Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание с единствена точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЧЕТИРИТЕ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЕРБ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Думата за реплика по изказване от предишното заседание има господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Първо, искам да се извиня, че правя реплика към изказване в едно друго заседание на господин Шопов.
Господин Шопов доста дълго време занимава Народното събрание с процеса на узряване на Демократичната левица за приемане на един нов вариант на герба. Спомена дори блестящата мисъл, че дори и децата знаели какво било Третото българско царство или Третата българска държава. Ако съм неточен, моля да бъда извинен. Но има неблагоразумието да спомене и празното място на сградата на Народното събрание, с което ми даде повод да направя реплика.
Господин Шопов, празните места се попълват с това, което е стояло там. А там, господин Шопов, е стояло това, което предложи Обединението за национално спасение или в миналия парламент предложихме ние. Аз казвам, че това е предложението на всеки български народeн представител - гербът - 1930-1947 г.
Съжалявам, че времето ми е малко, иначе ще вдигна Алманахът, взет от библиотеката на Народното събрание, да видите, че това, което фигурира на гърба на Алманаха, а Алманахът е от 1911 г., показва, че този герб е съществувал даже много преди 1930 г.
И ако в тази пленарна зала има националноотговорни народни представители, държащи на символите и на приемствеността, те ще възстановят на празното място, както Вие се изразихте, на сградата на Народното събрание това, което е стояло там и което насилствено, благодарение на съветската инвазия в България и на вашата колаборация с него, е свалило оттам. И това е единствено националноотговорната позиция на народeн представител в българския парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
За втора реплика думата има господин Згурев.
НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ (СДС): Господин Шопов, от цялото Ваше изказване разбрах, че лъха една много силна носталгия към един по-предишен символ в нашия герб, който ни води 45 години към светло бъдеще, но дотук.
Искам да кажа нещо друго относно трите лъва. В Мароканската хроника, които Вие споменахте, че са лъвове без корона, тези три лъва в момента са герб на един град в България - Велико Търново. И смятам, че е много смешно да взаимстваме герб на град за герб на държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Згурев.
Искате ли дуплика, господин Шопов? Имате думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изненадан от това, което каза господин Сунгарски. Той май не е в залата и в такъв случай може би аз не трябва да му отговарям. Той е специалист в друга област и не знам за какво пледира! Той казва, че аз изпитвам носталгия затова, че това място там е празно и той каза какво беше там преди време. Всички знаем какво беше там. Нима той иска да се възстанови този герб, който беше доскоро там? Аз така разбрах неговото изказване, тъй като ми се струва нещо необичайно това. Той тук ме заплаши с някакви дебели томове. Нека да не казваме сега кой какво е чел и кой колко се е учил, но не го възприемам като реплика. Съжалявам, че той не е тук, а това беше просто един опит да се изопачат моите думи. Аз не съм проявил носталгия към нищо, а просто аз говорих откровено за това, което мисля.
И отново пледирам да проявим разум и държавническа мъдрост и да се обединим към най-сполучливия вариант, който ще отговори на въжделенията на българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз признавам, че съм сред оптимистите в тази зала и смятам, че ние вървим бавно, но уверено към легитимиране на българската държавност чрез приемането на Закона за герба на Република България.
Държавността се укрепва чрез последователно отстояване на традициите, на историята, на националните ни ценности, в това число и на православните. И ако държим на традицията и на историята си, не трябва да имаме никакви скрупули за възстановяване на суспендирания с незаконен референдум герб на България от 1930 г.
Но ако цената на тази лeгитимация на нашата държавност е някаква съвременна реплика на герба от 1930 г. и ако спорният въпрос между отделните политически сили и вижданията на отделните народни представители е короната върху герба, аз искам да ви уверя, че и в проекта на Евролевицата има една сериозна приемственост по отношение на елемента "корона" върху герба на тази традиция и смятам, че Чапкънов-Гогов са намерили едно много съвременно решение. Тук държа междупрочем една скъпа семейна реликва. Това е медал за храброст, който е връчен от Негово Величество на моя баща. И ако погледнете тук изображението на короната, ще видите, че лилиите имат съвсем явен натурален вид, т.е., те се разчитат като такива, докато в проекта на Евролевицата има действително натурализирани кръстове. Елементите, заложени в короната, нямат звученето на лилии. Това са натурализирани кръстове и аз лично смятам, че другата крачка към натуралните правоъгълни кръстове, които лично на мен ми навяват звученето на военни гробища, е твърде далечна от традицията.
Затова аз призовавам, ако ние нямаме силата и общата политическа воля да направим най-нормалното в името на националните ни ценности и традицията - да възприемем герба от 1930 г., да се ориентираме към една реплика, която е съвременна, но не се отдалечава от тези ценности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днешното заседание е важно, защото ние трябва да решим този въпрос, за който няколко пъти се спомена тук, че е многогодишна тежест на българския парламент като нерешим, от една страна.
От втора страна, ние това трябва да го сторим в духа и в условията на едно съгласие, на едно разбиране, че българският държавен символ, който отразява нашето достойнство, нашия суверенитет, нашата идентичност пред света, трябва да бъде действително приемлив, разбираем и с чувство за достойнство утвърден от всички народни представители.
Считам със задоволство, че тези две условия някак си се изпълниха през последните седмици. Мисля, че въобще цялата обществена и политическа ситуация в България в последните месеци разрешава да се вземе това разумно и нужно за страната, държавата и народа ни решение.
Трите варианта, които са предложени за герб, носят идеята, символите, духа на българския държавен герб. В него са отразени всички елементи, които именно ни идентифицират, че това е нашата основна държавна емблема пред света. И съгласието на всички политически сили, че така трябва да изглежда най-общо българският герб, е значим принос в осъзнаването на смисъла, на достойнството, на важността на този символ и смисъла на едно важно политическо и обществено съгласие по този въпрос.
И второто, което е много важно и което също се дискутира днес в парламента, е че приемането на този символ - няма да говоря за аргументи или за тълкувания, които са изречени стотици, хиляди пъти, които са изречени от специалисти, хералдици, общественици, интелектуалци относно короната, относно нейните качества, относно това, каква би следвало да бъде тя, е вторият, много важен момент в днешното гласуване, а именно, че то ще стане в духа, в съзнанието на истинския зрял парламентаризъм.
Приемането на герба не трябва да бъде нито някаква форма на политически диктат от страна на едно мнозинство върху неприемливостта на друго малцинство, независимо как е картографирано то в рамките на парламента, нито трябва да става като вътрешнопартиен диктат или междупартиен пазарлък. Затова "компромиси" не е най-достойната и характерна за този процес дума, която характеризира стъпките към уеднаквяване на становищата.
