Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Андон Данаилов. Да му е честит! Желая му всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 до 24 февруари 1998 г.:
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Вносител - народният представител Панчо Панайотов. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител - народният представител Панчо Панайотов. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за социалното подпомагане. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за измерванията. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за туризма. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Вносители - Борислав Китов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Проект за решение за избиране на кандидатури на български представители в Европейския съд по правата на човека. Вносител - народният представител Георги Първанов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност.
Проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи от Българската армия в многонационалното учение на НАТО "СТРОНГ РИЗOЛВ'98". Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по националната сигурност.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - народният представител Иван Куртев. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за гарантиране на експортното застраховане. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за защита на конкуренцията. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Преди да преминем към дневния ред, няколко съобщения:
Министерският съвет оттегля внесения проект за Закон за метрологията - внесен е нов проект, наречен Закон за измерванията.
Съобщение за промяна в парламентарна група - в деловодството е заведена молба от независимите народни представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев:
"Уважаеми господин Соколов,
Молим да приемете настоящата молба като наше волеизявление и в съответствие с чл. 12, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да обявите присъединяването ни към Парламентарната група на Евролевицата. ("Браво!" и ръкопляскания.)
Представяме протокол от заседанието на Парламентарната група на Евролевицата, проведено на 24 февруари 1998 г., на което след обстойно обсъждане на молбите и съгласно чл. 12, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 9, ал. 12 от Правилника за работата на Парламентарната група на Евролевицата, беше взето следното решение:
$Парламентарната група на Евролевицата удовлетворява молбите на независимите народни представители господин Георги Дилков и господин Цветелин Кънчев за присъединяването им към Парламентарната група на Евролевицата"."
Предстоят празници, по време на които ще гостуват парламентарни делегации: на Горната камара на руския парламент, на Камарата на депутатите - Долната камара на руския парламент, делегации от Молдова, Румъния, поканени са от Финландия и Беларус. С оглед на това ще бъде намален броят на колите, които се отпускат на парламентарните групи, тъй като тези коли ще обслужват делегациите.
На Председателския съвет постигнахме съгласие предложенията за седмичната програма, която започва на 4 март - това е и първи пленарен ден от месеца - да бъдат направени до 18 часа в петък - 27 февруари. В противен случай би трябвало деловодството да работи на националния ни празник - 3 март. Затова моля всички народни представители и парламентарни групи да се съобразят с това положение и ако имат предложения по седмичната програма за следващата седмица, тези предложения да бъдат направени до 27 февруари 1998 г. - петък.
Има изготвен проект за седмична програма въз основа на направено предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 25 - 27 февруари 1998 г.

1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител - Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България. Вносител - Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносител - Министерският съвет.
4. Второ четене на законопроекта за общинските бюджети - продължение.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
6. Парламентарен контрол.
По предложената седмична програма някой желае ли да се изкаже? Госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Предлагаме с оглед сроковете за избиране на евросъдии да включим като последна точка от дневния ред и този въпрос. Дотогава има време да се произнесе Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е направено предложение. Разпределено е, но няма становище на водещата комисия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Правим предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете да правите предложение тук.
Моля, гласувайте предложения проект за седмична програма.
Гласували 188 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 16.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 18 февруари 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност N 802-01-5, внесен от Министерския съвет, който бе докладван от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.
Комисията констатира, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за нотариусите и нотариалната дейност се свеждат всъщност до продължаване срока за преминаване към частен нотариат от 1 март 1998 г., но не по-късно от 1 октомври 1998 г. Изменението се налага да бъде прието по спешност, тъй като в противен случай нотариалната дейност след 1 март ще остане без правна регламентация и няма да може да се осъществява. Тъй като това би довело до сериозно разстройство на обществената практика, комисията предлага законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност да бъде приет от народните представители на първо гласуване.
Становището на комисията беше прието с 10 гласа "за" и 2 "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
От името на вносителя има думата министър Гоцев. Определям по 30 минути на парламентарна група.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изменението се налага по съображенията, които бяха в доклада на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Всъщност аз и при отговорите по пътя на парламентарния контрол обясних, че Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция беше готово да започнат да функционират нотариусите. Но краткият срок, който съществуваше до 1 март и който при гласуването на закона не е бил съобразен с другите срокове, в които трябва да се проведе конкурсът, доведе до отмяната на заповедта за обявяване на конкурса от Върховния административен съд.
При това положение възможностите са две: или да започнат да функционират съдиите по вписванията, за което министерството има пълна готовност, за да не стане хаос, или, което е по-разумно, да се продължи срокът до един момент, в който ще могат да се разположат във времето всички онези действия, които са дадени в закона. Когато аз отговарях на въпроси на депутати по време на парламентарния контрол дори по дати ги казах. Заради това Министерският съвет предлага частните нотариуси да започнат да работят най-късно до 1 октомври 1998 г.
Това е всъщност единственото изменение, което се прави.
Другото, което е в останалите параграфи. При първото гласуване на закона наистина има една грешка в посочването на алинеите и текстовете и заради това се казва вместо "по реда на ал. 4", да се каже "след провеждане на конкурса по чл. 12", просто се поправя една грешка от миналия закон, а чисто редакционно думите "неиздържали конкурса" да се заменят с "некласирани на конкурса", защото конкурсът не се издържа, а става класиране.
Последното е, че Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се натоварва с разноските по провеждането на конкурса, тъй като наистина Нотариалната камара още няма средства да направи това.
Моля ви да гласувате законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Имате думата за отношение към предложения на първо четене законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Гласували 175 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 47.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с важността на предложения законопроект и в съответствие с чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да преминем към второ гласуване на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 169 народни представители: за 122, против 36, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата господин Лучников, председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! "Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 123 от 1997 г.)"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 159 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 24.
Заглавието е прието.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В Преходните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 3 думите "до 1 март 1998 г." се заменят с "но не по-късно от 1 октомври 1998 г.".
2. В § 5, ал. 5 думите "проведено по реда на ал. 4" се заменят със "след провеждане на конкурса по чл. 12" и думите "по чл. 12" накрая се заличават.
3. В § 6 думите "неиздържали конкурса по чл. 12" се заменят с "некласирани на конкурса по чл. 12".
4. В § 7 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Първият конкурс се организира и финансира от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен.
Гласували 163 народни представители: за 128, против 4, въздържали се 31.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте Заключителна разпоредба, § 2.
Гласували 148 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 29.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников да изнесе становището на комисията.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 18 февруари 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България N 802012, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция, госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, и господин Христо Кърджилов, представител на Министерството на културата.
В хода на разискванията бяха направени съществени забележки по членове 10 и 15, ал. 4 от законопроекта.
Не е ясно какво означава разпоредбата на чл. 10, ал. 1, че полагането на държавния печат има удостоверително значение. Това би означавало, че актът е действителен и без подпечатването му с държавния печат, което пък прави подпечатването безсмислено. Ако обаче подпечатването е съществен елемент за валидността на съответния подпечатван акт, поставя се въпросът как ще бъде разрешена евентуалната колизия, ако министърът на правосъдието и правната евроинтеграция откаже да подпечати акта.
Направиха се предложения начините за преодоляване на тази колизия да бъдат уредени между първото и второто гласуване на законопроекта.
По отношение на националното знаме се направиха сериозни възражения срещу това характеристиките на знамето по отношение на размерите, структурата на плата, качествените и колористични характеристики и изисквания към материалите да се определят с Български държавен стандарт.
Комисията счита, че тези характеристики трябва да се посочат в приложение към чл. 15, ал. 4, както в такова приложение е уреден и видът на държавния печат.
Освен това комисията счита, че тези характеристики трябва да важат само към официалните държавни знамена, а само някои от тях да бъдат задължителни и за неофициалните.
С тези забележки комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България, внесен от Министерския съвет на първо гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
От името на вносителя има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че за всички вас и за всички нас е особено приятно, че ще приемем Закон за държавния печат и държавното знаме, какъвто ние досега, след толкова години от приемането на Конституцията, нямаме.
В частта за държавния печат, аз няма да ви преразказвам закона, той стои пред вас, е прието, че държавните печати всъщност ще бъдат два: единият ще бъде сух, а другият ще се полага върху червен восък. Споменати са актовете, върху които ще се слага. Разликата между полагането на сухия и печата с червен восък е свързана с държавната значимост на онези постановления, на онези актове, които са подпечатвани. Най-важните, това са: изменения на Конституцията, приемане на нова Конституция, решения на Народното събрание за свикване на Велико Народно събрание - ще се подпечатват с печат с червен восък. Останалите актове ще бъдат със сух печат.
Кои актове подлежат на подпечатване с държавния печат? Вие ги виждате в законопроекта. Взети са онези от Конституцията, на които наистина е необходимо да се придаде онази важност, която те по своя характер имат - законите, които се промулгират от президента, актове на президента, с които се представяме пред външния свят. За да не изброявам всичко, това са основните, които подлежат на подпечатване с държавния печат.
Аз искам да спра вниманието ви на един въпрос, който беше разискван и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Това е въпросът за значимостта и значението на подпечатването с държавния печат.
В миналото, тези, които са били в Тридесет и шестото Народно събрание, знаят, че проектът, който е бил гласуван, бе върнат от президента и съмненията бяха, че ако държавният печат се полага от изпълнителната власт, някак си актовете на президента се поставят под контрола на изпълнителната власт, която, ако не постави печата, те няма да могат да функционират. Това наистина като проблем може да съществува в различни моменти на един обществен живот, в който нещата не вървят така, както е нормално да вървят в една нормална държава. Затова ние, Министерският съвет, предлагаме да има текст, в който да се каже, че печатът има само конститутивно действие, тоест, че неговото неполагане не означава, че съответният акт няма да породи последиците, които се съдържат в него, а с полагането на печата има само удостоверителен характер, което означава, че се удостоверява автентичността на документа, автентичността на подписите, които са положени там.
Разбирам, че това може да доведе до въпроса: "Ами тогава защо е необходимо изобщо да се поставя печат?". Печат е необходимо да се поставя, защото то е свързано с необходимост за утвърждаване на държавността. И в огромния, не огромния, аз бих казах, без изключение винаги този удостоверителен характер ще има своето значение. Ако някога се случи ненормалното - да бъде отказано печатът да бъде поставен - тогава ще трябва по всички други способи да се удостовери автентичността на акта и тогава, когато бъде удостоверено, той да продължи да действа. Разбира се, този въпрос трябва да го решите вие.
Аз мога да ви кажа, че направих справка в страни, където полагането на държавния печат има традиция, каквато е Франция, и получих отговора, както и от Европейския съюз получих в този смисъл отговор, че в 200-годишната история на полагането на държавния печат на никой пазител на държавния печат не му е дошло на ума, че може да не постави печат и просто този въпрос пред тях не е стоял. Аз се надявам, че и при нашето бъдещо държавно и политическо развитие това също ще бъде така. Заради това предоставям вие да решите, без да изразявам удовлетвореност или неудовлетвореност на правителството, както решите, въпроса. Но все пак при нашите условия мисля, че законопроектът, което предлагаме, е по-добрият вариант по този въпрос.
Оттам нататък остава въпросът за пазителя на държавния печат. Възпроизвели сме традицията, която е в България, с два закона, които са съществували за държавния печат, и където министърът на правосъдието е бил. Така е и в страни, където тази институция съществува. Във Франция е казано "пазителят на печатите", защото и те са там два. Оттук нататък вече са описани нещата, че макетът, който се съхранява, в случай, че се изхаби печатът, ще бъде в специален сейф.
