Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Христо Димитров, Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Лучников, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Стигнахме до § 49 - за създаване на нови алинеи към чл. 321. По този параграф има предложение от народните представители Велислав Величков и Петър Рафаилов, които комисията подкрепя, и предложения от народния представител Георги Дилков, които комисията също подкрепя и включва в окончателния текст, който предлага. Затова, съгласно това, което решихме вчера, ще прочета направо предложението на комисията:
"§ 49. В чл. 321 се създават нови алинеи 3, 4 и 5:
"Ал. 3. Когато групата е организирана или въоръжена, или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:
1. по ал. 1 - лишаване от свобода от три до осем години;
2. по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.
Ал. 4. Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.
Ал. 5. Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 49 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 49, така както е предложен от комисията.
Гласували 175 народни представители: 174 за, против няма, 1 въздържал се.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 50 са постъпили предложения от народните представители Велислав Величков и Петър Рафаилов, и от народния представител Янаки Стоилов. Тези предложения частично са приети от комисията и тя ги е включила в своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има и предложения от народните представители Иван Димов и Димитър Абаджиев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Техните предложения са включени изцяло, но предложенията на господин Янаки Стоилов не са включени изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам господин Стоилов.
Ще подложа на гласуване поотделно двата варианта от предложението на народния представител Янаки Стоилов. Първият вариант е чл. 321а да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: 55 за, 70 против, 31 въздържали се.
Първият вариант не се приема.
Моля, гласувайте втория вариант, който по принцип е приет от комисията.
Гласували 156 народни представители: 45 за, 79 против, 32 въздържали се.
И вторият вариант не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: При това положение предлагам текста на комисията:
"§50. Създава се нов чл. 321а:
"Чл. 321а. (1) Който участва в ръководството на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.
            (2) Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
  (3) Придобитото от организацията, от групата или от участниците в тях имущество от тази дейност, се отнема в полза на държавата, ако лицата, от които е придобито или техните наследници, са неизвестни.
   (4) В случаите по предходните алинеи се прилага разпоредбата на чл. 321, ал. 4 и ал. 5", които току-що гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 50, както е предложен от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 24.
Параграф 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Като § 50а трябва да разгледаме предложението на народния представител Георги Дилков. Това предложение се приема от комисията и тя предлага следния текст на новия § 50а:
"§ 50а. В чл. 323 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 след думата "свое" да се добавят думите "или чуждо", а думите "с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева" се заменят с "лишаване от свобода до пет години и глоба до един милион лева".
В ал. 2 думите "с лишаване от свобода три месеца или с глоба до три хиляди лева" се заменят с "лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин хиляди лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Дилков го няма. Моля, гласувайте § 50а.
Гласували 171 народни представители: за 146, против 14, въздържали се 11.
Параграф 50а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 51. Няма бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 51. В чл. 339 се създава ал. 5:
"(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взрив, огнестрелно оръжие или боеприпаси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 51.
Гласували 167 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 21.
Параграф 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Към § 52 има едно предложение на народните представители Иван Димов и Димитър Абаджиев, което комисията приема. И предлага следния окончателен текст:
"§ 52. Създава се нов чл. 339а:
"Чл. 339а. (1) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.
(3) Ако деянието по предходната алинея е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е от една до пет години лишаване от свобода."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 52.
Гласували 176 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 4.
Параграф 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 53. Има едно предложение от народния представител Георги Дилков, което е противоречиво, защото той един път казва да се отмени чл. 346, а след това казва "чл. 346 се изменя и допълва, както следва".
Комисията приема, че второто му предложение е меродавно и приема по принцип неговите предложения, като ги включва отчасти в своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, с изменението, което се предлага на чл. 346 се постига нещо, което... Предполагам, че този път ще получа подкрепа дори от госпожа Михайлова, която е юрист.
С новото изменение на чл. 346 и ал. 5, в която се предвижда наказанието от 3 до 12 години лишаване от свобода да се налага при отнемане с цел ползване на моторно превозно средство, което е нещо различно от кражбата, да се налага, когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено зад граница или когато са изменени серийните и регистрационните му номера.
Ако това е така, ние ще бъдем изправени пред простата кражба на моторно превозно средство. Защото намерението не е да се ползва, да отиде оттук до Пловдив лицето и да изостави колата там, а да си я присвои. Наказанието, което ще му предвидим за отнемане на МПС по чл. 346, което е различно престъпление от кражбата, е от 3 до 12 години. В същото време по чл. 195 за кражба, при която е използвано МПС, специално техническо и пр. средство, наказанието е от 1 до 10 години. Получава се един абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Дилков.  
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Отново ще започна с това, което вече от 2-3 дни говорим. В миналия парламент, по вина на тогавашното мнозинство, наистина не бяха отчетени промените, настъпили не само в социалната, а и в правната сфера.
Що се отнася до противозаконно отнемане на моторно превозно средство, ние още тогава застъпихме становището, че този текст би трябвало въобще да бъде отменен. Много малко бяха аргументите против тази отмяна - само дотолкова, доколкото може да има изолирани случаи, когато някой вземе противозаконно моторно превозно средство, за да го ползва. Аз още тогава питах колегите какво значи "да се ползва моторно превозно средство", след като 30 000 автомобила средно ежегодно липсват. На третия час отнетият автомобил (аз поставям в кавички "противозаконно отнетият") е в Македония, след седмия час е в ОНД. Тридесет хиляди автомобила с единична стойност над 2-3 милиона! Нещо повече, моторно превозно средство 1968 г., когато е създадено, под "моторно превозно средство" се разбираше личният ви автомобил. Това беше истината. И те бяха значително малко в онзи период. Точно тогава съм започнал да работя в полицията. Нямаше такива кражби. Имаше наистина ползване. Вземат младежи, отидат до Бургас, изоставят колата. Оттам си вземат някоя друга и се върнат в София. Сега обаче колите веднага напускат страната.
Образуват се предварителни производства именно за противозаконно отнемане, дори когато не е намерено моторното превозно средство и не е установен авторът. Още в момента вие заявявате, че ви е отнета колата и автоматично и в прокуратурата, и в полицията се завежда преписка за противозаконно отнето моторно превозно средство.
Аз съм убеден, че ако ние при тези квалифицирани състави, които се предлагат (а доколкото ми е известно, и правителството ме подкрепя, или по-точно..., да, подкрепя, защото аз внесох преди тях закона), поне ще решим въпроса с онези лица, които имат по 60-70 висящи дела в следствието или в съда и си стоят на свобода, просто защото не може да им се вземе мярка задържане под стража, мярка за неотклонение. Не се взимаше, колежке (обръща се към госпожа Татяна Дончева), въобще не се взима. Проверете! Ако ми дадете един случай на задържано лице за противозаконно отнемане на моторно превозно средство, аз ще черпя. Говоря за последните 2-3 години.
Така че искам още веднъж да ви убедя за нещо друго. Моторно превозно средство - отново се връщам на този термин. Ами сега моторно превозно средство вече е частният ми ТИР, частният автобус, частният самолет, ако щете, ще бъде, защото това е моторно превозно средство, и трамваят (може би ще отидем към раздържавяване, приватизация на този транспорт), тролей. И какво значи взел ми самолета, за да го ползва, или взел ми ТИР-а за милиарди левове вече, като имам предвид, че е стотици хиляди долари или стотици милиони, за да го ползва?
Аз още веднъж ще ви моля да не се съобразите с предложенията против и този път да бъда подкрепен, тъй като всеки ще ни разбере, най-вече данъкоплатецът. Да оставим обстоятелството, че за тези отнети противозаконно моторни превозни средства, които въобще не се намират с години и никога не се намират, частните и държавни застрахователни фирми отново плащат от джоба на данъкоплатеца една година след отнемането. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Както вече казах, предложението на господин Дилков по принцип е включено в предложението на вносителя, което комисията подкрепя. Понеже досега не съм го прочел, аз съм длъжен да ви го прочета:
"§ 53. В чл. 346 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "лишаване от свобода от една до пет години" се заменят с "лишаване от свобода от една до осем години".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, ако:
а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор, или
б) деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или повторно, или
в) отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1-6.
3. В ал. 3 думите "може да постанови" се заменят с "постановява".
4. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху него е употребена сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация на не по-малко от една втора от имуществото".
5. Създава се ал. 5:
"(5) Наказанието по предходната алинея се налага и когато деянието е извършено от лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точка 6 (тук трябва да се добави не само точка 6, но точка 6 и точка 8), или по поръчение на организация или група, или когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната или когато са изменени серийните и регистрационните му номера."
Към този текст предлагам само в ал. 4, накрая, където се казва "като съдът постановява и конфискация на не по-малко от една втора от имуществото", да се прибави, както решихме вече, "на дееца". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народния представител Георги Дилков всъщност е по-друго. Той първо предлага изобщо да се отмени чл. 346, защото смята, че не може да има отнемане само за ползване.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ, от място): Това е оттеглено още в комисията, но не е отразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттеглено ли е? Добре, Вие си държите на Вашето предложение.
Моля да гласувате предложението на народния представител Георги Дилков.
Гласували 176 народни представители: 62 за, 70 против, 44 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 53, както е предложен.
Гласували 175 народни представители: 127 за, 33 против, 15 въздържали се.
Параграф 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Към § 54 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
Създава се нов чл. 349а:
"Чл. 349а. (1) Който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години, ако деянието е извършено с користна цел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 54.
Гласували 171 народни представители: 153 за, 1 против, 17 въздържали се.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 55 също няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 55. Създават се нови членове 353б и 353в:
Чл. 353б. Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от един милион до три милиона лева.
Чл. 353в. Длъжностно лице, което наруши или неизпълни задълженията си по събирането, съхраняването, транспортирането и обезвреждането на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до една година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 55.
Гласували 172 народни представители: 169 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 56 има едно предложение на народния представител Георги Дилков, което комисията подкрепя и включва в окончателния текст, който гласи:
"§ 56. В чл. 354а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до десет години и глоба до сто хиляди лева" се заменят с "от две до десет години и глоба от един до двадесет милиона лева".
2. В ал. 2 думите "от три до петнадесет години и глоба до двеста хиляди лева" се заменят с "от пет до петнадесет години и глоба от два до петдесет милиона лева".
3. В ал. 5 думите "с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд" се заменят със "с лишаване от свобода до пет години и глоба от един милион до пет милиона лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 56.
Гласували 171 народни представители: 163 за, няма против, 8 въздържали се.
Параграф 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 57 има единствено предложение на народния представител Георги Дилков, което комисията подкрепя и го включва в своя окончателен текст, който гласи:
"§ 57. В чл. 354б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "до пет години" се заменят с "от една до осем години и глоба от сто хиляди до един милион лева".
2. В ал. 2, буква "в" думите "от една до осем години" се заменят с "от две до десет години и глоба от петстотин хиляди до пет милиона лева".
3. В ал. 3 думите "от три до десет години и глоба от пет хиляди до сто хиляди лева" се заменят с "от пет до дванадесет години и глоба от пет милиона до двадесет милиона лева".
4. В ал. 4 думите "с лишаване от свобода до две години или с глоба до пет хиляди лева" се заменят с "до пет години и глоба до три милиона лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 57.
Гласували 170 народни представители: 162 за, 1 против, 7 въздържали се.
Параграф 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 58 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 58. В чл. 354в думите "до три години" се заменят с "от една до пет години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 58.
Гласували 159 народни представители: 156 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Към § 59 също няма бележки. Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 59. В чл. 415, ал. 1 след думите "да бъдат използвани" се добавя "ядрено или химическо оръжие или".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 59.
Гласували 162 народни представители: 159 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 59 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Като § 59а, 59б, 59в и 59г трябва да разгледаме предложението на народния представител Методи Андреев, което комисията не подкрепя.
Предложение от народния представител Методи Андреев:
След § 59 се добавят следните нови четири параграфа със следното съдържание:
" § 59а. В заглавието на раздел трети "и" се заменя със запетая, а накрая се добавя "сегрегация".
§ 59б. В чл. 416, ал. 1 след думата "расова" се добавя "класова", а след подточка "г" се добавя нова подточка "д" със следното съдържание:
д) използва мафиотски методи или престъпни сдружения от мафиотски тип за тази цел.
§ 59в. В чл. 417 думите "расова" се заменят с "национална, етническа, расова, класова или религиозна", а след подточка "б" се добавя нова подточка "в" със следното съдържание:
в) използва мафиотски методи или престъпни сдружения от мафиотски тип за тази цел.
§ 59г. В чл. 418 думите "расова" в подточки "а" и "б" се заменят с израза "национална, етническа, расова, класова или религиозна"; думата "расов" в подточка "в" се заменя с израза "национален, етически, расов, класов или религиозен", а думата "поземлена" в подточка "г" след думата "апартейда" се добавя изразът "и сегрегацията или проповядва провеждането на такава политика", а след това се добавя нова подточка "д" със следното съдържание:
д) използва мафиотски методи или престъпни сдружения от мафиотски тип за тази цел".
Комисята не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Методи Андреев има думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В моите предложения в глава ХIV "Престъпления против мира и човечеството", раздел III, направих някои редакционни промени, като отчетох забележките на комисията. Всъщност какво промених? Промених думата "класова" със "социална", защото класова не е юридически термин, това е термин, свързан с определена идеология.
В допълненията към съответните членове, тези текстове, които допълвам като подточки в чл. 417, всъщност използвам приетото определение в чл. 321а преди малко, а именно използва органиация или група, действаща чрез прилагане на сила или внушаване на страх за тази цел.
Какви са мотивите ми да пледирам за тези промени?
Първо, в раздел III, сегашното заглавие на раздел III съдържа следното: унищожаване на групи на населението (геноцид) и апартейд. Аз искам да се включи и сегрегация. Защо искам да бъде включена сегрегацията? Защото, ако искаме да покажем на света, че сме научили нещо от тези десетилетия на тоталитарен режим, все пак трябва да отдадем дължимото на това, което доведе въобще тоталитарните режими на власт в света. Във фашистка Германия навремето сегрегацията беше в основата на нацисткия режим. В България, в бившия Съветски сюз сегрегацията беше в основата на тогавашните комунистически и тоталитарни режими. Така например във фашистка Германия съществуваше идея за нацията, за върховенството на арийската раса и второстепенността на отделните нации. В нашите страни съществуваше едно разделение на хората между партийци и безпартийни, между, да речем, капиталисти и трудещи се. С една дума, имаше социални групи, които се разделяха и се противопоставиха една на друга.
В този смисъл ние можем да се възползваме от това, което описва Игор Бунич в своята книга "Златото на партията". Там много ясно и точно е описано как педантично бившата съветска власт е избивала цели социални групи. Примерно там се казва така: най-напред тези, които получават 1000 рубли; след това тези, които получава над 500 рубли; след това тези, които принадлежат към духовенството; след това тези, които принадлежат към селячеството.
Именно сегрегацията е в основата на тези престъпни античовешки режими. И аз затова предлагам това нещо да се криминализира и ние да докажем на света, че сме научили нещо от своята история. В този смисъл ми е предложението да се прибави и думата "социална", вместо да се използва думата "класова". Защото става въпрос за ликвидиране и на отделни социални класи.
По този начин ние, като криминализираме това нещо, всъщност слагаме една преграда пред евентуално всички, които биха могли и за в бъдеще да използват този метод на действие за установяване на някакъв вид власт. Това засяга всички - и от ляво, и от дясно, и от средата. Вярно, у някои това предизвиква усмивка, но това е исторически факт и никой не може това да го отрече.
Затова аз пледирам с тези редакционни поправки, които предлагам да се направят в съответните текстове, да се гласува моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги! Тези текстове в главата "Престъпления срещу човечеството" са взаимствани дословно от международни конвенции, страна по които е България. Но тъй като ние намираме предложението на колегата за изключително вдъхновяващо, съжялаваме, че той не направи такива предложения по всички текстове, ние бихме желали Демократичната левица да го подкрепи изцяло. Само го молим да не премахва думата "класова". За пълнота нека да остане класова и социална. И ние ще го подкрепим горещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Методи Андреев с корекцията, която той прави в текста на неговото предложение - думата "класова" се заменя със "социална".
Гласували 165 народни представители: за 52, против 62, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По § 60 трябва да се направи едно уточнение. В края на т. 1 и на т. 2 след чл. 257 да се добави ал. 2.
Към този текст има предложение от народния представител Янаки Стоилов, което комисията приема, и то става § 60а.
Затова предлагам най-напред да гласуваме § 60 с текста на вносителя, подкрепен от вносителя, който гласи:
"§ 60. В чл. 424 се правят следните допълнения:
1. в ал. 1 след думите "чл. 242, ал. 6" се добавя "чл. 257, ал. 2";
2. в ал. 2 буква "б" след думите "по чл. 225б, ал. 3" се добавя "и по чл. 257, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 60.
Гласували 151 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 4.
Параграф 60 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Като § 60а трябва да разгледаме предложението на народния представител Янаки Стоилов, което комисията възприема и предлага следния текст:
"§ 60а. Разпоредбите на чл. 255 и 257 влизат в сила три месеца след публикуването на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в "Държавен вестник". Ако в този срок необявените и неплатените данъчни задължения, заедно с дължимите лихви се внесат в бюджета, предварително производство не се образува."
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители, това предложение, което правя и комисията възприема, внася една принципна новост. Тя условно може да бъде наречена данъчна амнистия за предложения кратък период. Нейната цел е не да бъдат освободени лицата, които не са се издължили към бюджета, а да бъдат стимулирани те в предвидения срок да внесат тези данъци, заедно с лихвите за просрочване. По този начин може да се постигне резултат, който да води към увеличаване на приходите в държавния бюджет. А след неговото изтичане, на общо основание, ако те не се възползват от тази привилегироваща разпоредба, ще носят отговорност по споменатите разпоредби за неплащане на данъци.
Дори вчера аз предложих, когато това неплащане на данъци е в особено големи размери, да се предвижда и конфискация на тяхното имущество до 1/2. По този начин ние да създадем както засилена отговорност, така и стимули, ако те решат да действат правомерно, да не бъдат подвеждани под тази отговорност.
Смятам, че така се избягват и някои други сложни въпроси, които биха ни отклонили от нормалния законодателен път и тази разпоредба може да изиграе своята роля. Тя трябва да бъде оповестена широко, за да може лица, които не са внесли тези свои задължения към бюджета да го направят. А след това всички правозащитни органи да бъдат достатъчно активни, за да може да се осъществи евентуалната наказателна отговорност, която се предвижда за първи път, ако тези задължения не бъдат изпълнени, съответно, тази възможност не бъде реализирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля гласувайте § 60а.
Гласували 161 народни представители: 157 за, няма против, 4 въздържали се.
Параграф 60а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Заключителна разпоредба, параграф единствен."
Към предложението на текста на вносителя има едно допълнително предложение на господин Янаки Стоилов, което комисията подкрепя и предлага окончателен текст в следния вид:
"Параграф единствен. В чл. 16, ал. 1 от Закона за контрол на взривните вещества, оръжията и боеприпасите се изменя така:
"(1) Който намери взрив, огнестрелно оръжие или боеприпаси и не съобщи незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи или на друга власт, се наказва с глоба до двеста хиляди лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заключителна разпоредба, параграф единствен, така както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: 151 за, няма против, 2 въздържали се.
Параграф единствен на заключителната разпоредба е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Методи Андреев предлага редица други изменения на Закона за контрол на взривните вещества, оръжията и боеприпасите, които нямат отношение към наказателното третиране на материята и затова комисията не ги подкрепя. Тя не взема становище по тях по същество, но просто счита, че в изменението и допълнението на Наказателния кодекс ние не можем да третираме въпроса за контрола на взривните вещества, оръжията и боеприпасите. Това трябва да стане евентуално с изменение на отделния закон по отделен законодателен път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Народният представител Методи Андреев поддържа ли предложението си?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Оттегля го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председател, то е оттеглено, но формално господин Андреев не е заявил. Все пак поставете го на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже не било заявено формално оттеглянето на предложението на народния представител Методи Андреев, ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 152 народни представители: 5 за, 91 против, 56 въздържали се.
Предложението не се приема.
С това целият Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е приет на второ четене.
Благодаря на всички народни представители за напрегнатата работа.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА СЪС СПЕКУЛАТА.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Кой ще докладва становището на комисията?
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 02-01-21 от 16 юли 1997 г.
за изменение и допълнение на Закона за борба със
спекулата, внесен от Министерския съвет

На своето заседание на 23 юли 1997 г., с участието на представител на вносителя - председателя на Националната комисия по цените, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата.
По време на дискусията народните представители изтъкнаха необходимостта държавата да разполага с правни средства за по-ефикасно противодействие на недобросъвестните търговци, което на този етап налага завишен размер на санкциите. Законопроектът предоставя възможност за временно лишаване на търговците от право на дейност, както и затваряне на търговските обекти, за които са констатирани нарушения.
Народните представители направиха предложения за съкращаване на процедурата на обжалване и увеличаване размера на необлагаемия минимум на наложената глоба.
Комисията по икономическата политика препоръчва на вносителя да подготви и предложи на вниманието на Народното събрание законопроект за вътрешната търговия, който да обедини материята на сега действащите Закон за борба със спекулата и Закон за цените, съобразен с изискванията на Закона за защита на конкуренцията.
Комисията по икономическата политика единодушно прие решение, с което подкрепя по принцип законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата, и предлага на Народното събрание да бъде приет на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Определям по 30 минути на всяка парламентарна група. Някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Господин Нешев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН НЕШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като и двата закона, които ще разглеждаме, имат допирни точки със Закона за защита на конкуренцията, аз помолих колегите от Комисията по защита на конкуренцията да направят становище и ще изразя общото становище на Комисията за защита на конкуренцията и по двата закона.
По първия закон. По същество внесеният от правителството законопроект не предвижда изменения в досегашните форми, които се считат за спекулативна стопанска дейност. Основните възможности за преодоляване на стоковите дефицити в условията на неотдавнашната либерализация на цените вносителят на проекта вижда в многократно нарастване размера на санкциите, налагани от контролните органи по този закон, и то в зависимост от поредността и тежестта на нарушението.
В законопроекта също така се предлага при спекула търговците да се лишават от право да упражняват дейността си, както и да се затварят търговските им обекти за срок от три месеца до две години. Стоките пък, предмет на нарушение, се отнемат в полза на държавата.
Считаме за необходимо обаче да се обсъди целесъобразността от предвиждане и на наказание лишаване от свобода за по-тежките случаи на спекула, като се предвидят и условия за търсене на такава отговорност.
Наред с това, чл. 11 на действащия закон се запазва. Въпросната разпоредба гласи, че "Наказателните постановления се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания". Тази процедура е тромава и създава възможност за дълговременно отлагане ефективното приложение на наложената санкция.
Ето защо при изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата трябва да се предвидят най-малко две неща: от една страна, съкратена процедура на обжалване на наказателните постановления, което да приключва в кратки срокове, посочени в самия закон, и от друга, увеличаване размера на облагаемия минимум на наложената глоба.
Благодаря ви за вниманието. С това искам да кажа, че Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи внесения законопроект. Предложенията, които правим, ще ги предоставим в Комисията по икономическата политика за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата.
Гласували 145 народни представители: 140 за, против няма, 5 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, мисля, че има съгласие в залата да приемем и на второ четене този закон, защото това са съвсем формални промени, които разбирате, че се приемат от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение някой има ли желание да вземе думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 143 народни представители: 130 за, против няма, 13 въздържали се.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
 ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА СЪС СПЕКУЛАТА.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, правя предложение да прочетем законопроекта наведнъж и да се приеме целият текст, за да не го четем по отделни параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма възражения.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: 142 за, против няма, 4 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля да прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата.
§ 1. Чл. 3 се изменя така:
"Чл. 3. (1) За нарушение по чл. 2 на нарушителя се налага глоба от 50 хиляди до 10 милиона лева, освен ако в друг закон не се предвижда по-тежко наказание. Когато в друг закон е предвидено по-леко наказание за същото административно нарушение, прилагат се разпоредбите на този закон.
(2) В случаите по ал. 1, когато стойността на стоките, предмет на нарушението, е под 1 милион лева, глобата е в размер, равен на стойността на стоките.
(3) Когато предмет на спекулативна стопанска дейност са лекарствени средства или стоки, предназначени за деца, максималният размер на глобите по ал. 1 и 2 се увеличава два пъти.
(4) Стоките, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата."
§ 2. Чл. 4 се отменя.
§ 3. Чл. 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) За нарушение по чл. 2 наказващият орган може да постанови и лишаване от правото да се упражнява съответната професия или дейност за срок от три месеца до две години.
(2) Когато спекулативната стопанска дейност е осъществена от търговеца, наказващият орган освен наказанието по ал. 1 може да постанови и затваряне на обекта за същия срок.
(3) При повторно нарушение по чл. 2 срокът на лишаване от правото да се упражнява съответната професия или дейност по ал. 1 и 2 е от една до две години.
(4) В случаите по ал. 2 наказващият орган уведомява органа, издал разрешението (лиценза) за извършване на съответната дейност.
(5) Търговски обект, затворен въз основа на наказателно постановление, издадено от наказващия орган, може да бъде отворен при промяна на търговеца или след изтичане на срока на наказанието по ал. 2 и 3."
§ 4. Чл. 6 се изменя така:
"Чл. 6. Разпореждането с отнетите в полза на държавата стоки по този закон се извършва по ред, определен в наредба на Министерския съвет."
§ 5. Чл. 7 се изменя така:
"Чл. 7. Който не прекрати трудово правоотношение с лице, след като е лишено от правото да упражнява професия или дейност по реда на този закон, се наказва с глоба от 10 хиляди до 500 хиляди лева."
§ 6. Членове 8 и 9 се отменят.
§ 7. Чл. 10 се изменя така:
"Чл. 10. Контролът по спазването на този закон се възлага на министъра на вътрешните работи, министъра на търговията и туризма, министъра на финансите, специализирания орган за контрол по цените и на органите на местното самоуправление и местната администрация."

