Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Атанас Мерджанов и Илия Петров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 23 февруари 1999 година:
- Проект за решение относно одобряване на Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. Вносител - народният представител Димитър Иванов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, на Комисията по икономическата политика, на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол;
- Проект за решение за провеждане на тържествена сесия по случай 120 години  от приемането на Търновската конституция. Вносител - народният представител Валентин Симов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за българския език. Вносител - народният представител Любен Корнезов. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по културата и медиите;
- Законопроект за вероизповеданията. Вносители са народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за допълнение на Кодекса на труда. Вносител - народният представител Константин Дочев. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика;
- Законопроект за еднократно субсидиране на фонд "Обществено осигуряване". Вносители са народните представители Велко Вълканов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол;
- Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител е народният представител Теодосий Симеонов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Федерална република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика;
- Законопроект за статистиката. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия със задача изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари. Вносители - Румен Овчаров и група народни представители.
Предложения за седмичната програма:
Предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
"1. Проект за решение за избиране на член на Сметната палата. Вносител - Сметната палата.
2. План за статистическите изследвания за 1998 г.
3. Отчет за дейността на Националния статистически институт за 1998 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
6. Законопроект за подземните природни богатства.
7. Парламентарен контрол."
На Председателски съвет се уточнихме точки 2 и 3 - планът за статистическите изследвания за 1998 г. и отчетът за дейността на Националния статистически институт за 1998 г., да станат съответно точки 4 и 5, тъй като още не е раздадено становището на комисията по отчета.
Има предложение от Парламентарната група на Демократичната левица точка от дневния ред да стане: "Проекторешение на Народното събрание за избиране на Временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари във връзка с Постановление на Министерския съвет № 275 от 1998 г. и щетите, нанесени на държавата и държавния бюджет."
Има предложение от народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде: "Законопроект за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс на второ четене. Вносител - народният представител Любен Корнезов."
Има предложение от народния представител Атанас Богданов точка от дневния ред да бъде: "Законопроект за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл с вносител народният представител Атанас Богданов."
Предложение от народния представител Георги Михайлов точка от дневния ред да стане: "Законопроект за занаятите с вносител народният представител Георги Михайлов."
По предложенията за дневен ред някой от вносителите иска ли думата? Има ли предложения за отпадане или разместване?
Има думата господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Предлагам като седма точка от седмичната програма да бъде законопроектът на Закона за занаятите.
Защо? През последните десетина години от България са емигрирали около 10 на сто български граждани. Голямата част от тях са млади хора, при това високообразовани, високоспециализирани и с висока интелигентност. Известно е, че тяхното висше образование, тяхната висока квалификация е струвала твърде скъпо на българската държава, която не получава абсолютно никакви компенсации, тоест тя прави едно голямо дарение на тези държави, в които отиват нашите млади хора.
Освен това младите хора, е известно вече, че държат да работят самостоятелно, за разлика от нас, които търсехме да отидем в колективите на големите предприятия, където всички заедно да работим. Младият човек сега иска да се реализира сам, да може сам да покаже какво знае и какво може. И неслучайно държавите, в които нашите български младежи емигрират, с голяма охота ги приемат, защото това са специалисти по компютри, по софтуер, това са добри техници, добри инженери, добри учени. Нашият закон - Законът за занаятите, който е незразделна част от Закона за малките и средните предприятия, именно дава възможност на младите хора да се реализират в България и България да не губи така ценен потенциал.
Затова, уважаеми колеги, ние ви предлагаме да не емитираме само загриженост за младите хора, а наистина да се заемем с тези закони, които не само ще решават проблемите на българската икономика, но ще решават и проблемите на младите хора, които емигрират, ще решат и проблемите на тези безработни, които също са висококвалифицирани работници.
Аз се извинявам, но имам само още едно изречение.
Българската икономика е източена наистина от специалисти, които са или безработни, или са в чужбина. И как ще изправим нашата българска икономика без тези хора? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, считам, че няма противоречие в залата по отношение на това, че стоманодобивният отрасъл е един важен сектор от нашата икономика. Нямаме противоречие и по факта, че трябва да се преструктурира и приватизира този отрасъл, колкото се може по-бързо. Нямаме противоречие и по въпроса за неговото финансово оздравяване.
В този смисъл сега, когато тече процедурата по приватизацията и преструктурирането на този отрасъл, когато много добре е ясно на всички, че инвестициите в металургията са доста големи и във връзка с недостатъчната рентабилност те се изплащат в един по-дълъг период, ние предлагаме отново въпросът да бъде включен в дневния ред - проектозакон за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл.
Този закон би дал един добър знак на бъдещите кандидати за инвестиции в металургията, че държавата отделя необходимото внимание на този сектор, че се търсят възможности да бъде стимулиран инвестиционният процес, че има шансове да се увеличи вътрешното потребление на метали и по този начин този отрасъл да излезе действително като един печеливш отрасъл в нашата икономика.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Михаил Миков.



МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Става въпрос за изменението на Гражданскопроцесуалния кодекс, по-специално за делбите, при които жилището се изнася на публична продан - един акт, който поставя в много тежко положение по повод на жилищата много хора, които нямат син или червен цвят. Парламентът се ангажира преди около месец със сравнително бързо решаване на този въпрос. Тези хора продължават да пишат писма, продължават постоянно да поставят въпросите при срещите си с народните представители. Става въпрос само за един текст, който може да реши много сериозен социален проблем.
Именно поради тази причина предлагам да разгледаме и на второ четене законопроекта за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Димитров.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече няколко пъти започвахме и прекъсвахме второто четене на законопроекта за подземните природни богатства. Всички знаем, че този законопроект е свързан и с интересите на стратегически за страната чужди инвеститори.
В тази връзка аз правя процедурно предложение т. 6 да мине преди т. 2, тоест второто четене на законопроекта за подземните природни богатства да мине преди първото четене на законопроекта за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Възразявам срещу предложението на господин Миков да разгледаме на второ гласуване изменението на Гражданскопроцесуалния кодекс по отношение на делбите - чл. 288.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников, по процедура няма разисквания по предложенията. Само вносителите имат право или може да се направи предложение за преместване или отпадане.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Законопроектът не е гледан в комисията за второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението като точка от дневния ред да бъде включено проекторешение на Народното събрание за избиране на временна анкетна комисия.
Гласували 196 народни представители: за 81, против 105, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде законопроектът за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Гласували 180 народни представители: за 62, против 101, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Богданов точка от дневния ред да стане законопроектът за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл.
Гласували 179 народни представители: за 64, против 92, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Михайлов точка от дневния ред да стане законопроектът за занаятите.
Гласували 186 народни представители: за 63, против 112, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте направеното предложение второто четене на законопроекта за подземните природни богатства да стане точка втора от дневния ред.
Гласували 184 народни представители: за 62, против 105, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма за работата на Народното събрани от 24 до 26 февруари:
1. Избор на член на Сметната палата.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
4. План за статистическите изследвания за 1998 г.
5. Отчет за дейността на Националния статистически институт за 1998 г.
6. Второто четена на законопроекта за подземните природни богатства.
7. Парламентарен контрол.
Гласували 184 народни представители: за 136, против 16, въздържали се 32.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ЧЛЕН НА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение по тази точка от дневния ред да бъдат поканени председателят и членовете на Сметната палата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят в пленарната зала председателя на Сметната палата господин Георги Николов и членовете на Сметната палата.
Давам думата на председателя на Сметната палата господин Георги Николов устно да направи своето предложение, което и писмено е внесъл в Народното събрание.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 5 от Закона за Сметната палата и по-конкретно чл. 6 тя като юридическо лице се състои от 11 души - председател и 10 членове. Миналата година почина един от членовете на Сметната палата и в съответствие с изискванията на Закона за Сметната палата тогава, когато се налага попълване на състава, председателят на Сметната палата прави предложение пред Народното събрание за избиране на член на Сметната палата. Това съм го направил в съответствие със сроковете, предвидени в закона.
Искам да ви уверя, че подборът на кандидата за член на Сметната палата, който направих, не се отличава от този, използван от мен при предишния избор. Аз се срещнах с доста специалисти, разговарях, за да добия представа за техните качества, направих консултации със съответни органи и моят избор е за госпожа Катина Георгиева Кръстева - Калева. Позволете ми накратко да ви запозная с биографичните й данни.
Госпожа Катина Георгиева Кръстева - Калева е родена на 19 януари 1939 г. в село Енина, Старозагорска област. Семейна е, с един син.
Завършила е висше образование в Софийския университет "Свети Климент Охридски", Юридическия факултет, специалност "Право".
Госпожа Кръстева е работила като икономист и юрист в Института за проучване и проектиране "Софпроект", "Културен отдих и художествена окраса" - град София.
През 1973 г. е избрана за съдия в Софийския районен съд. Била е заместник-председател на Софийския районен съд през периода 1984 до 1986 г. и на Софийския градски съд - за периода 1986-1990 г.
От 1990 г. е член-съдия във Върховния касационен съд, Гражданска колегия, II гражданско отделение, където работи и в момента.
От месец февруари до месец май 1997 г. госпожа Кръстева е била заместник-министър на правосъдието в служебното правителство на господин Стефан Софиянски. Като заместник-министър е отговаряла за работата на Съвета по законодателство и сближаване на българското законодателство с това на Европейския съюз.
Госпожа Кръстева отговаря на изискванията, предвидени в Закона за Сметната палата, поради което с убеденост, че Сметната палата се попълва с още един професионалист, доказал себе си, аз призовавам всички парламентарни групи да подкрепят моя, уверявам ви, професионален избор, с което да попълним състава и Сметната палата да може по-бързо да реши много от своите въпроси, надявам се, в скоро време и приемане на отчета за 1997 г., който все още чака.
Благодаря ви и се надявам на подкрепа от всички за избора на тази достойна кандидатура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Някой желае ли да вземе отношение по предложението?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, Парламентарната група на Демократичната левица подкрепя кандидатурата на госпожа Катина Кръстева за член на Сметната палата. Имам чест да познавам лично госпожа Кръстева. Тя е съдия от кариерата, една от най-известните и достойни български съдии. Честен, принципен и бих казал много фин човек.
Имах чест да познавам и господин Йовчо Русев, който вече не е между нас, и госпожа Кръстева идва на неговото място. Господин Русев беше и ще остане в историята като един от бащите на Юлската конституция. Една личност, която даде много от себе си за изграждането на Сметната палата и, разбира се, не само на нея. Но животът е такъв, че той е пред нас и трябва да вървим напред.
Госпожа Кръстева не само е наследник на своя достоен предшественик, а е доказала, че има свой независим път в живота. Затова ние от Парламентарната група на Демократичната левица й пожелаваме да остане такава, каквато е, независимо на кой стол стои. Но ние сме парламент и при избор на един член на Сметната палата би следвало, макар и съвсем накратко, да видим и дейността на самата Сметна палата.
Първо, Сметната палата остана може би единственият конституционен орган, който досега избегна да се политизира и това е неговото голямо достойнство.
Второ, обаче Сметната палата не трябва да се превръща в една беззъба институция на финансовия контрол, ако такъв финансов контрол въобще днес има. Сметната палата трябва да бъде независима, но не декорация на демокрацията.
Обръщам се към господин Николов и уважаемите членове на Сметната палата, които са тук, в тази зала - с вас трябва да се съобразяват всички - и президент, и премиер, и председател на Народното събрание, и всеки един тук, в тази зала, а не вие да се съобразявате с нас. Затова ви казвам - извървете своя път, защото за мен все още сте в крачка.
В заключение, призовавам всички народни представители да подкрепят кандидатурата на госпожа Кръстева, действително един достоен български юрист. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително Сметната палата е институция, която трябва да седи над всичко във връзка с финансовата дисциплина, която е тъй нужна на нашата страна. Именно затова искам да подкрепя и призовавам и вие да подкрепите кандидатурата на госпожа Катина Кръстева-Калева по няколко причини.
Първо, това е една личност с голям дългогодишен опит в системата на администрацията. Познава това, което наричаме управление на финансовите потоци, познава законодателството, познава съдебната практика. Била е заместник-председател на Софийския районен съд, на Софийски градски съд. Била е член-съдия във Върховния касационен съд - "Гражданска колегия".
Искам да обърна вашето внимание на един втори момент. Това е, че госпожа Кръстева-Калева е доказала своята дейност като националноотговорно лице без да проявява каквито и да е пристрастия като заместник-министър на правосъдието в служебното правителство на господин Стефан Софиянски - един изключително важен факт. Доколкото познавам хора, които са работили с нея, и нея самата, отзивите за нейната работа по това време са били изключително благоприятни. Още повече тя е отговаряла за работата на Съвета по законодателство и сближаване на българското законодателство с това на Европейския съюз.
Считам, че тя е един достоен кандидат и ви призовавам да гласувате за нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нансен Бехар.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Сметната палата! Аз, за разлика от колегите преди мен, не познавам госпожа Катина Кръстева, но това, което съм чула за нея, са само хубави неща. Освен това се доверявам на избора на председателя на Сметната палата да се спре именно на нейната кандидатура за попълване състава на Сметната палата.
Смятам, че днес наистина извършваме един важен акт, макар и избирайки само един човек и попълвайки квотата на Сметната палата. Сметната палата е много важен орган в работата на страната. Може би във времето още повече ще се уверим колко е важна Сметната палата, защото все пак тя отскоро съществува и ние самите още свикваме с това какви са нейните функции и кога трябва да се намесва.
Може би трябва да помислим и за това да дадем и едни по-големи възможности на Сметната палата за осъществяване на предварителен бюджетен контрол, което ще даде спокойствие на органите, когато предприемат съответни действия, доколко техните действия са съобразени със закона и са в рамките на изискванията на законите и на бюджета. Тоест, според мен, имаме да мислим върху функциите на Сметната палата в перспектива и да я направим наистина един много по-ефективен орган такъв, какъвто е необходим на страната.
Вярно е, че тя има все още малко опит в новата ни история и всички се учим, в т.ч. и членовете на Сметната палата, за нейните възможности и правомощия, но пък имаме и опита, който имаме като традиция. България е имала Сметна палата. Имаме и опита, който можем да заимстваме от другите страни. Но днес нека да направим избора на госпожа Катина Кръстева, защото наистина е необходимо не само формално да попълним бройката на членовете на Сметната палата, но и да влезе един достоен юрист, който, доколкото имам информация, ще се заеме да осъществява контрол върху една много важна дейност от работата на българската държава. Един юрист, разбира се, винаги има погледа и върху това как се осъществява бюджета и на съдебната система. Мисля, че ще бъде от изключителна полза именно избирането на госпожа Катина Кръстева.
Мога да заявя, че нашата парламентарна група ще подкрепи избора, който ни е предложен днес в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Не виждам друг да желае да се изкаже.
Чета проекта за решение:

"РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Сметната палата

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, алинеи 1 и 4 от Закона за Сметната палата

Р Е Ш И:

Избира Катина Георгиева Кръстева-Калева за член на Сметната палата."
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 194, против няма, въздържали се 3.
Госпожа Катина Георгиева Кръстева-Калева е избрана за член на Сметната палата.
Моля квесторите да поканят госпожа Кръстева за полагане на клетва. (Госпожа Кръстева влиза в залата и застава на трибуната. Всички стават прави.)
Ако обичайте, повтаряйте след мен.
КАТИНА КРЪСТЕВА: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на поверените на Сметната палата функции и да изпълнявам добросъвестно задълженията, възложени ми от закона.
Заклех се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито! Пожелавам ви всичко най-хубаво! Ако обичате да попълните клетвения лист. (Председателят подава клетвения лист на госпожа Катина Кръстева, която го подписва.)

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателят на водещата Комисия по образованието и науката господин Георги Панев да изнесе становището на комисията.
През това време моля парламентарните групи да предадат списък на желаещите за изказване.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по образованието и науката
относно Законопроект № 802-01-63 за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет

На две свои заседания Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект № 802-01-63 за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията, освен представители на вносителите, участваха и представители на Съвета на ректорите, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и представители на Националния студентски съвет и на студентски организации.
Безспорни достойнства на сега действащия Закон за висшето образование са въвеждането на тристепенната система на обучение (бакалавър, магистър, доктор) и създаването на Националната агенция за оценяване и акредитация. Същевременно натрупаният през изминалите три години опит показа, че ефективното прилагане на закона, а оттам и очаквания резултат - осигуряване на високо качество на образованието, са силно затруднени от неясноти, непълноти и неточности в редица текстове, отнасящи се до основни понятия, структури и функции. Предлаганите изменения и допълнения целят отстраняването на тези недостатъци.
Законопроектът въвежда критерии, на които трябва да отговарят висшите училища и техните структурни звена. По този начин се създава обективна законова база за акредитацията им. Дефинира се съдържанието на понятието образователна степен, което позволява изработването на адекватни длъжностни характеристики и определяне на понятието "ценз". Въвежда се нова фигура - постоянен председател на Общото събрание, с което се повишава ефективността на върховния орган на висшето училище. Създава се нова структура - Институт на висшето училище, в който се извършва само научноизследователска работа. Тази структура несъмнено ще повиши качеството на обучението, доколкото изследователската и преподавателската дейност са неразривно свързани. Създава се и нова институция - Съвет на ректорите на висшите училища, с което се узаконява доказалата се съществуваща практика.
Със законопроекта се променят структурите на Националната агенция за оценяване и акредитация. Определят се видът, редът и начинът, по който се извършват основните процедури. Въвеждат се понятията институционална и програмна акредитация, като институционалната предшества програмната. Всичко това цели повишаване на ефекивността и обективността на акредитацията. Отделни членове на комисията са на мнение, че измененията в този раздел на закона са прибързани и ненавременни, поради започналите процедури на акредитация на висшите училища, и трябва да се изчака завършването на първия етап на този процес.
Съществен елемент в законопроекта е премахването на платеното обучение в държавните висши училища и въвеждането на еднаква за всички студенти такса в размер до 30 на сто от диференцираната издръжка на един студент. С това се постига социална справедливост, като се осигурява равен достъп до висшето образование и се внася необходимият елемент на лична ангажираност и отговорност. Членове на комисията категорично отхвърлиха въвеждането на общи такси, а с това и премахването на платеното обучение. Основните им мотиви бяха, че това е социално неоправдана бариера и че все още не е изчислена диференцираната издръжка на един студент.
След направените разисквания с 8 гласа "за", 3 гласа "против" и 1 глас "въздържал се" Комисията по образованието и науката предлага законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование да бъде приет на първо четене."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата за изказване господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Днес визията за икономически растеж и просперитет на една нация изисква да бъдеш част от световната мрежа и да използваш съществено научно-техническия прогрес. Мисията на висшето образование да обучава, да преквалифицира и да извършва изследвания за иновации и открития изцяло обслужва тази визия.
Световната статистика изцяло потвърждава това. Статистическият индикатор за участие във висшето образование има най-голяма стойност в най-развитите страни, както след малко с моите примери, които ще ви дам, вие ще се убедите. Този статистически индикатор - участие във висшето образование, представлява частно между броя на студентите, записали през една година, към броя на всички родени от даден набор. И на практика представлява броят на младите хора за дадена година, които участват във висшето образование.
Кои са страните с най-голяма стойност на този индикатор? Канада - 90,1 на сто, Съединените щати - 80,6 на сто, Австралия - 70,5-70,6 на сто. Тоест, на практика това означава, че в Канада 90 на сто от родените деца през дадена година постъпват във висшето образование. За някои страни от Европейския съюз то е: Норвегия - 61,9 на сто, за Белгия - 57,4 на сто, за Франция - 52,2 на сто, за Испания - 51,1 на сто и т.н. Всичките тези данни са за 1996 г. За същата година за България тази стойност е 41,2 на сто.
Само за сравнение ще ви кажа за една от годините, когато България се развиваше устойчиво - 1980 г., тази стойност е 16,2 на сто. Значи през 1980 г. само 16,2 на сто от българските деца на практика са постъпвали като студенти, тоест са участвали във висшето образование.
Днес една от страните - Албания, която е също европейска страна, тази стойност на индикатора за 1996 г. е 11,1 на сто.
Тези големи стойности обаче на този индикатор - участие във висшето образование, очевидно изискват един голям финансов ресурс и той започва да става проблем, разбира се, за целия свят, тъй като на практика всички страни, осъзнали и желаейки икономически растеж и просперитет, се опитват да поддържат този висок стандарт, тези високи стойности на участието във висшето образование.
Ето затова Световната конференция по висше образование, състояла се през 1998 г. в Париж, с подписите на 150 министри от висшето образование и науката от всички страни по света, дава една дефиниция за висше образование през ХХI век, считайки, че на висшето образование трябва да се гледа като публична услуга. На практика това означава, че част от финансовите ресурси трябва да бъдат набавени и от частни източници.
На същата тази конференция на практика беше разгледан и особено важният въпрос, свързан с Всеобщата декларация за правата на човека, засягащ, разбира се, висшето образование, който съгласно чл. 26 от тази декларация гласи: "Висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности".
Българската Конституция дава една малко по-друга дефиниция на същата идея, разбира се. В глава втора - "Основни права и задължения на гражданите", чл. 53, ал. 3 се казва: "При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно".
Финансирането на висшето образование днес у нас става по Закона за висшето образование, приет от Тридесет и седмото Народно събрание, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 6 и 7, които гласят съответно: "6. Утвърждава броя на студентите и докторантите по специалности, чието обучение се финансира от държавата, и максималният брой на студентите и докторантите, които могат да се обучават във всяко висше училище". Значи изведнъж тук се получава, както виждаме, един определен брой студенти, които не получават държавна субсидия.
Точка 7 как решава този въпрос, според този закон: "7. Министерството на образованието и науката определя размера на семестриалните такси за студенти, които се обучават срещу заплащане във всяко държавно висше училище и таксите за извършваните от него административни услуги".
Комбинацията от двата, очевидно неконституционни текста, доведоха до това, че в момента дори по една специалност във висшите училища се създадоха два потока - едните, които се наричат "държавна поръчка", и другите - "платено обучение", при което студентите заплащат почти изцяло своето образование. Това очевидно е изцяло в противоречие с Всеобщата декларация за правата на човека, както и с българската Конституция.
Ето затова предложеният на вниманието ни законопроект, съответните точки 6 и 7 стават:
"6. Утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по специалности и висши училища и броя на докторантите по висши училища, Българска академия на науките и Селскостопанската академия.
7. Определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища."
Другите текстове в законопроекта са свързани преди всичко с повишаване качеството на висшето образование. Така например с чл. 26 се въвежда Научноизследователският институт, като основно звено на висшето училище с 20 хабилитирани члена, което изцяло съответства на модерните виждания за получаване на висше образование чрез пряко участие в изследванията.
Глава десета, посветена на акредитацията на висшите училища, е написана отново с оглед да се създаде един по-ефективно действащ инструмент за повишаване на практика качеството във висшето образование.
В проекта са дефинирани и основните структурни звена и техният академичен състав на основен трудов договор към висшите училища. Институционализира се Съветът на ректорите и се въвежда постоянен председател на общото събрание и много други.
В заключение, макар вероятно на второ четене да бъдат предложени и приети много промени в предложения законопроект, аз ще гласувам за буквата и духа на предложения законопроект и апелирам към народните представители без колебание също да гласуват за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Законът за висшето образование се прилага вече 3 години. Той очертава параметрите на реформата в тази сфера, необходимостта от нейното синхронизиране с европейските и световните стандарти.
Според вносителя чрез измененията в законопроекта се цели по-ефективното и качествено функциониране на системата на висшето образование - мотиви, които всеки един от нас би приел. Ето защо тягостен е фактът, че тези мотиви са компрометирани от самите изменения в законопроекта. Създава се впечатление, че не само е работено прибързано и стихийно, по-неприятна е натрапващата се мисъл за разминаване между мотиви и изменение в закона, което без да иска навява мисълта за мимикрия, ако не и за демагогия.
Трудно ми е да определя причините и целите на това противоречие, но според мен е направен опит да се скрие идеята за ограничаване равния достъп на младите до висшите училища, за силово стагниране и редуциране на цялата система на висшето образование. Как това е прокарано в закона?
Първо, чрез засилване ролята на държавната намеса в степен, ограничаваща не само академичната автономия, но и възможността за перспективно развитие на образованието. Давам си сметка, че трудно се постига баланс между регулиращите и контролиращите функции на държавата за всички видове и степени училища. Знам, че започналият процес на реформа е труден и сравнително бавен, но това не означава, че той трябва да се ускорява по изкуствен начин. Стремежът за качество на образователната система не може да се постига по пътя на засилено бюрократично вмешателство. И това е така, защото между държавата и висшите училища трябва да се утвърждават отношения, регулирани единствено от закона и публично обявената национална политика.
За съжаление Министерският съвет до днес не е изпълнил законовото си задължение по чл. 9, ал. 3, т. 1 да утвърди Основни насоки на националната политика във висшето образование. Безспорно, без заявена политика по-лесно се маневрира и всяко необмислено или непопулярно решение може да бъде обяснено с чиновническа грешка. Така се получи с версията за оптимизирането и окрупняването на висшите училища. И ето, че позаглъхналата уж чиновническа идея е намерила своята актуализирана интерпретация с настоящия законопроект.
За да свие учебната мрежа, вносителят заменя професионалните критерии при изработване на нормативи за университети, факултети и катедри с формално административни. Вносителят въвежда непреодолими количествени ограничения, несъобразени със спецификата на съответното учебно заведение, с това дали училищата са държавни или частни.
Учудващо ограничен е подходът, който абсолютизира така наречения класически университет. Измислените и незащитени от съвременна управленска гледна точка числови измерения премахват специализираните университети - нещо, което все повече се налага в Европа.

Оттук следва принудителното преименуване на Медицинския, на Архитектурния и на няколко технически университета, например в София, въпреки че Техническият университет в София вече е получил своята обща институционална акредитация. Тук е големият конфликт между закона и настоящия законопроект, конфликт, който не знам кой и защо го е породил, защото никой от онези, които застъпват тезата за излишни висши училища, за излишни студенти и за отпадащи преподаватели, не е излязъл със солидна аргументация, не е посочил спрямо какво и кого е това излишество, и ако е така, как то да бъде преодоляно. Повтарям, преодоляно, тъй като става въпрос за съдбата и бъдещето на младите, на техните преподаватели, в които държавата е инвестирала.
Не може една чиновническа идея за съкращаване на висши училища да се реализира с административно-бюрократичен замах, моделиран в законова норма. И това, което особено ме възмущава, е, че в мотивите никой не афишира подобни намерения. В цял свят масовизацията на висшето образование, равният достъп до него, университетското и програмното разнообразие са приоритет в държавната политика. Чрез законопроекта се прави точно обратното - степента на държавна намеса за минимизиране на образованието е в пълна противоположност на световните образователни стандарти.
Вторият начин, по който се осъществява държавна намеса за ограничаване на достъпа до висшето образование, е чрез въвеждането на всеобщо платено обучение. И тук мотивите се превръщат в празни словосъчетания. Вносителят се опитва да внуши, че щом всички ще плащат такси, ще настъпи необходимата социална справедливост. Истината е друга, според мен: с всеобщото платено обучение държавата премахва една важна социална придобивка и осъществява икономически натиск върху младите хора. Така равният достъп до висшето училище ще бъде заменен с икономически прагове и икономически ценз. Порочно е, че без да е определена диференцираната издръжка за обучение на един студент, се фиксират проценти върху неизвестното. Така не само чрез административен, но и чрез икономически диктат ще се ограничи достъпът до висшето образование.
Оттук следват два въпроса:
Първият: защо в програмата на правителството се обещава да се стабилизира обучението, финансирано от държавата, без да се премахва платеното обучение? Защо в програмата на правителството се говори дори за безплатно висше образование, след като в законопроекта се прави точно обратното? Къде е истината?
Вторият въпрос е: вносителят дава ли си сметка, че новата разграничителна линия между богатството и бедността не е вече само между имащите и неимащите, а между знаещите и незнаещите? И това е извод, направен от основателя на световния икономически форум в Давос професор Клаус Шваб на последното заседание на форума тази година.
Третият момент, показващ разминаването между мотиви и съдържание на предлаганите промени, е засиленият административно-политически контрол върху академичната автономия. Ограничават се правата на висшите училища да определят своята вътрешна структура и начин на самоуправление. Министерският съвет получава права, напомнящи регламентацията на висшето образование от времето преди промените. От активен субект на качествено образование висшите училища могат да се превърнат в послушници на министерски чиновници.
Проектът на закона ще блокира за дълго и процеса на акредитация. Вместо неговата интензивност се постига политическо опекунство на Акредитационния съвет, създава се впечатление, че цялата десета глава е направена, за да се прекъсне мандатът на Акредитационния съвет и премиерът да стане негов работодател. Заради подобни политически целесъобразности реформата във висшето образование ще се забави, а оттам и приобщаването ни към европейските и световни стандарти.
Няма да навлизам в други подробности в главата за акредитация, но смятам, че тя трябва основно да бъде преработена.
В заключение, настоящият законопроект, въпреки претенциите в мотивите, не осигурява условия за свободно и качествено развитие на висшето образование. Тъкмо обратното, то ще бъде задушено от централизирано бюрократичния подход и административно политическия контрол. Законопроектът не дава гаранции, че образованието ще бъде приоритет в държавната политика и инвестиция за бъдещето на нацията. Поради това не мога да подкрепя настоящия законопроект. ((Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата професор Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Предложените изменения и допълнения на Закона за висшето образование не съдействат за решаването на нито един от големите проблеми на българското висше образование, а именно:
Първо, те не съдействат за създаване на качествени, висококвалифицирани и конкурентни на европейско равнище специалисти, чрез осигуряване от страна на държавата на нужните материално-технически условия за тяхното учене и чрез развитие на научните изследвания във висшите училища, за да могат да израстват в контурентноспособна среда.
Второ, измененията и допълненията не съдействат за по-нататъшно приближаване към европейската система на висшите училища чрез осигуряване на хоризонтална и вертикална мобилност и въвеждането на система от кредитни точки във всяка степен.
Трето, измененията не съдействат за по-нататъшната демократизация и достъпност на системата за широк кръг от млади хора и граждани на България, които искат да придобият университетски степени или просто квалификация по избрани от тях дисциплини или профил.
Четвърто, измененията не съдействат за разширяването на университетската автономия в такава важна област, като например подбора на студентите.
Този списък може да се допълни с още много съществени и важни за развитието на българското образование въпроси, но предложеният законопроект, повтарям, не е насочен към решаването на нито един от тях.
Някои конкретни примери.
По § 3. Зад уж дребната поправка в този параграф се крие фактическото абдикиране на държавата от финансирането на висшето образование. Законотворецът, в случая Министерският съвет, дори не си е направил труда да дефинира понятието "субсидира обучението". Какво значи "субсидира"? Че финансира частично, или че както е в речника за чужди думи "отпуска помощ в пари или материали"?
Освен това законотворецът, в случая Министерският съвет, влиза в очевидно противоречие с обещанията си в своята "Програма 2001", където на страница 101 тържествено прокламира, че ще постигне баланс в съотношението между безплатното и платеното образование, цитирам съвсем точно, господин Методиев.
Евролевицата категорично не може да приеме превръщането на цялото висше образование ан блок във фактически платено, както недвусмислено е посочено в т. 7 на ал. 3 на чл. 9.
С изменението и допълнението на закона се премахват филиалите на висшите училища. С това правителството предлага на Народното събрание акт, насочен срещу демократизацията на висшето образование, срещу неговата достъпност и то в период, когато страната тъне в небивала бедност. Филиалите или изнесеното образование дават възможност и на по-бедни родители да помагат на децата си да учат в родния град или близко до местоживеенето им. Сега вие отнемате това право! Сега вие правите едно наистина класово партийно висше образование - само за нашите и само за богатите, само за децата на рекетьорите, само за децата на управляващите. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Каква е освен това логиката, след като държавата се отказва да финансира висшето образование, Министерският съвет да утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите, както и ежегодно да утвърждава броят им и този на докторантите? Подобни ограничения на приема водят, без съмнение, до лишаване на висшите училища от автономното им право да подбират своите студенти в зависимост от своите възможности да обучават и от желанието на български и чуждестранни граждани да бъдат обучавани. Освен това тези ограничения са в крещящо противоречие и с още едно обещание в "Програма 2001", че държавата щяла да партнира на автономните висши училища в името на стабилното висше образование. Така с целия § 4 единственото, което остава от демагогията на "Програма 2001" е стабилното регламентиране на платеното обучение. Не за това обаче скачаха за вас студентите през януари 1997 г. Това, което единствено може да постанови държавата, е на колко студенти тя може да финансира образованието, което се фиксира със съществуващия текст на т. 6, ал. 3 на чл. 9.
Параграф 7 - въвеждат се допълнителни критерии за университети и една забрана за използване на наименованието "университет" от специализирани висши училища. Тук по принцип мога да се съглася, но това е нищожен проблем за висшето образование в настоящия етап. Питам обаче кой титан на законотворчеството извади специализираните висши училища от т. 7 на ал. 3, т.е. великодушно реши да не се изисква и те да притежават библиотека с учебна и научна литература? Ами, ставате за смях.
Параграф 9 - регламентира се законово Съветът на ректорите. Едва ли подлежи на съмнение, че става дума за недостатъчно обмислен текст. Да вземем например т. 4 на ал. 2. Пред кого и защо дава становище Съветът на ректорите по въпрос, който е регламентиран със закон? Какъв е смисълът? Кому е нужно, освен това, колективното мнение на всички ректори по бюджета, след като съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 Народното събрание ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище? С други думи, като цяло, Съветът на ректорите не получава права, т.е. продължава да ги няма, както ги нямаше и досега като неправителствена организация, регистрирана по Закона за лицата и семейството. Или, казано иначе, законодателят просто пререгистрира тази неправителствена организация и по този закон.
Параграф 10. Много важно нещо. Аз искам тук да се обърна към университетските преподаватели доктори в тази зала. Освен че отново се забраняват филиалите, заедно с тях в ал. 3 на чл. 25 изчезват и университетските клиники. Защо се прави това? Наличието на клиники към университетите след въвеждането на здравноосигурителна система, би могло да е голям източник за самофинансиране на университетите. От друга страна - нека ме опровергаят колегите-доктори - има ли по-добра практическа школа за студентите, бъдещите медици от клиники?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): От здравеопазване няма нужда.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Подобно безумие наистина няма никъде по света.
И още нещо, защо в ал. 4 ликвидирате възможността основни звена и обслужващи звена към висшите училища да бъдат юридически лица? Това ли е обещаното от вас в "Програма 2001" - извинявайте, че толкова често я цитирам, но аз вече я чета със смесица от смях и ужас - това ли е обещаното от вас в "Програма 2001" приближаване към световните стандарти във висшето образование? Това ли е уважение и партньорство - пак цитирам програмата - към автономните висши училища? Автономия, която беше извоювана тук, на този площад, пред парламента още в края на 1989 г., когато мнозина от вас още не бяха разбрали, че е дошъл 10 ноември, по-късно излязохте от нелегалност.
Параграф 11 - въвежда се нова длъжност председател на Общо събрание на факултет, който изпълнява дейностите по свикването и ръководенето на Общото събрание от декана. Неясна е идеята на авторите на проекта. Кому е нужно това, освен ако, да си го кажем направо, не целите да заложите двувластие, а оттам и послушание още на равнище факултет? И в полза на това ми съмнение има още нещо. В Общото събрание се повишава ролята на нехабилитираните, т.е. те започват да влизат наравно с хабилитираните. В закона от 1995 г., пък и отпреди това, всички знаят, 70 на сто от състава на Общото събрание бяха хабилитирани, 15 на сто студенти и следователно броят на нехабилитираните не можеше да надхвърля 15 на сто. Сега с това предложение вие ще доведете до едно изкривяване на традиционни ценности във всяко едно висше училище, което се представлява преди всичко от своите професори, след това от доцентите и накрая от асистентите. Или пък, може би вие сте преценили, че като влезе тази злощастна поправка на Панев за пенсиониране професорите на 65 години по този начин, променяйки и съотношението в общото събрание, вие ще намерите удобната хватка да изхвърлите и старите, т.е. хабилитираните и да установите послушна власт на послушни асистенти. Това е направо срамота. Вие наистина посягате на изконни устои на висшето образование в България. Смейте се, не слушайте. После ще ви обясня някои неща.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС, от място): Смея се, защото слушам.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Параграф 12 - определен е институт като основно звено на висше училище, но не е казано по какъв принцип се образува. Членовете му са членове на катедри ли, т.е. по функционален принцип ли се образува, или само членуват в института? И освен това нормата от 20 хабилитирани лица е абсолютно необоснована. С две думи - негоден текст. Впрочем, по същия начин са необосновани нормите 50 души за факултет и 10 души хабилитирани за колеж. Нищо не е казано за самостоятелните колежи. Слаби са ви текстовете, господа вносители, да не кажа и направо негодни.
В целия проект се прокарва идеята, че висшето училище се управлява само от лица на основен трудов договор, че характерът на основните му звена се дава само от лицата на основен трудов договор и т.н. Е, хайде кажете ми къде в Кодекса на труда съществува такова понятие "основен трудов договор"? Договорите са или трудови, или граждански, или допълнителни, но не са основни и спомагателни. Ако сте искали да лишите от възможност в управлението на едно висше училище да участват лица, работещи по съвместителство, извадете го в прав текст без демагогия и без несръчно витиевати понятия. Тогава обаче аз ще ви кажа, господа вносители, че по този начин вие спъвате възможностите за развитие на едно младо висше училище. Обратно, това са по-скоро условия, които пречат на развитието му. Спомнете си как се развиха вече утвърдени днес университети като например Пловдивския, Търновския, Благоевградския, Шуменския. Нали един бивш председател на Народното събрание се гордееше, че е студент в Шуменския университет. Имаше. Тук имаме и декан - моите уважения към господин Джеров - в Благоевградския университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В Нов български университет.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Извинявайте, в Нов български - пак уважения. (Весело оживление.)
Спомнете си всички тези висши училища се развиха с участието и то в течение на дълги години на най-високо квалифицирани преподаватели от Софийския университет и то както в учебния процес, така и в ръководните органи, в общи събрания, във факултетни и академични съвети. Част от тези университети започнаха и като филиали на Софийския университет. Сега забранихте и филиалите.
Параграф 20 - дадени са не особено удачни понятия на степените "бакалавър" и "магистър". Така например е казано, че, цитирам: "Бакалавър" е основната степен на висшето образование". Това е абсолютно неясно и дори двусмислено. Основна в какъв смисъл? На първата степен или основна на масовата степен? Помислете си до какви фатални последици би могла да доведе цялата система на висшето образование подобна двусмисленост.
Параграф  34 - акредитацията. Тук ще спомена само три момента.
Първо, самата Акредитационна комисия отправи към Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование достатъчно аргументирани бележки. Като че ли нито една от тях не беше взета под внимание. Все едно, че такъв орган изобщо не е съществувал, не се е справял, и то достатъчно добре, с възложените му от сега действащия закон задължения и не заслужава да се обърне внимание на становището му, резултат от натрупания опит.
Второ, да ви попитам: защо бързате със Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, преди да е завършил процесът на акредитация, който тече? Още повече, с предложените изменения и допълнения вие фактически разтурвате комисията, тоест осигурявате една насилствена пауза в процес, за който - пак ще цитирам с извинение "Програма 2001" - сте записали: "гарантиране на бърза и ефективна акредитация", с. 101. Четете "Програма 2001". Е, щом за всички е очевидно, че с тези изменения и допълнения вие вървите тъкмо в обратна посока, тоест забавяте акредитацията, това ми дава основание вече да констатирам, че програмата ви трябва да се казва по-скоро "2001 лъжи". И не само в областта на образованието, за съжаление.
И тук стигаме до третия момент. От една страна, вие съкращавате научния състав на агенцията, но запазвате този на чиновниците. От друга страна, вие изземвате правото на Акредитационния съвет, който е съставен от представители на академичната общност, да предлага председател и го давате в ръцете на министъра, тоест в ръцете на политическото лице.
И от трета страна, вие давате финалното право да утвърди състава на Акредитационния съвет и да назначи председателя му на министър-председателя, сиреч, пак на политическото лице.
Питам аз: при положение, че държавата фактически се оттегля от финансирането на висшето образование, защо тя трябва да разшири контролните си, надзорните си, разрешителните си и всякакъв друг вид управленски функции на висшето образование? Това ли ви е - с извинение пак цитирам "2001 лъжи" - партньорството с автономните висши училища? Не, няма какво да се лъжем. Това просто е поредното действие по посока "цялата власт за Йосиф Висарионович Костов". Нека да си го кажем направо. Защото какво да се лъжем - вие искате да акредитирате висшите училища не по законосъобразност, а по целесъобразност и то по политическа целесъобразност. Браво, демократи! Овации!
И накрая, само две думи за въвеждането на всеобщото платено образование. Вие сте мнозинството, у вас е силата на сляпото подчинение, значи вие ще го въведете и ще си поемете и съответните отговорности - и политически, и изборни. Така че прав ви път. Но вчера по вашето национално синьо радио чух, че то не било въвеждане на всеобщо платено обучение, а тъкмо обратното - премахване на платеното образование. Това вече е върхът на демагогията и цинизма. Значи ти заставяш всичките 100 на сто студенти да ти плащат, а това било премахване на платеното. И, както както каза господин председателят на комисията, това било страхотна социална мярка!
Такъв цинизъм, уважаеми господа демократи, нямаше дори и по времето на Тодор Живков, когато ни обясняваха, че всяко повишение на цените било в името на повишаване на благосъстоянието на народа. А между другото, самият Живков през 1985 г. призна пред Горбачов, че е лъгал народа си. От вас такова признание никога няма да дойде, което ми дава основание да ви нарека циници и демагози на квадрат. Извинявайте.
Колкото до онези студенти, които преди две години скачаха покрай вас, на тях ще им кажа само, че тогавашният лозунг "Кой не скача, е червен" вече е "А който скачал, е платен". Така че честито!
В заключение, като цяло предложените изменения и допълнения са просто негодни и ще предизвикат объркване, хаос и изключителни финансови трудности във всички държавни висши училища. Гласуването на подобни проекти във време, когато един български професор е принуден да дава половината и повече от половината от месечната си заплата, за да си плати парното, е подигравка с висшето образование.
Поради това от името на Парламентарната група на Евролевицата заявявам, че ние категорично и единодушно няма да подкрепим на първо четене предложените изменения и допълнения. И тъй като отдавна вече не се надявам на капка разум в главите на механичното и покорно мнозинство, пак от името на Парламентарната група на Евролевицата обещавам, че най-късно след две години тези срамни изменения и допълнения ще отидат в историята. Благодаря. (Ръкопляскания от ЕЛ и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата вицепремиерът господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да изкажа своите поздравления към господин Драганов за изключително интересната реч, която произнесе. Позволявам си да кажа като негов колега историк, че тази негова реч сигурно ще остане сред едни от най-интересните документи в българското Народно събрание. Това е един много хубав начин за политическа изява и господин Драганов мисля, че успя да го направи.
Взимам думата, господин председател и уважаеми госпожи и господа народни представители, за да се опитам да направя няколко разяснения по изказаните твърдения в думите на госпожа Величкова и в думите на господин Драганов.
На първо място, по въпроса за стагнирането, както беше използван терминът, ограничаването на автономията и за партньорството между държавните институции и автономното висше училище. Никъде в текстовете няма мярка, с която това да се прилага. Позволявам си да кажа, че и госпожа Величкова, и господин Драганов по-скоро изказаха пожелания, отколкото някакви произтичащи конкретни резултати. Искам да напомня на уважаваните от мен госпожа Величкова и господин Драганов, че в продължение на близо десет месеца се водеше една обществена дискусия, в която участваха всички представители на академичната общност. Нямаше обвинения към текстовете от страна на представителите на академичната общност, независимо дали бяха ректори, преподаватели във висше училище или хора от Българската академия на науките, които да са поставяли под съмнение, че тези текстове ще ограничат автономията. Позволявам си да кажа, че изказаните тук мисли по-скоро имат единствено за цел да направят дебата остро политически и да се използват думи като Йосиф Висарионович и след това да се слага фамилно име. Значи спокойно можете да сложите към моето име и към името на господин Драганов такива неща.
Второ, нещо изключително важно - това е въпросът за оптимизирането на университетската мрежа. Никъде в закона няма инструменти, с които да се провежда административно оптимизиране на мрежата. Университетската мрежа в България, както и в другите страни в Европа, може да се оптимизира единствено и само с волята на самите университетски общности. Пътят за тази оптимизация е изграждането на проекти, с които се кандидатства пред различни програми в Европа и се правят университетски конфедерации или се преминава към сливане на няколко университета. Такава е практиката във всички европейски държави. Искам да ви уверя, че това не са голи думи и че всеки един от вас, който желае, може да се запознае със съвещанието, което беше проведено между министрите на образованието от Централна и Източна Европа само преди десет дни в Прага, където бяха коментирани тези проекти.
Трето, всички текстове на закона са съобразени с един базисен документ от миналата година, на който моля председателя на Комисията по образованието и науката по време на второто четене да му бъде отделено поне малко време. Става дума за Сорбонската декларация, подписана през май миналата година от министрите на образованието на Франция, Великобритания, Германия и Италия. Всички елементи от тази Сорбонска декларация са залегнали както като мотиви, така и като текстове.

