Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! След малко вие, народните представители, ще изслушате българското правителство и ще започнете обсъждане по един въпрос, върху който е приковала вниманието си обществеността не само в Европа, но и в света. Най-вероятно ще завършите своите обсъждания, дебати с документ - декларация или решение, в който документ ще изразите убеждението на Народното събрание каква трябва да бъде позицията на Република България по отношение на създалата се обстановка в съвсем близката ни Република Югославия.
Аз съм убеден, че вие ще сторите това с цялата необходима политическа отговорност, затова защото позицията, която ще изработи българското Народно събрание по този въпрос, ще се превърне в позиция на Република България. Затова съм тук, за да си позволя да изложа и своята гледна точка по всички тези въпроси, които днес основателно тревожат не само политиците, но и всеки един български гражданин.
Още в първата нощ, веднага след изявлението на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана, аз заявих по Българското национално радио, че в създалата се обстановка България трябва да следва политика на евроатлантическа солидарност, както и че България трябва да застане на страната на международната общност, която защитава хуманитарни принципи и идеали. (Реакция от Демократичната левица.) Вчера сутринта отново по радиото заявих достатъчно ясно, че Българската армия няма да участва във военни действия, както и че български младежи няма да участват под никаква форма във военни операции в създалия се конфликт. Целият вчерашен ден премина в обсъждане между политиците, премина в анализиране от страна на журналисти и политически анализатори съвсем основателно.
Главният въпрос, който витаеше във въздуха, беше: кое е това, което мотивира или ще мотивира позицията на България в конфликта в Косово? Кои са съображенията, които ще вземат предвид българските политици, за да направят ясна, разбираема и достойна позицията на Република България днес? Казано честно, мнозина питаха направо: защо или за кого правим всичко това? Съвсем откровено някои от политическите анализатори дори казаха: правим го заради НАТО. Отговорът на другите беше: не, правим го заради България.
Уважаеми госпожи и господа, без всякакво съмнение заради клетвата, която сме дали тук, всичко, което правим не само по отношение на ситуацията в Косово днес, го правим заради България. Но на мен ми се струва, че един такъв отговор, колкото и верен и да е той, колкото и абсолютен да е той, всъщност е срамежлив политически отговор. Затова защото по моему той крие само едната част на отговора. Истинският, целият отговор, който аз като президент на България съм длъжен да заявя днес пред вас тук, е: да, ние правим всичко това за своята сигурност и за своята страна, защото сме избрани да защитаваме нейните интереси. Но аз искам да вложа и втората част от отговора, а той е: уважаеми госпожи и господа, братя българи, сигурността на България днес минава през съюз със Северноатлантическия пакт. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Аз искам да запитам тук: нека един български народен представител ми обясни смислено как икономически слабата България в момента, ограбена и разорена от една политическа класа, която ловко прехвърли националното богатство в собствените си джобове (бурни ръкопляскания от мнозинството), как една България, която има крещяща нужда да прави реформа в своята войска, и как една България, която се намира в географски регион, който всички вие без съмнение наричате деликатен, как по друг начин тази България ще защити своята национална сигурност? Кой е другият начин и на кого ще разчитаме?
Уважаеми госпожи и господа, не сме съизмерими с военната сила на нито една съседна на България държава с едно изключение. Веднага трябва да добавя и слава Богу, че сме в прекрасни приятелски отношения на доверие с всички съседни на България държави. Но тогава, когато мислим глобално и перспективно за своята национална сигурност, всеки един от вас и всички ние сме длъжни да гледаме напред и да разработваме и възможният най-лош вариант, казвайки, че ще употребим всички политически и дипломатически средства той да не се случи. Аз не мисля, че в политиката нещата трябва да бъдат прикривани и завоалирани, за да изглеждат по-мистериозни. Точно обратното, мисля, че в момент като този ние трябва да казваме ясно на българския народ това, което мислим.
Започнах и завърших своята кампания с едно ясно мото - стремежът на България трябва да бъде да стане член на Северноатлантическия пакт. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Това е единствената гаранция за националната ни сигурност. То отговаря и на политическата ценностна система, която аз изповядвах - свобода и демокрация, свободно пазарно стопанство, зачитане на човешките права. (Силен шум в блока на ДЛ, реплика: "Не предавайте България!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тишина, моля!
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: През всичките 2 години като президент на Република България аз отстоявах без колебание тази позиция. Отстояват я категорично и всички политически партии в парламента, с изключение на една, при която с радост в последните месеци забелязвам известни индикации за еволюция. (Смях и възгласи в блока на ДЛ.)
Спечелилата последните парламентарни избори политическа коалиция ОДС също защитаваше и продължава да защитава категорично тази платформа.
Ето защо на мен ми се струва, че ние не трябва да бягаме от честния и политически мотивиран отговор, а той е: да, България няма да изпраща свои войски за участие във военна операция - нито сега, нито докато трае този конфликт! Да, българските момчета няма да се бият и няма да участват във военни операции в този конфликт! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Но освен това, уважаеми госпожи и господа, днес ние сме изправени пред един... (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Но, уважаеми госпожи и господа, днес ние сме изправени пред един политически избор. От едната страна е режимът на една държава, който аз няма да характеризирам, само затова, защото тя е съседна на България. (Реплики в блока на ДЛ.)
От другата страна е Северноатлантическият пакт, който започна тези операции след изчерпване на всички дипломатически средства. И става въпрос не за война срещу един народ, а за операция, която цели да предотврати една хуманитарна катастрофа и една бъдеща по-голяма нестабилност на балканския регион. (Реплика от блока на ДЛ: "А кюрдите?") Нестабилност в региона, уважаеми госпожи и господа, която България плаща вече 8 години, която българският данъкоплатец плаща 8 години и която нестабилност, ако продължава да се разраства, ние ще продължаваме да плащаме.
Уважаеми госпожи и господа, тук не става въпрос за изразяване на абстрактна позиция. Тук става въпрос за изразяване на позиция, която засяга пряко днес българския национален интерес. (Бурни ръкопляскания в блока на мнозинството.)
Затова аз ви призовавам днес да заявите ясно своя политически избор. Югославия е съседна нам страна. Никой повече от нас не искаше мирно разрешение на този конфликт. Ние всички съжаляваме за жертвите, които цивилното сръбско население дава при осъществяването на тези военни операции, така както съжаляваме и за жертвите на хуманитарната катастрофа, които в продължение на много месеци дава и албанската общност в Косово. На политическия избор на България трябва да бъде заявен ясно и без увъртания.
Как да го изразим ли? Всички политически партии в парламента без една вече го изразихте. Вие сте го заявявали многократно, казвайки, че членството на България в НАТО е стратегически, цивилизационен избор на нашата страна. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Неучастие във военните операции, уважаеми госпожи и господа! Никой днес не иска това от нас. Но при този политически конфликт ние трябва ясно да заявим, че потвърждаваме своя избор за членство на България в НАТО и продължаваме да подкрепяме моралната и ценностна система на Северноатлантическия пакт. (Бурни ръкопляскания в блока на мнозинството, силен шум и възгласи в блока на ДЛ.)

Уважаеми госпожи и господа, преди да изляза пред вас на тази трибуна, схващах много добре в каква лесна мишена на политически популизъм ще се превърна след като кажа всички тези думи. Няма нищо по-лесно днес от експлоатирането на този политически популизъм, който дава днес дивиденти, но за съжаление те не са дивиденти, които България може да използва утре, господа. Точно обратно. Аз мисля, че думите, които изрекох пред вас, изразяват един честен и същевременно националноотговорен подход. Честен към българския народ, чийто интереси всички ние сме призвани да защитаваме. Честен към избирателите на политическите партии, които в своите политически платформи по време на изборите заявяваха, че изборът на България трябва да бъде членство в НАТО. Честен към НАТО, към членство в който пакт ние се стремим. Честен и към Република Югославия, с чийто народ ние сме съседи и искаме и занапред да живеем в мир, да живеем в разбирателство.
И най-после, уважаеми госпожи и господа, винаги съм се предпазвал от исторически аналогии, които сравняват миналото с днес. Сега обаче съм изкушен да заявя, че чрез своите политически партии, които заявиха, че желаят България да стане член на НАТО и че ще работят за осъществяване, за реализиране на това членство, аз мисля че България направи своя верен политически избор. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: България избра да бъде съюзник на една силна с демократични принципи организация, която ясно заявява, че в платформата на нейната дейност стоят принципите на демокрацията, зачитането на човешките права, принципите на пазарната икономика и следователно на човешкия просперитет.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ви моля, не поставяйте днес под съмнение този избор на България! Благодаря ви. (Бурни продължителни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ. Народните представители от СДС и НС стават прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин президента.
Поканил съм правителството на Република България да информира Народното събрание за развилите се събития през вчерашния ден. (Реплики от ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Като точка от дневния ред ли? По каква процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точката ще дойде след това. (Реплики от ДЛ.)
Има думата за процедура господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! На основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат в пленарна зала по време на изслушването на правителството и предстоящия дебат, началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Михо Михов. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): По коя точка е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението няма защо да е по точка. Вие го чухте. (Реплики от ДЛ.) Ако сте против се изкажете, да ви чуем защо сте против.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 185 народни представители: за 183, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят генерал-полковник Михо Михов в залата.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, очевидно сте чули Демократичната левица, която вчера на обяд депозира искане за извънредно заседание с точка в дневния ред - изслушване на правителството и дебат върху неговите действия и намерения по кризата в Косово във връзка с възникналата за България и българската национална сигурност непосредствена опасност.
За нас е безразлично дали ще свиквате извънредно заседание или дали ще се възползвате от правата си по чл. 39, ал. 5 от правилника. Очевидно правите осъществяване на правомощия по чл. 39, ал. 5. Но молим ви да обявите темата на извънредната точка от дневния ред и освен това да оповестите регламента за парламентарните групи. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева. Това ще го направя, след като чуем информацията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не можете след министър-председателя. Това е част от точката. (Шум в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е извън дневния ред, защото министър-председателят и министър винаги могат да искат думата, не само по дневния ред.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Ще информирам Народното събрание за обстановката в Съюзна република Югославия към ранните часове на тази заран на днешния ден - 25 март 1999 г.
След провала на дипломатическите усилия за разрешаване на кризата в Косово, от 20,55 ч. на 24 март в изпълнение на разпореждане на генералния секретар на НАТО Солана въоръжените сили на съюза започнаха провеждането на операция "Решителна сила". Целта й беше да предотврати по-нататъшно разширяване на военните действия в областта Косово, да се избегне хуманитарната катастрофа и да бъде принудена Сърбия да подпише споразумението.
В провеждането на операцията беше установено участието на 70 самолета F-15, F-18, F-118 от авиобазите в "Авиано" и "Страна Пиаченца" в Италия, 8 стратегически бомбардировача Б-52 на САЩ от авиобазата "Феерфорд" във Великобритания, два стратегически бомбардировача Б-2 от авиобазата в щата Мисури - САЩ, 6 бойни кораба и една подводница от осем страни - членки на НАТО - САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Италия, Испания, Франция и Холандия.
За постигане на целта на операцията бяха нанесени удари с крилати ракети с въздушно и морско базиране - над 100, и авиационни бомби със сателитно насочване по над 40 военни и граждански обекти по цялата територия на Съюзна република Югославия. В това число бяха атакувани средства за противовъздушна отбрана, командни пунктове, летища, военни складове, войски и др.
Продължителността на ударите първоначално беше четири часа - от 20,55 ч. на 24 март до 0,55 ч. на 25 март. Има информация, че те са подновени рано тази заран.
В резултат на нанесените удари са били поразени централния команден пункт на ВВС и ПВО в планината Фрушка гора - Нови Сад, пунктът за управление на Генералния щаб, височините Кошутняк и квартал "Раковица" в Белград, складовете на ПВО и ВВС в Бубан поток в района на Белград и летищата Батайница - Белград, Подгорица и Даниловград - Черна гора, Прищина - Косово, както и казарменият район и складовете за боеприпаси в Даниловград и др.
Значителни материални щети са причинени на авиационния завод в Панчево близо до Белград, автомобилния и оръжеен завод "Застава" в Крагуевац и др. Според югославското военно ръководство значителни са и жертвите сред военнослужещите и мирното население.
В 0,30 ч. на 25 март Съюзна република Югославия обяви военно положение. Провеждането на операцията на НАТО е предизвикано от активизиране на бойните действия между формированията на армията за освобождение на Косово и сръбските сили в северните райони на областта. В прочистените от албанците райони, с цел да не се допусне завръщането на бежанци, на отделни направления силите за сигурност на Сърбия са започнали да създават контролно-пропускателни пунктове. Впрочем, през последните два дни бежанците се увеличиха в Косово от 70 на 270 хил. души.
След нанасянето на първите удари държавни и правителствени ръководители на водещи държави - членки на НАТО: САЩ, Великобритания, Германия и Франция, в специално обръщение към своите нации мотивираха необходимостта от провеждането на операцията.
Президентът на Съединените американски щати формулира три основни нейни цели: да се покаже сериозността на позицията на съюза срещу агресията в подкрепа на мира; да се попречи на президента Милошевич да продължи и разшири насилието срещу безпомощното цивилно население и да бъдат ограничени възможностите на Сърбия да води война срещу Косово.
При тези условия как правителството оценява рисковете?
Снощи, веднага след началото на ударите, беше свикан Съветът по сигурността към Министерския съвет на Република България, който, въз основа на чл. 55 от Концепцията за национална сигурност и Постановление № 216 на Министерския съвет от 1998 г., има за цел да оценява рисковете и динамиката на опасностите. Получената от различни източници информация недвусмислено показа, че НАТО осъществява въздушната операция от западно и югозападно направление. Ударите се нанасят прецизно, при което летателни апарати на НАТО и Съюзна република Югославия не доближават въздушните граници на Република България.
Министерският съвет оценява, че при тази ситуация не възниква военна опасност за сигурността на Република България.
Ние работихме върху следния план и следните сценарии за развитието на опасностите. Считахме, че за България могат да възникнат три вида рискове - политически, военни и хуманитарни. Изследвахме всеки един от рисковете тази нощ. За щастие, не се оправдаха очакванията, че ще има политически рискове. Всъщност, аз ще кажа за всеки от видовете рискове, но първо искам да обясня за сценариите.
