Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Христо Димитров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с точка трета от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
Законопроектът е приет на първо четене на 4 септември 1997 г.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започваме с наименованието на законопроекта: "Закон за защита на растенията".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по наименованието?
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 158 народни представители: 157 за, няма против, 1 въздържал се.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава първа - Общи разпоредби"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на глава първа има ли бележки?
Моля, гласувайте за наименованието на глава първа - "Общи разпоредби".
Гласували 144 народни представители, 143 за, няма против, 1 въздържал се.
Наименованието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 1. Този закон урежда:
1. защитата на растенията и растителните продукти от болести, неприятели и плевели (вредители) чрез прилагане на превантивни мерки и методи за борба при тяхното презгранично преминаване, поява и разпространение върху територията на страната;
2. внедряването и усъвършенстването на методи за интегрирана борба срещу вредителите по растенията и растителните продукти;
3. прилагането на единна национална политика по отношение на препаратите за растителна защита (фитофармацевтични препарати) на разрешителния режим за изпитване, внос, производство, търговия и контрол на употребата им, съхранението и унищожаването с цел опазване здравето на хората, животните и околната среда;
4. изискванията към фитосанитарното качество и контрола на растенията и растителните продукти, предназначени за вътрешния пазар и за износ;
5. изискванията към специализираната техника за растителна защита, периодичния и текущия контрол."
Предложение на народния представител Христо Стоянов - чл. 1, т. 5 да придобие следната редакция:
"5. условията и реда за производство, внос, изпитване, разпространяване, използване, ремонт, техническо поддържане и стопанисване на техниката за растителна защита, както и контрола върху тези дейности."
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов. Господин Стоянов не го виждам в залата. Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за промяна в т. 5, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте за предложението на господин Христо Стоянов.
Гласували 153 народни представители: 46 за, 91 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 1 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 135 народни представители: 121 за, 3 против, 11 въздържали се.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 2. (1) Нацио-налната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (НСРЗКА) е орган на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за осъществяване на контролните, производствените и разпоредителните функции на министерството по този закон.
(2) Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия е самостоятелно юридическо лице на отделен баланс и банкова сметка, със седалище София и с регионални служби в страната.
(3) Устройството и дейността на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия се определят с правилник, утвърден от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(4) Създаването на звена за растителна защита, карантина и агрохимия към други ведомства, предприятия и учреждения се разрешава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 2 няма направени предложения. Моля, гласувайте за чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 143 народни представители: 140 за, няма против, 3 въздържали се.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 3. За издаване на разрешенията и лицензиите и за извършване на дейностите по контрола и услугите се заплащат такси по тарифа, определена от Министерския съвет".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 3 също няма направени писмени предложения. Моля, гласувайте за чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 150 народни представители, 149 за, 1 против, няма въздържали се.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 4 (1) Създава се фонд "Защита на растенията и растителните ресурси" при Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия.
(2) Средствата във фонда по ал. 1 се набират от:
1. таксите, събирани по чл. 3;
2. икономическите санкции и глобите, налагани по този закон;
3. наеми от движими и недвижими имоти на НСРЗКА;
4. продажба на конфискувани стоки по този закон;
5. спонсорство и дарения;
6. приходи, получени от управлението на фонда, включително лихви.
(3) Средствата от фонда по ал. 1 се разходват за:
1. разходи за осъществяване дейността на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия;
2. ограничаване и ликвидиране на възникнали огнища от карантинни и икономически опасни вредители;
3. обезпечаване на собственици, претърпели загуби от принудителни растителнозащитни мероприятия;
4. финансиране строителството на специализирани обекти и съоръжения, научни и практически разработки в областта на защитата на растенията и растителните ресурси.
(4) Редът за управление на фонда се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(5) Набраните във фонда суми се съхраняват в отделна приходно-разходна извънбюджетна сметка, ежегодно утвърждавана от Министерския съвет по предложение на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с Министерството на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думата "икономическите" в ал. 2, т. 2 да се замени с думата "имуществените". Или текстът на ал. 2, т. 2 ще стане:
"2. имуществените санкции и глобите, налагани по този закон;".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Имате ли бележки по този текст?
Моля да гласувате за чл. 4 с корекцията, която предлага комисията.
Гласували 136 народни представители: 135 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава втора. Контрол върху територията на страната."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Съобщете и наименованието на раздел първи, за да ги гласуваме заедно.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел първи - Защита срещу вредители".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване наименованието на глава втора и на раздел първи. Моля да гласувате.
Гласували 133 народни представители: 133 за, няма против, няма въздържали се.
Наименованията на глава втора и раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 5.(1) Забране-но е внасянето, съхраняването или транспортирането на вредители върху територията на Република България, независимо от стадия на тяхното развитие.
(2) Изключения се допускат с писмено разпореждане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия с цел провеждане на научни изследвания и експерименти."
Предложение на народния представител Моньо Христов - в чл. 5, ал. 1 след думите "транспортиране на" да се добави "карантинни".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 5:
"Чл. 5. (1) Забранено е внасянето, съхраняването или транспортирането на карантинни вредители върху територията на Република България независимо от стадия на тяхното развитие.
(2) Изключения се допускат с писмено разпореждане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласувано с Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия с цел провеждане на научни изследвания и експерименти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Има ли бележки?
Поставям на гласуване чл. 5 в редакцията, която ни беше предложена от председателя на комисията господин Владислав Костов.
Гласували 140 народни представители: 140 за, няма против, няма въздържали се.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 6. Министъ-рът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия:
1. утвърждава списък на вредителите и на растенията и растителните продукти или на други носители на зараза от вредители;
2. определя специфичните условия за борба с вредителите;
3. при констатиране на зараза от карантинни и икономически опасни вредители разпорежда поставянето под карантина, дезинфекция, дезинсекция или фумигация, постановява забрана за засаждане или консумация, унищожаване чрез изгаряне или друг начин за унищожаване на растения, на части от растения или на други носители на зараза в определен район, в съседните на този район местности или сгради, складове и транспортни средства, или връщане на стоките от внос на страната износител."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. Няма предложения.
"Чл. 7. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа:
1. определя задължителни условия, при които се пренасят върху територията на страната растения, растителни продукти, техника, почви, оборски тор, компост и хранителни среди, както и контейнери и други съоръжения, които са или могат да бъдат преносители или разпространители на зараза от вредители;
2. осигурява и разпространява специална информация, отнасяща се до вредителите по растенията и растителните продукти;
3. организира наблюдение, диагностика и консултантска дейност за борба с вредителите."
Предложения няма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
"Чл. 8. (1) Всички растения и растителни продукти се поддържат и съхраняват в добро фитосанитарно състояние от лицата, които ги отглеждат, произвеждат, съхраняват, транспортират и продават.
(2) При нарушения по ал. 1 контролните органи на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия дават задължителни предписания за отстраняването им."
Няма направените предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
"Чл. 9. Всяко физическо или юридическо лице, което установи наличието на неизвестен вредител, е длъжно незабавно да уведоми за това компетентните държавни органи."
Няма направени предложенията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
"Чл. 10. При изпълнение на служебните си задължения контролните органи на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия имат право:
1. да влизат в митници, митнически бюра, безмитни зони, разположени в морски и речни пристанища, летища, железопътни и автобусни гари, пощенски станции и в складове и хранилища към тях, във всички помещения на влизащи в страната влакове, плавателни съдове, самолети от гражданския транспорт и моторни превозни средства за извършване на прегледи на намиращите се в тях подкарантинни материали от растителен произход;
2. да посещават и извършват прегледи на посеви и насаждения, разсадници, маточници, оранжерии, ботанически градини, опитни участъци на институти и станции, фирми, арендатори, земеделски кооперации, лични стопанства, складове и хладилни помещения, преработвателни предприятия, магазини и пазари."
Няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
"Чл. 11. Конфискуването и унищожаването или продажбата на конфискувани растения, растителни продукти и фитофармацевтични препарати се извършват по ред и начин, определени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви бележки по текстовете на чл. 6, 7, 8, 9, 10 и 11? Писмени предложения няма.
Моля да гласувате за текстовете на чл. 6, 7, 8, 9, 10 и 11 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 142 народни представители: 142 за, няма против, няма въздържали се.
Членове от 6 до 11 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Раздел втори
Фитосанитарен контрол"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел втори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на раздел втори има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте за наименованието на раздел втори.
Гласували 133 народни представители: 132 за, 1 против, въздържали се няма.
Наименованието на раздел втори е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 12. Ал. 1. На фитосанитарен контрол подлежат:
1. растения, включително семена;
2. растителна продукция;
3. хранителни среди, транспортни средства и амбалаж на и от растения и растителни продукти.
Ал. 2. Всяко физическо и юридическо лице, което произвежда или внася с търговска цел растения, растителна продукция и други от растителен произход, е длъжно всяка година да се регистрира в съответните регионални служби за растителна защита, карантина и агрохимия.
Ал. 3. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия осигурява фитосанитарен контрол върху регистрираните в ал. 2 растения, растителни продукти и други стоки от растителен произход.
Ал. 4. На всеки производител се издава фитосанитарен паспорт по образец.
Ал. 5. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия контролира растенията през вегетацията и растителната продукция, предлагана на земеделските борси и тържища, за остатъчни количества пестициди, нитрати, тежки метали и други биологични и химични замърсители."
Предложение на народния представител Владислав Костов.
Член 12, ал. 5 да придобие следното съдържание:
"Чл. 12. Ал. 5. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, както и оторизирани от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа лаборатории, контролират растенията през вегетацията и растителната продукция, предлагана на земеделските борси и тържища, за остатъчни количества пестициди, карантинни вредители, нитрати, тежки метали и други биологични и химични замърсители."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов:
1. В чл. 12, ал. 2 след думите "внася с" да се добави "научна и".
2. В чл. 12 да се създаде нова ал. 6 със следното съдържание:
"Чл. 12. Ал. 6. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия контролира и сертифицира производството на растения и растителна продукция по ред и начин, регламентиран в Наредба за биологично земеделие".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. Ал. 1. На фитосанитарен контрол подлежат:
1. растения, включително семена;
2. растителна продукция;
3. хранителни среди, транспортни средства и амбалаж на и от растения и растителни продукти;
Ал. 2. Всяко физическо и юридическо лице, което произвежда или внася с научна и търговска цел растения, растителна продукция и други от растителен произход, е длъжно всяка година да се регистрира в съответните регионални служби за растителна защита, карантина и агрохимия.
Ал. 3. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия осигурява фитосанитарен контрол върху регистрираните в ал. 2 растения, растителни продукти и други стоки от растителен произход.
Ал. 4. На всеки производител се издава фитосанитарен паспорт по образец.
Ал. 5. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, както и оторизирани от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа лаборатории, контролират растенията през вегетацията и растителната продукция, предлагана на земеделските борси и тържища, за остатъчни количества пестициди, карантинни вредители, нитрати, тежки метали и други биологични и химични замърсители.
Ал. 6. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия регистрира, контролира и сертифицира производството на растения и растителна продукция по ред и начин, регламентиран в Наредба за биологично земеделие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Предложенията, които са направени, са взети предвид от комисията. Има ли изказвания по чл. 12? Няма.
Поставям на гласуване чл. 12 в редакцията, която ни предлага Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: 143 за, против няма, 3 въздържали се.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 13. Когато се установи наличието на карантинни вредители в семепроизводните и други участъци и обекти, органите на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия нареждат извършването на третиране и поставянето под карантина до пълното обеззаразяване или унищожаване. Собственикът или арендаторът е длъжен да изпълни дадените предписания от компетентните държавни органи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по чл. 13.
Поставям на гласуване чл. 13, така както е предложен от вносителя.
Гласували 139 народни представители: 139 за, против и въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Раздел трети
Биологични и фитофармацевтични препарати"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел трети.
"Чл. 14. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа може да разпореди след проведени консултации с националните научноизследователски институти и международните компетентни институции интродукцията, размножаването и използването на материали за биологична защита на растенията и растителните продукти."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
"Чл. 15. Ал. 1. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа организира, ръководи, провежда, възлага на други лица и контролира биологичното изпитване и регистрацията на фитофармацевтични препарати.
Ал. 2. Биологичното изпитване на продуктите по ал. 1 се извършва съгласно Наредба за биологично изпитване и регистрация на пестициди, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Регистрацията на фитофармацевтични препарати е валидна за срок от 7 години.
Ал. 3. Фитофармацевтичните препарати се внасят в страната само след предварително разрешение от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

"Чл. 16. Фитофармацевтичните препарати, за които има разрешение по чл. 15, ал. 3, подлежат на контрол от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия на граничните контролно-пропускателни пунктове и митническите бюра, в заводите - производители и цеховете за разфасовка и в търговската мрежа в страната по отношение на фурмулация, опаковка, етикети на български език с упътване за използване, транспорт, съхранение и унищожаване при изтекъл срок на годност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
"Чл. 17. (1) Разрешение по чл. 15, ал. 3 за внос за фитофармацевтични препарати се издава за всеки конкретен случай и е валидно за срок от 3 (три) месеца от датата на издаването му.
(2) Редът и начините за издаване на разрешение по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа може по изключение със заповед да разреши еднократно внос на нерегистрирани за употреба препарати, когато фитосанитарната обстановка налага това."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
"Чл. 18. (1) Разрешение за използване на фитофармацев-тичните препарати, внесени за експериментални цели, съгласно чл. 15, ал.3, се дава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа при определени от него срокове и условия, количества и зони.
(2) Условията, редът и начините за издаване на разрешение по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
"Чл. 19. Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия води специален регистър за фитофармацевтичните препарати, за които е дадено разрешение по чл. 15, ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по тези текстове. Има ли от залата някакви бележки? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на раздел трети и членове 14, 15, 16, 17, 18 и 19.
Гласували 142 народни представители: 142 за, против и въздържали се няма.
Наименованието на раздел трети и членове от 14 до 19 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Членовете от 20 до 24 в раздел трети се преномерират и аз ще ви прочета как става преномерацията. Чл. 20 става чл. 24. Когато дойдем до чл. 24, ще го прочета отделно, защото има някои числа, които се преномерират във връзка с преномерацията на членовете.
Член 21 става чл. 20 със следния текст:
"Чл. 20. Всяка промяна в химичния, биологичния и физичния състав, както и всяко изменение в предназначението на фитофармацевтичните препарати от производителите се довежда до знанието на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, която предлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да вземе решение по депозираната нова молба за регистрация и пререгистрация на препарата."
Комисията подкрепя предложението.
Член 22 става чл. 21 със следния текст:
"Чл. 21. Реклама на фитофармацевтичен препарат може да се извършва само в съответствие с данните и условията, при които той е одобрен и регистриран в Република България."
Член 23 да стане чл. 22 със следния текст:
"Чл. 22. Всяка реклама на препарат, който не е регистриран за употреба в страната, е забранена."
Член 24 да стане чл. 23 със следния текст:
"Чл. 23. (1) Всяко лице, което внася, продава, произвежда, разфасова и опакова фитофармацевтични препарати с търговска цел или извършва растително-защитни услуги, трябва да притежава лиценз.
(2) Редът за издаването и отнемането на лиценз се урежда с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
И чл. 20 става чл. 24 със следния текст, предложен от комисията:
"Чл. 24. Заинтересованите лица могат да обжалват отказа да бъде дадено разрешение по чл. 15, ал. 3 или лиценз по чл. 23, ал. 1 по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези текстове също няма направени предложения, затова поставям на гласуване текстовете на членове 20, 21, 22, 23 и 24 в редакцията и с номерацията, която ни предлага комисията.
Гласували 139 народни представители: 139 за, против и въздържали се няма.
