Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Преди да преминем към текущата работа, едно съобщение. В 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще стане връчването на наградите на дейци на науката, културата и образованието, които им се дават по решение на Председателския съвет на Народното събрание. Поканваме всички народни представители. След това ще има и по чаша шампанско.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 23 май 2000 г.:
- Проект за решение относно подкрепата на позицията на правителството на Република България по глава 27 - "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Вносители - заместник-председателят на Народното събрание господин Юнал Лютфи и господин Асен Агов.
- Проект за решение за промяна в състава на Комисията по икономическата политика. Вносител - народният представител Росица Тоткова.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносители - народните представители Александър Каракачанов и Валентин Симов. Водеща е Комисията по национална сигурност.
- Проект за решение за даване на съгласие за сключване на заемно споразумение (проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на кредитно споразумение между Република България и Японската банка за международно сътрудничество. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители - народните представители Стефан Нешев и Пламен Славов. Водеща е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
- Законопроект за религиозните права и религиозните сдружения. Вносители - народните представители Лютви Местан и Ахмед Доган. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
По дневния ред има направени предложения:
Предложение от народния представител Иван Борисов точка в дневния ред да бъде проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Предложение от народния представител Велко Вълканов за законопроект за военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на българската държава.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов за проект за решение за избиране на Временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Предложение от Парламентарната група на СДС, като на Председателски съвет беше направена една промяна в поредността на точките и въз основа на това е изготвен проектът за програма за работата на Народното събрание за 25 и 26 май.
1. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи заемно споразумение (проект за реформа в здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайски кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
5. Първо четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
7. Законопроект за денонсиране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
9. Проект за Декларация относно подкрепата на позицията на правителството по глава "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
10. Второ четене на законопроекта за закрила на детето - продължение.
11. Парламентарен контрол.
Ако някой от вносителите иска да се изкаже по дневния ред, или ако има предложение за отпадане или разместване?
Има думата господин Велко Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Както вече два пъти досега, така и днес ние предлагаме в дневния ред да се включи законопроектът за военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на българската държава. Ние сме изложили своите мотиви, известни са основанията ни. Настоятелно молим да уважите това наше предложение.
Разбира се, бихте могли да отхвърлите нашето предложение за включване в дневния ред, но това ще стане за сметка на престижа на Народното събрание. Не бива Народното събрание да остава с безразличие към съдбата на 6 хил. български граждани, загубили здравето си при изпълнението на своя висш патриотичен дълг.
Отново настоявам, моля да уважите нашето предложение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Господин Драгомир Шопов има думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! На основание чл. 39, ал. 3 от правилника за нашата работа предлагам в програмата на Народното събрание да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси. Проектът е внесен от колегата Корнезов и група народни представители на 17 март под № 054-02-40.
Както ви е известно, уважаеми колеги, въпросът за Здравноосигурителната каса и изобщо за здравеопазването в България е един сериозен въпрос, който основателно занимава и ангажира вниманието на нашето общество. И е така, защото има нещо сбъркано в това, което някои се опитват до окачествят като здравна реформа. Тя не е приета нито от медицинските служители, да не говорим за народа ни, за огромното мнозинство от българите, които вече нямат никаква възможност да се лекуват, за съжаление.
Какво става сега в Националната и районните здравноосигурителни каси? Имаме впечатлението, че главното за тях в момента е да се устройват битово, да харчат много пари за луксозни сгради и луксозни кабинети, да се снабдяват, уважаеми господин министър, със скъпи и прескъпи автомобили и т.н. Откъде са набавени огромните средства?
Това са само една малка част от въпросите, които чакат своя сериозен и точен отговор. И това е задължително да направим точно сега, когато навсякъде се говори за ширещата се, за непознатата в България корупция, и за пасивността на синьото правителство, което не може или не иска да се пребори с нея.
Аз съм убеден, че създаването на една временна комисия, уважаеми господин председател, ще има сериозен принос за изясняване на тези тревожни въпроси и за поставянето на бариера пред неразумните разхищения и пред финансовите неуредици и спекулации. Нека най-сетне покажем, че можем да отговорим по достоен начин като парламент на обществения интерес и тревога. Длъжни сме да го направим!
Уважаеми колеги, моля да подкрепите моето предложение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Внасям предложението не само защото съм подписал проекта за решение, а защото събитията през изминалата седмица налагат да има такава комисия. Съображения.
Първо, по време на дебата по вота на недоверие в продължение на часове ни увещавахте, че корупция няма. През миналата седмица премиерът Костов заяви: правителството е напълно открито, готови сме да посрещнем всякакви проверки. Ако всичко това е вярно, какво ви пречи да подкрепите комисията?
Второ, за контрол в приватизацията настояваме не само ние от Демократичната левица. Категоричен беше примерът на господин Осман Октай: приватизира се млекопреработвателно предприятие. Оказва се, че в складовете му има тонове сирене държавен резерв. Новият собственик продава държавния резерв, след което губи интерес към фирмата. Контрол няма.
Когато през миналата година поисках оставката на министъра на промишлеността за ликвидирания през 1997 и 1998 г. завод "Металик" - Видин, той отговори: заводът е разграбен по времето на Виденов. Директорът е назначен от кабинета на БСП. Това, разбира се, не е вярно. Стоице Петров беше назначен не за директор, а за синдик на 18 октомври 1998 г., тоест почти две години след Виденов. Кого излъгахте тогава, господин Божков? Държавата излъгахте, защото в изчезналия завод държавното участие беше 20%.
И, трето, неслучайно миналата седмица Богомил Бонев заяви: няма приватизационна сделка, в която да не участва депутат от СДС.
Уважаеми колеги, това, което правите сега, е най-голямото разграбване на България. Това е разграбването на века. Ще ни бъде търсена отговорност - на вас за това, че разграбвате, на нас - за това, че ви позволяваме.
Ето защо има нужда от такава комисия. Настоявам предложението да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Борисов точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Моля, гласувайте!
Гласували 173 народни представители: за 76, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Велко Вълканов точка от дневния ред да бъде законопроект за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава.
Гласували 172 народни представители: за 67, против 56, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Шопов точка в дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Гласували 162 народни представители: за 71, против 78, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Иван Зънзов.

ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като проблемът е изключително сериозен аз предлагам да се прегласува. Но преди това моля господин министърът да припомни тук какви пари са необходими, за да влезе здравноосигурителната система, какво е набрано и евентуално, в груб вид, къде са отишли парите, които са набрани досега.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Няма такава процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Гласували 168 народни представители: за 76, против 86, въздържали се 6.
Предложението отново не се приема.
Моля, гласувайте проекта за седмична програма, така както беше прочетен и както е раздаден.
Гласували 166 народни представители: за 109, против 30, въздържали се 27.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА РЕФОРМА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има становище и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Господин Стефан Стоилов, бихте ли прочели становището на комисията?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Нали го четохме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Момент, за да направим справка.
Становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е докладвано. Не е докладвано становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Заместник-председателят - господин Иван Зънзов, има думата да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!



"СТАНОВИЩЕ
за предложение до Народното събрание за даване съгласие
Министерският съвет да сключи Заемно споразумение
(проект за реформа в здравеопазването) между Република
България и Международната банка за възстановяване и
развитие


На извънредно заседание, проведено на 11 май 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа предложението до Народното събрание за даване съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение (проект за реформа в здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъства заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Кондурджиев. Предложението бе представено от председателя на комисията доц. д-р Борислав Китов.
Предлага се Министерският съвет да сключи Заемно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие в размер 63 млн. и 300 хил. щ.д. Очакваното съфинансиране от българска страна е в размер около 15 млн. щ.д.
Три са основните цели на предлагания заем:
- осигуряване на равнопоставен достъп на всички български граждани до качествено медицинско обслужване;
- подпомагане на реформата в първичната амбулаторна и болнична помощ;
- осигуряване на оборудване, консултантски услуги и обучение в помощ на Националната здравноосигурителна каса при създаването на технологическата й инфраструктура.
В хода на дискусията народните представители се обединиха с мнението, че 20-годишният срок за отпускане на заема, който включва 5-годишен гратисен период, е добро финансово решение. Чрез финансовите средства ще се осигури оборудване на новосъздадените общи практики на семейните лекари в отдалечените от медицинско обслужване райони.
Създава се възможност за разработване на програма за алтернативна медицинска заетост и изграждане на инвестиционен фонд, който да предоставя нисколихвени кредити на болници за инвестиране в медицинската инфраструктура. С оглед на проведената дискусия и гласувания 14 "за", 0 - "против" и 0 - "въздържали се" Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение (проект за реформа в здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Председател:
Доц. д-р Борислав Китов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Има думата господин Стефан Стоилов. Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За нас е ясно, че без намиране на финансови ресурси здравната реформа не може да бъде реализирана. Нещо повече, всепризнат е рискът, който стои пред здравната реформа, именно във връзка с отсъствието на достатъчно ресурс. Тук ще отворя една скобка, за да ви обърна внимание върху факта, че в Унгария, бих казал, бяха осигурени десетократно повече пари и въпреки това по модела, по който се осъществява здравната реформа, тя, меко казано, претърпя една малка криза. В тази плоскост ние търсим и принципните аргументи за подкрепата на един подобен заем и изобщо на всички стъпки, които целят да осигурят повече ресурс за осъществяване на здравната реформа.

