Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Евгени Кирилов и Георги Дилков. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
София, 24 януари 2000 г.

На 19 януари 2000 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Константин Иванов Дочев, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 4.Великотърновски многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 4.Великотърновски многомандатен избирателен район Пламен Иванов Пейков от коалиция "Обединени демократични сили"."
(Всички народни представители стават. Господин Пламен Пейков застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя на Народното събрание.)
ПЛАМЕН ПЕЙКОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!". (Ръкопляскания, депутатът Пламен Пейков подписва клетвен лист.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Постъпили законопроекти и проекти за решения от 19 до 25 януари 2000 г.:
Законопроект за военноинвалидите и за пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава. Вносители: Велко Вълканов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение на Закона за далекосъобщенията. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за допълнение на Закона за държавния служител. Вносители: Янаки Стоилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Проект за решение за промяна в състава на постоянната делегация в Асамблеята на Западноевропейския съюз. Вносител: госпожа Анастасия Мозер.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по икономическата политика, Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите с вносител също госпожа Анастасия Мозер.
По дневния ред за седмичната програма има направени две предложения: от народната представителка Татяна Дончева - да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях, и предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за дневен ред на седмичната програма:
1. Първо четене на законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел (вносители: Екатерина Михайлова, Драгомир Драганов, Светлана Бончева и Велислав Величков), законопроекта за организациите с нестопанска цел (вносители: Кемал Еюп и Лютви Местан) и законопроекта за организациите с нестопанска цел. (Вносител: Иван Димов)
2. Първо четене на законопроекти за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата. (Вносители: Министерският съвет; Александър Джеров)
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. (Вносители: Министерският съвет; Александър Томов и Иван Бойков, и Никола Николов)
4. Второ четене на законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и НАТО за участието на Република България в КФОР и на Споразумението между Република България и НАТО за финансовите условия за участие на Република България в КФОР. (Вносител: Министерският съвет)
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи.
7. Парламентарен контрол.
По дневния ред някой от вносителите, ако желае да се изкаже, или предложения за промяна или отпадане.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! За пореден път Парламентарната група на Демократичната левица внася искане за създаване на временна парламентарна комисия, която да събере материали и да направи изводи за хода на приватизацията и резултатите от нея - въпросът погледнат не откъм икономическата, а откъм корупционната му страна.
На всички ни е известно, че в последните седмици активно разглеждаме в комисии различни законопроекти, с които целим парламентът да даде на обществото знак, че има ясна политическа воля в парламентарно представените политически сили за един значителен напредък по преодоляване на корупцията у нас. Известно е, че основен източник на корупцията са сделките по приватизацията. Управляващото мнозинство на практика не просто извършва сделките чрез оторизираните държавни органи, но и разполага с пълен контрол върху органите, които биха могли да контролират по някакъв начин процеса. Миналата седмица в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията беше гледан за пореден път законопроект за публичния регистър за доходите на политиците, най-общо казано, и висшите държавни администратори. Разбираме, че това са по-скоро мероприятия от медиен характер и с медийно значение, които нямат такава голяма ефективност, ако не се проследи какво става там, където е най-чувствително за корупция действието.
Ние с учудваме забелязваме, че управляващото мнозинство всеки път отхвърля искането за създаването на такава комисия, макар че смятаме, че е дори в негов интерес някои от основните приватизационни сделки - цените, по които те са сключени и лицата в които е отишло имуществото, да бъдат проследени. Затова се надявам този път предложението ни да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Татяна Дончева за включване като точка от дневния ред на проект на решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Моля, гласувайте!
Гласували 189 народни представители: за 89, против 87, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен и проектът за седмичната програма.
Гласували 172 народни представители: за 122, против 8, въздържали се 42.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ И ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ОРГАНИЗАЦИИТЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията
относно законопроект за юридическите лица с нестопанска
цел, внесен от Екатерина Михайлова, Драгомир Драганов, Светлана Бончева и Велислав Величков, и законопроекти за организациите с нестопанска цел: № 954-01-2/99, внесен от Кемал Еюп Адил и Лютви Ахмед Местан и № 954-01-5/99, внесен
от Иван Димов

На редовно заседание, проведено на 11 февруари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срешу корупцията обсъди законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел № 854-01-123/98, внесен от Екатерина Михайлова, Драгомир Драганов, Светлана Бончева и Велислав Величов и законопроекти за организациите с нестопанска цел: № 954-01-2/99, внесен от Кемал Еюп Адил и Лютви Ахмед Местан, и № 954-01-5/99, внесен от Иван Димов.
На заседанието присъства госпожица Златка Русева - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
След станалите разисквания комисията прие следните принципни положения, които трябва да залегнат в основата на правното регламентиране на юридическите лица с нестопанска цел:
Трябва да се уредят принципно устройствените правила, които да важат за всички юридически лица с нестопанска цел.
Трябва да се определи по принцип какво означава "извършване на дейност от публичен ред, респективно организации, които извършват такава дейност". Няма никакъв смисъл тези организации да се отделят в специална категория. Няма никакъв смисъл да се третират като специална категория организациите с благотворителна дейност.
Необходимо е в учредителния акт на организацията с нестопанска цел (устав или учредителен акт) да се посочи ясно и ограничено нестопанската дейност, която те ще извършват.
Трябва да се сведе до минимум надзорната функция на изпълнителната власт върху дейността на организациите с нестопанска цел. Контролът върху тяхната дейност трябва да бъде изключително контрол за законосъобразност, а не за целесъобразност и да се упражнява от съдебната власт.
Контролът върху приходите на организациите с нестопанска цел, които извършват обществено-полезна или благотворителна дейност, трябва да се осъществява от органите на Държавния финансов контрол, а не да се създават специални органи за това.
Много внимателно трябва да се пристъпва към създаване на преки или косвени данъчни и митнически облекчения за организациите с нестопанска цел, поради особените възможности за злоупотреби.
Комисията реши да предложи на народните представители в светлината на изказаните принципни съображения да приемат предложените три законопроекта на първо гласуване.
Решението беше взето:
- по законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел № 854-01-123/98, внесен от Екатерина Михайлова, Драгомир Драганов, Светлана Бончева и Велислав Величков - с 9 "за", 3 "против" и без "въздържали се";
- по законопроекта за организациите с нестопанска цел № 954-01-2/99, внесен от Кемал Еюп Адил и Лютви Ахмед Местан - с 8 "за", 3 "против" и 1 "въздържал се";
- по законопроекта за организациите с нестопанска цел № 954-01-5/99, внесен от Иван Димов - с 8 "за", 1 "против" и 3 "въздържали се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Светлана Бончева.

СВЕТЛАНА БОНЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес пред всички нас се представят три законопроекта на първо четене за Закона за организациите на юридическите лица с нестопанска цел, които са подкрепени на първо гласуване от Правната комисия.
Всички тези законопроекти са предложени и са внесени единствено от народни представители. Вносителите са народни представители от различни парламентарни групи, което само по себе си доказва, че в тази правна материя не бива и не трябва да има някакви конкретни политически противоречия.
Всеки от представените три законопроекта има своя специфика, но общото между тях са идеите и най-вече целта, а тя е именно изграждане на едно развито гражданско общество в България, един динамичен трети сектор, нестопански сектор, който следва да създаде жалоните на България по пътя на присъединяването към Европа. Така че с оглед приоритетната тема на България - започващите преговори за присъединяване към Европа, ние считаме - всички вносители - че този законопроект има изключително важно значение за вътрешното ни законодателство.
Законът за нестопанските организации представлява естествен и сигурен регулатор на социалното напрежение, което съществува във всяко общество. В България в момента има регистрирани и осъществяват своята дейност около 6000 нестопански организации - един факт, който сам по себе си представлява признак и помага за развитието на обществото, в което трябва да се формира преди всичко във всеки български гражданин уважение към Конституцията и законите. Нестопанските организации всъщност представляват едно сдружение на хора, на субекти, които в името на плурализма, толерантността, свободната инициатива се сдружават в такива структури, за да може единичният глас да бъде много по-силен, да бъде много по-ярко изразен и да бъде чут от съответни държавни институции, отколкото ако самостоятелно той бъде поднесен в публичното пространство, защото общият, колективният глас винаги е много пъти по-чут, отколкото индивидуалният.
Държавата в регламентацията на нестопанските организации следва да изостави някои свои прерогативи относно това, че само някои ограничения на дейността на тези организации могат да бъдат регламентирани. В повечето случаи те като свободни сдружения гарантират правото на свободно изразяване на мисълта на словото, правото на свободно събиране, асоцииране на групи от хора, съобразно техните интереси. Тези закони в повечето случаи се подчиняват в цял свят не само на вътрешното законодателство, а на такива основни за развитието на човечеството конвенции като Декларацията за правата на човека, Международната конвенция за защита на гражданските и политическите права, както и Европейската декларация за правата на човека. Всички тези основни принципи са били ръководни за нас, вносителите на тези три законопроекта.
Наред с това е използван сравнителен правен материал от законодателствата на Германия, Швейцария, Гърция и Люксембург при изработката на текстове, които регулират тази материя.
Законът за юридическите лица с нестопанска цел, който представяме - и трите закона, са преди всичко уреждащи гражданско-правния статут. Макар в тази материя да има изключително огромен периметър от въпроси, които следва да бъдат регламентирани, в настоящия законопроект вносителите си поставят само тази задача - да се очертаят основните норми, които регламентират материята с учредяването, дейността, организацията, прекратяването и ликвидацията на организациите с нестопанска цел. Други цели законът всъщност не преследва с тези норми.
Организациите с нестопанска цел във всяко вътрешно законодателство следва да защитават интересите на субектите и основните човешки права на субектите. В една държава така, както са гарантирани от Конституцията и законите основните човешки права в една държава на съответните граждани, така и законът за тези организации трябва да закриля дейността на неформалните организации.
Аз вече подчертах, че едни от основните принципи при учредяване на организациите с нестопанска цел са принципите на плурализма, на свободната инициатива и на толерантността. Тези организации, фондации и сдружения имат влияние и върху държавната политика, тъй като те удовлетворяват определени обществени очаквания в една много голяма палитра от дейности като образованието, здравеопазването, опазването на околната среда, екология, спорт, туризъм. Тези организации всъщност облекчават при реализацията си, при своята дейност, както централната държавна власт, така и местните органи на самоуправление от множество организационни и финансови ангажименти, тъй като работят изцяло в обществен интерес, в интерес на цялото общество.
Законът за юридическите лица със стопанска цел не се прилага относно юридическите лица като търговски дружества, като публични предприятия, които извършват стопанска дейност и за които е характерно, че разпределят печалба между своите физически лица. Нестопанските организации не разпределят печалба, а извършват с набрани средства дейности и услуги в обществен интерес.
Извън приложното поле на този закон ще останат такива структури, които преследват политически и религиозни цели, тъй като те се уреждат със специални закони по нашето законодателство, какъвто е Законът за изповеданията, Законът за съсловните организации на лекари и стоматолози, Законът за адвокатурата, Законът за българските читалища, Законът за Българския Червен кръст. Всичката тази правна материя не е предмет на регламентация от настоящия законопроект.
Законът, на който аз съм вносител гарантира една възможност всички дееспособни граждани, без оглед на своя пол и образование, партийна принадлежност, съсловна принадлежност, имотно състояние да се сдружават за постигане на определена цел, стига тези цели да не застрашават по някакъв начин суверенитета и държавната сигурност, териториалната цялост, обществения ред в страната и добрите нрави.
Всички частно-правни дружества в бъдеще време, юридически лица, сдружения или фондации ще се вписват в съдебен регистър, уреден само по реда на глава 52 от Гражданскопроцесуалния кодекс, тъй като по сега действащото законодателство за тези организации има два гражданскопроцесуални пътя, по които се осъществява тяхното учредяване - единият е по Закона за лицата и семейството. Според този закон преди да се открие процедура по вписване на сдруженията, молбата се отправя до прокуратурата, изчаква се, както е и по досега действащото законодателство, един месец прокурорът да вземе мотивирано становище и в съдебното заседание вече участва прокурор, който дава мнение по законосъобразността на учредяването, по целите и устава на сдружението. За в бъдеще този ред ще се уеднакви, а именно фондациите и сдруженията ще се вписват по уеднаквена процедура, тя е по реда на глава 52 от Гражданскопроцесуалния кодекс, без участието на прокурор като прокуратурата си запазва утвърденото й от Конституцията правомощие за общ надзор над законността и за правото да прекратява дейността на сдружения и фондации, когато те извършват недопустими от закона действия, от Конституцията и използват дейността за постигане на цели с непозволени средства.
Фондацията, както досега, ще се учредява с едностранна безвъзмездна правна сделка на учредителя.
Разгледани са въпроси, свързани с дейността и с прекратяването на фондациите - материя, която тук, по сега действащото законодателство, не е изчистена. Ние разполагаме с един морално остарял закон - Закона за лицата и семейството от 1949 г.
Ето защо призовавам народните представители да подкрепим на първо четене внесените три законопроекта, тъй като има сформирана работна група от вносителите и ние ще излезем с един общ законопроект, по който работим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
От името на вносителите на втория законопроект има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Трябваше да минат десет години от началото на демократичните промени, за да влезе най-сетне в дневния ред на Тридесет и осмото Народно събрание разглеждането на законопроекти за организациите с нестопанска цел. По-добре късно, отколкото никога - комай е единственото, което бихме могли да кажем на гражданските организации, оставени да действат в рамките на един безспорно овехтял Закон за лицата и семейството, който е още от 1949 г. И ако последният в много случаи не пречеше, защото третият сектор не позволи прилагането на потисническите му фигури, то той в никакъв случай не спомагаше развитието на гражданското общество в България.
Като прибавим към това, че за разлика от класическите модели на демокрация, в които са създадени устойчиви механизми за гарантиране равнопоставеността при взаимодействието на основните структури на обществото - държава, държавна власт, граждани и граждански организации, в България изпълнителната власт и държавата като цяло сякаш се стреми да покрие целия спектър на обществени отношения - рефлекс, характера за тоталитарната държава, но оказал се устойчив и в по-ново време, можем да си обясним защо гражданското общество в България още е твърде крехко и е в продължителен етап на прохождане. Това, според нас, е основният проблем на българския преход към демокрация.
