Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова

Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение първа точка в днешния дневен ред да бъде:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ (SFOR) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 152 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за даване на разрешение за продължаване участието на Република България в многонационалните Сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, внесен от Министерския съвет на 23 юни 1999 г.
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на свое заседание на 24 юни 1999 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да разреши продължаването на участието на Република България в многонационалните Сили за стабилизиране (SFOR) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, дадено с Решение на Народното събрание от 19 юни 1998 г., с инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси и материални средства в състава на холандския военен контингент и с транспортен взвод от Българската армия с обща численост до 30 военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси, материални средства и 11 машини в състава на гръцкия военен контингент, считано от 20 юни 1999 г., за срок от 12 месеца в съответствие с Резолюция № 1247 на Съвета за сигурност на ООН от 18 юни 1999 г.
Становището на комисията е прието на 24 юни 1999 г. с 12 гласа "за", 1 "против" и 0 гласа "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението?
Чета проекта:
"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на разрешение за продължаване участието на Република България в многонационалните Сили за стабилизиране (SFOR) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава продължаването на участието на Република България в многонационалните Сили за стабилизиране (SFOR) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО, дадено с Решение на Народното събрание от 19 юни 1998 г. (обн. "ДВ", бр. 73 от 1998 г.), с инженерен взвод от Българската армия с обща численост до 35 военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси и материални средства в състава на холандския военен контингент и с транспортен взвод от Българската армия с обща численост до 30 военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси, материални средства и 11 машини в състава на гръцкия военен контингент, считано от 20 юни 1999 г., за срок 12 месеца в съответствие с Резолюция № 1247 на Съвета за сигурност на ООН от 18 юни 1999 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 4.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ - продължение.
Има думата председателят на водещата комисия господин Кирил Ерменков. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Член 58.
Предложение на народния представител Димитър Иванов по чл. 58, ал. 1 - предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Георги Манов по чл. 58, ал. 1 - комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Димитър Иванов по ал. 2 - оттеглено е от вносителя.
Предложение на народния представител Георги Манов по чл. 58, ал. 4 - комисията подкрепя това предложение.
Комисията предлага чл. 58, който става чл. 59, в следния вид:
"Чл. 59. (1) Изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия или на природен газ се извършва върху земя - собственост на енергийното предприятие или върху която има учредено право на строеж.
(2) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е върху земя - частна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи по предложение на председателя на ДАЕЕР учредяват на енергийните предприятия възмездно или безвъзмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.
(3) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е върху земя - частна собственост, собственикът на земята може да я прехвърли на или да учреди възмездно право на строеж в полза на енергийното предприятие.
(4) Енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 58, който става чл. 59, някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 58, който става чл. 59, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Член 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Член 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59 със следната нова редакция, който става чл. 60:
"Чл. 60. (1) Около енергийните обекти се създават сервитутни зони.
(2) Сервитутното право възниква:
1. за съществуващите енергийни обекти - по силата на този закон;
2. за нови енергийни обекти - по силата на този закон с отреждане на терена.
(3) За учреденото сервитутно право за нови енергийни обекти енергийното предприятие заплаща на собственика еднократно обезщетение.
(4) Условията и редът за определяне на местоположението, размерите, границите и режима на сервитутните зони, правата и задълженията на собственика на земята и титуляра на сервитутното право и на третите лица и за определяне на еднократните обезщетения се уреждат в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР и на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
Член 60.
Предложение на народната представителка Жулиета Калчева - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Кирил Ерменков - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Ангел Малинов - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Николай Згурев - подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 60, който става чл. 61:
"Чл. 61. (1) Представителите на енергийните предприятия и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях.
(2) Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушния и подземния електропроводи, топлопроводи, газопроводи, водопроводи за енергийни цели и нефтопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.
(3) Собствениците на имотите по ал. 1 и 2 имат право на обезщетение за нанесени щети.
Чл. 61. Собствениците на имоти, които са включени в сервитутите зони или граничат с тях, не могат да препятстват упражняването на учредените сервитутни права."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По новите членове 60, 61 и 62 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте чл. 59, който става чл. 60, чл. 60, който става чл. 61, както са предложени от комисията, и чл. 61, който става чл. 62, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Новите членове 60, 61 и 62 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Глава седма - Ограничителен режим".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.
Член 62.
Предложение на народния представител Ангел Малинов - оттеглено.
Предложение на народния представител Николай Згурев - към чл. 62, л. 1 да се добави нова т. 6 с текст:
"6. при консумация на енергия, която превишава изчислителния товар."
Народният представител оттегля предложението и предлага то да се разгледа в чл. 86. Комисията е приела това предложение.
Предложение на народния представител Веселин Бончев - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Ангел Малинов - в чл. 62 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна енергия на територията на общината в съответствие с наредбата по ал. 4."
В чл. 62 ал. 5 става ал. 6.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Димитър Иванов за създаване на нова ал. 6 - оттеглено.
Предложение на народния представител Димитър Иванов за ал. 5 - подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 62, който става чл. 63:
"Чл. 63. (1) Председателят на ДАЕЕР определя ограничителен режим за ползване на електрическа или топлинна енергия и/или природен газ, когато има ограничаване или прекъсване на снабдяването с електрическа и/или топлинна енергия, и/или природен газ за време по-дълго от 48 часа на територията на цялата страна или на част от нея в резултат на:
1. непреодолима сила;
2. аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен газ;
3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или енергоносители;
4. разпоредителни мерки на държавни органи за военна готовност или при военни действия;
5. терористични действия.
(2) Председателят на ДАЕЕР определя ограничителни условия за ползване на петролни продукти, когато има ограничаване или прекъсване на снабдяването или съществува риск от дефицит на нефт и/или петролни продукти в страната.
(3) Председателят на ДАЕЕР обявява чрез средствата за масово осведомяване въвеждането на ограничителния режим или на ограничителните условия.

(4) Видът и начините на ограниченията на производители и потребители на електрическа енергия, топлинна енергия, природен газ и петролни продукти се определят в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.
(5) Енергийните предприятия нямат задължения за изплащане на обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничаване или прекъсване на снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ в случаите по ал. 1, с изключение на тези, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ангел Малинов, който е внесъл предложение.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По ал. 4 е предвидено ръководителят на държавния орган с наредба да определя начините на ограничение на производители и потребители на електрическа енергия, топлинна енергия, природен газ, петролни продукти. Аз съм съгласен с всичко, с изключение на топлинната енергия. Защо? Предлагам да се създаде нова ал. 5:
"(5) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна енергия на територията на общината в съответствие с Наредбата по ал. 4".
Причината за това е: кой по-добре от кмета знае в коя детска градина, в коя болница, в кое училище, в кой завод трябва да се намали или ограничи подаването на топлина? Именно топлината е от местно значение. Вие знаете, че в повечето градове има местни топлоцентрали и кметовете най-добре разбират как може да се ограничи това. Ръководителят на държавния орган трудно ще знае в Димитровград, Габрово, Русе къде трябва да се спре, къде трябва да се ограничи, в кое училище има намален състав на учениците и т.н.
Затова предлагам с тази алинея само за отоплението кметовете да определят ограничителния режим, като естествено, ако това се приеме, в ал. 4 трябва да се зачертае "топлинна енергия". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Малинов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Малинов за създаване на нова ал. 5.
Гласували 123 народни представители: за 95, против 7, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 62, който става чл. 63, като приетата нова алинея става ал. 5, а ал. 5 в предложението на комисията става ал. 6, заедно с текста в останалата си част, предложен от комисията, и заглавието на глава седма.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава седма и новият чл. 63 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Глава осма - Контрол в енергетиката".
Предложение на народния представител Кирил Ерменков - оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.
Предложения на народния представител Златко Златев по чл. 63:
В чл. 63, ал.2, т. 1 става чл. 63, ал. 1, т. 3.
Член 63, ал. 2, т. 2 става чл. 63, ал. 1, т. 4.
Член 63, ал. 2, т. 3 става чл. 63, ал. 1, т. 5.
Текстът "Държавната комисия за енергийно регулиране провежда контрол за..." да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 64, със следната редакция:
"Чл. 64. (1) Председателят на ДАЕЕР провежда контрол за:
1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти;
2. реда, начина за набиране и съхраняване на резервите от горива за централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия.
              (2) ДАЕЕР провежда контрол за:
1. качеството и сигурността на производството, преноса и доставките на електрическа и топлинна енергия и на природен газ;
2. спазването на условията по издадените разрешения и лицензии;
3. образуването и прилагането на цените.
              (3) Специализиран контрол може да се осъществява и от други органи съобразно специалните закони."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 63 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Златко Златев.
Гласували 125 народни представители: за 35, против 84, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 63, който става чл. 64, така както е предложен от комисията с една редакционна поправка - в т. 2 думата "или" отпада.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 15.
Заглавието на глава осма и чл. 63, който става чл. 64, са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: По чл. 64, ал. 3 има предложение от народния представител Димитър Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 65, със следната редакция:
"Чл. 65. (1) Председателят на ДАЕЕР упълномощава определени длъжностни лица да осъществяват контрол по този закон в съответствие със своите правомощия.
              (2) Длъжностните лица по ал. 1 имат право:
1. безпрепятствено да посещават контролираните от тях енергийни обекти;
2. да извършват проверки за техническото състояние и безопасността на енергийните обекти периодично или при необходимост;
3. да съставят актове за нарушение на закона и на издаваните въз основа на него други нормативни актове;
4. да разпореждат спирането на енергийните обекти, когато констатираните нарушения налагат това;
5. при режим на допускане, определен от органите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, да извършват проверки на енергийните им обекти.
Чл. 65. Предписанията на длъжностните лица, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 64 и 65 на вносителя, които стават съответно чл. 65 и 66, някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте чл. 64, който става чл. 65, така както е предложен от комисията, и чл. 65, който става чл. 66, така както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 8.
Членове 65 и 66 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Глава девета - Фондове".
Предложение от народния представител Димитър Иванов по глава девета, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
Господин председател, много моля, тъй като вече продължаваме повече от 25 члена коригиране на нова редакция на номерацията, да Ви предлагам номерацията, както е по номерацията на вносителя, а след това редакционно да се отразяват съответните членове, ако приемете и Вие, естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да бъдат преномерирани? Да, това е уместно предложение.
Ще се водим по номерацията на вносителя, а след това всички последващи текстове ще бъдат преномерирани.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66 със следната редакция:
"Чл. 66. (1) Създадените със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" са на самостоятелни извънбюджетни сметки с приходна и разходна част и се управляват от председателя на ДАЕЕР.
              (2) Средствата на фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" се набират от:
1. вноски от физически и юридически лица, които в резултат на своята дейност получават радиоактивни отпадъци;
2. целеви средства от държавния бюджет за финансиране на фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци", които са определени със Закона за държавния бюджет на Република България;
3. трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции;
4. дарения, помощи и др.;
5. други приходи, предвидени в нормативен акт.
    (3) Средствата по фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" се разходват за:
1. финансиране на дейности по безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци;
2. финансиране изграждането на хранилища за съхраняване на радиоактивни отпадъци;
3. други разходи, предвидени в нормативен акт.
              (4) Средствата по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се набират от:
1. вноски от юридически лица, които използват ядрени съоръжения;
2. целеви средства от държавния бюджет за финансиране и на дейността по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, които са определени със Закона за държавния бюджет на Република България;
3. трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции;
4. дарения, помощи и др.;
5. други приходи, предвидени в нормативен акт.
   (5) Средствата по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се разходват за:
1. финансиране на дейността по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация;
2. други разходи, предвидени в нормативен акт.
              (6) Средствата по фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се съхраняват в Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава девета, така както е предложено от вносителя, и чл. 66, така както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава девета и чл. 66 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Глава десета - Електроенергетика".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава десета.
"Раздел I - Електроенергийна система".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.
По чл. 67 има предложение на народния представител Златко Златев - в чл. 67, ал. 1 думата "електроенергийни" да се замени с думата "електропроизводствени".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ангел Малинов за чл. 67, ал. 2 и 3, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 67:
"Чл. 67. (1)  Всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.
(2) Електроенергийната система обхваща електроцентралите, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.
(3) Всяка от разпределителните мрежи е разположена на територия, определена с издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68 и предлага следната редакция:
"Чл. 68. (1) Електроенергийната система на страната се свързва с електроенергийните системи на други страни чрез междусистемни електропроводи, които се изграждат съгласно решение на Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.
(2) Паралелната работа на електроенергийната система с други електроенергийни системи и обединения на системи се осъществява в съответствие със сключените международни публичноправни актове в областта на електроенергетиката и при спазване на техническите норми и изискванията за безопасна работа."
По чл. 69, ал. 2 има предложение на народния представител Димитър Иванов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Кирил Ерменков по чл. 69, ал. 1, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 69:
"Чл. 69. (1) Устройството и техническата експлоатация на електроенергийната система се осъществяват на основата на основата на наредби за:
1. устройство на електрическите уредби;
2. техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи;
3. техническа експлоатация на енергообзавеждането.
(2) Наредбите по ал. 1 се приемат от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР;
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава десета и членове 67, 68 и 69 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Златко Златев по чл. 67.
Гласували 113 народни представители: за 33, против 74, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава десета така, както е предложено от вносителя, и членове 67, 68 и 69 така, както са предложени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава десета и членове 67, 68 и 69 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел II - Производство на електрическа енергия".
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
По чл. 70 има предложение на народния представител Веселин Бончев - в ал. 2 да се увеличи мощността от "5 МW" на "10 МW".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70 със следната редакция:
"Чл. 70. (1) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват енергийни предприятия, получили лицензия за производство по реда на чл. 39.
(2) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват и лица без лицензия, когато производствената мощност не е по-голяма от 5 MW."
Член 71.
Предложение на народния представител Георги Манов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71 със следната редакция:
"Чл. 71. (1) Преносното предприятие и разпределителните предприятия не могат да отказват присъединяването на електроцентрала на независим производител към преносната, съответно към разпределителната мрежа, когато производителят отговаря на условията по този закон.
(2) Разширението и реконструкцията на преносната или разпределителните мрежи, свързано с присъединяването на електрическа централа на независим производител, е задължение на преносното или на съответното разпределително предприятие."
Комисията подкрепя следната редакция за чл. 72:
"Чл. 72. (1) Производителите на електрическа енергия са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира продължително и надеждно производство.
(2) Условията и редът за набирането и поддържането на резервите от горива, както и за осъществяването на контрола се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на раздел втори и членове 70, 71 и 72 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Веселин Бончев по чл. 70.
Гласували 114 народни представители: за 8, против 91, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел втори, както е предложено от вносителя, и членове 70, 71 и 72, както са предложени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Заглавието на раздел втори и членове 70, 71 и 72 са приети.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел III - Пренос на електрическа енергия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
Член 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция за чл. 73:
"Чл. 73. Експлоатацията на преносната мрежа се осъществява от преносно предприятие, което е получило лицензия за извършване на дейност по преноса на електрическа енергия."
Член 74.
По чл. 74, ал. 1 има предложение на народния представител Димитър Иванов, което е прието от комисията.
По чл. 74, ал. 1 има предложение на народния представител Георги Манов, който допълва ал. 1 с две нови точки, както следва:
"8. сигурни и достатъчни резервни и регулиращи мощности;
9. транзитен пренос на електроенергия между съседни електроенергийни системи."
Комисията не подкрепя предложението за т. 8, а т. 9 подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Димитър Иванов:
В чл. 74, ал. 2 се добавя "с изключение на сделките с привилегировани потребители" или да отпадне цялата алинея.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага следната редакция за чл. 74:
"Чл. 74. (1) Преносното предприятие осигурява:
1. единното управление и надеждното функциониране на преносната мрежа;
2. централизираните покупки и продажби на електрическа енергия;
3. вноса, износа и транзита на електрическа енергия;
4. снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към преносната мрежа;
5. поддържането на обектите и съоръженията на преносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;
6. развитието на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на електроенергетиката;
7. поддържането и развитието на спомагателните мрежи.
(2) Преносното предприятие е длъжно да сключи дългосрочни договори за продажба на електрическа енергия по чл. 36, ал. 3 и по чл. 45, ал. 3 и съгласно условията на лицензията."
И да прочета и чл. 75, ако разрешите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Предложението на народния представител Димитър Иванов по чл. 75, ал. 3 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75 със следната редакция:
"Чл. 75. (1) Преносното предприятие:
1. извършва текущ контрол, проучвания и анализи на потреблението на електрическа енергия;
2. разработва краткосрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на електрическа енергия в страната;
3. организира извършването на предварителни вариантни проучвания на възможностите за изграждане на нови производствени и преносни мощности, придружени от технико-икономически, финансов и екологичен анализ;
4. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за разширение и модернизация на преносната мрежа за развитие на спомагателните мрежи;
5. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на електроенергийната система с минимални разходи;
6. въз основа на прогнозите, проучванията и плановете по т. 1 до 5 най-малко на всеки две години изготвя списък с необходимите за задоволяване нуждите на страната нови производствени мощности и междусистемни електропроводи.
(2) При разработването на прогнозите и плановете по ал. 1 преносното предприятие се основава и на прогнозите и плановете, разработвани от останалите енергийни предприятия.
(3) Преносното предприятие предоставя на председателя на ДАЕЕР за утвърждаване плановете по ал. 1, т. 5 и списъка по ал. 1, т. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на раздел III и членове 73, 74 и 75 някой желае ли да се изкаже?
Предложението на народния представител Георги Манов се оттегля в неприетата му част.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То също се оттегля.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III така, както е предложено от вносителя, и членове 73, 74 и 75 така, както са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел III и членове 73, 74 и 75 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел IV - Разпределение на електрическа енергия".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздел IV.
"Чл. 76. Експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, които са получили лицензия за извършване на дейност по разпределение на електрическата енергия за определена територия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Член 77.
Има предложение на народния представител Веселин Бончев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 77:
"Чл. 77. За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:
1. доставката и продажбата на електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа;
2. управлението на разпределителната мрежа;
3. поддържането на обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания;
4. развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо развитие и прогнозите за изменение на електропотреблението в района;
5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи;
6. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на продаваната електрическа енергия;
7. други услуги за потребителите."
Член 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78 със следната редакция:
"Чл. 78. (1) Разпределителното предприятие:
1. проучва перспективите за икономическо развитие и за изменение на електропотреблението на съответната територия.
2. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на разпределителната мрежа, като ги съгласува с органите на местното самоуправление от общините;
3. подпомага органите на местното самоуправление при изготвянето на техните планове, програми и стратегии за развитие на съответната община.
(2) Разпределителното предприятие е длъжно да предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове по ал. 1, точки 1 и 2 на разположение на преносното предприятие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV така, както е предложено от вносителя, и членове 76, 77 и 78 така, както са предложени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел IV и членове 76, 77 и 78 са приети.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел V - Търговски взаимоотношения".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 79 има предложения на народния представител Димитър Иванов.
Комисията подкрепя тези предложения за нови точки 5 и 6.
Комисията предлага следната редакция за чл. 79:
"Чл. 79. (1) Търговските сделки с електрическа енергия на територията на страната се извършват на основата на писмени договори при общи условия, сключени:
1. между независимите производители и преносното предприятие;
2. между независимите производители, които продават електрическа енергия само на средно или ниско напрежение, и разпределителното предприятие, към чиято разпределителна мрежа са присъединени тези производители;
3. между преносното предприятие и разпределителните предприятия или между преносното предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа;
4. между разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към отделните разпределителни мрежи;
5. между две съседни разпределителни предприятия;
6. между независими производители и подбрани потребители.
(2) Договорите по ал. 1 трябва да осигуряват равнопоставеност между производителите, между разпределителните предприятия и между потребителите."
По чл. 80 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 80. (1) Независимите производители могат да снабдяват с електрическа енергия свои подразделения или обекти, разположени на територията на страната:
1. през преносната и/или разпределителните мрежи, като сключва договор за пренос с преносното и/или съответните разпределителни предприятия;
2. като изграждат за своя сметка преки електропроводи до своите подразделения или обекти.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 се издават разрешения за изграждане на преки електропроводи по реда на чл. 35, като издаваните разрешения не трябва да довеждат до неблагоприятна промяна в условията за снабдяване с електрическа енергия на останалите потребители.
 (3) Преносното и/или разпределителните предприятия могат да отказват сключването на договор за пренос през съответните мрежи в случаите по ал. 1, т. 1, когато преносните възможности на системите са недостатъчни или това е необходимо, за да се осигури надеждна работа на електроенергийната система и сигурността на снабдяването за останалите потребители."
По чл. 81 има предложение на народния представител Димитър Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на раздел V и членове 79, 80 и 81 някой желае ли да се изкаже?
Да, има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, предложението ми за нова т. 5 е включено. За т. 6 - нова към чл. 79, ал. 1.
Ние вече приехме системата за независими производители и привилегировани потребители. Тук, в предложението, е дадено "подбрани", но вследствие дискусията и сега в Преходните и заключителните разпоредби унифицирахме терминологията, така че там предлагам "подбрани" да бъде заменено с "привилегировани потребители" и да се остави срокът "влиза в сила от 1 януари 2001 година", тъй като този срок вече беше цитиран в предходни текстове във връзка със създаване или освобождаване на пазара за свободен достъп на трета страна.
Така че предлагам двете поправки, едната вече е включена - в т. 5, но и в т. 6 заедно с промяната "подбрани" в "привилегировани" и да влизат в сила от 1 януари 2001 г., да се поставят на гласуване като допълнение към текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Комисията предлага кога да влиза в сила. Това не може да бъде в този текст. Има Преходни и заключителни разпоредби.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Но в един предходен текст, който дефинира дейността, ние вече го приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е правилно. Не е правилно във всеки текст да се казва кога влиза в сила. Има Преходни и заключителни разпоредби и се казва, че член еди-кой си, точка еди-коя си, влиза в сила от 1 януари 2001 г. Накрая ще бъде.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Но там няма да го говорим вече. Няма да го има. Няма да го включим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, ще се включи, защо? Щом е прието, ще се включи.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: То вече в един текст е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В един може, но сега не можем да разваляме целия законопроект. То и там, където е прието, не е било правилно.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Добре, тогава "подбрани" да бъде заменено с "привилегировани".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
Моля, гласувайте заглавието на раздел V така, както е предложено от вносителя, членове 79 и 80, както са предложени от комисията, и чл. 81 така, както е предложен от вносителя, като в чл. 79, ал. 1, т. 6 думата "подбрани" се замества с думата "привилегировани".
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на раздел V и членове 79, 80 и 81 са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Раздел VI - Оператор на преносната и разпределителните системи".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VI със следната редакция:
"Оператор на преносната и разпределителните мрежи".
По член 82 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 82. (1) Централизираното оперативно управление, контрол и координиране на режима на работа на електроенергийна система се осъществяват от оператори на преносната и на всяка от разпределителните мрежи.
(2) Операторът на преносната мрежа е специализирано звено на преносното предприятие.
 (3) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани звена на разпределителните предприятия."
По чл. 83 има предложение на народния представител Георги Манов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Димитър Иванов по чл. 83, ал. 2.
Господин Иванов оттегля ли предложението си? Мисли.
Комисията не е подкрепила предложението. Чета предложението на господин Димитър Иванов:
В чл. 83, ал. 2 в края на текста да се добави "и преките потребители".
Казах, комисията не е подкрепила това предложение.
Комисията предлага следната редакция за чл. 83:
"Чл. 83. (1) Операторът на преносната мрежа е длъжен да осигурява:
1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система;
2. поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия;
3. осъществяване на съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с международните договори;
4. сигурно електроснабдяване на потребителите при спазване на изискванията за качество на електрическата енергия;
5. недискриминационна доставка на електроенергия, осигурявайки равнопоставеност на електроснабдителите и потребителите, свързани към системата;
6. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи.
(2) Разпорежданията на оператора на преносната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните системи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електроенергия, присъединени към преносната мрежа."

По чл. 84 има предложение на народния представител Димитър Иванов - в чл. 84, ал. 1 след "икономически критерии" се добавя "отразяващи се до степента на приложим диспечинг и диспечинг с подреждане на централите съобразно най-ниската цена, докато също така".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Кирил Ерменков по чл. 84, ал. 2. Народният представител е оттеглил това предложение.
Предложение на народния представител Ангел Малинов за нов текст на чл. 84.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Благодаря Ви, господин Малинов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84 със следната редакция:
"Чл. 84. (1) Операторът на преносната мрежа регулира разпределението на електрическия товар на електроенергийната система между електроцентралите по технически и икономически критерии, като осигурява спазването на сключените договори за изкупуване на електрическа енергия от производителите.
(2) При разпределението на електрическия товар операторът на преносната мрежа трябва да дава приоритет на електроцентралите, използващи възобновяеми енергийни източници или отпадъци или с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
(3) По съображения за сигурност за снабдяването приоритет може да се дава при оперативното управление на съоръженията за производство на електрическа и топлинна енергия, ползващи местни и първични енергийни източници (на гориво) до степен минимум 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа и топлинна енергия, консумирана в страната за всяка календарна година."
По чл. 85 има предложение от народния представител Димитър Иванов за създаване на нова ал. 2: "Разпорежданията на оператора на разпределителната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти, потребителите със собствени електрически уредби и производителите на електрическа енергия, свързани директно със съответната разпределителна система."
Народният представител е оттегля от предложението си думите "потребителите със собствени електрически уредби".
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията предлага следната редакция за чл. 85:
"Чл. 85. (1) Операторите на разпределителните мрежи са длъжни да осигуряват:
1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на съответната разпределителна мрежа;
2. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;
3. недискриминационна доставка на електрическа енергия, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към системата.
(2) Разпорежданията на оператора на разпоредителната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти и производителите на електрическа енергия, свързани директно към съответната разпределителна система."
По чл. 86 има предложение на народния представител Николай Сгурев, което е оттеглено от народния представител.
Предложение от народния представител Златко Златев по чл. 86, ал. 2, подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Георги Манов, което е оттеглено от господин Манов.
Предложение на народния представител Димитър Иванов по чл. 86, ал. 2, което също е оттеглено от народния представител.
Комисията предлага следния текст за чл. 86:
"Чл. 86. (1) Операторът на преносната мрежа и/или операторите на разпределителните мрежи могат да разпоредят да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на потребителите:
1. при възникване или за предотвратяване на аварии;
2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;
3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система;
4. при опасност от нанасянето на значителни материални щети на системата или на потребителите.
(2) Операторите са длъжни предварително писмено да уведомяват потребителите за времето и продължителността на прекъсването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, свързани с прекъсване на електроснабдяването, които подлежат на планиране.
(3) Преносното предприятие и разпределителните предприятия носят имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на операторите при прекъсване на електроснабдяването."
По чл. 87 има предложение на народния представител Георги Манов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87 със следната редакция:
"Чл. 87. Операторите на преносната и разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на търговската информация, получена при и по повод изпълнението на техните задължения."
По чл. 88 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 88. Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на преносната и разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И една техническа поправка в чл. 85, ал. 2 накрая "разпределителна система" се заменя с "разпределителна мрежа", както е навсякъде в текста.
По раздел шести и членове 82 до 89 включително желае ли някой да се изкаже?
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Господин председател, имам процедурно предложение да прегласуваме чл. 81 от предходния раздел пети по моето второ предложение, което не можах да представя. Това е да се допълни "и транзит" към търговските сделки, които се сключват от преносното предприятие. Очевидно то ще ги осигурява, то носи високото напрежение, то притежава мрежата за високо напрежение, то ще ги осигурява, както е предвидено в чл. 75. Но тук не е указан текстът, че той ще сключва и търговските сделки по реализация на транзита.
