Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 ноември до 23 ноември 1999 г.
Проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията и приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях - вносител е Георги Първанов и група народни представители.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи гаранционни споразумения от името на Република България със "Ситибанк" и "Ексимбанк" - САЩ, с "Експорт-Импортбанк" на Руската федерация и с Европейската общност по атомна енергия - "Евроатом", представлявано от Европейската комисия по заеми, които ще бъдат отпуснати на АЕЦ "Козлодуй", Националната електрическа компания - ЕАД, за финансиране на програмата за модернизация на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" - вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Законопроект за борба с финансовите престъпления и корупцията - вносител е Никола Николов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за лечебните растения - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
За дневен ред има предложение от председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожа Екатерина Михайлова:
1. Второ четене на проекта на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
2. Второ четене на законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет.
4. Парламентарен контрол.
По това предложение е направен и проектът за седмична програма.
Освен това са направени предложения по дневния ред: от народния представител Петър Димитров като точка в дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях с вносител Георги Първанов и група народни представители; предложение от народния представител Велко Вълканов като точка в дневния ред да бъде включен законопроект за допълнение на Кодекса на труда с вносители Велко Вълканов, Любен Корнезов и Гиньо Ганев и предложение от народния представител Стефан Нешев за включване в седмичната програма на законопроект за естествените монополи с вносители народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков.
По предложенията за дневен ред имате думата.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Настоятелно ви моля да приемете нашето предложение за включване в дневния ред на законопроекта за допълнение на Кодекса на труда. Става дума за една разпоредба, която ще внесе ред в системата на сключване на срочните трудови договори.
Знаете, че вече е една неприятна практика трудовите отношения да се подчиняват изцяло на именно такива срочни трудови договори. Практически всички, които биват назначавани в началото и по-късно, всички те биват назначавани за кратък срок от два-три месеца. По този начин в трудовата сфера, в трудовите правоотношения се внася голяма неопределеност, хората страдат сериозно от това състояние на нещата. Ние не бива повече да търпим тази социална несигурност, а тя е и правна несигурност. Затова предлагаме заедно с колегите Корнезов и Гиньо Ганев да се внесе една нова допълнителна разпоредба, съгласно която само в началото договорът може да бъде срочен. След изтичането на този срок, ако работникът остане да работи още, договорът да се смята за сключен за неопределено време.
Искам много сериозно да подчертая огромното социално значение на нашето предложение. Хиляди работници и служители днес са подложени на издевателство от своите работодатели именно по този начин, действат различни причини, фактори - и икономически, и политически, за да се държат хората в едно зависимо трудово правно положение.
Ето защо, водени от тези съображения, настоятелно ви моля да се съгласите да включим в дневния ред внесения от нас законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Аз също настойчиво ви моля да включим в дневния ред проекта за приемане на решение за избиране на временна комисия за проучване хода на приватизацията, на приватизационните сделки, мерките по структурната реформа, и резултатите от тях. Мотивите са ви раздадени. Главният мотив, който ни кара да го включим, това е, че структурната реформа всички разбираме, се извежда като основен приоритет на държавата. За съжаление всички разбираме, че в страната няма успешна структурна реформа. Виждате, че износът непрекъснато пада, конкурентоспособността на нашето производство не се вдига, няма технологично обновяване, няма продуктово обновяване, непрекъснато губим пазари.
Освен това, виждате как върви приватизацията в България, с две-три изключения, на практика всички стратегически инвеститори, които биха могли да инвестират в нас ноу-хау, да инвестират свои технологии, свои нови продукти, да инвестират свой мениджмънт на практика се разгонват от държавата и парламентът не може да стои безучастен към това, което става.
Парадоксално е, че банковата приватизация не е подложена на никаква форма на контрол, в това число и в пленарна зала не можем да задаваме въпроси, тъй като там няма отговарящ министър, който да отговаря на тези въпроси.
Тревожи ни и практиката задълженията на приватизираните предприятия да се прехвърлят върху държавата, тоест върху данъкоплатците в бъдещи предприятия. Тревожи ни и това, че все повече собственици стават офшорки, което означава, че за дълги години напред българската икономика ще бъде източвана и печалбата няма да остава в държавата, а ще отива зад граница.
И не на последно място, аз призовавам да отговорим и на призива на американския президент за борба с корупцията и българският парламент да помогне на американците в борбата им с корупцията в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Думата има господин Стефан Нешев.


СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аналите казват, че един римски сенатор е започвал всеки ден заседанията в римския Сенат с изказването: "Картаген трябва да бъде разрушен".
Аз за втори път излизам на тази трибуна и Ви казвам, че идвам да ви предложа този законопроект за последен път.
Казвам това, добре осъзнавайки, госпожо Михайлова - обръщам се към Вас, госпожо Екатерина Михайлова. Четох, че Вие не сте доволна от законодателната програма, която внася Министерският съвет. Разбирам притесненията Ви. Вие сте права. Когато се запознах с бюджета, открих, че реалната икономика на България е в твърде кризисна ситуация. На всички е известно - не знам дали в Правния факултет това се учи - че в реалната икономика има звена, които са особено ефективни и се наричат "естествени монополи", но те могат да изкривят цялата конкурентна среда и могат да влияят неблагоприятно върху реалната икономика и върху останалите елементи от нея, ако не се регулират.
От изказванията на министър-председателя разбрах, че той е доловил такъв нюанс и се притеснява, че недемонополизирането на естествените монополи в България е потребно, а тяхното регулиране, за да могат те да бъдат съпътстващи в подема на икономиката, а не пречка за развитието на икономиката.
Това ми дава основание да Ви напомня, че наред с това, че приемам точките, които залагате по отношение на общественото осигуряване, по отношение на здравното осигуряване, които трябва да имат приоритетно значение за парламента. Този закон може да мине на първо четене и през ваканцията да има срок за дооглеждане, за предоставянето му на експерти на Министерския съвет, за предоставянето му на експерти от Европейския съюз и на Мисията на Европейския съюз. И тогава да добие един добър, завършен вид и да помогне на реалната икономика.
Благодаря ви, уважаеми колеги, помислете си още веднъж дали с това няма да бъдем полезни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! В седмичната програма се предлага, и то като т. 1, второто четене на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Обаче ние, народното представителство, едва тази сутрин получихме един текст, който се нарича "първа част" на този законопроект.
Смятам, че от гледище на всякаква традиция и на елементарните парламентарни изисквания не може да започне разглеждането на този законопроект, ако той не е даден на народните представители в неговата цялост. Защото законът е едно цяло, цялата негова територия е единна и това, което се постулира в първата част, може изведнъж да получи своята корекция или своите нюанси в следващите части. Аз отдавна не искам това, което би трябвало всички да желаем - да имаме целия закон и то представен така, както е било някога: в лявата половина на един лист да ги има досегашните текстове, предложенията за новите вдясно и там да бъдат мотивите и т.н.
Искам да предложа този проект да не се включва в този дневен ред за тази седмица. Просто то не е и възможно. Става дума за едно изключително важно законодателство. Трябва да се благодари на усилията на Комисията по труда и социалната политика, но нека тя да довърши напълно своята работа, да ни представи този текст и тогава ние да можем да го разискваме като една единна цялостна законодателна система.
Ние сме навлезли и по този закон в най-важната фаза на законодателния процес, това е неговото последно гледане в пленарната зала. Много бих искал да помоля разбиранията ми да намерят подкрепа. Просто иначе не е възможно и не е едно коректно законодателстване. Да разчленяваш едно тяло можеш, но това е престъпление. Да разчленяваш един закон може, но това е парламентарно престъпление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Поставям на гласуване предложението на господин Петър Димитров за включване в проекта за дневен ред предложението за решение за създаване на парламентарна комисия.
Гласували 170 народни представители: за 66, против 95, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение - на народния представител Велко Вълканов, за включване на законопроект за допълнение на Кодекса на труда.
Гласували 169 народни представители: за 64, против 92, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Нешев за включване в програмата на Закона за естествените монополи.
Гласували 178 народни представители: за 81, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Гиньо Ганев за отпадане от предложението за седмична програма на проекта за Кодекс за задължителното обществено осигуряване.
Гласували 153 народни представители: за 72, против 79, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става въпрос за Кодекса на труда, от който са заинтересовани хиляди хора в България, особено работещите в бюджетната сфера, които вече всички са на временни заповеди.
Аз много Ви моля това, което се предложи от господин Гиньо Ганев и беше гласувано, да се прегласува.
Много Ви моля, господин председател, да се прегласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Гиньо Ганев.
Гласували 185 народни представители: за 75, против 104, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма такава, каквато е предложена от госпожа Екатерина Михайлова, председател на Парламентарната група на СДС.
Гласували 177 народни представители: за 127, против 30, въздържали се 20.
Предложението за седмична програма е прието.
Пристъпваме към първа точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА КОДЕКС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение да бъде поканен в залата за участие в работата по законопроекта управителят на Националния осигурителен институт господин Николай Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли противоположно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Дянкова.
Гласували 131 народни представители: за 119, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Николов да влезе в залата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Кодекс за задължително обществено осигуряване".
Няма постъпили предложения по заглавието.
Комисията подкрепя заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли желаещи да вземат отношение по заглавието на законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване предложението за заглавие на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 112, против 16, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Предмет
Чл. 1. (1) Този кодекс урежда държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
(2) Здравното осигуряване, общественото осигуряване при безработица и семейното подпомагане се уреждат с отделни закони."
Има постъпило предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков за корекция на ал. 1.
Комисията не е приела това предложение.
И предложение от народния представител Светлана Дянкова - също за корекция на ал. 1 и за отпадане на ал. 2.
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - чл. 1 се изменя, както следва:
"Предмет
Чл. 1. Този кодекс урежда задължителното обществено осигуряване, което включва държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков предлагат в ал. 1 на чл. 1 думите "професионална болест" да се заменят с "професионално заболяване", а думата "старост" с "осигурителен стаж и възраст".
Има думата госпожа Емилия Масларова да защити предложението си.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Нашето предложение е свързано с редакция, която ние смятаме обаче, че е далеч по-чиста и по-коректна спрямо текста, който се предлага от вносителя.
Мисля, че специалистите в медицината тук биха ни помогнали, защото нашето предложение е вместо "професионална болест" да бъде "професионално заболяване". Би могло да настъпи ремисия и никой не може да фиксира едно заболяване като болест, тъй като то може да бъде излекувано. И от тази гледна точка ние предлагаме да бъде "професионално заболяване", а не "професионална болест".
На второ място, искам да попитам всички вас кой може да ми каже какво е старост? Защо "старост"? Ние правим Кодекс за задължително обществено осигуряване, който е свързан с осигурителния стаж и определена възраст. По едни от нормативните документи в нашата страна и социалните закони след навършване на определена възраст, която ние смятаме за старост, даваме така наречената досега социална пенсия. Но аз искам да ви попитам кое е старост? Има хора, които на 50 години са възрастни, а има хора, които са далеч по-жизнеспособни над 70 и 75 години. Половата активност ли, умствената активност ли, или кое е старост? Така че ако някой от вас може да ми даде дефиниция за старост и от коя възраст нататък смятаме хората за стари, аз бих го приела. Но смятам, че е далеч по-коректно е да бъде текстът, свързан с осигурителния принос и възраст. Определената възраст не значи старост. Тя значи едни изменения във възрастта, но в никакъв случай не можем да сложим една ясна и категорична класификация. Защото кога е смърт - всички знаем какво е смърт, кога е раждане - също. Но искам някой от вас, тъй като в комисията не беше прието, да ми каже какво е старост. Още повече, това е един нормативен документ, който мисля, че ние ще използваме за доста по-дълго време и може след време възрастовата граница да продължи да се вдига в резултат на жизнеспособността, напредъка на медицината и т. н.
Смятам, че е некоректно и настоятелно ви моля да помислим така фиксираната "професионална болест" и "старост", които също са недостатъчно коректни и прецизни. Моля ви пак да го обсъдим и подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моля ви да подкрепите предложението на комисията по следните съображения. Осигурителният риск е старост. Това е записано и в Еврейския кодекс за социално осигуряване, това е навсякъде, във всички осигурителни системи. Осигурителният риск, това е част от задължението на осигурителната система да помага при старост. Така че никакви други съображения не сме имали, освен това, което съществува навсякъде в терминологията и в международната практика.
А "професионална болест" е онова състояние, при което човекът вече е увреден от условията, при които е работил. Така че в случая вече се фиксира онова състояние, което се е получило от условията на работа. Затова нашето предложение е за професионална болест, а не заболяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание акад. Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз се страхувам, че може би проблемът е въпрос на превод, тъй като "старост" - сега няма да демонстрирам познания на английски език - не зная от кой език е преведено и дали "старост" и "възраст" не са объркани в този превод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник-председателя.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този спор? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков за промяна на понятията в ал. 1 на чл. 1.
Гласували 161 народни представители: за 66, против 86, въздържали се 9.
Предложението на тримата колеги не се приема.
Друго предложение, неподкрепено от комисията, не е постъпило.
Поставям на гласуване чл. 1 със заглавието в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 93, против 20, въздържали се 10.
Член 1 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Дял първи - Държавно обществено осигуряване".
Няма постъпили предложения за заглавието на дял първи.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Глава първа - Общи положения".
Също няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя и заглавието на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова. Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване дял първи със заглавие и глава първа със заглавие.
Гласували 128 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 9.
Дял първи със заглавието и глава първа със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Обхват на осигуряването
Чл. 2. Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:
1. временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. старост;
6. смърт."
Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков: в чл. 2, т. 5 думата "старост" да се замени с текста "осигурителен стаж и възраст". Тази промяна да важи за всички текстове, в които е използвана думата "старост".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова. Някой да желае думата? Няма.
Няма да поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова, защото с предходното гласуване ние взехме отношение по поставения от нея въпрос.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 2 със заглавието в редакцията, дадена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 19.
Член 2 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"Принципи на осигуряването
Чл.  3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства."
Предложение от народния представител Бойко Радоев - т. 4 да придобие следната редакция:
"4. трипартизъм при управлението на осигурителната система."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Радоев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 47, против 58, въздържали се 2.
Предложението на господин Радоев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 3 със заглавието в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 14.
Член 3 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 4 със заглавие "Осигурени лица".
По чл. 4 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което не е подкрепено от комисията. Това предложение е чл. 4, ал. 1, т. 3 да придобие вида:
"3. военнослужещите на кадрова военна служба от Въоръжените сили, офицерите и сержантите от Министерство на вътрешните работи и другите ведомства по сигурността на Република България, както и отбиващите редовната си военна служба;".
Те предлагат и корекция на ал. 2 на чл. 4 с три точки:
"1. След като в § 12 от Преходните и заключителни разпоредби се предвижда отмяната на чл. 114 от Кодекса на труда, за лицата, наети на работа по трудово правоотношение за не повече от пет работни дни (46 часа). Не е изяснено на какво основание ще бъдат сключвани договорите с тях.
2. Лицата, работещи без трудово правоотношение и получаващи месечни възнаграждения до една минимална работна заплата, не следва да бъдат осигурявани задължително само за трудова злополука и професионално заболяване, тъй като се нарушава принципът на сключване на тези договори.
3. Лицата, работещи без трудови правоотношения и получаващи възнаграждение - равно или над една минимална работна заплата, са изключени от осигуряване за трудова злополука, професионално заболяване и пенсия за инвалидност на същото основание."
Всъщност няма конкретни текстове.
Има предложение от народните представители Ваньо Цонов и Руси Статков, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено от комисията.
И предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 4. Член 4 се изменя, както следва:
"Осигурени лица
Чл. 4. (1) Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са:
1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;
2. държавните служители;
3. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията;
4. упражняващите трудова дейност като членове на кооперации и получаващи трудово възнаграждение;
5. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
6. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
(2) Задължително осигурени само за трудова злополука и за професионална болест са:
1. работниците и служителите, наети на работа само при един работодател за не повече от пет работни дни (40 часа) през календарния месец, ако са получили възнаграждение не по-голямо от една минимална работна заплата; когато възнаграждението е по-голямо от една минимална работна заплата, тези лица подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове;
2. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение до една минимална работна заплата;
3. учащите се по време на професионална специализация или учебна практика.
 (3) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
3. докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. частните земеделски стопани;
5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават възнаграждение равно или над една минимална работна заплата.
 (4) Лицата по ал. 3 по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли желаещи да вземат думата? Госпожа Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, нашето предложение е по чл. 4, ал. 1, т. 3 и се отнася до отбиващите редовната си военна служба. В комисията имахме дълъг спор, или по-точно не спор, а бележка от родителите на загиналите при изпълнение на служебния си дълг срочнослужещи момчета в Българската армия. Оттам произтече логичното поставяне на въпроса. Тези, които отбиват редовно военната си служба, не са на трудов договор. Те не са наети по трудово правоотношение. Те не са отишли по желание в армията, а обратно - по силата на нормативен документ на Република България.
Помъчих се в новата редакция на комисията да намеря място за тези момчета и ми се струва, че това може би е ал. 2, т. 2, където се говори за лица, които полагат труд без трудово правоотношение, но това не е прецизно от гледна точка на отбиващите редовната си военна служба. Затова ние продължаваме да настояваме в новата редакция, която се предлага от комисията, в чл. 4, ал. 1, т. 3, освен кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи и лицата по § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията (предполагам става въпрос за затворниците), да се добави задължително и "отбиващите редовната си военна служба". Те също за определен период - 6 месеца, година или повече според това каква военна служба изпълняват, трябва да бъдат осигурени. За тях трябва да се правят определени осигурителни вноски. Тъй като тези вноски се правят от държавния бюджет и това не е кой знае колко голяма вноска, ние предлагаме това да се включи в текста на чл. 4, ал. 1, т. 3.
Другите неща са коригирани прецизно и при това положение няма да коментирам другите наши предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата министърът на труда и социалните грижи.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Както сега, така и в бъдеще всички български граждани, които отбиват редовната си военна служба, по силата на закона получават признаване на този период за осигурителен стаж, осигурително време. Те имат време на военноинвалидна пенсия. Комисията ще предложи по-нататък в Кодекса и текстове, които касаят родителите на войници, загинали по време на военната си служба. По никакъв начин техните права не са накърнени и ви моля да приемете текста във вида, в който го предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложенията на госпожа Масларова и господата Димитър Димитров и Руси Статков, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 29, против 89, въздържал се 1.
Предложенията на колегите не се приемат.
Друго неподкрепено предложение няма.
Поставям на гласуване чл. 4 със заглавието в редакцията, предложено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 8.
Член 4 със заглавието в редакцията, предложена от комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 5 е със заглавие "Осигурители". По него е направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което е оттеглено в хода на работата на комисията.
Има предложение от народния представител Руси Статков, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Пламен Славов по принцип е подкрепено от комисията и бих искала да поясня защо по принцип е прието: защото това предложение беше направено не на място - за членове 56 и 57, където наистина говорим за такъв вид права, но комисията си позволи в отсъствието на господин Пламен Славов да вземе предложението и да намери систематичното му място тук, където смятаме, че е по-редно да бъде този текст.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
"Чл. 5 се изменя, както следва:

