Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
За процедура господин Иван Николаев Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като нашето заседание ще започне с изявление на министър-председателя по повод развитието на проблема около премахване на визите за българските граждани при пътуване в страните от Шенгенската зона и важността на този проблем, моля Ви в съответствие с правилника да подложите на гласуване предложението ми за пряко излъчване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на изявлението на министър-председателя.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Колко пъти ще стават тези сцени?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не те ли интересува, бе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, който не иска да го слуша, може да излезе навън. Поне всеки народен представител е свободен да направи това.
Има ли някой срещу това предложение? (Неразбираема реплика от народния представител Кънчо Марангозов.)
Господин Марангозов, давам Ви думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): На мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, говорите от място. Заповядайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Ами, чух го по новините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Против това предложение ли сте?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от мято): Аз ще гласувам "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Питам Ви не как ще гласувате, а дали сте "против"?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 127, против 9, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, за да докладвам пред Народното събрание за успешните стъпки на правителството в изпълнение на мандата, даден от Народното събрание с решението за изваждане на България от Списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи за пътуване в Европейския съюз.
В изпълнение на мандата проведох срещи с председателя на Европейската комисия Романо Проди, с Генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън и с португалския министър-председател Антонио Гутереш, както и телефонни разговори с канцлера Герхард Шрьодер, с премиерите на Белгия Гифер Хофстат, на Гърция Костас Симитис, на Испания Хосе Мария Аснар. До 30 ноември ще разговарям с още мои колеги от страните-членки на Европейския съюз. Българският външен министър също проведе многобройни разговори и участва в редица форуми със свои колеги от държавите-членки на Европейския съюз, в рамките на дипломатическите усилия на България за отстояване на нашия интерес. Мога да ви уверя, че до реалното снемане на визите за българите няма да кажа "дотук" и правителството няма да прекрати усилията си в изпълнението на дадения мандат. Призовавам ви заедно да работим за добрия краен резултат.
Във всички контакти на българското правителство до този момент беше защитена позицията от решението на Народното събрание за безусловно и ефективно отпадане на визовия режим за пътуване на българските граждани в страните на Европейския съюз. Съгласно даденият ни мандат, правителството започна и изключително важния за страната дебат относно геополитическото бъдеще на България. Това, което е важно да се знае, е, че европейските ни партньори приеха нашите аргументи и разбраха тревогите ни. Позицията на председателя на Европейската комисия господин Романо Проди, че визите са знак за идентичност и символ на принадлежност, показва разбирането на европейските политици, че за да бъде част от европейското пространство, България трябва да има възможност да насочи своята гражданска, социална и икономическа активност към страните-членки на Европейския съюз.
В рамките на този дебат с необходимата сила прозвуча и настояването на България нейните усилия да не бъдат затваряни в рамките на регионални инициативи, които биха могли да заменят пряката ни писта към европейската и евроатлантическата интеграция. Аз заявих на европейските ни партньори, че България е донор на стабилност, на ресурси, на енергия за региона и ние намираме за естествен този наш ангажимент.
Същевременно обаче ситуацията на Балканите след падането на Милошевич е коренно променена. Сега вече и Югославия би могла да поеме своята част от ангажиментите за стабилността и развитието на региона. Така идва моментът България да се съсредоточи върху европейското си членство.
Получих ясните гаранции, включително и от председателя на Европейската комисия, че членството ни в Европейския съюз не е обвързано с напредъка в региона. Европа няма да разглежда балканските страни в пакет. За Европа кандидатите са 12-те страни-кандидатки и те се оценяват, както заяви Романо Проди, страна по страна, заслуга по заслуга. Другите балкански страни ще имат своята перспектива за асоцииране и стабилизация, дадена от Европейския съюз.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Това сме го чували много пъти.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодарение на твърдата позиция на българските институции по отношение отмяната на визовия режим успяхме да предотвратим едно неблагоприятно и дори опасно за България решение, което нямаше да доведе до ефективно сваляне на визите за българите.
Искам да подчертая, че в момента се обсъжда и компромисна процедура, предложена от Европейската комисия, в резултат на която визите трябва да паднат в срок до 6 месеца. Този срок беше поет като ангажимент лично от председателя на комисията. Освен че този вариант предлага ефективно премахване на визите, посредством него България за първи път започва да се третира единствено и съобразно само своите собствени достижения. Този проект обаче е работен вариант и аз бих препоръчал на политическите сили в нашия парламент да не го разглеждат като окончателно политическо решение.
Същевременно обаче обсъжданата процедура е компромис, който не постига, подчертавам това дебело, не постига решението на българския парламент за безусловен безвизов режим за българските граждани. Ето защо до 30 ноември лично аз и българското правителство ще продължим да работим за налагането на позицията за безусловно отменяне на визовия режим за пътуване на българските граждани. Това е нашият дневен ред и друг дневен ред няма. Отмяната на визите е категоричен начин Европа да потвърди мястото на България в процеса на европейското разширяване и да не допусне поставянето му в други външнополитически рамки. Аз съм удовлетворен от факта, че европейските ни партньори имат разбирането за това място на Република България. Ето защо безусловното премахване на визите продължава да бъде тема на дневния ред на правителството и тя няма да бъде свалена от нашия дебат през следващите дни.
Тук искам да направя заключението в този смисъл, че ако най-неблагоприятният вариант за България отпадна, след тази външнополитическа активност на правителството, в момента остават два възможни варианта. Аз искам много ясно тук да ги кажа пред Народното събрание.
Първият вариант е да се изпълни цялото решение на българското Народно събрание, т.е. безусловно да бъдат махнати визити.
И вторият вариант е визите да бъдат махнати, но под условие в следващия период до шест месеца срок, при който ние трябва да изпълним една административна процедура.
Аз искам тук да подчертая, че нито един от моите партньори в разговорите не постави въпроса така, че България не е изпълнила предвидените ангажименти от преговорите с Европейската комисия и не е изпълнила шенгенските изисквания. Всички са на мнение, че страната ни изпълнява тези изисквания.
Аз считам, че един от тези два варианта ще бъде реалистичен и ние ще разберем кой точно ще бъде окончателен на 30 ноември. Едновременно с това обаче искам да обърна внимание, че втората част на решението, а именно за безусловно и ефективно вдигане на визите, ефективно за българските граждани ще стане и при единия, и при другия вариант едва в първата половина на следващата година.
Трябва да ви информирам, че дори да се приеме решение на 30 ноември страната ни безусловно да бъде извадена от визовия списък и да влезе в списъка на страните, за който не се изискват визи, този регламент, който ще предложи Съветът на министрите, се нуждае от одобрение от Европейския парламент. Това одобрение е политически акт. То ще стане някъде в първите месеци на следващата година.
Аз призовавам народните представители от всички парламентарни групи да не отслабват усилията си, така че да стане реалност това решение на Европейския парламент в предвидения срок. Защото като всяко политическо решение на голяма европейска институция то може да срещне препятствия по своя път. Възможно е това решение да бъде взето през месец март, така че от месец април българските граждани реално да нямат визи.
Освен това обръщам внимание и на следното: че е редно до истинското махане на визите за българските граждани да не изпадаме в евтин популизъм и да не твърдим, че е взето окончателното решение, когато и да бъде обявено то. Аз лично ще стана по-голям оптимист на 30 ноември при безусловното сваляне на режима за българските граждани и оптимист ще бъда, ако режимът бъде свален с това условие, с което е придружен от Европейската комисия.
Но призовавам и правителството, и най-вече народните представители, защото вероятно оттук нататък въпросът ще бъде в ръцете на политическите сили в Европа, да не отслабваме своите усилия, така че реално и ефективно българите да почнат да пътуват без визи.
Искам да завърша с това, че ние ще продължим да защитаваме позицията, приета от Народното събрание в изпълнение на дадения ни мандат, и очакваме вашата подкрепа, подкрепата на общественото мнение и на медиите. Искам тук да подчерта, че тази подкрепа беше изключително силна и тя впечатли европейските политически фактори. Защото до реалното премахване на визите се изисква нашето единство и последователност. Българският национален интерес е този, който ни прави силни. Правителството ще продължи да прави всичко възможно за желаното от всички българи отпадане на визите да бъде постигнато като политическо решение на 30 ноември и реално визите да паднат в първата половина на следващата година. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Едно съобщение.
Парламентарната група на Демократичната левица на общо събрание на групата, проведено на 14 ноември, е избрала на мястото на господин Любен Корнезов за заместник-председателя на парламентарната група господин Михаил Райков Миков. Да му е честито!

Продължаваме с:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов да докладва.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение от народния представител Пламен Стоилов за § 15, което е прието от комисията.
Има предложение на комисията:
Създават се параграфи 18 и 19:
"§ 18. В случаите, когато към деня на влизане в сила на този закон е обявен срок за подаване на оферти, включително от лица по чл. 25, ал. 3, както и за обекти по чл. 3, ал. 1, т. 4, сделките се приключват по досегашния ред.
§ 19. В случаите, когато към деня на влизане в сила на този закон има неприключили плащания по реда на чл. 6, ал. 2, т. 1, те се извършват по реда на този закон."
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на комисията по приетото предложение на народния представител Пламен Стоилов за създаване на параграфи 18 и 19. Ако има някаква неточност в номерацията, след това тя ще бъде прецизирана.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 8.
Новите параграфи 18 и 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение от народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева:
В § 34:
1. В ал. 1 числото "5" се заменя с "30".
2. Създава се нова ал. 3:  
"(3) С годишната приватизационна програма са приема списък на предприятията, които ще се приватизират чрез продажба на над 50 на сто от акциите им чрез фондовата борса."
3. Параграф 38 се отменя.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева.
Гласували 135 народни представители: за 49, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Рамадан Аталай има думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! При обсъждането на законопроекта в комисията, ако обърнете внимание, в § 1, ал. 1 имаше предложение на господин Пламен Стоилов, което съвпадаше с това мое предложение, а дори и го разширяваше. Каква е презумпцията ни? В момента всички въглищни или рудодобивни рудници са обявени в ликвидация. А в тези рудници има обособени части, пластове, откъдето могат да се извлекат още въглища или руда и по този начин да се запазят работни места, а съответно и да се извлече все още полза.
Имайки предвид това, че господин Пламен Стоилов оттегли своето предложение, във връзка с това, че не желаем да се приватизират обособени части и в други предприятия, а желанието ни да останат само в добивните предприятия, аз предлагам отново да влезе на дневен ред и да се гласува от Народното събрание моето предложение за създаване на § 2б в Допълнителните разпоредби със следното съдържание:
"§ 2б. (1) По реда на глава шеста от този закон се приватизират и обособени части от добивни дружества, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация.
(2) Добивни дружества по смисъла на този закон са дружества, чийто предмет на дейност е добив на рудни и нерудни изкопаеми и въглища."
Колеги, по този начин даваме възможност да се запазват работни места и да се разрешават едни конфликтни ситуации, когато предприятието е в ликвидация - да могат да се приватизират онези обособени части, от които може наистина да се извлекат ползи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Аталай.
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Вие знаете, че Комисията по икономическата политика беше приела това предложение, което беше направено от нашия колега Пламен Стоилов и което касаеше изобщо по реда на Закона за приватизация да се продават и обособени части и имущества. Това са доста конкретни проблеми в предприятията, особено от добивната индустрия, така, както беше направено това определение сега от моя колега Аталай.
Затова аз предлагам да гласуваме това предложение. То е съгласувано с Комитета по енергетика, който е принципал на тези дружества и смятаме, че по този начин наистина ще се решат някои от сериозните проблеми с оживлението в този отрасъл там, където той има перспектива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Рамадан Аталай.
Гласували 127 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 9.
Предложеният от народния представител Рамадан Аталай параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение от народния представител Светослав Лучников. Комисията го е приела по принцип.
Предложение на комисията:
"§ 24. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8, ал. 3 след думите "чл. 25, ал. 3" се добавя "както и чл. 35", а думите "до 31 декември 2000 г." се заменят с думите "до 31 декември 2001 г.".
2. В чл. 9, ал. 2 думите "до 31 юли 2000 г." и "до 31 декември 2000 г." се заменят съответно с думите "до 31 юли 2001 г." и "до 31 декември 2001 г."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията, която приема предложението на народния представител Светослав Лучников, така както го докладва председателят на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 17.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, като се извинявам, аз предлагам отново да прочета текста на § 18, току-що приет от нас, от който трябва да отпадне една част, и вече гласувания § 14 на комисията, от който трябва да отпаднат същите думи.
В § 18:
"В случаите, когато към деня на влизане в сила на този закон е обявен срок за подаване на оферти, включително от лицата по чл. 25, ал. 3, сделките се приключват по досегашния ред."
В § 14 от комисията:
"В чл. 44, ал. 7 накрая се добавя "и в случаите по § 9б от Преходните и заключителни разпоредби"."
Този параграф, който току-що прочетох, по новата номерация е § 13 и беше отхвърлен от пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека поотделно да ги разгледаме.
Първо, § 18 всъщност предлагате така, както е гласуван, да прегласуваме, като отпаднат думите "както и за обекти по чл. 3, ал. 1, т. 4"? Така ли е?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, моите предложения са свързани с факта, че отпадна § 1 - предложението на господин Пламен Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване § 18 и моля да го гласувате така, както беше прочетен от председателя на комисията, като от него отпадат думите, които не бяха и прочетени: "както и за обекти по чл. 3, ал. 1, т. 4".
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 2.
Корекцията в § 18 е приета.
Господин Николов, другото предложение за кой параграф беше?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: За § 14 на комисията. Той беше отхвърлен от Народното събрание, но истината е, че съществуват и случаи, които касаят § 9б, и заради това предлагам да го прегласуваме, като изменим съдържанието му и отпаднат същите думи: "за обекти по чл. 3, ал.1, т. 4". Това ще го уточня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И той гласи: "В чл. 44, ал. 7 накрая се добавя "и в случаите по § 9б от Преходните и заключителните разпоредби"."
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 2.
Параграф 14 на комисията е приет, а с това и целият закон.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2001 ГОДИНА.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат поканени за участие в дебатите управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков, главния директор на Дирекция "Анализи, планиране и прогнозиране" на Националния осигурителен институт госпожа Христина Митрева и господин Георги Николов - председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата лицата, за които гласувахме.
Определям по 30 минути на парламентарна група за дебати.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Христо Христов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нейков, уважаеми колеги! Позволете да представя становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по законопроект № 002-011-61 за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г., внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2000 г.
"На заседания, проведени на 8 и 9 ноември 2000 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
Управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков представи внесения законопроект. Към вносителя бяха зададени въпроси, свързани с общественоикономическите условия и социалната политика, които ще се реализират през следващата година.
В мотивите на правителството, направените експозета и станалата дискусия се очертаха следните основни моменти, чрез които ще се реализира социалната политика през 2001 г.
Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. е разработен съобразно изискванията на Решение № 233 на Министерския съвет от 2 май 2000 г. за откриване на бюджетната процедура за 2001 г. и последвалите ги бюджетни насоки на Министерството на финансите от 14 юли 2000 г. В последните се съдържат основните макроикономически, демографски и социални показатели за  2001 г., приети от Министерския съвет с тригодишната бюджетна прогноза за 2000-2003 г. и уточнени с Министерството на финансите след последната актуализация по бюджета за 2001 г.
Вариантът е разработен в условията на действащото социалноосигурително законодателство и намаление на нормативите на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с три пункта, възприетата социална политика на доходите до края на 2000 г. и за периода 2001-2003 г. и е съобразен изцяло с Единната бюджетна класификация.
Най-важното мероприятие, което е залегнало в проектобюджета за 2001 г. в областта на пенсиите е увеличението на основните им размери от 1 юли с 10%, с което се предвижда да се компенсира очакваната инфлация за 2000 г.
Едновременно с това проектът се базира на касовото изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 8-месечието на 2000 г., на демографската прогноза за развитие на населението до 2020 г. на Националния статистически институт, както и на предположенията за измененията в броя на осигурените лица в резултат на анализиране на информацията от персоналния регистър за 1999 г. и за първото тримесечие на 2000 г.
За 2001 г. по консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване се очаква да постъпят общо приходи 2 млрд. 547 млн. 278 хил. лв., които се формират от приходите от осигурителни вноски от работодатели за работници и служители -1 млрд. 840 млн. 775 хил. лв., т.е. 72,3%, от лични осигурителни вноски от работници и служители - 384 млн. 567 хил. лв., 15,1%, и от осигурителни вноски от самонаетите лица - 139 млн. 997 хил. лв., т.е. 5,5%.
Приходите от вноски за кадровите военнослужещи за 2001 г. се предвижда да бъдат 186 млн. 574 хил. лв., които са уточнени с Министерството на финансите, като са взети предвид и очакваните промени в армията и полицията, произтичащи от реформите в двете системи.

По разходите за 2001 г. се предвижда средствата да бъдат 3 млрд. 170 млн. 466 хил. лева. В тях са включени социалноосигурителните разходи (пенсии, обезщетения по Кодекса за задължително обществено осигуряване, Указа за насърчаване на раждаемостта и Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите), разходите за издръжка на органите за социалното осигуряване, здравноосигурителните вноски за пенсионерите, разходите за подобряване условията на труд и за помощно-технически средства. Най-голям относителен дял от всички разходи имат разходите за пенсии - 81,7 на сто. За 2001 г. те са предвидени в размер на 2 млрд. 590 млн. 425 хил. лева. Заложен е и резерв от 60 млн. лева за покриване на недостига в разхода на пенсии в края на 2001 г. и той е посочен като трансфер от републиканския бюджет.
Очаква се средният брой на пенсионерите за 2001 г. да бъде 2 млн. 370 хил. 938, тоест броят намалява с 0,3 на сто спрямо 2000 г. следствие действието на новото законодателство. От 1 януари 2001 г. изискваната възраст за пенсиониране става 61 г. за мъжете и 56 години за жените и съответно точки 99 за мъжете и 89 за жените. Броят на пенсионерите от всички видове пенсии намалява, с изключение на броя за осигурителен стаж и възраст на кадровите военнослужещи, офицери и сержанти и социалните пенсии.
Предвижда се средният брой на пенсиите за 2001 г. да бъде 2 млн. 617 хил. 124, тоест броят да се увеличи с 1,6 на сто. Това се дължи на отпускането на втори социални пенсии за инвалидност. Предвижда се техният брой средно за 2000 г. да достигне около 150 хил., а за 2001 г. - 200 хил. човека. Броят на останалите видове пенсии намалява, с изключение на пенсиите на кадровите военнослужещи, офицери и сержанти.
Очаква се средният месечен размер на пенсиите за 2001 г. да достигне 82,18 лева, а средният месечен размер на пенсионер - 90,72 лева. Номиналният ръст на пенсиите за 2001 г. е 6,2 на сто, а реалният - 0,2 на сто при средна годишни инфлация 6,0 на сто. Номиналният ръст на средния месечен размер на пенсията на един пенсионер е 8,3 на сто, а реалният - 2,2 на сто. В края на 2001 г. реалният размер на пенсията на един пенсионер ще бъде със 7,9 на сто по-висок в сравнение със същия период на 2000 г. Равнището на средната пенсия на един пенсионер за 2001 г. спрямо средния месечен осигурителен доход (241,00 лева) е 37,6 на сто, а спрямо нетния осигурителен доход, получен след приспадане на данъците и осигуртелните вноски (186,26 лева) - 48,7 на сто.
