Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Започваме с точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО - продължение.
Има думата господин Благой Димитров да докладва от името на Комисията по икономическа политика.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, вчера приключихме с гласуването на § 36 по новата номерация.
По старата номерация § 29 става § 37:
"§ 29. Член 55а се отменя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 29 става § 37.
"§ 30. В чл. 56, ал. 1 думата "преотстъпи" се заменя с "прехвърли", а думите "Националния съвет по застраховане по предложение на" се заличават."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 30 става § 38.
"§ 31. Член 59 се изменя така:
"Чл. 59. Преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне се разрешава, ако след преобразуването застрахователят има собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 31 става § 39.
"§ 32. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
"(1) Разрешение за сливане и вливане на застрахователи се дава след разрешение от Комисията за защита на конкуренцията."
2. Досегашният текст става ал. 2."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 32 става § 40.
"§ 33. Член 61 се изменя така:
"Чл. 61. (1) Ликвидация се провежда в следните случаи:
1. по решение на общото събрание;
2. при изтичане на срока, за който застрахователят е учреден;
3. при настъпване на други основания, предвидени в устава.
(2) Ликвидация се провежда и когато разрешението за извършване на застрахователна дейност бъде отнето на основанията по чл. 31, ал. 1 и ал. 2, точки от 1 до 6.
(3) При възникване на основанията по ал. 1 застрахователят е длъжен да преустанови сключването на нови, продължаването на срока и разширяването на покритието на съществуващите договори.
(4) В случаите по ал. 1 застрахователят в 7-дневен срок от възникване на основанието уведомява Дирекцията за застрахователен надзор и представя за одобряване план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите застрахователни договори и предложение за ликвидатор. Дирекцията се произнася в 30-дневен срок от уведомлението.
(5) В случаите по ал. 2 производството по ликвидация се образува от окръжния съд по седалището на застрахователя по искане на Дирекцията за застрахователен надзор. В искането се посочват само основанията, въз основа на които е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност, като към него се прилагат заверен препис от акта за отнемане на разрешението, план за ликвидация и предложение за назначаване на ликвидатор.
(6) Ако искането отговаря на изискванията по ал. 5, съдът образува производство за ликвидация на застрахователя и назначава ликвидатор."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 33 става § 41.
"§ 34. Член 62 се изменя така:
"Чл. 62. (1) Вземанията на застрахованите, отбелязани в търговските книги на застрахователя, за когото е открито производство по ликвидация, се считат за предявени.
(2) Дирекцията за застрахователен надзор може да задължи ликвидатора да направи публично предложение за продажба на предприятието или за прехвърляне на застрахователните договори.
(3) Ликвидаторът информира Дирекцията за застрахователен надзор за хода на производството и представя баланс и отчет пред нея за всяко тримесечие не по-късно от 15 число на месеца, следващ тримесечието."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 34 става § 42.
"§ 35. В чл. 66 ал. 5 се изменя така:
"(5) Застрахователят е длъжен да представи в Дирекцията за застрахователен надзор заедно с годишния счетоводен отчет и годишен доклад за заделените застрахователни резерви по образец, утвърден от директора на Дирекцията за застрахователен надзор. Докладът се подписва от актюера на застрахователя, а ако няма такъв - от изпълнителния директор."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 35 става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи на вносителя от 29 до 35 включително някой желае ли да се изкаже?
Има думата народният представител Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Промените на чл. 55 са мотивирани поради остарялата практика на този законов текст. В условията на пазарна икономика застрахователите трябва сами да преценяват интереса си от финансиране на мероприятия, намаляващи застрахователния риск. При действието на този законов текст голяма част от средствата за превантивни мероприятия отиваха за финансиране на мероприятия на държавни структури и фондове. След неговата отмяна застрахователите ще могат по своя преценка да финансират мероприятия, осъществявани от частни лица. Отмяната на чл. 55а е продиктувана и от това, че не следва застрахователите да бъдат натоварвани с допълнителни задължения, след като тези разходи не се приспадат преди облагане при действащото данъчно законодателство.
По § 30, който става § 38 изменението е в съответствие с промяната на чл. 17в и 22 от закона.
По § 31, който става § 39 изменението е в съответствие с промяната на чл. 17в и 22 от закона, § 9 и § 11.
По § 32, който става § 40 изменението е в съответствие с промяната на чл. 17в и 22 от закона.
С изменението на § 33, който става § 41 се регламентират по-ясно основанията за откриване на производство по ликвидация на застраховател и най-вече правомощията на Дирекцията за застрахователен надзор и реда за извършване на принудителна ликвидация при отнемане на разрешението за извършване на застрахователна дейност.
В досега действащата нормативна уредба този ред не беше регламентиран ясно, което доведе до противоречива практика на съдилищата по неговото прилагане. Някои от тях вписваха откриване на производство по ликвидация на застраховател без да е налице одобрение на плана за ликвидация и ликвидаторите от страна на Дирекцията за застрахователен надзор. По този начин не са защитени и интересите на застрахованите лица.
По § 34, който става 42.
Въвежда се задължение за ликвидатора да информира Дирекцията за хода на ликвидационното производство, с оглед упражняване на контрол върху него, а за неизпълнение на това задължение е предвидена санкцията по чл. 94б от закона.
По § 35, който става 43.
По този начин се създава задължение застрахователите да се отчитат пред Дирекцията за застрахователен надзор относно заделените резерви. Това е необходимо с оглед на контрола върху тази част от дейността на застрахователя, който е заложен в чл. 51 и 52 от Закона за застраховането и наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните резерви.
По § 36, който става 44.
Основно е променена и глава единадесета - "Настоятелност на застраховател". Измененията се отнасят до основанията за откриване на производство по несъстоятелност на застраховател, органът, който прави искането за откриване на производството, както и реда за подаване и разглеждане на искането.
С оглед защитата на интересите на кредиторите е предвидена съкратена съдебна процедура като съдът с едно решение ще открива производството и ще обявява несъстоятелността.
Регламентацията на несъстоятелността при сегашната редакция на Закона за застраховането поражда много практически проблеми. Националният съвет по застраховане като орган няма своя структура и персонал поради което възникват многобройни проблеми относно представителството в съдебния процес по несъстоятелността.
Внесена е яснота и в самата процедура по разглеждане на искането за откриване на производство по несъстоятелност. Отнема се възможността отделен кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност макар и след одобрение на Националния съвет по застраховане.
Застраховането е дейност, в която се преплитат финансовите интереси на застрахователи, техни акционери и застраховани лица и такова искане следва да се прави след подробен анализ на финансовото състояние на застрахователя и на възможността му да посреща задълженията си както и след като се прецени дали оздравителните мерки по чл. 50 могат да дадат благоприятен резултат. Всичко това може да направи единствено надзорният орган и негово трябва да е правомощието да иска откриване на производство по несъстоятелност. Подобно е и законодателното решение относно банките в Закона за банките.
Колеги, призовавам ви да подкрепите предложенията на комисията, за да се подобри надзора в България на застрахователите, действащи на нашия пазар. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Димитров, господин Джеров посочва, че в § 33, ал. 2 - "Ликвидация се провежда и когато разрешението за извършване на застрахователна дейност бъде отнето на основанията по чл. 31, ал. 1" - "или", а не "и" ал. 2, т. 1-6", защото това са различни основания и те не са дадени комулативно. Може или на основанията по ал. 1, или на основанията по ал. 2. Затова съюзът от "и" става "или".
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: За протокола - по преномерация това е § 41 - по чл. 61, ал. 2 "и" се заменя с "или".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 29 до 35 на вносителя, които стават съответно след преномерацията § 37 до 43 включително, така както са предложени от вносителя, с корекцията само в § 33, ал. 2 на вносителя - съюзът "и" става "или".
Гласували 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
Параграфи на вносителя от 29 до 35, които стават 37 до 43, са приети.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 36 има предложение от народния представител Христо Христов, което е прието по принцип от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 36 става § 44 с преномерацията.
"§ 44. Член 67 се изменя така:
"Чл. 67. (1) Производство по несъстоятелност се открива, когато Националният съвет по застраховане е отнел разрешението за извършване на застрахователна дейност на основание чл. 31, ал. 2, т. 7 или 8, както и в случаите по чл. 67, ал. 3.
(2) Застрахователят е неплатежоспособен, когато:
1. е нарушил изискването на чл. 48, ал. 1 и мерките по чл. 50, ал. 1 са се оказали безрезултатни; или
2. неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
(3) Когато в хода на производството по ликвидация се установи някое от обстоятелствата по ал. 2, се открива производство по несъстоятелност по искане на Дирекцията за застрахователен надзор.
(4) Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на Дирекцията за застрахователен надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по новия § 44?
Моля, гласувайте § 36, който става § 44, така както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 3.
Новият § 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "§ 37. Член 68 се изменя така:
"Чл. 68. В искането на Дирекцията за застрахователен надзор се посочват само основанията по чл. 67, ал. 1 и се прилага заверен препис от решението за отнемане на разрешението за извършване на застрахователна дейност или за откриване на производство по несъстоятелност."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 37 става § 45.
"§ 38. Член 69 се изменя така:
"Чл. 69. (1) Съдът образува делото в деня на получаване на искането на Дирекцията за застрахователен надзор и насрочва заседание не по-късно от 14 дни след образуването му.
(2) Молбата на Дирекцията за застрахователен надзор се разглежда от съда в закрито заседание с участието на прокурор, като се призовават застрахователят и Дирекцията за застрахователен надзор."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя като § 38 става § 46.

"§ 39. Създава се чл. 69а.
"Чл. 69а. (1) Ако искането на Дирекцията за застрахователен надзор отговаря на изискванията на чл. 68, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;
2. открива производство по несъстоятелност;
3. обявява застрахователя в несъстоятелност;
4. прекратява правомощията на органите на застрахователя;
5. постановява обща възбрана и запор;
6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;
8. назначава синдик."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 39 става § 47.
"§ 40. Член 70 се изменя така:
Чл. 70. (1) Съдът назначава синдик от списъка на синдиците, утвърден от Дирекцията за застрахователен надзор.
(2) Синдикът информира съда и Дирекцията за застрахователен надзор за хода на производството и представя писмен отчет за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на следващия месец.
 (3) Дирекцията за застрахователен надзор може да иска от съда смяна на синдик, когато прецени, че той не изпълнява задълженията си и застрашава интересите на застрахованите.
 (4) Съдът освобождава синдика, ако Дирекцията за застрахователен надзор го изключи от списъка по ал. 1."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 40 става § 48.
"§ 41. В чл. 71, ал. 1 думите "Националния съвет по застраховане" се заменят с " Дирекцията за застрахователен надзор".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 41 става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи 37 до 41 включително, на вносителя, които стават параграфи от 45 до 49 включително, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте параграфи от 37 до 41 включително, на вносителя, които стават параграфи от 45 до 49 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфи от 37 до 41 на вносителя, които стават параграфи от 45 до 49 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "§ 42. Член 72 се отменя."
Има предложение на народния представител Руси Статков § 42 да отпадне, което не е прието от Комисията по икономическата политика.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 42 става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков за отпадане някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Недоумение предизвиква предложението да отпадне § 42, което не е свързано с други изменения в предложените в Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането текстове, касаещи процедурата по несъстоятелност на застрахователя. Предложената в проекта на закона отмяна на сегашния чл. 72, § 42 от проекта, е пряка последица от премахването на двуфазността в производството по несъстоятелност на застрахователя, срещу което народният представител Руси Статков не е възразил в предложението си. Изброените в новия чл. 69а, създадени с § 39 от проекта последици на съдебното решение не оставят съмнение относно преустановяването на дейността на застрахователя.
Ето защо ви призовавам, колеги, да не подкрепите предложението на господин Руси Статков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 42 на вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 18, против 90, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 42, както е предложен от вносителя, а именно, че чл. 72 се отменя.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Параграф 42, който става § 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "§ 43. Създава се чл. 73а:
"Чл. 73а. (1) Осребряването на имуществото се извършва от синдика.
(2) Дирекцията за застрахователен надзор или синдикът може да поиска от съда да разреши продажбата на застрахователя като предприятие, ако това не е във вреда на кредиторите.
 (3) Когато искането по ал. 1 е направено от синдика, съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от Дирекцията за застрахователен надзор. Становището се представя не по-късно от 30 дни след поискването му.
 (4) Прехвърляне на собствеността преди окончателното плащане на цената не се допуска."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 43 става § 51.
"§ 44. В чл. 74 думите "Когато масата на несъстоятелността е недостатъчна за удовлетворяване на кредиторите" се заменят с "При извършване разпределение на осребреното имущество" и запетаята след думата "кредиторите" се заличава."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 44 става § 52.
"§ 45. В чл. 77, ал. 4 накрая се добавя "по ал. 1, точки 1 и 2"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 45 става § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи на вносителя от 43 до 45 включително, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте параграфи 43 до 45 на вносителя, които стават параграфи от 51 до 53 включително, така както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Новите параграфи 51 до 53 включително, са приети.

ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Христо Христов за създаване на нов § 54.
Комисията по икономическата политика е приела предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов § 54:
"§ 54. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се добавя изречение второ: "Българските застрахователи, които не са членове на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, не могат да извършват дейностите по ал. 2".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Националният съвет по застраховане по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор признава Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за представително пред международните застрахователни организации за дейностите по ал. 2."
3. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Съдът вписва Националното бюро на българските автомобилни застрахователи след представяне на решението на Националния съвет по застраховане по ал. 4.
 (6) Дирекцията за застрахователен надзор вписва Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в нарочен регистър след съдебната регистрация на бюрото и отразява всички последващи промени на вписаните обстоятелства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте нов § 54, така както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Новият § 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "§ 46. В чл. 89 ал. 1 се изменя така:
"(1) Гаранционният фонд се управлява от съвет в състав: председател, назначен от министъра на финансите, и четирима членове, назначени от министъра на финансите по предложение на Асоциацията на българските застрахователи измежду представители на застрахователите, които извършват задължително застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 46 става § 55.
"§ 47. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Заповедите на директора на Дирекцията за застрахователен надзор по ал. 2 се обнародват в "Държавен вестник"."
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 47 става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 46, който става § 55, и § 47, който става § 56, така както са предложени от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Параграфи 55 и 56 са приети.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 48, господин председателю, има предложение от народния представител Христо Христов, което е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 48 става § 57:
"§ 57. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като в нея думите "чрез помощник или посредник" се заменят с "или чрез друго лице", а в т. 2 думите "от името и за сметка на което се извършва застраховането" се заличават.
2. Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Застраховател, който сключва задължителни застраховки с размер на застрахователните премии, по-нисък от установения от Дирекцията за застрахователен надзор минимален размер, се наказва с имуществена санкция от 10 000 лв. до 50 000 лв., а при повторно нарушение - с имуществена санкция от 50 000 лв. до 150 000 лв.
 (3) Който извършва дейност като застрахователен брокер или застрахователен агент без разрешение или в нарушение на този закон, се наказва:
1. физическо лице - с глоба до 10 000 лв.;
2. юридическо лице или едноличен търговец - с имуществена санкция до 50 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Редакцията на административнонаказателната разпоредба е неточна, като стеснява приложното й поле. Извън него остават хипотезите, когато застраховател нарушава закона, застраховките се сключват от името на друг застраховател, който може да няма разрешение за извършване на застрахователна дейност на територията на Република България. По този начин нарушителят остава извън санкцията на държавата. Това ще се избегне с предлаганата промяна. С новата ал. 2 на чл. 94 се предвиждат санкции за нарушаване на определения от Дирекцията за застрахователен надзор минимален размер на застрахователните премии по задължителните застраховки - чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2. Тази санкция осигурява ефективната реализация на правомощието на Дирекцията за застрахователен надзор по чл. 22, ал. 1, т. 9, създадена с предишното изменение на закона - "Държавен вестник", бр. 32 от 1998 г.
С новата ал. 3 на чл. 94 се предвиждат наказания за извършване на дейност като застрахователен брокер или застрахователен агент в нарушение на закона. Принципно новата уредба на тези дейности в глава пета поставя законовите рамки и изисквания за нейното осъществяване. Предвидената санкция трябва да гарантира изпълнението на тези законови изисквания.
Ето защо, колеги, предлагам ви да подкрепите тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте § 48, който става § 57, така както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Параграф 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ:
"§ 49. Създават се чл. 94а и 94б:
"Чл. 94а. Лице, което извърши нарушение по чл. 4а се наказва:
1. физическо лице - с глоба от 100 лева до 500 лева;
2. юридическо лице или едноличен търговец - с имуществена санкция от 500 лева до 2000 лева.
Чл. 94б. (1) Застраховател, който без разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор се отклони от одобрените от нея програми за презастраховане, тарифи и общи условия по застраховките или наруши чл. 52, 53 или 54, се наказва с имуществена санкция от 2000 лева до 10 000 лева.
(2) Застраховател, който не уведоми Дирекцията за застрахователен надзор за откриване на производство по ликвидация на основанията по чл. 61, ал. 1 или не представи план за ликвидация в срока по чл. 61, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 10 000 лева до 50 000 лева.
(3) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 61, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 49 става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Новият член 94а предвижда административни наказания за нарушаване на чл. 4а от закона. Практиката на Дирекцията за застрахователен надзор до този момент показва, че това е едно от най-честите нарушения на Закона за застраховането. До този момент такава санкция нямаше и административните наказания се налагаха по Закона за административните нарушения и наказания. В новия чл. 94б се предвиждат санкции, които ще гарантират изпълнението на правомощията на Дирекцията за застрахователен надзор по проверка на презастрахователните програми, тарифите и общите условия по различните видове застраховки, както и упражнявания от нея контрол по процедурата за ликвидация. Ще се санкционират и нарушенията на нормите, поставящи изисквания към начина на управление на застрахователните резерви и собствените средства на застрахователите - чл. 52, 53 и 54.
Ето защо, колеги, ви призовавам да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте § 49, който става § 58 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Христо Христов за създаване на нов § 59.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се нов § 59:
"§ 59. Създава се чл. 94в:
"Чл. 94в. Застраховател или застрахователен брокер, който не изпълни или наруши законно разпореждане или заповед на директора на Дирекцията за застрахователен надзор, се наказва:
1. физическо лице - с глоба от 1000 до 10 000 лева;
2. юридическо лице - с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Създаването на този параграф е продиктувано от липсата на обща административно-наказателна разпоредба за неспазването на заповедите и законните разпореждания на директора на Дирекцията за застрахователен надзор. Практиката показва, че Законът за застраховането и подзаконовите актове по неговото прилагане не изчерпват нуждата от регламентация на застрахователния пазар. Дирекцията за застрахователен надзор осъществява текущия контрол върху частниците на този пазар - застрахователи, застрахователни брокери и агенти и често се налага нейната намеса в случай, когато нормативна уредба липсва или има неяснота по прилагането й.
В изпълнение на възложените със Закона за застраховането правомощия на Дирекцията за застрахователен надзор директорът издава заповеди, които касаят всички застрахователи. Изпълнението на тези заповеди следва да бъде осигурено с нужната строгост, какъвто ефект се постига с новата разпоредба на чл. 94в.
Ето защо, колеги, ви призовавам да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте § 59 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 50, господин председател, има предложение на народния представител Руси Статков.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение и на народния представител Христо Христов.
Предложението е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 50 става § 60:
"§ 60. В чл. 97, ал. 2 думите "или упълномощено от него лице" се заменят с "а за нарушенията по чл. 94а и 96 - от директора на регионалната Дирекция на вътрешните работи, в чийто район е констатирано нарушението или от оправомощено от него лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 50.
Гласували 113 народни представители: за 7, против 105, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 50, който става § 60, така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Параграф 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: По § 51 има предложение от народния представител Христо Христов.
Предложението е прието от Комисията по икономическата политика.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 51 става § 61:
"§ 61. В § 8 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава т. 11:
"11. писмена информация за извършените прехвърляния на акции от датата на първата регистрация на дружеството."
2. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Непоискалите и неполучили разрешение за застрахователна дейност прекратяват дейността си по реда на глава девета, ако не е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност. Производството по ликвидация се открива по реда на чл. 61, ал. 5. В производството по ликвидация застрахователните правоотношения се прекратяват по реда на § 8б.