"Осигурители

Чл. 5. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
 (3) Осигурителите периодично представят на Националния осигурителен институт данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за Държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, фонд "ПКБ" и Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, осигурителните плащания и за трудовия стаж поотделно за всеки работник или служител.
 (4) Данните по ал. 3 се представят на Националния осигурителен институт и от лицата по ал. 2.
 (5) Националният осигурителен институт издава инструкция за сроковете, съдържанието, реда и начина за предоставяне и съхраняването на данните по ал. 3.
 (6) Осигурителят е длъжен при поискване от осигуреното лице или негов представител, да издава в 14-дневен срок необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Няма неприето предложение, поради което поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 5 със заглавието.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Член 5 със заглавието е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 6 - "Осигурителни вноски".
Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Георги Пирински, което не е подкрепено от комисията. То е:
Към чл. 6 да се включи отделна алинея със следните точки:
1. Фонд "Тютюн" изплаща месечни вноски по задължителното обществено осигуряване на всеки регистриран тютюнопроизводител.
2. Изплатените средства се възстановяват на фонд "Тютюн" от тютюнопроизводителите при изпълнението на предварително подписаните договори с купувачите на тютюн.
3. Министерството на финансите и Министерството на търговията и туризма издават наредба по приложението на ал. 1 и 2.
Има предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Ивалин Йосифов, което по принцип също е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Христо Иванов и Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което не се подкрепя от комисията.
Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
Член 6 се изменя, както следва:

