Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Александър Джеров и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието. Не знам дали няма да бъде добре, използвайки като повод днешния рожден ден на госпожица Екатерина Михайлова, да й пожелая здраве, успехи, повече радост за нея, за близките й, да въведем традицията, когато рожден ден на депутат съвпада с пленарно заседание, да го поздравяваме тук, а не да четем само по вестниците за това. (Ръкопляскания.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Има още един, обаче, днес - Пламен Радонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега научавам - и господин Пламен Радонов. Да му е честито и на него! (Ръкопляскания.)
Новопостъпили питания в периода от 17 октомври до 23 октомври:
Постъпило е питане от народния представител Илия Баташки към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно управленската стратегия на мининистерството по ръководството и цялостната дейност на горските търговски фирми и пряко към фирма "Белмекен"-ЕООД, Пазарджик.
Преминаваме към т. 1 от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Започваме с отговор на министър-председателя господин Иван Костов на актуален въпрос на народната представителка Емилия Радкова Масларова относно възможностите на правителството да осигури средтства, свързани с целевите социални помощи за зимния период.
Има думата госпожа Емилия Масларова да развие актуалния си въпрос.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос, независимо че малко се забави неговият отговор, става все по-актуален. Това е въпрос на многобройните избиратели в цялата страна, въпрос, който ги вълнува, който ги притеснява, който все пак е и въпрос на надежди.
За съжаление, доста отдавна в Република България не се говори за стандарт на живот, не се говори за жизнено равнище, а се говори за бедност, за крайна бедност или за нищета. И за съжаление все повече са хората в последните две категории. В тази връзка правителството на Република България като европейска страна, която се е присъединила към социалната харта, в която особен акцент се поставя на въпросите за гарантиране на минималните социални потребности, има своите ангажименти именно към българските граждани, които са бедни, крайно бедни и в нищета.
Вече стана хладно, да не кажа и студено. Отоплителният сезон стартира. И в същото време десетки, стотици хиляди хора се надяват да получат някакви социални преференции и гаранции, че ще могат да имат топло и светло.
Ние всички с вас, когато гласувахме бюджета за 1997 г., ясно знаехме, че средствата за целеви социални помощи именно за отопление са близо 4 пъти по-малко от тези, които са необходими. Едва снощи разбрахме, че пристигат 20-те милиона екю, които ще бъдат обаче не за отопление, а за други цели.
За съжаление, Правилникът за социално подпомагане, който трябваше да бъде огласен на 1 октомври, все още не е публикуван в "Държавен вестник", за да видим колко ще са хората, които ще бъдат обхванати от този социален правилник. Така че, господин Костов, аз се обръщам към Вас с въпрос, защото въпросът за топлото и светлото е въпрос не само на ангажименти и обещания на Министерството на труда и социалната политика, не само на определени ангажименти на Министерството на земеделието. Той е въпрос на възможности на Министерството на финансите; той е въпрос на възможности на Националната електрическа компания, на Топлофикацията, на "Топливо" и на други институции. Затова моят въпрос към Вас е:
Ще може ли правителството да гарантира минималните социални права на гражданите, които са в страната ни в този период? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо Масларова! Правителството изпълнява последователно всички свои ангажименти с цел осигуряване на необходимите и максимално възможните социални грижи, както и заделя съответните финансови ресурси за тях. Ето ви хронологията.
На 16 октомври 1997 г. бе подписан Финансовият меморандум между правителството на Република България и Европейския съюз за нова програма за спешно подпомагане и създаване на работни места на стойност 20 млн. екю.
На 20 октомври правителството прие нов Правилник за социално подпомагане, който внася редица нови моменти в механизмите на подпомагането. Ясно се очертават приоритетните три групи подпомагани лица, инвалиди и самотни възрастни хора. Въвеждат се по-точни критерии за достъп до социалното подпомагане. Осигурява се енергийна помощ през отоплителния сезон, месеците ноември - април, за социално слаби семейства, като отпада установеният през 1996 г. бюрократичен механизъм чрез ваучери. Нуждаещите се лица ще получат месечни и целеви помощи.
Освен това, отварям една скоба, в бюджета на страната, който ще предложим за 1998 г., разходът на средства за социално подпомагане и грижи е увеличен като относителен дял.
На 22 октомври 1997 г. бе подписан Меморандумът за разбирателство по тази програма, която беше подписана на 16 октомври между Министерството на труда и социалната политика и делегацията на Европейския съюз в България. Тоест, програмата вече стартира. Чрез нея ще бъдат предоставени още през м. декември 1997 г. 13 млн. екю за социално слаби семейства, 3 млн. екю за социални домове и 3 млн. екю за създаване на работни места.
Целта на правителството е да създаде необходимите гаранции средствата за социално подпомагане да стигнат до истински нуждаещите се. За това са създадени реални възможности за участие на обществеността и неправителствените организации в осъществяването на обществен контрол при провеждане на дейността по социалното подпомагане.
Разчетите на Министерството на труда и социалната политика предвиждат в системата на социалното подпомагане и енергийна помощ да бъдат включвани лица, чийто месечен доход е под 47 хил. лв., т.е. на практика под средната пенсия.
Всички необходими средства за осигуряване на социално подпомагане и енергийна помощ са за над 580 хил. семейства през отоплителния сезон 1997-1998 г. и са осигурени от бюджета. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Госпожа Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Аз съм доволна от това, че помощта от 20 млн. екю вече е решено да бъде в страната ни, но определено считам, че има неща, които все още не са ясни. Това, че ще станат някои неща, е добре, но току-що Вие, господин Костов, казахте, че ще бъдат обезпечени около 580 хил. семейства. Говорим вече за семейства. Миналата година те бяха над 700 хил. Явно, че критериите в Правилника за социално подпомагане са по-точни.
Аз бих била много щастлива, ако действително при разпределянето на тази социална помощ под формата на екю бъде действително по-прозрачна и не се хвърлят камъните в градината на местните органи на държавната власт, тъй като те изпълняват указанията на Националния център за социални грижи. Но доколкото съм запозната с проблема, ми се струва, че за м. ноември и м. декември за страната ще бъдат необходими 42 млрд. 384 млн. лева само за отоплението, за което става въпрос за целевата социална помощ, а ние сме гласували 9 млрд. Неслучайно поставих въпроса, тъй като тези средства не са предвидени в бюджета, как ще бъдат осигурени.
И още нещо. Непрекъснато се поставя въпросът и всички ние слушаме, че ще се плащат разсрочено електро- и топлоенергията. Ние сме интелигентни хора и знаем, че ако платим разсрочено, някой друг трябва да заплати на Националната електрическа компания, на Топлофикацията и т.н. Кой и откъде ще се дадат тези средства? Осигурени ли са тези средства? Това е моят въпрос, тъй като той буди тревога, защото това, което ще се предвиди в бюджета за 1998 г., то ще бъде за 1998 г., но до края на 1997 г. има още два месеца, които са активни отоплителни месеци.
Така че аз се надявам, че в това отношение Вие ще ми дадете малко по-изчерпателен отговор или пък допълнително ще дадете справка, защото действително хиляди, десетки хиляди хора се надяват да чуят този отговор - кога ще получат някакви гаранции. Защото ако средствата им се дадат на Коледа или в началото на следващата година, дърва, въглища те просто не могат да закупят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо Масларова, аз уважавам Вашата загриженост за социално слабите и точно заради това вземам думата отново.
Първо, по последния поставен въпрос, кой ще плаща тази разсрочка. Искам да напомня, че това е една идея, която беше отхвърлена от правителството на Българската социалистическа партия миналата година. Не се стигна до разсрочване на плащането, защото не можа да се намери финансовият механизъм. Сега просто считайте, че ние сме го намерили и сме осигурили тези възможности.
Освен това общата сума на средствата, за които говорите е 72 млрд. лв., отделени за настоящия отоплителен сезон, а не тези суми, които Вие тук представяте. И тези средства са набавени.
Вие не обърнахте внимание на един важен детайл, който ви казах, че тези средства са осигурени и са предвидени, увеличени са средствата за бюджета за 1998 г., който ние ще ви представим. Повече от половината от отоплителния сезон е в следващата година, госпожо Масларова.
И накрая, по въпроса за нуждаещите се семейства. Да, 700 000, но те бяха подбрани по критерий на правителството на Жан Виденов. И това не бяха добри критерии. Освен това те не си и получиха помощите!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): А сега да видим дали ще си ги получат.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Те не ги получиха. Не получиха всичките помощи и това е известно на обществеността. Така че по-добре е да бъдат определени действително нуждаещите се семейства и да си получат всичките те обещаните помощи. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Господин Янаки Стоилов има думата за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, депутати! Моят въпрос е процедурен във връзка с обявяване на постъпилите в началото на заседанието питания. Вероятно справката за тези питания е изготвена преди изтичане на работния ден, поради което нямахте възможност, господин председател, да обявите моето питане и това на депутата Кънчо Марангозов към министър-председателя относно разходите за здравеопазване през 1998 г. според макрорамката на проектобюджета и становището Ви като председател на правителството за внесения в Народното събрание законопроект за финансиране на здравеопазването.
Използвам възможността съгласно чл. 81, ал. 1, питанията да бъдат обявявани всеки петък, за да може да започне да тече предвидения двуседмичен максимален срок и се надявам, че в този срок ще получим отговор от страна на министър-председателя.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Ще получите проектобюджета.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но тук се съдържа един друг въпрос във връзка с политиката, който се отнася до Вашето становище. Надявам се, че ще чуем отговора на този въпрос, на това питане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Стоилов, искам да Ви поясня, че няма никакъв пропуск. Вашето питане съм го върнал, за да го поправите. То съдържа нещо, което не може да съдържа - какво било отношението на правителството към внесен законопроект от определени народни представители ... (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Правилникът ми дава това право.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че правилникът не Ви дава такова основание да бъдете рецензент на питанията. Единствено могат да бъдат връщани питания, които не са ясно и точно формулирани. Това питане смятам, че е така направено, че на всеки е ясно за какво става дума. И обсъждането на политиката на правителството в една област не може да бъде малозначителен въпрос, още повече когато е свързано и с неговата цялостна политика по бюджета и осигуряването на една от най-важните социални дейности.
Затова ще ви помоля наистина да придвижите питането, не да правите такава селекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да го придвижа. Вие ще прочетете резолюцията. Тя не засяга цялото Ви питане, а част от него, което ще трябва да оправите. (Шум на недоволство от опозицията.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че този въпрос трябва да бъде обсъден сериозно, защото така се намалява значително ролята на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека да не влизаме в диалог.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, мисля, че някой път трябва да влезем по този въпрос в диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трябва, но не сега!
Следва питане от народния представител Георги Агафонов към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев относно задаващата се криза в снабдяването с природен газ.
Има думата господин Агафонов да развие питането си - него го няма.
Преминаваме нататък.
Питане от народната представителка госпожа Станка Величкова относно мерките на Министерството на образованието и науката за гарантиране на пълноценен учебен процес в българските училища през есенно-зимния период към господин Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Има думата госпожа Станка Величкова. Заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги!
Моето питане е продиктувано от следните обстоятелства:
1. Както е известно по силата на чл. 53, ал. 6 от Конституцията, държавата насърчава образованието, финансира училищата и упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Следователно, Министерството на образованието и науката като държавен орган, формиращ политиката в образованието, отговаря за пълноценния учебен процес, както в държавните, така и в общинските училища.
2. За нормални учебни занятия през есенно-зимния период... (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина в залата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: 2. За нормални учебни занятия през есенно-зимния период са необходими средства за отопление, за транспорт на ученици и учители, където е необходимо. По мое убеждение Законът за държавния бюджет за 1997 г. по отношение на образованието беше доста ограничен и още при обсъждането му на първо четене в парламентарната Комисия по образование и наука обърнах внимание, че предвидените 1 млрд. 300 млн. лв. за отопление са крайно недостатъчни и че ще бъдат необходими поне 5 млрд. лв. за онези училища, които са пряко финансирани от министерството. За съжаление бяха гласувани само 1 млрд. 300 млн. лв. и това положение ме безпокои.
3. В общинските бюджети всички знаем, че разходите за образование и по-специално за отопление и осветление са твърде минимизирани и това също е една неблагоприятна предпоставка.
И тъй като вече е края на бюджетната 1997 г., влязохме в есенно-зимния период, аз искам да знам, господин министър, ще има ли нормални, ритмични учебни занятия, ще се затварят ли училища поради неосигурено отопление. Все пак това е един изключително важен въпрос, защото в крайна сметка образованието е най-сериозната инвестиция за бъдещето на нацията.
Затова моето питане към Вас, господин министър, е, какви мерки предприема Министерството на образованието и науката за гарантиране на пълноценен учебен процес в българските училища през есенно-зимния период и по-конкретно, осигуряват ли се необходимите средства за отопление, за транспорт на ученици и учители там, където е необходимо, а така също и средства за храна, постелен инвентар, облекло и медикаменти за специалните училища.
Чакам отговора Ви с нетърпение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Величкова! Вашето питане е поставено в един много важен момент - в края на бюджетната 1997 г., началото на есенно-зимния период 1997-1998 г. и в дните преди правенето на бюджета за 1998 г., тоест питането и според мен е изключително актуално. Колебая се, но ще Ви го кажа: в питането имаше само един момент, който беше неточен. Иначе всичко във Вашето питане приемам едно към едно.
Не мога да Ви отговоря на въпрос ще има ли затваряне на училища. Вие сте познавач на българското образование, знаете, че училищата са над 3600 и когато има едно или две от 3684, това не е повод за някакви констатации, които много лесно могат да станат манипулация в крайна сметка.
И така, към 16 октомври 1997 г., когато получих Вашия въпрос, Министерството на образованието и науката бе получило субсидия в размер на 46 млрд.558 млн.913 хил.лв., което е 77 на сто от годишния бюджет, при приет 90 на сто праг за изпълнението му за 1997 г. При спазване на заложените приоритети в Закона за държавния бюджет за 1997 г. министерството осигурява средства за работни заплати, осигурителни вноски, обезщетения и стипендии. В структурата на разходите по бюджета на Министерството на образованието и науката те представляват 67 на сто, тоест с останалите средства от 33 на сто - за издръжка и капиталови разходи, следва да се осигуряват онези дейности и услуги за училищата на пряко финансиране, които са същината на Вашето питане. Искам да напомня, че в тези 33 процента влизат онези 10 над 90-те, които трябва да бъдат икономия на Министерството на финансите.
Рестриктивният бюджет за 1997 г. налага свиване на част от дейностите и съкращаване на разходите. Икономията от тези разходи в министерството се насочва за изпълнение на приоритетни задължения.
Първо, осигуряване на децата и учениците в неравностойно социално и здравословно състояние, настанени в тристата специални училища и домове, за които Вие специално питахте.
Второ, професионалното обучение на учениците в 330 техникума и СПТУ, които са на централно финансиране от страна на Министерството на образованието и науката.
И едва на трето място е изпълнението на дейности и задачи на министерството като държавен орган, формиращ политиката в областта на образованието и науката, осъществяване на контролни функции и стимулиране на реформата в образователната система. Сърцевината на работата на Централното управление на Министерството на образованието и науката, както виждате, е последно в приоритетите на финансовата работа.
В тази връзка мерките, които министерството взима, са следните: изпълнено е задължението да се осигури 10-процентното намаление на бюджетните разходи, в това число средствата за работна заплата. Тази задача залегна в Закона за държавния бюджет и в Постановление N 300 на Министерския съвет от тази година и бе изпълнена, без да се наруши организацията и качеството на учебния процес, за което Вие сама сте свидетел, аз съм отговарял нееднократно на тази тема.
Второ, ясно е определена отговорността на регионалните инспекторати на общинските администрации и на училищните ръководства за оптималното използване на времето през учебната година. С писмо N 06-00-202/17.Х.1997 г. се дава разрешение за по-голяма мобилност и гъвкавост при вземане на организационните решения за конкретното училище за използване на съботните дни, за продължителност на зимната ваканция, за изместване на пролетната ваканция и пр. Преди да Ви дам уверение, госпожо Величкова, ще Ви кажа, тъй като се надявам, че Вие ще го приемете съвсем точно, какво се случи с това писмо, което изпратихме до инспекторатите. Бяха го подготвили експерти от министерството и в него беше записано следното изречение: "Не трябва Коледната ваканция да продължава повече от 20 календарни дни, тъй като ще бъде нарушен динамичният стереотип на децата". Аз им казах, че такова писмо няма да подпиша, защото според мен децата не са кучетата на Павлов, че като светне лампичката, да им потича слюнка, а са живи същества и това с динамичния стереотип е малко остаряло понятие. Спорихме около два дни на тази тема в министерството. В крайна сметка съм доволен, че колегите ми се убедиха и това понятие изчезна от писмото. Защото по този начин не можем да управляваме училищния процес. В крайна сметка именно с това писмо и с направения график искам да Ви уверя, че няма опасност за непълноценен образователен процес, доколкото учебните програми по всеки учебен предмет за всеки клас са представени като задължителен минимум от знания и умения. Пак искам да напомня, госпожо Величкова, ние сме коментирали това и в комисията, самото намаляване на информацията, което беше предвидено с указанията от 1 септември, на практика помага задължителният минимум от знания и умения, независимо от трудностите, да бъде преподаден в тази учебна година.
Трето, проблемът с отоплението. Той обхваща осигуряването на необходимите количества твърди и течни горива, топлоенергия и електроенергия. Уредени и разплатени са задълженията за твърди горива за отопление през учебната 1996-1997 г. Към 15 октомври частично, наистина, са заредени потребностите от въглища и дърва за огрев за периода 15 октомври - 31 декември т.г., като за една част от специалните училища проблемът е решен за целия есенно-зимен период. В ход е изпълнение на решение N 883 на Министерския съвет от 24 септември за снабдяване на населението, социално слабите домакинства, социалните домове, здравните заведения, училищата и войсковите поделения с дърва за горене за периода септември 1997 - април 1998 г. Благодарение на това постановление, знаете, че в училища, където може да се работи на твърдо гориво, могат да се използват дърва за огрев без заплащане. За течните горива са налице неизплатени задължения от изминалия отоплителен сезон. Подобно е положението във взаимоотношенията ни с Топлофикация, с които се полагат усилия за разсрочване на плащанията по старите задължения и осигуряване на топлоподаването през настоящия отоплителен сезон. Разплащането на консумираната електроенергия се осъществява в условията на операции по взаимно прихващане на задълженията между Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката и Националната електрическа компания, като са изчистени задълженията до месец август и частично е разплатена консумираната електроенергия за месец септември. Лично това аз оценявам, госпожо Величкова, като един успех, за да може да се изчистят тези непрекъснато оставащи от миналото недобори, да ги нарека, и да влезем все пак в работа месец за месец по отоплението и осигуряването на необходимите количества горива и електроенергия.
Постигната е договореност с Министерството на финансите и е подготвен проект за постановление за осигуряване на допълнителни бюджетни кредити за 1997 г. за отопление в размер на 4 млрд.лв. Това беше засегнато специално във Вашия въпрос. Искам да кажа следното: при правенето на бюджета за 1997 г. допускането на нормалните грешки при правенето на този бюджет през месец юни беше в счетоводствата и финансовите отдели, които не правеха сметка, че половината от него вече е приключил, защото го правим в средата на 1997 г., приключен при други цени, в друга ситуация и неточно на моменти и неправилно са преценени сумите, необходими до края на 1997 г. Отидохме в Министерството на финансите. Проведох там разговори заедно с експерти от Министерството на образованието и науката и с колеги от Министерството на финансите. Обяснихме какъв е проблемът и постигнахме следната договореност: да бъдат платени стоте процента от осигуровката на министерството, тоест сто на сто бюджетната субсидия да бъде дадена, като от тези сто процента отново приоритетно стоят заплатите, както е по Закона за бюджета, и остатъкът от тези сто процента да бъде даден именно за отопление, именно за нафтата в техникумите и в специалните училища. По този начин намалихме - във Вашия въпрос имаше една неточност, - намалихме с 1 млрд. и 300 млн. общата сума от 5 млрд. и 300 млн., колкото ни беше необходима. Този 1 млрд. и 300 млн. дойде фактически от тези десет на сто над деветдесетте, тоест от цялата субсидия. А за останалите 4 млрд. сме подготвили това постановление, за което току-що казах. В крайна сметка заедно с предвидените 1 млрд. и 300 млн. в рамките на бюджета на министерството ще се осигурят средствата, с които при спазване на всички предвидени мерки за икономия на енергоизточници, ще бъде осигурено отоплението до края на календарната година.
Специално искам да отбележа, надали това вълнува залата, но тъй като Вас Ви вълнува и тъй като това все пак е официалната трибуна на българския парламент, че разчетите за тези 5 млрд. и 300 млн. лв. нафта са направени при 3 часа отопление в техникумите, останалото време инсталацията се поддържа с една много по-ниска температура от необходимата за отопление, и при 6 часа отопление за домовете, където се и пренощува. Тоест това е максималният размер на икономиите. В него сме се свили, за да можем да преодолеем стагнацията и рестриктивния бюджет.
Одобрените средства за храна в бюджета на министерството са в размер на 256 млн. лв. и осигуряват дневен стойностен хранителен оклад, както пише в документа, подготвен от финансовите експерти, от 200 лв., тоест осигурена е едва една шеста от необходимите средства за изхранване на деца, постоянно пребиваващи в социални и здравни учебни заведения. Осигуряването на разликата се получава единствено чрез включването на специалните училища в програмата за указване на спешна хуманитарна помощ на Европейския съюз или на Агенцията за чуждестранна помощ. Вече са направени необходимите финансови справки и фактически доказателства, проведени са разговори с представители на Министерството на труда и социалната политика и сме подготвени през месец ноември и декември да задоволим тези пет шести допълнително за социалните учебни заведения.
За подготовката на училищата за новата учебна година се осигуриха средства за основен ремонт в размер на 870 млн. лв. и за текущ ремонт - в размер на 400 млн. лв. Това е просто едно допълнително сведение, въпреки че не се съдържаше във Вашия въпрос, но това също е немалко важно за състоянието на сградния фонд.
Министерството в рамките на бюджета за 1997 г. много трудно, с много пропуски изплаща средствата за пътуване на пътуващи учители, за медикаменти, за постелен инвентар и за облекло. От всички дотук изброени финансови ангажименти на министерството по поддръжка и издръжка на образователната система това е оставено на последно място. И мисля, че Вие ще се съгласите, че всичко казано дотук е по-голям приоритет, отколкото специално постелният инвентар и облеклото. За медикаментите отново разчитаме, има колеги в министерството, които работят с дарителски със спомосъществувателни организации, набавяме за конкретни случаи конкретни количества. И мога да ви уверя, че вече около 50-60 от домовете, така наречените специални училища, разполагат с достатъчно количество и храна, и облекло, и медикаменти. И това е дело не на държавния бюджет, а е дело на дарителите.
Още един път накрая, госпожо Величкова, искам да изразя отговорността на ръководството на министерството за решаването на възникналите проблеми през текущата финансова година, което в крайна сметка гарантира, че ще доведе до пълноценен учебен процес в българските училища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Госпожа Величкова има думата за два уточняващи въпроса.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз имам питане, имам право даже на допълнителни въпроси, но няма да ги задам сега.
Уважаеми господин министър, ще седнете ли на мястото си, за да Ви кажа няколко думи?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Извинявайте!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Разбирам, въпреки че чух изведнъж много цифри и не мога веднага да ги асимилирам, но се надявам, че Вие ще ми дадете Вашия отговор, Вие акцентирахте главно върху училищата на пряко финансиране на министерството. И при този рестриктивен бюджет писмото на министерството от 17 октомври за по-голяма гъвкавост на разполагане на учебните занятия е целесъобразно според мен, стига, разбира се, да се изпълняват стриктно учебните планове и програми. И аз се надявам, в това отношение правя и една препоръка, министерството и регионалните инспекторати да осъществяват по-стриктно контролните си функции, за да се спазват наистина учебните планове и програми.
Второ, що се отнася до разходите за отопление, да се надяваме, че този проект за постановление за осигуряване на допълнителните 4 млрд. ще стане възможно най-бърз факт, тоест ще стане постановление, което ще е публикувано в "Държавен вестник" и не само публикувано, а в крайна сметка ще се реализира в практиката. В противен случай този фактически дефицит ще трябва да го пренесем за 1998 г., а навярно нито министерството, нито пък обществеността или депутатите биха искали това.
Няма да скрия, че съм обезпокоена от факта, че хранителният оклад от 200 лв. е действително безкрайно минимален - една шеста, както вие казвате, от необходимите средства. Междупрочем, в предварителните разчети, които разгледахме в парламентарната комисия, за проектобюджета за 1998 г. отново този оклад е твърде минимизиран, мисля, че или 180 или 200 лв., което е особено тревожно. И ако идеята Ви е чрез Агенцията за чуждестранна помощ и спешната хуманитарна помощ на Европейския съюз да компенсирате недостига, това е едно добро намерение, но все пак аз смятам, че наред с тази помощ би трябвало Вие чрез Министерския съвет изключително много да настоявате в проектобюджета да се увеличи храноденът на децата в тези здравни и други социални учебни заведения.
Накрая, позволете ми да Ви кажа, въпреки че няма да използвам правото си да задам допълнителен въпрос, съвсем съзнателно правя това, нищо не казахте за общинските училища. Знам, че материалните разходи са задължение на общинските бюджети. Но те са безкрайно минимизирани. И тъй като масовото образование е в общините - над 3000 училища са там, много моля Министерският съвет и министерството да не бъдат регистратори на факта, че няма достатъчно пари в общинските училища, а там, където е необходимо, да направите всичко възможно и до края на годината, и за новата финансова година да подпомогнете една голяма част особено от малките общини, които нямат свои собствени приходоизточници...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Величкова, вече просрочвате времето с 2 минути!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Защо, аз имам право на 5 минути, много Ви моля! Аз имам питане, а не актуален въпрос.
И затова, господин министър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие имате право само в рамките на 2 минути да зададете допълнителни въпроси. Вие Вашето питане го развихте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Добре, приключвам, господин председателю.
Просто моля още веднъж господин министърът да има предвид общинските училища, за да няма затворени училища, тъй като образователната система е единна - както с училищата, които са на пряко подчинение на министерството, така и общинските училища. Вие отговаряте за всички. И аз се надявам, че няма да имаме затворени училища, а ако има, доколкото Вие казвате, че гарантирате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много Ви моля, Вие вече се увличате!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: ... цялостен учебен процес, ще трябва да кажете допълнително, ако има такива закрити училища, защо.
Господин председателю, дайте да не бъдем буквоеди, един път говорим за образованието в тази зала!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всеки път може да се говори. Има правилник, който трябва да се спазва.
Заповядайте, господин министър.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Така опорочаваме контрола!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кажете на госпожа Величкова. Тя говори 5 минути, след като имаше право на 2 минути, а аз съвсем търпеливо я изчаках.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю, няма да злоупотребявам с времето, ще кажа само две изречения.
Спазването на контролните функции означава отново средства. Специално обърнах внимание, че средствата предвидени за централното управление са последни. Няма възможност за задълбочени контролни функции при тези средства. Така че нека да разчитаме, а аз смятам, че и Вие ще ме подкрепите, на добрата подготовка на българския учител. Няма нужда да му слагаме непрекъснато отгоре инспектори.
И второ, общинските бюджети, общинските училища и въобще общините, цялата политика, записана в програмите на всички политически партии в България, е пътят към децентрализация. Свръхцентрализацията, включително и на финансовите въпроси, води до неща, които знаем, че дават дефект. Така че това е политика, която следваме и занапред, госпожо Величкова. Но тъй като времето ни е ограничено, в комисията можем да продължим дебата по тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Господин Александър Божков помоли да отговори последен, тъй като в момента има някакви ангажименти на българския икономически форум.
Господин министър Иван Нейков пък помоли, ако може, той да отговори, защото има насрочена международна среща. Тук ли е народният представител Димитър Димитров, за да развие актуалния си въпрос към господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, относно критериите за разпределение на втория транш от помощта на Европейския съюз в размер на 20 млн. екю? Заповядайте.


ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Нейков, правителството на Демократичната левица успя през 1996 г. да осигури социална помощ за част от българското население по Програмата на Европейския съюз в размер на 40 млн. екю. Разпределението на тази помощ се реализира от служебното правителство на господин Софиянски и правителството на господин Костов, т.е. от Министерството на труда и социалната политика, което и в двете правителства ръководите Вие.
Първият транш от 20 млн. екю е вече минало. Но възникнаха редица въпроси за справедливото му разпределение. Имаше значително напрежение и негодувание при раздаване на помощите по места. Наред с това въпреки очевидните нужди Министерството на труда и социалната политика позволи да останат неоползотворени над 1,5 млн. екю, които България се наложи да върне на Европейския съюз. Фактически над 170 хил. семейства не получиха крайно необходимите им помощи.
Сега предстои да бъде предоставен и разпределен вторият транш на помощта от нови 20 млн. екю. Моят въпрос към Вас е готово ли е министерството с организацията, с актуализирани и компетентно подготвени критерии за тяхното разпределение и какви са те? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! В началото искам да уточня нещо. Искам да приема, че това е въпрос на непълна информация, а не нещо друго. Не са осигурени от правителството на Демократичната левица 40 млн. екю. По време на правителството на Демократичната левица беше подписан финансов меморандум за първата спешна помощ в размер на 20 млн. екю през декември 1996 г. Така че не е точна цифрата за 40 млн. Имаше и други интересни моменти, например това, че Програма ФАР е организация от Русия, която е раздавала помощи и т.н. Но приемам, че това е липса на достатъчна информация. Важното е това, че в края на 1996 г. и началото на 1997 г. именно правителството на Демократичната левица беше разработило и утвърдило механизмите за разпределение на предоставената помощ и според мен точно тези критерии доведоха до създаването на основателно напрежение и негодувание сред населението и особено в центровете за социални грижи при раздаването на помощите, а в крайна сметка и до "икономията" на 1 млн. и 700 хил. екю. Основната причина според мен бяха недостатъчно ясните критерии за определяне на доходите и имущественото състояние на лицата, които имат право да получават социални помощи. Проблем беше и това, че не бяха ясно определени правомощията и отговорностите на органите на държавната власт и местната администрация при провеждането на самата програма.
Повтарям, в основата на проблемите стоят именно приетите в края на миналата година недостатъчно ясни критерии.
На 16 октомври 1997 г. беше подписан финансовият Меморандум между правителството на България и Европейския съюз за нова програма за спешно социално подпомагане и създаване на работни места на стойност 20 млн. екю, а на 22 октомври т.г. беше подписан и Меморандумът за разбирателство между Министерството на труда и социалната политика и делегацията на Европейския съюз. Тази програма вече стартира.
Критериите за разпределението на новата програма за спешна социална помощ и създаване на работни места се съдържат в новия правилник за социално подпомагане, който беше приет от Министерския съвет на 20 октомври.
Във връзка с Вашия въпрос какво е по-важното в този правилник? С него се създават механизмите, чрез които ще бъде разпределяна спешната европейска помощ. Постига се отстраняване на посочените преди малко несъвършенства и се внасят редица нови моменти. От тях бих подчертал няколко. Ясно се очертават основните три групи, които ще бъдат подпомагани, това са отделните лица, семействата и съжителстващи лица. Отпада понятието домакинство, тъй като това не е присъщо за ценностите на българина, по-скоро е една статистическа величина за наблюдение на доходите на населението. Определен приоритет при получаването на помощите ще имат децата, инвалидите и самотно слабите.
Въвеждат се по-точни критерии, отнасящи се до определяне на имуществения, социалния и личния статус на лицата и на семействата за достъп до помощта. В тази връзка бих посочил, че отпада изискването за деклариране на доходите на цялото семейство за период от 6 месеца преди подаване на молбата, този срок вече е едномесечен. Отпада изискването за шестмесечната адресна регистрация по местоживеене. Конкретизират се изискванията за обитаваното жилище, доходите от движима и недвижима собственост. Определя се по-висок праг на размера на влоговете на едно лице, които няма да се вземат предвид при отпускането на помощта. По-ясно се разграничават правомощията и отговорностите на органите на държавната и местната администрация, които са отговорни за провеждането и контрола по самата програма.
Определено нов момент е институционализирането на възможността за включването на обществеността чрез неправителствени организации в дейността по разпределението на помощите, които ще оказват съдействие и обществен контрол при самото реализиране на помощта.
Това според Министерството на труда и социалната политика са достатъчно сериозни гаранции помощта тази година да отиде при онези, които реално имат нужда от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нейков.
Има думата господин Димитров за реплика.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора, но същевременно съм обезпокоен от становището Ви. Не считам, че неудачите, които се получиха с разпределението на помощите през 1996 г., могат да бъдат хвърлени изцяло върху правителството на Демократичната левица. От м. февруари то не е на власт и това правителство, както служебното, така и сегашното, имаха пълната възможност да променят и критерии, и организация, ако те считаха за необходимо.
Разбирам, че в навечерието на тази изключително тежка зима за мнозинството от хората министерството закъснява с подготовката на разпределението на втория транш. Искрено се надявам, че са направени необходимите изводи от редицата пропуски по реализацията на първия транш - както недостатъчното кадрово, техническо, информационно и финансово осигуряване на общинските центрове за социални грижи, така и постоянните промени в нормативната база, неясните критерии, което породи масово недоволство от лошата организация, от неправомерно отпуснати или отказани помощи.
В навечерието на тази тежка зима според мен мнозинството от крайно нуждаещите се семейства все още и към днешна дата не са наясно както с критериите, така и с организацията на разпределението на помощите. Всичко това е възможно да създаде условия за ново напрежение както сред хората, така и в общинските центрове за социални грижи, за лоша организация, за неправомерно раздаване на помощи или за неоползотворяване на средства.
Аз искрено Ви желая да превъзмогнете тези недостатъци и си запазвам правото на един по-късен етап да задам нов въпрос към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Димитров, искам отново да бъда пределно ясен. Причината е в критерии, които бяха приети и установени преди да падне правителството на Демократичната левица. Преди. И тези критерии са включени в Меморандума с Европейския съюз. Никой не може да променя критериите, които са предмет на един международен договор. Така че нямаше възможност правителството нито на господин Софиянски, нито на господин Костов да променя този меморандум. Повтарям, причината е точно в неяснотата на критериите.
Искам да дам и един пример отново с неясни и неточни критерии: и до ден днешен хората стискат в ръцете си и в домовете си т.нар. ваучери, които си бяха една жива измама. Защото им бяха раздадени хартийки, а срещу тях хората не получиха нищо. Ето за такива неясни и неточни критерии говоря.
Колкото до закъсняването, за което става дума, не се притеснявайте, никакви причини за закъснение няма. Нещо повече, категорично искам да кажа още в декември, преди Коледа всички, които отговарят на критериите, ще получат първия транш на спешната европейска помощ. Преди Коледа парите на европейските данъкоплатци ще влязат в къщите на българските социално слаби граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нейков.
Актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов към госпожа Надежда Михайлова, министър на външните работи, относно обявена, но несъстояла се среща с министъра на външните работи на Русия.

ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова, този въпрос всъщност бях задал заедно с другия, който зададох миналата седмица, той не е толкова сложен и за мен лично не е ясно защо Вие го отложихте за днес. Ние се радваме да Ви видим всеки път в този парламент. Аз се възползвам от тази възможност, въпреки че разбирам, че са отложени и други въпроси, свързани с кадрови въпроси.
Както е известно в дипломатическата практика на големи и малки държави, официално непотвърдени срещи на ниво министри на външните работи най-малкото не се обявяват, защото те водят до излишни спекулации относно състоянието на двустранните отношения.
Въпросът ми е: от какви мотиви се ръководеше българската страна при обявяването на официално непотвърдената и несъстоялата се среща с руския външен министър в Ню Йорк?
Ще допълня, че доколкото съм информиран, Министерството на външните работи в началото е възложило тази среща на нашето Посолство в Москва, което, както Вие добре знаете, е вече основателно почистено и новите дипломати сега създават нови контакти. След като са положили усилия и видимо не са имали официален резултат, въпросът е прехвърлен и тук с Посолството на Русия, с което, както знаете, вече бяхте навлезли в една по-особена фаза на взаимоотношения, и най-накрая предаден за оперативно решаване в нашата мисия в ООН, тоест на господин Филип Димитров. Аз уважавам господин Филип Димитров за откровените му праволинейни изявления, но всъщност неговата роля като посланик, постоянен представител, мисля, че малко се смесва дипломацията с политиката. Той не крие, че в разговор с редица посланици изтъква, че добрите чувства на българите към Русия са един мит, раздухван от комунистите, и така нататък, не бих желал да се разпростирам.
Ще се радвам, ако опровергаете моята информация, защото Вие официално потвърждение за тази среща не сте получили, интересува ме, като дипломат номер едно, кому беше нужно и след това с последвалите изявления да се усложняват и без това усложнените отношения, които са свързани и с лични квалификации, спрямо Ваш колега - министър. Тук не става дума за отношения между дама и кавалер, а между двама външни министри на две държави. Така или иначе тези отношения трябва да се развиват.
Преди години не външен министър, а помощник на канцлера Кол, преди десетина години, направи едно подобно изявление лично спрямо Горбачов и, доколкото знам, около 2-3 години отношенията останаха замразени. Аз не искам да сравнявам този случай, но смятам, че в този момент Вие също проявихте една доста повърхностна инициатива, която не спомага ни най-малко за развитието на отношенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата госпожа Надежда Михайлова - министър на външните работи.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители! Да Ви призная, господин Кирилов, все очаквах да си оттеглите въпроса, защото, простете ми, но за мен той е доста странен.
Като доскорошен дипломат би трябвало да знаете, че след края на студената война дипломатическата практика на големи и малки държави, така както Вие ги наричате, значително се промени. Все по-малко, слава Богу, остават проблемите, които се решават, чрез препоръчваната от Вас разходка в гората. Откритостта и прозрачността все повече изместват забулената в тайнственост, особено в някои дипломатически школи, практика. Тъй като от Вашия въпрос произтича, че не разполагате с подобни данни, искам все пак да Ви съобщя, че не са редки случаите, когато информация за предварително планирани срещи, но неосъществени срещи, става достояние на медиите и те я тиражират пред обществеността, при това най-малко за да се правят спекулации, а за да се отрази моментното състояние на двустранните отношения. Практиката не е българска и е странно, че не я познавате.
Фактите около планираната среща в Ню Йорк са отлично известни и на доскорошни, и на настоящи дипломати, на нашата общественост. От коректност към Вас, господин Кирилов, в качеството Ви на народен представител, ще Ви ги напомня.
Договарянето на среща с министъра на външните работи на Руската федерация в Ню Йорк бе извършена по дипломатически канали, чрез Посолството ни в Москва и чрез Посолството на Руската федерация у нас. До заминаването ми за Ню Йорк за участие в Петдесет и втората сесия на ООН потвърждение от руска страна за съгласуваната по принцип за 29 септември среща не бе получено, поради което тя не бе оповестена предварително пред средствата за масова информация. По време на самата сесия Постоянното ни представителство в Ню Йорк многократно ежедневно се обаждаше на Постоянното представителство на Русия за определяне часа на срещата. Използвани са и личните контакти на дипломат от нашата мисия и на дипломат от делегацията на руския външен министър - уточнена е възможността тя да се проведе в 13 ч. на 29 септември. Ако руската страна предварително нямаше намерение за провеждането на такава среща, нямаше да се стигне до предварително съгласувани час и дата за нея, нито пък в деня на самата среща руската страна щеше да ни информира, както тя направи, че среща няма да има.
Смятам обаче, че този отминал епизод в двустранните ни отношения трябва да бъде оставен на заден план. Аз ще си спестя квалификациите, които направихте за нашето Посолство в Ню Йорк, но понеже споменът ми от вчерашното посещение в Синая е много силен, ще Ви кажа, че тамошният посланик, който е дипломат с 25-годишна практика в Министерството на външните работи, 4 години и 7 месеца е в посолството, на въпроса ми: от колко души се състои парламента на Румъния? - Той каза: "Около 400, плюс минус 400". (Реплики от мнозинството.) Да, около 400. Оставам на вас да го коментирате. Не можа да изброи и партиите, които бяха в парламента. Това е отделен въпрос.
Свидетелство за желанието на двете страни да гледат напред, оставяйки в миналото всякакви недоразумения и предубеждения, е и фактът, че Посолството на Руската федерация у нас и Министерството на външните работи на Република България си размениха ноти. С тези ноти вече е съгласувана датата 1 декември 1997 г., когато по покана на руския ми колега Евгени Примаков ще направя работно посещение в Москва. А волята на българското правителство за развитие на двустранните отношения с Русия вие ще получите и по време на предстоящия след няколко минути парламентарен дебат за тези отношения.
Предлагам ви да се съсредоточим към много по-важните принципи на тези отношения, а не към отминали епизоди, преодолени и от двете страни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата господин Кирилов за реплика до две минути.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Госпожо Михайлова, пак в коректния тон, за който Вие говорите, аз намирам, че моето повествование, свързано с уреждането на тази среща, в общи линии съвпада с Вашето.
Аз съм съгласен, че ние на днешния дебат трябва да гледаме много широко, ако искаме целият ни парламент да допринесе за развитието на тези отношения, които, дали ние ги квалифицираме по един или друг начин в момента и в близкосрочна перспектива, са жизненоважни за България. Мисля, че по този въпрос ще можем да се обединим.
Именно поради това, госпожо Михайлова, смятам, че Вашите ентусиастки изявления за ролята и на малките, и на големите държави, в известна степен на изравняване на тези роли крият известни опасности. Аз не казвам, че ние не трябва да водим достойна политика. Напротив, смятам, че начинът, по който сега вече е уредена срещата Ви с Примаков, е един солиден начин, по който трябва да се правят тези срещи. А не да оставяте в кулоарни разговори помощници или служители, или дипломати в делегацията да питат ще стане ли срещата или няма да стане. Това е сериозният ми въпрос - за едно професионално отношение, което съответства на нашите взаимоотношения.
Разбира се, много по-дълбокият въпрос, този на по-заден план, госпожо Михайлова, е струва ми се Вашите начални заблуждения, че ние, като държава, тук на Балканите, можем самостоятелно да играем някаква роля, насочена към разместването на пластовете, на баланса на великите сили на Балканите.
Уверявам Ви, госпожо Михайлова, това не е така. Това би довело тези Ваши усилия до абсолютна безплодност. Просто ние като малка държава на Балканите, трябва да си знаем мястото, да бъдем реалисти. Не би следвало да се бъркаме в това. Аз съм убеден, че големите държави ще се разберат. Убеден съм даже, че и по отношение на членство в НАТО и в други структури, те ще могат да намерят тази база за разбирателство без наша помощ. Нашата помощ тук е абсолютно излишна, уверявам Ви. Тя може да донесе само значителни злини на благосъстоянието на нашия народ и държава.
Иначе аз също съм за една достойна политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Госпожа Надежда Михайлова има право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР НАДEЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Кирилов, мисля, че не можем да наречем "помощници" българския посланик в Москва, нито руския посланик в България. Съгласете се с това.
Колкото до достойната политика, точно за това ми е думата. Защото ние сме избрани от българския народ, независимо дали стоим в лявата или дясната страна на залата, и аз самата съм избрана за министър на външните работи да защитавам българските национални интереси. А нека националните интереси на другите държави да ги защитават техните дипломати. Това е европейската политика, господин Кирилов.
А иначе Вашата реплика за това - да си знаем мястото, оставям без коментар. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Надежда Михайлова.
Има думата народният представител Пламен Славов да развие актуален въпрос към господин Марио Тагарински, министър на държавната администрация, относно назначаването на управителя на почивна станция на Министерския съвет в град Хисаря.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тагарински! От началото на управлението на Съюза на демократичните сили целенасочено и последователно се осъществяват назначения, при които водещи са политическите мотиви. Това, естествено, предизвиква реакция сред обществеността, особено в случаите, когато става дума за хора, вече "показали и доказали" какво, колко и как могат.
На среща в община Хисаря с избиратели беше коментиран въпросът за освобождаването и назначаването на управителя на станцията на Министерския съвет в град Хисаря. Това не би трябвало да учудва народните представители, защото всеки кадрови въпрос и кадрово решение в град Хисаря, естествено се превръщат в обект на обществен интерес и коментар. Вниманието в този случай се засилва - и оправдано, защото при назначението става дума не за кого да е, а за председателя на Съюза на демократичните сили в община Хисаря господин Николай Димитров.
В тази връзка, господин Тагарински, аз отправям следния актуален въпрос към Вас: какви са мотивите за освобождаването на инж. Стамо Стамов като управител на почивната станция на Министерския съвет в град Хисаря и назначаването на негово място на Николай Димитров? Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Член 1 от новата неписана Конституция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Във връзка с питането на народния представител Пламен Славов относно мотивите за освобождаване на господин Стамо Стамов от длъжността управител на почивната станция на Министерския съвет в град Хисаря и назначаването на негово място на Николай Христов Димитров съобщавам следното.
Господин Стамов е освободeн от длъжността управител на почивната станция в град Хисаря със Заповед N Н 24-78 от 25 юни 1997 г. на основание чл. 325, т. 3 от Кодекса на труда, т.е. изтичането на уговорения срок по трудовото му правоотношение, за което и господин Стамов не е възразил.
Искам да подчертая, че посочената заповед е законосъобразна и е в пълно съответствие с Кодекса на труда. Искам да отбележа, че право на работодателя е дали да продължи срока на трудовия договор или не. Останалите причини за освобождаването на господин Стамов са недостатъчните грижи за стопанисване на почивната станция. Допуснато е поливна инсталация, която е няколко километра, да излезе от строя, а това влоши рязко състоянието на парка, тревните площи и редките растителни видове. Другият проблем е некачественото и ненавреме извършване на ремонтите на сградата и особено на покривната конструкция. Без да говоря за някакви организационни слабости, искам да посоча, че тези недостатъци са отбелязани и от областния управител, който в тази връзка с писмо от 26 май 1997 г. предложи да бъде освободен господин Стамов от длъжността управител на почивната станция и да бъде назначен господин Николай Димитров. Възражения относно работата на господин Димитров няма. Също така искам да подчертая, че самият господин Стамов не е възразил срещу своето освобождаване поради изтичане на трудовия си договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тагарински.
Господин Славов има думата за реплика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Тагарински! Аз ни най-малко не желая да Ви бъда помощник и съветник при взимането на отговорни кадрови решения. Но ако Вие действително искате да реализирате заявяваните принципи в работата на държавната администрация, не би трябвало да пренебрегвате общественото мнение за лица, които назначавате, още повече, когато дори и членове и симпатизанти на Съюза на демократичните сили - на Вашата политическа сила, достатъчно ясно и категорично са Ви алармирали за същността на това, което е станало и продължава да става.
Недопустимо е Ваш служител, какъвто е господин Николай Димитров, дори и да е председател на Съюза на демократичните сили в община Хисаря, публично да обещава, че ще свали кмета на общината, че лично ще уволни всички ръководители на държавни предприятия и учреждения и затова имал подготвен списък на 22 ръководители.
Като потвърждение на гореказаното трябва да се разглежда и следващият факт. Преди 2 дни господин Николай Димитров лично е връчил заповедта за освобождаване на изпълнителния директор на хотел "Хисаря", който е в системата на Министерството на търговията и туризма. По подобен начин господинът се изживява и като кадровик в системата на здравеопазването и санаториалното лечение в общината, имайки само средно образование.
Господин Тагарински, обръщам се към Вас: озаптете хората си! Господин Николай Димитров явно се изживява като човек, предопределен да управлява и да ръководи, да бъдe на власт. По принцип няма нищо неестествено в такъв човешки, личностен и политически стремеж. Но когато той се реализира грубо, безцеремонно, когато е съпроводен със заплахи, закани, политически натиск, не ни остава нищо друго, освен да възкликнем: Боже, пази България от такива назначения и такъв стил на управление! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Тагарински за дуплика.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин Славов! Важно място и основен принцип в управлението на Обединените демократични сили е принципът на отговорността. Така че всеки един човек, поставен или назначен на съответно място, носи своята отговорност. И този, който го е назначил, също носи своята отговорност. В този смисъл аз съм поел своята отговорност.
Това, което Вие досега изразихте като слухове и бих казал - доноси и т.н., не е практика в управлението на Обединените демократични сили - да се ръководят от доноси и недоказани факти. Ние се придържаме към законите на България и към фактите.
Така че Вашите субективни възприятия и възприятията на хората, с които може би Вие контактувате, не могат да бъдат водещи в политиката на една сериозна управляваща сила. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тагарински.
От парламентарния контрол остават актуалните въпроси към господин Божков и разискванията по българо-руските отношения.
Ще продължим в 11,00 ч. с разискванията по питането на народните представители Александър Томов и Бойко Радоев.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: А въпросите към господин Александър Божков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: След това.
РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кога "след това"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Как след това"? Как да ви обясня това "как след това"? Просто след това.
Има насрочени разисквания за 11,00 ч. По правилника има почивка.
Преди почивката мога само да ви съобщя, че госпожица Михайлова и господин Пламен Радонов поканват всички народни представители в Клуба на народния представител.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Днес за 11 ч. бяха насрочени разисквания по питането на народните представители Александър Томов и Бойко Радоев към министър-председателя на Република България Иван Костов, относно българо-руските отношения. По силата на правилника разисквания по питане в парламентарен контрол се провеждат по реда, установен в глава пета на този правилник, и продължават един час. По питането се приема решение. Същевременно имаше внесени три проектодекларации на Народното събрание на Република България относно българо-руските отношения. На Председателския съвет, състоял се в сряда, беше постигнато съгласие, ако Комисията по външна и интеграционна политика постигне съгласие за един общ текст на декларация, да бъдат слети разискванията по питането с разискванията по проекта за декларация и това да стане, съгласно нашия правилник, в рамките на 30 минути за всяка парламентарна група, а не общо в рамките на един час.
Постоянната комисия по външна и интеграционна политика с консенсус е приела проект за декларация. При това положение предложението е да слеем разискванията по питането с проекта за декларация, предложен от нашата постоянна Комисия по външна и интеграционна политика. И всъщност решението, с което да приключат разискванията, да бъде именно приемането на тази декларация.
При това положение определям всяка парламентарна група да разполага с 30 минути. Има ли някой против това предложение? Няма.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Декларацията раздадена ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега се раздава.
Моля да гласувате.
Гласували 208 народни представители: 207 за, няма против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Преминаваме към разискванията по питането и проекта за декларация, който ви се раздава в момента.
От името на парламентарна група думата иска госпожа Юлия Берберян. Заповядайте.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепрезидент на Република България, дами и господа! Това е мое приветствие по случай 75-годишнината от масовото приютяване в България на спасилите се от геноцида арменци.
Не е хубаво да се твърди, че всеки заслужава съдбата си, просто защото това твърдение не е вярно. Винаги има обстоятелства извън човека, извън един цял народ, който против волята и волите гасят или палят светлината на надеждата в очите. Случилото се с арменците, с арменския народ доказва това. Тези думи на един от милионите арменски изгнаници по света - арменския писател Уйлям Сароян, не са само една добре казана истина от интелектуалец, а дълбоко преживяно страдание. Много страдания са преживели и арменските преселници в България. Някои от тях са дошли по тези земи преди векове. Масовите преселения обаче на арменци в България се извършват в края на миналия и началото на този век. Арменците видимо са знаели, че идват при народ, чиято ценностна система също е изградена в страданието. Току-що освободен, този народ показал изключително топло отношение към страдащите. И така в 1922 г. българската държава с министър-председател Александър Стамболийски официално дава приют на желаещите да останат в нея арменци, а много други страни например са им разрешили само транзитно да преминат през териториите. България все едно им казала: "Чувствайте се у дома си!", а те от своя страна и за миг не проявили желание да градят малцинство. Напротив, този народ с древна култура - арменците имат своя азбука от 405 г., дори преди българите - този православен народ, покръстил се като държава преди Рим, преди Византия, първи в света още в 301 г., този народ направил най-мъдрото, запазвайки своя език, красивите си имена, запазвайки своята идентичност, той приел България за своя родина и положил трогателни усилия да се впише в общонационалния стремеж за въздигането на страната. Думата "арменец" станала синоним на трудолюбие за постигане на заветни мечти хората да се разбират и различията между тях да ги обогатяват, да ги обединяват, а не да ги разделят.

