Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има народният представител Христо Христов. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
Започвам с едно съобщение.
До председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов е постъпило заявление от народния представител Христо Петров:
"Уважаеми господин председател, уведомявам Ви, че на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание напускам Парламентарната група "БББ и Зелени", считано от днес, 25 юли 2000 г." (Смях в залата.)
Искам да поясня какво означава това. Фактически от този момент Парламентарната група на "БББ и Зелени" преустановява съществуването си, тъй като остават 9 души.
За процедура думата има господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, във връзка с изключително важната проблематика, свързана с националната сигурност, която предстои да дебатираме днес, и предвид големия интерес, който предизвика в обществото тази тема, правя процедурно предложение днешното извънредно заседание на Народното събрание да бъде предавано пряко по Националното радио и Националната телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Пламен Марков.
Гласували 173 народни представители: за 163, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Днешното заседание е с една единствена точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1999 ГОДИНА.
Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Има думата господин Христо Бисеров да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги народни представители! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за приемане на годишния доклад
за състоянието на националната сигурност на Република
България през 1999 г., внесен от Министерския съвет на
4 юли 2000 г. и проект за решение относно годишния доклад
за състоянието на националната сигурност през 1999 г.,
внесен от Екатерина Михайлова, Владимир Джаферов,
Анастасия Мозер, Кемал Еюп и Венко Вълчев на
20 юли 2000 г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г. на съвместно заседание с Комисията по външна и интеграционна политика. В заседанието взеха участие министър-председателят на Република България господин Иван Костов, министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова, министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов и министърът на отбраната господин Бойко Ноев.
Комисията по национална сигурност разгледа предложените проекти за решение на свое заседание на 20.7.2000 г.
В резултат на проведените обсъждания и консултации между парламентарните групи Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
Като потвърждава, че приоритет на политиката на национална сигурност са:
- присъединяването към Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз;
- балансираната и активна регионална политика на Република България;
- утвърждаването и развитието на български етнически модел, който се основава на баланса и хармонията между самоидентификацията и интеграцията;
- продължаването на усилията за увеличаване на икономическия растеж и качеството на живота, както и на преодоляването на структурната безработица като вътрешни фактори на националната сигурност,
и като има предвид постигнатото широко парламентарно съгласие и стремежа към консенсус в областта на националната сигурност на Република България, изразено с приемането на:
- Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО;
- Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, приет на 18 февруари 1999 г.;
- Декларацията на Народното събрание от 25 март 1999 г. относно кризата в Косово и намесата на международната общност;
- Закона за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила";
- ратифицираните споразумения за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на държави, участващи в многонационалните мирни сили "КФОР", като израз на последователното прилагане на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН;
- Решението на Народното събрание от 26 май 2000 г. относно подкрепата на позицията на правителството на Република България по глава "Обща външна политика и политика на сигурност", представени на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз,
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

1. Одобрява политиката на национална сигурност на Република България като съответстваща на националните интереси.
2. Приема годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г.
Становището на комисията е прието на 20 юли 2000 г. с 10 гласа "за", 2 гласа "против" и 1 "въздържал се"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Бисеров.
Има становище и от Комисията по външна и интеграционна политика.
Господин Асен Агов има думата.

ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за решение № 054-02-70 на Народното събрание на Република България относно Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г., внесен от народните представители Екатерина Михайлова, Анастасия Мозер, Владимир Джаферов, Кемал Еюп, Венко Вълчев
на 20 юли 2000 г.

На свое заседание от 20 юли 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение № 054-02-70 на Народното събрание на Република България относно Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г. и прие следното становище:
Като отчита:
- дебатите по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г., проведени на 12 юли 2000 г., на съвместно заседание на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност, с участието на министър-председателя на Република България Иван Костов, министъра на външните работи Надежда Михайлова, министъра на отбраната Бойко Ноев и министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов;
- политическите консултации по изготвянето на проекта за решение на Народното събрание относно Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г., проведени от ръководствата на парламентарните групи на Съюза на демократичните сили и Народен съюз с ръководствата на парламентарните групи на Демократичната левица, Обединението за национално спасение, Евролевицата и Българския Бизнес Блок и Зелени с участието на министъра на отбраната Бойко Ноев, както и
- готовността на участниците в консултациите за търсене на консенсус за провеждане на общонационална политика в областта на националната сигурност;
- стремежа на правителството с внасянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност в Народното събрание да се сложи начало на задълбочен, надпартиен и националноотговорен дебат по всички аспекти на сигурността на Република България;
- проекта за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност № 002-03-21, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2000 г.
Комисията по външна и интеграционна политика предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Като потвърждава, че приоритет на политиката на национална сигурност са:
- присъединяването към Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз;
- балансираната и активна регионална политика на Република България;
- утвърждаването и развитието на българския етнически модел, който се основава на баланса и хармонията между самоидентификацията и интеграцията;
- продължаването на усилията за увеличаване на икономическия растеж и качеството на живота, както и на преодоляването на структурната безработица като вътрешни фактори на националната сигурност
и като има предвид постигнатото широко парламентарно съгласие и стремежа към консенсус в областта на националната сигурност на Република България, изразено с приемането на:
- Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО;
- Закона за ратифициране на Рамковата конвенцията за защита на националните малцинства, приет на 18 февруари 1999 г.;
- Декларацията на Народното събрание от 25 март 1999 г. относно кризата в Косово и намесата на международната общност;
- Закона за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила" и допълнително:
- ратифицираните спогодби за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на държави, участващи в многонационалните мирни сили КФОР, като израз на последователното прилагане на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, както и
- Решението на Народното събрание от 26 май 2000 г. относно подкрепата на позицията на правителството на Република България по глава "Обща външна политика и политика на сигурност", представени на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз,
Тридесет и осмото Народно събрание на Република България
РЕШИ:

1. Одобрява политиката на национална сигурност на Република България като съответстваща на националните интереси.
2. Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г.
Становището беше гласувано с 15 гласа "за", 5 гласа "против" и 1 "въздържал се"."
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Определям по 30 минути на парламентарна група с възможността времето да бъде удължено с още 10 минути, а за независимите депутати - по 5 минути в рамките на 30 минути.
Имате думата за процедура, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! На 21 този месец, тоест преди 5 дни, Парламентарната група на Демократичната левица внесе проект за решение относно Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г. Този доклад е раздаден на всички народни представители.
Господин председателю, с Ваше разпореждане - не прочитам номера му - от 24 юли този наш проект за решение е разпределен на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика. За съжаление, тук не чухме в доклада на двете комисии какво е становището по този проект на Парламентарната група на Демократичната левица.
Моля Ви, господин председателю, на основание чл. 24, ал. 2 от нашия правилник да свикате в почивката двете комисии и те да изработят своето становище по проекта на Парламентарната група на Демократичната левица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
От името на вносителите има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да ви прочета мотивите на правителството към проекта на решение на Народното събрание за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България така, както са внесени.
"Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г. е първият доклад, подготвен от Министерския съвет на основание чл. 105 от Конституцията на Република България във връзка с т. 53 от Концепцията за национална сигурност. Подготвянето и одобряването на доклада от Министерския съвет бе продиктувано от нормативни съображения и от стремеж да се представи широкият и сложен спектър от проблеми в областта на националната сигурност на вниманието на народните представители, а чрез тях - и на обществото.
В периода след края на студената война настъпиха радикални промени в международните отношения и съществува необходимост от обстоен анализ на обстановката в света, Европа и региона в контекста на българските национални интереси, приоритети и цели. Тези промени предизвикаха възникването на нови рискове и заплахи за нашата национална сигурност. Отговорностите на правителството в сферата на сигурността продиктуваха този задълбочен анализ в първия доклад за състоянието на националната сигурност.
Глобализацията на проблемите на сигурността, развитието на нови, специфични рискове като организираната престъпност, незаконната търговия с оръжия, трафика на хора и наркотици налагат да се обърне специално внимание върху вътрешната сигурност, като се постави на дневен ред необходимостта от задълбочаване на международното сътрудничество.
През 1999 г. в Югоизточна Европа възникна остра криза, чието разрешаване стана възможно след намесата на силите на НАТО. На правителството на Република България се наложи да приеме решения, трудно възприети от част от българското общество. Точно тези решения изградиха международният имидж и авторитет на България като важен фактор, генериращ сигурност и стабилност на Балканите.
С оглед дефицита на стабилност в региона е необходимо след анализ на рисковете и заплахите за националната сигурност да се формулират прогнозните тенденции за развитието на обстановката в Югоизточна Европа. С внасянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност за обсъждане в Народното събрание стремежът на правителството е да се сложи началото на задълбочен надпартиен и националноотговорен дебат по всички аспекти на сигурността на Република България. Постигането на съгласие по представените в доклада проблеми е важна предпоставка за защита на националните ни интереси и за засилване влиянието на Република България в Югоизточна Европа.
Предвид на изложените мотиви предлагам на Народното събрание да разгледа и приеме внесеният от Министерския съвет Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г." Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Почивката ще бъде в 16,30 ч.
Свиквам съвместно заседание на двете комисии - Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика в 16,30 ч. в зала "Запад".
Моля парламентарните групи да дадат списък със своите оратори.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А за другите вносители на решенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не разбрах?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Ние сме вносители.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Има и други вносители, които трябва да изложат, ако желаят, своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, разбира се.
Но преди това моля парламентарните групи да дадат списък на своите оратори. Досега това са направили СДС, Народен съюз и независимите депутати. Ако искате, от името на авторите на втория проект за решение някой да вземе думата като вносител, да заповяда.
Господин Евгени Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Парламентарната група на Демократичната левица оценява по достойнство настоящия дебат. Ние смятаме, че тази дискусия би трябвало да бъде продиктувана от страна на всички парламентарни групи от нужния националноотговорен подход, от солидни изказвания, ако щете, и критики, но солидни критики, с оглед да родим нужното съгласие и отношение по жизненоважните проблеми, свързани с националната сигурност на България.
Нашите мотиви изхождат именно от тези съображения. Разрешете ми да прочета мотивите към проекта за решение, който предлага Парламентарната група на Демократичната левица.
"В годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г. преобладават външнополитическите аспекти. Сериозно са подценени елементите на вътрешната и военната сигурност. Отсъства комплексният анализ на съвкупността от фактори за сигурността и стабилността на страната. Правителството на Република България, макар и основен, не е единственият субект на системата за национална сигурност и съответно отчетът за дейността му не изчерпва необходимостта от анализ и оценка на политиката на Република България.
Същевременно, представянето на доклади за състоянието на националната сигурност за широко обществено и парламентарно обсъждане трябва да се утвърждава като ежегодна практика.
Като отчита необходимостта от висока степен на съгласие и стремеж към намиране на консенсусни решения, с внесения проект за решение Парламентарната група на Демократичната левица подчертава основните фактори за укрепване на националната сигурност и принципите на политика за защита на националните интереси.
Парламентарната група на Демократичната левица счита, че в годишния доклад са подценени редица рискове и дестабилизиращи фактори, с оглед на което прави и съответните препоръки за дейността на държавните органи и институции, ангажирани в системата на националната сигурност."
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Разрешете ми да прочета проекта за решение на Демократичната левица, която с чувство на отговорност реши днес, на днешния дебат да даде своя принос в името на върховните интереси на националната ни сигурност.

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е

Като подчертава, че основните фактори за укрепване на националната сигурност са:
- преодоляване на кризата в страната и политическото разделение на нацията;
- постигането на висок и стабилен икономически растеж;
- спирането на обедняването и ограничаването на безработицата;
- повишаването на качеството на живота;
- предприемането на ефективни мерки срещу корупцията и престъпността;
- създаването на благоприятни условия за развитие и реализация на младото поколение;
- утвърждаването на българския етнически модел за интеграция на отделните общности на българското общество и неговото развитие в съответствие с европейските норми и стандарти, включително Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства;
- укрепването и повишаването на отбранителната способност на Република България;
- провеждането на балансирана и активна политика на България в региона на Югоизточна Европа;
- поддържането на мирни, добросъседски и равнопоставени отношения с всички страни от региона; омиротворяването, демократизацията и интегрирането на региона в Европа;
- преодоляването на икономическата, технологичната и инфраструктурна изостаналост на държавите в Югоизточна Европа;
- решаването на всички конфликти и кризисни ситуации с мирни, а не с военни средства, в съответствие с международното право и с Устава на Организацията на обединените нации;
- поддържането и развитието на двустранни приятелски партньорски отношения с държавите от Европейския съюз, Съединените американски щати и Русия.
Като констатира, че продължаващата икономическа и социална криза съдържа рисков потенциал за националната сигурност и стабилността на страната; че реформата на Българската армия не допринася за укрепване и повишаване на отбранителната способност на страната; че дестабилизацията на региона на Югоизточна Европа не е преодоляна; координацията между компетентните държавни органи и институции по въпросите на националната сигурност не е удовлетворителна; политиката на правителството в областта на националната сигурност не е достатъчно всеобхватна и балансирана и невинаги отчита реалните обществени и политически нагласи в страната; че процесите на интеграция в Европа и изграждането на европейска система за сигурност откриват благоприятни перспективи за сигурността и развитието на региона и страната.
Като обсъди годишния доклад на правителството за състоянието на националната сигурност през 1999 г. и като отчита изказаните препоръки и предложения, като потвърждава позициите, изразени в решението на Народното събрание, допълвам, прието с консенсус от 26 май 2000 г. по глава "Обща външна политика и политика на сигурност" в преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Одобрява практиката на отчет на правителството пред Народното събрание чрез ежегодни доклади за състоянието на националната сигурност.
2. Препоръчва въпросите на националната сигурност да заемат в бъдеще първостепенно място в дейността на държавните органи и институции при необходимата координация и взаимодействие помежду им.
3. Препоръчва бъдещите доклади на правителството на Република България да съдържат комплексен анализ на всички фактори за националната сигурност на страната - външни и вътрешни, политически, военни, икономически, социални, хуманитарни, екологически, демографски и други, реална оценка за рисковете и заплахите за сигурността, на средствата и ресурсите за нейното гарантиране."
Това е нашият проект, уважаеми дами и господа. Ние бихме желали да добавим: нашият проект за решение в отделни случаи ни най-малко не принадлежи в основните моменти, особено във външнополитическите приоритети на страната, на някои изводи, които са направени в доклада.
Но искам да ви кажа, че приемането безкритично на един доклад, който по мнение на нашата парламентарна група всъщност не съдържа никаква критика - критичните оценки почти липсват, смятаме, че това ще бъде един принос за един задълбочен дебат и призоваваме всички колеги да обсъдят също и нашия проект и ако е възможно, да намерим една добра база за едно общо решение. Благодарим ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата господин Илия Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми народни представители! В парламента на Франция след края на всеки политически сезон се прави дебат по два въпроса: по националната сигурност и по външната политика. Такава традиция създаваме днес и ние в българския парламент. И основната цел на този дебат е да очертаем полето на консенсуса за България и за нейното бъдеще.
Днешният дебат не е само дебат за националната сигурност. Днешният дебат е дебат за ценностите. За тях би трябвало да няма управляващи и опозиция. Затова трябва да сме наясно кой и по какъв начин разбира измеренията на националната сигурност и как ги защитава. И затова нека да си припомним едно интимно писмо:
"До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата
партия на Сърбия
Уважаеми другарю Милошевич,
Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово... (Реплики от ДЛ.)
Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната - нито пряко, нито косвено. (Недоволство от ДЛ.) Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. (Силно недоволство от ДЛ.) Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната." (Реплики на недоволство от ДЛ.)
Защо и как е написано обаче това писмо? От Първанов или от БСП?
Ето как българските медии задават тогава въпроса и какви отговори получават от заместник-председателя на Комисията по национална сигурност и говорител на БСП господин Ангел Найденов. Той отговаря следното:
"- Казвам сериозно. Аз лично не зная за такова писмо и ако има такъв въпрос, трябва да го отправите към Георги Първанов.
- Значи Вие не знаете за такова писмо, господин Найденов?
- Разбира се, аз Ви казвам, че не зная за такова писмо. Дори и да има писмо, то може да бъде само пикантен конфликт." (Реплики от ДЛ.)
Забележете, въпросът за националната сигурност е пикантен конфликт. (Реплики на недоволство от ДЛ.)
Продължаваме по-нататък:
"- Добре, защо за това писмо се научава в България от белградската преса, а не беше предоставено пред българската аудитория като позиция на БСП? (Шум и реплики.)
- Не бих могъл да Ви отговоря. Все пак Георги Първанов е председател на БСП." (Реплики от ДЛ.)
Уважаеми колеги, какво означава за една партия като БСП националната сигурност на България тогава, когато депутати на тази партия не знаят какви писма пише нейният председател? (Шум и реплики от ДЛ.) Това отговорна позиция ли е или безотговорна? Впрочем писането на писма стана напоследък особен стил на поведение на БСП. Вие като че ли въвеждате някаква епистоларна политика. (Шум и реплики.) Днес позицията на БСП относно доклада за националната сигурност ще придобие формата на аргументи, свързани с далечното минало. Тук ще се говори за това как не трябва да се съкращава армията, как реформата й е грешна и прочие. Но, господа, ако вчера е била известна максимата "Ако искаш мир - готви се за война", то днес максимата е "Ако искаш мир - готви се за партньорство". Затова политиката на ХХI век по отношение на националната сигурност не е толкова въпрос на силна армия и добра полиция, макар това да са класическите стълбове на националната сигурност. И без голяма армия, но с активно международно общуване може да се гарантира сигурност, защото сигурността е баланс и устойчивост, прозрачност и прогнозируемост. Сигурността е въпрос на връзката с все повече международни институции, тъй като няма абсолютна сигурност. Абсолютната сигурност на едно общество означава абсолютната несигурност на друго.
Затова темата за Косово е централна тема. В същото време трябва да ни е ясно, че Косово не е модел за сигурността и безопасността в Европа. Косово просто беше глава от разпада на Югославия. Косово е изключение от правилото. И нека не забравяме, че операцията в Косово нямаше само военна част. Тя имаше и хуманитарни измерения. Но каквито и умиротворителни сили да има в Босна и в Косово, те не могат да установят нова човешка философия на взаимоотношенията. Точно тази нова човешка философия е ценностната рамка на политиката на ХХI век. Затова докладът за националната сигурност е доклад за това как се защитава тази ценност, като се взимат правилни политически решения.
През 1999 г. мнозинството в българския парламент, българското правителство и българският президент защитиха националните интереси на България!
При днешното гласуване БСП ще остане сама. Не за първи път! И както каза вашият другар Милошевич преди началото на военната операция пред дипломатическите представители: "Ако загубя Косово, губя всичко", то по същия начин днес вие ще загубите дебата. (Смях и реплики от ДЛ.)
Това показва само едно, дами и господа! Вие все още не сте излекувани от вируса на комунистическия манталитет и предразсъдъци. (Реплики от ДЛ.) Вашите политически позиции бяха и остават опасни за националната сигурност на България. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС и НС, реплики на недоволство от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Много моля, когато говори един оратор, от противната страна да има малко тишина, защото съм сигурен, че сега по този начин ще реагират и отсам и, ако тръгнем по този път, ще трябва да отстранявам народни представители, което никак не ми е приятно. Затова моля за малко търпение, толерантност и спокойно изслушване. След като свърши ораторът, можете да правите реплики и да кажете това, което искате.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! На България е нужен един надпартиен и националноотговорен дебат по темата за сигурността. От тази гледна точка - гледната точка на София, а не на Париж, ние оценяваме позитивно инициативата на правителството за внасянето в Народното събрание и дебатирането на Годишния доклад. Смятам, че докладът относително точно пресъздава работата на изпълнителната власт и в този смисъл дискусията по материала ще бъде дискусия по политиката на правителството в сферата на сигурността.
Господин Илия Петров много високо вдигна летвата, но това е нивото и на доклада. Аз не съм изненадан. Господин Петров, писмата, които Вие цитирате, са във всички посоки, в това число и до шефа на ПЕС и военен министър на Германия Рудолф Шарпинг, ако това име нещо Ви говори.
Аз няма да коментирам дефектите на формата, в която е подготвен докладът. Той е твърде общ, непълен, на моменти дори анализът е фрагментарен, дебалансиран и това поставя под въпрос възможността да изпълни предназначението си. С многобройните си дефиниции и методологически отклонения, със силно натежалата на моменти справочна информация докладът прилича много повече на учебно помагало за начинаещи дипломати, от което, съдейки по последните посланически гафове, също има нужда.
Това че доминира лекционният характер на материала, също не е изненада. Както се разбра от последните седмици, лекциите по международното положение са амплоато на премиера. И все пак трябва да се каже ясно - това не е жанрът, който можем да определим като политически доклад.
Парламентарната група на Демократичната левица няма да подкрепи доклада не заради възражения от формален характер. Ние смятаме, че този доклад не дава задоволителен отговор на целия комплекс въпроси, свързани с рисковете, заплахите и гаранциите за националната сигурност. Аз ще отбележа някои от рисковите фактори, които или са пропуснати в доклада, или неточно и непълно са анализирани и представени:
нарастващата структурна безработица, чието равнище е около критичните прагове;
задълбочаващата се бедност - 2 млн. домакинства живеят в недоимък не по данни на опозицията;
деиндустриализацията, откъсването и изолирането на цели райони;
невъзможността на голяма част от населението да контактува с общинския, а още по-малко с областния център. Това явление може да бъде характеризирано спокойно като "българския Шенген";
дестабилизацията на местната власт в резултат на финансовата политика на правителството и силно стеснените правомощия на кмета;
на следващо място - политиката на конфронтация, провеждана от правителственото мнозинство не само спрямо политическата опозиция, но и срещу всеки, който мисли различно;
корупцията, просмукала цялата власт. В доклада тя се третира преди всичко методологически;
неовладяната престъпност в разработката е на трансгранично равнище - нас сякаш не ни засяга.
И тъй като в предварителния дебат имаше внушения, че БСП едва ли не ще избяга от външнополитическите аспекти на сигурността, аз ще започна именно с тях.
Българската социалистическа партия е и ще бъде фактор на стабилността във външната политика на България. Особено по темата за европейската и евроатлантическата интеграция. Ние сме за максимална приемственост и последователност в политиката на европейска интеграция и за пълноправно членство в НАТО. Българските социалисти са за поливалентна, деидеологизирана, прозрачна, балансирана и прагматична външна политика - политика, която наред със защитата на националните интереси и достойнство, отчита преобладаващите тенденции в Европа и търси достойно място на България на международната сцена.
Темата за членството на България в Европейския съюз и НАТО, уважаеми госпожи и господа, беше затворена в буквалния и преносния смисъл през политическата пролет на тази година. В последните месеци БСП се обяви категорично за европейска и евроатлантическа интеграция във всички икономически, политически и военни структури. Промяната на нашата позиция е елемент от цялостното интензивно реформиране на партията. Гласуването в Народното събрание на 26 май доказа, че тази промяна е необратима.
Аз приемам, както се казва, подписвам се под постановката на доклада, че основното направление в работата на правителството трябва да бъдат действията по осигуряването на бъдещото членство в Европейския съюз и НАТО и че реализирането на интеграционните приоритети не може да се поставя в зависимост от ничие желание, воля и интерес. Приемам тази постановка. Но не можем да не отчитаме въздействието на всички фактори върху процеса на разширяването. И най-сетне, трябва да заявим, че евроатлантизмът трябва да се отстоява от твърди национални и европейски позиции, от гледна точка на българския и обединения европейски интерес.
В българското парламентарно пространство съществува общо разбиране за мястото и ролята на НАТО в европейската и регионалната сигурност. Има разбиране за активни действия за пълноправно членство на България в НАТО. Съвпадението на позициите на основните парламентарни партии обаче все още не е консенсус. За постигането и реализирането на обществения консенсус трябва да работят всички. Не по този начин, господин Петров.
Това обаче означава да се отклонят всякакви опити за изкористяване на темата, за вътрешнополитическата й консумация и в крайна сметка за монополизация на външно-политическата дейност - една линия, която сегашното правителство и мнозинство се опитват да наложат през целия изтичащ мандат. Една от целите на правителството е чрез доклада със задна дата да наложи своята оценка за косовските събития. Войната в Косово беше най-голямата грешка на НАТО. Въздушните удари не решиха проблемите на областта. Етническите конфликти се задълбочават. Няма придвижване на въпроса за демократизацията на Югославия. Засилват се сепаратистките тенденции на отделните общности. Запазва се дефицитът на сигурност на полуострова.
Цялата нова история на Балканите учи, че тук войните не са разрешили нито един проблем. По-скоро са задълбочавали съществуващите и са създавали нови. От тази последователна позиция българските социалисти подкрепят придвижването, макар и неравномерно, на Пакта за стабилност, както и активността на правителството в тази посока. Бъдещето е на онази политика, която залага не на силовото решаване на конфликтите, а на интеграционния модел за тяхното решаване и Пактът е израз именно на този втори подход.
Но вие, господа управляващи, дължите обяснения как се вписва в българската позиция за Косово изразяваното нееднократно становище на председателя на Комисията по външна и интеграционна политика господин Агов. Ще има ли отстъпление от Резолюция № 1244 на ООН? От Концепцията за мултиетническо Косово като автономна област на Югославия? Как да се тълкуват противоречивите сигнали на най-отговорните фактори във външната ни политика?
Активните отношения с НАТО не бива да водят до охладняване и влошаване на двустранните ни отношения с която и да е трета страна, в това число и с Русия. В тази постановка няма никакви исторически или идеологически сантименти. Това го изисква добре разбраният национален интерес. В разработката, наречена доклад, Русия е спомената 4 пъти - 2 пъти в негативен план и 2 пъти във връзка с отношенията НАТО - Москва. Никъде тези отношения не се третират от гледна точка на българския интерес. Оценката в доклада за ролята на Русия и за нейната външна политика е високомерна, бих казал менторска. Цитирам: "И през 1999 г. Русия не успя да дефинира ясно външнополитическата си идентичност и приоритети".
На какво, питам аз, се основава тази оценка на правителството? Познават ли сегашните ни управляващи руската концепция за национална сигурност и новата им военна доктрина? И кое им дава основание за подобна оценка? Русия има своите ясни външни приоритети. Това, че нашите управляващи не ги познават или може би не искат да ги знаят, е наш, разбира се, сериозен проблем.
Има две виждания за ролята на Русия. Модерното - за Москва като равностоен партньор на НАТО в изграждането на новата архитектура на европейската сигурност. Това е нашата позиция. Тя по нищо не се различава от тази на съвременните европейски държавници. Другото виждане е за Русия като враг на демокрацията. Това е вашата гледна точка, уважаеми госпожи и господа от дясно. Това е гледната точка на комплексираните, на нереализираните борци за демокрация. Честите недоброжелателни жестове на управляващото мнозинство към Русия създадоха предпоставки за затихване на икономическите, търговските и духовните ни връзки. И в последните дни се твърдеше, че Русия се опитва да се намеси във вътрешните ни работи. Ако това е вярно, дайте гласност на фактите. Ако не е - подобни твърдения са, меко казано, безотговорни.
Не само по отношение на Русия, но и изобщо във външнополитически план трябва да се сложи край на вековното деление на българските политици на фили и на фоби. Русия не бива да бъде фаворизирана, но не може и да бъде пренебрегвана. В рамките на една балансирана политика с добре осмислени и подредени приоритети тя има своето място на основен фактор и партньор на България.
В годишния доклад, както и в предшестващите го разработки, е застъпена модерната теза, че България не разглежда нито една държава от района на Югоизточна Европа или извън него като свой вероятен противник. Ако няма външна военна заплаха, то от кого ще ни пазят чуждите военни бази на българска територия, необходимостта от които се обосновава най-настървено от министъра на отбраната, а бих казал не само от него?
Докладът е връхна точка в политиката на налагане на доминацията на правителството над Народното събрание, на премиера над президента в сферата на националната сигурност. Дребен фрагмент е фактът, че докато ние в Консултативния съвет при президента си говорехме за международното положение изобщо, без да сме видели доклада, той пътуваше вече към медиите. С разработката министър-председателят даде да се разбере, че националната сигурност е негов запазен периметър.