И още един въпрос, който стоеше пред нас, който не е бил решаван в предишния закон, но го е имало в старите два закона отпреди войната, това е какво ще стане, ако пазителят на печата има фактическа невъзможност да го положи - болест, отсъствие от страната или нещо подобно. Тогава правителството по проекта натоварва друг министър, който да постави държавния печат.
По отношение на знамето - също, законът е пред вас и сме изхождали от няколко неща. Първият, който някак си медийно беше доста третиран, е дали държавният герб да бъде върху държавното знаме. Нашата Конституция, която казва какво е държавното знаме, не упоменава, че то трябва да има герб. Следователно конституционно знамето ни е само с трите цвята. Това е било основното наше съображение, поради което не е поставен от вносителите. Аз бих искал да кажа, че по този законопроект не съм работил само аз, а едновременно и еднакво с мен работи и министърът на културата госпожа Москова. Ние стигнахме до извода, че трябва да се съобразим с Конституцията. Извън това и традицията в България преди войната, освен периода, в който предишната Конституция е действала, след 1947 г. двете конституции, знамето не е имало герб. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос е къде ще се слага знамето. Ние сме изброили случаите, където то трябва задължително да се слага и при какви условия, като сме изхождали колкото може повече да бъде то поставяно, защото то създава национално самочувствие и създава привързаност на гражданина към своята държава. Заедно с това няма текст, който да забранява и по всяко друго време да се слага навсякъде, където вътрешна нужда на един или друг български гражданин изисква той да постави знамето си. Вие знаете традицията, че по сватби хората развяват трицветното знаме, при строеж на къща и пр. Дадени са технически способи за това какво става при траур. И не са третирани въпросите за военните знамена, защото те не влизат в материята, която гледаме.
В законопроекта е казано, че материята на знамето и цветовете ще се определят от държавен стандарт. Както докладва председателят на комисията, това събуди дискусия, интерес и се разисква, което аз мисля, че трябва и вие много задълбочено да разисквате, дали това трябва да се прехвърли на стандарт или пък в едно приложение на закона да не се кажат точно тези неща, които обуславят. Това са различните нюанси в цветовете, където има технология и техническо обозначение как да стане, и материята на знамето.
Това са в най-общи линии принципите, от които законопроектът е създаден. Подробностите са при вас и вие имате сега възможността да дискутирате и да изложите вашите мнения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Имате думата за становище по предложения на първо четене законопроект за държавния печат и националното знаме на Република България.
Да, господин Гиньо Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Правя предложение заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция госпожа Златка Русева да дойде в залата, ако министър Гоцев няма възможност да остане до края на тази дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 136, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госпожа Златка Русева. Господин министър Гоцев отива да ръководи заседание на Висшия съдебен съвет и затова моли да извиним отсъствието му.
Има думата господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз още по-подчертано искам да подкрепя думите на министър Гоцев, че е приятно, прибавям и крайно необходимо, разглеждането на този законопроект най-после. Легислатурата на Тридесет и осмото Народно събрание започна естествено с толкова необходимата проблематика, свързана с икономическата реформа и до известна степен със социалните рефлекси, до които икономическата рестрикция може да доведе. Но сякаш на никаква цена ние нямаме право да оставим в сянката на законодателството ни проблемите, свързани с българската държавност. И в това отношение аз смятам, че днес раглеждаме един важен законопроект, внесен от Министерския съвет.
Нека да си припомним подходящата атмосфера, в която беше приет новият държавен герб на Република България. Нека сега да се съсредоточим върху това, което ни е представено от правителството. В мотивите на законопроекта се казва, че се внася един проект, защото така се казвало в Конституцията, който да урежда реда на полагането на държавния печат и реда на издигането на националното знаме. Този въпрос с единственото число "закона" не е изтълкуван може би много прецизно, защото държавният печат и националното знаме освен реда и в този проект съдържат и други важни проблеми. Но така или иначе това е предложението, ще го разискваме по този начин - с две части на нашето собствено мислене.
Принципно аз се произнасям в полза на законопроекта и ще гласувам на първо четене за неговото приемане. Но ще се спра на един-два въпроса, които, струва ми се, не могат да бъдат отминати без внимание.
В глава първа - за държавния печат. Кръглата форма, начинът, по който ще се съдържа надписът "Република България", държавен печат. Има и едно приложение, което е добре. Това, че ще бъде два вида - восъчен релефен печат и сух, сигурно съвпада с традицията, с установените техники и т.н.
Но пред нас излизат два проблема и те бяха деликатно засегнати от председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Първият проблем е свързан с редакцията на чл. 10 в проекта. Какво е правното значение на полагането на държавния печат? Господин Гоцев преди малко обясни, че те са се спрели на това решение, което гласи: "Има удостоверително значение" и че чрез него се заверява истинността на подпечатаните актове, просто за да се избегнат и редица неудобства, свързани с евентуално нежелание, говоря условно, на пазителя на печата, а това е министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, да положи печат там, където се полага според изискванията на закона.
Уважаеми народни представители, аз рязко възразявам срещу тази редакция и този смисъл на чл. 10 от законопроекта. Считам, че полагането на държавния печат е част от самия акт, който се подпечатва. Вярно е, че полагането на печата се отнася до формата на акта, но до тази форма на акта, която има конститутивно, учредително значение за самия този акт. Тоест, тези актове, закони, укази на президента и т.н., които законът изисква да бъдат с положен държавен печат, ако това не е налице, те просто не могат да бъдат издадени, т.е. те не съществуват. И това не е една случайна литературна аргументация. Иначе държавният печат няма да има конститутивна, а някаква декоративна стойност. Тогава защо е той, ако зависи от преценката на някой да го постави или не?
Така че, струва ми се, че при второто четене аз лично ще направя съответно предложение и искам да вярвам, че народното представителство ще се спре на този въпрос много по-детайлно. Вижте, в закона от 1930 г. - терминологията за нас е малко архаична, но когато с указ царят обявява един закон и го предлага за обнародване в "Държавен вестник", той казва в своя указ "този закон да се облече с държавния печат". Това не е просто за да няма идеи за стриптийз, или ако оставим закона по талия, че ще се чувства по-различно. Той просто не е закон, ако се иска да бъде подпечатан от държавния печат. Към тези аргументи могат да се прибавят и други. И струва ми се, че неудобствата, породени повече мисловно, бих казал, спокойно могат да бъдат избегнати и гаранции за това се съдържат може би и в самия проект.
Когато се казва, струва ми се, в чл. 4, че държавният печат се пази от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, на когото в това му качество се дава названието "пазител на държавния печат", както е впрочем навсякъде по света, това не значи, че той просто пази този печат. Той е длъжен да го полага във всеки момент и навсякъде, където законът изисква това. Можем ли да си представим, че министърът на правосъдието и правната евроинтеграция по някакви свои съображения няма да постави печата под подписа на президента? Някак теоретично - да, но ние смe в тези времена и сме в тази държава, която има претенции, че следва пътя на една просветена демокрация. Зад нас в миналото стои не само собствена парламентарна и конституционна традиция, а традицията на цяла Европа. Ето, както се каза преди малко, повече от 200 години във Франция не е имало такъв случай. Ние сега да мислим най-мнително, че при нас един министър няма да постави печата, за да бламира правото на един президент да издаде един указ! В края на краищата, ако се допусне и това, има един текст, предвиден в чл. 12, ако пък поради някаква невъзможност, тук е наречена фактическа, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция не може да полага печат, тогава Министерският съвет ще определи друг министър. Но за нищо друго не може да става дума.
Аз си спомням, и четох внимателно тези дни отново, господин председател, дискусията от 1992 г., когато президентът д-р Желев връща закона и тук се разгръща една дискусия какво ще стане, ако именно министърът на правосъдието, обявен за пазител на печата, не изпълни дълга си. Ами това е министър, избран от парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И наказателно ще отговаря.
ГИНЬО ГАНЕВ: И наказателната, и гражданската, и всякаква друга. И политическата. Ще бъде бламиран. Това са нравите всъщност и демократическата култура. Мисля, че опасения в това отношение не може да има и затова големият въпрос, който остава, е първият - за правното значение на полагането на държавния печат.
Колкото се отнася до националното знаме, не е вярно това, което може би небрежно е казано в мотивите, че имало сякаш един дискусионен въпрос дали в трицветното ни знаме върху бялото поле трябва да има изображение на държавния герб. Защото това не било изрично казано. Това не е вярно. В Конституцията от 1971 г. именно изрично се казваше, че в горната лява част на бялото поле се изобразява гербът, тогава на Народна република България. Но ние сме правници, ние сме логици. Когато сегашната Конституция казва, че знамето е водоравно - бяло, зелено и червено, и нищо друго, това значи, че Конституцията изрично казва, че няма да има герб. Така че по това няма никакъв спор. Е, знам аналогията, която се прави: да, но в Конституцията било казано по един начин съдържанието на герба, а сме приели друго. Да, но имаше решение на Конституционния съд. Тук този спор не може да буди никакво съмнение.
Има един друг въпрос, който е повече, бих казал, правно-технически. Уважаеми народни представители, в този законопроект непременно трябва да има приложение на стандартното, официално българско национално знаме, както има за държавния печат. Това не може да се остави на Българския държавен стандарт. То ще бъде приложено тук с неговите размери, така както смятат специалистите, ще се покажат височината или дължината на полетата бяло, зелено и червено и това ще бъде официалното знаме. В нашата правна комисия този въпрос се повдигна и в доклада на господин Лучников. Той е казан с един друг израз. Но това трябва да се отнася само до националното знаме. Може ли едно селско хоро да се води с българското знаме? Може, разбира се, но трябва ли там да бъде тъкмо това официално знаме, което ще бъде описано в приложението като материя и т.н.? Ние какви претенции имаме, казано на шега и наистина, само като търсят материята, да не я превърнат в някакъв тензух. Искаме нещо, което да навява сила, сериозност и чувство за независимост на българската държава.
И нещо, което ми прави впечатление, може би това е една законодателна взискателност - има термини, които са чисто технически. Има законодателна практика и струва ми се, че тя е най-добрата, когато в края на закона, господин председател, би могло да се обяснят някои от тези термини. Например при герба се говори за пластичен еталон. И вие ако чуете моя уважаван приятел Светлин Русев, той говори за пластическа култура, но това има друго значение. Това тук е право. Или пък в материята за знамето има един термин за носещо тяло на знамето, когато то се поставя вертикално. Обаче в друг текст пък се говори чисто и просто за неговата дръжка. Дръжката носещо тяло ли е? И ако не е и носещото тяло е нещо различно от дръжката, да се опише в края на краищата от тези, които ще готвят и този стандарт.
Иначе аз изразявам голямо задоволство от този законопроект. Искам да ви призова, уважаеми дами и господа, да го гласуваме, но с едно друго самочувствие, ще си го позволя: никога оттук нататък след закона да не си позволяваме при никакъв случай да обръщаме това знаме с червеното нагоре! Имаше такива примери неотдавна. На кого обявяваме война? Кой го е решил? На собствения си народ ли? И после, да го носим така, както се полага по закон - не го драпирайте, а го оставете свободно да се вее! Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, приемането на държавния герб беше пример за взаимен компромис и на постигнато съгласие. Може би един от малкото примери или поне един от най-значимите, десницата се отказа от епохата на кобургите, левицата прие короната или, бих казал, короните. Компромисът стана на базата на короната, която е над щита, като се съгласихме това да бъде короната на Иван Шишман. Тя стана нещо като онова вълшебно огледалце, в което всеки вижда това, което иска да види. Тези, които гледат жълтото, виждат православните кръстове; тези, които гледат червеното, виждат бурбонските лилии. И по този начин беше постигнато съгласие.
