Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожденици са колегите Атанас Богданов и Георги Михайлов. (Ръкопляскания.) Честито! Желаем им всичко най-хубаво.
Започваме с полагане на клетва от новоизбран народен представител. Моля квесторите да поканят в залата господин Димитър Иванов Димитров.
(Всички народни представители стават. Димитър Иванов Димитров застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
ДИМИТЪР ИВАНОВ ДИМИТРОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, правя процедурно предложение по чл. 77, ал. 1, т. 1 от Конституцията и чл. 9 от нашия правилник. Въпросът е за българските кандидатури за съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Мандатът на госпожа Ботушарова изтича и България трябва да предложи нови три кандидатури.
Съгласно чл. 7 на Препоръка № 1429 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Народното събрание трябва да даде своето мнение по кандидатурите.
На 27 декември, господин председателю, Вие сте получили писмо, с което се иска мнението на парламента. Досега такова няма. Днес Министерският съвет ще определи нашите кандидатури, бих казал, тайно, без разисквания, зад гърба на Народното събрание. Отново парламентът е пренебрегнат, и бих казал, унижен.
Затова предлагам, господин председателю, да свикате спешно заседание на Председателския съвет по въпроса как да се изпълни Препоръка № 1429 от 1999 г. на Съвета на Европа и моля да уведомите премиера Иван Костов, че въпросът за нашите кандидатури за съдии в Страсбург трябва да бъде съгласуван с Народното събрание и днес тази точка от дневния ред на правителството да отпадне.
Спомняте си през 1998 г., когато Министерският съвет зад гърба на парламента предложи кандидатурите и от Страсбург те бяха отхвърлени, което беше доста унизително за България. Дано този път не повторим тази грешка.
Това е моето процедурно предложение, господин председателю. Ако трябва, поставете го на гласуване в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не е необходимо. Аз ще направя справка за тези неща, за които Вие споменахте, защото при няколкото разговора, които съм имал, и с оглед на предишната процедура аз бях уведомен, че предложението се прави от Министерския съвет, а не от Народното събрание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ето я Препоръката - 1429, чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Аз си записвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, с материалите, които днес са ни раздадени, сме получили проект за решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия "Г.С.Раковски".
В съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование аз се обръщам към Вас, господин председателю, да разпоредите този проект за решение да бъде разгледан и от постоянната Комисия по образованието и науката, тъй като голяма част от текстовете в този проект за решение са свързани с приложението на Закона за висшето образование.
Тук този проект за решение е разпределен само на Комисията по национална сигурност и аз използвам възможността, която дава правилникът, за да се обърна към Вас, за да разпределите този проект за решение и на другата постоянна комисия - Комисията по образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов. Ще го имаме предвид.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ДАРИТЕЛСКИ ФОНД "13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ".
Господин Христов, по чл. 7 са проведени дебати, не е гласуван. Трябваше нещо да уточните и, ако има да докладвате, кажете го.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Да, благодаря на господин Руси Статков, не го виждам в залата, за правилното негово предложение и предлагам ал. 2 да се допълни:
"Членовете на Управителния съвет, в т.ч. председател и изпълнителен директор, се избират от Министерския съвет по предложение на министър-председателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има и предложение на господин Иво Атанасов, което не е подкрепено от комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов.
Гласували 136 народни представители: за 46, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7, така както е предложен от комисията и с това уточнение, което беше направено от господин Христов.
Гласували 136 народни представители: за 103, против 16, въздържали се 17.
Член 7 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, действително въпросът, който гласувахме, беше обсъждан и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол доста сериозно, а именно, по какъв начин да бъде избиран директорът на фонд "13 века България". Залата отхвърли предложението на господин Иво Атанасов това да бъде министърът на културата. И предпочете предложението на господин Христов Министерският съвет да избира изпълнителния директор. Гласувах "против", защото смятам, че важността на фонда, характерът на неговата дейност предполагат той да се оглавява именно от министър, член на кабинета, избран от Народното събрание и отговорен пред Народното събрание. Оставено предложението само на министър-председателя и на Министерския съвет, изборът на това лице, според мен, не отговаря на важността на фонда. Ето защо гласувах "против". Считам, че този фонд трябва да бъде и под наблюдението на Народното събрание чрез, в случая, предложението на господин Иво Атанасов да го оглави министърът на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 8 има направено предложение от народния представител Иво Атанасов, което кореспондира с направените преди това от него предложения.
В началото на чл. 8, ал. 1, т. 6 се вписва: "Министър-председателят".
А в ал. 2 се добавя: "които се утвърждават от министъра на културата". Ние не приехме обаче тези предложения, затова аз смятам, господин председател, те да не бъдат подлагани на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Предложения на народния представител Иво Атанасов:
В началото на чл. 8, ал. 1, т. 6 се вписва: "Министър-председателят".
В ал. 2 се добавя: "които се утвърждават от министъра на културата".
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като в ал. 2 думите "приема правила" се заменят с "изготвя правилник".
"Чл. 8. (1) Управителният съвет:
1. управлява и се разпорежда с имуществото на фонда;
2. приема дарения и завещания или отказва такива, когато са направени с неприемливи условия или в противоречие с целите на фонда;
3. взема решения за постъпили дарения, когато дарителската воля е станала неосъществима;
4. приема годишния бюджет на фонда;
5. приема годишния отчет за дейността на фонда и го изпраща на Министерския съвет и на Сметната палата;
6. определя член на Управителния съвет, който при обективна невъзможност на изпълнителния директор, продължила до 6 месеца, да изпълнява правомощията му по чл. 12, т. 1;
7. създава и закрива постоянни и временни комисии, съвети и други към фонда;
8. създава и закрива по предложение на изпълнителния директор регионални поделения на фонда и определя техния териториален обхват, седалище, функции и структура;
9. взема решение за командироване на своите членове в чужбина.
 (2) Управителният съвет изготвя правилник за организацията и дейността на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Юрий Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че ако допуснем подмяна на израза в ал. 2 "приема правила" с "изготвя правилник", ще допуснем една много съществена законодателна грешка, защото този текст автоматически кореспондира с онова, което ни се предлага в § 2а от Заключителните разпоредби, където се оказва, че Министерският съвет ще трябва да утвърждава този правилник, определен от Управителния съвет.
В правния мир обаче все още има действащ Закон за нормативните актове и съобразно неговите изисквания автор на подзаконов нормативен акт или ненормативен акт може да бъде само органът, в чиято сфера на дейност е дадената законова материя, била тя като устройствен или процесуален закон. В случая трябва да се замислим какво представлява Националният дарителски фонд "13 века България". В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, законопроектът урежда изчерпателно всички въпроси, поддаващи се на трайна правна уредба. В правилника за дейността на фонда обаче ще се уреждат въпроси от временен характер. Следователно, би трябвало Управителният съвет да урежда тези въпроси с временни правила, а не с правилник, който да представя за одобрение от Министерския съвет, още повече, че фондът не е орган на изпълнителната власт. И законопроектът не му възлага такива властнически функции. Следователно, самият Закон за администрацията не му предоставя възможността Министерският съвет да приема правилник за неговата дейност.
В случая трябва да си отговорим и нещо друго: какъв ще бъде актът, който ще детайлира неговото функциониране и кой ще го издава. Да си отговорим по-точно, респективно, след като Законът за нормативните актове не позволява да се съставя правилник от Министерския съвет, в чиято структура не се намира този Национален дарителски фонд, нито пък в структурата на което и да е друго министерство, то тогава е по-полезно нормативната уредба, както е съставена и както ни предлага съставителят или вносителят в ал. 2 да се запази, т.е. Управителният съвет да създава своите временни правила.
Ето защо аз предлагам онова, което е предложила първоначално комисията, да отпадне или да се заменят изразите в ал. 2, да бъде оттеглено и да остане текстът на вносителя, като респективно ще предложа отпадането на § 2а като ненужен от Преходните и заключителни разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дълго се спори в комисията дали да бъде правилник или "приема правила". И аз мисля, че предложението на господин Юнишев е съвсем правилно. И затова комисията оттегля направеното предложение.
Остава: "Управителният съвет приема правила за организацията и дейността на фонда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Поставям най-напред на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 85, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 10.
Член 8 е приет.


ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "Чл. 9. (1) Управителният съвет провежда заседание най-малко веднъж в месеца.
(2) Управителният съвет се свиква на заседание от изпълнителния директор. Председателят на Управителния съвет има право да свиква заседание по своя инициатива или по инициатива на 1/3 от членовете му.
(3) Заседанията на Управителния съвет са редовни, когато присъстват най-малко 2/3 от членовете му.
(4) Управителният съвет взема решенията си с мнозинство от най-малко 5 гласа."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте чл. 9, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 10 има направено предложение от народния представител Иво Атанасов.
Комисията подкрепя предложението по ал. 1 и не подкрепя предложението по ал. 2.
Комисията предлага следната нова редакция на чл. 10:
"Чл. 10. (1) Членовете на Управителния съвет, с изключение на изпълнителния директор, получават възнаграждение за участие в заседание, равно на минималната месечна работна заплата за страната.
(2) Възнаграждението на изпълнителния директор се определя от Управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Поставям на гласуване неприетото предложение на господин Иво Атанасов.
Гласували 122 народни представители: за 32, против 83, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 12.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 11 има направено предложение от народния представител Иво Атанасов, което не е подкрепено от комисията: "Член 11, т. 4 отпада".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 11. Председателят на Управителния съвет:
1. одобрява предложения от изпълнителния директор дневен ред за заседанията на Управителния съвет;
2. председателства заседанията на Управителния съвет;
3. посочва член от Управителния съвет, в случай на отсъствие на председателя, да председателства заседанието;
4. сключва договор за управление с изпълнителния директор;
5. командирова членовете на Управителния съвет в чужбина."
По т. 5 има редакционно предложение от Правния отдел на Народното събрание, като се предлага т. 5 да бъде със следния текст:
"5. командирова членовете на Управителния съвет в чужбина въз основа на решение на Управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Ако действително Министерският съвет е определил изпълнителния директор, в случая колегата Иво Атанасов е прав в предложението си да отпадне т. 4 на чл. 11, която гласи, че председателят на Управителния съвет сключва договор за управление с изпълнителния директор. След като Министерският съвет е този орган, който избира изпълнителния директор, не върви председателят на Управителния съвет да изпълнява функциите на Министерския съвет. Това е първият ми аргумент.
Второ, във вече приетите текстове на закона, обърнете внимание, в чл. 6 е записано, че органите на управление на фонда са Управителният съвет и изпълнителният директор. В случая липсва председателят на Управителния съвет като орган за управление на фонда и следователно не могат да му се вменяват функциите по т. 4 да сключва договор за управление с изпълнителния директор. Това е вторият аргумент.
Господин председател, мисля, че наистина няма място т. 4 в тези разпоредби, така както е предложил Иво Атанасов. Затова подкрепям предложението на господин Иво Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за отпадане на т. 4.
Гласували 132 народни представители: за 48, против 83, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11, както е предложен от вносителя с редакционната корекция в т. 5, която господин Христов докладва.
Гласували 102 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 5.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 12 има предложение от народния представител Иво Атанасов:
"В чл. 12:
1. В т. 1 текстът след думата "лично" се заменя с "Той може да бъде заместван от друг служител в Централното управление само в посочените от този закон и правилника за приложението случаи".
2. В т. 10 се вписва ново изречение: "Представя ежегодно отчет за дейността на фонда на министъра на културата."
3. Точка 13 се изменя така: "Прави веднъж в годината мотивирано предложение до министъра на културата за структурни реформи, съпроводено с отчет за дейността на фонда и неговите подразделения."."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Иво Атанасов.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 12. Изпълнителният директор:
1. представлява фонда лично или чрез изрично упълномощено от него длъжностно лице;
2. организира дейността на фонда, осъществява оперативното му ръководство и управлява имуществото съгласно дадените му правомощия;
3. организира работата по получаването на дарения, съхраняването и използването им съобразно волята на дарителите и целите на фонда;
4. организира провеждането на заседанията на Управителния съвет;
5. осигурява изпълнението на решенията на Управителния съвет;
6. изготвя проекта на годишния план за работата на фонда и го представя за одобряване от Управителния съвет;
7. изготвя и внася за разглеждане от Управителния съвет годишния бюджет на фонда;
8. разработва и предлага за одобряване от Управителния съвет структурата на фонда;
9. изготвя и внася за разглеждане от Управителния съвет годишен отчет за дейността на фонда;
10. публикува информация в централен ежедневник за годишния отчет за дейността на фонда, както и за мястото, времето и начина за запознаване с него;
11. утвърждава щатното разписание на служителите на фонда;
12. сключва и прекратява трудовите договори със служителите на фонда;
13. определя състава на регионалните поделения на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Аз ви моля да се вслушате в предложението на господин Иво Атанасов, защото в предходната алинея е допуснато нарушение на закона и на закони. Ако продължавате така, този закон изцяло ще бъде за друго място, но не и за Народното събрание и няма да прави чест на Народното събрание.
И по-конкретно по предложенията на господин Атанасов по този член. В т. 1 се предлага изпълнителният директор да представлява фонда лично или чрез изрично упълномощено от него длъжностно лице. Тоест, вие вече приехте председателят на Управителния съвет, в чл. 11, който се назначава от Министерския съвет, но по този закон не е орган, да възлага договор за управление на изпълнителния директор. Тоест, двама човека могат да се разберат и в случая по т. 1 да включат и трети, който е длъжностно лице, и трима човека всъщност да управляват както си искат. Защото вие приехте и една алинея, че Управителният съвет приема правила за организация на дейността си, извън закона.
Следователно, това са мини, които вие съвсем умишлено, ако приемете текста на вносителя, залагате или по-скоро създавате условия за дейност, която, тук не искам да обиждам лично представителите на ръководството в момента, обаче всеки един в такава ситуация може да бъде изкушен. И вие съвсем умишлено изкушавате и предразполагате трима човека да направят съответни нарушения с благоволението на мнозинството, евентуално както в случая става.
Затова и господин Атанасов според мен правилно е предложил да бъде заместван от друг служител в Централното управление само в посочените от този закон случаи и правилника за неговото приложение. Защо? За да има максимално ограничаване на едно такова заместване и представителство и по този начин да се избегнат наистина нарушенията, които могат да бъдат допуснати.
По-нататък по предложението на господин Атанасов по чл. 12, ал. 10. Става дума за това, че изпълнителният директор публикува информация в централен ежедневник за годишния отчет за дейността на фонда.
Но предложението на господин Атанасов, което е направено не за да се представи само този годишен отчет, а за да има един текущ контрол за това как правилно се опазва и стопанисва онова имущество, с което фондът разполага.
И аз мисля, че беше редно Народното събрание, господин председател, да поиска един отчет за дейността на фонда. Тогава може би нещата ще изглеждат по-различно. Защото става дума за това по този отчет ние да получим за последната година каква дарителска дейност се развива от фонда, какви средства за ремонт са отделени за имотите. По информацията, с която разполагаме, нещата не изглеждат добре, за съжаление. Или по-скоро в момента се извършва само издателска дейност и то със стари средства за нея. Парите, които са постъпили в касата, са отишли главно за заплати на администрацията на Централното управление и няколко териториални поделения.
Така че абсолютно наложително е, в случая вече се прие, че Министерският съвет е органът, който назначава изпълнителния директор и председателя на Управителния съвет, да има текущо отчитане. В случая господин Атанасов е предложил министъра на културата, защото това беше идеята. Но след като министърът на културата отпадна, то пред Министерския съвет да се представя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, това не може да предлагаш, Вие подменяте волята на господин Атанасов.
РУСИ СТАТКОВ: Вече съгласувах с него този въпрос. И считам, че както Народното събрание в движение прие няколко текстове, които да коригират тези...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Народното събрание може да коригира свои текстове, но не и на господин Иво Атанасов без негово съгласие.
РУСИ СТАТКОВ: Добре. Аз предлагам от мое име текст за корекция, за да може да има текущ контрол. И ви казах тези факти, които за съжаление не са добри. В края на краищата Вие също носите отговорност като народен представител. (Неразбираема реплика от СДС.)
Няма "Хайде, стига!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! Ще изтърпите 5 минути.
РУСИ СТАТКОВ: Няма "Хайде, стига!", защото в края на краищата с това "Хайде, стига!" дотук сме я докарали. По-точно вие сте я докарали със своята безотговорност. Приемате незаконни решения, приемате закони, които противоречат на нормативни актове, на Закона за нормативните актове. И го правите с лекота.
И по следващото предложение на чл. 12, ал. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По следващото предложение, господин Статков, но времето изтече, благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Иво Атанасов.
Гласували 121 народни представители: за 37, против 84, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 78, против 19, въздържал се 1.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"Глава трета
ФИНАНСИРАНЕ

