Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Петя Шопова
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ние бяхме стигнали до гласуването на § 21, който става § 39.
С оглед на направените справедливи бележки в края на миналото заседание от госпожица Татяна Дончева, предлагам следната редакционна поправка на ал. 4 и ал. 7 от същия текст:
"(4) За съдия на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и началник отдел при специализираната следствена служба при Софийския градски съд, както и за прокурор в Прокуратурата, при прокуратурите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд, се назначава лице, което има най-малко дванадесет години стаж."
По този начин се премахва пропускът, който бяхме направили, като не бяхме споменали за прокурорите.
Същото в ал. 7:
"(7) Изискванията по ал. 2 - 6 се прилагат съответно и за ръководителите на окръжните съдилища, окръжните прокуратури, окръжните следствени служби, апелативните съдилища, апелативните прокуратури, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор" и сега продължава "заместник-главните прокурори в прокуратурите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
По този начин ми се струва, че пропускът се попълва и текстът може да се гласува, понеже по него други забележки нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любен Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. И аз снощи си поиграх с текста, за да го прецизираме, да няма пропуск, и стигнах практически почти до същия извод, който беше цитиран и тук.
Но има и още един пропуск, който не сме забелязали. Става въпрос за шефа, директора на специализираната следствена служба при Софийския градски съд. Следователите при това специализирано следствено звено имат по един ранг, ако мога така да се изразя, по-висок от другите следователи. И в предните алинеи е дадено, примерно в ал. 3, че за началник на отдел в специализираната следствена служба се искат пет години, в следващата, ал. 4, за началник на отдел се изискват дванадесет години, но никъде не се казва за шефа на тази служба какъв стаж е необходим.
Следователно мисля, че и в ал. 4, която допълнихме, освен това, което трябва да допълним за прокурори във Върховния касационен и Върховния административен съд, трябва да допълним и за директора на специализираната следствена служба също да се изискват дванадесет години. Мисля, че така ще обхванем всички хипотези на длъжностите на магистратите.
Но така и така взех думата, ще ви направя предложение за отпадане. Съвсем кратък ще бъда.
В чл. 127, ал. 1, последното изречение дава възможност за назначаване на съдии и прокурори в съдилищата, респективно в Прокуратурата, на лица, които нямат изискуемия стаж, тоест двегодишния стаж. И е казано: "По изключение, когато няма друг кандидат, може да се назначи лице и без изискуемия стаж".
Знам от практиката, включително от колеги, които правят предложения, и от членове на Висшия съдебен съвет, че много често, примерно младши съдии, които имат година и половина, година и девет месеца, показали са много добри качества, те са ги наблюдавали в своята работа, тъй като нямат две години, а има някой кандидат, който практически няма качества, който не е работил като съдия, само заради това те не могат да направят съответното предложение и да бъдат назначени.
Нека според мен да дадем по-голяма, широка възможност на председателите на съдилищата, а оттук и на Висшия съдебен съвет, да преценяват и да назначават като съдии най-способните, най-кадърните, тези, които са показали действително качества. Тъй като два-три месеца още не означава професионализъм.
Затова смятам, че когато няма друг кандидат, следва да отпадне и изречението да стане: "По изключение може да се назначи лице и без изискуемия стаж".
И още едно предложение, да не ставам многословен - това е в ал. 5, където се приравнява юридическият стаж. Изброяват се десетки длъжности и между всичките тези десетки длъжности се казва, че и стажът, който имат съдебните кандидати, се признава за юридически. Никога, колеги, това не е било така. Стажът е всъщност част от обучението. За да придобие един юрист юридическа правоспособност, първо трябва да завърши Юридическия факултет, да издържи държавните изпити и една година да стажува и то успешно. След едната година държи изпит пред Министерството на правосъдието и едва след като издържи този изпит придобива юридическа правоспособност. Всички юристи сме карали стаж, преди това ние нямаме юридическа правоспособност и не можем да бъдем нито съдии, нито прокурори, нито следователи, респективно юрисконсулти.
Следователно не е разумно, не е правилно този стаж, който е част от обучението на юриста, да се счита за юридически. Той се счита за трудов стаж. Да, една година трудов стаж, но той никога, пък и неправилно е и сега да се приема като един юридически стаж, след като той всъщност е стажант и практически няма никакви права, той просто се обучава.
Аз няма да се спирам на въпроса за съагентите и агентите, но поне за съдебните кандидати, разберете, правим грешка и моля да отпаднат съдебните кандидати от този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Да, господин Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще направя само една редакционна забележка. Когато изброявате ценза за заместник-главните прокурори, правите изрично изброяване на заместник-главния прокурор при Върховния касационен съд и заместник-главния прокурор при административния съд. Няма ли да има други заместник-главни прокурори?
Животът е малко по-сложно нещо от това, което ние правим сега, да го предвидим. И в практиката ще се окаже, че има нужда вероятно да има и друг заместник-главен прокурор, вероятно по други проблеми, включително и по престъпността или следствие, или друг начин на наблюдаване или борба с организираната престъпност - както искате, това го има в света.
Затова ви предлагам: нека да отпадне от текста изброяването изрично на заместник-главния прокурор при еди-какво си. Само заместник-главни прокурори! Животът ще покаже. Засега законът ги дефинира, че те са тези двама заместник-главни прокурори. Но дайте възможността не да изменяме закона постоянно, а ако се наложи в живота да бъдат назначени и други заместник-главни прокурори, да важи и за тях този ценз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Бих желала да ви обърна внимание на още един фрагмент на ал. 6. По никакъв начин нито в основния текст, нито в направените предложения текстът не е пипан. Изведнъж в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, може би случайно, накрая е добавено "или адвоката".

За какво става дума? За заемане на всички длъжности се изисква специализиран стаж. Това е уредено в първите три алинеи на текста. В ал. 4 е уредено заемането на какви длъжности се счита за специализиран стаж. Алинея 6 има предназначение да каже, когато ставаш началник в една система, ще се иска ли специализиран стаж за работа в самата система. Поначало текстът е предизвиквал разнопосочни тълкувания, но се счита, че когато си работил в магистратурата, обикновено могат да се заместват стажовете и примерно един човек, който е работил като съдия и има 5 - 7 години стаж в съда, това да може да му се зачита за работа в следствието или за работа в прокуратурата, както и обратно.
Добавката "или адвокат" няма логика по две причини извън онова, че до комисията няма никакви такива предложения. Аз намирам само едно предназначение на тази добавка - да търсим, решавайки кадровия ребус, някой човек, който има стаж само като адвокат, или не му стигат някакви специализирани години в самата магистратура. За да имаш 12 години специализиран стаж, практически това означава да си работил като съдия, прокурор, следовател или адвокат. Това агенти, съагенти, които сме сложили в ал. 5, което не е ясно за членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупция, признавам за мен също - не знам дали за госпожа министърката е ясно, малко се съмнявам, - просто го подминавам.
Но вижте какво се получава: един път искаме от лицето 12 години стаж като нещо от тези 4 неща и втори път някакви по-малки години - 3 по ал. 3 и 5 по ал. 4. Това не може да е така. Алинея 6, вижте и предишните тълкувания, и предишните редакции на закона, има само едно предназначение: когато правиш един човек началник в една система, той да е работил в нея някакъв период от време. Какъв е практическият смисъл на текста? Не да вадите на шестата и половина година от управлението на Иван Татарчев психодосие, а да проверите, когато правите един човек глава на една система, става ли за там. Едно от условията, за да прецените, че става за там, е да няма нужда да го учите дълго време. Да може, ставайки началник на системата, той да я познава достатъчно, за да започне ефикасно да я администратира. В противен случай изпадаме в пълен абсурд - да сложите една политическа фигура, която нито да познава системата, нито да познава работата, нито да познава кадрите, да започне да се учи колкото време й позволява интелектът и обстоятелствата и в крайна сметка да се стигне до абсурд не да правим нещо ефективно, а да решаваме други кадрови въпроси. Да му дадем на този невежа списъци, за да прочиства хора, след което да започне да си прави приближени и на третата, четвъртата година да разбира всъщност за какво е назначен, какво се иска от него.
Няма никакъв смисъл, ако имаме проблем с престъпността, да слагаме хора, които тепърва ще се учат. Така че ви моля да не казвате както вчера, че е станала грешка или има недоглеждане с това закърфичване на "или адвокат". Аз съм адвокат, високо ценя тази професия, много я обичам, но смисълът на това правно разрешение на ал. 6 е там да бъдат хора, които са научени и могат да започнат да работят на ход, а не тепърва да се учат няколко години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг някой желае ли да се изкаже?
Господин Лучников, както разбирам, преди да гласуваме, приема двете добавки на господин Школагерски в ал. 4 - преди "началник-отдел при специализираната следствена служба" да се добави "директор и началник-отдел при специализираната следствена служба", а в ал. 7 да остане "заместник-главните прокурори" без продължението "при прокуратурите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, че има някакво недоглеждане в предложенията на колегите. Ръководителите на следствените служби, наречени "ръководители на окръжни следствени служби", макар че това не е достатъчно правилно терминологично, се намират в ал. 7. Там е и ръководителят на следствената служба при Софийския градски съд. Пише го в ал. 7 - "ръководителите на окръжните следствени служби", което означава, че ако те бъдат изпратени в ал. 4, това ще означава падане на ранга. Това е първото, което искам да кажа, може би терминологично трябва по-добре да се запише - "ръководителите на следствените служби към окръжните съдилища и Софийския градски съд".