Разходите за помощите и обезщетенията за 2001 г. ще бъдат в размер на 315 млн. 089 хил. лева. В тях са включени помощи и обезщетения по Кодекса за задължително обществено осигуряване в размер на 199 млн. 972 хил. лева., разходи по Указа за насърчаване на раждаемостта (УНР) - 111 млн. 260 хил. лева и разходи по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ЗЗРСИИ) - 3 млн. 857 хил. лева. Разходите по УНР И ЗЗРСИИ и за 2001 г. се предвиждат като трансфер от републиканския бюджет.
Разходите за службите по социално осигуряване (централно управление и териториалните поделения на Националния осигурителен институт) за 2001 г. са предвидени в размер на 41 млн. 353 хил. лева.
В бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. са предвидени да бъдат трансферирани средства от републиканския бюджет в размер на 619 млн. 988 хил. лева. Те включват 190 млн. 574 хил. лева допълнителни субсидии за покриване недостига от средства с цел балансиране на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и 429 млн. 414 хил. лева за покриване на следните осигурителни разходи:
- социални пенсии, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и др. в размер на 82 млн. 945 хил. лева;
- добавки за ветераните от войните в размер на 17 млн. 732 хил. лева;
- средства по Указа за насърчаване на раждаемостта - 111 млн. 260 хил. лева;
- месечни добавки за деца-инвалиди съгласно чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в размер на 3 млн. 857 хил. лева;
- трансфер за здравното осигуряване на пенсионерите през 2001 г. в размер на 153 млн. и 600 хил. лева. Средствата са изчислени на базата на чистите разходи за пенсии;
- трансфер за отбранително-мобилизационна подготовка в размер на 20 хил. лева;
- трансфер за резерва за реформата в социалното осигуряване, който е равен на 60 млн. лева.
Съгласно Закона за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" от бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. следва да се предоставят като трансфер 7 млн. лева и съгласно Закона за фонд "Условия на труд" - трансфер в размер на 3 млн. лева, които са предвидени в бюджета.
През 2001 г. при намалението на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с три пункта дефицитът в консолидирания бюджет на ДОО за 2001 г. достига до 193 млн. и 800 хил. лева, като само малка част от него ще се покрие от външно финансиране в размер на 3,2 млн. лева. Останалият недостиг от 190 млн. и 600 хил. лева ще се покрие с допълнителни субсидии от централния републикански бюджет.
По решение на Министерския съвет е предвидено на всички пенсионери да се изплати заедно с декемврийската пенсия за 2000 г. и коледна добавка. Тази сума общо за всички пенсионери възлиза на 91 млн. лева и ще бъде за сметка на централния републикански бюджет.
В проектобюджета на Държавното обществено осигуряване включените в него фондове се предвижда да завършат със салда, както следва: фонд "Пенсии" - с недостиг 441 млн. и 700 хил. лева; фонд "Трудова злополука и професионална болест" - с излишък от 17 млн. и 900 хил. лева; фонд "Общо заболяване и майчинство" - с излишък от 1 млн. и 200 хил. лева, и бюджетът на Националния осигурителен институт като административен фонд - с излишък 422 млн. и 600 хил. лева. Общият финансов резултат по консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. е балансиран с трансфера и субсидията от републиканския бюджет и междубюджетните трансфери на фондовете на Държавното обществено осигуряване.
След приключване на дискусията бе проведено гласуване, на което с 11 гласа "за", 3 "против" и 2 "въздържали се" законопроектът бе подкрепен. Въз основа на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 002-01-61 за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г., внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2000 г."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Давам думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на комисията, след което ще чуем и становището на Сметната палата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за бюджета на ДОО за 2001 г.
№ 002-01-61 от 24 октомври 2000 г., внесен от
Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на свои заседания, проведени на 1 и 2 ноември 2000 г., разгледа законопроект на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. № 002-01-61 от 24 октомври 2000 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанията присъстваха: министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков, управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков, господин Дикран Тебеян - председател на Надзорния съвет на НОИ, госпожа Христина Митрева - главен директор на Дирекция "Планиране, анализи и прогнози", господин Димитър Нинов и други представители от Министерство на финансите.


Проектът бе представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков. Бюджетът на държавното обществено осигуряване е разработен в условията на действащото социалноосигурително законодателство. Одобрен е от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и е в пълно съгласуване с Министерство на финансите. Разработен е на основата на касовото изпълнение до м. август 2000 г., на последните данни от Националния осигурителен институт, демографската прогноза за развитие на населението на Националния статистически институт и предвижданото изменение в броя на осигурените лица при анализирането на информацията от персоналния регистър за 1999 и 2000 г.
По своята същност бюджетът е балансиран. Взети са предвид направените промени в Кодекса за задължително обществено осигуряване и увеличаването на основните размери на пенсиите.
Приходите за 2001 г. се предвиждат в размер на 2 млрд. 547 млн. 278 хил. 551 лв. и се формират от: приходите от осигурителни вноски от работодатели и работници и служители (72,3%), от лични осигурителни вноски от работници и служители (15,1%) и от осигурителните вноски на самонаети лица (5,5%). Приходите от вноски за кадровите военнослужещи за 2001 г. се предвижда да бъдат 186 млн. 574 хил. 160 лв., като са взети предвид провежданите реформи в армията и полицията.
За 2001 г. в "Други приходи" са включени и приходите върху събраните осигурителни вноски за здравно осигуряване, за фонд "ПКБ" и за професионалните фондове, съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Те са на базата на отчисления в размер на 0,5 на сто върху събраните здравноосигурителни вноски за 2001 г., 0,4 на сто върху събраните вноски за фонд "ПКБ", 0,8 на сто върху събраните вноски за професионалните фондове от втория стълб. Общият размер на тези приходи е 3 млн. 897 хил. лв.
По разходите за 2001 г. се предвижда средствата да бъдат 3 млрд. 170 млн. 546 хил. 540 лв. В тях са включени социалноосигурителните разходи, в това число пенсии, обезщетения по Кодекса за задължително обществено осигуряване, по Указа за насърчаване на раждаемостта, по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, здравноосигурителните вноски за пенсионерите, разходите за подобряване условията на труд и за помощни технически средства. Най-голям дял от всички разходи имат разходите за пенсии, които представляват 81,7 на сто от всички разходи.
От 1 януари 2001 г. изискваната възраст за пенсиониране става 61 г. за мъжете и 56 г. за жените и 99 точки за мъжете и 89 точки за жените. Очаква се средният брой на пенсионерите за 2000 г. да бъде около 2 млн. 378 хил. 828 души, а за 2001 г. - 2 млн. 370 хил. 938, тоест броят намалява с 0,3%, вследствие действието на новото законодателство. Броят на пенсионерите от всички видове пенсии намалява, с изключение на пенсиите по чл. 69 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Средствата за изплащане на обезщетение на тези категории са регламентирани в § 19 от Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта за държавния бюджет.
Предвижда се средният брой на пенсиите за 2001 г. да бъде 2 млн. 617 хил. 124, което е увеличение с 1,5%. Това се дължи на отпускането на втори социални пенсии за инвалидност. Предвижда се техният брой за 2001 г. да достигне 200 хил. броя.
Очаква се средният месечен размер на пенсиите за 2001 г. да достигне 82,18 лв., а средният месечен размер на пенсионер - 90,72 лв., като за 2000 г. очакваните стойности да съответно 77,36 лв. и 83,74 лв. Средният размер на една пенсия е занижен поради големия брой втори пенсии. Номиналният ръст на пенсиите за 2001 г. е 6,2%, а реалният - 0,2%, при средна годишна инфлация 6%. Номиналният ръст на средния месечен размер на пенсията на един пенсионер е 8,3%, а реалният 2,2%. В края на 2001 г. реалният размер на пенсията на един пенсионер ще бъде със 7,9% по-висок в сравнение със същия период на 2000 г. Равнището на средната пенсия на един пенсионер за 2001 г. спрямо средния месечен осигурителен доход, 241 лв., е 37,6%, а спрямо нетния осигурителен доход, получен след приспадане на данъците и осигурителните вноски - 48,7%, което е 186,26 лв.
Социалната пенсия от 40 лв. през 2000 г. нараства на 44 лв. за 2001 г. В бюджета на държавното обществено осигуряване са включени и средствата за получаването на 20-процентната добавка по чл. 84 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, това е добавката за починал съпруг или съпруга, която се получава от 514 хил. пенсионери.
Осигурени са средствата за разходи за обезщетения по Кодекса за задължително обществено осигуряване, по Указа за насърчаване на раждаемостта, по Закона за закрила, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, здравноосигурителните вноски за пенсионерите, разходите за подобряване условията на труд и за помощно-технически средства, както и разходите за издръжка на органите за социално осигуряване.
Увеличението на средния размер на пенсиите се дължи на:
- по-високите размери на новоотпуснатите пенсии през 2001 г. в сравнение с тези през 2000 г., по-ниските размери на прекратените пенсии и изменението на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер;
- увеличението с 10 на сто на основните размери на пенсиите от 1 юли 2001 г.;
- изплащането на голям брой социални пенсии за инвалидност като втори пенсии;
- увеличението на минималния и максималния размер на пенсиите вследствие увеличението на социалната пенсия за старост;
- увеличението на изплащаните добавки към пенсиите, които са в процент и от социалната пенсия за старост и други.
В разходната част са включени разходи за пенсиите по международни спогодби, които са около 20 на сто повече от очаквания разход за 2000 г., поради приемане на нови международни спогодби за социално осигуряване. Това са спогодбите с Германия, Чехия, Турция и др.
Предвидени са средства за социални пенсии, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и народни пенсии по отменения Закон за пенсиите и индексациите, компенсациите и добавките към тях; средства за 69 хил. 891 лв. добавки за ветераните от войните при размер, равен на 50 на сто от социалната пенсия за старост; средства по Указа за насърчаване на раждаемостта - 50 хил. 322 еднократни помощи при раждане, добавки към заплатите за 974 хил. 488 деца; месечни добавки за деца в размер на добавките за самотни майки е равен на 50% от минималната работна заплата; месечни добавки за деца-инвалиди, съгласно Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в размер на 3 млн. 857 хил. 279 лв. при средномесечен брой - 10 886 деца и добавка в размер 36% от минималната работна заплата.
Включва се и трансферът на здравното осигуряване на пенсионерите в размер на 153 млн. 600 хил. лв., като тези средста са изчислени на базата на чистите разходи за пенсии без добавки, ДДС и пощенски такси и здравноосигурителна вноска в размер на 6 на сто, а така също и трансфер за отбранително-мобилизационната подготовка в размер на 19 790 лв. Бе изяснено, че е осигуреното покриването на недостига от 190 млн. 600 хил. лв. с допълнителни субсидии от републиканския бюджет.
След приключване на разискванията и гласуване, с резултати: "за" - 11 гласа, "против" - 1 глас и "въздържали се" - 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното

РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г., № 002-01-61 от 24 октомври 2000 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нека да се докладва и становището от председателя на Сметната палата - господин Георги Николов, след което ще Ви дам думата за процедура.
Имате думата, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Нейков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Становището на Сметната палата е структурирано в три части. Първата част е по съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание.
Първо, законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. е изготвен съгласно изискванията и процедурите, определени с чл. 19, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Съобразен е с Решение № 233 от 2 май 2000 г. за откриване на бюджетната процедура и макроикономическата рамка за 2001 г., както и с изработените от Министерството на финансите бюджетни насоки, които са изпратени на Националния осигурителен институт, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Законопроектът е съставен по Единната бюджетна класификация съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Второ, Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. с Решение № 91 от 5 октомври 2000 г., с което е спазена разпоредбата на чл. 36, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Законопроектът е съгласуван със законопроекта за държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.
Трето, законопроектът за бюджета на Държавно обществено осигуряване за 2001 г. е представен в Министерския съвет от министъра на труда и социалната политика. Той е одобрен от Министерския съвет с Решение № 691 от 24 октомври 2000 г. и е внесен от него в Народното събрание с писмо № 01-01-311 от 24 октомври 2000 г., заедно със законопроекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Към законопроекта има подробен доклад и допълнителна разчетна информация.
Четвърто, законопроектът е разпределен с Разпореждане № 050-01-283 от 25 октомври 2000 г. на председателя на Народното събрание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по труда и социалната политика. Те са разгледали законопроекта по установения с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ред и са изготвили съответни становища по него, които са предоставени на народните представители и бяха докладвани в пленарната зала.
Втората част е по структурата и съдържанието на законопроекта.
Първо, структурата на законопроекта съответства на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, като в него са включени самостоятелните бюджети на фондовете "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест", "Общо заболяване и майчинство" и на самия Национален осигурителен институт.
Второ, законопроектът е разработен при намаление на нормативите на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 3 пункта, съгласно възприетата социална политика на доходите до края на 2000 г. и за периода 2001-2003 г., която политика е съгласувана със заинтересованите страни и с Международния валутен фонд. Предвидено е намалените приходи по фонд "Пенсии" да се компенсират от републиканския бюджет. Нов момент в законопроекта е увеличението на основните размери на пенсиите от 1 юли 2000 г. с 10 на сто целево за компенсиране на инфлацията за 2000 г.
Трето, предвидена е субсидия от републиканския бюджет за бюджета на Държавно обществено осигуряване в размер на 619 988 хил. лв., в това число допълнителна субсидия 190 564 хил. лв. за покриване на дефицита по бюджета на Националния осигурителен институт. Първата субсидия съответства на определената субсидия с чл. 1, ал. 2, т. 5.1.2. от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2001 г., който беше приет на първо гласуване миналата седмица.
Четвърто, в законопроекта не са предвидени приходи от глоби и наказателни лихви по фондовете "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест", "Общо заболяване и майчинство", съгласно изискванията на чл. 21, т. 6, чл. 23, т. 5 и чл. 25, т. 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Пето, поради предвиждания дефицит по бюджета на Държавно обществено осигуряване за 2000 г. не е формиран общ резерв по фондовете, в който да постъпват приходите по актове за начет, както изисква чл. 19, ал. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Приходите от глоби, начети и административни наказания са предвидени по бюджета на Националния осигурителен институт, какъвто източник не е регламентиран в чл. 20, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Това изключение за 2001 г. би следвало да се уреди в Заключителните разпоредби на обсъждания законопроект.
Третата част - някои проблеми във връзка с бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Първо, сериозен проблем и през следващата година ще бъде събираемостта на осигурителните вноски. Това налага да се засили контролът на органите на Националния осигурителен институт, за да се гарантира изпълнението на бюджета на Държавно обществено осигуряване за 2001 г.
Второ, забавя се изграждането на Единна информационна система за обмен на информация между отделните държавни органи. По този начин се затруднява предприемането на съвместни мерки за увеличаване събираемостта на задълженията към Държавно обществено осигуряване.
И трето, последно, задълженията към Общественото осигуряване от минали години продължават да са в големи размери. Част от тях са станали несъбираеми вземания поради обявяването на длъжниците в ликвидация, несъстоятелност и други причини. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт следва периодично да предприема действия за заличаване на несъбираемите вземания по реда на чл. 36, т. 7 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, което ще позволи да се установи реалният размер на дължимите събираеми вземания за общественото осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес изтича срокът за предложенията за второ четене по Закона за държавния бюджет. Смятам, че ако го удължим с един ден, няма да създадем някакви особени проблеми при работата на комисията, а ще облекчим във висока степен народните представители, които искат да се запознаят с него и да дадат предложения. Затова е и моето предложение да удължим утре до 18,00 ч. срока за предложения за второ четене по законопроекта за републиканския бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Противно становище?
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Нямам противно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние вече сме приели срок за предложенията и можем да го удължим с един ден. Това е допустимо.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Михаил Миков.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
От името на вносителя на проектозакона има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! 2001 г. всъщност е втората година на пенсионната реформа в България, която започна на 1 януари 2000 г. Бюджетът на Държавно обществено осигуряване за 2001 г. си е поставил като основна своя задача да осигури успешното приложение на реформата, успешното продължаване на реформата чрез няколко важни цели.

На първо място, да продължи постепенното повишаване, съобразно икономическите и финансови възможности на страната, на номиналните и реалните размери и равнището на пенсиите.
На второ място, една от най-важните цели на бюджета е да гарантира финансовата стабилизация и балансираност на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване както за 2001 г., така и за следващите години.
И на трето място сред целите бих поставил продължаването чрез бюджета на по-нататъшното хармонизиране на пенсионното законодателство с това на Европейския съюз и доизграждане на необходимия административен и юридически капацитет на системата за държавно обществено осигуряване за неговото прилагане.
В докладите както на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, така и на Комисията по труда и социалната политика бяха посочени редица параметри на бюджета. Бих споделил с вас още малко допълнителна информация. Очакваме през 2001 г., такива са прогнозните разчети, нарастване на общия брой на осигурените лица, които през 2000 г. са около 2 млн. 209 хил. до около 2 млн. 289 хил., до 2 млн. 319 хил. през 2001 г.
Вие вече бяхте информирани, че в резултат на развитието на пенсионната реформа, в това число увеличаването на пенсионната възраст, намалява броят на пенсионерите и се увеличава броят на пенсиите. Това беше абсолютно очакван и, пак повтарям, целен резултат като един от важните инструменти за постигане на финансова стабилност на общественото осигуряване.
Както беше споделено от двете водещи комисии, ние очакваме през следващата година да има нарастване както на средния месечен размер на една пенсия, така и на средния месечен размер на получаваните пенсии от един пенсионер.
Ако ми разрешите, за да допълня вашата информация, бих сравнил нарастването на пенсиите във втората година на пенсионната реформа с нивото на пенсиите в последната година преди пенсионната реформа, тоест да сравня 2001 с 1999 г., за да видим тенденцията, която сме си поставили като цел, дали е постигната.
И така, ако сравним планираните размери на пенсията през 2001 г. спрямо реално получените пари през 1999 г., се вижда, че средният номинален размер на пенсиите нараства с 25,16 на сто, а средният им реален размер - със 7,8. Но средният номинален размер на пенсиите, получавани от един пенсионер, нараства в 2001 г. спрямо 1999 г. с 35,5 на сто, а средният реален размер на един пенсионер нараства с 16,78 на сто. Тоест тези данни според мен показват, че и бюджет 2001 трайно продължава политиката, която е заложена в модела на пенсионната реформа за това постепенно нарастване на размерите на пенсиите.
Вие вече имате информация за това, че в проекта за бюджет за държавното обществено осигуряване за 2001 г. се предвиждат средства в размер на 10 на сто за нарастване на пенсиите съгласно изискванията на Кодекса за задължително обществено осигуряване, което се базира на два принципа, на две рамки или на две бази. Едната е нарастването на инфлацията, инфлационните процеси и другата рамка това е нарастването на средногодишния осигурителен доход. Предвидените средства са в размер на 10 на сто. Но, разбира се, не е приключила 2000 г., ние не знаем окончателния размер на инфлацията през 2000 г.
Бих искал да ви уверя, че ако тази инфлация бъде над очакваните 10 на сто, макар че моята прогноза е, че няма да се стигне до такова значително нарастване - на 10 на сто, ще има възможности в рамките на бюджета на държавното обществено осигуряване да изпълним закона, тоест да гарантираме увеличаването на пенсиите, включително и при едно евентуално по-високо ниво на инфлацията за 2000 г.