Ето защо е безспорна необходимостта от една нова, модерна правна рамка за дейността на неправителствените организации, която да отразява променените им функции в обществото и да гарантира една нова перспектива за тяхното устойчиво развитие.
С подобна претенция са и трите законопроекта, които обсъждаме днес. Те битуват като воля на отделни народни представители в публичното пространство повече от година, макар текстовете по някои от тях да са работени още от 1993 г.
За щастие, независимо от сериозните, а по някои текстове и диаметрални противоречия, вносителите намериха общ език помежду си, задействаха механизмите на диалога и партньорството. И аз съм убеден, че ако вие днес подкрепите тези три законопроекта, ние, като вносители, сме в състояние за второ четене да ви предложим един наистина добър и работещ краен продукт. Гаранция за това е активното участие на самия трети сектор по работата върху отделните текстове от законопроектите.
И си мисля, че ако всички закони в това Народно събрание бяха работени по този начин, това би било най-сигурната гаранция за стабилност на законодателството и по този начин би се гарантирала и неговата приемственост.
Съществуват много причини, поради които една държава следва да създаде закони, които да осигурят силен, енергичен и независим граждански сектор. Най-важното от тях е защитата на международно признатите свободи на личността. И тъй като те включват и правото на тези личности на свободно сдружаване, то пълната реализация на основните свободи би следвало да бъде съпроводена и с установяването на формални общности с правен характер.
Наистина спектърът на неправителствените организации е достатъчно широк. Някои са твърде неформални и даже нямат нужда от статут, или това е гражданското общество в неговата най-неформална изява.
Други изискват определен правен статут и признание, защото са с претенция за активно участие в обществения живот, че работят за общественото благо, че обединяват хора, които сами не са достатъчно силни, и че колективният им глас ще бъде чут от обществото. Именно тези организации са предмет на законопроектите.
Другата причина се свежда до необходимостта да се реализира принципът на толерантността като условие за социална стабилност. Не е възможно този принцип да се реализира единствено и само чрез инструментариума на държавата, на изпълнителната власт. Защото държавната власт е предназначена именно затова - да упражнява власт, която неизбежно поражда социално напрежение поради също така неизбежните различия и различни интереси на отделните индивиди, които в своята цялост не биха могли и не е възможно да се представляват от волята само на едно или друго управляващо мнозинство. Организирането по легален начин на тези различия на многобройни граждански организации, на основата на плурализма и толерантността подпомага развитието на едно мирно и стабилно демократично общество и прехода от формална към реална демокрация.
По този начин тези граждански организации изпълняват и друга важна роля при демокрацията. Те помагат на отделните личности и групи от лица да избегнат или да смекчат мажоритаризма, или по-точно казано диктата на едно или друго мнозинство, който превръща демократичното управление в непоносимост и невъзможност за отделните групи, които са малцинство, да видят своите идеи рефлектирани в държавната политика. На тези групи гражданските организации предоставят възможност за постигането на своите идеи и цели без намесата и ограниченията на мнозинството.
Друга причина. Гражданските организации могат да предоставят на обществото стоки и услуги много по-ефективно, на по-високо качество и на по-ниски цени от органите на изпълнителната власт. Да не говорим за това, че единствено чрез тях би могло да се преодолее пазарният недостиг от някои видове услуги.
Неправителствените организации са далече по-ефективни при предоставянето на социални услуги, отколкото държавните организации. За съжаление в България изостава процесът на преструктуриране на нетърговски принцип на важни социални сфери, като здравеопазване, образование и наука, грижа за социално слабите, опазване на околната среда и други.
Значителна част от тези дейности би следвало да се приватизира, тоест да се прехвърли върху неправителствените организации и държавата да се оттегли от територии и функции, които по дефиниция не са нейни. Поемането им от гражданския сектор ще осигури предпоставки за преодоляване на корупцията, както и за прозрачност на дейността от социалната и духовната сфера.
Не на последно място, България, както и другите страни от Централна и Източна Европа, се стреми към установяването на пазарна икономика.
Уважаеми госпожи и господа, съществува една много интересна закономерност - гражданското общество е най-силно там, където има развита пазарна икономика, силна пазарна икономика. И това е така не само защото силното гражданско общество е функция на силната пазарна икономика, а е налице и обратната връзка. Съществуването на развит граждански сектор индиректно подпомага развитието на пазарната икономика. Защото подобен тип икономика се развива най-добре на места, където съществува плурализъм, социална стабилност и доверие в институциите, тоест и уважение към закона. Тези социални ценности именно се поощряват от законите за гражданския сектор.
Как всичко това конкретно е решено в законопроекта, който ние с господин Кемал Еюп предлагаме на вашето внимание? Преди всичко ние изхождаме от основния либерален принцип, че отделните личности и организациите, които те доброволно създават, могат сами да уреждат собствените си работи, стига възможностите за пряка намеса и директна регулация във всички конкретни случаи от страна на държавната власт да са максимално ограничени, строго регламентирани и допустими единствено по законосъобразност. По тази причина правните норми в нашия законопроект са изцяло диспозитивни и не целят разширяване на забраните и ограниченията, които изрично са посочени в Конституцията, а целите и целеполагането са в областта на частната свобода и личната неприкосновеност.
Няма да се спирам на въпросите, свързани с възникване, сливане, разделяне, прекратяване и ликвидация, съдържание на учредителните документи на организациите с нестопанска цел, забраната за пряко и косвено облагодетелстване, защото, струва ми се, тези въпроси са ясни, по тях няма спорове и неслучайно са решени по сходен начин във всички предложени законопроекти. Ще се спра по-скоро на въпроси относно класификацията на нестопанските организации, евентуалните ограничения на тяхната дейност, да имат или не право на стопанска дейност, необходимостта от данъчни преференции и, естествено, на въпросите за регистрацията и за степента и допустимите форми на държавен контрол.
Нашият законопроект предлага една нова, модерна класификация на организациите с нестопанска цел, отговаряща на съвременните тенденции в Европа и Съединените щати. Като се запазва класическото деление от гражданското право на организациите, на сдружения и фондации, в законопроекта те са поставени в двоен разрез чрез въвеждането на едно ново за българския правен мир функционално деление на същите като организации съответно в частна и обществена полза въз основа на изричната воля на своите учредители. Струва ни се, че тази нова класификация трябва да се приеме, защото наистина това е една модерна тенденция. Имаме информация например, че една Германия, която е възприела класическото деление, днес е на път да реформира законодателството си в тази сфера и възприема същия функционален принцип на деление.
Това ново деление е от особено важно значение, защото следва да предопредели, от една страна, формите и степента на държавен контрол, а от друга подготвя основите на бъдеща реформа в данъчното законодателство по посока на данъчни преференции за организациите в обществена полза.
За да бъде ефективен и социално оправдан, държавният контрол следва да бъде модулиран съобразно спецификата на организацията. Когато организацията е предназначена да осъществява частните интереси на определен кръг лица, държавната намеса в нейната дейност трябва да бъде съвсем ограничена, тъй като тази организация няма да получава никакви данъчни преференции. От друга страна, организациите, предназначени да подпомагат публичния интерес, разполагат със средства, които са им предоставени именно с такава цел. Тяхното имущество и статус имат обществен характер. Следователно, облекченията и съответните тежести на държавния контрол при тях са в определена степен оправдани.
Бидейки обект на такъв контрол, необходимо е тези организации да са гарантирани срещу политическа намеса. Предмет на този контрол следва да бъдат само строго определени дейности на организацията. Не препоръчително, а задължително е администрацията да действа в тези случаи в режим на обвързана компетентност, т.е., да не е свободна да разрешава проблемите, свързани с нейните правомощия по целесъобразност, а въз основа на изрично разписани в закона критерии. Това ще даде възможност нейните решения да бъдат обжалвани по реда на съдопроизводството.
Необходимостта от правна регулация на гражданския сектор чрез специален закон за нестопански организации не само че не би трябвало да има като основна цел установяването на неправомерен контрол върху тяхната дейност, а тъкмо обратното. Законът е необходим, за да реализира противоположната цел - да се освободи гражданското общество от посегателства на всяка изпълнителна власт, така че да се създадат условия за изграждане на механизъм за контрол върху дейността на държавната власт от страна на гражданите и гражданските организации, като същите да могат да влияят индиректно и на законодателния процес или при взимане на важни държавни решения.
Недопустимо е организациите, в частност фондациите, да се поставят под надзор още с акта на учредяването им, като по този начин едва ли не се въвежда презумпция за виновност. Законът трябва да позволява лесно, бързо и евтино регистриране, какъвто режим предлагаме в законопроекта, с минимум брой документи и да се извърши наистина акт на регистрация, а не акт на одобрение.
Позоваването на примери за държавен надзор в страни като Германия, Франция, Швейцария, Белгия, Люксембург и други следва да е коректно, защото надзорът в тези страни е изключително, има го наистина, но е изключително върху онези фондации, които получават пряко финансиране от държавата, като фондациите за политическо образование в Германия например "Конрад Аденауер", "Ханс Зайдел", "Фридрих Науман" и "Фридрих Еберт", които развиват дейности в България, както и по отношение на фондации и организации, които не подлежат на данъчно облагане или се ползват с данъчни преференции.
Далеч по-интересна е взаимовръзката между функционалното деление на организациите в частна и обществена полза с данъчните, кредитно-лихвените, митническите и други финансово-икономически облекчения, с които биха се ползвали последните. Всъщност, самото въвеждане на този нов правен статут има смисъл и оправдание единствено, ако поражда данъчни облекчения. В противен случай е безсмислено.
Неслучайно по време на работния семинар в Съединените щати на тема "Закон за организации с нестопанска цел" не кой да е, а Джим Френсън - председател на Законодателната комисия към щатския Сенат, ни попита дали законопроектът, върху който работим, е данъчен закон. Изключително показателен въпрос, уважаеми колеги. За съжаление, и нашият законопроект не засяга въпроса с данъчните преференции, не е данъчен закон и не би могъл да бъде.
Тук изглежда ние за пореден път и този въпрос ще решим бавно, яваш-яваш, стъпка по стъпка. Но първата стъпка с този устройствен закон непременно трябва да се направи, за да се подготвят условията чрез може би бъдещ специален закон или чрез промяна на действащото данъчно законодателство този въпрос да се реши по един добър начин. Няма да открием Америка, защото в самата Америка днес между 1,3 и 1,4 млн. граждански организации имат статут на организации в обществена полза и са изцяло освободени от данъци.
Въвеждането на статута обществена полза има за цел да постави основата на тясно сътрудничество между гражданските организации, от една страна, и държавата и Министерството на финансите, от друга. Естествено, както е видно от текстовете в предложения законопроект, този статут въвежда определени ограничения и задължения за самите организации, като строг режим на публичност и отчетност и при утежнен режим на взимане на решения от управителните тела на съответните организации.
Смятам за полезно да се отбележи, че редица страни от нашата черга, като Унгария, Чехия, Полша, Македония, ако щете, вече са приели подобни закони. Междупрочем, България е между малкото европейски страни, ако не ме лъже паметта, само сред четирите европейски страни, които все още нямат специален закон за организациите с нестопанска цел. Ние, разбира се, следва да отчетем и обективните трудности при разработването на общ стандарт - кои организации на гражданското общество да имат право на данъчни и фискални преференции. Това е изключително труден въпрос. Обществена полза се употребява като термин от много страни, като всяка страна дефинира и прилага понятието по свой начин. Формулирането на понятието е сравнително просто, изясняването на неговото съдържание се оказа далеч по-сложен въпрос. Затова твърде често се избягва дефиницията и се заменя с изброяване на целите, за които се счита, че са от обществена полза. Такъв е примерът с унгарския закон. Но и там този списък няма претенции да бъде изчерпателен, а по-скоро има илюстриращ характер.
Тези трудности обаче не са основание да се откажем от решаването на проблема. Още повече, че квалификацията или даването на статут на данъчно облекчено или освободено лице явно ще бъде извършено чрез допълнително охранително производство. И тук отварям една скоба: независимо че ние предложихме в нашия законопроект специална глава "Комисия за благотворителни организации", в хода на ползотворния диалог с нашите колеги стигнахме до разбирането, че на този етап това не е най-доброто решение. Вероятно тепърва ни предстои работа по търсене на отговор на въпроса кой да бъде органът, който да присъди евентуално статут на данъчно облекчено или освободено лице на определена категория организации с нестопанска цел в обществена полза.
Тук аз бих искал да задам най-важния въпрос: защо непременно това трябва да се направи? Нека да погледнем състоянието на сектора днес. Аз не смятам, че в България има развит граждански сектор. Вече казах, че в Щатите има 1,4 процента организации само данъчно освободени, да не говорим от тези в частен интерес. Тоест, една проста аритметика сочи, че в Съединените щати на около 500 души се пада една неправителствена организация.
Другият много голям въпрос е, че по едно представително изследване, в което няма защо да се съмняваме, над 90 на сто, точното число е 93 на сто от средствата, с които оперират българските неправителствени организации, са от външни донори. Аз не бих искал и да помисля какво би станало, ако това кранче отвън спре. Това би означавало крах на третия сектор в България. Затова ние именно чрез данъчни преференции трябва да създадем стимули за български физически и юридически лица да бъдат донори и спонсори на гражданските организации. И това е големият проблем, който трябва да реши този закон.
Понеже времето напредна, аз няма да се спирам на въпроса за това дали трябва да има ограничение по отношение на икономическата дейност. Европейските примери са повече от категорични - само в една страна има изрична забрана за икономическа дейност и това са нашите приятели от Македония. Никъде другаде няма ограничение за икономическа дейност. Има ограничение за степента и за формите на тази дейност, стига те да не противоречат на целите на организацията.
Тепърва вероятно предстои огромна работа, за да въведем в българския правен мир и понятията "свързана" и "несвързана стопанска дейност" и да обвържем тези понятия с евентуални данъчни преференции за някои видове стопанска дейност. Но това са въпроси, които ще се решават занапред.