Второ, подкрепям господин Корнезов, че трябва да отпаднат съдебните кандидати и правя същото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест, в ал. 7 "окръжните следствени служби и Софийският градски съд".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И на едното, и на другото място трябва да ги има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи "ръководители на специализираната следствена служба при Софийския градски съд" отива в ал. 7.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има няколко предложения за отпадане на текстове.
Първо, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 127, ал. 1, изречение второ да отпаднат думите "когато няма друг кандидат".
Гласували 128 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 6.
Предложението за отпадане се приема.
Предложение от народния представител Любен Корнезов за отпадане в ал. 5 на думите "съдебни кандидати".
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 41, против 79, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Моля за прегласуване. Вероятно колегите не можаха да се ориентират за какво става реч. Става дума за това, че съдебните кандидати са длъжни една година да карат своя стаж. Този стаж се счита за трудов стаж - по-нататък това изрично е уредено в закона. Но не може да бъде специализиран юридически стаж, тъй като те нямат юридическа правоспособност. За това става дума. Досега винаги е било така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на прегласуване предложението за отпадане на думите "съдебни кандидати" в ал. 5.
Гласували 138 народни представители: за 28, против 100, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Татяна Дончева за отпадане на думите "или адвокат" в ал. 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 17, против 109, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте целия § 39 с направените корекции в алинеи 4 и 7.
Гласували 118 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 6.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 22 вносителят предлага чл. 128 да се измени така:
"Чл. 128. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директора на Националната следствена служба се назначават за срок от 7 години без право на повторно избиране и се освобождават от президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет."
Народният представител Александър Каракачанов предлага § 22 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Иван Димов и група народни представители - по § 22 в чл. 128 думите "директорът на Националната следствена служба" се заличават.
Комисията не приема текста на вносителя по § 22.
Комисията подкрепя предложението на Иван Димов и групата народни представители и предлага § 22 да стане § 40 със следната редакция:
"§ 40. В чл. 128 думите "директорът на Националната следствена служба" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 22 господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Конституцията урежда въпроса за назначаването на председателя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Това става по предложение на Висшия съдебен съвет с указ на президента. Конституцията не урежда начина на назначаването на директора или шефа на Националната следствена служба, респективно сега на новата създадена Специализирана следствена служба към Софийския градски съд. Но практиката досега в продължение на 7 години беше, че с указ на президента по предложение на Висшия съдебен съвет се назначава това длъжностно лице. Това дава по-голям авторитет не само на лицето, но и на самата служба, когато това става с указ на президента.
Ако си спомнят тук колегите юристи, този въпрос беше отнесен преди около четири години в Конституционния съд и Конституционният съд прие, че няма юридическа пречка, включително и конституционна, назначаването на това длъжностно лице да става по реда, както се назначават председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. И практиката досега беше такава.
Затова предлагам един заместващ текст на чл. 128:
"Чл. 128. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Специализираната следствена служба към Софийския градски съд се назначават за срок от 7 години без право на повторно избиране и се освобождават от президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет."
Мисля, че това ще бъде в полза и на следствието, и най-вече на специализираното следствено звено към Софийския градски съд, което до някаква степен замества функциите на Националната следствена служба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поддържам текста на вносителя по чл. 128. Смятам, че това, което е предложил Министерският съвет, е най-добрият текст от гледна точка на самата хармония на закона. Учудвам се, че вносителите се отказват от този текст и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията предлага един друг текст, срещу който те не възразяват.
Решението на Конституционния съд, за което говори господин Корнезов, няма да се уморя да го повтарям, има два основни пункта. В първия пункт се казва, че съдът, прокуратурата и следствието са равнопоставени части на съдебната система. А в друга част на това решение се казва, че статутът на председателите на Върховния касационен, Върховния административен съд и главния прокурор е равен на директора на Националната следствена служба или обратно - статутът на директора е равен на статута на останалите ръководители на другите две части от съдебната власт.
Големият спор, който предизвика текстът на Министерския съвет сред юристите, беше свързан с мандата. След като в Конституцията има мандат за тримата, трябва ли да има мандат и за четвъртия? Затова спорът се въртеше около мандата. В желанието си рязко да променят сега съществуващото статукво колегите Иван Димов и група народни представители направиха така, че статутът на следствието рязко спадна.
Не мога да се съглася с колегата Корнезов, че ръководителят на звеното към Софийския градски съд трябва да бъде равен на ръководителя на Националната следствена служба или на Бюрото за специализирано разследване, както пък беше първият вариант на колегите. Тоест, в желанието си колегите да решат един практически въпрос, отнеха статута на следствието, децентрализираха го до абсурд. Няма национално звено, което да се занимава с разследването на тежките престъпления и няма ръководител на това звено, който да бъде равен на останалите.
Смятам, че това е изключително сериозно късогледство и затова поддържам текста на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за процедура господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласен съм с колежката Шопова, че не може статутът на специализираната следствена служба към Софийския градски съд да бъде равен на статута, който има досега Националната следствена служба, и в това отношение не съм съгласен с колегата Корнезов. Тъй като този въпрос вече е решен и гласуван в предишен текст, т.е. дебат в момента просто няма смисъл да се провежда.
Предлагам прекратяване на дебатите и гласуване на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има ли някой срещу това предложение?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Знае се, че с този текст се издърпва килимчето изпод краката на президента, който се лишава от едно от своите досегашни правомощия спрямо съдебната власт. Учудвам се, че точно господин Величков, който е негов земляк от Пловдив, не иска да прояви грам солидарност със своя съгражданин и така след като в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ни каза, че президентът имал декоративни функции по отношение на съдебната система, днес по същия начин предлага да се прекратят разискванията.
Господин Величков, има много сериозен смисъл президентът да има определени права по отношение на съдебната система, пък били те, както ги наричате, и декоративни. В цивилизованите страни обстоятелството, че президентът може да върне една кандидатура на Висшия съдебен съвет, е важен обществен знак за неприемливост на кандидата, който има много сериозен обществен смисъл, който касае престижа на лицето, което поема поста. Който е един своего рода жълт картон към органа, който му е предложил неподходящ кандидат и това има много сериозен смисъл в политическия живот. Като сме тръгнали към Европа, като желаем да усвояваме политическите нрави, които вече са факт в цивилизованите страни, няма нужда по този начин да му обясняваме, че той е декоративен. Мисля, че министър-председателят му обяснява достатъчно ясно, за да правим това и ние.
Предлагам да не прекратяваме разискванията и към чл. 128 да се прибави вместо "директорът на Националната следствена служба" - "ръководителят на Бюрото при Софийския градски съд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на разискванията по § 22.
Гласували 119 народни представители: за 106, против 7, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов за отпадане на § 22.
Гласували 109 народни представители: за 5, против 97, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 40 така, както е предложен от комисията, защото, ако се заличат думите "директорът на Националната следствена служба", това решава всъщност и другото предложение за заместване на този текст.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 2, въздържали се няма.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 23 вносителят предлага в чл. 129 да се направят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал. 1. Създава се ал. 2:
"(2) В стажа по ал. 1 не се включва времето, прослужено като младши съдия или младши прокурор."
Народната представителка, заместник-председател на Народното събрание, госпожа Петя Шопова предлага § 23 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да се приеме като § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм улеснена по моето предложение поради гласуването по предишния текст на чл. 127.
Уважаеми колеги, там, някои от вас, които гласуваха текста, приеха, че времето като съдебен кандидат, т.е. когато юристът още няма правоспособност и още се приема, че е време на обучението му, се счита за юридически стаж, а изведнъж стажът на младшите съдии и младшите прокурори не се взема предвид.
Това предложение, което съм направила за отпадане на този текст, който не предлага вносителят, не е мое изобретение. Това ми е предложено от хора с голям юридически стаж, от магистрати от Русе. Те смятат, че много сериозен стимул за младшите съдии и младшите прокурори е техният стаж да се зачита в общия стаж, който е свързан с проблемите на несменяемостта.
Затова аз и колегите от Русе смятаме, че чл. 129 трябва да остане в предишния си вид.
Затова поддържам моето предложение.
Смятам, че е изключително нелогично едната година стаж преди придобиването на правоспособността вече да има такова значение, каквото вие му придадохте, а след това нормалният стаж на юриста - младшият съдия и младшият прокурор, да бъде игнориран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Друг желае ли думата?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз подкрепям предложението на колежката Шопова, но по малко по-други доводи.
Чл. 129 касае несменяемост, а не общия стаж. В общия стаж мисля, че го уредихме и за съдебните кандидати, и за младшите. Наистина има смисъл системата да създаде стимули, при които хората, които са работили първите две години като младши съдии или прокурори, да останат на работа в нея. Защото не е тайна, че един от големите проблеми на системата в момента е текучеството на кадри и че изключително голяма част от тези, които работят по 2-3 години, напускат системата и стават адвокати тъкмо когато горе-долу са понаучили нещо от работата.
На мен ми се струва, че е излишно да слагаме добавката, която предлага вносителят - в стажа по ал. 1 да не се включва времето, прослужено като младши съдия или младши прокурор.
Разбирам идеята на вносителя да удължи срока, в който един магистрат ще бъде сменяем. Има разум в това. Съдът има по-дълго време, за да бъде той проверяван става ли или не преди да получи статута. Обаче вижте текста: "Съдии, прокурори и следователи стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат". На длъжността - тригодишният стаж е на длъжността, която заемат. Ако той е младши съдия или младши прокурор, той просто не е на длъжността, за да му текат години и да стане несменяем. Той може да стане несменяем най-малко от ранг на районно ниво. Но това ще бъде тригодишен стаж на тази длъжност, а не на младшата.
