представител Любен Корнезов.
На заседание, проведено на 16 октомври 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от Министерския съвет и от народния представител Любен Корнезов.
На заседанието бяха поканени и присъстваха господин Владислав Славов, председател на Върховния административен съд, господин Благовест Пунев, заместник-председател на Върховния касационен съд, доц. Никола Филчев, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, господин Тодор Стоилов, председател на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд, господин Петър Раймундов - от Върховния касационен съд, господин Александър Караминков - заместник-председател на Висшия адвокатски съвет, господин Петър Райков и госпожа Петрана Бандова - от Главна прокуратура, и госпожа Диана Иванова - от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Основните проблеми, които се третират в двата законопроекта, са свързани с преминаване на предвиденото в Конституцията на Република България тристепенно съдопроизводство.
Разгледани са подробно правилата за вазивното обжалване, за производството във вазивната инстанция за постановяване на нейните решения и свързаните с това правни последици.
Между двата законопроекта няма съществени разлики, които позволяват паралелното им разглеждане и приемане.
След станалите разисквания комисията реши, че трябва да се създаде работна група, която да уеднакви двата законопроекта, да разгледа направените предложения от народните представители след приемането им на първо гласуване и да подготви окончателния текст на един Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс за второ гласуване.
Реши се работната група да бъде в състав: председател господин Никола Филчев, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, и членове народните представители: Любен Корнезов, Иван Димов и Димитър Абаджиев, представител на съдебната власт господин Петър Раймундов, представител на Главната прокуратура господин Петър Райков, представител на Висшия адвокатски съвет господин Александър Караминков и специалисти: доц. Маргарита Чинова и проф. Радева.
Изказани бяха препоръки за уточняване и подобряване на някои текстове в законопроекта, след което комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат двата законопроекта на първо гласуване, с оглед създаване възможност предвиденото в Конституцията тристепенно производство да се приложи реално от 1 януари 1998 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Съгласно чл. 66, ал. 3 от нашия правилник законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия и становището на вносителя. Тук споделихме мисли дали не е по-правилно първо да чуваме становището на вносителите, след това становището на водещата комисия. Но може би в текста на правилника има логика вносителят, ако има да възрази нещо по становището на комисията. Така че от името на вносителите някой желае ли да вземе думата?
Има думата заместник-министърът Никола Филчев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛА ФИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С настоящия законопроект се изпълнява изискването на Конституцията да се въведе триинстанционно разглеждане на делата и в случая на наказателните дела.
При сегашното двуинстанционно разглеждане на делата втората инстанция проверява само правилността на присъдата, без обаче да може да приема нови фактически положения. След въвеждане на триинстанционното производство, втората, или наричана още вазивна или апелативна инстанция, донякъде ще повтаря работата на първата. Тя ще може да събира и изследва отново доказателствата, да приема нови фактически положения и в крайна сметка да постанови нова присъда по съществото на делото, след като отмени присъдата на първата инстанция. Така нещата се подлагат на двойна проверка.

Основното възражение срещу триинстанционното производство е, че забавяло разглеждането на делата. В същото време обаче трябва ясно да се каже, че то съдържа по-големи гаранции за разкриване на обективната истина и за постановяване на законосъобразна присъда и в крайна сметка за справедливост, която представлява и основна цел на правораздаването. Освен това при апелативното обжалване се избягва връщането на делата за допълнително разследване поради непълнота на доказателствата. Апелативната инстанция сама събира необходимите й доказателства и по такъв начин спестява ценно процесуално време.
Що се отнася до третата касационна инстанция, след като приеме фактите такива, каквито те са установени от първите две инстанции, тя ще проверява само дали правилно е приложен законът към тези факти. Смята се, че първите две инстанции са достатъчна гаранция за изясняване на фактическите обстоятелства по делото и установяване на обективната истина. Поради това касационната инстанция ще проверява само дали са допуснати юридически грешки, тоест как е приложен материалният и процесуалният закон.
По-нататък накратко ще характеризирам законопроекта, като следвам логиката на самия закон, по следните въпроси:
1. образуване на апелативното, респективно касационното производство;
2. ред за разглеждане на делото пред втората, съответно пред касационната инстанция;
3. предели на проверката, която извършва съдебната инстанция.
И накрая - правомощия на инстанцията.
Това изложение няма да продължи повече от 5 мин., господин председател.
Предвижда се като апелативна инстанция да действат окръжните съдилища за съдебните актове и за присъдите на районните съдилища и апелативните съдилища - съответно за актовете на окръжните съдилища. Апелативната инстанция, както казах, ще проверява изцяло правилността на присъдата независимо от основанията, които са посочени от страните. Тя ще може да отменява или изменя присъдата и в необжалваната част, а също така и по отношение на лицата, които не са подали жалба.
В тази апелативна инстанция са допустими всички доказателства, които могат да бъдат събирани и от първата инстанция. Апелативната инстанция ще може да установява нови фактически положения. Тя обаче, поставя се въпросът, изцяло ли повтаря първата инстанция? Този въпрос се решава в разпоредително заседание. Кои обстоятелства трябва да бъдат изяснени и какви доказателства е необходимо да бъдат събрани се решава в разпоредителното заседание и след това в открито съдебно заседание тази апелативна инстанция ще изяснява всички обстоятелства по делото, заедно с участието на страните в процеса.
По-нататък в законопроекта изчерпателно са посочени предпоставките, при които апелативната инстанция ще може да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане, или пък да измени първоинстанционната присъда.
Запазва се принципът реформацио ин пеюс, съгласно който втората инстанция не може да влоши положението на подсъдимия без искане на прокурора, на частния тъжител или на частния обвинител.
Що се отнася до третата касационна инстанция, основна роля в случая ще играе Върховният касационен съд, който осъществява касационното производство, респективно Апелативният съд за онези дела, които започват като първа инстанция пред районния съд.
Предлага се да съществува възможност само актовете по наказателни дела от общ характер да бъдат атакувани пред Касационния съд.
И ето вече специфичната разлика за пределите на касационната проверка. Касационната инстанция проверява присъдата само в обжалваната част и само по отношение на обжалвалите я лица. Разбира се, ако съществуват основания за смекчаване положението и на лицата, на подсъдими, които не са подали касационна жалба, тя също ще може да промени присъдата.
Основанията за касационна проверка, както посочих, са само нарушения на материалния и процесуалния закон. Те изрично са посочени в законопроекта.
Специално в правомощията на Върховния касационен съд се предвижда промяна, съгласно която той повече няма да разглежда дела като първа инстанция. Делата като първа инстанция ще се разглеждат от районните и окръжните съдилища и по такъв начин се дава възможност при обжалване да се създадат три инстанции за всички категории наказателни дела.
Предвиждат се и известни промени, изменение в състава на съда като първа инстанция с оглед ускоряване на наказателното съдопроизводство.
Останалите изменения имат редакционен характер. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Филчев.
Има думата народният представител Любен Корнезов - вносител на другия законопроект.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Ще бъда максимално кратък, тъй като господин Филчев ви запозна с основните положения в проекта на Министерския съвет, а проектът, който е внесен от мен, всъщност около 90% от основните принципни положения се покриват с двата законопроекта. Така че няма да повтарям това, което господин Филчев говори тук.
Наказателно-процесуалният кодекс е всъщност един инструмент в борбата срещу престъпността. И щом е инструмент, зависи, разбира се, в чии ръце се намира този инструмент - дали в ръцете на майстора, на калфата или на чирака. Но така или иначе ние като народно представителство, които изработваме тези закони, включително и Наказателно-процесуалния кодекс, сме длъжни да сътворим такъв инструмент, който да помогне в тази борба срещу престъпността.
Аз посочих, че двата законопроекта стоят много близко един до друг, но се поставя въпросът: има ли разлики между тях и къде са те.
Първо, по обхвата. Законопроектът, който съм предложил на вашето внимание, има малко по-широк обхват - обхваща и възможностите за правна помощ между отделните държави, включително и предаване на осъдените лица. Но ако народното представителство реши, че с оглед на бързината и проблемите, които стоят пред нас, налагат, бих могъл да оттегля тази част (или тези части) от главите, които съм предложил на вашето внимание, и да съсредоточим усилията си към изграждането на триинстанционната система.
В областта на триинстанционното разглеждане на делата. Първо, проектът на Министерския съвет предлага Върховният касационен съд да има възможност да проверява присъдите не само когато има нарушение на закона - процесуалния или материалния - но и да проверява дали наложеното наказание е явно несправедливо. Юристите знаят за какво става реч тук.
Струва ми се, че касационната инстанция не бива да има тези правомощия да проверява определеното наказание от по-долните съдилища, а само нарушаването на закона. С други думи, да няма касационно основание за отмяна и изменение на присъдата на така наречената явна несправедливост.
И второто направление, в което се разграничават двата законопроекта, е за така наречената необоснованост на присъдите. За мен поне, многократно съм го казвал, пък и писал, необосноваността не е нарушение на закона - материалния или процесуалния. То е друго основание, което води до порок на присъдата и следва да остане като основание за отмяна на тези съдебни актове.
За мен и двата проекта имат своите достойнства. Разбира се, имат и своите слабости. Между двете четения можем да съединим достойнствата и на двата, да избегнем слабостите им и да дадем един добър Наказателно-процесуален кодекс на правораздаващите органи, за да могат те по-ефективно да се борят срещу престъпността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Определям по 30 мин. на парламентарна група. Има ли желаещи? Досега не съм получил списък.
Има думата господин Димитър Абаджиев от Парламентарната група на СДС.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще бъда кратък с оглед на изчерпателното изложение на заместник-министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и на господин Корнезов относно същността на триинстанционното производство и с оглед на това, че вчера също бяха казани много неща във връзка с разглеждането на измененията на Гражданско-процесуалния кодекс.
Отново искам да подчертая, че действително с този законопроект се изпълнява изискването на Конституцията за въвеждане на триинстанционното производство. Предложеният проект дава възможност действително да бъде довършена съдебната реформа в тази й част.
Считам, че въвеждането на тази система с оглед ясно очертаните правомощия на отделните инстанции при всички случаи ще доведе до по-голяма бързина в наказателния процес като се има предвид хаосът, който съществуваше досега, с оглед неясните правомощия и неясните функции на отделните инстанции, които на практика също бяха три.
Смятам, че между двете четения трябва да се положат всички усилия да се извлече най-доброто от двата законопроекта с оглед на това да се постигне още по-голяма бързина и още по-голяма яснота в триинстанционното производство.
Поддържам становището на господин Корнезов, че трябва да се стремим да постигнем възможност за създаване на условия за чиста касация и да дадем възможност на касационната инстанция да не се занимава с въпроси, които са предмет на втората инстанция, какъвто е въпросът за несправедливост на наложеното наказание. Считам, че това ще улесни и ще доведе до още по-голяма бързина на процеса и трябва да се въведе като касационно основание необосноваността. Именно в тази връзка беше предложена и беше създадена работна група, която ще извърши това между двете четения.
Затова аз искам да спра дотук и действително да призова всички колеги да подкрепим проекта на първо четене, за да дадем възможност на работната група да създаде от двата проекта действително проект, който ще доведе до ускоряване на производството и до въвеждане на триинстанционното производство в наказателния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Кирил Йорданов от Парламентарната група на Демократичната левица.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Той е един закъснял законопроект, но това не е неговото единствено предимство, което би ни накарало да гласуваме в негова подкрепа по принцип.
Бих гласувал за него не само заради това, че господин Филчев ми беше асистент в университета и след това го наследих в наказателния състав във Варненския районен съд. Има и други съображения.
Подкрепям това, което казаха колегите, говорили до този момент.
Бих искал да се спра на няколко отделни текста, които ми направиха впечатление по време на първия прочит.
Бих се спрял на чл. 23, ал. 1, т. 3. Там се предвижда състав от двама съдии и трима съдебни заседатели при предвидено в закона наказание лишаване от свобода повече от 15 години, доживотен затвор или смъртна присъда, като предлагам да се обсъди следното: за да не се утежнява процедурата, съставът от двама съдии и трима съдебни заседатели да се предвиди само тогава, когато самият закон предвижда наказание доживотен затвор или смъртна присъда. Така или иначе след първоинстанционното разглеждане на делото следва апелация и касация.
Подкрепям редакцията на § 9 от законопроекта за допускане на частен обвинител до началото на съдебното следствие и само пред първоинстанционния съд. По аналогичен начин стоят нещата и с предявяване на граждански иск. Това предполага дисциплина в процеса.
Подкрепям и § 14, по силата на който се отменя ал. 3 на чл. 289 от Наказателно-процесуалния кодекс и не се допуска промяна в предвидения в ал. 2 ред на съдебните прения, което следва да се приеме, че е в интерес на самия подсъдим. Досега това беше възможно.
Искам да обърна вниманието ви върху чл. 318, ал. 1 - срока за подаване на жалбата. От една страна, отпада срокът по чл. 306, старата редакция, че при фактическа и правна сложност мотивите можеше да се изложат и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 7 дни, който поголовно не се спазваше. Мотиви се пишеха след месеци и години. Новата редакция е по-сполучлива, но следва да се обсъди краен срок за изготвянето на мотивите, тъй като е предвиден такъв, примерно споменавам, за приключване на следствието, но нека този срок да бъде реален с оглед натовареността на съдиите.
Подкрепям и чл. 319, ал. 5 - възможността за присъединяване устно или писмено към подадена жалба на подсъдими съучастници, но до даване ход на делото, а не както досега - до приключване на съдебните прения, което ще доведе до по-голяма яснота в процеса.
Смущава редакцията на чл. 326, ал. 5, който дава възможност на страните да представят нови писмени доказателства до даване ход на делото. Това ограничава възможността за защита на подсъдимия в случай, че писмените доказателства станат достояние в рамките на производството през вазивната инстанция.
Не приемам възможността първата инстанция да определя датата за разглеждане на делото пред вазивната инстанция. Това нейно право винаги е било предмет на дискусия и до този момент, включително и по ГПК, но сега с оглед на допускането на доказателствата в разпоредително заседание по искане от жалбоподателя считам, че е недопустимо.
Приключвам с това, че изразявам резерви по отношение на триинстанционното производство. Разбира се, не сега е моментът да се излагат мотиви в тази насока.
Призовавам колегите да подкрепят на първо четене внесения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Други желаещи за изказване има ли?
Думата е на господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Искам да обърна внимание само на две принципни положения в обсъждания законопроект, но мисля, че те са много важни и поне в някаква степен трябва да бъдат съобразени в по-нататъшната работа по законопроектите.
Първото неудобство, в което сме попаднали и което трудно напълно може да бъде преодоляно, е обстоятелството, че ние приемаме процесуалните правила за производство без да имаме достатъчно ясна и завършена представа за цялостната реформа в наказателното законодателство. Процесът би трябвало да следва самия характер на отделните групи престъпления. С оглед на тежестта на вида на наказанията, които се предвиждат за тези престъпления, трябва да бъдат направени и основните модели на наказателното производство. Това сега не е станало, защото липсва именно тази яснота и достатъчна съвременност на българското наказателно право.
Този законопроект по-скоро отговаря на една формална конституционна норма за привеждане на процесуалното законодателство с оглед на конституционните изисквания.
Обръщам внимание на това, защото този въпрос трябва да бъде решаван поне в малка степен при обсъждането преди второ четене. Триинстанционното производство е един модел, но то не трябва да води до изразходването на цялата тежест на парламентарната машина, независимо от съществуването на някои по-леки откъм фактическа страна престъпления и не толкова тежко наказуеми.