Вземам думата, за да изразя своето притеснение от това, че в проекта за държавен печат, който се базира на държавния герб, православните кръстове ги няма. Съжалявам, че министър Гоцев си излезе, бих го помолил да ми покаже къде са кръстовете в изображението, което имаме на стр. 9 от законопроекта, който ни е раздаден. В пощенските си кутии намерихме едни лупи, които са ни подарени, мисля че от АЕЦ "Козлодуй", и аз се опитах да намеря православните кръстове. Няма ги кръстовете, уважаеми дами и господа. И аз се питам това дали е българският герб. Защото точката на компромиса я няма, полето на съгласието го няма. Това вече е един друг герб. И това не може да не ни притеснява. Даже ето тук е пликът, който е издаден в чест на приемането на държавния герб, с дата 31 юли 1997 г., тук е и графичното изображение и то се различава от изображението, което ни се предлага в днешния законопроект. Самата форма на короната е по-различна. И аз се притеснявам, че това наистина е един друг герб, господин Соколов, а не този, който ние гласувахме в пленарната зала. Ако отворите стенограмите от юли миналата година и тук в пленарната зала, и на консултациите, които се проведоха под егидата на господин президента, ще видите, че аз пледирах да се приеме кратка и тържествена форма на герба. Кратка, защото в държавния печат поставянето на тържествената форма на герба прави нечетлив печата. Със съжаление трябва да го кажа, но това, което виждаме тук (показва) е бой на негри в тъмна нощ. Дори не личи надписът отдолу. И с лупа го гледам, надписът "Съединението прави силата" не личи. Съзнавам, че това е известна профанизация на темата, но ако някой от вас е в състояние да види православните кръстове и да види девиза на България, изобразен върху държавния печат, моля да го покаже.
Това е нещо, което дълбоко ме смущава и аз бих помолил госпожа Златка Русева, която е тук, за второто четене нека да бъде поставен българският герб в държавния печат, този, който приехме на 31 юли 1997 г. в пленарната зала на нашето Народно събрание. В противен случай това би бил държавният печат на някоя друга държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Аз ще си позволя да кажа, че смятам, че това, което той повдига тук, има основание. Струва ми се, че вината, ако може да се говори за вина, е в проектантите. Аз ги бях помолил те да дадат проекта на държавния герб, който да бъде върху "Държавен вестник". А те едва ли не имат чувството, че когато някой ги помоли за такова нещо, те могат да си подобряват първоначалния проект. А им беше обяснено, че това не е така. Има приет Закон за държавния герб, има графично изображение, пластично изображение, те са абсолютно необходими и никъде, а пък най-малко в държавния печат може да има отклонение от приетото изображение на държавния герб.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Вижте колко е голям гербът в 1930 г. Това е в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз смятам, че може да се помисли дори и за размера на държавния печат, той да бъде в такъв размер, че гербът да стане ясен, а не да бъде в една намалена форма, при която наистина детайлите вече се губят.
Господин Благой Димитров има думата за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искаме 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Продължаваме с дебати по първото четене на законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България.
Кой желае да се изкаже?
Има думата народният представител господин Дочев.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред нас наистина има един важен закон от две части, засягащи въпросите за държавния печат и за националното знаме.
Аз не искам да си припомням трудностите, мъките, които преминахме от 1990 г. досега по въпроса, свързан с националния герб, но слава Богу, миналата година стигнахме до едно подчертано мнозинство, едно общо мнение, да приемем този красив национален символ.
Същото се отнася и за останалите два символа с особено значение.
Аз искам да взема само думата по въпроса, свързан с националното знаме, тъй като предполагам, че в представяния законопроект, макар и кратък, са представени историческите справки, свързани с нашето национално знаме, но мисля, че за вас ще бъде интересно да направя една малка ретроспекция. Все пак това са символи, свързани с нашата история, и ние трябва да бъдем убедени, че това, което приемаме, е наистина продължение на нашите исторически традиции.
Относно въпроса, свързан с националното знаме - в исторически план винаги освен герба или емблемата на нашата държава още от нейното създаване досега, е бил първостепенен въпрос.
Аз тук няма да се спирам подробно, но като интересно за вас само мога да ви припомня, че още непосредствено след покръстването на българското ханство княз Борис изпраща 115 въпроса до римския папа Николай I - в тези въпроси се засяга и въпросът за знамето. Въпросите не са запазени, а са запазени само отговорите. Ето какво отговаря папа Николай I на нашия княз Борис - това става между август 866 г. - октомври 866 г.:
Глава тридесет и три. Вие заявявате, че когато сте влизали в сражение, досега обикновено сте носели като военно знаме конска опашка.
Преди малко стана дума за размера на държавния печат, така също и за стандарта, размерите на националното знаме, както и плата, от който трябва да бъде изработено. Аз искам да ви цитирам един откъс от речта на българския цар Иван Асен I - (1186 - 1196 г.). Ето какво казва нашият цар: Вижте лентите, както са окачени на моето копие и се развяват от вятъра - различни по цвят, но не и по тъкан. Те са произлезли от една материя, тъкал ги е един тъкач, но както се различават по цвят, изглеждат различни и по направа.
Знамето е било много важен символ! Интересно е, че чужденците, както от съседните държави, така и от по-далечните държави са познавали и са различавали нашето знаме и са го забелязвали от доста голямо разстояние.
Ето например какво пише един от водачите на Четвъртия Кръстоносен поход - става дума за 1204 г., непосредствено преди битката при Адрианопол през април 1205 г. - маршал Жофроа дьо Вилардуен: И когато дойде утрото и се съвсем съмна, те, кръстоносците, яздеха според както беше решено и дойдоха при град Адрианопол и го намериха с твърде многоброен гарнизон. И видяха върху стените и кулите бойните знамена на Йоанис, т. е. на цар Калоян, краля на Влахия и България.
Много интересно сведение дава и съвременникът на цар Иван Асен II (1218 - 1241 г.), византийският хронист Георги Пахимер. Ето той какво отбелязва: Когато Иван Асен II разгромява ромейския император Теодор Комнин тук, край днешното село Клокотница, Хасковско - там той споменава, че българският цар закачил на знамето си, както казват някои, писмената клетва на Теодор Дука Комнин.
В писмените извори - българските, латинските и гръцките, българското знаме се споменава под няколко термина. Най-често се споменава под думата "хоругва" или "хоронгва" - с голяма носовка, "застава", "пряпорец", а латинските извори го споменават като "вексилум". Интересно е, че гръцките извори, писани на гръцки, го споменават като "хесимасия", т. е. "знак на победата", нещо, което се слага, поставя се след победата.
Много е важно сведението и от писмата, които е водил цар Калоян с папа Инокентий III в периода 1199 - 1204 г. Там лично той споменава, когато цар Калоян приема унията на латинския папа, че наред с кралската корона и символите на царската власт той му праща и знаме. Следва едно подробно описание на това знаме - то, знамето, представлява не без религиозно значение кръст и ключове, защото блажения апостол Петър и кръста, заради Христа, прие и ключовете от Христа, получи. И така, знамето представлява знака на кръста, с който именно побеждава Христос, царува, повелява, завладява небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя... Знамето представлява двоен ключ - единият за разграничаване, а другият - за власт. Ти си послужи с поверения ти меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите.
Както виждате, в нашата традиция на символите знамето е имало особено важно значение.
Сега, когато спорихме по въпроса за герба - и, слава Богу, повтарям, че достигнахме до едно мнозинство по мнението как да изглежда нашият хубав, естетически и графично и цветово издържан герб, пак трябва да ви припомня, че този прототип на това знаме сега се спори дали е под влияние на френското знаме след Френската революция, когато се преминава към трицветник или трикольор. За съжаление, не виждам господин професор Драгомир Драганов, господин Георги Първанов и господин Димитър Луджев, можеше те да ме допълнят, но доколкото си спомням, някъде откъм 60-те години на IХ век има запазена една макар и наивитетна рисунка от художника Сако, който е изобразил Георги Сава Раковски в ход надясно, развяващ трицветно знаме на прът с кръст отгоре, но там цветовете са зелено, бяло, червено, без герб.
Трябва да отбележа, че останалите запазени знамена, доколкото си спомням, и от четата на Филип Тотю, на Хаджи Димитър не са с три цвята, а са едноцветни - червени или зелени, но винаги с лъв, коронован, бил той на ход наляво или надясно.
Това исках да ви припомня за нашата историческа традиция, че знамето винаги е заемало особено важно място, но прототипът на знамето, което приема Учредителното събрание във Велико Търново през 1879 г. взема за прототип знамето, подарено в гр. Браила на наши опълченци, а именно, бяло, зелено, червено. В този прототип има един изрязан клин в долната си част във формата на триъгълник. И този прототип бива приет като княжеско знаме от Търновската конституция, чл. 23: Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен, червен цветове, поставени хоризонтално.
Естествено, аз в никакъв случай не пледирам в момента нашият национален трицветник да има герб, тъй като в глава десета, чл. 166, много добре знаете, се казва: Знамето на Република България е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

Но аз искам да обърна вашето внимание, един вид да ви провокирам за в бъдеще, както приехме с голямо мнозинство нашия национален герб, нека да помислим за в бъдеще, когато евентуално, може би ще настъпят някои корекции в Конституцията от 1990 г., нашият национален герб, който, пак повтарям, в цветово, графично и естетическо отношение е много хубав герб, да бъде поставен на нашето национално знаме, но това да стане след време и да имаме едно мнозинство в това отношение.
Накрая аз подкрепям предложения законопроект от господин Васил Гоцев, в лицето на Министерския съвет, и ви призовавам да го гласувате в този вариант.
А относно държавния печат аз няма да се спирам в подробности, но предлагам на почитаемите художници, които са го изработили, вариантът, който са ни предложили, е в много лошо графично качество, умален е, да бъдат посочени размерите и предлагам около герба все пак да има някои допълнителни орнаменти, които да отличават външното поле или така наречения гурт на печата от самото централно изображение.
Отново повтарям и ви предлагам да бъде приет на първо четене законопроектът за държавния печат и националното знаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дочев. Други желаещи има ли? Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам думата на председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е поставен за разглеждане един законопроект, който е изключително важен. Той е важен не само затова, защото чрез неговото приемане ние изпълняваме едно наше задължение, залегнало в Конституцията в нейния чл. 167, съгласно който: "редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон", но и затова, защото този законопроект съдържа два от основните национални символи, наред с държавния герб, символи, които издигат националното достойнство, утвърждават нашето национално самочувствие като народ и държава. И когато чух досегашните изказвания, аз съм убеден не само че можем, а и трябва да приемем този законопроект и на първо, и на второ четене с пълен консенсус.
Аз също смятам, че законопроектът е добър, но той се нуждае от корекции, които трябва да станат преди приемането му на второ четене.
Приемам бележката, направена от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, досежно чл. 10, че полагането на държавния печат има удостоверително значение. Полагането на държавния печат трябва да съставлява част от акта, върху който той е положен. Без държавен печат съответният акт трябва да бъде невалиден. И някакви притеснения, че министърът на правосъдието или някой друг министър, които ще бъдат пазители на държавния печат, може да не си изпълни това свое и конституционно, и законно задължение, аз не смятам за основателни. Такъв министър ще понесе цялата отговорност не само политическа, не само морална, а и чисто наказателна, просто той няма да изпълни едно свое задължение. Има си съответен текст в Наказателния кодекс, когато длъжностно лице не изпълни свое служебно задължение, как се постъпва. Но ние да приемем, че полагането на държавния печат има само удостоверително значение, че без неговото полагане съответният акт, предвиден в този закон, има пълната си стойност, аз не мога да приема. И ми се струва, че това е нещо, около което всички народни представители можем да се обединим.