Фактически с начина на подготовката и обявяването на доклада, с неговото съдържание, се потвърди и съмнението на опозицията при обсъждането на концепцията, че премиерът ще изземва правата на държавния глава в сферата на националната сигурност.
Отсъствието на консултативния съвет от съдържанието на обсъждания доклад е закономерен резултат от политиката на пълно обезличаване на този орган, което не може да се обясни само с ограничените му конституционни правомощия.
За съжаление, този извод важи и в по-голяма степен дори за парламента, превърнал се отдавна в апендикс на изпълнителната власт.
Българската армия отсъства или бих казал, че по-скоро е маркирана обидно символично в годишния доклад, както впрочем и в досегашните разработки на правителството. Има няколко абзаца написани в стил "Муравей Радев".
Докладът не дава, всъщност дори бяга от отговор на въпроса в състояние ли са Въоръжените сили да изпълняват конституционните си ангажименти, да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната, да защитават нейната териториална цялост?
Много са въпросите, задавани от опозицията, които все още не са получили отговор от управляващите, в това число и в обсъждания доклад.
По каква формула е определен численият състав на Българската армия и кой точно е определил тази формула? Кои са базовите данни? С какви темпове се следват сроковете за редуциране на армията?
Не е вярно, че военната доктрина определя числеността в структурата на Българската армия. Доктрината няма императивен характер. Тя не е закон, а ръководство за действие.
Не е вярно, че малката и компактна армия е по-боеспособна и по-боеготова.
Не е вярно, че една страна има армия, каквато може да издържа. Една страна има армия, каквато й е нужна.
Дали сега трябва да говорим за военна реформа или ново военно строителство? Това е другият въпрос, който не получава отговор в досегашните разработки, включително и в днешния материал.
Трябва да сме наясно, че основните параметри на военната реформа означават изграждането на нова армия, тоест с радикално съкращение, преструктуриране и модернизиране на Въоръжените сили. Мнението на специалистите е, че в резултат на трансформацията бойната подготовка, бойната и мобилизационната готовност са около критичния минимум. В доклада няма нито дума по този въпрос.
Ние отново питаме: какви структурни, кадрови и финансови проблеми е имала Българската армия през изтеклата година? Немалко неща проникнаха дори в медийното пространство. В доклада мълчанието е пълно.
Как е осигурена реформата? Как се решава въпросът с превъоръжаването? Как е ешелонирано във времето?
В заключение по този въпрос - българските социалисти стоят твърдо зад разбирането, че основен вътрешен фактор за гарантирането на сигурността на страната трябва да бъде реформираната, модернизираната и боеспособна Българска армия, поддържането на реален и ефективен военен потенциал и адекватна военна политика при висока оперативна съвместимост с НАТО. Необходимо е много трезво отношение към проблема за икономическите аспекти на сигурността и развитието. Финансовата стабилност е факт, никой не го отрича, но тя е резултат от ограничения суверенитет и до голяма степен зависи от външните фактори.
От гледна точка на структурните характеристики на икономиката България е на последно място сред източноевропейските страни.
Ще отбележа само някои от източниците на национална несигурност в сферата на икономиката: скандалната приватизация от роднинско-приятелските кръгове. Ако се приеме за безспорно, че икономическата сигурност се формира не от съмнителни офшорки, а от стратегически инвеститори, то тогава дейността на правителството за 1999 г. трябва да бъде оценена като незадоволителна.
На следващо място - слабата държавност, хаотичното изтегляне на държавата като стопански субект, слабото регулиране, ниската събираемост на данъците, слабият митнически контрол, много по-големият от отчитания по митническите декларации внос и т.н. - проблеми, които генерират корупция и подкопават националната ни сигурност.
Високата безработица придобива критични размери и застрашава социалната структура на обществото. В края на 1999 г. 55 на сто от безработните търсят работа от година и повече и около 35 на сто търсят работа над три години. Това води не само до деквалификация, но и до деградация, тотално отчуждение, омраза към всичко и към всекиго. Не виждате ли, уважаеми господа управляващи, този дестабилизиращ фактор?
Подминавате мимоходом бедността - около 1 млн. граждани живеят с доход от 1 долар на ден! Ясно изразена е поляризацията между 10-те процента най-бедни и 10-те процента най-богати. У нас разликата е 10-12 пъти. В Европейския съюз тя варира между 3 и 6 пъти.
Усилва се демографската криза, съчетана с емиграцията, която също е източник на национална несигурност. Важно е да се подчертае, че миграцията този път е не по идеологически, а по икономически причини. Нали обещахте в своята програма "България 2001" шансове за реализация в страната на всеки, особено на младите? Какво им дадохте, господа управляващи?
В доклада напълно се пренебрегва темата за етническите взаимоотношения като елемент на сигурността. Разбираемо е - това правителство не направи нищо за реализацията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, не направи нищо за отделните общности, затова 98 на сто от българските роми са на ръба на оцеляването, затова и зреят ромските бунтове.
И най-сетне, мълчите по този въпрос, защото и министър-председателят, и министрите през отчетната година бяха източник на провокации към отделните етнически общности, към етническия мир.
И най-сетне, отчита се трайна вътрешнополитическа стабилност. Застъпена е тезата за обществената подкрепа на правителствената политика. Аз питам - къде видяхте, къде усетихте тази подкрепа, уважаеми господа управляващи? На местните ли избори, които загубихте? В социологическите ли проучвания, където рейтингът на правителството пада и вече е под 20 на сто? В цялата управленска, политическа и морална криза в изпълнителната и законодателната власт, цялата тази агония съдържа най-сериозните рискове за националната сигурност, а това все повече налага смяната на настоящото правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри и депутати!
Днес за пръв път правителството на страната изпълнява стриктно и коректно вмененото му задължение да се отчете за работата си в сферата на националната сигурност и както и да дава негова преценка за бъдещата национална сигурност, за бъдещите рамки на тази дейност. Това е наистина вече похвално. Похвално е, че в рамките на неговото обсъждане в парламента бяха потърсени различни гледни точки и позиции на всички политически сили. В този смисъл предлаганото решение вече е еманация на предоставения за обсъждане доклад, тоест той внася някои съществени и важни корекции в част от позициите, застъпвани в предоставения ни документ и ние не можем да бъдем недоволни от това.
Ние не можем да не изразим и удовлетворението си от добре структурирания и системно поднесен анализ на ситуацията на Балканите и за външните фактори, влияещи върху нашата национална сигурност.
Пак в границите на похвалните действия е стремежът на българското правителство да сложи начало на задълбочен и надпартиен дебат по всички аспекти на сигурността на страната и точно в рамките на този анализ ние предлагаме и своите забележки към предоставения ни текст. Разбира се, те не претендират за изчерпателност и цялостност, но са важни, според нас, корекции в общия дух на този документ. В този смисъл настояваме нашето гласуване да се разбира не като доближаване до едната - синята, или до другата - червената страна в спора, а като друг тип политическо мислене и поведение, като либерална позиция върху този документ.
В този смисъл са и бележките, които посочваме - на първо място прави впечатление един, според нас, твърде силен дух на дистанцираност. Ще цитирам - "тенденцията на глобализиране на международния тероризъм и разширяване на връзките му с регионалната организирана престъпност доведе до нарастване на свързаните с него рискове за националната сигурност" - забележете - "на съседни на България страни". Нима това не се отразява и върху нашата страна? С това априори се изключва страната от страните, потенциално опасни от международен тероризъм.
В този смисъл си струва да припомним само два факта - търговията с бели робини по пътя Русия - Румъния - България - Македония - Албания - Италия и Западна Европа. Това е дейност, по принцип свързана с търговията на наркотици и оръжие, за което не може да се твърди, че не е част от международния тероризъм. Колкото и да ни е неприятно да признаем, България е в периферията на трафика, контролиран от международни терористични организации, и в този смисъл те са реална заплаха за националната ни сигурност.
Другият факт - капсулите с плутоний и обогатен уран, попаднали в нашата страна, те едва ли са дело на друга международна нетерористична организация. В този смисъл смятаме, че е редно наред с добрия анализ на международната анализирана престъпност в икономически аспект да се задълбочи анализът на тази дейност и от чисто социален аспект. Международният тероризъм не е само отвличане на самолети, подпалвачество или убийства. Тази дейност се подхранва със средства от дейности, осигуряващи парите за тероризма, а е публична тайна, че те са точно от търговията с наркотици, трафик на откраднати коли и бели робини.
Препоръчително е в следващите си доклади за състоянието на националната сигурност правителството да задълбочи и анализа от потенциални опасности в тази сфера.
Друг пропуск - очевидното отсъствие на цифри и данни, свидетелстващи за криминогенната ситуация в страната, както в синхронен план по региони и населени места, така и в диахронен план - по години и тип престъпления, или тези явления не са важни за проблемите на националната ни сигурност?