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 8. По смисъла на този закон "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 9. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По законопроекта някой желае ли да вземе отношение?
Моля, гласувайте на второ четене целия Закон за изменение и допълнение на Закона за борба със спекулата.
Гласували 155 народни представители: 154 за, няма против, 1 въздържал се.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЦЕНИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Господин Николов има думата да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 02-01-22/16.7.1997 г.
за изменение и допълнение на Закона за цените,
внесен от Министерския съвет
На своето редовно заседание на 23 юли 1997 г. Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за цените. Законопроектът беше представен от председателя на Националната комисия по цените Младен Младенов.
Законопроектът създава правна уредба, регулираща поведението на производителите, търговците и потребителите след либерализирането на търговията със стоки и услуги. С него се създава по-ясна регламентация за договаряне на цените между търговците на едро и търговците на дребно. Чувствително се увеличават размерите на санкциите, налагани за нарушения на закона. Конкретизират се и действията на контролните органи и се увеличават възможностите за въздействие върху нарушителите, включително чрез затваряне на търговски обекти. В съответствие с новите функции и задачи, поставени пред Министерството на търговията и туризма, Националната комисия по цените към Министерския съвет се заменя със специализиран орган за контрол по цените към Министерството на търговията и туризма.
В дискусията по законопроекта народните представители възразиха срещу съдържащото се в него предложение за лицензиране на производителите, вносителите и търговците. Народните представители считат, че това предложение не е добре защитено от вносителя и предлагат между първо и второ четене на законопроекта същото да бъде обосновано или да отпадне. Изтъкната беше и необходимостта от хармонизиране на законопроекта със задълженията на страната към Световната търговска организация. Обсъдени бяха и структурата и функциите на Националната комисия по цените. Направени бяха предложения за определяне на термина "договорни цени", както и за конкретизиране на функциите на органа по контрол на цените.
Комисията по икономическата политика единодушно подкрепя по принцип законопроекта за изменение и допълнение на Закона за цените и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.$
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути за изказване на парламентарна група.
Някой желае ли да вземе отношение?
Господин Койчев, заповядайте.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Независимо че напоследък правителството широко пропагандира либерализацията на ценовите отношения в България, духът на Закона за цените в основни линии не се променя както с изпреварващо предприетите промени в подзаконовия акт - Правилника за приложение на Закона за цените, така и с внесените предложения за законодателни промени в основния документ.
Това, което дебатирахме в Комисията по икономическата политика, е отразено обективно в доклада на председателя на комисията. Искам само да изразя мотиви за тези предложения, които вероятно ще бъдат направени по законопроекта между първо и второ четене.
Въвежда се ново понятие "договорни цени" и в духа, структурата и съдържанието на закона мисля, че трябва в Допълнителните разпоредби да има и дефиниция на понятието "договорни цени". То е заложено изпреварващо като понятие и в Правилника за приложение на закона. Добре е наред с "минимални", "изкупни", "защитни" и други ценови понятия да има и дефиниция на "договорни цени".
По предложенията за промени в § 2 - да се допълнят нови задължения на Министерския съвет освен като орган, който формира националната, държавната политика по цените, да дава и определя правилата за лицензиране на производители, вносители и търговци. Мисля, че систематичното място на такъв текст не е в този закон и би трябвало да се намери мястото му, ако не съществува - в момента не съм сигурен дали това не се третира в Търговския закон, но логически такъв текст пасва повече на Закона за стандартизацията, на Закона за защита на потребителя, но не и частично тук в Закона за цените. Или ако се включи тук, той трябва да бъде дублиран и в другите закони от нашата правна уредба.

И третото предложение, по което имам основание за несъгласие. В закона се предлага Националната комисия по цените да бъде обозначена като специализиран орган за контрол по цените и вече, обърнете внимание, не към Министерския съвет, а към Министерството на търговията и туризма.
Мисля, че с ограничаване с думичката "контрол" - "специализиран орган за контрол по цените" се свиват функциите на този специализиран държавен орган и предлагам думата "контрол" да отпадне. Нека да звучи така: "специализиран орган по цените". И възразявам той да бъде ведомствено подчинен на Министерството на търговията и туризма, тъй като в обществото ни има ценови отношения в областта на енергетиката, в областта на транспортните услуги, на медицинските услуги - на културата, на комуникационните услуги, които не са чисто търговски, услуги от вида "търговия на дребно", и да бъдат регулирани от орган към министерство, към едно държавно ведомство.
Така че нека да е специализиран орган, но да не е само за контрол. Все още България има нужда и от методология по ценовите отношения в обществото, и от един надведомствен спомагателен държавен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганите изменения и допълнения в Закона за цените и по-конкретно либерализирането на търговията със стоки и услуги, чиито цени бяха държавно регулирани, са в унисон с разпоредбата на чл. 1 от Закона за защита на конкуренцията относно осигуряване на условия за свободно образуване на цените. Като се спазва основополагащата разпоредба на действащия Закон за цените - чл. 5, относно свободното договаряне на цените на стоки и услуги, вносителят прави целесъобразно допълнение с новата т. 4 на чл. 10, с която за държавно регулирани цени се предвижда Министерският съвет да определя правила за прилагането на договорни цени при продажбата на определени стоки или услуги.
Правилно обаче от гледна точка на законодателната техника би било предлаганите промени в закона да предхождат, а не както сега се предлага, да следват вече приети от Министерския съвет изменения в подзаконови нормативни документи, например внесените в Постановление N 269 на Министерския съвет от 19 юни 1997 г. изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за цените.
Предлаганото с новата т. 3 на чл. 11 лицензиране се оценява по принцип от конкурентното законодателство и политика в развитите страни като бариера, ограничаваща достъпа до съответния пазар и свободата на конкуренцията. Заедно с това, ако тази разпоредба се смята за крайно необходима за Закона за цените, то тя трябва изрично да касае не определени стоки и услуги, а само изрично упоменатите в т. 2 на мотивите или проектозакона, т.е. за живота и здравето на хората, околната среда и т.н.
Предвиденото значително утежняване на санкциите в чл. 25, 26 и 29 на проекта е оправдано. С оглед избягване на необходимостта от периодична актуализация на размера на санкциите е целесъобразно записаните абсолютни суми да се заменят със съответния брой минимални работни заплати за страната.
С оглед необходимото единство в нормативната база, ще бъдe целесъобразно да се приведат в съответствие формите и продължителността на забраните по чл. 26 с предложенията за изменение на чл. 5 на Закона за борба със спекулата.
Аз и моите колеги от Евролевицата ще приемем закона на първо четене. Заставаме зад изложеното от председателя на Комисията по икономическата политика, но за второ четене ще направим своите бележки, така както бяха изложени пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Други желаещи? Господин Николов има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да направя само някои дребни забележки. За разлика от господин Койчев аз смятам, че текстът не само систиматично не му е мястото тук може би, но и не би следвало да се приемат ограничения, става дума за издаване на разрешения, лицензиране на вносителите, защото това е ограничение, както каза и господин Нешев, на достъпа до пазара, което е в противоречие с нашите споразумения и нашите ангажименти в Световната търговска организация.
Смятам, че между първо и второ четене ще бъдат направени предложения в тази посока - не само да отпаднат по принцип, а да отпаднат и въобще ограниченията за вносителите. Разбира се, ние сме се разбрали, господин Нешев, че не може да има инфлационно мислене. Затова вече във всички закони, според мен, трябва да заковаваме абсолютни суми, а не минимални работни заплати. Иначе по принцип казаното от преждеговорившите се приема и от комисията и може би да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за цените.
Гласували 157 народни представители: 156 за, няма против, 1 въздържал се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедура - господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председател, предлагам да намалим срока за предложения между първо и второ четене на три дни. Имаме възможност, мисля, да отразим своите предложения за тези три дни и да имаме възможност в комисията да го гледаме във вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение - срокът да бъде тридневен, значи ще изтече в понеделник, 18,00 ч.? Против не виждам.
Моля, гласувайте за предложението.
Гласували 152 народни представители: 115 за, 18 против, 19 въздържали се.
Предложението е прието.
Тридневен срок за предложения - до понеделник, 18,00 ч.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Пристъпваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 18 до 24 юли 1997 г.
1. Питане от народния представител Яшо Минков към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно законосъобразността на събирането на гаранционна вноска от страна на БТК по отношение на телефонните разговори.
2. Питане от народния представител Яшо Минков към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно проведена гладна стачка - протест на четирима дългогодишни преподаватели от Педагогическия факултет във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий".
3. Питане от народния представител Емилия Масларова към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно указания на министерството до центровете за социални грижи в страната за прилагане на Постановление N 11 на Министерския съвет от 1997 г.
4. Питане от народния представител Иван Зънзов към Петър Бояджиев - министър на здравеопазването, относно закриването на здравни заведения.
Получени са:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки. Моля да получите отговорите.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова.
Писмен отговор от министъра на търговията и туризма Валентин Василев на питания от народния представител Петър Димитров.
Министър-председателят господин Иван Костов помоли да отговори малко по-късно, тъй като в момента има служебна заетост.
Ще започнем с питане от народния представител Руси Статков към Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
Има думата господин Статков да развие питането си.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаем господин председател, колеги, господа министри! Моето питане към господин заместник-председателя на Министерския съвет е като към човек, който отговаря за ресора, а не пряко го ръководи. И в този смисъл, разбира се, носи своята отговорност.
Бих искал, говорейки по тези проблеми, днес ние да насочим вниманието към една съществена сфера в нашия живот. Става дума за българските пощи. Поводът за питането е свързан с моя избирателен район, в който поделението на "Български пощи" е в символична стачка, тъй като по Закона за уреждане на трудовите спорове такава ефективна стачка не може да бъде провеждана. Разбира се, проучването, което направих, показа, че не само в моя район, а и в Бургас, Плевен, Пловдив и на други места, въобще в цялата система, работещите са недоволни от съществуващото положение. Разбира се, то не е от днес, от по-дълго време е, главно във финансовата част и във финансовите условия.
Мисля, че е редно да спра вашето внимание на няколко от тези въпроси, които съм отправил и в питането към господин Бакърджиев. Известно е, че Националната пощенска мрежа е изградена от доста, по-точно 3062 броя технологично свързани пощенски станции. Чрез тях се обслужва населението от 5963 населени места в страната, държавните и общински предприятия, обществените и стопански организации. Няколко са услугите, на които основен потребител е населението. Това са класическите пощенски услуги - приемането, пренасянето и доставянето на писма и колети. Разбира се, тук влизат и записите. Извършват се и други услуги, които са към Пощенска банка и към Националния осигурителен институт.
Проблемите, за които споменах в началото, възникват с разделянето на "Български пощи и телекомуникации", като при това разделяне е допуснато и в условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се стабилизират "Български пощи", а и в базата, с която разполагат, да се изпълнят определени условия. Тези условия не са изпълнени.
"Български пощи" е търговско дружество. То, осъществявайки тази дейност, която до момента прави, за съжаление не може да прилага пазарните принципи, защото цените на пощенските услуги се определят от Министерския съвет, обслужва се населението на територията на цялата страна - от столицата до най-малките населени места и махали в планинските и граничните райони. И също така "Български пощи" ЕАД е подложено на нелоялна конкуренция от страна на местни и чуждестранни куриерски оператори, които обслужват свободно избрани, главно бизнеспотребители в големите населени места, промишлени и търговски центрове. Така че съществуват именно тези условия, тези проблеми. Те са поставени многократно пред компетентните органи, поставени и са пред новото правителство. Разбира се, поставени са с необходимото разбиране от страна на работещите в системата, защото ясно е, че при това положение, в което се намира държавата, те трябва да търсят и собствени резерви. Такива резерви се търсят в рамките на системата на "Български пощи" ЕАД, като се оптимизират технологичните им транспортни връзки, преминава се към непълен работен ден, въобще търсят се всички тези максимално възможни мерки, които да оптимизират системата, без да нарушат нейната цялост и услугите, които тя извършва. И, според работещите там, лично те и управленските им кадри не могат да направят повече от гледна точка на вътрешна оптимизация.
Затова те са предлагали многократно, предлагат и сега още няколко други неща, които да бъдат извършени, за да стане действително стабилна тази структура във финансово отношение.
Първото, което предлагат е свързано с държавния бюджет. В тяхното аргументиране преди приемането на последния Закон за държавния бюджет, те са изложили в абсолютно пълен разрез всички свои аргументи, които според мен са справедливи и аз не бих искал да ги повтарям, но за съжаление с приетия бюджет от субсидията се задоволяват много малко от тези потребности и разбира се, системата съответно изпитва огромен недостиг на средства.
Следващите направления, свързани с възможност за оптимизиране, се отнасят до Пощенска банка - договора, който е сключен с нея, Националния осигурителен институт и разбира се с кадрите, които работят в системата. Надявам се след отговора на господин заместник-председателя на Министерския съвет да имам право на уточняващи въпроси, за да можем действително да положим началото на по-конкретни действия в тази система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин заместник министър-председателят Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков, аз Ви благодаря за този въпрос, тъй като той дава възможност да открием една действително полезна дискусия по темата: лошата ситуация и тежкото състояние на "Български пощи" ЕАД.
Разбира се, в самото начало ще се опитам да дам някои по-конкретни данни за дейността и функциите и ще започна с това, че като национален пощенски оператор "Български пощи" ЕАД поддържат пощенската мрежа, която покрива цялата територия на страната и всичките 5385 населени места. Пощенските услуги се предоставят чрез 132 районни, 3094 селищни и 511 агентства. Средно за страната една пощенска станция в момента обслужва 2734 жители.
"Български пощи" ЕАД извършва следните по-важни дейности: обслужване на писмовния и колектния трафик, парични преводи, вътрешна и международна ускорена поща, както и услуги по възложителство. Особено важни сред тях са изплащането на пенсии и социални помощи, извършване на банкови операции, провеждане на телефонни разговори и приемане на телеграми, инкасиране на такси за проведени телефонни разговори, за консумирана електроенергия и вода, абонамент на печатни изделия и редица други дейности. Чрез пощенските клонове бе извършена и почти цялата дейност по обслужване на населението, свързана с масовата приватизация. Пощенските служители изплащаха и социалните помощи, предоставени ни от Европейския съюз в екю.
Уважаеми господин Статков, с това кратко представяне на широката дейност, осъществявана от дружеството, желая да подчертая преди всичко нейния социален характер. В същото време обаче не бива да се забравя, че "Български пощи" ЕАД е търговско дружество за съобщителни услуги, което и по устав, и по характер на дейност трябва да се подчинява и на правилата на пазара.
В петгодишната история на дружеството съчетаването на социалните с търговските му функции и задачи неизменно е предизвиквало големи трудности. Нещо повече, за тези пет години и в предишните ръководства на "Български пощи", и в персонала на дружеството се формира и затвърди погрешното убеждение, че пощата у нас е обречена да работи на загуба. Основен аргумент за това убеждение бе именно масовият социален характер на повечето от услугите, които дружеството предоставя. С това България отново заема уникална позиция не само сред развитите държави, но и сред тези, с които доскоро се сравнявахме - бившите социалистически страни, защото навсякъде по света през последните години - в Полша, Румъния, Молдова, Естония, Чехия, Украйна и Унгария пощенската дейност е печеливша. Данните са от статистиката на Световния пощенски съюз и визират периода 1995-1996 г. България е член на този съюз, но това, което може да се прочете за Националния ни пощенски оператор като финансови показатели никак не е ласкаво за нас.
Основните фактори, обуславящи печелившата дейност на пощенските дружества по света, са добрият мениджмънт, увеличаване обхвата на услугите и ограничаване на разходите, както и нормативното устройство и държавните поръчки за масово обслужване на населението. Повтарям, това е навсякъде по света, но за съжаление не и у нас.
Сегашната тежка икономическа ситуация, обхванала всички сфери на обществото, включително и пощенските услуги, не на последно място е и резултат от добре познатото управление на последните години. Последицата от управлението на правителство, което всички знаем и няма да споменавам. Тези последици, господин Статков, са еднозначни: финансов колапс и кадрово обезличаване. Доказателствата за колапса са във финансовите отчети на "Български пощи", като тук искам да дам само няколко цифри:
Дружеството приключи 1995 г. при едно друго управление със загуба от 19 млн. лв., а в края на 1996 г. загубата вече надхвърли 45 млн. и 300 хил. лв.. Само за последните месеци на управление на правителството на Жан Виденов бяха натрупани нови загуби в размер на 25 млн. и 300 хил. лв. Цифрите говорят сами. Те не могат и да бъдат изкривявани, не могат да бъдат и заличавани. Последиците от тях изпитва днес на гърба си целият български народ, включително 17-те хиляди служители на "Български пощи".
От относително стабилните 82-83 долара месечна заплата през 1994 г., в края на втората година на управлението на правителството на Жан Виденов тяхното трудово възнаграждение падна на около 8 долара месечно. Ниското заплащане и осъзнатият финансов колапс на дружеството не можеха да не предизвикат социално напрежение. Тук не бих искал да коментирам толкова факта за наличието на това напрежение, колкото ескалацията му през последните месеци и да ви помоля заедно, уважаеми дами и господа, да потърсим причините за тази ескалация.
Преди това бих искал пак да цитирам няколко цифри: през февруари 1997 г. средната работна заплата в "Български пощи" е увеличена с 205,95 на сто; през март - със 148,7 на сто; априлското, майското и юнското индексиране са съответно 102,5 на сто, 124,5 на сто и 101,3 на сто. И то при нарастваща финансова загуба на дружеството! От цитираните 24 600 лева заплата през януари, сега средната месечна заплата за пощенци е 95 800 лева, т.е. четири пъти по-висока.
Независимо от този факт, именно през последните месеци социалното напрежение в Български пощи непрекъснато се нагнетяваше и от месец май прие формата на протестни действия. От общо 33-те поделения на дружеството протестни действия са проведени в 21, тоест в две трети. Участие в тях са взели около 6000 души от всичките над 17 хиляди работещи в отрасъла. Проведени са 20 протестни събрания и са изпратени 12 протестни декларации до различни инстанции.
Конкретно в териториалното поделение "Български пощи" в Монтана за периода от 16 май до 16 юни 1997 г. са проведени символични стачни действия с общо 432 участника, в това число в Районна пощенска станция в Монтана - 191, в Районна пощенска станция в Лом - 160, в Районна пощенска станция в Берковица - 81. Изпратени са две протестни декларации до Президентството и такива до Министерския съвет, Комитета по пощи и далекосъобщения, "Български пощи" ЕАД и синдикатите.
Исканията на протестиращите касаят преди всичко следните въпроси: заплащане на труда, преразглеждане на сключените договори по възложителство и отпускане на субсидии от държавния бюджет. Междупрочем, това чух и във вашите думи.
Тук аз няма да коментирам тези искания, защото те напълно отговарят на провежданата от правителството политика. Няма да се спирам и на факта, че протестират около една трета от работещите в Български пощи.
Бих искал обаче да попитам господин Статков и всички колеги отляво: какво е вашето обяснение на факта, че служителите в Български пощи не протестираха тогава, когато получаваха 8 долара месечно? И каква е причината днешното недоволство да се нагнети, когато заплащането им е 53 долара месечно?
Веднага искам да заявя, че и правителството като цяло, и аз лично в никакъв случай не можем да приемем, че тези 53 долара са достатъчни. Но те трябва да се обвържат и с необходимите постъпления.
Тежкото финансово състояние на пощенската сфера, както и на цялото ни общество не позволява заплащането да е по-високо, отколкото са реално получените доходи. А причината, довела страната ни до днешния финансов колапс е повече от ясна. И, за да не я повтарям отново, бих помолил уважаемият господин Статков: и Вие в репликата си да кажете къде според Вас е причината за този колапс в тази система.
Всъщност виновниците за най-тежката в историята на България национална катастрофа са добре известни на всички ни. И не само за нас в тази зала, не само за всички българи, целият свят знае кой ни докара дотук.
Ние не бихме искали да затворим страниците от последните години за България. Но за да не посочваме назовани вече виновници, да не посочваме техните действия, аз мисля, че по-доброто е да отхвърлим тяхното управленско, социално, стопанско наследство, довело ни дотук.
Уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас в тази зала бих искал да заявя, че още преди да започнат протестните действия, бяха формулирани новите изисквания за управление на Едноличното акционерно дружество "Български пощи". Направени бяха решителни стъпки за оптимизиране на разходите. В кратко време бяха приети съвременни норми за разход на труд. Интензивно се работи по търсенето на нови източници на приходи. Подписани са нови, по-изгодни договори с БТК и Българска пощенска банка. Предстои финализирането на актуализиран договор с ДСК. Търсят се нови партньори, изменя се методиката, по която се определят тарифите. В момента се водят преговори с Националния осигурителен институт за промяна и диференциран подход към възнаграждението в пощите при изплащане на пенсии. Тези преговори всъщност отговарят напълно на справедливото искане на пощенци възнаграждението им при изплащането на пенсиите да се начислява върху конкретната изплатена сума.
Усилията на новото ръководство на Български пощи, на Комитета по пощи и далекосъобщения и на правителството като цяло не свършват с изброеното. Водят се преговори с ръководството на Столична община за възлагане на услуги, които касаят масовия потребител: заплащане на вода, електроенергия, парно и други. Търсят се възможности за мултиплицирането и на тези услуги.
Правителствената политика в областта на пощенската сфера прие конкретни измерения и при съставянето на държавния бюджет за 1997 г. Предвидената в него субсидия за пощите е в размер на 2 млрд. и 500 млн.лв. Други 2 млрд. и 100 млн. лв. са определени от фонд "Национална съобщителна система" като инвестиции в пощенската сфера. В момента се търсят възможности и за допълнителни субсидии от този фонд.
Аз лично не виждам какви по-категорични доказателства биха могли да се дадат за социалната насоченост на правителствената политика в областта на пощенската дейност, още повече когато вече са налице и първите резултати от тази политика. Тук отново бих си послужил с категоричния език на цифрите. Процесът на натрупване на загуби в "Български пощи" ЕАД вече е преодолян. Финансовият резултат на дружеството през месец юни е положителен и той е 67 млн. и 400 хил.лв.
Като подчертавам още веднъж изключителната актуалност и социална значимост на Вашия въпрос, бих искал да попитам и Вас, господин Статков: как Вие бихте коментирали този положителен финансов резултат? И всичко, което се промени само през последните два месеца, как Вие бихте оценили? Защото за нас, господин Статков, това е само началото на конкретните действия в тази сфера. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, имате право на два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Колеги! Наистина се нуждая от това право да го изпълня. Защото, действително, господин Бакърджиев, Вие злоупотребихте с моята коректност.
Първо, говорейки за произхода на проблемите, а ние, и аз го казах ясно, разбираме, че те имат корени, корени отдавна, от разделянето на пощите от БТК и поемането на социални услуги.
В този смисъл Вашето твърдение за това, че в света са печеливши, не е вярно. Напротив, само в Холандия не се получава субсидия. Всички пощи се субсидират от държавата.
На следващо място. Трябваше да продължите да четете и за първото тримесечие на 1997 г. загубата. Загубата е 145 млн.лв. Сравнена с онази загуба, дето четохте за Жан Виденов, е нищожна. Проблемът за тази загуба е свързан с това, че действително има социални услуги, които трябва да се плащат.
Питате мен: защо през месец юни са печеливши? Ами защото за сметка на заплатите на хората, започват да оптимизират, за сметка на доходите. Това е мнението в системата.
Ето защо моят въпрос е: наистина, как ще оптимизирате дейността? Аз поставих няколко насоки, Вие по тях не взехте отношение.
И вторият ми въпрос е: господин Бакърджиев, смятате ли Вие, че с тези доходи хората ще могат да издържат своя живот, ще могат да съществуват? Защото Вие казахте средна заплата 95 000 лв. Но не допълнихте, че 70 на сто от работещите в тази система получават малко под средната работна заплата, тоест 50 000 или 60 000 лв. Така че, с 50 000 и 60 000 лв., които облагаме и с данък върху общия доход, как ще живеят хората? Какво да си купят първо, при 11 пъти повишени цени, 11 пъти?!
Моля Ви, господин Бакърджиев, да ми отговорите на тези два уточняващи въпроса. Защото аз започвам да мисля, че ние наистина ще превърнем българския президент в придатък на правителството и в социални дейности с жалбите, които се отправят и към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин заместник министър-председателят да отговори на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Статков! Аз, разбира се, ще изчакам тези овчарски прояви да приключат, за да мина към конкретните отговори.
Аз мисля, господин Статков, че Вие сте средноинтелигентен човек и имате възможност да си отговорите на въпроса как се живее по-добре, с 8 долара или с 53 долара.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): При какви цени обаче?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Можете, господин Статков, да си отговорите и на въпроса: при кое правителство получаваха 8 долара и при кое - 53 долара. Можете да си отговорите не само на въпроса: защо в Български пощи ситуацията е такава. Защо в цяла България докарахте ситуацията дотук.
И, господин Статков, аз се надявам, когато задавате въпроси, поне в себе си да сте разбрали смисъла на отговорите, които така или иначе целият народ Ви дава с подкрепата на действията на българското правителство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Имате думата, господин Статков, да заявите дали сте доволен от отговора.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, колеги! Аз чух три или четири квалификации от господин Бакърджиев от този парламент и господин председателят не го прекъсна. Господин Бакърджиев, Вие бяхте човекът, който оглавяваше стачните действия за сриване на българската икономика. (Викове от мнозинството. Ръкопляскания от опозицията.) Вие не трябва да ми задавате въпроси, Вие трябва да отговаряте.
На следващо място. Господин Бакърджиев, отговорът Ви за това как ще живеят хората изисква наистина не само интелигентност, но и отговорност на държавник. Вие се държите, господине, несериозно, безотговорно. И аз мисля, че народът ще ви накаже. Ще ви накаже, защото с мерките, които предлагате за преустройство на икономиката, обявени вчера от министър-председателя, и с политиката на доходите вие водите към социален взрив, господин Бакърджиев. Затова казах, че не бива да превръщате в отдушник президента, защото президентът нито има тия задължения по жалби и т.н., а честно, отговорно, със законови средства и в интерес на хората да тръгнете да решавате проблемите. Начинът, по който днес ми отговаряте, едва ли ще убеди хората, които чакат все още Вашия отговор. Едва ли ще ги убеди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, кажете Вие дали сте доволен, а не хората дали ще бъдат убедени.
РУСИ СТАТКОВ: Аз не съм доволен и не мога да бъда доволен, когато се предлагат решения, свързани с унищожаване на кадри, защото става дума за кадрите, създавали 30 години тази система. Уволненията, които започна тази система с уволнението на директорката в Пловдив и следващите, които са за Кърджали и т.н., говорят за стил, който ще продължи да руши.
Господин Бакърджиев, коригирайте своето поведение и своите позиции, ако бихте имали възможност, защото аз започвам да се съмнявам. Но все пак дълбоко в себе си се надявам, че Вие ще се вслушате и наистина ще предприемете необходимите мерки. Иначе никой не може да ви помогне. И моля Ви се още веднъж, бъдете достатъчно отговорен като заместник-председател на Министерския съвет, като човек, който има властови функции. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата отново господин Руси Статков да развие актуален въпрос към Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно случаи на неизпълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Методиев, господа министри! Актуалният въпрос, който зададох преди две седмици, е свързан с един много значим социален проблем - с българските инвалиди. Мисля, че това, което ние приехме като законодателство и със Закона за защита на инвалидите в предишното събрание, и с неговото приложение в другите закони, е нещо, което трябва да затвърждаваме, нещо, което действително трябва да подлагаме на контрол, защото всеки един закон, за да бъде изпълняван, трябва да бъде и контролиран. Затова и днес моят въпрос е свързан с нещо, което касае разпоредбите, които се отнасят до приема във висшите учебни заведения и създаване на условия за инвалидите и свързаните с тях, както са записани в разпоредбите на Закона за защита на инвалидите и също така в Закона за висшето образование. С тези разпоредби се дава възможност на инвалидите да кандидатстват при облекчени условия и същевременно при прием вече те да имат наистина такива облекчени условия, като стипендии и други материални помощи, за да може да завършат своето следване, да придобият професия, която да ги равнопостави с другите членове на обществото.
За съжаление, обаче, информацията, която получих от младежката структура на Съюза на слепите и Асоциацията на младите студенти при Съюза на инвалидите, показва, че не се контролира изпълнението на тези разпоредби съответно от страна на Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването. Няма комисии, които трябва да изпълняват специфичната дейност, условията не са променени, независимо от автономията на вузовете. Също така липсва контрол върху изпълнението на законовите разпоредби.
Уважаеми господин Методиев, надявам се, че с Вашия отговор Вие ще дадете по-пълна информация от тази, която ми е предоставена, за да може действително ние да видим как се изпълняват тези закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Статков! Аз ще разделя първоначалния си отговор на две части.
Първо ще запозная залата със законовия ред, по който Вие се интересувате. Член 15, алинеи 1 и 2 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите е близък по смисъл с чл. 68, ал. 2 от Закона за висшето образование, според който, ще цитирам, "се приемат с облекчения успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти, класирани с еднакъв бал, първо; второ, инвалиди с първа и втора група инвалидност, военноинвалиди, кръгли сираци, слепи, глухи, майки с три и повече деца и близнаци, които са участвали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет".
Тези задължения се изпълняват от висшите училища на основание чл. 70, ал. 2 от същия закон, който гласи:
"Студентите, докторантите и специализантите (отново изброени) - сираци, глухи, инвалиди от първа и втора група, военноинвалиди, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците (особено тук искам да ви обърна внимание) на съответните висши училища."
Както Вие сам казахте, господин Статков, по Закона за висшето образование автономията на висшите училища беше окончателно гарантирана и Министерството на образованието и науката не може да се ангажира и няма правата да се ангажира с вътрешния ред на даденото висше училище. То единствено може да изпълнява контролни и то, бих казал в кавички, функции. Ето защо искам да ви уведомя, че в Управлението "Държавна политика във висшето образование", в Управлението "Студенти и специализанти" в Министерството на образованието и науката в този момент няма постъпили сигнали за неизпълнение на споменатите членове от споменатите два закона. И тук ще завърша с първата част на отговора.
Моята молба към Вас, господин Статков, е да не се продължи започнатият начин на въпроси и отговори, а да уточним онези случаи, които Вие явно не сте ми дали във въпроса, за да мога аз да взема конкретно отношение, да мога да се подготвя и да бъда полезен в отговора си, а явно ще ги представите сега, с което, мисля, че не помагаме за решаването на проблема. Може би помагаме в един политически дуел между нас двамата, но когато правим такова политическо съревнование, да го правим на гърба на здравословни въпроси, на гърба на тежки социални въпроси някак си ми се струва неразумно. Затова се обръщам към Вас с молба: в случаите, когато във Вашия избирателен район или с граждански, неправителствени организации, с които Вие съобщихте, че общувате, имате конкретна информация, Министерството на образованието и науката и в частност аз като министър сме готови във всеки момент да вземем отношение и да помогнем, ето за конкретен случай, при решаването на такъв тежък социален въпрос.
Завършвайки искам да ви информирам, че според една от наредбите на Министерството на образованието и науката, създадена през миналата година, се допуска в средното образование да се създадат подобен тип привилегии за дечица, които са болни. Там са описани и конкретните болести.
В един, бих казал, съдържателен спор в ръководството на министерството аз заех следната позиция. Когато става дума за деца в една крехка възраст на пуберитета и те ще ползват привилегии от заболяване, което не е видимо, може да се получат много лоши отношения към тези деца от техните другарчета и съученици, от техните приятелчета, включително и в махалата.