Българското еврейство направи така, че целият свят да узнае за големия жест на България да спаси своите евреи от сигурна смърт. Светът призна това, оцени благодарността на евреите. България се сочи като пример по света за етническа толерантност и търпимост.
Но благодарността има много измерения:
Да си припомним 1877 г., когато героичната постъпка на телеграфиста в Пазарджишката поща Ованес Саваджян спасява Пазарджик от пълно опожаряване. Към телеграмата "Да се запали Пазарджик", Саваджян с риск на живота си добавил една-единствена думичка: "Не!" - да не се пали Пазарджик...
Да си припомним 1912 г., когато създадената към Македоно-одринското опълчение арменска доброволческа рота от 271 мъже, ръководена от легендарния войвода Антраник и подпоручик Наждев, проявява невиждана храброст.
А в наше време колко пъти може да се открадне бронзовият бюст на Пейо Яворов и колко пъти признателното арменство ще го възстановява, отдавайки почит на великия поет, който възпя мъката на бежанците в своите стихове:
"Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ-мъченик.
Дечица на майка-робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик..."
Уважаеми дами и господа, за нас е чест да се наричаме арменци. Сега имаме възможност от най-демократичната трибуна на България да изразим своята любов и признателност и да кажем на българския народ своето простичко "Шнорхагалем!" - благодарим. И Бог да пази България. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Берберян.
Преминаваме към разисквания.
Има думата госпожа Надежда Михайлова - министър на външните работи на Република България.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди да ви запозная с оценката на правителството за състоянието и перспективите на българо-руските отношения, да изразя мнението си по самия факт на провеждания дебат в българския парламент. Надявам се, че той няма да попречи - напротив, ще спомогне за развитието на българо-руските отношения. Прибягването до емоционални изблици би създало отрицателен прецедент, който не е в интерес на никого, а най-малко на България. Виждам целта на този дебат в това да изведем българо-руските отношения от старата и вредна психологическа схема русофилство-русофобство и да поставим сътрудничеството с Русия на основата на взаимното зачитане на националните интереси.
Правителството на Обединените демократични сили пое управлението на страната с ясно заявени виждания и намерения и в областта на външната политика с недвусмислено и категорично дефинирани външнополитически приоритети. Отчетливо бе очертан и неговият стремеж за постигане на съществен напредък и в отношенията с Русия. При това без българо-руските връзки в различните области да се поставят в някаква схема на приоритети, между които трябва да се избира, а извеждайки ги като едно важно звено в системата на отношения на България с останалия свят.
Определящо още от самото начало бе убеждението, че България има реален интерес от развитието на активни отношения с Русия в различните области. Адекватна на изискванията на новия етап в развитието на българо-руските връзки политическа и международноправна основа осигурява Договорът за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, подписан на 4 август 1992 г. от президентите на двете страни.
През последните години българо-руските отношения отбелязаха определен застой, а в някои направления на търговско-икономическото сътрудничество те дори изпаднаха в тежко състояние. Редица от сключените от правителствата на Беров и Виденов споразумения, в частност спогодбите по газта от 1994 г. насам и междуправителствената Спогодба от 28 март 1995 г. за уреждане на взаимните финансови задължения, не дават възможност за ефикасна защита на българските интереси, тъй като оставят поле за двусмислено тълкуване и посредническа дейност. С това те допринесоха да нарасне броят на нерешаваните с години въпроси, сред които са хроничният търговски дефицит на изплащането на дълга на Русия към България, нереализирането на редица проекти в горивно-енергийната област. Заварихме създадено недоверие в отношението между двете страни на различни равнища.
Окуражаваща бе тенденцията към разрешаване и интензифициране на българо-руските връзки в различните области, очертала се от началото на 1997 г. Амбицията на правителството бе да работи за тяхното по-нататъшно рационализиране, т.е. на първо място освобождаване на отношенията от идеологически и емоционални наслоения, активизиране и разширяване в съответствие със съвременните стандарти на международното общуване, за насищане на всичките им компоненти с ново, отговарящо на днешните потребности на двете държави съдържание.
Неизбежен обаче бе етапът на изясняване на позициите, изчистване на отношенията от устойчивите идеологически и емоционални наслоения на предишните периоди в тяхното развитие, структурирането и настройването им в съответствие с днешните реални интереси на двете страни и със съвременните принципи на международно общуване - равнопоставеност, зачитане на суверенитета и взаимна изгода.
Ако погледнем в исторически ракурс днешните непосредствени задачи, дейността за развитие на българо-руските връзки, то на първо място изпъква необходимостта най-после да спрем да вървим по инерцията на отношението от близкото минало, затова защото и България, и Русия вече коренно са се променили.
Като не по-малко важна може да се определи и задачата да бъдат преодолени остатъците от патерналистичен привкус в тях, да бъдат изведени те от старата идеологическа обвивка и да се поставят на основата на взаимното зачитане на националните интереси. Интензивните исторически връзки между българския и руския народ без съмнение са една от важните предпоставки за сътрудничество между България и Русия. Трябва да се направи така, че това в никакъв случай да не ни пречи точно да определим и категорично да защитим реалните си национални интереси.
Българските интереси не противоречат на интересите на Руската федерация, а в много отношения тези интереси съвпадат. Смятаме, че взаимният ни стремеж с държавното ръководство на Русия трябва да бъде да намерим точния, работещ баланс на интересите. България е далеч от намерението да игнорира интересите на една такава държава като Русия в тази част на нашия континент, както впрочем и интересите на други големи държави извън региона. В същото време ние не смятаме, че е възможно балансът на интереси да се търси в контекста на стари претенции от рода на тези, чрез които Югоизточна Европа се обявява за сфера на руските жизнени интереси.
Политиката на правителството по отношение на Русия се вписва изцяло в основните принципи на неговата европейска политика и нейната стратегическа цел - присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО. Българската външна политика не се гради на някакви два отделни стандарта: един за Европа и друг за Русия. В този контекст основният стремеж в конкретната дейност за развитие на българо-руските отношения е да се внесат в двустранните отношения необходимите елементи на стабилност и рационалност, за да се избегне появата на пукнатини в тях, които създават възможност за намеса на посредници, затормозяват комуникацията между двете страни и вярното разбиране на позициите им.
Вече струва ми се е ясна вредата от посредниците в икономическите отношения. Но още по-вредни са те в политическите отношения. Там те създават възможност за опосредствани послания, опосредствана защита на интересите.
Не по-малка вреда на отношенията се нанася, когато се появяват самозвани посредници. Българската Конституция ясно описва начина на формиране и провеждане на външната политика на страната, както и отговорните за това институции. Всякакви самозвани посредници в политическите отношения създават двусмислие и по този начин отслабват националната позиция по определени външнополитически въпроси.
Българо-руските отношения се основават на следните европейски принципи:
- те да бъдат наситени с доброжелателен прагматизъм, което ще позволи ясно да бъдат откроени и успешно защитени реалните интереси на България;
- да не се идеологизират, тъй като идеологизацията в крайна сметка неминуемо води до замяна на националния интерес с интересите на отделна политическа сила;
- да не се допуска подмяна на интересите на държавата с частния интерес на една или няколко икономически групировки, за да не се позволи решаването на жизнено важни въпроси, засягащи пряко основни национални интереси, да бъдат подчинявани на корпоративни интереси;
- да се разграничават политическите от икономическите взаимоотношения, за да не се позволяват спорове от търговско-икономическо естество, особено в случаите, когато те засягат само състоянието и характера на политическите отношения между двете държави;
- да има пълно покритие между декларации и действия;
- да не се допуска така нареченият инструментализъм, тоест поставянето на предварителни условия за българо-руския диалог по широк кръг въпроси и по цялата гама на двустранните отношения, за да не се позволява различията на определени етапи, позициите и подходите на двете страни по едни или други проблеми да ерозират почвата за един плодотворен диалог и за резултатно сътрудничество;
- в дейността за тяхното развитие да има прозрачност и публичност.
Сегашният преходен етап в развитието на отношенията между Русия и България крие повишен риск от възникване на спорове, а оттам и на временни недоразумения, особено когато някому е изгодно да смесва един кръг въпроси с друг. Много повече на този етап са и възможностите, неизбежните проблеми в една или друга област на българо-руските отношения да се експлоатират в конюнктурен, вътрешнопартиен интерес. Ето защо не се учудваме, че в момента, когато правителството на България е особено силно мотивирано да интензифицира двустранните отношения, се стигна дотам то да бъде упреквано в някакво преднамерено влошаване на отношенията с Русия.
Не, уважаеми дами и господа, в отношенията между България и Русия няма криза. Ограниченото време на днешната дискусия не позволява да бъдем изчерпателни с изброяване на фактите, свидетелстващи за нашата заинтересованост от осъществяването на динамични стъпки за преодоляването на застоя в българо-руските отношения. Не може обаче да не се посочи, че още в първите дни от управлението на правителството на Обединените демократични сили бяха отправени покани за официални посещения на високо равнище. Заслужава да се напомни за нашата активност във връзка със свикването на Петата сесия на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, за настойчивостта на нашите представители в съвместните работни групи, особено в тази по въпросите за либерализирането на стокообмена, за намиране на решение на проблемите на сътрудничеството в икономическата област.
Осъществените през последните месеци контакти и набелязаните в съответствие с нашите инициативи срещи на най-високо и високо държавно равнище до края на настоящата и началото на следващата година бележат едно безспорно възходящо, интензивно развитие на българо-руския диалог. Сред тях се откроява посещението в Москва в началото на месец октомври тази година на делегацията на Народното събрание, водена от неговия председател господин Йордан Соколов, по време на което бе постигната договореност за засилване контрола на парламентите на България и Русия върху изпълнението на договореностите в областта на двустранните отношения. Не може да не се отбележи Петата редовна сесия на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която се очаква да се проведе през последната десетдневка на месец ноември тази година в София. В рамките на подготовката на Петата сесия е и посещението на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Върбанов в Москва, договореното за 1 декември делово посещение на българския министър на външните работи в руската столица и като кулминация за годината - официалното посещение в Русия на 18-19 декември на президента на Република България господин Петър Стоянов. В ход е съгласуването на посещение на високо правителствено и парламентарно равнище в нашата страна през първите месеци на 1998 г.
Надяваме се, че всички тези посещения ще окажат силно стимулиращо въздействие както за по-нататъшното подобряване на общата атмосфера на взаимно общуване, така и върху реализиране в бъдеще на целия комплекс от договорености в областта на сътрудничеството между Република България и Руската Федерация.
Уверени сме, че инициативите за отбелязване на 120-годишнината от Освобождението на България, организирани от създадения за целта национален комитет, начело със заместник министър-председателя Веселин Методиев, за участие в който са поканени и високо правителствени делегации от Русия, ще дадат също своя принос за укрепване на приятелските връзки между двете страни.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам думата на председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние разискваме върху една извънредно важна за страната ни тема - българо-руските отношения. Едва ли има българин, който да не си дава сметка за важността тези отношения да бъдат всестранни, да се развиват и задълбочават и същевременно да бъдат отношения между равнопоставени страни на взаимно изгодна основа. Няма институция в България, от която - надявам се - зависят тези отношения, която да не съзнава отговорността, която стои пред нея за тяхното развитие.
Българското Народно събрание съзнава именно своята отговорност и ролята, която то може и трябва да играе в определянето на тези отношения. И затова за мен съвсем не е случайно обстоятелството, че първото посещение, което парламентарна делегация на Народното събрание на Република България направи в чужбина, беше именно на гости на Държавната Дума на Руската федерация.
В българската парламентарна делегация трябваше да бъдат представени всички парламентарно представени политически сили. От страна на Съюза на демократичните сили, на неговата парламентарна група участваше председателката на парламентарната група госпожица Екатерина Михайлова, която е и председател на Групата за приятелство с Русия в българския парламент. От страна на Парламентарната група на Евролевицата участваше заместник-председателят на парламентарната група господин Бойко Радоев. От Парламентарната група на Обединението за национално спасение участваше заместник-председателят на парламентарната група господин Димитър Луджев. От страна на Парламентарната група на Народен съюз участваше секретарят на парламентарната група господин Калчо Чукаров. Единствено в парламентарната делегация на българското Народно събрание нямаше представител на Парламентарната група на Демократичната левица.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): С това ли искаш да правиш политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЙОРДАН СОКОЛОВ: С това не трябва да се прави политика и аз ще бъда удовлетворен най-после да чуя обяснение на този странен факт. (Шум и реплики в залата.) Затова защото беше предвидено да участва председателят на парламентарната група господин Георги Първанов. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.) Той не участва. Дори аз не бях уведомен, че няма да участва. Но което за мен е по-странното, може би той е имал други ангажименти, Парламентарната група на Демократичната левица изобщо не изпрати представител.
Аз отчитам като успешно посещението в руската Дума. Бяхме приети много добре. Бяха проведени всички предвидени срещи. С това искам да отговоря на някои изявления в някои масмедии, че е имало срещи, които не са се състояли. Такива срещи не е имало.
Имаше среща на нашата парламентарна делегация с ръководството на държавната Дума, начело с председателя Генадий Селезньов; срещи с всички парламентарни групи на политическите партии, представени в държавната Дума; среща с кмета на Москва господин Ушков и накрая, среща с първия заместник-министър на външните работи на Руската федерация, приятелят на България, господин Авдеев, до неотдавна посланик на Руската федерация в Република България. Среща с министъра на външните работи господин Примаков изобщо никога не е била предвиждана по простата причина, че когато се съставяше програмата и когато замина нашата делегация, господин Примаков не се намираше в Русия. На всички срещи в съвсем откровен, сърдечен тон бяха разменени информации и мнения по нашите отношения.
Ние запознахме нашите руски колеги с политическото и икономическото състояние в България, с мерките, които се предвиждат и получихме насрещната информация. Когато давах пресконференция след завръщането си, аз тогава отбелязах, че ни беше заявено поотделно от всички парламентарни групи, че те са против разширението на НАТО в Европа. Ние обаче изложихме нашата позиция, която е отразена още в Декларацията за национално съгласие и ни беше отговорено, че това е въпрос, който България, като свободна и суверенна страна, трябва да реши сама.
Беше изказана загриженост за спад в търговските и икономическите отношения, какъвто несъмнено има. Един спад, от който няма полза нито България, нито Русия. Бяхме питани защо български цигари не се появяват в Русия. Бяхме питани защо българските вина ги няма в Русия. Отговорът обаче е много прост - затова, защото от руска страна българските стоки се облагат с по-високи мита от тези, с които се облагат същите стоки на други страни. В отношенията си с Русия България е третирана като развита страна, която трябва да плаща по-високи митни такси. Ние поставихме въпроса това да бъде преразгледано. Беше ни обещано, че ще бъдат направени съответните постъпки.
От руска страна беше поставен въпросът за създаване на свободна безмитна зона и зона на свободна търговия между България и Русия. Един въпрос, от който несъмнено и двете страни ще имат полза. Ние информирахме нашето правителство да проучи въпроса и да се направи необходимото. Аз смятам, че то ще получи поддръжката на парламента.
Единствено в разговорите с първия заместник-министър Авдеев се засегна въпросът за отношенията във връзка с доставката и транзита на руски природен газ за България и през България. Ние изложихме нашата позиция, която трябва добре да се знае от всеки човек в България и от всеки народен представител - това е спазването на двете спогодби, сключени между правителството на Република България и правителството на Руската федерация. Първата от тях е сключена на 16 октомври 1994 г. от правителството на професор Беров и втората - сключена на 12 април 1997 г. от служебното правителство на Стефан Софиянски. В тези спогодби по един ясен и категоричен начин са решени всички въпроси във връзка с доставката и транзита на руския природен газ, за да няма място за спор.
Член 1 на първата спогодба - от 16 октомври 1994 г., гласи:
"Страните, желаейки да създадат условия за взаимноизгодно сътрудничество за доставките на руски природен газ в Република България с транзитния пренос на руски природен газ през територията на Република България в трети страни...", изпускам текст, "... поддържат създаването на акционерно дружество, по-нататък наричано акционерно дружество..." - тогава още то не е създадено. Това е създаденото впоследствие "Топенерджи". Забележете! "... от българските държавни предприятия към Комитета по енергетика и други министерства, по-нататък наричани българско предприятие и от руското акционерно дружество "РАУ Газпром" с местонахождение град Москва."
Това, което направи правителството на БСП, начело с Жан Виденов, прехвърляйки 25% от 50-те процента българска държавна собственост в акционерното дружество, пряко противоречи на цитираната спогодба. Противоречи и с оглед на това, че изрично е казано пък в чл. 2:
"Частите в уставния капитал на акционерното дружество се разпределят между българското предприятие и "РАУ Газпром" в съотношение 50 към 50%."
Тези проценти бяха изменени с прехвърлянето на 25% на четири частни фирми по време на правителството на Жан Виденов. Затова, съвършено основателно от наша страна, бяха изявени претенции за спазване на тази спогодба, включително и от българска, и от руска страна, за възстановяване на нещата такива, каквито са залегнали в спогодбата, което означава, че "Булгаргаз" - държавното стопанско предприятие, трябва да изкупи обратно прехвърляните на четири частни фирми акции. Това съвсем не трябва да става по някаква пазарна цена, както се опитват представителите на тези частни български фирми - "Овъргаз", "Мултигруп", Първа частна банка и "Химимпорт", сега да предявяват претенции затова, защото тези акции те закупиха от българската държава, тоест от "Булгаргаз", по тяхната номинална стойност.
Въпросът дали да има посредник в отношенията е решен с втората спогодба. С това приключвам.
В спогодбата от 12 април 1997 г. е казано:
"Чл. 1. Руската страна, чрез руското акционерно дружество "Газпром", по-нататък наричано руско акционерно дружество "Газпром" ще осигури дългосрочни доставки на природен газ за Република България.
Чл. 2. Транзитът на руския природен газ през територията на Република България ще се осъществява на основата на дългосрочни контракти между съответните стопански субекти. За целта, упълномощеното от руското акционерно дружество "Газпром" акционерно дружество "Топенерджи" ще сключва дългосрочни контакти."
По силата на втората спогодба въпросът за посредник и то, забележете, съвместното акционерно дружество "Топенерджи" ще действа като представител само на "Газпром", тоест на руската страна, може да бъде осъществявано чрез посредник. Доставката за България, а не през България, тоест, нетранзитната доставка, трябва да се осъществява без посредник.
Казвам това затова, защото това са въпроси, които наистина трябва да бъдат решени взаимноизгодно, но и съгласно националните интереси на България. А националните интереси на България са такива, каквито са посочени в тези две спогодби - при доставката на руски природен газ за България, това да става директно, без наличието на посредник.
Ако ние искаме да имаме добри отношения с Руската федерация, а аз не се съмнявам, че всички искаме това, ако искаме тези отношения да се развиват и задълбочават като между две братски и приятелски държави, страни и народи, ние нямаме нужда от посредници. Не трябва някои хора, водени от партийни интереси, да поемат ролята на такива посредници.
След като Парламентарната група на Демократичната левица не участваше в парламентарната делегация, аз не знам какво ще търсят нейни представители на самостоятелни срещи в Москва?! След като господин Димитър Луджев участваше в парламентарната делегация, на срещата с господин Авдеев - първият заместник-министър на външните работи, аз не знам какво той е имало да си говори, което не е могъл да говори пред цялата наша парламентарна делегация, на една последваща среща с господин Авдеев, за което той остана в Москва. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Има думата за реплика господин Иван Генов.

ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Соколов! Не разбрахме дали се изказахте като председател на парламента или като председател на кабинета. Но по повод на Вашата пледоария относно посещението на официална парламентарна делегация на най-високо равнище начело с Вас, имам една малка задача за начално политическо училище. Защо, господин председател, в цялата българо-руска история (реплики от мнозинството), защо в цялата история на българо-руските отношения най-висока българска официална парламентарна делегация беше приета едва на равнище заместник-министър?
Нямате право, господин председател, да унижавате българското достойнство, да унижавате достойнството на институцията Народно събрание.
А що се отнася до неучастието на наш представител в делегацията, много добре знаете, че Вие през тази седмица подменихте дневния ред, на българското общество, и се занимавахте с отнемането на депутатския имунитет на наш колега.
А нашите контакти в Русия, бъдете убеден, ще спомогнат за нормализирането на българо-руския политически диалог, което ще бъде в интерес на двете страни. (Обаждания от мнозинството.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): По повод казаното от господин Соколов какво бих искал да си говоря с господин Авдеев. Вижте, парламентарната делегация не е партийна делегация, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС, от място): Именно.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Така че, това, което ние сме обменяли като парламентаристи, е едно, а това, което аз съм искал да говоря като представител на ОНС в съвсем официален разговор, не само с господин Авдеев, а и с други лица, е друг въпрос. Това не засяга въпроси, които сме обсъждали като парламентарна делегация. Аз мисля, че там имаше една добра работа от наша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Той е безпартиен, Авдеев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (от място): Тази делегация е безпартийна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Соколов, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Господин Генов, изглежда Вие не сте слушал, когато обясних, че министър Примаков, когато заминаваше нашата парламентарна делегация и когато се съставяше програмата, беше в Канада. Изобщо не беше в Москва, за да се предвиди среща с него.
А аз не считам, че среща на българска парламентарна делегация с първи заместник-министър на външните работи на Руската федерация, човек, който четири години е бил преди това посланик в България, накърнява достойнството на нашия народ. Може би затова Вие не отидохте, за да издигнете достойнството на нашия народ. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Също така не мога да приема репликата и на господин Луджев. Не защото тук ми подсказват, че един министър или заместник-министърът на външните работи на Руската федерация е безпартиен, деполитизиран, а затова, защото когато отива една парламентарна делегация, за мен е недопустимо след това отделни нейни членове да си търсят някакви частни срещи със същите тези лица.
И ще съм любопитен да разбера, може би след това, когато се изказва представител на Обединението за национално спасение, какви пък партийни въпроси, ако не е тайна, вие сте поставили там. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Има думата господин Александър Лилов.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господин вицепрезидент! Уважаеми господа министри! Уважаеми дами и господа!
Аз вземам думата по един само въпрос. Бих го формулирал по следния начин: за да се избегнат подобни на сегашните усложнения и, което е по-важно, да се постигнат полезни за България отношения с Русия, парламентът трябва да се произнесе спокойно и колкото се може по-мъдро за мястото на българо-руските отношения в цялостната външна политика на днешна България.
Аз поддържам предложението да приемем декларация на Народното събрание. Тази декларация би трябвало да гледа напред, да бъде позитивна и да стане силен парламентарен документ за външната политика на България към Русия.
Предложеният проект е плод на компромиси, но постигнат, което намирам за особено ценно от една разумна държавническа воля, това за мен е смисълът на днешния дебат. Нещо повече, това са вътрешните и външните очаквания. У нас, за жалост, може да се говори всичко в парламента и за парламента, но навън това е най-високото място на държавата и държавническия разум. Нашият документ ще бъде четен с такова именно отношение.
Мисля, че сега е подходящ момент българският парламент да каже тежката си дума по този голям въпрос. Става дума Народното събрание да се произнесе за общобългарска държавна политика към Русия, нито синя, нито червена, нито с друг партиен цвят.
Разбира се, че тя трябва да отговаря на националните интереси. Това е базата за нейното изработване и критерият за нейното изпълнение. Разбира се, че тя трябва да се основава на нови принципи и да отчита новите реалности в Европа, в Русия и в България.

Всичко това не е спорен въпрос, уважаеми господа, и няма защо да се прави спорен въпрос. Аз отклонявам разразилата се истерия, която стигна дори до преки или непреки обвинения ни повече ни по малко в предаване на националните интереси. Тази истерия говори за партийно-политическо заслепление.
Ние имаме работа днес не с национално предателство, а с липса на адекватна държавна политика и със сериозно изоставане на българо-руските отношения.
Аз отклонявам също така като народен представител от Демократичната левица противопоставянето между българо-европейските и българо-руските отношения. Това е не само погрешна външна политика, това е недалновидна външна политика.
У нас има национален и междупартиен консенсус по интеграцията на България в европейските структури. Това е правилна и перспективна външна политика на нашата държава, наш първи външнополитически приоритет. Която и партия или правителство да управляват страната, те ще провеждат тази именно политика.
Не така стои въпросът с външната политика на България към Русия. Тук ние нямаме консенсус и което е най-неизгодно за страната ни - понякога се противопоставят българо-европейските и българо-руските отношения. Българските национални интереси, обаче, не позволяват такова противопоставяне. Обратно - именно те повеляват отношенията ни с Европа, с Русия и Балканите да бъдат основни направления в нашата външна политика.
Всеки български политик и държавник, без разлика на партиен цвят и ранг, би трябвало да знае, че Русия има признати от всички държави интереси и роля на Балканите. Как може да се осигури стабилност на Балканите и сигурност на България без Русия, камо ли против Русия? Как може да се осигури добра външноикономическа, външнотърговска българска стратегия без руските пазари, към които всички държави днес са се устремили и които Полша, Чехия и Унгария увеличиха, подчертавам, увеличиха след 1989 г., а България практически започва да се оттегля от тях? Как ще включим България в изграждащата се модерна трансрегионална, трансевропейска и трансконтинентална инфраструктура, ако нямаме добре развити отношения с Русия? България е в сърцето на Балканите, но тя може да бъде заобиколена и това днес е една от най-големите опасности за нас.
И накрая, позволете ми да отправя един апел на добра воля към онези колеги и министри, които недооценяват стратегическото значение на българо-руските отношения. Бъдете много внимателни, господа! В политиката често се случва така, че Великите сили се споразумяват помежду си, макар и в 12 без 5, и малките държави заплащат скъпа цена за своята конюнктурност и недалновидност. Помислете добре върху факта, че Русия вече има специални отношения с НАТО в лицето на приетия общ документ! Спомнете си, че Русия вече е член на Г-8! Нали чувате, че официално се заговори за великата тройка в Европейския съюз - Германия, Франция и Русия? Всичко това означава, че Европа и Русия, Америка и Русия добре съзнават стратегическото значение на своето партньорство.
От всичко това следва, че на съвременна България са нужни взаимоизгодни, приятелски, политически, икономически, инфраструктурни, пазарни, културни и други отношения с Русия. Това е добрата, отговаряща на българските национални интереси политика. И аз съм сигурен, че Демократичната левица ще подкрепи без колебание една парламентарна декларация, която дава зелена улица на такива именно българо-руски отношения. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лилов.
Има думата народният представител господин Николай Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, господа министри, уважаеми господин вицепрезидент, колеги! Вчера в едно продължително и за щастие много продуктивно заседание на Комисията по външната и интеграционна политика бе постигнат консенсус, който днес е пред вас в проекта, изработен общо на основата на позиции, които ние успяхме да определим като общи и които засягат безспорно изключително важна област в българската външна политика и в цялостното развитие на страната в бъдеще.
Стана дума в нашата дискусия, че това е прецедент. Да, наистина приемането на декларация по двустранните отношения с една държава е прецедент за младата ни все още демократична практика от падането на Берлинската стена насам. Но има добри и лоши прецеденти и аз вярвам, че това ще бъде един добър прецедент. С приемането на този документ Народното събрание ще успее да изгради тази обща основа и да създаде солидни предпоставки, произнасяйки се с думата на българския парламент за развитието на българо-руските отношения, без да ги противопоставя на своите приоритетни направления.
Какво ни обедини вчера в комисията? Първо, това, че не може да има партийни подходи във външната ни политика. И аз се радвам, че тъкмо това, което предложи Евролевицата, без даже да внася свой проект, а да направи възможен този консенсус, обедини всички членове на комисията. Второ, че не може пет години вече или седем години след падането на Берлинската стена ние да нямаме, независимо че имаме подписан договор, една съвременна, една перспективна основа на българо-руските отношения.
Аз мисля, вярвам, че както комисията вчера и днес, внасяйки този проект, успя да стори това, и днес Народното събрание ще успее да избяга от партийния подход. Защото наистина външните отношения на България, нейните външни интереси не принадлежат на политическите партии. Но това не успя да постигне, за съжаление, нито парламентът от 1992 г., нито парламентът от 1994 г.
Уважаеми колеги народни представители! Аз дълбоко вярвам, че днес документът, който ще приемем сигурно за секунди, но който ще се чете дълги години напред и към него ще се връщат тези, които ще търсят основата на нашите съвременни отношения с Русия, ще успее да направи това, което досегашните параламенти не успяха. Дълбоко вярвам в това и апелирам към всички народни представители да гласуват за внесения проект. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Има думата госпожа Анастасия Димитрова Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми министри и колеги народни представители! Взимам думата от името на Парламентарната група на "Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия".
Самият факт, че днес ние стигнахме до този парламентарен дебат за българо-руските отношения е доказателство, че нещо в тези отношения не е съвсем в ред. И това не е от вчера.
Този дебат вече години наред се води както в политическите среди, така и на по-широка основа в нашето общество. Сложността на днешната ситуация идва и от установилите се от векове отношения между двата народа и противоречивите исторически събития, които ни свързват. Отношението на всеки българин към Русия се пречупва през призмата на трайно формирали се политически, икономически и културни традиции. Именно за това и мненията са толкова поляризирали и непримирими по някой път.
Фактът на днешния дебат показва и нещо друго, че вече няколко години различните български правителства неуспешно се справят с проблема за нормализирането и според мен по-важното - рационализирането на отношенията ни с Русия. Отговорността за това определено е на нашите правителства, а не само на руските управници, които са общо взето същите.
Очевидно, никой досега не намери верния път към онези елементи на отношенията между двете страни, които да представляват взаимен интерес. България се люшкаше от пълно отрицание и напълно излишни демонстрации на неприязън от страна на някои управляващи към най-големия външноикономически партньор на страната ни до престъпно подчиняване на българските интереси на чужди сили.
Отговорността на парламента в тази ситуация е, че той не намери сили преди това да поиска от правителствата да водят разумна и отговорна политика по отношение на Русия. Затова и няколко години след промените в двете страни и първите прояви на суверена българска външна политика проблемът отново стои пред нашето общество и пред Народното събрание. Добре е, че този път не идеологемите и догмите са водещото начало пред повечето народни представители. Като че ли най-после рационалното начало преобладава сред нас и сега е моментът сериозно и отговорно да поговорим за бъдещето на отношенията ни с един традиционен и важен партньор като Русия.
Добър повод за това е и желанието на правителството да постави на здрава основа връзките ни с Русия. По този начин ние сме длъжни и да предпазим управляващите от възможното поредно залитане към някои от крайностите.
Нека си зададем въпроса кое трябва да е водещото в междудържавните ни отношения - дали това са емоциите и спомените от изминалите 50, 100 или 150 години, партийните връзки и политическата носталгия или здравата политическа и икономическа логика, която изглежда определяща за международните отношения днес.
Ако ние приемем, че рационалният елемент трябва да преобладава в нашата външна политика, то следващата стъпка е да анализираме онези елементи на нашето отношение с Руската Федерация, които представляват взаимен интерес и носят полза на двете страни, както и проблемите и спорните моменти в тези отношения.
В този план нещата не изглеждат толкова сложни и трагични, колкото ни ги представят идеолозите на т.нар. българо-съветска дружба. Може би е време за пореден път да си припомним елементарната нашенска мъдрост, че дружбата си е дружба, но сиренето е с пари и именно парите като измерител на икономическите интереси на двете страни са определящи и в този случай.
Ако има сантименталност в отношенията на руските правителствени среди, то те са насочени срещу суверенитета на България и целят да покажат силите и възможностите на по-големия брат. Това едва ли е онази любов, от която се нуждаем.
Същевременно, превъзнасянето на някои български политици за ролята на Русия за бъдещото развитие на България не прави услуга на нашата страна. За щастие нито едните в Русия, нито другите у нас днес не определят приоритетите на двустранните ни отношения и това дава шанс тези отношения да бъдат най-после стабилизирани.
В момент като сегашния, когато Русия и България са изправени пред сериозни икономически предизвикателства онова, което може да укрепи нашите отношения е взаимният икономически интерес, развитието на нормални икономически отношения, а основа за това има. И ако става дума за връщане към традиционните ни връзки с Русия, то нека това да бъде връщане към добрите търговски отношения и използване на културната и народностна близост за развитие на деловото сътрудничество.
Ние веднъж завинаги трябва да забравим за идеята, че Русия ще ни продава свои суровини и стоки на по-ниски от пазарните цени и че това може да стане заради нечии симпатии. Това е така и поради факта, че в самата Русия бизнесът с тези суровини и стоки е поставен днес на пазарна основа и държавата отдавна вече не държи в ръцете си лостовете на икономическата власт. Следователно, търговските ни отношения с тази страна не могат да се градят на някакви въображеми преференции, а на солидните геоикономически предимства, които имаме спрямо този необятен пазар, към който се стреми и глобалната икономика, както беше споменато преди малко. Вероятно най-добрата стратегия на държавата в този момент би била не намесата пряко в тези чисто икономически отношения. Ако оставим грижата за това на хилядите български и руски компании, които осъществяват обмена между двете страни и не им пречим за това, може би те ще намерят най-верния път за подобряване и развитие на връзките между нашите страни.
От друга страна трябва да определим и отстраним онези политически и икономически пречки, онова което не достига за нормализиране на отношенията между България и Русия. И тук като че ли отново политическите и идеологическите стереотипи застават на пътя на рационалното мислене. Вниманието на политиците бе отклонено към преразпределяне на сферите на влияние и изграждане на новата архитектура на европейската сигурност, без да бъдат отчитани интересите на отделните страни в този процес.
Сега е моментът българската външна политика да измъкне от полуколониалното подчинение бъдещето и сигурността на нашата страна. Важно е в този момент България да потърси и нови партньори, и нови перспективи за своето развитие, защото никоя друга страна не може да има монопол или вето върху външнополитическите интереси на страната и тези интереси не могат и не трябва да бъдат обвързани само с една страна. Независимо дали става дума за проблема НАТО или проблема с руския газ, подходът трябва да бъде принципен и един и същ. И в двата случая приоритетна грижа е запазването на суверенитета на страната ни и реализиране на икономическата изгода от взаимоотношенията ни с Руската федерация. За останалото важи водещият принцип на икономическата ни политика днес - държавата да се намесва в бизнеса само дотолкова, доколкото е необходимо за гарантиране на правилата за коректни, нормални делови отношения. Пазарът ще направи всичко онова, което насила иначе не би се случило.
А що се отнася до националната ни сигурност и ориентацията на България към Европейския съюз и НАТО, те са безспорен приоритет и тук компромиси не може да има, защото наистина става дума за бъдещето на страната. Тези решения се вземат от нас и мотивите ни могат да бъдат само националните интереси на Република България.
Целта на днешния дебат е да предотврати възможността за поредно залитане на нашата външна политика и поредното поляризиране на отношенията ни с Русия. Време е да осъзнаем, че никоя партия и никоя личност не могат да държат ключа към разбирателството с Русия и всяко правителство е длъжно да развива отношенията с тази страна на базата на взаимната изгода и опазването на националния ни суверенитет.
Време е да разчупим и раздържавим икономическите връзки с един от най-важните ни партньори. Само тогава те ще бъдат нормализирани и естествени. Тогава и политическият диалог ще бъде изчистен от задкулисния елемент на тъмните сделки и съмнителни посредничества. Тогава политиците ще имат грижата да осигурят онази икономическа среда, в която ще се развият изгодни и за двете страни отношения. Тогава ние няма да дебатираме по атомни, газови, нефтени и електрически афери, а ще се занимаваме с истинските проблеми на междудържавните отношения.
В заключение мисля, че днешният дебат не може окончателно да разреши проблемите, които стоят пред отношенията между Република България и Руската федерация, но излишните приказки не са това, което ще ни помогне. Това, което ние можем и трябва да направим е вниматено да следим и контролираме стъпките на правителството в тази насока. Нужни са действия, които да демонстрират истинското ни отношение към тези проблеми.
Можем да бъдем сигурни, че ако икономическите реформи у нас бъдат доведени до успешен край и ако икономиката и държавата ни започнат да функционират нормално, българските интереси ще бъдат защитени и реализирани независимо от политическото развитие в Русия или която и да е друга страна. Това трябва да бъде и първостепенната ни грижа.
Декларацията, изготвена от Комисията по външна политика, която Народен съюз подкрепя, е важна стъпка в принципното разрешаване на този въпрос. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви госпожо Димитрова-Мозер.
Господин Веселин Бончев има думата.