Смятам, че законопроектите, които разглеждаме днес, ще се върна към основната си теза, са добра основа с взаимни усилия да изработим, присъединявам се към колежката, един общ добър, работещ краен продукт, с което ще направим една много важна решителна стъпка към реализирането на конституционно заложения принцип за преход към реално демократично гражданско общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Иван Димов, вносител на третия законопроект.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, за мен е удоволствие да представя пред вас внесения от мен законопроект за юридическите лица с нестопанска цел. Аз съм изключително облекчен от думите, които казаха моите колеги преди малко, тъй като законопроектът, на който аз съм вносител, до голяма степен като основни принципи и идеи съответства на това, което те са внесли в техните законопроекти. Малко са законопроектите, които не гледаме в тази пленарна зала, които почиват на толкова много и толкова важни международноправни разпоредби. Аз искам да подчертая още в началото на моето изказване, че принципите, заложени в трите законопроекта, почиват на Международната декларация за правата на човека, на Международната конвенция за политическите и гражданските права и свободи и на Европейската конвенция за човешките права. Това са изключително важни документи, които са намерили своето отражение и в нашата Конституция - чл. 39, правото на свободно изразяване на мнение, чл. 33, правото на свободни и мирни събрания и манифестации, и чл. 44, правото на свободно сдружаване. Именно това са правните рамки, върху които се изгражда нашето гражданско общество.
Спокойно мога да кажа, че в момента съществува един правен парадокс - неправителствените организации функционират и се развиват на базата на тези норми на нашата Конституция, които аз изброих преди малко, и на един изключително остарял Закон за лицата и семейството от 1949 г. Парадоксът не е само в това, че този закон е от 1949 г. и вече е морално и правно остарял, но и в това, че този закон съответства на коренно различна обществено-икономическа и политическа постановка и атмосфера, на друг тип държава и държавност, която по принцип отричаше съществуването на самостоятелно гражданско общество.
Дълъг път измина нашето гражданско общество, докато се стигне днес до този момент - в пленарната зала да се пледира за приемането на закон, модерен, съвременен закон за неправителствените организации, закон, който ще даде възможност на тези организации да изградят своята сфера на влияние в държавата, закон, който съответства на един основен принцип и дълг, бих казал, на демократичната държава. Защото, ако политическите структури и правителствените форми са променливи и търпят промяна и развитие, то във всяка една демократична държава има един основен принцип, който трябва да се спазва, а това е принципът, че държавата трябва да служи на своите граждани, че държавата трябва да се съобразява с тях, с тяхната воля, с тяхното мнение. Именно гражданският сектор дава възможност на база на изброените преди малко основни права на гражданите те да изразяват своето мнение, те да казват какво становище имат по определени изключително важни въпроси както за техния бит, за тяхното семейство, така и по въпроси на общественото, политическо и икономическо развитие на държавата.
Макар и да е дълъг пътят, който измина нашето общество от 1991 г., когато беше приета Конституцията, до настоящия момент, когато ние най-после разглеждаме този изключително важен закон, миля, че спокойно можем да кажем, че ние създаваме първите истински и сериозни правни гаранции за развитието на гражданското общество. Аз съм изключително доволен от факта, че по този въпрос намерихме пълно разбиране и единодействие с колегите от ОНС, с колегите от Евролевицата. Вие виждате, че внесените законопроекти са с изключително идентични цели и принципи. Защото гражданското общество не е на никоя политическа партия, то не трябва да се политизира. Никой от нас не е учуден, че само колегите от БСП не изразиха подкрепа към тези законопроекти, защото мисля, че просто те все още свързват гражданското общество със своята партия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Абе, Иване, ти стана член на БКП в 1988 г.! И сега идваш тук да ни поучаваш...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Госпожа Дончева, моля, правя Ви бележка!
ИВАН ДИМОВ: Аз съм доволен от това, че най-после Тридесет и осмото Народно събрание и представителите на Съюза на Демократичните сили, на ОНС и Евролевицата проявиха своята политическа мъдрост и воля, за да приемат тези изключително важни правни рамки и основи за изграждането на гражданското общество. Защото ние трябва да изградим у нас едно гражданско общество, което да има свое самочувствие, което да може да функционира самостоятелно, а не да се развива и да очаква помощите на външните донори. Убеден съм, че изграденият на тази база общ законопроект, съобразно решението на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, ще създаде тези правни гаранции. Ние се нуждаем от една бърза, леснодостъпна и евтина процедура за регистрация за създаване на тоя тип организации. Освен това нашето общество се нуждае от организации, на които, ако решат да работят в обществена полза, дейността им да бъде по-публична и прозрачна.
Затова във внесения от мен законопроект е предвидена възможност за създаване на публичен регистър, в който организациите, които сами са преценили, че трябва да работят като такива - от публичен ред в обществена полза, трябва ежегодно да декларират своите приходи, своите разходи и за какво те са използвали постъпилите средства.
Освен това се дава възможност този вид организации да развиват и стопанска дейност, без разбира се да формират печалба, а постъпилите приходи да се използват изключително и само за постигане на техните цели. (Неразбираема реплика от народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожа Дончева, за втори път Ви правя забележка!
ИВАН ДИМОВ: Това е изключително важен принцип, който съответства изцяло на съвременните тенденции в развитието на гражданските общества на държави с добре оформени и установени демокрации. Да не забравяме, че именно в тези държави третият сектор осигурява между 5 и 10% от работните места. Това е изключителен стимул за работа и за развитието на такива сфери като здравеопазване, образование и култура.
В заключение искам да подчертая, че с приемането на Закон за юридическите лица с нестопанска цел нашият парламент ще направи една изключително важна стъпка по пътя към Европа, който нашето общество прие.
Искам да припомня, че от 1991 г. е влязла в сила Европейската конвенция за признаване на юридическото лице на международните неправителствени организации. Това е изключително важен факт, важна стъпка към нашето приобщаване към Европа.
С това ви моля да приемете и трите законопроекта на първо четене и да дадете възможност на нас, вносителите, да ви представим един обобщен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Имате думата за изказвания по трите законопроекта.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно сме пред приемането на първо четене на един важен за нашето общество закон. Самото забавяне на внасянето му в пленарна зала показва, че вносителите са имали определени проблеми, когато е трябвало да се дефинира не само това какво представляват тези организации - аз смятам, че в някои от законопроектите има добра формулировка - но и за това как тези структури да допринесат за развитието на гражданското общество в България. Защото няма действително гражданско общество, няма граждански права и свободи без добре функциониращи свободни, повтарям това, свободни неправителствени организации. Те са въпрос на контрол върху държавните структури за осъществяване на тези свободи. Второ, съдействие за осъществяване на дейности, които държавата не може да поеме било поради финансови причини, било поради същностни причини, свързани с несвойственост на някои функции за държавните структури. И на трето място, международният престиж. Може би тези от вас, които са участвали в такива институции, в такива неправителствените организации знаят, че в голяма степен чуждестранните партньори предпочитат да кореспондират и да осъществяват съвместни дейности, особено в областта на култура, наука, образование, развитие на някои интелектуални и други дейности, именно с неправителствени организации. Следователно, това е въпрос на физиономия, на имидж на една страна.
Считам, че ние трябва да приемем на първо четене и трите законопроекта. Разбира се, във всеки един от тях има и положителни черти, има и някои недостатъци. Те се виждат вече от изказванията тук. При самото представяне не може да не се доловят някои нюанси и различия в трите законопроекта. Тоест предстои една значителна дейност по хармонизиране на тези три законопроекта. Аз пледирам за това - да се вземат добрите черти от всички тези внесени документи.
Основното, което е - правя го под формата на препоръка - след като съответните законопроекти се обсъдят в комисията за второ четене, в никакъв случай да не се засилва държавното вмешателство. Нецелесъобразност, а законосъобразност - това беше повторено няколко пъти тук, и аз силно наблягам на това нещо, защото иначе никой не може да спре изкушението на някоя държавна институция все пак да осъществи това вмешателство в дейността на тези неправителствени организации. В съответните законопроекти има един стремеж да се избегне, да се намали това вмешателство, но невинаги.
В хода на обсъжданията на тези документи, включително в Асоциацията на неправителствените организации, тази обща форма, която съществува по време на обсъжданията, се издигнаха и абсурдни положения. Например положението за присъствие по право в управителните съвети на тези организации, представители на държавни институции, на министерства и т.н. Смятам, че това е един абсурд. Второ, не мога да се съглася с някои колеги, че трябва да се повишава долният праг на количеството, на броя на участниците в управителните съвети. Това ще удари някои от съществуващите вече неправителствени организации и ще трябва да се минава през една сложна процедура по пререгистрация. Аз бих искал това нещо да бъде избегнато. Нека да не допускаме и тези институции, тези неправителствените организации, които вече съществуват, да бъдат потискани, мачкани, раздробявани, затруднявани с една сложна или понякога скъпо струваща процедура по пререгистрация. Смятам, че законодателят, в случая ние, трябва да избегнем това положение, защото особено тези, които функционират в рамките на закона, са показали своята ефективност. Неправителствените организации не трябва да бъдат затруднявани от един нов закон.
Аз ще гласувам за приемането на първо четене като считам, че след това трябва да се прецени много внимателно кое е целесъобразно и кое законосъобразно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нансен Бехар.
Има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Промяната на обществените условия, голямото увеличаване броя на нестопанските организации и значението, което те имат за гражданското общество, обуславят важността на въпросите, свързани с уреждането на тяхното правно положение.
Сега действащият Закон за лицата и семейството в частта му за нестопанските организации е твърде схематичен, а в някои отношения - и недостатъчно пригоден за днешните условия. Тези обстоятелства правят необходимо приемането на Закон за организациите с нестопанска цел.
Смятам, че ние можем да споделим принципите, предложени от редица нестопански организации от цялата страна, на които следва да отговарят формирането и дейността на тези организации. Тези принципи са: единен съдебен режим на регистрация, свобода при определяне целите и на управлението, ясно разграничаване на нестопанските от стопанските организации, разграничаване на организациите, които действат в частен и в обществен интерес, ненамеса на държавни органи в дейността на нестопанските организации по целесъобразност, прозрачност и контрол при финансиране на тяхната дейност.
Съчетаването на изброените принципи трябва да гарантира неправителствения характер на тези организации, т.е., тяхната автономност по отношение на държавната власт и тяхното използване не само привидно, а реално за постигане на нестопански цели.
Тези принципи се споделят и от редица организации и моето впечатление от няколкото регионални срещи на такива организации, на които присъствах, че те наистина очакват приемането на един, подчертавам, модерен и свободен закон за нестопанските организации.
Нека обаче да погледнем до каква степен предложените законопроекти решават тези въпроси и което е не по-малко важно - в каква среда ще се впишат разпоредбите, които парламентът предстои да приеме.
Мисля, че ние сме значително затруднени от обстоятелството, че не се обсъждат паралелно и не се формира едно общо виждане, което да направи ясно разграничение, но същевременно и да характеризира и други категории нестопански организации като тези, които са в областта на вероизповеданията, политическите партии и т.н.
Освен това парламентът на няколко пъти започва обсъждането на законопроекти, дори много от тях са гласувани на първо четене, а не се очертава скорошното им приемане като Законът за политическите партии, Законът за публичния регистър. Не знам до каква степен сега обсъжданият законопроект няма да има подобна съдба. Склонен съм обаче да мисля, че той ще стигне до успешния си за мнозинството финал, поради това че негови представители, тези политически среди в последните години успяха да изградят достатъчно много нестопански организации, фондации, които вече имат нужда от своето законово легитимиране, а в някои случаи - и от привилегированото положение, при което да действат.
Аз искам да обърна гледната точка, която тук беше изложена от много от предшестващите оратори, че виждате ли, благотворителността и нестопанските организации сега ще решат почти всички социални проблеми на българските граждани. Това е един скрит опит да се заобиколи слабостта на държавата и бягството на държавата като основен субект в областта на решаването на редица проблеми, свързани с гарантиране на социалните права на гражданите: на образование, на здравеопазване, на социално подпомагане. Днес тук ни се предлага философията, че ние имаме една слаба държава и тази държава ще бъде все по-слаба и все по-безотговорна, но тя ще бъде съпътствана от едно цветущо гражданско общество и след етапа на развития социализъм ние вече преминаваме към етапа на развитото гражданско общество. Мисля, че подобни илюзии не трябва да бъдат насаждани у българското общество, защото, ако днес има фондации, наречени с истинските им имена, някои от тях би трябвало да се казват "фондация "Общински рекет", която принуждава търговците на пазарите да заплащат средства за уж благотворителни цели. Българското общество изглежда се нуждае от фондация "Справедлив достъп до кофите за боклук", а не така остро казано - от учебник за всяко дете. Или ако обобщим, днес ние имаме не толкова нужда от фондация "Бъдеще за България", а от фондация "Българи без бъдеще", каквито са голяма част от днешните граждани на България. Към тях да бъдат насочени тези дейности.
Иначе ние се затваряме в порочния кръг на това, че държавата чрез свои търговски дружества отпуска средства на някои квазиобществени или квазидържавни фондации, за да осъществяват те с тези средства благотворителна дейност. Това е до голяма степен една превърната форма на корупция и тя се толерира от най-високо равнище чрез съпружеските фондации на високопоставени политици в България.
Ето тези неща трябва днес да бъдат видени и да не се крием само зад разпоредбите на законите, които в общи линии не са толкова различни в различните страни.
Затова аз мога да кажа, че колкото повече напредва обсъждането на тези законопроекти, така, както споделят някои представители на такива организации от нетолерираните, че все по-малко остава гражданствеността. И за сметка на това се достига до въвеждане на все повече ограничения.
За да не бъда упрекнат, че това е някакъв популизъм, въпреки че според мен това е днешната българска действителност, аз искам да привлека вашето внимание и на няколко групи въпроси, които могат да определят структурата и съдържанието на един нов закон за нестопанските организации.
Първата група проблеми са във връзка с условията за учредяване и устройство. Слабост и на трите законопроекта е, че липсва предварителен отговор на въпроса: Кои отношения между организацията и държавата и кои отношения между нейните членове следва да се уредят със закон?
Поради това и трите законопроекта са претрупани с излишни разпоредби, една тенденция, която вече се наложи с приемането на други закони, например, в областта на съсловните организации.