Според документа, който разглеждахме, най-лошият възможен сценарий беше Сърбия да визира България като участник във военните операции...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Това не е минало още.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ... като при това страната и не получи гаранции - допълнителни, засилени гаранции за своята сигурност от страна на Северноатлантическия договор. Този сценарий изцяло не се оправда.
Ние влязохме в значително по-благоприятен сценарий снощи късно. Първо, защото получихме вчера след обяд засилените гаранции, които господин Солана даде с писмо до мен...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Гаранции с писмо!?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Получихме също гаранции, които даде правителството на Съединените американски щати - лично президентът, в секретно послание до мен и до президента на страната. (Реплики от ДЛ.)
От друга страна, от България не беше поискан транспортен коридор, логистична подкрепа. Казвам това съвършено ясно и недвусмислено. Това беше ситуацията снощи по времето на Консултативния съвет за национална сигурност. Това беше ситуацията до и след началото на ударите. Такава е ситуацията и в момента. (Реплики от ДЛ, силно недоволство от мнозинството.)
Аз описвам реално ситуацията и моля за внимание и за сериозно отношение.
И поради тази причина ние влязохме във възможно най-благоприятния сценарий. Впрочем, в 24,00 ч., изобщо малко след полунощ, се осъществи среща с временно изпълняващия длъжността посланик на Съюзна република Югославия по негово настояване, на която - сега искам много да внимават тези отляво: на българското правителство бе изразена благодарност за цялата досегашна позиция на България, която е балансирана като позиция на добър съсед. (Бурни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ.)
Внимателното изследване на политическите рискове показа, че те не се оправдаха. Няма политически рискове. В Югославия няма кампания срещу България. Не се разпалват антибългарски настроения. Няма действия срещу български граждани на югославска територия. Няма провокации срещу български представители в посолството. Ние виждаме една наистина реална последица от тази оценка, която преди малко чухте.
Във военно отношение, отново повтарям, рискове не произтекоха за България. Очевидно има прецизност на тази военна операция. Очевидно се атакуват военни обекти. Очевидно това става далече от границите на Република България. Остават икономическите заплахи.
Аз съм радостен тук да кажа, че информацията, която се изнесе засега в медиите, че са прекъснати железопътните и пътните артерии, водните артерии, които, минавайки през Съюзна Република Югославия, свързват България с Европа, не се оправда тази заран от министъра на транспорта. Прекъснато е въздушното пространство - пространството за полети. И това засега е единственото ограничение, което е наложено върху транспортните трафици.
Искам да кажа с удовлетворение в този момент, че не се оправда едно от най-големите опасения на страната, че в момента на ударите ние фактически ще попаднем под ново югоембарго. Засега, казвам, тези най-сериозни наши опасения не се оправдаха.
Едновременно с това обаче се оправдаха другите опасения, че рязко спада доверието в страните от региона, в частност и доверието в България. За последните три-четири дни цената на българските брейди облигации или котировката на българския външен дълг спадна с 4 пункта, което е изключително много. Маржът между курс "купува" и курс "продава" се отвори като в изключително рискова ситуация. Финансовият пазар реагира по този начин на атаките в Съюзна република Югославия и това засега е единствената локализирана и фиксирана от нас реална опасност, а именно, затрудняване на инвестиционните потоци, затрудняване на котировките на българските ценни книжа. Евентуално може да се очаква, ако тази операция продължи дълго, да има отлив на инвеститори и изобщо да се затрудни процесът на преструктурирането.
Аз, заставайки тук пред вас, наистина се опитвам да защитавам изцяло и само българските национални интереси и да ориентирам Народното събрание към защитата на тези интереси в сегашния труден момент, но не мога да не прочета някои оценки, с които ние сме съгласни за ситуацията.
Аз ще прочета оценката на президента на Черна гора Мило Джоканович, който призовава Слободан Милошевич да спре неразумната си политика, която води до колективни страдания на невинни хора и застрашава оцеляването на Съюзна република Югославия.
Споделям неговата оценка, че ракетите на НАТО, които са причинили разрушения на военни обекти, са трагични и тези разрушения са трагичните последици от неразумната политика на конфронтация с целия свят, която, казва той, ни докара до опасна авантюра, чиято цена е мирът и животът на черногорските граждани, а очевидно и на гражданите на цялата Съюзна република Югославия.
Внимателното анализиране на досегашните реакции на българския парламент показва, според правителството, че е напълно актуална Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. Разбира се, право на парламента е да препотвърди тази позиция. Право на парламента е да оцени ситуацията отново. Вие ще прецените. Правителството е на ваше разположение.
Ние засега обаче не виждаме сериозна опасност, ескалираща опасност. Ние не виждаме рискове вън от тези, които докладвах на Народното събрание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Преди да направя предложението си, има внесено предложение от 52 народни представители от Демократичната левица за извънредно заседание. Оказа се, че една голяма част от внеслите това предложение, включително инициаторите, са били съвсем наясно, че то противоречи на Конституцията и на практиката и на Тридесет и седмото, и на Тридесет и осмото Народно събрание, че по този ред може да се иска извънредно заседание само по време, когато българското Народно събрание не е в сесия.
Искам обаче да използвам правото си по чл. 39, ал. 5 и да предложа като първа точка в днешния дневен ред изготвяне и приемане на декларация на Народното събрание за кризата в Косово в светлината на последните събития.
Срещу това предложение има ли някой?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие коментирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не коментирам, а правя предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Коментирате, при това в разрез с правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обяснявам, нищо не коментирам. Правете разлика.
Госпожо Дончева, ако сте против предложението, заповядайте, давам Ви думата.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 217 народни представители: за 211, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Давам половин час почивка. Моля представители на всички парламентарни групи да заповядат в кабинет № 7 за започване на консултации по изготвяне на декларацията. (Звъни.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Днес също сме имали рожденик Това е господин Емил Лилов. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
Понеже работната група с представители на всички парламентарни групи продължава да работи по проекта за декларация, докато те станат готови, преминаваме към законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Законопроектите са няколко. Ако имат желание - първо вносителите да вземат думата. Ако вносителите желаят, ако не желаят, преминаваме към...
Има думата господин Христо Иванов, който също е вносител.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Като народен представител от доста дълго време съм ангажиран със случаите на изчезнали български деца, в т.ч. и със задачата за усъвършенстване на законодателството за по-ефективно противодействие срещу този вид престъпност. Общо е разбирането в полицията, Прокуратурата и в следствието, че са налице пропуски в нормативната уредба, които правят издирването на изчезнали деца неефективно, особено в случаите, когато липсват преки улики и доказателства за извършване на престъпление по смисъла на закона. В тази връзка съм внесъл предложения за допълнения към Наказателния кодекс за въздигане във формално престъпление изчезването на малолетно лице. Предложената от мен допълнителна ал. 4 към чл. 43 на Наказателно-процесуалния кодекс цели да се постигне по-висока степен на ангажираност и ефективност в издирването на изчезнали деца под прекия надзор на главния прокурор на Републиката. Изискването да бъде информиран главният прокурор за всеки регистриран случай на изчезнало малолетно лице фигурира в законодателството и на други западноевропейски държави, като например Франция.
Поради извънредно заседание на парламента нямах възможност да докладвам пред компетентната комисия, но както обяви господин Лучников, аз приемам предложението да внеса проекта си при второто четене на законопроекта.
Уважаеми колеги, заплахата за здравето и живота на всяко българско дете е предизвикателство към обществото и към държавността и към всеки български гражданин. Ето защо законовото ангажиране на главния прокурор със случаите на безследно изчезнали малолетни лица е целесъобразно и належащо. Ето защо ще разчитам на вашата подкрепа за внесеното от мен допълнение към Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Формално си оттегляте предложението?
ХРИСТО ИВАНОВ: За да са спазени формалностите, в този смисъл аз сега оттеглям предложението си за първо четене. Като в съответствие с решението на комисията ще го внеса като допълнение към законопроекта на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
За процедура давам думата на госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Демократичната левица остро възразява срещу това да се започва обсъждането на Наказателно-процесуалния кодекс. Това са два въпроса: Косово и позицията на парламента и първото четене на Наказателно-процесуалния кодекс, които са достатъчно сериозни, за да бъдат гледани така на парче, ту едното, ту другото. Настояваме да започне дебатът по Косово. Ще имат достатъчно време съчинителите на декларацията да представят проекта. Имали сме и други такива случаи. Дайте по 40 минути на парламентарна група, както е практиката и да не скачаме от тема в тема. В противен случай ще слушаме за изчезнали деца и всякакви други въпроси, които сега ще бъдат изключително несъответни на момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние дадохме достатъчно време, след като работната група иска още, Народното събрание не може да не работи, а да чака.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Започнете дебата по Косово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дебатът ще бъде по проекта за декларация. Ние не правим тук дебати самоцелно, сами за себе си. Темата е изготвяне и приемане на декларацията. Като няма декларация, не може да има дебат, защото този дебат няма да има предмет. Така разсъждавам и така си е по правилника.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Никой не го знае Вашия правилник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хубаво е да го научите, след като не го знаете! Правилникът е затова да се учи и да се спазва.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министър Васил Гоцев от името на Министерския съвет, който също е вносител.

МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Внесеният от правителството законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс представлява кардинална наказателно-процесуална реформа в законодателството на страната. Основното, което е извън допълнителните моменти, които съществуват и на които ще се спра, са две неща: въвеждането на полицейското разследване, което по сведения на статистиката ще обхване между 70 и 80 на сто от всички противообществени прояви, които са престъпления, и върховенството на съда в случаите на използване на каквито и да било ограничителни мерки и в случаите, когато се прекратява наказателното производство в предварителната му фаза от страна на прокуратурата. Заедно с това следват и други промени, които вече са или последствие от онова, което представляват първите две генерални промени, или въвеждането на един нов институт, какъвто е споразумението.
Преди всичко искам да ви кажа, че въвеждането на тази процедура изисква изключителни усилия от страна на съда, на когото се възлагат отговорни функции и се обременява с изключителни тежести. Това предполага, което аз го казах и в Министерския съвет, когато законопроектът беше приет, увеличаване на броя на съдиите по мои изчисления с не по-малко от около 400 души. Заедно с това и увеличаването броя на прокуратурата в много по-малък размер, тъй като нейната функция не само че не се принизява и ограничава, а нейната функция добива ново и по-отговорно положение от онова, което е имала досега.
Какво означава полицейското разследване? Това означава за престъпления с по-малка обществена опасност да не бъде обременявано следствието, както е досега, да ги извършва и при което практиката показва, че следствието някак си избирателно е вземало по-леките случаи, за да изпълни определени показатели на извършена работа и големи престъпления, които обществеността я вълнуват, са оставали години наред недовършени от следствените органи. Тогава, когато малките престъпни деяния ще бъдат представени ... Вероятно левицата не се интересува от Наказателно-процесуалния кодекс и заради това разговорът е отпред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, седнете си на мястото!
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Ако се интересувахте, вероятно щяхте да слушате, но то е проблем на всеки един от народните представители.
Това означава, че по-малките по степен обществено-опасни деяния и престъпления ще бъдат предоставени на едно предварително полицейско разследване с всички възможни гаранции за правата на гражданина, който ще бъде подложен на това разследване, адвокатска защита и съдебен контрол във всеки момент на онова, което се прави. Това разследване също така ще се провежда от прокуратурата, която ще бъде господар на разследването. Доказателствата събрани обаче на полицейското разследване, ще представляват единствено данни, които се дават в помощ на прокуратурата при съдебното производство, където прокуратурата ще трябва да ги докаже така, както доказва, и обвиняемият ще трябва да докаже своите твърдения.
Няма да могат да се ползват доказателствата, събирани на полицейското разследване, пред съда, ако не бъдат потвърдени пред съда. С две изключения: едното изключение, предвидено е в закона, ако съществува опасност доказателство да може да се събере в съда и едно друго изключение, което е свързано с необходимостта на конкретния случай при заварено на местопрестъпление, което обаче във всеки случай от самопризнанието до веществените или други гласни доказателства, веществените не са гласни доказателства, може да бъде използвано, при условие, че е било събрано в присъствието на един специален съдия, който се нарича съдия по разследването. Този съдия по разследването е гаранция, че събраното с негово участие доказателство е коректно и то може да бъде използвано при определените от процесуалния закон норми и условия в съдебното производство.
Заедно с това върховенството на съда се определя и от контрола, който той ще има при всички ограничителни мерки - не само при задържане под стража, както е досега, не само при използването на електронните и други средства за събиране на доказателства, но и дори при задържанията, които са краткотрайни, които могат да се направят от полицията и за които задържания трябва да бъде уведомен съдът.
Заедно с това в съответствие с чл. 114 от Закона за съдебната власт, който ограничи правото на прокурора да може да прекратява предварителни производства, се създава вече и процесуалният механизъм, при който това нещо може да става. Това означава, че тогава, когато прокурорът издаде едно постановление за прекратяване на предварителното производство, това постановление трябва да бъде потвърдено от съда. По този въпрос се чуха много коментари от опозицията, беше дискутирано и в средите на мнозинството дали това не ограничава правата на прокуратурата, дали е целесъобразно да се направи. Мога да ви съобщя във връзка с тази разпоредба, че Венецианската комисия, която преди два дена даде своето позитивно заключение за Закона за съдебната власт, разбира се, с някои бележки, които се правят и които са свързани преди всичко с Конституцията ни, заявиха категорично и в доста обширен текст от тяхното становище, че приетото разрешение във връзка с прекратяването на предварителните производства в последна сметка от съда е уместно и съобразено със стандартите, които съществуват в Европа.
Променя се и режимът в НПК на предварителните задържания като мярка за неотклонение. Досега те са повече или по-малко формални, свързани с евентуалната санкция на извършеното престъпление, и те трябва да бъдат като тежко престъпление, което може да не бъде наложено, ако няма опасност да се отклони, и дори за не тежко престъпление, ако има опасност да се отклони. Сега тази диференциация и казуистика е премахната и се предлага критерият да бъде дали наистина има опасност подследственият да се отклони или не, като, повтарям отново, както всъщност това е и сега, мярката за неотклонение е контролирана и може да бъде контролирана от съда.
Усъвършенства се процедурата при възможност да бъде дадено едно лице за психиатрично лечение. Създадени са допълнителни гаранции, за да не може да има злоупотреба в това отношение.
Досега следствието наистина е свръхнатоварено с работа. Има хиляди дела, които стоят, които не са започнати, а вчера на Висшия съдебен съвет се каза една цифра, че тези дела наистина са толкова много, че е невъзможно в едно обозримо бъдеще следователите да ги свършат.
