Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 март до 24 март 1998 г.:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносител - народният представител Светослав Лучников. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Вносител - народният представител Руси Статков и народният представител Стефан Стоилов. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика;
- законопроект за ратифициране на Консулска конвенция между Република България и Грузия. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и водите;
- законопроект за връзки с българите, живеещи извън България. Вносители - народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов. Водеща комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите;
- законопроект за българите в чужбина. Вносител - народният представител Иван Сунгарски. Водеща комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
За седмичната програма има внесено предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и предложение от народния представител Руси Статков: "Моля на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включен като точка в седмичната програма законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен под N 854-01-31 от 19 март 1998 г. от Руси Статков и Стефан Стоилов".
По този законопроект след направена справка се оказва, че няма становище на водещата комисия.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил във връзка със седмичната програма действително касае законопроект, който до този момент не е обсъден във водеща комисия, но бих желал да чуете аргументите ми, за да може и вие при гласуване на предложението да определите своето мнение и позиция.
Ние вече променихме няколко законопроекта. Последният беше във връзка с възстановяване собствеността на горите. В тях имаше срокове, зависещи от действия, които са подзаконови и издаване на актове, свързани с изпълнението на законите. Променихме ги с оглед действително тяхното прилагане в интерес на хората.
В случая става дума за конкретен пример, свързан със Закона за застраховането. Когато ние променихме Закона за застраховането, дадохме определени срокове в Преходните и заключителни разпоредби за лицензиране на заварените застрахователи. Но, уважаеми дами и господа, аз мисля, че още тогава беше изказано нашето опасение - от колегите, които взеха отношение, че тези срокове няма да бъдат реалистични от гледна точка на подзаконовата нормативна база. И действително, за съжаление, тези прогнози се оправдаха. До последния момент продължават пояснения по отношение приложението на закона.
В този смисъл има писмо на Асоциацията на българските застрахователи до председателя на Народното събрание от 10 март 1998 г. С това писмо разполагат и колеги. Там един от аргументите е именно този - закъснението на подзаконовите нормативни документи във връзка с подаването на молба за лицензиране.
На следващо място - приключването на финансовата 1997 г. все още не е завършило. Специално за застраховането това са неща, които са изключително важни от гледна точка на разчетите, които се правят и във връзка с документите, които трябва да се подадат. Фактически така се получава, че липсва равнопоставеност, в тези кратки срокове, на застрахователите, поради което в края на краищата ще бъдат застрашени тези, които ние трябва да защитим, а именно обикновените граждани.
Затова предложението, което съм направил във връзка със законопроекта, който сме внесли с господин Стоилов, е тази седмица да се обсъди в комисия, а това е възможно, защото става дума за съвсем кратки изменения, в петък е възможно също така, за да се предотврати изтичането на този срок, който е даден - 31 март, приемането на закона и на първо, и на второ четене.
Господин председател, надявам се, че Вие не сте забравил, че има писмо до Вас и че в тази връзка действително е необходимо да действаме, така да се каже, енергично.
Моля за вашето съдействие, уважаеми колеги, законопроектът да бъде включен в седмичната програма и обсъден на първо и второ четене, така че действително да работим в интерес на нашите избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, аз Ви обещавам, че ако се получи становище на комисията, аз ще упражня правото си по чл. 39, ал. 5 и ще предложа той да бъде включен в дневен ред, но сега просто не виждам възможност без такова становище, без да са изтекли сроковете по правилника по отношение на водещата комисия, ние да го включваме. (Народният представител Руси Статков репликира председателя от място.)
Утре ще включим законопроекта, ако днес се разгледа от комисията. (Реплики от място на народния представител Руси Статков.)
Аз не мога да подложа на гласуване за дневен ред законопроект, който не е минал през водеща комисия и за който не е изтекъл срокът по правилника, в който водещата комисия трябва да се произнесе. Излишно е да гласуваме. (Реплики на недоволство от народния представител Руси Статков.)
Не, сега няма да влизаме в спор с Вас. (Шум и реплики в залата, недоволство от опозицията.)
Добре, ще го поставя на гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков да бъде включен в седмичната програма законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен под N 854-01-31 от 19 март 1998 г. от народните представители Руси Статков и Стефан Стоилов.
Моля, гласувайте!
Гласували 184 народни представители: за 69, против 98, въздържали се 17.
Предложението не се приема.

