Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме работата с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ НА КОДЕКС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Госпожа Дянкова има думата.
Приели сме чл. 46. Следва чл. 47.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 47 е със заглавие "Случаи, при които не се изплаща обезщетение".
Има предложение от народните представители Росица Тоткова и Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което е оттеглено от вносителите.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
Член 47 се изменя, както следва:

"Случаи, при които не се изплаща обезщетение
Чл. 47. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
3. станали са неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. станали са неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. станали са нетрудоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
 (2) В случаите по ал. 1, т. 3 и т. 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг от 3 календарни дни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 47 така, както е предложен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 48 е със заглавие "Парично обезщетение при трудоустрояване".
Няма постъпили предложения.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 48. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
             (2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни медеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 42, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
   (3) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 календарни месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 48 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 16.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Раздел II - Обезщетения за майчинство".
Няма постъпили предложения за заглавието на раздела.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя предложението на вносителя.
Член 49 е със заглавие "Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене".
Няма постъпили предложения по него.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 49. (1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.
             (2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 42, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
             (3) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или средното възнаграждение, определено по чл. 42, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и чл. 49 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 31.
Заглавието на раздел II и чл. 49 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 50 със заглавие "Обезщетение при бременност и раждане".
Има предложение на народния представител Светлана Бончева, което е подкрепено от комисията, и предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 50.