Затова моля за прегласуване на това мое предложение към чл. 81.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Иванов по чл. 81 след думите "внос, износ" да се добави "и транзит".
Гласували 137 народни представители: за 90, против 44, въздържали се 3.
Предложението е прието и чл. 81 ще бъде допълнен.
По раздел VI някой желае ли да се изкаже? Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, предложението ми по чл. 83, ал. 2 в края на текста да се добави "и преките потребители" не беше подкрепено от комисията. Имаше дискусия, но останах неразбран. Действително след приемането на предложението на господин Манов, който вкарва и потребителите на електроенергия, присъединени към преносната мрежа, което е техническо оказване, има и преки потребители, които вече приехме като свободен достъп на трета страна. Те обаче не са пряко свързани с преносната система. Те могат да бъдат свързани и чрез разпределителната система и тогава не могат да попаднат под действията или нарежданията на оператора, а това е важно за системата, тъй като ние ще създадем модела, когато един произвежда, чрез преносната и разпределителната система достига до привилегирован потребител, но тук разпорежданията на оператора на преносната система няма да бъдат задължителни за привилегирования потребител, което в случая е важно. В случая предложението е дадено като пряк потребител, но би могло думата "преките" да се замени с "привилегированите", както е в предходния член, за да се унифицира терминът. Тогава техните функции да бъдат също под заповедите на оператора на преносната система, тъй като това е важно за самата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате и други предложения.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: По чл. 84 оттеглям предложението си, а предложението ми по чл. 85 е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Иванов по чл. 83 в края на текста да се добави изразът "и привилегированите потребители".
Гласували 125 народни представители: за 83, против 37, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване заглавието на раздел VI и членове от 82 до 88 включително по номерацията на вносителя, така както са предложени от комисията, като в чл. 86, ал. 2 думите "разпределителната система" на две места се заменят с "разпределителната мрежа".
Гласували 127 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 27.
Заглавието на раздел VI и членове 82 - 88 по номерацията на вносителя, са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Едно съобщение за промяна в реда за парламентарен контрол:
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев е поискал отлагане със седем дни на отговора на актуален въпрос от народния представител Кирил Ерменков.
Новопостъпили питания в периода от 18 до 24 юни 1999 г.:
Питане от народния представител Руси Статков към Иван Костов - министър-председател на Република България относно мерките на правителството за преодоляване на бедственото положение в община Лом.
Питане от народния представител Ахмед Юсеин към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката относно противоконституционните и противозаконни действия на господин Пламен Стефанов в качеството му на директор на интерната "Св. Св. Кирил и Методий", село Лозица.
Питане от народния представител Панайот Ляков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа относно преструктуриране на "Напоителни системи" - ЕАД.
Питане от народния представител Евгени Димитров към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката относно приемане от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта на Наредба № 2 от 19 май 1999 г. за лицензиране на спортните организации в Република България и състоянието на българския спорт.
И питане от народния представител Стефан Нешев към Муравей Радев - министър на финансите относно разпространена информация за извършена контрабанда от народния представител Стефан Нешев от Пресцентъра на Главно управление "Митници".
Има за връчване писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Венко Вълчев. (Председателят Йордан Соколов връчва писмения отговор на народния представител Венко Вълчев.)
Преминаваме към отговори от министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос относно компенсациите на загубите от войната в Югославия.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители!
Искам да изложа моите кратки мотиви към моя въпрос към уважавания министър-председател на Република България господин Иван Костов.
Първият мотив е речта на госпожа Олбрайт в Кьолн, която завърши така: "Ние финансирахме войната, а Европа да се оправя сама със задния си двор". Или, с други думи казано - ние давахме милиарди долари, за да се разрушава и да се убива, а Европа да си плати сама възстановяването. Аз смятам, че такава наглост и цинизъм не са присъщи в края на ХХ век.
България никога не е била задният двор на Европа. И искам да се обърна към уважаемата госпожа, че когато България е била държава, двете държави, в които тя е родена и в която живее, не са били на географската карта.
Вторият мотив, преди няколко дни тук, на тази трибуна, уважаваният министър-председател на Република България господин Иван Костов обяви, че ще бъде трудно да се получат компенсации, особено докато господин Милошевич е на власт, а това може да продължи още две години. И освен това Милошевич е подведен под отговорност от Международния трибунал в Хага.
Аз бих се замислил, какво би станало положението с тези компенсации, тъй като преди няколко дни депутатът от Европейския парламент господин Петро Кампус отправи писмо, писмено искане към главния прокурор на Международния трибунал в Хага госпожа Луиз Арбур господата Клинтън и Солана да бъдат съдени като военни престъпници в Югославия заради нарушаване на Женевската конвенция.
Третият ми мотив, уважаеми господин министър-председател, е публикуваното в пресата мнение на Международния валутен фонд, на когото досега България така много разчиташе, който обявява нашата страна в извънредно голяма корупция по всички етажи на властта. Следователно, при такова обвинение, се чудя оттук нататък как Международният валутен фонд ще работи с финансови средства и заеми за България.
И последният ми мотив, аз не желая много да го коментирам, ще чакам може би Вашият коментар, защото на 28 май за този мой мотив ми беше отнета думата и бях санкциониран за три заседания. Вие казахте, уважаеми господин министър-председател, преди десетина дни, че България още не е получила съгласие за "Дунав мост"-2. Тъй като, ако получим съгласие, не се знае къде ще бъде построен. Но дори и да получим съгласие и да започнем да го строим, Вие сам казахте, че минимум две-три години ще са нужни за този мост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Следователно, България губи и ще продължава да губи.
Моят въпрос, уважаеми господин министър-председател, е, и моля да ми отговорите: какви мерки предприема правителството на Република България за компенсациите на загубите от войната в Югославия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Преди да започна да отговарям на въпросите Ви искам да кажа, че във връзка с това, което нарекохте аргумент, а именно, че Международният валутен фонд бил обвинил България в корупция, искам да кажа, че отговорът на това какво е отношението на Международния валутен фонд към България беше дадено от представителя на фонда тук - господин Питър Стела, който опроверга тази информация от българските вестници. Очевидно Вие сте пропуснали опровержението, но сте хванали клеветата във вестниците.
Както е известно, с решение на Министерския съвет № 209 от 9 април 1999 г. правителството прие програма за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово.
На редовното си заседание вчера Министерският съвет прие решение за изменение и допълнение на тази програма. Изменението на програмата включва приемането на нови спешни мерки в страната и в международен план за намаляване на отрицателния ефект от кризата и ограничаване на понасяните от българската икономика щети, подготовка за участие във възстановителните процеси в Съюзна република Югославия, развитие на транспортната инфраструктура в страната, реализация на конкретни инфраструктурни проекти, облекчаване на търговския режим между България и САЩ и др.
За сведение преките и косвените търговски загуби, вследствие на конфликта в Косово, са на стойност вече над 150 млн. долара и 300 млн. долара дефицит в платежния баланс. Реалните щети са значително по-големи, тъй като в тях не са включени: първо, загубите от нереализиран износ, оскъпяване на доставките и прекратяване на договорите; второ, от намаляване на постъпленията в държавния бюджет от мита и данъци; трето, от увеличаване на държавните разходи, свързани със съкращаване на работни места, социални помощи и предоставяне на други хуманитарни помощи; на четвърто място, от увеличаване на търговско-икономическия риск в региона.
Според предварителни оценки на Международния валутен фонд и Световната банка се очаква притокът на преките чуждестранни инвестиции в България през следващите години да бъде намален с 200-400 млн. щатски долара.
Към Министерството на търговията и туризма е създадена междуведомствена работна група, която следи обстановката в страната, състоянието на вътрешния пазар, събира и анализира данни за понесените преки загуби от българските фирми. Тя отчита дейността си периодично пред Министерския съвет и дава предложения за предприемане на конкретни мерки. Създадена е организация за събиране и обработване на информацията, постъпваща от фирмите, и понесените щети. В каталог се обобщава информацията за възможността български фирми да участват в търговете за доставка на стоки и услуги, организирани от международни институции. Представя се информация за обявените от международните донори търгове и се съдейства на българските фирми за участие в търгове за доставка на хранителни стоки, стоки от първа необходимост, строителни материали, машиностроителна продукция.
В Министерството на търговията и туризма се подготвят списъци на българските фирми, които желаят да участват във възстановителния процес в Косово.
По инициатива на правителството на 23 април 1999 г. в София се проведе Международна конференция на тема "Отражението на кризите в Югоизточна Европа върху икономическото сътрудничество на страните от региона, възможности за безпрепятствено преминаване на стоките". Конференцията прие обръщение, съдържащо искане международните финансови институции, Европейският съюз, страните от Г-8 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да окажат значителна икономическа помощ на засегнатите от конфликта страни.
На срещата на донорите в Брюксел на 21 април 1999 г. бе представена българската инициатива за създаване на нов финансов инструмент - специален регионален фонд за преференциално финансиране на проекти.
Министерството на търговията и туризма събира и обобщава информация от браншовите асоциации, Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара за възможностите на българските фирми да предоставят стоки и услуги и да участват във възстановителните процеси в Съюзна република Югославия.
На донорите и посредниците по изпълнението на проектите за възстановяване ще бъде представен списък на български фирми, желаещи да участват във възстановителните работи на Съюзна република Югославия.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта предприемат ефективни стъпки за реализация на предложените от тях инфраструктурни проекти.
Във външен план Министерството на външните работи, Министерството на търговията и туризма и Агенцията за чуждестранни инвестиции провеждат чрез българските дипломатически и търговски мисии в чужбина разяснителна кампания пред държавните органи и потенциалните инвеститори относно политическата и финансовата стабилност на България и понасяните от страната щети.
Чрез българските мисии в Организацията на обединените нации и Европейския съюз се изисква информация относно финансирането от Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и други потенциални донори на предстоящите проекти по възстановяването на Съюзна република Югославия и възможностите на българските фирми да участват в тях.
Българските дипломатически мисии работят за осигуряване на възможности за приоритетно участие на България във възстановителния процес и за активно присъствие на страната в международни срещи, свързани със следвоенното възстановяване на региона.
Инициативите за ограничаване на последиците от кризата, които България представя пред международните институции включват: първо, искане пред Европейската комисия за създаване на нов предприсъединителен фонд, който да финансира проекти в социалната сфера с цел ускоряване на процеса на присъединяване на страната към европейските структури; второ, финансова помощ по програмата ФАР и други програми на Европейския съюз за обучение и квалификация на специализирани кадри, които да бъдат пряко ангажирани в процеса на присъединяването; на трето място, постъпки за приоритетно участие на България в търгове и конкурси за доставка на стоки в рамките на предоставената помощ за засегнатите от конфликта страни и за включване на България в доставките на продукти, горива и хранителни стоки за мироопазващите сили в Косово; и на четвърто място, постъпки пред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейския съюз за увеличаване на българския износ чрез разширяване на прилаганата за България схема на преференции.
Осъществяват се политически и дипломатически консултации за разширяване на транспортната инфраструктура в региона.
Проведени бяха разговори за изграждане на комбиниран мост над река Дунав и доизграждане на участъци от европейските коридори № 4, № 8 и № 9, пътищата към Гърция, Република Македония и Турция.
Правителството извърши значителна дейност чрез Агенцията за чуждестранните инвестиции. Проведено беше маркетингово проучване на чуждестранните инвеститори в България с цел запазване на техните инвестиционни планове в страната и привличане на допълнителни капитали при изграждането на региона след кризата.
Засилена беше подкрепата за действащите в България чуждестранни инвеститори.
Активизирана беше дейността за целево представяне на инвестиционните възможности в конкретни обекти, като особено внимание се отдели на предприятията, включени в списъка за изолация.
Вече е регистриран инвестиционен интерес към някои предприятия, например френската фирма "Мишелин" към Видахим. Съществува интерес за реализация на инвестиции на зелено, например от филиала "Фолксваген" в Турция.
Агенцията за чуждестранни инвестиции осъществи контакти с Върховния комисариат на бежанците към Организацията на обединените нации и Бюрото за координация на хуманитарните операции и Международния комитет на Червения кръст и Червения полумесец и получи информация за начините, по които българските фирми могат да участват в търговете за стоки и услуги, организирани от тях.
Подготвя се схема за институционална подкрепа на българските фирми, участващи в международни търгове за стоки и услуги.
Конфликтът в Косово безспорно изправи страната ни пред големи предизвикателства. Но тези предизвикателства са несравними с катастрофалните последствия в случай, че бяха продължени терорът, насилието, етническото прочистване, войната и несигурността в нашия регион.
Сега усилията на всички, на международната общност се насочват в помощ на страните и хората в Югоизточна Европа.
Приемането на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа създава условия за стабилизиране на нашия регион, за икономически растеж и за развитие на демокрацията и гражданското общество. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата господин Бончев за реплика, ако желае.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов, драги колеги народни представители! Аз мислех, че господин Костов ще ми отговори конкретно на питането за мерките, но чух една много добра лекция, която е достойна дори и за АОНСУ, която подготвяше кадри за БКП. Нищо конкретно не чух - колко ще направи България, кой ще й даде, какво ще произведем, колко ще изнесем. И второто, което е още по-важно - не чух как ще бъдат компенсирани бъдещите няколко години загуби от липсата на моста. Аз не чух от господин Костов дали Румъния е дала съгласие. Няма да можем да прекарваме вагони, няма да можем да прекарваме камиони по най-късия път, навлото ще бъде ужасно високо и не се знае тези загуби колко ще бъдат и колко години ще продължат.
Второ, аз нищо не чух конкретно кои фирми, дали има вече поръчки, дали някой ще ги покани или ще бъдат едни жалки поддоставчици. А да не говорим за самия стокообмен, който България губи от бившите републики на Югославия и със самата Югославия и със самата Сърбия.
Така че, уважаеми господин Костов, аз просто се страхувам, че ние няма да получим никакви компенсации, освен да натоварим България и поколенията с нови заеми. Благодаря. (Единични ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Взимам думата, господин председателю, отново, за да кажа на уважаемите народни представители и на господин Бончев отново позицията на България по отношение на писмено отправеното запитване до министър-председателя на Румъния по въпроса за изграждането на моста.
Българското правителство е заявило писмено своята позиция и очаква писмен отговор от румънския министър-председател. В този смисъл, когато се получи отговорът от румънския министър-председател, вероятно ще дойда и първо тук ще го кажа, в Народното събрание. Но отговор все още няма, а за нас е меродавна точно тази позиция.
Що се отнася до Вашите притеснения, според мен те са малко неоснователни, тъй като още не е започнала тази процедура, за която Вие казвате, че вече ни е ощетила. Просто никой още не е задвижил този фонд, никой още не е обявил търговете, никой още не е получил каквито и да било поръчки за възстановяването. Така че Вашият страх е твърде преждевременен. Той може би е основателен, но в момента е твърде преждевременен.
Аз Ви казвам, че процедурата не е започнала и Вие, предполагам, че добре знаете, че е така. Така че нека да не създаваме излишно необосновани очаквания у хората, а и необосновано разочарование. Защото с едни такива изказвания, господин Бончев, Вие можете да намалите желанието на българските фирми да участват. Защото българските фирми, за съжаление, все още се движат от слуховете и от митологията, която се разнася по радиото, по вестниците и която се споделя и тук, в Народното събрание.
Българските фирми трябва да знаят от този отговор, че тяхната позиция трябва да бъде максимално активна. Те трябва да търсят пазара и правителството ще им помогне да излязат на този пазар на възстановяването. Това трябва да знаят и че този пазар още не е започнал да действа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Бончев, седнете си.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време днес с 2 часа, от 14,00 ч., след парламентарния контрол, с точка единствена - Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джойнт Гардиън".
Искам да използвам това, че съм на трибуната, да направя още едно процедурно предложение - за насрочване на извънредно заседание на 29 юни 1999 г., вторник, от 15,00 ч. с дневен ред:
1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори, с вносител Министерският съвет и народният представител Панчо Панайотов, първо четене.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесени от Министерския съвет и група народни представители (втория законопроект).
3. Законопроект за енергетиката и енергийната ефективност - второ четене, продължение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу тези предложения някой има ли?
Моля, гласувайте предложението за удължаване с 2 часа на днешното заседание за разглеждане на посочения законопроект.
Гласували 176 народни представители: за 159, против 10, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте второто предложение - за извънредно заседание на Народното събрание на 29 юни от 15,00 ч. при предложения дневен ред.
Гласували 182 народни представители: за 134, против 39, въздържали се 9.
И това предложение е прието.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Има думата народният представител Иван Генов да развие своя актуален въпрос относно посещението на министър-председателя Иван Костов в Москва през юни 1999 г. Заповядайте.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър-председател, след много дълго задържане най-после, след 2 г. се осъществи Вашето посещение в Русия. Веднага последваха луксозни самооценки - "много ползотворно", "невероятен успех", а външният Ви министър направо отсече, цитирам: "Изключително успешно посещение, дразнещо определени кръгове в България". Каква наивна идеологическа и дипломатическа простота блика от последните думи! Какви интересни критерии за успех има днешната българска външна политика!
Несъмнено самооценките имат някакво пропагадно значение, но за реалния живот те не са меродавни. Хайде да стъпим на земята, уважаеми господин министър-председател, и честно да погледнем както от национална, така и от международна гледна точка, върху Вашето посещение в Москва.
Първо. За характера на посещението Ви.
Официално, държавно? Очевидно не. Макар че за 2 г. чакане именно такова Ваше посещение би отговорило най-пълно на Декларацията на Народното събрание за развитието на българо-руските отношения от октомври 1997 г.
Работно, делово? Пак не. Липсват конкретните резултати, не бе подготвен и затова не бе постигнат нито един пробив в търговско-икономическата област, нито един проблем не получи концептуално развитие.
Протоколно? Отново не. Няма ги съответните външни и церемониални атрибути.
Тогава какъв тип посещение, уважаеми господин премиер, реализирахте в Москва? Като че ли ни изправихте пред нововъведение в международната практика - визита за пред хората, за вътрешна нетрайна консумация.
Второ. Кой Ви посрещна и изпрати и кой Ви прие?
На летището не е имало вицепремиер. От голямата четворка в руската политическа система - Елцин, Строев, Селезньов, Степашин, сте приет, и то за непродължително време, само от току-що назначения премиер. Неприемливо е за мен след 2-годишно чакане да се съгласите да бъдете в Москва и да нямате уредена среща с руския президент, Вашият истински контрагент на първото стъпало. Разбира се, срещата с Лужков е приятна, но не е достатъчна. Нямаше политически колорит и съответна политическа йерархичност в пребиваването Ви там.
Трето. За подписаните споразумения.
Пет документа от междуведомствен характер. Без да ги подценявам, това не са споразумения за Вашия ранг. Впрочем, каквито са споразуменията, такова е и посещението. Миналата година наложихте със съгласието на българския президент да падне от дневния ред на неговата визита в Москва приемането на обемна политическа декларация. Сега нямаше и намек за изработването и подписването на подобен акт, който би бил най-важно доказателство за държавни намерения за развитие на българо-руското сътрудничество.
Четвърто. За изненадата по време на посещението.
Става дума за руската позиция по повод на съветските имоти у нас. Недопустимо е поставянето Ви в положение "небрано лозе". Там на място е била необходима мълниеносна Ваша, българска реакция, да не ни забъркват и правят арбитър в руско-украински спор. За такава реакция обаче се иска ред в българския дипломатически двор и като минимум - адекватен посланик.
И така, уважаеми господин премиер, моят актуален въпрос е доколко Вашето посещение в Москва се вписва в рамките на една успешна външна политика на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов. (Неясна реплика от Иво Атанасов.)
Господин Атанасов, правя Ви първи път забележка. (Смях.)
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, на актуалния Ви въпрос мога да дам еднозначно положителен отговор с две думи: да, резултатите от моето посещение в Москва от 6 до 8 юни тази година се вписват напълно в рамките на една успешна външна политика на страната. Но не бих искал да се задоволявам само с тази лаконична, макар и точна констатация, първо, защото има редица от факти, които потвърждават, че посещението беше резултат от една успешно осъществявана от правителството на Обединените демократични сили политика за развитие на отношенията с Русия, и второ, защото знам, че от въпросите за днешното състояние и перспективите за развитие на българо-руските отношения и сътрудничество живо се интересуват както българските политици, така и широки делови и обществени среди в нашата страна.
Бих искал да използвам повода да отговоря на този интерес.
Смятам, че разговорите, които имах в Москва с председателя на правителството на Руската федерация, допринесоха да се дооформи политическата рамка на българо-руските отношения в новите международни условия и днешните реалности в двете страни. Те са доразвитие на резултатите от официалното посещение в Русия през август 1998 г. на президента Петър Стоянов. Посещението спомогна за утвърждаване на взаимното съгласие около ясни принципи и подходи за развитието на връзките между България и Русия. Сред тях на първо място искам да посоча равнопоставеността, прагматизма, отчитането на взаимния интерес и преодоляването на идеологическите наслоения от недалечното минало. Това ми даде основание да заявя и пред представителите на българските и руските медии, впрочем, на чието внимание се радвах, че посещението отбеляза завършека на един период на лъкатушене на българо-руските отношения.
Придавам особено важно значение на заявлението на моя руски колега, че Русия приема прагматичния подход на България в двустранните отношения и смята, че е необходимо те да бъдат очистени от бремето на миналото и от изкуственото им идеологизиране. Убеден съм, че много положително влияние върху атмосферата на българо-руския диалог в бъдеще ще има нашата обща с господин Сергей Степашин констатация, че между България и Русия няма политически проблеми.
На трето място, по време на преговорите ясно пролича, че европейският и евроатлантическият избор на нашата страна вече не е проблем на двустранните ни отношения. Мисля, че всички трябва да бъдем удовлетворени от това, че нашите две държави достигнаха до отговарящата на обективната ситуация и на интересите им позиция по този въпрос. Уверих председателя на правителството на Руската федерация, че този наш избор не означава, че България подценява сътрудничеството с Русия, която разглеждаме като стратегически партньор както в сферата на търговско-икономическите, социалните и културни отношения, така и в борбата срещу трансграничната престъпност.
Посещението даде възможност да бъде направен пълен преглед на българо-руските отношения, на първо място, в търговско-икономическата област, да бъдат представени вижданията на нашата страна относно подхода и мерките за преодоляване на нерешените проблеми и набелязване пътищата за разширяване на търговско-икономическото сътрудничество. В този смисъл бих могъл да кажа, че то постигна основните цели, които си бяхме поставили, като отчитахме конкретните параметри на досегашното състояние на връзките в различните области и изключително сложното наследство по проблеми, натрупани до 1997 г.
Подписаните по време на посещението пет двустранни документа, допринасят реално за осъвременяване на договорно-правната база на българо-руските отношения. Убеден съм, че сключената междуправителствена спогодба за сътрудничество и взаимопомощ в борбата с незаконните финансови операции и финансовите операции, свързани с узаконяването и "изпирането" на доходи, придобити по незаконен път, наред с другото ще окаже пряка помощ в борбата срещу навлизането и укрепването на криминалните структури в българо-руското търговско-икономическо сътрудничество.
Смятам, че пряко отношение към усилията за улесняване достъпа на българските стоки до руския пазар имат спогодбите за сътрудничество в областта на метрологията и за сътрудничество в областта на взаимното признаване на резултатите от работата по сертификацията. Очаквам, че съществено и реално практическо значение за развитието на българо-руските търговско-икономически връзки ще има потвърдената по време на преговорите взаимна заинтересованост от продължаване и разширяване на сътрудничеството в газово-енергийната сфера и по-конкретно в разширяването на мрежата за транзита на природен газ, в реконструкцията на Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй", в разширяването на енергийните мощности на България.
Гарантирах пред господин Степашин, че България ще осигури пренасянето по българската газопреносна мрежа на договорираните количества руски природен газ за съседните страни и ще изпълни договорените графици в изграждането на обектите за нейното разширяване. Уверих го, че българското правителство гледа с интерес на участието на руски нефтени компании в приватизацията на българските нефтени предприятия, стига кандидатите да са стратегически инвеститори, да са в състояние да платят определена цена, да имат средства и да желаят да развиват производството и да плащат, разбира се, данъците.
Много важно е, че както българското, така и руското правителство съзнават ясно необходимостта от бързо преодоляване на негативните тенденции на взаимния стокообмен. В преговорите подчертах необходимостта да се ускори разработването на конкретни мерки за преодоляване на финансовите затруднения на фирмите - износители и вносители, и отстраняване рисковете от неплащане. Отправих настойчива молба за оказване на съдействие за решаване на проблема с износа на български цигари и тютюн за Русия. Потвърдих желанието ни да бъдат предприети бързи действия за реализиране на заявената от руска страна заинтересованост за покупка на български продоволствени стоки.
Господин Степашин ме увери, че ще възложи да бъдат проучени най-задълбочено предложенията за внос в Русия на български вина, различни видове месо и други продоволствени стоки. Получихме подкрепата и на кмета на Москва Юрий Лужков за включването на България в продоволствената програма на руската столица. С него се уговорихме в близко бъдеще да бъдат подписани съответни спогодби на правителствено или на ведомствено равнище. Господин Лужков прояви определен интерес и към вноса на произведения на българската лека промишленост за нуждите на град Москва.
Полезни договорености бяха постигнати и от съпътстващите срещи, които имаха отделно от официалните преговори министрите, включени в българската правителствена делегация.
Смятам, че по време на посещението се приближихме към окончателно оформяне и прекратяване на действието на Спогодбата за сътрудничество в дърводобива, комплексната преработка на дървесина и възстановяване на горите на територията на СССР - Република Коми от 16 август 1991 и на Протокола към нея от 15 май 1992 г. на основата на "нулевото решение".
Господин Степашин заяви, че ще даде указания на съответните руски организации в този смисъл. Увери ме, че ако в близко време проблемът не се реши на това равнище, с този въпрос ще се заемат двете правителства, независимо че Русия продължава да смята, че това не е междуправителствен въпрос.
Потвърдена беше също така готовността на руската страна да реши в договорените на Шестата сесия на междуправителствената комисия срокове като цяло до 30 септември 1999 г. въпросите за вземанията на България и на отделните български стопански организации по различните спогодби от периода до 1991 г., като Ямбургската спогодба от март 1986 г. и др.
Останаха и проблеми, за които ще продължим да търсим взаимноприемливо решение и в бъдеще. Предстои да продължат усилията за разрешаването на въпросите, свързани с изплащането на дълга от 100 млн. щатски долара на Русия към България. Както е известно, от средата на миналата година руската страна обвърза въпроса с доставката на резервните части на авиацията за сметка на 48 млн. долара от дълга с така наречената пререгистрация на недвижимите имоти на бившия Съветски съюз в България на името на Руската федерация. От българска страна никой досега не се е съгласявал с подобна нелогична обвръзка на двата въпроса, възникнали по различни поводи. България очаква да се намери формула за преодоляване на проблема с така наречената пререгистрация, който за нас е въпрос на руско-украинските, а не на българо-руските или на българо-украинските отношения, като следи да не бъдат накърнени отношенията й нито с Русия, нито с Украйна.
Даваме си сметка, че пред нас като правителство, което има амбицията да допринася и в бъдеще за разширяването на взаимноизгодните връзки с Русия в областта на българо-руските отношения, стоят немалко и нелеки за разрешаване проблеми и задачи. Убеден съм, че с работното посещение в Москва от 6 до 8 юни т.г. успяхме да създадем допълнителни предпоставки двете правителства да подхождат към тяхното решаване с още по-голям динамизъм, заинтересованост и добронамереност.