Чета проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 25 - 27 март 1998 г.
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
4. Първо четене на Законопроекта за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
5. Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Молдова.
6. Законопроект за ратифициране на изменения на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за социална сигурност.
8. Проект за решение за даване на разрешение за участието на Република България в Многонационалните сили за стабилизиране (SFOR) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
11. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте предложения проект за седмична програма.
Гласували 178 народни представители: за 151, против 5, въздържали се 22.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ - продължение.
Приетите от комисията предложения съгласно утвърдената практика не ги гласуваме. Поставяме на гласуване само предложения, които комисията не е приела.
Стигнали сме до предложението на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков:
Към чл. 47 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Всеки български гражданин има право да получи по 50 хил. инвестиционни бона за всяка година трудов стаж."
По това предложение думата има господин Божинов, който е един от вносителите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги народни представители, това е вариант на същността на отклонение на първо четене на закона на група народни представители от Демократичната левица. Вие си спомняте, че тогава ние предложихме освен тези 250 хил. инвестиционни лева, които се предлагат за всеки пълнолетен български гражданин, да бъдат предвидени и по 100 хил. лв. за всяка година трудов стаж. Гласувайки нашия законопроект на първо четене, вие изразихте своето отношение. Затова на второ четене ние предложихме друг вариант - тази сума да бъде редуцирана на 50 хил. за всяка година трудов стаж. Това означава, че един пенсионер с 30 години трудов стаж ще получи около 1,5 млн. инвестиционни бона, а едно семейство пенсионери с другите млади членове на семейството могат да получат около 10 млн. инвестиционни бона. Това представлява една по-солидна сума, която може да мотивира българските граждани да участват в приватизацията.
Сегашното положение ми дава основание да твърдя, че ако вие не приемете предложението, което ние предлагаме на вашето внимание, ще демотивира българските граждани за участие в масовата приватизация. Защо? Първо, защото пенсионните фондове не са изградени. За пенсионните фондове не е приет закон. Времето, за което ще бъде приет законът, ще бъдат учредени фондовете и хората ще се ориентират, ще бъде акумулиран ресурс, ще бъде придобита собственост, ще се получи печалба и ще започнат да получават дивиденти е толкова далеч в бъдещето, че хората нямат никакъв интерес.
Второ, тези инвестиционни бонове вече не могат да се изкупуват от фондовете, които бяха създадени за първата вълна на масовата приватизация.
Трето, дружествата по чл. 25 ще обхванат по-малко от 0,2 на сто от българските граждани. Следователно по този ред също не могат да се използват инвестиционните бонове. Остават само двете възможности - директно участие на българските граждани и, второ, участията с инвестиционни посредници. Това са толкова сложни и отдалечени от българските граждани процедури, които обезсмислят участието с 250 хил. инвестиционни лева.
Ето защо, за да се мотивират българските граждани, за да има справедливост за положения труд, при положение че всички компенсаторни механизми, предвидени в законите за реституцията, се приравняват с инвестиционни левове и една малка част от българския народ ще бъде мотивирана, а огромната част ще получи толкова инвестиционни бона, че няма смисъл да участва, аз предлагам да погледнете сериозно на нашето предложение - то е справедливо, то е рационално, то е необходимо при този дефицит на платежен ресурс за извършване на приватизацията - и да подкрепите това компромисно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божинов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Бих искал да допълня аргументите на господин Божинов във връзка с нашето предложение. Един от основните проблеми, който стои през всички тези години, е политическата и обществената подкрепа на процеса на приватизацията. В този смисъл всички ние с вас в една или друга степен се стремим да я осигурим. Но нека да бъдем откровени, противоречивият ход на приватизацията, приватизацията под масата и други такива действия в голяма степен създават объркване в хората. Това, което е нужно да се направи сега, е да аргументираме, да мотивираме хората. А мотивацията би могла да бъде единствено на основата на една по-голяма справедливост. Защото истина е, че тези 50 хил. или 100 хил. или повече инвестиционни бонове, които се дават, не са това, което компенсира приноса, особено на тези хора, които са вече в пенсионна възраст, незаплатения принос в това, което е създадено и което се разпределя.
На следващо място, в отчета, а и в програмата за приватизация беше дадено наред с положителното, което се очертава за периода, в който извършваме тези процеси, и нещо, което е отрицателно, а именно липсата на определен външен интерес и същевременно приток на инвестиции. Тоест ние трябва да отчетем всички тези фактори и да търсим такива изменения в закона, които да създадат най-благоприятни възможности за развитие.
Затова и нашето предложение - едното, което сме направили, а и другото, по което ще се аргументираме - е именно в тази насока. И аз се надявам, че няма да прозвучат гласове на опасения, че това е изключително голям процент от тази собственост, която се приватизира, защото истината е, че от данните, които не са точни, защото има две или три данни, които ни се дадоха, едните в информацията на господин Бъчваров от Комисията по икономическата политика, който е началник на отдела в Министерския съвет, са, че подлежащите на приватизация активи са около 600 трилиона, след това се каза една цифра, която е много по-малко, но при всички случаи това предложение, което правим, а и следващото, касаят активи между 15 и 20 на сто в най-добрия случай от подлежащите на приватизация. Няма по-голяма справедливост и същевременно по-голяма мотивация за участието на хората от един такъв подход.
Разбира се, той не е идеален, тук го няма господин Венцеслав Димитров, който сигурно би го атакувал много, но, повтарям, в обстановката, в която сме, с оглед конкретните, специфични условия в страната за нас, не само за авторите, но и за мнозинството, тъй като сме разговаряли и с много други колеги, това е най-доброто решение. Надявам се, че то ще бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков за създаването на нова ал. 3 към чл. 47.
Гласували 159 народни представители: за 71, против 82, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Преминаваме към обсъждане на предложението на народните представители Петър Димитров, Руси Статков и Георги Пирински за изменение в чл. 47.
Има думата господин Стоилов по това предложение.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм направил според материала, който ни е раздаден, същото предложение. В залата говорих пръв като предложител на това число, но по технически причини моето предложение е отнесено към чл. 48, затова си позволявам да участвам в дискусията по чл. 47.
Моята подкрепа и предложението, което ви направих на първо четене на законопроекта в залата, е мотивирано изключително от съображенията да се направи една по-енергична стъпка в раздържавяването. Не изхождам от други мотиви, които ръководят направилите предложението, което сега обсъждаме - за диференцирано предоставяне на бонове в зависимост от трудовия стаж. Ако направите даже ориентировъчна сметка за стойността, която ще има дълготрайни материални активи след валоризирането, отиването към решение от страна на парламента за предоставяне на всеки пълнолетен на бонове с номинал 1 милион позволява да се направи една енергична стъпка в посока на раздържавяване през 1998 г. Аз няма да се разпростирам, но е достатъчно да имате предвид, че и сега, когато се обсъждаха възможности за подписване на едно тригодишно споразумение между българското правителство, Фонда и Световната банка, независимо от общо взето положителните оценки на процеса на преструктуриране на собствеността един от въпросите, който продължава да се обсъжда и във връзка с който има определени претенции към страната, е именно в тази област. И като се има предвид, че сега се отива към една различна схема на осъществяване на боновата приватизация, от една страна, от друга страна - при тази вълна на боновата приватизация ще участват и други инструменти, за да се осигури компенсиране на тези, чиято собственост не може да бъде възстановена, ще се получи и един много добър, оправдан и благоприятен баланс от чисто политическа гледна точка.
Така че, откъдето и да тръгнете към този въпрос, ще намерите само аргументи в полза на това, че трябва да бъде увеличен номиналът. Аз не говоря за това, че инфлационният процес от 1996 г. до времето, когато ще стартира тази форма на бонова приватизация, се измерва с число...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Помпаме инфлацията по този начин.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, Вашият апостроф е неоснователен, господин Димитров. С какво помпим инфлацията? Не помпим инфлацията, тъй като аз нито за секунда не съм претендирал този инструмент да се превърне в квазипари за използване във всички сделки, които могат да се извършват на територията на България. Това е инструментът, с който вие участвате изключително на гишетата за приватизация. Тоест, не се прави никакво предложение, което да се отклонява от философията и замисъла на вносителя. Така че не е основателна Вашата забележка.
Нещо повече, щом се отива към такива използване на боновете от всякаква гледна точка може да бъде доказана, аргументирана заинтересуваността чрез този инструмент да бъде направена една стъпка, която ще бъде горе-долу 12 - 14 на сто от дълготрайните материални активи. Ако приемем, че предварителните оценки за държавните дълготрайни материални активи показват някъде около 16 - 18 трилиона, възприемането на числото от 1 млн., и нека допуснем, че горе-долу толкова българи ще участват, а аз споделям оценките, че при тази форма на бонова приватизация ще бъдат повече участниците, и то е лесно обяснимо, стъпката по линията на раздържавяването ще бъде наистина енергична.
Така че ако има някой заинтересован, това сте вие като мнозинство, като управляващи. И ако не отидете към това решение, това означава, че вие не виждате правилните стъпки, пропускате шансове, от което губите, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Николов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Моята реплика цели просто да покажем нашата логика, когато предлагаме 250 хил.
Според измененията в закона, вие знаете, че решението за емитирането на инвестиционните бонове ще бъде на Народното събрание, като в следващите текстове ще бъде и записано, вие ще видите, вероятно ще го гласуваме, срока, за който те ще бъдат валидни, което означава, че все пак това са предположения за активно участие чрез инвестиционни бонове в приватизацията. Когато ние разберем, че тази форма наистина е приемлива, че тя раздържавява бързо, както ние мислим, и успешно, не нарушава касовата приватизация и постъпленията в бюджета, сиреч, няма опасност за фискалната политика, която трябва да осигурят постъпленията от приватизацията, то тогава можем да преминем на втора вълна емисия от инвестиционни бонове.
Безспорно тук вие виждате, че ние подхождаме - нека да видим как ще върви тази вълна на емитиране на инвестиционни бонове, след това ще имаме възможност, разбира се, ако решим, че тоя метод е бърз, ефикасен, че собствеността отива в заинтересовани ръце, както подозираме, че ще стане с работническо-мениджърската приватизация, да емитираме нови инвестиционни бонове.
Но много е важно каква ще бъде покупателната способност. Вие знаете, че в Комисията по икономическата политика доста спорехме върху въпроса какви пакети от акции ще бъдат включени в централизираните търгове. Вие знаете, че на тези централизирани търгове ние имаме политическата воля да пуснем най-малко 5% от всички пакети акции, които притежава държавата, което означава всички предприятия. Тук няма никакво подозрение, че на централизираните търгове ще бъдат пуснати БТК, акции на предприятия от тютюневата промишленост. Това е сигурно.
Много е важно все пак срещу тези инвестиционни бонове какъв ресурс ще седи за възможност да бъде закупена чрез тях. Това е нашето обяснение на цифрата 250 хил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Има думата за дуплика професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря. Разбирам Ви, господин Николов. Само в един пункт, така да се каже, е уязвима постановката, която давате. От една страна, ние с Вас еднакво мислим и отстояваме в комисията положението, срещу тези инструменти да бъдат предложени наистина пакети и от привлекателни атрактивни предприятия. От това печели политиката на приватизация. Хората ще разберат, че с тях не си играят, че държавата не хитрува.
Трябва да признаем, въпреки допуснатите грешки, на първия тур на боновата приватизация на купувачите, откъм страната на предлагането, бяха предложени прилични активи. Ако това стане, както го желаем, то имайте предвид, че една вълна на боновата приватизация толкова повече, че е разтегната във времето, ще отнеме много време, което е ценно, което е необходимо, за да се осигури темп в този процес. Нищо не се губи, а напротив, печели се и в това отношение. Но ваша воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих продължил в посока на току-що завършилата реплика и отговора по нея. Мисля, че ние не можем с 250 хил. инвестиционни бона да създадем тази заинтересованост у хората, които биха тръгнали от единия край на България да участват в управлението в другия край, при сегашните разходи например. Те просто няма да имат наистина онзи стимул и мотив за едно активно участие в тези процеси. И особено що се касае до младите.
Защото истината е тази, че ние предложихме в пакет вижданията си за второ четене от една страна по 50-те хиляди за стаж и от друга страна - за да може действително младите да имат шанс. И този шанс да не бъде участие в един квадратен метър, тъй като става дума за размер.
Аз разбирам опасенията, които господин Николов изрази - предпазливостта, обаче тук нещата опират действително до това в края на краищата, ако правим нещо, да го направим по-сериозно, а не формално. Защото формалното правене действително ни вкарва в задънена улица. И ние не получаваме - връщам се отново към предишното си изказване - нито политическата подкрепа, нито заинтересоваността, нито чувството за справедливост, нито решаване на проблеми, които всички с вас искаме да решим.
Действително, ако вие, като мнозинство, се ориентирате към отхвърляне на тези предложения, в края на краищата въпросът опира именно до това - търсим национално съгласие, предлагаме нещо, което считаме, че именно в тази посока решава проблеми, а вие го отхвърляте.
Ако наистина сме решили, както стана тези дни, да се разправяме с хората по друг начин, както например в "Плама" с полиция, ние няма да стигнем доникъде. И не това е начинът.
Уважаеми колеги, наистина трябва да се замислите, и дето се казва да се хване последният влак, по какъв начин ще действаме - ще създаваме лумпени в страната, срещу които ще изправяме полиция, ще създаваме противоречия и граждански вълнения или ще търсим наистина националното съгласие и участието на хората в тези процеси, които трябва да протичат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз отправям реплика към господин Статков. Считам, че изказването му беше просто реплика на професор Стоилов, защото той споделя нашите впечатления и нашия анализ, че във втората вълна на масова приватизация ще участват повече хора от първата и ще бъдат по-заинтересовани. Затова бяха създадени и механизмите, които сега ние залагаме в промените на Закона за приватизация, а именно възможност емитираните инвестиционни бонове да бъдат валидно платежно средство за приватизация.
Ние търсим друга логика на нещата, много по-различна от това, за което вие говорите, а именно величината на инвестиционните бонове, тяхната сума. Защото ние срещу инвестиционните бонове не записваме някакъв списък така, както беше в първата вълна. Срещу инвестиционните бонове ние даваме определени възможности.
Мисля, че по-важно е правилното протичане на процеса заинтересоваността на хората, насърчаването им да участват в определените форми на приватизация, в които биха могли да оползотворят по максимално добър начин своите бонове, така че срещу тези 250 хил. да получат най-голяма държавна собственост. За това става дума. Мисля, че неразбирането тук е общо взето на професионална основа, а не на политическа, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Има думата за дуплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз с внимание изслушах още веднъж господин Николов. Но в края на краищата всеки един от хората, който би участвал при следващ етап, си задава въпроса какво може да получи с тези бонове. Какво реално, като участие, би могло да го мотивира? Ами 250 хил. вече е нищо.
РЕПЛИКА ОТ СДС: А 25 хил. бяха много.
РУСИ СТАТКОВ: Двадесет и пет хиляди бяха при друга обстановка. Ами сега, при преоценката и при ревалоризацията фактически 40 пъти се увеличават активите. Защо засягате тема, по която ми се струва, че просто не сте си направили справка с това, което става.
Наистина, загрижеността, която проявяваме е именно плод на тази философия, за която ми се струва, че Вие говорите - да участват хората. Но те не могат да участват, когато наистина това, което им се предлага е нищо. То не ги мотивира. И да им кажем, че ще има и по-следващи вълни, това е просто нереалистично обещание.
Нека да направим нещо сериозно и то да отговаря наистина на актуалната ситуация в страната сега и в непосредствен план, и тези цели, които си поставяме. Иначе говорим, вие си гласувате, нещата се влошават и в края на краищата какво излиза? Излиза, че това, което е нужно на страната не се прави, защото на някой не му се иска да признае, че има и по-добри решения и да приеме тези решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Никола Николов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз мисля, че трябва да бъде продължен този диалог, за да стане ясно за какво става дума.
В първата вълна на масовата приватизация беше приета логиката срещу емитирането на определен бонов ресурс да има списък от предприятия с възможности всеки да участва по няколко начина, което беше възможно, и да получи акции от тези предприятия, които бяха включени в списъка. Това беше логиката на първата вълна.
Логиката на втората вълна на емисия на инвестиционни бонове е да дадем онзи платежен ресурс за приватизация, който просто липсва в страната, така че инвестиционните бонове да могат да бъдат използвани индивидуално, чрез посредници, да бъдат използвани в работническо-мениджърската приватизация или в пенсионни бонове.
Това ще стане ясно малко по-късно в текста, когато го гласуваме.
От друга страна, ние пък, за да насърчим участието на всеки, което вече е многократно казано, че насърчаването на икономически активните е основен политически приоритет, за да успее реформата, а оттук - и управлението на страната, ние предвиждаме възможността за участие на тези, които получат, които си вземат инвестиционните бонове и в централизирани търгове, като в централизираните търгове ние безспорно ще включим достатъчно атрактивни предприятия, достатъчно атрактивна държавна собственост, която да насърчи участието в целия процес. Сиреч, чрез този метод на приватизация ние търсим насърчаване и ускоряване на приватизацията, а не се съсредоточаваме само и толкова да продадем някакви проценти, които сме ги записали точно какви са, защото вие разбирате, че това не можем да го кажем сега, след като не знаем какъв ще бъде инвестиционният интерес за определени предприятия, които ще бъдат предложени за приватизация - пакети акции на специализираните търгове или за приватизация чрез работническо-мениджърски дружества. Не знам колко активни ще бъдат, разбира се, и фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, които също би следвало да бъдат заинтересовани от закупуването чрез инвестиционни бонове на големи пакети акции от предприятия, които да оформят техния портфейлен пакет от акции, за да гарантират те плащането по-късно на доброволните пенсии, чрез които са се осигурили правоимащите с инвестиционни бонове.
Това е нашата логика и тя е съвсем ясна.
За да подчертая и за да стане безпределно ясно какво целим, ще кажа, че това е насърчаване на процеса, насърчаване на икономически активните, защото това е в основата на нашата икономическа политика. За да има успех управлението, ние считаме, че трябва да успее и реформата и насърчаването на икономически активните. Затова става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Преди да преминем към гласуване, искам да направя едно съобщение.
Днес в 10,30 ч. ще се проведе съвместно заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика в зала "Запад" с господин Франц Соален, председател на белгийския Сенат.
Предполагам, че членовете на комисиите чуха това.
Има ли други желаещи да дискутират предложението на народните представител Петър Димитров, Руси Статков и Георги Пирински? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на предложението им, свързано с изменение на ал. 1 на чл. 47.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 59, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Михаил Миков, то е взето предвид от комисията, няма да го подлагаме на обсъждане.
Другото предложение е на народния представител Светослав Лучников също за чл. 47, който да се измени.
Господин Лучников, желаете ли да вземете отношение?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Лучников не желае. Други желаещи да вземат отношение по този текст има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за изменение в чл. 47, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 60, против 18, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Преди да пристъпим към гласуването на целия § 20, моля господин Николов да ни го припомни, за да гласуваме целия текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 20. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя както следва:
"(1) Право да придобиват и да се разпореждат с инвестиционни бонове имат само български граждани. Всеки български гражданин, навършил 18 години, има право да получи 250 хил. инвестиционни бона от всяка емисия."
2. В ал. 2 в края на първото изречение се поставя запетая и се добавя текстът: "както и децата, оставени за осиновяване, и деца с неизвестни родители, отглеждани в специализирани социални заведения".
3. Създава се ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Редът за получаване на инвестиционни бонове от децата, оставени за осиновяване, и от децата с неизвестни родители, отглеждани в специализираните социални заведения, както и редът за тяхното участие в приватизацията, се определят с наредба на Министерския съвет."
4. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Право на инвестиционни бонове имат работници и служители за компенсиране на заработени, но не заплатени работни заплати по ред, установен от Министерския съвет."
5. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Нямат право да участват в приватизацията по реда на тази глава лицата, които са осъдени за умишлени престъпления от общ характер по глава V, VI, глава VII (отм.), чл. 301, 307 от Наказателния кодекс, освен в случаите, когато са реабилитирани за извършените от тях престъпления"."
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте за целия § 20, както беше докладван от господин Николов.
Моля, отменете гласуването.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИХОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Искам само да питам. Ал. 3 - стр. 24, горе: "Право на допълнителни инвестиционни бонове имат работници и служители за компенсиране ..." и прочие, я чух сега, а ние не я обсъждахме тук. Този текст ние не го обсъждахме. Аз исках по него да взема отношение. Тоест, той не се докладва за обсъждане, а сега се докладва за гласуване.
Ако не е така, ако аз съм го пропуснал, вземам си думите. Но аз искам да взема отношение по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Честно казано, не си спомням. Ние бяхме спрели до предложението на господин Георги Божинов.
Ако желаете, заповядайте, вземете отношение.
МИХАИЛ МИХОВ: Защото този текст и на предишното заседание, и после - Вие отсъствахте, господин председател, започна тук един опит за доклад и пак този текст се прескочи и все се прескача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Заповядайте, господин Миков, имате думата по ал.3.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да обърна внимание на уважаемото народно представителство, че както и в средствата за масова информация се появи, след приемането на този текст ние ще нарушим Конвенция 95 на МОТ, че трудови възнаграждения могат да се изплащат в пари, в паричната единица, в която са договорени. Всякаква друга форма е в противоречие с международен договор, по който България е страна. Държа да ви обърна внимание, че конвенцията е от типа на ратифицираните. Това, първо.
Второ, аз и в комисията споделих с господин председателя, сега ви го казвам и на вас. Какво ще стане? Ще създадем опасния прецедент бонове, срещу които стои някакво държавно имущество, да се използват за покриване по желание на правителството на задължения, възникнали от лошо, некадърно управление на търговски дружества и за покриване на тези задължения на дружествата към техните работници в условията на борд. Откъде накъде с едно имущество, което е държавно, ще се покриват задължения на търговски дружества, пък било то и към техните работници за работни заплати? Нали фабриката за илюзии уж я затваряхме някак?
Следващият въпрос: откъде ще има постъпления в социално-осигурителните фондове за пенсиите и здравното осигуряване на тези работници?
Следващият въпрос - как на тези работници като данъкоплатци ще им бъде удържан съответният данък?
Това са все въпроси, отговорът на които голяма част от народните представители мислят, че сами могат да си дадат, и затова аз апелирам специално, отделно да се гласува този текст и да не го приемаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Миков.
Желае ли някой да коментира?
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз внимателно следих дискусията по този въпрос и в средствата за масово осведомяване. Значи тук става дума само за една допълнителна възможност и за нищо друго, нито за някаква принуда. Става дума за допълнителна възможност да бъдат обезщетени работниците за заработени, но неизплатени заплати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Господин Божинов желае думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Първо, всички аргументи на мнозинството, че инвестиционни бонове не могат да се емитират срещу трудово участие рухват, тъй като този текст нееднозначно определя, че се заплаща вложен труд срещу инвестиционни бонове.
Ние водихме разговори с представители на изпълнителната власт и диалогът беше с цел търсене на компромис. Щом ще се възнаграждава и ще се възмездява труд, да погледнат по-сериозно и на нашето предложение.
Беше ни обяснено, че става дума за около 132 млрд. лв., за които министър-председателят е подписал меморандум със синдикатите. Но тук текстът отива още по-нататък. Той не говори, че става дума за крайна, за определена сума, за сума, по която са поети ангажименти, а налага норма, според която, когато не са платени заплатите, ще се плаща с инвестиционни бонове.
Затова аз предлагам да се уточни, да се прецизира. Ако изпълнителната власт е поела ангажименти, ясно е, че мнозинството ще гарантира и законността на този ангажимент. Но аз съм против нормата да се отваря докрай и това да стане практика. Значи оттук нататък, където заплатите не се изплатят, по реда на този правилник, който Министерският съвет сам си създава, той започва да си емитира инвестиционни бонове и бордът просто престава да действа. Защото, както каза тук господин Миков, възниква въпросът за осигуровките на тези хора, възникват цяла поредица въпроси и тук питам мнозинството: ако се грижите за инфлационния натиск, пресмятате ли този инфлационен натиск? Пресметнали ли сте как този инфлационен натиск ще се отрази на инфлацията и на борда?
И затова аз миналия път, в отсъствието на председателя, когато имаше реална възможност формално да се подмине този текст и да не се гласува, лично помолих да спрем гледането на закона и да Ви изчакаме, но предлагам наистина тези неща да се изяснят, да ги фиксираме, да става ясно, че е за еднократно поети от правителството ангажименти и тази норма да бъде прекратена с този ангажимент. В противен случай процесът става неуправляем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз съм съгласен с това, което беше казано, и предлагам направо следния текст:
"Право на допълнителни инвестиционни бонове имат работници и служители за компенсиране на заработени до 31 декември 1997 г., но незаплатени работни заплати по ред, установен от Министерския съвет".
Ето, един такъв текст мисля, че е приемлив и той беше обсъждан в комисията също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Николов.
Реплика на господин Божинов? Добре, заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не съм съгласен с тезата на господин Божинов - ако изпълнителната власт е поела ангажимент. Тя може да поема много ангажименти, но има законосъобразност и конституционосъобразност.
Искам още веднъж в тази насока да ви обърна внимание, че една част от тези дружества са частично приватизирани. Те вече са станали частни. Определен процент от акциите се държат от частни собственици.
Типичен е случаят "Плама", който е някакъв проблем, да речем, за изпълнителната власт. Е, какво? На частното дружество "Плама" сега ще даваме бонове на работниците! Нито работниците ще бъдат излъгани, нито някой друг! Просто това е смешно! Недейте да приемаме такъв текст! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Желаете ли дуплика, господин Божинов?
Колеги, пристъпваме към гласуването на ал. 4 самостоятелно. Миналия път не сме я обсъждали, тъй като тя е приета от комисията. Господин Миков предложи сега тя да се гласува отделно. Още веднъж чета текста с корекцията, която направи господин Николов.
Член 47, ал. 4 да гласи:
"(4) Право на допълнителни инвестиционни бонове имат работници и служители за компенсиране на заработени до 31 декември 1997 г., но незаплатени работни заплати по ред, установен от Министерския съвет".
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 120, против 30, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега пристъпваме към гласуване на целия § 20, заедно с гласуваната вече ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 2.
Параграф 20 е приет.
Заповядайте, господин Николов, за § 21.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 21. Член 48 се изменя така:
"Чл. 48. (1) Инвестиционни бонове се емитират въз основа на решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
(2) Издаването и разпореждането с инвестиционни бонове се установява с поименен регистрационен талон.
(3) Регистрационният талон се издава срещу заплащане на такса в размер 5000 лв. Пенсионерите, военнослужещите на наборна военна служба и учащите се заплащат такса в размер 1000 лв. Таксите постъпват в извънбюджетна сметка на Центъра за масова приватизация.
(4) При издаването на регистрационния талон се открива лична бонова сметка на притежателя, заверена с 250 000 инвестиционни бона.
(5) Формата и редът за издаване на регистрационния талон, както и редът за разпореждане с регистрационни бонове в случаите, предвидени в този закон, се определят от Министерския съвет."
Предложение на народния представител Стефан Стоилов: в чл. 48, ал. 4 в предложения текст числото "250 000" да се замени с числото "1 000 000".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 48, ал. 2 изразът "поименен регистрационен талон" се заменя с "бонова книжка".
В чл. 48, ал. 3 изразът "регистрационният талон се издава" се заменя със "заверяването на боновата книжка става...".
В чл. 48, ал. 4 се прави следното изменение: "боновата книжка се заверява с 250 000 инвестиционни лева".
В чл. 48, ал. 5, изразът "регистрационен талон" се заменя с "бонова книжка".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.

Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 21. Член 48 се изменя, както следва:
"Чл. 48. (1) Инвестиционни бонове се емитират въз основа на решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
(2) Издаването и разпореждане с инвестиционни бонове се установява с поименен регистрационен талон.
(3) Регистрационният талон се издава срещу заплащане на такса в размер на 5000 лева. Пенсионерите, военнослужещите на наборна военна служба и учащите се заплащат такса в размер на 1000 лева. Таксите постъпват в извънбюджетна сметка на Центъра за масова приватизация.
(4) При издаването на регистрационния талон се открива лична бонова сметка на притежателя, заверена с 250 000 инвестиционна бона.
(5) Формата и редът за издаване на регистрационния талон, както и редът за разпореждане с регистрационни бонове в случаите, предвидени в този закон, се определят от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов. Професор Стефан Стоилов, желаете ли да мотивирате това свое предложение? Вие вече го мотивирахте. Желаете да го гласуваме, нали проф. Стоилов?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Пристъпваме към предложението на народния представител Стефан Стоилов в чл. 48, ал. 4 числото "250 000" да се замени с числото "1 000 000". Моля да гласувате.
Гласували 145 народни представители: за 41, против 87, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Михаил Миков. Не виждам господин Миков в залата. Желае ли някой да коментира неговото предложение? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Михаил Миков така, както беше докладвано от председателя на комисията. Моля да гласувате.
Гласували 133 народни представители: за 42, против 80, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на § 21 така, както беше докладван от председателя на комисията. Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 5.
Параграф 21 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволих си да гласувам отрицателно, защото издаването на регистрационните талони ще струва около 15 млрд. лева на ония български граждани, около 3 млн., които, грубо сметнато, участваха в първата вълна. Тези 15 млрд. лв. ще отидат за хранене на държавна администрация, изостанала от първата страна на масовата приватизация, за въртене на печатници за отпечатване на регистрационни талони, вместо съществуващите бонови книжки, в обучение на нови и нови чиновници, които да разясняват на гражданите как ще става сега участието с боновете във втората вълна. И въобще една промяна, която струва пари на гражданите и която ще доведе до нова неразбория около един такъв процес, относително масов процес, колкото и да няма масова приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Миков.
Други желаещи за отрицателен вот? Не виждам.
Пристъпваме към обсъждането на § 22.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 22. Член 48а се изменя така:
Първи вариант: "Чл. 48а. Инвестиционните бонове, емитирани по тази глава, имат срок до 31 декември 2000 г., независимо от датата на получаването им."
Втори вариант: "Чл. 48а. Народното събрание с решението по чл. 48, ал. 1 определя срока за валидност на емитираните инвестиционни бонове"."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 22. Член 48а се изменя, както следва:
"Чл. 48а. Народното събрание с решението по чл. 48, ал. 1 определя срока за валидност на емитираните инвестиционни бонове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи за дискусия по § 22? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 22, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 3.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 23. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Гражданите могат да участват в централизирани публични търгове само лично или чрез лицензирани инвестиционни посредници."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) При сключване на приватизационен договор с дружество по чл. 25, ал. 3, както и при класиране на негова оферта на централизиран публичен търг, покупната цена или част от нея може да бъде заплатена с инвестиционни бонове. В този случай един инвестиционен бон се равнява на 2 лева. Съдружниците в дружество по чл. 25, ал. 3 могат да прехвърлят инвестиционни бонове на името на дружеството-купувач в определен от продавача срок. Съдружниците могат да увеличат дяловото си участие в капитала на дружеството-купувач със стойността на прехвърлените бонове."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Доброволните пенсионни фондове могат да използват притежаваните от тях инвестиционни бонове като платежно средство само в приватизационни сделки, чийто предмет са акции - държавна собственост. В този случай един инвестиционен бон се равнява на два лева"."
Предложение на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков - ал. 1 на чл. 49 се променя по следния начин:
"(1) Гражданите могат да участват в централизирани публични търгове лично или чрез граждански дружества, създадени за участие в приватизацията или чрез лицензирани инвестиционни посредници."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков - в чл. 49, ал. 2 в първото и третото изречение сред "25, ал. 3" се добавя "и чл. 31, ал. 1".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков - в чл. 49 ал. 3 се отменя.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Иван Бойков - в чл. 49, ал. 2 да се допълни следното: "Съдружниците в дружеството по чл. 25, ал. 3 могат да прехвърлят инвестиционните си бонове...".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 49, ал. 2, във второто изречение изразът "се равнява на 2 лева" се заменя с "се равнява на 1 лев".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 23. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя, както следва:
"(1) Гражданите могат да участват в централизирани публични търгове само лично или чрез лицензирани инвестиционни посредници."
(2) Алинея 2 се изменя, както следва:
"(2) При сключване на приватизационен договор с дружество по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1, както и при класиране на негова оферта на централизиран публичен търг, покупната цена или част от нея може да бъде заплатена с инвестиционни бонове. В този случай един инвестиционен бон се равнява на 2 лева. Съдружниците в дружеството по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 могат да прехвърлят инвестиционните си бонове на името на дружеството-купувач в определен от продавача срок. Съдружниците могат да увеличат дяловото си участие в капитала на дружеството-купувач със стойността на прехвърлените бонове."
3. Създава се ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Доброволните пенсионни фондове могат да използват притежаваните от тях инвестиционни бонове като платежно средство само в приватизационни сделки, чийто предмет са акции - държавна собственост. В този случай един инвестиционен бон се равнява на два лева"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Божинов да обоснове своето предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Кое е общото и кое е различното в предложението, което ние правим? Комисията предлага гражданите да могат да участват в централизирани публични търгове лично или чрез лицензирани посредници. Нашето предложение добави още една форма. Тази форма е граждански дружества, създадени специално от правоимащите за участие по този ред. Разликата е много малка, но ще бъде много сериозен тест за мнозинството какво иска и какво цели.
Какви са нашите аргументи да предложим още една възможност на гражданите? Смятаме, че е твърде стеснен редът и възможностите за достъп до централизираните публични търгове. Колко процента от българските граждани ще могат да се възползват от правата да участват в инвестиционни дружества? Нека да допуснем, уважаеми колеги, че около сто дружества ще бъдат приватизирани по реда на работническо-мениджърската приватизация. Нека да допуснем, че по 100 човека ще участват. Това са 10 хиляди. Нека да допуснем, че десет пъти ще бъдат повече - 100 хиляди. Това е по-малко от 0,3 от процента на правоимащите български граждани. Толкова ще имат организирания ред да използват своите бонове.
Какво трябва да направят останалите? Вече е известен принципът на методиката. Останалите български граждани ще имат право да участват на централизираните търгове, като платят таксата за това участие. Там ще се получава една усреднена цена на тези, които са подали. Той ще трябва да преценява дали да се възползва или да изтегли своята оферта, дали отново да внася хиляда лева.

Как си представяте, че тези 2 млн. 400 хил. български пенсионери ще се възползват от тази възможност, която им предоставяме? Да играят сами на търговете, да преценяват средната цена, да вземат решения за ново участие и т.н. Или искате да ги хвърлим в плен на инвестиционните посредници, които ще минат вместо емисарите на приватизационните фондове и ще търсят техниките, с които да заобиколят закона? Какво пречи и какво имате против да създадем норма, според която определен кръг лица да изградят гражданско дружество?
Повтарям, това предложение не е мое. На среща с граждани във Враца служителите в районното управление на МВР ми предложиха това: дайте възможност ние, нашите семейства и нашите приятели, които никога няма да можем да се възползваме от предимствата по чл. 25, гледайки се в очите и знаейки кои сме, да обединим своя платежен ресурс, да отидем на борсата, да получим пакет, да имаме свой пълномощник, който да представлява нашите интереси. В противен случай се заличава дирята между собственика, акционера и самото предприятие.
Затова аз ви предлагам, уважаеми колеги, да помислите и да не робувате на щампата, че каквото са ви предложили, това трябва да гласувате. Нека да се обединим около това предложение, което действително ще даде реална възможност на правоимащите да имат ефективно участие и достъп до централизираните търгове. В противен случай, помнете ми думата, че не трите милиона, за които говори проф. Стоилов, не оптимизмът, който излъчва изказването на мнозинството, но в пъти ще бъде по-малък броят на участващите български граждани в тази вълна на масовата приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Уважаеми дами и господа народни представители, в Народното събрание присъства делегация на Парламента на Кралство Белгия, водена от председателя на Сената на Парламента на Кралство Белгия господин Франк Суален. Нека да я поздравим! (Депутатите стават прави и ръкопляскат.)
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Божинов, в нашата комисия ние сме приели Вашата логика дотолкова, доколкото тя касае защитата на инвеститора при участието му чрез инвестиционни бонове в акционерни дружества, които са собственост на държавата.
Тук проблемът е следният: ние предлагаме възможността да участват голяма група хора заедно, за да купят някакъв пакет акции чрез инвестиционен посредник, защото инвестиционните посредници са силно регулирани дружества, които са под наблюдението на Комисията по ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Те няма да имат никаква възможност да скрият нито цената на закупуването на акциите, нито по някакъв друг начин да ощетят малките акционери, каквито ще бъдат индивидуалните участници в публичните търгове. За това става дума и това е важното. Само от това сме били водени като предлагаме или лично, където е ясно, че сам си носиш отговорността за своята инвестиционна култура, или чрез инвестиционен посредник, който е силно регулирано дружество, което е контролирано от комисията. Истина е, че те ще се опитат да съберат максимален брой бонови книжки, защото те трябва да покажат предимство. Безспорно те ще помогнат за ускоряване на процеса на приватизация чрез инвестиционни бонове. Това е моето мнение и това сме целили. В този смисъл ние сме се съобразили, вносителят се е съобразил с волята, която Вие тук изказахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За втора реплика думата има господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, възможността, която се предвижда по принцип, е хубава. Аз винаги съм бил затова хората да имат колкото се може повече възможности, но всички знаете, че така наречената игра на борсите е една от най-тънките и най-сложните финансови механизми и операции. Там не може някакво гражданско дружество, което нито има опит, нито познания да участва. Най-малко ще донесе вреда на участниците в това дружество.
Затова аз настоявам и мисля, че текстът, който е предложен от комисията - лицензирани посредници - е много по-точен и по-правилен, защото първо, всичко ще бъде много ясно и открито, а второ, с тази деликатна работа да се занимават хора, които разбират от нея - да не правим такива лаически дружества, които да се занимават с неща, които са много тънки и сложни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Хаджийски.
За дуплика - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Господин Николов каза, че приема нашата логика. И аз приемам Вашата логика. Дайте да се опитаме да развием въпроса. Нека гражданското дружество да има правото да обедини кръга от хора и то да даде поръчка на лицензирания инвестиционен посредник да реализира неговия ресурс. Съгласни ли сте на такъв подход? Обединява се един ясен, формиран кръг от хора, събира определен потенциал инвестиционни бонове и прави организирано поръчка пред лицензионния посредник срещу този ресурс да му придобие определен пакет, предложен на борсата. Ето това вече не можете да откажете. Това легитимира и едното, и другото - оставя монополът на лицензирания посредник той да играе на борсата. Против това вече не може да имате нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За изказване думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Божинов се възползва от това, че ние преди това се договорихме, че е възможен следният вариант, който е защитен в закона: възможно е създаването на някакво гражданско дружество; то обединява определен кръг хора, които са решили да участват в приватизацията примерно на "Химко" - Враца, петте процента, които ще бъдат пуснати на централизирания търг. Това дружество си наема инвестиционен посредник, който от името на хората, които са сдружители в дружеството, да участва в централизирания търг. За това няма никакъв проблем, защото отговаря първо на икономическата логика, а второ - на интереса на инвестиционния посредник да успее той, събирайки голям инвестиционен ресурс, да постигне цена, с която ще спечели на централизирания търг, където ще има много подчертана, и според мен, яростна конкуренция, особено в пакетите акции, които ще бъдат атрактивни. Тази логика я има в закона и тя просто ще се реализира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Тук явно продължава и онова, което се прокарва със Закона за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества - целият поток от ценни книжа да минава през инвестиционните посредници, за да може инвестиционният посредник на купувача и на продавача да си вземат по 2 на сто, та 4 на сто, да освежим възможността тези лица да продължават да печелят от едни измислени, въртящи се ценни книги и да нямат право гражданите, сами ако решат все пак да си ги продават помежду си, без да минават през тези организирани структури. Разбира се, това ще осигури работа и на централния депозитар - да има там хора, да работят, да се трудят, труд безсмислен да кипи. На това аз не съм учуден. То е трайна политика във всичките изменения на това законодателство, не само в Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия.
Аз искам да се изкажа и по останалите текстове, които са предложени. Първо, искам да предложа да не приемаме предложението на колегата Желязков, както и комисията не го е приела, защото просто няма ал. 3 на чл. 49. Така че тук не става въпрос ние да не го приемем. Ние не можем да приемаме нещо, което не може да стане. И да го приемем, е безсмислица.
Второ, по отношение предложението на колегата Желязков по чл. 31, ал. 1 - обособените части, имуществото и за тях тези дружества да плащат бонове. Колеги, нали предишните пъти говорихме, че става въпрос за имущество, което е на търговски акционерни дружества. И какво ще излезе - че тези обособени части също ще се продават за бонове. Тук има представители, които разбират от общинска приватизация. Моля да се произнесат категорично по въпроса дали записът в текста не дава възможност за работническо-мениджърска приватизация по смисъла на чл. 25, ал. 3 и на общинско имущество. Вижте текста. Ако го приемете, просто да знаят общините в България, че след влизането в сила на този закон ще започнат да продават и за бонове. Ако това го искаме - нека да го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков. За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз се надявам, че изказването беше превеждано на белгийските ни колеги, за да видят как се гледа на инвестиционните посредници в България - като на касички за събиране на някакви пари, а не като единственият начин малкият акционер, ползвайки професионалната услуга на инвестиционните посредници, да успее да се ориентира в наистина сложната материя и при трудностите за това да избере правилната си инвестиция.
Дотолкова доколкото става дума за това в общинска приватизация може ли да се участва с инвестиционни бонове, на това е отговорено в предните текстове, които сме ги приели. С инвестиционни бонове може да се плаща и те са платежни средства само за дялове и акции, които са държавна собственост. Това е записано съвсем ясно, а не пише никъде - общинска. И аз мисля, че това е безсмислен спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов. Други желаещи не виждам.
Гласуваме предложението на народните представители Георги Божинов, Михаил Миков и Руси Статков за изменение на чл. 49, ал. 1.
Гласували 154 народни представители: за 55, против 93, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Първото предложение на народния представител Захари Желязков е прието.
Второто предложение не е прието - "Чл. 49, ал. 3 се отменя".
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Няма такава алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е в § 23 да не се създава нова алинея, тоест за отпадане на ал. 3 в чл. 49.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на предложената ал. 3 на чл. 49.
Гласували 139 народни представители: за 33, против 82, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Иван Бойков е прието.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 49, ал. 2, във второто изречение изразът "се равнява на 2 лв." да се замени с израза "се равнява на 1 лев".
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Струва ми се, че достатъчно привилегии създадохме на участниците в дружествата по чл. 25, за да им създадем още една привилегия, която грубо нарушава правата на останалите граждани. Защо моят бон, когато аз съм член на едно такова гражданско дружество, тоест аз съм член от състава на предприятието, което се приватизира, да бъде два пъти по-скъп, отколкото бона на всеки останал гражданин? С какво се оправдава това облагодетелстване, което е според мен абсолютно ненужно, тъй като достатъчно много привилегии се създават за тези хора и с другите правила, които са установени. Аз се съмнявам дори дали този текст няма да бъде атакуван за противоконституционност, тъй като нарушава равенството на гражданите. На какво основание единият ще получи два пъти повече, отколкото другия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников.
Гласували 149 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Има думата господин Иван Куртев за процедура.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам думата за процедура, за да помоля за прегласуване, тъй като очевидно не се разбра добре, че преференции могат да се дават, но тук вече не става въпрос за преференции, а за неравнопоставеност, която наистина най-вероятно ще падне, ако бъде отнесен въпросът до Конституционния съд. Ето защо моля да подложите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Светослав Лучников - в чл. 49, ал. 2, във второто изречение изразът "се равнява на 2 лв." да се замени със "се равнява на 1 лв.".
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 5.
Предложението се приема.
За отрицателен вот има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз гласувах против това предложение, защото то не отговаря на онази политическа логика, която е заложена в промените, които ние приехме в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, а именно насърчаване активността на работниците и мениджърите на близо 1200 предприятия. Това са наши очаквания за закупуването на тези предприятия. Защото там наистина няма никакъв или досега не е заявен никакъв инвестиционен интерес. Това, че беше гласувано по такъв начин предложението, показва пълното колебание и на залата, включително, по този текст. И аз считам, че направихме много сериозна грешка с приемането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Пристъпваме към гласуване на целия § 23, с приетата корекция в ал. 2, изречение второ - думите "2 лв." да се заменят с "1 лв.".
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 116, против 21, въздържали се 12.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 24. Член 51 се отменя."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 24, както е предложен.
Гласували 125 народни представители: за 109, против 12, въздържали се 4.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 25. Член 51а се отменя."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 25 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на Комисията по икономическата политика е:
"§ 25. Член 51а се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 25 има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм учуден защо трябва да се маха този текст, защо трябва да отпада? Виждам, че в § 3 от Преходните разпоредби пише, че "Сделки за продажба на акции, издадени от дружествата по ал. 11 могат да се сключват само на фондовата борса. Сделки, сключени в противоречие с предходните изречения са нищожни".
И какво повече, и какво променя от досега действащия текст чл. 51а, че трябва да отпада? Другият вариант е да се премести.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това са го направили, преместили са го, само за редакцията става дума.
МИХАИЛ МИКОВ: Става въпрос за преместването само?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Оттегли го.
МИХАИЛ МИКОВ: Ще го оттегля, като видя дали точно са го преместили. Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте § 25, както е предложен. (Михаил Миков желае думата.)
Моля, отменете гласуването.
Има думата господин Миков.


МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз се опасявам, че става въпрос за различни неща. В досега действащия текст на чл. 51а ставаше въпрос за режима на сделките с акции, придобити по реда на масовата приватизация между особените субекти - приватизационни фондове, въобще сделки с тия акции, придобити от приватизационните фондове.
Предлаганият текст на § 3, ал. 5, 6 видиевато насочва, че всички акции, тоест и придобитите от гражданите, трябва да се играят на фондовата борса. Аз ви моля да обърнете внимание и да преценим това. Тогава онзи текст на чл. 51а се вкара като опит да бъдат предпазени сделките под цена на акциите между приватизационните фондове или трети лица. Това не стана, защото фондовата борса не си свърши работата. Но тук става въпрос сега, че всички, дори закупените от граждани, акции трябва да ходят на фондовата борса. Да помислим дали това е възможно при това, което сега ще се получи с § 3. Ако не е така, моля да бъда опроверган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков. Тоест, не си оттегляте засега предложението.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не го оттеглям. Да си остане така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Господин Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Трябва да си изясним за какво става дума. В § 51а субектът на ограничаването са приватизационни фондове. Вече приватизационни фондове в България няма. Има само един, след два дена ще се преобразува и той. За това става дума. Затова отпада, тъй като липсва субектът на това ограничение. Първо, в параграфа, който цитира господин Миков, действително може и така да бъде тълкуван текстът. От друга страна, промените, които направихме на първо четене в Закона за фондовите борси и инвестиционните дружества, също касаят тая материя. Мисля си, че този пакет от промени ще защити дребния инвеститор, каквато беше целта и на този чл. 51а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Предложението на народния представител Михаил Миков не е оттеглено. То е § 25 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 29, против 91, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 11.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 26. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Центърът за масова приватизация към Министерския съвет е специализиран орган за:
1. издаването и контрола по използването на инвестиционните бонове;
2. организиране и провеждане на централизирани публични търгове за акции, чиято продажба му е възложена от органите по чл. 3.".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Издръжката на Центъра за масова приватизация и финансирането на цялостната му дейност се осигуряват от извънбюджетна сметка. Постъпленията по нея са от:
1. такси за извършени услуги във връзка с получаването на инвестиционните бонове, организирането и провеждането на централизираните публични търгове на акции, от издателска и информационна дейност;
2. финансова помощ от държавата и международни организации.".
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Размерът на таксите за предоставени услуги от Центъра за масова приватизация се определя с тарифа, приета от Министерския съвет.".
4. Досегашните алинеи 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6."
Има предложение от народния представител Стефан Нешев, което е оттеглено, и предложение от народния представител Иван Бойков, което също е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 26. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя, както следва:
"(1) Центърът за масова приватизация към Министерския съвет е специализиран орган за:
1. издаването и контрола по използването на инвестиционните бонове;
2. организиране и провеждане на централизирани публични търгове за акции, чиято продажба му е възложена от органите по чл. 3.".
2. Алинея 3 се изменя, както следва:
"(3) Издръжката на Центъра за масова приватизация и финансирането на цялостната му дейност се осигуряват от извънбюджетна сметка. Постъпленията по нея са от:
1. такси за извършени услуги във връзка с получаването на инвестиционните бонове, организирането и провеждането на централизираните публични търгове на акции, от издателска и информационна дейност;
2. финансова помощ от държавата и международни организации.".
3. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Размерът на таксите за предоставени услуги от Центъра за масова приватизация се определя с тарифа, приета от Министерския съвет.".
4. Досегашните алинеи 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам на първо място да апострофирам председателя на Комисията по икономическата политика, който каза, че са приети частично предложенията на Нешев и Бойков. Ето, Бойков е вече в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, оттеглени са.
МИХАИЛ МИКОВ: А, оттеглени са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И двете са оттеглени.
МИХАИЛ МИКОВ: Не съм чул явно. Защото и двете предвиждат едно - Центърът за масова приватизация, който, като казваме, че няма да има масова приватизация в тоя й смисъл и пр., да се закрие постепенно тази администрация, структури и пр. в страната. Виждаме, че ще има нов вид на приватизация с инвестиционни бонове, стара администрация, стар харч. Затова са и ония, петте хиляди лева на новите регистрационни талони - за да се напълни извънбюджетната сметка. Нали по новому тия бонове нещо ще стават? Защо не се приеме разумното предложение на колегата Бойков - в Агенцията за приватизация по някакъв начин да се оптимизира процесът, да се свият държавните харчове, респективно да се намалят тия цени на тези нови регистрационни талони? Защото 5 хил. лв. за ред краища на България и за ред възрастни хора са си пари, ако за нас не са пари. И тук се създава възможност да се набират отново пари, отново да цъфти и да се върти безмислена администрация. Няма да има болни, ще се раздават постепенно. Нужно ли е този център да се запазва? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, господин Миков, какво е Вашето предложение? Вие можете да направите предложение за отпадане.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Да. Значи, правя предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое да отпадне в § 26?
МИХАИЛ МИКОВ: Ще помисля малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика думата има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз просто искам да уточня какво се каза - предложенията се оттеглиха. Те се оттеглиха, защото вносителите бяха удовлетворени от това, което беше казано от шефа на Центъра за масова приватизация. Той ясно обясни какво те ще вършат, каква готовност имат и тогава предложенията бяха оттеглени.
Ето, един от вносителите е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иван Бойков има думата по текста на § 26.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, колегата Миков е прав, обаче аз се убедих в комисията, че няма никаква готовност от Агенцията за приватизация да свърши тази дейност. Можеше да се получи така, че моето предложение да забави нещата във времето. Никаква готовност няма Агенцията за приватизация. Аз говорих с господин Желязков да поеме тази дейност в момента. Това щеше да предизвика едно забавяне и в името на това да тръгне процесът, аз оттеглих своето предложение.
Иначе, по принцип, аз съм "за". И е много прав колегата Миков, като казва, че по този начин се маха едно звено. Всъщност, ще се правят централизирани публични търгове и това е работа на агенцията. Там са специалистите. Точно така е, но в момента няма никаква готовност. Ние вкарваме една нова процедура, един нов процес в един друг орган и просто това иска административно време. Затова оттеглих своето предложение, но по принцип си го поддържам, но няма как да стане в момента. Може би в бъдещ период това ще стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Моля, гласувайте § 26, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 117, против 7, въздържали се 6.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 27. В Допълнителните разпоредби се създава § 4а:
"§ 4а. Компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти; поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; поименни компенсационни бонове по Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд са инвестиционни бонове по смисъла на този закон"."
Искам да направя следното уточнение, че комисията е преномерирала отделните параграфи и сега се появява на мястото на § 27 логически правилното място на § 3б от закона, така че предложението на Комисията по икономическата политика за § 27 не касае съдържанието така, както е внесено от вносителя, което е пред вас, а касае друго съдържание, което е направено по предложение вътре в комисията и затова се получава такава разлика.
Ще изчета предложението на Комисията по икономическата политика:
"§ 27. В Допълнителните разпоредби се създава нов § 3б със следното съдържание:
"§ 3б. "Свързани лица" по смисъла на този закон са лицата по § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон".
Това е § 3б, който е преди § 4а в самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук са изброени и неговите изменения и кога е обнародван.
Всъщност § 27 на вносителя става § 28 с други предложения, които го касаят.
Моля, гласувайте § 27 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 12.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Никола Николов:
В Допълнителните разпоредби се създава нова ал. 2 към § 4а със следното съдържание:
"§ 4а. (2) Ограниченията по чл. 47, ал. 1 не се прилагат за притежателите на компенсаторни платежни средства по предходната алинея".
Комисията приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 28:
"§ 28. В Допълнителните разпоредби се създава § 4а със следното съдържание:
"§ 4а. (1) Компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти; поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; поименни компенсационни бонове по Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд са инвестиционни бонове по смисъла на този закон.
          (2) Ограниченията по чл. 47, ал. 1 не се прилагат за притежателите на компенсаторни платежни средства по ал. 1, както и за лицата по чл. 47, ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения от комисията § 28 има ли желаещи за изказване?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз лично подкрепям решението най-сетне нещата 5-6 месеца след Закона за реституцията, внесен от уважаемия господин Лучников, да си дойдат на мястото. Още тогава ние предлагахме на тези хора да им се дадат инвестиционни бонове. И може би трябваше да го изручате вие, мнозинството, това желе, тези 6-7 месеца, за да видите, че не всичко, което ви казваме, трябва - ей така, да го хвърляте в кошчето за боклук.
Но тук възниква един следващ въпрос - ще могат ли тези бонове да се получават от лица, които не са български граждани, защото аз това виждам в текста. И ако за българските граждани аз съм съгласен с компенсаторните бонове и обезщетенията, и това да е по този ред, то аз лично не приемам чужди граждани, пък добили те и по наследство или по някакъв друг начин правата върху компенсаторни бонове, те да участват в този процес.
И едно оплакване, господин председател, към Вас - цял текст от онзи закон, който беше приет на първо четене просто не е включен тук, в проекта. Нито е обсъден, нито го има. Става въпрос, спомням си горе-долу текста, но тук го няма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте, това не го разбрах - от кой "онзи закон"? Кой текст го няма?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Става въпрос за текст на първо четене, който беше приет. Там имаше един текст по чл. 47, ал. 1. Нито се обсъжда, нито нищо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Николов има думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз ще репликирам оплакването на господин Миков. Наистина я няма първата алинея от приетия на първо четене негов законопроект, който представлява също промяна на Закона за приватизацията. Аз внимателно прегледах обаче стенограмата от заседанието на комисията. Ние сме отхвърлили този текст и затова го няма в окончателния текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения от комисията § 28 някой друг иска ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте § 28 така, както е предложен.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 4, няма въздържали се.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложението на народния представител Александър Хаджийски е оттеглено.
Следващото предложение е предложението на народния представител Захари Желязков, което е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващото предложение на народния представител Захари Желязков е оттеглено.
Предложението на народния представител Никола Николов е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 29. В § 5а от Допълнителните разпоредби се внасят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, след думите "чл. 7 от Закона за концесиите" се добавят думите "за предоставяне на концесия на държавното предприятие".
2. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5)  В случаите, когато сроковете по предходните алинеи не могат да бъдат спазени поради липса на изготвени оценки на концесионните права, финансови и правни анализи и други, концесионният договор се сключва след договора за приватизация по реда на чл. 19, ал. 4 от Закона за концесиите без търг или конкурс по допълнително изготвена оценка на концесионните права и под условие за влизане в сила от момента на сключване на договора за приватизация. Отказът за сключване на договор за концесия по изготвената оценка е основание за разваляне на договора за приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения от комисията § 29 някой иска ли да се изкаже?
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да не взема отношение по този въпрос. Не знам дали виждате последователността на изменение на този законопроект, но това е последната част от така наречените обособени части на предприятия - как да се продават. Ние направихме статута "обособена част", изведохме я извън Търговския закон и казахме, че нещо може да се обособи извън Търговския закон и да стане нещо като полуюридическо лице. Извадихме го и го обособихме като самостоятелна част. Сложихме върху него работническо-мениджърска приватизация с всичките преференции. Извадихме стойността на тази обособена част и тя отива в държавния бюджет, не остава в дружеството.
Сега пък учредяваме и концесия върху обособена част. Тук е прескочена уловката, че концесия се учредява върху юридическо лице и се казва, че концесията се дава на купувача. Какво ще се получи? Хем една обособена част не е юридическо лице, хем я продаваме по работническо-мениджърската приватизация, хем учредяваме концесия. Виждате как влиза съвсем нов дух в този Закон за приватизацията, дух, против който аз се изказах категорично.
Прав е колегата Лучников, като казва, че имаме Търговски закон, имаме правна рамка и ние трябва да работим в нея. Не можем с такива закони да създаваме някакви странични потоци. В комисията ни беше обяснено, че това е частен случай. Ще се продават по този начин обекти от енергетиката, тъй като нямало време да се пререгистрират. Само че никъде не го пише това нещо. Ние създаваме в момента правна норма, която ще важи за цялата икономика. Замислете се къде отиваме в цялата тази комбинация за приватизация на обособени части. Всъщност ще продаваме предприятията като обособени части. Знаете какво се получи с преференцията работническо-мениджърска приватизация. Тези от вас, които са получили отчета на Агенцията за приватизация за миналата година, виждат как са сключени сделките: има три големи сделки за касова продажба, всичко друго е работническо-мениджърска приватизация и обособени части. Аз ви гарантирам, че в следващия отчет ще видите , че ще става дума само за обособени части.
Това нещо може би като инициатива за ускоряване на процеса на приватизация има някакво обяснение, но като търговско действие, като законност аз не го виждам. Ние се опитваме да заобиколим серия норми и регламенти, регламентирани в основния икономически закон - Търговския закон. И ще се получат според мен много извращения и заобикалки. Може би след няколко месеца ще се върнем да правим промени и да създаваме по-тежки условия за този тип приватизация. Това е, което се предлага тук. Прочетете внимателно текста. То е едно логично продължение на това, което приехме в предишни текстове за чл. 31.
Искам да кажа ясно: това е нов тип приватизация, нова идея, нов тип приватизация, залегнала в този закон така, между другото, с поправки. И това трябва да се знае. Тя влезе междинно като промяна и даже не беше предложена от правителството. Тя влезе на обсъждане в комисията. Много е важно да се знае това нещо и вие самите да си направите преценка дали ще го подкрепите и в каква степен ще се ангажирате с този тип приватизация.
Аз смятам, и предишния път се изказах, че по този начин се нарушават технологични вериги, създава се условие за продажба на машини и съоръжения, а не на краен продукт на фирми. Това е моето убеждение и сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Думата за реплика има господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Моята реплика ще бъде съвсем кратка. Това, което говори господин Бойков, не се отнася за този текст, който ние обсъждаме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже по § 29? Не.
Моля, гласувайте § 29 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 107, против 13, въздържали се 3.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Следва предложение на народния представител Никола Николов, което е прието от Комисията по икономическа политика:
Създава се нов § 5в със следното съдържание:
"§ 5в. (1) Приватизация на обособена част от предприятия, която технологично пряко е свързана с обект по чл. 4 или дейност по чл. 5 от Закона за концесиите, се извършва заедно с предоставяне на концесия за съответния обект или дейност.
(2) Органът по чл. 3 в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия уведомява съответния министър, който в едномесечен срок внася в Министерски съвет предложение и съответните документи и анализи за вземане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите.
(3) Органът по чл. 3 в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия взема решение за приватизация в 7-дневен срок от обнародване на решението по чл. 7 от Закона за концесиите. Условията и изискванията на решението за предоставяне на концесия задължително се включват в приватизационните документи.
(4) Концесията за ползване на обекта или извършването на дейността се предоставя на лицето-купувач на обособената част. Концесионният договор се сключва в момента на прехвърляне на правото на собственост по приватизационния договор. При отказ на купувача по приватизационния договор да сключи концесионен договор приватизационният договор се обезсилва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз също моля уважаемото представителство да обърне внимание на казаното от господин Бойков, макар и малко преди прочита на обсъждания текст. В чл. 31 приехме да се продават по реда на приватизационния закон обособени части от търговски дружества, считано от предприятия по смисъла на § 1 от Преходните разпоредби. Приехме, че за тях могат да се правят работническо-мениджърски дружества и да се плаща с бонове. Сега отиваме до върха на абсурда, който касае, както каза колегата Бойков, и основни правила на търговското право, тук вече пипаме и в концесиите, концесията като съвкупност от някакви права, най-близки до правото на ползване. И тук възниква простичкият въпрос: ако е била учредена концесия на едно търговско дружество, какво ще стане с останалата част от дружеството, когато тя се прехвърли на някакво трето лице, което ще купи негово имущество? Как ще бъде технологично свързано? Или купувачите ще си избират и ще казват: хубаво, ще купя тук един цех, но я ми дай и концесия върху пясъчната кариера. Само че, забележете, чрез евтина приватизация при всички преференциални режими той ще получава не конкурентна, не състезателна процедура, каквито са изискванията и на Конституцията, и на концесионния закон, с малкото изключения само за съществуващите до момента държавни търговски дружества, и не в съответствие с европейските директиви, колеги! Кой чужденец ще бъде луд да дойде тук да търси концесия, когато работническо-мениджърското дружество, купувайки малката обособена част, ще получи и концесията? В част от случаите може да става въпрос и за естествени монополи или за някакви регионални дейности. Имайте предвид всичко това. Това са неща, които в никакъв случай не могат да бъдат приети така. И аз мисля, че ще се намерят достатъчно народни представители, за да бъде ангажиран Конституционният съд с разглеждането на всички тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване § 30 така, както е предложен от Комисията по икономическа политика.
Гласували 142 народни представители: за 109, против 28, въздържали се 5.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на Комисията по икономическа политика за § 31:
"§ 31. В Допълнителните разпоредби се създава нов § 5г със следното съдържание:
"5г. Член 25, ал. 3, т. 5 и чл. 25, ал. 4, изречение второ не се прилагат за търговски дружества, вписани в търговския регистър преди влизане в сила на тези разпоредби"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по предложения § 31 от Комисията по икономическа политика?
Моля, гласувайте § 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 28. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 9 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова ал. 2:
"(2) Когато търговско дружество участва в приватизацията със средства от основния капитал, декларации подават и всички лица, притежаващи акции (дял) от дружеството с номинална стойност над 10 млн. лева".
б) Досегашната ал. 2 става ал. 3.
в) Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите "чл. 35, ал. 1, т. 1" се поставя запетая и се добавя "чл. 22 и 23, когато плащанията по приватизационни сделки са само с инвестиционни бонове".
г) Досегашната ал. 4 става ал. 5.
2. В § 16 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 2 думата "фонда" се заменя с "фондовете".
б) В ал. 3 се добавя изречение второ: "Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на търгове и конкурси".
3. § 16а се отменя.
4. § 17 се изменя така:
"§ 17. При възлагане по чл. 3, ал. 3 и по чл. 16 от този закон, и, не се прилагат разпоредбите на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки. Това се отнася и за сключените договори.".
Предложение на народния представител Никола Николов:
В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се правят следните изменения и допълнения:
Алинея 3 да отпадне.
В ал. 5 след думата "обезщетяване" се добавят думите "по предходната алинея".
Създават се нови ал. 5 и ал. 6 със следното съдържание:
"(5) В случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите на взето решение за приватизация на търговски дружества, в чийто капитал са включени движими и/или недвижими вещи, собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, последните се обезщетяват с акции или дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Когато акциите или дяловете, собственост на държавата или общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, същите се обезщетяват за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции, с компенсаторни записи.
(6) В случаите на взето решение за приватизация на дружество, в чийто капитал са включени движими и/или недвижими вещи, собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, и същите желаят да бъдат обезщетени с дялове или акции, те трябва да заявят своята претенция пред органа по чл. 3 в едномесечен срок от обнародване на решението, но не по-късно от 22 май 1998 г. Лицата, незаявили претенцията си по предходното изречение, имат право само на обезщетяване с компенсаторни записи."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
В Преходните и заключителните разпоредби в § 7, ал. 1 се прави следното изменение:
След думите "договори за наем" се заличава думата "или" и се добавят думите "аренда или за съвместна дейност".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков:
В § 9 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 3 се изменя, както следва:
Пред думата "когато" съюзът "и" се заменя със запетая, а в края на текста вместо точка се поставя запетая и следва изразът: "както и в случаите на закупуване на акции и дялове по реда на чл. 22 и чл. 23."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В § 28б "а" на т. 1 в новата ал. 2 да се измени както следва:
"Когато търговско дружество участва в приватизацията, декларация за произхода на средствата подават и лицата, притежаващи повече от 30 на сто от акциите или дяловете на дружеството."
Точка 4 на същия параграф да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на народния представител Светослав Лучников е ал. 2 към § 9 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Захари Желязков:
В § 12 от Преходните и заключителните разпоредби се създава нова ал. 2 със следния текст:
"(2) Прехвърлянето на дялове от търговски дружества по реда на този закон от органите по чл. 3 се извършва писмено. Нотариална заверка на подписите не е необходима."
В § 16, ал. 2 се добавя изразът: "и за специалната извънбюджетна сметка по чл. 6а, ал. 1, т. 1."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 32. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 3 се отменя;
б) в ал. 5 след думата "обезщетяване" се добавят думите "по предходната алинея";
в) създават се нови ал. 6 и ал. 7 със следното съдържание:
"(6) В случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите на взето решение за приватизация на търговски дружества, в чийто капитал са включени движими и/или недвижими вещи, собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, последните се обезщетяват с акции или дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Когато акциите или дяловете, собственост на държавата или общината са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, същите се обезщетяват за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции, с компенсаторни записи.
(7) В случаите на взето решение за приватизация на дружество, в чийто капитал са включени движими и/или недвижими вещи, собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, и същите желаят да бъдат обезщетени с дялове или акции, те трябва да заявят своята претенция пред органа по чл. 3 в едномесечен срок от обнародване на решението, но не по-късно от 22 май 1998 г. Лицата, незаявили претенцията си по предходното изречение, имат право само на обезщетяване с компенсаторни записи."
2. В § 7, ал. 1 се прави следното изменение:
След думите "договори за наем" се заличава думата "или" и се добавят думите "аренда или за съвместна дейност".
3. В § 9 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Когато търговско дружество участва в приватизацията със средства от основния капитал, декларации подават и всички лица, притежаващи акции (дял) от дружеството, с номинална стойност над 10 млн. лева.";
б) досегашната ал. 2 става ал. 3;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4, която се изменя, както следва:
"(4) Декларация не се подава, когато приватизацията се извършва по реда на чл. 25, ал. 3, чл. 31, чл. 35, ал. 1, т. 1, чл. 22 и 23, когато плащанията по приватизационни сделки са само с инвестиционни бонове, когато оценката е по-малка от 2 млн. лв. - по чл. 35, ал. 1, т. 2, както и в случаите на закупуване на акции и дялове по реда на чл. 22 и чл. 23.";
г) досегашната ал. 4 става ал. 5.
4. В § 12 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
а) "(2) Прехвърлянето на дялове от търговски дружества по реда на този закон от органите по чл. 3 се извършва писмено. Нотариална заверка на подписите не е необходима.";
б) досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.
5. В § 16 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 2 се изменя, както следва:
"(2) Министерският съвет приема правилник за реда и начина на изразходване на средствата по фондовете за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия и със специалната извънбюджетна сметка по чл. 6а, ал. 1, т. 1.";
б) В ал. 3 се добавя изречение второ:
"Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на търгове и конкурси."
6. Параграф 16а се отменя.
7. Параграф 17 се изменя, както следва:
"§ 17. При възлагане по чл. 3, ал. 3 по чл. 16 от този закон не се прилагат разпоредбите на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки. Това се отнася и за сключените договори"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Дебатите по този параграф ще продължат след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Първото предложение е на народния представител господин Михаил Миков.
Преди господин Миков господин Корнезов иска думата от името на парламентарна група.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, позволете ми да прочета декларация от името на Парламентарната група на Демократичната левица.
"Дами и господа, насилието в страната се превръща в ежедневие. Полицията безпричинно преби справедливо негодуващи работници от "Плама" - Плевен, оставени без заплата в продължение на месеци. Въпреки вълната от масови политически уволнения, помела професионалисти от всички сфери на държавната администрация и реалния сектор, въпреки ескалиращата цензура и постоянния груб натиск върху националните медии, въпреки безбройните случаи на парламентарен диктат и пълна глухота към мнението на опозицията, въпреки приемането на редица закони, концентриращи огромна власт в ръцете на правителство и Министерството на вътрешните работи, социалните и граждански протести верижно се увеличават.
Синята власт се оказва все по-безпомощна да овладява и решава сложните проблеми на обществото.
Очевидно политическите репресии са само част от средствата, с които българското правителство се опитва да въвежда ред в страната. Сега в действие се включват полицейски сили, за да смажат законните искания на работниците за право на труд и възнаграждение.
Поведението на управляващите при потушаване на социалните конфликти преминава през показателна еволюция - от бодрите лъжи за скорошно решаване на възникналите трудности, през опита за изкуствено противопоставяне на стачкуващите, след заплахите и уволненията днес властта използва последното възможно средство - разпра с протестиращите.
Парламентарната група на Демократичната левица остро протестира срещу полицейския произвол в Плевен и настоява министър Бонев да поеме отговорността за инцидента, при който полицията употреби брутално насилие срещу беззащитни хора, без да има необходимост от това.
Служителите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да действат само въз основа на закона и само в рамките на закона, а не да бият работниците.
Парламентарната група на Демократичната левица настоява българското правителство незабавно да създаде условия за решаване на трудовите спорове в диалог между работещи и синдикати и стриктно да изпълнява поетите обещания за подобряване условията на живот и икономически растеж в страната.
Не на насилието и на полицейщината!"
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да взема отношение по § 17, който касае случая, че при възлагане по чл. 3, ал. 3 - става въпрос за тези консултантски фирми, които обслужват приватизацията, правителството предлага да не се прилагат разпоредбите на Закона за държавните и общинските поръчки. Не само това, ами и за сключените вече договори, колеги! И това си е едно голямо разбойничество, което днес, ако парламентът приеме, ще стане съучастник. Който гласува за - аз ви го казвам, така ще стане.
Не ви плаша. Запитах вашия министър писмено преди известно време и той ми отговори писмено или негов експерт го написа, той го подписа. Така че не става въпрос за плашене.
Принципният въпрос е, че всяка дейност, която е в рамките на Закона за държавните поръчки, трябва да си върви по този закон. При все че вие имахте много обещания и клетви за прозрачност и конкурентност на процесите, резултатите са налице. И министърът на финансите трябва да изпълни задълженията си и да накаже тези, които са сключили такива сделки, ако има такива. Да ги накаже, както е по закона, а не да предлагат на парламента да легитимира едни действия, извършени в нарушения на закона и после да се правят опити да бъде убедено обществото, че тези сделки са сключени легално.
Така че, пак ви казвам, гласувайте си, както искате. Ако се приеме § 17, това значи със задна дата да се прикрият едни незаконни сделки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Следващото предложение, което комисията не е подкрепила, е на народния представител господин Светослав Лучников.
Господин Лучников, извинявайте, но господин Николов иска да вземе отношение по изказването на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз мислех, че господин Миков взе думата, за да защити своето предложение за това всички, които имат 30 на сто участие в тези дружества, които ползват преференции, да доказват произхода на парите си. Той не го защити. Аз ще го защитя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате право на дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Първо, искам да кажа, господин председател на комисията, че за втори път по този закон текст, внесен между първо и второ четене от мен като предложение да отпадне § 17, просто не е включен в доклада нито за комисията, нито за пленарната зала. Това практика ли е, случаен пропуск ли е? Оплаках се веднъж на председателя. Дайте да се уважаваме! Ако не, да не внасяме нищо, да политиканстваме, да си късаме ризите и такива неща да правим. Ако не, да работим.
По § 17 има внесен текст. Взех нарочно от деловодството текста и пак не е включен в доклада. Нека да се уважаваме. Затова се изказвам аз по този текст, защото съм си го внесъл. Знам, че съм го внесъл, но това, че не е раздаден в доклада, това е проблем на Председателството на събранието, на ръководство на комисията и на тези, които отговарят за тази работа.
А що се касае до защитата на моето предложение, което може би от добра воля на ръководството на комисията, е попаднало все пак в доклада, да, държа на него. И в условията на приказки за кредитни милионери, за пране на пари и такива неща, аз държа да се засили по-стриктно контролът на органите по чл. 3 - за контрол на произхода на средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Упрекът Ви към Председателството е неоснователен, защото Председателството не проверява, не цензурира и не изработва докладите на комисиите. Така че упрекът Ви може да бъде към комисията, но не и към Председателството.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз за втори път ще бъда принуден въобще да не се съглася с Михаил Миков, защото той просто спекулира с това, което казва.
На стр. 41, господин Миков - и аз ще Ви моля да се съгласите, ако аз съм прав, защото от трибуната говорите това, на стр. 41, третия ред от долу на горе е Вашето предложение за отпадане. То не е прието просто от комисията. Нали така? По § 17.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): По т. 4!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точка 4 от същия параграф да отпадне - касае точно отпадането на § 17 така, както Вие го казвате. Включено е в доклада и е отхвърлено от комисията. Ето това е точното Ваше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Извинявам се на председателя на Икономическата комисия и си вземам думите назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Ако няма други изказвания по това предложение, ще го поставя на гласуване. Моля, гласувайте предложението на народния представители господин Михаил Миков.
Гласували 139 народни представители: за 59, против 71, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Сега вече имате думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Отново взимам думата с една чисто техническа забележка. Не може с основния капитал да се участва в приватизационна сделка. Дайте да не се ограмотяваме!
Основният капитал стои в пасива на баланса, а имуществата, с които се участва в каквито и да е сделки, са част от актива на баланса. Така че няма защо да се създават недоразумения. С основния капитал в сделки не може да се участва. Ако искате да се каже с имуществото на дружеството, то е съвсем друга работа. Но да се бърка тук основният капитал е просто безсмислие.
Затова аз предлагам, ако не отпадне цялата алинея, макар че може да има съображения "за" и "против", то поне да отпаднат думите "със средства от основния капитал". С други думи не се получава недоразумение. Това е първата ми забележка.
За да не вземам втори път думата искам да взема отношение по предлаганите нови алинеи 5 и 6 на § 6.
Понеже предлагам отпадане, моля да се разисква моето предложение, тъй като то е законно направено.
С § 5 и 6 се прави опит отново да се заставят реституираните собственици на имоти, включени в активите на търговски дружества, да приемат вместо собствеността си дялове, акции или компенсаторни записи.
Конституционният съд има възможност два пъти да се произнесе по този въпрос. Един път с едно решение от 1996 г., където изрично подчерта, че никой не може да застави собствениците да приемат срещу собствеността си акции, дялове или някакви други обезщетителни записи.
Втори път, напоследък, съвсем наскоро, с Решение N 4 по Конституционно дело N 16 от 1997 г., публикувано съвсем скоро в "Държавен вестник", бр. 30 от 1998 г., отново Конституционният съд изрично подчерта, че никой не може да бъде лишаван от своята собственост срещу някакви други компенсации, дялове или акции. Той обоснова това нещо много добре и подчерта, че собствеността, веднъж възстановена, се ползва от конституционна закрила и тя може да бъде отчуждена вече само по реда на ал. 5 на чл. 17 от Конституцията, тоест за доказана държавна или общинска потребност и то след предварително заплащане в брой по действителни пазарни цени.
Сега ние отново правим опит да заобиколим тези конституционни гаранции за гражданите и да ги лишим от тяхната собственост, тоест втори път да национализираме техните имоти. Аз много ви моля да подкрепите моето предложение за отпадане на тези две алинеи, за да не става нужда да се занимава с тях отново Конституционният съд и да създава нови недоразумения и нови усложнения. Много ви моля да вникнете в това, което ви казвам, и да ме подкрепите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Става дума за ал. 5 и ал. 6 на § 6.
Благодаря на господин Лучников.
Други изказвания?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да отправя не реплика, но да внеса все пак едно уточнение, че в Икономическата комисия беше обсъждано предложението на господин Лучников наистина със средства от основния капитал. Така, както е предложено от вносителя - Министерският съвет, изглежда нелогично, но пък изглежда логично, когато го свържем с факта, че ще има възможност да се увеличава дяловото участие на акционерите в работническо-мениджърските дружества с притежаваните от тях инвестиционни бонове. Сега наистина тук възниква проблем, който би могъл да бъде решен, може би ако запишем в основния текст, че става дума не за основния капитал и просто да отпадне думата "основния капитал".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е ли "със средства от основния капитал"? Господин Лучников така го предложи:
"Когато търговското дружество участва в приватизацията, декларации подават и всички лица, притежаващи акции и дялове от дружеството с номинална стойност над 10 млн. лв.".
Това е предложението на господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, това би следвало да бъде текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, Вас устройва ли Ви тази редакция, за да не гласуваме отпадането?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Аз я предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, приемате. Няма да гласуваме отпадането на цялата ал. 2, а само отпадането на думите: "със средства от основния капитал", което приема и комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на думите "със средства от основния капитал" в ал. 2 на § 9 е прието.
По другото предложение на господин Лучников за отпадане на ал. 6 и ал. 7 вече в окончателния текст има ли изказвания?
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз съм предложил тези текстове с ясното съзнание, че те са наистина политически и дават възможност хем да действа законът, който вече сме свикнали да наричаме закона "Лучников", а в същото време той да не представлява никаква пречка за приватизацията, която е в основата на структурната реформа.
Мисля си, че текстовете са прецизни, ясни, точни са и те наистина търсят онази граница, която е приемлива за нас като управляваща политическа сила и за обществото, като заинтересовано от решаването на този проблем, в частност хората, които имат неудовлетворени реституционни претенции.
В същото време искам да обърна внимание на един много тънък елемент. Ние ще дадем възможност с инвестиционни бонове да бъдат удовлетворени и претенции към общините, защото част от тези имущества са в общински фирми и когато те се приватизират, и когато не достигат акциите за удовлетворяване ние ще поемем това задължение на общините чрез емитирането на инвестиционни бонове.
Обръщам внимание на тези два елемента и призовавам мнозинството от колегите в залата да гласуват за тези два текста, които мисля, че са много важни, за да не се допусне възможност да се спира процесът на приватизация и оттам ние да поемаме повече политически негативи, отколкото бихме могли да получим и да понесем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Реплика на господин Лучников.
Не, това беше изказване и имате право на реплика, понеже се изказахте вече по този текст.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз винаги съм склонен да уважавам съображенията на целесъобразност, които се привеждат за улесняване на приватизацията. Но аз не мога да се съглася, че съображения на целесъобразност могат да се поставят над конституционно гарантирани права на гражданите. Ние сме една държава, която се стреми към гражданско общество. А държавата на гражданското общество е държава, която на първо място цени и защитава правата на гражданите.
Пак ви казвам, веднъж възстановени правата, а те са възстановени със закон в сила от 25 февруари 1992 г., едните, и от 21 ноември 1997 г., другите, един път признати тези права могат да бъдат отчуждени или заменени с някакво обезщетение само по реда на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, т.е. при доказана държавна и общинска полза и то срещу справедливо предварително равностойно заплащане. Никакви акции, никакви дялове, никакви компенсаторни бонове не представляват такова равностойно заплащане при действителни пазарни цени. Ние по този начин не можем да лишаваме гражданите от тяхната собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата за дуплика, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз специално отбелязах, че тези текстове са политически. Мисля, че мнозинството решава къде точно е границата между правата по единия закон и ограниченията, които ние сега въвеждаме в Закона за приватизацията. Тази граница е границата на справедливото обезщетяване на правоимащите и същевременно недаване на възможност да бъде блокиран процесът на приватизация, което наблюдаваме в последните 2 месеца и то точно такива претенции особено за малки обекти за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина въпросът е политически и моята позиция по въпроса за възстановяване на несъществуващо имущество и въобще възстановяване на идеални части, аз съм си казал по законопроекта на господин Лучников. Вие от мнозинството трябва да разберете, че веднъж сте се вкарали в някаква ситуация, създали сте нещо в правния мир. Това е реално действащ и съществуващ закон и всякакви политически мераци, както каза господин Лучников, да се посяга на тази собственост, която е възстановена по силата на закона, тя е собственост на тези хора. Това първо.
Второ, защо на едни, които са в процедура по приватизация, ще им давате бонове, другите, където не са, ще си получат идеалните части?
Трето, какъв е този срок 22 май? Те са си собственици и до 22 май, и до 24 май, и до 28 май, и ще си останат собственици. Това е едно мислене, което аз по-скоро го отнасям към една епоха отпреди десетилетия. Разберете, че това ще падне в Конституционния съд.
А що се отнася, господин Николов, до проблемите пред приватизацията, тогава лично аз помолих да дойдат тук господин Радев и господин Божков, да кажат какво мислят, да се търси модус, да се търси решение. Нека да седнат да измислят нещо, което е законно и конституционосъобразно. Не това е основната причина за забавяне на процеса за приватизация.
Аз съм против приемането на тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за реплика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Миков, в едно заседание трябва да бъдем поне последователни. Самият ти каза, че си предлагал при приемане на Закона за обезщетенията, Законът на Лучников, да бъдат обезщетени собствениците с инвестиционни бонове. Това стана преди 1 час, да речем. Сега защитаваш обратната теза.
Аз разбирам правните основания, които ти изтъкна, но или защитаваш една теза, или друга теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз защитавам само една теза - парламентът да приема конституционосъобразни и свързани помежду си и с другите закони и норми, действащи в републиката. Нищо повече. И когато съм правил своите възражения по закона на господин Лучников, те не са чути. Сега има такава правна ситуация, създадена от този закон. Това, което Вие предлагате като решение, не е решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Предстои да гласуваме предложението на господин Лучников за отпадане на ал. 6 и 7 от § 6.
Моля, гласувайте предложението на господин Лучников.
Гласували 142 народни представители: за 34, против 25, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 32 с промяната, която вече гласувахме по предложение на господин Лучников в § 9, ал. 2 да отпаднат думите "със средства от основния капитал".
Гласували 123 народни представители: за 112, против 8, въздържали се 3.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 29. (1) Чрез централизирани публични търгове се продават не по-малко от 5 на сто от акциите, които държавата притежава в акционерните дружества към 31 декември 1997 г.
        (2) При определяне на дела по ал. 1 се изключват акциите, предвидени за предоставяне на правоимащите лица по чл. 18."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в § 29, ал. 1 изразът "5 на сто" да се замени с "50 на сто".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - накрая на ал. 2 да се добави изразът "и по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 33:
"§ 33. (1) Чрез централизирани публични търгове се продават не по-малко от 5 на сто от акциите, които държавата притежава в акционерните дружества.
          (2) При определяне на дела по ал. 1 се изключват:
1. акциите, предвидени за предоставяне на правоимащите лица по чл. 18;
2. акциите на дружествата от списъка по чл. 2, ал. 10;
3. акциите на дружествата, за които е взето решение за приватизация към влизането на този закон в сила.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Миков, желаете ли да аргументирате Вашето предложение?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други желаят ли да вземат отношение по предложението на господин Миков?
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Михаил Миков.
Гласували 125 народни представители: за 27, против 81, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Другото предложение е на народния представител господин Светослав Лучников.
Имате думата, господин Лучников.
 