По отношение на националното знаме аз също съм съгласен, че въпросът дали гербът да бъде изобразен върху националното знаме е решен от Конституцията. Това е също нещо, по което ние трябва да се обединим.
Също приемам, че не може законът да препраща към Български държавен стандарт. Това не само, че не е удачно от гледна точка на законодателната техника, но на мен ми се струва, че би било и в нарушение на Конституцията. След като Конституцията казва, че редът, по който се полага държавният печат - и вярно, че е казано само - и се издига националното знаме, се определя със закон, не може това препращане от Конституцията към закон ние да го правим сега от закон към един подазоконов нормативен акт. Това няма да е и полезно.
На мен ми се струва, че именно като едно приложение на закона при второто четене трябва да залегнат изискванията към нашето национално знаме. Например така, както е заявено, че то представлява правоъгълник, обезателно трябва да се даде съотношението между дължината и ширината на този правоъгълник.
Също така ми се струва, че трябва да се коригира графичното изображение на държавния печат, даден като приложение към чл. 3, ал. 2. Ако в това графично изображение има отклонения от приетия държавен герб, от приетия вече със закон от нашето Народно събрание графично изображение на държавния герб на Република България, то трябва да бъде поправено. Никакво отклонение от изображението на нашия държавен герб в Закона за държавния герб на Република България не може да има.
И на мен ми се струва, че по отношение на държавния печат на Република България, именно като един от нашите национални символи, големината му трябва да бъде променена. Тази големина, която се предлага в предложения законопроект, 40 милиметра, като я гледам графично, това е големината на всеки обикновен кръгъл печат. Тя трябва обезателно да бъде по-голяма. Наистина това е един специален печат, това е печатът на българската държавност и той не може по размер да бъде толкова голям или толкова малък, бих казал, колкото е всеки обикновен кръгъл печат на всяко едно българско държавно учреждение или частна фирма. А едно увеличение на неговото графично изображение и на неговия размер ще доведе до това, за което говори господин Иво Атанасов. Просто гербът да бъде ясен, да може да се разчита и всичките негови елементи - такива, каквито ние сме ги приели вече със Закона за държавния герб, да бъдат ясни и видими.
Ето защо аз не само заявявам, че ще гласувам на първо четене за предложения законопроект с корекциите, които трябва да бъдат направени преди второто четене, но призовавам това да направят и всички народни представители. Отново нашето Народно събрание да пристъпи отговорно, с чувство за национално достойнство и да приемем на първо гласуване законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин председателя Соколов.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България.
Моля, гласувайте!
Гласували 171 народни представители: за 169, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът за държавния печат и националното знаме на Република България е приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Минаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателят на водещата комисия, това е Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов, да произнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 802-01-3 от 12 февруари 1998 г.
за изменение и допълнение на Закона за стоковите
борси и тържищата, внесен от Министерския съвет,
на Комисията по икономическата политика към
Тридесет и осмото Народно събрание

На своето редовно заседание на 18 февруари 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата.
Представеният законопроект ще допринесе за подобряване на нормативната уредба относно дейността на стоковите борси и тържищата, за превръщането им в места за осъществяване на съвременна търговия при пазарни условия и за хармонизиране на правния им режим с този на държавите от Европейския съюз.
В дискусията по законопроекта народните представители направиха и редица бележки и препоръки за неговото усъвършенстване. Предложено беше да се увеличи размерът на минималния капитал, необходим за учредяване на стокова борса, от 150 на 200 или 250 млн.лв. Обсъдена беше целесъобразността от участието на членовете на борса в Съвета на директорите й. Дискутиран беше и предвиденият в законопроекта механизъм за разпределяне на положителния финансов резултат на организаторите на тържища, като беше направена препоръка за съобразяването му с данъчното законодателство. Отправена беше критика от някои народни представители на предложението целият размер на положителния финансов резултат на стоковото тържище да се внася във фонд "Развитие на тържището" за първите три календарни години след неговото лицензиране. Посочена беше необходимостта от изясняване на въпроса за това кой ще трябва да бъде учредител на клиринговата къща към стоковата борса. Препоръчано бе да се прецизира използваното в закона понятие "апарат".
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, внесен от Министерския съвет, като между първо и второ четене се съобразят направените предложения за неговото усъвършенстване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата за изказвания по внесения законопроект.
За процедурно предложение давам думата на господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател! Правя процедурното предложение в залата да бъде допуснат да присъства на първо четене на предложения законопроект господин Георги Михнев, който е председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 141 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Георги Михнев в залата.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гледаме поредните изменения на един изключително важен икономически закон. Първо, искам да подчертая, че това е закон, приет през 1996 г. и отразява едно друго икономическо мислене. Този закон за стоковите борси и тържищата не изпълни своето предназначение. От 1996 г. досега ние знаем какво е състоянието на този тип пазар. В резултат на неговото приложение не се създадоха нормални борси и тържища, особено за тържищата всички знаете какво е положението. И това е въпреки заложения в него тежък контрол по лицензиране, регистриране, разрешителен режим от комисията.
Въпреки всичко това тези тържища, които ние имаме сега като действащи и лицензирани икономически субекти, са далеч от европейския тип тържища.
Сега имам едно предложение за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, в което се прави опит да се коригират част от недостатъците по приложението на този закон.
В комисията аз изказах моите принципни възражения по този тип подход към поправки на закона. Може би липсата на време е принудила правителството да се опита посредством тези корекции да го направи малко повече работещ. Въпреки всичко обаче, смятам, че на нас трябва да ни се предложи нов законопроект, защото, още един път повтарям, начинът и типът на икономическо мислене, заложени в този законопроект, са далеч от това, което искаме да изградим в България като пазар, като пазарен тип общество.
Кои са новите неща, аз ще ги маркирам набързо, които са заложени в това изменение - в законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата?
Първото, това е създаване на извънбюджетна сметка за финансиране на комисията, което считам, че е правилно решение. Наборът на пари в тази бюджетна сметка са от такси, лицензии, глоби и т.н. Това е правилен подход. Такъв тип подход сме заложили и в други икономически закони и това е нормалното.
Второто по-сериозно изменение е ограничението за членовете на Съвета на директорите и служителите на стоковите борси. Тук имам едно принципно и голямо възражение.
Уважаеми колеги, обикновено основните акционери, които създават стоковите борси, естествено е да бъдат и членове на управителните съвети. Не може хората, които са заинтересовани от този тип дейност, а вие всички сигурно знаете, че стоковите борси не формират печалба, не може хората, които са заинтересовани да бъдат там, на пода, да играят на тази борса, да нямат право да участват и в управлението. Тук има една мисъл, че по този начин се ограничава корупцията, злоупотребата с информация и т.н. Аз мисля, че има и други механизми за ограничаване и изключване на това опасение. И не можем да лишим хората, които са основни акционери в борсата и по тази си функция са и членове на управителни съвети, да участват в живота и в икономическата дейност на борсата. И в този смисъл ще направя предложение да отпадне този вид ограничение.
Удачно е предложението за създаване на клирингова къща. Това е нещо, което липсваше на този закон и което е една от причините да не заработи като хората. Клирингова къща за гарантиране задълженията на борсовите сделки - това е нормално, това е европейски тип подструктура в борсата и аз смятам, че това решение е удачно.
Не приемам решението обаче за § 27 от Преходните и заключителни разпоредби, с които се отнемат печалбите за три години на търговците, които създават тържища и се насочват към използване във фонд "Резервен".
Направете си следната схема: аз съм търговец и искам да създам тържище. Естествено е, че това е търговска дейност и аз искам да спечеля от нея. Законът казва, че три години няма да имам печалба. Кой едноличен търговец, кое юридическо лице ще отиде да създава тържище и да чака печалби след три-четири години? Просто не е икономически погледнато върху този параграф. Аз повдигнах този въпрос в Икономическата комисия, беше ми отговорено, че тъй като тържищата имат много лоша инфраструктура и не отговарят на условията, сега ние по законов път ще искаме да отделим цялата печалба и да я вложим обратно в реконструкция на тези тържища.
Но тук възниква въпросът: след като има комисия и тя е дала лиценз, а за да се даде лиценз за създаване на тържище, трябва да се отговаря на всички условия, в този лиценз се представят документи от ХЕИ, от ДВСК, от пожарната, от всички видове контролиращи органи, а те са много, знаете, в страната. Как така се е създало това тържище - то работи, пък не отговаря на изискванията и тези търговци трябва да влагат капитал там?
Това е непазарен подход и аз смятам, че този параграф трябва да отпадне, а да се използват правата на комисията да прелицензира, ако трябва и да затвори част от тези тържища, които не отговарят на условията. Впрочем това е записано в закона, законът трябва да се изпълнява.
В заключение искам да кажа, че е изключително важно този законопроект да заработи и това поне, което е заложено в него, тъй като стоковите борси и тържищата са една много важна съставна част от пазара, от пазарното мислене, от пазарните механизми. Те формират и изправят изкривяването на икономическата логика, дават пазарно ценообразуване. В една част от своите действия субектите на борсата коригират и монополите, които така или иначе съществуват в страната, особено по отношение на ценообразуването.
И което е изключително важно, това е естествена среда за развитие на малкия и средния бизнес, за което всички колеги обсъждахме и говорехме и тези дни, и което е една стратегическа линия за развитието на икономиката на страната - особена линия, на която държим и ние от Евролевицата.
Така че въпреки казаното от начало, аз ще подкрепя законопроекта на първо четене с много корекции на второ четене, но оставам с убеждението, че трябва да се приеме нов закон за стоковите борси и тържищата, в който да съществува съвсем друг тип икономическа логика и мислене, а приемам необходимия компромис, че междувременно, във времето, докато се изработи този закон, трябва да се направят необходимите корекции в стария. Така или иначе ние сме принудени от времето, в което живеем, да приемем този тип компромис. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагат ни се наистина едни важни промени в един също много важен икономически закон. Знаем, че борсите са основен елемент от пазара и целта на този законопроект е да направи стария закон работещ. Той не работеше.
Аз не искам да повтарям всичките дебати в Икономическата комисия. Там бяха изтъкнати доста слабости и на действащия закон, и на предлагания законопроект за изменение и допълнение, но мисля, че общото мнение беше, че той трябва да се приеме като необходим компромис, както каза и господин Бойков. Той наистина е необходим. За нов закон просто сега нямаме време, а борсите трябва да работят.
Веднага искам да се присъединя към мнението, така да се каже, на Икономическата комисия, че ще подкрепя този законопроект на първо четене, главно заради това, че промените в него са предизвикани точно от този елемент на пазара, че този законопроект трябва да работи, много е важен.
Промените засягат неща, които досега пречеха на този законопроект да работи и да бъде действащ закон. Това са тежкият режим на регистрация, невъзможността да се организира и подава цялата информация за всички предлагани на тържището стоки, неуредените въпроси за контрола върху качеството на предлаганите стоки.
Тоест много неща пречеха на този закон да работи. Част от тях тук се предлага да бъдат решени. Например в чл. 29 добавените точки 12, 13 и 14 предлагат точно това засилване на контрола и информацията. За същото се касае и в предлаганите членове 43 и 44.