Раздел I
Имущество

Чл. 13. Имуществото на фонда се образува от:
1. дарения и завещания в полза на фонда;
2. приходи от управлението на имуществото на фонда;
3. приходи от благотворителни акции, кампании за набиране на средства, спомоществователства и други пожертвования."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавията на глава трета и на раздел I, а също и чл. 13 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 10.
Заглавията на глава трета и раздел I, а също така и чл. 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"Раздел втори
ФИНАНСИРАНЕ И ИЗДРЪЖКА

Чл. 14. Фондът:
1. набира средства за целите на дейността си;
2. кандидатства пред български, чуждестранни и международни финансиращи институции с проекти за постигане на целите си."
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 14. Фондът за постигане на целите на дейността си:
1. набира средства;
2. кандидатства с проекти пред български, чуждестранни и международни финансиращи институции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел втори така, както е предложено от вносителя и чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел втори и чл. 14 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:
"Чл. 15. (1) Издръжката на дейността и имотите на фонда, както и разходите по изпълнението на волята на дарителите се осигуряват за сметка на приходите от управлението на имуществото на фонда, освен ако волята на дарителя или закон предвиждат друго.
      (2) За издръжката на фонда могат да се използват само средства от:
1. приходи от управлението и стопанисването на имуществото, като: постъпления от лихви; реализирани приходи от държавни ценни книжа; дивиденти и ликвидационни дялове; наеми и др.;
2. отчисления върху постъпили дарения в съответствие с волята на дарителя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: По чл. 16 има направено предложение от народния представител Иво Атанасов - създава се нова т. 3 на чл. 16: "Разходите за издръжка на администрацията на фонда не могат да бъдат по-големи от половината от приходите за съответната година."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 16. Набраните във фонда средства се разходват за:
1. изпълнение на волята на дарителите, когато тя съответства на целите на фонда;
2. администриране реализацията на даренията;"
Тук, господин председател, предлагам да бъде прибавена отпадналата ал. 2 от чл. 1 като трета точка:
"3. фондът не разпределя печалба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители и специално народни представители от СДС! Това беше един от основните проблеми, който коментирахме в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - доколко издръжката на фонда се предлага да бъде решена по модерен, по съвременен начин и доколко тя съответства на други вече закони, регламентиращи подобна дейност.
Аз имах възможност да чуя доводите на един от сегашните ръководители на фонда за това, че те търсят и подкрепят един подход, който почти е пазарен във връзка с приходите и по-скоро във връзка с отчисления, които са постъпили в съответствие с волята на дарителя за издръжка на фонда. И ако е само това, би звучало и наистина звучи добре. В смисъл, съответният дарител казва: "Аз идвам при вас, защото вие ще ме обслужите по-добре, но ви давам за тази услуга еди-колко си." Това звучи наистина добре. И по него господин Иво Атанасов не е правил предложение. Тоест, става дума по чл. 15, ал. 2, т. 2, той не е правил предложение, зачел е този подход. Неговото предложение обаче е по ал. 2, т. 1 - за приходи от управлението и стопанисването на имуществото като постъпления от лихви, реализирани приходи от държавни ценни книжа, дивиденти и ликвидационни дялове, наеми и т.н. Предложението му е тук да има един лимит, да има един възспиращ лимит, а именно, че разходите за издръжка на администрацията не могат да бъдат по-големи от половината от приходите. И аз смятам, че наистина много основателно и много точно господин Атанасов е намерил решение. Защото, ако в ал. 2 там волята на дарителя е казана, че за тази услуга ние даваме и отчисленията, то в тази част няма такава воля. А същевременно има имущество.
И както имах възможност да говоря по предходния член, нека най-после да се иска такава справка. За последната година няма ремонти на това имущество, което фондът стопанисва. А то не е малко и е значимо. Същевременно голяма част от средствата отиват за заплати. Така че наистина трябва да има един възспиращ лимит и този възспиращ лимит го е предложил господин Атанасов.
Господин Куртев, имам достатъчно време до петте минути, но няма да се възползвам от него. В предходната точка Вие ме прекъснахте, беше грешно. И грешно е и сега ако не се вслушате в предложението на господин Иво Атанасов, защото наистина не трябва да се преобърне колата и след това да се говори за това, че Народното събрание е направило поредния негоден закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов.
Гласували 106 народни представители: за 29, против 77, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16 така, както е предложен от вносителя, като към него се прибавя нова т. 3, това е текстът на отпадналата ал. 2 от чл. 1.
Гласували 93 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 2.
Член 16 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах "против", защото не мога да си представя, че можем да създаваме закон за един дарителски фонд, в който цялата сума трябва да отива за неговата издръжка, да няма ограничителна мярка, правна мярка, с която да се покаже каква част от постъпилите дарения могат да бъдат ползвани за самосъхранение на управителното тяло. Чудно ми е, като че ли това е поредното виме, от което някои "наши другарчета" на любимата ви партия, ще ги подхранваме, за да издигат кандидатури и за Българското национално радио, да ни слугуват! Това ли е предназначението на този парламент? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин Христов.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Фондът е собственик на имуществото, придобито при условията и по реда на Постановление № 21 на Министерския съвет от 1983 г. за създаване на условия за развитие и задълбочаване на идеите и целите на 13-вековния юбилей на българската държава (обн. "Държавен вестник", бр. 53 от 1983 г.; изм. и доп. бр. 17 от 1987 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 13 от 1992 г., бр. 13 и 70 от 1993 г., бр. 68 от 1994 г. и бр. 1 и 24 от 1995 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 1 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 76, против 6, въздържали се 10.
Заглавието и параграф 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: "§ 2. (1) Министерският съвет избира нов Управителен съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
(2) До избирането на новия Управителен съвет неговите функции се изпълняват от органите, назначени от министър-председателя на основание на Постановление № 21 на Министерския съвет от 1983 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната нова редакция на ал. 2:
"(2) До избирането на нов Управителен съвет неговите функции се изпълняват от назначените от министър-председателя досегашни органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Има направено предложение за създаване на нов § 2а, но тъй като отпадна приемането на подобен правилник, няма смисъл да бъде подложен на гласуване и този текст - за създаване на нов § 2а.
"§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Предложение на народния представител Иво Атанасов - в § 3 се добавя: "който в 3-месечен срок от приемането на закона приема правилник за приложението му".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Статков има думата, но вече в един предишен текст...
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: В чл. 8...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ... отпадна изискването да бъде изготвен правилник. Тъй че аз няма да поставя изобщо на гласуване предложението на господин Атанасов, но това не пречи Вие да се изкажете.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, не е проблемът в изказването, а проблемът е в това, че ако вие не се вслушате в аргументите, ще си продължи със създаването на норми, които не правят един добър закон, меко казано.
Господин Атанасов е предложил не Министерският съвет да одобрява правилник по чл. 8, който си го е измислил някой, а в 3-месечен срок от приемането на закона да приеме правилник. Тоест, съвсем различно е от това, което Вие ми казахте преди малко.
Така че, първо, заради това трябва да го подложите на гласуване. (Реплики в блока на СДС.)
Вътрешни правила не могат да се приемат от Управителния съвет. Съвсем различни са нещата, които говорите вие, съвсем различно е това, което предлага господин Атанасов. Той не говори за вътрешни правила, той говори за правилник за приложение на закона. (Реплики в блока на СДС.)
Ама, то не е отпаднало, защото той го предлага тук и тук му е систематичното място. На този, на който се възлага да изпълнява закона, той трябва да приеме и правилник, защото в случая се налага, има нужда от правилник, тъй като останаха много бели полета в регламентацията на дейността на тези органи, които вие гласувахте, наред с онова беззаконие, което създадохте като условия. Защото наистина, повтарям, без да има управляващ орган - председател на Управителния съвет, вие му измислихте функции; без да имат наистина необходимите права, вие възлагате да си приемат собствени правила. Ами, измествате, наистина по Закона за нормативните актове го нарушавате... (Реплика на Стефан Нешев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, моля Ви!
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Да изляза ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, ако смятате, че пречите, можете и да излезете.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Нешев е абсолютно прав - това е системно търсене именно на безотчетност и на нарушение на закона. И именно затова господин Иво Атанасов предлага да има правилник, Министерският съвет да изработи този правилник, за да може всичко онова, което липсва в закона, все пак един орган, който е избран от това Народно събрание, какъвто е Министерският съвет, и на който се възлага изпълнението на закона, да приеме. Защото ние по същество, по-точно вие като мнозинство, ако делегирате на ръководството на фонда да си прави правила и прехвърлите своята отговорност, то става една безотговорност, господин Куртев, абсолютна безотговорност.
Така че предложението на господин Иво Атанасов е много уместно и тук му е мястото да бъде гласувано. Вие нямате основание да откажете това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За изказване - господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Може би и това изказване на господин Статков би трябвало да отминем с мълчание, но така или иначе все пак трябва да дадем едно критично и ясно за всички обяснение.
Същевременно предлагам на господин Статков да отскочи до библиотеката горе и да провери Устройствения правилник на Министерския съвет, където чл. 57 визира оправомощените лица, които могат да внасят проекти за нормативни актове, които трябва да приеме Министерският съвет. И това са преди всичко членовете на Министерския съвет, господин Статков, а не нито изпълнителният директор на Националния дарителски фонд "13 века България", нито който и да било друг от Управителния съвет на този Национален дарителски фонд "13 века България".
Ето защо, след като народните представители съвсем разумно гласуваха онова, което беше записано в чл. 8, тук предложението на господин Иво Атанасов става абсолютно неуместно, нещо повече, то е недопустимо.
Ето защо апелирам за вашето внимание и разбиране на законодатели, които поне в края на мандата си много добре познават рецептите на законодателната кухня и не би трябвало сега да се подвеждат от нечие невежество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За реплика - господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател! Господин Юнишев, може би Вие трябва да отидете в библиотеката! Въобще не слушате за какво става дума. Предложението, което е направил господин Иво Атанасов, е Министерският съвет да приеме правилник.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Кой ще го внесе, бе, Руси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Юнишев!
РУСИ СТАТКОВ: Член на правителството.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, господин Юнишев!
РУСИ СТАТКОВ: Защото, господин Юнишев, с приетия текст в чл. 8 вие давате възможност на един орган да си самосъздава правни норми. С отказа си като народни представители да разрешите тези отношения по-точно и по-конкретно, вие прехвърляте на един орган, повтарям, който не е такъв, какъвто трябва да бъде, да създава тези документи, господин Юнишев. А след като вие признавате в тази разпоредба, че Министерският съвет отговаря - защото вие не го отричате това нещо, че изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет... Господин Юнишев, слушайте, като Ви се говори! След като изпълнението му се възлага...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, не се обръщайте към народни представители!
РУСИ СТАТКОВ: Ама, той пак не слуша и след това ще ме прати в библиотеката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако иска, ще Ви слуша!
РУСИ СТАТКОВ: Господин Куртев, много невъзпитано се държите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, така е, сега Вие какво искате? Направете си репликата...
РУСИ СТАТКОВ: Вие сте длъжен да накарате народните представители да участват в заседанието, а не да си говорят, още повече, когато репликираш, господин Юнишев.
В този § 3 е записано: "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет." Господин Иво Атанасов добавя: "Той приема правилник в тримесечен срок." В това, повтарям, няма нищо лошо, напротив - добро, защото този правилник ще уреди всичко онова, което вие се опитвате като народни представители от мнозинството безотговорно да прехвърлите на свои хора, на един тесен кръг от хора, които нямат тези правомощия, които могат да източат фонда и го източват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За втора реплика има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Господин Юнишев, съвсем излишно е да спорим с един човек като Руси Статков...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, правя Ви забележка!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Аз не съм го обидил. Той потвърди в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на последното заседание, че неговата парламентарна група внася, приема и одобрява законопроекти, които противоречат на Конституцията. Благодаря.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, Вие имате образцово поведение на опозиционен депутат и го правите много добре.
За дуплика има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин Статков, в повечето от Вашите изказвания прозират не толкова Вашите правни и законодателни знания, колкото Вашите политически предразсъдъци. В такъв случай бих употребил един чудесен израз на великия Айнщайн, който казва: "По-лесно е да разбиеш атома, отколкото човешките предразсъдъци!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, малко се разгорещи дискусията, според мен, излишно. Но Ви предлагам да вникнете за какво става дума. И в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол много сериозно беше дискутирано предложението, което е записано за това как да се издържа дейността на фонда. Става дума за чл. 15. Предвидено е издръжката да става за сметка на управление на имуществото, т.е. беше заявено от представителите на вносителите в комисията, че, разбира се, никой няма предвид част от даренията - парични или други, да се използват директно за издръжка на администрацията на фонда, а да се ползват част от лихвите по вложени средства, които се отчисляват за тази издръжка. И това тълкувание беше много сериозно атакувано, включително и от заместник-председателя на комисията Венцислав Димитров като недопустимо от гледна точка на волята на дарителите, тъй като тезата е, че дарителите предоставят своите дарения не за да се издържа един или друг апарат или чиновници, а за целите, за които те даряват - било образование, било култура и т.н., както е записано в членове 2 и 3.
В случая ние говорим не за кой и да е дарителски фонд, а за един национален дарителски фонд, който уреждаме със закон за разлика от всички други фондове, които биха могли да решат по някакъв начин да се самофинансират. И затова аргументът и на господин Статков в момента, и на господин Атанасов, който е внесъл предложението, и на онези, които говориха в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, беше, че след като това се създава със закон, след като Министерският съвет ще бъде отговорен за изпълнението на този закон, след като този фонд има национални функции, редно е той да има бюджетна издръжка, да бъде разчетено много точно ежегодно в бюджета на страната и на съответните ведомства отчисляване на средства, които да издържат един минимален апарат. А даренията, които се правят - и тяхната стойност в момента на даряването, и онзи приход, който те генерират от едни или други форми на влагането на материални и финансови средства, отново да се вливат във фонда за целите на фонда, а не за издръжка на апарата. Това е същината на аргумента и в последния момент поредният опит и на господин Статков, и на господин Атанасов с това предложение по § 3 на Преходните разпоредби, където се предвижда Министерският съвет да приеме правилник, в този правилник да се уреди по-ясно финансирането и да се предвидят по-прецизно формите за минимални разходи и то бюджетно контролирани, ако не генерирани. В това е проблемът.
Вие вчера се вслушахте в нашите предложения относно изпълнителния директор и неговото назначаване и според мен тази сутрин, бидейки по-мъдри от вечерта, се постигна едно подобрение. В случая, доколкото може би ще прецените, че не е целесъобразно да се отлага гласуването и да спира обсъждането, бихте могли, господин председателю, все пак да подложите на гласуване предложението на господин Атанасов, да предложите на залата да го подкрепи и наистина да бъде отговорност на Министерския съвет така да регламентира финансирането на издръжката на фонда, че да не се ощетяват дарителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински. За разлика от господин Статков той ме убеди и аз ще го подложа на гласуване, само че няма да убеждавам никого как да гласува. Такова право нямам.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов.
Гласували 150 народни представители: за 64, против 85, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3, както е предложен от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 86, против 18, въздържали се 8.
Параграф 3 е приет, а с това и целият Закон за Национален дарителски фонд "13 века България".

Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Господин Бакалов има думата да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи
№ 002-01-69, внесен от Министерския съвет на
15.12.2000 г.

Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи на свое редовно заседание на 17 януари 2001 г. В работата му взе участие заместник-министърът на вътрешните работи господин Здравко Зафиров.
Комисията счита, че така предложените промени в закона премахват съществуващи в момента необосновани различия в обема от социални права и придобивки между служителите в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. В законопроекта се доработва регламентацията, свързана с ползваните отпуски, осигуряването на безплатна храна, предоставянето на работно облекло и друго вещево имущество на различните категории служители, което пряко цели подобряване на социалните им права във връзка с поставените им за изпълнение специфични задачи.
Комисията намира за правилно направеното предложение в законопроекта за създаване на нормативна възможност за преназначаване на държавни служители от офицерски и сержантски длъжности на такива за граждански лица и обратно. Приемането на тази поправка ще създаде възможност за по-пълноценна реализация на кадровия ресурс в рамките на министерството.
Комисията счита за обоснована предложената промяна в действащия Закон за МВР по отношение събирането на такси при издаването на удостоверения за охранителна дейност, доколкото това е свързано с разходи, чието заплащане следва да става за сметка на заинтересованите лица.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 002-01-69, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 17 януари 2001 г. с консенсус."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
Искам да поясня на народните представители, че има още два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Единият от тях обаче е внесен на 17 януари от господата Дилков-Лорда и Цветелин Кънчев и няма становище, така че с него не можем да се занимаваме сега. Другият е внесен още в 1998 г. от господин Панчо Панайотов, но той третира съвсем друга материя - за създаване на общинска полиция.
Така че ще разглеждаме само законопроекта, за който има становище от комисията и който е внесен от Министерския съвет.
Имате думата за изказвания. Ако няма изказвания, ще поставя законопроекта на гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Шеста точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
За процедура има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, мисля, че в едно от предишните заседания ние гласувахме отлагане на разглеждането на законопроекта до окончателното уточняване на текстовете по глава втора. Тъй като правната комисия е включила в дневния ред на заседанието си днес като точка първа окончателното уточняване на текстовете по глава втора, то правя процедурно предложение да отложим разглеждането на т. 6 и да се върнем към нея след доклада на правната комисия от заседанието й днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Юрий Юнишев.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Със Закона за политическите партии ще започнем работата си утре сутринта, а сега продължаваме със следващата точка.

Седма точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Стигнахме до § 11.
По § 11 има предложение на народните представители Светлана Бончева и Иван Димов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията - в чл. 55, ал. 1, накрая след думата "единици" да се добави изразът "и на национално равнище".
Предложение на народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията - то е идентично с предложението на госпожа Масларова.
Предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов, което също не е подкрепено от комисията. Предложението е чл. 51 да добие следната редакция:
"Чл. 51. (1) Колективни трудови договори в предприятията се сключват между работодателя и представители на работниците. Проекти на колективен трудов договор и предложения за изменения и допълнения може да се изготвят и представят от всяка от страните. Срокът на действие на колективен трудов договор е до една година от сключването му.
(2) В браншовете, отраслите и в административно-териториалните единици може да се сключват споразумения между представителните организации на работниците и на работодателите на съответните равнища. Срокът на действие на тези споразумения е до една година от сключването им.
Има предложение от народните представители Росица Тоткова и Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 11:
"§ 11. Член 51 се изменя така:
"Равнища за колективно преговаряне
Чл. 51. (1) Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини.
(2) На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по § 11?
Господин Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил, е свързано с равнищата на колективното преговаряне, както е записано вече в този вариант. Досега това равнище не е съществувало и не е регламентирано. Мисля, че това Народно събрание би могло да направи една сериозна крачка, много по-сериозна от досегашните, като подкрепи моето предложение и предложението на госпожа Масларова в тази посока - да се включи и националното равнище. Защо? Защото има въпроси, които не са уредени със закон. В случая това е и предметът на колективното договаряне. И има други, които са уредени със закон, но трябва да се създадат допълнително по-добри условия. В случая това е вторият предмет на подобно договаряне.
По-конкретно аз имам предвид, че би могло не Министерският съвет, а именно чрез такова договаряне на национално равнище да се подходи към един такъв много чувствителен проблем, какъвто е минималната работна заплата, какъвто е базовият минимален доход. Това са въпроси, които действително изискват едно конкретизиране, но не само от изпълнителната власт. След като ние въвеждаме и разширяваме социалния диалог, след като даваме определени права и, разбира се, отговорности на участниците в този диалог, би било редно да предвидим такова равнище - национално, и на това равнище вече да може, именно чрез тази институция, да се решават подобни въпроси.
Знам, че е трудно за повечето от колегите по тази материя да се търси конкретно познаване и съответно отношение, но това са основните аргументи, които са ме ръководили. Разбира се, допитвал съм се до експерти и то водещи експерти в това законодателство. Става дума за преподаватели от Софийския университет и на други места, които считат, че най-после е време да се въведе такова равнище и такова договаряне. Така че не е произволно, не е хрумване.
Обръщам се към вас за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
Някой друг желае ли да се изкаже по § 11? Не виждам.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Руси Статков, което току-що беше обосновано от господин Статков.
Гласували 111 народни представители: за 32, против 78, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 7, против 50, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Тоткова и господин Цонов е взето предвид в окончателния текст.
Подлагам на гласуване текста на § 11, така както се предлага от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 12.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 12, с който се създават чл. 51а, 51б и 51в.
Първото предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов е за отпадане на § 11.
Предложение на народния представител Росица Тоткова - в чл. 51а, ал. 2, първото изречение се изменя така: "Проекти за колективен трудов договор се изготвят и представят от работодателя и/или от синдикалната организация."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светлана Бончева и Иван Димов, което се отнася до чл. 51а, ал. 2 и ал. 3, което е оттеглено от колегите.
Предложение от народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов - в § 12 се правят следните изменения:
1. В чл. 51а, ал. 2 след израза "една синдикална организация" се включва текст "регистрирани по реда на чл. 49 от Кодекса на труда".
2. В чл. 51а се създават нови ал. 4 и 5 със следното съдържание:
"(4) Други синдикални организации могат да се присъединят към колективно трудовия договор по ал. 3 със заявление на ръководния им орган до работодателя и синдикалната организация, сключили колективно трудовия договор, без допълнителни изисквания.
 (5) Нечленуващите в синдикатите работници и служители се присъединяват към колективния трудов договор чрез индивидуални заявления до страните по договора, без допълнителни изисквания."
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 51а:

"Колективен трудов договор в предприятия
Чл. 51а. (1) Колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация.
               (2) Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект.
               (3) Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове."
Това са предложенията по новия чл. 51а от § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по чл. 51а от § 12? Не виждам желаещи.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов - § 12 да отпадне. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 9, против 48, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова, което не се подкрепя...
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Госпожа Тоткова го оттегля. Благодаря.
Госпожа Бончева и господин Димов са оттеглили предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 51, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Дянкова е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 51а, така както се предлага от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 3.
Член 51а е приет. 
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 51б. Към него има направени предложения от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията, предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията, предложение от народните представители Светлана Бончева и Иван Димов, което е подкрепено по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Предложение на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов:
В чл. 51б ал. 1 и ал. 2 се изменят, както следва:
"(1) Колективният трудов договор по отрасли и браншове се сключва между отрасловите (браншовите) синдикални обединения на съответните конфедерации на работниците и служителите и на работодателите след консултации с отрасловите или браншовите съвети за тристранно сътрудничество.
(2) Синдикалните организации по отрасли и браншове, представляващи съответни конфедерации на работниците и служителите, изготвят и представят на работодателите общ проект."
В чл. 51б, ал. 4 думата "представителни" се заменя с думите "отраслови (браншови)".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 51б:
1. В ал. 1 съюзът "със" да бъде заменен с "в съответния отрасъл или браншов съвет за тристранно сътрудничество".
2. Да отпадне ал. 3.
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
В чл. 51б се създава нова ал. 2:
"(2) За отраслите на бюджетна издръжка колективният договор се сключва между представителните организации на работниците и служителите, от една страна, и организациите на работодателите и ръководството на отрасловото министерство, от друга."
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Мариела Митева:
В чл. 51б ал. 3 се изменя така:
"(3) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от съответния отрасъл или бранш, той разпростира своето действие във всички предприятия от отрасъла или бранша."
Комисията не е подкрепила и това предложение.
Предложение на комисията за чл. 51б:
Член 51б се изменя така:
"Колективен трудов договор на отраслово и
браншово равнище
Чл. 51б. (1) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори.
(2) Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект.
(3) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по предложенията по чл. 51б? Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване. Предложението на госпожа Тоткова е подкрепено от комисията, на госпожа Дянкова - също, на госпожа Бончева и господин Димов едната точка е подкрепена, а другата е оттеглена.
Пристъпваме към гласуване предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 4, против 52, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 28, против 75, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 32, против 79, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 78, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 51б така, както се предлага от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 92, против 22, въздържали се 6.
Член 51б е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 51в. Има предложение от народния представител Емилия Масларова за отпадане на чл. 51в, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представител Светлана Бончева и Иван Димов за отпадане на чл. 51в, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Стефан Нешев:
Член 51в ал. 1 се изменя, както следва:
"(1) Колективен трудов договор по административно-териториални единици за дейности, финансирани от местния бюджет, се сключва между представителните организации на работниците и служителите, от една страна, и организациите на работодателите и кмета на общината, от друга."
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов:
1. В чл. 51в ал. 1 се изменя така:
"(1) Колективно трудовият договор по административно-териториални единици за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключва между синдикалните организации на работниците и служителите и организациите на работодателите след консултации със съответния общински съвет за тристранно сътрудничество."
2. В чл. 51в, ал. 2 отпада думата "представителните" на две места в текста.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което се отнася до ал. 1, подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което се отнася до ал. 1 и ал. 2 на чл. 51в и е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Христо Иванов и Ангел Балтаджиев, което също се отнася за промяна на ал. 1 и ал. 2 и което е подкрепено от комисията.