"Обезщетение при бременност и раждане

Чл. 50. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 42.
(2) Дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Вълканов, заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Колеги, само една редакционна поправка - вместо "се определя" да се ползва направо глаголът "е", както е в останалите текстове.
Значи да стане така: "Дневното парично обезщетение при бременност и раждане е в размер на 90 на сто...".
Така е в Предходните разпоредби - в чл. 48, ал. 2 - "е в размер", в чл. 49, ал. 2 - "е в размер", в чл. 49, ал. 3 - също "е в размер". Така да бъде и тук, защото иначе се мисли, че някаква друга система има. То направо се определя. Това е то. Нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Статков, заповядайте.
Предложението на народния представител Велко Вълканов е редакционно и смятам, че няма проблеми по него.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Взимам думата във връзка с предложението на уважаемата колежка Светлана Бончева. Ако образно се изразя, подкрепата на това предложение ще продължи линията от вчера на унищожаване на социалните придобивки, буквално казано на унищожаване. Защо? Защото сегашният текст на чл. 50, ал. 1 и 2 са в защита на тези, които са бременни и ще раждат, а именно ал. 1: "Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение, определено по чл. 42.".
Колежката Бончева предлага следното: "Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход.".
Осигурителният доход означава вече друга база, означава при всички случаи по-малко, уважаеми колеги. Ето затова първото ми предложение е да не се подкрепя тази алинея, която колежката изменя, а да остане старият текст.
И по втората алинея, която тя предлага да се измени. Освен първата защита, която досега съществува като текст, втората защита е, че "дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната".
Госпожа Бончева предлага и тази защита да бъде съборена, защото тя въвежда критерии, че "не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода", тоест иска да определи таван, докато законодателят в досегашното законодателство, а и в предложението, което се прави от вносителя, дава възможност да бъде защитена долната граница и не определя таван. Госпожа Бончева въвежда таван.
Мисля, уважаеми колеги, че и двете предложения в този си вид наистина удрят, и то по най-жесток начин, една част от тези, които и без това ги няма вече - бременните и тези, които раждат.
Моля ви колеги, не искам никого да засягам, но не можем да направим подобно нещо. Моля ви, не подкрепяйте предложението на госпожа Бончева, а подкрепете текста на вносителя такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, тъй като съгласно правилника трябва да гласуваме заместващия текст, който се дава от комисията, това, което Вие предлагате, всъщност може да бъде изразено по следния начин: да отпадне от ал. 1 "или осигурителния доход, определен по чл. 42"...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Господин председател, да си остане текстът на вносителя. Аз подкрепям текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, обаче ако гласуваме сега както изисква правилникът, трябва да гласуваме най-напред заместващия текст, който е предложен от госпожа Дянкова. Той ще бъде приет и следователно другият текст няма да се разглежда.
А ако Вие формулирате предложението си така: от заместващия текст да отпадне "или осигурителния доход", а от ал. 2 да отпадне "и не по-голямо от еди-какво си"... Значи Вашето предложение така го формулираме?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения?
Вие желаете думата, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мисля, че няма място за притеснение, че с този текст се иска по някакъв начин да бъдат ощетени онези български жени, които имат право да го ползват.
Предложението, което е направила госпожа Бончева, е целесъобразно с оглед на това, че голяма част от хората, от осигурените граждани, които имат право на това обезщетение, не получават заплата, не получават възнаграждение, а получават доход. Искам да обърна внимание, едно самонаето лице не си плаща заплата. Един едноличен търговец има осигурителен доход. И не е вярно, че осигурителният доход е по-нисък от възнаграждението. Обратно, възнаграждението е само един от елементите на осигурителния доход, от който се изчисляват обезщетенията.
Така че този текст е по-справедлив, по-точен, ще може да отрази всички доходи, върху които лицето е плащало своите осигуровки. От тази гледна точка по никакъв начин... Обратно, има по-голяма опасност, ако не се отчете целият осигурителен доход, изчислението на това обезщетение да е само върху възнаграждението. Затова и вносителят възприе предложенията на госпожа Бончева и по първа, и по втора алинея. Благодаря ви.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика на министър не се прави.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не, процедура.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Реплика във вид на процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, реплика във вид на процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Моето процедурно предложение е вие да научите закона. Член 42 говори за средно брутно възнаграждение, което при всички случаи е по-високо от това, за което вие говорите като осигурителен доход. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат по чл. 50? Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението за отпадане на текста от ал. 1 на чл. 50 "или осигурителния доход" и от ал. 2 "и не по-голямо от средното нетно възнаграждение за периода".
Моля да гласувате предложението за отпадане.
Гласували 134 народни представители: за 39, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 50 така, както е предложено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 92, против 25, въздържали се 5.
Член 50 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 51 със заглавие "Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане" е постъпило предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Руси Статков, което също не е подкрепено от комисията.
Има и предложение от народния представител Христо Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 51:
"Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане
Чл. 51. (1) Осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения 2 и 3.
(5) Осигурената или осигуреният за всички осигурени социални рискове, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Не знам как се чувстват колегите отдясно след гласуването, което направиха преди малко. Още по-трудно ми е да знам как ще се чувстват след това гласуване, което ще направят. На всички ни е известно, уважаеми колеги, че раждаемостта в България е изключително ниска. На всички ни е известно, че имаме демографски срив. Ние говорим за това, че приемаме Закон за задължително социално осигуряване, приемаме, че имаме риск, който трябва да осигурим. Обаче как го осигуряваме?
Тук господин министърът говори за доходи. Разбира се, с това осигуряване ние заместваме доходи, които липсват. И без това доходите в България в момента са изключително ниски. И без това са страшно мизерни тези доходи. Какво правим в момента? Вместо да дадем възможност да се получава малко повече време един осигурителен доход, ние отиваме на рязането му.
Предложението, което съм направил като редакционно, когато заседаваше комисията, тъй като в рамките на комисията ставаше дума за такъв текст, не е пълно - пропуснато е "и раждане". Не е само обезщетение при бременност, а е и при раждане. И то е за срок от шест месеца плюс четиридесет и пет дни за раждане. Няма нищо страшно, че с два или три месеца, уважаеми колеги отдясно, ще се увеличи възможността майките да получават обезщетения. Напротив, не е нещо велико да имат тези шест месеца. Аз не се гордея с това. Аз бих се гордял, ако това беше много повече време. Но изхождам от това, което ръководи всички ни, че действително имаме затруднения във финансовата сфера.
Но предложението, което се прави - да отиде на толкова малко обезщетение, е страшно. То е страшно, господин министър! И аз не мога да разбера една такава политика, която Вие провеждате, нито като човек, нито като народен представител. И се гордеете, даже някои се усмихват. На какво се усмихвате? На това, че загива нацията ли?
Предложил съм минимални шест месеца. Нищо повече! И се надявам, че няма нужда от повече приказки и трябва да ме подкрепите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки?
Заповядайте, госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да направя уточнението, че господин Руси Статков не е направил предложение. Той просто се включи в дискусията.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): И там направих редакционно предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА: Освен това, господин Статков, за да не се връщаме към предишен член, който вече гласувахме, нямате никакво основание да държите такива речи в Народното събрание, защото Вие просто манипулирате всички, които слушат днешната дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Тоткова, народните представители съгласно Конституцията имат право да говорят в Народното събрание. (Шум в залата.)
РОСИЦА ТОТКОВА: А аз какво съм тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие казахте, че няма право да говори в Народното събрание такива неща. И Вие сте народен представител, но нямате право да правите бележки на другите.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не виждам какъв спорът. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз влизам в стила на това Народно събрание. (Шум и реплики от СДС.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Оставете я да говори.
РОСИЦА ТОТКОВА: Свършихте ли?
Добавката в предишния член е абсолютно необходима, тъй като господин министър Нейков Ви обясни, че освен трудово възнаграждение, има хора, които се осигуряват на осигурителен доход. Това е записано в чл. 41. Мисля, че спорът е излишен.
Но да се върнем към чл. 51, който разглеждаме сега. Когато говорим за придобивките, които получават хората по силата на този кодекс, приеман от нас в тези дни, мисля, че трябва да казваме всичко. В една година се раждат средно 64 хил. деца, от които 72 на сто са първи. Следователно за миналата година тези 72 на сто са равни на 46 100 деца. За тези родители, за тези майки на 46 хил. деца в нашата страна всъщност се повишава размерът на отпуска, който те получават. По сега действащото законодателство този размер е 120 дни.
Това, което предлага комисията и което беше прието от всички колеги без да има против, е повишаване на размера на отпуска. И аз искам всички да чуят това. Тук не става въпрос за отнемане на права. Не става въпрос за отнемане на придобивки. Напротив, става въпрос за нещо, което е по-добро, по-прогресивно. И аз мисля, че ние трябва да оценим по достойнство и това, което направи комисията, за да намери компромис, за да намери възможност повече родители, повече майки да имат възможността по-дълго време да гледат своите деца. Мисля, че това заслужава поздравление, ако някой го разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? - За реплика думата има господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Госпожи и господа народни представители, в духа на това, което каза госпожа Тоткова и разсъждавайки по начина, по който тя го направи тук пред вас, бих искал да ви предложа, след като нещо, което е добро и го правим по-добро, да помислим как да го направим най-добро. А най-доброто безспорно е, ако се вслушаме в предложението на господин Руси Статков. (Реплики от СДС.) Ако сравняваме кое е най-добро за тези, които биха желали да имат деца, тези, които биха желали българската нация не да се стопява постоянно, а да се увеличава, най-доброто е да помислим по какъв начин да стимулираме раждаемостта. Това не е да увеличим с 10 дни сегашното положение и да го направим по-добро, както каза госпожа Тоткова, а да го увеличим колкото се може повече, за да стане най-добро. Затова нека да разсъждаваме в този дух и в тази логика, която тя предложи и която аз напълно подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки?
За реплика на госпожа Тоткова - народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Госпожо Тоткова, Вие сте жена, тук има и други жени. Трябва ясно, когато ставате от тази трибуна, да си давате сметка за следното. И разбира се, и бащи, и родители.
Вие поехте ангажимент да направите комплексни мерки като управление, като мнозинство и правителство, в които да се почувства друга обстановка за майките, за семействата и за децата. Вие обаче, госпожо Тоткова, също сте говорили от тази трибуна, че още от тази година ще задейства друга система за детски добавки. Нея я няма. Отново за следващия бюджет са ни предложени добавки, които са мизерни, които са унизителни. Сега, когато става дума с този закон да направим нещо, защото с една година вие отлагате другото, Вие ставате и обосновавате, че това било достатъчно. Вие защитавате и обосновавате, че това било радикална мярка. Извинявайте, не Ви разбирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, че има и още по-добро, има и най-добро решение. Но това най-добро решение може да бъде постигнато с много по-висока осигурителна вноска. Нали говорим за доходи, нали говорим за някаква възможност да се съчетават доходите с осигурителните вноски? Че ние можем да направим осигурителната вноска 100%. И тогава може цял живот майките да си гледат децата!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Така е.
РОСИЦА ТОТКОВА: Така е, така е, разбира се. Щом Вие го казвате, значи е така. Просто когато говорим на тази тема, ние трябва винаги да свързваме това, което се получава в осигурителния фонд, с това, което се разпределя. И аз съм съгласна, че Вие правите критики. Съгласна съм с тях. И ги приемам, защото една опозиция какво друго да прави, освен да критикува? Но добре е, когато има положителни неща, вие да ги отчитате. А за другите си критикувайте. И в това няма нищо лошо.
Аз се възмущавам срещу това, че дори и добрите неща, които са постигнати, Вие ги отричате. И просто не мога да разбера Вашата логика. Борете се за повече, но приемете това, което е постигнато като по-добър резултат. Защото то е постигнато в резултат на дълги обсъждания, на дълги дискусии с участието на всички колеги. Защото не може един народен представител да има едно поведение в комисията и съвсем друго поведение в Народното събрание! За мен това е недопустимо. Аз каквото поведение имам в комисията, такова поведение имам и тук. И не се притеснявам от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? Няма.
Най-напред гласуваме най-отдалеченото предложение - то е на господин Руси Статков. Срокът да бъде от 6 месеца плюс 45 дни преди раждане.
Моля, гласувайте за ал. 1 на чл. 51.
Гласували 158 народни представители: за 46, против 98, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на госпожа Емилия Масларова - срокът да бъде 150 дни. Числото 135 да се замени със 150.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 56, против 79, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Христо Иванов е прието. Няма да го гласуваме.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 51 така, както е предложено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 110, против 34, въздържали се 6.
Член 51 е приет.
Минаваме към чл. 52.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 52 със заглавие: "Обезщетение при смърт или при заболяване на майката".
Предложение на народния представител Светлана Бончева.
Предложението е възприето от комисията.
И предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 52:
"Обезщетение при смърт или при заболяване на майката
Чл. 52. При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл. 163 от Кодекса на труда, се изплаща паричното обезщетение по чл. 50."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? няма.
Моля, гласувайте чл. 52 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 53 със заглавие: "Обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването".
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Светлана Бончева и Христо Иванов.
Предложението е възприето от комисията.
Комисията по труда и социалната политика предлага текстът на чл. 53 да се измени както следва:
"Обезщетение при бременност и раждане
при прекратяване на осигуряването
Чл. 53. По прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 51."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля, гласувайте чл. 53 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 133, против 6, въздържали се 2.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 54 със заглавие: "Обезщетение при отглеждане на малко дете".
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Светлана Бончева и Христо Иванов.
Предложението е възприето от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 54:
"Обезщетение при отглеждане на малко дете
Чл. 54. (1) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.
(2) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда.
(3) Изплащането на паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се прекратява при смърт, при даване на осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Права беше госпожа Тоткова - ние трябва да сме последователни - каквито в комисията, такива и тук. И аз мисля, че към това се придържам.
По конкретния текст. Предложил съм нещо, което не е моя приумица.
Благодаря на госпожа Светлана Дянкова за това, че даде възможност по два закона, като председател на комисията, ние да поканим и социалните партньори, и други обществени организации, и въобще, така нареченото гражданско общество.
Една част от предложенията, които възприехме в комисията, в това число и аз възприех, са на тези организации - на синдикатите. Една голяма част от предложенията бяха на КНСБ и на "Подкрепа". Тоест, аз не изразявах само лично мнение, а на КНСБ и на "Подкрепа".
В случая също така става дума за такова предложение - това е на АДС, което съм възприел като свое. Защото ние действително трябва да се опираме на много широко мнение. А по-представително мнение от това на КНСБ, на "Подкрепа", на тези организации, които представляват гражданското общество като различни сдружения, аз не виждам в момента.
Затова разбирам реакциите на някои от колегите, които не са запознати. Може би това, че става човек от опозицията, говори, може би, да кажем, в отделни случаи и по-сурово, но ми се иска тревогата да достигне до съзнанието на всеки един. Нали? Извинявам се, ако някой се чувства лично засегнат от такъв тон, но не искам да пропуснем момента и след това да кажем: ама защо го направихме?
В случая става дума за самотните майки. Иска ни се, не иска ни се, такива има и те са значителен дял. Точната цифра в момента не мога да цитирам, но става дума за значителен дял от майките. Това е тенденция и в Европа, и в света.
Аз лично смятам, че децата растат най-добре в семейство. Но тази реалност я има, по различни причини.
И тъй като говорим отново за това, че става дума за заместващ доход, моето предложение е да подпомогнем тези самотни майки със законодателно решение за размера на тяхното обезщетение, да бъде по-висок. В случая съм предложил 90 на сто от средната работна заплата за страната.
Отново, ако говорим за средната работна заплата, вие знаете каква е - около 190 000 лв. Това означава 170 000 лв. Една жена сама отглежда детето си с толкова пари. Дайте да говорим и в съвсем конкретен план какво може да купи с тези пари - храна, облекло на това дете, да поддържа себе си.
Извинявам се, просто трябва да отчитаме тези неща. И, разберете, всеки един лев, всеки 10 лв., всеки 20 лв. са възможност за поемане на въздух, за отглеждането на децата.
Какво сега? Да укорим тези хора? Да не им помогнем, да не им протегнем ръка ли? И в досега съществуващия указ има специално внимание към тази група майки.
Така че, мисля, не е късно, независимо от гласуването преди това, поне за този текст да изразите подкрепа. И най-настоятелно ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, става дума отново за редакционна бележка. В ал. 3 се казва "Изплащането на паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се прекратява при смърт, при даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка". Анализът на текстовете показва, че става дума за смърт на детето. Но би било добре това да се каже. Защото в първия момент човек се пита, всъщност за чия смърт става дума, за смъртта на майката или на детето? (Неразбираема реплика от мнозинството.)
Моля? Именно, анализът показа, че не става дума за смърт на майката. Но защо трябва по пътя на анализа да стигаме до този извод? По-добре е да се каже направо: "се прекратява при смърт на детето, при даването му за осиновяване и т.н.". Така текстът е по-ясен, чист.
Аз не внасям промени по същество. Става дума за ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Вълканов, обаче навсякъде, където става въпрос за смърт на майката, става въпрос и за осиновителя. Значи смърт на майката и в скоби - осиновителя.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Тук става дума при смърт на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така ли се разбира? Да.
Госпожа Дянкова, имате ли нещо против?
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Това е така, благодаря на господин Вълканов за тази корекция, която ни представя. Тя е съдържателна, смислена.
Но бих искала да кажа няколко думи и за предложението на господин Руси Статков, тъй като съм много обезпокоена, че тук някак си се развива една дискусия, която много пъти е правена в комисията. И като че ли се преследва един изключително популистичен момент.
Все пак припомням на господин Статков, че става дума за осигурителен закон. Този закон не може да направи разликата между майките и между техния осигурителен принос. Точно този закон! Майката дали е самотна, дали е осиновила дете, дали е родила дете - едно или две, тя по този закон е в субекта на осигурено лице.
Има Семеен кодекс, има Закон за социално подпомагане, в които се урежда този статут на хора, които са изпаднали в риска "бедност". Там държавата ги подпомага.
Но искам да припомня, когато се изказваме от тази трибуна, да става дума за това, че това е осигурителен закон. И тук правим осигуряване за определени рискове, а не за всичко - по принцип за това, че майката е самотна. Няма разлика между майките, когато става дума за тяхното осигуряване.
И аз не бих искала точно така тук да се разграничават тези майки. И не бих искала да се говори за това, че се ощетяват тези майки. Защото не е така. Просто не е така. Опитваме се да направим наистина нещо по-добро за майките и за семейството. Но все пак става дума за осигуряване.
Не става дума за унищожаване на нацията, господин Статков. И аз Ви моля да се въздържате от такива определения. Защото и досега имаше Указ за насърчаване на раждаемостта, но демографската криза продължава. Всъщност е в сила от 70-те години, когато действаше този указ. И с този указ не се раждаха повече деца. И майките нямаха повече права по този указ.
С този Кодекс за социално осигуряване ние се опитваме да оценим, да възпроизведем това, което е реалистично в момента. Това е реалността. И не само в България, просто семействата в Европа се ориентират към еднодетния модел. Даже вече и две деца не се раждат в семейството. И колкото и да не ни харесва, това е реалността. И каквито и закони да направим, други са мотивациите на българите, за да си позволят да имат или да нямат дете. А ние сме длъжни да осигурим онези рискове, които следват от това, че има дете в семейството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Изключително съм разтревожен от това, което каза госпожа председателката на Комисията по труда и социалната политика. Да, именно защото това е осигурителен закон. Ами та целта на осигурителния закон е да се замени доход, да се даде доход.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Откъде?
РУСИ СТАТКОВ: Откъде, уважаеми дами и господа отдясно, има.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Има ли?
РУСИ СТАТКОВ: Има, разбира се. Това първо.
Второ. Вие нима забравихте, госпожо Дянкова, че указът отдавна не действа с някаква, въобще, бих казал сила. Тези пари са нищожни. Нали вие обещавахте, че вече от 2 години ще бъде променен и ще има други добавки? Няма ги и се отлагат още една година.
Трето. Не правя разлика между майките и затова предлагах като цяло 6 месеца, както бяха предложили "Подкрепа", синдикатите. Това не е измислица, това е оценка на много хора, това е необходимост. Разбира се, тук в случая от гледна точка именно на това, че се осигурява доход, се търси по-добро решение и пак на базата на една реалност, която е българска и европейска.
Що се касае до желанието на българите да имат деца, питайте ги. Проблемът е преди всичко материалните условия - липсата на средства, на работа. И според мен действително нещата са страшни, действително нацията се унищожава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Дуплика желаете ли? Не.
Господин министре, Вие искахте думата. Отказвате се.
Други бележки?
Господин Нешев, заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Госпожо Дянкова, Вие зададохте въпрос "Откъде?". Има един термин, който се нарича "брутен вътрешен продукт". Проверете колко е бил в България през 1999 г., колко се залага в проектобюджета за 2000 г. и ще разберете защо няма пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението на господин Руси Статков към ал. 1 накрая да се добави изречението: "За самотните майки паричните обезщетения са в размер на 90% от средната работна заплата за страната."
Гласували 139 народни представители: за 52, против 77, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 54 с добавката в ал. 3 - след "смърт" да се добави "на детето".
Гласували 111 народни представители: за 89, против 5, въздържали се 17.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 55 е със заглавие "Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете".
Предложение от народния представител Христо Иванов, което е подкрепено от комисията, и предложение от народния представител Емилия Масларова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текстът на чл. 55 да се измени, както следва:
"Обезщетение при неизползване на допълнителния
платен отпуск за отглеждане на малко дете
Чл. 55. (1) В случаите, когато не се ползва допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката (осиновителката) се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, ако е осигурена за всички осигурени социални рискове, включително и без трудова злополука и професионална болест.
(2) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето са предоставени на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено като работещо по трудово или служебно правоотношение, или за своя сметка за всички осигурени социални рискове.
(3) Обезщетението по ал. 1 и ал. 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 55 така, както е предложено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 10.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава пета - Осигуряване за трудова злополука и професионална болест".
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава пета.
"Трудова злополука" е заглавието на чл. 56.
Предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя, а той е:
"Чл. 56. (1) За трудова злополука се счита всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
(2) Счита се също за трудова злополука злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Навлизаме в една особена сфера от закона - трудови злополуки, осигуряване и обезщетяване. Естествено, че е изключително важно още в първия чл. 56, ал. 1 ние да се постараем да формулираме възможно най-точно, така че да няма възможности за отклоняване от проблема трудова злополука, възможно най-точно да формулираме трудовата злополука. И нашето предложение, което е направено, е в тази насока. Предложението ни е за чл. 56, ал. 1, точно за формулировката на термина "трудова злополука". Тази формулировка не е измислена от нас, ние не сме импровизирали. Тази формулировка е наложена в теорията. Тя специално е анализирана, обсъждана. Тази формулировка е в учебниците, в това число и в труда на проф. Мръчков - един изключителен специалист в тази проблематика. Тази формулировка е много по-подробна, обхващаща всички възможни елементи на определението "трудова злополука", и за мен е непонятно защо бягаме от една наложена в теорията формулировка, защо бягаме от едно определение, което е много по-точно, много по-подробно, обхващащо всички варианти на темата "Трудова злополука", която ще ни помогне след това да не изпадаме в ситуации на тълкувания.
Така че аз ви призовавам да подкрепим тази промяна, това предложение, което се прави от нас и да помогнем за в бъдеще на едни по-точни определения и формулировки от този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДВ: Има ли коментари по въпроса? Няма.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Искам само да кажа това, че всъщност двете формулировки на ал. 1 са наистина точни. Ще бъда съвсем откровена - вече не си спомням какви са били мотивите, за да се отхвърли Вашето предложение, но не смятам, че би било станало голяма грешка, ако се възприеме това предложение, защото то е по-подробното и по-изчерпателното предложение. Говоря за Вашето, така че нека колегите преценят кое от двете предложения ще приемат. И двете предложения са съдържателно верни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, имам пак редакционна поправка. Защо използвате тази формула "за трудова злополука се счита", вместо една много по-проста, която е в чл. 57, когато става дума за професионалната болест? Трябва да се каже: "трудова злополука е", вместо това - "за трудова злополука се счита". "Се счита" е русизъм.
И, второто, това е по-точно: "Трудова злополука е всяко"... и т.н.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Нали се придържате към това какво казва проф. Мръчков?!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Оставете това какво е казал Мръчков. Аз ви казвам какво би трябвало да се направи с оглед на вече усвоени такива формули. Професор Мръчков поставя друг въпрос - за обема на определението, а аз казвам какво трябва да бъде в случая използваното сказуемо. Не, "се счита", а "е", "трудова злополука е".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, какво?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: "Е всяко внезапно увреждане на здравето" и т.н. И вече можем да останем при това определение или при определението на проф. Мръчков. Аз лично приемем, да кажем, за по-прецизно определението на проф. Мръчков, но при всички случаи тази поправка е редакционна и, според мен, съвършено необходима.
И в ал. 2 не "счита се", а "смята се". Да избегнем от този русизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожа Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз не мога да се съглася да приемем сега новата формулировка, защото имам две съществени възражения.
Първо, това се отнася до израза "увреждане на здравословното състояние". Аз не съм лекар. Тук лекарите може би ще се произнесат, но логиката означава, че увреждане на здравословното състояние може да бъде не само травматично увреждане, което е задължителното при изискване за трудова злополука.
И другото, което вече съм убедена, че разбирам добре, това е за последната част от определението - да е станало това увреждане или травматично увреждане, или каквото и да е увреждане, при ненормални за дадената професия условия. Условията са условия на работното място. Те не се условия на професията. Условията, при които работи човек, са условия на работното му място, защото за една и съща професия в различни видове производство, условията са различни.
Аз ще ви посоча един пример - например, един заварчик. Той има характерни за неговата професия вредни фактори. Ако той работи в едно предприятие, което е от леката промишленост и няма допълнително утежняване, неговите условия на работното място ще бъдат едни. Но, ако той работи в едно предприятие, примерно, в химическата промишленост, тогава освен собствените условия на професията, той ще бъде подложен на факторите на работната среда, в която е поставен да работи. И затова мисля, че това, което възприе комисията като предложение за определение на трудова злополука, е достатъчно ясно и категорично и то включва всички аспекти на трудовите злополуки.
И последното, което искам да кажа, е, че в предложението на колегите е изпуснато "в интерес на предприятието", което е много важно, тъй като има такива случаи, в които се получават увреждания, когато работникът извършва нещо в интерес на предприятието и смятам, че задължително това трябва да бъде включено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Господин председател, разбира се, че може би спорът става малко теоретичен, но по повод предложението на господин Вълканов за това, че "трудова злополука е". Значи, трудовата злополука е правен институт. Значи, трябва да има процес, да протече един процес, при който да се стигне до извода: "е" или "не е трудова злополука", т.е. това не става автоматично от самия факт, физически, на настъпването, тя не става трудова злополука. От тази гледна точка вносителят, подчертавайки този процес, използваше израза "счита се". Но, пак казвам, може би е прекалено теоретичен разговорът.
Тук, наистина, господин Димитров, бих обърнал внимание, бих подкрепил госпожа Тоткова, че "ненормални за дадената професия" - наистина, не става дума за професия, а става дума за условия. Може би на учител - една професия, която по принцип е доста, бих казал, с нормални условия, може работното място на този учител да бъде такова, че да създаде условията за злополука, така че "професия" не е точният, според мен, термин тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Няма.
Най-напред ще гласуваме най-отдалеченото предложение за изменение на съдържанието на ал. 1, предложено от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков.
Моля да гласувате тяхното предложение за съдържанието на ал. 1.
Гласували 149 народни представители: за 53, против 88, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Второто предложение е свързано с подобряване на българския език, направено от народния представител Велко Вълканов. Предлага се - ще прочета, господин Вълканов, за да видим дали съм точен:
В ал. 1: "Трудова злополука е всяко внезапно увреждане". Това е първото.
В ал. 2: "Трудова злополука е също злополуката, станала" и т.н. По този начин се избягва "счита се" или "смята се".
Моля да гласувате това предложение, което е редакционно, но съществено.
Гласували 124 народни представители: за 88, против 31, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 56 с направените редакционни изменения. Текстът е на вносителя с направените редакционни изменения на господин Вълканов, заедно със заглавието на главата и заглавието на чл. 56.
Гласували 139 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на глава пета и чл. 56 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 57 със заглавие "Професионална болест".
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 57. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
              (2) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения.
              (3) Към професионална болест се отнася и нейното усложнение и късните й последици."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Масларова, желаете ли да обосновете своето предложение? Заповадяйте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз мисля, че предложението, което правя, в по-голяма степен е свързано с изясняване на някои обстоятелства и възможности, които биха могли да се появят и които в този текст малко или много не се изясняват.
Искам първо да прочета това, което предлагам, за да се чуе от всички колеги.
"За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения...". Предложението е: "или е в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за професията условия". След това текстът си продължава, както е предложен от вносителя.
Преди малко госпожа Тоткова каза кой при какви условия и как работи и какво може да се случи. Именно в тази връзка аз смятам, че е по-коректно, че може да има резултат от работа при извънредни обстоятелства или ненормални за професията условия. Това също би могло да бъде трудова злополука. Извинявайте, когато сте на работното си място и се случи някаква авария и вие сте в тази необичайна ситуация и пострадате, това няма ли да бъде по някакъв начин гарантирано със законодателната инициатива, която ние в момента предлагаме?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Ако бяхме приели ал. 1 във Вашата редакция, сега щеше да е нормално.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Добре, Вие можете да се изкажете, аз не Ви прекъсвам. Мисля, че така е по-коректно и затова обяснявам на колегите каква е мисълта на това, което съм предложила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желание някой за реплика? Няма.
Моля да гласувате предложението на госпожа Масларова след думата "осигурени" в ал. 2 на чл. 57 да се добави "или е в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за професията условия".
Гласували 129 народни представители: за 45, против 77, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 57, както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 20.
Член 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 58 е със заглавие "Деклариране на трудова злополука".
Предложение от народните представители Росица Тоткова и Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 58:
"Чл. 58. (1) Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
              (2) Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в 6-месечен срок от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
              (3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Предложението е прието.
Моля да гласувате чл. 58, предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 59 е със заглавие "Разследване на трудова злополука".
Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков за корекция на заглавието, което не е подкрепено от комисията. Предложението е да отпадне думата "разследване" и да се замени с една от думите "анкетиране", "проучване" или "преценка".
Предложение от народните представители Росица Тоткова и Ваньо Цонов за корекция на ал. 1 на чл. 59, което е оттеглено.
Второ предложение от същите народни представители за корекция на ал. 1 и на ал. 4, също така корекция на ал. 6, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 59:


