Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Всъщност аз имам да направя две процедурни предложения.
Първото ми процедурно предложение е на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложим дебата по текущата точка от седмичната програма на парламента и да преминем към т. 9 - парламентарни разисквания и дебат по внесеното проекторешение във връзка с Актуализираната "Програма 2001" на правителството.
Второто ми процедурно предложение е предстоящият парламентарен дебат да бъде предаван директно по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу тези предложения?
Моля, гласувайте предложението за отлагане на точки 7 и 8 от седмичната програма и преминаване към разглеждане на т. 9 - проект за решение относно Актуализираната програма "България 2001".
Гласували 187 народни представители: за 158, против 5, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте и второто предложение - дебатът да бъде пряко излъчван по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 177 народни представители: за 175, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Аз не вземам думата за обструкция, но все пак с един респект към парламентаризма. Винаги съм настоявал и това трябва да се знае в Тридесет и осмото Народно събрание като един конституционен факт, че по искане на министър-председателя той винаги може да бъде изслушан, даже цялото правителство, по определен проблем. И това да бъде един дебат без никакво решение. Това е смисълът на парламентарната държава и аз ценя това усилие на господин Костов, който направи на два пъти това по своя собствена инициатива.
Затова се питам, господин председателю, защо Вие, верен на една абсолютна логика и абсурдна даже, внасяте проект за решение, в което вижте какво пише: "Приема за сведение Актуализираната програма на правителството." Какво решение на парламент е това? Какъв диспозитив има? Каква санкция съдържа?
С други думи, аз предлагам да има дебат, както сега се гласува тази точка от дневния ред, и този дебат да не се следва от никакво решение на Народното събрание. Това е голямото значение на този текст от Конституцията, който изтъква специално ролята на българския министър-председател даже вън от логиката на колективния орган, наречен Министерски съвет.
С други думи, да - на дебата, но няма смисъл от това проекторешение, което виждате, че даже няма и характер на решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев. С голямо уважение към неговия конституционализъм, това е въпрос по същество, когато ще се разисква, как ще завърши дебатът. А съгласно нашия правилник разискванията завършват с решение. Защото ние винаги можем да изслушаме министър-председателя, той винаги може да взема думата, както и всеки министър, но ако ние изслушваме министър-председателя и министрите, това няма да е дебат, защото ние няма да се изказваме, а само ще слушаме. Целта е, ако искат народните представители или който иска от тях, да се изкаже.
ГИНЬО ГАНЕВ: Всякакви дебати са възможни и решение не е необходимо - чл. 92 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Научете правилника и тогава вече по-лесно ще говорим.

Преминаваме към точка девета от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА "БЪЛГАРИЯ 2001".
Има представен проект за решение.
Имате думата за изказвания. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Давам думата на госпожица Екатерина Михайлова като вносител.
Моля парламентарните групи да представят списък на желаещите да се изкажат.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! От изказването на господин Гиньо Ганев - той ми дава повод да започна точно с темата защо внесохме това проекторешение и да обоснова защо е формулирано дори точно по този начин. Ако ви прави впечатление, проекторешението не казва: "Приема програмата", а я приема за сведение, така както приемаме за сведение програми и отчети на Сметната палата и на Българска народна банка, защото това наистина е програма на правителството, която те ще изпълняват, и не е необходимо Народното събрание да я приема. Но може да я приеме за сведение. И още повече, ние внесохме това проекторешение с желанието да има точка от дневния ред на Народното събрание, която да даде възможност на депутатите от всички парламентарни групи да изразят своята позиция, да дадат свои идеи, да дадат свои критики относно актуализираната "Програма 2001" на правителството. Това е целта. Всъщност внесохме това проекторешение, за да дадем възможност и на опозицията да се изкаже, а не само да бъде изслушано правителството в лицето на министър-председателя и на министрите.
Държа да направя това уточнение, защото практически мнозинството даде възможност и на опозицията, и то в пленарна зала, в един открит публичен дебат да заяви своите позиции, да каже как вижда управлението на страната, как вижда своите перспективи или как вижда перспективата за страната. Това е формалният повод, на който аз исках да се спра, за да бъдат уточнени все пак параметрите и формалният юридически повод, който ние сме поднесли пред Народното събрание. Това е формалната страна.
От друга страна обаче ние поискахме този дебат, защото смятаме, че е изключително важно в този момент, в който правителството приготвя своята актуализирана програма, да се направи възможно най-широк дебат, да се очертаят възможностите, да се очертаят перспективите за развитието на България в рамките на оставащата година и няколко месеца до парламентарните избори.
Аз чух основните критики, в рамките на тези около десетина дни, и от страна на опозицията, и на експерти, и на медии. Това, което ми направи впечатление, е, че основната критика към програмата е не това дали е хубава. Като че ли всички казват: тя е добра. Обаче казват: дали тя е изпълнима? Не е ли твърде амбициозна? Тоест, днес ние ще се опитаме да ви убедим, че тя е изпълнима. И първото нещо, което искаме да заявим пред вас, че вие ще убедите, че е изпълнима и под формата на парламентарен контрол във времето, което остава до парламентарните избори.
Тази програма не е предизборна, така както се опитаха да я назоват от опозицията. Тази програма всъщност беше наложена с актуализацията, с оглед развитието на страната, с оглед промяната на някои реалности, с оглед получаването на покана от Европейския съюз. Именно това наложи актуализирането и преминаването на следващ етап със задачите, които ние си поставяме.
Кои са основните задачи? Основните задачи, които си поставяме в този период от време е постигането на икономически растеж. До този момент работата, която свършихме съвместно - правителство и законодателна власт, беше да се положи основата. Оттук нататък смятаме, че са налице предпоставките да се стигне до икономически растеж. Да се стигне до това да се подобрят възможностите за справяне с безработицата. Тоест, да се създадат възможности за разкриване на нови работни места. Смятаме, че това са приоритетите в работата и на правителството, и на парламента в оставащата година и няколко месеца.
Още нещо, което си поставяме като основна цел - успешното стартиране на здравноосигурителната система. И това е един от важните моменти, залегнал в актуализираната програма на правителството.
Това са основните аспекти, това е основното, на което ние ще наблегнем и със законодателни, и с изпълнителни мерки от страна на правителството, с желанието да се мобилизират силите и възможностите на цялото общество да постигнем едни по-добри резултати в рамките на тази година, хората в България да усетят промяната, да усетят промяната в реални показатели, да усетят подобряване на качеството на живот. И смятаме, че имаме възможностите, имаме силите да го направим.
Всички критики, които чух, дори и от страна на опозицията, бяха доста елементарни поне в първия момент. Надявам се, че днес ще чуем нещо по-сериозно. Но преди една седмица основната критика на господин Първанов беше, че има елементи от вашата програма в това, което ние предлагаме. И след като той го заяви, аз си направих труда да прочета вашите документи, които подготвяте за вашия конгрес, и там открих много странни неща. Там открих, че вие искате да се борите с капитализма и от тоя сорт неща, което звучи доста странно, с оглед това, което беше заявено тук. Има основно разминаване между това, което ние предлагаме като програма, и това, което аз видях при вас. При вас всъщност това, което виждам, е една намеса на държавата в степен, в която всъщност държавата няма да може да издържи и ще се срути точно така, както се случи преди 3 години.
Това, което ние предлагаме, и всъщност виждаме в днешния дебат, това е дали мнозинството в България има силите, има волята да продължи реформите, които започна. Да продължи пътя, по който тръгна. Това е същността на днешния дебат. Това е заявката, която ние правим в днешния ден. И искаме да убедим и вас, и българското общество за това, че ние имаме тези сили, имаме възможностите и ще го направим. И вие ще се убедите в това, че е факт. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата народният представител Светлана Дянкова от Парламентарната група на СДС.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Действително, аз мисля, че днес е един добър ден, защото ние ще направим един дебат върху една програма, която доста отдавна вече в нашето общество се дебатира от всички заинтересовани кръгове. Тя е на вниманието на всички хора, които имат отношение към своя живот, към своето бъдеще.
За мен дебатът по актуализираната "Програма 2001" е дебат за отговорността. Защото тук, пред нас, в тези редове, които са изписани, виждаме отговорността, която поема правителството, отговорността, която поема парламентът, отговорността, която поема цялото общество, всички неправителствени организации, всеки един човек за следващата година.
Разбира се, за мен е най-интересна е главата "Качество на живота", защото това е социалната сфера, която трябва да бъде на вниманието на всички нас, и която трябва да направи така, че всеки един човек в следващата година да се почувства малко по-добре. И безспорно най-голямата тема е темата за заетостта и темата за безработицата.
Мисля, че беше възможно да се направи и да се напише тази актуализирана програма, защото бяха изследвани националната картина на безработицата и националната картина на политиката на пазара на труда. Разбира се, никой от нас тук не може да отрече, че има проблеми със заетостта, има проблеми и безработицата всъщност се увеличава.
Защо? Защото бяха направени реформи, от които вие се отказахте преди няколко години. (Реплики от ДЛ.) Така е. Защото ние отчетохме, че има намаляване на броя на заетите лица, отчетохме, че има неравномерно регионално разположение на производителните сили, отчетохме, че има превишено предлагане на труд спрямо предлаганите работни места, отчетохме, че съществуващата безработица е всъщност един цял комплекс от много неща, които са се случили. Защото се случиха формиране на значителен контингент от продължително безработни лица, една неравномерна разпределена безработица сред работната сила, неравностойно представени групи безработни на пазара на труда - жени, младежи, инвалиди, продължително безработни, безработни от етническите групи, население с ниско образование и квалификация.
И какво се предлага в програмата всъщност? Предлага се целенасочено създаване на местни инвестиционни и гаранционни фондове в подкрепа на регионалните програми за заетост в областите със смесено население - Търговище, Разград, Монтана, Видин, Смолян, Враца, Пазарджик, Шумен, Силистра, Ямбол и Сливен. Предлага се програма за създаване на 250 000 нови работни места, като се предлагат и 6-те инструмента, чрез които ще се създадат тези нови 250 000 работни места. Разбира се, предлага се и една съвместна отговорност - отговорността не само на правителството, а отговорността и на местните власти, на регионалните съвети по заетост, на кметовете, на общинските съветници, на неправителствените организации - една голяма активизация на цялото общество, за да може наистина да бъдат създадени тези 250 000 работни места.
Аз също знам, както всички, които вече гледахме тази програма, какви са тезите на БСП, но няма защо тук да ги повтаряме. Аз мисля, че, освен БСП, на които им предстои конгрес, хората не се интересуват от това, което вие в края на краищата отричате. Защото вие нямате никакви предложения, поне от това, което аз имах като наблюдение. Вие имахте една нереалистична програма за управление и затова сега тази програма, която ние ви предлагаме, също ви се струва нереалистична програма за управление. Но аз искам да ви кажа още нещичко. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Тази програма е толкова конкретна, която днес ние гледаме, че означава едно-единствено нещо - поемане на отговорности, поемане на отговорности от всички, вече го казвам за втори път. И моята теза, която аз ще ви противопоставя тук, ще ви дам, за да ме контрирате, ще ви кажа така: ние предлагаме програми, нови програми, а вие предлагахте нови бюджети. Нашето управление се характеризира с това, че предлагаме конкретни, смислени, отговорни неща, а вие предлагахте актуализация на бюджети. Това беше характерно за вас. Сега ние ви предлагаме една стабилна държава, а вие вероятно ще ни предложите по стар ваш обичай една дестабилизирана държава, защото вие просто това можете.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Коя програма обсъждаме?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: И аз се надявам, че днес ще се състои един съдържателен дебат, за да може наистина всеки един от нас да каже: поемам отговорността или не я поемам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Светлана Дянкова.
(Шум и реплики от ДЛ.)
Моля за тишина! Да не би докато разбере някой народен представител коя програма обсъждаме, ние да свършим обсъждането.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги, господа министри! Аз съм бил винаги привърженик за това да се обсъждат програмите на правителството в парламента и поздравявам правителството и лично господин министър-председателя, че е докарал целия кабинет да чуе обсъжданията. Това се случва рядко, пък въпреки и само за сведение. Естествено, който иска, може да реши какво да прави оттук с програмата. Но е хубаво да се обсъждат не само бюджети, но и програми. Защото се намираме в такъв период на преход, който за нас е много важно не да се караме един с друг, а да намерим общите цели, към които върви страната, и всяко едно правителство, независимо от това какъв временен хоризонт има, да работи за изпълнението на тези общи цели.
Искам да направя едно отклонение. Преди 2-3 месеца по "Рай Уно" гледах един много хубав концерт на един много голям италиански певец и той разказа една много интересна, бих го казал, притча, макар че е истина. Знаете, че в Рим има една много известна картина "Тайната вечеря" и Маестрото я е рисувал няколко години. Защо? Защото той обичал да се разхожда по улиците, да се взира в лицата на хората и да си ги избира за свои персонажи. Да, ама нарисувал апостолите и няколко години чакал той, докато намери лицето на Христос. Най-накрая намира един човек и казва: "Ти си, ела да те рисувам като Христос". Той му казал: "Маестро, не може, ти преди години ме нарисува като Юда".
И така, приказката е такава, че във всеки човек има и Христос, има и Юда.
Аз не искам да характеризирам някой човек, било министър, било министър-председателя и т.н., става дума за прехода. Добър ли е преходът или е лош? Какъв е преходът? Имаме ли ние тук консенсус, че нашият преход е от социализма към капитализма? Ето това е въпросът. Това е въпросът - ние към капитализъм ли се стремим? В края на краищата най-богатите общества при капитализъм живеят.
Вчера или онзи ден четох във вестник "Дума" една статия на нашия колега Велко Вълканов, че капитализмът бил като акционерно дружество и колко лошо било там в акционерното дружество, че хората гласували в зависимост от акциите, които имат, че някой имал повече акции и той повече гласува. Ами то и капитализмът имаше дълъг период, докато това нещо се наложи: една акция - един глас. Това не е партийно събрание и всеки човек да има един глас. Когато има избори, когато има политическо решение, всеки човек има един глас. Обаче, когато се решава за парите на хората, това е добро, това е здрав капитализъм - когато с парите си човекът решава своето собствено бъдеще и бъдещето на собствената компания. В това няма нищо лошо.
Аз призовавам и някой друг от колегите, пък и не само от колегите, а и от привържениците на Социалистическата партия, ако мисли така, наистина той сигурно мисли, че и България трябва да стане примерно нещо, каквото беше преди, да кажем, Виетнам или Куба, или нещо такова.
Преди известно време в една статия един от първите нобелисти, Пол Самюелсън, написа: "Капитализмът е като хотел и неговите луксозни апартаменти винаги са заети, но не е задължително от едни и същи хора". Но са заети от богати капиталисти. Едно време може да е бил Форд, после да е бил Рокфелер, сега да е Бил Гейтс, те се сменят. Но това е здравото в капитализма, че богатите хора се сменят. Тези, които са динамични, те се издигат и много бързо стават богати.
Накъде върви нашият преход? Към този капитализъм или към някакъв друг капитализъм? И ние трябва да подкрепим всяка една сила, която се стреми да изгради този здрав капитализъм, обаче не изопаченият капитализъм.
Аз мисля, че това, което прави в момента управляващата партия, не е капитализмът в чистия си вид, а е някакъв изопачен вид, някаква уродлива форма, някаква изкривена форма на капитализма, при която не капиталистите определят своето собствено бъдеще, а една определена партийна върхушка. Тя определя кой човек да прави бизнес в България.
Тоест, бизнесът се чувства ограничен от политиците, които в момента управляват. Това е и корупцията, това е и бюрокрацията. Както и да го разглеждате, по един и същи начин достигаме до извода. Хората какъв избор имат между това, което е сега? Те явно са недоволни. Вчера пак една жена ме срещна на улицата и казва: знам, че Вие бяхте от СДС, аз с тях не мога да говоря и т.н., обаче това ли е, към което се стремим? Сигурно не е това. Но и пък другото не е - да се връщаме назад. Така че надеждата е политическата сила, която управлява, да се отърси от всички тези неща, които са несвойствени за целта, която ние трябва да изпълним. Целта е един здрав капитализъм, разбира се, с маса социални елементи, каквито са например социалните елементи на Запад. Аз ще се спра по-късно и на това. Защо ги няма у нас?
Стигам до първите страници - увода в програмата - и виждам най-различни заклинания там. Извинете, ето, най-сериозното ми възражение е по последния абзац на - може би - втора страница: "Ние отговорно заявяваме, че реално нарастване на доходите на работници и служители, както и на печалбите на фирмите, е възможно само като резултат от нарастване на производителността и ефективността".
По принцип би трябвало да е така, обаче като разгледаме брутния продукт, виждаме, че половината от доходите в него ги няма. Половината от доходите се губят. Делът на работната заплата в брутния продукт е някъде 30 на сто. А би трябвало да е 60 на сто.
Затова аз и друг път съм заявявал тук, от тази трибуна, че в момента при степента на икономическо развитие нормалната работна заплата в България би трябвало да е доста по-висока. Хайде да не казвам - два пъти, но поне един път и половина по-висока. Това е нормалното. Другото е, че някой им ограбва тези пари и къде отиват, никой не знае. Аз се чудя на това. Вие ще кажете: да, но нашата страна беше такава и такава, и такава,изостанала много и затова сме на това дередже. Но защо сме на опашката от всички страни от Източна и Централна Европа, които кандидатстват за Европейския съюз? Защо, например, едни Прибалтийски страни, които бяха част от бившия Съветски съюз, част, имат двойно по-висока заплата от нас? Защото там няма комунисти ли? Напротив, има много повече и от нас. Не че у нас са малко, не че у нас ги няма в управлението. Има ги, но хайде за това да не говорим.
Така че половината от доходите в държавата ги няма и хората с пълно право си искат тези доходи. Значи има възможност за друго разпределение, но някой трябва да го организира. Това е сивата икономика, това са подкупите. И друг път съм говорил по тези работи.
В момента управляващите няма да получат подкрепата на обществото, която търсят, ако не се отърсат, ако не премахнат тази основна пречка. Сигурно и те разбират. Имаше един министър, най-младият член на партията. Колко време цялото правителство и парламентарната група ги мота на пръста си? И сигурно може и сега да продължи по някакъв начин да върши това. Е, добре че го освободихте. Но само един човек, разбира се, не може да го разглеждаме като голяма пречка.
Така че аз съм за пазарна икономика, за капитализъм със съответните социални елементи, но не и за носталгия по бившия социализъм или комунизъм, или това, което беше. Преходът е тежък, но не бива управляващите да го правят двойно по-тежък, отколкото би следвало да бъде. Той е тежък и за другите държави.
Малко по конкретиката. Макроикономическите условия. Естествено се поставя въпросът дали тази програма е обвързана с бюджета. Казват: да, обвързана е. Нали ни казваха, че този бюджет е единствено възможният? Значи той е единствено възможен, но са възможни най-различни корекции в програмите в него. Или едното е несериозно, или другото. Една сериозна програма би изисквала и един друг бюджет, преразпределение на средствата. Защото държавата, след като е лишена - и това ви го казаха и други - от лостовете на паричната политика, единственият начин да се влияе бързо на икономическото развитие, това е чрез парите, които тя събира в бюджета и които тя раздава чрез бюджета. Иначе как?
За пръв път аз поне виждам, че в една държава се поставя като цел достигането не на реален ръст, а на номинален. Номинален като цел - това е нещо непознато. Вярно е, ще кажете, че при борд да се постави номинален като цел, може нещо да се прави, защото при борд нямате право на парична политика. Тоест, нямате право да "помпате" с инфлацията. Но държавата все пак има лостове да увеличи инфлацията и виждаме, че тя на практика го направи първия месец. Какви са тези лостове? Най-просто - това са държавните монополи. Като увеличават цените на държавните монополи, автоматически цените растат, обаче за сметка на доходите. Икономическата активност обаче за съжаление спада.
Поставена е по-нататък като цел да замразим цените на топлоенергията. Мисля, че някъде и за електричеството ставаше въпрос. Хубаво, ще ги замразим. Но няма ли да ги понижим, ако се променят условията на международния пазар? Или само ще замразяваме? Вярно е, че на някои изглежда непазарно, но аз отдавна съм казал, даже и преди години имах една среща в Международния валутен фонд във Вашингтон - Ан Макгърк беше още и тя каза: кои са според Вас, господин Димитров, нормалните цени на електричеството в България? Аз й казах: колкото и да са високи цените на електричеството, те винаги ще са по-ниски от разходите, докато съществува държавен монопол. Както виждаме, и сега е така. Рано или късно ще ги искат.
Тук пише за някакъв постигнат пълен политически консенсус за основите на монетарната, финансова и стопанска политика. Доколкото знам, пълен политически консенсус имаше само по въвеждането на борда. По другото никога не е имало пълен политически консенсус.
"Да се поддържа нисък лихвен процент по кредитите" - чакайте сега, вие къде отивате? Нали банката в края на краищата е независима институция. От Централната банка зависят тези работи. А пък, доколкото знам, банките също не питат правителството при какви лихвени проценти да дават кредитите. Но ефективността наистина трябва да се повишава. Но това е друг въпрос. Това не е въпрос на правителството. Колкото и да е нисък основният лихвен процент, лихвеният процент по кредитите ще е по-висок с около 12-15 на сто. Става дума за краткосрочни кредити.
Вярно, че много важно е сивата икономика да се извади на светло. Но сивата икономика върви ръка за ръка с партизанщината, с корупцията и с всички онези уродливи явления, съпътстващи нашето икономическо развитие или част от нашето икономическо развитие, на които и друг път съм се спирал. Аз не знам на кого да вярвам. Тук пише, че относителният дял на дълга в брутния продукт щял да намалява. Това е много хубаво като цел, но това е дългосрочна цел. Вчера чувам господин Радев да казва, че ето, виждате ли, в близките години той ще се увеличава. И сигурно е така, защото предстоят много тежки плащания. В случая аз съм по-склонен да вярвам на него, отколкото на това, което е написано в програмата. Пък и на други места в програмата целите като че ли надхвърлят временния хоризонт на това правителство. Не че е лошо, но нека да се постави един консенсус тук въз основа на тези цели и всяко едно правителство да работи върху тях. Но тук става дума, че тази програма се изпълнява още максимум една година.
Икономическата активност - тук са най-амбициозните цели на правителството. Аз се съмнявам, че в условията на борд икономическата активност само със заклинания може да бъде активизирана, така да се каже, или да бъде повишена, да бъде включена на друг оборот. Вярно е, че държавата има някаква възможност за инвестиции, но те са толкова малки, че едва ли ще повлияят съществено върху икономическата ефективност. Аз да бях, щях да направя друго - едно ударно понижение на данъците с цел увеличаване на икономическата активност. Бързо, това нещо става бързо и трябва да стане с няколко вида данъци, не само с един. А това, нашето, което правим в момента, не е данъчна политика. Да чакаме ние до октомври месец, за да видим как ще се събират данъците, и тогава да кажем ще се намаляват ли някои данъци или не! Вижте как е в Германия. В Германия двете големи политически сили се събират и решават за години напред каква да бъде данъчната политика, защото много добре знаят, че техният временен хоризонт е къс. От друга страна, много добре знаят, че икономиката не бива да се развива на партизански принцип - като дойде едната партия прави едно, като дойде другата партия, прави друго. Когато се касае за икономическата активност, когато се касае за мястото на една страна в света... Дано да доживея деня и ние да направим това някой ден. За съжаление, засега все още като че ли няма такова нещо.
Мерките са доста плахи, като че ли са малки, като че ли са слаби. И поради това аз се съмнявам, че би се достигнал такъв растеж. Или, ако би се достигнал такъв растеж, той би бил независим от тези мерки, които се вземат.
И се надяваме, както някои казаха, дано времето да е хубаво, както днес, през годината, та белким постигнем по-голям икономически растеж.
Няколко думи за качеството на живота. Наистина, тъй като преходът е доста тежък, и се утежнява от най-различни други явления, да не говорим, би трябвало да се направи нещо в областта на социалната политика, господин Нейков. Ама наистина, Вие нищо въобще не направихте. Аз Ви поздравявам за това, че Вие имахте смелост да направите всичките тези реформи - и в пенсионното дело, и в здравното дело. Те трябва да се направят, защото нямат алтернатива. Но от друга страна, Вие пък забравяте, че има хора, които живеят в тази страна. Призовавам и господин Муравей Радев, и господин министър-председателя да разглеждат социалната сфера не като разход, а като инвестиция, като инвестиция в човешкия капитал. Защото, вярно е, че това не краткотрайна инвестиция, от днес за утре, но тя е дългосрочна инвестиция и за съжаление ще се окаже така, че утре пак поради лоша социална политика ще бъдем на последно място.
Искаме да ходим в Европа. Ами, хайде да ходим в Европа, но да видим как е в Европа, та и ние да правим така, както и те правят, примерно, в областта на семейното стимулиране. Детски надбавки вече почти няма. Една млада майка онзи ден ме среща и казва: "Аз съм самотна майка, направете нещо в този парламент за нас!" Доколкото тя знаела от нейната майка, едно време имало някакви стимули за самотните майки. Сега няма нищо. Детските 8,00 лв. за какво по-напред? Или ако не може да направите това нещо, ако искате да подпомагате само бедните, тогава дайте чрез данъчната система по някакъв начин да има някаква семейна политика. Дайте да има някакво семейно подаване на декларациите, дайте да има такива облекчения и за деца, и за нетрудоспособни членове на семейството, каквото съм предлагал десет години в този парламент. И всички политически сили, включително и вие, от БСП, сте го отхвърляли. Като че ли сте се наговорили с това нещо! Ами, съобразете се най-просто с европейската практика как е, след като ще ходим в Европа. Не искам да ви кажа нещо друго.
Как ще насърчавате развитието на пенсионното осигуряване без някакви съществени данъчни облекчения? Вярно е, че тези реформи, които се правят сега - и в пенсионното дело, и в здравната реформа, като че ли нямаха много голям, така да се каже, обществен обхват в дискусията. И поради това доста от хората не ги и разбират. Аз мисля, че могат и по друг начин тези реформи да се направят.
Вече се изказах за финансовата и данъчната политика.
По отношение на банковата система. Ама, оставете я тази банкова система. Правителството на Жан Виденов много време се занимаваше с тази банкова система и видяхте какво стана - 16 банки фалирали накрая. Напротив, накарайте държавните си предприятия да си обслужват дълговете към банките, включително и към частните банки. Накарайте така да стане, че най-напред да фалират държавните предприятия и след това да фалират банките. И тогава ще дойдат и чужди инвеститори, и чужди банки. И ще има една нормална практика в България.
И понеже времето напредва, аз не искам още да се разпростирам.
Мисля, че една голяма част от народните представители от нашата парламентарна група ще се въздържат при тази програма, именно защото не е достатъчно кардинална за постигане на целите за въвеждането на капиталистическата икономика в България.
И, за да завърша, ще кажа още една приказка. Знаете, че Юда най-накрая се обесил, тоест, лошото е било победено. Дали и у нас обаче ще стане така? Дали партизанщината ще бъде премахната? Аз лично се съмнявам. Но призовавам всички политически сили да работят за това. Тогава и корупцията сама ще си иде. Защото аз си спомням тук преди пет години поканих един човек да се обеси на полилея, ако загуби изборите! Какво стана? Вие много добре знаете! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Вече два месеца България тръпне пред поредното действие на синия политически спектакъл. Този път той се казва "Актуализирана програма". Два месеца правителствените програмописци бълват вариант след вариант. И във всеки следващ все повече обещания, все по-високи доходи, все по-ниски данъци, все повече държавни инвестиции, все повече държавно регулиране. Докарахте я дотам, че президентският съветник Стив Ханке я оприличи като комунистически петилетен план.
Аз ще отворя тук една скоба и искам да попитам господин премиера не се ли разприказва прекалено много този президент и неговите съветници? То бива, бива мерак за втори мандат, ама цяла синя партия за майтап, според мен, вече не бива. Не е ли време вече и на него да му дръпнете юздите, както направихте с господин вицепрезидента? Да разбере кой управлява тази държава!
Всъщност, господин Ханке е дълбоко неправ. Онези, както той ги нарича, комунистически планове, макар и трудно, но с труда на нашите бащи, а пък и с труда на някои от нас, макар и в номинален размер, но ние ги изпълнявахме!
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): На нашите бащи, не на вашите!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Докато вашата програма, уважаеми господа управляващи, никой няма намерение да изпълнява. По оценките за тази програма за първи път в България има консенсус. Никой не я приема сериозно. Никой. Няма нито един сериозен анализатор, който да я анализира. Няма нито един човек от българското общество, който да се интересува сериозно от нея. Никой не разчита, че тя ще му реши проблемите. И вие самите не разчитате на това. И именно затова ни предлагате да я приемем за сведение. Коя е тази държава, която се управлява от "програма за сведение"? Кое е това правителство? Сигурно и то е "за сведение"? Може би вече и държавата сте зачислили "за сведение"? Каква е тази безотговорност? И докога мислите да я карате така? Всъщност, реално погледнато, програмката не е лоша. Но тя е програмка от друг жанр. Тя е предизборна програмка, при това предизборна програмка на опозиционна партия. Защото не може, уважаеми господа управляващи, да не сте предвидили елементарния въпрос - ами защо не я изпълнихте досега? Ами, вие управлявате тази държава вече четири години. И всичките ви тези спомени отпреди четири години вече не вършат на никого работа!
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): И после още четири!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега ли разбрахте, че без икономически растеж България е загубена? Тъй като се оказа, че много се интересувате от нашите документи, защо не погледнахте документите за предишния конгрес на БСП? Те се казваха "Работа, растеж, развитие". Да ги бяхте прочели, там ги пише всичките тези нещица, които вие сега сте ги написали в тази програма. Писани са, между другото, в началото на 1998 г.
Сега вече за всички е ясно, че големите надежди на българския народ са отново напразни, че големите обещания останаха излъгани. Нито един елемент от модела ви на преход не сработи, уважаеми господа управляващи. Приватизацията ви -ключът според вас към структурната реформа, не роди конкурентоспособност, не вля динамика в икономиката. И нямаше как да го направи, защото я превърнахте в разменна монета за политически разплащания и задоволяване на лични братовчедски апетити. Къде са ви стратегическите инвеститори, транснационалните компании? Колко са печелившите РМД-та?
Либерализацията! За каква либерализация и за какъв пазар говорите, господин Костов, когато сте предоставили почти 600 разрешителни, регистрационни и лицензионни режими в ръцете на бюрокрацията? Това ли е борбата ви с корупцията?
Къде са функциониращите пазари? Нали вие ги унищожихте? Капиталовият пазар - като продадохте държавната собственост не чрез борсата, а на братовчедските РМД-та? Финансовият - чрез законите за банковото дело и дирижираната лихва?
Къде са пазарът на труда и пазарът на земята? Тук оценката ви я даде Европейската комисия - на 13 октомври 1999 г. Четете го този доклад! В него пише: "В България няма функционираща пазарна икономика." И колкото и да цитатствате тук, този цитат е най-важният от всички.
Финансова стабилизация! Самоцелното ви самовглъбяване в психотерапията на тази тема са вече фатални за България. И това ви го казвахме през 1997 г. - в оценката за 100-те дни. Казвахме ви, че това е стабилизация на мизерията. Благодарение на вашата стабилизация вече 50 на сто от българския народ е извън пазара на стоки и услуги. Продажбите на дребно в страната са спаднали в сравнение с онази, уж катастрофална 1996 г., с 40 на сто.
България се връща в натуралното стопанство от началото на ХХ век, така, както веднъж тук каза господин Лучников: към неговия идеал от 1911 г. Това ли ще предложите на младите по време на българския Великден? Това ли обещавате сега на България?
И изведнъж - актуализирана програма. Отново "розови облаци и звезден прах". Кого лъжете, господа управляващи? Откъде ще дойдат 4,4 млрд. инвестиции? Нали обектите, които сте написали в тази програма, са същите, като онези в програмата на Евгений Бакърджиев от 1998 г.? Същите "Горна Арда" и "Марица-изток" 1 и 3, същите реконструкции на 5-и и 6-и блок, същите тунели, същите мостове, същите КПП-та и магистрали? Кой ще ви повярва, че ще ги направите сега, за една година, след като не ги направихте за три? Откъде ще дойдат заедно с това увеличените доходи и намалените данъци? Всъщност, за данъците разбрахме, че те се отлагат за догодина.
И, разбира се, върхът на пазарното мислене, гвоздеят на програмката - като предизборна, разбира се: замразяване на цените на тока и парното. Кръгът се затваря, господин Костов. Вие стигнахте там, където бяхте през 1991 г. И тогава започнахте реформата си със замразяване на тези цени. Нищо ново не сте научили за тези 10 години, нищо старо не сте забравили.
След като за 3 години изсипахте в губещите дружества на енергетиката над 700 млн. нови лева, като вода в пясъка, без да изпълните нито една оздравителна програма... Всъщност не съм прав. В отчета на Агенцията по енергетика се хвалят, че са ликвидирали 3 дружества: "Бистрица", "Антрацит" и "Балканбас". Познайте обаче кога са ликвидирани тези дружества? През 1996 г.! Стигнахте дотам да се хвалите с това, което ние правехме през 1996 г. ("Е-е-е!" и оживление сред СДС и НС.)
А иначе резултатите ви от финансовото оздравяване са страшни. Само за 1999 г. разходите за производство на тон въглища са се увеличили с 5 нови лева. Само загубите на подземния въгледобив за 1999 г. са 65 млн. лв. Задълженията на тези въгледобивни дружества са 100 млн. лв.: към държавата - 68 млн. лв., от тях 22 млн. лв. към Националния осигурителен институт. Откъде ще ги платите, господин Костов, след като замразявате цените? След като и "Топлофикациите" очакват над 70 млн. лв. загуби! Загуби и то при днешната цена на природния газ, която, както знаем, благодарение на суперуспехите на Евгений Бакърджиев съвсем скоро ще бъде повишена с поне 30 на сто. Откъде ще намерите тези пари?
А как ще реализирате мегаломанските си проекти в електроенергетиката? Никому ненужната "Горна Арда", криминалните проекти в "Марица-изток" 1 и 3? Откъде ще дойдат парите за това? След като електроенергетиката се срива от година на година. Печалбите намаляват, загубите растат. Няма да ви казвам цифрите. Направете си труда да ги видите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ама, ти искаш да увеличат цените ли?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Венци, аз знам какво искам. Като дойда, ще ви кажа. (Смях и реплики от СДС и НС.)
През 1999 г., уважаеми господа управляващи, са изразходвани за ремонт 18 на сто по-малко пари. През тази година ще бъдат още поне с толкова. Нали си представяте какъв капан подготвяте на следващите управляващи с неремонтираните енергийни съоръжения през май 2001 г.? Но, както се казва, вие от това не се интересувате. След вас - потоп, но вие сте все сухи.
Нямам нито думи, нито време да коментирам последното икономическо откритие на господин Иван Костов - номиналния икономически растеж - прекият път според него за съкращаване на дистанцията между България и Европейския съюз. Оценките на икономистите за това откритие са ясни. То наистина е пряк път, но не към Европа, а към хиперинфлацията на 1997 г. Тогава номиналният ръст на брутния вътрешен продукт бе 975 не процента, а пъти.
Що се отнася до 250 000 нови работни места, бих посъветвал по тази тема господин Иван Костов и господин Иван Нейков да бъдат много внимателни, да не спекулират с нея, да бъдат много внимателни и отговорни. Безработицата е човешка трагедия. Разкриването на 250 000 работни места до април 2001 г. е невъзможно. Спекулацията и статистическите фокуси с нещастието и мизерията на хората са недопустими. Политическата отговорност за това не може да бъде избягната.
А що се отнася до качеството на живота, госпожо Дянкова, това е поредната ви абра-кадабра, която просто няма никакво място в България. Сигурно не знаете, но то беше въведено и като термин, и като практика от Жискар д'Естен във Франция през 1974 г. Тогава той даже създаде специално Министерство на качеството на живот. Може би вие отново това имате предвид: нови служби за нови братовчеди. Но това няма нищо общо с качеството на живота на българина.
На раздели като национална сигурност и отбрана, членство в НАТО, външна политика, просто не си струва да се спираме. Още по-малко да пишем или да пишете програми. Достатъчно е просто да запишем: "Както каже генерал Кларк". Ако каже среща с Тачи - с Тачи. Ако каже независимо Косово - независимо. Ако каже Сърбия на 6 части - съгласни сме. Ако каже в Косово с хеликоптера - в Косово. Искате ли разузнавателни служби? Имате ги. Всъщност тук няма нищо смешно. Много е тъжно. (Оживление сред СДС и НС.)
В крайна сметка общият извод от тази програмка е един: паника, страх от неминуемата загуба на властта, готовност на всичко, за да се запази тази власт: лъжи, демагогия, популизъм - пред нищо няма да се спре Съюзът на демократичните сили, за да я задържи. Не са важни националните интереси, а интересите на синята партокрация и братовчедите. За ваше съжаление, тези, които излъгахте през януари и февруари 1997 г., вече не са с вас. Тогава поредната жертва на българския народ, принесена, за да утолите жаждата си за власт, изгоря в огъня на хиперинфлацията, политическата дестабилизация и срива на доходите заедно с дълговете на кредитните ви приятели.
България не може да чака още една година безсмислените ви упражнения на тема финансова стабилизация. Във времената на технологичната и информационна революция е важен всеки ден. Трите загубени години за България са страшно много. Сега се решава дали ще станем част от един модерен и динамичен развиващ се свят или завинаги ще останем в периферията, в зоната на здрача.
И тъй като много се упражнявахте на темата документи на БСП, госпожо Михайлова и госпожо Дянкова, аз ще Ви ги дам, дано ги прочетете най-после. Стига сте се упражнявали, без да знаете за какво става дума.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Ние си ги купихме. (Госпожица Екатерина Михайлова показва книжката.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: А накрая, за да не си губите времето, аз накратко ще ви кажа какво ви предлагаме.
България не може да чака още една година, за да намалите някой и друг процент данъци или да премахнете някой корумпиращ разрешителен режим. Българският бизнес трябва да бъде освободен от данъчния хомот и бюрократичния рекет незабавно. Ние сме готови да го направим. Първите ни предложения за промени в данъчните закони - в Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане ще бъдат внесени още в понеделник.
Приватизацията трябва да престане да бъде хранилка за братовчеди и политическите ви лакеи. Незабавно ще бъдат проверени всички съмнителни сделки. Агенцията за приватизация ще бъде извадена от изпълнителната власт и подчинена на Народното събрание. (Оживление.) Ще бъдат защитени интересите на дребните акционери в приватизационните фондове.
Нормализирането на доходите на хората не може повече да се отлага. Българските пенсионери не могат да бъдат държани на ръба на физическото оцеляване. Техните пенсии ще бъдат увеличени веднага. Ще го направим чрез целево прехвърляне на миноритарни пакети акции от крупните държавни монополи - НЕК, БТК, "Булгартабак". (Оживление.)
Младите хора не могат да бъдат привлечени от патриархалното стопанство от началото на ХХ век. Ще бъдат привлечени от високотехнологични производства и информационни технологии. Ще ги обезпечим чрез сериозни облекчения за тези технологии и специални фондове за рискови инвестиции за младежта.
Разбира се, всичко това за вас са неразбираеми неща. Но това са елементи от една нова цялостна програма, която е програма за оцеляване, за последен шанс на българската икономика.
И накрая, както е известно, има две новини. Добрата е за всички. След 3 години и Иван Костов, и Съюзът на демократичните сили вече разбраха и буквално възприемат наши позиции и постановки. Браво на тях! (Смях и реплики от СДС и НС.) Речникът и фразеологията им стават все по-леви, т.е. по-разумни.
Лошата е, че тази еволюция струва много скъпо на България. Три загубени години! Години на мизерия, стагнация и икономическа стъкмистика.
Още по-лошата новина е за вас, господа управляващи: вашето време свърши. Както казваше през 1995 г. господин Костов, паметта на българския народ се прояснява.
Новата програма за развитие на България има нужда от нови хора, от нов екип, който да я реализира. Ние сме готови да го предложим. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика - Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров! Въпреки Вашата забележка, аз ще продължа упражнението на тема: "Документи на БСП". Тук съм си взел една книжка. Тя е червена, въпреки че няма нужда да е червена. Аз, като започна да чета от нея, ще разберете, че тя наистина е червена. (Шум и реплики сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тя се нарича "Правителствена програма за 1995-1998 г." на Вашия кабинет - кабинета, в който Вие участвахте. Естествено, че и Вие сте участвали в писането на тази програма. (Шумни реплики от блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще започна да ви чета някои неща, за да стане ясно не на присъстващите в залата, не на кабинета, защото ние сме политици и знаем за какво става въпрос, а на тези, които ни гледат и слушат, за да опресня политическата памет на хората, за да опресня, че този, който преди малко така лирично, така есеистично критикуваше програмата, да припомня и да кажа всъщност той в какво е участвал и за какви документи говори и за каква заявка.
Та, в тази програма на правителството на Жан Виденов, в която припомням, че господин Овчаров беше министър на енергетиката, е казано следното по макроикономическите задачи: "Ще бъдат създадени условия за стабилен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) със съвременни структурни характеристики за съживяване на материалното производство, за структурно и технологично обновление на икономиката. Темпът на прираста ще бъде 5 на сто през 1998 г.".
И по-нататък - много интересно: "Правителството определя като особено..." (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: "... като особено важна задача инфлацията да бъде около 15 на сто годишно." Инфлацията беше 1115 на сто! Така вие изпълнявате своите задачи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така давате заявка в момента с вашата програма.
И, господин Овчаров, проблемът - Вие преди две седмици казахте, че БСП не е готова за управлението, сега казвате, че е готова за управлението. Истината е, че няма кой да ви върне в управлението! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, човек наистина трябва да съхрани много чувството си за хумор, когато слуша изказванията на представителите на Българската социалистическа партия. Струва ми се, трябва да има много здраво чувство за хумор, защото, както пролича и от изказването на господин Румен Овчаров, Българската социалистическа партия отново идва със своите домашни, написани у дома за това какво смята да прави. Политиката е публична работа! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АСЕН АГОВ: И досега не сме видели Българската социалистическа партия да се яви в такъв важен дебат без написано домашно. Четат се тук доклади, които никога не са довели до добър резултат в България, но което е най-интересното - от това изказване прозвуча една открита носталгия по комунизма. (Смях, шум и реплики в залата.) Една открита носталгия по онези болшевишки методи, които са съсипали България от 1946 г. насам.
И най-накрая, очевидно, опозицията в лицето на БСП тук е съхранила някакво чувство за срам, защото господин Овчаров каза следното: "стигнахте дотам - да се хвалите с онова, което ние сме постигнали". Очевидно, господин Овчаров, Вас Ви е срам от онова, което сте правили през 1996 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика думата има господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, многоуважаеми господин Овчаров! Вие заставате тук със самочувствието на вся и всьо и критикувате, не одобрявате. В интерес на истината, разбира се, че и ние помежду си критикуваме и не само помежду си, ние не одобряваме, защото няма такъв, който да работи и да не греши... (Провиквания, шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Това е истината! Но, когато с апломб заставате на тази катедра тук и говорите, че "ние сме готови да управляваме и да вземем властта" - господин Овчаров, ние се познаваме и Ви познават!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Аз благодаря на господа управляващите за интереса към нашите материали. Ние наистина имаме нужда от публично обсъждане и сме ги дали за такова публично обсъждане сред целия български народ. Не ни пускат по телевизията, затова благодарим за тази възможност, която ни предоставяте - да ги обсъдим тук, в пленарна зала. Но, все пак ви моля - нека да обсъждаме тези материали, които сега предлагаме, не тези от преди пет години!
Господин председателят явно е забравил копченцето, с което ни прекъсва, когато ние просрочим времето си. Моля Ви, господин председател, спомнете си за това копченце!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спомням си. Много скоро ще си спомня...
РУМЕН ОВЧАРОВ: Що се отнася до репликата на господин Агов - господин Агов, това, което приказвате тук е наистина характерно за цялата Ви политика - политика на импровизации, политика без подготовка, политика без стратегия, политика без виждания. Вие не мислите от днес за утре. Вие мислите от днес за днес. Ето така България повече не може да се управлява!
А що се отнася до господин Панайотов - господин Панайотов, България повече от барикадите не може да се управлява - нито в Дупница, нито в София. Тази история завърши през 1997 г. Завърши, за съжаление. Жалко за вас! Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията. Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да ви уверя още в самото начало на дебата, че всички колеги в правителството и аз обезателно съм в тази група, сме готови да чуем всички ваши предложения относно програмата, която ви представихме. Затова и аз още от първите изказвания започвам да деля вашите предложения в три основни групи, които касаят моите отговорности - проблемите със заетостта, проблемите с доходите, проблемите с пенсиите - специално място на тях им отреждам.
Аз видях още от самото начало в момента, в който представихме програмата в частта й за заетостта една от тезите, която вероятно ще съществува до април 2001 г., до края на изпълнението на програмата. Тази теза е: няма да изпълните това, което е записано.
Това е разбираемо. Това е спор между две различни тези.
Искам не толкова заради самата програма, искам заради всички онези, с които се срещам и с които говоря непрекъснато да обясня откъде идват тези работни места, кое е онова, което се прави и продължава да се прави, за да бъдат създадени, за да бъдат заети тези работни места.
Проблемът се намира в един триъгълник. Трите страни на този триъгълник това са - едната е бизнесът, правителството, централната изпълнителна власт - са втората, и местната власт, местната общност, обществеността в регионите. Този триъгълник има своите отговорности. Всяка една от страните има своите ангажименти.
Правителството трябва да създаде онази среда, първо, за да насърчи старта на онзи, който поема отговорността за създаването на бизнес, да създаде благоприятната банкова среда, да създаде благоприятната и то чрез нормативни актове, благоприятната данъчна среда.
Втората група отговорности - това е отговорността на местната власт, на местната общност. Това е да бъдат определени приоритетите вътре в региона, да бъдат създадени онези структури, които обединяват цялата общественост вътре в региона, за да могат да бъдат насочени ресурсите в онези посоки, в които иска тази общност. Тази страна има отговорността да създаде прозрачността при управлението на парите - хората да виждат на място за какво отиват парите.
И отговорността на третата страна, отговорността на бизнеса, защото на него му е иманентно присъща активността, икономическата активност, неговата отговорност е да спазва законодателството, което парламентът създава.
Ето, в този триъгълник ние казваме: има възможности за създаване на 250 хил. работни места до април. Отговорът е: няма да го направите.
Аз друг начин нямам, за да отговоря на тази теза освен цифрите, с които би трябвало всички да се съобразяваме, защото иначе е малко смешно - вярваме на цифрите, които показват безработните, които излизат на пазара на труда; вярваме на цифрите за закриването на работните места, пък не искаме да вярваме на цифрите за откриването на работните места. От тази гледна точка или не вярваме и на двете цифри, или вярваме и на двете цифри.