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми господин вицепрезидент! Моето изказване е продиктувано от две думички, които са залегнали в декларацията в т. 2 - без посредници. Тези думи чух и от господин Соколов, председател на Народното събрание.
В тази зала виждам много колеги, които малко или много са се занимавали с международни икономически отношения и са извършвали внос, износ и реекспорт. В тази наука професионално има цял раздел, който се казва "Посредническо и търговско представителство". Като пример мога да ви кажа, че от 28 години в България се внесе доста оборудване от американски фирми. Никога при внос на това оборудване не е подписан договор директно с американската фирма от Америка и нейните заводи-производители, а с нейните официални представителства за Европа, Източна Европа или самата страна България.
Моята препоръка е да се запазят тези добри отношения, понеже този ресурс - газта - ще бъде много важен за оцеляването на държавата, да се избегне налагането на ултиматум на партньор към партньор без посредници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Господин Асен Агов има думата.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, господин министър-председателю, госпожо министър, господа министри, господин вицепрезидент, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не мога да не споделя с вас радостта си, че заставам на тази трибуна с леко сърце. Не беше така преди седмица и не беше така може би преди 10 дни. Но след снощния дебат в Комисията по външна и интеграционна политика, след днешната успешна работа на получилите мандат да изготвят заключителен вариант на декларацията, която аз искрено се надявам, че ние ще приемем със същия консенсус, с който я приехме в комисията, аз съм силно насърчен за способността на нашия парламент, на Тридесет и осмото Народно събрание, да наложи мъдростта и разума над емоциите, партийните интереси, политическите пристрастия и махмурлука от миналото. Този парламент показа по един ясен начин, че е израсъл и че отива там, където се е устремила България - към Европейския съюз, към семейството на демократичните страни, които зачитат мнението на всеки глас в обществото.
Госпожи и господа, заставайки с това леко сърце днес тук пред вас, аз не мога да не очертая онези принципи, които залегнаха както в дебата в Комисията по външна и интеграционна политика, така и днес споменавани в редица изказвания - принципите за това как ние, народните представители на България, виждаме развитието на отношенията с Руската федерация.
Кои са тези принципи? Преди всичко това са онези заложени във всички международни документи, към които са се присъединили и България, и Русия, основополагащи фактори за развитието на едно демократично, спазващо човешките права, развиващо свободната пазарна икономика общество. Ние не само не забравяме, ние приветстваме това, че Русия е член заедно с България на Съвета на Европа - онази организация, която следи строго за спазването на правата на човека на нашия континент. Ние не само не забравяме, а ние приветстваме, че Русия стана член на групата на най-развитите страни, наричана вече Г-8. Ние не само не забравяме, ние приветстваме факта, че Русия стана член на Парижкия клуб на страните-кредиторки. Ние също така като отговорни народни представители не само няма да забравим, но и ще приветстваме онова събитие, което ще отбележи присъединяването на водещи руски банки и към Лондонския клуб. Ние не само не забравяме, а приветстваме обстоятелството, че Русия и Организацията на Северноатлантическия договор имат своите специални отношения, отбелязани в основополагащия документ, подписан в края на пролетта на тази година в Париж. Защо ние приветстваме тези позиции на Русия в Европа и в света? Защото България приветства тези организации, защото България се стреми да членува в тези организации, защото България като страна, която днес понася бремето на кредитите, на тяхното изплащане, не може да не взема предвид всеки наш партньор, който участва както в Парижкия клуб, така се надявам в бъдеще и в Лондонския клуб.
България се радва на специалните отношения между Русия и Северноатлантическия договор, защото в своя стремеж да се присъедини към отбранителния съюз на демократичните, на развитите, на благоденстващите народи тя ще има също така едни ясни отношения именно благодарение на този основополагащ документ и с Русия.
Но ние днес, госпожи и господа, също слагаме основите на новите ни отношения с Русия. Защото аз съм съгласен с онези констатации, че в продължение на 7 години ние не можахме да намерим вярната линия. И какво друго освен наистина основополагащи принципи са залегналите в тази декларация думи? В тази декларация отношенията са ясно формулирани в три точки. И нека ние със своя глас тук подкрепим тези принципи. Защото те няма да бъдат принципите на правителството на Обединените демократични сили, което аз подкрепям категорично в неговите действия за нормализиране и за извеждане наистина в европейски мащаб на отношенията с Русия. Това правителство заслужава своята подкрепа. Това правителство заслужава да има тези принципи, за да продължава да извежда тези отношения там, където им е мястото, т.е. на нивото на европейското присъствие и на България и Русия.
Аз апелирам към всички: нека забравим разделението си тук на опозиция и на управляващи и нека дадем подкрепа, защото утре едни нови избори може би ще доведат до друго разделение в този парламент и нека тогава бъдещата опозиция да има същото поведение като днешната опозиция, изхождайки от тези принципи.
Госпожи и господа! Има няколко свещени думи в тази декларация - това е взаимната изгода, равноправието, защитата на суверенитета. Какво по-свещено за всеки българин, какво по-свещено за всеки руснак, какво по-свещено за всеки член на европейското семейство? Именно защото тези думи са ключът към нашите отношения аз призовавам наистина консенсусът такъв, какъвто беше в Комисията по външна и интеграционна политика, да бъде и в тази зала. Отношенията с Русия имат богато бъдеще, имат голямо бъдеще. Въпросът е ние тук дали ще бъдем на равнището на това бъдеще. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Асен Агов.
Реплика от господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, аз съвсем искрено съм радостен също, че председателят на парламентарната Комисия за външна и интеграционна политика най-после, към днешната дата, направи едно изключително отговорно изказване по повод на българо-руските отношения. Във връзка с това искам да го попитам действително ли се отказва от негативната оценка, дадена от него, за основополагащия акт между Русия и НАТО, която той направи само преди няколко месеца на специален форум в "Шератон", преди заминаването си за сесията на НАТО?
Днес чухме съвсем друга позиция, и ако това е действителната, новата позиция на господин Агов, аз го приветствам за тази преоценка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Има ли желаещи за други реплики?
Има думата за дуплика господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Казах го преди две седмици в ефир, казвам го и сега - колкото повече говори господин Генов, толкова по-зле за всеки дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми колеги! За Демократичната левица политическият фокус на днешните дебати, тяхната философия се състои в това, Народното събрание, на основата на дълбоко осъзнат български национален интерес и чрез съгласие, да определи статуса на Русия във външната политика на България, да определи българо-руските отношения като основно направление в международната ни политика, за да бъде тази политика балансирана и отговаряща на националната и икономическата ни сигурност. За да води правителството адекватна на националните ни интереси външна политика.
Господин министър-председател, досега, повтарям, досега вашият кабинет нямаше националноотговорен подход към Русия. Вие отричахте ролята на Русия, първо, като глобален фактор в световната политика, като основен фактор на сигурността на континента, включително в неговата югоизточна част и на Балканите. Второ, вие отричахте ролята на Русия като приоритетен партньор на България.
Ето най-меродавният ви официален документ - програмата на вашето правителство. В нейния външнополитически раздел НАТО се споменава 24 пъти, Русия - веднъж и то в контекста на НАТО. Дори не като самостоятелен международен субект. В този раздел се говори и само веднъж за националните интерес.
Крайно време е на българо-руските отношения да се гледа едновременно като на самостоятелен феномен и като на неотделими от доминиращото европейско направление в българската външна политика. Като неотделими и от по-широкия евроатлантически аспект на това направление.
Господин министър-председател, страната е свидетел на второ зле преработено Стоян Ганевско отношение към Русия. Кой в правителството отговаря за външната политика? Вътрешният министър? Едва ли, след като главният прокурор заяви, че с оценките си за Русия той заплашва националната сигурност на страната. Кажете му най-после да спре да криминализира българо-руските отношения, както направи това и преди две вечери по телевизията. Промишленият министър или неговият търговски колега, които гледат на възможните руски инвестиции превзето идеологически?
В търсенето на отговор неизбежно стигаме и до външния министър, който си позволи да дава провинциални оценки за своя руски колега, да му вменява нецивилизованост и неумение. Дипломатът, особено номер едно, може да използва твърд, но никога груб и неуважителен език. От това губи неговата страна.
Уважаеми колеги, в крайна сметка не пострада ли националният интерес на България в резултат на създадената от определени политически сили и фактори - недружелюбна обстановка около руското посолство в София, обвиненията за вербовка, спирането на руската телевизия, отношението към паметниците на историята, отнемането правото на руския посланик да поднесе приветствието си за 120-годишнината на Шипка, ежедневните антируски послания във в. "Демокрация" - всички тези елементи са част от пошъл сценарий, който не преследва развитието на двустранните отношения. Това ли знаете и това ли можете в СДС?
Стигнахте, господа, дотам, че да изключвате изкуствено Русия от участие в срещата на военните министри от Югоизточна Европа в София. Дори президентът на републиката в някаква степен се разграничи от скалъпените аргументи на правителството. Направи го по телевизията. Подмяната на първоначалната инициатива на министър Димитър Павлов и Уйлям Пери, която включваше и участие на всички балкански държави, САЩ и Русия не е признак на зрелост. Как си представяте регионалната сигурност без някои съседи и без Русия, след като ракетите СС-23 са в основата на отбранителната ни способност? Сигурността предполага най-вече реализъм, а не превръщането на София в резервна столица на НАТО, акумулираща едни или други конфликти, в т. ч. и чужди.
Опозицията има законно право да пита управляващите защо целенасочено допуснаха застрашаващ спад и охладняване на двустранните отношения през последните шест месеца; осакатен политически диалог; липса на каквото и да е взаимодействие в международните организации; нито едно сключено споразумение; опасно влошаване на всички показатели на икономическото сътрудничество; катастрофален платежен дефицит; пълно блокиране на военнотехническите контакти. Питам, Смесената комисия по военнотехническо сътрудничество закрита ли е, или временно не функционира? Не ви ли харесва, че Русия е готова да ни съдейства да бъдем енергиен, и не само енергиен, диспечер на България? Но за това е нужна реалистична политика.
Господин министър-председател, анализирайки трите Ви октомврийски отговора, в рамките на парламентарния контрол, не мога да не отбележа някои позитивни моменти, въпреки че в тях кънти шепотът на партийния лидер. Има и нещо много по-важно, много по-отговорно - това са думите на правителствения глава. Ще цитирам - "Русия е наш стратегически партньор". По-късно го повторихте:
"За България Русия е стратегически и търговско-икономически партньор, защото без отношенията с Русия ние не можем да постигнем жизненоважни цели на страната."
Е, необмислено обвързахте двустранните отношения с развитието на отношенията между Русия и НАТО. Тази теза, сам знаете, не издържа на критика. Направихте и друго съществено признание, а именно, че всички министерски съвети преди вас са се опитвали да защитават българските интереси в отношенията си с Русия.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Но не са успели.
ИВАН ГЕНОВ: Твърдите, че Вие безкомпромисно стоите зад националния интерес. Това е естествено, защото правомерното отстояване на националния интерес е закон в международната политика. Но това не е достатъчно за държавник. Изкуството на държавника е да успява да съгласува интересите на своята страна с тези на другите страни. Без съгласие няма международни договори и споразумения, няма решение на нито един проблем. А ние имаме добър базов договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация отпреди 5 години. Новите начала в двустранните отношения са залегнали там. Те просто трябва да се следват, а не подменят. Договорът трябва да бъде приведен в интензивен режим на работа.
В изпълнение на чл. 8 от този договор, през 1995 г. широкопредставителна парламентарна делегация на Народното събрание сключи в Москва протокол за сътрудничество между депутатските групи за приятелство на двата парламента. В този документ се подчертава, че парламентите на двете страни следва да се превърнат във висши политически гаранти за цялостното развитие на отношенията между България и Русия.
Уважаеми колеги, днес всички ние следва да сме на висотата на своите отговорности, да внесем парламентарния си принос, да създадем предпоставки за нужния политически климат, за нормализиране на политическия диалог между двете страни. Ето защо, за Демократичната левица, приемането на консенсусна декларация за развитието на българо-руските отношения като основно направление във външната политика, в която се признава ролята и мястото на Русия като на стратегически партньор, като на приоритетен за България партньор, и в която се признава значението на Договора за приятелство и сътрудничество от 1992 г., за цялостното развитие на отношенията, ще бъде критерий за международната зрелост на Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата за реплика господин Калчо Чукаров.

КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Генов! Вие направихте анализ единствено на поведението и държанието на нашето правителство. В същия момент аз Ви питам: нима нито веднъж Вие не забелязахте пренебрежението на руската страна към нашата страна? И като пример няма да давам тук пред всички, но спомнете си нашите посещения на Групата за приятелство с Русия в Русия, честването на празника 24 май, приемането ни в Думата, приемането ни в Университета по дипломация, който ние напуснахме, защото бяхме поставени на много ниско ниво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
Искате ли дуплика, господин Генов? Заповядайте.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Чукаров! Аз, първо, искам да Ви благодаря за конструктивното участие в работата на нашата делегация в Москва през 1996 г. и аз се гордея, че ние бяхме заедно на това посещение и водихме едни конструктивни преговори. Винаги съм държал, в качеството си на председател на Групата за приятелство, да посещаваме Москва в максимално широко представителен състав и това го правихме през тези две години.
Когато се отстояваше достойнството на българската делегация, Вие видяхте, че тогава по моя инициатива ние напуснахме един форум, наречен "Втора кръгла маса", който не беше на нужното равнище. И според нашето мнение и мнението на водача на делегацията ние не можехме да поставяме под въпрос достойнството ни - това, което допусна господин Соколов, в качеството му на председател на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Господин Димитър Луджев има думата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! Аз мисля, че този дебат действително трябва да бъде насочен да изясним за себе си, като народни представители, като отговорни за съдбата на тази държава, политиката към един изключително важен фактор за България, каквато представлява Русия. В този смисъл Обединението за национално спасение не би искало да се схваща поставянето на този въпрос - искането за заседание, както и за дебат, като форма на конфронтация с мнозинството или с правителството, а точно като форма на изясняване на изключително важна проблематика и намиране на едно позитивно решение в духа на националното съгласие.
Ние бяхме много обезпокоени от няколко факта.
Първо, необичайните агресивни изказвания от страна на висши служители от българската администрация по адрес на Русия.
Второ, една удивителна по своя мащаб и острота кампания, насочена срещу Русия в част от нашите медии с доста странно звучащи тези в днешния период.
Трето, от очевидния застой в българските политически и икономически отношения. Имам предвид отсъствието на един нормален диалог, консултации с руската страна по ключови въпроси, каквито са въпросите на националната сигурност, членството в НАТО, ситуацията на Балканите, проблемите за борбата с тероризма и някои други опасни явления в днешно време, както и нерешаването или отсъствието на практични решения във връзка с търговския стокообмен, особено за някои традиционни продукти, които и днес отсъстват, между другото, в разговорите, които се предвиждат на Смесената комисия, като тютюна, например, или енергоносителите, необичайния скандален характер, който прие работата по споразумението по доставката, транспортирането на газта и строителството на газопроводите и някои други въпроси.
Това беше за нас учудващо, още повече, че в момента един по-внимателен поглед и въобще нормален поглед върху политическата обстановка в Русия и България показва, че и в двете страни доминират, бих казал, сходни тенденции - тенденции, които водят политика на реформи по посока на демокрацията и пазарната икономика - правителства, които действат в тази посока.
И затова много странно звучаха в медиите, разбира се, това не е вина на администрацията, произволните изказвания на всякакви политолози, журналисти и т.н., видите ли, че в Русия доминирал имперският дух, че нас ни поставят на колене, че в България всеки, който пледира за изясняване на българо-руските отношения, едва ли не, така да се каже, застава на антинационални позиции, и т.н., и т.н.
В този смисъл, господин Соколов, за нас беше необходимо да си изясним по-ясно руската позиция при посещението Ви в Москва, пък и по-сетне. От такава гледна точка ние можем да направим няколко констатации.
Господа народни представители, проблемите, които възникват с отношенията с Русия през последните седем години, са в много голяма степен, в решаваща степен, резултат на много сложните проблеми, които възникнаха в периода на прехода на двете държави към демокрация и пазарна икономика - периода на разпадане на съветската система, на СИВ, периода на решаването на изключително трудни задачи по финансовата стабилизация, решаването на проблеми, възникнали с новите реалии на външноикономическите и външнополитическите баланси на двете страни, техните преориентации в различни направления. Но това не означава, че те нямат и не могат да имат решения и не може да отмени и констатацията, че поне през последните пет години, от 1992 г. насам, въпреки наличието на междудържавен договор, на договор в областта на отбраната и някои други посоки, не се намериха адекватни политически и икономически решения, които да спрат един процес на деградация на търговските и икономическите връзки, на традиционното партньорство между двете страни и на решаване на някои политически въпроси, от които България би имала само изгода.
Недопустимо е в една ситуация, при която Русия намира решаване на своите проблеми с НАТО чрез един особен пакт, специален пакт, ние, които се стремим съвсем закономерно към членство в НАТО, да не потърсим разбиране от руската страна, да не изясним нашите си позиции, които не са нито враждебни, нито са насочени против руските интереси. Просто е недопустимо. Недопустимо е да се противопоставят развитието и пътят на България към Европа и европейските структури с изграждането на едни интензивни и благотворни отношения между България и Русия. Пак повтарям, една обстановка, в която има общи тенденции в развитието и управлението на двете държави.
От такава гледна точка действително стои въпросът, първо, за изработването и реализирането на една стабилна, трайна, системна политика от страна на българската държава. Говоря от страна на българската държава. Не е наш въпрос да коментираме политиката на руската държава. Без такава трайна и системна политика ние сме обречени при всяка смяна на правителство или на мнозинство да имаме смяна и на някакви програми, приоритети, емоции, настроения и пр., пр. А това не може да се прилага към Русия, както не може да се прилага и по отношение на НАТО или на Европейския съюз.
От такава гледна точка за Обединението за национално спасение беше изключително важен този дебат като демонстрация на едно държавническо отношение по един стратегически, както беше заявено от министър-председателя, партьнор, какъвто е Русия.
Тук бихме искали по повод на направената декларация и по повод на някои изявления да отбележа някои наши специфични виждания. Вижте, би трябвало от наша гледна точка изработването на външнополитически приоритети на България да не са в краткосрочна дистанция, от това, че ние кандидатстваме за НАТО, кандидатстваме за Европейския съюз. Нека да подходим така, както подхождат нашите руски колеги. За България има един период от обозрими десет години, в който се извършват определени трансформации. България се намира в една много тежка зона, наречена сива зона, критична зона, зона, която е нестабилна в своята икономическа, търговска конструкция и в която се сблъскват много опасности, големи опасности. От такава гледна точка нашето пожелание към сега действащото правителство е да насочи работата си по посока на действителното уточняване на интересите на великите сили - Съединените щати, Германия, Русия, и търсене на онзи баланс, който би дал на България необходимите възможности, предимства в нейната външна политика. Ние трябва да експлоатираме - извинявам се за този израз, но той е много точен израз, да експлоатираме нашите традиционни исторически, културни, икономически и пр. връзки с Русия, в най-добрия смисъл на това понятие. За нас това трябва да се превърне като предимство, а не да го превръщаме, както се стремят да го правят някои среди, едва ли не като някаква опасност, като някакъв недостатък и т.н.
Втори момент. Непрекъснато се говори за това, че видите ли, Русия има специфични интереси на Балканите, към България. "Газпром" има специфични интереси в България, на Балканите, отстоявал своите монополни интереси и т.н. Да, има такова нещо. Има такова нещо и то не е в тези договори, които се четат тук. То е в една цялостна политика на "Газпром" и на други руски монополи. Но кажете ми, господа народни представители, да не би американските и западноевропейските компании да нямат своите специфични интереси и когато идват в България, да идват заради нашите черни очи и хубави очи? Моите не са черни! Естествено, че всички тези и държави, и многонационални компании, и монополни компании, имат своите интереси. И ние сме длъжни да намерим решение на този въпрос. Ние сме длъжни да погледнем и на Русия, и на "Газпром", и на други страни като даденост в нашите взаимоотношения, особено в условията, когато ние нямаме алтернативност - като даденост и да потърсим пътища за решаването на тези въпроси не чрез едно опрощаване. Виждате ли, дайте ниски цени, ние ще намалим таксите. Това не е решение на въпроса. "Газпром" се стремял към монопол. А ние какво предлагаме от друга страна? Също монопол. Аз не искам да навлизам в подробности на тези проблеми тук, но те повдигат един особено важен въпрос, който бих искал да подчертая и е засегнат в декларацията - точка 2. Съжалявам, не я взех със себе си. Но какво значи отсъствие на посредници и т.н.? Как се интерпретира това нещо? За това се говори тук.
Аз искам да заявя нашето отговорно становище. Единствената панацея за защита на българските интереси, борбата срещу външния монопол и вътрешния монопол, единствената панацея срещу възможността да се спекулира с едни ценови равнища и т.н., е либерализацията на стопанските и търговски отношения, развитието и подпомагането от страна на държавата на частните и търговски връзки. И тази либерализация е в духа на онези международни норми, които примерно в областта на газа са приети в Европа и някои хора би трябвало да се запознаят с тези документи.
В противен случай ние бихме искали да решим някои проблеми в защита на българските държавни интереси, ползвайки старите методи на командно-административната система. Няма да стане. Нека българската държава да се заеме действително с важните въпроси - за митата, за данъците, за плащанията, за транспорта, нека да се заинтересува как биха могли да се създадат институти за кредитиране и застраховане на нашата търговия с Русия - един кардинален въпрос при днешната ситуация, в която се намират финансовите ни отношения с Русия и въобще търговските ни отношения. Нека с това да се занимава българската държава, но не и да създаваме условия, при които, виждате ли, отново държавата, и държавата, и държавата, и държавните монополи ще доминират в съответните икономически и търговски отношения. Това е много опасно.
В заключение бих искал да кажа, че се надявам днешното заседание да бъде една отправна точка към търсене на решения в българо-руските отношения, решения, които действително ще върнат на България онези малки предимства, които даваха досега сложилите се в предишния период от време някои структурни, промишлени, икономически, търговски, транспортни връзки с Русия.
Аз не искам да ви занимавам с данните за състоянието на стокообмена, структурата на стокообмена, със състоянието и спада на експорта на тютюна, със ситуацията с газта, ситуацията с ядрените горива и пр. Но всичко е отрицателно! Ако ние имаме грижа към тази държава, трябва да разберем, че глупаво беше през онези години, които изминаха, да не реализираме нашите предимства. Още по-глупаво ще бъде да оставим други да ги реализират. Ненормално е Гърция и Турция да имат специален митнически режим с Русия, а ние да нямаме. Ненормално е. Ненормално е западните монополи, западни концерни в тютюна да правят смесени предприятия, а ние да нямаме и т.н.
Моята молба и моето разбиране, както и нашето разбиране - в Обединението за национално спасение, е да престанем да политиканстваме в тази посока. Да търсим прагматични и практични решения в духа на пазарната икономика, в духа на развитието на модерните частни търговски и икономически отношения въобще, духът на едно политическо партньорство с Русия, което е само изгодно за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Луджев. Желаещи за реплики не виждам.
Има думата госпожа Елена Поптодорова от Евролевицата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю за думата! Не виждам господин вицепрезидента, искам да се обърна към него. Тогава ще започна от Вас, господин министър-председателю. Господа министри, госпожи и господа народни представители! Добра основа за днешната дискусия е, че тя бе желана от всички парламентарни партии, сигурно доказателство за нейната необходимост. За съжаление повод за нея дадоха трайните затруднения в българо-руските отношения и видимото им влошаване в последно време.
Веднага искам обаче да кажа, че ходът й до този момент е подчертано насърчителен. Очакванията са тя най-сетне да пресуши онази хранителна среда, която от 1990 г. насам осигурява политически хляб, а може би и не само политически, на професионалните русофили и русофоби.
Искам още в началото да заявя: преди да бъде каквато и да е, Евролевицата има амбицията да бъде партия на здравия разум. Тази наша линия на поведение доказа валидността си при твърде високия емоционален градус, белязал напоследък, за съжаление, българо-руските отношения.