В заключение бих искал да повторя лично за Вас и за вашите колеги от левицата двата най-съществени извода от посещението ми в Москва. За нас е от съществено значение, че премиерът Степашин категорично потвърди оценката, че с външната политика, която осъществява в региона, България се очертава като първостепенен политическа фактор в Югоизточна Европа и съдейства за стабилността на Балканите. И, второ, добрият тон в българо-руския диалог и успешно приключилото посещение в Москва категорично отхвърлиха тезата, че само една от политическите сили у нас имала изключителен монопол върху българо-руските отношения и че само тази една сила можела да ги реализира. Както българската, така и руската страна изведоха на преден план в двустранните отношения преди всичко прагматизма, равнопоставеността и взаимния интерес. За кой ли път трябва да си пожелавам същия прагматизъм и защита на националния интерес в българския политически живот, където определени политически сили нямат волята да се простят с идеологическите наслоения и робуват на безнадеждно остарели схеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин премиер! Вашите отговори не дават основание да се мисли, че България води успешна външна политика, освен ако фактите не се подменят с илюзии, а реалностите - със самоизмами.
Впрочем за каква успешна външна политика може да се говори, когато на Запад си завоювахте прозвището "Правителството на послушанието", "Правителството, съгласно на всичко", а от Русия ви лепнаха етикета в последно време "Несамостоятелно правителство, правителство, чиито решения не се вземат в София". И вие не протестирате. Няма и не може да има успешна външна политика без достойнство, без характер, без облик. Както в Брюксел, така и в Москва позволихте да ви поставят в партер. Това е незавидна политическа поза за България.
Един министър-председател няма право да пътува за където и да било, без да са предизвестени достатъчно добри резултати за неговата страна. Той не може да бъде само фон на партньорите си.
Всъщност коренът на безплодното Ви посещение в Москва се крие в отсъствието на политическа воля за развитие на цялостни и отговорни българо-руски отношения. Самата "Програма 2001" не предвижда сериозни и самостоятелни отношения с Русия, а обратното - по-нататъшен спад и дебаланс в тях.
Поздравявам Ви обаче, с упорството да научите Москва да общува с нас чрез Брюксел, а не чрез сувенира петолъчка, който получихте от Степашин, защото в крайна сметка сме част от друга цивилизация, макар че не би следвало да пропилявате възможностите на пункт 36 от новата стратегическа концепция на НАТО, съгласно който Русия играе уникална роля в евроатлантическата сигурност. Не препятствайте участието на Русия в Балканския диалог и сътрудничество! Рикушетът ще навреди на България.
Уважаеми господин министър-председател, казано по нашенски, това посещение бе слаба ракия и е неудовлетворително за България. Има нещо символично в пребиваването Ви в Москва. То обхваща две нощи и един ден, нали? Цялостен белег на Вашето управление е, че мракът преобладава над светлината и това няма как да не рефлектира и върху политиката на правителството спрямо Русия. (Ръкопляскания в ДЛ. Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата народният представител господин Христо Иванов да развие своя актуален въпрос относно бъдещето на финансово-кредитните кооперации и необходимостта от законов регламент за тяхната дейност.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! В "Програма 2001", в раздела за възраждане на българското земеделие е записано, че с цел осигуряване на финансови ресурси за българското земеделие правителството ще насърчава различните форми на свободно коопериране на реални собственици - производствени, финансово-кредитни, обслужващи и други кооперации. Като приоритетен закон за постигането на тази цел е посочен Законът за кооперациите, който трябва да регламентира създаването на кооперации от европейски тип както в производството, реализацията и преработката на продукцията, така и във финансово-кредитния сектор.
През март т.г. Министерският съвет внесе такъв закон. Това беше необходима крачка, защото приетият от Великото Народно събрание Закон за кооперациите не позволи провеждането на реална реформа в кооперативното движение. Нужен е непременно нов закон, който да възроди свободната кооперация като доброволно сдружение на частни стопани на основата на съвременни кооперативни принципи. Изненада обаче буди фактът, че в проекта на Министерския съвет отсъстват финансово-кредитните кооперации. Още повече, че министърът на земеделието публично определи финансово-кредитните кооперации като основна цел на правителствения проект. Държавният фонд "Земеделие" не е в състояние да задоволи кредитните нужди на земеделските стопани. Изискването на обслужващите банки за 200-процентно или 300-процентно обезпечение на кредитите и условията за бърза ликвидност, бих казал, свръхликвидност на дадените гаранции, оставя производителите без реален финансов ресурс.
От друга страна, ограниченията на валутния борд правят невъзможни държавните гаранции при подпомагане на реалния сектор, в това число и земеделието. Това е още един аргумент да се отвори широко вратата за кредитиране на малкия, семейния и средния бизнес на принципа на взаимното подпомагане.
Моят въпрос, господин министър-председател, към Вас е: какво е виждането на правителството за бъдещето на финансово-кредитните кооперации в България? Ще се развива ли у нас финансово-кредитна кооперативна система, каквато има в страните от Европейския съюз, Централна и Източна Европа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! След продължителната монетарна и финансова, в това число, банкова криза за периода 1996-1997 г., първостепенната задача на правителството бе да се възстанови монетарното равновесие и доверие в банковата система. За целта бяха приети изменения в Закона за банките, усъвършенства се подзаконовата нормативна уредба, значително се подобри дейността на банковия надзор.
Резултатите са очевидни - днес секторът на търговските банки е стабилизиран. Действително все още кредитната дейност на търговските банки не е особено активна, но ние гледаме на този факт като на моментно състояние в процеса на нормализиране на банковите услуги - един процес, който винаги е по-продължителен.
Финансово-кредитната дейност, осъществявана от кооперации, е механизъм за финансиране на земеделието, малкия и средния бизнес, което доказва своята икономическа ефективност в страните-членки на Европейския съюз и в България, в миналото.
Търговско-кредитните кооперации са елемент на инфраструктурата на селата, общините и малките градове и са от голямо значение за техния икономически живот.
Кредитно-спестовната дейност, осъществявана от свободни сдружавания на физически лица под формата на кооперации има дълги традиции в България. В периода след освобождението на България и до края на Втората световна война кооперативната форма за извършване на кредитно-спестовна дейност е доказала своята обществена необходимост, ефективност и отговорност пред вложителите.
Съществуването на кредитно-спестовните кооперации е преустановено насилствено от социалистическата планова държава. През 1995 г. тогавашното българско правителство и делегацията на Комисията на Европейския съюз дадоха началото на проекта "Схема на земеделски капиталов фонд". От българска страна бяха предоставени средства на обща стойност над 3 млн. екю, а делегацията на Комисията на Европейския съюз, посредством програма ФАР, осигури 7 млн. екю за възраждане дейността на влогово-кредитните кооперации, както и механизъм за финансиране на българското земеделие.
Финансовият меморандум между двете страни предвиждаше кооперациите да извършват влогова и кредитна дейност, но съществуващото законодателство тогава не позволяваше извършването на влогова дейност, поради което меморандумът не бе изпълнен от българска страна. В началото на 1998 г. бе направена оценка на кредитните кооперации и бе установено, че при отсъствието на законова възможност за влогонабиране съществува определен риск за обезценка на активите на тези кооперации във времето. С приемането на Закона за подпомагане на земеделските производители през 1998 г. се създаде законова възможност и се отпуснаха 4 млрд. лева допълнителни средства в Държавен фонд "Земеделие" за подпомагане дейността на кредитните кооперации. Средствата бяха използвани за финансиране на мероприятията от есенната и пролетната земеделски кампании.
Въпреки трудностите към настоящия момент функционират 33 кредитни кооперации, а общият размер на обслужваните кредити е над 13 млрд. лева при една много добра възвръщаемост. В настоящия момент реалното финансово подпомагане на земеделските производители се извършва основно от Държавен фонд "Земеделие". Но успоредно с него съществуват и други финансови възможности в тази насока, една от които е чрез Схемата за земеделски капиталов фонд, функциониращ с подкрепата на делегацията на Комисията на Европейския съюз, кредитните кооперации и новосъздадената Насърчителна банка, чийто ефективен старт е предстоящ.
С развитието на банковата система и създаването на по-благоприятни условия за прилагането на дребното банкиране естествено ще се увеличат финансовите ресурси за българското земеделие и в частност за по-успешно кредитиране на малкия, семейния и средния бизнес.
Що се касае до втората част на Вашия въпрос - необходимостта от законов регламент за дейността на финансово-кредитните кооперации, Вие вероятно знаете, че в периода между първото и второто четене на законопроекта за кооперациите са постъпили предложения от народния представител Стефан Нешев и предложения от група народни представители - Дора Янкова, Стефан Стоилов и Кръстю Трендафилов, тази специфична материя да се уреди в устройствения законопроект за кооперациите. Въпрос на преценка от страна на законодателната власт е дали ще приеме предложенията.
Като отделен законопроект такъв не фигурира в настоящата законодателна програма на Министерския съвет за периода от 1 септември 1998 г. до 31 юли 1999 г. Предстои да се уточнят законодателните приоритети на правителството за периода от 1 септември 1999 г. до 31 юли 2000 г., с оглед изпълнението на Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз в рамките на "Програма 2001". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за отговора. Мен ме удовлетворява Вашата оценка за ролята и мястото на тези финансово-кредитни институции като един фактор за съживяване на българското земеделие, а оттам, разбира се, за раздвижване на българската икономика като цяло и създаването на работни места.
След като България се отказа от системата за пряко субсидиране на българското земеделие, изключително важни са всички онези непреки механизми, чрез които може да се подкрепят земеделските производители. А това са мерки за субсидиране на износа, регулативната намеса на държавата и не на последно място, както и Вие сам казахте, едно адекватно кредитиране, в това число и чрез финансово-кредитните институции.
Не е тайна, че в страните от Европейския съюз те заемат едно сериозно място на кредитните пазари. В една Германия например се оценява, че в сферата на земеделието частта от пазара, която са пада на тези институции, е около 60 на сто.
Сам споменахте какви сериозни традиции има България в кооперативното движение. В тридесетте години тя е сочена за пример в Европа. И тези кооперации, аз имам и спомените на моя дядо, който е бил учредител на една такава кооперация в района на Горна Оряховица, зная какви големи резултати, благоприятни, е имала дейността на тези кооперации във връзка с подкрепа на инфраструктурата - училища, болници, ако искате, пътища и т. н.
Затова смятам, че Вашата оценка за ролята и мястото на тези финансово-кредитни кооперации като един позитивен фактор за стимулиране на малкия, средния и семейния бизнес трябва да определи и едно позитивно отношение на кабинета към внесените идеи от отделни народни представители да се допълни законът за кооперациите с една материя, която да регламентира и финансово-кредитните кооперации в нашата страна в унисон с практиката и междупрочем препоръките на Европейския съюз. Благодаря Ви още веднъж за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно въздушен коридор за руските умиротворителни сили за Косово.
Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, моля Ви не четете, когато отговаряте на Жорж Ганчев. Досадно беше да Ви гледам как мрънкате тук, четейки Ваши помощници и техните дълги трактати към депутата Бончев и към депутата Иван Генов. Моят въпрос е съвсем простичък и желая за много конкретен отговор.
Знаете моето отношение, изразено и в Щатите, и в Европа, и тук във всички интервюта, че това е една ужасна, вероломна агресия срещу самостоятелна държава. Знаете също моето мнение, че когато питате вашите господари да дадете разрешение на една братска страна като Русия, това наистина съкращава нашите възможности не само в търговията, не само в политиката, не само в спорт, култура и образование, а изобщо цялата ни връзка с една славянска страна, която наистина може да бъде един необятен бъдещ пазар на малка България.
Двойният стандарт е съвсем ясен. Няма да го коментирам тук.
Етническото прочистване в Югославия от лицето Милошевич беше едно трагично явление за целия свят. Сега етническото прочистване на 100 хиляди сърби е абсолютна трагедия отново за целия свят, а най-вече за нашата малка, обвързана държава, която все още не е получила дата за влизането в НАТО. Аз съм пронатовец. Чакам тази дата с нетърпение. Дълги години се моля Богу, че тя ще стане реалност. Такава дата няма, никакви компенсации не се явяват на хоризонта, както депутатът Бончев Ви каза в прав текст.
Разоръжаването на АОК не се вижда на хоризонта. Господата от НАТО и новият световен ред на една провалена администрация Клинтън, Мадлин Олбрайт и тем подобни, и Солана, догодина няма да ги има. Що дойде Джордж Буш джуниър. И когато дойдат републиканците ние ще се червим, че наистина сме участвали в подаряването на Косово на мюсюлманската дъга, която е съвсем ясна за целия свят, най-вече Европа. Това е антиевропейска политика. И се чудя, и се мая - 100 хиляди сърби елиминирани от Косово, в момента изгонени?! Защо Вие не питате вашите колеги в НАТО, които обикновено ви спускат указанията, докога ще се търпи това абсолютно вероломно агресивно поведение?
Недаването на коридор на Русия без да изчаквате повелението на вашите господа от НАТО доказва само, че вие сте едно напълно подопечно правителство на хора, които не защитават българските интереси. И не е виновен този, който яде зелника, а тоя, който му го дава.
В Сиера Леоне, снощи по Би Би Си казаха: "1 милион жертви". Никой не обръща внимание на Сиера Леоне. Никой не обърна внимание на Северна Ирландия. Никой не обърна внимание на колко други страни, на кюрдите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз винаги се подчинявам на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, отношението на правителството относно даването на въздушен коридор за прехвърляне на руски умиротворителни сили в Косово е в пълно съответствие с досегашната ни политика за ефективна подкрепа на усилията на международната демократична общност за трайно разрешаване на кризата в Косово.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Пак чете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това означава България да допринася за реализирането на трудно постигнатите политически и военнотехнически договорености по Косово и специално на Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и военнотехническото споразумение между НАТО и Съюзна република Югославия.


Действията на правителството са напълно в духа на т. 7 на резолюцията, а също и на т. 4 от анекс 2, в която изрично се посочва, че международното присъствие за сигурност трябва да бъде развърнато под единно командване и контрол. По смисъла на резолюцията и анекса към нея на единното командване се гледа като на необходимо и основно условие за създаване на сигурност за всички общности в Косово и за завръщането на бежанците, което е наш национален приоритет.
Известно ви е, че именно по този въпрос между Русия и САЩ в Хелзинки протекоха интензивни преговори, които, както искрено се надявахме, завършиха с успех. С това беше предотвратен рискът в Косово да се утвърдят различни подходи към процеса на завръщането на бежанците и в перспектива дори да се достигне до фактическо разделение на областта. В този смисъл успехът на преговорите в Хелзинки е успех на политиката на международната общност за запазване на териториалната цялост на Съюзна република Югославия и на всички останали държави в региона, така както е отбелязано в абзац десети от преамбюла на резолюцията.
Считаме, че тези резултати са продължение на системно отстояваната позиция на България за ненарушимост на границите и против разделянето на Балканите на сфери и зони на влияние.
Позицията на правителството е ясна и категорична. Предвид наличието между Русия и НАТО на споразумение по изпълнение на Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на ООН за осигуряване на единно командване и контрол на международните сили за сигурност, няма политически пречки за удовлетворяване на искането на Руската федерация за транспортирането през въздушното пространство на България на руски омиротворителни сили за Косово. Това може да стане след завършването на националните процедури по ратификацията на споразумението от Хелзинки както от Русия, така и от страните - членки на НАТО, и влизането на споразумението в сила. Разбира се, това трябва да бъде осъществено в съответствие и при стриктно изпълнение на конституционните и други законови разпоредби на България, а именно чл. 84, т. 11 от Конституцията и чл. 9, т. 2 от Наредбата за разрешенията за полетите на чуждестранни въздухоплавателни средства по гражданските въздушни трасета и летища на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Ганчев, ако искате реплика, заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател!
Господин министър-председател, аз Ви помолих да не ми четете врели-некипели тук, които народецът не разбира. Обяснете на хората долу с три изречения ясни защо България е васална държава, без да сме направили сделка и да сме влезли в НАТО, без да имаме компенсации, без да е гарантиран бизнесът във възстановяването на Югославия. Това е ваша задача.
Един електротехник от гр. Гданск в Полша, който стана президент на Полша, накара президента Буш да му разпише 5 млрд. долара опрощение на външния дълг. Какво сте направили вие? Какво е направило момченцето, подопечно на американските си господари в Бялата къща? За такива неща ни говорете.
На братята ни в Македония 217 млн. е обещано, а 23 млн. долара са получени. Това е срамно.
И затова аз ви умолявам като патриот и съм сигурен, ако вие приемете това като добронамерен адрес към вас, направете нещо по тези точки, на които народът иска да знае отговорите.
Заплахите към народни представители в този парламент как са гласували са срам за парламента. И заплахите към Бончев, че отбивал български фирми, преди малко, са срам за този парламент. Това е парламентарна република. Ние сме ви избрали. Вие не можете да командвате нашето поведение. Ние сме тук, за да питаме. (Ръкопляскания от опозицията.)
Аз прощавам разбиването и скриването на Българския бизнесблок от медиите две години. Аз ви прощавам открадването на офисите. Прощавам ви всичко, но не мога да ви простя, че не помогнахте чрез опозицията в Югославия, чрез Вук Драшкович, чрез Зоран Джинджич, чрез госпожа Пешич, чрез всички тези хора да можем да изместим този комунистически режим, а не цяла държава да бъде елиминирана за интересите на една пропаднала администрация и един нов световен ред на братовчедите Блеър и Клинтън. Срам за България за всичко, което вие направихте да ни включите в такава ужасна ретроградна ос в края на ХХ век. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ и независимите депутати.)
За дуплика има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз отново искам да се върна на въпроса на господин Жорж Ганчев. Въпросът беше: какво е отношението на правителството? И отговорът беше, че отношението е положително и че това положително отношение произтича от стриктно спазване на една резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, а именно въпросната Резолюция № 1244. Там, в чл. 18, е записано, че всички страни от региона трябва да съдействат за изпълнение на въпросната резолюция. И България съдейства, като стриктно и точно я прилага на практика.
Това е задължението на правителството на Република България. Това е, бих казал, задължение по силата на международното право, по силата на договорите, по силата на участието ни в Организацията на обединените нации. И това изчерпва въпроса Ви. Останалото са, според мен, сценарии, Вие си задавате измислени въпроси и на измислени въпроси само авторът може да им отговори. Вие можете да отговорите на своите съчинени въпроси. Такива въпроси, каквито Вие поставяте, не стоят пред българското правителство. Защото те просто нямат никаква реална предметна основа, а правителството се занимава с конкретни неща. На Вашите фантазии Вие можете сам да си отговорите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя. (Реплики на Жорж Ганчев от място.)
Моля, господин Ганчев, от място не се провиквайте! (Жорж Ганчев продължава да репликира от място.)
Господин Ганчев, отстранявам Ви за едно заседание и викайте колкото желаете навън.
Преминаваме към отговори от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
Има думата народният представител Никола Николов да развие своя актуален въпрос относно изпълнението на програмата на Световната банка за подпомагане на страната.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин Божков! През изминалата седмица мисия на Световната банка, заедно с правителството на Република България, направи преглед на проектите, по които се отпускат заеми и безвъзмездна помощ от Световната банка. Както е известно, през последните години голяма част от тези проекти изостанаха, което не позволяваше да бъдат използвани и навременно усвоявани от страната. В същото време това изграждаше един негативен образ на България, като не позволяваше предвидените средства да се използват за провеждане на реформите в страната.
Моят актуален въпрос е: какви са резултатите от сегашния съвместен преглед на проектите със Световната банка? Има ли закъснение или проблеми по някои от тези проекти? Ще доведе ли това до опасност от неусвояване на средствата по отделни проекти, в резултат на което биха могли да бъдат застрашени както ходът на реформата в ключови сфери на икономиката, земеделието, образованието, здравеопазването, социалните дейности, така и бъдещите възможности за получаване на кредити от Световната банка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата вицепремиерът господин Александър Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Николов! През настоящата седмица българското правителство и мисия на Световната банка, водена от директора на банката за България и Румъния господин Андрю Воркинк, извършихме преглед на проектите, по които Световната банка отпуска на страната ни заеми и безвъзмездни помощи.
Както е известно, до този момент цялото кредитиране на Световната банка за България включва 18 операции на обща сума 1 млрд. 144 млн. и 200 хил. долара. През 1998 г. имахме 11 действащи проекта, 3 от които съвсем нови.
Преди да ви запозная с конкретните резултати по съвместните проекти обаче, искам да посоча само две изречения от заключението на Световната банка за работата ни през последната година. Цитирам:
"За първи път в България банката има портфейл, в който всички проекти са оценени като задоволителни. Изпълнението на проектите осигури усвояването на 194 млн. долара през 1998 г. - почти двойно повече, отколкото през 1997 г., и три пъти повече, отколкото през 1995 и 1996 г. взети заедно."
Защо се спрях на тези две изречения и ги цитирах? Освен че съдържат в себе си възможно най-краткия отговор на въпроса Ви, тези две изречения са показателни и за друго. За никого не е тайна, че при предишните правителства на Световната банка и международните финансови институции като цяло се гледаше като на "неизбежното зло", което ни налага чужди за икономическата политика на страната и трудноизпълними задачи.
През последните две години за първи път, откакто съществуват проекти с банката, правителството изпълнява своята собствена програма. Проектите се изработват на основа на тази програма със съдействието на експерти от Световната банка и отразяват, на първо място, политиката на българското правителство, а на второ - богатия опит на Световната банка в десетки страни. Затова и през тази година в доклада за годишния им преглед има много и много добри новини.
Съвместните проекти със Световната банка подпомагат структурните промени в енергетиката, телекомуникациите, железниците, реформите в социалното осигуряване и здравеопазването, опазването на околната среда.
Без да Ви обременявам с цифри, искам да Ви съобщя само няколко факта. С риск да се повторя, ще кажа, че за първи път тази година всички проекти, без изключение, са оценени като "задоволителни" или "изключително задоволителни" според системата за оценяване на банката. За сравнение само ще кажа, че при прегледа през 1995 г. от общо 6 инвестиционни проекта 4 бяха с оценка "незадоволителен" за изпълнение, а други 2 - с оценка "незадоволителен" по отношение на постигане на целите на развитието. Тоест, нито един не беше оценен като "задоволителен". Пак тогава едва 5 на сто от отпуснатите средства бяха усвоени.
Положението не беше по-различно и през 1996 г. На годишния преглед на проектите тогава е отчетено, че над половината от проектите са оценени като "незадоволителни" - от общо 8 проекта - 5 са "незадоволителни". Сред тях са: проектът за развитие на селското стопанство, проектът за частни инвестиции и експортно финансиране, проектът за преструктуриране на ВиК-дружествата, известен като "водния заем". Заради бездействието на правителството на Жан Виденов проектите за развитие на селското стопанство и за частни инвестиции и експортно финансиране на обща стойност 90 млн. долара - повтарям, 90 млн. долара - са прекратени. Днес можем да оценим колко е загубила България от прекратяването на проекти именно за селското стопанство, за частните предприемачи и за подкрепата на износа.
Пак по същата причина проектът за т.нар. "воден заем" е намален с 41 млн. долара по това време, докато ВиК-дружествата изнемогваха от безпаричие.
Сравнението се налага от само себе си. Тази година за първи път проектът за "водния заем" е оценен като "задоволителен". Една четвърт от средствата по него са усвоени, в проекта успешно участват 12 дружества, в които значително са намалени загубите на вода и е подобрен работният режим.
И още едно сравнение - този път не със заем, а с усвояване на дарението от 9,9 млн. долара от "Глобалния екологичен фонд". С това дарение под контрола на Световната банка се финансира проектът за премахване на веществата, които разрушават озоновия слой. Въпреки че проектът е от пролетта на 1996 г., на практика той започна да се изпълнява, както можеше да се очаква, една година по-късно. Като основна причина за забавянето му Световната банка посочва жестоката банкова криза при управлението на социалистическото правителство. Към края на март т.г. 1/3 от дарението вече е усвоено.
Успешният ход на тези, определяни през миналите години като "проблемни" или "рискови", проекти е резултат както на отговорността и инициативността на българските екипи, така и на доброто сътрудничество със Световната банка.
Едни от най-добрите проекти за миналата година са свързаните със социалната сфера, които целят да намалят тежестта на реформата за хората. Сред тях, например, е проектът за социалното осигуряване, чрез който Националният осигурителен институт ще се превърне в модерна, финансово стабилна институция.
Успешно стартира и фондът за регионални инициативи, чиято цел е да намали социалната цена на структурните реформи, като създаде възможности за нови работни места. До момента са разгледани 1766 идеи за алтернативна заетост от различни региони, а 48 проекта вече са одобрени и са осигурени средства за осъществяването им.
Не на последно място ще спомена и проекта за преструктуриране на здравния сектор. Неговата цел е да подобри спешната медицинска помощ и да подпомогне центровете за кръвопреливане. Въпреки трудностите в началото, проектът набира скорост. В общото виждане на Световната банка той се свързва и с възможен нов проект, който да подпомогне системата на здравното осигуряване у нас.
Уважаеми господин Николов, няма да се спирам на останалите проекти в областта на енергетиката, железниците, телекомуникациите. Няма да говоря и за заема FESAL-1 от 100 млн. долара, който българското правителство получи през изминалата година в подкрепа на структурните реформи у нас.
Както Ви е известно, само преди два дни официално подписахме и заема за преструктуриране на аграрния сектор - ASAL-1, в размер на близо 76 млн. долара. Първоначално сумата, за която водехме преговори, бе 50 млн. долара. Нейното увеличение означава за нас няколко неща. От една страна, това е признание за последователната политика на правителството за развитие на селското стопанство. От друга страна, увеличената сума показва желанието на Световната банка да подпомогне страната ни в преодоляване на последиците от кризата в Косово, помощ от партньор, която ние високо ценим.
И не на последно място, тя е показателна за оценката на Световната банка, която гледа на България като на стабилизиращ фактор на Балканите и е готова да изпраща това послание на чуждестранните инвеститори.
Какви са бъдещите възможности за сътрудничество със Световната банка?
Екипът ни работи упорито по подготовката на FESAL-2, който очакваме да получим до края на годината. Във възможно най-кратки срокове ще подпишем и споразумението за него.
Най-вероятно през лятото на следващата година Световната банка отново ще подпомогне реформата в аграрния сектор, като отпусне на страната ни втори заем ASAL.
Още през есента на тази година България ще получи 50 млн. долара за преодоляване на щетите от стари промишлени замърсявания в приватизирани предприятия. Това стана възможно благодарение на успешното изпълняване на пилотния проект на банката за ликвидиране на старите замърсявания на околната среда в МДК - Пирдоп. Нещо повече. За първи път в своята практика Световната банка ще предостави средствата направо на правителството при пълно доверие в Министерството на околната среда и водите, което ще разпределя постъпилите средства на инвеститорите съгласно своите абсолютно прозрачни процедури.
Подготвя се нов проект за подкрепа на реформата в образованието. Целта е да се оптимизира системата на средните училища, да се изгради национална система за професионално образование и обучение на възрастни, да се намерят най-добрите механизми за финансиране на висшето образование и за кредитиране на студентите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в заключение ще се върна отново към изводите на Световната банка, направени при годишния преглед през изминалата седмица. А те са, че "стабилното управление и доброто изпълнение на структурните реформи създадоха благоприятна среда за проектите".
Сега обаче не е разумно да се почива на лаврите. Нашето правителство е твърдо решено да запази високото равнище на постигнатите резултати, както и да ги доразвие. Имаме политическата воля да продължим и да завършим реформите, за да се осъществи на практика оптимистичната стратегия на Световната банка за България. А тя е: до 2001 г. подкрепата на банката за страната ни да достигне нива над 700 млн. долара.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя господин Божков.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своето питане относно изпълнението на Националната стратегия за развитие на високите технологии.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! От въпроса на колегата Николов и от моя въпрос се вижда, че в страната действително са настъпили сериозни промени, защото министър Божков вече не отговаря на въпроси, свързани с уволнението на началник-цехове и склададжии, а се занимава действително със стратегическите въпроси на развитието. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" в блока на ДЛ.)