Вторият въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е спецификата на наказателния процес. Затова аз се противопоставям на опита от наказателния процес силно да бъде отстранено общественото начало. А всеки един такъв наказателен процес става и по-малко демократичен. Да не ви връщам към практиката на някои страни, в които е твърде голяма ролята на журито, което решава въпроса за виновността. Аз не предлагам ние да се отклоним от традициите на нашата правна система и по-общо от модела на континенталните правни системи, но не виждам никакви основания престъпления, които могат да бъдат наказвани със санкции до 5 години лишаване от свобода, да бъдат предоставяни само на едноличната преценка на съдията.
Затова ние трябва да предложим при всяка санкция, която допуска налагането на наказание лишаване от свобода, да участват както и досега съдии и съдебни заседатели. Там, където става дума за имуществени наказания - за глоби, наистина с оглед на рационализиране на наказателното производство е възможно единствено съдията да налага предвидената наказателна санкция. Мисля, че точно левицата и всички депутати, които държат на тази демократичност на наказателния процес, не трябва да принизят в него ролята на общественото и на служебното начало.
Обръщам внимание на тези две принципни положения и с това бих искал да завърша своето изказване. Смятам, че както в специализираната комисия, така и в работата от страна на министерството и на всички депутати при окончателното обсъждане и приемане на законопроекта тези бележки могат да бъдат отчетени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг някой желае ли да вземе отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Поставям на гласуване на първо четене първо законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народния представител Любен Корнезов, тъй като той предхожда законопроекта на Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: 170 за, 4 против, 8 въздържали се.
Законопроектът на народния представител Любен Корнезов е приет на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносител Министерският съвет.
Гласували 179 народни представители: 178 за, няма против, 1 въздържал се.
И този законопроект е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944-1962 Г.
Първо ще чуем становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, прочетено от господин Лучников, който е и вносител на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Най-напред ще ви прочета становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроекта за обезщетяване на собственици на одържавени имоти през периода 1944-1962 г., N 54-01-77, внесен от народния представител Светослав Лучников.
"На заседание, проведено на 2 октомври 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за обезщетяване на собственици на одържавени имоти през периода 1944-1962 г., внесен от народния представител Светослав Лучников.
На заседанието присъстваха госпожа Таня Кованлъшка, съветник при Министерския съвет, госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция и госпожа Александра Цекова от Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Вносителят на законопроекта народният представител Светослав Лучников обясни, че този законопроект трябва да се приеме на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени имоти (ДВ, бр. 15 от 1992 г.). С него се уреждат всички случаи на компенсиране на собствениците, чиито отчуждени имоти не могат да бъдат възстановени реално.
Представители на Министерския съвет и на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция подкрепиха по принцип законопроекта, като отбелязаха, че по него при второто четене трябва да се направят някои технически уточнения.
Законопроектът бе подкрепен по принцип от народните представители Янаки Стоилов, Теодосий Симеонов, Драгомир Драганов и Гиньо Ганев. Комисията реши с 13 гласа "за" и 3 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат представения законопроект на първо гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Като вносител искате ли да допълните нещо? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Този закон наистина следва да бъде приет в изпълнение на разпоредбите на ал. 3 на чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Този закон беше приет и влезе в сила от 25 февруари 1992 г. Цели 5 години Народното събрание не можа да намери време, а може би и желание, да приеме този предвиден в закона законопроект, който да възстанови справедливостта и по отношение на тези лица, чиито имоти не могат да бъдат възстановени реално. Тази несправедливост стана още по-очевидна предвид на това, че единствен начин за компенсиране на тези хора е предимно участието в масовата приватизация. Масовата приватизация напредва, обектите престават да бъдат вече държавна собственост, а правата на гражданите, които са били ощетени, не са възстановени. Стига се до такъв един абсурд държавата да раздава безплатно имущества, които е отнела, вече съвсем ясно, неоснователно от бившите им собственици.

С тази несправедливост трябва да се преустанови, тъй като тя противоречи на основното правило на правната справедливост, а именно еднаквото третиране на еднаквите случаи. В логиката на същата тази справедливост ние трябва да включим в обхвата на реституцията и тези закони, по които бяха извършени отчуждения и които не бяха предвидени в Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените имоти. Тези закона са: Законът за Държавния застрахователен институт, който национализира застрахователните предприятия; Законът за банките; Законът за изкупуване на земеделския инвентар; Законът за изкупуване на едрия земеделски инвентар; Законът за изкупуване на търговския инвентар; Законът за национализиране на товарните и плавателните съдове; Указът за подземните и минните богатства.
Също така в името на справедливостта трябва да се възстановят и имотите, отнети по така наречената Наредба-закон за Народния съд, Закона за конфискация на имоти, придобити по незаконен начин и чрез спекула; Закона за снабдяването и цените, Закона за събиране на данъците и други държавни вземания. С тези закони беше предвидена конфискация на имущества, подчертавам, тези закони бяха приети при действието на Търновската конституция, която действа в страната до декември 1947 г. Съгласно тази свещена за всеки български гражданин Конституция, чието възстановяване беше тържествено прогласено с Декларация на правителството на Отечествения фронт и на Националния съвет на Отечествения фронт от 17 септември 1944 г., съгласно тази Конституция всякакви конфискации са забранени (чл. 45, ал. 2). Във флагрантно нарушение на това изрично конституционно разпореждане с тези закони, които аз споменах, беше предвидена, не само беше предвидена, а беше извършена конфискация. Тази несправедливост ние трябва да отстраним, защото не може на едни граждани да възстановим имуществата, а на други да не ги възстановим. А защо трябва да го възстановим? Ами защо правим приватизация, уважаеми дами и господа? Правим приватизация, защото световният опит показа, че опитите да се изгради успешно стопанство върху държавна собственост са безуспешни и безрезултатни. Затова именно се наложи да се прави приватизация. И като се прави приватизация, първото нещо, което трябва да се направи, е да се върне на хората това, което им е отнето.
Аз искам по-възрастните от нас да си припомнят начина, по който беше извършено това отнемане, а на по-младите искам да обърна внимание как стана това. Това стана без всякакви обезщетения или с някакво съвсем незначително, символично обезщетение и то в много редки случаи. Тези хора, на които беше взета собствеността, бяха дамгосани с презрителното наименование засегнати от мероприятията на народната власт. На тях не им се даваше работа, те бяха изселвани от София, те бяха пращани по трудово-възпитателни общежития, на техните деца беше забранено да следват в университета, а тези, които бяха вече записани в университета, бяха безмилостно изключени. Тези хора не само че бяха ограбени, бяха лишени от своето имущество, те бяха унижени, те бяха оскърбени. Тези хора са на брой неколкостотин хиляди. Сега техните погледи са обърнати към Народното събрание, те са обърнати към нас, те чакат от нас справедливост, те възлагат на нас последните си надежди.
Аз смятам, че ние сме длъжни, не само тези, които стоят отдясно, и тези, които стоят отляво, да разберем необходимостта да въздадем най-после справедливост на тези нещастници. Аз се надявам, че всички вие ще подкрепите предлагания от мен законопроект. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Определям по 30 минути на парламентарна група за разисквания.
Има думата за процедура господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Става дума за изключително сериозен въпрос. Аз няма да оспорвам мотивите, тезата и идеята на вносителя, но искам да върна вашето внимание към чл. 62, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Текстът е следният: "В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона, включително и за необходимите бюджетни разходи за неговото изпълнение".
Въз основа точно на този текст, уважаеми господин Лучников, Вие отклонихте от разглеждане във вашата комисия внесения от мен Законопроект за възстановяване собствеността на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция - в единия вариант и във втория вариант. И съвсем основателно Вие изпратихте искане до съответните общини и области да Ви информират за колко имота става дума, в какво състояние са делата и процедурите и колко пари ще бъдат необходими за възстановяването на една друга справедливост. Чака се този момент и Вие вероятно съвсем основателно и в съответствие с този текст на правилника чакате да започнете разглеждането на моя законопроект, отговаряйки на тези изисквания.
В Закона за земята приехме внесени от Вас поправки, за които никой не може да каже в този момент, в дните, в които се готви бюджетът, какви средства ще бъдат необходими, за да бъде законът действащ и истински. Сега пристъпваме към един радикален проблем. Ние не предлагаме да се отклони, да се отмени и така нататък, но нашето предложение е да се направят много сериозни разчети, да се определи размерът на средствата, формата, под която могат да бъдат обезщетени тези хора, и тогава да пристъпим към едно законодателно решаване на този проблем, което да бъде съпроводено с една реална възможност. В противен случай се опасявам, че не само ще нарушим правилника, но няма да бъдат реализирани тези закони.
Ето защо от името на нашата парламентарна група предлагам да отложим разглеждането на този въпрос до момента, в който бъде изпълнено изискването на чл. 62, ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Срещу това предложение има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! За разлика от законопроекта на господин Божинов, който предлага заплащане на имоти, които не могат да бъдат върнати, тоест, който е свързан с разходи от бюджета, моят законопроект не товари бюджета с нито стотинка разход освен незначителни суми, които трябва да бъдат вложени за отпечатване на компенсационните записи. Цялата реституция става само чрез реално връщане или чрез компенсационни записи. Бюджетът не се товари с нито стотинка.
Затова аз ви моля да не приемате предложението за отлагане на разискванията и да приемем този законопроект навреме. Ние трябва да бързаме, защото масовата приватизация напредва и ние не можем да изправим хората при положение да не могат да си покрият с нищо компенсациите, които получават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов за отлагане на разискванията по внесения законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: 59 за, 133 против, 11 въздържали се.
Предложението за отлагане не се приема.
Моля парламентарните групи да ми дадат списък, ако има желаещи да се изказват.
Има думата госпожа Папломатас.
ВАСИЛКА ПАПЛОМАТАС (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Беше казано от вносителя - господин Лучников, което е действително така, през февруари 1992 г. беше приет Закон за реституция, при който на бившите собственици, чиято собственост беше национализирана, се връщаха земите и имотите, съществуващи в реални граници. От същата тази трибуна преди пет години се каза, че ще бъде внесен друг закон, който ще поеме обезщетенията на всички хора, на които имотите, собствеността не съществува реално. До ден-днешен, вече пета година, въпреки че имаше такъв законопроект, внесен и в Тридесет и седмото Народно събрание, той не успя да достигне до пленарна зала. На лицата, чиято собственост съществуваше в реални граници, а това бяха предимно едрата градска собственост и част от индустриалната, предимно земя и порутени индустриални сгради, собствеността беше възстановена. За всички останали започна едно безкрайно чакане за влизането на този закон и там, където бяха неуредени въпросите със закона, уреждане по съдебен път.
Пет години хората подаваха молби в общинските съвети по различни постановления, пет години тичаха по съдилища, за да могат да се оправят със собствеността си и така до ден-днешен част от делата бяха прекратени и всички молби, които бяха подадени в общински съвети и в Министерския съвет, останаха по рафтовете и в чекмеджетата на бюрата.
Както каза и господин Лучников, с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост, а след това и със Закона за масова приватизация, започна раздържавяването на собствеността. Органите по чл. 3 - Агенцията за приватизация и различните министерства и общини, заделяха 1 на сто за евентуално обезщетяване на собствениците, чиито одържавени имоти през годините за национализация имаха възможност да се върнат. И това също остана на книга, тъй като не бяха направени оценки и на тези хора не бяха дадени акции.
Сега със стратегията, която беше разработена за раздържавяването на собствеността до края на 1998 г. в 80 на сто, се предвижда раздържавяването на индустриалните предприятия до 100 на сто.
Това означава, че ако днес ние не приемем закона, който ни предлага вносителя на първо четене, отново ще се сблъскаме с тази несправедливост за необезщетяване на хората, които чакат пет години и в приемните ни часове се говори предимно за това: кога най-после ще влезе този закон и ще се възстанови справедливостта.
Няма да навлизам в подробности в закона, тъй като господин Лучников ги изреди по начин, по който трябва да бъдат изработени и как да бъде оценена собствеността, която трябва да се върне. Искам само да подчертая, че може би между първо и второ четене трябва да се предложи поправка не само с тези компенсаторни бонове, с които хората да участват в приватизацията на собствените си национализирани предприятия, но и да могат да участват във всички форми на приватизация, даже и на селскостопански земи при обявяване на пазари за земята.
И ще приключа с това, че наистина време е в името на желаното от всички нас национално помирение да се заличи тази несправедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Папломатас.
Други желаещи има ли? Господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина с този закон ще премахнем една несправедливост, която вече толкова години тегне в нашата страна. Аз преди малко останах учуден от това предложение, което направи господин Божинов, отново да го отложим във времето. Учуден останах от факта, че в предния парламент, когато се разглеждаха поправки към Закона за приватизацията на общински и държавни предприятия и бе поставен въпросът от мен и група народни представители от всички парламентарни групи за обезщетяване на такива собственици на незаконно отнети или одържавени имоти с бонове за масовата приватизация, в деня, в който трябваше да бъде гласуван този текст, от тази трибуна проф. Стоилов заяви, че това няма да го правим на този етап, говоря за 1996 г., а ще го отложим по-късно във времето, за втория етап на приватизацията. Ето на и вторият етап идва и отново левицата иска да отклони приемането на един такъв закон, с който ще бъде окончателно изпусната и тази възможност да бъдат обезщетени тези хора.
В множеството си срещи, които имам с избиратели, а и не малко са писмата, които получавам, е засегнат въпросът, че досега не са обезщетени тези собственици на едър и дребен селскостопански инвентар, който навремето им е бил отнет. Именно с този инвентар са създадени машино-тракторните станции, с този инвентар са създадени текезесетата, който в продължение на толкова години е експлоатиран. Той в момента не може реално да се възстанови, тъй като е амортизиран, физически не съществува. Тази несправедливост, която навремето е била насилствено наложена на тези хора, ние трябва да я възстановим. И това, че чакаха пет години, е една от причините ние да не търсим още отлагане, а час по-скоро да се заемем с това и да приемем закона на първо четене.
Аз изразявам становището на Парламентарната група на Народен съюз, че ние ще подкрепим законопроекта на първо четене, а впоследствие, между двете четения, ще дадем конкретни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Господин Захари Желязков има думата.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм от хората, които приветстват внасянето и приемането на такъв законопроект от Народното събрание. От няколко години се занимавам професионално и с въпросите на реституцията и съм дълбоко убеден, че с реституционните закони от 1991 г. беше възстановена само част от справедливостта.
Тези закони стъпиха на един, според мен, неправилен принцип, тъй като в тях се действаше избирателно както в общия реституционен закон, така и в специалния, който възстановяваше собствеността върху одържавени имоти по реда на градоустройствените закони.
Всички знаем, че одържавяването, национализацията на имотите в България, е протичало на много етапи и е извършено с редица нормативни актове. В същото време в реституционния закон бяха засегнати само една малка част от тези нормативни актове и именно поради това собствеността върху огромна част от имотите не можеше да бъде възстановена.
Освен това тези закони решиха и един друг очевиден въпрос, а именно случаите, в които собствеността е отнета абсолютно неправомерно, без всякакво правно основание.
В тези случаи, тъй като няма изрично посочване на този случай в реституционните закони, правоимащото лице се натъква на обстоятелството "придобивна давност", изтекла в полза на държавата или общините.
Прочитайки законопроекта на господин Лучников мога да кажа с една дума, че този закон на практика възстановява справедливостта. Тоест, този закон поставя в равнопоставено положение всички собственици на одържавени имоти, включително и на движимости, и на ценности, и на собственост в индустриални предприятия - дялове, акции и т.н. Тоест, всички тези лица ще могат да възстановят или своята собственост, или да бъдат възмездени по един справедлив начин.