Ще кажа кратко - добрите отношения с Русия са именно въпрос на здрав разум. Казвам го, забележете, като един от петимата вносители във Великото Народно събрание на проекторешение за пълноправно членство на България в Европейския съюз, Западноевропейския съюз и Северноатлантическия договор. Вече пет години обаче България и Русия не успяват да установят помежду си стабилни, предсказуеми и перспективни отношения на суверенни държави, които да съответстват на промените в Европа и във всяка една от тях. Поучителен пример в този смисъл са Полша и Македония, които отдавна вече имат търговски и други споразумения с Русия, каквито ние още нямаме. Последните новини от Москва в сряда продължават да бъдат неудовлетворителни. Поредната експертна среща между България и Русия за либерализация на търговията отново е завършила без конкретни резултати. А тези преговори трябваше да бъдат приключени още през лятото, за да се подпише на сесията на смесената комисия двустранно търговско споразумение.
След направените констатации искам да изразя едно принципно разбиране. Развитието на България като европейска държава със солидна и дългосрочна външна политика неминуемо преминава през еманципирането й от десетилетната еднопосочна и откровено казано по същество антиевропейска обвързаност до 1990 г., включително и през еманципация от Русия. Това продължава да бъде най-сложният въпрос на българската външна политика и дипломация. Вярно е, десетилетия България беше възприемана като част от съветския свят. Днес тя заявява своята различност. Но, подчертавам, различност, не антагонистичност. Еманципацията, включително и политическата, не предполага противоборство, победа на едната страна и поражение на другата, а равностойно уважително партниране.
Знакът за различност беше даден с всички елементи, съдържащи се в Декларацията за национално съгласие, приета от Тридесет и осмото Народно събрание, която Евролевицата продължава изцяло, подчертавам, изцяло да подкрепя. Русия трябва да уважи и приеме тези суверенни български решения. Всякакви опити, откъдето и да идват те, да се оказва натиск за промяна на тези позиции са безполезни и може да имат обратни резултати. Добрите отношения са грижа и на двете страни. Евролевицата подкрепя всяко действие, което е насочено в защита на националните интереси, за независима външна политика на България, ориентирана към ценностите на интегрираща се Европа. Не можехме да подкрепим обаче, нещо повече, изразихме критика към определени действия и реакции на представители на изпълнителната власт, които очевидно очакваха, че демонстрирано пренебрежение и хладина към Русия ще ни дадат повече предимства в отношенията със Запада. Критични сме не заради Русия, а заради България.
В същото това време се случиха ред неща. Както вече се каза тук, Русия наистина успя да превърне един затворен клуб, като Г-7 в Г-8, предстои приемането й в световната търговска организация. Вестник "Файненшъл таймс" в броя си от 8 октомври прави оценката, че: "Неотдавнашното включване на страната в Парижкия клуб на суверенни нации-кредиторки, както и Споразумението за разсрочване на външния й дълг, подписано в понеделник", има се предвид 6 октомври, "в Лондонския клуб на търговски кредитори рязко повиши международното уважение към Русия". А пък в броя си от 12 октомври, отново "Файненшъл таймс" под заглавие "Елцин, Кол и Ширак образуват елитен клуб" съобщава: "Русия, Франция и Германия ще провеждат годишни срещи на върха - знак за желанието на най-големите западно- и източноевропейски страни да изградят по-неформални връзки, извън рамките на растящия брой международни организации в Европа."
Все през този период заместник-държавният секретар на САЩ Марк Гросман обяви, че САЩ няма да предприемат никакви действия в Югоизточна Европа, които да не ангажират позитивно Русия. Същото решение е взето и от петте северни и трите прибалтийски страни на срещата им във Вилнюс, впрочем малко преди срещата на министрите на отбраната у нас, по отношение на района на Северно море. Споменах срещата у нас и се питам как ли би изглеждала България на фона на предстоящото македонско домакинство, на което има всички изгледи Русия да бъде поканена. Не зная правителството задало ли си е този въпрос. Има ли смисъл да помагаме на други да градят своя образ за наша сметка?
Тук искам да се обърна към кабинета. Една криза с Русия може да усложни живота на всяко правителство. Имаме примери за това и от близкото минало. Няма да има незасегната област дори от гледна точка на амбициите ни за членство в Северноатлантическия договор и Европейския съюз. Не само България, но и Европа и САЩ нямат интерес от криза в българо-руските отношения. Говорим за система на колективна сигурност, а тя не може да бъде изградена без Русия. Впрочем това се заявява най-напред от силните в НАТО - САЩ, Германия, Великобритания, Франция.
Уважаеми колеги, да не се отчитат гореизложените факти означава или неумение да се чете езика на международните отношения или политическо простодушие. А такова могат да си позволят само големите и силните. Те просто имат с какво да го компенсират. За България то е противопоказно. Ние имаме свой път на развитие и той не минава през съперничеството между големите, което винаги ще бележи техните отношения. Ще припомня древна индийска поговорка, която казва: "Дали се бият или правят любов слоновете, тревата под тях винаги е смачкана". Ние вече платихме висока цена по време на битка. Достатъчно е да припомня атентата срещу Папата. България ще носи щети ако сама се превърне в терен на такива срещи, пък били те и от сантиментален порядък.
Госпожи и господа, известно е, че във връзка с днешната дискусия бяха внесени три декларации, а Евролевицата прецени, че четвърта само би усложнила работата на народните представители. Ето защо предложихме на вниманието на парламентарните групи, без каквито и да е претенции, текст на позиция, който послужи като база за консенсус, тъй като отчита едновременно необратимия европейски избор на България и стратегическото значение на отношенията с Русия. На тази основа Комисията по външна и интеграционна политика успя да постигне компромисен текст, както тук вече бе съобщено, но искам да подчертая с помощта на отстъпки от всички политически сили. И това е събитието на днешния ден. Приемането на този текст с възможно най-широко мнозинство ще бележи отърсване от зависимостите на миналото, изграждане на нов тип взаимно зачитащи и взаимно полезни отношения с Русия, ще бележи преоткритото българско достойнство. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! Вземам думата за реплика, използвайки изказването на госпожа Поптодорова, защото в него най-ясно отзвуча като че ли един камертон, който част от представителите на левицата в България като цяло искат да поставят. Това е критиката срещу българското правителство за влошаване на отношенията с Русия в последно време. Категорично отхвърлям такава позиция, такъв подтекст и такова внушение на български народни представители срещу българско правителство. Искам да напомня, че ние тук сме български народни представители, а не българо-руски народни представители. (Ръкопляскания от СДС.) Това - първо.
Второ, искам да кажа на госпожа Поптодорова - и това е историческата истина - че първият момент на реално влошаване на отношенията с Русия започна - и това е доказано във всички документи и на Външно министерство, и на Народното събрание, и на президента на републиката тогава д-р Желев - в момента, в който в Русия бе направен опит за антидемократичен комунистически преврат срещу демократичната власт на Руската федерация. Тогава всички демократични сили в България, на първо място Съюзът на демократичните сили, всички демократични правителства в Европа и в света застанаха ясно в защита на позицията на демократичните сили в Русия и на президента Елцин. Защитиха демокрацията в Русия.
Точно тогава Българската социалистическа партия изчакваше някаква друга информация от Русия. Тя забави своята реакция и по моя информация след това - вече като председател на парламента, който също имаше контакти в Русия на високо равнище, включително и с министър-председателя й и тогава, и сега, господин Черномирдин - именно това недоверие на Българската социалистическа партия, на българските комунисти или социалисти - както предпочитате, така се наричайте - към демокрацията в Русия се превърна и в един проблем на българо-руските отношения. (Реплики от ДЛ.)
Като доказателство искам да ви припомня, че именно Съюзът на демократичните сили и неговото тогавашно правителство, част от хората, които и сега са в кабинета бяха и тогава в кабинета и могат да потвърдят...
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ, от място): Като Стоян Ганев.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ... изработи Договора за приятелство и сътрудничество с Русия. Правителството на СДС! Не правителството на Жан Виденов, не правителството или депутатите, които подкрепяха тогава открито превратаджиите в Русия. Госпожа Поптодорова, ако е вярна към историческата истина, ще признае това.
Днес сегашното българско правителство и парламентът със своя консенсус ще се опитат да поправят това, което левицата, БСП ли, БКП ли объркаха в миналото. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожа Поптодорова има думата за дуплика.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Господин председателю, не приляга на господин Александър Йорданов да претендира за девственост по отношение на развитието на българо-руските отношения. (Ръкопляскания от левицата.) Защото историята е в стенограмите.
Има нещо друго, което се надявах да избегнем, но пък и тези реакции бяха предвидими. В изказването си аз говоря за 5 години сложни отношения. И наистина никой не е девствен в тези 5 години що се отнася до сложния и хаотичен характер на българо-руските отношения.
Що се отнася до Вашите исторически спомени, господин Йорданов, разбира се, че те са верни. Да, точно така е. Но Вие пропуснахте един факт. А фактът е, че Социалдемократическа платформа "Европа", а тук сме двама представители от нея - господин Драганов и аз, днес членове на Евролевицата, излязохме с публична декларация преди тази на Съюза на демократичните сили. Просто защото бяхме по-малко на брой и съгласуването беше по-лесно. Излязохме в обедните новини на деня 19 август с политическа оценка за случилото се в Москва. Тъй че репликата Ви е невалидна, господин Йорданов, но тя ми даде пък възможност да разширя своята позиция по въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата вицепремиерът на Република България господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, господа министри, господа народни представители! Аз нямах намерение да се изказвам, но някои думи от изказването на госпожа Поптодорова ме накараха да изляза на трибуната.
Госпожо Поптодорова, като ме гледате така, приличам ли Ви на смачкана трева под влюбени слонове? (Смях и единични ръкопляскания.)
Аз не се чувствам смачкана трева. Българското правителство не се чувства смачкана трева. Българският парламент, поне една голяма част от него - по-голямата част от него не се чувства смачкана трева. (Ръкопляскания от мнозинството.)
България е независима държава, която отстоява независима политика за първи път от много години насам. (Единични ръкопляскания от мнозинството.) И на Вас като представител на Евролевицата би трябвало да Ви хрумне първо, че с преклонение пред Великите сили никой никога няма да ни приеме в Европа. Ние трябва да влезем в Европа като равноправен член на семейство от равноправни народи. (Ръкопляскания от мнозинството.) Нима белгийският народ се чувства смачкан под краката на влюбени слонове? Нима люксембургският народ се чувства смачкан?
Вие искате да бъдете европейци. Ние всички искаме да бъдем европейци. Изпълнете се с чувство на гордост, че сме българи. Изпълнете се с чувство на гордост, че сте Евролевица. Изправете се гордо от трибуната на Народното събрание и кажете, че не се притеснявате от Великите сили, а България следва своята независима политика. Благодаря ви. ("Браво!" и ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера.
Госпожа Поптодорова, искате процедура - страхувам се, че няма да бъде, но Ви давам думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Господин председателю, аз наистина искам думата за процедура. Ще помоля стенографският запис от моето изказване да бъде предоставен на господин Божков. Може би е бил разсеян в момента и е изтълкувал абсолютно превратно изказването ми. Моля копие за него и за всеки един от членовете на кабинета, които по някакви причини не са го разбрали правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова. Ето че бях прав - това не беше процедура.
Има думата народният представител господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Тъй като атмосферата става нажежена, а на мен поне не ми се иска да е така, искам да успокоя всички вас, колеги, защото не съм видял слонове да правят легнали любов... (Оживление.)
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър, уважаеми министри, уважаеми колеги! Бих желал участието ми в този дебат да се възприеме като израз на желание - мое и на моите колеги - днес да излезем от тази зала с ясното съзнание, че сме внесли яснота и ново съдържание в българо-руските отношения.
Всъщност големият въпрос е съществуват ли проблеми в тези отношения? Без да давам своя отговор на този въпрос, търся аргументи и ще си позволя да цитирам изявления на уважавани от мен политици от различни политически сили. Тези изявления по мое убеждение дават отговор на поставения въпрос. И така, цитирам някои от тези изявления:
"Обтегнатите отношения с Русия заслужават да бъдат обсъдени. Българо-руските отношения трябва да се развиват позитивно. Не ми се ще да вярвам, че те се развиват негативно. Рано или късно Русия ще се превърне в цивилизована и демократична държава. Не ми се ще да вярвам, че някой мисли, че тя не е такава. Определени политици и политически кръгове от нас целенасочено работят за дестабилизация на българо-руските отношения" - цитат от декларация.
"В българо-руските отношения съществуват елементи на безпринципност и подозрителност..."
Показателно е и изявлението на руския посланик във връзка с разгърнатата кампания в средствата за масова информация, че кампанията не е стихийна, даже не е достойна за обсъждане, че тя носи опасност от нов маккартизъм, че разговори за приятелство се превръщат в подозрителна тема, че започва поляризация за и против Русия в нашето общество...
Цитираните изявления безспорно носят елементи на политическа оценка на българо-руските отношения и тя не изглежда да е положителна.
Ето и няколко изявления на уважавани икономисти за развитието на българо-руските отношения в икономическата област:
"Спаднаха рязко търговско-икономическите отношения с Русия", "Намалява интересът на руските промишлени и финансови среди към България", "Налице е фактическо прекъсване на търговско-икономическите отношения с Русия, както и липсата на ясна политика по този въпрос".
Казаното дотук по недвусмислен начин идва да потвърди необходимостта от ясна позиция на парламента по българо-руските отношения.
Нямам съмнение, че днес всички ние ще изработим и изразим такава позиция. Лично моята позиция по този въпрос е ясна и аз считам, че:
1. Трудностите по отработването, подписването или не на конкретен търговски договор не са и не могат да бъдат критерий за оценка на българо-руските отношения.
2. Не пледирам за раболепие към Русия. Но елементи на конфронтация или открита конфронтация не отговарят на традициите и интересите не на Русия, а преди всичко на нашата страна.
3. Желанието ни за евроинтеграция не е и не може да бъде основание за дистанциране от Русия. Напротив, убеден съм, че ускоряването на интеграционните процеси с европейските структури е правопропорционално на нивото, мащаба и ефективността на търговско-икономическите отношения с Русия.
4. От личните си контакти констатирам, че е налице тревога и недоумение сред руските делови среди. Дали имат или не основание за това, не е важно. Длъжни сме да разсеем тези съмнения. Вярвам, че днешната декларация ще постави политическа основа на процеса на стабилизиране на българо-руските отношения.
5. Българското общество иска от нас единна, безспорна, принципна и ясна позиция по българо-руските отношения. Чрез нея бихме могли да парираме опитите и нагласите в обществото за конфронтиране на базата "за" и "против" Русия. С документа, който е желателно да приемем, трябва да заявим, че такава теза не съществува.
Ние като български парламент - убеден съм в това - сме за отношения на взаимно доверие, уважение и равнопоставеност в политическата област като основа за взаимноизгодни, перспективни, стабилни и ефективни търговско-икономически отношения, да заявим ясно, че българо-руските отношения не са конюнктурни, не са присъщи на една или друга политическа сила, те са наша обща убеденост и отразяват желанието на българското общество.
В този смисъл считам, че предложеният проект за декларация дава ясни отговори и дефинира основните принципи на българо-руските отношения. Подкрепям проекта за декларация и призовавам всички вас единодушно да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата по процедурен въпрос за удължаване на работното време, господин председател, до окончателно приключване на дебатите. Има още оратори от различни парламентарни групи, вероятно и членове на кабинета ще вземат отношение и, разбира се, накрая приемане на Декларацията за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров. Противно становище има ли?
Моля да гласувате процедурното предложение на господин Благой Димитров. (Реплики в блока на Демократичната левица.) Чухте предложението. Попитах има ли други. Никой не вдигна ръка.
Гласували 177 народни представители: 164 за, 8 против, 5 въздържали се.
Предложението е прието. Ще продължим до приключване на разискванията и приемането на декларацията.
Има думата народният представител господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, господа министри, гости! От името на Обединените демократични сили най-напред изказвам задоволството си, че се провежда този дебат. Доколкото си спомням, ние бяхме първата група, която го инициира, обаче естествено това не е най-важното. Най-важното е да има такъв дебат. Мисля че е добре, че стана открит дебат, макар че това ще ме накара да спестя някои критики към определени личности от правителството. Защото мислех, че ако е закрит, ще могат да се кажат по-открито нещата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Кажи ги открито. Не се притеснявай. Тайни тук няма.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги! Позицията на Обединението за национално спасение е известна. Тя подкрепя правителството и тя не желае това правителство да се провали. И оттук са нашите усилия да се върви по пътя, по който сме длъжни да вървим, пътя на преход.
Между другото, хубаво е, господин Божков, да сме горди. Вие се движите с кола, както и вашите колеги. Аз всяка сутрин идвам пеша на работа. Идвам от тази посока. (Посочва отляво.) Познайте откъде минавам. Идвам от едно място, където всяка сутрин срещу мен е насочен руски шмайзер, макар и от един паметник. Може би съветски е, не знам. Най-накрая няма ли кой от това правителство или от кметството да се сети и да го махне! Съветски съюз вече няма.
За мое удовлетворение обаче, макар и да не минавам оттам, от другата страна на парламента пък има един друг паметник, един много хубав паметник, точно на българо-руските отношения - това е Храмът-паметник "Александър Невски", който беше после и царски храм. И последните години знаете, че стана символ на демокрацията в България.
Ето, от тази гледна точка, на тази база, и от историческа гледна точка и историческа перспектива можем да изграждаме нашите отношения с Русия. Имаме и наследени проблеми от миналото, но по-важни са днешните проблеми. А днешните проблеми са, че и двете страни сме страни в преход. От това произлизат. И за нас, и за тях е важно достигането на крайна цел - пазарна икономика и демокрация. За съжаление имаме още дълъг път да извървяваме.
Онзи ден комисарят Ханс ван ден Брук каза, че сме извървели 15 на сто от пътя, били сме направили 15 на сто от нещата. Остават 85 на сто. Не знам каква е оценката за Русия, но лично моята преценка е, че те са по-напред в установяването на пазарни отношения. Може би и господин Божков ще каже. Повече приватизация, повече частен сектор, най-просто - по-голяма средна заплата. Ами че хора ходиха в Москва, не съм ходил в последните години. Те казват, че това е не само европейски, това е един град на световно равнище, който няма от какво да се притеснява. В околностите на Москва - това е примерно по-голямо икономическо пространство от България - работната заплата е някъде 300-400 долара, може би и повече. Хайде и ние да видим можем ли да го направим.
Мисля, че особено развитието на отношенията в последно време се дължа ето на тези различия в прехода към пазара. Там пазарното мислене преобладава. За съжаление тук не е така. Тук все още преобладава - да цитирам ли хора, и тук присъстват - на първо място държавата, господин Бакърджиев, на второ място частните интереси, на второ място частният сектор, на второ място бизнесът.
В Българската конституция пише, че частната собственост е неприкосновена. Не пише, господин Бакърджиев, че държавната собственост е неприкосновена. На първо място трябва да поставим бизнеса, на второ място - държавата. Защото на първо място държавата беше в предишните 50 години. Ние искаме да се отърсим от това. Силна държава - да, но силна държава като нощен пазач, който създава условия за отношение между частни партньори. Най-важното нещо е частната икономика и свободната пазарна инициатива. Тя е единствената, която може да ни издърпа от това блато, в което сме потънали сега. Силната държава няма да може.
И оттук - различията. Едните искат ние с държавата да вършим преговорите, те искат с частниците да вършим преговорите. Държавата в икономиката лека-полека - предполагам, че това е задачата на господин Божков и ще му ръкопляскам винаги, когато има успех - трябва да приватизира и само да приватизира, но и останалите действия да са в тази посока.

Утре ще приватизират "Булгаргаз". Е, тогава кой ще бъде държавният представител в тези сделки?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ (от място): "Мултигруп".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре. И "Мултигруп", и нещо друго, и "Трон", и другите. Кои искате? Вие, господин Бакърджиев, Вие кажете. Кой виждате, "Булгаргаз" като бъде приватизиран? "Химко" - директно ли ще ходи да пазарува? (Обаждания от присъстващите министри.)
Добре, дайте и други. Като не ви харесват едни, дайте други. Национализирайте "Мултигруп". Това го казах и на правителството на Жан Виденов, когато вкараха този идиотски закон - да обявят за държавни вземания някои други работи. И затова виждам сходства в действията.
И неслучайно и господин министър-председателят каза: "Ние продължаваме политиката, която водеше Жан Виденов в областта на газта". Е, това не искаме. Като не ви харесва един, създайте 2-3-5 души, фирми, които наистина да могат да пазаруват това, което е необходимо.
Аз съжалявам, че тук го няма търговският министър. Но за мен не работа на министър-председател, министър или друг човек от правителството да ходи да пазарува, да продава яйца, картофи, месо и т.н., включително и газ.
Вярно е, че ние сме наследили една икономика със силен държавен сектор и още известно време може да има такива неща. Но оттук нататък всички сме длъжни да се подчиняваме на това изискване. Защото утре няма да дойдат инвеститори, като знаят, че трябва да отиват при някой държавен чиновник утре и да му се молят.
Между другото вчера затова не отидох на Инвестиционния форум. Видях, че има там табелка с моето име. Защото не исках да лъжа хората. Не исках да им казвам: "Моля ви се, не идвайте, изчакайте още 2-3 години, да се оправят нещата". Защото това е моето дълбоко убеждение.
От друга страна, ако бяха те на власт, щях да отида и да го кажа. Но не мога да кажа против едно правителство, което съм подкрепил.
Така че тук има много проблеми. Не искам повече да се спирам на тях. Но, доколкото разбрах, някой иска вносът на газ и продажбата на газ вътре в България, обръщам се преди всичко към правителството, да използва за социални цели. Че 50 години беше така - всяко едно предприятие и т .н. работеше за нещо, което правителството не може да свърши по нормален начин, а само по социалистически.
Социалната политика трябва да се прави директно от държавния бюджет, а не от държавни предприятия или от частни предприятия. Защото както днес казвате: "държавните предприятия да правят държавна политика", утре ще кажете това на частните предприятия. Или ще кажете на частните предприятия, както сте им казвали, да си продадат акциите. Ами че това е национализация, бе! Запишете го, че искате да национализирате! Или искате да концентрирате сила в държавата? Икономическата сила на държавата е в друга област - да създава нормални отношения за развитие на търговията. И в търговията могат да се наредят и 20 души посредници.
Утре може да кажете на "Мотопфое" да не внася фордове. "Форд" директно да дойде тук и да внася фордове, това ли искате? То е същото. Извинете.
За Русия. Може и Русия... (Отговаря на реплика от мнозинството.) Добре. (Оживление в мнозинството.) Вие сте на друго мнение, така ли? Смятате, че държавата трябва да се занимава с това? Аз ще Ви кажа, че Вие ако накарате Вашето правителство да се занимава с търговия, ще го пренапрегнете и той няма да може да си върши другите работи. Оставете го другите работи да върши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, само за секунда, вече четвърта или пета минута говорите за всичко друго, но не и по темата. И Ви правя напомняне, че обсъждаме българо-руските отношения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно това е. Социална политика, господин Куртев, от търговски дружества не би трябвало да се прави. Аз поне не искам това правителство, което съм подкрепил, да кара търговските дружества да вършат социална политика.
Директно към декларацията. Видях я, когато ни я раздадоха на всички. И право да си кажа, останах учуден и реагирах може би малко по-остро, отколкото трябва, на разговори с колеги.
Използвана е много от старата лексика, господин Агов. От лексиката, когато отношенията ги определяхте в рамките на предишната конституция - междудържавни отношения и толкоз, където се събираше комисията и определяше какво ще изнасяме, по каква цена и т.н., и едните, и другите. Определяха се отговорници и т.н. А самите предприятия помагаха да се изпълняват междудържавните спогодби.
За мен тази декларация, от гледна точка на проблема, който е породен, трябва да започва с друго. Трябва да започва така: "Като се взима предвид, че и двете страни са изправени пред необходимостта бързо да осъществят трансформацията на икономиките си на принципите на свободната частна инициатива и пазарното стопанство..." И оттук нататакък да продължим всичко. Защото това, което ни тормози в момента, е преходът - и нас, и тях. Преходът съсипа и отношенията ни, по един естествен начин. Защото има някои, които бяха подготвени по-добре да навлязат в техния пазар. Ние не можем да навлезем в техния пазар. Вижте какво стана с износа на цигари, ако щете и с плодове, зеленчуци, консерви и какво ли не още. Така че това трябва да е по необходимост първо изречение в преамбюла.
Аз съм извънредно доволен от госпожа Мозер, която каза повече от нещата, които възнамерявах да кажа по отношение на необходимостта от това, и утре, и днес още ако е възможно, частници да извършват взаимната търговия между България и Русия. Предполагам, че в правителството никой няма нищо против това.
Ако не ви харесва някой частник, тук чухме от двама министри да споменават "Мултигруп". Кажете, "Мултигруп"... Казах и на правителството на Виденов - национализирайте го. (На места в мнозинството се смеят.) Смеете ли, обаче? Така. Защото сте открити пред света, не за нещо друго, да извършите национализация. След като това правителство, това парламентарно мнозинство дойде с една цел - да спаси България от недомислиците на комунистите. Нали така беше? (Обаждания от мнозинството.)
След това... Моля ви се, конкретно говоря. След това - точките. "Република България развива отношенията си с Руската федерация на основа на принципите на свободната частна инициатива и пазарното стопанство. Развива икономическите си отношения". Не може ли такава точка да има тук? Не държавите, министър-председателите да се събират и да казват: "Ти ще изнесеш това, аз ще изнеса това"?
Втора точка. Аз не смятам, че втора точка би могла да се приеме в този си вид. Това, естествено, което казах за първа точка, може да остане. А нека това да остане за втора точка - за търговско-икономическите отношения.
Но във втора точка трябва да личи, че ние вярваме в силата на пазара, че ние вярваме, че на основата на пазарния принцип ще развиваме тези отношения. Ето, това е. И тези глупости за посредници въобще ги забравете. (Смях в мнозинството.)
Кое е основата? Ами, кажете бе, кажете го. Не го казвайте на мен, а като ходите да преговаряте. Защото има един човек, който е шефът на "Булгаргаз", който ни заблуждаваше миналата година, че България лежи на някакви гигантски залежи от газ. И този човек е държавен служител, нали? И той изпълнява държавната политика. Не зная, аз не го възприемам. Ако смятате, че е ваш, кажете.
Ако кажете за газ без посредници, това е друго. Но кажете точно как ще стане.
Но един общи принцип, който залагате във втора точка - да кажете, че без посредници ще търгуваме, няма такава търговия без посредници. Това е все едно да кажете, че производителят ще отиде до потребителя конкретно и ще му предложи стоката си. Това не е пазарно стопанство. Пазарът е това, на пазара има търговци, които са посредници, които свързват този, който потребява с този, който произвежда.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Как се казват те? (Смее се.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е, това е една... това е търговец. Това е, господин Агов, елементарна истина.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Кои посредници да запиша?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Защо е необходимо посредници да запишете?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие ги запишете, каквото искате... Аз ви казвам какво искам да запишете.
Господин Куртев, да кажа ли пак какво предлагам? Защото виждам, че тук някои подсказват. Ако искате да подсказвате, господин Агов, елате да кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Правя конкретни предложения по декларацията. Доколкото зная, конкретни предложения, с изключение на едно отпадане на тази дума, досега не бяха направени.
Направих предложение за изречение в преамбюла. Мисля, че направих и предложение за вмъкване в т. 2.
Правя предложение и за т. 3. (Смях в мнозинството.) Защо се смеете? Сигурен съм, ето господин Божков ще ви каже, че след време, не зная какви са плановете на правителството, дали в рамките на този мандат или, дай Боже на този мандат! и в областта на енергетиката, и на инфраструктурните проекти частната стопанска инициатива ще бъде издигната на първо място. Иначе ще се приватизира и "Булгаргаз", и т.н. Така ли ще бъде, господин Божков? Сигурно така.
Затова искам... Кой каза тук, че тази декларация ще е перспективна?
И трета точка да приключи по подобен начин. Да приключи: "... като създава условия за развиване на частния сектор и разнообразяване (господин Агов) на участващите субекти". Съгласни ли сте? Който може да влиза. Който е ефективен, ще влезе.
Това са моите конкретни предложения, господин Куртев. И Ви предлагам... макар че... то как да бъдат внесени иначе, след като декларацията ни беше раздадена? Бих могъл при желание да ги уточня, за да ги гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Ще Ви помоля само преди да стигнем до гласуването, да ми дадете предложенията си в писмен вид, да мога да ги поставя на гласуване.
Има думата за реплика господин Асен Агов.

