Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 17 до 23 септември тази година:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вносител е Министерският съвет;
- Законопроект за изменение на Кодекса на труда, вносител е Панчо Панайотов;
- Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, вносители са Йордан Соколов и група народни представители;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, вносител е Министерският съвет;
- Проект за решение относно реформата в българския театър, вносител е народният представител Иво Атанасов;
- Законопроект за правата на детето, вносител е народната представителка Елена Поптодорова.
В момента се получи писмо от Централната избирателна комисия.
"ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
г-н ЙОРДАН СОКОЛОВ


Приложено изпращаме Решение N 283 от 23 септември 1997 г. на Централната избирателна комисия, с което се обявява за избран за народен представител Цветелин Цанов Кънчев от партия "Български бизнесблок".
Централна избирателна комисия
Решение N 283.
София, 23 септември 1997 г.
На 19 септември 1997 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Красимир Милчев Симов, избран с листата на Български бизнесблок в 3. Многомандатен избирателен район, Варненски.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 3. Многомандатен избирателен район, Варненски Цветелин Цанов Кънчев, ЕГН 6707057302 от Български бизнесблок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Лена Джелепова
СЕКРЕТАР: (п) Валентин Георгиев"

Моля квесторите да поканят господин Цветелин Кънчев за полагане на клетва.
Заповядайте!
Ако обичате, повтаряйте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
(Господин Цветелин Кънчев повтаря клетвата след председателя господин Йордан Соколов. Ръкопляскания. Председателят Йордан Соколов поздравява новоизбрания депутат. Господин Цветелин Кънчев подписва клетвения лист.)
Раздаден ви е проект за програма за работата на Народното събрание за периода от 24 до 26 септември 1997 г. Проектът е изготвен въз основа на предложения от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
В деловодството е постъпило на 17 септември едно предложение от председателя на Парламентарната група на Обединението за национално спасение господин Ахмед Доган за промени в комисии. Към това предложение обаче няма направен проект за решение. Ако междувременно тази парламентарна група представи съобразно възприетата форма един проект за решение и ако тя държи тази седмица да бъдат направени тези промени, аз мога на основание чл. 39, ал. 5 да го включа в дневния ред.
По проекта за програма и за дневен ред има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте седмичната програма.
Гласували 183 народни представители: 182 за, няма против, 1 въздържал се.
Програмата е приета.

Преминаваме към първа точка от днешния дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ - продължение.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 11. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "органа по чл. 3" се поставя точка и текстът до края на изречението се заличава.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) В случай, че начинът на продажба е преговори с потенциални купувачи, с решението по предходната алинея органът по чл. 3 определя сроковете и условията за подаване на оферти."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 11 се внасят следните изменения:
"Отпада т. 1.
В т. 2 след думите "сроковете и" се допълват думите "и изискванията към офертите, а при конкурс - конкурсните условия и тяхната относителна тежест."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В § 11 т. 1 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
 § 11. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "органа по чл. 3" се поставя точка и текстът до края на изречението се заличава.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) В случай, че начинът на продажбата е преговори с потенциални купувачи, с решението по предходната алинея органът по чл. 3 определя сроковете и условията за подаване на оферти."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея "предходната" се заменя с ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Михаил Миков. Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Направеното предложение се отнася до увеличаването на капитала от 70 на 350 млн., всъщност до увеличаване на границата, при която решенията се вземат или от орган по чл. 3, или от Агенцията за приватизация, или от съответното министерство.
Тук възникват поне няколко въпроса. Първо, че в министерствата, на които ще се предостави имущество в много по-големи размери от досега предвиденото в закона, няма създадени условия да поемат и обработват приватизационните сделки. Възниква въпросът и колко скоро ще стане преоценката на активите и какво ще стане когато се извърши преоценка, а са започнали вече приватизационните процедури.
В комисията ние коментирахме въпроса това изменение да се направи след очакваната преоценка на активите, за да може наистина да се определят тези предприятия, които да минават съответно през Агенцията за приватизация и тези, които да останат в съответните министерства.
И там като че ли се стигна до едно такова становище.
Сега е направено предложение за 350 млн. - нещо, което поражда ред въпроси.
Що се касае до апортната процедура.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това вече го приехме.
МИХАИЛ МИКОВ: Как сме го приели? Тогава аз се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграф 11.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, извинявам се, господин председател. А, това е оспорваното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето предложение е т. 1 от § 11 да отпадне и в т. 2 след думите "сроковете и" се допълват думите "и изискванията към офертите, а при конкурс - конкурсните условия и тяхната относителна тежест."
МИХАИЛ МИКОВ: Само с две думи, защото изгубих доста време.
Изискванията към офертите. Доколкото при конкурсите досега не се определяше относителната тежест на изискванията, винаги беше възможно органът по чл. 3 по целесъобразност да определя купувача при тази процедура. Направеното предложение единствено би довело до по-голяма яснота при конкурентите за относителната тежест на съответните условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Николов иска думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз ще използвам възможността да кажа просто, че на Комисията по икономическата политика бяха приети доводите, изтъкнати от господин Миков, неговото предложение се прие от вносителя, министър-председателят беше там, и се реши, че публикацията в "Държавен вестник" много би обременявала, ако публикуваме конкурсните условия. Но в наредба Агенцията за приватизация и органите по чл. 3 ще предвидят публикуване на конкурсните условия, когато е конкурс - това, което вие искате, в двата ежедневника, които са длъжни по закон да направят публикация и там да бъдат публикувани конкурсните условия, но не и в "Държавен вестник", където е ясно, че е ограничено и мястото, и би обременявало силно процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на господин Николов.
Народният представител Венко Вълчев също предлага т. 1 в § 11 да отпадне. Като гласуваме отпадането по предложението на господин Михаил Миков, няма да подлагам на второ гласуване предложението на господин Венко Вълчев, което е същото.
Иска ли той нещо допълнително да аргументира в своето предложение?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, Вие сте го оттеглили. Тук не е отбелязано. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков. Първо за отпадане на т. 1 в § 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: 58 за, 104 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на същия народен представител - господин Михаил Миков, в т. 2 след думите "сроковете и" се допълват думите "и изискванията към офертите, а при конкурс - конкурсните условия и тяхната относителна тежест".
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: 62 за, 93 против, 22 въздържали се.
И това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 11 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика и както беше прочетен текстът от докладчика.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: 140 за, 9 против, 26 въздържали се.
Параграф 11 е приет.
Параграф 12.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 12. В чл. 21, ал. 1 се изменя така:
"(1) В търговски дружества с 50 и повече процента държавно и общинско участие след приемане на решение за приватизация се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит, освен с разрешение на съответния орган по чл. 3."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 12, чл. 21, ал. 1 думата "наем" отпада.
А в § 7 от Преходните и заключителни разпоредби след "собственост на държавата или общините" се добавя "или на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие".
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип второто изречение от предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков: § 12 се изменя, като в чл. 21 се създава нова ал. 4:
"(4) По искане на органа по чл. 3 началникът на съответното териториално данъчно управление на данъчната администрация спира събирането на държавните вземания по реда на Закона за данъчното производство и Закона за събиране на държавните вземания в срок от 3 дни от получаване на искането за спиране за шест месеца. Производството продължава, ако преди изтичане на срока се сключи приватизационна сделка."
Предложението се оттегля от вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
§ 12. В чл. 21, ал. 1 се изменя, както следва:
"(1) В търговски дружества с 50 и повече процента държавно и общинско участие след приемане на решение за приватизация се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит, освен с разрешение на съответния орган по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има направено предложение.
Имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Мотивът за това е бил, че има правна възможност и по сега действащият текст на закона, тези договори за наем стават безсрочни след решението, да бъдат прекратявани безболезнено и без да пострада имуществото на предприятието.
В този смисъл аз благодаря на комисията, че е приела това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Миков, комисията приема по принцип Вашето предложение за § 7 от Преходните и заключителни разпоредби.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ние го уточнихме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест, да се гласува, както комисията предлага.
Подлагам на гласуване § 12 така, както е предложен и беше прочетен от председателя на комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: 167 за, няма против, 2 въздържали се.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 13. В чл. 22, ал. 5, изречение трето след думата "поименни" се поставя точка и текстът до края на изречението се заличава."
Предложение на Комисията по икономическа политика - приема предложението на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 162 народни представители: 151 за, няма против, 11 въздържали се.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 14. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. публично предлагане;"
2. В ал. 3 текстът преди изброяването се изменя така:
"(3) когато определеният купувач по ал. 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директори, на управителни и надзорни съвети, както и лица по чл. 5, ал. 2 от приватизиращото се търговско дружество, то има право да придобие акциите или дяловете при условията на разсрочено плащане на цената, като:"
3. Ал. 4 се изменя така:
"(4) Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условия, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участват най-малко 20 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие."
4. Ал. 5 се изменя така:
"(5) В случаите по ал. 3 задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената."
5. В ал. 6 думите "открита продажба" се заменят с "публично предлагане".
6. Ал. 7 се отменя."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в § 14, т. 1 и 6 да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Руси Статков и Стефан Стоилов:
В § 14, т. 2, ал. 3 да остане стария текст.
В § 14, т. 3, изменящата ал. 4 да отпадне.
В § 14, т. 6 изменящата ал. 7 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски - създава се нова т. 2а:
"2а. В чл. 25, ал. 3, т. 1 след думата "цената" се слага точка и текстът до края се заличава."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев - създава се нов § 14а, съгласно който в чл. 26, ал. 2, думите "чрез издаване на нови акции" да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Петър Димитров - в § 14, т. 2, 3 и 4 се изменят така:
2. Чл. 14, ал. 3 се изменя така:
"(2) Когато определеният купувач по ал. 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперации са само лица по чл. 5, ал. 1, 2 и 3, както и лица, които без трудов договор са управители, членове на съвети на директори, на управителни и надзорни съвети на приватизиращото се търговско дружество в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация, то има право да придобие акциите или дяловете при условията на разсрочено плащане на цената, като:"
3. Чл. 14, ал. 4 се изменя така:
"(4) Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на закупуване на дружеството участват най-малко 35 на сто от работниците, служителите и мениджърите на приватизиращото се дружество."
4. В ал. 5 се запазва стария текст:
"(5) В случаите по ал. 3 за неизплатената част от цената задължително се учредява законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на приватизиращото се дружество."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков - в § 14, чл. 25 се правят следните изменения:
1. В текста на т. 1, ал. 3, думите след "е на 10 на сто от цената" се заличават.
2. В ал. 3, т. 2 изразът "до" се заменя със "за".
3. Точка 3 се изменя така:
"3. за времето на гратисния период стойността на неизплатената част не се променя. След изтичане на гратисния период стойността на неизплатената част се увеличава с 50 на сто от основния лихвен процент за съответния изтекъл период, считано от датата на подписване на договора. Този период се определя в договора и не може да бъде по-дълъг от една година."
4. В ал. 4 изразът "20 на сто" се заменя с "50 на сто".
Комисията по икономическата политика приема по принцип т. 2, а т. 3 - изцяло. Предложението по т. 4 се оттегли от вносителя.
Предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков:
В § 14, т. 2 в предложеното изменение на ал. 3 се правят следните промени: след думата "в което" в края на първия ред се добавя текстът "над 50 на сто от капитала е собственост на", а след думата "кооперация" във втория ред се добавя думата "които" и отпада думата "само".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 14. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 се изменя, както следва:
"1. публично предлагане;"
2. Ал. 3 се изменя, както следва:
"Ал. 3. Когато определеният купувач по ал. 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директори, на управителни и надзорни съвети, както и лица по чл. 5, ал. 2 от приватизиращото се търговско дружество, той има право да придобие акциите или дяловете при условията на разсрочено плащане на цената, като:
1. началната вноска, която трябва да се заплати при сключването на договора, е 10 на сто от цената;
2. разсрочването е за 10 години с едногодишен гратисен период, като срокът може да бъде и по-къс със съгласието на купувача;
3. за времето на гратисния период стойността на неизплатената част не се променя. След изтичане на гратисния период стойността на неизплатената част се увеличава с 50 на сто от основния лихвен процент за съответния изтекъл период, считано от датата на подписване на договора. Този период се определя в договора и не може да бъде по-дълъг от една година."
3. Ал. 4 се изменя, както следва:
"Ал. 4. Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участват най-малко 20 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие."
4. Ал. 5 се изменя, както следва:
"Ал. 5. В случаите по ал. 3 задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената."
5. В ал. 6 думите "открита продажба" се заменят с "публично предлагане".
6. Ал. 7 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане в § 14 на точки 1 и 6. Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, след консултации оттеглям направеното предложение за отпадане на т. 1. Що се касае обаче до останалата част на моето предложение - ал. 7 да бъде отменена, искам да прочета сега действащия текст: продажбата на дялове от дружества с над 50 на сто държавно и общинско участие се извършва след оценка на цялото имущество на дружеството... и след като държавните и общински дялове бъдат предложени на останалите съдружници и в двумесечен срок съдружниците не приемат предложението...
Доколкото става въпрос за дружества с ограничена отговорност, този досега действащ текст е бил направен, за да се спази изискването на Търговския закон при ОО-дружеството, че не може да влиза нов съдружник преди дяловете да бъдат предложени за изкупуване на другите съдружници, тъй като той е граничната фигура между капиталовото и персоналното дружество и все пак има значение кои люде са съдружници в това дружество. Затова премахването на този текст може да доведе до тълкуване в органите по чл. 3, че директно могат да продават дялове без да спазват разпоредбата на Търговския закон. Този текст единствено и само преповтаря и гарантира допълнително правото на досегашните съдружници. Иначе би се стигнало до парадоксалната ситуация някой да купи дялове от определено дружество, а след това другият съдружник, който не е бил съгласен и комуто преди това не са били предложени тези дялове, да напусне дружеството и да се получи смущение в съществуването на това дружество. Това е смисълът на направеното предложение - да остане сега действащият текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Митков в неоттеглената му част: т. 6 на § 14 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували общо 171 народни представители: 61 за, 94 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Руси Статков и Стефан Стоилов. Някой желае ли да вземе думата? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Член 25, който е свързан с акциите - собственост на държавата и общините и тяхната продажба, е много съществен. За съжаление промените, които са ни предложени в него, не подобряват предишната материя, а напротив, както и в предишни текстове, по които съм имал предложения, според мен я влошават. По-конкретно ние с господин Стоилов сме направили три предложения във връзка с тези текстове, които са внесени за изменение в сега действащия закон. На едно от тях вече се спря господин Миков с един от аргументите и ние току-що гласувахме, а именно че има противоречие с Търговския закон.
И аз отново повтарям това нещо, тъй като виждам, че колегите не са се замислили. Става дума за противоречие с основен закон. Затова ми се струва, че този текст може да бъде атакуван допълнително и няма смисъл ние да усложняваме процедурата.
Господин председател, освен този аргумент аз внасям и още един. Предлага се специално в тази ал. 7, която се отменя, да няма оценка на имуществото - нещо, за което говорихме в предишните си предложения, че не е добре, независимо от желанието ни да ускорим процеса на приватизация. Напротив, нещо лошо е, защото позволява действително да се злоупотреби с това, което на всички ни се иска да контролираме в момента - ние говорим, че ще има прозрачност, ще има възможност действително за една минимално необходима цена за продаване на имуществото, която да покрие обществените разходи. Затова аз отново подновявам предложението да се гласува т. 6 да отпадне, а тя отменя ал. 7, за която говори колегата Миков, а аз сега допълнително аргументирах.