Членове от 20 до 24 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Глава трета - "Фитосанитарен контрол при внос и износ".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава трета.
Раздел първи - "Контрол на вноса".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел първи.
"Чл. 25. (1) Фитосанитарният контрол на растения, на растителни продукти или на други стоки, с които могат да се пренасят вредители, се организира от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа може да забрани или да ограничи вноса на растения и растителни продукти, представляващи особен риск.
(3) Фитосанитарният контрол на вноса се осъществява на граничните контролно-пропускателни пунктове или митнически бюра, пунктове за получаване, преработка и съхранение или при отглеждането, производството и заготовката в страната износител."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
"Чл. 26. Митническите и транспортните органи нямат право да освобождават, направляват или транспортират растения и стоки от растителен произход без разрешение от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
"Чл. 27. Всяко лице, което внася в страната растения, растителни продукти или други стоки, с които могат да се пренасят карантинни вредители, е длъжно:
1. да декларира и предостави за фитосанитарен контрол внасяните растения и продукти от растителен произход;
2. да предостави фитосанитарен паспорт или фитосанитарен сертификат от страната, в която са произведени растенията и продуктите, или фитосанитарен сертификат за реекспорт;
3. да спазва фитосанитарните изисквания, определени от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
"Чл. 28. Внос на растения, растителни продукти или на други подлежащи на фитосанитарен контрол стоки, се извършва само през определените от Министерския съвет гранични контролно-пропускателни пунктове."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция за чл. 29.
"Чл. 29. Фитосанитарен сертификат не се изисква и фитосанитарен контрол при вноса на растения и растителни продукти не се провежда, когато:
1. вносът е в малки количества, няма търговска цел, не носи фитосанитарен риск за страната и е предназначен за лична консумация на пътуващия;
2. стоките преминават транзитно, контролът е само по документи, освен ако някакви специфични за страната фитосанитарни изисквания не налагат проверка на товарите.
Чл. 30. (1) За нуждите на научноизследователската и експерименталната дейност министърът на земеделието, горите и аграрната реформа може да издаде специално разрешение за внос на растения и растителни продукти, заразени с вредители.
        (2) При внос по ал. 1 компетентните държавни органи извършват периодични проверки на местата, където са получени внесените стоки."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
"Чл. 31. За пощенските пратки се прилагат всички предвидени в този раздел разпоредби."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Няма направени предложения по целия раздел първи на глава трета, затова поставям на гласуване наименованието на глава трета, наименованието на раздел първи и членове 25, 26,27, 28, 29, 30 и 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: 136 за, против и въздържали се няма.
Глава трета, раздел първи и членовете от 25 до 31 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Раздел втори
Контрол при износа"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел втори.
"Чл. 32. (1) Фитосанитарният контрол гарантира свободното движение на стоките от растителен произход.
              (2) Фитосанитарният контрол при износ се осъществява от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия.
               (3) Износ на растения, растителни продукти или на други подлежащи на фитосанитарен контрол стоки се извършва само през определените от Министерския съвет гранични контролно-пропускателни пунктове."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате наименованието на раздел втори и чл. 32.
Гласували 128 народни представители: 128 за, против и въздържали се няма.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 33. (1) Всеки износител на растения и растителни продукти е длъжен да поиска от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа фитосанитарен сертификат за износ или реекспорт, ако страната вносител изисква сертификат.
(2) Износителите на растителни продукти са длъжни да поискат от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа или от Министерството на здравеопазването сертификат за наличие на химични и биологични замърсители, ако страната вносител изисква сертификат."
Предложение на народния представител Моньо Христов: в чл. 33, ал. 1 да отпадне текстът в края на изречението "ако страната вносител изисква сертификат".
Комисията подкрепя предложението.
При това положение комисията предлага следната редакция на чл. 33:
"Чл. 33. (1) Всеки износител на растения и растителни продукти е длъжен да поиска от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа фитосанитарен сертификат за износ или реекспорт.
                (2) Износителите на растителни продукти са длъжни да поискат от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа или от Министерството на здравеопазването сертификат за наличие на химични и биологични замърсители, ако страната вносител изисква сертификат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Господин Моньо Христов желае ли думата?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: То се прие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е прието.
Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 33 така, както е представен от комисията.
Гласували 131 народни представители: 130 за, няма против, 1 въздържал се.
Член 33 е приет.
Моля да прочетете чл. 34 и чл. 35.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 34. В зависимост от установеното, след извършване на контрол или анализ на фитосанитарното състояние на стоките за износ, сертификат може да бъде издаден, отказан или издаден след изпълнение на дадените от държавните контролни органи предписания."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
"Чл. 35. (1) Изнасянето на вредители, както и изнасянето на растения и растителни продукти, които са заразени с вредители или които са забранени за износ, се допуска след предварително разрешение от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа при наличие на писмено съгласие на компетентните власти на страната вносител.
              (2) Разрешение по ал. 1 може да се издаде само при необходимост за извършване на научноизследователска и експериментална дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по чл. 34 и чл. 35? Няма.
Моля да гласувате текстовете на тези два члена.
Гласували 122 народни представители: 122 за, против и въздържали се няма.
Членове 34 и 35 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Глава четвърта
Техника за растителна защита"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате наименованието на глава четвърта.
Гласували 122 народни представители: 122 за, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 36. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа регламентира изискванията за производство, внос и изпитване на специализираните машини и устройства, в това число и летателни, за растителна защита."
Предложението, което направи народният представител Христо Стоянов, беше оттеглено от същия в заседанието на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 36? Няма.
Моля да гласувате неговото съдържание.
Гласували 123 народни представители: 123 за, против и въздържали се няма.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: 
"Чл. 37. (1)  Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа:
1. организира, провежда и контролира изпитването на техниката за растителна защита;
2. утвърждава ежегодно списък на одобрената и разрешена за използване в страната техника за растителна защита;





3. допуска внос и производство на техника за растителна защита, която не е включена в разрешителния списък, само на единични модели за научни, експериментални и демонстрационни цели;
4. заличава от разрешителния списък техниката при установяване на важни отклонения от технологичните показатели на внасяните и произвежданите у нас модели;
5. извършва периодичен и текущ контрол на намиращата се в експлоатация техника за растителна защита съгласувано с Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите.
Ал. 2. Всеки производител или вносител при промяна в конструкцията или технологията на производство на техниката, включени в разрешителния списък за използване в страната, е длъжен да уведоми Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа."
Предложение на народния представител Владислав Костов:
В чл. 37, ал. 1, накрая на текста да се добави, като се маха двоеточието и се поставя запетая: "чрез Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия съвместно със специализираните институти и звена" и накрая се слагат две точки.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, едното е оттеглено, а другото се приема. Второто: в чл. 37, ал. 2 да отпаднат думите "или технологията на производство".
Комисията подкрепя предложението на народния представител Христо Стоянов по чл. 37, ал. 2.
При това положение, като взема предвид предложенията на народния представител Владислав Костов и Христо Стоянов, комисията предлага следната редакция по чл. 37:
"Чл. 37. Ал. 1. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, чрез Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, съвместно със специализираните институти и звена:
1. организира, провежда и контролира изпитването на техниката за растителна защита;
2. утвърждава ежегодно списък на одобрената и разрешена за използване в страната техника за растителна защита;
3. допуска внос и производство на техника за растителна защита, която не е включена в разрешителния списък, само на единични модели за научни, експериментални и демонстрационни цели;
4. заличава от разрешителния списък техниката при установяване на важни отклонения от технологичните показатели на внасяните и произвежданите у нас модели;
5. извършва периодичен и текущ контрол на намиращата се в експлоатация техника за растителна защита съгласувано с Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите.
Ал. 2. Всеки производител или вносител при промяна в конструкцията на техниката, включена в разрешителния списък за използване в страната, е длъжен да уведоми Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 37? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 37 така, както беше представен от комисията.
Гласували 130 народни представители: 130 за, против и въздържали се няма.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Глава пета - "Административно-наказателни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Гласували 132 народни представители: 132 за, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 38. Който причини другиму вреда при провеждане на растителнозащитни мероприятия, даде неверни указания и консултации за прилагане на фитофармацевтични препарати, търговия и съхранение, дължи обезщетение в размер на причинените загуби и пропуснатите ползи."
Комисията предлага следната редакция на чл. 38:
"Чл. 38. Който причини другиму вреда при провеждане на растителнозащитни мероприятия, даде неверни указания и консултации за прилагане на фитофармацевтични препарати, търговия и съхранение, дължи обезщетение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 38 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 126 народни представители: 126 за, против и въздържали се няма.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: От чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 43, чл. 44, чл. 45 и т. н. до края, комисията предлага да бъде заменен текстът "икономически санкции" с "имуществени санкции". Затова аз ще чета направо текстовете, предложени от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 39:
"Чл. 39. Ал.1. Наказва се с глоба от 10 до 15 минимални работни заплати, ако деянието не представлява престъпление, физическо лице, което:
1. внася, съхранява или транспортира вредители върху територията на Република България без необходимото разрешение;
2. изнася растения или растителни продукти без необходимите сертификати;
3. изнася вредители или растения и растителни продукти, които са заразени с вредители или които са забранени за износ, без необходимото разрешение;
4. произвежда или внася с търговска цел растения, растителна продукция и други стоки от растителен произход без необходимата регистрация или без необходимите разрешения.
Ал. 2. За нарушенията по ал. 1 на юридическите лица се налагат имуществени санкции от 15 до 20 минимални работни заплати."
Комисията предлага следната редакция за чл. 40:
"Чл. 40. Ал. 1. Наказва се с глоба от 6 до 10 минимални работни заплати, ако деянието не представлява престъпление, физическо лице, което не изпълни задълженията, предвидени в членове 9, 26 и чл. 37, ал. 2.
Ал. 2. За нарушенията по ал. 1 на юридическите лица се налагат имуществени санкции от 11 до 15 минимални работни заплати."
Комисията предлага следната редакция по чл. 41:
"Чл. 41. Ал. 1. Наказва се с глоба от 10 до 15 минимални работни заплати, ако деянието не представлява престъпление, физическо лице, което не спазва задължителните условия по чл. 7, т. 1 или не изпълни предписанията на компетентните органи по чл. 8, ал. 2 или по чл. 13.
Ал. 2. За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налагат имуществени санкции от 15 до 20 минимални работни заплати."

"Чл. 42. Наказва се с глоба от 3 до 5 минимални работни заплати, ако деянието не представлява престъпление, физическо лице, което възпрепятства изпълнението на служебните задължения на длъжностните лица по чл. 10 и чл. 37, ал. 1, т. 5."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 42.
Комисията предлага следната редакция на чл. 43:
"Чл. 43. (1) Наказва се с глоба от 8 до 10 минимални работни заплати, ако деянието не представлява престъпление, физическо лице, което рекламира фитофармацевтичен препарат в нарушение на условията или забраната, предвидени в чл. 21 и чл. 22.
              (2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налагат имуществени санкции от 13 до 15 минимални работни заплати".
Комисията предлага следната редакция на чл. 44:
"Чл. 44. (1) Наказва се с глоба от 8 до 20 минимални работни заплати, ако деянието не представлява престъпление, физическо лице, което внася, продава, произвежда, разфасова или опакова без необходимия лиценз фитофармацевтични препарати, предназначени за продажба, или без необходимия лиценз извършва растително-защитни услуги.
               (2) За нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налагат имуществени санкции от 20 до 25 минимални работни заплати".
Комисията предлага следната редакция на чл. 45:
"Чл. 45. (1) Наказва се с глоба от 3 до 7 минимални работни заплати длъжностно лице, което виновно не изпълни задълженията си по чл. 12, алинеи 3, 4 и 5 и чл. 26.
              (2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налагат имуществени санкции от 10 до 15 минимални работни заплати".
Комисията предлага следната редакция за чл. 46:
"Чл. 46. Когато нарушението е извършено повторно в срок от една година, глобата или имуществената санкция е в двоен размер".
"Чл. 47.(1) Актове за установяване на нарушенията по този закон се съставят от контролните органи на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия и от нейните поделения в страната, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от упълномощени от него лица.
              (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и  изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 47.
Господин Христо Стоянов имаше предложение, но го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Моньо Христов.
Разглеждаме членове от 38 до 47 включително.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Тъй като в чл. 12 е включена нова ал. 6, която е свързана с регистриране на продукти, растителна продукция и растения за биологично земеделие, ние просто сме пропуснали да я включим в административно-наказателните разпоредби на чл. 45, тоест "чл. 12, алинеи 3, 4, 5 и 6 и чл. 26".
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Касае се за чл. 45, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като поправката е техническа, се приема, въпреки че не е дадена писмено. Благодаря.
Моля, ако няма други бележки, да гласувате съдържанието на членове от 39 до 47, заедно с поправката, предложена от народния представител Моньо Христов за чл. 45, ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: 130 за, против и въздържали се няма.
Членове от 39 до 47 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Записали сме "Допълнителна разпоредба", защото тя се състои от един параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Четем целия параграф.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Но тук има и едно предложение за точка 4.
"Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Фитосанитарен контрол" е контролът, насочен към предотвратяване пренасянето през държавните граници и разпространението на вредители по растенията и растителните продукти, както и наличието на вредни за здравето на хора и животни химични и биологични замърсители над ПДК".
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1.
"2. "Фитосанитарен сертификат" е официален международен документ, съобразен с модела, приложен към Международната конвенция за защита на растенията (Рим, 1951 г.), удостоверяващ отсъствието на карантинни вредители в пратката."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 2.
"3. "Фитосанитарен паспорт" е официален етикет, издаден от дадена страна членка на Европейския съюз, от който се вижда, че европейските разпоредби, отнасящи се до фитосанитарните норми, както и всички останали специфични изисквания, са били спазени и който в този случай е:
а) стандартен за страните от Европейския съюз за различните видове растения или растителни продукти;
б) утвърден от официалните власти на страната членка, и издаден в съответствие с изискванията за прилагане и с особеностите на процедурата за издаване на фитосанитарен паспорт."
Комисията подкрепя текста на вносителя по точка 3.
"4. "Растения" са живи растения или живи части от тях, включително семена, като живи части от растения са: плодове в ботанически смисъл без консервираните чрез дълбоко замразяване клубени, луковици, коренища, рязан цвят, клонки и листа; отрязани дървета и листа; тъканни култури."
Предложение на народния представител Владислав Костов: в § 1, т. 4, която четем в момента, след думите "отрязани дървета", да се добавят думите "части от тях".
Комисията подкрепя предложението и текстът на § 1, т. 4 придобива следната редакция:
"4. "Растения" са живи растения или живи части от тях, включително семена, като живи части от растения са: плодове в ботанически смисъл без консервираните чрез дълбоко замразяване клубени, луковици, коренища, рязан цвят, клонки и листа, отрязани дървета, части от тях и листа; тъканни култури."
"5. "Семена" са тези в ботанически смисъл, предназначени за засяване."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 5.
"6. "Растения за засаждане" са тези, които са засадени и се предвижда да останат такива или да се пресадят след внасянето им, или растения, които не са засадени при внасянето им, но се предвижда да се засадят след това."
Комисията подкрепя текста на вносителя по точка 6.

"7. "Засаждане" е всяка операция, свързана с поставянето на растенията в условия, осигуряващи по-нататъшен растеж, възпроизводство и размножаване."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 7.
"8. "Растителни продукти" са тези от растителен произход (включително семена, докато не са включени в понятието "растения"), необработени или претърпели проста преработка в такава степен, че вече не могат да се смятат за растения."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 8.
"9. "Хранителна среда" е всеки материал, в който растенията развиват корени или е предназначен за тази цел."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 9.