Заедно с това сега се създава Специализирана следствена служба, като всички следствени служби, съобразно Закона за съдебната власт, са по регионите, по областите, а Специализираната следствена служба вече няма да може да изземва дела, които намери, че трябва да бъдат разглеждани от нея, а ще може да разглежда само конкретни определени престъпления, които са най-тежките, които изискват най-сериозно проучване от най-добрите специалисти, но които са предварително дадени в текстовете в Наказателно-процесуалния кодекс.
Предвижда се един нов институт, който досега в България не съществува, но го има в редица европейски страни.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Господин министър, имате 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински,...
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз мисля, че министърът не е ограничен от минути и този, който може да направи бележка на министъра е председателят на Народното събрание.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Има ограничение.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: И Вие, когато бяхте министър, ние от опозицията не можехме да Ви определим времето, когато говорехте. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, момент, да взема отношение само за минутка.
Преди всичко ще помоля народните представители да седнат така, както е по правилник. Ако ще провеждате някакви партийни консултации, коридорът ви е на разположение. От половин час водите разговори тук и никакъв интерес към тема, която би следвало да ви интересува. И обаждания от място, за които трябва да санкционирам. Аз не го правя само за това, защото следващата точка също е много важна и държа на вашето присъствие в залата. Но, ако продължавате по този начин, ще трябва да се възползвам от правата си.
Извинявайте, господин министър, моля продължете.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Новият институт, който се въвежда, е споразумението. Това е за съвсем определени по закон леки престъпни деяния, за които се предвижда не тежко престъпление, и което споразумение може да стане между обвиняемия, пострадалия, и то след заплащане на вредите на пострадалия, и прокурора. Споразумението подлежи на утвърждаване от съда.
Тук опасност за някаква корупция или за това, което се прояви от някои места, че всъщност по-състоятелните няма да изтърпяват наказанието си, няма. Затова, защото се касае за леки престъпления и за нещо, което ще бъде утвърдено от съда. Ако то не бъде утвърдено от съда, не може да бъде прието.
Уважаеми дами и господа, законопроектът, който докладвам в един момент, където наистина има основания за сериозни дебати по друг един въпрос, който в момента е най-важният, има своето място, според мен като едно окръгляне на правната реформа, с което впрочем вече няма да има промени, които да представляват кардинално и радикално различие в досега приетите разрешения.
Разбира се, ще имаме промени, които се налагат от нуждите на практиката. Сигурно ще отидем до един нов Наказателно-процесуален кодекс, което е безусловно необходимо, но онова, което представлява реформата, мисля, че с приемането на този закон ще можем да приключим, че е станало.
Благодаря за вниманието на тези, за които докладът представляваше интерес. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за процедура господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, Парламентарната група на Демократичната левица остро протестира върху грубото нарушение от Ваша страна и председателстващият преди Вас на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Днес сутринта народните представители, по предложение на председателстващия тогава господин Соколов, на основание чл. 39, ал. 5 приехме точка от дневния ред, а именно Декларация във връзка със събитията в Югославия и бомбардирането от страна на натовски самолети на територията на Съюзна република Югославия. Това беше гласувано и като точка в дневния ред. Без да се прегласува, без да се разисква изведнъж минаваме в някаква друга точка, която е съвсем диаметрално противоположна и разглежда други проблеми, какъвто е Наказателно-процесуалният кодекс. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, явно Народното събрание и мнозинството не е в час с времето. Когато българският народ очаква позицията на Народното събрание по такъв жизненоважен въпрос, Вие грубо нарушавайки и Конституцията, и правилника, преминавате към друг проблем.
Затова моля, на основание чл. 41, ал. 2, т. 4, да отложите разискванията, които са започнали против правилника, и да съсредоточим нашето внимание във връзка със събитията в Косово. Благодаря Ви, господин председателю.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Това каква процедура е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Процедура е. Господин Корнезов поиска конкретно процедурно решение на парламента по чл. 41, ал. 2, т. 4. Няма никакво нарушение.
Единственото, за което господин Корнезов не е прав по процедурата, е затова, че в момента се занимаваме с тази точка от дневния ред.
Господин Корнезов, чл. 39, ал. 6 много ясно казва с какво може да се занимава парламентът и с какво не може. Не може само с въпроси, които не са включени в дневния ред. Прочетете ал. 6 на чл. 39!
Има ли противно становище на предложеното от господин Корнезов за отлагане на разискванията по тази точка?
Има думата господин Благой Димитров за противно становище.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Как влезнахме в тази точка? Трябва да отложим разискванията по предишната, за да влезем в новата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов е предложил отлагане на разискванията.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя противно предложение, тъй като, господин Корнезов, ние вчера приехме дневния ред за седмицата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Днес го изменихме.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз предполагам, че вие искате, докато стане окончателният текст - в момента вървят разговори по проектотекст за декларация - да стоим и да чакаме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да започнат дебатите по текста.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Според мен, трябва да свършат разговорите, всички народни представители да бъдат в залата - това е сериозното отношение - за да започнат наистина дебатите по проектотекста на декларацията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да влязат в залата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Чакайки, ние можем да караме по точката от дневния ред. А струва ми се, т. 6 от дневния ред от вчера е Наказателно-процесуалният кодекс. Не виждам нищо нередно в това.
Господин председателю, моето предложение, противно на това на господин Корнезов, е да продължим работата на парламента. Другото е несериозно. (Народният представител Татяна Дончева иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Госпожице Дончева, Вашата процедура, след като гласуваме първата.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред.
Гласували 168 народни представители: за 53, против 115, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие се позовахте на чл. 39, ал. 6, господин председател, който гласи, че не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред. Целият въпрос е, че ние тази сутрин почти единодушно с 217 - "за" и 6 - "въздържали се" включихме нова точка в нашия дневен ред, господин Димитров, със следната редакция: "Декларация на Народното събрание за кризата в Косово в светлината на последните събития".
Така че, господин Куртев, господин Корнезов според мен не беше съвсем прецизен в своето процедурно предложение - да прекратим работата по точката по Наказателния кодекс, тъй като ние въобще не сме гласували да прекратим работа по точката, която приехме. И Вие като човек, който познава правилника, много добре разбирате, че, първо, парламентът трябва да гласува прекратяване на работата по точката за декларацията и преминаване към следващата точка.
Така че, господин Соколов, председателят на Народното събрание, за пореден път допусна едно грубо нарушение на правилника. Това е от процедурна гледна точка.
Но имайте предвид, господин председател и уважаеми колеги от мнозинството, че пред нас днес е един от най-сложните проблеми по думите на министър-председателя, пред които се е изправил българският парламент и България въобще. Начинът, по който вие третирате този проблем, е във висша степен безотговорен и трябва добре да осъзнаете това. Предлагайки ни да вървим рутинно по дневния ред на едно ежедневие, вие отбягвате отговорността на парламента.
Ето защо, господин председателю, аз настоятелно още веднъж предлагам да продължим работа по точката, която сме приели и по която работим от началото на тази сутрин. Несъстоятелно е предложението на господин Димитров, че трябва да чакаме, докато се появи текст на декларация. Тъй като точката предвижда декларация в светлината на последните събития, а те предлагат достатъчно необходими въпроси, по които да дискутираме каква е светлината и какви са последните събития, за да постигнем единна позиция, която е жизненоважна за страната днес. Вие сега всъщност торпилирате това най-важно изискване - да излезем оттук с единна позиция на българския парламент. Погледнете своята собствена отговорност в очите и недейте изпада в едно такова абсурдно веселие, което ви е обзело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински. Едва ли Наказателно-процесуалният кодекс ще торпилира декларацията за Косово и важни въпроси. (Татяна Дончева иска думата за процедура.) Изчакайте, не сме приключили с процедурата на господин Пирински.
За да бъдат успокоени най-вече депутатите от лявата страна на залата, малко трансформирам предложението на господин Пирински, за да може да бъде гласувано. Ще поставя на гласуване предложението за отлагане дебата по декларацията за кризата в Косово, докато работната група има готовност да ни запознае с проекта. (Реплики от Демократичната левица.)
Вие какво искате сега? (Георги Пирински иска думата.) Дадох Ви думата и повече няма да Ви я дам. Като председател и аз имам право да поставя процедурни гласувания.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): За противно мнение искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За противно мнение, господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, Вие направихте ново Ваше предложение да прекратим работа по точка първа, противно на онова, което аз предложих. Аз предлагам, напротив, да продължим работа по точка първа и то без да прекъсваме, докато стигнем до текст на декларация.
Така че моля първо да поставите моето предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински, но ние нямаме документ, който да обсъждаме. До изготвянето на документа... (Шум и реплики от Демократичната левица.) Господин Пирински, чух Ви.
Формулирам отново предложението: до изготвянето на проекта за декларация, за да има какво да се дебатира, отлагаме работата по точката - Проект за декларация.
Моля, гласувайте!
Гласували 183 народни представители: за 133, против 46, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За процедура думата има госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю! На основание чл. 34, ал. 1 правим предложение за удължаване на работното време до 16 часа. Поради объркването, което направихте с точките в дневния ред, не сме в състояние да Ви кажем: до приключване на дебатите по точка първа от днес приетия дневен ред, защото в момента сме на някаква друга точка.
И използвам това, че съм взела думата, за да кажа на министър Гоцев, че наистина по правилник той има не неограничено време, а 10 минути. Ако се интересува от текста, ще му услужа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева. И аз мога да Ви услужа с Конституцията и да видите, че няма никакво ограничение на министри. (Реплики от госпожица Дончева.)
По процедурното предложение на госпожица Дончева за удължаване на работното време с два часа има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на днешното заседание с два часа.
Гласували 191 народни представители: за 167, против 19, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Имате думата по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Стана очевидно, че след като мнозинството отклони предложението на Демократичната левица да бъде насрочено извънредно заседание, на което да се разгледа жизненоважният въпрос за България и българския народ, когато днес продължавате с процедурни увъртания и гласувания да отлагате разглеждането на декларацията, която сами предложихте, а вашите участници в контактната група умишлено забавят изготвянето на самия текст и към този момент такъв текст няма готов в самата контактна група, ние заявяваме, че вие носите пълната отговорност за това до днешния момент българският парламент да няма категорична и ясна позиция. Ние не можем да продължим своето участие при разглеждането на въпроси, които вие внасяте чрез вашето мнозинство с цел да подмените най-важния проблем пред България, и затова се оттегляме за времето, когато вие ще разглеждате измислени проблеми, подменящи най-важното за България. Благодаря ви. (Шум и реплики от мнозинството и викове: "У-у-у!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! (Демократичната левица напуска залата.) Моля за тишина! (Шум и реплики от мнозинството.)
Защо се вълнува десницата, след като сега парламентът ще заприлича на европейски? Моля за тишина!
Имате думата. (Шум и реплики от мнозинството.)
Ако няма други, които желаят да се изкажат, ще поставя на гласуване трите законопроекта по реда, по който са постъпили.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 854-01-72, внесен от народния представител Панчо Панайотов.
Отменям гласуването. Има желаещи за изказване.
Има думата госпожа Петя Шопова.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че днешният ден явно ще бъде посветен на друга тема, смятам, че трябва сериозно да обсъдим и предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
Аз няма да говоря по другите проекти, ще говоря само по проекта на Министерския съвет.
Първото, което бих искала да кажа, е, че се надявам в Тридесет и осмото Народно събрание да бъдат приети изцяло новите Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Закон за изпълнение на наказанията. И се радвам, че министър Гоцев се ангажира с една такава позиция, защото е необходимо да се приеме националната наказателна политика, която да бъде отразена в изцяло нови закони, които да утвърждават принципите, приети от Народното събрание.
Годината, през която обсъждаме този въпрос, е 1999 г. Преходът започна през 1990 г. и е съвсем естествено да не продължаваме да законодателстваме на парче, а да приемем новите Наказателен, Наказателно-процесуален кодекс и Закон за изпълнение на наказанията. Приемам това предложение на Министерския съвет като преход към приемането на съвършено новия Наказателно-процесуален кодекс, защото предложенията, които се правят от работната група, утвърдени от Министерския съвет, и които се предлагат от Правната комисия за обсъждане днес, действително имат характер на една много сериозна стъпка, която Народното събрание ще предприеме във връзка с изменението на наказателно-процесуалното законодателство.
Тази стъпка би могла да бъде наречена коренно различна от възгледите, които досега, в нашето Народно събрание, в нашата правна доктрина са се споделяли.
Какво имам предвид? Предложенията за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс вече почиват не само на така наречената континентална доктрина за наказателното производство, но те вземат много и от принципите на англосаксонската система. Това се случва не само в България, това се случва и в много други страни, които са типични за континенталната система и които търсят най-добрия начин за това от момента на извършване на престъплението до момента на налагането на наказанието да има разумен срок и обществото да бъде спокойно, че наказателното и наказателно-процесуалното законодателство гарантира наказването на извършителите на престъпления и по този начин предпазва обществото.
От гледна точка и на предишната тема от дневния ред, бих искала да ви кажа, че българските граждани най-много се страхуват освен от това, че може да има конфликт и война на Балканите, от престъпността, и то от организираната престъпност. Тоест, законодателството в България трябва да гарантира спокойствието на българските граждани.
Първият въпрос, който поставя проектът, е свързан с досъдебното производство и с това, че освен известното ни предварително производство във формата на следствие, сега се предлага извънпроцесуално полицейско производство - нещо, което е непознато за нашата правна система да този момент, или се използва в много по-малка степен от гледна точка на бързото производство. Въвежда се и институтът или фигурата на уличения за разлика от обвиняемия и затова пред нас като законодатели стои сериозният въпрос дали ще се подготви системата за това извънпроцесуално полицейско производство, което ще бъде в две форми и ще се осъществява от инспекторите от МВР, от митниците и от дознателите, които ще бъдат в системата на МВР, и какви са гаранциите за защита правата на човека.
Аз не съм от юристите, които твърдят, че системата трябва да се запази както досега. Не твърдя, че може да се приеме, че има нарушение на Конституцията, тъй като това няма да бъдат процесуално-следствени действия. Смятам обаче, че Министерският съвет чрез министъра на вътрешните работи трябва да поеме гаранция, че инспекторите и дознателите ще бъдат готови за участие в този вид производство. Не зная как те ще бъдат подготвени и за колко време, но ще бъдат ангажирани със сериозната отговорност да извършват това полицейско производство, разбира се, под контрола на прокуратурата, под надзора на прокуратурата, а в много процесуално-следствени действия ще искат и санкцията на съда.
