Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Гюнер Тахир. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Процедурно предлагам отлагане на разглеждането на т. 4, 5 и 6 от седмичния дневен ред и започване на дебати по т. 7 от седмичния дневен ред - "Проекти за решение за сключване на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд".
И второ процедурно предложение: дебатите по тази точка от дневния ред да бъдат пряко предавани по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението за отлагане на т. 4, 5 и 6 от седмичната програма и за разглеждане днес на т. 7 - "Проекти за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд".
Гласували 180 народни представители: за 157, против 7, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на днешното заседание по тази точка.
Гласували 172 народни представители: за 162, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ТРИГОДИШНО СПОРАЗУМЕНИЕ С МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД.
Има общо становище по трите проекта за решение на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика. Кой ще изнесе становището?
Председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е

по проект за решение N 854-02-31 от 17 юли 1998 г.
относно сключването на тригодишно споразумение с
Международния валутен фонд, внесен от
Екатерина Михайлова

по проект за решение N 854-02-32 от 17 юли 1998 г.
относно сключването на тригодишно споразумение с
Международния валутен фонд, внесен от
Александър Томов
и
по проект за решение N 854-02-33 от 21 юли 1998 г.
относно сключването на тригодишно споразумение с
Международния валутен фонд, внесен от
Георги Първанов

На съвместното заседание на 22 юли 1998 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика обсъдиха трите проекта за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, както и предложение на народния представител Венцеслав Димитров за изменение и допълнение на проекта за решение, внесен от Александър Томов.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за необходимостта от повече информация за съдържанието на предстоящото споразумение с Международния валутен фонд, целесъобразността от посочването в решение на Народното събрание на размера на кредитите за външна финансова подкрепа, както и за инвестиционната програма на правителството.
Беше констатирано, че във всички проекти за решение категорично е изразена необходимостта от сключване на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. В проектите за решение, внесени от Александър Томов и Георги Първанов, се съдържат отделни конструктивни предложения.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика предлагат на Народното събрание да не подкрепи проекта за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, внесен от Александър Томов, проекта за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, внесен от Георги Първанов, както и предложението на Венцеслав Димитров за изменение и допълнение на проекта за решение, внесен от Александър Томов.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика подкрепят проекта за решение относно сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, внесен от Екатерина Михайлова, и предлагат на Народното събрание да вземе следното

Р Е Ш Е Н И Е
относно сключването на тригодишно споразумение с
Международния валутен фонд

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Народното събрание подкрепя необходимостта от сключването на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, осигуряващо условия за реализиране на политика на икономически растеж, дългосрочна финансова стабилизация и подобряване жизненото равнище на българските граждани.
Народното събрание препоръчва на Министерския съвет да води преговори с международните финансови институции за получаване на кредити за външна финансова подкрепа за периода 1999-2001 г. в размер до 1 млрд. 550 млн.щат.долара за подкрепа на платежния баланс и извършването на структурната реформа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Определям по 30 минути на парламентарна група, както и 30 минути общо за независимите народни представители - по 5 минути на всеки от тях, съгласно нашия правилник.
Моля парламентарните групи да дадат, ако имат готов списък на желаещите да се изкажат народни представители.
Преди това някой от вносителите желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към разискванията.
Има думата народният представител Никола Николов от Парламентарната група на СДС.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Водено от желание да осигури стабилност и предвидимост в икономическото развитие и състоянието на България, Българското правителство в продължение на политиката на национално съгласие след въвеждането на валутния съвет прави следващата значителна, бих казал даже историческа стъпка, в посока на извеждане на България от икономическата катастрофа, в която беше вкарана от социалистическото управление. Съжалявам, че напомням това, но това е само напомняне с цел да не забравяме откъде тръгваме.
Въвеждането на валутния съвет въведе необходимостта от финансова дисциплина, стабилизира финансовата ни среда, облекчи въвеждането на реформата, направи икономическата стабилност трайна. Но това не е достатъчно. За да направим българската икономика жизнена, конкурентна и съизмерима по основни параметри с европейските, българското правителство започна преговори с Международния валутен фонд за тригодишно споразумение.
Тригодишното споразумение е нужно, за да получим външна подкрепа за българската реформа, за да дадем тригодишен хоризонт и перспектива на българските инвеститори и облекчим прехода, намалим социалната цена от реформите. Всяка програма може да се дискутира. Всяка мярка може да бъде заменена с алтернативна. Това, разбира се, се отнася за мерките и действията, залегнали в основата на тригодишната програма с Международния валутен фон. Ако отстраним обаче политическите пристрастия и емоциите към институцията Международен валутен фонд, ще видим, че пакетът от мерки всъщност завършва въвеждането на пазарни отношения в България. Либерализацията на пазарите, преструктурирането на монополите и бюджетния сектор - необходимостта от повечето от тези реформи е обективна и не зависи нито от това кой е на власт, нито от това каква е неговата идеология. Това е програма за спасяване на икономиката и за поставяне на здрави основи за нейното развитие.
Безсмислен е спорът едно- или тригодишно споразумение. Тригодишната програма в условията на валутен борд ще даде на всички български и чужди компании увереността, стабилността и предвидимостта на ситуацията в България. С тригодишната програма правителството поема по-тежки и по-твърди ангажименти за провеждане на реформите. Но това са неотложни и дълго отлагани решения, които трябва да се вземат. По този начин тригодишното споразумение с фонда, подкрепено от тригодишна програма, ще се окажат нужната международна помощ за довършване на започнатото. Утопичните изказвания, според мен, да оставим Международния валутен фонд и да търсим сами пътя не допринасят с нищо за увеличаване на международното доверие към България. Въпреки критиките и оспорваните програми, международните финансови институции в най-голяма степен носят отговорността за глобалната финансова стабилност в света.
България е зависима от кредиторите си, защото икономиката й е слаба. Порочният кръг може да бъде разчупен само чрез мерки, които стабилизират икономиката и повишават нейната конкурентоспособност, намаляват загубите и повишават ефективността на социалните разходи.
Инвестиционната програма на правителството има амбицията да действа като противотежест на програмата с Международния валутен фонд. Когато състоянието на бюджета позволява с намесата си, с инвестиционния процес държавата ще се стреми да изглади и увеличи темповете на растеж.
От основните групи мерки от програмата с Международния валутен фонд реформата в бюджетната сфера вероятно е най-важната и сложната за изпълнение. В момента бюджетните и квазибюджетните организации разполагат с около 400 млрд.лв. и в същото време държавата емитира дълг, за да балансира плащанията. Ясно е, че бюджетните потоци ще се управляват оптимално и това ще води до намаляване на излишните разходи на бюджета. Изграждане на съвременни трежърни системи за управление на паричните потоци в бюджета и система за управление на външния ни дълг ще намалят значително държавните разходи.
В частта за данъчната политика програмата е достатъчно отворена, за да се остави на правителството възможността след намаляване на данъчните преференции по специализираните закони да извърши такава промяна с корпоративното данъчно законодателство, че да осигури на бизнеса нужните стимули за развитие. Това е тема, по която действително може да бъде проведен сериозен дебат - как да се балансира между бюджетните приоритети на Международния валутен фонд, големите социални разходи на бюджета и необходимостта да се насърчава бизнесът. Уменията на управляващите в модерните държави се изразяват в това да стимулират бизнеса, запазвайки макроикономическата стабилност и при гарантирана социална защита.
Реформата на социалното осигуряване е тази, която ще върне справедливостта между поколенията по отношение на разходите за пенсии. Създаване на класическа тризвенна система на пенсионно осигуряване - доброволно, допълнително и задължително, ще създаде значителни стимули за по-големи спестявания и ще доведе до появата на нови финансови институции и ресурси.
Реформата в здравното осигуряване набляга на подобряване на рационалността - със същите средства да се прилагат по-добри здравни услуги.
Във финансовата сфера се предвиждат познатите и обективно необходими мерки. Тук програмата ще спомогне за наваксване закъснението главно на банковата приватизация и общо повишаване на качествените показатели на търговските банки. Както много добре си пролича от свития кредитен пазар през миналата година, навлизането на големи чужди банки е единственият начин вътре в страната да бъдат осигурени нужните кредитни ресурси.
Реформата в сектора на държавните предприятия също е измежду най-коментираните и оспорваните. Тук е пакетът мерки, които всички управляващи в страната рано или късно оценяваха като неизбежни, а всяка опозиция плашеше населението с безработица и разграбване на "народните богатства". Става въпрос за ангажиментите за ускоряване на приватизацията, ликвидация или приватизация на предприятията в изолация, ограничаване на междуфирмената задлъжнялост и като цяло повишаване на финансовата дисциплина. Половинчати решения и полумерки тук не са възможни. Колкото по-дълго време се поддържа илюзията, че предприятието, което губи от основната си дейност, задължително трябва да съществува заради работещите в него, толкова по-скъпо излиза накрая. Източниците и ресурсите за преки и косвени субсидии практически са изчерпани. На пазара ще останат онези, които могат да оцеляват сами.
В енергийния сектор целта е да се отвори за частни инвестиции още една забранена досега територия - енергетиката. Разделянето на енергийния пазар на производство, транзит, транспортиране и дистрибуция ще позволи много ясно да се установят източниците на загуби и на ефективност. Плавното повишаване на цените на електрическата енергия ще повиши ефективността на Националната електрическа компания и ще прекрати порочната практика зад социалната политика да се прикриват неефективност и загуби от поддръжка на съоръженията.
Основното в мерките за земеделието са либерализацията на цените, насърчаване на пазара на земя и връщане на останалата земя. По този начин още един огромен и значим сегмент от стопанството ще започне развитието си на основата на здрави пазарни принципи. Много е лесно да се искат държавни субсидии за земеделието. Обаче достатъчно е да погледнем историята от последните няколко години, за да видим колко вредни бяха те в държавната ни структура.
Накрая, много важно е да се разбере, че в бедна страна като България е важно да насърчим икономиката, като насърчим инициативността на хората. Хората - със своя потенциал, знания, умения, хъс и талант, ще направят икономиката ни да бъде сравнима с европейската. Смятам, че тригодишната програма е онзи фактор, който ще даде стабилност на цените и сигурност на инвеститорите. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Господин министър-председателю, колеги министри! Както и миналата седмица и сега използвам случая, за да изразя задоволството си, че на обсъждане в Народното събрание е поставен най-важният проблем на България - проблемите на българската икономика и нейното бъдещо развитие. Хубаво е, че има толкова много министри, защото дебатът е за тях. Не е толкова за нас, колкото за тях, още повече, че на тях им предстои работа по оформяне на Споразумението с Международния валутен фонд и е хубаво да чуят какво мисли тук не толкова парламентарната група на мнозинството, те имат и други случаи да се виждат с нея, отколкото останалите политически сили.
Аз лично бих предпочел да обсъждаме един подробен текст на споразумението, защото в него ще бъдат засегнати най-важните параметри на нашето икономическо развитие в бъдещите три години. Този дебат е необходим, още повече като се има предвид, че тези три години, тоест срокът на действие на евентуално такова споразумение, каквото се предлага от кабинета да бъде подписано, надхвърля срока на действие и на този парламент, а особено и на това правителство. Така че ще бъдат задължителни и за следващия парламент, и за следващото правителство или следващите правителства.
Тук господин Николов каза, че бил безсмислен дебатът едногодишно или тригодишно да бъде споразумението. Въобще не е безсмислен, господин Николов. Още повече, че то не зависи само от нас. Естествено зависи много от нас, тоест от нашето правителство, но в същата степен то зависи от Международния валутен фонд, тоест от другата договаряща страна. Представете си, че те не искат и ние - какво? - запъваме се и казваме: или тригодишно или нищо! Напротив, моето мнение, а това е мнение и на нашата парламентарна група, че на нас ни е необходимо споразумение. Ние не сме против споразумението. Необходимо ни е споразумение, защото без споразумение няма да има външно финансиране, поне от фонда и свързаните с него или тези международни финансови институции, които са свикнали да работят с него, откъдето идва преобладаващата част от финансирането на нашата страна през последните години. И те ако кажат, могат и да не сключат тригодишно споразумение, ако смятат, че ангажиментите, които поема нашето правителство не са такива, които харесват на тях. Така че ние сме за сключване на споразумение. Ако не ни дадат парите, ни очаква онова, което се случи в края на 1996 и 1997 г., въпреки че имаше подписано някакво споразумение. Тъй като парите не дойдоха навреме, знаете, страната потъна във финансова криза. Още повече, че тази крехка финансова стабилност, която е постигната в продължение на година и нещо, ще бъде нарушена. Хората съвсем ще загубят доверие и във властта, и в политическата класа въобще, че може да се справи с проблема.
Така че ние, въпреки че не участваме нито в мнозинството, нито в правителството, сме за сключване на споразумението. Това е много важно.
Същевременно обаче ние искаме да знаем какво е това споразумение, за какво става дума. Същевременно ние искаме такова споразумение, което не осигурява само финансова стабилност. Защото практиката на Международния валутен фонд показва, че те са много силни в програмите си за осигуряване на финансова стабилност, но оттук нататък, когато започнем да говорим за икономически растеж, техните програми много по-често са се проваляли, отколкото са успявали. И аз не искам България да бъде поредният пример за провал на политиката на фонда. Тоест ние не трябва да разчитаме, че само фондът ще ни вкара в траектория на растеж. Това е наш проблем. И не бива да разчитаме само на формулите, които ни предлага фондът, или това, което той ни натиска да запишем в споразумението. Вярно е, че за фонда е най-важна финансовата стабилност, най-важно е тези пари, които ги дава, утре да си ги вземе, но за нас много по-важно е това ние да се измъкнем от мизерията, в която сме затънали, и наистина да отидем в един стабилен период на растеж. И то не на растеж, както казва този, който води разговорите с фонда - господин Божков, растеж с отрицателен знак. Аз не искам растеж с отрицателен знак в България. Аз искам растеж със знак плюс. И това го иска, предполагам, целият български народ. Иска растеж, иска производство, иска износ, иска потребление, иска най-вече по-високи доходи, по-високи заплати и по-високи пенсии.
Това, което ни беше предложено като основа за икономическата политика на правителството в близките три години, не знам кой го е нарекъл, така наречената матрица, един сбор от мероприятия, аз си направих труда и срещу всяко записах със знак плюс това, което дава растеж, със знак минус това, което свива производството, и с нула - това, което е инвариантно към икономически растеж. Бога ми, ще видите, тук са 18 страници, мерките са по десетина на страница, с големи съмнения със знак плюс са отбелязани само няколко от тях!
ВЪПРОС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Колко?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Само няколко, мога да ви ги кажа, но не искам да удължавам времето. Мога да ви кажа например по отношение на данъчната политика със знак плюс е само предпоследното - прогресивно намаляване на данъчното бреме, ако и когато цялостната фискална ситуация го позволява. Това е единственото. Ако. За мен това е нещо много относително - ако го позволява. Ами ако не могат да се съберат данъците, ако делът на сенчестата икономика продължава да е толкова голям, колкото е сега? Пак ли ще вървим с тези данъци? А тези данъци убиват производството, убиват износа. Още повече, че се наслагват и други работи. Затова търсим и други гаранции за растеж.
Например освен тази матрица ние имаме изказването на министър-председателя от миналата седмица, което, предполагам, че е така, съдържа някои от основните параметри на бъдещото споразумение, които бихме желали да чуем и ние малко по-подробно, но нека да видим кои са те. Растеж за близките три години - 4,5 - 5%, доходи - 50%, инфлация - 4% и, мисля че имаше и лихвен процент някъде - 7 - 8%. Имайте предвид, че това е хубаво - увеличаване на производството, но то все още не е растеж, тъй като се оказва, че тази година, догодина и по-догодина ще компенсираме отрицателния растеж от 1996 и 1997 г. според думите на господин Божков. Така че за истински растеж можем да говорим чак през 2001 г. Но, както и да е.
С какво е подплатен този растеж? За съжаление не можах да чуя смислени обяснения по време на заседания на комисията, чета и вестници - и там няма нищо. На какво почива истинският растеж? Онзи ден се опитах да обясня на колегите от Икономическата и Бюджетната комисия кои са факторите за растежа, защото преобладаващата част от тях се съмнявам, че са чели такива неща. Съмнявам се, че и този, който сключва споразумението е чел такива неща, защото, не го обвинявам, чисто и просто образованието му е друго.
Фактори на растежа: капитал, труд, технически прогрес, бих казал, един допълнителен фактор, който го има, разбира се, и на който само почиваме, но чието действие лека-полека започва да се изчерпва - това е финансовата стабилност. Безспорно финансова стабилност има, но сама по себе си финансовата стабилност, без да е подкрепена от другите фактори на растежа, не може да го даде. Капиталът ли се увеличава у нас? Инвестициите ли се увеличават? Трудът ли се увеличава? Техническият прогрес ли се увеличава? Даже тук забелязвам един отрицателен фактор за растежа - това са бордът и инфлацията. Казват, че съм предричал провал на борда. Не е така! Наистина, може да се работи и с този курс, обаче този курс непрекъснато понижава конкурентоспособността на България на чуждите пазари и увеличава чуждата на вътрешния пазар, тоест засилва мизерията и изчерпва някакви възможности в нашата икономика за измъкване. И колкото по-дълго време продължава, толкова по-негативно ще бъде неговото въздействие, разбира се, ако инфлацията не бъде преодоляна.
Инвестициите, естествено са основен фактор. Говори се за 10 млрд. инвестици в близките години. Преобладаващата част, виждате ли, грамадни инфраструктурни проекти. Инфраструктурните проекти са нещо много хубаво, но инвестициите в инфраструктурата не водят директно до растеж нито тази година, нито следващата. Те имат дългосрочно въздействие и това е хубаво. Но много по-важно за растежа в българската икономика са не инвестициите в инфраструктурата, а инвестициите в производството, които създават възможности и за износ, и за повече потребление у нас. За съжаление, държавата пак по комунистически начин иска да присвои една голяма част от парите и да ги инвестира там, където намери за добре. А има и нещо друго.
При днешното състояние - такава мярка не видях в споразумението - на политизиране, на партизиране на българската икономика, извънредно опасно е в ръцете на държавата да се дава един такъв грамаден ресурс, защото може да отиде по не знам чии си джобове при това равнище на корупцията.
Бих ви предложил алтернатива. Вместо държавата да концентрира такива грамадни средства - знайно е, че държавата не е добър стопанин и когато е собственик, и когато инвестира -нека да намали данъците, нека да даде преференции за инвестициите и частниците сами да направят тези инвестиции. Аз не видях спонтанните инвестиции, частните инвестиции, които единствени са в състояние да осигурят реален растеж в българската икономика как се вписват в това споразумение. И защо ние ще се съгласяваме с фонда да продължим при това убийствено данъчно бреме в момента?
Бих препоръчал на правителството в частта за данъчната политика да помисли какво още може да направи. Имайте предвид, че в България поне половината от доходите не се облагат. Те са в сенчестата икономика. Ако има такива мерки за ликвидиране на сенчестата икономика, аз ще ги подкрепя с две ръце. Но най-важната от тези мерки би била намаляване на данъците. И сама част от сенчестата икономика ще се превърне в облагаема, в носеща доходи за държавата.
Не е ясно и откъде се взимат тези 50% увеличение на доходите. Хубаво, 50%, не че са достатъчни, естествено.
Пенсиите. От една страна ще се намали осигурителното време, от друга страна пенсиите ще се увеличат и то с повече от доходите. Е, как става тая работа? Само един е изходът - тотално намаляване броя на пенсионерите. Но това не се казва. Може да стане по два начина - единия път от долната страна, другия път от горната възрастова. От горната възрастова, не искам да се спирам. От долната, ясно е, че ще има повишаване на пенсионната възраст.
Пише - да се премахнат преференциите в матрицата за доброволно пенсионно осигуряване. Извинете, вие още не сте ги дали. Няма преференции за доброволното пенсионно осигуряване. А те не са преференции. Доброволното пенсионно осигуряване трябва да мине в графа "Разходи". Ако някой казва, че това са преференции, лъже. Да отиде да види фонда, където работи, в седалището му в Съединените щати, да види как е уредено там доброволното пенсионно осигуряване и как пенсионните фондове са най-големите инвеститори там, как събират най-много пари.
Между другото казват, че американските пенсионни фондове държат милиард-милиард и половина от българските брейди-книжа. Трябва да видим и българските как ще държат. Но трябва да има подходяща законова база наистина те да се развият. Иначе те няма да се равият. По-добре си кътайте парите или в банка, или някъде.
Не знам на кой му дойде на ума - пак от средите на правителството, господин Нейков, изникна това нещо, че това, което ще се изплаща от доброволните пенсионни фондове ще се облага. Значи един път ще го облагате като му давате заплатата, той като прави отчисления за това и после като се изплащат пак ще се облагат. Това е все едно да си внесете парите в банката, плащате си най-напред данъците и после като почнете да си теглите малко по малко и те да ви кажат - бако, това е доход, я да ти го обложа аз. Аз не знам, но някой във фонда, ако ви казва такива работи, кажете му да се справи с цивилизованите държави. Аз не искам България да се превръща в някаква африканска държава, където всяка една стопанска дейност да се разглежда като източник на приход за бюджета, защото видите ли това е най-важното.
Искате да одобрим сума милиард и половина, която е равна на главницата, която трябва да изплащаме. Аз попитах и господин Радев ще стигнат ли тези пари. Дълбоко съм убеден, че те няма да ни стигнат. Затова аз им предложих вместо да пишем "до" да пишем "от". Вярно, това е главницата, но е хубаво и нещо отгоре, защото пък лихвите тежат. Не можахме да разберем какви са прогнозите за българския платежен баланс в тези три години, българският търговски баланс, защото освен тия милиард и половина ние трябва да платим на нашите външни кредитори, става дума за официалните, още милиард и половина. Тях трябва да ги вземем от някъде. Само от приватизация, виждам, че приходите от приватизация се калкулират два пъти - веднъж като инвестиции, те на практика не са инвестиции в истинския смисъл на думата. От гледна точка на теорията на растежа те са само за смяна на собствеността. И веднъж се третират едва ли не като плюс в платежния баланс. Както и да е. Мисля че ни трябват повече пари, господин Радев. И ние искаме тук да кажем, че фондът и другите международни организации, ако искат наистина България да тръгне по пътя на растежа, би трябвало освен тази сума да отпуснат и малко по-голяма сума.
Формално съм направил предложение, защото се забавихме с внасянето на решение, защото има процедурни срокове. Направихме предложение към решението на Евролевицата, внесено от Александър Томов. То се състои от две части. Най-напред, да не пишем изрично тригодишно споразумение. Не искаме да връзваме ръцете на правителството. Ако не може тригодишно, сключете друго. Вярно, че фондът сключва едно- и тригодишни. Ако може петгодишни и петгодишно сключените. Ако не може, и едногодишно, или две едногодишни, или три едногодишни, както и да е. На нас ни трябва споразумение с гаранции за пари. Обаче пък и ние ще искаме от правителството гаранция, че тези пари ще бъдат използвани за икономически растеж у нас. Да използваме финансовата стабилност за икономически растеж.
Имайте предвид, тук за съжаление не виждам хора от кръглата маса едно време, едно време ние се обявихме на кръглата маса против това да ни дават пари на онова правителство, което ги хвърляше като пясък в пустинята. Ето и това е разликата в нашата позиция. Ние искаме да се дадат пари и на това правителство, и на това парламентарно мнозинство не толкова за тях, колкото за България, но все пак нека да използваме благопирятния момент тези години, за да направим наистина икономически растеж у нас.
Второто предложение. Искаме след като приключи работата по споразумението писмото за намеренията и меморандума да минат в парламента за одобрение. Може да няма такава практика, въпреки че има от 1991 г.
Защо? Защото сумата, с която България се обвързва е много по-голяма от нашата квота в Международния валутен фонд. Това е формалната страна. А съгласно Конституцията, ние сме задължени като парламент най-напред да дадем мандат и след това да ратифицираме всяко споразумение, което предвижда финансови задължения за държавата. Ето затова ние искаме да направим това нещо.
От друга страна, защо искам специално аз? Защото виждам, че хора, които водят разговорите открито лъжат по вестниците. Примерно господин Божков, ще ме извинява, че пак ще повторя, той не знае каква е средната заплата у нас. Онзи ден направихме кратка анкета тук. Не знае. Казва, че в началото на годината била 100-120 хил. лв. Той казва, че имало икономически растеж миналата година, но бил със знак минус.
Господин Божков, в инженерството, в топлотехниката може да има величини с отрицателен знак. В икономиката растежа с отрицателен знак чисто и просто е спад. Ето затова искам да видя споразумението. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
Колеги, ние ще подкрепим едно такова решение, ако бъдат съобразени и нашите предложения. Те не са от мое име. Те са направени от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ОНС и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще огранича своето изказване върху речта на министър-председателя, която той произнесе в петък, относно политиката на правителството спрямо реалния сектор на икономиката и това, което ни беше дадено за обсъждане в Комисията по икономическата политика под формата на, цитирам: "План за провеждане на макроикономическата и структурна реформа, съгласно Пограмата за тригодишното споразумение с Международния валутен фонд 1998-2001 г.", така накратко популярно наречена "матрица".
Уважаеми колеги, когато преди повече от една година гласувах за "Програма 2001" и подкрепих по този начин програмата на правителството, аз бях убеден, че следват максимално кратки срокове, отразени в нея, да се извърши цялостна реформа в обществото и в частност, най-вече в икономическите отношения, в реалния сектор на икономиката, която беше в катастрофално състояние. Няма да правя своя анализ защо това бе така, но ще се спра на някои характеристики, които ще използвам по-нататък в своето изказване.
На първо място, това беше тотален държавен контрол върху икономиката, реализиран е под формата на лицензионен режим, липса на реална приватизация, съпътствана от един процес на сбъркана масова приватизация, често прикриваща конюнктурния интерес, управление на господстващата държавна собственост - почти 90 на сто, от държавни чиновници, неносещи отговорност за своите действия с изразена склонност към корупция в полза на управляващата политическа сила, липса на външнотърговска политика, в това число излизане от традиционни търговски пазари, структура на реалния сектор, която не работи, а генерира огромни загуби за държавата. В крайна сметка липса на воля за развитие на модерна пазарна икономика.
Днес, юли, 1998 г. вследствие въвеждането на паричния съвет, за който между другото имахме и имаме национално съгласие, съществува относителна финансова стабилност, която би следвало да се използва за създаване на траен и стабилен икономически растеж. Говоря в условно наклонение, защото ще ви цитирам няколко числа от националната статистика, публикувана в бюлетина "Текуща стопанска конюнктура" от месец юли 1998 г. и засягащи промишлеността.
През първите пет месеца на годината нетният размер на приходи от продажби на промишлени предприятия е с увеличение по-малко от 1 на сто, в сравнение със същия период на миналата година. Драстично намаление има в нефтопродуктите - с 21 на сто; в химията - с 19 на сто; кожарска и обувна промишленост - с 15 на сто. Частните фирми са реализирали 31 на сто от продажбите в този сектор. Приходите от продажби в промишлеността май 1998 г. спрямо май 1997 г. са намалели с 11 на сто, колеги. Добивната и преработваща промишленост - с 2,4 и съответно 12 на сто. А на същото ниво са в електро- и топлоенергията.
На целия вътрешен пазар имаме намаление на продажбите с 6 на сто, намаление на приходите и от износ на промишлени предприятия с 20 на сто.
Срещу тези данни стои държавна собственост - 75 на сто. Чужди инвестиции, преки - според отчета на БНБ - 100 млн.долара. Практическа липса на структурна реформа, неизменена форма на управление на държавната собственост, нестабилно и често променящо се законодателство, касаещо реалния сектор.
Има неизпълнение на "Програма 2001", колеги, в приватизацията и в структурната реформа. Основният инструмент към момента за приватизация е работническо-мениджърската приватизация. Правителството залага премахване на преференциите в матрицата.
Друг важен инструмент е допълнително пенсионно осигуряване. И тук се залага ограничаване на инвестициите в ценни книжа на официалната фондова борса, законът за която междупрочем тепърва ще се гледа в Народното събрание. Фондовата борса практически не работи достатъчно обемно.
Привличане на международни посредници за продажба на така наречените "пулове" практически отложи с една година тяхната приватизация.
Всичко това е заложено в ангажиментите на правителството към Международния валутен фонд и според мен е неправилна политика.
Приватизацията на малките и средни предприятия е отложена до края на 1999 г. За какъв малък и среден бизнес говорим? (Реплика от Александър Божков.)
Така е в матрицата. Последният срок е 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божков, недейте го прекъсва.
ИВАН БОЙКОВ: Липсва към момента ясно изразена индустриална политика, която да даде стратегията на правителството за развитие на отраслите, които са конкурентни и с които ще влезем в европейския пазар. Забавената приватизация, неясната форма на управление на държавния и промишлен сектор, продължаващата политика на партиен контрол на входа и на изхода на тези фирми, т.е. отложената с една година реформа доведе и голяма част от държавните фирми в състояние на фалит и ликвидация. Липсата на реформа води и до големи загуби на бюджета, поради скрито субсидиране чрез неплащане към бюджета, доставчици и т.н.
Така беше и преди година, така е и сега. Липсата на индустриална политика на правителството се изразява най-пряко в отсъствието на отраслови закони. През цялата година в парламента мина само Законът за туризма и, забележете, в този закон е заложено в матрицата да се премахнат преференциите. Ами ние не приехме никакви преференции в този закон. Ето такъв документ обсъждахме.
Законът за стоманодобива е заложен за основна преработка. В приетите закони за стоковите борси и тържища, за пчеларството и други, се предлага премахване дори и на малките преференции, заложени в тях, от същото правителство.
При липсата на държавна политика, на яснота за развитието на реалния сектор откъде ще дойде растежът? В страната съществува тотален разрешителен режим - 164 лиценза бяха допреди месец, който съчетан с липса на административна реформа и държавна собственост, води до корупция в големи размери.
Вярно е, че тези въпроси са засегнати в речта на министър-председателя от миналия петък и част от тях в така наречената "матрица", но само че всичко това е пак в бъдеще време.
Затова изразявам своето съгласие, че трябва да има споразумение с Международния валутен фонд, че то ни е необходимо и при това дългосрочно, с оглед на сложността на реформата, която пак ни предстои.
Същевременно искам ясно да заявя, че веднъж вече дадох своето съгласие за "Програма 2001" на правителството, която в една голяма част не е изпълнена към момента. Всичко това ми дава основание да искам от правителството през есента на тази година да представи пред Народното събрание подробна програма за провеждане на икономическите реформи през следващите три години, част от които са и бъдещото споразумение с Международния валутен фонд, и с които да гарантира стабилен икономически растеж и подобряване условията на живот на всички български граждани. За такова решение аз ще гласувам положително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Демократичната левица смята за необходимо подписването на споразумение с Международния валутен фонд. Ние добре съзнаваме, че без външна помощ трудно ще изправим на крака изнемощялата българска икономика. Една нова изолация би била пагубна за България и никоя националноотговорна политическа сила не може да си позволява популизъм и заиграване в един такъв момент.