Затова искам да ви информирам и да го приемете като моя първи отчет по програмата за заетостта специално, че по официалните данни на Националната служба за заетостта за януари и февруари, забележете, ще кажа най-рестриктивната цифра - няма да ви кажа колко работни места са създадени в страната, ще ви кажа колко работни места са заети в страната, заети. Значи всяко Бюро по труда, това са 170 бюра по труда, ежедневно подават такава централизирана информация. За януари и февруари са заети от хора, които са били без работа, 33037 работни места благодарение на усилията на тези три страни в този триъгълник, който решава проблема. Значи когато говорим за това, че има ресурс за създаване на тези 250 хил. работни места, ние виждаме откъде идват.
Вторият кръг проблеми, за който очаквам вашите предложения, това са проблемите за доходите. Това, което досега записах, е предложение доходите да нарастват. Чудесно, това изцяло отговаря на програмата, доходите ще нарастват. Но не може в основата на нарастването на доходите да стоят административни решения.
И вие знаете, че това, което постигнахме през тази година, е слагане на основата наистина на икономически подход към доходите. Минималната работна заплата вече не зависи от волята на един или друг администратор, а зависи от нарастването на средната работна заплата. Нима това не е пазарен подход? Какво друго да направим?
Аз предполагам, че отново ще разговаряме с представителите на Евролевицата, отново ще бъде поставен въпросът за почасовото заплащане. Готов съм да разговарям за него. В момента почасовото заплащане в България съществува, между другото то винаги е съществувало, но в момента почасовото заплащане е 45 ст. на час. Последното предложение на Евролевицата, ако не се лъжа, беше за 1 лв. на час. Значи тази разлика трябва да дойде от икономиката, а не от административното решение на когото и да било.
Това, което ние предлагаме по отношение на доходите, е заплатите в България да бъдат определяни наистина по един пазарен начин от работодателите и синдикатите. Преговорите между тях ще покажат къде е мястото, къде е средата, при която за една производителност на труда се получава тази цена на труда.
Това според нас е в основата на политиката по доходите, заложена в програмата. Ние вече започнахме преговори със социалните партньори по този въпрос и очаквам техните конкретни предложения.
Ако и вие приемете изменението на Кодекса на труда, в което предлагаме да има национален договор, общонационален колективен трудов договор, това отново ще бъде стъпка към пазарна икономика.
Третата група проблеми, която стои и за която очакваме предложения, това са проблемите на пенсионерите. Никой не си права илюзии,че сме решили проблемите на пенсионерите. Повярвайте ми, в продължение на много години аз също търсех, така както и господин Овчаров преди малко каза, търсех бързи решения на проблема с пенсиите. Смятах, че можем да насочим пари от приватизацията и да решим проблема. Сега ни се предлага да насочим акции от БТК - и ще решим проблема.
Повярвайте ми, нищо не се решава по този начин. Единственият начин да има ръст на пенсиите, е да има ръст на вноските. Не може с еднократни инжекции в пенсионния фонд да се решават пенсионни проблеми. Никъде по света не може да има такова решение.
Искам да ви кажа, че и в резултат на пенсионната реформа, искам да благодаря на целия парламент за подкрепата, която ни дадохте при приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване, днес в Националния осигурителен институт за първите два месеца на годината има 13 на сто по-високи постъпления, отколкото за първите два месеца на 1999 г.
Първите признаци на реформата вече са налице. И това е залогът за увеличаването на пенсиите, а не прехвърлянето на някакви пакети. Добре, какво означава да прехвърлим пакет на БТК? Той има някаква стойност, даваме го на НОИ. Националният осигурителен институт какво го прави? - раздава акции на пенсионерите? Не. Разбира се, НОИ трябва да го продаде или трябва да чака печалби, с които да увеличава пенсиите.
Как си представяте това да стане, след като НОИ всеки месец плаща 180 млн. нови лева като пенсии? Значи някой трябва да си даде сметка - когато хвърлиш една идея, какъв ще е резултатът от нея, за да не създаваш очакване в хората, че някъде има еднократно решение.
И накрая, ако ми разрешите да се пошегувам, господин Овчаров. Записал съм си това, което казахте. Първата част от изказването Ви беше - нищо не сте направили с програмата. А накрая завършихте - вие вече възприемате нашите постановки от конгресите ни. Кое е вярното, господин Овчаров? (Смее се.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И двете са верни.
ГЛАС ОТ ДЛ: И двете са верни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
За процедура има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моето процедурно предложение е следното: тъй като наближава времето за парламентарен контрол, да продължим дебата до изчерпването му и след това да продължим с контрола.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Контролът да продължи след това до изчерпването му.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: След това ще се гласува. Моето предложение е това - да продължим дебата до изчерпването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Точно по този въпрос направихме справка в нашия правилник и констатирахме, че всъщност никъде не намерихме, че в петък задължително трябва да има парламентарен контрол, макар че такава ни е практиката. Така че дневният ред е приет - парламентарният контрол е следващата точка. Ще преминем към нея след като изчерпим точката, която сега гледаме.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Понеже виждам накъде вървят нещата, предлагам ви днес да удължим заседанието до изчерпване на питанията към министрите, разбира се, с не повече от два часа, тъй като вече два пъти заседанието пропада поради липса на кворум в петък точно при контрола. И аз ви моля да проявите отговорност. Ако не, господин председател, Вие можете да направите това, апелирам към Вас. Има натрупани питания и актуални въпроси. Ако това не се възприеме, поне Вие инициирайте едно извънредно заседание за питанията, когато намерите за добре, може би във вторник да го направим. Все пак трябва да върви и едното, и другото, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване с два часа на работното време до приключване на питанията в парламентарния контрол.
Гласували 180 народни представители: за 83, против 47, въздържали се 50.
Предложението не се приема. (Неразбираема реплика от Венцеслав Димитров.)
Моля, господин Димитров, направихте си предложението, гласувахме. Преминаваме нататък.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, господа министри, господа народни представители! Навън е пролет - дърветата започват да цъфтят, напира зелена свежест, бели лястовички ще започнат да кръжат над България. (Оживление.) В такъв период българинът става по-радостен, по-ведър и по-добър.
Но не така е и сега, господа народни представители. Неувереност и тъга са обхванали българския народ. Над 70 на сто от хората, особено в селата и малките градове, преживяват ден за ден. Една четвърт от гражданите, по техните собствени оценки, не си дояждат или се лишават от основни неща от бита. Над 20 на сто вече са безработните, а заедно със скритата безработица лишените от труд са повече от 25 на сто. Вътрешният пазар е свит до неимоверност от бедността и слабото търсене. Постоянно се закриват малки и средни фирми. Дори компаниите, които поддържат някакъв живот и растеж, са декапитализирани. Общините са в хроничен дефицит - нямат пари за заплати. Учители, лекари и други държавни служители не получават навреме своите възнаграждения. Хората са демотивирани. Налице е нарастващ песимизъм и апатия, която много лесно може да се обърне в протест.
Впрочем, аз не трябва да отивам далеч, а да прочета просто третия пасаж на страница 4 от актуализираната програма. Основните слабости там са оценени така:
"- забавяне на реформите поради недобра организация и несъгласуваност на действията на изпълнителната власт;
- откъсване на правителствените от обществените приоритети;
- изоставането на обществената практика от новото законодателство и нормативи;
- закъсняване на проекти за създаване на алтернативна заетост, алтернативно земеделие и услуги на мястото на намиращата се в криза индустрия;
- недостатъчно мотивиране на обществото и неосигуряване на неговата подкрепа и разбиране за трудностите и лишенията, които неизбежно съпътстват забавеното с години провеждане на реформата;
- недостатъчна подкрепа за предприемачеството и инициативата в частния и публичния сектор".
Това са ваши думи, уважаеми господа управляващи. И аз мисля, че те са верни. Впрочем, те буквално повтарят това, което миналата година, точно преди една година в тези дни ние ви казахме по време на вота на недоверие за индустриалната политика. И в една такава обстановка най-важният въпрос е: доколко предлаганата от правителството днес програма е адекватна на създалата се ситуация?
По оценка на Парламентарната група и политическото ръководство на Българската евролевица тази актуализирана програма се разминава с най-важната обществена тенденция - свиването на износа, на производството, преминаването на предела на допустимата безработица, тежкото финансово състояние на предприятията и общините. В такива условия страната се нуждаеше от реалистичен пакет антикризисни мерки, които не да подменят бюджета, а които реалистично да могат да направят корекции в курса.
Антикризисната и актуализираната "Програма 2001" употребява над 60 пъти думите "икономически растеж". Видни са усилията да се направи промяна, да се тръгне към растеж. Но аз питам: защо чак сега; защо три години, след като валутният борд с консенсус беше приложен в тази зала? Не се ли разбра още тогава, че няма успешен валутен борд, ако той не доведе до растеж и ако той не е веднага придружен от курс към такъв растеж? Защо бе загубено толкова време, а енергията на ОДС, на правителството и администрацията се разпиля в това как да се присвояват РМД-та, заводи и заводчета, складове, офиси и други добри обекти?
Сега условията за растеж са много по-тежки от 1997 или 1998 г. И външната обстановка, и демотивацията на хората, и декапитализацията на болшинството участници в икономическия процес не позволяват растежът да се удаде толкова лесно и да бъде с нормална, естествена, пазарна цена.
Смисълът на валутния борд е в това да осигури макроикономическа стабилност, да мотивира вътрешните и външни инвеститори, да насочи парите на гражданите, фирмите и чужденците към директни инвестиции. Финансова стабилност плюс максимум либерализация за инвестиции - това беше необходимо в началото на курса. У нас, вместо този курс, беше направена или приложена следната схема: фиксиран курс плюс партийно-бюрократична власт, плюс заграбване на основни държавни и общински предприятия, плюс бирническа данъчна система, плюс растяща навсякъде бедност. При такава схема не може да има стратегически икономически растеж. И ако днес се говори за такъв растеж, той не може да бъде осигурен стабилно и стратегически само и с бюджетни или главно с бюджетни средства или средства от държавни, при това декапитализирани предприятия.
Точно поради този курс, поради високата степен на бюрокрация, която не беше необходима на валутния борд, ги няма и мултинационалните корпорации, и сериозните големи инвеститори, а масата на широките пари в момента отиде толкова назад, че превърна кеша в най-големия дефицит в България.
От много престараване правителството допусна две - две и половина години дефлация, когато съсипа много производства. Сега, принудено от обстоятелствата, то отива към по-висока инфлация, отколкото се предвиждаше само преди три месеца.
Но аз ви питам, господа народни представители и господа министри: как така се промени позицията за три месеца само?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не се е променила, шест и нещо е.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Шест и нещо - сега. Бюджетът е разчетен при друга. Бюджетът е разчетен така, че да разчита на по-ниска инфлация. И ако ние смятаме, че министърът на финансите поставя въпроса днес, че ние можем и без Международния валутен фонд, аз питам: всичко това, което днес се предвижда, в каква степен е основано на подобна забележка или това е просто случайно изпуснато изречение? Най-важното обаче е, че по този начин ние не виждаме как може да се постигне 10 процента номинален растеж, кои са точно отраслите, които ще го доведат. Може би да разчитаме просто на бюджетните инвестиции и това дали те са реалистични!
Ние определяме в Евролевицата като нереалистична новата инвестиционна програма от 4,4 млрд. лв. Впрочем, не беше ли редно да се отчете какво стана с 10-милиардната инвестициона програма отпреди няколко години? Ако тя се изпълняваше, защо днес много от инициативите се повтарят отново? Защо неща, които трябваше да бъдат свързани с 1998, 1997 дори, или 1999 г. в краен случай, отново са записани по същия начин? От петте обекта с национално значение, дадени в програмата, три не могат да започнат през тази година, включително строителството на моста Видин - Калафат. Останалите проекти, които са предвидени, са във фаза на планиране или замисъл. Те са с проблемно финансиране, както е случаят с каскадата "Горна Арда".
Бихме искали също така да ви помолим да обясните от кои държавни дружества ще дойдат тези 2,8 млрд. лв. нови инвестиции през тази година до края на вашия мандат?
Освен това, програмата,която предлагате, уважаеми господа министри, е основана на противоречия между пазарни декларации и непазарни мерки. Това продължава досегашната практика на нежелание на държавата да се оттегли от прякото управление на предприятията и да вземе нормалната си роля на косвен регулатор на икономическите процеси.
Приказките за замразени цени, за инвестиции в инфраструктурни проекти, за активизация в тази насока показват промяна в курса и разбирането по този въпрос. Но аз ви задавам още един въпрос: вие поставяте за първи път може би от години наред точно въпроса, че е необходимо да се промени нещо в качеството на живота, за да има и промяна в самата икономическа политика. За първи път разбираме, че ако няма активна политика в тази насока, няма да може да има и нормално търсене, нормално предлагане, нормално равновесие на системата.
Какво обаче вие предлагате за системата за социална сигурност и защита на населението? Практически нищо. За да се преборите за една година с бедността, какви трябва да са размерите на елементите на системата за социална сигурност, каква да е минималната работна заплата, на гарантирания минимален доход, на детската надбавка, на минималната пенсия, на безработицата? Такава система и политика явно или не познавате, или просто не ви е грижа за нея. Не е достатъчно да се каже: трябва първо да се изработи, а след това да се консумира. Това го знаят всички. Въпросът е как да се направи така, че да бъде стимулирана системата. Защото ние разбираме, че днес много производства, особено които произвеждат насъщните потребности на хората, стоките за бита, губят смисъл от това, че голяма част от българския народ е извадена от пазарно съществуване. Има деформиране на цялата пазарна структура.
Оттук и нещо особено важно. Аз не смятам, че днес просто трябва да се критикува. Да, ние виждаме опита за промяна в курса, но разбираме, че тази промяна е опит, който е закъснял и който не отчете опита на другите страни, прилагащи валутен борд. Когато прилагаха валутния борд в Аржентина, създадоха либерални, свободни условия за чужди инвестиции. Днес това не става, три години не става. Инвестициите са слаби, недостатъчни, за да поддържат борба. Създадоха условия за това гражданите да бъдат спокойни, да събират пари за инвестиции. У нас такава склонност не се забелязва.
Но аз мисля, че днес трябва да се направят и конкретни предложения. И тези конкретни предложения да бъдат адресирани като последно предупреждение, като последен вопъл, като последен шанс, който се дава на правителството, тъй като то има да работи още една година, или в най-лошия случай до следващата зима. Не дай Боже, обаче, това да се случи! Не дай Боже, България да преживява още една криза. Не дай Боже, отново да имаме недоволства и вълнения. От това страната ни няма нужда и аз го заявявам официално.
Нека обаче да кажа тези предложения. Те са 11 на брой.
Първо, аз мисля, че е много важно да се каже, че ако ние продължаваме така да разпределяме собствеността в страната, доникъде няма да стигнем. Огромната маса от българския народ не получава нищо от демокрацията в икономически смисъл. Ние нямаме икономическа демокрация поради това. Огромната част от българския народ не само че няма шанс да оцелее, но той не вижда своя смисъл в това стопанство, защото не получава нито дялове, нито части, нито земя - голяма част от народа. Или, ако я получава, няма условия да я обработва. Ние трябва да деблокираме този процес и да се стремим към създаване на средна класа. Това някога беше идеология на СДС. Днес средна класа няма. От характеристиките на собствениците се вижда, че една малка група - 5-7 на сто, през последните три години са получили съществен прираст в своята собственост, или някакъв прираст. Огромната маса е точно обратното - тя е лишена от собственост, тя е лишена от шанс да участва в икономическия живот. И ние поставяме този въпрос. Има серия от практически мерки, които могат да бъдат взети и за оземляване и с това ще бъдат гарантирани правата на нискостоящите в йерархията на собствеността, да бъдат защитени арендатори, фермери. Всички те днес са подложени на драстична експлоатация от страна на група монополни шефове.
И това е вторият въпрос, който ви предлагам - разбивайте монополите. Каза го преди мен Димитров. Разбийте монополите, защото монополите не дават възможност да има нормално развитие. Те пречат на правителството, на хората, на гражданите на България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тази програма е точно за разбиване на монополите.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Да, господин Костов, но те съществуват в момента, вече три години. И на вас никак няма да ви е леко да ги разбиете. В момента вие няма да имате тази възможност, защото бюджетът се храни оттам, оттам се хранят много от високопоставените хора във властта, оттам се хранят хора, които нямат право на това. И аз ще кажа, че не става дума само за държавните монополи, не става дума само за енергетиката, за "Булгаргаз", за НЕК, става дума за изкупвачи на зърно, става дума за хора, които стоят на изхода на системи, създадени нормално, и по този начин ги малтретират. Защитете хората от тези монополисти. Има десетки и икономически, и административни мерки, които могат да бъдат взети. И вие го знаете. Колко житари има в България, колко хора изкупуват на зелено зърното, колко хора произвеждат и контролират месото, кой контролира складовете? Това засяга десетки хиляди души.
Трето, аз мисля, че ние се нуждаем от абсолютно честно обсъждане на въпроса за пазарната среда в България. Ние нямаме нормален пазар. Това е високомонополен пазар с много голям контрол от страна на държавата. И ако не преодолеем това, ние няма да можем да получим икономически растеж. Няма растеж, при който няма конкуренция. В нашите условия монополизмът е антирастеж.
На следващо място, вие правите една крачка, но много малка, по повод лишаването на бюрокрацията от тази власт, за която се говори много вече три години. Аз имам 24 изказвания - проверих тези дни - срещу режима на лицензии през последните три години. Първото ми изказване е през октомври 1997 г. Вие предлагате за първи път в тази програма да паднат 140 лиценза. Техният размер в момента е 560. Толкова е в доклада на господин Жотев, съжалявам, че го няма, аз разполагам с този доклад. 560 лицензии са в неговата схема. 140, и то само в три основни отрасъла, не решават въпроса. Бюрокрацията остава всевластна в основни насоки на икономиката. И аз ви моля, изучете европейският опит. Дайте например в туризма да се дават опростени лицензии от браншовите камари. Нека са им стабилни браншовите камари, но не може бюрокрацията да контролира всичко, каквото се прави. И това е поводът, за да може да контролира много неща, за които Вие, господин министър-председателю, не знаете. Няма и как да го знаете. И аз не го зная. И депутатите не го знаят. Имайки власт, те превръщат тази власт в господство. Дайте там, където са нужни, лицензии на браншовите камари. Освободете от лицензции основните търговски, транспортни дейности, туристически дейности. Ето това е монопол, монопол на бюрокрацията. Моля ви, направете радикални мерки. Според Евролевицата са нужни само 73 лицензии за цялата икономика и то само главно в сфери, където държавата не може да не се намеси, където има международни договори и споразумения. Останалото трябва да бъде премахнато.
На следващо място, нашата оценка е, че вие се нуждаете от антикризисни мерки в три направления, неизбежни, бързи антикризисни мерки - в общините, Здравната каса и НОИ. И докато за НОИ тези дни ще очакваме някакви решения, за общините и Здравната каса нещата са почти драматични. Това ще помпа инфлацията, която ще избие в нещо - или в напрежение долу, или в инфлация в перспектива. Нека да видим как да решим заедно въпросите. Проблемът не е само в слабостите на отделни кметове. Такива слабости има, признаваме го, въпросът обаче е в макроикономическата схема, в това, че те няма да получават, уважаеми господа министри, предвидените в бюджетите им пари от индустрията. Икономиката е охладена и няма, не дава пари за общините.
По въпроса за алтернативната заетост. Звучи прекрасно - 250 хил. нови работни места. Но, уважаеми господа, хайде да направим едно предложение до вестниците всеки ден да се открива една рубрика. Това означава 700 работни места на ден за една година, един завод на ден. Аз не видях в програмата доказателствен материал - как ще се получи това, откъде точно. 60 хил. работни места - от инвестиционната програма. Откъде ще се получат тези 250 хил. работни места? Това е много сериозен ангажимент, силен ангажимент, но този ангажимент е или-или. Обръщам се към кабинета и казвам: при такъв ангажимент цивилизованият свят казва, ако го печеля - печеля, ако го загубя - губя всичко. 250 хил. работни места! За мен беше по-добре да кажете 60 хил., но да го изпълните. Това е невероятен ангажимент. Очевидно в момента изглежда нереалистичен или изглежда най-малкото неясен, недоказан. 700 работни места на ден и то при положение, че икономиката по наша оценка ще изхвърли още няколко десетки хиляди поне. И то не оттам, откъдето правителството ги е разчело - от бюджетната сфера, а от малкия и средния бизнес, и от РМД-та.
Седмо, аз се съгласявам с извода, която прави правителствената програма за това, че трябва да се премине към критериите на общата аграрна политика на Европа, но питам защо това не беше направено досега? Ние се разминаваме в основни регулатори с общоевропейската аграрна политика. Правилна е оценката, че селското стопанство можеше да поеме част от освободените от индустрията хора, но то е блокирано. И тук трябва откровено да се каже, че има пофазно разминаване в структурната реформа.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това не е вярно!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ами не поема, господин Костов, не поема селското стопанство достатъчно хора, не им дава работа, не им дава перспектива.
На следващо място. Още един път, за 16-и път от тази трибуна искам да кажа и да отговоря на господин Нейков. Въпросът, свързан с почасовото заплащане. Ние се нуждаем от защита на ниските доходи, за да може да има масово търсене. Няма ли масова покупка, тоест излизане от натуралната размяна и влизане в нормалния сектор на голямата част от населението, не може да има нормална икономика. Затова казваме: не печатане на пари, а защита на ниските доходи със закон. Затова е нужно почасовото заплащане, за което се борим. Искаме съвършено ясно, точно да се каже, че под толкова и толкова не може да се плаща. Както трябва да си плащаш тока и осигуровките, така трябва да плащаш най-малко толкова на един работник. Със закон. За да може да се страхува този, който експлоатира.
Освен това нашият разчет се основава на точна финансова схема. Той иска 1,00 лв. на час само за тези, които работят по нетрудово правоотношение, тоест, където се включват осигуровките. А за останалите разчетът е върху минимум 0,60 лв. Но това води до намаляване на границите в обществото, води до защита на най-слабите и бедни хора и в крайна сметка води и приближава към средна класа, а не към силна диференциация. Ако няма търсене и не се стимулира търсенето, няма да се стигне доникъде.
На следващо място. Вие продължавате да облагате работните места. Вие казвате: искаме нови работни места, правим програма за нови работни места, а облагате с данък работните места. Моля ви, обръщам се към вас за сетен път, освободете предприемачите, които създават нови работни места, от тези тежести. Това е противоречива политика - с едната ръка давам, с другата вземам; с едната искам, с другата - не давам. Този, който създава нови работни места, облекчава бюджета, прави добре за нацията, за хората, дори за правителството. И няма нужда от такъв бирнически подход.
Експортът. Миналата година никой не ни повярва. Аз казах в тази зала много добросъвестно, че очакваме дефицит от 800 хил. до 1 млрд. Тук имаше реплика по мой адрес, беше назовано това глупост. Днес е ясно колко е дефицитът по търговското салдо за 1999 г. - над 1 млрд. Със сигурност над 1 млрд.! Но аз искам още един път да кажа: при малка икономика, с нашите размери, не може да има растеж без стимулиран износ. И заявявам това официално. Няма да стане без стимулиране на износа и развитие на експортните продукции, без държавата да каже: това са моите приоритети, аз заставам зад тях и поддържам тази политика. Ако тези, които и сега изнасят в тези драматично тежки условия, все още изнасят, то не е защото някой ги подкрепя, а наистина на мускули. Но и това ще спре, ако политиката ни е такава унифицирана и когато не стимулира българския експорт и българските експортни пробиви.
Данъчната политика трябва да бъде диференцирана. Не за всичко, аз споделям, че трябва да има стабилност на данъчната система и общи ставки. Но тези, които създават нови работни места, експортират, изнасят, те трябва да бъдат подкрепяни.
На следващо място. Моля ви, направете спешна проверка на всички работническо-мениджърски дружества. Кажете на нацията какво става там. В момента продължава разграбването на това, което е взето. Продават се машини, за да се плащат данъци или да се правят лични собствености. Кой е собственик на тези работническо-мениджърски дружества? Същото става в много области на масовата приватизация - хора без възможности, без финанси, които взеха нещо, за да го препродадат по един или друг начин. Това е разграбване, нищо повече освен разграбване на националното богатство! Направете проверка! Тези, които вървят напред, които плащат заплати, които си плащат на Муравей Радев, нека да вървят. Взели са ги - взели са ги! Но тези, от работническо-мениджърските дружества, които в момента продават машини, свиват производство, нарушават договори. Вие нямате сериозен следприватизационен контрол. Това в момента е най-важното. В момента в работническо-мениджърските дружества се извършва нещо, което е изключително опасно. Оттам ще дойде и повече безработица, ще дойдат и много повече проблеми. Направете спешна проверка, предлагаме го като част от тази програма.
Аз искам да завърша с нещо общо, което господин Димитров постави. Накъде се стремим, накъде вървим като страна и като нация? От комунизъм към капитализъм. Но големият въпрос е какъв капитализъм - дали капитализма на 30-те години, на 50-те години, или това, което става в съвременния цивилизован свят? Аз мисля, че две реставраторски философии трябва да бъдат категорично отхвърлени в България. Едната е връщане към популизма, към илюзиите на модерния неокомунизъм, на модерния етатизъм, на бюджетния етатизъм. Втората илюзия е връщането към времената на дивия капитализъм от 30-те и 50-те години. Съвременният свят говори за нова цивилизация и нова икономика. Понятието нова икономика е цяла философия, нека да го изучим. Аз си мисля, че това е нашата съдба и нашето призвание Ако ние гледаме назад и се връщаме към стари форми на управлението, доникъде няма да стигнем.
Така че в крайна сметка пролет пукна, дано българинът не пукне. Аз си мисля, че няма да го направи, не трябва да му позволим, няма да стане. И мисля, че това е най-важното. А иначе вече няма никой да измерва, дами и господа, убеден съм, че българският народ няма да го позволи - да измерва своята позиция и да определя своя глас спрямо това какъв е бил баща му и дядо му. След десет години демокрация той вече ще определя по това какъв е джобът му, какво става за него лично. И мисля, че това е най-голямото изпитание за всички, най-вече за правителството. (Частични ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Петко Илиев за реплика.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Томов, аз внимателно изслушах Вашето изказване. Доста грамотно се изказахте по проблемите. Но 80 на сто от нещата бяха констатации, неща, които много хора ги знаят. И е така. Десет на сто - препоръки, около 5 на сто - какво трябва да се направи и никакъв процент - как да стане. Ние искаме днес в този труден момент, който управляващите знаят, че е труден проблемът за решаване, да чуем от тази трибуна първо какво трябва да се направи, което е по-добро от това, което иска да направи и прави правителството, и как трябва да стане. Или, простичко казано, алтернативи! Досега всеки констатира, всеки критикува, няма нищо лошо, но ние искаме да чуем кое е по-доброто според вашите виждания. Как трябва да стане по-добро, по кой начин и кое е по-доброто? Ето това искаме, за да се помогне. И ние ще го приемем, ако наистина е конструктивно. Всичко друго е лакърдия, всичко друго е да приказваме, само за да чуят хората, че, ето на, вижте ни, ние сме това, ние го виждаме! Всички го виждат!
И накрая бих искал да кажа: след като наистина се актуализира една програма, една програма, приета преди три години, тя е съставена въз основа на анализ. Тази програма е като прогнози какво трябва да се направи, но в този сложен и труден момент естествено има нещо, което не е догледано. И самият факт, че се актуализира програмата означава, че се мисли по тези въпроси и се работи по тези въпроси. (Ръкопляскания в ДЛ.) Моля ви се, не ни обиждайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми народни представители, уважаеми господин Илиев! Аз Ви благодаря за това, че ми дадохте възможност да довърша пледоарията си. Аз препоръчах 11 групи въпроси, нямах повече време и не е нужно да отнемам повече време. Но аз ще ви кажа три неща, които спешно трябва да се направят. Деветдесет на сто от американските граждани, това е безпрецедентен факт в цялата история, в момента инвестират на борси пряко, играят на борси. Огромно доверие в икономиката! Върнете доверието в икономиката, хората да не си държат парите в дюшеци, да не ги крият, да не ги изнасят. Върнете доверието! Доверието се връща, когато хората имат спокойствие и всичко е гарантирано. Тук цялата пазарна инфраструктура надолу липсва. Не може, казано беше, без борса да стане.
Второ. Искам да използвам случая, пропуснах го в речта си. Обръщам се към министър-председателя, тъй като външният министър излезе: нуждаем се от специална програма за работа с мултинационалните корпорации, със стратегическите инвеститори. Кръгла нула е всичко това, което се прави там. Няма даже представа за това къде и как е конкуренцията, къде можем да намерим хора, къде се пресищат пазарите. Имаме посолства в ключови държави с по пет дипломата, с по четири, с по двама. Може ли да има всичко пет дипломата в Лондон или двама в Швеция? Какво е отношението на посолството ни в Америка към това, което става там - технологична революция? Нулево отношение! Преобръщане на вниманието трябва, за да привлечем хората.
И третото нещо. Лично Вие, господин Илиев, често говорите от тази трибуна за морал. Много Ви моля, публична проверка на работническо-мениджърските дружества! Става дума за стотици милиони, за неща, които могат да останат у нас. Вижте какво става там! Ние ще ви дадем примери, ако е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Стефан Личев.

СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Тъй като господин Томов изчерпа темата за пролетта, аз мисля направо да премина към програмата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Дайте за зимата на нашето недоволство.
СТЕФАН ЛИЧЕВ: Предлаганата от правителството актуализирана програма ме навежда на няколко мисли. Първо, че за пръв път от 10 години насам едно мнозинство и едно правителство, и един парламент ще изкарат целия си мандат.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): То не се знае.
СТЕФАН ЛИЧЕВ: Знае се, защото вече и вие не говорите за това.
Това говори за една политическа стабилност в България. Аз си спомням, че в предишния парламент ние разглеждахме няколко актуализирани бюджета и с всеки актуализиран бюджет България отиваше все по-зле. Накрая стигнахме дотам, че трябваше хората да излязат и да кажат на онова мнозинство, че трябва да си отива.
Още преди това имаше едно правителство на господин Беров, което пък не предлагаше нищо. И тук, в този парламент имаше само клюки, разправии и т.н. Мисля, че в България, и това е достойнство на всички колеги депутати, наистина има една политическа стабилност и това е залог, че България все пак върви напред.
Това, което прави впечатление в актуализираната програма, е, че за пръв път ние виждаме в един правителствен документ, който влиза в парламента, голямо политическо значение. За пръв път има една много сериозна критичност, самокритичност. Тук са дадени наистина и онези проблеми, които забавиха развитието, главно икономическото развитие. Казва се, че наистина приватизацията е забавена, дадени са и някои причини за това. Проблемът с откъсването на управлението от някои обществени приоритети също е изключително важен.
Аз искам да кажа няколко думи за забавянето на приватизацията. Тук слушам много приказки против РМД-та, против масовата приватизация. Но вие си спомняте, че и масовата приватизация, и РМД-та не са измислени от този парламент, от това мнозинство и от това правителство. Те бяха вкарани в законите от предишния парламент. И ако парламентът, правителството бяха тръгнали по коренна промяна на всички закони, свързани с приватизацията, сигурно забавянето щеше да бъде още по-голямо и сега щяхме да отчитаме един хаос в страната. За мен винаги поне масовата приватизация е звучала като социалистическа демокрация - хем го има, хем го няма, защото това не е приватизация. Всички го знаеха. Но ние бяхме тръгнали по този път и това е може би един преход към истинската приватизация.
Вярно е, господин Томов, че сега много - не само РМД-та, не само тези предприятия, които са свързани с масовата приватизация, продават. Продават различни части от предприятия и техника, които не са необходими на предприятието. Някои, разбира се, и с користни цели. Но това е част от пазара, част от логиката и законите на пазарната икономика. И аз предпочитам това да става по-бързо, за да може наистина българската икономика да намери своите истински собственици. Тя още не е намерила тези истински собственици. Вярно е, че особено нито предприятията по масовата приватизация, нито РМД-та ще направят големия икономически бум в България. Но аз мисля, че българската икономика постепенно намира своите собственици и това е също едно голямо достойнство на правителството и на това управление.
Разбира се, една голяма пречка, която можеше поне да бъде намалена, това е корупцията, това са административните пречки. И аз бих искал да отправя една критика. Мисля, че ако сега говорим за това, че трябва да се намалят лицензионните режими, просто в програмата вече трябваше и да се посочи колко от тях са намалени. Защото преди 3 или 4 месеца говорихме по този въпрос. И тогава се каза, че за няколко месеца част от тях могат да се променят. Разбира се, можехме вече да гледаме закони, в които поне стотина лицензионни режима да са паднали. Ако така продължим до края на годината те ще паднат, но тогава няма да има време да се осъществят, наистина, големите цели на тази програма, а те наистина са големи и много сериозни.
Най-важното в програмата, това, което отчитат и всички, е, че се залага на икономическия растеж. Аз мисля, че съвсем реално е това, което се дава и като номинален икономически растеж, и като реален икономически растеж. И аз не виждам какво има в тези цифри. Напротив, така е по-добре. Така може да се разбере наистина колко е номиналният - оказа се, че 10 на сто е номиналният икономически растеж, 9 на сто ще бъде реалният. Тогава всеки може да разбере за какво става дума. Разбира се, че може! Може да разбере какво означава лихва...
Мисля, че тук големият проблем, който стои пред правителството, който стои пред цялото българско общество, е и големият проблем на икономическия растеж, е въпросът за парите, въпросът за оборота на парите. Ако в България преди едно предприятие или един бизнес можеше да завърти своя оборот няколко пъти - 5-6 и повече, сега може би това става 1-2-3 пъти. Ето, това е големият проблем. Въпросът не е само в наличните пари. Те действително са малко и при един валутен режим на валутен борд не могат да се увеличават с други средства. Но оборотът на парите трябва да се задвижи. Това означава именно да се помогне на малкия и среден бизнес. Точно там нещата почти замират, защото когато има едно голямо предприятие, то много трудно може да спре. Но когато е по-малко, по-мобилно, тогава и самият собственик като вижда, че не може да прави оборот, като не може да прави печалба, той следователно може да спре и самото предприятие за няколко месеца.
Големият проблем с кредитирането трябва да се реши, особено кредитирането в земеделието. Тук моите колеги ще говорят по въпросите на земеделието, затова аз няма да говоря, но крайно време е наистина тези въпроси да се решат. Ако в България има лихви по-високи от 10-12 на сто, трудно можем да говорим, че ще се помогне особено на малкия и среден бизнес. Това също е едно голямо предизвикателство към това правителство.
Големият друг проблем, за който Народен съюз ще настоява да се реши, е въпросът с данъчните тежести и то реално да посочим кои данъци могат да бъдат намалени и в какъв размер.
Ние смятаме, че, ако за данък ДДС можем да говорим и за запазване на неговите нива, то данък печалба трябва да бъде намален и то драстично. Първо, за да може да излезе тази сива икономика. И когато говорим да излезе на светло сивата икономика, трябва да знаем, че за една част от българския бизнес сивата икономика е и въпрос на оцеляване. Защото, ако той плати всички данъци, ако не скрие някои доходи, тогава себестойността на неговата продукция ще бъде много по-висока и той неминуемо ще фалира. Само с намаляване на данъците може би с 5-6-7, че и 10 пункта на данък печалба може наистина да накараме хората да платят своите данъци и да покажат доходи, с които да инвестират. В противен случай ще се търсят други пътища за заобикаляне на законите.
Това, което ние ще търсим в областта на земеделието и ще поставим като основен въпрос, е, че в нашия политически език ще бъде думата "субсидия". Трябва най-после да се разбере, че няма да има разцвет на българското земеделие без субсидии. Тук господин Томов говореше, че земеделието може да поеме още една голяма част от безработицата. От 25 на сто, заети в земеделието, сега вече те са 29, около 1 млн. Докъде още да поема българското земеделие част от безработицата? Напротив, то няма да бъде ефективно, ако поеме още хора. Вие знаете, че едно ефективно земеделие на Запад е с много по-малък процент от заетите работни места. Ето защо това не може да стане.
В заключение искам да кажа, че ние ще подкрепим тази програма. Ще я подкрепим не само защото сме част от мнозинството, а защото това е единственият шанс на България да върви напред. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Думата има господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, драги колеги народни представители! Явно, че моментът е много важен за България и аз не желая да коментирам програмата с нападки, а с конкретни неща - защо са и как ще станат по-добре.
Първо - безработицата. Преди няколко дни, след конференцията, беше обявено, че тя е 700 хил. души и ще бъде свалена за една година до 9 на сто, което значи 45 хил. на месец работни места. В програмата е заложено 250 хил. работни места, което значи на месец по 22 хил. За мен това е абсурд. Ще чакам да видя как ще стане и откъде ще дойдат тези работни места. Това е програма, а не дискусия по вестник.
Второ - замразяването на цените на тока и парното.
За мое голямо учудване вчера господин Шиляшки ми казва, че такава политика ще бъде изготвена не по-рано от 18 месеца. Казвам му: "Господин Шиляшки, ние обсъждаме програма, която е за една година."
Дори и да не се влияят нашите цени от външния пазар, ако се раздвижи неблагоприятно за България, дори да ги замразим на това ниво, кажете ми, уважаеми господа, в коя държава от Европейския съюз, където отиваме, две месечни пенсии не могат да покрият едномесечната такса за ток и парно? Няма такава държава.
Затова конкретен въпрос: как ще стане това замразяване и какво ще бъде отмразяването на заплатите или, ако се замразят, откъде ще има субсидии да се покрие това замразяване на цените, ако международният пазар бъде нещедър към нас?
Трети практически въпрос - чужди инвестиции. Няма ги в България и няма и да дойдат. Този проблем е още от Указ № 535, Указ № 56, първият закон от 1992 г. и сега ги няма.
Обръщам се към господин Костов: Вие знаете, че от сериозни фирми няма да дойдат чужди инвестиции, защото има корупция. Вие сам бяхте есента в мощни европейски фирми, знаете на какво ниво бяха разговорите и никакви обещания за чужди инвестиции. Защо? Защото и съветникът на Вашия съпартиец Петър Стоянов господин Ханке каза, че има корупция, и шефът на Световната банка за България, и новият министър на Финландия, и господин Адкинсън. И тогава, след като има корупция, защо не я премахнете, за да дойдат чужди инвестиции? Тогава ще има доверие и ще дойдат инвестиции. А за да не се премахне тази корупция, тогава правителството бездейства.
Само преди няколко дни господин Жотев показа материали за корупция в продадени, приватизирани български предприятия. Аз му дадох една папка, в която "Интерпред" е загубило 14 млн. долара от продажба и 25 млн. долара от ефективни инвестиции, което е доказано, и още няма никой сложен на подсъдимата скамейка. Е, как ще дойдат чужди инвестиции? Значи не трябва да се говори "че трябва", а как ще дойдат. Досега ги няма.
Поземлена реформа. Поземлената реформа, която беше приоритет номер едно на 21 май на това правителство, че след шест месеца ще свърши, не свърши. И най-учудващото е Законът за горите е от две години и половина и все още не е върнат един декар. В коя държава в Европейския съюз го има това или пък тези държави, които са тръгнали натам?
Второ, преди няколко дни ме учуди предаването в "Златна Добруджа", където наистина земята е златна, връщат земя на хора от едно село, но им връщат земя в друго село, в друго землище. Това поземлена реформа ли е?
Трето, не може при такива абсурди да се казва "поземлена реформа". И ако се върнем към всички правителства досега - на Филип Димитров, на Беров, на Инджова, на Софиянски, на Жан Виденов, никой не направи тази реформа. А вие как ще я направите за шест месеца? Тогава въпросът е: защо не я направите? Не искате ли или имате некадърно Министерството на земеделието?
Спомнете си преди 50 години за една седмица с една тетрадка и един химически молив полуграмотни хора от селата вземаха цялата земя, целия инвентар и гори. А вече десет години при компютри, специалисти и счетоводители не може да се върне земята. Търсете причината защо не се връща земята. Това също оказва влияние на тези хора, които искат да помогнат на България с чужди инвестиции в земеделието.
По външната политика и така наречения фонд, който е залегнал много добре, Пактът за възстановяване на Източна Европа. Миналата година в Италия на конференцията имаше депутати от всички парламентарни групи и този, който отговаря за този пакт, д-р Бусек - вицеканцлер на Австрия, ни изнесе лекции. На мой въпрос каза така: "Този пакт засега е само една празна говорилня." Защото аз го попитах: "Какво направихте за България, след толкова много загуби?" Преди два дни същият д-р Бусек, след пет месеца, даде интервю и на същия въпрос каза: "Той остава една говорилня".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Дайте прозрачност, уважаеми господа - какво ще направи този пакт, какво е направил? Говори се за този прочут мост и за тази покана...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Досега българският народ не знае какъв ще е този пакт и тези 400 млн. долара за негова сметка ли ще бъдат или ще му бъдат смъкнати две кожи от гърба. Дайте реални показания как ще направите тази програма за една година, след като не можа да стане за три години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само преди два дни в Парламентарната комисия по регионално развитие ние обсъдихме Актуализираната програма "България 2001". Обсъждането протече повече от три часа и половина. На това обсъждане, бих казал, получихме пълен консенсус по мерките, които правителството предвижда в областта на регионалното развитие и инвестиционната политика.

От тази трибуна бяха отправени сериозни критики към нас относно инвестиционната политика. Казаха се много тежки думи по средносрочната инвестиционна програма на правителството, която се прие през лятото на 1998 г. и която до момента се изпълнява, даже, бих казал, се преизпълнява. Действително в списъка на обектите, които фигурираха тогава, и тези, които фигурират сега, в основната си част са едни и същи. Не е необходимо да обяснявам на тази аудитория, че един голям инфраструктурен проект се изгражда за 5-6, понякога и повече години.
Освен това в новата обстановка, в която ние се намираме, се наложиха и някои пренареждания на структурите, пренареждане на позициите в тази инвестиционна програма. И неслучайно на първо място е изведен "Дунав-мост" при Видин - Калафат. И тъй като преждеговорившият цитираше господин Ерхард Бусек, който е председател на комисията за Югоизточна Европа - аз лично съм присъствал на миналогодишното заседание на тази комисия, което се проведе в Женева - искам да кажа, че инициативата на посланик Шистър за Югоизточна Европа доведе до редица конкретни проекти, които се реализират в момента в България.
Ние получихме помощ в размер на 600 хил. долара за извършване на проучване с оглед бъдещото въвеждане на платено преминаване по националната пътна мрежа. Също така получихме помощ за проучване състоянието на критичните точки в пътните съоръжения като мостове и тунели. Така че не би могло с лека ръка да се отхвърля нещо, което действително е направено.
Що се касае до инвестиционната програма, тя действително е амбициозна, но ние ще я изпълним така, както е записана в програмата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Дайте цифри, господин министър!
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Ще дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Бончев!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Колко ще получим и колко ще струва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, правя Ви втори път бележка.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Бончев, цифрите са записани. Аз ще ви изброя само някои конкретни обекти. Ще започна с участъка Свиленград - Капитан Андреево от автомагистрала "Марица". Той ще бъде завършен през декември т. г. Ще продължа с участъка Харманли - Любимец. Той ще бъде завършен също декември т. г. Ще продължа с Каспичан - Шумен от автомагистрала "Хемус". Той ще бъде завършен през декември 2001 г., забележете. Южният пътен възел във Велико Търново ще приключи през септември т. г. Шестнадесет милиона лева! Обходът на гр. Килифарево също ще завърши през септември т. г. До средата на следващата година ще завърши и изграждането на пътя Елхово - Лесово. Обходът на Долни Дъбник, обходът на Малко Търново, не бих желал да изброявам над 500 обекта от четвъртокласната пътна мрежа.
Инвестиционната програма е напълно обвързана както със средства от бюджета, със заемни средства от международните финансови институции - най-вече от Европейската инвестиционна банка в Люксембург - и от средства на търговските дружества. До края на настоящата година - тъй като се говори много за лицензионните режими и се цитира една огромна сума от порядъка на 500-600 лицензионни режима - ние ще премахнем само в сферата на нашето министерство 80 лицензионни режима.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): С колко работни места?
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Работните места, които предвижда инвестиционната програма, са 60 хил. до средата на следващата година. Аз съм напълно убеден, че тази цифра ще бъде реализирана още до края на настоящата година.
Бих желал да споделя нещо с вас. Само преди около месец в Пампорово се проведе годишната среща на кметовете от родопските общини. На тази среща ние получихме пълна подкрепа от всички кметове, независимо от тяхната принадлежност. Получихме тяхното уверение, че заедно с помощта на местните бюджети, заедно с помощта на местния бизнес да съфинансираме някои проекти, които не са залегнали в инвестиционната програма, но които с общите усилия на правителство, местна власт и на бизнеса биха могли да бъдат реализирани в настоящата и следващите години.
Освен това за най-бедните райони в страната - имам предвид Кърджали и Смолян, Видин, Лом, Враца и Монтана - само през тази година са предвидени 52 млн. лева точно в областта на създаването на малкия и среден бизнес и по-точно - на семейния бизнес, създаването на бизнесинкубатори, възстановяване на неработещи предприятия.
Аз съм убеден, че всичко това, което е залегнало в частта на инвестиционната политика в програма на правителството, ще бъде изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, госпожи и господа народни представители! Разискваме по един изключително важен документ - програмата на правителството. Аз бих казал, че тази програма представлява сама по себе си един анекс към обществения договор, който беше сключен между избирателите и управляващите политически сили на 19 април 1997 г.
Тази програма посочва ясно и откровено какво да очаква обществото от управлението до края на неговия мандат и какво управлението очаква от обществото. Тази програма е амбициозна, но осигурена с ресурси и затова е изпълнима. Тази програма е безалтернативна, защото точно посочва онези мерки, които са разработени с програмите на отделните министерства, за да може тя да стане една действителност, една реалност.