Да, аз ви благодаря за тези ръкопляскания. Вие не знаете колко сте прави, като ме подкрепяте.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Знаем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: И е хубаво, че от парламентарната трибуна дребнотемието постепенно изчезва, макар че сигурно няма да изчезне докрай, и българският народ може да чуе сериозни неща, свързани действително със стратегическото развитие на България.
Според мен един от тези въпроси е развитието на високите технологии или високоефективни технологии ги наричат още. Днес има една интересна статия във вестник "Демокрация" от доц. д-р Николай Ангелов от Техническия университет.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Тя е във връзка с питането.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз не знам дали е във връзка с питането, но това, че моето питане съвпада с тази статия показва, че има обществен интерес за развитието на високоефективните технологии. А логиката в статията всъщност е същата. Тя не може и да бъде друга.
Той проследява веригата научно изследване, интелектуален продукт, технология, пазарен продукт и изказва своето мнение за три пътя на развитие, които може би би трябвало да бъдат избрани от страната и дава предпочитания на комбинирания, свързан и с купуването на лицензии, и със стратегическо развитие на отделни направления във високите технологии, за които България има потенциал. Всъщност, когато обсъждахме вота на недоверие на правителството, аз съжалявам, че нямах възможност да се изкажа и да дам една оценка за тази насока на развитие и тази същност на структурната реформа, която предстои и която според мен е свързана до голяма степен, като изключим, разбира се, инфраструктурното развитие на страната, със създаването и насърчаването на малки и средни предприятия, и особено високотехнологични предприятия, като противовес на този смешен плач за така наречения реален сектор от българската икономика, който аз наричам имагинерен сектор от българската икономика, защото той в момента не произвежда нищо друго, освен загуби. И затова господин Божков и господин Захари Желязков се чудят как да го продадат. Защото никой не купува нещо, което всеки ден, всеки час ражда загуби.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Щом се управлява лошо!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не защото се управлява лошо, а защото е изградено на грешна основа, господин Божинов. И ако имах достатъчно време, щях да ви обясня малко повече за българската промишленост, която мисля, че познавам по-добре от вас. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Но тъй като времето напредна, нека да мина към моето питане.
Уважаеми господин заместник министър-председател, в най-развитите страни в най-големите световни фирми се влагат милиарди долари за изобретяване на високи технологии, които са силноефективни, екологично чисто, материало- и енергоспестяващи, осигуряват високо качество и авангардно пазарно присъствие. За развитието на тези технологии се използва голям научно-технически потенциал, като във всяка от развитите страни има множество центрове, които изпълняват национални хай тек програми.
Какво да правим ние? Вместо да консумира, България може да произвежда високотехнологична продукция, защото разполага с необходимия интелектуален потенциал, научно-техническа база и кадри. И затова Ви питам как се изпълнява националната стратегия за развитие на високите технологии, която аз знам, че е разработена и мисля, че това ще бъде интересно и за народните представители, и за всички български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Първо, искам да разсея едно притеснение, което съпътства много често разговорите относно високите технологии. Високите технологии не са отделен отрасъл. И когато се говори за подкрепа на развитието на високите технологии, ние не изневеряваме на нашата политика за подкрепа на всички тези отрасли, които са жизнеспособни и които имат възможност за развитие. А високите технологии са всъщност един мощен инструмент, влияещ на развитието на всеки отрасъл.
Така че специалното внимание, което развитите държави отделят на високите технологии в никакъв случай не е дискриминиращо по отношение на отделните отрасли. Всъщност то е израз на една осъзната необходимост да се намери онзи катализатор, който най-бързо и ефективно може да инжектира жизненост на една икономика и да гарантира устойчива положителна тенденция на развитието й.
Ние инициирахме, казвам инициирахме, защото трябва да се направи много ясно разликата между производство или изготвяне на програма от Министерството на промишлеността и иницииране на разработването на такава програма. Ние инициирахме разработването на програмата, на Националната стратегия за развитие на високите технологии в България и на Закона за високотехнологичната дейност и високотехнологичните паркове, но самата програма, самата стратегия и самият закон бяха разработени и подготвени от един много широк кръг специалисти, проведохме поредица от срещи, дискусии, публични дискусии и тези авторитетни екипи от учени, юристи и експерти, всъщност отговориха на дилемата дали България е генератор на нови идеи, продукти и услуги на ефективно приложение на високи технологии в производството или е само потребител на високотехнологични крайни продукти, внесени отвън и заплатени със средствата от материалоемки, трудоемки и неекологосъобразни производства.
Откъде тръгнахме в подготовката на тази стратегия?
Преди всичко от осъзнаването на съвременните реалности от нашата бизнесобщност. Всеядният пазар на СИВ се разпадна, а на глобализиращия се световен пазар конкуренцията и изискванията за качество са безмилостни, особено в сферата на високите технологии.
Тръгнахме и от значителния интелектуален и научен потенциал, с който разполага България. Тръгнахме от нашата образователна система, която е международно призната за много добра. Тръгнахме в една или друга степен от съхранения технологичен капацитет, лабораторна и производствена база. Тръгнахме от наличието на множество малки частни фирми за производство и разпространение на софтуерни продукти, фирми, реализиращи поръчки за развойна дейност в сферата на информационните технологии, микроелектрониката, фармацията, биотехнологиите и т.н.
Разбира се, когато тръгнахме да работим, ние не пренебрегвахме и редицата неблагоприятни фактори при избора на решението за горната дилема. Пречка беше интелектуалното обезкръвяване на нацията поради масираната емиграция на качествени млади специалисти, загубата на традиционни пазари, намалялото производство и влошеното финансово състояние на предприятията, преориентацията на ценни професионалисти към несвойствени дейности, все още ниското равнище на чужди инвестиции в страната.
Правителството се ангажира с намирането на механизъм за насърчаване на развитието на високите технологии в България, не защото така правят всички, а защото именно високите технологии биха дали шанс в България за младите специалисти и шанс на икономиката ни да стане наистина конкурентоспособна и в крайна сметка биха направили страната ни по-атрактивна за сериозните инвеститори, а не само за предлагащите й ишлеме сътрудничество.
Проектът за стратегия беше представен на общественото внимание чрез ИНТЕРНЕТ и на специално организирано обсъждане в Министерството на промишлеността, след което беше внесен на заседание на Министерския съвет през март. По време на заседанието бяха направени важни уточнения и препоръки относно конкретните инструменти за насърчаване развитието на високите технологии.
В резултат на това стратегията беше усъвършенствана, а същевременно работата по законопроекта напредна достатъчно, за да позволи внасянето на двата документа в пакет на заседание на правителството. В момента законопроектът е на последен преглед в най-важния, бих казал, от една страна, спомоществовател, от друга страна, опонент на този проект - Министерството на финансите, тъй като трябва много внимателно да се дозират институционалната подкрепа и безразборното даване на някакви преференции. От една страна, трябва да получи подкрепа от правителството за развитие на високите технологии, от друга страна, не трябва да се създават изкуствени инкубатори, а естествени инкубатори на развитието на високите технологии.
Очакваме също така и забележките на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което трябва да се произнесе по всеки законопроект. След получаването на тези две становища, ще внесем законопроекта на заседание на Министерския съвет.
Въпреки че законът и стратегията все още от формална гледна точка не са факт, по основните постановки от тях не само че съществува обществен консенсус, но научните и бизнес средите вече предприемат конкретни инициативи в контекста на стратегията. Ние водим непрекъснато разговори с международни организации, с представители на посолства и чужди фирми, като се сондира и подготвя участието им във високотехнологичните паркове, както и перспективите за коофинансиране на финансовите инструменти за насърчаване на високите технологии. В Министерството на промишлеността вече са депозирани намерения и конкретни проекти даже за създаване на високотехнологични паркове в София, Стара Загора и Пловдив.
По-интересно е разбира се какво конкретно е направено до момента, освен ангажирането на водещи фирми като Нокиа Телекомюникейшънс, Рейтиън Интернешънъл, Тексас Инструментс, Видеотон - купувачът на ДЗУ - Стара Загора, Ериксон - Швеция - с бъдещо участие в парковете. Но и към момента бих казал, че в България функционират цяла поредица от високотехнологични фирми, които получават определен вид подкрепа. Искам само да цитирам някои, като Технологичният център ИМЕ, Технологичният център ИПАКТ - ЕАД, Технологичният център ЦНИКА, който всъщност от един институт успя да намери най-добрия начин да се превърне в истински технологичен парк, ползвайки държавната материална база и развивайки редица частни фирми там.
В района на 7-и км край София в момента се организира един високотехнологичен парк от 21 фирми, между които и някои чуждестранни, смесени предприятия и редица български частни фирми. Там има все още известно количество държавна собственост и държавата ще подпомогне развитието на този парк, предоставяйки тази държавна собственост за развитие на парка по реда, който законът ще определи.
Хубавото е това, че в страната започнаха да влизат чужди инвеститори и да създават смесени предприятия с нашите високотехнологични фирми, което всъщност е истинската добра основа за развитие на една международна мрежа от високотехнологични фирми и паркове. Искам да обърна внимание на изключително успешното българо-френско дружество Силуей Семикандактарс между Технологичния център на Института по микроелектроника и Силуей Текнолоджис от Франция, което беше създадено през 1997 г. - на 2 юни, а до декември 1998 г. е реализирало износ на високотехнологични продукти за над 4 млн. долара. До момента имаме френски инвестиции от 2 млн. долара, а до края на 1999 г. трябва да се инвестират още 3 млн. долара, като в момента тези 3 млн. долара се усвояват. За този кратък период там са назначени над 120 нови специалисти и в момента в предприятието работят 240 души.
Другото предприятие, което още по-силно показва възможностите за развитие на тези технологии в България, е Риласофт - българо-американско дружество, в което работят вече близо 300 души специалисти по софтуер и високи технологии и което работи с най-големите световни фирми и произвежда и изнася софтуерни продукти. Интересно се очертава и българо-холандското дружество Скайгейт, което се занимава с разработки на телевизионни и електронни системи, работи широко и в голям обем от работата си съвместно с Алкател. Точно тези дружества всъщност заедно с очакваната сериозна инвестиция и развитие в Стара Загора с Видеотон, които практически зад гърба си имат IВМ и цяла поредица от големи фирми, очакваме в Стара Загора и при общото желание на обществеността на града и на научната общност в Стара Загора там да се развият и допълнителни високотехнологични производства и центрове.
Освен това ние продължихме работата си и по международното развитие на тази наша дейност. На 3 и 4 юни 1999 г. в организираната среща в Женева от Икономическата комисия за Европа на ООН, беше представен доклад от Министерството на промишлеността "Състояние на средата и развитие на високотехнологичните паркове в България". Следващата среща ще се проведе в Загреб, а по-следващата вероятно ще се проведе у нас. Българското правителство взе решение за пълно присъединяване към Петата рамкова програма за наука и технологии на Европейския съюз. Тези неща са изключително важни, защото те ни дават и институционалната, и законовата, бих казал и финансовата рамка за подкрепа в развитието на високите технологии.
Наскоро Административният съвет на Европейската патентна асоциация - още една важна брънка от развитието на високите технологии, покани България за присъединяване към Европейската патентна конвенция, където от 1998 г. ни е предоставен статут на наблюдател. От тази година ще бъдем поканени за пълноправен член, като присъединяването ще влезе в сила от 1 юли 2002 г. Едно от основните предимства на присъединяването към конвенцията е предоставянето на правна закрила на изобретенията с европейски патент, за получаването на който са предвидени по-малко разходи, отколкото за патентоването поотделно от всяка европейска страна.
Всичко това, господин Ляков, уважаеми госпожи и господа народни представители, показва, че цялостната политика на правителството е ориентирана към абсолютно целенасочена и ясна подкрепа на развитието на високите технологии в България. Надявам се, че и парламентът в момента, в който получи законопроекта, сам ще разбере важността на този законопроект и ще инициира по-бързото му приемане, за да можем да регламентираме държавната подкрепа, истинската институционална подкрепа за развитието на високите технологии в България, защото в сферата на високите технологии работят най-интелигентните, най-умните хора. Те са оправят и без държавна подкрепа, макар и по-трудно, но ако ние съчетаем тяхната интелигентност с институционалната подкрепа на държавата, ще можем да постигнем наистина забележителните резултати, които българският народ има интелектуалните възможности да постигне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Ляков, ако искате, можете да зададете допълнителни въпроси.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Само няколко думи, уважаеми господин председател.
Аз благодаря на господин Божков за изчерпателния отговор и най-вече за това, че Министерството на промишлеността ще бъде ангажирано с развитието на високоефективните технологии, както по отношение на законодателството като инициатива със закона, който е подготвен, така също и с тези годишни програми и организирането на високотехнологичните паркове. Хубаво е, че вече има проекти за три големи града - столицата, Пловдив и Стара Загора. Аз знам за още един - в Добрич, а вероятно ще има и в други градове, но това вече ще бъде инициатива както на местни фирми, така също и на общините, които според мене вероятно трябва да играят доста активна роля при организацията на такива центрове, тъй като икономическото развитие на всяка община според мен безусловно ще бъде свързано с подкрепата на това много важно икономическо направление.
Благодаря ви още един път, господин Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата заместник министър-председателят господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Ляков, Вие повдигнахте един изключително важен въпрос, съжалявам, че не го споменах в отговора на въпроса си, той е за ролята на общините в развитието на високотехнологичните производства. Законопроектът дава широки възможности на общините да развиват високотехнологичните паркове и аз смятам, че дори и малко конюнктурно кандидатите за кметовете и общински съветници в кампанията сигурно навсякъде широко ще обещават развитието на високи технологии. Затова трябва да се внимава какво точно се обещава, защото всеки може да си представи, че ще построи силиконова долина в неговата община, но наистина в редица български общини има сериозни възможности. Просто трябва да се дозират обещанията по време на предизборната кампания.
Господин председателю, използвам възможността, защото пропуснах при предишния въпрос, да Ви връча съвместния преглед на проектите и неговите резултати със Световната банка, за ползване от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За процедура има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Формалното ми предложение до края на днешния парламентарен контрол, ако не е възможно, то занапред, при подреждането на въпросите и отговорите стриктно да се спазва редът на постъпване на питанията и актуалните въпроси. Защото три възможности - първо, рангът на министрите, които отговарят; второ, възможността да се иска отсрочка; и трето, отсъствието от страната, а бих добавил и четвърто, нежеланието на мнозинството да удължава времето, за да се изчерпи контролът - довеждат до това, че редица актуални въпроси по различни причини вече пет и шест седмици не могат да стигнат до трибуната.
Използвам конкретния повод, за да направя това предложение. Тук бяхме свидетели на много важни въпроси, които бяха поставени. Вярно, стратегически важни, но те са от рубриката: виден деец на управляващата партия пита друг по-виден деец на партията каква е стратегията на партията и как я реализира нейното правителство. Тези неща могат да се дискутират на пленуми или национални конференции, а тук трибуната е за актуални въпроси и за отговори на това, което директно вълнува хората. Това е формалният ми въпрос.
Днес е трудно да прередите контрола, но занапред да се съблюдава редът на постъпване на съответните актуални въпроси и питания. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Най-малко Вие имате желание да протестирате. Вашият въпрос е постъпил на 26 май.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Пета седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При този голям брой на актуални въпроси по молба на депутат от вашата парламентарна група - госпожа Дора Янкова, и с моя ангажимент за тази седмица направихме всичко възможно министърът на труда и социалните грижи, който няколко седмици идва тук и не можем да стигнем до него, днес да има възможност да отговори. И аз мисля, че поне госпожа Янкова, ако не другите, ще е доволна. И госпожа Масларова също. Тя има от същата група въпроси.
Актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов към министъра на външните работи Надежда Михайлова, относно започналото етническо прочистване на Косово от живущите там сърби.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Средствата за масово осведомяване съобщиха, че заедно с навлизащите в Косово войски на НАТО е започнало и масовото завръщане на косовските албанци по родните им места. В интервю Вие заявихте своето положително отношение към този факт. Мисля, че заявеното от Вас отношение се споделя от всички останали български граждани. Същевременно медиите съобщават за масово напускане на района от косовските сърби. Става дума за тези райони, в които са навлезли войските на НАТО. Причината е, както разбираме, една ужасяваща престъпност, насочена срещу живота и имота на сърбите.
С оглед на това, госпожо министър, поставям въпроса най-напред дали бихте могли да ни дадете една по-подробна информация за това, което става там по отношение на новите бежанци. И на второ място, как смятате, че би могло да реагира нашето правителство на този факт. Би ли могло да се очаква то да предприеме някакви мерки за подобряване на статуса на живущите там сръбски граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов!
От самото начало на кризата в Югоизточна Европа България се обявяваше за нейното решаване на основата на предоставяне на широка автономия на Косово в рамките на международно признатите граници на Съюзна република Югославия, при зачитане на нейната териториална цялост и гарантиране живота, сигурността и основните права и свободи на всички граждани на областта, без оглед на етническия им произход или религиозната им принадлежност. Ние активно се включихме в усилията на международната общност за решаване на кризата и за да обозначим специфичното място на българския интерес с оглед на регионалните процеси, за да подкрепим позицията, че междудържавните отношения в региона трябва да се градят не върху нерационални, етнически или верски принципи, а върху правилата на съвременния европейски ред. В този смисъл нашият подход за уреждане на Косовската криза логично произтича от новата външнополитическа философия и практика на България, централно място в която заемат ценностите и принципите на демокрацията, правовата държава и правата на човека.
Българското правителство решително осъди политиката на властите в Белград за етническо прочистване на Косово, довело до депортиране на стотици хиляди косовски албанци и съпроводена с физическо насилие и разрушаване на материални ценности. Същевременно подкрепихме действията на международната общност за прекратяване на подобна политика и преодоляване на последствията от нея. Убедени сме, че трайното уреждане на Косовската криза и установяване на мир в областта не може да бъде постигнато на основата на безнаказаност по отношение на организаторите и изпълнителите на политиката на етическо прочистване и на другите престъпления в Косово.
Израз на тази наша принципна позиция и на привързаността ни за установяване на законов ред и демократични форми на управление е готовността на български експерти от Министерството на вътрешните работи да бъдат включени в полицейските части за издирване на военнопрестъпниците, както беше предложено от централата на Интерпол. В същото време трайно уреждане не може да бъде постигнато и без предприемане на спешни и координирани действия от международната общност както за бързото завръщане на бежанците по родните им места преди началото на зимата, така и за осигуряване на условия за мирно съжителство между различните етноси в Косово.
Българският подход и позиция в това отношение е последователен и изключва прилагането на двоен стандарт. И както господин премиерът Костов заяви неотдавна от тази трибуна, за нас са еднакво неприемливи всички действия, водещи до създаването както на сръбско, така и на албанско етнически чисто Косово, което може да доведе до нови конфликти и до дестабилизация на Югоизточна Европа. Подобна перспектива не отговаря на нашата ценностна външнополитическа ориентация и на интереса на нашата страна да има за съседи демократични и проспериращи държави, в които ще бъдат гарантирани и зачитани правата на човека, включително и на лицата, принадлежащи към малцинствени общности и групи. Противното би означавало актуализиране в регионалните отношения на исторически отживели модели, свързани с изграждането на етнически чисти държавни образувания.
Подкрепяме като необходимо пълното демилитаризиране на Армията за освобождение на Косово и на други военни формирования на косовските албанци в съответствие със Споразумението между АОК и НАТО. Демилитаризацията е сигурна предпоставка за омиротворяване, демократизация и създаване на условия за свободни избори. Противното е оръжието да властва в Косово, а това означава да няма демокрация и сигурност в областта.
Кабинетът и Министерството на външните работи следят с особена загриженост съобщенията за масово изселване на сърби от Косово, за извършени актове на насилие срещу лица от местното сръбско население и тяхната собственост. Еднакво неприемливо за нас е и поругаването на сръбски културно-исторически паметници в Косово, които са част от европейското културно наследство. Няма и не може да има оправдание за подобни действия. Твърдо отстояваме позицията, че виновниците за извършването на подобни действия на насилие и от двете страни трябва да бъдат неутрализирани и наказани. Само по този път могат да се изградят основите на справедлив мир и демократични институции, да се постигне междуетническа толерантност и съжителство в Косово.
Според информация на Ситуационния център на НАТО броят на напусналите Косово сърби към 16 юни - тъй като ме питахте дали зная цифрата - възлиза приблизително на 45 - 50 хиляди души. Ключово средство и гаранция за постигането на тази цел, а именно изграждането на мира и демократичните институции, е международното военно и цивилно присъствие в Косово под егидата на ООН, което свързваме с цялостен и устойчив процес на политическо регулиране и рехабилитация на Косово. В този смисъл гледаме с оптимизъм на започналия процес на завръщане в Косово на част от напусналото областта коренно сръбско население, като се надяваме той да се разшири в хода на пълното разполагане на мироопазващите сили и последващото установяване на ефективно международно цивилно присъствие в областта.
Както знаете днес Народното събрание ще обсъжда и участието на България в КФОР, което за нас е също една гаранция за един дългосрочен и устойчив мир както в Косово, така и в региона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо Михайлова, за информацията. Искам да Ви кажа, че аз споделям принципите на философията, която Вие развихте, но оставаме все пак пред факти извън философията. Албанците в Косово са си там, те ще бъдат там, а сърбите ги няма. И се боя, че няма да се върнат, защото обстановката там е твърде неблагоприятна за тях. Непрекъснато получаваме информации сега за престъпления спрямо сърби, спрямо културни институти и т. н. Отчитам и този факт, че албанците се радват на симпатиите на НАТО, на държавите от НАТО, на много други институции, а сърбите са сякаш забравени. Едва сега някои започват да се сещат и за тях.
Аз мисля, че бихте могли, искам да кажа - България, нашето правителство би могло да прояви една много по-голяма активност в оказването на подкрепа на сръбския народ. Ще кажа, че според мен това е един изключително достоен народ, който заслужава нашето огромно уважение. Мисля си, госпожо министър, че нашият дълг да окажем подкрепа на сръбския народ е толкова наложителен поради факта, че България, така или иначе, макар и косвено, се оказа истински ангажирана в предприетата срещу този народ престъпна война на НАТО. Не крия своето отношение в случая, аз смятах и продължавам да смятам, че всички тези бедствия и за албанци, и за сърби се дължат единствено и само на престъпната война на НАТО срещу югославския народ и югославските народи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Искате ли дуплика? За дуплика има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз разбира се, съм съгласна с онази част от Вашето изказване, че състраданието към човешките трагедии и съдби е естествено един хуманен акт, който трябва да бъде споделен от всички.
Но аз искам да направя две уточнения, за да не се създаде превратна представа и у Вас. Войната срещу сръбския народ и срещу гражданите на Съюзна република Югославия се води от държавното ръководство на Югославия вече 10 години. Срещу югославски граждани, защото и словенци, и босненци, и хървати, и косовари са югославски граждани, води ръководството на Белград. Така че нека да спестим квалификациите, защото смятам, че този дебат вече сме го водили и ще имаме възможност по-късно - след 14,00 ч. - да коментираме кой започна тази война и защо се стигна до тази човешка трагедия.
Искам само да Ви кажа, защото реплика от моите колеги ми напомни още нещо. Надявам се, че ще мога да очаквам от тази трибуна да ми бъде зададен въпросът какво правим за българското национално малцинство. Защото същото това управление на Югославия спря хуманитарната помощ за българското малцинство в Западните покрайнини и нямаше нито един въпрос от депутат на Българската левица защо беше спряна тази хуманитарна помощ.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, от място): Не е вярно! Аз имах такъв въпрос.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Добре, с изключение на един въпрос. Но очаквах от вас да бъдете много по-активни в защитата на българското национално малцинство, което действително в момента е под ударите на управлението на Белград.
Аз съм убедена, че сръбският народ ще преодолее всички онези последствия, които му донесе това ръководство, и ще се нареди на достойното си място сред европейските народи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков от народния представител Емилия Масларова относно разпределението на част от социалните помощи в натура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз най-напред ще се обърна към майките от Русе, майките от Драганово, Горнооряховско, майките от Пловдив, Севлиево и Силистра, към всички онези, които ми изпратиха писма, с извинение, че поради правилника и реда в Народното събрание, който за съжаление не определям аз, близо месец и половина, след като са ми изпратили писмо, задавам този въпрос и той получи доста голяма гражданственост.
Той е свързан с решение на Министерския съвет - едно постановление и решение на Министерство на труда и социалната политика в изпълнение на Правилника към Закона за социалното подпомагане за разпределение на част от социалните помощи в натура.
Уважаеми господин Нейков, мисля, че когато беше приет Законът за социално подпомагане и правилникът му, в чл. 25, ал. 1 е казано, че по преценка на ръководството на Общинския център за социални грижи би могло да се дадат част от помощите в натура. Като в ал. 2 се пояснява, че това е, когато общинските служби констатират, че тези, които получават социални помощи, не могат да ги използват правомерно. Има се предвид родители, които не насочват средствата за децата си, и т. н.
Струва ми се, че с решението на Министерски съвет от 15 май, което е допълнение към ПМС № 23, в единствения му член се реши от 1 май 30 на сто от целевите субсидии на общините, забележете, това са целевите субсидии, които се дават от държавния бюджет, да се изплащат под формата на натура. И там е записано - трайни продукти. Веднага след това обаче, в ал. 2, се казва, че тези трайни продукти примерно не са олио, не са месни консерви, ориз, захар или може би сухо мляко, или шоколад, а са консерви. И накрая, в ал. 3 се дават правомощията решаването на този въпрос да се извършва от министъра на труда и социалната политика.
Нямам нищо против правомощията на министъра, но лично аз смятам, че консерви във всеки един край на България, особено в малките населени места хората могат сами да си приготвят, особено що се касае до туршии и до компоти.
Второ, мисля също, че пак поради лошата ни политика миналата година в няколко района на страната се изхвърлиха и кисели краставици, тоест и корнишони, и домати. Струва ми се, че тази акция, наречена от социално слабите: "Акция "Кисела краставичка", ще ни доведе до мисълта, че от онези символични 37 хил. и 300 лева гарантиран минимален доход, който и сега не се променя, символичната част, която трябва да се даде под формата на пари, се дава под формата на консерви. При това - тези консерви във вид на туршии, които едва ли някой социално слаб има толкова голяма нужда от тях. Още повече, че тук се касае и за средства за изплащане на Указа за насърчаване на раждаемостта.
Така че, много Ви моля, господин министър, доводите на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожа Масларова.
Заповядайте, господин министър. Думата има министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова! Толкова думи казахте за лошата ми политика, че аз не можах да разбера въпроса Ви. Дано слушателите и зрителите ни са го разбрали.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо давате тези развалени консерви!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Нищо лошо не съм казала.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Госпожо Масларова, всяка една система за социално подпомагане съдържа в себе си различни инструменти, чрез които изпълнителната власт - централна и местна - подпомага нуждаещите се граждани на страната. Една от тези техники, една от тези системи е и подпомагането в натура. Тази възможност е регламентирана в закона и тя се използва не от вчера, не от днес в нашата страна. Има два модела на подпомагане в натура. Едната система или единият модел е тогава, когато отделен социален работник, в даден център, направи преценка и предостави цялата или част от помощта на отделно семейство в натура - било дрехи, било храна, било учебни пособия, било къщен инвентар. Това се прави и също има своя ефект.