3. Създават се ал. 7 и ал. 8:
"(7) Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 не се отнася за внесения към момента на влизането в сила на този закон капитал на застрахователи, получили разрешение съгласно чл. 28.
(8) Производството по несъстоятелност на непоискали или неполучили разрешение за застрахователна дейност заварени застрахователи, които са неплатежоспособни по смисъла на чл. 608 от Търговския закон и са свръхзадължени по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон, се открива по искане на Дирекцията за застрахователен надзор след решение на Националния съвет по застраховане. Относно реда за извършване на производството по несъстоятелност се прилага глава единадесета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Моля, гласувайте § 51, който става § 61 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали е няма.
Параграф 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "§ 52. В § 8а ал. 3 се отменя."
Има предложение на народния представител Руси Статков § 52 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 52 става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново буди недоумение предложението на господин Руси Статков. Параграф 50, срещу който се възразява в депозираното предложение и се предлага същият да отпадне, създава оперативност по отношение на административно-наказателната процедура за определени нарушения, изрично посочени в новия чл. 94а и действащия в момента чл. 96. Това са нарушения, които на практика се установяват от органите на вътрешните работи, по-специално на КАТ при рутинните им проверки на автомабилния транспорт.
Действащата в момента нормативна уредба изключително затруднява административно-наказателното производство със своята тромавост. Следва да се подчертае, че с предлаганото изменение, с което се възлагат правомощия за издаване на наказателни постановления и на други органи, по никакъв начин не се нарушават правата на гражданите и на юридическите лица, свързани с възможностите им да обжалват наказателните постановления.
Ето защо, колеги, ви призовавам да не подкрепите предложението на господин Руси Статков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 107 народни представители: за 10, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 52, който става § 62 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 3, въздържали се няма.
Параграф 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "§ 53. Създава се § 8б:
"§ 8б.  Заварен застраховател, който не е поискал или не е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност, включително и такъв, за когото е открито производство по ликвидация, е длъжен до 31 декември 1999 г. да върне на застрахованите лица частта от премията за неизтеклия срок на имуществените застраховки и математическия резерв с набраните върху него лихви за застраховките "Живот".
Има предложение на народния представител Руси Статков § 53 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема неговото предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 53 става § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 2, против 102, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 53, който става § 63 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 1, въздържал се 1.
Параграф 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Христо Христов за преномерация и съответно за създаване на нов параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преномерацията е извършена.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Комисията по икономическата политика приема предложението и предлага:
1. Създава се § 64:
"§ 64. Приложението към чл. 6, ал. 2 става Приложение № 1, като в раздел I се създават нови точки 4 и 5 със следното съдържание:
"4. Пенсионна застраховка.
5. Дългосрочна здравна застраховка."
2. Създава се § 65:
"§ 65. Създава се Приложение № 2 към чл. 48, ал. 2:"
Приложението, господин председател, е относно размера на гаранционния капитал в табличен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е раздадено на депутатите, само го дайте на стенографите.
Но числата в милиони остават ли?
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Числата в третия ред на таблицата трябва да бъдат записани в хиляди лева, за да стане деноминацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дайте ги на стенографите.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Мога да ги прочета набързо.
Размер на гаранционния капитал

№
Видове застраховки по Приложение № 1
към чл. 6, ал. 2 от 33
Размер на гаранционния капитал (млн. лв.)
1.
Застраховки по раздел I (за всички видове)

1.1.
Акционерно дружество и клон на чуждестранен застраховател

600
1.2.
Взаимозастрахователна кооперация
400
2.
Застраховки по раздел II

2.1.
за видовете по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 16, 17 и 18

300
2.2.
за видовете по т. 9 и 12
200
2.3.
за видовете по т. 10, 11, 13, 14 и 15.
400

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в § 64 думите "като в раздел I се създават нови т. 4 и 5 със следното съдържание" да отпаднат. Това е наложено от отпадането на § 1. Тоест, § 64 трябва да придобие следния вид:
"§ 64. Приложението към чл. 6, ал. 2 става приложение № 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на господин Христо Христов за отпадане на текста след думите "приложение № 1" в § 64.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 64 в тази нова редакция вече и § 65, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграфи 64 и 65 са приети.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ:
"ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 54. В срок до 1 месец от влизането в сила на този закон заварените застрахователи, включително получилите разрешение за извършване на застрахователна дейност, представят информацията по § 8, ал. 3, т. 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за застраховането."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 54 се преномерира на § 66.
"§ 55. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Асоциацията на българските застрахователи прави предложение по чл. 89, ал. 1."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 55 става § 67.
"§ 56. Лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 4 и чл. 13, ал. 3 от Закона за застраховането, се освобождават от компетентния орган на застрахователя в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 56 става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни разпоредби" и § 54, който става § 66, § 55, който става § 67 и § 56, който става § 68, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Заглавието и § 54 до 56 на вносителя, които стават съответно § 66 до 68, са приети.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Господин председателю, има предложение на народния представител Руси Статков за създаване на § 57:
"§ 57. Акционерните дружества, учредени по досегашния чл. 8, са длъжни в срок от три месеца от публикуването на закона в "Държавен вестник" да приведат капитала си в съответствие с измененията по този член."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой иска ли думата по предложението на народния представител Руси Статков?
Господин Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният от народния представител Руси Статков нов § 57 не може да бъде подкрепен, тъй като въвежда нормативно задължение, което на практика няма как да бъде осъществено. Апортните вноски в капитала на заварените застрахователи са вече направени по надлежната процедура на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон и няма как същите да бъдат заставени да ги променят в парични. От друга страна, продажбата на тези активи не променя съдебно регистрирания капитал и апортни вноски, залегнали в устава.
Ето защо ви предлагам да не подкрепите предложението на Руси Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за създаване на нов § 57.
Гласували 114 народни представители: за 21, против 93, няма въздържали се.
Предложението не се приема.
Законът за изменение и допълнение на Закона за застраховането е приет.
Има думата господин Иван Бойков от името на парламентарна група.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Разрешете ми да прочета една декларация от името на Парламентарната група на Евролевицата.
"Ние, депутатите от Парламентарната група на Евролевицата, заявяваме, че сме обезпокоени и дълбоко загрижени от зачестилите терористични актове в Москва и други градове на Русия, при които загиват стотици невинни деца, мъже, жени и стари хора.
Ние осъждаме ескалацията на тероризма във всичките му форми по целия свят. Призоваваме демократичните парламенти и правителства да вземат решителни мерки срещу международния и вътрешен тероризъм, за да защитят правото на живот на всички хора." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има за връчване писмен отговор от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Пристъпваме към отговори на актуални въпроси и питания.
За процедура думата има господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин Соколов! Искам все пак да знам докога ще бъде нарушавана Конституцията на България като не допускате за поредна седмица моето питане към министър-председателя и като много добре знаете, че това питане касае не някаква дреболия, а стотици милиони долари, които вместо да отиват в държавната хазна, отиват в частни джобове и Вие по неизвестни причини спирате това мое питане и продължавате да го правите, нарушавайки Конституцията. Можете ли да отговорите най-после кога ще се преустанови това безобразие?
Нямам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мога веднага да Ви отговоря - това не е безобразие, това е спазване на правилника. (Шумно неодобрение от блока на опозицията.)
Аз не мога да допусна към министър-председателя въпрос - защо ваш законопроект, който не е бил разгледан, той не го внесел и дали имал намерение да го внася. Това са несериозни работи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо не можете да го допуснете? Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не! Прочетете правилника! Вие поне минавате за юристка, госпожо Дончева! (Шумно неодобрение отляво.) И е недопустимо юристите да не знаят правилника! (Шумни реплики на неодобрение от опозицията.)
Това не е управленско действие или решение - дали министър-председателят има отношение и какво отношение има към законопроект, внесен от народен представител и дали нямало той да го внесе този, същия законопроект. (Реплики на неодобрение отляво.)
Чета го много внимателно!
Има думата народният представител Людмил Бешков, за да развие своя актуален въпрос към министъра на финансите господин Муравей Радев относно резултатите от финансовата ревизия на община Добрич.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър!
Наслушахме се на предизборни агитации от страна на нашите политически опоненти (шумно неодобрение от опозицията), че кметовете, избрани с червената бюлетина са едни изключителни професионалисти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: И съвсем малко им пречи, за да тръгнат реките от мед и масло из нашите градове. Тази малка пречка е нашето правителство и макар че кметът на град Добрич е избран с червената бюлетина и малко по-късно премина в неопределения цвят на Евролевицата, там се разиграва същата постановка - висок професионализъм, безхаберие на правителството.
Ситуацията на мен много ми напомня за онзи стар виц от развития социализъм за локомотива на социализма и парата, която отивала в свирката и затова въпросът, който Ви задавам, уважаеми господин министър Радев е следният:
Моля да ме запознаете с резултатите от извършената финансова проверка на бюджета в община Добрич. Има ли финансови нарушения и какви са те?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
Има думата министър Муравей Радев. (Силен шум в залата.)
Моля за тишина!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, на зададения ми въпрос ще отговоря по следния начин. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, за тишина в залата!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: В изпълнение на решение на Народното събрание от 30 юли т.г. контролни органи на териториалното управление "Държавен и финансов контрол" град Добрич ... (Шумни реплики на неодобрение отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, правя Ви бележка.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... извършиха финансова ревизия на община Добрич по спазването на приоритетите на разходите и на финансовата дисциплина. Имам предвид Добрич-град.
Основните резултати от ревизията са: разходване на целеви субсидии за капиталови разходи, невключени в поименните списъци на обектите за финансиране през 1999 г. Това е едно сериозно нарушение, тъй като народните представители, които участват при утвърждаването на бюджета всяка една година добре знаят, че тази целева субсидия за капиталови разходи се определя въз основа на аргументираните заявки по отделни общини, които да указват неотложността, степента на важност и неотложност преди всичко на някои капиталови обекти на територията на тази община. Така че те използват тези аргументи, за да получат определено равнище на субсидия. И много грубо нарушение е след това този поименен списък да не се спазва, а на мястото на тези обекти, които са послужили като аргумент за една или друга субсидия, да бъдат заменяни с други обекти вместо тях. Това се е случило там.
Второ, незаконосъобразно преотстъпени редовни бюджетни приходи на "Добруджа спорт" ООД, град Добрич. Съгласно договора от 2 ноември 1998 г. кметът на община Добрич инж. Лъчезар Росенов е учредил право на ползване върху общински недвижим имот, бивш магазин на "Валентина", находящ се в централната част на града с площ 715 квадратни метра, в полза на "Добруджа спорт" ООД, срещу което дружеството се е задължило да издържа футболен клуб "Добруджа"...
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): А кой да го издържа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
Правя Ви бележка, господин Нешев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... и детско-юношеската школа на същия до размера на следващата се годишна наемна цена на имота - 200 хил. лв. Значи, в размер на тези 200 стари милиона, фактически това дружество е трябвало да издържа този футболен клуб.
Договорът е сключен въз основа на решение на Общинския съвет от 27 октомври 1998 г., прието по предложение на кмета.
Решението е незаконосъобразно, тъй като е предоставено право на ползване без провеждане на търг или конкурс в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общинския съвет - Добрич и на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Договорът е сключен в нарушение на чл. 39, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от посочената наредба, тъй като кметът не е издал заповед за учредяване на право на ползване.
Освен това решението не е съобразено и с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта, съгласно който общините могат да създават специални фондове или извънбюджетни приходо-разходни сметки за подпомагане и насърчаване на физическото възпитание и спорта като набират средства от наеми на спортни обекти и съоръжения, общинска собственост, и други източници.
По този начин с действията си кметът на общината инж. Лъчезар Росенов е лишил общинския бюджет от приходи в размер на 200 хил. лв. за 1999 г.
Неправомерното преотстъпване на бюджетни приходи ще продължи да оказва влияние върху приходната част на бюджета на общината и в бъдеще, общо за целия 10-годишен срок на така сключения договор.
Трето, несъбрани наеми от общинско имущество. Към 30 юни общината не е положила усилия за събиране на наеми от отдаден под наем общински имот общо в размер на 33 хил. лв.
Четвърто, нецелево разходване на набраните средства по фонд "Приватизация на държавни и общински предприятия". Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от получените приходи от приватизация на общински предприятия, 86 на сто се внасят в специален фонд като средствата по този фонд се използват приоритетно за инвестиционни цели, включително и за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение, за погасяване на кредити за незавършени обекти на строителството и на несъбираеми задължения на общинските предприятия, като тези средства не могат да се използват за текущи разходи.
На основание Решение 47-13 от 1999 г. на Общинския съвет - град Добрич, общинската администрация е извършила превод в размер на 60 хил. лв. за ЕООД "Тролейбусен транспорт" под формата на временен безлихвен заем. Предназначението на заема е било за закупуване на резервни части и материали съгласно поименен списък, приложен към договора. Кметът на общината е следвало да оспори решението на общинския съвет и да сезира органите на съда.
От извършената проверка по разходването на средствата по заема е установено, че част от този заем е изразходван за разплащане на строителни работи по сключен договор между транспортната и друга строителна фирма. По време на проверката 18 700 лева бяха възстановени във фонд "Приватизация на държавни и общински предприятия" за сметка на субсидиите на транспорта.
Сега няколко думи за общата картина и финансовото състояние на общината, за да разберете за какво става дума. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Много ще ви бъде полезно да слушате и да запомните, защото това е един фин начин на отклоняване на средства от приоритетните разходи. Това, което е станало в Добрич, е показателно. Добре е да го типизирате и да го научите, и да разберете защо не бива така да се прави. (Шум в блока на ДЛ.)
Значи вижте какво е положението на неразплатените разходи към 31 декември м.г. Възлизат на 705 хил. лева. Общината влиза в тази година с извършени разходи, но неплатени за 705 хил. лева към 31 декември м.г. (Шум в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега, на 31 август т.г. вече, тази неразплатена сума нараства на 1035. Това означава 1 млрд. стари пари или 1 млн. и 36 хил. лева тази година са се увеличи неразплатените разходи в общината, от които: за работна заплата, неизплатени заплати за 86 хил. лева; социално осигуряване - 26 хил. лева; за социални помощи - 287 хил. лева неразплатени социални помощи.
Спрямо осеммесечието на миналата година три пъти са нараснали неразплатените разходи за тази година. Три пъти! И естествено е да си зададем въпроса: защо това е станало така? Не е имала пари тази община или какво? По-малко пари е имала от миналата година ли, че три пъти е увеличила всъщност тези неразплатени разходи?
Вижте картината на постъпленията за тази и за миналата година на същата тази община. (Шум в блока на ДЛ.) Осемдесет и един процента са собствените приходи към годишния размер това осеммесечие, при 75 средно за страната. Значи той има по-висока, значително по-висока събираемост на собствени приходи от средната за страната. Изразено във величина това означава 844 хил. лева или 844 млн. стари пари повече от същия период за миналата година, събрани сега. Това - от собствените приходи. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Какво става със субсидията? Субсидията идва, както винаги съм казвал, точно по график и в размер, който е определен. Около 300 млн. стари пари или 300 хил. лева сега, тази година, за това осеммесечие общината е получила повече, отколкото миналата година. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Божинов, правя Ви бележка. Ще излезете навън следващия път.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: И естествено идва въпросът: при много повече приходи, отколкото миналата година, като как така общината е задлъжняла три пъти повече от миналата година? Е, вие там, които говорите, не можете ли да си отговорите на този естествен въпрос? Три пъти повече неразплатени разходи тази година и значително повече средства от миналата година! Къде е отговорът на този въпрос? Отговорът се налага от само себе си: неприоритетно изразходване на средствата в резултат на едно непрофесионално, да не кажа умишлено, лошо управление финансите на общината. Това показва обективният анализ и всеки, който не иска да го види, си затваря очите пред тези обективни дадености.
Това, за съжаление, е картината там. Независимо дали се харесва или не на някои от ляво, но това е положението. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Бешков.
Моля, господин Божинов, ще излезете навън много скоро, ако продължавате. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър Радев!... (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако не ви интересува положението в общините, дайте да прекъснем контрола, защото следващият въпрос е пак за финансовото положение на община. Ще искате ли него да го слушате?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вие нашите не ги пускате, а пускате предизборен театър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е никакъв театър. Само че нещо, което на вас не ви харесва, то не става театър.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: Аз чудесно разбирам защо ги боли колегите отляво. Чудесно ви разбирам защо ви боли, съчувствам ви. Отново стана ясна некомпетентността на вашите управници.
Само една реплика като допълнение в контекста на казаното от господин министъра. Ако кметът наистина се беше загрижил за футбола, господин Нешев, то нямаше целият фенклуб на "Добруджа" да подпише в подкрепа на нашия кандидат-кмет. (Силни викове в блока на ДЛ, ръкопляскания.)
И допълнителен въпрос в този аспект...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Реплика, не допълнителен въпрос.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ: Благодаря Ви за всичко това, което чух, господин Радев. Смятам, че нещата ще се променят в не съвсем далечно бъдеще. Благодаря. (Силен шум и викове в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура - госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин председателю, тъй като сме в началото на парламентарния контрол и тъй като Вие стриктно спазвате този правилник, който е приел това Народно събрание, моля Ви да прочетете чл. 77 в глава седма, ал. 3. Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председател или министър е до 10 минути, господин председател. Народният представител, задал актуален въпрос, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът - на дуплика също до 2 минути.
Господин председател, системно министрите или заместник министър-председателите отговарят и нарушават правилника. Тъй като правилникът е приет от Народното събрание, което е висшият орган в държавата, аз моля Вие да спазвате правилника. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Аз съм помолил винаги министрите да се ограничават в рамките на 10 минути, но за съжаление освен нашия правилник има и Конституция, така че... (Смях и викове в блока на ДЛ.)
Не се смейте! Вижте, тъжно е, когато юристи се смеят на Конституцията.
Госпожо Дончева, вече си позволих една мека бележка да Ви направя. Не ме карайте да казвам неща, които не бих искал да ги кажа. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
От името на парламентарна група - господин Георги Първанов. Заповядайте.
Моля за тишина! Господин Ганчев! Господин Ганчев!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последните дни и седмици зачестиха случаите на груб политически, административен и психологически натиск на управляващите върху кандидати и избиратели, натиск, който е на път да опорочи изборния и демократичния процес като цяло.
В началото на седмицата председателят хлопна кепенците на парламента и на практика не допусна въпроси към министър-председателя. Затова ще използвам времето на нашата група в рамките на парламентарния контрол, за да отправя задочно тези въпроси към премиера и към правителственото мнозинство.
Първо, как министър-председателят ще изтълкува многобройните изказвания, откровените заплахи на членове на кабинета? Далеч преди скандалното изявление на министър Михайлова в Ловеч, което е един от най-тежките удари по международния авторитет на България, вицепремиерът Бакърджиев формулира изборната философия и тактика на СДС. Цитирам: "Избори се печелят с бой. Тук с добро няма. Има червени, които трябва да бъдат бити, и други, които се пазаруват. Тук да убеждаваш някого, че си по-добрият, по-умният, по-интелигентният и усмихнат, ще загубиш месец, за да видиш, че няма резултат."