"10. "Дървен материал" е този с или без кора под формата на трупи, греди, дъски, отпадъци от обработката на дървесината, изолирана кора, а така също и под формата на помощни и постелъчни материали и амбалаж."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 10.
"11. "Карантинен вредител" е този, имащ потенциално национално-икономическо значение, несъществуващ в страната или съществуващ, но ограничено разпространен и активно контролиран."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 11.
"12. "Вредител" е представител на растителния или животинския свят, вирус, микоплазма или друг патоген, вреден за растенията или растителните продукти."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 12.
"13. "Интегрирана борба" е рационално прилагане на комбинация от биологични, биотехнологични, химични, физични и агротехнически мерки или от мерки, свързани със селекцията на растенията, при които използването на фитофармацевтични препарати е ограничено по стриктен минимум с цел да се поддържа популацията от вредители под прага на икономическата вредност."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук трябва да бъде не "по стриктен минимум", а "до стриктен минимум". Ограничава се донякъде.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Така сме го приели в комисията.
"14. "Препарати" са смеси или разтвори, съдържащи две или повече вещества, от които поне едното е активно, предназначени да бъдат използвани като фитофармацевтични продукти."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 14.
"15. "Фитофармацевтични препарати" са активни вещества, заготовки, съдържащи едно или няколко активни вещества, както и сложни продукти, съставени изцяло или отчасти от генетически модифицирани организми във вид, под който те се предоставят на потребителите, за които са предназначени:
а/ да защитят растенията и растителните продукти срещу всички вредители или да предотвратят тяхното действие, ако тези вещества или препарати нямат някаква друга, посочена по-долу дефиниция;
б/ да въздействат върху жизнените процеси на растенията, освен ако става въпрос за хранителни вещества, наречени растежни регулатори;
в/ да осигурят съхраняването на растителните продукти, освен ако тези вещества или препарати не са предмет на особени разпоредби от страна на Съвета на министрите и Комисията на Европейския съюз по отношение на консервантите;
г/ да се унищожат нежелани растения."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 15.
"16. "Растителнозащитни услуги" е платена дейност, свързана с извършването на растителнозащитни мероприятия и дейности."
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 16.
Предложение на народния представител Моньо Христов:
В § 1 на Допълнителните разпоредби да се създадат нови точки:
"§ 1, т. 17 - "Биологично земеделие" - система за производство, която изключва употребата на синтетични съединения - изкуствени торове, пестициди, растежни регулатори и добавки към фуража.
18. Компетентни държавни органи по този закон са Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия и нейните поделения в страната."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов: Парагарф 1 от Допълнителните разпоредби да се допълни с т. 17 със следното съдържание:
"17. "Техника за растителна защита" са машини за дезинфекция на почвата и семената, летателни и надземни самоходни, окачни и прикачни тракторни пръскачки и прашалки, навлажнители и адаптери към сеялки и култиватори за внасяне на гранулирани препарати."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Христо Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви. Господин Моньо Христов желае ли да подкрепи своето предложение за точки 17 и 18? Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми колеги, господин председател! Вярно е, че в самия законопроект, който ще стане закон, е посочено, че трябва да има наредба за начина на биологично земеделие, тоест какво е то, а тази наредба още я няма. Но защо е вписано и защо желая да го има в закона обяснението що е биологично земеделие? Това е свързано преди всичко с изискванията към нашата продукция, за която претендираме да бъде екологично чиста и да бъде изнесена навън. И от тази гледна точка е записан този текст, че в този закон ние имаме такова биологично земеделие, за да можем именно на базата на формирането като дефиниция що е биологично земеделие, когато наши производители отговарят на тези условия, да им бъдат издавани така наречените "зелени етикети" и продукцията да бъде признавана като биологична. Това е бил мотивът ми. За другото съм съгласен, че може да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте т. 18 ли?
МОНЬО ХРИСТОВ: Да, но за т. 17 настоявам, защото тя е свързана с международните изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми колеги, този въпрос беше разискван в комисията и комисията реши да отхвърли предложението на народния представител господин Моньо Хрисов не защото не трябва да има в закона такъв текст, а защото, първо, такава наредба не съществува, както каза и господин Моньо Христов, за биологичното земеделие. Когато говорим за биологично земеделие, в нея ще бъде определено какво се има предвид и би трябвало да се конкретизира един текст, който вече да има една точна формулировка, която да влезе в закона.
В дебатите, които станаха в комисията, се стигна до предлагане на различни и понякога взаимноизключващи се формулировки. Затова комисията взе решение да не се подкрепя засега този текст, а след като той стане реалност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате различия по определение на понятието "биологично земеделие"?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да. Може с едно допълнение, разбира се, това е съвсем кратко нещо, като се уточни текстът и то от органите, които ще го прилагат или които ще произвеждат и ще контролират що е биологично земеделие, тогава да го приемем. И аз мисля, че няма да има абсолютно никаква трудност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Няма.
Народният представител Христо Стоянов не присъства, затова ще гласуваме поотделно.
Първо, предложението на народния представител Моньо Христов за добавяне на т. 17 с определение на понятието "биологично земеделие".
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: 29 за, 29 против, 63 въздържали се.
Не се приема първото предложение на народния представител Моньо Христов.
Второто предложение е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за съдържание на т. 17 така, както беше прочетена от докладчика.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: 23 за, 61 против, 38 въздържали се.
Предложението не се приема.
Остава да гласуваме само предложения текст от комисията.
Моля, гласувайте за § 1 от Допълнителната разпоредба така, както е предложена от комисията, с изменението в т. 4.
Гласували 126 народни представители: 116 за, няма против, 10 въздържали се.
Допълнителната разпоредба е приета.
Моля да прочетете наведнъж Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Заключителни разпоредби
§ 2. Отменя се Законът за защита на растенията от болести и неприятели (обн., ДВ, бр. 11 от 1960 г.; изм., бр. 26 от 1968 г.)."
Комисията подкрепя текста на § 2.
Комисията предлага § 4 да стане § 3 със следния текст:
"§ 3. Министърът на земеделието, горите и аргарната реформа издава наредби за прилагането на закона."
Параграф 3 става § 4 със следния текст:
"§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате Заключителните разпоредби - § 2, 3 и 4.
Гласували 130 народни представители: 130 за, няма против и въздържали се.
Заключителните разпоредби са приети, а с това и целият Закон за защита на растенията е приет на второ гласуване.
Благодаря на народния представител Владислав Костов за успешното завършване на тази дейност. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Четвърта точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносител е Министерският съвет, от 25 август 1997 г.
Моля господин Бисеров, председател на комисията, да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Ще ви прочета становището на Комисията по национална сигурност, относно Законопроект за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет на 25 август 1997 г.
"Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на свое заседание на 17 септември 1997 г.
По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, комисията изслуша министърът на вътрешните работи, господин ген. Бонев и секретаря на Министерството на вътрешните работи господин Атанас Атанасов.
Сега действащият Закон за Министерството на вътрешните работи е приет от Великото Народно събрание през 1991 г. През изминалия период от време, в който законът се прилага, се констатираха редица негови недостатъци.
Децентрализацията на службите (петте национални служби на МВР и ЦСБОП) и в същото време стриктната централизация на всяка служба създадоха неудачи в работата и затрудняват процеса на управление на министерството. Наблюдават се липса на координация и взаимодействие, прекъснаха се информационни връзки, укрива се информация, дублират се дейности, отстояват се местни или институционални интереси.
На практика регионалните директори на вътрешните работи, върху които съгласно чл. 51 от сега действащия закон лежи цялата отговорност за сигурността, обществения ред и противопожарната охрана в съответната територия, са лишени от правомощия за ръководство на служебните звена, създадени в дирекциите. Те не могат да въздействат на регионалните началници на сигурността, полицията и противопожарната охрана, тъй като същите съгласно структурата на закона са подчинени директно на националните служби.
Съгласно чл. 11 на сега действащия Закон за Министерството на вътрешните работи "организацията и дейността на националните служби и на ЦСБОП се уреждат със закон". През 1993 г. беше приет Закон за Националната полиция, през 1994 г. - Закон за Националната служба за сигурност, а през 1995 г. - Закон за Централната служба за борба с организираната престъпност. Тези закони повториха определените функции на службите и правомощията на органите им от устройствения закон, а в разделите за устройството и управлението им самите те се дублираха. Липсата на синхрон в нормативната уредба води до противоречивото им тълкуване и практическо прилагане. Съществува и Закон за противопожарната охрана, приет през 1979 г. До този момент не са приети Закони за Национална служба "Гранични войски" и Национална служба "Вътрешни войски".
Комисията по национална сигурност намира за основателни мотивите на правителството да бъде приет нов Закон за Министерството на вътрешните работи, с който се уреждат принципите, дейностите, устройството и органите на управление, използваните средства, правата, задълженията и отговорностите на личния състав и осигуряването на Министерството на вътрешните работи. В предложения законопроект са развити нормите, които касаят устройството, дейността и правомощията на отделните национални служби и то на всички национални служби в министерството. Законопроектът предвижда преобразуването на ЦСБОП в Национална служба. По нов начин са определени функциите и правомощията на досегашните Гранични и Вътрешни войски с превръщането им в специализирани полицейски служби - Национална служба "Гранична полиция" и Национална служба "Жандармерия". Това ги превръща в съвременни структури с чисто полицейски правомощия в граничните зони и извън населените места за осъществяване на адекватен граничен режим, паспортно-визов контрол и за опазване на обществения ред.
Предвидена е отделна глава, с която се регламентират организацията на взаимодействието и координацията между службите, както и в самите тях, при осъществяване на законово определените им функции.
Законопроектът предвижда секретарите на Министерството на вътрешните работи да се назначават с указ на президента, така както се назначават главният секретар и директорите на националните служби. Комисията по национална сигурност подробно и задълбочено ще обсъди това предложение.
В законопроекта за Министерството на вътрешните работи детайлно са определени всички дирекции, териториални структури, оперативно-технически и административни служби, учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти.
Редица въпроси от особена важност за служителите в МВР, свързани с протичането на службата, кадровата и социалната политика на министерството, с трудовите правоотношения, сега са уредени с подзаконови нормативни актове.
Предложеният законопроект регламентира цялостната уредба на службата в Министерството на вътрешните работи - кадрови изисквания, назначаване, преминаване на службата, обучение, квалификация и професионална подготовка, материално и социално осигуряване на личния състав, отпуски, награди, дисциплинарна и имуществена отговорност, освобождаване от служба, обезщетения.
Посочени са източниците за финансово-ресурсното осигуряване на министерството. Предвижда се създаването на фонд "Борба с престъпността".
По време на дискусията изказалите се народни представители високо оцениха философията и структурата на предложения законопроект, който обхваща в един кодифициран акт цялостната материя, регламентираща дейността на Министерството на вътрешните работи. Те подчертаха, че времето на внасяне на законопроекта отговаря на настъпилите изменения в обществено-политическата обстановка в страната. Беше изразена готовност за внасяне на предложения, с които да се засили гражданският и парламентарният контрол над Министерството на вътрешните работи и неговите поделения.
С оглед на гореизложеното Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията беше прието на 17 септември 1997 г. с 15 гласа за, без против и въздържали се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников ще докладва становището на тяхната комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 18 септември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за Министерство на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
Направено бе предложение да се отложи разглеждането на този законопроект от комисията, за да могат нейните членове да се запознаят по-обстойно с него.
Народният представител Пламен Марков, който е член и на Комисията по национална сигурност, съобщи, че тя е разгледала и приела законопроекта почти единодушно с малки забележки.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията със 7 гласа за, 3 против, реши да предложи на народните представители да приемат на първо четене законопроекта за Министерството на вътрешните работи N 02-01-28, внесен от Министерския съвет на 25 август 1997 г., като навременен, необходим и непротиворечащ на Конституцията и правната система на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин министър, желаете ли от името на вносителя в началото да вземете думата?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля групите да ми представят имената на техните оратори.
Давам думата на господин Красимир Каракачанов от Парламентарната група на СДС.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече седма година един основен въпрос стои за разрешаване пред българското общество - това е въпросът за спиране на престъпността и корупцията в България.
През последните 7 години България беше залята от вълна на престъпност, която беше непозната до този момент в съвременната ни история. Това до известна степен и днес убива вярата на хората в ценностната система на демократичното общество. Наред с това всички ние бяхме свидетели на фрапиращи примери на накърняване на националните интереси на страната от отделни лица, съмнителни групировки и дори от хора, ангажирани с политиката и управлението на страната.
Убеден съм, че това беше част от сценария на перестройката, за да бъде разграбена страната и определени политически кръгове да могат да запазят властта си вече с новозаграбените икономически средства.
Безспорно е, че през 1995 - 1996 г. органите на МВР бяха почти безпомощни в борбата с престъпността. Стигна се дотам, че бухалките и мутрите определяха безнаказано правилата и задушаваха свободната инициатива, средния и дребния бизнес, а обикновените хора нямаха никаква гаранция за своя живот, имот и чест.
Още първите опити на новото ръководство на Министерството на вътрешните работи показаха, че системата на самото Министерство на вътрешните работи не функционира адекватно и се нуждае от сериозна реформа.
Основното несъвършенство на приетия през 1991 г. Закон за МВР бе преди всичко регламентираната в него децентрализация в структурите на министерството. Децентрализацията бе заложена в настоящия закон с разпоредбата дейността на националните служби да се урежда с отделен закон. Появиха се на практика три закона: този за Националната служба за сигурност, за Централната служба за борба с организираната престъпност и за Националната полиция. Получи се на практика един дублаж и най-вече липса на синхрон, които дадоха лоши резултати. Една служба не знаеше какво прави другата. Отделните служби се конкурираха, пречеха си и дори укриваха информация една от друга. Това затруднява ефективното им ръководство и на практика затруднява министерството в изпълнение на основните му задачи, а също така се оказа благоприятно за проявите на корупция в системата на Министерството на вътрешните работи.
Основното предимство на настоящия законопроект е, че регламентира ясно и точно взаимоотношенията между различните служби, постигайки синхрон и взаимодействие между тях. По нов начин са определени и функциите и правомощията на досегашните гранични и вътрешни войски, които според настоящия законопроект трябва да се превърнат в специализирани национални полицейски служби с нови наименования - "Гранична полиция" и "Жандармерия". На тях им се придават специфични и оперативно-издирвателни и охранителни функции.
С всички промени и изменения настоящият законопроект се превръща в един-единен закон за Министерството на вътрешните работи и както сполучливо беше квалифициран при разглеждането му в Комисията по национална сигурност, то на практика се получава един кодекс за Министерството на вътрешните работи.

Нарастващите размери на престъпността и корупцията бяха основният критерий на обикновения човек, по който той оцени миналото правителство и Тридесет и седмото Народно събрание като слаби и неефективни. Днес проблемът с борбата с престъпността е също основен въпрос, по който хората в България оценяват работата на правителството и на настоящия парламент. Нормалният български гражданин, освен хляб иска да бъдат защитени адекватно и неговата собственост, неговият живот, чест и достойнство, както и националната сигурност на България.
Ето защо ние като народни представители, без оглед на нашите политически убеждения, без оглед дали сме част от управляващото реформистко мнозинство или част от опозицията, трябва да подкрепим усилията на правителството и на ръководството на Министерството на вътрешните работи в борбата с престъпността, в изпълнение на неговата основна задача за защита на националната сигурност и обществения ред и защита правата и свободите на гражданите.