Аз винаги съм бил убеден, че понятията "реституция" и "приватизация" не противостоят едно на друго, а напротив - тогава, когато се намерят подходящи законодателни решения, тези два процеса могат да вървят ръка за ръка и всъщност реституцията да подпомага приватизацията. Сега действително сме на един много по-късен етап на приватизацията, тя е в една много по-напреднала фаза, но все още не е късно, тъй като на практика ние имаме поне 75 на сто нераздържавени държавни активи, а някои смятат, че са над 80 все още.
Ето защо, приемайки този закон и приемайки принципа за обезщетяване с компесаторни записи, с които може да се участва в процеса на приватизация, аз смятам, че на практика ние ще подпомогнем и ще ускорим този процес. Нещо повече, в законопроекта е дадена възможност собствениците на одържавени жилищни имоти, чиято собственост не може да бъде възстановена, да получат пък компесаторни записи, с които да могат да участват в покупката на жилище - нещо, което аз смятам за едно много подходящо, много целесъобразно законодателно решение.
Уважаеми дами и господа, смятам, че по въпроса дали трябва да бъде възстановена собствеността на бившите собственици в нашето общество и в този парламент отдавна има съгласие. Ние с голямо мнозинство приехме и измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които също засягат подобни въпроси, и аз съм убеден, че поне по принципите, по духа на този закон, ще намерим съгласие и ще го подкрепим с голямо мнозинство на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
Други желаещи?
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля от името на Парламентарната група на Демократичната левица за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с точката от дневния ред - Законопроект за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти през периода 1944 - 1962 г.
Има ли желаещи за изказване? Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Действително има справедливост в това, когато се възвръщат определени права, това да става за всички. И в този смисъл може да бъде приветстван част от мотива на вносителя, че осъществявайки реституция за едни, трябва да бъде постигната реституцията, или запазени правата и на тези, чиято собственост в момента не може да бъде възстановена физически в реални граници. Смятам, че този принцип ние можем да подкрепим.
Също така лично аз бих подкрепил и другия момент, че идеята за компенсиране на собствеността с така наречените от вносителя компенсаторни записи е плодотворна и без да съм вникнал достатъчно в самата идея, тук вече се иска един внимателен специален анализ, по същество смятам, че тези процеси на връщане на собствеността в нашето общество трябваше да бъдат синхронизирани и единно осъществени. В този смисъл мисля, че законопроектът на господин Лучников представлява един сериозен опит за такава синхронизация.
Наред с това обаче в закона се съдържат и положения, чието осъществяване ще предизвика допълнителни конфликти, а някои от тях са и несправедливи от нравствена и от историческа гледна точка. Преди всичко бих се спрял на тези пунктове от закона, където става дума за възстановяване на имоти върху земята в регулация, върху която вече са построени определени жилищни сгради, собственост на общините или на граждани. Смятам, че такава постановка е твърде конфликтна. Знаем, че около София има доста нови квартали, някои от тях жилищни комплекси. Ако бъде осъществено възстановяване на собствеността върху земите от бившите собственици, това ще намали възможността на тези, които са придобили вече имоти в самите сгради да могат да изкупят и земята, върху която са построени. Вярно, че те ще имат такава възможност като съсобственици, но не е справедливо хората, които живеят там, и собствениците в крайна сметка отдавна не са разполагали с тази собственост по нейното предназначение, защото целият комплекс "Младост" е построен върху земеделска земя. А и сега има немалко случаи, масови са оплакванията от кметовете, включително от сините кметове на райони около София, където има застроени жилищни комплекси, в които се иска възстановяване на собствеността. И често пъти по различни причини комисиите към общините възстановяват тази собственост. И на мястото на зелени площи, на мястото на детски площадки се възстановява или реституира земеделска земя на основание на това, че не е осъществено мероприятието, т. е. не са засадени достатъчно дръвчета, след което възникват цехове за колбаси, възникват складове за содово-лимонадени работилници, възникват гаражи, възникват авторемонтни и тенекеджийски работилници. Такива оплаквания има масово.
Смятам, че тук без един действително сериозен закон за устройство на териториите, или нов закон за териториалното и селищно устройство да се предрешава въпросът със собствеността ще бъде юридически неправилно. Защото един градоустройствен план, макар така висящ, както е софийският, би трябвало в крайна сметка да предвиди нормални условия за живот на всички. Ясно е, че ако се пристъпи към възстановяване на незастроените парцели в рамките на жилищните комплекси и собствениците вече строят хотелите и тенекеджийските работилници, жителите на тези комплекси, а техните права са много повече от правата на собствениците, ще бъдат лишени от правото на подходяща околна среда, правото на детски площадки, правото на паркове, правото на градини. Ясно е, че не можем едновременно да изградим блока, който понякога се строи за една или две години, и същевременно да имаме парка, чието изграждане изисква поне 10 - 15 години. Това са за съжаление природните закони, господин Лучников, а те са над тези, които ние измисляме. Смятам, че това ще затрудни сериозно градоустройството на териториите и работата на самите териториални администрации, включително и особено на големите градове.
И вторият момент, по който бих искал да възразя вече от една обществена, морална и политическа гледна точка. Вие предвиждате в Преходните и заключителни разпоредби отменянето и възвръщането на правата на собствениците на тези имоти, които са конфискувани или отчуждени по Наредбата-закон за съдене на Народния съд за виновните за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с тях, Закона за конфискация на придобити чрез спекула или по незаконен начин имоти, Наредбата-закон за снабдяването и цените, Закона за събирането на данъците и другите държавни вземания, Наредбата-закон за събиране на данъци и такси. Проблемът за тези, които са привлечени под отговорност по Наредбата-закон за Народния съд, е един проблем, дебатът по който продължава и вероятно ще продължи. Смятам, че няма да бъде правилно, няма да бъде справедливо, ако ние с лека ръка възстановим правото на собственост на тези хора. Това означава действително отменяне на закона. Това означава, а вие го предвиждате и в другия Закон за националното помирение, но мисля, че нито българската, нито международната общественост биха застанали на подобна позиция. Аз приемам, че много от осъдените са били осъдени несправедливо, пресилено, но между тях има действително хора, които са извършили тежки престъпления срещу човечеството. Може, да кажем, господин Белев - шефът на Комисарството по еврейските въпроси, сега да бъде оправдан и неговите имоти възстановени. Той е изпращал хиляди евреи в хитлеристките концлагери. Няма какво да се оправдаваме тук, че и България не е била участвала напълно в този процес, защото земите в Беломорска Тракия и Македония тогава бяха под юрисдикцията на българската държава. Смятам, че много от хората, които също са извършвали разстрели и убийства, са извършвали престъпления. Нека да не бързаме да възстановяваме и тяхната собственост и чрез юридически хватки да се опитваме да им възстановяваме отново правото на собственост.

Бих се спрял тук и на Закона за конфискация на придобити чрез спекула или по незаконен начин имоти. Вие в мотивите и в другия закон - за национално помирение, господин Лучников, посочвате, че този закон бил в разрез с Търновската конституция, която тогава била действаща. Вижте, всички нормативни актове след 1934 г., след преврата на Кимон Георгиев, са били в разрез с тази Търновска конституция. Даже бих казал: по-скоро именно след 9 септември се правят някои опити да се синхронизира законодателството (аз не говоря, че те са успешни) с действащата тогава Търновска конституция.
По същия начин вие защо не пледирате тогава, тъй като, ако не се лъжа, през 1941 г. също има такъв закон за съдене на спекулантите и тяхната собственост също е била отнемана? Само защото тогава не е имало комунисти в правителството ли? Считам това за неморално, за прилагане на двоен стандарт. Не бих приел това.
Много от хората, които са нарушили Наредбата-закон за снабдяване и цените, Закона за събиране на данъците и други държавни вземания и Наредбата-закон за събиране на данъци и такси на практика са били хора, които също са извършвали стопански престъпления. Както и сега в нашето законодателство се предвижда изземване, конфискация на придобитото по подобен начин, чрез нарушения на законите имущество, смятам, че и тогава българската държава е била в правото си през 1941, 1944 и т.н. години да действа в защита на обикновения потребител, срещу спекулантите, срещу грабителите. Мисля, че това е застъпено в програмите на всички политически сили.
Ето защо аз не бих подкрепил този закон. Приемам, че има някои неща, в които има разум и трябва да бъдат намерени начини те да влязат действително, за да се даде справедливост за всички. Но за всички - това не означава, че трябва да нарушаваме международните договорености, които България е поела, а и всички принципи на морала. Благодаря. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Лучников - за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Гайтанджиев! Първите Ви забележки по отношение правата на частни лица, изградили жилища или други сгради върху имоти, които подлежат на връщане, са неоснователни, тъй като в законопроекта се предвижда това да става само, ако може да се обособи отделен парцел. В други случаи собствеността на частните лица фактически се запазва, а отчуждените собственици получават компенсаторни записи.
Колкото до втората Ви пледоария, позволете ми да не се съглася с нея. Търновската конституция изрично забранява конфискацията като наказание. В няколко европейски страни се проведоха процеси срещу истинските виновници за военни престъпления. Това беше в Германия, в Япония. Аз Ви уверявам, че в нито една от тези присъди нямаше конфискация. Това да го запомните добре!
Колкото до това, че се предвижда връщане на конфискации по Закона за снабдяването и цените например, има се предвид чл. 56, който постановяваше не изземване на придобитото чрез спекула или по друг незаконен начин, а предвиждаше отнемане на имущества на хора, които те са си имали преди това. Тоя закон отначало беше, че може съдът да постанови такава конфискация, а след това съдът се задължи да конфискува част или цялото имущество - обикновено се конфискуваше цялото имущество, което няма нищо общо с престъпната или спекулативната дейност.
Колкото до Закона за имоти, придобити по незаконен начин или със спекула, не знам, Вие сте млад човек, не сте били тогава. Той се провеждаше по една абсолютна незаконна процедура, с едни следователи, които нямаха нищо общо със съдебната власт. Господин Корнезов може би си спомня тая работа, не знам - май че и той е достатъчно млад, за да си спомня...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Той е по-млад от мен, как ще си спомня?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това бяха едни абсолютно произволни процедури, които имаха за цел чисто и просто да ограбят хората. И даже, ако прочетете енциклопедията, която се издаде по време на вашия режим, там се хвалите, че чрез тия закони сте нанесли удар на класовия враг, като сте отнели неговото имущество... Това имущество сега ние искаме да възстановим. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Гайтанджиев има думата за дуплика.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Не бяхте много убедителен, господин Лучников. (Недоволство от мнозинството.) Разбирам Вашето чувство за морална справедливост, но то се сблъсква и с друга морална справедливост - с разбиранията на една немалка част от хората, че не може хора, които действително са вършили престъпления срещу човечеството, сега ей така да бъдат реабилитирани.
Вижте, аз съм от род, в който няма нито фашисти, нито комунисти... (Реплики от мнозинството.) И в тоя смисъл мога да говоря точно и определено. Не, нямам интерес. Моят род не е въвличан в тези събития, които са били около 9 септември. Моята политическа биография...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Знаем я Вашата политическа биография.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Както Вие казахте, млад човек съм, благодаря Ви, но все пак помня. Помня това ожесточение в обществото в края на 40-те и началото на 50-те години. Помня тези непримиримости между хората. Трябва да работим не за тяхното възвръщане, защото сега, когато бившите осъдени по Наредбата-закон за Народния съд започнат да си връщат имотите, мислите ли, че това няма да предизвика едно възвръщане на настроения и срещу техните наследници, които често пъти нямат никаква вина за това, което са правили родителите?...
Смятам, че въпреки възможно почтените ви намерения, вашият закон ще предизвика разпалване на политическо и обществено противопоставяне в обществото. Благодаря. (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Думата има доктор Янев за изказване.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Господин председател, господа депутати! Тук философията е малко по-различна. От моето поколение си спомнят. Да са взимали имотите на тези, които бяха осъдени и разстреляни преди 9 септември?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Те нямаха имоти... ("Е-е-е" от СДС".)
ТОДОР ЯНЕВ: Знаете ли къщата на генерал Заимов? Ето я тук на бившия булевард "Бирюзов". Живееше си спокойно неговото семейство. Да са взели имота на Вапцаров? На някой друг?
Сто деветдесет и трима души бяха осъдени и присъдите им бяха изпълнени преди 9 септември. Сто деветдесет и три! На никого не е взет имотът. На никого!
Имотът се изземваше по вашия закон. Прочетете книгата на Игор Бунич "Златото на партията" и всичко ще ви стане ясно. Такава е философията - да се взимат имотите, за да може врагът да се доубива - и семейството му включително, извинявам се много.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: То им е ясно.
ТОДОР ЯНЕВ: Затова ще се върнат имотите на всички, на които са взети. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янев.
Госпожа Дончева има думата за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този закон ми напомня един лозунг от тоталитарно време - "Дела, дела и само дела". (Възражения от мнозинството: "Е-е-е!") От този закон лично аз съм заинтересована, заявявам го от трибуната. Той ще създаде такива нови имуществени проблеми, пред които старата вълна на реституцията от 1992 г. ще бледнее. Делата, които създадохме, имуществените проблеми не са свършили и вероятно ще им трябва още 5 години при каквато и да е съдебна система.
Аз съм съгласна, че не е справедливо на един човек да се връща фабриката, а на друг, на който тя е взета по същия начин, но в момента е преустроена и не може да се върне, да не се връща. Съгласна съм, че в това има несправедливост и че когато сме казали "А", трябва да кажем и "Б". Но ако решавахме въпроса през 1992 г. и бяхме сложили на масата онази справедливост, която трябва да се възстанови по отношение на лицата, които са претърпели имуществени санкции след 1944 г., с онези, на които трябва да се реституира трудът за тези 45 години, и бяхме направили една обща схема на разпределяне на досегашната общонародна собственост, тогава щяхме да бъдем по-близо до справедливостта и по-далече от онези имуществени проблеми, които само възпроизвеждат дела и които само помагат на адвокатите да си направят хонорарите по-големи. Аз от това съм заинтересована, но не знам с какво е заинтересован българският народ.
Хора, пряко имуществено заинтересовани от такъв закон, има от привържениците и на двете основни политически сили, и на другите. Така че проблемът не е класов и не е междупартиен. Вие виждате, че само с онези жилища по § 7, който 5 пъти променяхме ту по посока на това, че се възстановяват придобитите жилища, ту с отмяната, стигнахме до това, че в момента имаме няколко хиляди души в големите градове, на които не можем да решим жилищния въпрос. Ако вместо законодателно да се упражняваме, бяхме пипнали 5 години бюджета на големите общини и бяхме им казали - инвестирайте малко пари в оборотни жилища, за да може да извадим хората от жилищата, одържавени някога по Закона за едрата градска собственост, които и досега са наематели, които са възрастни хора, и да им намерим някакво решение на проблема, ние щяхме поне да не създаваме социален проблем.
Въпросът не е в имагинерната справедливост. Един човек, на който са взети имотите преди 45 години, е логично да каже: искам си ги днес, и да каже, че по този начин се постига помирение. Помирение за неговата душа, за неговото сърце, а не за онези, на които трябва да вземеш. Няма никакво значение те за кого са гласували. Когато им вземеш и им вземеш пряко, те стават недоволни от властта, защото си им взел, която и да е тази власт. Те спират да четат история. Те се ровят само в собственото си битие.