Ние имаме три проекта за герб, които всъщност дълбоко в себе си представляват един. Носят източниците си от един, вече съществуващ български държавен герб и това е много полезно. Но аз не мога съвсем да се съглася с друго. Има лични мнения, има лични тълкувания. Не мога да се съглася, че конкретният брой народни представители ще бъде голямата демонстрация на националното единство и ще бъде нашата много сериозно афиширана визитна картичка пред света. Да, това е факт. Когато по един въпрос гласуват 100 на сто или 90 на сто от народните представители, както тук е имало случаи по отношение на декларации за интеграция в Европа, по отношение на други важни политически актове, които са фундаментални за политиката на обществото ни, това е прекрасно. Но ние не можем да поискаме по един въпрос, по който имаме приблизително три идентични обекта, да получим такъв висок процент на съгласие на всички народни представители. Аз лично съм защитник на герба от 1930 до 1947 г. Аз знам защо го защитавам. Това са моите убеждения и в естетически, и в художествен план и като историческа автентичност, която считам, че е много важна за развитието на една държава, особено в един деформиращ се преходен период и като традиции, които нашата държава има смисъл и е нужно да утвърждава през последните десетилетия, това е полезно. То не обижда никого, защото всякакви политически спорове с давност от 60 или 100 години не са полезни за днешния ден и за бъдещия ден.
Това мнение споделят и други колеги. Има различни други мнения, но те не са противоречащи. Това, което искам да изразя в разширяване на това мнение, е, че аз не съм против другите варианти. Но този за мен е фаворизиращият. Този за мен е предпочетеният, този смятам, че отговаря както най-добре на моите виждания, така и на най-широките обществени предпочитания. Това показаха и изследванията, които бяха проведени при острите дискусии и битки преди две години, когато почти 60 на сто от българското общество тогава се изказа в негова подкрепа. Мога да ви кажа точната цифра, господин Атанасов, но няма да водим диалога по този начин. Искам да бъдем малко по-сериозни и по-отговорни. Точната цифра е 56,8 на сто.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Коя година?
ДИМИТЪР ИВАНОВ: 1995 г. есента. Но нека да оставим това. Не е важно дали тези 56 на сто или 66 на сто ще решат нещата. Да, за мен това е най-убедителното. Но това, което е важно, е, че днес българските народни представители от няколко парламентарни групи с различни политически виждания ще могат свободно, според съвеста си и в една единна националноотговорна и полезна за държавата ни линия да решат този важен въпрос.
Ето затова смятам, че днешният ден е така важен и в духа на националното съгласие, и в духа на развитие на съвременния зрял български парламентаризъм, когато не само отрицанието и сблъсъкът могат да дадат решението на един въпрос и че днешният ден ще допринесе материално на българската държава символ - първото гласуване и че ние ще имаме действително това, което ще кара българите да се гордеят, и това, от което вече имаме физическа нужда като държава - да се легитимираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитър Иванов.
Има думата народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Този парламент е длъжен да роди герба на България. Бих казал, че ние, всички, които сме тук в тази зала, сме длъжни да приемем символа на нашата родина. Ние сме длъжни обаче да го направим общ, в съгласие, а не изправяйки се един срещу друг. Защото гербът е ясно, той е герб на всички българи. Това е гербът на нашето Отечество.
Предлаганият проект за герб на Чапкънов-Гогов във втория му вариант според мен не е в никакъв случай монархически. Защото България е ясно, тя е република, защото, предполагам, болшинството от нас носят в себе си думите на Левски, че България трябва да бъде чиста и свята република.

Гербът обаче трябва да отговаря ясно, точно на конституционните критерии на чл. 164 от Конституцията. И той в този проект - в чл. 2, ал. 1, ясно и точно е определен. Разбира се, няма пречка този герб да има и тържествена форма, описана в ал. 2. Затова целият текст на чл. 2 от този законопроект трябва да се вижда и разбира в неговата цялост.
Чух тук становища относно спорната корона. Короната, предлагана в този законопроект, е корона прототип, носена на главата на българските владетели от времето на Втората българска държава. Тази корона е носена от Асеновци - от Асен, Петър, Калоян...
ГЛАС ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Цар! Цар!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да, цар! Включително и трагично загиналият от поробителския ятаган цар Шишман, бранейки България.
Но какво е характерно тук? Че на тази корона има кръст. За мен този кръст е конституционен елемент, защото в чл. 13, ал. 3 от нашата Конституция ясно и категорично е казано, че традиционната религия в Република България е източно-православното вероизповедание. Именно този кръст символизира преобладаващата вяра на българския народ, вярата, която го е съхранила като народ.
И още нещо, още един конституционен елемент в този проект. В проекта е казано, вписано, че съединението прави силата. Още в чл. 1, ал. 1 е казано, посочено в нашата Конституция, че Република България е с парламентарна форма на управление. И аз оттук чух, и всички ние знаем, че включително и на нашия парламент стои този надпис. Следователно и в този проект, в тържествената му форма, има символа на Републиката.
И приключвам. Признавам пред вас, че юридическата ми съвест в определена степен е смутена. Но ние всички тук трябва да проявим мъдрост и, бих казал, политическа воля. Нека да бъдем на висотата на историческия момент и да приемем герба на България. Но не чакайте от нас, от Демократичната левица, да приемем герба на Кобургите. Това няма да стане! (Възгласи: "Е-е-е!" в блока на мнозинството, единични ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за реплика господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин Корнезов, когато произнасяте исторически имена, аз много Ви моля да ги произнасяте така, както са записани в българската история. Значи няма Асен, няма Калоян. Има цар Асен и цар Калоян.
Има различни Асеновци, Вие ги знаете много добре. И аз почти щях да Ви повярвам, но това отношение с произнасянето на имената показва, че Вие всъщност продължавате да се отнасяте дълбоко подозрително и дълбоко отрицателно изобщо към българските царе, не говоря за тези от Третото българско царство. (Шум и реплики в блока на левицата.)
Това е част от българската история. Вие или ще я приемете тази история - цялата, откакто съществува българската държава, или няма да я приемете. В тази история има царе. И тези царе в края на краищата ги приемете, това са български царе. И се отнасяйте с уважение към тях!
Освен това, обръщам се към господин Ганев, който през цялото време казваше: "Нашият проект". Господин Ганев, много уважавам възрастните хора, затова просто ще си спестя някои неща, които иначе бих Ви казал. Това не е Ваш проект. Много ясно на кой е проектът. Не знам дали имате изобщо разрешение от хората, които са го направили, за да го внесете като Ваш проект и да го титулувате като такъв.
И всъщност внасянето на този проект цели само едно - да скриете зад двете форми вашето отрицание. Няма две форми на герба. Има една форма на герба, която вие или ще я приемете, или няма да я приемете. Какво значи тържествена форма на герба? Къде ще стои тази тържествена форма? (Шум и реплики в блока на левицата.)
Затова аз ви моля, след като сте направили стъпката, направете я докрай и приемете една форма на герба, която да стои навсякъде и да олицетворява славната история на българската държава и с царете в нея! (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата господин Александър Йорданов - втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз ще го кажа по-просто. Националното съгласие не означава да стоиш разкрачен. (Смях и оживление в залата.) То означава като кажеш, че си за националното съгласие, наистина да се съгласиш. (Смях и оживление в блока на мнозинството.) С какво? С възстановяването на стария български герб. Просто и ясно! (Възгласи: "Е-е-е!" и бурни ръкопляскания в блока на мнозинството.)