Ще се спра на няколко хита, на които се основава успешното изпълнение на програмата в областта на земеделието.
На първо място, за да може българското земеделие да се превърне във високоефективен конкурентоспособен и експортноориентиран отрасъл, ще трябва земеделието да достигне онова високо техническо и технологическо равнище, което се постигнали всички останали страни, които развиват модерно земеделие. Ние ще вървим по пътя на интензивното развитие, а не по пътя на екстензивното развитие, което ни се препоръчва от някои други програми. И без това ограничените ресурси, с които разполагаме, не могат да бъдат разпилявани, а трябва да бъдат целево насочвани. Затова основната грижа и поощряване ще бъдат насочени към онези земеделски производители, без разлика на организация и форми на стопанисване, които ще могат да осигурят едно модерно, високоефективно производство, задоволяващо изискванията на пазарите и особено към дребните и средните в икономически смисъл земеделски стокопроизводители.
Естествено е, че се отчита, че кредитният поток в земеделието е слаб и недостатъчен. На преден план се изтъква неговото сериозно увеличаване чрез създаване на благоприятни условия за дългосрочно инвестиционно кредитиране и особено към онези ферми, които развиват алтернативно земеделие в слаборазвитите райони. А също така и не без значение е това, че трябва да се установи, разбира се, или да се насочваме към една поносимост на лихвения процент, към обезпечаване на кредитите посредством основния ресурс за земеделския производител, а това е земя и техника, чрез едно рационално използване на средствата по вътрешните и по международните програми, в това число и повишаване на ролята на взаимоспомагателните кредитни кооперации.
Развитието на пазара на земеделските стоки - това е третият хит на програмата в областта на земеделието. Излишно е да споменаваме, че без пазар не може да има изобщо развитие на каквото и да било производство. Но стоките в земеделието трябва да бъдат готови да посрещнат конкурентния натиск на стоките на развитите европейски страни. И в този смисъл от съществено значение чрез складовите запаси, чрез изгражданите борси и тържища е тази търговия действително да излезе на светло, да бъде освободена от спекулативния натиск на нелоялни участници, някои, така или иначе, подкрепяни от определена част от залата тук и от политическите сили.
Важна задача в това отношение е постигане и обезпечаване на квотите и намаляване на митата на Европейския съюз за българската земеделска продукция, което също е посочено в програмата. Земеделското производство ще получи изключително силен импулс с натоварване на съществуващия капацитет на производствените предприятия. Това е реалният пазар за селскостопански суровини. И в това отношение действително е необходим предвиденият пакет от мерки за поощряване на промишлеността и за осъществяване на едно високопродуктивно, висококачествено и експортноориентирано производство.
Без съмнение, последният хит - това ще бъде земята, земята като основен ресурс на земеделието и активизиране на него на пазара. С повишаване на инвестиционния интерес в земеделието естествено и този въпрос ще намери своето реално решение. Той е разположен във времето, той не е една константа, разбира се. Обаче въвеждането на функционираща пазарна информационна система за търсенето и предлагането на земеделска земя, както и условията за предлагане на гаранционни схеми за закупуване на земеделска земя с гаранция от Държавен фонд "Земеделие", осигуряване на условия за комасация, неминуемо ще подкрепят този процес и ще го активизират.
Земята е основният и най-важен ресурс. И той ще получи своята оценка и признание. Аз съм убеден в това.
Накрая искам да изтъкна, че програмата сама по себе си няма да реши проблемите на земеделието или да осъществи разцвета в тази област. Тя създава условията, предпоставките, рамката, държавната подкрепа. Останалото е въпрос на енергична работа, поемане на отговорност. И тук аз бих помолил всички парламентарни сили да съдействат в това, да съдействат тези семена, които са посети, да дадат своя плод, а не да се стъпква посятото. Защото останалото е въпрос и на поемане и на риск, и на инициативност от всички, които смятат, че в земеделието е тяхната реализация, тяхното поле за изява. Не всеки ще стане и не всеки може да стане земеделски производител. Но този, който има знания, сили и възможности, умения да поема тази отговорност и да я осъществява като своя съдба, той ще постигне резултати. И такива стопански субекти ще бъдат поощрявани и трябва да бъдат подкрепяни.
Сборният положителен резултат от тези проспериращи стопански субекти в областта на земеделието в края на краищата ще доведе и до разцвета на българското земеделие, и до цялостното решаване на проблемите не само в земеделието, но и в стопанския и социалния живот на страната, за което аз действително отново ще гласувам за решението. И подкрепям категорично тази програма, която е програма на реалността и програма на действието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За първа реплика има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Много бих се радвал това, което казва колегата Костов да е вярно. И щях наистина тогава да гласувам за тази програма. Но лошото е, че просто не е вярно.
В отчета на правителството за изпълнението на програмата ясно личи, че ние нямаме европейска селскостопанска политика. И в актуализираната програма се предлагат някои неща, които трябва да ни върнат към една такава политика. Но за съжаление - твърде късно! Става дума за това, че искаме да увеличаваме инвестициите в селското стопанство чрез фонд "Земеделие" и чрез предприсъединителните фондове тогава, когато фонд "Земеделие" е просто пред изчезване - с гласувания бюджет и с онова, с което разполага. Извод се прави в актуализираната програма, че растеж, ускорен растеж в земеделието може да се получи единствено чрез активно използване на земята. Да, разбира се. Но първо, тази земя още няма собственик. Отчетохме 97,3 на сто върната земя. В "Държавен вестник" са публикувани 3676 плана за земеразделянето, или 76 на сто. Останалото го няма. То не е върнато. Да не говоря за хилядите жалби, които има. Тоест, за да имаме пазар на земята, на тази особена стока, която освен собственост, е и национално богатство, са необходими предпоставки, които ги няма в момента.
Говорим за това, че трябва да се инвестира в алтернативни производства или да се използва земята от равнопоставени структури. Но ние правим всичко възможно например да закрием кооперациите, а това е единствената структура, която обработва и непродуктивните земи, защото няма арендатор, който да е наел нископродуктивна земя. Обикновено се отива към наемане на земя там, където тя е високопродуктивна, качествена земя. Ние правим всичко възможно да разсипем кооперациите, включително и с последния закон, който правихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Така че, господин Костов, дано да е изпълнима Вашата програма. Аз не вярвам в нея, защото това, което е показано, не показва такива неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Костов! Аз искам да Ви върна към три проблема от досегашната програма и нейното изпълнение.
Първото е възстановяването на земята. Вие трябва да сте запознати. Ще го илюстрирам само с Ловешки регион, с такива населени места, като село Горно Павликени, като Угърчин, като Драгана. Следователно, в голяма част от българските села повечето от хората, които си получават земята, са недоволни от влезлите в сила планове за земеразделяне.
Освен това има разлика между влизането в сила на плана за земеразделяне и получаването на документите от отделните собственици - процес, който не е завършил в много от населените места.
По отношение на ощетените производители на земеделска продукция - това, че хиляди от тях не са получили заплащане за предаденото зърно от зърнобази и мелници, някои от които все още с държавно участие.
И на трето място, по въпроса за собствеността върху горите - процес, който не е започнал, но вече са приети постановленията, при които се иска от собствениците, за да ползват за сеч в определените нормативи тези площи, да заплащат такси на горското стопанство. За това, че ползват свое собствено имущество!
Ето тези неща остават висящи и те едва ли ще бъдат преодолени до края на мандата. Затова аз оставям настрани по-амбициозните ви проекти как ще модернизирате земеделието, след като Вие лично участвахте в първото управление на СДС, което водеше към разрушаване на механизираното земеделие; за това, че са намалени средствата за инвестиции и субсидиране в земеделието. Ние не чакаме вече такива големи проекти от вас. Чакаме да направите поне това, което обещахте и което, за съжаление, нито министерството, нито вашата комисия прави така, че да удовлетвори интересите на повечето от собствениците на земя и на гори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Трета реплика - господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател!
Господин Костов, аз харесах Вашите думи за интензивно развитие, но не Ви вярвам и тези Ваши думи няма да ме агитират да гласувам за вашата програма.
Ще Ви задам конкретен въпрос. Вчера за последно бях във Врачанска област. Снощи бях в Свинекомплекса - Рогозен - едно огромно съоръжение, а малко преди това, в Птицекомбината - Мраморен. Да, има място за думата интензивно, но става дума за интензивно разрушаване и разграбване, а не за изграждане.
Аз Ви питам трябва ли да чакаме окончателно да се доразграби интензивно и тогава да започнем интензивно да го изграждаме? Аз не вярвам на Вашите думи, господин Костов. Благодаря.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Кога се разграбва?
ИВАН БОРИСОВ: Интензивно точно сега става. Идете и вижте - реже се за скрап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, и вие, които ме репликирахте! Аз не съм и очаквал някаква друга реакция от вас.
Няма да се връщам към изворите, защото всеки ги знае тук, в тази зала: кой разруши българското земеделие (силно недоволство от ДЛ), защо през 1991 и 1992 г. бяха разграбени създадените от вас ТКЗС-та? Защо се наложи те да бъдат спасявани и т. н.? Защо още продължавате да вярвате, че тези ТКЗС-та ще бъдат вашата икономическа, оттам и политическа власт в страната, в селата и т. н. О, знам, че ви боли, знам, че ви боли и затова се връщате и във вашите програмни документи отново към комунистическо-социалистическия рай в селата и т. н.
Уви, уви! Просто ви уверявам: слезте на земята, вижте как върви светът. Вижте как са тръгнали останалите страни и са развили модерна индустрия и земеделие. Не ни отегчавайте повече. Ако не можете да ни помагате, поне не ни пречете. (Единични ръкопляскания от СДС и НС, шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата министърът на земеделието и горите. (Силен шум в залата, недоволство от опозицията.)
Кой се вълнува сега толкова - не самият оратор, а някой друг? (Недоволството продължава, реплики: "Вие обявихте друг оратор!".)
Научете след правилника и Конституцията!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
Много бих искал господин Бончев да ме изслуша с внимание, тъй като поради неудовлетворяване на негови лични интереси от органите на поземлената реформа, напоследък доста често се изказва неподготвен по проблеми, които явно не разбира. Бих му препоръчал да прочете законите, които той сам е гласувал, и тогава да задава въпроси.
Уважаеми господа отляво, миналия четвъртък вие попитахте дали сме изпълнили мандата да възродим българското земеделие. Да, уважаеми господа, в програмата на правителството през 1997 г. обещахме да възродим българското земеделие и за три години изпълнихме този ангажимент. (Шум на неодобрение отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Както аз, така и вие, надявам се, си спомняте първото изречение от глава пета на тази програма. Цитирам: "Българското земеделие може да се възроди единствено в условията на частната собственост върху земята и средствата за производство", край на цитата.
Частна собственост сега са 97,3 на сто от земеделската земя в България, колкото и на вас да не ви се иска това. Частна собственост са 89,5 на сто от дълготрайните материални активи, а 97,8 на сто от заетите в селското стопанство са частни земеделски стопани. И като следствие на този изпълнен правителствен ангажимент - установяване на частната собственост върху земята и средствата за производство, доходите на един зает в селското стопанство са се увеличили от 730 долара през 1996 г. на 1284 долара през 1998 г. Производството на пшеница се е увеличило с 40 на сто; производството на ечемик - с 32 на сто; на царевица - с 43 на сто; на слънчоглед - с 23 на сто; на картофи - с 41 на сто; на зеленчуци - с 10 на сто; производството на краве мляко се е увеличило с 16 на сто, на козе - с 23 на сто, на яйца - с 4,2 на сто. Броят на животните също е увеличен - на кравите с 11 на сто, на козите с 10 на сто и на птиците - с 1 на сто.
Делът на аграрния сектор в брутния вътрешен продукт на страната само за миналата година бележи ръст с 6,8 на сто! Това е реалността за българското земеделие през последните три години - трайни отношения на собственост и свободен пазар, уважаеми господа!
Няма опашки за хляб, няма продоволствени кризи, има подем на частната инициатива, ръст на производството и растеж на доходите.
Това, уважаеми дами и господа, не е мое заключение. Това са данни на Националния статистически институт. Такава е и реалната действителност. Това, че България е постигнала изключителен напредък в прехода към пазарно стопанство точно през последните две години бе констатирано и от Световната банка. Аз вярвам на тези чуждестранни експерти, а господин Първанов миналия път не каза кои са вашите експерти, изобщо не ги назова.
По данни на Световната банка сред 26 проучени държави от Европа и Централна Азия страната ни е с най-висок ръст от 1,4 пункта по пет показателя - пазарноориентирана търговска и ценова политика, поземлена реформа, приватизация, финансиране и институционално преструктуриране на аграрния сектор. Според това проучване само за две години - от 1997 до 1999 г., България се е придвижила от 20-то на 10-то място, българското земеделие е вече много по-близо до европейския модел, отколкото до познатите ни от недалечното ни минало ТКЗС-та и АПК-та, от цикличните продоволствени кризи и ниска ефективност на производство.
Миналия четвъртък се изговориха много празни приказки за земеделието и дали изпълнихме ангажиментите на правителството в аграрния сектор. Искрено се надявах, че този популизъм няма да продължи и днес, но очевидно склонността ви към политически заключения и политически заклинания, евтини дивиденти, уважаеми господа, е по-силно от желанието на вашата партия да предложи алтернативна програма за развитие на селското стопанство.
Питате ме все за едни и същи стари неща, на които вече ми е омръзнало да ви отговарям.
Вижте арендаторските стопанства в Добруджа, зеленчукопроизводителите в региона на Пловдив и Първомай, кланиците за червено месо в Силистра, Шумен и Свищов, кланиците за птици в бургаското село Чубра, ловешкото - Йобла, в Добрич, в Брезово и Първомай, Месокомбината в Силистра, мандрите в Пловдив, Пазарджик и ловешкото Старо село, които изнасят за европейския пазар. И си свалете, ако обичате, тъмните очила!
Такъв е моделът, към който трябва да се стреми българското земеделие, а не на разграбените и източени предприятия, унищожения поминък на цели отрасли, който получих в наследство от вас! Повтарям, получих в наследство от вас! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Кой по време на злощастното управление на БСП продаде най-голямата конна база на Балканския полуостров - Хиподрума в Банкя, на световноизвестния кредитен милионер Иван Китов, източил петричката банка, но платил за сватбата си хиляди долари, за да затвори парижкия "Шан'з Елизе"? Две трети от всички предприятия в системата на земеделието са продадени по мое време. От тях има само една развалена сделка и нито една - сключена с кредитен милионер или обявен за международно издирване престъпник!
Кой източи селскостопанската кредитна централа, раздавайки кредити на издирвани от Интерпол кредитни милионери като тетевенския бизнесмен Милен Ганев? Държавният фонд "Земеделие" финансира само регистрирани земеделски производители и облекчава механизмите за преференциалните кредитни линии. Като пример мога да посоча, че сумите по краткосрочното кредитиране за 1999 г. са се увеличили 695 процента спрямо 1996 г.!
Кой ликвидира поминъка на населението в цял един регион, какъвто е Кирково и Джебел, сключвайки джойнт-венчър с никому неизвестните германо-чешки собственици на 60 на сто от капитала на "Джебел басма сервиз 4Ю"? Ние запазихме изкупните цени на тютюна при съотношение долар - лев отпреди въвеждането на Валутния борд, когато инфлацията гонеше 1000 на сто!
Кой продаде на безценица Фуражния цех в Ловеч, обособена част от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян, като разписа и цялата база в този сектор? Мерките сега включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони, програмата САПАРТ, са насочени изключително за стимулиране на планинското животновъдство, за създаване на алтернативна заетост и подобряване на дохода и начина на живот на населението в 77 изостанали селски района! (Шум и реплики на неодобрение от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не беше прав господин Първанов и за пазара, наводнен с вносна и дотирана продукция. Да, така беше, приятели, от 1997 г., защото нямаше българско производство. Спрямо 1997 г. вносът на селскостопански стоки през 1998 г. е намалял с 22 на сто, а през 1999 г. - с още 11 на сто.
За три години ветеринарните служби не допуснаха хранителни отравяния в страната, всички предприятия от хранителната промишленост и обекти, в които се добиват, преработват и съхраняват суровини, са поставени под контрол.
Да не говорим за спирането на контрабандния внос на опасни за здравето храни!
В сравнение с вашето управление, господа, имаме трайно положително търговско салдо на аграрни стоки от 271 млн. долара през 1997 г. на 294 млн. долара през 1999 г. В момента страната ни прилага нормално висока митническа защита като бариера пред субсидирания внос.
Като асоцииран член на Европейския съюз България досега има по-големи преференции за своя износ от отстъпките, които предлага на страните-членки при внос на българския пазар. С получаването на поканата за редовно членство, Европейският пазар пое ангажимент да премахне експортните субсидии за някои особено чувствителни стоки в рамките на започващите преговори за либерализиране на селскостопанската търговия.
Премахнахме и вносните мита на селскостопанската техника, благодарение на което през последните две години беше осъществен безмитен внос на 500 бр. нови зърнокомбайна от водещи световни фирми, като "Клас", "Джон диър", "Макс & Фергюсън", над 600 трактора и резервни части за над 30 млн. германски марки, а с отпускането на нисколихвени кредити от Държавен фонд "Земеделие" инвестициите в земеделска техника са се увеличили многократно. (Силен шум на недоволство сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Знам, че не ви е приятно да чуете истината, приятели. Не ви е приятно... (Силен шум в залата, провиквания и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, правя Ви бележка!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не ви е приятно да чуете истината, но това е тя! И аз боравя с факти, а не с голословие!
За да стимулираме българския земеделски производител въведохме данъчни преференции в поредица закони. Чуйте внимателно! Например, като физически лица земеделските производители по закон са освободени от данък върху доходите за реализирана продукция, а като юридически лица - от данък печалба. Не се облагат с данъци доходите на земеделските производители от непреработена растителна и животинска продукция. България е единствената страна с такива облекчения в аграрния сектор!
Прави сте и за кооперациите. Прав беше миналата седмица господин Първанов, че на някои места те наистина станаха мръсна дума. Даже ги и кръстиха на вашия съпартиец - орсовки. И ако някъде земята в България в момента пустее, то е защото вместо да сеят, председателите на вашите орсовки бързат да обявят старата кооперация в ликвидация и да изчезнат с парите, като оставят дълговете си на член-кооператорите, собствениците на земеделските земи.
При многократните ми срещи със земеделски производители в Добруджа всеки път ми се задават все едни и същи въпроси - защо ние, арендаторите, печелим, а кооперациите непрекъснато се оплакват, че добивите им са ниски, че продават на загуба и че нямат пари за новата сеитба? И, като направих една справка на невърнатите кредити, се оказа, че над 50 на сто от всички длъжници на фонда са кооперации. И, не защото не са изкарали пари, а защото продължават да си мислят, че ще им се размине.
По една друга справка за реализираните търговски сделки със зърно се оказа, че кооперациите продават с по 20-30 лева на тон по-ниско от арендаторите, защото не искат да начисляват ДДС и защото почти винаги използват услугите на прекупвачи.
И, за да бъда правилно разбран, аз искам оттук да заявя, че в България кооперативно движение е имало и ще има. Аз не съм против кооперациите, но съм категорично против цяло село да работи за един председател, а член-кооператорите и собствениците на обработваемата земя да не получават и една стотинка рента! Ако не защитаваме правата на частните собственици, защо тогава връщахме земята?
И друго искам да кажа за кооперациите - за онази прословута земеделска и промишлена банка известна повече като Орсовата банка, която се създаде от "Орион", но с парите на същите тези кооперации, чиито интереси претендирате, че защитавате сега вие, приятели отляво!

Къде са парите на 190 кооперации - дребни акционери? В първото частно село на Веска Меджедиева - Георги Дамяново, или в ЮАР?
Затова, господа, не спекулирайте с фрази, че сме обявили "кръстоносен поход" на кооперациите. Честно казано, това ми прилича на онази поговорка за длъжника, който весело взема, а тъжно връща. Така че нека в стремежа си да препълним торбата да не стигнем дотам, да се скъса чувалът.
Аз ви предлагам да затворим тази страница на българското земеделие, да я оставим назад. Защото не искам да си спомням срамното време, когато бях кмет на една малка община и разпределях дневна дажба 200 грама хляб на човек (ръкопляскания от мнозинството), да я оставим назад! Да я оставим назад! Защото в земеделието, за разлика от различията в позициите ни за НАТО или за войната на Милошевич в съседно Косово няма нужда от политика, има само бизнес, частна стопанска инициатива, доходи, поминък и алтернативна заетост. Има дори и едно предизвикателство - да се научим да произвеждаме по-добре, за да живеем по-добре.
Какво целим с Актуализираната правителствена програма? Ние целим не да се връщаме назад, а да продължим започнатата реформа в аграрния сектор. Това означава: да стабилизираме отношенията на собствеността в сектора, което ще позволи на индивидуалните собственици на земи и гори да повишат своите доходи, а на земеделските фирми, на кооперациите и на семейните стопанства - да си стъпят на краката и да отговорят на високите изисквания на пазара за производство на конкурентноспособни продукти. До края на годината ще завърши и реституцията на горите и земите от горския фонд, което означава и нови отношения на собственост в горския отрасъл.
Надявам се започналият вчера диалог с парламентарно представените партии да завърши с намиране на национален консенсус и по няколко жизнено важни за правителството и за цялата българска общественост въпроси.
На първо място - статутът на общинските гори. В случай, че получим вашата политическа подкрепа кметовете по места да не пречат на нормалния ход на реституцията на горите, ние сме готови да предоставим отново правото на безвъзмездно стопанисване и управление на общинските гори от държавния горски фонд. Също така сме готови да предоставим и водоснабдителните обекти на териториите на общините, които са необходими на кметовете за изпълнение на техните политически ангажименти към избирателите. Готови сме от средата на годината да започнем и оземляването.
Това, както и създаването на трайните отношения на собственост върху земеделските земи чрез признаване на всичките й форми на стопанисване - индивидуално, сдружения в арендно стопанство и кооперации цели повишаване на цената на земята в България, стабилизиране на земеделските стопанства, техните доходи и ръста на производството, преструктуриране на целия отрасъл.
Второ. Необходимо е реформата да продължи и за да намалим дистанцията между начина на живот и равнището на доходите на заетите в земеделието в България и в страните от Европейския съюз.
Либерализацията на търговията и премахването на държавните монополи в земеделието създаде предпоставки за въвеждане на пазарни механизми в ценообразуването, ръста на производството, елиминиране на продоволствените кризи и дефицити.
Сега трябва да стимулираме частната стопанска инициатива, като облекчим механизмите за вътрешното кредитиране чрез държавния фонд "Земеделие", да насърчим инвестициите в преработвателните предприятия и да стимулираме производството на екологично чисти селскостопански продукти.
Това е българската ниша на европейските пазари, която ще запази традициите ни в отрасъла и ще създаде поминък на населението в смесените и изостаналите райони.
Трето. Започването на преговорите за редовно членство в Европейския съюз е едно от най-големите предизвикателства пред родното ни земеделие, защото това е най-чувствителният сектор не само в българската икономика, но и за цяла Европа.
И тук бих помолил господин Томов да слуша внимателно, заедно с господин Трендафилов. Като асоцииран член на Европейския съюз, ние не бяхме длъжни да въвеждаме механизмите на общата селскостопанска политика. Започването на преговори за членство обаче ни изправя пред задължението да изпълняваме европейските директиви, да спазваме строг контрол за качеството на произвежданите продукти и да намаляваме рестриктивния механизъм в един сектор за сметка на друг.
Това означава не само общата воля да влезем един ден заедно в Европа, но и една готовност да се разделим с всичко, което е морално остаряло като технология, като начин на мислене и като производство. Защото общата селскостопанска политика не означава раздаване на пари на калпак, мили приятели, а механизъм за регулиране на вътрешния пазар на страните-членки и субсидиране само на онова производство, което е угодно за пазара и не застрашава живота и здравето на хората.
И ако за преструктурирането на аграрния сектор се нуждаем от задължителен преходен период с бързо и прозрачно усвояване на средствата по предприсъединителните фондове на Европейския съюз, то за успешното завършване на преговорите ни е необходим един консенсус. Повтарям, консенсус, че няма да има отказ от започналата реформа и връщане назад във времето на изоставените стопанства, на измислените държавни монополи.
Това е целта на нашата Актуализирана програма, а не отстъпление от ангажиментите ни от преди три години. И в оставащата година тази цел е постижима, защото е финансово обезпечена, съобразена с реалностите и съвместима с волята ни да доведем реформата докрай. Благодаря. (Ръкопляскания в Съюза на демократичните сили.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): След тази ода на радостта и добре подготвена, господин Агов, на мен ще ми е трудно. Но така или иначе, уважаеми колеги! Аз искам да припомня, че със своята "Програма 2001" правителството и Вие обещахте социална политика, при която всеки български гражданин да бъде сигурен в днешния и утрешния ден и, разбира се, справедливо разпределение на социалната цена.
Днес обаче над 80 на сто от българското население няма сигурност нито за своето работно място, нито за своето бъдеще, а още по-малко има надежда, че ще може в нашата си България да изучи децата си и да ги остави тук. За сметка на това обаче останалите 15 на сто от братовчедския елит не само че устроиха роднините си до десето коляно на работа, но успяха да изпратят децата си да учат далеч от реформиращата се българска образователна система.
Струва ми се, че трябва все пак да кажем, тъй като става такъв един голям отчет, че за три години изследванията сочат, че 63 на сто от българите категорично заявяват, че живеят по-зле, отколкото преди три години. Крайната цел на "Програма 2001" беше България да влезе в новото хилядолетие като цивилизована европейска страна. Цитирам: "Днес обаче на нас ни е ясно, че може би кръвта на "Програма 2001" изтича и трябва да влеем нова, че е необходимо нещо ново да поставим пред хората, първо, за да пробваме общественото настроение, второ, за да изпитаме, може би, верността и послушанието на синдикатите, и на трето място, все пак да се готвим за избори."
Сега в Актуализираната програма главната цел е нарастването на заетостта и доходите. За първи път в политическия речник на България се появява нещо като фраза, което не ни е познато като начин на живот - това е качество на живот.
Но, предполагам, колеги, че вие всички сте наясно, че качествени изменения има тогава, когато има количествени натрупвания. Какви количествени натрупвания имаме през трите години на вашето управление, за да преминем към качество на живот?
Първо, увеличиха се с над 350 хил. безработните, в сравнение с онази страшна 1996 г. Между другото днес ще давам сравнение само с 1996 г. Увеличи се, за съжаление, броят на безработните младежи и девойки само за една година с 42 хил. души и може би затова така набъбнаха опашките пред чуждестранните посолства. Днес в Република България за едно работно място се борят 53 души в сравнение с 31 човека в 1996 г.
Второ. Едва ли някой от вас ще оспори, че се увеличи мизерията в България. Петдесет и две на сто от българите са под европейската граница на абсолютния минимум, абсолютната бедност - от 2 долара на ден.
За съжаление в сравнение с 1996 г. се увеличиха и пенсионерите, които са с под средната пенсия. Тогава, в 1996 г. те бяха 1/5 от броя на пенсионерите, сега са половината от пенсионерите. Увеличиха се двукратно данъците и осигурителните тежести без да има някаква надежда за компенсационен механизъм.
Аз мога да кажа отговорно, че ежедневно се увеличават санкциите към българските данъкоплатци. Днес на българина се гледа като на брашнен чувал, от който трябва да изтупваме все повече и повече. И може би, господин Радев, в скоро време ще плащаме и данък зъби, че от време на време ядем.
Искам да кажа и още нещо - само за първите два месеца на тази година се увеличиха цените на хляба, на млякото, на месото, а цените на енергоносителите галопиращо тръгнаха нагоре. През 1996 г. един киловатчас електроенергия струваше 2,7 цента, днес струва 4,2 цента.