Друг важен проблем. На много места в доклада липсва дух на задълбоченост и структурен анализ. Ще си позволя да цитирам.
Успехът на борбата с корупцията ще зависи от ускоряването на процесите по, забележете, йерархизирането на това подреждане, преоценка на съществуващите лицензионни режими, замяната им с регистрация или отмяната им, въвеждането на задължителни и кратки процесуални срокове за издаването на документи, опростяване на административните производства, ограничаване на оперативната самостоятелност и регламентиране на обвързаната компетентност на държавните органи. Това на последно място, особено обвързаността по компетенция.
Причините за взрива на корупцията сега не са плод на вида на разрешителни режими, него го има от 10 години насам, това е важен фактор, но не е първостепенен. Първостепенният фактор е ограничаване на правомощията на държавния чиновник от всякакъв ранг и вкарването му в ситуация на неизбежен и постоянен граждански контрол. Междупрочем, понятието "граждански контрол" в този текст го няма. А във всяко демократично и либерално гражданско общество това е важен фактор, който работи в полза на стабилността, на националната сигурност на всяка страна.
За съжаление отчитането на липсата на сериозен граждански контрол върху тези аспекти и възможности за подпомагане на неговата дейност в този доклад липсват. На места проблемите са очертани повърхностно, без да се дават решения за изход от ситуацията. В този смисъл докладът има твърде много констатации и малко анализ за механизмите за пораждане и отстраняване на явлението, както и прогностика за развитието му в бъдеще.
Докладът има и друга слабост - преекспониране на външните фактори за националната ни сигурност, докато вътрешните фактори са завоалирани до известна степен и в някои отношения подценени. Например, липсата на анализ за състоянието на етническата ситуация в България. Например, драстично несъответстващият процент на безработицата сред хората от малцинствата спрямо основния етнос в страната, което е важен фактор за пораждане на престъпност и подтикване към криминални действия сред тези хора. Подценяването на този проблем може да породи опасна ситуация, която няма как да не се отрази върху националната ни сигурност.
Избягването на темата за етническите проблеми и взаимоотношения е очевиден недостатък на правителствения текст, отчасти компенсиран от текста за решение на Народното събрание.
Важен аспект от националната ни сигурност е проблемът за общата стабилност на страната във вътрешен аспект. Нарастващата безработица води до засилване на нестабилността, до радикализиране на ситуацията, която може да разруши баланса в страната. Този проблем на практика липсва в доклада. Проблемът за националната сигурност в най-общи линии е и проблем, производен от джоба на всеки български гражданин. В една богата държава с граждани, които не се безпокоят за хляба си, трудно се радикализира ситуацията. За съжаление, нашата страна не е сред тях.
И точно това налага в такъв доклад да намерят особено важно място проблемите за драстично нарастване на безработицата, за намаляване на производството, за свиване на пазара, за липсата на свежи пари - все още неща, които тук дори не са набелязани, а камо ли анализирани. И може би това е един от основните проблеми на този документ - твърде гладък, захаросан, даже и мазен в това направление.
А точно проблемът за националната ни сигурност не търпи такъв подход. Това не е просто препоръка, а настоятелно искане за разширяване на анализа и неговото прецизиране. Правителството в това отношение мисля, че е допуснало грешка, при това не малка, а голяма грешка.
В общи линии Парламентарната група на ОНС няма да гласува против текста на Народното събрание за годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г. и то не толкова заради конкретните анализи или липсата на такива, а за положителната тенденция, за конструктивния дух, заложен в него. И това безспорно е важен момент, който не бива да отричаме.
Но би било груба политическа грешка, ако някой изтълкува приемането на доклада от парламента и по-специално нашата подкрепа като вот на доверие към правителството. Това наше гласуване трябва да се възприеме като друг тип политическо поведение, различно от това на СДС и БСП, не като синьо или червено мислене, а като либерална и конструктивна позиция за сигурността на България. И е време вече да се отървем от двуцветното мислене и оценки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Аз имам една мечта - кога в този парламент дебатите по националната сигурност ще излъчват единни национални послания; кога ще излизаме от тази зала, обсъждайки големите въпроси на България и от това ще печели страната като цяло; кога утре медиите ще пишат, че българският парламент е постигнал нещо по отношение на съседи, на Европа, заел е позиция, която е довела до преки ползи за страната? Защото, когато вътрешните разделения по този въпрос са по-малко, цената на страната скача и нейната национална сигурност расте. Когато страната е разделена на фоби и фили, винаги нейната цена пада и тя е по-слаба, включително по отношение на военни въпроси или въпроси на вътрешната сигурност.
Ние демонстрираме вече десета година как по тези въпроси сме разделени и как консенсусът не се постига, както трябва. Ето и днес правителството внася за първи път доклад, който е следствие на определен ангажимент в Концепцията за национална сигурност и който доклад очевидно цели да подчертае за сетен път общата геополитическа ориентация на страната. Но правителството допусна грешка в самото начало - че то подготви този доклад без предварителни консултации и консултациите дойдоха на финала, когато трябваше да се готви решението.
Не е ли време вече някои по-интимни въпроси на националната сигурност, някои стратегически въпроси, които не могат да се решат за един мандат, да бъдат готвени съвместно? Какво губи правителството или опозицията, ако намерят общи пътища за решаване на нашите исконни интереси по отношение на Турция, Гърция, Румъния или Югославия? Какво губим от това? Защото, когато нещата са предрешени, много трудно се намират елементите на консенсуса.
И второ нещо. Днес ние видяхме и друг подход - когато се взима част от истините за нашата национална сигурност, за да се каже: "Нещата са зле и ние няма да подкрепим консенсуса." Видяхме го преди малко. И всъщност се смята, че от това има политическа полза. С други думи, имаме теснопартийно разделение или опит за такова.
Силата или другият подход, който беше демонстриран, беше последните дни преди днешния ден, когато се прие друг вариант на решението или когато се потърси една крайна целева характеристика, наречена "Политика на Република България в областта на националната сигурност".
Има ли обща политика? Десет години има конюнктурна политика спрямо това кое правителство е начело; има засилени европейски и евроатлантически елементи; има точно обратното - спиране на тези елементи през тези десет години.
Днес можем да говорим за някакви кълнове, в които само преди месец, дами и господа, тук демонстрирахме пълно национално съгласие по ключов фундаментален въпрос.
Според мен, днешната дискусия има една главна цел: ще покаже ли, че този консенсус е здрав и устойчив, включително критикувайки правителството за несвършени действия, и обратно - намирайки елемента на този консенсус.
Трудно бих могъл да повярвам, че днешният дебат трябва да разглежда всички въпроси едновременно - и тези за безработицата, и социалните въпроси, и на доходите. За мен целта на днешния дебат е само една: в навечерието на премахването на поредната шенгенска бариера към Европа, в условията на това, което се готви през есента в наши съседи, България демонстрира ясна политическа позиция, ясна геополитическа ориентация, ясно съгласие.
Искам да напомня, че ако сбъркаме темата на днешния дебат, ще сбъркаме и целта, ще сбъркаме и това, което се очаква от нас като страна и народ.
Вижте какво сме гласували, преди да приемем днешните решения. В този парламент ние сме гласували единодушно Решение за присъединяването ни към Европейския съюз; гласували сме само преди един месец с пълен консенсус евроатлантическа ориентация и желание за приемане в НАТО; приели сме с доста голямо мнозинство Конвенцията за националните малцинства; приели сме Военна доктрина; приели сме Концепция за националната сигурност. И аз ви питам и питам колегите и по-ляво от Евролевицата, и колегите по-вдясно: какво е днес "национална сигурност"? Достатъчно ли е днес да се каже просто: "Да, членството в НАТО" или става дума за система от отношения, които засягат всички тъкани на обществото?
Аз мисля, че тесният консенсус не отговоря на националната потребност, а че е необходим консенсус значителен, постепенен, поетапен и по отношение на реформите в армията, и по отношение на службите за сигурност, и по отношение на социалните и етнически измерения на сигурността. И в този смисъл ми се струва, че днешният дебат трябва да се опита да направи следваща крачка към този консенсус.
Цялата история на България е деление по външни въпроси. Външните въпроси са формирали вътрешни разделения.
Битката на Евролевицата е обратно. Има четири зони, сред които националната сигурност е № 1, които трябва да бъдат изведени пред скоба, и като задължителен елемент национално съгласие. Всяка друга политика и всяко друго разбиране означава да ни прави по-слаби. Може би големи държави могат да си позволят друг подход, но държави с нашите размери и значение не могат да си позволят друг подход. Другият подход означава отслабване и господство на външни интереси по отношение на това, което се нарича "национален интерес".
Големият въпрос днес е: даваме ли гаранция след днешния ден, че ще продължи геополитическата ориентация на страната; даваме ли гаранция в навечерието на следващите парламентарни избори, че ние имаме стабилна геополитическа ориентация; даваме ли гаранция, че ние сме не просто на думи партньор на Европа, а сме партньор на Европа във всичко, партньор на Европа в големите въпроси, или ние не даваме такава гаранция? И накрая, ще бъдем ли единни в тези съдбоносни въпроси, които следват нашия собствен принос или непринос за стабилността на Балканите - това, което предстои през есента, или не даваме такива гаранции?
Това беше главният мотив, за да поискаме промени в предложения първоначално проект за решение.
Ние сме удовлетворени от най-важните две промени: първата - за това, че тук като център на дебата беше поставена политиката на Република България в нейната цялост, а не само политиката на правителството, и втората - че в преамбюла бяха включени поправки и по отношение на етносите и нашата етническа политика, и по отношение на социалните аспекти на сигурността, без които няма достатъчно гаранции за стабилност. Ако беше само докладът, който трудно може да бъде вече променен, естествено, вероятно щяхме да поставим акцента върху многото критики и бележки, и празноти, които очевидно има в него. Но ако акцентът е поставен върху първа точка от проекта за решение и това е съдържателната характеристика и целевата характеристика на днешния дебат, тогава аз смятам, че е задължително или по-важното е ние да гласуваме и да подкрепим тази ориентация и тази политика на Република България.
Ние не смятаме, че политиката на Република България в областта на националната сигурност е конституирана сега, през последната година или през последните няколко години, независимо че през тези години имаше решаващи, важни моменти в нейното формиране. Тази политика се наслагва, но тя все повече е ясна и прогнозируема, прозрачна. И в този смисъл едно стабилно заявление на днешния парламент за тази политика на Република България, което се прави за първи път, ще има много по-голямо значение, отколкото някои си представят.
Второ, подкрепата за тази политика на Република България не отменя критични бележки по отношение на сегашното състояние на националната сигурност - неща, които засягат и правителството, главно него, но и парламента, които засягат и други институции. И аз ще изредя тези насоки на този въпрос, по които Българската Евролевица и нейната парламентарна група имат своите предложения и своите мотиви.
Ние смятаме например, че е задължително във всеки следващ доклад, който готви което и да е българско правителство - днешното или бъдещо, задължително трябва да има изграден много внимателно социалният аспект на сигурността. Ние не може да не си даваме сметка, че сред българските роми и българските турци бедността е неколкократно по-голяма; че проблемите, свързани с прилагането на Конвенцията за защита на малцинствата съществуват все още открито. Ние не може да не си даваме сметка също така, че има въпроси, свързани с продоволствената сигурност на нацията. И тези въпроси са стратегически. Ние не може да не си даваме сметка също така, че докладът, който представихме на отделни ведомства, свързан с границите на България, все още не е решен.
Дами и господа, България може би след 1 януари - и дай Боже! - ще стане в някои свои части външна граница на Европа. Това не е случаен въпрос. Ние твърдим, че в момента границите на България в голяма степен са разградени; че има нелегален или полулегален внос на петролни продукти; че има трансфер на хора; че има дори полулегални контролно-пропускателни пунктове.
Ние говорим за това, че има нерегламентирана търговия, а по ред продукти не се получават необходимите мита и акцизи, само защото границата не е в това състояние, каквито биха били стандартите на Европейския съюз за нас. И в този смисъл ние очакваме от българското правителство да вземе неотложни мерки по отношение на границите, каквито вътрешният министър обеща пред нас.
На следващо място, ние, разбира се, съзнаваме колко е важно да се ускорят реформите в армията. В това отношение ние сме подкрепили главният подход - по-малка, но боеспособна армия. Не на дребно и не заиграване със социални въпроси, а армия, която да е боеспособна и която да отговаря и на нашата евроатлантическа перспектива, а същевременно армия, която да отговаря на регионалните ни интереси и регионалната национална сигурност. От тази гледна точка ние предлагаме в българския парламент текущо през тази есен отново да бъде обсъден въпросът за реформите в армията и тяхната адекватност на това, което се налага от присъединяването ни и приближаването ни към НАТО. Убедени сме, че това ще помогне за по-широк консенсус и успокояване на много трудните реформи, които се извършват там.
На следващо място, силен пропуск на доклада или по-скоро подценяване е това, че въпросът със специалните служби е разгледан достатъчно ограничено, в крайна сметка недостатъчно. Ние имаме силни проблеми с опазването на вътрешната сигурност. Аз нямам възможност да говоря дълго по този въпрос, но мога да кажа, че в много отношения ние сме безхаберни по отношение на дейността на чужди специални служби на нашата територия, че това има икономически последствия за сигурността на страната и при сключване на важни приватизационни сделки, че в много голяма степен ние не сме изяснили за себе си какво значи информационна сигурност на държавата, включително на българския парламент, за това, че ние се нуждаем в много по-голяма степен от професионализъм в тази насока. Ние като парламентарна група сме давали неколкократно предложения и в Съвета по национална сигурност при президента, и пред отделни министри - какви са нашите виждания по този въпрос. Смятам обаче, че правителството е длъжно да информира по съответния ред за действия в тази насока, които се налагат и от присъединяването ни, и от ускоряване на присъединяването ни към Европейския съюз. Има много неща, които следва да се извършат, а самият парламент трябва да засили контролните си функции, както това става в други европейски и цивилизовани държави.
Бих искал съвсем накратко да засегна и въпроса с Русия. Мисля, че докладът е в дълг към този въпрос не защото той непременно трябва да присъства в него, а защото ние се нуждаем от текстове, които отговарят и на политиката на Европейския съюз към новата руска администрация, включително и политиката на Северноатлантическия пакт по отношение на Русия. Мисля, че доста интересни в последните два-три месеца и особено след срещата в Окинава положения бяха изтъкнати. Защото България няма нужда от напрежение в източна и североизточна посока. България има нужда от развитие на добри отношения с Русия. И тук има формулировки, от които ние се нуждаем, политически схеми, от които ние се нуждаем и като страна, и особено като парламент. Страната губи от непрекъснато използване на руската тема за вътрешнопартийни и вътрешнополитически цели. Губи страната, губи и нашата търговия. Създава се неувереност по отношение на изключително важни икономически позиции, които ние бихме могли да отвоюваме. Ние сме длъжни да имаме единна, консолидирана политика, защото след като сме Европа, след като сме заявили, че сме за НАТО, останалото е въпрос на дипломация и на намиране на консенсусна позиция и политика по този толкова важен въпрос.
Накрая, като пропуснати възможности, но не по-малко важни искам да посоча, че в подобни доклади, разбира се, те не трябва да бъдат доклади за състоянието на нацията, а да засягат въпроса такъв, какъвто е, като национална сигурност, но все пак ние не можем да избегнем такива въпроси, които са и добри в много отношения за страната, каквито са въпросите на сигурността в атомната енергетика, въпроси, свързани с Военнопромишления комплекс и някои други. Времето не ми позволява да разгърна всички тези предложения, които бихме направили, ако можеше докладът да бъде подготвен върху една по-широка консенсусна основа.
И все пак аз съм длъжен пред всички вас да отговоря защо Парламентарната група на Българската Евролевица ще подкрепи решението в този вид, в който то е внесено. Ще го подкрепи, защото ние смятаме, че ако в този момент се получи отново разделение и битка по повод на този важен въпрос, ние няма да получим тази стабилност, от която страната се нуждае в навечерието на есенните събития на Балканите. Когато аз говоря за такива събития, нямам нищо фаталистично предвид ... (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, правя Ви забележка.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: ... аз имам предвид , че страната се нуждае от максимум външнополитическа стабилност в момента. Страната се нуждае от максимум прозрачност по отношение на своята политика. И в този смисъл аз смятам, че не само проправителствена, но и всяка опозиционна сила е длъжна да отчете точно тази целева характеристика на днешния дебат. Днешният дебат не може да бъде битка. Днешният дебат е следваща крачка в търсенето, бавно и мъчително, на национален консенсус. Само преди три години тук вероятно щеше да ври и да кипи, и да се крещи - както познавахме това - за това кой е русофил и кой русофоб. Днес нещата са като че ли претъпени. Но не се е разбрало, че те не трябва да бъдат само претъпени, а трябва да бъдат градивни и позитивни. Една страна толкова повече тежи, колкото повече, както са европейските страни, намира общите елементи на своята национална сигурност. Аз мисля, че по този път ние търсим наистина верни пътища - всички в своята политическа орбита. Българската социалдемокрация и представляващата я в парламента Евролевица не могат да имат позиция извън тази на Европейския съюз, извън тази на нашия национален интерес. А нашият национален интерес е това да подкрепим България в пътя й към Европа, в пътя й към това да бъде стабилна, страна с прозрачна и стабилна външна политика. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Евролевицата и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа и дами министри, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че този дебат започна с едно отношение, което е по-скоро присъщо за началото на предизборни кампании, отколкото за дебат по националната сигурност. Но нали имаме свобода на словото, всеки ще има възможност да каже може би невинаги това, което трябва, но това, което иска или това, което му налага неговата партия. Това обаче може би не е най-подходящото в този момент.
Аз се радвам на това, което каза господин Томов, че има кълнове, но аз бих искала да подчертая, че тук не става въпрос за кълнове, а за факти, защото едва ли някой може да откаже, че нашата външна политика и състоянието на Балканите за първи път бележи определен напредък. Първо, има сравнително спокойствие, но най-важното е, че отношенията на България с нейните съседи, с по-голямата част от нейните съседи, при които също има демократични правителства, са в много добро положение. И с Турция, и с Гърция, и с Македония бяха специално направени исторически пробиви в нашите отношения - нещо, което би трябвало само да ни радва. Вторият мост над Дунава към Румъния и на Румъния към нас е факт. Той ще стане. Строителството ще започне. И мисля, че ние имаме едно балансирано отношение към нашите партньори по света в тази глобална политика, която дори и ние, макар и като по-малка държава, трябва да водим или към която сме се присъединили. Това не са само пожелания, а са факти и никой не би могъл да ги отрече, защото само при предишното правителство нашата политика спрямо нашите съседи беше много по-различна. Тя не беше балансирана. А сега имаме едно положение, което само трябва да ни радва и въз основа на което ние трябва да изграждаме своята политика на сътрудничество, на взаимодействие тук на Балканите, за да можем по-успешно и по-бързо да вървим по този път към европейското семейство, по който път вече сме тръгнали.
За Парламентарната група на "Народен съюз - БЗНС, ДП" днешното обсъждане е много важно и знаменателно. За първи път състоянието на националната ни сигурност, приоритетите и действията на страната се обсъждат там, където им е мястото - в нашия парламент. Според мен, това е постижение на демократичния процес в България и то не може да бъде отречено от никого. Днешната процедура слага край на епохата на чуждопоклонничеството и полувасалната зависимост от чужди сили, на тайните срещи и криви геополитически сметки.
Погрешно е разбирането, че въпросите на националната сигурност трябва да се обсъждат на тъмно, защото целите и постиженията на една страна в тази област не могат да бъдат за сметка на другите. Няма сигурност, когато тя се гради върху противопоставянето му. Искам да подчертая обаче, че нашето отношение и задоволство не се гради само на демократичната процедура, която приветстваме. За нас още по-важно е съдържанието на годишния доклад и изводите, направени в него. За първи път ние правим собствен анализ на международните отношения в региона и в световен мащаб на проблемите, които стоят пред националната сигурност на България и търсим свое решение за тях.
Днешният първи доклад на правителството идва и в един много особен момент - само броени месеци след приключването на конфликта в Югославия, когато отново, за първи път от много години, България като суверенна държава имаше възможност самостоятелно да вземе своите решения, касаещи политиката на национална сигурност. Резултатът е повече от еднозначен. Нашата страна успя да съхрани позицията си на фактор на мира и стабилността на Балканите.
Същевременно бе опровергано популистичното твърдение на някои опозиционни сили, че нашата национална сигурност може да се гради на принципите на някакъв неутралитет и на пълното абстрахиране от това, което се случва при нашите съседи. В съвременния свят, където се говори за глобална сигурност и за световен баланс на силите, трудно може да бъдат отстоявани подобни тези, когато под заплаха са демокрацията и човешките права в отделна страна, неутралитетът и незаинтересоваността не са добро решение. В световната история има много примери за цената, която са плащали онези, които са си затваряли очите пред подобни конфликти. Има и български правителства, които са поставяли или са съдействали по този начин в миналото. За щастие, ние днес, българите, намерихме сили и въпреки неблагоприятните икономически последици за нас, застанахме на страната на демократичния свят.
Какъвто и анализ да бъде направен на последиците от югославския конфликт за нашата страна, един факт не може да бъде отречен - мястото на България в уравнението на европейската сигурност вече е съвсем различно. С позицията си в този конфликт ние се превърнахме в изпитан и доказан партньор на демократичната общност. Този факт даде силен тласък на процеса за интегриране на страната ни в европейските и трансатлантически структури за сигурност и последиците от това са най-вече в дългосрочна перспектива. България вече е реален участник и партньор в мирния процес на Балканите и в преодоляването на икономическите и политически последствия от войната в бивша Югославия.
В рамките на Пакта за стабилност ние можем да реализираме част от големите цели на нашата страна за развитие на инфраструктура, която да увеличи относителното ни значение и да се оползотворят геополитическите предимства на нашето местоположение.
Същевременно, ние поемаме все по-сериозни ангажименти в борбата с трафика на наркотици и хора, в решаването на някои трансгранични проблеми, които касаят цяла Европа. Всички тези ангажименти ни доближават и до осъществяването на някои по-значими цели и постигането на трайни гаранции за националната сигурност и суверенитет на страната ни, а именно бъдещото ни членство в Европейския съюз и НАТО. Нашето правителство трябва внимателно да използва тези благоприятни условия за реализиране и на някои по-непосредствени задачи като затвърждаване на политическата и финансова стабилност в страната, стимулиране на икономическия растеж и достъп до нови и перспективни пазари и инвестиции.
Нека не забравяме, че няма страна по света, която да е направила всичко само за 3 години. Няма такава и не може да се очаква само за 3 години... За 3 години може много да се разруши, но да се направи всичко, което трябва, никой не го е направил. И затова, това, което ни предстои е много важно и сериозно... (Неразбираеми реплики.) И вие ще мълчите!
Опитът ни от миналото трябва да ни учи, че не е добра онази политика на сигурност, която води до изолация на страната и изтощаването на икономическите й ресурси от военната машина. Модерният свят познава нови, присъщи на демокрацията системи за сигурност и за решаване на международните конфликти, и нашата страна трябва да намери своето място в тях.
От предложения на нашето внимание доклад личи, че именно към това са насочени усилията на правителството и резултатите са налице. Затова и ние сме доволни от показаното в първия доклад за състоянието на националната сигурност и подкрепяме неговото приемане.
Позволявам си да призова всички народни представители да подкрепят усилията на българското правителство за реализиране на националните интереси, които започват от добросъседските отношения и чиято главна цел е глобализация на демокрацията, която единствена ще осигури мира, спокойствието и просперитета на нашата планета. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, драги колеги народни представители! Моето изказване е повече прагматично на базата точно на това, което в момента обсъждаме - доклада за състоянието на националната сигурност на Република България.
Започвам от раздел "Мотиви". (Шум и реплики.)
Кризата в Югославия възникна и беше потушена от НАТО. (Весело оживление в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Уважаеми дами и господа, кризата в Югославия не е потушена. Тя продължава да се задълбочава. Следете внимателно събитията! И това става на границата на България и ще продължава да се задълбочава.
Второ. Повишаване качеството на живота. Ами, това е пълна пародия. Кое се повиши? Вземете официалните статистики. Бедността стана неописуема, безработицата никога не е била в такъв процент. Здравната реформа се провали 5 дни след нейното влизане в сила. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.) Не може да се отказват лекарства на диабетично и нервноболни, защото били скъпи. Няма такава реформа в Европа, накъдето сме тръгнали. Диабетикът не иска аспирин, той иска инсулин и вие го отказвате.
Трето. Приватизацията - пълен провал. Няма сериозна приватизация в България освен разграбване и разпродаване на държавата.
Четвърто - корупцията. Няма държава-кандидатка за Европейския съюз да бъде така цитирана, както България за корупция и то в сърцето на Европейския съюз - Брюксел.
Минавам към раздел II - "Икономически рискове, екологични рискове, хуманитарни рискове".
Ами, вие сами признавате, че са нарушавани тотално транспортните връзки на България към Западна Европа, а да не говорим, че втора година корабоплаването по Дунава е почти ликвидирано. И тези рискове ще стоят още много години.
Престъпност. Уважаеми дами и господа, ами, тя расте с всеки изминат ден. Няма държава, в която се стигна, в тая малка България, с базуки да се стрелят посред ден в София. И какво? Тази престъпност вие казвате, че намалява?
Убийства - растат.
Пожари - изгориха стотици хиляди декари реколта, животни и хора. Добре, че господин премиерът подари едно магаре на една старица за компенсация. Къде е техниката на пожарната? Ами, тя е в окаяно състояние. Вие видяхте, че хората на ръка носят кофи за едни такива бушуващи пожари, за които трябва модерна проходима техника - противопожарни вертолети, самолети. Къде са?
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС, от място): На партизанска акция.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: На следващо място - да говорим за армия и полиция. Ами, самият командващ ВВС призна, че България няма самолет, който да литне. Няма пари за резервни части. Българските летци имат по 30 часа летене, което не им позволява да бъдат качени на самолети. Финансовото състояние на Българската армия е трагично. На полицията - също. Вижте техниката на полицията, социалният статус, парите им за дрехи, колите. Полицията има нищожна техника спрямо тая на бандитите и казвате: няма пари. Е, това национална сигурност ли е? Вижте как националната сигурност на България се пренесе и в нейния външнополитически аспект - несигурност и неавторитет. Гърмяха преса, медии, че господин Хомбах ще дойде и ще направи копка на "Дунав-мост II". Не я направи. Давате ли си сметка защо? Аз не цитирам комунистическата преса - "Защото не е имало кирка". Не направи копката за "Дунав-мост II".
Второ. Голямата еуфория и фанфари за Шенген. Вижте интервюто на френския посланик вчера. Няма да отпадне визовият режим, само краткотрайни екскурзионни визи, но ще доказваме, че имаме пари, защото, цитирам, човекът е прав, "с тази заплата в България от 200-250 лева вие не можете да посещавате скъпия Запад" - това го казва посланикът на Франция, която е председател на Европейския съюз. Какъв Шенген, какъв успех?
Вижте доклада на господин Мишел Дане, генерален директор на Световната митническа организация, само преди три дена във Франция: целият наркотрафик и упойващи вещества минават през границите на Балканите.
Тази наша национална несигурност отблъсква цяла Западна Европа, на която ние можем да се надяваме. Тази национална несигурност не позволи наистина сериозни фирми да дойдат да направят инвестиции, каквито направиха в бившите социалистически държави. Посочете ми една фирма, която е направила една инвестиция с работни места!
Затова този доклад, който не гарантира националната сигурност на България, аз няма да подкрепя! Благодаря. (Частични ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата министърът на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги министри! Твърде много неверни твърдения чух преди малко и именно сега е моментът да се отговори на всички тях.
Много хора обичат да спекулират с темата корупция. Много пъти сме говорили за това, че, говорейки за корупция, те не знаят за какво става въпрос. И понеже преди малко се говореше, че нямало конкретни данни в доклада, ще започва да ви говоря с числа, на първо място, от самия доклад. Той касае 1999 г., както знаете, и в него е казано: "Констатира се намаление на регистрираните престъпления с 11 на сто спрямо 1998 г. Намаление има при кражбите - 18,6 на сто; взломни кражби - 24,7 на сто; грабежи - 10 на сто; убийства - 14 на сто. Разкрити са 82 789 от регистрираните престъпления през годината."
За справка мога да ви дам данните за последните три години. В 1998 г. - регистрирани 159 317 престъпления, разкрити 85 101; 1999 г. - 136 838 криминални престъпления, за първите шест месеца на 2000 г. имаме регистрирани 66 636 престъпления.
По отношение на корупцията, за която толкова много обичате да говорите, без да имате дори и представа, данните са следните: в 1998 г. престъпления по служба, чл. 282-285 от Наказателния кодекс, 2966, от тях разкрити 2572; подкупи, чл. 301-307а от Наказателния кодекс, 102, разкрити 100. През 1999 г.: престъпления по служба 2846, разкрити 2541; подкупи - 136, разкрити 127. През първите шест месеца на 2000 г.: престъпления по служба 1797, разкрити 1595; подкупи - 33, разкрити 32.
Ако мислите, че след тези числа ние можем да говорим за някакъв бум на корупция, явно не познавате явлението. Действително има някакъв бум, има бум на непотвърдените твърдения за наличие на корупция. Само че подобни твърдения по мое мнение не могат да бъдат заплаха на националната сигурност.
Що се отнася до пожарите, срамно е да се спекулира с тази тема и то от страна на хора, които са гледали пожарите по телевизията. Вие много добре знаете, че пожари имаше на територията на целия полуостров, имаше и в други европейски държави. Гореше в Гърция, гореше в Турция, в Македония имаше за една седмица 151 пожара. В същото време вие дори и не помислихте за труда на тези хора, които застанаха срещу огъня. Вие не помислихте за рисковете, които те поеха, а си позволявате пред екраните на телевизорите да коментирате неща, които не познавате. Срамно е!
Що се отнася до интервюто на посланика на Франция, господин Бончев, през миналата седмица аз бях във Франция. Срещал съм се и с господин Шасар. Само че във Франция имах удоволствието да се срещна с френския министър на вътрешните работи господин Шереман. И трябва да ви кажа, че Вашето отношение към България и българските граждани няма нищо общо с неговото. (Ръкопляскания в мнозинството.) Защото самият той каза на срещата ми с него: българските граждани не представляват заплаха за страните от Европейския съюз и визите по отношение на тях би трябвало да отпаднат.
И това не е само негово мнение. Аз имах среща и с колегата ми от Испания господин Ореха. Имах среща и с колегата ми от Люксембург, господин Волтер. Те не възприемат българските граждани като потенциална опасност за европейските страни.
Не мога да се съглася и с твърдението, че границата ни била разграден двор. Никой в Европа не поддържа такава теза. Кой би застъпил становището, че визите за българските граждани трябва да отпаднат, ако действително границите ни са разградени. И тук пак ще ви говоря с числа. През миналата година на българските граници при опити за нелегално преминаване са заловени 22 000 души, от които 12 000 - на контролно-пропускателните пунктове. От тези 22 000 души около 1200 са били жени, които са били извеждани при опити за сексуална експлоатация. Това са данните. Всичко останало е спекулация.
По отношение на наркотиците. Отново ви липсва информация! В рамките на инициативата "Всеки" на България се предоставя председателството на групата, която ще се занимава с противодействието срещу наркотрафика. И вчера тук, в София, се бяха събрали специалисти от всички балкански страни, които се занимават с тази проблематика. Това е признание за България. Когато чуждите страни ни признават, ние, сърцето на България, българският парламент да се опитваме да изкарваме българските граждани престъпници, е срамно. И тук ще ви кажа, действително не трябва да се делим на "фили" и "фоби", но само по една тема и тази тема е България. Защото ние трябва да бъдем българофили и да доказваме, че сме такива именно от тази трибуна, без безотговорни изказвания! Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Димитър Абаджиев.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Докладът за състоянието на националната сигурност, внесен от правителството на Република България, е уникален по своя характер. Не затова защото това е първият годишен доклад, а затова защото с този доклад според мен за първи път се очертават границите на националната политика на национална сигурност и в рамките на тази политика за първи път се затваря един цялостен цикъл по формулиране на целите чрез програмата за управление, по създаването на организация чрез концепцията за национална сигурност и военната доктрина и отчет на постигнатите резултати чрез внесения днес за разглеждане доклад. За първи път в съвременните условия на установени демократични принципи в България, която е в процес на присъединяване към структурите на Европейския съюз и НАТО, се подхожда към националната сигурност от демократична, общочовешка гледна точка. За първи път националната сигурност се разглежда като функция на националния въпрос. Националният въпрос през времето е имал различно съдържание. Ако в началото на този век националният въпрос е бил свързан с единството на нацията, по времето на комунистическото управление е бил свеждан до корпоративния интерес на управляващата класа, то очевидно днес националният интерес представлява повишаването на благосъстоянието на българския народ, неговото единство в рамките на демократичния глобализиращ се свят. За първи път в този доклад ясно са формулирани също така и националните цели от вътрешна регионална и глобална гледна точка.
Очевидно е, че в съвременния глобализиращ се свят националната сигурност вече не може да бъде сведена само до елементите на стабилност на армията и полицията. Очевидно е, че националната сигурност трябва да бъде поставена в по-широки рамки. Ако допреди няколко десетилетия силната армия и силната полиция са гарантирали почти напълно националната сигурност, то сега участието на една страна в структури, в субекти на международните отношения, които могат да влияят в тези международни отношения, е далеч по-важно.
Общочовешкото възприемане на националната сигурност предполага обръщане на националната сигурност навън, гарантиране на стабилността и развитието на нацията в рамките на развитието и стабилността на региона, а оттам и на целия континент и на целия свят. Вътрешната устойчивост не може да бъде разглеждана отделно от устойчивостта на региона. Не може да се формира национална сигурност, без да има сигурност в региона, в който се намира определена държава. Активността на съответната държава е част от политиката и на национална сигурност.
Ето защо в този доклад е обърнато специално внимание на политиката и позицията на българското правителство по време на косовската криза. За първи път тогава България показа реална солидарност със световната демократична общественост, за първи път България показа активност към собствената си национална сигурност, като играеше активна роля в намаляването на факторите на нестабилност в региона. Защото косовският проблем не е проблем на миналото, а е проблем и на настоящето. За първи път България тогава показа активност именно заради своите национални интереси. Защото, ако тогава България се беше вгледала в своята вътрешна устойчивост, ако тогава България беше възприела националната сигурност в нейния абсолютен смисъл и беше подходила егоистично, тя нямаше да бъде част от усилията за намаляване на нестабилността на този регион от разпространяването на бежанските вълни и спирането на недемократичния тоталитарен режим на Слободан Милошевич. Тогава България очевидно нямаше да действа в рамките на своите национални интереси.
По същия начин стои въпросът и за присъединяването ни към Европейския съюз и НАТО. Това е процес на присъединяване на България към структури, които играят първостепенна роля в международните отношения на съвременния глобализиращ се свят. Тогава България, бидейки член на тези структури, ще може много по-силно да влияе в полза на собствените си национални интереси и затова този фактор също е изведен на преден план в разглеждания от нас доклад.
Фиксирането и вглеждането само в отделните елементи на вътрешната устойчивост също подменя същността на дебата за националната сигурност, като елементите за икономическото състояние, за състоянието на армията, за бедността, без те да бъдат разглеждани в тяхната динамика. Ако това беше така, тогава бихме могли да приемем, че през 1996 г., по време на управлението на правителството на БСП, въобще е липсвала националната сигурност. А това не е така, нали? Тя съществуваше, въпреки че беше доста силно разклатена.
Така че тези фактори също трябва да се разглеждат в контекста на всички останали фактори, които влияят върху националната сигурност, и те са разгледани в този доклад. Основните групи са свързани с демократизирането на региона, на съседна Югославия, с процеса на присъединяване на България към Европейския съюз и НАТО, продължаващата политическа и финансова стабилност в страната, продължаване на икономическия растеж и активната регионална политика на нашата страна.
В този доклад се правят анализи и оценки в рамките на компетентността на правителството по чл. 105 от Конституцията, което очевидно означава, че правителството в този доклад не може да се спира върху ролята и приноса на другите институции. Но Народното събрание, като върховен орган, в това решение очевидно трябва да се спре върху този принос, трябва да се спре върху цялата последователност от действия, извършени именно от Народното събрание, и да подкрепи именно политиката на национална сигурност. Затова аз се изненадвам от предложението на Българската социалистическа партия да се приеме практиката на отчетност, а не политиката на национална сигурност на Република България. Това именно е ключовият момент, защото институционалната стабилност и политиката на консенсус, формирането на полоса в българската политика на цели и ценности, свързани с националната сигурност, които не подлежат на промяна, независимо от политическите промени, са ключовите елементи и ключовите предпоставки на нашата национална сигурност.
Ето защо това решение има изключително голямо значение. То ще постави основата, наред с предишните решения, на тази полоса в българската политика. И аз мисля, че мечтата на господин Александър Томов днес ще се сбъдне - днес ще бъде формирано едно широко мнозинство, което ще бъде мнозинство на националния консенсус за националната сигурност на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, госпожи и господа министри! Аз се надявах, че днес всички разбираме колко е важна проблематиката, свързана с националната сигурност. За съжаление от част от изказванията не оставам с подобно впечатление.
Ако искаме да бъдем отговорни и убедителни, днес трябва да се стремим да търсим обективния поглед, неизкушен от партийния егоизъм и от празната риторика. Търсейки отговори на въпросите застрашени ли са и доколко са били защитени целите и нашите национални интереси, трябва да се разбере, че ние по същество анализираме всички фактори и елементи на външната, вътрешната и военната сигурност. Или поне така би трябвало да бъде, ако искаме сериозно и професионално да оценим състоянието на националната сигурност, а не на някои нейни аспекти, подбрани със спекулативна или с пропагандна цел.
И второ, да оценим като цяло политиката и системата на националната сигурност, в която, макар и с различна степен на отговорност, влизат много субекти. Казвам това, за да подчертая един основен извод, налагащ се от представения доклад. Амбицията да се анализира състоянието на националната сигурност за 1999 г. не е защитена. В доклада има верни оценки, компетентни изводи и реалистични прогнози, но те са малка част и то твърде недостатъчна, за да имаме необходимия цялостен поглед и оценки.
Идва ми на ум нещо, казано още през ХVI век: "Няма по-сляп от този, който не иска да види."
Днес това с пълна сила се отнася за изказванията и за представения от правителството доклад. Това нежелание прави доклада фрагментарен и в редица отношения твърде повърхностен.
Неоспорим факт е, че в различни периоди в обсега на понятието национална сигурност влизат с различна тежест и влияние едни или други структурни елементи и компоненти. Това обаче не означава, че те могат да бъдат игнорирани или пък под влияние на пропагандния стремеж реалното да се подменя с желаното.
С подобни доказателства представеният доклад изобилства, а това от своя страна води до погрешна обща оценка. Следователно не можем да подкрепим едно общо решение, камо ли да одобрим политиката или да постигнем съгласие по задачите на системата за националната сигурност.
Очевидно е, че имаме принципни различия не просто поради различията по отношение на Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина, а и поради различния подход спрямо рисковете, заплахите, спрямо дестабилизиращия или застрашаващия сигурността потенциал на различния аспект, особено в сферата на вътрешната и на външната сигурност, спрямо гаранциите и факторите, гарантиращи националната сигурност.
Няколко примера. Основен фактор е интеграцията на България в европейските и евроатлантическите структури. Трябва да се даде обаче отговор съществува ли заплаха вследствие на тяхното дезаангажиране и реални ли са рисковете в резултат на конкуренции или конфликт на интересите или пък в резултат на отдалечаване на България от покриване на критериите за членство в европейските и евроатлантическите структури?
Фактор е преодоляването на социално-икономическата криза. Заплахата се появява вследствие на провала или неосъществяването на необходимата реформа. Може ли да се пренебрегва силно дестабилизиращият потенциал, породен от липсата на икономически растеж, от лошите структурни характеристики на българската икономика, от трайната безработица, от очевидната бедност на мнозинството от българските граждани? Това, че страната ни като цяло е на последно място - на 13-о място - от страните, кандидатстващи за членство в Европейския съюз, има своята негативна проекция по отношение на външнополитическите приоритети и на вътрешната сигурност и отбранителната способност, господин министър-председател.
На следващо място, фактор е повишаването на отбранителната способност, а заплахата се появява в резултат на неадекватна на военностратегическата среда военна политика. Случайно ли е, че в доклада доминират външнополитическите аспекти на сигурността? Или другояче зададен въпросът е: изцяло в зависимост от външни фактори ли е националната сигурност на България? Очевидният отговор и на двата въпроса е "не". Аргументите, засягащи и двата въпроса, са в стремежа на правителството да експлоатира максимално - къде с основание, къде без - съгласието по европейската и евроатлантическата интеграция и, от друга страна, да търси обяснение на всичко или на почти всичко във външнополитическата ситуация. Илюстрация на това е раздел втори "Анализ на рисковете и заплахите". Безкритичността и самодоволството на правителството и управляващото мнозинство са изумителни. Няма и сянка на съмнение, камо ли признание за погрешност. Особено фрапиращи са текстовете и оценките, визиращи вътрешнополитическата обстановка и аспектите на военната сигурност в първите три раздела на доклада. Как другояче освен като кухо и декларативно звучащо може да бъде определено твърдението за трайната вътрешнополитическа стабилност, след като пет от шестте посочени фактора не могат да бъдат отнесени нито към 1999 г., нито към вашето управление? Каква по-красноречива оценка търсите от резултатите наистина от местните избори през 1999 г.? Само това, без други данни за социално-икономическата ситуация, стига, за да се говори за управленски провал, а не за тези дитирамби на успеха, които се леят от представения доклад.
Аз бих се съгласил, че по-близо до тази картина е твърдението, че вътрешната обстановка е запазила относително спокоен характер. Но бих добавил - привидно спокоен характер. На фона на почти библиографската справка на стр. 26 до 29 от доклада, която вероятно изразява отношение към аспектите на военната сигурност, много по-професионално звучи констатацията на стр. 43 от доклада - за военния потенциал. Трудно е обаче да се определи какво е това - извод или е някакво намерение за бъдещето. По същество отсъства всякаква оценка на военния ни потенциал и като цяло - на отбранителната способност на страната. Едва ли трябва да приемем чрез извода за несъществуващата военна заплаха, че не ни е необходим реален военен потенциал. Всъщност, ако искате да ни убедите в това, то трябва ясно да се каже. В противен случай опасно наивно и дълбоко несериозно е да не представяте в този доклад отговори на въпроси, свързани с въоръжените сили, с отбраната и възможностите в това отношение на страната.
Моите констатации:
Първо, липсват убедителни доказателства, че параметрите на реформата в Българската армия и посоките за нейното осъществяване са резултат от прецизен и адекватен на предизвикателствата анализ. Реформа безспорно е необходима, но военният потенциал не се създава и поддържа сам за себе си, а за да отговори адекватно на друг или други военни потенциали. На преден план правителството изведе икономическата целесъобразност, а това поставя под съмнение качеството на резултатите.
Второ, до голяма степен при осъществяването на промените доминират политическите и то с еднопартиен характер аспекти, което поражда въпроси за потребността на предприетите действия.
Трето, реорганизацията и преструктурирането не се извършват паралелно с модернизация и превъоръжаване, а това не създава убеждение, че се постига по-висока боеспособност, военна готовност и като цяло - необходимата ефективност на Българските въоръжени сили.
Ако прибавим разрушената система на военната наука и изследвания, данните, показващи съществувалото и съществуващо напрежение и несигурност у кадровите военнослужещи, става ясно защо този анализ отсъства от доклада, претендиращ да представя състоянието на националната сигурност.
В заключение: защо при толкова съществени пропуски, неверни твърдения и съмнителни по своята обективност оценки, особено в сферата на вътрешната и военната сигурност, правителството и мнозинството ни налагат днес доклада?
Първо, за да се получи одобрение на всяка цена и в частност да се получи признание за непогрешимост. По този начин се стеснява възможността на опозицията да критикува и да изразява несъгласие, а на българските граждани - да предявяват претенции и да мотивират своето недоверие.
Второ, да се легитимират в минал и в бъдещ период от време решения или действия, диктувани от политическата конюнктура и от теснопартийни интереси.
И трето, формално да се узакони и отстоява иначе чисто пропагандната теза за безалтернативност на управляващи и управление.
Всичко изложено дотук прави доклада и предлаганото решение неприемливи и аз ви предлагам да отхвърлите предложените доклад и решение. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господин премиер, господа министри, колеги! Без съмнение този дебат е от изключително значение за България, за формирането на някаква българска позиция, българско отношение към събитията в света, около нас и за нашата сигурност.
Но ние се намираме в доста абсурдна ситуация. Тя пролича и по времето на съвместното обсъждане на двете комисии с господин премиера, така и по времето на разговорите.
От една страна, Министерският съвет ни е внесъл доклад, който си е негов доклад, и по силата на разделението на властите ние не можем да го пипаме. Там има констатации, там има виждания на правителството - това е много добре - това е неговата позиция. Ние не можем с нищо да променим тази позиция.
Повдигна се въпросът в хода на разговорите, че в такъв случай Народното събрание би трябвало да дебатира да излезе със собствена позиция, пак повтарям, с оглед Конституцията. Друг е въпросът каква ще е тя и с какво мнозинство ще се базира. Но вместо това се стигна до един твърде странен от конституционна гледна точка акт - преамбюл към решение относно приемането на доклада.
Аз бих искал да попитам какво означава това "приемам доклада", след като примерно не приемам маса от констатациите в този доклад? В този смисъл на думата просто не е ясно какъв акт аз като народен представител трябва да предприема.

