Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Позволете ми най-напред да направя една информация за спортните изяви на Народното събрание в областта на футбола.
Състоя се първият мач с отбора на общинарите в Пловдив, завършил с почетен резултат 5:4 за Пловдив, за домакините, да.
За съжаление един от нашите играчи - колегата Симон Спасов, получи доста тежко счупване на единия крак, но днес сведенията от Военна болница, където е той, са добри - успяли са да наместят и двете счупени кости без операция. Така че да му пожелаем бързо оздравяване и завръщане и в пленарна зала, и на футболния терен.
Преминаваме към дневния ред.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам да бъде отложена точката за законопроекта за корпоративното подоходно облагане и да започнем със законопроекта за радиото и телевизията. Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кога е включена тази точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Включена е накрая на гласуването в петък.
Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 139, против 40, въздържали се 9.
Предложението е прието.

При това положение точка първа от дневния ред ще бъде:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Има думата за процедура господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Да, добре, че го казахте, господин председателю, защото точно срещу включването на тази точка искам да възразя.
Току-що ние получихме и държим в ръцете си доклада на комисията за второ четене. Там добросъвестно е отбелязано, че е постъпил в Деловодството на парламента в 13,16 ч. днес - преди дори по-малко от час.
Ще напомня, че чл. 65, ал.1 от нашия правилник гласи:
"Законопроекти, заедно с мотиви и доклад на водещата комисия, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани."
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): За първо четене важи.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Никъде не е указано, че е за първо четене. Правилникът ясно и категорично казва, че трябва да минат 24 часа.
Ето защо моля, внасям процедурно предложение за отлагане, тъй като не е спазен правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Член 65 очевидно е за първо четене, но след като има направено предложение, срещу предложението за отлагане има ли?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): То не само, че не е очевидно, но не и видно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, юристите четат и правят систематично тълкуване. Госпожа Дончева, чували ли сте за него? Чували сте.
Има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е така, господин Гайтанджиев, което казахте, но то важи за законопроектите, които влизат на първо четене. И ако си погледнете закона, отгоре пише: "Доклад за второ четене", а не законопроект, внесен за първо четене в пленарна зала.
Така че ние сега гласуваме доклада по второ четене на предложения законопроект и аз правя противното предложение - да не се отлага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев за отлагане второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Не може да гласуваме против правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Докато тече гласуването, след като има предложение за отлагане, независимо дали мотивите са основателни или не, аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Гласували 199 народни представители: за 65, против 131, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах "въздържал се" поради това, че на мен ми се струва, че не е правилно, когато е много ясен правилникът, ние да гласуваме. С това гласуване ние просто не можем да променяме правилника. Я си представете, че нямаше мнозинство! В такъв случай какво става? Ние просто отиваме против парламентаризма. Не трябваше да гласуваме! (Единични ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата господин Мерджанов за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По повод кончината на член-кореспондента на Българската академия на науките проф. д-р на медицински науки, депутата от Тридесет и седмото Народно събрание проф. Александър Герчев предлагам да почетем паметта му с едноминутно мълчание. (Всички депутати стават прави и почитат паметта на починалия.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на всички.
Нова процедура? Добре, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Във връзка с особената обществена важност на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия и съгласно нашия правилник Демократичната левица предлага дебатите по този законопроект да бъдат предавани по телевизията и радиото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за пряко предаване по радиото и телевизията на заседанието.
Гласували 194 народни представители: за 103, против 47, въздържали се 44.
Предложението се приема.
Има думата председателят на Комисията по културата и медиите господин Стоян Райчевски.


ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! "Доклад, второ четене, на Комисията по културата и медиите относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията N 54-01-101, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители."
Заглавието - "Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 180 народни представители: за 151, против 15, въздържали се 14.
Заглавието е прието.
За процедура има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Първо, не искам да се създава впечатление, че някой от левицата прави шикания на този парламентарен процес, но се налага сякаш за десети път да се каже - навлизаме след доклада на председателя на комисията в разискването на неговия писмен текст. Вижте го - чл. 14, чл. 15. След чл. 9 още няколко други текста по предложения, направени между първото и второто четене, след като на първото четене те не са били в обема на закона. Възможно ли е това?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да, има прецедент.
ГИНЬО ГАНЕВ: Извинявайте за прецедента. Все пак ме чуйте. Всички мислим, че знаем много.
В чл. 66, окуражавам се от Стефан Савов, в ал. 4 се казва: "При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост", т. е. целият негов обем. И нищо повече от този "обем" не може да прескочи във второто четене.
Двете четения са създадени, за да се премисли два пъти една и съща материя, а не във второто четене да се появяват съвършено нови проблеми. И се прилага едно просто класическо правило. В съзнанието на народния представител трябва да има чувството: два пъти мери и един път режи, но едно и също нещо. Не първия път да се мери един "Харис туид" за класическо сако от Шотландия, а втория път да мериш съвършено друго, например един тензух за лятна дамска рокля на Шейселските острови. Това не се допуска.
И Ви моля, господин председател, настойчиво, четвърти път се повдига този въпрос, трябва докладът за второто четене да се ограничи до тези предложения, които са били обект на разискване на целостта на закона по първото четене.
Моля Ви най-после да се наложи не процедурата, а принципът. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, искам да взема отношение по изказването на господин Гиньо Ганев.
Той цитира чл. 66, но аз мисля, че той искаше да цитира чл. 69, където в ал. 2, изречение трето е казано, че "предложения, които противоречат на принципите на приетия на първо четене законопроект, не се обсъждат и гласуват". Които противоречат на принципите! Аз смятам, че тези текстове, които ние сега обсъждаме, не противоречат на принципите. Напротив, те са от същия закон, който ние обсъждаме. Те разширяват обхвата и са в правомощията на комисията да се произнесе. Още повече, че по време на първото четене тези, които направиха своите предложения на първо четене, ги изнесоха тук, в пленарната зала. Преди да ги направят писмено, те ги направиха тук устно и се изказаха за тях.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Но те не са гласували.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Така че аз предлагам да не се взема предвид това възражение на господин Гиньо Ганев, тъй като направените предложения не противоречат на основния закон. Напротив, те разширяват обхвата му, което е в правомощията на комисията да се произнесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин председател, Вие не подложихте на гласуване устно направените предложения на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За нова процедура? Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Тъкмо заради чл. 69, ал. 2, последното изречение, което гласи: "Предложения, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект не се обсъждат и гласуват." В този смисъл, направените предложения за промени на чл. 12, чл. 18 и отмяната на глава пета са в пълно противоречие със смисъла и характера на законопроекта.
И в този смисъл ние нямаме право да гласуваме само на едно четене тези промени в закона. Това е нашето принципно възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов. Това ще решим, когато стигнем до тези текстове.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): На едно четене. Приемат се закони на едно четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Текстът на вносителите:
"§ 1. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 7 членове, от които 3 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на републиката.
(2) Националният съвет за радио и телевизия избира от своя състав председател и секретар."
Постъпили предложения по този текст.
Предложение от народния представител Драгомир Шопов - в § 1, чл. 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на републиката."
Комисията не приема направеното предложение.
Предложение от народните представители Димо Димов и Драгомир Драганов - ал. 1 на чл. 9 да добие следния вид:
"Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на републиката."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан - ал. 1 на чл. 9 да добие следния вид:
"Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 членове, от които 5 се назначават от президента на републиката и 4 се избират от Народното събрание."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Любен Корнезов - § 1 да има следната редакция:
"Чл. 9. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 члена, избрани от Народното събрание с мнозинство повече от две трети от всички народни представители."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Иво Атанасов - чл. 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 11 членове, от които 3 се избират от Народното събрание, 2 се назначават от президента на републиката, по 2 се избират от Общото събрание на работещите в БНТ и БНР, 2 се избират от Общото събрание на лицензираните частни радио- и телевизионни организации.
(2) Изборът на Общото събрание в БНТ и БНР е редовен, когато в тайно гласуване са участвали повече от половината от работещите. Изборът на Общото събрание на частните електронни медии и редовен, когато в тайно гласуване са участвали по един представител от повече от половината лицензирани частни радио- и телевизионни организации.
(3) Членовете на НСРТ стават двамата с най-много гласове в избора по ал. 2, но с не по-малко от 50 на сто плюс 1 от участниците в гласуването. Изборът може да бъде оспорен от една пета от членовете на Общото събрание. Резултатите от втория избор са окончателни."
Комисията не приема предложението.

Предложение от народните представители Моньо Христов и Владимир Джаферов:
В чл. 9 ал. 1 придобива следния вид: "Националният съвет за радио и телевизия се състои от 7 членове, от които 4 се избират от Народното събрание, а 3 се назначават от президента на Републиката."
Предложението на двамата народни представители, което току-що прочетох, се урежда в следващия текст и затова не го подлагам на гласуване.
Предложение на комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителите: "Националният съвет за радио и телевизия да се състои от 7 членове."
Второ, предоставя на народните представители да вземат отношение по квотното представителство в съвета, т.е. оставя Народното събрание да се произнесе върху две възможности - едната, предложена от вносителите, 4 да се назначават от президента, а 3 да се избират от Народното събрание; а другото предложение - на Моньо Христов и Владимир Джаферов: 3 да се назначават от президента и 4 да се изберат от народното представителство. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започваме разглеждането на отделните предложения.
За процедура думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата по процедурен въпрос.
Моля уважаемият председател на комисията господин Райчевски да уточни кворума, с който са взети решенията на извънредното заседание на комисията, тъй като на вчерашното заседание освен няколкото представители на Съюза на демократичните сили, присъстваха и 2 представители на Парламентарната група на Демократичната левица, които в знак на несъгласие с принципите и подходите, напуснаха заседанието. Представители на други парламентарни групи не присъстваха на заседанието.
Също така днес, на обявеното в 10 часа заседание на комисията, след като изчакахме близо половин час, така и не можахме да разберем дали е имало повторно заседание, с което са довзети решения за окончателния доклад на комисията. (Оживление сред мнозинството.)
Освен това тук се прави предложение към самата пленарна зала тя да вземе отношение. Нужно е изрично да бъде внесен писмен текст, по който парламентарната зала да се произнесе категорично и ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Друга процедура? - Господин Ганчев, заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Нямам честта да бъда в тази комисия в този парламент. Само започвам да уважавам парламентаризма на Стефан Савов, който държи на буквата, на запетаята и на традицията. За първи път вече започвам дълбоко да оценявам постоянно неговото напомняне що е то парламентаризъм. (Смях в залата.)
Във всички държави в света в подобен национален съвет има от 9 членове нагоре. При парламентарна република минимум 6 трябва да има от този парламент. Изказахме се миналия път много хора по този случай. Моля, вземете под внимание, господин председател на комисията! Това е парламентарна република, а не президентска. Разликата с един е неприемлива. Напълно неприемлива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, имайте предвид, че за енти път ставате за процедура и не правите никакво процедурно предложение. (Оживление.)
Господин Пантелеев - за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Въпреки че господин Мерджанов постави този въпрос, аз се обръщам отново към председателя на комисията, за да запитам: след като е записан такъв текст в предложението на комисията, че предоставя на народните представители да вземат отношение по квотното представителство в съвета, те дали имат това право само във връзка с този член или могат да взимат отношение и по други въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев. И той не направи процедурно предложение, а постави въпрос.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура - да отговори. Ако иска, ще Ви отговори. Ако не иска...
Направено е предложение от народния представител Драгомир Шопов.
Господин Мерджанов, направете процедурно предложение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Нашето процедурно предложение беше изясняване от страна на уважаемия господин Райчевски на кворума на заседанието. С какъв кворум са взети решенията на комисията? Това е важно процедурно предложение. Иначе тук се цитират нелегитимни решения на комисията.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мерджанов, кой член от правилника изисква това? Цитирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не подлагам на гласуване такова предложение. Всеки член на комисията е длъжен или да присъства, или, ако не присъства, да знае какво е станало на заседанието на комисията. Не може някой, който не присъства на комисията, да иска сега тук да му се дава информация за това, че той е отсъствал - станало ли е нещо и какво е станало в съответната комисия. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Направено е предложение от народния представител Драгомир Шопов. Не го виждам. Подлагам на гласуване неговото предложение:
Чл. 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на Републиката".
Моля да гласувате.
Гласували 204 народни представители: за 62, против 124, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако ми позволите, аз имам въпрос: защо започнахме гласуването от второто предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е първото от доклада на комисията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не е първото. Първото предложение е на първа страница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е първото. Нещо бъркате.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Това е основният текст.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Накрая ли се гласува основният текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е основният текст и започваме с първото предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е и най-отдалечено освен всичко друго.
Предложение от народните представители Димо Димов и Драгомир Драганов.
Господин Драганов има думата. Това е съвсем същото предложение, както и предложението на народния представител Лютви Местан.


ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Точно така, уважаеми господин председател. Дами и господа! В конкретния случай нашето предложение съвпада с това на колегата Драгомир Шопов.
Аз искам да привлека вниманието ви върху нещо друго. Три групи, всички извън ОДС, предлагат състав от 9 души на Националния съвет. Вие се запънахте на 7 и не желаете да се изместите нито на сантиметър. Още с първото гласуване стана ясно, че ще бъде вашето, нали, тоест, може би резултатите ще се повторят. Но така ли смятате, че може да постигнем наистина един добър закон? Със сила ли? Пак ли като БСП, когато си го налагаха искате и вие да правите? (Шум и реплики в мнозинството.) Нали? Наистина, нищо ново ли не сме научили и нищо старо ли не сме забравили? (Обаждания и шум в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност предложението на народните представители Димо Димов и Драгомир Драганов вече е гласувано и отхвърлено.
Господин Савов иска думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата само поради това, че ние всичките имаме тук законопроекта, имаме приложението. Но хората, които ни слушат и ни гледат не са наясно, че не е така, както каза почитаемият оратор преди мен, господин Драгомир Драганов. Ето на, ние от управляващото мнозинство имаме две различни предложения. Нека това просто да се отбележи. Хората да разберат, че не сме подготвили предварително нищо, така да се каже. Вие ще прочетете каквото е там. (Реплика от ДЛ.) Няма защо аз тук да го повтарям, да отнемам време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трето предложение на народния представител Лютви Местан: "Алинея 1 на чл. 9 да добие следния вид: "(1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 членове, от които 5 се назначават от президента на републиката и 4 се избират от Народното събрание".
Комисията не приема предложението.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Господин председател! Колеги! Аз също бих искал да започна изказването си с изразяване на съжаление, че редицата консултации не дадоха така желания консенсус по този въпрос. Аз мисля, че в конкретния случай броят на членовете на Националния съвет, макар и немаловажен, не е основният въпрос.
Направихме предложение Националният съвет да се състои от 9 души именно защото в хода на консултациите останахме с впечатление, че това е позицията на преобладаващия брой частници в тези консултации и мнението на повечето парламентарни групи в Тридесет и осмото Народно събрание.
Но ако нашето предложение не мине, ние ще подкрепим основният текст на вносителите Националният съвет да се състои от 7 души, като на този етап оставаме на становище преобладаваща на бъде квотата на президента.
Още веднъж искам да подчертая, че ние не смятаме в конкретния случай, че това е в някаква степен жертва не на идеята за парламентаризма. Смятаме, че по този начин търсим решение на проблема, което максимално плътно да кореспондира с решението на Конституционния съд.
Възползвам се от случая, че съм взел думата, за да помоля председателя на комисията, поради пълното съвпадение на текста за останалите предложения, които съм направил с тези на уважаемия господин проф. Димов и на проф. Драганов, да не чете останалите предложения, а писменият ми текст да се възприеме като подкрепа на предложенията, които във времето са направени по-напред от моето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан. Има думата народния представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Искам леко да репликирам господин Местан в такъв смисъл, че той не бива да се оплаква от факта, че на консултациите не беше постигнато съгласие. Съгласието не беше постигнато по две причини. Първата е, че нямаше чуваемост в СДС за нашите предложения. И дори тогава, когато наистина почти всички участници в консултациите склонихме да се обединим около числото 9 като членове на Националния съвет за радио и телевизия, Благой Димитров, който е в Брюксел, не го виждам в момента, даже нямаше мандат за увеличаване на броя на членовете от 7 на 9. Е как се ходи на консултации, като нямаш мандат да увеличиш бройката с двама души? Това показва, че консултациите бяха несериозни и проформа.
И втората причина, господин Местан е, че колегите от СДС тъкмо на това разчитат, когато ние, в случая Вие, сте готови да клекнете на тяхното основно и единствено предложение, с което да се съгласите да бъде гласуван един противоконституционен текст. Така че, нямате основание за оплакване. (Обаждания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, "клекване" не е най-подходящата дума за пленарна зала в българското Народно събрание.
Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Говоря като представител на една партия, която над 100 години се е борила за парламентаризъм. И затова на господин Местан бих дал едно предложение. Ами най-хубаво да разпуснем парламента и тогава ще бъдем истински парламентаристи. (Ръкопляскания в дясната страна на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Ние приемаме предложението на господин Местан Националният съвет да се състои от 9 души, но не сме съгласни с квотното представителство, за което той настоява. Аз искам за сетен път да напомня, че, повтаряйки това, което господин Савов каза, ние сме парламентарна, а не президентска република и президентът е върховен главнокомандващ на армията и няма защо да го правим върховен главнокомандващ и на медиите.
Аз съм учуден, че президентът все пак не намери време да вземе отношение по тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Президентът взе отношение, но Вие не сте го чули.
За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин Атанасов! Аз днес за първи път разбрах, че една последователна политическа позиция може да се окачестви и като клякане. Държа да Ви уведомя, че основният акцент в изказването ми беше, че компромисът, на който сме склонни, е в бройката, като смятаме този въпрос за по-малко съществен.
Но аз съм по-впечатлен от репликата на многоуважаемия господин Стефан Савов. Разбира се, той като стожер на парламентаризма има право на една подобна реплика. Но всичко би било чудесно, ако тази реплика беше отправена не към господин Местан, а към вносителите. А те са Вашите коалиционни партньори, господин Савов. Вносителите са СДС. И ние подкрепихме на първо четене този законопроект.
Днес ние просто показваме за пореден път една последователна политическа позиция. Междупрочем така беше и когато приемахме герба на републиката и тъй нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата за изказване госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, защото искам да се изкажа по текста на господин Лютви Местан, а и да дам малко светлина за някои неща, които се изприказваха тук от трибуната явно заради това, че върви пряко предаване.
Господин Местан, проблемът по време на преговорите явно не беше за това дали са 9 члена, а беше главно съотношението на квотите. Явно това е дебатът, който е в момента.
Аз искам много откровено да кажа какво се крие зад едно обратно съотношение 5:4 парламент - 5:4 президент, точно за числото 9. Толкова е прозрачно, че много време се чудих дали да го кажа. Много е просто - пет парламентарни групи има в парламента. Затова се искат 5 души. Съвсем проста сметка! Само че наистина ние този път трябва да изберем обществен Национален съвет, а не да делим вътре хората на един такъв, един онакъв; да изберем хора, които трябва да са наистина отговорни.
Вашето предложение е с обратната формула - от страна на президента да са 5 души и 4 да бъдат от страна на парламента. Така предлагах и аз. В законопроекта, който внесохме, и аз съм го подписала, е с обратното съотношение, точно така - президентът с повече, с по-малко парламентът. И не защото президентът е главнокомандващ на войската, а защото по дефиниция, по Конституция президентът е обединител на нацията. (Единични ръкопляскания от СДС.)
По време на консултациите обаче, колеги, на които нямаше чуваемост... Да, съгласна съм, даже нямаше присъствие, господин Иво Атанасов, даже нямаше. Даже бяха направени точно така, за да не се проведат. Ако имаше чуваемост, щяхте да идвате на всички консултации така, както ние идвахме на всички консултации. Но от ваша страна нямаше присъствие на една от консултациите, а първата, която поискахте при президента, я поискахте няколко часа преди президентът да отлети за Япония. И много добре го знаехте. И въпреки това президентът ви потърси за консултации, но се оказа, че ви няма и затова не можаха да се проведат тези консултации.
На тези консултации, ако присъствахте всеки път, щяхте да чуете какво казахме от страна на СДС. Предложихме следното. Да, ние сме предложили формулата 4:3 президент-парламент. Но ако всички останали парламентарни групи в българския парламент кажат, че имат желание да променят формулата в посока един повече за парламента, тогава ние ще се съгласим и заедно всички ще приемем това решение.