За съжаление, увеличи се и разликата между необходимите ни средства за издръжка на живот и доходите, с които разполагаме. В 1996 г. не ни достигаха 53 лв. на всеки член на семейството, днес не ни достигат 98 лв.
В началото на новото хилядолетие се увеличи и натурално-разменното стопанство и достигна застрашително до 40 процента. За съжаление, каква модерна пазарна икономика имаме, след като 30 процента от българското население не участва на пазара? Господин Върбанов, не се хвалете с резултатите в селското стопанство от 1997 г., тъй като тогава вие жънахте онова, което е посято през 1996 г.
Четвърто. С 28 хил. души се увеличиха децата, които не могат да продължат своето образование, с 340 хил. - децата, които не могат да си лекуват зъбките, и нараснаха със 120 хил. децата, които системно не се дохранват.
Това са количествените параметри, с които искаме да правим качество на живот.
Обещавате 250 хил. работни места - колегите говориха по този въпрос. Аз искам да попитам министър Нейков: бихте ли ми отговорили колко струва разкриването на едно работно място; в какви дейности и структуроопределящи отрасли ще отидат тези хора; как ще разкривате тези нови работни места, като не можете да платите на тези, които сега работят? И нещо, което е може би най-важното - колко работни места ще закриете, за да видим какъв ще е балансът в съотношение между заети и безработни, тъй като тази конкретика липсва?
Обещавате и увеличение на бюджетните заплати. Добре, а в цялата ви актуализирана програма се чувства, личи, че се залага на инфлацията. И ще ви попитам докъде и доколко ще ни стигнат доходите, при положение, че за пенсиите не се говори нищо, освен това, че ще акцентираме в осигурителната тежест на капиталовия пазар, на капиталовите вноски, но такъв капиталов пазар за съжаление липсва.
Обещавате, че ще помогнете на инвалидите. Как, като по време на провежданата си досегашна политика отнемате поръчки за тяхната трудова реализация и ги давате на чужди изпълнители? На кои социално слаби семейства с деца ще помогнете, след като 78 процента от децата са в такива социално слаби семейства? Или може би най-активно ще развиете онзи пазар на услугите, който предвижда поставяне на индивидуални топломери и уплътняване на панелните жилища? Може би трябва да ви попитам: на коя съпруга или на кой зет е предоставена тази дейност, подобна на касовите апарати за хората, продаващи джоджен и копър?
Ами обещанията ви за здравеопазване? В досегашната програма и в актуализираната проличава една формула: богат - равен на здрав, беден - равен на болен. Само преди няколко дни научихме, че подсилващата храна за туберкулозно болните се равнява на пет трамвайни билетчета, а за да си сложите изкуствена става, са ви необходими 48 средни пенсии.
Днес вие искате да ви помогнем, да бъдем конструктивна опозиция. Ще ви попитам, колеги: през тези три години ние не представихме ли на вашето внимание законопроекти и в областта на здравеопазването, и в областта на безработицата и заетостта, и в областта на Кодекса на труда, и в областта на данъчната политика, и в областта на премахване в Кодекса на труда на тези срамни верижни срочни трудови договори? Не бяхме ли ние, които три години подред, когато обсъждахме бюджетите, спорихме и в комисиите, и тук, в залата, че с така подготвения бюджет, който устройва само вас и господин Радев, общините ще гръмнат още в края на месец март? Сега искате да ги контролирате. Чухте ли ни, когато ние поставяхме тези предложения, когато давахме варианти за реализиране?
Сега ще контролирате общините. Сега манипулирате хората и казвате, че са извършили нарушения. Може ли да бъде нарушение това, че когато има прекъсната електроенергия заради снеговалежа или е избила някъде водата и трябва да се ремонтира... Не е ли приоритетно да имаш ток, да имаш вода? То е точно толкова приоритетно, колкото и да имаш работна заплата.
Така че, уважаеми колеги, не се опитвайте да прехвърляте отговорността върху нас! Не се опитвайте да я и споделим с вас, защото когато харчите държавни пари и пари от европейските програми, тънете в охолство и разкош, и самодоволство. Така че, уважаеми колеги, и с такова задоволство и самочувствие ни предлагате и тази актуализирана програма.
За съжаление, убедена съм, че в лозунги вече никой не вярва. Те, искам да кажа накрая, нито хранят, нито водят до качество на живот. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председателстващ, уважаеми министри! Едно нещо, което ми хареса в тази програма, може би единственото - естествено, че тя се чете като един роман, в нея почти няма цифри, може би две-три, ако не се лъжа - е, че там се говори за качество на живот. Това е един термин, който за някои може да е нов, но за Европа той не е нов, беше въведен именно от зелените. Аз се радвам, че вие го възприемате, че и християндемократите стигат до това, че най-важното в една съвременна икономика, в една съвременна държава е качеството на живот на нейните жители и най-вече, че само това може да бъде единственият сериозен критерий за това дали нещо върви добре в икономиката. Има ли по-добро качество на живот, нещата са по-добре, няма значение кой управлява и дали е десен, дали е ляв. Радвам се, че сте стигнали до това, но за съжаление надолу, под този хубав принцип, основните други похвати и принципи, бих казал, от второ равнище, си остават същите, каквито бяха и в старата програма.
Какво имам предвид? Страшното, което продължава не само тези три години в нашата икономика и в нашето управление, а това са вече десет години, е, че в България не се занимаваме с нищо друго, освен с разпределянето, преразпределянето, доокрадването и пр., и пр., на това, което е трупано в последните 10, 40, 50, 100 години в тази държава. Това е всъщност основното. И оттам нататък всъщност, ако се погледне за какво става дума в тази програма, и не само в тази, а и в старата програма, основата на икономическата политика, за съжаление, на вашето правителство, а и в голяма степен на предишните, но при вас това е по-ярко, не е някакъв икономически просперитет, не е развитие на производството. Има само един принцип: приватизация, приватизация, приватизация, равна на преструктуриране, което е равно пак на приватизация. И това е толкова очевидно, толкова ясно в тази програма, слава Богу, че има по-малко цифри, че личи още по-хубаво. Това е нещо, което ще ни разбие окончателно, ако не бъде променено принципно от вашето правителство, дай Боже, от следващите след вас още по-категорично. Защото няма думичка реална за възстановяване на производството в тази програма. Реални думички! И аз след малко ще дам конкретни примери, за да не бъда голословен, защото, за съжаление, е доста ограничено времето.
Що се касае какво следва от този основен принцип на вашето управление, то е това недоразумение, което аз няма да разнищвам от икономическа гледна точка, защото има много по-сериозни специалисти, които вече писаха за него във вестниците, че - цитирам: "в условията на валутен борд и неизменен валутен курс на лева много бързият номинален растеж е в състояние да възстанови стойността на заплатите и пенсиите, на приходите от наеми, на цените на жилищата, офисите, на земята и на останалите имоти".
Това е един абсурд, който, пак казвам, няма защо да се коментира, ще бъде достатъчно коментиран в пресата, но за обикновения човек много просто се обяснява и той ще го усети на гърба си само след няколко месеца, отново ще го усети. Значи, ако ние имаме миналата година произведена една ябълка и тя ни е струвала 1 лв., и тази година имаме пак същата ябълка, защото не сме могли да произведем повече, но тя ни струва 1,30 лв., значи номиналният ни растеж е 30 процента. И какво, така сме станали по-богати ли, господа? Или може би ще излъжем Запада, че сме станали по-богати и ще пласираме повече продукция?! Това е просто толкова несериозно, че няма накъде повече! И тъжното е, че причината да се стигне до такива недоразумения, е, че очевидно се търси изход от един такъв неверен подход към икономиката.
Друг огромен проблем, който си остава, това е огромната корупция, за която в тази програма въобще не се споменава нито думичка. Ако остане време, ще кажа няколко думи и за нея с конкретни примери, включително и че вече втори законопроект внася Зелената партия на тази тема, но просто липсва желание той да бъде обсъждан.
И още един принцип, който е интересно да се знае и да се обърне внимание на него в нашата икономическа политика, но най-вече външна, бих казал, той се формулира много кратко и ясно: Европа на всяка цена! Няма значение каква е цената - дали трябва да се съблечем голи, дали да останем без производство, дали да съсипем нашите производители, включително с това, че ще им сложим сега европейски изисквания за производство, а те не могат да ги изпълнят и ще фалират масово - това няма никакво значение. Европа, защото Европа била казала това нещо.
Европа може да го каже, но същата тази Европа, когато стигнем до това състояние, с което вървим, никога няма да ни приеме при себе си. Там бедняци не им трябват. Така че в Европа се стига само с повишаване на производството и по-високо качество на живот, с нищо друго. И с никакви преговори, и с никакви божковци, които ще преговарят.
Няколко думи за селското стопанство. Какво се казва? Щели да се дават преференциални кредити. Щели да се правят борси. Извинявайте, колко кредити се раздават реално в момента за засяване, за наторяване и пр.? Няма и 15 на сто от желаещите да получават. И приказвате, че сте подкрепяли селското стопанство?
Борси. Липсата на борси е една от основите на корупцията в държавата вече десета година и нарочно не се прави. За пореден път се провали и борсата в Добруджа. Защо? Питам защо? Защото не е хубаво да има борса, понеже няма да има прекупвачи, на които също трябва да раздавате лицензии и те да бъдат свързани с тези, които им дават лицензиите. Толкова е ясно.
Кооперациите. Да, проблем са тези кооперации. И там е огромна корупцията. Вярно е. Но когато аз говоря за селското стопанство и особено, ако трябва да говоря пред чужденци, се срамувам. Защото аз не знам друга нация, която да има такива огромни възможности в селското стопанство, такива огромни мощности и те да бъдат разбити по най-варварския начин. Още тогава, включително Зелената партия, ние говорихме да направим тези кооперации акционерни дружества. Но трябваше да се спори - ще ги ликвидираме, от една страна, от друга страна, ще ги държим в текезесетата. Питам ви защо? В последните поправки на Закона за кооперациите предлагахме да се даде възможност да се преобразуват бързо в акционерни дружества. Явно не се желаеше. Защо не се желае? Защото конюнктурата е удобна. Дайте да се бием на село, обаче да се провали продукцията.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това беше през 1990 г.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: То завърши за кооперациите, за съжаление всичко завърши.
Между другото, споменава се за оземляване. Извинявайте, но Закон за оземляването сме внесли от една година, но очевидно това не е приоритет на правителството.
Няколко думи за икономиката - стр. 28 от програмата. Извинявайте, това, което видях за икономиката, е пак: ще продадем това, ще продадем онова. Все едно, че слушам господин Божков. Един такъв бивш сериозен министър, който веднъж не се произнесе кое ще е приоритетното направление в икономиката, за какви пазари ще се борим. Той ни говореше само за приватизация. И за разнообразие там е включено, че ще се върнат парите на работниците от Орешково. Това ли е проблемът на икономиката? Това е само един социален проблем, защото тези хора вече четири-пет години ги лъжат за парите. Просто ги лъжат, просто парите са откраднати. Или го включвате като основен икономически проблем?
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Кой ги открадна?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Кой ги е откраднал е един хубав въпрос, но това ли е основното за икономическото развитие на България? Тоест, аз бих обобщил: Божков го няма, божковизмът продължава. Приказваме само за приватизация и за нищо друго.
Инвестиции - 4,4 млрд. лв. Значи се предполага, че от тези 10 млрд., които обещахте, 6 вече са инвестирани и са останали 4 млрд. Мисля, че няма смисъл да се коментира това. Очевидно се надявате на предприсъединителните фондове. Но искам да ви кажа, че да докарате Клинтън е по-лесно, а за да докарате предприсъединителните фондове, ще ви бъде много по-трудно. Така че нещата са различни.
Монополите - да, тук се казва, че трябва да разбием монополите. Аз не съм съгласен с такава крайна оценка. Какво значи да ги разбием, като ликвидираме селското стопанство ли? Има монополи, които са полезни за държавата. Но има един принцип, че всеки монопол работи по ясни правила. По кои правила работят нашите монополи - "Булгаргаз", НЕК? Няма такива правила. Правилото е едно - каквото кажем отгоре. И монополът открай време се използва за удряне по главата на неудобни фирми, за изстискване на пари и за облагодетелстване на отделни личности в рамките на този монопол. Повече от година вече от Зелената партия сме внесли Закон за естествените монополи, където това да бъде регулирано. Не се внася за обсъждане. Макар че има международни изисквания по този въпрос.
Данъчната политика - намаляване на данъците. Кои? Кога? С какви последствия? Нищо не се казва. Тази данъчна политика и сега да я започнете, резултатът ще излезе в най-добрия случай другата година по това време. Значи просто нищо не се предвижда. Защо още отсега не смъкнете данък печалба на нула или максимум на 5 на сто? Защо това въобще не се обсъжда? Резултатът ще е съвсем друг. Но очевидно времето не стига да се обсъдят такива проблеми.
И завършвам с корупцията. Това за вас е несъществуващ проблем. Аз не знам още кой трябва да дойде отвън да ви каже, че това е един от основните проблеми. Защото корупцията в България се превърна в един основен икономически фактор, основен, защото основните решения в тази държава се взимат по частни или кооперативни интереси, а не по интересите на държавата и интересите на производството. И това е факт, който вече всички знаем, но продължава в същата посока. Обработване на всички бюджетни приходи и разходи чрез сметка в БНБ. Това трябваше да стане преди три години - държавните пари да минават през държавна банка. Защо не стана? Защото трябва да се облагодетелстват някои банки. Сега тепърва пак ще го правим. Между другото, системата на информация между банките пет години се задържаше, за да могат да бъдат ограбени. И след това те фалираха. Липсата на реални борси - още един начин на корупцията. Нерегулираните монополи, масовият режим с разрешителните ... Добре, какво правим тогава? Само се приказва, че ще се променят нещата, а това е реалността. И в крайна сметка, даже да се променят, не е достатъчно. Това, което трябва да се направи, е тотално проверка на имуществото на всички, които са работили от името, и "за тази държава", тотална проверка. Внесли сме такъв законопроект. Ако не се приеме, очевидно е желанието да се продължи в същия дух. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги, дами и господа народни представители! Аз не мога в началото на това, което искам да кажа, да не се присъединя към онова, което каза господин Димитров в своето изказване, че е полезно, дори много полезно освен другите документи, които се обсъждат в Народното събрание, то и правителствените програми, то и правителствените ангажименти да бъдат предмет на разглеждане тук, на това място. Тук някой да поеме ангажименти, тук някой ясно и конкретно да каже какво и как мисли да го направи. Тук, защото това е мястото, където може да бъде потърсена сметка тогава, когато нещо не е станало така, както е било обещано. В този смисъл господин Димитров е много прав. Не само той, разбира се.
Тук се чуха много сериозни изказвания, чуха се градивни критики, чу се и един образец преди малко на господин Каракачанов. Това според мен е един образец на недобросъвестен прочит на програмата и нейното елегантно обръщане надолу с главата. Това е моята оценка за словото, което господин Каракачанов изнесе преди малко и се надявам, че ще мога след малко да докажа защо това е така.
А колкото до изказването на господин Овчаров, ще отбележа само това, че той започна с една критика на тази програма, за това че тя, видите ли, едва ли не концентрира цялата власт в ръцете на правителството. Тоест, той критикува програмата и правителството за това, че има прекалено много държава. Така ли беше? В същото време, ако отворите вашите правителствените документи, в тях пише точно обратното, пише, че правителството е абдикирало от държавата. Кое от двете е вярно? Аз оставям на хората, които ни слушат, да преценят. Защото нашата политика е свързана с непрекъснато, постепенно оттегляне на държавата от онези места, където тя няма работа. Това правим. Тя няма работа на много места в икономиката, която беше задръстена с държава в резултат на дългите години тоталитарно управление, където икономиката и всяко едно обществено движение дори беше подчинено на онази държава. Затова ние разчистваме държавата от тези неприсъщи за нея функции. Господин Овчаров накрая се позакани, че като дойдел на власт, щял да ни каже как. Сякаш той не беше на власт и сякаш неговата партия не ни показа какво може и как може да съсипе една държава за нула време. Дано това никога повече не се повтори.
Имаше един много интересен въпрос, който господин Александър Томов от тази трибуна постави. Защо, казва той, чак сега икономически растеж? Вярно, панацеята е там. Едва ли някой в тази зала, а и извън нея, може да оспори, че истинският двигател, истинският източник на заетост, на намаляване на безработицата, на увеличаване на доходите на българина това е растежът. Никой не може да го оспори. И господин Томов запита преди малко защо сега, а не преди 3 години? Защо тези 3 години вие пропуснахте да създадете икономически растеж? И тук според мен е голямата заблуда. Точно от първия ден на своето управление това правителство създава абсолютно всички необходими предпоставки за този икономически растеж. Не съм съгласен с господин Венцеслав Димитров, който казва, че то може да има растеж, но дори и да има, той няма да е заслуга на правителството и едва ли не ще падне от небето. От небето не пада икономически растеж! Той пада от една къртовска работа - целенасочена, постепенно, стъпка след стъпка, насочена именно към създаване на всички необходими предпоставки, запомнете, предпоставки, които раждат икономически растеж.
Какви са тези предпоставки? Много тежки и болезнени действия! Ами, най-напред една финансова стабилизация, една финансова реформа, жестока реформа, силна реформа, огромна реформа на основата на валутния съвет, разбира се. Постигнахме ли я? От първия ден работим в тази посока. Едно преструктуриране на цялостната ни икономика, онази икономика, която беше поставена на колене в началото на 1997 г., която беше престанала да съществува. И банкова система, и финансова система, и промишлена система, и икономическа система, и социална система - всичко беше на минус, не на нула. Оттук насетне как се прави икономика? Като се възстановят първо нещата! Как се възстановяват? Като се преструктурира икономиката. Това ли правихме тези две години и половина? Това правихме! Преструктурирахме ли икономиката? Успяхме ли да затворим онези предприятия, които генерираха огромни загуби на българската икономика? Платихме ли жестоката цена, политическа цена за тази толкова необходима и толкова дълги години отлагана мярка, без която не може да има България? Направихме го и понесохме цената. Това беше цената. Не можеше да се говори за икономически растеж, без тези болезнени мерки да бяха взети и без негативите да бяха изсърбани от това управляващо мнозинство.
Сега обаче можем да говорим и за икономически растеж. Защо можем да говорим? Защото най-необходимото вече е свършено и то дава своите плодове. Аз не зная тук сериозните аналитици, които, ако имат претенции да бъдат сериозни, които излизаха от тази трибуна и казваха колко всичко е много лошо, колко всичко е толкова трагично и как така никаква светлинка не се вижда в тунела, как така продължават тези хора, ако уважават себе си и своя професионализъм, как така продължават да работят по чувство, по спомени или по някакви представи? Ами защо не вземат да прочетат числата? Защо не вземат да изходят от тези числа, за да видят какви са процесите? Тук господин Томов втора грешка направи, много сериозна. Той говореше за рецесия на износа, той говореше за срив, жесток срив на промишлените продажби. И веднага казвам, той беше прав, но това беше преди повече от половин година. От средата на 1999 г. този процес се пречупи. Защото, ако промишлените продажби в края на първото полугодие на миналата година бяха минус 14 на сто спрямо предходния период, то в края на годината те достигнаха минус 10 на сто. А когато една отрицателна стойност намалява, това означава, че тя се събира с една положителна, което означава, че има положителен растеж на промишлените продажби през миналата година, второто полугодие.
Какво да кажем за износа? Знаете ли какво се случи с износа от месец юли миналата година насам, всеки един месец? Ами, аз ще ви кажа. Ако вземете платежния баланс на страната, който вече по предварителни данни е готов, от Централната банка, вие ще забележите нещо много интересно. Приходите от износ през 1998 г. през второто полугодие средномесечно, всеки един среден месец през 1998 г., второто полугодие, е някъде около 330 млн. долара. През 1999 г. първото 6-месечие тази величина намалява на малко под 300 млн. Ето я рецесията, ето го спада. Тук съм съгласен с господин Томов. Той обаче не прочита какво по-нататък се случва. От месец юли насам включително до месец декември средномесечните приходи от износа са над 355 млн. долара. Какво означава това? Това означава, че и тази тенденция е пречупена и че износът тръгва да върви нагоре. Знаете ли какво е положението първите 2 месеца на тази година? Първите 2 месеца на тази година с 28 на сто се е увеличил износът спрямо същия период на миналата година. Казвам тези неща, защото това са числа, които всеки може да провери и да ги види. И не може да говори голословни неща, ако те не са по този начин защитени. Знаете ли например масата на широките пари през тези 2 месеца - януари и февруари - че е равна на декемврийската маса? А винаги по правило декемврийската маса е най-голяма. Какво означава това, обяснявате ли си? Обяснявате ли си какво означава за първите 2 месеца на тази година, януари и февруари, да се увеличат валутните депозити в банковата система с 60 млн. долара? Именно като резултат на увеличения външен резултат от износа.
Като говорим, че икономиката ни била забуксувала, хайде да вземем кредита. Кредитът се увеличава с всеки изминат месец и то за неправителствения сектор. С повече от 30 млн. лв. за януари и февруари се е увеличил кредитът от банковата система за неправителствения сектор. Защо е това? Ами, защото икономиката повече от 70 на сто вече е частна. Защото този процес е необратим. Защото това е истинският генератор на растежа. Ето това е истинският резултат от тези мъчителни усилия, които правителството правеше през тези 3 години. И сега, днес, когато ние сме готови за остатъка от последната четвърта година до края на мандата да ви кажем съвсем ясно, съвсем натурално, да го нарека, какво смятаме да правим през следващата година, аз си задавам въпроса удобно ли е това за една опозиция? Сигурно ще отговорите, че не е удобно. Защото може би това е опит за популизъм или предизборна програма. Аз бих задал въпроса иначе: има ли нужда България от всяко едно изречение, което е записано в тази програма? Има ли нужда? Има нужда! Добре, защо тогава да не приемем това, че правителството по този начин, давайки съвсем ясна възможност да бъде критикувано и то точно от опозицията, защо не приемете, че това е нещо реално. Та кое е онова правителство, което по този начин, давайки всичките си намерения, обличайки ги в обещания - не, а в програма, която може всеки да я прочете, да я пипне, да я помирише може тази програма всеки един, и не само народен представител, всеки българин може да види какво е записано в тази програма и да каже утре: ти не го извърши, ти ме излъга, ти не заслужаваш нашето доверие! Кое е онова правителство, питам аз, което си е позволило до ден-днешен да направи това, което ние днес правим с тази програма? Кое е това правителство? Вашето може би? Което вкарваше бюджета за България половин година, след като вече е изтекла първата част на тази година. И едва ли не през декември някъде се приемаха четворно или петорно актуализирани програми на правителствата. Нека да бъдем ясни, нека да бъдем точни, нека, как да кажа, нека се опитаме да бъдем отговорни преди всичко.
Вие естествено имате право да критикувате и програмата, и всичко, което прави правителството, което прави управляващото мнозинство. Това си е работата на всяка една опозиция. Но не отивайте отвъд онази крайност, която някак си прави вашата критика лека и безпредметна. Защото има какво да бъде критикувано и тук и то не е малко. Но не е това, което чух аз преди малко. Не е! Защо?
Какво по-нататък се казва?
Казаха се най-вече и по отношение на това можем ли или не можем дори да говорим за номинален ръст на брутния продукт, номинален ръст на доходите дори. И аз не разбирам защо така хора, които имат себе си като авторитети в тази област, пренебрегват полезността от нарастването освен на реалния, естествено, и на номиналния ръст на доходите. Ами, разбира се, че е важен реалният. Той обаче е важен вътре в страната, вътре в системата, защото той дава възможност за една покупателна способност, съобразно онова вътрешно предлагане в страната. Но това, при условие, че тя е изолирана, че няма други, че няма външен свят. Ако има външен свят, ако връзките ти с този външен свят стават все повече и повече, ако се развиват непрекъснато, тогава за теб съвсем не е без значение колко е цената на стоките и на услугите в онзи, заобикалящ те свят. Та, ако ти имаш по-висок номинален ръст на своята заплата, на своя доход, нали тези цени на стоки и услуги, така наречените търгуеми стоки, които влизат в българския пазар и които носят цените си отвън, та нали точно тях ти би могъл да купиш с по-високия си номинален доход. Примерът с билета за самолета. Ами цената на този самолетен билет е една и съща оттук до Вашингтон или оттук до Париж. Да кажем, 500 долара. Тя ще бъде 500 долара независимо дали ние получаваме заплати от 100 долара или от 300 долара. Но ти с 300 долара можеш по-лесно да си купиш билета, а със 100 - трябва да чакаш повече време. Е, тая е малката разлика между двете неща и аз просто недоумявам как някои хора не могат да я разберат или я разбират, но им е по-удобно да казват другото. (Реплики от ДЛ.)
Данъчната политика. Данъчната политика в условията на валутен борд. Много ясни сложени параметри. Абсолютно ясен сигнал и поет ангажимент в правителствената програма.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Какви глупости ни приказвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, правя Ви забележка.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Абсолютно ясен приет ангажимент на правителството на базата, забележете, на базата на създаване на необходимите условия и възможности - по-сериозно, по-голямо, по-значимо намаляване на данъчната тежест, на сумарната данъчна тежест. По-голямо намаляване. Това е ангажимент, който съвсем ясно е разписан след това в индивидуалната програма на Министерство на финансите. И аз не мога да приема така, или когато хвърлим обвинението, че, видите ли, държавата не се грижи за бизнеса като рязко не намалява данъчната тежест. Държавата, и най-вече правителството, трябва да се грижи за всичко и за двете съставки.
Казвате: ние много закони сме предложили, вие не ги приемате. Ами как един закон, който е свързан само с намаляване на приходите в държавния бюджет и как друг закон, който е свързан само с увеличаване на разходите му, може да бъде приет, ако искаме да бъдем отговорни? Ами нали това е Народно събрание. То трябва да мисли не само за намаляване на данъците. Защото успоредно с това трябва да мисли и за увеличаване на пенсиите, за увеличаване на доходите, на работните заплати, за увеличаване на разходите в социалната сфера.
Тук преди малко господин Димитров каза, че разходите в социалната сфера не били разход, ами били инвестиция. Както и да го наречеш, това е част от разходната част на държавния бюджет. И за да можем да я увеличаваме, трябва да обезпечим приходите. (Реплики от ДЛ.)
Ние много ясно сме казали. В момента Министерство на финансите работи, извършвайки конкретни разчети. Тези разчети са свързани с оценка на намаляване на приходите в държавния бюджет с намаляването на всеки един пункт данъчен процент. С всеки един пункт намаляване ние ще посочим срещу това механично какво намаляване на приходната част на бюджета за следващата година ще допринесе това или онова намаляване на данъците. Ние ще имаме няколко варианта. Ние ще предложим тези варианти на широката общественост. Ние ще направим дискусия с работодатели, със синдикати. Ние ще потърсим онзи разумен баланс между намаляване на данъчната тежест и необходимостта от финансиране разходната част на бюджета по онези негови функции, без които няма държава. Ето, това е отговорното поведение. Другото, според мен, извинете, но си е жив популизъм. Както преди малко тук - за общините. Общините щели да фалират след два месеца, след три. Защо, бе? Ами защото нямат пари за заплати. А защо нямат пари за заплати? Някой задава ли този въпрос? Защото общините нямали приходи. Ами това просто не е вярно.
Общините имат тези два месеца събрани собствени приходи с 14 млн. и 500 хил. лева повече от миналата година от същия период - от двата месеца. (Шум, весело оживление в ДЛ.) Питам аз: къде са тези средства повече? Знаете ли например, че 98 общини са похарчили своите собствени приходи за капиталови разходи вместо да платят заплати? Знаете ли го това? Ами затова ви казвам: като не знаете, не правете изводи.
Разбира се, че общините не са добре, разбира се, че има някои, които по абсолютно обективни причини са в такова тежко състояние. Разбира се, че има някои от тях, където собствените им приходи рязко са намалели и то не по тяхна вина. На тях Министерство на финансите и досега помагаше и ще продължи да помага. Но тогава, когато тази отговорна кметска управа докаже, че всичко това е по независещи от нея причини. Тогава, когато тя е виновна, когато изразходва своите средства за капиталови разходи, а не за работни заплати, тогава трябва да кажем така: не може ти да имаш права, само права да разпределяш и да нямаш насреща адекватни отговорности и след това някой друг да е виновен! Това не може, няма го никъде в света. Имаш права - имаш и отговорности. Има обективни причини - има държава, която ги оценява и помага.
Сигурно още много бих могъл да говоря, защото тази тема е неизчерпаема, но виждам как левицата се вълнува още повече.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Ние сме свикнали.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: В заключение бих казал само, че тази програма е една силна програма. Тя е една много необходима програма. Тя е необходима повече на България, отколкото на правителството или на управляващото мнозинство. И тази програма е изпълнима. Това е нейната характерна особеност - тази програма е изпълнима и по тази програма, по-точно по изпълнението на тази програма, а не по нейното обявяване, не по дискусията, която днес водим с вас, по конкретното изпълнение, по отчета на това, което е заложено в тази програма, по това утре избирателят ще ни оценява, а не по друго. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, дами и господа министри! Аз ще се спра съвсем накратко на проблемите, свързани с образованието, заложени в Актуализираната програма. В нея те са включени в разделът "Качество на живот". Това предполага, че всички актуализирани мерки би трябвало да са насочени към подобряване на качеството на живота, на обучаемите и на обучаващите.
В системата на началното и средното образование тези мерки са шест. Първите три са само общи приказки, свързани с ново учебно съдържание и учебници, но, както е известно, в България го приказва всеки нов министър. Свързани с усъвършенстване на нормативната уредба, което, след законотворческите безумия на предишния министър, просто е невъзможно, защото базата е грешна. Свързани със създаване на модерна система за оценяване. Тоест, прословутото въвеждане на тестове, което не е нищо ново, а и този кабинет едва ли ще има време да го стори.
Следващите две мерки, наистина, са свързани с подобряване качеството на живота. Само че, забележете, не подобряване качеството на живота на децата и на учениците, а просто на две нови групи чиновници - бъдещите служители на някакви нови центрове за професионална квалификация, след като правителството съсипа и ликвидира старите, и на някаква нова Национална агенция по професионално образование и обучение. Няма що, много добре ще им подобрите качеството на живота. Не се съмнявам.