Не може да не сте обърнали внимание, че в самите мотиви към проектозакона министър-председателят признава, че в краткосрочен план ще има кризисни ситуации. И колкото повече са ресурсите, разбира се, при разумно управление и използване, толкова е по-малка опасността тези кризисни ситуации да се превърнат в една фактическа реална криза.
Има обаче неща, които смущават. Те са свързани с политиката по използване на средства от такива заеми. Те са свързани с начина, по който се договарят подобни заеми, с позицията на българската страна. И в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол това беше и основната тема на разговор. Първо, господин министър, на парламента е даден проект, който се различава от проекта, който беше предмет на обсъждане в комисията. Може би Вие ще хвърлите светлина върху това обстоятелство. Проектът, който се гледаше в комисията, е от 15 май, а проектът, предоставен на народните представители, е от 19 април. И не случайно има разлика в числата. Очертава се едно определено несъгласуване. И за част от народните представители, които са работили в двете специализирани комисии, възниква въпросът - кое към момента е договорено и от кое, както Вие заявихте в комисията, ще се отиде по-нататък, за да се иска подобряване на условията по някой от елементите на споразумението по заема.
Второ, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол винаги е била много чувствителна, когато се сблъсква с факти на използване на големи части от предоставените ни заеми за цели, които са "покрай" основната задача на заема.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Там е далаверата!
СТЕФАН СТОИЛОВ: За нас е ясно, че изграждането на системата, която ще прави реформата и ще осигури функционирането на здравеопазването при новия режим, изисква определени разходи. Тези заеми, има един подобен в сферата на образованието, са заеми до голяма степен за осъществяването на реформата. Те са структурни заеми. Но всички колеги в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол бяха шокирани от големия дял на разходите за консултантски услуги, за обучение, за изграждането на център, който ще управлява самия проект, и т.н. Ако не беше острият проблем за ресурси във връзка с осъществяване на реформата, човек би могъл с по-леко око да погледне на този голям дял на разходите за консултантски услуги за обучение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): 17 млн. за консултации.
СТЕФАН СТОИЛОВ: На тези, които по-отдавна работят в парламентарните комисии и по-специално в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и знаейки каква е практиката в областта на командировките, обучението, образованието, е съвършено ясно, че извънредно много средства се изразходват неоправдано за тези цели. Там хонорарите са високи. Разходите за единица обучение са много високи. Престоят в страната със съмнителна полза много често струва твърде много и т.н., и т.н. Това е практика, позната на българите, и не само на българите, но и на всички страни в преход. Тя е позната и на много колеги преди да дойдат в парламента, когато са работели в различни сфери на стопанството и на обществения живот. На нас ни е познато в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и с конкретни числа - за това колко струва един ден на един такъв консултиращ. Вярно е и Вие обърнахте внимание на това, господин министър, че в тези разходи влизат и такива, които са предназначени за купуване на софтуер. Нашето убеждение обаче е, че при една по-голяма настоятелност, при воля да бъдат икономисани така нужните на реформата средства, тук може да се отиде към едно допълнително намаление. Пак повтарям, при воля да се настоява, да се водят разговори от позициите на един добре разбран и защитен национален интерес.
Това са смущаващите неща. И ние очакваме да чуем от Вас какво по-конкретно смятате, че може да бъде постигнато по линията на намаляването на тези елементи от разходите, тъй като, и с това може би ще приключа, искам да съобщя на народните представители, които не са се запознали със споразумението: разходите за консултантски услуги в единия проект са 9 млн., в другия - 17 млн.; разходите за обучение - 7 млн., съответно - 4 млн.; пределно оперативни разходи, където влизат и разходите, освен за заплати на държавните служители, и за този център, който ще управлява проекта, в единия случай половин милион, в другия случай - 1,5 млн. и т.н. Има неразпределени разходи в единия случай към 7 млн., в другия случай - към 4 млн. Когато казвам единия и другия случай имам предвид двата проекта, които са предоставени веднъж в комисията и втори път - на народните представители за обсъждането на въпроса в зала.
Това, че никой в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не възразяваше срещу искането за един, бих казал, нов опит или тур от преговори за чувствително намаляване на тези разходи показва, че подобни искания на народните представители са основателни. И те са убедени в това, че трябва и сигурно може да бъде постигнато немалко по тази линия.
Господин министър, настроенията, които се формират във връзка с този заем, и по-конкретно - във връзка с някои елементи от споразумението, няма да отречете, че кореспондират с широко разпространеното мнение в обществото, че създаването на системата, при която ще функционира здравеопазването у нас, осъществяването на реформата става при доста голяма разкош при разходването на средствата. Аз не съм първият, който го казва, нито последният. Трябва да се държи сметка за тези обществени настроения, толкова повече, че те получават потвърждение чрез анализите на разходите, които се правят и в регионален мащаб, и тук, в центъра. И които показват, че има твърде много излишества при бедността, която е характерна за страната, и ограничения ресурс, с който разполагаме, за извършване на такива важни , жизненоважни структурни реформи в социалната сфера. Това е още един аргумент, който налага Вие, вашите експерти, участващите в преговорите, макар че Вие сега искате от парламента вот да бъдат приключени преговорите и подписано споразумението, да направите всичко възможно за подобряване на условията в това отношение, в което аз говорих, на предлаганото споразумение. Мисля, че това ще бъде безспорна печалба и за министерството, и за страната ни като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг иска ли думата?
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! За всички нас е ясно, че днес здравеопазването не се нуждае от пари, а се нужда от много пари! Това е една стара максима, която много често и в тази зала, и навън ние сме я коментирали. Безспорно, сключването на един такъв заем с Международната банка за възстановяване и развитие е изключително полезен за българското здравеопазване. Ще бъде полезен. И това едва ли някой в тази зала, а и извън нея може да отрече.
Безспорно е, че това, което става в момента и трябва да стане, се нуждае от средства, с които, първо, то да се укрепи, и второ, както е казано в един от основните мотиви, цел на този заем е осигуряване на равнопоставен достъп на всички български граждани до качествено медицинско обслужване. Това е огромно задължение, което се поема в момента от парламента, когато гласува това решение, и още повече от правителството и в частност, господин министър, от ведомството, за което Вие отговаряте като политически ангажимент.
Но тук се поставя въпросът за тази равнопоставеност за онези граждани, които няма да внасят здравноосигурителни вноски и няма да имат здравно осигуряване. Ясно е, че ще има такива граждани. Вие сам заявихте във Ваше интервю по телевизията, че тези граждани ще трябва да плащат. Те нямат с какво да правят вноски при 6 на сто от минималната работна заплата, а с какво ще плащат? Значи тук възниква въпросът за съмнения в тази декларация на тази висока цел. Ако вие чрез този заем и от тази трибуна го заявите, ще гарантирате равнопоставеността на онези граждани, които така или иначе няма да имат здравноосигурителни вноски, аз бих Ви поздравил за това.
На второ място, Вие казвате институционално укрепване на първичната, болничната здравна помощ и повишаване квалификацията на работещите в нея. Чудесно! Да, трябва в първичната здравна помощ да се направи изключително много. Вие декларирахте за 1000 практики, които вече би следвало да са започнали своето действие и да са готови, защото ако те не са готови след един месец, значи здравното осигуряване в тези тежки райони, за които се коментира, не може да стане.
Но аз искам да се върна малко назад. Вие знаете, господин министър, че имаше един заем, сключен преди години, още по времето на управлението на Демократичната левица и след това този заем продължи да се използва и по време на управлението на Обединените демократични сили. Този заем беше за преструктуриране на здравеопазната система. И там се казва: "преструктуриране на първичния здравен сектор". Но за тези три-четири години във вашия план за действие на министерството, който ние получихме през март т.г., е записано: "Фаза едно на компонента предвижда закупуването на медицинско оборудване на 180 лекарски практики, разположени в 25 общини". Значи за тия лекарски практики, разположени в 25 общини, аз слушам от 4-5 години. Не стана ли? Не се ли случи в тези 25 общини? Не се ли реализира този проект от предишния заем?
"И предстои до края на май и до края на октомври извършването на ремонтни действия в 100 сгради за първична здравна помощ по стария заем." Не е ли осъществено това? Ние не сме получили отчет, а сключваме нов заем. И в комисията няма такъв отчет. И аз ненапразно по време на заседание на комисията поставих този въпрос, че ние трябва да видим как е изразходван първият заем и тогава да предприемаме гласуване на втория заем, който казвам, че ние ще подкрепим по обясними причини.
По-нататък във фаза две се казва: "Закупуването на медицинско оборудване за 766 лекарски практики и 49 групови общо в 209 общини, 380 комплекта, което ще се извърши до края на декември 2000 г.". До края на декември има шест месеца. Ако не е свършена поне половината работа от това, аз дълбоко се съмнявам, че до края на декември това ще бъде свършено. Какво стана по първия заем във връзка с изграждането на пет хемотрансфузионни центрове в страната? За тяхното осъществяване, реализация, строителство, ремонтни дейности, за които и Световна банка ни обърна внимание в своите меморандуми, няколко пъти ни обръща внимание по завършването на тези проекти, нито Народното събрание, нито в комисията, а трябва да ви кажа и в здравната мрежа, се знае какво става. Значи няма прозрачност по този въпрос, след като ние дори в комисията не сме получили информация по въпроса, а още по-малко в медиите е писано по този проблем.
И аз ще се върна малко по-назад, за да продължа мисълта на уважавания от мен проф. Стоилов във връзка с това, че в този заем се предвиждат изключително много средства: консултантски услуги за 17 млн. и за обучение - 4 млн. и 84 хил. долара. Аз питам във връзка с международни проекти, пак от вашия план за действие на министерството е записано: "Обучение на 500 души от здравноосигурителната администрация, свързани с повеждането на здравно осигуряване по проект, финансиран от правителството на Германия, в размер на 600 хил. германски марки", извън този заем, който ние в момента сключваме. Докъде е стигнало обучението на тези 500 души?
По-нататък: "Обучение на 600 болнични мениджъри и администрация от правителството на Испания на стойност 400 хил. щатски долара". Това е пак по вашия план за действие. Какво стана? 600 менаджери! В България най-напред няма 600 болници, това е едното. И второ, знаем какво ще стане с голяма част от малките болници, когато станат търговски дружества. Значи тези 400 хил. долара как са оползотворени по бивши международни проекти? Докъде е стигнало тяхното обучение? Междупрочем, аз участвах в едно такова обучение по този испански проект и той беше на необходимото ниво. Но докъде е стигнал. Завършен ли е? Знаем ли колко са обучени, колко хора са готови? Къде са тези директори? Ръководят ли вече здравни структури и как ги ръководят? Защото, ако разгърнете икономическите анализи, които главният Информационно-изчислителен център дава всяка година, ще видите, че поне в икономическо отношение не се ръководят добре здравните структури в Република България.
И по-нататък, Европейският съюз одобри отпускането на 1 млн. и 200 хил. евро по проект за обучение "Институционално изграждане на Националната здравната осигурителна каса". Какво стана с тези евро? Къде са? Четири хиляди здравни служители за обучението им да стартира през м. ноември 2000 г. Как е разпределено, в какъв период от време. Какво е направено по този заем? Разкрити ли са специалните сметки в банките? Какво става въобще?
Ето това са въпроси, които ние поставяме много остро във връзка със сключването на този заем. Те са взаимносвързани - как се изразходват средствата. Не може един парламент преди да е разбрал как са изразходвани средствата по един заем, който е сключен преди това, да вдигне ръка и да натисне копчето за друг заем. И това не бива да се повтаря, господин министър, независимо кой е на власт. Защото от нас обществото иска отчет. И затова сега обществото така остро реагира по всички разходи, които се извършват от районните и Националната здравноосигурителна каса. Защото няма прозрачност по тези разходи.
И пак се връщам на заема. Във вашата програма е записано: "Очаквам втори заем от 60 млн. и 600 хил. долара" - по сегашния проект е от 63 млн., вие пишете: "40 млн. и 600 хил. ще бъдат изразходвани за доизграждането и развитието на информационна и комуникационна система на здравно осигуряване, обучение на персонал, провеждане на мероприятия и дейности за информиране на обществеността и оказване на международни експертни консултации в областта на здравното осигуряване; 20 млн. ще бъдат насочени към мерки, свързани с адаптация на лечебните заведения към новите условия на финансиране." Защо не го обърнете това нещо, господин министър? Защо 40 млн. не отидат именно за институционализиране в новата система на здравните заведения и пригаждането им към така наречената здравна реформа? Защото здравното осигуряване е елемент на здравната реформа. Това не е цялата здравна реформа в България. В нея има още много компоненти, което вие по-добре от мен знаете.
И продължавам по-нататък. За реформата в първичната амбулаторна помощ тук е казано: нисколихвени кредити на общопрактикуващи лекари. Приветствам тази идея, ако тя наистина се осъществи. Смятам, че е замислена добре, приемам добронамерено това. Но колко, как, при какви условия, критерии? Разработени ли са вече тези критерии? Очаквам да чуя това от Вас. Само в тези 1000 района ли ще бъдат или и в София ще бъдат дадени нисколихвени кредити на колеги, които искат да разкрият обща практика?
Тук отварям една скоба. Ще бъдат ли кредитирани например диагностично-консултативните центрове? В София са разкрити 30, но аз мисля, че повече от 5-6 няма да останат. Останалите ще фалират, защото дори в моя гр. Бургас планират да разкрият два диагностично-консултативни центъра, но досега имаше една консултативна поликлиника и преди още да има частна практика тя си свършваше добре работата.
Тези неща не са ясни нито на съсловието, нито в парламента, за да можем ние наистина с открито лице на подкрепим един такъв заем и да кажем: да, тези пари отиват строго по предназначение и те ще бъдат използвани единствено и само за целите на здравната реформа.
Какво става в момента с така наречената информационна система? От това, което получихме от Вас като отговори на въпросите, за всяка една районна здравноосигурителна каса са планирани средства за информационна система от 689 хил. нови лева до 706 хил. нови лева. И колко още? Колко още ще струва това нещо? Колко ще се увеличават тези разходи за информационна система? Няма да говоря за това, че няма ремонт под 500 хил. лева за здравните каси.
Вие казахте и през последните два дни пресата е пълна с това, че вноската трябва да се увеличи. Да, никой не отрича, че 6 на сто е малко. Но къде е министърът на финансите да каже кои данъци ще бъдат намалени и как ще бъде намалена данъчноосигурителната тежест? Или отново ще се натрупат още 6 на сто към онова, което в момента плаща българският данъкоплатец? Докъде ще стигнат тези данъци? Кои ще бъдат намалени? Данък-печалба, ДДС, данък общ доход, кое, за да се увеличи здравната вноска? И как тя ще бъде използвана? От тези пари какъв ще бъде процентът, за да бъде облекчен данъкоплатецът с този заем?
Има и нещо друго, което ме смущава. В проекта е казано така: разработване на програма за пренасочване на излишните като брой лекари. Господин министър, господа от правителството! На мен ми е обидно да се чувствам излишен. Никога като лекар в своя живот и в своята практика не съм се чувствал излишен.
Програми за алтернативна заетост, както е казано, и ние повдигнахме този въпрос в становището на комисията - да. Но за тия програми за алтернативна заетост се говори вече година-две. И пише "в икономиката". Къде в икономиката? В спрялата икономика? Как ще пренасочиш един лекар, който 25-30 години примерно е работил като хирург, понеже виждам д-р Шишков насреща? Къде ще го пренасочиш в икономиката? Какво ще стане? В коя икономика? В сенчестата? Те няма да го вземат, защото той какво умее освен да прави операции, да поставя диагнози? И тепърва да се обучава!?...
Нали говорихме за хосписи? Да развием тези хосписи. Аз поставих въпроса и Министерството на труда и социалната политика да развива хосписи и д-р Татяна Василева скочи едва ли не, че това не е нейна работа. Няма хосписи или ако има, те са един-два в България. И колко лекари ще поемат?
Доц. Китов заяви, че 30-40 на сто от персонала в доболничната помощ - негово изказване и съжалявам, че го няма, отсъства от страната, доколкото разбрах - ще бъде съкратен от 1 юли. Той го заяви, а не аз. Аз го казах преди година и половина - две. Тогава къде ще отидат тези хора? Какво ще стане с тях? Това значи увеличаване на безработицата. И питам: господин Иван Нейков обеща 250 хил. работни места. Хубаво, да даде 15 хил. в системата на здравеопазването. Хайде, правителството да каже къде са тези 250 хил. места, защото безработните в България минаха 715 хил.
Тогава? При тези условия затова хората, медицинското съсловие не приемат всичко онова, което се прави в здравната реформа. И много трудно го възприемат, хората трудно го възприемат, защото ние на обществото не сме казали това. Тук няма тайни, няма грубо политиканстване. Тука има политика, която трябва да бъде изразена от тези, които в момента седят начело на държавата.
Аз още веднъж казвам, че ние ще подкрепим този заем, господин министър, но бъдете убеден в едно: опозицията и в частност нашата парламентарна група непрекъснато ще се интересуват и ще искат отчет как се изразходват тези средства, къде отиват те и дали правилно са насочени. Още в края на 1997 г. питах министър Бояджиев по много от тези заеми - по онова, което говорих в началото на своето изказване, и той тогава пое огромни обещания, че ще бъдат завършени проектите, че всичко..., а днес във Вашата програма за действие се оказва, че те не са завършени, а Вие ни карате да сключваме отново заем. Ние ще го подкрепим, но, господин министър, казвам Ви, с условието, че ще има прозрачност и че Вие ще поемете политическия ангажимент да информирате парламента, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и цялото българско общество за това къде отиват парите на българския данъкоплатец. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
За реплика - господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Вече три години работим заедно, д-р Марангозов, даже ги подминахме. Три години Вие не само сте участник, но и свидетел, че този парламент и това правителство реално ще пуснат здравната реформа от 1 юли. Тази дата наближава. Здравната реформа ние трябва да считаме не като политически въпрос. Той е политически казус на държавата, но здравната реформа не може да бъде разделена между сини и червени.
Вие много добре знаете, д-р Марангозов, че в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта започнахме да обсъждаме всички подробности, включително и за най-малките суми, които се дават някъде, искаме обяснение и го получаваме. Вие бяхте участник в последното заседание на комисията, когато обсъждахме лекарствоснабдяването и ценообразуването и набелязахме и други теми.
Искам да отправя следните думи към Вас, д-р Марангозов и колегите отляво: спрете с това, че наближава някакъв апокалипсис в здравеопазването на народа. Спрете! Спрете! Не е във ваша полза. Помогнете на всички останали, които работят за 1 юли и след 1 юли, защото това е един сериозен проблем. Всяка държава, която е започвала здравна реформа, е изпитвала проблеми.
Аз мисля, че министърът, който стои тук и за когото вие знаете, че е много компетентен в здравната реформа, и може би затова в този финален момент на нейното пускане е поставен на този пост, за да носи всичките отговорности, ни е давал винаги абсолютни обяснения за всеки един лев, за който ние сме питали.
Питам аз: ние правим ли достатъчно обаче като народни представители за здравната реформа и по-специално за онова, което с вас сме си говорили? Караме ли, например, общините да се грижат за осигуряването на кабинети на лекарите? Знаете един типичен пример, с който се сблъскахме с вас. Каква е реалната помощ по места, която вие оказвате като народни представители за практическото осъществяване?
Аз много рядко говоря. Съжалявам, но искам да ви кажа едно: нека от тази трибуна да започнем най-после да говорим реалности и неща, които са от полза на нашия народ. Най-после да започнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друга реплика не виждам.
За дуплика има думата господин Марангозов.

КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми д-р Шишков! Онова, което казах от трибуната на Народното събрание не съм го измислил аз. То е написано в програмни документи на правителството. По същия начин съм го казвал и в комисията - средствата за лекарствоснабдяването ги обсъждахме точно преди една седмица в комисията, така че тук ние не можем да бъдем упрекнати, че сме против здравната реформа, напротив.
Категорично обаче се противопоставям на Вас, че ние не работим по нея. Това, че ние имаме критично отношение към някои компоненти на здравната реформа не значи, че работим против нея. И в крайна сметка аз пак повтарям - здравната реформа не започва на 1 юли. На 1 юли влиза в сила здравното осигуряване. Ако Вие считате, че здравното осигуряване е здравната реформа, това си е Ваш проблем, но аз не считам, че здравното осигуряване е здравната реформа, защото винаги съм казвал, че в здравето на нацията има две кризи. И пак ще повторя, има криза в здравната система и криза в здравето на нацията. Това са различни неща и те не могат да бъдат оправени само със здравното осигуряване и Вие много добре го знаете. Да не се увличаме и да говорим по онези 12 програми, които предлага министерството. Така че не мога да се съглася с това, че Вие казвате - апокалипсис. Тази дума я въведе министър Бояджиев и тук на всяка реплика казваше: "Вие чертаете апокалипсис". (Шум и реплики в залата.)
Вижте какво, аз думата "апокалипсис" не съм я употребил, но че има апокалипсис в момента и че има и хаос, е факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обаче я употребихте... (Оживление в залата.)
За изказване има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да започна с това, че д-р Шишков трябваше да се убеди, че ние не искаме да стопираме нещата, ние не искаме да има лошо качество на здравеопазването в България. Ако това го искахме, щяхме да ви хвалим за всички грешки, които допускате, за да затънете още повече, но това не е начинът.
И аз смятам, че тук, в тази зала, няма да се намери народен представител, който да не мисли трезво по проблемите на здравеопазването, защото всички грешки ще се заплащат много скъпо, ще струват живота на много хора.
Това, което искахме ние и искаме сега е действително да има прозрачност. Вземат се доста пари. Тези пари обаче невсякога се изразходват там, където трябва, на онези места, на онези пунктове в тази система, където са най-необходими. Министерството и министърът не могат да знаят всичко.
Господин министър, аз ще Ви запитам - кажете ми в коя европейска страна 1 кв.м застроена площ може да струва повече от 400 долара? Проверете как е в Стара Загора. Вижте и другаде, защото Вашите подчинени правят неща, които не са лицеприятни и които са вредни за здравеопазването, за реформата и за въвеждането на касовата система на заплащане на здравеопазването в България.
В миналото време, когато Вие не бяхте министър, бяха отделени доста пари за обучение на наши специалисти в чужбина. Аз искам да Ви кажа, да заявя тук най-отговорно, тъй като съм 40 години преподавател в Медицинския университет - нашите студенти и млади лекари са много подготвени. Ние въведохме името джипи. Нека да го преведем на българите, за да знаят какво е то, точно какво означава това. Аз не мога да се съглася с тези консултанти, които идват тук, в България. Няма да цитирам по етични съображения името на известен професор, който когато се срещнахме каза: моята задача няма да е много лесна, тъй като разбрах, че в България голям процент от българските лекари не могат да слагат диагноза "бронхопневмония", а някои и не работят добре с апарати за кръвно налягане. Този професор е високоерудиран. Той не беше виновен. За съжаление, има - не знам коя дума да употребя - от наша страна хора, които не подават информация, достойна за истината - информация, която трябва да защитава авторитета на българския лекар. Вземете представите на нашите лекари, които работят в чужбина. Аз разбирам - нека да има обучение, но какво значи обучение в еди-коя си страна, например, за класификация на заболяванията. Сортиране на болните - това е преведено на най-обикновен език. И се съобщава в кой хотел трябва да бъдат.... Или с други думи - една част от тези пари, които идват тук, в България, се връщат обратно при тях без да имат особена ефективност.
Аз смятам, че ние имаме достатъчно подготвени кадри. На нашите хора им трябва много малко, за да видят някои гъвкави страни от тази система. Бих казал, необходима е повече една административна, но не професионална подготовка, защото ако трябва да говорим истината, Вие сте били в чужбина, кажете ми едно джипи, което може да прави трахеостомии, да интубира, да прави остри намеси и т.н. Може, но теоретически. Практически това няма да може да стане навсякъде. И ние няма смисъл и да постигаме това.
И, второто нещо, когато ние реагираме сега, реагираме, защото искаме тези пари да бъдат изразходвани действително в името на здравноосигурителната система.
Господин министър, аз се вмъквам тук с един такъв въпрос - знаете как се правят бюджетите на сърдечните хирургии в България. Продължават да се искат пари на болните под форма на дарения. Който не може да дари, ще бъде опериран след 5-6 месеца. Който дарява - има екипи, които веднага го оперират. Тук няма да говорим за хуманизъм, няма да говоря за корупция, а ще говоря за кокошкарски истории, които стават и за които редица хора плащат с живота си затова защото не могат да стигнат до операции. И това не можем да го преодолеем. И цитирам тук Трета градска болница и Клиниката на Чирков. Това не се отнася за звеното на Правителствена болница. Там работят много съвестно.
Това са нещата, които ние искаме и за обучението - защо да нямаме една информация какви са базите, които са взети като бази на касите. Извинявайте, няма да бъдат супермодерни, няма да бъдат даже и от най-добрите в началото - тогава, когато няма пари за лекарства, няма пари за оборудване, няма пари за консумативи.
Аз ще Ви кажа и друго място, където е закупен етаж от банка, която е запечатана, току-що построена и за този етаж се дават за ремонти след това 36 млн. лв. Извинявайте, но има очевадни неща. И нека тук, колеги, да не се страхуваме от това, че искаме и че ще навредим на авторитета на административните ръководства, ако ние искаме да има една прозрачност, една информация. Министерството е длъжно, защото ако ние не го сторим, не го направим в този парламент, тогава следващият ще го направи. И трябва да ви кажа, че катастрофата ще бъде изключително голяма за България, ако пропадне здравноосигурителната система. Смятам, че никой от нас не иска това да стане, защото аз пак споменавам - цената ще бъде живота на много хора.
И аз моля да се преструктурира използването на този заем. Ние ще го подкрепим по принцип, но аз също Ви моля - съобщете тук колко пари са събрани, защото ние говорехме до м. май, че ще бъдат събрани около 400 млрд. Отпреди това има 64 млрд. Дайте и всички тези заеми, които са взети, да видим за какво са използвани. Ние искаме действително едно реално използване на тези пари за системата, която искаме да въведем.
Ние всички знаем, че такива системи се въвеждат в богати страни с работеща икономика. След като ние не сме богата страна, нямаме работеща икономика, трябва всеки лев да знаем за какво го използваме.
И министерството смятам, че трябва да се чувства задължено да дава все пак една информация и да има една обективна представа какво става в България.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
За реплика има думата господин Емил Лилов.
ЕМИЛ ЛИЛОВ (СДС): Уважаеми господин Зънзов, аз се обръщам към Вас със следния въпрос - Вие казахте, че тук са идвали специалисти, поканени, за да ни консултират, обучават и т.н. Значи, тези хора идваха като се започне от 1993 г., 1994 г., 1995 и 1996 г. И тези програми приключиха. Значи, Вие, вашите правителства са канили тези специалисти.