И тъй като в Комисията по национална сигурност, където разглеждахме настоящия законопроект и постигнахме, може да се каже, консенсус по този въпрос, стигна се до консенсусното мнение, че това е една необходимост и този закон има своите безспорни качества, призовавам всички колеги да подкрепят на първо четене настоящия проект за Закон за Министерство на вътрешните работи, за да покажем на практика на българския народ, че декларациите ни за национално съгласие, за единство и консенсус по национално приоритетните теми не са само празни лозунги, а реална практика в българското Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Красимир Каракачанов. Има думата народният представител Драгомир Драганов от Парламентарната група на Евролевицата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз съм един от хората, които през 1991 г. във Великото Народно събрание приехме предишния Закон за МВР. Тогава ни се струваше, че той е много хубав, че той е много напредничав. Изглежда само това не преценихме, че той може би е изпреварил времето си с около 20 или 30 години. И доказателство за това са не само невероятният ръст на престъпността след приемането на стария закон. Доказателство е и фактът, че той беше подложен на своеобразни кърпежи - къде успешни, къде не чак толкова успешни, но които така или иначе не доведоха до качествена промяна в усилията на Министерство на вътрешните работи да защити обществения ред и сигурността на гражданите.
Така че от тази гледна точка Евролевицата смята, че предложеният Законопроект за Министерство на вътрешните работи е един навременен отговор на една назряла необходимост.
Разбира се, не може да не ни впечатли това, че в предлагания законопроект авторите са се постарали да вложат всички аспекти, всички дейности, всички социални защитни средства, за да може наистина органите на Министерството на вътрешните работи да бъдат приведени в синхрон с изискванията, които времето поставя пред тях. И от тази гледна точка ние ще подкрепим закона на първо четене. Разбира се, за второ четене си запазваме правото на някои конкретни бележки. Лично на мен ми се струва, че макар и произведена от централна в Национална служба за борба с организираната престъпност, на новата служба са дадени прекалено много функции. Тя, според мен, като се отчита и необходимостта от известен период на преустройство, трудно би съумяла в началния момент да поеме всички тези функции и, нещо повече, да ги изпълнява успешно.
И може би тъкмо във връзка с това ние ще предложим в хода на дебатите по второ четене и един проект за закон за национално бюро за разследване, което да отнеме поне част от тези функции, примерно, свързани с организираната престъпност, икономическата престъпност и с корупцията сред държавния апарат, да освободи ЦСБОП или НСБОП, както ще бъде, от тези функции, за да може да се засилят неговите по-чисто, да ги наречем, оперативно-издирвателни функции.
Но, отново заявявам, пред нас е един добър проект, пред нас е един проект, който лично според мен почти е готов като закон, така че ние подкрепяме на първо четене законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов. В списъците, които са ми дадени, има записани още двама оратори, но не виждам нито един от тях в залата.
Виждам, че господин Стефан Гайтанджиев иска думата. Заповядайте, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Действително за повече от шест години нормативната уредба и устройствените принципи за Министерство на вътрешните работи и много от службите, които са подчинени на това ведомство, се нуждаеха от известно обновяване. Факт е, че имаше и несистемност, необвързаност, несинхронизираност на някои от функциите и различия в терминологичния апарат на приеманите след 1990-91 г. и обсъждания от Великото Народно събрание устройствен закон за Министерство на вътрешните работи.
Самата идея да се съберат тези закони в една материя е интересна, по принцип може да бъде приветствана. Мисля, че и начинът, по който това е решено, е с максимална добросъвестност и смятам, че може да бъде приветствано. Разбира се, става дума преди всичко за устройство, става дума преди всичко за наредба, подредба, дейности, описание. Малко са тук правните проблеми, малко са и политическите. Но доколкото все пак ги има, аз ще се спра преди всичко на тях.
По принцип, пак ще повторя, смятам, че обединяването на тази материя е трудоемко и мисля, че в общи линии, нормално направено. Дали обаче всичко във философията, в политическата ситуация, в която трябва да функционира този закон, трябва да бъде абсолютно приветствано? Смятам, че тук има място за немалко съмнения.
Преди всичко прави впечатление, че подобна тенденция, която сега виждаме в Закона за Министерство на вътрешните работи, има изложена и в закона, който вероятно ще гледаме следващата седмица - изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. По принцип това е една по-голяма централизация, една по-висока степен на отговорности, на функции, на правомощия на политическото ръководство, съответно на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на отбраната; едно по-голямо централизиране на информационните потоци и съответно работенето с информационните фондове; една по-голяма откъснатост или опити за такава откъснатост. Това, доколкото разбрах, при подготовката на законите в някаква степен е все пак неутрализирано или намалено от този принципен момент, който съществуваше още във Великото Народно събрание за един баланс между властите - правото и на парламента, правото и на Министерския съвет, правото и на президента като един арбитър в политическия живот и, нещо, което е много важно и за Министерство на отбраната, и за Министерство на вътрешните работи - правата, специфичните функции, които трябва да имат кадровите служещи и в МВР, и в Министерство на отбраната.
В първоначалния закон именно и затова не се съдържаше такова подчертаване на политическото ръководство, на министъра. Дори там нямаме, за разлика от другите министерства, функциите на заместник-министрите. Заместник-министрите също са политически лица, които в една или друга степен се назначават от Министерския съвет, от министър-председателя. Затова и тогава се настоя и се възприе фигурата на секретаря като професионалиста, който идва отвътре. Министърът може да бъде сменен, но секретарят е гаранцията, че в крайна сметка остава едно влияние на местния специалист, на кадровия офицер от полицията или от другите служби за сигурност. На практика, струва ми се, че в този проект неговите функции намаляват, някак си се обезличават вследствие на възприетия принцип на централизация.

Принципът на централизацията, който на практика сега функционира в този проект, не смятам, че е най-доброто. Още при приемането на устройствения закон от 1991 г., канейки тогава експерти в Комисията по националната сигурност, те категорично подчертаваха: прекомерната централизация на структурата на Министерството на вътрешните работи в условията на незрелост на демокрацията, на един колеблив път към развитие и към възприемане на всички европейски стойности, може да има опасности, защото винаги в един или друг момент, в една или друга ситуация политическите сили могат да се опитат да използват тази власт, тази информация за свои собствени цели. За съжаление, не виждам нужните гаранции към препятстването на подобна тенденция. Досега например автономността на службите на НСС, контраразузнаването се гарантираше от това, че шефът на регионалната дирекция не можеше да се разпорежда с тях, не можеше оперативно да ги командва. Сега вече виждаме, че дори и в информационно отношение ръководителите на регионалните служби, на териториалните подразделения на МВР могат да ползват информация от всички подразделения. Това означава, че и от служба "Сигурност". Това е изключително опасно. Знаем, че в отделни региони, а и по принцип в част от територията на страната, действат местни фактори, съществува висока степен на сближаване между ръководните елити - партийни със съдебни, със службите за сигурност в дадения случай. Това е една твърде голяма опасност, защото вече могат да проникнат, не говоря толкова само за интереси на чужди държави, колкото определени икономически интереси. И в този смисъл ползването на информацията, която е по линия на сигурността, от шефовете на териториалните подразделения може действително да послужи за предоставянето й, индиректно, разбира се, достатъчно елегантно и на определени групировки с цел техните икономически интереси. По-малко вероятно е това да стане във връзка с интересите на някои чужди страни.
По принцип това са проблемите, по които смятам, че действително трябва сериозно да се помисли. Имам някои възражения и по възприетата терминология. "Гранична полиция" - да, ясни са функциите, мисля, че те по-точно съответстват на това, което беше досега "Гранични войски". Условията са променени. Но дали трябва да се нарича "Гранична полиция"? Предлагам това да бъде "Гранична стража". По-български термин е. Господин Каракачанов ще ме подкрепи тук. Също и понятието "жандармерия". Не мисля, че това е най-удачното. Смятам, че по принцип функциите там трябва да бъдат разширени.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Във Франция е така.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Ще измислим някакъв български термин. Функциите й трябва да бъдат разширени. Неправилно е по принцип да се ограничава действието на жандармерията само извън населените места. Вярно, има уредба, че по министерско виждане това може да бъде изменено, или в особени ситуации, които трябва да бъдат описани, жандармерията може да действа и в населените места. За мен категорично не трябва да има ограничение в дейността на това, което наричаме "Вътрешни войски" или "Жандармерия".
Смятам, че по принцип трябва да се отнесем със сериозност към този закон и вероятно между двете четения да направим един сериозен опит за неговото усъвършенстване и оглеждане. Благодаря .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин министър Бонев иска думата.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз вземам думата, не за да опонирам на господин Гайтанджиев, а да обясня това, което той изрази като смущение, какви са били мотивите, за да го приемем.
В същото време искам да благодаря за виждането евентуално да се разширят функциите на тази служба "Жандармерия". Ние сме се самоограничили. Ако вие искате да ги разширите, наистина ще помогнете на дейността на министерството.
Досегашната практика на децентрализация на службите беше всъщност констатацията, че е доста порочна поради факта, че наистина "лявата ръка не знае какво прави дясната". Започва разработка ЦСБОП, започва в същия момент Икономическата полиция, Дирекция на полицията, имаме икономическо направление в Централната служба за сигурност - по един и същи обект и на практика се провалят оперативните мероприятия. Даже съвсем наскоро имахме такъв печален случай. В същото време тази децентрализация е мнима. Голямата власт на директорите на националните служби, възлагането им самите национални служби да отговарят в регионите до последното структурно звено - кадрово, методически и във всички други направления, директорът на полицията да отговаря за последния полицай в Малко Търново, е всъщност много голяма централизация. Създадоха се пет много централизирани служби в МВР, които взаимно си пречат. Регионалните директори в същото време по стария закон - чл. 51, бяха натоварени с цялата отговорност на територията, а не им бяха дадени никакви права. Всичко това създаде доста големи проблеми в управляемостта на Министерството на вътрешните работи, дисонанс в механизмите на Министерството на вътрешните работи. Смятам, че малко пресилено е опасението, че ако регионалният директор ползва информационните потоци от всички служби, има опасност да ги предостави на групировка, защото той е същият кадрови офицер от МВР, какъвто е и шефът на местната структура на сигурността, на местната структура на борбата с организираната престъпност, на полицията. Ние по този начин бихме могли да се опасяваме, че самият шеф на сигурността ще ги занесе, както имаме и такива случаи, разбира се, на групировките. Според мен не тук е слабото място в закона.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Става дума за местните групировки.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Да, местни, но местната групировка прониква и се опитва да прониква както в отделните звена, така и в политически и във всякакви други органи. От тази гледна точка законът не дава по-големи възможности на групировката да прониква. Напротив, ние смятаме, че дава възможност на информационните потоци да се координират помежду си, да не се пречи на работата, службите да си помагат. Неслучайно в закона има една глава за взаимодействие между службите. Аз лично смятам, че това е сериозно достойнство на законопроекта. И от тази гледна точка ми се струва, че няма да се случат тези опасни събития, за които господин Гайтанджиев се опасява.
В същото време искам да кажа, че правомощията на министъра се запазват такива, каквито са и в стария закон. Министърът си остава гражданско лице, министърът е цивилно лице. Тоест от тази гледна точка гражданският контрол върху военизираните и специалните служби се запазва. Нещо повече, запазва се този баланс, който беше създаден с предишния закон - за обвързана компетентност на различните институции. Главният секретар и директорите на националните служби по стария закон се назначаваха с решение на Министерския съвет, по предложение от Министерския съвет и с указ на президента. Това беше направено именно, за да има обвързана компетентност, която да даде стабилитет на висшите ръководители в министерството. По различен начин се назначават от начина, по който в Конституцията е уредено това за заместник-министрите, които, приемам и аз, че са по-обвързани политически. Самите секретари обаче по стария закон се назначаваха с решение на Министерския съвет. Тоест в новия закон сме направили и те да се назначават с указ на президента. Избегнали сме това, което в стария закон, не зная по какви съображения го има, но на практика реализира това, от което Вие се опасявате - по-голяма връзка между изпълнителната власт, между Министерския съвет и секретарите в министерството. Тази връзка сега е по-опосредствена. Тя отговаря на това, което е направено за главния секретар и за директорите на национални служби. По този начин мисля, че става стройна системата на министерството. Централизация има, защото това е военизирана структура. Досегашната децентрализация не й помагаше да работи. Министерството принадлежи на държавата, на Република България. То трябва да работи като добре смазан механизъм заради интересите на България, а не за интересите на политическа сила. И мисля, че в законопроекта е намерен балансът това да бъде структура, която да подлежи на граждански контрол, да не се променят съществено досегашни принципи, добри принципи, залегнали в предишния закон. В същото време изчерпателно да се уреди целият обем от отношения, свързани с дейността на МВР. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще се изкажа и от името на Парламентарната група на Евролевицата, и от свое име, тъй като през 1991 г. в качеството си на вицепремиер участвах в създаването на закона, който действаше досега. Тогава ние изхождахме от едно обстоятелство и не само, защото такава беше модата, такава беше повелята на годината, на времето - да децентрализираме повече власт, да не даваме възможност за концентрация на информация и власт в точно определени служби на МВР. Ясно беше защо. Опасението беше, че не може да има демократизъм, не може да има демокрация, когато имаме концентрация на власт и информация в точно определени хора, свързани, разбира се, с неособено демократични действия на бившия режим.
Сега се прави една полезна поправка. Генералната линия според мен е правилна. Ние видяхме през 1992 г. и през 1994 г. особено, през 1995 г., че службите в този си вид, в който бяха според закона, бяха свързани с един недобре премерен демократизъм. И не само защото са военизирани, а защото специфичните функции, които изпълняват, предполагат по-голяма координация, по-голяма действеност и по-голяма сила.
Ето защо смятам, че сега е постигната по-добра мяра според централизация и децентрализация. Постигната е по-добра мяра между правомощията на различните видове служби. Не може в една военизирана организация да има ситуация, при която един прави нещо, а друг не знае какво се прави; една служба да работи по един оперативен въпрос, друга да не знае какво се работи или да работи в противоположна насока. Помним това, което стана в "Белите брези". Помним и други случаи. Междупрочем в много по-малко случаи са виновни кадровите офицери, отколкото системата, която позволяваше да стане това.
Струва ми се, че линията е правилна и няма опасност от това по места в регионите директорите на РДВР да имат възможност за контрол върху всички свои служби, координация на информация и концентрация на информация. Контролът върху същите тези хора не е малък и аз съм убеден, че законът го гарантира. Точно обратното е погрешно - даване на голяма власт на ръководителите на службите в София и отнемане на правомощия по този начин - пряко или косвено - от регионалните директори.
Къде се върши оперативната работа? На равнище регионални дирекции. Къде се концентрират основните проблеми? Също там. И аз смятам, че тук е намерено по-добро решение.
Какви опасности крие законът? Ние ще дадем за второто четене и ще разпространим конкретни предложения по различните текстове.
Първо, трябва да кажа, че този закон прави впечатление на солидна разработка. Има подробности, които досега не са били включвани и като цяло този закон трябва да бъдe подкрепен. Но, разбира се, много важно е да си дадем сметка да не би се тласнем от едната опасност в друга опасност: от прекалена децентрализация в свръхконцентрация. Например на нас са ни необходими гаранции не защото ние смятаме, че в момента е такава ситуацията, а по принцип, за бъдещето, срещу възможна политизация и използване за политически цели на голямата власт, която се дава реално, на правомощията и заедно с това и отговорностите на определени лица, служби и равнища в системата на Министерството на вътрешните работи.