Другият модел на подпомагане в натура, това са националните програми. При националните програми, които в момента се провеждат в страната, имаме подпомагане, при което на определен кръг от нашите съграждани се предоставя под формата на натура електрическа енергия, предоставят се въглища, предоставя се топлинна енергия, ако те са на парно. Такава е и програмата на трайните хранителни продукти. Тя е точно такава за национална реализация, програма, при която в цялата страна, във всички центрове за социално подпомагане, във всички служби за социално подпомагане се предоставя част от помощите под формата на трайни хранителни продукти.
Каква е всъщност философията на това подпомагане в натура, не само с храни, а въобще на подпомагането в натура? Това е един модел, при който всяка администрация се стреми към по-ефективно използване на средствата в бюджета. На първо време, това означава, може би една от целите е, че се гарантира получаването на съответната стока - било енергия, било храна, - получава се директно от семействата на социално слабите. На второ място, плюсът на такава програма в натура е, че средствата за социално подпомагане са много по-целево насочени и много по-ефективно се използват. На трето място, по този начин се създават нови работни места. Защото реализацията на една или друга стока, било енергия, било храна, било дрехи, по този начин реализация със средства от бюджета създава работни места...
ГЛАС ОТ ДЛ: Със стари консерви!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: ... в предприятията, които са ги произвели.
От друга страна, по този начин, отново повтарям и това е нормален и естествен подход във всяка страна с развита система за социално подпомагане, се стимулират определени отрасли от съответната национална индустрия.
Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че с подобен подход се увеличава реалната стойност на помощта, която семействата получават, поради възможността да се договарят много по-изгодни цени с производителите на самата стока, която се закупува от тях.
Тук само един пример искам да ви дам с програмата за храна, програмата за хранителните пакети. Стойността на тези хранителни пакети е, по преценка на експертите, около 20-25 на сто по-ниска, отколкото е пазарната цена на същите хранителни продукти, ако хората сами биха искали да ги купят.
Аз разбирам, че всяка идея, всяка програма има своите привърженици, има своите опоненти. Вие си спомняте, особено в зимните периоди, как медиите ни запознават с това, че един или друг получател на въглища си е продал въглищата или някой получател на някаква друга помощ си е разделил помощта.
Спомняте си, пак връщайки се на Вашите думи за лошата ми политика, спомняте си как точно ние, като проводници на такава лоша политика, платихме милиарди неизплатени помощи от предишни години, на предишни правителства и какво се получи в някои региони, - че тези помощи не стигнаха до семействата под формата на храна, а предизвикаха едноседмично веселие в част от тези, които ги получиха.
Подходът подпомагане в натура е познат, повтарям, във всички развити страни със системи за социално подпомагане. Ние ще продължаваме да го усъвършенстваме.
По повод на многобройните ми срещи получих, мисля че даже тази голяма среща беше в Русе, едно интересно предложение, което съм готов да подкрепя.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): От девет дерета вода... Срамота, господин министър, срамота!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Тъй като засега помощта в натура обхваща 30 на сто от субсидията от републиканския бюджет, или това е около 15 на сто от помощта, която получава едно семейство, ме попитаха: "А могат ли общини, конкретни общини да решат част от онези средства, които предоставят като тяхно задължение, а именно техните 50 на сто, могат ли също да вземат такова решение и да подпомагат семействата с други стоки, с друга форма на натура, от която семействата имат нужда?" Това наистина е много интересно предложение. И аз съм убеден, че ще има общини, които ще седнат, ще помислят и ще видят, че много по-ефективно могат да използват средствата за социално подпомагане, отколкото е това класическо плащане в брой.
Затова смятам, че с всяка следваща стъпка ние ще усъвършенстваме тази програма, не само тази, а ще разширяваме програмите за подпомагане в натура и по този начин ще помагаме по-ефективно на социално слабите. Още повече, че философията на социалното подпомагане не е да даваш пари на едно семейство, философията е да предлагаш социални услуги. Благодаря ви.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Срамота, господин министър, за всичко това, което казахте! Може ли такова нещо! Засрамете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Заповядайте, госпожо Масларова, за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин министър! Дано философията не остане такава и за в бъдеще. Защото, цитирайки точно това, което казахте току-що, че се гарантира получаването на съответна храна, бих попитала в потребителската кошница на българина какъв процент заема съответно стерилизирано кисело зеле, салата "Лечо", салата "Микс", или кисели краставички?
Аз определено считам, че доста нерационално се използват тези средства. И не вярвам, че по този начин се стимулира развитието на определени отрасли, имайки предвид, че вие определяте от кои консервни комбинати да се взима. И, примерно, в Русе са дошли от Сливен, в Сливен консервите са отишли от Карнобат, а в Карнобат са пристигнали от Първомай. Така че, не виждам някъде кой знае какво ефективно разпределение.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Лятно време!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Но аз Ви задавам друг въпрос, господин министър, който мен лично ме притеснява, а мисля, че и Вие не сте спокоен. Не мога да допусна, че този вид трайни продукти, които са точно консерви и то точно кисели консерви, и то точно салатени изделия, нали, не говоря за песента: "чушки и домати, който не яде...", тъй като тук става реч не за пресни, а за консервирани, но те се раздават и по Указа за насърчаване на раждаемостта. Едва ли българските бебета са свикнали и са се научили ...
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Ще свикнат!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: ... да ядат кисели краставички, тъй като за бибероните "Чико" няма съответното питие. Но не бих допуснала, че и родилките или кърмачките биха се чувствали по-добре, ако ядат салата. Мисля, че по-добре за тях би било да имат пари, с които да си купят може би хляб, може би малко сирене, от онова, намаленото сирене, или може би пък да си платят парното, тока и някаква друга потребност.
Така че определено считам, господин министър, че тази форма не е най-добрата. Вие почувствахте обществената реакция. И редно е да се помисли за едно рационално задоволяване, да, действително на потребностите, но на тези, които са свързани с крещящите нужди на социално слабите, а не на нуждите на хората въобще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Масларова.
За дуплика има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Тъй като по същество Вие зададохте нов въпрос, сега ще се опитам да отговоря на него - относно калорийното съдържание. С всеки един от предоставените пакети, хранителни пакети, по програмата за трайните хранителни продукти, всяко едно от подпомаганите лица получава храна със средно калорийно съдържание от 900 до 1200 калории, което е в границите на препоръките за прием на основни хранителни продукти, удовлетворяващи минималните физиологически потребности от енергия и хранителни вещества, дадени от Националния център по хигиена. Значимостта на предлаганите продукти не е само в тяхното калорийно съдържание, но и във възможността, която се създава за приготвяне на топла храна в тези семейства.
Колкото до моето твърдение, че ние непрекъснато ще усъвършенстваме програмата, аз искам да ви уверя, че това е ежедневна политика на министерството, и резултат именно на нашия диалог с обществото. Има вече решение, ако някои от семействата с деца до 2-годишна възраст преценят, че за тях е по-добре да се възползват от получаването на помощта в пари, а не в храна, те могат да го направят. Тоест, всяко такова семейство прави своя избор.
Накрая, ако си позволявам да се отклоня малко от въпроса, е, за да се спра на онази атмосфера, която искате да създадете с Вашия въпрос.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Тя е създадена, атмосферата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ние само я предаваме!
Аз ще се обърна не само от трибуната, аз ще се обърна писмено. Ще поискам от Народното събрание да ми даде протокола от днешния въпрос и днешния отговор и ще го изпратя във всички предприятия, които работят по тази програма. Ще го изпратя до всички работници, които бяха наети по тази програма, за да им кажа какво е отношението Ви към създаването на тези нови работни места.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Но това са просто измислици!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Отново заради атмосферата, която искате да създадете, искам да ви кажа, че всички вие, които сте противници на тази програма, а и не само на нея, говорите примерно през зимата за 18-те процента от хората, които се отказват от парното. Защо не говорим за 82-та процента, които остават? Защо искате да видите във всяко действие на министерството нещо нечисто, нещо лошо...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Защото е така.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: ... нещо, което на някого пречи?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Пречите на народа!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Защо не искате да погледнете, че с всяка една стъпка се опитваме с общи усилия да направим живота на хората по-добър? (Шум и реплики в ДЛ.) Всеки един от нас иска с всеки ден да живеем по-добре. Онова, което вие искате да видите във всяка една програма, скритото - то някой път ме изумява. Как можете да видите дори и в най-добрите намерения нещо, което, не знам, може би във вашите представи съществува!
Аз ви казвам, наистина ще пратя отговорите на този въпрос и вашите въпроси, ще го изпратя на онези хора, които работят благодарение на тази програма. Нека те да ви дадат своя отговор добра или лоша е програмата. Нека онези семейства, хиляди семейства, които получават храната си - нека те да ви кажат добра или лоша е програмата. Нека онези хиляди семейства, които получават въглища зимно време, те също да ви отговорят добра или лоша е.
Ето това, според нас, е социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Преди да пристъпим към следващия въпрос, искам да връча на господин Иван Борисов писмен отговор от министър Надежда Михайлова. Заповядайте.
Думата има народният представител Петър Димитров да зададе актуален въпрос на министър Иван Нейков относно назначаването на Калинка Живкова Русева за ръководител на общинска служба "Социално подпомагане" - Девня. Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! След последната масова кадрова чистка на ръководители на общински служби за социално подпомагане, за ръководител на общинската служба в град Девня е назначена Калинка Живкова Русева.
На 8 юни 1999 г. целият колектив на службата в Девня се подписва в протестно писмо до президента, до господин министъра и до всички заинтересовани институции срещу това назначение.
В тази връзка моят актуален въпрос към министъра е: на основата на какви критерии и мотиви Калинка Живкова Русева е подбрана и назначена за ръководител на общинска служба "Социално подпомагане" и как ще реагирате на протеста на работещите в службата? И за да Ви бъде по-лесно, аз ще напомня на нашите слушателите изискванията на собственото Ви министерство.
За да бъде човек шеф на такава служба, има четири критерия:
Първият критерий е да има висше образование. Калинка Русева няма висше образование - студентка е във Варненския свободен университет втори курс. Учила е две специални дисциплини: едната е "Социална психология" - има тройка, "Методи на социалните изчисления" - има двойка.
Вторият критерий е да има пет години стаж в системата на социалното подпомагане. През април 1999 г. стажът й е три години и един месец, в т.ч. по специалността - нула години, нула месеца.
Третият критерий е да притежава компютърна грамотност. Госпожа Русева не притежава документ за такава. В университета също не е изучавала такава дисциплина, но аз допускам, че може би е самоучка, има талант и в тази област.
И четвъртият критерий е да притежава умения за работа в екип. Ето какво пише екипът за нейните умения: "Целият екип, с който трябва да работи, се подписва срещу назначаването й. Оценката на колектива е: конфликтна личност, без умения за работа в екип и без качества за ръководител."
Втората група изисквания - съгласно чл. 9 на Закона за социалното подпомагане, ал. 4, назначаването става само със съгласието на кмета. Къде ви е съгласието, господин министър?
И последното изискване, което сте потъпкали - назначаването е станало чрез допълнително споразумение към трудовия договор. Но тя досега е имала трудов договор със службата по социално подпомагане в Девня. Сега заповедта й е от заместник-министър Василева. Сменя се работодателят, така че и в юридическо отношение издадената заповед просто няма сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за отговор министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров! Колкото до първоначалната фраза, която използвахте - за масова чистка, моля Ви да уточните с госпожа Масларова. По време на предишния ми отговор аз изброих предишните отговори миналите петъци и посочих колко души са освободени и въобще не може да става дума за масова чистка.
Общинската служба за социално подпомагане в град Девня е с численост 27 души, като на практика единствената развита форма на социално обслужване е домашният социален патронаж. В него работят 17 човека. Политиката на министерството в осъществяването на реформата по отношение на социалното подпомагане е да създава и развива все по-добри и все по-нови социални услуги. Очевидно е, че и за тази политика са необходими и нови, по-отворени към тази политика хора.
Назначената през месец май 1999 г. ръководителка на Общинската служба за социално подпомагане госпожа Калинка Русева е млад човек, социален работник е, тя е специалист "информационно обслужване" и е работила като такава в същата служба. В момента тя е студентка втори курс по специалността "Социално дело".
За Ваше сведение, госпожа Русева е назначена със срок на изпитване, за да се проверят нейните качества, и е с работна заплата от 160 хил. лева.
По този повод именно, който Вие поставихте, както и по повод писмото, което получих, бе проведена среща с целия колектив, заедно с ръководителя на колектива, заедно с д-р Татяна Василева - заместник-министъра. Беше дискутирано както съдържанието на писмото, така и бъдещата работа. В момента съществува нормална атмосфера за работа в центъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
За реплика има думата народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Нейков, не знам как сте констатирали нормалната атмосфера, тъй като моята информация е точно обратната. Но предполагам, че трябва да се блокира някоя магистрала и тогава ще разберете каква е атмосферата.
Накратко какво е станало? Нарушили сте закона - кметът не е дал съгласието си, Вие не сте му го искали. Нарушени са собствените Ви критерии за назначаване - безпардонно сте потъпкали и четирите критерия. Нарушили сте закона и чрез назначаването с допълнително трудово споразумение. И накрая, потъпквате волята на работещите в колектива.
Все пак възниква въпросът: защо сте я назначили? Простият отговор е, че тя е приятелка на шефката на Областната служба Сия Васева. Много прост е този отговор. Много прост е отговорът, че тя е активист на Младежката организация на СДС.
Аз се радвам много за изпитателния срок, за който говорите - 6 месеца. Знам, че СДС всичко може. Какво очаквате да се промени за тия 6 месеца - тя от втори курс да завърши пети курс; от три години стажът й да стане пет години; от компютърно неграмотна да стане компютърно грамотна; от скандалджийка да стане една отворена личност, която добре работи? Това не е сериозно! (Реплика от ДЛ: "Браво, Петьо!", ръкопляскания.)
Но аз ще Ви кажа истинската причина. Шест месеца - какво ще стане след шест месеца? След шест месеца ще са минали местните избори. Вие превръщате службите за социално подпомагане в предизборна сопа на СДС. (Реплика от ДЛ: "Браво, Петьо!", ръкопляскания.)
Господин министър, останете си представител на профсъюзите в правителството! Не се превръщайте в хартлайднер на СДС, какъвто никога не сте били! Не влизайте в групата на Дочоолу и Гочоолу за предстоящите избори! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ. Реплики: "Браво, Петьо!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Божинов, не злоупотребявайте с моите много силни чувства към Вас. (Обръща се към народния представител Георги Божинов.)
За дуплика има думата министър Иван Нейков. Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, не е вярна информацията за това, че не е изпълнена процедурата, която изисква законът относно консултации с кмета. Ако внимателно прочетете текста, ще видите, че законът не изисква съгласие на кмета. Второ, в целия център няма нито един... (Народният представител Петър Димитров връчва писмо на кмета на председателя на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Ще го предам на министъра. Заповядайте, господин Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Димитров, четете закона, вие го създавате. Вътре е записано, че не се изисква съгласие на кмета. Прочетете закона.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Има изискване за съгласуване.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ:Това какво означава според Вас, същото, което Вие твърдите ли? (Смях от опозицията.) Няма да споря с Вас. В самия център няма нито един човек с висше образование, който да може да отговори на изискванията по-добре от назначения ръководител.
Второ, аз се дистанцирам категорично от обидите, които отправихте към личността на новия ръководител. Струва ми се недостойно, без да дадете възможност на един човек да се защити, в ефир да го обвинявате. За мен това е недопустимо, както е недопустимо да ме учите на поведение, да ме учите как да оценявам живота. Тогава, когато в продължение на 10 години исках от вас социална политика точно в качеството си на профсъюзен деец, къде бяхте тогава? (Ръкопляскания от мнозинството.) Къде бяхте, когато докарахте България до просешка тояга? (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): През 1996 г. се живееше по-добре!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Сега точно от това място, което заемам, мога да видя какво означава хиперинфлация. Десет години ще ни бъдат необходими, за да преодолеем хиперинфлацията. Защо тогава не приемахте предложенията ми? Защо?
Ще отговарям на всеки един въпрос, който ми поставяте като народен представител, но категорично отхвърлям всичките Ви опити да ми бъдете ръководител, да ми бъдете учител. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Следващият актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика е от народния представител Иван Борисов Цонев относно обществено недоволство на социално слаби граждани от решението на Министерството на труда и социалната политика част от помощите да бъдат раздавани като консерви.
Заповядайте, господин Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Безработицата в област Враца е една от най-високите в България. За Оряхово тя е два пъти над средната за страната. Липсата на държавна политика за привличане на чуждестранни инвестиции формира висок процент безработица. Община Оряхово има разработена програма за намаляване на безработицата, но бюджетният дефицит от 1 млрд. и 800 млн. лева силно затруднява нейната реализация. През тази година една трета от общинския бюджет - 450 млн. лева субсидия, и още толкова собствени приходи ще отидат за социално подпомагане. Ето защо социално слабите граждани от Оряхово и ръководството на общината са изключително чувствителни към разходването на всеки лев от оскъдните средства за социално подпомагане.
Начинанието на министерството за социално подпомагане в натура беше широко отразено в средствата за информация. То беше изградено от благородни намерения, но резултатите от него не са добри. Нормативните документи позволяват част от социалните помощи и средства по Указа за насърчаване на раждаемостта да се дават в натура. Младите семейства сега питат не е ли възможно да се дават например купони за кисело мляко, за детски храни или нещо друго, с което да нахранят децата си? Бебетата не могат да ядат консерви - краставички или домати. Опасенията ви, че има недобросъвестни родители, които вместо да купят храна на децата си отиват и изпиват парите в първата кръчма, не се оказаха най-добрата основа за вземане на правилно решение. Идеята за социално подпомагане в консерви, преди всичко в зеленчуци, които са за сметка на парите, поражда силно недоволство в цялата страна. Както за всички в България, така и за социално слабите оскъдните средства, които получават, отиват основно за ток, вода и храна. Поделенията на "Енергоснабдяване" и ВиК стриктно спазват разпорежданията на своите ръководства и масово прекъсват тока и водата на лицата, които не се издължават навреме. Огромното болшинство от лишените от ток и вода са социално слаби.
Господин министър, едва ли някой може убедително да обясни икономическия ефект от това ваше решение. Раздаването на консерви не помага нито на социално слабите граждани, нито на зеленчукопроизводителите. Съвсем елементарен анализ показва, че с парите от един буркан домати например социално слабите биха могли да си купят 4-5 кг пресни домати, от които да направят 7-8 консерви за зимата. По подобен начин стоят нещата и за другите зеленчуци. Освен от зеленчукови консерви хората имат нужда от мляко, от месо, от сирене. Зеленчуци биха могли и сами да си произведат.
На мен не ми е известно досега да са изкупени консерви от преработвателните предприятия в района на Оряхово или от област Враца. В Русе например недоумяват кой и как е спечелил конкурса, та вместо да получават храната от местните предприятия, им карат консерви от другия край на България.
Моят актуален въпрос е: не е ли крайно време да спрете помощите на социално слабите граждани, раздавани в консерви, и да наредите помощите да се раздават в пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Борисов.
За отговор има думата министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Борисов, неизбежно е да повторя част от това, което казах преди малко в отговора си на питането на госпожа Масларова, но се надявам, че ще ме извините за повторението в някои аспекти.
Вие казахте в началото, че програмата има благородни намерения. Не става дума за някакво благородство. Просто искаме тези средства, които цялото общество отделя за социално подпомагане, да бъдат по-ефективно използвани. Често се поставя въпросът за това, че няма достатъчно внимание към социално слабите.
Знам, че всяка цифра е много студена, не звучи добре на хората, но все пак искам да споделя с Вас, че в бюджета за 1999 г. са отделени над 600 млрд. лева за различни програми за социално подпомагане. Това за рамките на България, за възможностите на България е огромно перо. Подпомагат се стотици хиляди семейства.
Целта на използването на средствата за социално подпомагане в програми, които подпомагат хората в натура, е един лев, който излиза от бюджета и отива за социално подпомагане, да се завърти няколко пъти, да бъде по-ефективен - да създаде работно място, да реализира направена продукция. Между другото, Вие с основание отворихте и още един кръг, през който минава този 1 лев и за който забравих да спомена. По време на преговорите, които водихме с производителите на консерви, изрично искахме, и те поеха такъв ангажимент, една значителна част от средствата, които получават по националната програма за подпомагане в храна, да стигне до производителите. Тоест, онези хора, които произвеждат селскостопанската продукция, и те ще получат част от тази социална помощ, която бюджетът изразходва - нещо, което няма да стане толкова директно, ако тези средства бъдат предоставени в брой на семействата.
Споменах и за другите плюсове на една такава програма, а именно, че на много по-изгодни цени хората могат да получат храна. И тук искам да се спра малко повече на Вашия аспект на въпроса Ви за подбора на предприятията. По време на търсенето на партньори, по време на търсенето на производители на консерви министерството установи контакти със Съюза на производителите на консерви в страната. Заедно с тях разработихме програмата. Съюзът участваше в подготовката на обявата, която беше официално публикувана в медиите, след което една комисия, в която участваха представители на ръководството на съюза и на министерството, направи оценка на представените оферти.

Беше определен кръгът предприятия, които в началото ще започнат изпълнението на програмата. Постигнахме договореност от юли месец изпълнителите на програмата да бъдат разширени още. По мои предварителни очаквания изпълнители ще бъдат повече от 20, може би към 25 предприятия в цялата страна. Те ще изпълняват тази програма. Има и предприятия в региона, за който Вие говорите - Северозападна България, има предприятия практически от цялата страна. Разбира се, това е естествен стремеж, всеки производител би искал да се включи. Ние поставихме много високи изисквания към хранителния пакет - изключително ниска цена, разнообразие на продукцията, годност, трайност на тази продукция, и не всички от производителите могат да изпълнят всички тези изисквания.
Аз приемам, че има резон и в това, което Вие казвате, да мислим напред в тази програма. Наистина хората имат широк кръг от потребности. Вероятно, дай Боже, успешно да реализираме до края на тази година програмата за трайните хранителни продукти. Вече имам контакти с млекопроизводителите. Те също търсят своето място в тази програма. Мисля, че може да се намери, пак казвам, в рамките на разумното партньорство, в рамките на част от социалната помощ, която хората получават, да се намери възможност за разнообразяване на тази програма за трайни хранителни продукти и ние обезателно ще направим това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
За реплика има думата господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Господин министър, в моя въпрос и въпроса на колежката ми Емилия Масларова ние ви говорим за това, че бебетата не могат да ядат кисели краставички. Вие ни говорите за това, че миналата и по-миналата година сте издължавали кюмюр. Тоест, говорите ми за ланския и по-ланския кюмюр и по-ланския сняг. Някак си много се разминаваме в това, което говорим.
Длъжен съм да Ви кажа, че ако за сметка на социално слабите Вие сте искали да бъдете удобен на своите шефове, безспорно тази цел сте постигнали. Вие успяхте. Така наречената помощ под форма на туршии и други консерви, господин министър, това е последната гавра със социално слабите. Вие изпълнихте "дълга си" към съответните институции и министри, освобождавайки ги от залежали стоки от неосъществен износ. Какво дойде в Оряхово? Два ТИР-а консерви! Откъде, кога произведени? - Това ще бъде друга тема.
Господин министър, нашият народ има достойнство и Вие нямате право да го унижавате! Да предлагате храна на хората във вид на зеленчукови консерви при наличието на свежи плодове и зеленчуци, това е просто безумие!
Ето защо аз апелирам още един път към Вас: господин министър, спрете тази гавра с хората. Те Ви казват ясно и недвусмислено: не щем консерви, имаме нужда от пари! И отсега Ви казвам, другия петък ще имате отново актуален въпрос от мен, колкото и това да Ви е неприятно, тогава ще Ви моля да говорим на темата кои бяха предприятията, как спечелиха кръга и колко работни места разкриха. Защото Вие говорите за Северозападна България, но аз говоря конкретно за област Враца. Там няма едно предприятие и едно работно място! Така че другия петък ще Ви моля да говорим по тази тема. Благодаря . (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Борисов.
За дуплика има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми Борисов, на всеки въпрос, който ми задавате, ще отговарям. Така че не използвайте това като заплаха. Но искам нещо друго да Ви кажа. Замислих се за това на кого съм бил удобен и не мога да разбера къде Ви настъпих. Не ми е ясно!
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, от място): Настъпихте хората!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Не ми е ясно защо е истерията, която всъщност се развихря и то точно от определени източници срещу една нормална програма. Не мога да си го обясня. Значи има нещо, което не разбирам. Сега като ви слушах, може и да не съм много прав, но си мисля, че е станало онова, което аз не съм очаквал - може би съм Ви лишил от възможността да ми задавате въпроси или да ме обвинявате, че нищо не правя за българската индустрия. Защото това, което всъщност искаме да направим, е да интегрираме социалната сфера - средствата, които отиват за една или друга част от сферата, да помагат и на другите сфери. Изглежда тук е проблемът, изглежда това, че започна това правителство да прави този интегриран подход, Ви ядосва и Ви притеснява. Обратно, ще продължавам да се срещам с всички директори на предприятия, ще се срещам със социално слабите хора, ще се срещам с работниците и на базата на техните предложения ще правя социалната политика, а не на базата на абсолютно измислени и изсмукани от пръстите обвинения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Следващото питане към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков е от народния представител Дора Янкова относно безработицата и трудовата заетост в Смолянска област.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! Моето питане е относно безработицата и трудовата заетост в Смолянска област. И ще изложа част от мотивите си за питането. В Смолянска област населението е 151 751 жители към 31 декември 1998 г. по данни на статистиката. От тях 92 385 са в трудоспособна възраст, от които 33 192 са наети по трудово правоотношение и от тях около 20 000 са в обществения сектор и 13 000 - в частния сектор, 14 354 са безработните.
Тревожат ме фактите за малкия брой наети в общините, като община Борино - 493, община Баните - 658, община Неделино - 833, община Доспат - 2241 и община Девин - 2422. Безработицата е около 19,8 на сто, което е около 7 пункта по-високо от равнището за страната. Процентът на безработните в община Борино е 37,52, община Неделино - 34,47, община Доспат - 35,2, община Девин - 22,41.
Налага се изводът, че един работи и храни пет жители.
Преди две години в диалог с министър-председателя тук, в Народното събрание, дискутирахме проблемите на Смолянска област и възможностите за решение. Тогава настоявах за политика на правителството в Родопския регион, която на практика две години не се проявява. Ще повторя и сега мотивите си. През 1992 г. уранодобивът се закри. През тези две години се ликвидираха миннодобивните дружества ГОРУБСО и са в някаква процедура за приватизация или за ликвидация - не е ясно каква е дори и на самия министър Муравей Радев. Планинското земеделие е ясно, че не е алтернатива - на семейство се пада малко, неплодородна, разпокъсана, трудна за обработка земя. Сеят се тютюн и картофи, като тютюнът се изплаща късно, а търговията с картофи над 80 на сто е натурална.
Животновъдството е нерентабилно, особено сега, когато цената на млякото е 150 лева за литър. Реституцията на горите е в процедура и няма реален ефект все още за живеещите в планината. Няма я политиката за малкия и средния бизнес.
Настоявах, настоявам и сега, правителството да се възползва от чл. 20 на Конституцията, която дава възможности държавата да създава условия за балансирано развитие на районите чрез финансова, кредитна и инвестиционна политика. Такава политика вече две години в областта не се усеща или ако я има, тя е дебалансирана. Вижте данните за общините Доспат, Борино и Девин, където безработицата е над 35%. Не отричам активността Ви за инфраструктурата на общините Мадан, Рудозем и частично за Златоград, но в останалите общини, където ги има същите въпроси, правителството не се ангажира, а проявеният от Вас личен интерес, министър Нейков, не е достатъчен. Няма ги перспективните разработки, всяко министерство работи само за себе си.