И сега какво искаме от тези хора и кого засягаме пряко, създавайки нови дела? Ще върнем парцели земя там, където това може да стане. На голяма част обаче от местата не може да стане. Ще създадем съсобственост. И аз, и господин Лучников сме учили, макар и при различни учители, че орташката кобила и кучетата не я ядат. И затова правото е измислило начин веднага да се преустанови съсобствеността. И се започват дела. Междувременно обаче са сключвани сделки - и преди 1992 г., и след 1992 г. На какво основание слагаме 1992 г., дата еди-коя си, която е записана в закона, за водораздел? Какво правим с третите добросъвестни лица, които са вложили пари, имат някакви интереси и т.н.? Ние отменяме основни правни институти. И не е въпросът в самото им отменяне, въпросът е в имуществените последици, които това води след себе си. Защото ние от един закон, за да възстановим справедливостта на някого, създаваме нови социално-икономически проблеми за много повече хора.
Какво решение предлагаме? Нямам нищо против да се разсъждава по един такъв закон. Но защо го отделяме като частен случай? Никой не казва какво е неговото отражение в масовата приватизация, която е спряла. Ако примерно тези компесаторни записи бяхме ги пуснали в обращение в масовата приватизация и бяхме дали право на лицата, които ги получават, да играят и да получават нещо друго, да речем, щяхме малко да омекотим тези спорове. Сега какво правим? В какво да участват? Да ги направим съсобственици, да водят по 5 години дела за това кой, докъде, какъв му е делът, какво била инвестирала държавата, какво правело то днес по пазарните цени, какво било правело другото по пазарните цени, което било отнето през 1945 г.!...
Както виждате, аз изобщо не навлизам в това справедлива ли била Наредбата-закон за Народния съд, били ли сме задължени да имаме такъв нормативен акт, какво следва, като сме го имали, какво отношение имал той към Търновската конституция? Разсъждавам само като отношението му към днешния ден.
Добре, онова, което е публично-държавна собственост, няма да го пипаме. Ами онова, което не е публично-държавна собственост?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Ще го вземем.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре. Бихте ли ми казали обаче, може ли някой да каже днес какво финансово отражение ще има това върху държавната администрация? Защото държавата и общините имат собственост, която не е само публично-правна, която е частно-правна. Какво ще стане примерно с онези, които някъде са настанени, не столичната администрация в сградата на Столичния съвет, а примерно "Социални грижи" на община "Младост", на община "Кремиковци"? Какво става с тези хора? Връщат го - ще им търсим ли ново място, къде ще им го търсим, какви са възможностите? Нови сгради ще преустрояваме ли? Откъде ще вземем пари за това? И т.н.
Въпросът не е чисто правен, въпросът е много повече финансов, житейски. И аз ви предлагам вместо да възстановяваме някаква историческа справедливост, за да си успокои душата онзи, който преди 45 години е почувствал в нея сътресение, да вземем да изчислим наистина сегашното отражение на този закон - личностно, социално, икономическо, финансово и т.н. Нека да мине през Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Предполагам, че в Министерството на финансите могат да ни дадат поне приблизителна преценка за това. А пък ако желаете да си го приемете в този вид, приемете си го, вие сте си мнозинство, ама си му берете и последиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За реплика има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Аз мисля, че с Вашето изказване Вие още един път доказахте какви огромни социално-икономически поражения сте нанесли - вашата партия и вашата идеология, на държавата. И наистина ние сме длъжни сега да оправим тези батаци. Длъжни сме. (Неразбираема реплика от Стефан Гайтанджиев.) Още по-лошо, тя е по-лоша от членка на партията.
Така че ние сме длъжни да оправим всички тези бакии, които забъркахте в тази държава. Длъжни сме поне малко да възстановим справедливостта. Защото през 1992 г. точно лявата страна на залата беше тази, която не допусна да бъдат приети реституционните закони - и нужният брой закони, и решаващи всички проблеми.
Другото нещо, което е много важно, което казахте за масовата приватизация. Ами точно в Комисията по икономическата политика представителите на БСП бяха тези, които настояваха да не се решава въпросът на първата вълна от масовата приватизация, а да се реши на втората вълна. Значи точно навреме сега приемаме този закон. Просто Вашите аргументи не издържат в нито една посока. Длъжни сме да възстановим колкото е възможно по-голяма справедливост, длъжни сме да решим тези проблеми, които в тези 50 години станаха толкова много, че трябва да се намери някой, който да има политическата воля да ги реши.
Точно това ще направим ние и бъдете сигурни, че това, за което се опасявате, няма да бъде в такава сила, каквато беше през последните години, защото не управлявате вие. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
За втора реплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева! Учудвам се на Вашата логика. Ами Вие искате да си закриете собствената професия, понеже се развълнувахте много, че щяло да има много дела, вследствие на които не трябвало да има закон. Ами имаше и такава логика, мисля че малко след Девети септември, че вече е настъпило развитото общество, в което няма да се съдим. Мисля, че не трябва да тръгнем по този път, нали?
И една справедливост, може би късно възстановена, е по-добре, отколкото справедливост изобщо невъзстановена. Защото отпращайки в бъдещето до хиляди комисии, вие ще стигнете дотам, че моментът на възстановяване на собствеността на тези хора ще бъде безкрайно изпуснат.
Госпожо Дончева, един закон, Вие сама знаете, е по-добре да го има, отколкото да го няма. Защото сега проблемите на тези хора са много по-големи, отколкото в случая, когато справедливостта спрямо тях бъде възстановена.
Моля Ви, недейте да вадите аргументи от миналото, недейте да казвате, че тези, които са били преди 45 години, вече им е все едно, тъй като за тях времето е минало.
И помислете по един друг въпрос. Помислете за случая по какъв начин е извършено насилието срещу тях. Винаги една справедливост е начало на едно помирение. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
За трета реплика има думата господин заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Дончева! Вие много често обичате да казвате, че като по-млад човек, роден след 60-а, когато не са ставали тези неща, нямате отношение към тях, не носите отговорност и т.н. И това е така, никой не го оспорва. Но аз като малко по-стар имам известен спомен. И само това ще ви кажа, един спомен. Пък вие, ако искате, след това в дупликата го коментирайте. В нашата махала по Закона за спекулата конфискуваха работилничката на обущаря и зарзаватчията. Това ли бяха капиталистите? Ами те бяха от вашата класа, от работническата класа хора. И те бяха потърпевшите в нашата махала от Закона за спекулата. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата госпожа Дончева за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз се зарадвах на репликите, защото значи, че съм казала нещо, което е предизвикало размисъл. Поне по един въпрос - къде да търсим ключа за бъдещето си. Този ключ не е преди 45 години и не е в калта от миналото. Просто не е там. И не може поколението над 70 години да ни направи заложници на своето чувство за справедливост. Казвам го съзнавайки, че някой може да бъде лично засегнат.
Ключът за нашето бъдеще е тук, в нашите ръце и изисква адекватни и точни управленски решения, които трябва да вземем днес, утре и т.н. И ако ние схващаме решаването на тези задачи в набор от лозунги от рода на: "45 години стигат!" или някакъв друг лозунг, взет отпреди 45 години, резултатът ще бъде само този.
Аз пък искам да ви разкажа случай от моя живот. В 1979 г. бях в Америка. Показаха ми един учебник по история, на който беше нарисуван Хрушчов с две пуйки и един микрофон. И аз попитах: "Какво означава тази снимка?" Те ми казаха иронично следното: "Хрушчов посетил ферма за пуйки. И го попитали: "Какви са тези пуйки по своята същност, господин Хрушчов? Социалистически или капиталистически?" (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За изказване има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Действително никое поколение не може да прави бъдещето на държавата заложник на неговите идеи. Но аз ви питам колко поколения въобще бяха лишени от правото си да говорят за своята държава? (Частични ръкопляскания в мнозинството.) Колко поколения бяха лишени от това право?
И имам чувството, че днес тук целта на тази безкрайна риторика е да се каже, че не трябва да се прави нищо. Вярно е, че в продължение на няколко години не се правеше нищо. Затова именно нещата, които ставаха, нямаха нищо общо със законите или част от промените в законите, които се приемаха, ги улесняваха. Но ако ние продължим да не правим нищо, тази държава просто ще загине. И това е действително нещото, което осъзнаха българските избиратели на последните избори.
И аз ви питам: нека поставим лицата, на които собствеността беше възстановена вече и лицата, на които собствеността не е възстановена и да видим тези две категории хора. Какво са виновни хората, чиято собственост не можеше да бъде възстановена реално? Имат ли те равен старт с другите? Това тяхна собственост ли е, или е някаква държавна, общинска собственост или собственост на група лица? Това е тяхната собственост. С тази собственост те имаха ли правото на своя равен старт в живота сега, вече при демокрацията? Имаха това право. Ние дадохме ли им обаче това право? По-точно не ние, а предишните народни събрания? Не, това право не им беше дадено. Това са хората, които можеха да се превърнат в основата на класата от дребни и средни собственици, за която ние говорим. Не за фамозния едър национален капитал, а за дребните и средните собственици. Ние ги лишихме от това право.
Трябва ли да продължаваме днес да им казваме, че няма да дадем отговор на техните въпроси? Защото това е една много голяма група категория хора. Трябва ли да продължаваме да им казваме, че никой няма да признае тяхното право на собственост?
Освен това каза ли се със Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, че се предвижда издаването на специален Закон за обезщетяване на тези лица? Беше ли приет този закон? Мина ли първата вълна на масова приватизация? Мина. Минава ли, така, все по-добре и другата приватизация? С все повече приватизирани предприятия? Минава. И в един момент, когато всичко бъде приватизирано и когато наистина няма какво да възстановяваме, ще се каже: да, сега може да приемем закона. Само че за вас повече няма нищо.
И може би това е крайната цел на цялото това отлагане през последните години?
Справедливостта изисква реалното еднакво третиране на различните категории хора. Дойде моментът за справедливост към тези хора!
И аз ви питам: какво в случая ви смущава? Нов паричен поток няма. Инфлационен поток няма от това нещо, няма увеличаване на паричната маса.
Даже тук, от което беше притеснен господин Гайтанджиев... Ами, господин Гайтанджиев, значи когато земята е превърната в публична собственост на държавата или общините, след 25 февруари 1992 г. тя не се възстановява? Тук е казано, че собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или общините.
За самостоятелните парцели. Ами това може да стане само когато е възможно обособяването на този самостоятелен парцел. И в крайна сметка защо да не стане? А има си застроително-регулационен план, който после казва какво става с този парцел и какво се предвижда там. (Реплика от място от господин Стефан Гайтанджиев.)
Господин Гайтанджиев, моля Ви, аз не Ви репликирах, когато Вие се изказвахте. Защо да няма дялове върху собственост примерно на обекти, в които тези хора в крайна сметка едно време са имали своята собственост? Защо те в момента трябва да гледат как някой друг се разпорежда изцяло с тяхната собственост? Защо да няма обезщетяване с компенсаторни записи на тези лица, на които собствеността не може да бъде възстановена по друг начин? В момента ние търсим единствено тази справедливост, която е ясна - частната собственост, свещена и неприкосновена. Това е била частната собственост на тези хора. И ние сме длъжни да предложим законодателно решение, с което те да получат ако не своята частна собственост, то поне справедливото обезщетение за нея. За да могат те да станат равноправни граждани на тази държава и да станат наистина, ако това вече оттук нататък е възможно, именно тези хора да станат част от основата на една класа на дребния и на средния бизнес. Защото това би придвижило и държавата напред. Другото е общонародно-държавна собственост, на която 45 години се нагледахме, и крайният резултат се видя. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството. Възглас: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин Величков, съгласен съм, че трябва да се търсят начини за възстановяване на тази нарушена справедливост. (Оживление в залата.) Но просто проблемът е, че начинът, който се предлага, не е удачен. Той засяга интересите на много други хора. И начинът поражда друга несправедливост. И това е патосът на нашето, така, отрицание на внесения законопроект.
И позволете да отбележа, че в много от случаите, когато действително в терените на големите градове са възстановявани парцели, на които не е осъществено мероприятието, да кажем лесоустройствен или паркоустройствен проект, това е в името на един много по-голям обществен интерес, който е над правото на свещена частна собственост. Правото на човек да диша чист въздух е повече от това, да притежава. И смятам, че тук всички ще се съгласите с мен.


И последно. Омръзна ми вече да се ровим, да възстановяваме справедливостите за едно поколение, което въвлече България в нищета и беди. (Шум в блока на СДС, викове: "У-у-у!") Писнаха ми вече тези "комунисти", "фашисти", "битки" и така нататък. Писнахте ми всичките! Омръзна ми вече да се възстановява справедливостта на тези хора. Нека да гледаме напред! Аз трябва да плащам в крайна сметка за това, че на някой сега ще се възстановява собствеността, аз и моите деца. Какво съм виновен? Нито съм я отнемал, нито съм съдействал за това отнемане, а вие искате сега да бръкнете в моя джоб. И такива са повечето от българските граждани. И ние ще бъдем против! (Смях и възгласи в блока на мнозинството: "Е-е-е!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика - господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Аз малко се учудвам на тази истерична реакция, когато наистина става въпрос за справедливост. Да, за екологията, господин Гайтанджиев, съгласен съм, обаче тръгнете из страната и вижте какво е положението с екологията. Не заради това каква собственост се възстановява, а заради това какво строихте, по-точно какво строи Българската комунистическа партия върху тези земи. Затова е такова състоянието на екологията. Идете и вижте! Вие, предполагам, сте били в други страни. С някои хора бяхме миналата седмица и се видя дали там някъде се дишат тези вредни пушеци. Действително много хора имат вътрешни увреждания и много поколения са с влошено здравословно състояние заради тази грешно разбрана тежка индустрия, която доведе до това състояние на екологията.
А иначе нека тези хора да си получат своите записи, нека да си получат възможността да участват в приватизацията. Нека те да си получат своите съсобствени дялове и там, където може, да бъде реално възстановена земята им. Недейте съдете хората, господин Гайтанджиев, те с нищо не са виновни! (Единични ръкопляскания от мнозинството. Реплика: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Чувствам отговорността, с която заставам пред този микрофон. Отговорност, защото в известна степен съм субективно свързан с приемането на този закон. Но ще се опитам обективно да дискутирам върху него. Той има три нюанса: политически, етически и обществен.
Политическият нюанс е много важен, трябва да ви кажа. Много е важен за Българската социалистическа партия, защото тя или ще скъса с едни идеали, които не мога да упрекна, но не приемам, идеали, които носеха класово противопоставяне - искаха една класа да унищожи друга класа - и чрез това стигнаха до обсебването на имущество, за да може да не съществува другата класа... И ако те се социалдемократизират, трябва да разберат, че този прийом вече не може да бъде на съоръжение в тяхната идеология и че социалдемокрацията, истинската, широката социалдемокрация, на която принадлежа и с която се гордея, никога не е уважавала унищожаването на една класа от друга класа. В нови времена живеем и вие трябва да го разберете. Електоратът ви, който е част от ония идеали, носещи унищожението на класа, трябва да бъде или оставен на доизживяване, или да се разграничите от него.
Етичният проблем. Етичният проблем е, че върнахме доста неща и останаха хора, които не са си получили това, което по една или друга причина неоснователно им е взето. Взето им е в условията на една държава и на един законов ред, който е бил наложен от други принципи, не от парламентаризъм и не от демокрация. Затова това трябва да се отчете.
Но бих искал да се обърна и към вносителя господин Лучников и да му кажа: Уважаеми съгражданино, аз имах един много интересен спор с наш съгражданин, който е потомък на една известна аптекарска фамилия в Русе. Той искаше да си върне земята на резиденцията в "Бояна". Е, какво - да съборим "Бояна", за да му върнем земята ли? Тук е вече общественият въпрос и аз искам много прецизно да се оценят нещата доколко ще засегнем обществения интерес, когато справедливо овъзмездим тия, които са засегнати и са им отнети имуществата по Закона за национализацията и другите закони, които са изброени.