Има и много нови елементи, господин Бойков ги каза, аз няма да се спирам на тях, но те са много важни. Това е извънбюждетната сметка. За всички икономически закони това е нещо много важно.
Една от основните причини да не работи този закон беше липсата на тази клирингова къща. Без това нещо просто борса не може да има. Добре че в този законопроект се предвижда.
Но не мога да подмина и редица слабости, които ги има в законопроекта и които ние сме длъжни да оправим на второ четене. Предлагам на колегите да обърнат внимание върху няколко елемента.
Първо, в самия закон се предвижда създаването на няколко вида правилници, но никъде не е уточнен срокът за тяхното създаване и задълженията на Министерския съвет да създаде тези правилници - което е нещо много важно за самата борса.
И един много съществен елемент, който досега внася известна неяснота в прилагането на закона, даже бих казал не известна, а твърде голяма неяснота, това е понятието стокова борса. В самия закон има два термина, тоест един термин за две неща, по-точно. Със стокова борса се определя и организира пазар на определено място, където се създават условия за сключване на сделки, борсови сделки, и от друга страна със стокова борса се определя и акционерно дружество. Идеята е ясна - че като търговски субект стоковата борса ще представлява някакво акционерно дружество. То ще организира тази стокова борса като място, където се извършва търговия. Но смесването на двете неща - стоковата борса като организиран пазар, и стоковата борса като акционерно дружество, довежда до редица недоразумения вътре в самия закон.
Ако ви цитирам примерно чл. 2, още в ал. 1 е казано, че "стоковата борса е организиран пазар на определено място, на което се създават условия за сключване на борсови сделки", и веднага след това ви цитирам чл. 22, ал. 1: "стоковата борса е акционерно дружество", тоест в самия закон тези неща ги има, но в предложения проект за изменение и допълнение те не са отразени, а непременно трябва да бъдат поправени. Но това е и част от нашата работа и това нещо ще бъде поправено на второ четене, но засега, пак искам да завършва с това, с което започнах, че промените в закона го правят по-действен, по-работещ. А за избягване на неточностите, за които казах, се предполага, че на второ четене много колеги ще направят допълнение към този закон, който наистина е много важен и призовавам всички колеги да подкрепим мнението на Икономическата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Има думата господин Стефан Нешев.


СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че това, че се правят промени в Закона за борсите и тържищата е нормално, защото животът в своето развитие изисква изменение на правната база, която го регулира. Има някои неща, към които имам известни съмнения и известен скептицизъм. Например това, за което говори господин Бойков, че не е възможно да се иска чрез този закон цялата печалба, която се реализира от дейността на една борса или тържище, да отива във фонд "Развитие на тържището", защото те си имат своите текущи разходи, освен това трябва да има стимул за тези, които работят, да се реализира печалба, чрез която да се дадат съответни материални блага за хората, ангажирани с дейността на борсата.
Заедно с това бих изказал една препоръка - дали трябва уставният капитал на борсата да бъде толкова. Това трябва да бъде подложено на един добър анализ, защото и в Паркинсон четем, че той казва: "Ако създадем такива условия, които не са постижими, няма да можем да реализираме добрите замисли, които сме заложили". Аз от тази трибуна не мога да твърдя, че 200 млн. е висока цифра, но би било притеснително, ако тази цифра не позволи и на вече действащите борси и тържища да могат нормално да функционират.
Излязох обаче на тази трибуна, за да ви провокирам към един нов начин на мислене. Преди години, в Тридесет и седмото Народно събрание беше приет един Закон за цените. Аз мисля, че това е един неработещ закон, един консервативен и недееспособен за развитието на пазарните отношения закон. За сметка на това все още в нашия правен мир няма закон за търговия на едро. Аз и в Икономическата комисия пледирах, и сега искам да пледирам пред вас, опитвайки се да ви накарам да мислите в тази посока, в която искам да направя своите внушения. В този Закон за борсите, които са най-трансперантната институция в търговията, и заставам с убедеността си, че това е така, там, където не е възможно да се получават ситуации, при които да се създават изкуствени дефицити и задържане на стоките, там, където не е възможно да се създават подмолни форми на спекулативни цени и печалба, нашето правителство трябва да има правото, а заедно с това и задължението, определени стоки, които все още нямат голямо предлагане от производството, задължително да минават през борсите до търговците на дребно. Нека търговците на дребно да имат усещането, че търговията на едро е явна, публична, че няма комерсионализъм, неизгоден за обществото и всеки, който желае да стигне до тези стоки, има възможността да го направи чрез институцията на борсата.
Затова пледирам и към вас да подкрепите една такава идея, а аз се ангажирам за второ четене да направя съответните предложения както в състава на законите, така и в допълнителните и заключителни разпоредби, с оглед на това да дадем, повтарям, и възможност, и задължение на изпълнителната власт, независимо от нейната цветна ориентация, да извършва регионално обявяването на определени стоки, които задължително трябва да се продават до търговците на дребно чрез борсите и тържищата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Александър Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да изразя своето становище, че предложеният ни за първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата е един много навременен акт на правителството преди всичко от гледна точка на това, че приетият през 1996 г. Закон за стоковите борси и тържищата показа в процеса на своята работа доста неудачи, които трябва да бъдат изгладени, за да може наистина законът да стане един работещ закон.
Не е необходимо тук да се изтъква колко важен инструмент за развитието на пазарното стопанство в България е създаването на стоковите борси и на тържищата. Необходимо е може би да се отбележи най-важният факт, а това е, според мен, че търговията, особено на някои стратегически стоки, стоки, които касаят голяма част от българското население, които са борсови стоки, ще бъдат търгувани на открито, наясно, по едни правила, които отдавна са установени в цивилизования свят. Това ще бъде един инструмент, който ще даде възможност за прозрачност на търговията в България и ще даде прозрачност и на стопанските субекти, които участват в целия този процес с всички последици, които произтичат от това.
Искам да кажа няколко думи, които струва ми се са свързани с технологията на самия закон. Лично аз имах предпочитание да бъдат разделени тези два закона - Законът за стоковите борси и за тържищата. Макар че общо взето са в една насока, ако щете от чисто законодателна техника, беше по-полезно те да бъдат обособени в самостоятелни закони. Но, така или иначе, подходът, който днес Министерският съвет е избрал - да се направят едни крайно наложителни промени в този общ закон за борсите и за тържищата, е пред нас и ми се струва, че той наистина ще даде тласък за това законът да стане работещ закон.
Препоръчвам на всички колеги внимателно да се запознаят с измененията, които са направени, защото особено в частта си по отношение на тържищата, материята е доста сложна и има доста неща, които към второ четене трябва да бъдат поправени.
Аз съм категорично за това да го гласуваме на първо четене с тази уговорка, че преди второто четене трябва много внимателно да се гледат онези текстове, които са в частта за тържищата.
Искам да се спра само на две конкретни неща, макар че едва ли сега му е времето, на първо четене, но ми се струват важни. Колегата Бойков постави единия от тези въпроси. Става въпрос за това, че с едно от измененията се предлага в § 4, в чл. 22, ал. 2 да се направи една промяна, която се отнася за членовете на съвета на директорите. В тази алинея смятам, че наистина нормално е, а такава е и практиката във всички страни, за пример може да се посочи Чикагската борса и някои други борси, които наистина са образец в своята дейност, където големи търговци, или признати такива от обществото, се включват, ако щете и за престиж, в съвета на директорите на стоковите борси. Самите тези хора естествено, че не могат да бъдат ограничавани за това да участват в търговете, които се провеждат в отделните сесии, тоест по извършването на брокерска дейност. Още повече и поради тази причина, че никой от тях не търгува директно, това става чрез брокери. Няма никаква опасност за изтичане на информация по този начин, защото съветът на директорите не разглежда конкретни неща, а се води политиката, която следва една стокова борса. Така че предложението, което тук беше направено от господин Бойков, е много разумно и навременно и лично аз го подкрепям.
Искам да обърна внимание на още един важен момент. Това е промяната, който се прави в § 5 от предложения ни законопроект, а именно в чл. 23, ал. 1. Това е за капитала на борсата. В стария закон числото беше 20 млн. Предложението, което днес имаме, е 150 млн. Зададох този въпрос и в Икономическата комисия, защо точно това число, а не друго, но откровено казано, не чух някакви разумни аргументи. Защото наистина няма един ясен формален критерий, особено когато се променят тези числа.
Изхождам от една логика, която главно има два момента: крайно необходимо е да се създадат стокови борси и ние като законодателен орган трябва да създадем нормални предпоставки, като не бъдат чак толкова високи бариерите, за да могат тези инструменти така или иначе да се развиват във времето - единият аргумент, а от друга страна не бива в една малка страна с икономиката, която ние имаме в момента, да създаваме доста занижени критерии за хаотично възникване специално на стоковите борси.
Колебаейки се между два аргумента, на мене ми се струва, че числото 150 млн. лв., което е посочено, е число, което създава предпоставки за възникването на доста борси в страната, а това едва ли е най-добро в момента за пазара в България. Следователно има опасност да се съберат няколко фирми и да създадат една стокова борса, което според мене е доста несериозно по отношение на самите борси като институции. Затова моята идея е това число поне малко да бъде синхронизирано и да стане поне 200 - 250 млн. лв., макар че, ако ме питате, за да създадем един сериозен законодателен ред в тази работа, не е лошо да помислим и за много по-високо число. Но пак повтарям, че точно с оглед на факта, че в момента се създават борсите в България, ми се струва, че всички трябва да търсим една такава логика и да се обединим около едно леко повишаване на това число от 150 на 200 или 250 млн. лв., за да не бъде то прекомерно високо и да бъдем упрекнати от тези, които в България имат намерение да създават борси, че ги възпрепятстваме с една прекалено голяма сума, необходима като капитал за регистриране на стоковата борса.
Това бяха моите бележки. Пак повтарям, че ще подкрепя този законопроект на първо четене с идеята при второто четене специално в частта за тържищата да бъдем доста внимателни, когато гласуваме конкретните текстове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с продължение на първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата.
Има думата народният представител Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще започна изказването си с ясната декларация, че предложените изменения са изключително навременни. Най-характерното за тези изменения е, че с тях Законът за стоковите борси и тържищата става работещ закон. Аз приемам казаното от колегите преди мен, че досега за съжаление този закон не прояви необходимото правно действие, което да обоснове регулиране на правоотношенията във връзка с търговията на стоковите борси и тържищата и регламентиране на тяхната дейност.
Това, което е ново и което бих искал да отбележа, е, че този закон представлява един нов нормативен акт, който кореспондира и с приоритета на парламента и на правителството за борба с организираната престъпност. Защо това е така?
Всеизвестно е, че поради липса на достатъчно ясна регламентация стоковите борси или така наречените стокови борси, тъй като аз твърдя, че досега такива реално не работеха, представляваха места, където се търгуваше със стоки със съмнителен произход, от които се зареждаха търговците на дребно. Контролът върху тази търговия беше занижен и усилията на контролните органи, които са оправомощени да следят по Закона за борба със спекулата и контрола по отчитането на вноса на стоки и търговията с тях, не бяха достатъчни, за да се справят с бума на стоки, които нито отговаряха на качеството, нито имаха изискуемите от закона сертификати, а така и не се придружаваха от съответни счетоводни документи. С тези изменения се внася строго регламентиран ред за образуване и работа в стоковите борси.