"Осигурителни вноски
Чл. 6. (1) Размерът на осигурителните вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване се определя за всеки от фондовете със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, съобразно обхванатите осигурени социални рискове.
           (2) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3, без вноските за офицерите и сержантите по чл. 86 и по чл. 120, във връзка с чл. 86 от Закона за МВР, са за сметка на държавния бюджет.
           (3) Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" се внасят, както следва:
1. за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 6 и за офицерите и сержантите по чл. 86 и по чл. 120, във връзка с чл. 86 от Закона за МВР - от осигурителите и от осигурените в съотношение, както следва:
а) за 2000 г. и 2001 г. - 80:20;
б) за 2002 г. - 75:25;
в) за 2003 г. - 70:30;
г) за 2004 г. - 65:35;
д) за 2005 г. - 60:40;
е) за 2006 г. - 55:45;
ж) за 2007 г. и след това - 50:50.
2. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 - лично от осигурените лица или чрез осигурителните каси;
3. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 - от възложителя и осигурения в съотношението по т. 1.
           (4) Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са за сметка на осигурителите.
           (5) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично, пряко на работниците и служителите в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размер за фонд "Пенсии" и в съотношението по ал. 3, т. 1.
           (6) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите и възложителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.
           (7) При пенсиониране, за периода, който е зачетен за осигурителен стаж, на лицата, отслужили наборна военна служба, и на неработещите майки се внасят осигурителни вноски върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия. Тези вноски са за сметка на държавния бюджет.
           (8) За времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, които са получавали обезщетение за безработица, осигурителните вноски са за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица".
           (9) Осигурителните вноски се внасят в банките по съответните сметки на Държавното обществено осигуряване.
           (10) Осигурителите внасят осигурителните вноски с отделни платежни нареждания за всеки месец чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на Държавното обществено осигуряване при изплащане на трудовите възнаграждения, включително и при авансовите плащания. При теглене на суми за плащания, при уволнение или отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс, не се издава отделно платежно нареждане - тези суми се включват в платежното нареждане за първото следващо внасяне на осигурителни вноски.
           (11) Банките не отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително и за авансовото им изплащане, без едновременното представяне на платежно нареждане за прехвърляне на дължимите осигурителни вноски.
           (12) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките по съответната сметка на Държавното обществено осигуряване.
           (13) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Тук има няколко неприети предложения.
Първото неприето предложение е на господин Георги Пирински.
Имате думата, господин Пирински, да аргументирате Вашето предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Става дума за тютюнопроизводителите, т.е. за хората, които садят и отглеждат тютюн. Вие сами разбирате, че това е един изключително тежък труд, който не е на редовен трудов договор, а е едно от най-рисковите занятия. И един от много острите въпроси, който стои пред тези хора, е за тяхното осигуряване.
Предложението, което внесох, съвсем накратко означава следното. Ежемесечно фонд "Тютюн" да изплаща месечните вноски по задължителното обществено осигуряване на всеки регистриран във фонд "Тютюн" тютюнопроизводител и след това тези изплатени средства да се възстановяват на фонд "Тютюн" от тютюнопроизводителите при изпълнението на договорите, които те са сключили с фонда.
Вие разбирате каква е важността на това тези хора да имат осигуровки, каква е разликата между едно неосигурено лице, което работи при много висок риск, пак повтарям, реализацията на продукцията му е свързана с изключителни затруднения, вие знаете какво означава окачествяване, изкупуване на тютюна, след това получаването на парите от хората, които са произвели и предали тютюна, с какви мъки и с какво отлагане е свързано.
Същевременно си даваме сметка, че тютюнът остана едно от основните ни експортни пера, включено в цигари и в полупреработен вид. Доста се убеждавахме през последните седмици и месеци колко е важно да съхраним всяка експортна позиция, която имаме.
На трето място също съзнаваме, че производителите на тютюн са в райони, които са особено затруднени икономически и социално, в които има етнически въпроси.
Така че от всяка гледна точка, според мен, е наложително в кодекса да намери отговор въпросът как се осигуряват тези хора.
В тази връзка аз съм малко разочарован, госпожо Дянкова, от лаконичността, с която е отхвърлено това предложение. Аз не твърдя, че то е единственото, че е най-доброто, но виждам, че чл. 6 първоначално е бил с 8 алинеи, сега го предлагате в 13. Тоест, вие сте се старали да намерите отговори на онези приоритетни въпроси, които са възникнали в хода на работата по кодекса, да не допуснете бързането с неговото приемане да бъде за сметка на решаването на особено остри въпроси.
Ето защо, господин председателю, аз бих предложил и бих помолил да прецените не е ли целесъобразно да се отложи гласуването по този текст най-малкото, не знам как би могло да стане, ако се прецени, че по другите текстове от този член трябва сега да се гласува, или членът да се отложи за следващото заседание и междувременно отново да се прецени по какъв начин да се реши този въпрос. Защото смятам, че нерешаването му ще бъде един съществен, важен пропуск в регламентирането на материята, предмет на този кодекс.
Още веднъж настоятелно моля да се потърси начин за решаването на въпроса с текстовете, които се приемат, и да не се отлага въпросът за друг закон по друго време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пирински. В своето изказване той направи предложение за отлагане.
Ще поставя на гласуване предложението за отлагане.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Георги Пирински за отлагане разглеждането на текста.
Гласували 138 народни представители: за 54, против 78, въздържали се 6.
Предложението на господин Георги Пирински за отлагане разглеждането на разпоредбата не се приема.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Моля ви да приемете предложението на комисията така, както е направено, по следните съображения. Фонд "Тютюн" няма статут на осигурител. Фонд "Тютюн" е една кредитна институция де факто, която изпълнява същите функции, които изпълнява Фонд "Земеделие", същите функции, които изпълнява Фонд "Екология", и т.н.
На второ място, тютюнопроизводителите имат статут на частни земеделски стопани. Вие преди малко гласувахте в чл. 5, че частните земеделски стопани се осигуряват по съответен ред, включително имат право при определени условия за осигуряване и за всички осигурителни случаи.
Така че интересите на тютюнопроизводителите не са нарушени. Напротив, с много голямо внимание комисията и вносителят се отнасят към този проблем. Но има предвиден в закона ред, по който става осигуряването на частните земеделски стопани, в това число и на тютюнопроизводителите. Теоретично, а това и на практика може да стане, няма никаква пречка да се договори един тютюнопроизводител с някой, включително и с неговата кредитна институция, тя да поема или да не поема, както решат, негови финансови задължения, в това число и осигуровките му. Но това не може да бъде вменено в задължения на една кредитна институция. Затова смятам, че интересите са защитени и ви моля да гласувате текста така, както го предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Нешев, имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Господин министър, аз излязох на трибуната, за да задам един въпрос лично на Вас. В този член виждаме, че започва едно градиране на вноски, дадени от работодателя и от осигурения в полза на увеличаване на вноските, дадени от осигурения, и намаляване на вноските от работодателя. Но това гарантира увеличаване на доходите на осигуряваните. Тоест, има една зависимост между формирането на себестойността на това, което се произвежда, и относителния дял на работната заплата в него. Или по друг начин казано, при формирането на печалбата и относителния дял на работната заплата, тя трябва да расте. Но този закон никъде не показва, че има задължителна такава тенденция.
Ако ние запазим работните заплати такива, каквито са сега, през 1999 г., или 2000 г. и през 2006 г., това означава, че с увеличаване вноските на осигурявания ние го лишаваме от доходи, ние реално намаляваме неговите лични доходи и той става още по-трудно реализуем в стопанските отношения. Кое гарантира, че неговите отчисления, когато се увеличават, и работната му заплата ще се увеличава, тоест доходите му ще се увеличават? И не е ли една уловка начинът, по който градираме таблицата, без да сме гарантирали увеличаването на доходите на осигуряваните? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Нешев, какво е Вашето предложение? Ние сме на второ четене! Подкрепяте или не подкрепяте? Второ четене е, не е първо четене.
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин председател, Вие добре разбрахте и сте добър и опитен юрист. За да го подкрепя, аз трябва да съм сигурен, че увеличаването на осигуряваната вноска от осигурения трябва да бъде гарантирано с увеличаване на неговите доходи. Искам да получа уверение, че това е заложено в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все в тази връзка и все в насока на това, което преди малко сподели господин Нешев. Аз зная, че е много трудно някой да отсече какъв трябва да бъде процентът на осигурителна вноска, която трябва да даде работодателят, и какъв трябва да бъде процентът, когато трябва да се внесе от работещия или от осигурявания.
Предложенията, които са направени в комисията и, разбира се, припознати от нашите колеги, са предложения, дадени от различни институции, от синдикални организации. Всички ние сме притеснени от това какво ще бъде съотношението между разполагаемите доходи на гражданите в страната, тоест не тези доходи, които получават, а тези, с които разполагат, тъй като фактически проследявайки измененията в доходите, реалните доходи на населението в страната, ние виждаме, че има едно задържане, което в никакъв случай не може да се очаква, че ще бъде така бързо преодоляно в рамките на 3, 4 или 5 години. Още повече че само след 6 години или след 7 години съотношението на вноските между работодател и работещ ще бъде поравно.
Имайки предвид, че тази година с бюджет '2000 грубо се вижда, че данъчното бреме е твърде тежко, че някъде около 38 до 40% от доходите ще отидат в тази насока - за данъци, за осигурителни плащания и т.н., аз искам да кажа, че поддържаме нашето предложение съотношението да бъде 80:20, така както са го дали колегите Христо Иванов и Ангел Балтаджиев в годините до 2001 г. Лично аз обаче считам, че това трябва да бъде един по-продължителен период и чак след като се стабилизира икономическата ситуация в страната, чак тогава ние да правим другата диференциация. Тя е съблазнителна на пръв поглед, тя показва едно обозримо бъдеще, но ние всички сме връстници на годините 1989 - 1990 г., много бързо минаха десет години, но за тези десет години доходите ни не станаха по-добри и благосъстоянието ни не стана по-добро. Така че нека да не се опитваме с лека ръка да прогнозираме тази динамика на съотношението в осигурителните плащания между работодател и работещ.
Настоятелно ви моля ние на този етап да гласуваме, че съотношението ще бъде 80:20 в полза на работодателя, тоест 80 за работодателя, 20 за работещия, а след някоя и друга година, когато сме живи и здрави, когато се променят нещата, ще променим и това съотношение. Мисля, че не е толкова страшно и толкова драстично да се извърши промяна, отколкото заложено така ние действително ще създадем едно доста сериозно бреме за хората, които работят. А и не само за хората, които работят. Вие знаете, че за безработните някои осигурителни плащания се поемат от други фондове, което също в тази ситуация създава едно изключително голямо напрежение.
Така че аз поддържам направеното ни предложение съотношението да бъде 80:20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Заповядайте. Госпожа Тошкова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вариантът, който предлага комисията на вашето внимание и който аз предполагам, че вие ще подкрепите днес, беше резултат на много дискусии, които бяха проведени не само по време на заседанията на Комисията по труда и социалната политика, на много разговори, много преговори, които бяха проведени между партньорите в този трипартитен начин на вземане на решенията.
Аз имам пред мен и предполагам, че всички колеги от Комисията по труда и социалната политика имат предложенията на всички участници в социалния диалог. Още повече, че ние записахме в началото един от принципите на управление на държавното обществено осигуряване в т. 4 на чл. 3: "Социален диалог при управлението на осигурителната система". Та, тези участници в социалния диалог намериха общия език и предложението, в това число и на защитаващите правата на осигурените лица, тоест синдикатите, беше в този смисъл. Ние се съгласихме и приехме тяхното предложение началният старт на съотношението на осигурителните вноски, внасяни от осигурителите и осигурените лица, да бъде 80 на 20 и те се съгласиха и заедно с тях изработихме тази схема на постепенно изравняване на вноските, на осигурителните вноски между осигурителите и осигурените лица. И мисля, че с диалога, който проведохме в комисията, с диалога, който беше провеждан между социалните партньори извън комисията, ние постигнахме добър баланс, който беше приет от всички. И аз специално искам да подчертая, че това беше постигнато между синдикатите, между работодателите и ние приехме тази схема като отговаряща на изискванията на хората, защитаващи и тези, които осигуряват работните места, и тези, които изпълняват задълженията си на работните места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Росица Тоткова.
Господин Нешев има думата за реплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожо Тоткова! Искам ясно и точно от тази трибуна да отговорите, че синдикатите са били съгласни отчисленията за осигуряване на наемните работници да бъдат увеличавани, без да им се увеличават доходите. Ясно и точно да го кажете! Или, ако това е било тенденция, че при увеличаване на доходите ще се увеличават и отчисленията за осигуряване, да ми покажете как това е гарантирано в закона, защото не бива общи думи да се говорят! Поне аз не си го позволявам със социалната си нагласа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Госпожа Росица Тоткова, имате правото на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев! Благодаря Ви за забележката, която ми направихте, че говорим общи приказки, но мисля, че най-вече тя се отнася за Вас!
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Господин председател, тя ме обижда! Чуйте!
РОСИЦА ТОТКОВА: Господин Нешев, искам да Ви прочета предложението на Конфедерацията на независимите синдикати в България - "в чл. 6, ал. 3, т. 1 след думите "в съотношение" да отпаднат "60 към 40" и да се запише "80 към 20", като текстът се допълни с "поетапно изпълнение на това съотношение"."
Аз мисля, че това е достатъчно ясно и изобщо тук не става въпрос за говорене без съдържание, защото ние наистина много продължително време обсъждахме този въпрос. Безспорно в бъдеще, когато след четири-пет години, когато тежестта на осигурителните вноски ще падне в по-голяма степен и върху осигурените лица, тогава трябва да се търсят други механизми за компенсиране на тази по-голяма тежест. В това отношение аз съм напълно съгласна с Вас. Но това, което казах, е записано. Ние обсъждахме всичките тези неща, така че, моля Ви се, нека да си спестяваме някои излишни забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Господин Нешев, нямаше нищо обиждащо в изказването на госпожа Тоткова.
Други желаещи да вземат думата няма.
Има две неприети предложения - ще ги поставя последователно на гласуване.
Първото предложение, което не е прието от комисията, е предложението на господин Георги Пирински.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 38, против 86, въздържали се 4.
Предложението на господин Георги Пирински не се приема.
Следва предложението на госпожа Емилия Масларова, господин Димитър Димитров и господин Руси Статков, неприето от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 41, против 66, въздържал се 1.
Предложението на госпожа Масларова и другите колеги не се приема.
Друго неприето предложение няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по труда и социалната политика за чл. 6 със заглавието.
Гласували 103 народни представители: за 74, против 23, въздържали се 6.
Член 6 със заглавието в редакцията, предложена от комисията, е приет.
За отрицателен вот, имате думата, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувам против този член поради две причини - възловият проблем беше съотношението на вноската. Въпреки че в текста беше казано, че комисията не подкрепя нашето предложение, фактически по принцип тя го подкрепя, тъй като го включва в първия период от време.
Не подкрепих този член, както казах, поради две причини - първата е, че един от аргументите, който се използва тук от госпожа Тоткова, е, че синдикатите са съгласни. Това не може да бъде аргумент, когато ние приемаме текстове, тъй като много често тук се отхвърлят текстове, много често, които са предложени от синдикатите. И особено в нашата комисия има такава практика. И тя е нормална практика. Разбира се, че, разсъждавайки върху даден текст, ние можем да приемем или да отхвърлим предложение на синдикатите, така че това не може да бъде никакъв аргумент, че синдикатите са се съгласили.
Втората причина е, че тук се дават някакви устни гаранции за бъдеще време, че ще бъдат компенсирани работниците или ще се потърси друга възможност за решаване проблема с нарастване ръста на работната заплата. Това са устни приказки, които нямат никакво покритие за в бъдеще. В момента ние приемаме един текст и това е пределно ясно, с който текст ние реално ограничаваме в бъдеще доходите на наемните работници, а кой какви компенсации ще приема и дали ще приема такива компенсации е един голям въпрос. Поради тази причина аз гласувах против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата, госпожо Дянкова, да продължите.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 7 със заглавие "Срокове за внасяне на осигурителните вноски" има предложение на народния представител Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 7 да се измени, както следва:
"Срокове за внасяне на осигурителните вноски
Чл. 7. (1) Осигурителните вноски за Държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение или на част от него.
(2) Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на трудовото или друго възнаграждение.
(3) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, и лицата, които внасят осигурителните вноски само за своя сметка, както и за останалите случаи, се внасят до 10-о число на месеца следващ този, за който се дължат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Неприети предложения няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 7 със заглавието.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Член 7 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 8 със заглавие "Осигурителни каси".
Има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 8 да се измени, както следва:

"Осигурителни каси
Чл. 8. (1) За провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 юридическите лица, както и физическите лица, които се осигуряват изцяло за своя сметка, могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ).
           (2) Осигурителните каси извършват осигуряването на своите членове, като:
1. събират дължимите осигурителни вноски и ги превеждат във фондовете на Държавното обществено осигуряване;
2. при настъпване на осигурителен случай изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
 (3) Редът и начинът на създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 8 със заглавието.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 9 със заглавие "Осигурителен доход".
Има предложение от народния представител Пламен Славов, което не е подкрепено от комисията.
В чл. 9, ал. 1 думата "10-кратния" се заменя с "15-кратния".
Алинея 4, изречение първо да има следната редакция:
"Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 се осигуряват авансово върху избран от тях месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от 15-кратния й размер."
Следващото предложение е от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 9, ал. 1 - осигурителните вноски да се изчисляват не от осигурителен доход, а от брутната заплата, като отпадне ограничението, че не може да бъде по-голямо от 10-кратния размер на минималната работна заплата.
В чл. 9, ал. 4, думата "авансово" да отпадне - когато лицата се осигуряват авансово върху избран месечен доход и приключват в края на годината със загуба, ще им се връщат осигурителните вноски и това време ще се зачита ли за трудов стаж.
В чл. 9, ал. 6 - защо елементите на възнаграждение, върху което се правят осигурителни вноски, не са в този кодекс, а ще се разработват от Министерския съвет?
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Ваньо Цонов, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Росица Тоткова, което също е подкрепено от комисията.
Още едно предложение на народния представител Ваньо Цонов, също подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 6 на чл. 9, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 9:

"Осигурителен доход
Чл. 9. (1) Осигурителният доход включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски.
           (2) Осигурителният доход, от който се изчисляват осигурителните вноски, не може да бъде по-голям от 10-кратния размер на минималната работна заплата за месеца, за който е получено възнаграждението или дохода, върху който се дължат осигурителни вноски.
           (3) Месечният осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 2, т. 3 е минималната работна заплата.
           (4) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 3 се осигуряват задължително върху избран от тях месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от 10-кратния й размер, а лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 - върху доход не по-малък от минималната работна заплата и не по-голям от 10-кратния й размер:
1. окончателният размер на осигурителния доход се определя за всяка календарна година въз основа на данъчната декларация на лицето и не може да бъде по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от сбора на 10-кратните размери през 12-те месеца на годината;
2. в тези случаи се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
(5) Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" се правят върху паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя и се внася само от него. В същия размер е осигурителната вноска за лицата, които се осигуряват само за своя сметка.
(6) Осигурителните вноски за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" се изчисляват от размера на обезщетението на осигуреното лице, изплащано през времето, зачетено за осигурителен стаж и са в размер, определен за фонд "Пенсии".
(7) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата?
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едно от предложенията ни касае това, че в чл. 9, ал. 1 е записано, че осигурителните вноски се изчисляват от осигурителния доход, който не може да бъде по-голям от десеткратния размер на минималната работна заплата за месеца, за който е получено възнаграждението. Чета първоначалния вариант, а не редактирания от комисията.
Колеги, много внимателно искам да обсъдим този въпрос, защото с тази точка от чл. 9 фактически ощетяваме Националния осигурителен институт. Лицето "Х" получава 5 хил. лева и ние не му даваме право да се осигури въз основа на своите 5 хил. лева, а го осигуряваме върху 700 лева, тъй като минималната работна заплата е 70 лева, примерно казано, десеткратният размер е 700 лева. Фактически ние ощетяваме Националния осигурителен институт, а даваме шанс на държавния бюджет да му взема данък общ доход. Тоест за сметка на Националния осигурителен институт ние пълним държавния бюджет. Аз категорично няма да се съглася с едно такова решение - да не се взема от хората с по-високи доходи процент, както се взема от съответните други лица. Не виждам логиката защо ще слагаме ограничение десет минимални работни заплати. Ами по тази логика защо не кажем петнадесет минимални работни заплати? Каква е логиката да бъдат десет минимални работни заплати на хора, които имат високи доходи. А истината е, че в България вече има определена класа, която има доста високи доходи. И тези доходи вместо като осигурителен влог не отиват в Националния осигурителен институт, защото де факто ние слагаме бариерата десет минимални работни заплати. За сметка на това пък държавният бюджет ще си взима данък общ доход върху доходите, които ще получават тези лица.
Аз не приемам и много ви моля все пак да помислим при тази демографска ситуация в страната необходимо ли е да ощетяваме Националния осигурителен институт от хората с най-високи доходи в страната?
И за да не вземам втори път думата по чл. 9, искам да кажа и това, че редакцията в т. 4 вече изглежда по друг начин, тъй като авансовото внасяне на осигурителните вноски винаги буди риск. Да, гражданинът "Х", който е едноличен търговец, ще направи своята вноска коректно авансово, но през м. март или април той ще фалира. Той си е платил предварително. След като фалира и няма да бъде вече платежоспособен, той ще отиде на борсата. На борсата някой друг трябва да му поеме осигуровките. Той си е плащал досега тези осигуровки, но някой ще му възстанови ли това, което той е платил авансово? Новата редакция обаче в голяма степен удовлетворява нашето предложение.
Искам да кажа, че това, че в чл. 9, ал. 5 беше записано най-напред, че осигурителните вноски за фонд "Пенсия" се правят върху минималната работна заплата при временна нетрудоспособност, бременност и раждане, според нас е едно ощетяване. Много от хората, които са временно нетрудоспособни, които са в отпуск по бременност или раждане, може да имат далеч по-висока заплата от минималната работна заплата, за да бъдат осигурени на минимална работна заплата. Но мен ме притеснява фактът, че в новата редакция е написано, че ще се изплаща само въз основа на това, което дава работодателят като обща осигурителна вноска. Отново това, което преди малко коментирахме за съотношението - колко процента ще внася работодателят, колко процента ще внася осигуреното лице - се явява на дневен ред. В годината 2006-а или 2007-а, когато съотношението ще бъде 50 на 50, хората, които ще бъдат в отпуск по бременност или раждане, ще бъдат в значителна степен ощетени в сравнение с тези в 2001-а, 2002 г., когато работодателят ще поеме 80 на сто или 75 на сто от осигурителната вноска.
Аз бих приела тази редакция, при положение че ние много внимателно прецизираме това съотношение и точно този текст, който е записан в чл. 9, ал. 5.
Продължавам да настоявам да няма ограничение в чл. 9, ал. 1, на хората с високи доходи осигурителните им вноски да се изчисляват на базата на не повече от десет минимални работни заплати. Не виждам логиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожа Масларова, аз искам да внесем известна яснота по това, което дискутираме сега - чл. 9, ал. 5. В текста, който и аз предложих и защитих в комисията, да се правят осигурителните вноски върху парични обезщетения, не върху минималната работна заплата, във второто изречение е записано, че в такива случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта. Тоест осигурителната вноска за тези лица се изплаща само от работодателя. Тази част, която е за осигуреното лице, в общия случай не се дължи от осигуреното лице, тя остава за сметка на фонд "Обществено осигуряване" за съответния риск. Така че ние сме намерили решението, което е в полза на осигуряваните лица. Защото осигурителната вноска, която се дължи, е само за сметка на работодателя. Но тя е равна в частта, в която на него му се полага, без да се доплаща от някой друг. Той остава за сметка на фонда.
Мисля, че намерихме доброто решение точно за осигурените лица. И дори тук имаше спор, че след няколко години тази част, която се внася от работодателя, ще бъде много по-малка, отколкото е сега. Но ние записахме като принцип в началото на кодекса принципа на солидарността между осигурените лица. И тук става въпрос за лица, които са във временна нетрудоспособност, и ние прилагаме именно този принцип за тях. Мисля, че намерихме доброто решение, но не сме се изяснили.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Ще трябва да се изясни редакционно.
РОСИЦА ТОТКОВА: Точно така. Пише "осигурителната вноска е в размер". Това е достатъчно ясно. Аз мисля, че намерихме доброто решение в името на осигурените лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Вече стана дума за минусите от горна граница върху осигурителните вноски, за десеткратния размер. Аз се връщам към вече приетия чл. 3 - принципи на осигуряване, където действително в т. 2 сме записали, че един от принципите е солидарност на осигурените лица и равнопоставеност на осигурените лица. Точно с предложението, че осигурителният доход, от който се изчисляват осигурителните вноски, не може да бъде по-голям от десеткратния размер на минималната работна заплата, ние нарушаваме вече тези два гласувани в залата основни принципа на осигуряването.
Поради тази причина аз предлагам в чл. 9, т. 2 от предложението на комисията и съобразено с нашите предложения, да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Николай Николов, управител на Националния осигурителен институт.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по въпроса, който беше поставен - за ощетяването на Националния осигурителен институт от въвеждането на тавана върху възнаграждението или осигурителния доход, върху който се плащат осигурителни вноски.