На следващо място е направено предложение, което разширява кръга на лицата, имащи право да придобият акции с разсрочено плащане. На пръв поглед това предложение изглежда добро, защото разширява кръга на хората, но говорим за привилегии. Говорим за привилегия, която се дава на определен кръг лица без никакви изисквания. Имаше един текст, който беше отменен в закона преди, който изискваше определен срок на работа в това предприятие. Сега въобще никакъв срок няма, без трудов договор са хората, които се предлагат допълнително да получат привилегиите - нещо, което въобще не може да бъде обяснено и да е приемливо за хората, които остават, т.е. за хората, които по същество в масовата приватизация бяха равнопоставени. Сега ние даваме специални привилегии на определен кръг хора, които могат да бъдат тълкувани и като удобни някому и вкарани сега от някого по политически причини, т.е. създаваме икономически привилегии за хора, които не са аргументирани...

Ето, затова е и нашето предложение да отпаднат тези допълнително включени хора, които са без трудов договор, и да имат право на придобиване на акциите с разсрочено плащане на цената.
Мисля, че проф. Стоилов ще се спре повече на другото ни предложение, което е свързано с възможността за разсрочено плащане по ал. 3, да има юридическото лице към момента на учредяването - досегашният текст беше "има в състава си повече от 50 на сто от работниците и служителите"... Законът също в тази посока беше променян преди това. Последната промяна беше по предложение на проф. Стоилов в предишния парламент, тя беше много добре аргументирана и аз не бих искал да отнемам неговата възможност. Но бих искал да кажа още веднъж, че сега предложеното 20 на сто е много целенасочено и тенденциозно в посока на обсебване на тази възможност от определена група, което също така би могло да се тълкува, че ще извърши това на политическа основа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще продължа мислите на господин Статков във връзка с ал. 4. И при обсъждането на проекта на първо четене в залата стана дума за това, че целият преференциален режим, който е заложен в текста на чл. 25, органично е свързан с изискването възможно по-голяма част от персонала на предприятието, което е обект на приватизация, да бъде включена в създаденото търговско дружество, което се явява купувач на гишето за приватизация. Това според мен е свързано с философията, със смисъла на онзи преференциален режим, който беше заложен в предния текст през 1995 г. на чл. 25. Щом даваме доста големи преференции, ние искаме да заинтересуваме по-голяма част от персонала на това предприятие. Сегашните промени практически, както и миналия път обърнах внимание, създават възможност при едно средно предприятие 5-6 човека да създадат такова дружество и да се възползват от силния преференциален режим. Това помоему не трябва да бъде допуснато.
Още нещо. Ние сме свидетели през тези години на една практика, когато интересите на част от ръководството се разминават с интересите на колектива като цяло. Има маса примери, за които ще стане дума след малко в изказванията на други народни представители, когато наистина 4-5 човека от ръководство, разчитайки сега на промените, които ние ще приемем, ще бъдат в състояние да приватизират предприятието, повтарям пак, използвайки силната преференция, която дава чл. 25, и следователно те са поставени в неравностойно положение с други купувачи, които извън предприятието трябва на общо основание да се явят на гишето за приватизация, без тези преференции. Ако ви се струва, че все пак 50 на сто е висок праг, нека да отидем към нещо средно - между 20 на сто, както предлагат вносителите, и числото в стария текст, примерно някъде около 35-40 на сто, тоест да направим една стъпка по посока на намаляване на това изискване, но все пак този праг да бъде в рамките на приличното и да не пускат - заключавам с това - 4-5 човека от ръководството на предприятието да използват този преференциален режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да направя съвсем кратка реплика на уважаемите господа Стоилов и Статков, тъй като се говори за преференции, но се забравя, че тези преференции се получават чак след спечелване на конкурса. Това е чл. 25. Когато всички се явят на конкурс и когато го спечелят, тогава влизат в действие тези преференции. Именно това е целта на тези намалявания на 20 на сто на колектива. Това позволява повече хора да се организират в отделни - да ги наречем - акционерни дружества, които да се борят за тези преференции. Затова според мен това число 20 на сто е доста добро. Можете да си представите, че хипотетично за едно предприятие могат да се борят четири колектива, които в рамките на своите преференции, като спечелят - повтарям - конкурса пред другите, да може да ги ползват. А сега се получава, че тези хора все пак имат известни предимства пред тези нормални купувачи, които бих ги нарекъл без преференции.
И второто, което е. Когато искаме 50 човека да участват в този колектив, точно тогава може да се получи тази опасност ръководството да ангажира 50 на сто и другите да нямат право да участват. Затова според мене е много удачно това 20 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Хаджийски, аз съм съгласен, че чл. 25 също предвижда конкурсната форма, тоест когато едно предприятие е обявено за приватизация, всеки може да се яви и да се конкурира. Но текстът тук съдържа силен преференциален режим, дотолкова доколкото персоналът на предприятието образува търговско дружество и се конкурира за цената. И спечелвайки на конкурса по отношение на цената, вече може да ползва този доста силен преференциален режим. И тук именно се сблъскваме с въпроса: щом ние сме искали чрез този текст да въведем една практика близка на системата ЕСОП, дайте да не компрометираме. Това е била идеята на законодателя, когато през 1995 г. с общо съгласие е въвел този текст в Закона за приватизация. И вие нищо не печелите от това - в което аз се съмнявам, - че на базата на персонала в предприятието ще съберете няколко конкурентни колектива. Първо, това е едно отклонение от идеята, от философията на тази система. Но това, което реално ще се създаде като възможност, е именно около ръководството - обичам да употребявам тази фраза, - което има интереси, различни от тези на големия колектив, да се получи възможност за използване на този преференциален режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Стоилов, аз съм напълно съгласен с Вашата логика и именно поради тази причина ние предлагаме да има 20 на сто участие, а не 50 на сто. Ако ще се прави кръг около ръководството, то ще събере насила подписите на 50 на сто от работниците и няма да допусне никой друг. А 20 на сто от участниците дава възможност на работниците, които не са съгласни с узурпиращото приватизацията ръководство, да направят алтернативен колектив и да кандидатстват. И ако дадат добри условия, а те познават предприятието, ако предложат добра цена, да вземат. Именно чрез 20 на сто участие ние отнемаме монопола на ръководството. И това е всъщност демократичната мярка, която приемаме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Руси Статков и Стефан Стоилов. Всъщност предложението предвижда да отпаднат в предлагания § 14 т. 2, т. 3 и т. 6, за която даже вече е гласувано.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: 51 за, 105 против, 12 въздържали се.
Предложението не се приема.

Предложението на народния представител Александър Хаджийски е прието от комисията и е отразено в крайното й предложение. Няма да го поставям на гласуване.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
Създава се нов § 14а, съгласно който в чл. 26, ал. 2 думите "чрез издаване на нови акции" да отпаднат.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Предлаганото изменение не променя същността на текста, а според мен само го допълва.
В чл. 26 е предвидена като специфична приватизационна техника продажбата на дялови акции да се съчетае с увеличение на капитала на дружеството. Разбира се, съгласно изискванията на Търговския закон, очевидно се има предвид възможността за увеличение на капитала - подусловие, като условието е да се изкупи увеличението на капитала от конкретния кандидат за приватизация.
При това положение не виждам защо трябва това увеличение да се сведе единствено до възможността да стане чрез издаване на нови акции, след като Търговският закон предвижда и други начини: чрез увеличение на номиналната стойност, преобразуване на облигации в акции.
Струва ми се, че това е едно ненужно ограничение и след като изрично е записано, че това трябва да стане според изискванията на Търговския закон, че този текст е достатъчен и затова предлагам текстът "чрез издаване на нови акции" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев. Макар че става дума за предложение за нов § 14а, би трябвало да го гласуваме след като свършим с § 14.
Господин Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! Аз бих подкрепил предложението на господин Вълчев, защото дава едно разширение на възможностите. Системата на приватизация чрез увеличаване на капитала беше широко използвана от правителството на Жан Виденов в последните месеци, без да се преоцени капиталът, с минимална вноска се получаваше нов собственик, пък практически, когато парите оставаха вътре в предприятието, той нищо не плащаше.
Ако отпаднат думите "чрез издаване на нови акции" се разширяват възможностите и в рамките на Търговския закон, чрез увеличаване на капитала, да се търсят едни разумни методи за приватизация.
Мисля, че не е лошо да дадем малко по-широка възможност. Не сме се сетили да го предложим от името на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване това предложение, но после то ще бъде подредено, ако бъде прието, разбира се, като § 14а.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 159 народни представители: 156 за, 2 против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Продължаваме с обсъждането на § 14.
Предложение на народния представител Петър Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков! Аз се радвам, че господин Божков дойде, тъй като на последното заседание на комисията него го нямаше и според мен изгубих една принципна подкрепа. За какво става въпрос?
Обсъждаме проблема за работническо-мениджърската приватизация. Да допуснем, че ние не сме страна в преход, а сме една нормална държава. За какво се прави работническо-мениджърска приватизация в нормалните държави? Когато едно предприятие не печели, то не е привлекателно за капитали, но все пак работи на равнището на себестойността, хората са заинтересовани да си запазят работните места и тогава им се дава възможност да се реализира работническо-мениджърска приватизация.
Аз смятам, че тази философия до голяма степен би трябвало да бъде заложена и в нашия закон. Там, където могат да се привлекат капитали, особено чужди, ние сме за това - предприятието да привлече тези капитали. При работническо-мениджърската разбираме, че такива капитали няма да дойдат. Значи ще се опираме върху собствения ресурс и обикновено нито работниците, нито служителите няма да могат да инвестират нещо сериозно за модернизацията на предприятието.
Това, което се прави в закона, новите промени, на практика създават един изключително преференциален режим, който лично на мен ми е непонятен. Тук не става въпрос хората да запазят работните си места, а обратното, създават се привилегии, повтарям, привилегии, а не права, тъй като няма значение дали си работил или не си работил, щом си назначен вчера, от днес вече имаш привилегията да участваш в разсроченото плащане и закупуването на предприятието.
С текста, който се предлага, особено първата част, където всички работещи имат право, се дават такива привилегии на няколко групи от хора.
На първо място, новоназначеният мениджър. Назначили сме го преди известно време, преди дни или седмици, той вече е правоимащ.
На второ място, което е най-парадоксалното, правоимащи стават представителите на държавата.
Значи представителите на държавата ги пращаме в това предприятие, за да защитават държавния интерес и да гледаме да не стане нещо нередно. Сега им даваме право те да станат собственици. Каква е тогава ролята, как ще отстояват интереса на държавата?
Най-парадоксалното е, че даваме такива права и на контрольорите, тоест онези, които са изпратени с единствената цел да контролират, сега ги пускаме да приватизират предприятия.
И последният според мен абсурд е работници и служители, които току-що са назначени, и те получават такива права.
Затова и моето предложение е да си се върнем към текста, който предполага хората да са работили поне две години, а за ръководния състав - да са работили поне една година и тогава да получат тези права.
Обосновавам моето предложение и искам да дам типичния пример.
Сега отиваме на 20 на сто от работещите. 20 на сто в едно предприятие с 50-ина човека, прави 10 човека. Това прави директорът и няколко новоназначени около него.
Може, господин Божков, изобщо да няма конкуренция, може и да има, но може и да няма. Най-близките около шефа в общи линии ще се наредят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): А при 50 на сто със сигурност няма да има.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не съм съгласен, че и при 50 на сто няма да има, тъй като няма ограничение един човек да участва в различни дружества. Няма такова ограничение. Така че конкуренция може да има и при 50, а пък ако щете и при сто на сто да се посочи.
Ще ви дам конкретния пример какво става на практика. Значи казваме, че имаме работническо-мениджърска приватизация. Днес отваряме вестник "Труд" и четем:
"Хлебна мая" - Русе - Кръстан Радев, директор на предприятието - 889 хил. акции в това дружество;
Йордан Георгиев, регионален координатор на СДС - 358 хил. акции;
Юлиян Гарелов, председател на СДС в Русе - 220 хил. акции;
Валентин Димитров, лидер на "Подкрепа" - 199 хил. акции
и още 15 човека, които участват, имат 500 акции.
Тоест тези четири човека имат над 99 на сто от акциите. Ние ще им дадем преференциален режим, в продължение на 10 години хората ще работят, а те от труда им ще изплащат предприятието. По-голяма привилегия от тази аз просто не познавам.
Много актуална е темата в Закона за земята, която пак се повдига, за злоупотреба със служебно и партийно положение. Ако тази привилегия няма да даде основание за злоупотреба с такова положение, аз просто не виждам по кой начин може да се злоупотреби и да не стигнем до ситуацията след време да търсим сметка на тези, които са получили цели предприятия. Значи не става въпрос за 600 кв.м парченце, което си работил, а става въпрос да получиш цяло предприятие практически даром и хората да работят, за да ти го изплатят.
Аз смятам, че ако тръгнем в тази посока, няма да бъде в полза на управляващите. Ще създадем такова напрежение в предприятията, което може да взриви социалния мир за дълъг период от време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Желязков за реплика.

ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не взех думата тогава, когато господин Руси Статков и господин Стоилов коментираха същия текст, но след изказването на господин Димитров се чувствам задължен да сложа край на спекулациите около текста на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
За какво става въпрос? Ние вече не сме на етап, в който да обсъждаме доколко е добра или лоша работническо-мениджърската приватизация. Това е една наложила се форма и мисля, че на този етап от приватизацията в България ние не можем съществено да променяме този режим.
Досегашният текст на чл. 25, ал. 3 предвиждаше, че могат да участват, тоест да ползват тази действително преференция за разсроченото плащане работници и служители. Забележете, нямаше никакви ограничения за времето, за което те са работили там. След което се казваше: "както и лица по чл. 5, ал. 2", където действително вече има срокове и за работниците и служителите, и за тези, които са напуснали, и за тези, на които държавата е възложила да управляват дружеството.
Ние просто отстраняваме едно абсолютно недоразумение - работникът или служителят, който преди няколко дни е започнал работа в предприятието, да може да участва в такова дружество, а тези, на които държавата е възложила управлението на дружеството, да не могат да участват. Съгласете се, че това действително е едно голямо недоразумение.
И второ, изобщо не мога да се съглася с аргумента, че тези лица държавата ги е изпратила там, за да защитават държавния интерес и затова те не трябва да участват в приватизацията. Ами нали точно това е държавният интерес, нали точно това е нещото, около което ние сме постигнали национално съгласие и приватизацията действително е нещо, за което сме убедени, че трябва да стане в най-съкратени срокове! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
Заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Аз съм изненадан от това, което каза господин Желязков. Господин Желязков, по-рано изискването беше поне 50 процента от хората да участват. Трудно може да уволните и да назначите 50 процента от работещите. Когато стане 20 човека, а аз ви казвам: при 50. Работещи - това са 6-7 човека, които трябва да назначите, за да може личната ви чета, личната, подчертавам, да стане собственик на предприятието. И доколкото цялата информация за предприятието е в мениджърския екип, естествено е, че този мениджърски екип е в по-изгодна позиция, отколкото останалите хора, които участват в приватизацията.