Разбира се, биха могли да се отправят някои препоръки, които са свързани с предложения за второ четене. Така например аз също подкрепям безпокойството от § 27 на Преходните и заключителни разпоредби - става въпрос за първите три календарни години целият размер от положителния финансов резултат да се внася във фонд "Развитие" на тържището. Вероятно това е текст, който би трябвало да се дообмисли на второ четене като икономически постулат. Също така би трябвало да се помисли по разпоредбата на чл. 59, ал. 2 - това е § 18 от предложения законопроект. Той третира въпроса за издаването на фактура, като казва, че в случаите на плащане в брой се издава и касова бележка от регистриран електронен касов апарат с фискална памет. Бих искал да обърна внимание, че в тези случаи според мен винаги фактурата би трябвало да се придружава от касова бележка, а не само тогава, когато е налице плащане в брой. Тъй като моите впечатления са, че възможността на държавата да осигури събирането на данък добавена стойност става, когато сделката се плаща на касови апарати при крайни потребители и тогава фактически държавата получава данък добавена стойност. Ако ние успеем да въведем ред, който да принуди всички търговци да издават касови бележки, това ще доведе до необходимост тези търговци да получават от борсата също стоки с касови бележки, тъй като в противен случай би се получил дисонанс между стоките, които продават и които ги отразяват с касовия апарат, и стоките, които получават от стоковите борси, които не са със съответен документ. По този начин всички търговци ще бъдат задължени, издавайки касова бележка, да изискват стоките да бъдат придружени с реални фактури, а не с фиктивни фактури. Поради тази причина лично аз ще настоявам издаването на фактура при сключена сделка на фондовата борса задължително да се придружава с касова бележка от такъв апарат.
С тези забележки бих искал да отбележа, че големият проблем досега според мен при стоковите борси беше въпросът за гаранциите. Правени са много опити в България досега тези стокови борси да осъществят дейността си реално. Но контрагентите на борсите се сблъскаха с непреодолимото обстоятелство, наречено "гаранция на сключената сделка". Сключваха се много сделки, които впоследствие не се изпълняваха поради некоректност или поради други причини, и добросъвестният продавач или купувач беше лишен от възможност за гарантиране на тази сделка. С предложените разпоредби за създаване на клирингова къща и с гарантиране по този начин на сделките, които се сключват на борсата, ще се получи една сигурност на търговския и стоковия оборот в тези борси, купувачът и продавачът ще получат гаранция за осъществяване на тази сделка или евентуално за справедливо възмездяване при неспазване на сключения договор на борсата или така наречения "борсов договор". Така че аз приветствам разпоредбите за създаване на клирингова къща и въобще принципа за гарантиране на сключените на тези борси сделки.
Тези явни правила също така не позволяват намесването на организаторите на борсата в самата борсова търговия. Според мен с тези изменения ясно се разпределят правилата и участието на всички лица в тези правила за развитие на борсовата търговия. Със завеждане на строгото счетоводство, на входящите дневници и от страна на брокерите, всяка сделка би могла да бъде проследена и всеки, който се интересува и който е играч на борсата, може да проследи произхода на стоката. Това е нещо, което според мен е изключително важно. То е свързано с гарантиране на този стокооборот, който е от така наречената "светла икономика", и поставяне на сериозна икономическа бариера пред тези стоки, които са продукт на сделки, които не са регламентирани по съответния законов ред. Става въпрос и за незаконния внос, става въпрос за контрабандата, все неща, които като правило рефлектират освен върху населението, и върху фиска на държавата. Този вид сделки и липсата на тези правила създават възможност и за нелоялна конкуренция. Защото тези играчи, които вкарват стоки по този начин, предлагат дъмпингови цени, с което влияят по начин, който е неправилен срямо техните конкуренти.
В този смисъл считам, че предложението на колегата Бойков за нов закон на този етап не би следвало да бъде възприемано, тъй като тези предложения според мен са достатъчни, за да се въведат тези строги правила и да тръгнат борсите. Действително само реално работещата борса може да покаже дали тези правила са достатъчни за регламентиране на всички отношения. И след време би могло да се помисли за още по-пълна регламентация. Но ние все още не можем да проверим дали тези правила, които се предлагат от вносителя, са действително правилата, които ще дадат основание на борсата да тръгне.
В този смисъл подкрепям измененията. Ще гласувам на първо четене, като на второ четене си запазвам правото да предложа измененията по текстовете, които посочих и които предложих на вашето внимание. Тъй като тези правила са изключително важни за стоковия оборот, аз призовавам колегите народни представители да подкрепят законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата за реплика господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз искам да направя една кратка реплика на господин Рафаилов, не толкова да му противореча, а просто за едно разяснение, от което се нуждаем всички ние между първо и второ четене. Става въпрос за следното. Трябва да можем да направим разлика, а и законопроектът да прави тази разлика, между един склад на едро и едно тържище. И когато говорим за необходимостта от пълен обхват на сделките, които се извършват, в това няма никакво съмнение, може би трябва да се обърнем и към опита на другите напреднали страни. Не може да се извършват сделки и да не бъдат обхванати, което означава, че ако на едно място са събрани няколко фирми, които извършват такива сделки, трябва да се създаде такава организация, че абсолютно всички сделки да се обхванат от една компютризирана система на територията на това тържище, склад или как ще го наречем.
После, що се отнася до това, че касовите апарати с фискална памет трябва да отразяват абсолютно всички сделки, това е така. Но те са затова касови апарати, за да отчитат извършените сделки по касов път, т. е. плащането в брой. За в бъдеще регламентираните търговци все повече и повече ще намаляват тези плащания в брой. Тези плащания в брой ще бъдат извършвани най-вече от съвсем дребните търговци.
Така че трябва да се помисли между първо и второ четене как да бъдат обхванати извършените сделки, които най-вече ще бъдат по безкасов път, т. е. да се избегне и отразяването на тези сделки чрез тези касови апарати, да се мисли за някакъв по-съвременен начин. Аз виждам този начин най-вече чрез една компютризирана система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Има думата за дуплика господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега Гагаузов, аз споделям част от казаното от Вас, като, разбира се, бих искал да внеса кратко разяснение поне така, както аз виждам нещата. Въпросите, които Вие поставихте, част от тях, са регламентирани в този закон, тъй като на тържищата ще се извършва търговия само с хранителни стоки. Това е ясно регламентирано.
Що се отнася до търговията на отделни складове на едро, аз мисля, че липсват законови предпоставки да се наложи забрана на един търговец да продава от склад на едро.
Проблемът за мен е друг. Ако стоковите борси тръгнат и то по начина, по който ние всички желаем това, ще се пресече веригата производител - посредник - краен потребител или потребител на едро. Нали, това е целта на стоковата борса? Тоест потребителят на едро, който купува на едро, и производителят ще се срещат на тази борса, прескачайки недобросъвестни или каквито и да е други посредници.
Поради тази причина идеята е цената при сключването на тези сделки да бъде възможно най-добра и най-ниска, понеже се срещат директно двете заинтересовани страни. По този начин търговецът на едро, на когото не можем да забраним да продава от склад, разбира се, би изпаднал в състояние на една конкуренция, която би го съсипала. По простата причина, че той няма необходимите начини да осъществи пряк контакт с потребителите на едро или на дребните търговци, тъй като те ще отиват да купуват от борсата. И оттук ще се провокира по икономически път неговото желание да участва в тази борса, а не да бъде отделно.
С това, разбира се, аз се опитах да дам моето виждане.
Искам да добавя също следното. Разбира се, възможността за компютризирана система е нещо, за което може да се мисли. Но тъй като там въпросът е и на финансиране, и на софтуер, и на средства, които евентуално трябва да бъдат осигурени, просто аз направих това предложение за касовите бележки като начин, който според мен в момента е единствен за контролиране на фактурите и на движението на стоките. Нещо, което не изисква някакви допълнителни средства, а просто изпълнението на закона, а не само фактури. Защото, знаете какви фактури се издават и какво се получава при насрещните проверки по тези фактури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Заповядайте, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Аз се присъединявам към думите, които бяха казани тук неведнъж за навременността и за необходимостта от внасяните промени в Закона за борсите. В същото време ми се иска да поставя на вниманието на вносителите една гледна точка, която ще спомогне за усъвършенстването на текста, който окончателно ще приемем.
Очевидно е, че в тази материя и в този процес на създаването на такива институции като борсите, ние не вървим по естествения път, който са извървели тези институции в другите страни, естествения път на нормалните последователни сдружения на търговците. Ние отиваме към създаването по един малко нормативен начин на тези формирования - борси и тържища, с което има опасност на различните етапи да поставим пред тях изисквания, които те, ако се движеха по естествения си път, едва ли биха склонни да поемат. Какво имам предвид?
Ясно е, че една борсова търговия поначало поставя доста пречки при нормалния търговски процес. Тези пречки тя ги компенсира с голямата сигурност, която дава при сключването на сделките, гаранциите и т. н., и формирането, разбира се, на един кръг от познати хора. Въпросът е да не се мине обаче тази мяра, когато тези усложнения в нормалния търговски процес биха се приемали доброволно, да не се надскочи тази мяра.
Казвам това, защото ние вече имаме един лош опит в тази сфера на борсовото регламентиране. Става въпрос за начина, по който беше регламентирана фондовата търговия и по който беше регламентирано създаването на Фондовата борса преди три години, с което практически не само се унищожиха нормално действащите тогава 14 - 15 центъра, които макар и наречени борси и без да отговарят на високите изисквания на борсата вършеха някаква дейност, но се унищожиха и кълновете на този вид обединения. И сега, след три години, ние отново полагаме нови усилия, за да създадем добра нормативна основа.
Искам да обърна внимание на тези неща, които отиват към едно регламентиране. Вносителите още веднъж да преценят дали трябва наистина да се водим непременно от световните стандарти или все пак да видим и какво е нивото на българската практика.
С едно-две неща ще си послужа да илюстрирам тези свои разсъждения. Ето, например това, според мен много голямо изискване, борсата непременно да създаде клирингова къща. Така е, вярно е, че ние не можем да си представим една борса с европейски или световни критерии без клирингова къща. Така е. Но да погледнем какво означава това за българската практика. Който познава борсовата търговия знае, че всъщност клиринговата къща или уравнителната палата към една голяма борса по същество означава една голяма банка. Тези две неща естествено, че са свързани - борсата и банката. Естествено е, че борсата създава около себе си цяла инфраструктура - и банка, и всички други институции, които я обслужват. Но нека си дадем сметка ще успее ли така лесно една институция, която сега създаваме, която сега прохожда, веднага да създаде и една хем свързана с нея, хем относително самостоятелна институция, каквато е една клирингова къща, с пълния размер на функциите, които тя трябва да изпълнява.
Струва ми се, че тук вносителите би трябвало да дадат известна вариантност на едно такова изискване. Значи да не бъде съвсем задължително, би могло да се търси вариант с някакъв срок, задължително да се отива към клирингова къща, но може би все пак някакъв срок от година или година и половина - две години, или да се отиде към изискването за сключване на договор с вече действаща банка, на договорна основа да се поеме изискването да се изпълняват тези уравнителни функции по сметките на брокерите и търговците, за да се получи гаранцията по сделките.

Освен това, пак във връзка с клиринговата къща, разбира се и с тези маржинг-депозити - естествено, че действително не можем да си представим един борсов търговец без маржинг-депозит. Добре, но каква е българската практика? Българската практика е, че в момента тези институции реално сключват почти и само спот-сделки.