Така че според мен е излишно такова презастраховане - да не се включва времето, прослужено като младши съдия и младши прокурор. Естествено, той не е на тази длъжност, за да му тече тригодишен стаж.
Според мен от този текст на чл. 129 така, както е записан в досегашния текст, е напълно ясно, че тригодишният стаж трябва да бъде на тази длъжност и че той не може да включва младши ранг преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз също така подкрепям предложението на госпожа Петя Шопова. Ще изтъкна само няколко аргумента освен това, което чухме и от госпожа Петя Шопова, и от госпожица Дончева.
Въпросът за несменяемостта като един от елементите на статута на магистратите и оттук тяхната независимост е конституционен проблем. Той изрично е уреден в чл. 129, ал. 3. Чета първото изречение:
"Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат."
Това е текстът на Конституцията. Този текст на Конституцията абсолютно точно - буква по буква, запетайка по запетайка, е възпроизведен в чл. 129 от сега действащия Закон за съдебната власт. Кое прави необходимо ние да вкарваме с тези изменения някакви допълнителни критерии за тази несменяемост, когато Конституцията е решила, че тригодишният срок на заеманата длъжност дава този елемент от статута на магистратите? Това, от една страна.
Второ, нелогично е това, което се предлага от вносителя - втората алинея, за която става реч, че в стажа по ал. 1 не се включва времето, просулжено като младши съдия или младши прокурор. Ами къде са следователите? Значи следователят, който също е магистрат, по приетата сега система с изменението даже е с по-нисък ранг, той ще става несменяем, а пък младшите съдии и младшите прокурори няма да стават несменяеми. Къде са следователите?
Това е едно недоразумение в предложението на вносителя и моля да отпадне. Поначало досегашното функциониране на чл. 129 и на третата алинея на Конституцията - същият текст, не е създавал проблеми и не е необходимо да пипаме нещо, което просто ще развалим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Петя Шопова за отпадане на § 23.
Гласували 142 народни представители: за 114, против 28, въздържали се няма.
Параграф 23 отпада.
Имате думата, господин Лучников.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Любен Корнезов предлага да се създаде § 23а със следното съдържание:
"§ 23а. В чл. 131, ал. 1, т. 3 накрая се добавя "от общ характер".
Става въпрос за случаите, при които се освобождава несменяем съдия. В досегашния текст е казано: "осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление". Господин Корнезов предлага да се добави "от общ характер". Тоест един съдия, който е осъден на лишаване от свобода за престъпление не от общ характер, да остава да бъде съдия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 23а има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Тълкуването, което искаше да внуши уважаемият от мен господин Лучников, ми се струва, че не е точно, защото текстът е безсмислен. Става дума кога съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат освобождавани от длъжност. Разбира се при пенсиониране, когато подадат оставка, и разбира се трябва да се предвиди предсрочно прекратяване на тяхната длъжност и изпълнение на функциите им, когато те са осъждани. Въпросът е там, че съдебните магистрати имат имунитет и те не могат да бъдат съдени за всяко едно престъпление, а само за престъпление, което е тежко и което се снема по един специален ред, по предложение на главния прокурор, Висшия съдебен съвет. И само когато престъплението е тежко, тогава се снема имунитетът и може да бъде съден. И сега, поне за неюристите, има престъпления от общ характер, има и престъпления от частен характер. Престъпленията от общ характер прокуратурата и държавата поначало, независимо от желанието на потърпевшия, общо казано съди този, който е извършил престъпление. А престъпленията от частен характер са леки престъпления - обида, лека телесна повреда, нещо, което е укоримо, но в края на краищата зависи от волята на този, който е потърпевш. Включително и сега действащия НПК дава възможност за спогодба, за помирение между извършителя и тази жертва.
Следователно, нека да не искаме от магистратите да станат по-големи светци от папата. Това не е възможно. Всички сме хора, пък казвам - всички сме и грешни. Разбира се за престъпления от общ характер, ако магистратът извърши такова престъпление, естествено, че той не може да бъде нито съдия, нито прокурор, нито следовател и следва да бъде освободен. Но ако той извърши някакво престъпление от частен характер, т. е. една обида, една мръсна дума, казана в едно афектирано състояние, как и по какъв механизъм той ще бъде освободен, след като има имунитет?
Следователно, предлагам към т. 3 осъждането да бъде само когато е от общ характер. И само това ме е водило, за да направя това предложение, а не да защитавам магистратите, които вършат престъпления. Много далеч съм от тази мисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз подкрепям предложението на колегата Любен Корнезов, като искам да ви обърна внимание, уважаеми колеги и уважаеми господин председател, на чл. 134 от Закона за съдебната власт, който ни препраща към чл. 70 от Конституцията: "Съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народните представители. Висшият съдебен съвет снема имунитета на съдия, прокурор и следовател, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер". Обаче, когато погледнем чл. 70 се вижда, че след като имунитетът на магистрата е равен на този на народния представител, те не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за тежки престъпления и т. н. Тоест логиката на колегата Любен Корнезов е много сериозна, тъй като на един магистрат може да му бъде снет имунитетът, когато става дума за престъпление от общ характер, и тогава той може да получи наказание за това престъпление. Въобще няма хипотеза, при която става дума за престъпление от частен характер. Смятам, че неговото предложение трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, смисълът на добавката "от общ характер" е и в чл. 126, който вече е приет, гласуван и подкрепен от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Какво имам предвид? Чл. 126 урежда на какви изисквания трябвя да отговаря лицето, за да бъде магистрат. И едно от тях е, както сме го приели преди едно или две заседания, да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано. Необходимостта от съответна регламентация е повече от очевидна.
Ако лицето междувременно загуби това качество - да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер - добре! - то вече става негодно за работа и съответно трябва да бъде освободено. Но качество, за което, ако бъде то изначално, няма пречка да бъде назначено лицето, защото така, както сме регламентирали чл. 126, излиза това, ако то е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, няма пречка да бъде назначено. Ако междувременно е настъпило това обстоятелство, освен разбира се пречките с имунитета и т. н., да го освобождаваме някак си не върви.
Така че моля ви да подкрепите това предложение, което е напълно разумно и се вмества в общия регламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за създаване на § 23а. Ако бъде приет, ще стане § 41.
Гласували 136 народни представители: за 123, против 9, въздържали се 4.
Параграф 23а, който става § 41, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 24 вносителят предлага: "В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 накрая се добавя "и да извършват адвокатска дейност".
2. Точка 5 се отменя.
Има предложения на народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев и други по § 24 - в чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 накрая се добавя "с изключение на научна и преподавателска дейност, за упражняване на експертна дейност при държавни институции, както и по договор за упражняване на авторски права."
2. В ал. 2 накрая се добавя "като времето, прекарано на тази длъжност, се зачита за трудов стаж по чл. 127, ал. 1 до ал. 5."
Има предложение от същите народни представители в чл. 132, т. 2 да отпадне.
Има предложение и на народния представител госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание - от законопроекта, § 24, чл. 132, т. 2 да отпадне, а да остане т. 5 на чл. 132 от Закона за съдебната власт.
Комисията не приема предложението на вносителя по т. 2.   Комисията приема предложението на Иван Димов и групата народни представители и на народната представителка госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание. При това положение комисията предлага § 24 да стане § 42, със следното съдържание:
"§ 42. В чл. 132 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните допълнения:
а) В т. 2 накрая се добавя "и да извършват адвокатска дейност";
б) В т. 5 накрая се добавя "с изключение на научна и преподавателска дейност, както и за упражняване на авторски права".
2. В ал. 2 накрая се добавя "като времето, прекарано на тази длъжност, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 до ал. 5"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворена от текста, така както е предложен, като изразявам само едно съмнение дали допълнението в т. 2 е необходимо. Точка 2 гласи, че съдиите, прокурорите и следователите не могат да упражняват адвокатска професия. Упражняването на адвокатската професия включва и извършването на адвокатска дейност.
Аз разбирам какво са имали предвид колегите - че може недобросъвестни магистрати да дават адвокатски съвети, така да се каже, и по този начин да се ангажират с едно предварително мнение или с някоя от страните. Но, според мен, общото понятие да упражняват адвокатска дейност включва и това. Макар че, ако допълнението е толкова необходимо, лично аз няма да възразя.
Що се отнася до т. 5, радвам се, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията е стигнала до тези изводи, тъй като предложението на вносителя да отпадне т. 5, беше доста странно. Точка 5 забраняваше досега да се извършват услуги по договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци. Ако магистратът, съдията, следователят или прокурорът, който има много висок статус, съответно трябва да има и такова заплащане, и ще има все по-добро, се ангажира с едни такива услуги, това означава да има предубеждение, да има предварителна ангажираност. Изобщо, създават се условия за дейност, която не би отговаряла на статуса на магистрата.
Допълнението, което Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията сега оставя е, че това може да стане, с изключение на преподавателската дейност. Да, нормално е магистратът да има такава, както и по повод на упражняване на авторски права, нормално е да ги упражнява, тъй като един добър магистрат може да има съответни трудове, които да са свързани с авторски права.
Като цяло мисля, че текстът е добър. И пак повтарям, че допълнението в т. 2 ми се струва странно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Петя Шопова.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Ще допълня с няколко аргумента казаното от госпожа Петя Шопова, ако бих могъл да направя това. Аз разбирам идеята, която и комисията ни предлага. Но правните текстове са непрецизни юридически, в известна степен неработещи, а може би ще създадат и повече проблеми, отколкото да решат.