Не е намерен подходящ баланс между диспозитивни и императивни правила. Липсата на разграничения между организациите, които действат в частен интерес от останалите е довела до налагането на един шаблон за структурата на всички сдружения. Какво пречи например да се допусне съществуването на организации от клубен тип, които да са полуоткрити или полузакрити, които наистина работят в интерес само на своите членове и те тогава могат да имат и друга структура на управлението, а не тази, която се предлага за масовите сдружения, тези, които развиват дейност, която надхвърля обсега на техния членски състав и за които наистина е оправдано да бъдат прокарани определени демократични принципи чрез определяне на компетенции на общо събрание и на излъчен от него управителен орган и т.н.
В българското законодателство вече се създава тенденция законите да ограничават уставната автономия на отделните организации. Утежнеността на законовата уредба създава условия правоприлагащите органи да затрудняват учредяването и дейността на сдруженията.
Другата група въпроси се отнасят до условието за обхвата на държавния надзор върху дейността на нестопанските организации. При решаването на този въпрос категорично трябва да се отстоява ненамесата по целесъобразност на органи на изпълнителната власт в дейността на организациите. Драстично нарушение на този принцип е чл. 51 на законопроекта, предложен от депутатите Михайлова, Бончева, Драганов и Величков, в който се предвижда всяка една фондация да бъде поставена под надзора на специализиран орган на изпълнителната власт в различни варианти, като единият от тях даже включва възможността тази дейност да бъде извършвана от Министерството на вътрешните работи. Във връзка с това то може би вече трябва да бъде преименувано на Министерство на вътрешните работи и благотворителността, за да си спомним за един друг мрачен период от българската история, когато имаше Министерство на вътрешните работи и здравеопазването.
В един от законопроектите се предлага Комисия по благотворителността. Разбирам, че сега не се настоява на това предложение и правилно, защото ние вече имаме опита, когато се формират такива държавни органи, макар и на квотен принцип, от различни държавни институции. Това не намалява одържавяването на дейността на фондациите. Защото там не са включени представители на самото гражданско общество, а отново държавни служители. Дали те ще бъдат определени пряко от правителството или косвено от политическите власти в страната, това няма особено значение.
И когато се говори за гражданско общество, тук искам да поправя някои от колегите, че не може да бъде градено гражданското общество, защото това издава един дълбок дерижизъм и едно деформирано мислене. Ние имаме нужда да се съгражда държавност, а трябва да създаваме условия за развитие и саморазвитие на гражданското общество. Следователно, тези норми трябва да импулсират определени процеси и да определят границите на контрола, за да не бъдат пък, от своя страна, засегнати определени обществени интереси.
Необходимо е лимитативно за това да се определят основанията, по които определени органи могат да сезират съда, който да решава споровете във връзка с управлението на имуществото на фондациите.
В становището, представено от Министерството на правосъдието, има значителна доза манипулативност. Аз по-рязко квалифицирам тези текстове. Тук господин Местан говори по въпроса в кои случаи е оправдан надзорът на изпълнителната власт върху фондациите. Министерството, нито пък някой от другите депутати, не ни каза, че всъщност такъв надзор е допустим, когато държавата предоставя свои средства на определени фондации за развитие на дейност, свързана с техните цели. Не се казва това, че в Германия някои от фондациите получават 75 на сто от своите средства от държавата и затова, естествено, тя трябва да ги контролират, тъй като това са средства, набирани чрез бюджета и средства от публични фондове. Аз обаче на този етап не предлагам ние да въведем подобно финансиране, защото в силно корупционната среда в България, надхвърляща далеч мащабите на корупцията, която и без това се шири в днешния съвременен свят, това само ще създаде възможност за толериране на едни организации за сметка на други. Така че ако трябва да се търси някакво решение, то наистина трябва да бъде при много ясни правила и без да се прехвърля необходимата доза да се създадат някои финансови облекчения за определени организации.
Но разграничението, което се предлага в средите на организациите, които действат в обществен интерес да се обособят благотворителни организации мисля, че не е подкрепено с достатъчно точни критерии и затова тази иначе примамлива, пъстра картина на нестопанските организации днес също в България не може да бъде реализирана с една стъпка. Защото без такива определения това само ще направи много еластични нормите и ще инфектира още повече финансовата среда, в която действат такива нестопански организации.
По възможностите за стопанска дейност на организациите с идеална цел. Трябва да се реши дали да се предвидят изрични изключения за определени стопански дейности, които могат да се извършват от организациите с идеална цел. Все пак трябва да остане някаква граница между търговските дружества и тези организации. Също така трябва да се определи доколко и какви стопански субекти могат да учредяват самите нестопански организации. Тук е желателно да се намери компромис между стремежа нестопанските организации сами да осигуряват средства за своята дейност и същевременно да се запази тяхното основно преназначение. Подобен въпрос стои и по отношение на политическите партии и синдикатите, но засега задоволително решение по всяко от тези направления, включително и в разглежданите законопроекти, липсва.
Във връзка с обсъждания проблем продължава да е открит и въпросът дали и при какви условия ще се дават данъчни и други финансови облекчения на организациите с нестопанска цел.
И накрая стои въпросът за съотношението между общия правен режим на нестопанските организации и особените разпоредби за видовете организации. Вторият и особено третият законопроект предвиждат различни видове нестопански организации, но, както споменах, не предлагат достатъчно ясни критерии за тяхното разграничаване. С оглед на такова обособяване следва да се реши дали и при какви условия държавата ще заделя средства за финансиране на определени организации или дейности, извършвани от такива структури.
В заключение, поради изложените мотиви смятам, че законопроектът, който е представен от депутатите, начело с госпожа Михайлова, е отчасти ненужен и отчасти вреден. Другите два законопроекта се стремят да създадат съвременни разпоредби за развитието на нестопанските организации. Но те от своя страна, без да смятам, че това е желано от вносителите, създават възможности за несправедливото елериране на някои нестопански организации от страна на публичната власт. Поради това смятам, че първият законопроект трябва да бъде отхвърлен, а по вторите два от Демократичната левицата мисля, че ние ще се въздържим, защото изтъкнатите обстоятелства ще затруднят твърде много по-нататъшната работа върху тези законопроекти и опасявам се, че в своя краен вариант те няма да решат голяма част от наистина стоящите остри въпроси пред българското законодателство в областта на нестопанските организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
За реплика има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, Вие се славите като млад юрист с доста здрава логика, а сега във Вашето изказване аз видях пълно отсъствие на такава логика. Вие започнахте много силно, много политизирано Вашето изказване, наругахте сега действащите фондации, че били такива и онакива, с голяма част от това, което казахте, аз съм изцяло съгласен. Но първото, което искам да Ви попитам е: в продължение на две години вие имахте абсолютно мнозинство в този парламент - 1995 и 1996 г.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Стига вече!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Няма "Стига", няма "Стига", защото ти яхна метлата тогава, когато трябваше да се приеме Законът за фондациите. Няма "Стига"!
Значи, имахте абсолютно мнозинство. Защо не приехте вие Закон за неправителствените организации, с който да попречите на сегашните фондации да бъдат толкова лоши, колкото Вие ги изкарахте. Това е първият въпрос, на който искам да ми отговориш. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.)
Дончева, не говоря с Вас! С жена и с радио не мога да се надприказвам.
Втори въпрос, господин Стоилов. Седемте вносители на трите законопроекта от четири парламентарни групи ясно и точно казаха едно нещо: да, ние виждаме какво има, какво няма във всеки един от трите законопроекта. Ние предлагаме да се обединим около идеята, комисията също го предлага, да се работи върху нов вариант. Защо не свалите черните си очила Вие и не се присъедините към конструктивните намерения на останалата част от Народното събрание да създадат една модерна законова уредба за дейността на третия сектор. А ако не искате, то аз тогава си обяснявам и нежеланието да създадете, когато бяхте на власт такъв закон, и нежелание, сега разбирам от Вас, че Вие няма да участвате в работата, ще се въздържите по два от законопроектите, третия ще отхвърлите. Значи вие наистина не желаете създаването на нормална законова уредба за съществуване на гражданското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Всъщност в репликата на господин Драганов имаше упреци в две насоки. Едната е защо по-рано не е бил приет Закон за организациите с нестопанска цел. И до известна степен аз няма да отхвърлям този негов упрек, тъй като принципът е, че по-добре е едно нещо да стане по-рано отколкото по-късно и по-добре е определени процеси да се развиват в ясна нормативна среда, отколкото в една съвършено друга обстановка да се мъчим да налагаме правила към тази среда.
Но, ако така се връщаме към миналото, аз пък трябва да го попитам защо той не е предложил този законопроект още във Великото Народно събрание, защото тогава започнаха да се създават тези организации. Да речем аз съм бил зает повече с изработването на Конституцията и не ми е стигнало времето и силите да се заема и с такъв въпрос.
По втората част на репликата, която казва, че левицата не иска да работи върху един съвременен закон. Аз искам да му припомня един неотдавнашен случай, за да погледне действителността такава, каквато е, а не такава, каквато може би иска да бъде - обсъждането на Закона за публичния регистър на доводите на политиците и на други висши длъжностни лица. Той знае, че в Правната комисия само ние с него подкрепихме да продължи ускорено работата по този законопроект. Но той също така знае, че мнозинството отхвърли голяма част от предложенията, които бях направил и затова в крайна сметка ако въобще такъв закон бъде приет, той ще представлява една видимост и далеч няма да решава и да постига целите, които прокламира.
Опасявам се, че в областта на законодателството за нестопанските организации днес сме изправени пред същата ситуация. Така че това не означава, че нашите предложения няма да продължат да бъдат формулирани и отстоявани, но ние си даваме реална сметка в каква среда се намираме, в какво съотношение в Народното събрание и какви ще бъдат много от последиците на това законодателство, което този парламент ще приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров има думата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според мен ние разглеждаме една твърде сериозна, сложна материя, важна материя и затова още от началото, не като реплика, разбира се, бих казал, че когато един юрист участва в обсъждане на един законопроект и то толкова абстрактно политически, би трябвало да обърне внимание върху правните моменти, а не да търси евентуалните грешки при изпълнението на съответния закон.
Говорим по въпросите за регламентация на юридическите лица с нестопанска цел. В тази връзка са предложени три законопроекта и естествено в началото би трябвало да поставим основния въпрос: налага ли се да имаме подобен закон в обективното право на Република България? Категорично - да, разбира се, и то по две причини.
Едната причина идва от Конституцията. Народното събрание или народните събрания, след Великото Народно събрание, все още са в неизпълнение към онова законодателство, което се изисква да бъде включено в българското законодателство по силата на българската Конституция. Бяха цитирани съответните текстове от нашата Конституция, които изискват да има такава регламентация и у нас.
На второ място, някой би отговорил: да, има регламентация. Вярно е това нещо, само че от тази регламентация като юрист малко ми става неудобно. Защото, първо, регламентацията идва в един закон, който е създаден преди 50 години, и с това очертава своята собствена характеристика. Освен това, става дума за Закона за лицата и семейството - един закон, който е толкова отменян, че в края на краищата съвсем малки части от него са останали в действие и неудобно е, когато говорим за уреждане на юридически лица с нестопанска цел, че регламентацията ще търсим в подобен закон, който всъщност за доста от юристите вече е позабравен.
Имаме пред нас три законопроекта. Не бих се спрял на нито един от тях специално, защото и трите законопроекта мисля отговарят на изискванията, на целта, която те си поставят пред себе си. Добри са и трите законопроекта. Разбира се, и в единия, и в другия, и в третия има нещо в повече, има по-добро, има по-лошо, но в края на краищата аз се радвам, че имаме три законопроекта, които принципно не се различават един от друг. Те са много близки един към друг и следователно комисията, която ще бъде задължена да ни даде окончателния вариант, т.е., само един вариант, ще бъде много силно улеснена.
Аз споделям принципните виждания в трите законопроекта, това поставяне на нещата - първо, общи положения, принципни положения, преминава се към сдруженията с идеална цел и след това към фондациите. Това всъщност е тематиката, която трябва да бъде регламентирана в този бъдещ закон.
Постави се един въпрос, който действително е основателен. Тук сме в една абсолютно свободна правна сфера, една свободна сфера на проявление на частните интереси на отделните граждани и, разбира се, колкото повече свобода се даде, толкова по-добре. Но нерегламентираната свобода е нещо също много опасно, защото стигаме до области, в които все пак, не че трябва да бъдат дирижирани, знаете най-малко аз бих поддържал такова нещо, но трябва да има определен контрол.
Поставиха се две понятия "вмешателство" и "контрол". Никакво вмешателство, разбира се, в никакъв случай. Защото включим ли вмешателството в тази област, ние започваме да дирижираме или излизаме извън онази сфера, която регламентираме. Но без контрол също, аз лично като практикуващ юрист не бих се съгласил. Трябва да има един поглед, един контрол. Няма защо винаги да се плашим като кажем "МВР". Защото прав е господин Стоилов, че имаше Министерство на вътрешните работи и здравеопазването, но това никак не попречи и здравеопазването да върви добре, и вътрешните работи да бъдат добре контролирани. Не е до това дали трябва да бъде министърът на вътрешните работи или трябва да бъде съответно по профил, по професионализъм съответния ръководител, министър. Това вече е въпрос, който пряко ще се изчерпа.
И тук аз ще моля колегите, които ще работят в комисията, правилно да дозират между контрол и вмешателство. Пак подчертавам, в никакъв случай вмешателство. Това ще бъде страшно отрицателно и невъзприемаемо за момента, в който се намира България, и пътят, по който ние категорично сме тръгнали.
Контрол - да, да се види все пак какво става и на такива места. Безконтролните действия никога не са полезни. Както виждаме, у нас има малко смешение между някои положения. Когато говорим за демокрация, ние разбираме нещо, което е свързано с понятието "слободия". Извинявайте, че използвам в изказването си такова понятие. Но демокрацията не означава кой каквото иска да си прави. Демокрацията означава организираност, означава и контрол, означава и ред, означава регламентация. Това искам да кажа.
Следващ момент. Струва ми се, че е правилно да има няколко думи все пак по отношение на данъчните облекчения. Защото, ако няма облекчения в областта на тези два вида юридически лица, ми се струва, че ние няма да успеем да създадем онова, за което те са създадени. Как ще бъде направено - има финансисти, има специалисти, но държа нещо да се каже във връзка с данъчните облекчения, които ще се наложат и които всъщност ще стимулират дейността на българския гражданин в тази специфична сфера.