Ние трябва да имаме гаранции за още нещо. Вероятно ще се наложи да има специфични закони за информацията и боравенето с информация, както и за събирането на информация. В американския Конгрес няколко години се спореше върху закон и най-накрая се прие закон, който строго регламентира каква информация, за кого и кога, при какви обстоятелства може да се събира. Ние трябва да имаме гаранции в закона още на този етап, че новите правомощия, наред с отговорностите, които даваме на МВР, няма да бъдат използвани от лица пряко или косвено в тази малка държава, в която всички се познаваме, за цели извън функциите, отбелязани в закона като функции на Министерството на вътрешните работи.
В тези две насоки, както и по редица конкретни въпроси ние ще предложим за второто четене допълнения и промени в някои текстове. Като цяло обаче искам да изразя мнението на членовете на нашата парламентарна група, че законопроектът е полезен и смятам, че той трябва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата независимият депутат господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по един кибернетичен и един чисто практичен аспект на този закон.
Организацията на такава структура като системата на националната сигурност трябва да отчита и един важен закон за необходимото разнообразие, който гласи, че една много сложна реалност или среда не може да се управлява от един-единствен командно-административен център. Между другото именно заради това рухна командно-административната икономика на социализма, защото икономическата среда е безкрайно по-сложна от който и да било единен, единствен команден център, който по възходящ-нисходящ ред спуска нарежданията и съответно не генерира достатъчно много адекватна информация. В този смисъл аз виждам, че тук, в проекта е направен опит да се спази балансът между централизъм, задължителен за единоначалието във всяка една структура за сигурност, и диверсификация или във всеки случай различието на службите, които се занимават с един и същ въпрос или с близки въпроси.
Обръщам внимание на факта, че борбата с тероризма е обект на дейност както на Службата за борба с организираната престъпност - предполага се, че тук се осъществява повече информационно-аналитичният, агентурно-разузнавателният аспект на тази дейност, така също и на Националната служба "Жандармерия", която поема охранителната, издирвателната и защитната функция, т.е. мускулите. Убеден съм, че това е добре, още повече, че съществува и трето звено - Специализираният отряд за борба с тероризма, който е в подчинение лично и единствено на министъра на вътрешните работи.
Убеден съм обаче, че трябва да има форма на координиране между тези три аспекта и ако изключим СОБТ, на двата други. Помните, че поради различна съподчиненост и поради импровизации или дезинформации в "Белите брези" стана нещо страшно и загинаха хора, много качествени, а ние сме в дълг пред техните деца.
За да се избегнат подобни неща, когато различната съподчиненост в една толкова важна сфера може да доведе и до човешки жертви, и до други страшни последици, аз предлагам да има някаква форма на координация, която да бъде институционализирана извън Бюрото за координация, информация и анализ. Специално в такива дейности, които изискват бързо реагиране, е нужна формула на бързо координиране на действията. Казвам това със загриженост, тъй като имам отношение към тези хора - бил съм треньор по карате на първите групи за борба с тероризма и знам, че там нещата са въпрос на секунди, а се измерват и с човешки живот. Затова обръщам внимание върху този проблем.
И една допълнителна стилистична забележка. Предлагам Националната служба "Жандармерия" да се прекръсти в Национална служба за борба с тероризма или нещо от този род, тъй като понятието "жандармерия" в България е обременено, понятието "жандарм" също в световен мащаб е обременено с не особено благоприятни конотации. А френската жандармерия, която си върши добре работата, е обременена с една тъжна асоциация - най-елитният корпус на френската жандармерия, на който Наполеон най-много е разчитал при Ватерлоо, е попаднал в един голям ров, изкопан от дъждовете в един път, неочакван, неотбелязан на картите, и това е коствало - подчертавам, това е коствало - до голяма степен загубата на Наполеон при Ватерлоо.
Затова моля още веднъж и мисля, че е разумно, че звучи даже дисциплиниращо да имаме Национална служба за борба с тероризма. Явлението е от геостратегически характер, това е едно от големите предизвикателства на ХХI век, подчертавам това нещо. Този век много скоро идва. Подчертавам, че по линия на борбата с тероризма ние ще можем да искаме и да получаваме и финансова, и методична, и стратегическа помощ от наши сегашни или бъдещи партньори. Това е форма на интегративно усилие както с Европа, така и със света, към който се стремим. Ето защо предлагам рубриката да бъде силно подчертана и изведена в отделна национална служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Пламен Марков от Парламентарната група на СДС.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект от Министерския съвет за закон за Министерството на вътрешните работи е вторият законопроект, който водещата Комисия по национална сигурност прие единодушно, с пълен консенсус, без нито един глас въздържал се или против. Сам по себе си този факт идва да покаже, че законопроектът, така както е предложен от вносителя, почти изцяло покрива и представите на нас, народните представители от специализираната парламентарна Комисия по национална сигурност относно това какво трябва да бъде съдържанието, каква трябва да бъде структурата на един такъв законопроект и как трябва да бъде регламентирана цялостната дейност на всички органи и структури на Министерство на вътрешните работи. Причините, които налагат приемането на изцяло нов закон за Министерството на вътрешните работи - мисля, че всеки един от вас вече е прочел и мотивите на вносителя - са ясни.
През периода 1991 - 1997 г., в който действаше и продължава да действа в момента Законът за Министерството на вътрешните работи, практическата дейност на органите на министерството показа редица несъвършенства, слабости, липса на добра координираност и съгласуваност в дейността на органите на министерството, което налага и промяна в регламентацията на тяхната дейност. Структурно законопроектът, който е предложен на нашето внимание, се състои от четири части. На практика той представлява един според мен успешен опит да бъде обхваната изцяло дейността на министерството и на всички негови структури и подразделения, като се изчистват и някои моменти на несъгласуваност и липса на координация в дейността на отделните служби, освен че се прецизира и терминологично, и устройствено, и функционално структурата на Министерство на вътрешните работи. Както националните служби, така и териториалните, оперативно-техническите, административните служби, Специализираният отряд за борба с тероризма имат свое собствено място и свой собствен регламент, даден в разпоредбите на предложения ни законопроект, който регламент мисля, че обхваща почти изцяло техните функционални характеристики, с няколко изключения, където законът уточнява и препраща към подзаконови нормативни актове, било то вътрешноведомствени, издавани от министерството, а за приложението на самия закон следва да бъде приет и правилник от Министерския съвет.
Не съм съгласен с изразените позиции на колегите, говорили преди мен, че, видиш ли, понятието "жандармерия" било обременено. За някои сигурно е обременено, но мисля, че за болшинството от българския народ това понятие не е обременено и не съдържа нищо, което асоциативно да буди неприятни усещания. Поне за мен лично е така. "Жандармерия" е едно понятие, което се използва и в други законодателства и то има свое определено съдържание. Мисля, че понятието "Вътрешни войски", което до момента се използваше, пък съвсем звучи лошо, тъй като не става въпрос за войскови подразделения от Българската армия, а става въпрос за една специфична структура, която е структура на Министерството на вътрешните работи и има задачи и функции, които са свързани с изпълнение на чисто оперативно-издирвателни и охранителни дейности, които не са характерни за структурите на Въоръжените сили.
Освен това и преименуването или на практика привеждането на Централната служба за борба с организираната престъпност към онова, което в действителност тя в момента представлява със своите териториални подразделения, и преименуването й в Национална служба мисля, че също е едно попадение от страна на вносителя, тъй като на практика Централната служба за борба с организираната престъпност действаше и действа като национална служба. Освен това с този законопроект и цялостното уреждане на материята , свързана с дейността на Министерството на вътрешните работи, отпада необходимостта, която съществуваше по сега действащия закон, да бъдат приети и поредица допълнителни закони, които да уреждат отделните структурни звена в системата на Министерството на вътрешните работи - Закон за Националната полиция, Закон за Националната служба за сигурност и за Централната служба за борба с организираната престъпност.
Всичко това вече е инкорпорирано в един законопроект и дава възможност за своеобразна квалификация на тази дейност на Министерството на вътрешните работи. За първи път тук се регламентира и се урежда и въпросът с наборните военнослужещи в системата на Министерството на вътрешните работи, те се набират в Националната служба за пожарна и аварийна безопасност, в Националната служба "Жандармерия" и в Националната служба "Гранична полиция".
Също така мисля, че понятието "Гранична полиция" е точно и определя точно характеристичната дейност на тази служба на Министерството на вътрешните работи, тъй като именно охраната на границата и контролът по спазването на граничния контролно-пропускателен режим са функции, които се изпълняват от Граничната полиция, не "Гранични войски", по същите съображения, поради които одеве говорих и за Жандармерията, и за Вътрешните войски.
Чисто терминологично може би има основание за някакви корекции, които да се внесат между двете четения. Но като цяло мисля, че предложеният законопроект е много добър и апелирам към всички колеги в Народното събрание да подкрепим с гласуване "за" предложения ни законопроект. Той е един добър законопроект и ще позволи Министерството на вътрешните работи в бъдеще да изпълнява всичко онова, което и народът, и нацията, и всички ние очакваме от него като резултат в борбата с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има още двама оратори, които са се записали за изказване. Но за да имат възможност спокойно да се изкажат, ще ги оставим след почивката.
Давам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Имате думата, господин Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
На днешния ден, 25 септември, преди 57 години с неописуем възторг и радост разплакани старци, мъже, жени и деца посрещат в гр. Добрич българските войни - освободители, след почти три десетилетия румънска окупация. Съгласно Крайовската спогодба, подписана на 7 септември 1940 г., Южна Добруджа, населявана тогава от повече от 400 хил. души, трябва да бъде върната в пределите на майка България и войската победоносно влиза в Добрич на 25 септември 1940 г.
Никой в продължение на цели 50 години нямаше право и смелост да осветли младото поколение за ликвидаторската и асимилаторска политика, прилагана спрямо българския етнос и насилственото румънизиране на българска Добруджа. В засекретените архиви и документи е истината какво е ставало в добруджанските училища, читалища и нелегални български организации по честването на българските празници и традиции. Срамът и позорът от прикриване на историческата действителност за тези черни за Добруджа дни все още тегнат над официалната историческа и държавна памет дори и сега в демократична България.
Добруджа не може да забрави това. То се помни от нашите деди и родители. Прахта и паяжините, покрили паметните напоени с кръв места и документи трябва да бъдат отстранени, за да не продължаваме да бъдем тежки длъжници към загиналите и съвременното младо поколение. Съвременните историци трябва да попълнят бялото петно в историята ни за румънската окупация на Добруджа, която е неделима част от България, а политиците да отдадат изискващата се почит към загиналите за свободата и целостта на родината ни.
Предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите за освобождението на Добруджа. (Всички стават на крака и почитат паметта на загиналите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на всички.
Продължаваме с първо четене на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Има думата народният представител Георги Дилков. Не го виждам в залата.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Той дава интервю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващата записана е госпожа Татяна Дончева. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа!
Законът за Министерство на вътрешните работи беше приет през 1991 г. с много големи адмирации и се считаше тогава, че онази институция, която е олицетворение на тоталитарната система, е разградена или ще бъде разградена. Оказа се обаче, че е имало премного розови очаквания както в главите на народните представители, които са гласували закона, така и на онези институции, които са работили по него, така и на обществото.
Редно е може би да признаем днес, шест години след това, че нашите очаквания по отношение на така демократично изградената система на МВР не са се оправдали и трябва да внесем някакви корекции в системата, за да я направим по-ефективна в борбата с престъпността.
Историците обаче ще си спомнят, че заради ефективна борба с престъпността са създадени и лагери - преди 9-и и след 9 септември 1944 г., и в Русия след 1917 г. Така че е хубаво, когато пипаме нещо, да знаем до какво ще ни доведе.
Философията на закона включва няколко неща, които лично мен ме смущават. Ние знаехме в 1990 г., нищо че не сме били в парламента голямата си част, че съсредоточаването на прекалено много власт и прекалено много информация в едни ръце обикновено води до злоупотреба с власт. И това е станало с всеки, по всяко време, при всяко правителство, независимо как се е казвал той, колко е бил способен и мъдър човек.
Когато правим този закон, може би е добре да помислим, че хората, които ще го прилагат, невинаги ще бъдат на достатъчно високо равнище на момента. И не е добре да даваме прерогативи, които могат да бъдат изкривявани. Иначе да си мислим, че борбата с престъпността ще стане много по-ефективна, ако променим закона по начина, по който се предлага, е просто смешно.
Позитивното на закона е събирането в един нормативен акт на няколко други нормативни акта, систематизирането на тази материя. Но изоставянето на принципа на централизация и децентрализация и подмяната му само с централизация, което включва подчиненост на ръководителите на централните служби на вътрешния министър и подотчетност, подчиненост на регионално равнище на ръководителите на тези служби на съответния регионален директор, възможността за съвместяване на секретар на МВР и началник на служба, означава много по-голяма политическа зависимост на системата на МВР. И няма значение, че днес е на власт едно управляващо мнозинство. Опасно е, което и да е управляващо мнозинство да има такава доминанта над Министерството на вътрешните работи.
Тази съвместимост на длъжността секретар и началник на служба е направена дори сега, когато законът не го допуска и когато има един професионален критерий, който се възпроизвежда и в настоящия закон в 10 години професионален стаж.
Аз апелирам към господин вътрешния министър Бонев, ако има действителна необходимост от такъв професионален ценз, а мисля, че това е така, ние да бъдем последователни когато правим кадрови назначения. Ако няма да спазваме този критерий, по-добре да го махнем от закона.
Другото нещо, което е гвоздеят на закона, е уволненията на служителите в чл. 239 и следващите, за които никой не говори. Разширяват се хипотезите, в които могат да бъдат уволнявани служители на МВР. Въвеждат се пет задължителни условия, при които те задължително се уволняват. Между тях са два изключително неясни - нарушаване на политическия неутралитет и поведение, несъвместимост с морала, който изисква службата. При положение че отпада досегашният Дисциплинарен съвет, който все пак е бил някаква гаранция, че ще се подходи обективно при тези уволнения, а не поръчково, мисля че вие отивате много далеч в политическите назначавания в МВР. Те и сега са факт. Ние за 7 години сме ги сменили сигурно под 10 пъти. В резултат на създадената несигурност в кадрите на МВР, днес констатираме неефективност в работата им. Няма органи, които да работят сигурно ако държавата не се грижи за тях. Те просто няма да работят за държавата.
Другото, което отпада в тази глава, е възможността за съдебен контрол.
Четвъртото, което отпада е едно горе-долу синхронизиране на възможностите за уволнение с изискването на Кодекса на труда - когато е извършено нарушение, да се уволнява служителят или дисциплинарно да се наказва в двумесечен срок от констатирането му и не по-късно от една година от извършването, което означава, че някой, който ще уволнява, може да си държи едно нарушение, независимо от срока и да го използва когато реши.
Това е минус на закона. Той няма да спомогне за изчистване на МВР от негодни служители, само ще създаде възможност за политически произволи.

Следващото нещо, което е притеснително, е главата "Жандармерия". Не е въпросът в наименованието, можем да кръстим главата всякак. Защо всички онези функции, които сме приписали на жандармерията, да не може да ги прави отдел на полицията? Разликата между главите "Полиция" и "Жандармерия" е всъщност в едно - че в цялата глава "Полиция" има конкретни предпоставки за упражняване на определени правомощия от страна на органите на реда, докато в главата "Жандармерия" няма. Ако това е така, значи ние си създаваме едно звено, което ще бъде под специален режим, което няма особено да може да бъде законово контролирано. Забележете какви функции му се предоставят, без да е ясно при какви предпоставки, извън най-общите - борбата с престъпността. Отцепват райони, ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства. Ами това означава, че вие може да блокирате един цял район, например София! Например София, без възможност за контрол от когото и да било, без да се разбирате с местните власти и без да давате обяснение на когото и да било. Това нещо никога не е било идея в една демократична държава.
