Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 23 март 1999 година:
Законопроект за лова. Вносител е народният представител Христо Стоянов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Законопроектът е разпределен и на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Отчет за изпълнение на Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за кооперациите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за отменяне на Закона за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета". Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на изменението на Конвенцията за правата на детето. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
По дневния ред са постъпили следните предложения:
От народните представители Иван Зънзов, Златко Златев и Илия Баташки - да се включи в седмичната програма законопроектът за маслодайната роза с вносител Иван Зънзов и група народни представители.
От народния представител Петър Мутафчиев - да се включи проекторешение на Народното събрание за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари.
От народния представител Михаил Миков - да се включи законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносител народният представител Любен Корнезов.
От народния представител Стефан Стоилов - да се включи като точка от дневния ред законопроектът за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл с вносител народният представител Атанас Богданов.
От народния представител Любен Корнезов - да се включи законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител народният представител Любен Корнезов и законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерският съвет.
Има и предложение от Парламентарната група на СДС.
Прави се предложение за дневен ред на програмата за работата на Народното събрание за седмицата от 24 до 26 март 1999 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти.
3. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
4. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на р. Дунав.
5. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Федерална република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
6. Законопроекти за допълнение и изменение на Наказателно-процесуалния кодекс.
7. Законопроект за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.
8. Законопроект за допълнение и изменение на Закона за застраховането.
9. Отчет за дейността на Националния статистически институт за 1998 г.
10. План за статистическите изследвания през 1999 г.
11. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието.
12. Законопроект за ветеринарномедицинската дейност.
13. Парламентарен контрол.
Освен това, по силата на Конституцията, изтича срокът и за върнатия от президента Закон за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
По дневния ред на седмичната програма имат думата вносителите, както и за предложения за промяна или отпадане на предложени точки.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата народният представител господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Многократно нашата група се обръща с молба към представителите от всички парламентарни групи да влезе на първо четене законопроектът за маслодайната роза.
Освен това, господин Соколов, Вие сте сериозен човек и в едно Ваше изказване в Стрелча сте поели известни ангажименти, че трябва да има такъв закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така е.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Ето защо аз се обръщам отново с молба този законопроект да мине на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Най-напред искам да ви припомня какво решение предложиха група народни представители от Демократичната левица на Народното събрание.
"Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30 от правилника на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Временна анкетна комисия за срок от два месеца от датата на конструирането й със задача изясняване условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари, във връзка с Постановление на Министерския съвет № 275 от 18 декември 1998 г., и щетите, нанесени на държавата и на държавния бюджет.
Временната анкетна комисия да се състои от 17 народни представители: СДС - 9; Парламентарна група на Демократичната левица - 4; Народен съюз - 1; ДПС - 1, Евролевица - 1; независими 1.
Вносители:
Румен Овчаров, Любен Корнезов,
Стефан Гайтанджиев и останалите
народни представители, които
са се подписали."
Какви са мотивите за това наше предложение? Непосредствено преди коледните празници с Постановление на Министерския съвет № 275 се определиха цените на тютюневи изделия, с които се създадоха условия на приближени до правителството фирми да получат завишени квоти за цигари с облепени бандероли със старите им цени и им се предостави възможността да ги продават по нови цени. Това е довело до тяхното обогатяване, а държавният бюджет е лишен от милиарди лева средства.
Предвид на създалата се обстановка и нежеланието на изпълнителната власт да изясни случая, предлагаме да се избере временна анкетна комисия за срок от два месеца в състав от 17 народни представители за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на тези фирми, занимаващи се с дистрибуцията на цигари, и щетите, нанесени на държавата. Датата на това наше предложение и мотивите е 23 февруари 1998 г. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Секунда, приключвам.
Защо прочетох отново решението и мотивите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мутафчиев, изтече Ви времето.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Секунда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Стига с тези секунди! Имаме правилник, в рамките на две минути трябва да си развиете предложението.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Надявам се, господа, че вие ще гласувате този път "за" това наше предложение.
Имайки предвид, че голяма част от народните представители от Съюза на демократичните сили бяха обвинени, че са участвали в това облагодетелстване, се обръщам се и към ръководството на вашата парламентарна група - ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мутафчиев, много Ви моля!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: ... - гласувайте за това решение, за да докажете наистина, че СДС е против корупцията във властта. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата господин Стефан Стоилов.





СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От доста време е предложен един законопроект за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл. Никакво движение няма по този проект. Искам да обърна внимание на уважаемите колеги, че с приватизация или без приватизация в България ще има стоманодобив. В българската икономическа структура този отрасъл ще присъства. Проблемите, пред които той е изправен, са известни на всички. И още нещо, като че ли е време българското правителство да помисли трябва ли да продължава приватизацията в сегашния й вид, когато, поради обстановката, условията, пазарната конюнктура, такива големи обекти на българската промишленост се продават "на безценица".
Страни в преход, като Полша, преди години направиха един определен антракт в приватизацията на големите обекти, докато се нормализира обстановката и се получи цена, която е близка до справедливата. Така стана с Гданската корабостроителница и редица други обекти на полската промишленост.
Така че, господин председател, моля Ви да дадете ход на разглеждането на този проект. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! За кой ли пореден път апелирам мнозинството най-вече, защото от него зависи да реши въпроса на хората, които по един или друг начин остават без жилище, когато тяхното жилище бъде изнесено на търг, независимо дали става въпрос за семейно имуществена общност или за наследствено такова. То зае една относително справедлива позиция при гласуването на първо четене на законопроект № 854-01-55 от май миналата година.
Сега много от вас, колеги, се усмихват ехидно и смятат, че по този начин се смеят на Демократичната левица. Вие се смеете на тези хора, които наистина ежедневно в приемните ни питат защо не се решава техният въпрос, свързан с една дребна поправка в ГПК, приета веднъж от парламента на първо четене.
Аз още веднъж апелирам да проявите малко повече здрав разум и разбиране към проблемите на тези хора и да гласувате влизането на тази точка в дневния ред, което по никой начин няма да затрудни програмата на Народното събрание, още повече, че минаха няколко месеца от приемането на първо четене на текста и не постъпиха никакви други предложения за второ четене. Нека да решим проблема на тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Право да ви кажа, колеги, изпитвам до известна степен неудобство, защото за седми или осми път предлагам да се включи в дневния ред на парламента Законът за изменение на Наказателния кодекс, включително и проектът на Министерския съвет. На мен ми е неудобно, не знам на мнозинството как му е удобно да отхвърля включването на един законопроект, включително и този на Министерския съвет.
Става въпрос за следното. Ще ви припомня само - за изменение на чл. 146-148, това е за обидата и клеветата. В тези текстове се предвижда наказанието лишаване от свобода да се замени с глоба. В двата законопроекта разликата е в размера на глобите. Докато в проекта на Министерския съвет се предвижда максимум до 30 млн., в законопроекта на народния представител е до 1 млн.; и престъпленията от общ характер да станат от частен характер. Това няма да отнеме много време на парламента. Двата законопроекта са в една и съща насока.
Моля народните представители с гласуването си да включат в дневния ред двата законопроекта за изменение на Наказателния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Зънзов и група народни представители за включване в седмичната програма законопроекта за маслодайната роза.
Гласували 213 народни представители: за 89, против 113, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Мисля, че в залата се шуми доста и някои от колегите не разбраха за какво става дума. Затова моля да се прегласува. Интересно ми е тези от другата страна, които са от регионите, където има производство на рози, какви обяснения ще дават. Законът е изключително коректен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Иван Зънзов и група народни представители за включване в седмичната програма законопроекта за маслодайната роза. Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 89, против 110, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари.
Гласували 191 народни представители: за 70, против 116, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов за включване в дневния ред законопроекта за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл.
Гласували 198 народни представители: за 70, против 122, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, с вносител народния представител Любен Корнезов.
Гласували 192 народни представители: за 71, против 105, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов да се включи като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с вносител народния представител Любен Корнезов, и Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с вносител Министерския съвет.
Гласували 192 народни представители: за 65, против 119, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили с една корекция: т. 13 - ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, върнат от президента на Република България с Указ № 69, и парламентарният контрол стават т. 14.
Гласували 195 народни представители: за 139, против 28, въздържали се 28.
Седмичната програма е приета.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Повече от година ние следим с тревога изострянето на събитията в Косово и настояваме за последователни усилия за намиране на политическо решение и изход от кризата.
Повече от година ние сме подкрепяли последователно усилията на международната общност за намиране на такова решение.