И предложение на комисията за чл. 51в.
"Колективни договори по общини
Чл. 51в. (1) Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите.
(2) Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желае ли някой от колегите да вземе отношение по чл. 51в?
Господин Нешев, заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм малко затруднен да си защитя предложението, защото като чета това, което е направила комисията, само някои думи са разменени, нали? Аз приемам това, че може да не се казва "административно-териториална единица", а да бъде "община". Но същността е приета. И се чудя защо вие не можете да кажете: да, онзи от опозицията и той мисли правилно и прави правилни предложения. По принцип го приемаме.
Сега как да го оспорвам, като фактически вие защитавате техните интереси - на ония, които не са кметове и заместник-кметове, а са обикновени служители в кметството, и които имат право на такава защита - заради което съм направил и предложението. Сега, ако кажа, че не е застъпено, ще излъжа. Ако кажа, че вие неправилно сте го формулирали, че не е прието, пак ще излъжа. И се чудя какво да Ви кажа, госпожо Дянкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Нешев, ако сте удовлетворен, можем да не го гласуваме отделно.
СТЕФАН НЕШЕВ: Да, ще го оттегля, защото идеята е заложена в предложението и няма да допуснем ония хорица, които си изкарват прехраната, да бъдат оставени на произвола на съдбата - да няма една синдикална дейност, която да защити правото им на честен и достоен труд. А това беше предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Господин Цонов желае думата.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Господин Нешев, не е за конфликт. Искам да Ви кажа, че действително комисията имаше желание да приеме по принцип Вашето предложение, но тъй като не знаехме Вие как ще реагирате, затова постъпихме по този начин. Това е.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Положително! Винаги положително...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Значи разбирам, че и комисията, и господин Нешев приемат, че по принцип предложението е включено в основния текст.
Други становища?
Има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да взема отношение пак в същия дух. Значи цялата работа е, че ако оставим тези колективни трудови договори да се сключват и с кмета непременно, има предприятия, които са на общинско финансиране, но не кметът е работодателят. И затова сме изключили кмета и сме оставили текста така, както е направен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Балтаджиев.
Други желаещи за участие в дискусията? Не виждам.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народната представителка Емилия Масларова - да отпадне чл. 51в. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 14, против 67, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Няма да подлагам на гласуване предложението на господин Нешев, което по принцип е включено.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Иванов, Йордан Нихризов и Юлий Славов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 3, против 64, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Предложенията на народните представители Светлана Дянкова, Ангел Балтаджиев и Христо Иванов са взети предвид и са приети от комисията.
Подлагам на гласуване текста на чл. 51в, така както се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Член 51в е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следват предложения на народната представителка Емилия Масларова, които се отнасят към същия § 12 - в него да се създаде нов чл. 51г със следното съдържание:
"Национален колективен трудов договор
Чл. 51г. (1) Национален колективен трудов договор се сключва между представителните организации или сдружения на организации на работниците и служителите и на работодателите.
(2) Национален колективен трудов договор може да се сключи, ако в него участват всички представителни организации или сдружения на организации на работниците и служителите и на работодателите.
(3) Проектът за национален колективен трудов договор се изготвя самостоятелно от представителните синдикални организации по предходните алинеи или съвместно с представителните работодателски организации."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Руси Статков, също за създаване на нов чл. 51г в § 12 със следното съдържание:
"Чл. 51г. (1) Колективен трудов договор на национално равнище за дейности, финансирани от републиканския бюджет, се сключва между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите след консултации с Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) В колективния трудов договор на национално равнище се договарят минимум минималната работна заплата за страната, минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и обезщетенията по трудовото правоотнощение, доколкото не са определени с този кодекс, и гарантираният минимален доход за съответната година."
Комисията не е подкрепила това предложение.
Комисията всъщност е подкрепила текста на вносителите за § 12 с приетите изменения и допълнения в отделните членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянкова.
Думата има госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се възползвам от правото си да защитя моето предложение за необходимостта от национален колективен трудов договор.
След като ние се съобразяваме с колективните договори, които са с характеристики на отраслите и браншовите организации за съответните дейности, след като ние отчитаме спецификата на равнище общини, струва ми се, че нещо, което в рамките на един национален параметър трябва да бъде уточнено, пропускаме.
Категорично смятам, че ние с народното представителство трябва да се насочим към някои съвършено нови неща, свързани със заплащането на труда, и най-вече аз пледирам, че в един национален колективен трудов договор трябва да бъде определена като ставка, като начало минималната цена на труда. Говоря за цена на труда, защото ние вече работим в нови условия, в пазарни условия, в условия, в които всяко нещо има своята цена и на пазара отива със своята цена. А ние в един такъв договор не определяме минималната цена на труда, на базата на която ще се определи съответно и минималната работна заплата.
Освен това част от колегите внесоха и законопроекта за почасово заплащане. В един такъв национален колективен трудов договор трябва да се определят и параметрите на това почасово заплащане. И не виждам нищо страшно и никакво дублиране с Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако годишно се сключва и такъв национален колективен трудов договор, в който да поемат ангажименти синдикати, да поемат ангажименти работодатели, но да поеме ангажимент и правителството, тъй като една голяма част от тези рамки, които ще очертае този национален колективен трудов договор, касае хората, работещи в бюджетната сфера, за които отговаря правителството.
Така че аз моля колегите още веднъж да вникнат в нашите предложения - моето и на колегата Статков. Те имат общ смисъл, въпреки че не са изписани по един и същи начин. По наше дълбоко убеждение обаче има неща, които трябва с този Кодекс на труда, които ние имаме претенциите, че ще бъде по-модерен и съобразен с пазарните принципи, да внесем и тези първи стъпки на пазарни принципи в определяне на тези параметри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Желае ли още някой да вземе отношение по направените предложения?
Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Все пак въпросът, който се съдържа в предложенията на госпожа Масларова и господин Статков, е един от най-дискутираните във връзка с Кодекса на труда.
Бих предложил да преценим да се даде възможност и в пленарната зала за един малко по-сериозен дебат по този въпрос - нужен ли е или не национален трудов договор по следната причина. Очевидно и правителството възприема подхода за диалог на национално равнище по основните икономически и социални проблеми. Буквално вчера беше внесен нов законопроект за създаване на Икономически и социален съвет.
Тук, в предложението, което правят колегите, всъщност се предлага да бъде регламентиран един от механизмите за такъв диалог на национално равнище, един от участниците, тоест, от колективните представители на работниците и служителите в договарянето на основните параметри на икономиката, какъвто основен параметър е заплащането на труда, цената на труда. Министър-председателят, обосновавайки новата си икономическа политика в края на миналата година заяви, че една от характеристиките на тази политика ще бъде възстановяването на стойността на факторите на производство, земя и т.н., и на труда. Ясно е, че този параметър е от най-важните, може би - и най-важният, ако щете, и за момента, и за перспективите на икономиката, и за социалната сфера. Става дума за равнището на доходите.
И аз бих предложил, госпожо председател, поне да чуем от председателката на комисията мотивите за това заключение: "Комисията не подкрепя предложенията." Много е лаконично, госпожо Дянкова! Не може да изчерпи въпроса. Може сега да се натиснат копчетата и § 12 да се изгласува така, както сте го предложили, но дискусията няма да приключи с това. По-добре е сега по-сериозно да се спрем на този въпрос, да отложим, ако щете, и гласуването, за да има още една възможност за дискусия в комисията, ако тя прецени. Но при всички случаи не можем да отминем необходимостта от изясняване начина на договаряне. И необходимостта според нас е категорична да има именно и на национално равнище такова договаряне.
Процедурното ми предложение е да изслушаме председателката на комисията. И второто ми процедурно предложение, ако прецени залата, е да отложим гласуването на този текст и той да се дискутира отново в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Пирински.
Заповядайте, госпожо Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин Пирински, Вие сте наистина прав. В комисията имаше действително много сериозна дискусия, защото това е едно много радикално предложение. Досега в практиката не съществува договарянето на национално ниво, но, междупрочем, досега не съществуваше и договаряне на отраслово и браншово ниво. Ние достатъчно сериозно направихме изменения в този вид договаряния, а когато в нашата работа участваха и работодателите, и синдикалните представители, ние всички в комисията, народните представители установихме, че между тях няма сериозен консенсус, за да могат да възприемат те самите като страни, които ще участват в този договор, да възприемат тази радикална мярка, която им се предлага, радикална крачка по отношение на колективното трудово договаряне, радикална крачка в практиката. Такава практика те самите не са готови да направят оттук нататък, ако ние, разбира се, приемем това предложение на госпожа Масларова и на господин Статков.
Разбира се, пак казвам, аз не мога да възпроизведа цялата дискусия, но, общо взето, това бяха основните мотиви, с които и работодателите, и синдикалните организации, и народните представители решиха, че достатъчно радикално променяме Кодекса на труда, за да можем да поискаме и това ниво на радикализъм, което, всъщност, вероятно ще стане, но може би със следващите поправки на Кодекса на труда, а може би и с един нов Кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дянков.
За реплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо Дянкова, искам да Ви репликирам, не за да се конфронтирам. Искам да изложа една моя позиция по този въпрос. Това е въпрос на интереси - интереси на тези, които плащат, и на тези, които получават това, което им се плаща. Ние трябва да преценим сега в развитието си като държава, като общество, на кой етап сме в сравнение с останалите държави, за да можем да заложим такива норми, които да ни позволят еднократно решение само от едната страна. Защото, в крайна сметка поставянето на такава норма означава да задължиш определена управленческа система, може и да е лична, частна фирма, така да си организира нещата, че да изпълнява един критерий, тоест - минималното ниво на заплащане, което е заложено в този текст.
И остава да се прецени - стигнали ли сме като страна до това ниво да поставим това изискване?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Не сме!
СТЕФАН НЕШЕВ: Е, аз не исках да се конфронтирам, защото в този текст именно това е заложено: тези, които се ангажират да управляват икономика, отрасъл, предприятие, да имат един критерий, въз основа на който те да работят и да се развиват. Иначе стават инертни и няма развитие на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Нешев.
За изказване има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да уверя всички народни представители, че в комисията всички предложения бяха подложени на оживена дискусия и имаше много добронамерено отношение към всяко предложение, тъй като това, което ние правим с промените в Кодекса на труда, засяга всички български граждани: и тези, които в момента имат трудови правоотношения, и тези, които след време ще влязат в такива трудови правоотношения, когато добият това право да упражняват труда си.
Затова ние се отнасяме много сериозно към всички тези промени. И съвсем естествено е тук, в пленарната зала всички колеги да бъдат много внимателни, когато следят текстовете и да изразяват своите становища.
По отношение на въпроса, който в момента дискутираме - за сключването на национален колективен трудов договор на национално равнище, аз искам да ви кажа, че това, което мен лично ме спря да подкрепя една такава идея, е, че много по-лесно и много по-добри условия за работещите могат да се постигнат, когато тези въпроси - за колективното договаряне, се поставят на браншово и на отраслово равнище, защото целта на колективния трудов договор на по-високо ниво от предприятието е да търси по-добри условия от това, което предлагат Кодексът на труда и всички останали нормативни документи. Не можем да правим сравнение между един отрасъл, какъвто е, например, строителството или, например, шивашката промишленост. Или, да вземем машиностроенето и някакъв друг отрасъл от леката промишленост. Условията са съвсем различни, условията на труд са съвършено различни. И затова в един колективен трудов договор ще се търси възможност за повишаване, например, на продължителността на отпуска, който получават, заплащането на допълнителния труд и т.н.
И затова мисля, че тази възможност, която дава Кодексът на труда сега, в този вариант, е именно по-добрата за работещите, защото в тези условия ще се търсят и ще се защитават, аз съм убедена в това, че синдикатите ще защитават да постигнат максимално възможното, което могат да договорят с работодателите в съответния отрасъл.
И другият аргумент е, че наистина в този случай ние правим много сериозна, радикална промяна. И това е въпрос, който трябва да защитаваме всички ние и в обществото, защото едно е да се сключва колективен трудов договор в предприятието, съвсем различно е да се сключва такъв колективен трудов договор на отраслово или на браншово равнище и работодателите, а и синдикатите да могат да пренесат тези договорености вече на ниво предприятие и там да търсят още по-добрите условия за защита на интересите и на едните, и на другите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Тоткова.
За реплика има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Не от любов към репликите, а от любов именно към онази загриженост, няма да казвам колко сме спорили в комисията по тези въпроси. Ние вече може би сме изтощени да коментираме Кодекса на труда в отделните му раздели, но за мен лично, колкото и да сме направили радикални крачки, най-радикалната крачка е именно, за да не се допускат нарушенията в труда, да има и национален трудов договор, що се касае до минималната среда на труда. Защото в много региони не може Инспекцията по труда да проверява нарушенията относно цената на труда. Защото аз не мога да приема, че ако ние имаме един национален трудов договор, в който и работодатели, и синдикати, и държава се задължават, примерно, минималната цена на труда да бъде 100 лева, в Кърджалийския край, в Ардино и т.н. по цеховете се заплащат на хората по 40 лева. И когато имаш в един фиксиран национален трудов договор минимална цена, почасова цена на труда, дори и да имат престой, дори и да имат малко работа, те няма да могат да си позволят на работничката в текстилната или шивашката промишленост да й платят по-малко, примерно, от 1,20 лева. Това е целта на този национален колективен трудов договор - да сложим националните рамки, с които и работодателите трябва да се съобразяват, с оглед да не се получават онези извращения, които рефлектират и върху осигурителните плащания, и върху всички други неща. Вие много добре знаете за какво става дума.
Така че това не е нещо, към което всички ние не се стремим. Какво значи това "някои не са готови"? Ние затова правим това законодателство. Ние не го правим до края на тази година, аз се надявам да не се променя поне известно време. Такива трудови закони се правят за по-дълъг период от време и те вече създават една нагласа и работодатели, и синдикати, и държава да се съобразяват с тези правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Руси Статков за нов чл. 51г.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Въпросът може да бъде обсъждан при Закона за минималното почасово заплащане. Това мога да добавя.
Сега подлагам на гласуване § 12, както беше приет в текстовете на чл. 51а, 51б и 51в.
Моля, гласувайте!
Гласували 115 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 17.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 13, който се отнася до промяна в чл. 52.
Предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Мария Кунчева, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Бойко Радоев, което е подкрепено по принцип в първата част.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов, което също е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
И предложение на комисията за чл. 52:
"§ 13. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Задължения за преговаряне и за предоставяне на информация".
2. В ал. 1, т. 2, буква "б" се изменя така:
"б) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор. Предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност."
3. Създава се ал. 4:
"(4) По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор, синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си."
И следва предложение за промяна на чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз имам предложение за редакция на предлагания от комисията текст, която обаче смятам, че не само подобрява правно-технически съдържанието на разпоредбата, но и оказва влияние върху нейния смисъл, върху начина, по който тя ще бъде прилагана.
Преди да го обоснова, нека да използвам възможността да кажа и какви са мотивите за това и за някои други предложения. Казва се, че измененията, които се предлагат в Кодекса на труда, са съществени. Да, наистина в една своя част това са предложения, които значително променят досегашната уредба на отношенията. И аз си давам сметка, че в условията на пазарно стопанство част от тези промени са необходими. Също така трябва да разбираме, че освен чрез защитата на трудовите и социалните права, трудът се защитава в не по-малка степен от условията за развитие на икономическата дейност. Защото, ако ние не подобрим тези условия, няма как да гарантираме формално записаните права в Кодекса на труда.
Но заедно с това тези изменения в една голяма част могат да бъдат окачествени просто като ограничаване на сега съществуващите трудови социални права, зад иначе добрата маска за балансиране на интересите на труда и капитала в Кодекса на труда. Това, казано още по-обобщаващо - с голяма част от тези изменения в Кодекса на труда си отиват и последните елементи на социализма като завоевание в областта на социално-икономическите права. Някои могат да кажат, че това е добре, но всъщност повечето от хората на труда разбират, че това е зле и че дълго време няма да се достигне това равнище на осигуряване на социалните и икономическите права, което имаше в България. Другите изменения са с чисто организационен характер, като например сега предлаганото, че "задължение" освен в единствено число се употребява в множествено число.
Но какво е в случая моето конкретно предложение? В буква "б" да отпаднат думите "достоверна и разбираема" като характеристики на информацията. Нещо, което е предложила госпожа Тоткова и незнайно защо комисията е приела. Вижте какво гласи сегашният чл. 52, т. 2, буква "б" във връзка с воденето на преговори за сключване на колективния трудов договор - че трябва да се предоставя информация за икономическото състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор. Добре, приемам, че може да се създадат конкретизиращи изисквания към информацията, тя да бъде своевременна и ако трябва да се добави "достъпна", което се съдържа в предложението на вносителя. Тъй като какво значи изискването за достоверна информация? Недостоверната информация въобще информация ли е в смисъл на законодателството? Хайде, да не казвам разпространяването на някои заблуди, лъжи, но всяка една такава информация се подразбира, че трябва да отговаря на изискванията, за които се предоставя. Или "разбираема"? За кого да е разбираема? Част от нещата, за които говорим тук, сигурно за едни са разбираеми, за други са неразбираеми. За едни, че не могат да достигнат до тях по причини, независещи, а за други, поради това, че не искат да положат усилия да разберат за какво става дума.