Разбира се, че т. 2 трябва да отпадне, тъй като в сегашната точка, както каза госпожа Шопова, има точна и ясна забрана на магистратите да упражняват адвокатска професия. Не е необходимо да казваме "да упражняват адвокатска професия и да извършват адвокатска дейност". Разбира се, че не могат да извършват! Как може да бъде съдия и адвокат? Разбира се, че това е несъвместимо. И това е дадено в самия текст, който сега съществува.
По-нататък, добавката, която се предлага за т. 5. Аз разбирам идеята, но трябва да я доуточним. Магистратът може по изключение да извършва научна или преподавателска дейност. За авторските права е ясно, разбира се, че не може да му забраниш да пише книги или да издава някакви произведения, независимо дали в областта на юридическата наука или в някаква друга област. Но става въпрос за преподавателска и научна дейност.
Аз съм за това, нека повече магистрати, дай Боже, да се занимават и с наука и после тази наука да я въплътяват в правораздаването. Но проблемът е в това може ли един съдия, респективно прокурор, следовател, да извършва преподавателска и научна дейност по трудов договор? Следователно, да има два трудови договора - единият трудов договор като магистрат и другият, респективно като преподавател или в един научен институт.
Нека да помислим, или тази преподавателска дейност, за което съм категорично "за", може да бъде извършвана, но не по трудов договор. Тъй като принципът, който е залегнал в целия закон, а и не само с изменението, но и преди това е, че съдебният магистрат има само едно трудово правоотношение и по принцип не може да има други трудови правоотношения, извън основното си, главното си.
Така че, може би прецизността изисква в т. 5 да се каже "с изключение на научна и преподавателска дейност, но не по трудов договор, както и за упражняване на авторски права".
Що се отнася до ал. 2, мисля, че тук отново изпадаме в юридическа непрецизност и двусмислие. Какво ни казва сегашната ал. 2? Алинея 2 ни казва: "При преустановяване длъжността на лицата, т.е. съдебните магистрати, същите се възстановяват на заеманата преди това от тях длъжност". И сега се добавя, добре, т.е., ако са били министри или депутати, ще се възстановят.
Ние искаме да се допълни нещо друго - "като времето, прекарано на тази длъжност, се зачита за стаж по чл. 127". Но ние вече приехме преди около 20 - 30 минути чл. 127, ал. 5 и надълго и нашироко изброихме кои длъжности, които се заемат, се считат за юридически стаж. Даже и за съдебните кандидати казахме, че имат една година юридически стаж.
Как сега, прехвърляйки, един общински съветник, респективно кмет, защото и това е хипотезата на т. 1, вижте го - който може даже да няма юридическо образование към момента, когато е станал общински съветник или кмет. Има кметове, има общински съветници, които сега учат даже право. Ние ще им зачитаме юридически стаж преди даже те да са се дипломирали. Мисля, че това е извън логиката. Може би не това е идеята на текста. Но така, както е формулиран, може да доведе и до едно такова тълкуване.
Ето защо смятам, че ал. 2 трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Признавам си, че се изкушавам да настъпя "котката за опашката", дискутирайки т. 2 на чл. 132 - онова, с което завърши господин Корнезов, - зачитането за специализиран юридически стаж на времето, прекарано от някого като народен представител, министър, заместник-министър, кмет или общински съветник.

Малко ми се струва, че прескачаме мярката. Говоря като лице, което се касае от този текст, и ще си сложа въз основа на него още няколко години съвсем специализиран стаж. Създаваме впечатление - и го казвам абсолютно смело, - че използваме възможностите си на законодатели, за да уредим някои лични проблеми. В резултат на това в адвокатурата има настроения срещу нас, че, бидейки народни представители и адвокатствайки, ние имаме някакви предимства пред другите адвокати, което не бива да става така и не бива по този начин да се прави. Ясно е, че не може един кмет да си зачита престояното време като кмет за специализиран магистратски стаж, както един лекар, който е станал кмет, не може да си счита това време, макар то да е посветено на хората, за специализиран лекарски стаж. Не бива това да е така.
Бих ви дала един практически пример за нелепо тълкувание, което тази добавка създава. Господин Борис Спасов от СДС, два мандата общински съветник в София, диригент в Софийската опера, вече е навъртял осем години като общински съветник. Ако завърши и право за четири години, в Благоевград например, той ще има де факто дванадесет години стаж и можем да го направим направо касационен съдия. Нека да не си създаваме такива проблеми. (Неразбираема реплика от СДС.) Не, то просто е възможно. Да, и ще стана съдия, и ще бъда три месеца съдия, след което ще си прикача този стаж.
Няма нужда да гледаме чак толкова да не се минем. Като сме решили, че малко ще си оставим основната професия "на ползу роду", както казва господин Жорж Ганчев, хайде да сме малко последователни сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, с удивление слушах разсъжденията на колегите от левицата на тема "Правен стаж". Те или не са чели и не познават Закона за съдебната власт, или знаят за какво става дума и си правят съвсем волни изказвания на тази тема.
Какво има предвид текстът на предложената ал. 2 на чл. 132. Първо, става въпрос за съдии, прокурори и следователи, а не за случайно избрани хора, които са на длъжност от народен представител до общински съветник. Известно е, че тези хора - става въпрос за съдиите, прокурорите и следователите - когато попаднат било като народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници, те продължават да изпълняват чисто правни задачи в тези структури. Мисля, че няма нужда да разяснявам с какво се занимава един народен представител, един министър, който подготвя законопроекти и ги внася в Министерския съвет, един заместник-министър. Още повече, искам да припомня, че в текста на чл. 98 от нашия правилник ние сме приели, че времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им за съответната длъжност, която са заемали до избора им. Така че по отношение на народните представители този въпрос е уреден и в нашия правилник.
Аз единствено бих бил склонен да приема, че по отношение на кметове и общински съветници е допустимо да ги изключим от тази категория. Но по отношение на народни представители, министри и заместник-министри, хора, които са били преди това съдии, прокурори и следователи, и продължават да се занимават с правна дейност, не е логично да ги лишаваме от възможността времето, прекарано на тази длъжност, да им се зачита за правен стаж и то правен стаж от ал. 1 до ал. 5.
Така че от името на вносителите поддържам този текст. Единствено бихме били съгласни да не се приема по отношение на кметове и на общински съветници този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Димов, става дума не просто даже за специализиран стаж, а за магистратски стаж. Изпитах неудобство, когато трябваше да представим в Съвета на Европа госпожа Ботушарова, не защото е госпожа Ботушарова, а защото не може един човек, който е прекарал една година като младши съдия, да го представим в Европа за топсъдия. Защото е очевидно, че той там просто влиза в дъното на класацията на можещи съдии. И защото това си е наша национална черта - да ходим така, да се кадруваме по начин, който да ни представи в очевидно неблагоприятна ситуация. Не може да кажете на един лекар, който работи тук в Комисията по труда и социалната политика примерно, и е внесъл законопроекта за здравното осигуряване, законопроекта за еди какво си, което касае неговата тема, че на него няма да му го зачитате за специализиран стаж, пък нашия ще си го зачитаме за магистратски. Ами този лекар може да е бил досега примерно директор на болница и да не се занимава с пряка оперативна или някаква друга лечебна дейност. Той няма ли на същото основание да каже: и аз искам специализиран стаж.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В чл. 98 сме го дали.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моля Ви се, за лекар! И ще отиде на специализация с този стаж! Няма да си създаваме повече привилегии, отколкото имаме. И няма да се пишем за магистрати, когато не сме. Ще си го броим за общ трудов стаж, ще си вземаме класове, всичко, което стажът ни дава. Но няма да стоите тук пет години, след което да кажете: аз искам да стана главен прокурор, председател на Върховния касационен съд, защото този стаж ми се счита за магистратски и искам да стана началник.
Магистратурата трябва да се кадрува от магистрати, за да има трета независима власт и да върви държавата. Иначе ще останем само ние, дето стоим тук, ще се сменят на изборите резултатите и все ще режат баницата тези, които са в Народното събрание. Не трябва да става така, защото създаваме негативизъм към себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, наистина тук съществува проблем. И аз ползвам правото на група да поискам почивка, за да го обсъдим. Нека и колегите от мнозинството да го обмислят, защото не само юристи има и в тази група. Прецедентът е твърде опасен като привилегия, която си създаваме. Разберете, става въпрос за системи, за гилдии, които винаги ще реагират негативно към това, независимо дали днес е СДС или утре е БСП.
Моля за 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към гласуване по § 24.
Първо, предложението на народната представителка Петя Шопова за отпадане на точка 2, да отпаднат думите "и да извършват адвокатска дейност".
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 18, против 84, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - да отпадне предложението на комисията в ал. 2 накрая да се добавят думите "като времето, прекарано на тази длъжност, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 5".
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 27, против 108, въздържали се 5.
Предложението за отпадане в ал. 2 не се приема.
Има предложение точка 5 да добие следната редакция:
"5. да извършват услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, както и за упражняване на авторски права".
Моля, гласувайте § 24, който става § 42, така, както е предложен от комисията, с направеното прецизиране на точка 5, както беше прочетено.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 24, който става § 42, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С § 25 вносителят предлага да се промени второто изречение на чл. 134, ал. 1, както следва:
"Имунитетът на съдия, прокурор или следовател се снема от Висшия съдебен съвет."
Предложението на господин Любен Корнезов е § 25 да отпадне.
Комисията приема предложението и предлага § 25 да отпадне. (Неясна реплика на господин Любен Корнезов.)