Това беше нашата позиция. Това е позицията ни и днес. И ако днес също депутатите от другите парламентарни групи, а аз чувам, че това са позиции, които се застъпват и от ваша страна, заявявате, че при съставянето на Националния съвет, ако Народното събрание има един в повече, отколкото квотата на президента, вие приемате, че принципът е този, да, ние сме съгласни тогава да приемем този принцип.
Ето затова по време на консултациите казахме и аз днес пак го заявявам, че сме съгласни да постигнем съгласие по начина на формирането на този съвет. И нека да не правим драмата от 9 на 7. Проблемът е принципен и ако вие както и досега се изказвахте, че сте съгласни формулата да е един повече от страна на парламента, отколкото квотата на президента, ние сме съгласни и бихме подкрепили едно такова предложение. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че днес тук трябва да пренесем духа от предпоследния ден на консултациите по този въпрос, който обсъждаме. За съжаление, решенията на комисията, които очевидно са били взети по странен начин, не отговарят напълно на тези консултации.
Какво според мен беше постигнато тогава и къде е най-близката пресечна точка? Първо, ние не можем да отстъпим от позицията да има по-голямо количество членове на обществения съвет, избрани от парламента. Това е точка, която този парламент не трябва да прескача. Мен ми се струва, че ние сме длъжни да имаме общо съгласие по този въпрос. Защо? Защото никога досега в този парламент не е имало нарушение на традицията при квоти, определяни от различни институции или властови субекти, да има превалиране над парламента. Това е духът на Конституцията и тя трябва да бъде спазена. Мисля, че по този въпрос може да постигнем съгласие и аз призовавам всички да гласуват за такава квота. Това е ключовият въпрос в момента.
И второ, няма да има сериозен обществен съвет, ако по него няма консенсус и ако по него не се разберем с някакъв тип съгласие. Защото, ако това се избере от една група или от две парламентарни групи, кой ще повярва? Пак ще кажат: това е общественият съвет на тези групи, а не на другите групи. Въпросът е да бъдат хора, които са взаимоприемливи.
Аз апелирам да се тръгне от различните позиции, които колеги вече тук изразиха, към нещо сходно и общо. Единственото, което не може да се прескочи и няма как да се прескочи, това е, че ние сме парламентарна република. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата за реплика господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Госпожица Михайлова ме предизвика към реплика с няколко неистини, които произнесе. Само един път сме отсъствали от консултациите по технически причини. Това вие го знаете и се писа в печата.
Но вчера какво стана на извънредното заседание на Комисията по културата и медиите? Госпожице Михайлова, вие нямахте кворум. От вашите депутати бяха дошли само 4-ма и никой друг. Ние, колегите от БСП, които бяхме 2 души от ПГДЛ, помним практиката от миналото събрание, когато тогавашната опозиция, т.е. вие, в такива случаи директно напускахте парламента. Ние не направихме като вас. Ние влязохме в заседанието на комисията с ясното съзнание да ви направим кворум. Така че не можете да ни упрекнете в липса на добронамереност. Напротив, ние ви направихме кворума, иначе днес нямаше да можем да гледаме този проблем на заседанието. Друг е въпросът, че тъй като отново нямаше чуваемост, след второто гласуване ние излязохме.
Не сте права за консултациите, за които помолихме господин президента в миналия петък. Първо, ако той наистина олицетворява единството на нацията по чл. 92 и така, както е правил много други пъти с успех, той трябваше да бъде инициатор на консултациите. Какво му пречеше да бъде? Когато ние го поканихме и писмено, и устно, господин Първанов стоя тук до 13,00 ч. в петък.
Не е вярно това, което, Вие вероятно сте слушала госпожица Вержиния Велчева по "Хоризонт", която каза, че Георги Първанов си заминал на Лесидрен и затова не станали консултациите. Господин Първанов беше тук до 13,00 ч. и след това беше непрекъснато на телефона с готовност, ако президентът каже "Да, ще има консултации", веднага да се върне обратно.
Що се отнася до съотношението в квотите на президента и на парламента, както въпросът не е в бройката на членовете на медийния съвет, така не е и в съотношението на квотите. Но по този въпрос ще говоря, когато дойде времето да си защитя своя проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Трета реплика - господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги народни представители! Вземам повод от казаното от господин Томов, че за да има истински обществен съвет, трябва да има консенсус. Като независим наблюдател на това, което става в залата, аз мога да ви уверя, че консенсус няма да има и условия за такъв не виждам.
Във връзка с това правя едно конкретно предложение, което мотивирам по следния начин:
Първо. Основната част от дебатите идват от предпоставката, че ние трябва да изберем един постоянно действащ обществен съвет. Постоянното му действие, заедно с прерогативите, върху които не сме се уточнили, но предполагаме, че това ще бъде сериозна медийна власт, ерго борба за една още неусвоена ниша в територията на властта, ни карат да се борим по-остро, отколкото този псевдопроблем според мен го изисква.
Аз предлагам нещо, което съмнявам се, че ще бъде прието добре, но все пак има известен резон - да помислим за избиране на временен съвет, който да избере най-после легитимно ръководство на електронните медии и да стане така, както богомолката - това световно известно насекомо, което изяжда мъжа си в първата брачна нощ - да приключим с този съвет и с правомощията му, които биха деформирали изработването на един стабилен медиен закон след това.
Аз изразявам съмнение в целесъобразността един сериозен закон за електронните медии да бъде деформиран оттук нататък, поради това, че ние първо ще изберем един орган, който е с временни по същество правомощия. Битката в крайна сметка е какъв да бъде моделът на този съвет - дали да бъде модел от типа "Седморката на Блейк" и да решава въпросите с телепортирането, както в телевизията се правеше; дали да бъде модел на Конституционен съд спрямо действията на медиите - нещо, което аз лично не приемам и аз лично предлагам да се мисли за избирането на Временен съвет за радио и телевизия. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На дуплика има право госпожица Михайлова. Макар че третото беше всичко друго освен реплика...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Да, но точно третото е нещо, на което аз искам да отговоря, защото ми се струва, че то е едно от най-опасните неща, ако ние по този начин говорим, че сега ще създаваме един временен орган.
Аз не искам да се вживявам в медиен експерт, и не съм такава. Много е лесно всеки да говори за нещо, което не разбира. Аз не разбирам от медии, но чух хората, които работят в медиите, че не искат временен съвет. Тези, които работят там не искат временно решение. Напротив, искат трайно уреждане на въпроса и в никакъв случай не трябва да говорим, че ние правим тук нещо временно в момента. Ние правим трайно уреждане и в най-скоро време трябва да приемем един изцяло нов закон, но принципът, който е в този закон - сега, който се приеме - ще трябва да се пренесе и ще се пренесе както и мандата на тези хора, които ще бъдат избрани, след като гласуваме и влезе в сила законът. В никакъв случай - за мен това е всъщност най-важното, което в резултат на репликите искам да кажа - не трябва да ни минава през ум, че правим нещо временно, защото това ще дезорганизира хората, работещи в медиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Господин Каракачанов има думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Вземам думата за процедура.
Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение моля да дадете почивка от 30 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Тридесет минути почивка.
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Думата има господин Местан за процедура.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение да припомня отговорната ни позиция, че за нас въпросът с квотното разпределение при избора на Национален съвет за радио и телевизия не беше самоцелен въпрос. И в петък на консултациите бяхме защитили тезата, че ние сме склонни на компромис, ако получим ясни знаци, че всички парламентарни групи застават зад тезата парламентът да има преобладаваща квота. В този смисъл ОНС никога не е била и този път няма да бъде препъникамъкът на консенсуса. Аз оттеглям предложението си. Благодаря (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Предложение на народния представител Любен Корнезов: "Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 члена, избрани от Народното събрание, с мнозинство повече от две трети от всички народни представители".
Господин Корнезов като вносител има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Ще бъда максимално кратък. Ако ми позволите все пак да защитя с юридически, разбира се, аргументи своето предложение.
Първо, смятам, че това, което ни предлага комисията, да приемем такъв текст, такъв текст от мое гледище е категорично противоконституционен. Второ, бих го нарекъл даже и уникален, защото комисията не ни предлага текст, а ни предлага и предоставя на народните представители да вземат отношение по нещо, което в края на краищата не е изработено като правна норма. Комисията има право само да вземе отношение по предложения текст за чл. 9 на народните представители Екатерина Михайлова и други, които са направили това предложение, но не и всъщност да подминават този текст. Така че аз бих казал, че това, което ни предлага комисията, е просто принос в правото.
Второ, защо смятам, че предложеният от мен текст е законосъобразен. Защото той е в унисон с редицата решения на Конституционния съд. Ние тук многократно сме ги цитирали и аз няма да се спирам на тях. Защото Националният съвет за радио и телевизия действително трябва да бъде един неутрален, неполитически орган. И в него никоя политическа сила не може да има предимство. Защото чл. 1 от Конституцията на Република България казва, че България е парламентарна република, че парламентът всъщност е в основата на държавната власт.
И още нещо за тези предложения, които чувам - дали президентът ще има по-голяма или по-малка квота. Президентът има своите правомощия и те са дадени в чл. 99 от Конституцията. Никъде в Конституцията не се дават правомощия на президента да управлява пряко или косвено медиите.
И още нещо и с това ще приключа. Разбира се, че трябва консенсус при решаването на този толкова болезнен за всички нас, а явно вече и за обществото въпрос. Но консенсус юридически, а не задкулисни договорености, не задкулисни пазарлъци, бих ги нарекъл.
И затова предложението ми е целият Национален съвет за радио и телевизия да бъде избран от българския парламент, но за него да са гласували две трети от всички народни представители. Това означава всички да постигнем консенсус при сформирането на този Национален съвет за радио и телевизия, а не да има пазарлъци и респективно мнозинството да налага своята воля над малцинството. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Госпожица Екатерина Михайлова има думата за реплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето възражение е следното: не за това дали с две трети или с три четвърти, дай Боже, с още по-голямо мнозинство да можем да приемаме най-важните актове на парламента. Но проблемът е дали това може да бъде записано юридически в закон. Вие знаете, че такова предложение имаше и от страна на господин Райчевски в проектозакона, който той предложи - също така за две трети. Но според мен проблемът опира до Конституцията. Член 81 на Конституцията е много ясен, казва, че Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Тоест това друго мнозинство трябва да е залегнало в самата Конституция, да е регламентирано, а не ние сами да определим в закони. И според мен чисто юридически не можем да сложим подобна норма. Ние можем да търсим това мнозинство от две трети и аз се надявам, че и днес при приемането на закона той ще бъде приет с мнозинство от две трети, дай Боже, от три четвърти, четири пети, но не можем юридически да го запишем. Това е моето възражение според текстовете, които са записани в Конституцията. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Господин Иван Сунгарски има думата за втора реплика.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Учудвам се от безпардонността, с която продължават защитите на тезите за пет срещу четири. Въпреки похвалните усилия и пределно ясните слова на госпожица Михайлова да се декодират тези предложения, Вие продължавате да ги защитавате. Ако и сега можете да говорите за задкулисни пазарлъци, аз мисля, че на всички трябва да е ясно, че става въпрос за публични пазарлъци, използвате залата за това.
И второ, решително възразявам срещу упреците - директни или косвени, срещу президента, че искал да управлява медиите. Първо, президентът съвсем ясно на няколко пъти се изказа по този въпрос.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Вие го поставяте в такова положение!
ИВАН СУНГАРСКИ: Да, ние го поставяме в такава деликатна ситуация, но за разлика от нас, които го поставяме в такава ситуация, в това число и вие, той излиза много по-достойно от създадената ситуация и казва: аз нямам никакви претенции, каквото реши парламентът.
Вие обаче не отчитате ясно демонстрирания елемент от политиката, която провежда президентът - не политическа, а национална ангажираност в действията му. И бихте били абсолютно некоректни, ако не го признаете - че България в момента има един достоен, един отговорен и един авторитетен президент. Дори и сегашното му посещение е доказателство за това.
И ви моля, съобразявайте се, че народът е свидетел на тази недостойна картина, която се води в момента. Аз лично се чувствам изключително неконфортно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Трета реплика - господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал мимоходом да отправя една реплика и към господин Сунгарски. Господин Сунгарски, моля ви се, не вмесвайте в тези парламентарни дебати достойнствата, които са безспорни, на президента. Тук става въпрос за нещо много по-голямо.
А към господин Корнезов: господин Корнезов, Вие знаете добре позицията на Народен съюз, на двете партии, които действително винаги са защищавали парламентаризма. Така че няма да повтарям всичко, което вече се каза. Но на мен ми се струва, че не сте прав, когато казвате защо президентът ще трябва да има въобще глас в този проблем. Ами ще Ви кажа защо. Защото аз бях от тези, които не гласуваха Конституцията. Вие гласувахте тази Конституция. Вие знаете добре, че аз бях един от тези, които смятат, че тази Конституция има много дефекти. И то се оказа след това във всички тези Народни събрания, че е така. Затова Вие нямате право да говорите. Ние можем да говорим, тези, които след това приехме, разбира се, Конституцията и ще я защитаваме, обаче не сме били за нея. Не сме били за нея, защото в България имаме една особена система - президентът почти няма правомощия, а е избиран от народа. Нали така? Това го няма никъде. Защото, където се избира от народа, президентът има големи правомощия. При нас въпросът стои съвсем различно.
Това ми е репликата към Вас. Разбира се, надявам се, че няма защо да ми отговаряте, защото това е просто едно съждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата за дуплика господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Накратко, позволете ми да отговоря.
Първо, на госпожица Михайлова. Вярно е, много е тежък този проблем, който Вие поставяте. Знаете, че аз се занимавам с конституционно право, доста силни са аргументите, които Вие тук изтъкнахте. Междупрочем, в мотивите на предложенията, които съм направил, може би са пред вас, може би сте ги видели, аз изрично записвам и този проблем и го намеквам. Но има в конституционното право и въобще в законодателството т.нар. конституционни закони, които се приемат с мнозинство по-голямо от 50+1 от парламента. Така че не е нова тази конституционна практика, която ви я предлагам като техника, за да излезем от създалото се положение. За мен конституционният текст изисква да не се приемат законите с по-малко от 50+1, но в правомощието на парламента е да приема по-голям таван, по-голяма бариера при приемането на тези закони. Примерно във Франция тези конституционни закони са даже изброени.
Безспорно този конституционен проблем стои. Лично за мен обаче този проблем е преодолим и парламентът може да реши с 2/3 да избере националния съвет.
Второ, на господин Сунгарски. Господин Сунгарски, не знам дали сте ме слушали добре или въобще дали сте чели проекта, защото в моя проект въобще не става дума за съотношение 4:5, 3:4 или нещо подобно. Напротив, господин Сунгарски, аз предлагам въобще цялата квота да се избере от парламента. Така че не става въпрос за квоти.
И още нещо, Вие тук изнесохте Вашата пледоария. Добре, можете, имате право да бъде адвокат на президента. Аз не съм обаче такъв.
И към уважавания господин Савов: да, Вие поставяте също един много сериозен въпрос. В първото ми предложение, разбира се, то беше отхвърлено, аз предлагах президентът също да има право да назначава един свой, да го наречем, представител. Според мен съдебната власт, Висшият съдебен съвет също трябва да има право да избере един представител в Националния съвет за радио и телевизия. Но тъй като моето предложение беше отхвърлено, аз нямах право да го повтарям на второ четене.
Все пак благодаря ви за репликите, те бяха юридически и поставят въпроси, които могат да бъдат разрешени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Не виждам други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
От общо гласували 205 народни представители: за 56, против 131, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Иво Атанасов.
Има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми дами и господа! Въпросът по чл. 9 не е нито в броя на Националния съвет за радио и телевизия, нито в съотношението на квотите. За да бъде чл. 9 конституционносъобразен, е необходимо да се спази принципът на политическия неутралитет при създаването на независим орган, какъвто в случая е Националният съвет за радио и телевизия. Това според Конституционния съд е от решаващо значение за конституционносъобразността на законовата уредба. Според него никоя политическа партия или коалиция не трябва да институционализира своето предимство в Националния съвет, а чрез него и в ръководството на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Този принцип може да бъде спазен и със 103 членове, и с 3. И обратно, може да бъде потъпкан и със 103, и с 3 членове.
Така че моля да не се отклонява въпросът от същността на темата.
Вие, колеги от СДС, предлагате различни съотношения между президентската и парламентарната квота, като се опирате на чл. 92 от Конституцията, според който президентът олицетворява единството на нацията. Това за вас е доказателство, че държавният глава е деполитизиран орган. А щом е така, то с назначените от него членове на Националния съвет няма да се наруши принципът на политическия неутралитет при формирането на независим орган.
Искам да ви припомня пък, че според чл. 65 на Конституцията ние всички като народни представители сме представители на целия български народ. И в този смисъл в много по-голяма степен олицетворяваме единството на нацията, отколкото господин президентът.
Освен това Конституционният съд вече има тълкувание по този въпрос. Това стана по наше искане през 1995 г., когато тогавашният президент Желев си позволи в парламентарните избори да агитира за една политическа сила. Ние запитахме Конституционния съд какво означава неутралитетът на президента и какво означава постановката, че той олицетворява единството на нацията.

Според Решение N 25 от 21 декември 1995 г. на Конституционния съд, президентът не е деполитизиран държавен орган. Той може да прави изявления и обръщения с важно политическо значение. Може да издава актове със съществени политически последици. Според Конституцията президентът не може да бъде член на ръководство на политическа партия, но може да бъде член на партия или на партийна коалиция. Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, казва Конституционният съд, може да прави изявления и да извършва действия с различно политическо съдържание. (Шум и реплики от СДС.)
Значи, щом той може да бъде член на партия, той може да бъде политически идентичен с парламентарното мнозинство. Това показва, че всякакви комбинации в квотите между президент и парламент, респективно парламентарно мнозинство, дават възможност политическата сила, от която са президентът и парламентарното мнозинство да пренесат своя превес в политическото пространство и в ръководството на независимия орган. Това прави вашият текст на чл. 9 уязвим пред Конституционния съд.
С други думи, когато общата квота на президента и парламента формира повече от половината от състава на Националния съвет, съблюдаването на принципа на политическия неутралитет става невъзможно. Изходът е такъв текст на чл. 9 от Закона за радиото и телевизията, който да изключи възможността парламентарното мнозинство и президентът да получат превес в Националния съвет за радио и телевизия. Такава възможност съдържа предложеният от мен текст. Той може би не е най-добрият, но принципът е общественото начало да има превес пред държавното начало. Иначе получаваме не обществен съвет, а държавен съвет. В случая аз предлагам по 2 души да се избират от общи събрания на БНТ, на БНР и на частните медии.
Ако си спомняте, снощи господин президентът на път за поредната държава, заяви на аерогарата, че недостатък на политиците е, че много малко се вслушват в тези, които правят радиото и телевизията.
Господин президент, ако сте някъде на Интернет, ето един текст, който е в унисон с това, което Вие казвате. Ето, това е текстът, който се вслушва в гласа на тези, които правят медиите.
И аз не виждам, колеги отдясно, какво съображение може да имате срещу такъв принцип, освен ако не искате да реализирате своето превъзходство в независимия орган, с който да направите текста на чл. 9 противоконституционен.
Казано с най-прости думи, квотата на президента, плюс квотата на парламентарното мнозинство не трябва да бъде мнозинство в Националния съвет за радио и телевизия. Всичко друго е противоконституционно и в съответствие с Конституцията, и в съответствие с досегашните решения на Конституционния съд. Така че, ако искате да се спази Конституцията, моля, готови сме да правим консултации, но не консултации под условие, а консултации за спазване на Конституцията. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата за реплика господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин Атанасов! Странно звучат призивите за конституционализъм от устата на народен представител, гласувал и защитавал така упорито противоконституционни текстове в предишния закон.
Вашето предложение, господин Атанасов, е противоконституцонно по една проста причина - няма такива структури в Българската национална телевизия, в Българското национално радио като Общо събрание. Няма и Общо събрание на лицензираните радио- и телевизионни организации. Ние, вярно, бихме могли да си позволим това право да създадем такава структура, но вече има становище на Конституционния съд, че държавните институции не могат да оказват влияние в структурно, кадрово, програмно и финансово отношение спрямо националните медии. Значи Народното събрание не може да създава структури, които ги няма в електронните медии. Това решение е противоконституционно.