В този смисъл смятам, че може да бъде подкрепено предложението на правителството само при изричните гаранции, че системата на МВР ще се подготви за този вид производство.
Другият въпрос, който е сериозен и който се поставя в проекта по един изключително сериозен начин, това е въпросът за контрола на съда върху определени процесуално-следствени действия.
Аз лично и нашата парламентарна група, която проведе и среща с доц. Екатерина Трендафилова - ръководителя на работната група по проекта, смятаме, че този съдебен контрол е полезен и необходим. Този съдебен контрол е както предварителен, така и последващ и той гарантира защитата на правата на човека, и в случая защитата на интересите на обвиняемия, който има отношение към този процес, към конкретното производство, а също така и интересите на държавата и е в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека.
Другият интересен въпрос, който се поставя с проекта, е прекратяването на наказателното производство, което може да става от съда. Смятаме, че е също така един важен принцип, който е свързан със съдебния контрол в досъдебната фаза. Тоест, много интересни предложения, които трябва да бъдат гарантирани в практиката и които ще дадат възможност да се види дали точно това не е липсвало в предварителното производство досега.
Другата група предложения са свързани с процеса на доказване. Тук в досъдебното производство събирането на доказателствата става служебно и по искане на заинтересованите лица, тоест по познатия ни досега начин. В съдебното производство обаче съдът по направено от страните искане събира доказателствата и по свой почин - само когато се налага разкриването на обективната истина.
Формулировката "когато се налага разкриването на обективната истина" е интересна. Аз лично и мои колеги сме разговаряли с колеги, които прилагат англосаксонската система, и там също не се стига до крайност и до абсурд в така наречения състезателен процес. Аз обаче тук, на първо четене, бих искала да изразя своите опасения, че тогава, когато страните не са направили исканията, и когато съдията не е преценил, че за разкриване на обективната истина трябва да се съберат доказателства, а нашите съдии са подготвени да дават указания в този смисъл, те могат да се дезинтересират. Има опасност българските граждани, в качеството им на обвиняеми, на подсъдими вече, които нямат възможност да наемат защитник, да не могат достатъчно добре да защитят своите интереси, тъй като досега тези интереси се защитаваха от съда. Затова може би трябва да се допълни или прецизира формулировката, свързана с ангажиментите, които има съдът, от гледна точка на събирането на доказателствата за разкриването на обективната истина.
Другият интересен въпрос е свързан със споразумението, което се предлага и се сключва между прокурора и защитата, тоест между двете страни в процеса. Аз не съм от юристите, които отричат споразумението, защото смятам, че то има разум, има смисъл.
Преди повече от година и половина с група колеги от парламента и от изпълнителната власт бяхме в Германия и дори в Германия, която е, така да се каже, класическият случай на континенталната правна система, се обсъждаха тези въпроси за въвеждане в процесуалното законодателство на Германия.
Къде са гаранциите, че няма да се злоупотреби? Гаранциите са в това, че това споразумение не се отнася за тежки престъпления, първо, по глава първа, свързани с престъпления против републиката, по глава втора - "Престъпления против личността", по онези глави от Особената част на Наказателния кодекс, които са свързани с дейността на държавните органи, общоопасните престъпления, отбранителната способност, военните престъпления, престъпленията против мира и човечеството. Тоест онези глави от Особената част, които гарантират най-сериозните интереси и когато става дума за тежки престъпления, тогава не може да има споразумение.
За останалите престъпления, които нямат толкова висока степен на обществена опасност, това е възможно. Споразумението непременно трябва да бъде санкционирано от съда и то не значи освобождаване изцяло от наказателна отговорност, а означава уговаряне между двете страни в процеса за една по-благоприятна позиция на лицето, което е обвиняемо, което изтърпява едно наказание, което не е толкова тежко, но пък то се е съгласило да сътрудничи на органите, които поддържат обвинението.
Дали има такава правна конструкция, която да е позната на нашето право и от която ние да се ползваме при утвърждаването на този принцип? Лично аз смятам, че ние имаме такава практика. Тя е свързана с престъплението обида и клевета. Там споразумението, към което съдът винаги призовава преди да се пристъпи към търсенето на наказателна отговорност и там точно протоколът от съдебното заседание има голям смисъл за страните, за да ги предупреди в бъдеще да не извършват подобни престъпления. Разбира се аналогията не е пълна. Обидата и клеветата са престъпления, които засягат честта и достойнството и не са с висока степен на обществена опасност, но аз правя аналогията от гледна точка на съдебната практика и на това, че ние можем да използваме и този опит при въвеждането на споразумението за прекратяване на наказателното производство. Така че смятам, че съображенията, свързани с това, че видите ли имало корумпирани магистрати са много несериозни, защото тези съображения могат да се изкажат въобще по наказателното производство и въобще по всички дейности, които се осъществяват в обществото. Корупцията се преследва с дисциплинарни производства и когато се докажат престъпления с наказателни производства. И смятам, че не бива да я коментираме във връзка с това споразумение, което се гарантира от съда и се отнася за случаи, които конкретно и подробно са описани в закона.
Предложението за изменение, което мен лично много ме удовлетворява, е свързано с много по-подробната процедура по мярката за неотклонение "задържане под стража" както в досъдебното производство, така и след това. Каква беше практиката доскоро? Мярката за неотклонение се решаваше в закрито заседание. Самият обвиняем и неговият защитник не бяха наясно точно какво решава съдът, а сега прокурорът може да направи искане за налагане на мярката за неотклонение, разследващият орган, дори когато прокурорът не е съгласен, може да направи това предложение и съдът разглежда въпроса незабавно, в открито заседание с участието на прокурора, на обвиняемия и на защитника. Съставът на съда е съдия и двама съдебни заседатели и съдът се произнася с определение, а при промяна на обстоятелствата може да се прави искане за изменение на мярката. Смятам, че това е една прецизна процедура, която ще даде гаранция, първо, за самите български граждани и освен това може да ни освободи от много евентуални бъдещи процеси, които биха възникнали в Европейския съд по правата на човека, ако няма такава прецизна процедура в България и ако тя не се прилага в полза на българските граждани.
Няма да говоря по другите предложения за изменение. Знаят за предложенията, които се правят от страна на прокуратурата по доизясняване на някои от текстовете. Зная и ангажимента, който е поело правителството, доколкото сме информирани, и може би работната група да се вложат някои от тези предложения.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Никакъв ангажимент не сме поемали.
ПЕТЯ ШОПОВА: Аз лично няма да ги коментирам, но бих искала чрез министър Гоцев да отправя следния призив. За да бъде спокойно Народното събрание след първото четене и докато трае подготовката за второ четене, разбира се и във връзка с второто четене, да получим гаранциите, свързани с приложението на закона. Самият министър Гоцев знае много добре, че за да се приложат тези изменения е необходим нов щат за съдиите, нови зали и сгради. Ако не цялостни сгради, то зали, в които да заседават съдебните състави, за които става дума, а съответно служителите на МВР да бъдат подготвени като инспектори и дознатели за полицейското разследване. Така че надявам се, че всички тези материални, организационни, бих казал и научни условия, що се отнася до полицаите, ще бъдат създадени, за да могат тези изменения във вида, в който бъдат приети след второто четене, да намерят приложение и най-важното - да осигурят две цели: първо, ефективно наказателно производство, което да отговаря на европейските критерии, и, второ, защита правата на човека така, както изисква Европейската конвенция за защита правата на човека. Ако тези изменения са основателни и работят добре, това първо, ще разберат българските граждани и, второ, това ще ограничи случаите, в които ще бъде сезиран Европейският съд по правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Преди процедурите има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, аз високо оценявам задълбоченото становище, което изрази госпожа Шопова, което наистина отговаря на съвременните виждания по въпросите на наказателното съдопроизводство. Вземам думата, за да направя една бележка, която видях, че вчера се появи и във вестниците, от която тя, като че ли е била повлияна. Никакви ангажименти към никого - има се предвид вероятно главния прокурор - не е поемало нито правителството, нито аз като министър на правосъдието, нито който и да било от работната група, защото те просто и не могат да поемат ангажименти, за някакви промени в проекта, който се представя. Обратно на онова, което слушаме и чуваме по медиите, проектът не е направен за или против един главен прокурор нито ще бъде изменен за друг главен прокурор. Проектът е направен, за да отговаря на онова, което госпожа Шопова каза - Европейската конвенция за защита на правата на човека, чл. 5 и 6, за да престанем да бъдем осъждани в Страсбург за това, че нашето съдопроизводство не е такова, каквото изисква Съветът на Европа.
Това обаче не значи, че в промеждутъка между първо и второ четене, ако бъдат направени разумни предложения от когото и да било, внесени са и още два законопроекта, че народните представители няма задълбочено да ги преценят. Те ще трябва да се съобразят с Конституцията, с Европейската конвенция и ако щете с последното становище на Венецианската комисия във връзка със Закона за съдебната власт, който има значение по този закон.
Колкото се отнася до гаранциите, да, права сте, госпожа Шопова, този закон може да функционира ако наистина има подготвени полицаи, ако наистина има средства, за да се назначат повече съдии. Триста деветдесет и един трябва да бъдат съдиите, които да се увеличат. Средствата за тях са осигурени от заплащания, които се плащаха на помощник-следователите, чиято бройка мисля е 280. А има една друга бройка, която е незаета, но за която има предвидени средства в бюджета. Така че по този начин средствата могат да бъдат осигурени.
Вчера Висшият съдебен съвет отказа трансформиране на бройки на помощник-следователи в следователи от един район, в който това се поиска, не зная дали районът не беше Русе, за да останат бройките свободни, за да бъдат трансформирани като съдийски. Разбира се правителството знае и ако трябва ще отдели допълнителни средства, то ще бъде в бюджета за догодина, за повече съдии. Аз мисля, че ще трябва да има и повече прокурори.
Колкото се отнася до образованието на полицаите то започва и то ще продължи в това време, в което аз ще пледирам да има един вокацио легис - да започне вероятно от 1 януари догодина, по-рано не виждам възможността за такова обучение. Ще трябва да има обучение и на съдии, и прокурори.
Използвам случая, за да ви кажа, че не мисля, че днес ще бъде извършена регистрацията, създава се фондация, която се казва "Център за обучение на магистрати". В нея участват Съюзът на съдиите, Алиансът за правно развитие и Министерство на правосъдието, които вече имат и своя управителен съвет под председателството на председателя на Върховния касационен съд, който алианс получи вече не обещания, а реални уверения от страна на друга неправителствена американска организация, че ще бъде финансиран с онова, което е необходимо, за да започне тази работа.
Така че преди края не на тази година, а преди края на ваканцията, този център, който за в бъдеще, дай Боже, да стане едно постоянно училище за магистрати, не само за съдии, за прокурори и следователи, ще започне обучението и за съдиите, и за следователите и ще подготви кадри, които да обучават и полицаите, защото ще се работи в тясно взаимодействие с министъра на вътрешните работи. Бях длъжен да дам тези пояснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за процедура.

МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - чл. 35, ал. 2, правя процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът господин Тончев да присъства на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, госпожа Стоянова.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът Тончев.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин заместник-министъра.
Имате думата за изказване, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, господин министър! С цялото си сърце подкрепям вашата идея да разширите правомощията на главния прокурор. Трябва да му се изгражда самочувствието и най-вече неговата надпартийност и неприкосновеност като независима власт. Това е добра стъпка и мисля, че може да се разшири даже малко повече. Той беше много специфичен в своите искания и се моля Богу вие да му дадете шанс.
По отношение на подготовката на полицаите, със свито сърце наблюдавам какво става в последните 10 години. Ние просто загубихме тези полицаи в България. Това е един ужасен проблем, тъй като в чужбина, където и да свърна, все се говори за корупция, за бандити и за невъзможността на нашата съдебна система да се справи даже и с корумпираните полицаи, което е просто един ужасен паспорт. Със свито сърце казвам това и се моля Богу всичките достойни стъпки, които вие направихте, да дадат своя плод в скоро време.
Давам ви едно предложение: има много международни програми. Опитайте се да намерите чрез вашето правителство, търсейки по цял свят, пари за подготовката на тези хора. Полицаите и връщането на дознанието ръка за ръка могат да засилят темпото в съдопроизводството. И могат да го засилят до такава степен, че да стреснат бандитите на улицата и бандитите по тези нагиздени офиси, на които 10 години никой не е търсил сметка. Аз съм втрещен като вляза в един от тези офиси и някакви вчерашни сополанковци от улицата се държат като мултимилионери и нито закон, нито полиция, нито никой може да си пипне. А най-вече те са сигурни, че могат да се откупят. Един даже влезе и в този парламент с рекет и никой не го изкара от него.
С най-топло чувство ви казвам: моля ви, помогнете на този главен прокурор да се почувства надпартиен, да се почувства неприкосновен в своите решения. Знаете, че в Страсбург съдът за правата на човека писа в решението си, че Конституционният съд на Република България не е имал никакво право да вади Жорж Ганчев от Тридесет и седмото Народно събрание! И никой не дойде да се извини! Никой не дойде да се извини!... Ето за втори парламент вече ние живеем достойно в изолация, поемаме всички удари, но аз вярвам в негово величество закона. Вярвам, че той е най-голямата свобода и Вие, като един от главните му блюстители, се моля Богу чрез помощта и към младите професионалисти в полицията, които трябва бързо да се обучават, и към самочувствието на главния прокурор ще спомогнете за една ефективна съдебна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Моето изказване ще бъде в дисонанс с досегашните изказвания за безоблачното минаване на този законопроект такъв, какъвто е внесен. За да направя това изказване, аз изхождам от 30-годишния си опит като наказателен адвокат един път, а втори път - от разпоредбите на българската Конституция.
Когато се говори за законност в една държава, законността започва от спазването на Конституцията. Тогава, когато се дерогира Конституцията, за никаква законност по никакъв повод не може да се говори. Аз няма да се изказвам върху целия проект, а върху негови три момента, които намирам, че са в дълбоко противоречие с Конституцията и то в такова противоречие, което лично мен ме безпокои, защото това значи умишлено дерогиране на Конституцията.
