Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Любен Корнезов и Петя Шопова
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 23 януари 2001 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР. Вносители са народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия. Вносители са народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за създаване на икономически и социален съвет. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия "Георги Стойков Раковски" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Законопроект за ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България). Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Отчет за изпълнението на актуализираната Програма "България 2001" до 31 декември 2000 г. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е народният представител Христо Иванов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Две съобщения:
Министерският съвет оттегля одобрения с Решение № 479 от 1998 г. на Министерския съвет проект на решение на Народното събрание за привеждане на Акта за създаване на Военната академия "Георги Стойков Раковски" в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование и внася нов проект за такова решение, който беше съобщен.
Народните представители Юрий Юнишев, Петър Рафаилов, Иван Димов, Йордан Бакалов, Димитър Абаджиев, Нансен Бехар и Евгени Димитров заявяват, че оттеглят внесените от тях законопроекти за допълнение на Закона за движение по пътищата, за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, за изменение и допълнение на Закона за собствеността на гражданите, на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
По дневния ред има предложения:
- от народния представител Ремзи Осман - законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, който обаче е за второ четене и няма готов доклад на водещата комисия;
- от народния представител Димитър Димитров - законопроект за жената-майка;
- от народния представител Георги Михайлов - законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство;
- от народния представител Пламен Славов - законопроект за кредитиране на студентите и докторантите;
- от народния представител Васил Козалиев - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията;
- от народната представителка Донка Дончева - проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансиране на фондация "Бъдеще за България";
- от народния представител Кънчо Марангозов - проект за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с информацията за радиоактивно заразяване на територията на Косово;
- от народната представителка Дора Янкова - проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи;
- от народния представител Михаил Миков - законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства;
- от Парламентарната група на СДС - проект за седмична програма:
1. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
2. Проект за бюджет на Българска народна банка за 2001 г.
3. Първо четене на законопроекта за социално-инвестиционен фонд.
4. Второ четене на законопроекта за Националния дарителски фонд "13 века България".
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР.
6. Второ четене на законопроекта за политическите партии - обобщен вариант.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
8. Парламентарен контрол.
По дневния ред някой от вносителите желае ли да се изкаже?
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложих в дневния ред за седмичната програма промените в Закона за гражданската регистрация. Преди малко Вие казахте, че няма доклад на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Това е вярно, но изобщо не пречи да бъдат включени в седмичната програма промените в гражданската регистрация. Хиляди граждани, които са се върнали от чужбина, не могат днес да си възстановят имената, които принудително са им отнети. Ако ние включим това в седмичната програма, аз съм убеден, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията няма никакъв проблем още утре да се произнесе. Дълго време в тази комисия ние имахме разговори с господин Лучников, а този въпрос не влиза в дневния ред.
Ако ние желаем този въпрос да бъде разрешен, мисля, че с консенсус трябва да включим тази точка в дневния ред. Ако бъде отхвърлено, всичко останало аз не мога да тълкувам освен по начин, по който вече съм принуден да мисля. От една страна, всички ние говорим, че тези последствия от възродителния процес трябва да бъдат изчистени, а от друга страна, мнозинството не подкрепя тези наши искания.
Много ви моля, уважаеми колеги, да подкрепите нашето искане тази точка да влезе в седмичната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Осман, не мога изобщо да го поставя на гласуване, след като няма доклад. Вие лесно казвате "нищо, че няма доклад". Не е нищо. Ако има доклад, аз самият мога да го предложа по реда на ал. 5. Но без да има доклад за второ четене на водещата комисия, ние няма какво да разглеждаме.
РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, ако позволите, едно изречение.
Вие казвате, че няма доклад, аз Ви казвам, че е вярно. Какво ще стане, ако в дневния ред една комисия никога не бъде включен законопроект, внесен от народни представители?
Вие сте председател на Народното събрание и съвсем нормално е щом като в една комисия даден законопроект не влиза в дневния ред, разпоредете се като председател на Народното събрание този законопроект да бъде включен в дневния ред на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Иначе този законопроект до края на мандата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е друг въпрос. Въпросът е, че днес не можем да гласуваме да бъде приет като точка от дневния ред.
РЕМЗИ ОСМАН: Защо да не може да гласуваме? Аз не виждам никакви пречки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да спорим сега. Обясних Ви, познавате правилника, излишно е сега да губим време.
Има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в дневния ред за тази седмица да влезе и законопроектът за развитие на промишленото и земеделското производство.
Тридесет и осмото Народно събрание вече прие Закона за малките и средни предприятия. В Комисията по икономическата политика вече се гледа законопроекта за занаятите и съвсем естествено е като продължение на тези два закона Тридесет и осмото Народно събрание да приеме и Закон за развитие на промишленото и земеделското производство. Защото този закон е продължение на приетите вече и приемащи се два законопроекта.
Искам да ви прочета чл. 1 на законопроекта, за да стане ясно какъв характер има той:
"Този закон има за цел създаването на условия, които да насърчават разширяването на производството и износа на конкурентоспособни изделия и поощряват участието на чуждестранни инвеститори в създаването на смесени предприятия и кооперирани изделия."
Тоест този законопроект отговаря на изискванията за поправката на Закона за малките и средни предприятия, и, разбира се, на законопроекта за занаятите, който в момента се гледа в Комисията по икономическата политика, защото и двата реално не създават тези условия, които са наложително необходими за развитието на българската индустрия, която в края на краищата трябва да създаде работните места, която в края на краищата трябва да повиши платежоспособността на българина, за да може да се изпълняват и всички други така наречени социални закони.
Затова, колеги, предлагам наистина в седмичната програма да влезе и законопроектът за развитие на промишленото и земеделското производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Господин Димитров има думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! На основание чл. 39 от правилника в програмата на Народното събрание през седмицата предлагам да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за жената-майка.
Член 14 от Конституцията постановява основното начало - че семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото.
А чл. 47 определя основните права на гражданите в тази насока, а именно отглеждането и възпитанието на децата, ролята на родителите и държавата, и особено закрилата, която трябва да получава жената-майка от държавата.
Ако си спомняте, един от законопроектите, който търсеше решаване на част от тези проблеми, а именно законопроектът за Семейния кодекс, стигна доникъде. Той беше приет на първо четене, приета е една част от него на второ четене и в момента е в небитието и вероятно няма да бъде приет в рамките на това Народно събрание.
Един последен опит да се уреди част от тази материя е именно обсъждането на предложения от нас законопроект.
В законопроекта, който ви предлагаме, поставяме въпросите за месечните детски помощи и добавки, правата на многодетните майки и децата им. Основно са разработени и правата на всяка жена-майка и нейната защита от държавата и обществото.
Едва ли е необходимо да повтарям отново скандалния проблем с детските надбавки, които и в момента са в рамките на 8,57 лв., и необходимостта от решаването на тези проблеми.
В законодателната програма на мнозинството за последната сесия беше отчетено преимуществено приемане на социални закони. Действително част от законопроектите, които се предлагат за обсъждане, имат такъв елемент, като Кодекса на труда и някои други, но същевременно част от тези законопроекти, в това число и Кодекса на труда, отнема социални права.
В тази връзка приемам в седмичната програма на Народното събрание да бъде включен предложения от нас законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! За пореден път се прави предложение като точка от дневния ред да бъде включен законопроект за кредитиране на студентите и докторантите, внесен от Георги Първанов и група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица.
Аз отново се обръщам към народните представители от мнозинството да си припомнят обещанията, които бяха давани преди четири години на младите хора, и най-вече на студентите, за ангажиментите, които бяха поети още при обсъждането на бюджета на Република България за 2000 г., когато от тази трибуна представители на ръководството на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили обещаваха по най-категоричен начин, че именно през 2001 г., с оглед предстоящото приемане и утвърждаване на Взаимното споразумение за модернизация на образованието между Република България и Световната банка, ще се намерят необходимите финансови средства, за да бъде даден най-после живот на тази идея.
Използвам възможността, че днес ни е раздаден и отчетът за изпълнението на актуализираната "Програма 2001" на Министерския съвет, на правителството на Обединените демократични сили, за да подчертая, че на практика с това, което е записано за направеното в системата на висшето образование, официално се признава неизпълнението на това обещание, което беше поето пред младите хора и пред студентите на България.
От тази гледна точка смятам, че предложението, което ние правим за дневен ред, дава възможност и на мнозинството да преразгледа досегашната си позиция и най-после да се съгласи този законопроект не просто да бъде обсъден, а да бъде приет в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред проектът за решение за създаването на временна анкетна комисия за проучване на фактите относно финансирането на Фондация "Бъдеще за България".
За пореден път Демократичната левица привлича общественото внимание с този актуален въпрос. Раздвижиха се сайтовете, активно се действа в съдебната система, в митниците също стават някои промени. Фондация "Бъдеще за България" излиза с водещи статии в "Демокрация" в подкрепа на борбата срещу корупцията.
Българският парламент е гласувал много анкетни комисии, които са работили по различна проблематика, а с такъв интерес, с какъвто ще се ползва тази комисия, едва ли в българското общество ще има по-голяма подкрепа, отколкото тази.
Затова ние настояваме, че днес е крайно време мнозинството да преосмисли позицията си, да сгъне разтворения политически чадър над тази фондация, защото, уважаеми господа от мнозинството, този въпрос вече не е личен, не е групов, той е сериозен обществен въпрос. Не разбрахте ли, че дори и календара, който ни се пише от Драгалевци - новият Григорянски календар на България, връчен сега с отчета на правителството, няма да мине, не се ползва с обществената памет на нашия народ, ако ние не се занимаем със злободневните проблеми на нашето общество?
В заключение искам да кажа, че ние всички сме много разтревожени и от това, че това, което в България трябва да се случи, се наблюдава много сериозно под лупа и от европейската общественост. Да напомням ли, че тази седмица в нашите средства за масова информация се разпространи не особено лицеприятното за България становище на председателстващата страна Швеция, че по отношение на корупцията в България е нещо страшно. И това е много опасно явление, както каза посланикът на Швеция. Затова много сериозно ви моля, за да изчистим петното и авторитетът на Народното събрание да бъде такъв, какъвто заслужава българската общественост, да подкрепим решението на 41 депутати и да гласуваме днес за тази анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Козалиев има думата.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, ние за eнти път предлагаме в дневния ред на Народното събрание да бъде включен и проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Смятаме, че това предложение за решение, което беше внесено в края на 1999 г., е актуално и днес, независимо от това че в края на миналата година Народното събрание прие промените в Закона за приватизацията с добрите намерения за прозрачност и за публичност.
Ето защо искам да припомня на колегите решението от ноември 1999 г., с което ние предлагаме да бъде избрана за срок от една година комисия, която да се състои от 12 народни представители - 6 от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, 3 от Парламентарната група на Демократичната левица, 1 от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, 1 от Парламентарната група на Народен съюз и 1 от Парламентарната група на Евролевицата.
Основната задача на комисията е да анализира хода на приватизационния процес и провежданите мерки и действия на изпълнителната власт във връзка със структурната реформа и предлагане на мерки за засилване на тяхната ефективност, прозрачност и защита на националните интереси.
Смятаме, че това е актуално и днес, още повече че като най-голям успех през мандата, като факт на фактите, като ядро на успеха в Календара на правителството се цитира именно извършената приватизация през мандата на това правителство.
Може би тази комисия ще отговори и на редицата въпроси, които си задават обществото и пресата в последно време. Не е безинтересно, надявам се, за всеки един от вас, че от последните 16 приватизационни сделки 14 приватизационни сделки по информация от пресата са на кръга "Олимп". Може би ще се даде отговор от тази комисия къде е Стопанска банка, къде са "Златни пясъци", "Деспред", "Пампорово" и т.н.
Колеги, аз ви призовавам, крайно време е да се гласува това решение и Народното събрание по един закономерен начин да отговори на тези въпроси на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включен в дневния ред проект за решение относно временното спиране на плащанията с компенсаторни записи с вносител Михаил Миков и група народни представители. Всички ние знаем, че в обществото още не е прозвучала истината за действията на висши държавни служители и бивши членове на кабинета по приложението на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Чрез издадените компенсаторни записи без основание се допусна заплащането на приватизационни сделки, които нанесоха щети на държавата с милиони левове. Тези незаконосъобразни действия ощетяват и добросъвестните собственици на компенсаторните записи, които получиха средства за съжаление далеч под номиналната им стойност.
В момента текат проверки относно неоснователно издадените записи, както казах, злоупотреба с власт и корупция. За тези проверки е необходимо време, а с тези издадени записи се нанесоха огромни щети на държавата, бяха ощетени и българските граждани. Нещо повече, с внесения законопроект на народния представител Светослав Лучников за изменение на този закон ние имаме тревогата и основанието да се съмняваме, че вие готвите възможността "братовчедите" да си платят приватизационните сделки, без да влязат средства в бюджета на Република България.
Поради тази причина предлагам Народното събрание тази седмица да внесе в заседание и в дискусия проекта за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи. Мисля, че ако не вникнем в това, то създава един недобър имидж на страната и международните кредитори с основание се притесняват за приватизационните процеси, които текат сега в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия във връзка с информацията за радиоактивно замърсяване на територията на Косово и възможните опасни последици за здравето и живота на хората, внесен от Георги Първанов и група народни представители.
През 1949 г. във Вроцлав е създадено Световно движение за мир. Като израз на признателност към фамилията Кюри за негов председател е избран Фредерик Жолио Кюри, който споделя: "Учените знаят, че науката не може да бъде виновна. Виновни са само хора, които лошо използват постиженията й."
През 1958 г. на Световното изложение в Брюксел посетителите на френския павилион спират пред един незабележим щанд и продължително стоят пред него в пълно мълчание. Тук е показан бележник на Мария Кюри, до него - брояч за реактивни частици. Минали са 60 години от тогава, когато Мария е писала в бележника, а броячът отброява радиоактивност.
Много учени са на мнение, че най-малките дози йонизиращи лъчения, причиняват промени в организма, че няма прагова доза, над която се появяват увреждания. Безпраговата хипотеза обяснява възникването на някои заболявания, имащи вероятен характер за облъчения индивид - тумори, левкемия и други. Те действат на молекулярно равнище.
Ето защо Европа иска обяснение от ръководните дейци на НАТО. И тук не става въпрос само за военния контингент, включително и за българския, но се отнася до всички граждани, отнася се и до България. Това вълнува българската общественост, но не и управляващите политици, включително и президента. Трябва обективно да се изяснят проблемите в името на сигурността, здравето и живота на хората в България. Създаването на такава комисия е политическа, държавна, нравствена и морална необходимост. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители! За пореден път правим предложение в дневния ред да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. В този смисъл след дебатите в пленарната зала през месец август произтичат и определени задължения за Народното събрание да бъдат разгледани и приети такива поправки, които да гарантират гражданския контрол. Какво стана оттогава досега? От Министерството на вътрешните работи внесоха един проект за Закон в Министерския съвет, за който от медиите разбрахме, че беше изтеглен. Група народни представители от мнозинството преди седмица внесоха един законопроект, който изтеглиха с различни обяснения и съмнения. Но сега сме вече в края на месец януари, а от август, когато сме приели това решение, в което сами на себе си сме предписали определени ангажименти, нищо не е сторено по отношение на промени в законите, които да гарантират граждански контрол върху използването на специални разузнавателни средства.
Идат избори, дами и господа, и опозицията има сериозните притеснения, че специалните разузнавателни средства също могат да бъдат включени в предизборната борба. Именно поради тази причина предлагам на вашето внимание да приемете за включване като точка от дневния ред внесения от Демократичната левица законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, който наистина да гарантира граждански контрол върху тяхното използване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Димитров да бъде включен законопроектът за жената-майка като точка в дневния ред.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров.
Гласували 174 народни представители: за 81, против 64, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Михайлов точка в дневния ред да бъде законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство.
Гласували 186 народни представители: за 84, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов точка в седмичната програма да бъде законопроект за кредитиране на студентите и докторантите.
Гласували 193 народни представители: за 87, против 85, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Козалиев точка в седмичната програма да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 188 народни представители: за 79, против 105, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Донка Дончева точка в седмичната програма да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Гласували 178 народни представители: за 73, против 103, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов точка в седмичната програма да бъде проект за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с информацията за радиоактивно заразяване на територията на Косово.
Гласували 184 народни представители: за 73, против 103, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да ви призова да прегласуваме предложението на народния представител Кънчо Марангозов. Той изключително професионално приведе аргументи в полза на създаването на тази комисия и посочи, че това е наш морален дълг. Но аз искам да приведа още един аргумент - това е изключителната отговорност, която ние с вас ще носим пред следващите поколения. Защото ако днес твърдим, че няма изменение на параметрите на околната среда, в което аз съм убеден, и ако оттук направим извода, че няма опасност, ние ще сбъркаме. На нас ни е нужно да създадем тази комисия, която да събере цялата налична информация в света чрез възможностите, които има нашата държава, за да направим сравнителен анализ дали там, където са употребени тези боеприпаси и няма видими изменения на параметрите на околната среда, има статистически ръст на заболеваемостта и ако това е така, механизмът на въздействието на тези фактори върху живота и здравето не е чрез изменение на параметрите на околната среда, а по други неизвестни механизми. И ако ние днес с вас лековерно отклоним това предложение и кажем, че няма изменения на параметрите и няма опасност, ще направим нещо много, много тежко и опасно.
Аз ви призовавам да помислите, да чуете аргументите на доктор Марангозов и моите аргументи и още един път да гласуваме това предложение, като го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Кънчо Марангозов.
Гласували 189 народни представители: за 73, против 113, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Дора Янкова, която предлага точка в седмичната програма да бъде проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Дора Янкова.
Гласували 177 народни представители: за 65, против 111, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Божинов има думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! И тук се чувствам длъжен да приведа още един аргумент. Народните представители, разбира се, са свободни и суверенни да гласуват.
Съгласен съм с всичко, което каза народният представител Дора Янкова. Но кой е допълнителният аргумент, който искам да приведа? Внесен е законопроект от господин Лучников, радикално променящ статута на тези платежни средства. Той не е включен в приоритетите на Министерския съвет и законодателната програма на мнозинството. Никой не знае, освен много тесен кръг народни представители, дали този закон ще бъде приет или не. Онзи, който има тази информация, я превръща в безценно богатство, защото ако знае, че този закон ще мине, при днешната цена на компенсаторните записи той може да си осигури плащането на грандиозни приватизационни сделки и да ощети още повече хората, които вие наричате правоимащи и ще ги компенсирате.
Когато този закон ще отлежава три месеца в парламента и никой не знае дали ще бъде приет или не, е абсолютно задължително да приемем решение, с което да прекратим плащанията по приватизационни сделки с компенсаторни записи и с този платежен инструмент. В противен случай само след месеци ще стане ясно кои са хората, които сте готвили да облагодетелствате и това ще тежи на вашата съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова.
Гласували 170 народни представители: за 63, против 101, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков точка в седмичната програма да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Гласували 184 народни представители: за 68, против 109, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Господин председател, имам направено предложение, перфектно направено предложение. Моля, подложете го на гласуване. Не можете да го отхвърляте, защото е направено от един народен представител и не се харесва.
Моля Ви, подложете на гласуване предложението, което е направено от нас, за промени в Закона за гражданска регистрация да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Аз не отхвърлям предложението, защото е направено от един народен представител, който и да е той, а защото предложението не съответства на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ами, прочетете правилника, за да видите кога влиза закон за второ четене? - Тогава, когато има доклад от комисията за второ четене. И господин Соколов Ви обясни, и аз сега ще повторя. Вие казахте тази седмица комисията да се събере и да изготви доклад. Ако тази седмица комисията изготви такъв доклад, аз Ви гарантирам, че независимо кой ще води - дали господин Соколов, дали господин Корнезов или аз, ще се възползваме от правото, което ни дава чл. 39 и ще го поставим на гласуване. Но трябва да има доклад на комисията. Преди да има такъв доклад, правилникът не позволява да се постави на гласуване.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена от Парламентарната група на СДС.
Гласували 182 народни представители: за 127, против 43, въздържали се 12.
Седмичната програма за работа на Народното събрание от 24 до 26 януари 2001 г. е приета.