Що се отнася до Вашето тълкувание за противоконституционността на нашето предложение, обещавам Ви, гарантирам Ви, че то е съобразено с Конституцията и няма да бъде отменено от Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата за втора реплика господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приветствам промяната в позицията на господин Иво Атанасов, който от върл противник на Конституционния съд се превърна в негов горещ защитник и даже в говорител. И даже може вече да предрича неговите решения в бъдеще. Не знам на какво се дължи тази промяна, но във всеки случай аз я приветствам.
Колкото до неговото предложение, което той предварително обявява, че е много по-конституционно от нашето, искам да му кажа, че изборът на тези хора, независимо дали ги има - Общо събрание или не - е гарантирано, че ще бъде много по-атакуем, тъй като представителите на Общото събрание в БНР и БНТ много лесно могат да бъдат избрани чисто партийни кандидатури.
Каква е гаранцията, че това Общо събрание, което се състои от хора, които са назначени - те не са избрани тези хора, господин Атанасов. Те са назначени със заповед, те са на трудов договор. Те са подчинени, подложени на уволнение, на манипулиране, на заплахи и т.н. И Вие ми казвате, че тези хора ще бъдат безпристрастни и тези хора няма да бъдат партийно оцветени, че тези хора, те, ще защитават... (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Браво! Браво!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: За какво говорим? (Реплики от Демократичната левица.) Това е признание, поради вашето деформирано съзнание. Вие така го тълкувате. (Реплики от Демократичната левица.)
Затова има две институции, които са избрани пряко от народа, чиито пълномощия и права са записани в Конституцията - това са президентът и Народното събрание. И само те могат да излъчат наистина представители, които защитават обществените интереси, а не представители на Общото събрание. Хора, които ви казах са подчинени на трудов договор и които могат да бъдат манипулирани и няма никаква гаранция, че тези хора ще вземат безпристрастно решение и ще защитават обществените интереси. Така че във Вашия текст аз мисля, че ще бъде много по-атакуем, отколкото изборът, който ние предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата за трета реплика господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми колега Атанасов, аз искам да направя една реплика, във връзка с уточнение на функциите на органите.
Народното събрание е върховният законодателен орган. Той в никакъв случай не е политически оцветен. (Смях, реплики, весело оживление в блока на Демократичната левица.)
Не се смейте, прочетете Конституцията, господа! (Реплики от Демократичната левица.)
Президентът също е държавен орган. В този смисъл, лицата, които избират тези два органа, няма доказателство по никакъв начин, че тези хора са политически оцветени. Правете разлика между органите по Конституция и състава на тези органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата за дуплика господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Разбира се, в тази зала е нужно и чувство за хумор. Не можем да се оплачем от неговата липса.
Господин Стоянов, Общо събрание в Българската национална телевизия има и Вие знаете, че то се събра преди 2 месеца, когато сини бяха застанали срещу сини. На това събрание присъства и господин Стефан Димитров - генералният директор, и бяха взети решения, с голяма част от които той се съобрази. Но дори и да няма, след като тези институции станат заинтересовани, те сами ще си създадат, макар че в закона се предвижда създаването на такива общи събрания.
На господин Ляков искам да му кажа, че аз не защитавам Конституционния съд. Той няма нужда от моята защита. Но аз защитавам Конституцията, за която, както се вижда, има нужда от моята и не само от моята защита.
Българското национално радио и Българската национална телевизия са неполитизирани институции. Наистина те могат да изберат всичките си представители да бъдат членове на една политическа сила, но ние не можем по закон да дадем такива възможности една политическа сила да получи доминация.
Аз разбирам, че господин Ляков не е съгласен колективите на Националното радио и Националната телевизия да избират членове на Националния съвет за радио и телевизия. Не мога да разбера неговите мотиви, след като каза, че там могат да бъдат избрани партийни личности. Не мога да ги разбера, защото с втората част от своето изказване той искаше да ни внуши, че новите генерални директори, каквото са могли за тези 3-4 месеца, вече са направили в тази насока и колективите на радиото и телевизията са политически зависими от тях.
Аз мисля, че вие обиждате господин Стефан Димитров и госпожа Лиляна Попова по този начин. (Ръкопляскания от левицата.)
Що се отнася до твърдението на господин Рафаилов, когото аз също много уважавам, че ние нямаме политически цвят, в такъв случай в момента тече отчетно-изборна кампания на Българската социалистическа партия и аз го каня в събота на три отчетно-изборни събрания в моя избирателен район. Заповядайте, господин Рафаилов. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Стефан Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (НС): Аз нямам право на реплика и това не е реплика, а просто малко да разсъждаваме върху някои неща, за нашата практика. Господин Атанасов ме накара да мисля за тях.
Аз съм против това ние да въвеждаме отново този профсъюзен принцип. Говоря въобще. Защото утре може би, когато ще избираме Конституционен съд, ще трябва да запитаме адвокатите, съдиите и така нататък.
Вижте, в една демократична държава има парламент, има президент. Няма друго. Всичко друго мирише много на някои неща от миналото. Така че ми се струва, че добре ще бъде, че днес ще имаме и за Комисията за конкуренцията и ще отидем ли пак към профсъюзни принципи?
Вижте, в една държава, парламентарна държава, парламентът решава въпросите. Разбира се, когато Конституцията предвижда и президента, че има глас, и президентът се слуша. Вие знаете, че има президентски републики.
Така че би било добре да избягваме всички тези отживелици от миналото, които са във вид на някакви профсъюзи, на някакви гилдии, на някакви истории. Няма нужда от това нещо. Ако някой ще поеме отговорността, нека ние, парламентът да си поеме отговорността, цялата отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Господин Панайотов за процедура.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател! Правя предложение да се спре излъчването по Националната телевизия, защото този факт - излъчването, очевидно стимулира абсурда - цирк.
Аз искам да обърна вниманието на групата на управляващите, че в момента БСП ни работи. (Смях от левицата.) Ние два часа и половина приказваме трима ли са или четирима, за половин страница. Имаме си толкова важни неща като управляващи, чакат ни данъци, чака ни бюджет, чака ни безработица, а в момента БСП ни работи.
Предлагам да се спре излъчването. Това стимулира този цирк, който е в парламента. Да гласуваме по-оперативно, защото ни чака работа. (Смях и ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
Господин Александър Йорданов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз се радвам, че телевизията излъчва, защото отново вижда тези самодоволниq ухилени хора отляво, които, след като съсипаха България, имат наглостта да се смеят в момента. Те се смеят на собствената си некадърност. (Ръкопляскания от мнозинството.) Няма на какво друго да се смеят. И нека телевизията да показва и радиото да предава.
Аз искам да взема обаче отношение по някои от въпросите, които се повдигнаха във връзка и с направеното последно предложение.
Очевидно, че главната тема като че ли се поставя тук като темата за постигането на консенсус. (Реплики от левицата: "Това процедура ли е или изказване") Това е изказване, защото се намираме в точката на обсъждането на предложението на господин Атанасов.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Има процедура.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура има да се гласува.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Има направена процедура. Нямаш право на изказване.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В момента отляво правят забележка, че е направена процедура и ми обясняват, че аз нямам право да направя изказване. Ето, веднъж нещо вярно да кажат от лявата страна. (Смях от левицата.) Защото те разбират само и единствено от процедура. От друго - не.
Затова аз взимам думата по процедурен въпрос, след това ще я взема да се изкажа, и правя обратното процедурно предложение със следния аргумент. Трябва да се даде възможност на хората в България да видят как Българската социалистическа партия губи времето на Народното събрание, пречи на неговата работа, внасяйки абсурдни и безсмислени предложения. Впрочем, нещо, което тя го е правила винаги. И нека хората да гледат по телевизията и да слушат по радиото.
Моят съвет единствено е към БСП: да престане да пречи и да се смее в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да спре директното излъчване по радиото и телевизията на дебатите по Законопроекта за радиото и телевизията.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 43, против 118, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Господин Александър Йорданов има думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Първото, на което искам да обърна внимание и да охладя страстите, това е въпросът за консенсуса. Консенсусът очевидно е отказ от нещо и същевременно принос към нещо. Аз мисля, че в предложението на Съюза на демократичните сили с отказа на Съюза на демократичните сили да поддържа първоначалното си предложение се прави точно този принос - принос към консенсус. От искане на квота 4 към 3 в полза на президента се приема едно реалистично виждане за доминация от страна на парламента, една квота - 4 за парламента и 3 за президента. Това е приносът на Съюза на демократичните сили.
Очакваме да чуем от тази трибуна какъв е приносът на опозицията.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Приносът е наш. Това е наше предложение.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Савов, аз казвам, че принос е когато се откажеш от нещо, а не само, когато го формулираш. Вашето предложение е ваше предложение. А приносно към консенсуса е това предложение, при което някой, който е направил друго предложение, се отказва от него в полза на по-доброто предложение.
В този смисъл приносът на Съюза на демократичните сили е ясен. Оставаме да видим какъв е приносът на Българската социалистическа партия и изобщо тя може ли да даде принос. От някои от изказванията личи, че тя не иска да даде принос към консенсуса. Същевременно обаче се очертава тезата, че ако Българската социалистическа партия се откаже поне от нещо малко в своите предложения, тя ще направи този принос.
Кое е това малко, което хората лесно могат да го разберат, когато ни слушат? Малкото е да каже, че вместо 9 члена иска 7 члена, т. е. отказва се от двама души, така да се каже, които могат да бъдат членове на този национален съвет. Не се отказва от 7-те, не се отказва от мнозинството, отказва се само от цифрата 2. И аз съм съгласен тук с господин Панайотов, който каза, че ние едва ли не губим времето сега на данъкоплатеца, само защото БСП не иска да се откаже, т. е. да даде един принос към консенсуса на парламента, като каже: Абе, в края на краищата от двама души ли ще се зависи бъдещето на Националната телевизия. То няма да зависи от 2-ма души, то ще зависи от 7 души, от които ние тук заедно ще изберем 4, а 3 ще посочи президентът.
Аз призовавам БСП да направи този принос към общия консенсус. Съюзът на демократичните сили направи своя принос - смени квотата. Българската социалистическа партия прави принос, като оттегля предложението за 2-ма души и предложението става такова, каквото практически го е внесъл Народният съюз. И се постига наистина консенсус не в лявата част, не в дясната, а някъде близо до средата на парламентарното мнение.
Второ. Защо ни е този консенсус? На нас ли ни трябва? Ние ли ще бъдем ръководителите на Националната телевизия? Разбира се, че не. Кой е нашият интерес, на парламента? Хората, които ще изберем в Националния съвет, те да постигат консенсус, те да управляват телевизията с консенсус. Те да управляват радиото, да назначават и да постигат разбирателство. Защото ще бъде лошо, ако ние ги изберем, а те след това помежду си нямат консенсус и пренасят, така да се каже, проблема на друго равнище и започват да се карат. Значи нашата цел е да изберем не просто бройки - и в този смисъл 7, 9, някой може да каже 19 бройки, целта на този дебат е да определим, че като избираме 7 души, те ще бъдат такива, че ще постигат разбирателство помежду си, че ще взимат решенията без едните да са против, а другите да са за, а ще постигат общи решения за доброто на телевизията и радиото.
И тук, ето го и господин Сендов. Кога може да се постигне по-лесно консенсус у тези хора? Кога? Когато са по-малко, а не когато са повече. Колкото повече са, толкова вероятността да не постигнат консенсус е по-голяма.
Затова трябва да се търси онова нормално, онова добро число, което ще им позволява да постигат те консенсус. Ние утре тук можем да започнем да се караме, ние може да станем един орган, който да изпадне отново в дебати и в противоречия. Но когато те са 7 и тази библейска цифра е много добра, именно затова те ще носят разбирателство помежду си и те ще правят консенсуса. И те наистина ще станат един обществен орган в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ето тези неща исках да ви ги кажа и ви моля да не ми възразявате, защото напразно ще губите отново времето на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика ли искате думата? Добре.
За първа реплика давам думата на господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Йорданов! Очевидно Вие можете да смятате с пръстите на двете ръце и затова се въртите около числата 7 и 9. Моето предложение включва числото 11. Очевидно, за да осъзнаете смисъла, не Ви стига един пръст.
Но ако питате какъв е отказът на БСП, макар че по спазването на Конституция не може да се умува, но Парламентарната група на Демократичната левица се отказва от такъв закон, който да й даде мнозинство в Националния съвет за радио и телевизия. Всички останали парламентарни групи - и на ОНС, и на Евролевицата, се отказват сами да имат мнозинство в Националния съвет за радио и телевизия. Вие като управляващи склонни ли сте да поемете и вие своя път към съгласието и да се откажете законът да ви даде възможност да имате сами - заедно с президента, мнозинство в Националния съвет за радио и телевизия. Това е въпросът, по който трябва да спорим. Иначе няма спор, че колкото по-малко души има в Националния съвет, толкова по-лесно се постига консенсус.
Но аз смятам във вашия дух на разсъждение, че най-лесно ще се постигне консенсус, ако господин президентът е сам в този Национален съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика ли искате думата?
За втора реплика давам думата на господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Искам да Ви обърна внимание, че преди малко, искайки някакъв принос от страна на Демократичната левица, господин Александър Йорданов нарече Демократичната левица некадърна, самодоволна и ухилена. Искам да кажа, че с това той даде своя принос за превръщането на днешния ден - неуспешен принос, бих казал, в един хубав ден за българската политическа дебелащина. Казвам го с голяма неохота и прискърбие. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
За трета реплика давам думата на господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, много ми е тъжно, като чувам някои колеги да се захласват в своите лични проблеми - червени и сини, а народът ни гледа през ключалката и ни се чуди и ни се мае. И е прав Панчо Панайотов, че народът наистина ни се чуди и се мае как не можем ние рационално да вземем едно решение и да продължим нататък.
Оттук следва логиката, че някои хора се заблуждават, че имало 5 парламентарни групи в този парламент. Другата седмица или по-другата ще има 6. Е, и? Е, и? Народът - 250 хил. българи гласуваха за шестата парламентарна група и този, които се опитва да я разбие, просто е сбъркал адреса. И оттук аз предложих да има 6 представители от парламента и 3-ма от президентството - 9 души състав. Просто, ясно и категорично. Всичките шест парламентарни групи да бъдат представени и 3-ма души да има от квотата на президента, тъй като сме, както каза господин Савов, парламентарна република и нищо друго.
Всичко друго е губене на време и приказки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Давам думата за дуплика на господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Както и очаквах, репликите нищо не казаха, изхабиха 6 минути време. Нещо повече. Досегашните дебати - повече от 2 часа, показват, поне според мен, че за двама души от този Национален съвет ние вече изхарчихме парите. Времето, което изхабихме да дебатираме 7 или 9 души да бъдат, практически изяде парите за тези двама души. Оттук нататък те не могат да бъдат просто 9. Данъкоплатците, ако ни слушат и гледат, нека да знаят, че времето, което в момента изговорихме, струва точно като за двама души пари.
Ето защо аз предлагам след малко наистина да се гласува предложението за 7 души. Мисля, че то е следващото по ред. И по този начин всички ние ще отговорим заедно на интереса на избирателите, които смятат, че най-важното е да не се харчат на халост техните пари. За двама души вече пари няма в този съвет. Той може да бъде само от 7 души, повтарям.
Второ, как да го направим обаче още по-деполитизиран, както вие казвате? Нормално е например, когато започнат да се обсъждат имената на някакво следващо заседание, да се ориентираме към граждани на България, творци, личности, известни личности, които са безпартийни. Не са членували в Българската комунистическа партия, не членуват в БСП, не членуват в Радикалдемократическата партия например. И ще намерим такива безпартийни граждани, защото наистина истинският творец, честният творец е вътрешно безпартиен. Него това го прави независим. Той не влиза в партия, не скланя шапка в партия и това му дава и духовната независимост. Ще намерим такива личности и ги има в България. Но много важно е наистина да не бъдат членове на Българската комунистическа партия, да не бъдат членове на БСП, да не бъдат членове и на Радикалдемократическата партия например.
Ето това е моето предложение и предлагам да се отива по-нататък в гласуването. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Иво Атанасов.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Савов за процедура. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си отново да взема думата и ще бъда кратък, защото някои, които я взимат по-малко пъти, обаче са много напоителни и продължителни, затова ще кажа само няколко думи.
Моето процедурно предложение е тук, в парламента, да се забрани да се говори против парламентаризма и против парламента. Разберете това нещо. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
И се чудя как от ваша страна никой не ръкопляска. (Обръща се към блока на СДС.) Ние сме дошли тук именно в името на парламентаризма, не те! Те всички си имат едно минало на тоталитаризъм. Ние сме дошли с парламентаризма.
Затова именно да не говорим тук, защото ни слушат хората, колко пари сме щели да изхарчим. Много по-малко пари, господин Йорданов. С Вас сме работили толкова време заедно. Много по-малко пари ще изхарчим, отколкото, ако има тук тоталитарен строй. Това трябва да се разбере от хората, които ни слушат. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов.
Гласували 206 народни представители: за 55, против 148, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Моньо Христов и Владимир Джаферов досежно ал. 1 на чл. 9:
"Националният съвет за радио и телевизия се състои от 7 членове, от които 4 се избират от Народното събрание, а 3 се назначават от президента на Републиката".
Има думата вносителят - господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В известна степен аз съм затруднен какво да добавя повече върху този текст, на който сме вносители с господин Джаферов и е подкрепян от нашата парламентарна група във връзка с изказванията досега, а именно върху квотата на парламента и президента, особено разяснителното, подробно изказване на господин Александър Йорданов, което се отнасяше повече за БСП.
И все пак, да повторим някои неща, свързани с това защо сме направили това предложение.
Мисля, че тук ние няма да откриваме Америка или да откриваме основни принципи на парламентаризма, но наистина трябва да припомним няколко неща от консултациите, които се правиха между парламентарните групи.
Първо, единствената политическа сила, парламентарно представена, която не се нави на тези консултации, беше БСП (ръкопляскания в блока на СДС) с най-различни мотиви, които бяха изтъкнати по-късно.
Второ, всички други представители в парламента на различните парламентарни сили заявиха, че търсят подхода към консенсуса. Търсят това, което е написано отвън на сградата - "Съединението прави силата!, за да дадат сила именно на националния медиен съвет. И в тази връзка мисля, че БСП трябва да направи необходимото в себе си, за да преодолее инерционното мислене и да подпомогне наистина да бъде избран един национален съвет с този състав.
Защо ние застъпваме тезата за представителството на парламента, казах, че е пределно ясно. Но искам да кажа и следващото: освен тези 7 души като състав, утре да има консенсус и по имената, които ще изберем, защото това ще бъде консенсусът - днескашния, а също така и утрешния, когато избираме и тези имена. И тук много правилно е да се отбележи и другото - да не търсим наистина кой в тези години от 1989 г. досега, а и преди това, в тези години, когато не можеше да има пълноценна изява - до 1989 г., и след 1989 г. - когато имаше възможност за пълноценна изява, кои са хората, които могат да убедят нас, парламента, че ще бъдат достойни защитници на гласността, на свободата на словото в масмедиите, кои са тези хора. Това е важното. А не спорът коя парламентарна група какво защитавала и какви сметки са били правени. Какви сметки? Че аз, както разбирам от вашите изказвания, в един момент мога да кажа така: ами квотата, примерно на БСП, техният представител, заедно с квотата на президента имат мнозинство. Нали? Може и така да се каже. Или нещо обратно от този род. (Шум и реплики в блока на левицата.)
Но това е вашето разсъждение, това е вашата логика, това е вашето мислене. Хайде, променете го малко сега, това мислене! За това става дума - просто да промените малко мисленето.
И в тази връзка какво ви пречи да подкрепите именно този текст? Защото подкрепяйки този текст, за което има съгласието и на другите парламентарни групи, означава, че парламентът излиза с достойнство от един въпрос и поставя наистина едно начало.
Защо подкрепихме декларацията? Тази декларация, за която работим в няколко закона, декларацията, която гласувахме още в началото. Ето сега, ако пак подкрепите този текст, това означава, че вие сте съгласни да работите за спасението на България, за духовното изявяване на България, за нови ценности в България, а не оставате на нивото, на което бяхте. Мисля, че доста сериозни хора сте, политическа сила с отговорност сте. Е, дайте тогава примери в това отношение. Както казва господин Александър Йорданов, дайте вашият принос. Дайте го! И всички хора ще го разберат. Ще кажат: добре, ето, тръгнаха нещата, решават се.
Така че в тази връзка мисля, че ние сме пред решаването на проблема именно на базата на консенсуса и на базата на този текст, който е предложен. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Давам думата за реплика на господин Иво Атанасов.


ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз се боя, че господин Моньо Христов вероятно не е разбрал нещо. Наистина въпросът за личностите, които ще влязат в Националния съвет за радио и телевизия е много важен и трябва и там да се търси консенсус. Но това е един въпрос, който ще бъде решаван на един следващ етап. Това, което отсега мога да кажа е, че на мен ми харесват всичките по простата причина, че от всички имена, които се спрягат, само един Стефан Цанев не е бивш комунист. Всички други са били членове на БКП. Така че какво бих могъл да имам против персоните?
Въпросът, и това не е мое тълкувание, не е разсъждение на БСП, а е разсъждение на Конституционния съд, когато законът беше върнат преди да се стигне до персоналията и бе върнат със съображението, че Министерският съвет и парламентарното мнозинство са политически идентични, и поради това те пренасят своя превес в независимия орган. Затова чл. 9 беше отменен преди да се стигне до избора на личности. И в момента положението е същото - президентът и парламентарното мнозинство са политически идентични, те са от една и съща политическа сила и затова могат да пренесат своята доминация тук в независимия орган, какъвто е Националният съвет за радио и телевизия. Така че правете разлика между разсъжденията на БСП и разсъжденията на Конституционния съд, които в случая съвпадат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи не можем да правим разлика.
За втора реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Бих искал да отговоря на уважаемия народен представител Моньо Христов защо не сме съгласни, включително и аз с Вашето предложение. Казвам го в прав текст. Първо, защото президентът е избран със синята бюлетина (реплики от мнозинството), защото Моньо Христов и мнозинството са избрани със синята бюлетина. И вашата цел е да направите син Национален съвет за радио и телевизия. И затова не съм съгласен. (Ръкопляскания от ДЛ.)
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: С бялата бюлетина са избрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за изказване господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, господа депутати! Аз смятах, че духът на предишното Народно събрание е изчезнал, не витае тук - този дух на предишното Народно събрание, който не само ние би трябвало да забравим, но би трябвало да ни отвращава, защото целият народ е отвратен от това, което беше преди. И ако от 2 седмици аз призовавам не към дебати, а към консенсус, към разговори, консултации, днес, право да ви кажа, се почувствах омърсен, почувствах се в едно положение, при което разбирам, че моите усилия, личните мои усилия са били безполезни. Значи все пак ще гледаме само политически интереси и нищо друго. Жалко!
Оттам нататък, за пореден път Евролевицата ще покаже, че тя е за консенсуса и че тя е приела по принцип за своя мисия да участва в реформите и да търси най-добрия път за тяхното решаване. В случая ние знаем, че няма най-добър. Ние правим един компромис, вече генерален, че приехме да поправим този закон. И знаейки за това нещо, нека да се помъчим поне да го решим по най-добрия начин. Най-добрият начин е всички ние да гласуваме не за квоти, а да гласуваме заедно. Нека да разберем, че гласувайки за хората, ние ще постигнем този консенсус. Нека нашите консултации да продължат оттук нататък - утре и в други ден, защото имената вече се чуват, някои са гласували за тези имена. Обаче не да стане така - всеки си внася своето име, или второ, трето и пак ще гласуваме и пак всеки ще си казва: "Ето, има политически превес". Не, трябва да изберем действително хората, които ще бъдем убедени, че ще свършат работата, за която ги избираме.
И за да не бъда многословен, не забравяйте, че тези хора, които ще изберем, при новия закон ще останат да работят. Те ще избират ръководните органи на радиото и телевизията. Голямо е нашето задължение, но дайте да се освободим от тези политически пристрастия и да разберем, че тепърва по-важното предстои. Ние искаме гаранциите на мнозинството, че от утре ще започнем да работим новия закон. И новият закон ще влезе по възможно най-бързия начин в Народното събрание. Нашият принос, приносът на Евролевицата в момента е това - да, ние ще приемем бройката 7, за квотата е ясно, ние не искаме да говорим за квоти. (Ръкопляскания от НС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Господин Янаки Стоилов за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Димов, наистина принципът за съгласието, който предложихте, заслужава подкрепа. Но не зная дали от парламентарната трибуна не трябва вече, след многогодишния опит, който имаме, да се освободим от някои може би престорени очаквания или от прекалена наивност. Това, което се отправя като призив да се приеме законът, едва ли ще стане и предполагам, че повечето от вас го осъзнават. Защото в този закон не се направиха промени, които съществено да променят правомощията на Националния съвет. Вие самите казахте, че сте били подведени от мнозинството когато сте подкрепили тяхното предложение за ръководители на радиото и телевизията. Но въпросът не беше в персоналния избор, а в това, че самият избор беше противоконституционен. Така че не може да има компромис отвъд Конституцията.
И най-накрая, забележете, че това, което днес става с телевизията, утре-вдругиден ще стане с Комисията за конкуренцията. Пак първо ще се сменят хората, а след това ще се обсъждат техните правомощия. Следователно, ние веднъж завинаги трябва да решим какви правила създаваме и какви хора, които да ги осъществяват. Затова днешното изключение се опасявам, че се превръща в едно правило. И мисля, че това трябва да се разбере. И това не е добро правило. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Имате думата за дуплика.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Аз благодаря на господин Стоилов, но не мога да приема тезата, че сме били излъгани. Ние казахме: не се удържа на едно обещание. Тук за лъжа не може да става дума. Тук става дума за убедености. Ние бяхме убедени, че трябва да се излезе от положението. И сега пак ви казвам: ако приехме този закон да се поправя в момента, то е защото аз мисля за тези хора в радиото и телевизията. Тези хора, които стоят и чакат. А това, което се прави тук, отлага решаването на проблема. Ние знаем, че това е един голям компромис и само един нов закон може да поправи нещата. Така че недейте да човъркаме в тази рана, а да дадем на хората, които очакват някакво решение, възможно най-доброто. Това исках да кажа. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата за изказване госпожа Светлана Дянкова.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приветствам всички колеги тук, които взеха отношение по направените предложения, защото това означава съпричастност, това означава загриженост в действителност за съдбата на радиото и телевизията.
Но много ми се иска в този момент да направим едно мъдро наше действие. Нека да престанем да се упражняваме в ораторско майсторство тук и нека да вземем наистина онова, което ни се полага като парламент, като един качествено различен парламент от всички досега. И това решение да бъде да подкрепим предложението, което колегите от Народен съюз направиха.
Колеги от БСП, вярно е, че се изисква смелост (оживление сред мнозинството), изисква се да не се инатите политически, изисква се някакъв компромис.
Но вярно е, останали колеги от другите парламентарни групи, че в края на краищата консенсус ще има. Ние ще го направим заедно с вас. И нека да оставим господата от БСП сами да решат искат ли наистина да бъдат в групата на хората, които правят реформите, които правят консенсуса или ще останат сами. Излишно е повече всеки от тази трибуна да ги умолява да дадат някакъв принос. Те са хора, които сами ще вземат това решение.
Аз искам да кажа, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се присъединява и подкрепя предложението на колегите от Народен съюз. Това е нашият принос към консенсуса. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И нещо повече. Искам да кажа, че веднага след като приключат днешните дебати, след като приемем този член, ще започнат консултациите отново с цел съгласие, отново с цел да работят радиото и телевизията - консултации с другите парламентарни групи, за да може в началото на другата сесия наистина да имаме нов закон и този закон да бъде закон на националното съгласие по повод радиото и телевизията. Това е нещо повече и това е в повече от това, което днес можем да направим. И мисля, че трябва да го оцените, колеги от БСП. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Господин Иво Атанасов за реплика.
ОБАЖДАТ СЕ: Стига вече.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Господин Христов, съгласен съм, че стига и затова ще го кажа за последен път, репликирайки моята съгражданка.
Става дума не за смелост, става дума не толкова и за мъдрост, защото каква мъдрост е нужна, когато трябва да се изпълни един закон или една Конституция? Или едно решение на Конституционния съд?... (Реплики на недоволство от мнозинството.)
Става дума - казвам го наистина за последен път. Който разбира български, разбира. Така ви попитах и на 10 юли между другото, ако си спомняте.
Става дума да се спази принципът за политически неутралитет при формирането на този орган. С други думи, нито една политическа сила не трябва да има мнозинство в него.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Добре.
ИВО АТАНАСОВ: Оттук нататък, ако сте съгласни на това, нека търсим консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
За реплика - господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Дотолкова, доколкото предложението на комисията е за 7 души от една страна, а от друга страна ние постигнахме съгласие относно квотите на Народното събрание и на президента, аз предлагам да прекратим дебатите и да приемем предложението с една малка поправка: изпуснат е един съюз "и". Предлагам чл. 9 да стане така: "Националният съвет за радио и телевизия се състои от 7 членове, от които 4 се избират от Народното събрание и 3-ма се назначават от президента на републиката".
Моля да гласуваме. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Наистина има изпуснат един съюз, нищо, че предложението е от Народен съюз... (Смее се.)
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Моньо Христов и Владимир Джаферов за текста на ал. 1 на чл. 9 от закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 221 народни представители: за 161, против 51, въздържали се 9.
Алинея 1 е приета. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Моля, гласувайте ал. 2 на същия чл. 9 така, както е предложена от вносителите: "Националният съвет за радио и телевизия избир от своя състав председател и секретар".
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 160, против 40, въздържали се 9.
С това целият чл. 9 с ал. 1 и 2 е приет.
Половин час редовна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме нашата работа с
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Младен Влашки:
Да отпадне чл. 10, ал. 3, т. 1 от ЗРТ.
Вносителят оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Параграф 2. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
Чл. 11. (1) Мандатът на членовете на Националния съвет за радио и телевизия е три години, като те могат да бъдат повторно избирани или назначавани само веднъж."
2. В ал. 3 се създава ново второ изречение:
"Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд."
3. Ал. 4 се изменя така:
"(4) При прекратяване на мандата в случаите по ал. 2 в едномесечен срок съответният орган по чл. 9, ал. 1 избира или назначава друг член за срок до края на мандата на освободения член."
Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
В § 2, чл. 11 се прави следното изменение:
"Чл. 11. (1) Мандатът на членовете на Националния съвет за радио и телевизия е 4 години, като те не могат да бъдат избирани или назначавани повторно."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Любен Корнезов:
Параграф 2 да има следната редакция:
"Чл. 11. (1) Членовете на Националния съвет за радио и телевизия се избират до приемането на нов Закон за радиото и телевизията."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Моньо Христов и Владимир Джаферов:
Чл. 11, ал. 1 се изменя така:
"Мандатът на членовете на Националния съвет за радио и телевизия е три години, като те могат да бъдат повторно избирани."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Любен Корнезов:
"Чл. 11. (3) Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от освободения член пред Софийския градски съд."
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Любен Корнезов:
Точка 3 от параграф 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на комисията:
Комисията подкрепя предложението на вносителя относно чл. 11.
Използвам случая, господин председател, да направя предложение за редакторска поправка на ал. 1 в чл. 11. Втората част на изречението след думите "три години", което звучи "като те могат да бъдат повторно избирани или назначавани само веднъж" да се обособи като самостоятелно изречение, което да гласи така: "Те могат да бъдат избирани или назначавани само за още един мандат.". А първото изречение си остава: "Мандатът на членовете на Националния съвет за радио и телевизия е три години."
Това е редакторската промяна, която си позволявам да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Първо, предложението от народния представител Драгомир Шопов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 182 народни представители: за 52, против 118, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Любен Корнезов.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател! Господа народни представители! Аз категорично съм за стабилитет и стабилност в управлението на тези две медии, включително и относно Националния съвет за радио и телевизия. Но има реалности. Тук чухме, че евентуално през м. февруари ще трябва да се приеме нов Закон за радиото и телевизията. Дано това да бъде спазено. Но не можем сега с една правна норма да задължим през февруари, март или април, когато се приема новият закон, да има абсолютно същите текстове и начин на избиране на Национален съвет за радио и телевизия. Това практически и юридически е невъзможно. Още повече не може тази правна норма, която сега гласуваме, да задължи народното представителство да гласува по абсолютно същия начин след 3, 4, 5 месеца или година-две. Следователно реалността, юридическа и фактическа е, че ние избираме, щем или не щем, членовете на Националния съвет за радио и телевизия докато влезе новият закон такъв, какъвто ще бъде и както ще бъде решено там.
И нека само да си спомним, това не е толкова далече. Имаше Закон за Висшия съдебен съвет. На базата на този закон беше избран орган, включително от Народното събрание Висш съдебен съвет. След промяната на закона, въпреки мандата, Висшият съдебен съвет беше освободен и назначен, и избран нов. Това е просто един прецедент. Аз не казвам, че е най-добрият, но в края на краищата ни подсказва, че е възможно едно такова разрешение. И именно юридически и фактически аргументи ме подтикнаха да ви предложа тази редакция.
Господин председател, имам и друго предложение по друга алинея. Ако искате, бих могъл, за да не ставам два пъти, да мотивирам и нея. Но ако решите, мога да стана когато му дойде времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Дами и господа! Уважаеми господин Корнезов! Аз съзирам в това Ваше предложение най-малкото една уловка. Ако ние наистина спазим джентълменски поетото тук обещание в края на февруари да влезе в пленарната зала нов законопроект за радиото и телевизията, кажете ми кой от нашите видни представители на културата, видни дейци на радио-телевизионната журналистика би се навил за три месеца да му се изгърми името като член на съвета и да знае, че е просто един Пантелей-пътник? Казвам ви, това или е уловка, или пък е неуважение към тези хора, които биха били предложени за членове на съвета или пък, което е още по-лошото, подозирам един бойкот на поправките в закона, чисто и просто искате никой, никога да не си изберем съвет. И там вашите двама любими ръководители да си останат още два или три месеца ей така, на инат. Не става така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
За реплика ли желаете думата? Втора реплика - господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Аз съжалявам, че вземам думата за толкова кратко, но считам, че ако това, което каза моят колега Драгомир Драганов и признавам, че това е така, все пак този съвет се състои, макар и с временен мандат, кой ще бъде този генерален директор, който също би трябвало, по тази логика, господин Корнезов, да бъде избран за три години? Иначе ако едните са временни, те не би трябвало да избират и друг за постоянен мандат, а трябва той също да бъде за три месеца. Тоест достигаме пак в една клопка, в която в никакъв случай не бихме желали да бъдем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Трета реплика - господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов! В това, което казахте, има логика, т.е. ако в един следващ закон са заложени други принципи и механизми за избиране на членовете на Националния съвет, то се самоподразбира, без да гласуваме такъв отделен текст, че естествено трябва да има нов избор на тези членове. Но ако в този закон се заложи същият принцип, то едно такова преизбиране очевидно не е наложително. В този смисъл смятам Вашето предложение просто за излишно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Корнезов за дуплика.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Всъщност и трите реплики бяха в една и съща насока. Аз казах, повтарям го: за стабилитет съм, от юридическа гледна точка обаче.
Някои ме подозират. И Драгомир Драганов каза, че има нещо в подтекста. И каза за джентълменското споразумение. Джентълменски споразумения - да, разбира се, добре е, но тези джентълменски споразумения трябва да бъдат облечени в правни норми и в правни гаранции, защото ние тук гласуваме закони, а не джентълменски споразумения.
Убеден съм, че ние сами попадаме в едни клопки на желанието си след няколко месеца, когато евентуално ще гласуваме закона, да го гласуваме по абсолютно същия начин, както е сега. Но за това няма абсолютно никаква юридическа гаранция.
Ето затова няма никаква подозрителност и уловка в този текст, който ви предлагам. Това е просто реалността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата за изказване господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз искам да ви помоля, да ви предложа да подкрепите предложението на господин Корнезов, защото наистина не може Народното събрание да се самозадължи да гласува по определен начин, какъвто и да е той, след каквото и да е време.
Разбира се, можем да се споразумеем като парламентарни групи членовете на Националния съвет да продължат своя мандат, но това не може да бъдe предмет на закон. От тази гледна точка не е прав проф. Драгомир Драганов, когато поставя целесъобразността пред законосъобразността.
Освен това, ако разгърнете доклада на комисията малко по-нататък, вие ще видите, че Националният съвет до такава степен е орязан от функции, че може да бъде закрит непосредствено след избора на генералните директори и да бъде конституиран отново след няколко години, когато трябва да се изберат новите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 55, против 124, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Моньо Христов и Владимир Джаферов - оттегля се. То е прието по принцип от комисията.
Второ предложение от народния представител Любен Корнезов за ал. 3 на чл. 11.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Този въпрос е типично правен. Въпросът е решенията на Националния съвет за радио и телевизия да подлежат на съдебен контрол.
В предложението на госпожица Екатерина Михайлова и групата народни представители се предлага решенията да подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Предложението, което е на вашето внимание от моя милост, е решенията да подлежат на обжалване в точно определен срок, т.е. в 7-дневен срок, и да подлежат на обжалване пред Софийския градски съд.
Първо, не трябва и не е целесъобразно да превръщаме Върховния административен съд, даже това е т. 3 от днешния дневен ред, не знаем дали ще стигнем до нея, в практически един първоинстанционен съд, когато всичко се отнася само до Върховния административен съд да решава тези въпроси.
И второ, когато се обжалват решенията на този орган пред Софийския градски съд, ще има възможност по пътя на касацията, на касационната жалба решенията на Софийския градски съд да бъдат отнесени за решаване окончателно до Върховния административен съд. Така че и тези решения на Националния съвет за радио и телевизия ще подлежат на контрол, включително и на Върховния административен съд.
Мисля, че предложението ми е юридически по-издържано и затова го предлагам на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Учудвам се как един така компетентен юрист като господин Корнезов не знае, че решенията на тричленния състав на Върховния административен съд подлежат на касационно обжалване пред петчленния състав на същия съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за дуплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, аз също се учудвам толкова компетентен и уважаван от мен юрист господин Лучников да знае точно какво ще приеме парламентът по Закона за Върховния административен съд! Може да отворите това, което ви е предложено, и да видите, че има два варианта за решаване на този въпрос. Така че не предрешавайте, господин Лучников, това, което парламентът още не е приел! Аз ви казвам: класическото касационно обжалване е обжалването на окръжните, респективно градските съдилища, Градския съд пред Върховния административен съд. Това е класиката в света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на господин Любен Корнезов за ал. 3 на чл. 11.
Гласували 184 народни представители: за 58, против 114, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Трето предложение от народния представител господин Любен Корнезов - т. 3 от § 2 да отпадне.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): При създадената ситуация го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте § 2 относно изменение и допълнение в чл. 11 така, както беше предложена ал. 1, а именно: "Мандатът на членовете на Националния съвет за радио и телевизия е 3 години. Те могат да бъдат избирани или назначавани само за още един мандат".
В ал. 2 и 3 няма промени. Остават така, както са предложени от вносителя.
Гласували 175 народни представители: за 131, против 42, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
Заповядайте, господин Атанасов. (Реплики от залата.)
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Спокойно, колеги! Искам да обясня отрицателния си вот, защото аз, а предполагам и вие правите разлика между 1 по 6 и 2 по 3. По сметката на господин Сашо Йорданов това вероятно е едно и също, но когато членът на Националния съвет за радио и телевизия има мандат от 6 години, той е много по-независим, отколкото когато има два мандата по 3 години, тъй като за да може да повтори мандата си, той трябва да бъде послушен през първите 3 години.
Ето това е мотивът ми да не подкрепя предложението на комисията в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура? Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, аз искам да кажа това, което каза господин Гиньо Ганев, но с факти. От следващото гласуване ще зависи дали за сетен път ще се убедя, че в това Народно събрание по даден въпрос може да се действа по два различни начина.
Паметта ни не трябва да е толкова къса и определено считам, че господин Райчевски като председател на парламентарна комисия не си е свършил добре работата и е допуснал разглеждането на параграфи, които не фигурират в текста на вносителите на първо четене, както например си я свърши господин Лъчезар Тошев, когато се гледаше Законът за изменение и допълнение на околната среда...
Например, ще ви прочета това, което дори е становище на Правния отдел на Народното събрание. Тогава народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов бяха направили предложение за изменение в чл. 3, алинеи 4, 6 и 7. Констатациите са следните - комисията смята, че предложенията не могат да бъдат подложени на гласуване, тъй като не отговарят на процедурните изисквания.
Второ... (Шум на неодобрение от мнозинството.)
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Говорете по законопроекта, който в момента разглеждаме!
РУМЕН ТАКОРОВ: В изменения закон няма параграф, засягащ чл. 3 и такъв не е въведен от вносителите на предложенията... (Шумно неодобрение от залата.)