Бих допълнил информацията, която вие имате от докладите на двете комисии, с няколко думи относно предвиденото за първи път в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2001 г. намаляване на осигурителната вноска. Както вече сте запознати, в законопроекта е предвидено намаляване на осигурителната вноска с три пункта. Това намаляване, което е за първи път от много години и то в такива размери, се отразява благоприятно върху осигурителната тежест както за сметка на работодателите, така и за сметка на работниците. Но особено за работодателите бих искал да подчертая намаляването, тъй като то им дава възможност с тази реализирана икономия от средства да направят допълнителни инвестиции.
Както вече имате информация от господин Христосков - управител на Националния осигурителен институт, разчетите на НОИ показват, че тази реализирана икономия от средства при инвестирането им в работни места ще означава разкриването на около 38 хил. нови работни места.
Отново, ако ми позволите едно сравнение. През 2001 г. осигурителната тежест на работодателите за всички осигурителни фондове, тоест за фондовете в държавното обществено осигуряване, за фонд "Професионална квалификация и безработица" и за здравното осигуряване общият размер е 34,6 на сто.
Бих искал да направите сравнение с 1997 г., когато само за фондовете на държавното обществено осигуряване и фонд ПКБ средната вноска за работодателите беше 42,98 на сто. При самоосигуряващите се лица ефектът от намаляването на размера на осигурителната вноска също е значителен. Там, разбира се, конкретният размер зависи и от средствата, върху които се осигуряват самоосигуряващите се лица. Но отново повтарям, за тях също ще важи намаляването на осигурителната вноска с три пункта.
Като имам предвид всички тези данни, както и докладите на двете водещи комисии, моля, уважаеми народни представители, да подкрепите бюджета на държавното обществено осигуряване за 2001 г. така, както е внесен от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да ви запозная с едно становище на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, което остро възразява по факта, че 0,5 на сто от здравноосигурителните вноски ще отиват за издръжка на НОИ. Това противоречи на Закона за здравното осигуряване и просто аз не зная как може да се допусне да се взимат комисионни за здравноосигурителни вноски? След като самият Закон за здравно осигуряване ясно казва, че разходите, които Здравноосигурителната каса може да прави за издръжка, се приемат от самото Народно събрание? Така, 0,5 на сто са около 3 млн. лв. от здравноосигурителни вноски за издръжка на НОИ!
Така че ние това няма да приемем. То беше обсъждано в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. И ще искаме неговото отпадане на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Демократичната левица няма да подкрепи проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. И нека това не се приема като едно стандартно поведение на днешната българска опозиция. За да стигнем до това решение, ние направихме многоаспектен анализ и оценка на действителната икономическа и социална ситуация в страната и тенденциите за нейните промени през 2001 г. Направихме своите анализи и оценки на хода на реформите в икономическите, финансовите, трудовите и осигурителните отношения и на тяхното управление в нашата държава. Оценихме социално-икономическата структура на българското общество и тенденциите в нейните промени през следващата година.
Ето някои от основните мотиви за тази наша позиция:
Първо. Проектобюджетът планира продължаващо мизерно съществувание на българските пенсионери. Днес, за да живее цивилизовано, без излишъци и без лишения, един пенсионер в България трябва да разполага с около 7 лева дневно, - догодина вероятно ще бъдат 8 лева - дневен екзистенц-минимум. Проектобюджетът за Държавното обществено осигуряване за догодина му определя среднодневен размер на пенсията 2,73 лева след повишението - три пъти по-малко от дневния екзистенц-минимум. Става дума за една тридесета от тази оптимистично прокламирана средна пенсия от 82 лева месечно във второто полугодие.
Е, не може да гласуваме за такъв социално-икономически абсурд! И това не е политиканство, а професионално обоснована морална позиция не толкова към пенсионерите като преобладаваща част от нашите избиратели, а като наши родители с дългогодишна трудова дейност и реални приноси в създаденото национално богатство, което безотговорно сега се пилее и ликвидира.
Вие ще кажете: това са финансово-икономическите възможности на обществото. Не са точно такива и следващите наши мотиви се базират именно на неудовлетворението ни и анализа и оценките на състоянието на управлението на осигурителните отношения и на икономическото развитие на страната.
Проектобюджетът не е съобразен с макроикономическите условия в страната сега и през 2001 г. Той е откъснат от основни макроикономически показатели, които имат пряко отношение към формиране преди всичко на приходната му част. Става дума за реално заетите и подлежащи на осигуряване лица и става дума за реалния размер, за реалната изплащана заплата, която се изплаща особено в частния сектор - разминаване между официална статистика и реално разполагани от българските наемни работници и предприемачи средства.
Ето някои фрапиращи факти:
Според статистиката заетите в националното стопанство са над 3 млн. и 100 хил. души. Проектобюджетът е разчетен на осигуряването на 2 млн. и 300 хил. души.
Още по-фрапиращо е разминаването, че според статистиката на труда в селското стопанство в България работят 800 хил. души, - обърнете внимание, в текезесарска България те бяха 720 хил., сега са 800 хил. - а НОИ планира осигуряването на 60 хил. Тук искам професионално да заема позиция, че НОИ са прави. Толкоз са реално заетите с приходи от селскостопанска, от земеделска производствена дейност.
Очевидно компетентните държавни институции в лицето на Националния статистически институт, Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и други, определено са изтървали статистиката на труда. Това има не само познавателно, отчетническо значение, а големи финансови измерения, изразяващи се в приходи в публичните финанси и в осигурителните фондове, а оттам и до увеличаване възможностите за по-големи размери на социалните плащания.
Аналогично осигуряването се планира върху средна работна заплата 257 лева - 258 лева от статистиката. Реално, по експертна оценка, отчитайки процента на сенчестата икономика и разминаването между реално отчитани във ведомости възнаграждения и реални плащания, работната заплата в България днес е над 300 лева - от порядъка 320-340 лева. Обективирането на тази информация е отговорност пак на изпълнителната власт. Финансов контрол и данъчна администрация имат една бездействена Инспекция по труда. Това също е един огромен резерв за увеличаване на постъпленията в осигурителните фондове, а оттам и за по-голямо увеличение на пенсиите. А проектобюджетът на общественото осигуряване не предвижда използването му.
Трето. В проектобюджета са заложени ниски цели в приходната част - по-малък брой осигурявани лица, по-нисък осигурителен доход. Бяга се от конфликти за увеличаване на тези базови фактори. Бяга се и от сблъсъците за събиране на задълженията към Държавното обществено осигуряване. Те са огромни - над 320 млн. лева. Това са средства, с които може да се изплати не 13-та, а почти и 14-та пенсия. Всеки пенсионер би получил годишно по още 130 лева. Да направим сравнение с оптимистично и бодрячески обясняваното предстоящо плащане през декември между 10 и 60 лева, които държавата щедро отпуска.
Нито един държавен орган в лицето на Агенцията за приватизация, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и НОИ не отговаря за събиране на поетите задължения към Държавното обществено осигуряване от приватизирани предприятия. Нали затова те са продадени за по 1 лев и 1 долар - за да изплатят натрупаните задължения на предшестващите ги мениджъри.
И четвърто. Бодро министърът отчита и в доклада, придружаващ проектобюджета, че се намаляват осигурителните вноски. Волунтаристична, икономически и още по-малко социално премерена стъпка. Приятно е политици да рапортуват и да обещават, че ще намаляват данъчни и осигурителни задължения. Но те трябва да бъдат съобразени с реалното състояние на жизнен стандарт, на размери на облагаеми стойности, на съотношение заети и осигурявани лица към лица, които получават плащания от съответните фондове.
В България крайно неблагоприятни са основните базови показатели, които да позволяват един такъв волунтаристичен и популистки ход. И ще си послужа с някои международни сравнения.
В България пенсионният товар е 100 процента. Това е съотношението пенсионери към работещи и осигурявани лица. В страните-отличнички в преход, кандидати за членство в Европейския съюз, този показател е над 1,5 работещи към един пенсионер. И те имат по-високи осигурителни ставки.
Конкретно. Господин Нейков си послужи със сумарния осигурителен товар в страната. Ето какво е положението в страните-отличнички. В нас се рапортува сумарно осигурителна тежест 36 ли, 37 на сто, предполагам само за работодателите; в Унгария - 55 на сто, при средна работна заплата от порядъка на 400 долара месечно; в Словакия - 50 на сто; в Чехия - 48 на сто; Румъния не е отличник - 49 на сто; ние - под 40 на сто.
Аз разбирам да сме решили размера на пенсиите да бъдат с равнища по-високи от социалния минимум и да си позволяваме такива флиртове с работодатели и други икономически фактори. А всичко това става за сметка на по-нататъшната мизерия на една трета от българското население в лицето на пенсионерите.
За да не ме обвините, че се сравнявам само с екссоциалистически страни, ето какви са данните за пазарни демокрации, към чието партньорство се стремим: в Италия - 56 на сто; във Франция и Холандия - над 50 на сто. Пак: къде сме ние и защо сме тук, и кого обслужваме?
Проектобюджетът има и своите достойнства. На първо място бих изтъкнал по-ясната методика и по-добрата методология, по която той се съставя, дори и от държавния бюджет, по чиято бюджетна класификация се работи. Достойнство на проектобюджета е, че дори и в сравнение с бюджета на Здравноосигурителната каса е скромен процентът за издръжка на системата, за администриране. Но това не го прави по-приемлив и по-функционален по отношение на основната му социална роля - да осигури минимално необходимите финансови условия за достоен живот на близо една трета от българското население. Затова ние няма да подкрепим такъв бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
За реплика има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Койчев, информацията, която изнесохте за състоянието на българските пенсионери, е вярна. Никой не я отрича, никой не отрича, че българският пенсионер не получава реалния размер за този труд, който той е положил в продължение на много години, камо ли да правим сравнение с развитите страни в Европа. Мен ще ме е срам да направя такова сравнение. Не мога да направя такова сравнение, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Прав си!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Аз искам да Ви поздравя като икономист, Вие сте много добър специалист. Но като политик, Вашето политическо мислене е изкривено, господин Койчев. Защото ако Вие успеете от тази трибуна да ми отговорите защо социалното ниво на българския народ, на българските пенсионери е на това ниво, аз ще Ви поздравя. Но кой е виновен за всичко това? Кой унищожи творческото мислене и инициатива на българина от 1944 до 1989 г.? (Бурен смях в блока на ДЛ.) Кой предизвика най-голямата финансова криза в историята на България през 1996 г.? (Силен шум и реплики от ДЛ.) Кой унищожи икономиката на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, правя Ви забележка!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Кой обезцени българския лев? Кой обезцени труда на българина, в т.ч. на българския пенсионер? Ако Вие ми отговорите, аз ще Ви поздравя, господин Койчев. Тогава ще повярвам, че Вашето политическо мислене не е изкривено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
За реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един съвсем кратък въпрос към господин Койчев, понеже господин Атанасов говори за срам, но ще трябва господин Кочев да отговори. Господин Койчев, какво беше социалното равнище на българския пенсионер през месец януари 1997 г. в края на вашето велико социално управление? Можете ли да кажете точните данни, Вие ги знаете прекрасно, защото сте професионалист, за средното равнище на пенсията, средната пенсия през месец януари 1997 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За дуплика има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин Христов, баскетболист съм, но Вие ми вдигнахте топката и с удоволствие ще Ви отговоря във волейболен стил. Да, ние тук сме като политици, но когато се обсъждат бюджети, трябва да бъдем професионалисти. Когато става дума за минимално необходими средства за живот, словесният популизъм не върши работа.
Аз очаквах тези въпроси, особено въпроса на господин Величков - за 8-те моментни долара в диапазон от 10 дни.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Не 8, а 4 долара!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Но за този прословут период от 1944 до 1989 г., през който БКП краднала парите от осигурителните фондове, ами вижте, господа, БКП като партия-държава определяше размерите на осигурителните вноски: през 1972 г. бяха 12 на сто, 1980 г. - 20 на сто, 1990 г. - станаха 30 и повече на сто. Естествено, при такива скокове постъпленията в осигурителните фондове бяха по-големи и в общия кюп на бюджета това се преразпределяше. Имало е години, ако искате, ще седна да ви ги извадя година по година, когато същият този бюджет... (Силен шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Петко Илиев, правя Ви забележка.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: ... когато същият този бюджет, с който е строено, е подпомагал недостига на средства в пенсионните фондове. И приключвам със злощастния период, господин Христов, че минималната пенсия през 1989 г. беше 100 лева и с нея можеха да се купят 400 хляба, а сега с 40-те лева могат да се купят 50-ина хляба. Направете сравнение между онова управление, което Вие се осмелявате да критикувате популистки, и това. (Шум и реплики в блока на СДС.) На селянина му стигаха и си купуваше и кола.
Дами и господа, не се опитвайте да спорите, босоноги сте по тази тема да излизате срещу мен.
За януари 1997 г. - господин Величков, това е моментно състояние. Знаете, че в този период доларът се разхождаше от 500 до 3000 лева. Това е моментното състояние. Но сега, пак да се върнем на темата, но сега е 30 на сто от средното месечно възнаграждение, което месечно възнаграждение е мизерно. Защо сравнявам с другите страни - Чехия, Унгария, които минаха равнище от 400 долара? След малко ще обсъждаме Здравноосигурителната каса. Знаете ли какво внася българинът за здравно осигуряване? Петнадесет лева месечно - 6 на сто от 230 марки. Унгарецът внася 70 долара, значи към 150 лева. Това е 10 пъти повече. Германецът внася от порядъка на 900 марки. И неговите лекарства, и неговата медицинска апаратура струват толкова, колкото и българските. Къде сте тръгнали да се мерите с тези критерии? По-добре млъкнете и си поемете отговорността за този бюджет на мизерията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
Искам да помоля и двете половини на залата да се изслушват по-внимателно, без да си пречат един на друг.
И аз да се намеся с едно вметване, през 1983 г. моят баща почина с 20 лева пенсия, господин Койчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, ако ми разрешите да се пошегувам малко с думите на господин Койчев, който каза, че му била вдигната топката. От това, което чух, господин Койчев, не Ви върши работа топката, ние играем на различни игрища. Защото това, което Вие казахте, е последователно, разбира се, но става дума за друг тип идеология на бюджета на Държавното обществено осигуряване, съвършено друг тип.
Ще дам само три примера защо говоря за друг идеологически тип социално осигуряване.
Вие споменахте как през годините сте увеличавали размера на осигурителната вноска. Точно това сега ни предложихте преди малко - да спрем с този подход да намаляваме осигурителната вноска и обратно. Ако вие бяхте вносители на бюджета, аз съм сигурен, че вие щяхте да искате увеличаване на осигурителната вноска. Това е политика, която сте провеждали в продължение на повече от 40 години, по този начин да се увеличават приходите чрез увеличаване на осигурителната вноска. Затова стигнахме до абсурдните размери над 50 на сто върху работната заплата да бъде осигурителната вноска. Това е уникален случай за цялата световна осигурителна система. Не можем да продължим с този тип на социално осигуряване.
Вторият ми пример. Вие споменахте преди малко, че не се полагат достатъчно усилия за събирането на осигурителните вноски. Разбира се, че се полагат. Разбира се, че осигурителният институт и неговите ръководни органи непрекъснато търсят начин и да установят длъжниците, и да съберат вземанията. Но аз искам да ви припомня нещо друго. Точно в тази зала, точно Демократичната левица беше категорично против, когато ние предлагахме изменения на закони, включително и Наказателния кодекс, за да създадем обществена нетърпимост против неплащането на осигуровки. Сега, след като гласувахте против тези изменения, сега вие питате защо не полагаме усилия за събиране на вноските. Кога бяхте искрени, тогава или сега? (Ръкопляскания от СДС.)

И третият пример. Защо говоря за друг идеологически тип на осигуряване? Цялата пенсионна система от 50-те години до 2000 г. се крепеше на използването на пенсиите като някакъв вид компенсация за това, че хората не получаваха реалните пари, които заработват. Именно заради това бяха въведени хиляди, стотици хиляди работни места с ранно пенсиониране. Тоест с политически решения се изземваше пенсионният фонд тогава, когато тези стотици хиляди работни места означаваха ранно пенсиониране, което означаваше недостатъчно вноски във фонда, а черпенето на повече пенсии.
Ето затова, господин Койчев, говоря за друг тип идеология на социалното осигуряване. Тази пенсионна система, която ние искаме да установим в страната, означава постепенно, трайно намаляване на вноските, постепенно трайно разширяване на кръга осигурени лица и постепенно трайно нарастване на пенсиите, без да стигаме до финансова дестабилизация на Държавното обществено осигуряване. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Господин Христосков, имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Койчев, аз не съм баскетболист, бил съм футболист и ще поема топката, ще Ви я върна от воле. Когато се обсъждаше проектобюджетът на Държавното общество осигуряване в Комисията по труда и социалната политика, а след това и в тази зала - от Комисията по икономическата политика и от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, аз Ви помолих да боравите внимателно с цифрите, ако е необходимо с числата, и ако е необходимо, да дойдете при нас, за да ви дадем една консултация. За съжаление Вашето изказване се опираше на едно неумело жонглиране с цифрите очевидно с цел популизъм. Затова и съжалявам, че ще Ви отговоря като статистик, но и в известна степен като политик, макар че никога не съм бил политик. Защото Вие спекулирате с търпението на българския народ. Вие спекулирате и злоупотребявате с пенсионерите.
Пенсиите са ниски, да, това го признава всеки в тази зала. Но Вие веднага направихте, не послушахте това, което Ви посъветва министъра, веднага направихте едни грешни сметки, като разделихте средния размер на пенсията на броя на дните в един месец, с което се получиха под 3 лв. на ден. Разделете средния размер на сумите, които получава един пенсионер като сбор от пенсии и добавките към тях. Тогава при всички случаи ще се получат повече от 3 лв. А вие казахте 2,70 лв. Това e спекулация. Това е абсолютна спекулация. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много моля без реплики!
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Второ, когато правите тези сметки, аз Ви казах винаги да включвате онова, което чрез държавния бюджет, чрез общинските бюджети стига до пенсионерите. Това са целеви социални и енергийни помощи през зимата. Това са безплатни лекарства...
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Колко са те?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Вие ще ги сметнете, нали обичате да смятате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги от лявата страна, моля ви по-спокойно!
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: При всички случаи стават над 5 лв. Това са безплатни карти за градския транспорт. Това са вдовишки добавки и т.н. Просто бъдете коректни в цифрите, много ви моля, когато правите тази изказвания.
И понеже вие ми подвиквате, аз ще ви отговоря по същия начин. Да сте видели сега припаднал пенсионер на опашка за хляб? А през 1996 г. припадаха. (Ръкопляскания от СДС.) Не искам да се връщам в 1990 г., когато чакаха на опашки за кисело мляко и на купоните.
Второ, вие казвате, че бюджетът на Националния осигурителен институт е съставен неправилно, защото броят на заетите по статистика е много по-голям, отколкото са включени в разчетите на бюджета. Отново спекулирате с цифрите. И ви обяснихме това. Ние работим с осигурени лица за цяла година, тоест целогодишно, на пълен работен ден. Физическият брой на заетите по статистика може да бъде много по-голям.
Освен това и тогава ви обясних, че вие работите със стари данни... (Неразбираема реплика от народния представител Никола Койчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Койчев, правя Ви забележка!
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: .... работите със стари данни, господин Койчев. Заповядайте, ще ви дадем консултации и ще ви научим как се смята, но недейте да злоупотребявате. Това се слуша от хората. (Ръкопляскания от СДС.) Недейте да злоупотребявате с пенсионерите, като ги заблуждавате и лъжете.