Конституцията волю или неволю, каквато и да е, е Конституция, която трябва да се спазва и това е основата на нашето законодателство. Слава Богу, колкото пъти се докосват така наречените наши съветници или пък специалистите от Запада, никой не каза нищо лошо по отношение на тази Конституция. Затова ние нямаме основание да считаме, че тя е Конституция, която ние не трябва да спазваме, независимо от това, че кой каквото и да говори против нея, тя е действаща и ще продължава да действа.
Кое е първото противоконституционно решение, което се предлага в проекта? На първо място е това, за което чух и хвалебствените думи от госпожа Шопова, а и господин министърът се похвали: структурата на органите, които ще извършват следствието в досъдебната фаза.
В това отношение конституционните условия се намират категорично в чл. 128 и чл. 117 от Конституцията. Член 117, комплектувайки съдебната власт, включва в нея следователите, а чл. 128 се занимава със следствието и то конституционно решено. Позволете ми да ви цитирам последната норма: "Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват предварителното производство по наказателни дела".
Ясен и точен конституционен текст. От този конституционен текст излиза, че не може да се прави предложение, каквото е направено в § 36 с оглед съдържанието на чл. 47 от Наказателно-процесуалния кодекс. То предвижда да се измени така, че разследващи органи да са: 1. следователите; 2. дознателите в МВР; 3. инспекторите.
В ал. 2 се посочва обяснението кои са тези инспектори и това според мен е един от най-несполучливите текстове, които може да има. Кои са инспекторите? Служители в МВР, определени със заповед на министъра. Без да има такива, посочени като основание в Конституцията. И второ, това са митнически служители, що се касае до престъпленията по чл. 242 или чл. 251 от Наказателния кодекс.
Аз ще ви цитирам само санкциите, за да не губим много време. В чл. 242 се третира контрабандата. Минималното наказание в текста е 6 години. Това е тежко престъпление по принципа на чл. 93 от Наказателния кодекс. Следващото наказание при квалифициращ белег е 8 години, а при особено тежките престъпления е от 5 до 15 години или максимумът е равен с максимума на убийството по чл. 115 от Наказателния кодекс.
Може ли да се възложи извършването на следствие по такива дела на инспекторите от митницата? Съжалявам господа, но такова нещо според мен не може да съществува и ние сега правим един опит да изправим отново Конституционния съд пред заставайки на Конституцията и да се чуди, че трябва да се спре действието на тази норма, а от друга страна укорът, че не се помага на правораздаването, за да може да върви бързо производството в него.
Струва ми се, че Конституцията сочи много верен и точен начин, по който ние бихме могли да направим ефективно следствието и да го развием така, както е необходимо, за да се отговори адекватно на повишената престъпност и особено на организираната престъпност. Аз се ужасявам от думите на господин министъра, че около 70 на сто от разследването ще попадне в ръцете на дознанието и на тези инспектори. Вие знаете ли какво значи да имаме противоконституционна разпоредба, върху която да се изгради извършването на около 70 на сто от следствените действия? Това е нещо много страшно, това е нещо много опасно със своите последици. Извинете ме, вие не сте ходили, но аз съм търсил подследствените, без да мога да ги намеря по времето на тоталитарния режим. Аз съм обикалял от Стара Загора, преместен затова, защото съм предупреден, че ще дойде адвокатът, преместен във Варна. Сега, когато се води това разследване от инспекторите, къде ще бъдат тези, които са заподозрените или следствените? В следствените арести, които са в съдебната система, или в техните арести, които са вън от съдебната система? Тези инспектори и дознатели не могат да бъдат в съдебната система.
Аз виждам, че развитието на законопроекта върви в посока, която е не само противоконституционна, но и демонстративно дерогираща Конституцията. Има верен път, който ние трябваше да изберем. Аз уважавам труда на тези хора, които са се грижили, които са направили предложенията, но това са рамките, в които те са били поставени да работят. Затова поставящият рамката не е извършил онова добросъвестно третиране на Конституцията.
А какво лошо щеше да бъде, ако бяхме тръгнали по конституционния път да развием следствения апарат? Ние имаме приравняването по степени на следствието към съда. Какво пречи ние да развием в следствието следователите, които са към районния съд, да са по щат и да ги развием толкова, колкото са необходими, за да не залежават делата, а да се движат компетентно и бързо. В такъв случай ние изпълняваме Конституцията. Какво пречи на граничните пунктове да има седалище на съдии, на следовател, за да може той квалифицирано да посрещне случаите на контрабандата и случаите на контрабандно изнасяне на парични средства по чл. 251? Това не е пречка, но защо се тръгна, защо се наслои в нас едно негативно отношение към следствието? Може би поради структурната му недостатъчност досега? Но в никакъв случай ние нямаме право да дерогираме този конституционен институт и да го заместваме с конституционно недопустими чиновници, определени било от министъра на вътрешните работи, или с митничари, които да извършват следствени действия.
Недейте да забравяте, уважаеми дами и господа, касае се за свободата на хората. Който е далече от този огън, който никога не се е парил на него или не е участвал в казана, в който ври катранът на това следствие, не знае какво представлява то и каква трудност представлява за човека. Защото тогава, когато ние ще тръгнем към полицейското следствие, ние нямаме и това, което беше посочено и е посочено като гаранции, които се отнасят към следващия момент, следейки това полицейско следствие, във фазата на съдебното разглеждане на делото... А кои са гаранциите на този човечец, който ще бъде заключен в полицейското управление? Недейте, в този ... могат да попаднат децата ни, може да попадне всеки. Попадат най-често невинни хора, които трябва да излязат оттам в такова психическо и здравословно състояния, че да продължат работата си. Гаранции за това сега в този проект няма.
Вторият въпрос за нарушението, което аз виждам, е просто в налагащата се терминология. Когато процитирах текста на Конституцията "осъществяват предварително производство". Навсякъде, където има предварително производство, се предлага неконституционният термин "досъдебно производство". Аз разбирам защо се предлага досъдебното производство. Защото се въвежда успоредно със следствието и другите производства, за които говорих. Те не могат да попаднат в едно предварително производство при наличието на конституционния текст, че предварително производство се извършва само от следователите. При това положение виждате, че това не е грешка, а това е просто подход по отношение на Конституцията, който предизвиква у мен реални опасности и много тежки чувства... Ние си играем със съдбините на хората. Вие не знаете какво е да ти сложат белезниците и да те вкарат в ареста. И оттук нататък какво представляваш ти? Неслучайно не на друго място, а в полицейските органи бяха изстъпленията, когато убиха онова момченце в бившето Девето районно на МВР, което беше тук. И продължава следствието. Не едно е следствието срещу тези органи. Недейте да забравяте едно, че бързината е необходимост, но самоцелната бързина е враг. Тя е враг на личната свобода на човека.
Също дерогиране има на Конституцията и в § 112, където се изменя и допълва чл. 170. Там са посочени кои са делата, които ... И те ще покрият данните, които господин министърът изнесе. Там се намира например подсъдността. Кои производства ще бъдат пред следствието и кои производства ще бъдат в други производства? И какво се получава? Че подсъдните на окръжния съд и за около 40 текста само от специалната част ние ще отиваме на следствие. И всичко останало ще върви. Разбира се, вярно е решението за непълнолетните - те не могат да бъдат по друг начин - това е сполука в закона. Но всичко останало ще върви на така нареченото полицейско следствие. Неслучайно в нашата Конституция този въпрос за полицейското следствие е дебатиран. Недейте да мислите, че хората, които са приели Конституцията, са я приели "хей така, без да се замислят". Вие забравяте това, че когато се работи Конституцията, бяха много близки спомените от дознанието, което се вършеше в тогавашните милиционерски участъци. И за да се спасят хората от повече попадане в милиционерските участъци, а сега полицейски участъци, се извика тази норма, че единствено само следствието може да извърши разследване. Това е гарантирането на свободата, това е гарантирането на изпълнението на европейската конвенция. А не обратното.
Същото се отнася и за § 113 - "Органи на предварително производство са следователите". И се спира дотук. Оттук нататък органите на съдебното производство са онези, за които стана дума.
Това е първият въпрос, с който ви занимавам.
Вторият въпрос е още по-страшен. Това е задържането под стража. Тази мярка на неотклонение се взима тогава, когато се предвижда наказание лишаване от свобода. Ние имаме текстове за по две години лишаване от свобода. И тогава ли ще имате възможност да задържате хората? Нещо по-страшно има! Казва се... Тук има една пренесена инерция от миналото, без да се помисли за случаите, когато е лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Ние нямаме друго по-тежко наказание от лишаването от свобода след отмяната на смъртното наказание. Затова трябва да се прецизира § 93, става дума за чл. 152 от Наказателно-процесуалния кодекс. Няма по-тежко наказание от лишаването от свобода.
Алинея 2 обаче посочва, че лишаването от свобода като мярка за неотклонение до една година ще бъде за обвинение за тежки престъпления. Тежки престъпления са пет и повече години. Но страшното е следващото - повече от две години, ако обвинението е не по-малко от 15 години или доживотен затвор. Повече от две години, но не по-малко. Колко ще бъдат, дали ще бъдат две години или четири, колко години ще стои човекът в следствения арест, без да е осъден? Как може да се предвижда и да се предлага такава норма днес? И ние твърдим, че сме тръгнали по европейски и че законът е съобразен с изискванията! Къде в Европа вие можете да задържите човек за повече от две години? Това се случва само в италианската система, когато се разследват мафиотите. Но тогава е абсолютно установено авторството.
Ами тогава, когато вие ще задържате за тези две години хора, за които има улики и съмнения? Ами защо не се върнете да погледнете съдебните грешки, когато имаме изпълнени смъртни присъди на невинни хора? И тях ли ще държите вътре за две години? Какво значи това един човешки живот за две години да бъде в следствието? Ами знаете, че оттук нататък този човек е негоден за живот. За две години се изтърпява наказание от пет години, когато е лишаване от свобода. А това е времето, през което вие го държите за разследване!
Това е недопустимо, господа! Приемете го, но знайте, че вие нарушавате всички възможни човешки норми по отношение на тези хора, които само ще бъдат обвинени, а не с доказано обвинение. Те са само обвинени по тези текстове и това е нещо много страшно.
Ами стоял вътре човекът две години и се оказва, че той не е авторът на престъплението? С какво ще заместите този проигран човешки живот?
Затова във всеки случай тези срокове трябва да се променят - за двата месеца, които се предвиждат. За всички останали престъпления трябва да бъде основното време, до шест месеца трябва да бъде времето за тежки престъпления, а до една година да бъде за тези престъпления, за които вие предвиждате двете години. В никакъв случай ние не можем в днешно време ... Ние отиваме във второто хилядолетие. С такъв закон трудно можем да отидем в него.
Третият въпрос, на който искам да се спра по отношение на закона, това е по отношение на защитата. Господин министърът над 47 години е работил като адвокат. Аз очаквах, че този проект би разширил полето на защитата, както е навсякъде. Вие гледате американските филми за служебния защитник, гледате испанския филм за служебния защитник. Виждате, че хората във всеки случай подсигуряват защита, макар и служебна да бъде тя, на хората, които са задържани или на хората, които са се срещнали с репресивната машина на следствието. При нас това нещо го няма. Например ако пострадалият поради здравословното си състояние или връзката с подсъдимия не може да защити своите права, ние препращаме, че може прокурорът да встъпи в процеса. Прокурорът може, а и не може. Той ще прецени. Защото с пренатовареността, която има, трудно ще се влиза в процеса. А защо не подсигурите служебен защитник на този човек, който не е в състояние да защити интересите си? Защо е избегната тази разпоредба по този начин да се направи?
Още по-обиден за нас, които сме работили в тази професия, е § 54, що се касае до чл. 97а. Извинете, колеги, но там подследственият и адвокатът се третират по един и същи начин. Съжалявам, но такова нещо в законопроект в 1999 г. е недопустимо. Какво имам предвид?
Тогава, когато има свидетел, който е особено важен свидетел и който свидетел е заплашен, и основателно може да бъде преценено, че съществува опасност за неговия живот, за живота на близките му или за неговото имущество, този свидетел остава анонимен в процеса, но не е анонимен, разбира се, за следователя, не е анонимен, разбира се, за съда, но е анонимен, защото не подписани негови показания се предявяват на подследствения и неговия защитник. На защитника се предявява същото, както се предявява на самия подследствен. Затова ви казвам, че двамата са наравно.
И следващият момент. Защитникът не може да има достъп до този човек, ако той не го е посочил. Аз ви задавам въпроса: как ще преодолеете съмнението у този човек, когото осъждате - явно, че се касае за престъпления, които са тежки престъпления, - дали действително съществува такъв свидетел или не?
Когато се разглеждаха големите съдебни грешки, ние се натъквахме и на такива случаи на монтирани свидетели, несъществуващи. В 80 на сто от случаите сега, когато задържат човека, му казват: ние знаем за какво те задържаме, виж ти какво. Това са провокациите с оглед изтръгването на признанията. Сега защитникът няма право да види дали съществува такъв човек или няма такъв човек. Това ако е форма на защита и допустима защита, здраве му кажете от Бога, приемайте си законопроекта и продължавайте да го прилагате. Но знайте едно - утре, когато ваш близък попадне, за да бъде разследван по този начин и трябва вие да установите и да повярвате, че е имало такъв свидетел, ще ви бъде много трудно и ще ви бъде много жалко и горчиво в устата. Но вие сте приели този законопроект.
В целия законопроект по отношение на защитата ние имаме занижаване на нейното ниво. В целия законопроект, без изключение. Това не мога да го отмина и го съобщавам с огорчение, с огорчение го споделям и пред господин министъра. Мене ми се струва, че в тази насока законопроектът търпи изменение с оглед решително засилване ролята на защитата.
Защо ви казвам това? Никога в България не е било по-тежко положението на подследствените, както сега. Вижте с какво започва. Той отива при следователя, който е член на съдебната власт. Обвинението му се написва от прокурор - член на съдебната власт. Съди се от съдия, който е член на съдебната власт. Защитава го адвокат, който с логиката и знанията си може да излезе срещу цялото това стъпало, което се движи непрекъснато. А къде е принципът за равноправието в процеса? Прокуратурата, която е от едната страна, е въздигната като член на съдебната власт. Разбира се, когато стигнем до положението да не е това, което е сега, тогава, когато всички ние започнем да говорим на един език - български, тогава, когато, за да съществувам аз, не правя удоволствие на вас, а съществуването е човешко и необходимо, ние ще стигнем да се пипа и Конституцията. Но дотогава тя не може да бъде дерогирана по какъвто и да е начин и в какъвто и да е законопроект.