Ето тук господин Бакърджиев е единствено прав. И година да убеждава, че е по-умен, по-интелигентен, резултат няма да има. (Ръкопляскания в ДЛ.) И затова вицепремиерът, отговарящ в правителството за нормалното провеждане на изборите, продължава: "Така че изборите трябва да бъдат страшно канализирани и политизирани. Това сме ние, добрите, другите са лоши и - бой! Изборите могат и трябва да се вземат с всички позволени и други средства."
Ако някой има съмнение в точността на цитата, можем да ви предоставим записа.
Не е толкова важно обаче какво е казал Евгений Бакърджиев. Защото и той самият знае, че само плаши гаргите. Заканите му и с натискането на копчето за Мавзолея, и от парламентарната трибуна, и пред избирателите вземат все по-комичен характер. Важният въпрос е дали това инфантилно перчене е характеристика на един политически хулиган или е правителствена политика. Любопитно е как се вписват в усилията за приобщаване към Европа изявления и действия като това на господин Бакърджиев, госпожа Надежда Михайлова и други министри. Как тази философия пасва на критериите за членство в Европейския съюз? Как биха погледнали на това господата Гелерод и Аткинсън? А и европейските ни партньори.
Ще отрече ли министър-председателят, че е оказван натиск от министри и други представители на изпълнителната власт, от депутати върху кандидати за кметове? Ще отрече ли премиерът, че министър Муравей Радев е предлагал дипломатическа работа, а друг негов близък, близък на министър-председателя, впрочем и на председателя Соколов, е заплашвал един от най-успешните ни кметове? И ако информацията публично се потвърди, ще сподели ли господин Костов отговорността да ги съхрани в екипа си? Как ще бъде коментиран фактът, че кандидат-кметът Красимир Милев от Търговище, който е с една класа над този от СДС, беше безпрецедентно уволнен в хода на предизборната кампания, като преди това беше и увещаван, и заплашван? Застава ли отново министър-председателят, както преди няколко месеца, зад действията на кърджалийския областен управител Пламен Иванов, който в Черноочене е размахал сопата така, както той знае? В политическия речник на кабинета ще залегне ли трайно понятието "олигофрени" по отношение на кметовете? Как ще обясни министър-председателят факта, че в своята жалка безпомощност издигнаха дубльори с еднакви имена с най-добрите кметове?
Защо помощите от природните бедствия минават през фондацията на госпожа Елена Костова? (Бурни ръкопляскания в ДЛ.) Става дума по сведения от печата за близо половин милион лева от застрахователите. Добре е, че мнозинството се вслуша в гласа на опозицията и ангажира и държавата, добре е, че тръгна акцията за солидарност с бедстващите. Но защо тези пари не минават през Българския червен кръст, а госпожа Костова и нейните хора раздават в шуменското село Драгоево парите на ръка? (Викове в ДЛ: "Позор!") В разгара на предизборната кампания, уважаеми дами и господа, това не е нищо друго освен реализация на Бакърджиевата философия за купуване на гласове и избиратели. (Ръкопляскания в ДЛ.)
Беше време, когато остро и, трябва да призная, справедливо беше критикувана тезата на бившия министър-председател за сините гета. Сега обаче един вицепремиер обяви, че ако един от най-големите градове в България не гласува за синьо, няма да го считат за българска територия. Би ли се подписал министър-председателят пред едно такова изявление? И ако не, какво произлиза от това? (Викове: "Оставка!" в ДЛ.) Всъщност целият кабинет в хор повтаря до втръсване тезата, че общините имат шанс за финансова и икономическа стабилност, ако управлението им е с цвета на централната власт.
Знайте, господа и дами отдясно, че мнозина от кметовете са преживели по три, по осем, а някои и повече правителства. Бъдете сигурни, че ще преживеят и този кабинет. (Ръкопляскания в ДЛ.)
Ако това Ваше твърдение е основателно, за сетен път ще попитам защо първи гръмнаха финансово сините общини и крепости - Пловдив със своите 17 милиарда, а може би и повече, дефицит, Габрово, Силистра и др.?
И най-сетне, в заключение, уважаеми дами и господа, кой е заинтересован сега, на десетата година от прехода да тегли тебеширената линия, да раздели нацията и да обяви, както в посочения цитат, едните за лоши, другите за добри? Защо правителството гради върху тази измислена тебеширена линия една нова барикада на страха? Отговорът е пределно ясен: защото премиерът Иван Костов и вицепремиерът Евгений Бакърджиев са две страни на един и същи медал. Защото яростната конфронтация е хранителната среда, в която СДС се роди, израсна и без която не може. Благодаря ви. (Ръкопляскания, "Браво!" в ДЛ. Депутатите от ДЛ стават прави и скандират: "Оставка!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Безсилието на една политическа сила се изразява (викове и смях в ДЛ) най-добре с крясъци "Оставка". Това показва кой колко може.
Уважаеми господин председател, господин Първанов използва тази трибуна за една предизборна проява по един начин, по който Българската социалистическа партия винаги го е правила. Аз се надявам, че всичко онова, което каза той, и онези въпроси, които зададе от тази трибуна, ще намерят достатъчно сериозен и отговорен отговор и то в най-скоро време от онзи, към когото ги отправихте тези въпроси. Аз обаче мога да Ви кажа, господин Първанов, че Българската социалистическа партия е онази, която търси конфронтация в тези местни избори. (Викове в ДЛ.) Вие отново искате всички заедно срещу някого. Вие отново вадите онзи арсенал, арсенала на пещерния комунизъм, за да имате противник. (Реплики и смях в ДЛ.) Вие отново търсите някого, срещу когото да водите битка. Защо го търсите? Защото вие друго не знаете и не можете да правите. За съжаление. Това нещо в Европа не се прави, господин Първанов! (Реплики в ДЛ.)
Аз искам да Ви кажа, господин Първанов, че кампанията, която Обединените демократични сили провеждат днес в България, е точно обратната. Ние, господин Първанов, залагаме на това, че нашите кандидати са най-добре подготвени от всички други. (Викове и смях в ДЛ.)
РЕПЛИКИ ОТ ОНС: Времето, времето!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нашите кандидати, господин Първанов, отговорно подхождат към своите задачи и искат да правим състезание на идеи, на платформи, на програми. А тези програми хората ги оценяват. (Шум и реплики в ДЛ.)
Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания в СДС. Скандирания: "Оставка!" в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На кого искате оставката? На финансовия министър? (Реплики в ДЛ: "На всички!".)
Щом свърши контролът, сигурно ще я получите. Нали трябва да отговори първо.
Има думата за процедура господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, моля за процедурата да бъде направено разследване как на срещата с канцлера Шрьодер присъства господин Ахмед Доган, Георги Седефчов Параванов от Българската соцпартия, присъства Николай Камов от Евролевицата и Александър Томов, господин Агов от БСДП, Кръстьо Петков, който не се е явявал на избори в живота си, синдикалист, а отсъства Българският бизнесблок, влязъл в два парламента с 13 и 12 депутати, като активно мероприятие изключен и бойкотиран да не се явява в редовете на опозицията вчера с германския канцлер? Искам просто да Ви помоля за едно парламентарно разследване как, откъде и защо такова кощунство към демокрацията и цивилизоваността в българската политика може да бъде допуснато? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата за процедура господин Стефан Нешев.
Господин Първанов, научете работното време на парламента. Всеки вторник има дежурен, защото по нашия правилник до 18,00 ч. се приемат и ако Вие не сте могли да намерите дежурния, то си е Ваш проблем. Защото след 17,00 ч. други парламентарни групи го намериха.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не правете хората на луди! Ние бяхме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Не взимам думата за процедура, за да правя политическа агитация, но има някои норми, които бих помолил да ми помогнете да се спазват в парламента. Например морала. Когато обвиняваме един човек, нека да чуем и неговите обяснения по обвинението. Искам да ви помоля да помолите господин министър Радев да прочете обясненията на кмета на Добрич във връзка с извършената ревизия. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е въпрос на ревизията, не е въпрос на отговора на министъра. Никак не е длъжен да чете всички материали по една проверка. Още повече, че всички чухме миналия път, че резултатите от ревизията на Държавен финансов контрол не се различават от констатациите на Сметната палата.
СТЕФАН НЕШЕВ: В парламента трябва да има морал, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искате ли да слушате пак за общините? Не? Да не давам думата на господин Руси Статков? (Реплики от ДЛ: "От Вас ли зависи?)
От името на парламентарна група има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Видима нервност има в лявата част на залата от началото на парламентарния контрол. Видима нервност има и при обиколките им в страната. И мисля, че неслучайно беше произнесена днес тази реч от господин Първанов, защото толкова голяма публика рядко му се случва да събере. (Смях и ръкопляскания в мнозинството.) И все пак тук има стотина души, хубаво е да се изяви. Още повече, че има камери.
Уважаеми колеги, всичко това, което правите, е толкова жалко и толкова смешно! Което показва, че виковете "Оставка!" май се отнасят към ръководството на вашата партия. Защото май си търсите извинение, май си търсите извинение за резултатите от изборите.
Уважаеми дами и господа! Нека да оставим предизборните си речи в партийните зали, там, където хората чуват кой какво предлага. Господин Овчаров, аз мислех, че Вие ходите да агитирате, а не седите в парламента. Другите кандидати не идват в парламента, защото това май че не е много редно. (Шум и реплики в ДЛ.)
Какво предлагаме ли? Предлагаме им по-добро управление (шум и реплики в ДЛ), предлагаме им решаване на проблемите. А това, което чух, че вие предлагате, например в Пловдив господин Велко Вълканов казал, че трябва да се изпълним с ненавист към СДС... Уважаеми дами и господа, вашата политика винаги е била на конфронтация, винаги е била с омраза, с компромати, с омаскаряване. Само че това омръзна на хората. И трябваше да сте го разбрали. Това, което хората искат да чуят, е какво ще направим, как ще го направим. И това го казват тези, които се явяват на изборите днес. И какви ще са резултатите, нека да изчакаме 16 октомври, нека да изчакаме 23 октомври и да видим чия оставка ще се иска тогава. На мен от това, което виждам в моите срещи, ми е ясно чия оставка ще се иска. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
За процедура има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожице Михайлова, когато фактите говорят и боговете мълчат. И тези от СДС - също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, правя Ви бележка. Не за пръв път сте некоректна да искате думата за процедура, а да не говорите по процедура. Наистина аз съжалявам, че сте юристка.
Да продължаваме ли за общините? Защото чух много "не".
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане относно мерките на Министерството на финансите за преодоляване на финансовите затруднения на община Якимово, област Монтана.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министърът на финансите не слуша. Моля Ви да въведете ред в залата. Министърът на финансите въобще не разбра за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо не се разтревожихте така, когато от вашата парламентарна група доста хора не слушаха, а викаха?
РУСИ СТАТКОВ: Ако сте забелязали, отдавна съм разтревожен и за Вашето водене, и за поведението на министрите. Обаче Вие мерки не взехте.
Господин председател, господа министри и колеги! Моето питане не е свързано с псевдотеатъра, който разиграва министърът на финансите вече втора седмица във връзка с така наречената ревизия, а съвсем по реален, госпожице Михайлова, и жесток проблем на хората. И по болка и очакване на хората вече три години. На хората от една община, която не е единствена, господин Муравей Радев, а е на субсидия, както повечето от общините, които са на субсидия между 60 и 90 на сто. А тази специално, за която днес питам, е 90 на сто.
Господин председател, Вие си позволихте да изречете една лъжа. Във вторник аз и колегите от Парламентарната група на левицата апелирахме до господин Куртев за съдействие, тъй като нямаше никакъв дежурен, за да приеме нашите въпроси към правителството именно за такива общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И как се прие тогава вашето питане?
РУСИ СТАТКОВ: Моето питане се прие преди две седмици, а за други общини не се прие. В това число и за Лом - питането ми към господин Божков и актуалният въпрос, свързан с работниците, които стачкуват трета седмица.
Така че аз ще кажа само фактите и истината и моля колегите отдясно, от СДС, да слушат и да правят своите изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Помолете и отляво да слушат, защото отляво нещо не искат да слушат.
РУСИ СТАТКОВ: Община Якимово, господин министър на финансите, както Ви е известно, вече трета година изпитва хроничен недостиг на средства. Това е община, която, за съжаление, не може да има собствени приходи поради така наречената аграрна реформа, която Вие провеждате, защото тя е селскостопанска община. Тоест, поради проблемите, които създаваме на селскостопанските производители, по-точно вие като мнозинство и правителството, а не ние отляво; поради ликвидацията на цеховете, които имаше към големите предприятия; поради всички онези мерки на правителството, които подгониха хората от големите градове и ги заставиха да се върнат в населените места от такъв тип.
Община Якимово за тази година, както сигнализирах февруари месец в питане към министър-председателя и към господин министъра на финансите, беше ясно, че не може със собствени приходи от 103 млн. да даде половината от онези средства, които са необходими за социално подпомагане. А те са повече от 250-260 млн. по предварителни разчети. Беше ясно, уважаеми колеги, и преди - миналата година, когато се съставяше Законът за държавния бюджет.
Затова аз предложих да се увеличи субсидията за тази община, но вие, господа отдясно, както във всички тези случаи, подкрепихте правителството и подготвихте всичко онова, което следваше в тези 3 години и особено в тази година - да се изправят хората недоволни от това, че не им се реализират правата по Закона за социално подпомагане, срещу кметовете, срещу общинската администрация.
Опитах се да търся съдействие и чрез господин Нейков. Съжалявам, че не е в залата. Направихме срещи с представители на община Якимово, за да може да убеди и той министъра на финансите, който, разбира се, би трябвало да чете, би трябвало да познава и да реализира цифрите. Възползвах се, признавам си, от последното изявление на господин Радев, и то беше преди няколко месеца, че ако проверките покажат, че тази община или други общини спазват законите за устройство на държавния бюджет, за общинския бюджет, приоритетите, то ще има необходимите средства, независимо от това, че няма да бъде актуализиран Законът за държавния бюджет за 1999 г. На базата на тази възможност, която министърът на финансите има при излишък на средства, а такива действително има, защото бяха заложени ниски приходи, и те, разбира се, се преизпълняват с милиарди, или сега с десетки милиони по деноминацията. Това обаче не беше направено.
И фактически община Якимово е принудена да изплаща средства от миналата година от месеците ноември и декември на хората, които, разбира се, имат своите права. И тази година господин министърът на финансите, мога да му зачета, докато правителството дава по 7000 или по 7 млн. на месец от началото на годината, общината със собствени средства дава средно по 15 млн. И въпреки всичко има неразплатени, господин министър на финансите и колеги, социални помощи. Начислените до момента са 169 млн., а са изплатени 104 млн., като до края на годината се очаква недостигът да бъде 161 млн. лв.
Ето затова направих и своето питане. Да каже господин Муравей Радев най-после кога тези хора, които са ожесточени, госпожице Михайлова, които ни срещат на нож...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте, защото няма да Ви остане време за питането.
РУСИ СТАТКОВ: ... защото Вие казахте, че БСП създава напрежението, в които Вие създавате напрежение, господин Соколов, кога ще получат своите законни права?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Кога правителството ще си изпълни ангажиментите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Муравей Радев за отговор.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Статков, Вие ще получите отговор на Вашето питане, разбира се. Но отговор ще получи и господин Първанов на въпроса, който зададе лично към мен, тъй като от известно време чета тук и там и чувам Вие да казвате, че едва ли не съм бил заплашвал някого в България и най-вече цитирате кмета на община Русе господин Калчев.
Аз лично не вярвам господин Калчев да е казал такова нещо, защото той чудесно знае истината. Но пред Вас, тъй като ми бе зададен въпросът, отговарям: никога никого не съм заплашвал с нищо.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ще ти пуснем записа, Муравей.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Запомнихте ли го? Никога, никого не съм заплашвал с нищо. И ако господин Калчев казва подобно нещо, и ако продължава да го твърди, след като чухте и отговорът ми от тази трибуна, много е вероятно с него да се видим в съда. (Весело оживление в ДЛ.)
А сега отговорът на господин Статков.
Уважаеми господин Статков, ето, че Вие показахте, че и Вас Ви интересува състоянието на общините в България и аз се радвам да ми задавате такива въпроси - не само от едната страна, а от целия парламент.
Какво става с община Якимово, добре е да чуят всички. Тази община Якимово приключи бюджетната 1998 г. с неразплатени разходи в размер на 19 000 лв. Това са 19 млн. стари пари. Общинският съвет приема бюджета на общината за тази година със собствени приходи в размер на 104 000 лв. при разчет на данъчната администрация 88 000 лв. или това е 16 000 повече, което прави около 18 на сто над прогнозата на Главно управление "Данъчна администрация".
На основата на възприетия принцип при формирането на бюджетните взаимоотношения за тази година на общината с Републиканския бюджет, т.е. нарастването на субсидията да става на основата на бюджет, прогнозен, към бюджет, а не на субсидия към субсидия, както беше до миналите години, нарастването на прогнозния бюджет на общината към миналогодишния такъв е 124 на сто, господин Статков, при очаквана инфлация за настоящата година от 1,8 на сто.
Какво е състоянието на собствените приходи на общината за тези 8 месеца, които изтекоха? Собствени приходи - разчетените собствени средства от данъчната администрация за 1999 г. са в размер на 88 000 лв. Изпълнени са към 31 август в размер на 73 000 лв. Това представлява 83 на сто от годишния разчет при средно за страната, много пъти казвам, към същата тази дата от 75 на сто. Значи тази община има значително повече събираемост на собствени приходи от средното за страната. Освен това, това повече е с 5000 лв., т.е. 5 млн. стари пари, повече от същия период за миналата година - за 8-те месеца на 1998 г.
Какво е положението със субсидиите от Републиканския бюджет? При преведени от Републиканския бюджет за общините общо 68,5 на сто от 90-процентния разамер на одобрените със Закона за държавния бюджет за тази година субсидия, на общината са преведени 565 000 лв. или 67,5 на сто. За същия период на миналата година на общината са преведени 429 000 лв. или тази година общината е получила 136 000 лв. повече от същия период за миналата година. В същото време общината посочва неразплатени разходи към 31 август 1999 г. в размер на 125 000 лв.
Може би си спомняте това, с което започнах? Започнах с това, че неразплатените разходи в края на миналата година бяха 19 000 лв., а сега, 8 месеца по-късно, вече стават 125 000 лв. При по-висока субсидия, тази година спрямо миналата, при значително по-висока събираемост на собствените средства, увеличен размер на неразплатени разходи, от които, забележете, за социални помощи 125 000 лв. Тоест, изцяло неразплатеното е само и единствено за социални помощи.
В сравнение със същия период на миналата година неразплатените разходи са нараснали 5,6 пъти. Повече от 5 пъти са нараснали неразплатените разходи спрямо същия период за миналата година. Значи наличието на задължения само за социални помощи и липсата на неразплатени разходи за друг вид показва, че не са спазени приоритетите, определени в чл. 13, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за тази година. Тоест, разплащани са неприоритетни разходи за сметка на социалните помощи.
Господин Статков, повече пари от субсидията, повече пари от собствени приходи, 6 пъти увеличен размер на неплатени разходи спрямо миналата година и неплатени само и единствено социалните помощи. Чувате ли го това?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Вие в момента чувате ли се какво приказвате?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Чувате ли го това, което Ви казвам сега?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): А Вие чувате ли се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, Вас никой не Ви прекъсваше.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: В същото време, забележете, на 31 август т. г. общината е посочила касова наличност в размер на 46 000 лв. Касова наличност 46 000 лв. и отново не плаща социални разходи, социални помощи. Наличие на пари в касата и неразплатени разходи! Отговорете си сам на този въпрос.