Освен това средната работна заплата, да, по-висока е, но ние работим със средномесечен осигурителен доход, защото голяма част от осигурените лица вече се осигуряват не върху работната заплата, а върху осигурителен доход, при това някои от тях върху избран осигурителен доход. Отделно върху средната работна заплата от 2000 г. има вече таван, тоест хората се осигуряват върху не повече от 10 минимални работни заплати. Това също трябва да се отчете.
Спекулирате и с данните за броя на заетите в селското стопанство. Повече от две трети - три четвърти от тях са в пенсионна възраст и те не са длъжни да се осигуряват. Затова има разминаване между физическия брой на заетите в земеделието и броя на осигурените в бюджета на Националния осигурителен институт, както ви е представен. Не спекулирайте с цифрите.
И последно, понеже винаги сте претендирал, че сте макроикономист, не е волунтаризъм намалението на осигурителните вноски. Това също Ви беше обяснено. Данните, които цитирате за размера на осигурителните вноски в някои от развитите страни, са от 1998 г. Във всички страни в последните години върви същият процес за тази нова философия, за която ви говори министър Нейков - намаляват се осигурителните вноски и дефицитът се покрива чрез постъпления от косвени данъци, а не от преки данъци, за да намалее размерът на данъците върху работната сила и да се увеличи броят на работните места, да се увеличи броят на заетите. Това става навсякъде. В Германия близо 20 на сто от средствата в Държавното обществено осигуряване са от субсидии от бюджета, от косвени данъци. В Полша са 14 на сто. Това са съвременните тенденции. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христосков.
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Както винаги, когато става въпрос за обсъждане на социални закони или на бюджет, свързан със социалната сфера, започваме по един и същи начин, което е изключително показателно за това какво искаме ние - да намерим добрите решения или да показваме кой колко е загрижен за българските граждани. Искам да кажа, уважаеми колеги, че проектът, който ни е предложен за бюджет на Държавното обществено осигуряване, за мен представлява един бюджет, който ще утвърждава пенсионната реформа в нашата страна, пенсионна реформа, която ние започнахме с приемането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и която единствено правителството на Обединените демократични сили намери възможности, намери и ресурси, намери сили в себе си да започне да осъществява. Пенсионна реформа, която беше необходима на нашето общество още през 1990 г. Но много правителства, които минаха, и много народни представители, които са седели в тази зала, не са имали куража да започнат тази реформа. И аз искам да кажа, уважаеми колеги, че когато ние приемахме Кодекса за задължителното обществено осигуряване, ние приехме основни принципи, на които да бъде поставена пенсионната реформа в нашата страна. Това са принципите на задължителност и всеобхватност, на солидарност между осигурените лица, на солидарност между поколенията, на справедливост, ако щете.

Аз не мога да разбера вие днес против тези принципи ли сте, когато говорим за бюджета на Държавното обществено осигуряване като един финансов израз на пенсионната реформа, която провеждаме в нашата страна. Защото това, което ние, по инициатива и на правителството, и на голяма част от народните представители, направихме през тази година, през 2000 г., е именно да можем да намерим най-точния, реалния израз, реалната възможност да се реализират тези принципи, за които ние всички, убедена съм, даваме своята подкрепа. Защото аз си спомням и в комисията, и в Народното събрание, когато говорихме за тези принципи, всички колеги гласуваха за тях. И затова ние сега с действията, които предприемаме, трябва да работим за утвърждаване на тези принципи. И аз искам да ви кажа няколко действия, които извърши, няколко решения, които взе Народното събрание, точно за утвърждаване на тези принципи, които да въведат европейският модел в българската пенсионна реформа, в българската пенсионна система.
Първо ще започна със земеделските производители, за които толкова много сме загрижени и не си спомняме, че по време на социализма един селянин, един земеделски стопанин, който работеше по 18 часа на ден, ако това не го знаете, аз ще ви го кажа, и получаваше 20 лв. пенсия. Двадесет лева!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И беше доволен. Доволен беше.
РОСИЦА ТОТКОВА: Много беше доволен. Господин Божинов, Вие да сте познавали такъв селянин? Познавали ли сте такъв и знаете ли и сега как живеят хората на село? Не, не знаете, защото господин Георги Пирински от пет наименования в Благоевградски окръг три сбърка. Толкова ги познавате вие селяните. Толкова познавате населените места.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Когато Ви изпитвах, Вие добре ми отговаряхте.
РОСИЦА ТОТКОВА: Затова много Ви моля, когато говорим по тези въпроси, да се обръщаме точно към това, което сме направили.
Какво направихме ние за българските земеделски производители в закона? Направихме следните облекчения за тях, които безспорно представляват една преференция и които безспорно трябва да дадат резултат за това, когато тези хора станат пенсионери да имат възможност да получават пенсия, която да бъде достатъчна, за да могат да посрещат своите нужди.
Първото, което направихме, намалихме осигурителния доход, на който те могат да се осигуряват на половин минимална работна заплата. За такива специалисти като вас това е ясно какво означава. Второто, което направихме, е, че тези хора могат да внасят осигурителните си вноски веднъж годишно, именно отчитайки характера на техния труд. И третото, което направихме за земеделските производители, това е, че тези вноски, тези средства, които те дължат като осигуряване, да бъдат внесени в Националния осигурителен институт до 31 март следващата година. И аз знам, не съм убедена, аз знам, че българските земеделски производители оценяват тези действия, които ние предприехме и които впрочем и вие подкрепихте, защото нямате избор какво друго да направите.
В измененията на Кодекса за задължително обществено осигуряване приехме и друг един текст, който е заслуга най-вече на колегите народни представители. А това е, че времето, което един член от семейството отделя за гледане на инвалид в своето семейство, се зачита за трудов стаж. Аз мисля, че това е един хуманен израз точно на солидарността и смятам, че това е много важно ние да го подчертаем. (Неразбираема реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Защото, когато говорим за хуманност и за справедливост, трябва да търсим конкретните измерения на тези категории точно в личния живот на всеки човек и на всяко домакинство. И аз просто съм изненадана, че господин Мутафчиев реагира по този начин, защото Ви познавам като човек, който именно държи на справедливостта и съжалявам, че сега трябва да ме разочаровате.
Другото нещо, което ние направихме, за да развием тези принципи, това е свързано с наследствената пенсия. Наследствената пенсия, която не може да бъде по-малка от 90 на сто от социалната пенсия. Аз съзнавам, че този размер е наистина малък, но ние говорим за разпределението на пенсията, която е имало починалото лице и тя трябва да се разпределя върху членовете на семейството. По този начин размерът на пенсията, която получава лицето и както беше досега, впрочем и във вашия Закон за пенсиите от 1951 г. беше точно до 100 на сто от този размер. С тази схема, която ние приехме, размерът на наследствената пенсия да не бъде по-малък от 90 на сто, всъщност реално наследниците, които са загубили този, който се е грижил за тях и е давал своя принос в семейството, да бъде много по-голям от размера на самата пенсия. Това също е израз на солидарност и на хуманност, която е проявена от нас и която, аз съм убедена, че хората разбират.
Друго, което искам специално да подчертая и въпрос, по който се води изключително сериозна дискусия с разглеждане на всички аспекти, това е приетият § 4 от промените в Кодекса за задължително обществено осигуряване, където според мен ние възстановихме една справедливост за хората, работещи при първа категория труд, като дадохме възможност в един преходен период тези хора да могат да се пенсионират при старите условия - при 45 години трудов стаж, като съотношението между трудовия стаж е 1:3, и хората го разбраха. На заседанията на комисията присъстваха представители на тези хора и аз трябва да ви кажа, че те са изключително доволни от това решение, което ние намерихме и което ние заедно подкрепихме. Това също е справедливост и аз се радвам, че всички застанахме зад тази справедливост, както впрочем сега трябва да застанем, в името на тази справедливост, зад разпределението на средствата от фонд "Обществено осигуряване".
Другият момент, който специално искам да подчертая, това е, че ние приехме в Кодекса за задължително обществено осигуряване обезщетенията, които се изплащат за трудови злополуки и за професионални заболявания да не се ограничават, да нямат горна граница, както всички останали, защото хората са загубили тази своя работоспособност временно или трайно, са загубили именно в условията, в които са работили, и по повод изпълнение на техните служебни задължения. Това също е солидарност, и аз мисля, че тук мога да добавя спокойно: справедливост. И вие също подкрепихте тези идеи, за което лично ви благодаря, защото това беше мое лично предложение.
И последното, на което искам да се спра, макар че има и други такива въпроси, е свързано с намаляване на осигурителните вноски. Защо от представителите от Демократичната левица се съпротивляват срещу намаляването на осигурителната вноска, аз не мога да разбера. Откровено ви казвам и много искрено го казвам - не мога да разбера. Защото всички ние всяка есен, когато дойде време да обсъждаме бюджета, винаги сме спорили за това с колко да се повишат данъците и с колко да се повишат осигурителните вноски. И всички ние признаваме, че едва тази година, в края на тази година стана възможно да правим дискусия за това с колко да се намаляват данъците и с колко да се намаляват осигурителните вноски. И това е дискусия, която тече в Народното събрание вече от няколко седмици. И тя ще продължи и днес, и утре, и през другата седмица, когато приемаме данъчните закони. Това е заслуга тази възможност - да говорим за намаляване на данъците и на осигурителните вноски, е заслуга точно на управлението на Обединените демократични сили.
Защо трябва да приемаме намаляването на осигурителните вноски? Вие знаете и това сте го смятали, убедена съм, че и господин Койчев го е смятал, вие знаете, че със средствата, с които се осигуряват 10 лица сега, от 1 януари, ще се осигуряват 11 лица. Нима това е малко? Нима това е малко облекчение за самия работодател? Защото тези средства, които му се освобождават на него, могат да отидат за развитие на неговите основни фондове или за оборотни средства, или за създаване на работни места. Кое искаме ние - да вдигаме вноските и да ограничаваме възможността за развитие на работните места, за увеличаване броя на работните места? Аз не мога да разбера. Когато говорим за работни места, вие непрекъснато смятате колко е създало правителството, колко има още да създава. А защо сега се обявявате против механизмите, които могат да доведат до повишаване на работните места? Защо?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кои са тези механизми?
РОСИЦА ТОТКОВА: Ами, господин Койчев се обяви и то много ясно го каза.
През 2001 г. общоосигурителната вноска ще бъде в размер на 34,6 на сто, а през 1997 г. нейният размер е бил 42,8 на сто, впрочем, наследеният размер.
Така че смятам, че ние всички трябва да подкрепяме тези усилия, за да можем наистина да създадем една действаща система в нашата страна, за да може бюджетът, който ние гласуваме, да даде финансова стабилност, да даде необходимото и на българските пенсионери, които не се нуждаят от нашите политически препирни тук, а се нуждаят точно от грижи на цялото общество и то грижи, изразени не само в пенсии, а изразени, дори ако щете, като отношение към тях.
Затова, уважаеми колеги, аз ще подкрепя бюджета за държавното обществено осигуряване, защото смятам, че с този бюджет ние ще реализираме реформата в пенсионната система, реформа, основана на принципи, които съм сигурна, че вие няма да посмеете да отречете. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
За реплика думата има господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Госпожо Тоткова, първо, за намаляване на осигурителните ставки. Казах, че това е икономически и социално обосновано, ако е решен проблемът с размера на социалните плащания, с базовите показатели, които осигуряват необходимите приходи. За да ви е ясно, те се формират от произведенията на три фактора: брой заети, размери на работна заплата, процент на осигурителна вноска.
И Ви моля, понеже не мога да правя реплика на господин Нейков, да му обясните, че от началото на тази година в България са закрити между 100 и 150 хиляди работни места. Не плюс 250 хиляди, а минус 150 хиляди. Това намалява възможностите за приходи и затова възразявам върху намаляване на третия фактор, който, признавам, е висок. Направих европейски сравнения в страни, включително и с пазарни демокрации, колко е висок.
Второ, напомнете на господин Нейков, че тази критика, която отправи, за прекатегоризацията 1990 г., той като представител на КНСБ беше най-устатият. Аз бях тогава против правителството да прекатегоризира 500 хил. работни места в химията, металургията, "Градския транспорт" - София, и учителите. Нека каже какъв е бил и защо го е искал. Правителството на левицата в лицето на правителството на Луканов беше меко. Не беше готово за това.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Ще Ви кажа как стана, защото съм свидетел.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Господин Христосков, казах добри думи за методологията на бюджета, но тук липсва амбицията да се повиши обхватът на приходите в увеличаване на броя на осигуряваните лица, в обективиране на възнаграждения, респективно, осигурителни доходи. И не бива, господин Христосков, да издребняваме за тези 60 хиляди. Аз казах, че това е обективно. Тук не става въпрос за 200-300 хил. души, а става дума за милион хора в България, които имат доходи, но не се обхващат от данъчни и осигурителни отношения.
Като изпълнителна власт, като хора, които имате отговорността да осигурявате и да управлявате тази система, направете необходимите крачки, не в 100 процента обхват, но за по-добро събиране, тогава намалявайте проценти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Койчев.
За втора реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Тоткова! А чух Вашето твърдение, че системата за пенсионно осигуряване е европейска и съм напълно съгласен. Като създаване на система вие това успяхте да го направите, но това е най-лесното нещо, което може да се направи.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Защо не го направихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, не реагирайте от място.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Колко му е да вземете една система и да я нагодите на българските условия. Но аз искам да ви питам нещо друго: изпълнението какво е? Изпълнението ви е антиевропейско. И точно за това говори господин Койчев и ще ви кажа защо. Защото не може в една държава да има приблизително 600 хил. работници, които не са с трудови договори и на тях не им се плащат осигуровки. Защото не може да давате предприятията на приватизаторите със съгласие от 30 до 50 на сто да съкращаваме работна ръка, които работни места ще вкарат допълнително средства в осигурителния фонд. А сега говорим за някаква си система за създаване на допълнителни работни места. Трудно ще я направите. Не може приватизаторът да не поеме ангажименти да разшири работния състав, защото за разлика от това правителство, което най-много го плюехте - на Жан Виденов, тогава нямаше нито един сключен договор с РМД, в който да се разрешаваше съкращаване на работници. А вие точно това правите. Напротив, ангажиментът на РМД-тата беше да увеличат работната ръка.
И не на последно място: какви мерки предприехте, щото масово работниците се осигуряват на две минимални заплати и получават допълнителни възнаграждения? Защо правителството не си свърши тази работа?
Аз затова искам да ви кажа, че е добре от парламента да говорите за хубавите намерения, които имате - това, което вие говорихте, но вашето правителство, госпожо Тоткова, не изпълнява своите функции, за да създаде една нормална система за пенсионно осигуряване и увеличаване пенсиите на българските пенсионери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За трета реплика думата има господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаема госпожо Тоткова! Аз не отричам, че има някакъв напредък, че има някакви успехи в осигуряването и на осветление, и на отопление, но аз малко съм афектиран от изказването на господин Христосков и ще се аргументирам.
Най-големият успех на това правителство е, че не дадохте пенсиите в продължение на две години на 30 хил. човека. Подчертавайки успехите, би трябвало да кажете и неуспехите, и слабостите. Как ще се аргументирате?
По времето на Жанвиденовото правителство казахме: а, бе, по една кофичка мляко дадоха. Ами, дайте на тези 30 хил. човека по една кофичка мляко. Защо не им давате? Защо от две години този проблем не се решава? Те не са ли български граждани?
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Ние не ги делим.
АХМЕД ЮСЕИН: Като не ги делите, дайте им парите. Или да се преразгледа споразумението. Не може на едни осветление, отопление, израз на солидарност, хуманност, а на другите да не даваме нищо и въобще да ги забравим, да са отписани от нашите списъци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Госпожо Тоткова, имате думата за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Фактически вие не се обърнахте с реплики към мен, което ме кара да мисля, че вие изцяло приемате това, което казах. (Смях от ДЛ.) Защото господин Койчев се обърна към министъра, към господин Христосков, но не се обърна към мен.
Аз бих искала обаче от вас да чуя еднозначно: вие "за" намаляването на вноските ли сте или за увеличаването на вноските, без да разтягате тук празни приказки? Кажете го ясно и точно.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Казахме го.
РОСИЦА ТОТКОВА: Защото тази позиция, която вие заемате, означава, че хем сме съгласни, че това, което прави ОДС, е добро, хем не искаме да го кажем.
По отношение на пенсионерите ще ви кажа следното. Не се обръщайте към господин Нейков, защото през май 1990 г. господин министър-председателят тогава Луканов, Бог да го прости, беше се подписал под факс, с който се издава нареждане за преминаване на значителни части от работещите във втора и първа категория труд. Точно с политически цели.
И тези политически плодове, горчиви като неузрели плодове, сега ги бере не само СДС, не само ОДС, а всички български граждани, което е най-големият проблем, който вие създадохте на хората. Защото вие създадохте този проблем - да станат пенсионерите повече от работещите и точно с такива административни актове. Ако не го знаете, аз го знам, защото съм работила там, където са работили 90 на сто от хората, а не по вторите етажи на властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата господин Бончев за изказване.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Спрете с гаврата над 2,5 млн. пенсионери, ваши бащи и майки! Спрете с тази гавра, защото, ако те бяха горе на балкона вместо тези лица, щяха да хвърлят камъни по вас.
Второ, госпожо Тоткова, вие абсолютно от нищо не отбирате. Обръщам се и към господин Христостков. Не правете такива срамни сравнения, ние сме тръгнали по нова система. Ако правите такива срамни сравнения, искам да ви кажа - и всички го знаете - преди да падне берлинската стена с една пенсия един пенсионер живееше доволно, без да се самоубива. Парното беше 12 лева при същата пенсия, а сега е 120 лева. Вижте колко бяха храните. Господин Христосков ще ми говори за пенсионери. Те сега се самоубиват, господине, ровят по кофите за боклук и са 2,5 млн. пенсионери и 1,5 млн. безработни. Не ви ли е срам да говорите за успехи!? И затова Иван Костов ще чака пред вратите на Европейския съюз и ще говори, че ще му кажат след шест месеца! Ето, това е истината. Недейте да лъжете! Колко беше токът? Една стотинка. Сега е 35 стотинки при същата пенсия. Вярно е, че беше от 27 до 100 лева. Но сега колко получава един учител, господин Христосков? По-малко - 140 лева. Защо говорите глупости и се гаврите с пенсионерите?
Господин министър, за вашите работни места, които обещахте - 250 хил. - няма да ги има. Вече стават 1,5 млн. безработни. Защо няма пари за пенсионерите? Защото ограбихте България с приватизацията. Всяка една от бившите социалистически страни си внесе вноска 40 на сто от приватизацията в пенсионния фонд. В България - тук, от тази трибуна призна господин Костов - парите се ограбиха и се изнесоха. Нито един лев не се анюитира в пенсионния фонд. А тези хора са правили това, което сега се приватизира. Точно там те са изкарали своите години за пенсия.
Така че това, което правите, е срамота и се гаврите с 2,5 млн. пенсионери. Това, господин министър, няма да ви бъде простено.
Господин Христосков ми говори за Германия. Уважаеми господине, един пенсионер в Германия не само се издържа и живее добре, но може да дойде в България на почивка, и на Хаваите може да отиде. А българският пенсионер рови в кофите за боклук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин Бончев, приключихте с Вашето изказване.
Има думата господин Димитър Димитров. (Неразбираеми реплики в залата.)
Господин Бончев, моля Ви, успокойте се! Моля за тишина! Да изслушаме господин Димитър Димитров.