Така че не обвинявайте СДС, че е канило специалисти за обучение на джипитата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Виж в заема - какво пише, бе?!
ЕМИЛ ЛИЛОВ: Второ. Вярно е, че нашите лекари са добре обучени. Но те са обучени от друга доктрина - доктрина, която централизираше здравеопазването в болниците. Поведението на едни свободно практикуващи, независими специалисти, каквито са домашните лекари, защото това е свободна професия, която се практикува и за която се изискват много познания, включително и управление на финансовите ресурси... А не само това, изискват се и много важни други умения. Това е борбата и профилактиката със заболяванията. Защото не е важно да лекуваш и да правиш фантастични сърдечни операции, важното е да можеше да предпазиш човека да отиде до масата, където трябва да бъде опериран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега! Мислех дали да взема отношение, защото Вие се поставихте под нивото на това, което трябва да има един български лекар. Вие не може да приемате винаги, че нещата се представят така, че едната страна да бъде уязвима. В тази зала има нормални хора. Ние говорим по принцип. И аз не съм споменал нито един път, че вие сте обучавали тези хора.
Но тук е уважаваният от мен д-р Игнатов. Знаеше, че всички тези неща се съчетаваха и със съответните институции.
Аз не искам да оправдавам никого, нито да обвинявам някого. Но тук става дума, че има раздел за обучението на българските лекари.
А що се отнася до профилактиката, на тази тема смятам, че Вие въобще не трябваше да говорите. Профилактиката в България беше на най-високо ниво. Тук имаше институции и на Световната здравна организация. И сега Вие да ни говорите, че нашите лекари трябва да се учат на профилактика, че трябва да се научат как да се изразходват парите? Това не звучи смешно, но най-малкото - несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тук от тази трибуна лекарите народни представители от Демократичната левица направиха критични изказвания и компетентни препоръки. Но техните заключения бяха по посока на това да се подкрепи исканият заем.
Трябва да ви уведомя, че и в едно сложно и трудно заседание на парламентарната група, където се търсеше мярата между необходимостта да бъде подкрепена здравната реформа и тревогата ни от нерационалното използване на средствата, които се отделят от бюджета и се привличат от външни заеми и условията, които създават корупция, групата беше убедена от лекарите, че ние трябва да заложим на необходимостта да контролираме полезността на този заем, за да дадем своя принос за извършването на здравната реформа. С това смятам, че колегите народни представители - лекари, изпълниха своята голяма мисия.
Аз обаче ще гласувам различно от парламентарната група. Не защото не съм убеден в аргументите на моите колеги, а защото искам да дам знак и да предупредя тези, които ръководят здравната реформа.
Има факти, има достатъчни основания за тревога за нерационално използване на средствата за Здравноосигурителната каса. Седмици наред тук предлагаме да се създаде анкетна комисия, да се провери рационалността на използването на тези средства и да се отстранят условията за корупция, за присвояване и за нерационалното им изразходване.
Колегите от мнозинството категорично отказват и не приемат парламентът да извърши този контрол. А сега ни искате доверие в аванс за 63 млн. долара.
Моят знак и моето гласуване ще бъде по посока на недоверие на министъра и на тези, които управляват средствата. Защото аз бих бил убеден ако видех и можех да видя в тези мотиви как бюджетните средства, средствата, привлечени от здравноосигурителните вноски и цялата поредица от взаимно свързани и обслужващи реформата кредити стигат и докъде стигат, и какво е необходимо да се обезпечи от този кредит, за да ни бъде ясно докъде ще стигнем и още какви средства трябва да привлича.
Ако мотивите, ако разчетите бяха така добросъвестни, ако бяха така компетентни, нямаше да има човек в тази зала, който да не ви подкрепи. Но тук се взимат кредити за едно и също. Не е ясно кое обучение, на кого обучение, докъде е стигнало, докъде го продължаваме и откъде останалите средства отиват за облагодетелстване.
Защото ще Ви кажа, господин министър, тук един Ваш колега се червя от тази трибуна, когато му бяха поставени въпросите: как така един кредит за социално подпомагане на бедните, в който също 20 на сто, както и тук, бяха отделени за консултации и обучение... И неговата съпруга го консултираше срещу 30 млн. Къде е границата на бедността и пределът на бедността? Значи тези средства се разпределят между донорите на заема за благоприятни условия...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Госпожа Нейкова!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... и онези, които приемат тези условия. А начинът да се облагодетелстват е именно в тази графа - "Обучение и консултации".
Тук господин Агов тягостно маха с ръка. Това за него е тягостно, но на народа е проблем за оцеляването. И затова, след като обучим лекарите и изградим системата, ще има ли онзи минимум, за да преживеят, за да бъдат защитени българските граждани?
Ето защо, господин министър, лекарите в Парламентарната група на Демократичната левица направиха много. И аз отдавам дължимото на техния професионализъм за общото решение на групата, че тя ще подкрепи заема.
Моето гласуване ще бъде знаково на съмнение и недоверие, че досегашните средства са се използвали рационално и че тези ще отидат по предназначение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Слушах с внимание дебата по отпускане и ратифициране на заема, защото за никого не е тайна, че в областта на медицината съм лаик, но в областта на стопанските отношения мисля, че имам известни познания. И ще се опитам да говоря не като специалист-медик, а като човек, който разбира от заеми и тяхното материализиране с оглед добиване на принадена стойност, тоест на печалба, да има полза от тях.
Първо. Ще си позволя да ви кажа един истински случай, който звучи като анекдот. Един голям милиардер в САЩ се хранел постоянно в един ресторант, защото имал определена диета. Един ден келнерът му казал: "Господине, уважавам американския долар, но ще си позволя да Ви задам въпроса: защо като дойдете Вие, ми оставяте два долара бакшиш, а като дойде синът Ви, ми оставя десет?" Той казал: "Ако и аз имах баща като този кучи син, сигурно щях да Ви оставям и аз десет.". Лесно се харчат неспечелени пари. Затова ви разказах този виц.
Имам усещането, че ние взимаме заеми и ги харчим лесно, защото не ги печелим. Казвам това, че не ги печелим. И ако обърнете на стр. 37 на проектозакона, тя е празна. Там не е посочено как ще се връща заемът, как ще се връща главницата, как ще се връща лихвата и откъде ще дойдат тези пари.
Най-лесно е да кажем на тези, които идват след нас - деца и внуци: "Ами ще ги връщате. Ние ги взехме, изхарчихме ги по най-неотговорния начин, вие му правете сметката.". Ако имаме чувство за доблест и морал и не ни е удобно да ги гледаме в очите за това, че ги затикваме в едно блато на икономическа несъстоятелност...
С какво реално ще повишим здравеопазването в България? Реформа означава организирани действия или управляеми действия, в резултат на което повишаваме качеството, или по-висока ефективност от един процес - здравеопазването е процес. Да сте забелязали повишено качество или повишена ефективност? А колко примера мога да ви кажа в обратната насока? (Неразбираема реплика на Христо Христов.)
Ето още един лаик не само в икономиката - господин Христов, а и в политиката. Вследствие на моето управление! Само че аз не мога да си спомня кога сме управлявали, кога политическа сила, която поддържам или членувам в нея, е управлявала България! (Реплика на Христо Христов.)
Правилно е проф. Зънзов да е управлявал, така е.
А господин Христов се занимава с важен отрасъл в нашето стопанство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оставете господин Христов.
СТЕФАН НЕШЕВ: Ами защо не му направихте забележка, че говори глупости? (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, на Вас Ви правя забележка. Народният представител не може да говори глупости.
СТЕФАН НЕШЕВ: И аз не мога тогава, нали? Защото и аз мисля, че съм народен представител, господин председател.
Второто,което искам да споделя с вас. Чета структурата на заема, който ще ползвате. Аз имам чувството, че една концепция, която федералният резерв разви в САЩ, добре се прилага от крупни финансисти в Западна Европа и в света. Навремето те откриха, че хартията струва много пари, ако се печатат долари и се направи валутата конвертируема и се раздават заеми, от които да се печелят лихви. Сега комай западните финансисти ни дават заеми, за да си увеличават финансовите капитали.
Да, господин Агов, защото тук е написано, че ще ползваме консултантски услуги, но от тях. Значи парите ще се върнат там, където ще се плащат работни заплати и здравно осигуряване, не при нас, не в нашите университети. Защото ние разкапваме здравеопазването си и ставаме национално ощетени от това. Няма да бъдем конкурентоспособни. Ами, слушайте професорите какво говорят, ръководителите на нашите висши учебни заведения - обучение, консултантски услуги и стоки. Откъде ще вземем стоките - от нашите промишлени предприятия, които произвеждат медицинска апаратура? Не, там, където се произвеждат. И отново там отиват заплатите и в здравното осигуряване. И заемите са, за да поддържаме техния жизнен стандарт и тяхната икономика, а не да повишаваме нашата икономика.
Затова, колкото и да е трудно да го произнеса, аз не съм срещу здравеопазването, но съм срещу здравеопазване, което ще направим висококачествено и ефективно за пет процента от българския народ, а съм за здравеопазване, където могат да отидат всички обикновени хора и да получат подобаващата им се за времето, в което живеят, здравна защита. Аз не мога да подкрепя такъв тип заем, който не ми гарантира това. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика - господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаеми колеги отляво, вие винаги използвате трибуната за едни популистки изказвания. Когато ви предложим някаква реформа, вие винаги скачате и търсите някакви злоупотреби, търсите в нея корупция.
Обаче искам да ви обясня. Преди малко, господин Нешев, Вие ме обвинихте, че съм лаик. Не съм лаик. Вие сте специалист по създаване на фондации, които внасят стоки без мита. И къде ги употребявате, господин Нешев, тези стоки? Дори не заявявате това, което внасяте.
А сега искам да направя една забележка и на господина от лявата страна, който аз много уважавам - господин Зънзов. Господин Зънзов, Вие обвинихте Трета градска болница...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, без лични нападки и към господин Нешев, и към господин Зънзов.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Не, това не е лична нападка. Искам да му обясня само, защото той казва, че Трета градска болница злоупотребява и искала дарения.
В Трета градска болница се помещават три здравни заведения. Знаете ли кои са, господин Зънзов, след като пледирате от тази трибуна, че сте реформатори и че правилно сте създали здравеопазването в България? Напротив, ние, Обединените демократични сили в район "Илинден", само преди няколко дни, на 23 май, се събрахме, защото сме заинтересовани от здравната реформа и най-вече да решим конфликта, който е съществувал много години между Националния център за сърдечно-съдови заболявания и рехабилитация и Трета градска болница. И го решихме, господин Зънзов.
Подкрепяме напълно реформата, която се предлага от Столична община, относно здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Христов, аз не бих си позволил да Ви отговарям, защото е под достойнството ми, но понеже излъгахте от тази трибуна, аз Ви приканвам: ако покажете един документ, който депутатът Стефан Нешев е подписал, свързан с внасяне на стоки, с опит да реализира незаконно стоки или има отношение към фондацията, свързана с вноса на стоки, аз ще си подам оставката като народен представител. Ако Вие не го направите, приканвам да направите същото, защото иначе сте мерзък лъжец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, обиждате свой колега. Отстранявам Ви за едно заседание. Напуснете залата.
Има думата народният представител Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Аз мисля, че е просто безсмислено повече да дебатираме, след като напълно споделям опасенията и част от опасенията, които изказаха моите колеги. В името на истината, в Комисията по здравеопазване ние казахме, че сега гласуваме и даваме мандат за водене на преговорите. А после ратификацията ще включва всички условия. И ние също настояваме парите да бъдат похарчени по най-добрия начин.
Не съм съгласен обаче тук да се излиза и от тази трибуна да се говори за нещо, което няма нищо общо с този случай. Случаят е елементарен и прост. Искаме от Европейската банка за реконструкция и развитие 63 млн. Ще покажем точно как ще бъдат похарчени, за какво ще бъдат похарчени и ще има контрол върху тях. Това беше нашият дебат в комисията. Тук обаче, в залата, се изместват нещата и се говорят неистини.
Касата е набедена в момента от трибуната на Народното събрание, че едва ли не там са се събрали най-големите бандити и че там се извършват тежки престъпления. Ами, Сметната палата от един месец работи върху казуса Национална здравноосигурителна каса. Комисията "Антимафия" работи също върху казуса Национална здравноосигурителна каса. Тоест, защо се говори тук, от трибуната, че няма контрол върху парите и върху изразходването на парите? Вие може да имате такова чувство от действия на някои определени хора. Това е друг момент, с това се занимават други органи - правораздавателните органи.
Защо не погледнете назад, за да видите, че през 1993 г. е създаден един проект за заем от Световната банка в размер на 26 млн. долара - проект, от който всеки един българин би трябвало да се срамува? Този проект обаче е продължен и в 1996, 1997 г. И когато ние разбрахме за този проект, обърнахме философията на проекта, за да може да стигнат тези пари реално до лекарите. Става дума за обзаведените кабинети на стойност 8 хил. долара на едро. Не само това, ние водим преговорите със Световната банка тези хора да закупят кабинетите, а не да отиват в общините на безстопанствено управление и стопанисване. Да ги закупят по начин, по който ще приватизират, десет години разсрочено плащане.
С първите вноски заедно с Министерството на здравеопазването готвим проект, с който отново възвръщаме и купуваме нови практики. Тоест, въртим няколко пъти парите, не само така, безотговорно, както беше подходено в този проект, - да ги дадем на определени общини, на тези, на които сме приятели, на тези, на които очите са червени или сини - а да ги дадем реално на хората. И ги дадохме в районите, където няма интерес, където населението не е виждало апарат за кръвно налягане като хората.
Преди една седмица в управителния съвет имаше едно обсъждане на сегашното статукво на доболничната помощ - 28 души регионални председатели, включително и директори на бивши поликлиники. Те донесоха реалните данни. И аз, който съм десет години в системата на битка за здравна реформа, не съм допускал, че тази система е толкова дълбоко погрешна, толкова затънала. От данните, които изнасят тези хора, а те не са оцветени, те са просто лекари, които бяха дошли да споделят своите тревоги, та аз се уплаших от дълбочината на грешката, която е направена в тези 50 години с българското здравеопазване, от формалното отношение, което съществува към човека в България, от тази така наречена хуманна система. Кое й е хуманното?
И днес, когато трябва да направим тази реформа, се искат много усилия, искат се комбинираните усилия на всички нас - и на Министерството на здравеопазването, и на съсловните организации, на касата и т.н. Искат се усилията и на българския парламент.
Затова мисля, че трябва да вземем този заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, с което, и при ясен контрол на парите, ще покажем, че реално искаме да помогнем на българския народ в здравеопазването. Защото без пари и без обучение здравеопазване не се прави, просто не може да се направи. Вие искате да бъдем социални. Ние сме социални. Един човек плаща 3 на сто вноска и то плащат 20 на сто от 90 на сто работодатели. Шест на сто е цялата вноска. В развитите европейски държави е 12-14-16. Съобразяваме се с моментните възможности на българския народ, но не можем да не търсим външни заеми за структурата, за организацията и за специализираното обучение на тези кадри.
В момента със заем от Световната банка правим едно обучение за 214 хил. долара, от които за лекторите се плащат 44 хил. долара. Като разделите всички лекции за 10 месеца, получават се 10 долара на преподавател за 2 учебни часа. Всеки би казал: какво плащате вие, 10 долара, това са нищо. Да, но при предишните проекти се плащаше по 1 долар на академичен час. Сега вземат по 5 долара. След 10-15 години ще вземат толкова, колкото трябва да вземат. Парите са ясни. По програма ФАР ние сме извършили проект за 1,5 млн. екю. Защо нито един човек не е казал, че парите са изразходвани неправомерно? Защо не се е появило дори съмнение за такова нещо? Защото просто имахме отчетност. И не сме си позволявали да мислим, че можем да източваме пари чрез обучението. Това са елементаризми. Източват се пари по друг начин. И този разговор вече можем да водим на друго място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Игнатов.
Има думата министърът на здравеопазването господин Илко Семерджиев.
МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм благодарен за тази дискусия, защото тя дава възможност да поговорим малко за здравеопазването - нещо, което е изключително необходимо. Мисля, че натрупаното напрежение до момента се дължи най-вече на това, че не можем да си говорим по този начин, че хората не могат да ни чуят и не знаят каква е истината.
Ще се опитам да дам отговор на въпросите, които бяха зададени тук, и ще се опитам да ви докажа, че сме добросъвестни при изпълнение на задълженията си.
Искам да започна от това, което каза проф. Стоилов. Аз съм благодарен за тази разумна дискусия, защото нещата, които бяха казани, не са недобронамерени. На първо място, това, което той спомена, че няма достатъчно ресурси за здравеопазването. И е абсолютно прав. Той посочи Унгария като пример, аз мога да ви цитирам точните числа в Унгария и да направя съпоставка с България, за да видите по какъв начин се опитваме да действаме тук, когато говорим за здравната реформа. Унгария, която е съпоставима на България и като територия, и като население, похарчи 450 млн. долара за здравната си реформа. От момента на стартирането до сега, макар че се говорят много неща, в България са похарчени не повече от 35 млн. долара. Искам да ви кажа, че по-миналата година, когато в Народното събрание се дискутираше бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, той беше част от държавния бюджет, вие помните това, за разходи за институционализиране на националната здравноосигурителна каса бяха определени 150 млн. лева. Похарчени са не повече от 70 млн. лева. Тоест, вие виждате че сме спестили 50 на сто от парите за институционализиране на касата. И това е точно по тези морални съображения, за които говорихме, за да може остатъкът от средствата до 150 млн. да бъде прехвърлен като преходен остатък и да влязат в медицинското обслужване на българските граждани.
Ето защо аз съвсем категорично искам да кажа, че всички тези твърдения за недобронамереност и недобросъвестност просто са неверни. И то са неверни не заради друго, а поради непознаване на ситуацията, поради непознаване на фактите. Говори се, че се правят нецелесъобразни разходи от Националната здравноосигурителна каса. Искам да кажа само няколко думи за това. Миналата година през м. март Националната здравноосигурителна каса беше на гола поляна, само с 10 листа Закон за здравното осигуряване. Тя трябваше някъде да започне да работи. Периодът, в който започнахме да се настаняваме по някакви сгради, предоставени ни от областните управители, предоставени ни от общини, беше септември-октомври. Работехме на полеви условия. Не се оплаквам, но ви казвам, че хората, които го правеха, са много достойни хора, защото те дадоха всичко от себе си. Дадоха страшно много от себе си и аз оттук им благодаря. Съжалявам, че в периода на местните избори се разгоря такава истерия, че те бяха оплюти, бяха огорчени, разпространиха се невероятни лъжи.
Затова сега искам да кажа съвсем отговорно: няма разходи, които са направени за лукс, просто няма такива. Парламентарната група на левицата поиска от мен да дам писмен отчет за 28-те каси и за всички разходи, които са направени там. Вие ги получихте. Мисля, че съвсем добросъвестно съм отразил всяка една стотинка разход. Сега искам да кажа две неща за това. Много писаха в пресата за луксозни ремонти. Ремонтите са скромни, с български материали, няма италианска теракота. Писаха, че били купувани мебели "Дромеас". Мебелите са от Гара Искър и това може да се провери. Мебелите са българско производство - произведени в България и закупени от България. Писаха, че се купуват компютри с плоски екрани. Няма нито един компютър с плосък екран в Националната здравноосигурителна каса. Писаха, че се правят луксозно окачени тавани. Всъщност това е евтиното решение за структурното окабеляване. Защото ако трябваше да вдигаме подове или да разбиваме стени за това структурно окабеляване, щеше да струва много повече. Да, има окачени тавани, но зад окачените тавани се крият тонове кабели за информационната система на касата.
Писаха, че няма контрол, няма прозрачност. Това е нещо, на което искам да обърна специално внимание. Първо, абсолютно всеки разход на Националната здравноосигурителна каса беше предварително планиран и подаван за одобрение в Министерството на финансите като капиталов разход. Оттам се дават поименни списъци за безобектови машини и съоръжения. Така че нищо не е закупено извън одобреното в тези поименни списъци. Там се преценява точно това - целесъобразността на направените разходи. Второ, всяко тримесечие ние подавахме текущ отчет пред Сметната палата и имаме заверени абсолютно всички тримесечия на миналата година. Освен това имаме и годишна заверка от Сметната палата, в която пише, че се приема бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, включително разходите, без никакви забележки. Мина Държавен финансов контрол. Той вече почти приключва, чакам акта. Не е констатирана нито една стотинка злоупотреба.
Искам да ви кажа освен това, че Националната здравноосигурителна каса освен директор и администрация има и органи, това са управителният съвет и събранието на представителите. Абсолютно всички неща са направени след предварително представяне в тези органи и след вземане на решение от тях, включително отчета на бюджета за миналата година беше приет от управителния съвет, одобрен и сега той пътува към вас, народните представители, така че вие всички ще го видите.
По отношение на работата, която беше свършена, господин Корнезов миналата година през м. октомври поиска да му предадем от името на парламентарната група Националния рамков договор и всички приложения. Изпратихме ги веднага. Считам, че сте ги получили. Никога не сме крили информацията за това какво правим.
Вярно е обаче, че нашата медийна кампания не беше добра. Може би това, което правихме, не успяхме да кажем на хората. Сигурен съм обаче, че направихме всичко, което беше по силите ни.