"Разследване на трудова злополука
Чл. 59. (1) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
             (2) Териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.
             (3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за професионалния характер на злополуката и увреждането.
 (4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. работник или служител от същата професия, или
2. член на семейството или възходящ или низкохящ сродник, или
3. представител на синдикалната организация, в която членува;
4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
 (5) Правата по ал. 4 имат наследниците на пострадалия при смъртна злополука и при случаи, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.
 (6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Най-напред по предложението на госпожа Масларова, господин Димитров и господин Руси Статков. Не можем да гласуваме това предложение, трябва да кажете коя от тези три думи предлагате.
И, второ, ако предлагате да се замени думата "разследване" с друга дума, трябва да предложите да се замени и в текста, тъй като тя се употребява многократно в текста на чл. 59.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Приемам Вашата забележка, господин председател. Ние с моите колеги продължаваме да настояваме думата разследване да отпадне. Когато по-надолу коментираме точките и параграфите на този член, сами разбирате, че териториалните поделения не могат да имат функция да разследват. Те могат да направят едно проучване, те могат да анализират, но съдебните органи и съответните инстанции в страната са тези, които правят следствени действия и констатират съответните нарушения.
Така че ние сме написали няколко думи, за да можем с колегите в комисията заедно да решим, но имам чувството, че каквото и да предложим, те просто го отхвърлят веднага, интуитивно. Аз бих предпочела някой друг да го предложи, само и само да стане по-добро.
Предлагам в случая да се употреби думата "проучване" за трудовата злополука, след което вече съответните институции, които са с право да правят тези следствени действия, да разследват и да наложат санкцията. В залата има юристи, нека да кажат могат ли териториалните поделения на Националния осигурителен институт да разследват всяка смърт. Те проучват, те правят преценка или правят анкета, но те не могат да разследват. Това е за прецизиране на текста, не е съществена промяна на чл. 59.
Така че аз предлагам думата да бъде "проучване", а думата разследване да отпадне в целия текст на чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател! Искам да обърна внимание, че този израз "разследване на трудовата злополука" вече е приет от парламента в Закона за безопасни и здравословни условия на труд, в Кодекса на труда. Още повече, че в случая не става дума за правния институт следствие, той извършва определени процесуални действия, но той не е собственик на думата разследване и не може да се приеме, че единствено следствените органи правят разследване. Защото ако е така, ако ми позволите да се пошегувам, знаете, че "брак" означава нещо сбъркано, нещо неправилно, което означава, че всички, които сме се оженили, нещо сме сбъркали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков навсякъде в заглавието и в текста на чл. 59 "разследване" да се замени с "проучване".
Гласували 128 народни представители: за 36, против 83, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 59 заедно със заглавието, така както се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 13.
Член 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 60 със заглавие "Досие" няма постъпили предложения. Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя.

"Досие

Чл. 60. (1) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие, което съдържа:
1. декларацията за злополука;
2. справка за получаваното брутно трудово възнаграждение;
3. копия от болничните листове;
4. протокол от разследването, когато такова е извършено;
5. документи, свързани с медицински и други разходи;
6. разпореждането за приемане или неприемане на злополуката за трудова;
7. решението за признаване или за непризнаване на професионалната болест, издадена от експертна комисия по професионални болести;
8. други документи, свързани със злополуката или заболяването.
(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.
 (3) Досиетата се съхраняват пет години след прекратяване на осигуряването в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, след което се предават за съхраняване в Държавния архив."
По чл. 61 няма постъпили предложения. Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя:

"Квалифициране на злополуката за трудова

Чл. 61. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) Разпореждането се изпраща в 7-дневен срок от издаването на осигурения и на осигурителя.
 (3) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117."
По чл. 62 няма постъпили предложения. Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя:

"Сигнализиране за професионална болест

Чл. 62. Практикуващите лекари и стоматолози при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт."
По чл. 63 няма постъпили предложения. Комисията по труда и социалната политика подкрепя текста на вносителя:

"Изготвяне на документи за професионална болест

Чл. 63. (1) За всяко известие по чл. 62 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им."
По чл. 64 няма постъпили предложения. Комисията е подкрепила текста на вносителя:
"Ред за съобщаване, регистриране и обжалване
на професионални болести

Чл. 64. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по членове от 60 до 64 включително?
Господин Руси Статков има думата.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! При прочита за пореден път на проекта за Кодекс конкретно в чл. 60, ал. 1, т. 8 е записано: "в документи, свързани със злополуката или заболяването". Смятам, че тази точка трябва да отпадне. Защо? Защото тук е възприет един подход на изброяване и този подход трябва да е изчерпателен. Какво означава "други"? Означава всичко, което му дойде на акъла на някого.
Тук е господин Лучников. Аз смятам, че това е въпрос на законодателна техника - или ще имаме пълно изброяване, или нещо друго трябва да бъде посочено, най-малкото, че трябва да има нормативен документ, който да определи, ако ние не можем да го определим.
Затова предлагам тази точка да отпадне.
Освен това в чл. 62 е записано: "Практикуващите лекари и стоматолози при съмнение за професионална болест изпращат..." информация. Аз смятам, че "съмнение" е много неопределено. По-скоро ми се струва, господин министър, като вносител, че тук става дума или би трябвало да става дума вече за професионална болест, защото "съмнение" е нещо неопределено.
Колеги, става дума за това, че той може да има съмнение за много неща и си върви една информация, но кому служи тя?
Използвам случая, тъй като нямах Кодекса на труда пред мен, когато обсъждахме един от въпросите, да прочета един от членовете, за да е ясно, че действително се влошава положението на майките като цяло.
С това, което приехте, уважаеми дами и господа, се отменя чл. 163. А този член гласи:
"Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120 календарни дни, при второ - на 150, при трето - 180."
Осредненото, което вие приехте, е 130 дни. Това наистина е влошаване на положението.
И отново се връщам към тези предложения, които направих. Тук моля юристите да вземат отношение, но нека да правим по-добри законопроекти в това отношение и в правно - да не си противоречим с други разпоредби и неща, които сме приели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на т. 8 от ал. 1 на чл. 60.
Гласували 119 народни представители: за 43, против 71, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте членове от 60 до 64 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 17.
Членове от 60 до 64 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 65 е със заглавие "Размери на осигурителните вноски във фонд "Трудова злополука и професионална болест".
Има предложение от народните представители Росица Тоткова и Ваньо Цонов за корекция на ал. 4, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от госпожа Тоткова за нова редакция на ал. 3, което също е подкрепено от комисията, и за отпадане на ал. 5, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика за чл. 65:
"Чл. 65. (1) Размерите на осигурителните вноски, които внасят осигурителите, се определят в процент от месечния осигурителен доход на осигурените на базата на актюерските разчети.
(2) Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване се определя размерът на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест, както и горната и долната граница, в рамките на която тя може да се променя.
(3) Размерът на осигурителната вноска може да се увеличава или да се намалява от Националния осигурителен институт по методика и ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) Размерът на осигурителните вноски по ал. 3 се определя ежегодно на базата на основната дейност на предприятието, честотата и тежестта на трудовите злополуки и професионалните болести, броя и тежестта на нарушенията по повод осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изпълнението на инвестиционни програми и организацията на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и в зависимост от степента на професионалния риск."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 65 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Член 65 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Член 66 е със заглавие "Превенция на трудовата злополука и професионалната болест".
Освен предложение за промяна на заглавието на члена няма други предложения.
Но аз припомням, че вчера по повод на чл. 24 беше възприето предложението на госпожа Масларова, господин Димитър Димитров и господин Руси Статков. Там вече заменихме думата "превенция" с думата "предотвратяване".
Така че оттук нататък или трябва сега вече да подкрепим това, което сме гласували в чл. 24, за да уеднаквим терминологията и навсякъде да се работи с "предотвратяване", или ако това се отхвърли, да се върнем към думата "превенция". Но това ще се реши с гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При гласуван вече член не можем да се върнем.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Така че, предлагам да възприемете предложението на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков и да се замени думата "превенция" с думите "мероприятия за предотвратяване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От десетте точки става ясно - господин министърът е прав - че тук се говори за мероприятия за предотвратяване.
Така че най-точно може би ще бъде заглавието "Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест", така, както е в първия абзац на чл. 66.
Нека да гласуваме най-напред само заглавието, а след това ще докладвате и самия член.
Моля, гласувайте предложението за промяна на заглавието, където думата "превенция" да стане "мероприятия за предотвратяване" и продължава текстът, както е в оригинал - "... на трудовата злополука и професионалната болест".
Гласували 119 народни представители: за 83, против 25, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Няма предложение по текста на вносителя, но аз бих предложила където се срещне думата "превенция" тя да бъде заменена с "мероприятие за предотвратяване" стига това да не наруши...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дянкова, не с "мероприятие за предотвратяване", защото невинаги е необходимо. Ето в т. 10 ще бъде само "предотвратяване" без "мероприятие". Ще преценяваме във всеки конкретен случай.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Ще докладвам текста на вносителя за чл. 66:
"Чл. 66. Фонд "Трудова злополука и професионална болест" финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд чрез:
1. оказване на осигурителите на помощ, консултации и съдействие за създаване и реализиране на ефективна система за управление на безопасността и здравето при работа;
2. разработване и участие в разработването на национални отраслови програми (стратегии) в областта на безопасността и здравето при работа;
3. провеждане на обучение и повишаване квалификацията на работещите по въпросите на безопасността и здравето при работа;
4. осъществяване и възлагане на научни изследвания в областта на безопасността и здравето при работа;
5. проверка на състоянието на безопасността и здравето при работа;
6. разследване самостоятелно или с другите компетентни органи на трудови злополуки и професионални болести;
7. провеждане на кампанийна дейност, предоставяне на информация на обществото по проблемите на безопасността и здравето при работа;
8. разработване и участие в разработването на нормативни актове по безопасност и здраве при работа;
9. изучаване и разпространяване на положителния опит в създаването на безопасни условия на труд;
10. извършване на други дейности по предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 66 така, както е предложен от вносителя, с корекцията в т. 10 вместо "превенция" да бъде "предотвратяване" и с новоприетото вече от нас заглавие.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Член 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 67 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Руси Статков, което разбрах, че е оттеглено.
Предложение на народните представители Росица Тоткова и Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Пламен Славов. Това предложение вчера вече сме го гласували. То е отишло в чл. 5.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика - чл. 67 се изменя, както следва:
"Задължения на осигурителя
Чл. 67. Осигурителят е длъжен:
1. да уведомява в 30-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за:
а) изменения в технологията или характера на работа на предприятието;
б) ликвидация на предприятието;
2. да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;
3. ежегодно да представя в териториалното поделение на Националния осигурителен институт информация за:
а) броя на работещите в предприятието;
б) размера на изплатените средства за работна заплата;
в) броя на разпределението на трудовите злополуки и професионалните болести за изминалата календарна година;
г) сумата на изплатените за трудови злополуки и професионални болести парични обезщетения;
4. в срок от 7 дни от получаване на разпореждането по чл. 61, ал. 2 да изпрати на териториалната администрация на Инспекцията по труда копие от декларацията за приета трудова злополука;
5. ежегодно да представя на териториалната администрация на Инспекцията по труда информация по т. 3, букви "а" и "в"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 67 така, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Член 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 68 има предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 68 да се измени, както следва:
"Задължения на осигуреното лице
Чл. 68. Осигуреното лице е длъжно:
1. да познава и да изпълнява изискванията на нормативните актове за безопасност на труда и опазване на здравето при работа, както и правилата за вътрешния трудов ред на предприятието;
2. да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте чл. 68 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Член 68 е приет.
Това е частта от този закон, която ни беше представена от комисията. Приключихме с нея.