В световната практика, където основните сделки, които се сключват на борсите са фючърсни и форуъртни сделки, действително маржинг-депозита е нещо, без което не може да се мине. Но при българската практика с масов случай на спот-сделки можем да помислим дали маржинг-депозита е толкова задължителен.
Пак искам да подчертая - спъването на естествения търговски оборот - на борсата търгуват дребни търговци, за да ги вкараме на борсата те ще бъдат склонни да участват на борсовата търговия само ако имат някаква изгода. Изгодата е на база гаранция по отношение на коректността на сделката. Но ако ние ги натоварим с допълнителни финансови тегоби, те просто няма да отидат на борсата. А маржинг-депозита за една спот-сделка, която става буквално в движение, според мен е една такава тежест, която ще отблъсне масовия и дребен търговец да търгува на борсата. Затова пак мисълта ми е да има някаква вариантност - да не бъде абсолютно задължително това.
Тук вече се каза за ограниченията за съвета на директорите. Съветът на директорите всъщност е кръгът от хората, които правят борсата. Те сега я учредяват. Ако ги отрежем и поставим едни високи изисквания, каквито са характерни за всеки инсайдър - аз знам, че има цели закони за инсайдъри и за тайната в една вече развита, действаща борса, ами това ще бъдат хора, които ще бъдат демотивирани. Може би ще бъде достатъчно, ако ние поставим тези ограничителни условия само за изпълнителните членове на борсата.
За капитала също тук се спомена. Смятам, че наистина трябва малко да се вдигне той, за да издигнем това струпване на предложения за откриването на борси.
Споделям и виждането, което се изрази тук, че ние трябва да отидем на малко по-сериозно разделение на борсата от тържището, но според мен като тенденция в малко по-далечен план. В момента практиката при нас е такава, че борса и тържище - те са почти слети, но трябва при всички случаи лека полека да отидем на разделянето на този вид търговия, тъй като това са много различни неща. За да отидем към тези изисквания, наистина с депозити, с клирингова къща, ние трябва да отидем на доминиращо търгуване при борсите с книжа, с неналични стоки, с права и обратното - в тържището да отидат всичките онези сделки, при които се търгува с налични стоки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Искам да направя реплика на казаното от господин Вълчев главно по повод на гарантирането на фючърсните сделки и възможностите клиринговата къща да служи точно за това, защото вие знаете, че клиринговата къща - тя осигурява задължението по сделки, които са сключени на борсата и са с отложено плащане или с бъдещо плащане. Този въпрос според мен беше слабост на миналия закон, а в сегашните изменения и допълнения на закона е точно и е решено така, както е това в най-добрата световна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Вълчев за дуплика.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Абсолютно съм съгласен с това, което каза господин Николов. Това потвърждава моите думи. Моята мисъл беше само за това, че маржинг-депозитите да помислим и да не ги слагаме като императив абсолютно задължителен, а действително те да гарантират сделки, свързани именно с този вид сделки - фючърсните и форуъртните. Мисълта ми беше, че спот-сделките просто нямат нужда от маржинг-депозити. Та, когато пишем, че търговецът задължително внася маржинг-депозит, да пишем: търговецът при фючърсните и форуъртните сделки, за да изключим спот-сделките от необходимостта да имат маржинг-депозити. Това ми беше мисълта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Сега вече господин Николов има думата за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз няма да повтарям това, което казаха моите колеги. Само ще отбележа какви са промените в Закона за стоковите борси и тържищата, които сега се надявам, че ще приемем, така както беше прието становището на Икономическата комисия - единодушно - с предложението да бъде приет този закон на първо четене. Разбира се, че трябва да се отразят и някои от забележките, които бяха направени.
Започваме от това, за което говори господин Вълчев - в сегашните промени на закона се регламентира създаването на клирингова къща към борсата, което гарантира задължението по сключените борсови сделки. Безспорно тук става дума за фючърсните и форуъртните сделки, а не за спот-сделките, които са с плащане веднага, каквато е и практиката въобще. Няма никакъв спор за това, че върху спот-сделките маржинг-депозити вероятно ще бъдат набирани само, за да има минималната набрана сума, която ще гарантира фючърсните и форуъртните сделки на борсата. Нали за това става дума.
Много по-точно в сегашните промени се определят и задълженията на брокерите - там се уточнява тяхната точна и ясна дейност, определя се вида и съдържанието на брокерските дневници, които пък ще бъдат определени във вид и съдържание в борсовия правилник.
Създава се и пълната регламентация на дейността на търговеца, който ще организира стоковото тържище, прави се регламентация на неговите финансови отношения, създава се възможност, според мен непълна и върху това искам малко повече да говоря, за това да бъде насърчен организатора на тържището да извършва тази дейност. Идеята е да му се преотстъпи печалба преди облагане с данъци, с цел той да развива стоковото тържище и по този начин да бъде облекчена неговата дейност и той да бъде насърчен, особено през първите три години, когато напълно му се отстъпва положителния финансов резултат за подобряване условията в стоковите тържища. Това вероятно трябва да стане, разбира се, в съответствие с приетите вече от нас закони за корпоративното подоходно облагане, като ние преотстъпваме печалбата на търговеца, който организира тържището, а задължение на държавната комисия да бъде наистина да следи тези средства и по закона да бъдат използвани точно в съответствие с изискванията за организатора на тържищата, именно да бъдат използвани за подобряване на работата на стоковото тържище.
Аз не съм съгласен само с един текст, който регламентира тази дейност, а именно не съм съгласен, че трябва да се води разделно счетоводство. Напротив, според мен търговецът, който трябва да организира тържищата, трябва да се регистрира само по този предмет на дейност, за да има пълна прозрачност в неговата работа и съвсем категорично той да бъде контролиран от държавната комисия при условие, че му се дава такава възможност - преотстъпва му се данък печалба.
В края на това, което изложих пред вас искам да кажа, че тук в този закон много точно са дадени дефиниции, които не бяха направени в стария закон и които са много важни за правилното тълкуване на целия закон, а именно дадени са дефиниции за форуъртна сделка, за маржинг-депозит, за хранителен продукт - точно по класификациите, които Европейския съюз има за тези термини, за търговец на тържището, за продажба на едро. Мисля, че това трябва да бъде стил във всички закони, които приемаме, за да няма двусмислие в термините и наистина в Преходните и заключителните разпоредби да даваме едно тълкуване, което ще облекчи прилагането на закона.
Като завършвам с това ви призовавам да гласуваме на първо четене за този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Пристъпваме към гласуване на пъ рво четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ - продължение.
Има думата председателят на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Цоньо Ботев.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви втората част от доклада на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството по законопроекта за общинските бюджети.
На 19 февруари 1998 г. Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството продължи обсъждането на законопроекта. След станалите разисквания комисията предлага:
"Чл. 9. При формиране на разходната част на бюджета по чл. 8 общинският съвет определя конкретните размери на бюджетните кредити за:
1. заплати, осигурителни вноски и издръжка на финансираните от общинския бюджет дейности и на персонала в тях;
2. придобиване на дълготрайни активи със собствени средства;
3. трудови възнаграждения на кметовете, общинската администрация и на звената към нея;
4. издръжка на общинския съвет, общинската администрация и на звената към нея;
5. квалификация и обучение на общински служители в страната и в чужбина;
6. стипендии на учащи се по договор с общината;
7. разходи за представителни цели;
8. режийни разноски и поевтиняване на ученическото и диетичното хранене на населението;
9. поевтиняване на храната в детските млечни кухни;
10. социални помощи и облекчения;
11. други разходи, определени със закон и с подзаконов нормативен акт;
12. други разходи (включително за услуги), които не противоречат на закона."
Предложение на народния представител Цоньо Ботев:
В чл. 9, т. 11 да отпадне изразът "закон и с подзаконов".
Комисията подкрепа предложението.
Комисията предлага да се приеме текстът на вносителя, като т. 11 придобие следната редакция:
"11. други разходи, определени с нормативен акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания и бележки по чл. 9? Няма.
Моля, гласувайте за чл. 9 така, както е предложен от вносителя, и с новата редакция на т. 11, предложена от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 10. (1) Бюджетният дефицит, формиран в процеса на съставянето на общинския бюджет, може да бъде в размер до 10 на сто от приходите по чл. 6.
(2) Бюджетният дефицит по решение на общинския съвет се финансира с:
1. емисия на ценни книжа;
2. общински облигационни заеми;
3. заеми от финансови институции;
4. извънбюджетни средства и други източници.
(3) Сделките по точки 1 и 2 на предходната алинея с ценни книжа, собственост на общината, се извършват по реда на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества."
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев:
В чл. 10 числото "10" след думите "в размер до" да се замени с числото "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мутафчиев го няма в залата, за да каже дали продължава да подкрепя предложението си.
Господин Йорданов има думата за изказване.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да обясня защо не беше прието предложението на колегата Мутафчиев в комисията. На първо място, заради това, че комисията не счита за необходимо да се завишава размерът на бюджетния дефицит над това, което е предвидено в общия законопроект и, на второ място, заради това да се стимулират общините, от една страна, да разходват по-ефективно предоставените им средства, а, от друга, да имат съответния стимул и да увеличат собствените си приходи. Именно заради това не беше прието неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев числото "10" да бъде заменено с числото "15", което не е подкрепено от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 46, против 81, въздържали се 7.
Предложението на господин Мутафчиев не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 10 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 12.
Член 10 е приет.
За процедура ли, господин Нешев? Имате думата за процедура.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 50, ал. 2 от Правилника за организацията и работата на Народното събрание Парламентарната група на Евролевицата иска 30 минути почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля господин Ботев да продължи с докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Глава трета. Съставяне и приемане на общинския бюджет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието има ли желаещи да се изкажат?
Моля да гласувате наименованието на глава трета.
Гласували 133 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 11. (1) Проекто-бюджетът на общината се съставя на основата на:
1. приетите от общинския съвет стратегия и прогнози за развитие на общината;
2. бюджетната прогноза в съответствие с общоикономическите изисквания, очертаваща параметрите на общинския бюджет за следващите три години;
3. предложенията на населението;
4. предложенията на кметовете и на районните съвети;
5. предложенията за размера на отделните видове приходи и разходи на бюджетните организации на издръжка от общината;
6. бюджетната задлъжнялост на общината;
7. предложенията на съответните министерства за структурни промени в техните системи при запазване самостоятелността на общинския бюджет;
8. бюджетната прогноза за държавния бюджет;
9. задължения по национални програми."
Предложение на народните представители Тодор Костадинов и Ангел Найденов - чл. 11, ал. 1, т. 9 придобива следното съдържание:
"9. задължения по регионални програми и национални проекти".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
"(2) Съставянето на проектобюджета се организира от кмета на общината със съдействието на кметовете на кметствата и районите и органите на данъчната администрация.
(3) Кметът на общината внася в Министерството на финансите предложение за бюджетни взаимоотношения в срок, определен от министъра на финансите.
(4) Кметът на общината съставя окончателен проект на бюджета на основата на предоставена разчетна информация от Министерството на финансите за очакваните постъпления от собствени приходи по реда на ал. 1, т. 8 и определените със Закона за държавния бюджет на Република България бюджетни взаимоотношения.
(5) Проектобюджетът се внася от кмета на общината в общинския съвет.
(6) Комисиите към общинския съвет разглеждат проекта за бюджет и дават становища по него в съответствие с правилника за работа на общинския съвет.
(7) Информацията за проектобюджета се предоставя за обсъждане на населението на общината при условия и по ред, определени от общинския съвет."