Така че с тази промяна, съжалявам, че го казвам, но е така, ние от работническо-мениджърска отиваме към политическа приватизация. Това се превръща в награда за някои хора и тези данни, които ви прочетох, в общи линии доказват това, а не го опровергават.
Вижте, работническо-мениджърската приватизация означава, че някой ти дава кредит. Кой го дава кредита? Дава го обществото. Откъде идват тези пари? Значи обществото кредитира тези хора. Какво, ще кредитираме трима - четирима човека, които са в момента удобни някому, за да станат собственици на съответните индустриални мощности? Така че много съжалявам!
Но старата постановка имаше друго съдържание, имаше друга социална база. И съм още по-изненадан от думите ви, че пращате хора на държавата, представители на държавата не за да защитават интереса на държавата, а за да станат собственици на предприятията. По-арогантно, по-честно просто никой не го е казвал! Аз ви благодаря за тази безкрайна откровеност, че тези емисари вие ги пращате, за да станат собственици на България. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз считам, че политизирането на проблема между това да се приеме предложението за 20 процента от работниците, когато участват в едно дружество, което ще получи преференции при закупуването на предприятието, или 50 на сто е абсолютно безпочвено и абсурдно, тук подсказва господин министърът, защото вие виждате и в предложенията, които са пред вас, че има депутати и от Съюза на демократичните сили, които предлагат да бъде 50 процента. Тук става дума наистина за целесъобразност, за възможност да се конкурират няколко работническо-мениджърски колектива - един или два, или три още, плюс този, който вероятно ще направи сегашният изпълнителен директор или управител на дружеството. И не виждам никаква логика в това, което дотук се говореше по този повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин министър Божков също иска да вземе отношение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-
ДЪР БОЖКОВ: Господин Димитров, аз ще бъда абсолютно откровен. Имаше много сериозен натиск от страна на хора от Съюза на демократичните сили да запазим 50-те процента, за да не допуснем старите управители, които ползват правата, да конкурират сегашните управители, да не допуснем управителите, назначени по времето на Жан Виденов, които сега са уволнени, да участват. При това положение ние настояваме да останат 20 процента, за да има конкуренция (ръкопляскания от блока на СДС), за да може наистина да участват, за да може наистина, който даде по-добра оферта, да получи предприятието. Най-лесно щеше да бъде да сложим 70 процента и сегашните управители да ангажират всички работещи в предприятието и да не допуснат никой друг да участва. Ние отиваме на отваряне, а вие казвате, че политизираме въпроса. Ние се опитваме максимално да деполитизираме този процес на приватизация. И абсолютно прав е Захари Желязков в това отношение, че директорите, които изпращаме там, които назначаваме, са съгласни и вярват в програмата "България 2001", в която е казано, че ще се приватизират предприятията, и активно ще участват в процеса на приватизация. Ако не могат те да купуват, ако не могат да съберат средства, ще потърсят външен купувач, но ние сме ги изпратили там да извършат приватизацията, а не да управляват следващите 20 години. Те имат задача до края на 1998 г. да няма повече държавни предприятия. Това е записано в нашата програма и естествено е, че директорите, които назначаваме, са там, за да извършат приватизацията, а не за да запазят вечно държавното участие.
Приватизацията е приоритет на правителството. Дали за себе си или за някой друг - ще каже органът по чл. 3, който избира купувача.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Вие им давате права!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН- ДЪР БОЖКОВ: Даваме им права, но им даваме и огромни задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване на предложенията на народния представител Петър Димитров. Поотделно ще ги поставя на гласуване.
Първо, "Чл. 14, ал. 3 се изменя така:". Аз мисля, че не е точно казано. По-скоро се има предвид § 14.
"Точка 2. Когато определеният купувач по алинеи 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперации са само лица по чл. 5, алинеи 1, 2 и 3...".
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Алинея 2, точки 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Алинея 2, точки 1, 2 и 3. Добре.
Продължавам да чета: "... както и лица, които без трудов договор са управители, членове на съвети на директори, на управителни и надзорни съвети на приватизиращото се търговско дружество в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация, той има право да придобие акциите или дяловете при условията на разсрочено плащане на цената, като:".
Моля, гласувайте!
Гласували 174 народни представители, 64 за, 99 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.

Второто предложение е: § 14, ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на закупуване на дружеството участват най-малко 35 на сто от работниците, служителите и мениджърите на приватизиращото се дружество."
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: 56 за, 102 против, 7 въздържали се.
Не се приема предложението.
И последното предложение: в ал. 5 се запазва старият текст. Това по-скоро го схващам като предложение за отпадане на сегашната ал. 5 на § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: 56 за, 99 против, 7 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Захари Желязков в някои части е прието, в т. 4 е оттеглено. Не го поставям на гласуване.
Предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков.
Господин Нешев желае да се изкаже. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! С предложението, което правим в § 14, имаме една амбиция: в процентите, които вие приемате - 20 или повече - с преференциално участие на работническо-мениджърската приватизация да участват и съпътстващи производството групи, т.е. тези, които правят техническата подготовка, правят конструктивната разработка или технологичната разработка на производството, но не са елемент от юридическото лице, както и тези, които реализират продукцията, но не са...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Или тези, които дават парите!
СТЕФАН НЕШЕВ: А, и тези, които дават парите. Точно така, господин заместник министър-председател. Изключването им означава, че ние изгубваме втората главна цел на приватизацията, т.е. ние не сменяме само собствеността, а със смяната на собствеността целим и увеличаване на производителността и ефективността на производството. И ако тези звена ги оставим извън приватизирането, т.е. не направим техните интереси в корелация с интересите на основното производство, ние отново поддържаме теорията на паяка - на входа и на изхода да има елементи, които не са еднопосочни с интересите на предприятието. И ние направихме нашето предложение именно за да променим това. В противен случай ще запазим болшевишкото схващане за ролята на работническата класа в предприятието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин вицепремиерът Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което предлага господин Нешев заедно с господин Бойков, има фундаментално значение според мен. И тук наистина народните представители трябва да решат въпроса по съвест. Предложението всъщност е да официализираме нещо, което всички знаем, че става.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Благодаря Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Практически работническо-мениджърските екипи, събирайки пари, за да купуват, търсят външно финансиране. И договорите, които сключват за такова външно финансиране, са обикновено обвързващи, така, че този, който дава парите отвън, в един момент тържествено влиза в предприятието. Дали това ще стане по-рано или по-късно, но той изнамира начин да влезе в предприятието.
Въпросът е доколко Народното събрание ще запази характера на този член като работническо-мениджърска приватизация или официално ще признае, че всъщност зад работническо-мениджърските екипи в много случаи стоят външни лица. Въпрос наистина на решение по съвест. Като изпълнителна власт ние ще - и го правим в момента, и ще продължаваме да го правим - търсим произхода на средствата, търсим наистина в случаите, когато приватизацията е обявена като работническо-мениджърска, тя да бъде работническо-мениджърска. Но невинаги успяваме. Много често е невъзможно да успеем, защото парите минават през някоя банка, парите минават през някой доставчик, парите минават през някой външен партньор. Въпросът е доколко Народното събрание ще признае със законодателен акт тази реалност или доколко ще се опита чрез законодателния акт да запази работническо-мениджърския характер на приватизацията.
Аз не мога да дам становище в случая по простата причина, че съм ангажиран с изпълнението на тази дейност. Нека народните представители да решат дали ще бъдат пределно откровени или бих казал цинично откровени в случая, или ще се опитат да запазят работническо-мениджърския характер на приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Заповядайте, господин Желязков.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросите, които поставиха господин Нешев и господин Божков, са изключително сериозни. Действително има много случаи, когато работническо-мениджърската приватизация се използва от трети лица. И това за никого не е тайна. Това обаче далеч не се отнася до всички случаи. Напротив, има много предприятия, в които работниците действително, начело с мениджърския екип, успяват така да организират нещата, че да плащат погасителните вноски без помощта на трети лица и без помощта на кредити.
Такава една промяна - с включване на външния инвеститор вътре в работническо-мениджърското дружество и давайки му възможност да се ползва от преференциалния режим, променя изцяло философията на този вид приватизация. То променя донякъде и становището, което ние трябва да вземем за произхода на средствата. Знаете, че в тези случаи - в чл. 25, ал. 3, не се търси произходът на средства, защото действително е смешно едно дружество, което е учредено преди 1-2 месеца точно с тази цел и то от работници, да се търси откъде са взели парите, още повече, че те най-често купуват с кредити. Изобщо, струва ми се, че за такава сериозна фундаментална промяна и то касаеща една форма на приватизация, която става все по-масова предвид на това, че активите, които се предлагат от държавата на пазара, срещу тях стоят все по-малко пари. За една такава фундаментална промяна ние все още не сме готови.

Знаете, че на първо четене аз изразих тезата, че със сегашните промени в закона ние действително облекчаваме приватизацията, отстраняваме някои пречки, но ние подобряваме само един модел, за който всички сме убедени, че не е съвършен.
Също така изразих мнение и отправих призив към правителството, в най-скоро време, до края на годината вече да ни предложи дълбоки изменения в модела на приватизация - може би съвсем нов модел, а може би съвсем нов Закон за приватизация.
Ето защо аз смятам, че именно тогава ще бъде моментът, когато трябва да решим каква формула, каква философия да дадем на този вид работническо-мениджърска приватизация. Тогава вече ще сме наясно и с последиците, които едно такова наше решение би имало за хората, които искат да се ползват от този режим. Знаете, че това са твърде много хора. Благодаря за вниманието.
Аз смятам, че това предложение трябва да бъде прието сериозно и при една следваща дискусия, при едни следващи изменения в Закона за приватизацията, действително да дадем окончателен отговор по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че Вие не бяхте на това обсъждане, сигурно по обективни причини. Там, в Комисията по икономическата политика, се повдигна дискусия. Всички колеги се въздържаха, нямаше нито един против. Вярно, че се разширява смисълът на закона, но Вие заявихте, че до 1998 г. ще приватизирате голяма част от страната. Нали така беше?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ (от място): Така е.
ИВАН БОЙКОВ: Кога ще приемем следващия нов Закон за приватизация и кога ще го изпълняваме?
Дайте сега, като приемем тези поправки, не само в този закон - аз забелязвам, че и в другите закони се мъчим да вървим срещу някои реални икономически процеси, които протичат в страната. Или се мъчим да ги коригираме със закони, ама те въпреки това си стават. Нека поне тези процеси да ги изкараме наяве, да бъдат законни. Така че не трябва да правим закони срещу живота, който съществува в момента. Разбира се, че има корекции. Разбира се, че вече има извращения, да го кажем. Там - да, но тук тече един процес, който е обективен. Защо да не ги вкараме тези хора в законови граници?
Ами влизайки в едно дружество, в което 50 на сто са работническо-мениджърски колектив, а те са над тези 50 на сто, те влизат в съвсем законова ситуация. Те излизат наяве. Те подлежат на проверки и на всичко останало. А сега как става? Този процес тече навсякъде в страната. Освен това ние в този тип приватизация - това е частен случай.
Аз ще дам пример за "Капрони", който е в моя избирателен район, където има институт. Институт, който държи ноу-хау-то, който разработва продукцията на завода. Работниците в института и управлението на института са извън завода, но те са тясно свързани с производството на завод "Капрони". Е, защо да не дадем възможност на хората, които работят там, да участват и в приватизацията на завода? Значи това са хора извън завода, но технологично обвързани с това производство. По този начин, по законов път ние правим и технологична обвързаност. Недейте гледайте само частния случай, който може би изглежда не добре в очите на хората. Нека гледаме общото, а за другото има изпълнителна власт, има и контрол, така че частните случаи, за които тук колегите говорят, могат да се коригират. Точно това е работническо-мениджърска приватизация. Даже това е крачка напред в разширяването на тази работническо-мениджърска приватизация.
Аз затова приветствам господин Божков. Разбирам неговото положение, че е трудно да вземе отношение точно сега, в този момент и по този въпрос. Но, колеги, аз ви призовавам да се замислите и да гласувате положително по този въпрос. Няма нищо страшно. Навсякъде се доказват средствата, включително и в работническо-мениджърската приватизация средствата са ясни. Дайте да дадем възможност на тези хора, да им развържем ръцете да работят напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за реплика господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много от казаното от господин Желязков споделям. Съгласен съм, че в живия живот има много случаи като тези, които са провокирали предложенията на господин Бойков и господин Нешев. Но нищо не пречи, в рамките на една политика на ускорена приватизация, нещата да бъдат ясни и на своето място.
Вие сочите един институт, който е заинтересован. В други случаи може да е заинтересовано от участие друго дружество, банка и пр., и пр. Прекрасно! Колективът ползва преференциите на закона. Агенцията за приватизация или съответното министерство, които са реализатори на тази политика на ускорена приватизация, спокойно могат да излезат с една схема, при която 20-30 на сто се предлага на външни купувачи, или се обявява за работническо-мениджърска приватизация 2/3 от тази собственост. Нищо сложно, нищо трудно, но схемата се запазва ясна, чиста. И не се създават никакви пречки за заинтересовани странични купувачи да участват в приватизацията на този обект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отправя реплика към вносителите на това предложение. Считам, че с предложените изменения просто се сменя съдържанието на работническо-мениджърската приватизация такова, каквото то е в духа на този закон. Може би това, което казаха и преди това говорилите от Парламентарната група на СДС - при смяна или приемане на друг модел на приватизация ще отчетем тези предложения, но сега, в духа на този закон, приемането на подобни предложения би изменило въобще смисъла на работническо-мениджърската приватизация такъв, какъвто той е заложен в сегашния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Не виждам други желаещи.
Преминаваме към гласуване предложението на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: 38 за, 65 против, 59 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 14, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 115 за, 16 против, 24 въздържали се.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 15. Чл. 27 се изменя така:
"Чл. 27. Първоначалната продажна цена на дяловете и акциите при провеждане на преговори с потенциални купувачи се определя въз основа на оценката на предприятието."."
Комисията по икономическата политика подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма постъпили предложения.
Моля, гласувайте за § 15.
Гласували 140 народни представители: 135 за, няма против, 5 въздържали се.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 16. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. ал. 1 се отменя;
2. досегашната ал. 2 става чл. 29 и в него думите "С разрешение на Агенцията за приватизация" се заличават."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Комисията приема предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 16 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Моля, гласувайте за § 16.
Гласували 136 народни представители: 120 за, 11 против, 5 въздържали се.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 думите "търга или конкурса" се заменят с "търга, конкурса или преговорите с потенциални купувачи";
2. в ал. 2 думите "търга или конкурса" се заменят с "търга, конкурса или преговорите с потенциални купувачи";
3. в ал. 4 се създава второ изречение:
"В тези случаи задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената."."

Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 17, чл. 31, ал. 2 да остане само думата "търгът".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Петър Димитров:
В § 17, т. 3 се изменя така:
"В ал. 4 се създава второ изречение:
"В тези случаи за неизплатената част от цената задължително се учредява законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на приватизиращото се дружество."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "търга или конкурса" се заменят с "търга, конкурса или преговорите с потенциални купувачи".