Ние инициирахме този дебат, каквото и да се казва от дясната страна на залата. Преди месец и половина правителството нямаше никакво намерение дори да информира българския паарламент за хода и резултатите на преговорите с Международния валутен фонд. Тогава на настойчивото искане на Парламентарната група на Демократичната левица за парламентарен и обществен дебат премиерът отговори буквално, цитирам: "В настоящия момент със своя вот гражданите на България са натоварили с тази отговорност, т.е. преговорите с международните финансови институции, правителството на ОДС, което, ако има нужда от вашата подкрепа, ще я потърси".
Закономерно възниква въпросът: иска ли днес правителството тази подкрепа, включително и от опозицията? И ако отговорът е позитивен, какво наложи тази промяна в поведението на мнозинството?
За съжаление този дебат, провеждан на финалната права преди подписването, цели не да се формира българската, общата национална позиция по споразумението, а да се осигури подкрепа априори на онова, което ще бъде постигнато в разговорите на правителството с мисията на Фонда.
Каква е основата на този парламентарен дебат, уважаеми дами и господа? С какво разполагат народните представители, освен с така наречената "матрица"? Аз питам правителството: предоставихте ли на партньорите от Международния валутен фонд планът за действие в енергийния сектор, договорихте ли се по неговото субсидиране за цените на електро- и топлоенергията както за домакинствата, така и за промишлените потребители?
Ако отговорът е "не", то на каква основа се водят преговорите? Ако той е положителен, то тогава защо парламентът, а чрез него и българските избиратели, последни ще научат за онова, което им се крои?
И по-нататък. Къде е стратегията за преструктуриране на енергийния отрасъл, както и шумно прокламираната инвестиционна програма?
И не на последно място, какви са вашите виждания по социалните реформи?
Защо тези материали, господа министри, не бяха предоставени на участниците в днешния дебат? Какво обсъждаме днес? Кой ще отговори на този въпрос, защото той има пряко отношение към резултата от дискусията, към решението, което ще вземем в края на дебатите.

От отделните елементи на споразумението някои от нас разполагат, отново повтарям, единствено с така наречената матрица. Тази таблица обаче е раздадена само на членовете на две парламентарни комисии, тоест на практика документът се познава, ако това може да бъде изобщо документ, от по-малко от една четвърт от народните представители. Ние нямаме дори формално основание за провеждането на този дебат. Останалите народни представители не са удостоени с тази чест.
Защо наложихте този подход? Защото вие за пореден път искате Народното събрание да ви подкрепи на тъмно, за сетен път искате да реализирате крилатата фраза на председателя Соколов: "Българският народ не бива да знае какво гласуваме".
Демокрацията изисква при такива...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Такава фраза няма. Недейте си измисля!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не, не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви прекъсвам, защото...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Можете да ползвате правото си на лично обяснение в края на дебата.
Демокрацията изисква при такива дългосрочни решения, определящи насоките на икономическото и социалното развитие, опозицията да разполага с максимална информация, още повече, че сегашното правителство няма да изпълнява това споразумение до изтичането на крайния му срок.
По-важно е друго - дължите максималната информация не на опозицията, а на обикновения българин, върху чийто плещи ще тежат ангажиментите, поети в този документ. Така че нека да е ясно: вие поемате цялата отговорност, като прикривате истината за реалните параметри на това споразумение и от нас не можете да искате авансова бланкетна подкрепа. Народното събрание ще се произнася реално по всеки годишен бюджет, при всеки от законопроектите, които трябва да осигурят законодателната основа на тази политика, залегнала в така нареченото обобщение-план.
Матрицата, уважаеми дами и господа, е косвена незадоволителна оценка на правителството в няколко посоки и преди всичко в сферата на приватизацията, във външнотърговската политика, в реформата на земеделието и т.н. Когато преди няколко месеца, в дебата по едногодишната оценка на правителствената дейност, ние ви заявихме, че това е една пропиляна за България година, някои го приеха скептично, като израз на крайна опозиционност. Но ето че днес ви го казват, макар и индиректно, партньорите ви от Международния валутен фонд. Много са сферите, в които правителството не си е свършило работата и за пореден път се опитва да прехвърли отговорността за това върху парламента. Повече от една година валутният режим служи като алиби за бездействието на управляващите в различни области. И ето че днес ни се предлага да подкрепим една нова, още по-крайна стъпка, в самоотказа на България от управленски суверенитет.
Никой не поставя под съмнение необходимостта от решаване на проблема с губещите, неплатежоспособни предприятия. Основателен е обаче въпросът: след като проспахте повече от една година за постепенно, поетапно решаване на проблемите със съответните програми за алтернативна заетост, давате ли си сметка, уважаеми дами и господа от мнозинството, до какво ще доведе масираната им ликвидация в тези стотина дни до края на годината, както е записано в проекта? В матрицата не е ясно каква ще бъде политиката на заетост, която ще следва кабинетът. Повечето от набелязаните действия ни тласкат към увеличаване на безработицата. Ние не отричаме необходимостта от навлизане на чуждестранния капитал в банковата територия, но пълната и форсирана приватизация на банковия сектор в настоящия момент ще доведе до овладяването, до тоталния му контрол от страна на чуждестранния капитал. Възниква въпросът: това ли изискват българските национални интереси? Това ли е начинът да се върне масовото доверие към банковата система?
Не можем да подкрепим пълната либерализация - бърза и цялостна, на външноикономическия обмен. И при най-внимателния прочит не откриваме почти никакви практически мерки за подпомагане и насърчаване на българския експорт, което е необходимо условие за оживление, за растеж в реалната икономика.
Предвиждате да продължи изтеглянето на държавата от селското стопанство - никакво държавно финансиране, никакви гаранции за изкупуването на реколтата и на този фон закономерното, цитирам, ликвидиране на нерентабилните селскостопански предприятия и кооперации.
Как с тази политика, уважаеми дами и господа, ще спрете селяните от Айтоско да не изхвърлят зеленчуковата си продукция? Как ще преустановите доматената война в Петричко? Как ще мотивирате зърнопроизводителите от Добруджа, които вече се чувстват обречени? (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.)
В съответствие с Конституцията Демократичната левица ще отстоява и отстоява политика за развитие на България като демократична, социална и правова държава. За съжаление по своя дух и в отделните си постановки този материал, тази така наречена матрица, е противоконституционна. Ние силно сме смутени от бързото фактическо унищожение, от окончателния отказ от действащи сега минимални социални придобивки, така както се предвижда в матрицата.
Повишаването на минималната пенсионна възраст е един проблем, който трябва да бъде решаван в съответствие със световната тенденция. Начинът, по който се залага обаче тук, съдържа много социални рискове.
В сферата на здравната политика амбициите ви са стигнали по предложението за усъвършенстване на здравеопазването, основано единствено на съкращаване на персонал и на леглова база.
По особен начин звучи записаното в матрицата за реформата в държавната администрация. Ценя черния хумор на някои от министрите, но какво означава текстът: "Изолиране на държавната служба от политическа намеса"? Това го предлагате вие - лидерите на партията, на чиято съвест тежат хиляди политически уволнения и още толкова политически назначения, теснопартийно, групово мотивирани.
Не само за всеки българин, но за европейските и световните ни партньори вече е ясно, че след като лустрирахте, при това с един от най-мракобесническите закони, мнозина от най-кадърните професионалисти, сега просто искате да бетонирате във властта своите активисти.
Уважаеми дами и господа, всички добре съзнаваме, че споразумението ще определи икономическата политика, а и не само нея, за един период, който излиза далеч извън рамките на тригодишния период. И затова ние не само констатираме, че документът не залага необходимите действия за икономически растеж, но сме длъжни да предупредим, че това вече ще започне да поставя под съмнение финансовата стабилизация и дори, ако щете, съдбата на валутния борд. В това споразумение не се вижда изходът от кризата, няма я политиката на реформите.
Каква е перспективата, заложена във философията на това споразумение? България да бъде превърната в държава - суровинен придатък, с евтина работна ръка, мизерстващо население и олигархичен политически режим. Това не е оценка на някоя от партийните централи, а предупреждението на българските синдикати и ние като народни представители сме длъжни да се вслушаме в него.
Вие дойдохте на власт, уважаеми дами и господа от мнозинството, като предизвикахте политическа криза и с ангажимента, че ще постигнете по-благоприятни условия за споразумението с международните финансови институции. Не стана нито през пролетта на 1997 г., нито се получава и сега. И цялата отговорност за пропилените възможности носи това правителство. С новия проект вие, след като отидохте на ускорена разпродажба на миналото, залагате бъдещето на нацията.
Ето защо, като потвърждавам принципната подкрепа на Демократичната левица за необходимостта от споразумение с Международния валутен фонд, аз заявявам от името на партиите от коалицията, от името на парламентарната група, че ние няма да подкрепим това споразумение. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ. Шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм много доволен от днешния дебат, който започва с една откровеност и опит за откритост за обсъждане на толкова важни за държавата въпроси, от които зависи нейното развитие и нейното бъдеще. Българското правителство и управляващото мнозинство за първи път, господин Първанов, толкова открито и толкова ясно заявява пред целия българския народ, пред всички политически сили и пред синдикатите преговорите, които води с Международния валутен фонд, детайлите по тези преговори, основните елементи от него, политиката, която е заложена и пак казвам - отделните детайли по всеки един въпрос на тази икономическа политика за следващите три години. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ние с най-добро чувство и с желание за взаимодействие предоставихме абсолютно всичко онова, което до този момент е обсъждано с Международния валутен фонд.
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Това е лъжа!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ако някой твърди обратното от тази трибуна, аз казвам, че той е лъжец.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие сте лъжец! (Шум и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това е нещо, което абсолютно лесно може да бъде проверено, въпреки нервите, които левицата в момента... (Силен шум и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, напуснете. (Шум и реплики от Демократичната левица.) Отстранявам Ви. Напуснете залата. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
Господин Корнезов, напуснете залата. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той обижда народните представители, че са лъжци. Той да се извини, защото не са лъжци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никой не Ви е дал думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Всеки един, който твърди, всеки един, който изрича лъжа е лъжец, независимо от неговото положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, напуснете залата. Много Ви моля. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Но нека да успокоим духовете, защото нашата работа е много по-важна от опита на левицата да провали това заседание. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
Уважаеми господа народни представители, управляващото мнозинство поиска този дебат ...
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Квесторите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, напуснете залата. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Управляващото мнозинство поиска този дебат не случайно. Ние искаме Народното събрание да каже ясно днес и недвусмислено искаме днес да се произнесе по две неща - необходимо ли е на България тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, или не е необходимо. И второто, което искаме да чуем днес, е смята ли Народното събрание, че на България е необходима външна финансова подкрепа в достатъчна степен. Ето това е целта на занятието днес.
Ние достатъчно дълго преди днешния ден сме предоставили най-синтезираната част от предстоящото споразумение, най-детайлната част от онова, което предстои да бъде сключено като споразумение, това е така наречената матрица. Има три формата на това споразумение. Пак казвам, това е най-подробният разпис, който е на вашето разположение. Само че само двама народни представители от БСП са си направили труда да отидат в Икономическата комисия, където я има тази матрица, да се запознаят с нея. (Шум и реплики от Демократичната левица.) Явен е интересът към тях. (Реплики от Демократичната левица.)
Вторият по-кратък документ се нарича Меморандум за икономическата политика. И другото е Писмо за намеренията. Тези три документа представляват целия инструментариум на това споразумение и те ще бъдат предмет на разглеждане в Борда на директорите на Международния валутен фонд. Това вие го имате. Всичко, което е необходимо по-нататък ние казахме, че отново ще бъде предоставено на уважаемите народни представители и то вече е свързано с бюджета за 1999 г. и тригодишната бюджетна прогноза след това. Това е онова, с което бих желал да започна. (Реплики от ДЛ: "Мислехме, че вече сте свършил!")
Вие, народни представители, уважаеми дами и господа, имате правото от тази трибуна да използвате всеки един повод, който би могъл да даде някаква представа за вашата политическа насоченост, за вашата идеология, ако щете, за вашето отношение към този въпрос и вероятно ще използвате пълноценно днешния ден. И все пак няколко неща, които бяха казани, ме карат по-конкретно да се опитам да им отговоря. Най-напред на господин Венцеслав Димитров. От този опит за красноречие, който чухме от тази трибуна, има две съществени неща, които заслужават да бъдат коментирани.
Едното, което каза той е, че това споразумение не дава икономически растеж. Това е едно твърдение, което се чува не само от него, не само от левицата, а въобще от всички критици на споразумението с Международния валутен фонд. Нямало растеж, защото къде точно се показва в тази матрица растежът.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): И къде се показва?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: На всички вас е пределно ясно, че растежът, това е инвестиции.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Труд и работна заплата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Но не само инвестиции, защото инвестиции имаше едно време и по времето на комунистическия режим. (Реплики от Демократичната левица.) И нямаше по-нелеп начин да се инвестира от този, който тогавашните комунистически управници на България инвестираха в страната, създадоха тези невероятни икономически гиганти, които днес всички ние се чудим как да се оправим с тях. Тази умопомрачителна инвестиционна политика, която не се отрича от никой освен от онези, които имат основание да се срамуват от това. Вие сами се досещате кои са те. Но освен инвестиции, необходимо е да има още и съответна адекватна на тези инвестиции пазарна среда.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Трябва да има и адекватни министри!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ето това дава тази матрица. Тази матрица въвежда необходимата на България пазарна среда. Съчетана с инвестициите, това е растеж. Не виждам тук господин Димитров, той има навика да дойде, да каже и да излезе, затова е добре да му го предадат неговите колеги. "Да", казва, "инвестиции, но повечето инвестиции са в инфраструктурата. А инфраструктурата сама по себе си не е напомпване на икономическия потенциал" - казва той. Да, донякъде е така, но се забравя нещо много важно. Десет милиарда е тази инвестиционна програма.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Беше осем и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: От тази 10-милиардна програма 6 млрд. са преки инвестиции точно на тази икономическа среда, защото това са инвестициите на частния сектор. От останалата част само 1 млрд. и 300 млн. инвестиции, са инвестициите от прекия бюджетен сектор и действително по-голямата част от тях трябва да отидат в инфраструктурата, защото именно държавата трябва да се погрижи и тя прави това за развитието на инфраструктурата. Точно два пъти повече са инвестициите от държавния сектор, икономическия държавен сектор. Над 2 млрд. и 600 млн. долара и огромната част от тях отново са в пряк икономически потенциал. Така че ако господин Димитров направи тези разчети, надявам се, че повече няма да говори по този начин от тази трибуна или от медиите.
Какво да кажем за речта на господин Първанов? (Шум и реплики от Демократичната левица.) Според мен това беше една бойна реч. Но, как да ви кажа, тук от тази трибуна бе отхвърлена абсолютно всякаква положителна мисъл в така наречената матрица. Говори се за подкрепа на тъмно. Имали само матрицата, обвиняват правителството в скриване, повтарям още веднъж - скриване на определени договорености с фонда, едва ли не ние с тях правим нещо, а на вас казваме нещо друго. Пак казвам, това е синдромът на онзи елемент да съдиш по себе си и за другите.
Покриване срещу банковата приватизация - каза господин Първанов, срещу либерализацията въобще на икономическия живот на страната, говори се за България като за един суровинен придатък.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Това синдикатите го казват.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Извинете много, но аз не мога съвсем спокойно да приема тези обвинения, защото те допълват само досега казаните неща от БСП, че това споразумение е унизително за България - твърдите вие, че то е заробващо, че то стабилизира България на дъното на мизерията - казвате вие... (Шум и реплики от ДЛ.)
Извинете, уважаеми народни представители отляво, но знаете ли, това което казвате има един особен привкус. Това намирисва малко на времето на Студената война. (Е-е-е, смях и ръкопляскания от ДЛ.) Това, което казвате вие: България е суровинен придатък на западния империализъм - вие се връщате точно към онези времена на Студената война и за голямо съжаление това все повече и повече ви личи. (Оживление.)
Вместо истински факти, вместо истинска икономическа логика, вие отново се връщате към познатите ви заклинания. (Силен смях от ДЛ.) Вие отново казвате това не, това да, без да си дадете труда да го мотивирате. И аз добре ви разбирам, господа социалисти. Вие се страхувате. Вие ужасно много се страхувате и има защо да се страхувате. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
Вие се страхувате, защото, когато имаме това споразумение, това ще даде изключителна стабилност на управлението на България, на днешното правителство и на днешното управляващо мнозинство. Имате право да се страхувате. Но по-важното е, че вашият страх според мене се дължи на нещо друго - на идеологически причини по-скоро. Идеологически причини, защото тази матрица и това споразумение въвеждат абсолютно пазарния режим в икономиката и в целия обществено-икономически живот на България, а това означава да се простите с всякакви социалистически мераци. И това е вашето опасение. (Ръкопляскания от СДС и министрите.)
Накрая искам да ви дам само още един довод за това, че това споразумение трябва да бъде тригодишно, а не едногодишно. Много бе казано. Съгласен съм с всичко това, което е за тригодишно, а не за едногодишно споразумение. Има и още един факт.
Ние казваме, че България трябва да постигне икономически растеж. Как? Чрез инвестиции. Ние говорим за една инвестиционна програма, за една амбициозна инвестиционна програма с големи, значими, националнозначими инвестиционни обекти. Тяхната продължителност, дами и господа, надхвърля значително едната година. Повечето от тези обекти са дори за повече от две, да не кажа и за повече от три години. Може ли България да си позволи да инвестира целия свой създаден вътрешен ресурс в тази инвестиционна програма, която е разковничето на успеха за България? Може само при едно условие - че адекватно за тези три години получи необходимата външна финансова подкрепа в този размер, който сме посочили, за да може да насочи и вътрешния си ресурс в инвестиции и да осигури по този начин икономическото развитие и растежа на България. Пак казвам, че това не става с едногодишни споразумения. На България й трябва тригодишно споразумение с точно определена и адекватна външна финансова помощ, с насочване на собствения ресурс вътре в инвестиции, в икономически растеж. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Муравей Радев.
За процедура думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, настояваме министър Радев да се извини за употребените от него обидни думи по адрес на представители на левицата. Много добре е известно на залата, че тая матрица изобщо не е раздавана официално и че председателят на Комисията по икономическата политика господин Николов отнесе доста негативи за това, че си е позволил да я обсъжда. Да не говорим, че не прави чест на един финансов министър 15 минути да говори без нито една цифра... (Ръкопляскания и смях от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Такова процедурно предложение по правилник няма. Вие по-хубаво се разберете кога господин Корнезов ще напусне залата...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Няма да я напусне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, господин министър-председател, господа министри и уважаеми колеги! Това което каза господин Първанов, ме задължава и аз да кажа няколко думи по този въпрос. Нека никой от нас не забравя и аз се съмнявам, че някой може дори да го оспори, след като сме тръгнали да се връщаме в някои минали и по-минали неща, че ние днес плащаме сметките на вашите режими и вашата идеология, господин Първанов. (Ръкопляскания от СДС и министрите.)
Тук искам да добавя, че когато в обществото се ширят мнения и се казва, че преди 1989 г. всичко било много евтино, всичко било много лесно, аз искам да задам два въпроса. Ако всичко беше толкова евтино и толкова лесно, защо вие през тези години на вашето управление не направихте нищо, защото говорихте за енергетиката, не направихте абсолютно нищо да направите този сектор по-ефективен? С други думи днеска българският потребител да няма нужда да купува топло- и електроенергия 5-6 пъти по-скъпо от неговия западен колега, защото през тези години вие нищо не вложихте в този сектор, за да го модернизирате и да го направите в съответствие с действията на целия свободен свят, на Запада, който междувременно се занимаваше точно с това: как да пести енергия, защото тя не е в излишък в света и вие знаете, че този дебат върви непрекъснато в целия свят. И другото: да помогне на потребителя да спести нещо. Същия въпрос искам да ви задам, защото тук става дума за постепенни инвестиции. Това са много скъпи неща.
Другото, за което искам да ви попитам е защо не направихте нещо и за подобряване на околната среда, за екологично чисти производства? Вие знаете какви замърсители оставихте и това е въпрос на постепенни инвестиции, които вашите режими никога не счетоха за необходимо да направят и които ние сега трябва да търсим от оскъдните средства, които вие дори и не оставихте след вашето управление, за да се справяме и с тези въпроси, тъй като те не са маловажни и са абсолютно така, както ги казвам.
За кой ли път общественото внимание на България е съсредоточено върху поредното споразумение с Международния валутен фонд и целият този изблик на обществен интерес е определено полезен за успеха на едно такова споразумение. В дебата по този проблем съвсем разбираемо доминират множество чисто политически аргументи и това е понятно при положение, че от параметрите и приложението на това споразумение зависи не само бъдещото икономическо развитие на страната, но и политическото бъдеще на партиите от управляващата коалиция.
Окуражаващ този път е фактът, че сред сериозните политически сили не съществува отрицание на споразумението по принцип, а споровете се водят около конкретните договорености. Струва ми се обаче, че най-после сериозните политици у нас разбраха, че от основно значение за стабилизирането на икономиката е външната помощ, а за да получим такава помощ, трябва да използваме създадените за това институции и процедури. Осъзнаването на тази необходимост само по себе си е постижение на политическия елит. Като че ли чувствително намаляха, без обаче да изчезнат, онези, които зад протегнатата ръка на Международния валутен фонд виждат дългата зловеща ръка на капитализма, домогваща се до националните ни богатства... (Оживление.)
Не, господа, Международният валутен фонд не е задължен да ни помага и ако той прави това, то е въз основа на ясни и точни договорености с правителството и при наличието на истинска воля за последователно провеждане на необходимите реформи. Надявам се всеки в тази зала да се вгледа внимателно в основните параметри на плана за икономическите и структурни реформи, съгласно програмата на тригодишното споразумение. Спомнете си предизборните програми на основните политически сили през последните няколко години и ще видите, че в този план са залегнали много от елементите на стопанската реформа, която всички обещаваха, а някак си все не се стигаше до нея. В този план за първи път можем да видим сроковете и подплатата на нашите предизборни обещания.
Като отговорни политици ние в "Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия" категорично подкрепяме тези действия и тази действена програма на правителството, защото това е програмата на Обединените демократични сили за изваждане на България от кризата и разрухата. Това е трудната, болезнена, но обезпечена с ресурси програма, което е особено важно в този момент. Важно е, че предвидените действия са реалистично изпълними и водят до един резултат - структурното и финансовото укрепване на българската икономика.
Разбира се, поемането на отговорност за споразумението може да стане при познаване в детайли на условията, залегнали в окончателния текст, и ние се надяваме, че това ще бъде направено достояние не само на нас, народните представители, които ще поемат също отговорността, но и на всички български граждани, които ще трябва да понесат тежестите на предприетите мерки. Това е част от тази прозрачност, която е неделима част от демократичните процеси.
Съвсем естествено е, че в тази програма и в споразумението има елементи, които силно ще засегнат някои групи български граждани, особено онези, които са в нетрудоспособна възраст, безработните и болните. На коя обаче източноевропейска страна й се искаше да минава през същите трудности? Но погледнете къде са те и къде сме ние. Всеки, който внимателно се вгледа в тази програма, ще види, че всички краткосрочни трудности целят едно - по-добро състояние на пенсионното и здравно осигуряване, икономически растеж и разкриване на нови работни места.
Подкрепата за споразумението с Международния валутен фонд е подкрепа за икономическата стабилизация в България. Тази подкрепа е още по-обоснована сега, когато правителството каза, че е способно с ограничените ресурси, с които разполага, да направи значителни стъпки напред. Това, за което говорим сега, е вторият етап на стабилизацията, при който става дума не само за моментните проблеми, а за перспективни решения в бъдещето. Затова може би е разбираемо и доста елементарното ниво на критиката към споразумението. Използват се най-вече популистични политически аргументи, които звучат някак си неуместно в период между избори, когато е време не за поставяне на проблеми, а за тяхното разрешаване.
Затова, госпожи и господа народни представители, ние от Народен съюз подкрепяме, а и призоваваме всички вас, да подкрепите принципите и действията, залегнали в програмата. Нека по-късно, когато дойдат изборите, съдим за това кой как си е свършил работата и за последствията от прилагането на тази програма. Разумните и наложителни планове заслужават единствено пълна подкрепа. Единственото условие, което можем да поставим, е те да бъдат изпълнени докрай. Нека никой няма основание да ни обвинява утре, че не сме имали смелостта да направим структурната реформа, колкото и трудна да е тя. За да стане това все пак, се изисква и активната подкрепа на всички държавни институции. Нужно е Народното събрание също да поеме своята отговорност, а не да саботира реформата. Това смятаме да направим ние, народните представители от "Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия" и се надяваме и знаем, че няма да бъдем сами. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
За процедура има думата господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин председател на парламента, дами и господа депутати! От името на парламентарната група искам да се отложи парламентарният контрол след изтичане на дебата по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 163, против 13, въздържали се 6.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам във връзка с току-що приетото, заседанието да продължи, докато се изчерпят въпросите от контрола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 185 народни представители: за 144, против 8, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Има думата господин Нансен Бехар, независим народен представител.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Нансен Бехар, Български бизнесблок.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Безспорно споразумение трябва да има. То е необходимо, след като с дружните усилия на всички правителства досега стопанството ни беше доведено до плачевно състояние. Но споразумението не може да бъде единствено, не може да бъде панацея. То е само един от стълбовете на стабилизационната политика, допълнено от една необходима, балансирана и ефективна икономическа политика.
Уважаеми господин министър-председател, обръщам се към Вас и като към макроикономист. Има някои въпроси, свързани с нашата икономика, които ме тревожат, и бих искал да съм наясно как смятате да процедирате като ръководител на нашето правителство, за да може икономическата политика да бъде в органическо взаимодействие с действията на международните институции.
Първо, ясно е, че стабилизацията досега има чисто монетарни измерения. Укротяването на инфлацията стана за сметка на финансови фактори, финансова помощ отвън, приходи от няколко големи приватизационни сделки, строга финансова политика - това е хубаво.
Но къде е основният фактор за стабилизацията? Имаме ли достатъчно реално производство, създаващо съответните доходи? Това е въпросът, който действително ме тревожи и тревожи всички тези, които разбират от икономика.
Националното ни производство е объркано. Свидетели сме не само на убийството на семейния, дребния и среден бизнес, който е удавен в хиляди бюрократични процедури и данъчен натиск, но е налице и едно разминаване между натуралните и финансови пропорции. А историята показва, че това е една бомба със закъснител. Това е фактически едно прехвърляне на тежестите на реформата върху бъдещите поколения.
Второ, тревожат ме твърденията, че са създадени предпоставките за икономически растеж и той ще бъде постигнат, като не е ясно какви са тези фактори, които ще бъдат мобилизирани, за да се достигне този предвиден икономически растеж.
Растежът на брутния доход още не е икономически растеж - вие най-добре го знаете - а той се предизвиква от комбинираното действие на фактори, действащи в определена среда.
Аз съжалявам, че финансовият министър не е тук, но може би би трябвало да знае, че растежът не е само инвестиции. Защото може да има инвестиции и те да не доведат до растеж без необходимата производителност на труда. Може да има инвестиции за сметка на висока норма на натрупване, което само по себе си ще създаде невероятни бъдещи противоречия в едно стопанство.
Следователно аз бих искал да знам как ще се премине към тази производителност, при положение, че засега структурната реформа е застопорила главно на етапа приватизация и либерализация на цените. Ако вземем едно елементарно изчисление, ще видим, че при спадане на брутния вътрешен продукт за последните десет години около четири пъти, заетите са спаднали около два пъти. Това означава, че производителността на труда е спаднала също два пъти. А как ще увеличим тази производителност в пъти? Навремето Тодор Живков, подведен от неговите сътрудници, искайки да покаже пред света, че нещо прави, се заканваше за това нещо.
Аз бих се радвал на едно макар и минимално, но действително повишаване на производителността на труда, за да може инвестиционният фактор да бъде реален фактор на икономическия растеж.
Между другото, много интересни са едни прогнози на Международния валутен фонд, че при темпове от 5-7 процента на нарастване и норма на натрупване от 25-30 процента за България, ще е необходим четвърт век, за да се настигнат Гърция и Португалия като страните - слабите ученици в Европейския съюз.
Следователно ние трябва да бъдем точни, ясни и да кажем на българския народ, че това не е някаква панацея, това е просто един изход от създалото се положение - това преливане на средства, което ще дойде по линия на споразумението.
И накрая, третият момент, който действително ме притеснява, това е как при едни относително спадащи обеми на износа и ако това се съхрани и в бъдеще, ще поддържаме съотношението лев - марка и ще обслужваме пресния натрупан външен дълг в бъдеще. Вярвам, че съм ясен.
Накрая, считам, че споразумение трябва да има. Но споразумението е една отворена система, тя трябва да се коригира. Всяка година най-малкото трябва да има дебат, подобен на този - широк обществен дебат, с привличане на експерти от всички политически сили, и в това споразумение да се нанасят корективи. Ако ние кажем, че сега, приемайки споразумението, това е един път завинаги дадена система, то ще бъдем на грешен път. Въпросът е стопански, въпросът е и политически, но дано да го разглеждаме без политизиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бехар, благодаря Ви за това, че със спокоен тон поставихте едни от най-сериозните въпроси на споразумението, така че давате възможност да се дебатира по същество по много важни макроикономически аспекти, тъй като иначе тонът е невинаги достатъчно уместен - от това, което досега слушаме.
Първо, какъв вид е стабилизацията досега? Твърдението, че стабилизацията е чисто монетарна, според мен не отговаря на истината поради изключително важни обстоятелства, които сега ще посоча.
На първо място, това е оценката на Националния статистически институт за дела на частния сектор в брутния вътрешен продукт. Според оценките на Националния статистически институт делът на частния сектор е между 58 и 60 на сто. Това е изключително важно обстоятелство, което означава, че заедно с 55-те процента вече заети в частния сектор; заедно с две трети от кредитите, които са взети от неправителствения сектор, които са в частния сектор и в населението; заедно с обстоятелството, че всички нови дългосрочни кредити се взимат от частния сектор; заедно с обстоятелството, че частният сектор и населението притежават около седемдесет и няколко процента от всички депозити в банковата система вече говори за една нова структура на българската икономика.
Ние не бива да се подвеждаме от напълно погрешната информация, която предишното правителство даваше за размерите и възможностите за нарастване на частния сектор в България. Има активи, които са публични по Конституция и ще останат публични по Конституция, публична собственост. В този смисъл има непродаваема част от българските дълготрайни материални активи и тази част вероятно е в порядъка на около 25-30 на сто от всички активи. Да се иска тези дълготрайни материални активи да станат държавна собственост, че да се обяви за завършена структурната реформа, е груба грешка. Как ще продадете, например, Атомната електроцентрала; как ще продадете високоволтовите мрежи на НЕК; как ще продадете крайбрежната ивица и кейовите стени, при положение, че в Конституцията пише, че са изключителна държавна собственост; горските стопанства и т.н., и т.н.?
Значи трябва да бъдем значително по-реалистични в преценките за възможностите структурната реформа в условията на тази Конституция да превърне всичко това в частна собственост, за да се обяви, че тя е завършена. Това нещо може би само в представите на един бивш заместник министър-председател, който много се изхвърляше, може да стане.