Така, от всичките шест мерки, единствената, съдържаща нещо конкретно, е тази за прословутото оптимизиране на училищната мрежа. И, за да няма неясноти за какво става дума, веднага е уточнено: "За закриване и преобразуване на неефективно работещи училища и междуучилищни звена".
Справедливостта изисква да отбележа, че в тази последна мярка правителството може да се похвали със сериозни успехи. В ход е повсеместно закриване на детски комплекси, центрове за работа с децата, ученически и спортни школи и т.н. И даже, ако случайно някой кмет е пропуснал предишния законов срок 31 януари, ето тук заместник-министърът на образованието удължава в правилника срока до 31 март, за да може да се доликвидират всичките обслужващи звена.
Така на децата, лишени от възможността да се занимават в тези обслужващи звена и следователно оставени без контрол в извънучебно време, им се предоставя правото да подобряват качеството си на живот на улицата сред хулиганите и наркоманите. В ход е и повсеместна оптимизация, разбирай ликвидация, на училища, особено в селските райони, под претекст, че не са ефективни. Така правителството демонстрира изключителната си грижа към децата, предоставяйки им възможност да подобряват не само качеството на живота си, но и здравословното си състояние, като ходят пеша с километри в дъжд сняг до училищата в съседните села.
С две думи, що се отнася до системата на началното и средното образование, в актуализираната програма липсват най-елементарните мерки за подобряване качеството на живот, а именно: първо, безспорно безплатни учебници до осми клас. Това не го намерих в програмата. Безспорно, безплатен ученически транспорт за селските райони - това го няма в програмата. Безспорно, безплатен лекар и зъболекар във всяко училище.
Нито една от тези три най-елементарни мерки, които наистина реално биха допринесли за подобряване качеството на живота на децата и учениците, не е вложена в актуализираната програма.
Аналогична е ситуацията и в системата на висшето образование. Там и трите изброени мерки за подобряване качеството на живота са само и единствено празни обещания. Цитирам: "Създаване на съвместимост с европейските образователни системи чрез акредитацията на висшите училища. Повишаване ефективността на висшето образование чрез някакъв заем от Световната банка и нови държавни изисквания за придобиване на същото онова висше образование, от което държавата панически се отдръпна чрез въвеждането на всеобщо платено обучение."
Направо недоумение у мен буди пълното невежество на кабинета за възможностите и перспективите на програмите, примерно по "Сократес-2". Поне тях да бяха сложили. Те са от 2000 до 2006 г. Ами, отворете компютъра, вижте ги, те са вътре, пък кажете: ето, на тази основа можем да работим за подобряване системата на висшето образование.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо да е невежество?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Защото го няма във вашата актуализирана програма, господин Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Има го в министерството.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Аз се изказвам по тази програма, която вие сте ни дали. Ние обсъждаме тази програма, а не някаква бъдеща програма на министерството.
Недоумение буди и отсъствието дори и на дума за право на студентите на достъпна система за кредитиране, господин Костов. И това ли трябва министерството да го свърши? Да не говорим за правото им на неограничен достъп до новите информационни технологии и за законовата защита на правото на първа заетост след висшето образование. Това не е работа на министерството, господин Костов. Това е работа на кабинета и то трябваше да бъде в ей тази програма, що се отнася до студентите.
В заключение, подобно на повечето, ако не и на всички останали раздели, в системата на образованието актуализираната програма "България 2001" предлага предимно словесна плява. Единствено верният превод и на термина "оптимизация" и на термина "акредитация" е ликвидацията на средното и висшето образование.
Вие, господин Костов, миналата седмица призовахте за сериозен подход при дебата по актуализираната програма. Как да правим сериозен дебат върху едни несериозни предложения, върху един несериозен документ? Казвам Ви го аз, що се отнася до образованието, а моят колега Димо Димов вероятно би Ви казал абсолютно същото, що се отнася до сферата на културата.
Разбира се, аз не отричам ползата от тази актуализирана програма. Лично на мен тя ще ми бъде много полезна след една година, когато дойдат следващите редовни парламентарни избори. Аз тогава Ви обещавам, че по време на цялата моя кампания аз ще я нося и ще чета ред по ред какво сте изпълнили от тази програма. Дълбоко съм убеден, че тогава наистина за всички ще стане ясно, защото Вие не можете да го изпълните, че сега се занимаваме с лъжи и с демагогия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
За реплика думата има господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господа министри, уважаеми господин Драганов! С това, което завършихте, показва, че упреците, че това е предизборна програма са неоснователни. Никое правителство не би искало да даде една предизборна програма по начин такъв, че да има в ръцете си другата страна и да я използва при следващи парламентарни избори. Това показва, че правителството е създало една актуализация на своята програма при пълна увереност, че има ресурсите, с които може да я изпълни. Ако не беше така, Вие нямаше да казвате сега, че ще я използвате. Да, ще я използвате, ако не се изпълни. А правителството знае, че такава опасност има и ако тази опасност беше реална, то нямаше да представи актуализираната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
За дуплика думата има господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Гоцев, ако Вашата вяра примерно в това, че ще имаме 10%номинален ръст през тази година се дължи на факта, че вече известният "Господин 10%" не е в правителството и това автоматически ще доведе до 10-процентов ръст, аз съм съгласен.
Мога да ви кажа и още нещо. Единственият начин, по който вие бихте могли да откриете примерно 250 хил. работни места, това е да използваме китайския метод - да купим 40 хил. лопати и да вържем по шест души безработни на една лопата да копат, защото друг начин не виждам. Ако вие казвате, че това е сериозно обещание, че това е обвързано с икономиката, аз не знам какво да мисля за сериозността на целия парламент. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър Димитър Димитров има думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, колеги, дами и господа народни представители! Не очаквах такава бурна и, бих казал, неоснователна атака на уважаемия колега Драганов. Само преди два дни ние с него говорихме по много въпроси и той тогава и дума не каза, че нашата програма е фалшива, че съдържа лъжи, измами. Просто се учудвам как един човек може за един ден да си промени становището, да говори едно пред мен, а сега, тук, пред Народното събрание, като че ли тук има някаква атмосфера за катализиране на отрицателни, негативни настроения. Аз говорих час и половина с уважаемия господин Драганов. Имах още три други разговора в Народното събрание. Обяснявах някои наши виждания по повод на висшето образование. Може ли в една актуализирана програма на едно правителство от 40 страници да бъде изложена програмата на Министерството на образованието и науката, която също е 50 страници? Тук са дадени конкретно буквално всички неща, които са необходими за развиване на някои положителни досега постигнати работи в средното и висшето образование, за да може да се довършат нещата до следващата година.
Тук, в нашата програма, са дадени много конкретни данни. Например, казва се, че това е нещо, което е откъснато от живота - така наречените държавни изисквания, че това е обща фраза, която е свързана с европейски изисквания, която нищо не подсказва. Напротив. Напротив, господин Драганов. Вие също сте човек от университета и знаете какво представляват държавните изисквания заедно със специалност. Това е изключително сложна работа. Тези неща ние вече ги работим и ги правим. Въз основа на това ще се намалят редица специалности, които в момента са абсолютно ненужни и в живота на България, които са вече почти загинали и които продължават да съществуват. Ние ще променим някои работи, свързани със структурата на висшите училища. В скоро време ще излезем пред Съвета на ректорите, както излизахме за това какви специалности трябва да останат, какви колежи, какви висши училища. Прави се много сериозен анализ и затова трябва много време, господин Драганов. Ако Вие смятате, че за 10 или 15 дни можете да преструктурирате цялата мрежа на висшите училища, значи Вие не познавате тогава висшето образование.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Вие я преструктурирайте!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, ние сме започнали това нещо и ние ще започнем сега с приема на студенти в редица специалности, които са крайно увеличени, които деформират висшето образование в страната. Ще Ви дам конкретни примери: за икономисти, за прависти, за еколози и т.н. Там има неща, за които ние ще се опитаме сега да въведем едни правилни пропорции.
Що се касае обаче до Световната банка, до така наречените програми "Сократис", "Леонардо да Винчи", "Кост" и т.н., всичко това е описано тук, както и средствата, които са необходими и които ние ще получим по тези европейски програми. Те не са никак малко. В момента българската научна общественост участва и е на трето място сред присъединяващите се държави по брой на одобрени проекти по тези европейски програми - след Полша и Унгария.
Така че това са реални неща, които не бива да се отричат.
Що се касае до средното образование, по което имахте най-много отправени критики, искам да Ви кажа, че ние проведохме няколко събирания. Не става дума само за апарата на Министерството на образованието и науката. Ние направихме няколко събирания по мое искане с директори на училища и с големи специалисти по професионално-техническото образование от цяла България. Там са дадени новите учебни планове, които аз подписах, за над сто и няколко специалности за професионална ориентация. Това се знае от нашата общественост и това е казано, написано.
Вие твърдите, че държавните образователни изисквания, така наречените ДОИ, не представлявали нищо особено. Напротив. До Вас е госпожа Величкова, тя ще Ви обясни дали едно държавно образователно изискване се прави толкова лесно за всички видове училища в страната, които са много разнообразни. Тези държавни образователни изисквания са основата за преобразуването на средното образование, ако е необходимо в някои училища.
Смятам, че в Министерството на образованието и науката се работи сериозно и отговорно и че работите, които ние си поставяме, са реални и ще бъдат изпълними.
Разбира се, аз съм готов отново да водя дискусия с Вас, но да бъде добронамерена, без такива крайни заключения, че всичко е фалшиво и т.н. Това ми създава много лошо впечатление за така наречените политически дискусии. Струва ми се, че особено в образованието и науката би трябвало да се водят дискусии, които да бъдат на академично ниво, а не да бъдат на политическо ниво и след това да се правят някакви заклинания тук. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това е политически орган, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Димитров, нямате думата. (Нова реплика от господин Венцеслав Димитров, която не се разбира.) Господин Димитров, правя Ви бележка. Следващият път не ме принуждавайте.
Има думата народният представител Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, господа министри! Преди да започна да говоря обаче, виждам, че времето изтича, пък аз имам намерение доста да говоря.
Затова правя едно процедурно предложение за удължаване на работното време до изчерпване на точката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): О, ние го отхвърлихме!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: До изчерпване на точката, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, още веднъж, ако се обадите, ще Ви отстраня от залата.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Вие предложихте за парламентарен контрол, а аз предлагам до изчерпването на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Заповядайте. Има думата господин Венцеслав Димитров.
Надявам се, че сте разбрали предложението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, аз независимо от това дали съм в залата или не, много добре слушам какво става тук.
След като, естествено с помощта на мнозинството, беше отхвърлено моето предложение да удължим заседанието до изчерпване не само на тази точка, но и до изчерпване на контрола, Вие тогава йезуитски ми се изсмяхте: "Нали Ви гласувахме предложението!". Аз не виждам защо сега трябва да гласуваме и това предложение. Спокойно можем да започнем в сряда в 9,00 ч. да работим с тази тема. Да продължим, да дойде пак целият Министерски съвет. Благодаря на господин Костов, че така го е дисциплинирал - всички толкова търпеливо понесоха дискусията. Но щом не можем да я изчерпим и като сме гласували веднъж, аз не виждам причина защо пак трябва да гласуваме. Ако го гласуваме, нека да го гласуваме заедно с другата точка. Нека да направим извънредно заседание, но да не бягаме от работа. А на мен ми се струва, че това, което отърва на някого, това се прави, а не, което е от интерес и за Народното събрание, и в края на краищата - за хората, които очакват нещо от нас.
А щом ще продължим дискусията, да си я продължим в сряда и т.н. Защо да прекратяваме дискусията днес и да я продължим в удължаването? (Неразбираема реплика от блока на СДС.) Напротив, вижте кой затормозва дискусията. И аз исках да свършим в 11,00 ч. и да продължим с контрола. И двамата министри, към които имам питания, са дошли тук. Два месеца вече ги чакам да отговорят. Не отговарят. Господин Радев казва: откъде да намеря пари? Аз в моето питане ви намирам поне по 20-30 млн. лв. или марки всяка година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за удължаване с 2 часа на работното време до изчерпване на тази точка, а не на другата, както беше предишното предложение.
Господин Димитров, Вие сте забравили какво е било Вашето предложение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е забравил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Забравил е, щом твърди, че и за двете точки се отнася.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За двете точки се отнася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи и Вие не помните.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз помня много добре, защото съм непрекъснато тук, а Вас Ви няма. Аз съм непрекъснато тук и следя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие следите, но не помните.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Помня много добре, много добре помня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, оказва се, че не помните.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И не се подигравайте непрекъснато с хората. Правите каквото си искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя Ви бележка, господин заместник-председател. Дръжте се възпитано.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 123, против 59, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Благодаря ви, колеги, че ми дадохте възможност да се изкажа.
Миналата седмица при представянето на актуализираната Програма "България 2001" от министър-председателя лидерът на Българската социалистическа партия господин Първанов за най-голямо учудване на всички депутати и телевизионни зрители и радиослушатели заяви, че такива дебати не са необходими и попита какво представлява тази актуализация? Нарече я безсмислено литературно четене и упражнение на десницата. Това Ваше заключение, господин Първанов, е лесно обяснимо.
На първо място, показвате, че все още, а аз се съмнявам дали въобще ще стане, Вашата партия не се е отрекла от онази потайнственост и конспиративност, с която зад гърба на народа години наред решавахте държавните дела.
На второ място, показахте, че липсва диалогичност не само тук, в парламента, а и с обществеността.
И на трето място, Вие просто нямате алтернатива на това, което правителството на Обединените демократични сили предлага на вниманието на народа. И за да не се провалите в един дебат като днешния, решихте, че е по-добре да го отречете.
"Програма 2001" нямаше пропаганден ефект и не бе забравена, както твърдите, а бе последователно и методично изпълнявана. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Актуализацията й се наложи преди всичко поради новите политически, финансови и икономически реалности, утвърдили се през последните три години и поканата ни за преговори с Европейския съюз. С "Програма 2001" се постигна макроикономическа стабилност. Икономическата и социална среда сега е коренно различна от тази в края на 1996-1997 г., когато основният проблем беше оцеляването на хората. Инфлацията от 1200 на сто слезе на 2 на сто. Основният лихвен процент от трицифрено число бе намален на 3-4 на сто. Въведен бе, и то много успешно, стабилен Валутен борд. Рязко се увеличи валутният резерв. След осемгодишно разтакаване и тормозене най-после на 97 на сто от собствениците на земеделска земя тя бе възстановена.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Браво!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Активно заработи Държавен фонд "Земеделие", като правителството увеличи финансовата подкрепа за сектора. Преструктуриран бе горският отрасъл, стартира регистрацията на земите и горите от горския фонд. Приватизирани са 89 на сто от дълготрайните активи в земеделието. Рязко се увеличи новата земеделска техника в стопанствата. За трите години на управление на Обединените демократични сили бяха внесени над 700 бр. комбайни, докато за същия период от 1994 до 1996 г. бяха внесени само 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Атанасов.
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Въпреки напъните на опозицията ежегодно през тези три години да предизвика или инициира зърнени кризи, това не й се отдаде. Отрасълът, който има най-голям дял в нарастването на брутния вътрешен продукт, е именно земеделието - 6,8 на сто. Човек трябва да е черноглед, за да отрича всичко това и многото други трудно отвоювани успехи.
Вярно е, че има още много какво да се желае, но не с отрицание на постигнатото, а с разум и с реална критичност, поставяйки всеки своята лична отговорност, опирайки се на подкрепата на обществото, правителството ни предоставя своята актуализирана програма до края на мандата.
Въпреки новите цели и задачи, неизпълнените докрай ангажименти и управленски слабости при осъществяването на "Програма 2001", се чувствам задължен да отправя някои препоръки към актуализираната програма. Съществуват потенциални възможности за подкопаване на макроикономическата стабилност. И те се коренят в слабостта на реалния сектор и производството, продължаващата дефлация, която ограничава икономическия растеж. Сега частният сектор произвежда 70 на сто от брутния вътрешен продукт, но направихме ли всичко за развитието и укрепването му? Бих казал не! Въпреки приетите закони, касаещи тези сектори, все още е недостатъчна правителствената подкрепа за личната инициатива, предприемачеството както в частния, така и в публичния сектор. Необходимо е засилване на диалога с обществените органи, с представителите на бизнессредите и браншовите съюзи. В това отношение Министерство на земеделието и горите заслужава похвала за редовните срещи с браншовите съюзи на хлебарите, млекопроизводителите, месопроизводителите, тютюнопроизводители, зърнопроизводителите. Особена тежест понасят всички производители с непризнаването на инвестициите за разход и високите данъчни ставки.
Парламентарната група на Народен съюз винаги е заявявала и отстоявала позицията за облегчаване на данъчната тежест, с което ще се намали делът на сивата икономика и ще се увеличат постъпленията в хазната. Крайно време е да се сложи ред в търговията с торове, препарати, резервни части за селскостопански машини. Кой и как ще обясни десетократните и безконтролни увеличавания на цените на резервни части в активните сезони и в същия момент - строгото следене калкулирането цената на хляба? Нали, за да има хляб, трябва да се изоре, засее и пожъне? За да остане цената му приемлива, себестойността на суровината трябва да бъде ниска. А как ще е ниска, когато кожодери снемат по десет кожи от гърба на производителя? И понеже говоря за селскостопанските производители, не мога да не обърна внимание на правителството към проблемите, които стоят пред най-големия и развит селскостопански район в страната - Добруджа. Към нея са отправени всички погледи и внимание, когато се прибира зърното, и тогава, когато се заговори за зърнена или фуражна криза.
Както в страната, така и тук проблемите са много, но два от тях стоят с особена тежест и вече 10 години се прави твърде малко за решаването им.
Започвам с най-тежкия - водния. След като в София, Кърджали, Смолян, Габрово и Добрич ядат хляб, плащат ел.енергия и телефонни услуги на една и съща цена, защо добруджанци ще пият вода десет пъти по-скъпа от тази на останалите райони? Нима в изброените региони се произвежда достатъчно зърно? През 80-те години се започва един мегаломански проект за водоснабдяване на Добруджа от терасите на Дунава. Изкопават се осем огромни кладенеца, построяват се помпени станции, полагат се 80 км водопровод от Дунав до Добрич с диаметър на тръбата 1,10 м. Впоследствие този водопровод е замразен. След 1991 г. това, разбира се, е станало.
Господин министър-председател, моето обръщение към Вас е: възложете на експертна комисия да проучи какви са възможностите, дори да бъде или приватизиран, или отдаден на концесия. И дали е възможно завършването на този проект, който, отново казвам, че е мегаломански, но той си заслужава да има компетентен отговор за него.
Вторият проблем е критичното състояние на пътната мрежа в Добричка област. Има много села, до които спряха автобусите да се движат, междуградските автобуси, именно поради това, че пътищата са в състояние, в което не може и с каруца да се мине, а камо ли с автобуси!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Няма ги ТКЗС-тата!
КАЛЧО ЧУКАРОВ: По най-прекия път, свързващ два областни града - Добрич и Силистра, преминаващ през Житница, вече пета година не се движи автобус именно поради тази причина. Преди повече от година в разговор с тогавашния вицепремиер и министър на регионалното развитие господин Бакърджиев му поставих въпроса защо Добруджа е бяло петно в пътното строителство. Отговорът ми бе: "Да, наистина като че ли този район е извън обхвата на нашите пътни строители." Апелирам към Вас, апелирам към Вас наистина това да влезе в програмата и този регион, отново подчертавам, да почувства, че тази програма, която сега я актуализираме, ще бъде и за тях.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Програмата ще гласувате ли?
КАЛЧО ЧУКАРОВ: Господин министър-председател, завършвайки, искам да Ви уверя, че съвсем добронамерено изказах на показ тези проблеми и се надявам, че те ще бъдат включени в актуализираната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата господин Христо Иванов.

ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! "Програма 2001" беше стабилизационна програма за овладяване на финансово-икономическия срив. По своята идеология обаче актуализираната "Програма 2001" е програма за икономически растеж, а една програма за икономически растеж е поне средносрочна и следователно излиза извън рамките на 2001 г. За да се постигне икономически растеж, българската икономика трябва да отвоюва загубени пазарни позиции както на вътрешния, така и на външния пазар. А това може да стане само чрез повишаване конкурентоспособността на българските производители, чрез повишаване производителността на труда и качеството на услугите.
Ние свикнахме да свеждаме структурната реформа до два процеса: създаване на нормативната и организационна рамка на пазарното стопанство и второ, до приватизация за формиране на частната собственост като база за развитие на свободните пазарни отношения. Сами по себе си обаче тези две предпоставки не гарантират ефективно производство, защото в развитите страни днес тече структурна реформа на едно по-високо равнище. Нискотехнологичната икономика на масовото производство се трансформира в демасовизирана икономика на високите скорости и информационните технологии. Тази високоадаптивна икономика ангажира квалифициран и интелектуален труд, докато броят на заетите в прякото производство рязко намалява. Работната ръка преминава в сферата на услугите и интелектуалния труд. Създава се сериозна безработица на нискоквалифицирания заводски труд.
Това ново качество на безработицата трябва да отчетем и ние у нас, ако искаме да й противодействаме в края на двадесетия век. Нужни са изпреварващи мерки, превантивно образование, преквалификационни програми, за да се насочи освободеният от тежката индустрия труд в сферата на услугите. Не бива да разчитаме на земеделието като бъдещ резервоар на алтернативна работна заетост. В края на двадесети век в развитите страни заетите в селското стопанство са 3-5-6 на сто от работещото население. Естествено, това се постига с високи аграрни технологии и производителност на труда. Вярно е, че днес много българи се вкопчиха в земята, но тя не е сериозен източник на доходи именно за нейните собственици. Земеделието ни е нискоефективно и в този смисъл има какво да се преосмисли и в държавната политика в този сектор.
Уважаеми дами и господа, единственият път към увеличаване печалбите на фирмите, към повишаване доходите на българските семейства е увеличаването на производителността на труда и конкурентоспособността на българските производители, а това е невъзможно без преход към високотехнологична икономика. България има добри специалисти в сферата на информационните технологии и ние трябва да ги задържим тук. За целта държавата трябва да се обърне с лице към тези предизвикателства, да подаде ръка на българските фирми, на малкия, на средния бизнес чрез облекчаване на данъчното натоварване, чрез създаване на условия за кредитиране и технологично обновление, чрез облекчаване на лицензионния и разрешителен режим, чрез елиминиране на бюрокрацията и чиновническия произвол.
Неведнъж сме поставяли въпроса инвестициите да се приспадат от печалбата при облагането с данък, да се съкрати срокът на задържане на данъка върху добавената стойност, да се въведат ускорени амортизационни отчисления на високотехнологичните машини, компютри, софтуер, да се създаде стимулираща кредитна среда за бизнеса, за малките и средни фирми.
Уважаеми дами и господа, това, което обществото очаква от парламента, от българското правителство, са ясни прогнози за качеството на живота в България. Прогнози за динамиката на доходите, пенсиите, данъчната тежест, за дела на разходите на топло- и електроенергия в бюджета на българските семейства.
В заключение искам да кажа, че за мен ще бъде политически неадекватно и нелогично, ако българският парламент не даде днес подкрепа на предложената от правителството програма, защото това е програма за растеж, свързана с увеличаване на жизнения стандарт на българина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! В продължение на четири часа по актуализираната "Програма 2001" чухме опити за анализ, критики, имаше даже и поезия. Част от критиките и тяхното качество аз няма да коментирам, тъй като господин Каракачанов би трябвало да направи разлика между акционерно дружество и кооперация - две коренно различни понятия.
По-скоро ме учуди критиката, която идваше от БСП. Само преди седмица господин Първанов заяви от тази трибуна, че програмата е ляв завой и са заимствани идеи от БСП. След седем дни изглежда или БСП е преосмислила своята позиция, или е направила още по-ляв завой, а може би още по-десен.
Въпросът опира до следното нещо: разбирам притесненията на хората, които искат да изградят един негативен антисоциален идеологически образ на Обединените демократични сили в медиите, но това си е техен проблем, както техен проблем е и опитът да капитализират за себе си всичко в социалната сфера. Твърдя, че зад Програма "България 2001" стоят Обединените демократични сили, които представляват една широкоспектърна коалиция, която си е поставила за задача да заведе България в обединена Европа.
Що се отнася до самите проблеми за актуализацията и нейната необходимост, госпожа Масларова каза за 1996 г. Благодарение на политиката през 1996 г., на дневен ред пред нашето общество през 1997 г. бяха оцеляването, спирането на инфлацията, ликвидиране на спада в производството, оцеляване на държавността.
Днес тук се спори дали 5-процентният ръст на брутния вътрешен продукт за 2000 г. е постижим или непостижим. България вече води преговори за присъединяване в Европейския съюз и може да ползва предприватизационните фондове. Само това е достатъчно да се отговори утвърдително на въпроса свършено ли е нещо за тези три години у нас или не.
Очевидно, някои се дразнят от факта, че в програмата "България 2001" има твърде много конкретност. Двеста и петдесет хиляди работни места бяха делени на дни, на часове, на месеци, но това показва, че в тази програма е заложено не само какво да се направи през тази една година, но и как да се постигне. Защото редове по-долу ще видите, че се предвиждат инвестиции в размер на 4 млрд. 430 млн. лв., казани са и обектите, в които ще се разкрият тези 60 хил. работни места, с които се ангажира и държавното участие. Това са инфраструктурните обекти Видин - Калафат, модернизацията на жп линията Дупница - Кулата, това са магистралите "Тракия", "Марица" и много други инфраструктурни обекти.
Доста се говореше за трудната и тежка бюрократична машина. Никой не каза обаче, че в програмата е записано, че като облекчение в дребния и семейния бизнес се предвижда да бъде приета формата за създаване на обект посредством декларация, вследствие на което да се премине към системата на приемане на декларациите на едно гише - една съвременна европейска система, позната в света.
Доста се говореше за данъчните облекчения - в програмата имаше комплекс от мерки за намаляване на общата данъчна тежест.
Сега по въпроса за следприватизационния контрол. В решението, което е написано, е даже: "Увеличаване на следприватизационния контрол с участието и на синдикатите в него". Решаването на този проблем е свързано и с наследство, оставено на това правителство, във връзка с невзети вземания на работници по трудово възнаграждение.
Само с няколко думи искам да припомня: а какво стана с тази масова приватизация и боновите книжки? Какво стана с фондовете, които блокираха действителната приватизация и я лишиха в продължение на повече от три години?... Продължи системата на източването на предприятията по схемата вход - изход. И кога беше реализирана тази силно социална идея за извършване на приватизацията?
Ясен в програмата е и друг момент - нашият международен приоритет. За него никой не каза нито дума. Това е продължаването на евроатлантическата интеграция. Без заобикалки, без слагане на определения "ако" или "ще видим".
Може да се зададе въпрос - може ли да бъдат дадени и по-добри предложения? Естествено, отговорът е: да! Въпросът обаче допира до следното - доколко тези предложения са реални и изпълними, за да могат действително да доведат до едно по-добро ниво на жизненото равнище в България и доколко те са само ефектен медиен шум?
В критиките към програмата се прибавя и определението като предизборна. Да, програмата е програма за действие една година преди парламентарните избори. И искам да подчертая, че при нейното реализиране и от нейното реализиране ще спечелят всички български граждани, независимо на коя политическа сила симпатизират. Единствените, които могат да останат разочаровани са авторите на апокалиптичния сценарий, отдавна мечтаещи за времето на безвремието и тези, които искат в икономиката да има възможност да се лови риба в мътна вода.
В този смисъл ми се ще да видя дори в критичните изказвания искреност и конструктивност, защото всички ние вярвам, не само декларираме, но и желаем да работим за просперитета на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, които все още издържате на този маратон!
Господин Радев заяви, че смисълът на този дебат е правителството да поеме ясна отговорност за това, което е записано в актуализираната програма. Проблемът е като че ли вие самите не си вярвате, уважаеми дами и господа, защото предложението за решение, което е предложено от Парламентарната група на СДС е програмата да се приеме за сведение. "За сведение" по никакъв начин не ангажира нито правителството, нито мнозинството, нито парламента и е напълно основателна първата констатация, че този дебат е безпредметен.
Конституцията предвижда в чл. 112 Министерският съвет да поиска да му се гласува доверие по цялостната му политика по програма или по конкретен повод. Когато, уважаеми дами и господа, внасяте програма в Народното събрание, няма начин да я внасяте, за да си говорим. Вие трябва да я внесете и с цялата си сериозност да заявите: ето какво имаме намерение да правим, искаме да ни гласувате доверие. Всичкото другото са празни приказки.
Вторият въпрос е на кого е тази програма. Казвате: на правителството. На кое правителство? Отворете "Програма 2001" и прочетете първото изречение: "Правителството на реформаторското мнозинство е факт, както е факт и самото реформаторско мнозинство". Да, но това е преди три години. Такова правителство сега няма. Няма такова мнозинство. Освен това ги няма и министрите, които седяха тук преди три години, така че екипът от онези лица, които застанаха зад тази програма тогава и искаха доверие, вече го няма, без да е давано абсолютно никакво обяснение защо и къде изчезнаха тези хора.
И най-накрая - що за програма. Казвате в увода: това е - се казва - политически документ, продукт на правителството и ще има програми на министерствата. На нейна основа всяко министерство и ведомство от изпълнителната власт ще представи пред обществото своя конкретен план за действие до края на мандата през 2001 г. като посочи в него конкретни данни и адресира отговорност. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук ме репликирате, че имало неща в програмите на министерствата, които тук ги няма и затова нямаме право да критикуваме. Извинявайте, грешката е ваша. Какво пише във вашите програми, които още не сте представили, вие знаете, но след като искате да дискутирате, ние можем да дискутираме само по това, което сте ни съобщили, така че цялата постановка на този дебат е съвършено несериозна и безотговорна!
И всички тези неща, които господин Радев и другите министри заявиха като сериозни намерения, като финансова обвързаност, като фактори, които действат и обосновки, след като вие не сте готови да застанете и да заявите: гласувайте ни доверие за това, което казваме, те губят всякаква стойност. Те стават празни приказки.
По съдържанието на самата програма две-три думи - госпожа Михайлова в самото начало на дебата заяви, че като че ли всички са се съгласили, че програмата поначало е с добри намерения и цели, но има съмнение дали може да се изпълнят те. Самата формулировка на вашите цели е несъстоятелна.
Първата - 10 процента номинален растеж! Извинявайте, това е неудобно да се слуша. Това е формена глупост - да говорите за номинален растеж.
Господин Радев, какво означава това? Растеж от 20 млрд., ако имате брутен вътрешен продукт, както казва господин Цонев, вие можете да го повишите по два начина - или като произведете с 2 млрд. повече стоки при същите цени или като произведете същите стоки, но се вдигнат цените с 10%. И вие ми казвате, че ако с 10% се вдигнат цените през 2000 г. и имаме 10-процентов номинален растеж, това е огромен успех. Ама, вие казвате - това е валутен борд, това е фиксиран курс. Какво от това? Цените не растат ли? На практика цените не растат ли? Ами, растат, разбира се. За два месеца пораснаха 5-6%. И какво означава това? Че номиналният растеж от 10% е велика работа! Глупост е това, недейте го приказва, ставате смешни!
Втората велика цел - 250 хил. работни места - слушайте, наистина, както каза тук господин Нихризов, вземете отворете и вижте какво пишете по този въпрос.
Първо, това няма да е в цяла България, а ще е само в най-кризисно засегнатите райони.
Второ, на какво разчитате? На държавните инвестиционни програми и т.н., но и на частния сектор, и на общините. Е, как ще стане това? Има една червена нишка през цялата програма. Значи, правителството има някои грешки, но общо взето си е свършило работата, създало е една стабилна бизнес среда, сега зависи от вас - демек, от гражданите, от фирмите - както работите, така ще живеете. Ами, извинявайте, но чуйте какво мислят по въпроса самите общини и самите фирми.
Вие, господин Радев, вчера сте водили разговор с Обединението на общините. Не сте постигнали съгласие, защото те чувстват, че вие за тяхна сметка си връзвате бюджета и каквито и цифри тук да изнасяте, няма как ги убедите, защото, ако вие твърдите, че това са 270 недобросъвестни кмета или 98 недобросъвестни ръководства, които рекетират държавата, кажете го в прав текст, защото е лъжа.
Частните фирми - колко пъти ви засипваха те с предложения за облекчаване на режима на данъчното облагане, не даже на самите данъчни ставки? Колко пъти ви внасяха предложения? Правихте пак кръгли маси напоследък. Пак им казахте - да, чули сме ви, сумирали сме ви предложенията. И отново имате съвършено половинчати, незадоволяващи бизнеса предложения в тази програма - по амортизациите, по някои други въпроси. И вие очаквате фирмите да се ангажират, да рискуват, да инвестират заедно с вас в кризисни райони без съвършена яснота вие как ще ги третирате, защото вие гледате по всякакъв начин да съберете всеки възможен лев данък от тях, за да връзвате бюджета си.
Аз не казвам и тук не би трябвало и проф. Димитров да се вълнува, че има някакви лични отношения или негативни емоции в този дебат. Аз не обвинявам вас, правителството, в някаква недобросъвестност и преднамерена злонамереност. Просто вашата политика е така, вашите приоритети са такива. Вашите приоритети и политика са последователна тотална монетаризация, монетарност на политиката ви. Какво означава това? Това означава бюджет, който е в пълен комфорт, при който вие залагате приходи, които преизпълнявате в края на годината с 20-25%. Вие се гарантирате пет пъти срещу всякакви рискове, натоварвате всяко домакинство и всяка фирма с огромно време и след това искате партньорство. Как ще стане тази работа? Този триъгълник, за който говори господин Нейков, че триъгълникът ще функционира и нещата ще вървят.