Иначе оставаш в едно, нека да не го наричаме вече разкрачено, в едно, да кажем, замислено положение. (Смях от страна на депутати от мнозинството.) Това не е добро за никого, включително и за народните представители.
Но взимам повод за реплика, за да възразя на спекулативното тълкуване на текста в герба, за който всички сме съгласни, че трябва да остане, а именно текстът "Съединението прави силата!"
Това не означава, господин Корнезов, че всички партии в България трябва да плеснат, да се прегърнат, целунат и да управляват заедно държавата. Ние вече живяхме в едно такова общество, където уж съединението на целия народ с една партия правеше силата на тази държава. Текстът, който е заложен в Конституцията, и който е заложен и в герба, още навремето многократно е бил тълкуван, обяснен и разяснен. Той е свързан с една, нека да я наречем, национална вече мечта. Но с едно голямо възрожденско послание за обединение, за съединение на разпокъсаните след турското робство части на България, а именно: Княжество България, Източна Румелия и Македония. Това е простата истина. И когато нашите възрожденци и законодатели след Освобождението са написали изразът: "Съединението прави силата!", те не са мислили да се обедини Партията на тесните социалисти с Партията на широките социалисти, либералите с демократите, тези с онези. Те са мислили България да стане по-голяма, по-могъща, да се върне в своите стари, традиционни исторически граници.
Днес вероятно това е една мечта. Но един народ е силен, когато уважава и своите мечти. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Господин Корнезов, искате дуплика, разбира се. Имате думата за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще бъда максимално кратък.
На господин Ляков. Да, разбира се! В българската история е имало и ханове, и князе, и царе, и всеки от тях, доколкото предполагам е могъл, е защитавал българщината и е бил гордостта в много от тях. И аз се гордея, и всеки българин се гордее със собствената си история. Но този български народ има и своя апостол, наречен Левски, който е краен републиканец. И аз съм републиканец! Заявете го и вие - дали сте републиканци или монархисти, щом поддържате идеята да върнем стария герб.
И на господин Йорданов. Той каза нещо за разкраченото състояние. Господин Йорданов, имам чувството, че вие стоите в разкрачено състояние от 1930 г. до 1997 г., щом искате да възстановявате стария герб. Ние извървяхме своя път, вие тръгнете, а не стойте разкрачени от 1930 г. досега. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Най-после имате думата, госпожо Поптодорова.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Не в порядъка на реплика към неотдавна говорил народен представител от днешното мнозинство, а в името на точността и заради стенографския протокол на Тридесет и осмото Народно събрание, искам да припомня, че точно преди една година тук миналото Народно събрание, Тридесет и седмото Народно събрание водеше същата дискусия. И искам да припомня, че ако не бяха четири гласа от предишното мнозинство, ако не беше от тази трибуна показано едно 120-годишно чипровско килимче от 1877 г. с три короновани лъва, бродирано от анонимна българска ръка и останало до днес, то може би дискусията щеше да има съвършено различен вид. Ние нямаше да гласуваме нов герб на Република България. Ние щяхме да променяме вече приет, при това силово, друг знак на държавата. Аз не бих искала да обяснявам как би изглеждала една такава дискусия. Сигурно можем да си представим, че по-вероятно беше да имаме отново, логично може би, силово приет знак на държавата. За щастие това вече е зад гърба ни. За щастие ние имаме шанс да имаме максимално широко подкрепен държавен знак.
Тук се изнасяха редица аргументи. Разбирам желанието дискусията да бъдe отново подхранена с тях, въпреки че и обществото, и тези стени са ги слушали многократно. И може би е добре да си дадем сметка, че дискусията, която водим, не е хиралдическа, не е естетическа, аз бих казала - дори вече не е историческа. Цяла година, а и при поредните вълни на приемане, или опити за приемане на национален герб и в предишните години, това бе тема и на вестници, и на радио, и на телевизия, и на нашите обсъждания тук. Добре е да си дадем сметка, че дискусията днес е във висша степен политическа.
В този смисъл бих искала да кажа, уважаеми госпожи и господа, че аз не зная случай, когато герб да е предизвикал промяна в политическото устройство на една държава. Това го правят политиците. Това го правим ние, или не го правим. Тъй че бих се радвала да отнемем от аргументите жарта, с която защитаваме и оспорваме строго политически елементи от управлението на страната. Но това, което един герб може да направи, е да обедини и своите политици, и нацията, която ги е избрала. Предлагам ви точно това да направим днес. И мисля, че шансът е голям, много по-голям откогато и да е било. Това е първа възможност, макар и недокрай, но все пак необратимо да омекотим онази тежка дискусия, която седем години блокира и прави заложници и българските граждани, и българското развитие. Това е наш пръв плах, може би неокончателен, но начален опит да имаме своя Ескориал, да имаме своята Долина на падналите, за която често говорим, на която често се позоваваме, но която нямаме сили да съградим.
Уважаеми колеги, винаги, когато тук са се разразявали всякакви баталии по по-малко или по-значими въпроси съм се питала даваме ли си сметка всеки от нас поединично, че ние по волята на народа, се казва обикновено, но аз бих казала и по волята на съдбата, градим история. Ние градим съвременна България. Даваме ли си сметка, че поне след 10, след 15 години, а може би и по-скоро, ще има нов Симеон Радев и той ще пише за строителите на днешна, съвременна България. Нима не ни се иска на всеки един от нас достойно да намерим място в тази бъдеща книга на новата държава. Аз бих искала, извинете, това не е сантиментално отклонение, това е дълбоко убеждение - аз бих искала моят син, когато отвори тези страници да знае, че майка му все пак нещичко е оставила, а не само безплодни спорове и пак казвам словесни баталии. Нека всеки от нас си помисли, че има нещо, с което можем да помогнем на нацията си, извън това, което е по-прозаично и често пъти вън от общественото внимание и от обществения дебат.
Ето защо ще направя едно предложение и много моля да го приемете вече не като отделни парламентарни групи, а като изповядващи такава национална идея, национална мисия, ако щете, като заинтересовани от личното си място в тази национална мисия. Нека приемем на първо четене трите законопроекта, да направим почивка от 30 минути, в която да се събере комисията, която работи по герба и да преминем към второ четене на един държавен знак, на един държавен герб, който най-малкото ще ни отреди името на първите творители на едно обединение на българските политици.
Благодаря ви, господин председателю, благодаря и на колегите си. (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС, БББ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Преди да дам думата за реплики, искам само да поясня, че процедурното предложение на госпожа Поптодорова не може да бъде гласувано. Ако то бъде направено, трябва да се направи, след като сме приели на първо четене законите. Сега е малко рано.
Господин Александър Каракачанов иска думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми колеги, за една кратка реплика. Не бях изцяло в залата, но слушах и по телевизията. Надявам се, че и повечето от българския народ слуша.