Категорично искам да кажа, че това ограничение в никакъв случай не ощетява института, тъй като във всяка една осигурителна институция има таван. В определени случаи, както е при нас сега, таванът е върху размера на пенсиите. В други случаи, както е в модерните осигурителни системи, таванът е върху входа на системата. Тоест върху размера на осигурителния доход, върху който се правят осигурителни вноски. И по този начин косвено се регулира размерът на пенсиите. Тоест по този начин не могат да се получат много по-големи диференциации на пенсиите между една и десет минимални работни заплати.
Затова при подготовката на Кодекса ние възприехме принципа да се въведе таван върху доходите, върху които ще се плащат осигурителни вноски, и да отпадне сегашният таван върху пенсиите, който считаме, че е ново и много по-прогресивно и то ще стимулира хората да правят осигурителни вноски.
Освен това е необходимо този въпрос да се постави и във връзка с логиката на изграждането на осигурителната система. От едноколонна, което е сега, с настоящия Кодекс и със закона, който приехте преди няколко месеца, се създава осигурителна система, така наречената триколонна система. Пенсии ще могат да се получават от общата схема, от Националния осигурителен институт, пенсии ще могат да се получават от допълнителни пенсии от професионалните фондове и от частните фондове, ако човек е участвал със свои вноски в тях. Така че, ако хората имат повече средства да правят вноски от 10 пъти минималната работна заплата, те спокойно могат да направят тези вноски във втория и в третия стълб и по този начин да се погрижат за по-високи размери на пенсиите.
Считаме, че с това ограничение ще отпаднат някои несправедливости, които биха се получили, ако отпадне сегашният таван за пенсиите. Преди година при нас имаше случай на един държавен служител, на който коефициентът му беше 11. За тригодишния базисен период той е получавал 11 пъти по-голяма средна работна заплата отколкото средната за страната. Тогава пред нас възниква въпроса какво му е на социалното осигуряване, ако ние наредим на опашката за пенсия един човек със 70 лева и един човек със 700 лева пенсия? Ето, тези случаи цели да избегне поставянето на тавана върху осигурителния доход или заплатата.
Още веднъж искам да кажа, че по никакъв начин не се ощетяват интересите на Осигурителния институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Обсъждането по чл. 9 поставя още веднъж принципно въпроса за това доколко ние сме основателни в искането си целият закон да влезе в зала. Ще върна още малко по-назад - доколко ние сме основателни с искането си да има една комплексност в идеята и в нейното изразяване, що се касае до тази сфера на дейност.
Нашият акцент беше и остава върху задължителното осигуряване. От това бяхме ръководени, когато сме направили предложенията и по чл. 9. Всъщност ние искаме да започнем от тази система, която е в момента, а и в следващите години основната за мнозинството български граждани, защото доходите са такива - вие ги знаете много добре, и ще бъдат. Следователно ние не можем да си позволим и аз не мога да приема - разбира се, това, което каза господин Николов, е и така - но не мога да приема, че след като в следващите години ще имаме акцент и ще зависим от тази система, ние трябва да я подлагаме на каквито и да са колебания, да не й дадем възможност тя да действа пълнокръвно. В случая именно това ни е ръководело. И аз продължавам да поддържам това предложение от името на вносителите, водени именно от тези мотиви.
Също така, тъй като по ал. 6 ние не бяхме предложил текст, впоследствие аз предложих в комисията алинеята да отпадне. Бих искал да кажа част от тези мотиви, които съм имал предвид.
Алинея 6 гласи, че елементите на възнаграждението, върху което се правят осигурителни вноски, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Според нас това трябва да бъде уредено в закона. Защото независимо от грубата аналогия, която ще направя в момента, това е определена тежест, равносилна на данъчната. Не можем да дадем, след като в закон се определят, казвам, аналогията е груба, но имам основание данъчната тежест, тук да подходим по друг начин.
Предложих и на комисията тези неща да бъдат уредени тук. И ако нямаме готовност да ги направим впоследствие, но не и в този вид да внасяме разпоредбата, защото и в този смисъл, който казах, тя противоречи и на Конституцията. Затова поддържам и това предложение, което съм направил. Моля колегите да го имат предвид не от гледна точка на това кой го прави, а от гледна точка на съдържанието. Извинявам се за това уточнение, но искам да направим действително закон, който, да не повтарям, може би и потретвам, да е срам за нас и да бъде нещо добро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Започваме с гласуване на неприетите предложения.
Първото, неприето от комисията, предложение е на господин Пламен Славов.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 24, против 97, въздържали се 2.
Предложението на господин Пламен Славов не се приема.
Следващото предложение, което е отбелязано в доклада, е предложението от колегите Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков.
Няма да го поставям на гласуване, тъй като съдържа идеи, а на второ четене ние не можем да гласуваме идеи.
Третото предложение, което не е прието, е на господин Руси Статков. Той защити становището си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков, неподкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 19, против 87, въздържал се 1.
Предложението на господин Руси Статков не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитър Димитров за отпадане на ал. 2 от предложението на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 23, против 84, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на ал. 2 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 9 със заглавието.
Гласували 106 народни представители: за 91, против 12, въздържали се 3.
Член 9 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 10 със заглавие "Възникване, времетраене и прекратяване на осигуряването".
По този член има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е прието от комисията. То разширява чл. 10 с още три алинеи, което комисията подкрепи, и предлага чл. 10, както следва:
"Възникване, времетраене и прекратяване
на осигуряването
Чл. 10. (1) Осигуряването на работниците и служителите възниква от деня, в който те започват изпълнението на задълженията си по трудовото или служебно правоотношение и продължава през времето, през което са изпълнявали задължението си по тези правоотношения.
(2) За осигурителен стаж се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;
2. на неплатените отпуски за временна нетрудоспособност;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
5. през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
6. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
7. през което лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;
8. през което трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя, съобразно предписанието на здравните органи.
(3) Осигурителният стаж по ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 се зачита, без да се правят осигурителни вноски.
(4) За времето, зачетено за осигурителен стаж по ал. 2, точки 4, 5, 6 и 7 се внасят осигурителни вноски за целия период, признат за осигурителен стаж, определени върху последното трудово възнаграждение преди уволнението или недопускането на работа. Осигурителните вноски по ал. 2, т. 8 се внасят върху определените обезщетения. Осигурителните вноски са в размера, определен във Фонд "Пенсии" и се внасят изцяло от работодателя в случаите по ал. 2, точки 4, 5 и 8, а по ал. 2, точки 6 и 7 - за сметка на републиканския бюджет.
(5) Условията и редът за осигуряването на лицата, които не работят по трудово или служебно правоотношение, както и на работниците и служителите, които поради характера на работата не работят целогодишно или нямат установено работно време, или основно трудово възнаграждение, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт."
Това е чл. 10. Аз бих искала да кажа, че това, което комисията подкрепи, е всъщност едно много по-пълно разписване на осигурените случаи, тъй като в началото вносителите бяха разписали този член само в две алинеи, но ние преценихме, че е по-добре тук в закона да се разпишат с пълнота всички осигурителни случаи и да се осигури събираемостта на вноските и изплащането на обезщетенията. Разбира се, това можеше да стане и в един правилник на Националния осигурителен институт, но всички ние бяхме обединени от идеята, че за всички случаи трябва да се предвидят разпоредби, тъй като случаите са много и не бихме искали да изпуснем някои от тези осигурителни случаи. Надявам се, че сме обхванали всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желаещи да вземат думата? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Разбира се, че разписването в повече и конкретни разпоредби е добре направено в една значителна степен и мястото му е тук в закона. Имам само едно несъгласие и то е свързано, разбира се, и с другата разпоредба в чл. 11. Това е в ал. 2, т. 3 - за неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
Ние имаме в т. 1 на същата алинея платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете. Аз и в следващия член, а и тук държа и смятам, че е правилно да се запише и неплатен отпуск за гледане на болен възрастен човек или въобще за болен човек. Защото не са само децата, които се нуждаят от такова специално внимание.
И в комисията говорих и ще говоря специално по чл. 11, но смятам, че тук също така е необходимо или в т. 3, или в т. 1 да запишем именно такъв текст, който е свързан с полагане грижи за лице с трайно увреждане, което може да не бъде отглеждане на дете, а е необходимо, обществено е, това не е личен въпрос само. Защото имаше и такива аргументи, че това е личен въпрос. Не е само личен въпрос и той е уреден трайно в правото на други страни.
Смятам, че няма да бъде прецедент един такъв подход от наша страна. И, повтарям, обществено необходимо е, а не е лично решение на проблема.
Затова, независимо че сме на второ четене, се обръщам към министъра и към госпожа председателката, и към колегите, нека да намерим по-добро решение на този проблем със записване, че няма ограничение за платения и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, може би в т. 1 е най-добре "и лица с трайно увреждане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков, който знае много добре какъв е редът, за да бъде направен нов запис. Сега фактически ме призовава да наруша правилника, което няма да направя, господин Статков.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване чл. 10 със заглавие "Възникване, времетраене и прекратяване на осигуряването", както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте чл. 10.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 15.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 11 е със заглавие "Осигурителни права на осигурените за всички осигурени социални рискове".
Има постъпили предложения от:
- от народния представител Христо Иванов, което е подкрепено от комисията;
- от народния представител Николай Томов и Руси Статков, което е подкрепено от комисията;
- от народния представител Руси Статков, който казва: "На лице, което пряко участва в полагането на грижи за дете, или лице с трайно увреждане, държавата поема неговото обществено осигуряване.", което не е подкрепено от комисията;
- предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията по труда и социалната политика предлага чл. 11 да се измени както следва:
"Осигурителни права на осигурените за всички осигурени
социални рискове
Чл. 11. (1) Осигурените за всички осигурени социални рискове лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а/ временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б/ трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
в/ трудоустрояване поради бременност и кърмене;
г/ бременност и раждане;
д/ отглеждане на малко дете;
2. парични помощи за:
а/ инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б/ профилактика и рехабилитация;
в/ помощно-технически средства, свързани с увреждането;
3. пенсии за:
а/ осигурителен стаж и възраст;
б/ инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
в/ инвалидност поради общо заболяване.
(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер на две минимални работни заплати и на наследствена пенсия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли изказвания?
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин Куртев, тъй като Вие не чухте този спор в началото, искам да кажа, че нашето предложение беше да няма пенсия за старост, тъй като никой не може да каже какво е "старост", а да бъде "осигурителен стаж и възраст". Това не се прие от мнозинството някак си така инертно, но ето, сега в този текст ние го виждаме като предложение на комисията. Вече няма пенсия за старост, а има осигурителен стаж и възраст.
Така че аз просто моля колегите да се върнем в началото, да прегласуваме тази "старост" да се премахне и да остане "осигурителен стаж и възраст" и по този начин нататък да върви законът спокойно и по-коректно, тъй като, господин Куртев, ние не можахме да уточним какво значи "старост". Кой е стар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз съм стар.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: По какви критерии установихте, че сте стар? Може би за някои от нас сте много млад и деен човек?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова. Но и тя знае много добре, че не можем да се върнем с няколко члена назад, след като вече сме ги приели.
За реплика иска думата господин Ляков.
Има думата господин Ляков за реплика на госпожа Масларова.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС)!: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не е вярно, че няма квалификация за "старост". Преди няколко години ЮНЕСКО въведе следното определение:
"Младежка възраст - до 40 години; средна възраст - до 70; старост - над 70 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Безкрайно Ви благодаря, господин Ляков. Значи потвърждавате тогава тезата, че ние ще правим осигуряване и щом е за старост, тогава тези хубави числа 60 години, 63, 65, просто не могат да съществуват в един такъв нормативен документ, след като говорим, че правим Кодекс за задължително обществено осигуряване и пенсия за "старост". Тогава ние трябва да променим тези възрастови граници, за които спорим и отстоявахме да бъдат бавно и плавно премествани нагоре. Ето, че възниква конфликтът по въпроса за "старост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Статков, искахте думата. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Едното от нещата, за които исках да се изкажа, вече госпожа Масларова го констатира.
Другото, което констатирам е във връзка с моето предложение - за уреждане в този закон положението и на лицата, които участват в полагането на грижи за дете, в конкретни разпоредби. Още в началото ставаше дума за това кои са осигурените лица, които имат право или са задължително осигурени за всички социални рискове или за друго, трето. Там ние държахме да се изпишат и случаите, когато се отглежда дете или възрастен.
Това вие не сте го гласували, аз не бях в началото на гласуването. Разбирам, че е отпаднало. Но в чл. 11 се появява текст, който по същество касае тази част. Това не е лошо, разбира се, аз не казвам, че е лошо.
Но отново мисля, че трябва да прегласуваме началото, защото се появява, че осигурени за всички социални рискове "имат право на:" и в това число и отглеждане на малко дете или на болен от семейството. Изписано е, което, пак казвам, че е добре, че го има, но то трябва да бъде във връзка и с началото - кои са тези лица. Това е разписано конкретно в досегашния чл. 4, ал. 1, в която изброяваме задължително осигурените за всички осигурени рискове.
Тоест, в чл. 11 ние вкарваме частично въпроса за това, че имаме такъв социален риск - отглеждане на малко дете или на болни, но го нямаме във взаимна връзка с началото, госпожо председател.
Затова предложението ми е, както говорихме и по първия факт, който вие сте променили тук, да се промени в началото и по този.
Предлагам просто да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Има ли други изказвания?
Вашето предложение, господин Статков, държите ли да се гласува - това, което е по чл. 11? (Реплика от господин Статков, която не се разбира.)
Господин Статков, ако цял си обясняваме правилника, очевидно е, че някой трябва да го прочете.
Вие имате предложение по чл. 11. Държите ли да се гласува или го оттегляте?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков по чл. 11.
Гласували 101 народни представители: за 22, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 12 със заглавие "Осигурителни права на осигурените само за трудова злополука и професионална болест".
Постъпили са предложения от народния представител Христо Иванов, което е подкрепено от комисията, от народния представител Росица Тоткова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 12:

"Осигурителни права на осигурените само за трудова
злополука и професионална болест
Чл. 12. (1) Осигурените само за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санитарно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. помощно-технически средства, свързани с увреждането.
   (2) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер на две минимални работни заплати и на наследствена пенсия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 13.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 13 със заглавие "Осигурителни права на осигурените само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт".
Народният представител Росица Тоткова е направила предложение за корекция на заглавието и то е подкрепено от комисията.
Предложение от госпожа Тоткова за ал. 1 и 2, също подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Христо Иванов, също подкрепено от комисията.
Комисията предлага текстът на чл. 13 и заглавието към него:

"Осигурителни права на осигурените само за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт
Чл. 13. (1) Осигурените само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:
1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;
3. помощно-технически средства, свързани с увреждането.
             (2) При смъртност осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в размер на две минимални работни заплати и на наследствена пенсия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 8.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 14 със заглавие "Експертиза на работоспособността".
Има постъпило предложение от народния представител Христо Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 14 да се измени, както следва:
"Експертиза на работоспособността
Чл. 14. (1) Експертизата на работоспособността се организира и ръководи от Министерството на здравеопазването.
             (2) Степента на трайно намалената работоспособност се определя в проценти спрямо възможностите на здравия човек.
             (3) Принципите и критериите на експертизата на работоспособността, както и редът за нейното установяване, се определят с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 15 със заглавие "Органи на експертизата на работоспособността".
Има предложение от народния представител Христо Иванов за отпадане на ал. 3 и комисията е подкрепила това предложение.
И чл. 15 по предложение на комисията се изменя, както следва:

"Органи на експертизата на работоспособността
Чл. 15. (1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от лекуващите лекари, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
             (2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от териториалните експертни лекарски комисии и от Националната експертна лекарска комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 8.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 16 със заглавие "Обжалване на решенията на органите на експертизата".
Предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
И още едно предложение на народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текстът на чл. 16 да се измени, както следва:

"Обжалване на решенията на органите на експертизата
Чл. 16. (1) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, работодателите, Националния осигурителен институт и др.) се правят: 
1. срещу решенията на лекуващия лекар - пред ръководителя на здравното заведение или пред ЛКК, ако има такава;
2. срещу решенията на директора на здравното заведение и на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред териториалната експертна лекарска комисия;
3. срещу решенията на териториалната експертна лекарска комисия - в 14-дневен срок от получаването им пред Националната експертна лекарска комисия;
4. срещу решенията на Националната експертна лекарска комисия - пред окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство.
(2) Органите по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти.
(3) Ръководителят на Националната експертна лекарска комисия може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения, поставени от нейните състави."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 16, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя, а той е:
"Влизане в сила на решенията.
Чл. 17. Решенията на органите по експертизата на работоспособността, които не са обжалвани, или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 17, както е предложен от вносителя
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава втора - Финансово устройство".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, както е предложено от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 18 - "Осигурителни фондове" - има направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което не е подкрепено от комисията, но всъщност това предложение беше оттеглено, така че Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя за чл. 18:
"Осигурителни фондове
Чл. 18. Средствата на Държавното обществено осигуряване се обособяват в:
1. фонд "Пенсии";
2. фонд "Трудова злополука и професионална болест";
3. фонд "Общо заболяване и майчинство"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за чл. 18. Моля, гласувайте!
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 19 е със заглавие "Бюджет на фондовете".
Има предложение от народния представител Росица Тоткова за корекция на ал. 4, което е подкрепено от комисията.
Комисията по труда и социалната политика предлага чл. 19 в следната редакция:
"Бюджет на фондовете
Чл. 19. (1) Народното събрание приема Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване, който включва бюджетите на фондовете по чл. 18 и бюджета на Националния осигурителен институт и действа за срок една календарна година.
(2) Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Министерството на финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на Националния осигурителен институт необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.
(4) В Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 18, образуван чрез отчисления по норматив, определен в Закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите по актовете за начет.
(5) Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.
(6) В случай, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 19, както е предложен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 20 със заглавие "Бюджет на Националния осигурителен институт". По него няма постъпили предложения.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя:

"Бюджет на
Националния осигурителен институт
Чл. 20. (1) Бюджетът на Националния осигурителен институт е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по приходните и разходните параграфи на бюджетната класификация.
(2) Приходите в бюджета на Националния осигурителен институт се формират като:
1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство" и "Трудова злополука и професионална болест";
2. процент от приходите от здравноосигурителните вноски;
3. процент от приходите от осигурителни вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица";
4. процент от приходите от осигурителни вноски за допълнителното задължителното пенсионно осигуряване;
5. заеми;
6. неданъчни приходи.
(3) Разходите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и на дейностите по здравното осигуряване, фонд "Професионална квалификация и безработица" и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (в частта за събиране и контрол на осигурителните вноски);
2. капиталови разходи (за придобиване на дълготрайни материални активи, нематериални активи и основен ремонт), свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми.
(4) Процентите по ал. 2, т. 1 - 4 се определят със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
(5) Разходите по ал. 3 се утвърждават от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, тук бих искала да направя едно предложение, което се отнася до ал. 5. Става дума за това изразът "управителния съвет" да бъде заменен с "управителя". Управителен съвет като институция в Националния осигурителен институт няма. Няма и такава функция. По-нататък в закона се разписват правата на управителя и задълженията на подуправителя на Надзорния съвет. Има съвет към управителя, но това не е управителният съвет на Националния осигурителен институт. Затова моля да се направи тази поправка: вместо "управителния съвет" да се запише "управителя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли възражения по това предложение, за да не го гласуваме отделно? Няма.
Моля, гласувайте чл. 20, както е предложен от вносителя, с корекцията в ал. 5.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Член 20 е приет.
Почивка до 12,05 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Госпожа Дянкова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 21 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Приходи по фонд "Пенсии"
Чл. 21. Приходите по фонд "Пенсии" се набират от:
1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;
2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. суми от държавния бюджет за провеждане на осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, точки 2 и 3 и чл. 6, ал. 7;
4. суми от републиканския бюджет за:
а) изплащане на пенсии, за които не са правени осигурителни вноски, и за индексациите, компенсациите и добавките към тях;
б) добавки към пенсиите на ветераните от войните;
в) субсидии, предвидени в Закона за държавния бюджет за текущата финансова година;
г) осигурителни вноски в случаите, предвидени в този кодекс.
5. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
6. глоби и наказателни лихви;
7. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
8. лихви и дивиденти;
9. дарения и завещания;
10. суми от фонд "Професионална квалификация и безработица" за лицата по чл. 6, ал. 8;
11. други източници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков.
Гласували 110 народни представители: за 23, против 80, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 15.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 22 има предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 22:
"Разходи по фонд "Пенсии"
Чл. 22. Средствата на фонд "Пенсии" се разходват за:
1. изплащане на пенсии и добавките към тях, с изключение на пенсиите по чл. 24;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите;
3. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 22 така, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 23 няма постъпили предложения, комисията подкрепя текста на вносителя, а той е:
"Приходи по фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Чл. 23. Приходите по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. суми от Държавния бюджет за осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, точки 2 и 3;
3. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;
4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
5. глоби и наказателни лихви;
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 24 има направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което не е подкрепено от комисията. Всъщност става дума за т. 3. Те са предложили да се замени думата "превенция" с "мероприятие за предпазване от".
И предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 24:
"Разходи по фонд "Трудова злополука и професионална болест"
Чл. 24. Средствата по фонд "Трудова злополука и професионална болест" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. превенция на трудовите злополуки и професионалните болести;
4. помощно-технически средства, свързани с увреждането;
5. други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Нашето предложение е съвсем граматическо. Идеята е чуждиците в българското законодателство в максимална степен, ако е възможно, да бъдат изчистени. И тъй като става въпрос за комплекс от дейности, които да предотвратяват трудовата злополука и професионалните заболявания, нашето предложение е думата "превенция" да бъде заменена с "мероприятия за предпазване от трудови злополуки и професионалните болести". Оставям на колегите да преценят доколко трябва да използваме тази дума или да приемат нашето предложение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): А защо не "предотвратяване"?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Може да е предотвратяване, да. Аз съм съгласна с направеното предложение на председателя на Комисията по образование. Той също има право. И бих го приела, но да не е думата "превенция". Това е нашата идея, тъй като това нещо като бележка ни беше предоставено от филолози.
И аз мисля, че тук господин Панев може да ни помогне. Аз приемам това негово предложение, ако господин Панев не възразява, да бъде ...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Аз не правя предложение. Не, само подсещам.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не правите, само ме подсещате. Благодаря Ви.
В такъв случай, може би нашият текст е по-тромав, но "мероприятия за предотвратяване на трудови злополуки..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това, да, правилно.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Този текст да бъде гласуван.
Правя това предложение сега, подсетена, пак искам да кажа за приноса на господин Панев, да бъде "мероприятия за предотвратяване на трудови злополуки и професионални болести".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Поставям на гласуване предложението думите "превенции за" да бъдат заменени с "мероприятия за предотвратяване на".
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 67, против 37, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от комисията и с приетата преди секунди редакционна поправка.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 9.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 25 със заглавие "Приходи по фонд "Общо заболяване и майчинство" няма постъпили предложения.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя, който е:
"Чл. 25. Приходите по фонд "Общо заболяване и майчинство" се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. суми от държавния бюджет за осигуряването на лица по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3;
3. приходи, предвидени с други закони, за осигуряване за общо заболяване и майчинство;
4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
5. глоби и наказателни лихви;
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. лихви и дивиденти;
8. дарения и завещания;
9. други източници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 26 със заглавие: "Разходи по фонд "Общо заболяване и майчинство".
Има предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за нова точка 4.
Комисията е възприела това предложение.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 26:
"Разходи по фонд "Общо заболяване и майчинство
Чл. 26. Средствата по фонд "Общо заболяване и майчинство" се разходват за:
1. изплащане на парични обезщетения и помощи;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;
3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;
4. осигуряване с помощно-технически средства;
5. други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 9.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 27 със заглавие "Краткосрочни безлихвени заеми за фондовете" няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 27. При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет, както и от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви със заповед на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт."
По чл. 28 със заглавие "Влагане на свободни средства" също няма постъпили предложения.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 28. Временно свободните средства по фондовете на Държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в банките или за придобиване на държавни ценни книжа."
По чл. 29 със заглавие "Банково обслужване" също няма предложения.
Комисията по труда и социалната политика е подкрепила текста на вносителя, а той е:
"Чл. 29. Банките, които имат право да оперират със средствата на фондовете по Държавното обществено осигуряване, се определят от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и от Министерството на финансите банки Надзорният съвет на Националния осигурителен институт избира банките, които имат право да оперират със средствата на фондове."
Следващият чл. 30 е със заглавие "Изпълнение на бюджета", по него също няма постъпили предложения от народни представители.
Текстът на вносителя се подкрепя от комисията, а той е:
"Чл. 30. (1) Изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт.
(2) Първостепенен разпоредител с бюджета на Държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт.
(3) Второстепенни разпоредители с бюджета на Държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители."
По чл. 31 със заглавие "Годишен отчет" има предложение от народни представители, което се оттегля.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който гласи:
"Чл. 31. (1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
(2) Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте членове от 27 до 33 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 8.
Членове от 27 до 31 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Подзаконова уредба" е заглавието на чл. 32.
Предложение от народния представител Росица Тоткова за отпадане на този член - възприето е от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 32 да отпадне.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Член 32 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава трета - Управление".
Няма постъпили предложения за заглавието.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Функции на Министерството на труда и социалната политика" е заглавието на чл. 33.
Предложението на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков е да отпадне този член.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, а той е:
"Чл. 33. Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по Държавното обществено осигуряване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз искам да аргументирам, по-точно сега, в момента да направя и корекция. Въпреки моите лични пристрастия към Министерството на труда и социалната политика считам, че Държавното обществено осигуряване включва и здравното осигуряване. Тоест, когато ние коментирахме Кодекса за задължително обществено осигуряване, всички бяхме съгласни, че за да бъде точен, истински кодекс, той трябва да включва в себе си и здравното осигуряване, и осигуряването при безработица и насърчаване на заетостта. Но така или иначе този текст тръгна и това е нашият Кодекс за задължително обществено осигуряване.
Но колеги, моето конкретно предложение в момента е: по Държавното обществено осигуряване се извършват различни осигурителни дейности и това е политика на много институции, на много министерства, а не само на Министерството на труда и социалната политика. Към дейността на Държавното обществено осигуряване има пряко действие Министерството на здравеопазването. В тази си дейност не без значение е Министерството на финансите, тъй като една голяма част от осигурителните плащания се извършват и на базата на държавния бюджет на Република България.
Така че моето конкретно предложение е не да отпадне този текст, а да бъде заменен текстът "Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по Държавното обществено осигуряване" и чл. 33 да добие вида:
"Чл. 33. Министерският съвет разработва, координира и провежда държавната политика по Държавното обществено осигуряване."
Струва ми се, че това е далеч по-точно и обхваща всички онези осигурителни плащания, към които това е политиката на държавата в нашата страна. Тази политика не се изпълнява единствено и само от нашето Министерство на труда и социалната политика, а то се доближава и до дейностите не, а е свързано с дейността и на Министерството на здравеопазването, и на Министерството на финансите. Така че това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Други изказвания няма. Но, госпожо Масларова, съгласете се, че не мога да приема като редакционна поправка замяната на "Министерство на финансите" с "Министерския съвет". Това вече е по същество. Така че освен да поставя на гласуване предложението Ви за отпадане, друго...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Нали преди малко заменихме "Управителен съвет" с "управител"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защото просто не съществува такъв орган - "Управителен съвет", а управителят. Там вече е фактологическа грешка.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Става реч за държавна политика на един цял конгломерат от осигурителни дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не споря с Вас по същество, аз се позовавам на възможности, които ми дава правилникът.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): За едно може, за друго не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков чл. 33 да отпадне.
Гласували 99 народни представители: за 18, против 75, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 33 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 75, против 12, въздържали се 9.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 34 със заглавие "Национален осигурителен институт".
Има предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията, и от народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 34:

"Национален осигурителен институт

Чл. 34. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои териториални поделения.
 (3) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на Държавното обществено осигуряване;
2. събира осигурителните вноски и вземанията на Държавното обществено осигуряване;
3. събира осигурителните вноски за:
а) здравно осигуряване;
б) фонд "Професионална квалификация и безработица";
в) допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
4. осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство;
5. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. извършва плащането на пенсиите и организира дейността по другите осигурителни плащания;
7. събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на Държавното обществено осигуряване.
 (4) Функциите на Националния осигурителен институт по събиране на вноските по ал. 3, т. 2 и 3 и разпределението на събраните суми се уреждат с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Пламен Славов има думата.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 34 е със заглавие "Национален осигурителен институт".
Има предложение от народните представители Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията, и от народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 34:
"Национален осигурителен институт
Чл. 34. (1)  Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание.
(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои териториални поделения.
(3) Националният осигурителен институт:
1. изпълнява бюджета на Държавното обществено осигуряване;
2. събира осигурителните вноски и вземанията на Държавното обществено осигуряване;
3. събира осигурителните вноски за:
а) здравно осигуряване;
б) Фонд "професионална квалификация и безработица";
в) допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
4. осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство;
5.  организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
6. извършва плащането на пенсиите и организира дейността по другите осигурителни плащания;
7. събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;
8. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване.
(4) Функциите на Националния осигурителен институт по събиране на вноските по ал. 3, т. 2 и 3 и разпределението на събраните суми се уреждат с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, съжалявам, че при предложенията, които бяха направени за второ четене, е допусната техническа грешка, печатна грешка, и моето предложение, което по същество е за чл. 34, ал. 2, е включено в доклада към чл. 44, ал. 2.
Освен това, ако действително гледаме от формална гледна точка е така, но аз мисля, че в комисията се работи по същество и самият факт, че в чл. 44, ал. 2 не се коментира Националния осигурителен институт би трябвало да подскаже на комисията това предложение да бъде разгледано там, където става дума за Националния осигурителен институт. И аз се надявам, господин председател, че от формална гледна точка няма да ми попречите да обоснова това свое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма, разбира се.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, истина е, че тази наредба за пенсионно обслужване, която действа и в момента, показва много слабости в процеса на нейната реализация и практика. Факт е, че с нея е въведено служебното начало при пенсионирането, което означава, че длъжностно лице от предприятието или учреждението комплектова документите и ги представя в съответното регионално управление за социално осигуряване. Гражданите на практика сами се грижат за снабдяване с необходимите документи и привеждането им в съответствие с изискванията на пенсионните органи. Поради това не са малко случаите, в които гражданите не могат да спазят съществуващия едногодишен срок, а какво остава за тази промяна, в която се предлага срокът да бъде 6-месечен?
Новите управители на приватизирани предприятия подценяват задълженията си по правилното съхраняване на предишните документи и обслужването на бившите работници и служители.
Що се отнася до ликвидираните предприятия, те са на чл. 143 от Закона за Държавния архивен фонд, уреждащ този въпрос. Предприятие, което се ликвидира, следва да уреди архивите си в срок от шест месеца след ликвидацията. Документите, които не представляват интерес за Държавния архив, задължително отиват в предприятието-правоприемник и следва да се съхраняват 50 г. и въз основа на тях да се правят справки и издават на хората необходимите документи.
Постановление на Министерския съвет № 146 от 1992 г. задължава кметовете на населени места с ликвидирани предприятия без правоприемник да съхраняват архивите им, но пенсионните органи не приемат издадените от кметствата документи в тази връзка, тъй като те не са правоприемници на ликвидираните предприятия, а само съхранители.
Явно е противоречието в двата документа и последиците за гражданите, които са били добросъвестни данъкоплатци.
Казвам тези неща, за да се разбере, че и в сега действащия Закон за пенсиите, и в проекта за Кодекс за задължителното обществено осигуряване е предвиден и ангажиментът на Националния осигурителен институт да предложи на пенсионера най-благоприятен вариант за отпускане и изчисление на пенсията, но това, оставено на грижата на самите пенсионери, изисква много време, много енергия и, естествено, много познания в тази сложна материя.
В този смисъл предложението, което съм направил - то е не само по чл. 34, ал. 2, а и по текста на чл. 38 и след това се надявам, че отново ще имам възможност да аргументирам това предложение е да се намери начин, да се търси възможност за децентрализиране на дейността по отпускането, промените и изплащането на пенсиите, да се създаде възможност частните териториални структури, регистрирани по Търговския закон на самоиздръжка, да обслужват желаещи граждани при пенсионирането им срещу заплащане. Дейността на тези звена следва да бъде напълно идентична с тази на районните управления за социално обслужване, както по прилагането на материалния закон, така и по отношение на процедурата, но те ще имат правото и възможността да събират и уреждат документите и за пенсионирането от съответните учреждения, предприятия и частни фирми.
Взаимоотношенията с Националния осигурителен институт, респективно РУСО, ще се прецизират с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт и регламентират сключването на договор между Националния осигурителен институт и частната териториална структура, регистрирана по Търговския закон.
Контролът върху работата на новите звена по прилагането на Кодекса на задължителното обществено осигуряване и на всички други нормативни и поднормативни актове ще се извършва от контролните органи на Националния осигурителен институт по същия начин и в същия обем, при който се извършва и върху работата на РУСО.
Подобна организация на пенсионното обслужване ще доведе до подобряване на качеството му, до облекчаване на гражданите при пенсионирането им.
Не на последно място е и фактът, че Националният осигурителен институт ще реализира икономии от средства за издръжка на териториалните си поделения, както и ще може да съсредоточи усилията си по събирането и управлението на осигурителните вноски.
И във връзка с изложеното дотук, аз предлагам в чл. 34 ал. 2 да добие следната редакция:
"(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът създава свои функционални и териториални поделения, в това число въз основа на договор и поделения извън структурата на Националния осигурителен институт, регистрирани по Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Славов за заместващ текст на ал. 2.
Гласували 105 народни представители: за 20, против 77, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 34 така, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 7.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 35 със заглавие: "Органи на управление".
Има предложение от народния представител Росица Тоткова за отпадане на т. 2 на чл. 35. Комисията е приела това предложение.
Член 35 се изменя, както следва:
"Органи на управление
Чл. 35. Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1. Надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 35 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 36 със заглавие "Надзорен съвет".
Има предложение на народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено също от комисията.
Предложение на комисията за чл. 36:
"Надзорен съвет
Чл. 36. (1) Надзорният съвет се състои от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда, и равен на тях брой представители, определени от Министерския съвет.
(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 1 се определят от ръководните им органи на национално равнище.
(3) Надзорният съвет има мандат за срок от четири години.
(4) Поименният състав на Надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в "Държавен вестник".
(5) Членовете на Надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип.
(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(7) Заседанията на Надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали най-малко половината от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях гласуват повече от половината от общия брой на членовете на Надзорния съвет.
(8) Управителят на Националния осигурителен институт участва в заседанията на Надзорния съвет със съвещателен глас."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желаещи да вземат думата няма.
Неприети предложения също така няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по труда и социалната политика за чл. 36 със заглавието: "Надзорен съвет".
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Член 36 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 37 със заглавие "Функции на надзорния съвет".
Има предложение на народния представител Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Има и едно много голямо предложение от народния представител Светлана Дянкова, което също е подкрепено от комисията. По същество то се отнася до разписване на повече функции на надзорния съвет.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 37:
"Функции на надзорния съвет
Чл. 37. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки на дейността на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава проектите на годишния бюджет на Държавното обществено осигуряване и отчета му;
3. осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
4. утвърждава проектите на нормативните актове по Държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
5. приема правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и правилник за дейността на надзорния съвет;
6. по искане на длъжниците към фондовете на Държавното обществено осигуряване при изключителни случаи по време на материални затруднения по предложение на управителя може да разсрочи плащането на вземания над 100 хил. лв. за срок до три години. Разсроченото вземане се събира със законната лихва;
7. взема решение за заличаване на несъбираеми вземания след приключване на производството за ликвидация на осигурителите;
8. взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт над размер, определен от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
9. взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на Държавното обществено осигуряване;
10. взема решения за придобиване на недвижими имоти от Националния осигурителен институт срещу задължения към фондовете на Държавното обществено осигуряване;
11. определя възнаграждението на управителя и подуправителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
По чл. 37 няма неприети предложения. Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 37 в редакцията, предложена от комисията, със заглавието.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Член 37 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, следва едно предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е за образуване на нов чл. 38, съответно със заглавие на члена и с пет алинеи.
Бих искала да мотивирам това свое предложение, което бих могла да кажа, че е предложение, реализирало съвместните усилия на много голяма част от комисията, тъй като по проект на вносителите управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт имаха много малко функции. Но всички в комисията считаме, че е съвсем нормално, след като управителят и подуправителят се избират от Народното събрание, единственият от органите за управление на Националния осигурителния институт, те би трябвало наистина да представляват институция в Националния осигурителен институт. Те трябва да носят много повече права и много повече задължения и да бъдат определящите в политиката на Националния осигурителен институт.
Затова ние си позволихме, и аз в частност, да предложим на Народното събрание да създаде нов чл. 38, като разбира се, логичното е след това съществуващият чл. 38 да отпадне и да създадем нови функции с нови отговорности на управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт. За нас не беше нормално управителят и подуправителят, които се избират с вота на народните представители, които всъщност представляват цялото общество, да бъдат със занижени възможности и да бъдат по-ниско в институционално отношение от управителния съвет и от надзорния съвет. Мисля, че това предложение ще бъде подкрепено от всички народни представители.
"Управител и подуправител
Чл. 38. (1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се избират от Народното събрание за срок от четири години.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина.
(3) При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя. Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя. Подуправителят свиква и ръководи заседанията на Съвета на управителя.
(4) Управителят и подуправителят могат да бъдат освободени и преди изтичане на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват, за срок повече от шест месеца или са подали оставка пред Народното събрание.
(5) Управителят:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването;
3. внася за утвърждаване в Надзорния съвет:
а/ проектобюджета на Държавното обществено осигуряване;
б/ проект за отчет за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване;
в/ проекти за нормативни актове по държавното обществено осигуряване;
г/ проект за Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д/ проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на Държавното обществено осигуряване;
4. открива и закрива поделения на Националния осигурителен институт и утвърждава структурата и бюджетите им;
5. сключва разпоредителни сделки за имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
6. по искане на длъжниците на Държавното обществено осигуряване при изключителни случаи може да разсрочи плащането на вземания от 10 хил. до 100 хил. лв. за срок до три години. Разсроченото вземане се събира със законната лихва.
7. утвърждава разпределението на капитални вложения за стопанисване имуществото на Националния осигурителен институт."
Това е съдържанието на новия текст на чл. 38, което съдържание е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата?
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Сега вече си отговарям на въпроса защо направихте промяна в текста на вносителя - вместо управителен съвет да се запише управител. Ясно е защо. В резултат на предложението от страна на госпожа Дянкова, подкрепено от комисията, но за мен би било интересно да чуя и вносителя дали се съгласява да стане тази промяна и да се замени управителният съвет с управител и подуправител.
На следващо място, като продължение на вече изложените аргументи по чл. 34, ал. 2 бих искал да споделя с вас още няколко съображения, които ме накараха да направя предложението по чл. 38, ал. 2, независимо дали става дума за управителен съвет или за управител. Въпрос на принцип е дали ще се възприеме от Народното събрание един подход, който да реализира децентрализация в системата или не. Защото е истина, че в момента пенсионното обслужване на лицата, желаещи да се пенсионират, както и на самите пенсионери не е достатъчно ефективно, както от икономическа, така и от социална гледна точка.
Факт е, че разходите за издръжка на системата за отпускане на пенсиите са огромни в сравнение с нейната ефективност. Във веригата за отпускане на пенсии от подаването на документите до получаването на парите са наредени 10-12 служители на Националния осигурителен институт и пощите при средна заплата от около 200 лева. При тази организация пенсионерът получава първата си пенсия за срок не по-малко от 2-3 месеца от подаването на документите. Процедурата по отпускането и изменението на пенсиите е силно централизирана, независимо от териториалните звена на Националния осигурителен институт, тъй като те служат само за набиране на данни и независимо от компютризацията им, цялата информация се обработва в изчислителен център в София. Регионалните управления "Социално осигуряване", особено в големите градове са претрупани с работа. На гишетата им винаги има огромни опашки от хора. Всичко това води до влошено обслужване на гражданите, до голям брой неточности и грешки.