Вие, даже и когато Ви приемаме предложенията, правите пак обструкции. Аз не мога да разбера!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов, който е вносител на предложението. Предложението е прието от комисията. Въпреки това...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз не правя обструкции. Пък ако искате, слушайте. Аз просто реагирах не за това, а защото не можах, поне аз, да разбера, и моите другари тук, кога гласувахме предния текст, чл. 132, целия. (Реплики от залата.) Ами, разбира се, защото гласувахме точка 5. Да, преди това, но целия текст гласувахме ли на ал. 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, не внимавате.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, гласували сте го - ваша воля, щом сте го гласували. Общинският съветник има юридически стаж, пък президентът няма юридически стаж - това логика ли е вашето?
Но да оставим това. Защо трябва да отпадне това, което е предложено от вносителя? Ами, защото, за да се снеме имунитетът на един магистрат от Висшия съдебен съвет, се изискват достатъчни данни за извършено престъпление от общ характер. Това, което е внесъл Министерският съвет, практически ни казва: Няма значение доказателства има ли, няма значение данни има ли, щом ние сме го нарочили магистрата, ще му снемем имунитета. И затова трябва да се отхвърли предложението на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. Това е предложението, както разбирам, и на комисията.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов, прието и от комисията, § 25 на вносителя да отпадне.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Параграф 25 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Иван Димов и група народни представители предлагат да се създаде § 25а със следното съдържание:
"§ 25а. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст на чл. 139 става ал. 1.
Създава се нова ал. 2:
"(2) Основното месечно възнаграждение на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт."
Комисията приема предложението и предлага § 25а да стане § 43 със следното съдържание:
"§ 43. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 139 става ал. 1 и в нея думите "директорът на Националната следствена служба" се заменят с "директора на Специализираната следствена служба при Софийския градски съд".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска, следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 25а има ли желаещи за изказване?
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ето това е един текст, който Демократичната левица ще подкрепи, правейки изключение от общото правило, че не участваме в гласуването.
Смятаме, че част от корупцията е в ниското заплащане, което магистратите получават. Освен това считаме, че заплатата също е начин да се изрази отношение към една професия, но много бихме искали още отсега да заявим на мнозинството, че стриктно ще следим какво ще запишете в Закона за бюджета. Независимо от решенията на Конституционния съд, че нямате право да пипате бюджета, който даде Висшият съдебен съвет, обикновено го делите на две. За да се спази това изискване при определена минимална и максимална заплата, означава, че съдебната система трябва да получи достатъчно бюджет, разбира се в условията на валутен борд, на сериозни ограничения и т. н., но не бихме искали с разрешенията, които ще даде парламентът по бюджета, да се стигне до абсурд между най-ниската и най-високата заплата и да няма достатъчно разграничение. Ако дадете прекалено малък бюджет на системата, ще излезе така, че долното ниво на заплати е определено с ал. 2 на текст, който сега ще приемем - чл. 139, а в същото време им даваме толкова малко пари, че за по-висшестоящите длъжности на практика не могат да се дадат по-големи възнаграждения или могат да се дадат по-големи, но в твърде незначителна степен. Така че не е достатъчно, считаме ние, да потупаш по гърба магистратите и да им кажеш, че ти много си загрижен за тяхното благосъстояние, защото си променил чл. 139 от Закона за съдебната власт. Още по-важно е какво ще се гласува в Закона за бюджета. Надяваме се да бъдете последователни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, отклонявате се от темата. Сега обсъждаме Закона за съдебната власт. Когато обсъждаме Закона за бюджета, тогава ще обсъждаме какъв да бъде бюджетът.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да си знаете!... Да не мислите, че може да мине!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички ние трябва да знаем. Какво значи: "Да си знаете!"? Бюджетът се гласува от Народното събрание, не се гласува от друг.
По § 25а, който става § 43, друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 43 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Параграф 25а, който стана § 43, е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Иван Димов и група народни представители правят предложение да се създадат нови членове 139а, 139б, 139в и 139г, с което предлагат редица други материални привилегии за съдиите.
Комисията приема предложението по принцип и предлага тези текстове да се обединят в § 44 със следното съдържание:
"§ 44. Създават се членове 139а, 139б, 139в и 139г, както следва:
"Чл. 139а. На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за облекло или тога в размер на две средномесечни заплати на заетите лица в страната, която не се облага с данък. При същите условия на служителите в съдебната власт се изплаща сума за облекло в половин размер от посочената в предходното изречение.
Чл. 139б. В бюджета на съдебната власт всяка година се предвиждат средства за изграждане на ведомствен жилищен фонд.
Чл. 139в. Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 139г. При прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране съдията, прокурорът и следователят, който е работил през последните десет години в системата на съдебната власт има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от двадесет месеца".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този § 44, който предвижда създаването на чл. 139а, 139б, 139в и 139г, има ли желаещи за изказване?
Лично на мен ми се струва, че в чл. 139а трябва нещата да са по еднакъв начин с предишния текст. Тоест да стане: "две средномесечни заплати на заетите лица" не "за страната", а "в бюджетната сфера". Иначе тук друг критерий се възприема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз подкрепям тези текстове. Имах законопроект с подобно съдържание, който обаче не беше минал на първо четене и затова сметнах, че не е необходимо да го предлагам директно на второ четене така, както са постъпили колегите, но важен е смисълът на предложенията, които се правят.
Имам само една корекция по чл. 139а. Вижте предложението на колегите така, както е в оригинал. Там се казва, че на съдиите, прокурорите и следователите се изплаща ежегодно сума за облекло, в скоби е поставена думата "тога". След това текстът продължава. Презумпцията е, че вече при правораздаването ще бъдат използвани тоги - такава, каквато е българската традиция, такава, каквато е традицията в много други страни, но тогата се използва от тези, които са в съдебната зала, това са съдията и прокурорът. Явно, че следователят не може да работи с тога, защото това е абсурдно. Характерът на неговата работа би предполагал той да работи с друго облекло. Затова разбирам смисъла да се използва и думата "облекло", т. е. за съдиите и прокурорите - тога, а за другите магистрати, за следователите, облекло. Но тогава текстът на чл. 139а според мен може да се редактира, като се промени мястото на двете думи, т. е. "На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за тога или облекло в размер на две средномесечни заплати" и т. н., което би показало, че от една страна, тъй като няма изричен текст, вече ще се правораздава в тоги. От друга страна ще се осигурява облекло за магистратите, които не работят в тоги. По този начин ще се съхрани, според мен, идеята, която са имали вносителите и която всъщност е идея на магистратурата.
Що се отнася до чл. 139б и чл. 139в имаше две решения на този казус. Моето лично предложение беше формулирано така, както колегите са го формулирали - да се осигуряват средствата за ведомствен жилищен фонд и застраховките от бюджета на съдебната власт. Другият вариант беше - от държавния бюджет. Ние съзнаваме, че това трябва да стане в бюджета на съдебната власт, но тези текстове означават един много сериозен ангажимент на изпълнителната власт и на Народното събрание тогава, когато се гласува бюджетът на съдебната власт, тези текстове да бъдат материално осигурени. Защото и в нашия правилник е казано, че всеки законопроект освен мотивите трябва да съдържа и обосновка за неговото финансово осигуряване.
Аз се надявам, че при приемането на тези текстове това ще бъде направено.
Що се отнася до чл. 139г - идеята на вносителите е друга. Тя не е свързана с момента на пенсионирането, а с момента на прекратяване на правоотношението, но лично аз не възразявам редакцията да бъде такава, каквато е на чл. 139г, още повече че там се предвиждат по-големи поощрения за магистратите, за които това ще се отнася.
Подкрепям текстовете с тези бележки, които направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Предложението беше чисто редакционно - да се сменят местата на думите и да стане в чл. 139а: "На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за тога или облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, която не се облага с данък". И следва второто изречение.
И чисто стилно - в чл. 139г да отпаднат думите "срок от", и да стане: "брутното трудово възнаграждение за двадесет месеца".
Моля, гласувайте § 44, с който се създават членове 139а, 139б, 139в и 139 г с направените корекции.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Параграф 44 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Лучников, продължете с докладването на закона.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 26. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"(1) Съдиите, прокурорите и следователите се повишават в ранг и заплата, след като са прослужили на съответната или приравнена длъжност три години, освен ако Висшият съдебен съвет прецени, че съответният съдия, прокурор или следовател не притежава необходимата професионална квалификация и нравствени качества."
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) В стажа по предходната алинея не се включва времето, прослужено като младши съдия или младши прокурор.
(3) Съдия, прокурор или следовател, който отговаря на изискванията по ал. 1, може да поиска да бъде повишен в ранг и заплата чрез лицата по чл. 30, които могат да правят предложения за това, или направо от Висшия съдебен съвет."
Господин Любен Корнезов предлага § 26 да отпадне.
Госпожа Петя Шопова предлага ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението на господин Корнезов, приема предложението на госпожа Шопова и предлага § 26 да стане § 45 със следното съдържание:
"§ 45. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата "следователите" се добавя "съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията", а думите "след като" се заменят с "ако".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Съдия, прокурор, следовател, съдия-изпълнител и съдия по вписванията, който отговаря на изискванията по ал. 1, може да поиска да бъде повишен в ранг и заплата чрез лицата по чл. 30, които могат да правят предложения за това, или направо от Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Предложението на вносителя и оттук на комисията, която практически възприема предложението на вносителя, на пръв поглед изглежда, че е в интерес на магистратите. Но това е само на пръв поглед. Сегашният текст на чл. 142, който беше всъщност в същата редакция и в Закона за устройството на съдилищата преди това, функционира нормално, функционира добре. Какво означава той? Той означава, че примерно един районен съдия може да продължава да бъде районен съдия 3, 4, 5, 10 години, някои съдии, особено в по-малките градове, са започнали като съдии и се пенсионират като районни съдии в продължение даже на 30 и повече години, но имат възможност, макар и да са районни съдии, да придобият по-висок ранг - било то на окръжен съдия, било то на председател на окръжен съд, а с това и възможността за по-голямо възнаграждение. Това, както е сега текстът, може да стане с решение на Висшия съдебен съвет по предложение на съответните компетентни лица. Обикновено това са председатели на съдилищата или пък съответните прокурори. И Висшият съдебен съвет, и председателят преценяват за всеки един конкретен случай дали този магистрат има тези качества да бъде повишен на място в ранг. И тази система функционира нормално.