По същество. При това сравнение - 450 млн. долара в Унгария срещу 35 млн. долара в България, смятам, че сме направили възможно най-икономичното изграждане на инфраструктурата. Защо? Защото с тази инфраструктура от 1 юли ние ще стартираме. Действително това е само първа фаза на изграждането, но тя е минимално необходимата, за да осъществим старта. По-нататък не можем да продължим, ако нямаме допълнително средства. Ето за това са и тези заемни средства от Световната банка, които искаме сега с този проект.
Искам изрично да подчертая, съжалявам, господин Стоилов, извинявам се, че действително в процеса на одобряване в комисиите на Народното събрание проектозаемното споразумение претърпя известни корекции. Но вие виждате, че те са към по-добро. Защо стана така? Когато минахме през парламентарната Комисия по здравеопазването, младежта и спорта, ние все още водехме преговори и там получихме препоръки. Връщайки се с тези препоръки пред представителите на Световната банка, това бяха над 10 човека тук в България, които работиха близо 18 дни заедно с нас, за да подготвим всички неща по Заемното споразумение, ние подобрихме неговите параметри. Искам да кажа конкретно как. От 17 млн. долара за консултантски услуги ги свалихме на 9 млн. долара; от 7 млн. долара за обучение ги свалихме на 4 млн. долара; от неразпределените разходи, за които ще говоря по-късно как се разбиват, 7 млн. долара, ги свалихме на 4 млн. долара. Тоест, действително има промени, но те са в смисъл на подобряване. Аз приемам абсолютно всичко онова, което казахте, и ще се опитаме допълнително да рационализираме тези числа. Убеден съм, че можем да го направим и съм сигурен, че ще го направим, поне в рамките на 10 до 15 на сто. Ние продължаваме преговорите. Но тук е много важно това, което каза д-р Игнатов. В момента ние получаваме мандат за преговори. След това ще се върнем при вас с детайлния проект. И в този детайлен проект вие ще видите до последната запетайка абсолютно всичко, за което ние смятаме да правим разходи по това Заемно споразумение. Тогава ще видите таблиците, ще видите стоките.
Искам с две думи да коментирам това, което каза господин Нешев - че тези пари се връщат обратно в страната, от която идват. Това просто не е вярно. Вие знаете много добре, всеки, който е работил по проекти на Световната банка, знае, че абсолютно всяка стока или всяка услуга се обявява на международен конкурентен търг. Участват както чужди, така и български юридически и физически лица и който даде най-добрите условия, той печели търга и той изпълнява услугата.
По отношение на това, което д-р Марангозов спомена - за качеството и достъпността на медицинската помощ. Действително това е една стратегическа цел и аз съм убеден, че всеки я споделя, защото тя би донесла нещо по-добро за всеки български гражданин. Факт е, че към момента здравеопазването ни не е добро. Но ние очакваме то да се подобри в резултат на реформата. Досега то вървеше по наклонената плоскост. Не можем да очакваме резултати, само затова, че сме написали закон. Ние просто трябва да го приложим. Досега беше инкубационен период, ембрионалният период, законова подготовка, подзаконова подготовка, ноу-хау, изграждане на институции, на инфраструктура, на информационна система. Тези неща предстои да влязат в действие от 1 юли. И нека да чакаме резултатите поне 3-4-5 месеца след това, да ги анализираме в края на тази година и да видим има ли подобрение или няма подобрение. И тогава да коментираме, че тази реформа е била нужна или ненужна. Но вие всички сте убедени, че е нужна и аз ви благодаря за това, вие го заявихте. Това наистина е една достойна позиция.
По отношение на гаранциите за равнопоставеност за тези, които не плащат вноски. Това беше Вашият въпрос, д-р Марангозов. Създаден е регламент за това. Ние съзнаваме, че не можем да лишим никой български гражданин от здравеопазване, дори и да не си е платил здравноосигурителната вноска. Ето защо регламентът е следният: 3 месеца, дори и да не сте си платили здравноосигурителната вноска, вие ще получавате медицинска помощ. В тези 3 месеца обаче ангажираните органи - Националната здравноосигурителна каса и НОИ - ще потърсят причините защо не е платена тази вноска. Ако това е по вина на работодателя, естествено ще бъде санкциониран, ще бъде приканен да си плати здравноосигурителната вноска. Ако това е по ваша вина, ще се види защо. Във всеки случай по схемата за плащане на здравноосигурителни вноски вие знаете, че има много опънати социални мрежи. На първо място, хората, които са в трудно състояние, защото имат ниски доходи, като например пенсионерите, не плащат никакви здравноосигурителни вноски, държавният бюджет плаща вместо тях. За безработните ангажиментът се носи от общините. Има още много такива категории хора, не искам да изброявам сега всички, те са описани в Закона за здравното осигуряване. Ако някой, който не си плати просто поради недобросъвестност, Вие сте прав, той ще си плаща. Тези 3 месеца ще бъдат един гратисен период от време за него. Но ако и след това не си плаща здравноосигурителните вноски, които са малки, индивидуалната, личната здравноосигурителна вноска не надминава 3-4 лв. в момента, това не са никакви пари, няма причина някой да не ги плаща, но ако не ги плаща, ще си плати медицинската помощ, а тя е много скъпа. Това е механизъм за обратна връзка все пак и за притискане на некоректни платци.
По отношение на това, което казахте за първия заем. Вярно е, че ние наследихме този заем, аз го приветствам. Разбира се, подобрихме неговите параметри, защото, както и д-р Игнатов каза, трябваше да направим малко по-голям достъпа на хората до здравна помощ, в смисъл, от 180 практики разширихме помощта към близо 1000 практики, добавихме още около 800.
По отношение на фазите за реализация. Те са детайлно описани в проекта и ние до момента нямаме закъснение. Ако трябва да се даде някакъв отчет, няма никакъв проблем, просто трябва да се вземе едно решение на парламентарната комисия и да ми се каже какви са параметрите на данните, които искате, и аз се ангажирам в 10-дневен срок да ви дам абсолютно цялата информация. Ние не крием информация, напротив, ние желаем да даваме информация, защото ако дадем такава информация, можем да разчитаме и на подкрепа. Всяка информация, която ви е нужна, моля, обръщайте се към мен, гарантирам, че ще ви бъде дадена.
По отношение на Фаза-1, тези 180 практики вече са доставени като оборудване и като ремонт на сгради. Може би си спомняте, преди около 1 месец аз открих една такава в село Костандово, тя беше много добра. Оценявам високо свършената там работа.
По отношение на центровете по хемотрансфузиология. Предстои тяхното разкриване в близките няколко месеца. Може би през следващия месец ще направим откриването в Пловдив. Каня ви там, заповядайте, ще видите какво сме направили.
Няколко думи за това, което попита проф. Зънзов.
Първият въпрос, който той зададе, е какви пари са необходими за здравното осигуряване. Още когато правихме първите разчети, ние знаехме, че средствата за изграждане на осигурителна система не са малко. Те са между 200 и 400 млн. долара, по принцип. Разбира се, с добра, с оптимална работа те могат да бъдат намалени сериозно. Както това е и факт до момента от това, което правим. Искам обаче да кажа каква ще бъде ползата. Защото когато се правят разходи, те се правят на входа на системата. Трябва да се застане и на изхода и да се види какъв ще бъде резултатът от направените разходи. И с това ще завърша.
На първо място, специално лекарите знаят, в България средният престой на болния в здравно заведение, в болница е около 12 дни. В резултат на оптимизирането на управленските и на организационните процеси, подобряване на качеството на лечението, което сме заложили чрез създаване на Правила за добра медицинска практика, клинични протоколи за лечение, информационна система, която е в основата на добрия мениджмънт както на здравното заведение, така и на болестта. Ако ефектът от прилагането на мерките, които посочваме в Заемното споразумение, се получи след една или след две години, само от един ден намаляване на престоя на болните в болница, ще се спестяват 10 млн. долара. Което означава, че инвестирането в здравеопазването много бързо ще се изплати. И то ще се изплати от гледна точка само на разходите, които са направени. Допълнително обаче искам да кажа, че ако се инвестира в здраве и се подобрят здравните показатели на населението, това означава, че ние инвестираме в трудоспособно население, което произвежда брутен вътрешен продукт. Затова нещата са неизчислими, във всеки случай индивидуалната и обществената полза са изключително големи.
Искам да кажа още нещо, което е много важно да се знае. Ако ние действително, покрай инфраструктурното изграждане, успеем да пренесем ноу-хаото и да обучим българските медицински специалисти и специалистите от Националната здравноосигурителна каса на начина на управление в пазарна среда, на здравни институции и на здравни фондове, ползата от това ще бъде неизмерима. Защото вие виждате каква е разликата в стандартите между българското здравеопазването и западното здравеопазване. Това се дължи не само на инфраструктурата, а на рационалното управление. Благодаря ви за вниманието.
Благодаря ви предварително и за това, че ще гласувате за този заем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Семерджиев.
Друг желае ли да се изкаже?
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение (проект за реформа в здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (проект за реформа в здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 63 млн. и 300 хил. щатски долара."
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 9.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА АДАПТИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ АСПЕКТИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПРЕДВИД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ И КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ УРУГВАЙСКИЯ КРЪГ ПРЕГОВОРИ ПО СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ВКЛЮЧВАЩИ ПОДОБРЯВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ.
За процедура - господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати по т. 2 от приетата седмична програма заместник-министърът на икономиката господин Христо Михайловски и заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Андрияна Тошева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Христо Михайловски и госпожа Андрияна Тошева.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата председателят на тази комисия - господин Никола Николов, да изнесе становище.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 022-02-19 от 9 май 2000 г.

На заседанието, проведено на 17 май 2000 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения, подписан на 25 май 1999 г. в Брюксел.
Преговорите за адаптиране на Европейското споразумение за асоцииране бяха проведени от края на 1994 г. до февруари 1997 г. Това се наложи поради влизането в сила на резултатите от Уругвайския кръг преговори по ГАТТ и присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия към Европейския съюз. Адаптирането засегна преференциалните договорености относно взаимната търговия с текстил, селскостопански и преработени селскостопански стоки.
Със споразумението, подписано през 1994 г. под формата на размяна на писма, Допълнителният протокол за търговия с текстилни изделия между Общността и Република България беше приспособен към разширяването на Европейския съюз. Това адаптиране се изрази в приблизително 20-процентно увеличение на преференциалните квоти за България, надхвърлящо реално осъществения през избраната за референтна година износ на текстил и облекло за трите тогавашни членки на ЕАСТ. С проведените през 1995 г. нови преговори между Общността и България бяха ускорени схемите за либерализация на взаимната търговия с текстилни изделия. Бяха премахнати количествените ограничения за вноса в Европейския съюз на български текстил по една категория и увеличени количествени лимити за внос по останалите седем категории за директен внос и пет за ишлеме, съответно с 5,15 на сто.
Между страните беше договорено горните споразумения временно да се прилагат от 1 януари 1995 г. и 1 януари 1996 г.
В частта на Протокола за адаптиране на търговските аспекти, отнасяща се до търговията със селскостопански стоки, е отразено адаптирането на ЕСА към резултатите от Уругвайския кръг преговори по ГАТТ, което в конкретния случай се изрази в допълнително намаляване на прилаганите в Общността тарифни ставки по вноса на български селскостопански стоки. Допълнителното намаление до голяма степен компенсира намаляването на преференциалната разлика, причинена от поетия с Уругвайското споразумение ангажимент от Общността да редуцира тарифните си ставки по вноса от трети страни. Адаптирането се изрази във включването в ЕСА на част от предоставените на Република България със съответните двустранни споразумения с Австрия, Швеция и Финландия концесии и по този начин беше запазен в значителна степен достъпът на България до пазарите на трите бивши страни-членки на ЕАСТ, съществувал до момента на тяхното присъединяване към Европейския съюз.
През 1994-1996 г. бяха проведени преговори и консултации по търговията с непреработени селскостопански стоки, които надхвърлиха чисто техническото адаптиране и завършиха с предоставяне на допълнителни взаимни концесии. Договорено беше нарастване на размера на преференциалните квоти за българския износ с по 5 на сто годишно. По вноса в Общността приложимите към квотите митнически ставки за повечето стоки бяха намалени до 20 на сто от конвенционалните митнически ставки по вноса в Общността.
През 1994 г. приключиха преговорите и консултациите по търговията с преработени селскостопански стоки. Намерено беше компромисно решение, удовлетворяващо и двете страни, което позволява изпълнението на задълженията на България за елиминиране на промишления компонент на митата по вноса на почти всички продукти, обхванати от Протокол № 3, и запазването на по-висока в сравнение с допустимата по ЕСА митническа защита на особено чувствителни за българската индустрия продукти, а именно шоколад, тестени изделия, бира, кетчуп и сладолед. Общността пое ангажимент да се намалят допълнително основните количества от основните продукти с по 7,5 на сто годишно при износа на български преработени селскостопански стоки.
В Протокола за адаптиране на търговските аспекти на ЕСА бяха оформени всички договорености по адаптирането. Протоколът беше парафиран през юни 1997 г., след което в съответствие с Виенската конвенция за правото на договорите страните започнаха неговото временно прилагане от 1 юли 1997 г., без да се изчаква процедурата по подписването и ратифицирането му.
Последната процедура съгласно ЕСА е ратифицирането на протокола от парламентите на страните-членки на Европейския съюз и от Народното събрание на Република България.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Владислав Костов да докладва становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по земеделието, горите и
поземлената реформа

Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 18 май 2000 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Адриана Тошева и представители на Министерството на външните работи и Министерството на икономиката.
Участниците в работата на комисията изтъкнаха, че този законопроект за ратифициране е резултат на продължителни преговори за адаптиране на Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА), поради влизането в сила на резултатите от Уругвайския кръг преговори по ГАТТ и присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия към Европейския съюз. Договореностите по адаптирането на ЕСА са оформени в Протокола за адаптиране на търговските аспекти на същото. В частта от протокола, отнасяща се до търговията със селскостопански стоки, е отразено адаптирането на ЕСА към резултатите от Уругвайския кръг преговори, което намери израз в допълнително намаляване на прилаганите в Общността тарифни ставки по вноса на български селскостопански стоки. Адаптирането, с цел отчитане на разширяването на Европейския съюз, се изрази във включване в Европейското споразумение за асоцииране на част от предоставените на Република България концесии чрез подписаните двустранни споразумения с Австрия, Швеция и Финландия. По този начин е запазен достъпът ни до пазарите на трите бивши членки на Европейската асоциация за свободна търговия.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 9 май 2000 г.
Това становище е гласувано с 12 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Башикаров има думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика по
проект на Закон № 002-02-19 за ратифициране на Протокола
за адаптиране на търговските аспекти на Европейското
споразумение за асоцииране между Европейските общности
и техните страни-членки, от една страна, и Република
България, от друга страна, предвид присъединяването на
Република Австрия, Република Финландия и Кралство
Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвай
ския кръг преговори по селското стопанство, включващи
подобряване на съществуващите преференциални споразу-
мения, внесен от Министерския съвет на 9 май 2000 г.