Първа точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА ПРОВЕДЕ ПРЕГОВОРИ И ДА СКЛЮЧИ ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ "РЕФОРМА ЗА ПОВИШАВАНЕ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ДЕЦАТА") МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Моля господин Христо Христов да докладва становището на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по проект за Решение № 002-03-38 за даване съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 13.12.2000 г.

На 11 януари 2000 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол проведе заседание за обсъждане на внесения от Министерския съвет проект за решение за даване съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи заемно споразумение (Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъства госпожа Татяна Василева, заместник-министър на труда и социалната политика, която от името на правителството представи мотивите по проекторешението.
Във връзка с процеса за присъединяването на Република България към Европейския съюз от изключително значение е изпълнението на приетия от Народното събрание Закон за защита на детето. В разработената стратегия се предвижда да се проведат следните конкретни дейности:
1. Осигуряване на компютърно оборудване за Държавната агенция "Закрила на детето", общинските служби за социално подпомагане и отделите за закрила на детето към тях.
2. Изграждане на подходяща система за управление на информацията.
3. Изграждане на общински консултативни центрове за подкрепа на децата.
4. Създаване на временни приюти "Майка и дете", както и въвеждане на алтернативната услуга "приемно семейство" и създаване на услуги за "децата на улицата".
5. Реализиране на програми за превенция на изоставянето на деца.
За изпълнението и на други задачи във връзка със Стратегията за закрила на детето са необходими допълнителни финансови ресурси. С тази цел правителството е провело предварителни преговори с Международната банка за възстановяване и развитие, която е дала принципно съгласие да ни отпусне заем в размер на 8 млн. щатски долара. Заемът се отпуска за срок от 20 години при гратисен период от 5 години. Погасява се в съответствие с погасителен план, определен в Приложение № 3 на споразумението.
Заемополучателят периодично ще заплаща лихва върху изтеглената и неиздължена сума от главницата по заема, като процентът за всеки лихвен период е равен на Основния LIBOR + Общия спред на LIBOR. Същият дължи предварителна такса в размер на 1.00 %, както и такса за ангажиране на ресурса от 0,75%.
След приключване на дискусията се проведе гласуване и се получиха следните резултати: 11 гласа "за", без нито 1 "против" или "въздържал се".
Въз основа на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме следното
"РЕШЕНИЕ
за даване съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 8 млн. щатски долара." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по труда и социалната политика
по проект за решение за даване съгласие Министерският съвет за проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 002-03-38/13.12.2000 г., внесен от Министерския съвет
На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 17 януари 2001 г., бе представен и обсъден проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 002-03-38 от 13 декември 2000 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, госпожа Татяна Василева, заместник-министър на труда и социалната политика и представители на неправителствени организации.
Изпълнението на реформата по отношение грижите за децата е сред приоритетите на правителството. След приемането от Народното събрание на Закона за закрила на детето се структурира Агенцията за закрила на децата, изграждат се съответните отдели в социалните служби, започва изпълнението на ангажиментите по този закон от Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи и други ведомства. Сключването на Заемното споразумение е от изключителна важност за финансирането на многообразието от дейности, предвидени в Закона за закрила на детето, в Стратегията за закрила на детето и в тяхната реализация. В тази и следващите години предстои извършването на една огромна дейност от изпълнителната власт, като тази цялостна политика е подкрепена от Международния банка за възстановяване за възстановяване развитие.
Финансирането на Държавната агенция за закрила на детето е осигурено със Закона за държавния бюджет за 2001 г. По линия на Споразумението за нея, както и за отделите за закрила на детето към службите за социално подпомагане, ще бъде финансирано необходимото компютърно оборудване за осигуряване на регистъра за закрила на детето и единната информационна система. Ще бъде осигурено създаването на услуги за "децата на улицата", включително приюти за тях, реализирането на програми за превенция на изоставените деца, включващи работа с малцинствата и създаване на образователни програми за тях, осигуряване на взаимодействието на отделите за закрила на детето със съответни структури на Дирекцията на Национална служба "Полиция".
Предвидени са средства за подкрепата на деинституционализацията на децата, което включва изграждането на общински консултативни центрове за подкрепа, създаването на временни приюти "Майка и дете", а така също подкрепа на "приемните семейства".
Финансовите параметри на споразумението са в рамките на стандартните за Международната банка, което прави заема изгоден за страната.
С Решение № 843 от 12 декември 2000 г. Министерският съвет е одобрил проекта за Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 8 млн. щат. долара като основа за водене на преговорите. За провеждането на преговорите и подписване на споразумението от името на Република България са упълномощени министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите.
След проведеното гласуване с резултати: "за" 12 гласа, "против" и "въздържали се" няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Проект Реформа за повишаване благосъстоянието на децата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Имате думата.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не можеш да не подкрепиш искането за ратифициране на заем, предназначен да се осъществява политика за подпомагане на децата, за решаване на многото остри, бих казал в някои отношения драматични проблеми, стоящи пред децата на България. Не можеш да не подкрепиш заем, когато той се съпровожда и с предоставянето на една значителна по размер помощ, която превишава с 3 млн. и нещо долара сумата на заема. Затова, както виждате, и в двете комисии всички народни представители са подкрепили искането за ратификация на това споразумение.
Но, както в много случаи, когато парламентът ратифицира заеми за решаване на истински проблеми, стоящи в различни сфери от живота на България, така и тук се сблъскваме с неща, които не биха присъствали, ако ведомствата, министерствата или всякакви институции, които са овластени да водят преговорите, си свършват работата по-добре. Че имам основание в тези приказки, се доказва, например, от факта, че при първоначалните преговори по заема за подпомагане на здравната реформа, характеристиките на използване на предоставения ресурс, бяха едни и след една доста остра, една изключително добронамерена дискусия в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - помнят всички колеги - при съгласие в значителна степен на министъра, на шефа на касата, след неколкомесечни преговори някои от тези параметри бяха чувствително подобрени. И те бяха доволни, а и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, съответно и Народното събрание изпълниха своето задължение - да внимават за какво се вземат пари, как се разходват. Може би не в същата степен, но подобни въпроси стоят и във връзка с този заем.
Позволявам си да отбележа, че чиновниците от министерството в предоставената справка са си поставили за задача малко или много да подведат и шефа на комисията господин Христов, като на страница 1 казват, че 85 на сто отиват за строителство и прочие, и прочие. Когато обаче погледнете Приложение № 1 и 2, във връзка с които всъщност беше по-голямата част от разговора в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и възраженията на част от депутатите, и мълчаливото съгласие на колеги от мнозинството с нашите аргументи, там виждате, че всъщност и от заема, и от донорските пари огромната част отива за реализиране на първите два сектора на проекта, а сърцевината, при едно внимателно анализиране на този проект, става ясно, че се трети и четвърти раздели, където са реалните действия за решаване на част от проблемите пред децата, които са в различни социални домове, които са на улицата, безпризорни, и прочие, и прочие.
Има един опит да бъдем подведени, че всъщност пари за консултации и за обучение - познавате тези графи, уважаеми колеги - много от вас, които са се допирали до тези проекти и практически реално знаят за какво и как, и как на едро се харчат тези пари, че уж тези разходи се покриват главно от помощите. Не е съвсем вярно и това. 12-13 на сто от заемния ресурс отива за консултации и обучение. Стига с тези скъпи консултации, които изяждат по 10, 15, 20 на сто от предоставения заем и ресурс!
Второ, когато се преговаря, винаги при една настойчивост могат да бъдат спестени пари от това, което се предоставя като дарение. Там това перо гълта два пъти повече. Обърнете внимание на приложенията, които са дадени. Непростимо е при оскъдността на средствата, с които разполагаме и особено когато става дума именно за проблеми в тази сфера - на децата, да се прахосват толкова много пари.
Защо казвам тези неща? Имало е няколко случая, един от които аз приведох на вашето внимание, когато при заинтересованост на нашите ведомства, министерства и други структури, при настойчивост за изстискване на тези разходи, се получават далеч по-добри резултати от тези, които обикновено фигурират, когато до голяма степен пренебрежително, спокойно се отнасят министерствата към предлаганите им проекти. И се получава, че една значителна част от средствата, които уж влизат в страната и трябва да отидат за финансиране решаването на такива остри проблеми, изтичат, връщат се обратно, поради което и ефектът е много по-малък от оня, на който се разчита.
Казано е, че от заема 85 на сто отиват за строителство. Много от тези неща отиват за строителство и обзавеждане пак, и пак, и пак на чиновнически структури, на агенции и прочие. Отварям една скобка. Всеки един от вас знае в своя район, че има училищни сгради, значителна част от които са в добро състояние, някои даже са ремонтирани в последните 6-7 години. Аз мога да посоча един пример в Перник, квартал "Бяла вода", където така е лъснато училището преди 3 години, че аз в големия областен град Бургас не помня да съм учил в такава сграда. Ето това са готови постройки, които при елементарно приспособяване, могат да бъдат използвани. В условията на България всеки лев трябва да се цепи на две, когато се разходват средства по обслужването на подобни проекти.
Ето това са проблеми, които отново и отново възникват, когато човек се сблъсква с проекти за сключване на споразумение за заеми. Нерационално, неоправдано се използва значителна част от този ресурс, господин министър. Разбирам, че е много по-лесно на чиновниците да се строи наново, с широка ръка да се прахосват средства за обучение, за курсове, за командировки и т.н., но нали всичко това става в България, а не в страна, където брутният вътрешен продукт на човек от населението е десет пъти повече от нашия?
Какво в края на краищата като заявих в началото, че и аз подкрепям искането за ратифициране на този заем, можем да оформим като извод? Ако министерството сметне, че наистина може да се предоговорят някои от тези неща, може да се отложи ратифицирането. Но ако сте категорични, че и този заем ще бъде използван така, както много други заеми - не по най-рационалния, не по най-ефективния начин, ще му дадете ход, разбира се. Благодаря.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Вие гласувайте против.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Казах защо не гласувам против.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Гласувайте против.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не ми давайте съвети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми дами и господа, когато става дума за проекти, касаещи живота на българските деца - аз не бих използвал израза повишаване на благосъстоянието, тъй като във връзка с деца не ми звучи, но нека да кажем по-простичко: да направим живота на българските деца по-добър, никой от нас няма право да бъде равнодушен и безразличен. Нито пък аз, който съм посветил вече години от парламентарната си дейност на защитата на правата на децата на България.
Съгласен съм с някои бележки, които направи проф. Стоилов затова, защото в България има много налични сградни фондове и когато става дума за строителство, трябва действително да се направи само онова, което е неизбежно необходимо и най-рационално да се използват старите строителни фондове в страната. Съгласен съм с това, че трябва да се минимизират и разходите за консултации и искам да изразя надежда, че тези цифри, които са посочени като проценти за различни цели за изразходване в проекта, ще намерят своята корекция в хода на реализацията на този проект.
Но основната цел на проекта - създаване на един по-добър живот, по-добри условия за живот на българските деца, днес ни задължава категорично да гласуваме в полза на представения проект. Нима някой е против това да се изградят структурите, които са необходими за функционирането на Държавната агенция за закрила на детето? Уважаеми колеги, приемането на Закона за закрила на детето беше действително един достоен за българския парламент акт. Но той остава без практически последици, ако на по-ниските нива няма реализация в структурите, които трябва да провеждат тази политика.
Не вярвам, че някой има нещо против това да се приемат държавни стандарти, които да регламентират грижите към децата - нещо, което е налице във всички цивилизовани страни. Създаването на критерии за приемничество - това е нещо абсолютно необходимо, защото знаете, че е изключително деликатен проблем и неговото решаване е само в полза на онези деца, които трябва да намерят семейна среда за тяхното израстване и възпитание. Центровете за майка и дете, които ще осигурят временен подслон и подкрепа за младите майки и техните деца е нещо, което в последните години беше занемарено и на което трябва да се обърне изключително сериозно внимание. А нима някой има нещо против да се изградят центровете за безнадзорните деца - всички тези деца, които виждаме навън по улиците, които протягат ръчички? Всички те са деца на България.
Не искам по-нататък да изброявам целите, посочени в този проект, защото те за мен са достатъчно убедителни и при една разумна корекция, при един разумен подход, свързан с изграждането на нови сградни фондове, при едно разумно изразходване на средствата за консултации и набелязаните цели изцяло ме мотивират днес да гласувам за този проект и приканвам всички колеги в залата да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Действително не е необходимо да правим увертюри, че всички ние в една или друга степен държим децата на България да живеят по-добре. Едва ли при едно такова поставено заглавие, при един такъв проект за начина на живот на българските деца някой от нас би посегнал да гласува против.
В голяма степен аз искам да се солидаризирам с изказаните становища от моите колеги, защото когато се разработва един проект, в който по-голямата част от средствата са съпътстващи, които са ни дарение от други страни, а ние поемаме ангажимента за определена сума като заем, все пак ние трябва да бъдем прецизни и от една страна да се съобразяваме с волята на дарителя, защото дарителските пари имат своята воля, а от друга страна да ги използваме в максимална степен ефективно в полза на сърцевината на проекта.
Аз имам финансовата обосновка на този проект и тъй като ние с вас сме гласували доста такива проекти и доста сме спорили доколко е ефективно, когато я има думата "социално" в даден проект, законопроект или решение, когато това касае стандарта на живот и се използват тези средства, аз все пак искам и ще се постарая да бъда достатъчно коректна и да попитам министър Нейков по някои въпроси, тъй като финансовата обосновка е финансова обосновка, но зад нея, зад всяко число има съответни параметри.
По Приложение № 1 и по тази обосновка, ако вие направите един преглед, ще видите, че в първата част всичко е свързано с институционализирането, а не конкретно с децата. Тук става реч за Агенцията за закрила на детето, за отделните министерства и ведомства и техните структури, за регистри, за държавни стандарти, тоест за институционализиране на една дейност, която ще бъде насочена към закрила на децата.
Мисля, че не е лошо все пак да припомня един голям спор - ще цитирам проф. Стоилов, коректен и разгорещен спор, когато ние взимахме 80 млн. долара заем за социално подпомагане. Тогава спорът беше за това как ще се използват средствата. И ако си спомняте, 40 млн. долара бяха за пенсионното осигуряване и 40 млн. долара, ако не се лъжа, бяха за укрепване системата на "Социални грижи". Взели сме този заем само преди година и малко, а тогава разработвахме Закона за закрила на детето. Ние сега отново пишем, че една от основните задачи е да изграждаме структурите и да подкрепим Държавната агенция - не възразявам срещу нея, но и отделите за закрила на детето към общинските служби за социално подпомагане. И отново започваме да влагаме средства в нещо, което имахме предвид, че ще бъде елемент от тази система.
Откровено да ви кажа, опитах се сега съвсем набързо да направя една сметка на базата на Приложение № 1, което вие сте дали, защото аз, господин Иванов, нямам нищо против центровете за безпризорни деца или насилените майки. Да, това е необходимо на нашето общество, но все ми се струва, че когато разработваме такива проекти и когато все още нямаме достатъчно опит, че може би е по-важно да тръгнем от причините и да търсим там да финансираме повече, за да няма безпризорни деца, да ги минимализираме в максимална степен; да спрем насилието в семейството и в обществото и насилените жени да не търсят центрове да живеят. Тоест, може би много повече усилия, когато имаме такива програми, трябва да насочим към превенцията, към профилактиката на обществото в тази насока, отколкото да решаваме вече крайните проблеми.
Изцяло не бих могла да подкрепя и толкова много средства за строителство. Извинете, колеги, погледнете милата ни Родина - във всяко населено място има поне 3, 4, 5 или 6 огромни сгради, които могат да бъдат използвани за такъв вид дейност, ако досегашните не ни подхождат или не ни вършат работа.
Има една сметка, проф. Стоилов говори по консултантските услуги, аз също категорично не бих се съгласила една такава огромна сума да отива за консултантски услуги, категорично! Защото общо взето разпределението на средствата за тези консултантски услуги вече знаем как става, то е практика, това ни е известно.
Но все пак искам да попитам господин Нейков как тези присъщи текущи разходи, които са в размер на 3 млн. 435 хил. долара, какво, след като имаме строителство, след като имаме стоки и оборудване, след като имаме консултантски услуги, след като имаме местно и чуждо обучение, след като имаме такса заем, какви са тези "присъщи текущи разходи" към всичко това, което е близко 3,5 млн. долара? Все пак от 8 млн., които ние ще връщаме, това е една немалка сума. Това в общия обем на средствата е 17, близо 18 на сто.
Аз ще подкрепя този проект за решение. Но много се надявам контролът или в преговорите да се търси оптимизация за възможно най-добрия начин на използване на средствата за децата, а не за администрация. Защото ние направихме Закон за закрила на детето, но в максимална степен той все още има само и единствено администрация. А какво става с децата, мисля че не е необходимо да го казвам сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата госпожа Анастасия Димитрова-Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Народен съюз аз искам да кажа, че ние ще гласуваме за това споразумение. Защото всички знаете, че въпросът и за Закона за закрила на детето и целият този проблем беше в центъра на нашето внимание и ние отдавна сме работили за неговото осъществяване. И се радваме, че сега дори се осигуряват и средства за това - нещо, което ние не би трябвало да пренебрегваме.
Аз искам тук да спомена, че ние нямаме нищо против, и така трябва да бъде, да има контрол върху тези средства, не само върху тези, но върху всички средства, които се отпускат, върху всички заеми, които се взимат, защото това е нормалната процедура. И аз не се съмнявам, че това ще бъде направено. Трябва да се види как те ще се изразходват.
И аз даже съм го споменала на председателката на този комитет, който ще оглави прилагането на закона и ще се погрижи за това, за което ние тук сме спорили толкова дълго време и сме изгубили толкова много време, да се превърне в нещо действително.
Но тук ние също така не бива да забравяме, че това тук се прави съвсем отначало, няма предварително изработени, погледнато истински, структури в тази насока. Така че институциите, структурите, които ще трябва да внедряват тези закони и да изпълняват програмите, които се предвиждат, тепърва ще започнат да се създават. С други думи и в тази насока има нужда от инфраструктура, която безспорно има нужда от помощ.
А това строителство, доколкото разбирам не е казано ново строителство, на някои места може да има сгради, на други може да ги няма и средства за това няма нищо да бъдат предвидени. И колкото по-бързо започнем вече и усвояването на тези средства, защото нашата държава все още няма прекалено много свои възможности, и това, което се предлага, и аз ще кажа, е за една благородна цел, която всички ние имаме много присърце.
И пак искам да кажа, че ние ще подкрепим споразумението. И да се надяваме, че и темпото на прилагането ще се засили, за да могат и тези деца да почувстват грижите, които тъй и тъй трябва да бъдат част от нашата национална политика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Анастасия Мозер.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително доволна, че дискусията по този заем е изключително добронамерена. И в моето изказване ще се спра само на няколко момента, за да не се изпада в заблуда и да не се изпада в грешната тенденция, че тук говорим за политиката по отношение на децата - въобще за всички деца. Този заем се дава за определени деца, за определени институции, за деца, които не поради това, че нашата политика е била лоша, а поради страшното наследство, което получи нашето правителство, така или иначе са в много бедствено положение.
Аз искам да кажа, че през последните години, и това не са последните 2-3 години, а последните 10-15 години, расте броят на безпризорните деца. И не зная дали в тази зала се знае, че безпризорните деца в България са вече около 3 хил. Всяка година 45 хил. досега деца са отпаднали от училище, не отиват на училище. А приблизителният брой на децата, застрашени от една сериозна социална наследствена криза, е около два пъти повече от тези 45 хил. деца. А през 1992 г. са родени 87 хил. бебета, от които само 63 хил. са записани в първи клас през 1999 г., т.е. с 27 хил. по-малко в сравнение с 1998 г. Увеличи се броят на децата, отпадащи от училище от 3% от общия им брой през 1989 г. на 3,3 на сто през 1997 г.
Една система, която така или иначе се нуждае от една истинска стратегия и план за действие за закрила на децата, които са така или иначе в това положение и които всички ние - и законодатели, и правителство, и неправителствени организации, трябва да намерим всички онези механизми, с които да помогнем на тези деца.
Системата на държавната грижа за децата, защото тук говорим само за тези деца, а не за децата, които са в нормалните български семейства, функционираща в България, има следните основни характеристики. Първо, осъществява се предимно в заведения от интернатен тип, което не е практика, позната в Европа и свързана с европейските стандарти и критерии. Заведенията са разположени в отдалечени населени места, предимно села. Броят на децата в тези заведения към края на 1999 г. е 35 123. Това е една огромна цифра на деца, които живеят по интернатен начин и живеят в такива отдалечени от културата, от социалната инфраструктура населени места.
Децата в заведенията са подчинени на пет министерства. Аз искам това тук да се знае, в тази зала, че това не е единственият ангажимент, тези деца не са единствено ангажимент само на Министерството на труда и социалната политика. В Министерството на здравеопазването има 4265 деца, които са в такива домове, в Министерството на образованието и науката са 27 148 деца, в Министерството на труда и социалната политика са 3405 деца, в Министерството на правосъдието са 145 деца, към МВР - в приюти и центрове за временно пребиваване на деца, са около 4 хил.