2. В ал. 2 думите "търгът или конкурсът" се заменят с "търгът, конкурсът или преговорите с потенциални купувачи".
3. В ал. 4 се създава второ изречение:
"В тези случаи задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
По предложението на народния представител Михаил Миков?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, колеги! Позволил съм си да направя това предложение и редукцията на плащането от 30 на сто да се отнася само за тръжните процедури, доколкото конкурсите и преговорите с потенциални купувачи са непрозрачни процедури, то една такава привилегия, след като няма да има и оценка при конкурсите, би дала възможност за едно сериозно намаляване на цената дори в условията на слабо търсене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване неговото предложение в § 17, чл. 31, ал. 2 да остане само думата "търгът".
Моля, гласувайте!
Гласували 149 народни представители, 46 за, 100 против, 3 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Петър Димитров - господин Димитров не го виждам в залата.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Димитров:
"В § 17, т. 3 се изменя така:
"В ал. 4 се създава второ изречение:
"В тези случаи за неизплатената част от цената задължително се учредява законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на приватизиращото се дружество."
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: 26 за, 99 против, 27 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване §17 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 157 народни представители: 120 за, 19 против, 18 въздържали се.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 18. Чл. 32 се изменя така:
"Чл. 32. Разпоредбите на тази глава се прилагат и за имущество на дружества в процес на ликвидация, освен в случаите на несъстоятелност."
Предложение на народния представител Михаил Миков.
§ 18 не се приема.
Комисията по икономическа политика не приема предложението и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата. Всъщност неговото предложение е за отпадане на § 18.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин министър! Смятам, че досега действащият текст ...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (извън микрофоните): ... е абсолютно недействащ!
МИХАИЛ МИКОВ: За това, че не действа, не е виновен текстът, а грамотността на тези, които го четат. Искам някой да ми обясни какво значи "в случай на несъстоятелност". Това обявена от съда несъстоятелност ли е, започната процедура по несъстоятелност ли е?
С предлагания текст много повече се размива смисълът на това, че не бива да се приватизира имущество, което би трябвало да служи за обезпечаване на кредитори. Голяма част от предприятията, които са в процедура и които трябва да бъдат приватизирани, са в такава ситуация, ситуация на невъзможност за плащане на свои задължения към кредитори. При тромавите процедури по несъстоятелност може да се стигне до парадоксалната ситуация, че когато съдът вече е постановил с адекватни актове в съответствие с Търговския закон несъстоятелността, да не е останало никакво имущество, с което да бъдат удовлетворени кредиторите.
Смятам, че досега действащият текст по-добре защитава правата на кредиторите на дружествата, които ще бъдат или са в процедура на приватизация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин председател, господин Миков! В момента имаме един сблъсък между юридическото мислене и практическото мислене. Господин Миков е прав. Чисто юридически старият текст на чл. 32 звучи много добре. Само че практиката показва, че нещо не се получава неговото действие.
В момента редица предприятия се ликвидират служебно със заповед на съответните министри, без да отиват в несъстоятелност. Целта е именно активите на тези предприятия бързо да намерят нови собственици, които да създадат нови работни места и да решат редица социални проблеми, каквато е всъщност и целта на структурната реформа.
Затова с предлагането на този текст ние търсим вариант, при който да опростим процедурите и да въведем едни ясни и регламентирани от Закона за приватизацията процедури при разпродажбата на активите в предприятията, които са в служебна ликвидация. Там, където има несъстоятелност - дали е в процедура или вече е обявена несъстоятелността - вече ще действат членовете на Търговския закон и процедурите по несъстоятелност. Но там, където има служебна ликвидация със заповед на министъра, без несъстоятелност, нека да ползваме тези прозрачни процедури.
Аз използвам случая - не исках да взимам думата преди това, но в никакъв случай не мога да се съглася с господин Миков, че конкурсът и преговорите с потенциални купувачи били непрозрачни процедури. С предлаганите изменения в закона те стават абсолютно прозрачни и няма никаква опасност. Ние имаме вече твърдото решение в Министерство на промишлеността при конкурсите и при преговори с потенциални купувачи след завършването на преговорите и обявяване на победителя да публикуваме всички оферти, за да бъде ясно кой какво е оферирал и защо е избран този купувач. Това ще излиза, ще се пуска по БТА, за да няма никакви съмнения в непрозрачност. Прозрачни са процедурите - напълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 18!
Гласували 173 народни представители: 57 за, 110 против, 6 въздържали се.
Параграф 18 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 19. В чл. 35, т. 1 след думите "работещите в предприятието" се поставя запетая и се добавя "съответно в обособената част".
Предложение на народния представител Михаил Миков: в § 19 текстът от проекта става точка 1. Създават се нови точки 2, 3 и 4 със следното съдържание:
"2. В чл. 34 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) За неизплатената част от цената се учредява обезпечение".
3. В чл. 35, т. 2 придобива следното съдържание:
"2. Наематели и арендатори с договори, сключени не по-късно от 1 септември 1997 г., ако независимо от срока, за който е сключен съответният договор, наемното отношение съществува към датата на подаване на предложението за приватизация".
4. В чл. 37а предложенията по чл. 35 се приемат за разглеждане от органите по чл. 3, ако са подадени не по-късно от 1 декември 1997 г."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Петко Проданов:
Създава се нов § 19а:
"Създава се нова ал. 2 на чл. 35 със следното съдържание:
"(2) При наличие на влязло в сила съдебно решение за отмяна на изричен или мълчалив отказ за откриване на процедура за приватизация по чл. 35, ал. 1, т. 1 органът по чл. 3 е длъжен в двумесечен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение да открие процедура за приватизация, да извърши необходимите действия по предприватизационната подготовка и да го предложи за изкупуване на правоимащите".
Комисията по икономическа политика приема предложението.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов: създава се нов чл. 35а със следното съдържание:
"Чл. 35а. Държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс от наематели и арендатори, сключили наемни договори след 15 октомври 1993 г., ако:
1. са били наематели или арендатори повече от 3 години след 15 октомври 1993 г.;
2. са разкрили повече от десет работни места".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев: създава се нов § 19а, съгласно който в чл. 36 текстът "10 млн. лв." и "5 млн.лв." се променя на "30 млн. лв." и "15 млн. лв.".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев: § 19 се изменя, като в чл. 51 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Акциите на търговските дружества, прехвърлени по програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, се прехвърлят свободно, без да е необходимо в уставите на търговските дружества да се вписва промяна в този смисъл".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"§ 19. В чл. 35, т. 1 след думите "работещите в предприятието", се поставя запетая и се добавя "съответно в обособената част".
Нека да гласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН- ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители. С минималната промяна в чл. 35, с която искахме да уредим просто един пропуск, който създаде огромни трудности при прилагането след последната промяна, ние някак си отворихме "кутията на Пандора". И полетяха предложения от всички посоки за промяна на чл. 35. Нека да не забравяме, чл. 35 е със затихващи функции. Той работеше и то много неуспешно в периода 1994, 1995 и 1996 г. Бяха подадени всички възможни предложения по чл. 35. Органите по чл. 3 не решиха огромния брой от тези предложения. Водят се безкрайни съдебни дела по чл. 35. То е един явно лошо формулиран и лошо действащ член.
Има два начина за действие - единият е да се опитаме да го реанимираме, като му напишем нови текстове и го осъвременяваме с предложенията на господин Миков да могат да се подават тепърва нови предложения по чл. 35 за всички, които са сключили договори за 1997 г., или пък с предложението на Драгомир Драганов да им слагаме нови условия за десет работни места и т.н., или пък с предложението на Венко Вълчев да променяме сега тепърва 10-те милиона и 5-те милиона на 30 млн. и 15 млн... Нека да не забравяме, че всички молби, които има по чл. 35, отдавна вече са подадени. Една голяма част от сделките са сключени при изключително тежки условия, защото наистина текстът е нескопосен. Остават една голяма купчина сделки, които трябва да се реши дали ще се сключат или не, най-вече на базата на решение на съда. Нека да не създаваме нови усложнения, като приемаме някакви сериозни промени в чл. 35. Нека да оставим органите по чл. 3 да приключат това, което може да приключи, а това, което не може да се приключи и е отказано, да е ясно, че вече е отказано. Нека да не отваряме отново тази кутия по чл. 35. Достатъчно много вреди нанесе на българската приватизация начинът на прилагането на чл. 35. Органите по чл. 3 са задръстени, наистина буквално казано "задръстени", от такива предложения. Нека да ги оставим да си приключат това, което имат до момента, и да не правим никакви други промени, освен като вкараме тези две думи "съответно в обособената част", които са чисто формален пропуск на Тридесет и седмото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
По предложение на народния представител Михаил Миков думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз дотук чух аргументи да не се приемат внесените предложения от различни страни на залата за продължаване на действието на чл. 35, единствено и само заради това, че през 1994, 1995 и 1996 г., както и сега, в 1997 г., администрацията, органите по чл. 3, се мотаеха и не направиха това, което ред политически сили обещаваха - дребния и средния собственик да получи собственост, да получи собственост след оценка - забележете - след като ние премахнахме оценката за големите предприятия.
И сега какво се получава? Няма да се правят оценки на предприятията, дяловете и акциите, за да тръгнел бързо процесът. Няма търсене, няма инвеститорски интерес, всички тези дребни дюкяни, бръснарници, фризьорници, кръчми, магазини и пр., покрай които се хранят 4 - 5 души работници, ще минават по дългите и сложни процедури. Е, извинявайте, ама и вие като управляващи обещахте, че ще развивате дребния и средния бизнес. Това е записано в политическата ви платформа, с която спечелихте изборите. В предишното Народно събрание левицата и с ваше участие го отмени, щото не вървял този процес. Ама кой е виновен да не върви? Виновна е администрацията, не са виновни тези, които искат да си закупят магазин, така че аз ви моля да приемем някакво решение - дали ще е моето предложение, дали ще е на колегата Драганов, няма значение. Принципният въпрос, нека някой да се изкаже и от управляващото мнозинство, и да каже за малката приватизация ли е при формата на чл. 35 или тя е неудачна като идея. Не може да бъде мотив това, че са задръстени органите по чл. 3. Ами, да им се увеличи съставът, за да разгледат тези молби и да продават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Думата за реплика има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Обединените демократични сили са точно за малката приватизация и точно за създаване на много собственици с възможност те действително да прехранват семействата си с един - двама работници и да реализират своята дейност. Затова и Комисията по икономическа политика, доминирана от членове на Парламентарната група на Обединените демократични сили, приема предложението на господин Петър Рафаилов и Петко Проданов. Може би те ще си защитят това свое предложение, но това точно е предложението, което дава възможност да бъдат решени задръстените от предложения в органите по чл. 3 предложения за приватизация по чл. 35.
Имайте предвид, че напълно съзнателно в общинските съвети бяха правени мълчаливи откази. Ето, този проблем с мълчаливите откази, защото повечето от отказите са мълчаливи, ние предлагаме и сме приели да бъде автоматично открита процедура за приватизация и да се извършат всички необходими действия за предприватизационната подготовка от органите по чл. 3, като слагаме и двумесечен срок след като има съдебно решение за отмяна на изричен или на мълчалив отказ от органите по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов. Господин Хаджийски - втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми колеги, за съжаление господин Миков не беше в Комисията по икономическата политика, когато разглеждахме този въпрос. Може би, ако беше, тогава щеше да разбере колко неговото предложение не е уместно.
Ако удължим срока, това означава всички, които досега са получили отказ по стария закон, отново да подадат молби, отново да тръгнат съдебни процедури и не че органът по чл. 3 ще се задръсти, просто ще се задръстят съдилищата. Само в София има към 1800 молби по чл. 35.
С тази малка промяна, която беше предложена от вносителите, се искаше точно това нещо - да се оправят тези случаи, които бяха неясни поради неяснота в самия закон, а навлязоха в едни дебри, които само ще забатачат още повече приватизацията.
И ако някой ми каже, че по чл. 35 на стария закон процедурата е чиста и бърза, просто не е правил такава приватизация. По чл. 35 трябва да се представят от колективите хиляди документи, осигурителни вноски, заплати и всичките тези неща, докато един търг е много по-бърз и по-лесен, ако това гледаме.
Така че едно удължаване на срока до 1997 г. отново ще предизвика бум от подаване на молби и приватизацията ще бъде отново спряна. Под това предложение аз виждам просто един ход отново да се блокира приватизацията, а не да се ускори. А всичките идеи, които се предлагат в тези промени на закона, са точно за ускоряване на приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски. За дуплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Предварително изказвайки своето съгласие и подкрепа за предложението на господата Петър Рафаилов и Петко Проданов, искам да кажа на господин Николов, че то е един дребен детайл в процедурата и не е принципно отношение към малката и средната приватизация.
Още повече, става въпрос за една такава препоръка, аз бих помолил колегата Рафаилов да предложи и отзад една санкция за тези, които не изпълняват това, което ще приемем след малко от неговия текст. Защото много текстове има в България, които се приемат ей така, за пушек и за прах. И като няма санкция отзад, глоба или някаква друга санкция, тази норма не действа. Така че, за да действа тази норма, нека да се приеме санкция.
Но тук става въпрос, пак аргументите, които чух от господин Хаджийски, които пак са аргументи, свързани с това, че ще се задръсти администрацията, че процедурата е сложна и пр. Ами, да опростим процедурата тогава!
Но принципният въпрос е друг. Имало 1800 молби в съда. Ами, като има незаконни откази на администрацията?! Да не се ли жалват хората? Това ли искате? Кое усложнява? Че съществува съдът, той пречи на процедурата. Ами, да премахнем съда и тогава да даваме и няма да има проблем!
Пак не чух аргумент по същество в подкрепа "за" или "против" тази малка приватизация, при условие, че няма кой да купува. Всички казваме: "Няма кой да купува, няма кой да купува, няма кой да купува!". Прави се оценка - продава се. И на много места, където имаше добра воля, включително и в суап... Суап вече е по-сложен случай, защото тук са по-скъпи имотите и се сблъскват и други интереси, където имаше много хора, които станаха собственици по този текст, с всичките ограничения и трудности, добра воля от администрацията. Където администрацията иска тя да ръководи процеса по приватизацията, здраво да го държи и тя да преценява кому, как и за колко, ами, там имаше маса незаконни откази, които сега са в съда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков. Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: 62 за, 99 против, 7 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Петър Рафаилов и Петко Проданов е прието от комисията и отразено в нейното предложение.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов. Господин Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Ами, тя, присъдата, над моето предложение е ясна и от становището на комисията, и от това, което господин Александър Божков каза преди малко. Но аз отново искам да повторя въпроса и то към вас, уважаеми дами и господа от мнозинството: вие наистина "за" или "против" малката и средната приватизация сте? Вие "за" създаване на средна класа ли сте в тази държава или отново ще отложите този процес?
Ако сте против създаването на средна класа, макар че сте го записали в програмите и всеки ден го говорите, гласувайте против това предложение, т.е. подкрепете предложението на комисията. Но недейте да се криете зад някакви дребни или не чак толкова дребни административни пречки, да прикривате своето нежелание да отпушите наистина един процес.