Имам една реплика, първо, към уважаваната от мен госпожа Поптодорова, ние много работим с нея в нашия район. Все пак нека да не се уповаваме на това, че обезателно нашите синове трябва да видят някъде там, че ние сме сложили лилийка, кръстче или нещо подобно. Това не е добър подход. Аз мисля, че е по-добре да видят, че ние спазваме народната традиция, държавната традиция. Това е по-важното.
Другата ми реплика е, ако не се лъжа, към господин Корнезов, който... (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той не може да Ви отговори.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Извинявайте. Искам само да ви напомня едни слова на Левски, който е казал във връзка с печата на БРЦК, който е получил. Казал е: "Печатът във всичко е добър, само лъвчето няма корона. Защо така? Ако е сбъркано, трябва да се поръча".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Искате ли дуплика, госпожа Поптодорова? Не.
Господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз харесвам и трите варианта от гледна точка на тяхната естетика. И трите варианта са красиви. Много малко от нас тук могат да кажат обаче каква е разликата между тези три варианта и какъв е смисълът на тези разлики, които се появяват в последните два варианта, които се предлагат тук. Явно отново става въпрос за дребни партизанлъци и за дребни партийни сметки. Може би някои колеги искат да се запишат в аналите на историята като бащите на българския герб, както някои други се пишат за бащи на българската Конституция.
Аз обаче като представител на една организация, която никога не е поставяла на първи план партийни и други сметки, не мога да се съглася с това. И затова аз и моят колега от ВМРО ще подкрепим традиционния български герб от 1930 до 1947 г. (Ръкопляскания от ОНС.)
Защо ще го направим? Това не плод на емоция. В българската история има няколко периода на възход. Единият е от началото на този век до Балканските войни, когато България отвоюва своята независимост и стана царство. И другият период е периода от 30-те до 40-те години, когато българската държава беше номер едно на Балканите по всички показатели. През този период беше изградена една стабилна демокрация. През този период през 1941 г. бяха реализирани българските национални идеали, когато се реализира обединението на Македония с България, Южна Добруджа и Западна Тракия.

Аз мисля, че ние нямаме никакви морални основания да се срамуваме от стария български герб - герба от 1930 г., който е бил валиден до 1947 г. Нямаме никакви основание ние да се притесняваме от това. Още повече, че има и един друг аргумент. Нека да си припомним как беше наложено сменянето на този герб, когато след Девети септември 1944 г. България беше окупирана и когато насилствено беше наложен един референдум...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Ти не си бил роден тогава!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз не съм бил роден, но за разлика от тебе съм историк.
Точно по това време по един насилствен начин е била наложена чужда воля, един чужд герб - едно чуждо управление и едни чужди символи. (Оживление.)
Аз мисля, че когато ние днес говорим за възстановяването на българските национални добродетели и традиции, именно трябва да се върнем към тях, а не да се чудим как да избегнем основния въпрос, който ни задават хиляди хора извън тази зала: защо не искате стария традиционен български герб?
И аз не мога да се съглася, че това е въпрос на монархически предубеждения. Аз не съм монархист. Аз не искам да се съглася с твърдението, че това е предубеждение на стари хора и на носталгични чувства. Защото през 1995 г., когато начена дискусията в този парламент по въпроса за герба, по инициатива на студентската организация на ВМРО бяха събрани 30 хил. подписа предимно от студенти. Именно заради това ние ще подкрепим точно герба от 1930 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин Георги Първанов има думата.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Я да видим дали е научил историята. (Оживление.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес го ударихме на спомени. Сигурно като участник в дебатите от предишния състав на Народното събрание и на мене ще ми се наложи да се позова на своите и на моите колеги позиции в Тридесет и седмото Народно събрание.
И все пак, какво можем да кажем към днешна дата?
Това, че дискусията и в обществото, и в Народното събрание показа, че вече осъзнаваме необходимостта гербът на Република България да бъде и красив, и хералдически точен; да съответства на историческите традиции на нацията и приемането му да не бъде силово, а със стремеж да бъде избегнато противопоставянето и в търсене на националното съгласие.
Въпросът за държавния герб е една добра възможност да проверим в реалната политическа практика готовността и способността на отделните политически сили да вървят по пътя на консенсуса. Този въпрос не може и не бива да бъде решаван силово. Тук съгласието е необходимо и задължително условие. Ние трябва да приемем герб не на една или на друга политическа сила, а символизиращ единението на нацията.
Последните дни на дискусията и консултациите показаха, че почти всички съзнаваме необходимостта от съхраняване на традицията в националните символи. Трябва да утвърждаваме елементите, които олицетворяват суверенитета, държавността, старинността, републиканския характер на държавното ни устройство.
Основно изискване беше и си остава в търсенето на решение за държавния герб да се придържаме към приемствеността, да останем верни на традицията. Приемственост обаче, както се оказва, разбирана и тълкувана по различному.
Преди малко тук се цитираше непълно мисълта на Левски и това става не за първи път от парламентарната трибуна. В писмото на Левски по-нататък е записано заедно с идеята за коронования лъв: из устата му да излиза надпис (цитирам по памет) "Смърт или република!". В цитираното преди малко тук изследване за герба от 1995 г. - нужно е повече прецизност, уважаеми дами и господа, процентите са не 56, а 52 и не са за стария царски герб, а са за коронован лъв в новия герб. Това е изследването от 1995 г. (Оживление.)
И още нещо: старият, условно казано, царски герб не е автентично български. Вероятно мнозина добре знаят, че той просто е прекопиран под индиго от белгийския герб.
Исканията за възстановяването на който и да било от гербовете на новата българска история са категорично неприемливи. Аргументът, че този герб вече е бил такъв, всъщност е антиаргумент. Не може да се приеме вариант на герба от епоха, която е отрицание на идеята за съгласие. По тази логика наистина може да ни бъде предложено възстановяването на герба след 1946 г. От левицата обаче никой не си позволи подобен ход. Напротив, нашата позиция беше логична и закономерна еволюция в посока към търсенето на консенсус при решението.
Трябва да си отговорим на въпроса защо някои среди от дясно искат така настойчиво възстановяването на герба или поне възпроизвеждането на короната от последната, Кобургготската династия. Защо, уважаеми господа, вие сте против символ, който ще ни напомня величието на българските владетели, на българската държава от най-славните времена в нейната история? И защо предпочитате короната от времето на династия, донесла толкова много беди на българския народ? (Недоволство от СДС.) Може би, защото някои от вас искат да видят в това последния останал аргумент за реставрацията на тази династия.
Парламентарната група на Демократичната левица е категорично против възстановяването на герба от Третото българско царство и по-точно от периода 1930 - 1946 г. Ние сме против този герб не само заради неговата рицарска претрупаност. За всички е ясно, че този герб символизира един период на най-остро политическо напрежение и граждански конфликт, така че неговото евентуално приемане не само няма да съдейства за консолидацията на българското общество, а по-скоро ще катализира противопоставянето и конфронтацията.