Имате думата, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги! От 1 януари 2000 г. влезе в сила един антисоциален закон, който по ирония на съдбата беше наречен "Социален кодекс". Днешният бюджет на Държавното обществено осигуряване е вторият, който е изготвен на базата на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бончев, много Ви моля. (Шум и реплики в залата.) Извинявайте, ако този шум в залата продължава, ще трябва да прекратя заседанието. Господин Бончев, ще Ви отстраня от заседанието. Господин Бончев, ще Ви отстраня от заседанието, Ви казах.
Господин Димитров, имате думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Един от основните аргументи при обсъждането на социалния кодекс, беше финансовото стабилизиране на фонд "Обществено осигуряване". В името на тази цел беше завишена чувствително възрастта за пенсиониране и се отиде към постепенно намаление на реалния брой на пенсионерите, което се отчита и в бюджета, който днес разглеждаме, и годините, през които те получават пенсията. В изключително тежко състояние този кодекс постави хората, които са на преклонна възраст, на които предстои да се пенсионират и са безработни. Реално те са обречени. Те нямат никакви доходи и вероятно с годините, с действието на този закон те трудно ще стигнат до пенсионна възраст. Беше намалена и полагаемата им се пенсия. С една много незначителна поправка в закона - с премахването на един коефициент 0,55, който показваше, че реално пенсията е 55 на сто от базисната заплата по индивидуалния коефициент - и поставянето на мястото на този коефициент осигурителния стаж, който средно е 35-37 години, реално беше намалена и полагаемата се пенсия на хората, като по този начин не беше спазено основно базисно изискване на Международната организация на труда - че пенсията трябва да е минимум 45 на сто от работната заплата.
Едновременно с тези антисоциални мерки, както казах, които се мотивираха с необходимостта от финансово стабилизиране на фонд "Обществено осигуряване", ние сме свидетели и на отчитането на успехи, бурни успехи от изпълнението на правителствената програма за повишаване на заетостта и откриването на нови 250 хил. работни места. Почти всяка седмица сме облъчвани с поредната статистика. Това би било добре и всичко това предполага днес ние да отбележим чувствителна положителна промяна в параметрите на бюджета за Държавното обществено осигуряване през 2001 г. и възможности както за чувствително увеличаване на пенсиите, така и за решаване проблемите с детските надбавки, така и с финансовото стабилизиране на фонда и намаляване на недостига и т.н.
Какъв е резултатът? Резултатът е показан в материалите, които днес обсъждаме - бюджетът за 2001 г. на фонд "Обществено осигуряване". Ето няколко цифри, които са достатъчно красноречиви.
Господин Христосков, както и да искаме да избягаме от проблема по заетост и обхват, това е базисният проблем, който гарантира стабилността на фонда, който гарантира повишаване на пенсии и решаване на всички проблеми във фонда. От 3,5 млн. трудовоактивно население, осигурени според бюджета, тоест на трудови договори са 2,3 млн. при 2 млн. и 400 хил. пенсионери. Вероятно тази цифра е изключително тревожна, тъй като ние бяхме предварително помолени да не я коментираме. Не можем да не я коментираме, господин Христосков, и Вие много добре го знаете. Интересно е, че нито в републиканския бюджет, нито в бюджета, който днес обсъждаме, ясно и точно са дадени - би трябвало да са дадени - базисните критерии в тези два бюджета - брой на активно трудово население, брой на безработни, брой на хора, които работят на граждански договор, брой на хора, които работят на трудови договори. Тези четири цифри, а не проценти, къде са тези цифри? Те липсват в републиканския бюджет, те липсват и в този бюджет. В този бюджет е цифрата на осигурените - 2,3 млн., независимо дали част от тях са с частична заетост през годината. Това е реалната цифра на целогодишно заетите, осигурените, които плащат ежемесечно осигуровки. Къде са останалите хора? Дали действително над 700 хил. човека са в сферата на сивата икономика и не плащат осигуровки? Дали армията на безработните е над 1 млн.? Това са основни цифри, които би трябвало да се коментират, които би трябвало да се анализират, където би трябвало да бъде насочена активната политическа и икономическа дейност на изпълнителната власт.


От тези цифри могат да се направят много изводи - и за реалната безработица в страната, а не за тази, която се отчита, и за сферата и обхвата на сивата икономика, и за състоянието на трудовото ни законодателство, и за ефективността от работата на администрацията.
Ако внимателно погледнем структурата на тези 2 млн. и 300 хил. осигурени, които много добросъвестно в бюджета са ни показани от разработващите бюджета в Националния осигурителен институт, също ще забележим тревожни тенденции: осигурени от работодателя лица за първа, втора и трета категория са 1 млн. и 800 хил. човека. И те намаляват в сравнение с 2000 г. В бюджета за 2000 г. осигурените от работодателя лица са 2075. В днешния бюджет те са 1 млн. и 800 хил. души.
Интересно как ще се коментира успешното изпълнение на правителствената програма за откриването на нови 250 хил. работни места и тези данни за намалените осигурени от работодателя лица, едновременно с данните за увеличаването на безработицата? Вероятно ще кажете, че в някои други параметри има увеличение. Да, увеличени са осигурените държавни служители от 3,7 хил. на 12 хил.
Да, увеличени са самоосигурените лица земеделски производители от 2 хил. на 60 хил. Но вероятно разбирате, че точно параметърът "осигурени от работодателя лица" показва един от основните критерии за икономическото състояние на страната. Не парадните отчети и натруфената статистика, а именно тези основни параметри както на републиканския бюджет, така и на бюджета на държавното обществено осигуряване оборват положителните тенденции в икономиката на страната.
Втори показател: средна пенсия. За 2001 г. в бюджета тя е посочена - 82 лв. Увеличението е 6,2 процента. При 77 лв. миналата година увеличението е 5,00 лв. При очакваната инфлация за 2000 г. -10 или над 10 процента, при планираната за 2001 г. - 6 процента, при чувствителното завишаване на цените на основните хранителни продукти, при изключително тежката издръжка на жилището с цени за парно, вода и т.н., увеличението на средната пенсия с 5,00 лв. е нищожно и реално положението на тези 2 млн. и 400 хил. пенсионери се влошава.
Значи според мен е подигравка да говорим дали средната сума на ден е 2,70 лв., както каза господин Койчев, или 3,00 лв., 3,10 лв., ако посочим реалните суми, които получават пенсионерите. Това е в пъти по-малко от екзистенцминимума! В пъти по-малко от необходимите средства за физическото оцеляване на тези хора!
И най-силният критерия в какво състояние са хората са опашките пред Енергото за изключване на парното. Кога са били тези опашки? Защо са тези опашки? Вероятно те са увеличават в резултат на жизнения стандарт на хората. Защо се увеличават опашките? Защо хората вече дори и парното не могат да си плащат?
Влошен е и параметърът "съотношение на средната пенсия към средната работна заплата". От 34 процента той става 32 процента. В резултат на мерките, както казах, за финансовото стабилизиране на фонда, в резултат на завишаване на заетостта и доходите, чувствително се увеличава и недостигът на бюджета. За 2000 г. той е бил 74 млн., за 2001 г. той става 194 млн., който недостиг ще трябва да се компенсира от и така бедния републикански бюджет.
Не знам с какви думи да говорим за една тема, по която цяла година се говори, по която пресата не спира да коментира, но която тихомълком днес се избягва - проблемът за месечните добавки за деца. И през 2001 г., според този бюджет, който днес трябва да гласуваме, месечните добавки за деца са 8,57 лв. Вероятно господин Нейков ще каже: това е действащото законодателство, приемете закон.
Да, трябва да приемем закон. Защо този закон, който е приет преди повече една година на първо четене, отлежава някъде? Вероятно в резултат пак на повишената финансова стабилност на фонда?! Вероятно 8,57 лв. са по-малко от цената на един пакет памперси. И не става дума за ограничен кръг от хора, а за над 1 млн. деца в България.
Тези няколко цифри от предложения ни днес за обсъждане проект за бюджет на държавното обществено осигуряване показват, че декларираните положителни тенденции в икономиката на страната са фикция. Господин Христосков, и господин Нейков каза, и аз поддържам, че проектът за бюджет е направен професионално от Националния осигурителен институт. И Вашата политическа реч тук беше абсолютно излишна. И ние никога от тази трибуна не сме слушали политически речи от ръководителя на Националния осигурителен институт. Не се мъчете да защитавате една фалирала, една провалена икономическа политика. Проблемът не е във Вас. Проблемът е другаде. Както казах, проблемът е в провалената икономическа политика на правителството. Проблемът е в тоталното отдръпване от реално ръководство на икономиката и все по-нарастващата безработица и спадане на обхвата на заетите в страната. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Сега ще преустановим дебатите, защото часът е почти 11,30.
Давам почивка от половин час и продължаваме заседанието от 12,00 ч. Първият оратор ще бъде господин Клявков. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Искам да взема думата по законопроекта за бюджета на Държавно обществено осигуряване за 2001 г., като искам да направя един анализ на това, което преди мен казаха колегите от лявата страна на залата. И доста от нещата, които се разминават с действителността, искам да ги подчертая от тази трибуна.
Най-напред говори господин Койчев, който се опита да направи един анализ на този проектозакон и въобще на пенсионната реформа, на пенсионното осигуряване, като направи една много силна забележка, която е вярна като констатация, че има голям брой работещи хора, които не се осигуряват. Има голям брой работещи хора, които се осигуряват на по-ниски доходи. Да, това е така. Това е признак наистина за наличие на сива икономика.
Но аз искам да попитам колегите отляво кога се създаде тази сива икономика? Кога беше нейният генезис? Нейният генезис се създаде при Беровото правителство, след това продължи при Виденовото. Когато данъчните органи, когато държавните органи ги беше страх да влязат в частните фирми - тогава започна създаването и растежът на тази сива икономика. И оттогава досега нещата се промениха много, но не може изведнъж този сектор да го няма. Да кажем, да го задраскаме с един кръст. Това не може да се случи с вълшебна пръчица който и както да го поиска.
Господин Койчев даде също така една идея и един упрек, че приходите от приватизацията не се използвали за приходи в бюджета на Националния осигурителен институт и оттам - не се увеличавали парите за пенсии. Това е пак един пагубен пример, който ни се дава. Има само още една година какво да се приватизира. А следващата година, като се вдигнат пенсиите, а няма след това тези приходи, какво ще правим? Как ще гарантираме ние на тези хора пенсиите? В цял свят приходите за социалното осигуряване и за пенсиите са приходи - постоянни величини, които трябва да се събират и, съответно, да се изплащат. Ако това е един еднократен приход, какъвто е от приватизацията, ние поставяме на риск цялата осигурителна система. И това е именно според мен волунтаристичната политика. Той пък нарече волунтаристична политика свалянето на общоосигурителната тежест с общо 3 на сто. И даде различни примери.
Когато правим икономическа политика на държавата, трябва да се вземат предвид много фактори. Според мен намаляването на осигурителната тежест не може така директно да бъде прехвърлено като намаляване на възможностите за събиране на средства за пенсии, защото този акт - намаляването на осигурителната тежест, според мен, ще доведе до по-голяма икономическа активност на фирмите. Това са едни огромни средства, които те могат да инвестират и това ще доведе до увеличаване на работните места. На увеличените работни места също ще се взимат не 3 на сто, което е намалената тежест, а пълният размер на осигурителната вноска. Така че е много трудно да кажем в момента това намаляване на тежестта директно ще намали, ще увеличи или ще задържи нивото на приходите в Националния осигурителен институт.
Но, според мен, основата въобще на възможностите в България на всички социални плащания, въобще на бюджета на семействата дори да го кажем, е икономически растеж. И, ако за нас това не е приоритет, каквото и друго да поставим като приоритет отпред, ние правим грешна политика. Нашата политика трябва да бъде да стабилизираме и да развием своята икономика. Ако ние постигнем това, тогава много по-лесен ще бъде проблемът с пенсиите.
Вие дадохте един пример с Полша, Чехия и Унгария колко била средната работна заплата там, колко била по-ниска тук и защо е толкова ниска пенсията. По-ниска е в пъти средната заплата в България в сравнение с Полша, Унгария и Чехия. Но аз искам да ви попитам откога там приключиха реформите? Кога в Унгария, Чехия собствеността премина в частни ръце? Преди 5-6 години, на същите нива, на които сме ние в момента. От 3 години има реформа у нас и станаха над 67 на сто частна собственост. В Унгария, в Чехия и в Полша това стана преди 5 години. Преди 5 години и заради това имат 500 долара заплата. Тук може би нямаше да бъде 500 долара заплата, ако това беше станало преди 5 години. Но може би щеше да бъде 200-300 долара заплатата. Това пропуснахме и то по ваша вина! (Шум и реплики в залата.) По ваша вина! Вие управлявахте тук преди 7-8 години преди нас. Вие, под различни форми! И вие попречихте тези реформи да бъдат успешни. (Реплики от място на господин Петър Мутафчиев.) Това бяха едни квазиреформи.
Господин Мутафчиев в изказването си каза, че при Жан Виденов нито едно предприятие не е било продадено, без да се постави условие за увеличаване на заетостта.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Така е!
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Но при Жан Виденов достигнахме до катастрофа, господин Мутафчиев! Защото скритата безработица, защото скритата безработица, която беше заложена в тези икономически гиганти... (Господин Петър Мутафчиев продължава да говори от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мутафчиев!
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Тази администрация, която беше нарочно надута по партийни решения, за да бъде уредено партийното другарче на хубава работа, тази безработица, която трябваше да се покаже, за да бъдат ефективни тези предприятия, точно тези стъпки предприехме ние.
Нека да ви припомня каква политика водеше Жан Виденов по отношение на предприятията. Гарантираха се от държавата не знам колко заеми за тези именно предприятия, които не се връщаха. И заради това фалира банковата и финансовата система на България.
Такава политика ние няма да водим! И, ако цената, плащана действително от нашите бащи и майки с намалените възможности за пенсии в момента, е плащане за подобна политика, но цената, за да имаме ние една стабилна държава, смятам, че ние трябва да я платим, а не да напомпваме инфлация и да даваме кредити без покритие, да увеличаваме работните места, без да има реална заетост, да има реални договори и поръчки. И така да си правим ние политиката и да даваме такъв пример. Абсолютно несъстоятелно е това нещо.
Тук господин Димитров преди мен говори за провалената икономическа политика на правителството. Нека все пак да бъдем коректни! В България последните 10 години не е имало по-добри икономически резултати, отколкото в момента. (Смях и ръкопляскания от блока на ДЛ.) Не е имало по-големи икономически резултати - 4,5 на сто реален икономически ръст на брутния вътрешен продукт е тази година!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Колко е в момента брутният вътрешен продукт?
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Около 25 млрд. лв.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това са 12 млрд. долара.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: 12 млрд. марки беше брутният вътрешен продукт, който ние заварихме. 12,5 млрд. почти беше брутният вътрешен продукт в дойче марки или в сегашни лева. (Господин Петър Мутафчиев продължава да говори от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мутафчиев, ще вземете реплика после!
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Два пъти почти се е увеличил номиналният продукт, реалният - по-малко, разбира се.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Какви глупости говори той?
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Така е! Така е! Не са глупости! Не са глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, моля Ви!
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Ако това е неуспешна политика, аз ви се извинявам, но по-добра политика с всичките й недостатъци не е имало през последните 10 години. Затова ви благодаря за вниманието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Искам да взема думата за реплика след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз съм провокиран за тази реплика от глупостите, които изрече господин Клявков.
Приветствам желанието на по-младите колеги от Парламентарната група на СДС да правят упражнения от парламентарната трибуна, обаче чак такива работи не предполагах, че един човек, който е завършил икономика, може да каже - че СДС за 3 години два пъти бил увеличил номиналния размер на брутния вътрешен продукт. Четете бе, господин Клявков! Четете бе, господин Клявков, отворете бюджета и ще видите, отворете бюджета от предишните години. Комунистите виновни. Че са виновни, виновни са. И за тези 45 години, и за след това. Но това, за което вие сте виновни, единствено сте виновни, че те и сега управляват вместо вас. И сега управляват чрез вашето правителство. Колко души бивши комунисти има и сега във вашето правителство, господин Клявков? И те мисля, че нарочно провалят политиката на СДС. Ето го тук този министър, социалният министър. Онзи ден аз казах, че министър-председателят него трябва да уволни веднага, на часа, защото той остави детските надбавки 8,50 лв. за 4 години управление. Бивш комунист ли е или не, нека той да каже. Аз не знам, но това, което той прави, е, че съсипва цялата демокрация в България.
Господин Клявков говори, че сивата икономика се увеличила. Господин Клявков, 11 години съм в този парламент и проф. Стефан Стоилов е тук. Всичките тези години сме се занимавали със сивата икономика и тя е горе-долу константна величина. Тя, като че ли, не се променя. Защото партизанщината я е яхнала и днес са едни, утре са други, но тя си тече. Ако вие мислите, че сте я намалили, това въобще не е вярно.
Така че моля ви, жалко, че я няма шефката на вашата парламентарна група, защото преди да се конституира това Народно събрание аз й казах: "Кате, намерете 4-5 души читави икономисти, поне няколко хабилитирани лица, за да не ви разрешат да говорят такива глупости. Защото другите така Ви възприемат, викат: тоя е умен, той знае".
Наистина, това удря върху престижа не само върху Парламентарната група на СДС, за Вашия собствен не говоря, а удря по престижа на Народното събрание, че се говорят такива глупости от трибуната му. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Клявков! Излизам на трибуната, за да Ви кажа, че проблемът е в това, че днес тук е министърът на труда и социалните грижи, и началникът на НОИ. Днес тук трябваше да бъдат министър-председателят, министърът на икономиката и министърът на финансите. Защото те създават условията, при които да се създава задел за социална политика. И брутният вътрешен продукт е спаднал от 1990 до 1999 г. с 67 на сто по анализ на Европейския съюз. Затова няма пари. Няма развитие в икономиката ни. От 1994 г. до 1999 г. между 10 обследвани източноевропейски страни от пето място отиваме на осмо място. Регрес! Затова няма пари. Пари се печелят. Научете се да печелите. Явно вие сте некадърни да печелите пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За трета реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Клявков, щях да се съглася с всички Ваши тези единствено ако пред мен не стои един много хубав пример от Вашия и от моя избирателен район. Завод "Химик", господин Клявков, за това, за което ние говорим. Сравнете какви осигуровки са плащани 1998 г. и до средата на 1999 г. Колко работници бяха ангажирани и колко пари постъпваха в държавата за пенсии, независимо че ние информирахме и правителството, и Вас, че след приватизацията бяха съкратени 35 на сто от работниците, че всички бяха принудени да се подпишат на минимална работна заплата и че ги осигуряват два пъти по-ниско, отколкото в 1998 г., вие не направихте нищо. Сега говорите и обвинявате предишното правителство, обвинявате левицата, че нещо ви пречела. Кой ви пречи да изпълните тези свои ангажименти и да напълните пенсионния фонд? Кой ви пречи? Никой не ви пречи. Чисто и просто желанието ви да вършите услуга на вашите хора, а не да работите за българските пенсионери и за българския народ. Това е проблемът.