Аз знам, че полицията и органите на Вътрешното министерство трябва да имат съответни прерогативи за спазване на реда, за предотвратяване на безредици, но мисля, че този текст е един от текстовете, които дават възможности за злоупотреби. Защото ние нямаме предпоставки, при които това ще се прави, и нямаме възможност дори за контрол върху органите на жандармерията. Може би има контрол по една-единствена линия, че вътрешният министър може да нареди на шефа на жандармерията. А на вътрешния министър? А контролът на вътрешния министър? А възможността Министерският съвет да контролира вътрешния министър? Всичко това го няма! Не-е-е, няма да обезсмисляме първото четене на закона и обяснявайки си философията, да приемаме на второ четене каквото ни се поднесе и само да казваме: "Амин!".
Тази служба - "Жандармерията" - е не просто излишна и не граматически излишна. Какво значи: "Създаваме едно звено"? Всякак може да се казва това звено. Важното е какво ще прави, при какви предпоставки и кой ще го контролира, за да не злоупотребява.
Въпреки всичко, обаче, короната има перла и тази перла е главата "Профилактика на правонарушенията в чл. 170". Такава глава няма в стария закон и тя дава възможност в изпълнение на функции по профилактика на правонарушенията министърът на вътрешните работи, по предложение на директора на териториалната служба, да издава писмена заповед за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават националната сигурност или обществения ред. Например такава възможност съгласно ал. 2, т. 2, е при безредици или при непосредствена опасност от възникването им. Има, разбира се, и три-четири други основания.
Възможността за контрол върху това, правя ви асоциация с януарските събития, е 7-дневен срок за обжалване. Извинете ме, какво става за 7 дни и какво би могло да стане? Ако вие мислите, че въвеждайки такива права на вътрешния министър, които дори не са подконтролни на Министерския съвет, с нещо ще облекчат борбата с престъпността, то е просто несериозно.
Демокрацията изисква една друга нагласа. Голяма част от нас са живели в друго време, може би аз малко по-малко от голямата част от народните представители, но има и народни представители, които са живели по-малко по тоталитарно време. Не бива да подменяме неща, които отрекохме в 1990 г., заради важни неща, които всички бяхме изпитали на гърба си по-малко или повече.
Идеята на този закон е централизация на властта в едните ръце, и то в ръцете на изпълнителната власт, и най-вече на вътрешния министър. От това ефективна борба с престъпността няма да стане. Ще стане ефективна борба, но срещу нещо друго, което по същина е несъвместимо с демокрацията и много напомня народната мъдрост: "Преоблякъл се Илия, огледал се - пак в тия".
Ако не можем по демократичному да въвеждаме ред в държавата и искаме все да си запеем оная позната песен, когато е ясно, че властта е единна и неделима и е ясно кой я държи, дайте да си върнем всичко предишно, да си докараме Тодор Живков и да знаем, че сме си решили въпросите. (Шум в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Искам само да уточня за повдигнатия въпрос за правомощието на министъра по предложение на Дирекцията на полицията да ограничава определени дейности, че го има в Закона за Националната полиция в момента. Министърът сега има тия правомощия. Нищо повече не му се дава от това, което вече има. В Закона за Националната полиция сега го има. Справете се със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Каракачанов - първа реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Една реплика към госпожица Дончева. Законът за МВР не бил гаранция и било смешно да смятаме, че той щял да се пребори с престъпността. Ако погледнем изключително само закона, вероятно е така, но борбата с престъпността е един комплекс от мерки. Някои неща вече бяха направени по отношение на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, други неща тепърва предстоят по отношение на работата на следствие и прокуратура. Но имаше доста неща, които трябваше да се пипнат и по отношение на работата на Министерството на вътрешните работи. Именно настоящият закон точно това регламентира. И стигаме до това, което вие най-сериозно атакувахте - централизацията. Всъщност в досегашния закон най-големият негов недостатък беше именно децентрализацията и липсата на синхрон между отделните служби.
Относно контрола на жандармерията е ясно - министърът е човекът, който контролира това звено, а пък самият министър се контролира много ясно и точно от Министерския съвет. Самият Министерски съвет, извинявайте, се контролира от парламента. Няма никакъв проблем в това отношение и аз предлагам да не търсим евтини популистки дивиденти от критиките на този закон. Той е необходим.
А относно демокрацията, която вероятно можела да пострада, аз искам да напомня, че навсякъде в нормалния свят демокрацията означава ред - ред по определени правила. А в страна като България, където нещата са тотално разбити, правилата трябва да бъдат много ясни и налагат тази централизация в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин Глушков - втора реплика.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Госпожо Дончева, аз няма да правя разбор на апокалиптичните картини, които Вие нарисувахте, тълкувайки един или друг член на този закон. Искам само да ви кажа, че този закон в най-голяма степен ни приближава към законодателството в съответната област на развитите западни демокрации. Вие знаете, че ние трябва да синхронизираме нашето законодателство със законодателството на развитите западни страни. И в тези страни именно има такава централизация, от която вие толкова се страхувате. Няма да давам примери. Достатъчно е само да вземете и да прочетете Закона за полицията във Франция.
Вие се страхувате, че от един деспотичен режим, какъвто беше комунистическият режим, едва ли не сега ще залитнем отново към някаква крайност. Да, ние се борим да утвърдим в България демокрация, но истинска демокрация. Защото демокрацията не е безвластието, което наблюдавахме по време на правителството на Любен Беров и на вашето правителство - на БСП. Демокрацията е ред и законност и именно за такъв ред и законност ще допринесе този закон, който ние днес обсъждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Трета реплика - господин Петър Рафаилов.

ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа, колежке Дончева, аз с огромно внимание изслушах Вашето изказване. Изумен съм, че Вие като добър юрист си позволявате да правите подобни чисто политически изказвания. В тези думи, които Вие казахте от тази трибуна, личи не юристът, а личи политикът и то, бих казал, лошата част от политика. Защото с този опит да заблудите залата, мисля, че се създава лош прецедент - министърът ме изпревари, иначе щях да Ви кажа, че Вие би трябвало най-добре да знаете какви са правомощията на министъра по сегашния закон. Аз бих искал конкретно от Вас да чуя в дупликата Ви какви повече правомощия са дадени на министъра.
Второ, в тази перла, която казахте: "профилактика на правонарушенията", Вие забравихте да прочетете в чл. 171, ал. 2 за какво се издават тези заповеди. Там са изброени четири точки, които нямат нищо общо с някакви специални мерки. Напротив, те са за предотвратяване на извършването на престъпления, при безредици, за опазване живота и имуществото на гражданите и при провеждане на карантинни мероприятия. Освен това пропуснахте да кажете, че тези заповеди подлежат на обжалване, тоест всеки, който счита, че са му нарушени правата, може да обжалва. Ако не съм чул това, моля да ме извините, но има възможност за обжалване.
Освен това няколко пъти казахте по втория основен въпрос за жандармерията - Вие казахте, че името е без значение, но от изказването Ви аз разбрах, че именно името Ви притеснява. Аз не виждам във функциите, които са посочени, нещо, което да предизвика някакво смущение. Няма спор в тази зала, че имаме тежка обстановка на криминалната ситуация в България. Няма нищо лошо в това да има създадена служба, която да е ангажирана с опазване на тези обекти. Не виждам нищо смущаващо в правомощията, които са дадени на тази служба, така че много Ви моля, бих желал в дупликата да чуя конкретизиране на тези Ваши опасения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Думата за дуплика има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): За жандармерията ме смущават липсата на предпоставки, при които се упражняват тези правомощия, и липсата на контрол. Повтарям част от изказването за онзи, който не го е чул.
По отношение на възможностите на министъра на вътрешните работи на колегата Рафаилов ще предоставя досегашния Закон за Министерството на вътрешните работи, за де не си ям от времето.
В закона за полицията, който цитира министърът на вътрешните работи, има освен това предпоставки и възможности за обжалване, които тук не се виждат.
Що се отнася до Франция, господин Глушков - френската система е изключително интересна, но тя е направена за французи. (Весело оживление в залата.) Там има изключителни възможности за възможност всяко длъжностно лице не само законосъобразно, а и целесъобразно да упражнява правата си. И това е и в цялата им съдебна система, и в органите за ред, но това за България е мъчна работа. Това го показват тези седем години. И фактът, че отивате на тази система за централизация, след като откъсвате нещичко от френския регламент, а пропускате останалата част от този регламент, който не е по линия на централизацията, извинете...
Няма да се спирам на това, че 1990 г. Вие бяхте в състава на парламента, който приветства силното демократизиране на органите на МВР, тяхната декомунизация, чиито плодове берем в последните години. Оставям и това, вярна на убеждението си, че миналото е минало, трябва да се работи за бъдещите решения, които трябва да зависят от нас, и ние затова носим отговорност.
Що се отнася до другите реплики - всичкото, което трябва да направим, е добре да работи машината, да няма възможност да сложим политически слуги в тези органи, защото те днес ще служат на вас, утре ще служат на следващите, със същото чинопочитание. Те няма да се занимават с работата си, защото не според тяхната работа се назначават и уволняват, а според това - на коя политическа централа са се поклонили. И това е седем години!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще гласувам на първо четене за приемането на този законопроект.
Многократно сме разговаряли с господин министър Бонев. Подкрепям идеята поделенията, които на практика се възползваха от правата по два закона, като Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за Министерство на вътрешните работи, да престанат да се ползват от тези права. На практика това е според мен необходимо девоенизиране на този състав, формално. Нещо повече, тези служители ще могат вече да защитават и синдикалните си права, ще имат право на синдикална защита, излизайки на практика от състава на воържените сили. Няма да има и колизии между двата законопроекта и с това ще се реши окончателно въпросът в едно и също министерство хората да не продължават да се делят вече не на първа и втора категория труд, на първо и второ качество като хора, но просто да няма едните да са в състава на въоръжените сили, а другите да са извън състава на въоръжените сили. Това ще се отрази благоприятно и при формирането на бюджета на министерството и много, много положителни елементи има.
В същото време обаче аз имам гореща молба към мнозинството и дори и към Министерския съвет, който би могъл да окаже подкрепа на някои разумни предложения, направени и днес в тази зала, и предложения, които ще бъдат направени между първо и второ четене и ще бъдат депозирани, включително и аз ще направя такива. Молбата ми обаче е да не се засегнат в никакъв случай вече получените придобивки с помощта на това мнозинство, което е сега в парламента, а то беше опозиция, получени в закона, влязъл в сила - Закона за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, и допълнението на този закон и влязоха в сила от 1 януари тази година.
Аз получих вече от синдиката на волнонаемните служители няколко предложения, част от които ще подкрепя. В никакъв случай обаче не трябва да се премахват тези социални придобивки, които бяха постигнати с много усилия. Няма да скрия моите разочарования - вие си спомняте и миналия парламент - многократно дори заявявах, че ще искам оставката на тогавашния председател на Комисията по националната сигурност, тъй като под давление лично на господин Жан Виденов, в продължение на месеци се протакаше приемането на този закон.
Там има един текст на чл. 75а, доколкото си спомням, господин Бонев, който звучеше така: "Служителите на Министерството на вътрешните работи имат право на безплатно пътуване по обществения градски транспорт". В сегашния проект тази дума "служителите" е заменена с "офицерите и сержантите".
Уважаеми колеги, двадесет и осем години имам в полицията. Моята служба, моето направление, което благодарение, разбира се, на господин Бонев, тъй като той, за разлика от неговия предшественик, не ме уволни, аз съм в неплатен отпуск, се състои от 112 човека. От тях само една десета са военизирани служители. Всички останали работят на равна нога със своите колеги, които са военизирани. Дори длъжностите са същите - има експерт, който е офицер, а има експерт, който е компютърен специалист, програмист, системен организатор, оператор и пр., които са със същото висше образование, но получават значително по-малко от своите колеги. Този състав - това е един многохиляден състав в цялото Министерство на вътрешните работи, не би трябвало да бъде поставен в по-неблагоприятни от сегашните социални условия.
И аз мисля, че независимо от бюджетните проблеми, когато създаваме един закон, ние не го създаваме за 1997 г., ние го създаваме и за следващите години и естествено е, че тогава, в следващите години, живот и здраве, вероятно ще се подобри и финансовото състояние на държавата. Нека да не посягаме върху тези придобивки.
Този многохиляден състав - повтарям - дава дежурства, има ненормирано работно време. Вярно е, че имат някакви облаги по Кодекса на труда, но нека дори да се лишим от тези придобивки на Кодекса на труда, а да решим проблема в самото министерство. Нека да не променяме тези статути, господин Бонев. Аз ще направя някакво предложение. Надявам се, че тук са уважаемите колеги, членове на сегашната комисия, с които работехме и в миналия парламент, че ще ме подкрепи мнозинството по отношение на тези дребни за нас, но немаловажни неща за този състав от хора, така наречения ГАПП - гражданска администрация и помощен персонал, които между другото са най-нископлатените в самото министерство. И сега ние на едноокия ще извадим и второто око, вместо да потърсим някакви други резерви.
Още веднъж повтарям - по принцип съм съгласен. Може би тук предложенията за името на жандармерията, с оглед на историческата обремененост на това име... Знаете, че тези сили бяха използвани срещу политическия противник. Поне в част от по-възрастното население има вече едно негативно отношение към това име. Дотолкова, доколкото обаче то си остава вече не в системата на отбраната и въоръжените сили, аз съм съгласен и ще подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Има думата господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители. Аз ще направя едно кратко изказване по законопроекта за Министерството на вътрешните работи от името на Парламентарната група на Народен съюз.
Изкушавам се да не започна от това, за което говориха колегите преди мен. Те говориха за закона, за който и аз съм гласувал, имам предвид стария закон, като го съпоставят със законопроекта, който се предлага днес.
Мисля, че е добре това, че днес Министерският съвет внася нов законопроект за Министерството на вътрешните работи като глобален, основен закон. Той фактически ще отмени някои от законите, които действат сега за отделните служби. Когато говори пред Комисията по националната сигурност, аз мисля, много точно министърът на вътрешните работи господин Бонев каза, че това е кодекс на Министерството на вътрешните работи. По принцип този закон регламентира цялостната дейност на министерството.
Разбира се, че новият законороект ще бъде подкрепен от нас и ние ще гласуваме за него, защото сега сме 1997 г., изминали са доста години, откакто беше гласуван старият закон. И аз бих ви казал примерно това, че в стария Закон за МВР има фиксирана като структура Централна служба за борба с организираната престъпност, така нареченото за краткост ЦСБОП. Това е централна служба. А значи ли, че само в центъра на държавата или в столицата има организирана престъпност, а в отделните региони на страната няма организирана престъпност? Необходимо ли е примерно служителите на ЦСБОП - а вече е въпиюща необходимостта от създаването на регионални структури за борба с организираната престъпност - да се водят примерно на работа в Централната служба, а да живеят в различни населени места в страната? Дори и само този малък аргумент, който излагам в момента, мисля, че ще убеди колегите народни представители, че трябва да подкрепим новия Законопроект за Министерството на вътрешните работи.
Бих казал и това, че законът е необходим, защото все пак са ни необходими закони, които са в хармония с европейското законодателство. И мисля, че така предложеният ни законопроект е точно в такава хармония. Не можем да искаме да станем пълноправни членове на Европейския съюз, а нашите отделни закони да не бъдат в хармония с европейското законодателство.
Разбира се, според мен не по-малко ценностно в правно отношение е това, че законопроектът осигурява доброто взаимодействие между службите в общи линии, не цялостно, а в общи линии. И мисля, че това ще спомогне за доброто функциониране на Министерството на вътрешните работи.