Продължаваме с втора точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Има думата господин Николов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, стигнахме до чл. 104.
"Чл. 104. (1) Фондовата борса оповестява датата на въвеждането, вида, броя, номиналната единична цена и обща стойност на ценните книжа.
(2) Фондовата борса разпространява в началото на работния ден по подходящ начин информация за изтъргуваните обеми, минималната и максималната цена, средно претеглената цена, съответно и цената при затваряне на предходния работен ден. При непрекъсната търговия борсата разпространява най-малко в края на всеки работен ден информацията по предходното изречение.
(3) Фондовата борса може да прилага специални правила за разпространение на информация при особено големи по обем сделки с ценни книжа, при сделки с неликвидни ценни книжа и при дългови ценни книжа."
Има предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 104 ал. 3 се изменя така:
"(3) Фондовата борса задължително прилага специални правила за разпространяване на информация при особено големи по обем сделки с ценни книжа, както и за предотвратяване сключването на кросови сделки."
Комисията не приема това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев за изменение на ал. 3.
Гласували 101 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 104 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 6.
Член 104 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 105 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено от вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 105. (1) Принципите и методите на търговия трябва да осигуряват на членовете на борсата и техните клиенти разни условия за участие в търговията.
(2) Плащанията по сделките, сключени на регулираните пазари, задължително се извършват по безкасов начин"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 105 така, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 9.
Член 105 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 106. Фондовата борса може да изисква от публичното дружество и от другите емитенти, чиито ценни книжа са приети на официалния пазар, предоставяне на информация, която смята за необходима за осъществяване на борсовата търговия или за защитата на инвеститорите.
Чл. 107. (1) Фондовата борса прекратява временно или окончателно търговията с приети на официалния пазар ценни книжа, ако това е необходимо за защита на инвеститорите и за стабилността на фондовия пазар, както и в други случаи, предвидени в нейния правилник.
(2) В случаите по ал. 1 фондовата борса незабавно уведомява комисията.
(3) Прекратяването на търговията за срок, по-дълъг от три работни дни, се допуска с разрешение на комисията."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за членове 106 и 107.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте членове 106 и 107 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 2.
Членове 106 и 107 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 108 има направено предложение на народния представител Венко Вълчев, което е прието по принцип от комисията.
Има направено предложение от народния представител Атанас Папаризов, което също е прието по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 108. (1) За извършване на срочни сделки с ценни книжа на публично дружество и други емитенти, чиито ценни книжа са приети за търговия, се изисква разрешение на комисията. Член 91 се прилага съответно.
(2) Срочни сделки с ценни книжа се извършват съгласно изискванията, предвидени в закона и борсовия правилник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 108 така, както е предложен от комисията.
Господин Николов призовава опозицията да гласува, но кворумът е задължение на мнозинството и квесторите да поканят депутатите от мнозинството в залата.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Член 108 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел III - Търговия на неофициалния пазар на ценни книжа".
По чл. 109 има предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Всеки инвестиционен посредник може да сключва сделки на извънборсовия пазар на ценни книжа, ако е регистриран съобразно правилника за търговия на лицето по чл. 44, ал. 2."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Котировки на ценни книжа по смисъла на този закон са предложения за покупка и продажба на ценни книжа, които съдържат най-малко цена и количество на ценните книжа.".
Комисията не приема това предложение.
Предложение на народния представител Панайот Ляков, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - прието по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Пламен Стоилов, също прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 109. (1) Всеки инвестиционен посредник може да сключва сделки на неофициалния пазар на ценни книжа, ако притежава необходимото техническо и програмно осигуряване, вътрешна организация и квалифициран персонал.
(2) Търговията посредством системата по чл. 44, ал. 4 може да се основава на аукционни методи, централизирани обвързващи котировки на ценни книжа и смесени методи на търговия с ценни книжа.
(3) Котировки на ценни книжа по смисъла на този закон са предложения едновременно за покупка и продажба на ценни книжа за сметка на инвестиционен посредник, извършвани при условията на чл. 4. Котировките съдържат най-малко цена и количество на ценните книжа.
(4) Инвестиционен посредник, който е приел поръчка за сключване на сделка с ценни книжа за сметка на клиент, може да встъпи в изпълнителната сделка само посредством системата по ал. 2. В този случай чл. 358, ал. 1, изречение второ от Търговския закон не се прилага.
(5) За неуредените случаи, включително и за публичността на информацията, се прилага съответно раздел втори, с изключение на чл. 102."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, подкрепям предложението на Венко Вълчев, чийто смисъл най-общо е в това всеки инвестиционен посредник по смисъла на закона да може да сключва сделки извън борсовия пазар на ценни книжа, в случай че той е регистриран по съответния, предвиден от закона ред.
Всякакво допълнително вкарване на други условия, както това е сторено и от вносителя, и прието от комисията, е доста безсмислено, защото инвестиционният посредник в крайна сметка, за да бъде инвестиционен посредник, трябва да има необходимото техническо и програмно осигуряване, вътрешна организация и квалифициран персонал. Иначе какъв е този инвестиционен посредник, който няма да има програмно осигуряване, няма да има технически персонал, няма да има вътрешна организация и ще е инвестиционен посредник? Значи той или е инвестиционен посредник и е регистриран по съответния ред и може да извършва тази дейност, или е доста безумно тук да въвеждаме отново тези критерии, от които всъщност трябва да се ръководи комисията при регистрирането на един инвестиционен посредник.
Така че аз предлагам да се приеме този текст на Венко Вълчев и в този вид да приемем по-нататък и целия член.
Нещо повече, само още един аргумент. Даже си спомням, че имаше възможност комисията да отнема лицензиране, ако съответното дружество няма квалификация. Имаше такъв текст, приет по-напред. Защо сега отново преповтаряме това? Тоест ние допускаме с този текст, че комисията може да регистрира инвестиционни посредници без програмно осигуряване, без квалифициран персонал, без вътрешна организация и няма да им разрешава да извършват тази дейност - сключване на сделки на неофициалния пазар. Или той е пълноценен инвестиционен посредник и трябва да извършва тази дейност, или не е такъв. Просто го е регистрирала по някакви други критерии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михаил Миков.
Вносителят на предложението господин Вълчев иска ли думата, за да може след това господин Цончев да вземе отношение? Искате ли думата, господин Вълчев? Заповядайте.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз благодаря на господин Миков за защитата на предложението. Всъщност много малко като допълнение мога да кажа към неговото изказване. Моята логика е била същата - че когато се създават ограничителните условия за формирането на неофициалния пазар, там доста ясно се казват изискванията от гледна точка на контрола, от гледна точка на сигурността на пазара, на интересите на инвеститорите - какви да бъдат те. И след като един инвестиционен посредник е покрил тези изисквания, а те включват гарантирането на съответно техническо оборудване, софтуер, квалифицирани кадри, не виждам защо трябва да има още една, да я нарека, спасителна лодка, която си поставя комисията - още веднъж да контролира, според мен вече на някаква субективна основа, доколко един инвестиционен посредник притежава потенциал, измерван с някакви други критерии, да работи с достатъчно висока степен на сигурност.
Така че аз поддържам своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Заповядайте, господин Цончев.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Миков и господин Вълчев! Същественото, което трябва да кажа по този въпрос, за да има такова изискване от вносителите, респективно от Икономическата комисия, е следното: когато ние даваме лиценз на един инвестиционен посредник, в никакъв случай и най-малко гледаме дали той има компютри. Във всички случаи ние гледаме дали има квалификация управителният орган на това дружество и едва след като бъде издаден лиценз, тогава започва процесът на набиране на необходимата техника, намирането на съответния офис и назначаването на квалифициран персонал.
Ето защо тази разпоредба е задължителна, тъй като ще взема лиценз в резултат на това, че съм квалифициран или моите съдружници са квалифицирани и сме в управителния съвет, след което бихме могли да открием такъв офис в един фургон и да се включим в съответната търговска система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Цончев.
Реплика на експерт не може да се прави.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев за изменение и допълнение на ал. 1 и ал. 3.
Гласували 111 народни представители: за 26, против 77, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел трети, така както е предложен от вносителя и чл. 109, така както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 3, въздържал се 1.
Заглавието на раздел трети и чл. 109 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава осма - Публично дружество".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Раздел първи - Общи положения". Също се подкрепя текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава осма и на раздел първи така, както са предложени от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава осма и на раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 110 има направено предложение на народния представител Найден Зеленогорски, прието от комисията.
Предложение на народния представител Благой Димитров - в чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3, след думите "чл. 25, ал. 1, т. 1" да се добавят думите "и т. 5".
2. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Акциите на дружеството по ал. 1 задължително се регистрират за търговия на регулираните пазари на ценни книжа в едномесечен срок след регистрацията на дружеството в комисията. Преди регистрацията на дружеството акциите не могат да се търгуват."
3. Създава се нова ал. 7:
"(7) Акциите на дружеството по ал. 1 не могат да се заменят срещу ценни книжа, издадени от други дружества по ал. 1 или от други емитенти, включително срещу държавни ценни книжа."
Досегашната ал. 7 става ал. 8.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Стефан Стоилов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 110, ал. 1 точки 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не приема това предложение.
Предложение на народния представител Венко Вълчев - ал. 6 се изменя така:
"(6) Акциите на дружеството по ал. 1 задължително подлежат на регистрация за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в двуседмичен срок след регистрирането им в комисията."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Венко Вълчев.
Предложение на народния представител Захари Холевич:
В чл. 110, ал. 6 след думите "по ал. 1" се добавят думите "задължително се регистрират за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в едномесечен срок след", а думите "не могат да се търгуват на регулирани пазари и на ценни книжа до" да отпаднат.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 11.  (1) Публично е акционерното дружество, което:
1. е издало акции при условията на първично публично предлагане, или;
2. има вписана в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 емисия от акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа.
(2) Публични са и дружествата по чл. 119, ал. 5, 6 и 7 и чл. 122, ал. 1.
 (3) Дружество по ал. 1, т. 1 става публично от вписване на съответното дружество или на увеличаването на неговия капитал в търговския регистър. То е длъжно в 7-дневен срок от вписването в търговския регистър да подаде документи за вписване в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3.
 (4) Дружество по ал. 1, т. 2 става публично от решението за регистриране на емисията акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа.
 (5) Комисията уведомява писмено дружеството по ал. 1 за вписването му в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 в 7-дневен срок.
 (6) Условията и редът за регистрация на публичните дружества се определят с наредба.
 (7) Дружеството по ал. 1 е задължено да заяви за вписване в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 всяка последваща емисия от акции в 7-дневен срок от вписване на увеличаването на капитала в търговския регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Велко Вълчев има думата.
ВЕЛКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, моля ви да вникнете в същността на моето предложение. То в никакъв случай не поставя под съмнение и не се опитва да промени същността на това, което са предложили вносителите в ал. 6. С ал. 6 вносителите се стремят да не допуснат едни акции да се появят на пазара преди тези книжа да бъдат регистрирани в комисията. Това е същността на предложението на вносителя.
В моето предложение няма промяна в това изискване на вносителя, но съм се опитал да кажа още нещо. Разбирам гледната точка на вносителя и тя е преди всичко на Комисията по ценните книжа - да не се допуснат проблемни книжа на пазара, да не се допуснат от гледна точка на контрола. Но на мен ми се иска освен това да се предотвратят нарушенията, да се стимулира и самият пазар. Затова предлагам след като тези книжа се допуснат, те задължително да излязат на пазара. Защото ние можем да изпаднем и в голямата част от случаите изпадаме в следното: дружествата да са публични, техните книжа да са регистрирани, но да не излизат на пазара. На пазара ние просто нямаме стока. Между другото това е основният проблем на нашия капиталов пазар - на пазара няма стока, няма ценни книжа. Тогава защо изобщо се регистрират тези ценни книжа? Защо изобщо се провъзгласяват едни публични дружества, когато те не излизат на пазара и не се реализират като публични?
Това е и моето предложение: тези книжа задължително да излязат на регулирания пазар. Това може да не бъде официалният пазар. Това може да бъде неофициалният пазар на борсата, където могат да излязат и по-нисък клас акции, на по-ниска цена, по-рискови. Има клиенти и за този тип книжа. Мисля, че от същата логика се е водил и колегата Холевич, който е направил своето предложение и ако се анализира точно какво предлага той да се запише и какво предлага да отпадне, мисля че и двамата сме разсъждавали в една и съща посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 21, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 89, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 82, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Захари Холевич.
Гласували 93 народни представители: за 7, против 10, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 110, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Член 110 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 111 има предложение от народния представител Найден Зеленогорски:
В чл. 111 ал. 4 да се измени така:
 "(4) Акциите, издадени от публично дружество по чл. 110, ал. 1, т. 3, отговарят на изискванията по предходната алинея и без да е вписана в устава на дружеството промяна в този смисъл."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Михаил Миков е в чл. 111 да отпадне ал. 2.
Предложението не се приема от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 111. (1) Правото на глас в общото събрание на публично дружество възниква с изплащането на емисионната стойност на акцията.
(2) Капиталът на дружеството не може да бъде намаляван чрез принудително обезсилване на акциите.
 (3) Акциите на дружеството по ал. 1 са безналични. Чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Михаил Миков има думата.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви! Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов, дами и господа народни представители! Позволил съм си да направя това предложение с единствената цел нашият закон да съответства на европейските директиви в тази насока. Нещо повече - те предписват националните законодателства в определени хипотези задължително да предписват обезсилване на акции и намаляване на капитал.
Тук става точно обратното. Аз не виждам какво основание е водило вносителите, когато те са приели, че капиталът не може да бъде намаляван. Или по-скоро искат ние да приемем капиталът на дружеството да не може да бъде намаляван чрез принудително обезсилване на акциите.
Ами, ако някой от акционерите не си е внесъл стойността на записаните акции? И няма друго никакво решение? То тогава може да се отиде към задължително обезсилване на тези акции, включително и намаляване на капитала, разбира се, до размерите, в които това няма да противоречи на други норми на Търговския закон.
Така че един такъв запис ще влезе в противоречие и с други действащи у нас закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Цончев - председател на Комисията по ценни книжа и фондови борси, има думата.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Действително това е така. Европейските разпоредби дават тази възможност. Това, което вносителят, респективно Комисията по икономическата политика не допуска, е именно намаляването на капитала чрез принудително обезсилване на акциите. Значи, в нашия Търговски закон има два вида обезсилване или намаляване на капитала. Едното е принудителното обезсилване на акции, другото е намаляването на номиналната стойност на акциите.
Аргументът, който Вие използвахте, господин Миков, е, че няма и не е възможно по принцип да има акционер, който да е записал акции и да не ги е платил. Това дружество не може да функционира, неговият капитал не може да бъде записан в Търговския регистър. Тоест, такива акционери няма. Всички акции, които се търгуват, могат да бъдат само с напълно изплатена емисионна стойност.
Ето защо, за да не се търси какъвто и да е повод или нездрави критерии за обезсилване на акциите на един или на друг, затова за публичните дружества този начин за намаляване на капитала не трябва да бъде допускан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цончев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Найден Зеленогорски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 2, против 44, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на ал. 2.
Гласували 97 народни представители: за 4, против 90, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 111 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 2.
Член 111 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 112 няма предложения.
Има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 112. (1) При увеличаване на капитала на публично дружество всеки акционер има право да придобие акции, които съответстват на неговия дял в капитала преди увеличението. Това право се погасява в срок, определен от общото събрание, но не по-малък от един месец от датата, посочена в съобщението по чл. 93, ал. 1 като начална дата на подписката. Член 194, ал. 2 от Търговския закон не се прилага.
(2) При увеличаване на капитала на публично дружество общото събрание може да вземе решение за издаване на права. Всеки акционер може да придобие толкова права, колкото акции притежава в капитала преди увеличението. В решението за увеличаване на капитала се посочват и:
1. началният и крайният срок за получаване на правата;
2. броят права, срещу които може да бъде придобита една акция от новата емисия, както и стойността на акцията, когато се записва срещу права;
3. началният и крайният срок за прехвърляне на правата;
4. началният и крайният срок за записване на акции от новата емисия от притежателя на правата;
5. други необходими данни за емисиите от права и акции.
(3) Срокът по ал. 2, т. 1 не може да бъде по-кратък от 30 дни, а срокът по т. 3 - не по-кратък от 30 дни от датата, посочена като краен срок за получаване на правата.
(4) При издаване на варанти и конвертируеми облигации всеки акционер има право в определен от общото събрание срок да придобие толкова от тях, колкото е съответният му дял в капитала преди увеличаването.
(5) Ако не е издаден проспект за акции на публично дружество, които се предлагат за записване само на негови акционери и/или лица, които работят по трудов договор, предложението за решение за увеличаване на капитала, огласено в поканата по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон, трябва да съдържа информация за:
1. планираното използване на набрания чрез емисията капитал;
2. обща информация и перспективи пред дружеството за текущата финансова година;
3. правата, които дават акциите, и реда за записване;
4. други данни, определени с наредба.
(6) Дружеството е длъжно да изпрати на комисията поканата по ал. 5 най-малко 14 дни преди нейното обнародване или изпращане на акционерите.
(7) Вписване в търговския регистър на увеличаването на капитала на публично дружество, когато не е издаден проспект, е допустимо, само след представяне на доказателства пред съда, че са спазени изискванията на ал. 5 и ал. 6, съответно на чл. 115, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател! Аз само ще прочета текста, който е цитиран - 115-и, ал. 2: "Чл. 115. (2) Правото на глас се упражнява от лицата, придобили акции най-късно 14 дни преди датата на общото събрание." И питам какво е отношението с правото на глас по повод на вписването? Имам предвид ал. 7. Съответно на чл. 115, ал. 2. Каква е връзката между тях и каква е въобще връзката с увеличаване на капитала и правото на глас? Или става въпрос за някаква техническа грешка, или има просто тотално неразбиране на тези две неща. Прочетете текста на чл. 115, ал. 2. Аз въобще не мога да открия някаква връзка между двата текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Цончев - председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, има думата.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Трябва да призная, че въпросът Ви някак си не успях да го разбера. Ако става въпрос за ал. 2 на чл. 112...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, ал. 7 на чл. 112 препраща към чл. 115, ал. 2. И господин Миков не вижда връзка в това препращане.
РАДОСЛАВ ЦОНКОВ: Да, мисля, че не е чл. 115. Мисля, че е чл. 79, ако не греша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега ще направим почивката. През почивката ще уточните и след това ще обсъдим и ще гласуваме този член.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Господин Цончев, моля да ни направите разяснение по проблема, който възникна.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Оказа се, че господин Миков е чел оригиналния текст на чл. 115, ал. 2, а не предложението на Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи няма разминаване.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Да, няма разминаване. Направих уточнение и с народния представител господин Михаил Миков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви много.
Моля, гласувайте чл. 112 така, както е предложен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Член 112 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 113 има предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което е прието от комисията и предложение на народния представител Руси Статков, което също е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 113. (1) Капиталът на публично дружество не може да бъде увеличаван по реда на чл. 193 и 195 от ТЗ.
(2) Алинея 1 не се прилага:
1. за банки, инвестиционни посредници, застрахователни или други дружества, когато увеличаването на капитала е необходимо за изпълнение на оздравителна програма за привеждане на капиталовата им адекватност в съответствие с изискванията на закона или им е наложена принудителна мярка, изискваща увеличаване на техния капитал по реда на чл. 195 от ТЗ;
2. когато увеличаването на капитала по реда на чл. 195 от ТЗ е необходимо за осъществяване на вливане, търгово предлагане за замяна на акции или за осигуряване на правата на притежателите на варанти или конвертируеми облигации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 113 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
Член 113 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 114 има предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 114, ал. 1 думите "50 на сто" да се заменят с "10 на сто".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, а той е:
"Чл. 114. (1) Управителният орган на публично дружество, без да бъде изрично овластен за това от Общото събрание, не може да извършва сделки, в резултат на които прехвърля или предоставя за ползване на друго лице активи на обща стойност, надхвърляща 50 на сто от стойността на активите по баланса на дружеството.
(2) Общото събрание на дружеството може да приеме решение по ал. 1 с мнозинство 3/4 от представения капитал, ако на заседанието присъства или е представен най-малко 3/4 от капитала, а при условието на чл. 227 изречение второ от Търговския закон - най-малко 1/2 от капитала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 114 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Член 114 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 115 има предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 115. (1) Общото събрание на публичното дружество се провежда по неговото седалище. Редовното общо събрание се провежда до края на първото полугодие, след приключване на отчетната година.
(2) Ако неговият устав не предвижда свикване на общо събрание на акционерите с писмени покани, дружеството е длъжно да публикува поканата по чл. 223, ал. 4 от ТЗ в два централни ежедневника най-малко 30 дни преди неговото откриване.
(3) Поканата по ал. 2 се изпраща в комисията, в централния депозитар и на регулирания пазар, на който се търгуват акциите му.
(4) Правото на глас се упражнява от лицата, придобили акции най-късно 14 дни преди датата на общото събрание.
(5) Правото да получат дивидент имат лицата, придобили акции по посочената в ал. 6 дата.
(6) Датата по ал. 5 е датата на общото събрание, на което е приет годишният счетоводен отчет и е взето решение за разпределение на печалбата, като към тази дата се прибавят 14 дни.
(7) Датата на придобиване на акциите по ал. 4 и 5 е датата на регистриране на сделката в централния депозитар.
               (8) След получаване на поканата по ал. 3, регулираният пазар, на който се търгуват акциите, незабавно оповестява последната дата за сключване на сделки с тях, в резултат на които приобретателят на акциите може да упражни правото на глас.
               (9) Дружеството е длъжно незабавно да уведоми комисията, централния депозитар и регулирания пазар за решението на общото събрание относно вида и размера на дивидента, както и относно условията и реда за неговото изплащане.
               (10) След получаване на уведомлението по ал. 8 регулираният пазар, на който се търгуват акциите, незабавно оповестява последната дата за сключване на сделки с тях, в резултат на които приобретателят на акциите има право да получи дивидента по тях, гласуван на общото събрание.
               (11) До изтичане на работните дни, следващи деня на уведомяването по ал. 9 и последния ден за сключване на сделки по ал. 8, на регулирания пазар на ценни книжа могат да се прилагат особени правила относно ценовите ограничения за подаваните поръчки или котировки и за сключените сделки.
               (12) Централният депозитар е длъжен да предостави на дружеството списъци на акционерите по ал. 4 и 5, по искане на лицето, овластено да управлява и представлява дружеството.
               (13) Дружеството е длъжно да изплати на акционерите гласувания на общото събрание дивидент в 3-месечен срок от провеждането му. Изплащането на дивидента се извършва по банков път със съдействието на централния депозитар."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 115 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 21.
Член 115 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 116 има предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 116, ал. 2 думата "гласове" да се замени с "капитал" и да добие следната редакция:
"(2) Всеки, който представлява или предложи на акционер или акционери с повече от 5 на сто от капитала на дружеството да ги представлява в общото събрание на акционерите, трябва да уведоми съответното дружество най-късно 10 дни преди деня на общото събрание. Този ред не се прилага, ако един пълномощник представлява само един акционер по предложение на представлявания".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 116. (1) Писменото пълномощно за представляване на акционер в общото събрание на акционерите на публично дружество трябва да бъде за конкретно общо събрание, да е изрично, нотариално заверено и да има минималното съдържание, определено с наредба.
                (2) Всеки, който представлява или предложи на акционер или акционери с повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите на публично дружество да ги представлява в общото събрание, трябва да уведоми съответното дружество най-късно 10 дни преди деня на общото събрание. Дружеството е длъжно да уведоми незабавно комисията за постъпилите уведомления. Този ред не се прилага, ако един пълномощник представлява само един акционер по предложение на представлявания.
                (3) Преупълномощаването с правата по ал. 1 и 2, както и пълномощното, дадено в нарушение на правилата по ал. 1 и 2, е нищожно.
                 (4) Предложението за представляване на акционер или акционери с повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество трябва да бъде публикувано в централен ежедневник или изпратено до всеки акционер, за който то се отнася. Предложението съдържа най-малко следните данни:
1. дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане на общото събрание и предложенията за решения по тях;
2. покана за даване на инструкции от акционерите относно начина на гласуване по въпросите от дневния ред;
3. изявление за начина, по който ще гласува предложителят по всеки от въпросите от дневния ред, ако приелият предложението акционер не даде инструкции относно гласуването.
      (5) Предложителят е длъжен да гласува на общото събрание на дружеството в съответствие с инструкциите на акционерите, съдържащи се в пълномощното, а ако такива не са дадени - в съответствие с изявлението по т. 3 на ал. 4. Предложителят може да се отклони от инструкции на акционерите, съответно от изявлението си относно начина на гласуване, ако:
а) са възникнали обстоятелства, които не са били известни към момента на отправяне на предложението или подписването на пълномощните от акционерите;
б) предложителят не е могъл предварително да иска нови инструкции и/или да направи ново изявление, или не е получил навреме нови инструкции от акционерите;
в) отклонението е необходимо за запазване на интересите на акционерите.
      (6) Дружеството не може да изисква да му бъдат представени пълномощните по ал. 2 по-рано от 2 работни дни преди деня на общото събрание. Дружеството уведомява присъстващите на общото събрание на акционерите за постъпилите пълномощни при откриване на общото събрание.
      (7) Ако бъдат представени повече от едно пълномощно по ал. 2, издадено от един и същ акционер, валидно е по-късно издаденото пълномощно.
                (8) Ако до започване на общото събрание дружеството не бъде писмено уведомено от акционер за оттегляне на пълномощно, то се счита валидно.
                (9) Ако акционерът лично присъства на общото събрание, издаденото от него пълномощно за това общо събрание е валидно, освен ако акционерът заяви обратното. Относно въпросите от дневния ред, по които акционерът лично гласува, отпада съответното право на пълномощника.
                (10) Дружеството е длъжно да уведоми комисията в 7-дневен срок от общото събрание за упражняването на гласове чрез представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 116 така, както е предложен от комисията.
Извинявайте, отменете гласуването. Има предложение, което не е прието. Господин Папаризов го няма. Ако някой друг иска да вземе отношение?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 128 народни представители: за 38, против 84, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега вече можем да гласуваме предложението на комисията за чл. 116.
Гласували 100 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 29.
Член 116 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 117 предложения няма.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 117. Дружеството е длъжно да изпрати на комисията протокола от заседанието на общото събрание в 7-дневен срок от провеждане на събранието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 117 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 14.
Член 117 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 118 има предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 118. (1) Лица, притежаващи заедно или поотделно най-малко 5 на сто от капитала на публично дружество, при бездействие на управителните му органи, което застрашава интересите на дружеството, могат да предявят пред съда исковете на дружеството срещу трети лица. Като страна по делото се призовава и дружеството.
                (2) Лицата по ал. 1 могат да предявят иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за обезщетение на значителни вреди, причинени на дружеството при умисъл или груба небрежност от действия или бездействия на членовете на управителните органи. Искът се предявява в 14-дневен срок от узнаването за вредите, но не по-късно от една година от извършване на действията, съответно от началото на бездействията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 118...
Отменете гласуването.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, в чл. 118, ал. 1 става дума за лица, които, като притежават заедно или поотделно най-малко 5 на сто от капитала, имат някакви права.
Подобна ситуация откривахме малко преди това - в чл. 116, ал. 2, но там се говори за лица, които притежават повече от 5 на сто от гласовете. Значи, в единия случай говорим за 5 на сто от гласовете, а в другия случай говорим за 5 на сто от капитала.
Спомняте си, че беше направено предложение от господин Папаризов да стане вместо 5 на сто от гласовете, 5 на сто от капитала. Защо е тази разлика сега питам? Защо в този случай говорим за 5 на сто от капитала, а преди това за 5 на сто от гласовете? Има ли смисъл тази разлика или просто е някакво недоразумение? Ако разликата е смислова, обяснете я. Ако е грешка - оправете я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов. Съвсем правилен е въпросът, който поставяте и ще помоля господин Цончев да ни го разясни.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов!
Да, господин Вълканов е напълно прав да направи тази забележка, но разликата е умишлена. В единия случай става дума за права при гласуване при вземане на решения на общо събрание, където, например, привилегированите акции не участват, но те са част от капитала на дружеството, докато в другия случай правата на тези 5 на сто взети поотделно или заедно касаят капитала, защото има злонамерено, нека да го наречем, отношение на управителните органи към дейността на това дружество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цончев.
Моля, гласувайте чл. 118 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 16.
Член 118 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 119 има предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 119. (1) Дружеството по чл. 110, ал. 1 престава да бъде публично от решението за отписване от регистъра на комисията, ако:
1. общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му при условие, че 14 дни преди това:
а) броят на акционерите е под 50 лица или
б) капиталът е под 200 хил. лева;
2. дружеството е прекратено или за него е открито производство по несъстоятелност;
3. е осъществено търгово предлагане по чл. 149, ал. 6.
(2) Комисията отказва да отпише от регистъра публично дружество, което не отговаря на поне едно от изискванията по ал. 1. Чл. 91 се прилага съответно.
 (3) След решението на комисията за отписване от регистъра, акциите на дружеството не могат да бъдат търгувани на регулиран пазар на ценни книжа.
 (4) Публичното дружество може да се преобразува в дружество с ограничена отговорност само след решението на комисията за отписване от регистъра.
 (5) Ако дружество в ликвидация, което е било отписано от регистъра на основание ал. 1, т. 2 се влее в друго дружество, приемащото дружество става публично от вписване на вливането в търговския регистър.
 (6) Ако дружество в ликвидация, което е било отписано от регистъра на комисията на основание ал. 1, т. 2 бъде продължено, то става публично от вписване на решението за продължаване в търговския регистър.
 (7) Ако за дружество в несъстоятелност, отписано от регистъра на комисията на основание ал. 1, т. 2 производството по несъстоятелност бъде прекратено без съдът да постанови заличаване, дружеството става публично.
 (8) Дружеството по ал. 7 става публично:
1. при утвърждаване на план за оздравяване на предприятието - от вписване в търговския регистър на решението за утвърждаване на плана;
2. при сключване на договор за уреждане на плащането с всички кредитори с приети вземания - от сключването на договора;
3. при изплащане на задълженията - от съдебното решение за прекратяване на производството.
 (9) Дружеството по ал. 5, 6 и 7 не е публично, ако броят на неговите акционери е под 50 лица или капиталът му е под 200 хил. лева. В останалите случаи дружеството е длъжно в 7-дневен срок от деня, в който става публично, да подаде документи за вписване в регистъра на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 119 така, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 9.
Член 119 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 120 и чл. 121 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, а именно:
"Чл. 120. За публичното дружество се прилага глава шеста.
Чл. 121. За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте членове 120 и 121 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 12.
Членове 120 и 121 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Раздел II със заглавие "Преобразуване".
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II така, както е предложено от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 4.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 122 има предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което по принцип е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 122. (1) В случаите на преобразуване по глава шестнадесета от Търговския закон, в което участва поне едно публично дружество, новообразуваното дружество или дружества, както и приемащото дружество при вливане, също са публични.
(2) Вписване на преобразуването по ал. 1 в търговския регистър се допуска само след представяне в съда на писмения план за преобразуване по ал. 5 и 6, доклада на управителния орган по чл. 123 и доклада на вещите лица по чл. 124 и ако уставите на новообразуваното дружество или дружества, както и на приемащото дружество при вливане, отговарят на изискванията на закона.
 (3) В 7-дневен срок от вписване в търговския регистър на преобразуването, новообразуваното дружество или дружества, както и приемащото дружество при вливане, са длъжни:
1. да подадат в комисията документи за вписване в регистъра;
2. да подадат в централния депозитар документи за регистриране на емисиите си от акции.