Това бяха една част от моите бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Школагерски, много внимателно слушах Вашите разсъждения и вероятно ще Ви бъде интересно мнението на един човек, който няма рутинирано мислене в тази материя. Аз не съм юрист, но все пак като народен представител, като човек, който има определен империчен материал като народен представител вече пета година, ще Ви кажа нещо.
При мен, в приемната е идвал човек по стопанско обвинение, на който пета година - оплаква се човекът - в следствието не му приключват следственото дело. Пета година! Аз ви казвам случая от миналата година. Значи, вече пета година човекът е обвинен. Бил е стопански ръководител някъде и този процес не може да приключи. И той не може да започне работа.
В момента се предлага за две години при евентуално тежко престъпление. За две години задържане... От една страна господин Школагерски спомена, че бързината не е самоцел. Аз логически разсъждавам и усещам в словото му логически противоречия. От друга страна той противопоставя на тези две години шест месеца. Пледоарията беше в смисъл на това, че ако две години един човек е задържан под стража и прочие настъпват психически изменения и той едва ли не става неработоспособен, но се изисква някакво технологично време все пак за следствието, за доказване на обстоятелства и прочие. Значи, от една страна казваме, че двете години са много. От друга страна, в момента няма никакъв срок и този процес може да продължи безконечно. От трета страна аз ви казах конкретен казус, разбира се, за следствие, а не за задържане под стража, но пета година човекът не може да започне работа.
Свършвам, господин председател.
Ако противопоставим на тези две години, които са разумно технологично време за това, което е по законопроекта предложен на нашето внимание, да противопоставим шест месеца, аз си мисля, че шестте месеца - това, което Вие споменахте мимоходом, ад хок, е много малко време. Просто усещам едни логически противоречия във Вашите разсъждения.
Разбира се, много внимателно, изключително внимателно слушах пледоарията Ви и дълбоко Ви уважавам като специалист, господин Школагерски, но съм длъжен да отбележа тези противоречия във Вашите разсъждения. Откъслечно разсъждавате добре, но на няколко пъти си противоречите в рамките на 25 минути. Даже го споделихме това с колегите - влизате в логическо противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. И той като господин Пирински не се съобразява с времето.
Искате ли думата за дуплика?
Господин Школагерски, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): На репликиращия ме е простено, разбира се. Аз не му се сърдя. Трудно на някой ще му се видят логически противоречия, защото аз цитирам това, което е.
И понеже по време на моето изказване имаше реплика отдолу: "До две години!", не е вярно, господа. На стр. 18 в изменението на чл. 152 се казва: "Повече от две години". Ето го законът. Ако е невярно копието, тогава, кажете го. (Шум и реплики сред мнозинството.)
Не е вярно! Не е вярно, чета целия текст: "Мярка за неотклонение задържане под стража до съдебното производство не може да продължи повече от една година, ако обвинението е за тежко умишлено престъпление и повече от две години..." (Шум и реплики от Парламентарната група на СДС.)
Добре, малко ли са две години или са много?! Две години малко ли са ?! "... ако обвинението е за тежко престъпление" и казват "и 15 години" за другото, за което се вижда противоречието... (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, моля за тишина!
Господин Сунгарски, седнете на мястото си!
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ето ги двата месеца в същия този текст. (Реплики.) Съгласен съм с вас, съгласен съм. Може да се случи да се сгреши, но аз ви повтарям едно: две години в ареста отговарят на пет години лишаване от свобода, когато се изтърпява наказанието. И това е един изключително дълъг срок, за да държите в ареста човек. Затова ви предложих да бъде максималният срок до една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Господин министър Гоцев има думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колега Школагерски! Всъщност това беше първото, което исках да Ви кажа, че Вие просто не изчетохте текста и заради това допуснахте грешката, която даде повод за много размисъл, който очевидно не е основателен.
Да, до две години най-много за тази категория тежки престъпления. Знаете ли сега колко продължават - сега, не, но преди последните изменения на НПК, колко продължаваха? Знаете ли, че този, който е избягал от затвора в Кремиковци лежи в следствения арест, аз не че го извинявам, че е избягал, но това са фактите - от 1995 г. и още не е свършило неговото дело. Следователно, това нещо трябва да спре и да спре така, че да създаде един ограничителен срок.
Срокът от две години не е взет произволно. На мен ми е просто неудобно да отговарям на Вас, защото Вие сте специалист по наказателно право. Аз наказателно право докато станах министър не съм работил.
Искам да Ви кажа, че можете да си направите справка с международните конвенции, сравнително-правна справка със законодателствата на европейските страни и ще видите, че този срок - до две години, за тази категория престъпления, е взет оттам.
Законопроектът е подложен на три много авторитетни експертизи - едната от тях е на проф. Дрексел. Той е председател на Комисията по защита на правата към Съвета на Европа, който е оторизираният да следи законодателствата в това отношение. Той казва, че това, което представлява този проектозакон е на горната граница на изискванията на Европейската комисия.
Другата експертиза е на проф. Херман, който утвърждава законопроекта.
Третият е американец, защото ние в някои решения сме се обърнали и към отвъдокеанското законодателство.
Така стои въпросът с грешките.
По отношението на следствието - да, много е тежко. Аз до коя година беше? - докато се самоуби един, когото защитавах, шестдесет и някоя година, гледах наказателни дела, особено като бях в Перник. Там гледах доста такива дела. Знам, че там е по-тежко, отколкото в затвора и заради това в следствените арести, които сега са към Министерството на правосъдието се направи една коренна и много съществена промяна в тяхното и обзавеждане, и контрол.
Не сте чели вероятно наредбата, която съм подписал и която забранява всякакво посещение и извеждане от следствения арест на полицай, следовател, освен на прокурор, извън рамките на работния ден. Никой не може да бъде разпитван след като свърши работния ден било в следствения арест да влезе там полицай или следовател, или да го изведат извън следствения арест. И контролът, който провеждам в това отношение е контрол, при който моите органи ходят и нощем да проверяват дали няма да има някакви нарушения.
Аз самият посетих Централния затвор и следствения арест в Централния затвор преди няколко нощи заедно със заместник-министъра. Наистина е тежко, но условията, при които са живяли там, условията, които са били под всякакъв стандарт за човешко съществуване се мъчим с малкото средства, които има при условията на валутен борд, да ги направим да бъдат малко повече човешки.
Важен е обаче другият въпрос - теоретичният въпрос, който поставяте за нарушение на Конституцията. Вие свършихте третата Ви бележка с това, че трябва да има равнопоставеност на страните - прокурор и подсъдим. И заедно с това, че прокуратурата е част от съдебната власт - нещо, което и аз не споделям; нещо, което и Венецианската комисия в своя доклад каза, че не трябва да бъде така. През ум не мога да разбера пък защо следователите са част от съдебната власт, но това, което можем да направим, е да въведем един истински състезателен процес, за който и Вие - за първи път през живота си Ви говоря на Вие, защото сме много добри приятели - сте го искали винаги, а това е процесът да бъде състезателен.
Какво правим с тези 70 процента? Тези 70 процента ги подчиняваме направо на състезателното начало на съда. А така, както аз - наказателно право никога няма да гледам, ако дай Боже, някога мога да продължа професията си - или правите вие, събирате доказателствата си сам, така и прокурорът ще ги събира чрез полицаите, които му ги дават като едно улеснение за него. Но те не са доказателство пред съда и по тези доказателства подсъдимият няма да може да бъде осъден. За тези 70 процента прокурорът ще бъде подпомогнат от полицията така, както един адвокат ще търси някаква помощ. Може би практиката ще доведе да се ползват и някакви специални бюра. Но събраните данни не са доказателство по делото, макар че и при тяхното събиране ще трябва да има винаги защитник, което осигурява и гарантира правата на подсъдимия или подследствения. Нито в следствения арест, ако е разпитван, нито в полицейското управление, ако отиде да бъде разпитван, взет от следствения арест, той няма да може да бъде разпитван без присъствието на адвокат.
Да, разбира се, може да има нарушения. И за тези нарушения прокуратурата ще трябва да следи строго и да изпълнява своите задължения, които, когато не изпълни, срещу нея ще трябва да започнат следствия и да започнат процедури. Защото така се изгражда една правова държава.
По третия въпрос - за защитата, там съм особено чувствителен, защото съм адвокат. Искам да ви кажа нещо във връзка със служебната защита. Не може да ангажирате адвокатурата, да й се възлага служебна защита, само защото някой не си е ангажирал адвокат и съдът преценява, че той така не съумява да се оправи сам. При този кодекс са работили и адвокати. Взели са участие и представители на Адвокатския съвет в София. Никому не е дошла идеята да иска да има служебна защита и в тези случаи. Служебната защита навсякъде е там, където съответното престъпление е по-високо, а ние сме въвели и където няма достатъчно средства подзащитният. Но това е въпрос на решение на адвокатурата. Това не може да бъде въпрос на Наказателно-процесуалния кодекс, защото, ако това е така, трябва да се създаде система и да се види кой е зле материално, кой не е зле материално. Това ще бъде посегателство върху адвокатурата да й налагаш безплатни защити тогава, когато може би те няма да са оправдани.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Служебната защита не е безплатна и ти го знаеш много добре!
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Колега, Данчо, ти сам знаеш, че никога служебният защитник не е платен така, както ти желаеш да бъде платен. Това е безспорно. Затова защо ще въвеждаме фикции и ще обременяваме адвокатурата?
И ако между първо и второ четене адвокатурата наистина желае да бъде обременена с такава тежест, нека адвокатурата да направи искане чрез теб, ти си народен представител, между първо и второ четене това да се допълни. Но не вярвам адвокатурата да приеме това.
И още нещо. Казвате, че се е засегнало достойнството на адвокатурата. Достойнството на адвокатурата е засегнато с действащия Закон за адвокатурата, който знаете кога е приет. Защото това е закон, в който няма ограничения от морално естество един човек да бъде адвокат. И за съжаление сигурно - аз не знам, защото съм прекъснал 10 години адвокатстването, - сигурно в адвокатурата има хора, които могат да представляват опасност за правораздаването. Или ако не е сигурно, то е възможно. Достойнството на адвокатурата ще бъде защитено с един нов Закон за адвокатурата, който нов Закон за адвокатурата аз ще пледирам или да го внесе правителството като край на съдебната реформа, или да го внесат нашите колеги адвокати.
Никъде го няма това на защитения свидетел данните му да се дадат на защитата. Направи сравнителната си справка - извинявай, че заговорих на ти, но навикът е силно нещо, - направете сравнителната си справка. Защитеният свидетел означава това никой - и адвокатът на защитавания, да не знае кой е дал показанията си. Иначе, нека да бъдем откровени, той просто няма да бъде анонимен свидетел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иван Сунгарски има думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Виждам, че на някои колеги прависти им липсва съдебната зала и дебатът влезе доста в детайли - нещо, което по принцип не се прави на първо четене. Затова аз ще се спра на предложения законопроект от Министерския съвет в неговата принципна част.
Основният въпрос, който трябва да направим ние като народни представители, е да отговорим на въпроса сега съществуващата и работеща съдебна система и начините, по които работи, удовлетворяват ли обществото и нас самите или не ни удовлетворяват. И аз мисля, че отговорът е повече от красноречив. Защото, когато говорим за права на човека, на защита, те не касаят само правата на този, който е извършил престъпление. И аз мисля, че преобладаващата част от гражданите, които не са извършвали и нямат намерение да извършват престъпление, но постоянно са потърпевши от извършване на престъпление, се нуждаят от нашата защита. А от нашето наказание и от нашите санкции като законодатели ще бъдат ощетени може би правата на тези, които досега, извършвайки престъпления, продължават безнаказано да се разхождат сред своите сънародници и да продължават да сеят престъпност в присъствието си между тях.
Мисля, че основната цел, и според мен постигната, на предложения законопроект е да се рационализира правораздаването в нашата страна. Защото това е истината. И ви уверявам: работейки по жалбите на гражданите в комисията, която имам честта да оглавявам, виждам едно - хората имат крещтяща нужда от това да получат справедливо правосъдие, и то така, както е записано в Европейската конвенция, в разумни срокове. И точно тук проблемът е най-голям.
Какви са тези разумни срокове? Преди малко и колегата Благой Димитров спомена за дела, които се точат от 1995 г. и не са приключени. Аз лично имам две. Едното е от 1993, а другото от 1994 г. И краят им не се вижда. Мисля, че смисълът на предложението е наистина този съдебната система да започне да реагира така, както се изисква от Конвенцията, която защитава правата на отделния човек. Разбира се, дефиницията и там е широчка, защото се казва "в разумни граници". Но може ли вече на базата на опита, който има едно правораздаване, тоталитарно, както сме принудени да го наричаме, в продължение на 50 години и 10 години демокрация, да ни накара да видим кои са разумните срокове? Аз мисля, че вече може. Аз мисля, че Народното събрание вече може да се произнесе по това кои срокове са разумни, какво означава възлагането на определени функции или разделянето на определени функции между следствие и полиция, необходимо ли е.

Защото на всички са известни безброй много случаи, когато полицията конкретно си е свършила работата, но когато нещата отидат в следствието, там се забатачват. Има и други фактори, които просто ми е неудобно да споменавам за какво точно се използва следствието - дали за разследване или най-вече за препятстване на разследването и освобождаване. И мисля, че наистина доминиращата дума, която може да определи този закон, е рационализация, рационализиране, ускоряване на правосъдието. Да бъде задоволен този глад на обществото да получи правосъдие, да получи справедливост. И аз мисля, че законът отговаря на тези изисквания.
Разбира се, бидейки нормален човек и знаейки, че се намирам сред нормални хора, аз не смятам, че това, което се предлага, е възможно най-доброто или съвършеното. Но затова първо е предвиден срокът между двете четения, второ, предвидена е правната възможност всеки един закон във всеки един момент да бъде поправен тогава, когато покаже несъвършенства.