Слушайте добре! Сашо Йорданов преди малко каза да слушаме. Вие слушайте сега!
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Много ви слушаме, затова е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно сега! Направете процедурното предложение, че нямаме вече време...
РУМЕН ТАКОРОВ: Вижте, това зависи от това, което ще прочета.
В приетите на първо четене законопроекти не фигурира текст, касаещ чл. 3 и следователно не може да се смята, че Народното събрание по принцип е одобрило на първо четене предлаганите промени. Правният отдел на Народното събрание също изразява становище, че предложенията на народните представители Валентин Симов, народните представители Ангел Такев, Румен Такоров и Атанас Богданов не могат да бъдат подложени на гласуване!
Това е, господа! Правният отдел на Народното събрание! Поне слушайте специалистите какво ви казват!
Интересно ще ми бъде след тези аргументи - ето къде са те - на всеки мога да ги дам да ги види, какво ще се получи в тази зала: компромиси, нарушаване на правилника на Народното събрание?!...
Аз мисля, че все пак господин председател, като се събирате в Боровец, съберете председателите на комисии да обменят малко мнения и становища по правилника на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Значи, процедурното Ви предложение е като се събираме на Боровец, да събираме и председателите на комисиите. Ще го имам предвид. (Ръкопляскания от мнозинството, господин Румен Такоров иска да продължи изказването си.)
Нямате думата повече! (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
То няма процедурно предложение...
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото аз поясних, обясних защо ние разширяваме обхвата на този законопроект, след като обсъждаме текстове, които ги няма в предложенията на вносителите.
И като своя реплика на Вашето изказване мога да добавя това, че ние не само че не сме си свършили работата, но сме свършили много повече работа. Аз искрено изказвам благодарност на комисията, която работи извънредно много часове и денонощия, за да може да излезе с тези становища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Народният представител Румен Такоров иска думата за реплика.)
Нямате думата. Вашето беше процедурно предложение. За какво?! За какво искате думата - за реплика или за изказване? Не Ви давам думата като наказание, защото не направихте процедурно предложение, а взехте думата за процедурно предложение. Изрично Ви предупредих да си направите процедурното предложение!
Ние още не сме стигнали до чл. 12, а Вие сега искате реплика да правите на изказване по чл. 12?!
Господин Райчевски, продължете с доклада си.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Направено е предложение от народния представител Стоян Райчевски, което е оттеглено.
Направено е предложение от народната представителка Ева Жечева, която също го оттегля.
Направено е предложение от народния представител Младен Влашки текстът на чл. 12 да се замени, както следва:
"Чл. 12. Членовете на Националния съвет за радио и телевизия имат право на възнаграждение в размер на две средномесечни работни заплати в бюджетната сфера".
Комисията приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване, заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, моля да не подлагате на гласуване предложения текст, а и следващите.
Ще бъда максимално кратък. Предложения могат да се правят от народните представители в определения от правилника 7-дневен срок само в рамките на предмета на гласувания на първо четене законопроект. В рамките на предмета, тоест образно казано по текстовете, които по принцип са приети на първо четене. Извън тях нямаме право да правим предложения, камо ли да се гласуват те, защото това означава, че предложенията, които се правят между първо и второ четене и тук се гласуват означава, че се приема закон само на едно четене, а не на две четения! Това, разберете, е противоконституционно.
Затова, господин председателю, нямате право според мен - категоричен съм от юридическа гледна точка - да подложите на гласуване направените предложения от уважавания от мен господин Райчевски.
Вероятно комисията е извършила много работа, но тя е противоконституционна! С други думи: язък за работата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. Неговото процедурно предложение го схващам да не се подлагат на гласуване текстове, които не фигурират в основния проектозакон. Това негово предложение подлагам на гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Какво значи да се гласува това?! Такъв е правилникът! Не бягайте от отговорност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте! (Шум на неодобрение от опозицията.)
Гласували 175 народни представители: за 39, против 109, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Искам да се изкажа по същество!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Щом е по същество, заповядайте, господин Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, искам да ви припомня текста на действащия закон, който предвижда членовете на Националния съвет за радио и телевизия да получават ежемесечна заплата в рамките на тройния размер на средната заплата в народното стопанство, установена от Националния статистически институт. Тук се предлага членовете на Националния съвет да имат право на възнаграждение. Не се казва "получават", а се казва "имат право" - кой ще преценява, един Господ знае - в размер на две средномесечни работни заплати в бюджетната сфера. Тоест, много по-ниска, защото в бюджетната сфера средната заплата е много по-ниска от средната заплата на заетите в народното стопанство. С други думи се предвижда Националният съвет за радио и телевизия да работи в режим на нещо като обществени начала. Това е неприемливо. Защо? Всички страни от Централна и Източна Европа приеха рамковата препоръка за избор на членовете на съответните национални съвети за радио и телевизия. И в медийните закони на всички тези страни ясно е записано, че членовете на Националния съвет за радио и телевизия не могат да работят на друго място. Вие тук предвиждате да могат да работят на друго място. Според рамковата препоръка членовете на националните съвети за радио и телевизия дори нямат право на творчески изяви в медиите докато изпълняват надзорни функции спрямо тях. Най-значимите функции на Националния съвет за радио и телевизия, като контрол на реклами за стотици милиони долара, например, се предвижда да се изпълнява от членовете на съвета на обществени начала. Тези обществени начала не обричат ли законодателя, уважаеми колеги от СДС, на популизъм, а членовете на съвета - на корупция?
Предлагам ви да не подкрепите този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки.
Отменете гласуването. Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Младен Влашки: в чл. 13, ал. 1 да отпаднат думите "най-малко един път седмично".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение? Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз бих помолил и предложил на господин Влашки да развие по-нататък линията на разума и да оттегли това свое предложение, защото тук става дума за това колко често да заседава Националният съвет за радио и телевизия. В действащия закон се предвижда да заседава веднъж седмично, нещо, което е нормално с оглед функциите, с които той разполага по сега действащия закон. Да се отмени това задължение означава наистина Националният съвет за радио и телевизия да се превърне в нещо като изборно бюро, което да избира и сваля генералните директори - нещо, което смятам, че е в противоречие дори с тези орязани правомощия, които вие му давате с настоящия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов. Други желаещи не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки в чл. 13, ал. 1 да отпаднат думите "най-малко един път седмично".
Гласували 131 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 12.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: В основния доклад е § 3, а в становището - § 5.
"§ 5. В чл. 14, ал. 2, след думите "решения по" се добавя "чл. 14, ал. 3 и".
Предложение от народния представител Любен Корнезов: в чл. 14, ал. 1, думите "половината" да се заменят с думите "две трети".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителите, а именно: в чл. 14, ал. 2, след думите "решения по" се добавя "чл. 11, ал. 3 и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, предложението на народния представител Любен Корнезов: в чл. 14, ал. 1, думите "половината" да се заменят с думите "две трети".
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Колеги, това предложение го бях направил още в законопроекта на първо четене и затова си позволих да го предложа на вашето внимание и на второ четене. За какво става реч. Става реч за това как Националният съвет за радио и телевизия ще взема своите решения. Въпросът е дали с половината от неговите членове или с две трети от неговите членове. Моето предложение е тези решения да се вземат с две трети от членовете на Националния съвет за радио и телевизия, което означава, че консенсусът ще бъде ръководното начало във вземането на решенията на този важен орган за управление на медиите. Мисля, че това е по-правилното решение, а не с половината от членовете, които могат да налагат своята воля над малцинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Думата има господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, на консултациите, в които въпреки всички изречени неистини Парламентарната група на демократичната левица участва, когато говорихме по чл. 9, че в него трябва да се пресече възможността една политическа сила да получи превес в Националния съвет за радио и телевизия, ни беше отговаряно от страна на СДС, че дори и да получим превес, ние ще приемем текст, според който Националният съвет за радио и телевизия ще взема своите решения с мнозинство две трети, така че няма страшно, не се бойте, няма да яхнем Националното радио или Националната телевизия. Ето сега една възможност наистина да се гарантира поне отчасти политическият неутралитет в процедурите по вземане на решения в този Национален съвет за радио и телевизия.
Така че аз най-горещо ви призовавам, ако наистина не искате да овладеете политически Националния съвет, да го превърнете в един политически, а не независим орган, то поне подкрепете предложението решенията си този Национален съвет да взема с мнозинство от две трети. Между другото аз не виждам от какво се боите, защото две трети е така нареченото реформаторско мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Думата за реплика има господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Атанасов! Аз мисля, че беше време вече да спрете да говорите за политически орган или за нещо подобно, защото тук не става дума за политически лица, които ще участват в този съвет. Аз съм убеден, че ние няма да направим така, както вие правихте миналата година и няма там въобще да има политика, нито пък ще бъде по начина, по който избрахте Сметната палата. Аз искам да ви припомня как тя е избрана. И затова по-добре да спрем да обсъждаме този въпрос.
А що се отнася до разликата между обикновено мнозинство и две трети, едното е 4 към 3, другото 5 към 2. Така че аз съм убеден, че при вземане на решения при всички случаи ще има тези пет гласа, дори и без да бъде гласувано тук и прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
Думата за дуплика има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Ботев, аз приемам Вашето мнение, че членовете на Националния съвет за радио и телевизия няма да бъдат политически лица. Но щом е така, хайде нека аз да предложа 7 души, пък вие ги гласувайте, да видим дали ще бъдете съгласни. Ще бъдете ли съгласни? Няма да бъдете съгласни. Ето за това става дума.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Нищо няма да предлагаш! Справка - 19 април!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
От общо гласували 190 народни представители: за 58, против 107, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителите в техния § 5, който след това ще трябва да бъде преномериран, за измененията в чл. 14, ал. 2.
От общо гласували 170 народни представители, за 127, против 39, въздържали се 4.
Изменението на ал. 2 в чл. 14 е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има една група предложения, които се касаят за отпадане на текстове от чл. 15.
Предложение от народния представител Стоян Райчевски - точки 2, 3, 4 и 6 от чл. 15 да отпаднат.
Предложение от народния представител Ева Жечева - същите точки да отпаднат.
Предложение от народните представители Димо Димов и Драгомир Драганов - точки 2, 3, 4 и 6 да отпаднат.
Предложение от народния представител Младен Влашки - точки 2, 3, 4 и 6 да отпаднат.
Предложение от народния представител Лютви Местан - да отпаднат точки 2, 3, 4 и 6.
Предложение на комисията - комисията подкрепя предложенията за отпадане на точки 2, 3, 4 и 6 на чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Атанасов.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Нали няма предложения, защо ще се изказва?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Колеги, да не мислите, че ми е много приятно и на мен да ви казвам какво да правите. (Шум и реплики в СДС.) Още повече, че съпругата ми има рожден ден и тази вечер ме чака, но трябва да ви помагаме да спазвате Конституцията.
Какво засяга чл. 15, от който се предлага да се отменят четири точки? Точка 2 - това е Националният съвет да дава становище за концесиите за радио- и телевизионна дейност. Точка 3 - Националният съвет да следи за изпълнението на концесионните и лицензионните договори. Точка 4 - Националният съвет да избира и освобождава управителните съвети на БНТ и БНР - това е, което не искате. И точка 6 - Националният съвет да избира и утвърждава програмните съвети на БНТ и БНР. И това е, което не искате.
Очевидно вие разчитате на фигурата на генералния директор, защото той по-лесно се управлява. И неслучайно в имената, които се въртят за членове на Националния съвет за радио и телевизия, се предвиждат, от една страна, блестящи интелектуалци, подчертавам това, но от друга страна - до голяма степен сламени хора, тъй като с 1-2 изключения нито един от тях не е на "ти" с тънкостите на радиото и телевизията.
Така че вие се стремите чрез фигурата на генералния директор, особено като имам предвид как гласувахте по предишния параграф, да управлявате двете национални медии.
Във всички бивши социалистически страни въпросът с правомощията на Националния съвет за радио и телевизия е решен по един и същи начин. Създадени са такива национални съвети за радио и телевизия, които гарантират обществения интерес, гражданския достъп до медиите и лицензирането на частните оператори. В Полша например има медиен закон и национален съвет за радио и телевизия още от 1991 г. Медийни закони, подчинени на същия принцип, вече действат в Унгария, Чехия, Словакия, Румъния и Хърватия. В тези страни медиите се делят на две: частни и обществени. Единствено в България управляващите искат медиите да бъдат държавни. Защото когато се отнемат пълномощията на Националния съвет за радио и телевизия и се прехвърлят на държавни органи, това означава медиите да бъдат подчинени на властимащите. Защо у нас се действа така? Хайде, преди виновни бяхме социалистите. Правеха се сравнения, Сашо Йорданов, може би го няма тук, но той правеше тези сравнения, че полските и унгарските социалисти са по-добри от българските. Но нали сега на власт е СДС? Защо СДС не само не ни доближава, но ни отдалечава от европейската практика? Не зная отговора на този въпрос, но зная защо в другите страни реформите вървят. И то вървят въпреки че навсякъде има социалисти и въпреки че някъде дори социалистите са управляващи. Другите страни си имат социалисти, но си нямат СДС. В това е тяхното щастие и тъкмо в това е нашето нещастие.
Националният съвет за радио и телевизия не трябвало да има много пълномощия, защото щял да заприлича на суперминистерство. Значи управляващите се боят да дадат много права на един независим надзорен съвет, а предпочитат да ги оставят за себе си. Как обаче това се съвместява с предвидената в Конституцията независимост на медиите? И какъв е този страх у СДС да даде правомощия дори на свои интелектуалци, като Стефан Цанев, Владо Даверов, Георги Мишев и т.н.? Ако Националният съвет за радио и телевизия ще бъде с такива орязани функции, то на него се отрежда участта на електорат, който да бъде призоваван на три години пред урните, за да избира посочените от управляващите лица за генерални директори. В такъв случай те могат изобщо да не получават възнаграждения. Нещо повече, може да помислите да им предложите да си заплащат разходите по урните и по бюлетините. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Първа реплика - на господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов! Аз внимателно слушах и одеве, и сега, и намирам едно противоречие във Вашите думи. Преди малко твърдяхте, че съветът ще бъде политизиран и имахте известна логика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Той вече е!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Сега пък казвате, че те няма да имат никакви права и някой се бои, че те ще бъдат свободни. Кога говорите точно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Втора реплика - господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, моята реплика е да обясня, че ние предлагаме да отпаднат текстове, които дават правомощие на Националния съвет да се разпорежда с честотите и с концесиите. Това се решава по други закони - по Закона за далекосъобщенията, който до края на годината ще влезе в пленарната зала, това се решава от Закона за концесиите.

По-важен е проблемът с отнемането правомощията да избира Националният съвет управителните и програмните съвети. В нашите предложения, които ще бъдат съобщени по-късно тук, се предвижда този съвет да утвърждава само управителните и програмните съвети, а не да ги избира. А тяхното утвърждаване да става по предложение на генералния директор. По този начин ние го превръщаме наистина в обществен орган. Именно, за да бъде обществен орган, ние на него не бива да му предоставяме права като тези да разпределя честотите на ефира или с проблеми, които са в правомощията на Закона за концесиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за трета реплика господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Атанасов, хубаво е, че днес всичко това се предава по Българската национална телевизия, но жалкото е, че много телевизионни зрители гледат колко безсмислено време днес се губи за процедури и за предложения, в които просто няма никакъв смисъл. Затова кой е прав и кой крив се видя преди малко при гласуването за състава и квотното представителство в Националния съвет. Това квалифицирано мнозинство, за което говореше господин Корнезов, се получи от 161 гласа, а вие останахте в абсолютно малцинство.
Сега обаче продължавате с едни явно предварително написани текстове, да оспорвате текстове от законопроекта, по които вече има постигнат консенсус.
Аз обаче ви питам защо делите интелектуалците на свои и на чужди? Такова деление не трябва да има, господин Атанасов. Наистина тези интелектуалци, тези общественици, които ще влязат в този Национален съвет, трябва да бъдат интелектуалци в пълния смисъл на думата.
Вземете пример от премиера господин Костов, който каза, че вашето предложение за господин Стефан Данаилов е едно много хубаво предложение. Защото тогава, когато се предлагат сериозни имена, не може да се говори за партийни квоти. Вие по-рано говорехте за квотите на президента, които едва ли не били партийни.
Искам да ви питам обаче - президентът даде своята квота в Конституционния съд - проф. Живко Сталев ли е партийната кандидатура на президента? Тогава, когато избраните политици от народа имат отговорно отношение към даден проблем, те поставят отговорните хора на съответните места. И именно тези отговорни хора, които ще бъдат избрани от този Национален съвет, именно те ще поставят отговорните генерални директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. И недейте бърза отсега да казвате какви хора ще бъдат избрани, по какви квоти, или отсега да обвинявате бъдещите генерални директори в опит за установяване на диктатура. Просто не е правилно. Говорите в едно бъдеще време, което няма да се случи, господин Атанасов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за дуплика господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Китов, вероятно сте забелязали, аз винаги говоря точно. Да, Националният съвет вече е политизиран, след като гласувахте чл. 9 от закона по този начин. (Неразбираема реплика от Борислав Китов.) Да, вас не ви интересува нищо друго, освен изборът на генералните директори. Така че, след като бъдат приети и днешните законодателни поправки, аз се обзалагам, че вие и до февруари няма да имате нов закон за радиото и телевизията.
Ако си спомняте, през юли ви казах, че до Коледа няма да имате нов закон и даже се обзаложих с един от вашите колеги. И ето, нов закон нямате, защото вас просто новият закон не ви интересува. Вас ви интересува фигурата на генералния директор да ви бъде подчинена.
На колегата Величков бих отговорил, когато постажува още малко или поне си завърши висшето образование. Аз прекрасно правя разлика между интелектуалеца с главна буква, интелектуалеца по знание и призвание и нарочения интелектуалец. Ако Вие не я правите, препоръчвам Ви да прочетете Ортега-и-Гасет в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господа депутати, пак повтарям, ние днес ту приемаме тезата, че поправяме един закон, за да можем да излезем от тежкото положение, ту се позоваваме на всичко, което ползва нашето политическо мислене.
Много настоявах да отпаднат т. 4 и 6 от чл. 15, защото там най-ясно е изразена философията на този закон. Той беше и е закон все още, който напълно подчинява ръководството на телевизията и радиото на Националния съвет. Не забравяйте, че той поставя една шапка над генералните директори, над цялото ръководство, което носи моралната, финансовата и всички отговорности за това, което става в телевизията, но той ще получи една шапка от 5 души, избрана от Националния съвет за радио и телевизия, които 5 души могат изобщо да не бъдат от телевизията. Създава се една тристепенна структура, която, ако заработи, по-добре изобщо тези хора от телевизията да си подадат всички оставките - става дума за ръководството - и да си ходят.
Не е възможно да се решава програмна политика, да се решават управленски въпроси за стотици хиляди и милиони левове, ако отгоре стоят 5 души, които не се знае как ще бъдат избрани. Ето уловката, която дава този закон, този много лош закон. Затова съм категорично да отпаднат вътре т. 4 и 6, тъй като, пак повтарям, ние чакаме нов закон, който да регулира тези пълномощия. Иначе компромисът, който правим, ще се окаже действително много скъпоструващ на това ръководство, което е в телевизията в момента, и това, което ще бъде избрано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 2, 3, 4 и 6 от чл. 15.
Гласували 141 народни представители: за 139, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Любен Корнезов:
В чл. 16 се правят следните допълнения:
"Правилникът се публикува в "Държавен вестник" и подлежи на контрол за законосъобразност по реда на Закона за Върховния административен съд".
Комисията не приема предложението. (Неразбираема реплика от Любен Корнезов.)
Защото в Преходните и заключителни разпоредби има текст, където точно се казва от кога влиза в действие и как. Бихте могли да го направите тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз се учудвам защо не се приема това предложение. Може би вероятно само затова, че се прави отляво.
Първо, чл. 5, ал. 5 от Конституцията е ясна - всички нормативни актове се публикуват.
Правилникът, който евентуално ще бъде приет от Националния съвет за радио и телевизия е подзаконов нормативен акт и е задължително да бъде публикуван в "Държавен вестник".
По силата на Закона за Върховния административен съд, който вероятно ние ще приемем днес или утре, този акт подлежи на обжалване и на контрол пред законния Върховен административен съд. Аз питам защо не се приема?
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Защо трябва да го пише, след като го има в Конституцията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Райчевски.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Ще дам някои пояснения какви бяха мотивите на комисията, когато обсъждахме този текст.