В моето предложение става въпрос за маса добронамерени хора, които искат да инвестират, които не искат да крадат, които не искат да бягат в чужбина, искат да разширяват своята дейност. А вие не им позволявате по този начин да правят това. Вие ги осъждате на един общински, държавен, административен, разбира се, и частен рекет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов. Реплика от господин заместник-председателя Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Господин Драганов, моята реплика ще бъде само един конкретен случай. В петък бях в Каспичан. Става дума за общинска приватизация, за един имот от застроена площ над 1000 кв.м със стотици квадратни метра терен и всичко това е оценено за 22 млн. лева.
И ако остане без търг, без никакъв контрол, да си го изкупи наемателят по онази оценка, която е направена, знаете ли какво ще стане? Следователно не може ей така, с едно решение, без да се... (Реплики от блока на левицата.)
Ето сега, тук ме репликират, защото в приватизацията са замесени точно хора от тази партия - хората, които искат в момента да приватизират за тази нищожна цена. Така че трябва да има някакъв механизъм, който да не допуска подобен род псевдоприватизация, което фактически е даване на общински имоти в ръцете на хора, които са ги получили по не съвсем коректен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев. Втора реплика - господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отправя реплика към господин Драганов, като нямам идеята да политизирам проблема с отказите, които са давани от общинските съвети за приватизация по чл. 35. Знаем от кого се доминират общинските съвети в момента в една значителна част. Затова Комисията по икономическата политика наистина е приела предложенията, които облекчават точно тази процедура на мълчалив отказ, или на изричен отказ, даван от органите по чл. 30. С това преповтарям и казаното преди малко.
Във всеки случай предложението на текстове, които очевидно няма да бъдат работещи, които ще създадат наистина много големи административни проблеми и въобще няма да доведат даже до приватизация - смея да твърдя това - не виждам как помага на малкия бизнес. Предложението на такива текстове, макар и с подобна обосновка, която беше направена, не виждам да помага на малкия бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за реплика господин Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, аз наистина си изграждам едно не много добро мнение за този парламент. Онзи ден при разискванията за енергетиката това пролича много ясно - как ще решаваме енергетиката с комисии, с ведомства и т.н., вместо да сменяме собствеността. Днес отново чуваме популизъм, догматизъм, или както щете да го кажете. Всеки е много загрижен за частния бизнес.
В дeйствителност този чл. 35 не е добър, това е моето мнение, защото ние трябва наистина да дадем по-големи права на общинските съвети те да решават как да си приватизират имотите, ако все още не са ги приватизирали. Защото, ако имате едно ателие, ресторант или магазин, него не трябва да го приватизирате по чл. 35 със съответстващите привилегии, предимства и т.н. Но в същото време друг имот, който е свързан с производство, с инвестиции, с разкриване на работни места, общината може и да го подари. Това е положението. Общинският съвет би трябвало да си направи сметката. А пък от друга страна Народното събрание има един друг механизъм - да въздейства, да стимулира общинските съвети да приватизират. Защото от 7 години се приказва, а приватизация не се извършва с малки изключения. Този икономически механизъм - бюджетът, субсидиите от Републиканския бюджет да бъдат съобразно количеството сделки, продадени общински фирми на общината. Ето това е механизмът. Една от перефразите на Паркинсон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
Дуплика от господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Господин Куртев, аз съм изцяло съгласен с този пример, който Вие дадохте с Каспичан. Вероятно такива примери има във всички градове и вероятно не само по един. Но, предполагам се досещате, че има и обратните примери. И аз ще Ви кажа една верига, един ресторант "Бай Генчо", в който и много колеги от СДС обичат да ходят. Той е изправен пред същите проблеми. Не може да разшири своята дейност, защото го стяга този член.
И освен това, забележете все пак, за да се избегнат такива наистина подаръци - съгласен съм, че е имало и далавери, и всичко - но, за да се избегнат такива подаръци, тук изрично са поставени две условия - повече от 3 години да е бил арендатор и наемател. Това първо. И второ, да е разкрил повече от 10 работни места. Ако Вие, господин Куртев, сте социалдемократ, Вие трябва да подкрепите това, особено второто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Гласуваме предложението на народния представител Драгомир Драганов. Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: 76 за, 74 против, 27 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Венко Вълчев.   Господин Вълчев, имате думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, естествено е чл. 35 да привлече вниманието на много от нас, защото той обясняваше възможността за привилегировано изкупуване. По-малко обаче са обърнали внимание на текста на чл. 36, който всъщност дава възможността чл. 35 да бъде приложен. И със записаните цифри, които сега съществуват в този чл. 36 става така, че чл. 35 е на ръба на приложимостта. Това са едни много ниски цифри, от едно старо време, когато 5 и 10 милиона са били наистина нещо съществено, но при сегашните условия това са едни нереални цифри за дълготрайни активи на предприятие.
Съгласен съм с това, което каза господин Божков, че с нашите предложения ние се мъчим да реанимираме този член, но при положение че той съществува, ние нищо друго не можем да направим, освен да се мъчим да го караме той да работи. Ако мнозинството беше казало да махнем този член, нямаше да ги има и нашите предложения. Съзнавам, че нямам някакви сериозни аргументи защо предлагам 30 и 15 милиона. Водил съм се от съвсем нормалната логика по аналогия на това вдигане на капитала, което ние направихме от 70 най-напред на 200, а след това на 350. Така съм си мислил, че едно 3 или 5 пъти вдигане на тези капиталови граници биха били най-приемливи за сегашния етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Сега за яснота, първо ще гласуваме следващото предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев, което е по § 19, ще гласуваме § 19 и след това двете предложения - на народните представители Петър Рафаилов и Петко Проданов и на народния представител Венко Вълчев за създаване на нов § 19а.
Господин Стоилов иска думата. Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, за по-голяма яснота, тъй като в залата прозвучаха разсъждения, че обекти се продават на ниски цени, за 22 млн. и т.н., сега пък има едно предложение да бъде повишено числото на стойността на дълготрайните материални активи. По чл. 35 се има предвид без търг да бъдат придобивани и е даден един таван от 10, съответно 5 млн., но по старата балансова оценка от 1992 г., а продаващата страна прави оценка по чл. 16. Нали така, господин министър?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Точно така.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Този обект може да се окаже днес 200 млн., 100 млн. и пр., така че и примерът, който се даде за Каспичан или къде беше, е неудачен. Този, който продава, прави оценка и нека да я направи по всички правила. Ако е решил да има далавера, ние не можем да му попречим. Така че не е удачно сега да се правят смени на тези числа. Актуализираната оценка може и 20 пъти да повиши това число и аргументите против този текст според мен са неоснователни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Не виждам господин Гайтанджиев.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: 5 за, 109 против, 30 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 19 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте!
Гласували 153 народни представители: 134 за, 10 против, 9 въздържали се.
Параграф 19 е приет.
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Петко Проданов, прието от комисията, за създаване на нов § 19а. Има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Господин председател, искам първо да заявя, че споделям казаното от колегата Миков и му благодаря за подкрепата на това предложение.
В същото време, тъй като няколко пъти се визира и нашето предложение, искам да заявя, че аз никога не съм си позволявал тук да политизирам въпрос, който е свързан с чисто юридически постановки. В тоя смисъл смея да заявя, че именно с тоя текст нашето предложение е отказите, направени досега от органите по чл. 3, тъй като тези откази, когато се обжалват пред съда, се образува производство по Закона за административното производство, а по административно производство не е възможно съдът да постанови осъдително решение, т.е. той не може да осъди органа по чл. 3 да извърши тази приватизационна сделка, а оттам идват проблемите... Проблемът е, че ние поставяме срокове и всички правоимащи са подали съответни заявления. До тоя момент обаче, въпреки завършени и съдебни процедури, на много места органите по чл. 3 отказват да образуват такава процедура - да открият и да извършат съответните сделки.
Няма да коментирам кои са тия общински съвети, но искам само да кажа, че с направеното предложение за изменение ние разтваряме вратите и задължаваме органите по чл. 3 да продадат обектите на тези, които са правоимащи. С това смятам, че Съюзът на демократичните сили и всички депутати в тази зала ще дадем ясен знак, че няма да позволим подадените до тоя момент предложения, които отговарят на съответните законови изисквания, да не получат съответна положителна санкция от органа по чл. 3...
В същото време не съм съгласен наново да откриваме тази процедура, да позволим на хора, сключили преди пет дни договори за наем, да имат право да закупят обектите. Аз няма да коментирам, че в общинските съвети техните имоти са заведени с балансова стойност отпреди много време, че не са начислени амортизационни отчисления, с което много обекти влизат в категорията до 5 млн. лева и могат да се приватизират с търгове и конкурси. Нашето желание е тези обекти, които отговарят на тези условия и за които са подадени заявления в сроковете, определени по досегашните текстове, да могат да бъдат приватизирани. Смятам, че това е единственото възможно действие в положителна насока за работата по този член и ви моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Понеже това предложение е прието от комисията, ще подложа на гласуване първо предложението за нов § 19а, направено от народния представител Венко Вълчев.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 143 народни представители: 21 за, 109 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Рафаилов и Петко Проданов за създаване на нов § 19а, приет от Комисията по икономическата политика.
Гласували 150 народни представители: 128 за, 10 против, 12 въздържали се.
Приет е нов § 19а.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 20. Чл. 51а се отменя."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 20. Чл. 51а да придобие следната редакция:
"Чл. 51а. Акциите, придобити по реда на тази глава от приватизационни фондове, могат да се прехвърлят само на фондовата борса".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков по предложението си за изменение на чл. 51а.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Текстът предизвика вече някои напрежения в обществото и той ги предизвиква, защото както говорихме и в Икономическата комисия, когато се създаваше това животно приватизационният фонд, се смесиха две неща: имуществото и дружеството. И се направи едно нещо, познато само на българското право - приватизационен фонд. По света обикновено фондовете като маса са отделени от дружествата като акционери.
Във фондовете бяха привлечени милиони български граждани с обещанието да участват в тоя процес на приватизация и да получат поне частица от онова, което за 45 или повече години са вложили в създаването му.

Фондовете закупиха акции от приватизацията на предприятията на три тръжни сесии и в момента съществува ограничителен режим по отношение на тяхното прехвърляне, което ги поставя в критичното състояние да нямат средства дори и за съществуването си, камо ли да мислят за дивидента на своите акционери. В този смисъл е нормално и разумно да отпаднат забраните за продажба на акции. Но ако въпросът за защитата на отделните акционери, сами взели в свои ръце инвестиционния риск и вложили боновете си в определени предприятия, е тяхно лично дело, то ние като Народно събрание не можем да се дистанцираме от милионите български граждани, които повярваха на фондовете. Аз не твърдя, че всички фондове са непременно пирамиди, сигурно по-голямата част от тях изключително добре се грижат за интересите не на своите управляващи съвети, а за интересите на техните акционери, поверили боновете си. Но публичната процедура през борсата е единствената гаранция за техните акционери за постигане на една що-годе пазарна цена на акциите, закупени от фондовете. В противен случай има сериозната опасност след една година, след две години, след три години да настъпят някакви пирамидални събития в тези фондове, пирамидални събития, които могат да предизвикат сериозно обществено недоволство. И тогава погледът на всички тези, които са чакали нещо от масовото раздържавяване, ще бъде насочен към законодателя. Тогава трудно ще бъде обяснено, че не е приет текстът, защото няма създадена фондова борса или защото администрацията нещо друго, трето или четвърто не е направила. Тоест законодателят е длъжен да създаде максимум условия за такова функциониране и за такова търгуване на имуществото на тези фондове, които да защитят техните акционери. Защото в крайна сметка става въпрос за милиони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да се изкажа по предложението на господин Миков. То беше отхвърлено от Комисията по икономическа политика. За оправдание на комисията ще кажа - защото господин Миков го нямаше, за да защити своето предложение. Казаните от него аргументи са изключително точни, аз ги подкрепям и считам, че действително държавата трябва да има грижа и да създаде механизъм на защита, ние със своето гласуване да създадем механизъм на защита на вложителите на бонови книжки в приватизационните фондове, което е направено с този текст. Тъй като ако акциите на приватизираните по реда на глава осма предприятия - акционерни дружества бъдат продавани само на фондовата борса, това е един прозрачен за обществото, контролиран процес и ще бъде невъзможно изпразването от съдържание и сключването на сделки под масата между приватизационните фондове. По този начин ние ще защитим действително реално вложителите в тези приватизационни фондове и ще защитим и обществения си интерес.
Затова призовавам своите колеги да гласуваме за предложението на господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи изводът бе, че трябва да се присъства на заседанията на постоянните комисии.
Има думата господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Въпреки изявеното току-що становище на председателя на комисията и очертаващия се резултат от гласуването, искам да изразя своето несъгласие с това предложение.
Колеги, един от главните недостатъци на съществуващия две-три години Закон за ценните книжа и фондовите борси е това, че той изведе в абсолют интереса на инвеститора или на купувача. На капиталовия пазар - и на всеки пазар - има още няколко субекта на интереси, които ние лека-полека трябва да започнем да ги признаваме, за да тръгне изобщо този пазар. Това са: на продавача, не само на купувача, на субектите, които играят на самия капиталов пазар, и на самата държава в крайна сметка, които интереси досега бяха абсолютно пренебрегнати.
Вярно е, че ние с това ще създадем някакъв механизъм, с който ще гарантираме интереса на купувача. Но да помислим за интересите на останалите, на продавача, да помислим и за интереса на субектите на капиталовия пазар. С това ние ще направим нещо много хубаво за борсите - ще изсипем един чувал комисионни от всичко това. Но инвестиционните посредници, които реално посредничат по сделките, невинаги са заинтересовани тези сделки да минат през борсата. Борсата освен това - и то сериозната борса - си прави листинг на предприятията. Ами самата борса може да не иска да включи в листинга си някои предприятия. Уважаваните борси си правят различни видове листинги. Аз съм убеден, че борсата няма да желае маса предприятия да се търгуват през нея, понеже те ще бъдат дружества, които не стоят достатъчно авторитетно на пазара.
Освен това, какво значи прозрачността. Задължително е тези акции да минат през регистрация на депозитаря. През депозитаря те не могат да минат, освен чрез лицензирания инвестиционен посредник. Тоест ние имаме механизъм, по който задължително по регламентиран начин става тази сделка. Защо е необходимо да вкараме една административно задължителна мярка - непременно пък да минат и през борсата? Да погледнем и на това, че в цял свят извънборсовият пазар по обеми е много по-голям от борсовия пазар. Ние още малко и ще забраним със закони съществуването на извънборсов пазар. В момента се търгуват изключително този вид акции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви господин председател, с благодарност към господин Николов и към господин Вълчев. Ами, господин Вълчев, пак Ви казвам, извън борсата ще се търгуват всички акции в България, с изключение на тези, които са купени от приватизационните фондове. Това първо.
Второ, всички акционери, които сами са си купили акциите, сами си носят отговорността да си ги търгуват където щат - кеф им на борсата, кеф им сами, кеф им да си ги подаряват в кръчмата вечер за бутилка водка.