Значи, при положение, че Чехия е имала 56 процента частен сектор през 1995 г., Унгария е имала 58 процента през 1995 г., Полша е имала през 1995 г. 60 процента частна собственост, ние да продължаваме да тъпчем на едно място и да твърдим, че нищо не става и да обявяваме стабилизацията само като монетарно дело, ще бъде абсолютно неправилно. Защото веднага има необясними явления.
Следващият въпрос, който наистина логично следва от първото нещо, което поставяте като въпрос, е: откъде ще дойде растежът на доходите?
Тук неправилно беше обвинен вицепремиерът Александър Божков. Истина е, че 112 хиляди лева беше работната заплата в домакинство в началото, през януари т.г. Ето го справочника.
Откъде идва досега растежът на доходите? Откъде дойде растежът на доходите от пролетта на 1997 г. досега? Откъде се финансира този растеж, при положение, че ние обявяваме, че има 6,9 на сто икономически спад през 1997 г. и ако е вярно това, което тук твърди част от левия преден ъгъл, че и сега продължава икономическият спад? Откъде идва?
Може да бъде направен много груб извод, който няма да е в тяхна полза.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: И какъв е този извод?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Спряхме ви да не крадете. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.) Спряхме ви да не крадете и доходите започнаха да растат дори в условия на икономически спад. Иначе откъде ще дойде? Ето, господин Бехар е макроикономист, нека той да обясни възможно ли е да нараснат доходите, и то в огромен размер - доходи, заварени на ниво 10 долара през месец февруари 1997 г. да станат в момента близо 100 долара. Как иначе е станал този растеж от десет пъти? (Шум и реплики от левицата.) Или вие не сте крали толкова много и има икономически растеж, или вие сте крали изключително много и сега има икономически спад, а има растеж на доходите. Изберете си едно от двете. (Ръкопляскания от СДС.)
Много задълбочен въпрос беше източникът на факторите на икономически растеж. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: За мен е обяснимо вълнението в левия преден ъгъл на залата, когато се говори за тези неща. Само че аз в момента отговарям на уважаемия народен представител господин Нансен Бехар и ще ви моля да ми дадете възможност да му отговоря така, както разбирам нещата. Разбира се, вие имате право да се изказвате, след това отново ще има реплики - ние заради това дискутираме.
Вярно е, че в тази макрорамка за действие на икономическата политика единственият фактор за икономически растеж, който не е дооценил моят колега Венцеслав Димитров, е самата финансова стабилизация. Тя действа по един прост начин: възвръща се доверието вътре в страната, банките престават да кредитират своите свободни средства в чужбина, насочват тези огромни за мащабите на страната парични ресурси вътре, към кредитиране на българската икономика и тя започва да се движи, вземайки пари на кредит, тоест започвайки да се финансира с дългосрочни кредити. И обикновено оттук следва икономическият растеж.
Възможно ли е да се постигне по друг начин икономически растеж в условия на загубено доверие вътре между субектите на националната икономика в една година, която следва, година или година и половина, в която бяха закрити 16 банки, в които около 300 топбанкери са на мушката на съдебната система? Възможно ли е да се възвърне доверието дотам, че тези, които сега управляват банките, ще бъдат толкова сигурни в българските фирми, които претендират или кандидатстват за кредити, за да започнат да ги кредитират, ако в страната не се наложи строга финансова дисциплина, ако постигнатата финансова стабилизация не се превърне в дългосрочна? Тоест, всички стопански субекти разберат, че кредитите се връщат, че който не си връща кредитите бива обявен в несъстоятелност. Вътрешното доверие според нас е най-голямата инвестиция, която прави тригодишното споразумение. И след това е правителствената програма, публичната инвестиционна програма, както я наричаме ние, която е вън от споразумението, но тя е съгласувана, координирана с общата икономическа политика. За нея са набелязани източниците за финансиране от страна на държавния бюджет, набелязани са и ангажиментите, които правителството и Народното събрание ще поемат за кредитиране и гарантиране на кредитите, които ще се вземат от самия публичен сектор.
Разбира се, според нас само съчетанието на двата фактора - публичната инвестиционна програма и дългосрочната финансова стабилизация с убедително доказателство за строга финансова дисциплина, е в състояние да динамизира частния сектор и да го насочи към дългосрочни инвестиции. Ние считаме обаче, че точно тригодишната програма е в състояние да динамизира частния сектор, защото ще извади пред скоба редица проблеми, които всеки дребен и среден, а пък и не само дребен и среден инвеститор си поставят, влизайки в България - колко ще бъде утре валутният курс, колко ще бъде лихвата, колко ще бъде средната работна заплата, колко ще са му разходите за труд, какво ще бъде данъчното бреме и т.н. Ако ние по принцип изведем тези въпроси от ежегодната дискусия и отговорим на тях като правителство, ние ще направим възможно най-голямата заслуга - така си представяме ние, - за да динамизираме частния сектор.
Много важен беше въпросът за производителността на труда или за ефективността на факторите на производството като източник на икономически растеж, който поставихте. Кой е в състояние да динамизира икономиката, покачвайки производителността на труда? Ако излезем малко встрани от строго икономическите аргументи, но оставайки пак вътре в тях, трябва да кажем, че това е конкурентоспособността. Българската икономика може да бъде тласната силно от механизма за поддържане на висока конкурентоспособност само в случай, че се осъществи тази програма за действие на икономическата политика. Защо? Защото никой не покачва производителността на труда благодарение на добри пожелания или на някаква положителна вътрешна нагласа, или от морални съображения. Бизнесът покачва производителността и ефективността на производството само за да поддържа висока конкурентоспособност. Тази политика на либерализация на цените и постепенното отваряне на българския пазар за Европейския съюз, излизането на българската икономика в Европейския съюз, както и отварянето на ЦЕФТА за страните от ЦЕФТА и съответно излизането на българските стоки в ЦЕФТА са основните фактори, които ние се надяваме, че ще пришпорват производителността на труда и ефективността на всеки един от факторите на производство.
Ако вие имате други идеи - всъщност ние затова правим това обсъждане, - дайте вашите идеи, за да ги обсъдим като част от действия на икономическата политика и ние сме обявявали многократно, че ще използваме добрите идеи за доброто на България.
И накрая, как ще поддържаме съотношението лев - германска марка при спадащия износ? Всъщност истината е, че ние, ако очакваме да се ускорят инвестициите, трябва да планираме и да очакваме отрицателен търговски баланс на страната. Защото е естествено да започне внос на машини, на съоръжения, на техника. Вие знаете, че тя струва много скъпо и съответно ще се получи един отрицателен търговски баланс. Отрицателен търговски баланс страната очаква в следващите години. Аз въобще не говоря за положителен търговски баланс. Но цялата тази програма, която ние изграждаме, върви при допускането за отрицателен търговски баланс, който ще дойде поради вноса на инвестиционна техника и машини.
Как ще се поддържа при това положение съотношението между лева и германската марка? Преди всичко гаранция за това е невидимият износ - туризмът, и другата гаранция е вече натрупаният голям, твърде внушителен резерв на Българската народна банка. При над 5 млрд. 200 млн. германски марки за страната няма опасност за Българската народна банка, защото тя поддържа съотношението, няма абсолютно никакви рискове при каквито и да било съотношения в търговията, още повече, че ако ние получим тази подкрепа, за която тук се пледира, от 1 млрд. и 550 млн. щатски долара, ние отново ще изведем платежния баланс на балансирано ниво, или дори ще бъде слабо положителен. Така че няма как върху курса между лева и германската марка, а утре между лева и еврото да възникне някакво напрежение. В това отношение няма абсолютно никакви рискове. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Има думата народният представител Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, че тонът и смисълът на дискусията придоби действително един сериозен облик и един сериозен тон, е добре, тъй като политическите емоции и повишаването на температурата в началото едва ли щеше да даде на тази дискусия възможността да реши основната си задача. А тя е, че за първи път фактически в България такава важна икономическа, политическа и социална стъпка, като подписването на 3-годишно споразумение, се дискутира открито. На мен ми е много странно, когато опоненти на споразумението или по принцип политически опоненти говорят за това, че нямат информация, това, че нещата са непрозрачни, че са прикрити и че може би съществуват тайни, които крият опасност за българското население или за развитие на българската държава. Просто когато има открита дискусия, да се говорят такива неща и да се намекват, меко казано, е несериозно.
Затова аз бих искал да продължа този конструктивен и разумен тон, поставен и с последните отговори, които даде министър-председателят, в една област и конкретно един отрасъл, който е много важен и представлява един от основните интереси както на нашата държавна политика, така и на нашите партньори от международните институции, а именно политиката в енергетиката. Защото пък това от друга страна е пряко свързано с това, което интересува слушателите и зрителите. След като решаваме най-важния въпрос - нужно ли е това споразумение - следва втората част от въпроса: каква е цената на това споразумение за българското население и за нашето развитие. Във вестниците се появиха в журналистически експертни писания, много аткрактивни цифри и атрактивни прогнози, които може би целят да спрат вниманието на хората, но те не отразяват за съжаление напълно смисъла и духа на това, което се преговаря, и това, което се решава за действие. Действително пред енергетиката са поставени някои условия от Международния валутен фонд, те са записани в матрицата и всеки, който разбира проблемите, ясно вижда, че те са достатъчно свободно и достатъчно либерални като отношение към нашето правителство да води една самостоятелна, една нормална енергийна политика и една социално балансирана енергийна политика. Това, което фондът иска, е ние нормативно да регулираме отрасъла, да намаляваме субсидирането, да го превърнем в пазарен отрасъл и това да става постепенно. А, от друга страна, да го преструктурираме, за да бъде привлекателен за външните инвеститори. Това е нещо, което ние в този парламент с години си говорим и което нито един експерт или сериозно мислещ български държавник в областта на общото управление на енергетиката не е споделял, в смисъл, това е общото и това е нужното на страната. Оттук-нататък какво ще следва в конкретните цени, в конкретните измерения на приемането на 3-годишна програма конкретно в отрасъла и вследствие на споразумението? Повишението на цените на топлоенергията, повишението на цените на въглищата, повишението на цените на електроенергията е неминуемо, за да може отрасълът да съществува пазарно. Но аз искам да ви кажа, обръщам се и към цялата общественост, която слуша, че повишението на доходите в никакъв случай не е по-малко от повишението на тези цени. Значи веднага следва изводът, че всъщност енергията на българското население ще струва по-малко в бъдеще, когато се развиват програмите за повишение на доходите, за икономически растеж и повишението на цените в енергетиката.
Втори момент е социалната защита или коригирането на мерките на социална защита, когато най-бедните, които обикновено са най-чувствителни по отношение на тези цени, бъдат засегнати. В тази част ще става и реч в бъдеще, в социалната защита са предприети тези ефикасни мерки или би следвало да се приложат, аз нямам никакво основание да не вярвам в това, тези ефикасни мерки, които трябва да защитят най-слабите потребители.
И третият момент, който е също много важен и който касае широко дискутираната тема на икономически растеж тук, е пряко свързан с енергетиката, защото и в матрицата е записано, че цените на енергията и на електроенергията за стопански цели не следва да се повишават. Значи при производство, на което 1/5 от разходите му отиват за енергията, ако ние търсим изход в повишаване на цените на производителите, за да си решаваме проблемите в самото развитие на отрасъла, то нещата действително щяха да бъдат само голословни.
Ето всички тези неща ясно могат да покажат на хората и да се направи важният извод: основните цели, в които социалната цена, икономическият растеж и преструктурирането на този важен и много изостанал отрасъл, защото 8 години управлението на нашата държава не съумя да направи тези нужни стъпки, които и външният свят, и нашите партньори очакваха в монополния отрасъл енергетика, аз смятам, че в това споразумение са абсолютно балансирани и защитени и няма никакво безпокойство и не може да се търси някакво безпокойство от страна на социално равновесие.
В заключение бих искал да кажа и също една от много чувствителните теми - това споразумение прави ли ни зависими? Това споразумение, днес чуваме един виден синдикалист и общественик, четем на първи страници на вестниците мнение и се говори: превръщаме се в бананова република, ставаме зависима политика, поставя се примка на шията. Споменах вече, по отношение конкретно на енергийната политика мерките са достатъчно широки, за да се развие абсолютно независима и самостоятелна държавна политика. Но тези страхове според мен не са конкретно произтичащи от реалните изисквания и преговори, които се водят, а тези страхове вървят като един общополитически рефрен.
Ще завърша с това, което се случи преди няколко дни в нашата зала. И тук ще си позволя да цитирам уважаемия господин Гайтанджиев. "Виждаме какво става в Баския - казва той по повод на програмата - виждаме какво става в Корсика, виждаме даже какво става и в Тексас, щата на самотната звезда..." Настъпва оживление в залата и той продължава: "... в които вече се появиха гласове, че няма да се търпи повече американското робство."
Уважаеми господа опоненти, пазарните реформи не са американско робство. Защото нито в Корсика, нито в Баския става нещо лошо. Те не живеят зле. Нито в Тексас живеят зле. Ако вие смятате, че тези мерки, които се изискват от матрицата или от нашите партньори, са някаква форма на робство, аз не мога да се съглася, и, моля ви се, не плашете българския народ, който действително трудно живее и страда в този момент, с опасни мисли и приказки за робство. Преминаха идеите или на някого му седят в главата от десетилетия назад, когато СИВ извършваше инвестиционни програми и, щеш не щеш, получаваш няколко големи комбината и получаваш някакви производства, които след това ще преценяваш ефективни ли са, нужни ли са. Сега, в момента ние имаме възможност да провеждаме политика, която днес обсъждаме и която е важна и която е самостоятелна.
Ето затова ви моля да подкрепите разумно това споразумение и всички тези идеи, към които министър-председателят ни призова. Всичко това, което се казва днес, нека да бъде конструктивно и нека да бъде полезно действително за бъдещото развитие на страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господин председател! Много е важно, за да сме наясно какво правим в момента, все пак да структурираме нашата дискусия. От изказванията на господин министър-председателя в медиите, а и тук, в тази зала, аз разбрах, че той си представя днешния дебат като обмяна на идеи, нещо като дискусионен клуб. За съжаление това не е възможно да стане в залата на парламента, господин министър-председател. Парламентът не е научен семинар, в парламента се вземат политически решения. А и пък времето за обмяна на идеи и дискусии отдавна, отдавна мина. То отмина през февруари и март, когато ние ви предлагахме създаването на съвместна експертна работна група, която да обсъжда тези идеи и която да изведе най-добрите за България идеи. Тогава създаването на тази група беше подкрепено и от Ан Макгърк, и от Кенет Лей. Какво направихте вие? Вие направихте едно свръхсекретно съвещание в Сандански. Какви са резултатите от него, си знаете само вие. Времето за тази дискусия и за този обмен на идеи отмина и през юни, когато ние в писмо на нашия председател на парламентарната група отново ви предложихме такова обсъждане. Вашия циничен отговор на главозамаял се човек току-що прочете господин Първанов, аз няма да ви го чета. Ако искате, ще ви го прочета, разбира се, защото вие напоследък забравяте много.

Така че, както казва българският народ - "Късно е либе за китка!". Времето мина. Всъщност, може би сте слънчасали. Не знам! Напоследък много от вас започнаха да слънчасват. Сега дойде време не да си обменяме идеи, а пък вие и нямате намерение да обменяте идеи, като слушам тук изказванията на господин Муравей Радев, пък и Вашето, господин министър-председател, а да се вземат решения. За да вземем тези решения ние трябва да сме наясно какво обсъждаме.
Госпожица Михайлова в петък, господин Николов и господин Цонев на заседанието на двете комисии в сряда казаха, че ние днес ще обсъждаме споразумението. И механизмът, за да бъде проведен този дебат е внасянето на решение. Сега трябва да бъдем наясно какво е това "споразумението" и къде е това "споразумението". Имаме ли го? Това, че господин Муравей Радев си позволи оттук да излъже, че, видите ли, споразумението било матрицата, това си е негов проблем. Той може би и не знае какво представлява това споразумение. Той може би си мисли, че е единственият министър на финансите, който договоря тригодишни споразумения.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Внимавай, защото това, което казваш, се записва.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е така, господин Радев. Тригодишни споразумения Международният валутен фонд само през тази година е сключил с Албания, с Македония, с Кюрдистан, с Таджикистан и с още ред други държави. И за да не приказвате друг път за това какво представлява едно такова споразумение, аз сега ще изгубя една минута, за да Ви прочета какво представлява то, едно такова типово споразумение, сключено през юни тази година. Какво включва едно такова споразумение?
Първо - цели, икономически резултати за 1997 г. Къде са ни резултатите?
Обща стратегия, цели и политика за 1998 - 2000 г. в осем области. Да ви ги прочета ли?
Обща стратегия и макроикономическа рамка, фискална политика, монетарна политика, банков сектор, приватизация и така нататък, и така нататък.
Четвърто - социална защита и развитие на човешките ресурси в пет и допълнително пет подобласти.
Пето - техническа помощ.
Шесто, външно финансиране и управление на дълга. Къде е това?
И тук следват четири допълнения, приложения, така наречени таблици. Първата таблица е "Обобщение и график за макроикономическите и структурни мерки, включени в споразумението". Ето, това е така наречената матрица. След нея следват обаче още три.
Главни икономически индикатори. Къде са ни индикаторите, господин Радев?
Демографски и социални индикатори. Къде са?
Изисквания за външно финансиране и източници за това финансиране. Къде са тези източници, господин Радев. За какво споразумение говорим тук? За какво "Споразумението" говорим тук?
Вие сте ни дали една матрица. Добре, нека да разгледаме самата матрица. Самата матрица придружена ли е с всички необходими документи, които господин Божков казва, че трябва да има? Къде е планът за действие в енергетиката? Къде е стратегията за енергетиката, инвестиционната програма, планът за действие в социалната сфера? Къде са всички тези неща? Защо те не са ни дадени тук, ако ние обсъждаме "Споразумението"? Тоест, туй което правим ние в момента, е не обсъждане на "Споразумението" и ние не можем да приемем, че обсъждаме споразумението, уважаеми дами и господа. Не можем да приемем, защото такова споразумение просто още няма.
Въпросът е какво правим ние сега тук? Аз ще ви кажа какво правим. В момента се опитваме да изпълним поредният елементарен, демагогски сценарий на Съюза на демократичните сили. СДС се опитва отново да ни вкара в едно елементарно и грубо пропагандно мероприятие. Просто да имитираме отново една същностна дискусия, каквато на практика няма.
Затова аз, господин министър-председател, а и на Вас, господин председател, предлагам, Народното събрание да извърши туй, което то е длъжно да извърши - да застави господата от Министерския съвет и лично господин министър-председателя да изпълнят конституционните си задължения. А те са казани ясно в чл. 84, т. 9 на Конституцията - от Народното събрание трябва да бъде поискан мандат за водене на преговори. Никой не Ви е освобождавал от такъв мандат и от това Ви задължение, господин министър-председател. Поискайте си мандата и тогава ние ще проведем този дебат тук. Ние сме внесли нашия проект за решение и там са казани насоките на политиката, която би трябвало да бъде заложена в това споразумение. А след това, съгласно чл. 85, т. 4 от Конституцията внесете това споразумение за ратификация в Народното събрание и не ни губете времето с празни и безсмислени дебати, защото госпожица Михайлова ни е приготвила много тежък дневен ред оттук нататък. Ние нямаме време за губене.
Затова, господин председател, правя процедурно предложение да прекратим сега дебата, да го отложим до момента, в който господин министър-председателя внесе искане за мандат за водене на преговори и едва тогава да продължим този дебат. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Овчаров! Очевидно това ще е върхът на дискусията по темата, заради това искам да обърна внимание на някои конституционни основи, които са спазвани от всички български правителства и между другото предишни правителства са се възползвали много енергично от възможностите, които Конституцията дава да водят преговори и да сключват споразумения с Международния валутен фонд без, подчертавам, без да искат мандат за това от Народното събрание.
Вие вероятно не разбирате финансовата страна на нещата и аз ще ви обясня защо е така. Защото Международният валутен фонд не дава кредити на българското правителство. Ако не сте разбрали това за осем години в политиката, ето сега ще го чуете от мен. Международният валутен фонд дава на българското правителство да купи твърда валута срещу държавни ценни книжа, подписани от министъра на финансите. След изтичане на срока обратно купува ценните книжа, българските, валутата, която е отпуснала. Това е една трансакция, която не влиза, не е описана в Конституцията и не предполага министър-председател да влиза и да иска мандат от Народното събрание. За това е много хубаво да го разберете докрай и тогава да си обясните например, защо Жан Виденов не влезе в Народното събрание. Защо Любен Беров не влиза в Народното събрание и защо никое друго правителство не иска мандат за водене на преговори. И нещо повече, не обсъждаше своите намерения за водене на преговори с Международния валутен фонд
Министерският съвет, който стои пред вас, е единственият, подчертавам, е единственият, който публично обсъжда позициите си, забележете, по време на преговори с Международния валутен фонд. Досега такова нещо в това Народно събрание не се е случвало. Всяко правителство, първо, си е водило преговорите, сключвало си е споразумението, след това дълго време е криело меморандума за икономическата политика, за да не се разбере какво се е договорило. Ние правим обратното. Ние в момента преговаряме на два фронта - единият тук, с вас, и вторият с Международния валутен фонд - като аз рискувах и изложих началните позиции на правителството. Това, което правителството има намерение да предложи като стартова позиция на преговорите. И между другото бях достатъчно ясен, за да се разбере - може не всичко от това, което ние стартираме като позиция, да го изпълним до края. Някои неща от позициите, които прави правителството, може да не бъдат приети. И това е точно поради обстоятелството, че в момента ние водим преговори по споразумението. Това е добре да се разбира много хубаво. Защото в противен случай се изпада в пълното объркване, в което е изпаднала вашата парламентарна група. Например с писмото, което ми написа господин Георги Първанов, който искаше да дойде той да води преговорите, или да изпрати представител, което разбира се, противоречи на Конституцията. (Весело оживление, ръкопляскания от СДС.) Защото в Конституцията е казано, че само правителството на страната води преговори и сключва споразумения.
С това обсъждане искам да извадя от безтегловност Българската социалистическа партия, за да я приземя към темата на днешния дебат. Аз разбирам, че искането за прекратяване на дебата, е нещо като размахване на бяло знаме, но в момента не можем да приемем това бяло знаме като реална позиция на Българската социалистическа партия. Затова искам да ви приземя отново и ако можете да застанете на здрави позиции и да кажете нещо смислено пред българския народ тогава, когато се говори за неговата съдба в следващите три години. (Ръкопляскания от СДС.)
Ние с това обсъждане искахме да включим добрите идеи на опозицията в серията от действия на икономическата политика. Златен шанс е, ако се появи добра идея, която не е включена в опциите, които Вие имате пред себе си, това нещо да стане позиция на преговорящия екип, от страна на Министерския съвет, и да се заяви и да се каже: зад това стоят всички политически фракции в парламента, ето тук ние всичките политици искаме непременно това нещо да стане. Аз обаче не чух такава добра идея.
Вие се заканихте пред журналистите, излизайки от срещата с мен, че ще кажете тези идеи тук, днес, и аз се надявам все пак, че някакви идеи ще бъдат казани.
Третият момент. Ние очаквахме да се разбере от вас разликата между тригодишно споразумение за икономическата политика и едногодишно споразумение с Международния валутен фонд, където акцентът пада върху финансовата и бюджетната стабилност. За съжаление, Вие не разбирате, че това, което прочетохте и това, което ние сме Ви дали, на практика е едно и също нещо. Защото така наречената "матрица" или планът за действията сумира изложението, което предварително прочетох, че трябва да се съдържа в другите документи.
Тя е просто модерен израз на това, което е записано вътре в текста и нищо друго, господин Румен Овчаров. С невежеството човек не може да се бори по друг начин, освен да обяснява. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Следващият момент. Тригодишната програма, която сега правителството представя тук, не е насила наложено споразумение от Международния валутен фонд. В тази тригодишна програма е разписана подробно икономическата политика на страната, която беше изложена в Програмата "България 2001". Това е икономическата програма, това е икономическата платформа, с която Обединените демократични сили спечелиха изборите.
Ние не очакваме, аз искам това дебело да подчертая, Българската социалистическа партия да подкрепи нашата икономическа програма, защото това би било абсолютно политическо самоубийство. Вие си имате своя програма, впрочем, с тази програма на два пъти ни изпращахте на дъното на пропастта - в края на 1990 г. и на края на 1996 г. Точно заради това хората не гласуваха за вашата, а гласуваха за нашата програма. Ние търсим сега в Народното събрание пресечна точка за действия в икономическата политика, които да бъдат извадени пред политическия дебат, които да бъдат общи, които да решават националните въпроси на икономическата политика. Такъв дебат може да се води само с националноотговорни политически сили. Само те са в състояние да надскочат своята икономическа програма от последните избори и да търсят пресечната точка с програмите на другите политически сили, още повече, че в това Народно събрание на няколко пъти бяха намирани такива пресечни точки и бяха приемани съответни документи.
Всъщност ние очакваме и днес точно това нещо да се направи, защото точно в това се състои силата на икономическите програми за възстановяване и растеж.
Онзи ден господин Аснар ми обърна внимание на причините за успеха на валутния борд в Аржентина. Каза, че основната причина била, че всички политически сили затворили вратата към миналото и решили да вървят само напред, реализирайки националните приоритети.
Аз ви призовавам за същото. (Бурни продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За процедура думата има господин Румен Овчаров. Дано наистина бъде процедура.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Да, да, това беше голяма реч. Явно господин Костов приема днешния дебат като червено знаме и реагира на него като бик на червено, но аз няма да продължавам дискусията по този начин. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, процедурата е към Народното събрание, а не е процедура Вие да говорите на министъра.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те говорят, господин председател!
Господин министър-председател, Вие много добре описахте механизма, по който стават плащанията и вземанията с Международния валутен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, кажете процедурата Ви каква е.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз подкрепям процедурното си предложение министър-председателят да внесе искане за мандат за водене на преговори. Защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Такава процедура няма, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защото, ако през тези години, за които Вие говорихте, този дълг се записва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, не правите никакво процедурно предложение. Отнемам Ви думата. (Шум и реплики от мнозинството.)
Има думата народният представител Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател на Народното събрание, господа министри, колеги! От името на нашата парламентарна група господин Венцеслав Димитров изложи много от нашите съображения и виждания по предложения документ, наречен "матрица". Аз тук бих искал да се спра само на няколко момента, като ползвам и някои от политическите изказвания, направени от господин министър-председателя.
Аз мисля, че той каза нещо много важно, че подготовката за споразумението е в ход. В този смисъл искам да кажа, че ние разбираме много ясно необходимостта от сътрудничество с Международния валутен фонд. Ние знаем, че без споразумение в този момент, в условията на валутен борд и при текущата политика на правителството, просто е невъзможно да се извършат някои регулярни плащания, някои необходими неща за нашата финансова стабилизация, не може да се постигне необходимостта от външно покачване за България.
Ние добре разбираме стремежа към тригодишно споразумение. Тригодишното споразумение определено дава по-сериозно ползване на квотата на България от Международния валутен фонд. Пита се обаче, това ли обсъждаме? Не искам да влизам в повторения, но само ще кажа, че действително това, което ни е представено, може би е с добри намерения, може би са добре разчертани проекти, които ще бъдат обсъждани в бъдеще на тази матрица, но това не е материалът, който се нарича проектоспоразумение с Международния валутен фонд. А оттук следват и някои други неща.
Говори се за тригодишно споразумение. Погледнете графика на предложената матрица - 50 на сто от мерките са съсредоточени в следващото полугодие на тази година, 90 на сто от мерките са съсредоточени в границите на една година. Нещо повече, това става в ситуация, която до края на това полугодие няма никакво осигурено финансиране, тъй като преговорите за финансирането ще се водят тепърва, тепърва - от преговори с Международния валутен фонд те ще преминат на преговори с Г-24 в Европейската комисия и няма никаква гаранция, че исканите от нас суми ще бъдат удовлетворени. Никаква гаранция.
Нещо повече, крайно неделикатно е, казвам го и взимам повод от срещи и разговори с представители на други държави, крайно неделикатно е в едно решение да се вписва сумата 1 млрд. и 550 млн. долара, с която, така да се каже, да се поставят някакви условия на Г-24 и другите институции.
Тоест в тази ситуация на нерешен график, тъй като за 2000 и 2001 г. практически няма нищо съществено записано, не е ясно и по какъв начин ще се покрият плащанията към външния дълг, които са най-тежки в този период от време, в тази ситуация на нерешено финансиране, на нерешени и незавършени преговори, ние просто предложихме нещо много разумно - да се даде мандат на правителството да води преговори за споразумение. И когато правителството е готово с необходимите документи по това споразумение, ако желае да влезе в Народното събрание - добре, ако не желае - това е негова воля. Защото тук се развива една теза за носенето на отговорност от правителството, развива се една теза, че това, видите ли, не било взаимен договор с Международния валутен фонд. Добре, но това не е така. Първо, прецеденти има и господин Костов много добре си спомня за 1991 и 1992 г., когато точно документите за споразуменията бяха обсъдени в Народното събрание и беше поискан мандат от Народното събрание. И това не е случайно, тъй като ако беше троста трансакция, то България нямаше да плаща лихви по тези кредити. Макар че трансакцията си е трансакция, това е факт, който той го казва. Но така или иначе ние плащаме лихви по кредити, които получаваме от международните институции.
Но ако стои проблемът за отговорността на правителството, аз питам тогава за какво е този дебат - за да се използвали, видите ли, ценните идеи, които опозицията щяла да предложи. Вижте, тук няма възможности от тази трибуна да се говори по конкретните мерки, както са разписани в многостраничния документ. Защо това не се извърши в една действително сериозна, задълбочена, обезпечена с необходимите документи дискусия в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, в Комисията по икономическата политика и в други комисии? А всичко се направи на галоп, една псевдодискусия в Комисията по икономическата политика и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и сега в момента тук трябва да говорим общи политически и общи икономически приказки. Аз си мисля, че правителството ще има файда от цялата тази работа.
Но да се спрем на някои други съществени моменти. Вижте, има две логики - логиката на Международния валутен фонд и евентуално логиката на българското правителство. За съжаление ние не знаем в момента какво обсъждаме точно - логиката или предложенията на Международния валутен фонд или това е точно политиката, изработена от правителството на Република България. Най-малкото господин Костов говори тук за наличие на програма. Да, програма 2001 е програма, но тя е идеологически документ, господин Костов. Това не е технологичен документ за икономическа политика. Ние нямаме пред себе си и продължаваме да нямаме за съжаление в България една национална стратегия за мястото на страната в новото разделение на труда, при новите партньори, при новите съотношения, които се получиха след промените от последните десетилетия. Нямаме такава стратегия, категорично нямаме! Ние нямаме обвръзка на тази стратегия с точни цифри, с точни баланси, с реалните съотношения между паричния и реалния сектор. Такова нещо ние нямаме, не виждаме и нямаме съответните цифри и данни. Така че за това става дума - какво точно обсъждаме.