Ако правилникът за прилагането се обнародва в "Държавен вестник", логиката е, че ние превръщаме този, така да се каже, институт, който създаваме от 7 члена, в държавен орган. Нали идеята, целта ни е той да бъде обществен орган, а не държавен. Как ще обнародваме неговите текстове, неговите нормативи в "Държавен вестник"? Това, което прави един държавен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Думата има заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз бих помолил колегата Корнезов да оттегли това предложение, защото правно то е недопустимо. То е просто в дисонанс с правните разпоредби, с нормативната уредба, с принципите на нашето законодателство. Ние говорим за един правилник - на кого? На Министерския съвет ли е този правилник, за да го обнародваме? Може ли един вътрешен правилник или правилник за вътрешния ред да бъде обнародван в "Държавен вестник"?
Ако тръгнем така, тогава знаете ли какво трябва да правим с "Държавен вестник"? Едва ли не и правилникът за устройството на една етажна собственост също трябва да включим в "Държавен вестник". Това е първото, защото предложението на господин Любен Корнезов има две части: едното е за обнародване. Първо, не е "публикуване", а се "обнародва", съгласно Конституцията. Така че терминът не е точен.
И, второ, "и подлежи на контрол за законосъобразност по реда на Закона за Върховния административен съд". Може ли един подобен правилник да подлежи на контрол за законосъобразност? Като юрист аз не го разбирам. Ако бих се постарал да го разбера, това е един правен абсурд.
Затова моля колегата Корнезов, когото дълбоко уважавам, да оттегли това свое предложение, защото то просто не може да влезе в сила, то просто не може да бъде гласувано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
За реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Не знам кое е правен абсурд, обаче, уважаеми господин Джеров. Въпросът е: приема ли се правилник? То сега е записано: "Националният съвет за радио и телевизия приема правилник". Въпросът е веднага: добре, какъв акт е този правилник, каква е неговата правна характеристика? Какъв е той? Какъв е - индивидуален? Какъв е - нормативен? Дайте ми правната квалификация. Разбира се, че този правилник ще уреди дейността на Националния съвет за радио и телевизия, включително и относно неговите правомощия по чл. 15, включително и процедурата как се избират и как се освобождават генералните директори. Разбира се, че това е един подзаконов нормативен акт и след като е подзаконов нормативен акт той подлежи на общ контрол от Върховния административен съд. За мен това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов, досежно чл. 16 от закона.
Гласували 187 народни представители: за 57, против 126, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Направени са предложения за отпадане на чл. 18 от Стоян Райчевски, Димо Димов и Драгомир Драганов, от Младен Влашки - то е оттеглено и от Лютви Местан.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението е за отпадане на чл. 18. Много ясно е казано.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Сега, доколкото разбирам, това вероятно е станало тази сутрин, защото аз не знаех, че има заседание на комисията, но както и да е. Предлага се да се отмени член 18 от действащия закон, който предвижда финансирането на Националния съвет за радио и телевизия да става от държавния бюджет. Нали така, господин Райчевски?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Да.
ИВО АТАНАСОВ: Аз разбирам вашия мотив: Вие твърдите, че ако Националният съвет не се финансира от държавния бюджет, той ще бъде действително независим. С това искате да кажете, че всички, които се финансират от държавния бюджет, са зависими.
Заплатата на господин Йорданов например идва от държавния бюджет, но, господин Йорданов, Вие чувствате ли се зависим от министър-председателя?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Чувствам се зависим от българската държава.
ИВО АТАНАСОВ: Но не от господин Костов. Ето едно доказателство, че независимо от това, че получаваш заплатата си от държавния бюджет, не си зависим от министър-председателя.
Съдебната власт, колеги, също е бюджетно финансирана, но смятате ли, че господин Татарчев е зависим от Иван Костов или примерно от генерал Бонев? (Реплики: "Не"!) Не е, нали? Така че това не може да бъде аргумент.
Разбира се, практиката в повечето страни е такава, каквато вие се опитвате да предложите - националните съвети за радио и телевизия да се финансират от различни фондове. Каква е вашата беда? Вие не казвате какъв е този фонд. По-точно казвате, че това е фонд "Национален съвет за радио и телевизия", но как ще се създава, кой ще го управлява, откъде ще се набират средствата, ни вопъл, ни стон по този въпрос.
По този начин, нерегламентирайки в закона създаването на този фонд, вие можете да направите членовете на Националния съвет за радио и телевизия много по-зависими от някого, от някой неизвестен, или може би на вас известен, отколкото ако се финансират от държавния бюджет.
Така че аз бих ви предложил, преди да сте наясно със състава, конституирането, попълването на този фонд, нека Националният съвет за радио и телевизия да остане на държавно бюджетно финансиране. Гарантирам ви, че това няма да направи неговите членове зависими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Сашо Стоянов за процедура.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение работата на Народното събрание да бъде удължена с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 107, против 60, въздържали се 20.
Предложението е прието.
За процедура господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз съм убеден в простата народна мъдрост, че всяко нещо трябва да има край. И смятам, че хората в момента, които ни гледат още от 14 часа, вече са абсолютно убедени, че ние приехме най-важните текстове от този законопроект и сега се засилва тяхното убеждение, че е по-добре да гледат вече телевизия, филми, други предавания на Националната телевизия, включително и Националното радио, отколкото да слушат нашите дебати. Защото всяко нещо може да омръзне, включително и народните представители в един момент.
Затова предлагам процедурно, както гласувахме да предават досега нашите дебати на живо, така сега пък да гласуваме още нещо в интерес на хората на България, да гласуваме продължението на тези дебати вече да не се предава на живо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов. Срещу това предложение има ли желаещи да се изкажат? Госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз мисля, че никой не губи от това да види целокупният български народ как, след като веднъж е прието противоконституционно решаване на въпроса, сега отново се прави същото. За да не става дума след няколко месеца кой се е смеел самодоволно, колко бил радостен и колко бил демократично допринесъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за прекратяване директното излъчване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на продължението на нашето заседание.
Гласували 196 народни представители: за 127, против 68, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 18.
Гласували 140 народни представители: за 133, против 6, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Аналогични предложения има от група народни представители. Аз само ще изброя от кого са предложенията: от Стоян Райчевски, от Димо Димов, Драгомир Драганов, от Лютви Местан.
Комисията предлага:
В чл. 40, ал. 1 след думите "времето за реклами..." да се добави - цитирам: "... в БНТ и БНР" - край на цитата.
В чл. 40, ал. 2 след думите "времетраенето на рекламите..." да се добави - цитирам: "... в БНТ и БНР" - край на цитата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8.
За процедура ли искате думата?
Заповядайте, професор Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател! Моля проверка на кворума. В момента има около 100-105 души в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Проверка на кворума? Правилникът казва кога може да се иска. Сега не може!
Господин Атанасов иска думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз бих искал да помоля вносителите на това предложение да се аргументират. Тук става дума за следното: времето за реклами да не превишава 15 на сто от програмното време, но фактически се иска това да се отнася само за БНТ и БНР, а не и за частните медии. Какво е съображението, след като Националната телевизия и Националното радио в една близка перспектива вече няма да бъдат финансирани от държавния бюджет, а ще се превърнат в обществени и по начина на финансирането си - от такси, от реклами и т.н. Защо да няма равнопоставеност между държавните и частните медии? Ако няма добър аргумент в това отношение, аз бих ви предложил да не подкрепите този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Това предложение е направено именно затова - да постави в равнопоставеност и частните медии, тъй като частните медии се издържат само от реклама и ние нямаме основание и право да ги приравняваме с националните в това отношение. Затова ограничението до 15 на сто е само за националните медии - БНР и БНТ. А тези ограничения не важат за частните, които могат да осъществяват издръжката си само чрез реклама. Това са универсални изисквания, с които ние също трябва да се съобразяваме. Това са изисквания на Съвета на Европа и общите принципи за равнопоставеност. Те се съобразяват с други ограничения, по друг ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 146, против 10, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има аналогични предложения от група народни представители: предложения от Стоян Райчевски, от Димо Димов и Драгомир Драганов, предложения от Младен Влашки и предложения от Лютви Местан.
Комисията, след като обсъди тези предложения, с гласуване взе следното решение.
Комисията предлага в § 9:
1. В ал. 1 на чл. 52 думите "избирани от Националния съвет за радио и телевизия" да бъдат заменени с думите "утвърждавани от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на генералните директори".
2. Ал. 10 на чл. 52 да отпадне.
По този въпрос говорихме в началото защо трябва "избиране" да бъде заменено с "утвърждаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По § 9 има думата господин Иво Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Фактически, уважаеми колеги, с този текст вие потвърждавате моите опасения, че Националният съвет ще бъде един параван, а основната фигура в целия радио-телевизионен процес ще бъдат генералните директори на БНТ и БНР, които вие вече, благодарение на приетия чл. 9, ще можете да контролирате политически. Затова именно вие предлагате петимата членове на управителните съвети на БНТ и БНР да не се избират от Националния съвет, а да се утвърждават от него, т.е. генералният директор да ги посочва и Националният съвет, примерно един Стефан Цанев, да няма право да каже "а" или "б", а да гласува и да утвърждава предложенията.
Това е нещо, с което аз не мога да се съглася, защото се концентрира много власт в едни ръце. Особено когато тези ръце могат да бъдат управлявани политически.
Предлагам ви да не подкрепите този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В интерес на истината аз съм по-склонен да подкрепя предложението на господин Райчевски, защото ми се струва, че разликата между "избирани от" и "утвърждавани от" е малко като между врат и шия.
Какво значи "утвърждавани"? Ако не го утвърди, фактически той предлага друг избор.
Нека наистина да се спрем така, както си го мислехме, на екипния принцип. В края на краищата, ако генералният директор иска да работи с един екип, нека да му дадем тази свобода и тази възможност да работи точно със своя екип.
Господин Атанасов, аз наистина не мога да разбера Вашата логика. Вие искате периодически диметрално противоположни неща: един път да се засилят правомощията, друг път да се свалят; един път да не се политизират, трети път го реполитизирате. Дайте да приключваме вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов. Моля, гласувайте § 9 както е предложен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 117, против 28, въздържали се 4.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Младен Влашки.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Оттегля го.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Оттегля го. Добре.
Предложение от народния представител Стоян Райчевски - в ал. 1 на чл. 55 да отпаднат думите: "избирани от Националния съвет за радио и телевизия", цифрата "15" да се замени с цифрата "5" и цифрата "21" да се замени с цифрата "7".
Предложение от народния представител Младен Влашки - в чл. 55, ал. 3, второто изречение да се замени със следното:
"Не повече от 1/3 от членовете на програмните съвети могат да бъдат творчески лица, които работят при условията на основно трудово правоотношение с БНТ и БНР, предлагани от генералните директори".
Предложение на комисията:
В ал. 1 на чл. 55 цифрата "15" да се замени с цифрата "7"; цифрата "21" да се замени с цифрата"7" и думите "избирани от Националния съвет за радио и телевизия" да се заменят с "утвърждавани от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на генералните директори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Една корекция от акад. Сендов - навсякъде в текста думата "цифрата" да се замени с "числото".
Моля, гласувайте § 10, както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 122, против 15, въздържали се 8.
Параграф 10 е приет.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ, от място): Може ли обяснение на отрицателен вот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, да. Заповядайте.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Това, което ще кажа, се отнася за депутатите на ОДС и по-специално тези, с които ние преговаряхме.
В консултациите, които проведохме, и колегите от ОНС могат да потвърдят, че заедно с господин председателя на комисията Райчевски бяхме отбелязали текстове, по които се съгласихме всички, които присъствахме на консултациите в четвъртък. Там думите "утвърждавани от Националния съвет" не бяха диктувани от нас.
Преди малко проф. Драганов направи изказване против това, мога да кажа, и затова ние не го вписахме в нашите предложения. Това е нещо, което допълнително е сложено вътре и срещу което ние възразяваме категорично, защото то променя изцяло философията на тези членове, които сме диктували.
Съжалявам, но ако искате да работим заедно, когато се каже нещо и се запише, то трябва да се спазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Господин Димов, първо, ние гласувахме преди това § 9 и аналогичен текст беше приет.
И второ, Драгомир Драганов не само не възрази, а той каза, че е за термина "утвърждаване".
ДИМО ДИМОВ: Не, точно обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, той каза...
ДИМО ДИМОВ: Той е тук и може да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека да каже, но... Ние го чухме ...
ДИМО ДИМОВ: Нека и господин Райчевски да потвърди, че действително имаше такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние преди това вече сме приели друг текст с това съдържание.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има 4 предложения с един и същ текст - предложение на Стоян Райчевски, на Лютви Местан, на Димо Димов и Драгомир Драганов, на Младен Влашки - да отпадне чл. 57.
Комисията подкрепя предложението за отмяна на чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 11, както е предложен от народните представители Райчевски, Местан, Димов, Драганов, Влашки и приет от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 7.
Параграф 11 за отпадане на чл. 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Младен Влашки: в чл. 58, ал. 4 думите "секретаря на НСРТ" се заменят с думите "член на постоянна комисия в Народното събрание".
Комисията подкрепи предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, комисията предлага думите "председател на постоянна комисия".

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: В чл. 58, ал. 4 думите "секретарят на съвета" се заменят с "председател на постоянна комисия в Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Става дума за възнаграждението на генералните директори.
Моля, гласувайте § 12, както е предложен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 30.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Любен Корнезов - в чл. 67 се създава нова алинея със следното съдържание:
"Изявления до 3 минути, два пъти месечно, могат да правят парламентарните групи."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Всъщност това не е нова алинея. Това е старата алинея на чл. 67 - ал. 3, която е обявена от Конституционния съд за противоконституционна. И предлагам нова редакция, заместващ текст на обявения за противоконституционен.
Струва ми се, че предлаганата редакция не е противоконституционна, тъй като парламентарните групи са особени субекти на конституционното право. А и справедливо е всяка една от парламентарните групи поне два пъти в месеца и то по 3 минути да има право на телевизионно време, когато пожелае. Мисля, че и политическият плурализъм изисква това.
И още две думи. Само преди около 30 минути мнозинството тук в парламента гласува чл. 11, ал. 3, който гласеше, че решенията на Националния съвет подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Следователно актовете на този орган имат своята юридическа сила и те подлежат на контрол за законосъобразност. Как е възможно, примерно, този Национален съвет, ако само 2 от неговите членове изберат генералния директор, или председателят му назначи генералния директор, да не подлежи на съдебен контрол, питам аз, след като вие отхвърлихте правилникът да се обнародва в "Държавен вестник" и да подлежи на съдебен контрол?
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Какво общо има едното с другото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 172 народни представители: за 68, против 100, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е § 13 - глава пета да отпадне.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Няколко предложения от народни представители - от Стоян Райчевски, от Ева Жечева и от Младен Влашки - да отпадне глава пета.
Предложение на комисията: глава пета се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, това е един много важен въпрос и нека не гласуваме прибързано.
Глава пета е озаглавена "Други радио- и телевизионни организации". Става дума предимно за частните медии. Вие предлагате те да бъдат изключени от действието на Закона за радиото и телевизията. Имате някакви намерения да приемате по-нататък отделен закон, кой ви знае.
Искам да ви припомня, сигурно сте наясно, че Департаментът по аудиовизия и комуникация в Брюксел поиска от България рамков закон за електронните медии - и за обществените, и за частните. Общ закон! Това стана ясно на годишното заседание на Комисията по аудиовизуална регулация и политика към Европейския съюз през ноември тази година в Лисабон. Ако този закон не бъде приет до края на тази година, а вие въобще нямате намерение да правите това в общ закон, то България губи правото да участва в програмата на Европейския съюз "Медия-2". Може би този факт ви е безразличен. За вас е важно, след като постигнахте предимство в Националния съвет за радио и телевизия и успяхте да яхнете националните медии, сега предлагате глава пета да отпадне. По този начин частните радио- и телевизионни организации ще минат към изпълнителната власт, за да може правителството и там да установи контрол. Така СДС и ОДС си гарантират пълен монопол в медийното пространство. Особено след като беше отхвърлено преди малко предложението на господин Корнезов всяка парламентарна група да има поне 2 пъти в месеца право на по 3 минути ефирно време.
Искам да ви напомня, че според Конституционния съд, неговото решение по чл. 9, свободата на средствата за масова информация е функционално свързана с политическия плурализъм. А политическият плурализъм е невъзможен там, където липсва равенство във възможностите за изразяване и обмен на идеи, възгледи и информация за участие в нормален демократичен дискурс. Яхвайки националните медии и поставяйки под контрол частните радио- и телевизионни организации, вие лишавате обществото от възможностите да функционира политическият плурализъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, моля Ви недейте по този начин да говорите за политически плурализъм. Съвсем ясно е какво е политически плурализъм. Ясно е, че тези партии, които са получили мнозинство от народа, във всеки случай по някакъв начин ще налагат своята политика. Това, което е новото на политическия плурализъм, което вие би трябвало да знаете, е, че се дава възможност на опозицията, която и да било тя, да говори и да си изказва мнението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (СДС, от място): Къде?
СТЕФАН САВОВ: Защото, предполагам, че никой в България вече не слуша, но все пак това са основни работи и нека вие, които 50 години не ни давахте не плурализъм, а въобще да говорим, трябва да ги разберете. И не да говорите сега неща, които да бъдат едни, бих казал, чисто пропагандни истории. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, вземам думата, за да дам някои пояснения, за да не останат с погрешни впечатления народните представители и нашите слушатели, поради това че господин Атанасов отправи тежки обвинения към отмяната на тази глава.
Тази глава се отменя, защото 7 члена изцяло, или частично са атакувани от Конституционния съд. Седем нейни члена. Освен това в нея се дават правомощия за контрол над частните медии, тя превръща Националния съвет в цензур.

Националният съвет по тази глава има правомощия да одобрява програмни схеми. В чл. 82 липсва синхрон със Закона за далекосъобщенията. Чл. 83 противоречи на Закона за концесиите и т.н. Вижте колко противоречия! Ако тази глава остане, поправките, които ние сега приемаме, няма да могат да задействат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте предложението за § 13 "Глава пета се отменя".
Гласували 159 народни представители: за 137, против 2, няма въздържали се.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник"."
Има предложение от народния представител Любен Корнезов § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ева Жечева: § 4 от Заключителната разпоредба да стане § 7.
Предложението се оттегля от вносителя.
Предложение от народния представител Младен Влашки:
"В Преходните и заключителните разпоредби текстът на § 5 да се промени, както следва: да отпадне текстът "до края на текущата година се покриват от Републиканския бюджет" и се замени със следния текст: "се покриват от пропорционалните вноски на БНТ и БНР във фонд "НСРТ".
Комисията подкрепя по принцип предложението и го урежда в § 14.
Предложение на комисията:
"§ 14. До приемането на нова законова уредба за Българското национално радио и Българската национална телевизия месечните разходи на Националния съвет за радио и телевизия са в размер на 21 средни месечни брутни работни заплати в бюджетната сфера. Средствата се набират от бюджетите на БНР и БНТ с пропорционални вноски".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като чл. 12 остана, т.е. беше оттеглено предложението за отпадане на чл. 12, а там е записано, че възнагражденията са три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство съобразно данните на Националния статистически институт, не може да има заплащане един път съобразено със заплащането на бюджетната сфера, а друг път със средната заплата в народното стопанство, тъй като просто няма да стигне сумата, която е отредена за заплащането на тези хора. Затова в § 14 трябва да се каже "средномесечни брутни работни заплати за страната". Освен това размерът да бъде не 21, а 28 заплати, тъй като възнагражденията на председателя и секретаря са съответно по-високи с 30 и 20 на сто според чл. 12, а вероятно трябва да има възнаграждение за секретар и евентуално други технически сътрудници.
Затова предлагам в § 14 текстът да бъде "в размер на 28 средномесечни брутни работни заплати, средни за страната...", тъй като иначе се влиза в противоречие с два текста от закона.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, тъй като ние оттеглихме предложения, които бяха направени по предишни текстове, а всичко това беше в синхрон и уреждаше как точно ще става заплащането, аз споделям грижата на моите колеги и желанието да коригират това несъответствие. Затова правя предложение за отпадането на още един малък текст в последното ми предложение, който оформя точно размера на средномесечните брутни работни заплати. Предлагам текстът да остане така: "До приемането на нова законова уредба за Българското национално радио и Българската национална телевизия месечните разходи на Националния съвет за радио и телевизия се набират от бюджетите на БНР и БНТ с пропорционални вноски" - без точно да се определя, тъй като това е въпрос на вътрешна уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, Вие предлагате да отпадне текст.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предлагаме текстът "в размер на 21 средномесечни брутни работни заплати в бюджетната сфера" да отпадне.