Аз бих гласувал "за" или "против" една или друга позиция на Народното събрание, но не мога да гласувам за нещо, по което не мога да се произнеса, тоест, нещо, което не мога да променя.
Бих искал в това отношение да поставя няколко изключително важни от моя гледна точка въпроса. Не искам да влизам в конкретиката на доклада.
Вярно е, че 1999 г. постави на изпитание световната система на сигурност. И в доклада е повдигнат този съществен въпрос, но от една особена позиция на правителството. Да, говореше се, че съществуващият ред не работи, имам предвид - за уреждане проблемите на сигурността, имам предвид съществуващия ред на международни договори между великите сили, имам предвид съществуващият ред за ролята и мястото на ООН и на другите организации - европейски, евроатлантически и пр. Говореше се, че има проблеми и предизвикателства за това, че световните организации не могат да решат важни проблеми - хуманитарни и др., с които се сблъсква човечеството. Възникна големият проблем за отношенията между НАТО и ООН. И в този контекст проблемът за мястото на националната държава. Имаше изказвания тук, че едва ли не националната държава си отива в хода на глобализацията. Говореше се усилено за "нов ред", който трябва да се наложи. И през миналата година в западните, натовските страни, беше много на мода понятието "нов ред". Напоследък то изчезна. Но това не пречи в доклада например да срещнем една много странна, меко казано, постановка, че "Съединените американски щати са се утвърдили през 1999 г. като военнополитически лидер на международната общност." Извинявайте, но поне от куртоазия не би трябвало да присъства подобно нещо в документ на Република България. На кого лидер? На Русия, Китай, Индия? На кого точно?
Вижте, аз съм от тези, които много добре знаят и винаги съм оценявал Североатлантическия пакт, НАТО, като демократична институция, с ключово значение за сигурността на света. Но в името на демокрацията, именно в името на демокрацията аз не мога да приема, че всяко решение на една институция е правилно, само заради това, защото тази институция е по-силна от всички останали институции. И че тя има право да нарушава установения ред, какъвто и да е той към дадения момент, постигнат с международни договорености и международни съгласия, с участието на страните, които участват в тази институция. Иначе, извинявайте, ще се стигне до парадоксалната позиция, изразявана едно време с вица, че "Всяка линия, успоредна на Априлската линия, е правилна линия." Такава една постановка, която царува надлъж и нашир в доклада, че ние сме заели една вярна позиция, че тази позиция отговаря на позицията на Брюксел, защото това е единствената възможна позиция, че това е единствената целесъобразна позиция, извинявайте, не е в унисон с нашите именно стремежи, също отбелязани в доклада, стремежи към демократични ценности и към военни ценности, към европейски ценности. Защото аз не мога да приема, че в защита на хуманните интереси на една група от човечеството ти трябва да нарушиш хуманните интереси на друга група от човечеството. Не мога да приема, че войната и военните средства са начини, с които ти можеш да решаваш проблеми, които биха могли да се решат и по други, с други форми и действия, включително и с военни санкции. На тази трибуна аз съм говорил през м. ноември по миналата година, оборвайки изказването на господин Пирински за необходимостта от военни санкции за решаването на проблема в Косово, но това са две различни неща - военните санкции и бомбардирането на мирни населени места, загиването на хора. И в този смисъл не можем да приемем, че защитата на правата на малцинството трябва да влезе в противоречие със защитата на правата на мнозинството, примерно. Това са грамадни въпроси. Това са грамадни въпроси! Защото всяка демократична система, всяка демократична структура би могла да преживява криза. И е преживявала криза. И американската, и европейската, и нашата. Но кризата не трябва да поставя под съмнение нашата вяра и нашата ангажираност с основните ценности. А те са, че не може силата да бъде източник на легитимност, не може да има, не може диктатът да замени търсенето на компромис, съгласие и пр. в границите на установените международни институции и установените международни норми.
И в този смисъл може да се спори. Аз знам в колко тежко положение беше поставено българското правителство и българският парламент. Поставено именно под натиска на Брюксел и на цялата кампания, проведена от Вашингтон и други среди, които утре може би, които вече ревизират своята позиция по тези въпроси. Но това не пречеше, намирайки се лице в лице с определени реалности, и това го предложих, господин Агов си спомня, не пречеше, присъединявайки се в определена степен към действията на международните организации, към които ние се стремим да се присъединим, да изразим нашата позиция, нашата ясна воля, че проблемите на Балканите не могат да се решават с война и с военни средства; нашата ясна воля, че трябва да се прекратят военните действия. От това авторитетът на България нямаше да пострада, както не пострада и авторитетът на Гърция. Аз мисля, че хората уважават много повече тези, които отстояват една ясна позиция, своя позиция, отколкото тези, които винаги викат "Винаги готов!".
Това са грамадните проблеми. Има нещо друго също много важно, което по мое мнение не се разбира поне от авторите на доклада. Има разлика между понятието "сигурност" и понятието "стабилност". Да, съгласен съм, че България е в ситуация на сигурност от гледна точка на своята държавност. Няма непосредствена заплаха. Нашият стремеж за интеграция към Европейския съюз и НАТО осигурява определени международни защити и позиции на страната, но въобще не съм съгласен, че България се намира в положение на международна стабилност от гледна точка на международните отношения и на ситуацията на Балканите и на ареала около Балканите. Междупрочем, понятието "ареал на сигурността" въобще не съществува в този доклад. Може би от такава гледна точка е и отношението към Русия, на което не искам да се спирам.
Вижте, господа, така или иначе, международната система на сигурност в момента е базирана преди всичко на договореностите между САЩ и Русия. Това са ключовите договорености, господин Ноев. На базата на тези договорености - ядрени и неядрени, са базирани и основните сегменти на сигурността не само на България, но и на целия свят. Русия е фактор с изключително влияние в целия регион, който заобикаля България - Средна Европа, Средна Азия, Близкият Изток, Черноморският басейн и пр. Не може едно правителство да си позволи просто ей така да говори за една велика сила, макар и в недобро положение към момента. Да не говоря за икономическите и други аспекти на този въпрос.
Господин Костов по време на обсъждането каза: "Ние не сме против Русия.". Защо не можеше това нещо да се каже в доклада съвършено ясно и точно, с едно уважение към една голяма военнополитическа сила, един голям военннополитически фактор? Да оставим настрана, един изключително важен фактор за нашето икономическо развитие, за нашето бъдеще, който, ако не се оценява сега, ще бъде оценен отново.
В този смисъл на думата, не искам да влизам в подробности по въпроса на отбраната. Господин Ноев ни каза, че ще чуем всичко, което ни е необходимо, през септември в доклада за отбраната. Да де, но сега ние трябва да приемем решение по въпроси за сигурността на държавата, без да знаем някои елементарни неща, които можеше да бъдат посочени. Има ли, да кажем, България ресурс, за да отстоява своя отбранителен минимум? Елементарен въпрос. Поставя се и се спекулира с въпроса за военните потенциали, господин Ноев. Но веднага можете да поставите в този доклад проблема за промяната на съотношенията и на връзките между България - Турция, България - Гърция и т.н. и невъзможността да правиш съпоставка на потенциалите. Или пък за необходимостта от нов тип разглеждане на този въпрос. Може да се окаже, че някога опасен потенциал се е превърнал в момента в твой поддържащ потенциал.
Тези са съществените въпроси, които трябваше да ги има в доклада. А не, да оставим настрана останалите проблеми - каква структурна реформа се прави, защо се прави, по какви посоки се прави, как се взимат решенията и т.н. Нищо подобно няма и за полицията, специалните служби, граничната полиция. Тези административни, отчетни данни, които се дават, и разни актове, които се изброяват, нищо не говорят. Те са си за вътрешна употреба на правителството.
И накрая по проблема за така наречената трайна вътрешнополитическа стабилност. Това също по мое мнение е плод на известна неяснота на понятията "сигурност" и "стабилност". Може би стабилност от гледна точка на факта, че няма конфликти, публични конфликти, примерно стачки, демонстрации и т.н. Но "стабилност и ситуация на сигурност" - как ви звучи това нещо? Огромната част от българското население живее в ситуация на несигурност с маса рискови фактори - безработица, корупция, криминалност, наркотрафиканство, наркомания и хиляда други неща, емиграция, демографски срив и пр., и пр. И най-големият фактор на несигурността е отсъствието на усещане у българина, у българския гражданин, българския бизнесмен, българския деятел, че държавата стои зад гърба му, че държавата го защитава, че държавата защитава неговия интерес, че го подкрепя.
Каква сигурност може да има населението, когато "Вашингтон пост" публикува преди две седмици потресаваща статия с данни за размера на екологичната катастрофа в резултат на бомбардировките, където се твърди, че в радиус от 100 км, или диаметър, ще ме извините, в 100 км около река Дунав, водите и почвите са заразени със силни карцерогенни наслоения. Къде е сигурността на българския гражданин тук? Това е изключително най-важното нещо за него - животът.
В този смисъл на думата аз бих искал, и с това завършвам, нека тази дискусия да бъде като първа дискусия такава, каквато вие я организирахте, но българският парламент, ако иска да бъде парламент, трябва действително да формулира своя ясна позиция, свои приоритети и свои отношения към световните, европейските и балкански проблеми. Иначе ние просто няма да бъдем уважавани и сами себе си няма да уважаваме. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата министърът на отбраната господин Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Господин Луджев, вестник "Вашингтон пост" сигурно е писал, че България нарушава оръжейните санкции, което не е вярно. За екологията аз бих вярвал на колежката Манева и на българските специалисти, които отричат подобни твърдения. (Оживление в ДЛ.) Но Вие и други колеги, които говориха преди това, поставихте важни въпроси - въпросите за войната и мира, които по много причини, включително политически, политизация на дебата, навярно не са достатъчно добре отразени в дебата.
Истината е, че преди НАТО да вземе решение да използва военна сила срещу Милошевич, бяха изчерпани всички възможности за въздействие върху него. Всички знаят и не е необходимо да се повтаря историята на политиката на Милошевич, който 8 години, както вече беше казано, лишава България и другите страни от региона от правото на спокойно, демократично и стабилно развитие. Войните следваха една след друга, господин Луджев - Словения, Хърватско, Вукувар, Сребреница, стигнаха до България, стигнаха до Косово. Повече от милион бежанци бяха изгонени от Косово. Какво ли не се направи? Вие много добре знаете, следихте и действието на международната общност - Европейския съюз, Русия, НАТО, Америка, всички убеждаваха Милошевич да не прави така. (Весело оживление в ДЛ.) Той реши да отиде на война с международната общност. (Реплики от ДЛ.) Другарят Милошевич! Той реши да отиде на война с международната общност. Това е първопричината на това, което се случи в Косово. Въпросът е дали България сляпо е подкрепила тази политика.
Нашият анализ, който след това се потвърди, беше, че ако не беше намесата на демократичната общност с нейния военен инструмент, обстановката днес на територията на Косово щеше да бъде една голяма заплаха, много по-голяма заплаха за националната сигурност на България. Щяхте да имате милион бежанци в околни страни, щяхте да имате партизански действия, щяхте да имате тероризъм и всичко свързано с това на територията на Косово. Затова интересът на България беше напълно съвпадение с интереса на международната общност. Това беше фундаменталното.
Освен това, като демократична страна България не можеше да остане настрана от оценката за нарушаване правата и свободите на гражданите там. Вие знаете какви зверства бяха извършени, изгорените къщи се виждат още и днес. И аз между другото не помня декларация на Демократичната левица по този въпрос. Имаше писма до другаря Милошевич и декларации на заместник-председателя на Народното събрание Сендов в подкрепа на доброволци на страната на другаря Милошевич против демократичната общност, против Европейския съюз, против НАТО. Това беше истината. (Шум и реплики от ДЛ.) Политическата истина.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Това, че не помните не е аргумент.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Косово е една от темите, по която вероятно и парламентът, и обществото ще се връщат нееднократно. И не защото някой умишлено иска да политизира този въпрос. Защото оценката за Косово е водоразделът за това къде седи България. И затова когато, за съжаление го няма в момента ръководителят на Парламентарната група на Демократичната левица, когато той казва, че в Брюксел, във Виена и в други столици знаели каква е новата политика на БСП, аз не зная кой му казва това нещо, но аз много добре знам в Брюксел какво мислят за новата политика на БСП. (Шум и реплики в ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кажи я сега! Хайде кажи сега да чуем.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Бяха поставени важни въпроси за военната политика и за отбраната. Вече заявихме, че е почти готов докладът по въпросите на отбраната за 1999 г. и той ще бъде представен на вниманието на народните представители от правителството през есента. В този доклад подробно са засегнати всички въпроси, които вече бяха поставени. Има някои въпроси, които обаче не е необходимо да бъдат дискутирани чак през есента - въпросът дали на България й трябва по-малка и по-мобилна, и по-боеспособна армия. Това е въпрос, който е решен не само за България, а и за всички останали страни. И господин Найденов много добре го знае. Защото, когато дойде правителството през 1997 г. завари нещо, което беше много далеч от това, което трябваше да изглежда Българската армия. Защото Българската армия не може да бъде отделена от цялостното състояние на държавата, каквото то беше през 1997 г. България в края на 1996 и 1997 г. беше най-милитаризираната държава в Европа. Най-милитаризираната държава в Европа! (Неразбираема реплика от Кънчо Марангозов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, правя Ви на Вас забележка.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: С количества въоръжение, техника и боеприпаси, и прочие, далеч надхвърлящи всякакви разумни граници. Сигурно помните и знаете военновременните задължения на заводите, които продължават да тежат на предприятията. Това също е част от отбранителната политика по това време.
Господин Първанов каза, че не обезателно малката армия е по-боеспособна от голямата. Но за 800 млн. лева 45-хилядната армия е много по-боеспособна от 100-хилядната. Това е ясно за всички специалисти. Господин Първанов каза, че по мнението на неговите специалисти, бойните качества в момента намаляват и са около критичните. Нашата оценка, господин Първанов, на Съвета по отбраната, в който влиза висшето военно командване, е, че бойните способности на войската се повишават. (Смях и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще млъкнете или трябва да отстраня някого? (Реплики от ДЛ.) Ще изгоня накрая.

МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Ние нееднократно сме заявявали за нашата готовност да обсъждаме въпросите на отбраната в една спокойна обстановка, където експертите на политическите сили могат да получат цялата информация от ръководството на Генералния щаб, от военните експерти. Нашето предложение стои. Нашето предложение стои и има възможност тази дискусия да се проведе и преди внасянето на доклада за отбраната за 1999 г., може да се проведе и по време на дискусията по доклада, може да продължи и след това. Ние потвърждаваме нашето конструктивно отношение към дебата по въпросите на отбраната.
Това, което ние не желаем и срещу което сме против, е дебатът по отбраната да се обръща в хули против армията. Защото момчетата и сега са на полигоните. Момчетата до вчера гасиха огньовете и пак ще гасят. Не може да се говори, че армията се свежда до състоянието, в което е била по време на Ньойския договор.
Завършвайки, господин председател, тъй като минава 16,30 ч., аз отново бих искал да призова към един конструктивен дебат по въпросите на отбраната, която е много важна част от целия комплекс на въпроси на националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
След почивката първите оратори са господин Жорж Ганчев и госпожа Елена Поптодорова.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Жорж Ганчев.
РЕПЛИКИ: Има комисия в момента! Има заседание на комисия!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Трябва да изчакаме да завърши заседанието на комисията и тогава да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам в залата никой от записалите се в списъка за изказвания.
Госпожа Елена Поптодорова се е записала.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Днес правителството очевидно ще изслуша, и то основателно, редица и критики, и препоръки към доклада, който е внесен за обсъждане в Народното събрание.
Мисля, че в някаква степен авторите сами се вкараха в една клопка на изцяло бланкетно изреждане на всички елементи на националната сигурност, което четем още в началото на стр. 3 на доклада, в увода, където действително е дадена вярната дефиниция на това що е национална сигурност в съвременни условия, но тази дефиниция, така изчерпателно подредена в този доклад, очевидно събужда очаквания на четящите го, докладът да бъде изчерпателен по всеки един от тези елементи. Очевидно, че когато се готвят в бъдеще подобни доклади, е необходимо и по-точно прецизиране на терена, който такъв доклад може или желае да покрие.
Разбираме, че целта е била да се обхване онази част от националната сигурност, която фактически беше формулирана в рамката на Концепцията за национална сигурност.
Същевременно очакванията са действително докладът да се отнесе достатъчно сериозно и към онова, което хората разбират като национална сигурност, затова казах, че критиките са и очаквани, и основателни, и трябва да бъдат взети предвид по начина, по който се правят.
Вероятно също този подход, тази амбиция да се покаже познание на сложния характер на националната сигурност, води и до хаотичност, нахвърляност на отделни елементи, които сами по себе си или в група от тях, вече са достатъчен материал за самостоятелен материал, за самостоятелен анализ.
Основателно целият дял на вътрешната сигурност беше подложен на критика. Аз считам, че оценката, която се съдържа на стр. 14, а именно, че поради това, че не е застрашен конституционният ред, можем да говорим за вътрешна сигурност, за гарантирана национална сигурност, е най-малкото формален.
Мисля, че и препоръките, които следват нататък отчитат верни задачи, верни цели, но изключват една първа, приоритетна цел, а тя е личната сигурност на хората, на гражданите, тъй че на мястото на авторите като първо тиренце на стр. 14, аз бих сложила личната, индивидуалната сигурност.
И в крайна сметка каквито и декларации и констатации да се съдържат в писмен вид в този материал, аз мисля, че правителството трябва да си отговори на един основен въпрос: има ли усещане за сигурност в страната? Гражданинът чувства ли се сигурен? Отговорът е - не. И той не е партизиран, не е политизиран, а това е едно действително състояние, което трябва да бъде взето сериозно предвид.
Изслушах с внимание статистиката, която поднесе министър Йорданов. И вероятно тя е такава, иначе не би я подложил на публична преценка. Но много бих искала той да обясни в Добрич, че гражданите, че младите момичета там могат да се чувстват сигурни при вече установен канал за отвличане на млади момичета - до този момент липсващи са тринадесет такива млади момичета с високи подозрения за замесеност на РДВР - Добрич. И нека там кажем, на добричлии, че техните момичета са сигурни.
Бих искала да заявите това, господин Йорданов, още повече че имам намерение да задам и актуален въпрос специално по проблема.
Много се каза и по военната сигурност, с много тревога, вярвам искрена, и загриженост. Но аз мисля, че на първо място отговорът, който трябва да си дадем, и не само правителството, а и всички ние, е: може ли България сама да гарантира своята военна сигурност? Мисля, че това не се е случвало в историята на България. В каквито и системи - политически, военни и икономически да е попадала, тя наистина никога сама не е гарантирала сигурността си.
Известен е един, ще го нарека статистически факт, че дори в годините на Варшавския договор, Българската армия можеше да устои на външно нападение за не повече от 72 часа. Така бяха разчетени Въоръжените сили на България.
Можем ли да очакваме повече от тях днес? И трябва ли, нужно ли е да очакваме самостоятелна военна защита? Сериозният отговор е друг - отново търсене на колективна система на сигурност.
Основателно се говори за снижена бойна готовност, за недостатъчна бойна тренираност. Но аз питам: преди пет години по-боеспособна ли беше армията? Преди две години? Преди три години? Нека да дадем отговор и на този въпрос. Опасявам се, че и тук отговорът е - не. Всичко това трябва да ни посочи, че осигуряването на една солидна военна защита на страната, повтарям, в рамките на по-широка система за сигурност е процес.
Разбира се, казвайки това, не трябва да си обясняваме ситуацията в момента с природни явления, едва ли не. Тук именно правителството подлежи на контрол от гледна точка на изпълнение на ангажиментите, които бяха поети във военната доктрина, гласувана в Народното събрание.
Нужно е да имаме доказателства за това, че тази реформа ще осигури действително по-добри условия за армията. И не само от гледна точка на издръжка, а от гледна точка на промяна на реалните възможности за бойни тренировки, за бойна подготовка на отделните й части.
Ние трябва да сме сигурни, че това, което беше неоспорим факт преди четири, преди пет години, а именно, че докато един въздушен ас в България имаше 15 до 20 часа нальот на месец, неговите колеги в НАТО имаха по 300 часа. Дали това състояние може и е на път да бъде преодоляно. Това трябва да бъде нашият вид контрол върху правителството и върху ръководството на отбраната.
Един остър въпрос - адаптацията на военните, напускащи Въоръжените сили, също болезнен именно от гледна точка на състоянието на националната сигурност. Тази втора армия, ще я нарека, която излиза от действаща, от активна служба, трябва да бъде не просто финансово осигурена, което не става все още, тя трябва да получи смисъл на живот, различен от този, който е водила до момента.
И тук новините за съжаление не са добри. Тук правителството също трябва да бъде държано отговорно от гледна точка на прилагане на програмите за адаптация и рехабилитация на военните.
Критикувайки обаче определени тези в доклада, считам, че не бива да създаваме илюзия, че България, и което и да е правителството на страната може да реши самостоятелно или бързо големия въпрос на националната сигурност. Не от любезност към сега стоящите на отчет пред нас, а просто поради ясното прагматично съзнание, че такова изкушение ще има бумерангов ефект само след една година.
А сега няколко думи, може би малко повече думи, по външнополитическата част. Трябва да отчетем, че главното предизвикателство към националната сигурност е нарастващата сила на геополитическия фактор. И в страни като нашата, със скромни възможности, става невъзможно да се управлява срещу геополитическия фактор. Затова пък шансовете да си успешен държавник нарастват, ако си мотивиран от ключовите приоритети и интереси на същия този геополитически фактор. Този подход предопределя доколко стабилна и необратима е вътрешната сигурност на страната.
Аз имам бележки и по този раздел защото считам, че откъслечно и непълно са упоменати отделни елементи на регионалната сигурност като трансгранична инфраструктура, трансгранична екология.
Бих искала да видя в раздела-анализ, не просто изброяване, а средносрочно виждане за регионалната сигурност, което да надхвърля географските очертания на Балканския регион, а да се възприемем самите ние като интегрална част от един по-обширен и особено важен регион - Средиземноморския.
Мисля, че няма стратегически анализ на две главни противостояния - Запад - Изток (тоест демократични - недемократични или по-малко демократични) и Север - Юг (богати - бедни). Главното предизвикателство е България да се отдалечи от пресечната точка на тези две противостояния, точка, която всъщност е част от Изтока и част от Юга едновременно.
Много се говори тук за Русия. Ще кажа и аз няколко думи. Не защото оценката на стр. 19 е различна от събитията, които се случиха на летище Прищина. По-скоро не разбирам втория много откъслечен пасаж на стр. 39, в който се презумира, предполага в бъдеще силово поведение на Русия. Намирам за вредно и смея да кажа дори недостатъчно професионално презумиране на такова отношение от страна на която и да било държава и най-малко от страна на Русия.
Допускам, че авторите на доклада, който очевидно е готвен преди известно време, също така са стъпили на военната доктрина на Русия, която излезе през м. февруари и в която има открито и декларативно заявени претенции на велика сила, стигащи дори до презумиране на възможността, хипотетична, но все пак възможността за нанасяне на първи ядрен удар.
Аз обаче бих настояла да се вземе предвид външнополитическата доктрина на Русия, която бе оповестена едва преди броени дни, може би преди две седмици, и която съдържа съвършено различен подход, в който няма дори употреба на термина "велика сила". Усилията видимо са съсредоточени в икономическото развитие на страната и чрез него вече намиране на собствено място в тежкия, сложен процес на глобализация. Разбира се, трябва да имаме предвид и последните действия на Путин и декларации на президента на Русия.
Защо казвам всичко това? Защото тук искам да се обърна към Вас, господин министър-председателю, и да изразя очакването, че върху Вашето устно обобщение в края на дискусията, която водим в парламента, Вие ще извършите тази корекция, която очевидно е нужна. И тя е нужна не просто на Вас, не само на Вас, тя е нужна поначало на държавата като бъдещи външнополитически действия и взаимоотношения.
Накрая - Косово, тема, от която никой не може и не бива да избяга. Аз отново ще повторя не просто като лично мнение, а като обективна и неизбежна действителност твърдението, че геополитическият фактор е определящ.
В началото на 1998 г. изложих в "Труд" виждания по ситуацията в Съюзна република Югославия, посрещнати доста противоречиво. Със съжаление констатирам днес, че прогнозите ми не само се сбъднаха в 1999 г., но и продължават да се оказват действителност днес, предвид обстоятелствата около Черна гора и Войводина.

Изборите в Косово ще създадат нова ситуация, по която ние ще трябва да се произнесем. Искам да кажа, че колкото и спорни да бяха решенията, които се взеха около Косово, по-точно колкото и предмет на остър спор да бяха - и този спор беше напълно основателен, напълно обясним - за мен по-големият проблем на парламента ни е другаде. Политическите партии до ден-днешен, парламентарните партии до ден-днешен не успяха да формулират обща оценка за режима на Милошевич. Намирам това за дефект на политическото поведение, на политическите преценки на отделни политически партии. Защо? Не защото трябва да отговорим на някаква тенденция, която е кратковременна - тя не е такава, просто това са събития, които вървят от десет години насам. Проблемът е в друго. За съжаление, дори имаше наивни очаквания в определени среди, че Милошевич може и да излезе победител в този конфликт. Това не стана, няма изгледи да се случи и в бъдеще.
Искам да кажа много ясно нещо, което политиците ще разберат добре, идеолозите може би по-малко. Всякаква подкрепа - явна или негласна, дори неутралност, създава съмнение, че при друга вътрешнополитическа конфигурация България може да бъде слабото звено единствена от всички прилежащи към конфликта страни в кръга около Милошевич.
Трябва да кажем ясно на самите себе си, както и на българските граждани, че ако битовата, ако човешката симпатия към сръбския народ е разбираема, то всяка политическа симпатия, дори политическа толерантност или неутралност към режима на Милошевич, може да бъде разбрана като политическа подкрепа. И не само това, ще направи отношенията ни с партньорите ни и в региона, и в Европа просто церемониални. Това означава, че жизнено важни за България решения могат да бъдат отлагани във времето. Това вече е отговорност на българските политически партии.
И трябва да зададем и следващия въпрос: има ли политически партии, готови да поемат такава отговорност? Евролевицата не е от тях. Затова обявихме и решението, което след малко ще анализирам в неговата прагматичност и прозаичност, и нуждите на момента.
Вече беше обявено оттук, че Евролевицата ще подкрепи решението такова, каквото е. То така или иначе е сведено според нас до основна и преди всичко до геополитическата ориентация на страната. Разбира се, че има много основания, както казах и в началото, и за критики, и за резерви, дори и за отхвърляне на доклада, ако се съсредоточим върху неговия първи раздел - "Вътрешна сигурност". Но аз виждам целта на този доклад десет месеца преди изборите догодина от гледна точка на опозиционна партия като необходимост да се гарантира именно тази не просто приемственост, а необходимост за страната да не бъде лишена от подкрепа, каквато без съмнение й беше дадена отвън в последните месеци. Затова повтарям, че тук отговорността надхвърля далеч текущата конюнктура.
И още нещо бих искала да кажа и съм сигурна, че няма да има никой, който да ни възрази. Ако една вътрешна политика може да бъде променяна от един мандат в друг, ако една вътрешна политика може да бъде променена дори в рамките на един политически мандат, то геополитиката, геостратегическата ориентация не може да бъде променяна от мандат в мандат, или ако бъде променяна, това би дало източник на нестабилност за страната.
Тъй че - с шеговитост се отнасяме към едно известно заглавие - с широко отворени очи, с ясното съзнание за всички пропуски, недостатъци на доклада аз искам да потвърдя гласуването "за" на Евролевицата. Това не е схематичното възпроизвеждане на реформаторски или други мнозинства. Това просто е една инвестиция чрез гласа ни в сигурността на страната. Благодаря Ви, господин председателю. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Някой ликуваше, че съм имал 5 минути. Господа, когато вие имате 50 и аз 5, аз ще кажа повече от вас. Бъдете сигурни, бъдете убедени!
Аз поздравявам правителството, че реши да направи такъв доклад. Това е добър ход. Това е добре за България и призовавам следващите правителства да продължат да го правят.
БСП горе на комисиите предложи един доклад, в който имаше абсурдни неща, но имаше и добри неща. И аз препоръчах тези добри неща на колегите и отляво, и отдясно, да има някакъв консенсус и да отбираме добрите неща, да отхвърлим лошите неща и така да доближим във външната политика и в геостратегията на България нашата позиция като народни представители и изпълнителната власт, която има правото да действа от името на Народното събрание. Ето ви една конструктивна политика, която нищо не ви коства вие да приемете.
Това, че тук цари един фарс, че лицето Георги Седефчов Параванов е опозиция днес и го слушах надълго и нашироко, народът ни знае, че един четвъртофевруарец не е никакъв такъв. Но и в БСП, и в центристките партии има умни, опитни хора и те ще ви помагат наистина България да излезе от тресавището и да тръгне към един хоризонт, който може да обнадежди нашите полугладуващи хора долу.
Препоръчвам на господин министър-председателя да се погрижи и да се организира по-добре за бъдещи пожари. Няма извинение, че техниката ни е от 1983 г. и сваляте пагоните на пожарникарите.
Дрогата. Господин министър на МВР, за три грама в Сингапур, Тайван и Хонконг бесят. С килограми дрога минават всеки ден през България.
Рудолф Джулиани свали с 40 на сто престъпността с тезата "Ноу толеранс" - никаква търпимост, даже и на тия, които паркират грешно колите си. Никаква търпимост! Тук се стреля с гранатомети, вдигат се във въздуха здания и тем подобни.
Това, че нашата авиация е наникъде, това, че не купихме от Израел инфрачервените мерници за танковете и не сме боеспособни през нощта, това, че офицерите ни са в пълна депресия, това, че корабите ни са небоеспособни ми навява тъжни мисли като патриот и народен трибун.
На господин Александър Томов - някакви абсурди, че трябва да се съгласяваме с всичко, с Европата, щом искаме да бъдем в Европейския съюз. Пълни тъпотии! Първо, винаги националните интереси и след това Европа, САЩ, Русия и филанкишията. (Весело оживление.)
Един милиард долара търговски дефицит е срам за България! Един милион безработни - срам за България! На натовската среща на клуба в "Шератън" аз адресирах министър-председателя и му казах: Вие знаете, че аз съм Ви опонентът догодина. Няма друг опонент. Тези господа не са Ви опоненти. И оттук вече Вие обяснихте на видните амбасадори, че те трябвало да повярват, че един милион безработни не били угроза за националната сигурност. Това е лъжа! Вземете си бележка! Най-доброжелателно!
И за търговския дефицит - вземете си бележка!
Един наш военен министър - моите симпатии към него, той е много млад - нищо, не носи никакви вини. Помолих го на комисията оня ден да не говори на английски на руския посланик, с който са били в един институт. Това е лоша дипломация. Ние сме малката страна, ние трябва да бъдем хитрите, ние трябва да бъдем повратливите и прагматичните.
И най-вече, по медиите се разнасят какви ли не миризми, лоши, разделящи нашия народ на наши и ваши, на тези и на онези. Това, че синьо-червената мъгла разби моята нова парламентарна група с едно болтче, отвивайки го в Шуменско, не може една канара с тъпи брадви вие да провалите. Това е невъзможно. Аз пак ще имам група.
Но тук говорим за пет пъти по-важни неща от някаква си партия, от някаква си лично, някакви си група. Тук говорим как светът ще ни приеме. И той може да ни приеме с достойнство само ако произвеждаме, само ако изнасяме сериозен продукт, конкурентоспособен и внасяме валута и нова технология. Тоест да задържим и нашите млади хора тук, да ги поощрим и да престанем да се ... и да дезорганизираме хората долу, които вече не издържат. Те мразят политическата класа. Те не навиждат всички нас. И някои хора, като паднат от власт, няма да могат да ходят по улиците. Това е опасно, тъй като някои хора си дават живота точно за тези хора, които ни мразят.
Благодаря, чух Ви знака, добре дошъл отново в България, господин председател, Бог да Ви пази! Благодаря. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител господин Владимир Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа и дами министри, уважаеми дами и господа народни представители! В първата част на своето изказване ще говоря като човек, който е участвал във всички разговори, които се проведоха миналата седмица, и ще запозная народното представителство с мотивите, с които групата съвносител на предложението на проект за решение беше изготвила. Трябва да ви кажа, че първият разговор, който проведохме, беше с представители на Парламентарната група на Демократичната левица. Вчера с учудване разбрах, че и от тях е внесен проект за решение. Имаше реалната политическа възможност този общ проект да беше изготвен и с участието на БСП и нейната парламентарна група. Но това не се получи. Разбира се, разговорите с тях преминаха много толерантно, много добре и в много добър тон. Там всички ние поставихме въпроса така, че по отношение на доклада има много общи неща, много повече са допирните точки, отколкото са противоречията.
Въпросът беше поставен от нас по следния принципен начин: че въпросът за националната сигурност не е частно партиен въпрос. Въпросът за националната сигурност и гарантирането й във всяка една държава е въпрос, който трябва да стои над всички политически принципи и позиции на партиите, които участват в реалния политически живот. Разбира се, това, което днес предлагаме като проект за решение от името на Парламентарната група на СДС, от името на Парламентарната група на Народен съюз, на Парламентарната група на ДПС и Парламентарната група на Евролевицата, беше плод на много задълбочено обсъждане на доклада. И неслучайно в тези обсъждания ние казахме, че по Конституция парламентът няма право да прави корекции и поправки по доклада на правителството. Парламентът или приема или не приема доклада на правителството и със своето решение казва: да, за 1999 г. правителството на Република България е гарантирало нейната национална сигурност, или казва: "Не, правителството на Република България не е гарантирало нейната национална сигурност за 1999 г." Но това, че правителството е гарантирало националната сигурност на държавата ни е факт. И аз мисля, че всеки депутат, който присъства и участва днес в обсъждането, трябва да подкрепи проекта за решение, който предлагаме от името на четирите парламентарни групи. И пак казвам, че този проект за решение беше съставен на принципа на пълния консенсус и разбиране.
Мотиви към проекта за решение на Народното събрание на Република България относно Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г., внесен от Министерския съвет на 4 юли 2000 г.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г. е първият ежегоден доклад, изготвен от Министерския съвет в съответствие с чл. 105 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 53 от Концепцията за национална сигурност.
Докладът представлява задълбочен анализ, включващ общи оценки на обстановката в света, Европа, региона и в страната, анализ на рисковете и заплахите за националната сигурност, степента на защита на националните интереси, както и прогнозните тенденции.
Като отчита, че постигането на съгласие по поставените в доклада проблеми е важна предпоставка за защита на националните ни интереси и засилване на влиянието на България в Югоизточна Европа, предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да разгледа и приеме решение относно Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г.
Разбира се, със задоволство искам да отбележа, че за първи път българско правителство, от началото на демократичните промени в страната, изпълнява своите конституционни задължения, внасяйки в Народното събрание доклад за националната сигурност на страната през 1999 г. Правителството на Република България, излъчено от мнозинството на Обединените демократични сили, за пореден път доказва, че има силата и решителността и поема своята отговорност за изпълнението на поставените задачи. През 1998 г. бяха приети за първи път в историята на страната Концепция за националната сигурност и военна доктрина.
Днес пред нас е докладът, с който правителството се отчита пред парламента за своята отговорност за сигурността на страната. През изминалата 1999 г. България беше изправена пред тежко регионално изпитание, а именно кризата в Косово, развила се непосредствено до българските граници. Решението, което българските политици взехме в този инфарктен момент по отношение на кризата, се превърна в тест за зрелостта ни и способността на България да поеме отговорността за бъдещото си членство в НАТО. България се представи като стабилна страна, уважаваща принципите на демокрация. С този факт България доказа на практика своята европейска и евроатлантическа ориентация и в резултат на това получи официална покана за преговори с Европейския съюз. Нашата регионална политика утвърди България като стабилизиращ политически и икономически фактор в Югоизточна Европа. Външната ни политика бе насочена към създаване на надеждни външни граници за сигурността на страната, които акценти са отбелязани в доклада.
България участва на всички нива в инициативите на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, ясно заявява своите виждания за осъществяването на предвидените мерки. Имаме нова система за планиране и управление на отбраната на страната. Увеличи се способността на Въоръжените сили да гарантират националната сигурност в условията на военни конфликти и на потенциала им за участие в управлението на кризи.
Същевременно България участва в изграждането на регионалните участъци от трансевропейските коридори, пряко свързани с икономическите ползи за страната и улесняване на връзките със страните от Европейския съюз, заобикаляйки конфликтните зони в съседство на България.
Немаловажни са оценките за вътрешнополитическото състояние на страната. България постигна значителен успех в икономическата стабилизация. Споразуменията с най-влиятелните международни финансови институции за икономическата програма за установяване на функционираща пазарна икономика и подобряването на жизнения стандарт в страната се изпълняват успешно. В предложения на нашето внимание доклад ясно си личи, че водената политика през 1999 г. все повече ни доближава до демократичните системи за сигурност в модерния свят. Усилията на правителството, насочени в интегрирането на страната, са резултатни.
Искрено се надявам, че Народното събрание ще потвърди основните елементи на тази политика и в бъдеще ще се продължи традицията за приемственост, която е много важна за бъдещето на страната.
И искам да завърша с нещо, което днес, слушайки и участвайки в този дебат, ми направи впечатление. Двама политици, двама народни представители в своите изказвания се оказаха едва ли не радетели, адвокати и апологети на друга страна, вместо да участват задълбочено в дебата относно доклада на правителството за гарантирането на националната сигурност на страната през 1999 г. Мисля, че не е нужно да им казвам имената пред всички вас.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И държавата не каза, значи нищо не каза!
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Безспорно е, че полагаме началото на един добър прецедент в демократичната история на България - правителството чрез парламента, а покрай него и цялото общество да обсъжда проблемите на националната сигурност. Гражданското общество трябва да е запознато, трябва да има становище по тези въпроси. Безспорно е, че като първи опит и този има и много класически слабости, на които няма да се спирам. Много бяха подчертани. Става дума за отсъствието от доклада на такива важни анализирани проблеми, като, да кажем, икономическото и социалното положение, безработицата, как те влияят върху общественото напрежение и оттам върху вътрешната сигурност. Тук можем да отбележим, че липсва и сериозен анализ на състоянието на въоръжените сили. Надявам се това да бъде запълнено от доклада за Закона за отбраната и въоръжените сили, който трябва да бъде внесен и където допълнително ще бъдат представени проблемите и в армията.
Считам, че не е достатъчно и това, което е казано за службите за сигурност, за полицията. Там е необходим действително един по-сериозен, по-задълбочен анализ. Не задоволява и мисля, че дори не е засегната в този анализ информацията относно специалните служби. Все още съществува една нагласа и може би тук и в доклада е засегната - правителството да се стреми да убеди парламента, че трябва да се сложи една шапка на всички специални служби, да се повиши степента на координация и съподчиненост между тях, за да може информацията да се ползва единствено и само от един субект. Това ще бъде една голяма грешка, много голяма грешка, не защото правителството ще злоупотреби по някой път с тази информация, а просто защото, както е известно, без вътрешна конкуренция, без независимост на източниците на информация и тяхното сравняване не може да има изобщо информационен анализ на състоянията, които засягат българската национална сигурност.
По-сериозна грешка, допусната в доклада, тя беше спомената, но като представител на екологична партия не мога да не я изтъкна също, това е подчертаната роля на медиите, че те спекулирали с екологичната информация и заплахи по време на войната в Косово. Считам, че това е една грешка в анализа. Безспорно е, че когато горят тонове петрол и химически продукти от Панчево, Прахово, от химическите заводи от Ниш, от Азотар и т.н., тези коктейли не могат да не достигнат в България, не могат да не окажат влияние. Вярно е, че е много трудно чисто научно да се докаже точно кои частици къде са отишли и какво точно са замърсили, но такова влияние има и неговото подценяване, а оттам и обругаване на медиите е действително една грешка.
Смятам, че основните слабости, поради които няма да подкрепя правителствения проект за решение, който е и на голяма част от парламентарните групи, са показани в самото решение. Това е именно защото парламентът гласува декларацията от 23 октомври 1998 г., това е именно защото парламентът гласува декларацията от 25 март, както и споразуменията за коридорите и за преминаванията на турските войски. Това създаде най-голямата опасност за националната сигурност на страната и смятам, че това е достатъчно основание да не бъде подкрепен този проект за решение.
Има три големи грешки, които не са споменати и желая да ги кажа съвсем накратко.
Първо, българското правителство е виновно за това, че то предварително обяви своята подкрепа за евентуални въоръжени действия в Югославия. Тази подкрепа по дипломатически и други канали всъщност изигра и решаващата роля, тъй като ние последни от съседите на Сърбия приехме такова официално решение, за да вземе Пактът НАТО решението за войната.
Второ, много голяма грешка в областта на политиката национална сигурност е предоставянето на разузнавателна информация от Съюзна република Югославия на НАТО. Тук не става дума само за така наречения план "Подкова", става дума за друга информация, добита главно чрез Военното разузнаване, господин Ноев. Тази информация, едно, че също подсили възможностите за въоръжено нападение върху Югославия, от друга страна, постави на голяма опасност хората, които са я добили- и югославяни, и албанци.
И, трето, това е предварителното съгласуване на действията на противоракетната отбрана преди и по време на войната с действията на НАТО. Считам, че по този начин действително българското правителство участва твърде активно във въоръжения конфликт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Капиталната грешка безспорно е самият курс за НАТО. Завършвам, господин председателю, има все пак едно увеличение с 10 минути, нека и един независим да го ползва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма никакво увеличение. Времето изтече!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Няма да подкрепя и проекта на Българската социалистическа партия, защото в седмото тире ясно и категорично е казано, че България трябва военно да се интегрира в НАТО. Ние тук не сме избирани като народни представители, за да вкарваме страната във военни блокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Получиха се и са разпространени становища на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика по проекта за Решение № 054-02-71, внесен от народния представител Георги Първанов. Предлагам да се изнесат становищата от председателите на двете комисии, за да се имат предвид в дебатите, които продължават.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение относно годишния доклад за състоянието на националната сигурност, внесен от Георги Седефчов Първанов на 21 юли т.г.
Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на извънредно заседание съвместно с Комисията по външна и интеграционна политика, проведено на 25 юли т.г. След проведените разисквания Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да не приема предложения от народния представител Георги Първанов проект за решение.
Становището на комисията е прието на 25 юли 2000 г. с 12 гласа "за", 1 глас "против" и 0 "въздържали се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно
проект за решение № 054-02-71 относно годишния доклад за
състоянието на националната сигурност, внесен от Георги
Седефчов Първанов на 21 юли 2000 г.