В този смисъл на думата аз бих се спрял съвсем накратно на двете логики или на едната логика. Разбирам и Международния валутен фонд. Международният валутен фонд е институция, която преди всичко трябва да защитава интересите на своите донори. Естествено от цялото споразумение произтича логиката на фонда. Първо, да се осигури плащането на външния дълг. Това ни е казвано, между другото, и от преките срещи, които сме имали с председателите на фонда. Да се осигури плащането на външния дълг при сегашната нестабилна ситуация в България, тоест за осигуряване на необходимото финансово обезпечаване, фондът иска какво? - Централизация на финансовите ресурси, първо. Максимална централизация, а в момента държавният финансов ресурс в границите 70-75% е централизиран и, нещо повече, е поставен практически на външно попечителство. Централизацията на финансовите ресурси означава изцеждане на капитала, както се казва, в България в полза на решаването на задача номер едно.
По-нататък, увеличаване на фискалните тежести за максимално облагане на търговските субекти, корпоративните субекти и на гражданите. И искам само да вметна, че една от най-стръмните таблици в Европа за облагането на гражданите е българската таблица. А сега се предлага дори премахване на облекченията в тази посока, вероятно се третира необлагаемият минимум и неговата връзка с минималната заплата, което е доста опасно.
По-нататък се предлага какво? Практически една бърза приватизация на банките - нещо, което съвършено конкретно е подчертано, бърза приватизация на банките, а ясно е, че тя ще стане в полза на чуждия инвеститор и покупка на банките от чужди собственици. Това също е в полза на едно преосигуряване от страна на фонда за работа с едни лоялни към фонда банкови контрагенти, които биха могли да осигурят необходимите финансови средства по плащанията. И оттам нататък определено и цялата логика на матрицата е в посока на осигурени имущества на чуждите инвеститори при покупка на български предприятия в ущърб на възможностите на български собственици и инвеститори. Премахват се и малките преференции, които има в сферата на приватизацията, касаещи пенсионните фондове, приватизационните фондове и т.н., и т.н. Създава се една структура, която е благоприятна за чуждите инвеститори, за чуждите собственици.
Фискалното притискане на частния сектор създава огромни затруднения за българския частен бизнес и тук господин Костов говори добре за неговите възможности, но реалните факти са съвсем други, и ако погледнем статистиката на редуциране на броя на дребните и средни фирми в България, мисля, че отговорът няма да бъде положителен. Това също не е случайно. Фактически преминаването на средства в български банки, български фирми, български частни собственици, особено малки и средни, означава известно дисперсиране на капитала, което практически затруднява неговото централизиране в полза на изплащането на дълга и на други действия от гледна точка на правителството.
Сега се питам каква е логиката на правителството в тази ситуация точно? Правителството ни говори, че провежда политика на либерализация, политика на разширяване на пазарните компоненти в България. Извинявайте, но аз не виждам потвърждение на думите, които непрекъснато се говорят в това отношение. Къде е тази либерализация? Може би в банковия сектор, където се налага режим на централизация, какъвто България не е имала в последните десетилетия. И този режим на почти ръчен контрол, ръчен контрол върху българските банки, стигащ дори до тримесечни отчети, да не говорим за капиталова адекватност и пр., и пр., този режим е само върху българските банки, но не и върху чуждите банки, забележете. Там ли имаме либерализация? Либерализация на капиталовия пазар, някакъв опит за създаване на реален капиталов пазар, класически капиталов пазар, преход към плаващ курс от валутен борд? Такова нещо няма! Просто няма! А ние имаме опит в това отношение и господин Костов участва в този добър български опит.
По-нататък, може би във фискалния сектор. Извинявайте, там също се говори за мерки за затягане и затягане, и то административно, възможности за извличане на все повече и повече данъци и от корпорациите, и от гражданите, стесняване на освободените от облагане данъчни субекти.
По-нататък, реалният сектор. По принцип реалният сектор почти отсъства в това споразумение. Той се засяга главно в енергийната му част и малко в приватизацията. Какво виждаме в реалния сектор точно? За каква либерализация се говори там точно?
Има серия пожелания: за митническия режим, за търговския режим и т.н. Но това, което се вижда практически - че в реалния сектор също се намалява конкурентността, за която се говори тук, и възможностите за пазарно взаимодействие на българските субекти, главно точно в сферата на възможностите за приватизация, за участието на български играчи в сферата на приватизация, за възможностите за конкуренция с чуждите инвеститори. Да, възможности за договаряне от страна на чуждите инвеститори, възможности за една пазарна цена от страна на чуждите инвеститори има, но така беше и по времето на Тодор Живков. В замяна на това пък българският играч, българският търговец, българският собственик се оказа в една абсолютно неконкурентна ситуация. Това пък особено личи в приоритетите и преференциите, които се дават от чуждите консултанти в областта на приватизацията.
Или в енергетиката. Извинявайте, тук пък въобще не може да се говори за либерализация и пазарна икономика. Всичко, което е записано, не искам да го повтарям, отпада само поради факта, че се запазват фактическите уродливи монополи в областта на електроенергетиката и газта. Докато тези монополи не бъдат премахнати ние въобще не можем да говорим за никаква либерализация на пазара на енергетиката. Ние въобще не можем да постигнем елементарна конкурентоспособност и елементарна заинтересованост по посока на действително влагане на капитали и в производството, и в разпределението на различни енерегийни ресурси.
Или пък селското стопанство. Тук може би подходът на "либерализация" е прокаран най-добре. Няколко пъти питахме по време на разговорите: "Извинявайте, как така ние в момента премахваме различните защитни такси, мита и пр. на българското селско стопанство, дори правим концесии, по- големи от тези, които се договаряме с ЦЕФТА и с Европейската общност, а в същото време трябва да поставим нашите селскостопански производители в условия на конкуренция със силно субсидираните производители и търговци на Европейската общност и други страни?".
Нещо повече, в името на централизацията на финансовите ресурси ние отиваме към премахване на извънбюджетни средства и извънбюджетни фондове, включително възможности за финансиране на селскостопанското производство, включително към ограничаване на фонд "Земеделие". Къде го има това нещо, питам аз? Във всички европейски страни, в Съединените американски щати има специални институти, които дотират селското стопанство, които защитават селскостопанския производител, които извършват по един индиректен и директен начин различни операции в полза на националното си стопанство.
И тук искам да кажа нещо по въпроса за либерализма и либерализацията. Вижте какво, изглежда и някои от министрите схващат либерализма по формулата от началото на ХIХ век - "Лесе фер, лесе пасе" - "Остави го да върви, остави го да тече". Това беше в ХIХ век и знаем докъде доведе. Но от гледна точка дори и на елементарната конкурентност, господа, има една задължителна логика - конкуренцията е на всички нива, тя е на индивидуално ниво, на корпоративно ниво, на национално ниво. Българската държава и българската икономика е в конкуренция с останалите икономики дори в Европейската общност, това, което правят другите икономики. От такава гледна точка либерализацията или либералната политика не само че не изключва, но и изисква определена държавна политика в полза на българското национално стопанство.
Така че в заключение бих искал да кажа, не говоря за огромните пробойни, които има в така наречената матрица, въобще не се третира въпросът за безработицата, просто го няма. Говори се за някакви алтернативни програми. Този въпрос го няма. България отдавна е над нормата на допустимата критична граница на безработицата, тя е 8,2. В момента реалната ни безработица вече е в границите на 16. Реалната! Въобще не се говори за проблема за увеличаващата се верижна междуфирмена задлъжнялост в огромен размер, която просто може да взриви нещата. Въобще не се говори за избягването на основния въпрос, който постави фонда на миналогодишната конференция за избягването на корупцията при използването на различни видове външни ресурси, и т.н. Така че пробойните са много.
Възниква един съществен въпрос и аз по него искам да изразя мнението на нашата парламентарна група - няма да има никаква сериозна политика, насочена и формула, осигуряваща растеж на индустриалното производство, изразено в брутния вътрешен продукт, конкурентоспособност на българската икономика, увеличаване на платежната способност на българския гражданин и на реалното потребление при условие, че ние нямаме истинска, собствена, национална стратегия, която да решава нашите национални въпроси във всички сфери на икономиката. Искам да ви кажа, че такава стратегия няма, може да се изработи, но тя изисква друго управляващо мнозинство и друго правителство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ, ОНС, ЕЛ и независимите депутати.)
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Да се върне кликата Беров - Луджев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Аз по-нататък вероятно ще се изкажа по-подробно, но тук чухме много интересни тези от страна на господин Луджев и аз не мога да не обърна внимание на тях.
Господин Луджев, аз няма да използвам триковете на Вашия колега Венцеслав Димитров и да се позовавам на образованието на изказващия се и какво е завършил той, но очевидно Вие, ако не сте икономист, Вие се обявявате за либерал.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Аз съм икономист, господин Божков, а Вие не сте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: И като либерал Вие би трябвало да защитавате някакви либерални тенденции. Вие през цялото време във всички неща, които произнесохте до момента, Вие настоявахте, първо за засилване на ролята на държавата чрез фонд "Земеделие", чрез недопускане на либерализация в земеделието, чрез недопускане на либерализация в търговията, за по-строг контрол и режим от страна на държавата - нещо тотално антилиберално. Но това е по-малкото зло. Цялата Ви реч всъщност беше пропита от един дух на отрицание на чуждестранните инвестиции в България. Значи всичко, което идва от чужбина, е лошо и това, което ние правим в своята програма, за да привлечем чуждестранни индестиции, е изключително вредно за българите, защото българите няма да могат да се вредят от чуждестранни инвеститори, те ще тръгнат, ще се нахвърлят върху нас и няма да оставят за един българин да може да участва в приватизацията на едно предприятие. Това е особено либерална идея от Ваша страна и смятам, че недопускането на чужди инвеститори в България или вариантът, в който програмата на правителството дава възможност на чуждите инвеститори наистина да харесат България, за Вас очевидно е нещо много антилиберално. Аз не мога да разбера такъв либерализъм. Явно е, че във Вашите лутания из политическото пространство не можете да намерите къде се намирате, въпреки че Вие сте първият - и това си заслужава да се отбележи - Вие сте първият човек в днешния дебат от опозицията, който изказва, дали правилно или грешно, изказва някаква теза по споразумението, свързана с някаква политическа кауза. Останалите просто си говориха, за да използват трибуната за политическа пропаганда.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): А професор Бехар какво каза?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Искам да Ви обърна внимание и на още нещо, което казахте по отношение на Международния валутен фонд и начина, по който се получават заемите от него.
Квотата, която имаме в Международния валутен фонд, това, което имаме като възможности, е доста над това, което ние евентуално искаме от Международния валутен фонд. Разбира се, че първо ще отидем в Брюксел заедно с Международния валутен фонд, заедно със Световната банка, ще видим какви са възможностите за подпомагане на споразумението от други източници, от Г-24, от Европейския съюз и каквото остане, ще бъде от фонда. И то е много под квотата на България във фонда. Няма да ви занимавам с цифри, можете да ги видите съвсем точно, ако направите малко усилие, и на мен много ми се иска да направите това усилие, да видите колко е квотата на България във фонда, да проучите тези неща и да видите колко от тази квота ще ползваме, максимален ли е заемът, който вземаме, или обикновен, по какъв начин го искаме, за какъв период. Това е толкова елементарно, за да можете да поставите изобщо под въпрос тези 1,5 млрд. долара, който искаме за трите години.
Мисля, че всеки човек, който излиза на тази трибуна днес, на този дебат, трябва да си е написал това домашно. Това са очевидни неща, те не са тайна, те са ясни, те съществуват в българското политическо пространство и всеки човек, който претендира от тази трибуна да говори по тригодишното споразумение, би трябвало да си е научил домашното в къщи и да не импровизира от тази трибуна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Днес рожден ден има и колегата Иван Николаев Иванов. Да му е честито. (Ръкопляскания.) Заедно с Гюнер Тахир, канят всички колеги през почивката на чаша шампанско.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народния представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми народни представители! Аз мисля, че и това обсъждане, като много други в нашия парламент, не премина по най-добрия начин, защото така беше заложена самата дискусия. Господин министър-председателят преди малко обвини част от изказващите се, че те не разбират Конституцията и че претенцията за даване на мандат не е необходима.
Да, това е така. Българското правителство не се нуждае от мандат, за да води преговори с Международния валутен фонд за споразумение. Но господин министър-председател, Вие внесохте предложение за решение десет пъти по-ангажиращо от мандат! До вчера вечерта, когато получих предложението на комисията, беше внесено предложение да се подкрепи споразумението с Международния валутен фонд и цяла седмица ние се занимаваме с това. Цяла седмица народното представителство се занимава с един политически гаф. Няма споразумение - това беше проблемът и затова искахме разяснение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Има.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ако има споразумение, тогава дайте го и кажете какво искате. Вие нямате нужда от мандат. Вие сега казвате: искаме да чуем предложения... До вчера това въобще не беше така. До вчера Вие искахте подкрепа за самото споразумение.
И трябва да стане ясно, че трябва да има уважение към народното представителство, защото ние очевидно се безпокоим и открито се безпокоим от това, че парламентът много често се превръща просто в разменна монета за други цели на самото правителство: вкарват се по-малко закони или първо се вкарва някаква концепция с общи текстове, ние я подкрепяме в името на доброто разбирателство, но след това, когато дойде до закона, се прави това, което е вече решено предварително. Един път беше така с Концепцията по националната сигурност, втори път беше така с Концепцията за престъпността и ние ги подкрепихме с ясното съзнание за подадена ръка в труден момент. После това беше използвано в стил на отечественофронтовската пропаганда. Естествено е, че днес няма такова доверие.
Вчера беше внесено ново предложение и аз ще започна изказването си с него. В това предложение се казва така: комисията ни предлага да подкрепим внесения проект за решение на госпожа Екатерина Михайлова ... Между това, което госпожа Михайлова внесе в парламента преди седмица и това, което е предложението на комисията, няма нищо общо. Това са съвършено различни предложения. Това предложение, което е внесено вчера, е много по-близко до предложенията, които са отхвърлени абзац по-нагоре. Но дори и това предложение, дами и господа, съдържа в себе си текст, който е неприемлив и аз ви моля да обърнете внимание. Много рядко, или по-точно никога в парламентарната практика в предварителни споразумения със световните финансови организации не се записва число. Аз помолих това да бъде отчетено. Говорих с няколко представители на управляващото мнозинство. Това е неприемливо за самите финансови организации и може да се провери, моля ви. Не е етично аз да говоря и да давам информация и разяснения по този въпрос.
Второ, това е неприемливо за самия парламент, защото ако международният валутен фонд не даде подобна сума, а друга, която се разминава с тази, ще се получи противопоставяне на парламента на фонда или разминаване в оценките, което не е добре. Това трябваше да се каже по съвършено друг начин. Ето защо са нашите възражения дори по този текст.
Накрая информирам, че преди малко дойдоха представители, аз не зная дали са упълномощени или не, вероятно те са - на управляващото мнозинство и казаха, че са готови да предложат съвършено друг тип решение. Още едно! Но аз ви питам не можеше ли това да стане вчера или оня ден? Какво ще е това ново решение?
Оттук по същество: трябва да се каже на всеослушание пред целия български народ, че в нашия парламент има общ консенсус по това да има ново споразумение с Международния валутен фонд. Това е безусловно изявено в изказванията на всички парламентарни групи и не може да се прави спекулация с този въпрос и евтина партийна пропаганда.
Второ, непродуктивна е дискусията за едногодишно или тригодишно споразумение. Ако споразумението е добро, то може да бъде тригодишно и затова има хиляди основания. Напротив, аз съм изказал съображения преди месеци пред вицепремиерите на България, че е лошо, ако споразумението е по-кратко и е по-добре да е по-дълго. Това е принципно положение. Никой няма задни мисли тук и спекулите от тази зала и в тази зала са абсолютно ненужни.
Заедно с това има нещо много важно и аз ви моля, дами и господа, да го отчетете, за да не изпаднем в груб политически цинизъм. Днес ние вече нямаме тази ситуация и тази степен на доверие, които имахме преди години и аз ще се аргументирам защо. Това не е заради нереализирани политически амбиции или сметки, а заради нещо друго.
Първо, правителството не изпълни основни ангажименти по "Програма 2001" и аз се различавам от премиера категорично, че програмата е изпълнена. Първото и най-съществено неизпълнение е по приватизацията. Не са изпълнени записаните точно и конкретно в "Програма 2001" ангажименти да се приватизират 50 на сто от активите до края на 1997 г. и практически всички активи до края на тази година...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: 1998 г.?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: До края на 1998 г. всички. Мога да прочета точния текст, ако искате, господин вицепремиер. (Оживление.)
Второ, вчера Агенцията за приватизация съобщи, че от началото на тази година са приватизирани 1,7 на сто от държавните материални активи. Ако бърка господин Дюлгеров, не зная, но във всички случаи темповете изостават и това е констатация и на Международния валутен фонд.
Второ, поземлената реформа не влезе в рамките на "Програма 2001" и ангажиментите, приети в края на миналата година. Това също се знае и от фонда, и от нас самите.
Трето, структурната реформа не беше направена с тази последователност и категоричност, с която премиерът я заяви през миналата година. Направиха се съществени отстъпления, които поставят много повече предприятия сега в много по-тежка икономическа ситуация. Ако структурната реформа беше раздвижена, нямаше в момента да има такъв размер на дълговете между предприятията. Продължи скритото финансиране на стотици предприятия чрез системата на НЕК, системата на "Булгаргаз" и още няколко структуроопределящи единици.
Знае се и сега, че дори в този момент се трупат дългове и неплащания преки към някои такива единици и косвено към бюджета. Огромни са задълженията към Националния осигурителен институт, за които аз в тази зала многократно говоря. И всичко това се знае, но не се използва механизмът на фалитите, не се използва механизмът на нормалната структурна реформа, поради което нашата оценка в Евролевицата е, че сега степента на доверие и на самия Международен валутен фонд е по-ниска поради това, че се налагат по-тежки условия. И това трябва да се каже в тази зала.
На следващо място, вижте ангажиментите на правителството в края на миналата година за размера на чуждите инвестиции, които да обезпечат борда, и програмата за 1998 г. Чуждите инвестиции са далеч под това равнище, което беше заявено и което трябваше да се очаква. Тук, в тази зала не се направиха необходимите заключения по този въпрос. Господин министър-председателят често говори за това, че трябва да има верни предвиждания и всеки да отговаря за своите прогнози. Цитирам го точно. Аз не съм чул един единствен път, за да има доверие в тази зала, да се каже какво не е направено и кой е отговорен. Минаваме винаги от едно светло бъдеще към ново светло бъдеще и днес отново се обещава ново светло бъдеще. А истинската и откровена политика,истинският стил е да се каже точно: това не сме изпълнили, виновни са този и този, отговорен е този и този. Ако е имало обективни причини, също да се назоват. Възможно е в отделни случаи това да е факт.
В момента България се намира на последно място по приватизационни, крайни ефекти спрямо всички европейски държави, включително Русия. Делът на държавния сектор продължава да остава най-висок и държавният сектор е най-болното и слабо място на българската икономика. И аз ще назова основната причина, която съм назовавал и пред международните финансови организации, която според мен води до тази ситуация - това е, че се получи срастване на държавната бюрокрация с бизнеса и преди всичко с държавния бизнес, на партийно-държавната бюрокрация с държавния бизнес и че има реални политически сили, които са против приватизацията и които й пречат текущо. Това са тези чиновници, които се разположиха в бордовете, които не са заинтересовани да има бърза приватизация. Това са тези хора в бюрокрацията, които продължават да помпат и да изпомпват държавните предприятия. И, господин министър-председател, ако ние имаме чест, трябва да кажем, че това изпомпване за съжаление продължава. Вие обещахте през април да разкарате всички чиновници от бордовете. Това не е направено и до момента. Аз мога да Ви дам - и ако искате, ще го направя и в тази зала - десетки примери как се отлагат приватизационни възможности или се блокират направо от хора, загнездени вътре в тези бордове. Тук беше казано от мой колега за 164 лицензии, може би са 160 или 170, не е от значение. Но по наша оценка около 2/3 от икономиката зависи от волята на бюрократа. Такъв тип власт, господин министър-председател, не води до ефективна приватизация. И алтернативната на подобна политика е нормална, адекватна на европейските стандарти и критерии степен на либерализация и освобождаване от партийно-бюрократична опека и на приватизацията, и на икономиката като цяло.
На следващо място, трябва да констатираме като непосредствена пречка за реализация на досегашните съглашения с фонда по повод на борда, което и в бъдеще може да ни пречи, изключителната липса на законодателна стабилност. Със Закона за чуждестранните инвестиции дадените преди година преференции се отменят. Законът за приватизация - в момента тече 19 поправка. Законът за ценните книжа - едва отмина последната му промяна и правителството обяви, че ще внесе нов закон. Всичко това травмира чуждите инвеститори, не създава стабилност, непрекъснато има очаквания за нови промени. И това са факти, които ние в тази зала консумираме като нейни свидетели.
Ние констатираме растяща задлъжнялост на голяма част от държавните предприятия, на по-голямата част. Това е основен проблем и този проблем се изразява в един квазифискален дефицит, който доведе до срива. Забележете, това беше една от причините за срива през 1996-1997 г. на Виденов. В момента има такава реална опасност. И ако господин министър-председателят говори за това, че ще се постигне икономическо равновесие едва сега, искам да ви кажа, че има голямо икономическо неравновесие между равнището на фиска и целия реален сектор. Без такова равновесие реалният сектор ще бъде подкопан и вторично ще удари финансовата стабилност в перспектива. И ако това не се отчете в момента в новата програма, която ни се предлага, страната няма изход и страната няма да тръгне напред.
Следваща причина. Аз мисля, че за да оценим ситуацията, трябва да си кажем, че това, което в момента се предлага от Международния валутен фонд, е наистина много тежка програма, много тежки условия. Господин вицепремиерът Божков обеща да сключим споразумение през юни, след това - през юли, днес не се разбира ще бъде ли сключено през септември. Ние предложихме една условна дата - 30 септември, разчитайки, че с това можем да помогнем, макар че тя не бива да се приема абсолютно, с едно основание. И това основание е следното. Ние смятаме, че ако продължи протакането на сключване на споразумение с фонда, ще се срине доверието или има опасност доверието в нашата страна и в правителството да падне рязко след есента. Затова споразумение трябва да се сключи. И политическите сили в цялата страна трябва да кажат ясно, че това споразумение е нужно на страната. Друга съдба ние нямаме. Друга възможност ние нямаме. Но отлагането е също пагубно. И това отлагане - трябва да стане ясно - е следствие на намаленото доверие за финансова дисциплина в реалния сектор, което идва и от типа власт, която създаваме, и от типа контрол на бюрокрацията върху всички системи.
Искам да изразя и съм упълномощен да направя това от името на Обединения блок на труда, а също така и на някои други социалдемократически организации...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кои?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин Куртев пита отзад: кои? Няма да ги назова, господин Куртев, защото очаквам техните лидери да го направят. Формулировката е абсолютно точна: за това, че е необходимо да се сключи споразумение и то да се даде в цялостния му вид, че трябва да се подкрепи инвестиционна програма, но тя да бъде сведена и редуцирана до по-реалните цифри, че трябва да се пояснят десетки неща, включително основния и особен въпрос за това, че ако се поемат 3 млрд. в долари държавни гаранции, ако това се направи по стандартния начин за държавната гаранция, това означава увеличаване на външния дълг с 3 млрд. Ако е нещо друго - фондове или друго, то трябва да се каже.
Но аз се обръщам към вицепремиера Божков и към министър-председателя по още един въпрос: няма нормална приватизация и нормални взаимоотношения с фонда и няма да има, докато няма адекватна на световните и европейски стандарти пазарна инфраструктура. Къде ни е фондовата борса в този вид, в който я мечтахме, и в я който я открихме преди година? Тази фондова борса далеч не е това, което трябва да бъде. Тази фондова борса практически не съществува или се занимава с периферни, дребни въпроси. Тя не е центърът и ядрото на активния стопански живот в страната. И тук също има десетки глупости, които се извършиха и за които правителството носи непосредствена отговорност.
По доходите. Разбира се, че част от мерките, които се предлагат в т.нар. матрица, са верни, нормални пазарни мерки. Само че те са следствие на закъсняла реформа. И следователно цената, която трябва да се иска от нас да платим като народ, е многократно по-голяма. Ако предприятията в изолация, за които господин министърът на финансите говори няколко пъти от трибуната, бяха по-бързо продадени или изведени към някаква позитивна алтернатива, ако тези предприятия в изолация бяха преструктурирани, много по-бързо част от тях, поне за една част от предприятията, бяха заличени, в други оставена здравата им част, сега нямаше да се налага такава рязка - до 31 декември, програма за затваряне и пускане на кепенците. Защото това ще означава много тежки проблеми за безработицата. И ние в тази зала ги знаем. Кой ще поеме отговорност за това? Ние няма да поемем отговорността за това, защото предупреждавахме 10 месеца за това, че се отлага. Отложи се реформата в здравното осигуряване с една година и половина. Отложи се реформата в социалната сфера. Всичко се отложи. Естествено, че сега парите и балансите ще бъдат много по-трудни.
При това заявявам, господин министър-председател, при най-голяма добросъвестност, с която гледахме т.нар. матрица, че има пофазно разминаване. И то е факт в момента. Вие ни предлагате първоначално да закриваме, вероятно защото нямате друга финансова възможност, и след това, в светлото бъдеще да откриваме нови работни места. Това пофазно разминаване е опасно и за съдбата на реформите, и за вашето правителство. И аз го заявявам открито.
Добре, усмихвайте се. Вие цяла година се усмихвате. Вие се усмихвахте от тази трибуна и се подигравахте, когато ви говорих за отрицателните лихвени проценти. Сега тихомълком се съгласихте с критиката. Вие тихомълком се подигравахте и много цинично от тази трибуна се подигравахте, когато ви говорихме, че някои от показателите на макрорамката не са прецизни. Предлагахме ви например два пъти да се увеличи темпът на приватизация и приходите в бюджета. Има внесено проекторешение тук. Вие се отнесохте към него просто така и го отхвърлихте. Защото вие за всичко проявявате мнителност, че който и да ви каже нещо, иска да ви сваля.

Няма такива неща, господин министър-председател! Може да се свалите само самите вие. Ние не сме хора, които искаме да има революции и нови кандърми в тази страна, но искаме нормално управление.
Вашата "Програма  2001" беше програма за демократизация, за либерализация и за свободни пазарни отношения. Вие създадохте партийно-бюрократичен контрол върху всички кътове на обществото. Точно така е! Сто шестдесет и четири лиценза - проверете си ги! Проверете си ги!
Още едно нещо. Обръщаме внимание върху един елемент на матрицата, който е важен. И този елемент е следният. Проектираното увеличаване на доходите, ако се съпостави с предвидените разходи по линия на енергетиката, където, разбира се, трябва да се направи нещо най-после за реформата на тази енергетика, но тези увеличения или това увеличение, за което премиерът тук съобщи и за минималната, и за средната работна заплата - ако съпоставите това, което трябва да платят хората, обикновените хора, по отношение на въглища и отопление, ток, бензин, здравен данък и всичко останало, означава, че реално в края на периода, за който говорите, средният българин ще бъде по-беден. Това означава.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: А стига!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Проверете си го! Това са цифри. Проверете си го! Проверете си го! (Шум в залата.)
Много ви моля, съпоставете цифрите, които премиерът прочете, с това, което предстои да се плаща. Ако не е така - браво! Проверете го, направете го да е по-добре, но кажете точно с колко реалните доходи се увеличават.
На следващо място, сравнете, много ви моля, равнището на заплатите в края на периода, за който говорите, със заплатите и пенсиите във всички съседни страни. И още едно нещо, на което най-много държа - съпоставете...
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Съпостави за една година и половина какво стана, па тогава!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Само че, господин Сунгарски, последен, на когото отговарям от трибуната, стига вече с тая демагогия - да ми сравнявате с десетте долара! Десет долара - господин премиерът е икономист по образование и много добре знае, че това беше за два месеца - разбира се, вследствие на срива на едно управление, категорично и ясно, но само за два месеца вследствие на огромната спекула с валутния курс. Вземете базовата заплата декември 1996 г. и се съпоставяйте с нея!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тридесет долара.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Добре, но вземете в момента и това, което искам да ви попитам. Искам да докажете пред парламента, че темпът на нарастване на брутния вътрешен продукт, който задавате, е абсолютна гаранция за това, че вие ще повишите доходите по този начин. Ако това ни го докажете и го решите - добре, но го направете. Съвсем добросъвестно подхождаме към този въпрос. Направете го!
Темпът на нарастване на брутния вътрешен продукт, както беше прочетен от тази трибуна от премиера, не дава никакви гаранции за това, което се поема като ангажимент, защото няма такива пропорции. Аз вярвам, че господин премиерът няма да мине на инфлационно финансиране на заплатите. Убеден съм в това и слава Богу. Но няма гаранции. А гаранции трябва да има.
Какво предлагаме ние?
Първо, не може в една държава да няма алтернатива. Стига вече сте говорили, срамно е! Има алтернатива на всичко, ако има демокрация.
Първото, което ви предлагаме, е да промените типа власт, който създавате. Няма да направите нищо нито в приватизацията, нито в областта на реформите, ако е такава голяма властта на демокрацията.
Говорите непрекъснато за крадене. Да, много се краде. И ние сме готови - не само в Евролевицата, убеден съм - всичко да се види. Но когато цялата държавна власт е у вас, всички държавни предприятия са у вас, няма кой друг да краде от държавата освен вие. Няма как! (Бурни ръкопляскания от лявата страна на залата. Възгласи: "Браво!".) Казвам го, защото искам да си погледнете вашите редици. Не искам ние тук да се излагаме. Аз съм забранил на някои наши депутати да се занимават с жълти истории тук. Искам вие да станете и честно да кажете защо има държавни предприятия, които бяха в цветущо състояние преди една година и се сринаха. И когато премиерът освобождава в момента серия от директори - справедливо, между другото, за болшинството - не се казва защо. (Неясна реплика от господин Александър Божков.)
Ами ето, давам ти например, господин Божков, дълга на "Булгаргаз". Ето, погледни какво става в "Булгаргаз"! На кого "Булгаргаз" раздаваше пари цяла година и колко дължи на господин Радев?
Ето къде са парите на децата! Ето къде са парите на болниците!
Добре, колко дължи "Булгаргаз"? Хайде да бъдем откровени! И тихомълком освободиха си го, ревизия, която сигурно до 2005 г. ще продължава... Всички знаем какво става там. Седемстотин и петдесет хиляди лева заплата си раздават. Нима господин премиерът не критикуваше за това от тая трибуна справедливо някои фирми на Виденов? Това се повтори.
Първото, което предлагаме, е да изхвърлите всички чиновници от бордовете. Да премахнете тази мръсна връзка между държавната бюрокрация и живия бизнес.
Второто, което ви предлагаме, е категорично да излезете с приоритети за това какво и кога се продава - а не формулата "всичко е за продан" - и да въведете съвършено нормални, демократични, публични, открити процедури, както и президентът призова в Севлиево неотдавна, отгоре върху масата за приватизация. Ще ви тръгне приватизацията тогава.
Не изпълнявате приватизацията - не си изпълнявате програмата. Аз съм гласувал за тази програма и не мога да гласувам повече на доверие, няма да ме накарате, защото тогава програмата не беше лоша и тя се показа първите месеци. Днес тя по основни показатели не е изпълнена и това, което ни предлагате, е друго. То е друга програма, кажете го открито.