Трябва да има партньорство, трябва да има баланс на интереси, но този баланс може да се получи само ако първо се види, че държавата прави и невъзможното, за да създаде възможност за фирмите и гражданите да имат инициатива и да имат свой напредък. Това е, което на вас ви липсва абсолютно.
Къде са реалните проблеми, господа министри, които вие трябваше да назовете в тази ваша програма? Срива се външната търговия. Има ръст на износа с 5,6, не го споменахте, господин Радев, за миналата година, но това е една стеснена номенклатура суровини. И същевременно има 3-4 пъти по-висок ръст на вноса, което води до дефицит по търговското салдо от 1 млрд. долара. В пряко противоречие с вашата програма, в която сте записали, имам предвид "Програма 2001", първата - че ще се стремите към позитивно външнотърговско салдо.
Това е един изключително тревожен факт, за който вие би трябвало да биете тревога и да подчините половината от тази програма на обръщането на тази тенденция. Защото тръгне ли тази тенденция, е изключително трудно да се обърне.
Пише в програмата ви преди три години за Център по износа, за фонд за гарантиране и кредитиране на износа. Колко фирми са усетили, че такива неща съществуват? И сега пак казвате, че ще помагате.
Вторият въпрос - няма оборотни средства.
Третият въпрос - няма инвестиции. Не искам да влизам в проблематиката в подробности, но вземете инвестициите. Вие цяла година твърдяхте, че ще има 1 млрд. чуждестранни инвестиции. Сега отчитате 709 млн., банката казва 739-740, да ги направим 750. Ние сме най-назад по инвестиции от цяла Източна Европа.
Защо? Вземете какво ви казват самите фирми.
Първото - несигурно законодателство. Вие сте записали сега в Актуализираната програма, че бизнессредата е нормализирана, има предвидимост на бизнеса, може да се прогнозират действията на фирмите. Точно обратното, средното за периода 1994-1999 г. - 39 на сто от запитаните фирми са казали, че това за тях е най-основният въпрос - несигурното законодателство. Данната за януари 2000 г. - 57 на сто от фирмите посочват това като най-важната причина. И ние знаем, че това е така. Защото вие приемате един закон и след две седмици започвате да внасяте предложения за промени в него. Вие го приемате на барабан, без да чуете нищо от това, което ние предлагаме.
Втората причина - липсва търсене, липсва платежоспособно търсене. Същото, което го казват и нашите фирми, и чуждестранните.
И третата причина, забележете - страшна бюрокрация. Администрация, която бяга от всякакъв риск, не поема никакъв ангажимент, но върти страшно - по 10 инстанции с колкото искате формалности, с колкото искате такси, за които хората се чудят за какво ги плащат и накрая нямат решение.
И нямате никакво право да твърдите, че сте създали някаква стабилност, след като сами казвате, че сте създали лабиринт от лицензии, разрешения и регистрационни режими, лабиринт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един лабиринт не се оправя за месец - два.
Господин Соколов казва, че времето ми изтече. Не искам отново да не стане нужда той да употребява копчето, което селективно натиска, разбира се, в зависимост от това кой говори. Само искам да ви кажа едно последно нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече ще стане една минута повече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нито веднъж в тази програма вие не споменавате българската Конституция, нито веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, времето Ви отдавна изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е повече от показателно, защото вие не се вмествате в тези норми и рамки на демократично управление. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Повод за второто ми изказване ще бъдат думите или част от твърденията на господин Пирински, който се опита от тази трибуна да аргументира някои тези, които ми се струва, че са неправилно построени като съдържание плюс известно размекване на няколко постановки, така че да се постави в друга светлина част от програмата на правителството.
Например, това което той каза за 10 на сто номинален растеж. Няма да говоря за квалификацията му. Десет процента номинален растеж при 10 на сто растеж на цените какво значи то, едно нищо. Да. Само че в програмата има още нещо, което съвсем сполучливо и умишлено избягвате да прочетете. Там пише не по-малко от 4 на сто, а в следващата година не по-малко от 5 на сто реален ръст. Знаете какво значи това, нали? Това означава, че хипотезата, която споменахте преди малко за 10 плюс 10, е нищожна. (Неразбираема реплика от Георги Пирински.) И не само Вие, а всеки, който разбира от тази материя знае, че това, което казахте преди малко, откъснато от реалния ръст е безумие. (Неразбираема реплика от Георги Пирински.)
А знаете ли този ръст, за който говорите сега Вие, колко би могло да бъде това в първото тримесечие на 2000 г.? (Неразбираема реплика от Георги Пирински.) Искате ли да направя една прогноза сега пред Вас, която Вие ще проверите само след 10-15 дни? Пет на сто е моята прогноза за ръста на първото тримесечие на 2000 г. И Вие, господин Пирински, от тази трибуна Ви го казвам, утре може от същата тази трибуна да кажете дали това е вярно или не, но това са числата, това са величините, които са безспорни. И те не са манипулирани. (Неразбираема реплика от Георги Пирински.)
Вие преди малко казахте от тази трибуна, че вчера съм имал среща с общините и не сме се разбрали. Аз поканих и журналисти, медиите бяха вътре, те не останаха с впечатление, че не сме се разбрали. Точно обратно, по всички пунктове до един постигнахме съгласие, с изключение на един единствен, за който системата остана отворена и чакам предложения в писмен вид. Това постигнахме. Но Вие казахте преди малко обратното, което може би казахте от неосведоменост. (Неразбираема реплика от Георги Пирински.)
Засегнахте темата за данъците. Господин Пирински, това наистина е много тежка тема. И нека бъдем отговорни пред обществото, когато говорим за данъци.
Аз бих се обърнал и към вас като народни представители, и към вас като политици, към ръководствата на тези партии, не само които са в парламента, към ръководствата на държавните институции. Искам да ви кажа, че този опит да извадим сивата икономика на светло не може да бъде успешен, ако само едно правителство или едно мнозинство прави тези усилия.
Знаете ли, господин Пирински, как един отговорен, при това държавен служител ме запита съвсем скоро: "Вие, господин финансов министър, докога ще тормозите нас, българите, като ни карате да си искаме касовите бележки?"
Господин Пирински, аз се питам какъв е този тормоз да изпълниш един граждански дълг? Та може ли този човек... Вижте какво обърнато съзнание има човекът, който ми зададе този въпрос и при това е общественик. Човекът, който иска българското общество да бъде индиферентно, то да бъде някакъв страничен наблюдател с ръце в джобовете и да гледа как една нещастна данъчна администрация води битка със сивия бизнес.
Това е работа на цялото общество. Аз ви моля - помогнете! Защото ако това не го разберем и не го правим всички, усилията ни ще бъдат безплодни.
А за да намалим данъците, това е едно предварително желязно условие, което трябва да спазим, ако искаме да запазим и държавата, да. Намаляването е функция на това изваждане на сивия бизнес. (Неразбираема реплика от Георги Пирински.) Радвам се, че сте съгласен.
Тук казахте нещо много интересно за приходите. Приходната част на бюджета била преизпълнявана с 20 на сто. Напоследък един научен работник често пише по този въпрос. Аз скоро се надявам да имам среща с него, за да го убедя в някои неща, които може би като числа не познава, или като тенденция, най-малкото като отчетни величини през миналата година.
Но, господин Пирински, знаете ли защо Републиканският бюджет бе принуден миналата година насила да направи повече приходи и по-малко разходи? За да компенсира дефицита по другите съставни системи, за да компенсира дефицита в същите тези общини, за които говорите, в които наля 140 млн. лева, отделяйки ги от републиканския бюджет, за да може дефицитът да бъде отново толкова, колкото е заложен, а да не бъде пробит бюджетът. Това е причината, а не друга.
Така че, ако говорим някои неща, трябва да ги говорим комплексно, разглеждайки нещата отвсякъде, а не вземайки едно нещо откъснато от другото.
Правителството беше принудено миналата година да направи тази икономия от всички бюджетни системи, за да запълни дупките за онези съставни бюджети, върху които правителството не може да влияе. Там има местно самоуправление. (Неразбираема реплика от Георги Пирински.)
За вноса казвате - 1 млрд. на червено. Значи това не е точно вносът, а е разлика в търговско салдо, действително малко над 1 млрд. долара, 1 млрд. и 70, ако не се лъжа.

Знаете ли, това е едно нещо, което наистина е тревожно само по себе си като размер, като обем. Но ако го видите като структура, знаете ли, че тази структура вътре не е толкова притеснителна, по простата причина, че най-голямото нарастване на съставките вътре е инвестиционен внос?
Господин Пирински, 38 на сто е увеличението на инвестиционния внос в тази маса спрямо миналата година. И това е факт, който не ме безпокои. Напротив, това е факт, който е източник на онзи растеж, който вие се питате как така се появи едва ли не от небето.
Трябва да ви кажа, че този дефицит е компенсиран от другите съставки на текущата сметка. И наистина текущата сметка по отчет е точно, колкото беше предвидило правителството още през лятото на миналата година - около 660 млн. Това предвиди - това изпълни. Едната съставка е по-голяма, но тя е компенсирана от преувеличение от останалите съставки на текущата сметка. Вземете платежния баланс, разгледайте го и ще се убедите, че това е така. Моля ви обаче все пак, колкото и като опозиция да искате да политизирате някои неща, сериозни и отговорни икономисти разглеждат комплексно нещата, а не откъснато. Не се вади само онова, което е удобно, а всичко в неговата цялост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата господин Рамадан Халилов.
РАМАДАН ХАЛИЛОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа министри! С предлаганата актуализирана Програма "България 2001", правителството поема подчертан курс към краткосрочна перспектива при почти демонстративен отказ от дългосрочните приоритети. Практиката недвусмислено доказа, че решаването на краткосрочните проблеми трябва да върви в руслото на дългосрочната перспектива и обратното - решаването на дългосрочните проблеми да започне с избора на краткосрочна траектория.
Разбира се, позитивно е, че ни се предоставя програма, защото всяка програма има мобилизиращ ефект, който силно ни е необходим днес. В края на ХХ век у нас съществуват условия за позитивен икономически растеж. В икономиката ни все още съществуват неинвестиционни фактори за растеж, наред с инвестиционните, които могат да дадат резултат в краткосрочен хоризонт. Неинвестиционните фактори са: подобряване организацията на труда; затягане на трудовата дисциплина; затягане на финансовата дисциплина и подобряване ефективността на финансовата система.
Очакваният растеж няма да се реализира само от това, че съществуват условия, а от характера на макроикономическото управление. И при други правителства съществуваха условия за позитивен икономически растеж, които бяха проиграни. Дано - дано, казвам - този път да не е така! Защото в актуализираната програма се предвиждат неудачни решения. Те са замислени като ефективни в краткосрочен план, но в действителност те са и ще останат в зоната на неизпълнението и, мога да кажа, на илюзиите. Ще се спра само на някои решения: доближаване на доходите до европейските нива; увеличаване на реалното потребление; създаване - много пъти се повтори днес - на 250 000 работни места - това практически е невъзможно за период от една година, тъй като технологичният цикъл за създаването на каквото и да е производство е много по-дълъг. Недопустимо е да се очаква, че частният сектор ще създаде 190 000 работни места, имайки предвид, че вие казвате, че 60 000 ще бъдат създадени от бюджета. В момента и този сектор е в рецесия и освобождава работници, а от друга страна няма адекватно потребителско търсене, за да поеме продукцията от създадените нови работни места. Разчита се на външно финансиране на по-голямата част от инвестициите, а липсват гаранции за тяхното появяване. Прекалено много се разчита на предприсъединителните фондове. Реално средства от тях може да се усвоят, казвам аз, едва в късна есен. Предвижда се прекалено висок икономически растеж, при застой на всички отрасли. Липсва стратегия за развитие на земеделието. Дори пререгистрацията на кооперациите ще допринесе за разпад на по-голямата част от тях. При неустановен субект на кооперациите банките няма да са в състояние да финансират земеделието. Те и сега и без това не са в състояние да финансират земеделския субект.
Стопиране на цените на енергията. При цялата предизборна прозрачност на замразяване цените на тока и парното, би било целесъобразна стъпка, ако не беше толкова антипазарна. Защото няма нищо по-антипазарно за страна, внасяща 75 на сто от необходимите си енергоресурси, да се прави, че не зависи от международната конюнктура. Недопустимо е да се строи демокрация и пазарна икономика с антипазарно държавно регулиране.
С приватизираните предприятия от работническо-мениджърските дружества се отчита количество, но липсва качество на приватизацията. Част от тях вече фалираха, освобождавайки работници, а друга част, вие знаете, агонизират. Решението да се заплатят приватизираните предприятия с компенсаторни записи няма да ни вдигне имиджа пред европейските структури, нито пък ще възстанови производството.
Разбира се, положително е, че се обръща сериозно внимание на инвестициите в смесените райони - отколешна идея на Движението за права и свободи. Неведнъж сме заявявали, че инвестициите в смесените региони са в основата за гарантиране на българския модел за решаване на етническите проблеми. Стимулирането на производството на алтернативни култури, включително билки и други трайни насаждения, е идея, която Движението за права и свободи прокламира, откакто настъпиха демократичните промени. Но ние настояваме всичко това да бъде решено законово, чрез създаване на преференции за инвестиции в, забележете, критичните райони.
България се нуждае от сигурно, трайно и устойчиво законодателство, въз основа на което да се създават програмите. Подготовката на новите закони, меко казано, е безотговорно, недобре обмислено. Многобройни са поправките по приетите закони. Преобладава кампанийният характер на нормотворчеството. Няма инвеститор, който да хвърля пари в несигурна законодателна среда. В такава среда са склонни да инвестират само инвестиционните спекуланти.
Инвестициите в инфраструктурните проекти преобладават в програмата, откъдето си правя още веднъж извод, че приоритетите са краткосрочни. Инфраструктурните проекти все пак са добра предпоставка за последващи инвестиции. Разбира се, всеки инвеститор предпочита добрите комуникации, но аз бих бил удовлетворен, ако в програмата бяха залегнали дългосрочни инвестиции за производствени цели. Защото за мен всяко предприятие трябва да се приватизира не само заради самата приватизация, а и за производство на продукция.
Проблемът с текущото развитие на икономиката у нас не е от бремето на икономическата реформа, нито пък от влиянието на външните фактори, например войната в Косово. Проблемът е в характера на макроикономическото управление. То допусна грешки и от тези грешки трябва да се поучи. Партийни активисти без професионални умения бяха допуснати до високи държавни постове. Правителството трябваше да извърши задължителни ходове, като либерализация и приватизация, които то съумя да направи. Предишните правителства не искаха или не можеха. Трудното дойде в момент, когато задължителните ходове приключиха и те трябваше да бъдат заменени с избирателни ходове, за да се поеме отговорността за конкретния избор и да се доведе започнатото докрай. Тук се появява колебание, несигурност. Отиваме и по-далече - дори и до професионално неумение, което по естествен начин рефлектира и върху поведението на цялото население. Паднаха съмнения в добросъвестността на немалко от висшите управленски кадри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
РАМАДАН ХАЛИЛОВ: Ако към всичко това прибавим видимо неуспешните и недобре подготвени решения - те внасят повече хаос, отколкото ред. Разбира се, решението на текущите проблеми не е в демонстративния обрат на курса, който е губещ и доказан многократно в България. Ако макроикономическото управление мисли за бъдещето на страната, а не само за своето, то трябва да продължи реформите на по-високо професионално равнище. Отговорността на конкретното управление е много по-голяма, отколкото изглежда от партийни позиции. Поемането на демонстративния обрат на курса ще провокира събуждане на илюзорни надежди, които биха ни довели отново до социално-икономическото дъно. Струва си да се предотврати! Благодаря ви за вниманието. Дано да съм ви бил полезен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Халилов.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще започна с това, което е безспорно поне за мен. Актуализацията на "Програма 2001" е безспорно необходима най-малкото по причините, които правителството официално изтъква като мотиви за внасянето на тези промени - промяна на икономическата ситуация в страната, промяна на международната обстановка, а аз ще прибавя, че в крайна сметка имаме и едно ново правителство. Нормално е при тези промени да има и внасяне на промени в "Програма 2001", с която започна мандата си сегашното мнозинство.
Въпросът обаче е има ли нужда тази актуализация да се внесе в Народното събрание и да се подложи на дебат, който да завърши с един краен резултат, който изглежда по смешен начин: "приема за сведение". Аз мисля, че с доста лека ръка представителите на мнозинството и министрите, които се изказаха, минаха през този въпрос, с който всъщност започна дебатът. Няколко души, опитни парламентаристи, ненапразно посочиха, че си струва да се поразсъждава малко от тази страна на нещата чисто процедурно - има ли нужда да се търси решение в парламента, да се търси подкрепа в парламента на един такъв документ.
Разсъждавайки по този начин, нашата парламентарна група доста се колебаеше дали да влезе в този дебат по един сериозен начин, с едни сериозни аргументи, като приема този документ за сериозен документ, или да се отнесе лековато и иронично. Защото, уважаеми колеги, ако погледнем на нещата обективно, този документ, който се внася в парламента с това претенциозно заглавие "Актуализирана програма 2001", по същество въобще не е програма. Програмата, независимо дали има политически характер или някакъв по-конкретен характер, има поне два важни атрибута, които липсват в този документ. Единият е някакви срокове, другият е упоменаване на субекти, които носят отговорност - това нещо, което е записано, дали ще стане в крайна сметка или няма да стане. Тоест, документът дава възможност в един момент да се види дали е изпълнена тази програма. Очевидно, че за този момент въобще не се разсъждава в този документ. Още повече, че би било редно, след като се внася актуализация, преди това да има нещо като някакъв отчет за това доколко е изпълнена тази програма дотук.
Това, което ни се внася, не е програма и ние го приемаме - искам изрично да подчертая - не като програма, а като едни тезиси. Това са едни политически тезиси, които, извинявайте, колеги от мнозинството, но доста приличат на политическите тезиси, които използваше господин Тодор Живков по свое време, за да демонстрира своите политически намерения. Още повече, че и в пресата излязоха обяснения, че тази програма е един политически документ, че оттам нататък тя ще се конкретизира от различните министерства, ще бъде запълнена с конкретни мероприятия. Ами точно това правеше и Тодор Живков. Това е точно един политически тезис, по който оттук нататък министерствата, общините ще бъдат задължени да разработят програми с конкретни действия, мероприятия и т.н. Тоест, това е един партиен документ и неговото място е в партийната централа на Съюза на демократичните сили. От тази гледна точка наистина внасянето му в Народното събрание е един неуместен акт за мен. Това е един вътрешнопартиен документ. Внасянето на този документ в Народното събрание според мен е един спекулативен акт. А начинът, по който е оформено проекторешението, е един манипулативен подход.
Какво целите с така формулираното проекторешение "приема за сведение"? За мен целта е ясна, но ще си позволя да я разтълкувам и гласно. Целта е Съюзът на демократичните сили и сегашното правителство на мнозинството да убедят българския народ, а може би и международната общественост, че актуализираната програма събира подкрепата в Народното събрание на колкото се може по-широк кръг политически сили и народни представители. Действително, по здравата логика би било много странно да се гласува "против" едно такова решение. Гласувам "против" приемането за сведение. Това е абсурдно! В една нормална обстановка аз мисля, че всеки един народен представител би гласувал с чиста съвест "да", "за", разбира се, приемаме за сведение. Ситуацията обаче не е съвсем нормална. И като имаме предвид възможността и влиянието, което има правителството върху средствата за масова информация, ние се опасяваме, че утре думата "за сведение" просто ще липсва и цялата страна ще бъде залята от информацията, че Народното събрание приема програмата на мнозинството. И обратното, ако все пак ние тръгнем по абсурда и гласуваме "против", тогава ще се надуе клаксонът на друга гама, че даже и за сведение тази програма, която се предлага, не се приема от опозицията, а се отива към някаква форма на конфронтация.
Затова аз подчертавам още веднъж, че подходът е некоректен. Затова и ние, ако се колебаем как ще гласуваме днес, ние се колебаем не между "за" и "против", а между "против" и дали изобщо да участваме в гласуването. Напомнят ми, че нямам време, но вижте, толкова важни, толкова хубави и толкова големи неща сте записали в тази програма, а аз няма да имам време да ги коментирам. Но ми прилича знаете ли на какво? Ще ви отговоря с един селски виц, макар че аз съм градско чедо: "Един калпав овчар, като стригал цял ден, успял криво-ляво да остриже една овца. Като се мръкнало, казал на жена си: Жено, запали сега свещта, че до вечеря да острижа още четири - пет." Че и вашата работа сега така изглежда - три години по тези неща нито направихте нещо, нито даже ги започнахте, а сега за една година да свършим толкова много хубави работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да разделя своето изказване на две части. Първото е, че обсъждаме един политически документ в една политическа институция, каквато е парламентът, и второто, да се опитам да допринеса в спора, който се появи между господин Драганов и министър Димитър Димитров за извършеното по образованието и това, което се предвижда в актуализираната програма.
Първо, защо има колебание и обструкции от страна на опозицията изобщо за този дебат? Защото България за първи път в тези десет години се намира в нова ситуация - не се е намирала в такава политическа ситуация - и тази политическа ситуация се казва ситуация на стабилност. Опозицията в България не желае да приеме тази дума. Не само това, опозицията в България желае непрекъснато да я натоварва с различни прилагателни и епитети. Например аз си записах един от популярните епитети, който и днес бе употребен в залата - за сивата стабилност, за стабилността на мизерията, тоест да се опорочи постигнатото спрямо 1997 г. и това, което беше наследството за Обединените демократични сили, оставено от БСП.
Това, че искате да обезличите направеното от Обединените демократични сили, уважаеми госпожи и господа, е разбираемо. Но това, че вие по този начин искате да обезличите образа на България, е неразбираемо. Защото тази стабилност, и аз на това специално ще се спра, беше отчетена не толкова в страната ни, поради естествени, разбираеми неща, свързани с ежедневието на хората, колкото обаче беше отчетена тук, в региона, на Балканите и в Европа. Вие явно искате да работите с други понятия, вие сте работили в политиката на България с тези понятия. И аз ще използвам едно от тях. На мястото на сивата стабилност вие искате крещяща нестабилност - това, което демонстрирахте, че можете да правите. Може би мнозина от тези, които го правеха и водеха политиката на България към това, днес наистина не са в залата. И това е добре за страната. Те не са в залата в редиците на опозицията. Те се появяват по страниците на вестниците обаче. И вчера имаше една такава изява на деец от вашата партия, който отново заплашва с крещяща нестабилност. Или трябва да разберете, че стабилността е едно ежедневно, непрекъснато усилие, или да се откажем изобщо да дебатираме в политически план.
Това непрекъснато усилие не може да даде резултати за три дена, за пет дена, за осем дена на нещо, което е променяно, разваляно, блокирано в продължение на десетки години. Това непрекъснато усилие в последните три години на Обединените демократични сили, на част от колегите от опозицията създаде един нов държавно-политически образ на България, с който ние всички трябва да се гордеем и днес трябваше ясно да бъде казано, независимо дали си народен представител от мнозинството или от опозицията. В тези три години, благодарение на усилията на правителството, България наистина има ново лице, ново, по-добро лице в Европа. Ново лице, което е плод на много добра регионална политика, балансирана, в един много сложен район като нашия. Една регионална политика, балансирана в ситуация на война, в ситуация на тежки драматични събития по границата на България. И всичко това като че ли изчезна и го няма днес в целия дебат. И всичко това като че ли не е заслуга именно на правителството на Обединените демократични сили.
Цялото това ново име, ново добро име на страната ни между другото беше направено и с помощта на много дейци тук, в парламента, на много народни представители не само от мнозинството, а, искам специално да подчертая, от Парламентарната група на Демократичната левица в областта на българското образование. В тези три години това, което е написано в актуализираната програма като продължаваща дейност, бяха извършени неща, които трябваше да бъдат извършени в 1997 г., но не бяха извършени. Но тези неща дадоха основание на Европейската комисия да предложи като първи, приоритетен едва ли не сектор на работата по присъединяването ни в Европейския съюз именно образованието и обучението. И това се дължи на усилията на правителството и усилия, искам пак специално да подчертая, на народните представители в тази зала. Защото и Законът за професионалното образование, и Законът за учебния план бяха приети с гласовете на всички народни представители. Това са добри неща за България, това са добри неща за името и образа на нашата страна. Ние не искаме да ги кажем.
Вярно е, че има много трудности. Мнозина от колегите, които говориха, особено в областта на стопанския сектор, в областта на качеството на живот, на стандарта, на ежедневието - да, има ги тези неща. Но защо не щем да кажем нищо хубаво за собствената си страна? Защо винаги искаме да омаловажим онова, което е постигнато и направено, и да не кажем ясно като политици: уважаеми госпожи и господа, нас ни чакат още много трудни години. Или сега, понеже се намираме в тази една година преди парламентарните избори, да започнем изцяло и само с популизъм.
Нас ни чакат още много трудни години, нас, българите, ни чакат още много трудни години. И нека го кажем ясно. В тази актуализирана програма точно това е казано: когато положиш много усилия, ти можеш да постигнеш нещо добро! И го казва една политическа формация, която е доказала, че веднъж, пишейки в програмата си нещо, след това го прави. И ви го казва правителство, чийто министър на финансите излиза тук и ви казва, че всичко това е обвързано с бюджета на страната за 2000 г. Значи това всичко ще стане. Вие пак ще го оспорите, пак ще има обструкции, пак ще има нагласата да се критикува заради самата критика. Единственото оправдание за мен и нека да го кажем ясно на хората в България, това е, че започва годината преди парламентарните избори. Да, с това съм съгласен. Това трябва да бъде така. Демокрацията е това. Но да се пропусне да се каже главното, основното за една държава, за една страна, нейното име и образ в това време, благодарение на усилията на институциите на страната, това за мен е непростимо и то от политическа гледна точка.
Господин министър Димитров, и на мен ми се случваше така с господин Драганов, не се притеснявайте! Той обича да разговаря по един начин, когато е в министерството или в комисията, вчера имахме приятна дискусия в комисията във връзка с едно негово предложение, взе се едно разумно решение, съвсем друго ще бъде тук, на трибуната. Защо? Защото иска да бъде само политик. Нека бъде само политик! Но нека да излезе и да го каже: аз се занимавам само с политика и българското образование е една съпътстваща дейност за мен като български политик. И това ще го знаем всички. Защото да се говори, че има словесна плява, съжалявам, че го няма господин Драганов, словесната плява се отнасяше само за неговите думи, а не за актуализираната програма. Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Дебатът по документа, който е представен пред нас - актуализираната програма на правителството "България 2001", е много полезен въпреки това, което изказва опозицията като аргументи. Полезен е, защото той показва, че тази програма намира отзвук сред българските политически сили, тези, които са представени в парламента особено, сред българското общество, показва, че програмата е добре съставена. Защото аз не чух съществени критики по нейното съдържане - нито сега, нито в предшестващите десетина дни от нейното внасяне в парламента. Основните критики, които се отправят към програмата, са, че тя е нереалистична, че тя е предизборна, че тя е толкова напрегнато съставена, че е на практика неизпълнима. Аз обаче искам да ви изтъкна следния аргумент и, надявам се, че хората, които слушат и гледат, ще го запомнят. Това е първото българско правителство, което се яви с програма на старта на своята дейност. Това е първото българско правителство с ясна и точна програма. И междупрочем, ако извадя в този парламент колко пъти сте я цитирали Вие от опозицията тази програма, просто ще останете дълбоко учудени. Вие сте я цитирали стотици и хиляди пъти. И сега актуализираният вариант на тази програма показва, че правителството върви по пулса на времето. Върви по пулса на времето, защото актуализацията на програмата се налага главно по две съществени причини, които вие пропускате тук да отбележите. А те са съвсем ясно и точно записани.
Първата, основната, фундаментална причина е това, че се промени политическият хоризонт пред България. В началото, когато започна работа това българско правителство, нашият политически хоризонт, към който се стремяхме, беше да получим покана за преговори за присъединяване към Европейския съюз. През декември ние получихме тази покана и така политическият хоризонт се измени. Това е основната причина, поради която се налага актуализация на програмата, а не идващите след 12, 13 или 14 месеца парламентарни избори.
И втората причина, забележете, самото правителство я казва, че на второ място това е, че останаха досега неизпълнени ангажименти поради допуснато изоставане, недобра организация и управленски слабости. Не можете да отречете, че правителството има чувство за самокритичност, вижда къде са пропуснатите слабости, иска да ги навакса, има политическата воля да го стори, а аз мисля, че има и управленския потенциал да го стори. Още повече, че тази програма представлява документът, с който политическата сила, мнозинството, коалицията ОДС ще се яви на парламентарните избори не с една програма за намерения, а с една програма, по която ще получи точна и ясна оценка от избирателя. Именно този факт доказва, че тази програма не е предизборна, че тази програма не е съставена с чисто популистки и предизборни цели. Тя е документ, който правителството дава в ръцете на опозицията и на българския народ. Когато ние се явим на изборите, да се пита: това сторихте ли го? А това сторихте ли го? А това защо не го сторихте?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): А ти ли ще отговаряш?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще отговаряме всички ние, които подкрепяме това правителство, които стоим зад него и които сме участвали в изработването на тази програма, в това число и аз, тъй като ме питате тук отляво.