Затова аз смятам, че е редно в този закон, в допълнителните и заключителни разпоредби да бъде включено едно изискване за правилник, по който министърът на финансите на Република България да посочи какви са възможностите за обезщетяването там, където не може да се получи реално физическо възстановяване на имотите. Защото не бива да поставяме и държавата в една обстановка, в която да не са изяснени реалните й възможности - откъде и как ще стане това овъзмездяване. И тогава мисля, че ще запазим и обществения интерес. Няма да стигнем до колизии, които да противопоставят човек срещу човека или интереса срещу интереси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги и уважаеми господин Лучников! Аз лично тук, от тая трибуна заявявам, че ако законът мине в тоя му вид, съм лично заинтересован финансово, имуществено...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Всички сме заинтересовани. Лично сме заинтересовани.
МИХАИЛ МИКОВ: Но аз лично няма да гласувам за тоя закон. И няма да гласувам по същите съображения, които ред колеги преди малко казаха - че когато се говори за справедливост, тя не е за този или за онзи и когато се говори за справедливост, трябва да се има предвид, че всяка нова несправедливост генерира ново недоволство.
На колегата Величков ще кажа: да, частната собственост свещена, неприкосновена, но и почтена и относително стабилна. Защото когато в един закон се разбиват основни принципи на правото, макар и в името на най-добри намерения, той крие опасността след 5, 10, след 15 или 20 години, а по-старото поколение помни законодателството, поразиите от което искаме сега поне малко да смекчим, ние сега отново създаваме една такава възможност.
Ние премахваме институт като давността, институт, който от римско време крепи стабилността на правото. Ние премахваме основния принцип "една вещ - един собственик", като създаваме съсобственици. Видя се какво стана в процеса на масовата приватизация от многото съсобственици.
И в крайна сметка мисля, че идеята на този закон противоречи на принципите, прокламирани за провеждане бързо на структурна реформа и приватизация. Противоречи, защото имуществото, включено в и без това недобре работещите стопански субекти, ще бъде подложено на ново преразпределение, което по никой начин няма да се отрази добре на функционирането на тези стопански субекти. Защото когато разберат за тоя закон, чуждите инвеститори много ще се замислят как ще влязат в тези търговски дружества. (Шум в блока на мнозинството.) Много ще се замислят.
Въпросът за публичната собственост. Ами вижте, и преди 9 септември Боровец и земите на Боровец, и горите на Боровец не са били частна собственост. Има принципи в правото и каквато и справедливост, обърната към историята, да се търси, ние не може да не гледаме занапред.
И в крайна сметка тук аз откривам едно засилено повторение на нещо, което се случи при предните реституционни закони. Там се въведе възстановяването на юридически лица. Това е все едно да вадите умрели хора от гробищата и да им издавате паспорти. Това е невъзможно.
Имаше възстановяване на кооперациите, макар че и проф. Таджер, и други учени хора казаха: "Не може да се възстанови юридическо лице. Няма такова животно". След като вчера приехме да има два типа дружества - ООД-та и ЕАД-та - след като с неизбежната отбрана направихме ония поразии, ние продължаваме да бъркаме в законодателството и това ще генерира нестабилност. А за финансовите, икономическите, социалните и обществените ефекти ще плащат следващите след нас. Може да са законодатели, може би и ние ще плащаме като обикновени граждани, не като седящи тук, в тая зала.
И в крайна сметка възниква въпросът за справедливостта, пак! За тази справедливост, която трябва да бъде, господин Нешев, не за вашия и за нашия електорат. Тя трябва да бъде за данъкоплатците на тази държава и за всички нейни граждани, защото в деня, в който съобщиха изборните резултати, приключи въпросът с нашия и вашия електорат. Тук сме всичките да помислим щото всеки гражданин относително спокойно да живее, да не му се създават условия той да бъде недоволен от преразпределителния процес, който сега се развива, защото в този закон е заложен преразпределителен процес и то преразпределителен процес, който трудно след 2 - 3 или 5 години ще бъде оправдан и който ще може да генерира именно ултралеви вълни, за които Вие говорите и за които вие, по-старите, добре си спомняте. И тогава отново ще възникне въпросът за справедливостта. И тогава може би друг ще го тълкува по някакъв друг начин, когато веднъж сме създали възможността за това. И когато, за съжаление, сме взели спомена, лошия, но с неговата форма от 40-те - 50-те години и го прилагаме в края на ХХ век! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Лучников има думата за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тук вече няколко пъти се спекулира, че този закон правел някакво преразпределение. Той не прави никакво преразпределение. Той се противопоставя на едно преразпределение, което взема ограбената собственост на едни и я дава безплатно на други. Този законопроект има за задача да върне собствеността от държавата и общините, и техните юридически лица към нейните частни притежатели, от които тя е била ограбена. Тук не става въпрос за никакво преразпределение. По този въпрос трябва да бъдем напълно наясно!
Колкото за погазването на основни правни принципи имайте предвид това, че ние отменяме давността в полза на държавата, придобила без основание някои имоти.
Вие, ако сте един малко що-годе грамотен юрист, трябва да знаете основното право на давността: "Контра нон валентем агере нон куррит прескрипцио" - "Не тече давност срещу този, който не може да действа"! Можеха ли да действат собствениците по времето на вашия режим? Не можеха, естествено! Затова ние трябва да им възстановим техните права.
Тук единствено става въпрос за справедливост, за възстановяване на ограбеното от унижените и оскърбените граждани. Аз се надявам, че разумът ще надделее и самите вие ще гласувате за този закон! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
За втора реплика думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, аз приемам в известна степен онова, което казвате за ощетяване на широк кръг от хора, но трябва да има една условност. Когато този имот, взет по незаконосъобразен начин, е донесъл за обогатяване на обществото и е спомагал за реинвестиционни процеси, въз основа на които ние сме ползвали социални блага - ами, затова че сме ги ползвали, ще трябва малко и да дадем от себе си, за да възстановим справедливостта. Те са участвали като капитал, от който капитал са извличани дивиденти за увеличаване на общественото имущество. Сега обществото трябва да си възстанови това, което е взело авансово.
И второто, струва ми се, че чухте. Аз поисках да се определи точно как и по какъв ред ще стане обезвъзмездяването, за да не страда обществото, да знаем кои са ресурсите, кои са източниците, в какво време ще стане, ако не можем да го направим за един месец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Миков има думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз изглежда не съм бил разбран, защото тук някой каза: БКП построи... БКП нищо не е построила, а СДС още по-малко. Построили са го тези, бате Стефчо, не които им е иззето имуществото. Не казвам, че те... Голямата част от тях също са работили честно и почтено. Построили са го с труда си... И когато влагаме в това имущество, за което говорим, действителна пазарна оценка, апропо, само една скоба: махнахме действителната пазарна оценка при приватизацията, а тук я вкарахме. Какво правим? Те също са участвали в изграждането. И точно онзи строй, който вие критикувате за класите и пр. - строй, който отричаше капитала, той ангажира дали доброволно или по друг начин, тези хора, поколение и то същото поколение от тези хора, които са обидени, окрадени сега, да вложат труда си през същите тези 45 години. И сега стои въпросът. И аз никак не мога да се съглася с господин Лучников, че не става въпрос за преразпределение. Става въпрос за един типичен процес на преразпределение, защото в масовата приватизация ще им дадем по 250 хил. лева, когато те поискат. Колко са 250 хил. лева? Колко са?! 120 долара! А тук ние ще емитираме компенсационни бонове за несъществуващо имущество по действителната пазарна оценка...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Но за ограбеното имущество, господин Миков! За ограбеното!
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, и ограбено да е, но то не съществува. Откъде?! И икономиката има принципи, Милърд го е казал! Няма безплатен обяд. Щом някой получава, някой друг ще плати. Въпросът е колко ще получат и колко ще платят. (Шум и неодобрителни реплики от мнозинството.)
Нека да платят тези хора, но те след време няма да признаят това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Няма други желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за обезщетяване на собственици на одържавени имоти през периода 1944 - 1962 г. Моля, гласувайте!
Гласували 213 народни представители, 159 за, 52 против, 2 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Давам редовната половинчасова почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД (внесен от Министерския съвет) и на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД (внесен от Атанас Борисов и група народни представители).
Становището на водещата Комисия по труда и социалната политика ще представи председателката на комисията госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със становището на Комисията по труда и социалната политика по законопроект N 54-01-52 от 18 юли 1997 г. за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, внесен от Атанас Богданов и група народни представители, и законопроект N 02-01-38 от 8 октомври 1997 г. за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, внесен от Министерския съвет.
"На заседание, проведено на 17 октомври 1997 г., на постоянната Комисия по труда и социалната политика на Народното събрание бяха представени и обсъдени законопроектът на Атанас Богданов и група народни представители за създаване на безопасни и здравословни условия на труд и законопроектът на Министерския съвет за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
В работата на комисията взеха участие вносителите на двата законопроекта: първият законопроект беше представен от Атанас Богданов и заместник-министри и представители от Министерството на труда и социалната политика - за втория законопроект.
Бе прието становището, че действащата нормативна уредба по безопасните и здравословни условия на труд обхваща над 700 документа, които са били разработвани в различно време при липсата на единна национална политика по тези въпроси. В проведената дискусия бе оценена дейността на вносителите на законопроектите, които имат за цел да запълнят празнотите в законодателството по отношение създаването на безопасни и здравословни условия на труд. Изразено бе мнение, че е необходимо по законодателен път да се регламентират задълженията на работодателите и работещите за спазването на правилата по безопасност на труда.
Липсата на закон за безопасни и здравословни условия на труд е един от факторите, които създават условия за увеличаването на броя на тежките злополуки, които водят до инвалидизиране и смърт и са огнища на социално напрежение. Бе отчетен и фактът, че са налице така наречените скрити злополуки, които са извън статистическите данни и създават още по-силна необходимост от единно законодателство по този въпрос.
Всички участници в работата на комисията изказаха положително мнение по необходимостта законът, който регламентира горната материя, да съответства на изискванията на нормативните документи на Европейския съюз и на Международната организация на труда.
В хода на дискусията бяха приети становища, отнасящи се до философията на двата законопроекта, а именно: двата законопроекта съдържат предпоставки за хармонизиране на нормативната уредба относно осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в страната и в международен план ще допринесат за асоциирането на Република България в Европейския съюз съгласно споразумението.
Законопроектите съдържат основните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и задължение за тяхното осигуряване. Определени са основните функции на държавата и на нейните специализирани органи - Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, като в законопроекта на Министерския съвет се предвижда интегрираният контрол по изпълнение на задълженията да се упражнява от Министерството на труда и социалната политика.
И в двата законопроекта е предвидено осъществяването на политиката по тези проблеми да се решава на трипартитен принцип чрез създаването на Функционален национален съвет по условия на труд към Министерския съвет като орган за координация, консултации и сътрудничество при разработването и провеждането на политиката за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
В двата законопроекта са разработени и икономически форми на въздействие, които да стимулират работодатели и работещи за снабдяването и ефективното използване на колективни и индивидуални предпазни средства, дават се преференции за техническо оборудване - технологии, вещества и материали, осигуряващи по-високо качество на осигуреност на труда.
И в двата законопроекта е определено, че условията и редът за осигуряване при трудови злополуки и за професионални заболявания ще се уреждат с отделен закон.
След дебатите, проведени по тези въпроси и други конкретни въпроси от законопроектите, Комисията по труда и социалната политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, внесен от Атанас Богданов и група народни представители, и законопроекта за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, внесен от Министерския съвет, да бъдат приети на първо четене." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще представи господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател! "Становище на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта по законопроект за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, внесен от Атанас Богданов и група народни представители.
На свое редовно заседание, проведено на 15 октомври т.г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта обсъди законопроекта за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, внесен от господин Богданов и група народни представители. Тъй като и в законопроекта за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд N 02-01-38, внесен от Министерския съвет, се разглежда същата материя и в повечето области двата законопроекта се приближават значително, обсъждането им протече едновременно.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на здравеопазването доц. Иван Златаров, заместник-началникът на Главна инспекция по труда при Министерството на труда и социалната политика госпожа Славчева, експерти от Министерството на здравеопазването и представители на Българския здравен демократичен синдикат към Асоциацията на демократичните синдикати и на КНСБ. За съжаление не присъстваха поканените представители на Министерството на финансите.
Законопроектът е изготвен в съответствие с Конвенцията за безопасност и хигиена на труда и производствената среда на Международната организация по труда и е адаптиран към българските условия с цел създаване на стабилна нормативна база в една толкова значима област.
За разлика от законопроекта на Министерския съвет в представения законопроект се поставя акцент на осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в предприятието, а не браншово, тъй като според авторите в условията на преобразуваща се собственост това е важен момент. Предлага се фондът "Условия на труд" да бъде самостоятелно юридическо лице, а цялостната дейност по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд да се ръководи от министъра на труда и социалната политика. Националният съвет за условията на труд е постоянен орган към Министерския съвет.
След проведеното обсъждане Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе с 14 гласа "за", 1 "против", без "въздържали се" следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за създаване на безопасни и здравословни условия на труд N 54-01-52, внесен от Атанас Борисов Богданов и група народни представители, като:
1. Между първо и второ четене се преодолеят незначителните различия между двата законопроекта и се изготви един общ законопроект.
2. Министерството на финансите изрази становището си относно синхронизиране на законопроектите с предвижданото данъчно законодателство в частта му, касаеща вложените от работодателя средства за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд."


Ще ви прочета становището по законопроекта на Министерския съвет, като с ваше разрешение ще спестя общата част, понеже почти половината е обща.
Законопроектът на Министерския съвет е приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество, от Националния съвет по условията на труд. В него са отразени бележките и становището на експерти от Комисията на Европейския съюз, Международната организация на труда и Световната здравна организация. Съобразен е с необходимостта от приемане на нова рамкова законодателна уредба по въпросите, свързани със създаването на безопасни и здравословни условия на труд, която да създаде възможност за формирането на модерни и демократични отношения.
Законопроектът регламентира общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, организацията и управлението на дейността и икономическите форми за подобряване условията на труд.
За разлика от законопроекта на господин Богданов и група народни представители тук бе подчертано по-точното терминологично и детайлно описание на функциите на Министерството на здравеопазването - методични и контролни - във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд и с дейността на службите по трудова медицина. Регламентирано е осигуряването на единен интегриран контрол по изпълняване на задълженията за осигуряване на тези условия.
Обстойно и по двата законопроекта бе дискутирана материята за голямото натоварване на работодателя по отношение на необходимите инвестиции, без те да бъдат признавани за разход.
Поради отсъствие на представител от Министерството на финансите не можа да бъде уточнено предвиждат ли се облекчения за работодателя в новото данъчно законодателство в тази връзка и какви ще бъдат те.
След проведеното обсъждане Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе с консенсус следното решение: предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроект за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд N 02-01-38, внесен от Министерския съвет, като между първо и второ четене се преодолеят пак по същия начин незначителните различия между двата законопроекта и се изготвя един общ законопроект. Бихме искали също Министерството на финансите да изрази становището си относно синхронизиране на законопроекта с предвижданото данъчно законодателство в частта му, касаеща вложените от работодателя средства за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
При мен няма становището на третата комисия, на която са разпределени законопроектите - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но това не е пречка да гледаме законопроектите, защото от водещата комисия има становище.