И на трето място, ние постоянно констатираме, че в България няма капиталов пазар и казваме, че освен пазара на стоки и услуги и пазарите на работна ръка трябва да се открие най-сетне този капиталов пазар. Именно това ще накара и фондовете в крайна сметка да работят за създаването на тази борса, да се лицензира тя, да се преодолеят тези процедури и да се завърти там търговията. Това е една стъпка, която пресира икономическата действителност към създаване на борсата. Защото така борса няма да имаме никога и ще я отлагаме още десет години, защото може и без нея, след като може тези акции да се търгуват извън нея. В цял свят няма никакво администриране, господин Вълчев, в борсата, нито на Нюйоркската, нито на Франкфуртската, нито на Парижката. Въпреки че има посредници, няма администриране. Там се сблъскват предлагането и търсенето пред очите на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако бяхме в някаква друга ситуация, ако сега започваше масовата приватизация, вероятно нямаше да подкрепя предложението на господин Миков. Но ние сме изправени пред една вече съществуваща ситуация, ситуация, в която имаме близо 3 млн. български граждани, които си дадоха доверието на едни приватизационни фондове, които са лошо уредени законово. Аз поемам част от вината за лошия закон за приватизационните фондове, защото бях заместник-председател на Икономическата комисия в предишното Народно събрание. Той има много пробойни и съществува реална опасност за интересите на милионите дребни акционери.
Това е единствената причина, поради която подкрепям предложението на господин Миков. Иначе то е ограничител, то не съответства на общия дух на либерализация на пазара. В друга ситуация бих бил категорично против него и бих дал свобода на всеки да решава къде и как да продава акциите от приватизираните предприятия.
Но ние имаме даденост, която е публична тайна, че голяма част от приватизационните фондове вече отдавна са сключили тайно, тихо сделки с акциите на други фондове или на крайни акционери на цени, различни от тези, които ще бъдат обявени публично и от това със сигурност ще пострадат милионите акционери. И няма да се получи пирамида, защото пирамидата е нещо различно, но ще останат хората с една хубава бонова книжка вкъщи и ще се окаже, че техният приватизационен фонд е разпродал уж на ниска цена акциите, а всъщност си ги е продал добре и управителните тела на фондовете ще изчезнат някъде с големи суми пари. Ние не трябва да допуснем това нещо.
Затова подкрепям предложението на господин Миков с уговорката, че го подкрепям противно на духа на цялата ни политика на либерализация на пазара. Просто случаят е заварен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Михаил Миков: параграф 20, чл. 51а да придобие следната редакция:
"Акциите, придобити по реда на тази глава от приватизационни фондове, могат да се прехвърлят само на фондовата борса".
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: 166 за, 3 против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Преди почивката искам да ви поканя в Клуба на народния представител. Открива се изложба, организирана от галерия "Ценител" с произведения на почти всички водещи съвременни български художници.
Заповядайте на изложбата.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. Господин Николов, моля да докладвате следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 21. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Длъжностните лица от предприятията, за които има решения за приватизация, които не изпълняват или нарушават задълженията си по чл. 4а или чл. 28 за предоставяне на информация на органа по чл. 3 или на упълномощени от него лица, както и задължения, произтичащи от подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон, се наказват с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление."
2. В ал. 2 думите "10 000 до 50 000 лв." се заменят с "1 000 000 до 5 000 000 лв.".
3. В ал. 3 думите "5000 до 50 000 лв." се заменят с "500 000 до 5 000 000 лв."."
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
"Създава се § 21а, съгласно който § 1 от Допълнителните разпоредби придобива вида:
"§ 1. "Държавно предприятие" или "общинско предприятие" по смисъла на този закон е юридическо лице, което осъществява стопанска дейност, над 50 на сто от чийто капитал е държавна или общинска собственост."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 21. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя, както следва:
"(1) Длъжностните лица от предприятията, за които има решения за приватизация, които не изпълняват или нарушават задълженията си по чл. 4а или чл. 28 за предоставяне на информация на органа по чл. 3 или на упълномощени от него лица, както и задължения, произтичащи от подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон, се наказват с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление."
2. В ал. 2 думите "10 000 до 50 000 лв." се заменят с "1 000 000 до 5 000 000 лв."
3. В ал. 3 думите "5000 до 50 000 лв." се заменят с "500 000 до 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Може би най-добре е първо да гласуваме § 21, а след това предложението за § 21а.
По § 21 няма направени предложения.
Моля, гласувайте за текста на § 21, както ни беше докладван от председателя на комисията.
Квесторите да поканят още един път депутатите, за да не се наложи да правим поименна проверка на кворума!
Гласували 132 народни представители: 124 за, 1 против, 7 въздържали се.
Параграф 21 е приет.
Предложението на господин Венко Вълчев беше докладвано. Искате ли думата, господин Вълчев? Заповядайте.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, аз разглеждах моето предложение като редакционно по същество и съм наистина учуден защо комисията не го е приела. В параграфа се дава дефиниция на понятието "държавно предприятие" и "общинско предприятие". В тази дефиниция аз съм направил само една добавка - това е "над 50 на сто". И ми се струва съвсем логично едно предприятие да се нарича "държавно" или съответно "общинско", само ако държавният капитал в него надхвърля 50%. Значи ако е по-малко от 50%, аз не виждам никаква логика то да се нарича "държавно предприятие". Както и не виждам логика да очакваме, че държавното предприятие би имало 100% от капитала.
Тоест, тази добавка - "над 50 на сто от чийто капитал е държавна или общинска собственост" - ми се струва съвсем логична за оперативните нужди на практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев за създаване на нов § 21а, което Комисията по икономическата политика не е приела.
Моля, гласувайте за предложението на господин Вълчев.
Гласували 124 народни представители: 78 за, 30 против, 16 въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 22. В § 2а от Допълнителните разпоредби думите "държавни или" се заличават."
Комисията по икономическата политика приема предложения текст от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по § 22.
Моля, гласувайте за § 22, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 136 народни представители: 135 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Гиньо Ганев: създава се § 22а, с който в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби се създава нова ал. 3а:
"Ал. 3а. Българските граждани и техните наследници, както и юридическите лица, чиито облигации от Българския държавен заем - 1923 г. по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и непогасените лихвени купони към тях са изплатени от държавата през 1996 г. в размер на 50 на сто, се обезщетяват с инвестиционни бонове по ред и условия, определени от Министерския съвет".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров: създава се нов § 22а, като в чл. 6, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби думите: "в срок до 31 декември 1996 г. се заменят с думите "в срок до 31 декември 1998 г.".
Предложение на Комисията по икономическата политика: създава се нов § 22а, като в § 6, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби думите "в срок до 31 декември 1996 г." се заменят с думите "в срок до 31 декември 1998 г." Приема се направеното предложение от народния представител Калчо Чукаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, дами и господа! Въпросът с облигациите по спогодбата "Моллов-Кафандарис" е исторически не само във времето, но и като начин на неговото решаване.
Още веднъж искам да кажа, че има ясно изразена воля, парламентарна, със Закона за бюджета за 1965 г. Там е възложено на Министерския съвет да намери формула за окончателното изплащане под формата на обезщетение на носителите на такива облигации и непогасените купони към тях по този заем от 1923 г.
Решението, което правителството е предложило има две части - първата - да се изплатят 50 на сто от тези облигации пряко, в пари. За щастие това е направено.
И втората част на тогавашното предложение, нормирано, е другите 50 на сто да бъдат изплатени чрез инвестиционни бонове, обезщетени чрез инвестиционни бонове в режима на масовата приватизация.
Това е моментът. Този е смисълът на предложението. Каузата е много по-голяма, отколкото парите, за които става дума. И аз искам въпреки становището на Икономическата комисия това да стане така.
Има една добра воля, трябва да кажа на висок глас, изразена в комисията на нейното заседание и се приема предложението на господин Божков, струва ми се, но това са думи, в следващия законопроект, когато ще се гледат подред тези случаи и този да бъде включен там.
Но, вижте, позната е формулата на така нареченото "обещание за женитба". Сега е поставен този въпрос. Ако господин Божков няма друга пречка, нека в името на едно много голямо нетърпение, което тече поколения подред, да се включи тук систематичното място на един чл. 6. Това няма да обремени нито този закон, нито пък ще направи другия по-строен. Благодаря ви.
Поддържам и моля за това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Думата има господин Анатолий Величков за реплика.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председател, колеги. Вземам думата за реплика, но не с аргументи против идеята, която е включена в това предложение, а напротив, за да я подкрепя.
Държа да отбележа, че предложението е подкрепено с подписите на представители на всички парламентарни групи, т.е. то няма цветова окраска.
Искаме по този начин да изправим една крещяща историческа несправедливост за тези хора, които след балканските и Първата световна войни зарязаха своите имоти в Гърция, Егейска Македония и Тракия, за да могат да дойдат с достойнство в майката родина, да не се подложат на асимилация там.
Българската държава с 6-процентовия държавен заем от 1923 г. им даде правото да бъдат обезщетявани. И тя изпълняваше това свое задължение към бежанците до 1940-1944 г. Дотогава българската държава редовно изплащаше всички задължения по тези дългови инструменти.
По-късно, по времето на Вълко Червенков, тези бежанци, тези достойни българи бяха отрязани от своето право да притежават това, което са загубили като имотно състояние в днешна Гърция. Затова аз считам, че ако подкрепим това предложение, какъвто прецедент имаше днес в залата - подкрепихме няколко разумни предложения и то заедно с изразеното становище на председателя на комисията, ще свършим само едно добро дело. Благодаря ви.
Надявам се на положителен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
За реплика заповядайте, господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Господин председател, господин Божков, дами и господа народни представители. Вземам думата за реплика, за да подкрепя колегата Анатолий Величков.
Аз съм от този край, където има най-много бежанци от тези три вълни, които са навлезли в България след трите войни.
Искам само да припомня, да направя ретроспекция в нашата история, когато България, нашата държава, може би е в най-тежкото си в историята положение след Балканската- първата и втората, войни след Първата световна война, когато държавата ни е залята от всички посоки от бежанци. Един мъдър държавник - Андрей Ляпчев с неговата крилата фраза, че ще управлява "со кротце, со благо"... (реплики) и "со малко кютек", както ми напомнят тук, успява да намери необходимите средства от двата заема, тъй наречения "бежански заем" и Заема за стабилизацията на България. С тези средства известния барон Шарон изгражда по поречието на Струма в много селища известните къщи, които съществуват и днес.
Аз мисля, че независимо от тежкото състояние на държавата ни в този момент ние можем да си припомним поведението на Андрей Ляпчев и че правителството би трябвало да намери необходимите средства и да обезщети тези хора. Тези хора бяха солта на нашата нация - изоставили имоти, къщи. А днес лекари, учители, инженери ходят аргати в Гърция и дават мило и драго да се сдобият с виза за Гърция, а тези хора бяха оставили имоти, къщи, за да запазят единствено името си.
Благодаря ви и моля колегите от ОДС да подкрепят това предложение. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Джолев, но нито Вие, нито господин Величков направихте реплики и аз си затварям очите, защото и аз съм тракиец.
Думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз също ще Ви помоля да си затворите очите. В Комисията по икономическата политика този текст беше приет по принцип, макар че това не е отбелязано, и беше специално подчертано, че в следващата разпоредба, беше поета и гаранция, когато ще бъде сигурно, че ще има втора вълна на масовата приватизация или друг вариант на масова приватизация, сиреч когато ще има възможност да се обезщетява чрез инвестиционни бонове, ще бъде предвиден текстът, който господин Гиньо Ганев е предложил.
Но същевременно искам да кажа, че в Закона за ползването на земеделските земи ние вече направихме такъв прецедент, че ще има такова обезщетение с инвестиционни бонове. И нищо вероятно не пречи да дадем възможност този текст сега да бъде приет. Така че аз подкрепям този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Ще дам думата на господин вицепремиера, но повече изказвания смятам, че са излишни, след като има подкрепа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН- ДЪР БОЖКОВ: Искам просто от името на правителството, господин председателю, да кажа, че ние смятахме, че е по-добре да влезе в следващата промяна на закона, свързана с масовата приватизация, но като гледам ал. 3, там вече един път сме поели ангажименти за обезщетяване. Ще трябва отново да поемем ангажимент. Няма никакво съмнение, че хората трябва да бъдат обезщетени.
Поемаме ангажимент като Министерски съвет да подготвим ред и условия. Така че ако народните представители гласуват, ние ще свършим тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера.
Моля, режим на гласуване за създаването на нов § 22а - текста, който беше прочетен от господин Николов и предложен от господин Гиньо Ганев.
Гласували 157 народни представители: 151 за, няма против, 6 въздържали се.
Приет е новият § 22а. (Ръкопляскания.)
При това положение, предложеният от господин Калчо Чукаров и приет от комисията § 22а ще стане § 22б.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Калчо Чукаров, което е подкрепено от Икономическата комисия, за създаването на § 22б.
Гласували 134 народни представители: 127 за, няма против, 7 въздържали се.
Параграф 22б е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение за създаване на § 22в. Предложение на народния представител Никола Николов:
В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 6в със следното съдържание:
"§ 6в. По искане на органа по чл. 3, ал. 1, т. 1-3 след приемането на решение по чл. 20, ал. 1, с което определеният начин за извършване на продажба е публичен търг, публичен конкурс или преговори с потенциални купувачи, събирането на държавните вземания се спира с разпореждане на данъчния орган по реда на Закона за събиране на държавните вземания за срок от шест месеца. Производствата по събиране на държавните вземания продължават, когато приватизационната сделка се сключи преди изтичането на срока."
Комисията по икономическата политика подкрепя това предложение.
Искам да направя само една редакционна поправка: да се чете не "публичен конкурс", а "публично оповестен конкурс", както е в чл. 25, ал. 1, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): По принцип, подкрепяйки идеята, която има вносителят, да се даде един данъчен период, в който, докато се обработват процедурите, да не тече събирането на тези вземания, но те пак да останат и след един шестмесечен период пак да се потърсят от държавата, възразявам срещу прилагателното "публичен", защото, вкарвайки го тук, ще излезе, че има и непубличен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Такъв е текстът на чл. 25, ал. 1.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, но процедурите, които се правят, изискват публикуване, което става дознание на обществеността. Ако не е публичен, той не е търг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин вицепремиерът Александър Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Първо, искам да кажа, че имаше два варианта на този текст: единият вариант е да се цитират точки 2, 3 и 4 от ал. 1 и точки 1, 2 и 3 от ал. 2 на чл. 25. Става толкова трудно да се разбере за какво става дума, затова господин Николов правилно е изписал "публичен търг, публично обявен конкурс или преговори с потенциални купувачи", както е записано в двете алинеи на чл. 25.
Аз лично, ако ме питате мен, бих предпочел варианта на комисията пред този на господин Николов. Нека той да не ми се сърди. Вариантът на комисията дава по-ясни срокове и възможност на данъчния орган да се произнесе точно тогава, когато трябва - "в 7-дневен срок с разпореждане на данъчния орган" и "в 7-дневен срок след сключването на приватизационната сделка".
Така че по-добре е Народното събрание да гласува текста на комисията, а не на господин Николов. Те по същество са същите, но вторият текст е по-изчерпателен и по-ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно това ще направим, господин Божков.