Колегата отляво каза, че много централизирана ще стане работата на министерството след приемането на закона. Разбира се, и няма смисъл да имате никакви опасения в това отношение. Нима може да не е централизирана работата на Министерството на вътрешните работи или да не е централизирана работата на Министерството на отбраната? И точно в това отношение законопроектът ще помогне на министерството да си изпълни още по-добре функциите в борбата с различните видове престъпност, която съществува в нашата страна.
Бих маркирал, че законопроектът предлага и нещо добро - хармонизира назначаването на секретарите. Тази слабост, която е в стария закон, фактически с предложението, което прави Министерският съвет, се отстранява. Аз се изкушавам да кажа, че лично според мен не бива да се съвместяват примерно функциите на секретар и на директор на отделна служба. Но, разбира се, това е лично мое становище.
В закона, разбира се, има и някои слабости, които не са съществени, но според мен ние ще направим предложения между първо и второ четене, а и вносителят може да помисли по това. Един закон би бил по-европейски, колкото е по-голяма възможността за граждански контрол върху дейността на министерството. Аз умолявам и вносителите на законопроекта да си помислят по този проблем, защото фактически така, както е предложен той, единствената форма на граждански контрол е питането в парламента. Мисля, че има възможност съвместно, разбира се, и колегите, които работят в Комисията по национална сигурност, заедно с вносителите да помислим върху това и да разширим възможността за граждански контрол върху дейността на министерството.
Има някои неща, които може би между първо и второ четене също ще успеем да избегнем. Има примерно преплитане в законопроекта на полицейски функции с функции на Службата за сигурност. Има преплитане. И мисля, че може да се изчистят нещата в това отношение. Има преплитане на функции между Службата за сигурност и Службата за борба с организираната престъпност. Мисля, че и в това отношение нещата могат да се изчистят между двете четения.
Мен лично ме притеснява нещо друго. Става въпрос за охраняването на обектите. Не отделните обекти, а охраняването примерно на обектите, които са с национално значение. Бих си позволил да дам пример с АЕЦ "Козлодуй". Защото служба "Жандармерия", която ще има служещи, които ще бъдат на наборна служба, според мен е малко рисковано тези млади момчета да успеят да се справят с особените режими на влизане в обекта, с много отговорното носене на тази служба с охраната на такива обекти. Разбира се, мисля, че това нещо може да се избегне и да го заложим в законопроекта между двете четения. Може би е възможно да фиксираме конкретно такива обекти, да ги изброим, но в Преходните и заключителните разпоредби. Или да възложим на министъра да преценява кои обекти. Не говоря в самия закон, а говоря това да стане в Преходните и заключителни разпоредби.
Има и нещо друго, по което искам да взема отношение. Аз отсъствах, когато се разискваше и се прие Законът за специалните разузнавателни средства. Мисля, че заради отделни лица, не знам как да го направим точно, но заради отделни лица малко се принизи прокуратурата, прокуратурата с даването на разрешения за включването на тези средства или да кажем дадена персона, прехвърлянето на функциите от прокуратурата към съда. Знам, че е фиксирано в Наказателно-процесуалния кодекс, но използвам случая да го кажа в момента. То не касае законопроекта, който обсъждаме в момента. С това приключвам.
Парламентарната група на Народния съюз ще подкрепи законопроекта на първо четене, като си запазваме правото да правим конкретни предложения между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Законопроектът за Министерството на вътрешните работи е много голям по обем, почти 300 текста, но неговата цялостна оценка налага той да се постави в общия контекст на съотношението на властите. Възловият проблем е как да се съчетаят централизацията с гражданския контрол върху Министерството на вътрешните работи и със защитата на правата на гражданите. Смятам, че особено членовете на Комисията по национална сигурност в обсъждането на законопроекта преди неговото второ четене трябва да помислят за създаването на една нова глава в законопроекта, която именно да детайлизира начините за осъществяване на необходимия граждански контрол, освен другите съществуващи форми на парламентарния контрол.
Създаването на по-голяма спойка между националните служби, както се предвижда в законопроекта, е предпоставка да се подобри работата на регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Този законопроект в голяма степен взаимства разрешения от досегашните закони за Националната полиция, за Националната служба за сигурност, за Централната служба за борба с организираната престъпност. Следователно съдържанието на тези закони в основни линии се включва в предлагания законопроект.
От тази гледна точка законопроектът е по-добър за Министерството на вътрешните работи, но по-труден е отговорът на въпроса дали той е по-сполучлив за обществото, в сравнение с действащата в момента законова уредба. И тук не става дума главно за все още множеството повторения между текстове от различни глави на законопроекта.
Отговорът на въпроса, който поставих, не се свежда единствено до сравнение в законодателството за органите на Министерството на вътрешните работи. Стремежът към по-голяма централизация може да осигури по-голяма ефективност в работата на Министерството на вътрешните работи. Заедно с това съм скептичен, че e сполучливо съчетаването на функции по ръководството на национални служби със заемането на поста секретар в министерството.
Освен това, предлагам на Комисията по национална сигурност, още веднъж да прецени целесъобразността шефовете на тези служби да бъдат назначавани от президента. Тук наистина могат да бъдат намерени много аргументи и за двете тези, но нека те да бъдат внимателно претеглени и да се прецени кои от тях натежават.
По-голямата централизация, която се предвижда, обаче означава и по-голяма отговорност на министъра на вътрешните работи, за да не се допуска политизация на органите на МВР и за да се води по-решителна борба срещу корупцията. Защото корупцията е най-опасна именно в правозащитните системи. А не е тайна, че нашето общество е заразено и в тази област и следователно е в тежко състояние целият обществен организъм.
Другата страна на въпроса. Така, както е необходима централизацията за службите в състава на Министерството на вътрешните работи е проблемът за разделението на властите. Мисля, че днес тук никой не би следвало да се съмнява, че без сполучливо разделение на властите не може да има демокрация.
Аз привличам вниманието върху някои отделни проблеми в законопроекта и нека това внимание се отдели и по повод на уточняване на основанията за профилактика на правонарушенията. Да не се пренебрегват историческите и психологическите резерви към жандармерията, да не се подценява ролята на местната власт в борбата с престъпността. Сега се предвижда възможност да се въвежда извънреден режим в някои населени места и смятам, че такива мерки трябва да бъдат задължително съгласувани с кметовете на общините. Не им отнемайте отговорностите за поддържане на обществения ред, те и без това са малки. Мисля, че трябва да има една по-висока степен на съгласуваност още при приемането на решенията, които идват от страна на министерството, заедно с авторитетните представители на местната власт.
Говорим за това, че централизацията в някои органи е необходимо да бъде по-голяма отколкото в други звена на държавната система. Мисля, че тук вече трябва да напуснем територията на Министерството на вътрешните работи и да видим цялостния контекст на промените, които се извършват в държавните институции. Докато има основание да бъдат подкрепени усилията за по-голяма централизация в Министерството на вътрешните работи, аз поне не виждам никакви основания да се пристъпи към пълното подчиняване на Генералния щаб на цивилното ръководство и министъра на отбраната. Затова нека в Комисията по национална сигурност се подхожда разделно към тези проблеми и същевременно не се изпуска общият контекст на промените, които се извършват.
Нека никой не се поддава на изкушението следствието да премине към изпълнителната власт. Освен това вече се прокрадват намерения да се отнеме несменяемостта на магистратите. Когато подредим всички тези неща до сегашния законопроект, който ще бъде приет, той ще действа в една различна среда от това, което той сам по себе си дава и което в много отношения и по принцип може да бъде споделено.
Увеличаването на властовите ресурси в една от институциите, а както и в Министерството на вътрешните работи - институция, която разполага и с възможността да прилага сила, изисква да се постигне по-широко разделение и баланс между властите в други области. В сегашното управление на страната се забелязват признаци на значителна концентрация на власт - не само на политическа и административна, но и на икономическа, медийна и т.н. Тази концентрация на власт може да доведе до употреба по недемократичен начин на новата структура на Министерството на вътрешните работи, която сега се изгражда.
Освен това, в днешното управление, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, се проявяват елементи на авторитарност и икономически либерализъм. Такава симбиоза няма да намалява криминогенните фактори. Тогава и най-добрият Закон за министерството на вътрешните работи ще бъде слаб инструмент в борбата срещу престъпността и корупцията.
Накрая, при приемането на законите е необходимо, но не е достатъчно да се съобразяваме със стандартите на европейската общност. Привличам вашето внимание върху направеното заключение, защото ако не предложим такива промени в икономиката и в системите за социално осигуряване, които постепенно да ги трансформират, ще ни сполети това, което вече изживяхме в селското стопанство и макар по други причини е много вероятно да се повтори и в здравеопазването, културата и образованието.
Дано приемането на закона за Министерството на вътрешните работи не само оправдае поне част от очакванията на обществото - изпълнителната власт решително да се противопостави на престъпността и корупцията, но и да не ограничи демокрацията и да ни накара много по-трезво и критично да извършваме промените в нашето общество, включително и законодателните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за реплика народният представител господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Искам да направя реплика на колегата, че не виждам защо трябва да се преосмисли назначаването на секретарите да става с указ на президента. Просто това е едно от най-положителните, бих казал, едно от многото положителни неща, които се предлагат в пленарна зала при първо четене. В този смисъл, няма нужда да се правят предложения едва ли не да не се назначават с указ на президента, просто е смешно.
Използвам предоставената ми възможност, за да се извиня на господин Добрев, защото се разбра, че той ме е уволнил.
Господин Добрев, не е така. Още дори Червенков ме беше уволнил, но Любо Начев не ме възстанови. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Има думата за дуплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз искам да кажа само едно изречение.
Аз призовах този въпрос да се обмисли още веднъж, като не съм оспорил това разрешение. Мисля, че наистина трябва да бъдат преценени много внимателно всички тези решения, защото от една страна се отива към едно по-голямо хомогенизиране и по-голям вътрешен ред в системата и същевременно се допуска участието на различни властови институции в нейното управление. Това има и предимства, които аз много добре съзнавам и които може би ще надделеят и при второто четене на законопроекта. Не искам този въпрос да се възприема като предварително решен, само заради това, че досега такава е била уредбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги, уважаеми господин министър! Аз имам съвсем кратко изказване по три пункта.
На територията на 23. многомандатен район София, от който съм избран, се намират четири районни полицейски управления, Националната служба за сигурност, Националната служба за охрана, Главно следствено управление и Националната полицейска академия в Симеоново. Многократно при мен са идвали мои избиратели, офицери от Министерството на вътрешните работи, със следните думи: "Ние сме в състояние професионално за съвсем кратко време да ликвидираме престъпността в държавата, но са ни вързани ръцете". Това е моето първо недоумение, господин министър, за тези думи.

Второ, същите тези избиратели на този район са идвали с нерешени проблеми за тяхното социално и финансово положение.
Един голям западен дипломат преди години, който впоследствие стана външен министър, когато парламентът му задава въпроса да се оправи финансовото и социално положение на дипломатите, той отговорил: първо, ще оправим положението на полицаите.
В тази връзка, тъй като този закон на държавата е много необходим, аз не искам да омаловажавам другите закони, които разглежда парламентът, за да може да се успокои това общество от този страх, който витае.
Затова аз ще подкрепя този закон, защото той е много важен за държавата и за обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за Министерството на вътрешните работи. Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: 136 за, против няма, 30 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Думата има господин Райчевски да докладва становището на Комисията по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по културата и медиите разгледа на свое заседание законопроект, внесен от Стоян Райчевски, за допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Становището на комисията е следното.
На заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 4 септември 1997 г., бе обсъден Законопроект за допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. В своите изказвания народните представители подкрепиха мотивите на законопроекта, в който се подчертава, че е необходимо да се създадат още по-добри условия за адекватна борба срещу интелектуалното пиратство във всичките му форми и най-вече в областта на звуко-, видеозаписите и компютърните програми.
Депутатите застанаха зад предлаганите допълнения в законопроекта, който предвижда поставянето на оптическа специална защита върху всички произведени в България звуко- и видеоносители. Тъй като възникна дискусия около вида и качеството на специалната защита, бе решено преди второ четене на законопроекта да се изиска компетентно становище от Министерството на културата.
След проведеното гласуване, комисията прие единодушно, че законопроектът за допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е необходим и предлага на народните представители да го приемат на първо четене в пленарната зала.
Комисията препоръчва следното изменение: думите "холограмна защита", употребени в законопроекта, да се заменят с думите "оптическа (специална) защита".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря. Господин Райчевски, ако обичате да докладвате становището и за втория законопроект.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: На същото заседание бе разгледан и вторият законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от народния представител Стоян Райчевски.
На заседание Комисията по културата и медиите, проведено на 4.9.1997 г., бе обсъден законопроектът за изменение на Закона за авторското право и сродните му права. Тъй като предлаганото изменение отчита налагащата се актуализация на санкциите с оглед протеклите инфлационни процеси след влизането на закона в сила през 1933 г., народните представители в своите изказвания дискутираха главно върху ефективността от размера на глобите. Редица депутати изтъкнаха, че и предлаганото увеличение е недостатъчно.
Проведеното гласуване показа, че комисията подкрепя единодушно законопроекта за изменение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Стоян Райчевски.
Комисията препоръчва в пленарната зала при второ четене да се обсъди и предложението, направено от народните представители, размерът на санкциите да се увеличи с още 1/3 от фиксираните изменения в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има становище и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията по втория законопроект. Господин Лучников, ако обичате да докладвате становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 18 септември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права N 54-01-65, внесен от Стоян Райчевски.
След станалите разисквания, комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат законопроекта на първо гласуване като необходим и навременен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата за изказване, а може би най-напред на вносителя.
Господин Райчевски, искате ли думата като вносител? Заповядайте.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам преди да направят своите изказвания колегите все пак да се върнем към основните мотиви, които изложих, когато внесох този законопроект.
Четирите години от прилагането на Закона за авторското право и сродните му права показаха, че въпреки наличието на закрилата, която той предоставя и която е съобразена с международните актове в тази област, и със законодателните решения на западноевропейските правни системи, противодействието на незаконното използване на обекти на авторското право и сродните му права продължава да бъде недостатъчно ефективно. Причините за това са от различен характер, но смятам, че е наложително приемането и на допълнения в закона, които да създадат още по-добри условия за адекватна борба срещу интелектуалното пиратство във всичките му форми и най-вече в областта на звуко-, видеозаписите и компютърните програми.
Ето защо предлагам въвеждане поставянето на бандеролен знак - стикер с холограмна защита - върху всички произведени в България звуко- и видеоносители, компактдискове и лазерни дискове.

Предлаганият нов чл. 98а предвижда въвеждането на една проста и ефективна система за контрол върху използването на закриляните обекти, която с успех се прилага в редица западноевропейски държави, като Холандия, Дания и др.
Стикерите са ценни книжа, чието отпечатване ще се контролира от Министерството на финансите по реда на Наредбата за отпечатване и контрол върху ценните книжа, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 101 от 1994 г., изм. в бр. 38 от 1995 г. Те ще се закупуват от Министерството на културата само от лицата, които са придобили правото за възпроизвеждане и разпространяване на обекти на авторското право и сродните му права, удостоверено по реда на Постановление N 87 на Министерския съвет от 1996 г. за контрол върху използването на обекти на авторското право и сродните му права.
Специално предвидената холограмна защита на стикерите прави практически невъзможно тяхното фалшифициране с традиционните методи за сканиране, печат и копиране. По този начин ще се избегнат неблагополучията с обикновените бандероли за алкохол и тютюневи изделия, които без холограмна защита лесно се фалшифицират. Въвеждането на стикерите ще улесни изключително много и контролните органи при извършените проверки, тъй като само наличието на бандеролен знак ще доказва автентичността на продукта.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз ви призовавам да подкрепите този законопроект, тъй като именно в това отношение поради пропуски в нашата досегашна законодателна уредба България си спечели печална слава на страна, която не защитава интелектуалния труд и ние бяхме наредени на едно място заедно с най-големите интелектуални пирати.
