Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа от днешния дневен ред да бъде:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКИ ВОЕННИ КОРАБИ В НАЦИОНАЛНОТО УЧЕНИЕ В ДУХА НА ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА УКРАЙНА "СИЙ БРИЗ `98".
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 161 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Докладвам становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за даване на разрешение за участие на български военни кораби в националното учение в духа на инициативата "Партньорство на мир" на Военноморските сили на Украйна "Сий Бриз `98", внесен от Министерския съвет на 16 октомври 1998 г.
"Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на корвет бордови N 14 "Бодри" с 57 военнослужещи и на военнотранспортен кораб бордови N 302 "Атия" с 52 военнослужещи от Военноморските сили на Българската армия, без въоръжение, за участие в националното учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" на Военноморските сили на Украйна "Сий Бриз `98", което ще се проведе в северната част на Черно море от 25 октомври до 4 ноември 1998 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Чета проекта:
"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на разрешение за участие на български военни кораби в националното учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" на Военноморските сили на Украйна "Сий Бриз `98"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава изпращането на корвет бордови N 14 "Бодри" с 57 военнослужещи и на военнотранспортен кораб бордови N 302 "Атия" с 52 военнослужещи от Военноморските сили на Българската армия, без въоръжение, за участие в националното учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" на Военноморските сили на Украйна "Сий Бриз `98", което ще се проведе в северната част на Черно море от 25 октомври до 4 ноември 1998 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 145, против 3, въздържали се 19.
Решението е прието.
Следва да пристъпим към разискванията по проектите за декларации и за решение за кризата в Косово.
За процедура думата има господин Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Искам да ви направя три процедурни предложения по отношение на днешния дневен ред.
Първото от тях е да отложим разглеждането на точки 5, 6, 7 и 8 от седмичната програма на Народното събрание и да започнем направо с т. 9, а именно проектите за декларация за кризата в Косово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението днешният дневен ред да започне с т. 9 от седмичната програма.
Гласували 161 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Павлов, за второ процедурно предложение.


ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Второто ми процедурно предложение е дебатът по тази т. 9, т. е. разглеждане проектите за декларация за кризата в Косово, да бъде предаван пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение, господин Кирилов, да се предава по радиото и телевизията. Ако сте против това, имате думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Точно по този въпрос не сме против, ние сме за това наистина масово да бъде слушан този дебат. Но аз предлагам, господин председател, в рамките на публичния дебат за един кратък период от време на закрито заседание да се прочетат указаните документи, а именно Нотата на Северноатлантическия съвет, ответната нота на българското правителство и Писмото на генералния секретар на НАТО господин Солана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, гласуваме предложението за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 184, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Другото предложение, което се направи, не е никакво предложение. (Шум и неодобрителни възгласи от блока на Демократичната левица.) Защо? Защото пак не четете правилника. Една десета от народните представители могат да направят искане за закрито заседание. Когато се изнасят документи, които са държавна тайна, трябва заседанието да е закрито, а не да е открито, но само да не се предава по телевизията и радиото.
Трябва да направим един семинар по правилника.
Имате думата, господин Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Процедурното ми предложение, щом се прие т. 9, е във връзка с разискванията по т. 9 - дебата за кризата в Косово, в залата да бъде поканен заместник-министърът на външните работи господин Константин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 139, против 8, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят господин Константин Димитров в залата.
Сега ще имаме 15 минути почивка, за да се раздаде становището на втората комисия. Това е Комисията по външна и интеграционна политика. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Пристъпваме към:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПРОЕКТИТЕ ЗА ДЕКЛАРАЦИИ И РЕШЕНИЯ ОТНОСНО КРИЗАТА В КОСОВО.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте за процедура.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз не случайно в предишното ми изявление изразих намеренията на нашата парламентарна група и сега връчвам предложението от група народни представители, което гласи:
"Господин председател,
Молим на основание чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заседанието на Народното събрание да бъде закрито за времето относно прочитането на нотата на НАТО до правителството на Република България за предоставяне на въздушното пространство във връзка с конфликта в Косово, ответната нота на българското правителство и писмото на генералния секретар на НАТО до министър-председателя на Република България".
Мотивите ми, господин председател, са продиктувани от острата необходимост колегите народни представители, които в огромното си мнозинство не са запознати с този текст, имам предвид с текстовете на тези три документа, да ги изслушат, да вникнат в тях и да имат възможността при гласуването да поемат и своята отговорност, както и отговорността към избирателите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля външните лица да напуснат пленарната зала. Да се изключат и микрофоните, да се изключат и камерите.
(След закритото заседание)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заседанието продължава като открито.
Моля квесторите да поканят господин Константин Димитров, заместник-министър на външните работи.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Бисеров да изнесе становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност

Относно:
Проект за декларация на Народното събрание за мирното решаване на кризата в Косово, внесен от Парламентарната група на Демократичната левица на 16 юни 1998 г.;
Проект за решение за забрана на ползването на българското въздушно пространство от самолети на чужди държави, изпълняващи военни задачи на територията на Съюзна република Югославия, внесен от Стефан Гайтанджиев на 12 октомври т.г.;
Проект за решение за мирното решаване на конфликта в Косово, внесен от господин Георги Първанов на 12 октомври 1998 г.;
Проект за декларация за кризата в Косово, внесен от господин Юнал Лютфи и група народни представители на 14 октомври 1998 г.;
Проект за декларация на Народното събрание относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО, внесен от Екатерина Михайлова, Асен Агов и господин Йордан Соколов на 20 октомври 1998 г.;
Проект за декларация относно кризата в Косово, внесен от Александър Томов и група народни представители на 21 октомври 1998 г.
На съвместно заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика, проведено на 14 октомври 1998 г., бяха изслушани министър-председателят Иван Костов, министърът на външните работи Надежда Михайлова и министърът на отбраната Георги Ананиев във връзка с кризата в Косово.
Комисията по национална сигурност разгледа предложените проекти за решения и декларации на своето заседание на 22 октомври 1998 г. След проведените обсъждания комисията изработи своите становища по отделните проекти за решение и декларации.
1. Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да отхвърли проекта за декларация на Народното събрание за мирното решаване на кризата в Косово, внесен от Парламентарната група на Демократичната левица на 16 юни 1998 г.
Становището е прието с 8 гласа "за", 4 гласа "против" и 1 глас "въздържал се".
2. Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да отхвърли проекта за решение за забрана на ползването на българското въздушно пространство от самолети на чужди държави, изпълняващи военни задачи на територията на Съюзна република Югославия, внесен от господин Стефан Гайтанджиев.
Становището е прието с 9 гласа "за", 4 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се".
3. Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да отхвърли проекта за решение за мирното решаване на конфликта в Косово, внесен от господин Георги Първанов на 12 октомври 1998 г.
Становището е прието с 9 гласа "за", 4 гласа "против", въздържали се няма.
4. Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да не приеме проекта за декларация за кризата в Косово, внесен от господин Юнал Лютфи и група народни представители.
Становището на комисията е прието с 6 гласа"за" и 5 гласа "въздържали се".
5. Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме проекта за декларация на Народното събрание относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО, внесен от Екатерина Михайлова, Асен Агов и господин Йордан Соколов.
Комисията предлага следната редакция на т. 2 от тази декларация:
"2. Готовността си да предостави на НАТО достъп до въздушното пространство на Република България съгласно Конституцията, законите на страната, Рамковия документ "Партньорство за мир" и Споразумението между страните - членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните Въоръжени сили."
Комисията предлага в т. 3 от проекта за декларация да се добави ново, трето изречение: "Препоръчва на правителството да продължи консултациите и преговорите с НАТО за конкретни мерки от военнополитически и военен характер в контекста на мироопазващите операции и кризата в Косово".
Комисията предлага т. 4 от декларацията да придобие следната редакция:
"4. Насърчава правителството да води консултации и преговори за постигане на споразумения за по-задълбочено сътрудничество между Република България и НАТО в рамките на перспективата за пълноправно членство в съюза."
Становището на комисията е прието с 9 гласа "за", 4 гласа "против" и 1 глас "въздържал се".
Комисията по национална сигурност дава принципното си одобрение на проекта за декларация относно кризата в Косово, внесен от господин Александър Томов и група народни представители, като отчита и корекциите в текста, предложени от госпожа Елена Поптодорова.
Становището на комисията е прието с 9 гласа "за", 1 глас "против" и 2 гласа "въздържали се".
Становището на комисията по проектите за декларация и решение са приети на 22 октомври 1998 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата господин Асен Агов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.

ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател и господин министър-председател, господин министре, уважаеми колеги народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика

ОТНОСНО: Проект за Декларация на Народното събрание   N 854-03-2 за мирното решаване на кризата в  Косово, внесен от Парламентарната група на   Демократичната левица - БСП, ПК "Екогласност",  на 16 юни 1998 г.;
- Проект за Решение N 854-02-44 за забрана на ползването на българското въздушно пространство от самолети на чужди държави, изпълняващи военни задачи на територията на Съюзна република Югославия, внесен от Стефан Веселинов Гайтанджиев на 12 октомври 1998 г.;
- Проект за Решение N 854-02-45 за мирното решаване на конфликта в Косово, внесен от Георги Седефчов Първанов на 12 октомври 1998 г.;
- Проект за Декларация N 854-03-5 за кризата в Косово, внесен от Юнал Саид Лютфи и група народни представители на 14 октомври 1998 г.;
- Проект за Декларация N 854-03-7 на Народното събрание относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО, внесен от Екатерина Иванова Михайлова, Асен Йорданов Агов и Йордан Георгиев Соколов на 20 октомври 1998 г.;
- Проект за Декларация N 854-03-8 относно кризата в Косово, внесен от Александър Трифонов Томов и група народни представители.

На свое заседание от 22 октомври 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа:
- Проект за Деклерация на Народното събрание
N 854-03-2 за мирното решаване на кризата в   Косово, внесен от Парламентарната група на   Демократичната левица - БСП, ПК "Екогласност",  на 16 юни 1998 г.;
- Проект за Решение N 854-02-44 за забрана на ползването на българското въздушно пространство от самолети на чужди държави, изпълняващи военни задачи на територията на Съюзна република Югославия, внесен от Стефан Веселинов Гайтанджиев на 12 октомври 1998 г.;
- Проект за Решение N 854-02-45 за мирното решаване на конфликта в Косово, внесен от Георги Седефчов Първанов на 12 октомври 1998 г.;
- Проект за Декларация N 854-03-5 за кризата в Косово, внесен от Юнал Саид Лютфи и група народни представители на 14 октомври 1998 г.;
- Проект за Декларация N 854-03-7 на Народното събрание относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО, внесен от Екатерина Иванова Михайлова, Асен Йорданов Агов и Йордан Георгиев Соколов на 20 октомври 1998 г.;
- Проект за Декларация N 854-03-8 относно кризата в Косово, внесен от Александър Трифонов Томов и група народни представители.
Комисията по външна и интеграционна политика отхвърли:
          - Проект за Деклерация на Народното събрание N 854-03-2 за мирното решаване на кризата в   Косово, внесен от Парламентарната група на   Демократичната левица - БСП, ПК "Екогласност",  на 16 юни 1998 г., със 7 гласа "против", 3 гласа "въздържал се" и 4 гласа "за";
- Проект за Решение N 854-02-44 за забрана на ползването на българското въздушно пространство от самолети на чужди държави, изпълняващи военни задачи на територията на Съюзна република Югославия, внесен от Стефан Веселинов Гайтанджиев на 12 октомври 1998 г., с 13 гласа "против", 4 гласа "въздържал се";
- Проект за Решение N 854-02-45 за мирното решаване на конфликта в Косово, внесен от Георги Седефчов Първанов на 12 октомври 1998 г., с 6 гласа "против", 5 гласа "въздържал се" и 4 гласа "за".
Като оценява по достойнство проект за Декларация N 854-03-5 за кризата в Косово, внесен от Юнал Саид Лютви и група народни представители на 14 октомври 1998 г., и проект за Декларация N 854-03-8 относно кризата в Косово, внесен от Александър Трифонов Томов и група народни представители, прие с 12 гласа "за" и 4 гласа "въздържали се" следното становище:
Тъй като отговарят на духа и принципите в други проектодокументи, проектите за декларации N 854-03-5 и N 854-03-8 следва да бъдат използвани за подготовката на окончателен вариант на проект за Декларация на Народното събрание.
С 12 гласа "за", 3 гласа "въздържал се" и 1 глас "против" Комисията по външна и интеграционна политика предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следната
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Народното събрание
относно кризата в Косово и отношенията на
Република България с НАТО

Като категорично желае мирно разрешаване на конфликта в Съюзна република Югославия и се присъединява към оценката на ООН, че влошаването на ситуацията в Косово съдържа опасност за мира и стабилността в Югоизточна Европа;
като настоява властите в Съюзна република Югославия и всички страни в конфликта да изпълняват незабавно резолюции 1160 и 1199 на Съвета за сигурност на ООН;
като потвърждава, че ако в случай на крайна мярка се стигне до омиротворителни военни операции, България ще ги подкрепи, но без да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия,
Тридесет и осмото Народно събрание на Република България заявява:
1. Правителството на Република България защити националните интереси с успешните си инициативи за обща позиция на държавите от Югоизточна Европа и особено при изработването на Декларацията на държавните и правителствените ръководители от Анталия на 13 октомври 1998 г. за мирното разрешаване на конфликта в Косово.
2. Готовността си да предостави на НАТО достъп до въздушното пространство на Република България съгласно Конституцията, законите на страната, Рамковия документ "Партньорство за мир" и Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партрьори, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили.
3. Оценява високо дадените от генералния секретар на НАТО категорични гаранции за националната сигурност на страната в случай на военни действия в Съюзна република Югославия. Те са резултат от успешното осъществяване на "Партньорство за мир". Препоръчва на правителството, търсейки ясни гаранции от страна на Североатлантическия съвет за националната сигурност, да продължи консултациите и преговорите с НАТО за конкретни мерки от военнополитически и военен характер в контекста на мироопазващите операции и кризата в Косово.
4. Насърчава правителството да води консултации и преговори за постигане на споразумения за още по-задълбочено сътрудничество между Република България и съюза в рамките на перспективата за пълноправно членство в НАТО.

22 октомври 1998 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да започна своето изказване с припомняне на приноса, който България даде за мирното разрешаване на конфликта в Косово - принос, започнал с изработването на активна външнополитическа позиция на страната, преминал през успешни усилия съседните страни на Югославия да застанат зад единна позиция за първи път през пролетта на тази година, повторила се след това неколкократно на различни форуми с участието на страни от Югоизточна Европа.
Венецът на тези усилия на българското правителство беше срещата в Анталия на правителствените и държавни ръководители, където на нас ни се отдаде на една маса зад една декларация да съберем както представителите на Съюзна република Югославия, така и представителите на Албания. Това изигра изключително важна роля, за да може да бъде демонстрирана солидарната, отговорна позиция на страните от Югоизточна Европа.
Българското правителство през цялото време и при подготовката на срещата в Анталия търсеше такава обща позиция и успя да я постигне.
Българското правителство показа истинска, съседска, дружелюбна подкрепа на правителството на Съюзна република Югославия първо с това, че ние бяхме единствените, които много ясно и категорично се противопоставихме на въвеждането на ново югоембарго. Впрочем тази позиция, която ние успяхме да внушим на всички фактори в международната общност, стана доминираща, беше възприета като разумна, като правилна и това препятства въвеждането на ново югоембарго.
Втората теза, с която ние оказахме своята подкрепа, беше категоричното ни отхвърляне на всякакви претенции за прекрояване на границите в Югоизточна Европа. Ние дадохме ясно да се разбере, че заставаме зад териториалната цялост на Съюзна република Югославия и по този начин бяхме тази страна в района на Балканите, която не си позволи да има разбалансирано отношение към страните в конфликта. Напротив, ние през цялото време успявахме да намерим един верен баланс в своето поведение.
Когато Народното събрание разглежда такъв въпрос, какъвто е този, поставен днес - въпрос на националната сигурност на страната - то трябва да се стреми да го види по максимално най-ясния и най-прост начин.