Второ, ние искаме категорично да започнете открита и мащабна структурна реформа. Който дължи пари, да се каже на нас и да се свие. Ако трябва - да си ходи. Не може длъжници на всички - на бюджетни, на основни организации - да се разхождат в мерцедеси и да ни кимат от прозорчетата! Не може хора, кредитни милионери, които дължат милиарди и тук се изнесоха от господин Каракачанов и други депутати, отново да продължават да си правят, каквото си искат! Създава се недоверие в обществото, защото се знае: който е наш - той може, който не е наш - него ще го мачкаме. Това не е демокрация! (Единични ръкопляскания от ЕЛ.)
На следващо място, освободете медиите за дискусии. Не може по телевизията да чуваме само плакати. Дайте ни и нас! Па по-хубаво да ни няма, ако ни пускате в "По света и у нас". Дайте открит дебат, жив дебат, хората да разберат кой какво мисли! Това непременно ще тласне напред процеса. Публицистиката възстановете. Това се препятства директно от хора, пряко свързани с вас и вие го знаете това. Може да не го поръчва господин премиерът, убеден съм, че не го казва той по телефона, сигурен съм, но това го правят хора, които са вътре и са свързани и дойдоха от вашите среди, намирайки се там на определени постове.
Накрая, либерализирайте държавата, за да има пазарна инфраструктура. Не може без борса, не може без децентрализирани механизми нищо да стане в тая държава. В момента има чужденци, които няма да дойдат тук никога, само защото знаят, че зависят от еди кой си чиновник или от еди кой си партиен шеф. А това не може да ни вкара в Европа.
И накрая още нещо. Аз ви моля, вгледайте се в тази матрица. По отделни показатели тя ни отдалечава от Европа, за съжаление. И ще дам само един пример: аграрната политика.  Да, аз знам, че има преса тук на фонда. Но фондът точно тук, може би единственото място, където фондът не е прав. Не обвинявайте фонда и не си измивайте ръцете за доходи и за структурни реформи. Но в аграрната политика фондът трябва да знае, че има Европейски съюз. Ние сме тръгнали натам. И когато искат да ни наложат правила извън европейската аграрна политика, това не може да не се отрази пагубно върху страната в близка и по-далечна перспектива.
Ние не можем да се разминем с принципите на европейската политика, включително в линията за субсидиране. И това не е възстановяване за държавата, а просто приемане на единни правила, за да бъдем конкурентоспособни на всички пазари около нас. Защото дори на руските пазари ние трябва да имаме същите правила, които имат Испания или Франция, или Италия. А това, което се предлага в матрицата, е друго и то ще се отрази пагубно върху бъдещето на нашата аграрна политика.
И накрая, аз мисля - и правя това от името и на други социалдемократически формации - че задължително при този тип напрегната програма и при тази социална цена, до която ни доведе задържането на реформите в страната, задължително трябва да има съпътстваща програма за социална защита. Част от мерките са посочени, голяма част ги няма. Апелирам за точно такъв тип програма, защото тя се проверява и от европейските и копенхагенските критерии. Това е част от нормалната игра при такъв тип реформи.
Така че алтернатива има. Ако вие я приложите тази алтернатива - добре. Ако вие не я приложите, което се очертава, тъй като има съществено неизпълнение на много неща, тогава ще я приложим ние. Трети път няма. Благодаря. (Бурни, продължителни ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ. Викове: "Браво!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Първа реплика - госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за една много кратка реплика към господин Томов, защото си мислех, че когато говорим, се разбираме. Но се оказа, че когато говорим и няма журналисти, и няма камери, и няма пряко предаване, говорим по един начин, а когато има камери, променяме нещата. (Ръкопляскания от СДС.)
На срещите, които имахме с парламентарните групи и на Демократичната левица, и на Обединението за национално спасение, и на Евролевицата, господин Томов, много ясно го заявих и аз, а и останалите ми колеги, че "то"-то на думата "споразумението" е чисто техническа грешка и че не трябва да се тълкува по друг начин. Господин Първанов, Вие не бяхте на тези срещи. Вие не дойдохте на тези срещи, защото Ви се виждаше много ниско нивото да се срещнете с министър-председателя и може би и много дребна темата, по която трябваше да дебатираме. Но имаше представители от вашата парламентарна група и можете да ги попитате, че абсолютно точно се говореше за това, че говорим за споразумение, което ще се сключи, а не за споразумението. И затова аз моля господин Томов да не злоупотребява с неща, които коректно бяхме изяснили на тези срещи. В противен случай наистина ще приема, че по един начин се говори, когато се води разговор, когато се водят преговори, когато се изясняват нещата, и по съвсем друг начин, когато има пряко предаване и се злоупотребява с нещо, което никога не е било проблем, което беше изчистено още на това ниво.
И ако наистина сте коректен, господин Томов, аз Ви моля да кажете това нещо и да не се злоупотребява повече. Аз не взех думата, когато тя беше предоставена на вносителите, за да обяснявам нещо, което ми се струва, че много добре беше изяснено и беше излишно отново парламентът да се занимава с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Думата за втора реплика има господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Налага се да се представя не заради протокола, а поради факта, че господин Томов се опита да говори, както винаги, от името на цялата социалдемокрация. Йордан Ангелов Нихризов, член на Българската социалдемократическа партия, Парламентарна група на СДС.
Уважаеми господин Томов, това, че Вие можете да откраднете история и паметници е нещо лесно. Но тъй като става въпрос за настояще и бъдеще, аз ще Ви кажа, че никой не Ви е упълномощавал да говорите от името на цялата социалдемокрация, тъй като социалдемокрацията не е само онзи доктор, който Ви е дал пълномощно и е правил солови акции. Социалдемокрацията са хората, които искаха промяната в тази страна.
Ще Ви кажа още нещо. Времето за политиканстване свърши. Сега е времето да се работи по програма. И ако Ви харесва тази програма, Вие я подпомогнете. Ако не Ви харесва, кажете къде не Ви харесва. Популизмът е нещо напълно нормално за средите, откъдето идва тази червена социалдемокрация. (Ръкопляскания от СДС.)
Затова аз заедно с моя колега Григор Шишков ще подкрепим усилията на правителството за сключване на споразумение с Международния валутен фонд. Ще го подкрепим от името на БСДП, ще го подкрепим от името на всички социалдемократи, които израснаха на площадите на България, а не в парниците на АОНСУ. И ще го подкрепим, защото това споразумение е необходимо за България. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Думата за трета реплика има господин Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Томов, изглежда тук не се разбира какво е значението на тази матрица. Тази матрица има една-единствена цел - да заздрави икономиката на България, като един лост да подпомогне по-бързото провеждане на реформите. Но тази матрица няма вълшебното свойство, като вкараш в нея комунист, да излезе демократ или социалдемократ. Единственото й свойство е: вкарваш комунист, излиза малко по-малък комунист. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
За дуплика, ако желае, има думата господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Първо, аз разбрах нещо много странно в залата, че целият спор днес е за "то"-то.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Аз се изненадах, че за това е спорът.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Трябва да ви кажа, че ако въпросът е за "то"-то, тази дискусия нямаше никакъв смисъл. Искам да кажа на госпожа Михайлова - още един път повтарям думите, казани на консултацията, - че приемам толкова важното "то" също за техническа грешка, макар че тази техническа грешка хвърли всички български медии, целият български народ в законния въпрос какво се иска от нас и какво приемаме.
Но хайде да махнем, госпожо Михайлова, това "то". "Подкрепя споразумение...", защото "то"-то не е "сключването", а "споразумението". Ако "подкрепя споразумение", всички се попитахме какво споразумение. С господин министър-председателя сме правили много споразумения. Заедно внасяхме тук през 1991 г. единственият случай... Да, господин министър-прпедседател, имаше такъв прецедент в нашата история. Бяхме в едно правителство. (Смях от левицата.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Въпросът е, че тебе тогава те нямаше.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Така поне пише в протоколите. Вие сте автор, господин министър-председател, оттогава все сте автор на такива неща.
Госпожо Михайлова, разговорът е принципен и той е за това какво споразумение и какво искат от нас. С "то"-то или без "то"-то ще се окаже, че министър-председателят не е искал просто допълнение, а подкрепа за нещо, което още го няма. Което трябваше да го има до месец юни или до месец юли по думите на господин Божков, но го няма. Как тогава да го приемаме? Затова бяха въпросите.
От вчера има коренна промяна. Казах ви бележката си върху втората част. Сега в момента се прави трето приближение, което не е ясно точно, защото не е документирано.
И освен това, госпожо Михайлова, искам да Ви кажа, че аз не говоря различно пред камерите. Защото Вие не ми дадохте възможност много добросъвестно да си изкажа бележките, когато се обсъждаше една година на правителството. В момента Вие искате отново да няма критика и да няма други, които говорят. Е, няма това да стане повече. Ще има, защото се налага от обстановката. Ако нещата вървяха, може би нямаше да има нужда. Но не всичко върви. И Вие го знаете добре.
И завършвам отговора си. Аз смятам, че господин министър-председателят слуша, дори когато се усмихва и дава вид, че не вярва, тъй като много от тези неща, които говорих тук, са записани в програми и са ценности, от които никой не може да избяга, живеейки в съвременна Европа.
По отношение на господин Нихризов. Господин Нихризов, Вие тук според мен избивахте някакви комплекси. Аз не съм споменавал партията, чийто член сте Вие. Не съм я споменавал умишлено. И Вие си зададохте самостоятелно теза и сам си я оборихте. Аз мисля, че казах много точно: " други социалдемократически формации" макар че, мога да кажа това в зала, вчера на общ дебат вашият председател на партията, избран от конгрес, и председателят на Обединения блок на господин Кръстьо Петков в общото си присъствие изразиха точно тази теза, за която става дума. А те са там при Вас. (Ръкопляскания от левицата.) И след като се разберете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз казах тези неща единствено от уважение към Вашата персона, защото знаех, че ще скочите.

Третият въпрос. Бай Петко, аз смятам, че в този парламент и при това правителство да говорите за бивши комунисти, е смешно. Вижте си правителството! (Смях и ръкопляскания в Демократичната левица и Евролевицата.) Имате членове на БКП, които са станали на 18 години. Не се обръщайте към мен, който е уважавал перестройката и е вярвал, че нещо ще се промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Томов, времето Ви отдавна изтече. (Изключва микрофоните. Народният представител Александър Томов завършва изказването си при изключени микрофони. Бурни ръкопляскания в Евролевицата и Демократичната левица.)
Благодаря на господин Томов.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Няколко пъти в днешната дискусия, както и в предишните дни, се поставяше въпросът за влиянието на споразумението върху доходите, върху стандарта на живот на хората през периода на работа на правителството, след подписването на споразумението. И много често се поставяше така въпросът: защо нищо не пише в самата матрица за доходите? Или защо има толкова малко за социалната сфера? Или защо няма нещо друго?
Според мен това беше като че ли резултат на някакъв опит да митологизираме матрицата, като че ли тя трябваше да стане някаква библия на България в следващите години и там просто да е написано абсолютно всичко. Нещата не стоят така. Политиката по доходите на страната през следващия период до 2001 г. е записана в Програма "България 2001". Там са посочени стъпките, целите, лостовете и затова не бива да се изненадваме, че един или друг проблем от социалната сфера го няма в матрицата. Просто това означава, че Международният валутен фонд не само няма никакви възражения, а няма и никакви основания да дискутира с правителството тези проблеми. Просто затова ги няма там. Не защото в България няма политика по доходите. Но в същото време, разбира се, не искам да избягам от въпроса за състоянието с доходите.
Искам да ви върна отново към Програма "България 2001" и да погледнете върху тези принципи, заложени в програмата, екстраполирани през тригодишния период.
На първо място в тази политика по доходите, принципите, бих посочил ангажиментите на правителството, които вече една година стриктно се изпълняват. Това е формулата за умерен, траен, постоянен ръст на доходите. И това е доказателство за изпълнение на тази програма. Обърнете внимание на статистическите изследвания, на резултатите, обърнете внимание на движението на доходите и на инфлацията, за да видите, че тази формула, от която правителството няма да се откаже, тя съществува, тя се реализира.
Вторият принцип е принципът на приоритетна защита на ниските доходи. Това е основен инструмент, който се използва от всички правителства в условията на изваждане на една страна от кризата. Това е защита преди всичко на ниските заплати, на ниските пенсии. И затова цифрите, които посочихме за ръст на минималната работна заплата, отговарят на този принцип. По-бързо ще растат ниските заплати, по-бързо ще растат ниските пенсии, отколкото високите. Това е и отговорността, и социалната справедливост, която трябва да бъде понесена от по-богатите.
Следващ важен момент в политиката по доходите, който изцяло се покрива с Програма "2001", е такова движение на доходите, което да защитава конкурентоспособността на българския труд. Не може да бъде прието за приемливо в условия на криза да има ръст на доходите, който застрашава работните места. Този обективен компромис налага именно известно задържане на доходите, за да бъдат запазвани работни места.
В механизмите, с които ще реализира тази политика българското правителство, което вие като народни представители избрахте, за първи път от 1990 г. насам си поставя за цел не частична защита на доходите от инфлацията. Забелязахте ли как спряхме да говорим за това, че трябва да компенсираме доходите на хората срещу инфлация? Целта, която сега си поставяме, е ръст на реалната покупателна способност. И искам да ви кажа, че вече индикатори за това нещо има. Това се признава от социалните партньори, това го виждаме всички ние. Има нарастване на реалната покупателна способност. Хората постепенно, макар и бавно, се връщат към традиционния си модел на потребление, към онзи, за който бяха забравили за осем години. Това е именно резултат от тази политика на доходи на защита на покупателната способност.
Беше изтъкната загриженост за това, че ръстът на цените в енергетиката ще провали политиката по доходите. Тоест тук имаше един подтекст - в края на споразумението, след като ще има такъв ръст на цените на енергетиката, хората ще бъдат по-бедни, отколкото в началото на подписването на споразумението.
Уважаеми народни представители, аз съм убеден, на вас ви е известно това, че енергетиката или енергията, или, ако щете, отоплението, в по-битов смисъл, заема не повече от 8-10% от цялото потребление на едно домакинство. И от тази гледна точка и ръстът на доходите, който е резултат от инвестиционната политика, ръстът на заплатите на бюджетните служители, който е резултат от стабилизацията на бюджета, в никакъв случай не може да бъде изяден този ръст, тази покупателна способност от увеличаването на цените на енергията. Затова и няма никакво съмнение, че това не е споразумението на затягането на коланите, това е първото споразумение, което България подписва, с което се създават условия за реално нарастване на покупателната способност, а не за защита срещу инфлацията. От тази гледна точка не гледайте на споразумението като на инструмент за обедняване на българина. Това е инструмент след три години българите да бъдат по-спокойни, да се върнат към модела на потребление, който имаха в 1992-1993 г., и да забравят тази катастрофа, която преживяха. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Вицепремиерът господин Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз изслушах много внимателно това, което каза господин Томов. Винаги съм му завиждал най-искрено за красноречието, което притежава. Той говори много убедително, особено когато това, което говори, не го подкрепя с факти. Днес красноречието му има две основания - едното пролича от края на изказването му. Той очевидно е започнал да вижда сериозна, не знам защо, възможност скоро да започне да управлява държавата. И, второ, особеният патос по отношение на политизацията в управлението на предприятията в конкретния случай има обратен знак. Евролевицата е притеснена от това, че редица нейни новоизлюпени членове бяха освободени от бордовете на предприятията, точно защото провеждаха недобра за държавата политика през последните години. И има един пресен случай, господин Томов явно е възбуден от това, което е станало в Благоевград напоследък.
Аз няма да мога да употребя такова красноречие. Ще спомена само няколко цифри.
Господин Томов тук ни обвинява, че ние сме изоставили структурната реформа, забавили сме, практически сме я спрели и по тази причина предприятията в изолация били закъсали страшно и сега трябвало да ги закрием всички бързо до края на годината. Това е чудесно като риторика, само че просто не отговаря на истината. Истината е съвсем проста и ясна. Ще кажа само няколко цифри.
В така наречената група "Б", където са многото предприятия. В група "А" са предприятията от енергетиката, за които има отделна програма. И затова ще кажа няколко думи. От 41 дружества в група "Б", които получихме като наследство, аз никога няма да престана да говоря на тази тема - изолация и кой вкара тези предприятия в изолация, кое правителство предложи тази прекрасна идея предприятията да бъдат натикани в изолация и да бъдат изолирани от възможността да се развиват и да се приватизират бързо, като бяха отрязани от възможност дори за оборотно кредитиране, кой прие тук един такъв закон и го съгласува с Международния валутен фонд. Но въпреки това ние получихме 41 дружества в изолация, в много тежко състояние. Към днешна дата вече са приватизирани 8 от тези дружества. В ликвидация и несъстоятелност са обявени 6 дружества. В процедура на много напреднала приватизация са 27 дружества, от които 17 са предадени за преструктуриране и приватизация на международни посредници, а останалите 10 са в различни фази на приватизационната процедура.
Аз ще ви кажа нещо, господин Томов, и го казвам и на народните представители, и на българските граждани, които ни слушат в момента. Ние ще направим всичко възможно да приватизираме тези предприятия, защото това са големи предприятия, с много работници, и ще ги закрием тогава, когато бъдат изчерпани възможностите за тяхната приватизация. Това е отговорна държавна политика. Нищо не пречеше още миналата година да ги закрием с един замах и да изкараме хората на улицата. Вярно, политически беше най-удобно за нас миналата година да закрием всички тези предприятия - изборите са далеч, ще мине тази вълна. Ако през 1997 г. бяхме закрили всичките, сега щяхме да сме щастливи и да кажем - ето, приключихме с изолацията, изхвърлихме хората на улицата, не положихме никакви усилия за приватизация. Е, това е положението. Ние положихме усилия за приватизация, приватизираме тези предприятия, продължаваме активно да ги приватизираме и само онези от тях, които са абсолютно безнадеждни се закриват. Това е отговорната национална политика, господин Томов, а не красноречието от трибуната.
По отношение на закриването на предприятията, извън системата за изолация. Премиерът ви го каза преди няколко дни, а аз изглежда ще трябва да ви го повторя. Само за една година, само от Министерството на промишлеността, са прекратени чрез ликвидация 108 дружества. Това, ако не е смела политика на закриване на предприятия, аз не знам какво разбирате вие под смела политика. Това е състоянието на българската икономика. И не сме закрили повече, защото другите са започнали да се оправят. Всяко дружество, което е закъсало, което няма никакви шансове да се оправи, бива закривано без никакво колебание. Само че в Министерството на промишлеността се провежда структурна политика и тя внимателно оглежда състоянието на предприятията и възможностите за тяхното бъдеще и приватизация. Затова ние само в последните месеци приватизираме средно между 50 и 60 предприятия на месец. Защото в момента има възможност за бърза приватизация.
Да, има закъснение в първоначално обявените срокове за приватизация, защото ние все пак смятахме, когато идвахме на власт, че те не са оставени от предишното правителство в чак толкова жалко състояние и така жестоко разграбени. И ще продължаваме да правим промени, и продължаваме да правим промени в управленията на тези предприятия, с цел да се намали разграбването им и да бъде спряно, докато можем да ги приватизираме колкото може по-бързо. Това е нормална, естествена политика. И аз, въпреки че сам изпитвам голямо неудобство от това, че не можахме да постигнем целите, които си бяхме поставили първоначално в "Програма 2001" за първата година. Не виждам никакво притеснение за хората, които работят в системата на приватизацията, да бъдат обвинявани, че бавят приватизацията. Приватизацията върви с максимално възможните за момента темпове, за голямо съжаление. И ние, чрез тригодишното споразумение, в което сме записали нашите ангажименти да опростим още процедурите, да подобрим темпа и да подобрим качеството на приватизационния процес, ще ускорим още повече това.
Вие обвинявате българското правителство, че въвежда лицензирания, че не знам колко на брой били лицензиите, които издало правителството. Ние не увеличаваме. В момента ние либерализираме. Това са огромният брой лицензи, които си ги е имало винаги. За голямо съжаление, някои от тях обаче, господин Томов, трябва да бъдат продължавани да бъдат издавани. Защото ние със строгата система на лицензиране на дружествата, които се занимават с търговия с отпадъци, спряхме краденето на жици, както може би сте забелязали. Спряхме разграбването на скрапа и незаконната търговия с него, въпреки че представители на вашата парламентарна група идват при мен с папчици и ме молят да дам лиценз на тоз или онзи с подпис. (Весело оживление в СДС. Неразбираема реплика от Александър Томов.)
Да, разбира се, веднага ви казвам - Драгомир Драганов се казва този човек, който ми донесе няколко пъти папки за това. (Весело оживление, ръкопляскания в СДС.)
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): И друг ще дойде.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз нямам какво да крия.
Вие казвате, че не се е развила борсата. Разбира се, че не се е развила достатъчно борсата, точно защото законът приет от Тридесет и седмото Народно събрание пречи да се развие добре борсата. Ние направихме опит да променим закона. Видяхме, че само с промяна не става и затова внесохме чисто нов Закон за публичното предлагане на ценните книжа. Закон, който ще реши въпросът. И въпреки лошия закон, въпреки 8-годишните опити да се създаде някаква борса, ние създадохме борсата, помогнахме да се създаде една борса, в която държавата има под 50% участие. И тази борса работи, и на нея се търгува, и търговията е открита. Не е достатъчно голяма, обаче ако бяхме побързали да я отворим, както отвориха други централно-източноевропейски страни, тя отдавна да е гръмнала при тази законова база. Естествено, че засега борсата ще бъде малка, но това е борса, в която и чуждите инвеститори имат доверие. Не случайно именно на тази борса чужденци от най-големите инвестиционни фондове в света си купиха акции от български предприятия и продължават да си купуват, защото вярват в тая борса, тъй като тя е една консервативна, спокойна борса, която се развива както трябва.
Затова, господин Томов, аз наистина продължавам да Ви завиждам за красноречието. Хубаво е то да бъде подкрепено понякога и с факти. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Използвам това си право, защото ми се налага да отида в задгранична командировка и трябва да изляза, и няма да мога да чуя другите министри.
Правя следната декларация от името на българската Евролевица.
Първо, господин вицепремиер, господин министър-председателю, категорично заявявам, че това, което казахте, е неистина. Официално становище е документирано с решение на нашия конгрес на българската Евролевица, че страната не е в състояние, не може и не трябва да понесе нови парламентарни избори сега и в близко бъдеще. Това е официално наше становище. Всякакви претенции за власт са измислици и лъжи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Ти го каза преди малко.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Казвам открито, ако вие не го направите и се провалите, ситуацията в страната ще се измени. Нима не е ясно и просто? Ако вие се провалите в това, което сте замислили и което правите, нещата са ясни. Това не е априорна даденост. Политиката е реалност. Управлявайте, правете го, но го правете добре. Но казвам, че такива амбиции и такъв подтекст нямаме. Господин Божков казва неистина.
Второ, искам да ви кажа, че никой от Парламентарната група на българската Евролевица няма право и не може да иска, и това не са официални неща, за които говорите. Аз ще направя справка за примера, който дадохте. Но това не е вярно. Ние не можем да носим никаква отговорност. Ако хора-депутати от всички парламентарни групи отиват за съдействие на един или друг случай, това е едно. Ако тук става дума за други молби, това е друго, но няма нищо общо между тези тези, които аз изразих и това, за което Вие говорите.
И трето, господин Божков, искам да ви кажа, че това, че чувствате неудобство и го казахте за първи път тук, в тази зала, аз мисля, че е добре. Това е най-доброто доказателство, защото аз се надявам, че Вие все пак ще се вслушате в някои от думите. Има за какво да се вслушате. С такава надежда се разделям с тази дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Александър Томов.
Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам още веднъж тук да отхвърля тезата, която не може да бъде вярна, тезата на господин Александър Томов, ако едновременно се твърди, че има чиновническо срастване с управлението на бизнеса и едновременно с това партийно срастване с управлението на бизнеса, по простата причина, че администрацията, с която ние прилагаме политиката и с която работим, не е администрация, която е създадена миналата година. Това е една администрация, която има характера на командна администрация, защото е наследена от командната система. Прав е господин Александър Томов, когато казва, че тази администрация не трябва да бъде пускана да командва икономиката, бизнеса и предприемачеството. И точно заради това ние осъществяваме административна реформа. Ние искаме да накараме тази администрация да започне да оказва услуги на гражданите, да изпълнява закона бързо, ефикасно, точно за добруването на българските граждани и на българските фирми.
Това е целта на нашата политика в областта на административната реформа. Но аз по никакъв начин не искам да се прави този популистичен ход - отговорността за тази администрация, за нейния манталитет, за нейния начин на отношение към гражданите и към фирмите да се приписва едва ли не като партийна политика на управляващите Обединени демократични сили. Господин Александър Томов отлично знае, че това не е вярно. Между другото, това го знаят абсолютно всички български граждани.
И още нещо, което си беше чиста инсинуация, остатъкът от твърдението, т.е. другата част от тезата, че това е партийно срастване.
Господин Томов, ние освобождаваме наистина непрекъснато директори на предприятия, при това директори, които често са се пребоядисали като членове на Евролевицата. Само пет души от висшето ръководство на Евролевицата ние освободихме съвсем наскоро от ръководните им постове в българските предприятия, държавни предприятия. Ние ще продължаваме да освобождаваме хора, независимо че са в ръководството на вашата партия.
Аз искам да декларирам тук следното нещо. Няма член на Националния съвет на Съюза на демократичните сили, който да е шеф на предприятие в страната. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ако подходим днес внимателно и ако всички в залата сме български депутати в онзи смисъл на думата, ще трябва да излезем наистина като хора, мислещи за България с едно становище и с една идея. Становището трябва да бъде в полза за развитието на нашата страна, а идеята трябва да бъде как може, дори това, което е заложено в тази рамка, да бъде не само направено, а да бъдат постигнати и по-големи цели.
Казвам това, защото наистина идеята на правителството да се проведе този дебат, да бъде наясно както цялото българско общество, така и отделните му групи и съсловия, а също така и всяка една личност, за да бъде наясно как ще се движи както обществото, държавата, икономиката, финансите и всеки един отрасъл в бъдещите три години.
Аз ще се спра по-подробно на тази част, която е свързана с аграрния сектор. Бих казал, че това, което предстои в аграрния сектор да се направи, от една страна, някои ще кажат, че едва ли не има революционен характер. От друга страна, обаче, трябва да отбележим, че в продължение от 1990 г. до миналата година в аграрния сектор в областта на законодателството, в областта на поднормативните актове и във всякакъв друг смисъл, не беше правено нищо. Аграрният сектор беше използван в продължение на години като един социален сектор, чрез който се извършваше социалното подпомагане на българския народ. Той се държеше затворен, той се потискаше, за да изпълнява именно тази социална роля, за да бъде добро отношението на потребителя към отделните правителства и управления.
И сега отварянето на аграрния сектор, либерализацията на много хора ще се стори и странно, и революционно, както казах. Но аз мисля, че в случая няма нищо страшно, като се има предвид, че за тази една година бяха извървени някои основни стъпки. Тези основни стъпки бяха направени както в законодателен аспект, така и в пазарните отношения и пазарното мислене.
Неслучайно тук някои от нещата, които са записани в тази рамка, бих казал, се иска изменение на законодателството, което е правено до 1997 г. Същевременно се иска и законодателство, което не е направено до 1997 г. И аз ще ви дам един пример, за да бъдем наясно защо говоря някои неща.
Две години БСП беше на власт. В тези две години два основни закона, които изискваше Европейският съюз и които БСП обещаваше да бъдат направени, бяха Законът за ветеринарното дело и Законът за фитосанитарния контрол. Колегата Трендафилов се подсмихва, но той лично е обещавал на господин Фишер тези неща. И то пред мен, господин Трендафилов. Едва сега тези закони влязоха.
Така че, когато говоря тези факти, имам предвид именно това, че законодателството, което беше направено в рамките на тази една година, подплаща усилено реформата в аграрния сектор.
Същевременно бих казал, че това, което изисква и общата селскостопанска политика на Европейския съюз, цялото наше законодателство и административни мерки, които се вземат, са насочени именно към тази обща селскостопанска политика на Европейския съюз. За това също говорят и законите.
Но сами ще погледнете и ще видите, че едно от нещата, които са написани в матрицата, е именно направата на единния кадастър. И ако в 1991, 1992, 1993 и 1994 г. имаше съмнение върху Закона за собствеността и ползването на земеделските земи дали е добре устроен, дали е правилен подходът, дали това беше начинът, по който трябва да се върне земята, тъй като се избра модел, колкото сложен, толкова и улесняващ след време поземлените отношения.
И наистина с приключването на възстановяването на поземлената собственост ще дойде онзи период, в който пазарните отношения в България за продажба на земя ще зависят именно от наличието на единен кадастър, както за земята, която се намира в селскостопанския фонд, а така също и в горския фонд, ще даде тласък на пазарните отношения, а именно на пазара на земята.
Що се отнася до възможностите ни като завършване на тази реформа, аз мисля, че наистина в рамките на това, което е заложено - 80%, а може би ще се получи и по-добър резултат, като изключим, разбира се, земите по § 4, за тези, на които им е ясно, и като изключим, разбира се, тези планове за земеразделяне, които пропаднаха пак на базата на решение на Народното събрание да се даде възможност на собствениците да обжалват, там, където има явни фактически грешки.
И ако търсим ефекта от това, че възстановяването на собствеността ще се забави с 20%, ефектът ще бъде един - че поне ще бъде по-голяма справедливостта за хората при възстановяването на собствеността.
Що се отнася до самата политика в земеделието, това, което ни предстои като развитие, е много важно. Не става дума, че Международният валутен фонд ни подтиска или ни казва какво трябва да правим. Не, става дума за нещо съвсем друго. Ние просто имаме проблеми, които трябва да решим. И изхождайки именно от тези проблеми, които съществуват, а те съществуват като производство, пазари, цени, ние просто трябва да ги решаваме. Когато ги решаваме обаче те трябва да бъдат, както споменах, в контекста на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. И ако с нещо искаме да доразвием това, което е заложено в матрицата, това е наистина да предлагаме и други неща, свързани с развитието на аграрния сектор. А това е преди всичко да се вземат мерки, които да допринесат за организиране и ефективност на стопанствата, които предстои да се създадат в България, говоря в аграрния сектор. Неслучайно е записано, че трябва да отпаднат и ограниченията в арендата. Но именно тук ние вече трябва да подпомогнем организирането на ефективни стопанства в аграрния сектор.
Вторият момент, който е много важен, това е да подпомогнем онези аграрни, селскостопански райони, като чрез редица мерки създадем условия да се развият планинските, полупланинските и крайграничните региони, които са именно аграрни региони. И тук това ще стане дали чрез политиката на доходите, дали чрез политиката на косвени помощи и субсидии, но ще допринесе именно за балансиране както на потреблението, така и на производството.
Завършвайки искам да подчертая, че в края на краищата ние наистина съблюдаваме и се мъчим да направим в България фермера-предприемач - нещо, с което Европейският съюз започна да работи от 1990 г. Когато Макс Фишер обяви тази програма за фермера-предприемач, лидерът на ирландските фермери е заявил и го е сравнил с Кромуел, който е унищожил половината ирландски градове навремето. И все пак това става обща политика на Европейския съюз! И сега не бива на базата на сътресения или популизъм, на това, че има известна радикалност и известни нови неща за много хора в пазарните отношения и мислене, ние да отстъпваме от тази позиция.