В някои от законопроектите има регламентация на дейност в обществен интерес. Това лично мен малко ме плаши, защото публичното право си е публично право, частното право си е частно право и когато работим в областта на частното право, нека да не смесваме тази област, която е много различна, именно публичноправната област, и да видим дали тук трябва да говорим по тези въпроси или те, ако се налагат, дали не трябва да бъдат регламентирани в друг закон, на друго място, за да разграничим тези две области, които в никакъв случай не допускат смешение помежду си.
И последното, на което си позволявам да спра вашето внимание, уважаеми колеги, това е за благотворителните организации. Дали в този закон ще трябва да намерят регламент благотворителните организации или те трябва да бъдат уредени по друг начин, след като се види какво представляват те, спрямо двете групи юридически лица, които ние тук регламентираме. Те трети вид ли са? Част от първия ли са? Въобще малко трябва да се помисли, защото принципът да се помисли малко винаги е полезен в областта на законодателството. Но моето виждане специално е, че тук не трябва да говорим за благотворителните организации. Ако трябва, нека да направим отделен закон, да ги разграничим - защо именно тях искаме да ги третираме отделно, и тогава вече да потърсим правния път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, и аз с чувството за свобода на словото тук, но и със съзнание за дисциплината за това какво се говори, не искам да повтарям толкова красивите фрази, които се казаха досега. Правото на сдружаването като висок принцип - чл. 44 на българската Конституция, необходимостта, когато се правят организации на гражданите да има определени взаимоотношенията с държавата, но това не значи един абсолютен контрол, така нареченият трети сектор, участието в самоуправлението на държавата и обществото. И аз съм още по-страшно привързан към една демокрация не толкова на толерантното общуване, колкото на фактическото участие на хората във властта и т.н.
И като слушаме всичкото това - какво сладкодумие, когато се позоваваме на принципите, каква невероятно модерна, демократична лексика, и тя е обща. Целият въпрос е, че в практиката на сегашното наше Народно събрание духът не е такъв. И трябва да имаме това предвид. Не става дума за голи подозрения, а за факти, при които едно мнозинство, което и да бъде то, налага своя диктат. Това е целият проблем сега! Разбира се, че трябва да има едно държавно надзорно поведение спрямо фондациите и организациите с нестопанска цел, но както казва господин Местан, бидейки обект на такъв държавен контрол работата е докъде и какъв да бъде той.
Аз смятам, че ние, когато говорим за взаимоотношенията на тези организации с държавата, в никакъв случай не трябва да допуснем нейната прегръдка да задуши гражданското общество. Ласката да не се превърне в една смъртоносна хватка. Риск за това има.
И втората идея, щом искаме нашият закон да бъде шпори, а не юзди на гражданското общество, да помислим какво ще стане с така наречения трети сектор, който всички възхваляваме - секторът на неправителствените организации извън държавното поведение, но в рамките на конституционализма. Какво ще стане, ако ние ограничим правото на хората да се сдружават, освен тези забрани, посочени в ал. 2 на чл. 44 на нашата Конституция? Тогава този сектор от терен за активното участие на гражданите в демократичното развитие и самоуправление на обществото ще се превърне в един обикновен трети неудобен за гледане сектор на един стадион. Ние нямаме право с един законопроект от една страна да даваме права на гражданите да се сдружават и това да бъде толкова свободно и неограничено, от друга страна с един друг текст да говорим за един ясен, груб, недопустим административен надзор върху работата на тези организации. Какво е това да има специален орган към Министерството на вътрешните работи или пък някъде другаде?
Тук Иван Димов говори и то толкова добре, че е нужно най-накрая да има една леко достъпна процедура - това е, Иване, твоята дума - за създаването. Целият въпрос е да няма такава леко достъпна процедура за прекратяването, за ограничаването на тези организации.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Няма такова нещо!...
ГИНЬО ГАНЕВ: Няма, знам. Това е цялото опасение. И господин Лучников знае, че в първия законопроект рискове за това съществуват. Целия въпрос е ние да не ги допуснем, когато ще правим общия законопроект и затова аз казвам, господин председател, ние като най-голямото политическо учреждение в Република България да сме с ясна политическа воля.
Добре, ще се приемат трите проекта. Ще се прави един нов и аз много искам това да бъде така, но в чия полза ще се прави? Ако ние под една или друга форма дадем кураж на една етатизирана демокрация, ще бъде едно, аз съм рязко против това. Искам новият законопроект да се подчини на принципите и на идеите на либералната демокрация.
С такова очакване аз съм готов да гласувам и за трите проекта, за да се направи един нов такъв. И дано опасенията на всички ни или на тези, които ги имат от това да не се наложи под формата на общ проект ние да ръкопляскаме на един вчерашен ден на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Камен Костадинов има думата.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! До днес българският законодател беше в дълг към организациите, работещи в третия неправителствен сектор. Десет години след като България се развива в една нова посока - посоката на свободно и демократично развитие и има една философия, беше неестествено един от най-важните сектори - този на гражданското общество, да се регламентира от един остарял, един закон приеман в една друга философия преди 51 години.
Аз няма да се спирам подробно на трите законопроекта, защото вносителите направиха добро представяне на своите законопроекти. Надявах се днес в залата да има повече професионален дебат и по-малко политически апломб, защото след като трите законопроекта първоначално съдържат доста различни и в някои отношения диаметрални тези, благодарение на добрата политическа воля и на съдействието на организации от третия сектор, се стигна до едно много полезно и, дай Боже, за в бъдеще по-често срещано явление, до един сериозен дебат и диалог между вносителите, между самите вносители, в резултат на което голяма част от диаметралните тези и диаметралните становища са изгладени. Доколкото аз имам информация има почти консенсусно становище по почти всички текстове.
Голяма част от идеите, които разбирам, че вносителите имат за новия законопроект, са съгласувани. Чуто е мнението на самите граждански организации, които ще работят в режима на регламентация от този закон. Разбирам, че е почерпен и е изучен голяма част от международния опит, грешките, които са направени в някои от държавите от Централна и Източна Европа, приели такива закони. Надявам се в новия законопроект - този, който предстои да бъде изграден, направен от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, от работната група от вносителите, тези неща да бъдат избегнати и наистина България да има един модерен закон, който да позволява едно нормално европейско модерно развитие на гражданското общество - нещо, което неминуемо е един от показателите за влизане на България в европейските структури.
Приветствам готовността на уважавания от мен Гиньо Ганев да гласува в подкрепа на тези законопроекти, както разбира се разчитам на неговото участие в разработването на новия законопроект.
Струва ми се, че днес, когато се говори за един толкова важен сегмент от обществените отношения за гражданското общество е наистина по-добре да използваме по-малко политическа жар и действително да обединим усилията си. Виждам, че има основание за реализация на една такава идея и аз лично призовавам всички мои колеги да подкрепят законопроекта - нещо, което мисля, че цялата група на Обединение за национално спасение ще направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата госпожа Мария Брайнова.


МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За всеки един от нас, който в този тригодишен период от мандата на това Народно събрание е работил и е имал контакти с неправителствени организации, осъзнава важността на това, което днес тук дебатираме и на законопроекта, който трябва да бъде изработен за неправителствените организации.
Доста от колегите тук преди мен се позоваха на Конституцията. Аз също искам да се позова на Конституцията и по-точно на преамбюла на Конституцията на Република България, където е формулирана стратегическата цел за изграждане на нашата държава като демократична, правова и социална държава.
През изтеклите години българският парламент и българската общественост отделиха малко повече внимание за развитие на държавата ни като правова и демократична. Поради това все още понятието "социална държава" е свързано със задоволяване на социалните потребности на гражданите, с развитие на здравеопазване, социално дело и образование И тук повечето виждат централната роля на държавата. Все още нашата общественост не е осмислила нуждата за реформиране и за разбиване на това, че държавното и социалното не са неразривно свързани.
Законовото уреждане на материята, свързана със статуса и дейността на българските неправителствени организации, е от изключително значение за хода и скоростта на реформите у нас, за интензивността на процеса на евроинтеграция, за имиджа на нашата страна. Чрез този закон, който ние ще приемем, трябва решително да дадем път на българската гражданска инициатива да се сдружи с Европа, да спечели приятели и партньори за проекти у нас, да приближи процеса на евроинтеграцията до отделния гражданин.
Хуманитарната катастрофа в Косово категорично открои особената роля на неправителствените организации. Налага се диференциран и особено грижовен подход към тези неправителствени организации, които най-вече се занимават в областта на здравеопазването, в областта на социалното дело или така наречените хуманитарни организации. Те са значим фактор, така ги разглеждат и в Европейския съюз.
Без да подценявам ролята и значението на неправителствените организации, работещи в други области, за разлика от уважавания от мен господин Джеров, считам, че е необходимо да бъде обособен раздел "Хуманитарни сдружения", който да третира по-диференцирано именно тези неправителствени организации, за които говорих преди малко.
Също така, макар че имаме приет Закон за вероизповеданията и други закони, които третират църковните организации, добре е за неправителствени организации, свързани с църковни институции, да бъде отделено място в бъдещия законопроект. Защото, аз донякъде познавам опита и работата на голямата католическа организация "Каретас", а също така и на Евангелистката диагония, които работят и в България. Но ние трябва да дадем и на наши организации, свързани с църковните институции, да могат по-добре да работят със своите международни партньори.
За улесняване контакта на българските организации, по смисъла на обсъжданите законопроекти, с програмите на Европейския съюз, с реномирани партньори и институции в чужбина, е необходимо, според мен, тяхното наименование да съответства на международно утвърденото, което има необходимият авторитет и предизвиква положителни асоциации.
Може би трябва още веднъж всички ние добре да помислим и да решим как ще се казва обобщеният законопроект, който ще ни бъде предложен за второ четене. Дали да остане наименованието "нестопански организации", или да приемем широко известното на Запад наименование "неправителствени организации", което се превежда като "NGO". Аз смятам, че ако приемем наименованието "неправителствени организации", ще спестим доста обяснения пред наши западни партньори.
Практиката на успелите неправителствени организации показва, че от установяването на първия контакт с реномиран партньор в чужбина, до началото на сериозен проект с него в България, минават няколко години. И това при добра воля на двете страни и интензивна съвместна работа през цялото време.
Трябва да имаме предвид, че и неправителствените организации от Европейския съюз ориентират по принцип контактите си персонално. Поради това не е зле да помислим и да дадем възможност за един седемгодишен мандат на ръководствата на неправителствените организации.
У нас, за голямо съжаление, има обезценяване на понятието "фондация". Поради наличието на многобройни бездействащи безпарични сдружения от този тип, повечето наследени от времето на някога предоставените им търговски облекчения. Световната традиция и практика в това отношение са категорични - фондация трябва да бъде създадена с определен минимален капитал. Считам, че не е зле и ние да помислим върху това.
Социалната държава е невъзможна без постоянния равноправен диалог и сътрудничество на държавните институции и доброволните граждански сдружения във всички сфери на социално-икономическия живот. Неправителствените организации, като структури на гражданското общество, и особено дейността на ангажираните в хуманитарната сфера, имат изключително значение с многопосочен характер. В тяхната дейност, към която обществото е много чувствително, практически се проявява действието на значителна част от принципите на функциониране на социалната държава.
Приоритетът на гражданските инициативи пред държавния ангажимент, открояването на частната собственост и децентрализацията, солидарност и социална справедливост в условията на необходима социална стратификация, всичко това са само част от основните принципи, без които социалната държава е невъзможна.
Ние трябва да почерпим, при изготвянето на общия законопроект, по мое мнение, опита на немскоговорящата част държави от Централна Европа, където действието на неправителствените организации е строго регламентирано и е показало своята ефикасност.
Също така, тук и преждеговоривши колеги изказаха мнение, че трябва добре да се обмисли философията, която е заложена в отношенията неправителствена организация - държава. Според мен те са партньори, те трябва да бъдат равнопоставени и необходими един за друг.
Неприемливо и противоречащо на международната практика е регламентираното вмешателство на държавата в живота на неправителствените организации.
Заедно с приемането на един обобщен законопроект за неправителствените организации трябва да извършим европейски тип актуализация и на други закони, които касаят определени аспекти от дейността на неправителствените организации за улесняване развитието на международните им контакти. Затова аз считам, че трябва да приемем трите законопроекта на първо четене, а при изработването на обобщения законопроект и след това предложенията, които ние ще имаме възможност да направим, да помислим добре върху тези аспекти, върху които се спрях преди малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! След като за около 2 години затлачихме няколко законопроекта за нестопанските организации по причини, известни на парламентарните комисии, които са се занимавали с проблема и които знаят, че огромната беда дойде от съдържанието на законопроектите и от липсата на обща философия и най-вече от това, че те отразяват интереси на различни частни лица и фондации, но не и проблема концептуално, ние днес разглеждаме и трите законопроекта, които са приети от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Днешната дискусия ме върна в детските ми години, когато беше много модерно да се ходи с найлонови блузи и да се употребява пластмаса. Времето обаче така или иначе показа, че едва ли това е синоним на модерност. Не че тези материи днес не се използват, използват се и то широко, но те не са синоним на модерност. 1949 г. е дала и Закона за задълженията и договорите, който е един от най-добрите ни закони. Логиката на това е, че правната регламентация на гражданскоправните отношения датира от хилядолетия, от римското право и много малко са онези, които през хилядолетията са добавили нещо ново и важно. Наистина, 1949 г. прави промяна на правния регламент в уредбата, защото по време на войната и веднага след Девети септември господства една тотална държавна намеса в тези организации. Самият Закон за лицата и семейството е бил много хубав и кодифициран. Разбира се, към днешна дата една голяма част от главите са извадени от закона и е резонно ние да търсим нови правни решения, но е правно-технически въпрос дали онова, което е сега в Закона за лицата и семейството, ще сложим в друг закон и ще прибавим нов правен регламент в областите, които сега не са достатъчно добре регламентирани, или просто ще правим свободни съчинения.