Сега се предлага нещо друго. Сега се предлага екс леге, когато минат тези три години, по силата на самия закон да се повишава съответният магистрат в длъжност. Да, но това екс леге не е доведено докрай. Защото, ако минат тези три години, трябва да се направи предложение. От кого? От административния шеф на съответния магистрат. И се поставя въпросът: ами ако не направи предложение? Прави се един завой: да, ама може и без предложение Висшият съдебен съвет да реши. Но кой ще сезира Висшия съдебен съвет също не е решено. Плюс това може да се направи предложение или да не се направи предложение ексофицио, служебно да бъде сезиран и да се самосезира Висшият съдебен съвет, но той да откаже. Следователно обръщаме нещата обратно, когато тази правна норма досега и в миналото съществуваше и нормално функционираше.
Не е необходимо да променяме нещо, което е доказало, че работи добре и да правим нещо, което е доста по-мъгляво и неясно как ще функционира. Аз съм убеден, че ще създаде повече проблеми, отколкото да разреши. И затова ви предлагам да отпадне този § 26 и да си остане текста на сега действащия чл. 142. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че е приела моето предложение. То беше свързано с аргументите, които изтъквах и при предишния текст, за стимулиране на младшите съдии и младшите прокурори. Не мога да се съглася с тезата на колегата Корнезов, тъй като вероятно има някакво техническо недоразумение в тълкуването на текстовете. Аз чета чл. 142 в текста на комисията, че остава старият текст на закона, нали така, господин Лучников?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПЕТЯ ШОПОВА: А след като остава старият текст на закона, по същество това е самото предложение на господин Корнезов - да остане старият текст на закона, като се допълват само съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията в ал. 1.
Аз лично приветствам ал. 2. Така, както чета редакцията й, в първата част се казва, че могат да поискат да бъдат повишени в ранг магистратите чрез лицата по чл. 30, а втората възможност е те лично да се обърнат към Висшия съдебен съвет. Смятам, че такава възможност трябва да съществува, тъй като в дискусии в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се оказа, че има случаи в практиката, когато едно лице отговаря на тези изисквания, но поради различни съображения, включително и личностни взаимоотношения, ръководителят на звеното не предлага на Висшия съдебен съвет това. И затова се дава възможност на магистратите те лично да се обърнат към Висшия съдебен съвет. И аз смятам, че това е в логиката и в допълнение на ал. 1 на досегашния текст. Поне така чета и така тълкувам текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Права е госпожа Шопова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чисто стилно дали от ал. 2 да не отпаднат думите "които могат да правят предложение за това"? Много по-ясно ще бъде.
"(2) Съдия, прокурор, следовател, съдия-изпълнител и съдия по вписванията, който отговаря на изискванията по ал. 1 може да поиска да бъде повишен в ранг и заплата чрез лицата по чл. 30 или направо от Висшия съдебен съвет."
Ако господин Лучников не възразява от ал. 2 да отпаднат думите "които могат да правят предложение за това", гласуваме § 26, който става § 45, както е предложен от комисията с тази корекция - с отпадането на думите от ал. 2.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 107, няма против, въздържали се 3.
Параграф 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Иван Димов и група народни представители предлагат да се създаде § 26а със следното съдържание:
"§ 26а. В чл. 143 се правят следните изменения:
1. В т. 4 думите "в Главната прокуратура" се заменят "при Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
2. В т. 5 думите "завеждащ отдел в Главната прокуратура" се заменят с "прокурори при Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
Комисията приема предложението и предлага § 26 да стане § 46 със следното съдържание:
"§ 46. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"(1) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:
1. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
2. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в следствена служба при окръжен съд;
3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в специализираната следствена служба при Софийския градски съд;
4. съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурор в прокуратурите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд;
5. председател на отделение във Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Следователите получават ранг съответен на съдия или прокурор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ранговете на съдиите, прокурорите и следователите са нещо като в армията чиновете на съответните военнослужещи важен практически въпрос. И сега се създават тези рангове. Добре, предлага ни се най-ниският ранг, така беше междупрочем и досега, това е рангът на районния съдия и на прокурора в районната прокуратура. Това е най-ниският ранг. Вторият по степен ранг е на съдията в окръжния съд и прокурор в окръжната прокуратура, обърнете внимание, и на следователя в следствената служба при окръжния съд. Това какво означава? Това означава, че понеже няма районни следствени служби, следователят, който току-що е постъпил на работа, има, както се казва, два петъка служба, извинявайте за неакадемичния език, да получава един ранг на съдия в окръжен съд, който е минал през всички стъпала - от младши съдия две години, минимум три години районен съдия, че да отиде до окръжния съд на пенсионна възраст, за да придобие ранга си. А следователят, моите уважения, разбира се, към него, прескача автоматично и от редник става едва ли не капитан или майор. Това не почива на юридическата логика.
Второ. В т. 4 ни се дава следващият, четвъртият ранг. Това са на съдиите във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, както и прокурорите към тях. Добре. Поставя се обаче въпросът няма ли да има юридически ранг директорът на специализираната следствена служба при Софийския градски съд, която се изгражда като едно специализирано звено с един по-висок статут от окръжните следствени служби, което произтича от сега гласуваните текстове до този момент, включително и от предните текстове. Би следвало и този шеф на следствието, макар и вече да не се назначава от президента, а се избира от Висшия съдебен съвет по предложение на главния прокурор, да има и съответния ранг.
Затова аз предлагам в т. 4 да се предвиди и този директор на специализираната следствена служба да има ранг. Иначе той остава без ранг.
И последно. Петият, най-високият ранг преди административните ръководители са председателите на отделенията във Върховния касационен и административен съд. Но, вижте, колеги, така или иначе прокуратурата, която е към Върховния касационен и към Върховния административен съд, се състои от прокурори и е нормално да има между тях наблюдаващи, шефове на отдели, да има структура. Няма друг начин, за да функционира прокуратурата като прокуратура, защото няма вече и главна прокуратура. И следва да предвидим според мен, и съответните началници на отдели, ако има друго наименование, намерете точното наименование, да имат, както и сега междупрочем имат, рангове на председатели на отделения в Касационния и Административния съд.
Това са моите предложения.
А що се отнася до втората алинея, която ни се предлага, според мен тя е абсолютно излишна. Казва се, че следователите получават ранг съответно на съдия или прокурор. Но нали горе сме изброили ранговете на следователя? Така че втората алинея е излишна и според мен би следвало да отпадне. Тя нищо не ни казва, най-многото, повече ще ни обърка.
Това са моите предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин Корнезов се безпокои, че директорът на специализираната следствена служба остава без ранг. Но, господин Корнезов, в този текст нямат ранг и председателят на Върховния касационен съд, и председателят на Върховния административен съд. Сметнато е, че ръководителите на звената няма смисъл да се рангират. Техният случай е уреден в друг текст, където ние решихме в чл. 139, че те получават заплати, равни на 90 на сто от заплатата на председателя на Конституционния съд. Така че тяхното положение е уредено, без да им се дават рангове. Но и досега те не са имали рангове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В този текст проличава нарушената логика на съдебната власт. Ако имахме равнопоставени съд, следствие и прокуратура, това щеше да проличи и при ранговете. А сега при ранговете не се получава съответствие, защото има една предварителна дисхармония. Освен това се получават ситуации, които са абсурдни.
Много интересна е тезата на колегата Корнезов, че следователят в специализираната следствена служба по т. 3 има ранг на съдия в Апелативен съд и прокурор в Апелативна прокуратура. Така е, като няма районни следствени служби! Това е последица от унищожаването на районните следствени служби. И колегите, които са гласували да няма районни следствени служби, трябва да си поемат последиците от това тяхно действие. Смятам го за недалновидно, винаги съм възразявала. че във всеки район трябва да има районна следствена служба, защото животът налага такъв начин на организация. И нека сега тези следователи, които могат да имат един ден стаж, да бъдат равни на апелативните съдии и прокурори. Това е абсурдът на реформата в кавички по отношение на следствието.
Другото, което прави впечатление - в т. 5 отпадат от стария текст завеждащ отделите в Главната прокуратура. Пита се защо? Нали и в прокуратурата при Върховния касационен съд и Върховния административен съд ще има прокурори?
След това, губят се директорите на окръжните следствени служби и на тази при Софийския градски съд. Не мога да се съглася с господин Лучников, че става дума само за трудовото им възнаграждение. Виждам, че в чл. 139 става дума за директора на Националната следствена служба. Така че в никакъв случай лицата в новите звена не могат да се ползват от чл. 139. Директор на Националната следствена служба вече няма.
Липсват и заместник-главните прокурори на Върховния касационен и Върховния адиминистративен съд.
Смятам, че това са сериозни недоглеждания и предлагам отлагането на гласуването на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Срещу това предложение за отлагане има ли някой?