Далече съм, разбира се, от мисълта, че всички тези текстове са съвършени и че не се нуждаят от поправки. Напротив, ще бъде изключително полезно за българското висше образование, ако в комисията, както и друг път се е случвало, се направят усилия за усъвършенстване на текстове и за достигане до съгласие.
Четвърто. Най-голямата игра с думи, от която може да се прави политика и на която бяхме свидетели, това е въпросът за въвеждането на държавната такса. Абдикация, платено обучение, при условие че вие, уважаеми госпожи и господа народни представители, сте гласували бюджет 1999 г. (Обаждания от Демократичната левица.) Просто е некоректно. Гласували сте "против", примерно, една част от вас.
В този закон има едно число, което представлява консолидираната сума от парите на българския данъкоплатец, които отиват за образование в България. Числото е 950 млрд. български лева или след деноминацията - 950 млн. лв. или 950 млн. марки. Това са пари на българския данъкоплатец, които отиват за българското средно и българското висше образование.
Не мога да приема изобщо такива нападки като абдикация или всеобщо платено обучение. Ако имаше всеобщо платено обучение, тогава щеше да има нещо простичко. Тогава субсидията, която се даваше на българските висши училища, щеше да се превърне в такси. И щяха да се получат тези числа, които наистина щяха да са много големи. Или наистина щяха да сложат тези бариери, за които се говори. Тези числа ги няма в законопроекта. Напротив, има ясна сума, която българският данъкоплатец е отделил именно за българското образование. Има ясни суми по университети, които са разбити в рамките на бюджета.
Всички тези суми дават основание за изказвания, на които може би не сте обърнали внимание, че нашата университетска общност през тази 1999 г. се чувства малко по-спокойна, отколкото в предишните години, точно по отношение на своето финансиране. Не можете да заобикаляте числа като това, че с 30 на сто е увеличено, в сравнение с предишната година субсидирането на българското висше образование. Това число беше съобщено тук на няколко пъти в залата и мисля, че никой няма право да го заобикаля. За първи път от много години насам в порядъка на милиарди левове или милиони левове от 1 юли т.г., което е милиони марки, са дадени за инвестиционна програма на българското висше образование, на българските университети.
Всичко това са факти. Това не са пожелания или евентуално бъдещи текстове. Така че, много моля, когато говорим за тези неща и когато се стремим да помогнем на нашето висше образование, да не изпадаме единствено и само в политическите крайности.
Що се отнася до нещо, споменато от господин Драганов за дефинирането на "бакалавър", "магистър", лично аз ще му бъда изключително благодарен, ако той помогне за дефиниране на тези две понятия. Тези две понятия се съдържат, господин Драганов, именно в Сорбонската декларация. И за препоръката, която се отправя към всички университети в Европа, за тяхното въвеждане.
Не е тайна за никого, който е близък до проблемите на висшето образование, че са трудни за дефиниране. Да, това е точно така. Но не е тайна, също така, че в много голяма част от учебните програми се стремят директно към магистратурата, като именно бакалавърът е основната, базисната степен във висшето образование в Европа, за която толкова много говориха и госпожа Величкова, и господин Драганов.
Така че, позволих си да взема думата, за да внеса някои уточнения във връзка с тези изказвания. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Доколкото образованието и интелектуалният продукт, който произвежда системата на българското образование, в това число и висшето, са едно от малкото конвертируеми неща, с които разполага България, е обяснима и засилената пристрастност и емоционалност, с които се отнасяме към предложения проект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Верен на принципа си, че когато става въпрос за образование, трябва да се опитаме най-малкото да загърбим политическите си пристрастия, аз ще се опитам да направя един безпристрастен, емоционално хладен анализ на предложения от министерството Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Преди всичко трябва да се изтъкне, че в предложения законопроект, в сравнение с действащия досега закон, има редица положителни промени и изтъкването им ще бъде само от полза на една реална оценка на предложения проект. Преди всичко законопроектът предлага една по-добра структура, дефинитивност и всеобхватност на законодателните разпоредби, членове и алинеи. Отразява промените в реформираната практика на действащия образователен процес, степените на висше образование - бакалавър, магистър, доктор, верифицирани чрез единните държавни изисквания за различните степени на образование и по специалности.
Правя опит да дефинирам мястото и съдържанието на колежанското образование в структурата на висшето образование, без това да е прокарано достатъчо разгърнато и последователно.
Въвежда се законодателно институцията "Съвет на ректорите", като трансмисионен орган за диалог между ВУЗ и държава, чрез законодателните и изпълнителните органи на държавната власт и защита на интересите на висшите училища, в контекста на съхраняване на принципите на автономия и самоуправление. Законодателно регламентира понятията програмна и институционална акредитация. Регламентира и гарантира чрез бюджета на висшето училище издръжката за функциониране и упражняване на законно определените права на студентските съвети. Регламентира по-ефективен мотивационен механизъм за стимулирането на студенти, показващи високи резултати в процеса на обучение и прави сполучлив опит за законодателна защита на социално слабите и студентите инвалиди.
По-стриктно са дефинирани структурата на ВУЗ, вътрешновузовските звена и тяхната субординираност. Унифицирани са процедурите за представителност, изборност и мандатност на органите за управление на висшите училища. Прецизирани са функциите на държавните органи по отношение на създаване, преобразуване, закриване и провеждане на политика на развитие на висшето образование в Република България. Друг е въпросът, доколко това е приемливо от нас. Потърсен е по-добър баланс и хармония между отделните раздели на закона. Строго са прецизирани редица разпоредби от действащия Закон за висшето образование, които бяха с неясно или с неточно съдържание.
Нека погледнем на целите на вносителя. Те са ясно заявени в мотивите, придружаващи законопроекта, внесен от правителството. Вносителят, като признава чрез приетия през 1995 г. Закон за висшето образование: "Бяха очертани рамките на една сериозна реформа във висшето образование на Република България, с оглед неговото привеждане към европейските стандарти", формулира четири основни цели на предлагания законопроект:
1. ускоряване на процеса на оценка и акредитация на висшите училища, като средство за осигуряване на качеството на образованието. За целта се дефинират законодателно програмната и институционалната акредитация, като се дава предимство на институционалната. По този начин според вносителя ще се стимулира и ускори процесът на акредитация;
2.  ясно дефиниране на степените на висшето образование, като се премахват възможностите за различното им тълкуване при съставянето на учебните планове и програми.
3. укрепване на вътрешната автономия чрез създаване на контролен съвет като орган за упражняване на вътрешен контрол върху цялостната дейност на висшето училище;
4. въвеждане на дефиниция за основните структурни звена -факултети, колежи, катедри; регламентират се функциите на органите за управление и процедурите за тяхното конструиране;
5. премахване на платеното обучение в държавните висши училища за постигане на необходимата социална справедливост и осигуряване на равен достъп на всички данъкоплатци до институциите на висшето образование; за тази цел се въвежда такса, която ще бъде заплащана от всички студенти, представляваща една малка част от общата издръжка на студентите; основната тежест по издръжката на студентите в държавните висши училища продължава да се поема от държавата, която осигурява субсидия за всички студенти.
Уважаеми госпожи и господа! Възниква въпрос доколко има симетрия между така формулираните мотиви и цели от вносителя и конкретните законодателни решения, които се предлагат в проекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. На нас ни се струва, че зад афишираните наистина добри намерения и цели действително се създават предпоставки за увеличаване на държавната намеса и ограничаване на прилагането на принципите за академична автономия и самоуправление.
Преди малко чух репликата на вицепремиера и министър на образованието господин Веселин Методиев, че изказалите се преди мен не са посочили никакви конкретни доказателства, с които да мотивират тази основна теза като критика на предложения законопроект. Аз ще се спра на няколко момента от самия проект за изменение и допълнение на закона, но преди това искам да обоснова по-общата теза, че това ограничаване на академичната автономия всъщност се прокарва не толкова чрез директни текстове, които се предлагат в проекта за изменение на закона, а те се съдържат косвено в някои от предложените норми и по-нататък в изложението си ще се спра на тях.
Според нас държавната намеса в образованието и особено в държавните висши училища се увеличава чрез поставянето им в пряка зависимост от бюджета на страната с премахването на платеното обучение. И ни се струва, че това е обратната страна на медала на премахнатото платено обучение в България. Аз не съм склонен да влизам в спор доколко това е въвеждане на всеобщо платено обучение, защото, уважаеми госпожи и господа, все пак таксата, която всички студенти ще платят, е достатъчно ниска и ще бъде по силите на почти всички студенти и от това популизъм не бива да се прави. Но с отпадането на платения прием и като отнесем този факт към предложеното изменение на чл. 9, ал. 3, т. 6, което изменение гласи, че "Министерският съвет определя броя на приеманите за обучение студенти по специалност и вузове", и съотнесем този факт към въвеждането на, бих казал, абсолютни количествени критерии за сформиране на основни звена във висшето училище, като факултет например, за сформирането на който са необходими минимум 50 души академичен състав, от които 20 хабилитирани, и когато вече самият прием, от който ще зависи и щатът на съответното висше училище, колко преподаватели ще работят в даден факултет, стигаме до един парадокс: след няколко години Министерският съвет по свое усмотрение, без да се допита до автономното висше училище, може да намали с няколко пъти или да определи и нулев прием. И ще стигнем до един момент, в който имаме паралелки, които изискват да има само 49 преподаватели. Всичките те да са хабилитирани, пак не може да се запази факултетът като основно звено на дадено висше училище и за да отговори на тези абсолютни количествени критерии, този факултет ще бъде принуден, примерно ако е филологически, да се слее с друг факултет, по който иначе като специфика на специалностите да няма нищо общо.
Ето, аз бих искал да чуя господин вицепремиера и министър на образованието да се опита да обори това наше предположение.
В този смисъл ние си задаваме въпроса дали законопроектът практически не възпроизвежда процедура за редуциране броя на висшите училища именно чрез поставянето на непреодолимите количествени ограничения за формиране на факултети, колежи, институти и катедри към вузовете. Предлагат се общи, унифицирани критерии при формирането на тези структури, без оглед на спецификата на отделните вузове.
Да не говорим, че тези количествени критерии ще се отнасят, уважаеми колеги, и към частните училища. Да си представим ситуация, при която частното училище тепърва възниква. Как автоматически, за да изгради една своя разгърната структура от катедри, институти, факултети, да отговори автоматично на тези завишени количествени критерии и ще бъде ли това основание да не се разреши разкриването на един частен вуз?
Аз съм съгласен, че по отношение на вътрешната структура на тези вузове вие давате възможност те да имат относителна самостоятелност, ако преценят, примерно даже да имат департаменти. С това съм съгласен и това е демократично в закона. Но говоря за абсолютизирането на количествените критерии и ми се струва, че тези положения в закона фактически отчитат практиката само на големите, крупни вузове в България.
Струва ми се, че с аршина на Софийския, отчасти на Пловдивския и на Великотърновския университет сякаш се мерят и всички останали вузове в България. Вероятно са много.
На нас ни се струва, че би трябвало в закона да потърсим баланса между административния и чисто пазарния подход за решаване на проблема за необходимостта от редуциране на висшите училища. Аз като човек, който има отношение към тези въпроси, смятам, че това е необходимост, но оспорвам начините, по които трябва да се реализира тази необходимост. То не бива да става чрез засилени правомощия на изпълнителната власт.
Друго доказателство в тази посока. Предложените изменения в главата за акредитация и оценяване на висшите училища довеждат до една, според нас, обезпокоителна промяна. В сега действащия Закон за висшето образование Министерският съвет само утвърждава приетия от Националната агенция правилник за дейността на този орган. Сега Министерският съвет и приема, и утвърждава този правилник, което засяга автономността на един орган, който има да изпълнява изключително важни регулативни функции в системата на висшето образование.