Днес вече сме изправени пред реалната опасност за военни удари, за военна операция срещу западната ни съседка. Това едностранно взето решение може да приведе в действие, да предизвика тежки, непредсказуеми последици за Балканите и Европа. Сред най-потърпевшите можем да се окажем ние.
Парламентарната група на Демократичната левица се обявява категорично против всякакви военни операции без санкцията на Съвета за сигурност към ООН. Ние призоваваме незабавно да се отменят военните удари, да се възобновят активно преговорите за намиране на трайно политическо решение на косовската криза.
Парламентарната група на Демократичната левица се обръща към сръбските власти да проявят по-голяма и конструктивна воля за намиране на дипломатическо решение на конфликта. Подобна воля следва да прояви и албанската общност.
За нас еднакво са важни и териториалната цялост на Република Сърбия и на Съюзна република Югославия, както и широката автономия на Косово. За крайния успех е нужно да се възстанови и посредническата роля на контактната група.
В крайна сметка политическото решение сега е без алтернатива. По-нататъшното прилагане на сила няма да ограничи, нито да реши косовския конфликт. По-скоро той ще се разшири и ще навреди за дълго време на интересите на балканските държави.
Декларацията от 1993 г. за ненамеса във военни действия на територията на Съюзна република Югославия нито пряко, нито косвено беше потвърдена от Консултативния съвет за национална сигурност, а по-късно и от парламента - в есента на 1998 г.
Сега с тезата за атлантическата солидарност се предлага ревизия на тази позиция на Народното събрание и на българските държавни институции. Новата позиция, приета отново зад гърба на парламента и на българското общество, натоварва с огромна отговорност правителството и мнозинството. Отново и до момента никой не знае какви ангажименти е поело българското правителство, българското мнозинство в преговорите с Щабквартирата на НАТО. И това става в момент, когато правителството е приело текст на военна доктрина, в която се утвърждава постановката, че няма заплахи за националната ни сигурност, макар че и в среднощното си изявление президентът на практика безпомощно призна, че гаранции за националната ни сигурност сега няма. Бездействието на българските политици и държавници в такъв момент може да се окаже фатално.
В тази връзка Парламентарната група на Демократичната левица предлага спешно свикване на Консултативния съвет за национална сигурност при президента и още днес да се проведе извънредно заседание на Народното събрание, което да изслуша парламента и чрез националноотговорни дебати да се коригира политиката на Република България, така че в никакъв случай тя да не става съвоюваща страна.
Тази декларация, уважаеми господин председател, може да се счита като формално предложение, съгласно правилника - неговия чл. 39, ал. 5, за включване на такава точка в дневния ред на парламента.
Призоваваме мнозинството да се вслуша в настроенията и ясната воля на българския народ да не бъде въвлечен в един военен конфликт на територията на съседна Югославия, конфликт, който може да бъде пряка заплаха за националната сигурност на България. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Действително събитията, които се развиват около нас в последните часове са събития, които тревожат целия български народ. Това е нещо съвсем нормално. Съвсем нормално е, защото има един проблем, един сблъсък на позиции на 100 км от България. И именно заради това в продължение на една година България предприе редица стъпки за решаване по мирен път на проблема в Косово.
Бяха много инициативите от българска страна именно затова, защото ние сме непосредствен съсед. Именно затова, защото нас пряко ни засяга това, какво ще се случи. Аз не зная защо виждам толкова весели физиономии отляво, след като лидерът на партията ви наистина с тревожен глас говореше преди малко по същата тема. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, аз вземам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да заявя, че ние се надяваме, че в последните часове, които са дадени за размисъл, за вземане на решение, наистина ще се прояви здрав разум от страна на сръбските власти. (Реплики от ДЛ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Говорим за българските власти, а не за сръбските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев, правя Ви бележка.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото нещата, които се случват, се случват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На всички ще правя бележка. Когато господин Първанов говори никой не се обаждаше.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Сто души се обадиха досега, Вие намерихте на мен да направите бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много сериозен въпрос разискваме, за да подвиквате. (Шум и реплики от ДЛ.) Седнете си на мястото или излезте навън.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ако имате специално отношение към мен, кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако Вие нещо не можете да разберете, то си е за Ваша сметка. Казвам Ви го, защото Вие се обаждате от място. Затова Ви правя забележка. Сега недейте повече да спорите. Като се обадите втори път, ще Ви изгоня. (Шум и реплики от ДЛ.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, струва ми се, че поне част от депутатите в Народното събрание днес не се държат на нивото на ситуацията, в която сме. Търсят евтини политически дивиденти. (Реплики от ДЛ.) Търсят сблъсък в момент, в който на България е нужно единство. (Шум и реплики от ДЛ.) Търсят противопоставяне в момент, в който всички трябва да защитим българските национални интереси. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не зная това в противоречие на вашите виждания ли е, господа отляво? Вие не искате ли общо да защитаваме своите национални интереси и реагирате по този начин?