Трябва да ви кажа, че в деловодството на Министерство на финансите до този момент няма заведено писмено искане от община Якимово за отпускане на безлихвен заем от републиканския бюджет. И господин Статков, аз чудесно си обяснявам защо кметът на община Якимово не е поискал такава безлихвена помощ. Просто той знае чудесно, че самият той няма право на нея в тази ситуация, в която се намира общината и начинът, по който са изразходвани бюджетните средства - отклонявани от онзи приоритет, наречен социални помощи. Че той е един от най-важните приоритети. И там нито стотинка няма похарчена. Иначе бюджетът му си върви. Повече собствени приходи, повече субсидии, обаче разплащане за социални разходи кой? Ами, държавата, разбира се! Защо неговите пари, когато насреща има държава, която може да бъде издоена! Но няма да се случи това! Трябва да е ясно, господин Статков. Има закони. Кметовете ги знаят. Нека да не се опитват да се правят на хитреци, а да си гледат бюджетите такива, каквито трябва. И да управляват тези средства по най-добрия начин - отговорно и честно към хората, за които те са призвани да се грижат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Господин Статков има думата за два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри! Как да му помогна на Муравей Радев да смята? Господин министър, Вие сам казахте, че общината е поела да изпълни повече собствени приходи. Даже казахте цифрата. Дотук са изпълнени 78 млн. собствени приходи. И е получена субсидията. И въпреки това има неразплатени социални помощи. Тези помощи се дават за права. Защо? Защото няма откъде да ги разплатят, господин Радев. А нали Ви четох, че от м. януари досега са изплатили даже 139 млн., общината. Ето справката, господин Радев! Как да ги плати общината бе, господин Радев, като собствените й приходи са 78 млн. и тя ги е преизпълнила? И ги е дала всичките за социални помощи. Откъде? И е намерила допълнително още до 139 млн. Вие не можете да смятате, господин министър! И правите тук тирада от приказки. Ето Ви справките за собствени приходи за последните три години. И за всичко онова, което е направила общината. И въпреки всичко, тя е на субсидия, колеги! И е срамота един министър да не може да смята, да не може да извърши аритметични действия. И да прави тук заклинания. Защо не е поискал той помощи? Ами, разбира се, няма да поиска. Защото 10 на сто от собствените приходи ще му се даде, а с това нищо не се решава. Защото собствените приходи като ги разпределиш, стават по няколко милиона на месец. За какво са му няколко милиона, като трябва да плаща 100 бе, господин Радев?! Като трябва Вие да си изпълните задълженията, господин Радев, като министър на финансите! Като трябва правителството да си изпълни задълженията по правата на хората! Как не Ви е срам! Ще губите парламентарно време! И не можете да смятате пет цифри! Ето ги справките, ще ги преснимам тук. И ще обвинявате кмета.
Хората в тази община са 6146. Една огромна безработица има. Ще се увеличат хората за социално подпомагане и извън тези цифри. И Вие тук ще ми правите свободни съчинения, вместо да се насочите към това да си посипете главата с пепел и да си кажете: "Хей, тези хора се справиха и се справят през тези години!" И да им благодарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, свърши Ви времето! Очевидно нямате допълнителни въпроси.
РУСИ СТАТКОВ: Как може такова нещо, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Свърши Ви времето. (Господин Статков продължава да говори извън микрофона.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Трябва да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата Муравей Радев.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Муравей, не можеш да излъжеш никого вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, аз така и не разбрах за какво иска да пита господин Статков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оказва се, че ние не можем да лъжем. А Вие излиза, че продължавате да можете да лъжете хората? Така ли е? Ами казвате, че ние не можем и господин министърът не може да лъже повече хората? Значи излиза, че вие можете да продължавате да лъжете хората? По-добри сте от нас! Признаваме си!
Има думата министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз от това, което чух преди малко, много трудно мога да синтезирам смислен въпрос, особено там, където се отнася кой колко може да смята и как. Това са числа, които подлежат на проверка, господин Статков. И никой няма за цел да казва други, защото всеки един, Вие и не само Вие, всеки един представител на българската медия може тези величини, които казвам оттук, да дойде да ги провери и да каже дали са такива или не са. Но така, откровена, ясна тенденция, за каквато говоря, при повече пари от миналата година, да увеличиш шест пъти повече неизплатените социални помощи, това, господин Статков, е буквално ... Аз мога да кажа не само нарушение на дисциплината. Това, казвам, е порочна умисъл, защото се разчита бюджетът да покрие тези разлики. А всички останали средства отиват по другите пера. Вие, доколкото разбрах, ме питате, откъде да ги плати тези социални разходи? Като как така да ги плати? Той събрал повече пари, но, видите ли, те му трябвали за друго повече. И не можал да плати социалните помощи. (Неразбираеми реплики от място на господин Руси Статков.) Ами, господин Статков, научете се най-после, че има приоритет. Този кмет, или който и да било друг, не може да харчи каквото си иска за каквото и както на него му се струва, че е по-добре. Има закон. В този закон е казано какъв е приоритетът. И този разход е един от приоритетните. След като има пари, той плаща първо него. Така че сега той трябва да си актуализира бюджета, ако искате. Казал съм на всички. Да си намери тези средства, които е заделил за неприоритетни разходи. Да ги прехвърли там, където им е мястото и да извърши плащанията. И аз съм сигурен, че тази техника този кмет много добре я знае. Но все пак очаква в резултат на някаква намеса, може би на Вас или на хора като Вас, държавата да отвори кесията и да му даде парите. И да изпълни всъщност онова, което неговият ангажимент го е задължавал досега да свърши. Защото тези социални помощи, половината от тях, са ангажимент на общината. Другата половина са ангажимент на бюджета. И ние целево му даваме тези средства. Фактът, че няма нито един лев разплатен, означава, че той буквално спекулира със Закона за държавния бюджет. Така че, ако искате да му помогнете, не ме питайте мен какви пари ще му дам. Идете и го научете да управлява общинските бюджетни средства така, както повелява законът. И в интерес на гражданите на тази община. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Господин Статков, ако желае, има думата да изрази отношение към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, колеги! Това се нарича цинизъм, господин Радев! Това се нарича дебелоочие и простотия или каквото щете! Казвам, господин Радев, че от началото на годината...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въздържайте се от квалификации!
РУСИ СТАТКОВ: ... правителството е платило 69 млн. Това е около 50 на сто. А общината - 139 млн. Два пъти повече. А трябва да бъде 50 на 50 на сто. И ви казах също така: собствените приходи са 80 млн. Преизпълнили са ги и са дали всички пари. А Вие ми говорите: "Да намери още". Откъде бе, господин Радев, като е 90 на сто субсидията на тази община? Като са безработни хората? Иди там, в Якимово, и говори пред очите на хората, бе! А не да говориш тук от тази трибуна и да лъжеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Статков!
РУСИ СТАТКОВ: Ами то е срамота. Един министър да лъже по такъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това са справките!
РУСИ СТАТКОВ: Какво ще обясниш това със справките? Сега ще ги размножа бе, господин Радев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, не си служете с обиди!
РУСИ СТАТКОВ: Това го обяснявай на Международния валутен фонд, от който си зависим! Продадохте суверенитета на страната! И да кажеш на хората ясно, че отиваш сега във Вашингтон, за да ти кажат какви параметри ще има! А не да обещаваш на общините, да ги лъжеш сега предизборно, че ще имат пари. Няма да имат пари, защото продажници като вас продадоха интересите на държавата. Защото лъжци като вас съсипаха държавата. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, отнемам Ви думата за обиден език!
Преминаваме към отговори на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
Има думата народният представител Янаки Стоилов да развие своя актуален въпрос относно извършени нарушения при изработването и приемането на плана за земеразделяне на гр. Угърчин. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин министър! При изработването и приемането на плана за земеразделяне, гр. Угърчин, са допуснати множество фактически грешки и нарушения на правни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, правилника за неговото приложение и на методическите указания на Министерството на земеделието.
Обобщено представени, те са следните: земеразделянето е извършено без валидно техническо задание от поземлената комисия, не е направено анкетиране на по-голямата част от собствениците, извършени са злоупотреби от страна на земеразделителната фирма и ръководството на поземлената комисия, които са довели до: поголовно разместване на собствениците по места, които не отговарят по качеството и категория, изместване на собственици дори от земята и стопанските им дворове, така наречените колиби, оставени им в собственост още по силата на Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г., нарушаване на изискването и възможността възстановяването на собствеността в това полупланинско селище да се извърши във възстановими стари граници, членове на сегашната и предишната поземлена комисия и приближени до тях лица получават повече земя от тази, върху която имат права.
Поземлената комисия и земеразделителната фирма отказват да възстановят собствеността, дори когато има влезли в сила решения на съда. Не се възстановява решителна част от съществуващата общинска земя. Планът за земеразделяне не е приет от държавна приемателна комисия, което е условие за неговото утвърждаване. Протоколът, с който е приет планът за земеразделяне от поземлената комисия, е нищожен, защото поради липса на кворум той е подписан от деловодителката - оператор на компютър, която не е член на поземлената комисия.
Като реакция на тези драстични нарушения са заведени над 70 жалби пред съда. Но въпреки това трасирането в границите на спорните землища продължава.
Над 1000 са възраженията до поземлената комисия само през тази година.
Проведени са две събрания на ощетените собственици. Избран е инициативен комитет за защита на собствеността, който вече е преобразуван в комитет за гражданско неподчинение. Направена е подписка, в която участват около 500 граждани, с която се иска отмяна на земеразделителния план, смяна на председателя и секретаря на поземлената комисия и търсене на имуществена отговорност от земеразделителната фирма.
Единствената реакция от Ваша страна, засега, въпреки проведената между нас среща, е изпращането преди няколко дни на Ваши служители за проверка в Угърчин. Те са накарали земеразделителя да подпише декларация, че е проведено анкетиране, нещо, което не отговаря на истината.
Комисията е отказала да състави на място протокол за констатираните нарушения.
Господин министър, ще издадете ли заповед за преразглеждане на влезлия в сила план и за наказване на виновните длъжностни лица? Ще потърсите ли имуществена отговорност от земеразделителната фирма и членове на поземлената комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Планът за земеразделяне на землището на гр. Угърчин е обнародван в "Държавен вестник" бр. 21 на 9 март 1999 г. В законовия 14-дневен срок са подадени само 19 жалби, а заинтересованите собственици са общо 2652.
Броят на постъпилите жалби оборва изцяло Вашите твърдения за масово недоволство.
Към настоящия момент приключва и въвода във владение, защото вече е извършено над 90 на сто от трасирането.
Както винаги съм държал да бъда лично запознат с хода на поземлената реформа и съм разпореждал непрекъснати проверки на място от специалисти на министерството, такива са извършвани и в гр. Угърчин. Данните от тези проверки сочат, че планът за земеразделяне е изработен и приет при стриктно спазване на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и актовете по неговото прилагане.
Вярвам, че Вие като юрист правите разлика между възстановяване на правото на собственост в стари реални граници и в нови реални граници с план за земеразделяне, въпреки че от отправения към мен въпрос не можах да разбера това. Ако питате за възстановяване на собственост в стари реални граници, тъй както твърдите, че има несъответствие между предишното и новото разположение на имотите, искам да отбележа, че този етап е приключил още през 1997 г.
При възстановяване правото на собственост с плана за земеразделяне изобщо не съществува технически вариант да се получи несъответствие между размера на земята, която подлежи на възстановяване съгласно решението по чл. 14, ал. 1, т. 2 от закона и възстановената такава, тъй като програмата, с която работят поземлените комисии, при тестване изключва тази възможност.
Господин Стоилов, в актуалния си въпрос, който аз получих, принципно, а може би и по навик, Вие твърдите, че са налице множество грешки, нарушения, отклонения и други, без да се мотивирате с конкретни доказателства. Ако наистина разполагате с данни за извършени злоупотреби по отношение размера на заявените и възстановените земеделски земи, то трябва да сигнализирате прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване спрямо виновните лица.
Бих искал да засегна в отговора си още един момент. От всичко изложено дотук става ясно, че законовите срокове за подаване на възражения и жалби са изтекли отдавна. В министерството обаче извън тези срокове са постъпили 121 броя жалби. Пак ще отбележа, че заинтересованите собственици са 2652.
И макар че нямам законово задължение да ги разглеждам, разпоредих проверка по тях. Голяма част от жалбите се отнасят за съществуващите колиби, които са включени в блоковете на бившото ТКЗС. Оказа се, че жалбите са неоснователни, тъй като реалните граници на имотите им отдавна са заличени, а идентифицирането им е извършено по аерофотоснимки от 1949 г., като освен анкетиране на заявителите е използвана и допълнителна информация, предоставена от настоящия кмет, който е представител на вашата политическа сила.
Господин Стоилов, надявам се да съм разяснил Вашите, макар и немотивирани опасения относно поземлената реформа в гр. Угърчин и искрено вярвам, че не търсите евтин популизъм в този предизборен момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Върбанов, този въпрос съществува доста време преди изборите и аз се надявах той да бъде решен дори без да бъде предмет на парламентарния контрол.
Това, което разбирам от Вашия отговор, освободен от всякакви условности, е, че Вие днес тук категорично отказвате на хората да издадете заповед за преразглеждане на плана за земеразделяне.
След като в гр. Угърчин присъстваха над 500 души недоволни от този план, по една или друга причина, след като те имат свои близки и родственици, можете да прецените реалния брой на недоволните, който сигурно далече надвишава тези, които приемат плана.
Изводи за това можете да си направите и от обстоятелството, че в инициативния комитет, който е сформиран, хората са с различни политически убеждения. Там дори има бивш концлагерист от Белене, който и сега е подложен на натиск от полицията. Попитайте и вашата местна организация какво е отношението към плана за земеразделяне.
Що се отнася до сегашния кмет господин Русков, той е оказал съдействие, предоставяйки споменатите аерофотоснимки, направил е предложение след консултации с обществеността за попълване на овакантени места в състава на поземлената комисия. Тоест можете добре да прецените кой съдейства на поземлената реформа, и кой и защо пречи. Защото в тези предложения не са били включени имена на криминално проявени лица, което се отнася за предишния състав на поземлената комисия, назначен от вашите представители по места, предложен по тяхна инициатива.
Това, което също трябва да бъде категорично изтъкнато, е, че днес ние правим едно много ясно разграничение. И то няма пряко отношение към изборите, но има много по-дълбок обществен контекст. Днес Вие заставате на страната на тези, които са ощетили и ограбили хората, а аз се опитвам да отстоявам интересите на ощетените и ограбените. И смятам, че това много ясно трябва да бъде разбрано, за да се разбере между кои страни е спорът.
И затова Ви съветвам да се съсредоточите върху този проблем и да направите необходимото за преразглеждане на плана, за да не стигне земеделието или то вече е надминало състоянието на българския волейбол. (Смях и ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Стоилов, не зная доколко разбирате от волейбола като спорт, но имам чувството, защото доста дълго време стоите тук в тази зала, че не сте разбрали някои основни неща, при това сте юрист.
Аз не мога да разглеждам колективни жалби и жалби на инициативни комитети, без това да е заложено в закона, който вие сте гласували. Така че аз Ви отговарям - това, което мога да направя по закон.
След това. Във Вашия въпрос Вие ми твърдите, че земеразделянето в Угърчин е извършено без техническо задание. Ето Ви техническото задание (показва го), ето Ви техническото задание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това е формуляр, това е формуляр...
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Твърдите, че липсва протоколно решение по чл. 18. Ето го и протокола. Подписан е от лицата, които са оторизирани от закона да го подпишат.
Твърдите, че приемането на плана за земеразделяне е отказано с протокол от държавната приемателна комисия. Планът за земеразделяне е одобрен от поземлена комисия, Угърчин, в присъствието на председателя на приемателната комисия с протокол № 3 от 22 февруари 1999 г.
В комисията са участвали 7 члена. Има един неприсъствал член, един член на комисията, който не се е подписал, но това не значи, че комисията не може да вземе решение без подписа на един от нейните членове, така че нека да се аргументираме с документи и с факти, не да говорим и просто да играем по нервите на хората. Защото, ако не са правени такива предизборни събрания, ако не са поемани ангажименти към тях, нямало да има инициативни комитети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител Руси Статков към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцеслав Върбанов относно мерките на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа във връзка с жалби на жители на с. Сумер, област Монтана, по плана за земеразделяне.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги!
Питането, което съм отправил не е също от няколко дни, а вече е свързано с неколкомесечна моя работа и, разбира се, търсене съдействие на министерството и респективно на министъра на земеделието за разрешаването на този изключително остър проблем за жителите на с. Сумер, община Монтана, област Монтана.
Малко хронология на въпроса.
Някъде в края на март получих копие от писмо от 288 собственици на земя в с. Сумер. Освен до мен то беше изпратено до председателя на Народното събрание, до президента на Републиката, до министър-председателя, до господин министъра на земеделието, в което хората искаха среща на място, за да изразят своето несъгласие с плана за земеразделяне.
Помолих колегите от СДС, народни представители, да дойдат с мен, да отидем на среща. Те ми отказаха.
Признавам си, без да съм отишъл на среща, написах през месец април писмо на министъра на земеделието с молба за проверка и уведомяването ми, за да мога да кажа на хората какви са резултатите и свързаните с отказ или пък с нещо друго проблеми. Не получих отговор и тъй като хората настояваха, отново потърсих съдействие от страна на колегите за обща среща. Не дойдоха. Отидох сам на 23 май.
Ще зачета отделните бележки на хората:
Трифон Серафимов Монов: от 1996 г. се готви план за земеразделяне, дадоха ни реални граници, след това с плана за земеразделяне, сега, има смесване на земя, която е в реални граници с тази по земеразделянето.
Следващият - Найден Иванов Драганов: планът е изготвен на карта, но тя се разминава с действителното положение при набиване на колчетата. Изместват се собствениците даже от земи с реални граници.
По-нататък - той предлага, разбира се, министърът на земеделието да бъде запознат с действителността. Просто давам отделни щрихи от изказванията.
Милко Цветков: излагането на плана е станало без да знаят хората.
Отделно от това счита, че фирмата "Аргос", която е извършила плана за земеразделяне, е корумпирана. Тези, които са я хранили и поили, са получили добро решение, а останалите, мнозинството, нищо.
Той, между другото, е наследник на репресирани, господин министър.
Митко Калданов - също така поставя въпроса за реалните граници, за смесване с плана за земеразделяне. Отново за фирмата за това, че не си е свършила работата.
Той и другите, междупрочем, поставиха изискването за жалба със скица, която ще им струва 100-120 хил. лева минимум, а те са с пенсии около 40 хил. лева.
Лазар Методиев, на 67 години, каза, че и във фашистко, и в комунистко, не е било такова нещо. Имал завещание и сега, в рамките на това земеразделяне, има смесица от такива решения, които той не може да си обясни.
По-нататък... Бих продължил, разбира се, и с другите, и бих свършил с господин Иван Михайлов-Американеца, който е загубил много време в Министерството на земеделието, но, за съжаление, не е бил чут.
Чух ги хората. Отново написах писмо на министъра на земеделието и получих формалния отговор: "На колективни жалби не отговарям. Трябва да има индивидуални жалби и да има фактическа грешка.".
Посъветвах ги хората - 80 индивидуални жалби са свързани в мнозинството от тях с фактически грешки, т.е. има стари граници, които са включени в сегашния план за земеразделяне - на един сменена местност, на друг е дадено шосето, на трети - реката, на четвърти - дерета, различни категории, въобще страшно объркване, господин министър на земеделието!
Няколко пъти Ви моля, господин министър, направете необходимото да отидем с експерти на място и ако хората не са прави да ги убедим, защото става дума за над 300 човека собственици. Обещавахте ми, обещавахте ми, както междупрочем и по други жалби - и за Трайково, и за други села. Не се получи.
Идват хората всеки понеделник на прием по 10 човека. Какво да ги правя? Казвате: да отидат в съда. Не могат да отидат в съда при положение, че законът ги защитава, защото има явна фактическа грешка. И, разбира се, защото са бедни, за съжаление. Не могат нито да си вземат скица, нито да си платят останалите разходи.
Ето затова си позволих да поставя този въпрос от трибуната на Народното събрание. Нямам никакви предизборни намерения. Искам той да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков!
Имате право на законодателна инициатива - предложете промяна в закона, за да мога да разглеждам колективни жалби и да вземам решения в посоката, в която искате.
Искам само да ви обясня, че планът за земеразделяне - първият план е приет още през 1994 г. След това, когато законът дава възможност собствениците да се разделят помежду си, отново се преработва планът и влиза вече в сила на 26 ноември 1996 г. Така че първият план е подготвен по време на вашето управление и в никакъв случай не можете да търсите персонална вина от мен или от хората, които в момента са на работа в Поземлената комисия.
Проявете Вашата инициатива - променете закона и аз ще разгледам всички колективни жалби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Що се касае, господин председател, господин министър, до закона - ние предлагахме промени, обаче вие не ги приехте. Мнозинството ги отхвърли.
Първият ми уточняващ въпрос е свързан със следното - и в сега действащия закон е записано, че при явна фактическа грешка Вие трябва да вземете решение. Многократно ви повторих и в изказванията на хората от срещите ми, и от техните жалби, съществува следното: има смесване на земи, които са им дадени в реални граници с тези сега, с новия план за земеразделяне. Това не е ли явна фактическа грешка?
И хората настояват. И аз се мъча да Ви го кажа толкова пъти. И днес, също. И не съм, повтарям, и няма да вложа никаква оцветеност в този проблем. И обещах на хората, че най-после ще привлека Вашето внимание, защото вярвам, че като млад човек, като човек, свързан със земеделието, с хората, ще разберете най-после за тези пет месеца. И не само проблемите на тези хора, а и на другите от региона още от 10 селища - и на тези от Трайково, и на хората от земеделската станция, които излизат 10 месеца в отпуск, също обещах да привлека Вашето внимание. И няма да се откажа. Затова Ви поставям въпроса: при явна фактическа грешка, както са нещата, как ще реагирате?
И, второ, няма какво да се позоваваме на това или онова правителство преди, защото Вие обещахте в "Програма 2000", че до 1998 г. да свършите със земеразделянето. Ето, това е програмата! И зачитам: "Възстановяване собствеността на земеделските земи до края на 1998 г.". Така че, явно, че ако бързането да изпълните тази програма е причината, според мен, по-добре кажете: не можахме, но нека да свършим работа така, че да не създаваме повече напрежение или поне да преодолеем голяма част от напрежението не само в с. Сумер, а и във всички села, от които само при мен са 20 жалбите. Аз нося тук две папки. Това са хиляди хора. И това не са измислени неща!
И ние не можем да изменим в момента контрола и да говорим хубави неща, и да се радваме при положение, че проблемите са страшни!
И, повтарям, хората са бедни и не могат да си защитят правата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Статков, надявам се, че сега ще ме изслушате внимателно и дано разберете за какво става дума. Срещу първия проектоплан, след като е бил преработен заради доброволните делби, са постъпили 40 жалби. Броят на заинтересованите е 681 собственика. Всички подадени възражения са отразени и уважени, отпечатани в "Държавен вестник", бр. 18 от 26 февруари 1999 г. Публикувано е вече съобщението за одобрен коригиран план за земеразделяне на с. Сумер. Срещу коригирания план в 14-дневния срок са постъпили 27 жалби, от които само 1 е била окомплектована съгласно законовите изисквания със скици и проект за изменение. За тези неща пари не се изискват и не е оправдание, че хората са бедни, ако наистина са прави. След изтичане на този срок планът за земеразделяне влиза в сила и подлежи на изпълнение.
Говорите за явна фактическа грешка. След направените проверки се установява, че явна фактическа грешка няма. Така че не мога на това основание да тръгна и да събарям плана за земеразделяне. Въпросът за мен е много интересен при положение, че е имало само 27 жалби, след като е изминал 14-дневният срок за подаване на жалбите, как сега изведнъж има неколкостотин жалби, след като са направени събрания по тези села. И вече започвате да цитирате каква категория са хората, които са подали тези жалби.
Нека да бъдем по-коректни. Не знам дали го правите заради предстоящите избори или заради нещо друго. Ако сте поели ангажименти, които вие не можете да изпълните, не ни обвинявайте нас. Ние изпълняваме закона, който е гласуван от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков има думата да изрази отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, госпожо министър, колеги! Аз съм поел ангажимент като народен представител да искам правителството да си изпълнява работата и да спазва законите. В случая, господин министър, става дума - още веднъж повтарям - за това, че хората са били подведени. Една част, които са отишли и са видели плана, са били подведени, тъй като една голяма част от тях не могат да четат. И когато вече са били набити колчетата, се е видяло това, което Ви четох - вместо неговото място е дере, път, река. И това не го измислям аз. Това го казват хората.
По-нататък, господин министър.Една част въобще не са били уведомени и затова тези 298 - 300 човека, които скочиха срещу мен като български народен представител гневни и четири часа и половина ме обсипваха с възмущение, че ние, българските народни представители, и вие, правителството, не мислим за тях. Повтарям, че и във фашистко, и в комунистко не е била такава тежка обстановката и тежък животът. А Вие казвате да отидат в съда. Вече не могат да отидат и в съда, защото наистина тук ги хваща прагът на бедността.
Господин министър, явно е, че Вие няма да приемете предложенията на левицата и не ги приехте досега, за да може този закон да действа. Обаче елате с мен не само в Сумер, елате в Трайково, елате в Гаврил Геново, елате в Лом, елате в Липен, елате във всички села да чуете хората. Обещавам Ви, че ако нещо съм излъгал, на колене ще Ви моля да ми простите, но ако не съм излъгал, искам, господин министър, не аз да нося Вашите грехове, а Вие да изпълните ангажиментите си, защото това не са мои ангажименти, това са ангажименти на правителството. Ето за това става дума, уважаеми дами и господа отдясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Питане към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Румен Такоров относно състоянието на "Свимес" АД, град Попово.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господин Върбанов, уважаеми дами и господа! Господин Върбанов, на 24 февруари 1998 г. е сключен договор № 50-47 за продажба на 75 на сто от капитала на "Свимес" АД, град Попово, между Вас като продавач и едноличен търговец "Виктория - Ц, Цено Цвятков", представляван от Цено Величков Цвятков и "Свимес приват" АД, град Попово, като купувач. Приватизиращата се част е поделена поравно между купувачите. Приватизира се това работещо и печелившо дружество с много добри финансово-икономически показатели. И това Вие много добре сте го знаели. Защото в 1997 г. са отчетени общо приходи за 3 млрд. 429 млн. лв., като нетният размер на приходите от продажбите е с 1 млрд. 591 млн. повече спрямо 1996 г. На работа са 201 души.