Обществените фондации и сдружения с нестопанска цел поставят днес проблем не във връзка със своята регистрация и съществуване в правния мир. Поставят проблеми за държавния контрол върху тяхната дейност, за тяхното финансиране, ерго осигуряване на данъчни преференции, които да го осигурят, и за възможността им да участват в стопанска дейност и самостоятелно да я осъществяват. Всичко друго ние можем да взаимстваме от досегашния Закон за лицата и семейството, с няколко съществени промени, като дадем възможност на тези образования за по-голяма свобода при определяне на своята организационна структура, начина на управление, взаимоотношенията между членовете си.
По този показател и трите законопроекта, макар да се различават, могат да бъдат обединени. Не желая да коментирам как в единия законопроект е направен доста нелеп опит за компилация между досегашния Закон за лицата и семейството и Закона за кооперациите, като въвеждат нов минимален брой за членове - от 3 на 7, и без да казват какво става пък с онези досега регистрирани обществени организации с по трима души, които така или иначе съществуват, те ще си допълват ли членовете, ще се прекратяват ли, екс леге ли ще се прекратяват, някой ли ще го прави. Но това е дребен и лесно решим въпрос.
Досежно другото. Трите законопроекта имат няколко толкова съществени концептуални различия, които аз не виждам по какъв механизъм могат да бъдат обединени. Законът на четворката вносители начело с госпожица Михайлова и господин Драганов - председател на Сдружението на фондациите, съдържа един механизъм за държавен контрол, който е откровено фашистки. Не ми е неудобно да ви го кажа и да ви го прочета. Той предвижда държавен надзорен орган в два варианта. Едната форма е Комисия за фондациите при Министерския съвет, другата форма е министърът на правосъдието, ерго министър на вътрешните работи. И в двата случая за този орган е предвидена възможност да измени устройството на фондацията и да промени членовете на управителния съвет. По искане на този орган Върховният касационен съд може да измени целта на фондацията извън волята на членовете, ако характерът или обсегът на първоначалната цел са се изменили дотолкова, че фондацията не отговаря на волята на учредителя или целта е постигната. Ерго, не учредителят или членовете имат суверенното право да кажат това ли е тяхната цел или не е, а един държавен орган да сезира Върховния касационен съд. И поради каква причина съдебната и изпълнителната власт се вмесват в това и в тази комбинация?
При условията и по реда на тази алинея от чл. 52, която ви прочетох, може да се измени или отмени тежест или условие, което пречи за постигане на целите. Когато в учредителната сделка, с която се учредява фондацията, не е посочен управителен орган, той може да се определя от държавния надзорен орган.
Между другото, законът, този проект, предвижда възможност министърът, който следи да се управлява или използва имуществото по предназначение, да измени устройството на фондацията и членовете на управителния съвет. Ако учредителят или определеното от него лице да упражнява запазени правомощия не ги упражнява с необходимата грижа по преценка на този държавен орган, държавният орган може да възложи правомощията за упражняване временно или завинаги на себе си.
Аз мисля, че е много смешно вносителите на този законопроект да твърдят, че са го внесли, за да пазят някакви права и свободи, освен правата и свободите на държавата. Даже не и на държавата, а на частни корпоративни интереси, които в момента владеят определени държавни органи. Това нещо не си е позволил никой от 1949 г. Вярно е, че в Закона за лицата и семейството имаше текст, който казва, че може държавен орган да осъществява надзор, но от 1949 г. до 1999 г. това право е упражнявано два пъти - веднъж при ПК "Екогласност", преди ПК "Гласност" при сдружението "Екогласност" в 1989 г., преди събитията в градинката на "Кристал", когато има молба за регистрация в Софийския районен съд и отказ на съдията Румен Ненков на това основание, че не е определен надзорен орган, и втори път такова право употреби господин Цвятко Барчовски по отношение на БСФС. Никога за 50 години това не е използвано и има логика да бъде така.
Държавен контрол трябва да има, защото част от тези фондации са същински перачници на пари, в които никой нищо не може да пипа. Но докъде да е държавният контрол? Ако кажем, че те ще осъществяват стопанска дейност, трябва да кажем чрез дружества ли, които са по общия ред търговски? Защото ако предвидим това, което е предвидил законопроектът на господин Местан, за субсидиарно прилагане на Търговския закон, значи, че те просто не са с нестопанска цел, те са със стопанска цел, но с нестопанско наименование. Не е това целта на занятието, целта е благотворителните цели да са благотворителни, нестопанската цел - нестопанска.
Самият факт, че и трите законопроекта предвиждат една ликвидация, която е заимствана парекселанс от Търговския закон, а дори и в законопроекта на господин Местан се предвижда процедура по несъстоятелност, говори, че те са активни участници в стопанския обмен. И трите законопроекта говорят за удовлетворяване на кредиторите. Извинете, каква дейност искате от пчеларското дружество в Горно нанадолнище, за да можете да го поставите в този режим? Това означава, че то получава кредити, че то сключва активно стопански сделки и т.н. Какъв критерий е това, че нямало печалба? Ама моля ви се, питайте данъчните власти колко търговски дружества си заявяват печалби - ами не си заявяват и търговските дружества! Какъв е този критерий? Той не може да бъде критерий. Ако ще говорим за контрол на държавата, той трябва да бъде върху стопанската дейност и върху дефинираните цели на тези сдружения. Контролът върху дефинираните цели трябва да прави органът по регистрацията. Кой е той - малко по-късно ще кажа няколко думи и за това. Останалите неща трябва да ги правят финансовите власти. По-чисто е да узаконим със закон онова, което практиката въведе в последните 7-8 години, тези сдружения да си направят едно търговско дружество, еднолично, тяхно, което да бъде в общия правен режим на гражданския оборот, под контрола на данъчните и финансовите власти и с всичките плюсове и минуси от това.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): И с касов апарат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И с касов апарат, както казва Иво.
Данъчните преференции ние можем да ги уредим в този закон само най-общо, с един текст, че някой ще ползва преференции. Аз лично смятам, че това е единственият начин голямата част от тези сдружения ефективно да съществуват, да бъде подпомагана и българската култура. Проблемът обаче тук е на господин Муравей Радев и всеки финансов министър и на Международния валутен фонд, който казва: никакви преференции за никого!
Нямам нищо против в този общ законопроект или в новия закон, който ще внесете, да има текст, че те подлежат на някакви облекчения, които държавата определя. Лошо ще бъде обаче да кажем, че държавата за някои ще дава, за други - не. Защото разбирате, че съпружеските фондации никога няма да изчезнат от вестниците и от общественото мнение като нещо, което държавата толерира по други причини. Знаете каква част от фондациите прекарват петрол, гориво чрез Агенцията за чуждестранна помощ, чрез Червен кръст, чрез кого ли не. Мисля, че не е целта на днешното ни занимание да толерираме подобен род дейност.
По този повод например се замислих дали случайно досегашната нормативна уредба при прекратяване на сдружението и фондацията държавата да прибира имуществото не е едно достатъчно сериозно средство да възпрепятства стопанската дейност. Защото всеки си прави сметката, извършвайки стопанска дейност, трупайки пари по сметки и имущество, какво ще стане, ако бъде прекратено.
Това, което е въвел законопроектът на господин Димов, за така наречените сдружения от публичен ред. Стана дума и в Правната комисия, че това е понятие, което е непознато нито за теорията, нито за практиката, нито за традицията, нито тук е обяснено и дефинирано. Изключително тромаво е направено, с пълна неяснота за кого се отнася и за кого - не.
Трите законопроекта са доста съществено различни в правния режим за регистрация. Той трябва да бъде прост. Виждането ви как евентуално да бъде променено регистърното производство в тази част да бъде при съда, подкрепям законопроекта на четворката. Но онова, което се предвижда за допълнителни усложнения, например законопроектът на господин Димов предвижда допълнително регистриране в Министерството на правосъдието и клауза, която предвижда, че от тази регистрация ще започне съществуването на юридическото лице, поставя допълнителни усложнения, които не олекотяват нещата, нито въвеждат някакъв държавен контрол.
Целите на лицата, които стоят зад вносителите, могат обикновено да се видят в Преходните и заключителни разпоредби. Така например в този на господин Димов четем: "Реституция, глава осма. Възстановява се правото на собственост върху национализираното и конфискувано имущество на прекратените до 1952 г. сдружения и фондации, регистрирани по Закона за юридическите лица от 1933 г., както и на фондовете при общински и държавни органи. Правото на собственост върху възстановеното имущество или обезщетението за невъзстановимата част се предоставя на общинския фонд за подпомагане дейността на организациите с нестопанска цел и благотворителността по местонахождението на съответния имот. Средствата по тези фондове се управляват и разходват по ред, определен с наредба, приета от съответния общински съвет."
Знам, че много от фондациите, смятайки, че нещо могат да получат, искат и те да се облажат от една нова реституция. Умолявам ви, господа от мнозинството, реституцията в този вид до такава степен се разпростря и профанира, че режимът на собственост в България стана най-несигурното нещо в държавата. Няма човек, който да има каквато и да било недвижима собственост, говоря за стара недвижима собственост, който да знае тя чиста ли е или някой отнякъде няма утре нещо да му поиска. Аз съм за това да бъдат подпомагани сдруженията, нека поне тази работа приключи, защото няма начин да бъде възстановено нещо, прекратено в 1952 г. Просто нито хората са живи, нито е ясно тези, дето са живи, тези ли са или са някакви други, нито е ясно те какво ще правят с това, нито е ясно какви спорове ще се водят.
Не се занимавам със смехориите, които се съдържат в някои от законопроектите, като например "наименованието трябва да отговаря на истината". Това са правно-технически въпроси, моля ви, вземете си експерти, изчистете си ги.
Ние ще гласуваме "въздържали се" по двата законопроекта, които все пак по някакъв начин не са толкова драстично дразнещи откъм фашизоиден вид държавен контрол, за да не обидим колегите. Правете върху тях общ законопроект, ако смятате, че можете, макар че при липсата на обща философия, обща концепция, общ скелет на законопроектите това по наша преценка е невъзможно. Този законопроект, който дава възможност на един държавен министър парекселанс да ви създаде фондацията и сдружението, да й определи целите, ако иска, да ги промени, да й опише устройството, да й смени управителния съвет и да ви каже как ще се управляват парите й, моля ви, си го приберете, независимо че е го е подписал господин Драгомир Драганов, който непрекъснато пита: вие като бяхте мнозинство, какво приехте? Смятам, че неслучайно госпожица Михайлова не се яви тук да го защищава, защото просто не е чест за никого, който се намира в българската политика, да го подпише. Приемаме, че останалите са го направили по погрешка. Правете нещо от останалите два законопроекта, ако можете, макар че е по-добре според мен да си ги задържите, да си направите един общ и да го внесете, поне да не обсъждаме общата философия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Атанасов, точно една минута остана на Ваше разположение. Искате ли думата?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Благодаря и на Вас, и на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други за изказвания?
Господин Иван Сунгарски има думата.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изслушахме доста изказвания по една тематика, която аз поне за себе си възприемах като безспорно необходима да се обсъди, но не и с такива остри политически филипики, каквито се чуха от лявата страна на залата. Бяха използвани квалификации, бяха използвани сравнения и същевременно липсваха ясните аргументи "против", заместени със закачки с един или друг народен представител, с една или друга концепция по въпроса, който разглеждаме.
Аз смятам, че е много важно да се подчертае това, което ясно се очерта в залата - че освен Парламентарната група на Демократичната левица, всички останали парламентарни групи застават зад внесените законопроекти и не точно зад тези, които са внесени, а зад идеята дейността на неправителствените организации да бъде регламентирана по един съвременен начин. И това е важното, и това е начинът, по който се коментира определено законодателство на първо четене.
Струва ми се, че тук бяхме свидетели за пореден път на изпускане на нерви, затова, защото няма какво да предложиш. Правилно подчерта одеве господин Драганов, с който ние обикновено имаме спорове, но този път съм на единно мнение с него, че в миналия парламент, когато Демократичната левица имаше абсолютно мнозинство, нямаше политическата воля тази материя да бъде регламентирана. И ще си позволя едно сравнение, макар и използвайки техническо понятие за политически сравнения.
Едно общество може да бъде оприличено на пружина, защото това е механизъм, това е движение. Движение, което ражда развитие. Този, който познава пружината, а предполагам, че няма такъв, който да не я познава, знае, че пружината в две състояния не действа - нито в крайно свито, нито в крайно разпуснато. По време на комунизма обществената пружина в България беше свита до упор, защото гражданското общество нямаше никакви права и никакви възможности да се самоорганизира. Правото беше монополизирано от една партия и от един неин сателит и нищо повече.
Госпожа Дончева преди малко спомена, че ограниченията, предвидени в определени закони, били използвани едва 1990 и 1999 г. и същевременно се обори сама, когато спомена петдесет и някоя, съжалявам, че не помня годината, когато определени имущества на определени обществени организации са били одържавени. Те са били одържавени и с това са били ликвидирани. И ето ви нон сенс-а в изказването на госпожа Дончева, когато използва термина фашистки или фашизоидни мерки, предвидени в тези законопроекти. Чисто и просто спомените на госпожа Дончева, простиращи се до епохата на найлона и на пластмасата, не визират периода, за който тя говори преди малко. По време на така наречения фашистки период, който никой нормален човек не нарича такъв, обществени организации в България е имало и то много добре работещи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кои са били тези организации?
ИВАН СУНГАРСКИ: И понеже си спомних за аналогията, която госпожа Дончева направи между днешния ден, във всички сфери на общественото развитие обществени организации в България е имало, в това число най-вече в сферата на благотворителността.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Българските легиони?
ИВАН СУНГАРСКИ: Българските легиони е една обществена организация, но на вас историческите познания ви се простират дотам.
Аз пък ще се върна малко в моите детски спомени и да ви кажа как беше ликвидирана една благотворителна организация наречена "Св. Йоан милостиви", която беше поела функции, които днес се наричат социални, а тогава се наричаха благотворителност или самарянство, с прибиране от Държавна сигурност на нейния лидер, на нейния организатор за това, защото със своята дейност, която се простираше върху грижата за болни, бедни и хора с ниски доходи, под предлога, че това е пропаганда в полза на църквата. По стечение на обстоятелствата този организатор беше моя баща. Не искам да ви занимавам с това, какво му се случи.