Какви са тези паразитни фрази в законодателството? Не си мислете, че всеки може да натрупва текстове и да се преживява като законодател. Не в политическия смисъл - знам, че това всеки може да прави, но като човек, който с нещо допринася за подобряване на текстовете. Аз разбирам, че може би като настоящи и нови членове на НИС трябва да се правят някакви концесии, услуги, но нека това да не бъде с цената на влошаване на законодателните разпоредби.
Предлагам във второто изречение, там, където се казва: "предоставяне на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя", да се каже: "разпространяването на която нанася вреди на работодателя". Под претекста, че всяка една информация може с нещо потенциално да навреди на интересите на работодателя, на работниците може да не се предоставя почти никаква информация. Ето зад такива текстове се крият наистина множество последващи ограничения, защото няма механизъм, по който да се оспорва непредоставянето на информация при сключването на трудовия договор.
Господин председател, това са моите две предложения за редакции в текста - в първото и във второто изречение. Нека те да се гласуват. Смятам, че това ще бъде в интерес на подобряване на редакцията на текста и в интерес на този баланс, за който толкова много се говори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика думата има госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин Стоилов, това, че не очаквах некоректност от Ваша страна, разбира се, си е мой проблем. Но това, че Вие ще твърдите, че сте единственият човек, който може да прави добри законодателни текстове, ми се струва, че е доста високомерно от Ваша страна.
В Комисията по труда и социалната политика има достатъчно юристи. Тези текстове са правени със съдействието на юристи. Те не са правени от членове на НИС на Съюза на демократичните сили. Правени са от професионалисти. Много доценти и много професори участваха - и то прависти - в правенето на тези текстове.
Зад тези текстове не се крият разни неща. Зад тези текстове личи желанието на народните представители от всички парламентарни групи да направят наистина един по-добър процес между работодателите и работниците, да се защитават и правата на работниците, и правата на работодателите. Това има зад тези текстове. Нищо друго скритичко от централата на "Раковски" 134 няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За втора реплика - господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Господин Стоилов, първо, задължението за предоставяне на информация произтича и от Социалната харта, която ратифицирахме през миналата година. Така че това не е самоцелно и не е нещо, което замазва очи, както пролича от Вашето изказване.
Също забележете, че тук става въпрос, че разпространяването на такава информация може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност, т.е. тази информация ще бъде дадена, но синдикалните организации трябва да я запазят поверителна и да не я разпространяват.
Що се отнася до Вашата забележка, че едно-единствено число може да се замени с множествено число и това се представя за някакъв принос, може би имате предвид предишния параграф. Действително това е значително изменение, защото в една община не се сключва само един колективен трудов договор. Сключват се няколко в зависимост от това колко колектива има, които могат да сключат договори. Ако остане този текст, излиза, че само един-единствен колективен трудов договор може да бъде сключен в една община, което е абсурд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Балтаджиев, за никакъв друг параграф не говоря, а говоря за промяната в заглавието, която сега е "Задължение за преговаряне и предоставяне на информация" и става "Задължения за преговаряне и за предоставяне на информация". Това беше илюстрацията на част от моята теза, че не е въпрос да променим подобни неща, а наистина да видим къде са необходими изменения в трудовите отношения.
Позоваването Ви на Социалната харта е добро. То подсилва и моята аргументация, тъй като аз не поставям под съмнение необходимостта да се предоставя информация, а говорех, че с част от новопредлагания текст се създават възможности тази информация да бъде сведена до минимум. Така че в това отношение отново цитирайте Социалната харта, за да се види дали няма да се стигне до злоупотреба с такива текстове, които по същество да нарушават цитираната Социална харта.
По репликата на госпожа Дянкова мога да кажа, че ако има някакъв политически момент, той е в характера на вътрешните политически взаимоотношения. Не преувеличавам ролята на този текст, който обсъждаме.
Що се отнася до това дали някой е проявявал или не самочувствие, аз съвсем не твърдя, че съм единственият човек, който може да се произнесе по законодателството. Призовах за друго: хора, които не познават тази материя, да не се отнасят с такава свобода при редактирането на текстове. Не знам кой Ви е консултирал за тези текстове. Зад моето изказване стои моето име. Нека да излязат тези специалисти, на които се позовавате и да обосноват редакцията на подобни определения, добавени към досегашния текст. Аз се съмнявам, че те наистина биха направили това нещо, позовавайки се на тези аргументи, които Вие изложихте. Но аз държа на гласуването на тези редакционни предложения и смятам, че полагам усилия да подобря вашия продукт, без да подценявам усилията, които сте полагали в хода на работата, независимо какъв е техният резултат - положителен или отрицателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания има ли? Няма.
От направените предложения не е прието от комисията само второто предложение на народния представител Бойко Радоев.
Поставям на гласуване неприетото предложение на господин Бойко Радоев.
Гласували 118 народни представители: за 17, против 87, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов в т. 2, буква "б" думите "достоверна и разбираема" да бъдат заменени с думата "достъпна".
Гласували 131 народни представители: за 58, против 69, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз ви предлагам да прегласуваме този текст. Той не създава някакви толкова големи проблеми. Но забележете какъв е бил и текстът на вносителя, на Министерския съвет: "своевременна и достъпна информация". Предполагам, че когато госпожа Дянкова говори за специалистите, тя има предвид главно тези специалисти, които са участвали в изработването на проекта, а не специалистите със или без кавички, които са добавили някакви думи или са подменили други. Визирам специално този текст, без да правя някакви обобщения.
Така че, поради тази причина смятам, че ако не се ръководите винаги от съществуващите политически разделения и то в техния най-примитивен смисъл, можете да приемете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Ще поставя на прегласуване неговото предложение, което фактически е връщане към текста на вносителя.
Моля, гласувайте предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 76, въздържали се 9.
Предложението не се приема.

Второто предложение на господин Янаки Стоилов е във второто изречение на буква "б" да отпаднат думите "би могло да" и думата "нанесе" да стане "нанася". И текстът да бъде: "разпространението на която би могло да нанесе вреда на работодателя" да стане "разпространението на която нанася вреди на работодателя".
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов.
Гласували 111 народни представители: за 31, против 79, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 91, против 13, въздържали се 7.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение от госпожа Емилия Масларова за създаване на нов § 13а - за промяна на чл. 53.
"§ 13а. В чл. 53 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието да се измени, както следва:
"Сключване и вписване";
2. Алинея 1 да се измени, както следва:
"(1) Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в толкова екземпляра, колкото са синдикалните и работодателски организации в него, и един за съответната Инспекция по труда, и се подписва от техните представители";
3. Алинея 3 да се измени, както следва:
"(3) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър";
4. Да се създадат нови алинеи 4 и 5 със следното съдържание:
"(4) Регистърът се води от Инспекцията по труда в района, в който е седалището на работодателя. В случаите, когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово, браншово и национално значение се вписват в Главната инспекция по труда. Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика.
(5) В регистъра се вписват:
1. страните, между които е сключен колективният трудов договор;
2. датата и мястото на сключването му;
3. срокът на действие на договора и на отделните негови клаузи".
5. Алинея 4 да стане ал. 6 и след думите "подписан екземпляр от договора" да се добавят нови изречения със следното съдържание:
"Когато Инспекцията по труда, при която се вписва колективният трудов договор, установи, че негови клаузи противоречат на закона или го заобикалят, тя приканва страните да ги отстранят в срока за вписване. Ако те не сторят това, Инспекцията по труда вписва колективния трудов договор и сезира съда с искане за обявяване на договора или на съответните негови клаузи за недействителни"."
Комисията не подкрепя предложението за създаване на нов § 13а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да дам обяснение защо не е прието това предложение, тъй като тук става въпрос за реда и начина, и контрола, по който се узаконява този колективен трудов договор, ако така мога да кажа, и се контролира неговото изпълнение. Аз не виждам нищо страшно в това да има определен ред, а всеки да има екземпляр от колективния трудов договор, който да е подписан от всички страни. Не виждам нищо страшно, напротив, много по-ценно е всички неща в колективния трудов договор да бъдат внесени и в Инспекцията по труда, да знае къде какви колективни трудови договори с какви клаузи са вписани.
Искам да кажа и нещо друго. Погледнете предложението, което се прав - че когато в Инспекцията по труда се установи, че има нарушение на колективния трудов договор, а това установяване, когато аз, като работник, имам представа какво е вписано в колективния трудов договор, може да бъде сезирана Инспекцията по труда, може много лесно да бъде отстранено.
Все пак вие нали разбирате, че ние не правим Кодекс на труда, с който задоволяваме потребностите само на работодателския или синдикалния елит, а искаме да защитаваме работниците. В много случаи, повярвайте ми, аз съм убедена, че и вие се срещате с такива случаи, работниците не знаят какво съдържа колективният трудов договор. Те знаят, че синдикатите са ги защитили. Но когато вие имате ред и начин за вписване, за проследяване и санкцията на Държавната инспекция по труда да следи доколко се спазват тези договорености, това ще улесни просто и самата реализация след това на труда.
Ще видите, след това ние сме казали, пак не се прие от комисията, но все пак сме казали, че след като има един колективен трудов договор, за който всички знаят и могат да сезират тогава, когато той не се изпълнява, тогава и работниците не могат да правят неща, които са в ущърб на производството или пък обратната страна - работодателят не може да си позволи да прави неща, които са в ущърб на работниците.
Така че аз не зная защо не искате да приемем един текст, който създава правилата на колективното договаряне и контрола, и спазването на колективните трудови договори.
Мисля, че все пак би трябвало да се помисли по този въпрос. Ние правим Кодекс на труда, който не е Кодекс на труда за синдикатите, за представителните организации, а е за работниците. По този начин ние даваме шанс на Инспекцията по труда много по-стриктно да бъде информирана и всеки да може да постави пред Инспекцията по труда проблеми, които касаят трудовите правоотношения, които биха могли да бъдат нарушени съобразно сключени колективен трудов договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 13а.
Гласували 127 народни представители: за 40, против 79, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Има думата госпожа Светлана Дянкова да докладва.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 14, който се отнася до промяна на чл. 54.
Предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията, но то се отнася до отмяната на чл. 54.
Предложение на народния представител Мариела Митева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Мария Кунчева и Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 54 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
         "(3) През времето, когато действа сключеният колективен трудов договор, работниците, служителите и синдикалните организации в предприятието са длъжни да се въздържат от действия, с които се нарушава социалният мир при работодателя по въпросите, уредени с договора."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 14:
"§ 14. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
      "(2) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок от една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но не за повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи."
2 . Създава се ал. 3:
         "(3) Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 14 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, неподкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 6, против 45, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова, също неподкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 18, против 84, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 15. По него има направено предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов:
В § 15, т. 1 се добавя: "и се изменя така:
      "(1) Споразумения, сключени на равнища извън предприятието, са задължителни само за членовете на организациите на работодателите, които са страни по тях."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В § 15 относно чл. 55 предлаганата нова ал. 2 да придобие следната редакция:
      "(2) При промяна на работодателя по чл. 123 колективният трудов договор действа за срока, за който е сключен, но не повече от 12 месеца след промяната."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
В чл. 55, ал. 2 думите "но за не повече от 12 месеца" се заменят с думите "за не по-малко от 12 месеца".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Кунчева, което се отнася също до ал. 2, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 15:
"§ 15. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
      "(2) В случаите по чл. 123 завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 15 някой желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да мотивирам логиката на предложението си пред вас. Става дума за промяна на собствеността и оттам - отношението към колективния трудов договор, който е сключен между собственика или ръководителя и съответно синдикалните организации, които защитават интересите на работещите в него.
В сегашния текст е записано "но за не повече от 12 месеца". Една система се управлява при определени условия. Ако ние променим условията, тези, които участват в системата, може да се явят неподготвени за новите условия. Така и тези, които работят в едно предприятие, след като променим собствеността или този, който го владее и управлява, не може да променим вече установените условия за по-малко от срока, за който действа колективният трудов договор. Ние поставяме хората в неизгодна ситуация. Те трябва да променят бита си така, както не са подготвени да го направят, и може да има доста тежки последствия за определени личности или семейства. Ние трябва да им гарантираме един минимален срок, при който условията няма да се променят, независимо че променяме собствеността. А ние сме точно в такъв процес. Едно акционерно дружество може да си промени акционерните участници, пакетът от дялове да премине в друг човек, той да реши да промени условията и хората там да бъдат поставени в много неблагоприятна ситуация.