С голямо съжаление мога да кажа, че досега е липсвал синхрон в действията на отделните институции за осъществяване на държавната политика по отношение на децата. Затова не съм съгласна, когато тук се говори за това, че парите по този заем не трябвало да отиват за институционализиране. Напротив, трябва голяма част наистина от тези пари да отиде за институционализиране, защото не може тази система за тези деца да продължава да работи толкова разпокъсано, толкова много министерства да отговарят за тези деца. Трябва наистина да има един план, национален план за синхронизиране на действията на всички тези институции, към които са сега тези деца, и една стратегия, разбира се, правителствена стратегия за закрила правата на децата. Това беше един основен ангажимент на правителството в актуализираната Програма "България 2001" в рамките на социалната политика. Това са ангажиментите за промяна на състоянието и условията за развитието и благосъстоянието на тези деца, които са в домове. И тези домове не сме ги създали ние, тези домове са наистина съществуващи от десетки години. В тези домове наистина тези деца живеят много лошо.
Едновременно с това ние, законодателите, участвахме в тази реформа. Ние направихме Закона за закрила на детето. Ние всички знаем как този закон се роди. Той не беше от лесно създадените закони. Но той изрази волята на Народното събрание и на всички народни представители, без оглед на това от коя парламентарна група са, за това, че в България наистина трябва да има националноотговорна политика по отношение на децата. Защото много пъти казваме тук клишето: децата са бъдещето на България. Но нека да видим кой какво реално досега е направил за децата и каква отговорност се носи за тази политика и при изпълнението на тази политика за децата.
Аз пак искам да кажа, че тук, когато ратифицираме този заем, не трябва да говорим за децата въобще, а точно за децата, които са в тези домове и които са на издръжка на държавата. Вече казах, че тези деца са около 35 хил. и повече от 35 хил. По Закона за закрила на детето ние въвеждаме няколко нови институции. Работата на тези институции трябва да бъде финансирана, да бъдат подпомогнати, трябва да им се даде старт. И това е Агенцията за закрила на детето. Част от тези пари ще отидат за функционирането на тази агенция.
Има един нов институт, който е малко познат в България - това са приемните семейства. Няма как да не подпомогнем финансирането на този институт - именно приемните семейства, практика, която не е позната в България, но се надявам наистина да заработи и да бъде финансирана все пак.
Законът за закрила на детето трябва да създаде такава ефективна институционална система за всеобхватна защита на децата и това е действително приоритет. И аз наистина не виждам нищо страшно за това, че част от парите на този заем ще отидат точно за институционализиране на тази дейност. Защото не може да говорим за модерна стратегия и за модерен план за действие по отношение защитата на децата, ако разчитаме на архаичната система, а не създадем модерна, добре функционираща информационна и функционална система, която наистина да работи за защита на децата.
С тези няколко думи искам да ви кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи това решение и ще продължава да работи по Закона за закрила на детето. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Емилия Масларова - за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Дянкова! Хубаво е, че може би всички ще подкрепим един такъв законопроект. Но аз не бих приела от тази трибуна на Народното събрание да се изнасят лекции как изведнъж сме се сетили за децата в България, че едва ли не никога нищо не е правено в България за децата и че нищо не е синхронизирано, че нищо не е работило и че децата едва ли не са били изхвърлени на бунището и затова трябва да обърнем специално внимание на тях.
Затова аз бих Ви попитала: имаше ли толкова много безпризорни деца; имаше ли толкова много деца по улиците и по кофите за боклук; имаше ли толкова много деца, които спят по гарите; имаше ли толкова деца, които не ходят на училище?
Така че, ако правим нещо, нека да го правим със съзнанието, че го правим оттук насетне и да не удряме клеймото, че, видите ли, досега никой не се е сетил и ние започваме най-грижовно да мислим и да работим за децата. Защото факт е и това, че през последните четири години негативните прояви и условията, за да се създадат тези негативни прояви, идват до голяма степен и от политиката, която се провеждаше през тези години. Сетихме се на финала, че има деца в България и че трябва да правим институции за деца. А това е ангажимент, който трябва непрекъснато да върви като червена нишка през цялата политика на всяко едно правителство, независимо какво е, независимо кога идва на власт и независимо какви обещания дава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Дянкова, имате право на дуплика.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Госпожо Масларова, имаше ги тези деца. Имаше ги тези деца и тези деца бяха закарвани в най-тъмните, най, как да кажа, гори тилилейски, в домове, за които не трябваше да се знае, защото вашият зрял социализъм се срамуваше от това, че има бедни хора в България (ръкопляскания в блока на СДС), срамуваше се от това, че има безпризорни деца, срамуваше се от това, че има извънбрачни деца и тези хора трябваше да бъдат завинаги забравени, за да не се осъществи някак си погрешно вашата политика на социализъм. Но ги имаше тези деца и бяха много тези деца. И тези деца ги знаехме ние, но вие не ги знаехте. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Мисля, че наистина днес ние имаме тази възможност, за която в петък, в парламентарния контрол, министър-председателят сподели - да говорим и то отговорно от тази трибуна за проблемите и за начините на решаване на проблемите на българските деца.
Аз, разбира се, не мога да оправдая министър-председателя с неговото аргументиране, че в обществото не е могъл да се направи такъв разговор пет години, но се възползвам от неговото твърдение, че ние трябва да го правим в момента. И искам да напомня какво правим.
Ние обсъждаме не законопроект, ние обсъждаме решение - решение да се даде съгласие на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата"). Следователно, обсъждайки това съгласие, ние трябва да кажем и то изхождайки от претенциозното заглавие "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата", своето виждане, а именно за какво да се дадат парите, които се търсят като заем, и, разбира се, колко пари. Защото в края на краищата Народното събрание е органът, който взима решение и който дава параметрите на следващите крачки, които ще направи правителството.
Аз бих започнал, на първо място, именно с това: какво да се направи? Защото бях смутен от изказването на министър-председателя, че правителството едва ли не е затруднено да изпълни своите конституционни задължения, своите задължения по международни договори във връзка с определянето на основния елемент в повишаване благосъстоянието на децата, а именно детските добавки. Защото, господин министър, и Вие изказахте същия аргумент. Това е просто безотговорно. Не може Конституцията на Република България да определя България като социална държава; не може да се приема Кодекс за задължително обществено осигуряване и в него да се пише, че са регламентирани всички осигурени социални рискове, а да липсва основният, поне за мен, а именно отглеждането на деца. Защото това е изискване не само на българското законодателство и Конституцията, това е изискване и на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за минималните норми за социално осигуряване. В случая говоря за семействата и за семейните помощи и детски добавки.
Още по-наивно и, бих казал, неаргументирано звучаха оправданията преди няколко дни на министър-председателя, че с това щял да се натовари бюджетът на следващото Народно събрание и ангажиментите. А на следващо място той веднага каза: ние ще го направим 2002 г., като с този бюджет, който лятото ще се обсъжда, ще стане. Ами, как ще стане, когато нямаш закон все още?

Как ще стане, когато имаш избори, имаш да решаваш други задачи, а решаваш същевременно бюджета? Знаете каква е процедурата за него. А ние говорим днес за благосъстояние.
Аз считам, че е крайно време, ако обществото действително държи да има съвременна, националноотговорна политика за децата, защото, извинявайте, няма какво да ми говорите за това, което е било до 10 ноември, вие сте всички продукт, ние сме продукт на това, което е било до 10 ноември. (Неразбираема реплика от народния представител Христо Христов.) Господин Христов, Вие още повече, бяхте лицето на онова, което беше до 1989 г., бяхте лицето. Не казвам манекен, а лицето. Така че, ако Вие действително искате съвременна националноотговорна политика на базата на анализи за това кои са проблемите, първият проблем е този да си изпълним конституционните задължения по международните договори, в това число да постигаме критериите за членство в Европейския съюз, да осигурим съвременна политика и конкретни механизми за помощи и детски добавки, а не да бягаме от проблема с лозунги от тази трибуна и да казваме: ние решаваме нещо, то наистина звучи предизборно, защото това е много частично.
И аз по принцип подкрепих да се водят разговори за заем, защото знам, че и тези дейности са необходими. Но не мога да си скрия главата като щраус, като вас, заобикаляйки основния проблем и отлагайки го шеста година. Защото се увеличават семействата, които се подпомагат социално. Но социално подпомагане е едно, а социалното осигуряване е друго. А става дума за социално осигуряване, което не сме решили, господин Нейков.
И ще кажа още нещо в тази посока. Очевидно вие нямате съзнанието за опасността, която грози българската нация. Вие нямате отговорността за спирането на демографския срив. И в последното парламентарно питане, което направих, аз дадох цифри. Вие не ги чухте. Четиридесет и пет - петдесет хиляди са хората, които ежегодно умират. И въобще няма възстановяване, а и не може да има с такава политика. Умират и няма репродукция. И не може да има, защото, когото и да питаш от младите хора, когато той не се чувства защитен от държавата, от обществото за отглеждане и възпитание на децата, не може да се наеме. Той по-скоро ще търси друга държава, както я и търси, за да реализира там своя потенциал, вложените в него средства, а ние постепенно и бавно ще загиваме. И загиваме.
Затова казвам, че липсва националноотговорна политика за децата, съвременна. И измиването на лицето и ръцете с това, което днес се предлага, е грозно, също и бягането от тези проблеми. Затова считам, господин Нейков, че ние днес ще Ви дадем съгласие да водите преговори, да търсите и по-голям заем, но за степенуване на проблемите и да включите най-после детските добавки. Аз бих гласувал не за 20 млн., а за 200 млн., защото знам, че днес, а не утре, не след още шест години тези въпроси трябва да се решат, защото наистина става дума за бъдещето на България.
Що се отнася до втората част, по която говориха моите колеги - за проблемите даже и на тези пари във връзка с неща, които ние много пъти сме поставяли от тази трибуна, вижте, действително законът допусна нещо, което трябва да се промени. Не можеш да имаш агенция към Министерския съвет и отдели в "Социални грижи". Защото, убеден съм, няма да има никаква координация, няма да има никаква съвместна работа. Не пет министерства, сега става дума за борба между агенцията и "Социални грижи", или по-точно не за борба, "Социални грижи" не могат да се оправят с помощите, които дължат на хората. Дължат се милиони, десетки милиони. "Социални грижи" не могат да се справят с обслужването на хората. И тези компютри, които ще се вкарат там, господин Нейков, нима няма компютри? А същевременно ще се държат компютри на трупчета, защото структурата, агенцията, която е към Министерския съвет, няма база и не се очертава да има скоро.
Така че много са проблемите и по тези средства, но за мен по-важното, по-същностното е да видите най-после онова, което не искате да видите и да не си заравяте главата като щраус в пясъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Думата за изказване има господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ставам главно за да реагирам на това, което госпожа Дянкова каза като дуплика. Аз уважавам много госпожа Дянкова, защото тя е един разумен, умерен човек, но изглежда се поддаде на хлъзгавата почва, върху която се намира нейната партия.
Всеки знае много добре, че преминаването от една система към друга система, преминаването от предишната система към сегашната система е свързано с разрушаване на много структури. Една от най-големите загуби при едно такова разрушаване за голямо съжаление се струпа върху децата. В никакъв случай не може да се твърди, че положението на децата сега като цяло е по-добро, отколкото е било преди 10-11 г. Това никой не може да го докаже. Но това е един от параметрите на обществото, към което ние сега сме тръгнали. Не значи, че ако един параметър е по-зле, всичко е по-зле. Никой не иска да отрича това, което сме тръгнали заедно да правим, но в никакъв случай не трябва да се твърди, че всичко, което сега правим, е по-добре от това, което е било по-рано. Просто лъжата не помага на нищо.
Аз съм се занимавал с образование и знам, че навремето ромските деца бяха включени в образованието почти 100 процента. (Реплики на несъгласие от СДС.) Казвам почти и не можете да ме опровергаете, защото понятието "почти" е много разтегливо. А сега е много по-голям процентът, десетки пъти по-голям от това, което беше по-рано. Но не е там въпросът. Въпросът е при преминаването от една система към друга много бързо да се реагира на това къде нещата не вървят добре, за да бъдат по-добре от това, което е било по-рано, а не по-зле.
И затова, когато нашата парламентарна група реши единодушно да подкрепи този законопроект за вземане на заем, ние искаме също да се присъединим към усилията на правителството да подобри положението на децата, но в никакъв случай това не трябва да става на основата на твърдението, че виждате ли, вие правите всичко по-зле, ние сега правим всичко по-добре. Това не е вярно, госпожо Дянкова, просто не е вярно. И Вие не можете да ме гледате в очите и да казвате такива неща. По-рано имаше самотни майки. Вярно е това, което казахте, че предишното общество се отнасяше по друг начин към тях, но тогава моралът беше друг. И все пак тогава имаше специални грижи за самотните майки и те получаваха много повече детски надбавки, отколкото несамотните майки. Не можете да кажете, че държавата не се е грижила за децата на самотните майки. Аз съм бил ректор на Софийския университет, където имахме студентки - самотни майки, и зная какви грижи полагахме за тях. Какво се прави сега? Така че не извъртайте нещата. Няма нужда да казвате, че някой е бил по-зле от вас, за да направите нещо, което е по-добре. Просто логиката ви не издържа.
Така че преглътнете това нещо. Никой от нас тук не твърди, че дайте сега да оправим този батак. Всички искаме да го направим по-добре. Просто преминаването от една система в друга система разрушава много неща и някъде нещата стават по-зле, отколкото са били. А трябва да се поправят. Така че нищо лошо няма в това. И няма нужда да ругаете някого, за да оправдаете себе си. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин министърът има думата.


МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз бих искал да взема отношение по някои от изказванията, които според мен са плод на известно недоразумение. Защото и при господин Стоилов, и при госпожа Масларова част от тезата беше изградена според мен върху общата сума, която се предвижда за целия проект, а не върху сумата за заема.
Искам да ви обърна внимание, че целият проект, който ще бъде реализиран, тук приемам съображенията на господин Христо Иванов, че може би наистина не е най-доброто наименование на проекта, но всяко заглавие има известен условен характер, общият проект е около 20 млн. щат. долара. Само делът на Световната банка, т.е. заемът, който взимаме, е 8 млн., а останалите средства идват от републиканския бюджет и от други донори. Справките, с които вие разполагате, обхващат цялата сума от 20 млн.
Така че посочените във финансовата обосновка данни, че само 4,6 на сто отиват за консултантски услуги са абсолютно вярната цифра, спрямо заема, който взимаме, а ние сега обсъждаме заема.
Или думите на госпожа Масларова откъде идват и къде отиват 3,5 млн. средства за присъщи разходи. Това отново не са средства от заема, това са средства от републиканския бюджет, който държавата ще даде за осъществяване на самата дейност за защита на децата. Така че тя също не е предмет на днешното ваше решение.
Тези 8 млн. ще бъдат изразходвани точно в този ред, в който са посочени: 85 на сто за строителство, за компютри; 5 на сто за обучение; 5 на сто за развитие на информационната система и 4,6 на сто за консултантски услуги.
За строителството. Много точно някой отбеляза, че не става дума сега да седнем и да строим нови дворци. Ние си даваме сметка колко пестеливо трябва да бъде изразходван всеки един лев, но не можем да приемем това, че ще си свършим работата, ако просто набутаме институциите, децата или всички тези съпътстващи дейности просто в някаква съществуваща сграда. Това няма да е решение. Много често ми се предлага - имаме празна сграда, вземете я и направете нещо в нея. Много често, за да приспособиш едно съществуващо помещение към нова дейност, се харчат не по-малко пари, отколкото едно ново строителство.
И накрая искам да кажа, че изцяло приемам тезата на госпожа Мозер за необходимостта от прозрачно управление. Целият заем ще бъде под контрола и ръководството на широк управителен съвет, в който, освен правителството, влизат и много неправителствени организации. Те заедно ще упражняват контрол за какво се харчат парите от заема. По този начин според мен ще дадем възможност обществото директно да вземе отношение за изразходването на средствата. Заемът е абсолютно необходим. Той ще допълни общата сума от 20 млн. лв. за този проект, затова ви моля да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Нейков.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тук явно започва да се провежда предизборна кампания, да се правят и предизборни послания. Може би и аз ще се опитам да направя такова, но предварително ще извинявам, че нямам това намерение и не заради това съм на трибуната.
Днес моето любимо национално "Дарик радио" даде две новини, които искам да споделя с вас.
Първата новина, която научих от него, е, че новоизбраният президент на Съединените американски щати Джордж Уокър Буш е внесъл първия си законопроект. Неговият законопроект е да се осигури достъп до образование на всеки американски гражданин, независимо от неговата финансова състоятелност. Това го прави либерална Америка.
А втората новина, която ми даде любимото ми "Дарик радио" е от местната преса в град Габрово, госпожо Дянкова. Едно семейство, което е имало амбицията да изучи детето си, изтеглило заем, за да плати таксата в университета от 1500 лв. и лихварите му продали къщата.
Това е днешна България. Това е днешната социална политика. Това е трагичното - че това, което имахме, защото аз най-добросъвестно искам да ви заявя, че ако в тази държава нямаше социална политика към образованието, аз не можех да имам висше образование с моята финансова състоятелност като пълен сирак. Държавата ми даде възможност да се изуча. А днес държавата не дава възможност на децата ни да се изучат. Дава възможност само на петтях процента, по един или друг начин забогатели, днес да правят класата, която ще трябва да се нарича "елит". Това е трагедията ни.
Защо станах да говоря? Станах, защото госпожа Мозер каза: "Пожелавам да се свърши работа с този заем."
Господин Нейков, моят упрек е към Вас. Вие нямате ясна целева система и функционален модел как ще се изразходват средствата, за да може обществото да ги проконтролира. Защото не може да си накарате техническия апарат на министерството да Ви направи проектосметна документация - какви срокове, как и за какво ще бъдат похарчени парите и какво се цели с това. Ясна целева система и когато седнем да проверяваме правилно ли се употребяват парите, да има как да го направим. А сега едно благопожелание. Е, как да гласувам "против", като и аз съм за децата, когато и аз съм за просперитета на нацията? Как да ви проверя дали правилно си вършите работата? Не мога.
Така че за пореден път показвате некомпетентността си, не Вие като министър, а цялото ви правителство да управлява процесите в страната. Може би това е изводът, който трябва да си направи този, който ни слуша и който трябва да избере кой да го управлява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Нешев, не е сериозно това, което казвате. Вие как си представяте Световната банка да даде пари ей така, защото сме ги поискали? И въз основа на два листа: ами, те хората имат нужда, защо не вземем да им дадем 8 млн. долара да си свършат някаква работа.
Аз не знам виждали ли сте някога технологията на заем от Световната банка? Могат да ти побелеят косите. Подготвят се с месеци процедурите за наблюдение, за контрол, за следене буквално на всяка стотинка.
Така че въобще не се притеснявайте, че някой ще остави нещата без контрол. Такъв контрол, какъвто има върху заемите на Световната банка, никъде другаде го няма. Това - едно.
И второ, за приказките, които казахте за това, дето държавата давала и дето не давала. Искам да Ви кажа само една цифра. Тогава, когато държавата даваше, по Вашите изрази, имаше по-малко от 100 000 студенти. Сега, когато държавата не дава, към тази година има 240 000 студенти. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Донка Дончева има думата.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз лично няма да правя това, което направиха някои хора днес в тази зала, да политизираме този въпрос. С госпожа Петя Шопова и госпожа Станка Величкова сме депутатки от предни парламенти и знаем, че беше лелейна мечта на българския парламент да реши законодателно въпроса на българските деца и отчитам по достойнство това, което направи Тридесет и осмото Народно събрание, да има такъв закон. Друг е въпросът дали трябва да използваме формулите на политическата битка помежду си, за да политизираме този най-съкровен за всеки българин въпрос - въпроса за бъдещето му, за българските деца. Недопустимо е днес с извадени оттук и там клишета, без сериозен анализ, дори аз съм крайно недоволна, че този дебат става в началото на работния ден и няма представител и на другите министерства, за които се спомена, че имат отношение по този въпрос.
Да, трябва да подкрепим този заем. Аз ще гласувам за него. Но заемът трябва да бъде целесъобразен спрямо потребностите, спрямо времето. Защото допускаме много въпросителни в начина, по който засега се структурира и се предвижда да се изразходват тези средства. Аз например мога да задам още отсега въпроса: каква ще бъде ползата от този заем, ако ние частично се опитваме само на един малък процент от българските деца да помогнем или ще решим въпроса, като се отчетем със създаването на няколко приюта? Защото задавам въпроса: ще отчете ли Народното събрание, че само с един закон, със създаването на тази агенция не се решават проблеми, които обаче са в учениковата възраст, проблемът на децата, които са в предучилищния сектор, които имат много проблеми? Българското Народно събрание не направи в Закона за народната просвета достатъчно и например по статистиката, която е дадена за УНИЦЕФ, само в края на тази година - аз съм много разтревожена от тенденцията - имахме обхват към 85 на сто, в някои общини - до 92-93 на сто, днес в полудневния сектор на българските предучилищни заведения, които са към общините, са обхванати около 58 на сто от децата. Това е най-високият процент. Това го казвам, защото страшно много са взаимносвързани нещата, това са първичните неща, които държавата с всички закони, уважаеми дами и господа, не само със Закона за детето, трябва да създаде предпоставки, за да решаваме въпроса. Оттук ще излезат безпризорните деца, които нямат навиците да се учат и след 1 клас, като не успеят, остават на улицата. Оттук тръгват всички други въпроси. Тук виждам господин Христов, той е дал много добро становище по линия на комисията, но защо не решим в данъчните закони проблемите, свързани с едно достойно семейно облагане на родителите? Защо във връзка с всичко това, което трябва да се прави по-нататък, ние отделяме всичко, което прави държавата и го има, за да го даваме на агенцията?
Аз ви питам например защо по т. 2 трябва да изграждаме допълнителен информационен масив? Сега, във века на научно-техническата революция, когато всяка фирма, всяка община, всички министерства имат и статистически институт, с който разполагат, ние ще правим ресурси и ще внедряваме ...? Разбира се, компютри трябва да има, съвременно трябва да се управлява, но толкова е трудна формулата и с просто око не можем да видим къде са проблемите и кои са проблемните деца. Защото контингентът на децата мен ме вълнува повече от всичко. Аз искам да не делим децата и да се обхванат всички деца - и жертви на трафика, и безпричинно изчезналите деца, и децата, които са в училище и може в 1 и 4 клас да не са проблемни, но нагоре в средните класове да бъдат, и децата, на които трябва да дадем дипломи и да изкарат образование до 16-годишна възраст.
Така че въпросът отива към много институции. Затова много сериозно аз ще държа по-нататък наистина за прозрачността на този процес. Защото и по точката "Изграждане на общински консултативни центрове за подкрепа на децата" ще запитам: как, с какви ресурси? Надявам се, че чрез документацията, която не може да мине без последствие през съответната институция вие ще достигнете до същността на проблемите.
Моите изисквания тук са да се стигне до автентичните организации, които се занимават с децата. Има много нестопански организации, има организации с друга цел, които в обществото съществуват, това са легитимните просветни институции. Тук трябва да поеме ангажимент и Министерството на образованието и науката, защото част от въпросите засягат наистина контингента, който намалява с по 30 хил. годишно, защото децата са намаляли като раждаемост и отделно, като извадим онези, които не идват в училище, тоест, ние боравим с един контингент от 60 хил. деца за всеки набор, всяка година.
Така че проблемите са прекалено сериозни, за да си обменяме тук политически удари.
Аз ще гласувам за този заем, но ще държа изключително много, може би повече, отколкото за всичко досега, да бъде проведен по целесъобразност. Защото до момента, позволете ми да се съглася, от това, до което сме се докоснали в Народното събрание с това несъвършено законодателство, ние раждаме закони, които с патерици непрекъснато ги подпират наредби, заеми, които стигат по-нататък за решаването на техните цели. Защо законите не ги правим такива, че да започнат да действат? С този лош прецедент в нашата парламентарна дейност в това Народно събрание просто веднъж завинаги трябва да затворим страницата. Не е проблемът със Закона за децата да решаваме онова, което като несъвършени законодатели не можахме да направим.
Но въпреки всичко, и да получим заема, ние трябва да продължим да усъвършенстваме законодателството и в другите посоки по отношение на другите закони.
Така че това искам да съобщя и да смятам, че днес, като гласуваме, имаме всички най-добри намерения към децата. И не смятайте, че подхвърлянето на тези реплики са стил на работа за решаването на тези въпроси. Нека поне пред децата да запазим наистина чувството си като български родители и български граждани - с достойнство, с любов и с обич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Господин председател, имам една процедурна молба към Вас. Помолете министър Нейков да представи проекта, с който е сключил заема пред Световната банка и ако той е така изграден, както твърдеше, аз ще му поискам извинение. Но ако там не са посочени темите, по които ще получим консултации, защото той беше в екипи, които даваха...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, това не е процедура.
СТЕФАН НЕШЕВ: Е, как да не е процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Погледнете в правилника какво е процедура.
СТЕФАН НЕШЕВ: Той ми каза, че говоря несериозни неща. Аз искам да докажа, че ги говоря и Ви моля да помогнете на народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Погледнете в правилника какво е процедура. Погледнете в правилника къде пише, че заместник-председател на парламента трябва да моли министър за каквото и да е. Няма такава процедура.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Нешев, пак има някакво недоразумение. Вие днес взимате решение, за да дадете право на правителството, за да води преговорите със Световната банка за получаване на заема. Всичко, което искате, след като приключат преговорите, ще ви го дам, за да можете да се запознаете. Но ние сега стартираме процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожа Юлия Берберян има думата.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Изключително подкрепям изказването на госпожа Дончева, че в никакъв случай не трябва да политизираме този въпрос и нашата грижа за децата.
Не искам да пропусна в днешния ден да кажа, че ако Законът за закрила на детето получи подкрепата на всички политически сили, смятам, че днес също всички политически сили единодушно ще подкрепим решението за водене на преговори за този заем.
Много често в наша най-различна дейност, когато се срещаме с някакви трудности - било поради незнание или поради неумение - много често обичаме да казваме: няма пари. По този начин оправдаваме несвършената наша работа. Мисля, че от днес нататък няма да можем, няма да имаме никакво оправдание за несвършена работа по закрилата на детето.
Не знам дали няма да е пресилено, дано да не е пресилено, ако кажа, че днешното ни гласуване ще бъде нещо като лавров венец на дългогодишните усилия на Народното събрание, на правителството и на цялото общество да заработи нашата грижа за рисковите деца на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Берберян.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз естествено ще подкрепя проекта за решение, но тъй като проф. Стефан Стоилов постави един интересен въпрос, бих препоръчала на колегите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - съжалявам, че министърът излезе - да обърнат специално внимание на пропорциите, свързани с финансирането на отделните направления, за които ще бъдат използвани средствата на заема.
Професор Стоилов възпроизведе дискусията от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и неговото впечатление е, че голяма част от средствата - той каза 85 на сто - ще бъдат изразходвани по първа и втора точка. Това не би било целесъобразно.
И затова, като имам предвид дискусията, която започнахме с министър-председателя, свързана с предотвратяване на насилието към децата и предложенията, които вече се правят от някои колеги за изменение на Наказателния кодекс, би било хубаво правителството да съсредоточи вниманието си върху т. 3а "Изграждане на общински консултативни центрове за подкрепа". В момента се оказва, че и децата, и родителите имат нужда от такава подкрепа и непременно това трябва да се направи професионално. Аз говорих в петък, че в България има достатъчно добри криминолози. Те могат да се включат в създаването на програми за превенция на насилието и тези общински консултативни центрове да се използват за това, а също така реализирането на програмата за превенция за изоставените деца - това са една част от проблемите на насилието - и взаимодействието с Дирекция на националната служба "Полиция". Тоест, вместо да изменяме Закона за изпълнение на наказанията или успоредно с неговото изменение трябва да се видят практическите мерки, които ще предложи правителството и законодателната основа за това и да се разпределят правилно средствата по всичките пет пункта, които се сочат в мотивите за сключване на споразумението.
Това е препоръката, която аз смятам за разумна и затова предлагам на колегите с тази препоръка да подкрепим проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Други изказвания има ли?
Има думата госпожа Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, но очевидно, че след толкова много изказвания няма кой знае какво да се добави.
Приветствам позициите този проблем да не се политизира, въпреки че ние в залата станахме свидетели на такива изкушения.
Сега безспорно радостно е, че в крайна сметка всички в тази зала ще подкрепим това споразумение, защото то е необходимо, за да се реализира наистина законодателното намерение, стратегията на правителството за една ефективна закрила на децата. И това е много радостно и ще помоля в бъдеще действително не само ние от мнозинството, а и всички, които ще са в бъдещото Народно събрание, да упражняват контрол и да изкарват на светлина всички разходи, които се правят в тази посока, защото иначе остава впечатлението, че не се полагат необходимите грижи, че би могло тези средства да се харчат нецелесъобразно. Напротив, аз съм убедена, че в условията на ограничени финансови ресурси всичко ще се гледа под лупа и ще се разпределя точно както е необходимо.
Ако си спомняте, когато гледахме Закона за закрила на детето, аз настоявах в законовия текст на агенцията да бъде вменено задължението да се издава бюлетин, който постоянно да информира обществото за това какво точно и конкретно се прави в тази насока, въобще за осигуряване на закрилата на детето. Това не се прие, но аз очаквам, че в реалната практика трябва да се случва, за да не остава на тъмно цялата закрила на децата, особено в условията на валутен борд и ограничени финансови възможности.
В опита си да бъда полезна искам да обърна внимание обаче на това, че в самия текст на споразумението се използва терминология, която не съответства на терминологията в нашето законодателство. Затова ще помоля при окончателното изготвяне на текста да се съобрази названието на закона. Той не е "за защита на децата", а "за закрила на децата". Също така са подменени отделите с отдели за защита на децата, което не е така. Даже и наименованието на Агенцията за закрила на децата е сбъркано. Същото се отнася и за неправителствени организации. Просто този технически пропуск, според мен, трябва да бъде коригиран и се надявам това да стане.
И още - използването на термини, които ги няма в закона и от които ние съзнателно бягахме - приюти за деца. Дълго време се спореше как да се нарекат тези институции и се спряхме върху общото название "социални институции", тъй като, както вече се каза, прекалено много са ведомствата, които са ангажирани с осигуряване закрилата на децата в частта настаняване в социални заведения, когато няма друга алтернативна форма.
С това, колеги, аз ще приключа и ще призова всички единодушно да подкрепим това споразумение - даването на мандат за сключването на такова споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
За реплика - господин Веселин Бончев.
Господин Луджев, няма защо да се учудвате, наближават избори. Така ще бъде. По всяка точка, каквато и да е...
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, госпожо Тошкова! Вие казахте, че поради липса на средства децата ще бъдат настанявани в обществени заведения, тоест домове.
Не забравяйте, че през 1993 г. в България са родени 120 хил. деца, 2000 г. - 70 хил., почти 50 на сто по-малко.
Второ, не забравяйте, че тази година господин Муравей Радев призова да се удължи ваканцията, тоест да се осакати образованието на децата заради парното. Нямало пари за парното и щели да се икономисат 10 млн. лева! Значи толкова, колкото ще вземем заем!
Е, тогава за какви заведения вие можете да осигурите пари, когато на децата не може да им се плати парното и им се удължава ваканцията?!
И трето, не може така вече три часа българският парламент да говори за някакви нищожни 8 млн. долара заем за 70 хил. български деца, които са бъдещето на България, а в същото време само преди два дни в едно предаване на Михнева по телевизията и по данни от в. "Капитал" на няколко български деца обучението в престижни колежи в Англия и Швейцария за 10 години им струва 16 млн. долара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
И дуплика ли ще има? То не беше по темата това.
Имате думата за дуплика.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Господин Бончев, аз Ви казвам, че съм затруднена да Ви отговаря, защото рискувам да Ви обидя, ако кажа какво мисля, пък аз не искам да го направя. Значи говорим за социални институции и за заведения, а Вие отидохте в съвсем друга посока. Очевидно, че Вие не сте и запознат със Закона за закрила на детето или ако сте го прочели, сте го забравили.
Значи, вижте, философията на този закон е пренасочване на закрилата в алтернативните форми за отглеждане. Но, разбира се, това са деца. Това пренастройване на обществото не може да се случи бързо и веднага. И изисква един дълъг период за адаптация. За ваше сведение това ще бъде посоката. Не да инвестираме в тези големи домове. Тук става въпрос за приюти, които временно да поемат дете, което е на улицата, а не за инвестиране и за изграждане на големи домове за отглеждане.
Така че, вижте, прочетете внимателно Закона за закрила на детето, подзаконовите разпоредби и всички ще бъдем много благодарни, ако дойдат реални предложения да се коригират тези неща, защото безспорно е, че ще се наложи да се коригира. Това е. Иначе цифри, измислици, ако искате можем да си поговорим в коридора, но да не губим повече време на събранието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова. Не виждам други, които желаят да се изкажат.
Проектът за решение беше прочетен от господин Христов още когато съобщи становището на водещата комисия. Няма да го четем отново.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 165 народни представители: за 164, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.

Втора точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ЗА 2001 Г.
Моля господин Христов да докладва становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да докладвам становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол правя процедурно предложение в залата да бъде поканен председателят на Българска народна банка господин Гаврийски и господин Божидар Кабакчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Има думата господин Руси Статков за противно становище.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Ти искаш да бъдеш осъден за клевета, господин Пламен Марков, или за другите престъпления, които си направил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, господин Статков, правя Ви бележка. Имате думата за противно становище.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, ставам не толкова за противно становище, а за да напомня на господин Христов, че като председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол трябва да предложи и председателят на Сметната палата да дойде тук, тъй като те трябва да четат доклад. И за да не отнемам повече време за процедура, просто го допълвам, а не за противно становище.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Защо не направиш отделно предложение?
РУСИ СТАТКОВ: За да не си играем на противни становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Приемам като добавка към предложението на господин Христов и това на господин Статков.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат поканени господата Гаврийски, Кабакчиев и Георги Николов.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господата Гаврийски, Кабакчиев и Николов.
Господин Христов, имате думата за доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по проект за решение на Народното събрание относно
бюджета на Българската народна банка за 2001 г.
№ 007-00-11 от 31.10.2000 г.

Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседание, проведено на 7 декември 2000 г., разгледа проекта за решение на Народното събрание относно приемането бюджета на БНБ за 2001 г., внесен от управителя на Българската народна банка.
На заседанието присъства подуправителят на банката господин Божидар Кабакчиев, който отбеляза, че проектобюджетът се внася в изпълнение на чл. 48, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и т. 3 от Решение на Народното събрание от 1998 г. Проектът е приет от Управителния съвет на БНБ на 26 октомври 2000 г.
Бюджетът е разработен в съответствие с прогнозата за макрорамка за 2001 г., която предвижда продължаване на финансовата стабилизация. Разчетите са при средногодишна инфлация от 5,3% и валутен курс - 2 лева за 1 щ.д. Проектът е изготвен при спазване на следните основни принципи:
1. Обвързване с изпълнението на бюджета за предходната година.
2. Постигане на ефективно управление на риска чрез прилагане на благоразумни банкови действия.
3. Заздравяване на бюджетната дисциплина.
Общата сума на разходите възлиза на 70 млн. 507 хил. лв. или ръст от 6 на сто спрямо бюджета за 2000 г. Проектобюджетът е съставен в два отделни раздела:
- разходи за издръжка на БНБ; и
- инвестиционни разходи.
Разходите за издръжка на БНБ за 2001 г. са в размер на 55 млн. 970 хил. лв. Определени са с оглед постигане на:
- ефективно обслужване на паричното обращение;
- подобряване качеството на дейността на банката;
- укрепване на доверието към БНБ и финансовата система на страната;
- осигуряване текущите нужди на банката от материали и услуги.
Спрямо бюджета за 2000 г. разходите за издръжка на БНБ по бюджетопроекта за 2001 г. се увеличават с 22,7% или общо с 10 млн. 370 хил. лв. Увеличението им се дължи на по-големите разходи за издръжка на паричното обращение, за материали и за външни услуги. Разходите за заплати, социално осигуряване и надбавка са в размер на 12 хил. 929 хил. лв. или 23,1% от общите разходи. Средствата са разчетени в съответствие с обявеното увеличение на заплатите в бюджетната сфера.
Инвестиционните разходи са в размер на 14 млн. 537 хил. лв. и са насочени към:
- подобряване ефективността на дейностите чрез усъвършенстване на съществуващата и въвеждане на нови информационни технологии;
- осигуряване на необходимата надеждност и сигурност;
- поддържане на сградния фонд.
В сравнение с бюджета за 2000 г. инвестиционните разходи намаляват с 30 на сто.
Предвижда се общо превишение на приходите над разходите в размер на 170 млн. 741 хил. лв. От тях отчисленията за БНБ са в размер на 44 млн. 393 хил. лв., а в приход на републиканския бюджет - 126 млн. 348 хил. лв. Спрямо 2000 г. последните намаляват с 26,8 млн. лв. или с 13,6 на сто.
По предложеното проекторешение бяха поставени редица въпроси от членовете на комисията. На повечето от тях представителят на банката отговори веднага, а на останалите бе отговорено допълнително с писмо от управителя на БНБ.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което законопроектът беше приет със 7 гласа "за", 4 гласа "въздържали се", без нито един глас "против".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следното

"РЕШЕНИЕ:
за приемане бюджета на Българската народна банка
за 2001 г.

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 от Закона за Българската народна банка


Р Е Ш И:

1. Приема бюджета на БНБ за 2001 г., както следва:

Номер
по ред
Показатели
Сума
(млн. лв.)




Раздел I.
Разходи за издръжка на
Българската народна банка


55 970



1.
Разходи, свързани с издръжката на паричното обращение

8 298
2.
Разходи за материали, услуги и амортизация
31 750
3.
Разходи за заплати, социално осигуряване и надбавка

12 929
4.
Разходи за социална дейност
1 885
5.
Други административни разходи
1 108




Раздел II.
Инвестиционна програма

14 537
1.
Разходи за ново строителство, реконструкция и модернизация

5 000
2.
Разходи за машини, обслужващи паричното обращение

123
3.
Разходи за печатницата за БНБ
2 400
4.
Разходи за технически средства за безопасността на БНБ

1274
5
Разходи за специализирани автомобили и други транспортни средства

1 640
6.
Разходи за електронизация на БНБ
3 600
7.
Разходи за офисмебели и канцеларско оборудване

500

2. Управителният съвет на Българската народна банка по предложение на управителя може да изменя бюджета по отделни показатели в рамките на утвърдените суми по раздели I и II, като увеличенията по отделните видове разходи не може да надвишават 20 на сто от одобрената с този бюджет сума."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Христов, само в доклада, който четохте, там, където говорихте за гласуването, във Вашия доклад пише, че законопроектът, нека да се коригира и в стенограмата, става въпрос не за законопроект, а за проекторешение, че е прието със 7 гласа "за", 4 гласа "въздържали се", без нито един глас "против". Вместо "законопроект" - "проект за решение".
Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): А Сметната палата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, когато ние гласуваме да поканим някой, този човек бива уведомяван и никой не може да го задължи да дойде тук.
Имате думата за процедура. И дано да е процедура!

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Обсъждането на проекта за решение изисква да бъде чут и докладът на Сметната палата. И моето конкретно предложение е, тъй като и без това наближава време за почивка, да дадете почивка, господин председател, и да поканите или господин Николов, или представител на Сметната палата, за да чуем и този доклад и след това да станат обсъжданията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Няма да дам почивка.
Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз имам желание да се изкажа, но няма да ми стигне времето до почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата. Ще продължим, докато свърши изказването Ви.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители, господин управител на Българската народна банка! Не разбирам желанието на водещия да бъде претупан един такъв изключително важен въпрос. И като народен представител, член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, наистина не мога да приема, че мнозинството допуска процедурно, без да има доклад на Сметната палата, да се прави такова обсъждане. Принуден съм обаче, тъй като виждам, че вие ще си гласувате, каквото и да ви се поднесе, да кажа някои от проблемите, които наистина бяха поставени и в доклада на Сметната палата, и в обсъжданията в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
На първо място, би трябвало наистина Законът за Българската народна банка да бъде изпълняван. И като че ли формално това, което ни се предлага, се опира и цитира този закон. Но същевременно, анализирайки опита от приемане на бюджет на Българската народна банка можем да констатираме проблеми, които се повтарят, за съжаление. И тук не става дума за това да търсим колко получава председателят на Управителния съвет или членовете на Управителния съвет, а за проблеми, които са свързани именно с тяхната дейност и с онова, което ни се поднася тук, в Народното събрание.
Искам да кажа на онези, които не са наясно, че Законът за Българската народна банка, независимо от това, че сме във Валутен съвет, дава определени възможности на банката. На първо място, от гледна точка на приходите, за които говорим, Българската народна банка има възможността и фактически в себе си тя привлича огромни по размер средства като депозити на държавните институции, бюджетните организации и други структури.
Аз, за съжаление, не можах да получа информация в комисията по този въпрос. Тогава господин Гаврийски отсъстваше, вероятно по уважителни причини, но днес бих искал да чуя с днешна дата какво в края на краищата като депозити има в Българската народна банка. Това не е държавна тайна. Поставям този въпрос, защото става дума за лихвената политика - политиката, която е свързана с плащане на лихви, и същевременно използване и управление на тези средства. За да мога като народен представител да определя своето отношение и да гласувам в подкрепа или някаква друга позиция. (Реплики от СДС.)
Защото, колеги от мнозинството - като народни представители, иначе не зная какво друго да кажа с тези реплики и подвиквания, които тук са, извинявайте, толкова невъзпитани и толкова обидни за вас, които ги правите, въпреки че председателят мълчи и не ви прави бележка - става дума за огромни средства. И миналата година, когато говорих за някои от пропуските, когато говорих за това, че има от отчислението на приходите над разходите, след като се направят определени процедури, сума за държавния бюджет, която значително ще превиши това, което планираме, и го сочи като източник, тогава вие в тази зала се подсмихвахте. Но действително това беше реализирано.
Аз съм привърженик на едни по-точни периметри от гледна точка на приходите. Нямам нищо против да се надскочат тези параметри, обаче когато изкуствено те се занижават и когато разходната част на бюджета се свива, защото те са занижени, не мога да се съглася. Защото удряме и детските добавки, за които говорехме, и здравеопазването, и образованието. Защото тук става дума за десетки милиони от приходи, които фактически не се показват тогава, когато ние обсъждаме Закона за държавния бюджет. Смятам, че и тази година - обръщам се отново към господин Гаврийски - ще има такъв резерв. Говоря за бюджетната 2001 г.
Господин Гаврийски, обръщам се към Вас малко повече за онова, което Вие заделяте по фонд "Резервен" по отношение на този механизъм, който стига до отчисляване на средства за държавния бюджет. Наистина ли нямате повече резерви, отколкото е необходимо, заделени там? Аз смятам, че има такива резерви. И според мен по-добре е да ги появите сега, въпреки че ние приехме закона, но да знаем, че ги има и може да се борави с тях, защото става дума за доста дейности, които са неотложни в рамките на държавата и трябва да бъдат наистина финансирани.
По-нататък, проблем, който поставя и докладът на Сметната палата, е свързан с печатницата. Печатницата, която, за съжаление, ние не решихме как да оползотворяваме по най-добрия начин. Казвам ние, защото в края на краищата става дума за отговорност на Народното събрание, което приема бюджета на Българската народна банка.
И по-конкретно за тези, които не се интересуват от този проблем, ще кажа, че сега Сметната палата в своя доклад посочва, че продължава смесването на приходите и разходите за печатницата. Защото аргументът на господин Кабакчиев беше, че се отделят много повече средства за печатницата в момента и че това не може да бъде разделено. Може. Може и ние сме тези, които трябва да го направим - да отделим печатницата и същевременно тя да бъде натоварена с онази дейност, която в България я има. Ставаше дума в комисията и за монопол по отношение на печатането на определени държавни ценни книжа и така захранена печатницата да реализира много повече приходи и да няма никакви проблеми от гледна точка на нейната дейност. И това не е проблем, който да отминем за поредна година, просто да го прехвърлим на някое следващо събрание. (Неразбираема реплика от СДС.)
Който подхвърля кой къде ще бъде, много греши. Много греши, защото ние ще бъдем в България. Ако вие избягате и сте крали пари, там, при парите си, това е друга тема. Аз затова държа, като българин, ние да управляваме по най-добрия начин българските средства. И като народен представител ви приканвам да не се задявате така, защото пак повтарям, господин председател, Вие не правите бележки на такива народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, на Вас ще направя забележка, че непрекъснато се занимавате с депутатите, а не с темата.
РУСИ СТАТКОВ: Вижте, Вие сте длъжен, господин председател, да създадете условия за работа в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, какво съм длъжен да правя ми го казва правилникът, а не народният представител Руси Статков.
Продължете по темата, за да не Ви отнема думата.
РУСИ СТАТКОВ: Подсещам Ви за правилника. Не Ви прави чест, господин Куртев, да се държите и Вие по този начин. Недостойно е. Защото един народен представител, когато се изказва, той...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, ако народният представител е престанал да говори по темата, наистина ще напусне трибуната.
РУСИ СТАТКОВ: Вие поддържате подобен начин на отношение. (Реплики от залата.)
Другият проблем, към който искам да насоча своето внимание, и вниманието на залата. (Неразбираема реплика от народния представител Христо Христов.)
Господин Христов! Господин Куртев, аз Ви моля, това е председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да се обръщате нито към господин Христов, нито към господин Куртев, а към уважаемите народни представители и към уважаемия господин или госпожа председател.
РУСИ СТАТКОВ: Те не могат да бъдат "уважаеми", когато се обаждат като...
(Председателят изключва микрофоните.)
Господин Статков, отнемам Ви думата! Напуснете трибуната, господин Статков, отнех Ви думата. (Ръкопляскания от СДС.)
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Имате думата по проектобюджета на Българската народна банка за 2001 г.
Има думата управителят на Българската народна банка господин Светослав Гаврийски.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря, че имахме възможност да разискваме въпросите на нашия бюджет - той е много важен.
Благодаря на господин Статков за въпросите. Действително това са важни въпроси по отношение на доходността на депозитите в БНБ, на държавния резерв. Искам да кажа, че в Българската народна банка няма много депозити. Това са предимно депозитите на правителството. Имаме минималните резерви на търговските банки, за които има изискване за минимален резерв, който трябва да поддържат в БНБ. Има няколко отделни депозита, които се направиха през тази година. Това са приходите от сметка на Банковата консолидационна компания, постъпленията от GSM-оператора сега. Това са няколко сметки за различни депозити, които са много малко на брой.
Искам да кажа, че има яснота по въпроса каква доходност осигурява по тези депозити Българската народна банка, тъй като ние имаме специална тарифа за лихвите, които плащаме по тези депозити. През тази година взехме решение за увеличаване и на лихвите по депозитите предимно за лихвите, които плащаме на държавния бюджет.
По отношение на приходите и отчисленията за държавния бюджет бих искал да кажа, че при подготовката на бюджета за годината ние се стремим да осигурим, да направим такава прогноза, която при най-лоши условия да осигурява доход за Българската народна банка, тъй като в нашия закон е предвидено, че когато има превишение на приходите над разходите, то се внася в държавния бюджет, а когато разходите са повече от приходите, тогава е необходимо държавният бюджет да покрие тази разлика. Затова за нас е важно ние да бъдем убедени и да докладваме в Народното събрание, че можем да осигурим приходи, които няма да изискват намесата на държавния бюджет.
По отношение на вноската бих искал да кажа, че за нея има пълна яснота какво ще се внесе в държавния бюджет за съответната година, тъй като вноската, която се прави през годината, е вече реализираната вноска от миналата година. За тази година вноската, която ще бъде направена през април, вече беше факт още в момента, когато се подготвяше държавният бюджет и Министерството на финансите има пълна яснота по това какви приходи може да заложи в държавния бюджет за следващата година. През октомври т.г., живот и здраве тогава, когато ще се подготвя държавният бюджет за следващата година, ще има и нашата прогноза за приходите, които ние ще внесем през следващата година и в никакъв случай не може да се говори за едно прикриване, намаление на приходите или значително разминаване в това, което ще се случи накрая на годината.
По отношение на печатницата действително този въпрос се разисква не само тук, не само със Сметната палата, но и от нас, в Българската народна банка. Тази печатница действително би трябвало да се обособи като самостоятелна единица не само от гледна точка на изпълнението на законовите разпоредби, а и по отношение на самостоятелността, по отношение на действителното отчитане на разходите и приходите, които те имат. Бих искал да кажа, че поне през 2000 г. печатницата имаше достатъчно попълване на капацитета и с приходите, които те получиха от отпечатването на банкнотите, а през 2000 г. се отпечатваха и здравни книжки, паспорти и различни други документи във връзка със здравната реформа, печатницата осигуряваше своите разходи. В никакъв случай въпросът не е забравен. Заедно със Сметната палата и с външните одитори обсъждаме начина, по който ще се отдели печатницата и се надявам, че през тази година това ще бъде вече факт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гаврийски.
Има ли други изказвания? Господин Иван Матев има думата.
ИВАН МАТЕВ (СДС): Господин Гаврийски, как стои въпросът с рефинансирането от страна на Българската народна банка на други банки, изпаднали в беда? Има ли такива сега и ако има, на какви условия трябва да отговарят, за да бъдат рефинансирани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика на господин Матев има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми проф. Матев! По Закона за валутния борд това, което Вие питате, не може да стане, но с минималните резерви може да се работи. Имаше една политика за намаляване на минималните резерви на банките в Централната банка. Господин Куртев ме прекъсна, но аз исках точно по тази политика да чуем от господин Гаврийски какво развитие ще има, тъй като ние гласуваме заеми, а същевременно банките имат ресурс от 250 млн. марки в България, който не се използва. Нали така?

И другият въпрос, който възниква, вие сте в здравеопазването, използвам правото на реплика, защото не го зададохте. Действително ли от депозити, които обслужваха здравното осигуряване, и то в огромни размери, са пренасочени към Стопанската инвестиционна банка, която, известно е, е от кръга "Олимп"? И кой е дал това разрешение?
И по-точно, господин Гаврийски, Вие в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол заявихте, когато трябваше да се продава Стопанска банка, че няма да бъде продадена така лесно, а се самоопровергахте. А сега в медиите излязоха информации, че се предоставя 1 млрд. лв. на същата тази вече окрупнена банка за оборот. Това са парите от здравното осигуряване или не са? Ако има нещо друго, би трябвало да го кажете, защото този въпрос се решава заедно с министъра на финансите, но Вие имате тежката дума.
Така че, използвам просто, господин Матев, Вашето макар и кратко изказване, за да направя и реплика, и да задам допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Статков.
Има думата господин Светослав Гаврийски, председател на БНБ.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Благодаря Ви, господин председател. По Закона за валутния борд за Българската народна банка не е възможно да рефинансира търговските банки. Има само една възможност - това е да бъде кредитор от последна инстанция, когато една банка, която е в добро състояние, но има краткосрочен ликвиден проблем, БНБ да отпусне краткосрочен кредит при много добра обезпеченост. Такъв случай, за радост, през последните три години и половина няма.
По отношение на Стопанската банка и парите на Здравноосигурителната каса. Абсолютно самостоятелно право е на Здравноосигурителната каса да вложи парите си където иска, защото и в Закона за Здравноосигурителната каса е казано, че тя трябва да осигурява висока доходност от тези пари.
По отношение на репликата, за това, че съм казал, че Стопанската банка няма да бъде така лесно продадена. Не мога да кажа, че съм се опровергал. Без да се защитавам, искам само да посоча факти. Имаше един-единствен купувач, трябва да го подчертая, никой друг не е кандидатствал за покупка на Стопанската банка и първоначалната цена, която беше предложена от купувачите, беше завишена по наше желание след няколко допълнителни оценки, които направихме, с 20 млн. лв.
Така че оттук-нататък кой си влага парите в Стопанската банка и при какви условия - в никакъв случай не мога да поема отговорност.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А за резервите?
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Минималните резерви. Знаете, че през миналата година намалихме от 11 на сто на 8 на сто изискванията за минимални резерви. Сега нашето предложение е, аз вече съм го казал, да разглеждаме отново възможността да намалим минималните резерви. Ние се стремим да постигнем нивата, които се прилагат в Европейския съюз. В момента с Мисията на фонда обсъждаме този въпрос и мисля, че в средата на тази година, надявам се, при благоприятно развитие на финансовата стабилност, отново ще намалим изискванията за минимални резерви на търговските банки в БНБ.
Не мисля, че това е проблем в момента за търговските банки, особено за кредитирането, тъй като се набляга на този проблем. Банките имат достатъчно пари.
Но аз съм напълно съгласен, а това е и нашето становище, че при тази стабилност и в банковата система не е необходимо да замразяваме безлихвени средства в БНБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гаврийски.
Не виждам други да искат да вземат думата.
Проектът за решение беше прочетен от господин Христов, когато докладва становището на комисията.
Моля, гласувайте проекта за решение за приемане бюджета на Българската народна банка за 2001 г.
Гласували 128 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 13.
Решението е прието.
От името на парламентарна група има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата от името на ПГ на ОНС по един особено тревожен за нас проблем. В програмата за работа на парламента за поредна седмица не влезе законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация в частта му, засягаща възстановяването на насилствено променените имена на българските граждани.
Фактите. В законопроекта, внесен от група народни представители от ДПС, след дълга съпротива бе приет на първо четене в началото на месец ноември със значителна подкрепа от различни парламентарни групи и само с 8 гласа "против" на колеги от СДС.
За второ четене, независимо че бе определен максимално дълъг срок, няма внесено никакво, подчертавам дебело, нито едно предложение за промяна. И въпреки това не му се дава ход и законопроектът отлежава или по-точно събира прах из папките на господин Светослав Лучников - председател на парламентарната Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Защо се прави това?
За огромно наше съжаление се сбъднаха най-лошите ни съмнения, че мнозинството допусна приемането на законопроекта на първо четене поради чисто конюнктурни съображения. На 29 ноември 2000 г. в Ница предстоеше заседанието на министрите на правосъдието на страните-членки от Европейския съюз по визовия въпрос. Срещата в Ница отмина и СДС вече може да си позволи да покаже истинското си лице. Ние така си обясняваме упоритостта, да не използвам друга дума, на господин Лучников да не поставя законопроекта за разглеждане в постоянната комисия и оттам невключването му в дневния ред на Народното събрание, както и, което е по-тревожно, отсъствието му от списъка със законодателните приоритети на мнозинството за последната 12-ата сесия на 38-ото Народно събрание.
Ние питаме докога ДПС ще е единствената партия, която ще поставя тези въпроси? Кога най-сетне и вие ще погледнете на правата на малцинствата като на национален приоритет, като на въпрос от значение не само за самите малцинства, а за цялото общество? Фактът, че ДПС е поставено в една не особено уютна информационна среда, създадена и толерирана от управляващото мнозинство и по-специално от определен кръг хора на СДС, твърде близки до правителството. Стартът за внушаване на негативен облик на Движението бе даден още на местните избори.
През миналата седмица бяхме изумени от една нова езикова конструкция, съдържаща се в израза на премиера, отварям скоба, това стана след среща с коалиционните партньори на брифинга за Календара на успехите на правителството, на която господин премиерът заяви: "Дори в Беровото правителство нямаше толкова много хора - забележете - с небългарски звучащи имена". Според нас това е неговият личен принос в терминологията на асимилационната политика спрямо малцинствата. Защото в недалечното минало ние бяхме наричани как ли не - "хора от небългарски произход", "българи-мохамедани", "тюркоезични българи" и темподобни. Сега вече имаме нова премиерска квалификация "хора с небългарски звучащи имена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Местан, извинете, че ще Ви прекъсна.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в нашия парламент е на посещение делегация на Народното събрание - Меджлиса на Ислямска република Иран, водена от неговия председател Негово превъзходителство господин Мехди Каруби. Да го поздравим. (Всички стават на крака и с ръкопляскания поздравяват присъстващата иранска делегация.)
Имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Та ставаше въпрос за квалификацията "хора с небългарски звучащи имена". Но именно тези хора, уважаеми колеги, са поставени в унизителното положение да доказват чрез съда произхода и майчиното си име - безумие, недостойно за страна, избрала европейската си интеграция като първостепенен приоритет.