На България е необходим един нов герб, който да е верен на традицията, но с основни символи от период, който да не е достатъчно приближен и оспорван исторически. Нов герб, който естествено да вплита трайните, постоянните национални символи.
Днешният дебат не е по детайлите - той е по същество. Нека да е ясно: сега ние трябва да постигнем обединението около един проект. Оттук нататък, между първо и второ четене те не могат да вървят заедно и паралелно. Някои от проектите са исторически и политически несъвместими.
Територията на консенсуса трябва да се определи днес. Утре вече може да бъде късно. Иначе има вероятност някой да поиска да приемем заедно и трите законопроекта и на второ четене. Затова народните представители от Демократичната левица ще подкрепят проекта на Чапкънов-Гогов, внесен от господин Гиньо Ганев и професор Христо Стоянов. Един проект, който отива дълбоко назад в традицията, израз е на така необходимата приемственост, отговаря на художествените предпочитания на мнозина и от конституционна гледна точка предлага най-изчистеното решение.
И още нещо. Консенсус по въпроса безспорно е необходим. Постижимо ли е обаче, уважаеми господа и дами, съгласието само по този въпрос? Може ли той да бъде изваден извън контекста на цялостното развитие на съвременните политически процеси?
Възразявам срещу твърдението на госпожица Екатерина Михайлова. Диктат има. И то в много по-голяма степен в парламента, където безпощадно действа гилотината на мнозинството, от страна на изпълнителната власт към Народното събрание, към местната власт.

Именно сега, когато търсим консенсус по националните символи, ние сме длъжни да попитаме остро мнозинството дали това, което става от два месеца насам, отговаря на обществените стремежи към преодоляването на напрежението и конфронтацията, към съгласие и политическа стабилност. Нашият отговор е - по-скоро не. Затова нека днес и при следващото четене на законопроекта за държавния герб добре да осъзнаем, че това е само един повод да разберем тревожната равносметка за последните месеци и, надявам се, мнозинството да преосмисли радикално своята политика. В противен случай ще се увеличава вероятността приетият тези дни герб да бъде реализиран върху официалните документи от друг състав на изпълнителната власт. (Шум и възражения в блока на мнозинството, ръкопялскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа народни представители! Бих искал да направя някои възражения и уточнения по това, което каза господин Първанов. Той няколко пъти каза: гербът на българската нация, единение на българската нация. Онзи ден имаше изпит по история за Възраждането на България през 50-60-те години на миналия век. И господин Първанов отлично знае... (Шум в блока на Демократичната левица.) За възраждането в България през 50-те и 60-те години на миналия век.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Точната тема как е? Националноосвободителното движение.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Добре, извинявам се, че не съм казал точната тема. Така беше - националноосвободителното движение. Добре, и с това се съгласих. Но той отлично знае, че една от аксиомите на българската история е, че българската нация се ражда - кога, господин Първанов? Във втората половина на ХIХ век. И първата българска национална държава е държавата след 1878 г.
Второ, за републиканския характер, залегнал в символите и пр., и пр., и пр. Аз питам: какви държави са по конституционно устройство Русия, Полша, Унгария, Чехия? Да не би те да са монархии, та възстановиха своите държавни гербове?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не са ги възстановили едно към едно. Говорете истината.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Възстановиха в същинския смисъл на думата, в този смисъл, в който са правени известни промени в периода 1878 - 1947 г. Но не и в тези тълкувания, които Вие давате, господин Корнезов, за републикански характер и пр., и пр. А "Съединението прави силата" е стояло на българския парламент и преди 9 септември.
За символ, който отразявал величието на българската държава, второто българско царство и пр., и пр. Господа, погледнете трите корони. Пълна фикция е, че има някаква разлика във формата на короните, в принципната форма на короните. В проекта на господин Ганев короната е точна такава, каквато е в първия проект на Чапкънов и по-близка до държавния герб от 1930 - 1947 г., отколкото до короната на Иван Шишман. И вие го знаете отлично.
И последното, за конфронтацията - извинявам се само, че просрочих, - за миналото, че никога няма да го приемем и т.н. Да не би случайно в Русия да не може да се каже нещо от страна на определени кръгове руснаци срещу Николай I Палкин или срещу Николай II и т.н.? И какво пречеше на бившите руски комунисти да гласуват за възстановяване фактически на герба на руската държава? Какво пречеше? И да се приеме този герб? Знаете ли какво пречеше - че просто Българската социалистическа партия не може до ден-днешен да преодолее своите предразсъдъци и да надделее над своята митология, която толкова години насаждаше в българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Добрият политик и добрата политика вероятно са тези, които могат да погледнат в бъдещето, а не само в настоящето. И мисля, че с това господин Първанов се съгласи. Оттук е и моят въпрос. Ако независимо от нашите припирни, дебати, различия и пр. стане така, че Народното събрание на Република България абсолютно законно, с гласуване приеме, че се възстановя гербът от 1930 - 1947 г. на българската държава и той става герб на сегашната българска държава, вашата партия, господин Първанов, ще застане ли на основата на закона и на решението на Народното събрание, и второ, евентуално ще организира ли някаква борба по-нататък за отменянето на този герб и замяната му с друг? Това е моят въпрос и на него трябва да отговорите конкретно. Защото ако вашата партия примерно се готви да започне борба срещу решението на Народното събрание, то това вече става опасно. (Шум в залата.)
И нещо, което искам само в едно изречение да ви припомня. Няма член на Българската комунистическа партия, тесни или широки социалисти и т.н. преди 9 септември, който да се е обявявал против герба на българската държава. Такъв писмен текст вие не можете да ми покажете, нищо че сте историк. (Ръкопляскания.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Много добре познавате историята на нашата партия!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По реда на направените реплики.
Впрочем най-напред съм длъжен да припомня на колегата Димитър Луджев, ние двамата сме историци, по отношение на това, което каза преди известно време, за деформираната историческа истина в учебниците. Трябва да призная, че и неговият принос в това отношение никак не е малък. (Смях в блока на Демократичната левица.) Той активно реализираше изследвания за политиката на Българската комунистическа партия в периода на 40-те години. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
Това разбиране, което, уважаеми господин Луджев, отстоявате тук за нацията, всъщност е добре познатото ни марксистко-ленинско или - ако трябва да бъда още по-точен - сталинско разбиране за нацията. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.) Оттогава насам много се разви теорията по този въпрос и аз ви съветвам да почетете малко.
Струва ми се, че сте неподготвен и по третия въпрос. Руският герб, доколкото имам впечатление беше приет с указ на президента, а не от народните представители там.
Що се отнася до репликата на господин Александър Йорданов, естествено, че ние ще приемем каквото и да било решение на Народното събрание. Ние сме последователно парламентарна партия. Но понеже говорихме за добрата политика, мисля, че с такава политика, която не мога да характеризирам като добра, едва ли този състав на Народното събрание ще изкара много, а не гарантирам за трайността в този случай на приетия герб.