Аз трябва да ви уверя, че няма да подпиша нито един документ за привилегия на детенце, което е болно от лоши болести, примерно от ревматизъм, защото и моят син е лежал в болницата от ревматизъм и аз знам какво значи това заболяване, просто защото то не е видимо в деня, в който то ще получи привилегията да влезе в езиково училище, да кажем. Значи говорим само за онези случаи, които са безспорно видими, за да не създаваме излишно социално напрежение сред децата. Подобен подход, Ви уверявам, господин Статков, ще имам при всеки един конкретен случай, който Вие подадете като информация и в областта на висшето образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господа министри! Господин Методиев, най-малкото аз съм политизирал този въпрос и няма да го политизирам. Винаги съм се стремил в тези години да отстоявам интересите на инвалидите поради ясното разбиране за какво става дума, като най-онеправдана социална група.
Господин Методиев, аз се надявах, че Вашите сътрудници следят предаванията на националното радио. По този повод с примери имаше специално предаване по програма "Христо Ботев" наскоро, в "Добър ден", посветено на такива случаи. Отделно от това мислех, че Вие действително не в кавички осъществявате контролна дейност, а наистина такава. В края на краищата затова е министерството с тези държавни функции, за да се види до каква степен се прилагат законите и разпоредбите. И не се засягайте. Аз действително смятам, че тези случаи, които бяха цитирани в програма "Христо Ботев" и след това в разговор с мен от Хари Харалампиев, който е председател на Младежката секция към Съюза на слепите, налагат Вашата действена намеса. И на това се надявам.
Надявам се, че Вие също така ще помогнете вече при новия бюджет не мнозинството да гласува предложените средства, които да помогнат, в това число и на ВУЗ-овете косвено, за да може действително ние да осъществим тези условия, които са необходими.
Надявам се, че в разговор с Министерството на здравеопазването Вие ще можете да промените наредбата, защото сега може да се кандидатства право, но не може да се кандидатства политология, например. Вие говорите за ревматизъм, а епилепсията как ще се види? Така че очевидно се налага тези нормативни документи, някои от които са остарели, да бъдат преразгледани. И аз като един от хората заедно с господин Куртев и други, които работихме по този закон, и като ръководител на работната група наистина, не за да създавам настроения, а за да можем да спазваме разпоредбите и да ги осъвременяваме, ще настоявам и ще задавам и в бъдеще такива въпроси.
И още веднъж повтарям: не търсете политизация там, където действително я няма. Нямаме словесни дуели. Напротив, има голяма загриженост от наша страна тези закони да бъдат изпълнявани, защото действително са много, много социални закони. И аз се надявам, че Вие ще правите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Методиев.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще Ви помоля, господин Статков, да не се съглася с Вашата оценка за специалистите в министерството. Тяхната работа не е да гледат телевизия и да слушат радио и оттам да получават информация. Тяхната работа е да реагират на това, което им се подава официално. И аз ще Ви помоля заедно с посочения от Вас ръководител на Младежката секция на съюза да дойдете в министерството с конкретните случаи. Тогава да повикаме въпросните чиновници. И ако те след това не си свършат работата, аз мога да Ви уверя, че ще ги уволня. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Госпожа Дончева иска думата за процедура.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. В дела за парламентарния контрол ние имаме възможност да се възползваме от правилника, когато министерството не е в състояние да даде отговор в рамките на седем дни, да отложи отговора. Но с оглед на това, че излизаме в прекъсване на работата за есенната сесия, смятам, че със зададения от мен въпрос за безплатните учебници, който вълнува нашата общественост, аз не съм сюрпризирала министерството като неочакван въпрос. По него се работи. Ще загуби актуалност. Моля, другия петък, защото разбирам, че няма да имаме парламентарен контрол, писмено министерството да направи този отговор, да направим достояние до нашата общественост този тревожен за българската общественост въпрос. Използвах тази процедура в момента да използвам правилника, който е регламентирал правото ни за писмен отговор и да го поставя пред господин Методиев докато е още в залата. Благодаря Ви, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Методиев.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз се ползвам от правилника, че мога да взема думата. Предлагам, госпожо Дончева, не само да дадем писмен отговор по реда, който изисква правилникът, но в момента, в който го получите, съм на Ваше разположение да разговаряме с журналистите заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Продължаваме. Има думата народният представител Стефан Нешев да развие актуалния си въпрос към господин Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
Народният представител Георги Михайлов е оттеглил своя актуален въпрос към същия министър.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Върбанов, уважаеми господа министри! На съвещание-инструктаж, проведено на 7 юли 1997 г., от 11 часа в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, е съобщено, че за изкупуване на тазгодишната реколта от хлебна пшеница ще бъде дадена държавна гаранция на ограничен брой само държавни мелнични предприятия и зърнобази. В последвалата бурна реакция от страна на управителите на частните мелници и зърнобази е било предложено на Вашите заместници да се извърши не приватизация, а национализация на бранша. Информация за гореуказаното становище им е предоставена в писмен вид от управител на частна мелница в Пловдивска област.
Уважаеми господин министър, задавам си въпроса дали това е случайно допусната грешка в управленческата стратегия на повереното Ви министерство, или е елемент от целевата система на министерството? Искам да вярвам, че е допусната грешка, но съм длъжен да Ви заявя, че такова решение води до неравнопоставеност на участниците на българския пазар на хлебна пшеница и продукти от нея, което се илюстрира от следния пример:
Държавни мелници - в резултат на държавната гаранция ще теглят заем при основен лихвен процент 6,96 на сто плюс от 6 до 7 на сто надбавка към основния лихвен процент, или общо 13,96 на сто.
Частни мелници - в резултат на липса на държавна гаранция ще теглят заем при основен лихвен процент от 6,96 на сто плюс 15 на сто надбавка към основния лихвен процент, или общо 21,96 на сто.
Цитираните надбавки към основния лихвен процент са от Централна кооперативна банка. Разликата от 8 на сто на тегления заем ще направи цената на предлаганите от частните мелници брашна неконкурентноспособни на вътрешния или външен пазар на хлебно брашно и може да доведе до фалит в още неукрепналия частен сектор на мелничния бранш. Това решение на повереното Ви министерство представлява нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за защита на конкуренцията.
Второ, на цитираното съвещание е съобщено намерението за освобождаване на износа на житни култури, в това число и на хлебна пшеница, при действащ забранителен режим за износа на млевни продукти, брашна и трици.
Уважаеми господин министър, известна икономическа аксиома е, че при една национална икономика е по-изгодно да се изнася готов продукт, за конкретния случай брашна и трици, а не суровини, тъй като, натоварвайки производствените мощности, ще се: първо, създадат работни места на трисменен режим на работа и в цената на изнасяната стока ще се калкулира и положеният труд в страната; второ, възстановяват се за бранша пазари на Балканите, Албания и страните от ОНД; трето, повишава се динамичният приход на валута спрямо износа на зърно; четвърто, мелничните предприятия ще могат да защитят традиционните си доставчици на зърно.
Моят въпрос е: кога ще се възстанови от повереното Ви министерство равнопоставеността на собственостите в мелничния бранш, като се дава държавна гаранция на кредитиране за изкупуване на хлебна пшеница и на утвърдени частни мелници и кога ще се разреши износът на млевни продукти, брашно и трици с облекчен износен режим, ако се запази режим за износ на зърно, при това с по-високи експортни мита спрямо експортните мита на млевните продукти? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Нешев, радвам се, че с Вашия актуален въпрос Вие се присъединявате към съвместните ни усилия за защита на частния бизнес.
За така наречената от Вас неравнопоставеност на различните форми на собственост пред Закона за защита на конкуренцията и дори пред Конституцията искам да Ви уведомя следното.
На цитираната от Вас среща, проведена в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа по проблемите на финансирането на изкупната кампания, бяха поканени представители на всички мелнични предприятия и изкупвателни организации в страната, което показва, че Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа не прави разлика между частни и държавни структури и поставя всички икономически субекти в положение на равнопоставеност, така че имат перфектни възможности да участват при еднакви условия в изкупвателната кампания.
Във връзка с предоставената държавна гаранция от страна на Държавен фонд за реконструкция и развитие в изпълнение на § 34 от Преходните и заключителните разпореди на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. бих искал да подчертая, че гаранцията е необходима на търговските банки във връзка с ограниченията, които им налага новият Закон за банките, според който те нямат право да отпускат кредити в особено висок размер, без тези кредити да са гарантирани от държавата.
В изпълнение на т. 1 от решение на Министерския съвет под N 705 от 14 юли 1997 г. в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа бяха определени търговските дружества, чиито кредити от Държавна спестовна каса и търговските банки са гарантирани от Държавния фонд за реконструкция и развитие и в списъка бяха включени всички мелнични и изкупвателни предприятия с преобладаващо държавно участие. Трябва да се подчертае, че тези търговски дружества всъщност не ползват никакви преференции при тегленето на кредити, тъй като кредитополучателите са длъжни да обезпечат получените кредити с всички допустими от закона обезпечения, включително залог и ипотека на дълготрайни материални активи, и да заплащат такса на Държавния фонд за реконструкция и развитие за ползваната гаранция.
Важно е да се знае, че търговските банки заявиха кредитен ресурс за изкупвателната кампания на хлебна пшеница в размер на около 340 милиарда лева, а гаранцията от Държавния фонд за реконструкция и развитие покрива 260 милиарда лева. От това следва, че останалите извън списъка търговски дружества също имат достъп до свободен кредитен ресурс.
Цитираните в актуалното питане разлики в лихвените проценти за дружествата са силно преувеличени. На среща през миналата седмица между представители на мелничните предприятия, търговските банки и народни представители, състояла се в зала "Запад" на Народното събрание, този въпрос бе поставен отново и от страна на търговските банки бе подчертано, че условията за кредитиране на частни и държавни предприятия са безпрецедентно изгодни.
Що се отнася до тревогата, свързана с финансирането на частните предприятия, банките ни увериха, че вече има сключени договори с частни мелници. Аз дълбоко се съмнявам, че някои от тези дружества не могат да осигурят необходимите им за изкупуването на зърно средства. По-вероятно е обаче те да задържат тези възможности за участие в предстоящата приватизация.
Напразни са опасенията Ви, господин Нешев, и за така наречената национализация на мелничния бранш. Напротив, в програмата на правителството е заложена ускорена приватизация на всички мелнични и изкупвателни предприятия. Новите собственици обаче сами трябва да мислят пазарно, ако искат техният бизнес да оцелее.
Що се касае до повдигнатия от Вас въпрос за режима на износ на хлебна пшеница и на млевни продукти - брашно, трици - аз съм напълно съгласен с Вас. При всички случаи за една национална икономика е по-изгодно да се изнасят преработени продукти, а не суровини. Но все пак преди да мислим за износ трябва да сме абсолютно сигурни, че в страната продоволственият проблем е решен. Именно от тази позиция изхождаше правителството, когато прие министерско Постановление N 270 от 23 юни 1997 г., с което от 1 юли същата година напълно се либерализира износът както на зърнени култури, така и на техните производни. За конкретния случай естествено отпада забраната за износ на брашна и млевни продукти, за които се прилагат експортни такси, близки по размер до експортните такси на основната суровина за тяхното производство, а именно пшеницата.
Уважаеми господин Нешев, аз още веднъж искам да Ви благодаря за това, че Вие с Вашия въпрос ми дадохте възможност да обясня още веднъж политиката на правителството по отношение на даването на държавна гаранция за акредитиране на изкупната кампания и още веднъж да подчертаем, че ние не сме дискриминирали частните търговци. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Върбанов.
Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин министър Върбанов! Аз Ви благодаря за този отговор. Вие дадохте не пред мен, не пред народните представители, а пред хората, които Ви слушат, в това число и частните мелничари, гаранция, че те ще бъдат равнопоставени. Запазвам си правото, ако тази гаранция не се изпълни и декларираната от стопанските банки равнопоставеност не бъде в необходимото равновесие, да дойда при Вас с недоволните мелничари, за да решим въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата народният представител госпожа Елена Поптодорова да развие актуален въпрос към министър Върбанов.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Моят въпрос към господин министъра е свързан с една добива вече баналност тема или по-скоро проблем в сферата, която той ръководи и наблюдава. Имам предвид тревогата и на потребители, и на производители от посредническото звено между тях. Много случаи бяха изнесени за такова посредническо злоупотребяване с проценти, с формиране на цени, много тревога беше изразена включително и в средствата за масова информация. И сега при договарянето на новата реколта отново се появиха сведения за опити за изкупуване на "сянка" или "на черно" на подукцията от такива посредници въпреки добрите условия, които бяха дадени от правителството на потребителите.
Моят въпрос към господин министър Върбанов е свързан с една тема, също често обсъждана, но засега останала само в сферата на дискусиите и, в интерес на истината, в предизборните и политическите платформи на партиите, включително на партията, която представлявам - Евролевицата. Това беше част и от моята собствена предизборна кампания. Поради това господин министърът трябва да знае, че задавам въпроса включително и като народен представител от район, който има жизнено важен интерес от темата.
След това доста пространно въведение искам да кажа за какво става дума. Става дума за създаването на борси, на тържища на селскостопански стоки. Специално за Добруджа от една година се правят усилия за създаване на зърнена борса, зърнено тържище и затова аз, разбира се, ще очаквам от господин министъра да ми отговори както общо по степента на готовност за създаване на такива селскостопански тържища, така и конкретно по подготовката за създаване на зърнена борса в Добрич.
Предимствата са очевидни, не става дума да обсъждаме небоходимостта от създаването им. Моят въпрос е всъщност докъде е стигнала подготовката и на министерството, и на правителството като цяло за създаването на тези тържища? Каква готовност има за прерастването на тези целеви тържища, каквото би било едно зърнено тържище в Добрич, в тържище за селскостопанска продукция поначало? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благадоря на госпожа Поптодорова.
Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Поптодорова, по повод на поставения от Вас актуален въпрос мога да Ви уведомя следното.
Вече е приет Законът за стоковите борси и тържищата, в който се уреждат редът и условията за тяхното създаване, устройство и дейност. Изградена е държавна комисия за стоковите борси и тържищата, която е оторизирана да лицензира, контролира тези пазари съобразно изискванията на закона. Тази комисия е внесла предложение в Министерския съвет и Министерският съвет е утвърдил Наредба за лицензиране на борсите и тържищата и съответните такси за това.
С това необходимата нормативна уредба за функционирането на борсите и тържищата в страната е завършена. Въпрос на инициатива от страна на заинтересованите е те да бъдат лицензирани съобразно тази нормативна уредба.
Ние отдаваме голямо значение и надежда за изграждането и развитието на стоковите борси и тържищата в нашата страна, защото те дават една по-голяма сигурност на производителите и търговците и по-голяма защита от риск на всички участващи в процеса.
Като начало проектът за изграждането на тържища и пазари започна своето осъществяване през 1991 г. Целта е изграждането на вертикална система за пласмент на пресни плодове и зеленчуци чрез изграждане на пазарни структури на две нива - в силно производителните райони, като Монтана, Плевен, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пазарджик и Сандански, и големите потребителни центрове, като София, Варна и Пловдив, където търговците ще предлагат своята стока на едро.
Предвидено е там, където вече съществуват и функционират такива структури, да бъдат ремонтирани и рационализирани, както са тържищата "Слатина" в София, "Варна-порт" и пазара "Сандански" на гара Дамяница. На много места ще се изграждат и нови пазарни структури.