Интересен за мен е фактът и съм любопитна как Вие като социален министър ще го коментирате, че от гореизложените данни остават 44 839 жители в трудоспособна възраст, които по статистика и от бюрата по труда не се водят нито заети, нито безработни.
Факт е, че само за една година - 1998, от Смолянска област се изселиха 4898 жители, пак по данни на статистиката. Гурбетчийството и постоянната трудова миграция, движението на хора поради липса на поминък, дезинтегрирането на обществото и липсата на перспектива може би се анализират, но не се търсят решения. Такава е социално-икономическата обстановка в Смолянска област. Предполагам, че ви е известна. Много въпроси задават родопчани на нас, народните представители, за поминъка си и за това днес зададох към Вас това мое питане относно безработицата и трудовата заетост в областта.
Настоявам днес да говорим за реалните проблеми и да се опитаме да търсим реалните решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Янкова.
Думата има министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Янкова, когато подготвях своя отговор на Вашия въпрос, поисках пълна информация за цялостната дейност от страна на министерството в региона, който Вие представлявате. Данните посочват наистина тревожни цифри.
В април нивото на безработицата за областта е около 20%, както Вие казвате. Това е над средното за страната. В отделни региони на самата област нещата са още по-тежки. В един Девин безработицата стига до около 30%. Натискът върху пазара на труда, да речем, в страната е около 35-36 души за едно работно място, докато в региона е над 38 души за едно работно място.
Проблемите на заетостта и безработицата в Смолянска област са обусловени както от тези общи процеси на преструктурирането, така и от характерната за самия регион структура на заетостта, като особено негативно влияние оказа тежкото състояние на най-голямото предприятие - на "Горубсо". Всичко това ни ангажира и ни изправи пред отговорността особено внимателно да подходим към активните мерки за заетост в този регион.
Какви са в моменти тези действащи мерки, които се реализират чрез Националната служба и нейните четири бюра по труда на територията на Смолянска област - това са бюрата в Девин, Мадан, Златоград и Смолян? Искам да Ви дам само част от програмите като информация, а след това разбира се, ще се спра и на съществуващите нови възможности.
Програмата за временна заетост, която се реализира вече няколко години, през 1998 г. помогна на 2765 безработни граждани на областта, а до края на м. март 1999 г. - на нови 972 лица. Програмата от "Социални грижи" към заетост през 1998 г. имаше 224 участника, а до м. април 1999 г. - нови 161 участника. Беше реализирана и програма за наемане на безработни на непълно работно време. През 1998 г. от тази програма бяха обхванати 190 души, а през първото тримесечие на 1999 г. - нови 141 човека. Започна да се реализира и програмата за насърчаване на работодатели да наемат млади безработни граждани на работа. И ако през 1998 г. само 52 безработни младежи са започнали по тази програма работа, то само за първото тримесечие на 1999 г. те са нови 42.
На територията на общините Мадан, Рудозем, Златоград, Смолян, Баните, Чепеларе са утвърдени от Министерството на труда и социалната политика четири програми за изграждане на дружества за заетост и структурно развитие. През 1998 г. в тях са наети 913 безработни лица, а през 1999 г. имаме нови заети 299 работни места, и то са заети от безработни. В Смолян е изграден бизнес център, който да подпомага безработните при започване на собствена стопанска дейност, а и също да предоставя услуги на работодателите от региона, разкриващи работни места.
В Мадан и Златоград от началото на 1999 г. действа и програмата "Започнете вашия бизнес". В Девин, в подкрепата на програмата на ООН за развитие се реализира програма "Предоставяне икономически възможности за жените", като е осигурена кредитна линия за 60 хил. долара. Знаете за възможността съкратените от "Горубсо" да получат допълнително обезщетение от 1 млн. лв., съгласно Постановление № 100 от 1999 г.
Освен това стартира работата в Смолянска област и по проекти, финансирани от фонд "Регионални инициативи". Тези проекти осигуряват заетост в дейности, свързани с подобряване на инфраструктурата на региона. По тази програма са одобрени проекти в общините Златоград, Чепеларе и Мадан. От звената за професионално ориентиране, информиране и консултиране на територията на Смолянска област са изградени клуб "Работа" в Смолян и професионално-информационен център в Мадан.
Във връзка с продължаващото преструктуриране на икономиката министерството продължава да търси алтернативни форми за осигуряване на възможности, за осигуряване на заетост, за осигуряване на нови инструменти в борбата с безработицата. По този повод подготвихме правила за разработване на програми за заетост, които бяха одобрени от Министерския съвет в края на 1998 г. Също така е подготвено и методическо ръководство за разработване на регионални програми за заетост. Именно на тази основа, на тези два акта, в Смолян бе създаден областен съвет по заетостта, в чийто състав са включени представители на областната управа, общинските администрации, бюрата по труда, регионалните структури на национално представените организации на работодателите, на работниците и служителите, фонд "Земеделие" - неговата структура за региона, териториалното статистическо управление, различни неправителствени организации, сдружения за заетост, бизнес центърът, агенции и т.н. Този областен съвет по заетостта вече работи на принципа на трипартизма и социалния диалог и от него очакваме разработване и реализиране на регионални програми за заетост.
В заключение искам да заявя, че Министерството на труда ще подкрепи всяка инициатива, която съхранява или създава нова заетост, и която е подкрепена от областния съвет по заетостта.
Накрая, ако ми разрешите, по повод Вашия въпрос, да се обърна към Вас, да се обърна към народните представители от всички парламентарни групи от Смолянска област. Аз наистина, на базата на общата информация от цялата страна, виждам реалните трудности, пред които са изправени и работодателите, и работниците, и безработните, и общинските власти в региона. Готов съм заедно, пак повтарям, заедно с всички народни представители и областния съвет по заетостта, заедно с експертите на министерството да седнем и да изберем стратегията.
Според мен онова, което в момента се усеща като недостатък или като липса, е ориентира, виждането за една или две глобални посоки, в които да се развива региона.
В това отношение Смолян не е изключение. Сблъсках се с подобен проблем навсякъде, където започнаха да работят регионалните съвети. Вече виждам как хората намират опорните точки. Вече виждам как в Пазарджик се ориентираха към големия проект "Фютка". Виждам как във Варна започват да търсят център на стратегията за заетостта. Мисля, че заедно можем да намерим такъв център. Нека аз да бъда домакин на първата среща. Готов съм да се съберем било в министерството, било в Смолян, и всички заедно да потърсим липсващия център. Иначе ще хвърляме средства в различни малки програми, ще се опитваме да закърпваме нещата тук-там, но няма да се получи усещането за общност. Решението е там - в Смолян, и с ваша помощ можем да го намерим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Янкова, за два уточняващи въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Нейков! Да, такава е ситуацията и аз в своето изложение и в своите мотиви не отрекох Вашите активности, активностите на Вашите структури по места. Но приемам също така Вашата заявена позиция да потърсим заедно реалното решение. Но искам да задам един уточняващ въпрос, който може би е разковничето и за който Вие намекнахте: относно националната стратегия за създаване на работни места и инвестиции. И вече тук, в частност, идва Смолянска област.
Всички знаем, че заетост не може да се създава или да се задържи без инвестиции нито за работни места, нито за самонаемане за малки и средни предприятия. Тук е голямата ми тревога. В приемната ми 2 г. идват предприемачи с проекти и с амбиции, които може би с Вас ще обсъдим при идването Ви в Смолян или при Вас, и от Смолян, и от Чепеларе, и от Широка лъка и те казват, че имат идеи, че имат възможности, но нямат финансово-кредитната среда. Точно тази финансово-кредитна среда при условията на сега поставените от банките възможности, с изключение може би на финансовия Екофонд на министър Манева, където частично се решават някои въпроси за региона, друго няма.
Затова тук бих искала, в крайна сметка Вие сте представител на правителството и с тревога предполагам поставяте тези въпроси, а те са крещящи в социално-икономическата обстановка не само в Смолянска област, а в цялата държава е тежка, а процесите са много динамични. И ако Вие сте готов за един такъв диалог, който да бъде консенсусен и който действително да извежда процесите, аз го приветствам. Но малко се съмнявам, дано моите съмнения и опасения бъдат разсеяни.
И вторият ми въпрос, на който Вие частично дадохте отговор, беше за младежката безработица. В Смолянска област 36 на сто от тази цифра, която споделих, около 14 на сто са млади хора до 30 г. Факт са тези 52-ма - 1998 г. и тези 42-ма - 1999 г., но ако мислим, че младежта ни е приоритет и няма да обезлюдяваме района, ние и там трябва да погледнем. Затова ме интересува мнението Ви по тези два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дора Янкова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо Янкова! Аз самият, навлизайки в проблемите на различните инвестиционни източници, в проблемите на хората с идеи, сам бях изненадан от промяната на средата за кредитиране. Може би преди 2-3 г. аз също мислех, че най-трудното нещо е да намериш пари за една идея и най-лесното е да родиш идеята. Мисля, че не бях прав тогава. Оказва се вече, че имаш ли идеята, най-трудното е да я превърнеш в проект.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ, от място): Кое пречи?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: И аз така си мисля, че нищо не пречи да седнем и да кажем: ето, тук искаме да си направим хотел или нещо друго, или пък някакъв по-крупен проект. Чудесен е проектът в Златоград, за който искам да помогна, за създаването на парниците на базата на геотермалните източници. Но оказва се най-сложно и най-трудно да се намери финансиране не за изпълнението на проекта, има финансови източници. Не от куртоазия искам да кажа, че един от фондовете, с които най-добре работи министерството, е Екологичният фонд. Изключително добре работим и с фонд "Земеделие". Проблемът е да направиш проекта така, че да отговаря на критериите на финансовия източник. Хората по места нямат този капацитет, не успяват. Те смятат, че е достатъчно да напишеш на две страници проекта и оттук нататък някой трябва да намери финансирането. Ще им помогнем повече, ако ги научим да си правят проекти и ми се иска в тази посока да създадем капацитет в Смолянската област.
Много често идват хора с такива идеи, на част от тях успяваме да помогнем в министерството. Поемам ангажимент отново към хората на Смолянския регион всяка една идея да им помогнем да я направят на проект и след това заедно да търсим финансирането.
Но мисля, че всички стигаме до единствено правилния извод, че не може да има Национална програма за заетост, в смисъл, някъде в София да се съберем по кабинетите и там да казваме - ето, това ще правят в Девин, това ще правят в Чепеларе. Проектите са долу по места. Нашата отговорност е да им помогнем да се превърнат в продаваеми проекти.
Много по-добре ми е, когато тръгна да се срещам с един или друг финансов източник, да извадя от чантата 10 готови проекта и да им кажа: няма какво да говорим, ето ви проектите, изберете си от тях онзи, който отговаря на вашите условия, и нека заедно да го финансираме и реализираме. Според мен това е най-важното в момента в Смолян - да ги научим да правят проекти, не да ги научим, звучи много ментовски, заедно да направим проектите. Това ще бъде реалната помощ за Смолян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Янкова, да изразите отношението си към отговора.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! От Вашите отговори и от диалога тук, който реализирахме днес по моето питане, се налагат няколко извода.
Първо, идеите, които ги има в Смолянска област, са не само идеи, а те действително са проекти. Вие може да проверите във Фонда за регионални инициативи от 10-те общини, може би почти всички са с по над 8 проекта и факт е и това, че финансирахте само 4. Но около 80 проекта има - не само общински, има и частни проекти.
Но има нещо, което аз не мога да отмина, отчитайки тези 2 г., на правителството на Иван Костов, където и Вие сте министър, се налагат следните изводи.
През този период от време като че ли Вие нямахте готовата управленска стратегия за съдбата на предприятията. И в този контекст не се представи от правителството стратегия за устойчиво развитие на Смолянска област. Един от фактите е фактът в състоянието на ГОРУБСО и последиците.
Второ, не се използваха възможностите на така наречения "Социален фонд", свързан с развитието на работни места. Доколкото ми е известно, то беше оповестено Ваше намерение. Нямам представа как на практика го реализирате. Целта беше добра - да се организира и да се ограничи ефектът от масовите уволнения, а мисля, че и изискванията на Европейския съюз за създаване на социални фондове са добре и ясно разработени и известни на министерството.
Трето, изменението, за което говорихте и което се направи на Постановление № 100 за предприятията в ликвидация за допълнителни 1 млн., който ще се получават, е формално и на практика ощетява и трудовите, и осигурителните права на работниците.
Аз съжалявам, че Вие не вникнахте в реалното предложение и на синдикалистите, и на миньорите, които бяха отправени към министерството в тази връзка.
Четвърто, съжалявам, но ще го кажа. Факт е търпимостта Ви като министър, че търпите за 5-6-месечното неизплащане на заплатите на работници, а доколкото ми е известно, като синдикалист отстоявахте друга позиция.
И накрая, липсата на перспектива за младите хора, за всички живеещи в планината е факт. Аз лично няма да забравя мое посещение в девинските села Кестен, Жребово и Триград, където хората казват: "Ако няма гъби, няма с какво да храним децата си. Ние не желаем помощи, искаме да работим". И майки съветват децата си да напуснат родните си места.
Аз мисля, че ние нямаме желание и Вие, господин Нейков, да обезлюдяваме планината. Затова настоявам да продължим този диалог, да търсим реалните решения, да намерим допирните точки, да създадем финансовия ресурс, защото тази планина трябва да я има, защото министър-председателят каза, че и на това правителство тя е стратегическа и че интересите са й там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Министър Нейков има думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Госпожо Янкова, много неочакван беше краят на това, което казахте, защото то изцяло отрича началото. Точно Родопите са стратегическият регион за политиката на правителството и затова не мога да приема, че е загърбен. Нещо повече, Вие знаете, че около 40 проекта в момента финансира фонд "Регионални инициативи" и то в цялата страна. И 10 на сто от тях - 4 проекта са в Смолянския регион. Какво да кажа на другите области?
Така че не приемам това, че министерството е загърбило региона.
Колкото до социален фонд, в България няма социален фонд. Обратно, с фонд "Регионални инициативи" ние създаваме условията за неговото изграждане.
Не знам, може би не сте видели информацията в "Държавен вестник", но точно по предложение на хората на ГОРУБСО Постановление № 100 беше изменено и оттук тръгна предложението за една още по-опростена система за ползването. И в момента тя е възможно най-облекчената система за ползването на единия милион, именно благодарение на инициативата на хората от ГОРУБСО.
Накрая искам да приключа с тази теза, която в продължение на няколко години се развиваше - че ако го няма ГОРУБСО, няма да го има този регион и нищо няма да се прави. Вече хората виждат, че тезата не е вярна. Не е ГОРУБСО единственото нещо в Смолянския регион. Затова не мога да приема тезата, че с разрушаването на ГОРУБСО регионът е без перспектива. Оставете настрана клишетата. Има какво да направим за региона, искаме да го направим. Разбирате, че ако не получим тази подкрепа, заедно с всички парламентарни групи да го направим, ще го направим сами. Но смятам, че това не е най-добрият вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър Нейков.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам думата първо за процедура и след това бих искал да взема думата за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За лично обяснение ще Ви дам думата в четири без пет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Моето лично обяснение е по повод парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете си процедурата. След това ще ви обясня правилника.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вас Ви нямаше. Председателстващият каза, че в края на парламентарния контрол ще ми даде думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В края на контрола никой не може да Ви даде думата. Чета чл. 46, ал. 1:
"Чл. 46. (1) Народният представител има право на лично обяснение до три минути, когато в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно. Личното обяснение се прави в края на заседанието."
Заседанието днес приключва в 16,00 ч. Така че личните обяснения ще бъдат непосредствено преди това.
Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Вие отлично съзнавате, че с прекратяването на парламентарния контрол завършва едно заседание на парламента. Ние започваме да работим по една тема, с която започва друго заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма друго заседание, господин Божинов. Отлично знаете, че заседанието е удължено с два часа.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тогава процедурата ми е следната.
В хода на днешното заседание се изказах по процедурен въпрос относно подреждането на питанията. Вие ме уверихте, господин председател, че в рамките на това заседание отлаганото пет пъти мое питане към министър Манева ще се състои. Това и днес не се случи. И това е шестото заседание, при което не се състои моето питане.
Но аз искам да кажа - и това е втората ми процедура - че министрите трябва да уважават народните представители. Господин Нейков заяви преди малко, че в главата на депутатите от левицата се въртели далавери. А истината е следната. В нашите глави, когато той отговаряше, се породиха съмнения. Тези съмнения се основават на следното. Редица народни представители попитаха: защо при смяната на ръководителите на социалните центрове не се е спазила процедурата за съгласуване с кметовете? Не получихме задоволителен отговор. Редица народни представители търсеха логичен отговор защо на стотици километри се превозват консерви от единия край на България до другия, защо едни предприятия не са произвеждали, а са предпочетени други. И в нашата глава действително се породиха съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чакайте, господин председател, Вие сега идвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз сега идвам и Ви прекъсвам, защото две минути говорите. Научете правилника. Две минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Браните министрите, но, както ги браните, така ще ги загубите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ги браня. Прилагам правилника, господин Божинов. Хубаво е и Вие да го научите.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Тогава следващото заседание ще започне в 17,00 ч., както е по правилник.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така ще го направим. Тогава в 17 ч. ще направим следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ЗА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В РАМКИТЕ НА ОПЕРАЦИЯТА "ДЖОЙНТ ГАРДИЪН".
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по национална сигурност, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джойнт Гардиън", внесен от Министерския съвет на 22 юни 1999 г.
"Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на съвместно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика на 24 юни 1999 г., в което взеха участие министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова, министърът на отбраната господин Георги Ананиев, заместник-министърът на транспорта господин Гарабедян, заместник-началникът на Генералния щаб на Българската армия ген.л-т Добрев и представители на Министерството на финансите.
Предмет на споразумението са условията за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили и техника на Съюза, необходими за целите на операция "Джойнт Гардиън", както и за временно пребиваване на такива сили и техника, свързана с транзитното преминаване. В текста са определени изискванията и условията, които трябва да се спазват, за да се гарантира сигурното и безопасно преминаване и сигурността на българските граждани и граждански и военни обекти при стриктно спазване на българското законодателство. Споразумението урежда въпросите за предоставяне и заплащане на стоки и услуги, както и за възстановяване на преки и непреки щети. Уредени са и въпросите за размяна на информация, включително и поверителна такава и съставляваща държавна тайна.
Комисията, отчитайки мотивите на правителството, предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джойнт Гардиън".
Становището на комисията е прието на 24 юни 1999 г. с 12 гласа "за", 1 глас "против" и 0 гласа "въздържали се"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, имате думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател!
Правя следната процедура.
Искам да поясня, че днешното заседание се провежда в този час в своеобразно отклонение от правилника, но по джентълменско споразумение, което постигнахме сутринта. И аз бях този, който от името на нашата група приех предложението, споделих го с нашата група и ние го приехме. Но Вие използвахте и това джентълменско поведение, за да ни лишите, позовавайки се на процедурата, от възможността да направим лично обяснение в присъствието на министъра, който ни нанесе обида. Тоест, на благородния жест да се реши важен въпрос за страната в удобно време, Вие и това използвахте, за да ни лишите от процедура.
Това пояснение беше нужно, за да се знае, че заседанието се провежда няколко часа по-рано по взаимно съгласие и Вие и това използвахте за оная практика, която вече Ви прави негоден да ръководите парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.


ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, госпожо министър, господа министри!
"Становище
относно проект за Закон № 902-02-42 за ратифициране на
Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за
транзитно преминаване през територията на Република
България в рамките на операцията "Джоинт Гардиън", внесен от Министерския съвет на 22 юни 1999 г.

На свое заседание от 24 юни 1999 г. съвместно с Комисията по национална сигурност и с участието на министъра на външните работи Надежда Михайлова, министъра на отбраната Георги Ананиев, заместник-министърът на транспорта Апик Гарабедян, Тенчо Добрев - заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия, Юри Щерев - началник на Управление "НАТО, ЗЕС и въпроси на сигурността" и представители на Министерството на финансите Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джоинт Гардиън" и прие следното становище:
Отчитайки мотивите на правителството, предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джоинт Гардиън", съставено от вербална нота на НАТО № 99/770 от 18 юни 1999 г. и вербална нота на Министерството на външните работи на Република България № 55-07-422 от 21 юни 1999 г. и анексите към тях, сключено на 21 юни 1999 г.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Агов.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
От името на вносителите има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-острата фаза от кризата в Югославия беше преодоляна по начин, който открива реални възможности за трайно политическо решение на Косовския конфликт, а следователно за цялостно стабилизиране на обстановката в Югоизточна Европа. Това стана благодарение на единството на демократичните страни от цяла Европа и от демократичната общност на света, като България наред с другите страни доказа своята политическа зрялост и способност да поема своите отговорности в защита на българските национални интереси и солидарност с международната общност в намиране на дългосрочно решение на проблемите, свързани с дестабилизацията на региона на Югоизточна Европа.
В контекста на Косовската криза българските интереси бяха ясно формулирани и заявени от българското правителство, а именно решително прекратяване на политиката на насилствена промяна на етническия състав на Балканите, на етнически геноцид и прочистване, създаване на условия за началото на процес на политическо решаване на конфликта, който да доведе до траен и справедлив мир в региона, недопускане на промяна на границите или териториално прекрояване в Югоизточна Европа.
Досегашното успешно отстояване на тези интереси демонстрира също по убедителен начин правилността на евроатлантическия избор на страната ни и основаващата се на него политика.
Независимо обаче от позитивния обрат на събитията, рисковете далеч не са зад гърба ни. Последствията от конфликта предстоят още да бъдат преодолявани, а опасността от ново изостряне на ситуацията не е напълно преодоляна. Мирът в Косово все още е твърде крехък. Обезпокояващи са сигналите относно опити за насилие над представители на цивилното население и свързаната с това опасност от нова бежанска вълна. Не по-малко крехка е стабилността в най-силно засегнатите съседни на Съюзна република Югославия страни. Огромни маси бежанци и депортирани продължават да бъдат дестабилизиращ фактор за Балканите.
Демократичното бъдеще на Съюзна република Югославия е под въпрос, а оттук и заплахата от нейно по-нататъшно разпадане. Инфраструктурата, свързваща България с Европа, все още е сериозно нарушена, без да са ясни перспективите както за бързото възстановяване на старите, така и за изграждането на новите коридори.
Подчертавам всичко това, защото съм убедена, че все още е твърде рано да бъдем напълно спокойни. Убедена съм, че провежданата от България политика по Косовската криза трябва безусловно да продължи с удвоена енергия, като се използва и развива постигнатия позитивен импулс. В този контекст ключов и жизнено необходим елемент е взаимодействието с международната общност и с НАТО. Без решително присъствие за сигурност на Алианса удържането, стабилизирането и трайното възстановяване на мира в Косово и прилежащите райони е просто невъзможно. В момента за интересите на България няма по-важен приоритет от успеха на ръководените от НАТО международни сили за поддържане на мира КФОР и на провежданата от тях операция "Джоинт Гардиън".
Най-важните цели, които си поставя тази операция, са връщането на депортираните косовски албанци, предотвратяването на нови вълни от бежанци, разоръжаването на всички въоръжени групировки, пресичането на всякаква опасност от възобновяване на насилието и превръщането на Косово в демократична многоетническа общност с широка автономия и силно самоуправление в рамките на Съюзна република Югославия, както и демократизацията на самата Съюзна република Югославия. Всички тези цели зависят от ефективното изпълнение на Международните сили по поддържане на сигурността в Косово.
Затова, пак повтарям, преките интереси на България изискват операция "Джоинт Гардиън" да стартира в пълен мащаб, колкото е възможно по-скоро. Това в немалка степен зависи и от пропускането през наша територия на силите и средствата на страните от НАТО, които са заявили или ще заявят подобна необходимост. Именно в този по-широк контекст бих искала да бъде разгледан въпросът, който се поставя днес на вашето внимание, а именно за предложеното от правителството ратифициране на споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операция "Джоинт Гардиън".
И още няколко пункта. Преди всичко Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН се превърна в свидетелство за единството на международната общност и нейната решимост за налагане на мира в Косово. Ако в периода на въздушните удари срещу Съюзна република Югославия да е имало различия в оценките на различните международни фактори, то в периода на налагане и поддържане на мира те са напълно единни. Доказателство за това е постигането на решение за общо военно командване на КФОР, нещо, междупрочем, което беше потвърдено и със съобщението, че президентът Елцин е одобрил руското участие на КФОР на 23 юни.
България не може да не съдейства за изпълнението на една мироопазваща операция на международната общност, която се предприема на базата на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. България е член на ООН и има международни ангажименти да подпомага операции по налагане и поддържане на мира, още повече, че това се отнася до операции в непосредствена близост до нашите граници, и още нещо - операции, от които жизнено зависи сигурността и стабилността на региона на Югоизточна Европа.
Няма никакви основания България да остане извън процеса на установяване на международното военно присъствие в Косово. Точно обратното, България трябва да съдейства на тази операция, защото без нея не е възможна трайна стабилност не само на Косово, но и на целия район.
България трябва да подкрепи общите усилия на международната общност, защото това отговаря на нейните, български национални интереси.
В продължение на една година България бе сред най-ефективните фактори, търсещи политическо решение на кризата в Косово. В последствие България беше част от общите усилия за прекратяване на хуманитарната катастрофа. Сега няма причина България да не бъде част от усилията за налагане и поддържане на мира. С други думи логическото продължение на нашата политика по конфликта в Косово налага участието ни в операция "Джоинт Гардиън".
И още нещо, понеже много се говори за това как ние ще участваме във възстановяването и развитието на региона. Операцията "Джоинт Гардиън" е средството, чрез което ще бъдат създадени условия за утвърждаване на мира и за налагане на траен политически изход от кризата. Основният наш интерес е постигането на бърз и справедлив мир. Без това условие не е възможна трайна стабилност на Балканския регион, не е възможно завръщането на бежанците по родните им места, не е възможно началото на икономическата реконструкция, предпоставка за която България вижда в успешния изход на тази операция.
Именно затова България своевременно ще подкрепи тази операция, за да могат и нейните, български стопански обекти, да се включат активно в самата реконструкция.
За първи път през последните десетилетия България със своята политика заслужи признанието на международната общност за своята първостепенна роля в региона. Ето защо тази именно първостепенна роля в региона налага и активното участие на България в една операция по поддържане на мира. Защото мирът, уважаеми дами и господа, не е само отсъствието на война. Мирът означава стабилност, мир и просперитет, които могат да бъдат реализирани само когато се създаде един модел на мултиетническа търпимост и толерантност между различните етнически групи в региона, които да съумеят да живеят в спокойствие и да изградят бъдещето на един регион, който да принадлежи към обединена Европа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Има думата министърът на отбраната господин Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да отбележа, че това споразумение, което е на вашето внимание, е всъщност второто споразумение, което постигаме с НАТО, което де факто ни прави не само партньори, но и съюзници в една конкретна мисия. Работата по споразумението показва висока степен на политическа зрелост, добра координация между различните министерства и ведомства, между изпълнителната и законодателната власт. Като министър на отбраната искам да подчертая, че тази работа позволи да бъдат направени решителни крачки в областта на повишаване на оперативната съвместимост и бе постигнато много полезно взаимодействие с органите на НАТО, което е съществен принос в подготовката ни за присъединяване.
Споразумението, което се предлага за ратификация на Народното събрание, третира условията и изискванията за транзитно преминаване през територията на Република България на Въоръжени сили на НАТО за провеждане на операция "Джойнт Гардиън".