На извънредно заседание на 25 юли 2000 г., проведено съвместно с Комисията по национална сигурност, Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение № 054-02-71 относно годишния доклад за състоянието на националната сигурност и прие следното становище: намира за неоснователни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да отхвърли предложения проект за решение.
Становището беше гласувано с 13 гласа "за", 6 "против" и 3 "въздържали се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Наред за изказване е също господин Асен Агов.
Имате думата за изказване, господин Агов.

АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, госпожо министър, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна с една, струва ми се, малко горчива статистика, която направих тук, в тази зала.
В изказванията на представителите на БСП 19 пъти се спомена "Русия" и 6 пъти - "България". (Шум и весело оживление в СДС.) В това нямаше да има нищо лошо, ако този дебат беше за националната сигурност и политиката на национална сигурност на Русия, а не политиката на национална сигурност на България. (Единични ръкопляскания в СДС.)
Продължавам с друго тъжно наблюдение от този дебат. Този дебат се води в две успоредни плоскости. Има едно страхотно разминаване в цялата категоризация на ценностите между нашите опоненти от Българската социалистическа партия и онова, което излагат народните представители от парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, на Народния съюз, на Движението за права и свободи и на Българската Евролевица. И си давам сметка, че това разминаване, в плоскостите на разбирането на тази система от ценности, всъщност измества нашия дебат от Годишния доклад на правителството за националната сигурност на България за 1999 г. към системата от ценности. Този дебат очевидно надхвърля конкретиката на доклада и се превръща отново, за кой ли път в този парламент, в дебат за ценностите. И аз си давам сметка, че това разместване в пластовете и този акцент върху ценностите, този негласен акцент върху ценностите, се дължи на логиката на самия проект за решение, внесен от Съюза на демократичните сили, от Народния съюз, от Движението за права и свободи и от Българската Евролевица. Защото какво друго, освен потвърдените намерения и воля на този парламент, на едно категорично мнозинство в този парламент, представлява това решение? То потвърждава още веднъж, че присъединяването към Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз е приоритет на политиката на националната сигурност. И може би малко досадно, за това категорично мнозинство в този парламент, трябва да припомня, че присъединяването към Европейския съюз и към Северноатлантическия договор се опира върху защитата на човешките права и демокрацията. И на практика това е мерилото, което мотивира това голямо, широко мнозинство в този парламент, взимало не едно драматични решения в 1999 г., да се държи по този начин и сега, при днешния дебат.
Нека да проследим още малко логиката на този проект за решение. Вижте какво се казва още в него: "Балансираната и активна регионална политика на Република България". Какво се крие зад тази кратка фраза? Зад тази кратка фраза се крие обстоятелството, че мнозинството, широкото мнозинство в този парламент, мотивирайки се именно със защитата на човешките права, именно с опорите на демокрацията, води една политика, която е политика на единодействие със страни като Румъния, със страни като Турция, със страни като Гърция, със страни като Македония. Ние, с тези хора, действаме заедно, защото споделяме едни и същи ценности. И ако сме взимали драматичните решения 1999 г., това е било, защото сме застанали на страната на правата на тези хора, които бяха прокудени от собствената си земя и от собствените си домове, които бяха опожарени от Югославската армия. Защото ние действахме тези хора да се върнат отново по собствените си земи. Ето, това бяха мотивите за това да бъдем съюзници и да бъдем заедно с тези хора в драматичната 1999 г. И очевидно, разминавайки се с Българската социалистическа партия в оценката на тези събития, разминавайки се, с вижданията си за това как да оценяваме Косово и как да оценяваме поведението на международната демократична общност, ние на практика предлагаме различни стратегии. Предлагаме стратегията на бездействието и не защитата на човешките права, в лицето на поведението на Българската социалистическа партия, на не защитата на демокрацията. Замислете се над това! Не го казвам като упрек към вас. А виждаме едно страхотно разминаване тук, в този парламент. Виждаме това разминаване както в предишните гласувания, така и в този дебат, който ще доведе до поредното гласуване в него.
Нека да погледнем въпроса и за ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Ние поехме отговорността да ратифицираме тази конвенция, а нашите колеги от Българската социалистическа партия се скриха зад интерпретиращата декларация, за да намерят мотив, впрочем, както намират днес мотив с внасянето на друг проект за решение, да не гласуват за тази система от ценности, която ние споделяме с едно толкова широко мнозинство в този парламент.
И когато изброявам всички тези елементи на решението, аз не мога да не бъда горд, че в този парламент има толкова силно, толкова категорично и толкова широко мнозинство в защита на човешките права и в защита на демокрацията. (Ръкопляскания от СДС.)
Какво би станало, ако предвещаваните драматични събития на Запад от нас в края на това лято и началото на есента се случат? Какво би станало, ако изборите в Косово не доведат до онзи желан от цялата международна общност резултат на омиротворяване на тази територия и отново се генерира конфликт? Къде ще бъдем ние? Ето, това е основният въпрос, който трябва да си зададем. И аз давам отговор, защото това е отговорът на широкото мнозинство в този парламент. Ние ще бъдем отново съюзници с международната демократична общност, ще бъдем отново съюзници с НАТО и ще бъдем отново съюзници с Европейския съюз. (Ръкопляскания от СДС.) Защото ние, уважаеми колеги, сме съюзници на ценностите, а не на конюнктурния и временния интерес. Винаги ще бъдем на страната на онези, които искат демокрацията и бранят човешките права.
Уважаеми колеги, аз си мисля, че този дебат е вододелен. Споменаха се много причини за това. Споменаха се причини за това, че за първи път се публикува такъв доклад. Споменаха се причини, че може да има критики, но ние за първи път заставаме лице в лице пред обществото с вижданията си за националната сигурност на страната, с вижданията ни накъде да върви страната ни, както тук някой се изрази "геополитически и стратегически". Но струва ми се, че днешният дебат и днешното гласуване би трябвало да се свържат на всяка цена с онези ранни дни на Тридесет и осмото Народно събрание, когато в него беше създадено едно мощно реформаторско мнозинство. Това беше мнозинство на намеренията. Това мнозинство застана зад всички онези мерки, които трябваше да излекуват заболялото ни, тежко заболялото ни Отечество. Но, подчертавам, това беше мнозинство на намеренията.
Днес, уважаеми колеги, три години и малко по-късно, повечето от тези намерения са реалност. И са реалност, благодарение отговорността на хората, които гласуваха за тези мерки. Една част, една малка част от тези намерения ще бъдат реалност в рамките на мандата на това най-стабилно в последните 10 години Народно събрание.
Затова, аз си мисля, че днес ставаме свидетели на един знаменателен факт - от реформаторско мнозинство, от мнозинство на намеренията, днес имаме едно мнозинство на изпълнените намерения. Днес имаме не само едно мнозинство на националната сигурност, но днес имаме едно мнозинство на националната отговорност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители! Тъй като моето време е само 5 минути, за съжаление ще говоря главно в тезиси.
Първото, което е записано в доклада, е, че има консенсус в обществото по отношение на влизане в НАТО. Това просто не е вярно. Имам предвид в обществото, защото в обществото поне 30 на сто са категорично против присъединяване към всякакви военни блокове. Така че консенсусът между двете големи или няколко по-големи партии не значи още консенсус в обществото. Това е първото.
В тази връзка аз искам да представя позицията на тези 30 на сто от обществото, които я поддържат, без да бъда техен представител.
Светът е еднополюсен, според вносителите на документа, който разглеждаме. Пътят към НАТО е алфата и омегата на нашето развитие. Ако има нещо добро, то е заради този път. Ако нещо добро ще се случи тепърва, това е, ако влезем в НАТО. Това е тезата в документа.
Другата теза: светът е многополюсен - САЩ, Европа, Китай, Русия, Япония. Българският интерес е политиката на неприсъединяване към нито един от тези полюси. На тази основа търсенето на икономическа изгода е именно между тези полюси. На тази основа въз основа плюс това на наше стратегическо място, на което се намираме, на Балканите, е да търсим гаранция за нашата сигурност. Това е другата теза, между другото, за която питаше и министър-председателят - тя съществува в обществото и много ясно, пак повтарям, от много добре запознати с проблема хора.
Има един въпрос, който много ме развълнува в този доклад. Там близо 124 пъти се употребяват думите "Косово" и "НАТО", обаче само 10 пъти, забележете, само 10 пъти се употребява думата "армия" в контекста на Българска армия, национална армия; 14 пъти се употребява думата "армия" в контекста на Европа и въобще среща на съответните министри.
Към какво води този извод? Българската армия фактически се отрича като фактор за националната сигурност. Искам дебело да подчертая, това между другото е казано в самата концепция, че според този доклад не е основен фактор за националната сигурност, докато именно в чл. 9 от Конституцията е казано точно обратното, че това е основен фактор за националната сигурност, боеспособността на Българската армия. Между другото, за тази боеспособност въобще не се говори в този доклад.
По-нататък, естествено аргументите могат да бъдат, че няма заплаха отвън. Това е една от тезите в този доклад, че няма заплаха отвън. Тогава питам: защо влизаме в НАТО? От кого ще ни пази? От Русия, Китай, Виетнам, Куба, щом няма заплаха отвън?
Аз бих попитал нещо друго: би ли могла Гърция да запази източните си граници, тоест, границите с Турция, ако нямаше армия, която многократно надвишава боеспособността на Българската армия? Не би могла, независимо от това, че са натовски държави. Това е факт, който го знае цялото българско население. Затова аз казвам, че това е изключително опасна теза, която се издига в този доклад.
Нещо повече, за да подчертая принципната разлика на тези две позиции, именно въз основа на този път, който се очертава като единствен за България - пътят към НАТО, ние унищожихме военната промишленост, ние унищожихме връзките с арабския свят, ние унищожихме северните пазари в лицето на Русия. Каква е ползата ни от това?
Господин министър-председателят в едно свое изказване тук на мой въпрос отговори, че когато влезем в НАТО, тогава нещата ни наистина ще процъфтят, ще дойдат отвън инвестиции. Аз бих казал, че това много ми напомня на същия принцип: когато се строеше комунизмът, се казваше: потрайте, няма значение, че са лоши икономическите показатели, че спадат вашите заплати, като дойдем в комунизма, тогава всичко ще процъфти. Това е същата теза. Мисля, че не е сериозно. Това са принципните различия на двете позиции.
В рамките на този доклад има много дълбоки противоречия, поради което, даже изхождайки от тази позиция за влизането в НАТО, той не може да бъде приет. В този доклад основната заплаха за сигурността се определя, че това всъщност са процесите в Югославия. Няма такова нещо. Не отричаме естествено процесите в Югославия, но основната заплаха е увеличаването на социално-икономическото напрежение и от всички произтичащи оттам възможни последствия, включително и етнически напрежения.
Второ, отричането на Българската армия като значим фактор е изключително опасна теза. Това трябва да бъде коригирано.
Трето, няма никаква алтернативност в този доклад. Примерно, ако изведнъж Съединените американски щати променят своите виждания по въпроса за ненамеса в кризисни ситуации в глобален мащаб, какво ще правим тогава ние?
И четвърто, няма ясна формулировка на националните интереси. Ние много се хвалим с Дунав мост. Прекрасно, с втория мост над Дунава, но това е основен интерес на Гърция, той стои зад него. Нашият интерес е коридор № 8. (Смях от блока на СДС.) Коридор № 8 е основен интерес. Никой не отрича интересите ни за Дунав мост, но ако ние наистина имаме национални интереси, ние трябва да настояваме за коридор № 8, който ни свързва с Македония. Това е факт. (Шум и реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: За това именно тези неща, които не са разгледани в този доклад, водят до извода, че за него не бива да се гласува, ако не бъдат поправени тези грешки в рамките на самата концепция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
Има думата народният представител Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! На тъмно се обсъждат проблемите и факторите на националната сигурност в онези държави, чиито интереси са враждебни към други страни и народи. България няма интереси, застрашаващи нас и съседи, или други държави и нации. Доказателство за това е днешната открита дискусия в парламента пред българското общество и международната общност.
Поради ограниченото време ще се спра само на няколко аспекта.
Темата за Русия е действително важна, защото едва ли има някой отговорен български политик, който да не разбира, че не може да има европейска сигурност без Русия, без Русия да бъде част от европейската архитектура за сигурност. Убеден съм, че руската външна политика и политика на сигурност ще включат в обозримо бъдеще Русия не само в структурите на Европейския съюз, но и в Евроатлантическия алианс. Заедно с това ние категорично не приемаме българската позиция и политика за сигурност да се подлагат на арбитраж и цензура в Москва, защото ние сме суверенна страна.
Важен фактор на националната ни сигурност е фактът, че сред политическия елит заглъхнаха фалшиво патриотарските нотки за неутралитет. Изчезват онези самонабедили се патриоти, които под лозунга за неутралитет и необвързаност всъщност обричат сигурността на България на неконтролируеми рискове.
Като народен представител, ангажиран със защитата на българските деца срещу рискове за тяхното физическо и психическо здраве, ми се ще по-отчетливо да фокусираме вниманието си върху защитата на нашите деца като елемент на националната сигурност.
Анализът на състоянието на националната сигурност изисква да отделим и специално внимание на заетостта на младите специалисти. Нужна ни е стратегия, включително като елемент на националната сигурност, за развитие на българската икономика към високотехнологични производства, към интелектуални технологии и услуги. Интелектът на българската младеж трябва да се реализира тук, в България, а не отпадането на Шенгенската завеса да доведе до поредното изтичане на плът и сиво вещество от България.
В заключение искам да констатирам, че по кардиналните въпроси на европейската интеграция и членството в НАТО в този парламент има консенсус. Ние не можем да очакваме теми, като безработицата, като бедността, да не бъдат политизирани. За мен повече от естествено е тези детайли да разделят управляващите и опозицията.
Аз лично си позволявам да поздравя господин Първанов за декларацията, че БСП е за евроинтеграция и за пълноправно членство в НАТО, в това число и в неговите военни структури.
Уважаеми колеги вляво, центъра и дясно, консенсусът по националната сигурност не трябва да плаши политическите сили. Това не ни обезличава, защото обществото, защото българският народ очакват този консенсус - не в детайл, разбира се, а по основните принципи и цели. Това ще даде самочувствие на българите като народ и нация. Народът очаква от политическите партии на България лидерство и отговорност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, господа министри, дами и господа народни представители! За да се произнесем по първия по рода си отчет на българско правителство пред българския парламент за неговата политика - на българското правителство - по въпросите на националната сигурност, очевидно е, че трябва да си отговорим на един основен въпрос и той звучи така: ще съумее ли българската държава, българското правителство в конкретния случай и българските държавни институции да защитят националните интереси на Република България през отчетния период?
За да отговорим на този въпрос очевидно е, че трябва да посочим кои бяха факторите, които влияеха върху сигурността на държавата и кои би трябвало да бъдат действията, противопоставящи се на тези фактори.
Всички знаем, че вътрешнополитическите фактори са важна част от сигурността на държавата. Това се изтъква във всички дебати. Това е отразено и в доклада. Ако трябва да бъдем обективни обаче, не можем да не кажем две неща. Първото е, че вътрешнополитическите фактори, които засягат сигурността, през 1999 г., бяха много по-различни от тези през предходните години, например през края на 1996 и началото на 1997 г. Тоест не можем да не отчетем обстоятелството, че вътрешнополитически във всичките му аспекти държавата България, българската нация, българското общество бяха стабилни, бяха фактор, който стабилизираше сигурността на държавата.
Разбира се, че винаги могат да бъдат отправени препоръки, да бъдат критикувани елементи на тази политика. Но в крайна сметка надали ще се намери някой политик, който да има наглостта да твърди, че българската държава във вътрешнополитическо отношение не беше многократно по-стабилна, отколкото през предходните години. Тук и финансова стабилност, и политическа стабилност, и икономически растеж, който вие продължавате да оспорвате, и етнически мир, и българският етнически модел - всичко това представлява елемент от тази вътрешна стабилност на нашата държава през този период.
Другото нещо, което ние не можем да не отчетем, когато виждаме и оценяваме кое влияе на сигурността, е обстоятелството, че външнополитическите фактори през 1999 г. бяха тези, които застрашаваха сигурността на държавата, много по-силни фактори, отколкото от фактори с вътрешнополитическо естество. Тогава парламентарното мнозинство и други политически сили направиха една оценка, която е актуална и днес. Основна заплаха за сигурността на нашата държава през този период бяха войните, които водеше режимът на Милошевич. България беше отделена и продължава да търпи тежестите на този период от Европа - и географски, и физически. Непрестанните борби повече от 8 години можеха да прелеят във военна заплаха за нашата държава. Защото какво му оставаше на режима на Милошевич, след като свърши с Косово, да се прехвърли в Македония и да дойде на нашата граница? И в тази обстановка оценката, че поведението на комунистическия, тоталитарния режим на Милошевич в съседната нам Югославия беше най-сериозната заплаха за сигурността на държавата.
И ако така оценяваме нещата, трябва да дадем следващия отговор: направили българското правителство това, което иска чл. 105, ал. 2 от Конституцията - да осигури националната сигурност на държавата?
Аз категорично и в качеството си на председател на Комисията по национална сигурност с чиста съвест мога да заявя: да, българското правителство начело с министър-председателя Иван Костов, подкрепяно от парламентарното мнозинство и другите политически сили в този парламент, гарантира националната сигурност на Република България. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Защото България застана на страната на тези, които наложиха европейските ценности. В крайна сметка България застана на страната на победителя. В крайна сметка никоя друга държава в Европа не получи такива гаранции за сигурност, каквито получи България в този кризисен момент. Нито една друга държава, включително и съседните държави, не получиха това, което получи България. България се превърна във фактически съюзник на Северноатлантическия договор. И това ще има развитие! Това ще има развитие и то не такова, каквото вие казвате като пожелание, а в конкретни неща.
Когато оценяваме дали България защити националните си интереси, можем да дадем и други примери. Аз например бих искал да посоча случая с бежанците. Спомняме си всички как от България се очакваше да приеме бежанци на своя територия. Помните как българските държавни институции в лицето на правителството и на българския парламент заеха друга позиция. Аз казвам, че България защити националните си интереси. България изнесе бежанския лагер, който трябваше да е на нейна територия, практически в Македония. Нашият бежански лагер вместо да бъде в България, беше в Македония. И това беше от полза и за България, и за Македония, и за бежанците.
Ето как българската държава защити своя национален интерес, въпреки че от нея се очакваше да постъпи по друг начин.
Аз ще дам друг един пример как България защити своя национален интерес, въпреки че една друга голяма държава очакваше от нея да вземе друго решение. Това беше случаят, когато България практически отказа да даде коридор на руски военни самолети да се настанят в Прищина и да въведат режим, който не съответства на Резолюцията на Съвета за сигурност № 1244. Защото България тогава и сега има интерес там да има общо командване. Защото тогава българският интерес не съвпадна с руския, но България го защити и то го защити аргументирано и категорично.
Ето това са очевидни примери за политика на защита на национален интерес. И затова мнозинството и всички онези, които заставаме зад този проект за решение, казваме, че одобряваме политиката на национална сигурност, в защита на националните интереси на Република България. Затова казваме, че приемаме Годишния доклад на Българското правителство за националната сигурност през 1999 г. Затова казваме, ако щете, в самия преамбюл, че това, което е записано в доклада като намерения, очакваме да бъде изпълнено. Там има три неща: организационно и техническо осигуряване на структурите за сигурност, финансово обезпечаване на структурите за сигурност и развитие на нормативната база.
С това развитие на нормативната база вероятно се досещате, че не става въпрос само за Закон за кризите, Закон за специалните служби, Закон за обществения ред. Това означава и нещо друго - развитие на нормативната база, която да ни позволи още по-тясно сътрудничество с НАТО, за да имаме ние още по-тясно сътрудничество, още по-големи гаранции и за да сме сигурни, че ако отново се появи заплаха за националната ни сигурност на границата, дори и без да сме все още пълноправни членове на НАТО, ние ще получаваме гаранции за националната сигурност оттам. Това трябва да очаквате, дами и господа, от бъдещето.
Искам да възразя на начина, по който Парламентарната група на Българската социалистическа партия подхожда към формирането на решение. Казах го на заседание на комисиите, искам да го кажа и от трибуната.