Проектът за изграждане на тържища и пазари за производителите на пресни плодове, зеленчуци и цветя се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие с кредит, изключително благоприятен за нашите условия. Вече са усвоени около 15 на сто от средствата за покриване на проектантските работи.
Вторият финансиращ източник е правителството на Германия с безвъзмездна техническа помощ, която покрива разходите за консултантската дейност по проекта.
Общинските ръководства в градовете също участват в проекта и представят терени и сгради, както и активно съдействие на своите специалисти. Същевременно, паралелно с този проект, се развива и съвместен проект с Департамента по земеделие на САЩ за изграждане на информационна система за пресни плодове и зеленчуци. Вече се издава и ежедневен бюлетин за тържищата в София, Варна и Пловдив, в който се публикува информацията за стоката - произход, опаковка, сорт, качество, цена. В активния сезон на оранжериите в този бюлетин се включва и допълнителна информация от 14 големи оранжерийни комплекса. Осъществен е контакт и с други информационни фирми и се издава международeн бюлетин за пресните плодове и зеленчуци, като в него могат да бъдат включени актуални информации от Германия, Полша, Унгария и други страни. Информацията от тържищата в София, Варна и Пловдив вече се публикува и в международния бюлетин на САЩ, който се разпространява в електронните медии.
В рамките на проекта за развитие на пазарната инфраструктура в селското стопанство, финансиран по Програмата "ФАР" на Европейския съюз, се изграждат и четири пазара за животни. За два от тях строителните планове са вече готови и са предоставени за одобряване от съответните общински власти в Севлиево и Вълчи дол. През август ще бъде обявен и търг за строителните работи. Крайният срок за изпълнение на проекта е 30 май 1998 г., а общият размер на инвестициите е 1,2 млн.екю.
Ръководството на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, изпълнявайки програмата за развитие на животновъдството, обръща особено внимание и на проблема за осигуряване на стопаните с елитни мъжки и женски разплодни животни.
В това отношение ние направихме проучване от опита на страните от Европейския съюз и започнахме изграждането на специализирани животновъдни пазари и тържища. По двустранния договор за българо-германско сътрудничество в областта на животновъдството е изграден пазар за животни в град Сливен. Германската страна финансира изпълнението на този проект със 150 000 дойче марки. Министерството предвижда да се изгради и голям регионален пазар за животни в град Плевен, който също ще бъде включен в проекта "Българо-германско сътрудничество".
Поставили сме задача на областните земеделски служби, съвместно с общинските ръководства, да търсят възможности за изграждане на по-малки животински пазари в останалите региони на страната.
По отношение на Вашия въпрос какво предприема правителството като цяло за създаване и функциониране на тържищата, Ви уведомявам, че то няма за задача да създава пазари, а само условия и правила за тяхното изграждане и дейност. Ние ще оказваме съдействие на всички, които проявят инициатива за свободно сформиране на пазарни субекти. В този смисъл правителството прие Наредба за лицензиране на желаещите да извършват дейност като стокови борси и тържища, която заедно със закона и правилника за неговото приложение урежда и функционирането на тези структури.
Надявам се, че отговорът ми Ви е удовлетворил. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Върбанов.
Има думата да изрази отношението си към отговора госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър. Аз мисля, че с въведението си направих ясно защо поставям въпроса. Поставям го като представител на определен район, на зърнен район, където проблемът все още стои открит.
В отговора на господин министъра много подробно и наистина с добри, с насърчителни данни, бе дадена информация за създаването и функционирането на борси за плодове и зеленчуци, както и намерения за изграждане на животински борси - борси за животинска продукция.
Аз обаче не чух достатъчно информация за тържища за зърно - както пшеница, така и царевица, ечемик. Въобще всичко това, що е зърнопроизводство. Пак повтарям, Добруджа е заинтересована от този тип тържище.
Ще помоля господин министъра да обясни най-малкото защо докато в определена посока има развитие структурата на тържищата на селскостопанска продукция - става дума за плодове и зеленчуци - то по отношение на зърното този процес изостава. В този смисъл, как счита, че той може да бъде насърчен? Счита ли, че ще е възможно това да стане в рамките на по-малко от една календарна година. Тоест, следващата реколта вече да бъдe договаряна на основа в рамките на съществуващи вече такива зърнени тържища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин министър Върбанов, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Ще Ви отговоря съвсем кратко.
Правителството създаде нормативната уредба, която е необходима за обособяването на борси и тържища. Сега инициативата на заинтересованите субекти ще бъде на първо място. Нормативната уредба я има. Просто от инициативата на хората от Добричко ще зависи кога в най-скоро време там ще има наистина една зърнена борса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Има думата народният представител Васил Клявков да развие питане към господин министър Върбанов.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин министър! Правя своето питане относно изкупната цена на млякото, във връзка с многобройни жалби, постъпили до мен и до областната земеделска служба в Пловдивска област, във връзка с изкупната цена на млякото.
От средата на месец юни спадна драстично цената на млякото от 250 лв. за литър на 200 лв., а напоследък на някои места тя е и под 200 - около 180 лв. за литър мляко. Тази цена е под себестойността на производството на мляко.
За да илюстрирам това ще дам следния пример. При среден млеконадой за годината от една крава от 5000 л - това е едно високо постижение, тъй като за страната средно от една крава се получава около 4000 л мляко. Има и от 5000, и от 6000, и от 3000 л за отделни животни, но средното е около 4000 и малко над 4000 л мляко от крава. Говоря в добрия случай - при 5000 л млеконадой за годината по 200 лв., това прави приход от 1 000 000 лв. Срещу този приход селските стопани имат следните разходи:
- От 2,5 т концентриран фураж. При сегашните цени по 240 000 лв. за т, това прави около 600 000 лв. за годината.
- 3 т люцерна - в момента цените са около 150 000 лв. за т, което прави 450 000 лв.
- Горе-долу е необходим 1 т слама, което е около 15 000 лв.
Или общо сумирано разходите са 1 065 000 лв., като тук не включваме разходите за лечение при болест на животното, не се включва рискът от смъртност при животните, не се включва и трудът на стопаните. Вие виждате, че при това положение и в момента разходите са по-големи от приходите на млекопроизводителите.
Ако тези цени се задържат и това положение остане така, това ще означава, че ще има масово клане на животни и ще намалее общият брой на кравите, а не само на тях. Подобен е проблемът и с овцете. Всички знаете, че животновъдството лесно се унищожава, а се създава отново трудно и за дълги години.
Освен обективните фактори обаче за тези ниски изкупни цени, като свръхпроизводство - всички разбираме, че в момента има свръхпроизводство на мляко и млечни продукти, които не могат да бъдат реализирани изцяло на пазара - има и много субективни причини, според производителите от Пловдивски регион, от който съм народен представител.
В тази връзка ще дам следния пример. Най-големият фактор за ниските цени в нашия регион, това е монополното положение на "Сердика" АД - Пловдив, което й позволява свободно да играе с цената на млякото.
Освен ниската изкупна цена селските стопани са притеснени и от нелоялни действия на изкупвачите на мляко, които без да дават възможност на стопаните за измерване на маслеността - индивидуално и на място - събират млякото в общи цистерни. Най-вероятно по пътя те се разреждат с вода и във входа на предприятието се отчита ниска масленост, повишена киселинност - просто няма индивидуален контрол на животните - и с това също се удря по цената на производителите.
Правят се и други нарушения, като на места при осчетоводяването на изкупуването на мляко се отчитат по-малки количества на по-висока цена. Като обща стойност парите, които са отчитани като разход за изкупвателите са равни на това, което действително е платено, но то е платено на по-ниска цена за по-голямо количество. По този начин предприятията, които изкупуват имат възможност да скрият част от своя оборот и от своята печалба пред данъчните органи.
Господин министър, като се анализират горните факти е видно, че трябва да се вземат неотложни мерки за спасяването на животновъдството, в частност млекопроизводството в нашата страна.
Моля да отговорите какво ще предприеме Вашето министерство в тази посока?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Клявков, в условията на пазарно стопанство при свободно формиране на цените преходният период за съжаление показва и редица негативни тенденции.
Аз лично не мога да приема, че изкупната цена на млякото в някои райони на страната е такава, каквато е пазарната цена на минералната вода, за която се изразходват само средства за транспорт и бутилиране. Млякото и млечните продукти са основни храни както за децата, така и за по-голяма част от възрастното население. Именно затова снижаването на изкупната цена на млякото е въпрос колкото материален, толкова и морален. Едновременно с това ще припомня, че в цял свят някои маркови безалкохолни напитки, като кока-кола например, са по-скъпи от млякото. Но и без кока-кола българите могат да преживеят, докато без мляко и млечни продукти не могат.
Показателен е и случаят с изкупната цена на кравето мляко от производителите, за които вие споменавате в своя въпрос, и сте напълно прав, че механизмът от производство на суровината до крайния продукт и неговата пазарна реализация все още е неефективен, в ущърб на производителя и на потребителя.
Основните причини за това са: предимно дребни частни стопанства, характерни с екстензивно производство на краве мляко, липсата на пряк контакт в много случаи между производителя и преработвателя. Съществуват все още някои райони в страната, където монополът не е разбит. Такъв е навярно случаят и със "Сердика" АД - Пловдив.
Направеният от Вас анализ за производствените разходи, включващи само фуража, са обективни, но касаят само отделни райони на страната с интензивен начин на отглеждане на животни. В останалите райони на страната разходите са с 10-15 на сто по-ниски. По наши изчисления към м. юни 1997 г. себестойността на 1 литър краве мляко е 409 лева и 80 стотинки. Като основни консумативи, формиращи себестойността в голяма част от фермите, са фуражите, ветеринарното обслужване и медикаментите, електроенергията, горивата и водата. Те формират около 80 на сто от себестойността на млякото.
При заложена печалба 10-15 на сто, в която е калкулиран и труда, изкупната цена на 1 литър мляко не би трябвало да падне под 340-350 лева за литър. Опасенията, че при такава цена крайният продукт ще стане непродаваем са неоснователни.
Както вече споменах, формирането на една нормална печалба по веригата при спазване на технологията на производството, осигуряване на високо качество на изходната суровина и ефективен контрол върху нея ще калкулират цена, която няма да се различава драстично от сега действащата на пазара.
Бъдещото ни интегриране с Европейския съюз налага нови функции на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, които основно са препоръчителни, отчасти регулиращи и в никакъв случай планово-административни и командни. Основен регулатор все пак ще бъде пазарът, търсенето и предлагането.
В какъв аспект конкретно може да въздейства Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа?
Първо, разграждане монопола и създаване на алтернативни частни сдружения между производител и преработвател, каквато е перспективата във всички европейски страни.
Второ, даване на инвестиционни кредити от Държавен фонд "Земеделие" за създаване на конкурентноспособни частни стопанства.
Съвместно с Министерство на промишлеността можем да разработим препоръчителни схеми на финансиране, от страна на преработвателя, при гарантирано качество на изходната суровина, от страна на производителя. При плавно прилагане на такава схема не е дълъг периодът за създаване на акционерни дружества между двете страни.
Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа чрез международни проекти, в които участва директно или чрез свои структури, изгражда лаборатории за количествен и качествен контрол на млякото. Създаването на ефективна действаща система от такива лаборатории е въпрос на недалечно време.
Не е тайна, че в преходния период голяма част от висококласните животни на страната, преминавайки в частни стопанства, постепенно загубват чрез поколенията си своите качества. За голяма част от частните животновъди изкуственото осеменяване е скъп метод, а някъде и неправилно разбиран.
Осигуряването от страна на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа на средства за поевтиняване на тази услуга ще възвърне ефекта от печалбата многократно.
Основните компоненти на млякото в процент и протеин и процент и мастни вещества, както и тяхната корелация, са от основно значение за преработвателя. Тоест, чрез повишаване на генетичните заложби на националното стадо по определени признаци ще достигнем оптимални разходи, оптимална изходна продукция, оптимален рандеман на крайния продукт. В това отношение Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа работи активно, но за съжаление резултатите не могат да дойдат толкова бързо. Въпрос на време е частният стопанин да осъзнае необходимостта от специализирани курсове и консултации за ефективно управление на своето стопанство. Чрез нашите структури ние осигуряваме тяхното провеждане по различни теми и във време, удобно за желаещите да ги посещават.
Уважаеми господин Клявков, вероятно не съм отговорил пунктуално на Вашите въпроси, свързани с изкупната цена на млякото. Смятам обаче, че в министерството проблемът е ясен, разискван е и се търсят пътища за неговото бързо разрешаване. В това отношение ние се надяваме, че ще срещнем разбиране и подкрепа от страна на Министерството на промишлеността, в чийто ресор са вече предприятията, изкупуващи и преработващи млякото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Господин Клявков, имате думата да зададете до два уточняващи въпроса, ако имате.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Аз искам най-напред да благодаря на господин Върбанов за направения отговор. Целта на моето питане беше именно към това да насоча министерството, към този голям проблем. Виждам, че в министерството се работи и то усилено и има изградена стратегия в тази насока и вярвам, че тя ще даде поне първите си плодове за догодина. Благодаря на господин министър Върбанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата Никола Койчев да развие питане към господин Иван Нейков - министър на труда и социалната политика.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър на труда и социалната политика, напоследък професионално уважаваният лично от Вас и от мен Институт по синдикални и социални проблеми огласява данни за издръжката на живота в страната през последните месеци.
Моят въпрос е: какви са официално определените от повереното Ви министерство социални и жизнени минимуми за месец юни, или ако не сте успели, за месец май? И как оценявате равнището на жизнения стандарт в страната в тези дни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Министър Иван Нейков има думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Койчев, аз ще си позволя, за да има ясноста както във Вашето питане, така и в моя отговор, отново да прочета Вашия въпрос:
"Моля да отговорите какви са официално определените и признати социални жизнени минимуми?"
Господин Койчев, аз Ви моля да ми позволите да запазя уважението си към Вашия професионализъм, защото Вие много добре знаете, че официално определени и признати равнища на социален екзистенц-минимум в страната няма. Вие много добре знаете защо няма.
През изтеклите години в резултат на влошеното социално-икономическо и финансово състояние на страната доходите на хората трайно изоставаха както минималните, така и средните доходи. По никакъв начин покупателната способност на тези доходи не отговаряше на потребностите на огромната част от населението.

Особено голямо беше изоставането през 1996 г. и особено през първите месеци на 1997 г., когато в резултат на хиперинфлацията точно тези доходи на населението намалиха особено чувствително покупателната си способност.
Въпреки това, въпреки огромните усилия, които изпитваше тогава държавата, от февруари месец насам бяха проведени неколкократни индексации на размерите на защитените доходи и така постепенно, но неизцяло - категорично неизцяло, започна възстановяването на покупателната способност в сравнение в равнищата от последните месеци на 1996 г.
Казах, че знаете защо няма официално определени равнища на социален екзистенцминимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам.
Моля за тишина в залата. Това е уважение към министъра, който отговаря на питането.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Защото в продължение на няколко години социалните партньори и работодатели, и синдикати многократно поставяха въпроса пред изпълнителната власт да бъде определен прагът на бедността в България. Да може политиката, която се води, да се отчита и да се измерва с този праг на бедността. Въпреки тези многократни предложения нямаше такава воля от страна на правителствата да бъде определен този праг.
Сега стремежът на Министерство на труда и социалната политика е да се провежда една ежедневна, открита, измерима, консултирана със социалните партньори социална политика, политика, която ще стъпи именно на официално установен и периодично обявяван праг на бедността. За първи път и то само месец след като правителството дойде и пое своите функции, по инициатива на Министерство на труда и социалната политика беше предизвикан такъв диалог. Бяха поканени широк кръг участници в дискусията както социални партньори, така и видни учени, така и специалисти, работещи в тази сфера, и започна дискусията за определяне прага на бедността в страната. Досегашната практика в редица страни методът за изчисляване на социалния екзистенцминимум да се базира на една основа от набор от стоки и услуги, всички знаем, не е единственият. Нашата цел е да намерим най-подходящият за България начин за определяне границата на бедността. Ние считаме, че тази величина следва да бъде плод на обществен консенсус между правителството, социалните му партньори и всички заинтересовани институции, които имат отношение към изчисляването на този праг.
Аз съм издал заповед, с която е формирана широка работна група, в която участват онези специалисти, които обществото е признало, че работят, и то активно и авторитетно, в тази сфера. Тази група започна своята работа. Предстои в следващите месеци да бъде изработен експериментален, бих го нарекъл, или един работен модел на прага на бедността, който ще бъде проверен в практически условия още през този есенно-зимен период. Имаме в тази посока и подкрепата на международни институции, които не само ще финансират, които ще ни дадат възможност да ползваме опита и на други страни и съм убеден, че през 1998 г. България ще има своя, официално установен праг на бедността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Господин Койчев има правото на два уточняващи въпроса.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър! Все пак Вие сте ръководител на едно икономическо министерство, а в икономиката се борави с числа. И когато този парламент подкрепи единодушно точка 2 от декларацията за справедливо разпределение на социалните тежести и по дефиниция на Демократичната левица за поносима социална цена, народното представителство имаше предвид, че и тези словесни текстове ще имат своите количествени и числови измерители.
Аз повтарям въпроса си. В министерството макар и да няма официално признати методики и след като досегашните правителства не са оторизирали националната статистика да върши тази дейност, както е в някои други общества, все пак бихте ли съобщили някои числа за социалния екзистенцминимум за месец май или месец юни - по-добре. Такава методика има. И за да бъда убедителен, ще Ви съобщя, че по време на нашето правителство през декември съотношението минимална работна заплата към социален минимум беше от порядъка на 65 на сто. А днес, ако стъпим на съобщенията на Института по социални и синдикални проблеми, то е непоносимите 20-25 на сто.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Как може да говорите такова нещо!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Работя по съобщения на конкурента. Това е право на уточняващ въпрос, господин Димитров. Ако на Вас не Ви стига компетентността, слушайте и записвайте. Но тук имам право на питане и на уточняване пред българската общественост - на какъв хал е тя сега.
Моля Ви за конкретен отговор, господин министър.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Как не Ви е срам!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Как ще ме е срам, аз говоря засега. Нека да говорим и за декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Койчев.
Министър Иван Нейков има думата, за да отговори на уточняващия въпрос.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Койчев! Аз се чувствам малко некомфортно, че трябва да поискам от един виден парламентарист да се придържаме към правилата за работа в парламента. Но Вие задавате нов въпрос. Аз повторих ненапразно Вашия въпрос: "Моля да отговорите какви са официално определените и признати социални и жизнени минимуми". И повтарям: такива няма поради липсата на воля от страна, включително и на вашето, правителство. В продължение на много месеци социалните партньори категорично настояваха: ако ще се води социална политика, нека да има критериите на тази социална политика, нека да кажем кои са социално слабите в България. Вместо това се твърдеше, че вижданията на социалните партньори нямали нищо общо с реалността.
Вие говорите за декларацията, която приехте. Нима това не е позиция на правителството в подкрепа на декларацията?! Само един месец, след като правителството започва да изпълнява своите функции, министерството започва да работи за обществен консенсус по приемането на такъв социален минимум, по такъв праг на бедността. Нима Вие точно като професионалист смятате, че за една седмица двама души могат да определят официалния праг на бедността на една държава в края на ХХ век?! Нима Вие като професионалист бихте казали с лека ръка в този праг на бедността влиза ли имуществото на един човек или не влиза?!
Много добре знаем колко сериозен, тежък и значим въпрос е определянето на прага на бедността. Това, което Вие искате, за да сравните декември, можем да го сравним, разбира се, че можем да го сравним. Просто през декември и януари средната заплата беше 10 долара, а сега средната заплата е 70-75 долара. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Но от това на някой става ли му по-топло? Това отново не е отговор на въпроса къде е бедността в България, а е опит да се прехвърли топката от болната на здравата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Господин Койчев има правото да изрази мнението си от отговора.
Колеги, моля за спокойствие в залата. Не ме принуждавайте да пристъпвам към санкции. Господин Баташки, много Ви моля да не създавате неприятна атмосфера.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин министър! За да задам питаме, съм се водил от две съображения.
Аз знам как да намеря тези данни, но не искам да поставям в неудобно положение вашите служители, че удовлетворяват конституционното право на един народен представител на държавна информация. Затова я искам чрез Вас.
Второ, въпросът го задавам конкретно, за да дискутираме съвсем добронамерено и обективно пред българската общественост, която сега ни гледа и слуша, за състоянието на бита на средния български гражданин и определени социални групи - работещи, деца, пенсионери, което го има във вашето министерство. И аз дълбоко се съмнявам - Вие не сте на сто дни, а сте на повече от сто дни министър, че не знаете, че има такива данни. Вие сте орган за провеждане на държавната социална политика и тази държавна социална политика може да я водите и без социално партньорство. Данни има, макар и приблизителни.

Ето ви, ако стъпим вече на числата, които са огласени от Института за социални и синдикални проблеми. Днес средната работна заплата е по-ниска от социалния минимум в страната. През този декември, който Вие цитирате, със спадналата заплата, не този декември стана 8-10, стана, когато вече министрите и депутатите си пазеха главите от камъните на някои хора, които тук имаха наглостта да говорят, и се промениха тези съотношения. Тогава средната заплата беше по-голяма от социалния минимум на работещ. Сега е около две трети. Да не говорим, че максималната пенсия, както и да изчисляваме екзистенц-минимума за пенсионер, е по-ниска.
И господин министър, като представител на правителството, аз бих Ви посъветвал: наблюдавайте и знайте какво става във Вашето министерство, но в същото време освен политика на доходи, освен наблюдение на цена на издръжка на живота, обърнете внимание и на поведението на Вашия колега, който седи пред Вас - за ценовата политика, за тази преждевременна либерализация в страната.
Не е нормално, господин Василев, през юли месец цената на градинските зеленчуци да е по-висока от цената на оранжерийните.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Питането към кого е, госпожо председател?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Аз говоря на господин министъра, той да го предаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Койчев, Вие сте с много опит. Нека да се придържаме към темата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не е нормално Вие спокойно да ми отговаряте, че търсите социално партньорство, господин министър, след като за първите шест месеца обемът на купените стоки в страната е 40 на сто по-малък. България не е във война! И ще ме убеждавате тук, че трябва праг на бедността и т.н., при положение че Вашето министерство има готовност. Желателно е да започнете да работите, есента ще има отново питане по този въпрос. Засега ще работим с данните на КНСБ и ще осветляваме българската общественост, че правителството на България няма държавна социална политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Койчев.
Министър Иван Нейков пожела думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин Койчев, първо, аз искам да Ви поздравя за това, че се отнасяте с уважение към данните на един уважаван социален партньор на правителството, какъвто е КНСБ. Питам се само защо не го правехте преди една година, но това е, приемете го като едно... (Единични ръкопляскания в залата.)
Вие отново изразявате, първо, за мен това е обидно отношение към Министерството на труда и социалната политика, но, второ, аз се опитвам да разбера Вашата логика. И тя е наистина безупречна. Това е Вашата логика за функциите, които според Вас трябва да изпълнява Министерството на труда и социалната политика. Значи то трябва да крие информация, то трябва по някакъв начин да деформира данните, които да подава на обществото, за да бъде то изгодно за една или друга цел. Напротив! Вместо по този начин, по който сега постъпвате, всеки един от вас, включително и Вие, както и всеки един от социалните партньори, както всеки един от гражданите има право да дойде в Министерството на труда и социалната политика и да попита: "Интересува ме тази цифра, интересува ме това положение, интересува ме какво е положението по този и този въпрос?"
И всеки ден идват хора в министерството. Трябваше много време, за да бъдат убедени служителите на министерството, че тази цел, която им е била поставена от правителството на БСП преди изборите, а тя е била: "нямате право да давате информация", хората не смееха да се срещнат с журналисти вътре в министерството, криеха се по стаите. Ето това е била функцията на Министерството на труда и социалната политика. А сега това е входът на обществото към изпълнителната власт. И не е начинът този, според мен допуснахте тактическа грешка в начина, по който поставихте въпроса. Можехте по друг начин да постигнете целта си. Да, ние следим през цялото време развитието на цените, на доходите на хората и се опитваме заедно със социалните партньори стъпка по стъпка да подобряваме покупателната способност. Но не превръщаме това в политическа карта, защото целта ни е да се повишава стандартът на хората, а не да доказваме един на друг кой е по-велик и по-гениален.
Още веднъж ви казвам: Бастилията е разрушена, Министерството на труда и социалната политика не е място за криене на информация, а е място да получава цялото общество информация по всички въпроси, които го интересуват. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Нейков.
Следва актуален въпрос от народния представител Петър Владимиров Димитров към министъра на търговията и туризма господин Валентин Василев.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, въпросът беше по информация от работещите в дружеството, но от 21 юли 1997 г. е факт.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ЛЕВИЦАТА: Министърът трябва да слуша въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Очевидно написали са му какво ще отговаря, така че няма нужда да слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Димитров, понеже аз не огласих тематиката на въпроса, затова колегите Ви призовават да я огласите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е относно политическо уволнение във "Валентина - Варина" в град Варна. Въпросът е към министър Валентин Василев, който в момента активно е зает с частни разговори по време на парламентарно слушане.
По информация от 21 юли 1997 г. на работа се възстановява бившият изпълнителен директор Лазар Стоянов Панайотов. Господин Панайотов е освободeн от длъжност на 26 юли 1996 г. след многократните настойчиви искания на синдикалната организация. За трите и половина години управление на господин Панайотов дружеството е докарано до състояние на фактически фалит. До 30 юни 1996 г. загубите на дружеството достигат 9 млн. 968 хил.лв., заедно със задълженията от 23 млн. 479 хил.лв. сумата превишава собствения капитал на дружеството от 28 млн. 475 хил.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, моля за тишина! Не се чува актуалният въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Под претекст, че са губещи, са закрити обекти на дружеството - магазините в Шумен, Силистра, Русе, Разград, Нови пазар, Каспичан и Балчик, като заедно с това са закрити и 50 работни места.
Извършените финансови и данъчни ревизии констатират нарушения и персонално нанесени щети на дружеството от господин Панайотов за 692 000 лв. За финсовите му нарушения с N 109-17 от 14 юли 1997 г. във Варненската районна прокуратура е заведена преписка. Провежданата в момента данъчна ревизия е установила укриване на приходи и невнасяне на дължими данъци от дружеството през 1994 г. за няколко десетки милиона лева. Точният размер и вината на господин Панайотов за изтичане на средствата от дружеството и укриване на данъци тепърва ще се установява.
Назначаването на ново ръководство на "Валентина-Варина" - Варна през юли 1996 г. в лицето на Тодорка Павлова води до преодоляване на тежкото финансово състояние на дружеството. Още в края на 1996 г. натрупаната за първото полугодие на годината загуба от 1 млн. 235 хил.лв. е покрита. Изплатени са всички забавени плащания към доставчици и бюджета и е погасен завареният и необслужван кредит от 4,5 млн.лв. Дружеството ограничава работата на консигнация, заработва със собствен оборотен капитал и възстановява загубените търговски позиции във Варна и Добрич. В началото на 1997 г. започва и самостоятелно производство на мъжки ризи с марката "Валентина-Варина".
Главният недостатък на изпълнителния директор Тодорка Павлова е, че не просто е член на БСП, тя е заместник-председател на Общинската организация на БСП във Варна.
Единственото предимство на господин Панайотов е неговата политическа принадлежност, който пък е член на СДП в СДС. С неговото завръщане се цели да се попречи на работниците и служителите да приватизират дружеството чрез работническо-мениджърска приватизация и то да бъде закупено от господин Панайотов. За тази цел той е създал вече две дружества.
Уважаеми господин министър, моля да дадете отговор на следния актуален въпрос: следва ли за ръководители на държавно дружество да се възстановяват хора, които вече са доказали своята некомпетентност и с действията си са нанесли вреди на държавата-собственик и на работещите в предприятието? Редно ли е управлението на предприятието да се предостави на неговия потенциален купувач, чиято цел е да го закупи на най-ниска цена, след като го е довел до фалит? Какъв ще бъде социалният ефект от подобно назначение, след като целият колектив е изразил протеста си срещу този ръководител? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министърът на търговията и туризма господин Валентин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам най-напред, преди да започна отговора, да благодаря на всички народни представители за това, че вие днес приехте Закона за спекулата на две четения и Закона за цените на първо четене. Благодаря ви, тъй като това са част от законите, които могат да сложат ред във вътрешния ни пазар.
Искам от тази трибуна да се обърна и към всички недобросъвестни търговци, които използваха празнотите в нашето законодателство, да започнат да спазват правилата, тъй като ние ще бъдем безкомпромисни към тях.
Уважаеми господин Димитров, отговарям на Вашите въпроси. Всъщност Вие сам дадохте много от отговорите. Аз обаче ще се опитам да коригирам част от Вашите отговори, тъй като те не са верни.
Вие твърдите, че в прокуратурата е заведена преписка срещу господин Панайотов. Аз тук ще ви оставя след това бележка от прокуратурата, че такава преписка наистина е била заведена по желание на Вашата партийна органиазция, но след това тя е била прекратена. Ето я преписката. (Показва документ, реплики от мнозинството.)
Второ, Вие твърдите, че има някакви нарушения, отразени в ревизионен акт. Аз мога да Ви уверя, че до този момент в министерството не е постъпил никакъв ревизионен акт. Има си ред, по който постъпват тези ревизионни актове. И ако в такъв ревизионен акт има наистина отразени тези нарушения, за които Вие говорите, аз ще бъда безкомпромисен и ще направя това, което съм правил винаги досега. Въобще не се съмнявайте. Но докато пред мен няма ревизионен акт с установени нарушения с подпис и печат, всичко това за мен са само празни приказки и слухове.
Трето, по отношение на финансовото състояние на дружеството. Наистина финансовото състояние на дружеството е било тежко. Но ако погледнете историята на цялото това дружество ще видите, че именно заради ликвидирането на тези обекти, магазини, дружеството тръгва да излиза на добър финансов резултат. Защото всички тези магазини са били под наем. Били са под наем всички. Ето тук има справка, вие можете да я погледнете. Тези магазини вече не се ползват от дружеството. Там и търговията не е вървяла. Именно затова дружеството, след като се е освободило от тези губещи обекти, излиза на малка печалба.
Що се отнася до твърденията за приватизация от страна на господин Панайотов, аз мога да ви кажа, че няма никаква заявка, дори няма открита процедура за приватизация. За "Валентина-Варина" не е определен способът за приватизация. "Валентина-Варина" ще се приватизира и колкото повече клиенти има, желаещи за приватизация, толкоз по-добре. Нито господин Панайотов, нито дружеството ще определя цената. Цената ще се определя от лицензирани фирми, както знаете, и ще я получи този, който даде най-много пари, включително ако това е вашият партиен функционер. Който даде най-много пари, той ще получи предприятието. Доколкото знам, обаче, самата госпожа Павлова също е сформирала една група за приватизация.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): С колектива.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: С колектив, разбира се. Друга част е сформирала друга група. Има сформирани три групи. Много хубаво. Идеално. По-хубаво от това нещо няма.
Така че всички Ваши забележки за мен нямат никакво основание. Ние ще вървим към бърза приватизация. Въпросът е, че в отговорите, които Ви давам, Вие ще видите, че аз в министерството заварих 800 процедури, които е трябвало да бъдат открити и нищо не е работено по тях с години. Сега изравяме папки от 1994, 1995, 1996 г. и то най-вече на такива колективи, за които Вие говорите. Вие сте задържали умишлено тази приватизация. Сега седя до 12 ч посред нощ заради това, че вие не сте си свършили работата, да вадя стари прашасали папки с намерение за приватизация от колективи. (Весело оживление.) Не се смейте, елате да проверите. Всичко се води с подпис и печат. Елате да проверите колко заявки е имало от колективи по чл. 35 и колко са придвижени от вашето правителство. Нищо не е придвижено. И в случая там Ви отговорих писмено, ускорили сме процедурите и до м. септември това ще стане, защото това е нашата политика.
Накрая, тъй като Вие говорехте много за професионализъм, искам да Ви кажа, че господин Панайотов е с висше икономическо образование, работил по специалността повече от 14 години, докато госпожа Павлова, както виждам от справката, е работила преди всичко като организационен работник на БКП и БСП. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Василев.
Господин Димитров има право на реплика. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): По първия въпрос, който поставя господин Василев, аз смятам, че упреците, които се отправят към управлението на левицата и забавянето на приватизационните сделки, това беше тежка цена, която ние вече платихме. Платихме я на 4 февруари. И пак на 4 февруари беше подписано споразумението да няма повече политически уволнения.
Аз Ви питам, господин министър, Вие не казахте защо я уволнявате, освен за това, че тя е член на ръководството на общинската организация на БСП. Или смятате, че в България членовете на БСП не бива да работят в държавни структури? Ако това е позицията на министерството, заявете я, за да се знае. Освен това Тодорка Павлова е член на работническо-мениджърския колектив. От 88 човека, 72 човека искат да закупят предприятието. Това е простата истина. На тези 72 в момента се пречи, като се връща бившият ръководител, за да им окаже пряк натиск. Аз съм убеден, че сега ще последват масови уволнения на служители, тъй като той затова се връща. А той беше уволнен по искане на същите тези хора. Ами че, другарю..., господин Василев, простете. (Смях в залата.) Смятам, че това, което искам да кажа, много подхожда думата "другарю", тъй като нали затова беше подскачането, за да може глас божий да бъде глас министерски. Значи гласът народен през миналата година беше този ръководител да бъде сменен. Сега вие връщате същия човек, срещу когото всички работещи възразиха, връщате го на работното място. Какви ще бъдат последиците?
И по отношение на това, което казахте, че няма документи. Ако Вие смятате, че копията от ревизионните актове, които един народен представител Ви представя, са документи без значение, дайте да се разберем, аз искам да зная тогва кой може да представя документи и тези документи да имат значение за министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Право на дуплика има министър Валентин Василев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Димитров, извършвам промени в ръководството именно заради това, защото искам да съм сигурен, че няма да се случи това, което се случи с приватизацията, за което говорихме тук преди малко. Правителството има политика и госпожа Павлова именно поради тази политика ще тръгне да приватизира, а не поради вашата политика. Ние ще ускорим приватизацията. И тези смени аз ги правя именно заради това, защото не е работа на държавата да се занимава с такава дейност.
Второ, Вашето изказване ми показа, не зная дали изобщо да се връщам на Вашите думи, но от това, което казвате, Вие не сте си извадили поука от всичко, което стана. Вие си платихте цената. Да, паднахте от властта. Но питате ли българския народ каква цена плати? Ето тук господин Койчев преди малко задава въпрос, ама не отговаря чия е вината за цялото това нещо. (Реплика от народния представител Никола Койчев.) Да, за шест месеца ние успяхме да сложим някакъв ред. За шест месеца инфлацията, която беше при вас 3000 на сто, сега е 0,8 на сто, господин Койчев. (Реплики от ДЛ.) Защото, господин Койчев, вие бяхте докарали заплатата до 10 долара, до 5 долара. Сега изчислете колко е заплатата. (Реплики от ДЛ.) И не сте Вие този, който ще дава оценка. Българският народ даде оценка и тя не беше във ваша полза. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Василев.
Следва актуален въпрос от народния представител Стоян Райчевски, относно мерки за ограничаване на престъпления против интелектуалната собственост към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев.
Заповядайте, господин Райчевски.

СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Бонев! Нашата общественост и чуждите ни партньори научават със задоволство за успешните акции на органите на икономическата полиция на Министерството на вътрешните работи срещу организираната и неорганизираната престъпност, в това число и срещу престъпления против интелектуалната собственост. От началото на 1997 г., както е известно, са извършени множество проверки от служители на икономическата полиция в цялата страна, като акциите са обхванали над 170 видеотеки, 15 кабелни телевизии и др. Въпреки това в световната преса името на България се цитира като един от най-големите пирати в света. Статистиката, която посочвам за направените проверки, е по времето, когато е внесено питането. Към нея искам да добавя, че лошата слава на България създава редица проблеми и за нашето интегриране в европейските и евроатлантическите структури. Ние сме не само един от най-големите интелектуални пирати, а последните сведения сочат, че България в тази класация се нарежда на второ място - след Китай. Бяхме трети, но минахме преди Русия.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви мерки възнамерява да предприеме Министерството на вътрешните работи за ограничаване на престъпленията против интелектуалната собственост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Преди да започна отговора на въпроса, бих искал да направя някои уточнения. Това, което не се разбира, включително и на Запад, е свързано с факта, че самите поточни линии за производство на компактдискове се схващат като източник на злото. Смята се, че трябва да се спре самото производство на компактдискове, за да се реши проблемът с пиратските дискове.
Това е позиция, която ние не приемаме, защото производството на компактдискове е една от малкото хайтехнологии, които са останали в България. Ние обясняваме, включително и на посланиците от западните страни и Съединените американски щати, че проблемът не е в това, че се произвеждат компактдискове. Проблемът е в това, че върху тях се отпечатват пиратски записи. Защото само производство на компактдискове може да се приеме като една печатница. Една печатница, в която е отпечатана някаква пиратска книга, не се закрива.
От тази гледна точка проблемът за борбата с пиратските копия върху компактдисковете се усложнява. Проблемът се усложнява от това, че ние не можем просто така, както ни налагат, да затворим тези поточни линии и да решим всички въпроси.
Производството на компактдискове CD-audio в България започва от 1991 до 1992 г., когато "Дискови магнитни оптически носители" - Стара Загора (предприятие в състава на ДЗУ ЕАД) закупува от фирма "Филипс", Холандия, техника за производство на матрици и компактдискове. Първоначалната идея е била да се произвеждат оптически носители за компютри, но настъпилият срив на българската електроника и загубите на основните пазари довеждат до необходимостта оборудването да се използва за производство на компактдискове, към които се проявява силен интерес в световен мащаб. В периода 1994 - 1995 г. са закупени и инсталирани три линии за отпечатване на компютърни дискове, а в момента броят им е увеличен на девет. Проблемът с производството и разпространението на пиратски компактдискове стои пред всички български фирми, работещи в тази област. Тук в частност искам да кажа, че включително и претендиращите световни звукозаписни компании, които имат представителства у нас и които се опитват на нашия пазар да произвеждат дискове, също ги засичаме, че поръчват пиратски копия.
В последните няколко години българското законодателство направи сериозни крачки за уеднаквяване и влизане в крак с европейското и световното законодателство по защита на авторските и сродните нему права. Приет е Законът за авторското право и сродните му права, ратифицирани са различни международни конвенции - Бернска, Римска, Женевска; прието бе и Постановление N 87 на Министерския съвет, уреждащо реда за установяване на правото за възпроизвеждане и разпространение на звуко- и видеозаписи. Тези нормативни актове уреждат в най-общи линии гражданско-правните отношения между отделните субекти на интелектуалната собственост и санкциите им са административно и гражданско-правни.
За да докаже значимостта на проблема и съпричастността на Република България в борбата с интелектуалното пиратство, българският законодател създаде нов раздел седми на глава трета от Наказателния кодекс - "Престъпления против интелектуалната собственост, които предвиждат наказателна санкция".
След извършената проверка в края на март 1997 г. срещу производителите на пиратски компактдискове и приемането на Постановление N 164 на Министерския съвет от 1997 г., регламентиращо проблемите с временния внос на компактдискове и производството на CD-ROM, реакцията на официалните американски власти спрямо Република България е силно смекчена. Страната е включена в списъка за 1997 г. на "Наблюдаваните страни по Секция "Специална 301" на Търговския закон на САЩ. Това означава, че се отчита постигнатото в борбата с пиратството, но България продължава да бъде в полезрението на компетентните органи. Опасността от налагане на икономически санкции срещу страната за 1997 г. отпада.
Посолството на САЩ в своето официално становище е отбелязало, че се отчита постигнатото, но че борбата с пиратството в страната трябва да продължи и че в края на 1997 г. от страна на американските власти ще бъде проведен извънреден преглед (проверка) на постигнатото.
Обезпокоителен е фактът, че в Западна Европа все по-често се засичат пиратски компактдискове със SID-код на български производители, какъвто е случаят със заловените 100 хил. броя в Амстердам.
През март 1997 г. МВР проведе първата по рода си мащабна проверка на територията на цялата страна за установяване на незаконното производство на компактдискове. В резултат на проверката бяха установени следните нарушения:
- липса на SID-код производствата в столичната фирма "CHLS-Холдинг" - линията е на територията на "Балкантон", и фирмата "Унисон CDM" - Ботевград, от която бяха иззети 1400 компактдиска;
- във Велико Търново са иззети дискове от фирма "SMC";
- в Стара Загора е била установена нелицензирана продукция, изнесена и транспортирана във Велико Търново. Линията за производство е собственост на "Унисон". Около 6000 компактдиска са иззети и предадени на Министерството на културата за анализ и експертна проверка.
През април 1997 г. в резултат на извършена проверка от органите на МВР в град Сандански, са заловени 155 хил. нелегитимни, тоест пиратски компактдиска, предназначени за износ в Република Македония.
На 19 юни при проверка, извършена от МВР на територията на Ботевград - фирма "Унисон - CDM", е установено, че двете машини работят с матрици със заглавие без платени авторски права и без SID-код на едната машина. Иззети са 44 броя матрици за запис и 5070 компактдискове със заглавия без платени авторски права.
На 19 юли 1997 г. на територията на община Несебър органите на МВР разкриха дистрибуторски склад за окомплектоване и разпространение на нелицензирани компактдискове. Открити и иззети са 12 100 компактдиска. В резултат на проведените оперативно-следствени мероприятия е установен доставчикът на иззетите нелицензирани компактдискове. Задържан и привлечен като обвиняем е Александър Бориславов Рогачев, живущ в София. Той е изпълнителен директор на фирма "Арамис" АД - София и освен това има още една собствена фирма. Продължава работата по установяване на двамата му съучастници. Образувано е следствено дело.
Интелектуалното пиратство ощетява държавата, тъй като пиратите не плащат данъци и износни такси, не осъществяват сериозни инвестиции в икономиката на страната, рушат нейния международен престиж. Често срещани са случаи, в които бързата и лесна печалба от пиратството служи за финансиране на други незаконни дейности и престъпни групировки.
За да ограничи престъпленията против интелектуалната собственост, Министерството на вътрешните работи е предприело следните мерки:
- С цел активизиране и координиране работата за защита на интелектуалната собственост е създадена работна група с представители от НСС, ЦСБОП и ДНП, която периодично анализира придобитата информация и набелязва съвместни мероприятия по конкретни дела и сигнали за ограничаване производството и разпространението на пиратски компактдискове и използването им в чужбина.
- Разработват се допълнителни мероприятия съвместно с Министерството на финансите за установяване и възстановяване на укрити такси, данъци и акцизи на български фирми, занимаващи се с производство и разпространение на интелектуални продукти. Интелектуалното пиратство в страната и износът зад граница на пиратска продукция може да се ограничи чрез допълнение в Закона за акцизите.
- Осъществява се по-ефективен контрол и взаимодействие от страна на МВР и Министерството на културата - отдел "Авторско право", при получаване на сигнали за констатирани нарушения, свързани с лицензирането на български фирми.
- Засилено е оперативното наблюдение на представители на водещи международни фирми и организации - производители и разпространители на звуко- и видеозаписи, с цел недопускане нарушаването на националните икономически интереси.


Координират се действията на Министерството на културата с компетентните служби в МВР и Главно управление "Митници", които осъществяват постоянен контрол и проверки по цялата линия на производство и разпространение в страната и износа в чужбина на пиратски аудио- и видеопродукти. Предприемат се допълнителни мерки за контролиране на временния внос и последващ реекспорт на компактдискове. Има предложение за допълнение на Постановление N 87 на Министерския съвет от 1996 г. за регистрационен режим на временен внос и реекспорт.
Засилен е контролът от страна на МВР и туристическите фирми за пресичане на разпространението на пиратски компактдискове в българските курорти. Правят се регулярни и внезапни проверки на производителите и разпространителите в страната.
Предприемат се съгласувани действия от страна на МВР, Министерството на външните работи и Министерството на културата по своевременното информиране на международните институции за постигнатото в борбата с аудио- и видеопиратството и приетите законодателни мерки. Тези действия ще бъдат широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване и по дипломатически път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бонев.
Право на реплика има народният представител Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър, благодаря за Вашия изчерпателен отговор.
Явно е, че въпреки усилията, които се правят от изпълнителната власт, са необходими и някои промени в нормативната уредба, за да стане по-ефективна борбата срещу интелектуалното пиратство.
Ясно е и всички знаем, че и най-съвършеният закон не може да бъде ефикасен, ако той не се прилага както трябва, ако няма обществена воля за неговото прилагане. Но въпреки това ние сме предприели някои инициативи за промяна на Закона за авторското право и ще бъдем доволни, ако се намери време те да влязат в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Райчевски.
Господин министър, желаете ли думата? Не.
По процедура желае думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Взимам думата за процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа, във връзка с натоварената дейност на Народното събрание през днешния ден. Уважаема госпожо председател, моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение. Благодаря ви. (Председателското място заема заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля режим на гласуване за процедурното предложение на господин Благой Димитров за удължаване на работното време до два часа или до приемането на т. 8 от седмичната програма на Народното събрание.
Гласували 151 народни представители: 136 за, 42 против, 13 въздържали се.
Предложението е прието.
Следващото актуално питане е от народния представител Илия Баташки към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев относно приложението на Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги и колежки! Уважаеми господин министър!
Броени дни преди да се разпусне Тридесет и седмото Народно събрание бе приет Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве. Той постави редица изисквания относно структурирането на управленческата система на здравеопазването, пререгистрирането на здравните заведения като юридически лица, което осигурява тяхната независимост. На практика обаче законът не се прилага, тъй като няма правилник, наредба или друг нормативен документ за неговото приложение.
По какви причини вече две правителства, в които Вие участвате като заместник-министър, а сега като министър, не предприехте необходимите действия за реалното прилагане на закона или екипът, с който работите? Според Вас съществува ли в България беззаконие в сферата на здравеопазването или допусканите нарушения са най-малко резултат на подценяване на действащото законодателство, колкото и несъвършено да е то? Смятате ли, че законовите норми се спазват и ако бяха се спазвали, това щеше ли да се отрази на здравеопазването и то щеше ли да бъде в това състояние, в което е сега? Не мислите ли, че трябва да се предприемат други действия и мерки, а не да се уволняват директорите на регионалните центрове на здравеопазването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Баташки!
Съгласно чл. 3, ал. 2 и 4 от Закона за народното здраве управленската система на здравеопазването се състои от Министерство на здравеопазването и районните центрове по здравеопазване. Министерството е специализиран орган за провеждане на държавната политика по здравеопазването, а районните центрове са неговите териториални органи.
Основните функции и задачи на министерството са уредени с Постановление на Министерския съвет N 250 от 1991 г., което многократно е изменяно и допълвано през изминалия период, като последната му промяна е от м. декември 1996 г., т.е. съвсем неотдавна.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за народното здраве функциите и териториалният обхват на районните центрове се определят от Министерския съвет. Това е направено с Постановление на Министерския съвет N 145 от 1995 г., което е изменено и допълнено от Министерския съвет на заседанието му от 21 юли 1997 г., т.е. преди няколко дни.
Освен това в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, в който се предлага промяна и в текста, отнасящ се до районните центрове по здравеопазване.
Що се отнася до регистрирането на здравните заведения като юридически лица, то в закона няма изискване за регистрацията им, тъй като те придобиват статут на юридическо лице по силата на самия закон, чл. 1а, ал. 4 от него.
С оглед на гореизложеното, направената от Вас констатация, че законът не се прилага, е невярна.
Що се отнася до подзаконовите актове, които Законът за народното здраве изрично е предвидил да бъдат издадени, то в момента по тях се работи. Някои вече са публикувани в "Държавен вестник", а други са на съгласувателна процедура.
Изготвен е и проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, който е един важен поднормативен акт, за който Вие споменавате, и който е изпратен за съгласуване с министерствата и Съвета по законодателство, т.е. неговото утвърждаване е в процедура.
По отношение на беззаконието. По принцип беззаконие означава, че за даден вид обществени отношения липсва законова регламентация. С оглед на това не бих могъл да смятам, че в сферата на здравеопазването съществува беззаконие. Отделен е въпросът дали съществуващото законодателство урежда обществените отношения в сферата на здравеопазването така, че да отговаря най-добре на обществените потребности.
За да се отговори на въпроса кои са причините за допусканите нарушения, трябва да се знаят кои са конкретните нарушения, а те не са посочени във Вашия въпрос.
По същия начин не сте конкретизирали изявлението си, че законовите норми не се спазват. По принцип смятам, че законовите норми следва да се спазват и пряк резултат от спазването им ще бъде по-доброто състояние, включително и на здравеопазването.
Действия и мерки за подобряване състоянието на здравеопазването, включително уволняване на директорите на районни центрове по здравеопазване се предприемат и сега, а и в бъдеще ще продължи този процес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Баташки, имате право на реплика от две минути.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря за това, господин председател. Уважаеми колежки и колеги! Уважаеми господин министър!
Като цяло погледнато, Вашият отговор звучеше много убедително. Вие много компетентно се позовахте на закона, който беше приет на 23 януари и точно т. 4 в чл. 1 на § 1 гласи, че здравните заведения са юридически лица - не се изпълнява в момента. Вие казахте, че това следва от закона. Но нито едно здравно заведение в България в момента не е юридическо лице.