Поставям на гласуване създаването на новия § 22в по предложение на господин Николов в текста, предложен ни от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: 152 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 22в е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 23. В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се създава нова ал. 3:
"(3) Сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, за което е взето решение за приватизация, могат да бъдат прекратени от предприятието със съгласието на органа по чл. 3. Прекратяването има действие от деня на писменото уведомление. В тези случаи обезщетение се дължи само за претърпени загуби."
Предложение на народните представители Михаил Миков и Петър Димитров:
Параграф 23 отпада.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Създава се нов § 23а: "Отменя се параграф 6а от Преходните и заключителни разпоредби".
Това може би се отнася за следващия параграф.
Предложение на народния представител Захари Желязков:
§ 23 се изменя, като в § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 3 със следното съдържание:
"(3) В случаите на разваляне на сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, обезщетение се дължи само за претърпени загуби."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
Това предложение също се отнася за следващия параграф.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
§ 23 се изменя, като в § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 3 със следното съдържание:
"(3) В случаите на разваляне на сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, обезщетение се дължи само за претърпени загуби."
Фактически комисията приема текста на господин Захари Желязков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само една корекция: не може да бъде така "§ 23 се изменя...", а трябва да бъде "§23. В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 3 със следното съдържание...", защото ние не сме го приели още, за да го изменяме.
Първото предложение е на господата Михаил Миков и Петър Димитров за отпадане на § 23.
Господин Миков иска думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! За спестяване на време ще коментирам и двете предложения - едното направено с колегата Петър Димитров, а другото - само от мене.
Става въпрос за стабилност на търговския оборот. Аз знам много добре аргументите - че шефовете, независимо от техния цвят, включвани в бордовете на търговските дружества от различни политически сили през годините на така нареченото преструктуриране, са сключвали договори, които са били във вреда на тези търговски дружества.
Знам също така, че всяко от правителствата, които се редят след 1989 г., прави несръчни и неудачни опити да овладее контрола върху тези държавни предприятия и че сега приватизацията, видите ли, е единственият начин да се реши проблемът на лошото управление и невъзможността да се управлява икономиката.
Но имайте предвид, че в търговските отношения, в икономиката трябва да има стабилност на отношенията - една стабилност по отношение на сключените сделки - нещо, което се предлага да се дестабилизира с направеното предложение, а от друга страна предишният парламент прие един текст, който по отношение на кредиторите им дава 6-месечен срок, в който те, ако не са уведомили писмено съответния орган по чл. 3 за вземанията си към предприятието, губят правото си на иск за тези вземания. Тук става въпрос и за български, и за чужди кредитори.
В същото време ние казваме: няма чужди инвестиции... Много от тези чужди инвеститори са сключвали сделки още преди 1989 г., давали са кредити, съществуват тези борчове, а ние сега като законодатели казваме: ако той през това време случайно е пропуснал измененията в българското право, губи правото си на иск... Губи правото си на иск за 5, за 10 или за 100 милиона....
Не може да съществува такава нестабилност по отношение на принципи, които в цял свят влияят върху икономиката. Именно в тази насока внесеният § 23 е една стъпка, а направеното изменение в предишния парламент в § 6а е другото нещо, което удари по тези кредитори.
В крайна сметка, ако някой директор е сключвал договор, който уврежда предприятието, Бога ми, има прокуратура, има съд и всеки може да отиде там и се опита да защити държавния интерес за всеки конкретен случай. Едва ли законодателно, с една обща разпоредба могат да се регулират отношения, които във всеки конкретен случай са твърде специфични. В крайна сметка всяко ново лице, което сега влиза в търговски отношение с някое търговско дружество с държавно имущество, винаги ще има едно на ум - че и неговата сделка след една, две или три години, неговият договор ще бъде при тези условия. И какво ще последва от това? Ще падне цената поради нестабилността. Ето това може да бъде ефектът от тези колебания в законодателството.
Именно поради тия причини с колегата Димитров и аз сам си направихме труда да ви направим тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Целта на предложените в § 23 текстове е съвсем ясна - това е да прекратим онази практика на декапитализация на предприятията, оная практика на национализиране на загубите на предприятията и приватизиране на печалбите от тези предприятия, като на входа и на изхода седят фирми, с които са сключвани договори в ущърб на интереса на предприятията, респективно държавата, тъй като говорим за държавни предприятия.
Възможността да се прекратят договори, когато предприятията ще се приватизират, когато са в процедура на приватизация, след разрешение на органа по чл. 3, е много важен момент, защото вие разбирате, че никой няма да иска да купи предприятие с утежнения, които го правят практически неинтересно, ако се изпълняват договорите, подписани от ръководството на това предприятие. Затова става дума.
Разбира се, вие виждате, че има много предложения за текстове. Според мен може би с малки редакционни поправки бихме могли да намерим разумен текст и мисля, че този разумен текст би бил подкрепен от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Захари Желязков има думата.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Говоря в качеството на народен представител, чието предложение е прието от водещата комисия. Когато аз направих своето предложение за нова ал. 3, дълбоко споделях и идеята, и мотивите на вносителя. Всъщност напълно се присъединявам към това, което каза господин Николов - идеята е ясна. Всички знаем какво става в българските предприятия, как те са обременени с подобни договори и какви огромни трудности срещат при прекратяването на тези договори, най-вече при последиците от прекратяването на тези договори.
Именно защото съм участвал в много процеси, където това се е коментирало - последиците от прекратяването на такива договори, направих предложение, което да представи точно тази хипотеза, в която вместо безумните неустойки, договорени с тези договори - надвишаващи два, три или повече пъти реално претърпените щети, те да не подлежат на присъждане от съда, а да се докажат претърпените загуби. Тоест, ако страната по сделката е добросъвестна, ако тя действително е претърпяла загуби, няма да бъде ощетена, защото в хода на процеса тези загуби ще се докажат и съдът ще й ги присъди.
Радвам се, че това мое предложение беше прието от комисията. Там се изказаха много аргументи. Когато след това седнах и помислих, реших, че на базата на предложението на вносителя и моето предложение може да се изготви един много по-добър, по-прецизен текст, още повече, че направих справка и в Закона за задълженията и договорите, като констатирах нещо, което съм пропуснал, именно, че някъде около края на 1996 г. е възстановена ал. 2 на чл. 92, касаеща намаляването на неустойките. Този текст беше отменен през 1993 г., а сега е възстановен. В този текст се казва, че съдът може да намали неустойката, когато констатира, че тя е прекомерно голяма.
Именно, по подобен контекст, аз предлагам новата редакция на текста. Новият текст, който аз ще ви предложа, кореспондира с общите принципи на правото, включително и с текста на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Но този текст, за който ви казвам - от ЗЗД, в случая, не може да намери приложение, защото пък има специален текст в Търговския закон, че намаляване на неустойка не може да има в отношения между търговци. Именно затова се налага ние да създадем специален текст, ако искаме да отговорим на тази крещяща нужда в стотици български предприятия.
Текстът, който аз ви предлагам е за създаване на две алинеи. Първо, ал. 3, която е близка до предложението на вносителя и след това друг текст, касаещ намаляване на неустойките. Ще прочета текста, който предлагам, след което ще го предам на председателя на комисията.
Нова ал. 3 на § 7:
"(3) Сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, могат да бъдат прекратени от предприятието със съгласие на органа по чл. 3. Прекратяването има действие от деня на писменото уведомление."
Това е текстът, който касае прекратяването. След това вече последиците от прекратяването ги уреждаме в друг текст, който, както ви казах, кореспондира с текста на чл. 92 от ЗЗД.
"(4) В случаите на неизпълнение на сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, дължимата неустойка се намалява до размера на претърпените загуби."
Защо тук се говори за неизпълнение, а не за прекратяване? Именно, защото неустойката служи за обезпечение на изпълнението и се дължи в случай на неизпълнение. Така че, когато държавното предприятие не изпълнява такъв неизгоден за него договор, тогава противната страна ще трябва да си доказва загубите, а не може да се позовава на договорената неустойка.
Моля ви да вникнете в смисъла на моето предложение и да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Желязков, Вашето предложение съгласно правилника аз изобщо не мога да го поставя на гласуване, защото то не е направено в съответния срок и не е обсъждано в комисията. В залата могат да се гласуват само редакционни поправки и предложения за отпадане.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Може би пропуснах да кажа, господин председател. И двете предложения са направени. Всъщност втората част от текста касае едно редакционно изменение на текста на вносителя, като последицата минава в отделна алинея, а ал. 4 представлява едно преработване на текста, който аз съм предложил в Комисията по икономическата политика и който е приет. Но този текст, повярвайте ми, действително е много по-точен и много повече кореспондира на принципите на нашата правна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще предоставя на председателя на комисията това, което счита, че е редакционна корекция, да го докладва след това. Дайте го на него.
Има думата господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Господин председателю, аз искам да се изкажа в подкрепа на този текст. Това е чисто редакционна промяна, защото тя всъщност обединява - вместо текстът да се утежни в една алинея, той се разделя на две алинеи - 3 и 4. Запазен е и текстът на вносителя, и текстът на господин Желязков. Всъщност те влизат в получения нов текст. Така се получава и пълната картина. Иначе щеше да липсва нещо.
Аз ще Ви помоля да приемем редакционната промяна и да се гласува. Нека господин Николов я прочете в окончателен вид. Гарантирам Ви, че промяната е чисто редакционна и няма нищо друго.
Господин Желязков, все пак, може би, да запазим текста "за което е взето решение за приватизация", защото трябва да има някакъв начален момент, от една страна. От друга страна, нека да създадем стимул предприятията, за които все още не е взето решение за приватизация, като искат да развалят договори, първо да поискат от органа по чл. 3 да вземе решение за приватизация и да ускорим допълнително процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Преминаваме към гласуване. Най-напред - предложението за отпадане.
Господата Михаил Миков и Петър Димитров са направили предложение § 23 да отпадне.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 149 народни представители: 46 за, 99 против, 4 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на народния представител Михаил Миков е за създаване на нов параграф. Ще го гласуваме след това.
Моля господин Никола Николов да докладва текста, който предлагате, с редакционните корекции.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 23. В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се създават нови алинеи 3 и 4:
"(3) Сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие могат да бъдат прекратени от предприятието със съгласието на органа по чл. 3. Прекратяването има действие от деня на писменото уведомление."
Извинявам се, още една редакционна поправка има в този текст и ще го прочета отново:
"(3) Сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, за което е взето решение за приватизация, могат да бъдат прекратени от предприятието със съгласие на органа по чл. 3. Прекратяването има действие от деня на писменото уведомление.
 (4) В случаите на неизпълнение на сделки, по които страна е предприятие с повече от 50 на сто държавно или общинско участие дължимата неустойка се намялава до размера на претърпените загуби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви възражения или изказвания по този текст?
Моля, гласувайте за текста на § 23, както ни беше докладван от председателя на комисията господин Никола Николов.
Гласували 149 народни представители: 143 за, няма против, 6 въздържали се.
Параграф 23 е приет.
Има предложение от народния представител Михаил Миков за създаване на нов § 23а, който гласи:
"§ 23а. Отменя се § 6а от Преходните и заключителните разпоредби."
Комисията не е приела това предложение.
Моля, гласувайте за предложението на господин Миков.
Гласували 159 народни представители: 48 за, 105 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение за създаване на нов § 23а от господин Александър Хаджийски.
Господин Николов, моля да докладвате това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
Създава се нов § 23а:
"§ 23а. В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 7а:
"§ 7а. Обжалването на актовете по органите на чл. 3, издавани по реда на този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, не спират изпълнението им."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Хаджийски, искате ли думата? Имате я.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Колеги! Както повечето от предложенията, които направих, са от случаи, с които съм се сблъскал в практиката и благодаря на всички вас, че повечето от тях бяха приети.
Този случай е същият. При много приватизационни сделки се изпада в следната много неприятна ситуация. Обжалването по какъвто и да е повод спира изпълнението на сделката и тъй като тогава всичко се изпълнява по Закона за административното производство, отива в съда, при неговата заетост се чака поне година и през това време с този обект, който се приватизира, не се прави нищо. Новият собственик не може да го купи поради атаката в съда, старият собственик вече се е оттеглил и обектът стои ничий, така да се каже.
Затова предлагам обжалванията на актовете по чл. 3 да не спират приватизационния процес. Това, разбира се, има и друга страна. Органите, по чл. 3, които взимат тези решения, и които после могат да бъдат атакувани в съда, чувстват своята голяма отговорност, тъй като в този момент те разчитат на съда. Съдът ще каже да или не, ние чакаме какво ще стане. Ако те знаят, че тяхното решение е крайно и когато вече се анулира сделката, ще понесат цялата отговорност, аз мисля, че това ще ги накара да работят с цялата си отговорност.
За съжаление аз се базирам само на опита в София, където много малък процент от сделките попадат в съда. Но за съжаление по другите краища на страната, в другите градове не е така. Там наистина доста сделки попадат в съда. Базирайки се само на този опит, който аз съм натрупал в работата с приватизацията, бих ви препоръчал да гласувате това предложение. Но самият аз в комисията изказах съмнения, че там, където не работят добре органите по чл. 3, може би ще има неприятни моменти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Александър Хаджийски за създаване на нов § 23а, което предложение комисията не е приела.
Моля, гласувайте!
Гласували 158 народни представители: 27 за, 61 против, 70 въздържали се.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, при разглеждането на § 12 имаше предложение на господин Михаил Миков, което Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип, като предлага това да се превърне в нов § 23а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложението за нов § 23а е следното:
"§ 23а. В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби след "собственост на държавата или общините" се добавя "или на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за текста на § 23а. Той се подкрепя от комисията.
Гласували 169 народни представители: 168 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 23а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 24. В § 9б от Преходните и заключителните разпоредби след думите "органа по чл. 3" се поставя точка и текстът до края на изречението се заличава."
Комисията по икономическата политика приема този текст на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по този текст.
Моля, гласувайте § 24 така, както ни беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 167 народни представители: 166 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Венко Вълчев:
Параграф 9в от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за процедура, господин Желязков. Заповядайте!
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще направя предложение, което безспорно не трябва да се превръща в наша практика. Но какво да правим, като работим със закон, който е изменян многократно и невинаги, когато в някои негови текстове са правени промени, са съобразявани с други текстове.
Когато преглеждах внимателно текста на § 9, във връзка с подаване на декларация за произхода на средствата, се натъкнах на една голяма неточност в § 9, ал. 3. Навремето, преди измененията в "Държавен вестник" бр. 109 от 1995 г. работническо-мениджърската приватизация е била уредена в чл. 25, ал. 1, т. 5. След това тя се урежда подробно в нова ал. 3, като т. 5 се заличава и такава т. 5 вече изобщо не съществува.
В същото време в § 9, който урежда именно подаването на декларациите за произхода на средствата в третата алинея не е нанесена корекция и текстът продължава да бъде чл. 25, ал. 1, т. 5.
Мисля, че в случая сме изправени пред типичен случай на предложение за редакционна поправка по смисъла на чл. 69, ал. 2 от нашия правилник. Нещо повече, тази поправка се налага от само себе си, тъй като текстът на § 9 от Преходните разпоредби трябва да кореспондира с направеното изменение в чл. 25.