Също така Вие много добре трябва да знаете за финансово-икономическите резултати на дружеството след назначаване на Вашето протеже Стоян Иванов Талев до датата на приватизацията и година и половина по-късно, когато в съда са внесени документи за обявяване на дружеството в несъстоятелност и е назначен временен синдик.
Кое смущава? Случайни ли са действията на принципала Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа или всичко това е една предварително добре режисирана процедура по приватизацията с подставени лица? И ако е второто, това не е могло да стане без вашето знание, господин Върбанов.
Откакто е открита процедурата за приватизация, е открито и наддаването за търсене и предлагане на протекции на местните политици. От това не може да се възползва Вашият съпартиец, господин Върбанов, председателят на общинското ви ръководство Никола Рацов. Той е смел човек и поема ангажимента, разбира се, съответно подплатен финансово за сметка на дружеството, което установява финансовата ревизия, цитирам: "Неправомерно разпореждане, получаване и присвояване за лично облагодетелстване чрез използване на неперфектни счетоводни документи в размер на скромните 3 млн. 300 хил. лв.". Но господин Рацов е местен политик и не е в час с националната политика и без да иска е настъпил мазола на някой от началниците си. Но времето и съдебните зали ще покажат кой е бил той. Защото само четири месеца преди да оповестите резултата от конкурса за приватизация Вие лично назначихте Стоян Талев от Ловеч за изпълнителен директор, а човекът на господин Рацов беше уволнен.
В най-близкото обкръжение на новия изпълнителен директор е отново онова мургаво момче от Попово, бивш заместник-председател на СДС, за когото Александър Божков каза, че не познава, а го назначи в няколко директорски борда. Регионалният председател на СДС господин Димитър Абаджиев го изключи от партийните редици, но той продължава и сега да си влиза при областния управител в Търговишка област когато и колкото пъти си иска. Това е Светослав Живков. Спомнете си далаверите във "Винпром" - Попово, за рекламните договори във в. "Демокрация" и в. "Земеделско знаме". Това са същите тези двама герои - Рацов и Живков, но този път Живков гушва хиляди левове за фондацията си "Бъдеще за Попово".
Господин Стоян Талев е назначен на 19 ноември 1997 г. и само след 15 дни подписва фиктивна фактура за 230 млн. лв., като основанието е текущ ремонт. Финансовата ревизия установи, че с осчетоводяването на фиктивна фактура е признат разход на дружеството и е намален финансовият резултат за 1997 г. в размер на 230 млн. лв. С посочената сума е утежнена издръжката на дружеството. Не е начислен, а е укрит данък добавена стойност в размер на 500 млн. 600 хил. лв., с която сума са накърнени държавните интереси. От Териториално-данъчно управление град Ловеч отговарят, че фактура с посочената номерация от фирмата, която я е издала, за 1997 г. няма. Досещате ли се коя е фирмата, на която е издадена фиктивната фактура за 230 млн. лв.? Естествено, на бъдещия приватизатор и собственик, едноличен търговец "Виктория - Ц, Цено Цвятков", също от Ловеч.
Още с часове мога да продължа да цитирам далаверите, но знам, че господин Куртев стриктно спазва правилника, особено когато се касае за времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За всичко!
РУМЕН ТАКОРОВ: Източени са стотици милиони левове. В момента дружеството е с кредитна задлъжнялост над 1 млрд. 400 млн. стари лева. На работа са около 60 души със срочни договори и от 8 - 9 месеца същите не са получавали никакво трудово възнаграждение.
Уважаеми господин Върбанов, от гореизложеното възникват няколко въпроса, които интересуват обществеността на Попово и Търговишка област. Моля да ми отговорите кои са причините, довели до тежкото финансово-икономическо състояние, кредитната задлъжнялост и пазарна неадекватност на дружеството през последните две години? Защо министерството Ви е бездействало и не е предприело адекватни действия? И ще поемете ли еднолично политическата и икономическата отговорност за този провал? Благодаря Ви, господин Куртев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров. Той видя, че наруших правилника заради него.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Такоров, за да ми зададете въпроса си, можеше да не ми разказвате всички интриги във Вашия избирателен район. Наистина говорите за хора, които аз не познавам и които нямат никакво отношение към въпроса, който ми задавате. Ако трябва да си разказваме случки кой кога влиза при областния, кой кога ходи при кмета или кой на кого с жена му дружи, нека да не го правим тук, а в кафето.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Прочети финансовата ревизия и тогава ще говорим.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ами, задайте ми във въпроса си, че трябва да отговоря за финансовата ревизия, и аз щях да се подготвя за финансовата ревизия да отговарям. Вие ми задавате във въпроса си да Ви отговоря конкретно за състоянието на едно предприятие. Задайте ми го, за да Ви отговоря.
Значи в питането си твърдите, че се приватизира едно работещо и печелившо дружество, с много добри финансово-икономически показатели. Искам да отбележа, че процедурата на приватизация е открита по предложение на изпълнителния директор на дружеството, като това предложение е направено по повод писмо-предупреждение от страна на търговска банка "Балканбанк", клон Велико Търново, че дружеството ще бъде обявено в несъстоятелност.
Със Заповед № РД 42-822 от 21 юли 1997 г. е открита процедурата по приватизацията на въпросното дружество. На 24 февруари 1998 г. е сключен договор за продажба на 75 на сто от капитала на "Свимес" ЕАД.
При въвода във владение, видно от съставения протокол, подписан от купувача и органа по чл. 3, задълженията на дружеството са били в размер на 799 млн. 372 хил.лв. Тоест, още към момента на приватизация "Свимес" ЕАД е изпитвало сериозни финансови затруднения. Затова едва ли може да се твърди, че дружеството е било работещо, печелившо, с много добри финансово-икономически показатели.
Следва да имате предвид, че министерството не разполага с правомощия да следи пазарната политика на едно частно търговско дружество. Единственото правомощие по линията на следприватизационния контрол е да се следи изпълнението на задълженията, поети с договора за покупко-продажба. Конкретни правомощия за намеса в пазарната политика на дружеството няма. Това е смисълът на приватизационния процес, а именно приватизираните дружества да се развиват в условията на пазарни отношения и конкуренция. Така че, ако дружеството в момента е обявено в несъстоятелност, най-малкото вина за това нещо носи някой в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Такоров, за два уточняващи въпроса.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Може би следващия път като задавам въпроса, ще трябва да го съгласувам с Вас, господин Върбанов. Но аз ще се опитам да поясня някои неща по приватизационната сделка, за която Вие така минахте мимоходом.
Първо, нямаше ли поне един специалист от Търговищка, Разградска, Търновска, Шуменска област, близки до Попово, че докарахте човек чак от Ловеч за изпълнителен директор?
Буди съмнение как двама конкуренти за една сделка играят с една и съща цена и си поделят 75-те процента поравно. Но този вариант спестява, Вие знаете, 600 млн.лв. на купувачите, защото 37-те процента ги взема РМД-то. Как в "Свимес", "Спириват", РМД-то, господин Стоян Танев притежава 67,5 на сто от акциите на дружеството, които след приватизацията прехвърля с лека ръка, все едно, че си мести химикалката от лявата в дясната ръка, за управление на равния по дялове собственик, за да му управлява неговата собственост? Откъде това младо момче, само на 30 години, малко над 30 години, бивш финансов ревизор в Ловеч, извади накуп над 80 млн.лв. кеш да регистрира акционерното дружество и да плати първата вноска? А работещите са внесли само 4 млн. 657 хил. 500 лв.
Защо в условията на конкурси не са приоритетни запазването на работните места и разкриването на нови?
Защо повече от година и половина Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа не е осъществявало задължителния следприватизационен контрол, не се е интересувало за своите 25 на сто и т.н.?
Господин Върбанов, моите 2 допълнителни въпроса са следните:
Кой Ви предложи да назначите господин Стоян Танев за изпълнителен директор? И не се опитвайте да избягате от отговора, че не знаете, тъй като много ми е ясна процедурата, по какъв начин стават назначаванията.
Вторият ми въпрос е: много Ви моля, знам, че част от работниците в "Свимес" ЕАД в момента може би слушат и гледат, кажете им кога ще си получат заработеното и кога политиката на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ще бъде да се запазват работните места и това ще е едно приоритетно условие за Вас? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Такоров, даже ме развеселихте. Явно, че Вие просто не знаете какво искате. Как може да ме питате кой откъде е взел парите, при положение че това не е моя работа аз да следя кой откъде е взел парите, кой с какви пари е разполагал и защо на 30 години някой имал 80 млн.? Ами, то си има органи, които трябва да се занимават с тази работа! Фактът е, че за разлика от вашите министри по вашето управление, които подаряваха предприятия, аз просто ги продавам. Предприятието е обявено по закон и който се е явил и си е платил, е купил предприятието.
И още веднъж искам да Ви подчертая, че когато предприятието е продадено, то вече е било декапитализирано. Ето ги протоколите за въвод, които сочат, че 797 млн. 372 лв. са задълженията на предприятието още при самата покупка. Може да ги вземете тези справки и да се запознаете по-добре.
А вътрешните ви интриги - кой на кого какво е дал, кой на кого какво е продал, аз нямам никаква възможност да ги следя. Вие като народен представител имате право да сезирате съда и прокуратурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Такоров, да изразите отношението си към отговора.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
Господин Върбанов, Вие за сетен път доказахте, че не продавате и не извършвате приватизация, за да могат предприятията да запазват работните си места и да се развиват, а Вие просто ги приватизирате, за да ги ликвидирате. След това ще Ви дам справката, подписана от финансовата ревизия. Аз ще Ви покажа финансовия протокол за състоянието на дружеството - всичките тези работи, които Ви говоря, там са отразени. Това не са празни приказки. Но явно Вие искате, и на предния въпрос казахте, да се аргументираме с факти и с конкретни данни. Не е предизборно, както Муравей Радев тук говори.
Но искам да Ви покажа списъка на кредиторите на "Свимес" EАД към 31 август, където е записана задлъжнялостта за 1 млрд. 400 млн.лв. Само ще Ви кажа, че към "Социално осигуряване" към регионалното управление се дължат 176 млн. 774 хил.лв.; към Данъчна служба в град Попово - 96 млн. 184 хил.лв.; заплати на работниците в "Свимес" EАД - 79 млн.лв.
И тук господин Муравей Радев ще ми каже: общините били виновни. Ами, затова ще са виновни, защото ей такива предприятия - работещи, които Вие ги приватизирате, ограбвате и ги ликвидирате, затова няма приходи в общината. И като факти ще Ви кажа, проверете, господин Върбанов, Вашият представител на държавата, Вие сте абдикирали от управлението, имате 25 на сто, не е стъпвал в предприятието в продължение на година и половина. Цените, на които са продавани от "Свимес" EАД на "Виктория - Ц, Цено Цвятков" през месец август, при пазарна цена 1200 лв., той е купувал по цени до 15 октомври по 1000 лв., а след 15 октомври - по 750 лв.
Разбирате ли по какъв начин е станало източването? Не си въртете главата. (Обръща се към министър Венцислав Върбанов.) Защото Вие по този начин унищожавате всичко, което е работещо. И там хората, аз Ви казвам, Ви питат: защо Вие абдикирате от Вашите 25 на сто държавен дял? Защо не сте предприели нищо, а само седите и се усмихвате, да не кажа като какво?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров, свърши Ви времето и прекалихте.
РУМЕН ТАКОРОВ: Но аз мисля, че всички знаят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Такоров, ако си направите труда да прочетете Търговския закон, ще разберете, че с 25 на сто миноритарен дял държавата не може да управлява това предприятие. Така че, ако наистина предприятието е в толкова лошо състояние, отговорността не може да я носи министерството и държавата, а отговорността я носят собствениците на това предприятие. (Реплика на народния представител Румен Такоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров!
Благодаря Ви.
Актуален въпрос към министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева от народния представител Иван Борисов относно замърсяване на почвите в 50-километровата зона край западната ни граница.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е от 21 юли. Това, че тече вече трети месец от задаването на въпроса, не го прави по-малко актуален. Напротив.
Уважаема госпожо Манева, в продължение на няколко месеца Вие твърдите, че не може да се търси никаква зависимост между киселинните дъждове в България и събитията в Югославия. На въпрос на журналист от в. "Труд" от 21 май застрашена ли е страната ни от екологична катастрофа Вие отговаряте, цитирам: "Категорично не! Няма и откъде да бъде застрашена освен от собствените ни предприятия." И продължавате: "Киселинни дъждове в каквато и да е връзка с войната в Югославия са абсолютно невъзможни!"
Бисери, госпожо Манева, бисери! Ето какво казват обаче чуждестранните специалисти. "Конфликтът в Югославия ще има сериозни последици за здравето на населението." Предупреждението е на бившия министър на околната среда на Финландия. И още: "България е застрашена от екологична катастрофа, ако не бъдат взети спешни мерки." "Бързо трябва да се ликвидират последствията от натовските бомбардировки" - пише ИТАР-ТАСС.
На 22 и 23 юни т.г. в Северозападна България бяха взети проби от 24 пункта. Пробите са изследвани по осем показатели за тежки метали. Анализите показват, че в обработваемата земя по границата с Югославия има повишено съдържание на тежки метали, тоест земята е отровена. Резултатите показват, че в село Бели мел и в с. Железна, община Чипровци, съдържанието на олово и арсен е над пределно допустимите граници. Във Видинското село Куделин оловото в почвата е два пъти повече от допустимото. В Ново село съдържанието на мед е 1,2 пъти над нормата. Завишено е съдържанието на арсен в обработваемата земя в с. Балей. В Брегово 4700 дка обработваема земя не може да се използва за земеделие. В нивите с тежки метали не е желателно да се отглежда селскостопанска продукция - съветват ни екоспецилистите. Не е случайно и това, че съдържанието на желязо във видинските домати е 572 млг/кг при пределно допустима концентрация 94. Тоест над шест пъти е превишена нормата. При границата от 3,1 млг/кг съдържанието на мед е 18 млг/кг. Отново шест пъти повече!
Уважаема госпожо Манева, през м. юни Вие заявихте, че ако се установи замърсяване на почвите в съседство с Югославия, страната ни ще търси пари за отстраняването на пораженията. Моят актуален въпрос е: какви мерки предприема вашето министерство за отстраняване на пораженията в почвата в 50-километровата зона край западната ни граница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! След приключване на военния конфликт в Югославия Националният център за устойчиво развитие и околна среда прие програма за обследване на земите и почвите в 50-километровата зона по протежение на българо-югославската граница, която включва обстоен анализ и оценка на тяхното качество по отношение на замърсяването им с тежки метали, металоиди, персистентни органични замърсители, както и вкисляване на почвите и радиацията.
Замърсяването с тежки метали и металоиди беше обследвано в 40 пункта, 20 от които от Националната система за мониторинг и 20 извън мрежата. Допълнителните 20 пункта бяха разкрити предимно в частни зеленчукови градини и дворни места. Пробите са равномерно разположени и представителни за целия район.
Бяха анализирани 8 тежки метала: цинк, мед, олово, кадмий, арсен, кобалт, хром и никел. В пет броя проби, представляващи 12,5 на сто от общия им брой, бяха измерени наднормени съдържания на тежки метали. В поречието на р. Тимок при с. Ново село е измерено съдържание на мед 1,1 пъти повече от пределно допустимите концентрации. Източникът на замърсяване е р. Тимок. В района на Чипровци, с. Бели мел и с. Железни са измерени съдържания съответно 2,4 и 7,5 пъти за олово и 1,9 и 3,8 пъти за арсен наднормени концентрации. Източник на замърсяването са отпадъчни руднични води. В района на Гюешево. В с. Гюешево е измерено съдържание на олово 5,4 пъти над пределно допустимите концентрации, като източникът отново са отпадъчните руднични води. В град Брезник е измерено съдържание на олово 1,1 пъти над пределно допустимите концентрации и предполагаемият източник са автотранспортът или минали замърсявания с отпадъчни води от река Конска.
Вкислявания на почвите са определени в 47 пункта, 7 от които са включени в Националната система за екологичен мониторинг и 40 допълнително избрани извън мрежата за контрол. Само в един пункт, в с. Дъбравка е регистрирано влошаване качеството на почвите по показател вредна киселинност, което се дължи на естествени процеси, произтичащи от слабобуферния характер на почвите със склонност към вкисляване.
Оценката по замърсяване с персистентни органични замърсители се извършва в 40 пункта, като два от тях са от Националната система за мониторинг. Четиридесет и три проби са анализирани за съдържание на персистентни органични замърсители, полиароматни въглеводороди или полихлорирани дефинили.
Констатирано беше завишение на фоновите стойности за полиароматни въглеводороди спрямо данни за останалата част от страната, защото знаете, че за тях няма норми. Констатирани са концентрации над типичното за страната в следните пунктове: пунктовете в град Годеч, Гюешево, с. Горно Церовяне, с. Бориловец, с. Киряево. Това са 7 на сто от всички проби, като превишението е между 1,5 и 2 пъти над фоновите нива.
Установените концентрации за град Брезник са 5-6 пъти над нормите. Причината и източникът на замърсяване не може на този етап да се определят категорично, затова ние продължаваме наблюденията в този район.
Радиологичният контрол в 50-километровата зона по протежение на границата с Югославия включва 40 броя почвени проби за определяне на специфични активности на естествени техногенни радионуклеиди, в това число и уран 238. Дванадесет водни проби от повърхностни водоеми, в това число от р. Дунав до Оряхово за определяне на обща бетаактивност и съдържание на общ уран, 12 броя проби от дънни утайки и 7 броя растителни проби за определяне на специфичните активности на естествени и техногенни радионуклеиди, в това число уран 238, и 3 броя аерозолни проби за определяне на съдържанието на уран в атмосферния въздух.
Резултатите от сравнителната оценка на анализите показват, че качеството на земите и почвите не е влошено вследствие военните действия в съседна Югославия. Направените радиологични измервания и анализите на компонентите на околната среда не свидетелстват за промяна на радиационната обстановка в този район вследствие на военните действия. Тези наши заключения са потвърдени и от специалната комисия на ООН, която извърши обследвания в този район, ръководени от същия този бивш министър на околната среда на Финландия, който Вие цитирахте, господин Хависто. На среща преди десет дни с мен той ми предостави предварителния доклад от работата на комисията. Този доклад се намира в Министерството на околната среда и всеки, който се интересува, може да се запознае с резултатите. Нещо повече, в най-важните огнища, като Панчево и други райони, в които е имало попадение при конфликта в Югославия, е констатирано, че само 30 на сто от замърсяванията се дължат на военните действия и 70 на сто са стари замърсявания, нещо, много типично за този район, което и ние установихме.
Понеже Вие се интересувате какво предприемаме за замърсяването на почвите с тежки метали, аз все пак искам още веднъж да направя една характеристика на картината в момента и причините за това, за да знаем към кого можем да адресираме мероприятията. Трябва да напомня, че основните замърсявания са по поречието на р. Тимок. Общо замърсените площи са 1429 дка в землищата на Брегово, Балей, Коделин, Връх и Ново село, като от тях 645 дка са практически пустинни, силно вкислени, засолени и замърсени с тежки метали и 784 дка са замърсени обработваеми земи с по-малка степен на вкисляване, но значително над приетите норми.
Източникът са югославските мини - Бор. При това те са един източник, който от години се наблюдава. След поредното залпово замърсяване на 28 юни, което продължи няколко дни, аз изпратих на 10 юли поредното си писмо до министъра на околната среда на Югославия, като поисках съдействие за организирането на една съвместна група на експертно ниво, която непосредствено на обекта мини - Бор, да установи причините за периодичните замърсявания, както и да се набележат мерки за тяхното предотвратяване. За съжаление, и досега нямам отговор на тази своя покана.
От наша страна ние започнахме изготвянето на проект за очистване на земите от замърсяване в този район, с който ще кандидатстваме пред Европейския съюз. Считаме обаче, че тези мерки трябва да бъдат предприети едва след като окончателно се преустановят периодичните замърсявания на р. Тимок от страна на мини - Бор. Този проблем ние поставихме и пред господин Хависто - нарочната комисия, която се занимава с екологичните проблеми след конфликта в Югославия. Беше ни отговорено, че това не е проблем на конфликта, но независимо от това ще се направи необходимото, за да бъдат сезирани европейските комисии, за да ни съдействат да установим контакт с екологичните органи в Югославия, за да може проблемите с мина - Бор, да бъдат решени.
Другият район с големи замърсявания е районът на Чипровци. Общата площ на земеделските земи с установено замърсяване над пределно допустимите концентрации възлиза на 11 хил. и 399 декара - значително повече от Видинския район, като тези замърсявания са в землището на с. Мартиново, Чипровци, Желязна, Бели мел, Горна Ковачица, Челюстница, Гаврил Геново, Видлица и Горно Церовяне. От тях невъзстановимо замърсени с над 5 пъти над пределно допустимата концентрация са 5 хил. 251 дка. И отново източниците на замърсяване са мините в района, но този път на наша територия. Известно е, че съгласно Постановление на Министерския съвет № 140 от 1992 г. и неговите допълнения за преструктуриране на рудодобива и поетапното закриване на тези производствени мощности, мините-замърсители в този район подлежат на ликвидация. На този етап са рекултивирани 9 участъка.
Трябва да отбележа, че в продължение на 20 години мини - Чипровец и Мартиново и двете обогатителни фабрики са работили без хвостохранилища, което е основната причина за натрупаните в годините замърсявания. Те са включени в програмата за консервация и след приключване на консервирането на тези мини и техническата рекултивация ще се пристъпи към очистване на замърсените земи и биологическа рекултивация на районите.
Има процедура за одобрение на технологията за очистване. Тя се осъществява от междуведомствен експертен съвет към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Финансирането на тези замърсявания, тъй като става дума за стари замърсявания, ще се осъществява от Националния фонд за опазване на околната среда и фонд "Земеделие". За подготовката обаче на проектите и представяне на съответните искания отговорност имат местните власти. За съжаление такова искане от този район досега не е постъпило. Става дума за мотивирано искане със съответните разчети, със съответните аргументи. Това са задължения на местните власти. Отново повтарям, че такова искане към двата органа няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Манева.
Господин Борисов, имате право на реплика.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Госпожо Манева, имам всички основания да Ви упрекна за това, че Вие в продължение на месеци ежедневно лъжете народа за жестоката екологична катастрофа в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли без обидни епитети?
ИВАН БОРИСОВ: Над Югославия бяха хвърлени 22 хил. тона експлозив, което е равно на 17 бомби от тези в Хирошима (оживление), а вие продължавате да ни убеждавате, че последствия за България няма...
Госпожо Манева, септември е месец на гроздобер. От името на моите избиратели аз настойчиво ви каня: елате да отидем на гроздобер във Врачанския край. От един декар лозе хората няма да наберат и една фруктиера грозде. Елате и вижте. С основание хората свързват това с Вашето име. Говори се за мъгла, за мана, за Манева. Не че Вие може да спрете киселинните дъждове, не че Вие сте ги изпратили, но поне кажете истината на хората.
Госпожо Манева, след срещата на министрите на околната среда в Хелзинки журналист от "24 часа" Ви запита (цитирам): "Как оценяват там екощетите от войната?" Вашият отговор беше (пак цитирам): "Проблемът не е обсъждан официално. Говорихме по него на един работен обяд". На един работен обяд!? Коментарът е излишен. На Европа не й пука за екокатастрофата в България. Вие чакате на някакъв работен обяд дано някой Ваш колега постави този въпрос. Отново казвам: Коментарът е излишен.
Госпожо Манева, по време на войната в Югославия многократно искахме Вашата оставка. Вие сама стигнахте до извода - пак цитирам: "Готова съм на такова решение". Въпросът е защо се бавите? Какво чакате? Вие много добре знаете, че за това, което правите и не правите като министър, ще Ви бъде търсена отговорност. Изходът е един и Вие го знаете - оставка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Манева, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Борисов, смайваща е способността Ви да използвате изтъркани прийоми. За съжаление, когато човек застава пред Народното събрание, за да зададе въпрос, трябва да се осведоми поне за последните данни. Нито веднъж от Министерството на околната среда не е излязла нито една лъжлива цифра. Всичко, което съм казала досега, е абсолютната истина. През цялото време до апаратурата на Министерството на околната среда беше осигурен достъп. Ние поканихме специалисти. Не става дума за популистки лозунги. Става дума за специалисти, които разбират за какво става дума. Поканихме специалисти заедно с нас да измерят параметрите на околната среда. Това обаче не беше изгодно на вашите специалисти и те не се появиха, защото те и без нашите констатации знаят - има и теоретични модели, доколко е възможно да има такива преноси в България. Международна авторитетна комисия, а това показва, че на Европа й пука, а не това, което Вие твърдите, беше изпратена в този район. Направи своите измервания и всичко, което ние твърдяхме, се потвърди абсолютно категорично. Няма замърсявания в България в резултат от конфликта в Югославия.
Проблемите с гроздето е просто смешно да намесвате и да ги свързвате с конфликта в Югославия. Всеки селски стопанин, който има елементарна грамотност по въпроса, знае за какво става дума. Такива проблеми имат лозята не само в Западна България, а и в райони много по-отдалечени от Западна България, които нямат нищо общо с конфликта в Югославия. Освен това ние през цялото време правехме консултации със специалисти по растителна защита, по заболявания на растенията и във всеки един отделен случай ние сме съобщавали за какво става дума.
Вие разпространявахте и мълвата, че кестените на София били поразени от киселинни дъждове. Ние ви доказахме, че става дума за миниращ молец. За лозите също се знае за какво заболяване става дума. За доматите - също. Така че не спекулирайте с популистки неверни твърдения, защото съм убедена, че по-голямата част от българите са грамотни и знаят за какво става дума.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Действително знаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа министър Манева.
Пристъпваме към втория актуален въпрос към нея. Следва актуалният въпрос на народния представител господин Стоян Райчевски относно отдаване на концесия на резерват "Ропотамо". Имате думата, господин Райчевски, за да развиете актуалния си въпрос.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Манева, ръководеното от Вас министерство отговаря за управлението, охраната и контрола на резерват "Ропотамо" - Бургаска област. Според приложението на Закона за защитените територии резерватът е с площ 1000 хектара и е обявен за защитена територия със заповед № 318 на Министерството на околната среда от 7 май 1992 г. Чрез обявяването на "Ропотамо" за резерват се гарантира опазването на редки и застрашени видове растения и животни и техните местообитания с международно значение. В последно време сред местната общественост се чуват противоположни мнения и слухове както за увеличаването на територията на резервата, така и за нейното намаляване, а също така и за отдаването й на концесия. Аз вярвам, госпожо Манева, че Вие лично сте се убедили при Вашите обиколки по южното българско Черноморие, че интересът на местното население към защитените територии и конкретно към резерват "Ропотамо" не е само любопитство, а е по-скоро грижа към съдбата на неговия традиционен поминък. Защитените територии в голяма степен ограничават възможностите му земеделие и животновъдство, лов и риболов, което е било традиционен поминък за този край. Затова всяка промяна или всяко евентуално отдаване на концесия предизвиква толкова голям интерес.
Моят въпрос към Вас е: Предстои ли отдаване на концесия на резерват "Ропотамо" действително? При какви условия, ако това ще се прави? Какви са бъдещите планове на министерството за управлението на резервата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите за отговор.

МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! В съответствие с чл. 18 от Конституцията на Република България новоприетият Закон за защитените територии посочва поименно кои са резерватите изключителна държавна собственост. В Приложение № 2 на същия закон са включени общо 89 резервата, в това число и резерватът "Ропотамо". Обявяването на резервата в настоящите му граници гарантира опазването на редки и застрашени видове растения и животни и техните местообитания с международно консервационно значение. Това са лонгозни гори, местообитания на пясъчна лилия, морски пелин и водни линии, устието на р. Ропотамо, блатото Аркутино и др.
Опазването в естествени условия на уникалната флора и фауна силно зависи от целостта на територията на резервата и специалистите намират, че промяната в границите на резервата ще се отрази неблагоприятно на неговия статус. Трябва да припомня и, че България е сред първите страни, подписали през 1976 г. Рамсардската конвенция за опазване на влажните зони.
През 1992 и 1993 г. беше разработен национален план за опазване на най-значимите влажни зони на България. Важно място в този план е отделено на резерват "Ропотамо". Предвижда се резерват "Ропотамо" да бъде включен в изгражданата в момента национална екологична мрежа, както и в европейската екологична мрежа на местата с висока консервационна значимост. Резерватът е и обект на българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие, като в момента се разработва план за управление на защитените територии. Нашата основна задача за защитените територии е да подобрим тяхната охрана, управление и да създадем всички необходими условия за съхраняване на биологичното разнообразие.
Конкретно за резервата "Ропотамо" предстои осъществяването на следните дейности:
На първо място още през тази година възнамеряваме да приключи разработването и утвърждаването на плана за управление на резервата, който ще бъде обсъден обстойно с местното население. От следващата година започваме да финансираме приоритетните дейности от този план, които основно ще бъдат свързани с установяването на мониторинг върху елементите на околната среда, тъй като се знае, че резерватът е територия, в която максимално е ограничено човешкото присъствие.
Поради усиления интерес към резервата, обмисляме възможности за изграждане на образователен информационен център, както и да определим опознавателни маршрути през резервата. Това ще способства за развитието на туризма и ще съдейства за поминъка на населението.
Относно управлението на резерват “Ропотамо”, през следващата година ние предвиждаме да осигурим предвидения в Закона за защитените територии персонал за неговата охрана.
Що се отнася до отдаването на концесия на резервата, ще отбележа, че по принцип Законът за концесиите определя реда и условията за отдаване на особено право на ползване на обекти - изключителна държавна собственост, каквито са и резерватите. Същевременно Законът за защитените територии, особено неговият чл. 17, силно ограничава ползването на резерватите. Изключения се допускат само за научни цели и за посещения по определени маршрути. От тази позиция очевидно, трудно могат да се намерят основания за отдаване на концесия на резервата "Ропотамо", а и ние нямаме такива намерения. Мога съвсем ясно да заявя това от тази трибуна.
Нашата основна задача е да привличаме населението в дейностите по опазване на природата в резервата и извън него, защото радикалното решаване на проблемите на околната среда може да стане само на широка обществена основа. Това е и нашата позиция за резерват “Ропотамо”. Населението от Приморско трябва да знае, че успехите на туризма в този район в значителна степен зависят от състоянието на резервата Ропотамо и ние разчитаме на съдействие от страна на населението, за да бъдат плодотворни нашите усилия за неговото опазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожо министър Манева.
Господин Райчевски, имате думата за реплика.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Аз съм доволен от уверението, което получих от министър Манева, че резерватът няма да бъде отдаван на концесия и че няма такава програма, а също и от намерението да се обсъдят най-обстойно с местното население плановете за бъдещото негово стопанисване.
Бих препоръчал, госпожо Манева, да посетите при първа възможност Приморско, защото нашата грижа не е само опазването на резерватите - това сме длъжни да правим по закон, но и да се съобразяваме с условията на хората за поминък, тъй като туризмът е перспективен поминък за региона, особено за Приморско, но той не изчерпва всичките възможности. Все още това е една перспектива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Преминаваме към третия актуален въпрос към министър Манева. Това е актуалният въпрос на господин Илия Петров относно пречиствателна станция за отпадни води в град Враца. Имате думата, господин Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, господин министър! В град Враца има пречиствателна станция за отпадни води, която е построена преди 15 години, вследствие на което тя е в окаяно състояние. "Водоснабдяване и канализация" - Враца започна да ремонтира някои звена, но това не е достатъчно. Във връзка с разрешаването на проблема до края на м. септември ще бъде готов проектът за реконструкция и модернизация на градската пречиствателна станция за отпадни води.
Уважаема госпожо министър, моля да ми отговорите на въпроса ще бъде ли Враца в поименния списък за финансиране от Фонд "Екология" и в какъв размер ще бъде финансирането? Също така моля да вземете отношение по въпроса за липсата на депо за изкарване на отпадъците от пречиствателната станция, място за което не е отредено от община Враца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Петров.
Има думата министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Пречиствателната станция за отпадъчни води на град Враца е проектирана от "Водоканалинженеринг", построена от ГУСВ и въведена в експлоатация през 1980-1981 г. Технологичната схема включва механично и биологично пречистване на отпадъчните води с последващо обеззаразяване чрез хлориране при нужда и съвместно третиране на първичните и уплътняване на предварително излишните активни утайки в закрити отопляеми двустепенни изливатели с добив на биогаз и последващо обезводняване на изсушителни полета.
Оразмерителното водно количество е 500 л/сек., а постъпващите на вход водни количества през последните няколко години са в интервал от 440 до 780 л/сек. Тъй като станцията е хидравлично пренатоварена в определени периоди и не може да поеме цялото водно количество, част от отпадъчните води с водно количество до 240 л/сек. се отклоняват при преливника на главен колектор 1 и се заустват в открит отливен канал, а оттам - директно в р. Дъбника. Друга част от водата с количество до 203 л/сек. прелива през преливника в самата пречиствателна станция през биобасейна, като това водно количество се пречиства само механично.
Във връзка с необходимостта от спешна реконструкция и модернизация на пречиствателната станция за отпадъчни води във Враца е изготвен и лабораторен доклад за установяване на реалните количества и състав на отпадъчните води, формирани на територията на град Враца и постъпващи към станцията.
Имайки предвид изградените съоръжения на градската пречиствателна станция по предписание на РИОС е извършено обследване на състоянието на съществуващите съоръжения и инсталираните мощности и оценка на пречиствателния ефект на станцията.
Въз основа на изготвения лабораторен доклад и обследване на "Водоканалинженеринг" е възложено изготвяне на предпроектни проучвания, като се очаква те да станат готови до края на 1999 г. Въз основа на тях ще се разработи работен проект за реконструкция и модернизация на пречиствателната станция. След осъществяването му ще се пречиства цялото водно количество до степен, отговаряща на българското законодателство. Важно е да се знае, че този проект трябва примерно да определи приоритетите за последователно изграждане на различните обекти.
За съжаление, поради това че в момента липсва работен проект, на този етап реконструкцията на пречиствателната станция не е включена в Националната програма за приоритетно изграждане на пречиствателни станции за населени места до 10 хил. еквивалентни жители.
Искам да Ви уверя, че няма никакви пречки след изготвянето на проекта реконструкцията да бъде включена в програмата и чрез кандидатстване от ВиК пред Националния фонд за опазване на околната среда да бъде отпуснат безлихвен кредит, за да бъде преведена тази пречиствателна станция в съответствие с изискванията. Необходимо е обаче местното ръководство на ВиК, както и общината, тъй като тя има 49% участие в дружеството, да ускорят изграждането на проекта.
Искам да ви кажа, че във връзка с подготовката на една мащабна инвестиционна програма за р. Дунав ние поискахме от всички населени места, край които минават реки, вливащи се в р. Дунав, да предложат своите проекти за кандидатстване за финансиране. Единствено Враца не представи такъв проект, което е жалко, и се изпусна една възможност.
Що се отнася до депонирането на утайките, ще спомена, че при въвеждането на пречиствателната станция преди 15 години не е предвидено изграждане на депо за отпадъци. Анализът на утайките, които сме правили, показва, че в утайките се съдържа значително количество тежки метали и това ги прави опасен отпадък, поради което трябва да се вземе специално решение за депонирането на тези утайки. Ние сме поставили пред ВиК задача да направи актуална оценка на утайките, имайки предвид промяната на структурата на производството в града, за да може да се вземе едно напълно адекватно решение.
Трябва обаче категорично да отбележа, че решаването на този проблем е изцяло от компетенциите на местната администрация. И да кажа, че както по този, така и по други екологични промени, за съжаление, от община Враца не е била регистрирана никаква активност. Отговорността на общината за депониране на утайките се аргументира и с факта, че в дружеството ВиК - Враца, общината има 49% общинско участие, от което следва веднага, че общината се явява като притежател на тези отпадъци и съгласно чл. 3, т. 3 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда е длъжен да осигури екосъобразното третиране.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Недейте така елементарно да отговаряте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Божинов, моля Ви за тишина!
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Напротив! Напротив! Във всички случаи, даже да имате стопроцентно... (Неразбираема реплика от народния представител Георги Божинов.)
Не знаете, господин Божинов. Така че даже и да имате стопроцентно участие на държавата в едно предприятие, мястото за депониране на утайките е задължение на общината. (Неразбираема реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Божинов, много Ви моля!
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Господин кметът не си мръдна пръста, за да реши този проблем.
Надявам се, че следващото общинско ръководство ще приеме присърце този проблем и той ще намери благоприятно разрешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Манева.
Господин Петров, имате право на реплика.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Благодаря, госпожо Манева. Виждам, че Вашият отговор предизвиква реакция от името на господин Божинов, която не мога да си обясня.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Много елементарно го правите. Недейте така!
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Господин Божинов, елементарните в случая сте Вие, тъй като става дума за въпрос, който интересува всички врачани.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И е виновна общината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Божинов, моля без реплика от място!
ИЛИЯ ПЕТРОВ: И недейте да прекъсвате!
Така че аз, доколкото разбирам, все пак от страна на ВиК - Враца, необходимите искания за тази пречиствателна станция, както и проектът са вече направени и се надявам, че след като този проект стане готов, действително ще се отделят необходимите средства за пречиствателната станция. А тъй като общината очевидно сега не може да се занимава с този съществен проблем, то следващият кмет, който вече е ясен, ще успее да помогне за осъществяването на пречиствателната станция.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Кажете го! За това е целият цирк!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Божинов, не ме карайте да прилагам санкции!
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Ако има някакъв спектакъл, за съжаление, вие сте отрицателните герои в него, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Нали вие назначихте управителя на ВиК с полиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Петров.
Госпожо министър, желаете ли думата?
Последният актуален въпрос към министър Манева е този, поставен от господин Красимир Каменов относно проблеми при управлението на битовите отпадъци и чистотата на населените места в област Враца.
Имате думата, господин Каменов, за да поставите актуалния си въпрос.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е към министъра на околната среда и водите госпожа Манева.
През 1997 г. по инициатива на Вашето министерство Народното събрание прие Закон за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда. С този закон беше поставено началото на специализираното законодателство в областта на управлението на отпадъците. Впоследствие бяха разработени и публикувани подзаконови нормативни актове, уреждащи същата материя. Тази година Министерският съвет прие и Национална програма за управление на действието по отпадъците. Независимо относително бързото създаване на нормативната уредба, както и високата степен на съответствието й с изискванията, които поставят директивите на Европейския съюз в тази област, се забелязват редица пропуски при поддържането на чистотата на населените места, респективно събирането, транспортирането и депонирането на битовите отпадъци. Примерите за недопустимо замърсени места са много, включително планинските и морските ни курорти, селищата по Южното Черноморие. Не правят изключение и населените места в област Враца, въпреки че като коректни данъкоплатци хората плащат данък "Смет", изхвърлянето на отпадъците и чистотата не е на необходимото ниво.
Особено остър е проблемът с отпадъците по селата, тъй като хората плащат данък "Смет", но не се извършва сметосъбиране. Забавено е и изграждането на депото за твърди битови отпадъци за град Враца, въпреки осигуреното финансиране от външни донори и Министерството на околната среда и водите.
Освен хармонизиране на законодателството очевидно са необходими мерки, за да се реализират на практика европейските стандарти. Един от най-важните признаци, определящи нивото на развитие на една нация е чистотата на населените места.
Моят актуален въпрос е: кой е отговорен за горепосочените пропуски и какво предприема Министерството на околната среда и водите за тяхното отстраняване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каменов.
Има думата министър Манева, за да даде своя отговор.
МИНИСТЪР ЕДВОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Каменов, управлението на отпадъците, в т.ч. поддържането на чистотата на населените места, събирането, транспортирането и депонирането на битовите отпадъци е приоритетен въпрос, по който през последните две години Министерството на околната среда и водите работи активно. През този период беше изградена нормативната уредба - законът и съответните подзаконови актове, които са с много висока степен на съответствие с директивите на Европейския съюз. Беше разработена и приета от Министерския съвет Национална програма за управление на дейностите по отпадъците. Проведени бяха редица срещи с ръководствата на всички общини в страната. В рамките на националната кампания за чиста околна среда бяха организирани четири конкурса за най-икономични проекти за почистване на територии, замърсени с битови отпадъци, като за целта бяха отпуснати 475 млн. лева. Осигурени бяха и значителни средства за инвестиции в областта на отпадъците.
Само от Националния фонд за опазване на околната среда през 1998 г. за инвестиции бяха отпуснати около 7 млн. нови лева, а за 1999 г. - до момента, за изграждането на депа са отпуснати 5 млн. и 900 хил. лева, за закупуване на техника по събиране и извозване на отпадъците - 1 млн. 450 хил. лева, за контейнери - 760 млн. лева. В момента сключваме договори за още 13 броя машини и 16 хил. броя контейнери на стойност над 3 млн. лева. Подпомогнахме и популяризирането на българските производители на сметосъбираща и сметопочистваща техника.