На свое заседание от 18 май 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект на Закон за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със Закон Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения, подписан на 25 март 2000 г. в Брюксел." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Имате думата.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Както стана ясно и от становищата, прочетени от колегите в трите комисии, единодушно е мнението, че предлаганият законопроект следва да бъде подкрепен, да гласуваме "за". И аз споделям това становище и приканвам и колегите да подкрепим предлагания от Министерския съвет закон.
Същевременно, господин председателю, взимам думата, тъй като смятам, че проблематиката, която третира този закон, е твърде важна. И че и ние като парламент, като комисии, като пленарна зала, а и правителството, дължим значително по-голямо внимание към предмета на този закон.
Какво имам предвид? Самото заглавие на закона е доста тежичко! И като че ли трудно се схваща за какво всъщност става дума. Търговските аспекти на Европейското споразумение са сърцевината, освен политическия диалог, основното икономическо съдържание на Европейското споразумение за асоцииране на България, което влезе в сила на 1 февруари 1995 г., тоест изминали са пет години от десетте години, през които се предвижда, съгласно споразумението, фактически да бъде формирана зона за свободна търговия между Република България и Европейския съюз.

Разбира се, навлизането на отношенията във фазата на преговори, създава значителни нови моменти в икономическата и търговската област. Но тъй или иначе, това сега е действащият двустранен договор между общността и страните-членки, и България, който регламентира достъпа до пазара, който регламентира условията, по които страните търгуват в областта на текстила и на селскостопанските стоки по този протокол. Другите са либерализирани.
Ето защо, господин председателю, първо бих искал да поканя колегите и Вас да погледнем текста на самия проект за закон. Не зная дали ще се съгласите с мен, но според мен след заглавието липсва една уводна част, която да гласи: "Въз основа на еди-кой си член от Конституцията, Народното събрание..." и след това текстът на член единствен "Ратифицира протокола" и т.н. Не зная дали следите текста, който предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следя го.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правя това предложение.
И във връзка с това се връщам към писмото, с което Министерският съвет препраща законопроекта и към становището, включително и на Комисията по икономическата политика, където се визира именно по кой текст от Конституцията се предлага ратифицирането на този протокол.
Предложението, което правителството прави, е това да стане по т. 8 от чл. 85, ал. 1 на Конституцията, където се регламентира ратифицирането и денонсирането със закон на международни договори. Точка 8 на Конституцията предвижда такова ратифициране, когато такъв договор изрично предвижда ратификация. Този протокол не предвижда изрично ратификация. В чл. 4 на протокола е казано дословно, че настоящият протокол се одобрява от общността и България съгласно съответните процедури на страните. Този протокол няма да бъде ратифициран от общността, имам предвид от страните-членки на Европейския съюз, тъй като той се отнася до въпроси, които са от изключителната компетенция на колективните органи и наднаднационалните органи, т.е. Съвета на министрите и комисията. Аз бих предложил ние да имаме определена реципрочност в този случай и да не твърдим, че този протокол изрично предвижда ратифициране, въпреки че може да се направи такъв аргумент доколкото той е неразделна част от самото споразумение. Но, господин Николов, и дами и господа, предлагам ние да го ратифицираме по силата на т. 2 от тази алинея, която предвижда ратификация, когато договорът се отнася до участието на Република България в международни организации. Няма по-отговорно участие за България от участието в международна организация, какъвто е Европейският съюз. Смятам, че това трябва да бъде правното основание, от което да се оттласне Народното събрание и да даде такава ратификация на този протокол. Мисля, че въпросът не е формален, господин председателю, защото той още повече задължава нас, като Народно събрание, да вникнем в самото съдържание на протокола, в неговото приложение и във въпросите и проблемите, които произтичат за България, за българските фирми във връзка с този протокол.
Ето защо първото ми предложение е може би да не бързаме веднага с гласуването на второ четене, а да дадем 1-2 дни на комисиите, които да вникнат нужно ли е да се направи такова уточнение или пък, ако се прецени, да се гласува по ваше предложение такова уводно изречение с позоваването на т. 2.
Вторият въпрос, който бих искал да поставя предварително, извинявам се, малко по-дълго ще говоря, мисля, че в залата има достатъчно спокойствие, така че, който желае да слуша - да слуша, а който не - да върши нещо друго. Самото заглавие на протокола и преводът му на български, тук се обръщам към дамата и господина заместник-министри, за мен поне финалната фраза съдържа съмнения, че преводът е неправилен. След запетайката в последния ред се казва: "включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения". Употребено е в множествено число "включващи". Аз подозирам, че думата е "включващо" или "включващ", тъй като става дума за протокола, който включва подобрения на съществуващите преференциални условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "Инклудинг" е в оригинала.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямам английски оригинал. Предполагам, че "Инклудинг".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз го имам, ще Ви го дам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: "Инклудинг" може да се преведе "включващи", но по никой начин не непременно "включващи". Предполагам, че в случая става дума за "включващ". Защото и...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Много сериозен въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Твърде сериозен въпрос е, господин Николов, и ще Ви обясня защо. Тъй като и разширяването на Европейския съюз с трите страни-членки, и резултатите от Уругвайския рунд предвиждат влошаване, господин Николов, на достъпа на български износители до пазарите на Европейския съюз по текстила и по селскостопанските стоки. Защо? Защото, ако Вие бяхте включили сам и бяхте вникнали в това, което прочетохте тук като становище, щяхте да забележите, че текстовете в мотивите, които говорят за селскостопанските стоки - преработени и непреработени - говорят, че в резултат на този протокол до голяма степен сме успели да запазим достъпа до пазарите на Европейския съюз, който поначало ни е бил влошен от влизането на трите страни и от приключването на Уругвайския рунд. В един случай са употребени думите "в голяма степен", а в другия - "в значителна степен". Не се казва доколко сме запазили, но очевидно частично сме запазили. Аз по принцип не атакувам това, че не сме успели напълно да го запазим, защото, както разбирате, това е периодът 1994-1997 г. И естествено е, че аз не мога да заявя, че ние там сме провалили. Но трябва да сме с отворени очи какво всъщност се е случило. Достъпът за нашите износители до известна степен се е влошил. Но, казва се в мотивите и в самия протокол, че при преговорите в протокола е постигнато допълнително подобрение в някои други позиции, т.е. проведени са преговори, независимо от това разширяване и Уругвайският рунд, които допълнително са подобрили някои условия на достъпа и в областта на текстила. Така че не е "включващи", а "включващ". Протоколът включва подобрени условия, извън влошенията в резултат на тези две събития, станали след сключването на Европейското споразумение. И е важно да си даваме сметка за какво гласуваме. Защото аз пак ще повторя - Вие, а и другите комисии сме подходили доста формално към този протокол. Вие прочетохте фактически мотивите на Министерския съвет. И ако вземете текста на Вашето становище и текста на мотивите на Министерския съвет, ще видите, че с 2-3 много дребни редакционни изменения, Вие прочетохте мот-а-мо това, което Министерският съвет е представил.
Защо ми се струва, че това е чисто формално и не бива да е така? Защото, пак повтарям, тематиката, предметът на този протокол е възможно най-важна, отговорна и съществена. Няма защо сега тук да се агитираме колко огромни са проблемите на липсата на пазари за преработени и непреработени селскостопански произведения от България, каква е стагнацията в целия този сектор, как буквално се измъчва и се задъхва всеки селскостопански производител да намери пазар на продукцията си. И това е приоритетна грижа на правителството, трябва да е приоритетна грижа и на Народното събрание.
Защо смятам, че трябва да продължим работата в това направление, уважаеми колеги? Все пак този протокол е договорен през първата половина на 1997 г., т.е. преди цели 3 години. Оттогава се случиха доста сериозни изменения и събития, промени в политиката и на Европейския съюз, а и на България.
В какво се състои въпросът? След заседанието на Европейския съвет в Лисабон фактически политиката на Европейския съюз към Югоизточна Европа навлезе в една нова фаза. Тази нова фаза в областта на търговската политика се изразява в следното: вече не се предвижда сключването на европейски споразумения от рода на това, по което говорим сега, а се говори за споразумения за стабилизация и асоцииране. Това е един нов инструмент, който очевидно се обсъжда в Европейския съюз и който да бъде предложен на страните, които все още не са стигнали до нашия етап - да водят преговори, но целта за които е ускорено да бъдат доведени до кондиция да могат да се присъединят към един общ процес на интегриране на региона. Става дума за страни като Харватско, Република Македония и други, ако щете.
Централният момент там е, че и в доклада на господата Патън и Солана ударението се поставя върху необходимостта от асиметрична либерализация на търговията преди стигането до свободна търговия. Защото в нашия случай ние договаряме зона за свободна търговия, в рамките на която има асиметрично либерализиране. Мисля, че на политическо равнище в Европейския съюз много добре разбират, че тази политика и ние да предоставяме безмитни контингенти или намаление на митата за селскостопански позиции и това да бъде едва ли не на една реципрочна, макар и дефазирана във времето основа, просто не е реалистична. Няма никаква сравнимост между конкурентната способност на европейските производители и износители и тези от нашите страни. Няма никакво съмнение, че селскостопанският сектор в страни като България и другите Балкански страни е от жизнено значение въобще за стабилността и за развитието ни. Ето защо там назрява на политическо равнище според мен разбирането, че трябва да се приложи един доста по-разкрепостен подход от страна на Европейския съюз за достъпа до техните пазари и на селскостопански произведения от нашия район.
Едновременно с това наблюдаваме на равнището на Дирекция по селско стопанство господин Фишлер, който беше тук в началото на месеца на този агробиснесфорум, едно вярно придържане към досегашния подход, тоест отстъпка за отстъпка - формулата на така наречените две нули: вие махнете митата, ние ще махнем митата и ще ви дадем известни възможности за субсидиране...
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Ние ще махнем дотациите, а не митата...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Експортните субсидии, но не и производствените субсидии. Вие знаете, че няма нужда от експортна субсидия, след като производството му е субсидирано така щедро от общата селскостопанска политика.
Още един момент: в този протокол, който дискутираме, се дискутира и въпросът за минималните входни цени за меките плодове. Има даже приложено едно писмо от размяна на писма, в което се казва, че този въпрос остава открит.
Това, което искам да кажа, е, че Народното събрание според мен е длъжно в комисиите по икономическата политика и по земеделието да проведе много сериозно обсъждане и разглеждане на нашите позиции и достъпа на български износители до пазарите на Европейския съюз в областта на селското стопанство и на текстилните изделия и от гледна точка на сравнимостта с достъпа на други подобни на нас страни в момента, и от гледна точка на еволюцията на инструментите и режима на Европейския съюз в тази област, които те се канят да въведат, и от гледна точка на нашата собствена политика вътре в страната за подпомагане и насърчаване на българските износители на тези пазари, които, както знаем, са възможно най-конкурентните, където се прилагат много нетарифни ограничения, които обезсмислят тези отстъпки, които получаваме, включително да ги подпомогнат при усвояването на средствата по САПАРД, които и сега все още не е ясно как и при какви условия биха могли да бъдат получавани.
Господин Николов, в същия този чл. 4 от протокола, който разглеждаме и който говори за това, че всяка от страните утвърждава по своя процедура, има и едно последно изречение, че договарящите се страни предприемат необходимите мерки по прилагане разпоредбите на протокола. Според мен, правителството беше длъжно да внесе информация, когато гледаме този законопроект, какво прави за прилагане на разпоредбите на протокола, но именно в тази светлина: не формалното му прилагане, а как ще се мъчи този протокол първо максимално да бъде оползотворена макар и частичната допълнителна либерализация, която се получава, но и нещо много по-важно - как ще се отиде отвъд този протокол, тъй като той е вече с тригодишна давност. Ние сме на петата година от европейското споразумение и сме длъжни да обърнем най-сериозно внимание върху общия ход на формирането на зоната за свободна търговия България - Европейски съюз и каква еволюция трябва да се приложи в политиката ни в тази сфера.
Ето защо, господин председателю, завършвайки пак предлагам да гласуваме за законопроекта, но ако са съгласни пленарната зала и вносителите, да направим тези две уточнения в текста на закона, а именно в заглавието и едно уводно изречение, в което да се позовем на т. 2 от чл. 85, ал. 1 на Конституцията. И което в края на краищата е по-важно: да предложим на постоянните комисии на Народното събрание да се върнат към въпроса за този протокол и за, както е казано в заглавието, търговските аспекти на европейското споразумение България - Европейски съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има желание за реплика към Вас, господин Пирински, но тъй като в 11,30 ч. сме обявили, че ще се връчват наградите на Народното събрание, репликата ще остане след почивката, когато очевидно ще продължим с този закон.
Искам само да направя едно пояснение. Аргументацията на всички решения на Министерския съвет, когато правят предложения и внасят някакъв законопроект в Народното събрание, се позовава винаги в тяхното решение на два члена от Конституцията - чл. 85 и чл. 87 - в зависимост от това какво предлагат - дали е някакъв международен протокол, договор или е закон, свързан с вътрешното законодателство.
В законите, които ние приемаме, никога не сочим позоваване на конституцията. Ние във всички случаи се позоваваме на чл. 86, който определя функциите на Народното събрание. Аз не съм юрист, но мисля, че и господин Корнезов като юрист ще ме подкрепи, че досега нямаме случай в закон, в който да кажем: на основание член еди-кой си от Конституцията приемаме този закон. Нали така, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ясно е, че единствено чл. 86, ал. 1 е този, който ни оторизира да приемаме закони, декларации, решения и обръщения.
Отново напомням на народните представители, че в 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъдат връчени наградите на дейци от областта на културата, изкуството, науката и образованието, които бяха определени от Председателския съвет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Николов, искахте да направите реплика на господин Пирински. Искате ли все още да я направите?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Ако е тук - ще я направя, ако не - ще се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не го виждам в залата.
Имате думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Моята реплика е отправена към господин Пирински по повод на неговата забележка за становището на Комисията по икономическата политика.
Първо, процедурата и технологията в Комисията по икономическата политика е такава, че след като съответните вносители представят своя материал, се провежда обсъждане и тогава се взема становище от това обсъждане. След обсъждането на материалите, които бяха представени в Комисията по икономическата политика стана ясно, че мотивите, изложени от Министерския съвет са достатъчно обстойни, за да бъдат приети и като наше становище, затова ние сме приели такова становище и ние считаме, че в това становище беше точно отразен дебатът, който беше проведен в Комисията по икономическата политика. Само искам да му припомня следното, че в нашето становище сме записали ясно, че се влошават параметрите, които сме имали с трите държави, които стават членки на Европейския съюз. По силата на това, че те стават членки на Европейския съюз, се влошават параметрите за търговия с тях със селскостопански стоки и текстилни изделия. За сметка на това ние сме ги подобрили реципрочно с Европейския съюз и сме увеличили квотите с 20%, сиреч сумарно условията за търговия с Европейския съюз преди това и трите страни, които не са били членки и след като те станат членки, сумарно условията са по-добри, затова и в нашето становище е в множество число използван терминът "включващи". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Други изказвания има ли?
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз вземам думата всъщност, за да подкрепя приемането и утвърждаването на законопроекта за ратифициране на предложения протокол. Същевременно, ние в Народното събрание, когато приемаме предложение на Министерския съвет трябва да кажем какви са нашите изисквания към изпълнителната власт, която е оторизирана да води по-нататък разговорите и да реализира изпълнението на този протокол. Искам да кажа тук и по повод репликата, която се направи на изказването на господин Пирински - приемането на протокола ни поставя в една несъвсем изгодна позиция в търговията с Европейския съюз.
Разговорите и преговорите, които се водеха по ГАТТ в продължение на три години бяха най-тежките разговори, свързани именно с търговията с непреработени и преработени селскостопански продукти. Може би 40% от съдържанието на всички параметри на този протокол са свързани със земеделието и с преработващата промишленост. Всичко това създаваше изключителни трудности по простата причина, че политиката на Европейския съюз, общата селскостопанска политика на Европейския съюз и онова, което сега като политика се води в България, ще създаде невероятни трудности за изпълнението на тези вече регламентирани квоти и други параметри на търговията ни с Европейския съюз.
И нашата препоръка в комисията - тук отговарям на господин Николов - нашата препоръка в комисията беше именно тази, че ние приемаме протокола. Това е разумно. Той е плод на дългогодишни преговори, водени между двете структури, но оттук- нататък вече имаме много сериозни претенции към онова, което ще се прави, за да могат да се изпълнят тези параметри и да има смисъл от подписването на този протокол. Става дума за създаване предпоставки и условия, при които нашата продукция ще бъде конкурентоспособна. Става дума за условия, при които извън протокола изискванията, които се налагат към нашите стоки ограничават възможността за достъп до търговия с Европейския съюз и със страните поотделно, членуващи в Европейския съюз, така че ние сериозно обсъдихме въпроса в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и такава препоръка отправихме към правителството и към изпълнителната власт, защото протоколът си е протокол, неговото ратифициране от Европейската общност се забави поради бюрократичните процедури, които съществуват там. И сега, когато ние пристъпваме към неговата ратификация, трябва да знаем, че самата ратификация вече не ни открехва изцяло вратите към търговията с Европейския съюз, напротив, създава ни редица трудности, които касаят работата и политиката, която трябва да водим към отрасъл "Земеделие" вътре в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Никола Николов има думата за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Трендафилов, аз нещо не разбрах от Вашето изказване - по какъв начин ратификацията пречи на реализирането на възможностите и развиването на възможностите и потенциала на българското земеделие за търговия със селскостопански стоки в Европейския съюз, ако приемем, че този протокол се прилага от две години? По какъв начин сега ратификацията пречи? И какво е това твърдение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз мисля, че Вие не ме разбрахте какво казах. Става дума за това - протоколът се прилага. Не искам да се остане с впечатление, че с ратификацията на този протокол изведнъж нещата при нас се променят съществено, напротив. Ние трябва да отговорим на изискванията на Европейския съюз за високо качество и по всичките онези неща, които са записани в този протокол. Мисълта ми е, че самата ратификация е една предпоставка за увеличаване на търговските взаимоотношения с Европейския съюз, но онова, което е записано в изискванията, съответните митнически процедури, експортни такси, субсидиите в Европейския съюз, взаимоотношенията между нашата държава и Европейския съюз, във всички случаи изискват една друга политика по отношение на земеделието вътре в страната, иначе просто няма да отговорим на тези изисквания. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Други изказвания има ли?
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да ползвам само повода да се изкажа и вземам повода от думите на господин Пирински, че не тарифните ограничения пред българските производители на селскостопанска продукция са пречката за влизането на българските стоки с такъв произход в Европейския съюз. Това твърдение е подвеждащо по една проста причина - българското земеделие произвежда продукция, която не е конкурентна и това се дължи на липсата на инвестиции през последните години в българското земеделие. Липсата на инвестиции пък се дължи на това, че реформата в земеделието касаеше само и единствено възстановяване собствеността върху земята и не даде възможност за създаване на заинтересовани икономически агенти, които да работят в областта на земеделието, сиреч производители, които да могат да отговорят на конкурентния натиск на Европейския съюз.
Каква политика ние трябва да водим, за да преодолеем този проблем? Политиката, която трябва да водим е безспорно допускане на българския пазар на онези стоки с произход от Европейския съюз, които нямат експертни субсидии. Тогава селскостопанските стоки на българския пазар ще се състезават с наистина конкурентни стоки от Европейския съюз, но които нямат пряка субсидия, сиреч на пазарен принцип. Това защо е изгодно за България? Това е изгодно за България, защото ние пък ще получим достъп до европейския пазар на селскостопански стоки чрез принципа "нула - нула", защото те ще ни дадат съответни квоти с нулеви мита за онези стоки, които у нас нямат субсидии, а вие знаете, че в селското стопанство с изключение на животновъдството практически няма субсидии. В животновъдството има субсидия, която беше дадена и тази година, която беше усвоена от земеделските стопани и те знаят това, което аз казвам, че тя беше една сериозна помощ за пролетното изхранване на животните.
В същото време обаче развитието на конкурентен пазар в България на селскостопанска продукция е също едно голямо предизвикателство, с което трябва да се справяме. Защото, аз считам, че пазарните изкривявания, които съществуват в тази сфера, са в основата на незаинтересоваността да се правят инвестиции. А вие знаете, че отрасъл, в който не се правят инвестиции, естествено, той технологично изостава и конкурентно изостава.
Наскоро установихме, че 75 на сто от производството на мляко не е за стокова продукция, сиреч не е в погледа на данъчните, което означава, че практически пазарът там е силно изкривен от неплащане на съответните дължими на държавата такси, данъци, осигуровки и т.н. Сиреч, предизвикателството ни е да създадем реален пазар на селскостопанска продукция в страната, което като последствие по правило има стимул за влизане на големи инвеститори в селското ни стопанство. Това е едно предизвикателство, с което българското правителство е решено да се справи. Разбира се, тук подкрепата за българските производители ще бъде главно в договарянето на нереципрочни квоти с Европейския съюз.
И понеже сега ние започваме преговорите за обща селскостопанска политика с Европейския съюз, аз искам само да ви кажа, че такава практика вече има. А ние завършихме преговорите или сме в процес на завършване на преговорите за виното. Там нереципрочната квота е 10:1 в полза на българските износители на вино - 68 млн. л вино ще могат да бъдат изнесени от България при нулева митническа ставка в Европейския съюз срещу 6,8 млн. л, внесени в България също срещу нулева митническа ставка.
Ето, този подход, аз считам, че, първо, ще създаде добра пазарна среда в България, която ще бъде насърчителна за инвеститорите. И второ, всички средства по програма "САПАРД" ще бъдат ползвани точно за подобряване на конкурентоспособността на българските земеделски производители. И оттук достъпът им до европейските пазари. Сиреч, политиката, която ние искаме да водим, която ще водим на принципа на двойната нула, е насърчителната политика за българското земеделско стопанство.
Така че не приемам позицията, че всичко добро, което е направено, е направено до 1997 г. с приемането на този протокол, а оттук нататък предизвикателствата са такива, че не можем да се справим с тях. Напротив, българският земеделски стопанин с помощта на програма "САПАРД" ще успее да получи достъп до европейските пазари, разбира се, и с активната политика на нереципрочност на квотите за безмитен внос.
Така че, уважаеми колеги, аз предлагам тази дискусия, която правим по повод на ратифицирането на този протокол, да продължи и в съответните специализирани комисии. Между първо и второ четене, ако имате предложения по закона за ратификация, моля да бъдат направени. Но нека да ползваме сегашния дебат за основа на по-сериозна дискусия в нашите специализирани комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От направения дебат досега е очевидно, че от всички страни на залата има една подкрепа за ратификацията на протокола. И това е очевидно, защото българската икономика се нуждае от ратификация на този протокол, защото той създава определени рамки, определени предпоставки за осигуряване на износа. И по-специално тук ще говоря за износа на селскостопански стоки в страните от Европейския съюз.
Както беше казано вече, в него се предвижда намаляване на прилаганите в общността тарифни ставки на вноса на български селскостопански стоки, които в повечето случаи бяха намалени до 20 на сто от конвенционалните митнически ставки по вноса в общността. Освен това беше уговорено и нарастване на размера на преференциалните квоти за българския износ с по 5 на сто годишно или общо 25 на сто за периода до 2000 г.
Това е нещо, което така или иначе създава определени предпоставки в така наречения предприсъединителен период ние да имаме достъп до този пазар. И казвам, че това са предпоставки. Друг е вече въпросът, това, което поставя и господин Трендафилов, че трябва да се създадат действително условия тези възможности да бъдат реализирани. Но това, разбира се, е въпрос на нашата икономика, на развитието на нашето селско стопанство, на нашата търговия и това, че там трябва да отговорим съответно, като цяло, със законодателство и с промени в цялото ни производство, в реалната икономика, с доближаването до онези изисквания, критерии и норми, които ще могат да ни позволят по най-ефикасен начин да можем да използваме тези преимущества, които ни се предлагат или ни се предоставят с протокола и със споразумението.
Ето защо аз смятам, че в случая въпросът тук при нас се поставя така, че ние трябва да ратифицираме това споразумение, да приемем проектозакона за ратификацията, и, от друга страна, разбира се, ние тук в пленарна зала не можем да направим нищо друго, освен да призовем и да подпомогнем с нашите действия и с нашата законодателна дейност този процес на присъединяване и този процес на адаптиране на нашето производство към изискванията, критериите и нормите на Европейския съюз да стане както по-бърз, така и по-безпрепятствен и по-ефективен.
Ето защо аз ще гласувам за приемането на този законопроект за ратификация и ще призова колегите да направят същото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Няма други изказвания.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз искам да направя процедурно предложение да приемем и на второ четене този законопроект, ако е изчистен проблемът, който беше поставен от господин Пирински. Според мен той е изчистен, просто няма такъв проблем. И ако колегите са съгласни, да приемем законопроекта за ратифициране и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Николов.
Гласували 146 народни представители: за 108, против 15, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Моля господин Николов да докладва законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения

Член единствен. Ратифицира Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, предвид присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз и резултатите от Уругвайския кръг преговори по селското стопанство, включващи подобряване на съществуващите преференциални споразумения, подписан на 25 март 1999 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 107, против 23, въздържали се 7.
Законът е приет и на второ гласуване.

Трета точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
За процедура иска думата госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглеждането на т. 3 и на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение в залата да бъде поканена госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Брайнова да поканим в залата заместник-министър Серкеджиева.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Серкеджиева в залата.
Имате думата, господин Джеров, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроекта за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове под № 002-02-17, внесен от Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 11 май 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен в комисията от госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието.
Конвенцията има твърде голямо значение за нашата страна. С нея се предвижда премахването на формалностите по сложната процедура за легализиране на документи, издадени от една държава, с оглед представянето им в друга държава.
Конвенцията, изработена през 1961 г. на Хагска конференция по международно частно право, се приема като най-резултатната. Страните по конвенцията са над 60 държави, като продължава и сега присъединяването на нови към нея.
Конвенцията има за цел да премахне изискванията за легализация на документите, издавани от орган и длъжностно лице на правораздавателната власт, административни документи, нотариални актове и нотариално заверени частни документи.
След задълбочено обсъждане на тази конвенция, комисията единодушно предлага на Народното събрание да обсъди и приеме проекта за ратифициране на конвенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля господин Агов да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за Закон № 002-02-17 за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, внесен от Министерския съвет на 2 май 2000 г.

На свое заседание от 11 май 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена на 5 октомври 1961 г. в Хага, със следната декларация:
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 6, ал. 1:
Република България заявява, че оправомощени да издават удостоверението по чл. 3, ал. 1 от конвенцията са следните органи:
Министерството на правосъдието - за актовете на съдилищата и нотариусите, и Министерството на външните работи - за всички останали актове."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Имате думата.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като са налице предпоставките на правилника, предлагам да преминем и към второ четене и гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 95, против 5, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Джеров, да докладвате закона за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични
актове
Член единствен. Ратифицира конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена на 5 октомври 1961 г. в Хага, със следната декларация:
"Декларация по чл. 6, ал. 1:
Република България заявява, че оправомощени да издават удостоверението по чл. 6, ал. 1 от конвенцията, са следните органи: Министерството на правосъдието - за актовете на съдилищата и нотариусите, и Министерството на външните работи - за всички останали актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен с декларацията по чл. 6, ал. 1, както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, с вносители: Георги Панев, Иван Иванов и Юлиян Буров.
Моля господин Панев да докладва становището на водещата Комисия по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 054-01-55 за изменение и
допълнение на Закона за висшето образование, внесен от
Георги Панев, Иван Иванов и Юлиян Буров
На заседание от 17 май 2000 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 054-01-55 за изменение и допълнение на Закона за висшите образование. В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на образованието и науката и на Министерството на здравеопазването.
Комисията по образованието и науката приема мотивите по законопроекта и необходимостта от предложените изменения. Отделни членове на комисията имаха възражение единствено по § 1 с предложение за отпадане на ал. 4 на чл. 31 от Закона за висшето образование.
С 8 гласа "за" и 2 гласа "въздържал се" Комисията по образованието и науката предлага законопроектът да бъде приет на първо четене." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Имате думата.
От името на вносителите думата има господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложените изменения и допълнения са продиктувани, от една страна, от приети закони от Народното събрание, в които има текстове, засягащи Закона за висшето образование, и възниква необходимостта от съгласуване с тези, появили се в други закони, текстове.
Освен това има текст, според който се урежда въпросът с имотите на висшите училища, в смисъл на права върху тези имоти и начин на разпореждане, както и се урежда въпросът с лицата, имащи двойно гражданство и кандидатстващи в български висши учебни заведения като чуждестранни граждани.
Ще се спра накратко върху мотивите по реда на параграфите.
Параграф 1 от предложения законопроект се отнася до чл. 31 от Закона за висшето образование, в чиято ал. 4 е определен редът, по който може да се участва в избор за ръководна длъжност в едно висше училище и според която алинея лица, които кандидатстват за ръководна длъжност, имат това право, ако до датата на избора не са навършили пенсионна възраст. Знаем след приетия вече Закон за обществено осигуряване, че понятието "придобиване на пенсия поради изслужено време и старост" вече не се обвързва с конкретна възраст, а е функция на две величини - на възрастта и на набраните от трудовия стаж и осигуровките точки. В този смисъл текстът става неопределен.
Освен това сега действащият текст, повелявайки, че имат право да участват лица, които не са придобили пенсия за изслужено време и старост, явно прави дискриминация по отношение на пола, тъй като е известно, че лицата от мъжки пол се пенсионират средно с около 5 години по-късно от лицата от женски пол. Такава дискриминация в сферата на една толкова интелектуална дейност, каквато е висшето образование и науката, е неприемлива за колегията и необяснима по ред причини. Такава дискриминация, междупрочем, няма в световната практика.
Ето защо ние предлагаме текст, който, от една страна, внася определеност в изискването за заемане на ръководна длъжност и за участие в конкурс за такава длъжност, от друга страна, премахва ограничението, което е дискриминация по пол. При това предлаганият от нас текст е в унисон с принципите на академичната автономия. Аз ще прочета текста и ще стане ясно защо.
Предлагаме един нов текст, който гласи: "Мандатът на лица, заемащи ръководните длъжности по ал. 1 от закона (където те са изброени) освен по общия ред се прекратява предсрочно и при навършване на 65-годишна възраст." Тук има техническа грешка, уважаеми дами и господа, цифрата "1" е всъщност цифрата "2". Това е ал. 2.
С други думи, един член на академичния състав може да бъде избран на ръководна длъжност, но да не изкара докрай мандата си. Обаче отпада вече ограничението той да не бъде по-възрастен от 60 или по-възрастен от 55 години. Примерно той може да бъде на 64 години и да бъде избран на ръководна възраст, като, разбира се, мандатът му ще се ограничи в рамките на една година. И тук вече висшите училища и отделните факултети, отделните основни звена от тях са в правото си да преценят, особено що се касае до длъжността "ректор", дали е целесъобразно един ректор да бъде избран примерно за половин или за една година. Но това вече е тяхното решение.
Това е текстът, който се предлага в § 1.
Параграф 2 урежда въпроса с университетските имоти. Този текст се приема с удовлетворение от университетската общност, от колегията. Ще прочета само алинеи 2 и 3:
 "(2) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост."
Техният статут става ясен.
 "(3) Недвижимите имоти по ал. 2, както и обособени части от тях, могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица, без да се променя предназначението им, по ред и условия, определени от Министерския съвет."
Всъщност в тези текст следва текстът от Закона за народната просвета, където уредихме въпроса с училищните имоти по подобен начин. В този смисъл този пропуск на Закона за висшето образование сега се коригира.
По въпроса за облекчените условия, в смисъла на намалена 50% такса за кандидатстване и следване в българско висше училище за лицата с двойно гражданство мисля, че аргументите са толкова очевидни - има много българи и много български граждани, които са в чужбина, близка и далечна, особено близка, които имат двойно гражданство и които по ред причини желаят да следват в български висши училища. За тях е предназначен този текст, те да се ползват с намаление при следването си, макар и не приравнени напълно до таксата, която е за българските студенти, а 50% от таксата за чуждестранни студенти. Мисля, че това е текст, който не би трябвало да възбуди спорове.
В следващите текстове се премахва ограничението във възрастта за докторантура. Не е целесъобразно, не е демократично, не е прието, остаряла е нормата на Закона за научните степени и научните звания лице, по-възрастно от 35 години, да не може да осъществи една редовна докторантура. Така че се премахва това ограничение до 35 години, няма възрастово ограничение и така трябва да бъде.
И най-накрая, последният текст урежда статута на тези преподаватели от висшите медицински училища, които, след като през септември влиза в сила текст от Закона за лечебните заведения, те вече ще бъдат на основен трудов договор към университетските болници. Но те са и преподаватели във висшите училища и това им качество по никакъв начин не може да бъде повлияно от факта, че са на основен трудов договор в Университетската болница.
От друга страна, в Закона за висшето образование има определени изисквания към структурата на основните звена и към техния академичен състав - по численост и по качество: асистенти, доценти, хабилитирани лица и така нататък. Ясно е, че преподавателите и хабилитираните лица от висшите медицински училища и университети са пълноправни членове на академичния състав и те трябва да участват в структурата на висшето училище. Но в Закона за висшето образование има изискване, условие те да бъдат на основен трудов договор към висшето училище. Точно в този конкретен случай, в медицината, с университетските болници, това изискване не е целесъобразно, поради което с една допълнителна разпоредба на § 4б се решава този въпрос. А именно, при определяне броя на преподавателите на основен трудов договор в звената на висшите медицински училища могат да се включват и преподавателите на основен трудов договор в съответните университетски болници.
Това е, което предлагаме на вниманието на уважаемите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложените изменения и допълнения на Закона за висшето образование третират няколко съществени въпроса, които до този момент не са намерили необходимата регламентация. В условията на крайно ограничена държавна субсидия висшите училища преживяват сериозен недоимък. Ето защо от значение за държавните висши училища е изричното определяне на вида държавна собственост, на имотите, които им предоставя държавата съгласно чл. 8, ал. 5 от Закона за висшето образование. Става въпрос за учебни сгради, общежития, лаборатории, халета, почивни и спортни бази и други от този род. Тези недвижими имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост. И това е смисълът на едно от предложенията, което подкрепям, с желание да се работи в това отношение и да се подпомогнат висшите училища.
С внесеното изменение на чл. 95, ал. 5 се цели облекчени финансови условия за лица с двойно гражданство, едно от които е българско, когато кандидатстват по реда на чужди граждани. Изменението кореспондира с въвеждането на размера на семестриалните такси за всички български студенти и затова смятам, че предложеното изменение също е целесъобразно и го подкрепям.
Необходима е и корекция в чл. 8 на Закона за научните степени и звания, с която ще се изравнят правата на студентите и докторантите по отношение отпадане на ограниченията за възраст на докторантите. Възлага се на Министерския съвет, а не министъра на образованието и науката да утвърди държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите. Поддържам и това направено предложение. Защото така докторантурата като образователна степен се вписва в системата на висшето образование.
Единствените ми претенции са към § 1, който предвижда изменение на чл. 31, ал. 4. Смисълът на предложението, както вече чухте, е мандатът на лица, заемащи ръководни длъжности, освен по общия ред да се прекратява предсрочно и при навършване на 65-годишна възраст. В интерес на обективността подчертавам, че този текст е далеч по-коректен от сега съществуващия, особено що се отнася до жените хабилитирани преподаватели, които бяха за съжаление поставен в един дискриминационен режим. Същевременно обаче дължа да отбележа, че тази несправедливост можеше да бъде премахната много по-рано, точно преди една година - тогава, когато се разискваха измененията на Закона за висшето образование в парламентарната комисия. Именно тогава депутатите от Парламентарната група на Демократичната левица поставиха този проблем, поискаха да се стигне до консенсус и да се измени въпросната ал. 4 на чл. 31. Нещо повече, колегата Славов прочете обръщение на група ректори към комисията по този въпрос, но тогава чрез процедура темата бе обявена за табу. Една година по-късно идеята възкръсва, но на много места вече са избрани ръководства при условия не толкова на конкурентност на качества, колкото на постулата, че възрастта едва ли не е вече порок.
Новопостъпилото предложение сега, колкото и да е по-точно като право, също според мен страда от ненужно ограничение. Защото не е необходимо, така смятам аз, да се прекъсва мандатът на едно лице, което е избрано на ръководна длъжност, само защото е навършило 65 години.