Ето защо процедурно ви предлагам да гласуваме, че ще разглеждаме предложение за техническа корекция на § 9, ал. 3, като правя предложението в какъв смисъл трябва да бъде тази корекция: вместо чл. 25, ал. 1, т. 5 да бъде записано: чл. 25, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николов, това би било редно да бъде като един нов § 23б. Така ли следва?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, § 23б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В § 23б да се каже, че в § 9, ал. 3 след "чл. 25" вместо "ал. 1" се записва: "ал. 3, т. 5". Това трябва да стане като нов § 23б.
Това е явно техническо несъответствие. Допусната е някаква техническа грешка, която най-вероятно е направена миналия път. Сега с този § 23б можем да изчистим нещата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уточнявам, че изчистваме техническа грешка от предишната промяна на закона, а не от сегашния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложения § 23б.
Гласували 156 народни представители: 135 за, 2 против, 19 въздържали се.
Предложението е прието.
Следва § 24.
Впрочем, това, което гласувахме сега, господин Николов, би следвало да бъде 24а. Аз съм сбъркал при номерацията. Трябва да бъде §24а.
Следва предложението на народния представител Венко Вълчев. Не виждам господин Вълчев, ще поставя предложението му на гласуване.
Предложението на господин Вълчев е за създаване на нов параграф, в случая ще бъде § 24б, с който § 9в от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте за предложението на господин Венко Вълчев.
Гласували 165 народни представители: 22 за, 112 против, 31 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Захари Желязков за създаването на нов параграф, който би следвало да бъде вече § 24б.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Захари Желязков за § 24б:
"В § 12 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните промени:
1. Досегашният текст на § 12 става ал. 1.
2. Създават се нови алинеи 2, 3 и 4 със следното съдържание:
"(2) При прехвърляне на дялове от търговски дружества по реда на глава пета, купувачът на дяловете се смята за съдружник в дружеството от момента на прехвърлянето на собствеността върху дяловете, съгласно приватизационния договор.
(3) При прехвърляне на налични акции по реда на този закон, купувачът се смята за акционер в дружеството от момента на джиросването на акциите, респективно на временните удостоверения, независимо дали е вписан в книгата на акционерите на дружеството.
(4) При прехвърляне на безналични акции по реда на този закон, купувачът се смята за акционер в дружеството от момента на регистрирането на сделката в централния депозитар, независимо от това дали е вписан в книгата на акционерите на дружеството."
Комисията по икономическата политика приема предложените текстове от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател.
Аз разбирам идеята на колегата Желязков да попречи за едно шиканьозно използване на съдебните процедури при установяване на владението върху имуществото, когато едно лице е закупило дялове или акции. Но ние пак пипаме в принципи на търговското право, и ако за акциите това е така, то какво става при ООДружеството, за което несъмнено става въпрос във втората алинея, въпреки че пише "търговско дружество". Явно става въпрос за търговско дружество с ограничена отговорност.
Тук ние ще създадем една презумпция за прехвърляне на дялове чрез приватизационен договор, нова за нашето право, която автоматически ще излезе извън рамките на Търговския закон. Ами, ако приемем и ако за акциите аз съм склонен да го приема и за безналичните плащания, за ООДружеството... това е просто съвсем друг ред. Там произтичат съвсем други ефекти по доказване, по установяване на тези неща и ако го приемем, това просто е съвсем различно нещо от Търговския закон.
Така че ще създадем един ред за прехвърляне на дялове между дружества, които са частни, и съвсем друг ред за тези, които закупуват дялове от търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик или има преобладаващо участие.
И смятам, че е редно ние да се придържаме по възможност максимално към макар и трудния ред на Търговския закон, защото той дава една гаранция и на кредиторите, и на другите съдружници, и въобще една гаранция за търговския оборот.
Така че частично ви моля да отхвърлим или може би колегата Желязков да изложи аргументи за това как ще стане въобще правно всичко това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Господин Желязков има думата.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем ясни са мотивите, които ме накараха да внеса предложението за създаване на нови алинеи 2, 3 и 4 в § 12 и аз няма да ги излагам подробно.
Искам накратко да се спра на това, което каза господин Миков. Съгласен съм, че ние нарушаваме принципите на Търговския закон. Но съгласете се, и много пъти сме го коментирали това нещо, че законът за приватизация е един твърде специален закон по отношение на много други закони, включително и по отношение на Търговския закон. Ето защо аз смятам, че създавайки един нов принцип, различаващ се от принципите на търговското право, не правим нищо страшно, защото правим приватизация.
По никакъв начин не виждам как този, който се позовава на този текст, ще бъде затруднен, защото текстът е съвсем ясен и съдът ще впише такъв съдружник по силата на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков. Господин заместник министър-председателят Божков има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин председател, господин Миков, аз бих Ви приканил да подкрепите предложението на господин Желязков. Практиката показва, че разпоредбите на Търговския закон са много добри, обаче в случаите при приватизация те много често се използват за блокиране на фактическото изпълнение на процеса на приватизация. Това е временно положение, скоро ще приключим с приватизацията, не се безпокойте, ще продължи да си действа Търговският закон.
Специално за ал. 2, дайте възможност на хората, които са успели да придобият дялове по един законен път, закупувайки ги от органа по чл. 3, да си влязат в правата, а не да се влачат по съдилища с месеци и години заради някакви формалности, които използва този, който преди това е закупил друг дял от предприятието кой знае как. Нека да върви добре приватизацията, да си станат съдружници, пък да се оправят вътре в предприятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицеприемиер.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Захари Желязков за създаването на нов § 24б с текста, който ни беше докладван от председателя на комисията, господин Никола Николов. Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители, 126 за, 14 против, 26 въздържали се.
Параграф 24б е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 25. В § 15а от Преходните и заключителни разпоредби думите "общинските съвети" се заменят с "областните управители"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени никакви предложения. Поставям на гласуване текста на § 25.
Гласували 155 народни представители, 142 за, 4 против, 9 въздържали се.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Венко Вълчев - създава се § 25а, съгласно който в § 16а, ал. 1 добива вида: "Акциите, предложени за приватизация чрез инвестиционни бонове и останалите неразпределени след приключване на съответния тур на приватизацията чрез инвестиционни бонове, се предлагат за продажба от органите по чл. 3 по реда на този закон."
Алинея 2 се заличава.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, аз се радвам, че министър Божков е тук и съм сигурен, че той веднага ще реагира.
Вижте какво гласи досегашният текст: "Акциите, предложени за приватизация чрез инвестиционни бонове и останали неразпределени след приключване на съответния търг на приватизацията, могат да се прехвърлят от Министерския съвет на специално създаден за целта фонд."
Масовата приватизация приключи, такъв фонд не беше създаден и най-вероятно няма да бъде създаден. Но има предприятия, които са точно в тази ситуация. При мен са дошли сигнали от такива предприятия - не могат да мръднат. Едната институция казва: "Вие не сте вече при нас, дадени сте за масова приватизация". Останали са обаче неразпределени бонове. И тези предприятия стоят в неведение.
Съвсем нормално е, според мен, след като няма създаден един такъв фонд, тези бонове да се върнат обратно и с тях да се процедира по реда на закона, без да се търси някаква специална процедура за приключване на този проблем. Разбира се, ако има някаква идея за специална процедура за приключването им, нека тя да се запише, но в момента за тези предприятия нещата са зациклени.
И в този смисъл, съвсем логично отпада необходимостта от ал. 2, в която се регламентира какво представлява този фонд - "еднолично дружество с едностепенна система" и т.н.
След като не е създаден този фонд, моето предложение беше процедурата да продължи по реда на закона от органа по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата господин вицепремиерът Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз разбирам много добре аргументите на господин Вълчев. Те са логични, но по никакъв начин не са в несъответствие със сегашния текст на закона. Сегашният текст на закона дава още една възможност да се създаде фонд. Тук си признавам най-чистосърдечно една несвършена работа от правителството, че още не сме взели решение дали ще създадем фонда или не. Дайте ни тази възможност да решим. Ако няма да създадем фонд, те така или иначе ще се върнат в органите по чл. 3. Ако създадем фонд обаче, знаете, че фондът се създава със закон. В този закон фондът го има. Тоест, ако решим да създадем фонд, вече го имаме. С Вашето предложение отпада възможността да има фонд. Ние ще решим този въпрос в следващите дни. Нека не си затваряме възможността за създаването на фонда.
Моля Ви да оттеглите предложението си. В сегашния текст се казва "могат да се прехвърлят", не задължава Министерският съвет да ги прехвърля във фонд. Така че дайте възможност наистина да решим въпроса през следващите дни. Моля Ви да си оттеглите предложението. То щеше да бъде добре, ако вече бяхме решили да няма фонд, но ние не сме си свършили работата. Дайте ни още малко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълчев си оттегли предложението, така че няма да го поставям на гласуване.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Захари Желязков - създава се нова Преходна и заключителна разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия със следния текст:
"В Закона за данък върху печалбата § 7, ал. 2 от Преходната и заключителната разпоредба се отменя."
Предложение на Комисията по икономическата политика - приема се предложението на народния представител Захари Желязков със следната редакция:
"Преходни и заключителни разпоредби
Създава се § 26 със следното съдържание:
"§ 26. В Закона за данъка върху печалбата (ДВ, бр. от
)" - тук не е изписано, извиняваме се за това, - "§ 7, ал. 2 от Преходната и заключителната разпоредба се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "Държавен вестник" ще го изпишете допълнително. Имайте грижата.
Поставям на гласуване предложението на господин Захари Желязков, подкрепено от комисията, за създаването на нов § 26.
Гласували 155 народни представители: 152 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 26 е приет.
Има още едно предложение за § 26.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев - в Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 26 със следния текст:
"§ 26. В Закона за приватизационните фондове в ал. 1 на чл. 3 се създава второ изречение със следния текст:
"Акциите се прехвърлят свободно, без да е необходимо в уставите на приватизационните фондове да се вписва промяна в този смисъл."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гайтанджиев не е в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Гайтанджиев за създаване на нов параграф с текста, който току-що ни беше прочетен.
Гласували 151 народни представители: 37 за, 109 против, 5 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическата политика - създава се § 27 със следното съдържание:
"§ 27. Паричните средства от набраните суми във Взаимния фонд по чл. 8, ал. 1 и 2 към датата на влизането на закона в сила се привеждат във фонд "Обществено осигуряване"."
Това е приетото предложение по принцип на госпожа Светлана Дянкова от предишните параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е ли "превод"?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Защо "привеждат"?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Превеждат", разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оправихме една печатна грешка.
Моля, гласувайте за текста на § 27, както е предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 158 народни представители: 155 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Създава се нов § 28 със следното съдържание:
"§ 28. Процедурите за приватизация, по които са определени начините за продажба, се приключват от органа по чл. 3, който ги е започнал."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма предложения по този параграф.
Поставям на гласуване § 28 с текста, предложен ни от председателя на комисията.
Гласували 169 народни представители: 166 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 28 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Има думата вицепремиерът Александър Божков.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Министерския съвет искам да изразя нашата благодарност, а и от свое име - моята лична благодарност за изключително плодотворния труд, който положихте, и начина, по който гласувахте промените в Закона за приватизацията. Както виждате, Министерският съвет внесе един приличен законопроект, който вие обогатихте значително, и направихте наистина много сериозни, много качествени предложения, които бяха приети. Хубавото е това, че тези предложения дойдоха от всички страни на залата. В никакъв случай не може да се каже, че това е еднопартиен законопроект. Това е в пълно съответствие с Декларацията за национално съгласие, с приоритетите на държавата в областта на приватизацията.
Особено искам да обърна внимание на гласуването на един текст, който беше приет с почти пълно мнозинство, с двама или трима въздържали се, ако не се лъжа - приетият вече текст на новия § 22в, т.е. новата ал. 3 на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби.
Възможността да се развалят сделките беше доста спорна първоначално като юридически подход. Ние очаквахме сериозни възражения по нея от много страни. Но тук в залата предложеният и приет окончателен текст получи подкрепата на всички политически сили единодушно. Това прави невъзможно оттук нататък оспорването и юридически, и практически, и както и да го погледнете. Това е волята на българското Народно събрание предприятията да се очистят от сделките, които са сключени в тях в противоречие с нормалните норми на закона, с нормалните норми на икономиката и с интересите на държавата. Само гласуването на този текст е достатъчно, за да разберем наистина, че в Народното събрание има нов дух, има ново разбирателство за приоритетите на България. Не по-маловажни са, разбира се, и другите текстове, но този текст за мен носи особена тежест.
Благодаря ви за промените по отношение на начина на извършването на процедурите, на намаляването на тежестите по дългите и тягостни процедури по оценките, опростяването на процедурите по работническо-мениджърската приватизация. Надяваме се, че тя ще има огромна роля през следващите месеци и поемам ангажимента в най-скоро време отново да ви занимавам с промени в Закона за приватизацията, свързани с глава VIII, и масовата приватизация. Извинявам се още един път, че не успяхме да направим двете промени заедно, но вие знаете, че приватизацията не чака, тя е кампаниен процес, докато си напишем всички промени и тя ще свърши.
Благодаря ви много още един път и се надявам на същата отзивчивост при следващия ни законопроект. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.

Преминаваме към втора точка от седмичната ни програма
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Вносител е Министерският съвет.
Моля господин Лучников да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 11 септември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше докладван от представителката на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция госпожа Стоянова, която посочи необходимостта да се завишат изискванията за минимален капитал на дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества и командитните дружества с акции предвид настъпилите инфлационни изменения в стойността на лева.
Членовете на комисията подкрепиха предложението и оцениха високо добрата мотивировка в закона. Подчерта се, че за второто гласуване ще бъде необходимо да бъдат внесени известни уточнения по начина за прекратяване, преобразуване и ликвидация на дружествата, както и за начина, по който е възможно да стане увеличаването на капитала им.
Комисията реши единодушно да предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване предложения законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата. Не виждам народни представители, които да искат да вземат отношение. При това положение ще поставя законопроекта на гласуване на първо четене.
Поставям на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон с вносител Министерският съвет.
Гласували 143 народни представители: 133 за, няма против, 10 въздържали се.
Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон е приет на първо четене.
За следващата точка остават около 15-20 минути. Мисля, че можем да го започнем. Има ли кой да докладва от името на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, ако няма кворум, поискайте поименна проверка. Веднага ще я направя и знаете последицата каква е. Не възразявам. Но елате на трибуната, поискайте проверка на кворума и това ще стане веднага.
Очевидно нямаме готовност да продължим със следващата точка, тъй като няма представител на ръководството на комисията.
Няколко съобщения.
Комисията по икономическата политика няма да има заседание днес, 24 септември 1997 г.
Комисията по културата и медиите ще има заседание утре, четвъртък, от 15.00 ч. в зала 134.
Комисията по образованието и науката ще има заседание днес от 15.00 ч. в зала 142.
Комисията по външна и интеграционна политика ще има заседание утре, четвъртък, от 14.30 ч. в зала 238.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 25 септември 1997 г., от 9.00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13.45 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Васил Клявков

Свилен Димитров