Парламентарната група на Демократичната левица хич да не се опитва да създава впечатление, че парламентарното мнозинство отказва да разгледа нейния проект. Парламентарната група на демократичната левица се дистанцира от процеса на търсене на консенсус, на едно-единно решение. (Шум и реплики.) Парламентарната група на Демократичната левица сега се опитва да внуши нещо друго, което аз съм убеден, че няма да бъде прието, включително и от хората, които следят проблема. Всъщност, помним най-тежките седмици от кризата, помним как Българската социалистическа партия се държеше като сръбска комунистическа партия. И това ваше поведение днес е рецидив от поведението ви тогава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ремзи Осман има думата за реплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Господин Бисеров, мисля, че се разминаваме във връзка с нашето отношение по въпросите около кризата в Косово. За разлика от Вас и от вашата парламентарна група, ние бяхме много ясни, включително и за бежанците, че поведението на българското правителство и на българския парламент във връзка с приема на бежанците не е адекватно поведение, в сравнение с европейските страни. Ние като хора, които са изпитали депортирането на българските турци от България извън България, много добре знаем какво е да си бежанец. Не е само просто да подкрепяме акциите в Косово. Нашата позиция тогава беше много ясна. Но тогава вие се противопоставихте. Даже тогава се намери и един министър, който беше министърът на вътрешните работи да обвини: "Ние не приемаме бежанци.", защото албанците са били бандити. Това нещо европейците не можаха да разберат. И вие трябва да отчетете, че направихте голяма грешка и все още голяма част от европейските страни не разбраха нашето поведение във връзка с неприемането на бежанците. Тоест, единствено парламентарната група остана с едно твърдо становище, че в трудни моменти, ако е нужно, трябва да бъдат приети бежанци. Бяха приети десетки хиляди бежанци в Македония. Ето, днес те се върнаха от Македония в Косово. Въпреки че там има една много голяма албанска общност, въпреки всички проблеми, те се изчистиха и опасността за Македония изчезна. Трябва да отчетете, включително и правителството и не бива да давате пример, че всички сме били единни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Господин Осман, вярно е, че имаме различие по въпроса и то продължава да стои. Но вярно е, че ние сме убедени, че това беше правилното решение и то за бежанците. Знаете, че по международните норми бежанец си докато си в съседната държава.
В крайна сметка каква беше идеята? Бежанците да могат по възможно най-бързия и лесен начин да се върнат по своите родни места. Преминаването от една държава във втора държава очевидно не е в полза на бежанците. Очевидно е, че не беше и в полза на държавата Македония - колоните да минават като през една... (Реплики от залата.)
И в крайна сметка това, което ние трябваше да го дадем на хората, на бежанците, го дадохме. Ами сега, най-добрият лагер там беше българският. Най-тежките случаи с родилките бяха в българския лагер.
Така че по този начин ние изпълнихме нашия ангажимент и защитихме нашия интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! По време на целия дебат, а и един колега обърна специално на това внимание, многократно се споменаваше понятието "български национален интерес" именно в контекста на Доклада за националната сигурност. Един от колегите спомена, мисля, че беше господин Каракачанов, че това понятие не е дефинирано в документа, който днес българският парламент разисква. Искам да го поправя в полза на коректността и на фактите, че за първи път в политически документ на българска държавна институция се прави опит да се дефинира какви са българските национални интереси и то в контекста на една сложна политическа година, каквато беше 1999 г. За първи път в един политически документ на българска държавна институция се казва, че България има своя вътрешен, своя регионален, своя европейски и своя световен национален интерес! За първи път, без да се прави опит да се представя България като велика сила - за съжаление нещо, което се е случвало в нашата история - а отчитайки точно възможностите и ресурсите на България, се дефинира какъв е българският вътрешен интерес. И в документа е казано, че основният вътрешен интерес безспорно е всеки един български гражданин. Че защитата на човешките права и това, което каза господин Агов, е базисен български национален интерес във вътрешен план.
Опитът да се обясни преди малко тук, че през 1999 г. едва ли не мнозинството в парламента и българското правителство не са направили нищо в подкрепа на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, само са гласували, също беше една грешка. И аз искам да я поправя. Именно в последната година с усилията на мнозинството тук, в парламента, с усилията на парламентарните групи на СДС, на Народен съюз, на Обединението за национално спасение бяха направени стъпки в решаването на въпроса за майчиния език - по-добри, по-точни от предходните години - нещо, за което тук има стенограми, нещо, за което има изказвания, нещо, за което има документация на българския парламент. И това е практическа реализация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това е доказателство, че когато се поема един ангажимент и една политика, тя намира реално приложение, а не остава само добри думи.
Във вътрешен план българският национален интерес е политическата стабилност, която днес част от колегите, главно от опозицията, оспорват. Нещо повече, водачът на най-голямата опозиционна група господин Първанов каза, че имало много тежка борба на институциите в страната за надмощие по въпросите на българската национална сигурност. Че има борба между президента на страната, българския парламент, българското правителство и в частност българския министър-председател по въпросите за националната сигурност. Когато ние искаме да кажем кои са българските национални ценности, ние трябва да знаем, аз това съм го казвал, ще си позволя днес да се повторя, че основна българска национална ценност е името и образът на страната ни. И когато днес има дебат по доклад за националната сигурност и български политици атакуват институционалната система и политическата стабилност, те атакуват не мнозинството, те атакуват името и образа на страната. Атакуват го не само пред българското общество, в което се създава впечатление, че българските институции се конфронтират, атакуват името и образа на България пред света. (Шум и реплики в залата.)
И понеже вие много хубаво се смеете в момента, аз искам да ви кажа само един-единствен пример, въпреки че на тази тема специално в тази зала могат да се дават много примери. В тази зала преди 106 години българският министър-председател Константин Стоилов, цитирам по памет, казва приблизително следното: "Малката държава ще бъде уважавана от големите държави тогава, когато тя има образцов вътрешен ред. Никога в друг случай няма да се чуе нейното име навън. Няма да се чуе какво тя казва навън." България се чу какво казва навън точно по време на косовската криза, точно защото имаше политическа стабилност у нас и имаше стабилност на институциите в България. (Шум и реплики от блока на ДЛ, ръкопляскания от блока на ОДС.) И това не минава встрани от погледа на чуждестранните наблюдатели абсолютно никога. Когато вие погледнете малко, колкото вие желаете, главно вие, от опозицията, българското минало и видите как са ни наблюдавали отвън като държава, ще видите, че това, което днес ви казвам, не са празни думи.
Още нещо искам да кажа като реплика на дебата дотук. Спомена се, че едно от нещата, което заплашва българския национален интерес, което заплашва българската национална сигурност - моля ви, колеги от опозицията, разберете ме правилно, защото това не е хубаво за нас, българите - това било емиграцията. Уважаеми госпожи и господа, българска национална ценност е всеки българин, независимо дали той живее тук, в страната ни, дали живее в съседна страна или живее някъде другаде. (Реплики от ДЛ). Ще ви кажа защо вие в момента ми викате. Защото в България имаше изработен стереотип, имаше такова понятие, понятието беше "невъзвращенец", небългарин. И това понятие беше във време, за което аз ни най-малко не искам вас да ви обвинявам, че носите отговорност. Беше във времето на тоталитарната държава. (Реплики от ДЛ.) Тогава се появи това понятие. И днес, ако ние се обръщаме към българската емиграция с такъв стереотип, много лошо звучи за нас, българските политици, за българския парламент и в крайна сметка за името и образа на нашата страна пред нашите сънародници извън границата на страната.
Българският национален интерес в регионален план също е дефиниран в този документ. И там е записано нещо много простичко, че България се стреми да стане първостепенен политически фактор в региона.
Факт ли е, че през 1999 г. България беше първостепенен политически фактор? Това чест и достойнство ли е за нашата национална идентичност? Мисля, че няма в залата някой, който да каже: не, не е вярно, това не е факт. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Димитров, правя Ви бележка.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не можете да реплекирате българската национална идентичност. Бъдете, моля ви, отговорни към това, което наистина дебатираме в момента.
Регионален интерес на България е - и това е записано в документа - доброто сътрудничество между съседните държави, тяхната вътрешна стабилност. Това е българският национален интерес. И от това е продиктувана политиката и към съседна Югославия, както и към всички останали съседни държави. Е, не е ли през 1999 г. доказателство, че българското правителство, в частност българският външен министър, който в момента е тук пред нас, е проявил толкова много инициативи с оглед доброто сътрудничество със съседните на България държави? И това ако не е факт, и това ако не е добро за името и образа на България, наистина ние вече в своите си вътрешнопартийни сблъсъци забравяме как се защитава българската национална клауза.
Единственото, което ме смущава в момента и за което си прекъснах изказването, което съм си изготвил, то вече завършва, е това ваше огромно нежелание да дебатирате българската национална идея. Вие наистина нямате желание. Вие наистина в нея виждате единствено и само политическото противопоставяне, характерно за всеки демократичен парламент. Вие непрекъснато искате тук да политизираме. Да, разбира се, естествено правили сме го. Аз съм го правил с вас, ще го правим до края на този мандат. Но защо на една тема, която за първи път се е появила в дневния ред на българския парламент, дори не желаете да се изслушваме? Дори не желаете да създадем атмосфера в българския парламент, която да е достойна за името и образа на България? Защото по този начин, не се сърдете, когато ви наричаме, че сте заплаха за българския национален интерес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, особено от мнозинството! Много ви моля, когато се говори за българския етнически модел, да не си приписваме някои права. Затова, защото тези, които имат заслугата за този етнически модел, по-малко приказват. Аз моля мнозинството да прегледа тази Рамкова конвенция и да види кои клаузи от нея са изпълнени и кои не са изпълнени. И тогава да се пледира и да се говори за тази Рамкова конвенция.
Да, вярно е, благодарни сме, че това мнозинство прие тази Рамкова конвенция. Но всички клаузи, които са засегнати в нея, само 10% от тях са изпълнени. Много ви моля, когато се говори, да се говори точно и конкретно.
Мога да ви задам само един въпрос. Онзи ден бях на среща с хора от Азърбейджан, от Кавказките републики. Те имат предавания по телевизията на майчиния език. Защо ние нямаме? Защо в Българската народна армия ние нямаме представители от старшинския и другия състав, ръководния състав, представители на малцинствата? Ето, когато говорите всички тези неща нас ни дразнят. И сега нашата парламентарна група си каза мнението относно това, което се обсъжда. Но много ви моля да не се спекулира с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
За процедура има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъде подложено на гласуване предложение за продължаване на работното време с не повече от два часа, до изчерпване на единствената точка от дневния ред, а именно Годишния отчет на правителството за националната сигурност за 1999 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 192 народни представители: за 165, против 23, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата министъра на външните госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Днешният дебат беше полезен дебат не само за политическия елит на България, беше полезен за обществото, за цялата страна. И аз, като външен министър, искам да изкажа благодарността си за провеждането на такъв дебат. Защото дебатът по националната сигурност винаги е дебат за отговорността и това трябва да става пред очите на цялото общество.
Историческата съдба отреди на това правителство да поеме отговорността за страната в период, в който близо до границите на България имаше военни действия. От това правителство зависеше тези военни действия да не прекрачат българските граници, да съдействаме за ограничаване на пожара, обхванал нашия регион и да не допуснем с позицията си по време на конфликта България да проиграе своята европейска перспектива. Измеренията на това изпитание бяха утежнени от факта, че в българското общество нямаше изграден ясен консенсус, а част от българската опозиция беше готова с лека ръка отново да постави България в редицата на губещите - там, където й отреди място и по време на студената война.
Дебатът днес не беше изненада вероятно за никого, въпреки високите очаквания в някои среди на българското общество, включително и в медиите към БСП. Тя показа, че е извървяла пътя до Европейския съюз и НАТО, но както винаги само вербално. Защото пътят към европейските структури минава не през партийните декларации, а през реалните действия на един или друг политик, на една или друга политическа сила.
Язвителният тон на лидера на БСП, коментарите по време на днешното обсъждане и всички изказали се от страна на Българската социалистическа партия, които използваха доклада като повод да си кажат цялата предизборна програма, доказа всъщност, че този дебат беше дълбоко нежелан от БСП. Защо? Защото истината е, че 1999 г. беше много по-различна от всички години напоследък. И неслучайно се определи като една от най-драматичните години след Втората световна война. Косовският конфликт стана водораздел между политиката на отстояване на човешките права, от една страна, и на демократичните ценности. И от друга, на тоталитарна политика на геноцид спрямо собственото население. Нямаше значимо събитие в Европа или в света през 1999 г., което да не беше оценявано през призмата на Косово.
И сега, колкото и да дебатираме, колкото и пъти да бъде споменаван Европейският съюз и НАТО, истината остава една единствена - мнозинството от българския парламент и българското правителство успяха да идентифицират българския национален интерес и да го впишат на международната карта по начин, по който да гарантират българската национална сигурност. Българската левица не можа да издържи на тази проверка на времето и това направи нежелан дебата по българската национална сигурност и доклада за периода през 1999 г.

Аз искам да се спра само още веднъж на три от големите предизвикателства, пред които беше изправено българското правителство през 1999 г.
Тук беше посочен въпросът с бежанците и решенията, които бяха взети от българското правителство. Тук беше коментиран въпросът за Милошевич и за писмото на Българската социалистическа партия. Дори не помня кой спомена, че такива писма били написани до ПЕС и до Шарпинг. Много жалко, ако се прави съпоставка между писмото, изпратено до Милошевич и онова, което е изпратено до Шарпинг или до ПЕС. Това поставя Българската социалистическа партия в още по-нелепата ситуация да прави подобна съпоставка. Защото онова, което се целеше чрез депортирането на косовските албанци от страна на управлението на Милошевич, беше всъщност опит да се изнесе конфликтът в съседните държави на Съюзна република Югославия и това до голяма степен щеше да постави на карта не само националната сигурност на България, но стабилността и сигурността на целия регион.
Второто сериозно предизвикателство пред нашата външна политика в този критичен момент, както беше посочено в тази зала, е искането за въздушен коридор от страна на НАТО за участие в хуманитарната операция. Правителството, искам да ви върна към онези дни, не взе с лека ръка това свое решение. Нашата основна грижа тогава беше да изпълним договорно-правния вакуум, свързан с това, че от нас се очакваше да поемем по същество съюзнически ангажименти спрямо НАТО, надхвърлящи рамките на действащите между нас и НАТО документи. Войната създаде необходимост от допълнителни гаранции за националната ни сигурност и Двустранното споразумение и писмото на Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана решиха тези въпроси по най-категоричен начин. И аз държа да ви върна към онези дни и онези факти.
Но за нас днес стои въпросът какви биха били последствията, може би днес е времето да си зададем въпроса какви биха били последствията, ако бяхме приели становищата на лявата страна на парламентарната зала. Отказът на България да съдейства за затваряне на кръга около Милошевич щеше да маргинализира страната ни в международните отношения, поставяйки я в позицията на българската левица, т.е. страната на губещите, на онези, които изхождаха от ценностите на етническото прочистване и на геноцида, за да възпрепятстват европейския процес в Югоизточна Европа. Актуалността на тази тема е особено очевидна като се има предвид, че тези, които тогава обявяваха НАТО за агресор и изписваха свастики до символите на Алианса по софийските улици, днес заявяват пронатовска ориентация. Истината обаче е, че шансовете България да бъде приета като реален кандидат за НАТО се решаваха тогава, в онези критични моменти, когато по улиците на София левицата организираше демонстрации с лозунгите: "Сърбия, Сърбия!".
Третото изпитание пред националната сигурност на страната, което българското правителство посрещна в хода на кризата, беше свързано с натиска на Русия за прелитане на руски специални части над българската територия в посока на Прищина. И аз ще ви напомня също така някои факти, които очевидно сте забравили. До този момент и в този момент от решението до голяма степен и на българското правителство зависеше съдбата на Резолюция № 1244, за чието приемане Русия сама изигра конструктивна роля. Ако България се беше поддала на натиска, днес вероятно нямаше да има единно командване в съответствие с резолюцията, вместо КФОР, в Косово щяхме да бъдем свидетели на противопоставящи се подразделения на Русия и на НАТО. Нова Берлинска стена щеше да се издигне на стотина километра от българската граница. Режимът на Милошевич, естествено, щеше да излезе печеливш от конфликта, който самият той предизвика. И вероятно това нямаше да допринесе включително и БСП да узрее за членство в НАТО.
Политиката на неутралитет, която тогава се предлагаше от Българската социалистическа партия по същество беше политика на национално предателство, защото не ставаше въпрос за съдбата на Алианса, за съдбата на която и да било чужда държава, а ставаше въпрос за съдбата на България. (Ръкопляскания от СДС и НС.) И аз искам днес, в тази зала, да кажа, че основните аргументи, основните причини, поради които българското правителство взе решение да подкрепи международната общност, Европейския съюз и НАТО в операциите по прекратяване на конфликта в Косово, беше мотивът на защита на българския национален интерес.
И аз искам, понеже спорът днес се прехвърли и в друга плоскост, искам да ви попитам и да се опитам да ви предизвикам да се поставите в ситуацията какво щеше да бъде днес България, ако беше взела точно обратната позиция? Вероятно щеше да бъде позицията, в която днес слава Богу се намира само Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от СДС.) И вероятно вместо доклад за националната сигурност, ние щяхме да говорим за антикризисна програма. Защото аз само ще си позволя с няколко думи да ви представя по какъв начин щяха да се развият и какъв беше най-вероятният сценарий на ситуацията в България.
Социално-икономическата обстановка със сигурност щеше да бъде по-тежка от тази на катастрофата от 1996 г., която всеки българин добре си спомня, независимо от коя политическа сила произхожда. Нямаше да има икономически растеж, споразумение с Международния валутен фонд и въобще нямаше да говорим за възможности за участие в Пакта за стабилност. България нямаше да стартира преговорите с Европейския съюз, нямаше да можем да говорим за изваждане от негативните списъци на Шенген. Нямаше да се очертава, забележете, дори консенсус по отношение на членството в НАТО. Нямаше дори да можем да говорим за построяването на втория мост над река Дунав. Нямаше да коментираме възможното привличане на чуждестранни инвестиции.
Тук се изговориха много приказки за безработицата, за проблемите, за реформата. Но фактите са съвсем различни и те не са политически, не са партийни и могат да бъдат прочетени от всеки един добросъвестен читател, ако вие, разбира се, сте такива, и да се уверите в динамичното развитие на онова, което беше България преди 3 години и това, което е днес. И че България всъщност е единствената държава, втората след Гърция през тази трудна 1999 г., когато успя да очертае ръст от 2,7 на сто. Втора, след Гърция, независимо от огромните загуби, които претърпя вследствие на кризите и вследствие на ембаргото.
И накрая искам да кажа още едно нещо. Днешният дебат по същество е дебат и за бъдещето на България. Защото ние днес в тази зала се обединихме може би около едно нещо, че рисковете за националната сигурност, рисковете за региона все още продължават. И оттук нататък за начина, по който България ще може да се представи в очите на своите партньори като предсказуема страна, като солиден партньор, като активен участник в мирния процес на Балканите чрез възможността на България за стабилизационна роля, за добри отношения със съседите. По този начин ние ще бъдем оценявани от своите партньори в политически и в икономически план, докато това, което ни предлага българската левица, точно обратното на тази алтернатива - непредсказуемост и връщане към онези години на 1996 г., когато България беше в изолация, с разбита икономика и с отрицателен ръст на брутния вътрешен продукт. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Има думата господин Георги Пирински - Парламентарна група на Демократичната левица. Разполагате с 9 минути и половина.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, господин министър-председател, уважаеми министри, дами и господа! Наистина, задава се въпросът за смисъла на днешния дебат. Струва ми се, че единственото сериозно оправдание да се провежда такъв дебат по проблемите на националната сигурност на страната, е стремежът да се постигне съгласие между всички парламентарно представени политически сили по националните приоритети и националните интереси в областта на националната сигурност.
От кого зависи да се постигне такова съгласие? Струва ми се, че преди всичко от мнозинството. Само преди два месеца, уважаеми дами и господа, на 26 - ми се струва - май, т.г., в тази парламентарна зала ние гласувахме единодушно в подкрепа на позицията на българското правителство в преговорите по проблемите на общата външна политика и политика на сигурността с Европейския съюз. В тази резолюция се третираха включително и най-деликатните, най-разделящите не само парламента, но и обществото проблеми на външните отношения на България, но тогава мнозинството прецени, че предпочита да се постигне съгласие и даде възможност за постигането на такова съгласие на една принципна, националноотговорна позиция.
В днешния дебат, струва ми се, че всеки, който гледа внимателно и слуша, намерението на вас, уважаеми дами и господа от мнозинството е противоположно. Вие не искате съгласие днес. Вие днес се интересувате от друго - да уличите Българската социалистическа партия в национално безотговорно поведение, да обосновете една измислена теза, че тя защитава интересите на друга страна или други страни и да реанимирате така нареченото "реформаторско мнозинство". С тези опити вие давате най-сериозен пример за безотговорно поведение по много отговорни въпроси, защото през тези 20 дни, през които от 4 юли, когато беше изпратен докладът в Народното събрание, и днес - 25 юли, вие правите всичко, за да създадете нова спирала на политическо напрежение в страната.
Вие занимахте миналата седмица и парламента, и обществото с един изключително деликатен въпрос, който заслужаваше точно обратното третиране, извън прожектора на конюнктурното публично мнение. И вие започнахте днешния дебат с цитат от едно писмо, с което очевидно целяхте грубо да политизирате дебата.
Имаме ли реална база, на която бихме могли да построим днешния дебат по друг начин? Аз съм убеден, че имаме. Никой днес не спомена чл. 24 от Конституцията на България. Аз искам да ви го припомня: "Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред".
Струва ми се, че тогава - през 1990-1991 г. създателите на Конституцията именно излизайки от студената война пределно ясно, пределно кратко са формулирали в Конституцията какво следва да очаква всеки български гражданин от онези, които провеждат външната политика на страната.
Виждаме ли поведение в съответствие с нормата на Конституцията от днешните управляващи? Освен онова, за което споменах - политизирането на дебата, вглеждайки се в текста на самия доклад, аз бих обосновал следната теза: вие всъщност прехвърляте миналогодишно мислене към днешните и утрешните проблеми на националната сигурност и на заплахите пред националната сигурност. Вие се стремите да извлечете аргументи за евентуални бъдещи решения, бъдещи напрежения в района от онова, което се случи миналата година.
Трябва да знаете едно, че независимо от мненията в Евроатлантическата общност, в страните от НАТО, тъй като знаете, че миналата година споровете при тях бяха изключително остри, дали е било обосновано или не прибягването до бомбени удари. Струва ми се, че единодушното мнение е, че от това не трябва да се прави прецедент за бъдещи действия и че трябва да се прави всичко възможно за търсенето на невоенни, на политически решения на евентуални бъдещи напрежения. И реален израз на това разбиране беше пристъпването към Пакта за стабилност, неговото изработване и приемане. И аз съм удивен, че днес нито един представител на мнозинството, нито на правителството, не спомена и дума за Пакта за стабилност, независимо от обстоятелството, че цяла седмица в България беше на посещение господин Бодо Хомбах.
РЕПЛИКИ: Вие не сте чули! Защо не следите заседанието?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Или в най-добрия случай тези споменавания на Пакта бяха, колкото да се каже, че и ние там имаме своето участие и участваме в определени проекти. Но цялата философия на доклада, който ни се представя, е обратната.
В този доклад, както беше отбелязано, се залага на силата, залага се на военните средства, залага се на силовия подход за решаването на евентуални бъдещи напрежения. Подсказа ни го и господин Бисеров с разшифроването на намерението за промени в нормативната уредба във връзка с пребиваването на чужди военни сили и участието на наши сили.
В самия доклад, уважаеми дами и господа, на стр. 35, макар се споменава за процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и се отбелязва, че този процес, иницииран от България през 1996 г. е един много важен, много съществен процес, който е включил всички балкански страни, включително и Югославия и чието изражение беше дори срещата в Анталия през есента на 1998 г. на равнище министър-председатели с участието и на нашия сегашен министър-председател, където както се отбелязва и във Вашия доклад, беше постигнато единно становище на всички страни по въпросите на Косово. Но, казва се след това, влезе в активна фаза кризата в Косово и, за съжаление, този процес се прекъсна.
Нека в момента не спорим защо се навлезе в така наречената "активна фаза". Защо ние днес не поставим акцент да подемем отново този процес? Защо днес не стана дума за срещата, в която участваше и госпожа Михайлова в Охрид преди две седмици именно по линия на този процес и именно в духа на възстановяването на едно многостранно сътрудничество, което може да стане фактор, който да подпомогне развитието на всяка от балканските страни, на фона на който да се очертае опасното изоставане на Югославия от положителните ефекти и положителните резултати на този процес? И ако вие бяхте построили логиката на вашия доклад на ясния приоритет на политическите решения, на ясния приоритет на Резолюция 12/44, ролята на Групата на осемте - тези много трудни решения в Резолюция 12/44 да станат реалност, ако бяхте се съобразили с последните тенденции на сътрудничество между всички страни от Г-8, на интегрирането на Русия като пълноценен участник не само в политическите, но и в икономическите и финансовите аспекти на тази група, ако бяхте може би направили предположението и извода, че международната общност в целия й обхват все повече се убеждава, че трябва да бъде избегнат следващ етап на изостряне до сблъсък на кризата в Югоизточна Европа, вие щяхте да построите доклада си върху лайтмотива за много активна роля на България с планове, предложения по линия на Пакта за стабилност не само на инфраструктурни обекти, но и в областта на сигурността, в областта на демократичните промени в района, в резултат на което вие щяхте да имате доклад и проект за решение, който спокойно щяха да бъдат подкрепени от целия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново повтарям, вие не си поставихте тази цел, ето защо вие не се сърдете, когато хората виждат във вас заплахата за националната сигурност! (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители!
Всъщност това, което каза господин Пирински в своето изказване ни дава много добро начало за това какво правим днес, за това какво е днешният дебат и има ли допирни точки по въпроса за националната сигурност на България? Защото от стартирането на ХХХVIII Народно събрание като че ли всички казваха, че има теми, по които не трябва да се политизира и една от тези теми е темата за националната сигурност, една от тези теми е членството на България в Европейския съюз и НАТО, с което стартирахме в Декларацията за национално съгласие.
Днес обаче имаме пред себе си един документ, документ, който не представя правителството - доклад за свършената работа в рамките на една година въз основа на приетата Концепция за национална сигурност и въз основа на задълженията, които са по Конституция. За първи път имаме прецедент. За първи път се внася доклад от правителството на тази толкова важна и деликатна тема - националната сигурност. За първи път можем да дебатираме публично. И изключително важно е каква практика ще бъде създадена оттук нататък и дали ще има съгласие по тези теми.
Уважаеми дами и господа от БСП, кой избяга от съгласието?
ГЛАСОВЕ ОТ ДЛ: Вие!
ВЪЗГЛАСИ ОТ СДС: Хе-хе-хе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Кой избяга от съгласието? Кой единствен, коя парламентарна група единствено не можа да седне на преговори и да изработи проект за решение? Защото това решение, което ви предлагаме днес - да се гласува, не е решение на правителството, това е решение, подготвено от четири парламентарни групи - от Съюза на демократичните сили, от Народен съюз, от Движението за права и свободи и от Българската евролевица. Ние ви предлагаме решение, което седнахме и изработихме заедно. Ние, от парламентарното мнозинство, заедно с правителството поканихме всички политически сили на разговор, на дискусия за това можем ли да намерим съгласие. И намерихме съгласие. Но без вас, без вас. Вие отказахте да участвате в съгласието. И може би въпросът е: защо? Всъщност истинският дебат е защо няма пълен консенсус днес - отговорът на най-важния въпрос. (Обаждания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото в това, което вие ни предлагате, има и Европейски съюз, има и НАТО, погледнато не би трябвало да има причина вие да не подкрепите решението, което ние подготвихме - четирите парламентарни групи.
Но вие не искате да подкрепите това решение по няколко причини. Едната е, че винаги бягате от отговорност, че никога не желаете да заемете ясна позиция, че нямате куража да кажете истината, че когато казвате НАТО, го казвате, за да се харесате на някого. Но не желаете да кажете истината дали сте за НАТО. Защото, ако сте за НАТО, това означава солидарност със страните от НАТО. Това означава да признаете, че ние, ние, не само правителството, мнозинството, но то повече от ОДС, президентът и всички институции бяхме прави миналата година, когато се решаваше въпросът: България дали ще има ново геополитическо значение и дали ще има национални интереси, които ще защити - нашите, българските национални интереси.
Тогава вие избягахте. Така бягате и днес. Така избягахте и от Рамковата конвенция. Винаги гласувахте против, защото Косово и отношението към Косово е и защита на правата на малцинствата.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЛ: За България ли говорим? За България?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За България говорим, уважаеми дами и господа от БСП. Крайно време е да имате куража когато казвате "да", това да е "да". А не да казвате "да" и да се криете като мишки. Това е причината днес да бягате от съгласието, това е! (Ръкопляскания в мнозинството.)
В крайна сметка съгласието, аз съм убедена, рано или късно ще бъде постигнато. Сигурно и вие ще успеете да извървите този път. (Обаждания от ДЛ.) Сигурно ще успеете да извървите този път. Това ще е добре за страната. Много добре ще е за страната наистина да застанете истински зад основните принципи, зад това, че наистина приоритетите на България са ясни - Европейският съюз и НАТО. И да не ви е страх да го кажете, и да не мимикрирате. Да кажете ясно, че сте за балансирана и активна регионална политика на Балканите, а не непрекъснато да шикалкавите и да търсите други партньори и защита на комунистически или тоталитарни интереси. Защото защитата на националните интереси в регионален план означава защита на правата на българските граждани, означава да не подкрепяме по никакъв начин тоталитарни идеи и режими, означава да не притичваме до Милошевич непрекъснато и да му пишем писма. (Ръкопляскания в мнозинството). Защото, господин Пирински, наистина и Г-8, в това число и Русия, се разграничават от Милошевич. Крайно време е вие да го направите! В интерес на българските национални интереси е това! (Ръкопляскания в мнозинството.)
И още нещо, което искам да кажа, защото беше повдигнато от колегите от Движението за права и свободи, и е нещо, което е залегнало в проекторешението, което изработихме заедно. Ние казахме: утвърждаване и развитие на българския етнически модел, който се основава на баланса и хармонията между самоидентификацията и интеграцията. И нека тук да не монополизираме кой има по-големи заслуги - дали малцинството или мнозинството. Истинската интеграция е, когато и мнозинството, и малцинството поемат своята отговорност и правят стъпки един към друг.
И не бива да заявяваме или въобще да се опитваме да казваме, че само едните имат заслуга или само другите. Заслугата е обща. Именно затова, защото извървяхме този път и успяхме не само да изработим документи, но и да ги приложим на практика, можем да приложим за български етнически модел. И затова, че трябва да продължим развитието му, защото Косово е пак тази тема. Защото нямаше да има проблемите в региона, ако нямаше етническо противопоставяне в Косово.
И наистина това, което постигаме в България в резултат на много усилия, в резултат на много обяснения, в резултат на много действия, е изключителна заслуга, изключителна заслуга на това мнозинство, което и днес има общи позиции. А това са европейските позиции, това са ценностните позиции, това са българските национални интереси.
И аз се обръщам и към БСП: подкрепете това решение! Елате към съгласието, което ние изработихме заедно! Крайно време е да направите тази решителна крачка! Полезно е за България! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. (От Демократичната левица искат думата.)
Няма време, времето е изтекло. Нито за процедура, нито за реплика. Научете правилника. (Възмущения в ДЛ.) Излишно е да уточняваме като на първолачета. Има два проекта за решения. Съгласно правилника, когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се съгласуват по реда на постъпването им.
Проектът за решение относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г. № 054-02-70, внесен от Екатерина Михайлова, Владимир Джаферов, Анастасия Мозер, Кемал Еюп и Венко Вълчев е внесен на 20 юли. Проектът за решение относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност № 054-02-71, внесен от Георги Седефчов Първанов, е внесен на 21 юли. При това положение започваме гласуването по първия проект.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Има решение на Министерския съвет. Оттегля ли се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има. Не се оттегля. Пак не знаете правилника. (Смях в залата.) Сега пак ще ви го прочета, слушайте внимателно. И поне когато има такива важни дебати, подгответе се малко по-сериозно.