Казусите тук могат да бъдат най-различни. Например, трябва ли да се прави нов избор и дали е целесъобразно, ако въпросното лице е с два, три, четири месеца след 65-годишната възраст, а същевременно края на мандата е 5-6 месеца. Тоест, за два месеца трябва да се прави частичен избор. Необходима ли е подобна регламентация, питам аз?
За второ четене аз ще предложа въобще да отпадне ал. 4, включително и внесеното предложение.
Защо? Първо, моето дълбоко убеждение е, че автономията като синтезиран израз на интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни човешки ценности, това междупрочем е смисълът и на чл. 19, ал. 1 от закона, се подкопова по този начин. Накърнява се и се стеснява неговия смисъл от подобна регламентация. Преподавателите, учените са носители на тези ценности. Те са тези, които ги утвърждават, развиват и обогатяват. На тези хора, мисля аз, не бива по този законодателен норматив, цепейки месеците им след 65-годишна възраст, да им регламентираме, да им повеляваме кой, кога и докога да бъде избиран. Едва ли не ще поставим контрольор, за да им се следи и ЕГН-то, датата на раждане и респективно дали е навършил 65 години.
Според мен, правото на избор е на преподавателите. И това, че сме законодатели, не означава, че трябва да се разпореждаме в дома на твореца, в храма на учения.
Второ. Висшето образование и висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия и в съответствие със законите на страната. Така повелява чл. 19, ал. 4. Нека тогава, във връзка със законите на страната, да си помислим в кой закон има подобно изискване за прекратяване на мандата при навършване на 65-годишна възраст - при избиране на народни представители ли, при избиране на съветници, магистрати, конституционни съдии, НСРТ. Къде има такъв възрастов ценз?
Едва ли тук, в тази зала някой би посмял да каже, че изброените лица като народни представители, магистрати и т.н. са по-висока категория и затова няма ограничение в мандата им.
Трето. Ако се въведе този режим, който се предлага, възниква въпросът: защо например председателят и неговият заместник на Общото събрание на висшето училище няма възрастов ценз или ръководствата на контролния съвет? Това, че те не са упоменати като ръководни длъжности, не е аргумент.
Четвърто. Защо ръководителят на катедра също е поставен при този ценз след като катедрата, по смисъла на закона, вече не е основно звено?
Не искам да се спирам върху другите аргументи, уважаеми колеги, за да подчертая необходимостта от отпадане на въпросния текст. Единствено ще подчертая, че проблемите на висшето образование не са в това дали един ректор или един декан ще прекъсне мандата си, защото е станал на 65 години и 1 месец. Въпросите са от изключително повишена трудност и те произтичат преди всичко от липсата на държавна политика за развитието на висшето образование.
Предложеният законопроект е осми по ред за времето от 15 юли 1997 г. досега. Убедена съм, че не след дълго управляващото мнозинство ще предложи девети законопроект, защото една голяма част от измененията, направени в края на юни миналата година, не отговориха на обективните потребности за достъпност, качествено и конкурентоспособно висше образование. Тези непрестанни промени показват, че все още липсва национална политика за развитието на висшето образование.
По закон - чл. 9, ал. 3, т. 1, Министерският съвет има задължението да утвърди основните насоки на националната политика в областта на висшето образование. Тоест, да покаже целите и средствата, перспективите на тази толкова важна и сложна система. И до ден-днешен министерството работи на парче без яснота за нас, като законодатели, а още по-малко за обществото, как ще съществува висшето образование, доколко ще се инвестира в него, какви специалности и специалисти ще се създават и още много други проблеми, които допират повече или по-малко до необходимостта за бъдещето на висшето образование. Отсъствието на тази яснота, тоест на национална политика, обуславя епизодичните законодателни инициативи и в крайна сметка държи в ненужно напрежение системата на висшето образование.
Като изразявам несъгласие с такъв прагментарен подход, апелирам за незабавни и конкретни действия от страна на МОН за изпълнение на задължението му по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 1. Тоест, да предложи на Министерския съвет основните насоки на националната политика във висшето образование. Защото налице в момента е един парадокс - изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, а самият Министерски съвет, самото министерство нарушават закона и не изпълняват задълженията си.
Ето, това са основните причини, поради които не мога да подкрепя внесеното предложение за нов възрастов ценз.
За второ четене ще направя необходимите предложения в контекста на вече изложените от мен аргументи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Независимо от това, че разглеждаме законопроект, внесен от народни представители, аз съм удивен, че в пленарна зала в тази дискусия нямат желание и готовност да участват представители на Министерството на образованието и науката. И ако министър Димитров е на заседание, вероятно на Министерския съвет, и е възпрепятстван, аз не виждам причина неговият заместник, който отговаря за висшето образование, да отсъства от пленарна зала и да изрази мнението и становището на Министерството на образованието и науката по така внесения законопроект.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Ние изразихме мнение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин Панев, на комисията заседават само членовете на Комисията по образованието и науката, а тук трябва да гласуват всички народни представители. И е редно народните представители да чуят, когато става дума за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, какво мисли и Министерството на образованието и науката по този въпрос.
И аз, господин председател, се надявам, че ще направите необходимото народните представители, преди да се стигне до гласуване на първо четене на този законопроект, да чуят и мнението на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Обадете се да съобщят в министерството с какво се занимаваме. (Господин Иван Куртев се обръща към служителката от отдел "Информационно обслужване".)
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Панев, най-учтиво се обръщам към Вас в самото начало на краткото си изказване с молба да оттеглите предложението, което се съдържа в ал. 4 на чл. 31. По тоя начин ще прекъснете една поредица от доста безумни законодателни предложения.
Могат да бъдат казани съвършено основателно остри приказки по повод на това предложение. Откъдето и да погледнете на него ще видите, че то не издържа на морални, логични и всякакви други критерии. Избират председател на парламент или министър, или министър-председател и той навършва 65 години примерно и продължава да управлява страната, парламента и някаква си структура - важна, от чиято работа много зависи страната, за хората. Защо вие лишавате един декан, ректор, шеф на катедра от възможността избран, а не назначен от някакъв чиновник, да изкара мандата си?
Аз съм съгласен, че понякога избират неудачни хора за декани, за шефове на катедри. Но тези, които сме си вадили хляба в тази сфера, знаем, че това са редки случаи. И аз държа на това, че са редки случаи. Тази общност никога не е търпяла некадърници начело. Пред очите ми някои са издържали година и на втората се сгромолясват. Толкова повече сега - аз говоря за онези години, сега, когато атмосферата, уж, обстановката и критериите са променени. Уж!
Какво значи възрастта? Знаете ли какво значи възрастта? Тя за някои е оправдание. Вие се скривате зад нея. Миналата година един, чийто глас аз не зная какъв тембър има, беше предложил да няма депутати над 50 г.! Сега във всички области на живота в България има хора, които са с възможности на един пъпеш! И въпреки това са попаднали тук и там. И какво, като е на 45 или 55! Той тежи не повече от пъпеш! И същевременно един 67, 68 и 70-годишен човек е в състояние да даде на страната си много повече от това, което вие преценявате, изхождайки от не знам какви критерии?! Че за медиците има такива, които се подмокрят и на 50, на каквато възраст сте примерно Вие. И има и други, които примерно на 70 са абсолютно здрави - първо интелектуално, а и физически.
Приключвам, като ви моля да прекратите тази поредица от безумни предложения. Вие ще влезете в историята на българското образование и в стенографските дневници на парламента с неща, от които някои след Вас ще се срамуват, господин Панев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да оттегля предложението си, както моите колеги. Не желая да влизам в коловоза на една вече отминала, бурна и не съвсем благоприлична дискусия относно възрастта, до която може да пребивава на щатна длъжност един преподавател или учен във висше училище или в научен институт.
Само искам да припомня на уважаемите народни представители и да им прибавя и нови факти за това, че практически няма страна в Европа, с изключение на Полша, и това го твърдя съвсем отговорно, защото това е така, и ще ви кажа защо го зная, че е така, в която преподавателите във висшите училища да могат да остават във висшите училища на редовен трудов договор, навършили 65-годишна възраст. Всички, без изключение, се пенсионират на 65-годишна възраст. И нека всички, които ни слушат, и от колегията, която вече знае това, нека още един път да го знаят: 65 г. е възрастта, при която се пенсионират преподавателите във всички европейски страни, с изключение на Полша.
Потвърждение: по моя молба и с писмо до Министерството на образованието и на науката на Франция и до Министерство на образованието и на науката на Англия с министър Методиев помолихме за помощ при обмислянето и изработването на Закона за научните степени и научните звания. И такава помощ ни беше оказана. От Франция ни изпратиха висококомпетентен професор, вещ точно по въпроса за организацията на висшето образование. От Великобритания, от Англия - също - изключително ерудирани хора.
Такъв семинар проведохме и с представител на Германия - заместник-председателя на Обединението на университетите в Германия. Госпожа Величкова е свидетел. Тя беше на два семинара. Господин Буров - също. И други. Всички са категорични - в Европа възрастта за пенсиониране на преподавателски и научни кадри е 65 г. Разбира се, има всякакви възможности - доказалият се, уважаван, дълбоко почитан учен да работи. Преподавателят - също. Но тези възможности са извън редовния трудов договор! Благодаря за вниманието. (Смях от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Втора реплика - господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, аз се надявам, че Вие си спомняте през 1965 г. предложения и приет от тогавашното мнозинство Закон за висшето образование, в който съществуваше ограничителен текст за възраст и който ограничителен текст визираше 60 г.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Петдесет и пет години за жените.
ЮЛИЯН БУРОВ: И 55, за жените. Вие в действителност тогава този закон го подкрепихте. Разбира се, вие във вашия отговор можете да кажете, че през това време вие сте еволюирали. И, разбира се, имате право на еволюция! Но направете опит да обясните защо тогава подкрепихте закона, който даваше такова възрастово ограничение - 60 г., а сега - толкова, след като имаме ограничение, възрастово ограничение за 65 г., сега не го приемате? Какво се е изменило оттогава и сега? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За трета реплика - господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми професор Стоилов! На мен първо ми прави впечатление, като че ли това е най-важното в този закон. Не съм в дълбочина и не мога да кажа най-важното, но гледам, че около това са въртят нещата.
Аз мисля, че не е въпросът на колко години човек спира да бъде активен. И Вие сте прав. Млади хора, които в по-ранна възраст са засегнати, и възрастни хора, които в по-напреднала възраст не са така засегнати. Но според мен има други два принципа, които карат европейските страни да приемат такъв подход. Едното е да се открие възможност за по-младия да стигне до върха. Защото, ако това го няма, и ако до физическата си възможност един бъде ръководител на една катедра, тогава другите ще трябва да минат и те много голяма възраст, за да стигнат до възможността да влязат като ръководители на тази катедра, едва когато са надминали онази възраст, която е пенсионна. Това е проблемът - ще се даде ли път на младите хора да навлязат или ще трябва да чакат възрастния до края, до предела на неговите физически сили.
И второ, сигурно още едно нещо има. Този, който ще трябва да преценява кой е годен да продължи и кой не е годен да продължи, ще бъде поставен пред едно тежко изпитание. Много по-просто е да се каже, че има един лимит. И над този лимит ти вече не можеш да ръководиш катедрата. Но иначе, разбира се, че има. Познавам хора, които до много преклонна възраст са работили в университет, били са добри професори. И сега има такива. Например, проф. Каишев. Аз не знам дали някой би му отказал да чете лекции, ако той сега би поискал да изнесе една лекция пред свои студенти.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): И министърът може ли да бъде?
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Какво казахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гоцев, моля не отговаряйте, още повече, че Вие правите реплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Министър сигурно може. Такава е европейската практика. Аденауер е започнал на 73 и се е оттеглил на 87. А всички знаят, че Аденауер е един от тримата, които създадоха Европа, към която ние се стремим. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): На 87 години е завършил, но не е бил ръководител на катедра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да Ви отговори господин Гоцев. Той прави реплика на господин Стефан Стоилов.
За дуплика имате думата, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Буров, Вие сте прав да ни напомняте приемане на закони, които съдържат изцяло или полуглупости. Но и аз предполагам, а предполагам, че и Вие сте склонни да отстоявате разбирането, че когато някъде някога е направена една глупост, по-добре е да я изчистиш.
Ние, например, си признаваме, че през 1996 г. ни бяха предлагани някои решения в областта на здравеопазването, срещу които се бунтуваха водещи наши медици - и проф. Герчев, и проф. Зънзов, и голяма част от групата ги подкрепяше, макар че като законови положения бяха приети. Това първо.
Второ, защо във всичко трябва да приличаме на всички страни в Европа? Абсолютно по всичко! Ето една Полша прави изключение. Те по-ниско качество хора ли са?
И накрая аз, както и останалите, които възразяват срещу този текст, не предлагам да се отиде към удължаване на времето за пенсиониране на всички, както го бяхме направили едно време 65:68. Това го премахнахте. Става дума щом човекът е избран, той да си изкара мандата. Това може да бъде месец, може да бъде година и месеци. За това става дума. Но вие сте железни и започвате да търсите аргументи от целия свят. Тъй като няма доводи - разумни, силни, логични, започвате да обикаляте света. Несериозно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, тъй като тази тема е много забавна, аз се изкуших да кажа няколко думи по нея, още повече, че вече съм излязъл и от рамките на тези ограничения.
Познавам достатъчно много законодателството на висшето образование и знам, че в страни, където нещата са стабилизирани и има традиции, са въведени много стабилни възрастови граници за различни служби. Но това, което се предлага с изменението на чл. 31 от Закона за висшето образование, смятам, че е просто едно желание да се дразни обществото, тъй като хората, които сега ще бъдат санкционирани, са вече избрали по един закон и сега ще им бъде наложено наказание...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Как така? Законът няма обратна сила.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да не ме прекъсвате, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Грешите, законът няма обратна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, моля Ви, не влизайте в диалог. Ако искате, после вземете реплика.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Законът може да няма обратна сила, но има хора с обратно мислене. Като слушам какви бележки правите, си спомням за моя любим учител проф. Тагамницки, който казваше, че глупостта е признак за добро здраве. (Оживление и смях сред ДЛ.)
Това, което искам да изтъкна, е, че не е грешно, не е неправилно да се поставят ограничения. Но да се прави изменение на закон, за да се санкционират известни лица в определен момент, според мен е съвършено неправилно. Има закон. По този закон хората са избрани. Избрани са преди няколко месеца и сега, като влезе новият закон в сила, тях ще ги изхвърлят. Те няма да си изкарат мандата, за който са избрани. Законът няма обратна сила, но има сила от момента, в който влезе в сила. И ако един ректор е на 64 години, той няма повече от една година да може да бъде ректор, макар да е избран за 4 години. И при избирането му хората са имали предвид, че го избират за 4 години!
Аз бих се съгласил без всякакво възражение този закон да влезе в сила след нови избори, т.е. да има допълнителен текст, че за избраните вече този закон не важи, това изменение не важи. Но на вас това не ви се иска. На вас ви се иска да режете глави. И сега, в този момент, когато това не стои на дневен ред в българското общество, вие просто искате да се гаврите, защото има хора, които създават авторитета си по този начин. (Оживление.) Само по този начин: аз мога да ви отрежа главата и ще я отрежа... и ще се смея насреща, а вие ще слушате...
Според мен това в никакъв случай не върви и в никакъв случай не е в дневния ред на обществото. И после, ние тук, в Народното събрание просто се подиграваме с тези учени, защото ние тук можем да бъдем до колкото си искаме. Тук стана въпрос, че който иска да няма ограничения във възрастта, да влиза в политиката. Може би ще бъде много правилно в политиката да не се пускат хора под 60 години, за да не си губят времето. И след 60 години като влезеш в политиката, до 1000 години никой не може да ти каже копче. Значи ние тук можем, а един професор, който е избран и който има сили, не може да бъде декан, не може да бъде ръководител на катедра - особено ръководител на катедра. Колко останаха сега тежащите на мястото си ръководители на катедри? Хайде за ректор и за декан може би няма и такъв случай, който е над 65 години, защото сега да си декан, е много тежка работа. Но ръководител на катедра? Ръководителят на катедра тежи със своя опит в науката. Защо ще трябва да бъде лишен от това? При това е и избран.
Ако това нещо се въведе след следващия мандат, е по-приемливо. Но сега избран, преди няколко месеца избран и сега ние гласуваме: не може вече, ти трябва да си ходиш... Аз смятам, че това е обидно за нашите учени и то веднага след 24 май, когато толкова приказки казахме за тях. Затова смятам, че това е съвсем неестествено и естествено ще гласувам "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Първа реплика - господин Буров, втора - господин Панев, трета - господин Шишков.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сендов! Взимам реплика дотолкова, доколкото видях при Вас известни нюанси на съгласие в смисъл, че изобщо ограничаването във възрастта по принцип е една практика и в света така или иначе. Вие обаче вероятно не сте следили достатъчно добре протеклите избори, които минаха във висшето образование - на ръководители на катедри и останалите ръководители, които минаха под знака на приетия през 1965 г. закон, който правеше възрастово ограничение 60 години. Това означава, че всички избрани сега ръководители са под 60 години. Мандатите са 4 години и това означава, че не съществува никаква опасност, ако ние приемем предложения текст, тези хора сега да бъдат подложени, както Вие казахте, на някаква допълнителни избори и т.н. Значи едно пълно спокойствие поради факта, който Ви казах - това лесно се смята - поне 4-5 години ще имаме. И следователно, ако Вие действително считате, че е целесъобразна подобна възрастова граница, дайте да я приемем. Този текст по никакъв начин няма да промени сегашното статукво. Аз Ви казах защо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Втора реплика - господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин Сендов, съжалявам, че Вие не сте в залата, напуснахте... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В залата е господин Сендов!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре. Уважаеми господин Сендов, съжалявам много, но и аз ще опровергая разгорещената Ви и емоционална пледоария със същите мотиви, които изложи колегата Буров, но няма да ги развия. Просто Вие като че ли не познавате този закон, който беше приет в миналия парламент, когато Вие бяхте председател на парламента и според който закон бяха извършени изборите сега, около Нова година, и според който закон няма в момента по-възрастен от 60 и няколко години ректор - 60 години и няколко месеца, и по-възрастна като жена от 54 години и няколко месеца - жена-ректор.
С други думи, когато изтече мандатът след 4 години най-възрастният ректор ще бъде на 64 години, а най-възрастната жена-ректор ще бъде на 59 години. С други думи, Вашите опасения, които бяха основната теза на Вашата пледоария са напълно неоснователни и показаха, че Вие просто не знаете за какво става дума и не познавате този закон, който беше приет под Вашето председателство в миналия парламент. Много съжалявам. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За трета реплика има думата господин Григор Шишков.
Докато дойде той и един мой коментар - никой депутат, в това число и председател на парламент, не може да помни всички закони, които се приемат в един парламент. Това е над човешките възможности.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Сендов!
Аз много съжалявам, че за втори път по един и същи въпрос Ви правя реплика.
Първата беше, когато казахте, че професорите живеят по 120 години. Аз като лекар Ви казах, че едното с другото не е свързано.
Припомням Ви кога Ви направих първата реплика, защото дебатът, който се води днес, е почти същият, който се водеше преди много месеци и няма никакъв напредък - същата е картинката. Ама, никакъв напредък! А си има едно просто правило и аз искам да Ви го кажа като лекар. Има в човешкия живот една средна норма, в която човек се счита напълно работоспособен, включително и да бъде, както казахте Вие, и ръководител на катедра, след което остава неговият авторитет, неговото умение и това, което той още може допълнително да даде на обществото. С този закон не се отнемат тези права на българските учени, не се отнемат техните възможности по административен път, за да казвате Вие, че тук сме, за да режем глави. И дума да не става! Те си остават учени, те си остават хора, които според силите и възможностите си ще продължат да работят, само че няма да бъдат административни ръководители. Това е нещо, за което тук законът говори и това е абсолютно нормално. Това е абсолютно нормално!
Аз много съжалявам, че няма никакъв напредък по този въпрос, но искам да Ви кажа нещо, което не може да не стане. То ще стане! Наистина, до 65 години да ръководиш висше учебно заведение - катедра, е напълно достатъчно време, а след това, ако те приемат в обществото, можеш да продължиш и до 120 години. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков.
За дуплика има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, оказва се, че този закон няма поле на действие. Щом няма никой, който ще бъде обект на този закон, значи този закон е безсмислен, но аз искам да ви кажа, че не съм толкова неосведомен, а получих информация и сега в момента, че има ректори, които са на 65 години - избрани, защото съответните висши училища са със самочувствие и са избрали въпреки закона своите ректори и вие сега с този законопроект ще им отрежете главите. И сигурно точно това имате предвид, затова не искам да споменавам много пъти едно име, защото прекаляваме с него, но това, което правите е само и само да вдигате шум и да създавате впечатление, че вие можете да санкционирате каквото си искате. И затова аз ви казвам, че съм против. Против съм самоцелните игри тук, в Народното събрание.
Аз съм за това да има граници. Господин Шишков, д-р Шишков, проф. Шишков, аз знам какво значи дисперсия. Има средна, но средната почти никога не се осъществява. Има отгоре, има отдолу... И Вие като лекар трябва да знаете това нещо и затова аз смятам, че всички възражения, които бяха направени тук, са абсолютно безпочвени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Христо Стоянов искаше думата. Заповядайте.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз по всичко онова, което господин Панев вече предлага, съм се зарекъл отношение да не вземам, но уважавам колегата Буров и онзи въпрос, който той постави.
Господин Буров, точно така е, както Вие казахте - имаше такъв разговор. И трябва да Ви кажа, че този разговор в Тридесет и седмото Народно събрание се състоя. И бяхме тези с господин Сендов, които защитавахме... Но там имаше един също такъв напорист, типичен комсомолец, типичен комсомолец от Тридесет и седмото Народно събрание - от тази страна, който много искаше на 40 години да може той да стане декан. И беше така упорит! И моят компромисен разговор с него беше поне да не ги уволняваме и да запишем да не заемат длъжности, така че това беше един компромис, но днес аз мисля, че когато става въпрос може би за 20, за 30 души и когато на вчерашната дата сме изказали благодарност на тези хора, а ние сме длъжни винаги да им се покланяме, много неудобно е днес да гледаме такъв законопроект и след вчерашния ден да ги унижим в днешния ден. Нека да приемем... Животът е компромис. И друг път съм го казвал - тези, които са избрани, нека да завършат своя мандат, оттук нататък нека да сложим граници, но няма етика в това, защото, уважаеми колеги, по-нагледно погледнете на въпроса. Избира се за народен представител един 70-годишен и на следващото Народно събрание се предлага проектозакон за всички, които са навършили 70 години, да не бъдат народни представители и трябва да го изгоните. Ами, хората са го избрали и те преди това са знаели на колко години е. Така е в случая - неговите колеги в съответното висше учебно заведение са знаели на колко години е и са го избрали при това условие, при което господин Сендов каза - когато е вече на 65 години и вие искате Народното събрание да каже: вие там, дето не сте направили това, което ние мислим, сега ще ви намерим цаката с един закон, понеже вие сте го избрали, пък ние ще го изгоним. И затова ви предлагам - нека да направим компромис. Отнася се за тези хора, които вече са избрани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
И за мен нормата, която се предлага от вносителите - чл. 31, ал. 3, бих я квалифицирал като неморална норма, защото в края на краищата засяга нашите учители, поне голяма част от моите преподаватели. Господин Панев се смее, но примерно, сред юристите 80 на сто от професорите са над 65 години. Те са ме учили, учили са голяма част включително и хора тук, в тази зала, юристи, включително и от СДС. И сега какво ще им кажем? 65 години - червен картон, аут?!
Аз даже се обръщам и към министър Димитров. Зная, че той не е вносител, но като дългогодишен преподавател, професор, ректор, го моля от тази трибуна да изрази своето становище против този текст.
Този текст е не само неморален, бих го нарекъл че е мефистофелски. Защо? Защото чух тук и от трибуната, а господин Панев и от залата да подвиква: "Законът няма обратна сила!". Няколко пъти го казахте това. Поне мен не можете да заблудите, господин Панев. Защото тук става въпрос за мандат, за мандат ставаше въпрос и за членовете на Висшия съдебен съвет. Четири пъти хора, избрани с мандат, с вашето мнозинство, гласувахте и прекратихте мандата им, и ги изгонихте от Висшия съдебен съвет. Даже и хора, които са избрани от парламента, които са избрани от гилдията, вие ги изгонихте. И те имаха мандат.
И тогава ви говорихме, че законът няма обратна сила. Но вие се наложихте. Точно този мефистофелски текстът цели прочистване, ново прочистване в областта на науката.
ГЛАС ОТ ДЛ: Убиване, не прочистване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, може да се каже и убиване.
Нали всички искаме да създадем автономия на висшето образование? Тоест, съответното висше училище, университет само да си решава проблемите, а ние тук само да създадем рамката. Защо искате сега чрез един закон, за всички катедри, не само юристи, а лекари, инженери и какво ли не, да бъдат премахнати? Вие знаете ли, примерно, че в някои области на юридическата наука по някои дисциплини нямат даже хабилитирани преподаватели или имат по един? Това не го знаете.
А сега какво ще направим? Да, ама имали 60 години избраните? Има случаи, които са ръководители на катедри, декари или заместник-декани, ректори или заместник-ректори, които са над 60. Поне им дайте да си изкарат мандата, те са избрани от своите колеги. Те даже не се избират по партиен признак.
И ще приключа с един пример, ако мога да ползвам този пример. Един от най-уважаваните български юристи, мой учител в областта на гражданския процес, който преподавам, е уважаваният от всички нас, вероятно от цялото общество - професор Живко Сталев, който скоро навърши 88 години. Още да е жив и здрав. Преди месец той отново издаде своя учебник по граждански процес, над 800 страници, един класически учебник. Поколения сме се учили от него. Скоро го издаде. Този човек е председател на една от най-уважаваните институции - Конституционния съд. И сега какво казвате? - Може да бъде председател, не може да бъде шеф на катедра. Каква е логиката?
И затова още веднъж се обръщам, ако можете да ме чуете - оттеглете този текст и не се опозорявайте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за реплика господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин Корнезов, Вие помолихте аз да Ви слушам. Сега пък аз ще Ви помоля Вие да ме слушате. А също и другите представители на вашата парламентарна група, които досега взеха думата и може би ще я вземат за в бъдеще. Не е добре когато откровени спекулации звучат от микрофона на Народното събрание. Не е добре когато съзнателно се заблуждава общественото мнение и аудиторията, която специално е заинтересована от конкретния текст, тоест нашата научна и преподавателска колегия.
На никого мандатът няма да бъде прекъснат по простата причина, че изборите се проведоха по стария текст, който и в момента все още е в сила, който текст беше приет, и беше предложен от вашата парламентарна група, според който текст в момента мъжете ректори са на възраст около 60 години и няколко месеца, а жените ректори са на възраст около 54 години и няколко месеца. Следователно, когато изтече редовният им мандат от 4 години, най-възрастният от тях ще бъде на 64 години мъж и най-възрастната жена ще бъде на 59 години. Следователно това изменение по никакъв начин не се отразява на статута на сега избраните на ръководни длъжности наши колеги.
Много моля, то наистина е за засрамване, но аз не очаквам такъв жест от Ваша страна, затова не моля "засрамете се", а се обръщам към тези, които ни слушат. Развива се една грандиозна спекулация с нечисти политически цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За втора реплика има думата господин Тодор Янев.
ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Струва ми се, че ние тук малко... Дали разбираме нещата? Ние говорим все пак за това... И декан, и ректор са в известен смисъл администрации. Никой не нарушава неговата творческа дейност. И защо такава амбиция? Да я оставим. Не може така до безкрайност. На мен са ми преподавали възрастни професори, които се измъчват, че трябва да стоят на катедрата. Да ви кажа и тази истина. Но никой не им пречи да бъдат професори, да напишат какъвто труд трябва и този труд да е изключително приет и възприет.
Тук става дума, че ректорът, деканът, това са администратори, от които после зависят много неща. А там вече мисленето е консервативно. Творческата дейност е повече мястото да си пази, а не да придвижва напред проблемите на катедрата, която води.
И мисля, че тук Панев точно това казва - административните задължения да приключват на 65 години. Друго е да те изберат за президент, за народен представител... (оживление в залата), там ти се представяш пред хората. Ако те изберат там, е малко по-друга работата. Дори, мисля че сега добре разбирате, но едно заведение от мащаба на академичността, там е по-добре за ръководителя да има някаква граница, след която той просто да се... Не зная професор сам да си е подал оставката. Такова нещо поне аз не съм чул. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янев.
За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. С няколко думи само. Понеже господин Панев ми направи реплика, аз, доколкото си спомням, мисля че той е председател на комисия в Народното събрание и то на комисия по образованието. Поне би следвало да бъде информиран, че в момента има редовно избрани ръководители на катедри, ректори, декани, които са над 60 години. Един такъв уважаван за мен ректор е на Варненския медицински университет. Предполагам, господин Панев, Вие трябва да знаете това.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Той не е избран.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Избран е, господин Панев, Вие даже не сте информиран. Аз казвам, за мен той е един много уважаван.
И сега какво искате с този текст, да му вземете главата ли, както каза академик Сендов? Това искате. И това не са един или два случая.
И вие преди малко казахте да Ви слушам, цитирам Ви. Аз се срамувам да Ви слушам, господин Панев, и да Ви гледам. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
А към уважавания, действително уважавания от мен доктор Янев. Доктор Янев, не мога да се съглася с Вас. Виждате ли, хората около 65 години били консервативни! Дали си консервативен, дали имаш нов поглед на нещата, не зависи от възрастта, не зависи от възрастта. Има и консервативни хора на 20 години, на 30 години.