Има думата господин министър Нейков от името на вносителите.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С началото на процедурата за приемане на Закона за създаване на безопасни и здравословни условия на труд вие пристъпвате към реализация на едно от основните права на гражданите в България, фиксирано в Конституцията, това е правото на безопасни и здравословни условия на труд. България за първи път ще има такъв закон и аз съм горд, че това Народно събрание пое отговорността за неговото разработване и приемане. Това е първи опит да бъде формулирана чрез закон единна национална политика по този жизнено важен въпрос.
Философията на законопроекта предвижда нов подход към проблема. Признават се правата и се формулират задълженията на всички структури, организации и лица, имащи отношение към труда - държава, работодатели, работници, служители и самонаети деца. На всички тези участници в труда, участници в индустриалните отношения се дават възможности да участват както в създаването на безопасни и здравословни условия на труд, така и в контрола по тяхното спазване чрез създадените със самия закон структури - тристранни на национално и браншово ниво и структури вътре в самите предприятия.
С проекта, предложен от Министерския съвет, се създават условия работодателите да бъдат мотивирани и стимулирани да инвестират в безопасни и здравословни условия на труд. Време е да се създадат условия, при които на безопасността на труда в едно предприятие да се гледа като на един от най-важните въпроси на неговото управление - въпрос, който стои наравно с въпросите за технологичното развитие на предприятието, въпросите с финансовото управление на средствата, въпросите с маркетинга, въпросите с пазарите на предприятието.
Законодателното уреждане на проблема ще даде възможност да бъде увеличена конкурентоспособността на онези предприятия, които инвестират в безопасните и здравословни условия на труд. Трябва да си отиде митът, че по-печелившо е онова предприятие, което не инвестира в условия на труд. Рано или късно всички анализи, всички факти показват, че това предприятие се оказва по-неконкурентоспособно отколкото онова, което инвестира в условията на труд.
Приемането на проекта е и важна стъпка в изпълнение на Споразумението за асоцииране между България и Европейския съюз за хармонизиране на нашето законодателство.
Още веднъж ви предлагам да приемете на първо четене проекта на закон, внесен от Министерския съвет, за да имат българските работодатели и българските работници един модерен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Богданов, имате думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният на вашето внимание законопроект е изготвен в съответствие с изискванията на Конституцията, по-специално на членове 16 и 48, в които се третира въпросът за гаранциите на правото на гражданите на труд, като държавата е задължена да се грижи за това право и да създава условия за неговото осъществяване. Но тук бих искал да акцентирам върху разликата, която сме заложили в самото наименование на законопроекта - написали сме създаване на безопасни и здравословни условия в съответствие с това, което е записано и в нашия основен закон.
До настоящия момент трудово-правните отношения бяха решавани и регулирани от Кодекса на труда, който, знаете, че кодифицира тези отношения, но неколкократните допълнения и изменения на този документ, множеството постановления, правилници и наредби го правеха труден и в определена степен пречеха за неговото прилагане.
На второ място, в условията на прехода към пазарна икономика и провежданата структурна реформа, особено измененията в собствеността на предприятията налагат някои от тези въпроси да бъдат обобщени в една единна правна норма, която да може да се ползва именно в тези моменти на преструктуриране, тъй като промяната в собствеността в определена степен, честите смени в някои от ръководствата налагат този закон да изостри вниманието на работодателите, на новите собственици с цел да бъдат гарантирани основните условия на труд, а именно безопасните и здравословни условия на труд.
Както каза господин министър Нейков, и нашият законопроект е изготвен в съответствие с изискванията на Международната организация на труда, на Конвенцията на световната здравна организация и смятаме, че и предложеният законопроект, и законопроектът на Министерския съвет преследват една и съща цел, като бих искал да акцентирам само на някои различия в двата законопроекта.
В нашия законопроект се акцентира и според нас това се налага да бъде така върху отделния субект, а именно предприятието, което по същество е задължено и работодателят в това предприятие е задължен да осигурява тези безопасни и здравословни условия на труд.

Фактическото различие, което считаме, че може би трябва да не бъде така, както е предложено в законопроекта, предложен от Министерския съвет, мисля, че удължава пътя на системата за действие, като се залага създаването на браншови съвети, създаването на регионални и общински съвети по условия на труд. Аз считам, че пътят, който и в момента беше подработен, още по време на служебния кабинет, с Постановление N 87 - Националният съвет по условията на труд и предприятията, които са именно субектите, където се гарантират тези условия на труд, са достатъчни и този път би трябвало да бъде скъсен. Да не се минава отново и да се създават бюрократични системи.
Тъй като в специфичните браншове, каквито са атомната енергетика, въздухоплаването, морският транспорт, в отделните специализирани закони има специални клаузи, които фиксират специфичните особености по отношение спазването на безопасните и здравословни условия на труд. Така че браншовото равнище, равнището на регионалните и общинските съвети по условия на труд считаме, че това е една излишна структура, която може би ще удължава само пътя на тази система за действие. Всички много добре знаем, а предполагам и присъстващите, че има достатъчно регионални, общински и браншови инспекции по охраната на труда, които биха могли да контролират изпълнението на този закон.
На второ място, в проекта за създаване на безопасни и здравословни условия на труд отново сме направили едно актуализиране на отговорностите за нарушаването на тези норми, които бяха изменени в определена степен - през 1996 г. е последното изменение на Кодекса на труда. Считаме, че тези норми за санкции, които се налагат и на които всички ние сме свидетели и по време на някои от последните събития, които се случиха по безопасността на труда с много работници и много близки на пострадали показват, че санкциите по отношение на нарушаването на тези норми не са достатъчно нормално поставени, съобразно със значимостта и голямата отговорност за здравето на работещите на определено работно място.
Ето защо по този въпрос ние сме дали малко по-конкретно - в заключителния раздел на законопроекта да бъдат конкретизирани и актуализирани тези санкции, включително и преследването на наказателна отговорност в случаи на особено тежки нарушения, които заслужават да бъдат търсени по този начин.
В нашия проект също така са малко по-конкретни икономическите възможности за стимулиране на работодателите при инвестирането в предприятията, които водят до подобряването или осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.
Може би ще ви направи впечатление, че в законопроекта е даден един доста кратък срок за тези предприятия, които, след приемането на този закон, трябва да се приспособят към условията му. Ние сме предложили 6-месечен срок. В предложението на Министерския съвет този срок е 3-годишен. Считам, че всички сте убедени, че един такъв закон би следвало да бъде приложен в един много по-кратък срок и да започне да функционира в отделните предприятия, особено от аргументите, които изложих - че в момента доста предприятия получават нови собственици, нови работодатели, които трябва да се съобразят с тези изисквания.
Считам, че двата законопроекта могат да бъдат приети и ви моля да гласувате за предложения законопроект, още повече че депутатите от Тридесет и осмото Народно събрание може би ще бъдем тези, които, приемайки този закон, ще възобновим тази традиция, която започва преди 80 години. Първият Закон за хигиена и безопасност на труда е приет в България през 1917 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанас Богданов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Защо конституционното право на всеки български гражданин на безопасни и здравословни условия на труд съгласно чл. 48, ал. 5 от Конституцията на нашата страна трябва да бъде регламентирано със закон?
Сега действат безброй нормативни документи в областта на охраната на труда, които са разработвани в един продължителен период от време. Ако не се лъжа, най-старият документ, който действа сега, е от 1952 г. Но най-важното е, че тези нормативни документи в преобладаващата си част са разработвани за едни съвсем различни от днешните обществено-икономически отношения. Естествено е тази нормативна уредба вече да не съответства на новите форми на управление на икономиката, на различните форми на собственост, които за щастие съществуват вече в нашата страна и не може да осигури необходимото равнище на безопасността и здравето на работниците.
От друга страна, като държава, която желае да се развива в съответствие с международните стандарти и практика и се подготвя за членство в Европейския съюз, следва да хармонизираме своето законодателство и относно осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.
Искам да се спра на още един момент, а именно, че след 1989 г. се забелязва една тревожна тенденция в увеличаване на трудовия травматизъм, нарастването на броя на трудовите злополуки. Аз ще маркирам само някои от важните, според мен, причини за тези тревожни тенденции.
Поради свиването на производството и влошените икономически показатели предприятията не се грижат за сигурността на своите работници и за техните работни условия. Тоест, минават по най-лекия път и спестяват от най-нужните средства за работещите, за тези, които упражняват правото си на труд. Неритмичната работа, честите спирания на производствения процес водят до увеличаване на екстремните условия на труд при спиране и пускане. Това е особено характерно за непрекъснатите производствени процеси. Загуба на работни навици, като резултат от скритата безработица.
Друго основно явление, което се забелязва след 1989 г., според мен, е пълното обезличаване на службите по безопасност и хигиена на труда, които и без това не бяха приемани като органи с изключителни отговорности и компетенции за най-важното - живота и здравето на хората, които упражняват правото си на труд.
Поради безработицата на голяма част от трудоспособните граждани се налага честа смяна на работата, а в много от случаите без необходимата професионална подготовка. Наличието на черен пазар на труда, икономическа принуда за приемане на работа при абсурдни условия на труд. Всичко това налага - осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, контрола на тази дейност от проектирането на строежи, работно оборудване, технологии и отговорностите на всички субекти на трудовия процес - да бъдат регламентирани със закон. Един закон за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд трябва да реши няколко основни неща, които аз търсих в предложените на нашето внимание законопроекти.
Първо, регламентиране задълженията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на работодателите, от една страна, и работниците и служителите - от друга. На работодателите - при откриване на предприятия; при промяна на дейността на предприятията, както и при осъществяване на съвместна дейност с други работодатели. За предоставяне на информация за условията на труд на работещите при тях, за рисковете за здравето и безопасността на работниците. За осигуряване на обслужване на наетите от тях работници от служби за професионално здраве.
Всички знаем колко формално се получават днес тъй наречените медицински свидетелства за започване на работа и колко формално се извършват профилактичните прегледи, а това е един изключително важен въпрос, за да може наистина да се установява вредното въздействие на околната среда върху работещите. От друга страна, на работниците и служителите, относно тяхната собствена грижа и отговорност за безопасността и здравето си при използване на машините, апаратите, опасните вещества и т. н., използването на лични предпазни средства.
Второ, утвърждаване на трипартитния принцип в управлението и решаването на въпросите, свързани с безопасността и хигиената на труда. И в двата законопроекта е заложен този трипартитен принцип - чрез създаване на комитети по условия на труд в по-големите предприятия и на групи по условия на труд в малките, които органи трябва да участват в решаването на въпросите, свързани с безопасните и здравословни условия на труд, със състоянието на трудовия травматизъм и професионалната заболeваемост.

Освен това създава орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, а това именно е Националният съвет по условия на труд, в който са включени представители на организациите на работниците и служителите, от една страна, на работодателите, на Министерския съвет.
Тук има една съществена разлика в законопроекта на Министерския съвет, че в този национален съвет са включени представители на Националния осигурителен институт и това е една много съществена разлика между двата законопроекта, тъй като тя произтича от различието в предложения статут на създавания фонд "Условия на труд" и източниците за неговото финансиране.
Аз ще изразя различно становище от това, което каза господин Богданов, защото смятам, че освен Национален съвет по условия на труд, трябва да бъдат създадени отраслови и браншови такива съвети, тъй като мисля, че дори е излишно да се аргументира съществуването на такива съвети, защото в един отрасъл обикновено условията са много сходни, начините за решаване са много сходни и може да се търси именно такава координация в решаването на тези въпроси, което според мен е изключително важно.
Основен момент в предложените законопроекти е задължителното осигуряване на работещите за трудова злополука и професионално заболяване, което междупрочем и сега съществува, но тук вече е предложено осигурителната вноска или самото осигуряване на работещите да бъде съобразено и диференцирано съобразно професионалния риск, което е ново, и аз се радвам, че е заложено и в двата законопроекта.
В законопроекта на Министерския съвет е предвидена и задължителна застраховка за рисковете - трудова злополука и професионално заболяване, за сметка, разбира се, на работодателя, за различни рискови професии или дейности, които да бъдат определени от Министерския съвет.
Аз оценявам това задължение като много сериозен социален ангажимент на работодателите към своите работници.
За финансиране на дейности и мероприятия за подобряване на условията на труд се създава фонд "Условия на труд". Считам, че начинът, по който е решен статута на този фонд, източниците за финансирането му, в законопроекта на Министерския съвет е правилен. Тоест, съществено различен от това, което предлага законопроекта на господин Богданов, където фонд "Условия на труд" съществува като самостоятелно юридическо лице. Не трябва да разтоварваме държавата от едно основно нейно задължение по въпросите на условията на труд и преди всичко по контрола на изпълнението на задълженията на работодатели и работници. Не трябва от пълното сливане на органите по охрана на труда и органите на държавата, както беше при плановата икономика, да ги откъсваме напълно. И може би този скок мога да го сравня с това преминаване от зоологическата градина в джунглата.
Затова, уважаеми колеги, аз предлагам, независимо от това, че според моята преценка законопроектът на Министерския съвет е много по-пълен, по-подробно разработен в частта му по отношение на задълженията за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, по отношение на организацията и най-вече на контрола на тази дейност, на първо четене да приемем и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на г-жа Росица Тоткова.
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз заставам днес пред вас, за да изразя моето позитивно отношение към една, според мен, добра и отговорно свършена работа при подготовката и на двата варианта на законопроекта. Едва ли трябва с вас тук да се убеждаваме, въпреки че за мое най-дълбоко съжаление точно сега, когато се обсъжда един социален закон и то закон, който касае безопасните и здравословни условия на труд, който и в Международната организация на труда, и в Международното бюро по труда, и в българската Конституция, е водещ принцип, ние сме доста в оредели редици, но не дай си Боже да се случи някъде в някоя производствена или друга структура, тогава ние всички атакуваме необходимостта от един такъв нормативен документ.
Така че аз смятам, че усилията, положени в подготовката на двата законопроекта, са усилия компетентни, добросъвестни усилия широко обхванали и включили в себе си нормативните документи, касаещи условията на труд и най-новите документи в тази насока.
Лично аз считам, че и в двата законопроекта има твърде много допирни точки, даже в една от комисиите аз казах, че близо 85 на сто от материята е почти еднаква. Има известни различия, които аз съм убедена, че ще изгладим, когато работим по законите на второ четене.
Определено считам, че в законопроекта на господин Богданов и група народни представители позитивното е това, че се поставя доста широк акцент, доста по-голям акцент върху организирането на безопасни условия на труд в предприятията и вменяването на доста повече задължения и на работодателите, и на работниците.
Считам, че в днешните условия на труд, когато вече имаме не само държавни, а и много частни предприятия, или смесени и все повече ще се увеличават, изискването работодателят да осигурява извършване на задължителни медицински прегледи на работниците и служителите преди приемането им на работа, когато те работят и след като напуснат работа и то без да се използват средства на работниците, е един сериозен ангажимент към работодателите. Успоредно с това и поставянето на определени изисквания към работниците, не само формалното запознаване с условията и правилата, които те трябва да спазват, е също изключително важно.
Аз няма да скрия пред вас притеснението, че отсъствието на становище на Бюджетната комисия, а и отсъствието на представители на Бюджетната комисия и на Министерството на финансите по обсъждането на преференциите, тоест на икономическите стимули, които ние ще даваме при внасяне на технологии, които създават по-безопасен и здравословен начин на труд, при производство на такива предпазни облекла, предпазни технологии и техники и така нататък, ние в нашата комисия сме го приели, но дали това в голяма степен ще даде възможност да бъде реализирано, съобразно другите нормативни документи, касаещи данъчни преференции и облекчения, е все още едно добро пожелание от страна на двете комисии, в които съм присъствала и в които сме го гледали.