Воден от тези съображения, аз не само ще подкрепя предложения ни законопроект, но призовавам всички народни представители да направят това. Нека да опитаме нещо различно, нещо, което е доказано в други съдебни системи, че работи. И такъв беше и смисълът на изказването на колежката Петя Шопова - един юрист, който има също немалка практика в областта на наказателното право. Нека да покажем и на себе си, и на обществото, че жаждата на хората за справедливост не стои далеч от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, внесеният от мен и господин Корнезов законопроект, е резултат от наблюденията, които са имали върху практиката мои колеги, адвокати. Но аз смятам, че законопроектът всъщност засега е може би излишен. Не е необходимо във формата на законопроект това предложение да се лансира в случая. Смятам, че ще бъде целесъобразно да оттегля законопроекта, като съответното предложение бъде направено за второто четене на основния законопроект. Тогава ще преценим всъщност дали ще бъде наложително да се поддържа това предложение. То е функция от неуредени преди това правни положения.
Така че, господин председателю, аз оттеглям и моля да не се поставя на гласуване.
Искам обаче да взема отношение към някои от тезите, които изложи господин Школагерски. Искам, уважаеми колеги, да ви обърна внимание върху цялата сериозност на тезите, които поддържаше господин Школагерски. Позволете да подчертая, че никой от вас, тези, които репликираха господин Школагерски, включително и господин Гоцев, не взеха отношение към неговото твърдение, че в случая се нарушават норми на Конституцията.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Сега ще взема отношение.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, бих се радвал да вземете отношение. Но досега поне и самият представител на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция в лицето на министър Гоцев не взе отношение по този изключително важен, съществен въпрос.
Аз ви моля настоятелно да не пренебрегвате тези съображения, които изтъкна колегата Школагерски, защото наистина това е човек, който великолепно познава наказателното право, наказателния процес, цялата практика. И освен това вече можахте да разберете, че той има едно много сериозно, задълбочено отношение към конституционните текстове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Велко Вълканов.
Тъй като авторите на законопроекта са двама, бих искал да попитам господин Корнезов дали е съгласен с оттеглянето му.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз благодаря на господин Вълканов, че постави въпроса отново за конституционосъобразността. Мислех, че отговаряйки на господин Школагерски във връзка със състезателното начало и доказателствената стойност на събраните данни, съм отговорил и на този въпрос. Да, би имало нарушение на Конституцията, ако събраните там данни бяха доказателства, които могат да се съдят от съда. Тогава това би било следствие. Но тук това не е така. И затова е употребена думата "досъдебно разследване", защото то е толкова следствие, колкото е следствие и това, ако адвокатът събира странично данни, които да представи като доказателство пред съда. Тук данните ги събира полицаят, който ги предава на прокурора. Но нищо повече. Отношенията са между полицая и прокурора. А вече прокурорът представя данните пред съда, съдът се произнася при обсъждането на всички доказателства. Това е производство, в което няма предварително следствие, а има предварително следствие само за тежките престъпления и съобразно Конституцията то може да се извършва само от следствените органи. Тази е причината, поради която не смятам и съм убеден, че наистина законопроектът не нарушава Конституцията с въвеждането на така нареченото полицейско разследване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като след обстойните и задълбочени анализи, които бяха направени на законопроекта от господин министъра и от госпожа Шопова, също считам, че съвсем прагматично се постъпи с оттеглянето на един от законопроектите и считам, че ако не бъде оттеглен другият от законопроектите - на господин Панайотов - той не трябва да бъде подкрепен не поради принципна основа, не и поради въпроси, свързани по същество със законопроекта, а поради това, защото според мен е по-прагматичен подходът да се направят предложения по същите идеи между първо и второ четене, за да не се затрудни приемането на този изключително важен законопроект, който има много съществено значение за реформата, която ние започнахме.
Действително пред нас е представен за разглеждане законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който е продължение на тази реформа, започната още с приемането на Конституцията. Той е естествено продължение на приетите изменения и допълнения на Закона за съдебната власт съвсем наскоро от нас.
Два основни принципа са заложени в този законопроект: за засилване на бързината на наказателното производство и засилване на ролята на съда, на съдебния контрол в извършването на самото наказателно производство. Принципи, които бяха заложени и в измененията на Закона за съдебната власт, принципи, които ние трябваше да засилим поради изискванията и на Европейската конвенция, и на изискванията, които стоят пред нас като страна, асоциирана към Европейския съюз.
В това отношение тук бяха посочени някои от основните способи, чрез които се осъществяват тези принципи, но най-важните от тях са действително следните.
Първият е разделянето на досъдебното производство, въвеждането на такова понятие и неговото разделяне на предварително производство и полицейско разследване, което също от своя страна се дели и на бързо производство. Считам, че в продължение на това, което каза господин министърът, този подход не противоречи на Конституцията. Действително в чл. 128 се установява принципът за извършване на предварителното производство по наказателни дела от следователите, но там не е посочено изчерпателно и задължително, че по всички наказателни дела се извършва предварително производство. И поради това аргументите, които каза господин министърът, са съвсем логични.
Този подход, който се предлага тук, води и дава възможност за една много по-голяма бързина, много по-голяма ефективност, особено по отношение на престъпленията, които не представляват голяма обществена опасност. Всички практикуващи юристи ще се съгласят, че е излишно това протакане, излишно е повторението на действията и от следователите, и от съда по тези дела.
В този смисъл съвсем правилно в законопроекта се предлага изменение на обхвата на делата, които се разглеждат като първа инстанция от окръжен съд, тъй като този обхват стои в основата на разделението на принципа по кои дела се извършва предварително производство и по кои - не. Тук наистина е заложен принципът за по-висока обществена опасност и именно тези дела са посочени като задължителни в обхвата на окръжен съд като първа инстанция.
Според мен, изключително полезна ще бъде тази процедура. Тя ще ускори производството. И от друга страна, наистина ще даде възможност за засилване на състезателното начало в съдебната фаза. И това, което се каза тук преди малко от господин Школагерски, е съвсем вярно. Адвокатът трябва действително да има възможност наред с другите органи да защитава своите тези именно в съдебната фаза. И този принцип е спомогнат именно от това разделение, което се прави.
Освен това със законопроекта са гарантирани всички гаранции. Тоест, там, където се извършват действия от полицейските органи, са предвидени гаранции от съда. Тоест, да има съдебна санкция - такива, каквито са изискванията на Европейската конвенция и на редица решения на Европейския съд. Задължително е предвидено разрешение за съда във всички случаи, когато се накърняват основни права и свободи на гражданите. А другата гаранция е именно стойността на данните, които се събират в тези случаи.
Друг много важен момент, който беше споменат, е въвеждането на споразумението. Аз също съм един от хората, които поддържат тази промяна. Действително, ако говорим за преливане на континенталната и англосаксонската система тук, това е един от случаите, в които такова преливане е налице. И това преливане е факт не само в България, а навсякъде по света. Действително в САЩ един много голям процент, може би около 50-60 процента от наказателните дела, приключват именно с това споразумение.
Според мен, тук са предвидени гаранциите, които трябва да съществуват, тъй като самото споразумение отговаря на основните въпроси, с които трябва да се отговори с една присъда. Предвидени са и случаите, при които то не може да се приложи. Според мен, съвсем безболезнено може да се въведе този нов институт.
Много важни са промените, които третират мярката за неотклонение. Тук се казаха основните неща, но според мен тази регламентация е много по-всеобхватна и дава възможност за много по-големи гаранции. Наистина, за първи път се въвежда принципът за поставяне на ограничение в периода, който е много важен. И досега сме свидетели на драстични случаи на злоупотреба с прилагането на тази мярка и продължаването й в един безкраен период, така че този факт, тази промяна е от изключително голямо значение.
Въвеждат се нови моменти също и при разпитването на свидетели, където вече е допустимо като допълнителна гаранция този разпит да се извършва пред съдия. Това е интересен момент, интересно изменение, което не е задължително. Но според мен може да бъде прилагано в тези случаи, когато наистина се прецени, че има необходимост от това.
Важна промяна е това, че се въвежда обхват на предмета на дейност на специализираната следствена служба. Действително тук също е приложен принципът, че делата, тоест престъпленията с най-висока степен на обществена опасност, ще бъдат предмет на разглеждането на специализираната следствена служба. Това е продължение на принципа, който се заложи в измененията на Закона за съдебната власт, за това тази служба да не бъде част от структурата в институционално отношение. Тоест, тя да няма институционални връзки с останалите следствени органи, а действително да се занимава с тези най-важни случаи на престъпна дейност.
С това искам да завърша и действително да призова всички - считам, че материята е неполитическа - да подкрепим този законопроект и ако не бъде оттеглен другият законопроект, считам, че е по-правилно от прагматична гледна точка, от гледна точка на икономия да не бъде подкрепен и неговият вносител, ако желае, да внесе предложенията между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Други записани за изказване няма.
От залата има ли желаещи за изказване?
Има думата господин Иван Димов.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги! Ще бъда максимално кратък.
Още веднъж искам да подчертая пред вас, че сме на прага на една последваща стъпка, касаеща радикална реформа в съдебната система. След като приехме промените в Устройствения закон за съдебната власт, Министерският съвет ни предлага, изцяло в унисон с тези промени и с новата философия на дейност на организация на съдебната власт, конкретни предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Тези промени са изключително важни и необходими за ефикасната и бърза наказателно-правна процедура, която трябва да предложи на нашето общество, на българския гражданин един ефикасен способ за бързо реализиране на наказателната отговорност на престъпниците.
Мисля, че механизмът, който е заложен в предложения законопроект от Министерския съвет, дава доста сериозни правни гаранции за това, че основните права и интереси на нашите граждани ще бъдат защитени съобразно Конституцията и законите на държавата.
Наред с принципно новата философия, новият вид на някои наказателно-следствени органи, въвеждането на полицейското разследване в предложените от законопроекта на Министерския съвет два вида действия ще окажат своята изключително полезна и необходима намеса при бързото реализиране на наказателната отговорност на престъпниците.
Много съм доволен и от факта, че се предлагат така наречените алтернативни методи за реализация на наказателната отговорност, между които е споразумението. Това беше един доста сериозен дебат дали да въвеждаме в нашата наказателно-правна система този вид способ за решаване и реализиране на наказателното производство. Но съм убеден, че при предложените гаранции от страна на законопроекта на Министерския съвет, които дават възможност да се гарантира максималното ограничаване на злоупотреба с този правен способ, считам, че той ще бъде изключително полезен и ефективен за нашата система.
От друга страна съм убеден, че, правейки тази реформа, трябва да отделим особено внимание за оптималното и добро действие на трите звена на съдебната система - съд, прокуратура и следствие. Ние трябва да държим сметка за добрия баланс между техните функции и взаимоотношения. Привърженик съм на това съдът и съдебната фаза да бъде основната фаза в наказателния процес и в наказателното производство. Но ние не бива да забравяме и да пренебрегваме фазата на предварителното производство.
Изключително опасно е да се стигне до смесване на функциите между съд и прокуратура и следствие в цялостното развитие на наказателния процес. Затова съм убеден, че при прецизирането на отделните текстове, които са внесени в закона, трябва да намерим добрия баланс и да не стигаме до крайности изцяло да прехвърляме всички функции, свързани с наказателната репресия, на държавата върху съда. Много внимателно трябва да намерим точно оптималния баланс между функциите на съда, на прокуратурата и на следствието. Знаем много добре, че част от целите на тази реформа е максимално да се ограничат възможностите за корупция и в самата съдебна система.
Аз смятам, че много опасна е тенденцията да прехвърляме всички основни правораздавателни функции, особено в наказателното право, върху съда. Трябва да се намери добрият оптимален баланс, за да гарантираме обществото, че всяко едно звено от съдебната система ще изпълнява своите повели по Конституция и по закон. Аз се притеснявам от това, че вече са налице някои негативни тенденции, касаещи това, че примерно само върху съда се прехвърлят определени правомощия, касаещи реализиране на наказателната отговорност. Знаем немалко случаи, свързани с промяна в мярката за неотклонение, които водят до безпринципно освобождаване на задържани под стража престъпници. Аз мога да ви цитирам редица примери в тази насока. Примерно, издирват дълги години за многократни престъпления в държавата и чужбина престъпник, който е върнат в България от Интерпол, се освобождава от съда съвсем безпринципно. Ние трябва да предоставим на нашите граждани добри правни гаранции, за да се намали възможността за злоупотреба в тази насока.
Затова аз смятам, че внесеният законопроект от Министерския съвет е една много добра база, една много добра основа, върху която ние можем да развием всички тези необходимости на нашето общество и на нашите граждани и да не превръщаме отделните звена на съдебната система, като следствие и като прокуратура, в едни обикновени регистратори на престъпна дейност. Те трябва да поемат своята отговорност, своите задължения в борбата срещу престъпността. В тази връзка ние не трябва да лишаваме някои звена на съдебната система, като прокуратура и следствие, от някои оперативни възможности за по-бързо реагиране при извършвана конкретна престъпна дейност. Разбира се, най-важното е всички актове на предварителното производство, на прокуратура и на следствие да подлежат на съдебен контрол. Тоест всеки един акт, който касае и засяга основни човешки права и свободи, трябва да се контролира от съда. Но в рамките на този контрол ние трябва да предоставим възможност на тези органи на съдебната система да могат бързо и съобразно потребностите на обществото и на държавата да вземат мерки, когато има престъпна дейност. Знаем, че съдебната машина, съдебната система е доста тромава. Докато тя се задвижи, много е възможно и много е вероятно част от престъпната дейност на определени лица да бъде прикрита.
Аз мисля, че държавата не бива да се лишава от възможността на определени органи, като прокуратура и следствие, да реагират бързо и адекватно на престъпната дейност на престъпниците.
Затова аз считам, че използвайки предложения от Министерския съвет законопроект, който дава едни много добри възможности в тази насока, ние имаме възможността вече между първо и второ четене да внесем някои предложения, които именно в тази насока да гарантират спокойствие за нашите граждани.
В тази връзка аз подкрепям изцяло внесения проект на Министерския съвет и ви предлагам да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Има ли други изказвания? Не виждам господин Панчо Панайотов в залата, за да каже дали оттегля или не своя законопроект, поради което ще трябва да го гласуваме.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 854-01-72, внесен от народния представител Панчо Панайотов.
Гласували 131 народни представители: за 14, против 68, въздържали се 49.
Законопроектът на господин Панчо Панайотов не се приема.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 902-01-17, внесен от Министерския съвет.
Гласували 156 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предвид особената важност на законопроекта и необходимостта да се обмислят добре предложенията, които ще се направят за него на второ гласуване, моля да се удължи срокът за правене на предложения за второ четене с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на срока с две седмици за правене на предложения за второ четене.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За процедура думата има госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Ползвам възможността на правилника от името на парламентарна група да поискам почивка, от която да се възползваме всички, и да стимулираме контактната група по-бързо да ни предостави декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни.): Заседанието продължава.