Законово се дава предимство на институционалната акредитация. И това става в момент, когато редица акредитационни процедури, някои на етап самооценка на висшите училища, други вече с готови, внесени проекти за програмна акредитация, вече са в ход и в действие. Струва ни се, че тук ще се стигне до една колизия, която наистина би забавила по експертно мнение с около една година процеса на акредитация. Ако ние наистина гоним качеството, а нямаме за цел редуциране на висшите училища на базата на количествени критерии, би трябвало най-малкото институционалната и програмата акредитация да се равнопоставят и да протичат едновременно. Аз лично изразявам дълбокото си убеждение, че трябва да се даде предимство на програмната акредитация.
Друг спорен момент в закона е премахването на ал. 3 от чл. 17, засягаща тези университети, обучаващи по една или две научни области, като те вече ще загубят статута си на университети. Разбирам целите, но все пак висшето училище, макар че трябва и да се развива, е достатъчно консервативно. То, образованието, по начало е консервативно и тук традициите трябва да се уважават в максимална степен.
Какво ще спечелим от това, ако за това, че дадено висше училище обучава само в една или две научни области и по тази причина ще загуби статута си на университет? Защото вносителят не се ли явява в ролята си на декретиращ орган за броя на научните области, което от академични и научни позиции едва ли е в неговите компетенции и кой е казал, че научните области са само четири? Кой ясно е дефинирал тези неща, за да бъде това критерий да преценим какво училище е дадено висше училище - университет или специализирано висше училище?
Спорен е въпросът за директното прехвърляне на права от по-ниските структури на управление към по-високите равнища. Показателен е примерът със законовата норма за избор на ръководител на катедра, който по предложение на вносителите се извършва от Факултетния съвет, а не от катедрата.
Това, уважаеми госпожи и господа, са основните ни бележки по така предложения проект, но да не забравя нещо изключително важно - става въпрос за изваждането от състава на университетите на медицинските университети, на медицинските клиники и на университетските болници. Аз имам особено мнение по този въпрос. Значи, с един друг закон - Законът за лечебните заведения - ние този въпрос вече го решихме. Доколко това е съобразено с европейската практика е друг въпрос. Аз имам информация, че европейската практика по този въпрос е достатъчно шарена, но не може този въпрос в този закон - толкова важен въпрос - да се решава само с една думичка - отпадането на думата "клиника" от текста на члена, който урежда звената към висшето училище. Защо? Защото без университетската болница, без клиниката, един медицински университет се превръща в сбор от катедри по анатомия, физиология, химия и т.н. Самият закон действително изисква да се раздели финансирането на здравните дейности в една досега университетска болница или клиника от чисто учебните дейности. Това го разбирам, но струва ми се, че тук е мястото да се предложи един перфектен механизъм, който ще гарантира живата връзка между университета и клиниката, и университетската болница. Този въпрос не е достатъчно добре решен в Закона за лечебните заведения. Там се говори, че те сключват договор. Това не е достатъчно. Може би тук трябва да помислим вече, понеже тези болници се преобразуват в търговски дружества и принципал на тези търговски дружества е министърът на здравеопазването, да видим дали в състава на борда на директорите да няма гарантирана квота за представители на медицинския университет, за да се запази тази здрава връзка. В противен случай бихме стигнали до едни много сериозни проблеми, които ще бъдат за сметка на качеството на придобитото медицинско образование в България.
С оглед на направените бележки, на нас ни се струва, че законопроектът се нуждае от значително усъвършенстване в посока на по-нататъшна либерализация на нормите. Бихме искали чрез предложения между първо и второ четене да се утвърди и разшири още повече академичната автономия и самоуправление на вузовете като базови принципи и ценности в системата на висшето образование в Република България за сметка на пряката държавна намеса.
Второ, ние бихме направили и сме готови с предложения, които ще доведат до запазване на традициите, на полезния опит на българското висше образование като ограничи самоцелното сравнение и натрапване на чужди образователни системи.
Трето, реформата във висшето образование би трябвало да се превърне в процес на неговото усъвършенстване, а не в средство за императивно административно решаване на възникнали диспропорции и противоречия, както и саморазправяне с неудобни висши училища.
Трябва да се гарантира равнопоставеност между частни и държавни училища по отношение на държавната субсидия, утвърждаването на частните висши училища като алтернатива на държавните училища. И може би на първо време тук ние трябва да помислим доколко количествените показатели трябва абсолютно и непременно да се отнасят и за частните училища.
С оглед на казаното дотук, ако тези наши предложения бъдат приети, Парламентарната група на Обединението за национално спасение би подкрепила законопроекта на второ четене, защото той би станал значително по-добър. Но, именно заради сериозните си бележки, ние на първо четене ще се въздържим от подкрепа на законопроекта.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Думата има господин Едуард Клайн.

ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не е лесно да говоря отново за висшето образование, след като толкова години съм се занимавал и съм бил в тази сфера. Причината да бъда затруднен е, че някак си дебатите в началото тръгнаха може би не във вярната посока. Изказаха се твърдения, които не бяха подкрепени с факти. Част от опасенията всъщност бяха само предположения, че нещо би могло да се случи, а не, че действително е станало.
Добър или лош е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование? Членовете на академичната общност - нека да използвам новия термин - отдавна са недоволни от някои положения в Закона за висшето образование, отдавна изразяват несъгласие с неяснотите, които фигурират в този закон, и отдавна желаят да бъдат прецизирани или променени някои клаузи в закона. Сега това е факт. Направени са много предложения за промени и голяма част от тях действително имат реално отношение към необходимостта от изменения в Закона за висшето образование.
Ще се спра конкретно на няколко точки.
Първо, на болезнено обсъждания въпрос за платеното и безплатното обучение. Излишно е да се повтаря, че безплатно обучение няма. Безплатното обучение е всъщност нещо, което плащаме всички. Какви са проблемите с наличието на платено и безплатно обучение във висшите училища? Говоря, разбира се, за държавните висши училища. Първо, има една естествена тенденция висшите училища да привличат повече студенти платено обучение, за да си осигурят в извънбюджетните сметки допълнителни средства. Но това довежда, първо, до приемане на повече студенти, отколкото висшето училище може да обучи качествено и, второ, до едно малко диференцирано отношение към тях: от една страна, има тенденция те да бъдат пропускани по-лесно нагоре, за да се запазят средствата, от друга страна, има сегрегация по отношение на студентите платено обучение, примерно по отношение на общежития и някои други облекчения, които ползват студентите безплатно обучение.
В никакъв случай не бих нарекъл въвеждането на държавна такса въвеждане на повсеместно или общо платено обучение. Такива държавни такси съществуват в почти всички европейски страни. Изказах това мнение в комисията, ще го повторя и тук: смятам, че тази държавна такса мотивира и самите студенти, както и техните родители към по-съвестно отношение към учебния процес. След като семейството или пък студентът знае, че той плаща нещичко и от джоба си, за да учи, той учи по-добре. Излишно е да цитирам данни за това колко студенти в голяма част от висшите училища остават след първата година. Техният брой понякога намалява с 50 на сто. А това са средства, които държавата е вложила и за преподаватели, и за материално осигуряване, които отиват напразно. Не искам да се спирам на мотивите, които карат тези студенти да се запишат във висшето училище и след това просто да не учат, а да се откажат.
Много се каза тук и по отношение на автономията на висшите училища. Нека да поставим ясно този въпрос. Никой не атакува академичната автономия на висшите училища, техните програми, начина на обучение и т.н. Всички тези изменения, които се правят в законопроекта, не се отнасят до академичната автономия. Интересното от срещите, които имахме в различни градове на страната с представители на академичната общност, е, че не само те не считат, че има намеса в автономията на висшите училища, а напротив, почти всеобщото мнение беше, че държавата още повече трябва да се намеси. Не съм съгласен с такъв подход, но доколкото държавата накрая поставя печат върху дипломите на студентите, тя според мен трябва да контролира по някакъв начин, макар и косвено, качеството на обучаваните специалисти.
И тук искам да дам право на проф. Драганов, който постави въпроса за държавните изисквания. Да, нещо с държавните изисквания трябва да се промени според мен. Знаем как се правеха държавните изисквания: изработваха се във висшите училища и всъщност формално се утвърждаваха в министерството от чиновници. Държавните изисквания трябва да бъдат ясно поставени по отношение на продукцията на висшите училища, на качеството на специалистите, които се обучават там. Но това, естествено, не може да стане в този законопроект.
Има някои неща, които трябва да се доработят в законопроекта. Някои формулировки не са направени ясно и дават възможност за двусмислено тълкуване. Не е ясно определено положението на колежите. Казва се, че колежите са самостоятелни, но след това вече никъде не се говори за самостоятелни колежи. Говори се и за колежи в рамките на висшите училища. Тези неща трябва да се разграничат добре, тъй като имаше много въпроси на тази тема.
Достойнство на законопроекта е, че се дава някак по-точна дефиниция на това що е "бакалавър", що е "магистър" и общо взето какви са изискванията към бакалавъра и магистъра. Някои формулировки допълнително трябва да се доизгладят. Това е крачка към изясняване на въпроса с тристепенното обучение - бакалавър, магистър, доктор.
Освен това бих искал да се спра на още един момент - въпроса за акредитацията на висшите училища. Това е един изключително важен въпрос, който досега не беше решен както трябва. Не беше решен както трябва не по отношение на принципа за програмната акредитация - никой не отрича този принцип, - а затова, че е необходима и една институционална акредитация. Тук направо ще отговоря на господин Местан: да, въвеждането на институционална акредитация в никакъв случай не отменя продължаването на програмната акредитация. Те просто ще вървят паралелно. Но институционалната акредитация е тази, която може да се направи много по-бързо, и да даде съответните резултати.
Дали трябва да има толкова висши училища в страната? Нека не забравяме, че и колежите всъщност са причислени към висшите училища, филиалите на висшите училища и т.н. Какво да ви кажа, може би е добре всеки град да има висше училище, но това, за което трябва да следим, е качеството на обучението в тези висши училища да бъде достатъчно високо, тоест там да се обучават добри специалисти. Ето защо смятам, че чрез системата на акредитация, която включва и самооценка на висшите училища, трябва да се реши този проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн.
Думата за реплика има господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Клайн. Сегрегация няма на студентите платено и безплатно обучение. Вие сигурно знаете, че те се приемат по успех и са подредени по успех. Когато кандидатстват в едно висше учебно заведение, хората с най-висок успех влизат в така нареченото безплатно образование, след това се подреждат тези за платеното. Така че там има конкурс и се явяват по успех.
Второто, което искам да ви кажа, всъщност аз не можах да разбера каква политика преследвате с този закон. Искате да намалите броя на студентите в България ли? Искате да решите финансово въпросите на университетите ли? Защото вие ги оставихте без средства и те естествено намериха най-лесния начин за привличане на средства като увеличат броя на студентите. Аз не смятам, че това е правилно. Но безспорно това е така. Не може да има 180 студента по дипломация, по международни отношения. Няма къде да отидат.
Но погледнете и другата страна на въпроса: къде е държавата при това положение, къде са държавните поръчки за държавната администрация, къде е държавната политика по отрасли, как тя работи в тази посока. Защо не направите еднаквост по отношение на това таксите да са минимални, а образованието да е равно за всички, а вървите в обратна посока? Вижте, това, което говорите, теоретично може да е вярно, но ние живеем в България. В момента има едно силно социално разслоение. Какъв шанс давате на децата от бедните семейства да получат висше образование?
Тези неща трябва да се решават в закона. Тази еднаквост, която прилагате към разнородно общество, няма да доведе до прогрес, ще доведе до елитно образование за елитни хора. А те не са най-умните хора в страната. Това е забележката, която аз имам към Вашето изказване. Няма никаква сегрегация и не може да има. Въпросът е, че нещата бяха поставени на различна основа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Клайн, много остро възразявам винаги, когато се говори, че не може да съществува система на безплатно здравно обслужване, на безплатно образование. Това е една тъпа идеологема! Ако Вие седнете в един английски бар със средния англичанин и заговорите на тази тема и му твърдите, че е платено здравното обслужване, той ще Ви се изсмее. Това е тъпата идеологема! В целия свят се плащат данъци, но системите, по които се финансират тези основни социални дейности, са различни. И когато Вие отивате да получите услугата, Вие не плащате. Това е смисълът.
По-нататък. (Обръща се към депутати от мнозинството.) Вие ще се смеете винаги, защото не можете да проумеете тези елементарни неща! Да ви платим да отидете в Англия, където има и платено здравеопазване, и тогава ще си бъркате в носа...
Господин Клайн, с някои неща и аз съм съгласен, казани в дискусията от колеги от мнозинството. Но когато говорите за таксите, не пренебрегвайте простичкия факт, че в Европа те са символични спрямо средния доход. Символични! Даже да вземем и тези числа, които могат да бъдат намерени в информациите, там е под една трета, под една четвърт от средната заплата за годината. У нас от всичко онова, което произтича от обсъжданията, ще бъде някъде 300-350 хил. лв., говорете и с ректорите, което е средна заплата и половина, че и малко повече при смачканото, ниско равнище на българските доходи. Ще кажете: българинът се напъва, за да учи! Но Вие ще се съгласите като университетски човек, че тъкмо в кризисни условия трябва да помогнем на максимален брой хора да отидат на конкурса и ако могат, ако се докажат, за тях да няма пречка. Както казва министър-председателят на най-голямата и най-богата европейска държава Германия, кесията не трябва да бъде причина човек да учи или да не учи. И щом Германия се води от такава философия, за България в сегашните условия е непозволимо таксите да се превръщат в пречка. И аз най-много очаквах от университетските хора да бъдат защитници на една такава теза, а не с лекота да пренебрегва този изключително важен момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господа Бойков и Стоилов, тъй като вие основно репликирахте по отношение на таксите, ами, вижте, тази такса, която отначало ще бъде намалена, ще бъде около 15%, която ще бъде съобразена и с издръжката на студента в съответното висше училище, това ще бъде една нищожна сума дори и за нашите възможности. (Възражения и реплики в опозицията.)
Какво да ви кажа? Аз на работа в университета си ходя със старата ни "Застава" на 12 години, дето се казва, и в бюфета не си позволявам кой знае какво да си купя, а пък студентите без никакъв проблем разходват пари. (Оживление в опозицията.) Имайте предвид, че тези суми, за които става дума, все пак са минимални.
Освен това нека не забравяме и следното. Има възможности и за кредитиране. Има възможности държавата все пак да поеме издръжката на отлични студенти. Значи ако студентът събере пари дори за първата година и той се представи отлично, ако се прокарва тази теория, че бедните са знаещите, а богатите са незнаещите, защото и нещо такова прозвуча тук...
РЕПЛИКА ОТ ЕЛ: Не е вярно!
ЕДУАРД КЛАЙН: То тези бедни хора биха могли след първата година да получат държавна стипендия. Във Франция таксата е някъде една трета от минималната работна заплата. Независимо от това френските студенти имат поне 19 начина да получат спонсориране или финансиране на тяхното следване. Такива възможности трябва да се търсят. Това съвсем не означава, че държавата трябва да се отказва от субсидирането на висшето образование. Всичко останало тя го поема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн.
Има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз първо ще се спра на подхода към този закон или към измененията и допълненията на Закона за висшето образование. Не е трудно според мен да установим какви са истинските, а не заявените мотиви в закона. Защото аз определено правя разлика между онова, което имаме като мотиви, които произлизат от този закон, и онова, което имаме като заявени мотиви към законопроекта. Ще посоча и някои конкретни примери в това отношение.
Считам определено, че се променят принципите, променя се и философията на закона и затова не считам, че това трябва да бъдат изменения и допълнения, вносителите трябваше да направят нов закон с това, което ни предлагат. И за да бъда малко по-конкретен, както вие искате, ще ви посоча конкретно противоречие. Вие направихте една апробация с един предварителен вариант на този законопроект и свалихте някои съществени неща от него, свързани с консолидацията на висшите училища и с така наречения контролен съвет. Не знам защо обаче този контролен съвет така и продължава да стои в мотивите. Цитирам ви дословно: "С оглед на укрепването на вътрешната автономия се създава контролен съвет като орган за упражняване на вътрешен контрол върху цялостната дейност на висшето училище." За съжаление не откриваме в закона такъв контролен съвет. Как може да го има в мотивите, а да го няма в закона? Може би вносителите ще обяснят това.
Аз ще се огранича с два проблема в своето изказване.
Първо, ще се опитам по-конкретно да посоча засилването на централизацията и административно-политическия, бих го нарекъл, контрол, който ще се осъществява с този закон. Те водят и до ограничаване на автономията, колкото и трудно да я открива господин Клайн, и по този начин ще бъдат ограничени сериозни достиженията на досега действащия Закон за висшето образование.
И втория въпрос, който считам за особено важен, това е свързаният с Акредитационния съвет на Националната агенция по оценка и акредитация без сериозни и без съдържателни мотиви.
По отношение на централизацията и администрирането. Ще посоча § 4. Въвежда се т. 10 в този параграф, с която Министерският съвет утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите, които удивително ни напомнят, можете да направите сами сравнение, на наредбата за приема на студентите, която ни връща далеч във времето назад. Трудно ми е да посоча разликите между тази наредба и възможните държавни изисквания. Това вече е явен акт на ограничаване на автономията.
С подобно действие е и новата т. 7 на § 5, с която се дава възможност Министерството на образованието и науката да упражнява директен контрол върху висшите училища и спазването на държавните изисквания. Какъв по-неясен от този текст за ограничаване възможностите и намеса на Министерството на образованието и науката!
След акредитацията, която е едната форма на намеса, но която беше неизбежна, това е втората форма на намеса на държавата в работите на висшите училища. Премахва се и правото на висшите училища, както беше казано, да се наричат университети, освен по класическия случай - въпрос, който беше коментиран, и аз няма да се спирам подробно. Но така се отнема възможността на наименованието и утвърждаването вече на специализираните университети. Някои от тях имат много сериозни международни контакти. Това не може да не повлияе върху тях. Ще се чудят на това как ние през една година сменяме наименованията на собствените си висши училища.
ИВАН ПАНЕВ (СДС, от място): Да не ги бяхте сменяли.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Това вече е въпрос, който, господин Панев, сме дискутирали твърде дълго с Вас и не наименованието определя съдържанието на висшите училища, а качеството и то няма да се промени от наименованието, защото, пак повтарям, тези утвърдени дори и в чужбина със своето качество и ниво заслужават да бъдат университети и вие много добре знаете това. Но вие отнемате това право в бъдеще.
Заедно с това чл. 25 по същество заличава филиалите. Може би това няма да го отречете. Въобще не е ясна тяхната съдба, не е ясно и бъдещето на техните студенти какво ще е - все въпроси без отговор. Дано успеете да ги дадете при второто четене.
Отнето е и правото на висшите училища да имат колежи в своите структури. Не е ясно защо и какво става със съществуващите колежи. Вероятно и това ще обясните.
Измененията и допълненията на Закона за висшето образование регламентира директивно структурите във висшите училища с нереални показатели. Твърдя съвсем определено, че тези показатели, които вие поставяте, са нереални на настоящия етап.
Определено необмислени са текстовете на т. 2 на ал. 2 на чл. 17, според която поне половината от занятията на университетите трябва да се водят от преподаватели на основен трудов договор, като хабилитираните четат не по-малко от 70 на сто от лекциите. Ами ако са 69?
Този принцип с процентното изискване е заменен обаче, обръщам ви внимание, с друг - този на точния брой за норматив на факултетите и катедрите - 50 щатни, от които 20 хабилитирани за факултетите и 7 щатни за катедрите.
В чл. 26 е формулирано едно съвсем неточно определение - опитвате се да давате някакви определения, без да отчитате спецификата на различните висши училища.
Трудно е да си представим колко висши училища и университети ще покрият тези нормативи, които вие поставяте, и какви невъобразими преструктурирания ще бъдат направени. Ще видите какви факултети ще се появят, с какви връзки между тях, съвсем неестествени, просто защото те трябва да оцелеят и ще го направят. В това нямайте никакви съмнения, ако този текст остане. Изобретателност в това отношение не ни липсва и аз съм убеден, че колегите в университетите ще се справят с този казус, но той ще бъде съвсем нереален с оглед на изискванията, ако щете, и методологически, и научни. Може би още по-нескопосани изменения и допълнения на вече променения закон ще бъдат необходими след всичко това.
Сериозни са и опасенията относно измененията в закона, утвърждаващи председател на Общото събрание, който може да се превърне във втори властови център, което вие добре разбирате. Реакцията и на самите ректори, и на ректорската институция е в тази посока. Тук няма да коментирам отново въпросния контролен съвет, защото той беше едно потвърждение на тази теза.
Най-фрапиращ като подход обаче, намиращ израз в духа на промените, които правите, това е по отношение на измененията за Националната агенция за оценка и акредитация. Искам определено да заявя, че е извървян един дълъг, сложен и труден път от Националната агенция - път, който вие не отчитате, въпреки тази мотивация за институционалната акредитация.
Искам точно да зачета мотивите тук: "Предлаганите изменения и допълнения имат за цел да ускорят процеса на оценка и акредитация на висшите училища като средство за осигуряване на качеството на образованието", казано и в "Програма 2001". Какви са обаче фактите? Първо, състоянието и след това да видим последствията.
Този дълъг път, за който говорих и който е изминат, е създал национална система за оценяване на висшите училища и тя вече е в действие. Вие добре го знаете. В рекордно кратки срокове бе създадена Агенцията за акредитация. Утвърдена е нормативна база за акредитация, обучени са 350 дейци на висшето образование в тази посока. В акредитацията се включи практически цялата академична общност и извърши една огромна работа. От 42 висши училища 31 вече са получили или заявили акредитация. В момента текат процедури за 151 акредитации. Сигурно тези числа не са ви известни. Висшите училища като цяло одобряват и подкрепят акредитацията. Аз поне не съм чул сериозни възражения по отношение на нея.
Какво ще последва обаче с промените в закона и каква всъщност е тяхната цел? Смяна на състава на Акредитационния съвет и естествено нов подбор, не се съмнявам, че той ще стане по политически признак. Ще бъде намален съставът на Акредитационния съвет от 25 на 15 члена. Това ще намали и обективността, това ще засили субективизма, ще даде възможности и за корупция в този съвет. Вече не членовете на Акредитационния съвет ще посочват председателя на Националната агенция, според законопроекта, а той ще бъде назначаван директно от министър-председателя по предложение на министъра. Това не е ли директна намеса, пряка? Досега знаем как ставаше това. Коментарът според мен е излишен. Това е поредното доказателство за централизиране и даване възможност на изпълнителната власт да влияе върху избора.
Според промените има забрана за участие в Акредитационния съвет не само на ректорите, вече има забрана и за деканите, и за ръководителите на катедра. За сметка на това обаче ще се избират експертни комисии, обърнете внимание, и тези експертни комисии ще дават допълнителни възможности за експерти, определени от новия състав на Акредитационния съвет. Въобще не е ясно какви са мотивите за смяна на Акредитационния съвет.
Със Заключителните разпоредби на законопроекта - § 41 - по същество ще се прекрати действащата вече система за акредитация. Това трябва да е ясно. Ще се формира нов състав на Акредитационния съвет с нова философия, с нов правилник на Националната агенция и нови критерии. Възниква въпросът: валидни ли ще бъдат досегашните акредитации или не? Как ще продължи този процес след разтурянето на практика на Националната агенция? Очертава се за съжаление хаос и в тази, изградена и работеща вече, система. Процедурите се отлагат за бъдещо неопределено време. И това сигурно е в съответствие с "Програма 2001", която цитирах.
Уважаеми колеги, това бяха само част от аргументите, свързани с тези два проблема, които исках да поставя, които не дават основание на мен и на парламентарната група да подкрепим този законопроект. Ние ще гласуваме против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Обявен е господин Стефан Нешев, но той е дал съгласието си преди него да говори господин Иван Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всеизвестна истина е, че системата на висшето образование в една страна до голяма степен се явява огледало на духа в това общество, на състоянието на духовните потребности, духовните ценности на обществото, както и на изискванията на времето.
В това отношение, особено в края на ХХ век, до голяма степен пред обществото стои предизвикателството да отговори на други потребности, свързани с рязка интензификация на научните и технологични изследвания, и адекватни решения за приемане на такива мерки по отношение на висшето образование, които да дадат възможност то да бъде на съответната висота.
Законът за висшето образование беше приет в края на декември 1995 г. Изминалите повече от три години са един период, напълно достатъчен, както от една страна да се изявят силните страни на приетия закон, така, от друга страна, да бъдат отчетени и слабостите, които съпътстват неговото приложение. Някои от тези слабости изискват и спешна намеса за тяхното отстраняване. Някои други идеи изискват известни допълнения, с оглед на тяхното приложение.
В този смисъл смятам, че предложения ни днес законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование се явява един навременен акт. Ясно искам да заявя, че основната цел на предложения законопроект е повишаване на качеството на българското висше образование. За всички е ясно, че качеството на висшето образование зависи от една неразривна триада - от качеството на студентите, качеството на преподавателския състав и качеството на образователния процес, включително чрез своята документация, учебните планове и учебните програми.
В този смисъл предлагат ли ни вносителите чрез законопроекта изменения в посока на подобряване на качеството? Определено смятам, че да. Аз няма да се спирам на всичките предложения, които са направени, защото не всички са с еднаква важност, но искам да подчертая пред вас четири основни момента в направените предложения за изменение и допълнение, които определено дават характер на подобрение на качеството на висшето образование.
На първо място аз отчитам така спорния въпрос за премахването на платеното обучение във висшите училища. Ще го аргументирам след малко.
На второ място, това е усъвършенстване на процедурата по акредитация на висшите училища, на състава на Висшата акредитационна агенция и също така на структурата на агенцията.
На трето място, това, което, за беда не беше застъпено в изказванията досега, беше постановяването на възможността към висшите училища да бъдат разкривани институти, които да осъществят така липсващата ни към момента връзка на висшето образование с науката.
И на четвърто място, това е предлаганият в законопроекта подход по отношение на диференцираното разглеждане на различни висши училища, като се започне от университет, специализирани висши училища и изискванията към тях.
Искам да се спра само на два от въпросите.
Първият, това е създаването на институтите към висшите училища. На една среща с председателя на Германския съюз на университетските преподаватели той ни заяви в прав текст, че най-голямото престъпление, което тоталитарните режими в Източна Европа извършиха спрямо висшето образование в своите страни, е откъсването на висшето образование от науката. Това е така, защото връзките между Българската академия на науките и висшите училища беше практически не само нарушена, но и прекъсната. Институтите, които се предвиждат в предложенията за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, ще се явят онзи необходим мост между висшето образование и науката, който е така липсващ. Заедно с това те ще дадат възможност на студентите, които ще работят редом със своите преподаватели и научни работници в тези институти върху определени проекти, първо, да участват в някои международни проекти, второ, да се приучат да работят в екип, трето, да развият своите способности в определени, важни за промишлеността, а и за селското стопанство области, защото институтите ще работят преди всичко по заявки и поръчки именно от индустрията и селското стопанство.
Вторият въпрос, по който също обещах да взема отношение, защото беше силно дискутиран, е въпросът за премахването на платеното обучение. Аз ще кажа така: това е въпрос за премахването на платеното образование в държавните висши училища на Република България. И това е именно правилното определение.
Какви са аргументите за това? Преди всичко и аз искам хората, които ще възразят, да дадат доводи в това отношение, няма нито една страна от Европейския съюз, където в държавните висши училища съществува форма на платено образование. Независимо от начина на приемане - чрез конкурс или кандидатстване по документи, приемът е винаги с една семестриална такса, която е определена от държавата за съответното висше училище. Платеното образование е резервиран сектор за частните университети.
На второ място, премахването на платеното образование в държавните висши училища ще преустанови необоснованото раздуване и искане за раздуване на приеманите бройки студенти, които, за нещастие, не са подплатени с изискванията за нормално образование в съответните висши училища. Това води и колегите, които работят в университетите, знаят много добре това, до ненормални условия за обучение, до намаляване на качеството и до намаляване на изискванията, защото битува мнението, че студент, който е в системата на платено образование, щом като е платил за образованието си, трябва да получи и дипломата - нещо, което е коренно погрешно.
И още нещо, това, което не прозвуча в тази зала, но всеки един от нас го знае - корупцията във висшето образование преди всичко се въведе чрез системата на платеното образование, защото тя намира почва да съществува именно там, където и нивото на студентите е сравнително по-ниско.
И когато говорим за корупция, ние трябва да казваме истината, защото именно във висшето образование студентите влизат в последните години преди да отидат в обществото. Те не трябва да бъдат покварени от това, което засега съществува в редица висши училища, които имат платено образование.
Казвайки всичко това, аз искам да отчета и още нещо. Някои от колегите, които се изказаха, подчертаха, че това ще бъде непосилно. Да ви запитам - средната заплата на българския гражданин днес, преди още законът да е влязъл в сила, е 2 млн. и 400 хил. лева.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА ((ДЛ, от място): Годишно!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Годишно. Ако образователната такса, госпожа Величкова, също годишно се окаже 100 хил. лева, колко прави това? Това прави около 4 на сто. Ето защо аз смятам, че с това не трябва да се злоупотребява.
Второ, системата на кредитиране на студентите съществува не със закон, но с наредба съществува.
На трето място, системата на отпускане на стипендии нито е прекратена, нито има такива намерения.
И на четвърто място, за социално слабите студенти, за инвалиди, за сираци и други такива категории държавата със специален член в промените на Закона за висшето образование гарантира тяхното безплатно образование.
Заедно с това искам да кажа, че законът между първо и второ четене също се нуждае от една известна, а на някои места и сериозна преработка. Това е преди всичко в главата, която касае Националната агенция за оценяване и акредитация. Също така необходимостта да се въведе една по-гъвкава система за преливане на образователните степени, за да може всеки човек, всеки младеж да получи онова образование, което е най-адекватно на неговите интереси и на неговите възможности. И то е в съответствие с препоръките на ЮНЕСКО за образование през целия жизнен път. На трето място, трябва да се засилят текстовете за мерки срещу корупцията. И на четвърто място, трябва по някакъв начин единните държавни изисквания да не бъдат по този закрепостяващ начин, по който съществуват в закона понастоящем, защото не може един разписан учебен план да определя образователната политика в една специалност в продължение на години, а дори и на десетилетия.
И накрая, за мое голямо съжаление - искам да подчертая това - част от колегите от Демократичната левица и от Евролевицата в своите изказвания не показаха нищо друго освен негативизъм. Аз не чух от тях едно конструктивно предложение за промяна в текстовете на закона, защото иначе излиза, че те смятат, че законът в този си вид е най-съвършеният, което те ми се струва, че не споделят. И на тях ще каже една мисъл на Блез Паскал: "Винаги има достатъчно светлина за този, който иска да я види, и достатъчно мрак за този, който не иска това". Уважаеми колеги, вижте положителните страни в предложението за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и помогнете тази светлина да бъде по-силна, защото българските студенти са нашето общо бъдеще. Гласувайте за тези промени. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Пламен Славов има думата за процедурно предложение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз недоумявам защо през по-голямата част от обсъждането на този толкова важен законопроект отсъства представител на вносителя. Ако господин министърът е в сградата на Народното събрание, той би трябвало да бъде в пленарна зала. Ако господин министърът отсъства, то има заместник-министър, който отговаря за висшето образование, и той би трябвало да бъде тук като представител на вносителите. На практика ние днес повтаряме този прецедент, който се получи и при първото обсъждане на законопроекта за училищните настоятелства, когато отново липсваше представител на вносителите през цялата част на обсъждането.
Много моля, господин председател, да бъде направено необходимото представител на вносителите да присъства, когато народните представители обсъждат този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Ще помоля да се обадите в Министерство на просветата да дойде представител на министерството.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Той може би се е засрамил вече и затова го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стефан Нешев, оказа се, че и господин Иван Зънзов бърза. Ще отстъпите ли и на него? Отстъпвате и на него.
Има думата господин Иван Зънзов.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Проф. Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ще говоря много кратко. Аз се изказвам не затова, че моите думи ще бъдат чути от мнозинството и каквито и хубави неща да предлагаме, въпросът го смятам за предрешен. Изказвам се за протокола.
Господин председател, смятам, че този закон трябваше да мине и през Комисията по здравеопазване, защото ние имаме медицински вузове, има специфичности там, има поделения в БАН и т. н. Тук в § 10 в чл. 25 се правят някои промени. В ал. 3 думата "клиники" се заличава. Каква е тенденцията? Тенденцията е да се отделят болниците към медицинските университети в самостоятелни звена и ръководствата на университетите да сключват договори с болниците. Нещо, което не е нормално и което смятам, че не трябва да бъде на вниманието на този закон, а трябва да бъде в Закона за лечебните заведения. Аз не мога да си представя как ще изглежда и как вие бихте оценили един организъм, който има две глави. Това в медицината е уродство. И досега ние имахме единство - клиничната база с образователната, което беше много добро. Аз не зная кое налага това да се нарушава. Не зная кое налага някои неща да се адаптират към европейските норми. Защо ние да не приемем, че някои неща са хубави при нас, а да приемем непременно това, което не е българско.
Аз слушах внимателно изказването на господин Иванов. Той говори добре. Дай Боже да станат така нещата, но аз се страхувам, че ние напоследък оставаме все повече и повече длъжници към българите и се страхувам, че с този закон ние ще останем особени длъжници на младото поколение.
За платеното образование. Бях преди години в една страна, където образованието беше проформа безплатно. Всеки студент се явяваше на изпит, за да стане студент. Кандидатстудентският изпит се състоеше в това група професори да изслушат студента и да преценят как е с психичното здраве, говори ли добре и документите му. След това този студент беше задължен да вземе държавна стипендия. Държавната стипендия беше в такъв размер, че той не можеше пет години след това да я изплати. И се получаваше така, че учеха само синовете и дъщерите на богаташите. Преди да напусна тази страна техният парламент се събра и реши, че този начин на подбор на студентите и този начин на обучение във висшите учебни заведения води до инфлация на мозъчния тръст на нацията. Господа, при този икономически статус, който ние имаме в България, се страхувам, че с този закон ще доведем България до инфлация на нейния мозъчен тръст. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Преди да ви дам думата за реплика, едно пояснение. Господин Зънзов, винаги, когато постъпват нови законопроекти, във всяко първо заседание от седмицата този, който води заседанието, съобщава на кои комисии са разпределени. Освен това в материалите, които получавате, също е посочено на кои комисии са разпределени. И не е имало случаи досега, ако народен представител е поискал допълнително да бъде разпределен законът и на друга комисия, да е отказано. Така че в бъдеще винаги лично Вие, ако смятате, че някой законопроект трябва да бъде разпределен и на вашата комисия, поставяйте въпроса и няма да има никакъв проблем.
За реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Проф. Зънзов, не мога да разбера наистина Вашата теза в защита на университетското лечение и на университетските клиники. Нима на Вас не Ви е ясно, че управляващото мнозинство е решило изцяло да разбие образованието и здравеопазването? Тогава какъв е смисълът да съществуват въобще университетски клиники? Това е моята реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев. (Реплики от мнозинството.)
Господин Зънзов, опровергайте опонента си.

ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин Куртев, аз Ви благодаря за обясненията, които дадохте. Открито да Ви кажа, не знаех, че имам тези права. Смятах, че такива права имат само председателите на комисиите. Но по-нататък ще се възползвам.
Във връзка с Вашата реплика ще кажа две думи. Зоната на здравеопазването, за която той спомена, е изключително опасна. И ние трябва да направим такива закони и да взимаме такива решения, защото бумерангът може да се върне срещу всеки от нас, включително и срещу тези, които ги поддържат. Аз се страхувам, че със здравноосигурителната система допуснахме някои грешки, но се страхувам сега, че ще убием изцяло голямото здравеопазване в България - университетското здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! "Ентусиазмът да се развиват университетите е по-широк, отколкото движението за училищна реформа и се споделя от двете партии и от много страни. По време на бума в края на 50-те години почти всички западноевропейски страни се стремят да имат повече студенти, като гледат завистливо на започналото по-ранно развитие на университетите в Съединените американски щати. Британия има пропорционално по-малко студенти, според някои статистически данни, отколкото всяка друга западноевропейска страна, с изключение на Турция, но британските студенти са по-привилегировани и по-отделени от останалата част от населението. Много от тях живеят в колежи или общежития, много по-удобно, отколкото десетките хиляди, които се тълпят около Сорбоната или западногерманските университети, и вероятността да отпаднат преди края на следването им е много по-малка. Така увеличаването на броя на британските студенти е едновременно по-значително и по-скъпо.
Идеята за университетска страна става национална мания и почти всеки иска да го завърши. Колежите по модерна технология бързо се превръщат в университети при лейбъристкото правителство през 1966 г. Думата "университет" престава да бъде, както в Америка, нещо изключително. Шестдесетте години са десетилетието на научна степен, която, изглежда, осигурява магическия ключ за всяка обещаваща кариера и към края им идват повече младежи, завършили университетите във Великобритания. Университетите, а не училищата стават центрове на социална промяна и напредване, а промишлениците виждат в завършилите ги по-широки перспективи. Един студент може да влезе в университета със специален ландшафтски акцент и да излезе от него като верен служител на транснационална корпорация".
Позволих си да ви прочета два пасажа от книгата на известния английски журналист Антъни Съпсън "Променящата се анатомия на Британия" по две причини. Първата е, че вече дълбоко вярвам, че информационната наситеност на управляващото мнозинство и на неговото управление по отношение на процесите, които текат в света, е много малка. Втората причина е да ви кажа: ето, това са националните идеали и цели, които си поставя една просперираща страна. И третата причина е да споделя с вас, че това, което вие правите с вашето законодателство и със Закона за висшето образование, е предателство към националните интереси и бъдещото развитие на България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ЕЛ и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Георги Панев.
СДС разполага с 10 минути и половина, Демократичната левица - с 11 минути и половина.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да правя анализ на закона и няма да се спирам върху неговите основни положения. Това сполучливо беше направено в изказванията на моите колеги преди това. Ще се постарая да отговоря на възражения спрямо някои положения в законопроекта, отправени от различни страни на залата.
Премахването на платеното обучение. Говори се много за него. Още няколко думи. В момента повече от половината места във висшите училища са блокирани, заети от деца, от младежи, които плащат своето обучение и плащат такси от порядъка на 400 000 до 1 000 000 лв. и нагоре годишно. Тоест, не всички места във висшите училища са на разположение на всички български младежи, а само половината. Останалите са за тези, които могат да си позволят такива суми, сериозни за всяко едно българско семейство.
Ето защо ние премахваме платеното обучение с цел да има една социална равнопоставеност и да има социална справедливост. Защото всичките места ще бъдат на разположение на всички младежи срещу една такса. И да видим каква е тази такса. Господин Иванов направи сметката, ние я правихме междувременно. Повод за тази сметка беше изказването на проф. Стоилов, че, видите ли, в развитите, в уредените страни се плащат такси и те са от порядъка на няколко процента, но той спомена 10 на сто. Видяхме, че таксата, която се предлага, е от порядъка на 4 на сто, съобразена с това, че страната е бедна, че всяко българско семейство и всеки български гражданин не е в най-добрите условия, в тези условия, в които би желал да бъде.
Но въпросът има и една друга страна. Заплащането на една поносима, подчертавам, такса, от всяко българско семейство, което наистина желае да изучи детето си, и от младеж, който желае да се посвети на една професионална кариера и на едно професионално поприще, има една друга, много важна страна, за която не се спомена - това е елементът на лична ангажираност и отговорност на човека, който се обучава. Този елемент - чрез някакво материално заплащане, съществува навсякъде, във всички развити страни. Той просто съществува в човешката психология, ако щете.
Академичната автономия. Уважаеми госпожи и господа! Става въпрос не за автономия изобщо, а за академична автономия. И това е нещо доста по-различно. Определението "академична" означава, че тази автономия е независимост вътре в рамките на висшето училище, на всички негови взаимоотношения, на неговия вътрешен живот, правото на преподавателите да избират това, което да преподават, предмета на дейност, методиката, по която да се обучават, отговорността, която ще понесат, те я понасят със свои вътрешни решения. Но чл. 53, ал. 6 от Конституцията казва: "Държавата упражнява контрол върху всички видове и степени висши училища". Това е конституционна норма и тя има своя дълбок смисъл. Доколкото в България има 43 държавни висши училища и само 4 или 5 частни, то ясно е, че практически обучението на висшисти у нас се извършва в държавните училища и се извършва за сметка на всички - подчертавам, всички - български данъкоплатци, не само за сметка на семействата на обучаемите и на самите тях. Когато става въпрос за средства, които дава всеки български гражданин, не може да не се държи сметка дали вложените средства оправдават и постигат целта. Тоест, държавата не може да се оттегли от контрола върху качеството и върху това как се изразходват средствата във висшите училища. Ето, това е вече академичната автономия в светлината на конституционния чл. 53, ал. 6 и това е нещо много разумно. И именно в тази светлина, и именно в тази посока са направените изменения.
Излишно е да говоря за това, че - то стана вече притча во езицех - в България има 43 висши училища и че сигурно една голяма част от тях не предлагат качествено обучение. Добре, щом това е така, дайте да направим, че да бъде. Нека да оздравим по някакъв начин системата. Ето още една цел, която я има заложена в закона.
Броят на студентите. Как така държавата ще определя броя на студентите? Ами просто изказалите това учудване не са обмислили достатъчно широко и достатъчно дълбоко проблема. Защото става въпрос за едно много модерно и много напредничаво схващане за ролята на висшето образование и броя на лицата с висше образование в съвременния свят. А то е, че не бива да се ограничава броят на лицата, които желаят да се усъвършенстват чрез висшето образование и да заемат съответно по-сериозно място в социалната йерархия, да имат по-добър жизнен стандарт и поприще, още повече, това е панацея срещу безработицата, междупрочем. Следователно, не може да става въпрос за думи като държавна поръчка, планиране и прочие, и прочие.
Какво остава тогава? Остават две неща - остават ресурсите на висшето училище - материални, персонални и духовни, всякакви, като висше училище и ресурсите на държавата. Тези два параметъра определят броя на студентите в едно висше училище -ресурсите на държавата и ресурсите на висшето училище.
И аз мисля, че няма да се намери правителство - нито сегашно, нито бъдещо, нито отляво, отдясно, отгоре, отдолу, което да не подходи точно по този начин. Има ли ресурс - има бройки студенти, няма ли ресурс - няма бройки студенти.
Прословутите количествени ограничения. Уважаеми дами и господа, за да съществува пълноценно едно висше училище и да предлага едно добро образование, то трябва да има, да предлага академична среда. Тоест неговите основни структурни звена трябва да бъдат наистина обособени като самостоятелни единици, които живеят пълноценен академичен живот, могат да взимат решения и да създават необходимата академична среда.
Законът за научните степени и научните звания казва, че факултетният съвет може да бъде факултетен съвет и научният съвет може да бъде научен съвет, ако има 19 висши хабилитирани лица в него. И ето го простичкото основание - ние смятаме и вносителите смятат, че един факултет, за да живее пълноценен живот, да създаде академична среда, трябва да има факултетен съвет, който да е пълноценен и да може да взима решения по всички проблеми - административни, научни, персонални и т.н.
И оттук е ясно - за да ги взима, трябва да има 20 души хабилитирани лица и към всяко хабилитирано лице се предполага, по най-простата сметка, по един помощник, един асистент. Ето ги 40-те души, които се искат на основен трудов договор от академичния състав в един факултет. Цифрата 50 е може би завишена. Има второ четене - това ще се поправи.
Същото се отнася и за критериите, въведени спрямо висшето училище като цяло.
Обърнете внимание, че в сега действащия закон се предвижда акредитация и тя се извършва, но няма законова база за това. Нормите, критериите са създадени от Националната агенция за акредитация.
Ние сме убедени, че създаването на една минимална законова база, като поредица от критерии спрямо висшето училище като цяло, ще повиши обективността на акредитацията и ще позволи на Националната агенция за акредитация да стъпи върху нещо наистина солидно, върху което да разработи своята методика. Целта е повече от оправдана и аз не виждам какви възражения може да има срещу това, а още повече, че се нахлува в сферата на академичната автономия, за която вече говорих.
Филиалите. Да, в предложения текст като че ли филиалите ги няма. Филиали ще има, уважаеми дами и господа, успокойте се. Те запълват една ниша, от която България не може да се лиши. Това ще бъде уредено със съответните текстове на второ четене.
Колежите. Същото се отнася и за колежите вътре. И това може да бъде уредено.
Говорейки по тези въпроси, че нещо може да бъде уредено, все пак ще се присъединя към мненията на моите колеги и от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че наистина в закона има неща, които трябва да се доработят. И това ще бъде направено с цялата отговорност по време на второто четене.
После ще направя процедурно предложение, направо ще се поискат две седмици срок за второ четене. Както и да е.
Опасенията, че премахването на платеното обучение, видите ли, е едно опасение, което, откъдето и да го погледнете, не търпи критика. То просто не може да бъде разбрано. Премахва се платеното обучение и, следователно, университетите изпадат във финансова зависимост от държавата и няма да има достатъчно средства.
Колеги, става въпрос за субсидиране по следния обективен механизъм - изчислява се диференцираната издръжка на един студент. В момента два екипа работят по този въпрос. Диференцираната издръжка ще бъде факт, защото без нея законът губи смисъл. И тя ще бъде факт след няколко месеца. Успокойте се. Това ще стане.
Оттук нататък как се оформя субсидията на висшето училище? Ами много просто - броят на студентите умножен по диференцираната издръжка. И това е ясно, че трябва да бъде достатъчно за висшето училище като субсидия, защото в диференцираната издръжка влиза всичко. И само една част от нея, за която говорих, се плаща като такса.
Така че, това са едни спекулативни твърдения и раздухване на неоправдани опасения.
Беше споменато, че институционалната акредитация не трябва да бъде преди програмната. Напротив, твърдо убедени сме, че трябва да бъде преди нея, защото именно институционалната акредитация доказва, че висшето училище разполага с необходимите материални и човешки ресурси и има нужната академична среда. Оттук нататък в това тяло вече, което притежава тези две абсолютно необходими характеристики, може да се говори за специализация, за обучение и т.н., и за програмна акредитация.
Времето ми изтече, уважаеми дами и господа, и с това завършвам - убедено ви моля да гласувате за този законопроект на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За изказване ли желаете думата, господин Смоленов? За реплика. Преди да Ви дам думата за реплика, извинявайте, ще помоля някой да направи процедурно предложение.
Има думата господин Панев за процедурно предложение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми колеги, в сградата на парламента е заместник-министърът на висшето образование госпожа Тотоманова. Ние трябва да гласуваме, да изпълним тази формалност, за да влезе тя в залата. Предлагам да се гласува това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има ли противни становища? В момента, в който господин Славов постави въпроса, веднага реагирахме и ето че има отговор.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра госпожа Тотоманова.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. 
Моля да поканите госпожа Тотоманова в залата.
Има думата господин Христо Смоленов за реплика.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Искам да изразя смущението си от това, че нашият парламент разглежда законопроект на фона на събития, които, меко казано, не ми звучат демократично. Искам да подканя, колеги, да обърнете внимание на това, че над хиляда студенти от Славянския университет отвън протестират. Защо? - Срещу затварянето на университет, колеги! Мислите ли, че това е атмосферата, в която един толкова важен закон, занимаващ се с възпроизводството на "сивото вещество" на България, трябва да протича?
Тук говоря не като политически ангажиран човек, опитвал съм се винаги от тази трибуна да говоря обективно. Тук говоря като научен работник, който е бил гост-професор в Монреал и във Вашингтон, в Католическия университет на Америка, който е едно от осемте най-престижни американски висши учебни заведения и в който има платено образование, подчертавам това нещо. Говоря като човек, който е бил Хумболтов стипендиант, не на Хумболтовия университет, а на фондацията "Александър фон Хумболт", в Германия, в университети, където има платено обучение, освен че има такива условия за тези, които не желаят платено, а искат на общо основание, че е песен, подчертавам песен, да си студент в обединена Германия, по-рано Западна Германия.
Аз съм дълбоко убеден, че тези две неща са съвместими и могат да бъдат съвместени в духа и на европейските, и на американските, на общите хуманни традиции на образованието, което трябва да е общо достояние и което е едно от най-силните неща на България, ако иска нейната демокрация да върви без личностна деградация и без национална дезинтеграция. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Смоленов, аз не разбрах репликата Ви към господин Панев, а времето Ви свърши.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Репликата няма защо да е чисто формално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма формално. Парламентът си има правилник. Вие влизате тук случайно и под формата на реплика искате да натоварите върху мен или върху някой друг проблемите на господин Захари Захариев.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Аз съм член на комисията, в която не много често ходя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, господин Смоленов, свърши репликата...
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: ... но вънка има проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Псевдорепликата Ви свърши. Седнете си на мястото. Седнете си на мястото, за да дам думата на следващия оратор.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Не искаме да работим под натиск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма натиск. Какъв натиск?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Отвън студентите протестират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Проблемите на господин Захариев не са проблеми на водещия това заседание.
На господин Панев няма да дам думата за дуплика, тъй като няма основание за това.
Давам думата на господин Петър Димитров. Общо групата разполагате с 11,5 минути. Още един има записан за изказване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Обсъждаме въпроса за промени в Закона за висшето образование и естествено е има ли проблем във висшето образование, тъй като икономиката ни е в трагично състояние и в тая ситуация, вместо да обсъждаме пътищата за излизане от това състояние, обсъждаме просветата, обсъждаме висшето образование. Ако има проблем, аз съм съгласен, че трябваше да го направим. Но проблем според мен няма. Та това е последният национален отрасъл, който функционира добре! Има търсене, има предлагане, има квалификация, има всички ресурси - всичко има. И изведнъж в тази ситуация ние го обсъждаме в пленарна зала. Очевидно, че целите не са да помогнем на някаква криза във висшето образование, целите са други. И трябва да си кажем целите.
Да, тук заканителното клатене на глава е точно в духа на тези цели и аз искам да ги разшифровам.
Господин Иванов ме просълзи одеве с речите си и аз съм възхитен от това, че той в тези промени на закона вижда светлина в тунела. Това действително е абсолютно зрящ човек.
Какви са според мен целите, които се поставят в този закон?
Първата проста, категорична цел - да се постави висшето образование под контрола на изпълнителната власт, тоест под контрола на управляващото мнозинство. Те ще казват в коя специалност по колко студенти да учат, те ще правят акредитацията, така че ако това не е намеса в самостоятелността на вузовете, посочете ми друг механизъм за такава намеса.
Втората прозрачна цел - да се свие максимално висшето образование. Това не е национална цел, това е външна цел, това е външен натиск, тъй като не може да си последен в Европа, а да си един от първите по производство на образование. Странното е, че българското правителство отговаря на този натиск. Всички механизми, които се прилагат в закона, са, за да се реализира тази цел.
Има още една цел, която не знам защо се премълчава, но тя е очевидна - тъй като държавните вузове чрез естествена конкуренция не можаха да бъдат смачкани от частното образование, сега ще ги махнем от конкурентната схема, за да може частният капитал да се настани и в тази сфера, да има доходи за съответните капиталисти.
Това са, за съжаление, трите прости политически цели, които се поставят. И ако тук беше господин Александър Йорданов и той представляваше не управляващите, а опозицията, господин Йорданов щеше да каже, че днес е един срамен ден за България. Критерият "знание - ум - интелект" се заменя с критерия "пари", на мястото на квалификацията поставяме кесията на онзи, който иска да се учи.
Аз действително мисля, че това е срамен ден за България. И странното е, че го прави десницата. Вие искахте да има пазарно регулиране, в това число и в сферата на културата. Ами, оставете вузовете да се конкурират! Има кандидати - ще ги има вузовете, няма кандидати - няма да ги има вузовете.
Тук се говореше за критериите за оценка, как държавата трябвало да оценява. Ами по-рано имахме държавен знак за качество. Нали затова се отказахме, нали затова пускаме пазарните механизми? Сега ще слагаме държавен знак за качество върху висшето образование! Защо? Някой пита ли ви каква ви е дипломата в момента в България? В момента ви питат можете или не можете и ако можете - имате работа, ако не можете - стоите гладен. Така че защо не оставим ... Точно десницата - радетелите на пазарните механизми за регулиране, в образованието вкарват жестоки административни регулатори. Каква е обосновката? Откъде идва тази потребност?
Немците казват: който е роден беден, трябва да умре глупав. Българският вариант е: бедните трябва да станат глупави, трябва да ги изтласкаме от образованието. И ги изтласкваме по най-простия начин - чрез таксите, които въвеждаме.
Тук господин Панев говореше за това как се махало платеното образование и каза, че половината от студените плащали и колко сериозно плащат, а сега искате всички да плащат. Само че тази половина, която сега плащаше в държавните вузове, вие им забранявате да учат. Те нямат право да учат. Или ако искат да учат, ще трябва да отидат в частен ВУЗ и да платят значително по-големи такси от тези, които досега се плащаха в държавните вузове. Това е простичката истина.
Вижте, обещахте на студентите кредити. Вместо кредити им давате такси. И погледнете парадоксалния български опит! В цял свят се опрощава, но кое се опрощава за отличен успех? Опрощава се кредитът. Ние ще опростим парите на баща му. Той няма да си плати таксата, ако учи отлично. Е, това ако не е оригинален български принос, здраве му кажете, в основата на науката!
Аз се радвам, ако това, което каза господин Панев, е истина - да останат филиалите, тъй като, господин Панев, филиалите са продукт на нашата бедност. На българина от Ямбол му е много скъпо да дойде да учи в София, затова иска филиал. Това е простата истина. Но ако махнем филиалите, ще осакатим голяма част от хората, които искат да учат.
Много е важно България, тръгвайки към Европа, Европа нарича себе си "постиндустриално общество". В постиндустриалното общество какво се произвежда и се продава? Произвежда се и се продава интелект. А интелектът се произвежда от хора - от хора с висше образование.
Значи, ако ние искаме да станем европейци - смачкахме земеделие, смачкахме индустрия, каквото и да е, но трябва да запазим образованието. Това е нашият шанс. Това е единственият ни шанс. Ясно е, че Европа не ни се радва, че сме производители на такъв интелект, но ние трябва да натискаме, ние трябва да отстояваме националния интерес. Не може ние да отстъпим на натиска на Европа, която, да, има основателни претенции да иска тя да готви кадрите на Европа - в Германия да се готвят, във Франция, в Англия, не тук, не в България. Но трябва ли нашето правителство, нашето мнозинство да допусне такова съкращаване на образованието?
Две думи искам да кажа за разликата между държавното и частното образование. Тук пак се промъква едва ли не: в държавното талантливите, вижте какво ще направим. Държавното образование има социален характер. То взима не само най-умните. То помага и на бедните, които нямат условия, също да учат. Тъй като богатият, няма значение колко пари му искаш, той ще отиде да учи в частния ВУЗ. Така че богатия не го мислим. Мислим бедния - дори тогава, когато не е толкова умен или не е имал пари, за да бъде достатъчно умен - че след като държавното образование трябва да подкрепи и бедния, трябва ли сега да му сложим имуществен ценз, за да не го допуснем в сферата на образованието.
Смятам, че тези такси са не за да отсеят глупавите, а за да отсеят бедните, тъй като глупаците се отсяват чрез тестове, чрез изпити, чрез конкурси. Чрез такси се отсяват бедните. Това правите с промените в този закон.
И искам да завърша, тъй като днес с фанфари, включвайки телевизора, там обявиха: законът отменя платеното образование. Не, законът отменя безплатното образование в държавните вузове, забранява частното платено образование в тези държавни вузове и насилствено насочва студентите от държавните вузове към частните вузове. Досетете се защо става това нещо.
Завършвам с това: студентите са тези, които ви помогнаха да дойдете на власт - вероятно основателно. Но вие разбирате, че пак студентите могат да ви съборят от властта. Чисто политическа цел е да оставите във вузовете само доволните от тази власт, а недоволните с имуществен ценз да ги оставите извън борда на образованието.
Ако сте българи, ако мислите за това, че действително трябва да произвеждаме и да продаваме български интелект в тази Европа, да имаме бъдеще, дайте да не правим тези промени в закона! Това ще убие всички шансове за младежта - не само за младежта, а и на България като цяло. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Аз не знам вие дали знаете, но от една година във висшите медицински училища няма платено обучение. Приемът на студенти за цяла България беше 120 човека. В крайна сметка трябва да се мисли за това къде ще се реализират тези хора, които завършват.
Министерството на здравеопазването, разбира се, заедно с Комисията по здравеопазването, младежта и спорта сме единодушни, че интересите на България са да няма платено обучение, както и няма платено от миналата година и в крайна сметка е силно намален приемът на студенти. Това не се прави, за да ограничим интелекта, а защото това са нуждите на страната. И може би след време приемът ще се увеличи съобразно нуждите на страната, затова ми се струва, че нещата трябва да се разглеждат така. И аз мисля, че тези такси не са толкова страшни. (Господин Стефан Нешев, излизайки от залата репликира изказващия се.)
Вижте какво, уважаеми господин Нешев, на мен ми се струва, че с тези такси ще се подпомагат висшите училища. А подпомагайки висшите училища се дава възможност те пък да създават по-добри условия на студентите. Така че мисля, че не са чак толкова страшни те!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Китов.
Досега в стенографските протоколи имаше ремарка: "Глас от залата.". Господин Нешев ще предизвика прецедента да има: "Глас от кулоарите..." (Весело оживление в залата.)
Имате думата, господин Димитров, за дуплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Китов.
Действително, въпросът Ви е професионален, не се плъзгате по политическата страна. Така е, няма реализация, но има два много важни фактора: първият е, че искаме да станем членове на Евросъюза. Това ще са потребностите и пазара, за които трябва да работим. Това е! Друг е въпросът, че Евросъюзът не ни пуска, не ни ще!