А мисля, че в целия свят - мисля, че и министърът ще потвърди това - има една константна величина в срока, при който условията не могат да се променят без съответно предизвестие. Човек знае, че за този период при действието на този колективен трудов договор ще действат тези условия и той си строи личния живот така.
Затова аз ви моля да размислите. Не е случайно срокът да не е по-малък от една година. За 12 месеца, ако условията се променят, той трябва да се подготви да промени собствения си живот така, че да бъде в паритет с новите условия. Ако ние сме нормално мислещи - може би аз залитам като човек, който е много по-близко до социалната идея, - но ако ние променим средата и го оставим в една неблагоприятна среда, мисля, че ще работим срещу хората, срещу народа си.
Затова ви приканвам да размислите, независимо че в комисията предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли думата?
Има думата министър Иван Нейков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Нешев, мисля че с предложението за създаване на ал. 2 във вида, в който се предлага от комисията, ние създаваме еднакъв режим за действие на колективните трудови договори - както на новосключените, така и на заварените. Преди малко вие гласувахте в чл. 54, ал. 2 да се запише, че по принцип колективният трудов договор се смята за сключен за срок от една година. Не виждам логика защо този принцип да не бъде възпроизведен и в случаите, когато има промяна на работодателя. Едногодишният срок, който се дава в този случай на новия работодател, за да подготви новия колективен трудов договор, е достатъчен. И затова въвеждането на един неясен текст, без да се определя крайният срок, в който ще действа завареният колективен трудов договор, ще създаде повече проблеми на предприятието, отколкото ще реши.
Затова моля да бъде подкрепен текстът така, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нейков.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, неподкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 28, против 41, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова, също неподкрпено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 29, против 62, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев, също неподкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 52, против 85, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 15, както е предложен от комисията.
Отменете гласуването.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин министър, в уверение на думите, които казах, аз искам да подкрепите това редакционно предложение, което ще направя, да остане "действа за една година". Това е ясно и точно. Защото "не по-малко от една година" означава и един месец. Ако искаме да сме коректни, аз Ви моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, в текста няма такова нещо.
СТЕФАН НЕШЕВ: Как да няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте го. Пише "за не повече от една година".
СТЕФАН НЕШЕВ: За не повече от една година означава и един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако е за един месец, ще действа един месец, ако е за повече, действа в рамките на една година. Съвсем ясно е.
Моля, гласувайте § 15, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, следват две предложения за създаване на нов § 15а.
Предложение от народния представител Стефан Нешев за изменение на чл. 57 в неговата ал. 2, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова за създаване на § 15а за изменение на чл. 57 в неговата ал. 2, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 15а. В чл. 57, ал. 2 се изменя така:
"(2) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията за създаване на нов § 15а някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз предлагам да не се приема този нов параграф поне в неговата крайна част, където се казва: "при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави". В предложената редакция този текст обединява досега съществуващи алинеи в Кодекса на труда, в който действа принципът, че след като се сключи някакъв колективен трудов договор, всеки един от работниците, независимо дали е непосредствено страна по договарянето, може да се ползва от правата и задълженията по този колективен договор.
Двете предложения, които са направени тук, по същество имат една и съща идея - да ограничат сега съществуващите права на работниците да се присъединяват към вече сключени договори. Или това на практика ще бъдат случаите за работници, които не са членове на синдикални организации. Смятам, че досегашният ред е по-добър, той създава едни и същи условия за всички работници, докато сега обхватът на колективния трудов договор може да бъде значително ограничаван от страните по него по отношение на трети лица.
Може да се изтъкне като контрааргумент, че не могат всички да се ползват от тези права, след като само една част от участващите са били активни, за да договорят тези условия. Но заедно с това, ако абсолютизираме такъв подход, можем да кажем, че правата, които са включени в законодателството, се отнасят до лицата, които са участвали на последните парламентарни избори. Нарочно засилвам тези разсъждения, за да се види, че не би следвало да отстъпим от един съществуващ принцип в трудовото законодателство. Това предложение не е съществувало и в текста на вносителите и мисля, че целта на Комисията по труда и социалната политика е в по-голяма степен да отстоява трудовите и социалните права, а не толкова да става проводник на различни предложения, тъй като според мен това предложение е в интерес на синдикатите, но не е в интерес на работниците. Двете неща невинаги са тъждествени.
Затова аз предлагам поне алтернативно да се гласува моето предложение за отпадане. Първо да отпадне целият текст, който прочетох след думите "Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация - страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора". Дотук текстът може да свърши, тъй като се предвижда процедурата на присъединяване.
След това да бъде алтернативно гласувано отпадането на целия останал текст или ако това не се приеме, да отпаднат думите "така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави". Аргументите ми за второто са изцяло от юридически характер, тъй като действа общият принцип, че всеки договор трябва да е в съответствие със закона и че един договор, независимо дали е индивидуален или колективен, който противоречи на закона, е недействителен - било то като нищожен или унищожаем, това тук няма нужда да бъде разяснявано. Още повече, да се говори за противоречие с някакви добри нрави... Какво е това подсъзнание тук, за какви добри нрави се налага да говорим? Това е специализирано правно понятие, което се отнася за други случаи.
Затова аз се опасявам, че ако страните по договора свободно договарят условията на присъединяване, те могат да включат толкова много ограничения, че на практика да изключат възможността за последващо присъединяване към условията на колективния трудов договор.
Това са ми мотивите за направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие предлагате отпадане на целия нов § 15а или на последните думи, които започват с "при условия и по ред..."?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз предлагам отпадане на последните думи - "при условия и по ред, определени от страните по договора". И ако не се приеме отпадането на целия текст до края, тогава да се гласува отделно само текстът след последната запетая, тъй като той не променя смисъла, а е от правно-технически характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз мисля, че не беше умесен примерът с приложението и спазването на закона, защото закона всеки гражданин трябва да го спазва, именно защото е закон. Колективният трудов договор не е закон, той е договор, класически договор, който поражда действия между страните, които са го подписали. И от тази гледна точка той не може автоматично да разпростре действието си върху хора, които не са участвали, които не са страна. Тези хора могат да не искат по някакви съображения този договор да действа за тях. Затова при всички положения и винаги е имало ред за присъединяване.
Да се отхвърля сега необходимостта от специален ред, аз мисля, че не е уместно.
На второ място, това са азбучни истини в гражданското право, когато не можеш да станеш страна по един договор, без да си чул волята, мнението на страните по този договор. Това ще означава директна намеса на държавата между волята на двете страни, свободно договорили се, която държава им натрапва трети участник, трета страна по един договор, който е бил сключен свободно.
Затова смятам, че създаването на този ред сега е приемлив, а именно страните по договора да уточнят реда и условията, при който ще се присъединяват работниците, които не са страна по самия договор.
Още повече, че така, както е посочен текстът, според мен създава гаранции, за да няма злоупотреба с ред и условия. Не могат да се предвидят ред и условия, които да не допускат присъединяване.
Ето това се съдържа във формулата "да не противоречат на закона и да го заобикалят или да накърняват добрите нрави". Принципът на добрите нрави, на добрия стопанин, на добрия търговец - това е принцип, който стои от римското право и не виждам причина ние да се отказваме от него в условията, при които ще се разпростре действието на договор между две страни върху трети субекти.
От тази гледна точка смятам, че текстът внася по-голяма яснота в съществуващата практика и ви моля да го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз смятам, че нещата трябва да се уточнят. Без съмнение, текстът е целесъобразен. Но подобно на колегата Стоилов и аз смятам, че ще бъде разумно да отпадне последната част. Съвършено прав е господин Нейков, това е един класически договор и той трябва да се подчини на общите разпоредби на нашето право. Но ние имаме разпоредба, която решава този въпрос, господин Нейков, това е чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. Там изрично е казано, че договор, който противоречи на закона, спомняте си, там имаше и такива формули, на стопанския план, на правилата на социалистическото общежитие - това се замени с друга формула сега - тези договори са нищожни.
Така че и без тази последна част текстът върши своята работа и е разумно ние да не обременяваме текста с неща, които са съвършено излишни в случая. Текстът след "така че" е разумно да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! С § 15а се променя чл. 57, ал. 2. Ние имаме досега такава алинея на чл. 57 и тя дава възможност на работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, да могат - не ги задължава - да могат да се присъединят към сключен от техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление до него и до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора без каквито и да било други условия. Сега се въвежда "други условия". Защото става дума за ред. Обаче ред, който ще ограничи работниците.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Как ще ги ограничи?
РУСИ СТАТКОВ: Госпожо Дянкова, ще ги ограничи, защото ние имаме досега в чл. 50 изисквания за колективните трудови договори. А тези изисквания са, че те не могат да съдържат клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Така че позоваването тук, че този ред не трябва да противоречи на закона, е излишно, защото това беше уредено преди. Следователно какво друго ще се уреди? Какво друго ще се уреди? И възниква съмнението, че наистина ще се въведе някакво правило, което ще принуждава работниците. Затова по-добре е да остане старият текст на действащия закон, който е уреден заедно с другите членове в една посока, а тя защитава преди всички интересите на отделния работник.
Присъединявам се към предложението на колегата Янаки Стоилов да отпадне § 15а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин Статков, това, което казвате, би било вярно, обаче сте забравили, че колективният договор се сключва не между отделния работник и работодателя, а между организацията на работниците и работодателите. Следователно, след като това е така, наистина би трябвало да има ред, по който работникът, който не е част от този договор, да може да го направи. Защото работникът може да е в различни качества. Той може и да е бил на работа, когато се е сключвал този договор. Но за новопостъпилия работник? Как така ще мислим единствено и само за правата на работниците, а за това, че работодателите също са участници по този колективен трудов договор, за тяхното право няма да мислим? А фактически това е и тяхно задължение - да осигурят един ред, по който ще се присъединяват работниците, които не са се присъединили до този момент и не са откликнали на предложението на тяхната организация за сключване на колективния трудов договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожо Дянкова, дами и господа народни представители! Аз неслучайно прочетох досега действащия текст на ал. 2 и той казва: ред. И този ред е писмено заявление. Какъв друг ред? Това, което Вие изтъквате като аргумент, госпожо Дянкова, че новопостъпил работник не може да се присъедини, какво означава - че Вие ще въведете ред, ако няма стаж? Не може да се въведе такъв ред. След като той е работник там разпоредбата в чл. 57, ал. 2 се оказва изрична. Няма ограничения, а има само изискване писмено да заяви, че желае да се присъедини. Нека да не усложняваме нещата, още повече, че аз се аргументирах въвеждането "да не противоречи на закона" просто отпада, защото в чл. 50 е указано, че колективното договаряне трябва да бъде по-добро от закона, добрите нрави - също. Просто един текст, който поражда съмнения, че ще се въведе някакъв друг ред, който ще ограничи работниците и служителите. И няма смисъл от такъв текст.
Още веднъж, поддържам предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги! Оживената дискусия по този на пръв поглед второстепенен член в никакъв случай не е случайна. Първо, това е текст, който не е предложен от вносителя, а е включен допълнително в обсъжданията в комисията. Това е типичен случай, когато под общия вид на приемането на социални закони, реално се ограничават права на работници. Това е типичен случай, когато с ограничителни текстове се създават условия за монопол на синдикална организация.
Какви допълнителни условия? Разбира се, че тези допълнителни условия, които ще бъдат включени, ще бъдат ограничителни условия, независимо дали работникът е на един ден или на десет години. Разбира се, че това ще бъдат ограничителни условия, които засягат интересите и на двете страни - на синдикалната организация и на работодателя. В никакъв случай не става дума за това, което говори уважаемият господин министър. Едва ли не че насила работниците ще се включват към колективен трудов договор. Ами това го няма никъде. И досега го нямаше, господин министър. И в досегашния текст пише, че с писмено съгласие работникът може да се включи или да не се включи, ако не иска. Най-малко с отпадането на този текст се създават предпоставки за силово включване към колективен трудов договор. Напротив, със създаването на този текст се създават условия за монопол на синдикални организации и техните ръководства, и ограничаване на права на работници. Нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване първото предложение на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на целия нов § 15а.
Гласували 144 народни представители: за 34, против 106, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Янаки Стоилов - да отпаднат думите "при условия и по ред" и до края на параграфа.
Гласували 127 народни представители: за 34, против 92, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване третото предложение на народния представител Янаки Стоилов - от текста да отпаднат думите "така че да не противоречат на закона" и до края на параграфа.
Гласували 123 народни представители: за 32, против 91, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 15а, така както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 97, против 22, въздържали се 2.
Параграф 15а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 16 има предложение от народния представител Емилия Масларова - чл. 59 да придобие следната редакция:
"Чл. 59. При неизпълнение на задълженията по колективен трудов договор, искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и работниците и служителите, присъединили се към колективния трудов договор по реда на чл. 59, ал. 2."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 16, а той е:
"§ 16. Член 59 се изменя така:
"Чл. 59. При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 16 желае ли някой да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова, неподкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 14, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 16, така както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 2.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва § 17, с който се създава нов чл. 60.
Има предложение от народния представител Емилия Масларова, което е прието и подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено.
Има и предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 17:
"§ 17. Създава се нов чл. 60:
Иск за обявяване на недействителност
Чл. 60. Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 17 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва § 17а за поправки в чл. 67.
"§ 17а. В чл. 67 се правят следните допълнения:
Създават се нови алинеи 3 и 4:
"(3) Трудовият договор за неопределено време не може да бъде променен в срочен трудов договор дори със съгласието на работника или служителя.
(4) Втори трудов договор с определен срок или допълнително споразумение за продължаване на уговорения срок не може да се сключва между страните за същата по характер и месторабота, освен за работа със сезонен характер."
Комисията подкрепя по принцип текста на ал. 3 в чл. 67. Комисията не подкрепя текста на ал. 4.
Предложение от народните представители Светлана Бончева и Иван Димов за чл. 67, ал. 3:
В § 17а чл. 67 ал. 3 да се измени така:
"(3) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено."
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на комисията за § 17а:
"§ 17а. В чл. 67 се създава ал. 3:
"(3) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 17а някой желае ли да се изкаже?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предложението на вносителя по чл. 67 е да се създадат нови ал. 3 и 4. Обърнете внимание на тази алинея, по която са предложенията на госпожа Бончева и господин Димов - ал. 3.
Вносителят предлага:
"Трудовият договор за неопределено време не може да бъде променен в срочен договор дори със съгласието на работника или служителя."
Защо е именно такова предложението на вносителя? Защото имаше 5 или 6 законопроекта, защото имаше обществено настроение в страната за това, че се променят договори за неопределено време в срочни и се получава фиктивно съгласие на работещите под принудата да работят или да бъдат на улицата.
Това, което предлагат сега госпожа Бончева и господин Димов, влошава предложеното от Министерския съвет като защитна мярка, защото наистина трябва да има такава защитна мярка. Аз просто не мога да разбера, ние, в края на краищата, сме възрастни хора. Имаме една практика. Тази практика, уважаеми дами и господа народни представители, показва, че именно дори с формалното съгласие на работниците става под заплахата, разбира се, да продължи да работи или да си замине от работа по някакви други причини. Това става с писменото им съгласие.
Така че аз категорично съм против предложението на госпожа Бончева и господин Димов и подкрепям текста на вносителя такъв, какъвто е по ал. 3, защото смятам определено - още веднъж, господин министър - че наистина се защитават по най-добрия начин работниците, като изрично се казва, че не може да става такова трансформиране.
Моля Ви, господин председател, да подложите на гласуване моето предложение за отпадане предложението на народните представители госпожа Бончева и господин Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Не мога да подложа на гласуване предложението за отпадане, защото предложението на комисията е заместващ текст. Така че ще го гласуваме. Ако не се приеме, отпада. След това ще гласуваме текста на вносителя.
По силата на нашия правилник гласуването е по обратния ред - първо - заместващия текст, тогава - основният текст.
Затова поставям на гласуване предложението на комисията за § 17а.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 96, против 38, въздържали се 4.
Параграф 17а е приет.
За процедура има думата господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Предлагам да се прегласува посочения от Вас текст. Надявам се, че колегите разбраха, че става дума за един от много важните текстове в предложените изменения на Кодекса на труда, един текст, който засяга обществена дискусия, която се води достатъчно дълго време в България. Става дума за срочните и безсрочните трудови договори. Предложението на вносителя - на Министерския съвет - е именно отражение на тази дискусия. Предложението на вносителя - на Министерския съвет - решава една голяма част от проблемите, които възникваха през този преходен период. С предложението на колегите в комисията реално се зачертават достижения и проблеми, които могат да бъдат решени именно с предложението, което се прави от вносителя.
Така че предлагам да се прегласува и подкрепям предложението на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на комисията за § 17а.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 92, против 44, въздържали се 5.
Отново е приет § 17а.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, длъжна съм да направя едно уточнение в духа на коректността и да припомня, че по време на първото четене на Кодекса на труда в пленарна зала бяха приети още три законопроекта, които бяха на народни представители. Тези законопроекти бяха разгледани едновременно със законопроекта на Министерския съвет и тези законопроекти сега в обобщения доклад са с буква "а". Така че това не са предложения на Министерския съвет, а буквичките "а" и "б" - тези, които в момента гледаме, например § 17б, означава, че гледаме текст, който е постъпил от друг законопроект на народен представител, а не от Министерския съвет.
По § 17б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграф 17б и § 17в се обединяват в § 18.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Комисията подкрепя по принцип тезата на § 17б и го препраща в § 18.
Същата е ситуацията и в § 17в. Той също е подкрепен по принцип от комисията и принципните предложения от тези два параграфа се разглеждат в § 18.
По § 18 има предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - за отпадане на чл. 68 и чл. 69.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Иванов - първото изречение на чл. 68, ал. 3 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова, което е подкрепено по т. 1 и комисията не е подкрепила предложението на госпожа Масларова по т. 2 за промяна на ал. 2 и ал. 3 на чл. 68, а именно:
Промяната да настъпи в т. 3:
1.  относно новата ал. 2 думите "ал. 1" да се заличат, а след цифрата "1" да се добави изразът "по предходната алинея";
2.  относно новата ал. 3 в последното изречение след думата "веднъж" да се добави съюзът "и".
И предложение от народния представител Светлана Дянкова за промяна в ал. 3 на чл. 68.
Комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на комисията за § 18:
"§ 18. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Срочни трудови договори".
2. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 5:
"5. за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган".
3. Създават се ал. 2, 3 и 4:
"(2) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.
 (3) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.
 (4) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 2 и ал. 3, се смята за сключен за неопределено време."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 18 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Това е един от съществените параграфи, който продължава темата, разисквана в предшестващия параграф, продължава една друга дискусия в това Народно събрание - за съотношението между срочните и безсрочните трудови договори.
Наистина в изменението на чл. 68 се създават някои подобрения на досегашния режим, като се ограничават възможностите за сключване на срочни трудови договори, но заедно с това отново се запазва повече от необходимата, според мен, възможност за излишно удължаване на срока на тези договори, и то в случаи, когато не става дума за дейности с временен, сезонен или краткотраен характер.
Аз предлагам да отпадне възможността срочният трудов договор да бъде сключван за повече от една година. Тоест, след като не става дума за дейности с временен, сезонен или друг характер, който обуславя по-кратка продължителност на договора, и след като вече работникът и работодателят са сключили такъв договор, който е действал в продължение на една година, да се смята, че продължаването на трудовата дейност автоматично превръща срочния договор в безсрочен. Това може да се постигне, като отпадне второто изречение в ал. 3, а именно текстът: "В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година".
Разликата в двете предложения е, че ако отпадне това изречение максималната продължителност на срочните трудови договори може да бъде една година. Докато, ако се приеме предложението, което е подкрепено от мнозинството в комисията, означава, че тези срочни договори могат да продължават две години. За мен това е излишно дълъг период и по същество е едно заобикаляне на принципа на постоянните трудови договори. Тогава, когато не бяха приети предложения на депутати от левицата, за да се избегнат злоупотребите със срочните трудови договори, с така наречените верижни трудови договори, беше казано, че този въпрос ще се уреди с предстоящите изменения на Кодекса на труда. Да, той се урежда, но след като се урежда, това трябва да стане по един достатъчно категоричен начин, така че да не се допускат възможности за злоупотреба със срочните трудови договори. Такава например злоупотреба, каквато сега вероятно ще бъде масова практика вследствие на предшестващия текст, в който се казва, че един договор от безсрочен може да се превърне в срочен със съгласието на работника и работодателя.
Аз тук питам някой ще може ли да опровергае твърдението, че ако един работник трябва да бъде отстранен, независимо по какви причини, и работодателят му каже: ти трябва да преминеш на срочен трудов договор, или ако настояваш за запазване на своя безсрочен трудов договор, ще намеря основание, за да те уволня, какъв ще бъде неговият избор? Най-вероятно той ще приеме като че ли по свое желание, външно формално оформено, преминаването на безсрочен трудов договор, а по същество само отлагане на възможността след това да бъде отстранен, като изтече продължителността на срочния трудов договор - една практика, която е доказана от последните години.
И за да не се получава излишно това разтягане във времето, смятам, че ние трябва да запазим възможностите, които тук са предвидени, но с максимален срок на действие на срочните трудови договори една година.
И ако се възразява на тези аргументи, то нека да бъде със съответстващи аргументи, а не с това, което говореше преди малко тук министърът, че едва ли не, ако се приемат нашите предложения, ние ще разпрострем действието на колективните трудови договори задължително върху всички страни, които не са участвали при неговото подписване. Нали знаете, господин Нейков, че юридически това е несериозно? И такива йезуитски аргументи, за да подсилите своята теза, която може да бъде обосновавана, но по друг начин, а не изопачавайки аргументацията, която се привежда, може да бъде обсъждана.
Затова аз предлагам на този важен въпрос в измененията наистина да бъде обърнато подобаващо внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, искам да Ви информирам, че това действително беше текст, това беше действително един член от Кодекса на труда, който беше дълго коментиран в комисията и към който се връщаше в работата си комисията през едно, две, три заседания. Прав е господин Стоилов. Това са може би най-дискутираните текстове не само в комисията, но и в цялото общество. И това може би е един от най-конфликтните моменти в Кодекса на труда и въобще в индустриалните отношения, които ние се опитваме да регулираме по някакъв начин и мисля, добър, в този Кодекс на труда и с тези поправки, които правим.
Защо беше най-конфликтен? Защо е най-конфликтен? Защото всички знаем, че в последните години имаше прекалена употреба на срочните договори, а да не говорим и за това, че имаше и определена злоупотреба със срочните трудови договори в редица предприятия, в редица учреждения, където работата, която се извършва, има постоянен, траен характер.
Аз вече казах, че ние много пъти се връщахме към този текст, към този член. Но искам да ви кажа, че когато взехме окончателното си решение, използвахме документи, които да ни помогнат. И това са документи от европейската практика, каквато е Специалната директива на Европейския съюз, която беше приета съвместно от Европейската комисия и Европейската конфедерация на профсъюзите, които документи са именно в тази посока - не забрана на срочните трудови договори, а срочните трудови договори да се прилагат там, където работата има определено срочен, временен или краткотраен характер.
И, господин Стоилов, нека този аргумент да Ви послужи и за това, че няма злоупотреба с предложенията на народните представители от левицата, защото по този аргумент ние отхвърлихме и предложенията на народните представители от СДС Никола Николов и Асен Агов, така че наистина сме изхождали от това да намерим онзи регулативен елемент в този текст, чрез който и да прекъснем злоупотребата с практиката на срочните трудови договори и същевременно да дадем възможност тези срочни трудови договори да бъдат използвани там, където работата действително налага това.
И затова, действително в този текст се говори за това, че този срочен трудов договор е изключение, а не правило и аз мисля, че това действително е един напредък, едно постижение, което комисията направи, защото тук третираме наистина срочните трудови договори като изключение, а не като практика. И още нещо - не се нарушава принципът да се използва срочният трудов договор преди всичко за срочна работа. Това сме имали предвид, когато правихме тези дълги и широки дискусии по този чл. 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Този път, госпожа Дянкова, почти няма какво да възразя на Вашата аргументация, но аз обръщам внимание защо трябва да се стесни още полето на срочните трудови договори. И затова предлагам да отпадне посоченото второ изречение в ал. 3, защото ако става дума за дейности, които имат временен, сезонен или друг подобен характер, няма ограничения многократно всеки сезон да се сключват такива срочни договори, но ако дейността е с постоянен характер, то тогава една година е предостатъчният срок за срочния трудов договор, тъй като там се включва възможността за оценка качествата на работника и за планиране на работата от лицето, което го наема, така че няма никакво основание да се запази възможност извън условията, за които става дума и за които споменах срочните трудови договори да бъдат прилагани за повече от една година за дейности, които са с постоянен характер. Затова вече е съсредоточена дискусията върху този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Вълканов, в Народното събрание най-напред и много отдавна бяха премахнати срочните трудови договори, така че в момента няма нито един срочен договор.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): А на депутатите ще махнете ли срочните трудови договори?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Ние сме срочни по принцип! (Смях и весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли други реплики?
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожа Дянкова! Вашето твърдение, че срочните трудови договори са изключения е невярно. Вземете Бюлетина на Националната служба по заетостта и ще видите, че може би само това, което каза господин Соколов, е изключение - в Народното събрание е премахната тази практика, надявам се, но на други места, навсякъде мнозинството са на срочни трудови договори. Това според мен е много лошо. И наистина господин Янаки Стоилов е прав, като търси възможност да не се задълбочава тази практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първо гласуваме предложенията на народните представители Никола Николов и Асен Агов, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 1, против 107, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Христо Иванов, също неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 8, против 85, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте точка втора от предложението на народната представителка Емилия Масларова, неподкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 15, против 87, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за предложения от комисията § 18 да отпадне последното изречение за ал. 3.
Гласували 117 народни представители: за 36, против 80, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 18, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 90, против 21, въздържали се 6.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 18а. В чл. 69 се прави следното допълнение:
Създава се ал. 3:
         "(3) Сключените последователно срочни трудови договори между едни и същи лица, в които мястото и характерът на работата са непроменени, се превръщат в договор за определено време."
Комисията не е подкрепила текста на § 18а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 18а.
Моля, гласувайте!
Гласували 83 народни представители: за 76, против 5, въздържали се 2.
Параграф 18а отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 19 се отнася до промени в чл. 70.
Има предложение от народния представител Светлана Дянкова, подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Христо Иванов е оттеглено.
Предложение от народния представител Емилия Масларова:
"В § 19:
1. В т. 1 относно заглавието на чл. 70, думата "наименованието" да се замени с думата "заглавието".
2. В т. 2 относно новата ал. 2 на чл. 70, в изречение първо думите "ал. 1" да се заменят с думите "предходната алинея", а изразът "уговорен срокът за" да се замени с израза "уговорено".
Изречение второ да добие следното съдържание: "Ако не е посочено, се приема, че е в полза на двете страни."
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение на комисията:
"§ 19. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
      "(2) В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни."
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
3. Създава се ал. 5:
      "(5) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
По § 19 поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова.
Гласували 82 народни представители: за 12, против 68, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 19, както е предложен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 20. Чл. 72 се отменя."
Предложение на народния представител Мариела Митева: § 20 да отпадне, т.е. да се запази чл. 72.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Искам да направя предложение за отлагане на гласуването по този текст. Защо? Защото става дума за един много важен и сериозен проблем, който по начина, по който ни е предложено да бъде решен, създава нови затруднения, господин министър.
От вносителя се предлага чл. 72 на досегашния кодекс, който е "Трудов договор с пенсионер", да отпадне. Само че този чл. 72 от досегашния кодекс защитаваше и защитава всички онези, които са завършили своето образование и търсят работа. Разбира се, след като човек е пенсиониран, ако за тази длъжност няма друг, когото Бюрото по труда ще изпрати със съответното образование и изисквания в трудоспособна възраст, то тогава да остане пенсионерът със срочен договор за една година.
Аз смятам, че ние трябва да запазим тази защитна норма. Това не е дискриминация на пенсионерите, още повече като имам предвид ситуацията с огромната безработица в страната, ние не можем да си позволим да премахваме тази разпоредба.
Защо обаче предлагам отлагането на този текст? Защото в сега действащия кодекс има уточнени цифри, които са свързани с досегашните години на навършване на пенсионна възраст. Те вече са променени и затова предлагам да го отложим, за да може да го преработим, господин министър. Но при всички случаи да запазим досега защитното му действие, защото наистина няма да ни разберат нито младите, нито специалистите, а пенсионерите често пъти казват: аз предпочитам да си получавам пенсията, а синът, дъщерята и всички други, които наистина трябва, да работят, защото има млади специалисти, които нямат и един ден трудов стаж и вече 5-6 години са безработни.
Затова предлагам отлагането, за да може само да се изправят някои неща от досега действащия член и естествено да намерим по-добро решение. Надявам се на подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика - госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Аз искам да репликирам принципно. Не само, защото господин Статков прави това твърдение, а защото това беше също един много съдържателен дебат в Комисията по труда и социалната политика. В условията на висока безработица отнемането на този текст може да бъде оспорвано заради това, господин Статков, че един пенсионер ще заеме мястото на един човек, който не е пенсионер. Нали така? Вие твърдите, че при тази младежка безработица, която има, може би наистина трябва да се отмени този текст.