И оттук искам да Ви кажа: това беше и моята идея и това е точно конкретизиращо в момента, което искахте да Ви задам като конкретен въпрос. Ако здравните заведения бяха станали наистина юридически лица, това би довело до подписване на договори между тях и общините за здравно обслужване, съгласно които общините не субсидират здравните заведения, а им плащат за лечението на своите граждани. По такъв начин ръководствата на болниците биха имали голяма свобода да определят сами своята финансова и кадрова политика. Това нямаше да доведе до нарушаване на конституционното право на българина, както е сега, тъй като пациентите нямаше да заплащат лично на здравните заведения в повечето от случаите (много от случаите ви представихте и в министерството), като за големи операции, за кардиостимулации и т.н.
В момента има повсеместно нарушаване на закона и аз твърдя това. Според мен всички общини подлежат на финансови съдебни санкции. И ако отидем по-далеч, ще констатираме беззакония от най-чиста проба.
Няма да уточнявам тук, че се извършват (Вие сам го признахте) уволнения на колеги от директора на районните центрове. Нека обаче това да се прави още по-интелигентно, защото в някои случаи те се принуждават да пускат сами оставките си без дата на оставката.
Моля Ви само за тези две неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър, искате ли да вземете думата? Не.
Има думата народният представител Иван Зънзов да развие актуален въпрос към министъра на здравеопазването.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България поставям следния актуален въпрос относно предоставянето на животоспасяващи медикаменти и консумативи:
Уважаеми господин министър, какво е състоянието и какъв е практическият ред за предоставяне на животоспасяващи консумативи и медикаменти? Питам Ви по повод на това, защото ни е известно, че не се доставят навреме необходимите количества на съответните диспансери. В тази връзка колко средства са предвидени в бюджета, останали отпреди и сега, за осигуряване на безплатни лекарства, необходими за онкологично болните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър Бояджиев, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Зънзов! Във връзка с тежкото икономическо състояние на общините и трудностите, произтичащи от това при снабдяването на болните със злокачествени заболявания с необходимите им лекарствени средства, през 1996 г. и началото на 1997 г. Министерството на здравеопазването извърши промяна на Наредба N 46 за прилагане на чл. 1, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, с която се регламентира закупуването и доставянето на лекарствени средства на тези болни от бюджета на министерството. Тоест, от общинските бюджети това задължение се прехвърли на бюджета на министерството.
В съответствие с изискването на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, министерството проведе конкурс в края на месец април 1997 г., на който бяха определени конкретните лекарствени средства, производителите и дистрибуторите за доставянето им до краен получател. Подборът на лекарствените средства, както и необходимите количества, бе извършен от компетентни специалисти на Националния онкологичен център и Министерството на здравеопазването. Определени са крайните получатели за доставка на лекарствените средства на болните - аптеките на онкологичните диспансери, Националния онкологичен център и болниците към медицинските университети в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Те ще получават ритмично заявените от тях лекарствени средства в количества, утвърдени от комисия, определена от министъра на здравеопазването. Комисията ще взема предвид както специфичните потребности на районите, така и реалните възможности за задоволяването им.
Предвид на това, че разходите за здравеопазването за 1997 г. са съобрезени с макроикономическите показатели, съгласувани с международните финансови институции, и функционирането на здравните дейности в условията на валутен съвет, за което е информирана и Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, средствата за централна доставка на животоспасяващите и животоподдържащи лекарствени средства до края на 1997 г. в размер на 15 млн. 480 хил.щат.долара за болни със злокачествени заболявания ще бъдат осигурени по линията на външно финансиране - заема на Световната банка за критичен внос, и съответно ще бъдат включени в разпределението им съгласно § 16 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет на Република България.
Доставката на лекарствените средства в аптеките на горепосочените здравни заведения ще бъде извършена незабавно след предоставяне на очаквания заем от Световната банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бояджиев.
Господин Зънзов, имате думата.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от отговора. Истината е тази, която и Вие знаете. Разбрах, че от вчера са започнали вече снабдяването. Най-вероятно има и някои административни пречки в резултат на бюрократично отношение. Може би министерството трябва да засили контрола си, защото и Вие като лекар знаете, че тези болни не могат да имат луфтове в лечението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Има думата народният представител господин Кънчо Марангозов със сходeн въпрос към министъра на здравеопазването господин Бояджиев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, господин председател, госпожи и господа народни представители! Днес един от многото тежки проблеми, които вълнуват българското общество и по които преди малко говори и проф. Зънзов, и министърът, са животоспасяващите и животоподдържащи медикаменти. Хиляди хора замръкват с мисълта ще имат ли за утре необходимите лекарства, за да живеят. Могат да се затворят предприятия, учреждения, училища, театри, кина, може заплати да се получат със закъснение, можем един ден без телевизия, дори да постоим без електричество и топло и най-накрая - няколко дни без хляб. Но всички ние можем да си представим какво ще стане, ако един ден болните от диабет, от паркинсонова болест, с тежки онкологични заболявания, епилептично болни възрастни и деца, сърдечно- и ендокринно болни не получат своите спасителни и животоподдържащи медикаменти.
Може би някои от моите думи да звучат емоционално, но истината е жестока. Почти всеки ден в масмедиите журналистите поставят този въпрос. Много често в такива моменти си спомням една мисъл на големия български журналист Йосиф Хербст, безследно изчезнал в Дирекцията на полицията през 1925 г., който е казал, че човешкият живот няма еквивалент.
На хиляди хора днес човешкият живот зависи от безбожно скъпите животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти. Аз искам обществеността в Република България да знае как всеки цент (Вие вече споменахте за един от начините, по който ще бъде разпределен този заем) от заема от Световната банка за критичен внос ще бъде оползотворен за човешкия живот.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е как във връзка с държавния бюджет за 1997 г., § 16, ал. 2 и по какви критерии ще бъдат направени предложенията за разпределение на средствата за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства? Ще се изискват ли предложения от общините и как ще бъдат определени тези, които ще получат от този заем? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин министър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Марангозов! В изпълнение на § 16, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. разпределението на средствата от заема на Световната банка за критичен внос се извършва по решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Министерството на здравеопазването в съответствие с предварителните разговори с представители на Световната банка и след съгласуване с Министерството на финансите ще предложи следното разпределение на средствата:
1. За изплащане на задълженията към доставчици, тоест дългове за животоспасяващи лекарствени средства, медикаменти, централно закупувани и доставяни от Министерството на здравеопазването до крайните потребители в аптеките към здравните заведения и аптеките към общините, съгласно приложение N 2 на наредба N 46 на министерството, съответно към 31 декември 1996 г. - в размер на 8 млн. 208 хил.896 щатски долара, към 1 май 1997 г. - в размер на 6 млн. 6 хил. 512 щатски долара. Едно добро наследство, както виждате.
2. За изплащане на задълженията за животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства - ваксини, диагностикови, консумативи и други, от Министерството на здравеопазването, доставени до крайни потребители - здравни заведения, университетски и общински болници, съответно към 31 декември 1996 г. - в размер на 4 млн. 957 хил. 858 долара, към 1 май 1997 г. - в размер на още 697 хил.784 щатски долара.
3. За централно доставяне на лекарствени средства от Министерството на здравеопазването за лечение на злокачествени заболявания в съответствие с изменение на наредбата - това, което преди малко отговорих на професор Зънзов - размерът е точно 15 млн. и 800 хил. щатски долара.
4. За изплащане задълженията за животоспасяващи медикаменти на Института "Пирогов", Националния център за сърдечносъдови заболявания, Националния онкологичен център към 30 май 1997 г. - 661 хил. 322 щатски долара.
Искам да ви обърна внимание, за да видите разликата за петте месеца на настоящата година - как значително са намалели задълженията в сравнение с предходната година.
5. За изплащане задълженията за животоспасяващи медикаменти на висшите медицински институти и университетските болници към 30 май 1997 г. - 3 млн. 667 хил. и 628 щатски долара. Общо 40 млн. щатски долара.
Министерството на здравеопазването смята, че при така направеното разпределение ще се изплатят натрупаните огромни дългове към вносители на лекарствени средства през 1996 и началото на 1997 г. По този начин ще бъде и гарантирано доставянето на животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства до края на 1997 г. на хилядите болни с тежки и хронични заболявания като захарен диабет, паркинсон, болни със злокачествени заболявания, с терминална бъбречна недостатъчност, в състояние след трансплантация на органи и тъкани, деца с веществообменни заболявания и други. Наред с това ще бъдат осигурени и ваксини за профилактика и тестове за диагностика за редица тежки инфекциозни заболявания като хепатит В, тежки паралич, тетанус, морбили, паротит, рубеола, бяс, СПИН и други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
Господин Марангозов има думата за реплика до две минути.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за този отговор и затова, че Вие пред цяла България гарантирахте животоспасяващите и животоподдържащи медикаменти. Запазвам си правото, ако това не се случи, отново да Ви питам в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата народният представител господин Георги Пирински да развие актуален въпрос към министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател! Въпросът, който искам да поставя, е съвършено кратък, но според мен, и не само според мен, от особена важност. Неговата формулировка е следната.
Уважаеми господин министър-председател, вярно ли е, че представител на чужда държава е поискал от правителството на Република България да бъдат унищожени намиращите се на въоръжение в българската армия оперативно-тактически ракети, известни като СС-23, и какво е становището на кабинета по такъв въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин министър-председателят има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински! На 25 юни 1997 г. в Министерството на външните работи на Република България е депозирана вербална нота до нашата страна, в която САЩ настояват Република България и в частност Министерството на отбраната да ликвидира ракетните комплекси, класифицирани според тях като категория N 1, където спадат и тези от типа СС-23. Няколко дни по-късно същото искане бе представено и в Министерството на отбраната, където е изготвено становище на министерството и на Генералния щаб. Досега разполагаме с това становище. Бяха привлечени най-добрите специалисти по ракетни системи и въоръжението с ракетна техника.
Официалното заключение на Министерството на отбраната е, че към момента унищожаването на ракетните системи СС-23 не отговаря на интересите на Република България. То би довело, от друга страна, до сериозен дисбаланс между въоръженията на нашата страна и нейните съседи. Но сигурно по този въпрос, както разбирате, е необходимо и становище на Министерството на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Господин Пирински има думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин министър-председател, от Вашия отговор се разбира, че такъв въпрос е бил поставен официално преди точно един месец. Второто, което се разбира, е, че кабинетът не е разгледал този въпрос досега. И третото, което е ясно, е, че за пръв път за този въпрос днес чува парламентът и то в резултат на актуален въпрос, зададен от опозицията. Очевидно е, че подобен въпрос е от първостепенна важност за националната сигурност на страната и в тази връзка възникват поне два допълнителни въпроса.
Какво е основанието за поставянето на такова искане към България и какво е отношението на кабинета поначало към такава постановка и така поставен въпрос? И, разбира се, вторият въпрос е защо един месец, ако не пленарната зала, то поне специализираните комисии на парламента - по национална сигурност, по външна политика, не са били известени и не са били консултирани във връзка с реакцията на такъв въпрос?

Поне тези два въпроса възникват веднага във връзка с чутия от Вас отговор. Ето защо аз не съм удовлетворен от Вашия отговор. Струва ми се, че кабинетът в тази връзка, по този проблем дължи доста по-сериозна информация и на парламента, и развитие на свое становище, и формирането на реакцията. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин министър-председателят за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Пирински, Вие чухте един отговор, който не Ви удовлетвори, въпреки че беше много ясно изразено становището на Министерството на отбраната. Аз не разбирам просто в какво Ви е проблемът.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Може ли да обясня?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате право.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Струва ми се, че проблемът е на министър-председателя, ако не е разбрал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Проблемът засега е Ваш, нямате право на повече изказвания.
Има думата господин Петър Димитров да развие питане към министър-председателя господин Иван Костов.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос е относно необходимостта от инвестиции за модернизация на българската индустрия.
Повече от осем години в страната продължава най-тежката структурна криза от 1928 г. насам. Българската индустрия произвежда продукти, които в голямата си част са неконкурентноспособни не само на международния, но често и на вътрешния пазар. Ниската конкурентоспособност е вследствие от моралното остаряване на предлаганите продукти, от ниското технологично равнище на производството, от ниската производителност на труда, от неефективната организация на производството, от отсъствието на модерен и ефективен мениджмънт.
Бързата промяна и модернизация на българската индустрия са единственият път за извеждане на страната от продължителната структурна криза. За тази цел е небоходимо в относително кратки срокове в индустрията на България да бъдат инвестирани огромни финансови средства. Тъй като в условията на продължаваща икономическа криза нацията ни не разполага със съществен вътрешен инвестиционен ресурс, то е необходима максимална мобилизация на всички вътрешни и външни инвестиционни ресурси с цел бърза модернизация на индустрията. Вместо това констатираме непрекъснато насочване на външните кредити към сферата на непроизводственото потребление. Продължава и директното изяждане на отпусканите на страната кредити. Нещо повече, в медиите бяха лансирани мнения на висши държавни служители на Българската народна банка и на Министерството на финансите, че в страната вече има излишък от кредитни ресурси и не е необходимо да вземаме дори поредния транш от Международния валетун фонд. Ако това действително е така, то говори само за едно: че правителството няма сериозна програма за модернизация на българската индустрия и българският бизнес е неспособен да използва кредитните ресурси за "производство" на повече пари. По тази причина кредитите се използват за погасяване на стари задължения и за потребление.
Подобна е съдбата и на постъпленията от касовата приватизаиця. Вместо за модернизация и за съживяване на реалната икономика тези средства директно или косвено отиват за погасяване на стари задължения или буквало биват изяждани.
В тази връзка искам да Ви задам няколко въпроса:
Първо, правителството разполага ли с някаква макар и приблизителна оценка колко ще ни струва модернизацията на българската икономика с оглед приемането ни в Европейския съюз в обозримо бъдеще? Ако разполагате с такава оценка, моля да я назовете.
Второ, правителството има ли програма за модернизация на българската индустрия? За какъв период от време би могла да се реализира подобна инвестиционна програма и как са разпределени инвестиционните разходи през следващите четири години, т.е. колко средства ще бъдат инвестирани ежегодно в модернизацията на българската индустрия?
Трето, как ще бъдат осигурени необходимите инвестиции, каква част от тях ще бъдат чужди инвестиции, в това число чужди кредити, и каква част - национален ресурс? Каква ще бъде ролята на правителството при осигуряването и разпределението на тези инвестиционни ресурси?
Четвърто, правителството има ли ясни виждания за стратегическите приоритети на нацията, към които с предимство да се насочват чуждите и нашите инвестиции? Досегашният ход на касовата приватизация показва, че чуждите капитали се насочват главно към така наречените мръсни и традиционни производства, от които Западна Европа постепенно се освобождава. Правителството ще продължи ли да толерира подобна целенасочена интервенция на чуждите капитали или ще приложи европейските екологични критерии?
И последния ми въпрос - в условията на приватизаицята правителството има ли намерение да се ангажира с модернизацията на индустрията и как смята да го направи?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Димитров, искам да Ви благодаря за въпроса и да започна с това, че този въпрос, независимо че не е на дневен ред в момента, тъй като на дневен ред пред нас е въпросът за буквално изхранването на населението, за прибирането на реколтата, за финансовото стабилизиране и изпълнение на поетите задължения от международните финансови институции, искам да ви уверя, че този въпрос вече е във фокуса на вниманието на правителството. Той ще бъде разискван най-задълбочено и съдържателно през м. септември, когато очакваме да разработим 3-годишна програма за стабилизация и икономически растеж. Както разбирате в качеството си на икономист, не е възможно да има стабилизация и растеж на една икономика, които да не държат сметка на това как ще бъде решен въпросът за инвестициите и модернизацията.
Но, пак повтарям, за съжаление този въпрос не е актуален в момента, ще стане актуален, след като успеем да решим най-болните въпроси, които наследихме от вашето управление.
Вие сам вероятно разбирате, че допускате известни несъответствия и има известно недоразбиране на трактовката на ситуацията, което беше характерно за цялата икономически мислеща част от ръководството на Българската социалистическа партия. Вие не сте разбрали например обстоятелството, че кредити не се вземат за потребление. И вашето правителство, последното ви правителство, и това правителство сега постига голям вътрешен излишък на бюджета си. Което означава, че не взема пари, за да ги потребява. И като икономист може би разбирате това обстятелство и затова за мен е учудваща трактовката, че се вземат кредити с потребителски цели. Това е просто едно недоразумение, което аз не знам на какво се дължи при вас.
Другото недоразумение е свързано с така наречено директно изяждане на отпуснатите кредити или за покриване на стари задължения. Ами старите задължения са наследени, те трябва да се обслужват. Може би съветвате правителството да престане да обслужва старите задължения. Ако наблюдавате внимателно динамиката на кредитирането и обслужването на външните дългове, Вие ще разберете, а аз съм убеден, че Вие го знаете, не знам защо не сте го включили във въпроса обаче, че ние вземаме кредити, за да рефинансираме изплащания по стари задължения. Аз обаче не вярвам някой народен представител, особено икономист, да застане тук на трибуната и да каже: България не трябва да изплаща задълженията си. Защото това е най-хазартното и най-безмислено нещо, за което може да бъде посъветвано едно правителство или един парламент, тъй като вие знаете, че в условията на борд е абсолютно невъзможно една страна да престане да обслужва своите външни дългове.
Така че изяждането чрез обслужване на на външни дългове е нещо, което е външната рамка, в която се движим не само ние като правителство, но и цялото Народно събрание, всички държавни институции. Аз се удивлявам,че не разбирате това обстятелство все още, ако наистина не го разбирате. Оттам аз категорично отхвърлям тези намеци едва ли не за някакво потребиталстване, за някакво разхищаване и пр. на кредитите, които се предоставят в подкрепа на платежния баланс на страната. Такова нещо просто не е възможно.
Ние имаме оценка приблизително колко струва модернизацията на другите икономики, намиращи се в нашата ситуация. Такава представа дават данните, с които разполагаме за другите страни, които напреднаха много в осъществяването на икономическата реформа - Унгария и Чехия. В Унгария например са инвестирани около 1300 долара на човек от населението и това става от 1990 г. Докато при нас в края на тази година ще достигнем около 170-180 долара. Или в момента инвестирането у нас покрива едва 20-25% от минималните нужди за ресурсно обезпечаване на реформата.
Отговорих Ви на въпроса, че правителството ще има своята програма за структурен растеж през есента.
Как ще бъдат осигурени необходимите инвестиции? Аз мисля, че за икономист като Вас трябва да е ясно, че преобладаващата, огромната част от инвестициите трябва да дойдат от чуждестранни инвеститори. Такъв е моделът на растежа във всяка страна, която се намира в трудно положение и която не може да заделя собствени средства, особено на фона на дълго продължилата декапитализация на предприятията в страната и тяхната безпомощност да осигурят собствени ресурси.
Веднага обаче ще кажа, че ние не разчитаме само и изцяло на чуждестранни инвестиции и на привличането на чуждестранни инвестиции. Ние считаме, че колкото и да са малки възможностите и колкото и да е ограничен инвестиционният процес за модернизация и за ново строителство, той се осъществява от определени по-крупни държавни предприятия и той може да бъде насочван, може да бъде регулиран, може да се ползва с правителствената закрила и протекции.
В това отношение особено внимание заслужават например инвестициите в Националната електрическа компания и други такива. Но ние се надяваме, че създадения за първи път у нас инвестиционен климат ще доведе до поява на инвестиции и сред частното предприемачество.
Оттам Ви отговарям и на въпроса така - освен тези държавни предприятия, които ще останат държавни, които очакваме да дадат своя принос за инвестиране и модернизация на българската икономика, ние очакваме при новите условия, създадени за пръв път в страната от последните седем години, които Вие много добре познавате и надявам се ще популяризирате като благоприятни за инвестиционна среда, тези инвестиции - за модернизация и развитие на производството - ще бъдат направени и от средния и дребен предприемач.
Правителството ще очертае и ще обогати своите виждания за стратегическите приоритети, където ще се насочват нашите и чуждестранните инвестиции. Аз се надявам, че Вие, като отговорен народен представител, ще подкрепите приетия и вероятно предстоящ да бъде внесен в понеделник нов закон за чуждестранните инвестиции, където директно е посочено, че правителството ще предлага на Народното събрание да утвърждава по списък приоритетни проекти за които да бъдат давани насърчения. Аз Ви уверявам, че ние ще изпълним изискванията на този нов закон и вярвам, че пък вие ще подкрепите точно тези приоритети.
Едновременно с това аз искам да Ви уверя, че ние не делим сферите на бизнеса на мръсни и чисти, а по-скоро използваме разделението на екологично и неекологично съобразни.
От тази гледна точка добрата новина в отговор на Вашия въпрос е, че вчера Министерският съвет прие закон за съхранение и използване на отпадъците, който предвижда и строги наказания за производствени структури с вредни за околната среда отпадъци. Ние се надяваме, че приемането на този закон от Народното събрание ще даде още едно средство на Министерството на околната среда и на водите да упражнява своите правила.
Искам да ви уверя, че независимо от приватизацията, Министерството на екологията категорично упражнява правата си по законите, които има и ангажира бъдещите собственици или придобиващите собственост чуждестранни инвеститори, пък и български, да се съблюдават изискванията на законите на страната.
Вие знаете, че правителството предприема мерки инвестиционните проекти - а всъщност това е и едно от изискванията, които ние сме подписали във всички проекти с международните финансови институции и с Европейската комисия - изискването новите инвестиционни проекти да бъдат обвързани с програми за привеждането им в съответствие с европейските екологични критерии. Последната такава програма, която се сещам да дам предвид, това е Медодобивният комбинат Пирдоп. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Димитров, имате думата да зададете до два уточняващи въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател. Няма да задавам уточняващи въпроси.
Като цяло аз съм доволен от отговора Ви, тъй като от него се вижда съществено развитие в позицията на СДС. Имаше един период, през който се идентифицираше структурната реформа с приватизацията.
Аз сега разбирам, че и при 100-процентна приватизация ние ще трябва да направим структурна реформа и да направим модернизация. Разбирам, че правителството се ориентира към решаването на този въпрос, за което ви приветствам.
Второто, което категорично разбрах. Ясно е, че след като приватизацията мина в Чехия, в Унгария, в първия ешелон, поканен в Европейския съюз, там не става въпрос за приватизация, но става въпрос точно за модернизация и възможност за интегриране на тези икономики в икономиката на Европейския съюз.
Затова аз мисля, че ако ние сериозно поставяме въпроса за членство в Европейския съюз, този въпрос е повече от актуален. Разбира се, въпросът за изхранването е първостепенен въпрос. Но, ако ние изостанем в модернизацията на нашата индустрия, нашите шансове за влизане в Европейския съюз през близките десетилетия ще бъдат анулирани.
Затова смятам, че неговата актуалност трябва да бъде изведена на преден план в близките дни и седмици и действително ние да определим и стратегическите приоритети да се намерят и такива ресурси за инвестиции за модернизация на икономиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Преди да минем към следващата точка от дневния ред - законопроект за държавния герб на Република България, давам 20 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЕРБ НА РЕПБУЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има внесени четири законопроекта:
Законопроект за държавния герб на Република България N 54-01-20, внесен от Ахмед Доган и група народни представители на 30 май 1997 г.
Законопроект за герб на Република България N 54-01-55, внесен от Парламентарната група на Евролевицата на 23 юли 1997 г.
Законопроект за герб на Република България N 54-01-57, внесен от Гиньо Ганев и Христо Стоянов на 24 юли 1997 г.
Тези три законопроекта са придружени с графично изображение на герба.
И законопроект за националния герб на Република България N 54-01-59, внесен от Стефан Гайтанджиев на 24 юли 1997 г.
От името на вносителите по първия проект има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение взимам думата по повод внесения от нас законопроект за герб на Република България. Ще се постарая да бъда максимално кратък, защото тази тема относно герба за съжаление се експлоатира през последните седем години за най-различни цели. Стигна се до демонстрация на груби идеологически щампи. В последно време немалко оратори вече пробват чрез тази тема и своето красноречие. Според мен нещата са малко по-прости.
Отпаднаха вече и споровете около това доколко трябва да се върви към вариант промяна в Конституцията, за да можем ние да приемем законопроекта за държавен герб. Известно е на всички ни едно тълкувателно решение на Конституционния съд, с което елементите на герба, освен описаните, могат да бъдат допълвани и с други елементи.
В този смисъл аз смятам, че вече е налице един консенсус по основните елементи на герба на Република България, а именно, това е композицията от трите короновани лъва и короната над щита.
Самият факт, че и четирите внесени законопроекта съдържат тези основни елементи означава, че най-сетне е налице политическа воля ние да приемем герба на Република България.
Мисля, че е излишно да говорим и за това кой какви компромиси е направил и кой е направил най-големият компромис. Смятам, че гербът на Република България е герб на всички български граждани. Този герб трябва да съдържа в своята символика онези елементи, които да дадат основания на всички български граждани, независимо от това дали се определят като българи, турци, евреи или роми, да кажат, че това е техният герб.
В тази връзка смятам, че съществувалият вече като държавен символ герб на България от 1930 до 1947 г. съдържа в себе си най-големите потенции за постигане на едно такова обединяване около държавния символ.
В тази връзка аз си позволявам от името на парламентарната група да призова всички свои колеги народни представители - и от ляво и от дясно, и от центъра на политическия живот, да се обединят около внесения от нас законопроект. Това, че той е внесен от Парламентарната група на Обединението за национално спасение и че допреди два дни беше единственият внесен законопроект показва, че ние наистина имаме необходимата политическа воля този проблем да го решим до края на тази сесия. Но ние не бихме искали да направим капитал от това нещо. Напротив, бих искал да напомня, че през 37-ото Народно събрание този законопроект беше внесен от групата на Съюза на демократичните сили. В този смисъл, ако има политическа логика и приемственост, ние разчитаме, че сега те биха гласували за този законопроект като за свой законопроект и в това не би имало нищо учудващо.
Искам обаче да обърна вниманието ви от тази трибуна на един много съществен белег на българския герб. Това вече го казах, но се извинявам пред колегите, пред които ще се повторя, но за другите народни представители, които не са членове на Комисията по култура и медии и не са участвали в нашите заседания, искам да припомня, че мотивите за небългарския характер на герба на Република България - единственият действал досега герб от 1930 до 1947 г., че той съдържа символика от германски, а някои казаха - от датски характер, едва ли биха могли да послужат като сериозен аргумент, тъй като едва ли в световната практика бихме могли да намерим държавен герб, за който да се каже, че е сто на сто германски, датски, шведски или т.н.
Но в българския герб има един особен символ, който би трябвало да изпълни всички български граждни с особено чувство за гордост. Този символ е от един по-особен, по-значим логически, даже не бих казал логически, от по-особен ред и това е надписът: "Съединението прави силата!"
Тук аз нямам предвид смисловото съдържание на израза, колкото и значим, и красив да е той, а имам предвид факта, че той е написан на българската азбука, на кирилицата - азбука, с която свързваме великото дело на пресветите братя Кирил и Методий, азбука, за която Дядо Вазов каза, че "и ние сме дали нещо на света". (Ръкопляскания от ОНС.)
И когато всеки един друг гражданин на друга страна види този герб и прочете този надпис, той никога няма да си помисли, че това е руска азбука, макар че и руснаците пишат на нашата кирилица. Никой няма да каже, че е монголска тази азбука, защото и монголците пишат на кирилица. А този именно символ, този знак прави български и само български герба, който ние предлагаме на вашето внимание.
Призовавам всички да подкрепите на първо четене внесения от нас законопроект. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
По втория законопроект, внесен от Евролевицата, думата има проф. Димов.

ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа колеги! Присъединявам се към един дебат, който съм наследил години наред, един дебат, който не ми е чужд и който винаги ме е отблъсквал с някои свои липси на елементарна логика, логиката на естетиката, логиката на желанието на този народ, на който вече му е все едно какъв герб ще има - стига да го има. Затова аз няма да описвам достойнствата на герба, няма да говоря за хералдическата верност на този проект, който сме внесли, а ще говоря за нещо друго. Ще ви припомня, че историята е показала, че не може да говорим на езика, който сме говорили преди 100 години, не можем да се изразяваме и в музиката, и във всички изкуства с това, което е било естетика на едно отминало време. Ние можем само да се поклоним, да приемем това, което то е създало и да се постараем с нашето виждане на съвременни хора да създадем един достоен герб за нашия народ, за нашата нация.
Въпреки че доста от политическите сили, представени в парламента, чакат само повод да се каже една дума, за да оборят този или онзи проект, аз ще кажа: господа депутати, ние говорим за един и същи герб непрекъснато. Нека да не правим политически проблемите, които са само естетически. Никой вече не спори за трите лъва, че те са короновани, за голямата корона, за надписа, който приехме.
Тук ние ви предлагаме един проект, който всички наши специалисти, хора на изкуството, художници, хералдици, историци приеха като една съвременна версия на герба от 1930-1947 г. Нека да не се ловим за тези спорни лилии, които на практика, забележете, ние неслучайно сме писали в нашия проект, че те са стилизирали кръстове. Ако вие вземете само тези т.нар. лилии, ако вземете една от тях и я поставите и я покажете така на някой нормален човек и го запитате какво е това, той ще каже: това е кръст, но малко така изкривен. Или на друг език ние ги наричаме стилизирани кръстове.
Не може това да раздели нашето мнение. И е срамно, ако го допуснем.
Освен това има и един аспект на този въпрос, който все пак ми се ще да го подчертая. Забележете, че президентът господин Петър Стоянов заложи своето име в една битка - казвам битка, защото дотук се оказа, че тя е такава, за да помогне най-после въпросът да бъде решен. Той заложи собственото си мнение в услуга на нас. Той търсеше пътя за решаване на този проблем. Не можем да игнорираме това, което представителите на политическите партии направиха в трите тура на преговорите. За съжаление, накрая видяхме, че политическите пристрастия все пак вземат връх.
Аз отправям апел към вас. Този проект, който спечели конкурса през 1992 г., мнозина от вас го знаят прекрасно. За него беше говорено много. Знаете подписките, които художниците правиха. Знаете колко писания се изписаха.
Аз смятам, че най-после моментът на това съгласие е дошъл. Нека да не казваме, че гербът от 1930-1947 г. е монархически герб. Нека да не използваме думи, които да се срещупоставят. Нека да използваме думи, които да са за, думи, които да могат да помогнат на тази кауза.
На последния тур на преговорите, вярвайте ми, аз описах политическите партии. Открих три графи - кой приема корона, кой не приема, кой приема герба на Чапкънов и кой приема неговото видоизменение, което наричаме "Чапкънов-2" И вярвайте, че този герб - от 1992 г., спечели много повече плюсове, отколкото всички други. В разговорите - става дума, в разговори на четири очи всички ние сме съгласни за елементите, които присъстват вътре. Добре, щом сме съгласни да има корона, щом сме съгласни да има три лъва, щом сме съгласни за текста и всичко друго, нека най-после да се обърнем с лице, както тези два лъва държат този щит. Да се обърнем към централния щит и да кажем: ето, това е нашата воля и ние най-после трябва да дадем израз на тази воля като гласуваме за този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
По третия законопроект има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа народни представители! Заедно с проф. Христо Стоянов сме вносители на законопроект за герб на Република България. Той ви е раздаден. Правя една уговорка: този проект се внася по дълбоко вътрешно наше собствено убеждение. Но трябва да се каже ясно, че според мен той рефлектира резултатите от дълги разговори и консултации между парламентарно представените среди с участието на президента на Републиката. Така че аз изразявам чувство, че това не е едно лично дело.
Ще говоря кратко и мисля, че отдавна е преминал разговорът за смисъла на герба на държавата. Виждам, че почти всички законопроекти казват, че гербът на Републиката ни символизира суверенитета на нацията, на държавата, но аз искам да прибавя - честта и достойнството на нейния народ.
И при подготовката на проекта, и днес пред вас изхождам от три кратко изразени принципа. Ще ги кажа, не за да проверим дали сме верни на тези принципи в проекта, а за да ви призова след това те да бъдат следвани и по-нататък.
Първият е принципът на конституционосъобразността на проекта.
Вторият е приемствеността в държавността.
И третият, но сякаш той стои на първо място, е принципът на готовността, желанието да се търси разбирателство и форма на национално съгласие.