Във връзка с това искам да обърна вашето внимание на няколко обстоятелства. Преди всичко искам да подчертая, че става дума за операция на НАТО по поддържане на мира под егидата на ООН. По силата на чл. 7 на споменатата по-горе резолюция 1244 на Съвета за сигурност, Република България, като държава-членка на ООН, е призвана да участва в установяване на международното присъствие в Косово със същественото участие на НАТО. Според т. 4 на Анекс 2 на Резолюцията, Международните сили за сигурност ще имат общо командване и ще имат за основна задача създаването на нормални условия за завръщането на всички бежанци в своите домове.
На второ място, Споразумението е изготвено преди всичко на основата на представения от наша страна проект и осигурява необходимите гаранции за безопасно преминаване на силите и техниката, без да се нарушава нормалният граждански трафик и при спазване на българското законодателство.
На трето място следва да се посочи, че при предоставяне на услуги и съоръжения на НАТО от страна на българските власти ще се използват тарифите, които се прилагат за нашите Въоръжени сили.
Искам да отбележа, че при подготовката на Споразумението беше широко използван опитът, който имаме от сключеното Споразумение между Република България и НАТО за участие в Програмата "Партньорство за мир". Нещо повече, и в двете ноти изрично е подчертано, че всички спорове, отнасящи се до статута на Въоръжените сили във връзка с тълкуването или изпълнението на това Споразумение, ще се уреждат в съответствие със Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир".
Във военнотехническо отношение практически са подготвени всички условия за успешно изпълнение на Споразумението. Практически конкретните разговори между НАТО и Република България относно транзитното преминаване в рамките на операция "Джойнт Гардиън" започнаха още през месец май т.г. С Министерството на транспорта бяха уточнени основните разтоварни пунктове. Съгласувано е всъщност и организирането на разтоварването и натоварването на бойна техника и материални средства. Медицинското осигуряване на силите на KФOР, които ще преминават през нашата страна, в пунктовете за товарене, разтоварване и по маршрутите за движение, ще се извършва от военните болници и поликлиники, които се намират на територията на страната ни, а при необходимост и от граждански здравни заведения. Охраната при разтоварването, превозването на техника с железопътен транспорт и движение на колоните по автомобилните пътища ще се осъществява със сили на Военната полиция и на Националната полиция.
Личният състав от войските на НАТО ще се превозва основно по въздуха, а техниката и оборудването - по суша. Разрешителният режим на Споразумението обхваща цялото времетраене на операция "Джойнт Гардиън". Разбира се тук ще посоча, че съгласно чл. 19 от Резолюция 1244, която визира срока за тази операция, тази операция всъщност ще трае 12 месеца, който срок при необходимост може да бъде продължен с решение на Съвета за сигурност.
По отношение на финансовата страна, постигната е договореност НАТО да бъде освободена от някои плащания на такси. Такава договореност НАТО има и с други страни, чиито инфраструктури ще бъдат използвани. Ще се заплащат само, ако се искат допълнителни услуги или бъдат нанесени щети по време на транзитното преминаване на войските и техниката. Транспортните услуги на територията на страната ще се предоставят при условията, валидни и за българските Въоръжени сили. Това значи, че ще се използват тарифите, съгласно нашето законодателство.
За осъществяване на свободното и безпрепятствено преминаване по взаимно договорените маршрути за координирането на действията на НАТО и Република България по време на операцията, се предвижда да се създаде Национален транзитен координационен център с участието на представители на различни министерства и ведомства и на специалисти от НАТО. Предвижда се този Координационен център да включва Военно командване за осигуряване, Координационен център за получаване на всички заявки, Център за координация на придвижването и се предвижда да бъде създаден и Пресцентър. Структурата и функциите на този Координационен център ще бъдат утвърдени с моя заповед. Искам да подчертая, че ръководството на центъра и неговите структури ще се осъществява от български офицери, а офицерите от НАТО ще изпълняват функции по съгласуването на действията на страните и ще консултират при необходимост българските специалисти.
В заключение, уважаеми дами и господа народни представители, искам да посоча, че с логистичната подкрепа на операция "Джойнт Гардиън" нашата страна ще има възможност да участва реално в една от най-големите операции по поддържане на мира. Необходимо е да се знае обаче, че тази поддръжка е сложна задача, която трябва да ангажира усилията на множество звена от изпълнителната и местната власт и нейното практическо изпълнение ще бъде истинско предизвикателство за всички нас.
Във връзка с това се обръщам от тази трибуна за обществена подкрепа по приложението на Споразумението. Вярвам, че всички вие сте убедени в необходимостта от тази стъпка на правителството. Няма никакво съмнение, че тя отговаря на националните ни интереси и е в духа на политиката на Република България за мир, сигурност, демокрация и спазване на човешките права. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ананиев.
Има думата народният представител Иван Глушков от Парламентарната група на СДС.

ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
На нашето внимание е законопроект по едно изключително важно споразумение, постигнато между правителството на Република България и НАТО. Става въпрос за една изключително важна международна мироподдържаща операция, с която България ще даде своя принос за установяване на мир и стабилност в Югоизточна Европа - нещо, което беше поискано и за което настояваха всички политически сили в този парламент.
Аз трудно бих могъл да намеря допълнителни аргументи в подкрепа на това споразумение след изказванията, които чухме тук от министъра на външните работи госпожа Михайлова и министъра на отбраната господин Ананиев. Искам да изразя моето удовлетворение от конструктивния дебат, който се получи вчера по време на съвместното заседание на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност.
Радостно е, че представители на всички политически сили в тези комисии изразиха принципно съгласие и одобрение на постигнатото споразумение. Разбира се, бяха повдигнати редица въпроси, свързани с военнотехническото прилагане на споразумението, които въпроси смятам, че намериха разширен и компетентен отговор от представителите на правителството в комисиите.
Аз съм убеден, че гласувайки в подкрепа на това споразумение, ние ще дадем още един пример за последователната и принципна позиция на българското правителство във връзка с конфликта в Косово. В същото време от своята подкрепа на това споразумение в парламента всяка политическа сила ще докаже колко и доколко успешно потвърждава на дело своите политически позиции.
Призовавам всички представители в този парламент, всички депутати да подкрепят споразумението, постигнато за умиротворяване на района на Балканите, на района на Югоизточна Европа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господа министри, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изкаже едно становище, което е становището на Зелената партия, различно от становището на моята парламентарна група. Ние сме една демократична група, имаме различни становища. И то не съвпада, за мое съжаление, с общото мнение, което виждам, че се оформя в залата.
Какво имам предвид? Ние, Зелената партия, сме по принцип "за" миротворчески сили в Югославия, "за" това тези миротворчески сили да минат транзит през България, но ние няма да подкрепим това конкретно споразумение поради една съвсем проста причина. Това не е споразумение за преминаване на войски, това е споразумение за оставане на войски. И това е споразумение за едно безплатно ползване на цялата българска инфраструктура за сметка на българския избирател.
Но все пак аз искам да се спра малко и на принципните позиции, от които се разглеждат тези проблеми. Ние изхождаме, пак подчертавам - Зелената партия, от принципната позиция, че интересите на България са в един активен неутралитет. Той трябваше да бъде използван и по времето на войната, и след това. Естествено този активен неутралитет не само не отхвърля, но и потвърждава принципното осъждане и несъгласие с действията на режима на Милошевич. Но то е продиктувано и от нашите национални и икономически интереси по отношение на Русия, по отношение на Гърция, даже по отношение на Югославия, през чиято територия преминават нашите пътища към Европа. Този неутралитет безспорно също така ни дава възможност, искам да потвърдя още веднъж нашата позиция, че ние сме по принцип "за" това през България да преминават войски, когато става дума за миротворческа акция в Югославия. Но, пак повтарям, това не е договор за преминаване на войски.
Ще се спра след малко с аргументи за това, за да подчертая разликата в позициите ни с управляващите.
Съюзът на демократичните сили има едно по-различно становище от гледна точка на вижданията си за националния интерес на България. Аз бих го определил като едно пълно подчинение на интересите на страната, подчинението им към интересите на НАТО и по-конкретно - САЩ. В името на тези интереси не трябва да забравяме, че беше нарушена последната Резолюция на ООН № 12-44 от тази година, в която се казва, че "всички страни трябва да съдействат на силите, които ще бъдат умиротворители в Югославия". Но се оказа, че ние имаме различен аршин по отношение на Русия и по отношение на НАТО.
Мога да разбера тази позиция от гледна точка на тази доктрина за подчиняване интересите на България на интересите на НАТО и на САЩ. Аз бих я нарекъл "Доктрина на слугинажа". Но, в крайна сметка, вие сте управляващи и имате право да вземете това решение.
Но аз бих попитал - в рамките на каква доктрина се отстъпва цялата инфраструктура на страната за неопределено време? Именно неопределено време! Тези войски могат да влизат, да излизат неизвестен брой години, неизвестен брой войски и всичко това става за сметка на българската държава. Ясно е записано в споразумението, че това са безплатни пътувания в страната.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не е вярно това.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Не е вярно, ще четем споразуменията, ако е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дванадесет месеца.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: В рамките на каква доктрина се очертава временен престой? Временен може да бъде и 10 години? Временен може да бъди и един ден?
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Прочетете споразумението!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Аз съм чел споразумението много внимателно и съм съгласен да говорим текст по текст. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: По-страшното е, че този неопределен престой по време, неопределено на брой преминаване на войски, които стават за сметка на българския данъкоплатец даже няма да бъде управлявано от Народното събрание, а на практика - от един чиновник. Преди всичко той ще се превърне в централната фигура в България. Това е директорът на Българските държавни железници, с който директно ще се свързват и ще му казват какви нужди имат, а той само ще им осигурява вагоните и мотрисите! Това е истината! И това е при една компания, която се намира във фалит!
На практика се получава следното - че тезата, която издигна премиерът, че ние оттук нататък нямаме моралното право да изискваме компенсации от НАТО и от западните държави, вече се развива в една нова фаза. Ние не само, че няма да искаме компенсации, не само, че няма да ги очакваме, нещо повече - ние ще плащаме! Ние ще плащаме издръжката на тези войски, които ще минават през България.
Оттам аз искам да заключа и съм готов, ако искате да говорим конкретно по текстовете на споразумението, че... Не виждам защо ми спирате времето? (Обръща се към председателя Йордан Соколов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сигнализирах Ви, защото Вие заявихте, че изказвате различно становище от това на парламентарната група. И съгласно чл. 44, ал. 4: "допуска се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 5 минути".
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Добре, завършвам.
Ние сме за такова споразумение, в което ще има конкретно срокът, през който ще минават войските - 7-10-20 дни, броят на тези войски. И всичко това да става за сметка на този, който е юридически собственик на войските. Това е единственото разумно споразумение за България, останалото е, на практика - продажба на национален суверенитет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За първа реплика има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, при наличния консенсус в тази парламентарна зала, изразен вчера по един толкова категоричен начин в дискусиите в двете комисии и намерил израз в гласуването в Комисията по външна и интеграционна политика, в тези дебати бяха изговорени всички онези въпроси, които будеха резерви в част от българското народно представителство и те получиха своите отговори. Това беше докладвано тук по един недвусмислен начин както от министъра на външните работи, така и от министъра на отбраната.
Аз се учудвам как е възможно в тази зала да се изговорят толкова неистини. Първата неистина е, че няма да има парламентарен контрол върху транзитното преминаване и изпълнението на споразумението. Ще има парламентарен контрол, тъй като ръководител на Координационния център е министърът на отбраната. Министърът на отбраната е толкова отговорен пред този парламент, както всеки друг член на правителството.
Наред с другото - за времетраенето на това споразумение. Един въпрос, който буди много спекулации и аз искам от тази трибуна веднъж завинаги да се запише в този протокол, че времетраенето на споразумението е точно толкова, колкото е времетраенето на действието на Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на ООН. И за господин Каракачанов ще съобщя специално: времетраенето на тази резолюция е една година, след което има нова санкция на Съвета за сигурност. Добре е тези неща да се знаят от българската общественост и да не се спекулира повече с тях. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
За дуплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): По въпроса за времетраенето - никъде не е записано една година. Пише: докато трае тази операция "Джойнт Гардиън". Това е фактът. Важното е какво всъщност ние гласуваме, а не какво някъде някой друг е взел решение - не това Народно събрание.
Другото, понеже се подхвърляха реплики, че не е било безплатно. Четете т. 11: на НАТО се разрешава да ползва летища, железници, пътища, пристанища, без да плаща съответните такси, налози, мита, вземания или сборове, дължими за самото използване... Тогава за какво говорим?
И последното, по въпроса за това кой реално ще командва. Прочетете какво пише: исканията за съответния транспорт се отправят към началника на БДЖ... А това, че някой там може би да знае, той естествено ще знае, щом е назначен. Но въпросът е кой дава окончателното решение и кога това Народно събрание ще научи колко войски са преминали и кои са те? Вероятно ще ги научи някога, може би, когато се отворят секретните файлове, но преди това няма да ги знае.
Между другото има още една интересна точка: също така се задължаваме да предоставяме информация държавна тайна... Аз тогава питам за кого е държавната тайна? Вероятно е само за българския гражданин, но не и за съюзниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата народният представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Военните действия в Косово приключиха. На 4 май в тази зала аз от името на своята парламентарна група подчертах, че светът върви към мир и че този мир вероятно ще бъде сключен преди изборите за Европейски парламент. За сведение само ще спомена, че 5 дни преди подписването на мира в предаване по Българското национално радио министър-председателят заяви, цитирам: че предстои дълга, неколкомесечна война и вероятно сухопътна операция...
Казвам това, за да се знае, че прогнозите в политиката и особено, когато става дума за геополитически конфликти, са нещо много важно.
Днес имаме мир, но нямаме край на конфликта. Затова се налага още веднъж да подчертая някои принципни страни от позицията на българската Евролевица, заета в последните месеци тук:
Тази позиция беше срещу етническото прочистване от самото начало и срещу политиката, която го провокира.
Тази позиция предполагаше стремеж да не се участва във военни операции и военни конфликти нито пряко, нито косвено, но заедно с това в Декларацията от 25 март на Народното събрание ясно подчерта необходимостта от това, че са необходими мироопазващи сили, които да не допуснат разпространението на конфликта.
Нашата позиция подкрепяше целите на Северноатлантическия пакт, както личи от две решения - през октомври миналата година и март тази година, но имаше сериозни съмнения по инструментите и средствата за тяхното постигане. Днес ние виждаме какво е постигнато и какво не, доколко е стабилизиран регионът, създадоха ли се мултиетнически държави в района на Косово, има ли спокойствие на територията на балканските страни.
Нашата позиция обаче, дами и господа, е свързана и с нещо, което не мога да не припомня на колегите народни представители. То е една молба, един апел към всички вас. Това е едно предупреждение за бъдещето.
Никога геополитически и регионални конфликти не трябва да стават повод за разделение на партиите, на държавните институции и на народа като цяло. За съжаление и този път, както поне 10 пъти или 5 пъти през това десетилетие българският народ беше разделен от своите политици. Стигна се до масови демонстрации, а след това до използване на ситуацията за теснопартийни цели и за дамгосване на политическия противник. Всичко това доведе до нагнетяване на атмосфера, която не беше нужна на страната и днес се вижда, че тя е била безполезна. Точно обратното: стремежът към консенсус в такива случаи прави страните силни, а политиците им отговорни. Ние не участвахме в тези прояви и смятаме, че сега имаме пълното право да заявим, че националното съгласие трябва да се кове именно по повод на такива конфликти, за да тежи нашата позиция в Европа, в света, на Балканите.
Защо конфликтът в Косово продължава и какви са неговите опасности?
Преди всичко ние трябва да подкрепим и днес да изразим единодушно в това Народно събрание всички усилия на мироопазващите сили, без които не е възможен мир в Косово и на Балканите като цяло. Нещо повече, връщам се към свое изказване през март тази година и трябва да кажа отново и да повторя това изказване: че без външни сили при създалата се обстановка не беше възможно решение на конфликта. Мироопазващи сили, а не сили, които правят война и създават нови междуетнически пропасти. Именно тези мироопазващи сили, които днес от нас искат да поемем своята роля и своята отговорност за поддържане на мира и в стратегически аспект за превръщането на Балканите в нормален европейски регион за взаимодействие между страните и народите.
Заедно с това ние обръщаме внимание на необходимостта да се съхранят границите на Югославия и подчертаваме, че всяка промяна на границите в региона може да бъде повод за нови конфликти. Знаем колко е трудно това сега, когато много хора не могат да си представят как косовци и албанци ще живеят заедно. Трудно могат да си го представят днес, когато отново много къщи се горят или някой прочиства друг, че това може да стане. И все пак усилията трябва да бъдат направени, защото една промяна на границите на Балканите може да доведе до искания за верижни промени на тези граници, което да засегне и нашата национална сигурност.
Ние предупреждаваме и за още една опасност. Тя е съвсем реална. И за нея аз предупредих на 4 май. Това е създаването на моноетнически държави на Балканите. Съвременният свят, дами и господа, е мултикултурен и мултиетнически. Не може да има спокойствие и демокрация, ако има етническо прочистване от която и да е страна. Както се обявихме срещу етническото прочистване през миналата и тази година от страна на сръбските власти, така днес предупреждаваме за етническо прочистване от другата страна. Ако се отиде по този път, ако Балканите ще останат модел за моноетнически държави, това непременно ще дава повод за нови конфликти и за много лоши примери, които отново засягат нашата национална сигурност.
И накрая трябва да кажа като урок от изминалия конфликт, от изминалата война, че етническият мир и демокрацията са неразривно свързани. И този въпрос не е решен докрай. И ние знаем много добре, защото всяка диктатура или полудиктатура, всеки авторитаризъм - и казвам това, за да бъде обица на нашето собствено ухо - провокира рано или късно междуетнически конфликти. За да има нормален етнически модел на взаимодействие между етносите, задължително трябва да има демокрация и гражданско общество. В противен случай рано или късно различията прерастват в пропасти, а политическите пропасти - в конфликти, какъвто имахме в Косово.
Днес има убийства, днес има нови палежи. И това е също толкова опасно, колкото и нещата, които видяхме преди месец. Но заставайки против всичко това, ние трябва да подкрепим внесеното днес решение именно по политически причини. Това решение е единствено възможното, защото без това решение България може да пропусне може би най-голямото и най-важното за нея. Както беше лошо тя да участва пряко или косвено във военни действия, така тя не може да пропусне да участва в мироопазващи операции.
Има реална опасност, и аз говорих тези дни пред Съвета по национална сигурност за това - една геополитическа опасност България да остане по-назад, доста по-назад от нашите съседи в развитието си и пътя си към Европа. Не защото тя въобще е по-назад, а защото Македония и Албания днес са на мода. Защото Румъния има собствени интереси и очевидно ги смесва с някаква небивала последователност, а не искам да кажа и по-тежки думи. Защото ние сме единствената страна, заедно с Македония, която зависи непосредствено от своето северозападно геополитическо направление.
Без да решим тези въпроси в нашата външна политика, ние няма да можем да успеем стратегически. Това обективно ще задържа процесите на интеграция в Европа, независимо кога и как ще започнем преговорите за интеграция с Европа. Защото едни преговори, за които ние ще се борим и ще приветстваме, могат да бъдат началото, но краят може да бъде и след пет, и след десет, и след петнадесет години. А днес може да направим една крачка в посока към това.
Ние трябва да кажем, и този парламент да определи, каква е нашата роля и отговорност за мира. Ясно е, че не можем да откажем, би било нелепо да се правим на дребни търговци, когато става дума за мироопазващи сили. Ето защо това решение ще бъде гласувано от нашата парламентарна група.
Също така ние трябва да помислим как можем да избегнем това, което в момента присъства в Сърбия, това, което е като настроение по повод на войната в някои други съседни държави и да участваме по-активно във възстановяването на региона.
Ние трябва да помислим и правителството трябва да даде отговор дали е възможно и дали има вариант ние да участваме с военноинженерни или военностроителни части, с военнополицейски части. И трябва да дадем отговор не по принцип, само защото ни се иска в момента, а защото става дума за въпрос, който отива в икономиката и отива в интересите на страната в близкото десетилетие. За нас нещата не се градят само със заклинания и етикети, а се градят с реална политика, която винаги е икономическа.
В заключение ми позволете да кажа, че аз не смятам дискусията в нашия парламент по този въпрос за балканската ни политика за приключил. Нашето решение днес се основава на решението, което българската Евролевица подкрепи от м. октомври м.г. и от м. март т.г. Няма никакво противоречие, дами и господа, и казвам това на неколцината депутати, които са единствено против в тази зала за това решение, между решението, което гласувахме през октомври и решението, което гласуваме днес. Става дума за една и съща теза - логистична подкрепа на мироопазващи сили. Защото, ще повторя отново речта си от 4 май, и най-добрата война винаги е по-лоша от най-лошия мир. Впрочем мирът на Балканите няма алтернатива. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, драги колеги народни представители! Естествено, на всеки в тази зала и на всеки българин е скъп мирът в нашия регион, и да спре тази умиротворителна война.
Моето изказване се състои в следното, то се отнася и за госпожа министъра на външните работи, която в момента не е на мястото си.
Искам да направя две уточнения. В мотивите, подписани от господин Костов, се казва: "Споразумението не се отнася за въоръжени сили на държавите нечленки на НАТО, които биха могли да участват в операцията под общото ръководство на съюза или да взаимодействат с него в рамките на международните сили в Косово." Но в същите тези мотиви пише: "В споразумението е предвидено за целите на изпълнението му, както и за други споразумения за транзитно преминаване, които са в сила между Република България и НАТО, страните да разменят помежду си необходимата информация, включително поверителна или съставляваща държавна тайна."
За какво са на НАТО държавните тайни на България, когато само преминава? Просто ако може някой да обясни, господин министър. (Смях в мнозинството.)
И в т. 11 пише, че "НАТО няма да заплаща нищо за преминаването през България".
Ако е вярно това, което съобщи "Нюзуик" от м. април т.г., в базата си в Инджирлик, в Турция, макар че Турция е членка на НАТО, НАТО й заплаща всяка година по 500 млн. долара. Особено важно е това за България, когато сега е в криза и има толкова много милиони загуби от тази война!
И второ, във всички точки на Споразумението, и във всички анекси - 1, 2 и 3, никъде не е казано как ще се осъществява контролът, ако този личен състав мине през България, а ние знаем откъде минава пътят, пренася наркотици. Благодаря. (Смях в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бонев.
Има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Точно преди две седмици по време на парламентарен контрол аргументирах оценката на Демократичната левица за поведението и позициите на БСП и СДС по повод на кризата в Косово и войната срещу Съюзна република Югославия. Тогава подчертах, че днес всеки честен човек разбира, че тази война беше излишна и вредна. Тази война не бе нужна нито на Европа, нито на Балканите, нито на България. Тя не постигна нито една хуманна цел. Демократичната левица доказа, че стои и морално, и политически, и интелектуално много по-високо от СДС и неговото правителство.
Наистина, уважаеми колеги, войната дълбоко ни раздели и дестабилизира цялото българско общество. Въпреки това ние сме длъжни да направим опит за единна национална позиция по следвоенното възстановяване, развитието и сигурността в региона и у нас. Както отбеляза президентът Стоянов - да бъде обърнат гръб на дебатите около войната в Косово, за да можем да концентрираме цялата си енергия във формулирането на националните приоритети.
Вместо позитивна дейност, обаче, предполагаща прякото участие на Народното събрание в изработването и изследването на комплексна национална мирна програма, на 22 юни с речта си тук, министър-председателят продължи конфронтационния си политически курс срещу определени парламентарни сили. Очевидно на някои държавни фактори им е трудно да се държат националноотговорно и адекватно както в условията на война, така и в мирни условия. По този начин и с този маниер не се прави силна политика.
Уважаеми господин председател! При тази неблагоприятна вътрешна политическа обстановка, на нейния фон и мнозинството, и опозицията са изправени пред едно от най-големите и трудни изпитания на Тридесет и осмото Народно събрание - да кажат "да" или "не" на ратифицирането на Споразумението между Република България и Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джойнт Гардиън".
Веднага ще заявя, че депутатите-социалисти ще подкрепят ратификацията на този международен договор. И това става след много отговорна и задълбочена дискусия, след претегляне на плюсовете и минусите, на позитивите и негативите. Който с лека ръка и без да се замисли гласува положително, едва ли е на висотата на проблема. Който очаква от депутатите елементарно съгласие, е лишен от държавнически подход.
За нас, депутатите от БСП, положителното гласуване по въпроса е логическо следствие на цялостната ни последователна и непротиворечива позиция по кризата и войната. Всеки един пункт от нашите изявления и декларация издържа на натиска на историята и времето, без да жертваме правото, морала и добросъседството в международните отношения.

Ние ще гласуваме "за", защото винаги сме твърдели, че косовската криза няма и не може да има военно решение.
Ние ще гласуваме "за", защото винаги сме отстоявали, че България може и трябва да бъде част само и единствено от мирното решение.
Ние ще гласуваме "за", защото винаги сме били привърженици на мироопазващи сили, а не на каквито и да са международни сили.
Ние ще гласуваме "за", защото винаги сме признавали върховенството на ООН и на Устава на ООН, върховенството на универсалната система на международен мир и сигурност, защото на Съвета за сигурност принадлежи главната отговорност за мира и сигурността в света.
Ние ще гласуваме "за", защото има Резолюция 1244 на Съвета за сигурност от 10 юни т.г., съгласно която политическото решение на кризата в Косово изисква разполагането там под егидата на ООН, повтарям, под егидата на ООН, на международно гражданско присъствие и на международно присъствие за сигурност и това присъствие става със съгласието на Съюзна република Югославия.
Ние ще гласуваме "за" и днес, и утре на недискриминационна основа както за натовски, така и за извъннатовски сили, включително и руски, които са мироопазващи, а не мироналагащи, в пълно съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.
Уважаеми господин председател, колеги! Наред с принципното ни и логично съгласие с ратификацията, не мога да не отбележа редица наши резерви, свързани с немаловажни конституционни и международноправни, геостратегически и политически, военнотехнически и финансови пороци и недостатъци на сключеното от правителството Споразумение с НАТО от 21 юни т.г.
Първо. За кой ли път Министерският съвет погазва духа на парламентаризма и парламентарния характер на Републиката за сметка на тайната дипломация и противоконституционната доминация на изпълнителната власт в българската държава. Този международен договор следваше да бъде разработен и приет под знаменателя на чл. 84, т. 11 на Конституцията, съгласно която Народното събрание разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея. Освен това този договор съдържа финансови клаузи, които носят продължителни финансови тежести за страната. С други думи, едно демократично правителство би трябвало да се опира на предварителен мандат на парламента, а не просто да се позовава на чл. 85, ал. 1 за политическия и военния характер на Споразумението.
Второ. Наименованието на предложеното за ратификация Споразумение непълно отговаря на неговото съдържание, защото то се отнася не само до преминаване през българска територия на въоръжени сили и техника на НАТО под егидата на ООН, но то се отнася и до временно пребиваване на такива сили и техника у нас, свързани с операцията.
Искам да напомня на господата от мнозинството, че Народна Република България, бидейки член на Организацията на Варшавския договор, не допусна военни сили на тази организация да пребивават у нас нито на постоянна, нито на временна основа. Днес някои очевидно не си дават сметка за последствията, до които неизбежно ще доведе едно такова неизвестно със своята продължителност временно пребиваване.