АСЕН АГОВ (СДС): Мисля, че няма човек в залата, господин Димитров, който да не разбира Вашия патос и Вашия плам. И съвсем ясно е защо е този патос и този плам. Този патос и този плам в залата е свързан с една дума или с един израз в този проект за декларация и аз ще го цитирам - изразът "Без посредници!". Ето това е.
Няма никакво съмнение, аз видях също с кого се консултирахте, преди да излезете и да изнесете така пламенно своята реч. Но не Вие сте прицела на тази реплика.
Искам да припомня на тази зала, защото чухме много теоретични постановки тук за ролята на частната собственост, за ролята на държавата - била тя "нощен пазар", "дневен пазач" и т. н. - неща, които струва ми се всички тук добре знаем и всички тук сме се заклели в Конституцията, която постановява ясно нашите права и задължения. Следователно аз не мисля, че това е темата на нашия дебат.
Второто нещо, което искам да подчертая в репликата си, е, че тази декларация е изложена именно с това изказване (впрочем декларация, подкрепена и от представителите на Обединението за национално спасение в Комисията по външна и интеграционна политика) на опасност да бъде наистина извадена от консенсусното решение. Именно с едно такова изказване. И аз питам господин Венцеслав Димитров: поема ли той отговорността от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение да разруши този трудно постигнат консенсус по този документ именно със своите предложения?
Моят призив към господин Венцеслав Димитров е именно: ако ние търсим политическо решение тук, което да бъде конституцията на българо-руските отношения за много правителства занапред, то това решение трябва да бъде взето с консенсус, именно за да няма разделение по-нататък в политиката на България. Питам аз: готов ли сте да поемете отговорността да разрушите от името на вашата парламентарна група консенсусът, постигнат така трудно? Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Дуплика - господин Венцеслав Димитров. Имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз пък, господин Агов, бих Ви попитал: какво Ви притеснява толкова в моите предложения - това, че изтикваме напред пазарното стопанство ли? Питайте министър-председателя. Още когато ни предложи за сведение, че първия ден от работата на парламента ще приемем тази декларация, която приехме, аз му казах, че би трябвало в тази декларация да има нещо повече в сферата на икономиката. Тоест, нашето твърдо желание е да отидем към пазарно стопанство. Вие не искате ли?...
Какво ви притеснява от това, което съм предложил, господин Агов? Притеснява ли и левицата това? Аз бих разбрал, ако те се притесняват, но ние смятам, че сме заедно, които сме десница. За нас това е най-важното нещо - да отидем към пазара и отношенията си с Русия да ги развиваме на основата на пазара. Това ли Ви притеснява, господин Агов? Ако Ви притеснява, кажете! Ако Ви притеснява, аз не виждам на тази основа как ще направим консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Това е политическа декларация, а не договор между фирми. Това не разбира той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата вицепремиерът господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Господин Димитров тук изтъкна редица действия на правителството като антипазарни и аз не мога да не взема отношение по този въпрос. Господин Димитров, Вие някога бяхте християндемократ.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Още съм, господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: И като християндемократ знаете, че основата на християндемокрацията е борбата срещу монополите, независимо от това дали те са държавни или частни.
Вие ни предлагате да заменим държавния монопол с частен. Това не е пазарна икономика. (Ръкопляскания.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Къде съм го предлагал?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Вие предлагате между два монопола - руският държавен монопол "Газпром" и българския държавен монопол "Булгаргаз" - да сложим трети частен монопол посредник. Мисля, че грешите съществено.
Да, "Булгаргаз" ще бъде приватизиран, както "Газпром" е частично приватизиран. Между двете фирми ще има междуфирмени отношения. Ние тук говорим за междудържавните отношения. И трета точка на декларацията говори за междудържавни отношения.
Тук е прав в това, което подхвърли господин Александър Йорданов - Вие не правите разлика между междуфирмени отношения и междудържавни отношения. Нима в страните на Европейския съюз не се договарят междудържавни отношения по отношение на стоманодобива, по отношение на електричеството, по отношение на горивата, квоти за производство? Това между фирми ли се прави или между държави, според Вас, господин Димитров?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това не е търговия, Сашо!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Тук не говорим за търговия. Аз Ви питам, когато Вие обвинявате правителството, че се занимавало с търговия на сирене и яйца, да ми споменете името на държавната фирма дори, не говоря за правителство, на държавната фирма, която внесе сирене. Сиренето беше внесено на база именно на регулативната роля на правителството като нощен и дневен пазач срещу опита изкуствено да се вдигнат цените. Правителството като пазач се намеси, свали вносните мита и частни фирми, достатъчно много на брой, внесоха сирене в България, за да се успокоят цените. Ето това е единствената роля на правителството в този момент и аз мисля, че правителството е играло точно по пазарните правила.
Вие вчера не дойдохте на форума, господин Димитров, и лошо направихте. Защото явно е, и като чета днес във вестниците Вашите изказвания разбирам, че като че ли Вие сте единственият човек, който претендира да разбира от икономика, който не оценява развитието на България през последните месеци. Хиляда и двеста изтъкнати, видни, висококвалифицирани, силноподготвени чуждестранни инвеститори вярват, че в България има промяна и дойдоха от хиляди километри тук, за да видят тази промяна. Вие не искахте да извървите 200 м до НДК, за да кажете Вашето мнение за тази промяна, защото Вие смятате, че в България няма промяна. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Над 2 хиляди български частни производители, търговци, инвеститори, консултанти са в НДК, защото вярват, че има промяна, защото търсят там своите партньори. Вие от висотата на Вашето положение решихте, че в България няма промяна и по-добре е да седите тук и да се консултирате с тези, които Ви подготвят за изказването Ви. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
Аз не знам също така откъде измислихте тази абсолютна нелепост, че правителството използва природния газ за социални цели. Като министър в българското правителство аз знам едно нещо - че цената на природния газ се определя на пазарен принцип. Много ясен пазарен принцип. Ние премахнахме всякаква, дори държавна намеса върху цената на природния газ и оттам върху цените на електроенергията. Единственото нещо, което продължаваме да субсидираме с намеса на държавата в момента, както знаете, е цената на топлоенергията, за голямо съжаление, поради абсолютната невъзможност да бъде регулирано отоплението и да се намалят загубите в топлопреносните мрежи. И, разбира се, част от водата и жп превозите. Това е останало да се регулира.
Цените в България, господин Димитров, са напълно либерализирани, ако не сте разбрали.
Вие казахте, че не знаете накъде отивало правителството, а гласувахте за програмата на това правителство. Прочетете я! Ние точно изпълняваме всеки ден дума по дума тази програма. И ще приватизираме и "Булгаргаз", но преди това както "Булгаргаз", така и НЕК, така и БДЖ, така и всички останали естествени, в кавички, монополи ще бъдат преструктурирани, подготвени за приватизация. Тогава в търговията с природния газ ще влязат наистина и търговци, и посредници, и свободно договаряне ще има. Няма да има държавен монопол от българска страна. Но аз мога да ви обещая, че докато не сме преструктурирали "Булгаргаз", докато "Булгаргаз" продължава да бъде държавен монопол, а насреща стои един частично приватизиран руски монопол, правителството няма да позволи между тези два монопола да се намеси трети така наречен частен монопол. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Сега да се върнем отново към българо-руските отношения, защото в последния половин час се отклонихме.
Думата има господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми колеги народни представители, министри и гости!
Към последното, което господин Божков каза, аз бих добавил древногръцката поговорка: "Бързай бавно!". Мисля, че господин Лушков в подобен дух се е изказал - колкото по-бързо приватизираме всичко, толкова по-бързо можем да обеднеем като държава.
Аз твърдя, че раздържавяването е необходимо, но във всеки случай смятам, че можем да се учим на стратегия на раздържавяването и на стратегии в отношенията с външния свят, които да са, ако мога така да се изразя, съвместими или оптимални в духа на Паре'то. Тоест, когато търсим някаква форма на коалиционна игра, имам предвид отношения между партньори, не е задължително в тези отношения един да печели за сметка на всички останали, тоест един да печели тогава, когато всички останали губят. Убеден съм, че има стратегии, има подходи, при които печалбата на едни не става обезателно за сметка на други. Това според мен би трябвало да ръководи и нашите разбирания във външнополитически план с ясното съзнание, че можем и трябва да правим нови приятелства без да разваляме старите.
Казвам това като методологично съображение, което във всеки случай би следвало да осмисли и декларацията, която се предлага под формата на нещо като консенсус.
Аз не мога да разбера как отношенията на стратегическо сътрудничество биха могли да се локализират единствено в търговско-икономическите сфери. Аз твърдя като човек, който професионално се занимава със стратегии, че стратегическо сътрудничество в областта на търговско-икономическите отношения предполага друг тип политически взаимовръзки или най-малкото контакти.
Убеден съм, че правителството има своите ресурси да продължи в тази насока и желая успех в оптимизирането на българо-руските отношения. Смятам, че освен всичко друго дипломацията, политиката се нуждаят от реципрочни жестове на добра воля.
В това отношение предлагам - първо, в предвид на това, че тази година се чества 120-годишнина от освободителната за България Руско-турска война, българското правителство да повиши ранга на ръководство на съвместната организация за честване на тези мероприятия.
Беше ми много болно като човек, който присъства на Шипка, чийто прадядо е опълченец, с два Георгиевски кръста за храброст, сражавал се при Стара Загора и при Шипка, да видя как на тържеството там, на този връх, думата не беше дадена на руския и на украинския посланици. Смятам, че това е жест, който би следвало да се преосмисли и да се стигне до един адекватен израз на уважение към нашата история, която между другото не е само минало.
Като става дума за история, искам да подчертая, че в нашите анали има различни типове поведение спрямо великите сили. Всички ние високо ценим модела на Стефан Стамболов, но не бихме искали той да бъде деградиран до модела на Васил Радославов. Знаете как свърши той, отивайки при парите си и какво стана с България, която беше впрегната в руслото на този радославовски модел. Поставям го без излишна историческа риторика, но с разбирането, че от тази история можем и трябва да се учим и във всеки случай приветствам желанието на всички ви да не бъдем по католици от папата в отношението си към великите сили, но това трябва да е едно симетрично отношение. Искрено се надявам, че трудностите в българо-руските отношения ще бъдат преодолявани и че те не се влияят от интересите на трети страни.
Убеден съм още, че трябва да се научим да минаваме по ръба на бръснача между нелоялната конкуренция на великите сили, а не да бъдем магаретата, които страдат, когато се ритат геополитическите атове.
В този план искам да предложа понятието за стратегическо сътрудничество, което фигурира в тази декларация, да бъде по един адекватен начин изведено в четвърта отделна точка, защото в този си вид декларацията ми се вижда незавършена. Смятам, че редакцията можем да предоставим на същите тези хора, които са оформили тази декларация. Убеден съм, че стратегическото сътрудничество не бива да се редуцира текстуално и съдържателно само до точка втора.
И накрая искам да изтъкна, че великият Стефан Стамболов е имал огромни проблеми със също така велик българин - капитан Петко войвода. Не е редно в новите условия на демократична България да възпроизвеждаме неприязненото отношение на едни властимащи, които уважават, ценят и тачат модела на Стамболов, към друг тип заслужили за сигурността, перспективността и добруването на България хора. Тоест, конфронтацията Стефан Стамболов - Петко войвода, която е до болка известна и добре популяризирана от нашия изтъкнат писател Хайтов, да не се възпроизвежда в българския политически живот, защото, подчертавам, оттам нататък тръгват изводи и последствия, които няма да са добри за България.
Още веднъж подчертавам, тъй като членове на кабинета са тук, че има стратегии, които не изключват възможността да развиваме положително отношенията си с друга велика страна, без да разваляме българо-руските отношения, които са за нас стратегически ресурс на оцеляване на този труден геополитически кръстопът.
Каня всички, които се интересуват от геополитика, да се включат в предстоящото създаване на парламентарния клуб за геополитика.
В деня, в който замина българската делегация за Москва за посещението на парламентарно равнище, аз обявих един скромен екип за стратегическо сътрудничество. Радвам се, че тази ниша се запълва и с екипа, работещ върху декларацията.
Настоявам още веднъж тази незавършена, увиснала във финалната си част във въздуха декларация, да бъде допълнена с точка 4, в която стратегическото сътрудничество да бъде изведено като един обобщаващ принцип.
Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
За реплика думата има господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин Смоленов ми даде основание да отговоря на повдигнатото становище, че едва ли не Обединението за национално спасение има намерение да провали декларацията, която е приета с консенсус в комисията сутринта. Все пак комисията си е комисия. Ние защо я дискутираме тази декларация, ако трябва да я приемем пунктоално тук, в тази зала? Имахме заседание, искаме да коригираме някои неща. Да оставим тези неща за Стамболов, Капитан Петко и т.н.
Нашето предложение просто... Вижте, съвсем утчиво, господин Агов, ако може да ме чуете, какво означава това, че Република България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Луджев, извинявайте, но господин Агов нищо не може да Ви обясни.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Извинявайте, че го споменах. Какво означава: "Република България изгражда търговско-икономическите си отношения..." - това не е правителство - "... с Руската федерация на основата на стратегическото взаимноизгодно сътрудничество, на прозрачността, без политически уговорки и без посредници"? Извинявайте, но ние тук сме политици. Има парламент, има правителство, за да прави политически уговорки, не друго, разговори, уговорки, подписване и т.н. И какво значи "без посредници"? Добре, хайде, за газта това е друг въпрос. Аз имам друго мнение, можем да спорим. Но ние говорим въобще за икономическите си отношения. Просто вкарваме тук един принципиален пункт, който не е редно да бъде тук. Буквално ще ни се смеят хората. Да оставим настрана останалите неща. Ясно е, че декларацията е написана ей така: обло, обло, обло, да върви. Но поне да не вкарваме някои неща, които просто са нелепи.
И от тази гледна точка предлагаме някои редакции, малки редакции, а не че някой има желание да проваля нещата или да влиза в конфронтация. Така че много моля да се вслушаме в някои предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев. И на него му правя напомняне, че това не беше реплика, а беше реплика на реплика на господин Агов и нямаше нищо общо с изказването на господин Смоленов, нещо, което е нарушение на правилника.
Имате право на дуплика, господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Дупликата ми се състои в една аналогия: днес беше честван по един подобаващ начин славен момент от българо-арменските отношения. Аз бих препоръчал България да вземе пример от Армения в това как добре съчатава отлични отношения с Русия с отлични отношения с Америка, където имат такова мощно лоби, с Франция и с други демократични, както се изразявате, Велики сили. Смятам, че арменският пример може да ни е много полезен, защото в трудните, бих казал критични обстоятелства в Кавказ Армения не загуби педя от територията си, докато една друга съседна ней страна загуби почти една трета заради недобро развитие на съответните отношения с Русия. Не бих искал България да има тази трудна съдба.
Още нещо. Подчертавам, че когато става дума за декларацията, моето конкретно предложение е в т. 4 да бъде обособено иначе вярното и приветствано от мен твърдение, че ще има форма за стратегическо сътрудничество между България и Русия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов. И ще го помоля конкретното му предложение да бъде в писмен вид, за да мога да го поставя на гласуване.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, господин председател, госпожо министър, господа министри, колеги! Дълги години българо-руските и българо-съветските отношения се развиваха като братски, като отношения към Дядо Иван, като отношения, които са като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Историческата преценка за тяхната взаимност и за тяхната полезност за едната или другата страна е въпрос, който трябва да оставим на историците. Това, което обсъждаме днес, е не миналото, а настоящето и бъдещето на българо-руските отношения.
Въпросите, на които трябва да дадем отговор, бих формулирал така: първо, какво са за България българо-руските отношения в търговско-икономически, културно-исторически и външнополитически план сега и в бъдеще и вторият въпрос - какво е състоянието на тези отношения в момента, отговаря ли то на националните интереси на България, ако не, кой носи политическата отговорност за това?
Ще започна от втория въпрос. Безспорен е фактът, че проблеми в българо-руските отношения има. Настоящите дебати също са потвърждение за това. И за да не повтарям аргументацията - политическа и икономическа, която беше изложена вече от моите колеги, ще се опитам да потвърдя твърдението си с аргументация от един факт или от една сфера, от която вече целият български народ, а и Министерският съвет започна да разбира - преговорите за газта. Току-що разбрахме, че и председателят на парламента също разбира от тези отношения. Той току-що се изяви като юрисконсулт на "Булгаргаз". Няма да ви говоря за непоследователната политика на нашето правителство, на българското. Няма да ви припомням скорошните открития на шефа на "Булгаргаз". Ако въобще се спирам на него, то е затова, защото той беше официалният държавен водач на делегацията по тези преговори, който след като откри в България 120 млрд.куб.м газ, но явно само за себе си, защото никой друг не разбра къде са те, след като достави 5 млрд.куб.м газ от Туркменистан, без обаче да ни каже как ще ги докарва в България - дали по въздуха или по някакъв друг начин, след като набързо достави и руска газ, слагайки й етикет на украинска, с което доведе до абсурд конфронтацията с "Газпром"... Няма също така да питам господин министър-председателя какво в крайна сметка постигнахме със скандала с Русия - НАТО ли ни заобича повече, газ ли получихме по-евтино, преференции за българските стоки ли получихме или някой ни потупа по рамото. За съжаление нито едното, нито другото. Напротив, и господин Кинкел, и господин Хънтър ни казаха: оправете си отношенията с Русия. Няма да се връщам към всичко това.
Ще ви припомня само изявленията, оптимистичните изявления на висши политици по българо-руските отношения. В началото на месец юли господин Бакърджиев заяви, че българската позиция е възприета и в средата на месец юли ще бъде окончателно фиксирана по време на посещението му в Москва. Отложи се посещението и за август, отложи се за септември, а сега за ноември. Решение обаче на въпросите няма. С изключителна настойчивост в оптимизма си се отличава и господин министър-председателят. Той всяка седмица в парламента - било в залата, било на пресконференции, ни убеждава, че нещата се движат, въпросите се решават. Миналия петък даже ни цитира вестник "Известия", където пишело, че договорът е подписан. Оставям настрана странния начин, по който българското правителство се информира за хода на междудържавни преговори - от чужди вестници. Лошото е, че информацията отново не се потвърди. Нещо повече, ръководителят на българската делегация господин Гегов даже отрече да е водил преговори. Даже опитът на президента Петър Стоянов в началото на октомври да прогнозира 10-дневен срок за решаване на българо-руските проблеми остана безуспешен.
Къде е все пак тази добра новина? Кога ще я чуем? Въобщше ще я има ли? Питам, господин Соколов, не със злорадство, а с грижа и загриженост, както питам вече четири месеца.
При такова огромно количество нереализирани прогнози от висшия управленски елит на България може би трябва да направим два извода. Първият е, че управляващите не са наясно или с проблемите, или с пътищата, по които тези проблеми трябва да бъдат решени. Вторият безспорен извод е, че проблеми в българо-руските отношения има. В този смисъл изявлението на госпожа Михайлова, че български политици измислят проблеми в българо-руските отношения, което тя заяви в тази зала, е опит да се скрие очевидното. Щраусовата поза със заровена глава и опитът да се скрием от истинските проблеми е вреден и за политическата сила, която ги лансира, но преди всичко за България.
Нека сега се опитаме да се върнем към първия въпрос - какво са за България българо-руските отношения в търговско-икономически, културно-исторически и външнополитически план. Аз се надявам, че по-голямата част от народните представители биха се присъединили към Вашата позиция, господин министър-председателю: "За България Русия е стратегически и търговско-икономически партньор, защото без взаимоотношенията с Русия ние не можем да постигнем жизненоважни за страната цели". Край на цитата. Бих се присъединил към тази позиция, нищо, че тя ми звучи почти като мисълта на Георги Димитров за въздуха и слънцето за всяко живо същество. Бих я подкрепил, защото тя е истинската позиция, от която има нужда България, ако, разбира се, тази позиция е искрена, ако не е поредният блъф или люшкане на махалото в обратната посока. Защото България няма нужда от безкрайните положителни или отрицателни амплитуди в българо-руските отношения. Защото националните ни интереси изискват стабилни и дългосрочни взаимноизгодни отношения с Русия. Европейската интеграция не е и не може да бъде алтернатива на сътрудничеството ни с Русия. Напротив, те са съпосочни. И това не е въпрос на русофилство и русофобство, а въпрос на провеждане на прагматична политика и преговори, на търсене не на конюнктурните, а на дългосрочните национални интереси.
И ако Вие, господин Костов, действително сте се отказал от водената досега политика на ултиматуми и декларации, на политически гафове и на шпиономания, прикривани с елементарна пропаганда, ако действително сте разбрали, че без взаимоотношенията с Русия ние не можем да постигнем жизненоважни за страната ни цели, ако всичко това е истина, Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи и компромисният проект за декларация, ще подкрепи преди всичко действията и всички усилия за нейната практическа реализация. Защото тук приехме много декларации. Нека тази декларация, господин министър-председателю, се превърне в истинска основа за нормализиране на българо-руските отношения. Нека не остане поредният къс хартия без каквито и да са последствия. България не може да допусне това. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Реплика от господин Йордан Соколов, председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин Овчаров, изслушах Ви с внимание. Винаги Ви изслушвам с такова внимание и се възхищавам на наглостта на бившите министри от правителството на Жан Виденов. (Ръкопляскания в мнозинството.) Аз съм се проявил като юрисконсулт на "Булгаргаз". Аз наистина исках да съм такъв и ако съм го постигнал, се радвам. Не бих искал да съм юрисконсулт нито на "Газпром", нито на "Овъргаз". Нито на "Мултигруп". Ако за Вас това е по-достойната позиция, просто Ви съжалявам. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Има думата за дуплика господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Соколов, всеки си избира като какъв иска да се вижда. Вие избирате да се виждате като юрисконсулт, а не като председател на Народното събрание. Това си е Ваш проблем. Все пак Ви предлагам да се самонакажете за неуважително отношение към народни представители. Аз не съм си позволявал по този начин да се отнасям към никого от вас.
Спомням си също така, че Вие ми върнахте питане към министър-председателя, тъй като бях отправил в него според Вас лични нападки. Ако това, което току-що сега направихте, не е лична нападка, здраве му кажи! Затова Ви предлагам да се самонакажете. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Министър Бонев има думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин председател, господин министър-председател, колеги министри, дами и господа народни представители! За да премина от предишното изказване към моето, искам само да уточня кой къде работеше. Доколкото знам, господин Овчаров, сте все още член на Борда на "Топенерджи".
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Вземете ме освободете, господин Бонев. Ама не знаете как!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: В отношенията България-Русия неизменно присъства съображението за историческата им предопределеност. И проруски настроените български политици го използват като оправдание и прикритие за идеологически обусловените си предпочитания към чуждите пред българските национални интереси. Други кандидати за посредници в българо-руските отношения залагат на вече забравеното в съвременния свят схващане за геополитиката, основано върху категориите велики сили, сервилни малки сателити и сфери на влияние. Тези разбирания диктуват угодническо поведение към великата сила с цел получаването на икономически подаръци. Заради тези подаръци се препоръчва поведение, което да предусеща очакванията на покровителя. Най-простодушно в този смисъл се изказа злополучният конспиратор Александър Карлович Атанасов: да внимаваме да не разсърдим мецана, защото ще си вземе и газта, и покровителството. В тази зала днес чух подобни изказвания.
От руска страна също не липсват рецидиви на подобно схващане. При посещението си у нас през зимата заместник-шефът на руската Дума Сергей Бабурин заяви по въпроса за членството ни в НАТО: за Русия времето на идеологическата благотворителност безвъзвратно отмина. Икономическите отношения с България ще зависят от това дали тя ще се втурне към НАТО и ще допринесе за разделянето на Русия от Западна Европа. Икономическите ни отношения!
И още: България е малка страна, но не бива да се държи вечно като малко теленце, което иска да суче от две майки.
По същия повод тогава, това е през февруари месец, новопристигналият тогава руски посланик Керестеджиянц заявява: не трябва да се притеснявате какво ще направи Русия, ако България влезе в НАТО, а помислете какво ще стане със самите вас.
В тази връзка редакцията на един български вестник, "Труд", му отговаря следното: "Москва явно продължава да си мисли, че България или е нейна губерния, или е бавно развиваща се, та ни дава тон в живота по всички въпроси - от влизането в НАТО до почистването на "Альоша". Ясно е, че като културна държава трябва да пазим историческите паметници, пък дори и за назидание. Ясно е обаче, че е крайно време с Кремъл и с руския посланик у нас да си изясним въпроса кой какъв е и за какво се бори. Или да го наречем по руски "Чисти сметки, хорошие друзя". Край на цитата. Това е цитат от вестник "Труд" от месец февруари.
Ясно е, че нормализацията на отношенията с Русия практически се свежда до това как да се създаде механизъм за избягване и заобикаляне на политически противоречиви позиции, особено за НАТО. За съжаление Русия демонстрира двоен стандарт по отношение на България и останалите страни от бившия съветски блок. В Чехия например споделят, че в момента, когато са отнели монопола на "Газпром", руснаците са започнали да се държат толерантно като пазарни субекти. Засега към нас отношението е същото, каквото е било към Чехия, Полша и Прибалтийските страни при монополната енергийна зависимост. Руската страна лансира предимно геостратегически проекти, които са свързани и с разширяването на политическото й влияние на Балканите. В голяма степен руската външна политика за България е делегирана на гигантите монополисти от руския топливно-енергиен комплекс, като "Газпром" и Обединени енергийни системи. Това признава в скоби дори медийният ми опонент в последните дни господин Ахмед Доган, когато в края на юли заяви пред журналисти, че "Газпром" определя външната политика на Русия, че пасиансът на "Газпром" не бил частен случай.
Всъщност основният ни проблем е, че България като пазар и икономика не представлява съществен интерес за руския бизнес. Това се подчертава неколкократно и от посланик Керестеджиянц. Нито една водеща частна руска групировка не е проявила конкретен интерес, свързан с проект в България. Имам предвид от първите десет. За разлика от това интересът на руската държава и руското правителство към България е подчертан и естествено обусловен от геополитическото положение на страната и от завоя и прозападната ориентация на външната ни политика. Прави са наблюдателите, които казват, че в България като че ли повече иска да инвестира руското правителство, а не водещите компании от руската икономика. В тази връзка актуални и известни в публичното пространство са двустранните проекти като газовите проекти, проектите за сътрудничество в областта на атомната енергетика, добив и транзит на електроенергия, проектът за доставка и транзит на нефт, вероятната приватизация на "Нефтохим" и т.н. Това са все проекти, чрез които Русия освен чисто търговски очевидно преследва и геополитически цели и създава механизми за външнополитическо влияние. Така от преговори за доставка на един от възможните енергоносители отношенията около "Топенерджи" и "Газпром" се превърнаха в централен проблем на двустранните отношения. Проблемите в тези преговори датират от няколко години и показват типични черти.
За разлика от Русия България не подхожда към подобен тип проекти като към незаменима част от дългосрочната си програма за развитие. И причината е очевидна: енергийната осигуреност на икономиката е едно от основните измерения на защита на националната ни сигурност и националния суверенитет. Подчертавам това за онези, които оспорват правото на българския вътрешен министър за отношение по проблема.
Наследената структура на доставки на енергоносителите едностранно обвърза нашата страна с политиката на Русия. В този смисъл като основна задача се очертава постигането на диверсификация на доставчиците или, ако това наистина е невъзможно сега, максимално използване на геополитическите предимства на страната ни. Тъй като дебатът е публичен и изисква пределна откровеност, не приемам тезата, че Русия така настойчиво преследва реализирането на газовите доставки единствено от загриженост за българския народ. Скъпо ни излиза тази загриженост.
На следващо място, друга характерна черта в този смисъл е, че в преговорите е намесена прекалено много политика, което размива проблема и затруднява оценката на различните икономически варианти.
На следващо място, доскоро инициативата и аргументацията идваха от руската страна, като българската страна не беше достатъчно подготвена да представи контрааргументи, по времето на правителството на Виденов особено. Това вече е променено. Инициативата идва от българската страна с ясно предложена формула за комплексно разглеждане на проблемите за цената доставка, транзитните такси и изграждането на нови съоръжения.
Като съществен напредък в преговорите можем да отбележим приемането на тази формула. В същото време от руска страна в преговорите са намесени посредници, участието на които трудно може да се обясни с политически или икономически аргументи. Важно е всички да разберем и особено господин Румен Овчаров, че отстраняването на посредниците е необходимо за декриминализиране на икономическите отношения, за които и господин Генов говори.