Повтарям още веднъж текста: "До приемането на нова законова уредба за БНР и БНТ месечните разходи...".
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС, от място): Не "месечните разходи", а "средствата".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "... средствата за Националния съвет за радио и телевизия се набират от бюджетите на БНР и БНТ с пропорционални вноски".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Аз мисля, че в този параграф има още една грешка - надявам се, че е само техническа. До приемането на нова законова уредба не за Българското национално радио и Българската национална телевизия, а нова законова уредба за радиото и телевизията, тъй като ние приемаме Закон за радиото и телевизията, а не за БНТ и БНР. Затова според мен трябва да се коригира и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграф 14 придобива следната редакция:
"§ 14. До приемането на нова законова уредба за радиото и телевизията средствата за месечните разходи на Националния съвет за радио и телевизия се набират от бюджетите на Българското национално радио и Българската национална телевизия с пропорционални вноски".
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 130, против 8, въздържали се 8.
Параграф 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Параграф 15. Предложение на комисията:
"Министерският съвет осигурява в двуседмичен срок от влизането на закона в сила подходящи работни помещения за работата на Националния съвет за радио и телевизия, а Българското национално радио и Българската национална телевизия осигуряват в едномесечен срок подходяща материално-техническа база за дейността му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Най-после по един параграф да няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 15 както е предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 139, против 2, въздържали се 11.
Параграф 15 е приет.
Параграф 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на комисията:
Комисията подкрепя предложението на вносителите § 4 да добие следния вид:
"§ 16. (Става § 16) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16 както е предложен от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 144, против 6, въздържали се 9.
Параграф 16 е приет.
С това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. (Ръкопляскания в залата.)
Имате думата, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, трябва да призная, че до приемането на внесения закон в цялост аз имах известни угризения за това, което нашето парламентарно мнозинство беше свършило с приемането на сега действащия Закон за радиото и телевизията. Но след всичко това мога да кажа, че срамът е измит и има място за нов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За отрицателен вот има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): (Ръкопляскания в мнозинството.) Колеги, не се радвайте, не е отрицателен вот и няма да бъде 2 минути, а ще бъде декларация от името на Парламентарната група на Демократичната левица, което означава 10 мин.
Уважаеми дами и господа, поправките в Закона за радиото и телевизията вече са факт. (Шум в залата.) Преди да вземем отношение по тях си струва да потърсим отговора на няколко основни въпроса: какви са резултатите от работата на националните медии в тези повече от 100 дни след промяната в ръководствата им? Станаха ли те по-български, по-национални? Дали тяхната програмна философия се съобрази с националните приоритети? Успяха ли с многобройните промени управляващите да сложат ред и да гарантират на журналистите, които работят в тях необходимата свобода на словото и професионална независимост?
Уви! Отговорът на всички тези въпроси е категорично: не! Нашите опасения отпреди 100 дни се оправдаха, за съжаление. Работещо, силно, професионално ръководство на националните медии така и не се получи.
След като повече от половин година управляващото мнозинство залъгваше обществото и журналистическата колегия, че разполага с ясна философия и прагматична концепция за законодателно решаване на проблемите с БНР и БНТ, след като Конституционният съд категорично отхвърли неправомерните решения за смяната на ръководствата на двете медии от месец юли тази година, днес за пореден път силово бяха наложени поправки в сега действащия Закон за медиите.
Целта е твърде прозрачна - единствено да се легитимира изборът на генерални директори на БНТ и БНР и окончателно да се узакони политическият контрол над тях, да се осигури абсолютен медиен комфорт на мнозинството.
Това действие явно има и съответна икономическа мотивация, а именно да се създаде удобна за управляващите основа за приватизация на ефира.
Кой губи времето на парламента? Тези, които за четири месеца за втори път ни занимаваха с този въпрос? Вие, които не се поучихте от първия опит и сега се явихте толкова неподготвени, че се питаме: докога ще действате по метода на пробата и грешката?
На вас, уважаеми господа отдясно, не ви трябва Национален съвет като работещ орган, нужен ви е един безличен фон, един управленски апендикс и затова дори лишавате съвета от естествените права да избира програмните и управителните съвети.
С това решение Националният съвет за радио и телевизия от обществен орган бе превърнат в инструмент на изпълнителната власт и управляващото мнозинство. Ограничаването на правомощията на Националния съвет за радио и телевизия демонстрира истинските цели на управляващите - решаването на един частен въпрос с конюнктурни, временни решения.
Националният съвет за радио и телевизия ще бъде формален орган, чиято цел е да легитимира кадровите решения на СДС в националните медии и толкова! Затова е отказът от бюджетно финансиране, за да няма дейност. Затова се заговори дори за работа на обществени начала, за да не се носят отговорности и ангажименти.
Повече от ясно е, че с този начин на решаване на проблема приемането на цялостен нов закон за медиите става напълно излишно за управляващите. В стремежа си да обслужи това свое намерение, дясното мнозинство доведе нещата до правен абсурд, като заличи изцяло глава пета, която визира частните медии, лицензиране, приемане на програмни схеми и пр.
Трябва да е напълно ясно, че това ще блокира работата на частните радио- и телевизионни организации за дълго време. На много от тях издадените през 1992 г. изтичат до края на декември тази година. Те или ще продължат да работят незаконно, или ще спрат. От няколко месеца имаме вече подобни случаи, например телевизията "СКАТ", в Бургас и много други.
Междувременно по ваша причина в страната вече тръгнаха десетки радиостанции, предимно пиратски.
Искам изрично да подчертая, че както и в други случаи, така и сега мнозинството се опита да приложи познатата си тактика на имитация на консултации. Когато след продължителни маньоври те все пак се състояха в предложения от нас ден и час, се оказа, че представителите на СДС нямат мандат да обсъждат предложения вън от направените от тях самите. И трябва да се разбере от всички, че управляващото мнозинство и сега силово налага взетите предварително на "Раковски" 134 решения.


В крайна сметка гласуваният днес закон е в грубо несъответствие с решението на Конституционния съд, регламентиращо политическия неутралитет на Националния съвет за радио и телевизия. Обещанията на мнозинството, че това решение има временен характер и ще действа до приемането на цялостен нов закон през февруари, са несериозни и илюзорни.
Демократичната левица остро протестира срещу диктата на мнозинството (ръкопляскания от СДС), срещу узаконяването на политическия контрол над националните медии и вероятно ще предприеме необходимите стъпки за сезиране на Конституционния съд, за което има всички основания.
Единствено нов медиен закон, изработен съвместно с участието на експерти от всички парламентарни групи на основата на препоръките на Съвета на Европа, може да бъде изход от задълбочаващия се хаос в националните средства за масова информация. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
За процедура - госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение срокът за правене на предложения по законопроекта за държавния бюджет да бъде удължен с три дни. (Ръкопляскания от ДЛ, възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте за процедурното предложение срокът за предложения по Закона за държавния бюджет да бъде удължен с три дни.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Втора точка от дневния ред на извънредното заседание е:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ.
Внесени са от народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов и от Петър Рафаилов.
Моля председателят на комисията господин Лучников да докладва.
Извинете, господин Лучников, най-напред за процедура иска думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): От името на Парламентарната група на Евролевицата моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: 15 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Лучников да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 13 ноември 1997 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите, внесен от Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов и втори, внесен от Петър Рафаилов.
В хода на разискванията народният представител Петър Рафаилов на основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегли своя законопроект.
Изказаха се съмнения по отношение на конституционосъобразността на § 5 и § 6 от предложението на народните представители Димитър Иванов Абаджиев и Емануил Николов Йорданов.
Комисията реши с 9 гласа "за" и 1 "против" да предложи на народните представители да приемат законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите, внесен от Димитър Иванов Абаджиев и Емануил Николов Йорданов на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За процедура думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, пристъпваме към един законопроект много важен, много съществен и затова при този напреднал час и нашата умора мисля, че няма да работим полезно и да приемем действително един закон, който е нужен, затова предлагам процедурно да продължим обсъждането утре в 9,00 ч., когато ще имаме и сили да направим това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложение за утрешния дневен ред се правят до 18,00 ч. по установен ред, така че конкретизирайте предложението си, просто предложете отлагане, защото това, което предлагате, не мога да го подложа на гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам отлагане на разискванията, но тази седмица трябва да приемем този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Има ли противно становище някой да иска да изрази? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов за отлагане на разискванията по този закон.
Гласували 182 народни представители: за 85, против 73, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
За процедура думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председател, моля за прегласуване. Очевидно част от залата не разбра искането за отлагане с оглед на напредналия час и физическата невъзможност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За да проверим дали е разбрала залата, моля, режим на гласуване за процедурното предложение да бъде отложено разглеждането на закона.
Гласували 186 народни представители: за 82, против 93, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Очевидно залата беше разбрала за какво се гласува.
Определям по 30 мин. на парламентарна група за изказвания и моля да ми дадете списъци на ораторите.
За нова процедура думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съгласно Закона за нотариусите от Преходни разпоредби § 27 изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието. Касае се за много съществени предложения, по които министърът на правосъдието до момента не е изразявал мнение.
В парламентарния контрол в петък самият господин Гоцев каза, че все още не е запознат с измененията. Естеството на закона, последиците на тези предложения и факта, че министърът на правосъдието трябва да го изпълнява, ми се струва задължително присъствието на министъра в залата.
Освен това ви предлагам да бъде поканена в залата и госпожа Чайка Бележкова, председател на Нотариалната камара - човекът, който наистина разбира най-вече от този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото искане за присъствие на министъра е нещо, което не мога да подложа на гласуване. Ще бъде уведомен господин министърът, че има такова желание за неговото присъствие. Оттам нататък той ще прецени дали ще дойде или не.
А за второто предложение за присъствието на госпожа Бележкова има ли противно становище?
Думата има господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние сега на първо гласуване трябва да приемем по принцип закона и то според мен в една по-особена светлина.
Ние трябва да се съгласим, че по Закона за нотариусите наистина изникнаха някои проблеми, които очевидно не са взети предвид, когато той е бил приеман и сега, когато се пристъпи към неговото приложение наистина се поставиха няколко въпроса. Даже не всички от тях са обхванати от предложенията на вносителите. Но те трябва да спрат нашето внимание.
Аз лично се срещах с госпожа Чайка Бележкова. Имах контакти с Министерството на правосъдието. Понеже те на 15 декември са насрочили конкурс за нотариуси и някои въпроси трябва да се решат преди това, просто ние трябва да избързаме.


Аз предлагам днес да приемем по принцип закона в тази по-широка рамка, като един апел за неговото преразглеждане. Ние имаме договореност, че между първо и второ гласуване ще свикаме едно събрание на нашата комисия, на което ще присъства и госпожа Чайка Бележкова, и някои нейни специалисти, както и специалист от Министерството на правосъдието и тогава ще се помъчим да представим на пленарната зала един съгласуван текст. Уверявам ви, че ще направим опит да представим един съгласуван текст, който ще отчете интересите на всички заинтересовани лица, за да не спираме прилагането на частния нотариат в страната, на който всички много разчитаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, това означава ли, че възразявате да бъде поканена госпожа Бележкова? Да.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на госпожа Дончева за поканването на госпожа Чайка Бележкова в залата.
Гласували 180 народни представители: за 86, против 45, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Имате думата и моля да ми дадете списъци на ораторите.
Заповядайте, господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В действащия Закон за нотариусите, приет през миналата година, е въведена една странна и трудно обяснима неравнопоставеност между самите нотариуси. В какво се изразява тя? На първо място в начина, по който хората, които искат да работят като нотариуси, могат да придобият своята правоспособност. Съществуват четири варианта в тази насока. Първият, нормалният ред, който ние предлагаме да се запази, е чрез конкурс. На конкурсите ще се явяват всички лица, които отговарят на условията, определени в закона. Освен него обаче съществуват и още три начина, които са уредени в преходните разпоредби. На първо място - § 6. Параграф 6 се отнася за заварените нотариуси, които имат една година стаж като такива, те придобиват правоспособност без да се явяват на конкурс, а също така се вписват за нотариуси в регистъра без заплащане на такса. На второ място . § 7. Отново се предвижда привилегия. Тя се отнася обаче за хората, които към момента на влизане в сила на закона, не изпълняват функциите на нотариуси, но са работили като нотариуси в продължение най-малко на пет години. И последната възможност - лицата, които са заварени от този закон като нотариуси, могат да придобият правоспособност чрез явяване на конкурс и когато нямат изисквания от чл. 8 стаж. Какво означава това? Нотариусите по право, които са 110 души, доколкото знам, са придобили правоспособността си на основание на два текста от закона, които преди малко ви прочетох. Това означава, че на 55 души се пада по един законов текст. В тези си части законът вече не прилича на нормативен акт, а на административен. Това е недопустимо. Законът е общо правило за поведение.
Само че тази неравнопоставеност не спира дотук. Към настоящия момент нотариусите по право, за които говорих, тези 110 души са избрали органите на Нотариалната камара, а именно Съвет на нотариусите, Контролен съвет и Дисциплинарна комисия. В закона не се предвиждат каквито и да е срокове за действие на тези органи. Това означава, че те са пожизнени. Тоест нотариусите, на които сега предстои да се явят на конкурс, а те доколкото знам са около 250 души, няма да имат никакво право да избират свои представители в тези органи. Това нещо не би могло да бъде обяснено с каквито и да е аргументи.
Изказва се опасение срещу този закон, че професионалисти щели да останат на улицата, тъй като се въвеждал конкурс и за тях, въпреки че те изпълняват функциите си. Не мога да споделя такова опасение. В действителност голяма част от българските нотариуси са високо компетентни юристи и за тях явяването на конкурс не би представлявало какъвто и да е проблем.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кой ще ги изпитва? Ти?!
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Ще стигнем и до това, колеги, няма да ги изпитвам аз, обещавам ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): От това се опасяваме, че Вие ще ги изпитвате!
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Няма да ги изпитвам аз, а ако искате, предложете между първо и второ четене текст, според който да ги изпитвам аз.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Няма и това да откажем.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Що се отнася до това, защо те трябва да се явяват на конкурс, мисля, че ако погледнат закона, ще разберат, че след неговото действително приложение на практика дейността на нотариусите ще се различава много съществено от това, което те изпълняват в момента. Защото нотариусът вече няма само да заверява документи. Ще ви прочета дословно текстовете на чл. 22 и чл. 25.
"Чл. 22. Ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещания или управител на имущество."
"Чл. 25. Нотариусът е длъжен за опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права."
Тоест тези два текста до голяма степен приближават дейността на нотариуса до дейността на адвокатите. Така че би трябвало тези хора да имат възможностите - освен тези, които им позволяват да изпълняват досега професията на нотариус и други възможности, които да им позволят да изпълняват задълженията си по чл. 22 и чл. 25.
Най-голяма съпротива срещат разпоредбите на § 5 и § 6 от предложения законопроект. И аз съм длъжен да призная, че действително тези две разпоредби не са формулирани по най-удачния начин. Каква беше идеята? Тъй като тази дейност на нотариусите както казах преди малко вече се приближава до дейността на адвокатите, тоест тя предполага едно по-голямо доверие между клиент и нотариус, е съвсем нормално да се позволи осигуряването на една приемственост. Само че при наличието на подобна формулировка смятам, че ако ние не успеем да намерим една по-добра формулировка, която да удовлетворява всички, би трябвало двата текста да бъдат оттеглени.
В заключение искам да кажа, че този законопроект по мое мнение ще постави едно добро начало за дебат по проблемите, които създава сега действащият Закон за нотариусите и ние с общи усилия ще достигнем до едно решение, което да улесни въвеждането на частния нотариат и да създаде по-добри условия за дейност на нотариусите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Емануил Йорданов. Неговото изказване беше като представител на вносителите и то не влиза във времето на парламентарните групи.
Господин Петър Рафаилов от Парламентарната група на СДС има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също накратко ще се опитам да обясня идеята на вносителите на този законопроект, още повече, че аз също бях представил законопроект, но с оглед на законодателна икономия го изтеглих, като си запазих правото на второ четене да правя предложения. Такова е становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Според мен ние трябва да отговорим принципно на няколко въпроса и те са следните. Следва ли при конкурсите някои от кандидатите да ползват привилегии или не? Вторият въпрос - има ли опасност тази дейност като държавен монопол да се превърне в частен монопол? И третият въпрос според мен е коя от системите на нотариат да приемем - дали германската, която предполага освен частния, да продължи работата и на държавния нотариат, или френската, където да приемем бройките на нотариусите да не бъдат лимитирани, тъй като те взаимно се изключват? Аз съм привърженик на системата бройките да не бъдат лимитирани и в същото време да няма и държавен нотариат. И аз заявявам, че ще отстоявам и този принцип. Това го правя, затова защото като народeн представител аз държа гражданите при извършването на нотариалните услуги да имат алтернатива. Това е за мен основният принцип, който ние като законодателен орган трябва много добре да преценим.
Ще ви дам като пример тези градове, в които поради лимитиране на бройките има и ще има само един нотариус. Беше споменато и от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, че има информации, че част от колегите, които по право ще стават нотариуси и там, където бройките са единствени, са водени неформални разговори и се правят опити от определени групировки да бъде превърната тази дейност в малките градове в монопол. Искам само да знаете, че тогава, когато се изповяда една сделка относно недвижим имот, сделката задължително се извършва по местонахождение на имота. Така че не може гражданинът да отиде при нотариус в друг град, сделката трябва да я изповядат там. Поради което аз не виждам притеснение по следните въпроси.
Първо, по отношение на явяването на изпит. Вярно е, че възражения за това с оглед това, че колегите, които са заемали тези длъжности, са били веднъж назначени от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Да, така е. Но аз твърдя, че когато кандидатстването е за частна работа, качеството "държавен служител" не би трябвало да ползва никаква привилегия. Това е едно и също, когато се лицензираха таксиметровите услуги, тези, които бяха държавни таксиметрови шофьори, да искат по право да бъдат лицензирани. Аз твърдя, че колеги професионалисти, каквито безспорно са нотариусите, които изпълняваха досега тази длъжност, няма от какво да се притесняват да се явят на конкурс.
Твърдя също така, че лимитирането на бройките на нотариуси ще застраши тази дейност и е възможно да я превърне в частен монопол. Поради което приветствам направените предложения в проекта.
Също така другият въпрос, който според мен е много важен, това е въпросът за нотариалните такси. Само ще спомена, че вследствие на приетите или предложените за промяна изменения на таксите, единият процент, който ще се плаща на частните нотариуси, представлява като сума един отлив от бюджета на съдебната власт, ние го обсъждахме в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, в размер на 11 млрд.лв. Професионализмът за мен винаги е бил гаранция и за качеството на извършената услуга. Свободната конкуренция във всеки бранш е основание за извършване на качествена услуга при спазване изискванията на закона. Поради което твърдя, че предложението за промяна на този законопроект е навременно, като препоръчвам на вносителя да намали срока за явяването на изпит в по-ранен срок, евентуално февруари или март месец, за да може да не бъде никой обвиняван, че вносителят е против създаването на частен нотариат.
В заключение искам да подчертая, че никой не оспорва необходимостта от създаване на частен нотариат в България. Проблемът е как да бъде създаден той и да не стане пречка за защитата на конституционните и законни права на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Кирил Йорданов има думата.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки напредналото време и въпреки факта, че доста подробно и почти изчерпателно беше коментиран както между колегите, така и в медиите предметът на обсъждания законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите, поради което твърде малко нови неща могат да бъдат казани в днешното обсъждане, все пак, ние сме длъжни да ги споделим в залата, защото това е начинът те да влязат в протоколите на Народното събрание.
Бях готов да изкажа удовлетворение от факта, че един от законопроектите беше оттеглен, но мисля, че стана ясно от изказването на колегата Рафаилов, че става дума за процедурна икономия и че тези предложения ще бъдат направени между първо и второ четене. Боя се, че ще стигнем до дебат, на какъвто бяхме свидетели днес в началото на заседанието. При това положение се налага също така да се кажат няколко, макар и най-общи думи, и по този законопроект.
Аз смятам, че той е по-малко приемлив от този, който днес обсъждаме, от гледна точка на равнопоставеността на държавните и частните нотариуси както при назначаването, така и при упражняването на тяхната дейност впоследствие, въпреки че в този законопроект по мое мнение по-логично е обоснована необходимостта от всеобщо конкурсно начало.