През м. юни 1999 г. в министерството се проведе търг за избор на техника - контейнери за събиране и транспортиране на отпадъците, в който участваха и представители на Асоциацията на общините. Организирахме и съдействахме на Пловдивския панаир да бъдат демонстрирани произвежданите български машини и контейнери. Изпратено е писмо до Асоциацията на общините в България за демонстрацията, така че максимално в общините да бъдат запознати с възможностите на нашите производители. Упражняваме и активен контрол спрямо нарушителите, които изхвърлят или третират незаконно отпадъци. Съставените актове само от началото на годината - говоря за актове на кметове, са 85 на брой. Това са основните направления в дейността на Министерството на околната среда.
Трябва обаче да подчертая, че основната отговорност за третирането на отпадъците в населените места имат общинските съвети и кметовете.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Затова ли е толкова мръсно в София?
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Местните органи на самоуправление приемат общински наредби, определящи реда и условията за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци и отговорностите на нарушителите, определят условията и възлагат изпълнението на дейностите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на битовите отпадъци, осъществяват контрола върху всички дейности и съоръжения за третиране на отпадъците и контролират спазването на наредбите за чистотата в населените места. Тези правомощия и отговорности за значителна част от кметовете са абсолютно непозната територия. В много общини събирането и обезвреждането на отпадъците е последното перо, за което се заделят средства и единствено се разчита на пари от Националния фонд за опазване на околната среда. В почти 100 процента от подготвените през миналата година общински програми за управление на отпадъците като източник за финансиране се определя Министерството на околната среда. Това показва, че кметовете все още не са се отучили да чакат единствено на държавата за решаване на един такъв важен въпрос, който е изключителен техен прерогатив.
Единствено се проявява интерес, когато се появи възможност за изгодна сделка. Примерите за това са многобройни. При искания за отпускане на средства за закупуване на техника и контейнери от чужди фирми, при положение, че със специално решение на управителния съвет на националния фонд финансово се подпомагат само общини, които закупуват българска техника. Три месеца ни бяха необходими, за да убедим кметовете на община Враца и на община Златоград, че българските контейнери отговарят на всички съвременни изисквания. Три месеца многобройни срещи, за да ги накараме да се откажат от съблазнителните сделки, които им се искаше да сключат с пари от Националния фонд за опазване на околната среда.
Освен това в община Враца, както и в други общини, от популистки съображения поради изключително ниските равнища на таксите за сметосъбиране приходите от такси "Смет" не покриват като цяло разходите, гарантиращи екологосъобразното обезвреждане на отпадъците. Съществена слабост е, и даже това е може би още по-важно, че няма публичност на приходите и разходите за почистване, извършвани от общинския бюджет. Хората не знаят за какво плащат съответната такса и по какъв начин тя се изразходва от общината. Липсата на подобна информация поставя под съмнение ефективността на изразходваните средства за целта. Така е безусловно и в община Враца.
Що се отнася до състоянието на сметосъбирането в селата и състоянието на сметището, само мога да потвърдя Вашите констатации - многобройни селски сметища, неконтролирани, липсваща организация за сметосъбиране, бавно строителство, нарушен строителен график с мотиви дъждове, високи температури и т.н. Това е един обект, по който имаме външно финансиране и там, въпреки нашите усилия, ние не можем да спазим обещаните графици точно поради едно безотговорно, даже не зная как да го нарека, отношение от страна на общинските власти.
Мога да напомня и че в община Враца бяха финансирани няколко проекта. Например с Американската агенция за устойчиви общности беше финансиран един пилотен проект за разделно събиране на отпадъците. Бяха проведени многобройни семинари по този въпрос. За съжаление, оттогава летаргичният сън в общината продължава и всичко, което успяхме да постигнем в момента, когато организирахме мероприятията, остана на този етап без никакво развитие и без никаква подкрепа от общинските власти.
Очевидно е, че за да променим неблагоприятното състояние на управлението на отпадъците в населените места е необходимо да имаме съвременно мислещи, отговорни и активни кметове.
Иска ми се да вярвам, че новите кметове ще знаят, че престижът им се гради не от големината и мебелировката на техните кабинети, а от това дали градът им е чист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Манева.
Господин Каменов, имате думата за реплика.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо министър. Доволен съм от отговора, но не съм доволен от чистотата и в моя град, и в общините в нашия регион. Считам, че наистина има твърде много какво да се направи. Прекалено дълго време не се правеше нищо. Нямаше кой да закупи едни елементарни кофи за боклук в продължение на години и хората, не стига че си плащаха данък "Смет", а и нямаше къде да си изхвърлят боклука.
По отношение на депото за твърди битови отпадъци най-титаничното, което успя да измисли бившата общинска управа, беше да се опита да заложи сградата на общината и младежкия дом, за съжаление, като банков кредит. Това естествено не беше одобрено от собствените им общински съветници. Така че се надявам, бъдещето е пред нас, че този проблем ще бъде решен от една по-отговорна общинска управа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Каменов.
Госпожа Манева, желаете ли да вземете думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да кажа, че ние наистина в община Враца хвърлихме огромни усилия, за да направим общината пилотна по отношение, първо, на разбирането ни за регионалния характер на депото, и наистина депото започна да се планира като регионално между Мездра и Враца, да направим една съвременна система за сметосъбиране. И по тези причини ние поканихме много външни донори да работят в общината.
За съжаление, проектите вървят изключително бавно и много често чисто лични интереси пречат на осъществяването на проекта. Аз продължавам да твърдя съвсем отговорно, че общината и досега няма нормални контейнери, няма техника за събиране, точно защото имаше добре планирани намерения за едно облагодетелстване от договор, който многократно надхвърляше по стойност реалната цена на тези съоръжения. И с неимоверни усилия в разстояние на повече от три месеца ние водихме преговори, канихме представители на нашите предприятия, за да представят офертите си - неща, които изобщо не са работа на Министерството на околната среда, но винаги, когато намираме нарушения, ние се намесваме.
Надявам се, че тези проекти ще имат по-добро бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Манева.
Господин Божинов, имате думата за процедурен въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по процедурен въпрос за начина, по който се води заседанието, посветено на парламентарния контрол, регламентиран с Конституцията на Република България и с Правилника за дейността на Народното събрание.
Там ясно е посочен неговият смисъл, какви въпроси се поставят. Тук в последните минути станахме свидетели на един предизборен театър, в който предварително договорени въпроси към министъра с отговори, насочени да уязвят кандидата за кмет на определена община и да бъдат извлечени политически дивиденти за неговия опонент, подмениха, уважаеми господин председател, смисъла на парламентарния контрол и го принизиха до нивото на участниците в този спектакъл, на който бяхме свидетели.
Аз обаче, уважаема госпожо министър, щом Вие си позволихте да отправите такива нападки, искам да кажа...
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Процедура ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Каква Ви е процедурата?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедура е, да. Ще ме изчакате да си завърша двете минути и да си мотивирам процедурата, в която ще Ви призова да не допускате такъв фарс.
Но, говорейки по този въпрос, уважаема госпожо министър, има много съмнения за основанията, с които Вие централизирахте и иззехте от общините да провеждате търговете и Вие да поставяте условия, че ще получи кредит само тази община, която купува от точно определени фирми, без да сте показали прототипите. Аз ще дойда с голямо удоволствие да видя дали задните мостове на тези машини ще могат да носят приставката и дали сте готови днес, ако общината иска да закупи тези машини, българският производител да ги предостави или първо е взето комисионното, пък после ще уреждате нещата. Срам и позор за българския парламент! (Смях и реплики от СДС, единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Божинов, само че това не беше процедурен въпрос. Просто използвахте двете минути за друга цел.
Госпожа Манева има думата.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Срам и позор за Вас, господин Божинов, защото и Вие идвахте при мен, за да протежирате врачанския кмет, който беше поръчал два пъти по-скъпи съоръжения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вие проведохте търга.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Срам и позор, че когато ние взимаме решение да подпомагаме българските фирми, Вие протежирате кметове, които искат да купуват... (Неразбираеми реплики на народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Божинов, искате ли да Ви извадя от залата? Моля Ви!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): То няма да остане никой.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: От една страна, Вие се борите нашите предприятия да просперират, но на думи. И винаги, когато...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ще дебатираме тоя въпрос.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, направете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Божинов, ще приложа правилника. Седнете на мястото си.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Направете го, защото за това има и доказателства. А когато парите се дават от националния фонд, ние сме длъжни те да се изразходват по предназначение. Затова търговете ще провеждаме ние.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Далавери...
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма да позволя на кметовете да допускат далаверите, които се правеха досега. Така че комисия с участие и на представители на Асоциацията на общините ще провежда търговете по всички правила на закона и ще финансираме само такива съоръжения, които са купени от български фирми.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Които си плащат комисионните.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Разбирам, че ви дразни това, че са се изплъзнали определени средства, но така се е случило.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): С 20 хил. долара е по-скъпо.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не е вярно. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Манева.
Господин Божинов, нали знаете откъде се говори и нали знаете, че аз спазвам правилника по-стриктно от господин Джеров? Хайде да не се разделяме, има още малко време.
Актуален въпрос към министъра на транспорта Вилхелм Краус от народния представител госпожа Емилия Масларова относно премахване на преференции за пътуване по българските държавни железници.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз няма да говоря за кметове, а ще говоря за проблеми, които касаят над 3 млн. и 500 хил. български граждани. Това са пенсионерите - възрастта на нацията, и учениците - младостта на нацията. Тези хора са разтревожени от факта, че се коментира да бъдат премахнати определени преференции за пътуване по Българските държавни железници. Лично аз считам, че след демокрацията, след приватизацията, след деноминацията на пенсионерите и учениците им се стоварва нещо, което съвсем не е европеизация, а е нещо като изолация, защото всички ние чудесно знаем, че нито родителите на сегашните ученици имат възможност да плащат квартири, за да ходят децата им да учат някъде и да стоят на квартира, а те трябва да ползват транспорт, нито пък пенсионерите имат шанса да си платят билети, за да пътуват до родно място, до вилно място или при свои родственици.
Господин Краус, аз мисля, че Вие знаете, че преди 9 септември е имало такива намаления. Аз съм железничарско чедо и познавам системата. Имало е увеселителни билети. След това в по-ново време имаше така наречените излетни билети - също с преференции. Но сега така или иначе се коментира, че те ще бъдат премахнати.
Аз имам точен разчет колко пари са получени и от колко пътуващи. Знам, че до този момент, до 1999 г. около 10 млн. души са пътували с намаление и те са внесли в Българските държавни железници 7 млн. лева. Ако това бъде премахнато, тези хора няма да пътуват, защото нямат възможности. Дали, ако един влак се движи със 100 човека плюс 30 с намаление и един влак, който се движи само със 100 човека без онези 30, които ще плащат намаление, ще е по-добре за Българските държавни железници?
Господин Краус, моят въпрос към Вас е все пак ще пристъпи ли правителството и лично Вие към една такава мярка? Мисля, че това не би трябвало да съобразяваме най-вече с изискванията на Международния валутен фонд, тъй като няма държава в Европа и в света, която да не дотира железниците си. Освен това имам безкрайно много писма и протести, а мисля, че и при Вас има такива, в които хората изказват явно безпокойство и тревога.
Моля Ви, господин министър, ако можем с Вас да успокоим хората, които чакат този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, госпожо Масларова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Вероятно Ви е известно, че Националната компания "БДЖ" е включена в списъка на държавните предприятия, които са задължени да разработят програми за финансово оздравяване, в това число през този месец трябва да се гледа и следващият период, който е 1999 - 2001 г. -предмет на финансовото оздравяване.
Известно е, че основната цел на финансовото оздравяване е ограничаването на загубите и намаляването на разходите за дейността. Също така виждам, че разполагате с достатъчно данни и вероятно Ви е известно, че приходите на компанията от пътнически транспорт - само от тази част, покриват по-малко от 50 на сто от извършените разходи за точно този вид дейност.
Българските държавни железници получиха финансова подкрепа от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други международни финансови институции, но за техническа рехабилитация. Съгласно договорите за това финансово подпомагане, компанията се ангажира да поддържа едно съотношение 1:2 на приходите към разходите в пътническия транспорт. Собствените приходи на Компанията за пътнически превози явно не достигат и за да се изпълни този ангажимент на БДЖ да поддържа съотношение 1:2, държавата със Закона за държавния бюджет и на основание чл. 31, т. 2 от Закона за БДЖ, компенсира недостатъчните собствени приходи от пътническите превози.
Надявам се, ще се съгласите с мене, че в бюджета за 1999 г., гласуван тук, в Народното събрание, са предвидени средства в размер на 60 млрд. стари лева, които освен за поддържане на съотношението 1:2 приходи - разходи, са субсидии за безплатни пътувания на инвалиди, следи граждани, военноинвалиди, деца с тежки телесни и душевни недъзи, ветерани от войните, носители на Ордена за храброст, многодетни майки, родили и отгледали три и повече деца, групови пътувания на учащи се. Тоест, и сега държавата полага своя социален дълг, определяйки средства ежегодно в републиканския бюджет.
Останалата група от хора, които ползват преференции, ползват преференциите с 50 на сто намаление. Това са групата на пенсионерите и групата на учащите се, което се покрива изцяло от резултата на дейността на Националната компания "БДЖ", тоест това не е предмет на субсидиране и не е заложено в бюджета за съответната година.