Но ние, спомнете си, в комисията приехме хипотезата, която е близка до реалностите на пазара на труда. Защото не бива да правим текстове в закони, които така или иначе да бъдат мъртви текстове.
Каква е ситуацията на пазара на труда в момента? Когато работодателят тръгне да наема един работник, той дали си мисли за процента на безработицата в България, дали си мисли колко е голяма безработицата при младежите или колко е голяма безработицата при други групи от населението? Той изобщо не си мисли за това каква е безработицата, той си търси работник, който да му свърши работата. Ето, това е реалната ситуация, той не гледа дали е пенсионер, дали е на 30 или на 40 години този човек. Защото този човек му трябва, за да му свърши работата, да може да работи за него, за фирмата му, разбира се и за самия себе си.
Аз мисля, че трябва да се отмени този текст така, както е предложено от Министерския съвет. Защото това е всъщност и още нещо, това е един вид признание от страна на законодателя, признание към работодателя свободно да си избира работниците. Ето защо аз моля да подкрепите текста, който е внесен от Министерския съвет.
А има и още нещо. Тук вече наистина, макар и индиректно, ние провъзгласяваме абсолютното конституционно право - право на работа за всеки, без оглед дали е млад или е стар, дали е пенсионер или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
За дуплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители, госпожо Дянкова! Досега действа защитен текст и този защитен текст дава възможност в определени случаи да бъдат ползвани и пенсионери. И тези случаи изрично са упоменати.
Разбира се, вашето желание за едно либерализиране и то крайно на тези отношения, според мен може да има своята логика. Обаче то влиза в остро противоречие с практиката в нашата страна - сегашната и в близко бъдеще. Защото наистина ние имаме огромна младежка безработица и тя не може да бъде преодоляна при положение, че непрекъснато ще се иска стаж за определени длъжности, тези млади хора няма да може да реализират този стаж.
Същевременно, аз пак повтарям, възрастните, които работят, в повечето случаи го казват определено, не така елементарно, но горе-долу ще го повторя: "Ние предпочитаме нашите деца, нашите внуци да работят. Ние искаме те да имат шанс в България".
И затова считам, че наистина трябва да отложим тази разпоредба. Нищо не ни пречи да помислим още веднъж по нея и да потърсим поне малко от малко в съвременните условия известна защита на младите, и на средното поколение, разбира се, тъй като има и много хора от средното поколение, които са безработни.
А с всичкото уважение към пенсионерите - там да търсим други решения, те да си работят наистина по желание, да си получават по-добри пенсии. И въобще не мисля, че това е някаква грижа за равнопоставеността, това е по-скоро, пак повтарям, един откъс от това да защитим младите.
Господин председател, много Ви моля да подкрепите предложението за отлагане на текста. И се надявам да намерим по-добро решение наистина в полза на младите и на средното поколение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател. За съжаление не е вярна тезата на господин Статков, че този текст по някакъв начин създава по-благоприятни условия за младите работници, не пенсионерите. Защото при условията на този текст всъщност ние днес имаме днешното ниво на безработица. Това е пряко доказателство, че този текст не е изиграл онази роля, която му е била възлагана.
На второ място. Този текст може да работи само в една обща система, която вече не съществува. Когато този текст беше разработван, се предвиждаше, че пенсионерите не могат да получават едновременно пенсия и заплата. Това нещо беше отменено от Конституционния съд.
По време на приемане на текста действаше и задължително изискване работодателите да приемат на работа само хора, които са насочени от бюрата по труда. И тогава можеше да се удостоверява от бюрото по труда има или няма кандидат за това място, пенсионер или не пенсионер. Днес няма такова изискване към работодателите - да взимат на работа хора, които изпраща бюрото по труда.
Така че, този текст, дори и да бъде оставен, теоретично приемам да бъде оставен, той просто няма да играе никаква роля и никакво влияние няма да окаже върху пазара на труда. Просто това е неработещ текст. От тази гледна точка ви моля да подкрепите неговото отменяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мариела Митева за отпадане на § 20.
Гласували 89 народни представители: за 14, против 74, въздържали се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 20 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следват предложения за създаване на нов параграф от Никола Николов и Асен Агов:
1. Създава се § 20а:
"§ 20а. Член 88, ал. 2 се изменя така:
"(2) Разпоредбите на този раздел не се прилагат за работници и служители в предприятия, в които няма държавно или общинско участие."
2. Създава се нов § 20б:
"§ 20б. Членове 90-97 се отменят."
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложенията на народните представители Никола Николов и Асен Агов за създаване на нов § 20а и нов § 20б, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 2, против 54, въздържали се 24.
Предложенията за нови параграфи не се приемат.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение от народния представител Росица Тоткова за създаване на § 20а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 20а:
"§ 20а. В чл. 90 ал. 2 се изменя така:
"(2) Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му."
В доклада е допусната грешка, вместо "с конкурс или" става "с конкурс със" - както е автентичното предложение на госпожа Тоткова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на § 20а.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Параграф 20а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 21.
Има предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията. Това предложение е чл. 111, до който се отнася всъщност § 21, да не се изменя.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 21:
"§ 21. Член 111 се изменя така:
"Чл. 111. Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова за отпадане на § 21.
Гласували 85 народни представители: за 7, против 78, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 21 така, както е предложен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 22 - няма предложения.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за § 22.
"§ 22. Създава се нов чл. 114:
"Трудов договор за работа до 5 дни в месеца
Чл. 114. Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте § 22 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение от народните представители Светлана Бончева и Иван Димов за създаване на нов параграф и нов чл. 120а.
Комисията е подкрепила предложението и систематично го е включила в чл. 118, с което е създала § 22а:
"§ 22а. В чл. 118 се създава ал. 3:
(3) Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 22а.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграф 22а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 23.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на § 23.
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В § 23 за изменение на чл. 123:
1. В ал. 1, т. 5 думата "смяна" да се замени с думата "промяна";
2. В ал. 2, нова т. 2 със следното съдържание:
"2. при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него - старият работодател".
3. Създава се ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Представителите на работниците и служителите уведомяват Инспекцията по труда, когато работодателят не изпълнява задълженията си по ал. 3-5. Инспекцията по труда в едномесечен срок уведомява представителите на работниците и служителите за предприетите мерки по този въпрос."
Комисията не е подкрепила предложението.
Следва предложение от народния представител Бойко Радоев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Мариела Митева в две части.
Комисията е подкрепила предложението на госпожа Митева за ал. 3, но не е подкрепила предложението на госпожа Митева за ал. 5, а именно: в ал. 5 на чл. 123 след думите "представителите на работниците и служителите" се добавят думите "или със съответните ръководства на представителните синдикални организации".
Предложение на народния представител Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията. Отнася се до промяна на ал. 4 и 5 на чл. 123.
Предложение на комисията за § 23:
"§ 23. Член 123 се изменя така:
"Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя
Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява:
1. при сливане на предприятия;
2. при вливане на едно предприятие в друго;
3. при разпределяне на дейността на едно предприятие между няколко предприятия;
4. при преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
6. при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.
(2) В случаите по ал. 1 работодател е новият собственик, наемател, арендатор или концесионер.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят, ако не е уговорено друго между двамата работодатели:
1. при сливане или вливане на предприятия - новият работодател;
2. в останалите случаи - солидарно двамата работодатели.
(4) Преди извършване на промяната по ал. 1 работодателят е длъжен да уведоми работниците и служителите или техните представители за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително и за изпълнението на задълженията по ал. 3.
(5) Уведомяването по ал. 4 се извършва в срок най-малко два месеца преди настъпване на последиците за трудовата заетост и условията на труд на работниците и служителите.
(6) Когато във връзка с промените по ал. 1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите, работодателят е длъжен преди уведомлението по ал. 4 да проведе своевременно консултации относно тези мерки с представителите на работниците и служителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Преди чл. 123 и в сегашния текст на Кодекса, и в новото предложение има един изричен текст, който ще ви прочета, за да се аргументирам по-нататък, а той е: "запазване на трудовото правоотношение при преустройство на предприятието". Ако ние в една голяма част от това, което е направил вносителят, имаме една конкретизация на случаите, в които се запазва трудовото правоотношение, което е добре, и по-нататък в доработката на комисията, напреднала в този текст, то се пропуска нещо много съществено, което е свързано с предложението на госпожа Масларова, а именно контролният механизъм, защитният механизъм при положение, че работодателите не изпълняват тези разпоредби на закона.
Предложението на госпожа Масларова е, че представителите на работниците и служителите уведомяват Инспекцията по труда, когато работодателите не изпълняват задълженията си и Инспекцията по труда трябва в определен срок да уведоми работниците и служителите за взетите мерки. Аз считам, че такъв контролен механизъм е необходим, господин министър и дами и господа народни представители, тъй като не е достатъчно ние да имаме само текст на закона, а той трябва да бъде спазван. За да бъде спазван, хората трябва да имат възможност в определен порядък, указан тук, а не някъде другаде, да могат да защитят своите права.
Аргументирам това предложение на госпожа Масларова, което остава встрани и което би допълнило наистина едно сполучливо решение на този проблем в новия му вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отпадане на § 23.
Гласували 97 народни представители: за 2, против 75, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова.
Гласували 131 народни представители: за 38, против 93, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Мариела Митева, което не е подкрепено от комисията - то е от две части, едната част е приета, - предложението на госпожа Мариела Митева по ал. 5.
Гласували 111 народни представители: за 29, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 23, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
За лично обяснение има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Днес един от колегите, господин Христов, си позволи да употреби квалификации и неверни твърдения. Става дума за неговото твърдение, че народен представител от БСП е обявил собствен закон за неконституционен, противоречащ на Конституцията.
Коя е истината? Има подписка от много народни представители до Конституционния съд по Закона за устройството на държавния бюджет и тази подписка е свързана с два члена - единия на Конституцията, и е свързана с текущата практика във връзка със Закона за устройство на държавния бюджет и анализа от неговото приложение преди всичко на управляващото мнозинство в последните четири години.
Първият въпрос, който е поставен към Конституционния съд, е, след като е записано изрично в Конституцията, че Народното събрание приема Закона за държавния бюджет, има ли право правителството да харчи повече пари извън приетите в Закона за държавния бюджет. Това не е прието от Народното събрание на Демократичната левица, това е Конституцията. В случая аз съм подкрепил такъв въпрос, защото считам, че тълкуването, което трябва да даде Конституционният съд, не може да се различава от това, което ние като народни представители сме вложили, а и има тълкуване на Конституцията от експерти, което съм чел, а то е, че не може правителството да харчи повече от определеното със Закона за държавния бюджет.
И вторият текст, който е от Закона за устройство на държавния бюджет, тук вече проблемът е по-сериозен от гледна точка на използване на понятия, които са свързани с двоякост и тълкуване от страна на правителството, а именно "собствени приходи на Министерския съвет" и "собствени приходи на Министерството на финансите". Такива приходи няма. И в тази връзка аз подчертах, че именно опитът в последните няколко години говори за злоупотреба от страна на правителството и това налага един закон, който е приет, разбира се, от управляващото мнозинство на левицата, да бъде подложен на проверка от Конституционния съд, но не толкова заради текстовете, колкото заради противоконституционната практика на правителството на управляващите, тоест на СДС.
Така че господин Христов нямаше аргументи и няма до ден-днешен. А това, което сподели в залата, беше ни в клин, ни в ръкав, защото тогава вървеше Законът за фонд "13 века България", за неговото устройство и имаше конкретни разпоредби, по които той като председател на водеща комисия трябваше да съобщи най-малкото становището на водещата комисия и то единодушното становище, че трябва да се потърси по-добро решение, за да няма злоупотреба със средства.
Така че, позволих си да отнема 30 или 40 секунди на Народното събрание... (Смях в мнозинството.)Добре, имам това право за лично обяснение, за да кажа и на всички онези народни представители, които се опитват да твърдят, че не е въпросът в това накрая някой народен представител да става да се обяснява, защото авторитетът на Народното събрание го градим всички. Но когато някой има необосновани претенции, той не руши авторитета на този, когото обвинява, а собствения си авторитет и авторитета на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Господин Статков днес прояви по-голяма чувствителност, отколкото трябва. Аз го похвалих, защото днес той беше един изключително добър депутат, работеше много добре, обаче накрая малко преекспонира.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Имам право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Безспорно.