Аз мисля, че имайки предвид, че се тръгна към една система, в която се създават в България самостоятелни фондове, юридически независими, колкото и да ми се иска да вникна в мотивите, в които се казва, че фонд "Условия на труд" трябва да бъде към Министерството на труда и социалната политика, ми се струва, че нарушаваме един принцип, който досега се налагаше и продължава да се налага. Тоест ще създаваме фондове, които да могат юридически самостоятелно да действат, да бъдат по-свободни, тъй като ние и в двата закона адмирираме трипартитната система на управление на цялата дейност за безопасни и здравословни условия на труд.
Така че за мен по-добре би било, ако този фонд, както и фонд "Професионална квалификация и безработица", както и фонд "Обществено осигуряване", бъде самостоятелен фонд, така поне подхождаме досега, касаещо проблемите за фондове, които са свързани със социалната дейност и с дейността по условията на труд, по заетост, стимулиране на насърчаване на заетостта, ограничаване на безработицата и така нататък.
Моето дълбоко убеждение е, че двата закона могат да бъдат приети на първо четене. От тях може да излезе един чудесен закон, който действително, подкрепяйки министъра на труда и социалната политика, би бил един сериозен принос на народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание са представени два законопроекта - съответно Законопроект за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, с вносител Министерски съвет, и Законопроект за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, с вносители Атанас Богданов и група народни представители.
Двата законопроекта, които обсъждаме днес, регламентират правото на работниците и служителите на безопасни условия на труд. Същевременно са разгледани и ангажиментите на държавата и нейните органи, на работодателите и работниците, както и задълженията на други лица, които имат отношение към условията на труд - проектанти, инвеститори и др. Тоест обръща се внимание на превантивното начало.
Действащата нормативна уредба по безопасни и здравословни условия на труд, която обхваща голям брой документи, не е в състояние да обхване новите икономически и социални реалности, които са продукт на новите пазарни отношения и новите форми на собственост. И двата законопроекта имат за цел синхронизиране на нормативната уредба относно осигуряване на безопасни условия на труд със съответното законодателство в Европейския съюз.
Поетите от наша страна ангажименти съгласно Споразумението за асоцииране между Република България и Европейския съюз, както и обстоятелството, че България е подписала Конвенция N 81, налагат приемането на нормативна уредба, която да регламентира модерни и демократични отношения в тази област.
Двата предложени законопроекта са разработени в еднаква посока, като разликите между тях са съвсем незначителни.
В законопроекта, внесен от Министерския съвет, за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, освен работодателите са ангажирани и лицата, които сами или в съдружие организират производствен цикъл с произтичащи от това вредности.
Характерно за законопроекта, внесен от Министерския съвет, е интегрираният контрол по изпълнение на задълженията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд да се осъществява от Министерството на труда и социалната политика. Създава се Национален съвет по условия на труд към Министерския съвет на трипартитен принцип, като орган за консултации и сътрудничество при осъществяването на цялостната политика по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и отраслови браншови съвети. Работодателите вменяват на определени длъжностни лица задължение за изпълнение на конкретни дейности. В предприятията и организациите с над 50 лица се създават комитети по условия на труд, които изпълняват функциите на сътрудничество между работодателя, работниците и техните представители. Въвежда се задължение на работодателите да осигурят служби по професионално здраве с регламентиран статут, както и се запазват функциите на хигиенно-епидемиологичните инспекции, като държавни териториални центрове по професионално здраве. Тези служби в Закона за народното здраве се наричат служби по трудова медицина, а тук служби по професионално здраве, което наименование отразява по-пълно техните функции.
Към Министерството на труда и социалната политика се създава фонд "Условия на труд", за финансиране на дейности и мероприятия за подобряване на производствените условия. Създаването и управлението на фонда е най-дебатираният момент, тъй като в другия законопроект, внесен от Атанас Богданов и група народни представители, се предлага фондът да е самостоятелно юридическо лице за финансиране на приоритетни и стратегически отрасли с мултиплициран и далечен позитивен ефект. Въвежда се задължително осигуряване на работниците и служителите срещу трудови злополуки и професионални заболявания. На Министерството на труда и социалната политика се възлага осъществяване на цялостния контрол по спазването на законодателството и изпълнение на задълженията, предвидени в закона.
От своя страна Министерството на здравеопазването има ангажименти относно разработването и методическото подпомагане на програми за здравословни условия на работните места и здравословен начин на труд и почивка, които да намалят общата заболеваемост на работниците. Този комплексен подход към дейностите, посочени в законопроекта, пренася тежестта на проблема към вътрешната самоорганизираност на предприятията, системата им за собствена регулация, с оглед постигане на благоприятен производствен микроклимат. Икономическата мотивация на работодателите се ангажира с предлагане на изменение и допълнение в Закона за данък върху печалбата, с което се стимулира въвеждането на работно оборудване, технологии и материали, водещи до подобряване на трудовите условия.
Остава открит обаче въпросът дали тези данъчни и други преференции са съгласувани с Министерството на финансите, с оглед предстоящи промени в данъчното законодателство. Не е ясно формулирано и в двата законопроекта как ще се осъществява ефективен контрол в областта на частния сектор.
Законопроектът, предложен от Атанас Богданов и група народни представители, се различава главно в глава четвърта, където акцентът е върху това фондът да бъде самостоятелен. Това обаче в условията на преход към пазарно стопанство е трудно осъществимо, поне на този етап.
Друга разлика - че комплексът от законодателни мерки, регламентиращи създаването на безопасни и здравословни условия на труд, е сведен до равнището на конкретен стопански субект, в случая предприятие - нещо, което корелира според вносителите с бързо променящите се форми на собственост.
Тъй като и двата законопроекта разглеждат една и съща материя, като в повечето области се приближават значително, предлагам да ги подкрепим на първо четене, като между двете четения се преодолеят различията и се изработи един общ законопроект, който да систематизира всички основни процедури по организацията на работата в това направление, и да регламентира нова рамкова законодателна уредба на въпросите, свързани със създаването на безопасни и здравословни условия на труд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хасан Адемов.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! С удоволствие присъствам днес тук, когато се разглеждат два изключително необходими на страната ни, особено в условията, в които днес живеем, закони.
Няма да повтарям всичко казано - че те запълват една празнота в нашето законодателство и стават условие за бъдещото ни развитие. Бих искал да направя акцент само в няколко насоки.
Вярно е и прави са тези, които казват, че създаването на безопасни условия на труд е една дълготрайна инвестиция, която се изплаща в годините. Две мнения няма по този въпрос. Но тази дълготрайна инвестиция изисква в момента немалки разходи и просто за мен е изключително странно отсъствието, включително и днес тук, на представители на Министерство на финансите.
Няма какво да се заблуждаваме. Колкото и да е добър законът, ако не заинтересуваме материално производителите, те няма да го спазват. Ние продължаваме да натоварваме българските работодатели, българските производители. Тук, разбира се, приемам като напълно нужно да има такова нещо, но ние трябва да им дадем необходимите облекчения, за да са заинтересовани те да го правят. Аз не бих могъл да се съглася, че фондът трябва да остане държавен. Държавата и политиката на мнозинството днес е държавната собственост да става все по-малка и по-малка. Държавата може да има контрол, но фондът трябва да си е отделен. В противен случай винаги ще има избирателност на потока на средствата. Това, разбира се, ще го кажат специалистите. Аз бих искал всички да помислим.
И тук, от трибуната на Народото събрание, ви заявявам, че ако не дадем данъчни преференции на работодателите, един-два много хубави законопроекта, които ще станат един още по-хубав, просто няма да действат. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Бончев.


ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги! Аз искам да взема отношение само по чл. 17 в законопроекта, предложен от Министерския съвет. Като цяло приемам този законопроект, но в чл. 17 е записано, че министърът на труда и социалните грижи и министърът на здравеопазването с наредба определят реда, начина и периодичността на извършване оценката на риска. Тук специално се обръщам към господин министъра този член да бъде разширен и уточнен. Защо? Това ме накара, след като преди месец с колегите в Комисията по енергетика изслушахме членовете на комисията по аварията в Бобов дол, която беше направила много подробен доклад под ръководството на господин Бакърджиев. Тогава се разбра, че периоди при тази авария въобще не е имало, защото някои галерии буквално за часове са се напълнили с газ, който предизвиква аварията. Дори в някои галерии специалистите казаха, че времето, което е било от смяна до смяна, галерията е била пълна с газ.
Следователно, когато се говори в тази наредба за периоди за оценка на риска, ако тя бъде направена като обща наредба в период, примерно от 10 дни, 15 дни или седмица, това не изключва риска в тези предприятия, а за България не са малко работниците в мините за въгледобив, мините за рудодобив и обектите, в които се извършва подземно тунелно строителство.
Затова моята молба, господин министър, е да се уточни точно и да се направи спецификация на тези предприятия като мините, че там не може да има една обща наредба за риск, а за всяко предприятие специфично да се прави оценката в зависимост от това кога, по кое време, за колко часа, за колко минути може да се появи този газ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина тук много се каза за мотивите, поради които е необходим такъв Закон за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. По-специално искам отново да се върна на някои от тях, които дават основата за необходимостта от такъв законопроект. Наистина и двата законопроекта визират в себе си желанието да се осигурят такива безопасни и здравословни условия на труд, породени от редица обстоятелства, като, на първо място, увеличения броя злополуки, значителния брой загинали. Някои думи в нашия речник станаха синоним на ежеденевен риск от авария и опасен труд. Именно поради това, разглеждайки двата законопроекта, аз искам да се спра на някои от принципите, залегнали в тях.
Първият принцип, това е принципът на системност, който визира в себе си йерархичността между всички елементи на системата безопасен и здравословен труд.
На следващо място е принципът за последователност, който изразява движението от анализа на рисковите фактори, оценка на риска и изработване на стратегия за постигане на необходимите цели.
Принципът за комплексност визира в себе си проблема за безопасността на труда, който се разглежда от различни гледни точки, като медицинска, технологична, инженерна, архитектурна, организационна, химическа и пр.
Принципът на държавното участие също е залегнал в двата законопроекта и той илюстрира по принцип необходимостта от взаимодействие и партньорство на всички, от които зависи животът и здравето на трудещите се.
Не на последно място е принципът за превенция. В проектозаконите особено добро впечатление прави преимущественото внимание за предпазване от злополуки и професионални заболявания, отколкото въпросите на действие при аварии.
Всички тези принципи, залегнали в тъканта и на двата законопроекта, гарантират неговия демократичен характер. Аз искам по-специално да визирам някои от членовете, залегнали в законопроекта на Министерския съвет.
На първо място, в чл. 4, като че ли може да се създаде нова алинея, която да предхожда всички посочени, в която да се изисква първо да се констатира съществуването на риск за безопасността на труда и да се посочи неговият характер. В следващата алинея може констатираният вече риск да се изследва и анализира от различни гледни точки.
Второ становище бих направил в чл. 16, ал. 1, т. 1. Преди нея да има алинея, която да включва текст, според който първо да се анализира ситуацията на работните места относно риск за безопасността и здравето. След постъпване на съществуването на риск да се извърши оценка на този риск при определени критерии, като визирам характера на професионалния риск - дали той е временен, постоянен, физически, психически, дали е предотвратим или не е предотвратим. На второ място е степента на този риск. Дали той е с висока степен, или ниска степен. И не на последно място фактори, обуславящи риска, и т.н.
Нещо по-интересно има в чл. 37, т. 4 и чл. 38, т. 3, в които Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването определят условията, реда и изискванията за извършване на обучението в областта на безопасността на труда, професионалното здраве и трудовата медицина. Смятам, че двете министерства на този етап не могат да реализират тази цел, тъй като обучението след средно образование, първо, се определя със закон за различните видове висши учебни заведения. И една нова редакция в новия комплексен закон, който можем да изработим ние, може именно да отрази съвместяването на различните институции при обучението в разглежданата област.
На последно място, предлагам да се помисли и по въпроса, в единия от законопроектите има глава "Задължения за осигуряване на безопасност", а няма подраздел за правото на безопасни условия на труд, по което може да се помисли.
Като заключение искам да спомена, че и двата законопроекта са демократични по своята същност и изразяват съвременните научни тенденции, залегнали в желанието да осъществим безопасни и здравословни условия на труд, поради което аз ви призовавам да ги подкрепим на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ще се включа в общото желание да се насочим към приемане на двата законопроекта, като само бих акцентувал на три неща, тъй като аз съм един от вносителите на единия законопроект.
На първо място, искам да кажа на всички колеги, особено на тези, които бяха в Дания, че ние сме се опрели изключително на датското законодателство, на датския закон за условията на труд. И в този смисъл бих искал също така да кажа, че в една значителна степен и двата законопроекта взимат основното от него. Разбира се, в някои неща се различаваме и аз бих искал да насоча вашето внимание към това не от гледна точка на задълбочаване на тези разлики, а от гледна точка на другото, на предпочитанията, които трябва да бъдат преценени във връзка с предложенията за второ четене. И специално за фонда за условията на труд искам да подчертая, че фондът за условията на труд в датския закон е отделен, той не е към министерството, както се предлага във варианта на правителството.
На второ място, мисля, че грешно някои от колегите тук интерпретираха икономическите фактори на въздействие. И в двата законопроекта текстът е почти аналогичен, че работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение, задължително се осигуряват. Защото в изказването на една от колежките беше подчертано, че има разлика. Няма такава разлика. И в комисията това беше казано, така че в това отношение няма място за безпокойство.
На трето място, с този закон не се изчерпва законодателството, което е свързано с осигуряване на безопасни условия на труда. Напротив, използвам повода, за да се обърна към министъра на труда, а и към всички колеги в залата - ние трябва ускорено да работим по Закона за защита на потребителите, защото той в голяма степен гарантира именно тези проблеми, по които ние днес правим един базов закон. Трябва също така да се приеме и Закон за опасните и химическите вещества. Така че да има една по-пълна законодателна рамка и условия за именно такива разпоредби, които гарантират решаването на тези проблеми.
В заключение мисля, че ние днес убедено можем да подкрепим двата законопроекта на първо четене. Според мен не се налага някакво удължаване на времето - напротив, бих апелирал за една действена работа в Комисията по труда и социалната политика, за да може двата законопроекта много по-бързо, отколкото Законът за заетостта да станат един и след това в рамките на технологията, която е възприета по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да имаме възможност още в края на тази година да излезем с този законопроект като цяло, т.е. общия законопроект и да го приемем преди приключването на календарната и финансовата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Госпожо Дянкова, имате думата за изказване.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател, за да не правя реплика на господин Статков, преди да изкажа становището си по двата законопроекта искам само да му припомня, че в парламента вече има такава практика от няколко законопроекта да се прави един. И Вие, господин Статков, участвахте донякъде в сглобяването на единния Законопроект за заетостта и безработицата и знаете, че не върви никак лесно работата, когато от няколко законопроекта се прави един. Затова нека да изпълним правилника, който определя, че това би могло да стане за минимум 14 дни, защото ви уверявам, че работата по този законопроект няма да бъде никак лесна, независимо че всички тук твърдим, че е много голям процентът на сходност между двата законопроекта. Струва ми се, че една седмица ще бъде много малко време - ние няма да можем само работна група да направим за това време, да не говорим, че ще се налагат и много извънредни заседания.
Ако това беше процедурно предложение на господин Статков - за намаляване на срока, аз съм на противното мнение. Срокът няма да се увеличава, но нека да не се намалява, защото работата на комисията ще бъдe много трудна по този законопроект. Разбира се, не толкова, колкото по Закона за заетостта и безработицата.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Много думи се казаха вече за тези два законопроекта, които днес са на нашето внимание. Разбира се, вярно е това, което се твърди, че сходността между двата проекта е доста голяма. Може би това се крие в генезиса на двата законопроекта: те май излизат от едно и също място, работени са много дълго време. Аз не искам да коментирам защо предложеният законопроект от господин Богданов и група народни представители не беше приет в миналото Народно събрание, въпреки че той съществуваше като проект и тогава. Това е по-малката беля. Истината е, че в двата законопроекта има много положителни моменти и те трябва да залегнат в обобщения законопроект, който най-вероятно ще направим, след като Народното събрание се произнесе дали одобрява двата законопроекта на първо четене.