Никак не искам да се връщам към толкова много употребяваните идеи за съгласието, но може би един от едрите проблеми на държавата и на обществото ни, които не желаят, а императивно налагат съгласие, това е гербът на държавата. И стига с тези впечатления или тревоги, че толерантността е слабост, и че съгласието е предателство към идеи. Говоря за компромиса като най-висш политически разум.
По принципа за конституционосъобразност. Чл. 164 на Конституцията, той е пред вас, казва, че гербът на България е изправен златен лъв върху тъмночервено поле под формата на щит. Този текст трябва да се разглежда като норма, равнопоставено с Решение N 1 на Конституционния съд от началото на април 1995 г.
Две идеи стоят там. Първо, че конституционният текст не изброява лимитативно или изчерпателно елементите на герба, и второ, че участието или неучастието на корона в герба на Република България нито означава, нито е указание, нито даже е косвен белег за държавното ни устройство.
Целият въпрос е, и дано това изречение да се чуе по-внимателно, другите елементи, които решението на Конституционния съд предвижда, допуска, да не бъдат такива и толкова на брой, че да потискат основните елементи, които стоят в оригиналния текст на чл. 164, да не ги потискат нито физически, нито графично, нито морално.
Ето защо във внесения от нас проект, моля ви, привличам ви вниманието на чл.2. Той има две алинеи. Първата, че гербът на Република България, по памет, но е така, е изправен златен коронован лъв върху тъмночервено поле под формата на щит. И втората алинея, в тържествената форма на герба над щита - корона с прототип от короните на българските владетели от епохата на Втората българска държава.
Тези две алинеи са две алинеи, а не два отделни текста. И затова те трябва да бъдат схващани като едно цяло. Затова първата алинея говори за герба на държавата, така както Конституцията първоначално го определя, а тържествената форма може да бъде и е в проекта обогатена с елементи на базата преди всичко на решението на Конституционния съд. Прави ли това някакво противоречие? Не! Гербът, за който чух преди малко да се говори, от първите вносители, се базира на Търновската конституция. Там чл. 21 говори ясно: "Гербът е изправен златен коронован лъв върху поле под формата на щит" или нещо подобно. И второто изречение вече е: над полето княжеска тогава корона.
Никъде не се говори за тържествената форма. С други думи, конституционноправно и от гледище на държавната практика тържествената форма е факт. Тя лежи на Конституцията, но гербът има своята първоначална характеристика, така както ние го сочим в ал. 1.
Защо в герба ние предлагаме корона от времето на Втората българска държава? Стъпвам върху втория принцип, за който говорих преди малко. Това е приемственост в българската държавност. Този символ несъмнено говори за мощ и за многовековност на България. Тази част от нашата история не буди спор, Боже мой! Там стои нашето самочувствие на народ и там има дух на национално възпитание за днес и за утре.
Не искам да говоря дълго по този въпрос, но тъкмо защото говорим за приемственост, не говорим нито за птици, нито за звезди в българския герб. Такава приемственост няма. Тази корона, която се предлага, и сега искам думите ми да звучат ясно на български език, изключва внушението, изключва и представата за някаква връзка с династични корони от времето на Третото българско княжество или царство. (Реплика на Димитър Луджев от място, която не се разбира.)
Това, господин Луджев, познаваме се добре, говоря твърде деликатно. Такива разнопосочни мисли и асоциации очевидно не могат да се правят, когато става дума за една корона от времето на Втората ни държава. Шега с цената на истина.
Ние сме предложили проект - герб с корона, която да не напомня нито от една страна за шапката на една доскорошна династична монархия, но нито от друга страна и за така доскоро рекламирания каскет на пролетариата, като негова корона. Това е един, според нас, национален разум.
Накрая искам да ви призова за две неща. Първо, дано да гласуваме с повече общонационален разум, в дух на една българщина, която носи в себе си и вярата във вековечността на българската държава, и второ, мисля, че трябва да гласуваме за подкрепата на един законопроект сега. Разглеждат се три. На първо четене трябва да бъде подкрепен с мнозинството, и ви моля затова, един, защото има вътрешно противоречие между трите. Ако те бъдат някак приети на първо четене въобще, всеки за себе си, кажете в тази малка пауза между първото и второто четене как с конкретни предложения вие ще примирите тази дискусия? Това не може да бъде и така!
Говоря това, госпожо Михайлова, защото наблюдавам една обратна практика няколко дни напоследък. Последното ми изречение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, много просрочихте времето.
ГИНЬО ГАНЕВ: Извинявайте, ако ви е било дълго това изложение. Едно изречение. Гербът не е привилегия, останала от времето на Людвик ХIV. Той е право на държавата на герб. Когато говорим за право вече в Тридесет и осмото Народно събрание, то е задължение. Но не само юридическо, той е дълг от най-висок граждански порядък. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Като вносител на четвъртия законопроект има думата господин Гайтанджиев.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа, тази изстрадала тема за националния герб трябва да приключи с някакъв действително взаимен компромис. Господин Ганев ясно каза и всички знаем какво е конституционното изискване. Аз съм се водил преди всичко от това изискване, защото, ако бъде нарушена Конституцията с малко, тя може да бъде нарушена и с много. И този, който в малкото, в дребното може да наруши основния закон, не е изключено да го наруши и в голямото.
Затова чл. 1 в моя проект дефинира и описва герба на републиката като изправен златен лъв на тъмночервено поле във форма на щит. Точно както е по Конституцията, без корона. Същевременно смятам, че обществото, една значителна част от него, търси една друга форма, която може да представи като по-достолепна, като по-разкошна, като по-внушителна. Тъй като сега няма условия, за съжаление, това да стане по редовния начин, а именно чрез промяна на Конституцията, срещу което аз нямам възражение, явно е, че тогава трябва да се върви към запазване достойнството на Конституцията и същевременно отчитане на мненията, които са и в пленарната зала, и в обществото. Затова, образно казано, аз въвеждам два вида герб - единият, който е, условно казано конституционосъобразен, или официален; и другият, който е тържествен. Разликата е, че аз правя опит за дефиниране на функциите на използването на двата вида герб.
Първият, който е точно описан в чл. 164 на Конституцията, би трябвало да бъде изобразен на държавния печат, както и на печатите на държавните институции като Народно събрание, Президентство, областен управител и т.н. Това именно е лъвът върху щита, изправен, явно цветове там не могат да се допускат.
Тържествената форма, за която аз не съм дал цветно, или черно-бяло изображение, но лично не бих имал възражение това да бъде и проекта, да кажем на Чапкънов - Гогов с тази уговорка, че предпочитам и предлагам това да бъде като корона над щита - корона от времето на Втората българска държава. На практика с това ние помиряваме тези тенденции, които бяха и в Тридесет и седмото Народно събрание, тъй като вътрешният щит е както конституционосъобразен, така една част от присъстващите сега в залата гласуваха за него. Това е, така нареченият, примерно, вариант Премянов, който в един период беше гласуван като съставна част от Закона за държавния герб. Няма никаква пречка той да бъде обкръжен от атрибути и допълнителни елементи, каквито са други лъвове, дъбови клонки и всякакви други представители на флората, фауната и предметността.
Тържествената форма по начин и ред, установена от Министерския съвет, би могла да се поставя на сгради или вътре в официални държавни учреждения, да се използва също върху определени функции и случки.
Смятам, както съм писал и в мотивите си, че предлаганият вариант е разумен компромис и задоволява разнообразни естетически, правни и политически капризи. Смятам, че действително в духа на разбирателството ще бъде добре, образно казано, и лъвът да е сит и короната да е цяла, или с други думи - и Конституцията да е спазена, и същевременно желанията на част от обществото и депутатите да бъдат задоволени. Това е, което предлагам. Смятам, че това е най-разумното за момента и ви призовавам да подкрепите именно четвъртия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Становище на Комисията по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по културата и медиите на свое редовно заседание от 24 юли и извънредно от 25 юли тази година разгледа четирите законопроекта за държавен герб на Република България, постъпили за становище в комисията.
В заседанието от 24 юли взе участие и президентът на Република България Петър Стоянов. На двете заседания участваха и депутати, нечленове на комисията, от различните парламентарни групи, експерти и представители на медиите. Състоялата се дискусия показа, че има съгласие за основните принципи в текста и изображението, които присъстват в три от проектите.
Комисията по културата и медиите, след гласуване прие следното становище:
На първо четене в пленарната зала да бъдат обсъдени следните законопроекти за герб на Република България:
- законопроект N 54-01-20, който възпроизвежда герба на България от 1930 до 1946 г., получил 7 гласа "за" и 4 гласа "против";
- законопроект N 54-01-55, който е спечелилият националния конкурс, получил 6 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се";
- и законопроект N 54-01-57, който е втори вариант на проекта, спечелил националния конкурс, получил най-много гласове - 8 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се".
Подложен бе на гласуване и законопроект N 54-01-59, който не бе подкрепен от нито един от депутатите.
С други думи, Комисията по културата и медиите подкрепя първите три законопроекта.
Уважаеми дами и господа, аз вярвам, че много скоро днес и в следващите два-три дни ще се сложи край на един мъчителен и унизителен за България период, когато държавата ни няма национален герб. Ние изминахме дълъг път до този ден. Имаше време, когато тук, от тази трибуна се твърдеше и се настояваше, че лъвът трябва да бъде без корона. Възразяваше се и срещу това върху щита да има корона. Предлагаше се замяна на големия лозунг "Съединението прави силата". Но ние изминахме дълъг път и сме пред прага най-после да вземем своето решение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това изказване ли е?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Сега говоря от свое име.
Всички сме обединени около няколко основни принципа. Аз ще спомена само четири преди да завърша и да ви благодаря. И тези четири принципа се съдържат във всички проекти - че лъвът трябва да е коронован, че на щита трябва да има корона, лозунгът трябва да бъде "Съединението прави силата" и композицията да представлява три лъва. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Определям по 30 минути за всяка парламентарна група.
Има и становище на Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за държавен герб на Република България N 54-01-20, внесен от господин Ахмед Доган и група народни представители и законопроект за герб на Република България N 54-01-55, внесен от Парламентарната група на Евролевицата.
След станалите разисквания комисията намира, че предложените два проекта не противоречат на Конституцията на Република България и предлага на народните представители да изберат един от тях. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников. Имате думата за процедура.





ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Дами и господа народни представители!
На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание днес, 25 юли 1997 г., петък, от 16,00 ч. с единствена точка: Първо четене на законопроектите за държавния герб на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли възражение срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте за направеното предложение за извънредно заседание с единствена точка.
Гласували 193 народни представители: 170 за, 12 против, 11 въздържали се.
Предложението е прието.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители!
Взимам думата по внесените законопроекти за държавен герб на Република България, такива са четири законопроекта, които днес разглеждаме на първо четене.
Аз искам да започна с малко спомени. И това, което ще кажа, е свързано с моето изказване преди около една година в тази пленарна зала, когато разглеждахме на първо четене пак Закона за държавния герб на Република България. Казвам го, защото смятам, че е важно човек да бъде последователен в позициите си.
Тогава моето изказване беше, че в този момент Народното събрание, ние, народните представители, които бяхме от Тридесет и седмото Народно събрание, нямахме право да приемем символа на България - държавния герб, който е част от народния суверенитет в атмосферата, в която се провеждаше дебатът, в атмосфера на остро политическо противопоставяне, атмосфера, в която се налагаше да се приеме държавен герб, под диктат и без съгласието в обществото и в Народното събрание.
Днес сме в коренно различна ситуация и мисля, че никой няма да ми възрази, че днес наистина можем да приемем на първо четене Закона за държавния герб и след няколко дни вече да е приет и на второ четене. И България да си отдъхне от тези безкрайни спорове, които се водиха. Които се водиха, но помогнаха и на обществото, а и на нас, народните представители, да стигнем до съгласие за това какъв да е гербът на България. Затова защото днес всъщност, разглеждайки тези законопроекти, ние, дори и на първо четене виждаме, че има съгласие в Народното събрание. Ние не разглеждаме законопроекти, които да са коренно различни един от друг.
Книжката, която беше раздадена от Комисията по културата и медиите на народните представители и съдържаше внесените предложения до този момент от народни представители в минали парламенти, илюстрира колко различни бяха тогава позициите, как от гологлав лъв се стигаше до възстановяване на стар герб, как дори имаше проекти, в които нямаше и лъв, а имаше някакви съвсем различни идеи.
Днес всъщност, върху основните символи ние сме се обединили. Знаците на герба вече са ясни и в парламента, и в обществото и по тях вече никой не спори. Спорим за детайлите, детайли, които аз вярвам, че между първо и второ четене, в тези няколко дни ще направим така, че и този спор ще изчезне и ще се обединим върху един герб, който всички ще приемем, дори и да има някои сред нас, които да се въздържат при гласуването.
Но вярвам, че ще приемем герб, който наистина всички ще носим и в сърцето си, и всички ще вярваме и ще заставаме зад него и няма да казваме: това е гербът на СДС или на БСП, или на някой друг. А това ще бъде българският герб, герб, с който ще се гордеем и ще остане една чудесна страница от историята на Тридесет и осмото Народно събрание.
На нас се падна отговорността да решим този въпрос. Вярно е, че ни помогнаха дебатите от предишните парламенти, грешките, направени от предишни мнозинства.
И аз искам да отбележа нещо много важно за днешния дебат. Смятам, че ние не разглеждаме предложения за законопроекти на една или друга парламентарна група, на един или друг народен представител. Още в началото на работата на Тридесет и осмото Народно събрание, когато водихме дискусиите относно Декларацията за национално съгласие, беше поставен от някои парламентарни групи въпросът за това не може ли Тридесет и осмото Народно събрание да започне с приемането на държавен герб.
И аз мога да заявя, и това ще го потвърдят колеги и от други групи, с които сме дискутирали, че товага ние, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили казахме: не, не искаме да приемаме силово герб. Ние можем да го наложим. Обединените демократични сили имат достатъчно мнозинство в българския парламент, за да приемат герб, без да попитат абсолютно никого. Но ние не искахме по този начин да бъде приет българският герб. И затова до този момент нито от името на нашата парламентарна група, нито от името на народен представител от нашата парламентарна група не сме внесли законопроект. Защото внасянето на такъв законопроект щеше да предреши дебата. На практика нямаше да има върху какво да говорим. Нямаше да има за какво да спорим. Нямаше да има база, около която да се обединим.
Затова днешните законопроекти всъщност са законопроекти на Народното събрание. И аз искам да заявя, че лично аз ще подкрепя и трите законопроекта. Трите законопроекта, в които има графично изображение с основните символи, които са най-важната част, която трябва да има в българския герб.
Вярвам, че мъдростта ще надделее в днешния ден и в дните, които идват напред. Затова защото гербът наистина трябва да носи и историята, трябва да носи и традициите, трябва да носи и самочувствието на всички нас, които ще го приемем. Казвам не само нас, народните представители, всички ние, българските граждани, които ще приемем като наш точно този герб, който ще гласува Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
На днешната дата преди една година беше приет предишният Закон за държавния герб, който беше сполетян от една лоша съдба. Иска ми се днешният закон, който ще приемем, да има една далеч по-добра съдба.
Гербът е преди всичко категория на духа. Той може със закон да бъде поставян върху печатите, върху фланелките на спортистите и т.н., и на други места, по фасадите на държавните сгради, но не може да бъде вкаран вътре в духа на човека със закон. Това означава, че един герб трябва да бъде максимално широко приет. Той има смисъл тогава, когато споява нацията.
Ето защо, аз съм съгласен с това, което каза госпожа Михайлова, герба днес трябва да приемем с максимално широко съгласие.
Проведени бяха, мисля, четири или пет тура консултации, на които домакинстваше президентът. Още на първия тур един от принципите, около който се обединихме, беше всяка парламентарна група тогава, когато се наложи, да направи оня малък компромис, оная малка или по-голяма отстъпка, която да направи утвърждаването на герба възможно. Казвайки това, аз не разбирам шегите на някои колеги (сутринта например на господин Сунгарски в комисията, преди малко на господин Райчевски) за това, че ние сме имали една позиция миналата година и друга позиция тази година. Това е пътят към съгласието - чрез еволюцията в позициите. Ако всички останем на досегашните си позиции, ние няма да имаме един герб, който да бъде широко приет и който да изпълнява своята роля.
Така че след днешното гласуване нека да не смятаме, че победа е постигнал някой, а нека да смятаме, че сме постигнали една обща победа.
Аз разбирам компромиса на Движението за права и свободи, разбирам неговата чувствителност към кръстовете, това е понятно, но искам да кажа, че и Демократичната левица е склонна да приеме няколко, и то много сериозни компромиса - и с короната върху главата на лъва, и с короната върху щита на герба, и с трите лъва в тържествената форма на герба. Хубаво е в тази зала да прозвучат компромисите и на другите парламентарни групи. Затова бих искал госпожа Михайлова, ако може, да каже по-ясно към кой законопроект се ориентира Парламентарната група на СДС, за да знаем какъв е вашият компромис, който приемате.
По време на консултациите се чуха някои твърде несериозни разбирания за компромиса. Една парламентарна група твърдеше, че компромис е по принцип фактът, че се допуска дискусия по герба. В условията на демокрация, съгласете се, това звучи доста обидно. Друга парламентарна група каза, че нейният компромис се състои в това, че ние сме за герба от 1930 до 1946 г., но приемаме герба "Чапкънов - Гогов" в първия му вариант. Трета парламентарна група каза, че нейният компромис се състои в това, че тя е за герба на Чапкънов - Гогов, но скланя да гласува за герба, действал от 1930 до 1946 г.
Тези схващания поставиха дори господин президента в една ситуация, която той самият окачестви като неморална. Той каза: избавете ме от ситуацията, в която трябва да обяснявам, примерно на господин Александър Каракачанов от Обединението за национално спасение, че да, проектът на Чапкънов - Гогов е гербът от 1930 - 1946 г. и в същото време да обяснявам на Демократичната левица, че не, проектът на Чапкънов - Гогов не е гербът от 1930 - 1946 г.
Ето защо ми се струва, и това се очерта много релефно вчера на консултацията и беше подчертано специално от нашия домакин, че съгласие може да се постигне около проекта на господата Гинев и професор Христо Стоянов или проекта, известен вече като "Чапкънов - Гогов" N 2. Това ще означава, че и управляващите се отказват от нещо - от короната, която така или иначе, право или криво, това е друг въпрос, но която така или иначе се свързва с Кобургите. И тук въпросът не е в детайлите толкова, не е важно дали на някому кръстовете изглеждат като стилизирани лилии, а пък на друг лилиите изглеждат като стилизирани кръстове. Това не е толкова важно. Важното е политическата воля да се отиде към един символ от епоха, която не е спорна в българската история. И затова смятам, че решението с короната на цар Иван Шишман е много уместно.
Аз държах още в Комисията по културата и медиите сутринта да се обединим около един проект - именно около този проект, и още на етап комисия да получим едно конкретно доказателство, че съгласието е възможно. Това щеше да ни помогне в парламентарните групи да се обединим по-лесно около някой от проектите, в случая около проекта на господата Гиньо Ганев и професор Христо Стоянов. Това не се получи в комисията. Имам усещането, че някои хора не искат да се получи и в пленарната зала.
Чуваме твърдения, желания по-скоро, да бъдат подкрепени на първо четене поне три от четирите проекта. Има принципни различия, някои принципни различия в проектите и тъкмо те съдържат вашия компромис, колеги от СДС. Ето защо е много важно да подкрепим един проект, макар че правилникът ни позволява и четирите да подкрепим, няма спор в това. Но ако ще говорим за съгласие, нека го постигнем тук и сега, нека го постигнем днес, а да не го отлагаме. Една седмица е много време. Можем да развалим, да разрушим този баланс на позициите, който все пак успяхме да постигнем.
Ето защо призовавам всички парламентарни групи да се обединят около проекта "Чапкънов - Гогов" 2 и да подкрепим само този проект. Подкрепата на който и да е друг законопроект няма да противоречи на правилника, но тя ще означава, съгласете се, силово приемане на герба, ще означава прокарване на още една разделителна линия за разцепване на нацията, нещо, от което никой не печели.
Ето защо предлагам, завършвайки, да не отлагаме съгласието за следващия петък. Нека да го постигнем сега! И ако ми позволите да перефразирам един от нашите поети, да се съгласим сега сега да се съгласим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа народни представители! Бих искал да изложа някои принципни позиции на Обединението за национално спасение - най-напред, че ние внесохме предложението за възстановяване на герба от 1930 - 1947 г., следвайки нашата предизборна платформа и основната идея, заложена в нашето обединение - идеята на плурализма, на съединението на различни политически, етнически и други сили, които съставляват българската държава.
Следвайки желанието си да последваме примера на останалите източноевропейски държави, да държим на своята традиция - държавна, историческа, интелектуална, да търсим това, което обединява нацията, което обединява и е обединявало българското общество, българския народ, но същевременно да го търсим в установените държавни символи.
Няколко пъти ние повтаряме, че основен критерий за това как поглеждаме на различни предложени гербове, е дали те са свързани с възстановяването на традицията на държавния герб на България или са някакви произволни съчинения. От такава гледна точка искам да кажа, че най-доброто, което в момента се случва, е, че трите основни внесени предложения за герба практически по същество изцяло се базират върху държавния герб на България от 1930 - 1947 г.
Тъй като тук се говори за династически традиции, за кобургска традиция и т.н., нека първо да сме наясно с държавната традиция. Гербът от 1930 г. е утвърден със Закон за държавния печат. В този си последен вариант той е приемник на голямата форма на държавния герб от 1879 г., одобрен от Народното събрание и утвърден от княз Александър I. Доколкото ми е известно, няма нищо общо с кобургската традиция.
За периода 1880-1947 г. той следва неизменно утвърдената в него първоначална символика - щит със златен, изправен и коронован лъв на червено поле, два щитодържателя - обърнати един срещу друг изправени короновани златни лъва, лента с девиза "Съединението прави силата", прехвърлена през акантов орнамент, върху който са стъпили щитодържателите, девизът е изписан със златни букви върху бялото поле на лентата, маркирано от двете страни с тесни зелени и червени ивици, на щита - голяма златна корона.
Промените в герба през цитирания период 1880-1947 г., се състоят в осъвременяването на графичното решение на някои от елементите в него. И короната, и лъвът нямат аналог в световната практика по това време. Така че не бива да смесваме държавната традиция от периода 1880-1947 г. с някои твърдения, които се правят тук, за кобургска традиция, династична традиция и т.н.
В този смисъл аз малко се удивлявам и преди малко се пошегувах за това каква разлика се прави между Второто българско царство и Третото българско царство.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ от място): Огромна!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Защо Второто българско царство е по-добро от третото българско царство?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ от място): Разбира се.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Тук ми казват - разбира се. Съжалявам, че някои възрастни хора, изглежда, черпят познанията си от онези учебници и от първоначалните години в училище, където нашите владетели от Първото и Второто царство са изписани като едни много добри хора, чудесни хора, чудесни държавници, едни чудесни царства. Ама в същите ваши учебници пишеше, че са били много лошо феодали, там селяните страдали, там било много тежко. Отгоре на всичко пък взели, че продали Второто българско царство на завоевателя. Всичко това е изписано в същите ваши учебници. Така че искам да знам с какво е по-добро Второто от Третото българско царство.
Но когато говорим за държава, тук има хора, които са добре осведомени, в съвременния смисъл на думата българската държава съществува от Освобождението през 1878 г. И това е понятие, което се влага при постановката за съвременна държава във всички държави поне на Европейския континент. Понятието национална държава, национална държава - повтарям. Тази национална държава в България съществува от 1878 г. насетне.
Когато ние стъпваме на някоя традиция, много ви моля, нека да не избързваме с различни неща - добри и лоши царе и не знам какви си други работи. Нека да го свързваме именно с традицията на българската национална държава, с традицията, установена от Първото българско Народно събрание. И нека да разглеждаме този герб като държавен герб.
Аз не искам да навлизам в подробности. За мен действително е удивително като почне да се говори тук или по време на разговорите, че лилиите, видите ли, били бурбонски символ. Лилиите са библейски символ. И не искам да влизам в подробности защо са влезли в гербовете на много държави. Както и кръстът е библейски символ. И аз си задавам въпроса - защо една дълбоко атеистична партия, каквато е БСП, в цялата си традиция толкова много държи на кръстовете, а не приема лилиите? Много ми е интересно това нещо.
В края на краищата задавам един единствен въпрос, който зададохме на президента Петър Стоянов - с цената на какво се прави този компромис? Тук се говори за консенсус. Преди малко се каза тук: дайте да се съгласим. Но видите ли, консенсусът е само на базата на проекта на господин Гиньо Ганев и на господин Стоянов. Значи всякакъв друг консенсус за друг законопроект не е консенсус. Много странна логика, извинявайте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ от място): Това не е проект на Петър Стоянов.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Тук никой не е казал, че има проект на господин Петър Стоянов. Доколкото знам, е внесен законопроект на господата Гиньо Ганев и Христо Стоянов. Много Ви моля!
Така че консенсус не се постига с диктат на едно малцинство над мнозинството. Консенсус се постига със съгласие върху някои основни елементи и някои основни принципи.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ от място): Вие в какво отстъпвате?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Във всеки случай има една съществена разлика между нашия проект и проекта на господин Гиньо Ганев и господин Стоянов, който така добре се защитава от Демократичната левица - че той действително отстъпва на това, което ви прочетох, на традицията на българската национална държава от 1878 или 1880 г. насетне. И в тази традиция има определени, повтарящи се елементи, корона и т.н., и т.н. А всичко останало - извинявайте, но просто граничи с добросъвестната измислица и нищо повече. Нищо повече! И никой не може да го обясни и не може да го защити. Просто не може да го обясни и не може да го защити. Все пак има нещо водещо и това е нашата национална традиция на нашата национална държава, наречена България.
Така че аз призовавам всички народни представители действително да потърсят консенсуса не в предложението на една или друга парламентарна група, а в националната традиция, в историческата и интелектуална традиция на българската национална държава. (Ръкопляскания от ОНС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Дянко Марков
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Каза се достатъчно много и аз, почти нищо няма какво да добавя в съображенията, които трябва да ни ръководят, когато ще гласуваме герба на българската държава. Ще прибавя само нещо, което може би ще послужи като пример и на други колеги. Моля господин Луджев, аз бих желал да ме чуе и той по това, което казвам.
Заявявам открито на всички - моето лично предпочитание и предпочитанието на хората и обществените среди, които представлявам, е за герба от 1930-1947 г. Но веднага добавям, че в името на обществената солидарност, която трябва да бъде диктатът за всички нас, тъй като ние създаваме легитимацията за цяла България пред света, в името на обществената солидарност аз съм готов да отстъпя от личното си предпочитание и да гласувам за онзи знак, който ще получи максимална поддръжка в Народното събрание. (Ръкопляскания от цялата зала.) Защото ние наистина тук ще дадем легитимацията на страната си, на държавността българска и на носителя на тази държавност, който е суверенният български народ. В този смисъл ние можем още тази вечер да гласуваме и на второ четене, ако получим над три четвърти поддръжка на който и да е било от предложените варианти.
В този смисъл аз апелирам към всички - да бъдем проникнати от този дух на обществена солидарност, за да имаме наистина една чудесна проява пред света и пред целия наш народ. (Ръкопляскания от цялата зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, искам най-напред да кажа, че изразявам не становище на парламентарната група, а свое собствено разбиране. Напълно споделям изказаното мнение, че наистина по този въпрос - за герба, ние трябва да търсим максимално общо съгласие. Това е символ на нашата държава и ние всички трябва да го приемем със своето сърце. Но мисля, дълбоко съм убеден в това, че един компромис трябва да се развие в границите на конституционните текстове. Позволявам си да изкажа мнението, че и четирите проекта, които ни бяха предложени на вниманието, не се съгласуват с конституционните изисквания.
В чл. 164 са посочени съвършено точно елементите на герба - това е златен изправен лъв на червено поле във формата на щит. Вярно е, че има едно решение на Конституционния съд от 4 април 1995 г., което дава разширително тълкуване на текста и позволява да се добавят нови елементи към герба, така очертан в конституционния текст. Но мисля, че все пак един елемент от възможните елементи, които биха могли да бъдат добавени, не може да намери място в крайна сметка в герба - това е короната.