В каква насока законопроектът предлага промени? В две насоки - по отношение състава на комисията във връзка с контрола на държавата върху дейността на нотариусите. Но и досега действащият закон дава възможност поне в две насоки и при девет хипотези на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да осъществява контрол както при провеждането на конкурсите, така и при изпълнение на тяхната дейност. Необосновано в комисията не се предвижда да участват професионалисти нотариуси с десетгодишен и по-продължителен стаж и изобщо тяхното място в комисията не е предвидено.
Отпада възможността досегашните нотариуси без конкурс да упражняват свободно професията си. Но това сериозно подлага на съмнение техните качества и умения, съответно законосъобразността на извършените от тях действия и ги дискриминира по отношение на другите колеги с подобни рангове, на които се дава право да заемат различни длъжности в независимата система, при това без конкурс.
Възниква и един въпрос - как ще се заличат административноправните и гражданскоправните последици, възникнали от досегашното приложение на закона? Това е конституирането на Нотариалната камара, изборът на нейните органи, заповедите на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
Не бива да подминаваме и факта, че отлагане функционирането на закона във времето ще забави събирането на приходи в бюджета за местни и държавни такси върху действителната цена на сделките.
Според мен, небалансираната мотивировка за привилегии е в противоречие с Конституцията - има се предвид безконкурсното начало за действащи нотариуси - поражда също така подобна аргументация. Според мен, също едно добро решение, над което си заслужава да се замислим. Става дума за възможността за наследственост в работата на канторите.
Такава възможност е предвидена както при едноличните търговци, при събирателните дружества, едноличните акционерни дружества и ЕООД-ата. В определен срок, след откриване на наследството, наследниците могат да бъдат вписани в регистрите. Тук спорихме с колегите за допирните и разграничителни точки в тези две положения. Следва да се отчетат аргументите в двете насоки.
Струва ми се, че нотариалната дейност в голяма степен има интимен елемент. Не случайно се използва и термина изповядва. В тоя смисъл трябва да се обърне внимание на доброто име, на традициите и доверието, като се даде възможност за определена приемственост, наследственост, в дейността на частните кантори.
Според мен, не би трябвало тази добра идея да я отхвърляме в самото начало, а да си дадем възможност между двете четения да обсъдим възможността дали това да се отнася по отношение на помощник-нотариус - дали изобщо без да е заемал такава длъжност, но да отговаря на условията, по смисъла на закона. И защо не? Да приемем едно такова решение, като се има предвид, че в крайна сметка отговарянето на условията - личната, имуществената и другите видове отговорности, биха могли да коригират един неудачен избор.
В резюме, аз не поддържам предложенията за изменение на Закона за нотариусите в досега обсъдените насоки и предлагам да обсъдим по-внимателно предложенията за допълнения на закона по чл. 35, ал. 2, чл. 42, ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съжалявам, че обсъждаме изменението на Закона за нотариусите в това време, в отсъствието на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и в една обстановка, която не предполага много творчески разсъждения. Освен това се страхувам, че с нашите дебати ще отегчим колегите, които не се занимават с тази специфична юридическа материя.
Но искам да кажа като встъпление към моето изложение, че въпроса за нотариата е въпрос, който вълнува всеки български гражданин. Не случайно и софийският нотариат, и нотариатите в страната са заобиколени от много граждани, които искат да изповядат сделките. Това се дължи на две неща.
Първо, на невероятните слухове, които дойдоха от Министерството на финансите от ниво заместник-министър, че ще се променят таксите и гражданите много се развълнуваха от това. И след това те се промениха не напълно в духа на съобщенията, но все пак бяха променени. И второ, поради промените в нотариата. Тези промени гражданите не ги разбират. Същевременно промените в нотариата бяха атакувани и от самите нотариуси. Тоест, материята, която ние днес разглеждаме е материя, която засяга цялото общество. И измененията, които ще бъдат направени са много сериозни.
Аз ще говоря пред вас повече като юрист, който изразява мнението на юридическата колегия, отколкото като политик. Искам да ви кажа, че трябва да бъдем изключително внимателни. Не изключвам това, което казаха колегите - на второ четене да стигнем до много сериозни дебати така, както стана със Закона за радиото и телевизията. (Неразбираема реплика от господин Корнезов.)
Да, ако го приемем на първо четене. Да, прав е господин Корнезов. Ако приемем по принцип предложенията за изменения.
Кои са двете най-съществени предложения, които се правят от вносителите - тъй като на господин Рафаилов нямам проекта, той ще го прави за второ четене - Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов?
Двете най-сериозни предложения са свързани с това, първо, да се проведе конкурс от една комисия, която да има състав: двама заместник-министри на правосъдието; един представител на инспектората на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция; по един представител на Върховния касационен съд и Главна прокуратура и тази 5-членна комисия да изпитва хората, които цял живот или повечето от професионалната си кариера са осъществявали нотариална дейност.
Бих казала, че това предложение е доста странно, доста необосновано и доста неудобно. Не зная какво мислят другите колеги, но юристите поне трябва да знаят, че нотариалната дейност е специфична. Има хора, които са се специализирали и не само са се специализирали. Те имат ранг на член-съдия на окръжен съд, на член-съдия на Върховен съд. Тоест, те са расли в своята професионална кариера. Сега те ще бъдат изпитвани - без да обиждам никого - от хора, които въобще не са специалисти в своята област, тъй като заместник-министрите не са длъжни да бъдат специалисти в нотариалната дейност. Единственият евентуален специалист може да бъде представителя на Върховния касационен съд, ако правилно го подберат, той като и в прокуратурата няма достатъчно специализация по нотариалната дейност.
Пита се тогава, защо такъв орган трябва да провежда конкурса за нотариусите. И отговорът е, че вероятно, за да се запази конкурсното начало. Но то трябва да бъде запазено по друг начин.
Моето лично убеждение е, че в тази конкурсна комисия - ще говоря след малко и кой трябва да се яви на конкурс - трябва да бъдат представени, поне на паритетни начала, представителите на Нотариалната камара, която вече съществува, и съответно на съдебните инстанции и на изпълнителната власт.
Моето мнение - казвам го като мнение за разсъждение, върху него може да се мисли - е, че председателят може да бъде представител на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, тъй като министерството по-нататък и по досега действащия закон има контролни функции. Но в 5-членната комисия да има непременно двама представители на Нотариалната камара и другите двама представители да бъдат от Върховния касационен съд, тъй като са специалисти, които са се занимавали, предполага се, с подобна материя. Само тогава, лично аз, а предполагам и юристите в цялата страна, могат да бъдат убедени, че комисията, която подлага на публична дискусия знанията на хората, които са работили досега, има компетентността за оценка на техните професионални качества.
Казвам съвършено откровено, ако трябва да ми предложат на мен да бъда член на такава комисия, никога не бих се съгласила. И се питам как биха се съгласили заместник-министрите на правосъдието и правната евроинтеграция? Доколкото ги познавам, сега действащите заместник-министри имат съвършено друга специализация. Просто е ненормално, нелогично. Още по-нелогично е те да бъдат трима - двама заместник-министри и един представител на инспектората, а в бройката "и други" да има представители на другите институции.
Така че, ако ще има конкурс - а конкурс ще има - но ако ще има промяна на комисията, която ще провежда конкурса, трябва много внимателно да се помисли и да участват представители на Нотариалната камара.
Какво второ предлага проекта така, както се чете? Може би колегите в хода на предложенията са еволюирали в своите възгледи? Според проекта, всичко, което се е случило досега, не се е случило. Няма Нотариална камара, като юридическо лице. Физическите лица - нотариуси, които вече със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция са придобили това си качество, вече не са членове на Нотариалната камара. Също така, приетите нормативни актове - Наредба за архивите на нотариусите, Наредба за условията и реда за провеждане на конкурса за нотариуси, Заповедта на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за откриване на места за нотариуси и за насрочване на конкурс за 15 декември - всички тези действия се превръщат в безмислени действия. Тоест, на това, което е правил министърът на правосъдието и правната евроинтеграция през цялата година, му се слага кръст, слага се кръст на Нотариалната камара и всичко започва отново.
Смятам, че това е крайност. Смятам, че и вносителите разбират, че е крайност. Че непременно трябва да се запази Нотариалната камара като юридическо лице, а естествено, и физическите лица, които са членове на Нотариалната камара. Тогава как да излезем от тази ситуация? Аз разбирам и притесненията, които са довели до измененията.
Можем да излезем от тази ситуация като конкурса се обяви само за онези досегашни нотариуси и за бъдещите кандидати, за които не сме достатъчно сигурни в техния професионализъм - казваме като народни представители. Критерият, който можем да измислим, тъй като другите критерии са много сложно уловими, е техния трудов стаж.
Аз бих разсъждавала за това - нотариуси със стаж до 5 години, сега действащи нотариуси, да се явяват на конкурс. Но нотариуси, които имат стаж по-голям от 5 години, да се явяват на конкурс, да бъдат изпитвани, след като те самите могат да бъдат професори в своята дейност, аз не бих подкрепила.
Едновременно с това се правят и някои други предложения за наследяване на нотариалната дейност. Наследяването на нотариалната дейност е нещо, което се прави за първи път, въобще на подобна дейност, като предложение в нашето право. Преди малко с господин Кирил Йорданов водихме колегиален разговор. Той защитава много интересната теза, че синът на нотариуса като помощник-нотариус след това може да го наследи. Да, но в проекта пише, че неговите наследници по права линия, наследници по закон, отговарящи на изискванията на закона, след като се открие наследството в едномесечен срок, могат да заявят желанието си да наследят своя наследодател в нотариалната му дейност.
Смятам, че това е твърде широко предложение, предложение с твърде широко приложение на тези възможности. И тъй като досега в българското право то не е съществувало, не съществува и в адвокатската дейност, смятам, че трудно ще бъде възприето в подобен закон, но бихме могли да разсъждаваме в духа, в който предлага колегата Йорданов - само за тези случаи, в които специфичната нотариална дейност ще остане в семейството, тъй като тя вече ще бъде частна.
Другите съмнения. Зная, че колегите, които предлагат изменението на закона, се съмняват за това какъв е произходът на средствата, с които досегашните нотариуси направиха своите кантори или взеха помещения под наем и фактически не са ли зависими те от хората, които дават средствата.
Затова имам конкретно предложение, когато става дума за произхода на средствата, в декларациите, които се правят и по повод доказването на възможността да се извършва нотариална дейност в собствена или наета кантора, в чл. 14, ал. 2, т. 4 да се допълни, че нотариусите трябва да доказват с декларация произхода на средствата си. Това са хора юристи, които под страх от наказателна отговорност трябва да кажат какъв е произходът на средствата, с които са придобили тези вещни права, или чрез които са наели канторите, в които ще упражняват нотариална дейност.
Другото съмнение, което съществува в обществото и вероятно е било мотив на вносителите, е свързано с това - ще бъде ли безконтролна дейността на нотариусите и няма ли те в по-голяма степен да бъдат зависими, след като наториатът е частен?
В този смисъл на мен ми се струва интересна идеята на колегата Рафаилов да има конкуренция. Аз я чувам днес за първи път, тъй като не съм член на правната комисия. Смятам я за идея, която може да бъде обсъждана от гледна точка на конкуренцията, която ще съществува в нотариалната дейност, така както съществува в адвокатската дейност. Разбира се, трябва да се направи анализ и изчисления дали това пренасищане от частни нотариуси няма да бъде повече вредно, отколкото полезно, но в момента аз не мисля, че бихме могли да приведем сериозни аргументи против.
И последното, което бих искала да кажа, е моето лично убеждение, че министърът на правосъдието има много правомощия по досега действащия закон за контрол на дейността на частните нотариуси. Неговите функции по контрола могат да се засилят още повече, а оттам и на Министерството на правосъдието. Нормално е той да има отношение към конкурса, нормално е да има отношение към дейността и районирането, ако има райониране, нормално е да има отношение към лишаването от права за определен срок. И аз правя може би малко крайно, но според мен необходимо, предложение да съществува възможността за лишаването завинаги от права на нотариус, който е нарушил много сериозно закона.
Смятам, че чрез декларацията за произхода на имуществото, чрез контрола на министъра на правосъдието и чрез конкурса, който да бъде провеждан от комисия, в която да няма съмнения, че хората, които провеждат конкурса, са компетентни, може да се намери най-добрият баланс, като заключението ми е, че досега действащите нотариуси, които са се доказали и имат своя ранг, и избирам за критерий - 5 години, той може да бъде свален и надолу, не трябва да се явяват на конкурс. Останалите да се явят, новите кандидати също и по този начин да дадем възможност Законът за частните нотариуси, какъвто е бил приет, да може да действа в България.
Последното ми предложение по отношение на § 3 е да продължи действието на досегашните разпоредби до 31 март 1998 г. Смятам, че това е нормалният срок, в който след като приемем изменението на този закон с корекциите, които аз предлагам да бъдат направени, след това вече ще може нормално да се приложи новият закон.
Смятам, че срокът, който предлагат колегите, май месец е твърде отдалечен във времето и ще изнервим самите нотариуси и обществото, и отрицателните емоции ще бъдат стоварени върху Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък и съм улеснен, защото това, което имах намерение да споделя пред вас, господин Кирил Йорданов и госпожа Петя Шопова се спряха на една част от въпросите и аз споделям по принцип казаното преди мен.
Зная, че за пленарната зала и особено за неюристите тази материя е доста скучна, но в края на краищата тя засяга всички нас, бих казал, а и не само нас, които сме в тази зала, така че не мога да се съглася с вносителя, моят уважаван колега Йорданов, че видите ли този Закон за нотариусите засяга само 110 от тях и едва ли не има за всеки един по два текста. Напротив, Законът за нотариусите засяга нормалното функциониране на гражданския оборот и затова казвам: всеки един от нас, даже и неродените.
И така, лично аз съм категорично против внесения законопроект. Зная, говорил съм го неведнъж, включително съм го и писал, че Законът за нотариусите или така нареченият Закон за частните нотариуси има своите слабости и те не са една и две, но тези слабости не са в посока, в която вносителите искат да го изменят и да го допълнят.
Какво ни предлага всъщност законопроектът на двамата уважавани от мен колеги Абаджиев и Йорданов? Фактически се иска отмяна на Закона за нотариусите, отмяна на законно избрани органи - на Нотариалната камара, Съвета на нотариусите, на членовете на Нотариалната камара. Това практически аз го наричам в прав текст - един законодателен преврат. Защото в края на краищата за този Закон за нотариусите аз направих справка в стенограмата на предното Народно събрание и за него са гласували почти всички народни представители - и отляво, и отдясно, включително и представителите на тази политическа сила, която внася този законопроект днес.
И още нещо, обърнете внимание и на това, което докладчикът тук каза, пък и говорещите преди мен, иска се нов конкурс. Добре, нов конкурс, но проблемът е не в конкурса, а кой ще го провежда този конкурс.
И ето текстът на § 1. Това ще го провежда: председател - заместник-министър на правосъдието, член - друг заместник-министър на правосъдието, трети член - от Инспектората, тоест чиновник в Министерството на правосъдието, подчинен, разбира се, на министрите и, обърнете внимание, освен съдията от Конституционния съд, и от прокурор в Главна прокуратура.
С всичките ми уважения към представителите на тези длъжности, но, Бога ми, това е некомпетентна комисия. Вероятно някои от тези членове на тази комисия пълномощно не са заверявали, те не знаят къде се заверява пълномощното и къде да се подпишат, камо ли да изпитват и да дават правоспособност на едни нотариуси, които са работили с години и са капацитети многократно повече от тези, които ги изпитват.
И аз се питам тогава: защо искате такава комисия? Защо искате нов конкурс? Ами за мен е, защото изпълнителната власт иска да реши кой да бъде нотариус и кой - не. Аз друг извод не мога да направя.

Вижте и още нещо, което ни се предлага в параграфи 5 и 6. Разбира се, доста интересна мисъл, доста интересна идея за т.нар. наследяване - наследяване на професия. Тоест, който е бил нотариус, може децата му - наследниците му по закон, ако, разбира се, отговарят на изискванията, също да станат нотариуси. Някак си благородна идея. Но досега не е имало такова нещо. Единствено в Търновската конституция монархизмът като институция може да се наследява. Аз веднага ще попитам: добре, а децата на съдиите не могат ли и те да стават съдии? Децата на прокурорите могат ли да станат прокурори? И т.н., и т.н. Добре, колега, ако има трима наследници, какво ще стане? Кой ще му наследи кантората? И т.н., и т.н.
Следователно според този текст наследството не може да бъде наследяване на дейности и на професии.
И на последно място, обърнете внимание на § 16. Какво казва § 16? Той казва: "Всички действия, извършвани в изпълнение на тези разпоредби до приемането на този закон, се отменят". Значи с този закон, който ни се предлага, ние даваме едно обратно действие на вече извършени действия, включително и приетите нормативни актове, които са публикувани в "Държавен вестник". Така че според мен чрез този законопроект няма да се постигнат целите, а напротив. За мен целта е изпълнителната власт да сложи ръка върху нотариалната дейност. Ето, върви приватизация, реституция и всичко трябва да се узаконява.
Друг извод от този законопроект аз не мога да направя и затова ще гласувам против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Давам думата за реплика на господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че с последните изказвания ние отклоняваме нашия дебат от основните цели на законопроекта. Преди малко казах, че въпросите за наследяването на професията действително не са формулирани по най-добрия възможен начин и ако не се намери подходящата формула, те ще бъдат оттеглени.
Що се отнася до комисията, не забравяйте, че има проект на колегата Петър Рафаилов, който беше оттеглен, но с уговорката, че предложенията ще бъдат внесени за второ четене от колегата Рафаилов с оглед икономия на парламентарно време. Мисля, че никой няма нещо против това.
В този проект съставът на конкурсната комисия по мое мнение е значително по-добър от този, който ние с колегата Абаджиев предлагаме. Съставът е: окръжен съдия и съдия във Върховния касационен съд, определени от председателя на Върховния касационен съд и трима представители на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция. Аз не мога да разбера какво бихте могли да имате против хората, които работят в Министерство на правосъдието. Те не са обущари, те са наши колеги, юристи, и то с висока квалификация. Така че не съществува абсолютно никакъв проблем. Погледнете какъв е съставът на комисията в сега действащия закон - 6 души, от които 3 са от нотариалната камара. Само че тази нотариална камара включва в себе си единствено нотариусите по право. По този начин ние изолираме изцяло всички останали колеги, които ще станат нотариуси в бъдеще. И основният въпрос на законопроекта е това дали нотариалната камара ще бъде една затворена система, в която някои хора ще имат безкрайни привилегии или тази нотариална камара ще бъде отворена за всички, които имат правоспособността и способностите да упражняват професията на нотариус и те ще имат равни права за в бъдеще.
Нека дебатът ни продължи в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
За дуплика има право господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Йорданов! Вие, разбира се, и в доклада си, а и сега, сам признавате, че има известни слабости или възможности за различни решения в предложения от Вас законопроект. Но ние в края на краищата тук гласуваме законопроекта, който ни се предлага от Вас в текстовете, които са предложени пред всички народни представители. Вие казвате за комисията. Да, може би проектът на господин Рафаилов да е по-добър, но ние не гласуваме проекта на господин Рафаилов, а гласуваме Вашия. Казвате добре - наследяването, но може и някакво друго решение. Но тези текстове стоят във Вашия законопроект и Вие искате от народните представители да гласуват за това.
И трето, за представителите на Министерството на правосъдието - разбира се, две години съм работил там, познавам всички. Дълбоко ги уважавам. Някои от тях са изключителни специалисти, само че в други области. Тук е въпросът за нотариална компетентност, а не дали ги уважавам или не. Ние ги уважаваме, но въпросът е дали те са компетентни в тази област - да изпитват и да дават правоспособност. Ето това е, което е важното и главното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Бях предупредил господин Иван Димов, но понеже времето е малко и да не стане така, че да не може да се изкаже нормално, без никакви ограничения, ще ви направя съобщенията и ще приключим заседанието.
Съобщения:
1. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание в сряда от 15 ч. в зала 238.
2. Комисията по труда и социалната политика ще заседава утре, сряда, от 15 ч. в зала 356.
3. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията отменя насроченото за утре, сряда, заседание, а ще проведе заседание на 27 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е след 12 часа - утре, 26 ноември от 9 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,52 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
Анелия Тошкова
Свилен Димитров