Ние нямаме право да усложняваме въпросите на националната сигурност, защото в никакъв случай няма да можем да ги решим.
Когато правителството изготвяше своята позиция, разбира се съобразена със становището на Консултативния съвет за национална сигурност, ние се опитахме да отговорим на следния въпрос, който е основен в случая: има ли сили в Съюзна република Югославия, които са в състояние да разрешат конфликта в Косово? Може ли страната сама да се справи така, както се твърдеше в продължение на много дълъг период от време, че това е проблем единствено на Съюзна република Югославия, че той не излиза извън нейните рамки и поради тази причина Съюзна република Югославия проявяваше неразбиране на стремежа на страните, да речем през пролетта, на страните от региона да поставят въпроса.
Отговорът беше даден в Анталия за тези, които не са разбрали какво отговори в Анталия югославското правителство, заставайки зад декларацията в Анталия. Присъединявайки се към изискванията за изпълнение на резолюции N 11-60 и N 11-99 практически правителството на Съюзна република Югославия призна, че няма сили само да се справи с този конфликт.
Следващият въпрос, на който трябва да се отговори: има ли сили в региона да се справят с този конфликт? Може ли...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Да, СДС!...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вижте, уважаеми колега!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мерджанов, моля Ви, спазвайте реда!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Толкова са сериозни нещата, че такава позиция, която Вие си позволявате така несериозно в момента да заявявате, мен лично наистина ме тревожи. Защото действително са много сериозни нещата! Аз говоря за неща, които многократно в Европа са обсъждани на всички нива и има ясни становища.
Аз ще поставя въпроса по друг начин, щом така не искате да го възприемате. Ако международната общност, ако Организацията на Северноатлантическия договор се обърне с гръб към проблемите на мира в Югоизточна Европа, ако се дезинтересира от проблемите на сигурността на Балканите, ще решат ли Балканите този проблем?
Отговорът е категорично "Не!". Отговорът е толкова ясно "Не!", че трябва човек да е късоглед, за да не го вижда, че трябва човек да не разбира от политика, за да твърди обратното!
Няма ресурси на Балканите, не искам да казвам по-големи оценки, които да са в състояние да окажат такава мощна мироопазваща роля, така че да се разрешат едни продължаващи вече девет години конфликти!
Когато отговаряме така на тези въпроси, ние трябва да поставим въпроса за позицията на нашата страна по отношение на този конфликт.
Какво прави на практика международната общност в последните месеци, в последните седмици? Тя упражнява максимален натиск върху страните, участващи в конфликта, да възприемат един план за омиротворяване, съдържащ конкретни мерки.
За България, за българското Народно събрание има два варианта - или да се присъедини към този натиск, към този максимален натиск, за да се постигне мирното разрешаване, или България да се разграничи от този натиск, да протегне ръка на една от участващите в конфликта страни и по този начин да позволи кризата да продължи да ескалира. Това е проблемът. (Шум и реплики в залата.)
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Има и друга позиция - неутрална!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ако България не участва в този натиск, макар и с малкото влияние, което между другото никак не е малко - ние сме източният съсед на Съюзна република Югославия - със своя малък принос към този натиск, какви ще бъдат последиците?
Ще има военни операции на територията на Съюзна република Югославия. Има ли по-голяма опасност за България от преки военни действия на територията на Съюзна република Югославия? Има ли по-пряка заплаха за националната ни сигурност? Очевидно няма! (Реплики от опозицията.)
Защо? Аз няма да анализирам защо, защото мисля, че всеки народен представител е в състояние да прецени откъде възникват преките заплахи. Ще кажа само едно нещо - военни действия на територията на Съюзна република Югославия за България са напълно равнозначни и дори повече от равнозначни, нещо по-лошо са от югоембарго. Значи, България трябва да положи всички усилия да не се стига до военни действия, да не се стига до военни операции, защото стигне ли се до тях, ударът, рисковете върху България ще бъдат сравними с рисковете, които ще се проявят в Съюзна република Югославия. Точно тези думи аз казах на Момир Булатович на срещата ни в Анталия: вие, ако не намерите мирно разрешение в конфликта, ще стоварите и върху нашата страна последиците от конфликта на вашата територия! И той между другото го разбра отлично, обаче тук, в това Народно събрание, има хора, които изглежда не го разбират! (Шум и реплики сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тази декларация, която ви призова председателят на Комисията по външна и интеграционна политика да подкрепите, на практика е участие на България в максималния натиск срещу страните за намиране на разрешение, максимален натиск срещу ръководството на Съюзна република Югославия за възприемане на плана за мироопазващи мерки. Затова аз ви призовавам да я подкрепите.
И накрая: нека да бъдем отговорни към страната си, нека да поставим този път националния интерес над всичко останало.
Аз не пледирам тук за участие в мироопазващите действия ето така, просто защото това е някаква идеологическа приумица, просто защото това е някаква политика, която има цели, стоящи извън националните интереси на страната.
Аз поставям въпроса така пред вас и затова ви призовавам да подкрепите и т. 3, и т. 4 на тази декларация - досега в рамковия документ и в споразумението, което България има със страните от НАТО - Споразумението "Партньорство за мир" - е изграден определен баланс на взаимните отношения. Двете страни вървят една срещу друга - България дава гаранции за своето добро партниране и получава съответно повишаващите се гаранции за своята сигурност.
Къде можем да видим тези гаранции? Първо, нещо странично - създаването на международните мироопазващи сили, които вероятно ще бъдат базирани на територията на нашата страна. Това е един акт, който увеличава гаранциите за сигурността на нашата страна.
Второ, това е Писмото на генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор, в което той обяви България за зона на гаранциите в случаи на акции на територията на Съюзна република Югославия.
Ето ги повишаващите се постепенно гаранции за сигурността на България в рамките на Споразумението "Партньорство за мир".
Аз обаче подкрепям идеята да се отиде по-нататък и Народното събрание да насърчи Министерският съвет да постави въпроса за новите гаранции в условия на вероятно даване разрешение, защото ние не сме в условия на даване на разрешение за достъп до въздушното си пространство. Ако България отговори положително чрез Народното събрание, разбира се, на искане за достъп, това трябва да бъде свързано с увеличени гаранции за нашата сигурност, допълнителни ангажименти на нашата страна, допълнителни гаранции за сигурността. Това е националният интерес на нашата страна в момента.
Затова без да усложнявам нещата, гледайки тъжно към левия преден ъгъл на залата, защото наистина е тъжно да се вижда как млади мъже се държат по такъв безотговорен начин, като че ли нямат свои собствени деца и не мислят за тяхното бъдеще, аз ви призовавам да подкрепите декларацията! (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За процедура думата има господин Велислав Величков.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Във връзка с изключителната важност на разглежданата днес точка от дневния ред - проекти за декларация относно решаване на кризата в Косово, и на основание чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам днешният парламентарен контрол да започне след приключване на разискванията по тази точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Предложението на господин Величков е съвсем навременно, защото съгласно правилника в 10,30 ч. трябва да излезем в почивка и от 11,00 ч. да започнем парламентарния контрол. Неговото предложение означава да се придържаме към реда, който е в дни, когато заседанията ни са по законодателната дейност и да продължим до изчерпването на тази точка и приемането на съответно решение или декларация и след това да преминем към парламентарен контрол.
Поставям на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 186 народни представители: за 180, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Определям по 30 минути на парламентарна група и моля парламентарните групи да подготвят списъци с ораторите по точката.
Някой от вносителите иска ли думата?
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, вземам думата от името на вносителите на решението, предложено от Парламентарната група на Демократичната левица, което двете комисии предлагат да бъде отхвърлено.
Това решение от три точки предвижда категорична подкрепа за всички мирни усилия на многостранна основа за мирното политическо решаване на кризата в Косово, строго придържане към позицията за неангажиране - нито пряко, нито косвено, във военни действия в Югославия, изключващо достъпа до въздушното пространство и подпомагането на логистични операции и задължението за всички държавни органи строго да се придържат към единна и последователна външнополитическа линия за мирно решаване на конфликта в Косово.
Господин председателю, напълно споделям разбирането, че дебатите, които предстоят по тази точка от дневния ред, трябва да бъдат основани изключително на съображенията за национална сигурност и на нищо друго. Целият въпрос е как разбираме националната сигурност, как разбираме защитата на националните интереси на страната. Министър-председателят, защитавайки внесената позиция на мнозинството, ни предложи следния избор: ангажиране или неангажиране с военен натиск върху страните за решаване на конфликта. Това е фалшив избор, уважаеми дами и господа.
Реалният избор е следният: до днес Народното събрание беше ангажирано с консенсус - подчертавам - с една позиция, утвърдена на 27 април 1993 г. в тази зала. И, господин председателю, искам да подчертая, че това е едно от най-сериозните постижения на българския парламент през последните години - тази позиция от 27 април 1993 г., постигната с консенсус на всички парламентарни сили, включително и на Съюза на демократичните сили, отстоявана до днес от нас последователно и предлагаме да бъде отстоявана и в бъдеще. Искам да я припомня на залата, за да сме съвсем наясно за какво става дума.
Ето какво гласи тази позиция в декларацията на парламента: "Поради географското положение на България пълната изолация на Сърбия и Черна гора ще доведе и до откъсване на България от нейните западноевропейски икономически партньори с произтичащите от това тежки загуби за българската икономика. Така се затруднява успешното развитие на реформите в България и преходът й към пазарна икономика. Заради това Народното събрание на Република България очаква, че международната общност и в частност Организацията на обединените нации и нейният Комитет по санкциите ще изпълнят своите ангажименти към България по силата на чл. 50 от Устава на ООН (става дума за компенсации)".
И позицията въз основа на този мотив: "В тази сложна обстановка Народното събрание потвърждава позицията, поддържана неизменно и досега, за ненамеса на Република България във военни действия в бивша Югославия под каквато и да било форма - нито пряко, нито косвено, включително и под егидата на Организацията на обединените нации".
Това, господин председателю, за мен е отговорната позиция в защита на националните интереси на една съседна страна, на държава, в която се очакват военни действия.
Какво ни предлага мнозинството, дами и господа? И аз моля да обърнете сериозно внимание на проекта за декларация, който днес ни се предлага от мнозинството. Тук обхватът на решението е значително разширен. Говори се не само за кризата в Косово, а за развитието на отношенията с НАТО. Третираме два кръга въпроси, а не само кризата в Косово. И вижте какво се предлага: "Потвърждава ангажимент на България да подкрепи в случай на крайна мярка умиротворителни военни операции (не мироопазващи). Изразява готовност да се предостави на НАТО достъп до въздушното пространство на Република България". Никъде не следва, че това може да стане само във връзка с кризата в Косово, по принцип до въздушното пространство, в контекста на отношенията с НАТО. Тоест, може и съвсем необвързано с развитието на кризата в Косово. По-нататък: "Препоръчва се на правителството да продължи консултации и да води преговори - забележете - за конкретни мерки от военнополитически и военен характер в контекста на мироопазващите операции и кризата в Косово". Тоест, може да не са само мироопазващи. И на трето място: "Препоръчва на правителството да води консултации и преговори за още по-задълбочено сътрудничество в рамките на перспективата за пълноправно членство в НАТО". Тоест, вече отвъд "Партньорство за мир".
Питам, господин председателю, нямаме ли тук едно непростимо, недопустимо подменяне на въпроса? Искам ясно да подчертая, господин председателю, Демократичната левица винаги е била за най-категорично, с цялата сила и на нас, като съседна страна, и на страните от Югоизточна Европа, и на международната общност недвусмислено заявяване волята за мирно решаване на конфликтите на територията на бивша Югославия, категорично недопускане на нарушаване на човешки права, изключване на хуманитарни трагедии от рода на тази, която сега се разиграва в Косово, и категорично противопоставяне на всякакъв вид терористични операции и злоупотреба със сила. Но за мен натискът, който ние можем да окажем, силата е преди всичко с моралния натиск, който тези страни могат да окажат. И като пример мога да ви посоча срещата, която се състоя в София през юли 1996 г., която не беше само на представители от балканските страни. Там участваха представители от всички международни организации - от генералния секретар на ООН чрез свой представител до специалния представител за Югоизточна Европа, тогава Карл Билд, който поддържаше контакта и с НАТО във връзка с решаването на кризата в Босна и Херцеговина.
Но това е един натиск, това е натискът на мирната общност въз основа на международното право, на Устава на ООН и ангажирайки самите страни в конфликта. Защото аз съм съгласен, че когато се участва в един форум на тези, които са пряко въвлечени в конфликта, те чувстват натиска на всички останали съседи и на цялата международна общност да не дадат предимство на войнолюбците във всяка от техните страни, да не дадат предимство на националистическата екзалтация, а да помислят, че и утре трябва да се живее един до друг и да помислят, че и те трябва да станат част от една международна общност, която така или иначе се развива по мирен път. А не въз основа на политиката на тоягата.
Ето защо, господин председател, намирам, че начинът, по който процедираше правителството по този въпрос през целия период, не само от 10 октомври досега, ако щете, от юли т.г., когато на 10 юли в тази пленарна зала депутат от левицата - господин Генов - попита министър-председателя: господин премиер, Вие поддържате ли или се отклонявате от Декларацията от 29 април 1993 г., премиерът с характерното за него пренебрежително отношение заяви, че позицията на едно правителство от преди пет години естествено търпи еволюция и той просто се учудва, че такъв въпрос му се задава. Още тогава стана ясно, че позицията, утвърдена от парламента, започва да бъде ерозирана от правителството. И действията от последните десетина-петнадесет дена по категоричен начин потвърдиха това. Тези унизителни увъртания - какво пишело в становището на Консултативния съвет, какво е решило правителството, какво е съдържала едната нота, другата нота - до днешния ден, когато днес ни се сервират едни текстове и решения, които вчера имаха друга редакция, с много по-категорични искания с гаранции, които явно са отпаднали, защото са нереалистични, говорят, че Министерският съвет си позволява да подмени позоция, утвърдена от парламента, без да дискутира в парламента това и действайки по един абсолютно недопустим, неконституционен начин.
Нека никой не се сърди, когато тези действия съвсем естествено поставят въпроса може ли да се има доверие на това правителство или не. Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Като вносител има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето решение, а именно за забрана за ползване на българското въздушно пространство от самолети на чужди държави, изпълняващи военни задачи на територията на Съюзна република Югославия, е и най-краткият път към мира, който ние като нация трябва да поемем, за да заемем и достойно мястото си в нашия район и в бъдеща, казвам не сегашна, а бъдеща Европа.
В крайна сметка този дебат показва кой е за война, кой е за мир. Много политически сили искрено желаят може би мира в Югославия и на Балканите, но преките последици от дейността им в крайна сметка водят до война. Това личи от дадените проекти и на Съюза на демократичните сили, и на Евролевицата, и на ОНС. Може би искрено мир тук от парламентарните сили желаят Социалистическата партия, Политически клуб "Екогласност", Бизнесблокът и Зелената партия. Това - за българския народ. А иначе ние считаме, че решението на страните от НАТО за готовност за военни удари е едностранчиво, необективно и в крайна сметка не съдържа сериозни доводи и аргументи. Никъде - нито във Вашингтонския договор, чл. 5 и 6, нито в документите по-нататък на Северноатлантическия пакт, нито в документите по повод "Партньорство за мир" не се съдържа клауза, която да дава възможност на пакта да действа вън от своите територии, указани ясно и категорично в чл. 6 от Вашингтонския договор. Може единствено, само ако има санкция на Съвета за сигурност на ООН. Това е единственият политически орган, който може да разреши. Такава санкция на Съвета за сигурност няма! Какво искат тогава тези господа? Българската общественост, а и истината за проблема в Косово е нееднозначна. Вина има вероятно и югославското правителство, но много по-голяма е вината на албанските сепаратисти. Трябва ли България при това положение да вземе отношение? Трябва ли отново да повторим този жалък пример на Народното събрание от 1941 г., което сключва договора, а след това правителството разрешава войските на оста да минат през тези коридори и да атакуват Югославия? Колкото и да е неприятно, да, Югославия или Сърбия веднъж е надапала България в най-новата ни история. Ние - три пъти. И нека да не се позоваваме на историята. Или ако ще се позовем на тази история, само затова, защото историческите аргументи трябва да говорят, че ние ще живеем и в бъдеще в този район. Те ще ни бъдат съседи. Защото има и морал! Защото този морал говори, че когато няма ясно определена справедлива кауза, то тогава по-добре е ние да се въздържим. И това, което можем да направим, е само с мирни усилия да решим въпроса.
И защото става дума и за интереси, национални интереси, които трябва да пазим. Не интересите на отделни партийни централи. Тук сега искат да вземем решение на основанието на неясни за нас и непрочетени ноти. Вярно ли е, питам господин Ананиев, че там става дума за безусловно предоставяне на българското въздушно пространство? На цялото българско въздушно пространство. И не за какво да е, а за атаки срещу Югославия?
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС, от място): Няма такава работа!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Има такава работа, господине! Има такава работа. И именно защото има такава работа, тогава трябваше да се съгласите, ако няма такова нещо, да се прочетат на закрито заседание тези документи.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Стига сте лъгали! Стига сте лъгали от трибуната!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Вие не се съгласихте. Вие криете истината не само от българския народ, но и от българските народни представители. Историята ще ви осъди за това!
Ето защо смятам, че още не е късно българският парламент да вземе единствено вярното решение: да забрани ползването на българското въздушно пространство от чуждестранни военни самолети, изпълняващи военни задачи в Югославия. Така ще покажем в крайна сметка, че България действително е за мир, а не подклажда нов военен конфликт.
Обвинявам всички декларанти, с изключение на левицата и политически клуб "Екогласност", че, искат или не, с техните действия водят до война на Балканите. Благодаря.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Лъжец!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За процедура има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, за мен е необяснимо отсъствието на министър-председателя от дебата. След като преди малко той с менторски тон демонстрира завидна политическа отговорност и уж загриженост, редно е той отново, и аз се обръщам с настойчива молба към Вас, да бъде поканен в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов. И ми омръза на обяснявам, но очевидно господин Мерджанов не помни, че министрите присъстват в залата винаги, когато поискат. И никой не е в състояние да им нареди да дойдат. (Шум и реплики в Демократичната левица.)
Давам думата за изказване на госпожа Росица Тоткова. (Шум, реплики и ръкопляскания в Демократичната левица.)

РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Много сте любезни. Ще се опитам и аз да бъда толкова любезна.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Всяко решение на парламента и на правителството е важно, защото най-често то засяга интересите на българските граждани, на всички български граждани. Има обаче решения, които са съдбовни. Защото такива решения определят съдбата на страната ни за години, десетки години напред.
Не бих казала, че в мандата на едно правителство, на един парламент, дори на държава в преход, често се налага да се вземат такива решения. Вярвам, всички ще се съгласите, че в последните години не сме се изправяли пред толкова тежко и отговорно решение, както при проблема Косово. Той стана изпит, изпит за всички - за политиците, за държавниците и за гражданите на нашата страна. Всеки, на който народът е дал своето доверие чрез своя вот трябваше и трябва да поеме своята отговорност и да изрази ясно недвусмислена и националноотговорна позиция по този въпрос. Проблемът Косово е не само възможност да поемем отговорност за нашата позиция, но той е и възможност да демонстрираме консолидация по проблемите на сигурността на страната ни.
Използвахме ли ние тази възможност да покажем пред света, но преди всичко пред нашия народ, единна консолидирана позиция, защитавайки интересите и националната сигурност на България? Като че ли да. Становището на Консултативния съвет за национална сигурност, което е израз на политическата воля на политическите сили, президента, на тяхната принципна позиция по искането на НАТО за въздушен коридор над България, беше изработено с участието и съгласието на всички политически сили с изключение, разбира се, на БСП с нейното особено мнение. Но не би.
Много скоро след това преди всичко Евролевицата започна маневри. Появиха се нюанси, появиха се условия, появиха се обстоятелства и колкото повече ставаха те, толкова по-неясна ставаше и тяхната позиция дори помежду им. Така че се получи това състояние, в което лявата ръка не знае какво прави дясната.
Господин Томов напусна пленарната зала, но аз искам да се обърна към него, защото той, уважаеми колеги от Евролевицата, вашият председател каза, че правителството направи сериозна грешка като се скри зад гърба на Консултативния съвет за национална сигурност. А член на неговата парламентарната група заяви един ден по-рано - цитирам: "Това е едно много сериозно решение, което предстои да бъде взето, разбира се, от правителството, но най-вече от парламента на Републиката."
Вашият председател, уважаеми колеги от Евролевицата, каза, че Евролевицата ще участва в обсъждане за въздушен коридор само след изчерпване на всички мирни средства. А член на вашата парламентарна група каза един ден преди това - цитирам - изказа съжаление за това, че уви, нещата стигнаха дотук да се търси крайна мярка за прекратяване на конфликта в Косово. И именно хуманитарната катастрофа, която рискува да избухне в близките зимни месеци предизвика международните организации към по-решителни и по-крайни действия.
Вашият председател, уважаеми колеги от Евролевицата, каза, че решението на кабинета по искането на НАТО е нещо, което може да се нарече прибързаност, дори лековатост. А член на вашата парламентарна група пет дни по-късно уточни, че позицията на Евролевицата няма нюанси във връзка с правителственото решение и го подкрепя.
Питам се тогава къде е истината? Питам се още коя точно е позицията на партията, нарекла себе си Евролевица? Коя е тази позиция, която вие сами признавате, че е съобразена с европейската социалдемокрация? Може би все пак беше по-добре и по-достойно господин Томов да удържи на мъжката си дума и да не се крие зад подписи, липса на документи и други подобни. И накрая като капак се появи декларацията в Народното събрание на Парламентарната група на Евролевицата и на Политическия съвет на Евролевицата. И тъй като стана дума за тази декларация, искам да използвам още един цитат. Що се отнася до господин Томов, аз открих една забележима еволюция в неговите твърдения, в позицията на Евролевицата. Най-добре е те сами да ги отстояват.
Ако това е вярно, днес аз давам възможност на господин Томов да нарече един човек, който е тук и се разхожда между банките, да го нарече лъжец. Защото тези думи, господин Първанов, са Ваши и господин Томов с пълно основание може да Ви нарече лъжец, както това направи по отношение на други в декларацията на парламентарната си група. (Неразбираема реплика от ДЛ.)
Да, мисля, че ако той използва това определение към председателя на БСП никак няма да сбърка. Съжалявам, че трябва да го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Тоткова, правя Ви забележка!
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не го казвам, господин Томов използва такива изрази. Моля Ви, аз само цитирам.
Защото господин Първанов излъга за писмото до Милошевич и както разбрах "до другаря Милошевич". Защото дори господин Ангел Найденов не знаеше за това писмо и Вие излъгахте дори и вашата партия. Господин Първанов излъга и за македонската нация, но не е лъжа, че след неговите изявления започна безпрецедентна антибългарска кампания в Република Македония. И това са официалните съобщения от нашите кореспонденти в Републиката. Но това е друга тема.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Това новият външен министър ли е?
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз искам да дам пример за това как господин Първанов излъга именно по темата Косово, защото той много ясно казва, че Румъния и Унгария не са изразили своя позиция, когато три-четири дни преди това те вече са имали официална позиция дори на парламентите на тези страни. Ето, такива неща, уважаеми дами и господа, се случиха във времето след 10 октомври тази година. Но днес ние имаме възможност, ние, именно народните представители на Република България, имаме възможност да изразим една обща консолидирана позиция по проблемите на националната сигурност на България като подкрепим предложената декларация относно кризата в Косово и отношението на Република България в НАТО. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Искам да напомня, че направих забележка на госпожа Тоткова и мисля, че би следвало всички да имаме малко по-друг тон.
Има думата за реплика господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Впечатлен съм от висококомпетентното изказване на колежката и бих искал да я помоля да ни поясни тук на нас няколко неща.
Първо. Госпожо Тоткова, в нотата на Северноатлантическия съвет иска ли се неограничено въздушно пространство от Република България, ако Вие сте видяла документа?
Второ. Госпожо Тоткова, в писмото на господин Солана какви гаранции се предвиждат за нашата национална сигурност, които ние ще трябва, съобразно проекта, който вие сте ни предложили, да одобрим? И впрочем, колко души знаят какви са гаранциите, които ние ще трябва да подкрепим сега с решението на Народното събрание?
Що се отнася до цитираните от Вас случаи, аз съм длъжен да кажа следното - нашата съседка Македония не обяви официалното си становище по въпроса, въпреки че към тях имаше същата нота, вероятно е имало и същия срок. Ако имате друга информация, моля да я огласите!
Румъния огласи своята позиция няколко дни по-късно, при това със съответните уговорки и с искането на необходимите гаранции.
Що се отнася до проблема с македонската нация, уважаема госпожо, Вие сте от този край и трябва добре да прочетете текста, който правителството е дало като отговор в доклада на ПАСЕ. Там е записано черно на бяло, че в последните няколко десетилетия на територията на Вардарския дял от Македония се е създала македонска нация, в която българско население не е участвало. Това означава, първо, че вашето мнозинство е признало тайно македонската нация и, второ, че признава, че тя няма български исторически корен. Ето, това е големият въпрос, госпожо Тоткова, Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата за дуплика госпожа Росица Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Първанов! Точно по въпроса за македонската нация и точно защото съм народен представител от Пиринска Македония, аз не искам да слушам Ваши мнения по този въпрос. Защото Вие сте лидер на партия, която накара моите родители да се пишат македонци. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
А за Косово, господин Първанов, искам да Ви кажа, че Вие и вашата партия сте безнадеждно сами, дори и с тези, с които искате да се обедините в лявото пространство. И аз ще Ви прочета нещо, което е безспорно, защото е казано и е записано на член именно на лявото пространство, но естествено не на член на вашата партия.
"Аз мисля, че няма съмнение по това, че тази позиция - става въпрос за официалната позиция, изразена от Република България - се оказа печеливша не само заради последвалите събития, просто има една стратегическа ориентация на страната и тя не би могла да си позволи да се отклонява от нея, а и събитията показват, че това беше една вярна позиция."
Вие оставате не само сами в България, вие оставате сами в света, защото и Македония ще тръгне по демократичния процес. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Позицията на Обединението за национално спасение е известна. Искам накратко да се спра на няколко пункта.
Ние смятаме, че становището на Консултативния съвет за национална сигурност, на повечето негови членове и огласеното становище на правителството бяха целесъобразни. България е част от световната система за сигурност. България желае да има сигурност. България желае да бъде защитена. България желае конфликтът на Балканите да бъде прекратен. България има спомен за събитията от Босна. В България се знае, или поне ние знаем, че ако конфликтът в Косово не бъде прекратен, това ще бъде най-голямата опасност за мира на Балканите и за България, за националната сигурност на България.
Няма друг начин да се прекрати този конфликт, няма друг начин да бъде заставен Милошевич да прекрати този конфликт, както и албанските терористи да се откажат от своите действия, освен за съжаление военната заплаха от страна на НАТО. Всичко останало е нереалистична позиция. Нереалистична позиция. На всички ни се иска целият този конфликт да се реши по мирен начин.
Аз разбирам господин Пирински - да, много добре би било, ако се седне на една конференция, ако се говори, ако приятелски се съветва, ако се окаже и морален натиск, но историята от последните седем години показа, че това просто е невъзможно. Има хора в управлението на Съюзна република Югославия, които не разбират от добра дума, за съжаление. Аз разбирам, че има там много сложна обстановка, много сложни отношения, но те не могат да се решават по военен начин както от едната страна, така и от другата страна.
Затова, водейки се от тези разбирания, ние изразихме становище, че България по принцип е съгласна да предостави въздушното си пространство на НАТО за операции в Съюзна република Югославия.
Тук има някои спекули. Аз лично съжалявам за позицията на Българската социалистическа партия и още повече съжалявам за това, че се проведе една кампания, която експлоатира чувствата на част от българския народ. И в момента даже чухме обвинение към нас, че искаме война.
Има спекулация с позицията на Съвета за сигурност. Осведомените много добре знаят, че решението на Съвета за сигурност беше подкрепено от всички страни, включително и Русия, и то съдържа за пръв път възможност за употреба на сила.
Има спекулация с Декларацията от 1993 г. Аз участвах в изготвянето на тази декларация и големият спор, господин Пирински, Вие си спомняте, беше именно за това "в" - за участие във военни действия в Съюзна република Югославия.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Ненамеса.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Ненамеса, но в Съюзна република Югославия. Ние бяхме убедени тогава, поне групата, която представлявах, че без употреба на заплаха, ако щете, от страна на международната общност и съответните структури няма да има решение на въпроса и че България не може да остане настрана от решаването на този въпрос.
Вижте, не е почтено през цялото време да говорим какво ние сме загубили, колко сме загубили от югоембаргото, колко ще загубим от не знам какво си, колко ще ни коства еди-какво си. Ами добре де, какво коства на западните държави, които решиха проблема в Босна? Вие много добре знаете какво коства това нещо. И човешки жертви коства. Какво коства на всичките европейски структури - какви мъчителни преговори, какви мъчителни споразумения се постигнаха по този въпрос. И все пак нямаше друг изход. Разбра се, че няма друг изход.
И ние какво? - ще стоим настрана и просто ще казваме: искаме национална сигурност, но оправяйте се вие, нека вашите войници да ходят, нека вие да плащате парите, нека вие да се заемете с тази работа. И ако утре ние поискаме някаква подкрепа при евентуална заплаха, за която пак вие говорите прекалено много, тогава какво? Откъде да искаме точно тази подкрепа? От самите себе си? По какъв начин?
Аз разбирам пацифистката позиция, най-малкото аз бих желал да има военен конфликт на Балканите и ние да участваме в него, но трябва да има и някакъв реализъм. Някакъв реализъм. Историята на човечеството и историята на Балканите е пълна с подобни примери, че нещата не се решават по мирен начин, просто не се решават по мирен начин. Ако НАТО в момента не беше употребил заплаха и ако ние не бяхме се присъединили просто да покажем на господин Милошевич, че не може да разчита на разбиране, бих казал, на неговата позиция, какво? - Бихме повторили случая с Босна ли? Да се влачи този конфликт три години, да има загинали, да има убити, да продължи конфликта в Косово. Това ли искате в края на краищата? И ако ми покажете средство, с което това може да се спре по друг начин, аз ще бъда благодарен. Аз ще бъда благодарен.
Това е по начина, по който ние мислим, и по начина, по който взимаме това становище.