Съобщения за парламентарен контрол на 26 януари 2001 година:
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин и на три питания от народните представители Руси Статков, Кемал Еюп, Арлин Антонов и Петър Димитров.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков и на две питания от народните представители Лъчезар Тошев и Руси Статков.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов и Иван Борисов, Юнал Лютфи и Лютви Местан и Евгени Кирилов.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Джолев и на две питания от народните представители Татяна Дончева и Велислав Величков, Йордан Бакалов, Младен Влашки, Тома Деспотов, Мария Кунчева и Юлий Славов.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Александър Каракачанов - два въпроса, Васил Клявков и Руси Статков.
Министърът на транспорта Антони Славински ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Веселин Бончев.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Руси Статков, Дора Янкова, Димо Петров и Валентин Христов.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев, Велко Вълканов и Кънчо Марангозов, Анелия Тошкова - с два въпроса, и на питане от народния представител Кънчо Марангозов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Меглена Плугчиева и Веселин Бончев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Чачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Бойко Великов и Панайот Ляков и на три питания от народните представители Свилен Димитров, Лъчезар Тошев и Руси Статков.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Калчо Чукаров и на питане от народния представител Донка Дончева.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Валентин Симов, Ангел Найденов и Жорж Ганчев.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Христо Иванов;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков и на три актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Руси Статков и Веселин Бончев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев.
И едно съобщение:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе днес заседание от 15,00 ч. в зала 42.

Следващото заседание на Народното събрание е утре, 26 януари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
       Христо Димитров

     Ивалин Йосифов