Аз искам да направя моето изказване конструктивно в смисъл: да кажа онова, което липсва в единия законопроект и липсва и в другия законопроект, за да може тези неща, липсите, да бъдат отразени в новия законопроект, който ще направим, защото освен че е необходимо да има такъв законопроект, той трябва да бъде работещ, да бъде и съобразен с всички онези препоръки, които имаме от Международната организация на труда, съобразен с конвенциите, по които ние сме страна, макар че някои от тях не са подписани, както и съобразен с европейското законодателство.
Вярно е това, което каза господин Статков, че някои от моментите в датския закон са използвани, но не докрай. Щеше да бъде хубаво, ако действително беше ползван датският закон, защото той е много рационален, много ясен и точен закон. Но той е послужил само донякъде за основа, но не и изцяло за основа на законопроекта на колегата Богданов.
Искам да насоча вниманието ви основно всъщност към пропуските в законопроекта на колегите от Демократичната левица, защото той е много по-стар във времето. Първо, според мен неправилно и непълно е решен въпросът за разработването, утвърждаването и приемането на националната политика по опазване живота и здравето на работниците и труда. И ще ви кажа къде се вижда това. Това се вижда от съдържанието на чл. 4, където е казано: държавата в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, полага грижи за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд чрез прилагането на единна национална политика за...
Държавата е много абстрактно понятие и като такава не може да полага грижи и да прилага политика. Някой друг трябва да представлява държавата - било министерството, било министърът, било Министерският съвет, но държавата като цяло - това е много абстрактно понятие. Така си мисля аз.
В законите на страните-членки на Европейския съюз - тук наистина искам да цитирам и Дания, и Англия, и Белгия - е записано, че министърът на труда отговаря за разработването на националната политика в областта на безопасността и хигиената на труда, съгласувано с компетентните министри и социалните партньори и това се утвърждава от Министерския съвет или с кралски указ, там, където го има това. Например, в датския закон - нали така беше, господин Статков? В зависимост от държавното устройство на страната се утвърждава и се прилага от работодателите под контрола на министъра на труда със сътрудничеството на представителите на работещите. Ето защо ми се струва, че това, така разписано в новия законопроект, просто не бива да остава.
Второ, не е решен въпросът за единството, т.е. интегрирането в управлението на дейностите безопасност и хигиена на труда. Наистина в чл. 5 е записано, че цялостната дейност по осигуряване на безопасни и безвредни условия на труд се ръководи от министъра на труда и социалната политика. Но вижте следващия чл. 6, където е записано, че министърът на здравеопазването ръководи и осъществяването на дейността за осигуряване на здравословни условия на труд...
Необходимо е тези разпоредби и други разпоредби в законопроекта, свързани с управлението и контрола на дейността по осигуряване на безопасност и здраве в труда според мен да се преработят и в съответствие с духа на Конвенция N 150 на Международната организация на труда за трудовата администрация и Препоръка N 158 към нея, както и практиката на страните от Европейския съюз, да намерят място в законопроекта, който ние ще направим.
Веднага искам да кажа на колегите, че Конвенция N 150 на Международната организация на труда не е ратифицирана от България, но въпреки това смятам, че е необходимо законопроектът, който така или иначе ние ще направим до края на месеца в тази сесия на Народното събрание, да се съобрази с нея и да въведе духа и изискванията, заложени в тази конвенция, тъй като това е Европейската харта.
По-нататък според мен неправилно са определени задълженията и отговорностите на министъра на труда и министъра на здравеопазването, които са присъщи на работодателите - не на министъра на труда и не на министъра на здравеопазването. И това е съгласно Директива N 89-391 на Европейския съюз за въвеждане на мерки за подобряване на безопасността и опазване на здравето на работещите при работа.
В чл. 5, т. 7 на законопроекта е записано, че министърът на труда възлага на различни организации извършването на обучение, измервания, консултации, сертификации в областта на безопасните условия на труда. В чл. 6, т. 4 е записано същото задължение на министъра на здравеопазването по отношение на здравословните условия на труд. Съгласно чл. 6, 7, 9, 12 на точно тази цитирана директива това са задължения на работодателя, а не на посочените министри. С разпоредбите на закона следва да се регламентира, че те трябва да установяват ред и начин за лицензиране на фирми за извършване на обучение, измервания, консултации и сертификации по безопасните и здравословните условия на труд и да контролират качеството на тези дейности, извършени от лицензираните фирми.
В чл. 24, ал. 3 е записано, че министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика определят физиологичните норми и правила за ръчно повдигане на товари. Това обаче също е в разрез с тази директива - Директива N 89391, и на Директива N 90269 относно минималните изисквания за безопасност и здраве, отнасящи се за ръчно пренасяне на товари.
Всички тези неща, колеги, си позволявам да ги кажа, защото наистина трябва да направим един добър закон и всички се чувстваме отговорни за това. Това не е просто критика, а предложения тези неща да влязат в другия закон.
В чл. 26, ал. 3 е регламентирано, че министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика определят условията, реда и изискванията за разработването на физиологични режими на труд и почивка. Съгласно чл. 6, т. 2 на Директива N 89391 това е задължение пак и единствено само на работодателя, който трябва да следи и приспособява мерките за безопасност, като отчита променящите се обстоятелства съобразно работата с човешкия фактор, в това число проектиране и оформяне на работното място, избор на методи на работа и производствени процеси преди всичко за облекчаване на монотонния труд и т.н. Много са нещата, които трябва да прави истинският работодател за истински условия на труд.
Искам да кажа нещо и за това как е решен въпросът за формирането и изразходването на фонд "Условия на труда". Поемането на риска от злополуки у нас е решено със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" на осигурителен принцип. И тук аз ще си позволя да навляза в една материя, която е много спорна, тъй като вече в комисията сме имали няколко пъти по повод на други осигурявания спорове за това докъде е застраховането, докъде е осигуряването и какво всъщност трябва да залегне в нашите закони.
В страните - членки на Европейския съюз този въпрос е решен на застрахователен принцип. В някои от тези страни самите застрахователи финансират дейността по подобряване на условията на труд, а в други са създадени специализирани фондове със същата цел, като основната част от вноските в тях се поемат от застрахователите, но с вноски участват и работодателите, и държавата. Тъй като у нас засега единствен осигурител за трудови злополуки в края на краищата е Националният осигурителен институт и вноските се правят във фонд "Обществено осигуряване", според мен би било правилно да се преразгледа въпросът за обособяването на вноските за трудови злополуки в отделен осигурителен фонд. Трябва да се преразгледа и размерът на тези вноски по посока на тяхното намаляване и диференциране съобразно степента на професионалния риск в отделните отрасли и браншове.
Има и въпроси, които не са обхванати, и това са въпросите за специалната закрила на някои категории работещи - непълнолетни, жени, лица с намалена работоспособност. Въпросите за контрола и административно-наказателната отговорност също не са намерили достатъчно стабилно място в този законопроект.
Наистина тези въпроси се регламентират с Кодекса на труда. Наистина е така. Но принципен ли е въпросът, че когато се създава специализиран закон, всички разпоредби, които съществуват в други закони по даден проблем трябва да се включат в него и да се отменят останалите закони. Още повече, че прави впечатление, че някои текстове от Кодекса на труда като членове 276, 278, 279, 280 и т.н. се отменят или променят и са включени в законопроекта.
Много малко са страните пак в Европейския съюз, нали все си говорим, че трябва да направим европейски закон, в които всички правни норми са обособени в Кодекса на труда. Франция е такава страна, където всичко е разписано там на три нива - закон, наредби, препоръки. В нашия Кодекс на труда е събрана цялата законова основа в областта на труда. Ето защо смятам, че е необходимо, след като е предвидено приемането на отделни специализирани закони, с които се въвеждат изискванията на Европейския съюз и на Международната организация на труда, с което нашето законодателство ще се интегрира с това на Европейския съюз, принципно да се реши и въпросът за сегашния Кодекс на труда. Просто използвам внасянето на тези два законопроекта, за да поставя на вниманието на народните представители въпроса за сегашния Кодекс на труда. Двата законопроекта, законът, който ще направим за безопасни и здравословни условия на труд, и Кодексът на труда директно си кореспондират и ми се струва, че му е времето да се помисли за един нов Кодекс на труда. От него или трябва да отпадне материята, третирана в специализираните закони, и да се включи изцяло в тях, или съответните раздели от Кодекса на труда да се преработят и в тях да остане само някаква насочваща правова рамка на специфичните закони.
Това са някои от основните проблеми, върху които аз исках да се спра преди народните представители да вземат своето решение и да гласуват за двата законопроекта. Излагам - отново казвам - тези проблеми. Те са сложни, преплетени проблеми, изисква се не само висок професионализъм, но се изисква и компетентност от хората, които ще правят този закон. Защото вярно е, отдавна трябваше да имаме такъв закон. Сега му дойде времето.
Затова аз се обръщам към народните представители в залата, като искам да им заявя, че двата законопроекта съдържат много положителни, рационални, европейски моменти. И ви призовавам да гласувате и за двата законопроекта, като отговорността на Комисията по труда и социалната политика остава да направи от двата законопроекта един закон, от който действително много отдавна имаме нужда и който се чака от нашето общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова. Няма други записани за изказване.
По реда на постъпването на двата законопроекта ще ги поставя на гласуване.
Най-напред поставям на гласуване Законопроекта за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, внесен от народния представител Атанас Борисов Богданов и група народни представители на 18 юли 1997 г.
Гласували 167 народни представители: 163 за, няма против, 4 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване втория Законопроект за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 1997 г.
Гласували 174 народни представители: 169 за, няма против, 5 въздържали се.
И този законопроект е приет на първо четене.

Има едно съгласие между парламентарните групи, както разбрах, в края на заседанието, ако няма възражение, разбира се, малко в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем един проект за решение за даване на съгласие на Министерския съвет да сключи договор за заем с Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество.
Има ли възражения? (Реплики от малцинството.)
Становището е раздадено. Всичко е раздадено. Става въпрос за 150 млн. долара за пристанището в Бургас.
Ако няма възражения, моля от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да се докладва становището.
Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е споразумение, което отдавна се подготвя и е свързано с финансиране на мащабни проекти за развитие, доизграждане на Бургаското пристанище.
Ще си позволя само няколко изречения.
Условията на това споразумение са изключително благоприятни от гледна точка на гратисни срокове, лихвени равнища и други условия, които обикновено съпровождат такива споразумения.
Аз ви приканвам да подкрепите ратифицирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може ли да докладвате становището на вашата комисия, господин Стоилов? Понеже Вие сте от ръководството, не виждам други.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Не е ли четено вече? Предложиха ми да прочета становището на комисията.
"На заседание, проведено на 16 октомври 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество, внесен от Министерския съвет.
Председателят на комисията запозна народните представители с мотивите на внесения проект за решение.
Пристанище "Бургас" е едно от най-големите и перспективни черноморски пристанища и основен пункт за съсредоточаване на товари от и за Близкия и Средния Изток и страните от ОНД и бивша Югославия.
Пристанище "Бургас" обаче не разполага с необходимите пристанищни мощности и от години работи на границите на своите капацитетни възможности от 8 млн. тона годишно.
За решаване на наболелите проблеми по обслужване на товаропотоците от експорт, импорт и транзит, преминаващи през пристанището, е разработен генерален план за развитието му. Предвижда се поетапно изграждане на вълнолом и четири нови терминала на обща стойност около 300 млн. щатски долара. При завършване на строителството на предвидените терминали пристанището ще може да обработват 18,5 млн. т товари и 150 хил. 20-футови контейнери.
Първите разговори за възможността за финансиране на проекта за развитие на пристанище "Бургас" чрез Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество са започнали през м. май 1996 г. Проектите за четирите терминала са изпратени в Япония за разглеждане и оценка. Японските специалисти са потвърдили, че проектите са жизнени и представляват интерес за финансиране от фонда.
На проведените срещи е подчертана необходимостта да се подготвят необходимите документи и да се внесе официална молба от наша страна.
Японският фонд за задгранично икономическо сътрудничество е държавен фонд за финансиране на социални инфраструктурни проекти.
На проведените срещи с представители на японското правителство се изясни, че японската страна е готова да отпусне заем в размер до 150 млн. щатски долара за реализация на източния ограден вълнолом, терминал 1-ви и терминал 2-ри, строителната стойност на които възлиза на около 177 млн. щатски долара, като сумата, надхвърляща 150 млн. щатски долара ще се финансира от пристанище "Бургас".
Крайният заемополучател ще бъде пристанище "Бургас" ЕАД. Заемът ще бъде предоставен в японски йени в размер на 150 млн. щатски долара при следните условия: период на изплащане 25 - 30 години, гратисен период 7 - 10 години (това имах предвид, че гратисният период надскача стандартното положение, което обикновено се предвижда в такива договори и е много изгодно), годишна лихва 2,7 на сто, финансира се от 75 до 85 на сто от долната стойност на одобрения от японските специалисти списък от обекти.
След проведената дискусия членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол се обединиха около становището:
"Народното събрание, на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество".
Още веднъж ви моля да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Ще ви прочета проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество.
"Народното събрание, на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие на Министерския съвет да сключи договор за заем между Република България и Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество в размер на 150 млн.щат.долара за финансиране на първия етап от проекта за реконструкция и модернизация на пристанище "Бургас".
Имате думата по проекта за решение. Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте за проекта за решение, който току-що ви прочетох.
Гласували 172 народни представители: 172 за, против и въздържали се няма.
Решението е прието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като много добре работим, дневният ред се изчерпи за тази седмица. Предлагам и на основание чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание утре пленарното заседание да започне с парламентарен контрол с актуалните въпроси и питания на народни представители, а от 11,00 ч. да се проведат разискванията по питането на народните представители Александър Томов и Бойко Радоев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие предлагате, да опростя малко нещата, парламентарният контрол да започне от 9,00 ч. Тъй като и без друго още миналия петък аз съм насрочил в 11,00 ч. разисквания по питането.
Има ли противно становище на това парламентарният контрол да започне утре от 9,00 ч.? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Величков.
Гласували 143 народни представители: 135 за, против няма, 8 въздържали се.
Предложението е прието.
Парламентарният контрол ще започне утре сутринта в 9,00 ч.
Най-напред ще отговаря министър-председателят на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на питане от народния представител Георги Агафонов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на питане от народния представител Станка Величкова.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Костадинов Иванов, Евгени Димитров и Иван Бойков, и на две питания от народните представители Свилен Димитров и Стефан Нешев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евгени Кирилов и Петър Башикаров.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров.
Министърът на държавната администрация Марио Тагарински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали: министърът на външните работи Надежда Михайлова - на питане от народния представител Иван Тодоров Кирилов, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на питане от народния представител Людмил Бешков, министърът на здравеопазването Петър Бояджиев - на актуален въпрос от народните представители Евгени Димитров и Иван Бойков, и на питане от народния представител Кънчо Марангозов.
Съобщения:
Комисията по културата и медиите няма да има днес заседание.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 29 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
Следващото заседание ще бъде утре, 24 октомври, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов

Заместник-председател:
  Иван Куртев

Секретари:
Илия Петров
Камен Костадинов