Аз искам да заявя от трибуната на българското Народно събрание, че абсолютно всички власти в България са на мястото си. (Шум и реплики от ДЛ.) Следят внимателно събитията, които се развиват. Знаете, че министър-председателят отложи пътуването си. Знаете, че президентът също наблюдава събитията и дали ще замине или не, зависи от събитията, които ще се развият. (Реплики от ДЛ.) Българският парламент в момента е в сградата си и заседава. Тоест всички институции са на място и ако има нужда да се вземат решения, тези решения ще бъдат взети.
Освен това, ако някои колеги отляво са проспали новините през нощта и сутринта, (шум и реплики от ДЛ) имаше изявления, че в най-скоро време ще има изявление на президента дали свиква и кога свиква Консултативния съвет. Тоест всички стъпки, които трябва да бъдат направени, ще бъдат направени. (Реплики от ДЛ.)
Аз взех думата, господин председателю и уважаеми колеги, от името на група, защото ми се струва, че наистина трябва да се държим сериозно, че трябва да се държим като български народни представители и да не си играем с огъня. Недейте да плашите, а дайте с разум да решаваме нещата. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дайте спокойно, без късане на нерви, да намерим решенията, защото ние имаме последователна политика в тази посока. Тя е последователна и на Народното събрание, изразена е в декларации, които е приело това Народно събрание. Тоест политиката, която ще се отстоява, ще бъде пак в тази посока. И нека в тези часове проявим разум, и нека наистина спокойно да следим събитията, но и с отговорност, а не с политизиране и с подвиквания, защото това не е печелившата карта.
Това, което още веднъж искам да заявя е, че наистина готовност имат всички инстанции в страната при необходимост да свикат заседание и да поставят въпросите, ако те трябва да бъдат решавани. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС, шум и тропане по банките от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, от това изявление на Парламентарната група на СДС следват няколко неща. Първо, че СДС е срещу извънредно заседание на парламента. Второ, че СДС и парламентарното мнозинство смятат, че не е работа на парламента да взема отношение по въпроса трябва ли или не президентът да свика Консултативния съвет по Национална сигурност. (Реплики от СДС.) И на трето място, от изявлението на госпожица Михайлова следва, че парламентът е последната дупка на кавала в държавата, който по никакъв начин не трябва да вземе никакво отношение, защото компетентните институции са други - президент, Министерски съвет и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направете си предложението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това следва от това изложение. И Ви молим, след като е внесено предложени по чл. 39, ал. 2 за извънредно заседание на парламента, поне да го подложите на гласуване от кумова срама. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложенията ще бъдат гласувани тогава, когато народните представители, които ги правят, най-после научат правилника, прочетат го и ги направят така, както изисква правилника. (Бурна реакция от ДЛ.)
Преминаваме към първа точка ...
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура, господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа! Направено беше предложение в словото, изявлението, декларацията, както искате, на господин Първанов, на основание ал. 5 на чл. 39 Вие да проявите инициатива, ако искате, и да се вложи като точка в дневния ред това изслушване на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е направено такова предложение, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Вашето мълчание не може да бъде знак за Народното събрание. Коментирайте го поне, кажете: не съм съгласен или съм съгласен. Тук се говори, няма място за неми хора в българския парламент! (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
Господин Ганев, Вие наистина изглежда сте проспали нещо и сте сънували. (Бурна реакция и тропане по банките от ДЛ.) Не зная някой да чу да има отправено към мен предложение.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато се прави едно предложение наистина трябва да бъде аргументирано и да се основава на конкретен член от правилника. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля. Госпожа Дончева, правя Ви бележка.
ИВАН КУРТЕВ: Взимам думата само заради господин Гиньо Ганев.
Господин Първанов, обърнете ми малко внимание, аз Ви слушах. Във Вашето изложение, вземете стенограмата и прочетете, Вие не поискахте извънредно заседание.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Как да не е поискал?
ИВАН КУРТЕВ: Не е поискано. Вземете стенограмата и прочетете. Аз слушам какво се говори. Вие говорихте за точка от дневния ред. И господин Ганев го потвърждава. Но с дневния ред бяхме приключили. Предложенията по дневния ред се правят преди да се гласува. (Реплики от ДЛ.)
Госпожица Дончева съвсем основателно си направи предложението, позовавайки се на текст от правилника, за извънредно заседание с един малък пропуск. Тя не каза дневния ред на това извънредно заседание. Наистина четете правилника и тогава го прилагайте. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожа Дончева.