Не искам да губя повече време, бих ви дал още един пример. Съжалявам, че колегата Иван Николов го няма тук. Още три завода в Първомай по същия начин. И колко загуби пенсионното осигуряване именно от политиката, която вие в момента провеждате при приватизацията на предприятията? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За дуплика има думата господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): По отношение на господин Димитров и на другите колеги, които спорят по цифрите, сега ще бъда по-точен. Аз в изказването си одеве с малко бях неточен, но ще бъдат точен и това, което казах като принцип на развитието на брутния продукт е вярно. През 1996 г. брутният вътрешен продукт в дойче марки или сегашни лева, е 14,8 млрд. дойче марки. През тази година очакваното изпълнение на брутния вътрешен продукт е 25,6 дойче марки или лева. Това прави 173% спрямо 1996 г. (шум и реплики от ДЛ), а през следващата година е 28 и нещо очаквано изпълнение с ръста, който е заложен, изпълнение на брутния вътрешен продукт. Или почти два пъти спрямо 1996 г. ние ще постигнем номиналния,... (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, неудобно ми е на Вас да правя забележка.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: ... говоря номинален растеж на брутния продукт.
Като махнем инфлацията през това време и сложим реалните проценти, ще получите същото.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е вярно.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Вярно е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Самият факт, че ти си вярваш, показва какво ти е нивото.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: Вземете съответните данни от статистиката, а недейте говорете: "Вие си вярвате, Вие сте млад човек, нямало хабилитирани лица". Да, аз не съм хабилитирано лице, господин Димитров, но това са фактите от нашата статистика. (Шум и реплики от ДЛ и ОНС.)
Що се отнася до това, което казва господин Нешев за регреса, аз съм съгласен с Вас, защото Вие точно посочихте и част от периода на този регрес - 1994 - 1995 г. Да, съгласен съм.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Посочих 1994 - 1999 г.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ: 1995 г., аз си записах. И дори мога да кажа включително 1996 г., която аз ще добавя за този регрес.
По отношение на Завод "Химик". Това, господин Мутафчиев, което давате като пример, Вие наистина сезирахте моя колега от Асеновград, където е този завод и той сезира всички възможни контролни институции по този проблем. Това е мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин Ивалин Йосифов.
(Реплики между народните представители Венцеслав Димитров и Христо Христов.)
Добре, ако имате да изяснявате нещо, идете в кулоарите, за да не пречите на дебатите.
ИВАН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз предлагам на лявата и на дясната страна да не правим с бюджета на общественото осигуряване демагогия и за сметка на гърба на пенсионера да правим евтини политически изказвания, защото все пак е рано за предизборната кампания. Бих казал, че е популизъм ако започнем да говорим и съответно върху гърба на пенсионера да правим политика. За мен това е неприемливо и затова бих казал, че от двете страни има достатъчно добри икономисти и те много добре знаят как се прави бюджета на общественото осигуряване. Бюджетът се прави със закон, отделен още при предишното правителство от републиканския бюджет. И той е един самостоятелен бюджет. По-добре е да дебатираме върху този бюджет, да съсредоточим нашите дебати върху този бюджет, вместо да търсим други популистични изказвания.
Наистина, чу се и от двете страни, че има резерви, но аз смятам, че тези резерви, които трябва да търсим, не са в този бюджет, а са косвени резерви. И те се намират наистина в републиканския бюджет. Пак повтарям, по-добре е да дебатираме конкретно върху бюджета на общественото осигуряване.
И така, започвам моето изказване по същество относно този бюджет.
Похвално е за вносителите на бюджета, че за първи път в Народното събрание влиза подобен род документ, по съдържание и форма така добре структуриран и наистина потвърждавам мнението, че той е по-добре структуриран дори и от държавния бюджет. Това е един добър показател, че все пак вече институциите започват да представят на Народното събрание много добри материали, по които ние съответно да дискутираме, да правим предложения и изменения.
Конкретно бюджетът на общественото осигуряване е балансиран. Той е съобразен с макропараметрите на държавния бюджет и с другите данъчни закони. Казвам, че той е балансиран и няма да се спирам на конкретните цифри вътре в него. Самият дефицит, който е заложен в бюджета, беше заложен още миналата година при старта на пенсионната реформа. Такъв дефицит по НОИ се очаква да продължи до 2002-2003 година. Затова на този дефицит аз няма да се спирам.
Конкретно бих се спрял на някои други моменти от самия бюджет. Пак повтарям: той е балансиран бюджет. Приходната част е определена по съответната методика, а разходната част - съответно по определена методика. Оттам възникват съответно моите лични резерви към начина на изпълнение на бюджета на Националния осигурителен институт.
При заложената методика, по която НОИ изчислява бюджета, има брой заети и осигурени лица и по съответните вноски съответно се получава приходната част. По съответната схема се получава и разходната част. Плюс резерва, който има НОИ, плюс субсидията от републиканския бюджет и се получава съответно консолидираният бюджет на общественото осигуряване.
Но тук вече възниква едно вътрешно притеснение в мен, че не е достатъчно ясен рискът в самия бюджет при съответен срив както в приходната, така и в разходната част. Сривът в приходната част може да възникне по много причини. Една от причините, на която бих искал да се спра, това е, ако възникне намаляване на броя на заетите, съответно осигурените лица.
Другата причина е евентуален фалит на множество предприятия и въпреки законовите мерки, които са предприети от изпълнителната власт за подсигуряване на вземанията, тези вземания не могат да бъдат подсигурени към бюджета на общественото осигуряване. Тук пак повтарям, че не виждам механизъм, в който да бъде заложен този резерв, с цел евентуално сриване на бюджета на общественото осигуряване. Лично аз не го виждам и ще бъда доволен, ако съответно разчетът в НОИ покаже, че има такъв резерв.
Другото нещо, по което доста колеги говориха, е свързано със сивата икономика. Също, за съжаление, бюджетът не показва механизми за борба със сивата икономика. Несъмнено правителството през последната година с чисто административни мерки положи достатъчно много усилия за борба със сивата икономика, но тя де факто съществува и лично мое мнение и мнението на парламентарната група е, че с административни мерки борбата със сивата икономика не може да бъде решена. Трябва да бъдат предприети ясни законови мерки за решаване борбата със сивата икономика. Според мен точно тук са резервите, които могат да бъдат натрупани, а именно чрез борбата със сивата икономика да се постигнат резерви в бюджета на общественото осигуряване.
Казах, че има и други фактори, които не са обект на разглеждане в този бюджет. Те са обект на разглеждане на републиканския бюджет. Това са другите фактори като възможност за създаване на нови работни места, оттам брой на заетите и съответно брой на осигурените лица, намаляване на данъчната тежест и оттам съответно повишаване приходите в бюджета и косвено по такъв начин ангажиране и създаване на нови работни места, намаляване на осигурителната тежест, което е заложено и в рамката на макробюджета, на републиканския бюджет.
Отново искам да се върна на една тематика и на един проблем, който бих казал, че с административни мерки и не може да бъде решен. Затова правителството, независимо от многократното повтаряне - и аз отново ще повторя това нещо - приемането на законови мерки за решаване проблема със сивата икономика и увеличаване приходите в републиканския бюджет, а оттам и приходите в бюджета на общественото осигуряване, това е регламентиране и изкарване на сивата икономика на светло чрез приемането на Закона за почасовото заплащане на работниците, където всичко ще излезе ясно и прозрачно и няма да възникват такива съмнения нито в ляво, нито в дясно, че има възможност да се получи известен срив и че не съществува резерв в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Точно тук ви моля да акцентираме нашето внимание и нашите дебати, а да не търсим политически изказвания. Пак повтарям, да се съсредоточим върху разглеждането на този бюджет, който в момента ни е предложен от вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Госпожа Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Ще започна с нещо, което ми се струва, че всички трябва внимателно да прегледаме. За мен буди недоумение това, че сравнявайки текстовете по проектозакона за бюджета на Националния осигурителен институт и текстовете на Закона за т.нар. от нас Кодекс за задължително обществено осигуряване, както в приходната му, така и в разходната му част, сериозно се разминават. Аз съм преснимала текста от закона и съответно на бюджета на НОИ, който ни се предлага. Това е нещо, което според мен лично е недопустимо. Ще се опитам в максимална степен да не бъда политически настроена, както се чуха реплики в залата, въпреки че, господин Христосков, искам да Ви кажа, че ние разглеждаме бюджета на Националния осигурителен институт и тук няма никакво значение кой колко пари получава от тотото, от наследства или нещо друго. Говорим конкретно за пенсии, за детски надбавки и всичко онова, което ни гарантира бюджетът на Националния осигурителен институт.
Няма да се спирам и на сериозното разминаване на броя на осигурените - на информацията, която дават различните институти, защото според Българската народна банка осигурените през юли 2000 г. са 1 млн. 742 хил. души. Ето ви нова цифра отново и неслучайно моят колега Димитров постави въпроса кое в крайна сметка е истината и на какво стъпваме. Защото всички ние и мисля, че всички вие, колеги от дясно, ще се съгласите, че когато поехте управлението, в Националния осигурителен институт имаше резерв. И този резерв съществуваше близо две години. А сега вече този резерв го няма. И ще говорим ли за стабилност на фонда или няма да говорим за стабилност на фонда? Това са неща, за които ние с вас не можем да не си даваме сметка днес. Точно днес.
Аз искам да попитам и министър Нейков, и господин Христосков защо и всъщност кое е вярното? Ако са верни вашите прогнози за броя на осигурените лица и средноосигурителния доход, който давате, т.е. осигурени 2 млн. 319 хил. по средноосигурителен доход 241 лева, се предвижда при средноосигурителна вноска 32,7 на сто приходите от осигурителните вноски да възлизат на 2 млрд. 193 млн. и 41 хил. лева. Заложените приходи обаче възлизат на 2 млрд. 547 млн. 278 хил. лв., с което се залага дефицит от 350 млн. лв. само по това перо.
При условие обаче, че очакваните приходи от осигурителните вноски се окажат верни, то тогава средноосигурителният доход е 270 лева. Тоест, или ние помагаме на господин Муравей Радев да си върже бюджета в консолидираната му част с 350 млн. лв., или не желаем да повишим пенсиите на пенсионерите. Едното от двете не е вярно. И искам да знам кое е то. Искам да знам къде са различията, защото това са сериозни неща.

На следващо място. Много неща се казаха, аз ще говоря съвсем конкретно. Недоумение буди също и фактът, че при излишъка във фонд "Трудова злополука и професионално заболяване" този излишък се равнява на 31 на сто от приходите. Като се има предвид, че този фонд се формира само от вноски на работодателите, става ясно, че те се натоварват допълнително, за да компенсират с техни пари популистките ходове на правителството.
И искам все пак да зная с какви гаранции ние защитаваме финансовата стабилност на фонда. Защото вие сами ако се вгледате в бюджета и не ми говорите за годините 1955, 1989 и 1995, а говорим за 2001 г. и 2000 г., която още не е приключила, ще видим неща, които не могат да ни оставят да бъдем спокойни.
Не мога да бъда спокойна и от това, че размерът на средната пенсия... И аз няма да говоря за средната пенсия, ще говоря за размера на пенсията на пенсионер, а не на средната пенсия. Защото на пенсионер е повече, отколкото размерът на средната пенсия. Дори и тази по-голяма величина, която формира пенсията, плюс пенсия по наследство или на починал съпруг, преживял съпруг или съпруга и т.н., твърде сериозно е намалението на средния размер на получаваната пенсия от пенсионер към средната работна заплата - близо 3 пункта, 3 на сто става това намаление.
Значи какво излиза? Че много по-малко хора ли получават средната работна заплата или ние започваме да ощетяваме сериозно този фонд, в който всички имаме желание да има малко повече?
И тъй като ми се струва, че днес се казаха много неща, аз в никакъв случай не искам да се връщам към сравненията, обидите и репликите, които се казаха днес от тази трибуна. Затова искам да ви заявя от тази трибуна, че Парламентарната група на Демократичната левица на базата на сериозни разчети в приходната част на държавния бюджет ще предложи тази приходна част да се завиши със 600 млн. лева.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Откъде?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ние ще ги кажем в бюджета, ще ги разпишем. От тях 250 млн. за пенсионния фонд. Петдесет милиона за детските добавки. И разбира се, това, което вас не ви касае в случая при този фонд - 10 млн. за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалиди". Има ги тези реални възможности.
И ми се струва, че Националният осигурителен институт като независима институция не трябва да обслужва интересите на политическата класа, която в момента предлага държавния бюджет. Защото в един момент ще се окаже, че този тръгнал стабилно фонд със свой резерв близо едно плащане и отгоре, сега вече е на дефицит. Така създаден бюджет, така поднесен бюджет, в който има и нарушение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, нито аз, нито моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица можем да подкрепим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата за реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Мила госпожа Масларова! Аз се връщам от 64 града тур на България, където изтерзаният български народ в лицето на нашите баби, дядовци, бащи и майки е на ръба на физическото оцеляване! И вашият колега комунистът Вълко Червенков вкара независимия пенсионен фонд в 1952 г. в бюджета, а Луканов в 1990 г., като обяви мораториума, каза: "Пари нема, действайте, спасявайте се поединично!" И оттогава сериозни пари не са влезли в пенсионния фонд. Така че ние се изгаврихме чрез вашата политическа класа, управляващи - и червени, и сини 10-11 години, се изгаврихме с баба, дядо, баща и майка.
Вчера ме срещна в Белоградчик горе на калето с едно магаренце и ми говори, че за 45 години трудов стаж взима 50 лева. По 1 лев на изслужена година!
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кажи го на министъра.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз такава гавра не съм виждал! Аз такива престъпници в управляващата класа, 11 години, не съм виждал, не съм чувал в 70 държави, където съм бил! И ви казвам: народът ще ви съди и ще ви съди тежко!
И не се измъквайте от отговорност и вашата партия (към Емилия Масларова). Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, уважаеми господин Ганчев! Тогава, когато е бил Вълко Червенков, аз не съм била родена. Но искам да Ви кажа, че когато говорите по този начин, добре би било да ми кажете какво предлагате, за да мога да разбера, че това, което предлагате Вие от тази трибуна, не е само да кажете за синьо-червената мъгла, а да кажете нещо реално и да предложите нещо реално.
Аз мога да ви кажа обаче какви са били пенсиите след периода на Вълко Червенков, какви са били пенсиите в 1989 г. и какво се е купувало с тях, в годината 1990-1991 и какви са сега.
Аз зная, господин Ганчев, че с 50 лева не може да се живее. Чудесно разбирам това! Чудесно разбирам и това, че и средната пенсия на пенсионер от 87 лева не може да му стигне при тази инфлация, която се предвижда, защото тя ще надхвърли предвиденото. И при тези разходи, защото вече няма безплатни лекарства - те са 72 ст. месечно на пенсионер, те са 1,30 лв. месечно за инвалид. Аз тези неща ги зная, господин Ганчев.
Ние говорим има ли резерв в бюджета на Република България, за да се повишат поне с малко пенсиите, и имаме ли воля да направим това? Или Националният осигурителен фонд ще обслужва интересите на една политическа класа, която заделя пари за избори? Това е въпросът, господин Ганчев!
ВЪЗГЛАСИ ОТ СДС: Е-е-е!
ВЪЗГЛАСИ ОТ ДЛ: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата госпожа Христина Митрева от НОИ.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господа депутати! Позволете ми да говоря конкретно с цифрите, тъй като така бяха отправени някои съмнения и някои обвинения срещу коректните разчети на Националния осигурителен институт.
Отговорно мога да заявя, че в Националния осигурителен институт и по отношение на работещите, и на осигурените статистиката е съвсем точна. Разликите са съвкупностите, които наблюдава Националният статистически институт, наблюдава Националният осигурителен институт или другите източници на тази информация.
Както казахме, Националният осигурителен институт работи с брой осигурени лица при пълна заетост за годината, тъй като върху тази заетост и върху техните доходи се внасят осигурителните вноски. В строителството знаем, че има непълна заетост, в селското стопанство 7 или 8 месеца е пълната заетост. Но когато хората не работят, нямат доходи и върху това не се внасят осигурителни вноски.
Разбираемо е да има разлика, защото в Националния осигурителен институт се наблюдават и свободните професии, докато в статистиката тези хора не присъстват в статистиката на заетите лица, специално в тяхната форма Е - труд, която се цитира непрекъснато като брой заети лица.
Конкретно. Броят на лицата в активна възраст за 2001 г. е 3 млн. 439 хил. души. Броят на безработните лица се очаква да бъде около 602 хил. души. Броят на заетото население - 2 млн. 833 хил. А броят на лицата, които ще се осигуряват с Националния осигурителен институт - 2 млн. 327 хил. или 2 млн. 310 хил. по наши разчети.
Този брой, който се изпуска между заетите лица и между осигуряваните лица, от една страна, се дължи, както казах, на това, че се наблюдават не само заетите, а се наблюдават напълно заетите лица. И второ, всички знаем, че има сива икономика, която, естествено е, че щом е сива, тя не може да се обхване, защото не изплаща нито данъци, нито осигурителни вноски.
Как са направени разчетите за приходите. Направени са върху този брой осигурени лица - 2 млн. 310 хил. Но ние сме разбили тези осигурени лица по вид на осигуряване - наети по трудов договор, самоосигуряващи се, наети по граждански договор и земеделски производители. И за всеки вид осигурени лица даваме осигурителния доход, върху който те се осигуряват.

Това са реалните приходи на Националния осигурителен институт. Фондът е самоиздържащ се и приходите, които се получават в Осигурителния институт, са базата за изплащаните обезщетения, за краткосрочни плащания и за пенсии.
Националният осигурителен институт нямаше да има дефицит, ако не се отделяше част от вноската за втория стълб. Но това е процесът на реформата и това е една дългосрочна реформа, която цели създаването и на стълб за допълнително пенсионно осигуряване и той стана възможен именно чрез финансиране на част от вноската от първия във втория стълб.
Националният осигурителен институт и бюджетът на фонд "Обществено осигуряване" нямаше да има дефицит, ако не беше намалена и осигурителната вноска. Но това също е една от целите на пенсионната реформа - да се намалява осигурителната тежест. И не трябва да гледаме бюджет 2001 г. сам за себе си, а трябва да гледаме резултатите от тази дългосрочна пенсионна реформа, която знаем, че се извършва за петдесет и повече години напред.
Освен това, при гъвкавата заетост, която вече започва в България да се проявява, хората, които работят под 40 часа в месеца, не са задължени да се осигуряват - те се осигуряват само за трудова злополука и те не фигурират в броя на осигурените лица за всички осигурителни случаи и за лица, които имат право за получаване на пенсия.
Дефицитът на Националния осигурителен институт може да се обясни и с това, че сега ще се реализират натрупани права за пенсия. Това са правата за работещите при първа и втора категория труд, за кадровите военнослужещи, за които знаете, че има превръщане на трудовия стаж и там размерите на пенсиите са значително по-високи от тези за работещите при трета категория труд.
За съотношението средна пенсия към средна работна заплата. Много ви моля, когато се цитират цифрите, да се гледа какво се взима като съотношение. В цял свят съотношението е средна пенсия към нетна работна заплата или към нетен осигурителен доход, тоест, това, което работещото лице реално получава като работна заплата, това е нетната му работна заплата, и пенсионерът, което получава като пенсия, върху която няма данъци. За България това съотношение наистина е по-ниско, но то започва постепенно да се увеличава особено след въвеждането на личната осигурителна вноска, която намалява размера на нетните му доходи и на нетната му работна заплата.