Що се отнася до тесните социалисти, прав сте, господин Йорданов. Нашата партия винаги е била една последователна национална партия, за разлика, да кажем, от партията на радикалдемократите. (Шум и възражения в блока на мнозинството, ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Благодаря, господин председател. Аз ще ви адресирам от името на парламентарната група. Преди да говоря за герба, бих желал да уведомя дясната част от залата, че на националната конференция на фирми и братства днес активното мероприятие, което вие с много пари и средства се опитахте да спретнете, се оказа нелегитимно. Имате право да се срамувате и да съжалявате.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Кое активно мероприятие?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие много добре знаете, инженерите на тия активни мероприятия, кое активно мероприятие. Беше напълнена залата сутринта с нелегитимни хора от цигански произход с мандати и един бивш заместник-министър на вътрешните работи излезе и държа пледоарии. И накрая се опитаха да свалят Жорж от председател на фирми и братства за някакво момченце от Шумен - нерде Ямбол, нерде Стамбул! (Смях в залата.)

По отношение на герба. Аз, като православен християнин, наистина ви умолявам. Бъдете така добри, помогнете да изберем национален герб, не партиен герб. Не повтаряйте идиотизмите на една друга партия, която беше на власт и си налагаше всичко. Не повтаряйте грешките на други.
Господин Чапкънов, господин Гогов, направиха компромиси по молба на президента Стоянов, избран с вашата бюлетина. Да почетем и неговото мнение, неговата молба, и вчера по телефона, неговата молба, която е версията на Чапкънов - Гогов с православния кръст на нашата религия.
Толкова ли е трудно вие да се съгласите с един обединяващ символ на България и българщината? Ако това направите, вие ще израснете в очите на нашия народ. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаемо ръководство на Народното събрание! Уважаеми колеги народни представители, които сме се събрали тук, за да направим това съединение, което прави силата! Защото, подчертавам, "Съединението прави силата" е един хубав лозунг, но в тъжната и велика история на нашия народ много рядко сме успявали да го реализираме, макар че много често сме призовавали за това.
Уважаеми колеги! Тъжната истина е, че по-адекватен лозунг за тази противоречива, раздрана от политизация история на българския народ, е "От трън та на глог".
И аз ви моля, тук сме се събрали интелигентни хора, хора с отговорност, хора с мандат. Аз ви моля, няма да вземам отношение към вариациите на герба, които много си приличат, между другото. Аз ви моля за следното. Имаме възможност днес да дадем послание от парламента към народа, че сме в състояние да правим това съединение, което прави силата. Този народ има потребност да види в лицето на своите народни представители хора, които ще го подтикват към градивно взаимодействие, а не към политически мотивирано, конфронтирано бездействие.
Аз ви моля да си отговорите на въпроса: не си ли приличат трите варианта? Приличат си. Спорим за нюанси, които са свързани с политически сантименти на една или друга група.
Ние обаче имаме задължението да дадем на българския народ герб, с който той ще свързва не само етапи от своята история, но някакъв вектор на развитие.
Аз тук ще направя малко отклонение, за да разведря обстановката, с цялото ми уважение към аргументацията на Сашо Йорданов.
Колеги, някои от нас са били дисиденти, за което още не са ги били, може и да ги бият. Обаче аз не си спомням, колеги, някой от колегите-дисиденти да скачаше срещу герба с петолъчката!
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Сигурен ли си?
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Така че... Аз не си спомням от моя кръг, може би е имало други. Проблемът обаче не е в това, проблемът е не да се връщаме към елементи от символиката. Ето, имаме възможност да направим един реален компромис, който води към консенсус.
Аз призовавам всички политически сили да декларират какво от своята позиция са готови да пожертват, за да можем да излезем с единен герб, който ще даде наистина впечатлението за това съединение, което най-после трябва да направим. Благодаря ви, колеги. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък и ви моля да ме изслушате.
Уважаеми колеги, въпросът за герба беше започнат от 1995 - 1996 г. Да се търси компромис. И ние всички, може би много малко ни беше дотрябвало в 1996 г. да дойдем до един компромис. И когато в продължение на разговори, когато пред вас..., един нов дух..., след като се убедихме от многото негативни наши действия през Тридесет и седмото Народно събрание, дойдохме до едно узряване, че можем да предложим един герб, който да ни събере, се получава така, че отново започваме, ако не критикуваме герба, да критикуваме човека, който се изказва.
Затова аз ви моля, нека всеки защитава добрите страни на герба, а да не коментира другите страни, лошите страни на другия герб, който се предлага.
Аз искам да продължа мисълта на господин Дянко Марков, която беше най-конструктивната мисъл в днешното заседание за герба. Без това няма да стане. И аз искам да помоля мнозинството в изпълнението на известната немска поговорка: "Този, който има най-голямо право, да направи всичко възможно да се възползва от това право най-малко", ето, това да е подходът днес.
Аз се обръщам към вас, уважаеми колеги. И нека да направим това.
Второто ми предложение е следното. Разбирам, че започваме не така конструктивно. И затова предлагам процедурно да приемем трите герба на първо четене. Да дадем възможности, както винаги се дава възможност за един такъв момент на размисъл, и може би в това време на размисъл ще дойдем до едно предложение. Защото на нас ни е необходимо за този герб, който ще се приеме, да гласуват повече депутати. Защото зад тези повече депутати стоят повече избиратели. И по този начин той ще бъде повече български. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица и в Българския бизнесблок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители!
Моето изказване ще бъде при условията на чл. 44, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като смятам, че в някои основни линии то се отклонява от позицията, която изразява парламентарната група, към която принадлежа.
Политическата предистория на проблема мисля, че е известна само на тук присъстващите в залата. Тя не започва от 1995 г., а започва от волята на Великото Народно събрание.
Дали днес дискусията е по-мъдра, отколкото онази, на която също бях свидетел, ми е трудно да оценявам. Но тогава в обществото може би имаше по-остро политическо противопоставяне, а заедно с това и повече оптимизъм за бъдещето. А днес, когато ние очакваме толкова много гербът да обедини България и да преодолеем чрез него тежкото състояние, срещаме все повече и все по-задълбочаващо се разочарование, не от герба и от дискусията около герба.


Тридесет и седмото Народно събрание направи злополучен опит да приеме герб и знаете как той завърши, защото не беше направена от тогавашното мнозинство дори малката стъпка към търсене на съгласие.
Днешната дискусия се предхождаше от няколко кръга на консултации при президента на Републиката. Оставам с впечатление, че там повече внимание беше обърнато на художествените качества на предлаганите проекти, на някои хералдически символи и по-малко на държавническите и конституционните основания за неговото приемане.