Мисля, че това, което е предложено, дори в рамката, дава една добра ситуация и добро развитие на българското земеделие. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата за първа реплика господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам една реплика, за да има яснота по това, което говори току-що колегата Христов.
Нищо общо няма матрицата с общата европейска селскостопанска политика. Напротив, общата селскостопанска политика се изгражда в началото на 60-те години и започва с класическа подкрепа, с гарантирани цени, с импортни такси, т.е. ограничение на импорта и стимулиране на експорта. Минава през Макс Фишер, минава сега през реформата на Фишлер, където ограничението на свръхпроизводството ги води вече до развитие на екстензивно земеделие, с оглед да се получи екологически чиста продукция и да се защитят доходите на населението.
Не можем в България да разглеждаме земеделието само като проблем на продоволствие. Земеделието е проблем на доходи на една огромна част от населението и той винаги ще бъде, господин Христов, социален проблем.
От друга страна, земеделието е въпрос и на тилово обезпечаване на леката и хранителната промишленост. Земеделието в крайна сметка е суверенитет!
И заради това аз смятам, господин министър-председателят тук каза, че по пътя на конкуренцията трябва да търсим увеличаване на производителността на труда, но не можем да пуснем по една писта да се състезават аматьори и професионалисти, които са готвени при специални условия.
Четиридесет години Европейският съюз работи обща европейска политика с четири етапа на това развитие. Ние сега искаме изведнъж да прескочим този етап и да пуснем нашето земеделие на пълна либерализация. Това просто не е възможно. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Втора реплика - господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! Аз съм учуден, че Вие като представител на Земеделския съюз ни призовавате да подкрепим това споразумение. И се учудвам, защото аз като представител на 29. Хасковски избирателен район, който в голямата си част е селскостопански, утре не мога да обясня на нашите избиратели как вие - земеделците, казвате: подкрепете пълната либерализация. Това значи само едно-единствено нещо - закриването на фонд "Земеделие" ще доведе до това, че българският земеделски производител, който е около 30% от работоспособното население на страната и се занимава с дребен селски бизнес, няма да може да получи нито един лев кредит. И това значи, че утре ние вместо да ядем червени пиперки от Хасковско, ще чакаме някой да ги внесе от Европейския съюз. Аз такава политика не бих приел и не мога да я възприема. Не мога да го разбера това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Ако няма трета реплика, за дуплика има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председателю, колега Трендафилов, аз съм съгласен с това, което изразихте, че 40 години е правена реформата и е водена обща селскостопанска политика, че Европейският съюз е минал през няколко етапа. Етапите наистина са различни, и ако ги сравним с българското положение, вие трябваше по ваше време да въведете реформите от времето на Макс Фишер, а ние сега да въведем реформите, които са направени по времето на Фишлер. Но вие не направихте нищо в тази област. Аз неслучайно изтъкнах това - нищо не направихте. Напротив, аз ви казах, че по време на вашето управление аграрният сектор беше използван за социално подпомагане на цялата държава. Тоест подтискахте всички цени и по този начин земеделските производители нямаха мотивация да произвеждат.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): 1996 г.?
МОНЬО ХРИСТОВ: 1996 г. съвсем случайно, на базата на това, че имаше недостиг. (Шум и реплики в Демократичната левица.) Ще Ви обясня, на базата на това, че имаше недостиг на зърното, цените тръгнаха нагоре. Така или иначе пазарът си оказа влияние и при вашето управление.
Що се отнася до Вас, господин Симов, Вашите опасения са напълно излишни, защото фонд "Земеделие" ще си остане. Фондове има и в Европейския съюз. И тези фондове работят и със субсидии, и с тези мерки, които казах, мерки за повишаване на доходите и т.н. Ние имаме още много какво да работим в областта на земеделието относно подходите, механизмите, методическите процедури и т.н. Ние правим сега основни неща, а предстоят и други, които трябва да се извършат. Така че Вие говорите за екстензивното земеделие, да, ще се направи съответното и в областта на екстензивното земеделие, за това, за което говорих и аз - за използването на планинските и полупланинските райони. Но не може всичко да стане за една година или за две години. И това Ви е пределно ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа г-н Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доста интересни неща научих тук, слушайки дебата за сектора земеделие.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): И още много ще чуеш.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да, още много ще чуя, но, първо, когато коментирате нещо, го прочетете, тогава го коментирайте и правете изводи. Защото в момента не сме само ние в залата, а ни слушат и гледат националните медии и ни преценяват вашите и нашите избиратели. Не е много сложно да се прочетат две страници за сектор земеделие и тогава да се правят необходимите изводи.
Кое ни отдалечава от Европейския съюз? Това, че трябва да приключим с приватизацията на мелниците до края на тази година? Това, че трябва да приключим с 80% от връщането на земята до края на тази година? Това, че трябва да се ликвидират нерентабилните предприятия до края на тази година ли?
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кооперациите.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Държавни кооперации няма. Става въпрос за държавния сектор.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): За кооперациите пише.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Пише "и кооперации", защото това е останало, имайки предвид, че има кооперации с държавно участие. (Реплики от Демократичната левица.) Чета точно. Много добре чета и в момента ви обяснявам за какво става въпрос. Това нещо ще отпадне. Това е една матрица, по която все още се водят преговори.
Продължаваме нататък - изграждане на единна система за регистрация на поземлената собственост и кадастъра. Прословутият фонд "Земеделие", за който какво ли не се изписа и не се изговори от кой ли не през последната седмица. Пише: "30 млрд. лв. заеми и 13 млрд. лв. за гаранции", което на последните преговори се разбрахме, че това ще бъдат субсидии. Това е заложено в рамката на фонд "Земеделие", в приходно-разходната част на фонда.
Тук се каза, че ние сме се отдалечавали от Европейския съюз като сме пускали по една писта нашите крехки производители с производителите, които се подкрепят от Европейския съюз. Това изобщо не отговаря на истината. Ние либерализираме напълно износа, а относно вносните мита продължаваме да отстояваме позицията си, като се съгласяваме с принципа те да бъдат постепенно намалявани, но на този етап ние не сме се съгласили с това нещо. И това нещо, което е записано тук, още един път ви казвам, че продължаваме да го обсъждаме. Но явно е, че тази сцена тук е много удобна за някои хора да търсят извинение за техните постъпки в недалечното минало и да правят един евтин популизъм.
Аз бих казал на всички, които в момента ни гледат и слушат, че ние сме отстоявали нашите интереси в позициите и в защита на българските земеделски производители. И не виждам нищо, което смущава в момента българските производители освен това, което вие се опитвате да им внушите - че това споразумение тотално ще ликвидира българското земеделие.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А не е ли така?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не е така. И ви моля когато се обсъжда нещо, първо да вземе да се прочете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата народният представител Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Яшо Минков, Български бизнес блок.
Използвам най-напред времето, за да отговоря на уважаемия господин министър-председател на репликата, която той отправи след изказването на професор д-р Нансен Бехар. Защото, меко казано, това в един доста дълго продължаващ стил са да не кажа лъжи, поне неистини. И аз се съмнявам, че сега, господин Костов, ако Вие трябва да се явите на изпит пред професор д-р Нансен Бехар, трудно бихте получили даже и тройка, да не говорим за асистентска дисертация. Защото стабилизацията господин Бехар каза, че не е "чисто", а "главно" монетарна. И като доказателство за това стана въпрос, че отрицателният икономически растеж сега, вярно, е съпътстван с ниска инфлация, но вие дадохте сравнение с управлението на БСП, където при тях освен ниския икономически растеж имаше и висока инфлация. Така че наистина тук става въпрос за една главно монетарна, а не чисто финансова стабилизация.
Освен това няма никакви гаранции, че финансовата стабилизация ще доведе до необходимото динамизиране на инвестиционния процес. Защото е необходимо стабилизиране и развитие на националното производство, а не само да се разчита на външните източници, за да се постигне този ръст на реалния сектор на икономиката. И е абсолютно наивно да смятаме, че износът автоматически ще се увеличи и ще се поддържа съотношението дойче марка - български лев, тъй като при една инфлация от около 10 на сто годишно в следващите три години ние ще имаме 30 на сто и при запазването на това съотношение на марката към лева не виждам кое би стимулирало българския производител. Да не говорим как той ще бъде конкурентоспособен.
Защо все пак си мисля, ни е необходим този дебат? Защото де факто ние всъщност дебатираме нещо, което го няма и основната цел тук е да се покаже на българската общественост че Министерският съвет, правителството и мнозинството се ползват от пълната подкрепа на Народното събрание, от всички политически партии. Това, господин Костов, наистина е казано от всички политици, че ние имаме нужда от споразумение. Но не споразумение на всяка цена и не споразумение, което да се базира именно на тази матрица, малко апокрифно раздадена и получена от част от депутатите, за което и господин Николов доста беше санкциониран.
Министерският съвет не се нуждае от един подобен мандат сега, тъй като той вече води преговорите с Международния валутен фонд. И сключването на външни заеми по Конституция неминуемо трябва да бъде ратифицирано и от Народното събрание. Но и в самия проект за решение на Народното събрание, което е предложено от Екатерина Михайлова, има едно разминаване с това, което твърди и господин Йордан Цонев - председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Той каза, че въпросните 1 млрд. 550 млн. долара ще бъдат използвани единствено за подкрепа на платежния баланс, а в предложението на госпожица Михайлова се казва, че този 1 млрд. 550 млн. щатски долара ще бъдат в подкрепа на платежния баланс и за извършването на структурна реформа. Кое е вярното? Само за баланса? Ще бъде ли достатъчно само за баланса, а да не говорим и за подкрепата на структурната реформа?
Освен това тази матрица, която ни се предлага, не е нищо друго освен едно заробване на българското национално производство, поставяне в една пълна зависимост от международните финансови институции с оглед унищожаването на националния пазар и националното производство.

Да не говорим, че има редица абсурди в тази матрица, които по никакъв начин няма да доведат нито до растеж, нито до стимулиране на инвестициите, а точно обратното. Ще ви цитирам само няколко от тях: Министерският съвет ще вземе решение за намаляване и премахване на съществуващите данъчни преференции в Закона за чуждите инвестиции... Тогава по какъв начин ще ги привлечем? С високата покупателна способност на българина ли? И на какво ще се базира тази висока покупателна способност? Премахване на данъчните и митническите преференции в туризма, в стоманодобива, за стоковите борси и тържищата... Хармонизиране на Закона за ДДС с изискванията.. Намаляване обхвата и освобождаването от данък... А ние говорим за намаляване на данъчната тежест като цяло и този абсурд, който цитира и господин Венцеслав Димитров: прогресивно намаляване на данъчното бреме, ако и когато цялата фискална ситуация го позволява...
Споразумението е изцяло дестриктивно. Как така ще говорим за ръст на брутния вътрешен продукт? Ако трябва да се постигне с чисто математически методи и ако това е била целта да се промени ръководството на Националния статистически институт, по-добре вместо един добър геодезист да бяхте взели един астроном. Може би още по-висок ръст ще изкара на брутния вътрешен продукт. И никъде няма оттегляне от селското стопанство - никъде в Европа. Експортните такси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. Благодаря на господин Минков.
За реплика - господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Минков, съвсем кратка реплика. В астрономията има сезонни явления, а в геодезията няма. Ето това е. Икономистите ще разберат за какво става дума, а тези, които не разберат, нека да четат повече. (Оживление.)
ЯШО МИНКОВ (независим): Използвам правото си на дуплика, господин председателю. Аз мисля, че наистина тези лекции, които изнася господин Венцеслав Димитров, са много полезни. За съжаление досега рядко предишните правителства в тези осем години са се вслушвали, вследствие на което никога не са завършвали мандата си. Вие се вслушвайте както в неговите лекции, така и в лекциите на проф. д-р Нансен Бехар, ако наистина искате да имате някакъв успех. (Оживление, смях сред мнозинството и министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател и господа министри, уважаеми колеги! Безспорно няма да се учудваме, че аграрната тема зае къде повече, къде по-малко подобаващо място в изказванията на почти всички говорили преди мен. Това е обяснимо особено от страна на опозицията, защото може би едни от най-големите неудачи, които бяха допуснати в последното десетилетие на ХХ век, бяха именно в областта на земеделието от страна на управляващата тогава БСП. И сега какво? Ще избиваме комплекси или ще вървим да оправяме земеделието? Аз мисля, че второто е по-благородната и по-благодатната задача и нека да се обединим около нея.
Очевидно тук трябва да започнем от извора и ще ви прочета нещо съвсем кратко, което е записано в "Програма 2001" на Обединените демократични сили и на правителството на ОНС, а това е, че на основата на частната собственост върху земята и средствата за производство аграрната политика на правителството ще бъде насочена към създаването на конкурентоспособно, пазарно ориентирано и екологосъобразно земеделие...
В тези няколко реда се определя основната цел на развитието на българското земеделие, така както го вижда Съюзът на демократичните сили и Народният съюз като член на ОДС. За реализацията на реформата в земеделието от изключителна важност е приемането на програмата на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд за провеждане на макроикономическата и структурната реформа. В основната задача в тази насока са включени много важни моменти: приключване процеса на възстановяването на собствеността на земята като кайъгълен камък на реформата, а оттам развитието на пазара на земята, премахването на ограниченията на арендата върху земята, ограничаване ролята на държавата в селското стопанство и ускоряване на процеса на приватизация на предприятията в селското стопанство, в това число мелници, хлебозаводи, зърнени складове и т.н.
Особено важен момент в тази насока, който тук се подчерта, но главно като опониране, това е либерализацията на пазара и принципът на свободното пазарно определяне на цените на селскостопанската продукция. Очевидна и разбираема е носталгията на някои социкономисти към рецидивите на командно-административните прийоми на административно определени цени под формата, независимо как ще ги наречем, на интервенционни, защитни, минимални и т.н. цени. Те предлагат в края на краищата - забележете колеги - едно и също: държавата да се превърне в основен купувач и преразпределител на произведените от селското стопанство ресурси и на финансовите ресурси.
Аз бих казал, че да се предлагат днес, в края на ХХ век такива схеми, е само безперспективно, неосъществимо и във висша степен вредно занятие. Немислимо, а и невъзможно е по пътя на либералното пазарно стопанство държавата да поема функциите на генерален спонсор на земеделското производство, разпределител на финансови средства, с каквито, да си кажем право, тя не разполага, купувач и продавач на земеделска продукция. Такива схеми бяха разигравани в миналото и печалните резултати са известни, за да тръгнем отново по тях.
На никого не може да се създава, в това число и на земеделските производители, някаква изкуствена, измислена икономическа обстановка извън пазарните регулации и да искаме да се развива нормално земеделието ни, да бъде конкурентоспособно, висококачествено - забележете! - ефективно и привлекателно за стопански инициативи. В този смисъл цените на земеделските продукти, в това число и основно на зърното, трябва да бъдат пазарно определяни в зависимост от равнището на цените на световните и европейски пазари, които диктува конюнктурата на тези стоки. Именно максималното доближаване на тези цени до пазарните е най-сигурната гаранция за защита на интересите на земеделските производители. Бих казал, а и практиката на административно определените цени посочва, че лъвският пай от цените не отива в производителите, а се изсмуква чрез различни средства именно от прекупвачи, търговци, нелоялни спекуланти и всякакви паразитни звена.
Държавата, разбира се, в никакъв случай не може да отхвърли своите отговорности в процеса и оказва необходимото въздействие за подпомагане на земеделските производители по косвен път. Тя ги освободи от данъци, има съответните митнически, таксови облекчения, реализация на регионални и международни програми, система на стопанска и поземлена информация, лицензиране на участниците на пазара, разкриване на нови пазарни ниши и т.н. Аз бих казал, че земеделието в България, за да се възроди, изисква здрава основа и здрав градеж. Моля, господа, не слагайте в градежа илюзии, псевдозагриженост и популизъм. Такива не са нужни.
Българското земеделие винаги е било със стоково-пазарна насоченост и то ще е такова. Аз ви призовавам, господа от Парламентарната група на Демократичната левица, участвайте в изграждането на реформата на българското земеделие и в неговото развитие честно и вие. В този смисъл подкрепата и финализирането на споразумението с Международния валутен фонд за следващите три години са насъщна необходимост за стабилизиране развитието ни в земеделието и за инвестициите в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Петър Димитров.



ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! Вече няколко часа продължава обсъждането на нещо и аз мисля, че не остана човек в залата и човек в страната, който да не разбра, че това нещо го няма. Обсъждаме едно споразумение, което го няма, и се иска парламентът да даде подкрепа за това нещо, което го няма.
Признавам си, че по време на цялото обсъждане чувствах, че нещо ми липсва, за да идентифицирам това, което правим днес. И преди малко ми хрумна кое е то. Ситуацията много напомня ситуацията през 1997 г., когато, понеже се обажда господин Божков, питаха, в това число и господин Божков: къде ви е програмата за излизане от кризата? Господин Божков каза: имаме я, но не я даваме, защото БСП ще я открадне и ще я реализира. Така че, вие, българи, подкрепете тази програма, която не сте видели, и да видите какви хубави неща ще ви се случат.
В общи линии днес историята се повтаря. Няма споразумение. Няма го, но парламентът трябва да подкрепи нещо, което го няма. Тук премиерът каза нещо много важно - че това било една модерна форма на представяне на споразумението. Има качествено развитие в изобразителното изкуство. Знаете, че от традиционната форма има отказ, минава се през кубизъм, модернизъм и т.н. и накрая се стига, според мен, до Кандински, може и да му бъркам името, когато изкарва чисто бяло петно, което да развихри фантазията на наблюдателя. В общи линии това, което става днес, горе-долу е в тази посока - едно несъвсем чисто бяло петно, но то трябва да развихри нашата фантазия.
Примерно ще ви прочета текст: "Подготовка на основата за ефективно и ефикасно приложение на Закона за здравното осигуряване чрез продължителна рационализация на здравните услуги, включваща съкращаване на излишния персонал и леглова база". Колко ще бъдат съкратени, кои са критериите, изобщо какво мисли да прави правителството, няма нито дума.
Данъчно законодателство - "Да се засилят възможностите за събиране на данъци чрез промени в Закона за данъчната администрация, Закона за данъчното производство и Закона за събиране на държавните вземания". Какво ще бъде променено в тези закони, в общи линии няма нито дума.
Така че на мен ми се струва, че тъй като на управляващите все по-често им става трудно да събират хората по площадите, нацията трябва да бъде подгряна. И целта на днешното занятие е да повторим януари, само че във вид на телевизионен митинг. Докато хората седят на хладно пред телевизора, да можем да чуем министерския екип. Забравили сте си само лентите, господа министри.
Две думи за споразумението, което ни се предлага, матрицата, която вие наричате споразумение. Първият въпрос, който възниква, е кой е авторът на този документ. Аз лично смятам, че авторът е Международният валутен фонд. Господин Божков ме опроверга и в медиите категорично заяви, че това е документ на правителството и всичко, което е заложено в този документ, е продукт на правителството. Задавам Ви въпрос, господин Божков. Вътре има текстове, където пише да отпадне нещо от проекта за закон. Кой Ви е опонентът тогава? Един проект за закон, който ние не сме виждали, парламентът не е виждал, изведнъж в споразумението се залага да паднат преференции в нероден Петко. С кого спори правителството?
Ето, това ме навежда на мисълта, че тази матрица все пак е създадена от специалистите на Фонда, а висококомпетентни преводачи на българското правителство са я превели. Но ако това е така, то възниква простичкият въпрос: защо е толкова жестока тази матрица по отношение на България? Коя е причината? И търсейки отговора на този въпрос, аз искам да ви върна към ситуацията с Европейския съюз. Там ненапразно ни слагат спирачки. Слагат ни спирачки не само за да ни накажат. Не това е идеята. Те ни казват, че ние сме прекалено слаби и ако рано се окажем в европейската икономика, просто тази икономика ще ни смачка. Така че техният съвет е да вървим стъпка по стъпка. Те се грижат за нас да не загинем като икономика. Тук се използва обратен подход - ускорява се процесът, махат се всякакви протектори, маха се всякаква защита. Защо? Защо става така?
На мен ми се струва, че отговорът е много прост. До голяма степен господин Томов го засегна. И се сещам за приказката за лъжливото овчарче. "Програма 2001". Поеха се силни ангажименти, впечатляващи ангажименти - да направим това, което чехи и поляци направиха горе-долу за същия период. Не го направиха. Това си беше подвеждане на нацията, подвеждане на Фонда.
Примери мога да ви давам колкото искате. През юли 1998 г. трябваше да завършим с банковата приватизация. Да не говорим за приватизацията на индустрията. Едногодишното споразумение също не беше изпълнено. Натрупани тези две лъжи една върху друга, те торпилират доверието на Международния валутен фонд. И на мен ми се струва, че сега Международният валутен фонд взема драстични мерки, за да не допусне, какъвто и да е кабинетът, който управлява държавата, повече да не се реализират такива ангажименти. Тъй като това, което е заложено в матрицата, не е отстраняване на държавата от управлението. То е отстраняване на държавата от регулирането на икономиката. Това е специфична програма "Антимафия" на самия Международен валутен фонд. Той иска да отдели българската бюрокрация от икономиката и да направи невъзможно действието на тази бюрокрация, особено в частта за корупцията и за престъпността. Знаете приказката: веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, това е третият път и аз смятам, че стомната не може да не се счупи при този трети път.
Каква беше целта на словото на премиера миналия петък, тъй като ако матрицата е всичко, тогава нямаше нужда от слово? Матрицата обаче напрегна нацията, изправи я на кътни зъби, тъй като се разбра за какво става въпрос. Трябваше някой да стане и да успокои нацията, което и направи господин премиерът. Аз не бих използвал думите, които използва финансовият министър, но в това слово най-малкото има някои неща, които не са истини. Аз ще се спра на някои от тези неистини в това слово.
Неистина N 1 - за 3 години инвестиции в размер на 10 млрд.долара. Прекрасно. Дай Боже да се струпа върху главите ни. Откъде ще дойдат тези инвестиции? Четири милиарда ще дойдат от лошия държавен сектор, от който толкова искахме да отървем българската икономика. За 1 млрд. 350 млн. директно ще бръкнем в джоба на данъкоплатеца. Другите 2 млрд. 610 млн. ще ги вземем от лошите държавни стопански организации, които господин Божков беше обещал да приватизира до края на тази година. Така че аз си мисля, че ако тук говорим за комунизъм, някои от авторите на този документ директно могат да получат партийни билети. И тъй като N 1 е зает, N 2, 3 и 4 могат да бъдат раздадени.
Още по-интересни са другите 6 млрд. Откъде ще дойдат? Тук ни се казва - от частни инвестиции. Кои са тези частни инвестиции? Че в България няма сериозен частен бизнес и няма ресурс, който да се вложи в тази икономика! Единствената надежда остава, че на вчерашната среща при разговорите частните бизнесмени са обещали на премиера да инвестират тези 6 млрд.долара. Само че откъде ще ги намерим, откъде ще ги осигурим за българската икономика?
Неистина N 2. Обещава ни се, че икономическият растеж ще бъде между 4,5 и 5 на сто. Прекрасно! Тук се подхвърли идеята за взаимодействие между политическите сили, за чуваемост. Аз се радвам, че нашите решения на последния партиен конгрес така добре са чути. И сега разбирам защо господин Божков не искаше да си даде програмата. Няма наше решение от алтернативите за развитие на България, което да не присъстваше в словото на премиера, в това число и сумата на външното кредитиране, което очакваме. Така че сме впечатлени от ентусиазма, с който управляващите изучават нашите партийни документи. Само че в тези партийни документи са посочени и ресурси. Тези ресурси в тази матрица ги няма.
Няколко прости примера. Тук изрично се говори за данъчната политика, където се казва "ако" и "когато".
С 2 на сто ще падне ДДС. Тези 2 на сто ли ще дадат ръст на икономиката? Това просто не е сериозно.
Амортизационната политика. Каква е амортизационната политика, която е заложена в това споразумение? Към края на март - 94 на сто от активите на предприятията са изцяло декапитализирани, те са равни на дълговете им.
Кой дава кредити на едно декапитализирано предприятие? Кой купува такова предприятие?
Така че, нито приватизацията ще върви, нито пък ще има някакъв сериозен инвестиционен ресурс.
Да не говорим за кредитната стагнация. Знаете, че нащите банки, българските банки държат 1 млрд. долара в чужди банки. На кого да ги дават? Няма сериозни стопански субекти, които да получат кредитите от тези банки.
Какво ще се промени? Какво е сложено в това споразумение, което да накара нашите банки да върнат този ресурс и да го дават на тези ненадеждни стопански субекти?
Тук се говори за валутния курс, за това, че все по-скъп и по-скъп става левът, благодарение на едно волунтаристично решение на премиера, който закова съотношението едно към хиляда.
Говори се за аграрния сектор, който ... Той ще остане. Аз не вярвам тук на колегите, които казаха, че аграрният сектор ще бъде унищожен. Не, той ще остане, но ще остане като затворено натурално стопанство, като средство за самозадоволяване на голяма част от нашата нация.
Но това ли е европейският тип земеделие, което искаме да създаваме?
Държавното търсене ще падне. Явно и оттук не може да има инвестиционен ресурс.
Външното търсене не може да не падне. Понеже дефицитът расте, нашите стоки не могат да не се продават на външния пазар.
Не е истина номер четири. Средната работна заплата ще стане 300 дойче марки, а минималната работна заплата ще скочи два пъти. Прекрасно! При ръст на брутния вътрешен продукт между 4,5 на сто и 5 на сто. Откъде ще дойде това увеличение? Как ще стане?
Аз съм изумен от неикономическото обяснение, което даде премиерът, но искам да го използвам. Той каза: "Как откъде, по-малко крадем, затова и увеличихме заплатите.". Значи след три години управляващите ще крадат още по-малко и заплатите ще станат 300 дойче марки. (Ръкопляскания в малцинството.) Ами ако карате по тази икономическа логика, аз ви препоръчвам моделът на Пиночет - един диктатор! Само той краде - заплатите стават максимално големи.
И аз мисля, че вие вървите точно в тази посока. Вие започвате да преследвате себе си. Ето го кметът на Варна, ето го кметът на София! Вие намалявате субектите, които могат да крадат. Но както сте тръгнали, действително ще стигнете до единствения, който събира ресурси.
Ако това не е така, и трябва да говорим като икономисти, за да удвоите работните заплати, трябва да уволните поне 1 млн. от работещите, поне 1 млн., за да се осигури такъв ръст на работната заплата. Това прави над 25 процента безработица.
Професор Стоилов правилно използва един хубав израз - това прави цунами от безработни, който ще помете... Държавата ще помете! (Смях и оживление в мнозинството.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Може ли, икономист човек си?!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Две думи, тъй като господин Божков се обажда, че аз съм икономист. Аз съм икономист. Две думи за него.
Господин Божков, Вие знаете, че заплатата на депутатите се формира като три средни работни заплати. Декември месец средната заплата, върху която е определена депутатската заплата, е 191 хил. лв. Мога да Ви кажа как ги дава статистиката по месеци: януари - 173 хил. лв., февруари - 175 хил. лв., март - 190 хил. лв., април - 192 хил. лв., май месец падна с 20 хил. лв. Знаете защо падна.
Така че, когато вие ...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Стана 200 марки вече!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: ... така че Вие когато говорите за Вашите 120 хил., дето сега станали не знам колко си, те са били такива още през декември месец. Но просто трябва да се вземе съответната литература и да се прочете. Не се говори наизуст.
И завършвам с розовите обещания, които даде премиерът - външният дълг ще стане 60 на сто от брутния вътрешен продукт. През 1997 г. съотношението е едно към едно - колкото ни е дългът, толкова е брутният вътрешен продукт. Да допуснем, че за тези четири години брутният вътрешен продукт ще порасне с 20 на сто.
Дългът, господин Николов изрично подчерта, че няма да пада - малко ще расте главницата, но няма да пада. И как да стане, да остане 60 на сто? За кого е това увещание? И в 2001 г. ние ще ставаме членове на Европейския съюз.
Значи, аз разбирам, че това е политическа аритметика. В политическата аритметика едно плюс едно обикновено прави четири, само че това е политическа аритметика на митингите, а не на сериозната дискусия.
И още два въпроса, и с тях завършвам. Вие казвате, че сте десен кабинет и провеждате дясна политика. Ако сте десен кабинет и провеждате дясна политика, вие трябва да подкрепяте едрия български бизнес. Кажете ми как го подкрепяте? В каква форма?
Няма съвременна държава, която да не разбира, че бъдещето на нацията е в транснационалните компании. Ние имахме участие в една, казваше се "Топенерджи". Вие изхвърлихте не само частния капитал, вие изхвърлихте и държавата, и държавата! (Възгласи в мнозинството: "Е! Е! Е!" Смях.)
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Значи, каква е вашата схема? Вашата схема е проста - банките - на чуждия едър капитал, предприятията - на чуждия едър капитал, инфраструктурата на държавата - на чуждия едър капитал. Дясна партия ли сте? Дясна. Само че вие обслужвате чуждия едър капитал!
По същия начин постъпвате и с либерализацията. Това е вашият голям лозунг - либерална икономика и отстраняване на държавата. Само че при нас, като започнете от най-древния занаят, за който искате патент и свършите с радио и телевизия, вие за всичко го прокарвате през иглените уши на държавно-партийната бюрокрация. Няма либерален режим, няма. За кого е либералният режим? - външните капитали, външните стоки, чужденците. За нас либералният режим се казва "Шенген". Така че, вашата програма, ако е дясна, тя е с категорично друга ориентация.
И завършвам с това ... (Неразбираема реплика от заместник министър-председателя Александър Божков.) Да, разбира се, господин Божков.
Матрицата, която ни се предлага, действително е крайно десен, но той е антибългарски вариант. При всички случаи това ще е поредна, след ликвидацията на селото, след ликвидацията на банките, сега ще ликвидираме индустриалния сектор. Това ще е взрив от нова безработица. Но най-тежкото - това ще представлява нова тежка социална цена.
Аз тук много се съмнявам в това, което каза министър Нейков. Само че - нова социална цена, тъй като новата безработица означава точно това, значи на колана да има още дупки, да го свием още малко. Аз мисля, че отда-а-авна сме стигнали на последната дупка. И като се стигне до последната дупка, коланът се сваля от гащите и са слага на врата.
И в духа на това, което каза Сашо Томов, аз би трябвало да ви се радвам на това споразумение, тъй като то е споразумение с "примка на шията". То е преди всичко на вашата шия, но то е и на шията на дъщеря ми, на шията на майка ми, то е на шията на България. И ако някой се задуши, ще се задуши цяла България!
Така че, такава матрица, вие разбирате, че ние с най-голямото си желание не бихме могли да подкрепим. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията, възглас: "Браво!" Оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, на днешния дебат правителството бе критикувано отляво, бе критикувано и отдясно. Интересното е, че критиката отдясно дойде точно от Евролевицата. Защото в крайна сметка това, което чух от господин Александър Томов, си е чиста проба критика отдясно. (Неразбираема реплика от малцинството.) Да, така е. При това критика не върху споразумението, което е предмет днес на този дебат, а критика върху едногодишното управление на Обединените демократични сили - един пропуснат дебат, който трябваше може би тогава да бъде осъществен, а не днес. Затова защото днес ние обсъждаме матрицата на тригодишното споразумение с Фонда, а не едногодишното управление на ОДС. Въпреки че, ако влезем в този режим, ние бихме твърде много поспорили с основните изводи на господин Томов за това - кое от това управление е негодно, кое е лошо и кое не е лошо. Тъй като той тук от тази трибуна чете Евангелието точно като дяволът. Но не това е целта днес - да коментираме управлението на ОДС за една година.