За мене е много важно тази пружина, за която споменах преди малко, която пък в разпънато положение е анархия, да бъде свита в тези размери, че да получи наистина възможността със своите пулсации да движи обществото напред. И мисля, че това е основната идея на всички вносители, даже и със слабостите, които са допуснали в тези законопроекти, които пък никой от своя страна не оспори. Такива слабости има. Но целта на законопроекта е тази особено важна деятелност за едно демократично общество, каквото са гражданските организации и тяхната дейност да бъде регламентирана. Целта на това е наистина да се получи свитата пружина, тази работеща пружина, мисля, че беше доказано безспорно.
Що се касае до възможността да бъдат комбинирани позитивите на всички вносители в техните законопроекти, тя е абсолютно отворена. В това число е отворена и възможността на представителите на Демократичната левица да дадат своя принос във водещата комисия при компилирането на законопроектите. И ми се струва, че това трябва да бъде водещо като идея на всеки един, който е дошъл в парламента, за да включи своите усилия в промяната, в демократизирането на нашето общество.
И едва ли, ако нас не ни разделяше един 50-годишен период от този, в който всички правила на нормалните общества са работили, и днешния ден, щеше да се наложи днес да се опитваме да правим регламентация на дейности, които са точно толкова нормални за всички останали държави извън посткомунистическите, колкото е нормално това, че те съществуват. И според мен, това трябва да бъде основната мисъл на тези, които се явяват тук да критикуват.
Защото не може в един парламент, когато се прави опит да се нормализира развитието на държавата, нихилизмът да лъха от страната на тези, които въведоха ограниченията и забраните в това общество. И това, според мен, е недопустимо.
Опитайте се да подпомогнете, опитайте се да забравите това, което ви дърпа назад - периодът, в който всичко ви беше разрешено и нищо не ставаше без вас, и да се възприемете като нормален политически субект, който има всичките възможности, които парламентаризмът му дава, да участва в законодателния процес, да го облагородява, ако щете, и да помага на българското общество. Другото е, както казах, нихилизъм, който срива и имиджа на парламента, който срива и вашия имидж. Защото, ако господин Янаки Стоилов спомена, че в единия от законопроектите една част е ненужна, а друга част - вредна, аз бих казал, че пък това поведение, което вие демонстрирате в момента, а и не е от днес, за мене е опасно за българската демокрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски. (Народните представители Татяна Дончева и Любен Корнезов искат думата за реплика.)
Репликата ще остане след почивката, защото след репликата - дуплика и тогава ще поставя и на гласуване, и почивката много ще закъснее.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
За реплика думата има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Сунгарски! Позицията на Демократичната левица по тези три законопроекта почива на разбирането, че съществува разлика между дискусията на тема организации с нестопанска цел и първо четене на законопроекти за сдружения с нестопанска цел. Идеите и другите общи неща се говорят на дискусия и там се изразява доброто ни отношение към въпроса. Тук на първото четене обаче се изразява нашето отношение към внесените и разглеждани законопроекти.
На второ място, позицията ни почива върху разбирането, че съчетаването на части от законопроекти не създава картина - шедьовър, а просто колаж, който не върши никаква работа за регулиране на обществени отношения.
Що се отнася до желанието Ви да ни давате съвети по имидж, заповядайте, в момента на "Позитано" 20 тече конкурс за нов имиджмейкър на БСП. Надяваме се да участвате и Ви гарантираме, че ще ходатайстваме да спечелите конкурса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Госпожо Дончева, ще използвам Вашия стил, който поначало не е мой стил. Ще Ви кажа, че между правенето на колаж и съвместяването на законопроекти има много сериозна разлика. Защото колажът предвижда наслагване на определени елементи в рамките на една картина и тези елементи са съвсем ясно дефинирани, защото са така изрязани и така се редят. Когато говорим за законодателство, думата "колаж" изобщо е неприложима, затова защото целта на съвместяването на законопроектите е да размие различията, а не да ги открои. И от тази гледна точка в този аспект репликата Ви е неточна и некоректна.
Ние в момента в Комисията по правата на човека съвместяваме няколко законопроекта за детето, а и няколко визии към тези няколко законопроекта и смея да твърдя, че успяваме да размием тези различия, които дефинирах преди малко, и да дадем на парламента наистина не колаж, а обобщен законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благо варя на господин Сунгарски.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, защото предстои да гласуваме трите законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от Екатерина Михайлова, Драгомир Драганов, Светлана Бончева и Велислав Величков.
Гласували 178 народни представители: за 126, против 48, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за организациите с нестопанска цел, внесен от Кемал Еюп и Лютви Местан.
Гласували 185 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 47.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за организациите с нестопанска цел, внесен от Иван Димов.
Гласували 169 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 42.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Втора точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА.
Първият законопроект е с вносител Министерският съвет, а вторият законопроект е с вносител Александър Джеров.
Моля председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-01-37 за изменение на
Закона за стоковите борси и тържищата, внесен от
Министерския съвет и по законопроект № 954-01-18
от 12 февруари 1999 г. за изменение на същия закон,
внесен от народния представител Александър Джеров

На извънредното си заседание, проведено на 3 юни 1999 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроектите за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, предлага две съществени промени в сега действащия закон. Първата промяна произтича от факта, че от 1 януари 1999 г. се закрива фонд "Стокови борси и тържища" към Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Поради това е необходимо да се измени нормативната уредба, касаеща финансирането на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Втората промяна произтича от отпадането на зависимостта на определените глоби и имуществени санкции от минималната работна заплата.
Законопроектът за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, внесен от народния представител Александър Джеров, предлага аналогични промени с тези, включени в законопроекта на Министерския съвет.
Комисията по икономическата политика смята, че предложените промени ще допринесат за подобряване дейността на стоковите борси и тържищата и ще бъдат в съответствие със Закона за държавния бюджет на република България за 1999 г.
С оглед по-прецизното формулиране на предложените изменения Комисията по икономическата политика препоръчва на вносителите, преди второ четене на законопроекта, да бъда представено становище от Главно управление "Бюджет" на Министерството на финансите.
В резултат на проведеното гласуване комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение на същия закон, внесен от народния представител Александър Джеров."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Имате думата за изказвания.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата с вносител Александър Джеров.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата с вносител Министерският съвет.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 5, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.


Трета точка от седмичната програма е
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Вносител на първия законопроект е Министерският съвет; на втория - народните представители Александър Томов и Иван Бойков, и на третия - народният представител Никола Николов.
Моля господин Николов да докладва становищата на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-01-43 за изменение и допълнение на
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия, внесен от Министерския съвет

На извънредното си заседание, проведено на 3 юни 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет.
Представеният законопроект е изготвен в съответствие с § 9, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г., с който се закрива извънбюджетната сметка на Центъра за масова приватизация. До края на 1998 г. издръжката на Центъра за масова приватизация се осигуряваше от извънбюджетна сметка, по която постъпваха такси за извършени услуги във връзка с получаването на инвестиционни бонове, организирането и провеждането на централизирани публични търгове, постъпления от издателска и информационна дейност и други източници. След закриване на извънбюджетната сметка на Центъра за масова приватизация, същият е определен за второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на промишлеността и от 1 януари 1999 г. съставя бюджет в рамките на бюджета на Министерството на промишлеността. Тези промени следва да се отразят и в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, който съдържа общата устройствена рамка на Центъра за масова приватизация.
В резултат на проведеното обсъждане и гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет."
И следващото становище:
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 950-01-40 за изменение и допълнение на
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия, внесен от народните представители
Александър Томов и Иван Бойков

и Законопроект № 954-01-33 за изменение и допълнение на
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия, внесен от народния представител
Никола Николов

На редовното си заседание, проведено на 25 април 1999 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народните представители Томов и Бойков, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народния представител Никола Николов.
По законопроекта на Александър Томов и Иван Бойков беше изразено становище, че така предложеното допълнение на чл. 5 чрез създаване на нова ал. 6 не съответства на действащото право и е нецелесъобразно. Проекторазпоредбата противоречи на Търговския закон относно същината на корпоративния характер на собствеността на търговските дружества, особено акционерните, където е налице именно анонимност на собствениците на капитала на дружеството. Практиката показва, че това са основните форми на юридическите лица - купувачи и инвеститори в България.
Законопроектът за изменение на закона, внесен от народния представител Никола Николов, има за цел да подпомогне практиката на органите, прилагащи Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Предложението се отнася до формулиране на ново, по-разширено съдържание на разпоредбата на § 5ж от Допълнителните разпоредби на закона. Необходимостта от предлаганата интервенция в закона се доказва и с постъпили в Комисията по икономическата политика запитвания по прилагането на действащия текст от Министерството на търговията и туризма и министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Народните представители изразиха становище, че приемането на предложения законопроект би допринесло за избягването на различното тълкуване и прилагане в практиката на разпоредбата на § 5ж от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народните представители Александър Томов и Иван Бойков.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народния представител Никола Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Започваме обсъждането на трите законопроекта. Кой от колегите желае да вземе отношение?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние в Комисията по икономическата политика много отдавна разгледахме и трите законопроекта и този, който беше подкрепен, целеше да уточни едно изискване към оценяването на конкурентоспособността на офертите на работническо-мениджърските дружества спрямо другите оферти в областта на приватизацията. Тази промяна беше направена в закона още преди година във връзка с някои бележки, които имаше и Международният валутен фонд, не само редица депутати от опозицията, че приватизацията се превръща в една приватизация чрез работническо-мениджърски дружества, създадени набързо, с малко представителни колективи. Тази промяна беше направена, защото на практика законът не се прилагаше. Но ето, пак минаха повече от пет месеца докато промяната от Комисията по икономическата политика стигне до пленарната зала. Мисля, че този законопроект - на господин Николов, е един от примерите как управляващото мнозинство не иска по същество да допълни, промени и направи ясен закона.
Затова приканвам всички да подкрепим това изменение, да го гласуваме и на второ четене, за да може най-накрая декларираните неща да стават действителност и то в едни сравнително не най-дълги срокове. Все пак в рамките на този мандат на парламента поправката, която даде възможност главно да се извършва приватизация чрез работническо-мениджърски дружества, ще се направи по начин, който да даде възможност и на останалите кандидати за приватизация да се конкурират с избраните, подкрепяни новосъздадени работническо-мениджърски дружества.
Затова, разбира се, аз ще подкрепя тази поправка, но ви обръщам внимание, че много бавно този законопроект стига до пленарната зала. Много, много бавно, сигурно вече основните дружества са приватизирани в интерес на новите работническо-мениджърски дружества. Може би господин Николов ще ни даде справка.





ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Папаризов.
За реплика има думата народният представител Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин Папаризов, това би било вярно, ако практиката на приватизиращите органи не беше точно такава - в съответствие със закона, така както ние го решихме в комисията и в този дух. Значи, дисконтират с 30 на сто. Сега просто оправяме текста, който приехме в пленарна зала и, който, наистина, не е съвършен. Само за това става дума.
Аз съм проверил, настоявал и наистина съм следил за практиката на органите по чл. 3, така че няма такова несъответствие и няма причина за забавянето друга, освен това, че наистина технологията в Народното събрание е такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
За дуплика думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател. Все пак коректността изисква освен да се каже, че е следено какво извършва Агенцията за приватизация, да получим малко информация - колко пъти, в кои случаи действително тя е спазила това нещо, което се разбираше от самия закон, но сега формално се предлага да се гласува от нас.
Би било много полезно освен уверенията на господин Николов, когото аз много уважавам, да чуем няколко цифри от Агенцията за приватизация, за да можем действително да сме уверени в това.
Но, днес, действително гледаме закони, които, ако бяхме правова държава, просто трябваше да бъдат приети миналата година. И предишните два закона във връзка с извънбюджетните сметки - какво се е случило през 1999 г., когато не са били приети? Дали в България има много други места вече изпълнителната власт действа все едно, че Народното събрание е приело един или друг закон? Трябва да си зададем този въпрос и да видим каква да бъде практиката в парламента.
Фрапиращ случай е например в Програмата за приватизация, която приехме, където изпълнителната власт вече беше предвидила, че ние ще приемем предложените от нея закони и ги беше приела за нещо дадено.
Може би е редно ръководството на Народното събрание в тази връзка да провери дали има и други случаи, когато законите са внесени в пленарната зала и вече се прилагат преди депутатите да са ги разгледали дори и на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Папаризов.
Желае ли някой друг от колегите да се изкаже по някой от трите законопроекта?
Господин Иван Бойков, заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа по закона, на който съм съвносител - за допълнение и изменение на Закона за приватизация на държавните и общински предприятия. В чл. 5 съм предложил да се добави нова ал. 6. Член 5 показва субектите, които имат право да участват в приватизацията. Текстът буквално гласи следното:
"Нямат право да участват в приватизация на предприятия с баланс над 500 млн. лв. фирми - български и чуждестранни юридически лица, чиито собственици са анонимни".
Какво съм имал предвид, внасяйки този закон? Между другото, това беше някъде преди 5-6 месеца, когато внесох този закон. Ние този закон го забавихме много. Гледахме го в комисията през септември-октомври. Последствията от неприемането на този закон вече са видни.
Тече един процес на приватизация на големи предприятия от фирми, така наречените офшорки, регистрирани в офшорни зони. Тези фирми по правило са анонимни. Много трудно може да се разбере кои са собствениците. Те и за това са направени, а се касае за приватизация на стратегически обекти в България. После се оказва изведнъж, че след като се приватизира обектът, тези фирми са нещо като пощенски кутии. Те или препродават обектите, или използват каквото има в тях, в тези предприятия, за да го източат, но по правило не развиват дейността на тези предприятия.
И тук влизаме в една икономическа ситуация, в която големи структуроопределящи, по някой път и монополни предприятия за българския пазар, стават с неясно икономическо бъдеще. От тях зависи доста голяма част от развитието на страната.
Целта на нашия законопроект е такива фирми да не се допускат до приватизация на такива големи предприятия. Примери в страната - много. Няма да цитирам конкретни обекти. Те излизат в пресата, постоянно текат някакви скандали с такъв тип приватизации в обществото. Затова считам, че ние като законодатели сме длъжни да вземем необходимите мерки, които ни позволява законът, които ни позволява Конституцията на нас, като народни представители, тези процеси да се ограничат и спрат. Това е в интерес на цялото общество. Съжалявам само, че 8 месеца законът отлежава. Дойде най-после денят, в който той влезе в пленарна зала.