По въпроса за решението, което се предлага в момента от комисиите и е базирано преди всичко на решението, предложено от Парламентарната група на СДС.
Аз, първо, съжалявам, господин Бисеров, че Вие сте отхвърлили с лека ръка нашето предложение. Във всеки случай то не беше в конфликт с предложението на СДС. Имаше определени уточнения, имаше определена постановка от малко по-друг тип. Но така или иначе ние стигаме до Вашата позиция. И тук имаме няколко бележки. Приемайки принципно позицията, имаме няколко съществени бележки.
Първо, мисля, че твърде категорична е постановката за действията на правителството. Аз съм съгласен, че би могло да се каже, че правителството на Република България е действало в съответствие с националните интереси и неговите инициативи са допринесли за обща позиция на държавите на Балканите. Но ние знаем, че правителството на Република България допусна някои съществени грешки. Първо, че дълго време преди тази критична ситуация в събота то не даде съответна ниформация. Всички ние знаем, че се пътуваше често до Брюксел и обратно, знаем, и предварително беше ясно, че ще се стигне до някаква подобна позиция и можеше просто на българския народ да се каже, че обстановкта е такава и такава и ние водим разговори на тази и тази тема. Това не се направи.
Второ, на българския народ не се обясни какво точно представлява искането на НАТО. До ден днешен българският народ не е наясно по този въпрос. А там имаше два категорични документа и вие ги знаете. Първият е принципното искане за достъп до въздушно пространство, и вторият - постановката на НАТО, че когато вземе решение, то ще се обърне към българските власти, за да вземат своето решение по съответния начин, гарантиран от българската Конституция и българските закони. Това беше много важно, тъй като осведомените знаят, че дори в границите на НАТО решение не може да се вземе, ако съответната държава по съответния законов ред не вземе своята позиция. Тук имаше едно уважение към българските закони, едно уважение, което беше малко повече дори от уважение на правителството. Защото помним какво се каза в заседанието на двете комисии - че едва ли не няма нужда от санкциите на Народното събрание. Как да няма нужда? Без санкция на Народното събрание, към която, слава Богу, се отиде, не може да се легализира нито становището на Консултативния съвет, нито становището на правителството.
Така че нека да бъдем малко по-умерени в постановката си за действията на правителството. Да - в съответствие с националните интереси и малко по-скромно да се каже за инициативите, защото не всички бяха успешни. Ние знаем, че не всички бяха успешни. Не искам да навлизам в подробности.
По-нататък - по проблема за пункт трети, свързан с пункт четвърти. Ние взимаме едно много важно решение, посочено тук, като се съгласяваме за достъп до нашето въздушно пространство. То действително влиза в противоречие с решенето на Конституционния съд, но Народното събрание е в правото си да вземе такова решение. Но дайте да не продължаваме нататък. Това, което следва от втората част на пункт трети - "препоръчва на правителството..." и т.н., и т.н., за преговорите с НАТО, за конкретни мерки от военнополитически и военен характер - извинявайте, това е мандат на правителството, мандат на правителството да води преговори от много, много деликатен за националната сигурност на страната ни характер и евентуално да уведомява Народното събрание. Ние знаем от българската история до какво е довело това, няколко пъти до какво е довело това. Нямам нищо против правителството да води преговори, каквито иска преговори да води с НАТО. Но то не може да не осведоми Народното събрание и съответно Народното събрание да вземе своето решение.
Това нещо трябва да бъде изрично подчертано в текста или този текст да отпадне. Иначе, колеги, е много опасно. Много опасно. Да, вие сте прави, това е карт бланш.
Така че този пункт трябва да претърпи съществени изменения. Ако искате да го запазите в този дух, трябва да се добави текст, че всяка мярка, касаеща решения от такъв характер - сега не искам да го формулирам - трябва да бъде взето с решение на Народното събрание съобразно нашата Конституция.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Това е по Конституция.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Това не е по Конституцията. В Конституцията никъде не е казано, че правителството има такъв мандат и не може Народното събрание да му дава такъв мандат. Просто не може. Не искам да се връщам към историята да ви казвам примери от такъв характер.
Това може да стане в пункт четвърти, който е достатъчно ясен. Тук може да се вкара изречението за търсене на ясни гаранции и т.н. и оттам нататък да си остане: "разговори за постигане на споразумение за още по-задълбочено сътрудничество..." и т.н. И оттам нататък вече, ако има искане за подобни действия от страна на НАТО, нека те да бъдат внесени по надележния ред в Народното събрание и да не се повтаря историята, която имахме с този случай. Защото от по-миналата събота досега изтече много време и това не е редно да се случва. Просто не е редно да се случва.
На следващо място - проблемът с гаранциите, дадени от НАТО. Господа, ние имаме изразена готовност за подобни гаранции, но ние нямаме категорични гаранции и вие го знаете. Можем да запишем тук, че НАТО и респективно неговият главен секретар, тъй като главният секретар е институция на НАТО, са изразили готовност за такива гаранции, които ние знаем, че трябва да бъдат уточнени, конкретно уточнени в разговори на българското правителство с НАТО. Не искам да припомням изказването на господин Костов пред Консултативния съвет. Той два пъти повтори как тепърва предстоят разговори за уточняване начините, по които ще се взаимодейства с НАТО технически и пр., и пр., и пр. действия.
Така че нека този пункт да бъде редактиран в смисъл, че е изказана готовност в писмото на господин Солана, изказана готовност от страна на НАТО, от институциите на НАТО, но не и да се пише за категорични гаранции, дадени на България. Все още няма такива гаранции. Ние знаем добрата воля на НАТО, но все още няма такива гаранции. Това тепърва предстои да се уточни. И нещо повече - да се уточнят параметрите на евентуално сътрудничество при евентуално въвличане на България в една или друга форма на действия от страна на Североатлантическия пакт и международната общност за поддържането на мира на Бълганите.
С тези съществени бележки аз предлагам накрая те да бъдат взети под внимание, да се стремим към една умереност, по-малка декларативност и по-голяма умереност. Мисля, че по този начин ще постигнем не само сътрудничество с НАТО, сътрудничество на Балканите, но ще постигнем и сътрудничество в тази зала.
Между другото, допълнително само един пункт. В нашата проектодекларация беше изрично подчертано, че Народното събрание заявява, че Република България се стреми към добросъседски отношения със Съюзна република Югославия. Извинявайте, но това e необходимо. Просто е необходимо. Не искам да кажа някои неща, но във всеки случай ще завърши военният конфликт и аз се съмнявам кой пак ще бъде по-предпочитания партньор и за европейските държави, и за НАТО.
Така че нека да покажем нашето отношение към Съюзна република Югославия и съоветно, така да се каже, да осигурим в известен смисъл нашите дъбросъседски отношения.
Пак призовавам накрая, особено Парламентарната група на СДС, за един по-умерен текст, за един по-спокоен текст, за един кратък разговор за уточняване на тези пунктове - мисля, че нашите предложения са конструктивни - да вземем една позиция в духа на Конституцията, законите на България и действително на нейните национални интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Най-напред думата за реплика поиска заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Преди да премина към репликата, ще отворя една скоба и ще помоля господин Луджев и господин Бисеров и всички уважаеми министри на този кабинет и на следващите кабинети, когато се обръщат към председателя на Народното събрание, да не го наричат "председателстващ". Защото съгласно допълнителните разпоредби на нашия правилник ал. 3 гласи, че председател по смисъла на този правилник е този, който председателства Народното събрание в момента.
Казвам го не от парти при, но е много неудобно и неприятно да ни се правят забележки, че не познаваме правилника и да не се реагира по този въпрос. Затварям скобите, отварям репликата.