(4) При преобразуване по ал. 1 управителните органи на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, изготвят писмен план за преобразуването. Планът, заедно със съобщение за писмените материали по чл. 125, ал. 1, мястото, времето и начина на запознаване с тях се публикуват от всяко от преобразуващите се дружества в централен ежедневник. Съобщение за писмените материали по чл. 125, ал. 1, мястото, времето и начина на запознаване с тях се прави и в поканата по чл. 223, ал. 3 от Търговския закон.
(5) Планът за преобразуването трябва да съдържа поне следните данни:
1. правно-организационната форма, наименованието и седалището на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество;
2. съотношението на замяна на акциите на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, срещу акции на новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество или на приемащото дружество при вливане, както и размера на евентуално допълнително изплащаната парична стойност, която не може да надвишава 10 на сто от съвкупната номинална стойност на предоставените в замяна акции;
3. условията относно разпределението на акциите от новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество;
4. момента, от който акциите от новообразуваните дружества, съответно новоообразуваното дружество или акциите на приемащото дружество, издадени в резултат на вливане, дават право на дивидент, както и всички особености във връзка с това право;
5. момента, от който действията на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, се считат от гледна точка на счетоводния отчет за извършени за сметка на новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество или на приемащото дружество при вливане;
6. правата, които новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество или на приемащото дружество при вливане, дават на акционерите с особени права и на притежателите на други ценни книжа, различни от акциите, или други мерки, предлагани на тези лица;
7. всяко преимущество, евентуално предоставено на вещите лица по чл. 124, или на членовете на управителните и контролните органи на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество.
(6) В случаите на разделяне и отделяне планът за преобразуването трябва да съдържа също така:
1. точно описание и разпределение на имуществото от актива и пасива на преобразуващото се дружество, което преминава към всяко от новообразуваните дружества, съответно към новообразуваното дружество;
2. разпределението на акционерите на преобразуващото се дружество между новоообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество, както и броя акции, с които те преминават към новообразуваните дружества, съответно новообразуваното дружество.
(7) В случаите по ал. 6, ако според плана за преобразуване:
1. дадено имуществено право не е разпределено, имуществото или неговата равностойност се прехвърлят върху новообразуваните дружества, съответно преобразуваното и отделеното дружество, пропорционално на припадащата им се според плана за преобразуване чиста стойност на активите;
2. дадено имуществено задължение не е разпределено, новообразуваните дружества, съответно преобразуваното и отделеното дружество, отговарят солидарно, като изпълнението на кредитора трябва да се понесе от тях съобразно припадащата им се според плана за преобразуване чиста стойност на активите.
(8) Чиста стойност на активите по смисъла на ал. 7 е разликата между балансовите активи и балансовите задължения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 122? Няма.
Моля да гласуваме чл. 122, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 11.
Член 122 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 123 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 123. (1) Управителните органи на преобразуващите се дружества, съответно на преобразуващото се дружество, съставят подробен писмен доклад, съдържащ правната и икономическата обосновка на плана за преобразуване, и особено на съотношението на замяна на акциите, а при разделяне или отделяне - и критерия за разпределение на акциите.
(2) В доклада трябва да бъдат посочени методите на оценяване на имуществото на преобразуващите се дружества, както и трудностите при оценяването, ако такива са възникнали.
(3) Управителните органи на преобразуващите се дружества, съответно на преобразуващото се дружество, са длъжни да информират общото събрание на акционерите за всяка промяна в имуществените права и задължения, настъпила между изготвянето на плана за преобразуване и деня на общото събрание. За промяната следва да бъдат уведомени и управителните органи на другите участващи в преобразуването дружества, които от своя страна да уведомят общите събрания на дружествата си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 123? Няма.
Моля да гласувате чл. 123.
Гласували 99 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 15.
Член 123 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 124 има предложение на народния представител Венко Вълчев: в чл. 124, ал. 1 думите "не повече от три вещи лица" да се заменят с "не по-малко от три вещи лица".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 124. (1) Планът за преобразуване трябва да бъде проверен от не повече от три вещи лица, назначени от съда, пред който ще се извърши регистрацията на новообразуваните дружества или дружество, съответно съдът по регистрацията на приемащото дружество при вливане, по искане на управителния орган. Вещите лица съставят писмен доклад за акционерите.
(2) Докладът по ал. 1 трябва да включва становище на вещите лица относно еквивалентността на замяната на акциите на преобразуващите се дружества срещу акции на преобразуваните дружества и да посочва:
1. методите, по които е определено предлаганото съотношение на замяна;
2. доколко използването на тези методи е коректно в конкретния случай и какви стойности се получават при всеки от тези методи, както и относителното значение на тези методи при определянето на стойността на акциите;
3. затруднения при оценяването, ако има такива.
(3) Всяко вещо лице има право да получи достъп до всяка информация и писмени материали, отнасящи се до всяко от преобразуващите се дружества, които са свързани със задачата му, както и да извърши всички необходими проверки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 124 има ли бележки?
Заповядайте, господин Венко Вълчев.


ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Очевидно моето предложение не е от кой знае какво значение за текста на закона и аз съм готов да го оттегля, но все пак ми се струва много странно това искане на вносителя планът за преобразуването да бъде проверен от не-повече от три вещи лица. Това означава, че може да бъде и едно. Аз обаче много се съмнявам дали едно вещо лице е подходящата бройка вещи лица за такъв акт. Ако цифрата 3 изглежда достатъчно добра като вещи лица, съм готов да оттегля предложението си, като го заковем в текста: да бъде проверен от три вещи лица. Но не повече от три вещи лица, тук вече изглежда съмнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С други думи, Вие оттегляте своето първоначално предложение, а сега предлагате да отпаднат думите "не повече от" - "да бъде проверен от три вещи лица".
Има думата господин Цончев.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! В Търговския закон действително е записано точно три. Единственото, което вносителят е имал предвид тук, е да не се натоварват дружествата с допълнителни разходи. Всяка една оценка, която се прави при вливане или разделяне на дружествата, е на гърба на тези дружества. Все пак общото събрание, акционерите на това дружество са тези, които могат да преценят колко на брой оценители са необходими за това. Именно поради тази причина вносителят е казал "не повече от три". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Венко Вълчев в чл. 124, ал. 1 да отпаднат думите "не повече от".
Моля, гласувайте!
Гласували 115 народни представители: за 42, против 52, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате чл. 124 така, както се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 9.
Член 124 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 125 има предложение на народния представител Пламен Стоилов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 125. (1) Поне един месец преди деня на общото събрание, което трябва да вземе решение по предложението за преобразуване, в седалището на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, трябва да бъде осигурен достъп на всеки акционер до следните писмени материали:
1. плана за преобразуването;
2. годишните счетоводни отчети и докладите за дейността на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество, за последните три финансови години, ако има такива;
3. счетоводен баланс към последното число на месеца, преди изготвянето на плана за преобразуването;
4. доклада на управителния орган на дружеството по чл. 123;
5. доклада на вещите лица по чл. 124;
6. проекта за нов устав, съответно за изменения и допълнения в устава.
(2) Счетоводният баланс по ал. 1, т. 3 трябва да бъде изготвен при прилагане на същата счетоводна политика и форма, както последният годишен счетоводен отчет.
(3) При поискване писмените материали по ал. 1 се предоставят на всеки акционер безплатно.
(4) В срока по ал. 1 писмените материали и публикацията по чл. 122, ал. 4 се представят в комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 125 така, както е предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Член 125 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 126 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 126. (1) Притежателите на ценни книжа, различни от акциите, които дават особени права, трябва да получат в дружествата, по отношение на които съгласно плана за преобразуването могат да бъдат предявени правата им, права, равностойни на тези, които са имали по отношение на преобразуващите се дружества, съответно преобразуващото се дружество.
(2) Алинея 1 не се прилага в случай, че събранието на притежателите на ценни книжа, ако такова се предвижда от закона, се е съгласило с промяната на правата по тях или всеки притежател на ценни книжа се е съгласил с промяната на правото си или може да предяви притежаваните от него ценни книжа за обратно изкупуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 126 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 91, против няма, въздържали се8.
Член 126 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: "Глава девета - Централен депозитар".
Предложения по заглавието няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава девета, както е предложено от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на глава девета е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 127 има предложение на народния представител Михаил Миков, което е прието от комисията.
Предложение на народния представител Пламен Стоилов, което не е прието от комисията - в чл. 127, ал. 1 се изменя така:
"(1) Издаването и разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в централния депозитар."
Предложение на народния представител Венко Вълчев, което също не е прието от комисията:
1. В чл. 127, ал. 2 думата "едностепенна" да се замени с "двустепенна".
2. В чл. 127, ал. 3 да отпадне.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
"Чл. 127. (1) Издаването и разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в централния депозитар.
(2) Централният депозитар е акционерно дружество с едностепенна система на управление и с предмет на дейност:
1. откриване и водене на сметки за ценни книжа по ал. 1;
2. регистриране на сделки с ценни книжа по ал. 1;
3. водене на парични сметки и осъществяване на плащания във връзка със сделки с ценни книжа по ал. 1;
4. администриране на ценни книжа, включително водене на книгите за безналични акции и облигации;
5. обездвижване на ценни книжа в случаите по чл. 141, ал. 2;
6. други дейности, определени в наредбата по чл. 140.