Можем да добавим наистина всякакви други елементи освен, повтарям, короната, защото... (Шум и реплики от мнозинството.) Извинете, колеги, ще поясня защо смятам така. Защото има едно решение на Великото Народно събрание от 9 юли 1991 г., което е взето специално по този въпрос. Тогава група народни представители, между които и, спомням си, Венцислав Бъчваров, внасят такова искане да се постави корона на златния изправен лъв. Въпросът е внесен в пленарната зала. Тогава председателства господин Николай Тодоров, но този въпрос е докладван от господин Гиньо Ганев. След една много подробна, сериозна дискусия господин Гиньо Ганев формулира предложението, което трябва да се гласува, а то е, чета буквално текста от стенограмата: "И така, господин председател, формулирам следното предложение за гласуване: който подкрепя предложението след думите "изправен" да се прибави определението "коронован" и след това "златен лъв" гласува за, а който не подкрепя това предложение, гласува обратно". И при гласуването вотът е категорично отрицателен. Председателят на Великото Народно събрание обявява, че предложението не се приема.
При това положение аз не виждам как бихме могли да разширим елементите на герба, вкарвайки там и короната, просто защото конституционният законодател, този, който определя съдържанието на Конституцията, е казал не. Той не иска, не приема да има корона на лъва.
И от тази гледна точка всички тези проекти, които предвиждат корона на лъва, според мен съвършено грубо нарушават конституционния текст.
Искам да спра вашето внимание накрая върху следния според мен много съществен въпрос. Смята се, че лъвът изразява не форма на държавно управление, а самата държавност.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Това кой го казва?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Има такава теза. Тя е широко застъпената теза в дискусиите. Аз самият не приемам това разбиране. Някога, преди 200 години, когато държава и монархия са били взаимен израз, да, короната е изразявала държавност. Но днес короната не изразява държавност. Тя може да изразява единствено съответно определена форма на държавно управление.
И сега, ако погледнем този герб, който ни се предлага на вниманието, който и да е от тези гербове, ние можем да кажем: да, това е герб на държава. Тази държава, която има такъв герб, е наистина истинска държава, тя е перфектна държава с всички свои белези на държавност. Но гербът, ще забележите това сами, не издава с нито един символ каква форма на държавно управление има у нас, не издава републиканската форма на управление на нашата държава.
И затова аз си позволявам да предложа, ако ние приемем все пак тезата, че могат да се разширяват елементите на герба, да добавим отдолу една лента, на която да изпишем прочутия текст на Левски "Чиста и свята република". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Думата има господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Срамно е в нашата държава повече от 8 години да няма герб. Ние сме единствената държава, която си позволява този лукс. Ние лишихме политиците, достойнството на българския народ от един достоен символ на неговата държавност.
Това, което предлага Обединението за национално спасение, не е царски, не е династичен герб, това е символът на българската държавност. Искам да ви кажа, че в залата сме повече от 200 души етнически българи, а гербът се предлага от етнически турци с българско самосъзнание. И това нещо трябва да се отбележи и да ни приобщи към това, което предлага Обединението за национално спасение. Смятам, че това ще бъде обединението, тъй като под този герб, засега единствен в историята на България от последните й години след петвековното й робство, ние сме успели да разширим границите на България. Говоря за 1940 г. Това е гербът, който символизира мощта на българското племе, което през 13-вековната си история успя да преодолее невероятни трудности, да оцелее и да го има. Това е гербът, който ще ни доведе в ХХI век. Това е гербът, който беше предложен от Съюза на демократичните сили в миналия парламент. И това е гербът, който Обединението за национално спасение предлага на вашето внимание. Смятам, че ако сме последователни, трябва да знаете още нещо: това е гербът, който е направен от семейство скулптури Шиварови. Това са фамилия български скулптури. Само за ваша информация ще ви кажа, че двете статуи на двамата велики братя Георгиеви, които са дали парите си и са създали българския университет, са направени по тяхна скулптура. Тази фамилия е направила герба и на Шипка, който символизира нашето славянско братство с Русия. Така че ние нямаме право да отхвърлим този герб и да отхвърлим това, което обединява българи и български турци на територията на Република България.
Призовавам ви да подкрепите герба на Обединението за национално спасение. Това ще бъде гербът, който ще даде възможност всички ние достойно да влезем в другия век и да дадем бъдеще на децата си. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Антонов.
Има думата народната представителка госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, че след изказването на господин Дянко Марков ние спокойно бихме могли да гласуваме герба на първо четене, а дори и на второ четене, както предложи той, защото той по един великолепен начин изрази онова, което вероятно чувства, но не всеки от народните представители изразява днес. Нацията очаква седем години парламентът да се занимае с този въпрос и парламентът днес се занимава.
Аз бих искала да приведа само три аргумента в полза на приемането на проектите на първо четене и на приемането на проекта, който ние сме внесли, на второ четене.
Първият ми аргумент е свързан с решението на Конституционния съд. Аз съм от юристите, които смятаха, че с изменение на Конституцията би било по-правилно да приемем герба на републиката, тъй като това би създало по-голям стабилитет, за да не може едно обикновено мнозинство в следващо Народно събрание да промени текста, който днес или следващата седмица ние ще приемем с общата си политическа воля. Но на консултациите при президента, първите консултации, установих, че след като политическите сили, които изразяват волята на по-голямата част от българския народ, са склонни да направят компромиси, а това беше заявено от ръководителите и представителите на всички парламентарни групи, значи и компромисът, който можем да направим с това да се приеме със закон изменението на герба, всъщност не е компромис.
В решението на Конституционния съд от 4 април 1995 г. се казва следното: "Изброяването на елементите в чл. 164 не е и не може да бъде изчерпателно. В текста се съдържа словесно представяне на герба. Това словесно представяне, колкото и подробно да е то, не би могло да опише във всички детайли един художествен образ". И по-нататък: "Текстът относно герба може да бъде словесно обогатен по преценка на законодателя, при изменение на конституцията или със закон."
Тук спирам и искам да кажа на господин Велко Вълканов, когото уважавам като юрист, че решението на Великото Народно събрание е било предхождащо, а решението на Конституционния съд е от 4 април 1995 г. и то показва, че няма никакво нарушение на Конституцията, напротив, приемането на герба със закон е конституционосъобразно съгласно това решение на Конституционния съд.
И по-нататък конституционните съдии казват: "Изложените съображения изцяло важат и по отношение на повдигнатия допълнително от групата депутати въпрос за короната. Липсата или наличието на корона в държавния герб още не означава утвърждаването на форма на държавно устройство.
След като Конституционният съд, на когото е възложено да тълкува конституционните текстове, ни дава тази възможност, след като съществува общата ни политическа воля, ние трябва да направим това, което нацията очаква от нас.
Второто ми съображение е свързано с графичното изображение. Ние от нашата парламентарна група внесохме графичното изображение от 1992 г., което е спечелило конкурса, на художниците Чапкънов и Гогов. От 1992 г. се води много голяма дискусия, четири творчески съюза стоят зад този проект и освен това цялата българска интелектуална общественост. Към доводите на професор Димов бих добавила, че ние трябва да бъдем съвременни в своя прочит и да приемем онова изображение, което в максимална степен ще сближи позициите ни.
И накрая, едно юридическо съображение по законопроектите, тъй като днес говорим само по изображението. В проектите на господата Гиньо Ганев, професор Стоянов и Стефан Гайтанджиев се говори за тържествена форма на герба и за кратка форма на герба. Лично аз смятам, че може да има и двете форми. Така е било и по Търновската конституция, но като знам предисторията на спора за герба и достигнатото днес съгласие, аз призовавам моите колеги - господата Гайтанджиев, Ганев и Стоянов - да се съгласят да остане само едната форма, наречена от тях тържествена, защото тя е пътят на съгласието, което можем да постигнем в залата.
Така че, подкрепяйки проекта, който ние сме внесли не като наш, а като проект, който изразява съвременното виждане, обединява историческата традиция, представлява онова графично изображение, което по един добър начин ще удовлетвори най-широката българска общественост, аз ви призовавам да работим в стила, който наложи тук народният представител Дянко Марков, да обединим усилията си и да гласуваме днес на първо четене внесените проекти и в четвъртък окончателния проект на държавния герб на Република България. (Частични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Константин Дочев.
КОНСТАНТИН ДОЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Доскоро се учудвах защо този важен въпрос, който засяга лицето на нашата държава, е пренебрегван вече близо седем години. Вече от един месец у мен се получи разбиране, че не толкова причините са от идеологически характер, а по-скоро от една излишна политиканска схоластика, която е преобладавала в последните обсъждания на този важен въпрос, и за тази политиканска схоластика ми се струва главната причина е най-вече в недостатъчната информираност по този важен въпрос.
Вероятно голяма част от хората, които са обсъждали въпроса за герба, не са имали предвид същността на значението на думата герб - че това е символичният образ, който е концентрирано отражение на нашата история, традиции, религия и минало. Това е може би и основната причина, поради която са имали различни мнения. За съжаление преди малко чухме отново връщане малко назад от предната година, когато може би в една част от залата са преобладавали по един важен въпрос сталиноидно-релективните уклони, а преди малко чухме, ако за радост бяха изказани повечето мнения за едно общо бъдещо решение, дай Боже, да бъде такова, беше изказано мнение, което връща към една странна, бих казал, гоголово-чиновническа педантичност, най-вече от конституционната страна на този въпрос.
Не мога да разбера защо у някои наши колеги, може би като последователи на Апостол Тома, който невинаги е вярвал от първия път, трябва да се връщаме на изходни позиции и да засягаме един или друг вече почти решен от символично значение въпрос. У всички у нас остана правилното мнение, че наистина една традиция, която за съжаление е прекъсната през 1396 г. за един период от 400 години и повече, и нашите възрожденци през 1879 г., без да знаят перспективата на държавното развитие, на възстановената държава, са приели наистина едно приемливо и наистина изпълнено със символично съдържание на нашата държава, на което в основата наистина лежи лъвската фигура, и неслучайно, без да имат достатъчно исторически данни, фигурата на лъва е била опората, трасировката на нашата история още преди Христа, по времето на Първото българско царство, Второто българско царство и т.н.
Няма смисъл да коментираме символичното съдържание на лъва и лъвските фигури като символ на държавна мощ, сила и власт. Без да знаят, както казах, дали ще бъде княжество или някаква друга форма на управление в нашата държава, неслучайно те са сложили над тези лъвски фигури, макар и представени по един наивитетен начин, символа на самостоятелната държавна власт. В никакъв случай короната, не знам защо, може би, както казах, поради неинформираност, короната непременно трябва да я разглеждаме като символ на монархията, моноархията. Така по една или друга причина, няма да припомням, тъй като аз съм възпитан в един академичен дух, не бих искал да давам съвети на уважаемия професор Вълканов, не бих искал да давам примери, че трябва все пак да погледне, има цял трактат за церемониите от Константин VII и т.н., трябва да си припомним все пак, че сме православна държава и цялото ни изобразително изкуство и символика са подчинени на правословната догматика и литургика.
Така че нашите учредители от 1879 г. са имали точно това предвид - че ние сме православна християнска държава и трябва да си вземем символите на нашето историческо минало. А в нашето историческо минало до 1396 г., както казах, тук се изрази преди известно време, че нямаме и българска корона, това е пълно недомислие, както казвам аз, мнение, изразено няма да казвам от коя група... Не можем да кажем, че нямаме българска корона, по този начин трябва да отречем, че има и български кръст, има български свещеници, има българска религия, българска азбука.
Короната, уважаеми колеги, аз няма да се обръщам към нашата половина, тъй като имах възможност на една научно-популярна сказка да им представя някои неща, короната не би трябвало да се разглежда като символ на монархията. Мога да кажа само с няколко думи, че както в Средновековието, така и в по-късно време короната преди всичко трябва да бъде разглеждана като символ на властта, която се дава от небесния господар на земния владетел, а не земният владетел е символ на държавната власт чрез тази корона. Държавната власт чрез тази корона е непреходна, докато земният владетел е преходна личност. И неслучайно той си има определени символи - държи торбичка с пръст или пък пергаментов свитък с пепел, за да му напомнят, че той е преходна личност. Докато държавната власт от господ е непреходна.
Така че това е символът, който са искали нашите възрожденци, казвам, учредители да сложат върху нашия герб. По тази причина, както каза и нашият колега господин Луджев, няма и не може да бъде разглеждана корона от династията на хабсбургите, бурбоните и т.н. Аз самият като професионалист, който се занимава вече близо 20 години с тези въпроси, също не харесвам някои неща в четирите проекта. Но аз съм склонен не да правя компромиси и не искам да чувам тази дума от почитаемите колеги, не би трябвало да правим компромиси по такъв важен въпрос, ние трябва да имаме почти пълно съгласие, но трябва да правим отстъпка. А тази отстъпка я виждам в модернизацията, новия начин на представяне чрез нов стилов начин на този герб, който още нашите учредители са приели през 1879 г., а е публикуван графично през 1880 г. Както вие много добре знаете, този герб е представен по малко наивен начин, но той е подобряван постепенно и през 1923 г., през 1925 и 1930 г. Но през 1930 г. този вариант до 1946 г. е също много хубав герб, макар че не следва в някои отношения нашата традиция от Средновековието.

Така че в днешно време, макар че също е прекъсната тази традиция, имаме начин по изчистване на графиката да представим в съвремието нашия нов герб. Както казах, аз не съм съгласен с някои елементи. По-точно представянето на тази прословута корона, както аз обясних, че в никакъв случай не трябва да се разглежда като символ на моноархията, а трябва да се разглежда като несамостоятелна държавна власт - парламентарна власт, народна власт.
Тук се споделиха мнения, че това е короната на цар Шишман. Някои казаха, че няма и българска корона. Че Иван-Александър е разделил България на три царства и едва ли пък трябва да гледаме като прототип неговата корона.
Уважаеми колеги, имаме прекрасни образци. Всички живеем много близо до Боянската църква. Предлагам ви да отидете и да видите стенописите, макар че ги има в различни публикации. Вижте Константин-Асен с каква хубава корона е представен. Вижте Иван-Александър в Четвероевангелието, в Бачковската костница, в Манасиевата хроника.
Аз предлагам - имаме време и технически средства - почитаемите художници Гогов и Чапкънов - имат възможност да поправят това несъвършенство. Но аз съм съгласен да направя отстъпка, да приема и техния вариант - по-скоро последния вариант.
Все пак трябва да бъдем водени от една мисъл. Все пак ние не трябва да бъдем елитарно общество в тази зала, да налагаме силово един вариант на национален герб. Всъщност гербът трябва да бъде ясен, представителен и да бъде възприет от колкото се може повече хора.
Аз предлагам на почитаемите колеги добре да помислят върху последните три варианта, макар че те са стилиризирани. Но все пак, помислете, да не минаваме от стилизация към стерилизация. На нас не ни трябва стерилен герб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дочев.
Има думата за реплика господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз не възразявам срещу разсъжденията на господин Дочев. Той има право на тях. Макар че моето лично мнение, което, ако остане време, ще го кажа и по-късно, е, че има много неща, които трябва да се оправят.
Ако внимателно се вгледате в проектите, които се налагат на вниманието и особено на проекта на Евролевицата, вие ще видите, че лъвовете имат, така да го кажа, борчески вид. Те излъчват по-скоро една физическа груба сила. Докато, ако се вгледате в стария герб на българската държава, вие ще видите, че лъвовете са извисени духовно. Те просто ... (смях, весело оживление и ръкопляскания). Те просто подкрепят държавността. Затова и гербът, който Евролевицата предлага, има формата на круша. Тоест, сплескано държавно самочувствие. Вероятно това е така?! Докато гербът, който е на старата българска държава, е изтеглен нагоре. В това изтегляне на контурите нагоре се показва именно стремежът към нещо повече от борчески вид и от, така да се каже, грубата българска сила. Но това е едно мое разсъждение.
Репликата ми към господин Дочев е друга. Тя е в това, че той нарече досегашните дебати в тези седем години - за герба - политическа схоластика.
Не, господин Дочев. Тези дебати през тези седем години бяха битка на народните представители от демократичните среди, главно от Съюза на демократичните сили, да не позволят на бившата Комунистическа партия да наложи герб на България, който не отговаря на демокрацията в България и на нейната традиция. Това беше просто битка, да не допуснем да се приеме "Пежо"-то на Жан Виденов за герб на България, а не схоластика.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За моя радост ние сме на стъпка от приемането на нещо, което целият народ очаква. След всичко това, което говорихме - и в Комисията по културата и медиите, и в обсъжданията, и в консултациите, които се направиха - ясно е, че ние постигаме нещо, което ни доближава. Мисля, че това ще се оцени от нашия народ.
Аз вчера останах изключително доволен от това, което президентът Стоянов каза в комисията на нашето заседание. И ;днес, сутринта, го видях тук, в парламента. Той каза, че Демократичната левица направи своето, за да постигнем съгласие по този изключително важен за България въпрос.
Уважаеми колеги, като земеделец, като човек, възпитан в републикански традиции, аз никога не мога да допусна, че можем да имаме герб на България, който с нещо да напомня за времето на династията, която - тук отговарям на господин Луджев - донесе неизмерими беди на България - както знаете, националните катастрофи - и стана причина ние да загубим около 40 процента от своята територия.
Убеден съм, че уважаемата госпожа Мозер и господин Петко Илиев ще се съгласят с моите думи.
В този смисъл аз не съм историк, не мога да пледирам така, по исторически маниер, тук пред вас, дали короната представлява корона на династия, дали - не. Това е вече друг въпрос. Аз и вчера казах в комисията, че ако ние продължаваме по този начин, ще вземе - извинете ме за израза - и лъвът да скочи от нашия герб, да остане той без лъв най-сетне, възмутен от дебатите и от това, което някои хора се опитват да прокарат.
Все пак аз направих някои справки, защото много ме заинтригува твърдението на някои историци, че лъвът винаги бил коронован. Ще ви кажа, че това не е истина. Българският лъв невинаги е бил коронован - далеч съм от мисълта да смятате, че аз не приемам коронования лъв в това, което се предлага от господата Ганев и професор Стоянов.
Най-старото изображение на български герб е в една хроника от арабски летописец от ХIV век, която се намира в Мароканската кралска библиотека. Там този герб на България има лъв, който е без корона. Съвсем накратко: нямат корона лъвовете в монетата на цар Иван-Шишман - тук компетентните историци знаят това; няма корона лъвът в печата на цар Калоян - историците също знаят и това; не са короновани лъвовете в Старозагорската плоча от IХ - Х век - историците знаят и това. Но не това е темата. Аз слагам тези думи в една скобка, като искам да продължа, че в момента в света почти няма република, която да притежава корона в своя герб.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Русия, Русия!
ДРАГОМИР ШОПОВ: Казвам, почти няма република. 
Например Германия, ... (Реплики от блока на СДС.)
Имало е. Да, именно. Преди да стане Федерална Германия, орелът е имал корона.
Например Съединените щати, Франция, Канада, Италия.
Пак казвам - ние, Демократичната левица, изминахме един свой път и нека този път, тази еволюция да не се приема злонамерено. В резултат на дебатите, които се водиха, и на убедителните аргументи, които колегите от отделните политически формирования в парламента изнасяха и изложиха аргументирано, точно и почтено, надявам се, стигнахме до това, което се предлага - този проект, на Чапкънов - Гогов, вторият вариант на проекта, около който мисля, уважаеми колеги, че ние всички ще се обединим.
Защо? Никак не ме смущават лъвовете и вида им. По време на миналия парламент един ваш колега, уважаеми отдясно, каза - не знам за кой проект - че това не е никакъв проект, това е един омърлушен, нубийски лъв. Това го каза Васко Михайлов. Нали, Сашо, помниш това? (Обръща се към Александър Йорданов.)
Нека да не казваме сега кой герб прилича на круша, кой се извисява нагоре. Защото, ако се извисява много нагоре, току-виж, че е излетял и няма да остане нищо от него.
Не ме смущава това, което е предложено от Чапкънов - Гогов като втори проект със "Съединението прави силата". Дано най-сетне този великолепен девиз бъде изпълнен от всички нас със съдържание, уважаеми колеги. И тези кръстове на короната. Това всъщност е стилизирана, може би историците ще ме коригират, все пак нещо, което наподобява короните от Второто българско царство. Нека не смесваме понятията и нека да не говорим съвсем произволно и фриволно какво е било Второто, какво е било Третото българско царство. Това се знае и от децата в България.
Така че аз съм категорично, уважаеми колеги, за двата вида. Нека гербът, както повелява Конституцията, да бъде лъв, коронован и тази тържествена форма, този тържествен вид на герба, за който чл. 2, ал. 2 на законопроекта на господата Ганев-Стоянов конкретно отбелязва, да приемем и този законопроект, да се обединим. И ако ние направим час по-скоро това, няма да ми е болно, когато минавам покрай сградата на българския парламент и виждам това празно място горе на фасадата, където, дай Боже, най-сетне да има един герб, както казаха колегите тук, който да бъде приет от всички, който да отговаря на националното самочувствие и на историческите превратности, историческите победи, които сме имали като народ, като държава, като нация. Герб, който ще могат с гордост да носят нашите най-прославени българи, имам предвид и спортистите, и герб, който най-сетне ще отговори на въжделенията на българския народ. Седем години те чакат това от нас. Нека да го направим по един достоен начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Реплики малко по-късно ще има.
Закривам редовното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 16,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
           Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
         Иван Куртев
         Петя Шопова

СЕКРЕТАРИ:
     Христо Димитров
      Иван Бойков