Не на последно място в българското политическо и обществено пространство винаги се намират огромно количество лобисти, които в аванс се съобразяват и отчитат предимно руските интереси в преговорите. Един вестник ги нарича Киряк Стефчовци.
Особено важен фактор в изостряне на диалога се оказа това, че българското правителство изостави провежданата от Виденов политика тип "бягане на място" в интеграцията към западните структури. Шампион в имитация на движение на запад беше безспорно дипломацията на господин Виденов.
В усложнението на чисто търговските преговори бяха преплетени и военнополитическите отношения - претенциите за участие в срещата на военните министри. В този контекст проблемът на България е, че е обект на особен интерес на руската военна и външна политика, защото принадлежи към държавите, които показваха, че са податливи на политико-военен и военнотехнически натиск. Които, правейки своята собствена външна и военна политика, системно демонстрираха съобразяване и дори защита на руските интереси. Които нямаха декларирана готовност за евроатлантическа интеграция или ако имат, провеждаха гореспоменатата политика "бягане на място", за които подкрепата от страна на Запада не беше категорична и конкретно материализирана. Осъзнаването, че вече не принадлежим към този тип държави; руското огорчение от илюзията, че трябва да сме вечно политически признателни за подарената ни свобода; опасението, че утвърждаването на националните ни интереси в икономическите преговори ще бъде оценено като поражение за руската геополитическа стратегия на Балканите, обясняват в психологически план остротата, с която икономически инструменти на руската външна политика - както се изрази Немцов за "Газпром" - се опитват да наложат своята воля върху българската държава.
Какъв би могъл да е, според скромното ми мнение, изходът от тази заплетена ситуация? Идеалът и за двете страни е освобождаване от негативни емоции, установяване на модерни и равноправни отношения. Защо не и подчертаване на особена близост, без това да е пречка или ограничител за реализиране на основните външнополитически приоритети на България обаче? Предпоставка за подобно развитие ще бъде прогресът в отношенията Русия - НАТО. Правилното развитие на двустранните отношение би означавало приемане на логиката на взаимната изгода, за разлика от схемата за интересите на великите сили, когато винаги при един избор се губи от друго. Крайно време е да се разбере, че националните интереси са заменили мухлясалите лозунги за българо-съветската дружба. Спешно разработване на работеща концепция за отношенията с Русия, поставени в контекста на евроатлантическата ни ориентация. И не на последно място, декриминализиране на всички отношения между двете страни. Точно интеграцията на сенчестите икономики и организираната престъпност запълниха вакуума в междудържавните политически и икономически отношения.
Важно е в концепцията за тези отношения да се направи анализ на външнополитическите приоритети на Русия, пречупени през призмата на българския национален интерес. Важно е също така при този анализ да се отчете изключителният психологически елемент в процес на вземане на руските политически решения, в чиято основа е опасението от изолация, самоизолация - доскорошните опасения - възникващо от сблъсъка на чувството за огорчение заради геополитическа, военна, икономическа, цивилизационна деградация, с убеждението в скорошното възвръщане на величието на Русия. Важно е, разбира се, българският политически елит да бъде като националният отбор в системата на българските интереси. Българо-руските отношения в сегашния момент, в преследването на съмнителни политически дивиденти на принципа "колкото по-зле, толкова по-добре", е равносилно на национално предателство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Процедура ли искате, господин Божинов?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! В току-що направеното изказване на министъра на вътрешните работи беше поставен един изключително принципен, според мен, въпрос, по който аз правя процедурно предложение - министър-председателят да се произнесе веднага тук и пред нас.
Първо, съгласен ли е с всичко, което ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, отнемам Ви думата. (Председателят изключва микрофоните.) Няма такава процедура. Заповядайте, вземете правилника и ми посочете! Министър-председателят, когато поиска, ще вземе отношение по всеки един въпрос. А Вие под формата на процедурно предложение взимате думата - нещо, което е недопустимо. (Господин Божинов продължава да говори на изключени микрофони и отива към министър-председателя. Ръкопляскания от блока на мнозинството. Господин Божинов завършва предложението си встрани от микрофоните - до министър-председателя.)
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър-председател, господа и госпожи членове на правителството, колеги! Аз поздравявам господин Александър Божков с неговата принципност срещу държавния и частния монопол. България не се нуждае от монополи.
Порицавам изказването на господин Овчаров, че България през 1997 г. - както Георги Димитров каза - връзката ни с Русия била важна, колкото слънцето и въздухът за всяко живо същество. Много стар цитат, износен. Абсолютно не съм съгласен с такива цитати.
Но, какво е Русия за мен и за някои мои колеги? Русия не е "Газпром", не е военнопромишлен комплекс, не са Ленин и Сталин, които ощетиха човечеството с много стотици, милиони жертви и експерименти с човешката природа. Русия за мен е Пушкин, Достоевски, Чехов, Иван Бунин. Русия за мен е Чайковски, Булгаков, най-вече страдалците Манделщам, Ана Ахматова и много, много други. (Неразбираема реплика от блока на мнозинството.) Един литератор каза "Остап Бендер". Благодаря. Даже и Илф и Петров за мен са светъл лъч от руската култура.
Накъде бия? Бия към нашето невежество без причина да влошаваме отношенията с една държава, с която имаме обща азбука, близки езици, православна религия, исторически връзки. Нелепо е, когато, както миналия път казах, тази държава ни разглежда под лупа в момента и има интерес към България, ние да не допуснем техен военен министър да присъства на една среща, както и неговия югославски колега. Това е нелепо и е голяма грешка за малка България. Трябва да бъдем по-хитри, по-прагматични и най-вече, както генерал Бонев каза, по-пробългарски настроени. А част от патриотизма и пробългарската позиция е да бъдем умни, хитри и най-вече добри шахматисти. А руснаците са много известни като едни от най-добрите шахматисти.
В същия прагматичен тон искам да ви обърна внимание - тъй като аз си тургам действията, където ми е устата - в Народното събрание в момента присъстват Северин Ешкенази, който притежава дванадесетте хотела, хотел "Ермитаж" в Лос Анжелес, и руският му колега. Защо го казвам това? Защото бяхме при министър Василев за туризма и бяхме при шефа на Киноцентъра - вашия колега Евгений Михайлов - за да вземе на лизинг двадесет и пет години тоя киноцентър и да докара холивудски продукции в България. Това е директна подкрепа към вашето правителство. Това е подадена ръка и това доказва, че ние - в Българския бизнесблок, желаем вашия успех в името на България. Затова бъдете така добри и направете изявление. И моят уважаван колега генерал Бонев да си направи бележка! Думата "рекет" е лош бизнес. (Ръкопляскания от блока на мнозинството. Шум и весело оживление.)
Има някои велики държави, които са много чувствителни за една думичка. Има много дългосрочни последствия за една думичка. (Неразбираема реплика от Александър Йорданов.)
Давам пример. Господин Александър Йорданов споменава думата "дребнавост". Ако аз бях дребнав, щях да питам генерал Бонев с какво право той ме обявява по национални медии, че имам картон? (Смях и весело оживление. Неразбираеми реплики от блока на мнозинството.)
Второ... (Неразбираеми реплики от блока на мнозинството.)
Слушай, следи ми устните, момченце, внимателно! (Обръща се към депутат от мнозинството. Смях и весело оживление.) Следи ми устните, защото рано или късно аз тая държава ще я управлявам. Следи ми устните! Следи ми устните! (Смях и весело оживление. Ръкопляскания.)
Тъй като имам голяма симпатия към господин генерала и той я знае, му казвам - не само Александър Авдеев, първи заместник-министър на външните работи, се обади; не само Афанасиевски - неговият колега, се консултира; не само Олег Лобов, първи вицепремиер, бивш, и шеф на сигурността на Русия, се обади, а много други, които няма да ги спомена тук. Моят отговор към тях беше: "Не се хващайте за думички. Не бъдете дребнави. Вие сте голяма държава." (Смях и весело оживление.) Оттук следва логиката как да бъдем хитри, прагматични и да работим за интересите на България с една велика държава?
Първо, някакъв субект на име Асен Агов.. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, прекъсвам Ви. Нямате право да обиждате народните представители. Ако продължавате, ще Ви отнема думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Субект не е обида. Отворете си речника. (Бурен смях в залата.)
Когато господин Ван ден Брук два пъти беше тук, аз му зададох два основни въпроса. Самият господин Ван ден Брук каза и ни посъветва как да действаме с Русия, извинявайте, и Вие бяхте там.
Второ, когато човекът спомена Владая - да, снощи господин Ешкенази беше във Владая, който в момента може да инвестира огромна сума в България, но офисът му в Москва е преди тук, от Лос Анжелис - Москва - Варшава и тогава дойде по мое настояване в София. Искам да знаете как можем да вържем някаква връзка, някаква верига. (Смях в залата.)
Ще се върна към господин Бонев още един път и ще му кажа следното: ще скачаме от камък на камък. Тъй като аз не съм учен и трениран по комунизма, а при комунизма, господин Бакърджиев, аз имам свободна мисъл и мога да скачам, когато пожелая от камък на камък. Аз не съм трениран в речите, в които са тренирани някои активни участници и в Комсомола, и в бившата БКП.
Господин Бонев, страшно е важно да разберете, че когато шефът на контраразузнаването идва и Ви казва пред всички медии, че аз съм бил жертва 13 години по заповед на Мирчо Спасов и съм разработван, когато Ви казва колко доносници са работили срещу мен по всички медии или по времето на господин Соколов, или по времето на Кольо Добрев, това че някой измекяр е хвърлил някакво картонче в моя посока, генералът на контраразузнаването, с който и Вие сте работил, консултирайте се още един път и си върнете думите назад. Никакъв картон, никаква Държавна сигурност за Жорж Ганчев. (Смях в залата.)
Второ, някои господа обърнаха гръб на МИГ-29. Това е право на министър-председателят. Сделката била нерентабилна. Аз уважавам неговото решение, тъй като той носи голямата тежест и отговорност. Но ремонтния завод "Бенковски" в Пловдив, създаването на 100 000 работни места долу за изплащането на някои машини в една сделка, привличането на арабски и африкански МИГ-21, МИГ-29, които са на употреба дълго време, и могат да се ремонтират там, и създаването на 5000 до 2001 г. и на 50 000 до 2005 г. работни места в Пловдив - това е нещо, което касае българо-руските отношения и касае България - създаването на работни места и инвестиция.
Това вече не може да отречете, че трябва да се постави на масата и не може да го отлагате повече. Кажете ми какво е Вашето мнение по този въпрос? Ако ще създаваме работни места, дайте да започнем. Ние ще Ви подкрепим с всички връзки, с цялата ни сила и енергия. Кажете ни: желаем ваша помощ и аз веднага ще дойда и ще започна да работя. Ще отида хиляда пъти, ако искате, на мои разноски, за да знаете, че тук в партия БББ имате не партньор, като Евролевицата - коалиция от някакъв аморфен характер, а имате пробългарски настроени колеги в българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Александър Томов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа, министри, колеги народни представители! Аз мисля, че днешното заседание на българския парламент е важно заседание, значимо заседание. Едната причина за значението на днешния дебат е, че през последните месеци, а може да се каже и през последните години, отношенията ни с Русия доведоха до определено напрежение и не бяха на това равнище, на което всички искаме да бъдат.
Такова влошаване имаше през различни периоди на тези седем години. Но има и една втора причина, поради която днешният дебат си заслужаваше и независимо от комичните крайности, които току-що видяхме, аз смятам, че той ще се окаже като полезен дебат.
През тези пет, или шест, или седем години, колкото ги искате, в отношенията между България и Русия липсваше стабилност, липсваше прогнозируемост, липсваше национален консенсус и национална отговорност. Имаше крайности, но нямаше приемственост. Имаше конфликти, избиване на комплекси и в крайна сметка нямаше цивилизованост, каквато подобава на една независима европейска държава. Тези крайности бяха между това да се съди Съветския съюз и след това нейните наследници до пълна апологетика и липса на национална идентичност в осъществяването на политиката.
Днес ние имаме една задача като парламент и тази задача е да поставим основата - наистина една цивилизована политика към Русия; политика, отговаряща на принципите на новата ни Конституция и демократично развитие, да постави отношенията ни с Русия върху основата на нормален цивилизован диалог, валиден за всяка европейска държава. Междупрочем, аз не зная дали съзнаваме това, но ми се струва, че в момента в България и в този парламент върви една тиха борба и малко незабележима, борба за цивилизоване на целия ни политически живот, борба между това, което ни разсмиваше и ще ни разсмива в историята през миналите години и това, което ни отличава като сериозни и цивилизовани политици.
Днешното заседание е призвано да цивилизова от нова позиция и в новите условия политиката ни към Русия и да промени тенденциите, които досега водеха до нестабилност и клатушкане.
Какво имахме, дами и господа, преди 10 дни? Ние имахме няколко конфронтиращи се декларации. Преди 10 дни ние имахме напрежение в печата, нападки, взаимни обвинения. Имаше реална опасност да влезем в тази зала с конфликт, да излезем от нея с конфликт. Имаше предложение да се направи закрит дебат. Представяте ли си какво щеше да стане, ако бяхме излезли след този закрит дебат навън? Всеки щеше да си каже своята партийна истина и щеше да се получи това, което познаваме пет или шест години - партизация на отношенията с една страна - нещо недопустимо за една отговорна и цивилизована политика.
Именно от тази опасност, именно от възможността да се стигне до конфликт и да се раздели парламентът в отношението си към една страна-членка на групата на високоразвитите нации в света, именно, за да не стане това, Евролевицата предложи друга политическа технология. Не мога да искам никакви приоритети или лаври за своята парламентарна група, защото това, което стана днес с тази декларация, е заслуга на всички парламентарни групи или по-скоро на всички политици, които имат национално и отговорно мислене.
Ние направихме питане в парламента към министър-председателя и то прерасна в днешния дебат. В това беше заложена идеята за днешната декларация. Ние проведохме и инициирахме консултациите през вчерашния ден или два дни по-рано с различни политически сили, за да се постигне поне минимален, възможен консенсус по политиката с Русия. Струва ми се, че най-голямото достойнство на днешното заседание е, че такъв консенсус е налице. Този консенсус усмива всички изказвания тук, които ни напомняха за 1991, 1992 или 1993 г. Този консенсус е част от новата ни политика и от новото ни равнище като парламент и като отношение към големите проблеми на деня. Когато отправихме питането към министър-председателя, ние мислехме за днешната декларация. Когато търсехме консултации с различни политически сили, мислехме за тази декларация. Когато разработихме позицията си, без да я инициираме като своя собствена, отново мислехме за това, че не трябва да има партийни приоритети - не само сини, червени, но и зелени приоритети в тази политика. Ние търсехме просто да няма цветове в политика, в която трябва, както преди малко беше казано, да има приемственост. А има ли приемственост, значи да има стабилност.
Какъв е характерът на днешната декларация? Искам да декларирам от името на парламентарната ни група, че ние ще я подкрепим и ще гласуваме за нея. Тя във всички случаи поставя основата на отношенията ни с Русия върху стабилна основа, защото гарантира едновременно независимостта на държавата, защита на националните интереси, но и отчитането на това, че Русия е важен партньор за нас.
Аз не зная какво имаше предвид точно министър-председателят, когато от тази трибуна говореше за стратегически партньори, но смятам, че в това се крие нещо разумно. Това не противоречи на нашето присъствие в Европа и на нашата евроатлантическа интеграция. Това е схващането, че в новия свят има промени и те не са превзети геополитични настроения, а нови реалности, които трябва да се отчитат. Имаме нов състав на групата на най-високоразвити страни в света. Имаме разширение на Парижкия клуб на страните-държави кредиторки. Имаме безпрецедентен пакт Русия-НАТО с всички надежди той да се развива. Имаме ново съотношение, което не може да не оказва въздействие върху нашата политика.
Днешната декларация намира един баланс, който е добра отправна точка за предстоящите посещения на външния ни министър и на президента на страната в Русия. Заедно с това днешната декларация гарантира поне в три текста ясната независимост на страната и това, че само отстояването на националните интереси може да бъде вярна основа за отношенията ни с всяка държава.
Заедно с това ние не трябва да превръщаме този парламент в конвент и да си мислим, че носим цялата отговорност за политиката с една друга суверенна държава. Тази отговорност е на кабинета. Задачата на парламента беше да формира предпоставките, основата и да подчертае, че има възможност за единна формула. И с тази декларация парламентът я постига. Оттук нататък и за хубаво, и за лошо правителството ще носи своята отговорност, тъй като то консумира и свои права. Ние не можем да изчерпаме тези права.
Мисля, че от днес нататък ние трябва да се разделим с погрешна и смешна политика - всеки, който говори за отношения с Русия, да бъде наричан агент на КГБ, както и обратното - всеки, който говори за развитие на отношения със Запада и с неговото техническо партньорство, да бъде наричан агент на ЦРУ. Този комплекс от миналото, този комплекс от биполярния модел в развитието на света, трябва да бъде изживян, защото просто такъв свят повече няма. Има друг свят, с други реалности, с други отношения.
Мисля, че в този контекст трябва да бъдат поставени и ключовите проблеми в отношенията с Русия. Преди всичко духът на тази декларация трябва да се реализира в политически план и аз вярвам, че това ще стане.
Второ, ние задължително трябва да променим от гледна точка на националните интереси на страната икономическите си взаимоотношения с Русия.
Дами и господа народни представители, господа министри! Ние имаме отрицатено салдо с Русия, което за 1996 г. беше 1 млрд. щатски долара, а само за първото полугодие на тази година надхвърли 650 млн. долара със страните на ОНД и близо 400 млн. - с Русия. До края на годината това отрицателно салдо вероятно ще стане по-голямо, отколкото през 1996 г. Това означава, че ние броим кеш-пари, че приемаме стоки, без да изнасяме стоки. Нито една държава, която бди над националните си интереси, не може да стои върху тези позиции.
На второ място, аз смятам, че не непременно и не при всички обстоятелства реализацията, инфраструктурните проекти с Русия означават попадането в нов геополитически пояс на зависимост. Нима така е за Чехия, за Полша, за Германия и за Франция? Има зона на националните интереси в тези проекти и тя трябва да бъде защитена. Ние можем да бъдем заобиколени за проекти, които носят значителни доходи на страната, без да изпадаме в никакъв тип зависимости. Да, правилно е да няма монополни зависимости и между страни, и между фирми и монополи. Но ние не може да пропускаме националните си интереси, когато става дума за стратегия и когато става дума за природни ресурси.
На следващо място, ние не можем да не поставяме пред руската страна ясно и точно, но върху нова основа, проблемите на митата във взаимната търговия. След като и двете страни - едната вече член на Световната търговска организация, а другата с ясни гараници, че ще влезе през 1998 г. в тази организация, това означава още отсега да се започнат по друг начин и с друг подход преговори за намаляване на митата. Само това ще даде възможност на десетки и стотици български заводи да се стабилизират и да изнасят. Защото става дума за традиционни партньорства, става дума за пазари, за които в момента се води световна и международна битка.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател! Аз смятам, че днешната декларация не е само завоевание на българския парламент и на новите вълни във всички парламентарни групи, нови вълни от политици и нови вълни от идеи. Аз се надявам много, че духът на Декларацията за национално спасение, която мотивира една нова политика на България, задължително ще включва и този компонент, който обсъждаме днес.
Заедно с това смятам, че тази декларация не само е завоевание, но тя е и отговорност, защото тя трябва да бъде реализирана. Искрено вярвам, че новите поколения български политици ще разберат, че става дума за жизнен и важен национален въпрос.
Бих искал да вярвам, убеден съм, че тази декларация ще означава и поврат в отношенията ни с Русия върху основата на нашата независимост, върху основата на новите световни реалности. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Томов.
Давам думата на народния представител Георги Първанов от Демократичната левица.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри и народни представители! От докладването на министър Михайлова и от част от изказванията се остава с впечатлението, че българо-руският диалог е във възходящо развитие, че отношенията между България и Русия едва ли не отбелязват непознат разцвет.
Възниква въпросът, ако това е така, защо ни беше необходим тогава този дебат. Когато ние обявихме инициативата за дискусия в Народното събрание, ние ясно осъзнавахме необходимостта да се постави точно диагнозата, да направим една обективна и честна оценка на ситуацията и да намерим политически действени, силни решения.
Октомври отбеляза сериозно нарастване в напрежението в българо-руските взаимоотношения. Изострянето им стигна до степен, която даде сериозни основания да се говори за криза между София и Москва. Само за броени дни бяхме свидетели на поредица от гафове и дребнави прояви на дипломатическо неуважение от страна на висши държавници, на представители на различни ведомства. Многобройните недоброжелателни жестове на част от управляващото мнозинство към Русия, колкото и да бяха омаловажавани, бележат една негативна тенденция. Тяхното количествено натрупване може да доведе до сериозно охлаждане на двустранните взаимоотношения с един от водещите, стратегически партньори на Република България. Създадоха се предпоставки за блокиране на икономически, търговски и духовни връзки.
Основателно възниква въпросът кой и защо е заинтересован от дестабилизирането на българо-руските взаимоотношения. Не е ли това поредният опит да се отклони вниманието от страна на правителството от управленското му безсилие, израз на стремежа да се посочи необходимият външен враг. Как може иначе да се тълкуват някои действия и негативни емоционални изблици и обвинения в рекет, в имперски амбиции, в нецивилизовано поведение?
Тук отварям една скоба на базата на току-що чутото и питам: ако ген. Бонев е поел външнополитическия ресор, за да е пълна рокадата, може би ще трябва да видим госпожа Михайлова в ролята на вътрешен министър. И проблемът не е в смесването на функциите, уважаеми дами и господа, а в твърде противоречивите твърдения на представителите на кабинета. Без да възпроизвеждаме отново фактите и коментарите около непоканването на Русия на срещата на министрите на отбраната, не можем да не отбележим, че тя изразява едно деформирано разбиране за осигуряването на повече гаранции за националната ни сигурност - без Русия, а може би и против Русия или най-малкото в зависимост от отношенията между НАТО и Москва. Тази позиция, обявена от трибуната и от премиера, наистина залага ограничаване суверенитета на България. Затвърждава се впечатлението, че има външни фактори, които определят или оказват доминиращо въздействие върху нашата дипломация. Възпроизвежда се сателитността - едно отречено явление в българската външна политика.
Тук трябва да признаем откровено, че от доста време насам съзнателно се стеснява духовното общуване. Руската култура последователно се изтласква от България, ограничава се и българското присъствие в Русия. Мотивацията за един необходим обрат и тук далеч не бива да се изчерпва с нравствените и историческите аргументи. Даваме ли си сметка какво означава българска книга да бъде издадена в 100-хиляден тираж и къде другаде, освен в Русия, това би могло да се случи? Даваме ли си сметка, че руското културно пространство ни предоставя най-голямата концертна зала, най-обширния театрален сезон, най-многолюдната художествена галерия?
Не само по отношение на Русия, уважаеми дами и господа, но изобщо с оглед на външнополитическата ни ориентация ние трябва да сложим край на вековното деление между българските политици на "фили" и "фоби". Русия не бива да бъде фаворизирана, но не може да бъде пренебрегвана. В рамките на една политика, балансирана с добре осмислени и подредени приоритети, тя има своето място на ключов фактор и партньор на България.
Отношенията между България и Русия не бива да стават заложник на конюнктурните интереси на управляващите. Добре осъзнатият национален интерес предполага всички - и мнозинство, и опозиция, да работим, за да се гарантират равноправните взаимноизгодни отношения с Русия.
Европейската интеграция на България няма алтернатива. Консенсусът между българските политически сили по този въпрос е непробиваем. Оправдана е повишената ни активност в тази посока, обаче тя не бива да бъде за сметка на отношенията ни с други важни стратегически партньори, особено с Руската федерация. Противопоставянето не само не подобрява позициите ни спрямо партньорите в Западна Европа, по-скоро намалява шансовете ни за успешно участие в европейската интеграция. От тази позиция ние подхождаме и към оценката на проектодекларацията. За нас тя е само необходима първа стъпка към затоплянето, към активизирането на взаимноизгодните взаимоотношения между България и Русия. Ние казваме по принцип "да" на проектотекста, изразявайки своите опасения, че съдбата на този документ може да бъде като тази на други подобни, имитационни декларации. От всички нас - политици и държавници, се иска не само ясно изразена воля, каквато има в този документ, но и реална прагматична политика, с която да уплътним тези принципни постановки.
И накрая, не само като лично обяснение. Звучи цинично въпросът за неучастието ми в парламентарната делегация, която пътуваше за Москва. В момент, в който вие, уважаеми дами и господа от мнозинството, бяхте заложили в дневния ред на парламента въпроса за имунитета на един народен представител, в който вие бяхте на една стъпка от възобновяването на политическите процеси, естественото място на председателя на парламентарната група е в самата пленарна зала. Това е честната, морална позиция и много ви моля повече недейте така дребнаво да поставяте този въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
Ще ви дам думата за реплики, но преди това ми позволете да приветствам с добре дошъл в Народното събрание президента на Република България Петър Стоянов. (Ръкопляскания, всички депутати стават прави и поздравяват президента.)
За реплика има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Господин Първанов, Вие, а и не само Вие...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не може реплика! Каква е тази реплика? Той прави изявление от името на парламентарна група. Все едно аз да правя реплика на Екатерина Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво Ви смущава? Господин Чукаров, продължете.
Господин Първанов е записан в списъка от 5 народни представители от Демократичната левица, който ми дадохте. Давам му думата по същия начин, както после и на госпожа Михайлова като народни представители.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми дами и господа, господин Първанов! Вие и всички изказали се досега от вашата парламентарна група разглеждахте отношенията между България и Русия в контекста на последните 6-7 месеца, откакто Обединените демократични сили са на власт. А нима досега, за да бъдат такива отношенията с Русия, няма вина и правителството, което бе излъчено от вашата парламентарна група, от вашата политическа сила? Поредицата гафове, възпроизводството на сателитността, както Вие тук цитирахте, даването на най-голямата концертна зала за изява на нашата култура в Русия - нима това не са гафове? И то най-големият гаф бе сричането на руски език на вашия вицепремиер Шиваров, когато се закриваха дните на културата в Русия. И ред други гафове, които вие допуснахте, и сега всички тях приписвате именно на това правителство. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
Втора реплика - господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин президент, господин председател на Народното събрание, господин министър-председател! Не бих взел думата за реплика, ако в изказването на господин Първанов не прозвучаха отново стари гласове. Първият стар глас това бе предразсъдъкът, подхождането към българския парламент и народните представители в него от гледна точка на някакви стари предразсъдъци. Вие казвате, че не сте отишли с делегацията в Русия, защото сте очаквали да се отнеме имунитетът на ваш народен представител. Но той не се отне! (Възгласи в блока на левицата.) Той не се отне! И в този смисъл вие сте подходили към българския парламент с предразсъдъка, че едва ли не той ще се събере и ще извърши един репресивен акт срещу член на вашата партия. Ами, няма такова нещо! И времето показа, а и заседанието тогава на парламента доказа, че тук има отговорни народни представители, които като обсъдиха проблема, според мен, взеха едно нормално политическо, парламентарно решение.
Следователно не е добре за лидера на една политическа сила да подхожда в своите политически изказвания и действия с презумпция и с предразсъдъци от стари времена.