Второ, квалификацията, образованието не са само професия. Това е качество, това е дух, това е интелект. Ами, че простете ме, ако не беше така господин Иван Костов и досега щеше да преподава политикономия на социализма, господин Божков щеше да се занимава с топлотехника, ние с Вас нямаше да сме депутати. Образованието е качество. Отнемем ли правото за такова качество ще останем нация от аргати. Така че за това ратувам аз - дайте да дадем шанс, а дали ще бъде лекар или няма да бъде, ще реши практиката, ще има пазар. Има потребности - ще бъде лекар, няма потребности - няма да бъде лекар, ще кара такси, както е и в момента на много места, както е в цял свят. Но, ако той няма висше образование, той и таксито не може да го кара като хората и ще се превърне в бандит. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Нансен Бехар има думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Имам 35 години стаж в системата на висшето образование като преподавател. Минал съм през всички степени на стълбицата в това отношение - от асистент до професор, доктор и т.н. Имам реална представа за всички недостатъци и плюсове на сега съществуващата система на висшето образование. С интерес прегледах предложенията за допълнения към закона.
Трябва да ви кажа, че един от най-добрите подходи в системата на образованието това е колкото се може по-рядко да се извършват радикални промени, колкото се може по-рядко да се търси модернизиране под флага просто на привнасяне на някакъв чужд опит в българското образование, което традиционно е добро. И до Втората световна война ние сме имали една от най-напредничавите системи, включително и на висшето образование, вземайки най-доброто от европейската традиция. Затова мисля, че тук трябва, когато обсъждаме философията на тези поправки, на тези допълнения, трябва да имаме предвид две неща: първо - каква е целта. Целта е да се създаде този кадрови потенциал - знаещ, можещ, който да смени сегашното поколение или да допринесе за развитието на страната ни в бъдеще.
В това отношение аз считам за неправилни тези от рода на това, че България имала прекалено много висшисти, не може малка България по този показател да е на едно от първите места в света. Защо не?
Поначало въпросът за подготовката на студентите не е въпрос и аз не мога да се съглася, че, за да караш такси непременно трябва да имаш висше образование, но в съвременния свят въпросът за придобиване на образование е въпрос и на известно достойнство, на известна самооценка, в известен смисъл на това, което липсва на българските младежи - самочувствието. Неслучайно такава голяма част от тях се отправиха в западни страни, в други страни, за да търсят образование. Аз смятам, че ние това можем да го преодолеем.
Разбира се, има държавни потребности. Тези държавни потребности трябва да са строго дефинирани и те трябва да започнат отзад напред, така да се каже, или по-скоро по остатъчния принцип. Трябва да има точна представа обществото за това колко инженери, лекари, артисти и т.н. ще бъдат нужни. Вие ще кажете, че това мирише на старото планиране, но това само не дефинира още потребностите от висшисти. Ако ние смятаме, че може точно в едно общество да се каже колко хора ще бъдат нужни с висше образование, дълбоко грешим. Тоест, трябва да се съчетаят двата подхода. И това съчетание е именно съчетанието между държавно начало и пазарен механизъм в образованието.
Отвън върви една демонстрация, вие знаете, на студентите от Славянския университет, които са обезпокоени от това, че има предложение за закриване на университета. Мисля, че трябва Народното събрание, всички ние, да положим максимални усилия колкото се може по-малко да има такива промени, които ще създават опоненти на реформата, включително и на реформата във висшето образование.
По отношение на съотношението между държавно и частно висше училище или университети. Истина е, че в много изкуствени образования се допусна снижаване на равнището на преподаване за сметка на привличане на повече платени студенти, но това беше един период, който постепенно се изживява. И тук пазарните принципи отново си казват думата, защото има едно насочване на студенти към по-престижни, вече имаме няколко частни висши училища, които се водят като доста престижни. Те имат авторитет не само у нас, но и в чужбина. Лошото е, че става дори едно преливане на кадри от държавните висши учебни заведения към частните. Това са всички тези лудории, които се правят с предложение било за намаляване на пенсионна възраст, било за структури, било за закриване на университети и прочие.
Смятам, че в това отношение трябва да има приравняване на критериите, трябва да има строго регламентиране на критериите без обаче това да означава подчиняване на висшето образование на държавната администрация.
И последно - много вредно е да се лимитират бройките, въпреки че законът дава известна възможност за маневриране, бройките на участниците в общите събрания и в академични и факултетни съвети. Още повече да се каже, че това трябва да са само хора на основен трудов договор. Най-елементарно аритметично изчисление ще покаже, че дори при съществуващите лицензирани висши учебни заведения няма да могат да се съберат толкова много хабилитирани лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин Славов, разполагате с три минути.
Има още един записан за изказване - господин Димитър Стефанов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че е важно да се знае в тази дискусия, че казаното от нас, членовете на Комисията по образованието и науката, е на практика мнение, което ние успяхме да чуем от представители на академичната общност в България по време на многобройните срещи, които имахме във висши училища в София и в страната. Казаното е и от срещи с членове и ръководства на Съвета на ректорите. Затова в никакъв случай това не трябва да се възприема единствено и само като лична позиция, позиция на Парламентарната група на Демократичната левица, възприемайте го като позиция, като предложение, като мнение, като становище на тези, които са пряко засегнати от решенията, които днес ние ще вземем в пленарната зала. Казвам това, защото преди извество време прозвуча твърдението, че десетмесечната дискусия е била отразена в тези предложения, които днес ние разглеждаме. Истината е, че много малко от това, което продължиха да предлагат и представители на академичната общност, беше прието, чу се и по време на заседанието на комисията и представители на мнозинството показаха желание да приемат, да разсъждават и в края на краищата за второ четене да включат тези предложения.
Напротив, и на заседанието на комисията, и днес прозвучават въпроси, на които все още не се дава отговор. Откровено даже се извършват и спекулации, свързани най-вече с размера, значението и ролята на въвеждането на всеобщи такси за обучение на студентите в държавните висши училища. В продължение на две години в комисията ние не можахме да получим точна сметка за диференцираната издръжка на студент в държавно висше училище по отделните специалности, което беше необходимо за работата ни в комисията при подготовката и на двата бюджета - за 1998 и за 1999 г. Затова твърденията на господин Методиев като министър за конкретни цифри, свързани с размера на тези такси, са необосновани. Защото те не почиват на реални и обективни показатели, каквито са стойностите на диференцираната издръжка. Напротив, в разговори с представители на ректорски ръководства на висшите училища ясно беше казано, че ако днес един студент струва най-често от порядъка на 800 хил. до милион и 400 хил. лв., излючвам медицинските специалности, проста е сметката, която показва, че 30 на сто от тези стойности на практика превишават многократно обявените от министър Методиев.
Не беше казано и нещо друго. Не беше казано, че Съветът на ректорите, негови представители и представители на ректорски ръководства изразиха своята тревога от засилващата се държавна намеса и административен контрол, които ораничават автономията на висшите училища. Това е другата голяма опасност, с която ние трябва да се съобразяваме. Тези текстове именно дават възможност на държавата по един неоправдан начин да ограничава академичната автономия. Доказателство за това, уважаеми колеги, са и внесените предложения за второ четене в прословутия законопроект за промяна на Кодекса на труда, където се предлага да бъде направена промяна в § 11 от Заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, който да отнеме правото на Академичния съвет да удължава трудовите договори на лица, които са навършили пенсионна възраст, а да даде тези изключителни правомощия на Висшата атестационна комисия, която да прави това по ред и условия, определени от нейния президиум. Не е ли това ограничаване на академичната автономия? И това ли е пътят и начинът да се демократизира висшето училище и висшето образование в България и да се гарантират неговите права и интереси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов. Господин Славов, ще имате още 3 минути, тъй като господин Смоленов иска да Ви направи реплика.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Аз просто съобразих, уважаеми колеги, че имам още време за изказване.
Колеги, още веднъж, става дума за това, че има структурни звена, които не бива да бъдат пипани за щяло и не щяло. Образованието е една по принцип консервативна, дай Боже, прогресивна по съдържание, но по дух, по механизъм консервативна система. Да, всички сме любители на национално- консервативното и на екологично-консервативното, когато става дума за запазване на нещо здраво. Аз смятам, че по отношение на образователната дейност България беше и все още, въпреки усилията на определени сили, могат да бъдат назовани, външни, нека да ги наречем условно, се цели дестабилизация на тази образователна система. Но тя се държи. Толкова години вече се държи. Тази система продуцира компетентни хора, която среда е нужна на България, за да осъществи така трудния процес на икономическа самоорганизация, подчертавам, самоорганизация, която нещо ми се губи като гледам този закон.
Защо трябва да има такси за кандидатстване във висшите учебни заведения? Поне това можем ли да спестим на хората с разбирането, че значителна част от тях са обеднели до такава степен, че ще се замислят? Защо да не освободим поне кандидатстването от това съвършено необяснимо за мен финансово натоварване.
Отделен е въпросът за таксите за обучение в държавните университети. Говорих с госпожа Тотоманова за казуса "платено образование", защо то отпада. Тя ми каза: да, това отпада като клауза, като възможност за държавните университети. Искаме ли ние силово да отклоним част от платежеспособните хора към един или друг частен университет? Това не отговаря на пазарни критерии. Имаме фундаментално понятие за равнопоставеност на различните форми на собственост. Защо трябва с административни механизми да накланяме везните в полза на една форма на организация, базирана на частна собственост върху интелектуалното заведение, наречено университет? Защо нарушаваме този фундаментален принцип за равнопоставеност?
Виждам, че в този закон има неща, които трябва да бъдат дообмислени. Виждам, че в него има и откровени недомислия. Поставям въпроса така: мислите ли, колеги от мнозинството, че този закон е узрял, за да бъде прокаран през Народното събрание? Лично аз няма да подкрепя този закон и такова е мнението и на моите колеги, независимите народни представители. Подчертавам още веднъж, не всичко недоузряло трябва да минава през парламента. Ние не сме приживна система и не сме приживно животно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов. Оказа се, че не е реплика, а изказване.
Има думата господин Димитър Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, колеги! След продължителните дебати, след толкова много аргументи и изказвания в двете полярни посоки на този дебат има малко, което може да се добави. Вземам повод от изказването главно на господин Нешев и на господин Бехар, за да споделя още няколко обстоятелства, които са ми известни, няколко данни за броя на висшите учебни заведения и за оптимизирането на броя на студентите в отделни общества.
Цитираха се източници за това как в края на 50-те години и в 60-те години в Англия е имало нарастване на броя на висшите учебни заведения и на броя на студентите по подобие на това, което вече било станало в Съединените щати. Да, известно е, че 50-те, 60-те и донякъде 70-те години са бума на висшето образование в Съединените щати и оттам в Европа. И все пак нито е логично, нито е практично доказуемо да се предположи, че колкото повече хора вземам висше образование, толкова по-добре. Сто на сто членове на обществото да получат висше образование и от това обществото ще цъфне? Едва ли е така.
Очакванията за пряка взаимовръзка между нарастване на броя на хората с висше образование и нарастването на съвкупния обществен продукт през 60-те години, доколкото ми е известно, в Съединените щати, в края на 60-те години напълно рухват. Доказателствата са точно в обратната посока - намаляват възможностите за реализация с добро заплащане на хората с висше образование, статистиката показа, че криминалната проявеност сред висшистите, която преди това е била в едни ниски проценти, се завишава. Разбира се, това не може да бъде аргумент против висшето образование. Но понеже се изказват у нас някак си крайни становища, може би наследени от възрожденските ни отношения към образованието - че образованието е нещо добро и колкото повече, толкова по-добре, има естествени граници, както във всяко нещо.
После, смесват се много обстоятелства. Има различни изчисления, но в момента в България има един много висок процент студенти спрямо един коефициент, възприет за критерий, с един 19-годишен лаг - родените през еди-коя си година 19 години по-късно какъв процент от тях следват във висше учебно заведение. По този показател България в момента е наравно с някои водещи европейски страни, водещи стопански. Спомням си от едни цитирани данни Белгия например - някъде около 40 на сто.
Колеги, при коренно различни стопански условия младите хора у нас в една развита европейска държава правят своя избор дали да следват или не. Много икономисти засегнаха детайлно структурата на финансирането на висшето образование. Висшето образование, разбира се, това е известно, беше подхвърлено, че ОДС трябвало да се учат каква е структурата на финансиране на висше образование. Да, това е сложен тип услуга и инвестиция, която обществото организира. Но когато един млад човек в една развита стопанска държава, с една стабилна икономика прави избора да инвестира във висше образование, той в същото време взема решение и в посока на алтернативния разход. Сиреч, той ще лиши себе си и зависещите от него от един доход, който би получил на трудовата борса. Обществото ще бъде лишено от неговия дял съвкупен обществен продукт, който би създал през време на своето следване. Обществото може да бъде компенсирано, когато по-късно, когато той завърши, с по-високата си квалификация създаде свой дял в обществения продукт в по-висок размер. Въпрос на негов личен избор е и дали ще лиши себе си и зависещите от него от един умерен доход. Какво значи обаче умерен доход в абсолютно изражение, колеги, и какъв е изборът, който младият човек днес прави в България? Колко може да получи той? И изобщо може ли да получи нещо, може ли да получи в обозримо бъдеще или в настоящо време шанс изобщо да добавя нещо към съвкупния обществен продукт? Така че, решението да се следва у нас идва по съвсем други мотиви. Съвсем естествено е да сме в абсолютно изражение, в цифров бум на този стремеж и в същото време той да бъде изражение на съвсем незадоволително състояние на нашата икономика.
За премахването на платеното обучение. Естествено, че това е една справедлива мярка и аз призовавам всички, които не са взели своето решение, защото очевидно голяма част от залата са вече твърдо решили в едната посока, да подкрепят закона именно в тази негова част. Първо, тези 30 на сто, заложени в закона, знаете, че сега на първо време ще бъдат реализирани само в 15 на сто. Става дума отново в абсолютно изражение за една сума, която е по силите на всекиго. Може да се спекулира, това е една тема, по която лесно могат да се правят популистки изказвания, но съм дълбоко убеден, че енергичният млад човек, който е готов да поеме делата си в собствените си ръце, може и е в състояние да организира дори сам тази сума, която и при съвременното незадоволително състояние на нещата у нас не е зашеметяваща и не може да бъде сериозна пречка, не може да бъде пречка въобще към поемането на пътя към университетското образование.
За закона въобще.Чуха се много иронични, саркастични забележки и изказвания. Аз не зная дали е уместно, дали всякакъв вид стилов регистър на изказванията също са допустими от тази трибуна. Много изказвания приличаха на фейлетони направо. Те бяха изиграни дори с жестикулации, с подскачане... Зная, че се санкционира за директно изричани обиди, но подтекстът на много от казаните неща може да бъде също толкова обиден, колкото и директно изречени обиди. Мисля, че това не допринася за обстановката около този закон.
Естествено, този законопроект изхожда от схващането, че нещата във висшето образование не са в задоволително състояние и че те се нуждаят от корекция. Аз и ние, в Народен съюз смятаме, че това е един много сериозен опит те да бъдат коригирани в правилната насока. Смятаме, че законопроектът в този вид е добра основа за продължаваща работа по него между двете четения и убедено подканвам колегите да гласуват на първо четене и да бъдат готови за отговорна работа по него между първото и второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефанов.
Господин Христо Иванов има думата за реплика.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стефанов! Не мога да не се съглася с една голяма част от изложените от Вас аргументи що се отнася до това, че държавата трябва да има регулативна роля за това съотношението между броя на висшистите и останалата част от заетите в администрация и производство да бъде в някаква здравословна пропорция. Защото прекомерният брой висшисти създава допълнителни проблеми в икономиката, във функционирането на една държава. Общо взето, тези хора трудно се адаптират към други професии, към друг вид дейности и остават сами за себе си неудовлетворени. Следователно, тук мястото на държавата и на законодателя е ясно.
От друга страна, Вие дадохте пример с някои развити държави. Трябва да Ви кажа, че там напливът във висшите учебни заведения е далеч по-малък, отколкото в една България, тъй като хората предварително намират определени ниши, към които се ориентират, и към висшите учебни заведения се отправят хора, които са вътрешно мотивирани, добре подготвени. Аз като преподавател в Германия съм имал участие в предварителни комисии по атестация на кандидат-студенти и първите години ми правеше впечатление, че примерно във Факултета по физика за дисциплината "Теоретична физика" за едно място се явяваха само двама души. Съотношението в България, и господин Панев знае, е съвсем различно в тези специалности, а и за всички останали специалности.
Така че, дотук аз съм съгласен с Вашата теза.
От друга страна, струва ми се, че в този закон трябва да дадем гаранции за това, че конкуренцията по пътя за висшите учебни заведения ще бъде максимално широка. Защото ние имаме интерес като нация от една много широка селекция, така че най-талантливите, най-подготвените български деца, а такива определено има, да отиват към висшите учебни заведения и следователно в смисъла, в който Вие говорихте, да бъдат максимално ефективни и да дадат своя принос към общия вътрешен продукт, както Вие се изразихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Няма други изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 802-01-63, внесен от Министерския съвет.
Гласували 221 народни представители: за 130, против 78, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! В този парламент дебатите имат все по-малко значение, затова ще изразя само отрицателното си отношение към гласувания от ОДС закон.
Не са толкова много законите, по които без колебание може да се гласува "против". Две са главните ми основания да отхвърля политиката на мнозинството и правителството в областта на висшето образование.
Първо. Създава се опасност за изградената структура на висшите училища за вече утвърждаващи се и с добро ниво на преподаване учебни звена. Това се прави не чрез акредитация по същество, а чрез грубо администриране. Ликвидират се филиалите на университетите. Какво, ако не опит за ликвидация е изискването един факултет да има 50 преподаватели на основен трудов договор.
Второ. Под лозунга за премахване на платеното обучение с малки изключения се въвежда почти всеобщо заплащане на висшето образование и то, когато на човечеството достигна един век, за да премахне имуществения ценз за упражняване на избирателното право, сега в България на прага на ХХI век се въвежда имуществен ценз за тези, които искат да получат най-високо образование.
Вие от мнозинството, които, както всички нас, получихте изцяло финансирано от държавата образование, сега ограбвате бъдещето на младите български хора, на българската нация, както вашето управление разрушава и ограбва българската икономика. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за отрицателен вот госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах "против", тъй като в дискусията и в комисията, и сега на първо четене, от изказванията на мнозинството и от измененията, които са предложени в този законопроект, се прокрадват няколко тенденции, които мен лично ме притесняват.
Първо. Недоумявам защо ние като народни представители трябва без анализ на пазара на труда, без анализ на икономическото бъдеще на страната да говорим и да разсъждаваме тук за евентуалното ограничаване броя на студентите. Това не беше направено нито професионално, нито с данни, нито с някакви точни критерии.
Гласувах "против", защото в главата за финансиране на висшето образование аз продължавам да имам безпокойството, че ние тук, играейки на чувствата на студентите, не поговорихме за преподавателите. Ние не поговорихме за българската наука, а говорихме, че чрез малката такса само имаме желание да гарантираме добрата подготовка. А ние чрез глава единадесет, мисля беше за финансиране на висшето образование, не даваме гаранции, че ще имаме едни добре платени преподаватели и че в нашите висши учебни заведения ще има добра наука. Това са моите лични и морални съображения, за да не подкрепя закона, тъй като това изменение тук, което се дава, и разсъжденията, които чух, не са гаранция, че ние ще имаме едно добро, качествено образование, а тук бяха едни разсъждения, които някому нещо обслужват. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата за трети отрицателен вот госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Всички приказки, които прозвучаха днес в залата много категорично срещу този преждевременен и опасен за България законопроект, свързан с изменение на Закона за висшето образование, не бяха чути. С една убедителност, 117 гласа, този законопроект отива и вероятно ще бъде гласуван.
Искам определено да ви кажа, че моята политическа партия е поела ангажимент пред своите избиратели да съхрани безплатния характер на нашето образование и ние не можем да гласуваме по друг начин. Но най-страшното за момента, зад което заставам и ви казвам защо гласувах "против", е това, че вие не отчетохте всички предупреждения, свързани с това, че не направихте висшето образование конвертируем продукт за България. С това вие просто ликвидирахте последните възможности нашето образование да се променя съобразно пазарния механизъм и демографската характеристика, която стои в страната. Вие изкуствено го пресовате и го свивате до нещо ненужно, административно удобно обаче на управляващото мнозинство.
Истинските проблеми на висшето образование, господа, проблемът, свързан с издръжката, с решаването на големия фактор по модернизацията на висшето образование, свързан и с изискванията на ХХI век просто отиват на кино. Вие не решавате проблема с кадровия ресурс във висшето образование.
Една тревога за това, която прозвуча в ред от изказванията. Чрез лишаването от автономия, чрез въвеждането на административния натиск, чрез решаването на имуществените въпроси вие просто правите национално предателство пред българския народ.
Аз си го обяснявам, уважаеми господа от мнозинството. Тук не виждам господин Христо Бисеров, но на мен ми е ясно, защо гласува за този законопроект - просто неговото дете не учи в България. Така е с дъщерята на госпожа Надежда Михайлова, на Иван Костов, на редица други. Но аз говоря от името на всички български майки, жени, тези, които на срещите са ни поръчали да съхраним малкото възможности, защото има ред специалности, които не са привлекателни, но за хората от малкото село ще бъде лукс да платят тази такса. Никой от вас не отговори на въпроса за точния размер на таксите. Никой не каза какъв е процентът на българите, готови да платят този процент. Техният брой с оглед на нарастващата безработица расте. Така че вие лишихте нашето младо поколение от това, което вие имате. Всички вие носите безплатни дипломи. Аз ви моля - върнете безплатните дипломи и вървете по реда на закона, който гласувахте. (Ръкопляскания от ДЛ, възгласи: "Браво! Браво! Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Донка Дончева.
Има думата за процедурно предложение господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, предлагам срокът за постъпване на предложения за второ четене да се удължи с една седмица. Тоест, да стане общо две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Има ли друго предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Панев, за удължаване на срока за предложения с една седмица.
Гласували 127 народни представители: за 118, против 8, въздържал се 1.
Прието е предложението за удължаване срока за предложения с една седмица.
По този начин приключихме с точка втора от нашата седмична програма.