Трето. Съгласно Българската конституция и съгласно решението на Конституционния съд е необходима яснота и конкретика по характера и параметрите на преминаващите и пребиваващите сили и техника. Сега, когато се иска ратификация на това Споразумение, нито кабинетът, нито народното представителство е запознато поне с националния състав на тези толкова изглеждащи абстрактно и наивно за някои сили.
Четвърто. Изключително значение за България има срокът на действие на Споразумението. За нас този въпрос е решен крайно неудовлетворително. В пункт 20 на двете ноти е маркирано, че, цитирам: "Споразумението ще остане в сила до приключване на операцията или за срок, допълнително договорен между страните." За мен последната добавка - "или за срок, допълнително договорен между страните", е израз на колониална психика на една от страните и нейната готовност да приеме едва ли не безсрочно действие.
Впрочем, въпросът за продължителността на международното гражданско присъствие и на международното присъствие за сигурност е решен неясно и неудовлетворително и в самата Резолюция 1244 на Съвета за сигурност. Засега е известен минималният първоначален период от 12 месеца. Крайният срок обаче може да обхваща много дълги години. Затова, ако официалните власти държеха поне отчасти на самостоятелността на българската политика, би следвало да заложат на един ясен 12-месечен срок на действие на Споразумението, който да може да се удължава само с изричната воля на Народното събрание.
Пето. Споразумението, състоящо се от две ноти, е силно дебалансирано във вреда на България. То прилича много повече на слугинаж, отколкото на равноправен договор. Българското правителство неоправдано се е самолимитирало. Такава политика не може да вдъхва респект нито вътре, нито навън.
И още нещо, в българската нота има две лирически отстъпления, които естествено отсъстват в натовската нота и поради това те не могат да се считат за част от Споразумението. Едното е свързано с квалификации на управляващите в Белград, а другото - с неистовия стремеж за най-скорошно членство в НАТО. Вижда се, че правителството трудно се ориентира. И слепешката да следваш някого, съвсем не означава, че ще го стигнеш.
Уважаеми господин председател, колеги! Променя се геостратегическото положение на Балканите, мястото и ролята на всяка балканска държава. Развиват се процеси, не всичките положителни за България. За да оцелеем, е нужна единна национална международна политика. Нужна е балканска солидарност, добросъседство. Много външни сили се струпват в региона. Балканите се превръщат във все по-голямо силово поле, което не е в техен интерес. Затова е необходимо да следваме свои национални приоритети, своя европейска политика. Ето защо, пренебрегвайки всички посочени недостатъци на Споразумението - те ще останат на сметката на правителството - депутатите-социалисти ще гласуват за неговата ратификация, защото в крайна сметка днес сме в състояние на противоречив мир, който в определена степен възстанови легитимния международен ред за мир и сигурност, принципите на международното право. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! След като господин Генов обяви, че ще гласува "за" и беше доста критичен, аз обявявам, че ще гласувам "против"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Което означава, че разполагате с пет минути.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: ... и ще ми е много по-трудно да намеря по-изобличителни думи от него. Все пак ще се опитам. Искам да предупредя, че изразявам мнение, различно от това на Парламентарната група на Демократичната левица. Но то не е само мое лично убеждение, а е становище и мнение на партията, към която принадлежа - Политически клуб "Екогласност".
Ние сме против подкрепата за това Споразумение не само поради това, че бяха казани и ще бъдат казани много справедливи критики срещу неговия характер, срещу условията, които действително не гарантират сигурност на страната и дават възможност чужди войски да преминават през нея, да престояват, колкото си искат дълго. Това също е вярно, но ние гласуваме преди всичко и най-вече против това Споразумение заради характера на този мир, който това Споразумение установява. А той е следствие от характера на войната, която беше протекла в тези 70 и няколко дни.

Това беше една несправедлива война, но всяка война може би е тежка, но несправедливият характер на войната на НАТО срещу Югославия е в това, че тя - първо - беше провокирана, беше манипулирана част от албанското население в областта да започне въоръжени действия срещу югославското правителство и сръбските власти. В това може би няма нищо лошо и аз уважавам и хората, които си поставят цели да освободят територията, на която живеят. Най-малкото това е поне някакъв човешки порив, който ние трябва да уважаваме. Но и в правото си е всяка държава да защитава своя суверенитет и когато стрелят срещу сръбските полицаи те съответно пък отвръщат на югославските въоръжени отряди.
Каква беше политиката на страните от НАТО и най-вече на Съединените щати? Те използваха всяка жертва, за да могат след това да обявяват, че тук се извършва насилие над албанското малцинство премълчавайки жертвите и от сръбската страна. Тази неравнопоставеност, тази пристрастност на политиката на НАТО ясно пролича през целия този период. И затова не е странно, че когато вече се обяви нанасянето на военни удари, това се обясняваше единствено и само с жертвите от едната страна, без да се гледат жертвите от другата страна.
Вторият мотив това е за пристрастност на Северноатлантическия пакт, а именно прекратяването на преговорите в Рамбуйе. Известно е, че Югославия беше готова да подпише споразумение. В последния момент тогава Съединените американски щати поставиха нови, тежки, неизпълними условия, които отклониха постигането на неизбежния мир с международен контрол, който можеше да се постигне.
Изводът може да бъде само един - Съединените щати, страните от НАТО търсеха тази война. Те я обявиха, те нападнаха първи. Те бяха агресор, те не използваха Организацията на обединените нации и нанесоха удар за осъществяване на своята политика. Тази политика мисля, че всички видяхме каква е. А тя е - дестабилизация на Югоизточна Европа, на Балканите с цел създаване на етнически конфликти, с цел изолация на европейската общност на Изток, за да не може тя да се разширява, за да може да бъде изолирана в собствените си проблеми и, разбира се, доминацията на Съединените американски щати и американския военнопромишлен комплекс.
Много прости и ясни са тук материалните интереси. Ето защо тази война не можеше и не е справедлива. Оттам трябва да знаем, че целта, която в крайна сметка се постига и с този несправедлив мир, не е нищо друго, освен по-нататъшна дестабилизация. След Косово ще последва Западна Македония, Кичево, Тетово, Гостивар, Струга. След това ще последва областта Родопи, където също живее мюсюлманско малцинство. След това ще последва България с Благоевградска област или Кърджалийска област.
Но, уважаеми приятели от ДПС, след това ще последва и Турция с Кюрдистан, защото един прекрасен ден така наречената демократична общност ще каже: защо се потиска кюрдското малцинство и тогава ще видите, че Косово ще изглежда детска забава в сравнение с това, което ще се предизвика в Турция. (Изказването е прекъснато от реплики на недоволство и ръкопляскания за прекъсване от мнозинството.)
Ето защо по този начин смятам, че Политически клуб "Екогласност" и аз лично не мога да оставя стотиците хиляди български граждани, наши избиратели, които през тези 72 дни излизаха на улиците и техният основен призив беше: "НАТО вън от Балканите!". (Реплики, провиквания, шум на недоволство от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, моля за тишина!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Това е единственото решение на въпроса - НАТО вън от Балканите! Смятам, че това е решението на въпроса - никакви чужди войски! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
За реплика думата има господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Гайтанджиев очерта един апокалипсис, който очаква Балканите вследствие на това, че войната спря. Аз мисля, че апокалипсисът можеше да настъпи на Балканите, ако войната беше продължила.
Радвам се, че Демократичната левица вчера на съвместното заседание на двете комисии подкрепи предложението освен единствено господин Гайтанджиев от името на стотиците хиляди избиратели, доколкото разбрах, на "Екогласност", ако има такива. (Весело оживление в залата.)
Истината, господин Гайтанджиев, е, че войната наистина беше несправедлива. Но тази война не започна преди 70 и няколко дни, както Вие споменахте. Тя започна през 1992 г. от същия този политик, който вашата политическа сила подкрепя - господин Милошевич. Той започна политика на етническо прочистване, на геноцид спрямо несръбските народности в бившата вече, за щастие, Югославия срещу хърватите, които бяха християни. Тогава не чух вашата политическа сила да стане и да защити нашите славянски и християнски братя - хърватите! Не чух защита от ваша страна и когато Милошевич нападна Словения! За съжаление, не чухме защита през тези 72 дни, когато Милошевич и неговото правителство упражниха един тотален терор върху българското малцинство в Западните покрайнини. Вашата политическа сила беше единствената, която не се обади в защита на българското малцинство! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Последните 72 дни бяха действително едно усилие да се спре предстоящия апокалипсис на Балканите. И аз се радвам, че действително това стана.
Днес Народното събрание с огромно мнозинство ще подкрепи предложението на правителството и действително, надяваме се, апокалипсиса на Балканите - това, което вие очаквате, няма да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За втора реплика думата има господин Моньо Христов.
За трета реплика думата ще има господин Ахмед Юсеин, а на господин Ганчев не мога да дам думата за изказване, защото господин Ганчев, Вие не участвате в това заседание! (Весело оживление в залата.) Заседанието е до 16,00 ч.
Имате думата, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри! Аз мисля, че добрият тон, който го имаше дотук, изведнъж изчезна от нашата зала и просто бях предизвикан от думите на господин Гайтанджиев и най-вече от неговия начин, бих казал, доста махленски, на разсъждения по отношение на процесите, които се развиха на Балканите и в съседните държави.
Казвам - махленски - защото неговото разсъждение беше от типа: имаме мандри, да ставаме партизани! Общо взето, взаимоотношения между мандри и партизани!
Тази политическа сила - "Екогласност", за която той говори и от която стотици нейни почитатели, стояли пред парламента в рамките на 20 - 30 души, и които не знам защо изтерзаха своите тела, души и снаги, в края на краищата не дават мнението на българския народ, както виждам това не е и мнението на почти целия парламент.
От тази гледна точка, господин Гайтанджиев, аз бих искал да повторя думите на господин Каракачанов - той ми взе част от репликата, но все пак като българин и като човек, който е в българския парламент - отдайте една чест на този парламент, че нещо сме направили, отдайте чест на това мнозинство, че нещо е свършило, а това правителство, че нещо е направило. От Вас не съм чул досега една положителна приказка, че нещо в България в последните две години е мръднало! Вие сте толкова черноглед, че просто не знам какво ще Ви правим?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
За трета реплика думата има Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гайтанджиев!
Малко съм афектиран от Вашето изказване. Много Ви моля, не месете ДПС, не говорете за Кърджалийско, за Разградско! Оставете тези плашила!
Оставете българската общественост да бъде малко по-спокойна! Аз Ви моля!
Аз не знам вашата политическа формация колко човека има, колко са нейните членове, но Ви препоръчвам тази политическа формация да се занимае с българина Марко Шукарев - да види тя къде е бил затварян, как е бил малтретиран. Аз Ви го казвам като един турчин в българския парламент! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
За дуплика има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Разбирам оживения отклик от страна на управляващите и техните съюзници. Но, господа, това, което на някой, на господин Христов се вижда черногледство, извинявайте, преди четири или пет месеца Косово също така, че ще има конфликт там, че ще има война, ще умират хора, на много хора също се струваше така, твърде черногледо, но то стана.
Има политика и ние сме против тази политика. Не сме против тези приятни думи, които се изричат на международни форуми за истинските цели на тази политика, но практическите последици са това. Ние трябва да се отнасяме действително равнопоставено към всички международни сили.
В този смисъл аз пропуснах да заявя, че така, както сега ще гласувам против пропускането на войски на НАТО, така ще гласувам и против пропускането на руски войски по същия повод. Нямат място чужди войски на Балканите! Балканите трябва сами да уредят своите взаимоотношения. Това е принципната позиция. И мисля, че не създавам страхове, на никого не създавам страхове. За съжаление по-скоро съм длъжен да видя и една лоша перспектива, с която българската общественост трябва да е наясно, за да може да се противопостави на нейните последици.
А що се отнася до случая с Марко Шукарев, нашата парламентарна група имаше доброто намерение да отиде на място, но господин председателят на парламента тогава просто не разреши това. (Протести от мнозинството.) Така че това, че някой не се е погрижил за правата на хората, независимо дали са албанци, сърби, кюрди, турци или някакви други, мисля, че и нашето ръководство има своята вина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев, но нещо бърка по въпроса за Марко Шукарев. При господин Милошевич, припомнете си къде искахте да ходите!
Има думата народният представител Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Вземам думата от името на Обединението за национално спасение. Единодушно ние подкрепяме решенията на правителството по отношение клаузите на това споразумение. Защо ги подкрепяме? Защото на Балканите действително започна да се налага нов международен ред. Защото в международноправните отношения излезе нова норма - правата на човека да са по-силна част от суверенитета. И мисля, че това ще бъде новото, на ХХI век, отношение.
Смятам, че добрият тон в залата, който беше нарушен, трябва да се възстанови, така че да дадем шанс на нашето правителство още от 1997 г., когато подписаха всички политически сили декларацията, да дадем шанс да продължи политиката за присъединяване към евроатлантическите структури на нашата страна.
Ние единодушно ще подкрепим решението без колегите от Зелената партия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Антонов.
Има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители, госпожи и господа министри! За пореден път в рамките на сегашния парламент сме изправени пред необходимостта да вземем решение с трайни последици не толкова и не само за България, колкото за Балканския регион и оттам за Европа. Струва ми се, че няма съмнение убеждението, че Балканите като цяло не са били изправяни след Втората световна война пред по-тежка, по-остра и по-опасна криза от тази в съседна Югославия.
Опасностите за държавите и за региона като цяло далеч не са преодолени. И аз с удовлетворение чувам подобна констатация и в разсъжденията на госпожа външния министър. Още повече, че войната в Югославия предизвика политически последици, надхвърлящи границите на Балканите.
Уместно е да се запитаме: ако човечеството не може да разреши един толкова малък сам по себе си проблем като Косовския с повече интелект и по-малко сила, какво ни носят очевидните, съществуващите глобални проблеми? Отговорът на този въпрос подсказва необходимостта от нов тип мислене, от ново отношение към процесите, които водят единствено до задънена улица - омраза, насилие, кръвопролитие. Подобна нагласа прави еднакво неприемливи и сепаратистките амбиции, и религиозния фундаментализъм, и агресивния национализъм. Същевременно тази нагласа би трябвало да изключи употребата на брутална сила като обосновка за налагане на демократичност и хуманни ценности. Защото екстремизмът се появява като ответна реакция, а това от своя страна ще води до все повече сила в международните отношения, до размиване на съществуващите ограничителни международноправни норми, до пренебрегване на всякакви правила и до суспендиране на международното право.
И само заради необходимата конструктивност, добронамереност и отговорност към днешния ден няма да се връщам към решението, което ни направи част от военното решение и което беше наложено от мнозинството. И ако въпреки него ми се иска да посоча, вярвам, че разсъжденията се споделят от значително мнозинство в българския парламент в посока на необходимостта от мирно решение. Споделя се разбирането, че продължаването на войната, на военните действия, на насилието и на новата бежанска вълна в съседна Югославия, този път от страна на сърбите, не само увеличават разрушенията и жертвите, не толкова подхранват дестабилизацията и негативните последици за съседните страни, но и увеличават планината от негативна психология, затрудняват пътя към многокултурно общество, водят към увеличаване на дистанцията между региона и останалата част на Европа, към изолиране от процеса на пълноценна интеграция.
Отрезвяващият шок от равносметката в резултат на войната ми се струва, че разкри не просто трагичния характер на силовото военно решение, но и безперспективността на поведението, основаващо се на подобно разбиране. Тази логика, дами и господа народни представители, доминираше в поведението, в декларациите и в позициите, в предложенията на Парламентарната група на Демократичната левица и в максимална степен те се потвърдиха. Само очевидното незнание и непознаване на тези позиции, демонстрирано преди малко от колеги от мнозинството, ги накара да демонстрират в пленарната зала очевидно лековато отношение към тези позиции. Тази логика и обществените нагласи като резултат от изстрадан човешки и исторически опит, а не от партизиране и мисълта за дългосрочните национални интереси ни караше не просто да отстояваме мирното политическо решение като единствено разумно и трайно решение, но и да се стремим към намиране на повече точки на сближаване в обществото и Народното събрание, към формиране на обща национална позиция като основа за трайна политика на българските официални власти. Това за съжаление не се осъществи. И то не се осъществи не поради нашата или на опозицията опърничавост, а поради очевидното нежелание на мнозинството, поради предоверяване на политическата конюнктура и на временния политически интерес, поради нежеланието на правителството и мнозинството в парламента в целия период на ескалация на напрежение от 1998 г. да се реализира конструктивен и отговорен политически диалог с ясно очертани параметри на рисковете, на тяхната метаморфоза, на тяхното преодоляване или поне минимизиране, както и с ясно посочени намерения на правителството към тази ситуация.
Трябва да подчертая, че съществуващите рискове от всякакъв характер, особено икономическите, съдържат предпоставки за самогенериране чрез влиянието на нерешените и трупащи се проблеми в резултат на неосъществяващата се структурна реформа, а и поради концентриране на управлението върху военнополитическите рискове. Опасенията за задълбочаване на силно отрицателното въздействие на войната в Югославия и дестабилизацията на Балканите бяха и са основателни. И зависимостта от трайното развитие на мирния процес естествено присъства като основен аргумент в нашите разсъждения.

Тази гледна точка, както и категорично посочените принципи и цели, ясно заявените намерения, приложното поле и усилията на международната общност, изразени в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, доминират и в нашето отношение към предложеното за ратификация споразумение. Не защото нямаме аргументи против, госпожо Михайлова, а защото аргументите в подкрепа на мирния политически процес, в подкрепа на гаранциите за неговата необратимост, съобразяването с международното право и международните задължения, съответствието с националноотговорното поведение се съдържа нашата подкрепа на предложението за ратификация. И това е не толкова израз на политическа целесъобразност, колкото на политическа и парламентарна, на човешка последователност и философия на народните представители от Парламентарната група на Демократичната левица.
Разбира се, че имаме и запазваме своите несъгласия и резерви към споразумението, към действията на правителството в периода на неговото договаряне и балансиране, към юридическите основания за част от текстовете, а и за самото споразумение, към условията по неговото осъществяване, към срока на действие на споразумението. И съм длъжен да кажа, че и представителите на правителството, а и експертите не успяха да опровергаят или да разсеят опасенията и резервите. Но не това е определящото в нашата позиция.
Като упълномощен да изразя позицията на Парламентарната група и изразявайки позиция на подкрепа на ратификацията, искам да посоча, че част от резервите ни, освен общо изложените, са в посока на поредното пренебрегване на парламента в предварителния етап на изготвянето на споразумението. Нима може нещо в текстовете на споразумението да се промени сега? Очевидно не! А има силно озадачаващи текстове в очевидно нарушения междуинститунационален диалог, който като че ли все повече ще се превръща в основен проблем на парламентарното мнозинство, освен ако ролята на статисти не е съзнателен избор, в посока на лъхащата прекомерна прозрачност по отношение на поверителната за България информация или информацията, представляваща държавна тайна, на прекомерните като че ли финансови облекчения в условията за ползване на комуникациите и транспортната инфраструктура. И най-после, в посока на впечатлението за едностранчивост и небалансираност като цяло на споразумението.
Определящото в случая на тази позиция преди всичко се налага като впечатление от необходимостта да се спре и да се предотврати задълбочаването на човешката трагедия, на опустошението, на дестабилизацията, на безредието, на използването на бруталната сила и на по-нататъшната изолация, на избягването на лавинообразното натрупване на отрицателни за България последици. Тези аргументи диктуват и ясното заявление на всички парламентарни групи, че балансираният подход и критерий, равнопоставеното третиране на всички участници в международните сили за сигурност и контрол ще бъдат доминиращи в отношението ни към възможните последващи искания за транзитно преминаване от страни извън НАТО. В отстояването на подобен подход и в самостоятелността на решенията би се изразила балансираната външна политика и националноотговорното поведение на институциите в страната и същевременно не голата декларативност за съобразяване с международните решения и задължения.
Ние можем и трябва да избегнем съдбата на буфер, на елементарен логистичен придатък. А това става само чрез преодоляване на крайната тривиалност и посредственост, на общото ни международно поведение и външна политика, чрез избягване на квазидипломацията и предпоставените решения, чрез противопоставяне на наложения избор на послушанието и на ролята на статист.
Завършвам с едно заключение, принадлежащо на известния Бернард Монтян: "Националната сигурност се гарантира от солидарната воля на хората в една страна да живеят независимо". Това е главното и всичко останало, без да бъде излишно, е второстепенно.
Искам да вярвам, че гласувайки днес в подкрепа на споразумението, всички народни представители биха имали като част от своята воля и подобно убеждение. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание днес, 25 юни 1999 г., от 16,00 ч. с точка единствена - разглеждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джойнт Гардиън". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли?
Моля, гласувайте предложението на господин Величков.
Гласували 182 народни представители: за 163, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата народният представител Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Очевидно сме към края на нашата дискусия. Аз бих искал да споделя с вас още няколко аргумента в полза на ратификацията - проблема, който обсъждаме днес.
Първият аргумент е, че в продължение на най-новата си 100-годишна история България би трябвало да е вече наясно, че винаги е печелила, когато е стояла настрани от войната, а е печелила, когато е участвала в мира. Така че, аз съм убеден, че когато България участва в установяването на мира, тя ще спечели.
Вторият аргумент е, че събитията, които се развиват на запад от нас - и вчера, и днес, и утре - показват, че е абсолютно необходимо постигането на бързо и трайно мирно решение. Мир е нужен сега, защото ако не се стигне до него, утре може да избухне нов пожар. Всички знаем, че такъв пожар е възможен на Балканите.
Убеден съм, че с участието си в установяването на мира България ще спечели много повече от това, което е печелила досега - и международен авторитет, а ако щете, и конкретна международна помощ и съдействие.
И един според мен много важен и обнадеждаващ извод като резултат от всичко това, което се разви на Балканите през последните години - аз си мисля, че през всички тези последни 100 години Европа и Америка идваха на Балканите, намесваха се на Балканите, когато пожарът вече беше избухнал. И те се опитваха да гасят пожара. Мисля, че сега стана абсолютно ясно и на Европа, и на Америка, че е необходимо да помагат за премахване на причините за избухването на тези непрекъснати пожари на Балканите. А причините винаги са били социални, икономически и политически. Аз не искам България да участва в гасенето на пожар, аз искам България да участва в премахването на причините за тези пожари на Балканите.
Освен това сегашната тема, сегашният проблем, който обсъждаме, е част от едно цялостно решение, част от един план за цялостно решение на проблемите на Балканите. Аз разбирам проблема, който обсъждаме днес, и като част от пакта за стабилност на Балканите.
Всички тези допълнителни аргументи, които споделих с вас, ме правят абсолютно убеден поддръжник на ратификацията на документа, който ни се предлага днес.
И накрая бих искал да се обърна с една молба, ако щете, с едно пожелание към всички колеги, които присъстват в залата: нека да не политизираме тази тема и когато излезем от тази зала, нека нито един от нас не се опитва да спечели някакви дивиденти за политическата сила, която представлява, тъй като не бива да се спекулира с мира. Аз съм безкрайно доволен, че от дълго време насам, слава Богу, в нашата пленарна зала отново господства консенсусът. Но не консенсусът със силния, а консенсусът с разума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Събитията в съседна Съюзна република Югославия през последните няколко месеца сякаш доказаха отново за пореден път старата мисъл на философа Хегел, че войната понякога създава условия за стимулиране на прогреса. Защото, за съжаление, тези военни действия, които се водеха, трябваше да се проведат именно за това да се постигне мирът, който в момента се осъществява. Затова България още в самото начало трябваше да заеме активна позиция, за да осъществи именно своите български национални интереси за запазване на границите, за връщане на бежанците и за създаване на условия за траен мир. И именно затова България сега ще участва и в осъществяването на мира, ако трябва да взема повод от уважавания от мен господин Тодоров. България трябваше да участва и в условията за постигането на този мир.
Сега пред нас е представен законопроект за ратифициране на споразумение, който е пряка последица от всичко това, което стана дотук, както и Резолюция 12-44. И именно поради това, поради същите цели ние трябва отново да я потвърдим, защото внесеният законопроект е продължение на последователната позиция на българското правителство за осъществяването на тези цели, които дотук изброих. Мирът, който ние всички тук описваме, и който приемаме, че тази предпоставка, която ще доведе до прогрес в нашия регион не беше спуснат с магическа пръчка, за съжаление, тук, сред Балканите, а беше постигнат с военни действия.
Що се отнася до самото споразумение, тук са ясни основните технически предпоставки и клаузи. Те са продължение между другото и преповтарят част от споразуменията за статута на Въоръжените сили между НАТО и страните по "Партньорство за мир" и статута на Въоръжените сили в НАТО от 1951 г. и по отношение на таксите - това, което се коментираше тук, и по отношение на режима на преминаване на войските.
Тук отново обаче се поставя основният фактор, основната цел. Целта на самото споразумение, която е описана в самото него, а именно спомагане за осъществяването на мира.
Затова, когато говорим за срока, този въпрос, който се обсъждаше тук и вчера, и на заседанието на комисията, ние трябва да имаме именно този факт, който представлява юридическия факт за прекратяването на споразумението и съответно на операцията. Защото ако ние приемем, че този факт, тоест тази цел е целта, която всички приемаме, ние трябва да приемем, че и срокът трябва да бъде обвързан с тази цел. Затова аз не мога да разбера тезата, че срокът трябва да бъде по-кратък от целта, която ние всички тук си поставяме.
Поради тези съображения аз категорично считам, именно като продължение на политиката на България по отношение на кризата в Косово, по отношение на политиката за осъществяването на една от стратегическите цели - укрепване на сътрудничеството с НАТО. Защото това е продължение на това сътрудничество и това, което повечето политически сили желаем - пълноправно членство в НАТО. И поради най-вече българските национални интереси, които бяха изброени - постигането на траен мир, завръщането на бежанците и създаването на стабилна обстановка на Балканите, ние днес трябва да подкрепим това споразумение, за да се повтори отново тезата, която беше изложена тук от СДС на предишния дебат, че неутралитетът, който България не трябваше да заема тогава в процеса за постигането на мира, тази активност трябва да продължи и сега. Този неутралитет не трябва да се заема и сега, в момента на осъществяването на самия мир. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! От името на "Народен съюз" - БЗНС, Демократическа партия, искам да кажа, че ние ще гласуваме законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Северноатлантическия договор.
Още от началото на този конфликт ние застанахме ясно и категорично на страната на демократичната общност в усилията си да спре етническото прочистване, което се провеждаше в нашата съседка. Мирът е винаги едно начало. И ние сега ще подкрепим усилията на международната демократична общност за осигуряването на този мир така, както навремето Северноатлантическият договор беше създаден точно след Втората световна война, за да осигури мира, стабилността и спокойствието в свободния свят. За жалост, ние тогава не бяхме част от този свят, но ние сега сме част от тази демократична общност и "Народен съюз" подкрепя политиката му. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джойнт Гардиън" № 902-02-42.
Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 208, против 4, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За процедура има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Предлагам да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 195 народни представители: за 184, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Има думата председателят на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господа министри, уважаеми колеги! Докладвам закона. Заглавие:
"Закон
за ратифициране на Споразумението между
Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джойнт Гардиън"

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията "Джойнт Гардиън", съставено от Вербална нота на НАТО № 99/770 от 18 юни 1999 г. и Вербална нота на Министерството на външните работи на Република България № 55-07-422 от 21 юни 1999 г. и анексите към тях, сключено на 21 юни 1999 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона, член единствен, Заключителна разпоредба, параграф единствен.
Гласували 213 народни представители: за 208, против 3, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване. (Ръкопляскания от СДС.)
Две съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 30 юни, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе извънредно заседание на 29 юни от 11,00 ч.
Следващото заседание е на 29 юни, вторник, от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,55 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев
Петя Шопова

Секретари:
Илия Петров
Атанас Мерджанов