Защото, ако кажем: видите ли, дайте сега консерваторите да ги махнем - а консерваторите са над 60 или 65 години - ами със същата логика трябва и президента, пък и тук народните представители, много сме с побелели коси, все консерватори ли сме, а веем уж знамето на новото. Явно, че не е така. Плюс това, когато ти уважаваш своя учител, този, който ти е дал и знанията, и те е тикал в науката - е, какво, защото си само по-млад, трябва да го махаш от катедрата и да седнеш на неговия стол? Мисля, че не е даже и морално, да оставим юридическата страна на въпроса.
Така че, д-р Янев, не мога да бъда съгласен, с всичките ми уважения към Вас.
Господин министре, станете и кажете във вашето ВМЕИ как е. Спрете това безумие тук!
Господин Панев, Вие казахте, че няма да действа нормата. Ще действа. Ама ако не действа нормата, тоест, искате да кажете, че след четири години ще действа нормата, защо сега я вкарвате? Защо сега я вкарвате, когато нормата ще действа де факто след четири години?
ИВАН ПАНЕВ (СДС, от място): Защото може да се разболее човек, да напусне страната, да оваканти мястото.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ей, Боже Господи! Абе, хора от СДС, обуздайте тоз човек, дето стои на втория ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За изказване - господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин председател, аз ще Ви успокоя, че диагнози няма да поставям, въпреки че мога да направя това нещо, за да не бъда изгонен от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И правилно.
ИВАН ЗЪНЗОВ: Аз моля колегите отляво да се молим на Господа тази личност да е жив и здрав, защото това, което направи той за нас, никой не може да го направи. Всичко, което е правил досега, направи така, че голяма част от сините учени в България вече не са сини. И то съвсем справедливо.
Аз искам обаче да напомня тук като лекар, че атеросклерозата в световен мащаб се подмладява и че тези, които са я надминали сега, не знам дали ще ги хване.
Искам да кажа на господина, че има един известен американски професор по сърдечна хирургия - аз за втори път го казвам - Дибейке, който е на около 90 години и прави най-шик операции засега. Същото е с акад. Огов в Ленинград.
Така че аз моля едно: нека зад законите да не стоят хитрините. Ако трябва да се закриват вузове - да се закриват. Направо трябва да се излезе.
Обаче аз ще се обърна сега към госпожица Михайлова, която много уважавам. Приятели на Вашия покоен баща, който аз също уважавах, казаха да Ви предам: не употребявайте повече тази личност, защото и Вашето име влиза лошо в историята на българската наука. Той въобще иска да екзекутира всички.
Къде е автономията, господин Панев? Защо я нарушавате? Вие се ядосахте на Варна, че не Ви обърна внимание. Ама това беше по времето на Тато, както казват. Тодор Живков като кажеше нещо, и това ставаше. Сега не може да става. Вие се опитахте многократно. Няма да стане, господин Панев.
Цялата история е закриването на вузовете и аз ви моля: недейте така. Ако обаче вие мислите трезво за българската наука, аз ще предложа нещо, което ще ви прозвучи весело, но мисля, че ще бъда точен. Във физико-математическите науки професор се става на 35 години. Би следвало да предложим тези, които са научни сътрудници, не са професори до 40 години, да бъдат пренасочени. Би следвало тези, които са доценти или професори по физико-математически науки, и тези хора, които рано се развиват и под тяхно ръководство няма защитена една кандидатска или докторска дисертация, също да се пренасочват. Да, обаче вие това няма да го предложите.
Аз много моля за разум, защото това, което става сега, е в наша полза пред изборите и не е в полза на българската наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Реплика? Но имам да чета повече от пет минути съобщения, така че и реплики, и изказвания - очевидно дебатът не е приключил - остават за утре.
Съобщения за парламентарен контрол на 26 май 2000 г... (Шум и реплики.)
Искахте министърът да бъде тук. Осигурих ви министъра. Ако има желание да вземе отношение, един министър винаги може да го направи. Но един министър не е задължен да отговаря на подвиквания от залата.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на питане от народния представител Татяна Дончева. В съобщението е казано и за актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов, но господин Атанасов е приел да получи писмен отговор. Така че няма да има отговор на неговия актуален въпрос.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на три актуални въпроса - от народния представител Евгени Кирилов, и от народния представител Жорж Ганчев - на два въпроса.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на 15 актуални въпроса от народните представители: Методи Андреев - 4 въпроса; Росица Тоткова, Илия Баташки, Велко Вълканов и на Иван Борисов - 2 въпроса; Стефан Мазнев, Ева Жечева, Кръстьо Трендафилов - 2 въпроса, Красимир Каменов, Никола Николов и Велислав Величков, и на 5 питания от народните представители: Дора Янкова, Елена Поптодорова - 2 питания, Руси Статков и Васил Клявков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на 5 актуални въпроса от народните представители: Велислав Величков, Руси Статков, Георги Шишков, Панайот Ляков и Валентин Симов и на 4 питания от народните представители Иван Борисов, Димитър Абаджиев, Елена Поптодорова и Стефан Мазнев.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на питане от народния представител Панчо Панайотов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ангел Малинов, Меглена Плугчиева и Георги Божинов и на питане от народния представител Дора Янкова.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ева Жечева и Драгомир Драганов и на две питания от народните представители Иван Николаев Иванов и господин Тонев.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители: Юрий Юнишев, Станимир Калчевски, Иван Борисов, Веселин Бончев, Георги Шишков, Михаил Миков и Атанас Богданов и на питане от народния представител Юлиян Буров.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Илия Петров.
Министър Александър Праматарски ще отговори на питане от народния представител Яшо Минков.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Шишков и Стоян Райчевски.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от правилника, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков и на две питания от народните представители Христо Стоянов и Стефан Нешев, и Иван Борисов;
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев на два актуални въпроса от народните представители Иван Костадинов Иванов и Бойко Великов и на питане от народния представител Петър Димитров;
- министърът на образованието и науката Димитър Димитров на два актуални въпроса от народните представители Георги Пирински, Станка Величкова, Донка Дончева, Иван Костадинов Иванов и Петър Димитров;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на труда и социалната политика Иван Нейков.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията се проведе заседание на 25 май, четвъртък, от 17,00 ч. в кабинет № 226.
Комисията по културата и медиите ще заседава днес от 15,00 ч. в зала № 134.
Заседанието на Съвета по европейски въпроси ще се проведе днес от 14,00 часа в зала "Изток".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес, от 15,00 часа в зала № 42.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 31 май, сряда, от 15,00 ч. в зала № 248.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 1 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 130.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 26 май, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева

Свилен Димитров