Все пак БДЖ е търговско дружество. Всяко едно търговско дружество би трябвало да не работи на загуба. И никой няма право да го задължава да работи на загуба.
В проекта за оздравителна програма за следващите години очевидно се налага да бъдат включени мерки, които засягат български граждани, ползващи в момента преференции при пътуванията. Защото, ще повторя, не е нормално едно търговско дружество да провежда социална политика. Ето защо започнахме, и аз се радвам, че тук присъства и колегата Иван Нейков, с министъра на труда и социалната политика разговори, за да потърсим възможности тези категории български граждани да бъдат включени в социални програми за финансово подпомагане. Тоест, да не оставаме търговското дружество за сметка на резултата си да провежда социална политика, да не субсидираме директно компанията и по този начин да поставим под общ знаменател всички пенсионери, всички учащи се, а да бъдат подпомогнати тези групи от пенсионерите и учащите се, които действително нямат възможност да си позволят покриването на 100 процента цената на пътуването. Тоест, помощта да бъде насочена към човека, а не към търговското дружество.
Амбициозният срок, който сме си поставили, е до края на месец ноември да изработим този механизъм и модел, щото задачата да бъде решена по начина, по който, надявам се ме разбрахте, ви обясних.
И понеже във Вашия въпрос има два по-конкретни под въпроса, съм длъжен да заявя:
Първо, към настоящия момент правителството не се е ангажирало и не е разглеждало този въпрос. Тоест, няма решение на правителството за отнемане на тези привилегии. Освен това въпросът е изцяло от моя компетентност. Тоест, не е нужно правителството да се ангажира с решаването на такъв един проблем.
И второ, във Вашия въпрос поставяте втория си подвъпрос, това ли са поетите предизборни обещания на СДС? И има ли ги тези обещания, цитирам Ви, "в постановките на "Програма 2001"? Не, няма ги заложени в "Програма 2001" тези постановки според Вас. И аз ще си позволя да кажа, понеже съм един от авторите на раздела за транспорта в "Програма за управление 2001", никога не бих си позволил да използвам популистки методи при разработването на една програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, господин министър! Аз зная, че по този въпрос не е взето решение нито от правителството, нито от Вас на този етап. Но аз зная и безпокойството на хилядите, които пращат писма и ни питат. И при срещите коментират ще бъде ли отнето това право на българските граждани, което досега е било ползвано? И аз казах за кои става реч. Защото все пак аз не смятам, че с една средна пенсия от 65, или 67, или 63 лева човек може да си позволи, та дори да има и някакви допълнителни разработки от страна на Министерство на труда и социалната политика, защото знам и там какви са критериите. И колко те са ниски. И колко те са трудни за всички хора. Тоест, живеем в една тежка обстановка. Но все пак знам и това, че вие вече управлявате повече от две и половина години. И не знам защо до този момент не направихте нищо за снижаване разходите и себестойността на услугите в "Български държавни железници". Какво направихте, за да оздравят "Български държавни железници", за да имат по-добра политика в това отношение? Това, че "Български държавни железници" са търговско дружество аз малко не го разбирам. Защото по тази логика ние цялата държава я превръщаме в търговско дружество. Няма страна в света, в която железниците да не се дотират и да не получават определени преференции. И няма страна в света, в която така да казваме: "Железниците са търговско дружество и те единствено и само трябва да печелят". Но аз се съмнявам, че, премахвайки тези преференции, те ще печелят. И неслучайно преди малко дадох този пример.
Още повече, господин Краус, притеснявам се и от факта, че като се премахнат тези преференции за "Български държавни железници", за помощи при пътуванията за определена категория възрастни и учащи се, определена част от пътникопотока ще се насочи към автомобилния транспорт. Това ме кара да се съмнявам в някои упреци, отправени към Вас, че, видите ли, че тази дейност се лицензира от Вас или от членове на Вашето семейство и Ви поставя в една неприятна ситуация. Аз това не искам да го поставям на преден план.
Така че, нямате ли някакви намерения да се разработи нова пътническа тарифа, с която да се облекчат или да се подпомогнат, или да се стимулират тези хора, дори да има определено завишение, но все пак да има известен минимален шанс хората да могат да пътуват? В противен случай ние ги затваряме в едни гета и в крайна сметка те стават хора, които са изолирани от обществени контакти. А Вие знаете, че това не е без значение в днешно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За дуплика има думата господин министър Краус.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова! Стана практика в старанието си да обясня и да отговоря на въпросите, стана практика да повтарям отговорите си. Защото явно или не сте слушали, когато ме питате и когато аз отговарям, или защото така е удобно за питащия, конкретно за Вас.
Повтарям: тези групи, които изброих: учащи се, при групови пътувания, инвалиди от всякаква степен, майки с деца, групови пътувания на учащи се - те продължават да ползват подкрепата на държавата и да пътуват безплатно. За останалите две групи хора - пенсионери и учащи се, ще има такъв механизъм, който ще запази възможността само за тези, които нямат възможност, да ползват подкрепа, социална подкрепа.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Добре, какъв е смисълът? Държавата ще дава пари от едното място в другото? Каква е разликата?
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Разликата е огромна. Разликата е в това, че парите няма да отиват в дружеството, а ще отидат до конкретния човек, за да може той да ги вложи в транспортно обслужване. Защото, субсидирайки едно търговско дружество, вярно че за някои е трудно да се разбере какво е търговско дружество, средствата отиват, средствата преминават през схемата за облагане и се размиват. За мен помощта трябва да стигне до конкретния човек. И в това съм убеден, че ние ще постигнем успех с министър Нейков. И важното е да чуят и пенсионерите, и учащите се, че няма да бъдат лишени. Но не всички ще ползват тези привилегии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален вдъпрос към министъра на транспорта Вилхелм Краус от народния представител Иван Борисов относно движението на бърз влак Кюстендил - София - Монтана.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин министър Краус, преди около един час тук, от тази трибуна, поканих Вашата колежка Евдокия Манева да я водя на гроздобер във Врачанско. Тя ми отказа. Сега Ви каня Вас, министър Краус, да отидем на Централна гара София и да пътуваме заедно с влака до Враца. Да. Ако приемете - за гроздобер.
Защо поставям този въпрос? Защото влаковете са безкрайно нередовни. Вие ги движите с телеграма за деня - ще го има ли или няма да го има. Хората чакат по два, по три часа с куфари, чанти, багажи. Това е безкрайно неудобство. А сега конкретно на въпроса.
Господин министър, с голямо задоволство населението от Северозападна България посрещна пускането на новия бърз влак Кюстендил - София - Монтана. Знаете, че бързите влакове в този край са недостатъчни и винаги претоварени. В последните месеци, особено след наводнението на 11 юли т.г., този влак се движи обаче много нередовно. В продължителен период той стигаше само до жп гара Враца, с оглед да не се пречи на ремонта на жп линията при с. Охрид, а след това беше спрян. На въпроса на пътниците: "Защо кюстендилския влак днес го няма?" се отговаря: "Той е спрян с телеграма.". Вярно е, че вашите служители търпеливо и акуратно обясняват всички подробности. Дори служителите от жп Враца редовно показват на видно място ще го има ли за деня кюстендилският влак или не.
Към жп работниците нямаме абсолютно никакви претенции. Те са внимателни, любезни и търпеливи, но от това неудобствата на пътниците не се избягват.
Господин министър, съгласете се, че да се чака два часа и половина до следващия влак с куфари и чанти, е крайно неприятно. А хората са дошли от Белослатинския край, от Ботунския край, от Криводолските села и тъй нататък.
Това се отнася и за десетките командировани, които ежедневно пътуват от София до Враца и обратно, които знаят, че по разписание има такъв влак. Следващият влак от Враца за София е чак в 8,30 ч., тоест след два часа и половина.
Вие разпореждате движението на влака с телеграма - ден за ден. Не всички имат възможността да телефонират предварително от Бърдарски геран, да речем, или от Градешница, например, дали днес влакът за Кюстендил ще се движи или не.
Моят актуален въпрос, господин министър, е: може ли да се разчита, че в близко бъдеще ще бъде нормализирано движението на бързия влак София - Кюстендил - София - Монтана? Не е ли възможно да се ускори ремонтът на жп линията в участъка Ракево - Бойчиновци, този ремонт трае вече трети месец, и това да не бъде пречка за нередовното движение на влака?
Ето защо, господин министър, Ви каня - елате да пътуваме с бързия влак Кюстендил - Монтана, който сега би трябвало да тръгне от Централна гара - София, ако днес по Вашето благоволение се движи или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Преди да започна отговора си - просто не мога да пътувам с Вас от София за Кюстендил и тогава да стигна до Враца, защото такава линия няма. Така че, ако искате, може да пътуваме от София за Враца, мога да пътувам с Вас. Но София - Кюстендил - Враца, такава линия просто няма.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, пред банките): Кюстендил - Монтана, пише във въпроса.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Въпросът, който ми задавате, ми дава възможност да информирам народните представители, че по време на управлението на вашето правителство, на правителството на БСП, не е извършен ремонт на нито един километър железен път. Надявам се, че сте в състояние да разберете, че това бездействие доведе до рязко влошаване на сигурността и безопасността на превозите. По тази причина не са извършени задължителни профилактични ремонтни действия на 1400 км железен път.
Нашето правителство и новото ръководство на БДЖ се ангажира, уверявам Ви, с много трудната задача да компенсира изоставането в ремонтните и профилактичните дейности по железния път, което се доказва от разчетените в националната и регионална инвестиционни програми средства в размер на 229 млн. щатски долара.
Конкретно на въпроса Ви. Движението на бързия влак Кюстендил - София - Монтана ще бъде възстановено изцяло след 30 ноември, защото от 27 септември, вдругиден, започва програма за компенсиране изоставането в участъка Своге - Бов - Лакатник - Левище и Левище - Елисейна.
2. Ремонтът на жп участъка Ракево - Бойчиновци, за който Вие пледирате да бъде ускорен, не може да се ускори по простата причина, че още през месец юли е приключен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Краус, за отговора. Това е моят трети въпрос към Вас, откакто съм народен представител. Първият ми въпрос беше за спрян от Вас влак до Враца - Лом и Видин. След няколко дни Вие пуснахте влака, за което Ви благодарих. Вторият ми въпрос беше за теснолинейката Червен бряг - Оряхово. Слава Богу засега се движи, с хилядите проблеми. И тогава Ви благодарих.
Но днес не мога да Ви благодаря, просто няма за какво. Няма за какво да Ви благодаря. Да ми кажете, че ще се нормализира движението на кюстендилския влак, както го наричаме, след 30 ноември, тоест зимата, просто няма за какво да Ви благодаря. И много Ви моля, направете още един път разчетите, за да се спре с тази порочна практика, влакът да се движи с телеграма. Защото, елате да отидем заедно на гарата, ще видите какви неудобства създавате на хората. Не могат всеки ден да проверяват по телефона на стотици километри долу от Остров, или от Долни Вадим във Враца по телефона ще го има ли влакът или няма да го има. Или да отидат с куфарите и да чакат два часа и половина. Извинете, но това не е решение.
Аз вярвам във Вас и съм убеден, че Вие ще преразгледате този въпрос. И действително да може да се намери решение да се ускорят тези ремонтни дейности.
Ние правихме ремонтни дейности. Вие не сте прав за това. Правихме ремонтни дейности.
Аз Ви моля, преразгледайте въпроса, спестете на тези хора неудобството. Те не заслужават това. Господин Краус, моля Ви, помислете още веднъж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин Борисов, отново се налага да уточним нещо. Значи, ако добре сте ме слушали...
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, пред банките): Абсолютно.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Влакът ще се нормализира след 30 ноември. Защото, досега, надявам се и в бъдеще така ще бъде, никога не съм си позволявал да лъжа.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, пред банките): Не съм Ви упреквал никога за такова нещо.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Не, аз си обяснявам. Казах, че не може да бъде нормално да има ремонт и да бъде регулярен превозът. Защо няма ремонт - казах в началото на отговора си.
И още нещо. Не исках да пояснявам и да отнемам парламентарно време, че този влак регулярно се движи в петък, събота и неделя, тоест в празничните дни, а нередовно - за което Вие твърдите, се движи в останалата част от седмицата.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Така е от две седмици. Така е от две седмици.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Тоест цялата истина е, че влакът никога не е спиран изцяло.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): От 1 до 10 септември не се движеше влакът изобщо. Говорите неточности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, седнете си на мястото и не влизайте в диалог.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Това е първо. И второ, ако ми позволите да Ви допълня отговора си, трябва да се има предвид, че един влак никога не може да стигне от София - Кюстендил - Враца. Може да тръгне от Кюстендил - София - Враца. Това е.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Това не е нормално сега! Ако ще говорим глупости?
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Това не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. (Неразбираеми обаждания от Демократичната левица.)
Приключихме с парламентарния контрол.
Едно съобщение.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе редовно заседание на 6 октомври от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е на 29 септември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Васил Клявков

Свилен Димитров