Изправени сме пред един уникален феномен на двулично отношение на СДС към турското малцинство в България: от една страна те насърчават по-скорошното разглеждане на делата по така наречения "възродителен процес", което е хубаво, а от друга по никакъв начин не допускат ликвидирането на едно от най-грозните последствия на този процес. Естествено се налага въпросът: кога СДС е с истинското си лице - когато лее крокодилски сълзи за сменените имена, в това число и в Бурса, или когато не допуска възстановяването им да става така, както са били отнети, тоест, по административен път?
Няма да спрем, няма да има "Стига!", докато този въпрос не се реши. (Реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Въпросът добива все по-еднозначен отговор в контекста на писанията на официоза - вестник "Демокрация", и на проповедите на също така официозния журналист Явор Дачков и неговите "Гласове". Очевидно целта е не да се подпомогне решаването на един особено важен проблем -дори бих си позволил израза: "свят за всяко човешко същество проблем" - този за неговото име, а да се поставят хората в още по-унизителната ситуация да използват измислени от някого си при не знам какви си аналогии имена, дълбоко чужди на всеки човек с турско етническо самосъзнание.
Уважаеми представители на мнозинството! С наближаването на изборите все по-очевидно става, че в следващия парламент мнозинството няма да е същото. От което обаче не следва, че сега трябва да се стопира всичко, което се предлага от неуправляващите политически сили.
Ние подкрепихме СДС в много отношения, дори в приемането на актуализираната "Програма 2001" - проверете стенограмите. Но в какво ние получихме подкрепа от вас? Така например внесеният от група народни представители законопроект за религиозните права и религиозните сдружения даже не е поставен за разглеждане в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Сега очевидно се пъха прът в колелото на парламентарния механизъм за приемането на толкова важна от хуманитарна гледна точка промяна в Закона за гражданската регистрация.
Тук отварям една скоба. Днес, когато нашият колега господин Ремзи Осман постави този въпрос, господин Куртев каза, че този въпрос ще бъде поставен за разглеждане веднага, след като има становище на Правната комисия. Аз дълбоко му вярвам, защото нямам основание да не вярвам на господин Куртев. Но не съм сигурен дали Правната комисия ще разгледа този въпрос. Неслучайно той отсъства и от списъка на законодателните приоритети на мнозинството за последната Дванадесета сесия на Тридесет и осмото Народно събрание.
Това не трябва да бъде проблем само на ДПС, защото това е проблем на цялото българско общество. Затова ви приканвам да проявите частица от здрав разум и да докажете, че нямате нищо общо с палачите на турското малцинство в България, като ликвидираме заедно едно от най-скудоумните последствия на този процес. Обръщам се към вас, защото колегите от БСП вече дадоха ясен знак, че са готови да сторят това нещо.
Приканвам всички депутати, разбиращи същността на този дълбоко хуманен проблем, да оставим назад партийните мераци на един или друг лидер от мнозинството и да погледнем хуманно на проблема.
Приканвам ви да бъдем поне за няколко минути човеци, защото този закон няма да отнеме повече време на парламента.
И във връзка с това подновявам искането ни за разглеждането на този законопроект още в рамките на следващата седмица. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
От името на парламентарна група - господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Смятам, че първо задължение на всеки народен представител е да говори истината, само истината и нищо извън истината.
Как стои този нещастен въпрос с възвръщането на сменените насилствено имена? За пръв път с една декларация още в Тридесет и петото Народно събрание се признава незаконността на смяната на имената и се призовава Народното събрание да приеме съответни законодателни мерки за тяхното възстановяване. Това става малко по-късно, през април, когато се приема Законът за регистрацията. Тогава се предвижда тригодишен срок, в който лицата, чиито имена са сменени, могат да ги възстановят по административен ред. Тригодишен срок, достатъчен, за да се извърши това. Но веднага в следващата алинея на текста се казва: да се вземат особено мерки това възстановяване на имената да стане доброволно, без всякакъв натиск и насилие.
Законът действа и се прилага до юли 1999 г., когато се приема новият Закон за регистрацията, в който този въпрос се урежда по начина, по който е уреден и сега, тоест, възможността за смяна на имената се дава с абсолютно свободна процедура, но чрез съда. Защо? Именно за да може да се гарантира свобода и липса на насилие върху хората, които подават искане да си сменят своите имена. Производството се води по реда на бързите производства и е освободено от всякакви такси. Така че единствената цел е да се гарантира свобода на волеизявлението им.
Този текст на чл. 19 беше съгласуван с представители на ДПС тук, в кабинет № 7. Те го приеха.
По-нататък законът се представи на разглеждане от пленарната зала на Народното събрание. Въпросният чл. 19 е приет, чета протокола, със 149 гласа на народни представители от 149 гласували, нито 1 "против", нито един "въздържал се". Аз питам представителите на ДПС: кога бяха верни на своите убеждения и кога действаха по съвест - тогава, когато гласуваха този текст всички до един, или сега, когато искат неговата промяна?
Благодаря ви за вниманието. Смятам, че въпросът въпреки това ще се реши според процедурата, но исках да уведомя Народното събрание, за да знае истината по този въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): 1999 г. не е вярно! От 1993 г. действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Пирински от името на парламентарна група.
Моля за тишина, да чуем господин Пирински!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък, но ми се струва, че въпросът заслужава необходимото внимание.
Истината, с която започна господин Лучников, в дадения случай е една: има приет законопроект на първо четене, има задължения на Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията да изготви доклад за второ четене и това не се прави, господин Лучников.
Каквито и ретроспекции да правим, каквото и връщане назад да има, ясно е, че въпросът е твърде чувствителен, сложен, свързан е със свободата на волеизявлението, но той не може да се подминава и да се загърбва в сегашния момент. Ето защо претенцията на колегите от Парламентарната група на ОНС е напълно резонна - искането да се подготви доклад за второ четене на законопроекта и той да бъде поставен на дневния ред на Народното събрание.

И в този смисъл, господин председателю, аз бих се обърнал и към Вас, тъй като Вие тази сутрин защитихте мнението, че доколкото няма доклад за второ четене, не може да се постави на гласуване и процедурното предложение за включване на този законопроект в седмичната програма на Народното събрание. И Вие сте, разбира се, прав от формална гледна точка. Но бих се обърнал към Вас с предложението да контактувате с ръководството на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и да ги подтикнете да си свършат работата. Защото противното е непонятно. Ясно е, че има проблем, онези 149, които цитира господин Лучников, гласували "за", явно, господин Лучников, са се мотивирали именно от онова, което Вие назовахте - гарантирането на свобода на волеизявлението, процедура чрез съда. Оказа се, че тази процедура обаче сериозно затруднява желанието на много хора, които очевидно именно по своя воля искат да направят смяна, но не могат. И ми се струва, че и Вие като човек, който се стреми да отстоява в общественото мнение едно впечатление за себе си като човек, привързан към принципите на демокрацията, именно Вие трябва да сте активния фактор в изготвянето на този доклад. Защото иначе се създава впечатлението, че Вие бързате с изготвяне на становище по един законопроект, какъвто е този за компенсаторните записи, който е скандален от всяка гледна точка, а загърбвате този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.

Преминаваме към трета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СОЦИАЛНОИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД.
Вносител - Министерският съвет.
Има думата госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям Ви
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за Социалноинвестиционен фонд
№ 002-01-60/23.10.2000 г., внесен от Министерския съвет

На редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 14 декември 2000 г., бе разгледан законопроект за Социалноинвестиционен фонд № 002-01-60 от 23 октомври 2000 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, госпожа Елена Василева и господин Чавдар Кънчев от КНСБ и господин Дикран Тебеян от Българска стопанска камара.
Господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, представи законопроекта. Той отбеляза, че проектът на Закон за Социалноинвестиционен фонд е в рамките на социалната част на правителствената Програма "България 2001". Ще се подкрепи изпълнението на приоритетни програми и дейности, включени в Националния план за икономическо развитие и в Националния план за регионално развитие.
Предвижда се фондът да се изгради като инвестиционна институция, която да осигури необходимия финансов ресурс за продължаване провеждането на радикални пазарни реформи и устойчив икономически растеж, а така също да съдейства за насърчаване на регионалните инициативи и регионалното развитие. За изпълнението на поставените цели фондът ще инвестира набраните средства чрез различни инструменти. Финансирането на републиканския бюджет на Социалноинвестиционния фонд ще гарантира неговата трайна финансова стабилност.
Законопроектът е насочен към активизиране на стопанските субекти и неправителствените организации по посока на подпомагане развитието на малкия и средния бизнес. Фондът ще осигури реална възможност за преодоляване на последиците от преструктурирането на икономиката, постигане на реален ефект при подпомагане на различните институции в страната по посока на тяхната конкурентоспособност спрямо другите страни, членове или кандидати за членство в Европейския съюз при получаването и защитата на проекти пред Европейския социален фонд.
По реда на чл. 45, ал. 1 от Закона за администрацията се създава Съвет на социално-инвестиционния фонд. В него на основа на утвърдения трипартитен принцип равнопоставено ще участват с равен брой представители национално представените организации на работодателите, на национално представените организации на работниците и служителите и представители на Министерския съвет.
Институции като Социалноинвестиционния фонд са изградени в голяма част от страните-кандидатки и други страни. Успешната дейност и механизмът на действие на Социалноинвестиционния фонд се гарантират от набрания обемен опит на действащия фонд "Регионални инициативи". Целите, устройството и дейността на Социалноинвестиционния фонд са съобразени със стандартите на Световната банка и на Европейския съюз.
Бе прието становището за по-определено насочване дейността на Социалноинвестиционния фонд към финансиране не само на инфраструктурни проекти, които създават временна заетост, но и към производствени и други проекти, които ще създадат условия за решаване и на основни социални проблеми.
След приключване на разискванията и проведено гласуване с 12 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за Социалноинвестиционен фонд № 002-01-60/23.10.2000 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Имате думата.
Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме социален законопроект. А когато работим по социално законодателство, обикновено има консенсус между парламентарно представените политически сили. Чухте, че във водещата комисия законопроектът е приет единодушно и се препоръчва той да бъде приет и от залата. Така и ще стане.
Аз също ще гласувам за приемането на първо четене на законопроекта за Социалноинвестиционния фонд, но признавам, с известно професионално раздвоение за полезността от този закон, за ефективността от неговото приложение, за потребността от такава правна норма в уреждане на икономическите, а на основа на тях и социални отношения в нашата държава. Като че ли ползата ще бъде единствено, че ще се създадат десетина работни места в администрацията на фонда. Апропо, управляващата политическа сила, която се определя за либерална, за четирите години управление - направихме справка във връзка с известния календар - е разкрила в държавната администрация над 15 хил. работни места. Това е принос в борбата с безработицата, но все таки тя расте. Оттам нататък, като че ли другият принос е принос в бюрокрацията.
За какво става дума? Така, както са определени функциите и задачите на фонда, те дублират функциите и задачите на много създадени и действащи в страната ни институции, фондове, изпълнителни агенции, програми и т.н. Аз се извинявам, ако прозвучи некомпетентно, но тук става дума за един нероден Петко, за Национален план за икономическо развитие. Къде го има, въз основа на каква правна норма, кой го работи? На две-три места се говори, че този фонд ще работи в съответствие със задачи, планирани в този Национален план за икономическо развитие. Десет години в България се отрича необходимостта от икономическо планиране. Аз също не съм за план-закон, за директивно планиране, но България в своя преход трябваше да има индикативно планиране и това, което сега е само терминология, трябва да се изпълва със съответно съдържание и институционализиране. По мое виждане това трябва да бъде дейност на изпълнителната власт - индикативни планове. Желателно е в една средносрочна перспектива, която освен всичко друго трябва да дава и икономическа информация за насочване на инвестиции, за разкриване на дейности, за развитие на частния сектор в трите му измерения - малък, среден и корпоративен, едър бизнес и предприятия.
На второ място този фонд ще дублира и Националния план за регионално развитие. Професионално погледнато, Националният план за икономическо развитие трябва да включва и Националният план за регионално развитие. Не знам как ще се реши. Пак повтарям, не ми е известно в България да се работи по макроикономическо планиране. И този Национален план за регионално развитие - Националната програма, е факт, приет е, публикуван е в "Държавен вестник", неколкократно се изменя и допълва и във връзка с новото административно деление на страната. Но внимателният и професионален прочит дават основания за съмнения в компетентността на хората, които координират разработването на Националната програма за регионално развитие.
Чисто субективно и механично са включвани субективни предложения от калибъра и на кон, и на кокошка, които са давани от съответните общини. И по моему все още има какво да се работи по тази Национална програма, за да стане действен и ефективен документ за управление.
Този план трябва да има и своята ресурсна обезпеченост. Моето съмнение е средствата, които ще бъдат предопределени в Националния план за регионално развитие, ще бъдат ли преотстъпени и на социално-инвестиционния фонд? И ето тук става дума за едно управленски необяснимо дублиране, което ще бъде изразено с преписки - на ваш номер, на наш номер и едни и същи средства, спрягани и планирани като ресурси за развитие, в частност за разкриване на работни места, на няколко места.
В страната вече няколко години има национални тематични и регионални програми за трудова заетост. Фондът също се наема с такива функции. Пак дублиране. Самият фонд с този закон се явява и като нова институция в публичните финанси на страната. А от няколко години тук с приемането и с Устройствения закон за държавния бюджет, и с други финансови закони, се върви към минимизиране на твърде много разкритите досега извънбюджетни сметки. Със закон допринасяме за развитие на финансите в обратна посока.
На трето място, в чл. 2 на законопроекта са записани едни нереални и измислени функции на фонда.
"(2): Социалноинвестиционният фонд има за задачи:
1. поощряване увеличаването на заетостта в реалния сектор."
Ами, заетостта е икономическа дейност и тя е същността на стопанските субекти. Дали ще има фонд или не, всеки, който се заеме със стопански инициативи за разкриване на дейности, за технологично усъвършенстване и т.н., си прави сметка и за работни места в плюс и в минус, така че дейността да е ефективна, полезна за него, а по този начин полезна и за обществото.
"2. създаване на постоянна и временна заетост;".
Пак по линия на специализирани институции - Национална служба по заетостта, има вече твърде много програми. Фондът също се прилепва с допълнителна, пак дублираща, такава дейност. Естествено, той ако разполага с достатъчните финансови ресурси, аз по-нататък ще говоря, трябва да ги има тези програми. Ще ги вземе наготово ли, ще ги модифицира ли, съобразно ресурсите, с които разполага, но по моему това дублира съществуващото трудово социално-икономическо право, което го имаме.
Ще разкрива работни места. Ами, по международни измерения при нас вече инвестиционните цени доближават средноевропейските. Едно работно място в индустрията струва около 20 хил. щат. долара. Аз, като активен участник в обсъждането на последните десетина бюджета, си представям, понеже основен спонсор на фонда ще бъде държавният бюджет - субсидия, дали ще може да отделя по 200 хил. долара годишно на фонда и от тези 200 хил. какво ще бъде съотношението за издръжка на фонда и за инвестиционни дейности, и дали ще осигури разкриването по тези международни критерии на стотина работни места, за да съществува като учредена със закон финансова институция и социална институция?
Ето още една така трудно обяснима дейност - развитие на услуги в частния сектор. Тук имаме и едно конституционно нарушение. Публичният и частният сектор са икономически и правно равнопоставени. Защо ще се финансират само дейности, свързани с частния сектор? Няма ли да продължи тази практика държавата да финансира обществения си сектор и после на по-ниски цени, отколкото са вложените финанси, да го даде на активисти, братовчеди и други нови собственици на имуществото?
И не на последно място - финансовият статут на фонда като мощ. Три източника на средствата. На първо място - държавният бюджет. На второ - дарения и целеви фондове. Към днешна дата най-много прозират предприсъединителните фондове. Но за тях вече има фондове и стотици институции, които първо ще воюват за колкото се може повече средства отвън, а воювайки за тях, те ще гледат ревниво да ги изразходват. Защото да разпределяш пари е благинка в днешна България. Кой ще отстъпи, образно казано, паричния кокал на този фонд? И по моему ще се получи едно смешно взаимодействие между учредени със закон държавни институции.
Фондът ще се яви конкурентен на специализирания фонд на определените пера за намаляване на безработицата, които се предвиждат с ежегодния бюджет на фонд "Професионална квалификация и безработица". Там също има за насърчаване на заетост и за разкриване на работни места. Има съответни текстове и в данъчното законодателство. Повтарям, предприсъединителните фондове и много други правила, които ние заедно тук сме приемали.
Така че законът по моя професионална убеденост много трудно ще се впише със своя автономна финансова дейност в публичните финанси на България.
И в заключение пак задавам въпроса: защо ни е този закон и каква ще бъде ползата от този фонд, след като всичко, което той предлага, го има в правната уредба на икономическите и социалните отношения в нашата страна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Койчев.
Кой друг от колегите желае да участва в дискусията?
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Залети сме от социални закони. Общо взето би трябвало да се направи една рекапитулация, че колкото повече социални закони приемаме, като че ли толкова по-малко социални придобивки получаваме. Позволявам си да кажа това, защото и сутринта на първото заседание имахме достатъчно спорове и аргументи "за" и "против". Защото, ако тръгна по логиката на това, че има нещо социално, което е записано в заглавието и след като е социално, ние всички трябва консенсусно да се съгласим с него или просто да внимаваме как ще гласуваме, или какво ще кажем. Това обаче не значи, че трябва да премълчаваме неща, които в една или друга степен ни притесняват. И то ни притесняват не защото ще се решат въпросите, а защото въпросите се поставят по начин, по който отново и отново се отварят вратички, с които се облагодетелстват определени структури и целево се насочват определени средства.
Социалноинвестиционен фонд - звучи чудесно. Такъв фонд преди години, по време на една подобна криза, е имало в Чили, имало е и в Аржентина. Преди малко колегата Койчев каза, а и аз също бих задала въпроса: как, след като идват по отделните програми средства по предприсъединителните програми, ще се впише този фонд? И защо се прави точно сега?
Аз зная ангажиментите на управляващото мнозинство към част от синдикалните и социалните партньори. Но аз зная и нещо друго - че ние приехме Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта, но убедено трябва да кажа, че този закон не работи добре и че той нито ни защитава при безработица, нито насърчава заетостта, да не говоря каква е ситуацията и как се използва в момента фонд "Професионална квалификация и безработица". Не искам да навлизам в тези детайли.
Знам, че имаме Закон за безопасни и здравословни условия на труд, но знам, че и там има много бели петна, заради които в никакъв случай не бихме могли да кажем, че днес българският работодател и българският работник работят и функционира цялата ни система на труда в по-безопасни и по-здравословни условия на труд, независимо, че имаме един закон, който приехме с много "за" и много "против", но го приехме, общо взето, с общо настроение от всички парламентарно представени политически сили. Да не коментирам, че имахме Закон за социално подпомагане, който също е социален закон, но в крайна сметка сме свидетели на едно доста сериозно социално напрежение на хората, които трябва да бъдат социално подпомогнати.
Няма да продължавам нататък. Мога да изброя още много закони, които са предмет на наши обсъждания в момента. Но аз искам също да задам няколко въпроса.
За мен фонд "Социалноинвестиционен" е финансова институция. Управлението му е създаване на администрация, която да го управлява. Това е логиката на финансовите институции, на фондовете. Вижте чл. 1:
"Чл. 1. Управлението и контролът на социалноинвестиционните програми се осъществява от социалноинвестиционен фонд - административно звено, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на труда и социалната политика."
Целият въпрос е около административното звено. Това създаваме в момента - една административна структура. И понеже преди малко се споменаха доста неща, които аз не желая да повтарям, все пак аз бих поставила отново на преден план въпроса какво е това "Национален план за икономическо развитие" и има ли го у нас?
За мен е интересно кой го приема - Министерският съвет или Народното събрание? Защото ние такъв план не сме приемали, за да можем в изпълнение на този план да правим закон.
На второ място, каква е неговата задължителност и кой носи отговорността за това управление - на този национален план? Ние ще създадем ли някаква, да речем, агенция за планиране на икономическото развитие? Защото така се правят националните планове и ние, горе-долу, знаем за какво става реч.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Вие знаете!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, знам.
Звучи малко странно едно твърдение в мотивите, че при наличие на ресурси фондът ще се изгражда като институция, чиято дейност ще е в унисон с правителствената политика. Ами ако няма ресурси, ще бъде ли дейността в унисон с правителствената политика?
Когато са създава фонд, много стриктно се спазват параметрите на дисциплината, свързана с бюджета, тъй като тук става въпрос за средства от бюджета основно. Как се набират тези средства? Има ли приходна и разходна част? Като се формира приходната част, оттук насетне какви са критериите, на базата на които ще се разпределят средствата и ще се определят приоритетите? Това няма ли да бъде тук уточнено или ще оставим на онзи съвет, който се учредява, той да решава кои ще са приоритетите? Господин Койчев каза няколко неща, но в чл. 2, т. 4 пише така:
"Осигуряване подкрепа на предприемачески инициативи в определени региони."
Кой ще определи регионите? Този съвет от 12 души, в които има 4 представители на правителството, 4 представители на работодателите и 4 представители на синдикатите?
Добре, аз не мога да си представя как може да има Социалноинвестиционен фонд, който в голяма степен ще създава условия, с които да стимулира икономическото развитие в регионите, и да няма представители на администрацията в регионите. Защо няма представители, примерно, на Асоциацията на общините в България? Синдикатите ли по-добре биха защитили даден регион или хората, които там работят, управляват и правят нещо? Днес сутринта слушам кмета на Хасково. Той казва, че прави мониторинг и изследва проблемите на Хасковската община. Защо, след като говорим за Социалноинвестиционен фонд, ние сме забравили една осма от българското население не, но една дванадесета, да речем - инвалидите. Аз определено смятам, че тук също едва ли синдикатите, едва ли работодателите ще могат да обърнат внимание на инвестиции в тази насока. Защото това също не е без значение. Това са също една категория хора, чиито проблеми ние с вас обсъждаме в комисията.
Колеги, поставям тези въпроси, защото ми се струва, че ние можем да поправим този закон и можем много неща да изменим, така че да има доверие във фонда. Но трябва да има ясни правила и ясни критерии. Защото, ако ние ще правим програма от типа инвестиционна програма, каквато е "Красива България", много пъти съм се запитвала, когато говорим за "Красива България", какво е "Красива България"? Защото актуална тема са и ромите. "Красива България" е добре поддържани и боядисани сгради или премахването на гетата? И едното, и другото би могло да бъде програма "Красива България". Но средства за привеждане на тези ромски квартали в по-красиви не се дават, а се дават за друго нещо.
Ние с вас сме безкрайно отговорни и трябва да бъдем безкрайно чувствителни, когато се създават институции, които ще управляват средства, и то бюджетни средства - тук, разбира се, има отворена вратичка и за дарения и други неща - в определени дейности, за да се решават определени социални проблеми и то на базата на национален план за икономическо развитие.
Струва ми се, също така, че не би могъл никой да разбере от този закон, като се създава такъв фонд с толкова много средства в него, каква е задължителната сила и кой ще контролира разходването на тези средства. Хайде - критериите трябва да ги определим - къде ще разпределим средствата. Но кой ще контролира изпълнението на средствата и кой ще прецени, когато ще финансираме определен частник или частен бизнес, с колко ще го субсидираме, защото говорим за субсидии. А субсидиите знаете как се разпределят. На мен могат да ми трябват 1 млн. средства, а вие да ми дадете, да речем, за развитие на някакъв бизнес 1000 лв. Това целесъобразно предоставени средства ли са или не?
Така че само за да изпълним ангажиментите си към социални партньори и след това да го поправяме и да имаме безкрайно много проблеми, аз мисля, че не е коректно и към самите социални партньори.
Да, тези средства трябва да бъдат прозрачни. Да, тези средства трябва да бъдат разпределяни приоритетно там, където действително би могло да се преструктурира икономиката, където имаме сериозни напрежения. Ние самите знаем за какво става дума. Но ето, тук е написано и то е във връзка отново с чл. 2 на законопроекта за Социалноинвестиционния фонд: "Сближаване на българската практика с практиката на страните - членки на Европейския съюз."
Уважаеми колеги, смешно е да пишем такива неща в законодателството. Ние със самото законодателство, ако го правим по правилата на играта, доближаваме българската практика. Но това вътре е пожелателен текст. Това е като текст от някакъв доклад, което просто не върви да съществува в този документ. Ние всички се стремим нашето законодателство да се доближи до европейската практика. А това, че ще си го напишем вътре, съвсем не значи, че то ще е европейско, ако ние го направим по начин, който не отговаря на съвременните критерии.
Лично аз трябва да ви кажа, без да налагам своето мнение на колегите, тъй като не съм присъствала на заседанието, когато беше приет този законопроект, ще се въздържа от гласуване и ще дам достатъчно много предложения между първо и второ четене. Действително съветвам колегите сериозно да помислим, особено в комисията. Така законът просто не работи. Той просто създава съмнения, че устройваме различни институции при разпределение на определени средства и то няколко месеца преди провеждане на избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Ивалин Йосифов има думата.
ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина, ако човек погледне на пръв поглед, това е един устройствен закон. Но само на пръв поглед. Ако продължи по-задълбочено да го чете, ще види, че това не е устройствен закон, а е закон, който полага една съвсем нова философия в сферата на социалните дейности и социалното развитие на страната и конкретно подпомагането на това развитие и финансиране. Затова просто умолявам колегите, които искат само да го критикуват, да не го четат съвсем повърхностно и да го разглеждат като един устройствен закон, а навлязат в неговата философия и да разсъждаваме по нея.
Социалната политика трябва да бъде поставена на съвсем нова основа, трябва да бъде изменена нейната философия. Аз съм категорично против досега провежданата социална политика и казвам: тази политика се провеждаше в продължение на няколко години, десетки години, и за съжаление такава социална политика в продължение на три години продължи да се провежда и от дясно управляващото правителство. Тази политика трябва да бъде поставена на съвсем друга основа. Трябва да бъдат включени маса икономически механизми, за да има правилно и нормално развитие на социалната политика.
Наистина предлаганият законопроект кореспондира с моите икономически виждания в тази област и аз предварително искам да кажа, че ще го подкрепя. Не може да продължава да се развива социалната политика в такава насока, в която е развивана, пак повтарям, десетки години - да се изливат пари в социални помощи под най-различни форми и в най-различни фондове, и тези социални помощи да имат едно-единствено предназначение - рефинансиране на заведенията с продажба на алкохол. Това се получаваше до момента с политиката, който се провеждаше. Трябва да заложим нова философия, а този закон, макар и с някои недостатъци, залага тази нова философия в развитието на социалната политика. Този закон поставя социалната политика на една пазарна, конкурентна основа, където ще могат да се съревновават идеи на различни организации - било то частни, било то държавни, регионални структури, общини. Те ще могат да се съревновават на пазарна основа и ще получават средства, които ще бъдат контролирани посредством създаваната институция, която се учредява от закона, ще бъдат контролирани и начинът на изразходване, начинът на финансиране и, пак повтарям, при едни състезателни, конкурсни начала.
Законът има и чисто техническа страна, но тя съответно има и допълнителни последствия, които също са насочени в тази посока - за по-добро подпомагане и развитие на социалната политика.
Чисто техническата страна е, че така създадената институция ще обедини средствата, които са разпилени в момента по различни ведомства, институции, фондове и други подобни структури, които се занимават с подобен род дейности.
По стечение на обстоятелствата през последните седмица-две констатирах, по моя преценка, а това е може би съвсем малка част, че има 25 институции, 25 фонда, които се занимават с подобен род дейности. Това съответно създава един хаос в администрирането на този процес, от една страна, и, от друга страна, затруднява ползвателите на средства, които желаят да ползват такива за развитието на съответните програми. Това е едно безкрайно ходене по различните институции, препращане от една или в друга институция. Но след като бъде учредена такава институция, това вече ще създаде както удобство от страна на държавата, така и удобство за евентуалните бъдещи ползватели на средствата, които ще се акумулират в този фонд.
Вече говорих за прозрачността на процеса на финансиране. Несъмнено след като тези основни средства ще бъдат консолидирани на едно място, ще има възможност да се извършва и контролът на финансирането, прозрачност на това финансиране. Има институции в България, които са създадени от това и от предишното Народно събрание, които могат да оказват контрол на средствата, които ще бъдат изразходвани за финансиране
Това са основните ми съображения в подкрепа на внесения законопроект. Независимо че има някои слабости и пропуски, но не трябва да забравяме, че именно този законопроект поставя една нова философия в развитието на социалната дейност в България. Несъмнено всяко нещо, първо, има своите пропуски и се надявам, че в процеса на работата тези пропуски ще бъдат отстранени, след като започне да функционира съответната институция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По същество днес ние разглеждаме един съвсем нов закон. Това не е закон, с който ще изменяме съществуващ закон, или закон, с който ще правим нещо ново към вече съществуваща практика.
Благодаря на колегите от левицата, че припомниха колко много закони са направени в Комисията по труда и социалната политика, а по-късно и в Народното събрание, с което те всъщност потвърдиха тезата, че ние правим една добра социална политика. Тъй като, ако когато започнахме работа в Тридесет и осмото Народно събрание пред нас и пред правителството стояха много пожари за гасене и тези пожари бяха свързани с кризата и с бедността, ето сега, след почти четири години ние сме в нова фаза, в ново качество на социалната политика. Преди четири години ние действително не можехме да си мислим, че българският парламент ще направи един такъв европейски закон, който действително ще даде принос към този тип нова социална политика.
За мен това е един от най-съществените елементи, заради които ще подкрепя този законопроект, защото да създадем една такава нова финансова институция, каквато ще бъде Социалноинвестиционният фонд, означава, че се е изпълнило онова, което много пъти ние тук заедно с вас сме казвали. Проблемите на безработицата не са единствено и само проблеми на правителството или на Народното събрание по отношение на законодателната част. Проблемите на безработицата са действително сериозни и тях можем да ги решим с участието на цялото общество, с участието, активността и енергията не само на нас и на правителството, но и с участието на работодателските организации, на синдикалните организации, на местните власти, на кметовете, на неправителствените организации. Защото само такъв тип енергия, такъв тип усилия биха могли наистина да дадат резултат, и то най-вече за онези хора, които са изпаднали в социалния риск "безработица". А безработицата наистина е един проблем, с който не само това правителство, не само този парламент, но мисля, че и следващите ще работят върху него.
Философията на този закон се основава върху синхронизирането на работата на държавните институции и демократично устроената държава, като фондът ще е механизъм, който ще осъществява всъщност този синхрон. Затова аз не приемам твърденията, че просто ще се извърши едно дублиране на администрация, едно дублиране на вече съществуващи институции, които работят в това отношение. Не, фондът ще прави точно този синхрон и няма нищо да дублира. Нещо повече, ще допринася точно за по-добрата работа на вече създадените институции. Разбира се, този фонд ще създаде и възможност да се координират усилията по два плана. Това е Националният план за регионално развитие и Националният икономически план на страната.
По същество този законопроект е част от управленската Програма "България 2001" с който, аз вече казах, ние ще създадем една институция, която ще работи в унисон с правителствената политика. И съществуването на подобна институция всъщност е част от условията, които Европа предявява към нас, за да можем действително да видим България като един равноправен член на европейското семейство след години.

Законопроектът за социалноинвестиционния фонд гарантира и още нещо: за пореден път ние залагаме на трайно установяване на модела за тристранно сътрудничество, който е доказал своята ефективност. Диалогът и тристранното сътрудничество в законодателството, което ние правим, в социалното законодателство, го издигнахме в институция. И аз си мисля, че този път с този закон ние още веднъж ще докажем, че проблемите се решават, когато има диалог, когато има прозрачност, когато има действително тристранно сътрудничество.
Смело мога да кажа, че този законопроект изпревари практиката. Това може би ще бъде единственият закон с изпреварваща практика. Нека да припомня, че от няколко години в България действа фонд "Регионални инициативи". Тук колегите бяха достатъчно добронамерени и казаха за този фонд. Искам да кажа, че за тези години, в които съществува фонд "Регионални инициативи", който фонд работеше по същия модел, по който сега ще работи Социалноинвестиционният фонд, бяха създадени над 150 обекта на социалната инфраструктура. Много безработни хора намериха своята временна и постоянна заетост, изпълнявайки тези проекти от социалната инфраструктура. Този проект, всъщност този фонд "Регионални инициативи, доказа и още нещо: доказа, че има доверие в изпълнителната власт, има доверие от страна на местните власти в работата на фонд "Регионални инициативи", защото много от проектите, които бяха направени по фонд "Регионални инициативи", бяха проекти, направени от общините, от кметовете, от общински съветници без оглед на това дали представляват БСП или СДС в общината, но бяха проекти, свързани с осигуряване на работни места и с изграждане на обекти от социалната инфраструктура. За това доверие си заслужава, което вече толкова време местните власти изпитват към фонд "Регионални инициативи", наистина това е един мотив, заради който ние не трябва да се опасяваме, че създавайки Социалноинвестиционния фонд няма да могат да работят всичките тези програми.
И още нещо създаде практиката, изпреварила Закона за социалноинвестиционния фонд. Създаде една конкуренция, която оттук нататък ще бъде много съществена за регионите. Действително, няма да има повече субсидирана заетост или заетост, която да се осигурява единствено и само от държавния бюджет. Всеки един район, всяка една българска област, всеки един български град трябва наистина да знае, че колкото по-добри проекти се представят, колкото е по-активно участието, колкото повече залагат на конкуренцията, толкова повече ще може да се развива онази част от социалната политика, която ние наричаме регионализъм и която всъщност е една от основните приоритетни задачи ние да направим с тези закони възможна конкуренцията, възможен този регионализъм между общините и областите.
Така, междупрочем, е и в европейската практика. Нито един европейски фонд не отпуска пари заради това, че една или друга държава, един или друг район от Европа са симпатични или имат повече връзки в структурите на Европейския съюз. Отпуска се заради това, че районите се конкурират и доказват своята значимост, своята необходимост пред една или друга институция.
Затова аз искам... Междупрочем, тази теза искам да я доразвия с още едно доказателство. Днес получихме отчета за изпълнението на Актуализираната програма "България-2001", в който отчет на с. 23, ако погледнете, е написано така: "Чрез фонда за регионални инициативи с финансиране от Световната банка и Американската агенция за международно развитие през 2000 г. са реализирани 69 социални инфраструктурни проекти на обща стойност 9 млн. 764 хил. 242 лв. До този момент има договорени още 29 проекта на обща стойност 5 млн. 329 хил. 748 лв., които трябва да бъдат реализирани през 2001 г. със средствата на държавния бюджет". Това е още едно доказателство за това, че практиката изпревари закона. На нас не ни остава всъщност нищо друго, освен наистина да приемем този закон. И с този закон да имаме възможност да се поощрят хората, като ги поставяме в пазарна трудова среда или ги мотивираме за действия в условия на конкуренция за по-добри проекти и програми за развитие.
В крайна сметка, в условията на социална пазарна икономика законодателят и държавното управление трябва да стимулират предприемачите. Да стимулират, казвам, което е доста по-различно от това - да дават, да стимулират, да разкриват нови работни места, да осигуряват заетост. Нашата задача е да направим средата такава, че да предразполага към пазарна активност. Ние не искаме да поощряваме хората да живеят от социални помощи. Това не е част от нашата социална политика, а да ги приобщим и да ги поощрим да приемат предизвикателството и да бъдат активни. Тоест, работейки, да реализират възможностите си. Затова приемането на Закона за Социалноинвестиционния фонд е още един инструмент, чрез който ние ще разпрострем схемата за повишаване на заетостта така, че тя да обхване градовете и селата в цялата ни страна. И аз се надявам, че без притеснения този закон ще бъде приет от всички парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За реплика - господин Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Дянкова, като Ви слушах, се учудвам и завиждам на умението Ви да се говорят неща, които са далеч от действителността, които звучат прекрасно, които звучат чудесно, но просто са далеч от действителността.
Вие започнахте с това, че парламентът и в това число и Парламентарната група на Демократичната левица подкрепят, признават усилията на мнозинството за приемането на много социални закони, които решават ефективно проблемите в реформата в социалното дело, в социалната политика. Вероятно не сте слушали добре нашите аргументи или не желаете да слушате нашите аргументи. Да, действително се приеха много закони, които по своето заглавие са насочени към решаването на проблемите в социалната сфера. Но много често тези закони, както Кодексът за задължителното обществено осигуряване, както част от промените в Кодекса на труда реално отнемат социални права и застрашават социални проблеми на населението. Често пъти тези закони, както и днешният закон, който разглеждаме, реално са почти неприложими или няма никакъв смисъл от тяхното приемане в момента.
С какво ние ще решим социални проблеми чрез днешния законопроект, при условие, че, първо, той е насочен към финансиране основно на регионални програми, които и в момента си съществуват без този законопроект? Основно тези проекти се финансират от държавния бюджет, според днешния законопроект, а и в момента тези програми се финансират от държавния бюджет. И, основно, според днешния законопроект, този фонд се ръководи реално от държавната администрация, от Министерство на труда и социалната политика, което и в момента е така. Е, какво решаваме днес? Изключая заглавието на този законопроект, реално нищо не се решава. И това е типичен пример на псевдосоциална политика и на псевдосоциално законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За разлика от колегите от Комисията по труда и социалната политика аз ще бъда фрагментарен. Ще засегна няколко въпроса, които неизбежно възникват пред нас, обсъждайки проектозакона.