ИВАН КУРТЕВ: Точно поради това господин председателят не може да постави абсолютно нищо на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Как да не Ви казах дневния ред? Казах: изслушване на правителството и дебати по Косово. На какво прилича това? Как да не съм Ви казала дневния ред?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Четете стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, жалко че сте юристка. Само това мога да Ви кажа. (Шум и реплики в залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Стани и кажи, че не искаш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искате думата за процедура? Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Не искам да откривам формален спор дали става дума за извънредно заседание или не. Не потвърждавам ничии думи. Всеки отговаря за това, което казва.
Чета ал. 5 на чл. 39: "В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание". Това е искането и Вие, ако не сте съгласен - това е предложение към вас- коментирайте го. "Считам, че не трябва да има такава точка." Това е Ваша воля, но парламентът трябва да Ви чуе, разбирате ли? Затова е публичен, затова е къща от стъкло. И затова Вие не може интимните си чувства да ги оставяте вън от залата. Тук става дума за нещо друго. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Ганев, отново бих Ви препоръчал да четете правилника. Защото ето какво казва правилникът: "В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание". Много пъти съм го правил. Правото на председателя е преди да бъде приет дневният ред, в началото на заседанието да предложи точка. В момента, в който е приет дневният ред, това може да стане за съжаление най-рано утре, за да си упражня това право. А това, че Вие сте пропуснали момента да си направите по надлежния начин искането, трябва да се сърдите на себе си.
Преминаваме към разглеждането на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ И ЕКСПЛОАТАЦИОННИТЕ АСПЕКТИ НА КОМБИНИРАНИ ПРЕВОЗИ МЕЖДУ ЕВРОПА И АЗИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика
към Тридесет и осмото Народно събрание по
законопроект № 902-02-15 от 1 март 1999 г. за ратифициране на Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти
на комбинираните превози между Европа и Азия, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 17 март 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разглежда законопроекта за ратифициране на Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия.
Спогодбата е подписана на 4 юни 1997 г. от над 20 страни - членки на Организацията за сътрудничеството на железниците. От общо 25 държави - членки на тази организация 21 страни са посочили своите железопътни линии с важно значение за международните комбинирани превози между Европа и Азия. Спогодбата има за цел да създаде условия за организация на комбинирани превози между Европа и Азия чрез ефективно свързване на маршрутите.
Тази спогодба е разработена на основата на Европейската спогодба за най-важните международни линии за комбинирани превози и съответните обекти, която е подписана от българската страна на 31 октомври 1991 г. в Прага, а от 8 ноември 1894 г. Република България е договаряща се страна по нея.
Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия има за цел да създаде улеснения за подписването й от тези страни, които не са подписали Европейската спогодба и за страните от Азия, които не са членки на Европейската спогодба. Това са Китай, Корейската народнодемократична република, Монголия и Виетнам.
Новата спогодба е базов документ за развитието на комбинираните превози. Чрез новата спогодба двете групи страни ще имат необходимата договорна основа за партньорство при създаването на мрежата от главните линии на комбинираните превози между Европа и Азия, което представлява обща генерална стратегия.
Основните параметри, които страните ще се стремят да осигурят, обхващат: скорост на движение 90 км в час при съществуващи условия и 120 км в час при целеви параметър; движение на влаковите състави през нощта с оглед използване на светлата част на деня за работа с клиенти; пристигналите вагони се подават за обработка в срок от 60 мин.; престоите да бъдат не повече от 20 мин.;престоите за гранична обработка да не надвишават 30 мин. и др.
Българските участници, включени в новата спогодба са същите, включени в Спогодбата за главните европейски жп линии за високоскоростно движение и в Спогодбата за главните европейски линии за комбинирани превози и съответните обекти, разработени от Икономическата комисия за Европа на ООН. България е посочила като линии за комбинирани превози главните направления към граничните преходи за Румъния, Югославия, Турция и Гърция, както и към пристанищата Бургас и Варна, за връзките с Кавказските страни и коридора-ТРАСЕКА.
Новата спогодба дава възможност да се разшири географията на комбинирания транспорт, като България влиза в договорни отношения с нови държави, които не са членки на Европейската спогодба, което позволява нашата страна да се включи по-успешно в по-дълги и ефективни международни маршрути за комбинирани превози от Западна Европа до Далечния Изток, в това число по коридора Европа - Кавказ - Азия.
Съгласно чл. 9 от Спогодбата, България може да стане страна по Спогодбата чрез акт на присъединяване чрез ратификация със закон.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители!
"На 18 март 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия и прие следното