За турските пенсии. Да, има проблем за 30 хил. пенсионери, но това са хора, които до момента, до подписване на споразумението - това е споразумение, а не спогодба - можеха на всеки шест месеца да идват в България да получават пенсиите си. Тогава нямаше проблем. Проблемът възниква сега, когато ние на тези хора трябва да превеждаме пенсиите им в Турция. Това е един проблем, който стои не само пред Националния осигурителен институт, но и пред турския институт. Мъчим се да го решим и аз мисля, че до края на годината всички тези хора ще получат тези пенсии. Но те не са спрели да ги получават за 6-те месеца, когато са можели да идват в България и да си ги получават. Тоест, ние ги улесняваме да не пътуват до България, а да си получават в Турция пенсиите. И затова не трябва непрекъснато да се набляга върху нерешаването на този проблем. Напротив, ние се мъчим да решим и този проблем.
И още едно нещо искам да кажа. Беше повдигнат въпросът от д-р Китов за 3 млн. лв., които Националният осигурителен институт иска за сметка на вноската от здравното осигуряване за Националния осигурителен институт. Националният осигурителен институт обслужва с информационната си система и с контролните си функции събирането на здравноосигурителните вноски. За 8 млн. души всеки месец Националният осигурителен институт с информационната си система, с кадрите си извършва това нещо за Здравноосигурителната каса. Не говоря за компютрите, за техниката, за хората, които са същите, но поеха допълнителни функции.
Като самоиздържаща се институция Националният осигурителен институт така, както плаща на пощите за изплащането на пенсиите за услугата, така Националният осигурителен институт, поради това, че предоставя техника, хора, време, трябва да получава за тази услуга някаква част от приходите на Националната здравноосигурителна каса. И трябва да ви кажа, че този разход е много по-малък, ако това го извършваше Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Ангел Балтаджиев има думата.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми министър Нейков, колеги народни представители! Представеният на нашето внимание бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. е от особена важност за значителна група от българските граждани, които ползват системата на социалното осигуряване. Най-вече това са получаващите пенсии, както и тези, които ще се възползват от това си право през следващата 2001 г.
За мен е много важно обстоятелството, че този бюджет, освен пряката си задача за осигуряване на всички предвидени плащания, е съставен при условията на намалена с 3 пункта осигурителна вноска за фонд "Пенсии". Това намаляване на осигурителната вноска е изключително полезно за стимулиране на реалната икономика и за създаване на условия за увеличаване на заетостта. Този подход е израз на новите приоритети на правителството, които са заявени в актуализираната програма "България 2001", а именно подобряване качеството на живота на базата на постигнатата икономическа стабилност, неинфлационен икономически растеж и стимулиране на стопанската активност. Именно постигнатото през изминалите три години и половина дава тази икономическа и социална среда, която позволи да се постави като основен проблем не оцеляването на хората и институциите, както беше през 1997 г., а покачването на доходите и повишаването на заетостта, съобразявайки се, разбира се, с възможностите на страната.
Тук бих искал да обърна вашето внимание и да разсъждаваме така: можеше ли тази мярка да се приеме още през 1997 г., каквито възгласи и подкани имаше от страна на опозицията в това време, тоест, да се намаляват данъците, да се намалява осигурителната тежест още тогава? Категорично мога да кажа, че не, тъй като, когато говорим за равновесие, ние трябва да имаме предвид какъв тип равновесие имаме - дали това равновесие е устойчиво или неустойчиво. Образно, неустойчивото равновесие може да го изразим с това: да си представим върху една изпъкнала повърхност едно топче и ако го бутнем малко, то ще тръгне надолу към пропастта. А устойчивото равновесие, това е обратно - когато имаме една вдлъбната повърхност, върху която стои топчето, и когато го изместим от неговото равновесно състояние, то има стремеж да се върне в това състояние.
Именно в неустойчиво равновесие беше нашата икономика, господа, през 1997 г. след краха, който беше причинен по известни на вас причини. Няма да ги повтарям, защото ви е тежко, когато ги чуете. И тогава такава мярка не можеше да бъде приета. Сега, когато вече може да бъде приета, ние чуваме възгласи: "Защо я предприемате?". Ами именно затова, защото вече условията са такива, че може да бъде предприета такава мярка и с това да не се застраши стабилността на пенсионния фонд.
Повтарям, заслуга на този бюджет е това, че въпреки намалената вноска той осигурява всички плащания, които са предвидени по Кодекса за задължително обществено осигуряване. Освен това с тези пари, които отиват в бизнеса де факто - по разчети на Осигурителния институт това са 160 млн. лв., с които могат да се разкрият примерно около 36 хил. работни места; колежката Тоткова също ви обърна внимание, че примерно с парите за 10 осигурени може да се наемат 11 души - това ще представлява една основа за активизиране на бизнеса, за активизиране на икономиката, за по-голям брой осигурени и оттам попълване на пенсионния фонд.
Така че твърдението, че намаляването на тази вноска ще доведе до нестабилност на пенсионния фонд не отговаря на истината, защото ще се увеличи броят на заетите и събираемостта на вноските.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): С колко? С 50 хиляди.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ: Освен това искам да кажа, че твърдението на госпожа Масларова, че не са взети законови мерки за изкарване на сивата икономика на светло, не е съвсем вярно. Бих казал даже, че не е вярно, тъй като в Кодекса за задължително обществено осигуряване вече осигуровките не могат да се правят върху по-малко от две минимални заплати, докато предната година, 1999 г., можеше да се прави върху една минимална заплата. Това, ако не е мярка за изваждане на сивата икономика на светло и за стимулиране на хората да изискват от работодателите внасянето на вноските, тогава какво е това?
Бих казал, че приетият кодекс през миналата година, който действа в тази година, поставя началото на една дълбока реформа в пенсионното осигуряване, която изобщо не беше предприета и даже не беше помислено да бъде предприета от предходните правителства, а нуждата от такава пенсионна реформа е изключително наложителна. Защо? Защото именно, ако не се проведе тази пенсионна реформа, ще бъде нарушена стабилността на пенсионната система и дефицитът в нейния бюджет от година на година ще нараства, вместо да намалява. Именно това постигна тази пенсионна реформа - да осигури финансова стабилност на системата; да се премине постепенно от разходо-покривна към капитало-покривна пенсионна система, така че всеки да си знае вноската, разбира се, това ще важи за по-младите поколения; да се увеличи събираемостта на вноските като се обвърже по-тясно размерът с плащанията и осигурителното участие на работещите.
С този кодекс и поправките към него от края на юли тази година, бяха уредени редица въпроси на различни групи, които освен законодателно решение, са намерили и финансовата си основа и гаранция в сега разглеждания законопроект. Бих искал да обърна внимание на някои уредени вече въпроси, които бяха споменати преди това от някои от изказващите се, но съвсем накратко отново бих искал да ги маркирам, защото това не е никак маловажно.
С ал. 5 на чл. 10 от Кодекса за задължително обществено осигуряване се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране времето, през което родителите или съпрузите са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто. И тези пенсионни осигуровки се правят за сметка на държавния бюджет. Със Закона за здравното осигуряване са уредени и здравните осигуровки на тези лица.
Искам да обърна внимание също така на възможността за ранно пенсиониране на работещи под земята тогава, когато те бъдат уволнени или бъде прекратен трудовият им договор поради закриване на част или на цялото предприятие, или поради закриване на щата. Тези лица могат, ако са работили най-малко 10 години под земята и имат 90 точки, т.е. сумата от стажа и възрастта, те могат да се пенсионират, след като навършат 45 години. Всичко това са реални постижения на пенсионната реформа. Трябва да имаме предвид още това, че тя е съвсем в началото си и бих казал, че е израз на недобро отношение и спекулация, с действително недоброто положение на пенсионерите в сравнение с това, което би трябвало да бъде, позицията, която беше изразена от някои колеги.
Аз бих подкрепил този законопроект, защото какво значи да не го подкрепим? Това значи, че няма да има пари за пенсии. Колеги, аз ви призовавам да гласувате за този бюджет, въпреки че не ви се иска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Господин Статков, имате около 1 минута. Знам, че винаги ще я използвате.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Защо 1 минута? Имаме 30 + 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Винаги съм ви давал повече, отколкото имате. И сега ще го оставя. Той ми е приятел.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Току-що говорилият се похвали с реформата, която са направили, и аз ще ви кажа веднага: тази реформа, за да стигнете до това, за което се хвалите, ви принудихме ние. (Смях и весело оживление в СДС.)
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Ти си прав, ти си прав.
РУСИ СТАТКОВ: Защото, господин Нейков, Кодексът за задължително обществено осигуряване вие го приехте миналата година, а сега правите 40 поправки, за които се хвалите сега. А тези 40 поправки ние ви ги предлагахме и ви молехме да ги приемете. И освен тия 40 и други поправки. Така че започнахме реформата с предишното управление, с фонд "Обществено осигуряване", а вие се опитахте да я вкарате в тупик и сега се хвалите.
Второ. Господин Нейков, предлагаме Ви днес решения, обаче искаме вярна информация. Ето го националният статистически справочник, господин Христосков. В него става дума за 100 000 по-малко на трудов договор сега, септември, от това, което Вие изнасяте като цифри. Вие ни поднасяте неверни данни и оттам нататък съмнение за всичко онова, което говорите като числа.
И още нещо - ползвате и други числа. Ето това е пак статистическият справочник, господин Клявков. 1996 г. в долари, тъй като там боравят с долари, 11 млрд. долара, 1998 г. - 10,5 млрд. долара. Така че като цитирате, цитирайте вярно и ни дайте възможност да предлагаме онова, което може да стъпи на вярна информация. А то... (Неразбираема реплика от народния представител Христо Христов.)
Ние сме намерили, има резерви, предлагаме ги. Обаче, господин Христов, трябва да ги приемете. Затова, господин Балтаджиев, ние предлагаме свой вариант, а не се отказваме от гласуване. Но ще гласуваме за нашия вариант, защото той дава възможност на пенсионерите да имат 20 на сто реален ръст на пенсиите с тези 250 млн., а не с онези 10 на сто, които трябва да получат след 6 месеца и които инфлацията вече ги изяде, или с онези малко нищожни пари от 10 лв., дето не могат да си направят зъб, защото един зъб вече струва 50 лв. Така че едната минута ми изтече. Благодаря за другата минута, господин Куртев. Ще гласуваме нашият проект, а вашият - не, защото той унищожава пенсионерите.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Къде е вашият, бе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не беше 1 минута, господин Статков, бъдете точен.
Записал се е и господин Петър Рафаилов, но не го виждам в залата. Други записани няма.
Моля квесторите да поканят народните представители, предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г., № 002-01-61, внесен от Министерския съвет.
Гласували 172 народни представители: за 125, против 46, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот - господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, гласувах "против", защото смятам, че този закон легализира мизерията на повече от 2,5 млн. български граждани. Аз няма да давам специално доводи сега. Бяха изречени много верни мисли. Позволете ми да прочета писмо, което току-що получих от една българска гражданка. Тя е слушала дебатите в парламента, идва на вратата и ми предаде своето писмо с молба да ви запозная с него.
Тя се е пенсионирала през 1982 г. и е получила тогава 100,60 лв. Сега след 28-29 години трудов стаж получава 46 лв. От тези 46 лв. тя е платила за електрическа енергия, за вода, за асансьор, за боклук, за перилни препарати, за лекарства 47 лв., в резултат на което тя е с 0,00 лв. приход, с които трябва да посрещне месеца за храна и за други потребности. Изобщо нищо не остава.
Името на тази жена е Пепа Ангелова Христова и тя е просто обречена на гладна смърт. Ето това е бюджетът, който вие днес приемате.
Аз решително не мога да го подкрепя. Намирам, че това е една наистина подигравка с ветераните на труда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Стефан Стоилов има думата за втори отрицателен вот.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще си послужа с няколко числа.
Вярно е, че бюджетът при планираните ръст на брутен вътрешен продукт и пр., и пр., губи 0,5 на сто, отнесено към БВП, от намаляване на осигурителните вноски. Но ресурсът за пенсии в следващата година, отнесен към брутния вътрешен продукт, се намалява два пъти и нещо като проценти. Имаме загуба на 0,5, а този ресурс към брутния вътрешен продукт от 10 на сто спада на 8,6. Защо не предвидихте поне такава релация, каквато има и през тази година? Защо?
Второ, предвидените средства осигуряват едно номинално увеличаване на пенсиите, което се изяжда изцяло от планираната инфлация.
В течение на 2000 г. всички синдикални централи, независими икономически и анализаторски групи правиха изчисления, които никой не оспори - за това, че индексът на цените на малката кошница от стоки и услуги расте 3-4 пъти по-бързо.
Затова, уважаеми дами и господа, ние ще ви предложим, вече дадохме гласност, предвидете поне някакво реално увеличаване на пенсията. Може да не е 10-15 на сто, но поне 5-6-7-8 на сто. Всички тези неща са категорични основания човек да не приеме предложения бюджет. Иначе е добре направен, професионално и пр., и пр. - неща, които могат да бъдат казани като комплимент към НОИ. Но пенсионерите реално не получават нищо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2001 Г. - внесен от Министерския съвет.
За процедура думата има госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Във връзка с разглеждането на първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса правя процедурно предложение в залата да бъде поканен директорът на Касата д-р Бойко Пенков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Брайнова.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Моля квесторите да поканят господин Пенков в залата.
Думата има господин Христо Христов да докладва становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по законопроект № 002-01-62 за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г., внесен от Министерския съвет на 26.10.2000 г.
"Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на две поредни заседания, проведени на 8 и 9 ноември 2000 г., разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.
От името на вносителя на заседанията присъства д-р Бойко Пенков - директор на Националната здравноосигурителна каса, който изложи основните параметри на бюджета на Касата за 2001 г.
Проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. е изготвен съгласно изискванията на Закона за здравното осигуряване. Разчетите са направени на основата на очакваното изпълнение на приходите и разходите за 2000 г. и в рамките на утвърдените макроикономически показатели за 2001 г.
Приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. възлизат на 628,8 млн. лв., срещу 535,2 млн. лв. за 2000 г. Предвижда се ръст от 17,5%. Размерът на тези средства ще осигури нормален старт на реформата в болничната помощ от 2001 г. и продължаване и усъвършенстване формите на финансиране в извънболничната медицинска помощ.
Основен приходоизточник за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат здравноосигурителните вноски. Предвижда се от здравноосигурителни вноски през 2001 г. да постъпят 623 млн. и 900 хил. лева или 99,2 на сто от общата сума на приходите. Техният размер е съобразен с предвижданията, заложени в консолидираната фискална програма за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските на работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължения на републиканския или общинските бюджети.
От неданъчни приходи се очакват 4 млн. и 900 хил. лева. От тях глоби, санкции и наказателни лихви - 4 млн. и 300 хил. лева и приходи и доходи от собственост - 0,6 млн. лева. Общо неданъчните приходи представляват 0,8 на сто от всички приходи на касата.
При определяне на очаквания размер на изпълнението на бюджета по приходите е заложено равнище на събираемост над 90 на сто, което отразява отчитаните досега резултати от дейността на Националния осигурителен институт. Предвиждат се мерки за оптимизиране на системата за задължително здравно осигуряване и повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски. За това ще допринесе подобряването на съвместната работа с органите на НОИ, общинските съвети и данъчните власти, както и провеждането на организационно-технически и технологични мероприятия в самата каса и между нейните структурни звена. Ще се изгради система за обработка и анализ на базата данни за всички категории осигурени лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване и всички изпълнители на медицинска помощ по направления на осъществяваната от тях дейност съгласно изискванията на Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения и Националния рамков договор.
С проектобюджета се предвиждат разходи в размер на 479,4 млн. лева, от които за текущи разходи 424,7 млн. лева, за капиталови разходи - 25,6 млн. лева и за прираст на резерва - 29,1 млн. лева.
Разходите на Националната здравноосигурителна каса са включени във функция "Здравеопазване" на консолидирания държавен бюджет и са в рамките на договореното с Международния валутен фонд.
В бюджета на касата са заложени 399,2 млн. лева, предназначени за финансиране на медицинските услуги. Чрез бюджета се предвижда Националната здравноосигурителна каса да финансира медицински дейности, както следва: първична здравна помощ, специализирана извънболнична помощ, стоматологична първична и специализирана помощ, диспансерна и болнична помощ (над историческия бюджет на 2000 г.), лекарства и консумативи за домашно лечение, скъпоструващо лечение, лечение в чужбина и др.
Предвижда се финансирането на капиталовите разходи по инвестиционната програма на касата да се осъществи със средства от собствени приходи и със заемни средства, при следното съотношение: 21 на сто от собствени средства и 79 на сто заем от Световната банка. Изпълнението на инвестиционната програма на касата ще позволи окончателното й обособяване, утвърждаване и финансово стабилизиране, което ще гарантира успешното провеждане на здравната реформа в страната.
Разходите за издръжка на Националната здравноосигурителна каса (без капиталовите разходи) са в размер на 25,4 млн. лева. От тях разходите за заплати и осигурителни вноски са 12,7 млн. лева и разходи за издръжка - също 12,7 млн. лева.
В разходната част е предвиден прираст на резерва съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в размер на 29,1 млн. лева. Натрупаният за 1999 и 2000 г. резерв възлиза на 36,3 млн. лева. Със средства от резерва се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата и на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ.
Разчетените приходи превишават размера на предложените разходи със 149,5 млн. лева, които ще се ползват като преходящ остатък по бюджета на касата за 2002 г.
Със законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предлага размерът на здравноосигурителната вноска за 2001 г. да бъде в размер на 6 на сто.
След приключване на дискусиите законопроектът бе предложен за гласуване. Получиха се следните резултати: "за" - 11 гласа, "против" - 3 гласа, "въздържали се" - 2 гласа. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта подкрепя внесения от Министерския съвет проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христов.
Второто становище моля да бъде прочетено от д-р Брайнова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БРАЙНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2001 г.,
№ 002-01-62, внесен от Министерския съвет на
26.10.2000 г.
На заседание, проведено на 15 ноември 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г., внесен от Министерския съвет.
В обсъждането взеха участие директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков, заместник-директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Димитър Илиев, министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев, експерти от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Министерство на финансите, представители на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и на синдикатите в здравеопазването.
Законопроектът бе представен от директора на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков. Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. е изготвен на основата на очакваното изпълнение на приходите и разходите за 2000 г. съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Разчетите са разработени съгласно дадените указания от Министерството на финансите и в рамките на утвърдените макроикономически показатели за 2001 г. Законопроектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса е изготвен в съответствие със законите, които регламентират реформата в здравеопазването и включването от 1 юли 2001 г. на болниците в здравноосигурителната система.
Предоставените материали по законопроекта съдържат доклад за политиката на Националната здравноосигурителна каса и конкретни предложения за оптимална реализация на отделните компоненти на дейността й.
По приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса основен приходоизточник и през 2001 г. ще бъдат здравноосигурителните вноски при определен очакван размер на събираемост над 90 на сто съгласно отчетените досега резултати от дейността на НОИ.

В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. са заложени приходи от другите регламентирани в Закона за здравното осигуряване източници в размер на 1 на сто от общия размер на приходите, включително от здравноосигурителни вноски.
Размерът на приходите на Националната здравноосигурителна каса през 2001 г. ще даде възможност към края на 2001 г. НЗОК да акумулира повече средства, които ще осигурят нормален старт на болничната помощ от 2001 г. и продължаване и усъвършенстване формите на финансиране в извънболничната помощ.
Разходната част на бюджета е формирана при съблюдаване на основните параметри на макрорамката, направените разчети за необходимите средства за административни плащания, издръжка, капиталови разходи и здравноосигурителни плащания. Единодушно бяха одобрени принципите за финансиране от Националната здравноосигурителна каса на медицинските дейности, лекарствата и консумативите за домашно лечение и на други дейности по здравеопазването, както и направленията за разпределяне на средствата за финансиране по здравноосигурителните плащания.