По този начин, ако ние гарантираме със стикери авторското право, ще защитим не само авторите, техния интелектуален труд, ние ще защитим и престижа на нашата страна, ще защитим и самите производители, тъй като тяхната продукция ще може вече без предразсъдъци, без специални ограничения да се продава на световните пазари.
Във втория законопроект за изменение на Закона за авторското право съм предвидил увеличение на таксите. Те са съобразени с общия принцип, който ние тук прилагаме. Ние променихме почти всички такси досега, които се отнасят за глоби, с една приблизителна стойност - увеличение до 10 пъти. Този принцип искам да се приложи и по отношение на санкциите, когато става въпрос за нарушение на авторското право. Вероятно някои от финансистите или специалистите в тази област може би ще направят по-прецизни предложения за точния размер на глобите, но така или иначе предлагам този принцип да бъде обсъден и да стане основа за нашата бъдеща дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата проф. Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Райчевски, уважаеми колеги от Комисията по културата и медиите! Извинявам се, че не присъствах на заседанието, когато комисията е обсъждала този въпрос, и затова си разрешавам тук да взема отношение по първия законопроект, внесен от господин Райчевски, т.е. проектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права във връзка с визуалното маркиране, в случая с холограмни стикери.
Този въпрос, въвеждането на тази система за визуално маркиране на практика урежда по законодателен път въпроси, които вече са намерили своето решение с Постановление N 87 на Министерския съвет от 1996 г., относно реда за удостоверяване на правата за възпроизвеждане и разпространение на звуко- и видеозаписи, допълнено с Постановление N 164 на Министерския съвет от 1997 г. Неговите разпоредби задължават носителите на тези права, придобити по закон, отстъпени с договор или по друг начин да ги удостоверяват чрез предвидения режим на регистрация. По силата на текст в постановлението производителите на звуко- и видеозаписи задължително маркират произведените носители с номер-код, даден от Министерството на културата, а производителите на компактдискове задължително инсталират в оборудването си тъй наречения СID - код, т.е. код за идентификация на източника, който е въведен във всички страни и е част от международната система за идентификация. Постановлението е резултат от двустранното споразумение между Съединените американски щати и Република България от 28 април 1995 г. за закрила на правата върху интелектуалната собственост. Така въведеният принцип на регистрация е достатъчно рестриктивен, за да се обременяват и усложняват допълнително продуцентите и дистрибуторите на звуко- и видеозаписи, както и производителите на СD, СD - ROM, 9D, CD1 и др.
В същото време на тях им се отнема правото на инициатива за намиране на собствени средства за регламентирана закрила на техните произведения, било с изобразителни знаци и фирмени маркировки или дори фирмен холограмен стикер. На практика системата за холограмно маркиране не е ефективна. Тя не може да се фалшифицира, но може много успешно да се имитира, не предоставя надеждна гаранция срещу незаконното възпроизвеждане на защитени с права носители. Холограмните стикери могат да се ползват не по предназначение, включително върху пиратски носители и да затруднят изключително дейността на контролните органи. И много важен факт, оскъпява значително продукцията като цяло - обстоятелство, което е особено важно в днешната икономическа ситуация и е в противоречие с интересите на обществото за достъп до художествените произведения. Няма закон в света, който да регламентира подобна практика. Всички временни мерки от подобен характер се регламентират с подзаконов акт - постановление или наредба, или някакъв друг вид.
По мнение и преценка на международни експерти и специалисти българският Закон за авторското право и сродните му права е един модерен акт, отговарящ на международните стандарти в тази област. Неговите изменения и допълнения би трябвало да следват именно тези стандарти, включително директивите на Европейския съвет, както и ангажиментите на страната като член на Световната търговска организация. Тези организации акцентират преди всичко върху изпълнението и прилагането на съществуващата законова база, а не на усложняването й с допълнителни разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на проф. Димов.
Реплика - господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз правя реплика на изказването на проф. Димов, поради това че може би причината за неговото становище е обстоятелството, че той не беше на заседанието на Комисията по културата и медиите, където бяха изложени много аргументи, и то компетентно, точно в смисъла, в който сме направили предложенията в законопроекта.
Ние действително имаме много съвършен Закон за авторското право и сродните му права и това потвърждават всички наши международни и други сътрудници и компетентните органи. Но факт е, че въпреки това съвършено законодателство доскоро почти никой не беше санкциониран по него и почти никой не беше осъден с изключение на един-два случая. Така че не е въпросът да имаш само съвършено законодателство, но и да го прилагаш както трябва.
Борбата с интелектуалното пиратство в момента се води почти само от Националната полиция. Ние искаме с този законопроект да гарантираме това и по законодателен път. Не съм съгласен и не отговаря на истината твърдението, че това не е практика в другите страни. Напротив, това е практиката и стикерите, които са предложени тук, не могат да бъдат фалшифицирани, поне по начин, който да бъде приложен в масово производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата за изказване заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз искам да направя само една редакционна бележка. Тъй като се отнася за компютри, памет и т.н., не мога да се въздържа.
В т. 10 на § 2 се казва между другото: "Информацията се внася и извлича по подобен способ". Става въпрос за CD-ROM. Според мен съвсем по български е правилно да се каже: "Информацията се записва и чете по подобен начин", тъй като информацията се записва и се чете. А самото название ROM, идва от "Read only memory", тоест памет, от която само се чете, а не се записва. Така че смятам, ще подобрим текстово нашия законопроект, ако използваме тази българска форма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Аз съм провокиран да взема отношение по законопроекта, внесен от народния представител Стоян Райчевски и разбира се, във връзка с изказването на проф. Димов. Внимателно следих дискусията на първо четене. Нещо повече, тук има неща, които са чисто технологични. Има технологични проблеми по холограмните стикери и по идентификационните кодове. Това са тип растерни кодове. И, разбира се, по повод на това, че става дума за интелектуален продукт, свързан със софтуер, или интелектуален продукт, който е на някакъв вид физически носители.
Аз съм разговарял с видни представители на попмузиката. Хора, които в момента са ощетени от така нареченото интелектуално пиратство. Тук ще си позволя например да цитирам видни имена като Чочо Владовски и Александър Кипров. В разговорите винаги е ставало дума за това, че на практика държавата по никакъв начин не защитава интелектуалния продукт на тези хора. Те например изразяват идеята, че в момента на световни западни изпълнители се разпространяват на пазара продукти, основно става дума за CD-носители, които са 4-5 пъти по-евтини, отколкото на произведения на същия вид носители на български изпълнители и въобще български творци. От което, разбира се, нашите творци губят. И във връзка с това аз мисля, че предложението на народния представител Стоян Райчевски трябва да бъде подкрепено. Тук има, разбира се, както споменах и чисто технологичен проблем.
Аз съм съгласен с тези постановления на Министерския съвет, които проф. Димов цитира - Постановление на Министерския съвет 87 и 164 от 1987 г. и това, че там са регламентирани така наречените идентификационни кодове, които общо взето вече от чисто технологичен план са отживелица, господин Димов. Аз мога да Ви кажа, че в момента продуктите на водещите фирми в света, например "Microsoft", абсолютно навсякъде сертификатите за идентификация са само на холографски носители, маркери. Вие сега ако си купите, да речем компютър с програмен продукт на компанията "Microsoft", ще получите точно такава холографска карта, такъв холографски стикер, който представлява на практика софтуерен сертификат за това, че наистина е на компанията "Microsoft". Разбира се и други компании прилагат точно този метод, защото на практика той изключва всякакъв вид възможност за фалшификация.
Разбира се, тук има и друг проблем - проблемът с незаконното възпроизвеждане на софтуерни продукти. По никакъв начин не може да се разреши този въпрос с какъвто и да било вид стикери, или какъвто и да било вид технологии. Там може би по-нататък трябва да се мисли за регламентиране - това общо взето идва като проблем с навлизането на системата "Интернет" - за възможности за кодове за пазене на интелектуалната собственост, или програмните продукти на наша територия. Разбира се, това нещо при всички положения трябва да бъде съобразено с европейските норми и с хармонизацията с европейското законодателство. И бих казал даже в малко по-общ план с нормите на най-големия информационен и комуникационен пазар в света - американския пазар.
Нещо повече, съгласно тези подзаконови актове, за които става дума, аз си мисля, че има определени чиновнически интереси. Чиновникът от Министерството на културата, тук не цитирам имена, да дава такива разрешения, лицензионен режим за такива идентификационни кодове, с което аз общо взето не съм съгласен. Може през Министерство на културата да преминават по някакъв начин и по някакъв ред тези холограмни стикери, тъй като на практика те представляват един документ за идентификация, за запазване на интелектуалния продукт, но в никакъв случай не трябва това да става за сметка на творците, на хората, които представляват собственика на интелектуалния продукт. И аз мисля, че тези подзаконови актове в момента създават условия на зависимост на творците и на хората, заинтересовани за разпространение на техните продукти, от чиновническия апарат на Министерството на културата.
Аз, господин председателю, в общи линии обрисувах нещата, поне както ги виждам и мисля, че трябва да подкрепим идеята на народния представител Стоян Райчевски, още повече, че това вече става законов акт. То не е в разрез с европейското законодателство, още един път искам да подчертая това. Нещо повече, холограмните идентификатори се налагат и никъде няма забрана за тяхното използване. Лично аз ще подкрепя на първо четене проектозакона на господин Райчевски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се пропуска един факт. Тези холограмни стикери контролират тиража, а за интелектуалния продукт, който излиза на пазара, тиражът е изключително важно нещо. Тоест, може да се постигне следния краен ефект - при подписан договор за 5-хиляден тираж на една касета, се получават 5 хил. стикера, тези 5 хил. стикера контролират тиража и всичко, което е без тях, е очевидно лъжа спрямо носителя на авторски права. Това създава определено усещане за легитимност и чистота на пазара, а това има много по-късно този обратен ефект, при който чуждите фирми, които наистина биха могли да имат интерес да притискат нашите производители, да ги възприемат като едни коректни фирми по отношение на спазването на авторските права. Така че това е един по-дългосрочен ефект, който съответно има тези защитни знаци.
Второто нещо: на разговорите в комисията бяха изказани съмнения за това, че знаците повишават цената на отделния продажен продукт. Оказва се, че един такъв знак ще струва между пет и десет цента, а средната цена на един такъв носител на пазара е около пет хиляди лева. Следователно една проста сметка показва, че ако експертите са прави, то тази сума не е толкова голяма, що се отнася до средната цена на продукта.
Ето от тези две гледни точки, които допълват всичко, казано дотук, аз също апелирам за подкрепа на тази промяна в закона, която съобразно мига и мястото, където се намираме, е изключително необходима според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Не виждам други желаещи, които да искат да вземат отношение по двата законопроекта.
Най-напред ще поставя на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с входящ N 54-01-47, внесен от Стоян Райчевски.
Моля, гласувайте!
Гласували 151 народни представители: 143 за, 7 против, 1 въздържал се.
Законопроектът е приет.
Поставям на гласуване втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от господин Стоян Райчевски с входящ N 54-01-65.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: 140 за, против няма, 22 въздържали се.
И вторият законопроект е приет на първо четене.

Преминаваме към точка шест от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносител е народният представител Димитър Абаджиев. Законопроектът е внесен на 11 септември 1997 г. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Моля, господин Лучников, да докладвате становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 18 септември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс N 54-01-71, внесен от Димитър Абаджиев.
Комисията прие, че законопроектът е належащ, за да се внесат необходимите уточнения за измененията на чл. 152, ал. 3 на НПК.
Изказано бе съображение, че с приемане датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс за начална дата на максимално определения срок за задържане, ще се създаде нееднакво третиране на еднакви случаи.
Комисията с 8 "за", 1 "против и 1 "въздържал се" реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесения от народния представител Димитър Абаджиев законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс N 54-01-71, като отделни членове на комисията си запазват правото да направят своите предложения за второто гласуване на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата по този законопроект.
Щом няма желаещи да вземат отношение, поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносител Димитър Абаджиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: 131 за, 1 против, 14 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към точка седем от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ЗА ОПЕРАТИВНО УВЕДОМЯВАНЕ ПРИ ЯДРЕНА АВАРИЯ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ.
Водеща комисия е Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
Господин Ерменков, моля да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На свое редовно заседание, проведено на 24 септември тази година, Комисията по енергетика и енергийни ресурси, съвместно с представители на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, Комитета по енергетика и експерти, обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за оперативно уведомяване при ядрена авария и обмен на информация за ядрени съоръжения.
Подписаното между двете страни споразумение произтича от изискванията на Международната конвенция за оперативно уведомяване при ядрена авария, която е ратифицирана от Република България. Споразумението се прилага в случаи на ядрена авария в една от двете страни и е от взаимен интерес за своевременно предприемане на мерки за защита на населението, имуществото и околната среда от вредното въздействие на радиоактивни вещества. Споразумението предвижда и организиране на взаимни консултации и обмяна на опит за повишаване нивото на ядрена безопасност, за овладяване на аварийната обстановка, за радиационна защита и други при експлоатация на ядрени съоръжения.
Споразумението не налага допълнителни финансови задължения и от българска страна е налице определена готовност за посрещане на основните задължения от това споразумение.
Комисията счита, че споразумението е още една стъпка по посока на развитието на международното сътрудничество в областта на атомната енергетика и осигуряването на необходимите условия за атомна безопасност.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме предложения законопроект на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. Становището е прието единодушно от членовете на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за оперативно уведомяване при ядрена авария и обмен на информация за ядрени съоръжения.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: 140 за, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата, господин Ерменков, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Имайки предвид мотивите, които са приложени към законопроекта, и поради това че на първо четене законопроектът беше приет единодушно, правя процедурно предложение да обсъдим и приемем законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет на второ четене на днешното заседание.
Гласували 144 народни представители: 144 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да докладвате законопроекта и на второ четене, господин Ерменков.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за оперативно уведомяваме при ядрена авария и обмен на информация за ядрени съоръжения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли някакви предложения? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 145 народни представители: 145 за, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: "Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за оперативно уведомяване при ядрена авария и обмен на информация за ядрени съоръжения, подписано на 28 май 1997 г. в Козлодуй."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по текста? Няма.
Моля, гласувайте член единствен.
Гласували 154 народни представители: 154 за, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Съобщения за парламентарен контрол на 26 септември 1997 г., петък:
1. Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров и на питане на народния представител Благовест Сендов.
2. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Свилен Димитров и Иван Костадинов.
3. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Осман Октай и на питане на народния представител Румен Такоров.
4. Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на актуален въпрос от народната представителка Дора Янкова.
5. Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
6. Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Иво Атанасов и Илия Баташки и на питане на народния представител Кънчо Марангозов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Пламен Симов;
- министърът на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Димо Димов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова не може да участва в заседанието за парламентарен контрол поради отсъствие от страната.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народните представители от заседанието се отлагат отговорите на:
- актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов към министър-председателя на Република България Иван Костов;
- актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов към заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков и
- актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова към министъра на културата Емма Москова.
Имаме и едно съобщение:
- Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 1 октомври 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 232.
Тъй като изчерпихме дневния ред за седмицата дори преди края на днешното заседание, утре заседанието ще започне от 11,00 ч. с парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,46 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
         Иван Куртев
         Благовест Сендов

СЕКРЕТАРИ:
    Христо Димитров
    Иван Бойков