"СТАНОВИЩЕ

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия от 4 юни 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам желаещи.
Преминаваме към първо гласуване. Моля, гласувайте законопроект за ратифициране на Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия № 902-02-15, внесен от Министерския съвет.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Николов.



НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, на основа на резултата от гласуването и това, че нямаше никаква обструкция на ратификацията чрез закон на тази спогодба, Ви предлагам да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Има думата господин Атанас Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата за организационните
и експлоатационните аспекти на комбинираните
превози между Европа и Азия

Член единствен. Ратифицира Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия от 4 юни 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене предложения Закон за ратифициране на Спогодбата за организационните и експлоатационните аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия и неговия член единствен.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.


Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА КОМБИНИРАНИ ПРЕВОЗИ ПО ВЪТРЕШНОВОДНИ ПЪТИЩА КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА НАЙ-ВАЖНИТЕ ЛИНИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ КОМБИНИРАНИ ПРЕВОЗИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ОБЕКТИ (AGTC).
От името на Комисията по икономическата политика има думата господин Атанас Папаризов, заместник-председател на комисията, да изнесе нейното становище.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика по
законопроект № 902-02-14 от 1 март 1999 г. за
ратифициране на Протокола за комбинирани превози
по вътрешноводни пътища към Европейското
споразумение за най-важните линии за международни
комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC),
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 17 март 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (АGTC), приет в Женева на 17 януари 1997 г.
Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти е подписано в Прага на 30 октомври 1991 г. От 8 ноември 1994 г. Република България е договаряща страна със закон за ратификация на споразумението.
Протоколът за комбинирани превози по вътрешноводни пътища допълва Европейското споразумение. Той съдейства за прилагане на прогресивни, високоефективни технологии, за съчетаване предимствата на железопътния, автомобилния и водния транспорт при комбинираните международни превози, за определяне на международни маршрути и тяхната привлекателност за потребителите, за подобряване на инфраструктурата на основата на съгласувани параметри и стандарти и др.
Протоколът е подписан от 14 държави - Австрия, Унгария, Германия, Гърция, Дания, Италия, Холандия, Португалия, Румъния, Франция, Чехия и Словакия, а от 29 юни 1998 г. - и от България, с условия за последваща ратификация. Както споразумението, така и протоколът са подготвени от Комитета по вътрешен транспорт при Икономическата комисия на ООН за Европа.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за комбинираните превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
За становището на Комисията по външна и интеграционна политика има думата нейният председател господин Асен Агов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! На 18 март 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC) и прие следното



"С Т А Н О В И Щ Е

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC) от 1991 г., приет в Женева на 17 януари 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC) № 902-02-14.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да приемем закона и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте направеното предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ползвам правото на процедура и от името на парламентарна група моля за почивка, в която парламентарните групи да имат време да обсъдят създалата се ситуация и възможността за извънредно заседание.
Също така от името на Парламентарната група на Демократичната левица каня лидерите на парламентарни групи или техни представители в кабинет № 7, пак там, в една сравнително спокойна обстановка да бъде обсъдена възможността за провеждане на извънредно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Гласувахме преди почивката процедурното предложение на господин Папаризов да преминем към второ четене на законопроекта. То беше прието и моля господин Папаризов да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за комбинирани
превози по вътрешноводни пътища към Европейското
споразумение за най-важните линии за международни
комбинирани превози и свързаните с тях обекти
(AGTC)

Член единствен. Ратифицира Протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC) от 1991 г., приет в Женева на 17 януари 1997 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
По заглавието и член единствен има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Протокола за комбинирани превози по вътрешноводни пътища към Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC), е приет.

Трета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КУБА ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по икономическа политика.
Господин Папаризов има думата, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-02-13 от 19 февруари 1999 г.
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република Куба за
взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 17 март 1999 г. с участието на представител на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в София на 16 декември 1998 г.
Този договор представлява важен елемент от международно-правната основа за развитие на сътрудничеството и партньорството между България и Куба в условията на новите икономически реалности.
Разпоредбите в договора обхващат целия комплекс от отношения, свързани с процеса на осъществяване на инвестиции от инвеститори на едната страна на територията на другата страна. Тези разпоредби са в съответствие с Конституцията на Република България и със Закона за чуждестранните инвестиции, както и с традиционните за такива договори, условия и клаузи.
Договорът е предпоставка за активизиране на деловите контакти, за създаване на смесени предприятия, за засилване на доверието в инвестиционната област, както и за укрепване на икономическите позиции на България в Латинска Америка и Карибския регион.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
От Комисията по външна политика кой ще докладва становището?
Господин Иван Глушков има думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно Законопроект № 902-02-13 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България
и правителството на Република Куба за взаимно
насърчаване и защита на инвестициите,
внесен от Министерския съвет на 19 февруари 1999 г.