Господин Луджев, Вие действително направихте едно обмислено изказване по този въпрос, още повече, че сте били министър на отбраната и тези неща са достатъчно от компетентността Ви.
Но аз искам да Ви задам въпрос като историк - Вие направихте заключение, че историята показва, особено в последните години, че нищо на Балканите не се решава с мирни средства.
Кажете ми като историк какви са били резултатите от решаването на проблемите на Балканите с немирни средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Втора реплика - господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, ще потвърдите, че винаги съм се обръщал и към Вас именно с "господин председателю".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие винаги сте знаели правилника.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В продължение на репликата на акад. Сендов аз също бих искал да оспоря тезата на господин Луджев, че в този район няма друг начин. Това е една логика, която много хора с удоволствие повтарят, но това са хора, които искат да обосноват тезата, че Балканите са си един по-такъв, особен район, където трябва малко по-иначе да се действа, защото това са едни народи, дето не могат да се разберат помежду си, от време навреме така се сбиват, че създават проблеми за цяла Европа и за целия свят, така че като се поразшава нещо там, дай да ударим, да се умирят.
Това е гибелна логика и според мен дълг е на всеки отговорен политик и мислещ гражданин във всяка от страните на Балканите днес да отхвърля този подход и да го оборва не декларативно и не с благи призиви, съгласен съм, че без зъби прокламации "дайте да сме добри" не вършат работа, а със сериозно, отговорно политическо поведение.
Уставът на ООН не изключва военните действия, но предвижда и ясни правила, при които те се предприемат.
Първо, процедурата на Организацията на обединените нации в случая не е завършена. Вярно е, че в Резолюция 1199 е спомената възможността, но не е взето решението.
И второ, аз продължавам да отстоявам позицията, че даже под егидата на ООН ние не бива да се ангажираме. Защото ангажиментът на съседни страни с военни действия или със сили, които те да пратят, именно поради натрупаните исторически комплекси усложняват решението, а не го улесняват, за съжаление. И това беше, както си спомняте, логиката и на онази декларация. И затова се обърнахме с апел и към другите балкански парламенти - и те да се въздържат от ангажиране на свои въоръжени сили. Именно с цел да се избегне усложняване, а не защото не искаме решаване при едни наистина брутални предизвикателства срещу елементарни човешки норми.
Тъй че наистина и като историк моля за Вашия коментар.
И второ, Вие споменахте, че БСП е спекулирала и с емоциите на част от народа. Не сте справедлив! Още в средата на юни ние внесохме една много балансирана, разумна декларация и не сме нагнетявали напрежението около нея. Беше отклонен дебат по тази декларация, която никой не оспори, че е балансирана и правомерна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Агов вдигаше ръка за трета реплика. Отказва се.
Господин Тошев ли иска думата?
Трета реплика на господин Тошев. Три реплики и след това Вие ще имате право на дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, моята реплика към господин Луджев е, че срещата в Анталия и преди това общата декларация за Косово показват, че в Югоизточна Европа нещата могат да се решават и с невоенни средства. Тук става въпрос за миротворчески операции, операции, които са за налагане на мир, а не за разпалване на война и трябва да се прави голяма разлика между тези две неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
За дуплика има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги, не искам да навлизаме сега в исторически дебри, но аз ще дам само два примера. Как беше решена нацистката агресия с благородни средства? Не, това касаеше и Балканите. Или пък да вземем спогодбата с Крайова. Че, ако не беше заплахата от нацистка Германия да обединява Съветския съюз, щеше ли да има някакво решение по въпроса?
После, аз няколко пъти повторих тук, че сме против военен конфликт и против военни действия. Аз просто казах, че за съжаление в този район, разбира се, и в други райони на света, много други райони на света, се налагат определени действия, слава Богу, в границите на заплахата в този случай, защото знаем какво стана със случая в Босна, за да се вразумят някои хора с определени диктаторски и шовинистични амбиции.
И вие не можете да ми покажете, поне в случая през последните 7 - 8 години, някакво решение от друг характер, с изключение на военните действия или заплахата в случая. (Реплика от блока на ДЛ: "Северна Ирландия".)
В Северна Ирландия колко години траеше този конфликт, знаете ли го? И се реши пак с добра воля, нали?
Но, както и да е. Аз само това искам да подчертая - недейте ни обвинява, че сме за война. Ние сме просто за някаква разумна политика и за разумно приемане на тези реалности, които имаме.
Аз затова призовах за някаква постановка и по отношение на Съюзна република Югославия, и по отношение на това, че трябва да продължат максимално усилията за мирно решаване на въпросите, задължително трябва да има такава постановка, а не да има такъв войнствен дух, който цари в това решение.
Що се касае, господин Тошев, по този повод за военни решения, ами, добре, правим каквото можем, за да няма военни решения. И взимаме такива становища, затова говорим, за да няма военни решения.
Така че аз тук не мога да разбера каква точно е вашата позиция. Ние това правим: ние се стремим да вземем решение и становище, което да предотврати военен конфликт. За това говорим.
И не обичам да се самообиждам като балкански човек и точно затова извършваме цивилизовани действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитър Луджев.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Веселин Бончев, независим депутат.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Той е независим, колкото и ти си независим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Жорж Ганчев, знаете по-добре от мен, че в момента няма парламентарна група на Бизнесблока.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): След като я разбихте с много пари и с ченгето от Държавна сигурност, няма да има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така че, господин Бончев е независим депутат. (Неразбираема реплика от Жорж Ганчев.) И не пречете сега на Вашия колега.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Тъй като темата, която се започна от сутринта, е много важна за страната ни, искам да напомня следното. Няколко чуждестранни преси, а чуждестранните компании са чувствителни, съобщиха, че може и да откажат своите полети над въздушното пространство на България като гражданска авиация, ако бъде даден коридор за самолетите на НАТО. Преди няколко дни имаше съобщения, че ако наистина престанат полетите на гражданската авиация на чуждестранни компании над българското въздушно пространство, от летищни такси България на ден ще губи по 2 милиона долара. Също така се очакват огромни загуби от сухопътния транспорт за експорт на българските стоки през Югославия. Огромни загуби се очакват по река Дунав за транспортиране на български стоки за Западна Европа. А вие знаете, че те и без това не са много, защото външнотърговският баланс на България през последните месеци намаля със 155 млрд.лв.
Моят въпрос, господин председател, драги колеги, е: ако се приеме тази деклерация и независимо по какъв повод се даде въздушно пространство на самолетите на НАТО при евентуален удар над Косово, кой ще поеме компенсациите на тези загуби на България, като се има предвид, че от последното югоембарго България загуби 6 млрд.долара, които тежат като воденичен камък? Вече няколко пъти госпожа Михайлова се опитва да иска в Ню Йорк компенсации за това ембарго, но досега отговорът е - нито цент.
Второ, при тази постоянно увеличаваща се безработица в България, при обедняването на българския народ, при настъпващата зима, при тези загуби, които България би понесла при даването на въздушен коридор, това ще бъде голям, унищожителен удар за българската икономика и за българския народ в условията на настъпващата зима, която не се знае колко сурова ще бъде и колко дълга ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За първа реплика има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Аз съм съгласен с аргументите на господин Бончев, че ще има последици. Но се чудя защо това нещо не се каже и на неговите приятели в Белград, защо това нещо не се каже и по адрес на този, който предизвиква санкциите, на този, който предизвиква проблемите на Балканите - другаря Милошевич, както го бяха упоменали в едно писмо съвсем скоро. (Частични ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За втора реплика има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател, аз предлагам да престанем да се плашим със зимата. Господин Бончев, със зимата се плашехме, когато комунистическите правителства спираха тока; плашехме се със зимата, когато стояхме на опашки за хляб и за кисело мляко, пак при комунистическите правителства. Трябва да престанем с това и да разберем, че в България предстоят много нормални зими. И нищо страшно не става през зимата, освен че пада сняг и ние вероятно можем да се видим с Вас някъде на разходка в планината.
Другото, което е по-важно обаче. Тук бяха изказани няколко хипотези - за спиране на въздушния трафик над България, за спиране на трафика по Дунава, за още други мрачни неща, които биха могли да се случат, за които, разбира се, могат да се намерят аргументи, господин Бончев - и аз в никакъв случай не искам да се заяждам с Вас на тази тема, - за да бъдат подкрепени.
Но целта на нашите усилия в този парламент - и колкото по-обединени са тези усилия, толкова по-добре - е да се избегне всичко това, от което вие се опасявате. Как може да бъде избегнато то? Аз ще го кажа по-късно в изложението си на вносител. Но аз казвам: ние готови ли сме - и задавам този въпрос, защото Вие сигурно ще направите дуплика - заедно да участваме активно в търсенето на мирно решение, заедно - повтарям, така че да бъде предотвратено всичко онова, от което Вие се опасявате?
Пътят, който ние предлагаме, е с едно единно, силно становище на Народното събрание на Република България, с една силна декларация, която трябва да покаже, че международната общност не е готова да отстъпва пред натиска, пред шантажа, международната общност не е готова да бъдат тероризирани българските шофьори за това, че преминават през друга територия.
И когато се пишат писма, добре е да се напишат писма и до другите и да им се благодари, че никой не тормози българските шофьори. Единственият, който тормози българските шофьори, е режимът на господин Милошевич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Асен Агов.
За дуплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги! За репликата на господин Каракачанов. Как той нарича Милошевич си е негова работа. Нарича го "другарю". Това не е важно. Важното е, че от ембаргото загубихме 6 милиарда, а ембаргото не го наложи Милошевич на България, наложиха го световните институции, ООН и Съветът за сигурност. И сега си правят оглушки и не дават нито цент компенсация.
По репликата на господин Агов. Страхувам се, господин Агов, защото зимата може да бъде и дълга, и кратка, но това не е проблемът. Проблемът е, че загубата се натрупа, без да се компенсират тези 6 милиарда за България. Защото ако те бяха компенсирани и не беше ножът на България, сега, господин Агов, нямаше да ни трябва въобще Международният валутен фонд или както го наричат в Западна Европа "световен финансов жандарм", неговото отроче в България - валутен борд, и не ние досега за година и половина в парламента да гласуваме стотици заеми, за да може България да оцелее. И нямаше да има нужда от тези заеми, ако ни бяха компенсирани тези 6 милиарда, България щеше да си плаща дълга и нямаше да има 2 милиона пенсионери, които да ровят из кофите за боклук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Александър Томов, който може да си ползва и десетте минути на вносител. Ако ги просрочи, ще му засичаме от времето на Парламентарната група.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Мисля, че ако се върнем десетина дни назад и си направим една равносметка как изглеждаме в очите на общественото мнение и как изглежда този дебат днес, равносметката няма да е много приятна. Когато в други парламенти се обсъждат такива важни въпроси, залата е пълна, а министър-председателят задължително е тук. Не си спомням някога федералният канцлер Кол или министър-председателят Блеър да са отсъствали по време на дебат в парламента по големи геополитически въпроси. Само че ролята на нашия парламент очевидно е принизена и очевидно от цялата работа се разбра едно: ние нямаме солидност в демонстрацията на нашата външна политика и на нашите външнополитически приоритети; ние нямаме солидност в това да защитим позициите си. И станаха скандали и разправии като между деца, станаха скандали и разправии, които най-малкото ни унизиха като стил и поведение по такива големи въпроси на нацията и на бъдещето.
Нямаше солидност в първите дни непосредствено след важното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Ясно е, че дори самият съвет трябва да изработи по-точни правила и да каже какви са правата и задълженията на неговите членове, кой какво може да говори след това, кой как може да защитава позициите си, докъде правата на съвета или решенията на съвета, които той не взима, а мненията на съвета ни задължават и докъде - не. На нас ни е ясна Конституцията и този закон, но очевидно не са ни ясни последствията и правата оттук нататък.
Имаше от самото начало две опорни точки на позицията на Бел. Едната беше пряко или косвено неучастие в конфликта и в тази връзка подкрепяне на съответното решение на парламента от 1993 г., и, второ, подкрепа на хуманитарните и мирооперации на международната общност, пълна подкрепа на резолюции 1160 и 1199 на Съвета за сигурност на ООН. Тези две опорни точки се дължаха на две обективни качества на нашата страна: едното е, че ние сме част от световното семейство и че ние нямаме право в този момент да напуснем усилията на Международната общност и, второто, че ние сме съседи и че имаме специфично положение и специфични интерпретации на това, което трябва да правим.
Тези две основни опорни точки залегнаха и в моята позиция, която аз изложих пред Съвета по национална сигурност, на която държа и днес.
Това, което беше неприятното, е, че в понеделника след това заседание веднага едните бяха обявени за миротворци, а другите за миролюбци; че започна една ужасяваща, изключително непочтена кампания във всички посоки, защото нито една практически политическа сила не преодоля изкушението, прощавайте, да не използва ситуацията за собствени политически цели и за нови дивиденти.
И задавам принципния въпрос: в голямата дискусия трябваше ли да има, да има ли наше "да" на искането за коридор на НАТО? Аз ви задавам въпроса. Зададох го по същия начин в Съвета по национална сигурност.
Питам ви: в Босна имаше ли вмешателство, когато започна война? Имаше ли тогава, някой намеси ли се? Аз участвах тогава във всички дискусии. Помня какво ми отговаряха крупни дипломати, крупни държавници. Те казваха: трябва да ги оставим, много е рисковано сега да се намесва който и да било.
Какво последва за България? Война, ембарго, милиарди загуби.
Задавам втори въпрос, така го поставих и пред Съвета по национална сигурност: отговорете ми честно и почтено можем ли да гарантираме ние като страна и като отговорен парламент и държавници, че войната нямаше да стане, ако никой не се намеси?
Шест-седем месеца ние следим как се развива процесът. И процесът се развиваше само по един-единствен начин - ескалация на конфликта. Бежанци - някои казаха 250 хил., други 300, други 180. Но ние много добре знаем, че тези бежанци можеха да подпалят целия район и че трябваше да има международна сила, контактна група, съвет за сигурност, мироопазващи действия, за да има мир. Защото не е вярно, че тези, които казаха на Съвета по национална сигурност, че искат такъв тип решение, че те са войнолюбци. Напротив, аз казвам, че това беше миротворческо и политическо решение. И това беше нашата позиция.
Оттук следващият въпрос. Ние не може да не подкрепим действията и решението от Анталия. Това са добри действия. Тези действия показаха, че може на Балканите да се търси консенсус. И неслучайно в предложението на Евролевицата за решение днес има точка в тази насока.
Оттук нататък обаче аз не мога да не спомена, преди да ви запозная с нашия проект за решение, и за две позиции, които за съжаление и днес прозвучаха тук, в тази зала.
Едната позиция - и аз ще започна с нея - е на Социалистическата партия. Ние подписахме с БСП - и аз се обръщам много откровено и почтено - че ще водим политика в рамките на политиката на Социалистическия интернационал.
Аз заявявам, че нашата позиция, заявена в Съвета по национална сигурност, и позицията, която сега е в предложението за решение, съвпада с позицията на европейската социалдемокрация. И естествено искам да кажа, че не може да няма опорна позиция в междуродната общност. Не може в този отворен и глобален свят да се правим, че ние сме някакво изключение от това.
Втората позиция е тази позиция, когато се разрази и кампания на някои членове и ръководството, на председателя на СДС по отношение на нашата партия. Честно да ви кажа, бях решил днес да не говоря на тази тема. Но след изказването на една госпожа, която очевидно говореше в стил на ОФ-пропагандист, и след днешната статия, която видях, че е от шефката на пресцентъра на СДС, тоест поръчани статии, поръчани изказвания, искам да ви кажа следното.
За съжаление, трябва да повторя отново: аз намирам за неверни - ако искате, намирам ги за лъжа - изказвания на министър-председателя и последвалата кампания срещу позицията на Евролевицата. Те са неверни съждения. Те не отговарят на истината от началото до края, защото първа Евролевицата в понеделник сутринта в 10,00 часа пусна решение, което е и това решение, което вие вчера в комисията сте одобрили. Не е имало мои интервюта в периода до сряда, не е имало различия в позицията, като моята позиция беше подкрепена със сто на сто от гласовете на членовете на политическия съвет.
Пита се: защо тогава е тази кампания? Аз ще ви отговоря. Нямам друго логично обяснение, тя продължава и днес. Тя е по една проста причина: определени хора искат да няма международно призната легитимна опозиция. Определени хора искат да ни пришият позиции, които са ни чужди. Определени сили искат да няма нормално политическо равновесие, каквото има в целия свят. Когато стои Кол и стои Шрьодел, или когато стои някой друг и седят и си говорят, тук има елементарно даже неуважение по повод на тези задължителни норми на политически живот. Ние нямаме друго обяснение затова, защото нашата позиция - такава, каквато я виждате днес - е изразена многократно:
1. като писмена позиция при заседанията на Източноевропейския комитет на Социнтерна в Сараево през май т.г.;
2. в Съвета на Европа от нашите представители многократно;
3. в Съвета по национална сигурност;
4. в днешното решение.
И аз ви питам тогава: защо беше днес карикатурното пропагандистко изказване на госпожата от Разлог? Защо се наложи всичките тези неща да ги пишете тези дни? Защо беше това ненужно изостряне на обстановката? За вашата конференция или за нещо друго?
Няма никъде материална подкрепа на това, което ще кажете. Вие се вписахте в две-три статии на вестници, които целяха същото, само че с друг знак - да пришият нашата позиция в друга посока. И това не прави чест нито на министър-председателя, който, вместо да каже честно и почтено: "Заблудиха ме." или "Прибързах.", в момента продължава с тези изказвания и тези действия на пресцентъра на СДС.
Каква е нашата позиция? Нашата позиция има четири принципни постановки:
1. Ние потвърждаваме подкрепата си на декларацията на парламента от 7 май 1993 г. и казваме, че България не може по никакъв начин да участва пряко или косвено в конфликта, включително със средства, войници и всичко подобно. На нас ни трябва мир и гаранция за мир, за да успеем да извършим реформите в страната.
2. Ние оценяваме положително резултатите от срещата на държавните и правителствени ръководители от Югоизточна Европа в Анталия и ние подкрепяме тяхната декларация от 13 октомври, защото сме за мирно разрешаване на косовския конфлит.
3. Ние изразяваме готовност да се предостави коридор, но не без условия и не въобще, и не като плакатна позиция, за да се харесаме някому, а изключително в пряко съответствие с Конституцията на страната, за хуманитарни, подчертавам, и мироопазващи, подчертавам, операции, при ясни гаранции от страна на Съвета на НАТО за нашата сигурност.
Да, ние трябва да искаме тези гаранции...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Мироопазващи.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз мисля, господин Тошев, че думата "мироопазващи", попитайте специалистите, е достатъчно сериозна, солидна и добра.
Нещо повече, твърдя и искам да кажа, че искането на допълнителни гаранции за нашата сигурност са задължително условие.
И накрая ние трябва да кажем още нещо. Ние трябва да подкрепим, макар че това в нашето предложение го няма, задължително решенията, или договореностите по-точно, постигнати на срещата Холбрук-Милошевич. Всички тези действия в крайна сметка дават и това, което е крайното решение. Защото ние имаме в момента вече действия на ОСС, чийто член сме ние и чиито активни участници чрез нашата делегация сме ние.
Аз искам да кажа, че и моето участие в тази делегация доведе, госпожо, до същите решения, за които Вие очевидно не сте информирани и няма как да бъдете информирана.
Истината е, че в крайна сметка това е позицията, която ние защитаваме и отстояваме. И това не е позиция, която е измислена сега, миналата седмица или по-миналата седмица. Това е позицията, която казва: трябва ни гаранция за мир в един друг свят и в едни други условия; трябва ни ясна българска позиция за това, че искаме мир, но и че сме част от световното семейство.
Аз мисля, че с тези позиции българската Евролевица продължава своето достойно поведение и принципност независимо от това дали имаме едни или други политически оценки за нещата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата народният представител господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми в днешния ден, когато се водят едни от най-важните дебати в Тридесет и осмото Народно събрание по външнополитическата ориентация на страната и по един конкретен въпрос - ситуацията в Косово - да насоча вашето внимание към документа, който трябва да приеме българското Народно събрание. Защото декларацията, с която трябва да завършат нашите дебати, ще бъде едно послание както към българската общност, както към целия български народ, така и към балканската и европейска общественост.
На вниманието на Народното събрание са представени шест документа - проекти за три декларации и за три решения. Но още в заглавната част, ако вие проследите тези документи, бихте ги разделили на две. Пет от тях са посветени на кризата в Косово и отношението на България към нея и само един - това е проектът за декларация на народните представители госпожица Екатерина Михайлова и господата Агов и Соколов - е посветен както на ситуацията в Косово, така и на отношенията на Република България с НАТО.
Депутатите от Българската социалистическа партия както вчера на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика, така и днес се постараха да направят внушението, че разглеждането на отношението на Република България с НАТО представлява изместването на проблема, по който се провеждат дебатите.
Аз категорично възразявам на една подобна позиция. Защо? Считам, че всъщност именно в декларацията на СДС тази загриженост за националните интереси на страната и за националната сигурност на България, която риторично беше представена в изказванията на представителите на БСП, тази загриженост намира реален израз, намира израз на един мост между конкретната критична ситуация в Косово и дългосрочните интереси на България, дългосрочното запазване на националната сигурност и на териториалната цялост на страната. Както е записано в т. 3 и в т. 4 в декларацията на СДС реално в дългосрочен план се представя пътят, трасира се политиката, която може да гарантира тази национална сигурност.
Ясното становище на Народното събрание по отношение на задълбочаване на сътрудничеството на България с НАТО с преследване на ясно определена цел - пълноправно членство на Република България в НАТО - представлява израз преди всичко на препотвърждаване на ангажиментите, които Народното събрание пое с декларацията за национално съгласие в първите дни на конституирането на Тридесет и осмото Народно събрание - израз на политиката на Република България, изразена в "Програма 2001" на приобщаване към европейските и евроатлантическите структури и на трето място представлява ясен израз на съобразяване с реалностите в балканския регион, в Европа и в света в края на ХХ и началото на ХХI век.
Естествено, всяка система за колективна сигурност, включително и НАТО, почива на съвкупност от взаимни мерки за осигуряване на тази сигурност. В този контекст можем ли да твърдим, че България чрез своето правителство и чрез волята на своя парламент може да поиска това, което е записано в декларацията - гаранции за своята национална сигурност? Категорично "Да!". В потвърждение на това становище говори обстоятелството, че България в последните 18 месеца се явява генератор на сигурност и на стабилност в балканския регион. Това е приносът на България на конференцията в Анталия, където успя да убеди всички държави от региона, включително и Съюзна република Югославия, около общ текст по косовската криза в именно тази декларация от Анталия.
Заедно с това България изпълнява стриктно своите задължения по рамковата програма "Партньорство за мир" и на трето място - България дори по косовската криза изразява една солидна позиция, която наистина гарантира авторитета на страната ни сред европейските партньори. Защото, както каза и министър-председателят, България се изказа категорично срещу налагане на ембарго срещу Съюзна република Югославия и на второ място - декларира своята привързаност към Хелзинкските споразумения от 1975 г. за ненакърнимост на границите в Европа, включително и на балканския регион.
В резултат на тези действия България получи ли съответна оценка? Да, България получи тази оценка и тъй като това беше неколкократно повдигнато в пленарната зала като въпрос, си позволявам дословно да цитирам думите на генералния секретар на НАТО господин Хавиер Солана, които той изпраща като писмо на българския министър-председател, а именно: "Северноатлантическият съюз многократно е заявявал, че сигурността на всички страни-членки е неделима от сигурността на всички участници в "Партньорство за мир" в Европа".
На дипломатически език тези думи означават - на наш, обикновен език, че това дава същите гаранции за сигурността на България, както за всичките страни-членки на Северноатлантическия договор. И аз питам тези, които защитават друга позиция, които не желаят ние да търсим подобни гаранции откъде ние можем да получим такива гаранции, каквито в момента ни се дават и какво би станало, ако действително забушува пожар край границите на България и България се окаже без никакви международни гаранции, каквито в момента получава чрез Северноатлантическия договор?
В заключение - аз считам, че в крайна сметка от предложените документи на вашето внимание именно декларацията, подписана от тримата представители от Съюза на демократичните сили е онзи документ, който по неоспорим начин изразява загрижеността на Народното събрание и волята на Народното събрание за гарантиране както на регионалния мир, така и на спокойствието на българските граждани.
Едновременно с това - с втората част, която разглежда отношението на България с НАТО, този документ ясно показва, че подобно гарантиране преминава през способността на една нация, през способността на България да се присъедини към всяващата респект международна воля за мир. Ето това е смисълът на позицията на българското правителство по отношение на кризата в Косово. Това е смисълът на нашия евроатлантически цивилизационен избор. И накрая това, убеден съм, че ще бъде смисълът на декларацията, която българският парламент ще приеме и която ще бъде по същество гаранция за националноотговорната политика, която България провежда в Европа и света. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Думата за реплика има господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля да не вземаме желаното за действително и понеже от януари 1990 г. лично аз настоявам да търсим нови международни гаранции и това е правено на сериозни форуми, аз искам да попитам имаме ли досега категорични, както е записано в проекта ви, международни гаранции? Не вземаме ли желаното за действително? И, например, известна ли ви е публикуваната днес позиция на ексдържавния секретар на САЩ Лорънс Игълбъргър за това, че България трябва да се държи колкото се може по-далеч от конфликта в Косово. Това е първият ми въпрос.
Второ, не мисля, че има различни модуси на интеграция в европейските и в евроатлантическите структури, включително и такива, които да са съвместими в декларацията на Народното събрание от 27 април 1993 г. за нито пряко, нито косвено ангажиране във военни действия на територията на бивша Югославия, а бих казал и изобщо на територията на съседни страни. Гърция и Турция не са в кой знае колко любовни отношения, например.
Не смятате ли, че една такава позиция може да бъде напълно съвместима с нашия цивилизационен избор и стремеж към НАТО и не мислите ли, че освен всичко друго ние нямаме още гаранции, че скоро ще бъдем приети там?
Нека в този смисъл да не се пишем на по-католици от папата и по-атлантици от Солана. И нека да издействаме международни гаранции тогава да създаваме впечатление в нашия народ, че такива са ни предоставени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
За втора реплика думата има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Въпросът за нашата външнополитическа ориентация е въпрос, който от началото на това Народно събрание се обсъжда. И това, че ние сме имали в един или друг момент една или друга позиция и че в нашата партия има различни позиции по този въпрос е едно. Но когато този същностен въпрос за нашата външна политика се смесва с един конкретен въпрос, както е в конкретната декларация, когато и народните представители в по-голямата си част, да не говорим за народа, не са видели тези ноти и тяхното същинско съдържание, които са твърде конкретни, когато в предлаганата на нашето внимание декларация се прави едно много сериозно отстъпление от предишната декларация - за нито пряка, нито косвена намеса, защото е илюзия да се мисли, че като се добави "в Съюзна република Югославия" хората не знаят какво значи театър на военните действия в края на ХХ век, където не с танкове и с каруци се минават граници, а където войната се води включително в стратосферата, всичко това поражда нашето притеснение.
Аз разбирам вашето голямо желание за едно легитимиране на едни погрешни стъпки на правителството. Но то, това легитимиране днес в парламента може да има много големи последици за бъдещето на страната, на народа ни с не толкова голямата сигурност, че цивилизационният избор ще бъде постигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Думата за дуплика има господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Преди всичко си позволявам да отговоря на господин Христо Смоленов. Когато господин Смоленов твърди, че членството в НАТО може да бъде или пълно или никакво, той явно не отчита това, което България направи през тези близо вече седем години на сътрудничество с НАТО, на подписаното рамково споразумение за "Партньорство за мир", което представлява една форма на засилено сътрудничество и оттам на последващи стъпки от двете страни, една от които се явяват именно ангажиментите, които в момента Хавиер Солана декларира, че се поемат към националната сигурност на България. Това също представлява определена ясна форма на сътрудничество за осигуряване на сигурността на Република България.
По отношение на това, което каза господин Миков. Говорейки за различни становища в Българската социалистическа партия, някои от тях във вътрешнополитически аспект, аз все пак ще кажа: господин Миков, за българската и за европейската общественост тежест има позицията на партията като такава. И в един момент, когато близо 20 страни в Европа се управляват от социалистически и социалдемократически формации или партии и когато всички те единно взеха позиция, която реално се явява идентична с позицията на НАТО, към която България показа своята принадлежност, аз питам: Българската социалистическа партия, останала сама, и може би единствено Социалистическата партия на Югославия, къде се намира, кого подкрепя и чии интереси защитава в този момент? (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Жорж Ганчев - Патриотичен център, БББ.
Аз съм човек, който изхожда от пронатовски позиции, казвали сме го много пъти, казвам го и сега на господин Георги Седефчов Първанов, че не можете да бъде полубременна жена, господине - или сте в едната посока, или в другата. И спрете да лавирате по ученически. Вашето писмо до Милошевич е скандално, както са скандални някои подходи към трите терористични армии на косовските албанци, които сега отправят смъртни заплахи към единствения техен легитимен представител на международно ниво д-р Ругова. И двете посоки са грешни.
В заключение на моя коментар спрямо Вас, господин Първанов: вашето генералско движение се изравни с бракониера Сашо Томов, който открадна Георги Агафонов за някаква си телевизийка и радио. И вие станахте крадци и бракониери! А генералското движение е част от вашата партия. Срам и позор за вас!
Съгласен съм с господин Пирински, че решението на Народното събрание от 1993 г. прави чест на България. Съгласен съм, че само Бог избира съседите. И деца, и внуци, и правнуци ще живеят с тях. Страшно е важно да се признае, че ние направихме много за инкорпорирането на България към НАТО през последните 7 - 8 години. Помня покойният Вьорнер, Бог да го прости, който много благородно в ЦДНА след една своя лекция ни съветваше да не бързаме, да укрепнем, да изградим и нашата икономика, и нашите Въоръжени сили. Човекът наистина беше стъпил на земята. За съжаление някои хора в България в момента лазят по облаците, когато от тази трибуна шефът на Генералния щаб Михо Михов си призна, че нямаме нито едно боеспособно съединение в България, имаме само един самолет "МиГ-29", който може да излети в момента. И аз тогава го попипах от моето място какво прави тук, защо не си подаде оставката.
Ние се червим, че президентът на България Петър Стоянов служи само на СДС и не кани един човек с 24 на сто от българския вот на Консултативния съвет по национална сигурност. Това е срам и позор и голям страх, защото следващата кампания е само след две години и половина и явно той вече си прави президентска кампания. Това не помага на България и вие като негови съпартийци го посъветвайте. Това не е градивно, тъй като долу, освен цялата цензура по медиите питат защо Жорж, неговото мнение и мнението на Българския бизнесблок го няма. Това е лоша политика според мен.
По отношение на поставяне на каруцата пред коня бих ви казал: гаранциите на Солана са "Гаранция - Франция!". Страшно е важно да се знае, че ние трябва да бъдем неутрални в нашето действие спрямо съседа в момента. Ако им дадем коридори за жертвите, които при една евентуална бомбардировка биха пожелали спешна и бърза помощ, да. Хуманитарен коридор - да. Всякакъв друг коридор в този аспект - да. Военен коридор, ние да станем съучастници на военно нападение срещу наши съседи, отговорът е твърдо "не". Лоша политика!
Генерал Науман беше в София и в Атлантическия клуб. Наистина прави чест на достопочтенния Соломон Паси, че успя в 7 - 8 години да покани едни от най-важните хора в света в нашето Отечество. Питах генерал Науман, ако в някои гранични райони в Съединените щати, където 90 на сто от населението са мексиканци и говорят само испански, пожелаят такава независимост, ще прати ли НАТО и там войски, ще ги заплашва ли и там с бомбардировки. Отговорът беше: "Моля Ви се, господин Ганчев, аз не съм политик, не мога да отговоря на такъв въпрос, много е сложен за мен". Тогава го питах: "Имат ли 89 машини "МиГ-29" на въоръжение в НАТО". Отговорът беше "Да". - "Има ли ремонтен завод на "МиГ-29" в Германия? - Отговорът беше "да". Тогава защо министър-председателят Костов провали сделката "МиГ-29" - за две ескадрили, когато аз наистина я докарах до едно такова ниво със 100 хил. работни места, които да може да се отворят в Пловдив окръг, и ние да бъдем N 1 в небето с нашата национална сигурност, гордост за българина. Питам: това в служба на България ли е?
В заключение ви казвам: има много, много причини ние да се въздържим от директно участие срещу нашите братя и съседи. Да бъдем умни, господа, коригирайте се! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Има думата госпожа Елена Поптодорова, но не я виждам в залата.
Господин Камов, имате думата.

НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): "Хик Родос, хик салта!" - са казали мъдрите римляни на своя съгражданин или, преведено, "Тук е Родос, тук скачай!", когато той е обяснявал, че там, на остров Родос бил скочил много, а в Рим трябва да се скача - са искали да му кажат те. Когато ние в Страсбург и в Брюксел обясняваме, че българската демокрация е работеща, тук в София в действителност и в критични, и в спокойни моменти тя трябва да работи. И аз дълбоко съжалявам, казах това и на нашето заседание на Комисията по външната политика, че даже не беше споменат парламентът, когато в събота на едно много важно заседание на Консултативния съвет при правилни решения по същество не беше уважена една държавна институция, която в българската Конституция е определена и тя определя нашата република.
Мисля, че преди всичко колегите от мнозинството трябва да се загрижат за това, както и всеки един, разбира се, не само в българския парламент. Защото спазването на закона е основен принцип на демокрацията и не може никаква целесъобразност, още повече, ние сме били свидетели дълги години, когато целесъобразността е измествала закона, да измести тежката дума на българския парламент. Не сега, когато вече няма, слава Богу, конкретен повод той да се произнася по това, което Конституцията му вменява в дълг, а тогава, когато трябваше да се знае, че това е неговото право.
Днес виждам смисъл в тази дискусия по един основен и според мен единствен въпрос - това би я обърнало към бъдещето, а не към миналото, не към неща, които са се случили и които ние трябва сега да узаконим. Това е действителната загриженост за всички граждани на България, за семействата ни, за децата. Или, казано на по-неясен език, за националната сигурност.
България няма гаранции, както всяка друга държава след като се разпадна Варшавският договор. Ние търсим тези гаранции и разбираме тези гаранции по различному, за съжаление, защото в централноевропейските държави по този въпрос не се спори, а се работи всеки ден. И те се приближават до тези финансови, юридически и практически възможности да ги получат чрез членството си в НАТО. Ето това е въпросът, който според мен днес стои като предмет на дебатите в парламента. Радвам се, че както предложи Евролевицата в т. 4 от своя проект, така и вчера в двете комисии ние достигнахме до общо разбиране по този проблем. България трябва да поиска от Съвета на НАТО гаранции при бъдещо неблагоприятно развитие на обстановката в Косово и не само по този повод. България се стреми към членство в тази организация, тя е един стриктен, добронамерен и много активен участник в партньорствата, които в различни етапи с различно съдържание са били предлагани и в които ние участваме. Сега е моментът българското обществено мнение да получи много ясен отговор чрез такава точка в парламента, която в нашата формулировка беше още по-настойчива - настоява правителството да започне консултации и преговори за постигането на тези гаранции. Тогава мнозина българи, които днес се колебаят дали и какво точно означава всъщност членството на страната ни в НАТО, ще получат ясен отговор, надявам се, ясен отговор и като усилия от българското правителство, и като резултат от тези преговори. В противен случай, както за съжаление в много изказвания днес стана, ние отново ще подхраним тези страсти, които не само извън парламента, но и между стените на парламента определят съдържанието на нашите дискусии, ще снижим толкова много нивото на въпросите, които днес дискутираме, че просто трябва да ни бъде срам, че по такъв начин и с такива аргументи ние говорим всъщност за мира и сигурността на собствената си държава и на региона, в който живеем.
Надявам се, днес ние ще приемем едно разумно решение и много бих искал то да бъде прието с консенсус. Жалко, че това няма да се случи. Но всички, които ще дадат своя глас за една отговорна позиция, би трябвало да изоставят партийните и партизански оръжия, с които и по този въпрос ние не се посвенихме да боравим, когато ставаше дума за свети неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Господин Лъчезар Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин министре, почитаеми дами и господа народни представители! В момента цялата международна общност е загрижена за предстоящата хуманитарна катастрофа, която може да се случи в Косово. И ние би трябвало да изразим солидарност с международната общност. Ето затова ние ще приемем тази декларация. В Косово има 280 хил. бежанци, изтласкани от своите села, от своите жилища, които в голямата част са разрушени от държавната армия, от армията на държавата - нещо, което категорично е неприемливо за когото и да е. Не може една държава така да се отнася със своите граждани. Аз не вярвам, че децата, които дават по телевизията, и техните майки са терористи. Те с нищо не са виновни за това, което се случва при тях. И затова ние трябва да бъдем много категорични в нашите искания незабавно да се изпълнят двете резолюции на Съвета за сигурност на ООН. А също така нека да припомним, че има и две договорености, две споразумения, подписани от Югославия - едното с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и второто - с НАТО, подписано от ген. Кларк. Тези две споразумения трябва час по-скоро да бъдат изпълнени, за да можем ние да се надяваме на мирно решение на кризата в Югославия.
Аз съм обезпокоен много от това, че властите в Югославия продължават да протакат и да не изпълняват незабавно тези решения. Това създава предпоставка отново да възникне опасност от разрешение с военни средства за мироопазващи операции и за миротворчески операции от страна на международната общност.
Срещата в Анталия показа, че е възможно балканските страни да имат единна позиция. Но за съжаление тази позиция също не беше уважена на практика от правителството на Югославия.
Аз бих искал само да припомня нещо, което чух тук само преди няколко дни от един политик от Република Македония, господин Георгиевски, който в един политически дебат обяви, че външната политика не може да се използва за партийни цели. Ето защо аз смятам, че действително и ние трябва да спазваме този принцип и във външната си политика да бъдем напълно единни като страна.
Преди мен говори господин Камов, който заяви, че правителството не е спазило Конституцията, доколкото си спомням. Аз смятам, че точно според Конституцията правителството е това, което води външната политика на страната заедно с президента. Парламентът, разбира се, дава решенията според Конституцията. И ето защо в нашето решение в т. 2 ние казваме, че Народното събрание изразява готовността си, намерението си, с други думи, готовността си да предостави на НАТО достъп до въздушното пространство на Република България съгласно Конституцията и законите на страната, а също и другите документи, които вече сме подписали. Така че намирам за напълно спекулативни всякакви твърдения, че това вече е направено, тъй като конкретно искане до момента никой от нас не е видял. А също така, когато то бъде направено, да се надяваме, че това няма да стане, Народното събрание ще се произнесе по въпроса.
Аз споменах, че в текста за декларация не са посочени двете споразумения - на Югославия с ОSCE (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа), които трябва да бъдат изпълнени.
Затова предлагам да се създаде един трети абзац в преамбюла на декларацията, който да гласи:
"Като настоява Съюзна република Югославия да изпълни изцяло условията на подписаното споразумение, защото само така ще бъдат използвани открилите се възможности за мирен изход от конфликта в Косово и да бъде предотвратена дестабилизацията на Югоизточна Европа".
Надявам се с тази декларация ние ще дадем един категоричен глас в подкрепа на позицията на международната общност и също така да си дадем сметка, че ако не приемем декларацията, какви биха били последиците за България. Благодаря ви за вниманието.
Господин председател, ето моето предложение. (Подава предложението на господин Куртев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще дадете предложението си на председателя на комисията.
Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Има думата за реплика господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Тошев! Искам, първо, да споделя задоволството си, че с всеки следващ ваш оратор изказванията стават по-понятни и съответно на тях могат да се правят реплики. Нещо, което не мога да кажа примерно за първото изказване на вашата колежка. Това го приемете и като искрен комплимент.
Вие казахте нещо много хубаво, цитирайки Любчо Георгиевски. Очевидно след като го цитирахте, Вие споделяте, че външната политика не трябва да се използва за партийни цели. Изключително точно, правилно и добро.
Моят въпрос към Вас е - след като Вие споделяте този възглед и това схващане, споделя ли този възглед и това схващане вашето ръководство, ръководството на Съюза на демократичните сили? Защото аз имам колебания в това, че то споделя едно такова виждане. Примерно със заплахата на вашия лидер - на господин Иван Костов, преди около седмица, че ще наковлади българската Евролевица пред социалдемократическите правителства в Европа. Разбирам, че това е нещо съвсем обратно на принципа, който Вие преди малко подкрепихте. Така че въпросът ми към Вас е - споделяте ли вие, като политическа сила, този възглед? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има ли други реплики?
Господин Тошев, искате ли дуплика? Не искате.
Има думата за втора реплика господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Тошев, Вие твърдяхте във Вашето изказване, че по никакъв начин правителството не е нарушило Конституцията със своето решение и писмото-отговор, което е дадено на нотата на НАТО. Моята реплика е под формата на съвсем кратък въпрос - ако в понеделник, след съботното решение на правителството, самолетите на НАТО бяха полетели над българска територия щяхме ли да ги свалим, господин Тошев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Искате ли дуплика? Предполагам, че не. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
То е безпредметно. Нека се върнем отново към сериозната дискусия.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Защо лишихте човека от отговор? Защо не му дадохте думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Струва ми се, че действително е трагедия, не да се политизира външната политика изобщо, а особена трагедия е да се политизира въпросът за националната сигурност. Тук трябва да има едно много точно разбиране, възприемане на редица общи принципи. Именно затова аз считам, че в момента ние по-скоро би трябвало да обсъждаме принципите, на които следва да отговаря външната ни политика при всеки последващ случай на конфликт в съседна наша страна. Защото с конфликта в Косово едва ли ще се изчерпят конфликтните ситуации в бъдеще. Да се надяваме, че няма да има повече, но това е малко реалистично. Аз няма да навлизам в подробности. Затова считам, че на България е нужна една принципна декларация за основните принципи на външната ни политика по отношение на конфликти в съседни страни.
Първо, имаме една нова ситуация в Югославия, нова ситуация на Балканите.
Второ, имаме нова Концепция за национална сигурност.
Трето, имаме изявено желание за кандидатстване в НАТО.
Четвърто, имаме успешно участие в "Партньорство за мир".
Следователно една такава декларация е нужна.
Какво би следвало да включва една такава декларация? Първо, че единственият интерес, който трябва да ни движи, това не е интересът дали ще се харесаме на една или друга политическа сили или на една или друга държава, или на една или друга организация, а интересите на България и то в дългосрочен аспект. Трябва действително да се мисли за това как ще живеем с тези, с които историята ни е отредила да живеем.
На второ място, струва ми се, че не се прави даже и от вносителите на декларациите и от двете страни, разлика за омиротворителни и мироподдържащи операции. Когато кажем "военни омиротворителни операции" това може да се третира и се третира като намеса в конфликта. Смятам, че принципите от декларацията, приета през 1993 г., трябва не само да се подчертае, че ние ги поддържаме и да се подкрепят още един път, но трябва и да се обогатят. Защото големият въпрос, който седи тук, е как да съчетаем все пак идеята, че сме против всяка пряка или косвена намеса в конфликтите със съседни страни и в Югославия - бивша Югославия, с принципа, че предоставяме въздушно пространство за военни омиротворителни операции, както е казано в една от декларациите.
Обърнахме се към виден експерт от Кралския институт за международни изследвания в Лондон, който даде едно такова тълкувание - "ненамеса" е предоставянето на въздушно пространство, когато, първо, имаме използване на тези летателни средства за хуманитарни, мироподдържащи операции; второ, без наличието на тежки въоръжения и нападателни оръжия при ясни правила за това; трето, без изразена подкрепа на която и да е страна в конфликта, просто ние сме против всякакъв конфликт; и, четвърто, когато това е решение на организация, в която съответната страна има участие, в случая ООН.
Ако това нещо беше малко по-добре разяснено на българския народ, ако ние имахме една по-добра визия за това как да съчетаем тези неща, може би тогава ангажиментите, които имаме по линия на "Партньорство за мир", по линия даже на договореността за "Открито небе" и т. н., щяха да бъдат много по-ясни и по-точни.
По въпроса за гаранциите. Струва ми се, че дълбоко се греши, като се счита, че в едно писмо могат да се дадат гаранции. Аз имам дълбоко уважение към генералния секретар на НАТО господин Солана. Това е едно повторение в неговото писмо на старата идея, която бе изразена още във връзка с раширяването на НАТО, че НАТО ще има едно и също отношение към страни, които кандидатстват за членство, и към страни, които няма да кандидатстват. Тоест, НАТО е заинтересовано да има мир в Европа. Но гаранции, уважаеми дами и господа, се дават само в гарантиран писмен вид, международноправна норма в съответен договор или споразумение. Има многостранно споразумение за "Партньорство за мир", аз вчера си дадох труд отново да го прочета, но там никъде не се казва, че в случай на нападение срещу една или друга страна - членка на партньорска организация, ще има съответно ответна реакция от страна на НАТО. Може би това също трябва да се обогати, да се доразвие, най-малко да се изследва.
Разбирам, че времето ми изтича. Искам само да кажа, че фактически целта е спирането на огъня и предотвратяването на конфликта да се превърне в дълготраен процес чрез ранно предупреждение, участие в мироподдържащи операции, в посредничество, превантивна дипломация и т. н. Само по този начин ние можем да постигнем нещо трайно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Без да повтарям по същество позицията на Евролевицата, отново ще кажа нещо, което е редно да бъде и в стенограмите на днешното заседание.
Решението, което взимаме днес, е наистина най-тежкото, което институциите на България и нейните политици взимат от 1990 г. насам.
Второ, това не е еднозначно решение. По този въпрос, по този проблем чисто решение няма. Всяка една от двете алтернативи, които се обсъждаха тук по време на дебата, има своите плюсове и минуси. И именно в това е отговорността ни да преценим плюсовете и минусите, да преценим кое натежава и кое в крайна сметка има значение за перспективното дългосрочно, не само краткосрочно, развитие на страната ни.
Предвид на събитията, които се случиха от 1993 г. насам, а именно подадената молба за членство на България в Европейския съюз, подписването на Европейското споразумение на България като асоциирана държава в съюза, подаването на молба за официално пълноправно членство на България в НАТО, вече създадоха една друга ситуация, която налага и определени нагласи, и мотиви при взимането на решение от типа на това, което взимаме днес.
Дискусиите се проведоха вчера и в двете комисии - в Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика, колегите говориха по съществото на тези дискусии и затова аз няма да се спирам върху тях. Аз единствено ще си позволя да внеса няколко поправки, които бяха предложени от мен и вчера по време на заседанието на Комисията по национална сигурност, които мисля ще подобрят текста, който ни е предложен като основен, както разбирам, окомплектован текст, комбиниран текст от Комисията по външна и интеграционна политика.
Първото ми предложение е свързано с т. 1 на самото предложение. И в комисията, и сега искам да кажа, че ако погледнем подобни документи, които се приемат и от други държави, разбра се, европейски, и от международни организации, ще видим, че те нямат вида и звученето на правителствена плакатност. Това, което е важно за България, не само при това правителство, а и при следващото правителство, е същността на политическото решение, което е взето, и, разбира се, то е свързано с усилията на това правителство, които, повтарям, не бива да бъдат отричани.
Но аз мисля, че много по-солиден, по-траен текст ще се получи, ако т. 1 бъде заменена с това, което Евролевицата предлага като т. 2 в своя проект - чета:
"Оценява положително резултатите от срещата на държавните и правителствените ръководители от Югоизточна Европа в Анталия и подкрепя тяхната декларация от 13 октомври 1998 г. за мирно решаване на косовския конфликт."
Второто предложение, което искам да направя от името на парламентарната група, се отнася към т. 3. Аз ще се съглася с всички онези, които задаваха въпроса за това какви са все пак конкретните гаранции. И аз тук бих изразила едно пожелание към колегите от мнозинството: нека по толкова сложен дебат да се изказват хора, които по-дълго време са участвали в международната проблематика и в проблематиката на националната сигурност. Това, че ще се направи една политическа декларация е лесно, може да го направи всеки, включително физиономии, които не сме виждали никога досега да се произнасят по далеч по-прости проблеми, но които решиха, че днес ще открият дебата. Но онези, които познават сложността и сериозността на проблема, защото проблемът не е решен, кризата е моментно овладяна, не могат да не си дават сметка за онова, което предстои да се случва все още в нашия район.
Ето защо аз не смятам, че можем да говорим за изразени категорични гаранции, дадени категорични гаранции. Веднага ще попитам: какви са гаранциите за АЕЦ "Козлодуй"? И нека тази госпожа, която, пак повтарям, за пръв път видях днес, или пък колегата, който е добър специалист по химия, но отскоро се занимава с външна политика и национална сигурност, дойдат и отговорят тук пред нацията какви са гаранциите, които НАТО поема за АЕЦ "Козлодуй" - един пример, а те могат да бъдат многобройни.
Затова предлагам към т. 3 да бъде направена следната корекция: "Оценява високо изразената от генералния секретар на НАТО готовност за предоставяне на гаранции".
Мисля, че това ще даде и повече солидност на българската позиция.
Последното предложение, което правя, се отнася към т. 4. Мисля, че достатъчно се говори за това каква република е България. Тя е парламентарна република, която взима решения, които съобщава на своето правителство. Отново подчертавам, при цялата спорност на участието на парламента в изготвянето на това решение, при цялата критичност, която отправихме напълно основателно за пренебрегването на двете комисии в най-критичния момент от оформянето на това решение, аз мисля, че тук имаме един шанс да съобщим своята воля като Народно събрание и затова предлагам, вместо "насърчава правителството" да заменим този израз с "настоява правителството".
Ние сме тези, които изискват от правителството, и аз предлагам да влезем в своите правомощия. Повтарям отново, това ще даде допълнителна солидност на нашия текст.
По самата политическа същност, както стана известно, Евролевицата няма и никога не е имала различно мнение, достатъчно се говори по тази тема. Отново ще кажа, че е добре мнозинството да избира по-убедителни оратори, когато трябва да защитава една практически незащитима теза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми колеги, гости на Народното събрание, уважаеми господин председател! Аз смятам, че въпросът е сериозен и не става дума за Сърбия или Югославия, не става дума за сърбите или албанците, а става дума за България, за българите, за това в България да няма провокации като тази в Косово, знаейки че косовският проблем е създаден от същия Берлински конгрес, който разпарчоса България. Знаейки освен това, че е нужно някакво ново съединение, защото ние не можем по проблеми на националната сигурност партийно-политически да оцветяваме позициите си.
Аз съм дълбоко убеден, че декларацията за ненамеса в югоконфликта нито пряко, нито косвено, нито дори под егидата на ООН, е напълно съвместима, подчертавам, напълно съвместима със стремежите за получаване на международни гаранции, включително и от НАТО.
Нещо повече. Дори смятам, че тази декларация, която още тогава някои се опитваха да заобиколят, защото пречеше на някои натегачи от кариерата още тогава, сега е още по-актуална.
И съм дълбоко убеден, че позицията на регионален неутралитет, което ще рече позиция за ненамеса нито пряко, нито косвено, нито дори под егидата на международни организации, в които членуваме или още не членуваме, и не се знае дали скоро ще членуваме, спрямо наши съседи, като под съседи разбирам всички държави на Балканския полуостров и в Черноморския регион, може да предотврати българско въвличане във военни авантюри, от което, уважаеми дами и господа, България никога не е печелила. Защото България не е фаворит на никоя от великите сили и това трябва да разберем с цялата му острота. Защото с наша територия и с наша кръв са правили подаръци на различни свои фаворити всички велики сили, докато ние не сме сред фаворитите.
Искам да подчертая, че позицията на регионален неутралитет тепърва може да ни се наложи да я цитираме, да се позоваваме, да се връщаме на нея, защото Балканите горят от много посоки. И в този смисъл аз не виждам нищо лошо в това, че тя присъстваше и в позицията, която беше оповестена след Консултативния съвет по национална сигурност.
Аз смятам, че тази позиция присъства и в това, което е визирано в първа точка от тази декларация: "Правителството на Република България защити националните интереси... и така нататък... за мирно решаване на конфликта в Косово".
Уважаеми дами и господа, призовавам тази декларация, част от текста на която цитирах, да бъде обсъждана и гласувана по точки. Защото аз с чиста съвест мога да гласувам за първа точка и не мога с чиста съвест да гласувам за която и да било от следващите точки. Ето за това става дума.
Още веднъж смятам, че регионалният неутралитет, ненамесата във военни конфликти нито пряко, нито косвено, е задължителна позиция на България и тя не пречи на плановете ни да се интегрираме нанякъде. Има различни модуси на евроинтеграция и на съответните политически действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Господин Дянко Марков има думата.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Днес в тази зала имаме едно становище, което е общо за всички - че главните въпроси, които засягат нашата страна, се решават тук, в тази зала.
Има още едно становище, без да е изразено, по което също мисля, че няма никакво различие. То е, че за да се вземе решение по важни въпроси, се налага тук, в тази зала, едно щателно, подробно, искрено и с чувство за отговорност обсъждане на поставения въпрос.
Оттук започват различията. Аз се присъединявам към пожеланието на господин Камов да би могло да излезем от тази зала с едно единно становище на Народното събрание по поставения въпрос. Също почти съм убеден, че то не може да се постигне.
Но при разискванията, които станаха в залата, на мен ми направи едно странно впечатление. Когато се обсъждаше предложеното и влязло в политиката на правителството решение, се изтъкваха преимуществата и недостатъците на това решение. Когато се пледираше да се изключи предоставянето на въздушното пространство за достъп на силите, които биха действали срещу Съюзна република Югославия, се изтъкваха преимуществата за това, че България ще се осигури откъм опасността да даде жертви, включително и в материален план, и никой не спря вниманието си върху негативните последици от вземането на именно такова решение. А е много важно да си даваме сметка. Защото, отказвайки достъпа до въздушното пространство в случай, че се прецени това за необходимо, ние трябва да си даваме сметка какво следва след това. След като ние кажем, че не предоставяме въздушното пространство и възникне военен конфликт и силите на НАТО преценят, че трябва и се налага от законите на войната, които нямат нищо общо с общите закони на международните отношения - това е доказано от всички войни - и се наложи да минат през въздушното пространство, какво ще последва? Ще заповядате ли на нашите твърде ограничени, да не кажа по-силна дума, средства за защита на нашето въздушно пространство да действат срещу силите на НАТО? Аз смятам, че едва ли би се намерил държавник, общественик или военен, който да си позволи подобно решение и заповед. И тогава ние казваме: "Не даваме въздушното пространство, но ето, те го нарушават и минават, ние няма какво да правим". Това ще бъде по-недостойна позиция.
Аз искам да привлека вниманието ви върху два основни аргумента, с които си служи левицата, когато третира този въпрос в отрицателен план. Първият аргумент е за това, че България ще понесе жертви. И не само това. Като втори аргумент - историческа отговорност, която ще влоши и тъй, и тъй недобрите отношения, които са установени исторически между нашия и сръбския народ. Аз ще възразя и срещу тези два аргумента. Защото това са аргументите, които внасят тревога в нашето общество, които тревожат българското гражданство. Тези аргументи според мен би трябвало да бъдат отхвърлени, за да се внесе спокойствие. И аз ще ви кажа, че този акт - ако ние се солидаризираме, да кажем, с предложението на господин Гайтанджиев - забранява въздушното пространство, това ще насърчи в Съюзна република Югославия именно тези фактори, които, осланяйки се на самоотвержеността и готовността на сръбския народ и на сръбските военачалници да отидат докрай. То ще ги насърчи и ще кажат: ето, бугарите не се солидаризират, те са с нас, а ние тук ще отстъпваме. И тогава ще настъпи именно това, което трябва да бъде избегнато с взимането на една подходяща резолюция по този въпрос. Това е утимарацио - последното средство. То е внушено не от желанието да се накаже сръбският народ, държава и управниците, а от желанието да се предизвика здравият разум, за да се разбере, че трябва да се вземе едно решение, което международната общественост се мъчи да наложи по мирен път. Но в последна сметка се издига заплахата за въоръжено действие. И забележете, приятели, това се издига не от враговете на сръбския народ и държава, а от приятелите на сръбския народ и държава, от създателите на Югославия след версайската система, от тези, които преди десетина година отстояваха да се запази единството на Югославия като държава. Спомняте си началото на конфликтите. Същите тези сили и хора днес притискат тази държава да приеме тези резолюции, които й налага международната общественост. Защото, уважаеми колеги, има един доминиращ принцип в международните отношения, който е осветен след падането на Берлинската стена. Това е принципът никога повече насилие над хора и народи да не бъде допускано в планетарен мащаб. И точно на тази идея служи това, което международната общественост предприема.
Аз искам да посоча още една последица от евентуално наше отрицателно становище по този въпрос - исторически. Какво ще стане, ако сръбският народ се насърчи от едно евентуално взето такова наше решение, което се съдържа в предложението на господин Гайтанджиев? Тогава наистина може да се стигне до кръвопролитие, до огромни жертви в нашия регион, включително и от нашия народ. И тогава исторически ще бъде упрекната България, че със своята позиция е насърчила именно тези негативни среди, които водят към конфликта. Това е средство, което ние сега напипахме и мисля, че можем да се обединим с известни... Приемам някои от предложенията на госпожа Елена Поптодорова, които могат да влязат в тази декларация, с която ще излезем. Това е мое мнение, аз не съм го съгласувал, просто аз търся възможния консенсус, възможното съгласие, което да определи позицията ни - че ние действително сме загрижени за мира и че ние с поддържането на това последно средство даваме възможност на сръбския народ, на сръбската държава, чийто приятел и аз съм - и аз съм за дружба между нашите народи и това го декларирам тук обществено - по този начин ще насърчим здравите, трезвите, разумните хора в Съюзна република Югославия, за да могат наистина да приемат внушенията, което ще бъде от полза за мира и за правата, за достойнството и живота на тези стотици хиляди хора, които с нищо не са виновни, че екстремистите в света го водят към конфликт. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Дянко Марков.
Думата има господин Иван Генов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към мнозинството. Госпожи и господа управляващи, вие и вашето правителство тези дни и седмици пристъпихте рубикона и станахте най-голямата заплаха за националната сигурност и мира на страната през последните 55 години. Най-позорното и аморално във вашата задкулисно скалъпена позиция по Косово бе допустимостта на насилието в международните отношения, готовността ви да се солидаризирате с бога на войната.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към мнозинството: госпожи и господа управляващи, вие и вашето правителство тези дни и седмици пристъпихте рубикона и станахте най-голямата заплаха за националната сигурност и мира на страната през последните 55 години. (Ръкопляскания от блока на ДЛ, шум и изразено неодобрение в блока на СДС.) Най-позорното и аморално във вашата задкулисно скълъпена позиция по Косово бе допустимостта на насилието в международните отношения, готовността ви да се солидаризирате с бога на войната. Вие едни от първите в света застанахте зад силата на оръжието в опита да бъде дискредитирана силата на дипломацията. Вие бяхте и продължавате да сте неадекватни на вечния стремеж на човечеството за изграждане на свят без войни и без насилие. За вас е без значение, че принципът за неупотреба на сила или на заплаха със сила, повтарям, дори за неупотреба на заплаха със сила, се отнасят към нормите юс конгенс. Със своята императивност този принцип е водещ на международното право и международните отношения, залегнал е в Устава на ООН. Универсалната система за международна сигурност, принудителните действия по глава седма, изискват изрично решение на Съвета за сигурност. В противен случай те са незаконни и подриват международния мир. В този смисъл позицията на генералния секретар на ООН и позицията на Демократичната левица се покриват.
Днес изчислявате като слаби ученици с колко сте скъсили пътя си към НАТО, претегляте минусите и плюсовете на собственото си безразсъдство. Но при военни удари, за които толкова ентусиазиран бе вашият председател на Комисията по външна и интеграционна политика, кантарът на държавническото поведение, уважаеми господин отсъстващ министър-председател, щеше да се счупи под тежестта на ковчезите, разрушенията и ужасите. (Шум и изразено неодобрение в блока на СДС.)
Най-голямото престъпление, поне най-разрушителното, казва Волтер, е войната, господин Агов, който напуска залата.
Вие, господа, вече нарушихте златното правило, съгласно което съседите се нуждаят от добросъседски отношения, а не от коридори, връщащи Балканите в печалното им минало. Съседите се нуждаят също от уважение и разбиране, а не от менторско намерение да бъдат поучавани от когото и да било и за каквото и да било.
Уважаеми колеги, светът е в междучасие на косовската криза. След дълбоко противоречивото становище на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, в което втората част минира и е антитеза на първата, и след антиконституционното решение на Министерския съвет за предоставяне на въздушна територия на страната за военни удари, за военни операции, т.е. за театър на военни действия, ангажирани с цялата гама от логистични мерки, Република България е вкарана в коловоз с най-сериозни последици за нейните национални интереси и национална сигурност. Управляващата външна политика стана двулична пред света и опасна за народа. Така ли е, господин министър на войната? Съгласие на Вашия кабинет за предоставяне на въздушна територия на страната за военни удари, за военни операции срещу съседна държава.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Престанете с тези лъжи!
ИВАН ГЕНОВ: Правителството демонстрира абсолютна неспособност за националноотговорно поведение в кризисна ситуация. Суспендирана бе Конституцията и погазени върховните и изключителните правомощия на парламента във военната и международната сфера.
Министър-председателят по време на работещо Народно събрание, по време на течащ парламентарен контрол излъга и скри от всички ни съдбовно искане, отправено към България - за неограничен достъп до въздушното ни пространство. На практика господин Иван Костов с послушанието на господин Йордан Соколов и двамата председатели на специализираните комисии разпуснаха парламента по най-острия международен проблем. И президентът, и премиерът продължават да не виждат потребност в специално заседание на Народното събрание, посветено на мирно уреждане на кризата в Косово.
Безпардонната наглост премина всякакви бариери, когато министър-председателят заяви, цитирам: "Къде ще ходят депутатите?". Щом като лидерът на мнозинството казвал "да" на коридорите, това означавало, че и парламентът е "за". Нещата около Косово били много сериозни и затова не можело да се говори пред 240 души в парламента. Обсъждането в Народното събрание би било след дъжд качулка.
Това са думи не на държавник, а на самозабравил се партиен вожд, за когото нормите на правовата държава са като затворническа килия, а не критерий за нормално европейско поведение. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Колко актуално звучат думите на Димитър Подвързачов: "Дай на българина власт и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава".
Уважаеми колеги, достойнството и честта на парламента са в наши ръце. Конституцията достатъчно ни е овластила, за да не бъдем на колене пред извършените незаконни правителствени действия и предварително поети ангажименти на тъмно. Ще приемете ли да бъдем натикани в ъгъла като безгласна буква във външната политика?
Парламентарната група на Демократичната левица за сетен път през последните месеци призовава всички парламентарни групи да застанат зад такъв акт на Народното събрание, който почива върху следните опорни точки, споделяни убедително от общественото мнение.
Първо. Косовската криза няма и не може да има военно решение. Военната интервенция срещу Съюзна република Югославия само ще разшири конфликта, ще постави под въпрос мира на Балканите и сигурността на балканските народи. Косовизацията е опасен за разпространение феномен на региона.
Второ. Под никаква форма да не се ревизира приетата с консенсус през 1993 г. политика на България, отхвърляща каквато и да е военна намеса срещу съседна държава и съседен народ. А това изключва и предоставянето на достъп до въздушното пространство и подпомагане на логистични операции.
Трето. България може да бъде само и единствено част от мирното решение на конфликта. Затова тя подкрепя всички многостранни усилия в тази посока - на САЩ и Русия, на контактната група, на страните от Югоизточна Европа и т.н.
Опитайте се, госпожи и господа от СДС, поне днес, когато говорите за Косово, да мислите не за хипотетично членство в НАТО, а за сигурността и мира на собствената си родина. Уви, от всичките ви първосигнални реакции днес вие доказвате, че след устроената вътрешнополитическа вандалщина през януари 1997 г., не можеше да не последва и международният ви екстремизъм от октомври 1998 г. Вашата власт бе зачената с насилие и вашето правителство изяви естествената си готовност то да прелее българските граници. Запомнете, за подобни престъпления няма и не може да има нито давност, нито амнистия. (Бурни ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За реплика - господин Янев. Заповядайте.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, господа министри! Аз не мислех тук да взимам думата, но просто не мога да се въздържа да кажа нещо.
Тук от господата от лявото пространство не се защитава нито сръбският народ, нито българският. Защитава се един режим, защитава се последният комунистически режим, бих казал, в Европа. (Шум, реплики и оживление в блока на ДЛ.) Милошевич, това е истина! Моля ви се! (Смях и оживление в блока на ДЛ.) Това е един човек, който саморазруши своята държава, колкото и изкуствено да беше направена. Той я саморазруши и сега полага всички усилия чрез разни дипломатически игри да я защити. Но защо вие се хващате на тази игра? Защо?
И господин Дянко Марков ви каза: ако НАТО реши, че там трябва да ги накаже, ще ги накаже независимо от нашите декларации.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ще ги накаже! Те да не са ученици?
ТОДОР ЯНЕВ: Но ние искаме да бъдем европейска държава и затова с нашата декларация ние ще подкрепим европейското схващане по конфликта в Югославия, а не да подкрепим Милошевич с неговата пагубна към собствената му държава политика. Защото от една голяма държава видяхте какво остана и тя ще стане още по-малка, по всяка вероятност. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Желаещи за други реплики не виждам. Господин Генов, желаете ли дуплика?
Заповядайте. За дуплика има думата народният представител Иван Генов.

ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Янев, Вие продемонстрирахте класовопартиен подход. Аз съм обиден, че Вие говорите, че НАТО щял да наказва някого. НАТО е носител на мира, той не може да наказва. (Шум и ръкопляскания в блока на ДЛ.)
Все в този класовопартиен подход искам да Ви покажа една много интересна книжка, любопитно четиво, посветено само на класовопартийния подход в международните отношения. В една книга, посветена на международната политика, не би трябвало да има толкова дебело подчертан партиен подход. Там се отправя яростна критика срещу американската дипломация за пряката й намеса в преврата през 1973 г. срещу блока на Народното единство - на стр. 27; на стр. 34 се отправя яростна критика срещу американския генерал Хейк за надпреварата във въоръжаването и засилването на международното напрежение в света; на стр. 75 се бичува американският империализъм и американските кроежи в Афганистан; на стр. 81 САЩ се обвиняват като жандарм в петролните полета на Персийския залив.
Кога да вярвам, господа, на този господин - когато заявява днес такова топло отношение към Съединените щати или тогава, когато е писал тези неща?
И вие смятате, че авторът на тези думи стои тук в левицата ли? Това е издание на "Партиздат", автор Асен Агов. (Възгласи, продължителни ръкопляскания в блока на ДЛ, скандирания "БКП!", "БКП!")
Вие, господа от мнозинството, със своята позиция съдействате за възникването на нова държава на Балканите, за прекрояване границите на Балканите. Вие сте слепци, когато не виждате, че косовизацията може да има и самоубийствен за България вариант. Вие дори не сте лека кавалерия, а овехтели копиеносци, които не правят принципна разлика между пийс кийпинг и пийс мейкинг операция.
Дрънкането на оръжие е политическо убежище на всеки прогнил режим. Ше дойде онзи неизбежен ден, когато сегашният български режим ще отговаря за съучастие в нападение срещу съседна държаева. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата има народният представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Много бурни аплодисменти от страна на левицата! Ако бяха толкова бурни по време на световното, сигурно щяхме да имаме по-добри резултати.
Преди да започна по същество моето изказване, искам да взема отношение по изказването на един от вносителите - господин Гайтанджиев. Неговото изказване е позор за българския парламент и за статута на народния представител. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Господин Гайтанджиев, България не е нападала никого три пъти, както Вие твърдите - България била нападала три пъти Югославия. Именно Югославия или Сърбия, вашата любима Сърбия...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Кой даде тази заповед?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Гайтанджиев, правя Ви бележка. Моля за спокойствие в залата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Именно вашата любима Сърбия...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Кой даде тази заповед?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Гайтанджиев, ще Ви изгоня от залата. Седнете, ако обичате.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заповед даде...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Кой даде коридорите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Гайтанджиев, тук нямаме практическо занятие по провокация.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Той провокира. (Шум в блока на ДЛ.)
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не го провокирам. Именно тази Сърбия, която Вие защитавате, господин Гайтанджиев, заграби изконните български територии и в продължение на десетилетия наложи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Каракачанов, ще Ви помоля да се обръщате общо към депутатите.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: ... в продължение на десетилетия налагаше една политика на геноцид и асимилация. Това прави днес и с българите в Западните покрайнини. И аз се чудя много защо господа патриотите, било от някакъв патриотичен център или от ляв патриотичен център не казаха една дума за проблемите на българското население в Западните покрайнини, защитавайки техния любим "другар Милошевич". (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Проблемите в Югославия, драги господин Гайтанджиев, не са от проблема с Косово. Съжалявам, че Вие, седейки до господин Първанов, не вземате исторически консултации от него. Той поне е историк. Проблемът в бивша Югославия е от шест години и той не касае само ситуацията в Косово. Последните шест години показаха, че Югославия или политиката на Милошевич създават проблеми и напрежение както в собствената си територия, вече бивша, така и в целия балкански регион. И затова Косово не е вътрешен югославски проблем.
Днес ние говорим какво ще бъде въздействието въобще от идеята за едно омиротворяване на Косово. Но представете си другата част от проблема - ако там не бъдат спрени кръвопролитията, ако не бъде спрян конфликтът, включително с каквито и да е средства, има опасност този конфликт да бъде пренесен на юг, в Република Македония, където, както знаете, демографският баланс е изключително крехък, където живее огромно албанско население. И тези бежански вълни, които продължават да пътуват натам, застрашават не само сигурността на тази държава, но застрашават и сигурността на целия балкански регион. Така че големият проблем е от разширяването на конфликта.
България и по-точно правителството на Обединените демократични сили даде своя принос за опитите за мирно разрешаване на кризата в Косово. Първият опит беше направен от министъра на външните работи Надежда Михайлова с нейните инициативи да бъдат включени, консултирани и да излязат с обща позиция всички балкански страни. Вторият опит - ясен опит, ясна позиция, беше позицията на българското правителство на срещата в Анталия съвсем наскоро. Ние никога не сме били за военно разрешаване на конфликта и конкретно на проблема за Косово.
Това, което става в Косово, действително е един проблем, който касае и националните интереси на България. И ние сме задължени да намерим решението на този проблем. Пак повтарям, ние сме задължени да намерим невоенно решаване на въпроса.
Затова в декларацията, която е предложена от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, има много ясни и точни постановки, които явно вие не желаете да прочетете. Казва се: "Категорично желаем мирно разрешаване на конфликта в Съюзна република Югославия". И второ, казва се още: "Ако в случай на крайна мярка се стигне до омиротворителни военни операции, България ще ги подкрепи, но без да участва пряко или косвено във военните действия в Съюзна република Югославия". Мисля, че е много ясно и точно. (Шум в блока на ДЛ.)
Това, което прави Българската социалистическа партия от няколко седмици насам - да ескалира напрежението и да създава психоза на страх сред българското население, че едва ли не България ще бъде въвлечена във военен конфликт, че върху България може да се изсипят военни удари от страна на Югославия, с какви ли не категорични предположения, не защитава българските национални интереси. Аз смятам, че вие в случая търсите един чисто политически дивидент от тази ситуация, което не ви прави чест и съвсем не ви издига на нивото на националноотговорна партия, за каквато вие се обявявате.
През цялото време, включително преждеговорившият говори за неутралитет, за ненамеса, говореше за достойна позиция. Извинявам се много, но конкретно писмото, което беше изпратил председателят на вашата партия до "другаря Милошевич", не носи нито един белег на достойно поведение, не носи нито един белег на националноотговорна позиция и на самостоятелност. На мен лично това ми прилича на един пионерски рапорт към вишестоящия началник и вътре няма нито един проблем, който ние или вие искате да поставите към Съюзна република Югославия, който съществува, било за българското малцинство, било за всички тези проблеми, които ние изтърпяхме вследствие на конфликтите, които същият този другар Милошевич създава от шест - седем години насам в целия Балкански полуостров. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За реплика има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председател, колеги, уважаеми господин Каракачанов! Кратко по същество възразявам срещу две важни тези. Никого няма да убедите с това, че некадърната българска политическа класа от времето на Междусъюзническата война, от времето на Първата световна война и още по-некадърната българска политическа класа от времето на Втората световна война със своите решения за атаката срещу Девебаир, с което плътно нарушаваше споразумението от междусъюзническите отношения по време на Балканската война, нападението срещу Сърбия тогава от времето на Първата световна война и присъединяването към остта Рим - Берлин - Токио, което завърши с газовите лагери и с убийството на милиони хора, с военни престъпления от сериозен мащаб... Недейте да давате това като пример. Примерът е само това, че и досега и българските земи, и Поморавието, и Западните покрайнини, и Македония са чужди и едва ли ще станат български. До това доведоха вашите предшественици, които вие сега защитавате.