(3) Централният депозитар не може да извършва търговски сделки, освен ако това е необходимо за осъществяване на дейностите по ал. 2. За централния депозитар се прилага съответно чл. 21, ал. 3.
(4) Централният депозитар не формира печалба и не разпределя дивиденти. Превишението на приходите над разходите на централния депозитар се установява в края на счетоводната година, половината от него се внасят във фонд "Резервен", а останалата част - в съответствие с чл. 132, ал. 2.
(5) Средствата по фонд "Резервен" на централния депозитар освен за целите по чл. 246, ал. 3 от Търговския закон се използват и за покриване на разходи, свързани с неговата дейност.
(6) Централният депозитар трябва да разполага с квалифициран персонал, материално, техническо и програмно осигуряване, необходими за ефективно и сигурно извършване на дейностите по ал. 2.
(7) Към централния депозитар се създава арбитражен съд. Общото събрание на централния депозитар приема правилник на арбитражния съд и избира неговия председател и заместник-председател.
(8) Централният депозитар не може да бъде прекратен по решение на общото събрание. За централния депозитар не се открива производство по несъстоятелност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, по първото ми предложение, в което предлагам централният депозитар да бъде дружество с двустепенна система за управление.
Предложението съм направил предизвикателно, за да покажа цялата алогичност на начина, по който вносителят е направил своето предложение. Откъде накъде в закон ние ще задължаваме едно акционерно дружество да бъде с едностепенна система на управление? Това не е логично. Затова пък аз предложих да бъде с двустепенна. Защо да не е?
Разбирам аргументите, които бяха казани предварително, че тук не е логично да го задължаваме да бъде с двустепенна система. Напълно ги приемам. По същия начин не приемам и в закона да бъде записано пък непременно "едностепенна". Нека да оставим акционерите да определят по какъв начин ще бъде управлявано това дружество.
Затова аз оттеглям своето предложение за двустепенна система и предлагам от втората алинея да отпадне изразът: "с едностепенна система на управление и". Така че ал. 2 да изглежда така:
"(2) Централният депозитар е акционерно дружество с предмет на дейност:" и т.н.
Мисля, че същата логика, която налага отпадането на моето предложение, би трябвало да движи и вашите аргументи за отпадането и предложението на вносителя за едностепенна система.
По отношение на второто ми предложение. Струва ми се, че при печатането има допусната грешка. Аз не предлагам да отпадне ал. 3, а предлагам в ал. 2 да отпадне т. 3. Разликата е много съществена. Точка 3 е записана, че централният депозитар се занимава с водене на паричните сметки и осъществяване на плащанията във връзка със сделките с ценни книжа по ал. 1. Аз предлагам това да отпадне. Не знам дали имам възможност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате, разбира се.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Предлагам тази точка да отпадне - като редакционна, въпреки че мотивите ми никак не са редакционни. Мотивите ми са два.
Първо, не е работа на централния депозитар да води паричните сметки и да осъществява плащанията във връзка със сделките ни. Не е работа на централния депозитар! За това нещо трябва да се направи клирингова къща или клирингова палата. Сега някой ще каже: ами нямаме такава къща. Ами като нямаме, сега какво да направим - да натоварим централния депозитар с една функция, която той не е готов да прави? Аз поемам тук цялата отговорност - може би няма представител на централния депозитар, но централният депозитар в това си състояние, в което е в момента, не може да прави тия неща. Аз го заявявам категорично - не може да прави тия неща!
Аз като клиент не бих предоставил на него да води сметките ми и да прави разплащанията ми. Той може да сключи договор с някоя банка да върши тия неща, да ги върши професионално, да си плаща наем и т.н. Но в това състояние, в което е в момента - в сградата, в която се намира; хората, които има; техническото насищане, което има, мисля, че в момента той не може да ги направи. Разбира се, ние можем да кажем: добре, ще го наситим с техника, с хора и т.н., и той ще може да ги прави. Ами тогава направо да направим клирингова къща. Защо ще го вкарваме в една дейност, с която поначало в едно бъдеще той не бива да се занимава.
Затова предлагам т. 3 в ал. 2 да отпадне. А ако искаме да създадем клирингова къща, което трябва да стане, отделно от борсата, отделно от депозитаря като една трета институция, която да гарантира сигурността на разплащанията, аз съм готов да разсъждаваме на тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Преди да дам думата на господин Цончев искам да поставя един въпрос. Тук от комисията беше докладвано, че е отхвърлено предложението на господин Пламен Стоилов. Но предложението на господин Пламен Стоилов е текста, който е и на вносителя, и на предложението на комисията. Според мен нещо не е съвсем наред. Може би неговото предложение не е написано точно или пък той е предложил нещо, което го има в оригинала. Но господин Стоилов го няма.
Искам само да ви информирам, че няма никаква логика и смисъл да се гласува неговото предложение, така че изобщо няма да го поставя на гласуване.
Господин Цончев има думата.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Вълчев, ще взема отношение по предложението Ви за отпадане на т. 3, ал. 2, а именно водене на парични сметки и осъществяване на плащания във връзка със сделки с ценни книжа по ал. 1.
Разбира се, господин Вълчев е прав, казвайки за сегашното състояние на депозитара и сградата му. Но аз мисля, че именно тези текстове ще накарат той да подобри своята работа. Това, което искам да обърна внимание, е, че текстът е взет буквално от някои европейски страни, в които няма клирингова къща. Клиринговата къща има за цел, ако позволите господин председател, да раздели сделката на две - когато имам ценни книжа клиринговата къща да отговаря за ценните книжа след като сделката е сключена, респективно за парите, така че аз да си получа ценните книжа, а който има да получава пари, клиринговата къща отговаря за това. Не това прави в момента централният депозитар. Отговорността за парите и за ценните книжа попада в инвестиционния посредник, а той само проверява има ли ги парите и има ли ги ценните книжа. В този смисъл е записан текста именно, че и осъществяване на плащания, но само във връзка със сделки с ценни книжа по ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цончев.
Поставям на гласуване първото предложение на господин Венко Вълчев - в ал. 2 да отпаднат думите "с едностепенна система на управление и".
Гласували 97 народни представители: за 33, против 55, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на господин Венко Вълчев - точка 3 в ал. 2 да отпадне.
Гласували 104 народни представители: за 22, против 75, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Вече ви казах, че няма да поставя на гласуване предложението на господин Пламен Стоилов.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 127.
Гласували 92 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 16.
Член 127 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 128 има предложение на народния представител Благой Димитров, което е оттеглено; предложение на народния представител Михаил Миков, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 128. (1) Централният депозитар издава само поименни акции с право на един глас. Централният депозитар не може да издава привилегировани акции.
(2) Най-малко три четвърти от капитала на централния депозитар се притежава от Министерството на финансите, Българската народна банка, банки и инвестиционни посредници. Участието на Министерството на финансите и Българската народна банка не може да бъде по-малко от 34 на сто.
(3) Акционер в централния депозитар не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от неговите акции. Това ограничение не се отнася за Министерството на финансите и за Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 128 така, както е предложен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Член 128 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 129 има предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 129, ал. 2 т. 3 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 129. (1) Съветът на директорите на централния депозитар включва най-малко по един представител на Министерството на финансите и на Българската народна банка. На заседанията на съвета на директорите могат да присъстват и представители на комисията.
(2) Съветът на директорите:
1. приема правилник за устройството и дейността на централния депозитар;
2. приема и изключва членове на централния депозитар;
3. организира и контролира плащанията по сключените сделки;
4. налага санкции на членовете при условия и по ред, предвидени в наредбата по чл. 140;
5. упражнява всички други права, които са му предоставени съгласно закона, наредбата по чл. 140, устава и правилника;
6. приема решения и издава нареждания във връзка с упражняването на правата си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Господин Вълчев, ще искате ли думата?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте предложението си.
Моля, гласувайте чл. 129 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Член 129 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 130 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 130. Правилникът на централния депозитар съдържа:
1. условията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно изключване;
2. условията и реда за извършването на дейностите и услугите по чл. 127, ал. 2;
3. организацията на вътрешния контрол;
4. условията и реда за налагане на санкции на членовете на централния депозитар;
5. условията и реда за предоставяне на информация за извършваните услуги, изискванията за воденето на регистрите на централния депозитар, както и контрола за спазването им;
6. условията и реда за управление на гаранционния фонд по чл. 132 и за изплащане на обезщетения от него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 130 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Член 130 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 131 има предложение на народния представител Венко Вълчев, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 131. (1) Членове на централния депозитар могат да бъдат:
1. банки;
2. инвестиционни посредници;
3. управляващи дружества;
4. фондови борси и лица, които организират неофициални пазари на ценни книжа;
5. чуждестранни депозитарни и клирингови институции.
(2) Никой от членовете на централния депозитар не може да ползва предимство пред останалите членове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 131 така, както е предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 9.
Член 131 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 132 има предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 132 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Към централния депозитар функционира гаранционен фонд за обезщетяване на членовете и титулярите на сметки в депозитаря за вреди и пропуснати ползи, възникнали при осъществяване на дейността на централния депозитар."
2. В ал. 2 да отпаднат думите: "... половината от печалбата на централния депозитар...".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, а именно:
"Чл. 132. (1) Към централния депозитар функционира гаранционен фонд за обезщетяване на вреди, възникнали при осъществяване на дейността на централния депозитар.
(2) Всеки член на централния депозитар е длъжен да внесе встъпителна и годишна парична вноска в размер, определен в правилника по чл. 130. Други източници за набиране на средства във фонда са половината от превишението на приходите над разходите на централния депозитар, заеми, дарения, чуждестранна помощ и други.
(3) Управлението на рисковете при сетълмента на централните книжа се урежда с наредбата по чл. 140."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Има думата господин Венко Вълчев.

ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Това, че към депозитара се създава гаранционен фонд, го приемам безрезервно. Начинът обаче, по който е формулирана ал. 2, у мен оставя съмнението, че вносителят има някакви задни мисли или поне с него мислим доста различно.
Добре, създава се фонд към депозитара за обезщетяване при възникване на вреди, щети и т. н. Кой според вас ще бъде ощетеният, ако възникнат такива щети и вреди? Аз се чудя кой би могъл да бъде ощетеният. Мисля, че единственият ощетен, който може да бъде, това са титулярите на сметки, членовете на депозитара, тоест хората или институциите, които депозитарът обслужва. Ако възникват вследствие на дейността на депозитара щети и вреди от някакъв друг характер, с които да бъде ощетен самият депозитар - говоря от дейността - трябва ли самият депозитар да се обезщетява за това, че самият той е допуснал щети и вреди? Аз мисля, че няма логика в това нещо.
Трябва да бъде обезщетяван този, който е понесъл тези щети и вреди, а това са неговите клиенти. Аз в моето предложение нищо друго не съм направил освен точно да запиша тази моя мисъл.
Аз предлагам в текста да бъде ясно записано кой се обезщетява от този фонд. Мисля, че никой друг не би могъл да бъде това освен клиентите. Това е същността на моето предложение по т.1 и мисля, че съм прав. Ако не съм прав, господин Цончев нека да каже кой ще бъде обезщетяван. Аз не бих искал това да са служителите от депозитара.
Второто - за отпадането на половината от печалбата. Идеята ми беше това, че депозитарът не формира печалба и не може да бъде половината от печалбата. Тук думата "печалба" е заменена с "разликата от приходите и разходите". Икономистите, ако могат да ми кажат, какъв е терминът, който се използва, за да се обозначи разликата между приходите и разходите и това да не е печалбата - нека да го обяснят.
За второто толкова не настоявам, но за първото, вижте, нека малко да вникнем в това нещо. Ако тук оставим тази неясна формулировка, имам опасения, че този гаранционен фонд просто ще бъде един допълнителен фонд, който под някаква форма да дава възможност да се разпределят парични средства вътре в самия депозитар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълчев, във втората алинея аз не виждам точно така подредени думите, които Вие предлагате да отпаднат. Нещо пак не съответства.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Думите "половината от печалбата" просто са отпаднали при самото написване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, тук е половината от превишението на приходите над разходите на Централния депозитар. Така че, моля Ви да се конкретизирате.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: В този вариант аз си оттеглям предложението, тъй като същността ми е в това, че депозитарът не формира печалба. Формира действително една разлика между приходите и разходите, терминологично така сме я нарекли, но същността й е пак печалба.
Оттеглям си предложението по ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Цончев, искате ли да вземете отношение? Заповядайте.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! Кой може да бъде ощетяван? Първо, този, който предяви иск, и второ, този, който съдът определи, че е ощетен. Но ние не можем в текста на закона да запишем и да отнемем тази възможност на съда. Аз може да съм ощетен, но да не предявявам иск. А в никакъв случай пък служителите на депозитара не биха могли да се появят в ролята на ищци за такива обезщетения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цончев.
След разяснението, господин Вълчев, държите ли да бъде гласувано Вашето предложение?
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев за изменение на ал. 1.
Гласували 105 народни представители: за 20, против 74, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 132 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Член 132 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 133 има предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 133, ал. 3 след края на изречението да се постави запетая и да се запише: "за което носят наказателна отговорност по смисъла на глава дванадесета от този закон".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 133. (1) Всеки инвеститор има право на достъп до регистрите на Централния депозитар чрез негов член само относно информацията, свързана с притежаваните от него ценни книжа, със сделки с ценни книжа, по които той е страна, както и на цялата информация от книгата на акционерите или облигационерите на дружеството, в което той е акционер, съответно облигационер. Централният депозитар, както и неговите членове, не могат да откажат услугите по предходното изречение.
(2) Членовете на Съвета на директорите на Централния депозитар, неговите служители и всички други лица, работещи за Централния депозитар, не могат да разгласяват, освен ако не са оправомощени за това, и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките за ценни книжа, водени от Централния депозитар, които са узнали при изпълнение на служебните и професионалните си задължения.
(3) Лицата по ал. 2 при встъпване в длъжност или започване на дейност в Централния депозитар подписват декларация за спазване на тайната по ал. 2.
(4) Разпоредбата на ал. 2 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.
(5) Освен на комисията за целите на контролната й дейност, Централният депозитар може да дава сведения за наличностите и операциите по сметките за ценни книжа, водени от него, само:
1. със съгласие на членовете на Централния депозитар и на техните клиенти, или
2. по решение на съда, издадено при условията и по реда на чл. 71, ал. 6 и 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Аз мисля, че това допълнение е напълно естествено. Ясно е, че тук са изброени нещата, които тези хора не могат да правят като използване на информация. Те са изброени. Но не е ясно какво ще стане, ако го направят. Те не бива да го правят, но може и да го направят. Мисля, че е съвсем естествено да е ясно, че ако тези хора го направят, носят наказателна отговорност по смисъла на глава дванадесета от закона. А глава дванадесета казва: "вътрешна информация и вътрешни лица, недобросъвестна търговия и манипулиране пазара на ценните книжа". Тези хора са в състояние да направят това нещо. Трябва да им е ясно, ако го направят, какво следва от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев.
Гласували 84 народни представители: за 16, против 62, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 133 така, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 18.
Член 133 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 134 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 134. (1) Централният депозитар поддържа безсрочно архив на всички данни, включително за погрешни и коригирани вписвания.
(2) Централният депозитар поддържа в Българската народна банка дупликат на базата-данни, съхраняваща цялата информация по ал. 1.
(3) В наредбата по чл. 140 се определят мерките за предотвратяване изгубването на информация от регистрите на централния депозитар и спиране на неговата дейност в случай на авария, природно бедствие и други подобни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 134, както е предложен от вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 7.
Чл. 134 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 135 има предложение от народния представител Найден Зеленогорски, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 135. (1) Дружествата с емисия от безналични ценни книжа са длъжни да ги регистрират в централния депозитар по ред, определен в наредбата по чл. 140. Регистрацията на емисията от ценни книжа в централния депозитар може да се закрие след представяне на решението на комисията за отписване от регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3.
(2) Централният депозитар може да откаже извършването на регистрация, ако:
1. не са налице всички необходими данни или документи, или те не са подадени по надлежния ред;
2. липсват определените реквизити или има неточности и противоречия в данните по т. 1;
3. наличността по сметките на прехвърлителя или приобретателя е недостатъчна за извършването на операцията по сделката в рамките на периода за сетълмент, установен с правилника на централния депозитар;
4. съществуват несъответствия при сравнение между данните, представени от прехвърлителя и от приобретателя;
5. съществуват нормативно установени забрани или ограничения;
6. са налице други случаи, предвидени в наредбата по чл. 140.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1, 2 и 4 централният депозитар изисква чрез съответния член отстраняването на недостатъците в определен срок, като изпраща указания за това. В случаите по ал. 2, т. 3 сделките се уреждат при условия и по ред, предвидени в правилника на централния депозитар."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 135, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Член 135 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 136 има предложение от народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията и предложение от народния представител Михаил Миков, което по принцип е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 136. (1) В регистъра на централния депозитар се записват имената на притежателите на безналични ценни книжа, както и имената на чуждестранните лица по чл. 74, ал. 9, придобили ценни книжа на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица.
(2) Централният депозитар води книгите на акционерите на дружествата с безналични акции, както и книгите на притежателите на други безналични ценни книжа по ред, определен в наредбата по чл. 140.
(3) Вписаните в централния депозитар ценни книжа се смятат спрямо кредиторите на централния депозитар, на инвестиционните посредници по чл. 54, ал. 1, т. 4 и всички останали трети лица за ценни книжа на техните притежатели.
(4) Гаранционните фондове и обезпеченията, които гарантират изпълнението на задълженията на членовете на централния депозитар, не се смятат за права на централния депозитар и неговите членове спрямо техните кредитори.
(5) Разпределянето на лихви, дивиденти, извършването на уведомления и други действия по администриране на ценните книжа, както и съответните отговорности на публичните дружества и на другите емитенти, на централния депозитар и на инвестиционните посредници по чл. 54, ал. 1, т. 4, се уреждат в наредбата по чл. 140."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 136, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 12.
Член 136 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 137 има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 137. (1) Издаването и разпореждането с безналични ценни книжа се удостоверява с акт за регистрация. Условията и редът за издаването на акта за регистрация на ценни книжа или на вписаното в регистъра на централния депозитар чуждестранно лице по чл. 136, ал. 1 се определят в наредбата по чл. 140.
(2) Акт за регистрация на ценни книжа се издава на членове на централния депозитар, за които или чрез които е извършено вписването по чл. 127, ал. 1. По искане на притежателя на безналични ценни книжа централният депозитар му издава удостоверителен документ за притежаваните от него ценни книжа чрез член на централния депозитар. Членовете на централния депозитар не могат да откажат на своите клиенти услугата по изречение второ.
(3) Чуждестранното лице по ал. 2 може да издаде депозитарни разписки на своите клиенти чуждестранни лица за придобитите за тяхна сметка ценни книжа, след като централният депозитар е ограничил разпореждането с тези ценни книжа в страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 137, както е предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Член 137 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 138 има предложение на народния представител Венко Вълчев в чл. 138, ал. 3, изречение второ да се измени така: "Редът за поправяне на грешните вписвания и размерът на обезщетенията за нанесените вреди и пропуснатите ползи се уреждат в наредбата по чл. 140."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 138. (1) Придобиването на ценни книжа на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател.
(2) Сключените и приети за изпълнение сделки с ценни книжа от централния депозитар се приключват съгласно правилника на Централния депозитар, независимо от оспорвания и от предявени искове. Изключения се допускат в случаите, предвидени в наредбата по чл. 140. Обезщетенията за вреди се уреждат съгласно търговското и гражданското законодателство.
(3) Редът за поправяне на грешните вписвания, извършени от централния депозитар, се урежда в наредбата по чл. 140."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, моето предложение е правено въз основа на текста, който ни беше представен в процеса на обсъждането. В този текст в ал. 3 беше предвиден само един частен случай на сгрешено записване. При това положение аз тогава исках да запишем един текст, който да звучи малко по-общо.
В новата редакция действително текстът звучи достатъчно общо, като се говори изобщо за грешните вписвания, които се решават вече в отделна наредба и там подробно може да се говори за различните видове грешни вписвания, тъй като такива неща стават. И невинаги имаме само добросъвестен приобретател.
И в този смисъл съм готов да оттегля предложението си.
В този смисъл обаче аз отново искам да ви заостря вниманието, че тук, когато говорим за сгрешени вписвания, при които винаги ще имаме щети или пропуснати ползи, ние и дума не смеем да споменем за това, че за тези грешни вписвания трябва да има и обезщетения. Моята идея беше този текст да се свърже с предишния, за който пледирах, и тези грешни вписвания при всички случаи да бъдат свързани със съответните обезщетения за хората.
Остава ми надеждата, че в тази наредба, която се предвижда да бъде съставена по чл. 140, наистина освен поправката на грешките съставителите на наредбата ще предвидят и обезщетения при такива грешки по вина на депозитаря. Оттеглям предложението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Моля, гласувайте чл. 138 така, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 14.
Член 138 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 139 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 139. (1) Министърът на финансите, Българската народна банка и комисията упражняват контрол върху дейността на централния депозитар.
                (2) Централният депозитар е длъжен да представя на органите по ал. 1 годишен отчет до 31 март на следващата година, както и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година.
                (3) Отчетите по ал. 2 съдържат данни за дейността на централния депозитар, за акционерния състав и членовете на централния депозитар, както и годишен счетоводен отчет съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството, заверен от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие. Отчетите се съставят по образец, утвърден от министъра на финансите, от Българската народна банка и от комисията.
                (4) Централният депозитар е длъжен при поискване да представи на министъра на финансите, на Българската народна банка и на комисията всякакви други сведения и документи, свързани с неговата дейност.
                (5) Министърът на финансите, Българската народна банка и комисията извършват проверки на място."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 139 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Член 139 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 140 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 140. Министърът на финансите, Управителният съвет на Българската народна банка и комисията издават наредба по прилагането на тази глава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 140 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Член 140 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Глава десета.
По заглавието на глава десета няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, а именно: "Публично предлагане в Република България на ценни книжа, емитирани от чуждестранни лица. Публично предлагане в чужбина на ценни книжа, емитирани от местни лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма предложения по заглавието.
Моля, гласувайте заглавието на глава десета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на глава десета е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 141 има предложения на народните представители Руси Статков, Атанас Папаризов и Михаил Миков, които са приети от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 141. (1) За публичното предлагане в страната на ценни книжа, емитирани от чуждестранни лица по смисъла на Закона за чуждестранните инвестиции, се прилагат съответно изискванията на глава шеста и седма, както и наличието на следните условия:
1. ценните книжа да отговарят на изискванията на този закон;
2. емитентът да е представил доказателства за спазване на закона по мястото на регистрацията му;
3. да е гарантирано осъществяването на правата на местните инвеститори.
     (2) Ако ценните книжа по ал. 1 са налични, те могат да се предлагат публично, след като бъдат обездвижени в централния депозитар.
     (3) Когато е предвидено в международен договор, по който е страна Република България, комисията може да признае проспекта за ценни книжа, публикуван съгласно закона по мястото на неговото потвърждаване, ако се постигат целите на чл. 81. В този случай комисията може да изиска от емитента допълнителна информация и документи, необходими за осъществяване на своите функции."
ПРЕДСЕАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 141 така, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 9.
Член 141 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 142 има предложение на народния представител Михаил Миков - чл. 142 да отпадне, което не се приема от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 142. (1) За публичното предлагане в чужбина на ценни книжа, емитирани от местни лица, се уведомява комисията.
                (2) При подаване на документите за публично предлагане в чужбина пред съответните чуждестранни институции, емитентът или инвестиционен посредник по чл. 5 представя в комисията:
1. проекта за проспект и други документи, изисквани съгласно чуждестранния закон;
2. декларация, че се задължава да представя в комисията копия от всички документи, публикувани или представени в чужбина съгласно чуждестранния закон;
3. други документи, определени с наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на чл. 142.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 74, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 142 така, както е предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 6.
Член 142 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 143 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 143. За сключване и/или изпълнение на сделки в резултат на публично предлагане по реда на чл. 141 или чл. 142 се спазват и изискванията на Валутния закон и Закона за чуждестранните инвестиции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 143 така, както е предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 11.
Член 143 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 144 комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 144. За неуредените случаи се прилагат съответно глави шеста и седма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 144 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 12.
Член 144 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По заглавието на глава единадесета и заглавието на раздел първи от тази глава няма предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя, а именно: "Глава единадесета - Разкриване на дялово участие и търгово предлагане на ценни книжа; Раздел I - Разкриване на дялово участие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава единадесета и раздел I така, както са предложени от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 16.
Заглавията на глава единадесета и на раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 145 има предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което по принцип е прието от комисията.
Има и предложение на народния представител Венко Вълчев, а именно - в чл. 145 ал. 5 се изменя така:
"(5) Комисията задължително публикува в своя бюлетин уведомлението за разкриване на съществено дялово участие."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 145. (1) Публичното дружество, комисията, както и съответният регулиран пазар на ценни книжа, където акциите на дружеството са приети за търговия, трябва да бъдат уведомени за всяко лице, чието право на глас съгласно чл. 148 достигне до, надхвърли или падне под:
1. 5 на сто или число, кратно на пет на сто от броя на гласовете от общото събрание на дружеството, чиито акции са приети за търговия на официален пазар на фондова борса;
2. 10 на сто, 1/4, 1/3, 1/2, 2/3 или 3/4 от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, чиито акции са приети за търговия на неофициален пазар на ценни книжа.
(2) Задължени лица по ал. 1 са:
1. Централният депозитар и лицето по ал. 1 - когато промяната в броя гласове на лицето по ал. 1 настъпи в резултат на пряко придобиване или прехвърляне на акции;
2. лицето по ал. 1 - когато промяната в броя гласове, които то може да упражнява, настъпи в резултат на придобиване или прехвърляне на акции в един или повече от случаите по чл. 148, т. 1-7, включително и заедно с пряко придобиване или прехвърляне на акции.
(3) Задължението за уведомяване се изпълнява в 7-дневен срок от вписването на съответното дружество в търговския регистър или от датата на придобиването или прехвърлянето на акциите.
(4) Редът, съдържанието и формата за извършване на уведомяването се определят с наредба.
(5) В срок от пет работни дни от уведомяването й комисията вписва в регистъра по чл. 18, ал. 1, т. 3 промяната в броя гласове на лицето по ал. 1 и я оповестява публично чрез информационна агенция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Аз напълно подкрепям основната идея на вносителите, че всяка съществена информация трябва да бъде свързана с информирането на комисията за нея и с разпространяването на тази информация до всички заинтересовани лица.
Това, което не можех да приема, е в предлаганата ал. 5 - че би могло и по молба на дружеството комисията да се съгласи евентуално да не се разпространява такава информация по едни такива неясни и за мен недостатъчно аргументирани звучащи причини - обществен интерес, накърняване интереса на дружеството, не би било важно за инвеститорите и т. н.
За мен всяка съществена промяна в дяловото участие на едно дружество е много важна информация. И това не може да бъде безинтересно за акционерите. Аз обаче, като гледам окончателната редакция на ал. 5, всъщност виждам, че тези мои предложения по същество са приети. И защо се казва, че не са приети? Мисля, че по същество с ал. 5 те са приети. И всъщност съм удовлетворен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте ги. Благодаря на господин Вълчев.
Моля, гласувайте чл. 145 така, както е предложен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Член 145 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 146 има предложение на Комисията по икономическата политика.
"Чл. 146. Член 145 се прилага и при придобиване или прехвърляне на конвертируеми облигации или варанти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 146 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 9.
Член 146 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 147 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено от него.
Има предложение от народния представител Пламен Стоилов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 147. Изискването за уведомяване съгласно чл. 145, ал. 1 не се прилага, когато акции с право на глас са придобити от инвестиционен посредник за негова или за чужда сметка в рамките на предмета му на дейност, ако придобиването им не е свързано с участие в управлението на съответното дружество и бъдат продадени на регулиран пазар в 14-дневен срок от придобиването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Моля, гласувайте чл. 147 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Член 147 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По чл. 148 има предложение на народния представител Найден Зеленогорски, което по принцип е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 148. (1) За целите на уведомяването по чл. 145 към гласовете по пряко притежаваните акции се прибавят и гласовете по акциите:
1. притежавани от съпруга и непълнолетните низходящи на лицето по чл. 145, ал. 1;
2. притежавани от дружество, върху което лицето по чл. 145, ал. 1 упражнява контрол;
3. притежавани от други лица от тяхно име, но за сметка на лицето по чл. 145, ал. 1;
4. притежавани от лице, с което лицето по чл. 145, ал. 1 е сключило писмено споразумение за следване на обща политика по управлението на съответното дружество чрез съвместно упражняване на притежаваните от тях права на глас;
5. предоставени от лице, с което лицето по чл. 145, ал. 1 или контролирано от него лице е сключило писмено споразумение, предвиждащо временно прехвърляне на правата на глас, свързани с ценните книжа;
6. предоставени от лицето по чл. 145, ал. 1 като обезпечение, освен ако обезпеченият кредитор упражнява правата на глас;
7. депозирани в лице по чл. 145, ал. 1 с прехвърляне на правата на глас без специални нареждания от акционерите.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 задължението за уведомяване възниква за съпруга, който притежава пряко по-голям брой гласове, а в случаите по т. 4 - за лицето, изрично посочено в споразумението или което ще определя, или е определяло начина на упражняване на придобитите, съответно на прехвърлените гласове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
Моля, гласувайте чл. 148, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 19.
Член 148 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: По заглавието на раздел втори има предложение на народния представител Илиян Попов, а именно:
Заглавието на раздел втори да се измени така:
"Търгово предлагане за закупуване и замяна на акции".
Комисията приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Раздел II
Търгово предлагане на закупуване и замяна на акции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел втори така, както го предлага комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел втори е прието.
Следващият член - 149, е доста обемен, има и предложения. Предполагам, че ще има изказвания и едва ли ще ни стигне времето да го приемем. Ето защо предлагам да приключим.

Съобщение за парламентарен контрол на 26 ноември 1999 г.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов и Жорж Ганчев.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Георги Карабашев, Жорж Ганчев, Кръстьо Трендафилов, Юрий Юнишев и Веселин Бончев.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Елена Поптодорова и Ахмед Юсеин.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Иван Зънзов.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Иван Борисов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Министър-председателят на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Министърът на културата Емма Москова - на осем актуални въпроса (възклицания от ДЛ: "Ха-ха-ха!")... Аз ги четох, те са едни и същи. Те са народните представители Велислав Величков, Младен Влашки, Тома Деспотов, Юлий Славов и Мария Кунчева, Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, Иво Атанасов, Драгомир Шопов, Кънчо Марангозов, Дора Илиева, Донка Дончева и Свилен Димитров. (Възклицания от ДЛ: "Ха-ха-ха!".)
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Борисов.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание днес от 15,00 ч. в зала № 142.

Следващото заседание на Народното събрание е утре, 26 ноември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

Закрито в 13,57 ч.

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов

Секретари:
Васил Клявков
Камен Костадинов