На 25 февруари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 16 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо гласуване предложения законопроект.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се - няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Папаризов има думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам да приемем закона и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Атанас Папаризов.
Гласували 136 народни представители: за 134, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Папаризов, моля, докладвайте законопроекта за второ гласуване.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Закон за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Член единствен. Ратифицира договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 16 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е приет.

Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ ОПАЗВАНЕ И УСТОЙЧИВО ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕКА ДУНАВ с вносител Министерският съвет.
Председателят на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев има думата за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! "На своето редовно заседание, проведено на 17 март 1999 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав. След проведеното обсъждане комисията предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратификацията на Конвенцията.
Становището на комисията е прието единодушно с 13 гласа "за"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще прочете господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 902-02-16 за ратифициране на
Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво
използване на река Дунав, внесен от Министерския съвет
на 8 март 1999 г.

На 18 март 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав, подписана на 29 юни 1994 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
За изказване има думата господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам пред вас, за да подкрепя законопроекта. Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав е подписана още през юни 1994 г. и още тогава е оценено, че тя е от изключително значение за страната и за страните от региона и е свързана както с устойчивото управление на водите на река Дунав, така с опазване и намаляване на замърсяванията.
Влизането в сила на Конвенцията ще даде възможност за рационално използване на повърхностните и подземните води на реката и на трансграничното въздействие върху водната среда на река Дунав и на Черно море. Ратификацията на Конвенцията за опазване на река Дунав ще създаде по-добри условия за елиминиране на някои негативни последици от работата на хидротехническия комплекс "Железни врати" 1 и 2 и затруднения по речния транспорт; за подобряване условията за функциониране на международната система; за предупреждения и контрол при аварийни замърсявания и наводнения, каквито случаи имаме и тази година; а така също за присъединяване на Република България към процесите за опазване на околната среда от всички страни - членки на Конвенцията, както и за ползване на фондовете, които ще се формират целево. От особено значение са формите за многостранно сътрудничество, специфичните мерки за опазване на водните ресурси и за ограничаване на емисиите, програми за мониторинг, възможностите за съвместни научни изследвания и развойна дейност, свързани с приложение на Конвенцията.
Учредяването на международна комисия за защита на река Дунав за прилагане на разпоредбите на Конвенцията създава равнопоставени условия за ефективно използване и опазване на водите й.
Поради това, имайки предвид тези основни предпоставки и мотиви, аз се обръщам към вас за подкрепа на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирил Ерменков.
Има ли други изказвания? Не.
Поставям на първо гласуване предложения законопроект.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, предвид важността на бързата ратификация предлагам да преминем към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Тошев.
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Господин Тошев, имате думата да докладвате законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за сътрудничество
при опазване и устойчиво използване на р. Дунав.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на р. Дунав, подписана на 29 юни 1994 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Законът за ратифициране на Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на р. Дунав е приет.

Пета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА НИГЕРИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ВНОСИТЕЛ - МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Атанас Папаризов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-12/19.02.1999 г.
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Федерална
република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на
инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 17 март 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Нигерия за взаимно насърчаване на инвестициите, подписано в София на 21 декември 1998 г.
Този договор е важен елемент от международноправната основа за изграждане и развитие на отношения на сътрудничество и партньорство между двете страни в условията на новите икономически реалности. Той съответства на политиката на Република България за разширяване на българското присъствие в страните на юг от Сахара и за създаване на благоприятни условия за интензивни стопански връзки и инвестиционна дейност с държавите от този район на света.
Договорът не съдържа клаузи, накърняващи интересите на нашата страна. Той е изготвен в рамките на традиционните за този вид договори и условия, както и в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за чуждестранните инвестиции. Договорът ще съдейства за оживяване на отношенията между Република България и Федерална република Нигерия и ще насърчи инвестициите на територията на двете страни. Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицират със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Федерална република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Петър Башикаров да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-12 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България
и правителството на Федерална република Нигерия за
взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен
от Министерския съвет на 19 февруари 1999 г.