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди малко вие приехте, че собствениците се обезщетяват с акции и дялове или ако не са достатъчни акциите и дяловете - с компенсаторни записи. А сега изключвате възможността да се запазят съответен брой акции и дялове за обезщетяване на собствениците. Къде е логиката? Ако трябва да бъдем последователни, щом ще обезщетяваме собствениците с акции и дялове, то трябва да изключим тези полагащи се на тях акции и дялове от тези, които се пускат на продажба чрез централизираните търгове. Другото е просто в противоречие с логиката, която досега приехме.
Работата е там обаче, че текстът, който ни се предлага, се разминава извънредно много с първоначалното предложение и с направените по него предложения. Защото сега се казва: "Чрез централизирани публични търгове се продават не по-малко от 5 на сто от акциите, които държавата притежава в акционерните дружества". Там пише: "към 31 декември 1997 г.". По неясни съображения това е отпаднало.
"(2) При определяне на дела по ал. 1 се изключват акциите, предвидени за предоставяне на правоимащите лица по чл. 18."
Добре. Само че тук се явяват претенции не само по чл. 18, защото хората може да не са направили заявки по чл. 18 и да са заявили претенции за такива акции по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Така че тук трябва да се запише това, което аз съм предложил - изключват се тези акции, които трябва да се предоставят за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, еди-кой си брой на "Държавен вестник", акциите на дружествата по списъка на чл. 2, ал. 10 - добре, акциите на дружествата, за които е взето решение за приватизация към влизането на този закон в сила.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Това заменя срока 31 декември.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това заменя срока 31 декември - добре. Обаче аз държа тогава да се поясни - "акциите, предвидени за предоставяне на собствениците по чл. 18, както и по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107/1997 год.)". Тоест да се прибави. Ние така ще го запазим: "Акциите, предвидени за предоставяне на правоимащите лица по чл. 18 - това се разбира, - както и тези по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107/1997 год.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да подкрепя господин Лучников. В комисията решихме, че правоимащите по "Закона Лучников" са подмножество на правоимащите по чл. 18. Затова гласувахме така, както е предложено от Министерския съвет. Между другото, вносителите също считат, че правоимащите по "Закона Лучников" са подмножество. Не пречи, ако наистина тук се спори, че не са подмножество, а са различно множество от това по чл. 18, да приемем предложението на господин Лучников. Това просто ще бъде детайлизиране на текста в една посока, чиято логика и без това сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Аз конкретизирам. Понеже предложението на господин Лучников е към първоначалния текст, тук е изменен, това, което предлага господин Лучников и което господин Николов подкрепя, е в ал. 2, т. 1 текстът да стане: "Акциите, предвидени за предоставяне на правоимащи лица по чл. 18, както и за тези по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107/1997 год.)."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 33 така, както е предложен от комисията, с корекцията, която току-що приехме в ал. 2, т. 1.
Гласували 115 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 9.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 30. (1) Инвести-ционните бонове, емитирани по реда на отменената ал. 1 на чл. 47, се приравняват 1 (едно) към 1 (едно) с инвестиционните бонове, емитирани от следващата емисия по реда на този закон, по ред, определен от Министерския съвет.
(2) С неизползваните бонове по ал. 1 могат да се заверят сметките на притежателите им при регистриране на новите емисии до 30 юни 1998 г. След този срок те са невалидни."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 30 да се измени, както следва:
"§ 30. Инвестиционните бонове, емитирани по реда на чл. 47, ал. 1 (отм.) и неизползвани към 1 януари 1998 г., се приравняват едно към десет с инвестиционните бонове, емитирани от следващата емисия по реда на този закон. С тях се заверяват сметките на притежателите при регистриране на новите емисии до 30 юли 1998 г. След този срок правата по тях се погасяват."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Петър Димитров, Руси Статков и Георги Пирински: в § 30 ал. 1 думите "приравняват 1 (едно) към 1 (едно)" се заменят с думите "1 (едно) към 10 (десет)."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - ще прочета текста с едно изменение, което считаме, че е важно:
"§ 34. (1) Инвестиционните бонове, които са били емитирани по досегашния ред, се приравняват 1 (едно) към 1 (едно) с инвестиционните бонове, емитирани от следващата емисия по реда на този закон, по ред, определен от Министерския съвет.
(2) С неизползваните бонове по ал. 1 могат да се заверят сметките на притежателите им при регистриране на новите емисии до 30 септември 1998 г. След този срок те са невалидни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов. Не виждам в залата господин Миков. Желае ли някой да вземе отношение към предложението на народния представител Михаил Миков? Не виждам.
Второто предложение е същото - на господата Петър Димитров, Руси Статков и Георги Пирински. Желае ли някой да вземе отношение по тяхното предложение? Не виждам. Предлагам да ги гласуваме едновременно, тъй като смисълът е един и същ.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Михаил Миков, Петър Димитров, Руси Статков и Георги Пирински.
Гласували 122 народни представители: за 21, против 83, въздържали се 18.
Предложението не се приема.