Приемам три факта от днешната дискусия: че всичките три варианта, които се предлагат в различните законопроекти, в общи линии са съвременна версия на стария герб на България; за това, че гербът трябва да бъде в сърцата на българските граждани, но бих направил едно съществено допълнение - той да съответства на духа на конституционализма и на конституционния разум; и на трето място, наистина днешната дискусия не е само дискусия за художествените изображения на герба, тя е и политическа дискусия. Аз ще обърна, обаче, внимание именно на този аспект - на държавните и конституционните проблеми, свързани с приемането на законопроектите за герба. Няма да се спирам на художествените и хералдическите качества на различните изображения, нито на възможни претенции към всеки един от тях, за да не изпадам в ролята на онзи обущар, който искал да дава съвети по-високи от обувките. Но заедно с това аз не бих искал и само хора, които са сковани в художествените и хералдическите проблеми около герба, да дават с прекалено самочувствие политически и конституционни указания.
Тези гербове, които се предлагат, идват още от герба на Белгия - една класическа монархия - така както Търновската конституция е заимствала много от нейните разрешения. Но забележете, даже в този досега действащ герб на Кралство Белгия има три лъва и само една корона. Не са ли много за републиканска България освен трите лъва четири корони с различна големина и в един от проектите девет кръста? Дали този стремеж да бъдат лансирани тези проекти не е израз на политически и национални комплекси? Дали в някои това не е опит за търсене на реванш?
Аз съм съгласен, че наличието на корона в герба не решава въпроса за устройството на държавата - република или монархия. И това се съдържа в решението на Конституционния съд. Но обстоятелството, че в короните на други републики има гербове не означава, че в герба на Република България може като доминиращ символ да има корона, защото другите страни не са решили този въпрос в своите конституции и са си оставили достатъчно свобода за един или друг избор.
И забележете, дори тези, които оспорваха миналото предложение за герб, не са си позволили да поискат много повече от Конституцията. Те са казали: "Застъпва се гледището, че конституционният текст не предрешава въпроса дали лъвът ще е коронован". Следователно дискусията тогава е била дали е уместно върху лъва да се постави корона. И Конституционният съд е отговорил положително на този въпрос.
Тук не искам да се впускам в мотивите на Конституционния съд, така или иначе решението му е задължително. Но това решение казва: "Разпоредбата на Конституцията определя основните елементи на държавния герб на Република България и не съществува конституционна забрана Народното събрание да приеме други елементи към основните при утвърждаване на държавния герб". В мотивите, обаче, се говори за "допълнителни елементи". Следователно другите елементи могат да бъдат допълнителни. Те могат да обсъждат тези съпътстващи допълнителни художествени качества, които придават една по-голяма солидност и представителност на герба, но не може приравняването на сегашния герб в една или друга степен към описанието на герба по Търновската конституция, след като сегашната се различава, да се твърди, дори и според решението на Конституционния съд, че това е съвместимо с действията на парламента така, както те се предлагат, виждам, от повечето народни представители.
Явно, че може би и самото решение на Конституционния съд предизвиква тълкувателни въпроси, въпреки че за мен коректното тълкуване и сега показва какво трябва да бъде. Ние сме пред условията на едно еволюционно тълкуване на Конституционния съд, което дори надхвърля Конституцията, но има сила, равна с нейните разпоредби.
И в заключение, тъй като времето ми завърши. Аз не се притеснявам гербът да има освен своята официална форма, която да съответства стриктно на описанието на Конституцията, и на решението на Конституционния съд българският герб да бъде златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит с някои други допълнителни елементи. Но мисля, че при второто четене, така както подсказва и дискусията, и гласовете на мнозинството, тази официална и конституционна форма въобще няма да намери място в законите.
Аз не се притеснявам от позициите, които изразиха представители на Съюза на демократичните сили в единия или другия нюанс. Те за мен са обясними и в някаква степен последователни. Моето разочарование до известна степен е от позицията на президента на Републиката, който не подчертаваше именно конституционните, а не художествените проблеми, свързани с приемането на герба; затова, че опозицията в лицето на Българската социалистическа партия направи наистина една заслужаваща по принцип одобрение еволюция в своите тези, но тази еволюция настъпи за два дни и беше толкова радикална, че тя почти замъгли нейните първоначални позиции, които трябваше да ни останат опора и до днешния ден. Дори и изказвания на някои от представителите на Евролевицата показаха, че след като този герб трябва да бъде саниран, подкрепен от бъдеща промяна на Конституцията, сегашните действия по който и да е от законопроектите не могат да бъдат вместени в нея.
И последно изречение. Аз съм за търсенето на съгласие, но нека да помислим дали едно съгласие, постигнато въпреки Конституцията, под натиска на политическата конюнктура, каквито и да са мотивите за него, не ни отдалечава от конституционализма и в крайна сметка дори и под лозунга за демокрация не ни отвежда в посока, обратна на нея. Аз не мога да поема по този път, защото виждам неговите рискове; защото този дебат, макар и не по герба, ще продължава още и може би по-остро в сегашния парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Колеги, аз съм много изненадан от изказването на Янаки Стоилов. Той се впусна в една историческа разходка, споменавайки събития от предходните шест години, само че забрави едно единствено нещо - че именно благодарение на групата, която беше тук, през 1991 г. ние не приехме герб. Това е истината. Ние тогава се запънахме, аз бях от тази група. И ние се запънахме. Вместо да уважим хората, които тогава ни помогнаха да направим новата Конституция, и да им дадем лъв с една корона, заради вашия инат ние шеста година стоим без герб и това е абсолютно срамно. (Ръкопляскания от мнозинството.) Всичките са ви виновни. Конституционният съд ви е виновен. Слава Богу, че го има и слава Богу, че го имаше в предходните две години, иначе кой знае какво щяхте да направите.
А Евролевицата ви била виновна, че искаме промени в Конституцията. Вижте първо в себе си вината, Дявол да го вземе! Стига сме се разправяли тук! Има някакво съгласие върху трите проекта за герб. Дайте да ги гласуваме на първо четене и просто да вървим по-нататък. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата за дуплика господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Ако господин Драганов внимателно е слушал моето изказване, щеше да види, че то отбелязва всички съществени моменти в развитието на дискусията по герба, включително и критично отношение към позицията на партията, към която принадлежа, застъпвана в миналия парламент. Но що се отнася до дискусията във Великото Народно събрание, тя съответстваше на една тогава преобладаваща воля.
Аз самият не съм бил от тези, които са преувеличавали значението на короната в герба, още повече върху главата на лъва, и не съм бил участник в тази дискусия. Но това е една воля, тя може да бъде коментирана, но не трябва да бъде адресирана към мен.

Господин Драганов, аз обръщам внимание на още едно обстоятелство, с което завърших, и смятам, че ще бъде твърде полезно и за Евролевицата, ако го разбере. Нека да търсим съгласието, но да преценяваме каква е цената на съгласието. Тази цена не е в герба, защото има тенденции в България, които показват, че концентрацията на икономическа, на политическа, на медийна и на друга власт могат да ни отведат не там, закъдето и Вие призовавате своите привърженици.