Преди няколко дни на среща с тяхната парламентарна група и в негово присъствие лично от него бяха зададени доста смислени въпроси и те получиха още по-смислени отговори. Днес господин Томов просто не коментира тази матрица, а се занимаваше с едногодишното управление на мнозинство. Въпрос на избор.
Аз пак казвам това, което каза и госпожа Михайлова - като че ли тук, от тази трибуна, когато блеснат прожекторите, човек става по-друг, по-различен и не такъв, какъвто е бил малко преди това.
В крайна сметка целта бе ясно казана: власт. Това беше в заключението на господин Томов - власт! Само бих искал да напомня на Евролевицата, че понятието "власт" и понятието "политически метаморфози" такива, каквито напоследък толкова много се демонстрират от вашия лидер, са несъвместими обикновено.
Сега критиката отляво. Ето, тази критика мога да я приема. Ами Евролевицата критикува отдясно, неин проблем, но БСП критикува отляво - това мога да обсъждам, това е ваше задължение, приемам го. Въпреки че не мога да се съглася с нито един от така изложените преди малко доводи от господин Димитров и някои от тях ще се постарая да оборя.
Той казва да паднат преференциите, че в матрицата всички преференции били отпаднали. Е, не е вярно! И подобно нещо чух преди няколко седмици в предаването "Неделя 150", мисля, че от научен работник, който същото го твърди.
Никой член на кабинета до този момент не е казал, че преференциите в България, облекченията в България се изтриват в следващите три години. Никой! Казано е много ясно и в тази матрица и аз се присъединявам към Венцислав Върбанов, който каза, че не се чете достатъчно ясно матрицата и споразумението. Там е казано "рязко ограничаване", но това не е "премахване". Там е казано, че онези преференции, които ще останат, ще отидат на тяхното място. А тяхното място е в законите, в данъчните закони, а не в другите специални закони. Това е казано в матрицата и затова говорете онова, което е записано.
Едногодишното споразумение с Международния валутен фонд не било приключило успешно, то не било завършено и много от нещата, които на практика са били залегнали в него, сега се вмъкват отново в новото 3-годишно споразумение. Ами, сигурно има такива! Сигурно има такива, но обяснението е повече от ясно.
Тук става въпрос за икономически процеси, господин Димитров! Ами тези икономически процеси години наред продължават. Те нямат един месец или една година продължителност. Те траят години наред и вие това чудесно го знаете.
Но вие имате един проблем, според мен, като много често бъркате две понятия. Едното е "еднократен акт", второто е "процес". Невинаги правите разликата между еднократен акт и процес във времето. Най-чистият пример в това отношение е онази нощ, когато решихте да се прекръстите от "БКП" в "БСП". Вие сметнахте, че това като еднократен акт е достатъчно да замени процеса на вашето превръщане в някаква модерна социалистическа партия. Това го знаете по-добре от мен и знаете, че това е изворът на многото ви беди, които след това ви сполетяха. Но това е един пример за онова как един еднократен акт не може да бъде приравняван на един процес, най-вече в икономиката.
Вие говорите за инвестиционната програма. Аз ви обещавам, че тази инвестиционна програма ще бъде разглеждана и дебатирана в Народното събрание. Бъдете убедени в това! Тя има параметри, тя има източници на финансиране. И аз подчертавам това: ангажиментите на държавния сектор, на публичния държавен сектор, както на държавния бюджет, така и на държавните предприятия, като възможности са напълно изпълними. Бих казал дори: това е долната граница на възможностите за инвестиране. И те ще бъдат спазени, при единствено условие обаче - и ние с това започнахме този дебат днес - при достатъчната финансова подкрепа на международните финансови институции, за да може да освободим вътрешния ресурс и да го насочим точно в инвестициите. За това става дума.
Вие, господин Димитров, говорите за средна работна заплата и обвинявате някои членове на кабинета по този въпрос. Ами, господин Димитров, ако Вие сте следили динамиката на реалната работна заплата в България, т.е. динамиката на изпреварването на инфлацията или на нейното забавяне спрямо ръста на доходите, знаете за какво говоря, надявам се... Тук някои народни представители говориха не точно по този въпрос, не от дълбочината и от същината на проблема, но Вие чудесно разбирате каква е разликата между реален ръст и номинален ръст на работната заплата.
Ако Вие говорите за реалния ръст - а това означава изпреварване на номиналното равнище на работната заплата спрямо инфлацията за същия период - точно Вие и точно Вашето мнозинство, което от 1993 г. до 1997 г. в началото имаше мнозинство в този парламент и определяше икономическата политика и законите на България на тогавашните две правителства, точно за периода 1993 г., в началото на 1997 г. реалните доходи на българина спаднаха с повече от 60%. Ами направете я тая аритметика, да видите! Е, как искате Вие за една година управление тези 60% да бъдат възстановени?! Как е възможно да поискате подобно нещо?!
Ние ви казваме: тази тенденция е пречупена. Тази година, 1998 г., е първата, в която реалните доходи на българина ще се увеличат с повече от 13%. Първата! Заложен е подобен ръст и в следващите години. И съвсем не се чудете на това, което чухте от министър-председателя.
Вие знаете две измерения: едното е увеличение на средната работна заплата в реален размер, другото е увеличение на нарастването в края на годината на размера на работната заплата. И по двата показателя, ако тази програма се изпълни, в края на 2001 г. реалните доходи, измерени чрез средната работна заплата, ще отидат там някъде - над 40%. Бих казал дори около 45. А нарастването в края на годината ще бъде малко по-малко и то не за друго, а защото инфлацията ще продължи да намалява в годините. Елементарни сметки са това.
Вие също така говорите за увеличението на външния дълг на България от това, че получава доходи отвън, заеми. Абсолютна грешка правите, господин Димитров! Аз не зная дали я съзнавате или сте убеден в това, което говорите.
Първо, държавният дълг няма да се увеличи, ако България получи един милиард и половина долара, защото той ще изплати само главници за толкова през тези години. Така че неговият номинален размер ще се запази. Това - първо.
Второ, относителното му тегло към брутния вътрешен продукт ще бъде 60% в 2001 г. по простата причина, че брутният вътрешен продукт ще отиде в порядъка на около 30 трилиона лева. И когато разделите едното на другото, ще получите 60%. Елементарна сметка! Вие сте доцент по икономика, не ми е на мен работа аз да Ви го обяснявам. Но от тази трибуна да говорите обратното - просто аз не мога да си направя извода!
За какво става дума? Става дума, че тук има една матрица, която вие се опитвате по всякакъв начин да докажете колко вредна е тя за България. И аз Ви разбирам - идеологически вие сте абсолютно прави. Защото тази матрица вече закостенява процеса на въвеждането на истински пазарни реформи, на пазарно стопанство в България. А там, където има истинско пазарно стопанство, няма социализъм. И вие сте си прави. Затова ние не искаме вие да гласувате за матрицата.
Вие може да имате съвсем друг начин на технология на изпълнение на вашата политика, на ваша отговорност, когато започнете да управлявате. Никой не ви отнема това право. Но днес управляващото мнозинство има точно определена платформа, има точно определени, заковани принципи на развитието на икономиката и те 100% отговарят на тази матрица.
Аз бих поставил иначе въпроса: има ли вътре тежки и болезнени мерки? Вие казвате, че убивала България. Аз бих казал друго: в тази матрица има действително много непопулярни мерки, има горчиви мерки, има болезнени мерки. Истина е. Но аз бих запитал: необходимо ли е да ги извършим тези болезнени мерки; можем ли да не ги извършим?
Има ли някой, който да каже, че можем да продължим да се развиваме, ако не извършим точно тези болезнени мерки сега, а не някога в бъдеще?
Аз бих запитал: какво би станало с България, ако продължим да покриваме с найлонче и да създаваме парников ефект на нашата икономика? Питам: какво би станало, ако онази индустрия, която продължава да трупа загуби, съществува за сметка на другата, която е а-ха да отлепи, тръгнала вече да се развива, но тя не може, защото има воденичен камък, която трябва да поддържа онази, другата индустрия?

Какво би станало, ако ние стигнем до един бюджет с дефицит от 5-6 на сто и да увеличаваме и без друго огромния вътрешен държавен дълг? Какво би станало, ако ние не вземем тези, точно тези горчиви мерки? Едва ли ще се намери народен представител, който да излезе и от тази трибуна да каже обратното. Аз съм сигурен, че по този въпрос мненията ни не се различават. И затова ние не искаме от вас да поемате част от нашата отговорност. Разберете най-после това. Ние чудесно съзнаваме отговорността, която поемаме, и не отказваме да я поемем 100 на сто. Затова и ще подпишем това споразумение. Но ние искахме днес да попитаме народните представители от всички парламентарни групи смятат ли, че на България е необходимо това споразумение, или въобще споразумение с Международния валутен фонд, и то тригодишно? Не говорим за технологията на изпълнението. Говорим за споразумение - да има или да няма. Това искаме да разберем днес.
И второ, смятат ли народните представители от различните парламентарни групи, че на България е необходима съответна финансова подкрепа от външните международните финансови институции? Това е въпросът. И аз съм убеден, че Народното събрание днес ще даде един категоричен отговор на тези два въпроса. Всичко останало е - пак ви казвам - не особено достойно упражнение от тази трибуна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Вицепремиерът господин Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Искам да взема отношение по някои от тезите, изложени от господин Димитров. Излизам специално по този повод, тъй като господин Димитров общо взето се смята за един от хората, които могат да мислят икономически в средите на левицата. И затова още повече съм притеснен от някои от тезите, които той излага.
Ние разчитахме днес изключително много на един конструктивен дебат. И в срещите, които имахме с представителите на парламентарните групи на опозицията, изтъкнахме това очакване и получихме уверение за това наше очакване, че в срещите, които водихме с тях, те не изтъкнаха аргументи за характера на споразумението, което би трябвало да бъде сключено, но казаха, че ще ги изложат в пленарната зала. И ние се готвихме много внимателно да защитаваме отделните позиции от плана за провеждане на макроикономическата и структурна реформа съгласно програмата за тригодишното споразумение. Казвам този дълъг текст, защото това е заглавието на това, което ние всички за по-лесно наричаме матрица. Повтарям го още един път: "Обобщение и план за провеждане на макроикономически и структурни реформи съгласно програмата за тригодишното споразумение с Международния валутен фонд 1998-2001 г.". Тоест всеки, който се опитва да подценява това, което тук се нарича така наречената матрица и смята, че това е някакъв хвърчащ документ, явно не може да чете. И когато господин Димитров започна с това, че виждал само едно бяло платно - Кандински се казва, господин Димитров, Кандински се казва художникът - изглежда, че Вие виждате бяло платно с черни точици, а не можете да го прочетете. Черните точици се казват букви и цифри и те се четат. И когато прочетете тези букви и цифри, вие виждате плана за провеждане на тези реформи. По-ясен документ от този просто не може да има. Аз не мога да си представя по-подробен и по-ясен документ, който да се разглежда от Народното събрание в периода, в който ние водим преговорите с Международния валутен фонд.
Тук са разписани: сферата на политиката, целите и задачите, избраните стратегии и мерки, приложението, очакваната техническа помощ и кое е отговорното ведомство. Написано е като план-график с цифри, с данни, със срокове. От това по-подробно и по-ясно изражение на политиката на едно правителство не мога да си представя. И Вие, първо, казвате, че нищо не знаете, че сте видели само едно бяло платно, след което започвате да критикувате това, което наричате матрицата, едно по едно, и стигате до едни такива апокалиптични заключения, че щяло да има един милион безработни и хората щели да си премятат коланите на врата и да се обесят. Аз съм инженер, Вие сте икономист, може би един инженер може да каже такова нещо, когато чете икономическа платформа, но един икономист не може да каже такова нещо. Ако сте икономист, кажете си икономическите аргументи срещу тази програма за реформи. Вие започвате да говорите едни неща от типа на това, че матрицата била жестока. Кое е жестокото на матрицата? Жестокото е това, че ние в продължение на осем години се гърчим в псевдопазарни реформи и когато изписваме ясно - едно по едно в осемнадесет страници това, което ще извършим, със срокове, което ясно показва пътя на движение на държавата, Вие наричате това жестока матрица. Кое е точно жестокото, не мога да разбера.
След това заявявате, че Европейският съюз ни наказвал. Някакъв там лош учител, който седи и наказва учениците си. Как си представяте Вие Европейския съюз? Прочетете стенограмата, говорихте за Европейския съюз, който ни наказвал и който не ни пускал да влизаме в Европейския съюз. Погледнете собствените си думи. Аз следя внимателно това, което говорите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Аз говорих за това, че Европейският съюз създава по-добри условия, отколкото фондът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Прочетете си още веднъж стенограмата от собственото изказване.
След това заявявате нещо още по-невероятно, което не би трябвало да излиза от устата на икономическия лидер на една политическа сила, че едногодишното споразумение, което изпълнихме успешно, било неуспешно. Кое е неуспешното? Насреща имаме един много строг контрольор, наречен Международен валутен фонд. И вие сами казвате, че Международният валутен фонд е строг контрольор, който ни мачка, който какво ли не ни прави. И в този момент Международният валутен фонд в продължение на една година редовно ни изплаща траншовете по едногодишното споразумение, обявява, че то е приключило успешно. А Вие сега изведнъж, без никакви аргументи, заявявате, че то било завършило неуспешно. Аз не мога да разбера в коя държава живеете. Аз живея в България, в която едногодишното споразумение за първи път в новата история на България беше изпълнено успешно. И това е заслуга не само на правителството, не само на парламента, а на целия български народ, който разбра необходимостта от това споразумение, стегна си колана, прие валутния борд, прие непопулярните мерки и вярва, че оттук нататък нещата стават по-добри.
Стомната се била счупила един път, втори път, трети път. Единия път успяхме да постигнем споразумение. Втория път успяхме да го изпълним. Значи стомната всеки пък сме я носили пълна и спокойна. Сега трети път ще сключим тригодишно споразумение и него ще го изпълним. Кога точно ще се счупи стомната, аз не знам.
Иронията Ви по отношение на инвестиционната програма вероятно е обоснована на това, че не я познавате в подробности. И аз наистина съжалявам, че Вие говорихте за нея, без да сте я видели. Тя ще бъде разгледана в детайли в парламента и тогава се надявам, че ще оттеглите думите си за това, че държавни предприятия щели да наливат в държавата. Става въпрос за нещо толкова очевидно - че предприятията в хода на своята демонополизация, приватизация, влизане на чужди инвестиции ще направят необходимите инвестиции в размер на около 4 млрд. долара. Това е съвсем нормално, когато българската икономика става пазарна, когато тези големи предприятия се приватизират, когато се демонополизират структури като Българската телекомуникационна компания, като НЕК. В тези структури влизат частни капитали, в тези структури влизат сериозни инвестиции или се модернизират и това са тези проекти, които са описани и които не са паднали от тавана, нито са измислени в нечия глава, а са на базата на водени преговори, в много случаи дори на сключени на договори. Та вие сами тук миналата седмица одобрихте заема от Японския фонд за пристанище Бургас. Пристанище Бургас е държавно. В него влизат японски пари. Ето това са инвестициите. А вие твърдите, че държавните предприятия сме щели да изсмучем в полза на държавата. Абсолютни безсмислици! Щели сме да бръкнем в джоба на всеки данъкоплатец, за да правим инвестиции от бюджета. Разбира се, че от бюджета ще се правят инвестициите, когато става въпрос за оправяне на покривите на училищата, за ремонтиране на пътища, за изграждане на нови пътища. Откъде другаде да дойдат?
Това е съвсем нормално. Осем години, от които четири години вие управлявахте, как не направихте една сериозна инвестиция, как не направихте една минимална инвестиционна програма, за да види човек, да може да погледне шест месеца напред какво се инвестира в тази държава. Ние правим инвестиционна програма за три години. Вие говорите, колкото да запълните парламентарното време на левицата. Подобно безотговорно отношение, подобни популистки фрази могат да се чуват от Иво Атанасов, той е поет. Иво Атанасов тук може да говори за поезия, може да каже каквото иска. Вие сте доцент по икономика. Опитайте се малко да вникнете. Аз днес с нетърпение очаквах Вашето изказване - да чуя най-после едни икономически смислени аргументи, контратеза на това, което ние правим. Не охулване на това, което правим, а Вашата алтернатива за следващите три години. Как Вие виждате едно такова тригодишно споразумение, какво точно трябва да направим ние със селското стопанство, какво да направим с банките, какво да направим с предприятията, какво да направим с тези, които са в изолация? Кажете имате ли някаква идея изобщо какво трябва да направим с тези предприятия? Ако нямате, защо само губите времето на собствената си парламентарна група. Благодаря. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, разбирам, че времето е малко и затова ще се опитам да стигна до онези неща, с които ще помоля уважаемите колеги от Министерския съвет да потърсят начин за тяхното прередактиране и преработване.
По принцип, уважаеми колеги, считам, че в раздел "Аграрен сектор", т. 6 "Търговска политика" отнасящи се за селското стопанство, има 11 мерки, които могат да бъдат подкрепени. Това са въпросите за ликвидиране на нерентабилните държавни предприятия, за връщане на земята, за премахване на такси и така нататък. В тези 11 мерки обаче имайте предвид, че ще се направи огромна грешка, ако приемем в този текст премахване на ограниченията върху арендата на земята. Можем да коментираме намаляване на ограниченията, но ние бихме направили една изключително голяма грешка, защото го няма истинският собственик. А истинският собственик е истински стопанин. Него го няма, има арендатор и няма да имаме утре истински стопани.
Ще насоча вниманието си към тези пет мерки, които считам, водят българското селско стопанство до неблагоприятни условия. Това са: да не се осигурява държавно финансиране или гаранция за изкупуване на реколтата; покупката и продажбата на зърно от държавния резерв или от държавата да става само на пазарни цени. Значи вие ликвидирате предпоставките за всякаква интервенция! Намаляване на митата до 25% средно равнище и 40% максимално равнище през 1999 г.; намаляване на дисперсията в митническите ставки и превръщането на специфичните мита, тоест тези, които се изчисляват на база декларирана стойност; намаляване митата на селскостопанските стоки до 20 средно равнище и 30 максимално равнище до 2000 г.; намаляване на митата на селскостопанските стоки до 15% и средно 25% до 2000 г. Ако вие това направите, ще ви кажа първата грешка. В продължение на 10 години трябва изключително добре да се защитят митата, които имаме. Направете справка, ако я нямате, аз ще ви я дам. Ние сме на митата, които са в Европа и дисперсията, която е в САЩ. Така че тук някой нещо прави, може би не знае или иска да ни съвсем сведе на нула.
Що се отнася до въпросите за оттеглянето на държавата, има четири неща, които са опасни. Първо, не може да се говори за някаква справедливост, отиване към едно общество, към което се стремим и да изведем аграрния сектор, който се намира в момента в страшно сложен процес на преструктуриране и да го поставим в свободната търговия и то между онези, в които няма свобода. Там тези хора са по-производителни от нас и всички до един подкрепят и щедро субсидират земеделското производство. Ето, губим веднага пазара.
Вторият главен въпрос, уважаеми колеги, повтарям го: истинският стопанин е истински собственик. Когато това направите, имайте предвид, че току-що започва истинският собственик да става истински стопанин, него още го няма, този човек не може да тръгне сам. Вие го оставяте сам, без инвестиции, без държавата. Тогава той ще загине. А точно това е формулата на Европа - личният стопанин, личният собственик като най-личен, най-добър стопанин. Вие ликвидирате основната си формула за бъдещото развитие на българското земеделие.
И, трето, господа министри. Само преди 20 дни министрите на земеделието на страните от Европейския съюз взеха решение за интервенционна цена на зърното 119,19 екю на тон пшеница - 131 - 132 долара. Ето това е Европа!
И аз Ви моля накрая, публикувайте, дайте публичност на онези законодателни дейности, на онези документи, с които се развива европейското селско стопанство, и тогава да сме наясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата за реплика господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Проф. Стоянов, по повод Вашето изказване ми направи силно впечатление това, че Вие определено защитавате тезата, че само собственикът може да бъде производител и да се отнася като собственик, единствено той да произвежда, единствено той може да гарантира и необходимата печалба. Струва ми се, че тази Ваша теза е много погрешна. Почти в целия свят и в търговски дружества, и всякакъв тип други има едни собственици, а пък мениджмънтът се осъществява от други хора. Ако вземем в тази връзка арендатора, за който Вие говорите, и понеже знаете много добре, този закон, който съществува в момента, българското законодателство дава равни гаранции както за арендатора, така и за този, който му е предоставил земята, и не бива да разсъждавате по този начин. Защото в България има наследници, собственици на земя в рамките на около 3 млн. души. И ако разсъждаваме така, това означава всички да се върнем и да се занимаваме с едно дребно земеделие, на което вие винаги сте били противник.
А що се отнася до начините на субсидиране или подпомагане на земеделския производител, това директно не винаги става. Знаете много добре, че нашите земеделски производители са освободени от данъци, примерно физическите производители са освободени от всички данъци, кооперациите - от данък печалба. Има и други начини, по които се стимулира. Знаете, че има фючърсни сделки и така нататък. Не винаги намесата на държавата става и така директно с интервенционни цени и други. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
За дуплика има думата господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря. Първо, не съм казал кой е най-добрият стопанин, аз казах съвсем точно: истинският стопанин е истинският собственик. И продължавам да го твърдя. Особено за страна като нашата. И с тази тенденция ще ни приемат в Европейския съюз. Ние ликвидираме даже Държавния фонд "Земеделие".
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Къде го ликвидираме?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Така се вижда, погледнете на стр. 15 вдясно и ще видите какво се казва и как да бъде ограничен.
И, второто, което казвате, че аз отричам арендата. Напротив, аз я поощрявам. Аз казах, че в момента ние се намираме в едно преструктуриране и тези нови млади собственици не могат да бъдат конкурентни пред арендатора. И ще ви кажа конкретен пример. Уважаеми колеги, нали знаете колко е парадоксално това, което казва Моньо Христов. Ако вие сте кооперация и имате трактор и комбайн, а вие сте арендатор и имате трактор и комбайн и извършвате своята дейност, Вие не плащате никакъв данък за това, че си извършвате тази услуга, защото нямате документ, с който да сключвате договор. Но ако Вие сте със 100 - 200 декара и не можете да си купите трактор и комбайн, то Вие ще бъдете обслужвани от някой, който има трактор и комбайн и каквато тенденция трябва да има в България - тенденция на услугите. Но този, който прави услуга, плаща от 30 до 40%. И щом плаща тези 30-40%, то обезателно ще ги вземе от този производител. В този момент този стопанин ние го правим с 15% неконкурентен.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Какво общо има това със споразумението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Уважаеми колеги, някой ми каза тук, че аз не поддържам арендаторите. Обратното, казвам, че има място за една нова формула и, господин министър, във вашата "Програма 2001" е казано да се намерят рационални формули за земеделието. Това е другата формула. Това е стопанинът, личният стопанин, фермерът. А вие го ликвидирате и аз ви казвам, че с тая програма такива няма да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Борислав Китов от Народен съюз.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Бих искал да разгледаме нещата от един малко по-друг ъгъл, защото тук всички изказали се днес категорично заявиха, че те са за споразумение. Но в крайна сметка споразумение с тоя или без тоя е нужно, защото ние имаме нужда от финансова помощ. И никой не може да оспори, че страната ни в икономическото положение, в което се намира, има нужда от финансова помощ. Никой обаче не щеше да каже, че ние от доста време взимаме помощ, но доста време не я връщаме както трябва. И съвсем естествено е тези, които дават помощ, да лимитират условията, за да могат наистина да гарантират връщането на своята помощ. Това е едно условие, на което ние не можем да се сърдим, защото ние търсим помощ.
В това отношение съвсем естествено е международните валутни институции да поставят един лимит на правителството. Аз се надявам наистина нашето правителство в този лимит да намери най-доброто. Но иначе, ако искаме невъзможни неща при положение на този лимит, аз съм убеден, че няма да може да стане и никой не би могъл да го направи.
Вторият въпрос, по който би следвало днес да говорим тук, е какво очакваме от едно подобно споразумение. Аз мисля, че би следвало да си отговорим дали очакваме само оздравяването на нашата икономика или по-скоро очакваме модернизация на управлението на нашата страна. Защото досега, аз мисля, че нашата страна не се е управлявала модерно. Имам предвид преди всичко управлението на бюджета. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
Няма нужда, госпожо Дончева, аз не говоря неща така, за да се репликираме от банката.
Оттук нататък нека да започнем с оздравяването. Никой не казва, че няма нужда от оздравяване. Аз не съм икономист и няма да навлизам в теми, по които не съм компетентен, но ще говоря по принцип. Защото е безспорно, че при едно тежко заболяване оздравяването винаги преминава през един кризисен период. Един кризис, след който започва постепенното възстановяване. И това е един обективен процес. И тук е въпросът, на който ние трябваше да си отговорим - кое е по-доброто, да достигнем по-бързо кризисът, за да тръгне възстановяването или да протрахираме заболяването - това нещо, което правим в продължение на осем-девет години? Може би на този въпрос ще отговорят именно икономисти и финансисти.
Но защо никой не говори именно за това, което аз считам за най-важно, защото тази програма на правителството, която си поставя и забележете, за първи път едно българско правителство си поставя една средносрочна програма - три години. Това, което наистина дава гаранция за известно успокояване на страстите, за известен финансов стабилитет. Друг е въпросът, че може би наистина има неща, които, така разбрах аз днешния дебат, на който да се поставят конкретни неща, които да се подобрят.
Аз се надявам, че ние тук, в Народното събрание, като народни представители и като български граждани ще можем да се запознаем с истинското споразумение в пълния му текст. Защото това е един невероятен ангажимент на правителството. Аз мисля, че всички би следвало да му пожелаем то да успее да изпълни своите задължения, които, бих казал, са доста амбициозни и дано наистина да може да ги изпълни, защото това е единствената гаранция да преминем през кризиса и да тръгнем към едно възстановяване.
Модернизацията обаче е необходима, уважаеми колеги, защото и до ден-днешен ние продължаваме да пилеем бюджетни средства. Има вътрешно и скрито субсидиране на губещи предприятия и до ден-днешен. Разбира се, те се извършват по други механизми. По този начин ние пак пилеем нашите средства. Именно едно модернизиране при един невероятно строг контрол. Няма нищо по-лошо, че този път контролът ще се извършва и от международните валутни институции, защото ние без да искаме сме в условия на валутен борд. И когато видим споразумението, когато видим какви цели и задачи си е поставило нашето правителство, ние като народни представители, като български граждани, ще можем да следим неговите действия крачка след крачка, за да видим дали то ги изпълнява. В това няма нищо лошо. Това е смисълът на всяко едно правителство. И ако то изпълни своите цели и задачи, аз съм убеден, че то ще бъде преизбрано. Ако не - не. И няма нищо по-добро от това някой наистина да каже нещо по-добро. Това прави чест на опозицията, ако каже - да, тук мислим, че ще стане по-добре. Но наистина, в рамките на онзи лимит, който ни е възможен.
Бих искал да кажа, че аз също се притеснявам от наистина амбициозната програма, която си поставя това правителство. И все така искрено и вътрешно си мисля, че може би защото не съм специалист, че това е непостижимо, въпреки че дълбоко желая то да успее. Защото аман, иначе всички ще продължаваме да бъдем зле. Защото продължаваме иначе вегетирането, както нашите предприятия, така и на нашето селско стопанство.
Когато говорим за селското стопанство, може би това е единствения сектор, в който правителството трябва да направи всичко необходимо този преход да стане по-бавен, за да може наистина неподготвените български селски стопани, а те са неподготвени, защото все още не могат да си вземат земята, която им беше отнета 50 години. Те още нямат тази нагласа за истинско пазарно стопанство. Но аз съм убеден, че те бързо ще го постигнат, защото българинът е упорит човек и когато има своята собственост ще се нагласи към пазарните условия. Защото по начина, по който се прави българското земеделие в момента, то не е конкурентоспособно. И ако продължим наистина с едни високи изкупни цени, гарантиращи го, ние ще продължим това неефективно стопанство. Ние трябва да си го кажем ясно и просто. Щем-не щем трябва да минем през този кризис.
Ние обаче, имам предвид правителството, трябва наистина да направи всичко възможно, за да подготви българските стопани към новите условия и да направи всичко възможно, за да им осигури този кредит. А кредитът ще се осигури само ако наистина има известна либерализация на банковия режим. Така че няма какво да се заблуждаваме. Ние просто сме поставени в едни условия и тези условия имат своите граници.
Мисля, че всички ние тук, може да не сме съгласни с икономическата политика на правителството, защото с или без споразумение, трябва да има нова икономическа политика. А споразумението ни е нужно, за да можем да си осигурим тази помощ, от която всички разбираме, че имаме нужда.
Аз мисля, че в началото на този дебат не е неговият край. Може би наистина този дебат ще се повтори, когато видим наистина пълния текст, а ние трябва да видим пълния текст на споразумението, така както всеки български гражданин трябва да го види. Тогава може би наистина ще имаме възможност да кажем: да, съгласни сме с нещо, с друго не сме съгласни. Но в крайна сметка това е право на нашето правителство, което ние избрахме. Това е политическата воля на едно мнозинство, в смисъла на чистия парламентаризъм. И ако то изпълни своята воля и ако то задоволи очакванията на своите избиратели, вие сами разбирате какво ще последва. В противен случай другото е от другата страна на въпроса.
Завършвам. Аз бих искал пак да повторя, че ние имаме нужда от икономическа помощ и сме в условия на борд. Този, който дава помощта, иска да си я прибере след това. Никой не дава ей така без нищо. Затова той има своите условия и няма какво да се сърдим. Помощта я искаме ние, а те не ни я натрапват.
Ние само можем да помолим нашето правителство, да го задължим като народни представители да направи всичко възможно в лимита, който му поставя Международния валутен фонд, да извоюва най-добри условия за развитие на икономиката и на живота в нашата страна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, уважаеми министри! От 9 до 15 ч. дебатите, които се проведоха в тази зала, разводниха истинската тема, за която бяхме събрани - обсъждане на споразумението.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Синтезирай.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Не ме прекъсвайте, защото това е важно не само за вас, а е важно за цяла България.
И това разводняване се получи, защото това, което прочетоха народните представители, нямаше яснота какво се обсъжда и какво трябва да се ратифицира в тази зала. А вие знаете много добре, особено вносителите и инициаторите, че това споразумение касае целия български народ следващите три години, оцеляването на България и излизането от кризата. Защото, ако не се излезе от кризата, няма защо да се заблуждаваме какво е казала Италия, Испания, няма въобще да ни погледнат в Европа. Това трябва да е ясно за всички.