"Чл. 55. (1) Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане;
3. предложения за заместване;..."
Има два проекта извън проекта на Министерския съвет. Те са със заместващи текстове. Тях ще ги гласуваме преди основния проект, още повече, че в чл. 55 е казано, че последно се гласува основното предложение.
Господин Христо Бисеров да докладва първия проект.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, преди да докладвам окончателния текст, искам да Ви обърна внимание на няколко поправки, които трябва да бъдат направени.
"Декларация на Народното събрание от 25 март 1999 г. относно изостряне на кризата в Косово", пропуснато е след "изостряне" "на" - "... относно изостряне на...". Това е точното заглавие на декларацията.
И в текста, който визира споразуменията за транзитно преминаване, - това е предпоследният текст на преамбюла, вместо думата "спогодби" трябва да бъде думата "споразумения", защото това е точният термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "... ратифицираните споразумения...".
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Докладвам проект за решение относно Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г., с вносители група народни представители:
"Като потвърждава, че приоритет на политиката на национална сигурност са:
- присъединяването към Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз;
- балансираната и активна регионална политика на Република България;
- утвърждаването и развитието на българския етнически модел, който се основава на баланса и хармонията между самоидентификацията и интеграцията;
- продължаването на усилията за увеличаване на икономическия растеж и качеството на живота, както и на преодоляването на структурната безработица като вътрешни фактори на националната сигурност
и като има предвид постигнатото широко парламентарно съгласие и стремежа към консенсус в областта на националната сигурност на Република България, изразено с приемането на:
- Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО;
- Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, приет на 18 февруари 1999 г.;
- Декларацията на Народното събрание от 25 март 1999 г. относно изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност;
- Закона за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила";
- ратифицираните споразумения за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на държави, участващи в многонационалните мирни сили КФОР, като израз на последователното прилагане на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН;
- Решението на Народното събрание от 26 май 2000 г. относно подкрепата на позицията на правителството на Република България по глава "Обща външна политика и политика на сигурност", представено на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз,

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

1. Одобрява политиката на национална сигурност на Република България като съответстваща на националните интереси.
2. Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак във връзка с нашата практика, "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България" трябва да мине в началото. Така се оформят нашите решения. И след това следва: "Като потвърждава...: реши".
Моля, гласувайте проекта за решение с направените корекции.
Гласували 225 народни представители: за 161, против 63, въздържал се 1.
(Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
Решението е прието.
Има думата господин Велко Вълканов за обяснение на отрицателен вот.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Позволете да споделя с вас своите съображения, които ме накараха да гласувам против внесеното проекторешение.
Колегите от дясно мотивираха своите позиции с убеждението, че националната сигурност е гарантирана. Националната сигурност, каза един от вас, мисля, че това беше колегата Джаферов, е факт. Тъкмо това обаче не е вярно. Националната сигурност не е гарантирана, не е факт. Да кажем, че има национална сигурност, означава да кажем, че има държава, способна да защити тази национална сигурност. Ние обаче нямаме такава държава.
Една държава е силна най-напред чрез единството на своите граждани. Ние обаче, уважаеми колеги, не сме единни. Нашето общество е дълбоко разединено икономически, политически, морално. Ние не изпитваме доверие един към друг. Ние изпитваме дори враждебност, съвършено естествена, за съжаление, когато 5% живеят в разкош, а повече от 80% живеят в недоимък, а дори и някои в мизерия.
Една държава е силна със силата на своята икономика. Нашата икономика обаче е в едно окаяно състояние - тя е разгромена, тя е ликвидирана, тя е неспособна да упражни своите укрепващи функции спрямо държавата. И най-после, една държава е силна с благоденствието на своите граждани. Нашите граждани обаче не са в такова състояние. Те живеят в крайно тежка икономическа криза.
Гладни граждани не могат да гарантират своята национална сигурност. И за това състояние на нещата е виновно това правителство начело с този министър-председател. (Викове в мнозинството. Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Генов за втори отрицателен вот.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги! Гласувах против, защото никое правителство няма право със задна дата да променя политическата и правната действителност от 1999 г. за състоянието на националната сигурност на България. Вместо сериозен опит за голямата шахматна дъска на Република България по въпросите на националната сигурност ние се сблъскахме с фалшивата ода за политическата сигурност на управлението на СДС и личната сигурност на синия "Олимп".
Насилствената позиция на управляващите по Косово, солидарността им с необявената война ще получават все по-осъдителна оценка у нас и в чужбина. И никога, господа, няма да постигнете легитимация за тази си обслужваща политика.

Национално унижение е да изтъквате като решаващ фактор за участието ни в интеграционните процеси тази именно престъпна политика. Национално верую беше и продължава да бъде ненамесата и политическото решаване на конфликта. Правителственият подход за националната сигурност страда от неизлечим геополитически астегматизъм и вътрешнополитически нарцисизъм. Вие нямате визия за глобализацията, нямате разбирането, че неизбежният многополюсен свят дава много по-голяма гаранция за сигурността, не смеете да отдадете дължимото на Съвета за сигурност, който носи главната отговорност за световния мир и сигурност.
Вие, господа, водите към Русия такава провокативна политика, която няма аналог в международните отношения. Но искате или не, Русия е в тази част на света, в която е и България.
Правителственият доклад за пореден път показва, че управляващите не са в състояние да намерят златното сечение между европеизма и евроатлантизма, между националното и интернационалното. Свлякохте страната до злополучната схема 10 плюс 2. Къде са тук националните интереси? Наистина към момента България няма реална външна заплаха за националната си сигурност, но, господа управляващи ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ИВАН ГЕНОВ: ... рисковете и заплахите за страната идват преди всичко от вътре (викове и тропане по банките от СДС), от вашата корумпирана и безполезна власт, нейното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Генов!
ИВАН ГЕНОВ: ... повеля за спасението на България, за спасението на държавата. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря за приемането и одобряването на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност и да кажа, че правителството ще отрази в бъдещите си усилия всички добронамерени критики. Защото като първи опит докладът, разбира се, не е лишен от своите слабости. Ние ще ги отразим в следващия доклад и в по-следващите годишни доклади. (Ръкопляскания от СДС.)
Аз съм съгласен, че не стана сериозен дебат по състоянието на националната сигурност на страната. За мен обяснението е, че сериозен дебат има само когато има сериозен концептуален сблъсък, когато едно виждане с едни механизми, с едни инструменти, с едни средства за постигане на сигурността се бори с друго виждане, цялостно, пълно, завършено, концептуално. Тоест, когато има сблъсък на политики, вдъхновени от различни концепции за националната сигурност. Дебатът показва, че няма различни концепции.
Има една много похвална еволюция, изключително похвална, въпреки че тя излиза извън рамките на този дебат, защото той е за 1999 г. Тя ще бъде отразена от нас в следващия доклад. И тази еволюция е, че от "НАТО вън!", "НАТО - убийци!", от черните знамена в тази зала, от 4 май ние стигнахме до присъединяването на Българската социалистическа партия към желанието на България за членство в НАТО, включително военно. Това е голяма еволюция. И тя дава своя принос за укрепването на сигурността на страната.
Има, разбира се, и ние ги констатирахме, сериозни различия в ценностите. Тук се задаваха риторични въпроси, но се даде и отговор. Аз искам да напомня отговора. Защото може би не много употребяваната доскоро дума "ценности" е ключова, за да обясни нашето различие. Ние се отнасяме към проблемите на националната сигурност по различен начин, защото по различен начин възприемаме основните ценности, а именно правата на човека и основните му свободи, етническата толерантност и религиозната търпимост. Истината е, че ние съществено се различаваме по тези точно възприятия на тези ключови за европейската демокрация понятия.
Къде е различието? Аз мисля, че за всички в тази зала, които са преживели онези времена, е ясно къде е различието. Но обстоятелството, че и сега казваме, че НАТО не е решил проблемите на Съюзна република Югославия с въздушните операции, разбира се, че не ги е решила, но НАТО реши проблема за връщане на 1 милион депортирани косовски албанци по домовете им сред руините, които повечето от вас вече са виждали. Една страна, остана със скелети от къщите си - това е Косово и тези 1 млн. души се върнаха по своите места. Тоест, техните човешки права, тяхната свобода преди всичко да живеят на мястото, където са родени, тяхното желание да изградят едно демократично Косово, разбира се, на основата на Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност, това беше постигнато.
Но беше постигнато още нещо. Беше снета заплахата за сигурността на съседните на Съюзна република Югославия страни. Ние сега наистина ще се държим като непростими наивници, ако твърдим, че единият милион депортирани косовски албанци не създаваха дестабилизиращи импулси за съседните на Югославия страни. Нима това не беше факт? Нима не виждахме, че следва дестабилизация на Македония, която не можеше да изхрани тези хора през тази година, ако бяха останали на нейната територия? Нима това не означаваше дестабилизация на Черна гора, на Албания и т.н.? Нима този проблем нямаше впоследствие да резултира в България? Ние, страните от Югоизточна Европа, не можехме да решим този проблем със собствени сили. Затова трябва да сме благодарни, че ни се помогна този проблем да бъде потушен, защото това беше макар и непряка, но много сериозна заплаха за нашата национална сигурност. Ето това според мен е основният извод.
И още едно нещо, което аз не мога да приема по никакъв начин. Щях да приема за искрени думите на изказващите се от Българската социалистическа партия, ако не бяха първите две изказвания, където дословно и натрапчиво се повтори една и съща теза. "Къде видяхме ние политическа стабилност" - запита лидерът господин Георги Първанов и беше подкрепен от господин Найденов, отново казвайки: "Каква политическа стабилност тук в България?" Атаката срещу политическата стабилност, поставяйки я под съмнение, според мен е абсолютно целенасочена и категорично неприемлива за всички в тази зала от мнозинството. И така трябва да бъде. Защо? Нима можете да убедите някого, господин Първанов, че десетте години на непрекъснати смени на правителствата през година, през две бяха политическа стабилност, а това, което имаме сега, политическа нестабилност? По силата на каква логика? Къде е политическата нестабилност в България? Къде е застрашен конституционният ред в Република България? Как може да се твърди такова нещо? Това е нанасяне щета на образа на България да се твърди такова нещо.
И след това, безкрайно нечистоплътният опит, вече за четвърта година го гледам непрекъснато, опитът да се настройва президентът срещу министър-председателя. Не прави чест на един сериозен политик такава липса на политическа хигиена! (Ръкопляскания от СДС.) От простата лична омраза да се стига до твърдението, че има различна политика на националните институции на България по отношение на сигурността е твърде рисковано салтомортале. Къде беше това различие? Къде видяхме това различие между мнозинството в парламента, на който между другото се пада честта за тази политика на национална сигурност?
Тук аз трябва да кажа, че правителството не желае и няма тази амбиция да твърди, че тази политика е изхождала единствено от него. Напротив, и аз ще кажа няколко думи, защото считам, че трябва да се подчертае приносът на институциите. Не е работа на правителството да посочи този принос. Но сега, след като е завършило гласуването, трябва да се каже. И то трябва да се кажат много сериозни неща, тъй като стабилността на България започна от момента на решаване на проблема с Македония. Помните ли този момент? Тогава ние, това мнозинство, отново бяхме заедно и отново Българската социалистическа партия беше против.
Този процес премина през ратификацията на Рамковата конвенция. Тогава се сложиха темелите на отношенията на стабилност, на изясняване на общия понятиен апарат между нас, тези, които в момента заставаме зад тази политика на национална сигурност, и тогава отново не беше споделено това нещо от Българската социалистическа партия. За да вървим след това през декларациите, разясняването на отношенията по изострянето на състоянието в Косово, мандата за преговорите, ратификацията, критичните дни на май месец миналата година - всичко това беше скрепено, защото в парламента наистина работеше едно много силно европейско мнозинство, хора, които вярват в евроатлантическите ценности, желаят евроатлантическа и европейска интеграция на България, и аз искам сега да отдам заслуженото.
Същото трябва да се каже и за ролята на българския президент. Аз искам да напомня онези дни, когато той пръв каза, пръв каза: България трябва да подкрепи НАТО заради цивилизационни причини. И тогава сащисаният народ не го разбра. Имаше един такъв момент, в който се нахвърлиха върху него да го питат: какви цивилизационни причини, тук падат ракети? Тогава обаче той пръв застана на тази същата позиция. И сега да се твърди, че има някакви различия, за да се изведе от тях политическа нестабилност на България, наистина е носене на вода от девет дерета в едно.
Аз не мога да приема такава клевета към собствената ни страна и категорично не съветвам никой просто да се заиграва с тези работи, защото те, както беше казано тук, са много по-големи, отколкото това управление, отколкото това народно събрание, това мнозинство и т.н. България ще пребъде, ще има много мнозинства тук, ще има много управления, но има неща, които трябва да се изведат пред скоба. Едно такова нещо е единната политика на национална сигурност. Защото когато правехме консултациите с нашите гръцки приятели, те казаха: при нас не се прави всяка година, защото се прави по повод такъв доклад, тъй като ние имаме категоричен национален консенсус по въпросите на националната сигурност на Гърция.
Нека да бъде така и в България. Аз съм сигурен, че постепенно ние ще стигнем до този момент. Но сега имаме един ключов момент на изпитание, който според мен отново тук някак си се направи опит да не стане ясен. Но аз много благодаря, че беше поставен в едно от изказванията.
Какво е отношението ни сега на нас към Милошевич? Какво е отношението ни към Милошевич? Кой е Милошевич и каква е ролята в Югоизточна Европа? На какво мнение е българското Народно събрание? Всички парламентарни фракции на какво мнение са? Защо задавам този въпрос? Той не е риторичен! Въпросът отива към следното: ако Милошевич, агресорът Милошевич, отново разпали война, ние на коя страна стоим? Ние какво сме? - Наблюдател? Против сме? Тоест, с Милошевич сме или сме съюзници, за да бъде постигната стабилност в Югоизточна Европа? Ние трябва да отговаряме на тези въпроси, ако искаме да сме стабилни и сериозни политици. Ако бягате от тези въпроси, те ще ви настигнат в най-неудачния момент.
И, накрая, по въпроса за амбициите. България е в изключително добър исторически момент, колкото и да изглежда странно! Аз искам тези думи да останат тук в стенограмите на Народното събрание, защото тези неща трябва да се говорят. България е в изключително добър за себе си момент. Защото в Югоизточна Европа има дефицит на сигурност и стабилност. Защото много държави се нуждаят от подкрепа на различни елементи на архитектурата на международната сигурност - един от Съвет за сигурност, друг от НАТО, трети - Европейски съюз. Един името си търси, друг се справя с някакви други въпроси, трети изпълнява Дейтънски мир - всеки тук нещо прави, но всеки е страна, която консумира сигурност. Тоест, внасят им сигурност отвън. И точно заради това, защото България е стабилна страна в момента, защото я има тази политическа стабилност, има и тази икономическа стабилност, може да се спори, разбира се, какви са и така нататък, но във всички случаи тази вътрешна стабилност на България дава уникалния шанс България да формулира ясно своите национални интереси, своята национална кауза като европейска страна. Не да се връща към миналите си илюзии и към предишните си блянове, а да формулира своя национален проект.
Аз се опитах да направя това нещо по поръчение на правителството на 24-и, денят, който предхождаше започването на въздушните операции, ако си спомняте. Ето това е ключовият момент. Защо? Защото в този момент, когато ние имаме стабилност, а регионът има дефицит на стабилност, най-добре и най-сериозно ние ще пласираме и ще отстояваме своите национални интереси. Това е уникалният шанс на България. Разбира се, България трябваше да махне част от тези претенции и амбиции, които бяха монтирани в нейната историческа представа за нейните съседи. И ние например решихме този въпрос с Македония. Трябваше България да коригира някои части от своя национален проект. Но сега вече този проект, който имаме, тази кауза, тя може да бъде защитавана. И затова в доклада се прави изводът, че след 1999 г. България има още по-големи възможности да претендира и отстоява своите интереси в Югоизточна Европа. И аз си мисля, че това е големият резултат за нас. Друг такъв случай едва ли ще се усмихне на нашата страна. Благодаря ви. (Бурни продължителни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.
Следващото заседание е утре в 9,00 ч. сутринта. (Звъни.)

(Закрито в 19,37 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Анелия Тошкова

      Ивалин Йосифов