Има думата господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): От всички съображения, които се изказаха, единственото, което трябва да се вземе предвид, е за завеждащ отделите в прокуратурата, при Върховния касационен съд и при Върховния административен съд. Това може с една запетая след "председателите на отделения във Върховния касационен съд и Върховния административен съд", да се постави една запетая и да се каже - завеждащ отделите при съответните прокуратури. С това ще се свърши цялата работа.
А за другите неща, къде са, госпожо Шопова, председателите на окръжните съдилища? Къде са председателите на апелативните съдилища? Тях ги няма, защото няма нужда да ги споменаваме тук. За началника на специализираната следствена служба при Софийския градски съд сме предвидили заплата 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Там сме определили заплатата и на председателя на Касационния съд, и на председателя на Административния съд. Няма защо отново да ги дъвчем и да ги предъвкваме тези неща. Тук става дума за обикновените съдии. Това е ранг, това не е длъжност, разберете го това.
За ал. 2 - "Следователите получават ранг, съответен на съдия и прокурор", наистина може би е излишно, но е написано сигурно за яснота.
Предлагам с тая добавка към т. 5 да се приеме и да се гласува текста.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не може следовател с един ден стаж да има ранг "апелативен съдия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отлагане на § 46.
Гласували 160 народни представители: за 59, против 94, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Желае ли някой друг да се изкаже?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Още веднъж искам да подчертая ситуацията, която ще се създаде при приемането на този текст. Ще тръгна обаче отзад напред.
Ако втората алинея бъде приета, ще излезе, че един следовател в окръжна следствена служба или следствена служба при окръжен съд може да получи ранг на председател на отделение на Върховния касационен съд. Може да получи един такъв ранг, а такъв ранг да няма следователят от специализираната следствена служба при Софийския градски съд, която ще се занимава с някаква по-специализирана работа и изисква по-голяма квалификация, организация, пък даже по едно време ставаше въпрос и методически да осветлява другите по въпросите. Как ще става това, аз не мога да си го представя. Това е абсурд.
Категоричен съм да отпадне ал. 2, поне, ако твърдоглаво си карате с тия рангове нататък.
Иначе проблемът с ранговете ще създаде много напрежение в магистратурата, когато, както ви казаха колегите, следовател с един ден стаж ще има ранг.
Извинявам се, господин Лучников, но чл. 139 има съвсем друга материя. Тя урежда заплащането. А според мен, ранговете и заплащането са различни неща. И не трябва ние да намираме повод, че в чл. 139 има някаква уредба на заплащането и тя да кореспондира пряко със служебното им положение, защото от ранговете произтичат и права, и задължения, други, освен правото на заплата, включително административни функции по отношение на тези служби били те следствени и пр.
Още веднъж подновявам това предложение, дори и да не се гласува, нека този текст да се обмисли хубаво, защото ще се наложи след един, два или три месеца пак да го обсъждаме и пак така мнозинството да си мълчите, да си четете вестници като господин Глушков, а съдебната система кучета я яли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да не говорим за това, ако един следовател е станал с апелативен ранг, а след това ще го върнеш на нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за процедура господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на СДС предлагам 30 минути почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Лучников, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Госпожо председател, ние стигнахме всъщност до гласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли други желаещи за изказване по § 46, чл. 143? Не виждам.
Поставям най-напред на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за отпадане на ал. 2 на чл. 143.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 95, против 12, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Редакционни бележки има ли, господин Лучников?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Няма. Председателят на комисията казва, че няма редакционни бележки по ал. 1.
Господин Лучников предлага да гласуваме текста така, както е предложен от комисията с единствена алинея.
Моля, гласувайте чл. 143.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Параграф 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това беше § 26, който стана § 46.
Комисията предлага да се създаде § 47 със следното съдържание:
"§ 47. Член 144 се изменя така:
"Чл. 144. Еднократното повишаване на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 143 до втората по-горна степен включително."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Предлагам предложеният от комисията текст на чл. 144 да не се приема, тоест предложението ми е за отпадането му.
Какво имам предвид? Първо, нито вносителят - Министерският съвет, нито някой от народните представители е направил предложение за промяна на този текст, а това е предложение на комисията. Но хайде, това е процедурната страна на въпроса.
За какво става реч? Сега съществуващият текст на чл. 144 не е нов, не е от Закона за съдебната власт. Той функционира от десетилетия назад.
"Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите... до втора по-горна степен включително".
Поне за колегите, които не са юристи, това означава, че примерно един районен съд - той си е районен съд, правораздава като районен съдия и Висшият съдебен съвет може да му даде ранг на окръжен съдия, респективно максимум до съдия в Апелативния съд. Това е повишаването, което стимулира и развитието, пък и особено спомага да запазим кадрите в по-малките градове, където има много опитни съдии, с години стаж. Но понеже има само един районен съд, си остават районни съдии, респективно районни прокурори. И този текст е функционирал. Това стимулиране се отразява включително и на възнаграждението.
Какво ни се предлага? Предлага ни се нещо съвсем друго. Обърнете внимание: "еднократно повишаване на място се извършва съобразно ранговете... до втора по-горна степен включително". Поне аз така го тълкувам, че щом е еднократно, това означава, че можете да прескочите рангове. Поне аз така казвам, щом като е "еднократно" и до "втора по-горна степен". Това означава, че един районен съдия може автоматично - разбира се, с решение на Висшия съдебен съвет, направо да стане апелативен съдия. Поне това така го разбирам, господин Лучников, прескачайки едно стъпало, което според мен е недопустимо и не бива да се приема. Все едно да спуснеш с парашут някой, който никога не е виждал Апелативен съд и не е правораздавал в Апелативен съд. Ако има примерно три години, след три години да го направиш апелативен съдия и с асансьор, както става понякога в политиката, от най-ниското стъпало, автоматично най-горе да го закичиш на върха на държавната пирамида. Поне в съдебната йерархия не бива да допускаме това. Естественият растеж е всеки да мине по стъпалата, докато се изкачи на най-високото, дай Боже.
Затова предлагам чл. 144 да отпадне, да остане сегашната редакция, която е функционирала с десетилетия и не ни е създавала проблеми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на § 47 - новата редакция на чл. 144.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 16, против 104, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на § 27, който става § 47 и се отнася за чл. 144.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Параграф 47 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага в чл. 152, ал. 1 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
"1. при пенсиониране;".
2. Досегашните т. 1, 2, 3 и 4 стават т. 2, 3, 4 и 5.
Комисията приема текста на вносителя и предлага той да стане § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Има ли желаещи да се изкажат по § 48? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 27, който да стане § 48 така, както беше докладван от господин Лучников.
Моля да гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Параграф 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага с § 28 в чл. 165 ал. 1 да се измени така:
"(1) Съдебни кандидати могат да бъдат български граждани, завършили висше юридическо образование, положили държавен изпит и неосъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че са реабилитирани."
Предложение на господин Любен Корнезов - § 28 да отпадне.
Комисията приема предложението и предлага § 28 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Любен Корнезов - вносител на предложението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Вярно е, че комисията приема предложението за отпадане на този параграф, но следва да обясним за какво става реч. Отпадайки този параграф, всъщност остава старият текст. Става дума за съдебните кандидати. Тоест, след като юристът се дипломира след успешно издържан държавен изпит, държавните изпити са три, трябва 1 година да кара своя стаж.
И сега, предлага се от вносителя, т.е. от Министерския съвет, съдебните кандидати, освен че трябва да бъдат български граждани, както и досега, да бъдат неосъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че са реабилитирани. Това означава, че можеш да кандидатстваш, да станеш студент, да завършиш, да се дипломираш, да вземеш диплома, но ако си осъждан, независимо от реабилитацията, включително и когато си непълнолетен, никога не можеш да караш стажа си, а оттук и да придобиеш юридическа правоспособност. С други думи, този текст те лишава от юридическа правоспособност.
И затова предлагам, комисията прие, предполагам и парламентът, текстът да отпадне. Съдебният кандидат е съдебен кандидат. Той е част от обучението. Той не правораздава, така че може успешно да си завърши стажа. А после къде ще си намери работа - дали като съдия или респективно в някоя друга юридическа професия, това е работа на реализацията. Като, разбира се, най-вероятно ще се преценява и неговото съдебно минало. Но не можем да лишим един дипломирал се студент от възможността му да завърши успешно съдебния си кандидатски стаж. Това ме е подтикнало да искам отпадането на предложението на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други колеги, които да желаят да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Любен Корнезов, подкрепено от комисията, § 28 да отпадне.
Моля да гласувате.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието. Параграф 28 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предмет на § 29 е чл. 164.
В чл. 164 вносителят предлага да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "назначава" се заменя с "разпределя".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Съдебните кандидати, завършили обучение, финансирано от държавата, получават заплата по щат. Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - в § 29 се прадвят следните промени:
В чл. 164, ал. 2 се изменя така:
"(2) Съдебните кандидати, приети по държавна поръчка в юридическите факултети на висшите училища и имащи успех от държавния изпит над много добър (4,50), получават заплата по щат, равняваща се на минималната работна заплата в страната. Другите съдебни кандидати не получават възнаграждение, но времето се зачита за трудов стаж."
Комисията не приема предложението.
Следва текстът на вносителя.
3. Създава се ал. 3:
"(3) Съдебните кандидати, завършили обучение, което не е финансирано от държавата, се разпределят в окръжните съдилища със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Те могат да се осигуряват за своя сметка при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж, ако са се осигурявали."
Предложение на народния представител Петър Рафаилов - в § 29 се правят следните изменения:
1. В чл. 164, ал. 3, изречение второ думите "могат да" се заличават.