На 25 февруари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Федерална република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Федерална република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 декември 1998 г. в София."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Има ли изказвания по този законопроект?
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предлагам да приемем законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Папаризов.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Папаризов, моля да докладвате закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Федерална
република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на
инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Федерална република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Федерална република Нигерия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е приет.

Преминаваме към точка шеста от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: Министерският съвет; народните представители Панчо Панайотов, Велко Вълканов, Любен Корнезов и Христо Иванов.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от Министерския съвет, от Панчо Панайотов, от Христо Иванов, от Велко Вълканов и Любен Корнезов

На редовно заседание, проведено на 11 март 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от Министерския съвет, от Панчо Панайотов, от Христо Иванов и от Велко Вълканов и Любен Корнезов.
На заседанието присъстваха господин Никола Филчев - главен прокурор, господин Димитър Димитров, господин Ангел Ганев, господин Боян Станков - от Върховната касационна прокуратура, господин Росен Димов - ръководител на прокуратурата при Пловдивския апелативен съд, господин Нестор Несторов - ръководител на прокуратурата при Софийския градски съд, госпожица Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, заедно с експертите при министерството - доц. Екатерина Трендафилова и Даниела Доковска, господин Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, господин Атанас Атанасов - директор на Националната служба за сигурност, Румен Ненков - заместник-председател на Върховния касационен съд и господин Николай Свинаров - представител на Висшия адвокатски съвет.
Госпожица Златка Русева и експертите при министерството представиха законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 902-01-17, внесен от Министерския съвет.
Внасянето на законопроекта е своевременно и необходимо, за да се ускори наказателния процес и повиши ефективността на борбата с престъпността. Също така да се приведе нашето наказателно-процесуално законодателство с промените в Закона за съдебната власт, с нормативните документи на Съвета на Европа и с практиката на Международния съд в Страсбург.
Основните принципи на предлагания законопроект са следните:
1. Провеждане последователно на състезателността в наказателното производство и осигуряване на гражданите ефективна защита, особено при вземане мярка за неотклонение задържане под стража.
2. Спестяване на предварителното следствие по всички дела, подсъдни на районните съдилища и предаване на предпроцесуалното разследване по тях на полицията при пълно запазване ръководството и контрола от страна на прокуратурата.
3. Въвеждане на институцията "договаряне" между обвинението и защитата при определени условия с оглед ускоряване наказателното преследване и осигуряване бързо възстановяване причинените щети на пострадалите.
4. Издигане ролята на съда при вземане мярка за неотклонение и при прекратяване на обвинението.
По представените законопроекти се изказаха представителите на поканените институции и народни представители. Всички приеха принципите, залегнали в основата на предложения законопроект и направиха предложение за изясняване на някои негови разпореждания. Постави се също така въпроса за датата за влизане в сила на закона след евентуалното му приемане. Подчерта се, че е необходимо Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция да организира сериозни курсове за подготовка както на съдиите, прокурорите и следователите, така и на органите на полицията, които ще прилагат наказателно-процесуалния кодекс с приетите изменения и допълнения по него.
Председателят на комисията предложи представените законопроекти от народните представители Панчо Панайотов, Христо Иванов, Велко Вълканов и Любен Корнезов да не бъдат предлагани за приемане на първо гласуване, а на вносителите им да бъде предложено да направят своите предложения към законопроекта на Министерския съвет преди второто гласуване.
Народният представител Христо Иванов прие направеното предложение, а законопроектите на народните представители Панчо Панайотов и Велко Вълканов, които не присъстваха, бяха подложени на гласуване. Комисията реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроектите, внесени от Панчо Панайотов и Велко Вълканов.
Комисията реши с 14 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 902-01-17, внесен от Министерския съвет."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Вносителите ще имат думата след почивката. Тогава ще бъдат и дебатите.
Сега, редовната почивка от половин час. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Имат думите вносителите на законопроектите, ако желаят, разбира се. Няма желаещи.
Господин министър, имате думата. (Влиза председателят Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Току-що президентът обяви, че свиква Консултативния съвет по национална сигурност в 13,00 ч.
Аз предлагам да прекратим заседанието, но всички народни представители да бъдат на разположение, ако се наложи след Консултативния съвет свикване на извънредно заседание на Народното събрание.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следващото редовно заседание на Народното събрание ще бъде утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,05 ч.)

Председател:
           Йордан Соколов

Заместник-председател:
                    Иван Куртев

Секретари:
                 Виктория Василева

      Ивалин Йосифов