И нещо друго, също много важно. Днес и занапред сигурно всеки ще твърди, че е привърженик на Конституцията и на конституционализма, поне такава, каквато е тази Конституция. Но въпросът е да не стане така, а такива примери също има в българската история, когато нейните текстове остават непокътнати, а нейният дух е бил пренебрегван, а в някои случаи дори и погазван. И недейте да помагате на този процес съзнателно или несъзнателно. Вие не като конституционалист, а като политик и като историк мисля, че трябва да имате съзнание за тези въпроси поне толкова, колкото се опитвам да търся аз. И това не е упрек към никоя от позициите в тази зала. Това е един дебат, който надхвърля пределите на проблема за изображението на герба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Последен има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да кажа за какво Парламентарната група на Евролевицата няма да гласува. Аз ще кажа за какво ще гласуваме и за какво искам да призова всички от вас да гласуват. Аз мисля, че всички се умориха от тази дискусия. И аз съм и уморен, и отегчен, но съм дълбоко убеден, че още повече уморени и отегчени са хората, които ни слушат и които гледат, защото хората тук вече не говорят за различия, а говорят и поставят един принципен въпрос - ще има ли България герб или няма да има. България трябва да има герб още сега, днес, утре. И днес аз ви призовавам: дайте да приключим с тази дискусия!
Второ, ние казахме за консенсус. Не забелязахте ли, че ако пропуснем момента на съгласие, ние можем да го изгубим отново. При президента на републиката бяхме стигнали до почти пълно съгласие. Минаха три дни и всичко се разпадна. Затова ние внесохме един от проектите на Чапкънов, но не се заричаме в някой детайл, дребен аргумент, защото много добре знаем колко относителна е ролята на езуитските знаци, колко преплетени са историческите факти. И е престъпно да продължаваме да се караме и да спорим тук.
Накрая, аз мисля, че ние сме съвършено задължени да отчетем, че не само тук е нужен консенсус, нужен е и консенсус между хората, които са отвън. Събираха се художници, хералдици, историци, имаше десетки и десетки дебати. Днес ние продължаваме да демонстрираме нещо различно.
Моето изказване не бе свързано с това да говоря по същество. Достатъчно много се говори и аз имах серия от изказвания при тези консултации.
Аз искам да ви призова само за едно-единствено нещо: аз ви призовавам да спрем да разговаряме и да гласуваме. Аз ви призовавам да не забравяме, че всеки направи ход. И, моля ви, отчетете и благодарете. Имаше компромис от страна на Съюза на демократичните сили и ОДС. Имаше компромис от страна на БСП и Демократичната левица. Имаше компромис от колегите от Обединението за национално спасение и Бизнесблока. Всеки се отказа от нещо. Е, хубаво, хайде да спрем, да преминем към гласуване и да отидем към обединителния вариант, ако не днес, то поне на второ четене. Моля ви! И моля господин председателят да отчете, че вече няма друга възможност. Ако ние пропуснем и днес този консенсус и отложим нещата за в бъдеще, ние можем наистина да не заслужим доверието на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Пристъпваме към гласуване. Моля квесторите да поканят всички народни представители в залата.
Моля за внимание при гласуването. Има внесени четири законопроекта за държавния герб на Република България. Съгласно чл. 67 от правилника всички законопроекти по една и съща материя се внасят и обсъждат едновременно, но се гласуват поотделно.
Има един законопроект, това е законопроектът, внесен от народния представител Стефан Гайтанджиев, който е без графично изображение и който не е бил подкрепен от нито един член от Комисията по културата и медиите.
Подлагам на гласуване първо този законопроект.
Моля, гласувайте за него.
Гласували 221 народни представители: 15 за, 165 против, 41 въздържали се.
Законопроект N 54-01-59, внесен от народния представител Стефан Гайтанджиев, не се приема на първо четене.
Следващите законопроекта, които предстои да гласуваме, се подкрепят от комисията.
Подлагам на гласуване законопроект за герб на Република България N 54-01-57, внесен от народните представители Гиньо Ганев и Христо Стоянов.
Моля, гласувайте.
Гласували 220 народни представители: 152 за, 25 против, 43 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроект за герб на Република България N 54-01-55, внесен от Парламентарната група на Евролевицата.
Моля, гласувайте.
Гласували 221 народни представители: за 130, против 29, 62 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроект за държавния герб на Репубика България N 54-01-20, внесен от Ахмед Доган и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 220 народни представители: за 137, против 61, 22 въздържали се.
И този законопроект е приет на първо четене.
Съгласно чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на авторите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект.
Има думата за процедура господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя две процедурни предложения. Първото е съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмените предложения за изменение и допълнение на приетите днес на първо четене законопроекти за държавния герб да бъде намален на три дни.
Второто ми предложение е да се проведе извънредно заседание на Народното събрание съгласно чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 29 юли 1997 г., вторник, от 14.00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, първо четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за амнистията и връщането на отнети имущества, първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване първото процедурно предложение - за съкращаване на срока за писмени предложения на три дни, т.е. до 28 юли 1997 г., понеделник, 18.00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: за 159, против 44, 15 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте за второто предложение - за извънредно заседание на Народното събрание на 29 юли 1997 г., вторник, от 14.00 ч. при обявения дневен ред.
Гласували 196 народни представители: за 148, против 36, 12 въздържали се.
Предложението е прието.
Съобщения:
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание във вторник, 29 юли 1997 г., от 10.00 ч. в зала "Запад".
Комисията по икономическата политика ще проведе извънредно заседание на 29 юли 1997 г., вторник, от 11.00 ч., в зала "Запад".
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 30 юли 1997 г., сряда, от 14.30 ч. в зала "Изток".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 30 юли 1997 г., сряда, от 15.00 ч. в зала 456 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
В края на заседанието давам думата за лично обяснение на господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа! Аз виждам, че психология за слушане е много няма, но вземам думата по чл. 46, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото в изказването си господин Панайот Ляков правеше реплика на един, а започна да говори за мен. И не това е толкова важно, тази дисциплина не е необходима, но искам поради неговата небрежност да се спра на два въпроса.
Първият - защо съм наричал проекта, внесен от мен и от господин Стоянов, нашия законопроект, като съм знаел, че е бил изработен другаде. Първо, това не е вярно, това не е плагиатство, но още в уговорката в началото казах, че имаме чувство, че сме носители на волята на голям брой народни представители, защото законопроектът, който представихме, е резултат на инициативата на президента на Република България и на мъчителните усилия за съгласие, които се полагат там. А иначе, понеже това не е законопроект - плагиат е, очевидно този, който го е писал физически, каза, че това е нашият законопроект. Но това е друга граматика.
Вторият въпрос. Нямало тържествена форма и защо ние в нашия законопроект сме споменавали тази форма. Защото има тържествена форма, господин Ляков, и сега, след като този законопроект е приет на първо четене по принцип, всеки, който иска да възрази по неговите текстове или да направи предложения, има възможност в този 3-дневен срок да направи това.
Казвам това, господа, не за да отговарям на господин Ляков, а заради почтеността и малкия парламентарен опит, който, струва ми се, трябва да се увеличава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Следващото заседание е извънредно заседание на Народното събрание на 29 юли 1997 г., вторник, от 14.00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17.40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев
СЕКРЕТАРИ:
Христо Димитров

Иван Бойков