Комисията предлага следната редакция на чл. 11:
"Чл. 11. (1) Проектът на общинския бюджет се съставя на основата на:
1. приетите от общинския съвет стратегия и прогнози за развитие на общината;
2. бюджетната прогноза в съответствие с общоикономическите изисквания, очертаваща параметрите на общинския бюджет за следващите три години;
3. предложенията на населението;
4. предложенията на кметовете и на районните съвети;
5. предложенията за размера на отделните видове приходи и разходи на бюджетните организации на издръжка от общината;
6. бюджетната задлъжнялост на общината;
7. предложенията на съответните министерства за структурни промени в техните системи при запазване самостоятелността на общинския бюджет;
8. бюджетната прогноза за държавния бюджет, включително приоритетните направления и условия за отпускане на целеви субсидии и субвенции;
9. задължения по национални и регионални програми и проекти.
(2) Съставянето на проекта на общинския бюджет се организира от кмета на общината със съдействието на кметовете на кметствата и районите и органите на данъчната администрация.
(3) Кметът на общината внася в Министерството на финансите предложение за бюджетни взаимоотношения в срок, определен от министъра на финансите.
(4) Кметът на общината съставя окончателен проект на бюджета на основата на предоставена разчетна информация от Министерството на финансите за очакваните постъпления от собствени приходи по реда на ал. 1, т. 8 и определените бюджетни взаимоотношения със Закона за държавния бюджет за съответната година.
(5) Проектът на общинския бюджет се внася от кмета на общината в общинския съвет.
(6) Комисиите към общинския съвет разглеждат проекта за бюджет и дават становища по него в съответствие с Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и общинската администрация.
(7) Информацията за проекта за бюджет се предоставя за обсъждане на населението на общината при условия и по ред, определени от общинския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да защитя пред вас предложението, което е направено от мен и от господин Ангел Найденов и което беше обсъждано в Комисията по местно самоуправление и регионална политика. Съображенията, които бих искал да изтъкна пред вас, са две. Първото е, че ние сме задължени да хармонизираме нашето законодателство с европейското. Вярно е, че тук става дума за нещо на пръв поглед дребно, но аз мисля, че ние не трябва да изпускаме шанса във всеки момент, при всеки удобен повод да извършваме това хармонизиране още докато създаваме законите, а не да чакаме един добър ден, в който ще започнем да работим едновременно или само по 820 или 900 проекта, които имаме да приемаме.
Предимствено в западноевропейските общини и в западноевропейската практика се използват термините регионални програми и национални проекти. Казвам предимствено, не само и единствено. Това е първият ми аргумент - че такава е практиката и бихме могли още сега да се впишем в тази практика.
Вторият ми аргумент е, че ние разработваме закон, който третира общински проблеми и е по-нормално да тръгнем с регионални програми, тъй като те са най-близко до общините, две, три или повече, и след това да се изпише национални проекти. Или, казвам го с най-добро чувство към колегите в комисията, нека да надделее истината, а не красотата или удобството, както надделя, за да се запише досегашната точка 9.
Господин председателю, моля да се подложи на гласуване предложението т. 9 в чл. 11, ал. 1 да бъде:
"9. задължения по регионални програми и национални проекти".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ : Благодаря на господин Костадинов.
Господин Ботев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В комисията никой не отрече аргументите на господата Костадинов и Найденов. Аз сега също не ги отричам, но членовете на комисията прецениха, че наистина съществуват и национални програми, и национални проекти, както и регионални програми и регионални проекти, тоест, това, което спомена и господин Костадинов, че не единствено са регионални програми и национални проекти.
Аз бих дал един пример. Един инфраструктурен проект е регионален проект в някои случаи, което значи, че съществуват и такива регионални проекти. Именно затова ние приехме по принцип предложението, защото никой не отрича авторството на вносителите, но смятаме, че е добре да бъдат записани по този начин - национални и регионални програми и проекти. Не знам дали някой смята, че ако бъдат подредени по някакъв особен начин има някакво значение, но според мен дали ще бъде регионални и национални, дали ще бъде проекти и програми или програми и проекти не е толкова важно, защото мястото в изречението не дава някакво предимство на съответните думи. Именно затова беше гласувано от членовете на комисията текстът на т. 9 от чл. 11, ал. 1 да бъде "задължения по национални и регионални програми и проекти".
Естествено народните представители могат да имат свое собствено виждане по този въпрос. В края на краищата кой от текстовете ще бъде приет би трябвало да преценят всички народни представители, но становището на комисията е, че този текст е по-добрият от предложения от вносителите. Благодаря ви.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тодор Костадинов и Ангел Найденов т. 9 в ал. 1 да гласи: "Задължения по регионални програми и национални проекти".
Гласували 136 народни представители: за 48, против 54, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате за чл. 11 в редакцията, която ни предлага комисията.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 12. Общинският съвет приема първоначалния общински бюджет в срок, определен със Закона за държавния бюджет на Република България и в съответствие с единната бюджетна класификация."
Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. Общинският съвет приема общинския бюджет в срок, определен със Закона за държавния бюджет за съответната година и в съответствие с единната бюджетна класификация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма изказвания по предложената ни редакция на чл. 12.
Моля да гласувате за чл. 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 13. Бюджетът на общината се разпределя по тримесечия, видове приходи и видове разходи, съгласно действащата Единна бюджетна класификация за съответната бюджетна година."
Комисията предлага да се приеме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 14. (1) Общинският съвет определя степента на бюджетна самостоятелност на кметствата и районите в съответствие с разпоредбите на чл. 3 и чл. 12.
(2) Общинският съвет утвърждава бюджетите и бюджетните сметки на кметствата, районите и бюджетните звена, като осигурява финансови ресурси за изпълнение на възложените им със закон или с решение на общинския съвет функции и задачи.
(3) Кметствата и районите през течение на бюджетната година не могат да формират бюджетен дефицит."
Предложение на народните представители Тодор Костадинов и Кирил Йорданов:
В чл. 14, ал. 1 в края на изречението се добавя следният текст: "методика за взаимоотношенията на бюджета на кметствата и районите с общинския бюджет".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 14 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тъй като има предложение за отпадане, ще гласуваме него и ако то не бъде прието, тогава вече ще обсъждаме предложенията за промени.
Поставям на гласуване предложението на комисията чл. 14 да отпадне.
Гласували 122 народни представители: за 101, против 17, въздържали се 4.
Предложението е прието и чл. 14 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател! Аз ще продължа да чета следващите членове под същата номерация, под която са били досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преномерирането накрая ще стане.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 15. Общинският съвет може да предвиди по разходната част резервен бюджетен кредит в размер до 5 на сто от общия обем на бюджета."
Комисията предлага следната редакция:
"Чл. 15. Общинският съвет може да предвиди по разходната част резервен бюджетeн кредит в размер до 5 на сто от приходите по чл. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 7.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 16. (1) Приетият от общинския съвет бюджет и допълнителна информация към него се представят в областните териториални поделения на Сметната палата и в Министерството на финансите в срокове и по ред, определени съответно от председателя на Сметната палата и от министъра на финансите.
(2) В случаите, когато общинският съвет не приеме бюджета на общината по реда на чл. 12 или не го представи в сроковете по ал. 1, по предложение на министъра на финансите търговската банка прекратява обслужването на бюджетните и извънбюджетни средства."
Предложение на народния представител Цоньо Ботев:
В чл. 16, ал. 2 текстът "по предложение на министъра на финансите търговската банка прекратява обслужването на бюджетните и извънбюджетни средства" да се замени с "министъра на финансите може да преустанови трансферите от Републиканския бюджет".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 16:
"Чл. 16. (1) Приетият от общинския съвет бюджет и допълнителна информация към него се представят в областните поделения на Сметната палата и в Министерството на финансите в срокове и по ред, определени съответно от председателя на Сметната палата и от министъра на финансите.
             (2) В случаите, когато общинският съвет не приеме бюджета на общината по реда на чл. 12 или не го представи в сроковете по ал. 1, министърът на финансите може да преустанови трансферите от Републиканския бюджет.
             (3) Когато няма избран общински съвет, бюджетните взаимоотношения със съответната община се определят по ред, определен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложената редакция от комисията има ли изказвания? Няма.
Моля да гласувате за чл. 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Член 16 е приет.
ЦОНЬО БОТЕВ: "Чл. 17. (1) Когато не е приет държавният бюджет, на общината се привежда под формата на временен безлихвен заем месечно не по-малко от 1/12 от уточнената към 31 декември на предходната година субсидия. Размерът и начинът на привеждане на тези средства се определят от Министерския съвет.
(2) В случаите, в които няма избран общински съвет, се прилагат разпоредбите на ал. 1."
Предложение на народния представител Цоньо Ботев:
В чл. 17, ал. 1 след думите "Министерския съвет" да се добави: "съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага ал. 2 да отпадне.
Комисията предлага следната редакция на чл. 17:
"Чл. 17. Когато не е приет държавният бюджет, на общината се привежда под формата на временен безлихвен заем месечно не по-малко от една дванадесета от уточнената към 31 декември на предходната година субсидия. Размерът и начинът на привеждане на тези средства се определят от Министерския съвет след консултации с Националното сдружение на общините на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Цонев.
ИВАН ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Когато този законопроект се обсъждаше в нашата комисия, аз предложих по чл. 17, ал. 1 да бъде направено едно кратко, но струва ми се, съществено допълнение.
В сегашната редакция чл. 17 на ал. 1 гласи:
"(1)  Когато не е приет държавният бюджет, на общината се привежда под формата на временен безлихвен заем месечно не по-малко от една дванадесета от уточнената към 31 декември на предходната година субсидия."
Аз предлагам да се допълни: "коригирана с процента на инфлацията от предходната година".
Около час бяха дебатите по това мое предложение. След гласуването предложението беше отхвърлено. Практиката от Тридесет и осмото Народно събрание показва, че предложение, отхвърлено от комисията, обикновено не се подкрепя и в залата. И въпреки това аз си позволявам, уважаеми колеги, да го поставя на вашето внимание още веднъж.
Моите съображения са кратки. След като ние предвиждаме, че можем да имаме вариант, когато в края на календарната година няма да имаме готов бюджет за следващата година, считам за съвсем логично да направим и това допълнение, а именно процентът на инфлация от предходната година да бъде отчетен при формиране на бюджета на общините за следващата година.
Ето защо, за да не бъдем упрекнати от нашите избиратели, че повърхностно сме подходили, не сме се постарали всички възможни варианти да предвидим, тоест всеобхватно да разработим този законопроект, аз апелирам към вас да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз няма да мога да го поставя на гласуване, господин Цонев, защото Вие в комисията сте го поставили устно, но има определен ред за писмено правене на предложения между двете четения. Такова нещо не е направено, няма го в материалите. В случая не става дума за редакционна корекция, а вече по същество за промяна.
Така че нямам право съгласно правилника да поставя на гласуване предложението, което правите сега.
Други изказвания има ли?
Моля, гласувайте за текста на чл. 17 в редакцията, която е предложена от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Член 17 е приет.
Съобщения за заседания на комисиите:
1. Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
2. Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 456.
3. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
4. Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовното си заседание днес от 14,30 ч. в зала 248.
5. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание утре, 26 февруари, в зала 356 от 14,30 ч.
6. Редовното заседание на Комисията по външна и интеграционна политика, обявено за 26 февруари, четвъртък, от 15,00 ч., се отлага за 12 март, четвъртък, със същия дневен ред.
7. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе редовно заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 248.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 26 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,57 ч.)



Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председател:
 Иван Куртев


Секретари:
         Христо Димитров

        Калчо Чукаров