Посоченото дотук е едната страна на проблема за пенсионното обслужване. Преди да настъпи моментът на внасяне на пенсионните документи за пенсиониране или промяна в пенсията се изразходват много време, нерви и средства от страна на кандидата за пенсия за снабдяване с необходимите документи поради проблеми и трудности, които изтъкнах пред вас в предишното ми изказване във връзка с чл. 34, ал. 2. Затова аз поставям отново на вашето внимание възможността не управителният съвет, а така, както предлага госпожа Дянкова и комисията, управителят на Националния осигурителен институт да сключва договори с физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, във връзка с прилагането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Повтарям, това е една идея и желание, ако то бъде подкрепено от Народното събрание, да се постигне децентрализация в системата, която би помогнала да се повиши ефективното обслужване както на тези, които желаят да се пенсионират, така и на всички пенсионери, които желаят да си направят корекция в размера на техните пенсии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Славов, какво е Вашето предложение?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз смятам, че в процеса на промяна и на трансформация на текста вместо управителен съвет да бъде управител. Управителят сключва договори и оттам нататък следва текстът, който аз съм предложил към чл. 38, ал. 2, т. 4. Къде точно ще се намери мястото, оставям на председателя на комисията и на самата комисия да го систематизира в това предложение, което беше прочетено от госпожа Дянкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Николай Николов има думата.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Аз чух тук няколко неща, които категорично искам да кажа, че не са верни.
Какви са проблемите на Националния осигурителен институт? Проблем е за бързото и точно отпускане на пенсиите предприятието, където е изработвал човекът, да му издаде своевременно и качествено необходимите документи. Защото до 1 януари 1997 г( Националният осигурителен институт не е имал така наречения персонален регистър, където се съхраняват данни, така както е във всяка една модерна осигурителна система. От 1 януари 1997 г. ние започнахме да изграждаме такъв персонален регистър.
Що се отнася обаче до старите данни, вие преди малко гласувахте за един текст, с който задължихте всички работодатели да издават при поискване необходимите документи за пенсионирането на лицата. И ако хората ни предоставят индивидуалната си работна заплата, за 15 години назад, ние нямаме никакъв проблем бързо, за секунди да отпуснем пенсията и да кажем на човека кой му е най-благоприятният период. И няма нужда да сключва договори с някакви други организации.
Не е вярно и това, че пенсиите се обработват бавно, защото се обработват в София в Електронноизчислителния център. Това става бързо, по модемна връзка. В София се централизират действително пенсиите по подадена информация от териториалните поделения, но то става също много бързо. Това е направено, за да може да се отпускат по единна методика пенсиите, да не се допуска объркване в отделни региони при определянето на размера на пенсиите. А след това ние разполагаме с една централизирана система за изплащането на пенсиите. Информацията се подготвя от Централния информационно-изчислителен център и в това няма нищо лошо, защото по този начин пък не се допуска субективизъм при изплащането на пенсиите, не се допускат грешки, понякога злоупотреби и т. н. със средствата на Държавното обществено осигуряване. Категорично считам, е няма нужда от такива органи.
Тук беше казано, че нашата издръжка е много голяма. Напротив, ние сме организацията, която е с най-евтина издръжка както в страната, така със сродните организации. След няколко дена ще ви предложим бюджет, където вие ще видите, че за цялата тази дейност ще отидат едва 0,74 на сто от разходите на Националния осигурителен институт, които са около 2 млрд. и 800 млн. нови лева.Така че това няма да подпомогне нито издръжката, нито ще създаде някакви улеснения за пенсионерите. Напротив, ще даде възможност да се сключват договори и да се облагодетелстват някои организации за сметка на това, че са сключени такива договори.
Затова аз ви призовавам да не подкрепите предложението, което беше направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Госпожа Дянкова има думата.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Понеже господин Славов се обърна към мен с предложение да намеря систематичното място на това негово предложение. Действително такова място може да се намери. След като управителят и подуправителят, особено управителят, ще имат 7 вменени от нас задължения, не е толкова сложно на осмо място да се постави и това задължение - да се сключват договори. Но аз наистина не мога да приема съдържателната страна на това предложение, защото не знам как господин Славов си представя точно кои ще са тези лица по Търговския закон, които ще се занимават с всичко, което е по Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Господин Славов, просто всъщност наистина не знам чии интереси защитавате, но аз Ви уверявам, че това не са интересите на пенсионерите.
Представете си фирми, които ще започнат примерно да събират документите за пенсиониране на хората. Коя е гаранцията, че няма да има злоупотреба от страна на тези фирми? Ами те няма да извършват безплатно този вид услуги. Ще трябва да се плащат хонорари. Питам аз, има ли правна защита този пенсионер? Кой ще бъде неговият адвокат, ако се стигне до някакви злоупотреби, до ощетяване на права на този пенсионер? В съда ли ще ходят тези дружества, които ще са сключили договори с Националния осигурителен институт, с управителя, за извършване на дейност по кодекса? Защото да се съберат документите е едно нещо, но има още десетки други функции, които ние разпореждаме с клаузите на този кодекс. Просто не виждам практически как ще се осъществява това.
А колкото до това да улесним хората за достъпа им до Националния осигурителен институт и неговите поделения, ако си спомняте, ние създадохме осигурителни каси в този закон. Те също се създават точно за това, за да се подпомогне, първо, дейността на хората, да се защитят техните права, наистина да имат някакво улеснение, когато дойде момента да се пенсионират и да предявят пенсионните си права. И второ, за да се подпомогне наистина дейността на Националния осигурителен институт. Но те не могат да бъдат по Търговския закон. Ние ги създаваме с този закон и с определени функции. Защото по смисъла на Търговския закон дружествата, които са там, са с много, много по-други функции.
Така че аз не бих могла да включа Вашето предложение и да го вменя в задълженията на управителя.
ПРЕСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Господин председател, ако това е изказване, имам право на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Славов, длъжен съм да спазвам правилника. Съгласно правилника предложения за допълнения и изменения се правят в срока по чл. 68 от правилника. А съгласно чл. 69, ал. 2 на правилника на второто гласуване се обсъждат само предложения на народните представители, постъпили по реда на чл. 68.
Съжалявам много, Вашето предложение е трябвало да постъпи в сроковете по чл. 68, поради което не мога да го поставя на гласуване. (Народният представител Пламен Славов иска думата.)
Нека да спазваме правилника!
Добре, ако искате процедурно предложение, Ви давам думата, но Ви казвам, че няма да го поставя на гласуване.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Ако госпожа Дянкова прави реплика на моето изказване, имам право на дуплика. Ако прави изказване - имам право на реплика. Така ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От тази гледна точка Ви дадох думата, но все пак Ви казах становището.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Смятам, че намекът, който беше направен в изказването на госпожа Дянкова за някакви интереси, е некоректен и неуместен.
Госпожо Дянкова, това, което предлагам тук, е в резултат на практика и опит на хора, които работят в тази система, които обслужват желаещи да се пенсионират, или хора, които вече са пенсионери. Те са направили тези предложения, водени от доброто желание и намерение да се търси по-голяма ефективност в начина, по който ще се прилага след приемането му Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Тоест те са водени от най-добрите намерения в тая система. Ако Народното събрание възприеме идеята за децентрализация, тази децентрализация да помогне именно в чисто практически план към по-добра ефективност и към по-добра и истинска защита на интересите на хората, които се пенсионират или които вече са се пенсионирали, а желаят техните пенсии да бъдат коригирани.
Практиката и опитът на тези хора, които работят, им дава основанието да направят тези предложения, които аз като народен представител съм внесъл. Тук е мястото народните представители с гласуване да определят своята позиция и отношение.
И отново, смятам, че намеци от този характер, каквито Вие направихте, за неуместни, нередни и неправилни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Славов. Приемам Вашето изказване като реплика.
Госпожо Дянкова, имате право на дуплика, ако желаете.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин Славов, аз не искам да елементаризираме този спор тук. А това, че Вие възприемате моите думи като някакъв подтекст, като някакъв намек, като нещо друго, оставям Вие да си преценявате. Но не бих искала да ми слагате в устата думи, които не съм казала. Вие самият казахте, че защитавате интересите на хората, които работят в поделенията на Националния осигурителен институт, и сте говорили с тях за това как те самите могат да облекчат процеса на пенсиониране на хората. И сте говорили с хора, които са от другата страна, които желаят да бъдат облекчени в този процес. Фактически Вие защитавате техните интереси. Какво лошо има в това? Аз не можах да разбера в какво пък Вие мен ме упреквате. За какъв подтекст става дума? И за какъв намек става дума, като ачик-ачик си го казвате, че защитавате страната на хората, които работят в Националния осигурителен институт и другите, които се ползват от услугите на Националния осигурителен институт. Много хубаво! Но само че въпросът е, че не можахте да обясните как точно си представяте това нещо. Просто не можахте. Мен поне не ме убедихте. Дано да сте убедили народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по труда и социалната политика за чл. 38 със заглавието.
Гласували 115 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 19.
Предложения от Комисията по труда и социалната политика чл. 38 със заглавието е приет и, разбира се, в т. 6 текстът е "до 3 години".
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Има предложение на комисията за отпадане всъщност на стария чл. 38 - на вносителя. Възприето е да отпадне - там, където се разписва управителният съвет. Но всъщност в чл. 35 ние вече сме гласували, че няма да имат управителен съвет. Така че това предложение е логично. Но все пак да кажа какво отпада. Какво ще се гласува?
"Чл. 38. (1) Управителният съвет се състои от управителя, подуправителя и ръководителите на функционалните направления в Националния осигурителен институт.
(2) Управителният съвет:
1. осъществява оперативното ръководство на Националния осигурителен институт;
2. утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица в страната инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждане на осигуряването;
3. приема и внася за утвърждаване от Надзорния съвет:
а) проектобюджета на Държавното обществено осигуряване;
б) проект на отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване;
в) проекти на нормативни актове по Държавното обществено осигуряване;
г) проект на Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
д) проекти на решения за прехвърляне на средства от резерва на един фонд към друг;
4. взема решения за:
а) откриване и закриване на поделения на Националния осигурителен институт и за структурата на бюджетите им;
б) придобиване и разпореждане с имуществото на Националния осигурителен институт до размер, определен с Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт;
в) по искане на длъжниците към фондовете на Държавното обществено осигуряване при изключителни случаи може да разсрочи плащането на вземанията до 100 хил. лв. за срок до три години; разсроченото вземане се събира с лихвата за закъснение;
г) капитални вложения по стопанисване на имуществото на Националния осигурителен институт;
д) издаване на брошури, вестници, списания, оригинална преводна литература и други печатни издания, свързани с дейността на института.
(3) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако присъстват две трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство."
Предложението на господин Пламен Славов е било по този съществуващ член, което не е подкрепено от комисията.
Следващото предложение от народния представител Светлана Дянкова е за отпадане на чл. 38.
Комисията е подкрепила предложението за отпадане на чл. 38.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Всъщност ние предрешихме съдбата на това съдържание на чл. 38 на вносителя.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 38 в редакцията на вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 7.
Приема се предложението на Комисията по труда и социалната политика за отпадане на чл. 38 в редакцията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 39 е със заглавие "Управител и подуправител".
Има предложение на народния представител Светлана Дянкова за отпадане на чл. 39.
Комисията е подкрепила това предложение.
Следващото предложение е за създаване на нов чл. 39 със заглавие:

"Съвет на управителя
Чл. 39. (1) В своята дейност управителят се подпомага от Съвет на управителя на Националния осигурителен институт, който се състои от ръководителите на функционалните направления на института и подуправители.
             (2) Заседанията на Съвета на управителя са редовни, ако присъстват две трети от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
             (3) Съветът на управителя предлага на управителя проекти на решения във връзка с правомощията му по чл. 38, ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата по предложението на комисията има ли? Няма.
Постъпилите предложения по чл. 39 са приети. Няма какво да гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по труда и социалната политика за ново съдържание на чл. 39 с трите му алинеи и с ново заглавие.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Член 39 със заглавието е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 40 е със заглавие "Изисквания към членовете на Надзорния съвет и на Управителния съвет".
Това е по текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Комисията по труда и социалната политика предлага чл. 40 да се измени, както следва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Със същото заглавие ли ще бъде?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Не. Ако сме систематични, заглавието би трябвало да бъде така, както започва чл. 1, а той е: "Изисквания към членовете на Надзорния съвет, управителя и подуправителя".
Така би трябвало да бъде заглавието и аз правя това предложение за заглавие на чл. 40.
Комисията предлага текстът на чл. 40, както следва:
"Чл. 40. (1) Членове на Надзорния съвет, управител и подуправител на Националния осигурителен институт не могат да бъдат:
1. лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;
2. лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове;
3. лица, осъждани за умишлено престъпление;
4. лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. лица, които се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на Надзорния съвет, управителя и подуправителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения от комисията чл. 40 със заглавието така, както бяха докладвани от председателя на комисията госпожа Дянкова.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Член 40 със заглавието и редакцията, предложени от комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава четвърта - Обезщетения".
Няма постъпили предложения от народни представители за промяна на заглавието на главата.
Раздел I - "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоспособност".
Тук също няма постъпили предложения.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава четвърта и раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо Дянкова, може би грешно прочетохте раздел I и неговото заглавие.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Раздел I - Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване глава четвърта със заглавието и раздел I със заглавие "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване".
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Глава четвърта със заглавието и раздел I със заглавието са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 41 е със заглавие "Право на обезщетение".
По заглавието има предложение от народния представител Руси Статков, което не се подкрепя от комиисята.
Той предлага по чл. 41, ал. 1 да има фактическо реализирано трудово правоотношение и един ден осигурителен стаж.
Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което не се подкрепя също от комисията, а то е в чл. 41, ал. 1 думите "6 календарни месеца" да се заменят с думите "един календарен месец".
Има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 41:

"Право на обезщетение
Чл. 41. (1) Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
             (2) Изискването по ал. 1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, при бременност и раждане и за осигурени ненавършили 18-годишна възраст.
                (3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и другите обезщетения по Държавното обществено осигуряване се изплащат чрез осигурителите.
                (4) Паричните обезщетения за първите 3 дни от временната неработоспособност, но не за повече от 15 дни през една календарна година, са за сметка на осигурителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
От него е постъпило предложение, което не е подкрепено от комисията.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Навлизаме в конкретни текстове, които на пръв поглед са познати за много от колегите, но същевременно имат и своята специфика, затова бих си позволил да привлека вниманието ви с оглед намиране на по-добри решения.
В случая конкретно текстът на чл. 41, ал. 1, по който съм направил предложение, заедно с колегите Димитър Димитров и Емилия Масларова, касае правото на допускане до системата, за да може да се получи обезщетение. По този въпрос имаше сериозна дискусия в комисията и не бих искал да я пренасяме тук в пълния й размер, но според мен се налага да се кажат поне няколко неща.
На първо място, в случая този член за правилно обезщетение не се отнася, както е записано и в ал. 2, до почти голяма част от осигурените социални рискове, а се отнася преди всичко за осигурения социален риск общо заболяване и приравнените към него. И тъй като става дума за това, че има време на нетрудоспособност, която се поражда от този социален риск, тоест човек не е в състояние да осъществява своята трудова дейност, стои въпросът трябва ли да има изискване за осигурителен стаж и какъв да бъде този размер на осигурителния стаж.
Искам също така да кажа задължително днес, че общото заболяване е най-разпространеният осигурен социален риск и най-често случващият се. Защото това не е желание, приумица на никого така да се разболее. Това се случва, въпреки желанието, поради различни причини. Тук аз не бих искал да отнемам време, но влияние на външна среда или вътрешни особености, а външната среда това са температури, химически и други, и трети дразнители. И когато става дума за това колко време да бъде изискването за осигурителен стаж, за да може човек да получи обезщетение, аз смятам, и тогава смятах, че ние трябва да бъдем изключително прецизни. Изключително прецизни, защото в края на краищата, при положение че никой не желае да му се случи това, а то може да бъде и грип, и да стигне до сърдечна и друга недостатъчност, просто има много такива случаи, никой не ги желае, то 6 месеца, както е записано тук, е срок, който прегражда пред много хора достъпа до подобен тип обезщетение, прави го невъзможен.
В първоначалния вариант, заедно с колегите, бяхме предложили един месец, но в процеса на дискусията в комисията за прецених и затова изведох самостоятелно предложение, че след като човек не избира кога и как да се разболее, но е установено, че е болен, и един ден е достатъчен според мен да получи достъп до тази система при такова общо заболяване.
Затова ви моля, колеги, настойчиво ви моля, но тъй като днес раздадоха материала и не знам дали всички са видели този въпрос, нека всеки да го види и да гласува като изхожда и от собствената си практика. Уточнявам, че става дума само за обезщетение, тук са изключени другите осигурени рискове, при общо заболяване и приравнените към него за достъп в този случай. Отделно са уредени въпросите при майчинство, при трудова злополука, професионална болест, като възможност за достъп.
Защото в дискусията в комисията например се говореше за случаите за злоупотреба с майчинството, но тук този въпрос не е уреден. Той е уреден в друга разпоредба.
Имате два варианта на разположение - единият е един ден, който съм дал, и точният текст, господин председател, е: вместо "ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж", това е последният пасаж, да бъде заменен с "има фактическо реализирано трудово правоотношение и един ден осигурителен стаж".
Стана в комисията този текст и вероятно, когато го е правила стенографката, не го е записала по най-точния начин, затова внасям такава яснота.
Другият текст за единия месец също мисля, че е ясен. Предлагам и двата за гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз моля да приемете предложения текст във варианта на комисията, като имам предвид, че по никакъв начин интересите на осигурените лица не се накърняват тогава, когато тяхното право е породено от случаите на трудова злополука, професионална болест, бременност, раждане, когато са непълнолетни. Но практиката да се изчислява и да се получава обезщетение за временна неработоспособност и трудоустрояване по общо заболяване буквално още на първия ден на сключването на трудовото правоотношение, е неприемлива, поради това, че създава изключителни затруднения и застрашава финансовата стабилност на самия фонд, от който се изплащат тези обезщетения. Винаги е имало изисквания за един минимален стаж, през който да се правят осигурителни вноски, за да се придобие правото да се ползват обезщетенията и това е основният текст. Такъв текст винаги е имало. Изключенията от този текст са оценка, която обществото прави на значимостта на един или друг осигурителен риск, и затова са изключени и трудовата злополука, и майчинството, и т.н., затова изключение е направено и за непълнолетните работници. Но виждате, че изключение е направено включително и за срочната военна служба, отново се връщам на този въпрос, който беше поставен в началото, за да видим, че по никакъв начин хората, които отбиват редовната си военна служба, не са с накърнени права.
Но не може да бъде прието разширяването на това изключение върху основните случаи, върху всички случаи. Това вече ще означава, пак казвам, сериозна заплаха за финансовата стабилност на самия фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Думата има господин Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Има логика в това да има един гратисен период за допускане до системата. Друг е въпросът дали това да са 6 месеца, дали да е един месец, както ние предлагаме, или крайният вариант на колегата Статков - дори един ден. Но трябва да има пълно покритие между осигурителния стаж и правото на обезщетение. Тоест, ние трябва да гледаме едновременно влизането в системата и излизането от системата.
Ако обърнем внимание на чл. 43, ал. 2, ще видим, че така предложеният законопроект предвижда когато временната нетрудоспособност е настъпила до два месеца от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, тоест, паричното обезщетение спира да се изплаща. Тоест, ние слагаме един гратисен срок за влизане в системата - шест месеца, а при излизането от системата гратисният период е два месеца. Тоест, няма покритие между осигурителен стаж, време за изплащане на осигуровките и време за право на обезщетение.
Ако подхождаме нормално и коректно, би трябвало, ако гратисният период е шест месеца за влизане в системата, гратисният период да бъде шест месеца и за излизане от системата. За да имаме покритие между осигурителен стаж и право на обезщетение. Естествено, че шест месеца е прекалено дълъг срок. След като осигуреният е спрял да изплаща осигуровки, след като е прекратен трудовият договор. От тази гледна точка ние сме съкратили периода и за влизане в системата, евентуално и за излизане от системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Наистина въпросът, който се поставя, е много сериозен и аз ви уверявам, че ние му отделихме много време в комисията, когато разисквахме дали да има условия за достъп до системата при осигуряване за временна нетрудоспособност и какви да бъдат тези условия. Мисля, че, както каза и господин Димитров, ние намерихме едно решение с по-високия достъп до системата да компенсира възможността, след като хората са направили своя осигурителен принос в осигурителния фонд, да могат да ползват това осигуряване, след като техните правоотношения са прекратени.
Господин Димитров е прав, че няма равнопоставеност, но това е така само формално погледнато. Защото за достъпа до системата се изисква еднократно един човек да има шест месеца осигурителен стаж. Докато на изхода от системата тези два месеца могат да се повтарят колкото време се случи на съответния човек. Той прекъсва работа, до два месеца може да ползва тези 75 календарни дни, след това започва отново работа. Не е нужно пак да натрупа шест месеца осигурителен стаж, за да има това право. Така че мисля, че достъпът е много по-ограничен като време, като ресурс дори, отколкото е възможността да ползват лицата, които са осигурявани със средства от системата тогава, когато не са в осигурителни отношения.
Мисля, че тук намерихме баланса и призовавам колегите да подкрепят предложението достъпът до системата да бъде шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз считам, че, госпожо Тоткова, Вашият призив да свием дискусията по този въпрос не е работещ. Защото наистина се налага колегите да разберат за какво става дума. Много от хората, които завършват, не намират работа. Много от хората, които не са намерили работа, са уязвими от общото заболяване като осигурен социален риск, защото вече имат намалена имунна защита. И при положение, госпожо Тоткова, че ние поставяме шест месеца като общ осигурителен стаж за влизане в тази система, то това противоречи на принципа на солидарност, който въведохме при задължителното обществено осигуряване. Ако ние ще спазваме принципа на солидарност, а това означава, че тези средства ще се ползват от другите, то трябва да имаме най-лесния достъп до системата. Защото, повтарям, никой не избира да се разболее, никой не избира това да стане на първия месец или на шестия месец, а още повече, в условията, в които много хора са без осигурителен стаж не по тяхна вина.
Разбирам аргументите на тези, които са свързани с дейността на фонда от гледна точка на това, че средствата ще бъдат затруднени, обаче от гледна точка на законодателя, който урежда обществени отношения, свързани с всички граждани в България, ние трябва да подходим по най-добрия начин. И той е да има достъп до системата, когато човек не се е разболял по желание.
Приканвам и другите колеги да вземат отношение и тогава да гласуваме посочените варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Статков, Вие просто не сте слушали внимателно. Аз не съм се обърнала към колегите с предложение да прекратяваме дискусията, само казах, че се обръщам с молба към колегите да подкрепят текста така, както е предложен в комисията, което в никакъв случай не ограничава нито Вас, нито Ваши колеги, нито когото и да било в пленарната зала да изрази отношението си. Но искам да ви кажа, че ако ние приемем текста от първия ден едно лице да бъде осигурено и осигурителният период да се прекратява в момента, в който лицето вече не е в трудови правоотношения или не е регистрирано като търговец по чл. 4, тогава това ще бъде по-неблагоприятният вариант за хората. Това, което се опитах да обясня, очевидно не е съвсем ясно за вас, е, че тези шест месеца са общ осигурителен стаж. Веднъж направил човекът тези шест месеца осигурителен стаж, те важат до края на живота му или до края на трудовата му дейност. Докато двата месеца, които следват периода след прекратяване на трудовото правоотношение, могат да се повтарят N-пъти. Мисля, че това трябва да се разбира. Аз мога да говоря и по-тихо, когато господин Иво Атанасов чете вестник при този важен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Много хора четат вестници и не само днес.
Други изказвания няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, така както той го формулира.
Гласували 111 народни представители: за 22, против 87, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков по ал. 1.
Гласували 108 народни представители: за 23, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 41, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 85, против 25, въздържал се 1.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 42 със заглавие "Възнаграждение, от което се определя обезщетението" има предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 42:
"Възнаграждение, от което се определя
обезщетението
Чл. 42. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение, или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:
1. не е бил осигурен за всички осигурени социални рискове;
2. не е бил осигурен за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест;
3. е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;
4. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението.
(4) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 42 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 43 със заглавие "Срок на изплащане на обезщетението" няма постъпили предложения.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя за чл. 43, а той е:
"Чл. 43. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) Когато временната неработоспособност е настъпила до два месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.
(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочно трудово правоотношение, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 43 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 44 със заглавие "Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа".
Има предложение от народния представител Пламен Славов, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласувахме го при чл. 34.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, при чл. 34. Не мога да не се възползвам от това да кажа, че с еднакво внимание комисията се отнася към предложенията на всички народни представители, независимо дали те участват в заседанието на комисията или не, и се мъчим да намираме местата на тези предложения, даже когато са некоректно подадени.
Има предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което е прието от комисията. Става дума за заменяне на думата "карантинирам" с "под карантина".
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
Член 44 се изменя, както следва:
"Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа.
Чл. 44. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:
1. времето, за което осигуреният е под карантина;
2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 44 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 45 със заглавие "Обезщетения за санитарно-курортно лечение".
Комисията е подкрепила текста на вносителя, а той е:
"Чл. 45. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санитарно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 45 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 46 е със заглавие "Обезщетение за гледане на болен член от семейството".
Има предложение от народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Росица Тоткова и Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 46:
"Обезщетение за гледане на болен член от семейството
Чл. 46. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.
(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
(4) За членове на семейството се считат съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Аз имам един въпрос - по ал. 4 прилагателните към кое съществително се отнасят? При възходящи и низходящи не е ли редно да бъде казано "роднини"? Само така не може да остане.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Роднини по права линия".
Да бъде "възходящи и низходящи роднини по права линия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз ви моля, наистина ви моля да спрете с рязането на правата на хората, както до този момент вървите. Защото, госпожо председател, остана нещо в оня чл. 41 за достъпа, което удари и войниците, което Вие не казахте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Това не е вярно! Няма да приказваш неверни неща!
РУСИ СТАТКОВ: Ами, в чл. 41, ал. 3 не се счита за право на достъп стажът в казармата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Ама, как не се зачита!...
РУСИ СТАТКОВ: Напротив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, нека да се върнем на чл. 46.
РУСИ СТАТКОВ: Напротив, както отпадна, от досегашния текст не става ясно.
Продължавам с чл. 46. Направих нарочно този увод.
Това, което в ал. 1, т. 1 е записано, - "гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член от семейството над 16-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;", поставя в изключително затруднение много хора, защото изискването тук да има обезщетение е да си осигурен. А в семействата, при многото случаи вече на безработица няма такива. Вие въведохте и определен праг вече. И ще стане така, че няма кой да придружи, няма кой да гледа възрастен човек, защото няма да получава доход и много хора ще бъдат оставени ей така да си умрат.
Затова и предложението, което съм направил, е не 10, а 30 дни, за да може хората действително да се занимават с нещо, което, за сетен път ще кажа, не е желание. Никой не е пожелал най-лошото и не го пожелава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за изменение в т. 1 - "10 календарни дни" да се заменят с "30".
Гласували 104 народни представители: за 39, против 62, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 46 така, както е предложен от комисията, с тази добавка в ал. 4 - след думата "низходящи" да се добави "и роднини".
Гласували 99 народни представители: за 76, против 22, въздържал се 1.
Член 46 е приет.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15 ч. в зала № 238.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 25 ноември, четвъртък, от 15 ч. в зала № 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 25 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Виктория Василева
Атанас Мерджанов