Тръгвам от някои оценки, които направи госпожа Дянкова. Ако сериозно ще разискваме темата за максимално използване, при това ефективно, на средствата, които България получава и ще получава от предприсъединителните фондове за структурни и регионални проекти, това не само според мен, но според всеки сериозно мислещ човек трябва да бъде главна задача, главна грижа на държавната администрация, на изпълнителната власт. Има министерства, има държавен апарат, а парламентът с някакви законодателни действия в движение би могъл да подпомага.
Но да измисляме нови структури, допълнителни структури с по 5, 10, 12 човека, това е несериозно! Обидно е даже да го наречеш занаятчийство, тогава когато за създаване на проекти, обсъждане на проекти, утвърждаване на проекти, които биха били конкурентни, както вие справедливо отбелязахте, в състезанието за получаване на повече пари, което означава утвърждаване на повече наши проекти, е нужен капацитетът на държавните служби, на министерствата, с привличане на десетки и стотици експерти. И такава една структура или подобни на нея още една дузина не решават и стотна част от тази голяма, трудна и заслужаваща изключително внимание задача.
Да, вие сте прави. Ще бъде все по-засилваща се конкуренцията в битката за тези пари, така че този законопроект от страница и половина не внася нищо в решаването на този голям проблем. Нека не звучи като използване на жаргон, но предложеният проект е една законодателна измислица. Нищо повече! Той стъпва освен това на редица структури, които ги няма - Национален план за икономическо развитие. Междупрочем аз не бих бил против, но няма такова чудо. Програмите щели да бъдат приемани по реда и във времето, когато се приема бюджетът. Но кой ще прави тези програми? Този съвет от 5-12 човека ли? Несериозно, абсолютно несериозно!
Вие няма да направите такъв Национален план за икономическо развитие, след като официално години наред бяхте даже срещу разработването на една активна и силна индустриална политика, която да има своите приоритети, гвоздеите на икономическата политика, както междупрочем още преди две години ви внушаваше един от неплатените консултанти на българските държавни институции проф. Джефри Сакс. Но тогава правителствените представители иронично се усмихнаха на неговото категорично внушение, че на България (преди две години го каза) е нужна силна индустриална политика с ясно очертани приоритети. А сега тук ми приказвате за Национален план за икономическо развитие...
Уважаеми колеги, ако сериозно ще разискваме, не можем да не признаем, че чрез този закон се засилват елементите на миш-маш в законодателството. Така е. Има специален Закон за малките и средни предприятия. Има агенция с персонал, с връзките й с другите държавни структури. И тук сега изведнъж се говори за заеми, кредити с преференциални лихви, които ще бъдат предназначени за създаване и развитие на малки и средни предприятия. Хайде стига толкова много закони и толкова много чиновнически практики, когато всъщност при обсъждането на данъчните закони вие не приехте някои внушения за изчистване на данъчната практика от неща, които пречат още на старта за възникване на малки и средни предприятия. И при това тези внушения бяха изцяло във фарватера на европейската данъчна практика.
Ще вземате заеми. Държавата ще ги гарантира. Да, държавата може да гарантира много неща. Всяка година с бюджета ние приемаме размера на тези гаранции в рамките на 300-400-500 млн. долара. Добре, но кои са тези, които ще връщат заемите? Тоя съвет от 10-12 човека ли? Кой стои насреща?
В тази страница и половина е пълно с недоразумения. Аз разбирам и уважавам желанието да се откликне на някакво искане, родено там някъде в синдикалните централи. Разбирам. В края на краищата нещата трябва да бъдат решени по държавному и тогава с уважение да бъдат подкрепени.
В края на краищата много пъти от тази трибуна е звучало, че да се приемат само и просто закони, да се създават само и просто нови структури, да се раждат агенции, председатели, изпълнителни и контролни съвети само по себе си е предпоставка, за да има практики след това. Но за съжаление у нас не се създават практики. И ако във връзка с други, далеч по-сериозни закони, такива практики няма, то тук въобще няма място за съмнение, че законът ще бъде приет и след него няма да последва практически нищо в повече и ново в тази сфера, към която го адресирате.
И накрая, понеже сме в дните, когато всички държим в ръка и четем Календара, а днес получихме един дебел текст за изпълнение на Програмата. Вижте какво, може 101 такива закони да приемем, но погледнете числата за 1997-2000 г. Дал съм си труд и съм стъпил на вашия Календар, на таблица № 1 с числата за номиналното увеличение на заплати и пенсии. Второ, стъпил съм на данните на Националния статистически институт и неговата информация за индекса на потребителските цени.
Уважаеми дами и господа народни представители, при този индекс, който ви дава господин Хаджийски и числата, които вие сте дали за динамиката на номиналните заплати и пенсии, реалната средна заплата на 31 декември 2000 г. спрямо 31 декември 1996 г. (31 декември, а не средата) е знаете ли колко? Четиридесет и четири на сто. И какво сме седнали тук да се занимаваме със закони за социалноинвестиционни фондове и пр.?
Значи цялата политика е сбъркана. И тя едва ли може да бъде санирана с приемането на такива законопроекти. Но даже и да оставим 1997 г. и да тръгнем от 1 януари 1998 г., т.е. загърбвайки онази инфлация, която е и във втората половина на 1997 г., увеличаването на реалната работна заплата е с няколко процента. За три години! Какъв е този икономически растеж, какво е това успешно управление на икономическите и социални процеси, което към мизерния доход е прибавило няколко процента за три години? Не това е пътят, по който днес вървим, за приемането на закони като този, който ни предлагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Руси Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Ние обсъждаме някаква философия и някакви идеи, а вносителят го няма. И тук има странни интерпретации. Ние чухме от госпожа Дянкова обяснения, които по същество в този закон ги няма.
Аз наистина и в комисията, и сега си задавам за пореден път въпроса каква всъщност е философията, за какво ни е нужно това, слушайки и народните представители, от опозицията, изказали се преди мен? Защо така поставям нещата?
Имаше една среща на чуждестранните инвеститори с ваши представители, на мнозинството, на която беше казано в един добър тон нещо, което искам да повторя - че смисълът не е в това да се препишат европейски закони само и да се свърши дотук, защото често пъти тяхното възпроизвеждане тук е в друга среда. По-скоро важно и нужно е да се търси законодателство, което наистина съответства на българските условия и ги променя към критериите на Европа.
Ако, гадая вече, идеята на вносителя и философията е била да се препише Европейският социален фонд със заглавието обаче - Социалноинвестиционен, то нещата не си съответстват, а именно в няколко неща.
Беше казано, че ние имаме Закон за закрила при безработица. Европейският социален фонд е създаден преди години именно за борба срещу безработицата в европейски условия. Той се явява една част от тази стратегия. Ако вие сега тепърва започнете да работите срещу безработицата с този фонд, а сигурно е така, след като така упорито твърдите, значи нищо не сте свършили.
По-нататък. Има акценти, в които Европейският социален фонд, ако ще се преписва от него, насочва вниманието, и те са свързани - за борба срещу безработицата сред младежта, за превантивни мерки срещу продължителната безработица, улесняване на прехода от училище към работа, промяна на данъчната система за стимулиране на трудовата заетост, модернизиране на организацията на труда, борба срещу разликата между половете. И това го прави, разбира се, вторият по големина фонд сред европейските структурни фондове - Европейският социален фонд, който обхваща 23 на сто от общия обем на тези фондове.
През периода 1994-1999 г. акцентите на този фонд, ако вие преписвате оттам и трябва да се поучите, са подпомагане развитието на рядко населени региони, стимулиране на селскостопански региони и т.н., и т.н. Но очевидно преписването, за което е направен опит да се извърши, не е извършено както трябва. И този път, за съжаление, тъй като не е преписано добре, и законът не се откроява ясно. И по-скоро този инструмент, както в мотивите е записано, че е инструмент за социална политика в пазарните условия, звучи много не пазарно.
Нещо повече, онова, което смущаваше, ще го кажа в прав текст, дава възможност административно на министъра на труда и социалната политика, ползвайки за фонд, аз не виждам колегата Адемов тук, но той го каза в комисията - синдикатите, да си решава еднолично за близки на онези, които поръчват музиката, т.е. на част от мнозинството, проекти. И независимо от обещанието, че ще се потърси друг статут на този съвет, който е към министъра на труда и социалната политика и че той няма да решава еднолично, идеята повече прозира ясно и категорично за какво би могло да се използва този инструмент. Защото, ако действително смисълът е да има социално партньорство, то трябва да има равнопоставеност. Такава няма, вижте разпоредбите на този законопроект.
По отношение на онези механизми, които казват, че са непазарни. Вие не приехте в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за ДДС да има стимулиране на тези, които правят бизнеса в рядко населените райони. Това се прави в Европейския съюз. Сега ще се върнете ли, ще отречете ли себе си, или просто сте преписали в онази част, която касае в чл. 7, ал. 1, като идеи какво включва в програмите?
И пак казвам, това действително са елементи, които не са толкова пазарни. Но те именно затова изискват, говорейки за рядко населени райони, за селскостопански и други, едно участие наистина на всички фактори, които по-справедливо и по-обективно да отразят тези потребности.
А по отношение на основата, на която искате да заложите програмите, беше казано от народните представители, изказали се преди мен, но аз ще цитирам експерти, които не са от левицата, не са от БСП. Те просто казват - това е едно недоразумение - Националният план за регионално развитие.
Така че ние сме изправени пред поредното недоразумение. Аз лично не бих бил против идея за социално развитие. Но, когато тази идея е така изкривена, ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за Социалноинвестиционен фонд с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Четвърта точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ДАРИТЕЛСКИ ФОНД "13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ".
Има думата за процедура господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с второ четене на законопроекта на Националния дарителски фонд "13 века България" правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Юрий Дачев - заместник-министър на културата, Кин Стоянов и Рада Маркова - от Националния дарителски фонд "13 века България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господата Дачев и Стоянов, и госпожа Рада Маркова.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Дачев, господин Стоянов и госпожа Маркова.
Има думата господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Закон за Националния дарителски фонд "13 века България".
Глава първа: "Общи разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона и заглавието на глава първа има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона и глава първа така, както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на закона и на глава първа са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 1 има направено предложение от народния представител Иво Атанасов - в чл. 1, ал. 1 след "юридическото лице" се вмъква изразът "към Министерския съвет с ранг на агенция".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 1. (1) Националният дарителски фонд "13 века България", наричан по-нататък "фонда", е юридическо лице със седалище София.
(2) Фондът не разпределя печалба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което е направил колегата Иво Атанасов, е основателно. Когато ние в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъждахме този проблем, имахме претенции към няколко сериозни проблема и тяхното законодателно решение. Първият от тях беше наистина за статута на тази структура, защото много от коментарите, които бяха направени, и въпроси бяха свързани с разходването на средствата. А там се оказа, че една немалка част от средствата, които са дарение, се използват за работни заплати и възнаграждения. И то, разбира се, е така - когато някой върши дейност, трябва да получи нещо. Но именно защото не трябва да бъдат упреквани тези хора, че получават, трябва да се намери едно по-добро решение и това по-добро решение господин Атанасов го е предложил - да си бъдат хората в агенция, да си получават от държавата заплатите, а тези средства, които постъпват като дарения, да не се пипат, да не се отчисляват от тях проценти, да бъдат управлявани по най-добрия начин.
Така че предложението на господин Атанасов е в тази посока. Разбира се, ние, останалите колеги, не сме правили предложения, но аз го подкрепям и считам, че това е едно принципно по-добро решение. То е и в интерес на хората, които сега работят във фонда, да не бъдат упреквани в онова, за което вече споменах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Юрий Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя следното предложение по чл. 1. Моля да обърнете внимание на съдържанието на ал. 2 на чл. 1, където много ясно и конкретно е записано: "Фондът не разпределя печалба". Същевременно, ако отгърнете на стр. 7, вие ще видите раздел ll, който обхваща материята "Финансиране и издръжка".
На мен ми се струва, че систематичното място на ал. 2 от чл. 1 е именно в този раздел ll - "Финансиране и издръжка", или още по-точно казано, в чл. 14 като самостоятелна т. 3.
Не би трябвало в ал. 1 просто самостоятелно да звучи един текст, свързан с финансирането, с печалбата, с начина на отчисляване и т.н. Тоест, правя само едно редакционно предложение за систематичното място на ал. 2. Повтарям пак: като т. 3 на чл. 14. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов.
Гласували 139 народни представители: за 33, против 103, въздържали се 3.
Предложението на господин Атанасов не се приема.
Второто предложение е на господин Юрий Юнишев - ал. 2 да отпадне и този текст да намери място в раздел ll на глава трета, в чл. 14. Само че помислете, преди да стигнем дотам, защото господин Корнезов правилно тук забелязва, че той би трябвало да бъде алинея, не може да бъде като точка. И ако не може да намери място там като алинея, защото пък първата алинея, също помислете, тогава как ще се формулира. По-добре е да бъде може би като отделен член, но не може да бъде като точка. Но това вече като стигнем там.
Сега поставям на гласуване предложението на господин Юнишев за отпадане на ал. 2.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя, като отпада "(1)", в смисъл цифрата отпада, остава си "Чл. 1" и следва "Националният дарителски фонд..." и т.н.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Чл. 2. Фондът има за цел да организира и подпомага дарителска дейност, извършвана от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 3. За постигане на целите си фондът придобива безвъзмездно, управлява и се разпорежда с движими и недвижими имоти, финансови активи, права върху обекти на интелектуалната собственост, уникални и други произведения на изкуството, които се даряват или завещават от физически и юридически лица от страната и от чужбина в полза на фонда или са резултат от дейността на фонда по чл. 13, т. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 4. Националният дарителски фонд "13 века България" гарантира изпълнението на волята на дарителите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
За процедура има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз имам едно предложение. И при първо четене на законопроекта, и сега, струва ми се, че трябва да прецизираме или процедурно да гласуваме поотделно чл. 2. Лично аз считам, че във фонд "13 века България" здравеопазването като вид дейност, за която ще работи този фонд, просто не му е мястото, то е просто пришито като с бели конци.
Фонд "13 века България" има своя статут, има своя традиция - за култура, за наука, за образование, за опазване на историческите ценности и паметниците. Но здравеопазването, извинявайте, имаме "Червен кръст", имаме други институции.
Затова аз предлагам процедурно, господин председател, да гласуваме специално за здравеопазването като определена дейност, която някак си не приляга на този фонд. Ще го превърнем като другите фондове, а този фонд има действително своята ценност и своята основа, която е насочена към един друг вид дейност, различна от досега съществуващите и вече съществуващи институции в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова. Само че нека да уточним - отделното гласуване ще го гласуваме отделно, но Вие пропуснахте да кажете, че предлагате отпадане. Само "здравеопазването" ли или "и други социални сфери"?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Само "здравеопазването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова за отпадане на думата "здравеопазването" от чл. 2.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 82, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Член 2 е приет.
Моля, гласувайте чл. 3 и чл. 4, както са предложени от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Членове 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Глава втора - Структура и управление".
Комисията подкрепя текста на вносителя в следната редакция:
"Чл. 5. (1) Дейността на фонда се осъществява чрез Централно управление и регионални поделения.
(2) Централното управление на фонда се състои от органи на управление и администрация.
(3) Структурата и организацията на дейност на регионалните поделения на фонда се определят от Управителния съвет."
"Чл. 6. Органи на управление на фонда са Управителният съвет и изпълнителният директор."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, както е предложено от вносителя, чл. 5 в редакцията на комисията и чл. 6, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава втора и членове 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 7 има предложение на народния представител Иво Атанасов:
В чл. 7, ал. 1 се добавя ново изречение: "Председател е министърът на културата, а изпълнителният директор се назначава от министър-председателя."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната нова редакция:
"Чл. 7. (1) Управителният съвет на фонда се състои от 9 членове, в това число председател и изпълнителен директор.
(2) Членовете на Управителния съвет се избират от Министерския съвет по предложение на министър-председателя.
(3) Мандатът на Управителния съвет е 4 години.
(4)  Членовете на Управителния съвет се освобождават предсрочно:
1. по тяхна писмена молба, отправена до Министерския съвет;
2. при влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер;
3. когато са били членове на управителни или контролни органи на юридически лица, които са обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца;
5. когато са причинили виновно имуществени вреди на фонда;
6. при смърт.
(5)  При предсрочно освобождаване на член на Управителния съвет в едномесечен срок от настъпване на събитието Министерският съвет избира на негово място нов член за срок до края на мандата на освободения член.
(6) Членовете на Управителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Мисля, че народният представител Иво Атанасов отново е бил прав, за да предложи една конкретна разпоредба, която липсва, в случая да уточни начина на определяне на изпълнителния директор и председател на Управителния съвет. Дали това на вас ви харесва или не, защото имате различни от неговите аргументи, е друг въпрос. Но наистина в предложението на вносителя липсва реда за избор на председател на Управителния съвет и за определяне на изпълнителния директор. Пише, че Министерският съвет определя членовете на Управителния съвет, но след като изпълнителният директор ще има функциите да представлява тази структура, би трябвало тогава или да го определи Министерският съвет, или да има някакъв друг механизъм.
Аз считам, че предложението на господин Иво Атанасов председател да е министърът на културата говори за значимостта на структурата на фонда наистина министър да знае, да ръководи отблизо, разбира се, заедно с другите членове на Управителния съвет, една дейност, както вече се очерта, тъй като вие не приехте предложението на госпожа Масларова, да бъде всеядна. Тоест във всички области ще се получават дарения и във всички области ще се извършва, разбира се, по волята на дарителя реализация на тези дарения. Така че наистина е добре някой да има по особен статут. Разбира се, вече в рамките на тази всеядност може би министърът на културата не е достатъчен, може би трябва самият министър-председател да поддържа на отчет и да носи отговорност за този фонд, тъй като наистина става дума за много пари. Но все пак аз считам, че колегата Атанасов е по-прав, отколкото вносителят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Няма да има реплики, репликите ще останат за утре, защото имаме и съобщения, а след репликата ще има дуплика, ще има и гласуване.
Освен това забележката на господин Статков по отношение на това кой определя председателя на Управителния съвет е много основателна и моят съвет е да погледнете в чл. 8 - функции на управителния съвет. За утрешното заседание да предвидите една точка, че "избира", защото предполагам, че вносителят е имал предвид това, че управителният съвет избира своя председател. А ако някой го назначава, трябва да се каже кой го назначава. И, за да не влизаме в излишен дебат сега по нещо, което го няма в момента в закона, този член ще се гласува утре.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 25 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще заседава на 25 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 25 януари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

Йордан Соколов


Заместник-председатели:

Иван Куртев

Любен Корнезов

Петя Шопова

Секретари:
        Васил Клявков
        
Атанас Мерджанов