Пристъпваме към гласуване на предложението на комисията - по новата номерация, § 34. Моля, гласувайте!
Гласували 115 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието - параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 31. В 3-месечен срок от влизането на този закон в сила Комисията по ценните книжа и фондовите борси определя реда за предоставяне на идентификационни номера на акциите на акционерните дружества".
Комисията по икономическа политика подкрепя това предложение на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Това е като § 35, господин Николов, нали така?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, това е § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Някой желае ли да вземе отношение по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте за текста на § 35.
Гласували 114 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 12.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 32 - на вносителя:
"§ 32. В Закона за приватизационните фондове се правят следните изменения и допълнения:
1. § 4 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
"§ 4. В срок от 3 месеца след влизане в сила на този закон приватизационните фондове преуреждат дейността си като инвестиционни дружества по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества или като холдинги по Търговския закон".
2. Създава се § 4а:
"§ 4а. (1) Приватизационните фондове се прекратяват при изтичане на срока по § 4, ако дотогава не са взети решения за преуреждане на тяхната дейност.
(2) В случая по ал. 1 съдът назначава ликвидатори на приватизационния фонд по искане на комисията и определя срока, в който трябва да се извърши ликвидацията. Ликвидаторите са длъжни да уведомят комисията за започналата ликвидация.
(3) За удовлетворяването на кредиторите и акционерите по реда на чл. 268, ал. 2 от Търговския закон е необходимо разрешение на комисията.
(4) Общото събрание на приватизационния фонд може да вземе решение за преуреждане на неговата дейност, ако не е започнало разпределението на имуществото. В случая не се прилага чл. 274, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.
(5) До преуреждането на дейността приватизационният фонд може да прехвърля акции от своя портфейл само на фондовата борса"."
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Точка 1 от § 32 да бъде включен като § 36 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни общински предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Тоест, гласуваме § 32 без точка 1 и след това точка 1 като § 36?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Желае ли някой да вземе отношение по § 32? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте за текста на § 32.
Гласували 129 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 16.
Параграф 32 е приет.
Сега пристъпваме към гласуване на § 36 с текста по т. 1, както беше докладван от господин Николов.
Моля, гласувайте!
Гласували 128 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 16.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Сега ще изчета предложения, на които систематичното им място е тук, но логиката се намира в § 37 от предложението на комисията.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В § 4 се добавя следният текст:
"Преобразувалите се приватизационни фондове в холдинги по Търговския закон в срок от една година от влизането на този закон в сила задължително изкупуват обратно при представяне собствените си акции по пазарна цена. В тези случаи не се прилагат разпоредбите на Търговския закон за обратното изкупуване".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Уточняваме, че има значителен брой от тези предложения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Оттегля се предложението.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Значителен брой от предложенията, които ще прочета, са отхвърлени, затова защото систематичното им място не е тук, а е в друг закон това систематично място. Просто, по същество те не се разглеждат.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
"§ 4а (нов), ал. 3 и 5 се изменя както следва:
"§ 4а. (3) При удовлетворяване на акционери или кредитори по реда на чл. 268, ал. 2 от Търговския закон се извършва регистрация в Комисията по ценните книжа и фондовите борси. В тези случаи акционерите имат право на предпочитателно удовлетворяване.
(5) Дружествата по § 4 могат да прехвърлят акции от своя портфейл само на фондовата борса"."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
Създава се нов § 4б със следното съдържание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Оттегля се, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Благодаря.
Предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев:
Създава се нов § 4б със следното съдържание:
"§ 4б. (1) Акциите на приватизационните фондове, включително след преуреждането на дейността им като холдинги или инвестиционни дружества са безналични за тях чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага, без да е необходимо в уставите на тези дружества да се вписват промени".
Господин Гайтанджиев го няма, но значителна част, въобще логиката на това, което той е предложил, е в промените в Закона за фондовите борси и инвестиционните дружества, който ние вече гледахме на първо четене - с тримата вносители. На второто четене смятам, че ще бъдат приети значителна част от предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Него го няма. Трябва да прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "(2). Издаваните временни удостоверения от дружествата по § 4б не могат да се прехвърлят от момента на влизане на този закон в сила.
(3) Дружествата по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизане на този закон в сила да подадат документи за регистриране на емисиите си от акции в комисията, ако те не са регистрирани. Комисията предоставя идентификационните номера на емисиите.
(4) Дружествата по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от регистрацията по ал. 3 да подадат документи за регистриране на емисиите си от акции в централния депозитар. Централният депозитар открива сметки за ценни книжа на акционерите въз основа на препис от книгата на акционерите, заверен от лицата, представляващи дружеството. Книгата на акционерите на тези дружества се води от централния депозитар.
(5) Прехвърлянето на акции, издадени от дружествата по ал. 1 има действие от момента на вписване на сделката в регистъра на централния депозитар. Собствеността върху тези акции се установява с документ за регистрация, издаден от централния депозитар.
(6) Сделки за продажби на акции, издадени от дружества по ал. 1 могат да се сключват само на фондова борса. Сделки, сключени в противоречие с предходното изречение, са нищожни.
(7) Капиталът на дружествата по ал. 1 не може да бъде увеличаван по реда на чл. 195 от Търговския закон.
(8) Партидата на дружествата по ал. 1 в централния депозитар може да се закрие по решение на общото събрание, ако броят на акционерите на дружеството е под 50 лица. В този случай горните алинеи не се прилагат."
Създава се нов § 2б в Преходните и заключителни разпоредби, съдържащ се в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества със следното съдържание:
"§ 2б. (1) Ограниченията на чл. 134, ал. 1 и 2 не се прилагат за акции, придобити при условията и реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, до изтичането на 6 месеца след преустановяване на валидността на инвестиционните бонове.
(2) Инвестиционното дружество по чл. 110, което е инвестирало в акции при условията и по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, е в затворен период най-малко до изтичане на срока по ал. 1."
§ 3. (1) Акциите на дружествата, които са били включени в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове по реда на глава осма, са безналични и за тях чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага, като не е необходимо в уставите на тези дружества да се вписват промени.
(2) Издадените временни удостоверения от дружествата по ал. 1 не могат да се прехвърлят от момента на влизане на този закон в сила.
(3) Дружествата по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизане на този закон в сила да подадат документи за регистриране на емисиите си от акции в Комисията по ценните книжа и фондовите борси, която предоставя идентификационните номера (ISIN) на емисиите.
(4) Дружествата по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от регистрацията по ал. 3 да регистрират емисиите си от акции в централния депозитар. Централният депозитар открива сметки за безналични акции на лицата, които притежават налични акции, срещу предоставяне на временни удостоверения. Книгата на акционерите на тези дружества се води от централния депозитар.
(5) Прехвърлянето на акции, издадени от дружествата по ал. 1, има действие от момента на вписване на сделката в регистъра на централния депозитар. Собствеността върху тези акции се установява с документ за регистрация, издаден от централния депозитар.
(6) Сделки за продажба на акции, издадени от дружествата по ал. 1, могат да се сключват само на фондовата борса. Сделки, сключени в противоречие с предходното изречение, са нищожни.
(7) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага в случаите на приватизация по реда на този закон.
(8) Партидата на дружествата по ал. 1 в централния депозтар може да се закрие по решение на общото събрание, ако броят на акционерите на дружеството е под 50 лица. В този случай горните алинеи не се прилагат.$
Комисията по икономическата политика не приема предложението, с тази уговорка, която аз направих в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Тъй като господин Гайтанджиев отсъства, ние, съгласно правилника, трябва да гласуваме неговото предложение, въпреки обясненията на господин Николов.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев.
Гласували 151 народни представители: за 35, против 102, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
За отрицателен вот има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз гласувах против това предложение, защото това е една много нескопосана компилация от стар текст на Министерския съвет, който беше предложен за промени в този закон, и други предложения, които са направени по Закона за фондовите борси, за които е имал достъп, според мен, господин Гайтанджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Тъй като сме гласували § 36, преминаваме към § 37.
Заповядайте, господин Николов, за § 37.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 37. В Закона за приватизационните фондове (обн. "Държавен вестник", бр. 1 от 1996 ; изм. и доп. бр. 68 и бр. 85 от 1996 г.) се създава § 4а от Преходните и заключителни разпоредби:
"§ 4а. (1) Приватизационните фондове се прекратяват при изтичане на срока по § 4, ако дотогава на са взети решения за преуреждане на тяхната дейност.
  (2) В случая по ал. 1 съдът назначава ликвидатори на приватизационния фонд, по искане на Комисията, и определя срока, в който трябва да се извърши ликвидацията. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Комисията за започналата ликвидация.
 (3) За удовлетворяването на кредиторите и акционерите по реда на чл. 268, ал. 2 от Търговския закон е необходимо разрешение на Комисията.
 (4) Общото събрание на приватизационния фонд може да вземе решение за преуреждане на неговата дейност, ако не е започнало разпределението на имуществото. В случая не се прилага чл. 274, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.
 (5) До преуреждането на дейността приватизационният фонд може да прехвърля акции от своя портфейл само на фондовата борса."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой да вземе отношение по текста на § 37? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте за § 37, както беше докладван от председателя на комисията господин Николов.
Гласували 123 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 11.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 33 (на вносителя). Министерският съвет определя условията и реда за образуване на средства за работна заплата в търговските дружества с 50 и повече процента държавно или общинско участие."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 33 да се измени, както следва:
"§ 33. При закупуването на акции чрез посредници или непосредствено от чуждестранни физически и юридически лица, или търговски дружества с повече от 50 на сто чуждестранно участие, те нямат право да използват като платежно средство инвестиционни бонове."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 38 (по новата поредност). Министерският съвет определя условията и реда за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с 50 и повече процента държавно или общинско участие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
По предложението на народния представител Михаил Миков има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за изменения § 33 на вносителя.
Гласували 144 народни представители: за 47, против 77, въздържали се 20.
Предложението на господин Миков не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 38 така, както беше докладван от господин Николов.
Гласували 114 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 10.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Стефан Нешев, което е прието от комисията и става § 39 (по новата поредност).
"§ 39. Срокът за издаване на подзаконовите нормативни актове от Министерския съвет по членове 45а, 47 и 52 е три месеца след публикуване на този закон в "Държавен вестник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Господин Нешев, желаете ли да вземете отношение? Не.
Вашето предложение е прието.
Не виждам други желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте за § 39 - предложението на народния представител Стефан Нешев, подкрепено от комисията.   Гласували 133 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 8.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Следва предложение на народния представител Захари Желязков, което е подкрепено от комисията и се превръща в § 40, с новата поредност.
"§ 40. В Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (обн. "Държавен вестник", бр. 100 от 1997 г.) в § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби след думите "чл. 25, ал. 3" се добавят думите "и чл. 31, ал. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за коментар? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 40.
Гласували 125 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 8.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Следва предложение на народния представител Иван Бойков.
Комисията приема предложението.
Новата поредност:
"§ 41. Физическите лица, юридическите лица, членовете на управителните и контролните органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужени кредити (обн., ДВ, бр. 95/1997 год.), не се допускат до участие в процеса на приватизация по смисъла на този закон, освен в случаите, когато са уредили задълженията си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаещи за изказвания не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 41.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 34 на вносителя:
"§ 34. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Само го преномерираме, става § 42:
"§ 42. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте § 42.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
По този начин § 42 е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Благодаря на господин Николов и на цялата Комисия по икономическата политика.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗА ЗА БОРБА С ДРЕБНОТО ХУЛИГАНСТВО.
Давам думата на председателя на водещата комисия господин Светослав Лучников за доклад по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"Закон за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство".
Предложение на Димитър Абаджиев:
Създава се нов § 1 със следното съдържание:
"§ 1. В заглавието думата "Указ" се заменя със "Закон"."
Комисията не подкрепя предложението, тъй като тя не може да сменя заглавието на един отдавна приет нормативен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Абаджиев - не го виждам в залата. Коментарът, мисля, че е излишен, но все пак ако някой желае да вземе думата. Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона: "Закон за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство".
Гласуваме заглавието по предложение на комисията. Не подложих на гласуване предложението на господин Абаджиев, защото то е юридически недопустимо.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от 5 до 50 лв." се заменят с "от 5 000 до 100 000 лв.".
2. В ал. 2 думите "чл. 283" се заменят с "чл. 325".
3. Алинея 3 се отменя.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 3, в която след думата "нарушителят" се добавя "е непълнолетен и", а думите "от другарски съд или" се заличават."
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев:
Сегашният § 1 става § 1а.
В § 1а, т. 1 числото "100 000" се заменя с "200 000".
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В § 1, т. 1, думите "от 5 до 50 лв." се заменят с "до 500 000".
Комисията подкрепя по принцип предложенията и предлага § 1 със следната редакция:
"§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "от 5 до 50 лв." се заменят с "от 10 000 до 200 000 лв.".
2. В ал. 2 думите "чл. 283" се заменят с "чл. 325".
3. Алинея 3 се отменя.
4. В ал. 4, след думата "нарушителят" се добавя "е непълнолетен и", а думите "от другарски съд или" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желаят ли някои от вносителите на предложенията да се изкажат? Предложенията са взети предвид от комисията. И въобще има ли желаещи да се изкажат по § 1? Не виждам.
Моля, гласувайте § 1 така, както беше докладван от председателя на комисията господин Лучников.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "отрядниците от доброволните отряди на трудещите се по осигуряване на обществения ред в страната, председателите, заместник-председателите на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети или кметовете, съответно заместник-кметовете" се заличават.
2. Алинея 3 се отменя."
Комисията подкрепя частично предложението на вносителя и предлага § 2 със следното съдържание:
"§ 2. В чл. 2, ал. 1 думите "отрядниците от доброволните отряди на трудещите се по осигуряване на обществения ред в страната, председателите, заместник-председателите на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети или" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин Йорданов, удовлетворява ли Ви това предложение на комисията?
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаещи за изказвания по § 2? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2, както беше докладван от господин Лучников.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква "б" думите "съответния другарски съд или" се заменят със "съответната", а думите "ал. 4" с "ал. 3".
2. В ал. 1, буква "в", запетаята преди "или" се заменя с точка, а "или" се заличава.
3. В ал. 1 буква "г" се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя господин Йорданов и предлага § 3 да се гласува така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Не виждам желаещи за отношение по § 3.
Моля, гласувайте § 3, както е предложен от вносителя господин Емануил Йорданов и подкрепен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение за създаване на нов § 3а от народните представители Димитър Абаджиев и Любен Корнезов с еднакво по съдържание разпореждане на различен смисъл.
Господин Димитър Абаджиев предлага в чл. 5 ал. 3 да се измени така:
"(3) Нарушителят има право на адвокатска защита."
А предложението на господин Любен Корнезов е да се създаде нов § 3а със следното съдържание:
"§ 3а. В чл. 5 ал. 3 се отменя.". А ал. 3 гласеше, че адвокатска защита не се допуска.
Така че по съдържание двете предложения са еднакви. Различават се само по смисъл.
Комисията приема предложението на господин Абаджиев и вместо § 3а, предлага да стане § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В чл. 5, ал. 3 се изменя така:
"(3) Нарушителят има право на адвокатска защита."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Комисията е обединила предложенията на народните представители Димитър Абаджиев и Любен Корнезов в един текст, който изразява правото.
Има ли желаещи да коментират? Няма.
Моля, гласувайте § 4.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 4, който всъщност вече става § 5:
"§ 4. В чл. 6, ал. 1, буква "б" думите "съответния другарски съд или на комисията" се заменят със "съответната комисия"."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да стане § 5 със съдържанието, в което е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на § 5 така, както е предложен от господин Йорданов и подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 5. В чл. 8, ал. 2 думите "учреждението, предприятието или организацията, където работят" се заменят с "работодателите си"."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да стане § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля, гласувайте текста на § 6 така, както е предложен от господин Йорданов и подкрепен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 6. В чл. 9, ал. 1 се изменя така:
"(1) Когато районният съдия постанови задържане, той уведомява незабавно работодателя на наказаното лице."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага промени и в ал. 2 и 3 на чл. 9 и предлага § 6 да стане § 7 със следната редакция:
"§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Когато районният съдия постанови задържане, той уведомява незабавно работодателя на нарушителя."
Думата "наказаното лице" се заменя с "нарушителя", защото тук все още не става въпрос за наказано лице.
2. В ал. 2 думите "който се одобрява" се заличават и след думите "министъра на правосъдието" се добавя "и правната евроинтеграция".
3. В ал. 3 накрая се добавят думите "и правната евроинтеграция"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин Йорданов, удовлетворява ли Ви това? Добре. Благодаря.
Желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте по § 7 предложенията на народния представител Емануил Йорданов и допълненията на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 7.
Параграф 7 е приет и по този начин и целият Закон за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство.
Благодаря на господин Лучников и на господин Емануил Йорданов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Водеща комисия е Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Господин Карафезов, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
на законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лекарствените средства и аптеките
в хуманната медицина N 854-01-14, внесен от
Борислав Китов и група народни представители
на 20 февруари 1998 г.