Преминаваме към точка трета от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ.
Законопроектът е приет на първо четене на 24 юни 1998 г.
Давам думата на народния представител Светослав Лучников, председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за Българския червен кръст № 854-01-5,
внесен от Тодор Янев

Проект за второ четене:
"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
Българския червен кръст (ДВ, бр. 87 от 1995 г.)"

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма друго предложение.
Поставям на гласуване предложението за заглавие на закона - Закон за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст."
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 4, т. 6 след думата "страната" се добавя "на кандидати за статут на бежанци, регистрирани в Националното бюро за териториално убежище и бежанци и лица, получили статут на бежанци и мигранти".
Комисията предлага § 1 със следната редакция:
"§ 1. В чл. 4, т. 6 след думата "страната" се добавя "на кандидати за статут на бежанци, регистрирани в Агенцията за бежанците и лица, получили статут на бежанци".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Лучников.
Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за съдържанието на § 1.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В чл. 7, т. 1 след думата "сборове" се добавят думите "а транспортните средства, необходими за хуманитарна дейност и от акциз".
Няма постъпили предложения и комисията предлага да се гласува текста, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да вземат думата по § 2 има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на вносителя по § 2, подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. В Заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Създава се нов § 6:
"§ 6. В Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в "Държавен вестник" бр. 90 от 1993 г.; изм. и доп. бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г. и бр. 15 от 1998 г. се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 23, ал. 1 се създава нова т. 6:
"6. се внасят стоки за нуждите на Българския червен кръст;"
2. Досегашните точки 6, 7, 8, 9, 10 и 11 стават съответно точки 7, 8, 9, 10, 11 и 12."
Предложение на народния представител Димитър Игнатов:
В чл. 23, ал. 1, т. 6 се създават букви "а" и "б" със следното съдържание:
"а/ за нуждите на водно и планинско спасяване и гражданска защита, които се закупуват от Българския червен кръст;
б/ при дарения на финансови средства и желание на дарителя да бъдат закупувани моторни превозни средства и техника за нуждите на Българския червен кръст."
Комисията не приема предложенията на Димитър Игнатов и на вносителя.
2. Създава се нов § 7:
"§ 7. (1) На Българския червен кръст по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени му до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за негови нужди.
(2) Правото на ползване се погасява с отпадане на нуждата от имота."
Комисията приема предложението на вносителя. Значи не приема предложението по т. 1, а приема предложението по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: А по отношение предложението по § 6 за промени в Закона за данъка върху добавената стойност комисията предлага да не се приема, така ли да Ви разбирам?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, това е съгласувано с Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По § 6 думата има господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В разговорите, които водихме с представителите на Червения кръст и вносителя се оказа, че някои дейности, които той изпълнява, като например водното и планинско спасяване и част от гражданската защита, са поверени на тази организация, която е на двойно финансиране - веднъж тя има бюджет, даден от държавата, и веднъж събира собствени средства в съотношение 1:2. Тоест една част от целия бюджет на Червения кръст е от държавата, а две трети произлизат от собствени средства, най-вече от членски внос.
Като имам предвид, че аз не приемам факта, че трябва да даваме преференции на отделни организации, а преференции на отделни стоки, затова препоръчах тези стоки, исках това изменение само за нуждите на водното и планинско спасяване и гражданската защита. Тоест това, което трябва да се обезпечи за тази дейност от Българския червен кръст, а не предложението на вносителя изобщо за стоки. Под "стоки" се разбират най-различни неща, а тук с моето предложение конкретизирам точно какви стоки - само за дейността, която изпълнява Българският червен кръст.
Мисля, че ако направим по този начин текста, ние ще помогнем на Червения кръст да продължава да извършва тази своя дейност, а ще ограничим всякаква възможност за недобросъвестно използване на промените в закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: За да отхвърлим предложението както на вносителя, така и на д-р Игнатов, се водихме от съображения, поддържани от Министерството на финансите, че нашата фискална практика показва, че всички такива изключения се изкористват и почва да се използва Червеният кръст или който да е друг фаворизиран орган за заобикаляне на данъчното облагане. Затова именно предлагаме да не се приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз смятам, че трябва да бъде подкрепено предложението на д-р Игнатов. Не може с едно подозрение, че всякакви организации и граждански фондации, фондове и така нататък могат да изкористят първоначалните си намерения и да заобиколят данъчното и друго законодателство, изведнъж поради това подозрение то да бъде разпростряно и върху голямата, вековната организация на Българския червен кръст. Още повече, че в предложението на д-р Игнатов нещата са сведени до едно много конкретно изключение. Когато става дума за средства за водно и планинско спасяване, и по буква "б" той не го защити сякаш изрично, но трябва да се прибави, когато става дума за такива дарения на финансови средства, при които волята на дарителя е изрична да се закупи моторно превозно средство или техника за конкретни нужди на Българския червен кръст.
Аз смятам, че наистина не би трябвало поради фискални съображения, така широко третирани, ние да лишим Българския червен кръст от възможности, които имат всички червени кръстове по целия свят.
Предлагам още веднъж, господин председателю, да подкрепим предложението, така формулирано от д-р Игнатов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря и аз на господин Гиньо Ганев.
Има думата господин Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесох тази поправка към Закона за Червения кръст, защото смятам, че тази организация заслужава и има това право поради своята високохуманна дейност.
В мотивите по законопроекта подробно се изложиха съображенията, поради които се настоява не само безвъзмездна хуманитарна помощ, внасяна от Българския Червен кръст, да бъде освободена от данък добавена стойност, но и моето предложение в случая обхваща и стоки, които са предмет на внос за обслужване на основните дейности на тази организация - нещо повече, за изпълнение на дейности, които са й възложени от държавата. Държавата възлага тези дейности да бъдат извършвани именно от Червения кръст, а по-конкретно планинско и водно спасяване, бедствия, оказване на първа помощ и т.н.
И на второ място, предложението беше насочено към стоки от внос, които са закупени със средства, представляващи дарения от чужбина, но волята на дарителя е именно към определени вещи - моторни превозни средства за планинско спасяване, екипи за водно спасяване и т.н.
Действащото към момента законодателство не облекчава това и при вноса на стоки. Но за да няма съмнения къде именно отиват парите, ние подкрепяме и предлагам на уважаемите колеги да се обединим около предложението на д-р Димитър Игнатов, което в най-голяма степен изразява и моето желание, като го приемем изцяло, в случай, че формулираният текст се трансформира до определени стоки, както е указано в предложението на д-р Игнатов, а именно стоки за планинско спасяване, за водно спасяване или пари, които са предназначени от дарителя именно за такъв вид стоки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, д-р Янев.
Заповядайте, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Напълно подкрепям предложението на д-р Димитър Игнатов, направено по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Червения кръст, тъй като смятам, че тази организация заслужава да получи преференции от българския парламент.
Дружеството на Българския Червен кръст в България е в челната десетка на дружествата на червените кръстове в Европа. Това е една от малкото организации в България, която остана извън политическите разправии, извън политическите дразги, остана извън политиката като наистина надправителствена, неполитическа организация и една от малкото организации, за която все още не е писано, не е казано и няма да се докаже, в това съм убеден, че в нея има корупция.
И още нещо, планинското и водното спасяване и някои мероприятия по гражданската защита са възложени от държавата на тази организация. Това говори за доверие на държавата към тази организация. И след като държавата оказва доверие, може да даде и преференции. Защото всички днес слушаме радио, гледаме телевизия и знаете какво става на Белмекен в момента. И там първи, уверен съм в това, са били планинските спасители. Защото когато някой започне да се дави в морето или някъде другаде, първи влизат именно водните спасители, подготвени от Червения кръст.
Затова аз категорично настоявам да подкрепим предложението на д-р Димитър Игнатов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 6 в редакцията на вносителя.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не е много ясно.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Как не е много ясно? Много е ясно. Тук не сме бавноразвиващи се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега хайде да започнем от началото. Вносителят предлага § 6 в редакцията, която господин Лучников прочете.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията предлага да отпадне този параграф, тоест да няма такъв параграф. Поставих на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 6 така, както той е внесен.
Гласували 134 народни представители: за 85, против 33, въздържали се 16.
Предложението на комисията е прието.
Поставям на гласуване предложението на д-р Димитър Игнатов така, както беше обосновано и от него, и от двамата колеги, взели думата след него.
Гласували 121 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 33.
Предложението на д-р Игнатов е прието.
Следва § 7 така, както той е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ние ще го гласуваме с § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нищо, понеже е отделно и Вие го докладвахте, господин Лучников. Поставих на гласуване § 7.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Добре. Параграф 7 се приема от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте за § 7 - предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само че систематично отдел "Правен" предложи този § 7 да се приеме като § 3 от Преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След това, нека да приемем съдържанието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, но и мястото му да приемем, за да не се връщаме. Да бъде § 7 със същия текст и да стане § 3 от Преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Сега поставям на гласуване второто предложение на господин Лучников, което той току-що направи - да бъде не § 7, а § 3 от Преходните разпоредби. Гласуваме за мястото на току-що гласувания текст.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Гласуваният § 7 ще заеме своето място като § 3 от Преходните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 8 на вносителя:
"§ 8. (1) Възстановява се собствеността на Българския червен кръст върху недвижим имот от 40 дка, ведно с построените върху него сгради, находящ се в град София, кв. Симеоново, предаден на Министерството на народното здраве и социалните грижи с Разпореждане № 1019 от 3 юли 1953 г. (строго секретно).
(2) За недвижимите имоти, отнети от Българския Червен кръст, собствеността върху които не се възстановява, Българският Червен кръст се обезщетява по ред и условия, определени от Министерския съвет, в срок до 31.12.1998 г."
Комисията не приема предложението, понеже правата на Българския Червен кръст да възстанови своите одържавени имоти се уреждат със Закона за обезщетяване собственост на одържавени имоти, който промени чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.  Така че въпросът е уреден от друг закон и няма място тук да повтаряме това уреждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 8.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане на § 8 на вносителя е прието.
С това приключихме разглеждането на законопроекта. Приехме на второ четене предложенията за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.

Преди да закрия заседанието, няколко съобщения:
1. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 24 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 142 с дневен ред: проект за решение за закриване на Славянския университет. 
Извънредно заседание - на 25 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
2. Комисията по културата и медиите ще има заседание на 25 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
3. Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще има заседание в сряда, 24 февруари, от 15,00 ч. в зала "Изток".
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч. Продължаваме с другите точки от дневния ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председателствали:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Илия Петров

Атанас Мерджанов