И като говорим за неясност, искам да се спра само на два пункта от матрицата, които са заложени, и всеки, който ги прочете, ще зададе въпроса: на каква база?
Първо, в т. 2.3 от матрицата е записано: "Съкращаване на персонала и легловата база в болниците" в раздел "Здравеопазване".
Добре, може да е правилно, може правителството да е намерило някаква формула, че трябва да се съкратят тези легла и персонал, но този, който не знае какво е намислило правителството с този запис ...? Преди няколко седмици пресата беше пълна: "Българският народ много боледува", "Увеличава се нуждата от болнични легла", "Болниците са препълнени" и така нататък. Това пише в пресата. Е, тогава какво може да се обсъжда, когато пресата е пълна с това, че народът боледува и вижда, че няма легла, а в матрицата е записано "Съкращаване на персонал и болнични легла".
Второ, в матрицата пункт 5.1. "Енергетика" е записано: "Ще бъде внесено в Народното събрание за обсъждане видоизмененият Законопроект за енергетиката".
Ами нито Народното събрание не е виждало не видоизменения проектозакон, дори Комисията по енергетика 16 месеца чака да види някакъв проект на закон. А тук е записано, че ще бъде внесен видоизмененият проектозакон, който никой не знае какъв е.
Трето, записано е: "Ще бъдат създадени независими регулиращи агенции".
Колко на брой? Какво ще регулират тези агенции?
По-нататък. В раздел "Енергетика" е записано: "Повишаване цените на топлоенергията за населението". С колко? На каква база? Какви доходи трябва да има това население, за да може да посрещне това повишаване?
По-нататък. Разработена е програма за подпомагане целево на домакинствата с ниски доходи. Добре, много хубаво, нищо против, но колко са тези домакинства? И пише срок "трето тримесечие тази година", тоест краят на септември.
Онзи ден пресата беше пълна, че до края на годината се очакват 250 хил. души безработни. Те ще бъдат ли социално слаби или няма да бъдат социално слаби?
И последно, като допълнение на този раздел за социално слабите, господин Костов заяви по телевизията, че тази програма за три години ще създаде 180 - 200 хил. работни места. Много добре. Идеално. Но в същото време в пресата по данни на синдикатите пише, че само тази година се очакват 250 хил. безработни. Ами останалите три години?
И затова аз ще помоля, за да може наистина да има обсъждане на това споразумение, което е нужно на българския народ, да се даде яснота какво се обсъжда. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Вицепремиерът господин Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Бончев! Извинявайте, че взимам думата, обаче това, което казахте, много ме озадачи. Защото Вие сте народен представител и имате достъп до цялата тази информация, тъй като имате право на достъп до всякаква такава информация. Вие не сте си направил труда да се подготвите елементарно за този дебат, да проверите тези данни, които сте прочели във вестника, и задавате въпроси оттук и искате в работната програма за споразумението да запишем примерно точно колко болници ще бъдат затворени и с колко ще бъдат намалени леглата. Това излиза в министерски постановления. Правителството многократно се е занимавало с този въпрос. Вие имате достъп до целия набор постановления на Министерския съвет и по всяко време можете да ги проверите не само в "Държавен вестник", а като народен представител можете да ги изискате веднага.
Ако искате да водите дебат от тази трибуна, подгответе се малко за този дебат. А така: прочетох във вестника, че българският народ бил болен, а пък вие затваряте болниците?! Това е Вашият аргумент срещу матрицата на споразумението. Не може така несериозно да се отнасяте. Извинявайте много, но това е абсолютно несериозно отнасяне. Благодаря.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Това не съм го писал аз, а сте го писали Вие. (Посочва матрицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Много неща вече се казаха за споразумението, за матрицата, страховити картини се чертаха от кого ли не от опозицията и много мотивация от страна на министрите чухме.
Прав сте, господин Бончев, разводни се дебатът и като че ли повечето от нас забравиха за кого в края на краищата правим този дебат. И това, което много се приказваше през изминалите седмици за социалната цена, като че никой тук не каза наистина какво трябва да запомнят нашите граждани за тази социална цена.
Защото споразумението не го правим нито за БСП, нито за СДС, а го правим за хората точно в нашата държава.
Един от най-важните въпроси, които си задава наистина тези дни цялото ни общество за споразумението с Международния валутен фонд, това е каква е неговата социална цена.
Когато опозицията пита за социалната цена, тя си мисли едни неща. Когато пита мнозинството за социалната цена, то си мисли други неща. Въпросът е какво си мислят хората и аз тук искам наистина да ме чуят хората, които днес продължават да ни слушат и да ни гледат. Защото хората - това наистина са нашите деца, нашите семейства, и в близките три години цялата тази политика е за тях. Не е, господа, нито за опозицията, нито за БСП, нито за СДС, нито за друга политическа партия. Ще живеят ли по-добре, и нека това го запомнят хората, ще живеят ли по-добре от сключването на споразумението? Това е, което трябва да кажем на хората - ще живеят ли по-добре в близките три години.
По отношение на заетостта. Споразумението създава условия за отделяне на средства за инвестиции, каза се много пъти. Анализът на инвестиционната програма на правителството показва, че е реалистична целта за създаване на 180 хиляди нови работни места. Това означава 180 хиляди по-малко безработни. Това означава и по-високи доходи. Това означава 180 хиляди по-малко социално слаби семейства. Сега нека този, който е против споразумението, да каже това добре ли е за всички нас или не, обръщам се към опозицията.
Целта да се постигне баланс между закритите неефективни работни места и новооткритите работни места и с това през следващите три години да се установи ниво на безработица по-ниско от средната за страните от Европейския съюз, е основен елемент от споразумението и аз мисля, трябва да сме убедени всички и трябва да го кажем на хората, да бъдат спокойни, че то ще се изпълни.
Относно доходите, за които толкова много тук се спори. Споразумението осигурява една нова финансова и пазарна дисциплина, която води до нови приходи и възможности за бюджета. А от друга страна споразумението ще ни осигури ресурс, който ще ни позволи да насочим много сериозни пари към инвестиции и към нови работни места. И това също е постижимо. Това означава, че се създават гаранции за изпълнение на ангажиментите по "Програма 2001", за приоритетна защита на ниските доходи, тук мисля, че също никой няма да оспори, за сериозен ръст на реалните работни заплати и сигурно възстановяване на покупателната им възможност.
Нито един пункт от споразумението не означава продължаващо обедняване, не означава! Не означава висока инфлация, не означава хиперинфлация, не означава задълбочаваща се мизерия! Не означава! (Шум и реплики в блока на БСП.)
Това е! Сигурно на вас не ви е удобно, господа от опозицията, но това означава!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Няма го! Не сме го виждали!
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Това не е споразумение, както каза и министър Нейков, и аз съжалявам, че тогава вие не бяхте в залата, въпреки твърдението ви, че сте социална партия, това не е споразумението на затягането на коланите. Наистина е така! Такива бяха целите на споразуменията преди две-три-четири години, но не и на това споразумение.
Сега, какви мотиви ще има този политик, който не иска постигането на тези цели? Нека отговори на хората, които ни слушат, и се противопоставя на споразумението.
По отношение на социалното осигуряване. Всички знаем, че сегашният модел на пенсионното осигуряване не стимулира хората да се осигуряват и оскъпява много цената на труда. Всички знаем, че финансовата стабилност на пенсионния фонд се крепи на ниските размери на пенсиите. Изпълнението на споразумението в тази област означава нов модел на пенсионно осигуряване, който отчита всяка направена вноска, всяка година възраст и всяка година трудов стаж. Реформата, която споразумението подкрепя, означава втора пенсия за работа в тежки условия. Тази реформа дава възможност и за трета доброволна пенсия. Реформата означава и по-висока възраст за пенсиониране, но и по-високи пенсии, и по-висок стандарт на живот.
Има ли някой против тази цел, обръщам се отново към опозицията, и това не е ли добра социална цена?
Ако това е така, аз отново се питам, заедно с всички хора, които днес ни слушат, кой е против споразумението?
В сферата на социалното подпомагане. Споразумението изцяло гарантира осъществяване на всички програми за социално подпомагане. Изцяло! Това са десетки милиарди бюджетни пари, които ще отидат преди всичко към инвалидите, майките, възрастните, самотните хора.
И завършвайки, имам три послания. Искам да кажа на опозицията: не виждайте в успеха на споразумението ваш неуспех! Вижте в споразумението гаранциите за успеха на България 2001, гаранцията за по-добрия живот и на вас, и на вашите семейства, и на вашите деца!
Ако Международният валутен фонд и неговите представители ни слушат, искам и към тях да отправя едно послание: голямото мнозинство от българските граждани вярват на правителството - че работи за тяхно добро. Затова Международният валутен фонд като коректен партньор на правителството трябва да приеме онези негови идеи, които укрепват това доверие. Това е доверие и към Международния валутен фонд, и към пазарната икономика.
Искам да кажа и на правителството: това споразумение ще направи живота на това правителство, на самото правителство, защото всички знаем какво трябва да бъде направено утре, след една година, след две години, след три години, ще направи живота му труден. Но това е нашето правителство, то носи отговорността за това какво ще се случи в тези три години.
Но срещу всичко това стои един единствен резултат без алтернатива - изпълнението на това споразумение означава по-добър живот за нашата държава. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
На господин Драгомир Драганов няма да му дам думата, тъй като Евролевицата е използвала всичкото си време, а от Демократичната левица имате една минута, разберете се кой ще я ползва.
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Много се надявах, че понеже нашият министър-председател е магистър по математика, този път щеше да ни даде решение като на математическа задача. Опасявам се, че решението на никоя математическа задача не съдържа желания, мераци, заклинания, лозунги и други подобни. Това, което ни се поднася днес, ужасно напомня известната песен: "Той не знае, ти не знаеш, аз също не знам, но води ме, води ме натам". (Шум и възгласи в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Стигаме и до парадокси, остават още 22 секунди. Имате думата за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Дянкова! Много ме интересува всичко това, което Вие казахте, звучеше много добре. Вие вярвате ли си на това, което казахте? Просто очертайте къде тези 180 хиляди места ще бъдат разкрити, при положение, че ще има приватизация и ще има ликвидация на неефективните производства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова. Абсолютно точно се вмести във времето.
За трета реплика има думата господин Венцеслав Димитров. ОНС има също една минута.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаема госпожо Дянкова, не търсете в бъдещото споразумение неща, които няма. Самият Мишел Камдесю каза преди известно време в Париж, че социалните неудачи в България не се работа на Фонда. Значи ние всички заедно трябва да решаваме социалните проблеми. Те са страшно важни. И ние затова искаме тук да обсъдим споразумението за това правителството да намери най-точните решения на социалните проблеми. Недейте да създавате илюзията у хората, че със сключването на споразумението проблемите ще бъдат решени. Не, оттук започва нашата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Точно така, господин Димитров, започвам с отговор към Вас. Всъщност може би Вие най-добре сте разбрали моето изказване - оттук нататък започва нашата работа. И нашата, и тази на правителството, защото три години са наистина сериозен период. Благодаря Ви, че сте разбрали.
Колкото на колежките от БСП за това "води ни, води ни", те ни водиха, водиха и знаем докъде ни отведоха. (Ръкопляскания от СДС.) Така че пейте си тази песен, но някъде на вашите партийни събрания. (Реплики от ДЛ.)
Какво искам обаче да кажа още? Това, което не успях да кажа в изказването си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): След 2-3 години някой ще прочете това.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Всички - и вие, и ние, и хората, които ни слушат и гледат - помнят какво беше България преди една година и половина. Вие не искате да ви се примопня, но хората го помнят, за съжаление, за ваше съжаление. Беше един разрушен дом. (Реплики от ДЛ.) Сега пак говоря за хората, а не на Вас. България преди година и няколко месеца беше един разрушен дом. С Програма "България 2001" ние започнахме да градим отново нашия общ дом, уважаеми господа социалисти. (Реплики от ДЛ.)
Целта на това споразумение, което вие няма да подкрепите, е този дом да стане колкото може по-здрав. И затова, уважаеми колеги от опозицията, споразумението е нужно много повече на нас, отколкото например на Международния валутен фонд. Страните си имат своя дом, достатъчно стабилен дом.
И затова, завършвайки, искам да ви кажа още нещо. Слава Богу, че днес предаване имаше, слава Богу видяха хората кой не желае да работи за това този наш дом да става по-здрав, слава Богу, че имаше телевизионно предаване. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Аз се явявам пред вас със свито сърце, тъй като българският народ цял ден, тези, които имат възможност, ни слушат. Повечето от тях са активно заинтригувани, тъй като съдбата им зависи от нашите действия.
Господин министър-председателят няма достойнството да присъства тук, тъй като много добре знае, че аз съм главният му опонент в тази държава. (Смях, ръкопляскания.) Това го знаят и кучетата на село. (Смях.) За разлика от други, аз имам силата да живея в изолация, имам търпението и имам пълната любов да служа на тези, които са ме пратили тук и заради които съм дошъл от рахатлък на постоянни атаки.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това го знаем.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Пак трябва да го чуеш, приятелю, за да се вразумиш. (Смях.)
Господин министър-председателят цитира Аснар. Моят въпрос към министър-председателя на Испания беше: "Вие във вашата държава имахте достойнството и смелостта да издигнете паметника на майка Испания и да зариете омразата. Какво ще препоръчате на хората от левица и десница в България, които сеят омраза, огън и жупел всеки ден?".
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Към тях гледай, не към нас.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Той наистина формулира едно 15-минутно експозе.
Аз гледам във вас директно, тъй като вашият министър-председател липсва. Той липсва. Затова се изисква мъжество и достойнство.
Два месеца фиктивен хаос с пари, вкарани от чужбина плюс фиаското на едно момче, затворено в себе си през 1996 г. и началото на 1997 г. Една креатура на Иван Костов управлява БСП в момента, най-добрият избор за него - най-слабият човек в републиката. (Ръкопляскания и смях от СДС.) Негова креатура. Иначе нямаше опозицията и правителството в сянка 10 месеца да бъде извън политиката. Това не е случайно. Това тръгва от кръглата маса. Само червени и сини, нищо по средата.
Специалистите като Венци Димитров, представляващи либералното пространство, проф. д-р Нансен Бехар, също представляващ либералното пространство, Луджев и Яшо Минков ви казаха по същество икономическите аспекти, които трябваше да чуете за нашите възражения. Ние, за разлика от други, казваме, че вие сте обречени да управлявате, тъй като вие сте назначили опозиция, която ви обслужва. (Смях и ръкопляскания от СДС.) И затова рано или късно ще дойдете и ще се молите много, много добронамерено за нашата помощ в либералното пространство, тъй като светът се либерализира. (Смях.) Надявам се, че в семейството на българина в момента малко се повдигна настроението от невероятните скучни, скучни минути, часове след часове днес.
В прав текст. Липсата на информация наистина ни върза ръцете. Затова аз по същество... (В залата влиза министър-председателят Иван Костов.) Ето го, героят пристига. Добре дошъл, министър-председателю! (Смях и ръкопляскания.) Добре дошъл! (Смях.) Казах, че вие сте обречени да управлявате, тъй като сте си издигнали на конгрес един обслужващ персонал - лицето Георги Седефчов Първанов. (Смях и ръкопляскания от СДС.) На добър час с такава опозиция. На рамо да си го носите. (Смях от СДС.)
По отношение на 8 години конфронтации и стълкновения между червени и сини. Господин Андрей Луканов - мораториумът 1990 г. - първият позор за България. 1991 г. - лицето Филип Димитров - провал на българското земеделие и военнопромишления комплекс, разбиване на руския и арабския пазар и т.н. След това правителството на Беров - не ми се говори. Просто, ако започна, няма да спра, а нямам време. (Весело оживление.) Нямам време. Ако някой в тази зала мисли, че вие - и червени, и сини - няма да отговаряте, аз ви казвам, че рано или късно национално споразумение ще има, томахавката на омразата ще бъде зарита. Ние наистина в либералното пространство ви казваме: щом ви даваме възможност с добра воля да управлявате, използвайте либералите в центъра за обединение на здравите сили в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Господин Ганчев, последните два месеца не бяхте споменавали имена от тази трибуна.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Сега ги споменавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, както досега беше, пак да не ги споменавате, защото народните представители са народни представители, а не лица.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин мининстър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Благодаря на колегата Жорж Ганчев, че след 7-часов изнурителен дебат повдигна малко духа, тъкмо се чудех как ще говоря в края на един такъв маратон, който на моменти наистина беше и скучен. И аз се надявам, че поне в края на този тежък ден ще успеем да стигнем всъщност това, за което се събрахме днес и това, което е целта на този дебат.
Господин Жорж Ганчев, ще поема топката от едни Ваши думи за мъжеството и доблестта и ще се обърна с тях с думи на благодарност към това българско правителство за мъжеството и доблестта, първо, да внесе в пленарна зала още в хода на преговорите своите позиции по едно споразумение, което е призвано да изиграе много важна роля в съдбата на България, да ги внесе по искане именно на опозицията.
И аз тук искам да благодаря на господин Георги Първанов, който каза, че дебатът е иницииран от БСП. Да, дебатът е иницииран от БСП и от останалите парламентарно представени партии и извън мнозинството, но това ние не го чухме в последните седмици, в които водихме дискусии в комисиите - Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, не го чухме и при консултациите, които правихме между ръководствата на парламентарните групи. Напротив, там се казваше: защо на нас ни се представя така наречената матрица? Защо водим разговори по неща, които не са факт? Къде е споразумението? Това не е споразумението. Споразумението включва еди-какво си и еди-какво си... И тук, от тази трибуна днес господин Румен Овчаров си направи труда да ни научи какво съдържа едно споразумение.
Да, споразумение наистина няма. В ход са преговори и правителството отговори на обществения интерес и на интереса на политическите партии каква позиция заема в тези преговори, как вървят преговорите и направи публично достояние всичко това, от което зависи съдбата на България в следващите няколко години. Затова аз си позволявам да благодаря на правителството за това, което направи, въпреки че тайно се надявах, че това ще стори именно българската опозиция.
Дебатът обаче, според мен, изпълни само половината от целта, която беше поставена пред него. Според мен, а и според медиите и според очакванията на обществото, този дебат трябваше да отговори на две неща: първо, да изясни позициите на правителството относно преговорите с Фонда, да изясни политиката, която смята да води това правителство в следващите 3 години, да изясни ангажиментите на това правителство пред Международния валутен фонд и другите институции и съответно каква подкрепа ще получим чрез това споразумение.
Но втората част на дебата трябваше да даде отговор на един въпрос, който многократно е поставян: след като не всички изходни позиции, не всички неща от политиката, която смята да води правителството, не всички неща от изискванията, които поставя пред нас Международният валутен фонд са приемливи за българската опозиция, за всички парламентарно представени партии тук, в българския парламент, какво предлагат те. Това беше анонсът на българското правителство, правейки публично достояние преговорите с Международния валутен фонд. Там, където може българската позиция да бъде усилена с конструктивни предложения.
Затова аз смятам, че само една част от дебата изпълни своето предназначение. Българският народ разбра днес от тази трибуна, казано от правителството, от министрите, от министър-председателя - разбра каква политика ще води правителството в следващите 3 години, разбра какви са изходните позиции на правителството, какво ще отстоява в преговорите с Международния валутен фонд, разбра какви са изискванията на Фонда, разбра какви са целите, които ние ще преследваме, разбра какво ще стане с нашата страна в следващите 3 години.
Но не можа да разбере какви са конструктивните предложения на българската опозиция. Не можа да го разбере, защото тук, от тази трибуна, се използваха само отрицания, само клишета. Стенограмата е направена. Аз се надявам, че всички ще си направят труда да я прочетат. За съжаление, господин министър-председател, аз не чух нито едно конструктивно предложение и мисля, че Вие като правителство в преговорите няма да имате полза от този дебат. Казвам го с най-голямо съжаление.
Защо? Защото не могат да бъдат конструктивни предложения и клишета от рода на: това споразумение не осигурява икономически растеж; в това споразумение няма доказателства за увеличаване на доходите; в това споразумение няма доказателства за реализация на инвестиционната програма; това споразумение ограничава националния ни суверенитет и т.н.
Тук ставаше въпрос, когато се отрича една мярка, когато се отрича една политика, на нейно място да се посочи алтернативната, която правителството, след като счете, че тя е полезна за България, след като Народното събрание се обедини около един такъв ред, около една такава политика, която трябва да се води и през следващите 3 години, да ги отстоява пред Международния валутен фонд.
И тъй като това не стана, на правителството му предстои трудната задача да защитава предложенията и политиката, която смята да следва в следващите 3 години. Аз няма да се връщам на всички отделни мнения и аспекти, нито на това, което е казано в така наречената "матрица". Така и за 3 седмици политическите сили не можаха да разберат, че така наречената "матрица" е един табличен израз на ангажиментите на правителството по политиката, която ще води в следващите 3 години в споразумението с Международния валутен фонд. Та 10 пъти се каза "така наречената матрица"... Но това е отделна страна на въпроса.
Тъй като времето ни притиска, в крайна сметка искам да кажа, че в края на този дебат ние ще завършим с гласуване на решение. Така изисква нашият правилник. Положихме много усилия в парламентарните групи. Положихме много усилия в икономическия екип на мнозинството, министрите, положихме много усилия с колегите и от опозиционните партии да стигнем до едно решение, в което българският парламент да изрази своята воля.
Да изрази своята воля не по споразумението, защото него го няма, както знаете... (Оживление.) Да, и това го казахме. А да изрази своята воля по отношение на това е ли Народното събрание за това правителството да сключи тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, което да осигури растеж и финансова стабилизация? Е ли Народното събрание за това, че платежният баланс на България се нуждае от външна финансова подкрепа, за да бъде, уважаеми господа от левицата, социалната цена на реформата по-ниска?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Това е елементарно: е ли?...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Е ли българският парламент за това, след като се сключи това споразумение, то да бъде внесено в Народното събрание и по него да има дебат? Ето това решение ние ви предлагаме да вземем сега. С гласуването по всяка една от тези точки вие ще покажете на хората дали сте за споразумение, дали сте за подкрепа на платежния баланс с външна помощ и дали сте за дебат.
С останалото вие ще покажете - с негласуването, а аз се надявам, че вие няма да постъпите така, вие всъщност ще покажете, че много малко ви интересува националният интерес на България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Една реплика - имам 26 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма реплика. (Оживление.) Нямате. Ето Ви бележката, 40 минути сте изпълнили.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Дайте процедура тогава.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедурите влизат във времето. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да спорите. Нямате време.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Господин Куртев ми даде 1 минута, а аз използвах само половината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не знам кой какво Ви е дал, но Ви казвам, че вече нямате време.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Защо на комунистите дадохте 22 секунди, а на мен не? Вие с комунистите ли сте? Защо обичате комунистите? Вие подкрепяте комунистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие изпълнихте 40 минути. Аз обичам всички народни представители. (Смях в залата.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ако толерирате комунистите, значи наистина Жорж е прав. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не изключвам господин Жорж Ганчев да говори истината. Защо? Това толкова ли Ви учудва?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): БСП имаха 22 секунди, а аз имам 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не знам какво имате, но знам, че Ви дадох 40 минути и ги изпълнихте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Целият български народ видя, че вие подкрепяте комунистите. И вашата група ви видя, и вашето правителство. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа, колеги народни представители! Днес многократно в залата увисна един съдбовен въпрос - не е ли България на път чрез подписване на споразумение с фонда да загуби суверенитета си? Мисля, че едно такова фалшиво патриотарство не е нищо друго, освен прикриване на антиреформаторски позиции и то явно. Суверенитетът на България като държава и в частност на парламента като институция се състои именно в тази възможност - да избере или да не избере Международния валутен фонд като свой партньор при осъществяването на реформата. И ако седи въпросът дали има втори или трети път, сигурно той ще прозвучи риторично. Защото ние в началото на този парламент всички с консенсус и със суверенитета на всяка една от политическите сили се обявихме за споразумение с Международния валутен фонд.
Защо днес трябва да подкрепим предлаганото споразумение. Защото то е средносрочно споразумение и само едно такова средносрочно споразумение може да даде възможност за провеждането на една ясна национална политика.
Ние критикувахме досега сключваните споразумения поради това, че те бяха краткосрочни и не даваха възможност в техните рамки, разбира се, при техните гранични условия да се поставят приоритетите на една ясна национална политика и на една ясна национална стратегия. И аз мисля, че ние всички днес като народни представители трябва да поемем нашата отговорност и да подкрепим правителството за сключване на такова споразумение, защото давайки днес доверието си и споделяйки отговорността, ние утре ще имаме възможността да питаме правителството за изпълнението на всички ангажименти, свързани с неговата програма и политика. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов. За процедура има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам от 16 часа днес да се проведе извънредно заседание на Народното събрание с единствена точка - проектите за решение.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: А контрол?
ИВАН КУРТЕВ: Аз правя конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 198 народни представители: за 162, против 14, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Има думата заместник-министър председателят господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ:Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително след този сериозен маратон се стига до времето, в което със своя глас ще дадете и съответното решение днес по това какво е вашето отношение към преговорите с мисията на Международния валутен фонд, какво е вашето мнение и отношение към дейността на правителството, как вие ще се почувствате съпричастни или несъпричастни към действието на българското правителство в следващите три години и половина.
В много от изказванията пролича доброто желание България да върви напред, така, както тръгна от дупката миналата година, със загриженост и родителите, и децата, и нашето поколение да бъдат по-добре в следващите години.
Слушах Светлана Дянкова колко честно и откровено се опитва да сподели конкретните цифри и желания, които ще бъдат реализирани в България. Видях колко нагличко от лявата част на залата се опитваха не само да не я разберат, а през цялото време да й пречат, за да не могат да я чуят хората, които слушат и гледат днешните дебати. Чух от левицата един да казва, че не знае днес какво се дискутира тук. Ами Румен Овчаров никога няма да знае какво се дискутира в тази зала. Това няма да изненада никого. Чух друга депутатка от левицата да казва, че не знае накъде я водят. Тя ако знаеше накъде я водят, нямаше да е там, където е в момента. (Веселост в блока на мнозинството.)
Но аз ще споделя това, което очакват от нас хората в тези три години и половина, които предстоят в един много сериозен труд, в желанието ни действително да работим така, че нашите сънародници да усетят разликата между тежката ситуация, в която бяха напъхани миналата година, и бъдещето, което неминуемо е по-добро, отколкото комунистическото управление. Няма в света държава, която да е управлявана по-зле, отколкото когато са я управлявали комунисти. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Ето защо ние разработихме и един много сериозен вариант на национална публична инвестиционна програма, една програма, която е колкото сериозна, колкото амбициозна, толкова и реална и която програма ще донесе видими, ясни резултати за всеки един от нашите сънародници. И тъй като ние от Съюза на демократичните сили, ние от Обединените демократични сили сме свикнали да говорим действително точно и с конкретни данни и цифри, аз ще споделя само някои неща, които ще станат видими и чийто резултат ще се почувства тази и следващата година.
Хората във Варна, и не само във Варна, а и в цялата страна ще видят, че Аспаруховият мост, който с години стои и няма кой да го оправи, до есента на следващата година ще бъде изцяло обновен. Хората в България ще видят, че надлез "Родопи", който от 1985 година виси, в края на следващата година ще бъде изпълнен.
Нашите сънародници от Търново и всичките ни сънародници ще видят, че южният пътен възел, който от 1983 година виси, ще бъде изпълнен. Всички наши сънародници и тези, които преминават през България, ще видят, че магистрала "Хемус" най-накрая ще бъде изпълнена в участъка на виадуктите, тунела и в края на следващата година Правец - Ябланица ще влезе в експлоатация. Всички наши сънародници в края на следващата година ще видят, че в Гоце Делчев, Сандански, Свищов, Сатовча, Банско, Разлог ще бъдат извършени работите по пречиствателните станции и водоснабдителните системи.
Всички наши сънародници ще разберат, че по тази карта, която отразява заетостта и безработицата в момента в България, ние работим и ще работим, именно реализирайки инвестиционната ни програма. Защото тогава, когато се направи Летище София, когато започнат работите по Пристанище Бургас, Варна и Русе, когато в България започнат да се изпълняват магистрали, мостове, тунели, тогава, колкото и да се опитвате да се криете от собственото си наследство, от собствената си сянка и от собствения си страх, хората ще бъдат пределно наясно. Ние не обещаваме, ние предлагаме, искаме да получим необходимата възможност и да реализираме всичко това.
В тази зала след малко гласуването ще покаже кой споделя отговорности и загриженост към нашия народ и кой бяга не само от народа, а и от себе си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев. (Ръкопляскания.)
Предстои гласуване, моля квесторите да поканят, ако има народни представители навън, да влязат в залата.
Има внесени три проекторешения по дискутираната тема. Те ще бъдат гласувани по реда на постъпването им в деловодството на Народното събрание, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Най-напред това ще бъде проектът за решение, внесен от госпожица Екатерина Михайлова, след това проектът за решение, внесен от господин Александър Томов и накрая проектът за решение, внесен от господин Георги Първанов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Тъй като по първото по реда на постъпване решение в Народното събрание, при гледането му в комисията, т.е. на съвместното заседание на двете комисии, в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, е предложен един по-различен текст от това, което бях внесла, взимам думата именно в тази посока и след изслушването на дебата днес, с желанието да изразя своето становище като вносител, затова дали приемам корекции в предложеното решение.
Искам да заявя пред цялото Народно събрание, че приемам даже повече корекции да има в това решение, съобразявайки се с много от предложенията, които дойдоха от изказали се народни представители от всички парламентарни групи.
Проектът за решение в този вид, в който след малко ще го прочета и предлагам на Народното събрание да бъде гласуван, има следния текст:
"РЕШЕНИЕ
относно сключване на 3-годишно споразумение с
Международния валутен фонд

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
1. Народното събрание подкрепя необходимостта от сключването на 3-годишно споразумение с Международния валутен фонд, осигуряващо условия за реализиране на политика на икономически растеж, дългосрочна финансова стабилизация и подобряване жизненото равнище на българските граждани.
2. Народното събрание препоръчва на Министерския съвет да води преговори с международните финансови институции за получаване на кредити за външна финансова подкрепа за периода 1999-2001 г., за уравновесяване на платежния баланс и извършването на структурната реформа.
3. След сключване на споразумение, писмото за намеренията и меморандума да бъдат предоставени в Народното събрание и да бъде проведен дебат по тях."
Всъщност предложенията, които постъпиха и от БСП по време на консултациите, в т. 1 да бъде записана необходимостта, това е нещо, което се съобрази в окончателния вид, освен това предложението от страна на Евролевицата да няма записани сумите, това също отпада и остава в този вид - предлагам да бъде гласувано, както преди малко го прочетох. А също така и задължението да бъдат предоставени на Народното събрание, след сключване на споразумението, писмото за намеренията и меморандума и Народното събрание да може да изрази публично своето отношение.
Раздадено е това, което бях внесла. Това са поправки, въз основа на които ... чух преди малко и затова ги прочетох много бавно и внимателно.
Освен това, господин председател, правя и процедурно предложение във връзка с решението - решението да бъде подложено на гласуване на части, всяка точка да бъде гласувана поотделно. Защото може би има народни представители, които биха подкрепили една от точките, а биха се въздържали за някоя друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Закривам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16, 00ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков

Атанас Мерджанов