На 4 март 1998 г. на редовно заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта се разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 20 февруари 1998 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев и представители на здравните синдикати.
През месец април 1995 г. бе обнародван Законът за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, който бе в духа на европейските стандарти. Приетият закон регулира в голяма степен този специфичен сектор. В резултат на практическото приложение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина и настъпилите промени в европейското законодателство се установиха редица несъответствия на реалностите и динамиката на фармацевтичния пазар. Ето защо този закон е сред приоритетите на правителството за неговата актуализация.
Според приетия закон се предвижда гратисен период от 3 години, в който аптеките трябва да се пререгистрират според новите изисквания на законодателството. Този период изтича на 18 април 1998 г. В момента се извършват редица проучвания относно промените по Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
В комисията се подложи на обсъждане внесеното предложение за изменение и допълнение на посочения закон, предвид че се готвят множество промени и до тяхното финализиране е възможно отново да бъдат променени изискванията за регистрация на аптеките. Възникнаха множество дебати относно собствеността на аптеките, която според приетото законодателство е приоритет само на правоспособен фармацевт.
Според така предложената промяна от народните представители по Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина се разрешава в рамките на още една година да се направи пререгистрация на аптеките, при условие и по ред, предвидени в този закон.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и проведеното гласуване с 9 гласа "за", 4 - "против" и "въздържали се " - 2, взе следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина N 854-01-14, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 20 февруари 1998 г.
Председател: Борислав Китов"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Карафезов.
Има думата господин Борислав Китов като вносител.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук с тази поправка ние няма да разискваме на кого да бъде собствеността на аптеките. Ние разискваме кое е правилно и кое не. Всъщност обаче се получава един правен проблем. Проблемът е, че наистина в законодателните приоритети на Министерския съвет, с които бяхме запознати тук, в Народното събрание, пък и в разчетите на Министерството на здравеопазването се подготвя един Закон за изменение и допълнение на лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, който най-вероятно ще промени, а може и да не промени, това е въпрос на залата, това е, което всички ние ще решим тук, но има теоретична възможност да се промени режимът за регистрация на собствениците на аптеки.
В тази връзка за няколко месеца е възможно на редица собственици на аптеки да се наложи да се пререгистрират два пъти. Разбира се, възможно е обаче тези, на които на този етап им изтича правото според трите години, да изберат две възможности - или да направят известна фалшификация, да си намерят магистър-фармацевт, или да я закрият.
По данни на Министерството на здравеопазването сведенията са, че в момента има около 1200-1500 аптеки в този стадий. Аз не знам в крайна сметка кой ще понесе отговорността, ако те се закрият или пък ако се направи тази фалшификация, за която говоря.
Ето защо ми се струва, че беше наистина добре да се удължи този срок до приемането на новия закон, в който след като дебатираме в комисията, в пленарна зала, окончателно да се реши кой има право да бъде собственик на аптеки. Защото при всичките консултации, които правим, проверката на законодателството в Европа и в света се очертават три варианта - единият вариант е собствениците да бъдат само магистър-фармацевти, другият - всички граждани да имат право да открият аптеки, и третият - варианта на т.нар. дрогерии, в които се продават само лекарства, които не се нуждаят от рецептурна форма и някои козметични билки и други средства. Това може да бъде прието. Това е въпрос, който ще дебатираме и обсъждаме и тук ще приемем всички заедно. Но в крайна сметка трябва ли, ако се промени законът, макар и 1200 или повече, или по-малко да караме хората да плащат, да губят време и в крайна сметка даже да допуснем теоретичния вариант, че някои аптеки може да се затворят.
Затова аз внесох тази поправка, като едната година е чисто символична. То просто не би могло да бъде след няколко месеца. По-скоро до приемането на новия закон, но няма как да бъде записано. Всеки един нов закон или нова промяна отменя стария закон. Така че с приемането на новия закон вече ще се реши окончателно как ще става регистрацията. Това е смисълът на тази поправка. Няма нищо друго, нито някакви тайни помисли, нито облагодетелствуване на някого. Просто нека ги запазим до приемането на новия закон. Аз предполагам, че Министерският съвет ще изпълни своето обещание и ще влезе в комисията и в пленарна зала до края на тази сесия, за да не създаваме излишно напрежение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борислав Китов.
Имате думата.
Не виждам желаещи за изказване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, внесен от народните представители Борислав Китов, Мария Брайкова, Иван Чомаков, Иван Колчаков и Ганчо Стоянов.
Гласували 143 народни представители: за 125, против 11, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, аз благодаря на колегите за проявеното разбиране. Вие видяхте, че нямаше желаещи за изказване, няма и някакви обструкции.
Затова, въз основа на правилника, предлагам процедурно да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Борислав Китов за приемане на второ гласуване в днешното заседание на този законопроект.
Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, господин Китов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Закон за изменение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
Параграф единствен. В § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби думите "3 години" се заменят с думите "4 години".$
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и параграф единствен на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
Гласували 131 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 12.
Заглавието, параграф единствен и целият закон са приети.
Четвърта точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по национална сигурност.
Господин Бисеров, моля да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно законопроект за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет на 20 декември 1997 г., и законопроект за взривните вещества, боеприпасите и оръжията, внесен от народния представител Иван Сунгарски на 23 януари 1998 г.
"Комисията по национална сигурност на свое заседание, проведено на 11 февруари т.г., разгледа законопроекта за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет. В заседанието участвуваха представители на ръководството на Министерството на вътрешните работи.
Комисията счита, че с оглед на настъпилите през последните години съществени промени в обществените отношения се налага да се изработи нова регламентация на тази материя.
Комисията прецени, че законопроектът на Министерския съвет отговаря на тези изисквания и е в съответствие с Конституцията на Република България, както и с новата уредба на икономическите и социалните права на гражданите в условията на създаващото се гражданско общество.
В същото време законопроектът гарантира контрола над дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите от страна на държавата.
С оглед на тези съображения Комисията по национална сигурност подкрепя законопроекта.
На свои заседания, проведени на 18 февруари и на 5 март 1998 г., комисията разгледа законопроекта за взривните вещества, боеприпасите и оръжията, внесен от Иван Иванов Сунгарски. По този законопроект комисията е на мнение, че значителна част от разпоредбите му са подходящи и допринасят за по-пълното регламентиране на тази сложна материя.
С оглед облекчаване на процедурата и навременното приемане на закона господин Сунгарски оттегли своя законопроект и заедно с членовете на комисията пое ангажимент за инкорпорирането на текстове в законопроекта на Министерския съвет.
Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието с консенсус."
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Имате думата за изказвания. Очевидно няма да се наложи да определям по 30 минути на парламентарна група. Не виждам желаещи да се изкажат.
Поставям на първо гласуване законопроекта за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет.
Гласували 123 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 15.
Законопроектът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е приет на първо гласуване.