Задълбочено бе дебатиран проектът за финансов излишък на Националната здравноосигурителна каса през бюджетната 2001 г. в размер на 149 млн. 468 хил. 883 лв. Народните представители категорично застанаха срещу искането от страна на НОИ в законопроекта за Държавно обществено осигуряване за изплащане на 0,5 на сто от приходите от здравноосигурителните вноски на обща стойност 3 млн. 144 хил. 130 лв. за издръжката на НОИ, представено от директора на НЗОК - д-р Бойко Пенков, което противоречи на Закона за здравното осигуряване. Народните представители обсъдиха и приеха становището, че предлаганият текст в законопроекта за държавно обществено осигуряване противоречи на Закона за обществено осигуряване.
Народните представители обсъдиха показателите по приходите и разходите на Националната здравноосигурителна каса, като особено внимание бе отделено на разходите за здравноосигурителни плащани за 2001 г., в размер общо на 399 млн. 243 хил. 733 лв., от които за болнична помощ - 26 млн., за доболнична помощ - 229 млн. 243 хил. 733 лв., за лекарствени средства за домашно лечение - 134 млн. лв. и за други здравноосигурителни плащания - 10 млн. лв.
Народните представители обсъдиха комбинираното финансиране на болниците и диспансерите след 1 юли 2001 г. - от досегашните бюджетни и от фондови източници и постепенното включване на Националната здравноосигурителна каса във финансирането на болничната и диспансерната помощ чрез въвеждане на проспективно - до 20 на сто над исторически необходимото бюджетиране за договорени, извършени и отчетени от болниците дейности.
Членовете на комисията се обединиха около мнението, че предвидените средства както за доболнична, така и за болнична помощ са недостатъчни за оптимално задоволяване на финансовата необходимост и приеха за компенсиране на инфлацията в доболничната помощ средствата да бъдат увеличени с 35 млн. лв. от финансовия излишък на Националната здравноосигурителна каса, а за болничната помощ да бъдат отделени още 36 млн. лв. от финансовия излишък на НЗОК.
Въз основа на проведеното гласуване с 11 гласа "за" и 3 "против" Комисията по здравеопазването, младежта и спорта прие следните решения:
1. Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г., № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2000 г.
2. Предлага на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването да подготвят необходимите разчети за второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. за разпределението на общо 75 млн. лв. от излишъка на НЗОК, както следва: увеличаване с 35 млн. лв. на средствата за доболнична помощ и с 36 млн. лв. средствата за болнична помощ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Брайнова за изнесеното становище на комисията.
Давам думата на доц. Георги Николов - председател на Сметната палата, за да изрази становището на Сметната палата по разглеждания законопроект.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, становището на Сметната палата по законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г., също е структурирано в три части.
Първата част е по съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание.
1. Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. е съставен при спазване на определените процедури - чл. 15, т. 3 и чл. 19, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Съобразен е с Решение № 233 от 2 май 2000 г. на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2001 г. и издадените насоки от Министерството на финансите, съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет.
2. Законопроектът е разработен на базата на очакваното изпълнение на приходите и разходите на бюджета на касата за 2000 г. Съобразен е с поетапното въвеждане на здравноосигурителната система в извънболничната и болничната помощ, както и с инвестиционната програма на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г.
3. Законопроектът е утвърден от събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса в съответствие с изискванията на чл. 8, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Той е съгласуван със законопроектите за държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
4. Министерският съвет е одобрил законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. с Решение № 695 от 26 октомври 2000 г. и го е внесъл в Народното събрание с писмо № 01-01-312 от същата дата, заедно със законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
5. Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е разпределен с Разпореждане № 050-01-287 от 26 октомври 2000 г. на председателя на Народното събрание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Както и в предишното становище, подчертавам, и в това двете комисии са разгледали законопроекта по определения ред с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и са изготвили становища по този законопроект, които са раздадени предварително на народните представители и представени преди мен от двете комисии.
Втората част е по структурата и съдържанието на законопроекта.
Първо, наименованията на предвидените приходи по бюджета на касата не съответстват на наименованията на източниците, определени в чл. 23, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Те са групирани по параграфите на единната бюджетна класификация, които се различават от източниците на приходи в самия Закон за здравното осигуряване.
Второ, в чл. 1, ал. 1 от законопроекта за бюджета е допусната неточност, като общата сума на неданъчните приходи по т. 2 е с 800 хил. лв. повече от сумата на отделните неданъчни приходи. Това са посочените в проекта приходи "неданъчни приходи" по т. 2.1, 2.2 и 2.3. Тази неточност трябва да се отстрани при второто четене на законопроекта.
Трето, разходите на Националната здравноосигурителна каса през следващата година ще се финансират със собствени средства, а капиталовите разходи по чл. 1, ал. 2, т. 2 - и със заемни средства. Наименованията на разходите по чл. 1, ал. 2 не съответстват на определените разходи по чл. 24 от Закона за здравното осигуряване, а са съобразени с параграфите на единната бюджетна класификация.
Четвърто, предвидено е и през 2001 г. от бюджета на касата да се финансира извънболничната медицинска помощ и част от лекарствените средства и консумативи за домашно лечение по Наредба № 12 от 1997 г. на Министерство на здравеопазването, което е в съответствие с изискванията на Закона за здравното осигуряване.
Пето, Националната здравноосигурителна каса ще започне за първи път от 1 юли 2001 г. частично да субсидира лечебните заведения за болнична помощ съгласно разпоредбата на § 34 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за държавния бюджет за 2001 г. Определеното с този параграф финансиране на държавните и общинските здравни заведения не съответства на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване, съгласно който от 1 юли 2001 г. то изцяло следва да се поеме от бюджета на касата. Частичното субсидиране през 2001 г. би трябвало да се регламентира като изключение в Заключителните разпоредби на законопроекта за бюджета на касата през 2001 г., а не в законопроекта за държавния бюджет за същата година, както е направено сега. Систематичното място би трябвало да бъде в този законопроект, който днес обсъждате, а не в законопроекта за държавния бюджет на Република България.
Шесто, определеният в законопроект резерв съгласно чл. 25 и чл. 26, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е по-малък от 5 на сто от здравноосигурителните вноски и други приходи, така както е по закона, въпреки за 2001 г. е предвиден излишък по бюджета на касата в размер на 149 млн. 468 хил. и 883 лева. Размерът на резерва по бюджета на касата би следвало да се определи в законопроекта в съответствие със Закона за здравното осигуряване.
Седмо, в чл. 2 от законопроекта е определен размерът на здравноосигурителната вноска за 2001 г. - 6 на сто. С това са спазени изискванията на чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
В третата част ще споделим някои проблеми във връзка с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Поставените от палатата становища са три:
Първо, сериозен проблем при изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. отново се очертава да бъде събираемостта на здравноосигурителните вноски от НОИ, особено на тези вноски, които се заплащат от бюджетите на общините и от самоосигуряващите се лица. Трябва да се осигури изграждането на регистрите на лицата, за които се изплащат здравноосигурителни вноски от бюджетите на общините и на тази основа да се осигурят достатъчни средства от тях през 2001 г.
Второ, наложително е да се ускори изграждането на междинната и интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса. Това ще позволи да се подобри управлението на бюджетните средства на касата, както и да се засили контролът за правомерното използване на нейните средства.
Трето, необходимо е да се регламентират критерии за целесъобразност при изразходването на финансовите средства, за съотношението между текущи и капиталови разходи и разходите за извънболнична и болнична помощ, както и правила за използване на резерва по бюджета на касата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Професор Зънзов има думата за процедурно предложение.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми лидери на политически партии, които се намирате тук, госпожа Мозер и всички останали! Смятам, че проблемът е изключително сериозен, защото се касае за живота на всички ни, защото и ние боледуваме, и ние не сме безсмъртни. В момента вносителят - Министерският съвет, го няма. Няма го министърът на здравеопазването. Няма го министърът на социалните грижи, директорът на Националния осигурителен институт, който събира парите за Здравноосигурителната каса.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Защо дебатираме тогава?
ИВАН ЗЪНЗОВ: Като имаме предвид състоянието на българското здравеопазване, никого не искам да обвинявам сега. Но има факти, които трябва да бъдат погледнати изключително сериозно: висока детска и висока обща смъртност, отрицателен прираст. Има много въпроси, на които могат да отговорят само представителите на Министерския съвет.
Ето защо аз си позволявам, тъй като и първите редици също не присъстват на това сериозно заседание, позволявам си процедурното предложение - да се отложи заседанието. И да се разглежда този проблем, когато има сериозно отношение на хората от Народното събрание, на нашите лидери и на Министерския съвет. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Зънзов.
Има ли противно становище?
Има думата д-р Игнатов. Заповядайте, докторе.

ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! По принцип проф. Зънзов е прав - оредялата зала не е най-доброто отношение на народните представители към тежкия проблем. От друга страна обаче, въпросът не търпи отлагане.
Първо, технологичното време, ние не можем да свършим с гласуването до 14 часа. Второ, времето, с което разполага комисията, която работи Националния рамков договор, е много кратко. И това е основният ми довод. В момента цялата комисия, 20 души чакат решението на Народното събрание, защото много държим да не работим с цифри, които не са сигурни. А работим точно главата, определящата цена на услугите, обем на услугите и т.н. Затова смятам, че сега можем да продължим изказванията в рамките на оставащите 20 минути и след това утре сутринта явно, че ще продължим в присъствието на горепосочените лица.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Двадесет минути ли са решаващи за Националния рамков договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Постъпило е процедурно предложение за отлагане обсъждането на разглеждана точка.
Моля, гласувайте така постъпилото предложение.
Гласували 156 народни представители: за 68, против 78, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Игнатов, аз разбирам Вашето притеснение, но според мен не е възможно в отсъствието на всички отговорни изпълнителни фактори по отношение на Здравноосигурителната каса, ние да водим какъвто и да е дебат, да изказваме каквото и да е становище.
Аз разбирам и друго, че Вие сте чули тяхното мнение в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта. Но не всички народни представители имат тази възможност. Затова ви моля, подкрепете процедурното предложение на проф. Зънзов, имайки предвид, че остават 17 минути до края на заседанието и утре в началото на работния ден да поканим уважаемите господа - и министъра, и шефа на Здравноосигурителната каса, да присъстват, да отговорят на въпросите на народните представители, да направим един нормален дебат, където да убедим и българското общество, и самите нас, че това е най-добрия бюджет, който може да бъде гласуван, ако трябва да се удължи утре и работното време и в края на краищата да знаем, че сме си свършили работата като народни представители.
Предлагам прегласуване за прекратяване на заседанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Поставям на прегласуване и моля повторно да гласуваме предложението на проф. Зънзов за отлагане разглеждането на законопроекта.
Гласували 175 народни представители: за 64, против 101, въздържали се 10.
Още по-подчертано не се приема предложението на проф. Зънзов.
За процедура има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е във връзка с чл. 66, ал. 3 от нашия правилник, който постановява еднозначно, че даден законопроект се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия и след това становището на вносителя в рамките на 10 минути. Така че Вие и досега в нарушение на този текст, господин председателю, допуснахте начало на дебатите по законопроекта.
Вие сам разбирате, господин Джеров, и като председател, и като юрист, че този дебат, който сега се провежда тук, е чисто формален. Не може да се дискутира по такава сериозна проблематика, която цяла година е в центъра на вниманието на обществото, на средствата за масова информация, натрупани са десетки и стотици въпроси, на които дължи отговор преди всичко правителството. Тези решения, за които говори д-р Игнатов, за които те в момента се мъчат да изяснят и съгласуват, именно за тях е необходимо отговорно отношение на правителството в Народното събрание.
Ето защо аз отново подновявам предложението с мотивите, които изложих - да обявите прекратяване на заседанието, без да подлагане на гласуване това мое предложение. Ако не намерите тази възможност, моля Ви пак да подложите на гласуване прекратяване на заседанието до утре сутрин поради мотивите, които изложих. Не можем да дебатираме в нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Георги Пирински.
Председателят, който води заседанието, е длъжен да се подчини на правилника.
Минаваме към разискванията.
Има думата господин Димитър Петров от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Моля останалите парламентарни групи да представят списъка на ораторите си.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Представеният бюджет на Националната здравноосигурителна каса аз бих характеризирал с четири основни показатели, които може да се охарактеризират като стабилност, първо, на приходите в Националната здравноосигурителна каса. Второ, утвърждаване на реформата в доболничната помощ. Трето, бюджет, който предразполага за старт на реформата на доболничната помощ. И четвърто, това е бюджет, който гарантира касата чрез натрупания резерв и преходния остатък срещу всякакви трусове, които могат да настъпят в системата.
По отношение на приходната част, приходният остатък, който остава от 580 млн. лв., гарантира поетапно започване на реформата в болничната помощ в следващите няколко години, без увеличаване на здравноосигурителната вноска.
Разходната част гарантира утвърждаване на всички достигнати достижения, първо, в доболничната помощ през тази година. Въпреки всички критики, които се струпаха от опозицията, въпреки някои обективни трудности, въпреки че изпълнителите - самата Здравноосигурителна каса, обществото нямаха опит в тази система и ние очаквахме да има трудности при въвеждането, ходът на реформата през последните 4-5 месеца доказа, че наистина в доболничната помощ нещата потръгнаха. Този бюджет защитава всичко, което е достигнато. Тоест той гарантира същите суми. И тук не става въпрос само за лечение, за прегледи на лекарите, става въпрос и за средства за домашно лечение, за лекарствени средства. Вие много добре знаете, че тези частично платени средства и безплатни лекарства преди се плащаха от бюджетите на общините. Поради обективни или субективни причини беше традиция по цели 5-6 месеца цяла година тези фактически гарантирани от закона пари да не се изплащат. С влизането на Здравноосигурителната каса всеки вече знае, че тези лекарства се изплащат така, както са гарантирани.
Освен това самият бюджет на касата през последните месеци гарантира плащането на лекарства, които никога досега не са заплащани - скъпи лекарства, животоподдържащи, скъпоструващи за определени заболявания, които досега, в интерес на истината, през последните десетина година хората се чудеха как да изплатят, търсейки спонсори и продавайки имуществото си.
Това е едно определено достижение в здравеопазването на българските граждани.
Що се отнася до доболничната и болничната помощ, самият факт, че аз лично през последните 1-2 месеца не съм видял лекар, който да поиска да се върне старата система, който е започнал да работи след 1 юли, достатъчно добре говори за отношението на медицинските специалисти към реформата. Вярно е, че имаше някои трудности, някои недоглеждания, ние знаехме, че ще има такива, но бяхме първата политическа сила, която беше решена да наложи тази реформа, която беше отлагана десет години в България. И тези недоглеждания ние ги решаваме в ход. Те са главно в организационно отношение, в Рамковия договор, който се правеше за първи път. Ще бъдат коригирани и аз разчитам, че с този бюджет през следващата година реформата в доболничната помощ наистина вече ще бъде един факт, който дори доктор Марангозов трудно ще отрече.
По отношение на болничната помощ. Опитът показа, че е желателно там нещата да станат поетапно и по-бавно, което, от една страна, е причинено от това, че ние трудно можем да вдигнем здравноосигурителните вноски, т.е. да запазим бюджетното финансиране, но поетапно да вкараме и финансиране от Националната здравноосигурителна каса за дейност.

Тези 6 месеца, този старт с 20 на сто за финансирането за дейност, ще бъде и една репетиция за реформата, защото наистина това са отношения, които ние не сме имали в българското здравеопазване през последните 50 години, т.е. финансиране за дейност, и те от една страна трябва да бъдат отиграни частично, а второ, да дадем едно допълващо финансиране на болниците, които наистина вършат добра дейност и то с добро качество.
Този бюджет гарантира това, като нашето лично мнение в комисията е, че трябва да се търсят резерви наистина тази сума да се увеличи, т.е. тази част, която финансира касата, да се намерят възможности да се увеличи, първо, а второ, самите договори, които болниците сключват с бюджета, също да съдържат количествени и качествени показатели за дейности.
По отношение на резерва на касата. Резервът, който по закон отделя касата, тази година няма да бъде изразходван. Това е един ясен показател, че действително има контрол над средствата и действително няма трусове в системата, тъй като този резерв се запазва. Заедно с предвидения за следващата година - 30 млн. лв., се получава сума, която действително може да защити системата от всякакви трусове и всякакви приказки за фалит на касата и т.н. - те просто вече изглеждат нелепи, а още повече, че отделно от този резерв има натрупани 550 млн. лв. приходен остатък за болничната помощ за следващите години.
По отношение на събираемостта на приходната част искам да кажа някои неща. Тази посочена висока събираемост според мен не може да бъде постигната с въвеждането на информационната система, за която са предвидени голямата част от тези капиталови разходи - 25 млн., за които аз държа да подчертая, че 20 млн. са от Световната банка. Наложително е въвеждането на тази информационна система и то не само за здравноосигурителната каса. Аз упорито твърдя, че международният опит показва, а също и всички прогнози на финансисти, че въвеждането и осигуряването на висока събираемост на здравноосигурителните вноски по принцип увеличава събираемостта и на другите вноски, и на данъците. Този косвен ефект евентуално, според мен, ще се почувства вече след Нова година и в системата на Националния осигурителен институт, и в данъчната система по простата причина, че реално така или иначе почти всички ще започнат да се осигуряват и особено проблемните контингенти, т.е. тези, които са самоосигуряващи се. В момента, в който започнат да плащат своите здравноосигурителни вноски, те ще започнат да плащат и други осигуровки. Така че тази информационна система ни е необходима и тя не е само за касата. Поради това и свързаните причини аз също мисля, че отделянето на комисионни от бюджета на касата за Националния осигурителен институт е ненужно и противоречи на Закона за здравното осигуряване.
С това искам да завърша и мисля, че тази година наистина ще бъде решаваща за утвърждаването на реформата и този бюджет гарантира това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Ако има реплики, ще останат за следващото заседание. (Господин Марангозов иска думата.) Утре ще започнем с репликата на д-р Марангозов.
Съобщения за парламентарен контрол на 24 ноември 2000 г.:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев, Руси Статков и Борислав Джолев.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на 5 актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова, Александър Томов, Панайот Ляков и Руси Статков - с 2 въпроса, и на 2 питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на 9 актуални въпроса от народните представители Иван Зънзов - 2 въпроса, Георги Дилков, Руси Статков - 3 въпроса, Ивайло Калфин, Александър Томов и Петър Димитров и Меглена Плугчиева.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов - 2 въпроса и Димо Димов - 2 въпроса.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов и на питане от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Александър Каракачанов, Иван Борисов и Кръстьо Трендафилов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Руси Статков, Донка Дончева и Александър Каракачанов.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев и на питане от народния представител Дянко Марков.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов, Панайот Ляков и Лютви Местан, и на 3 питания от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на 2 актуални въпроса от народните представители Иван Бойков и Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Джолев и на питане от народния представител Татяна Дончева.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на 2 актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Руси Статков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и поради отсъствие от страната министър-председателят Иван Костов е поискал отлагане със 7 дни на отговорите на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев и на 2 питания от народните представители Лъчезар Тошев и Христо Стоянов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов;
- министърът на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Ивалин Йосифов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на външните работи Надежда Михайлова и министър Александър Праматарски.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе извънредно заседание днес, от 14,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 29 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 24 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
    Иван Куртев
             Александър Джеров

Секретари:
       Анелия Тошкова
      Ивалин Йосифов