По програмата. Основните акценти, които поставя опозицията днес, естествено, бяха свързани с главната цел, която е поставена особено в икономическата част на програмата, а именно постигането на растеж.
Вижте, когато статистиката отчита ръст през миналата и по-миналата година не чух нито един опозиционен политик да каже: ръстът е малък. Оспорваше се измерването на икономиката. Нито един не каза: да, 2,5% има ръст за 1999 г., да, 3,5 има за 1998 г., но защо не е 5 или 6? Сега отново се поставя въпросът за растежа: как щял да бъде постигнат еди какъв си растеж? Защо правителството използвало терминът "номинален", а не "реален"? Дали се използва единият или другият термин ние ще бъдем изправени в края на 2000 г. пред това да отчетем има ли реален ръст на брутния вътрешен продукт. И аз ви заявявам съвсем отговорно от тази трибуна: аз твърдя, че ще има такъв ръст и той няма да бъде по-малко от 5%, въпреки че в макрорамката на бюджета е записан 4%. И когато говорим за ръст, ние не говорим в бъдеще време - "ще". Защото през 1997 г., ако си спомняте, през втората половина спряхме изключително силният спад в брутния вътрешен продукт. През 1998 г. се постигна ръст от 3,5%. През 1999 г., въпреки войната в Косово - около 2,5-2,6%. Така че това не са измислени неща. Това е една тенденция, която ние, въпреки неблагоприятните външни фактори, успяхме да наложим в икономиката на страната. Успяваме да пречупим тези фактори, да стабилизираме ръста и да влезем в едни устойчиви темпове на развитие.
Ако трябва да говорим сериозно за тези неща, аз мисля, че министър Муравей Радев направи много точен и ясен анализ и на структурата, на вноса, износа и т.н., и т.н., неща, които вие засегнахте.
Аз смятам, че актуализираната програма на правителството 2001 е един адекватен отговор на променените условия - и икономически, и политически, в страната, а и не само в страната. Че тя отразява точно и ясно нашите намерения за управление до края на мандата, че тя отразява нашето желание, което аз съм сигурен, че ще превърнем в действителност, да сме първата политическа сила, която е изпълнила целия си мандат, която в обществения договор е поела ангажименти, и накрая на мандата отчита пред българското общество изпълнението на тези ангажименти. Това ще бъде нашият принос в нормализирането на политическия живот в страната. С това ние ще се явим на парламентарните избори, а не с намерения, най-общо казано, за комунизация на страната отново, които виждам изложени в програмата, наскоро публикувана, на Българската социалистическа партия.
И понеже господин Пирински говори за чуждите инвеститори и за това, че нямало условия, че няма стабилност те да дойдат да инвестират, аз ще ви кажа само един факт. Аз се чудя как и тези, които идват, идват и имат смелостта да инвестират в една страна, в която, първо, десет години на западната й граница има режим. Режим, който поддържа непрекъснато военни конфликти, и в страната най-голямата опозиционна сила подкрепя този режим, открито изразява подкрепата си за него, ходи му по конгресите и се прегръща с него, и въобще всява смут в цялото това ниво на стабилност. (Шум и весело оживление в ДЛ.) Така че, когато говорите за стабилност, адмирирайте усилията ни да я постигнем. Недейте да се опитвате да дестабилизирате страната. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри и госпожи министри! Явно е, че вече сме поизморени и започваме да гледаме несериозно на някои неща. Аз ще се постарая да се спра върху това, че този политически документ, който разглеждаме като програма на правителството и като сведение за Народното събрание, както тук го разделиха от Евролевицата, е документ, който е насочен изцяло за решаване на едни главни проблеми вътре в страната. Тоест, документ за нашата държава България. Става дума за това, че са посочени конкретни неща кое да подобрим, къде да насочим усилията си, кои са и някои от приоритетите, които ще ни дадат още по-голяма стабилност и които ще ни дадат възможност за икономически растеж.
Тук днес се завърза един спор дали вече сме в пазарна икономика, дали работим за капитализъм или някой счита, че ще трябва да се връщаме към социализма. Аз искам да поставя един акцент именно в този спор, по този начин.
Ние извървяхме един път, който стабилизира държавата в рамките на три години. Онази държава, която, както спомена моя колега Веско Методиев, беше грозното лице на Европа. Онова грозно лице, което остави БСП. Ние го извървяхме този път и сега ни предстои да си отговорим - тези, които мислим, можем ли да свършим някаква работа на няколко важни въпроса за бъдещето на тази страна.
Кои са те? - Как да стимулираме дееспособните хора в България без да ги подчиняваме? Как да служим в една нова система, трансформирана система, капиталистическа, в която основният елемент ще бъде съревнованието в рамките на закона? Как да насочим личния интерес и стимулираме човешкото творчество? Ние преди всичко трябва да си дадем сметка, че голяма част от българския народ все още не може да разбере трансформацията, или по-точно и ясно, е останал с манталитета и носталгията на трансформацията, която се извършваше в нашето общество. И затова ние трябва да насочим усилията си към тази активна част от българското население, а това са българските предприемачи.
Тук често се говори за чуждестранните инвеститори. Дайте да говорим освен за чуждестранни инвеститори и за българските предприемачи! Дайте да създадем възможност и условия за тези български предприемачи. И ако искам да перефразирам точно едно послание вътре: "Както работим, така ще живеем", аз го перефразирам, особено към колегите от ОДС: "Каквито условия създадем сега на малкия и средния бизнес, с такова мнозинство ще спечелим и следващите избори." Това е много важен елемент, в който трябва да насочим усилията както ние, така и правителството.
И минавам към него конкретно и то в областта точно на социалната политика. Не че това, което е записано вътре не е достатъчно, но считам, че трябва да преминем и към някои пазарни инструменти и използване и на други похвати именно и в социалната политика. Аз считам също, че често говорим за солидарност, обаче едни искат да бъдат солидарни, а други не щат да бъдат солидарни по отношение на тежестта.
Какво имам предвид? Имам предвид това, че в България имаме голяма безработица - така се казва, че е достигнала 20%, а някои може да кажат и повече. Аз считам, че това е сериозен проблем. Но считам, че има и безработица, всички го знаем - така наречената скрита безработица. Считаме, че наливаме там грешни пари на хора, които хем ходят на работа, същевременно получават и средства от държавата. Затова именно трябва да наложим механизъм, икономически инструмент, чрез който да дефинираме наистина кои са истинските безработни в страната. Да дефинираме кои са тези, които имат тази нужда на този етап. Защото на практика се получава, особено в сезонните предприятия, от една страна всички ходят временно на работа там без никакви договори, без нищо, а от друга страна са наредени да получават и помощи за безработни. Тогава трябва да се замислим по някакъв икономически механизъм, при който да ги накараме да се регистрират. Тоест, техните работодатели да ги регистрират, да сключат договори с тях.
Какви са те? Имаме два лоста според мен - единият е здравното осигуряване, а другият е пенсионното осигуряване. Или по схемата, че тези, които вземат сезонни работници, ако е възможно, разбира се, аз го предлагам в рамките на бюджета или, ако не, за следващата година, работодателят ще бъде субсидиран за осигуряване на здравното осигуряване, но по този начин той вече ще го заведе като един работник и по този начин и държавата няма да плаща, и работодателят да плаща. Тоест, трябва да потърсим пазарни механизми, с които да решим отчасти този проблем, който виси от години в страната.
Вторият момент - пенсиите. Пенсиите в страната са в най-тежко положение. Колкото възрастта е по-голяма, толкова пенсиите са по-ниски. Те са обратно пропорционално.
Аз тук се обръщам от името на нашата парламентарна група с един много важен за нас въпрос: дайте да решим въпросите, особено на пенсионерите и възрастното население, които са работили в селското стопанство и растениевъдството. Как можем да го решим? Единственият начин е като им признаем 9 месеца за една година. Тоест, когато базата на тяхното пенсиониране са тези 9 месеца, които са работили, а не цялата година - с 3 месеца мъртъв период, в които те не са ходили на работа и оттам общата им база пада много ниско. Това е едно мое предложение.
И последното, което искам да изтъкна, е пак в тази област - в областта на социалната политика е това, с което започнах, за безработните. Казах за солидарност, в момента правилникът позволява кметовете по места и общините да задължат 5 дни безработните да имат право да отдадат общественополезен труд. Аз мисля, че трябва да направим корекция и да увеличим този труд на 10 дни и той да стане задължителен. Не може български села, български малки общини и други да бъдат в мръсотия, да няма кой да ги почисти, а, от друга страна, общините да си позволяват, а и чрез субсидиите на правителството, да дават парите ето така. Просто това е невъзможно. Ако искаме по някакъв начин да стимулираме, дори да мотивираме, да не демотивираме хората, трябва да покажем, че имаме и ние отношение. Ако те го нямат, ние поне да ги накараме да имат отношение към това собствено, родно свое място.
И понеже започнах за селата, искам да кажа няколко думи за тях. Всички големи инвестиционни проекти минават покрай големите градове. Те ще облагодетелстват, ще развият икономика, комуникации и т.н. Вярно е, че в програмата е записано за смесените региони, за аграрните региони и т.н. Но дайте да не се заблуждаваме, че само земеделието може да реши проблемите на селата. Не може земеделието да поема 1 млн., 1,5 млн., 2 млн. или 3 млн. Тогава всички ще станат земеделци. Ще започнем да субсидираме земеделието и всички ще станат земеделци и другите ще фалират. Не може да има такава политика.
Какво изисква това? Изисква политика, която да е насочена за развитие на други отрасли и на други услуги, и други дейности в тези региони, иначе те ще бъдат пречка за развитието на самата държава, пречка на другите, които са дееспособни, които са действащи, които са можещи, защото винаги ще водят нещата назад, ако ние не съсредоточим усилия там.
Какво предлагаме в тази насока? Възможността да подпомогнем, да дадем шанс на фирмите, които отидат в тези малки общини и започнат бизнес там, а не само в големите, в централните общини. Защото по този начин ще решим и безработицата в региони, която е 30-32 на сто според статистиката.
Искам да завърша с една приказка, понеже днес чух доста популизъм. Тази притча е стара. Става дума за село Мъглиж. Преди много години, след Освобождението е трябвало да мине железопътната линия през село Мъглиж. Тогава се вдигнало цялото село, отишло е при старейшините и пред ръководителите са казали: не щем да минава това чудовище оттук, ще ни изплаши женорята, децата, добитъка и т.н. Вдигнали се старейшините и отишли в София, ходили и подкупили селата Тулово и Дъбово и линията минала оттам. Минали 7-8 години туловци и дъбовци се качвали редовно на влака, а другите постоянно правели транспортни разходи за боба си, за бъчвите си и тогава отишли и казали: махайте се, вие не сте добри управници. Те казали: да, но нали вие искахте това. Те казали: ами, де да знаем, не го искахме, но тогава така мислехме. Вие защо не ни казахте как ще стоят нещата?
Така че, господа, обръщам се към вас, които днес ни заложихте с тези неща. Ние казваме ясни неща, които могат да бъдат свършени. Вие не казвайте неща да лъжете българския народ. Доста го лъгахте и това, което казах, беше точно за вас - тази приказка за село Мъглиж, което е град Мъглиж, и още страда от това, че преди 120 години гарата е направена в Дъбово, заради техните управници. Благодаря ви. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Парламентарната група на СДС има 3 минути. Записан е господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Този дебат е към края си. Остават няколко минути и беше доста продължителен и изтощителен. Много романтични приказки се чуха, но действително малко конкретни съвети. Или, ако тези съвети бяха конкретни, не бяха много разумни.
Аз в това кратко време ще изразя моето отношение по факта, че правителството намери смелост да не се поддава на политически егоизъм и да постави много важни и сериозни задачи пред себе си за една година. Те действително са сложни и го поставят в една ситуация на обществен длъжник. Цялото общество ще съди това, което е записано в тази програма, след година. Но в нея има и неща, които са предизвикателства. Предизвикателство е обещанието да се запазят цените на топлинната енергия и електроенергията.
Предизвикателства са, защото господин Димитров още рано сутринта постави един от централните проблеми на програмата. Тази програма отстъпление ли е от пазарните принципи, тя променя ли реформаторския дух на правителството или в тази програма са вкарани нови елементи на популизъм, които трябва да създадат одобрение от страна на обществото с цената, която трябва да плати държавната хазна за това?
Господин Димитров, тази мярка, която на пръв поглед абсолютно е непазарна, в себе си съдържа доста пазарен елемент. Защото, когато един пазар е заплашен от разпадане, най-важното е той да бъде съхранен, дори с цената на дефицити. Знаете, че това допускат и големите корпорации, не само държавният сектор, в условия, когато пазарът действително е заплашен от разпадане, ако цените започват да плашат потребителите да изчезват от пазара.
Преди два-три месеца, когато дойдоха Международният валутен фонд и Световната банка - те не обичат корекции на програмите, които вече са утвърдени с тях, че ще се премахнат субсидиите, че цените ще се освобождават - те разбраха аргументите на правителството, че е по-добре пазарът да бъде съхранен, по-добре е да се направи ревизия на нещата, уговорени преди две години, отколкото да се случи така, че видите ли, към края на мандата ние да имаме едно много голямо икономическо напрежение в един важен за цялото стопанство и цялото общество сектор.
Вторият момент в тази програма, който действително е предизвикателство, бих казал, уникално предизвикателство за десетгодишната история, е това, че никое правителство не посегна да направи енергийна реформа и конкурентен енергиен пазар. Никой не посмя да посегне на енергийните монополи.
Господин Томов - и с това приключвам - който също прояви търпение, преди няколко часа каза следното: "Не пипайте монополите, защото те са източник на средства за държавната хазна и те са удобен източник на средства". Но, господин Томов, ако не се извърши демонополизацията - хубаво е, че във втората част на Вашето изказване, което противоречеше именно на този цитат - казвахте: на всяка цена ги демонополизирайте. Ако не ги демонополизираме, няма да дойдат големи инвеститори. Ако не се открие полето, където действително играят големите международни играчи, те няма да дойдат в нормалната среда. Те ще дойдат там, където правителството, макар и рисково, макар и в сложна икономическа ситуация посяга на тази деликатна материя с възможността да си навлече едно огромно недоволство, ако допусне грешка. Факт е, че министрите станаха, заявиха: ние представяме не само програма, но и с ангажимента тя да бъде изпълнена. Аз приемам това със задоволство и затова мисля, че днешният дебат беше много полезен, за да може цялото българско общество да разбере, че правителството е изправено пред едно голямо предизвикателство и амбициозна програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Правителството е благодарно за тази дискусия по неговия документ - актуализирана програма "България 2001". Тук бяха казани много важни и точни оценки за програмата. Например беше казано, че ако основният акцент в програма "България 2001" - в първоначалната програма на правителството - беше спасяването на страната от кризата, спиране на разпада на всички системи, то сега с актуализираната програма правителството поема ангажимента да създаде условия, предпоставки за икономически растеж.
Казани бяха и много други важни неща.
Аз искам тук, пред Народното събрание, да разгранича думите, които бяха произнесени във връзка с програмата по един критерий. А критерият е: полезни ли са те за програма за управление. Много трудно е да се говори за програма за управление, защото трябва да се говори много конкретно, трябва да се говори много съгласувано, трябва да се говорят само изпълними неща.
От тази гледна точка в парламента по време на този дебат бяха казани много констатации за настоящото трудно време. Да, ние също сме съгласни и правителството така и започна актуализацията на програмата - с такива констатации. Времето е трудно. Описанието на трудностите и опитът да бъдат прехвърлени тези трудности едва ли не само върху управлението на Обединените демократични сили, разбира се, е популизъм. Освен това бяха направени предложения, които за съжаление нямат способността да бъдат приложени или защото са абсолютно неразумни - например предложението да се увеличи пенсията чрез продажба на миноритарните акции. Ние сме записали, че ще се отървем от миноритарните акции. Правителството няма да държи у себе си собствеността върху части от предприятията. Ние видяхме даже, че това се препоръчва със закъснение и от един съветник на президента. Но всички вие в тази зала много добре разбирате, че от продажбата на миноритарни пакети не може да има такова финансиране на огромните разходи на Националния осигурителен институт, което да е способно да предизвиква трайно покачване и защитено по-високо ниво на пенсиите в страната.
Ето такива предложения, които не са обмислени докрай и чиято реална полза е крайно минимална, които могат да служат, разбира се, като упражнения за предизборни програми, ние също чухме тук.
Не чухме много сериозни предложения за подобряване на актуализираната програма. Освен това не чухме никой да застане на критична позиция по отношение на актуализираната програма и да предложи стройна система от възгледи или от управленски мерки, които да бъдат алтернативни на това, което ние предлагаме тук. При това правителството, за разлика от отчета, не си послужи с този административен, сух, технически език, за да отчита фактите. Ние, целият кабинет, много пъти се старахме да преработваме своята актуализирана програма така, че да я пригодим за политически дебат, така че тя да звучи политически, тоест, да звучи ясно, достатъчно ангажиращо и едновременно с това да е подходяща за обсъждане и критикуване в Народното събрание. Това никак не е лесно за която и да е администрация. Вземете който и да е правителствен документ от последните десет години и вие ще видите, че нито едно правителство в началото на своите усилия не се е опитвало така ясно и предметно да назове политическите си ангажименти. Такава откровеност си позволяваме ние в този момент, очевидно давайки оръжие на опозицията и давайки инструмент на парламентарните групи на мнозинството да следят работата на правителството, да контролират тази работа, да настояват тази програма да бъде изпълнена. Защото обсъждането на тази програма има това важно значение, че тя става известна на народните представители. Те са се запознали с нея, познават предвидените в нея мерки и могат и да ги използват в своята работа, и да ги използват в парламентарния контрол.
Ние сме благодарни, например, че такава позиция тук заяви и проф. Драгомир Драганов. Той каза: "Аз ще чета тази програма и ще следя изпълнението й".
Точно затова се дава тази програма. Тя точно заради това е написана по този начин. Аз искам само това да ви кажа, че не е лесно да се напише такава програма. Това безусловно е един сериозен, голям ангажимент. Аз съм напълно съгласен с това.
Но аз разчитах, че ще се уважи това изключително усилие, което ние направихме - да не говорим на технически административен език, да не използваме специална терминология, да не използваме тези шифри на администрацията, примерно, отмяна или изготвяне на наредба за еди-какво си по член еди-кой си и т. н., а наистина да дадем основа за един сериозен политически дебат.
Аз си мисля, че все пак дебатът в определена степен се получи, защото стана ясно, че, от една страна, ние сме много отговорни, много ангажирани и много откровени за възможностите на страната. Стана ясно, че няма друга такава системна позиция за управлението на страната. Това също стана ясно.
Няколко принципни въпроса. Първият принципен въпрос, който аз не искам да оставя без внимание, е въпросът: защо чак сега? Според мен въпросът е зададен риторично - защо чак сега усилията на правителството се ориентират към създаване на условия и предпоставки за икономически растеж? Защо не през последните три години?
Аз си мисля, че всеки, който попита по този начин в Народното събрание, знае отговора. Отговорът беше, първо, че това е опитвано. Опитвано е да се форсира икономически растеж в България в условията на непреструктурирана икономика. Това беше точно опитът на управлението на БСП през 1994, 1995 до декември 1996 г. На основата на непреструктурирана икономика се форсира растежът и това доведе до натрупване на огромните просрочия между фирмите.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): А сега колко са?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Точно това показва, че този опит не е бил приложим за страната. Българската икономика може да премине на фаза на растеж само в условията на здрав икономически растеж, тоест, неинфлационен, несубсидиран икономически растеж. Трябваше да се постигне този процент на принос на частния сектор в брутния вътрешен продукт - над две трети, някъде около 70 на сто - за да можем да бъдем сигурни, че тези усилия, които ще направим и това примерно усилване на инвестиционните намерения на правителството ще дадат отглас и ще причинят растежни импулси и в частния сектор.

Просто сега му е времето. И аз си мисля, че вие в голямата си степен оценявате, че всъщност Актуализираната програма по този начин е програма, поемаща нови ангажименти и пред избирателите, и пред Народното събрание от страна на правителството - точно с това преориентиране, точно в тази насока.
Мисля си, че този разговор е много важен. Той може да продължи, но очевидно това е принципното и здравото решение.
Вторият момент, който искам да спомена. Тук ми направи необикновено впечатление мълчанието по отношение на всички други части на актуализираната програма, например аз не чух коментари на външната политика на правителството, не чух коментари на политиката в областта на военната реформа, не чух коментари на преговорите с Европейския съюз, не чух коментари на приготовлението ни за членството в НАТО, и си мисля, че по премълчаване би трябвало да приемем, че Народното събрание напълно подкрепя тези части от Актуализираната програма.
Съжалявам, че не можах да чуя господин Пирински. Той като външен министър, ако имаше нещо против, сигурно щеше да го каже. Но при положение, че никой не изкоментира тези части от Актуализираната програма, смея да мисля, че тя се споделя от цялото Народно събрание. (Смях, оживление и ръкопляскания в блока на СДС, шум и реплики в блока на ДЛ.)
Виждам усмивки и то точно от господин Румен Овчаров, който ме хвърли в дълбок смут, казвайки тук нещо в смисъл, че външната политика на правителството и поведението на българския министър-председател едва ли не се диктуват от командващия НАТО в Брюксел господин Уесли Кларк. Това стана днес. А вчера той ме критикува, ето, тук има много хора, които бяха на Консултативния съвет, за точно обратното - че действията на правителството са несъгласувани с НАТО. (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ "Е-е-е".) Ами, имаше хора. Ето, ние сме много хора тук, в залата. Той каза: "Какви са тези импровизации? Правителството си позволява ходове, които не са докрай обмислени". Или нещо в този смисъл. Много хора имаше, които могат да потвърдят тези думи.
Значи това двусмислие аз мисля, че е абсолютно излишно, защото появяването с едно лице пред Народното събрание и появяването с друго лице, както си е позволил и проф. Драганов пред проф. Димитър Димитров, обсъждайки правителствените намерения, това е част от недостатъчната демократизация на всички ни. (Шум и реплики в залата.)
Ние си мислим, че това е някаква дълбока политика. Всъщност това не е политика. Това е неспособност да поемем отговорност за една позиция. Щом вие защитавате една позиция пред една аудитория, и друга - пред друга, значи вие нямате смелост да защитите една своя политическа позиция. (Ръкопляскания в блока на СДС.) Това е слабост на българската демокрация, на българската политика. И аз не мога да подмина този факт, защото специално в тази област, специално във външната политика, искам откровено да кажа нещо за актуализираната програма.
Има един голям риск пред актуализираната програма - един риск, на който тя няма как да отговори по друг начин. Рискът е от предизвикване на нов военен сблъсък, близо до границите на Република България.
Ако има нов военен сблъсък, ако има нов военен конфликт, ако световните медии раздухат това, ако това се появи по CNN, мога да ви кажа, че най-притеснено за изпълнението на актуализираната програма ще бъде правителството. Няма правителство, което да издържи. Това го казват всички премиери на страните в Югоизточна Европа. Няма правителство, което да издържи нова война в Югославия. Няма как! Всички икономики са достатъчно слаби, всички са получили твърде тежки удари, в частност искам да коментирам и удара върху българската икономика, въпреки че той не е чак толкова тежък, колкото го очаква и както го представи господин Александър Томов.
Аз се занимах подробно с анализа на платежния баланс и на текущата сметка на страната, включително търговския баланс. Какво прави впечатление там? Загубите от намалението на износа, всъщност намаленият износ е в размер на около 250 млн. долара. Ако си спомняте, правителството последния път, когато отчитахме преки и косвени загуби, отчетохме 185 млн. долара. Тоест, загубите, които страната е инкасирала през цялата тази година, някъде в порядъка на около 200 млн. са резултирали, в частност, вероятно в голямата си степен, в намаляване на българския износ.
Тогава откъде се получава този около 1 млрд. дефицит в търговския баланс? От какво се получава? Получава се преди всичко от увеличението на вноса - много значително, драматично голямо увеличение на вноса. И при това в този внос около половин милиард долара са внос на стоки с инвестиционно предназначение.
Господин Муравей Радев много пъти тук, в Народното събрание, говореше и се удивляваше защо не се разбира простата логика, че за да тръгне една икономика към растеж, тя трябва да регистрира такъв внос. Няма как да се индуцира растеж в една икономика, ако това не се получи.
Само че не е вярно твърдението, че този дефицит влияе на валутния борд, защото общата сметка от платежния баланс на страната е положителна. От какво е положителна общата сметка? 86 млн. има положителен платежен баланс - преди всичко от изпълнението на програмата за приватизация и от притока на чуждестранни инвестиции в страната на зелено.
Това, което беше казано тук, не отговаря на истината, че инвестициите, и специално чуждестранните инвестиции в страната, са се намалили. Напротив, чуждестранните инвестиции бележат едно неочаквано за мен повишаване през 1999 г. в сравнение с 1998 г.
И тук, спирайки, искам да кажа защо всъщност то се получи. Коя е голямата ни надежда? Голямата ни надежда е, ако не се допусне развитието на конфликтите в Югославия дотам, че да се стигне до военен сблъсък, който може да бъде раздухан и може да се превърне в тежък удар върху икономиките в региона, независимо от пакта за стабилност, независимо от всичко останало.
Нашата надежда е, че с една стабилна, с една сигурна политика, с една политика, както каза в рецептата си Йоран Першон - министър-председателят на Швеция: "Сигурност, икономически растеж и ниска инфлация - това е моята рецепта, която вие трябва да следвате, за да предизвикате тук приток на инвестиции".
Както на български инвеститори да дадем куража да инвестират в собствената си страна, така и на чуждестранните инвеститори, за да дойдат в България - в една сигурна страна, която е далеч от конфликти, която им дава добра перспектива за бизнеса. Това е начинът, който ние виждаме като решаващо условие за постигане на икономически растеж.
Аз казвам реално какъв е рискът пред тази програма. Реален е рискът от нова дестабилизация в Югоизточна Европа и при това положение точно този фактор - стимулиращият фактор на инвестициите и на чуждестранните инвеститори, няма да действа.
Благодаря ви за вниманието и се надявам на подкрепа от ваша страна на програмата. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Преминаване към гласуване на проекта за решение:

"РЕШЕНИЕ
ОТНОСНО АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА
"БЪЛГАРИЯ 2001"

Народното събрание, на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Приема за сведение Актуализирана Програма "България 2001" на Министерския съвет на Република България."

Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 129, против 67, въздържали се 16.
Решението е прието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
За отрицателен вот има думата господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Гласувах "против" предложеното решение не само защото то е смешно - "приема за сведение". Такова решение скоро не бяхме приемали в българския парламент. Не само защото днес в мнозинството се отнесохте с пренебрежение към критиката и конструктивните предложения на опозицията. В този дебат аз се чувствах унизен като български народен представител от твърденията, че програмата на правителството е изпълнена и затова тя се актуализира. Нима целите на тази програма са били обедняване на 70 на сто от хората? Нима целите на тази програма са да няма българска промишленост, да има такъв спад в производството, да имаме такъв огромен вътрешнотърговски дефицит? Да имаме рецесия в българската икономика? Ако целите на тази програма са били забогатяване на една част приближени на властта, ако целите на тази програма са били разрастване на корупцията, изпращане на децата на управляващите да се учат в чужбина, ако това са били целите, аз признавам, че тя е била изпълнена и дори - преизпълнена.
Аз разбирам, че вие се изплашихте от недоволството на хората, от постоянно намаляващото доверие във вашето управление. И затова изкарахте една година по-рано предизборната си платформа!
Но днешния дебат ме притесни особено с чувството, че участвам в някакъв дебат в друга държава, в друг парламент, с нереалната оценка, с огромния ръст, който се обещава и който се отчита. Сякаш само господин Цонев и господин Радев виждат това оживление в българската икономика.
Аз ви съветвам - слезте от автомобилите, излезте от кабинетите и идете при хората. Вижте как живеят обикновените хора и чуйте тяхната оценка за изпълнението на вашата "Програма 2001". Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За втори отрицателен вот - госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа, господин Костов! Гласувах "против" тази програма, защото, ще говоря с цифрите от статистиката. В Смолянска област в края на 1998 г. заетите от 70 хил. икономически активно население са били 37 300. През декември 1999 г. заетите са 29 700. И не мога да се съглася, когато три години се провежда там една политика на обедняване, на обезлюдяване и нищо ефективно, сега аз да приема това, което дори е разписано в инвестиционната ви политика.
Да, набор от старание, няколко години тупкане на това население, съжалявам, че така го казвам, по един начин, по който никой не го е правил. И сега вие говорите, че тази програма е рецепта! Ако това е рецептата, то, надявам се, че вие сте глъгнали някакви хапчета, от които сте се приспали, а народът сигурно няма да ги поеме. Затова гласувах "против". (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трети отрицателен вот - господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, както казаха някои тук, даже и аз може да кажа защо съм гласувал "против". (Неразбираема реплика и смях от блока на СДС.) Това Вие го казвате!
Гласувах, затуй защото, ще бъда груб още в началото и мога да бъда изгонен, защото големите градове увеличават терените на гробищата. Гласувах, защото се появиха болести от недоимъчно хранене. Гласувах, защото ние почти убихме българското здравеопазване.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Кой?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Вие, вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля!
ИВАН ЗЪНЗОВ: Ние всички тук в парламента! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание във вторник, 28 март 2000 г., от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще има заседание в сряда, от 15,00 часа.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 29 март от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,27 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев


Секретари:
Виктория Василева

Ивалин Йосифов