Пета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МОЛДОВА.
Водеща е Комисията по външна и интеграционна политика.
Моля госпожа Папломатас да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛКА ПАПЛОМАТАС:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон N 802-02-8 за
ратифициране на Консулската конвенция между
Република България и Република Молдова,
внесен от Министерския съвет на
25 февруари 1998 г.

На свое заседание от 5 март 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Молдова и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Консулската конвенция между Република България и Република Молдова, подписана на 17 април 1996 г. в София".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Папломатас.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Молдова.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура госпожа Папломатас.
ВАСИЛКА ПАПЛОМАТАС (СДС): Благодаря, господин председател. Предлагам да гласуваме законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване, ако няма противно становище, за процедурното предложение, което направи госпожа Папломатас.
Гласували 121 народни представители: за 121, против няма, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛКА ПАПЛОМАТАС:
"Закон
за ратифициране на Консулската конвенция
между Република България и Република Молдова.
Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Република Молдова, подписана на 17 април 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласувате за заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 127 народни представители: за 127, против няма, въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Молдова е приет.

Точка шеста от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕАСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Зеленогорски да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-02-9 от
26 февруари 1998 г. за ратифициране на
изменения на Споразумението между
страните-членки на ЕАСТ и Република България,
внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание на 11 март 1998 г. с участието на представител на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на изменения на Споразумението между страните-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Република България, подписано на 29 март 1993 г. в Женева.
Пакетът от изменения на споразумението е приет по време на четвъртото заседание на Смесения комитет България - ЕАСТ на 16 декември 1997 г. в София.
Част от измененията влизат в сила след тяхното одобряване от Смесения комитет и при условие, че всички държави и страни по споразумението връчат документи за приемането им на депозитари на споразумението - Кралство Норвегия.

Предложените изменения са следните:
1. Отменяне на Протокол В към споразумението. Протокол В се отнася до мита с фискален характер по вноса на някои суровини в страните-членки на ЕАСТ, действали към датата на подписване на споразумението - 29 март 1993 г. С решение на Третото заседание на Смесения комитет в Женева през 1996 г., поради отменяне на фискалните мита от страна на Исландия, са отменени чл. 1 и Таблица I от Протокол В. Това изменение е ратифицирано със закон от Народното събрание. Тъй като Швейцария и Лихтенщайн са премахнали вътрешноправните основания за мита с фискален характер, на практика чл. 2 и Таблица II от Протокол В към споразумението не се прилагат, на Четвъртото заседание в София Смесеният комитет приема решение за отмяна на Протокол В, което следва също да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
2. Изменение на чл. 17 и на Приложение Х към споразумението. С оглед избягване пречките в търговията, предизвикани от действащото ниво на защита на правата върху интелектуалната собственост, Смесеният комитет приема решение за изменение на чл. 17 и Приложение Х на споразумението, отнасящи се до защитата на тези права.
Създаване на нов чл. 26а и на Приложение ХIV към споразумението. Новите текстове се отнасят до включването на арбитражна процедура съгласно предвижданията на § 18 от Споразумителния протокол към споразумението. Арбитражната процедура ще се прилага за спорове между страните по споразумението, които не могат да бъдат уредени по пътя на консултации между засегнатите държави, нито в рамките на Смесения комитет. Урежда се конституирането и функционирането на арбитраж "ad hoc", доброволно създаден от страните, чието решение е окончателно и задължително.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон следните изменения на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България:
а) отменяне на Протокол В, одобрено с Решение N 5 на Смесения комитет България - ЕАСТ от 1997 г., съгласно Приложение N 6;
б) изменение на чл. 17 и на Приложение Х, одобрено с Решение N 7 на Смесения комитет България - ЕАСТ от 1997 г., съгласно Приложение N 7;
в) създаване на нов чл. 26а и Приложение ХIV, одобрено с Решение N 8 на Смесения комитет България - ЕАСТ от 1997 г., съгласно Приложение N 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще докладва госпожа Добрева.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛКА ДОБРЕВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за Закон N 802-02-9 за ратифициране на изменения на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България, внесен от Министерския съвет
на 26 февруари 1998 г.

На свое заседание от 5 март 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на изменения на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон следните изменения на споразумението:
а) отменяне на Протокол В, одобрено с Решение N 5 на Смесения комитет България - ЕАСТ от 1997 г., съгласно Приложение N 6;
б) изменение на чл. 17 и на Приложение Х, одобрено с Решение N 7 на Смесения комитет България - ЕАСТ, от 1997 г., съгласно Приложение N 7;
в) създаване на нов чл. 26а и Приложение ХIV, одобрено с Решение N 8 на Смесения комитет България - ЕАСТ от 1997 г., съгласно Приложение N 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Добрева.
Имате думата.
Няма желаещи да вземат отношение.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на изменение на споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Зеленогорски, имате думата за процедурно предложение.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение, което направи господин Зеленогорски.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Ще помоля господин Зеленогорски да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:
"Закон за ратифициране на изменения на споразумението            между страните-членки на ЕАСТ и Република България

Член единствен. Ратифицира одобрените от Смесения комитет България - ЕАСТ с Решение N 5 от 1997 г., Решение N 7 от 1997 г. и Решение N 8 от 7 изменения на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България, подписано на 29 март 1993 г. в Женева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Както виждам, няма желаещи да вземат отношение.
Поставям на гласуване заглавието и член единствен на закона.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на изменения на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България е приет на второ гласуване.
Две съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала N 248.
Утре, 26 март, четвъртък, от 11,30 ч. в пленарната зала на Народното събрание ще се проведе заседание на Парламентарната група за приятелство България - Белгия. Поканват се всички членове на групата.
Съобщението е от председателя на групата за приятелство с Белгия, народния представител Благой Димитров.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 26 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председатели:
   Иван Куртев
  Петя Шопова

Секретари:
         Калчо Чукаров

        Иван Бойков