На седма точка сме: първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.
Искам да напомня, че този законопроект го обсъждахме на 19 февруари на първо четене, имаше изказвания. Имате думата по законопроекта.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Вече имаше заседание по този законопроект, внесен от Министерски съвет, който впрочем не стигна до гласуване и на мен ми се иска да коментирам текста, внесен от Министерски съвет, тъй като на тази база, с някои промени и допълнения, които аз предлагам и мога да развия пред вас, може да изясним текста. Всъщност става дума за текст към Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2, т. 1, който текст впрочем да опише изображението към закона, даден в същото Приложение № 1.
Предложението на Министерския съвет звучи по следния начин:
"Гербът на Република България се вписва в условен правоъгълник със страни 31,5 мм и 37 мм, като геометричният център на изображението на герба съвпада с центъра на окръжност с диаметър 55 мм".
Мисля, че тук няма нужда от кой знае какви коментари. Става дума за уточняване на размера на печата, обаче в този текст има една, бих казал, неточност. "Геометричният център" на изображението на герба би трябвало да се замени с "геометричният център на въпросния правоъгълник, в който е вписан гербът". За да има по-голяма геометрична точност в изречението, което описва печата. Това е забележката ми към този текст.
Освен това, гледайки изображението към приложението, в това изречение не е описано разположението вътре в държавния печат на думите "Република България" и "Държавен печат" спрямо герба. Освен това не е разписан начинът, по който тези думи "Държавен печат" и "Република България" са разположени вътре в общото изображение на държавния печат.
Именно затова мисля, че трябва, първо, да се каже, че думите "Република България" и "Държавен печат" са разположени концентрично, вътрешно по дължината на окръжност с диаметър 55 мм. Тоест те са разположени концентрично вътрешно в окръжността, която определя държавния печат. Това е важно да се запише в приложението.
И още нещо, начинът, по който думите "Република България" са разделени от думите "Държавен печат", трябва да бъде описан.
Аз предлагам един прост текст. Тези думи можем да ги разделим посредством условно прекаран диаметър на тази окръжност от 55 мм, като междупрочем размерът на диаметъра е записан в това, което внася Министерският съвет.
С това уточнение, че думите "Република България" и "Държавен печат" са разположени концентрично вътрешно на въпросната окръжност, която формира общото изображение на държавния печат, и този условен диаметър на окръжността, който разделя "Република България" от "Държавен печат", става ясно по какъв начин точно са разположени думите.
В приложението в тялото на закона е написано, че става дума за шрифт "виол", тоест няма нужда от други уточнения по Приложение № 1, с което всичко се изяснява.
И тъй като виждам, че в края на краищата трябва чисто в редакторски смисъл да се допълни и промени текстът, внесен от Министерския съвет по това Приложение № 1, съм изготвил един конкретен текст, който не се различава съществено от текста на Министерския съвет, само допълва и уточнява тези обстоятелства, които изложих пред вас, уважаеми колеги, с което нещата стават ясни.
Впрочем, може би трябва с подзаконов акт вече да се уточни самата пластична форма на изображението на герба във връзка със стандартизацията, но това не е предмет на закона. Законът само в най-общ вид трябва да опише в приложението формата, начина и шрифта на държавния печат на Република България.
Аз съм поработил над един текст, който мога да изложа след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това вече е за второ четене.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това са основните неща, господин председателю, уважаеми колеги. Смятам, че чрез тези уточнения можем спокойно да отидем към едно словесно описание на изображението, което е дадено в Приложение № 1 на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има ли други изказвания?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Трябва графично да се представи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има го в приложенията.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Понеже той прави корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма корекции. Господин Ганев, в приложението графиката я има. Остава да се уточнят размерите на герба, на шрифтовете на буквите и т.н. Това, което господин Димитров фактически каза е словесно описание на графичното изображение.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България № 802-01-45, внесен от Министерския съвет.
Гласували 147 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е да преминем и към второ четене на приетия вече на първо четене законопроект за изменение и допълнение, тъй като още един път казвам, че става дума за чисто редакторски допълнения и изменения на текста, внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем към второ гласуване на внесения законопроект.
Гласували 182 народни представители: за 151, против 18, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля господин Лучников да докладва законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 30 юли 1998 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България № 802-01-45, внесен от Министерския съвет.
Комисията предлага следния окончателен текст на закона, вместо приетия на първо гласуване, а именно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първо заглавието, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по заглавието?
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 165 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 21.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
"§ 1. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 в т. 1 се добавя ново изречение: "Гербът на Република България се вписва в условен правоъгълник със страна 31,5 мм и 37 мм като геометричният център на изображението на герба съвпада с центъра на окръжност с диаметър 55 мм".
§ 2. Графичното изображение на държавния печат на Република България в приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, в т. 2 да се приведе в съответствие с изискванията на § 1."
Уточняващ текст на § 1, който комисията предлага:
"§ 1. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 в т. 1 да се добави следният текст: "Текстът е разположен концентрично вътрешно по дължината на окръжност с диаметър 55 мм, като думите "Република България" над короната на герба и са разделени от думите "държавен печат" посредством условно прекаран диаметър на окръжността. Гербът на Република България е вписан в условен правоъгълник със страни 31,5 мм и 37 мм, чийто геометричен център съвпада с центъра на окръжността, а големите страни на правоъгълника са успоредни на условно прекарания диаметър, разделящ текста на печата".
Това е новата редакция на § 1, който комисията предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
И само едно допълнение, тъй като господин Сендов отсъства. Заслугата да се направи тази корекция е математикът Сендов, който при първото четене каза: "Ако ме няма, моля ви поправете нещата".
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Не е толкова съществено, но все пак от гледна точка на математическата прецизност правоъгълникът има дълга и къса страна, а не малка и голяма. Голяма е друго измерение, не е за дължина. Според мен трябва да бъде "дългите страни на правоъгълника", но това вече е математически перфекционизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вместо "страни" предлагате "дълга и къса страна".
Има ли други изказвания?
Пояснява се "дълга страна 37 мм и къса страна 31,5 мм".
Поставям на гласуване заместващия текст, предложен от комисията за § 1 с редакционната корекция, която направи господин Христо Иванов.
Гласували 169 народни представители: за 133, против 14, въздържали се 22.
Параграф 1 е приет.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 19.
Параграф 2 е приет.
Приет е и целият Закон за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.

Осма точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Господин Николов, имате думата да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 802-01-62 от 19 ноември 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет

На заседанието си, проведено на 3 декември 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
Народните представители подкрепиха представения законопроект, който цели да внесе яснота и да се преодолеят непълноти в Закона за застраховането, проявили се в практиката на неговото прилагане. Едно от най-важните предложения, насочено към повишаване на ликвидността на имуществото на застраховат елите, е както капиталът на застрахователните акционерни дружества, така и вноските във взаимозастрахователните кооперации да бъдат само парични. Законопроектът разширява правомощията на Дирекцията за застрахователен надзор, което е предпоставка за оперативно осъществяване на текущия надзор върху застрахователите в интерес на застрахованите лица. Повишават се изискванията към членовете на управителните органи на застрахователите и прокуристите. Усъвършенства се и уредбата на взаимозстрахователните кооперации. Регламентира се дейността на застрахователния брокер и застрахователния агент в съответствие с уредбата на страните от Европейския съюз. Създадени са нови правила относно ликвидацията и несъстоятелността на застрахователите.
В хода на дискусията народните представители направиха предложения за уеднаквяване изискванията към капитала на вече лицензираните застрахователни дружества с включените в законопроекта изменения на режима на капитала. Предложено беше и да се ограничат установените в законопроекта възможности за издаване на необжалваеми административни актове.
Въз основа на проведеното гласуване, при което 23 народни представители подкрепиха законопроекта, а 1 се въздържа, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За процедура думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурното предложение на основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днес, 25 март 1999 г., Народното събрание да проведе извънредно заседание от 16,00 ч. при следния дневен ред: точка единствена - "Обсъждане и приемане на проектодекларация относно изострянето на кризата в Косово". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище?
Господин Корнезов има думата за противно становище.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Вчера от 12,00 ч. целият парламент чака, за да се произнесе народното представителство по толкова кардиналния въпрос за суверенитета и съдбата включително и на нашата държава. Сега изведнъж се прави едно процедурно предложение, което междупрочем и друг път се е правило.
Въпреки това вчера ние, 52 народни представители, внесохме искане за извънредно заседание и, господин председателю, Вие даже не го поставихте на гласуване, а го отклонихте. Сега един народен представител, но този път от мнозинството - и веднага искате да имаме извънредно заседание. (Шум и реплики.)
Добре, извънредно заседание, от колко часа и точно кога ще започнем да работим най-после по това, за което сме се събрали днес, питам аз? Докога ще чакаме? Една декларация от сутринта я пишат някъде си и някой си. Къде е тази декларация? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, чл. 34, ал. 3 са един член и една алинея, които са прилагани десетки пъти в тази зала за насрочване на извънредно заседание, а другия ред, по който вие сте поискали извънредно заседание, и вчера ви беше казано, че е по времето, когато парламентът не заседава - тогава в 7-дневен срок председателят свиква парламента. Две съвсем различни процедури.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Велислав Величков.
Гласували 162 народни представители: за 157, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Ще има извънредно заседание от 16,00 ч. (Шум и реплики в залата.)
Господин Христо Христов има думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Промените в Закона за застраховането, предложени на вниманието ви, са наложени от необходимостта от ефективен държавен надзор върху участниците на застрахователния пазар и нуждата от хармонизация на нормативната уредба с Директивите на Европейския съюз. Въпреки че Законът за застраховането бе приет през 1996 г., той на практика започна да действа едва в края на 1997 година... (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ХРИСТО ХРИСТОВ: ... със създаването на държавните органи, осъществяващи надзорните правомощия по закона: Националният съвет по застраховане и Дирекцията за застрахователен надзор. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, един момент. Искам да призова мнозинството за внимание и тишина.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Проектът за изменение и допълнение на Закона за застраховането, който сега трябва да обсъдим и гласуваме, е изработен след едногодишна практика по закона. При неговото прилагане се проявиха недостатъци и пропуски.
Считам, че в предложения ни проект е постигнат баланс между принципите за либерално развитие на застрахователния пазар и нуждата от държавен контрол върху тази важна финансова дейност. На този етап от развитието на застрахователния бизнес в България след повече от 50-годишно отсъствие на държавен надзор е необходимо да се приемат и някои рестриктивни мерки, които имат аналог и в европейското законодателство, като контрол върху презастрахователните програми и др.
Измененията в Закона за застраховането са основно в няколко насоки. Изключително важно е изменението в структурата на застрахователните акционерни дружества. Въвеждането на изискване капиталът да бъде набиран изцяло с парични вноски осигурява ликвидност на застрахователните дружества. Регламентирани са правомощията на Дирекцията за застрахователен надзор при осъществяване на текущ контрол върху застрахователите и застрахователните брокери. Някои от правомощията на Националния съвет по застраховането преминават в компетентност на дирекцията, като вливане на застрахователи, прехвърляне на застрахователен портфейл за притежаване на повече от 5 на сто от капитала на застрахователното дружество и др. Последната като постояннодействащ надзорен орган може оперативно и ефективно да упражнява възложените й правомощия.
Съществени са промените и в нормативната уредба на застрахователното посредничество. Подробно е регламентирана дейността на застрахователните брокери и агенти. Тази регламентация е изцяло съобразена с директивите на Европейския съюз от 1992 г. Поради многобройните проблеми, които на практика възникнаха при провеждането на ликвидацията и откриването на производство по несъстоятелност на застрахователи, основно са променени нормите, по които се осъществяват тези процедури. Измененията са насочени към по-голяма оперативност на процеса с оглед защита на интересите на застрахованите лица.
Въвеждат се нови административно-наказателни разпоредби. Действащите в момента санкции не покриват всички възможни нарушения на закона или са прекомерно високи за някои по-маловажни нарушения.
Предвидената система от административни наказания ще даде възможност за по-добра индивидуализация на наказанията ще има превантивен ефект срещу евентуални нарушения на закона.
В заключение считам, че промените в Закона за застраховането са навременни и необходими.
Ето защо ви приканвам да ги подкрепим, като гласуваме така предложения ни законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Други изказвания? Има ли други изказвания?
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането № 802-01-62, внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте!
Гласували 139 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следваща точка от седмичната програма е:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ ЗА 1998 Г.
За процедура има думата господин Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание правилника срокът по предложения законопроект за правене на предложения да бъде удължен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате предвид приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането? Има ли противно становище? Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Каменов.
Гласували 127 народни представители: за 119, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието и срокът за писмените предложения за второ гласуване по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането е увеличен на две седмици.
Тъй като от 16,00 ч. предстои извънредно заседание, току-що ви беше раздадена и проектодекларацията, очаквам някой да направи процедурно предложение за прекратяване на заседанието, за да можете да се запознаете с декларацията.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Виждам оживление в левите редове!
Правя процедурно предложение да прекратим заседанието с оглед на това пленарна зала да се запознае и да вземе решение по проектодекларацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение за прекратяване на редовното заседание.
Гласували 129 народни представители: за 118, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 26 март 1999 г.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Осман Октай и Руси Статков и на питане от народните представители Станка Величкова, Кръстьо Трендафилов и Христо Стоянов.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Пламен Славов и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Такев и на питане от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Христо Иванов, Борислав Китов и Ахмед Юсеин.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Станка Величкова, Валентин Симов, Кънчо Марангозов, Велко Вълканов и Иван Бойков.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Дилков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Михаил Миков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев - на актуален въпрос от народните представители Мюмюн Емин, Лютви Местан и Ахмед Юсеин;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на два актуални въпроса от народните представители Осман Октай и Велко Вълканов и на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Бойков;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков - на два актуални въпроса от народните представители Кемал Еюп и Емилия Масларова;
- министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Лютви Местан.
Поради служебен ангажимент, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Постъпили са няколко съобщения за отлагане на комисии. Няма да ги чета, защото на практика всички насрочени за днес от 15,00 ч. комисии отлагат своите заседания.
Закривам редовното заседание.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание е днес от 16,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,35 ч.)

Председател:
           Йордан Соколов

Заместник-председател:
                    Иван Куртев

Секретари:
                 Илия Петров

      Калчо Чукаров