Второто обаче, за което взимам реплика. Разбирам, че медиите са независими, разбирам, че вероятно и в. "Дума" е независим орган от средите на Българската социалистическа партия, но отворете днешния брой. Той е пълен с клевети, инсинуации, подигравателен тон и нямам дори думи как да го кажа срещу представители на българското правителство. (Реплики от ДЛ.) Когато един народ, когато една държава сама не си уважава своите народни представители, своите държавници, своите министри, своите политици, никой не я уважава. Няма да ни уважава и Русия, и Съединените щати, и никой няма да ни уважава. Вестник "Дума" в днешния си брой е пример за това как един народ не трябва да се държи. Това са стари гласове. Махнете ги от БСП и ще тръгнат и българо-руските отношения, и българо-американските, и всички отношения. Време е и за промяна в БСП. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Дуплика на господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съвсем накратко на господин Чукаров, ако той държи, като историк, бих могъл да му изнеса цяла лекция за отговорността на всички правителства от Виденовото назад чак до това на Стефан Стамболов.
Що се отнася до употребата на руския език, това е един красив език.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Да, но ако е красиво говорен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Лошо е обаче когато той се употребява в сградата на българския парламент от тази трибуна, както направи на времето господин Александър Йорданов. (Смях и ръкопляскания в ДЛ.)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Много е добре, защото падна Виденовото правителство.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И понеже вече съм на Вашите въпроси, господин Йорданов, аз бях малко озадачен от факта, че Вие единствен вчера в комисията сте бил против този текст на проектодекларацията.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Напротив, пак лоша информация.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вероятно са ме подвели, но така казват колегите.
Що се отнася до твърде важния въпрос за имунитета на нашия народен представител, и там вие, господин Йорданов, отбелязахте една значителна еволюция от комисията до пленарна зала. В Комисията по правните въпроси всички ваши представители бяха за отнемането имунитета на народния представител Кръстьо Трендафилов. И ако вие не сторихте това в пленарна зала, то е защото за тези няколко дни имаше един сериозен граждански протест (смях в СДС), защото за тези няколко дни ние успяхме да обединим цялото опозиционно пространство. И вие самите добре знаете, че останахте в изолация. (Смях и ръкоплясакния от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Що се отнася до писанията на вестниците, мога да кажа само това, че толкова много клевети по отношение на една страна, в частност за Русия, колкото има за последния месец в "Демокрация" не е имало в целия български печат за последните сто години. А на в. "Дума" ще препоръчам оттук нататък и той, както всички български вестници, както всички медии да пише само хубави работи за кабинета. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Хареса ми краят. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата министърът на външните работи госпожа Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С интерес слушах изказванията, които са в духа на желанието на всички ни за конструктивен диалог. Но не мога да подмина изказването на господин Първанов, който представлява българската опозиция. И в този смисъл искам да кажа няколко неща.
Прав сте, господин Първанов, че това, което за съжаление, ние наследихме от предишните ваши правителства, беше ситуация на пълно преплитане на икономически и политически отношения с Русия и проблеми на сигурността. Това обяснява и защо толкова много министри сме тук, пред вас. (Реплики от ДЛ.) Може би искате все пак да ме чуете, защото ми е трудно да ви надвикам.
Разбираемо е раздразнението и желанието за тайно заседание по този жизнено, както и самият Вие го наричате, важен проблем за отношенията между двете страни. Питах се през цялото време чий точно интерес защитавате, защото впечатлението от днешния дебат е, че не защитавате нито интересите на България, нито интересите на Русия. Нещо повече, в случая Вие се страхувате от възможността тези отношения да бъдат подобрени. (Реплики в ДЛ.) И мисля, че тази политическа експлоатация не прави чест на нито една политическа партия в българския парламент. (Реплики от ДЛ.)
В този смисъл искам да Ви припомня - тъй като се връщахме много пъти към историята през днешния ден - това, което е написал Димитър Маринов по повод на българската интелигенция в годините след освобождението с цялото преклонение и уважение към ролята на Русия за освобождението на България. Но какво казва той за българската интелигенция? "Тази наша учена, интелигентна и разсъждающая класа трябваше и бе длъжна да определи и дори граница на тези чувства на народна признателност и благодарност към Русия и да знае както тя сама за себе си, тъй и да посочи на народната маса додека се простира пределът на признателността, а отдека се начиня пределът на българските отечествени интереси". (Бурни ръкопляскания от СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата вицепремиерът господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги, уважаеми народни представители! Пространен и интересен беше днешният дебат. В него имаше сериозни мнения от всички политически сили. Те принадлежаха на сериозните политици и на сериозните държавници. Имаше и хора, които искрено се забавляваха и забавляваха залата. Имаше и хора, които само мърморят. Последните не са изключение, това е практика, но аз мисля да се върнем към първата категория участници в днешния дебат. Нека да въведем реда такъв, какъвто е, според важността, която касае държавата ни.
Аз съм убеден в едно - този дебат беше наложителен, този дебат не можеше да бъде проведен миналата или по-миналата година. Защото в него нямаше да има какво да се дебатира, защото 1996 и 1995 г. просто отношения и размествания към добро в позициите между България и Русия не съществуваха. Ще ви дам един съвсем малък пример. След президентските избори в края на миналата година ние направихме едно посещение на кмета на Москва господин Лужков - аз като председател на Столичния общински съвет и господин Стефан Софиянски, като кмет на София. Това посещение беше направено, за да се възстанови един мост между София и Москва, за да се замени липсата на всякакви нормални и полезни контакти като мост между България и Русия. И аз ви уверявам, че това, което тогава започна, днес се развива и ще има сериозно продължение. Но това наше посещение се наложи именно защото тогавашното правителство и тогавашното мнозинство в парламента бяха безхаберни, безидейни и бих казал много слаби управленци. Защото, за да се налага днес дебатът за отношенията България - Русия, ние трябва да видим кое доведе в последните години до ситуация, в която да се дебатират традиционни отношения между две славянски страни.
И аз веднага ще посоча за какво става дума. Тази част от залата, която е пряко ангажирана с управлението на Жан Виденов, с мнозинството в миналия парламент, тук виждам и министри от правителството на Жан Виденов, трябва най-накрая да си дадат оценка за това какво направиха в тези две години управление.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): И какво направиха?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Понеже оценката, която народът даде, е "Слаб 2" за управлението в Бългрия, аз мога да кажа като представител в кабинета сега, като представител на мнозинството в България: пиша "Слаб 2" на отношенията с Русия, които вие съсипахте. (Ръкопляскания от СДС.)

А какво става сега? Тази година е преходна година. В нея и от руска страна, и от българска страна бяха направи доста сериозни промени както в управлението, така и - имам предвид България - в чисто политически план. И от двете страни, включително и от българска, се смениха трима председатели на смесената междуправителствена комисия. Същият случай е с представителите на руското правителство: и господин Лобов, и господин Кох, и господин Бойко не можаха да реализират конкретните отношения, които можеха да бъдат развити в рамките на тези 9-10 месеца.
Беше поставен въпросът защо не се реализира пряко посещение в Москва през лятото на тази година. Аз ще го обясня като за по-простички хора (реплики от ДЛ), защото сериозните знаят за какво става дума:
Господин Кох беше оттеглен от правителството в началото на лятото. Господин Бойко беше определен като съпредседател от руска страна в средата на месец септември. Би било странно някой да очаква при липсата на представител вицепремиер от управлението на Русия да има пряк диалог със съпредседателите... Но в това няма нищо лошо, тъй като господин Бойко не е член нито на руската Компартия, нито на Българската социалистическа партия. Аз съм оптимист: ние с него ще се разберем... (Реплики от ДЛ, единични ръкопляскания от СДС.)
Предстои действително едно изключение в това, което се провежда в момента от страна на правителството на Руската федерация. Смесена българо-руска комисия ще се проведе. Петата сесия ще стане и това ще бъде в края на месец ноември. 27 и 28 ноември са датите, които ние коментираме помежду си. И какво ще стане на тази сесия? Това което не стана в предишните три години, защото това, което е правено в предишните години сесии наред, е констатация на съществуващи проблеми, отмятането им в протоколи, в които се преписват старите проблеми и се прехвърлят за следващото заседание, което също не решава нищо.
Аз няма да ви занимавам с цялостния дневен ред, който е съгласуван между двете страни. Няма да ви занимавам и с конкретните детайли, които, както вчера търговският представител на Русия в България сподели: "За първи път се готви сериозна сесия между сериозни партньори, за сериозни проблеми, които ще намерят сериозно решение..." Така че в края на ноември ние ще имаме прекия резултат от работата, която в момента върви. А каква е тази работа? В последните три месеца и от българска страна, и от руска страна, работните комисии на отделните министерства, ведомства или представители вършат много сериозна дейност. Работните групи са или в Русия, или в България през последните два месеца интензивно и аз ви гарантирам, че на тази сесия в края на ноември вие ще чуете добрите новини от конкретните резултати.
Колкото до част от изказванията, третиращи кое е по-важно за една страна - дали интересите на държавата или на частния бизнес, аз смятам, че преходният етап, който преминава България, трябва да създаде условията именно за частния бизнес. Но казвам български частен бизнес, а не частен бизнес и не личен бизнес, защото последните години това, което стана традиция в българския частен бизнес е да се залепиш за държавата, да изсмучеш от нея това, което все още е останало и да се водиш честен частник. (Ръкопляскания от мнозинството.) Това разбира се не касае всички. Това касае едно малцинство, но това малцинство още не може да заживее с мисълта, че няма да цица от държавата.
Това което категорично ще направи нашето правителство в тази посока, е ясно. Няма да има повече бозайници за сметка на сънародниците ни. Бизнесмените ще реализират своята кадърност, своите възможности, своя труд, а няма да цицат на входа и на изхода на всяко едно от предприятията. Няма да има групировки, които за сметка на държавата и на всеки един гражданин ще взимат разлика в цени, в доставки, в търговия.
И за да е ясно къде е мястото на политиците и къде на търговците: много търговци се опитаха да посредничат в политиката между България и Русия. Някои политици се опитват да посредничат в търговията между България и Русия. Аз смятам, че всеки трябва да си стои на мястото и това място е повече от ясно. Тези които имат доверието на мнозинството в България, ще решават политическите проблеми и отношения на нашата страна. Тези които правят бизнес, нека да правят бизнес. Но ако някой е решил с екскурзионно летуване било до Русия, било до друга страна да решава държавни интереси, аз го съветвам просто да не бие залудо пътя.
И ако ще дадем един общ резултат днес: вие, народните представители и ние, от правителството тук, то това е добрият дух, добрият смисъл и безспорно доброто бъдеще на декларацията, която се предлага за приемане в Народното събрание. Аз смятам, че това е пътят и ще се върна именно за първите, за които заговорих - за сериозните политици от всички политически сили, от всички, които са представени в това Народно събрание. Бъдещето е именно на тях, а не на тези, които се възползват от политиката да правят търговия. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на вицепремиера господин Бакърджиев.
Последният оратор, който се е записал, е госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин президент, господин председател, колеги народни представители, господин министър-председател, уважаеми министри! Аз мисля, че днешният ден има вече една добра новина и тази новина, макар че не сме гласували още документа (което предстои), е това, че днес скандал нямаше. Днес в пленарната зала нямаше скандал. И аз се опитвам оттам да отговоря на въпроса, който беше зададен от колеги преди мене: нужен ли беше този дебат днес и защо днес българският парламент дебатира за отношенията между България и Русия.
И си мисля, че наистина май беше нужен. В началото, когато се постави въпросът от страна на Парламентарната група на БСП, от Парламентарната група на Обединението за национално спасение, че трябва да има дебат, аз не бях много сигурна, че това е необходимо. Още повече, че се искаше закрито заседание. Питах се нужно ли е българският парламент да дебатира по отношенията с Русия, утре може би за отношенията със САЩ, може би с Германия, може би с Белгия и с още много други страни, с които ние искаме да живеем в добри отношения и да бъдем едни равноправни партньори.
Но днес съм убедена, че този дебат беше нужен, защото всъщност темата България - Русия не е нова. Не е нова не само за българския парламент в днешни дни, а много години назад. България има и комплекси на тази тема. Има моменти, в които пък се прави на много важна. И мисля, че днес дори и само със заглавието на тази декларацията, която ще приемем, отговаряме на най-важния въпрос: какви трябва да са отношенията ни с Русия. А те трябва да са точно такива, както е записано в заглавието: за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения. Това е най-важното, което всъщност днес прозвуча отново от изказванията на народните представители, а така също и на членовете на правителството в тази зала. Това е най-важното. Духът на тази декларация е пропит от заглавието на тази декларация, защото може би беше крайно време да си кажем простичко кои сме и къде сме, с кого ще работим и как ще работим. В декларацията казваме всички тези неща.
Вярно е, че ги казахме и в първата декларация, която прие Тридесет и осмото Народно събрание. В Декларацията за национално съгласие ние определихме и вътрешнополитическите си, и външнополитическите си приоритети. И това са приоритети и на парламента, и на правителството, и на президента, който също с поведението си, с всички срещи, с всички контакти, които осъществява, следва именно този тип политика. И когато говорим каква е външната ни политика - и пак се опитвам да отговоря на въпроса нужен ли беше този дебат, - външната ни политика трябва да е единна, на българи, които представляват институциите, където и да се намират, а не на партийни членове, където и да се намират. Защото не може които и да е отношения да ги партизираме. Не може да се твърди, че отношенията с една или друга страна са приоритет на една или друга партия. Днес от време на време и това се чуваше. Едни се опитваха да се правят най-големите привърженици на Русия и как те са защитавали пък български интереси и са постъпвали по най-адекватния начин, други - да обвиняват друга част от залата, че те пък не постъпвали по най-добрия начин във всеки случай. Ако така ще правим външна политика, тя няма да е добра българска външна политика. Тя ще бъде политика на скарване и вътре, и навън няма да ни уважават. Защото ще ни уважават и в Русия, и в САЩ, и в цяла Европа, и в целия свят, ако се държим като българи и защитаваме именно българските интереси, уважавайки всички партньори, с които имаме интереси.
Декларацията, която днес ще приемем - аз искам да кажа още само няколко думи, защото считам, че българският парламент, Тридесет и осмото Народно събрание има огромен принос и в днешния ден това го потвърждава в посока наистина на национално съгласие и отстояване на национални интереси. Снощи по телевизията чух, че днешният дебат и днешното решаване се приравнявало на въпроса за българския герб, как сме приели герба. Чух изявление на депутат от средите на БСП. (Шум в блока на БСП.) Да, това се чу снощи в новините, аз не съм си го измислила - че по начина, по който днес ще решим дебата, българският парламент щял да покаже може ли да решава проблеми. И аз съм сигурна, че днес ние пак ще покажем, че Народното събрание може да решава проблеми, може да даде политическа воля, която да изразява национално съгласие, и че това ще го потвърждаваме в бъдеще още много пъти и в отношенията си вътре в страната, и навън, за да ни уважават.
Направихме няколко пъти отлични актове на Тридесет и осмото Народно събрание. Направихме ги с приемането на декларации, с много важни закони, приехме и държавния герб. Днес ще приемем тази декларация. И аз съм сигурна, че ще я приемем с огромен брой гласове "за", затова защото този парламент показва, че може да говори помежду си. Показа това. Непрекъснато се опитвате да ни обвините, че имал управленско безсилие. Не, няма управленско безсилие, щом можем и по най-трудните проблеми да намерим цивилизовано решение и да го намерим по начин, по който да се уважава не само една или друга политическа сила, а да се уважават институциите на България. Защото по-важно от това да се уважават институциите на България няма, за да ни уважават и навън. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги! Аз считам, че днес парламентът действително с приемането на Декларация за равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация прави общобългарска външна политика. И считам, че това е изключително важен акт. Ако някои групировки вътре в страната или някакви сили са желали българският парламент да бъде разцепен по този въпрос на русофили и русофоби, той не успя. И това е един голям резултат.
Другият голям резултат е, че българският парламент почтено изпълнява ролята си на гарант за развитието на българо-руските отношения, каквато е поел. С тази декларация той първо, заема открита външнополитическа позиция. И ние очакваме същата такава конструктивна, добронамерена, доброжелателна позиция да бъде взета и от руската страна.
Разбира се, аз не съм наивникът, който счита, че България е стратегически партньор за Русия. Русия е огромна страна, тя има други големи интереси, има други партньори. Но от наша страна ние сме направили нашите ходове. Това е важно. И сме ги направили заедно.
Аз чета тази декларация и в нея виждам няколко много важни неща. Първото е, че националният интерес е понятие в речника на българския парламент, с което този парламент заменя понятието "братска дружба". (Ръкопляскания.) И това е еманципацията, госпожо Поптодорова. Защото точно по този начин ние ще бъдем достойни хора, хора със самочувствие, европейци, които искат да налагат европейски критерии във взаимоотношенията си не само с Русия, а и със своите съседи, и със своите бъдещи европейски партньори. Ние с всичките искаме да изхождаме от това универсално правило. В това няма нищо лошо. Нещо повече, това е една почтена, открита, ясна, разбираема външна политика.
Второ, беше потвърден още веднъж европейският и евроатлантическият избор на страната. България не се колебае по отношение на този избор. Аз благодаря особено на тези народни представители, които подчертаха това, а и подчертавам обстоятелството, че този факт влезе в преамбюла на декларацията. Ако някой си е мислел, че България е можело да бъде отклонена от този избор, той трябва да се убеждава, че не е успял. И това е много важен извод, това е извод, че ние всички сме решени да реализираме веднъж завинаги, окончателно една избрана от нас позиция, от нас избрана, от българското общество, от българското обществено мнение, от българския парламент, наша собствена ориентация, не наложена отнякъде отвън, наша. Това е много ценно според мен.
И накрая, без посредници. За мене терминът е ключов и в този план, за който Евгений Бакърджиев говори. Няма нужда политици да посредничат в търговски отношения, няма нужда търговци да посредничат в политически отношения, няма нужда да се посредничи на България в отношенията й с Русия. Ние не искаме посредници в нашите политически и в нашите търговско-икономически отношения. Защото това означава да приемем, че сме принизен партньор. Щом не сме достойни да разговаряме с руското правителство, щом не сте достойни вие да разговаряте с руския парламент, щом българска фирма не е достойна да сключи договор с руския партньор, тогава за какви равноправни отношения говорим? А това е наименованието на декларацията, която ние днес приемаме.
Но аз разбирам това посредничене и в друг смисъл. Дълги години, петдесет и няколко, на входа на българо-руските отношения в България беше застанала една партия. Тя ги беше монополизирала. Тя представяше отношенията на Русия към България като отношения на Русия към Българската комунистическа партия. Трябва, господа отляво, да скъсаме и с тази практика. Вие не сте страна на българо-руските отношения. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.) Вие не сте като партия. Много ясна е европейската формула и беше казана при изказванията от господин Бакърджиев - аз отново ще го процитирам: "В руско-българските отношения от българска страна, в политическата им част отговарят тези, които са спечилили доверието на народа". Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.

По декларацията бяха депозирани три предложения за промени в нейния текст.
Първото предложение е от народния представител господин Венцеслав Димитров, който предлага в преамбюла след думите "като се взема предвид, че..." да се добави един нов текст: "двете страни са изправени пред необходимостта бързо да осъществят трансформациите на икономиките си на принципите на свободната частна инициатива и пазарното стопанство."
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: 9 за, 141 против, 36 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение е от господин Димитър Луджев за заместващ текст на т. 2 от декларацията: "2. Република България изгражда търговско-икономическите си отношения с Руската федерация на основата та стратегическото взаимноизгодно сътрудничество, на прозрачността на прехода към свободна пазарна икономика, като се отстояват категорично българските интереси за балансирано развитие на стокообмена."
Поставям на гласуване предложението за заместващ текст на господин Димитър Луджев.
Гласували 206 народни представители: 20 за, 146 против, 40 въздържали се.
Предложението не се приема.
Третото предложение е от народния представител господин Христо Смоленов, който предлага нова т. 4 със следния текст: "4. Република България разглежда отношенията си с Руската Федерация като форма на стратегическо сътрудничество между суверенни, независими и приятелски държави."
Моля гласувайте за предложението на господин Смоленов за нова т. 4.
Гласували 200 народни представители: 48 за, 128 против, 24 въздържали се.
Предложението не се приема.
Ще прочета текста на декларацията, която предстои да гласуваме.
(Народният представител Венцеслав Димитров желае думата.)
Господин Димитров, в процедура сме на гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Именно затова, защото не ми прочетохте предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вашето второ предложение беше оттеглено от господин Димитър Луджев. Аз не зная Вашата група колко ръководства има. (Смях и оживление в мнозинството.) Едно подкрепя декларацията. Вие правите две предложения...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Дайте ми думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател! Аз все пак направих три предложения. Първото предложение подложихте на гласуване. Второто беше заменено с предложението на господин Луджев. Но по трета точка, извинете, коректността изисква да го прочетете и него. Аз не виждам какво лошо съм направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По трета точка, господин Димитров, няма нищо. Ето първа и втора точка - оттеглена от господин Луджев. Къде е предложението по трета точка?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Искате ли да го прочета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре. И ще го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И ще го гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Куртев! Съжалявам... Очилата ми къде са? Може би и Вие сте ги забравили, когато сте задрасквали двете... (Смях в залата.) Вие сте задраскали заедно с втора точка и трета точка, много се извинявам. Значи така... Прочитам го...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете го.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, да. Нали съм прав.
Към края на т. 3 се добавя: "като създава условия за разширяване на частния сектор и разнообразяване на участващите субекти.". Става дума, за какво беше там... Нямам я декларацията. (Оживление в залата, смях. Гласове: "Кои са субектите?")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Субектите, както ви каза един колега народен представител, не е обидна дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Субекти са тези, които ще действат на този пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров да се добави прочетения от него текст в т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: 16 за, 154 против, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
"Декларация за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация.
Като взема предвид, че основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред, Декларацията за национално съгласие, приета от Тридесет и осмото Народно събрание определи като основна цел на Република България интеграцията и членството й в европейските и евроатлантическите структури.
Република България има воля да развива приятелски, равноправни и взаимноизгодни отношения с Русия, като един от приоритетите на външната си политика.
Основополагащ документ, с който Република България гради своите отношения с Руската федерация, е Договорът за приятелски отношения и сътрудничество от 4 август 1992 г.
Народното събрание на Република България заявява:
1. Република България развива отношенията си с Руската Федерация на трайна основа, в дух на приятелство, взаимна изгода и равноправие в съответствие с националните си интереси.
2. Република България изгражда търговско-икономическите си отношения с Руската федерация на основата на стратегическото, взаимноизгодно сътрудничество, на прозрачността, без политически уговорки и без посредници, като се отстояват категорично българските интереси за балансирано развитие на стокообмена.
3. Република България смята за особено важни отношенията й с Руската федерация в областта на енергетиката и инфраструктурните проекти и ще ги развива на взаимноизгодна и равноправна основа, като се отчетат суверенните права на двете страни."
Моля, гласувайте за предложената декларация.
След гласуването ще има думата президентът на Република България господин Петър Стоянов.
Гласували 213 народни представители: за 213, против и въздържали се няма. (Всички стават на крака, бурни и продължителни ръкопляскания.) Декларацията е приета.
Господин президент, имате думата. (Ръкоплясканията продължават.)
(Президентът на Република България Петър Стоянов слиза от президентското място на балкона и се изкачва на трибуната.)
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТЪР СТОЯНОВ (посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми господин председател на Народното събрание! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми госпожи и господа министри и народни представители!
Присъствам на този дебат и то с голямо удоволствие, в неговата заключителна част, когато с пълно единодушие е приета Декларацията за отношенията между България и Русия, не поради самонадеяната мисъл, че бих могъл да кажа нещо по-различно от това, което се каза днес в залата на Народното събрание.
Радвам се, че дебатът премина не само организирано, но изключително отговорно. Радвам се, че значението на този дебат беше и в предхождащия го широк обществен дебат чрез българските медии.
Моето присъствие тук има едно друго значение. Този дебат е изключително важен с всичко, което се каза в него, и, разбира се, чрез венеца, който той постигна - приемането на декларацията. Този дебат обаче оттук насетне ще има практическа полза за развитие на отношенията между България и Русия тогава, когато всички български политически партии и всички български политици приемат една-единствена идеология за развитие на отношенията между България и Русия оттук насетне. И затова съм тук - за да се присъединя и да завърша кръга на българските институции, които са участвали, аз макар и косвено, в този дебат.
Отношенията между България и Русия в последните месеци и дни като че ли добиха драматичен характер. Казвам "като че ли", защото винаги съм се разграничавал от този изкуствен драматизъм. Отношенията между България и Русия не са от вчера, за да бъдат дебатирани в публичното пространство понякога с доста голяма доза наивинитет. От този дебат обаче стана ясно нещо, което е изключително важно и което според мен трябва да определя нашия тон за отношенията към Русия.
Русия оттук насетне не може да бъде заложник на политически, още по-точно - на партийни страсти. Българският народ, който е в традиционно добри отношения с руския народ, не ще позволи това. И нито една партия не си струва да прави опит оттук насетне да парцелира своите отношения било с Русия, било с която и да е друга държава.
Уважаеми госпожи и господа! Тук се чуха в тона на прагматичния дух думи като възхвала на отношенията на другите държави от бившия социалистически лагер, които намериха един прагматичен тон с Русия. И това е точно така. Но това е така, защото те намериха един модерен подход, един адекватен на новата международна ситуация подход по отношение на своите връзки с Русия.
Отношенията с Русия, отношенията между Русия и България може да са вековни, може да са традиционни, може да са били винаги приятелски, но те винаги се нуждаят от едно политическо опресняване, за да бъдат в крак с времето. Защото не можем да искаме подвластни на емоционалните си чувства отношенията между Русия и България днес да бъдат такива, каквито бяха преди 150, преди 120, преди 90 или само преди 10 години. И аз мисля, че голямото завоевание на декларацията, която прие българският парламент днес, е, че намери най-модерният, най-добрият възможен подход към отношенията си с Русия в този исторически момент. И аз благодаря на всички народни представители за това.
Благодаря ви, уважаеми госпожи и господа, че когато само след месец и половина аз ще потегля за Москва за срещата с уважаемия президент на Руската федерация господин Елцин, вие днес с тази единодушно подписана декларация ми дадохте най-солидния политически тил.
Благодаря ви за това, че оправдахте очакванията на българския народ, който впрочем със своето мъдро, търпеливо отношение към нещата не се поддаде нито веднъж на истериите, подадени от една или друга страна, който знаеше, че българските политици ще намерят онова адекватно отношение към Русия, което ще стъпи върху двата съвременни кита на международното общуване - запазване на националното достойнство на България, защита на националните интереси на България и в същото време интензивно развитие на отношенията ни с Русия на базата на равноправно и взаимноизгодно сътрудничество.
Смея да твърдя, че с изключително голямо удоволствие присъствах и на този дебат, както и на гласуването на декларацията, защото от първия ден от обявяването ми за кандидат-президент до днес съм водил винаги една ясна и последователна политика по отношение на Русия. Винаги съм твърдял, че, нека се изразя метафорично и този път, че отношенията между България и Русия трябва да намерят онази ясна, здрава и твърда среда между раболепниченето и ненужното перчене, онова раболепничене, което беше обидно за националния дух на българина в продължение на последните 45 години, но и далеч от онова ненужно перчене, което показва точно толкова комплекс на една държава, която не е наясно със своите външнополитически и национални приоритети. Мисля, че с тази декларация точно това постигнахме днес.
Благодаря ви още веднъж и желая успех на българския парламент по-нататък. (Бурни, продължителни ръкопляскания. Всички стават прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да закрия заседанието, да ви прочета няколко съобщения.
Насроченото за днес заседание на Временната комисия за борба с престъпността и корупцията се отменя.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава в сряда, 29 октомври, от 15,00 ч. в зала N 356.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава в сряда, 29 октомври, от 15,00 ч. в зала N 238.
Комисията по образованието и науката ще има заседание на 29 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала N 142.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе две заседания - в сряда, 29 октомври, от 15,00 ч. в зала N 248 и в четвъртък, 30 октомври, от 15,00 ч. в зала N 130.
Комисията по национална сигурност също ще проведе две заседания: първото - в сряда, 29 октомври, от 15,00 ч. в зала N 232, и второто - в четвъртък, 30 октомври, също от 15,00 ч. в зала N 232.
Следващото заседание на Народното събрание е на 29 октомври, сряда, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 15,46 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Александър Джеров

Секретари:

Виктория Василева

Атанас Мерджанов