2. В чл. 164, ал. 3, изречение трето след думата "стаж" се поставя точка, а текстът до края на изречението се заличава.
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на Любен Корнезов - в § 29 се правят следните промени:
В чл. 164 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Ръководителите на стажа получават възнаграждение, опредeлено от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, ако съдебният кандидат получи оценка над много добър (4,50) на държавния практико-теоретичен изпит."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага § 29 да стане § 49 със следното съдържание:
"§ 49. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "назначава" се заменя с "разпределя".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Съдебните кандидати, завършили обучение, финансирано от държавата, получават заплата по щат. Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Съдебните кандидати, завършили обучение, което не е финансирано от държавата, се разпределят в окръжните съдилища със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Те се осигуряват за своя сметка при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Става въпрос за едногодишния стаж. Винаги юристите, за да придобият юридическа правоспособност, не е достатъчно да са издържали държавните си изпити, но, както и лекарите, трябва да имат определен стаж. Някога е бил по-дълъг или по-къс, сега е 1 година. Но за съжаление от дълги години, не говоря само за последните десетина години, този стаж се подценява. Подценява се до голяма степен и от стажантите, а и от ръководителя на стажа поради ред причини, особено в по-големите съдилища, колеги. И някога този стаж просто става губене на времето. А именно стажът е, за да можеш реално да правораздаваш после било като съдия, прокурор или адвокат. Така че стажът е изключително важен.
Аз виждам тук госпожица Златка Русева и предполагам колко трудности има министерството в областта на този стаж. И аз около 2 години пряко се занимавах, защото сега нещата се усложниха чувствително повече. Има студенти, приети по държавна поръчка, т.е. финансирани от държавата. Хайде, при тях сега положението е такова, че като се назначат като стажанти при определените окръжни съдилища, държавата чрез бюджета им подсигурява минималната работна заплата. Но се поставя въпросът какво става със студентите, които също са завършили, също са дипломирани, но не са по държавна поръчка, т.е. сами са заплащали своето обучение. Държавата вероятно засега не е в състояние да поеме заплащането на минималната работна заплата на абсолютно всички студенти. Затова трябва да организираме по-добре, а и в полза на самите студенти този стаж.
Във връзка с това моите предложения са следните: съдебните кандидати, които са приети по държавна поръчка, а е ясно и много лесно се установява това, има и практика от пет-шест години, като се слага един шемпел - да не обяснявам техническата страна на въпроса, показали успех над 4,50, тоест като студенти са показали над определена граница знания по държавните изпити, да получават минималната работна заплата от държавния бюджет. Това ще стимулира и самите студенти за усвояване на правните знания и получаване на по-високи оценки. Тук не става въпрос за бележкарство, а за реално придобиване на правни знания. И разбира се този стаж да се зачита и за трудов стаж.
Що се отнася обаче до другите студенти, които, макар и приети по държавна поръчка, имат успех под 4,50, респективно и студентите, които са приети не по държавна поръчка, а по така нареченото частно обучение, се поставя въпросът как следва те да карат своя стаж и какви ще бъдат правоотношенията. Затова предлагам за това време - една година - те да не получават минималната работна заплата, но това време, в което те ще карат стажа си като част от обучението, да им се зачита за трудов стаж. Мисля, че това е справедливо при сегашното състояние на бюджета.
За да не бъда голословен, ще кажа още няколко думи. Трябва да накараме съдиите, които са патрони на съответните стажанти, да имат свой стимул, за да предават своите знания. Знам, че голяма част от съдиите правят това от добри чувства към професията и да обучат младия колега, но моля да ме разберете, колеги: те не само нямат стимул, но много пъти тези стажанти са им в тежест, тъй като освен купищата дела, които трябва да гледат, трябва да се занимават с обучението на двама, трима или повече стажанти.
Затова предлагам в ал. 3 - междупрочем това го имаше преди години - ръководителят на стажа да получава някакво минимално възнаграждение, определено от министъра на правосъдието, за стажант, който успешно е издържал финалния практико-теоретичен изпит.
Това са моите предложения. Що се отнася до текста на комисията - и с това ще приключа, а именно "назначаване" да се замени с "разпределяне", това какво означава? Нали пак министърът ще трябва да издаде някакъв акт, за да го назначи, за да може той да си получи възнаграждението и т.н. Така че въпросът е технически. Но не става ясно от третата алинея - колеги, обърнете внимание: става въпрос за юристите-стажанти, които не са финансирани от държавата. Те ще получават ли трудовото възнаграждение? Няма отговор в ал. 3. Казва се, че те трябва сами да се осигуряват, тоест да плащат данък обществено осигуряване. Но ще получават ли възнаграждение? Няма отговор на този въпрос. Обърнете внимание и ако смятате, приемете моите предложения или ако не ги приемате, оправете текста, който ви се предлага от комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Госпожо председател, за разлика от господин Корнезов аз смятам, че не е само техническа разликата между "назначава" и "разпределя". Предлагам формално да си остане досегашният текст, че министърът на правосъдието ги назначава. Може би госпожа Русева ще каже каква е била причината - да не подписва много министърът ли? Хубаво е той да ги назначи, за да следи тези кадри, тъй като те са кадри на цялата съдебна система и Министерството на правосъдието се грижи за тях, а не Тутраканският районен съд или Силистренският окръжен съд. Затова нека да си остане текстът "назначава", а те да са в правоотношения с министъра на правосъдието, а не да става някакво безмислено разпределяне.
И ние имахме разпределение преди 10 ноември, пък пак ни назначаваше министърът. Трудовото правоотношение на тоя стажант дето ще му се зачита за стаж и всичко останало, възниква от назначаване, а не от разпределяне. Така че просто не виждам какъв е смисълът вносителите да правят тази промяна. Имаше разпределение и по-голямата част от залата като гледам са минавали през разпределението. Те помнят какво е и затова нека си остане думата "назначаване" - да си сключат трудов договор и да не правим други неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Предлагате ли отпадане?
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам още веднъж да отпадне предлаганото изменение и допълнение в т. 1 на § 29: думата "назначава" да се замени с "разпределя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Миков.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бих желала да подкрепя предложението на колегата Корнезов не защото е от моята парламентарна група. Всеки юрист в залата, който е карал едногодишния си стаж знае, че това е време на сладък живот, което не се уплътнява много добре. Има незаинтересованост от страна на стажантите, защото няма стимул за това, защото така или иначе те получават възнаграждение и общо взето е лесна работа да си вземеш практическия изпит. Има и незаинтересованост от самите магистрати по няколко причини: защото те обикновено работят по двама-трима души в кабинет и всякакво присъствие на друго лице ги смущава да работят; защото няма кой да обърне внимание и да покаже елементарни неща; защото няма и никакви допълнителни стимули.
Когато имаше само един правен факултет от около 150-200, понякога до 300 души студенти, това беше все пак преодолимо. Тогава основната маса стажанти бяха струпани в Софийския градски съд - 50-60 човека, а също и разпределени по окръжните съдилища, където като са двама-трима, като винаги има нужда да се попълни някакво място, са под контрол. Гледат ги всичките местни магистрати, стажантът се вгражда в колектива и учи по един естествен начин. Това беше друго.
Сега обаче сме изправени пред ситуацията да има n-правни факултети, които произвеждат кадри направо безстопанствени. Не обсъждам качеството на образованието. Не обсъждам това, че някой превърна юридическото обучение в халтура. Въпросът е, че така или иначе държавата е произвела тези кадри и че след като те желаят да изкарат тази една година стаж и да се явят на изпит за правоспособност, трябва да се направи минимално необходимото за придобиването от тях на достатъчно умение да практикуват.
Проблемът е много сериозен, независимо, че не може да носи бързи политически дивиденти на когото и да било. Не е достатъчно само да се закълнем, че искаме подобряване на работата в магистратурата, когато не сме осигурили нищо за кадрите. Когато дадете на един съдия не двама стажанти, които той няма какво да прави, а 20 стажанти, той просто ще ги изгони и ще им каже да дойдат след един месец, за да им разпише книжките. Не може без да е стимулиран, той да ги учи. Ако щете, съответният съд да ги разпредели, да им отдели помещение, да ги накара да четат дела и да пишат.
Смятам предложението на господин Корнезов за изключително удачно. То не е свързано с Бог знае какво възнаграждение. На един съдия, който получава 300 хил. заплата, да му дадете 20 хил. лв. като някакво премиране за това, че е имал стажанти, че ги е учил и че те са показали един приличен успех смятам, че няма да бъде зле, а ефектът ще бъде достатъчно голям, тъй като с някакво формалистично отношение нищо няма да стане.
Поддържам предложението на господин Корнезов и понеже има номерация на текста, виждам, че ал. 3 вече е заета, предлагам да се приеме предложението на господин Корнезов като ал. 4.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
Тъй като времето изтече, господин Лучников, предлагам утре да продължим и с дискусията, и с гласуването.
Съобщения за парламентарен контрол.
Утре, 25 септември, петък, ще отговарят на актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Кънчо Марангозов и Руси Статков.
2. Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков.
3. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Лютви Местан, Георги Шишков и Георги Михайлов и на две питания от народните представители Лютви Местан и Дора Янкова.
4. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
5. Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов и на питане от народния представител Кънчо Марангозов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народния представител от заседанието се отлага отговорът на въпроса от министъра на отбраната Георги Ананиев на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов; от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев - на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на териториалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев и министърът на отбраната Георги Ананиев.
Поради служебен ангажимент в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на търговията и туризма Валентин Василев.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, петък, 25 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Петя Шопова

Секретари:
Илия Петров

Калчо Чукаров