И второ, извинявайте, но пак проявявате класов подход - това, което беше заявено тук. Милошевич е лош, защото говорел за социализъм. Колко му е социализмът на Милошевич - това отделна работа. Но аз виждам, че тук сте заслепени именно от такава класова омраза, а това ще удари по българските национални интереси. Това не трябва да се допусне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Искате ли дуплика? Имате право на дуплика, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин Гайтанджиев, аз не съм казал, че Милошевич е лош, защото е социалист, а защото води една политика на геноцид спрямо другите, несръбски народности в Югославия - не само мюсюлманите, срещу които вие толкова сериозно се обявявате, но срещу славяните харвати и словенци също. Така че Милошевич е лош, защото води една агресивна политика, която доведе до 6-7-годишен застой на мирните процеси и стабилизацията на Балканския полуостров.
А относно Вашите исторически познания, аз пак Ви препоръчвам - не искам да споря с Вас, просто не сте ми в нивото като историк - господин Първанов е до Вас, ваш лидер, вземете кратки консултации какво става след влизането на нашите приятели - сърбите, в Македония, в Поморавието, Западните покрайнини и кой предизвиква конфронтацията между двата народа в цялата обща българо-сръбска история в контекста на балканската ни политика. И прочетете Вазов, който го е казал много точно. Четете класиците, а не само марксистите. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Хайде и аз да си позволя нещо. Нека историците прочетат и стенограмите на Народното събрание от онова заседание, когато България се е присъединила към Оста, и да видят поведението на представителите на една партия в парламента.
За процедура има думата госпожа Иванова.
СВЕТЛАНА ИВАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искаме удължение до приемане на декларация за отношенията на България с НАТО и решаване на кризата в Косово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Иванова.
Противни становища има ли?
Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време до два часа и до приемане на декларация или решение по тази точка.
Гласували 173 народни представители: за 164, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Христо Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, господин министър, колеги! В рамките на тази минута искам да заявя позицията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за готовност за изготвяне на една обща декларация на българския парламент, зад която да застанат максимален брой народни представители. Това беше наша политика и по време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, където една-единствена политическа сила остана в изолация.
Аз искам да изкажа задоволството си от изказванията на такива народни представители, като господин Луджев, като госпожа Поптодорова. Искам да се съглася с голяма част от техните изказвания.
Искам да заявя обстоятелството, че народните представители в Комисията по национална сигурност приеха голяма част от декларацията на Обединението за национално спасение.
Ние сме убедени, че четири парламентарни групи в този парламент са в състояние днес да гласуват една обща, единна българска позиция, която да възпроизвежда позицията, изработена в Консултативния съвет по национална сигурност. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа, колеги народни представители! Несъмнено е, че обсъждането на днешната декларация и взимането на адекватно политическо решение е от особена важност не само за българския парламент, но и за цялостната позиция на България в конфликта в Косово. Но аз считам, че обсъждането на настоящата декларация няма да е пълноценно, ако не се върнем към една оценка на досегашната официална българска позиция в косовския конфликт и в това число към една оценка на българската позиция и ролята на българската делегация на преговорите в Анталия. Там по решителен начин българската делегация може би за пръв път реално утвърди ролята на страната ни като конструктивен и стабилизиращ фактор в региона, защото българската делегация каза, първо, "не" на икономическото ембарго на Югославия; защото българската делегация каза "не" на едно ново териториално разпокъсване на Югославия и "да" на запазване на нейния териториален интегритет. И нещо, което досега не се споменава, но което прави чест на позицията на българската делегация, е това, че тя каза "не" и на крайните и екстремистки позиции от албанска страна.
Аз също искам да подчертая, че приемам много от конструктивните предложения, които бяха направени и от Евролевицата, в частност от госпожа Елена Поптодорова, и от Обединението за национално спасение и призовавам и от свое име Народното събрание днес да приеме една обща, достойна декларация, която да утвърди последователната и миротворна роля на България в този конфликт.
Защото с тази декларация правителството се натоварва със сериозния ангажимент да търси необходими допълнителни гаранции за националната сигурност на България. В това число не е излишно да се подчертае още един път фактът, че ние сме ядрена държава.
Защото в тази декларация ще вземем политическо решение, с което няма да заявим, както някои се страхуват, участие във въоръжения конфликт, нито ще декларираме намерения за намеса във вътрешните работи на нашата западна съседка, а просто ще декларираме нашето солидарно участие в един международен политически натиск, който единствено може да доведе до мирно и трайно разрешение на косовския конфликт. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Господин Асен Агов като вносител има думата.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Признавам си, че заставам с много голямо облекчение на тази трибуна, защото този дебат, като изключим крайните позиции в него, донесе едно силно мнозинство в този парламент в подкрепа на разумната политика за защита на националните интереси на България. И аз като вносител, заедно с госпожа Екатерина Михайлова и господин Йордан Соколов, на един от проектите за декларация също така не мога да не изкажа задоволството си от факта, че този документ получи целия интелектуален потенциал на модерно и европейски мислещата част от този парламент, за да се превърне, както се надявам, в една обща декларация на максимален брой депутати от Народното събрание.
Няма нищо по-добро от това българските народни представители да изразят своята солидарност не само с онези, които страдат от хуманитарната трагедия в съседна Югославия, своята солидарност не само със сръбския народ и усилията му да намери мирно решение на кризата, с усилията на онези сърби, които искат страната им да бъде част от Европа, които искат страната им да бъде част от онази международна демократична общност, на която очевидно мнозинството от депутатите в този парламент принадлежи.
Накрая ще кажа, че аз потвърждавам готовността, изразена сега от председателя на Комисията по национална сигурност мнозинството депутати в този парламент не само от управляващите Обединени демократични сили, но много по-широк кръг депутати да седнат и да се споразумеят за окончателен вариант за обща декларация на четири парламентарни групи по този ключов въпрос за решаването на кризата в Косово и за бъдещите ни отношения със Северноатлантическия съюз.
Аз не приемам нито един от тези аргументи, които бяха изложени тук, за заплахите и прочее страшни неща, които се говориха. Защото именно с мъдростта на две трети, че дори и повече от две трети от мнозинството в това Народно събрание ние именно ще успокоим българите, ще видят, че в това Народно събрание седят отговорни хора, които се грижат именно за това - с натиск, със средствата на международната дипломация, с усилията на цялата международна демократична общност на небето на България да има спокойствие, в домовете на България да има спокойствие и България наистина да се чувства като един член на международната общност с гарантирана национална сигурност.
Не мога да не благодаря от тази трибуна за вчерашните усилия на мнозинството членове от Комисията по външна и интеграционна политика наистина да обединят своите мисли, своя потенциал, водени от защитата на националния интерес, за да стигнем днес до един такъв документ.
Радостно е явлението, че след толкова, дори бих казал скандални думи, думи, които излизаха извън контекста на онова, което се опитваме да формулираме тук като национален интерес, ние заставаме на позицията на мъдростта.
И аз съм уверен, че този парламент днес показва още един път мъдростта на българското народно представителство изпратено от българския народ в тази зала. Благодаря. (Ръкопляскания.)
Господин председател, искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Аз наистина ще дам почивка, но не на парламентарна група, а ще се възползвам от правото си на председател на това заседание и ще дам една почивка, в която да може комисията и четирите парламентарни групи, които подкрепят един общ проект за декларация, да изработят един такъв проект.
Преди това искам да попитам има ли други желаещи за изказване, за да можем да приключим с изказванията и после вече да преминем направо към гласуването.
Има за изказване. Тогава почивката малко ще почака, за да се чуят всички мнения и да може комисията, когато ще работи, да е чула всички мнения.
Господин Евгени Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Бих се радвал да мога заедно с господин Агов да се присъединя към тази бурна радост, която той побърза да обобщи, от разума. Ще почакаме да видим какво решение ще вземем за общия разум на нашето Народно събрание.
Първо, с няколко думи - според мен и смятам, че вие ще се съгласите с мен, кризата не е овладяна. Ако настроенията в залата са, че ние се намираме в едно състояние на постфактум, това е постфактум само свързан с така нареченото решение, взето от правителството за предоставяне на достъп до въздушното ни пространство. За какви операции - не зная. В решението на Консултативния съвет се оказват едни, в отговора на правителството, за съжаление, неясно на много от колегите тук, се оказват други.
Тъй като кризата не е овладяна, ние все пак, аз апелирам към всички колеги, че следва да помислим именно дали ще вземем едно мъдро решение, с което ще спомогнем, ще предотвратим или обратно, можем да засилим опасностите за нашата национална сигурност.
Аз смятам, че дотук, даже след нашите изказани становища от правителството, вече една седмица има достатъчно хора, наши граждани, включително и бизнесмени, които са почувствали на територията на Съюзна република Югославия резултатите от това решение, последствията от това решение. Аз не искам тук, разбира се, да оневинявам реакциите на чужди власти, но резултатът е ясен. И аз смятам, че когато взимаме по принцип днес решение да легитимираме или не нечие неконституционно поведение, ние трябва да се замислим. Ние няма нужда в решението да пишем: съгласно Конституцията, съгласно решението на Конституционния съд и т. н., тъй като става дува преди всичко за нашата изключителна компетентност, която никой не може да я замести. Значи, ние ще решим днес дали предоставяме или не предоставяме...
Второ, бих желал да кажа, че според мен начинът, по който процедира правителството, ни най-малко не допринася за нашето утвърждаване като достоен, като надежден партньор при едно бъдещо присъединяване към НАТО. Аз разбирам, че това е обявената воля на мнозинството. Това е изключително важно. Според мен, създаде се едно впечатление на едва ли не действия под поставен ултиматум.
НАТО обича солидни партньори - партьори, които навреме решават, които си създават позиция националноотговорна, обича партньори и не само НАТО, а цялата световна демократична общност начело с всички организации, към които се стремим и към които сме членове, обичат страни, държави, народи, които са способни да мислят за своите интереси, които в суверенен план гледат на тези интереси и естествено са в този активен диалог, що се касае до общата идея на международната общност. Така че от тази гледна точка аз смятам, че ние не сме се приближили... По начина, по който действахме ние, даже сред нашето обществено мнение създадохме негативни впечатления. Да видим защо, уважаеми дами и господа.
Вие знаете, че ние още през м. юли пожелахме да се проведе такава дискусия. Ние не желаехме да монополизираме мнението на парламента с някакво предложение. Това беше просто една идея за дискусия. Упорито в Комисията по външна и интеграционна политика не се проведе нито един дебат. Под процедурна форма за изслушване ние само изслушвахме различни мнения от други институции без да се занимаем по същество с този въпрос.
Имаше известен период, когато самият аз смятах, че - и даже, ако си спомняте тук, в залата, говорих, че става дума за "сън в лятна нощ", просто едно безвремие. Според мен сега аз вече мога да кажа, че това не е било така. Самият факт, че даже и седмица - две преди рязкото изостряне на конфликта в Комисията по външна и интеграционна политика такава дискусия не стана, за мен не е случайно.
Според мен това, че в седмицата преди тоталното изостряне и ускоряване на процеса, министър-председателят и външният министър бяха в Брюксел, изведнъж - 24 часа след това се появи искането и нотата на Северноатлантическия съюз, също не е случайно. Просто в дипломацията тези решения не падат от небето. Просто след като са се срещали ден - два преди това е невъзможно да не е обсъждан в конкретно отношение този план и тази наша реакция. Защо тогава беше нужно това криене? Ако ще заемем една достойна позиция в една или друга посока, какво пречеше именно на парламента да обсъди тази позиция?
Аз мисля, че ние наистина сме в дълг към нашето общество, към нашите избиратели. Ние би следвало неминуемо и независимо от това кой от коя страна седи, да реагираме за омаловажаване ролята на парламента. Смятам, че ние не можем да не кажем, че това беше едно неконституционно действие. Не можем да не кажем това.
Ние във всички случаи, не зная днес какво решение ще приеме парламентът, но поне трябва между себе си да си кажем - никога повече да не допускаме такъв поврат - зад гърба на парламента да се вземат решения със съдбоносно значение за нашата държава и народ. И да не повтаряме всички тези казуси, за които стана дума.
Аз апелирам в този случай за спокойствие, за разум. Смятам, че тази почивка също е нужна. Нека да размислим всички.
Смятам, че беше огромна грешка това, че докато аз се аргументирах за повторно гласуване поне за пет минути всички колеги да се запознаят с тази кореспонденция, по телевизията звучеше музика.
Огромна грешка допусна парламентът, че може би не повече от 5 на сто от колегите, които са в залата, знаят за какво става дума. Това е също тревожно.
И аз мисля, че във всички случаи трябва да погледнем държавнически - не партийно, а държавнически, и да вземем нужното решение. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Господин Кирилов, чл. 36 е категоричен, че при постъпило предложение за закрито заседание се изключва залата от медии, от външни лица и т. н. и нищо чудно, че докато сте говорили Вие или аз по това време, по телевизията е звучала музика. Това е редното да бъде.
Думата има господин Юнал Лютфи.

ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Косово е днес мястото, където най-често се срещат думите "човешка мъка", "сълзи", "геноцид", "насилие", мястото, където са убити 700 души както от страна на етническите албанци, така и войници от Специалните части на Югославия, място, което разтревожи цялата световна общественост. Може би колегите, които се изказаха преди мен, трябваше да напомнят на нас, народните представители, че от началото на косовската криза Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие четири резолюции - повтарям, - четири резолюции, които осъждат насилието в Косово. Това е най-старата политическа европейска структура. Обърнете внимание, на четири свои сесии тя прие четири резолюции, като в последната има текст, който не изключва за решаването, за постигането на мира в Косово да се приложат и военни мерки.
Колеги, ако направим една лека ретроспекция, бегла ретроспекция на събитията в Косово, ще видим кой е виновникът за тези жертви и за това напрежение, което застрашава мира и сигурността в района и в Европа като цяло. Кой е всъщност виновникът? Смятате ли, че Европейската общност, европейските политически и военни структури желаят наистина военна намеса в Съюзна република Югославия? Категорично - не. Вие много добре знаете, когато се разиграваше тази човешка трагедия, когато наистина режимът на Милошевич провеждаше политика на геноцид и насилие в Косово, заявяваше по един абсолютно категоричен и безцеремонен начин, че това е само вътрешна политика и работа на неговата държава и на неговото правителство. Там, където има нарушаване на човешките права, и то грубо нарушаване на човешките права, този въпрос не е вече само вътрешен, не е само проблем, който касае дадената държава.
Знаете много добре какво стана 1984, 1985, 1989 г. в България, когато за един месец бяха преименувани около 1 000 000 мюсюлмани в България, етнически турци. Знаете, че България беше изолирана от целия свят. Как искате вие международната общност, европейските структури и Съветът за сигурност на ООН да останат безучастни към всичко това? Естествено е, че не. Дългите разговори на Холбрук с Милошевич, уговарянията бяха именно усилия за постигане на мирно решаване, без да се търси военно решаване на проблема, без да се търси намеса на НАТО. Така или иначе, Молошевич едва преди една седмица склони да изпълни решенията на Съвета за сигурност - двете резолюции. И все пак искам от тази трибуна да ви кажа: и до ден-днешен Специалните части на Съюзна република Югославия продължават своите действия под формата на гонене на представители на Армията за освобождение на Косово, които в никакъв случай лично аз не бих ги нарекъл терористи. Те продължават да избиват мирно население и да мародерстват в провинция Косово.
Оттук нататък аз мисля, че чашата на търпението наистина само след 5-6 дни наистина ще прелее. Следователно посоката на дебатите в нашия парламент, онези колеги, които подкрепиха евентуалната намеса, защото все пак на мен много ми се ще, а и на колегите от моята парламентарна група наистина конфликтът в Косово да завърши мирно, наистина да няма въздушни удари. Прав е господин премиерът като казва, че голяма опасност крият за България, ако наистина след 5-6 дни се нанесат въздушни удари в съседна Сърбия. Всички ние съзнаваме това, но ние не бива повече да оставим това, което и до днес продължава да се върши в Косово.
Следователно, уважаеми колеги, нека не виним онези наши колеги, които подкрепят и предлагат текстове в декларацията, която ще приеме нашият парламент - намеса на НАТО за мирното решаване на косовския проблем. Това по-простичко казано значи следното: на този, който не разбира от добра дума и не осъзнава какво върши, понякога ще трябва да му се каже какво трябва да върши. А това става със сила, за голямо съжаление.
Следователно, уважаеми колеги, изцяло заставам зад предложението на колегите Агов и Христо Бисеров през почивката, която сега ще имаме, да седнем всички парламентарни групи, бих поканил и представители от Парламентарната група на Демократичната левица, нека да им оставим вратата отворена, колеги, да заповядат, да намерим един общ език и да направим една декларация на българския парламент, и наистина тази декларация да бъде именно в търсене на мирно решаване на конфликта в Югославия, да заявим категорично, че ние сме за добросъседски отношения сега и за в бъдеще със Съюзна република Югославия и наистина да има текст, който да заявява, че ние неотклонно следваме нашата политика за интеграция на България в европейските и евроатлантическите структури. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лютфи.
Думата има господин Георги Първанов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не мога да Ви дам думата за процедурно предложение, защото имате право на 5 минути, а говорихте 6.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим, от място): Колеги, не мога да направя и реплика на господин Лютфи, а е крайно необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да Ви дам да правите реплика на господин Лютфи под формата на процедура е нещо, което няма да стане никога.
Господин Първанов, имате думата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тази дискусия може да има съдбоносни последици за България и отношението на мнозинството, особено на премиера и на Министерския съвет е, меко казано, несериозно. Отсъствието им от днешния дебат е показателно.
Този дебат продължава две седмици, но много въпроси остават без отговор. Така и не беше изяснен въпросът по кое време е получена нотата на Северноатлантическия съвет. Представителите на изпълнителната власт се оплетоха в многобройни увъртания - госпожа Надежда Михайлова твърди, че документът е получен в ранния следобед на 9 октомври, един заместник-министър каза, че това е станало след 15 ч. Признавам, че най-точен беше посланикът Ноев, който заяви, че всичко, което казва министър-председателят, е вярно. А премиерът излъга. Излъга, когато пред Консултативния съвет заяви, че нотата е получена същия ден, тоест на 10 октомври. По-късно призна, че е научил за нея на 9-и в рамките на парламентарния контрол, непосредствено след неговите отговори.
Поставям настойчиво този въпрос, защото той е ключовият и към редица други въпроси. Вместо парламентът да продължи работата и в същия ден, в едно ново заседание да реши въпроса, управляващите го скриха за повече от едно денонощие и ни подтикнаха към нелегитимни решения.
Второ. Какво наложи спешния отговор на правителството на 10 октомври, събота, до полунощ? Имало ли е поети устни ангажименти в този смисъл? Защо от всички страни, към които беше отправено подобно искане, само България реагира мигновено - след черезвичайното обсъждане в Консултативния съвет и нощното заседание в Министерския съвет. Впрочем, пак ще припомня, че повечето от нашите съседи реагираха сдържано, умерено, достойно и в съответствие с националните си интереси.
Вече не подлежи на съмнение, че всичко е уговорено от нашите управляващи дни преди това в Брюксел и затова беше разигран сценарий, в който Консултативният съвет беше просто употребен. Както една седмица преди това, след Рамковата конвенция.
Трето. Парламентът беше забравен. Неговата роля, както се вижда и от предложените днес от СДС решения, се свеждат до това да одобрява инициативите на правителството, действията на "Дондуков".
В крайна сметка трябва да се разбере, че начинът, по който беше взето решението, е аморален, при съзнателно създадена информационна мъгла и в условията на един своеобразен политически рекет към ръководителите на парламентарните партии.
Освен това решението на Министерския съвет има антиконституционен характер. Защото, добър или лош, само парламентът е този, който има правото да решава въпроси от подобен характер.
Четвърто. Във връзка с изказвания на отговорни представители на изпълнителната власт в медиите се появиха разсъждения на тема предоставяме или не въздушни коридори. Появиха се аргументи, че самолетите ще се движат от запад на изток, което трябваше да подейства успокоително на гражданите.
Уважаеми дами и господа, нека бъдем наясно: Северноатлантическият съвет поиска да му се предостави неограничен достъп до въздушното пространство на Република България за въздушни операции над Съюзна република Югославия. Нито повече, нито по-малко! И тъй като съзирам укор във вашите очи, дължа да кажа, че това беше съобщено от премиера в присъствието на журналисти и не откривам държавна тайна. Нас не ни питаха, уважаеми дами и господа, при какви условия, с каква конституционна процедура може да бъде даден отговор.
В тази връзка, тъй като нямам право да огласявам текстове от кореспонденцията на правителството с Щаба на НАТО, аз питам, господин министър, дали там са възприели нашето становище като тълкувателно или като безусловно предоставяне на въздушното ни пространство. Аз твърдя, че е второто и ще бъда доволен, ако убедително ме опровергаете.
Този текст, който прие Консултативният съвет, уважаеми дами и господа, и правителството заложи в своето решение, не е обяснителен. Имаше и вариант, при който той можеше да звучи така, ако в него коректно беше описана конституционната процедура, по която може да се вземе това решение. И най-малкото, отговорът да бъде отложен във времето. Или още по-добре, коректно да обясним защо не може да се разреши достъп до небето на България за атака срещу съседна държава.
Като взе военно-политическо решение да предостави въздушното ни пространство за атака срещу западната ни съседка, правителството фактически включи българската територия в театъра на евентуалните военни действия. Това аватюристично решение, взето прибързано, създаде трайни предпоставки за негативни последици в икономиката и националната сигурност на страната. Ще кажа на господин Каракачанов, съжалявам, че не го виждам в залата: никой не е поставял по-често от мен въпроса за положението на българите от Западните покрайнини. Време е обаче, уважаеми дами и господа, да престанат спекулациите с този въпрос и да разберем, че положението на нашите сънародници в този край е функция на добросъседските взаимоотношения между България и Югославия.
Нататък. В проекта за декларация, предложен и от госпожица Екатерина Михайлова, и от господата Соколов и Агов, се предлага да се оценят високо дадените от генералния секретар на НАТО категорични гаранции за националната сигурност на страната. Аз питам как може да се оцени нещо, което не са видели и не са чули 90 на сто от участниците в дебата? За да се гласува такъв текст, всеки народен представител трябва да е видял документа. А в него се съдържат и други оценки, уважаеми дами и господа! Той беше представен твърде селективно пред българското общество и се удивлявам, че мнозина народни представители не пожелаха да го чуят, а да дебатират "на тъмно". И сега, преди малко, господин Иванов спести важни части от този документ.
Искам да поставя още един същностен въпрос: изразявало ли е правителството в свои официални документи ясно тревогата от възникналата пряка заплаха за националната ни сигурност? Ако отговорът е "да", а аз не бих могъл да си представя, че някой може да твърди обратното, това не е ли фактическа ревизия в посока към отрезвяване на постановките от Концепцията за националната сигурност? Припомням, че самата тенденция за приобщаване към НАТО е една гаранция за националната ни сигурност в периода до пълноправното ни членство.
Това съмнение се засилва от предложения от СДС текст в проекта за декларация. Тук се твърди, цитирам, "Като оценява високо дадените от генералния секретар на НАТО категорични гаранции за националната сигурност на страната в случай на военни действия..." и нататък се продължава "препоръчва на правителството, търсейки ясни гаранции от страна на Северноатлантическия съвет...". Няма да цитирам нататък, текстът ви е добре познат.
Аз питам, уважаеми дами и господа, кое е вярно в този текст? Това, че ние имаме категорични гаранции в писмото на генералния секретар - друг е въпросът доколко те могат да бъдат категорични - или е вярно това, че правителството трябва да продължи да търси тези гаранции?
Още по-парадоксален е текстът, предложен в т. 2. Вие ни призовавате да изразим готовността си да предоставим на НАТО достъп до въздушното пространство на Република България. Не става дума, че е заради случая "Косово". Тоест ние предоставяме въздушното си пространство за всеки подобен случай! А ако косовизацията се прехвърли в Република Македония, не дай Боже, какво правим, уважаеми дами и господа? Не си ли задавате въпроса с такъв текст къде отиваме?
В създалата се критична ситуация, уважаеми дами и господа, без оглед на това дали сме управляващи или опозиция, на нас ни е необходима една държавническа позиция, основана на добре осъзнатия национален интерес. От тази позиция ние последователно сме изразявали подкрепата си за усилията на международната общност за политическо решение, за разумен и траен изход от кризата. Това наистина означаваше незабавно изпълнение на резолюции 1160 и 1199. Защото обратното означаваше създаването на реална заплаха за сигурността на региона. В този смисъл ние не бива да пестим високите оценки и в персонален план, включително и към специалния пратеник Ричърд Холбрук, този приятел на Милошевич, както би казал премиерът Костов.
Днес Народното събрание трябва да потвърди позицията, приета с консенсус преди пет години, за ненамеса - нито пряка, нито косвена - във военни действия. Което изключва и предоставяне на достъп до въздушно пространство. Това предполага не да подкрепяме, а да се разграничим от онази част в решението на Министерския съвет, която представлява фактическа ревизия на тази утвърдена през годините разумна и отговорна позиция.
Уважаеми дами и господа, българският народ иска мирно небе. И ако мнозинството накърни тази воля, ще повтори историческите грешки от 1913 и 1941 г.
Казвате, че по този въпрос БСП е в изолация. Нека да останем сами с голяма част от българското население. Тук често се говореше за това на чия страна трябва да застанем. Нека застанем на страната на собствените си, на националните си интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
Има ли други желаещи за изказване?
Министърът се отказа. По-късно може да говори пак. Министърът винаги може да вземе думата.
Давам почивка до 14,45 ч., през което време моля председателят на комисията да организира консултациите по проекта за декларация.
Подсказват ми да бъде повече, че няма да успеят. Добре, тридесет минути прекъсване, а не почивка, за да бъде изготвен окончателният текст. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължава заседанието.
Имаме два проекта за решение и четири проекта за декларация. Това са два различни документа, така че най-напред ще гласуваме проектите за решение и след като приключим с тях, ще преминем към проектите за декларация.
По време първият постъпил проект за решение е на господин Стефан Гайтанджиев.
Поставям на гласуване проекта за решение, предложен от господин Стефан Гайтанджиев.
Гласували 168 народни представители: за 41, против 125, въздържали се 2.
Проектът за решение на господин Гайтанджиев не се приема.
Вторият проект за решение е от председателя на Парламентарната група на Демократичната левица господин Георги Първанов.
Поставям на гласуване проекта за решение на господин Първанов.
Гласували 186 народни представители: за 57, против 124, въздържали се 5.
Проектът не се приема.
Освен предложенията за решение, има направени четири предложения за декларация. По смисъла на чл. 55 от нашия правилник, основно предложение е това, което е внесено най-напред, така че основно предложение за декларация е проектът на Демократичната левица, който е от месец юни.
Има още три проекта. През почивката, която направихме, авторите на тези три проекта - парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, на Обединението за национално спасение и Евролевицата, проведоха консултации и излизат с един общ проект за декларация, който ще помоля председателят на Комисията по външната политика господин Асен Агов да прочете.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нашата декларация няма ли да се гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Току що обясних. Най-напред се гласуват заместващите предложения, основното предложение, съгласно чл. 55 се гласува последно. Затова най-напред ще чуем това, което предлагат трите парламентарни групи след консултациите, ще го гласуваме и ако не го приемем, ще гласуваме проекта за декларация на Демократичната левица.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Групите са четири.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, господин министър-председател, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В резултат на консултациите беше постигнато ясно съгласие за следния текст за проект на декларация относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО, на парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, Народния съюз, Обединението за национално спасение и Българската Евролевица:
"Като категорично желае мирно разрешаване на конфликта и се присъединява към оценката на ООН, че влошаването на ситуацията в Косово съдържа опасност за мира и стабилността в Югоизточна Европа и потвърждава отново желанието си за добросъседски отношения със Съюзна република Югославия;
като настоява властите в Съюзна република Югославия и всички страни в конфликта да изпълнят незабавно резолюции N 1160 и 1199 на Съвета за сигурност на ООН;
като настоява Съюзна република Югославия да изпълни изцяло и в срок условията на подписаното споразумение, защото само така ще бъдат използвани открилите се възможности за мирен изход от конфликта в Косово и да бъде предотвратена дестабилизацията на Югоизточна Европа;
като потвърждава, че ако в случай на крайна мярка се стигне до умиротворителни военни операции, България ще ги подкрепи, но без да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия,
Тридесет и осмото Народно събрание на
Република България
заявява:
1. Република България защити националните интереси с успешните си инициативи за обща позиция на държавите от Югоизточна Европа и особено при изработването на Декларацията на държавните и правителствените ръководители от Анталия на 13 октомври 1998 г. за мирното разрешаване на конфликта в Косово.
2. Готовността си да предостави на НАТО достъп до въздушното пространство на Република България, съгласно Конституцията, законите на страната, Рамковия документ "Партньорство за мир" и Споразумението между страните - членки на НАТО и страните - партньори, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили.
3. Оценява високо изразената от генералния секретар на НАТО готовност за предоставяне на гаранции за националната сигурност на страната в случай на военни действия в Съюзна република Югославия. Това е резултат от успешното осъществяване на "Партньорство за мир". Препоръчва на правителството да продължи консултациите и да води преговори с НАТО за сключване на споразумение за конкретни мерки от военно-политически и военен характер, търсейки ясни гаранции от страна на Северноатлантическия съвет за националната сигурност в контекста на мироопазващите операции и кризата в Косово.
4. Настоява правителството да задълбочи сътрудничеството между Република България и НАТО в рамките на перспективата за пълноправно членство в Съюза.

23 октомври 1998 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Господин Юнал Лютфи иска думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! В резултат на направените консултации по време на почивката, в текста, който е представен пред народното представителство като проект за декларация на Тридесет и осмото Народно събрание, са взети под внимание и са влезли в текста на декларацията основните моменти, съдържащи се в проектодекларацията на Обединението за национално спасение. Ето защо съм упълномощен от името на моята парламентарна група - Обединението за национално спасение, да подкрепя този проект за декларация, гласувайки за него. Благодаря ви, господин председател. (Ръкопляскания от СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Господин Камов, имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): От името на Парламентарната група на Евролевицата след направените консултации искам да съобщя, че бележките, които бяха направени както вчера на заседанието, така и днес, бяха отразени и парламентарната група ще подкрепи този текст. (Ръкопляскания от СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Думата има господин Моньо Христов от Парламентарната група на Народния съюз.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз мисля, че днес се направиха доста сравнения с историята на България и ще позволите аз също да направя едно сравнение от тази гледна точка, в което ще бъде посочен един акт на нашето Народно събрание, когато то защити достойно както националните интереси, така и едни български евреи, които живееха в България, и бяха защитени.
Днес по стечение на обстоятелството това Народно събрание е ръководено от заместник-председател Иван Куртев, а тогава е било ръководено от заместник-председател Димитър Пешев.
Аз и нашата парламентарна група оценяваме този момент много високо, защото политическите сили, представени в това Народно събрание, ясно показаха кои са за национални интереси, за мир и разбирателство на Балканите, за интеграция в Европа и кои не могат да се откъснат от мрачните дни на полувековния, а може би почти вековния и комунизъм, и сталинизъм, и болшевизъм.
Ето защо нашата парламентарна група е удовлетворена от това, че всички политически сили, с изключение на БСП, загрижени за националните интереси, подкрепят тази декларация и наистина считат, че правителството на България положи достатъчно усилия и ще продължи да полага достатъчно усилия България не само да бъде предпазена и защитени нейните национални интереси, но в края на краищата България като стабилен и основен, бих казал, център на Балканите да бъде пример на своите съседи, особено за нашата съседка Сърбия.
От тази гледна точка нека българското правителство бъде пример на БСП как се извършва работа в защита на националните интереси, а не както вършеше тяхното правителство между 1995 и 1997 г.
Още един път повтарям, че ние сме за тази декларация и сме удовлетворени, че четири парламентарни групи ще гласуват за нея. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов. Само не заслужавам да бъда нареждан редом с такъв велик българин като Димитър Пешев.
Поставям на гласуване проекта за декларация относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО, който беше докладван от председателя на комисията господин Асен Агов.
Гласували 206 народни представители: за 150, против 47, въздържали се 9.
Декларацията относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО е приета. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
За обяснение на отрицателен вот думата има господин Любен Корнезов. (Посрещнат с ръкопляскания и тропане по банките в блока на СДС.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дами и господа, сега ръкопляскате, но не знам след месеци как ще изглеждате.
Гласувах "против", защото съм българин и искам българското небе да не бъде заплаха за народите на Югославия. Чрез българското небе да не преминават бомби и ракети, носещи смърт и разрушения. Българското небе, българската територия трябва да носят мира, а не войната за всички наши съседи - и сърби, и македонци, и гърци, и турци.
Гласувах "против", защото днес българският парламент беше погазен, принизен, унижен. Погазен беше и духът на българската Конституция. Член 1 от Конституцията, господа, гласи, че България е парламентарна република, че най-висшият орган е парламентът, че парламентът не може да бъде политическа подлога на никакви диктатори или диктаторчета. А какво стана? Вместо българският парламент да вземе политическото решение, той узаконява безразсъдната политика на правителството. Парламентът стана политическа маша на иванкостовщината. (Шум и реплики в залата.)
Гласувах "против", защото зная, че Косово е изконна славянска земя (шум и реплики от мнозинството), на чиято земя гният костите и на български воини, защитавайки родината от поробители.
Защото, господа, аз съм българин, защото съм православен, защото съм славянин и зная, че и сърбите също са славяни и православни, и аз не мога да вдигна ръка срещу славяни или срещу някои от нашите съседи. Безморално е, хлопайки вие на вратата на НАТО, да градите своята политика върху нещастието на един народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втори отрицателен вот думата има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувах против тази декларация, гласувах "против", защото освен логически, смислово и съдържателно противоречива тази декларация е плод на един компромис. И нищо лошо в това, че е плод на компромис, ако това не беше един чисто конюнктурен компромис. Конюнктурен компромис, който унищожава вътрешно- и външнополитическия капитал на България, натрупан след 1993 г., в резултат на ни повече, ни по-малко приетата с консенсус декларация на Народното събрание. Междупрочем именно този капитал, съдържащ дълготрайния национален интерес, съдържащ ясната и осъзната позиция на България, на държавата България, стои в основата на положително възприеманите инициативи на всички български правителства от 1993 г. насам, засягащи балканския регион и нашите взаимоотношения с балканските съседи.
Именно тази декларация, а не днешната конюнктурна декларация, целяща легитимиране с късна дата на действия и решения на днешното българско правителство, съдържа осъзнатия и, повтарям, дълготраен национален интерес.
Днес в залата прозвучаха различни призиви за адекватна позиция, за обединяване, за политическа воля. Какво адекватно може да има в тази декларация, целяща узаконяване на действията на правителството и на мнозинството в ситуацията на една абсолютно неадекватна позиция относно кризата в Косово.
Какво обединяващо може да има в позата, пардон, позицията на управляващото мнозинство, напомняща позата на манастирски послушници? И каква политическа воля съдържа тази декларация, която влиза в противоречие с волята и желанието на мнозинството, забележете, мнозинството от българските граждани. (Силен шум и възгласи в блока на СДС.) Завършвам, господин председател, благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря.
За трети отрицателен вот има думата господин Георги Божинов. (Силен шум и възгласи в блока на СДС.)
Моля за тишина!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Аз гласувах против декларацията. Намирам за достатъчно основание самия факт, че с тази декларация се ревизира силната и достойна позиция на България, приета с консенсус през 1993 г. Аз приемам основанията, които бяха посочени тук и от моите колеги, но искам да прибавя един личен момент.
Вие ни предупредихте по време на дебата, че можем да останем сами като партия при това гласуване. (Реплика от блока на СДС: "Останахте!")
Действително резултатите от това гласуване показаха, че Българската социалистическа партия остана в този състав на парламента сама. Но знайте, господа, че в България, сред българския народ ние не сме сами. (Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, тишина!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За себе си бих желал да подчертая, че аз бих гласувал против, дори и да имах съзнанието и убедеността, че ще остана сам и единствен, защото зная, че понякога е по-добре да останеш сам на достойна позиция с истината, отколкото с всички заедно да бъдеш в блатото на раболепието. Как иначе да се определи фактът, че се използва страданието на един народ, за да се печелят съмнителни индулгенции и дивиденти? Как може върху страданието на нашите съседи и братя да се изграждат отношенията с НАТО? (Шум и възгласи в блока на СДС.) Питам ви, уважаеми колеги, как? Вие го показахте как може да се прави това. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Имате думата, господин министър-председател. (Депутатите от Парламентарната група на Демократичната левица напускат залата. Шум и възгласи в блока на СДС.)
Моля, тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще изчакам, докато левият преден ъгъл се изпразни. (Смях и оживление в блока на СДС.)
Гласуването на декларацията относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО показва, че националната сигурност на България е в сигурни ръце, в ръцете на едно стратегическо мнозинство. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Не мога да не отбележа, че в Народното събрание надделя националното чувство, надделяха патриотичните подбуди, а не коминтерновския интернационализъм. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Не е вярно, че БСП остана сама. До нея е комунистическият диктатор от Беларус Лукашенко. И в този смисъл аз поздравявам всички, които подкрепиха тази позиция и дълбоко вярвам, че тя е за доброто на България, че това са националните интереси на нашата страна. Благодаря отново. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
И едно съобщение накрая:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 28 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала N 238.
Следващото заседание на Народното събрание е на 28 октомври от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,30 ч.)

Председател:
             Йордан Соколов

Заместник-председатели:
                                           Иван Куртев
                                  Петя Шопова

Секретари:
                  Калчо Чукаров
                  Камен Костадинов