Аз мисля, че и сега му е времето този закон да се гласува на първо четене, да мине нормално през първо и второ четене по процедурата и да влезе като част от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия като решение, като закон на Народното събрание, за да спрем тези негативни процеси, които текат в нашата страна. Богатият опит, който имаме в приватизацията ни показва, че трябва да се регулират и този вид продажби, още повече, че текат тази година продажби на доста сериозни обекти, предприятия в страната, както са по Програмата за приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Бойков.
За изказване има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, най-напред аз искам да ви призова да подкрепим поправката, която предлагат колегите Александър Томов и Иван Бойков.
Може би тя от чисто фразеологична гледна точка носи някои недостатъци, но аз предлагам да се вгледаме в същността. Същността е да се предотврати приватизацията на големи предприятия от неясни стопански субекти, крупни, такива, каквито се явяват обикновено фирми, регистрирани в офшорни зони.
Аз съм съгласен, че могат да се появят възражения от типа на: анонимни дружества са всички акционерни дружества. Това е един формален аргумент, тъй като за всички е ясно, че публичният регистър на регистрацията на фирмите дава възможност всеки един, ако прояви интерес, да види всъщност кой е субектът на собственост в акционерните фирми, регистрирани в България.
Идеята е съвсем друга. Идеята е наистина да няма анонимни физически, а и юридически лица, чрез които да се приватизират големи стопански субекти, защото такива случаи има. Мисля, че всяка икономика, особено икономика в преход, където се преразпределят големи обеми собственост е длъжна да се предпазва по някакъв начин от такива възможности.
Тъй като ние сега сме на първо четене, няма никакъв проблем на второ четене тези термини, които евентуално биха били неприемливи и да предизвикват опасения, че не са точно редактирани, да ги променим, но същността е тази и аз съм убеден, че всеки, който има отношение към приватизацията и към създаването на възможност за българската икономика да работи легитимно и устойчиво, ще подкрепи тази идея.
Искам да взема отношение и по закона, който се предлага от господин Николов - предложенията за промяна. Хората, които работят по тази материя може би ще си спомнят, че ние за трети път сме връщаме към преформулировката на този текст - за 10-те процента и т.н. и офертната цена.
Аз съм убеден, че този път ние се връщаме, без всякакви политически, така да го нарека, задни мисли, а с цел наистина да направим един ясен текст, който да помогне и на приватизиращия орган, и на хората, които биха кандидатствали за участие в сделката.
Досега, когато редактирахме този текст, ние направихме така, че неясните формулировки създадоха възможност за тълкуване на този текст от приватизиращия орган, създадоха необходимост от кандидатстващите за дадена покупка многократно да питат, да доуточняват своите оферти, да не са докрай уверени дали са подходили точно и т.н.
Разбирам, че усилията наистина са насочени към изясняване на един категоричен текст. В този смисъл аз съм готов да подкрепя, и смятам, че всички би трябвало да подкрепим. Не съм много убеден, обаче, дали точно така формулираният текст, господин Николов, дава възможност наистина за ясно разбиране и от страна на приватизиращия орган, и от страна на кандидатстващия за покупката какви са точно нещата, които се искат от тях.
Имам възражения по два пункта, които, пак повтарям, на второ четене бихме могли да изчистим, по принцип идеята е приемлива. Най-напред, никак не ми се ще някой да съставя методика, пък дали и това да е Агенцията за приватизация. Текстът има възможност да бъде написан достатъчно ясно. И тук проблемът е също доста дребен, за да има необходимост от методика. Отидем ли до това някой да прави методика, оставяме въпроса нерешен и ще навлезем пак в неясни взаимоотношения.
Второ. Записаният тук термин "норма на дисконтиране" 10 на сто, според мен би могъл да бъде приложим за ситуации... Поначало нормата на дисконтиране, както и простата норма на лихва са понятия, които се използват, когато имаме един-единен срок на въртене на парите, примерно една година или един месец. Но когато ние отиваме към договори, по които няколко пъти ще се превъртят парите в периоди, не е удачно да използваме този термин - "норма". И аз и в заседанието на комисията предложих да се използва точно терминът, който е по-приемлив - така нареченият "дисконтов фактор". И когато офертната цена се умножи по дисконтовия фактор за срока на офертата, дали ще е десет години, тъй като дисконтовият фактор съдържа в себе си и процента, и срока, за който работим, оттам нататък няма нужда да се говори за норма на дисконтиране, а няма нужда да се говори и за методика. Самата формула изяснява нещата от край до край. И тъй като дисконтовият фактор се поднася в табличен вид и го има като написани таблици на много места, тъй както и сложнолихвеният фактор, всеки един може да си сравни офертната цена, сам да си умножи и да е ясно всъщност какво предлага. И няма нужда някой да му преценява и да му тълкува какво е искал да каже и оттам нататък да се появяват недоразумения.
Подкрепям предложението за промяна в текста, но с молба при редактирането му на второ четене да прецизираме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Вълчев.
За процедура има думата господин Папаризов. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Във връзка и с изказването на колегата, и във връзка със заявлението на господин Николов, че методиката, за която стана дума, беше спомената и от господин Вълчев, и от мен също, във връзка с уверението на господин Николов, че тази методика вече се прилага, аз бих искал да помоля, госпожо председател, да разпоредите ръководството на Агенцията за приватизация да изпрати свой представител тук, за да ни информира как и по какъв начин прилага вече де факто закона, който още не сме приели на първо четене. Това може да ни помогне действително не само да го одобрим, но да можем много по-бързо да го подготвим във вид, разбираем за всички, за второ четене. Иначе излиза, че ние сме един чисто формален орган, който обсъжда някакви текстове, по които се провеждат дебати, но има една агенция, която вече прилага закона така, както тя си го разбира, и въобще не само че не иска да ни слуша тук, но пък не иска и да ни информира как го прилага така де факто и предварително.
Така че моето процедурно предложение е да се разпоредите да се обърнат към председателя на агенцията да дойде тук и да ни запознае с това, как прилага вече де факто закона на практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Процедурно аз имам възможност да подложа на гласуване това Ваше предложение и ще го направя, тъй като смятам мотивите Ви за основателни.
Моля, гласувайте да бъде извикан в Народното събрание и да вземе отношение по законопроекта директорът на Агенцията за приватизация.
Гласували 135 народни представители: за 59, против 62, въздържали се 14.
Предложението не се приема. Но аз предлагам на членовете на Комисията по икономическата политика да направят необходимото, да извикат директора на агенцията, за да даде обяснение как се прилага нещо, което Народното събрание още не е приело.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Правя процедурно предложение за прегласуване. Миля, че предложението е нормално и нека да го подкрепим. В края на краищата знаем после пък какво ще гласуваме като закон. Предложението ми е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, прегласувайте процедурното предложение на господин Папаризов да поканим в залата директора на Агенцията за приватизация за отношение по законопроекта.
Гласували 158 народни представители: за 77, против 73, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Резултатът дава надежда, че в Комисията по икономическата политика това ще стане между двете четения. Всички институции в България трябва да имат респект към Народното събрание. За да бъде така, ние самите трябва да направим необходимото.
Заповядайте, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, тъй като трябва да си припомним как върви работата на парламента по промените на Закона за приватизация през тези три години. Натрапва се впечатлението, че всички промени, които са направени, с малки изключения, повечето промени бяха в посока обратна на това, което ни се внушаваше от международните финансови организации, обратна на онова, което внушават настроенията в обществото - по-голяма прозрачност, по-голяма чистота на приватизацията, приватизацията да работи за икономиката, да вкарва в България наистина, както е прието да се казва, солидни стратегически и пр. суперлативни прилагателни, инвеститори. На практика се получаваше и се получава обратното с правените промени. Същевременно предложения като това, което днес се внася от двама депутати, насочено към постигане именно на тези цели, се бламират, отхвърлят се. Те преследват именно по-голяма прозрачност, наистина в българската икономика да дойдат инвеститори, които ще работят за тази икономика, не само и не просто ще печелят, а печелейки, ще работят за тази икономика.


Един своеобразен абсурд - декларации, много приказки и същевременно с промените в закона се постига точно обратен резултат. Имаше някакъв таван, до който можеха да си простират краката РМД-та, беше премахнат. Сега военната промишленост се дава на скапани такива дружества, а е сектор, в който трябваше да дойдат солидни инвеститори със своите технологии, със своите пари и със своите нови търговски пътеки. Не се получава това нещо.
Имаше една норма, която предвиждаше 5 на сто от активите на всяко едно дружество да излизат на търговете на масовата приватизация. Цапардосахте и тази нищо незначеща декларация, че има политическа воля на милиони инвеститори, дребните държатели на инвестиционните бонове да предлагат. Нищо подобно. И котките се смеят на масовата приватизация в България. Няма вестник, в това число и най-доброжелателно отнасящия се към вас, който да не повтаря, че пет пъти вие изкарвате на тези търгове боклуци. Ами, засрамете се най-после. Даже пред хората, които ви подкрепят на изборите и които също се изкушават да купуват бонови книжки.
Всичко това схващайте като пледоария в подкрепа на направеното предложение днес. Прави бяха и колегите, които изразиха удивлението си, че нещо, което комисията единодушно подкрепи след една много творческа дискусия около това да се въведе един елемент допълнително на конкурентност, когато участват РМД-та, с такова закъснение се вкарва в парламента под претекста, че е имало някаква практика. Но вие знаете, че една практика, когато не е законово регламентирана, тя позволява за един да приложиш дисконтирането, а за друг да не го приложиш в зависимост дали ти е близък на душата. Това не е редно. Това не е прозрачност. Това е точно обратното.
Приканвам ви да подкрепите предложението на двамата депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Александър Томов и Иван Бойков.
Гласували 142 народни представители: за 55, против 55, въздържали се 32.
Законопроектът не се приема.
За процедура господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Може би не разбрахте за какво става въпрос. Но аз не искам например българският заместник министър-председател да отива в чужбина да търси фирмите, които са купили един завод в България. Пресен пример е "Химко", пресен пример е Плевенската рафинерия и т.н.
Затова ви предлагаме този закон - за да са явни фирмите. Затова ви моля прегласувайте и помислете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Поставям на прегласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с вносители Александър Томов и Иван Бойков.
Гласували 153 народни представители: за 69, против 36, въздържали се 48.
Законопроектът не се приема.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с вносител народният представител Никола Николов.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с вносител Министерски съвет.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля господин Николов да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Доклад по законопроект № 902-01-28 от 29 април 1999 г.
"Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
Има думата за процедура господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моля във връзка със законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, който ще гледаме на второ четене, в залата да бъде поканена госпожа Красимира Мартинова, която е главен експерт в Министерство на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противоположно становище? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Панайот Ляков.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Мартинова в залата.
Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) Този закон урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
           (2) В морските пространства и вътрешните водни пътища и в пристанищата Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 2. Този закон има за цел да обезпечи използването на Черно море и на река Дунав в интерес на сътрудничеството с черноморските, крайдунавските и други страни, да улесни морските и речните връзки, да осигури безопасност на корабоплаването, опазване на морската и речната среда при корабоплаване и поддържане на екологичното равновесие."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на глава първа, чл. 1 и чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Пропуснах да кажа, че има предложение от народен представител по чл. 2, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа и чл. 1 и 2 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава първа и чл. 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 3. Контролът за спазване на правния режим в морските пространства, вътрешните водни пътища и в пристанищата на страната се осъществява съобразно разпоредбите на този закон."
Има предложение на народния представител Валентин Симов чл. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 74 народни представители: за 6, против 46, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 4. (1) С решение на Министерския съвет се определят закритите за посещения от чуждестранни кораби пристанища и рейдове, които се обявяват в "Известие до мореплавателите".
(2) Пристанищата и рейдовете, извън определените по ал. 1, са открити."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Морски пространства на Република България. Раздел I - Общи разпоредби."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавия на глава втора и раздел I.
По чл. 5 няма направени предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 5. (1) Морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.
            (2) Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет.
            (3) В прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона Република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.
            (4) Плаването и граничният режим във вътрешните морски води и в териториалното море на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се определят с акт на Министерския съвет.
            (5) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие в морските пространства на Република България, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
            (6) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването, капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се наблизо кораб."
Имам предложение за редакционна поправка в ал. 5 - да допълним след "транспорта" в края на алинеята "и съобщенията". Става въпрос за министъра на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За да стане в съответствие с новата структура на Министерския съвет. Аз предполагам, че и на други места в закона ще се наложи тази промяна. Затова с това гласуване сега предлагам да приемем, че навсякъде в закона, където е използван текстът "министър на транспорта" и където е казано "Министерство на транспорта", да стане "Министерство на транспорта и съобщенията" и "министър на транспорта и съобщенията".
Моля, гласувайте заглавията на глава втора и раздел I така, както са предложени от вносителя, чл. 5, както е предложен от комисията, и тази редакционна поправка в целия закон.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Заглавията на глава втора, раздел I и чл. 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел II
Вътрешни морски води
Чл. 6. Вътрешните морски води на Република България включват:
1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;
2. водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения;
3. водите на:
а/ Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин" с нос Иланджик;
б/ Бургаския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Емине с Маслен нос;
4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Роnи.
Чл. 7. Чуждестранен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да влиза във вътрешните морски води и да посещава откритите пристанища и рейдове."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на раздел II и чл. 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и чл. 6 и 7, както са предложени от вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел II и чл. 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 8 има предложение на народния представител Ангел Найденов, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8. (1) Чуждестранен военен или подводен кораб може да пребивава или преминава през териториалното море и вътрешните морски води с разрешение на Народното събрание по установения в Конституцията ред.
(2) Чуждестранен военен или подводен кораб, който е въоръжен с ядрено оръжие, не може да пребивава или преминава в териториалното море и вътрешните морски води."
Комисията не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Валентин Симов, прието по принцип от комисията; предложение на народния представител Даниела Николова, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 8. (1) Чуждестранен военен или подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
(2) Разрешението трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението - за корабите на черноморските държави, и 45 дни - за корабите на останалите държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Член 8 от законопроекта поставя, поне за мен, един изключително важен въпрос, касаещ суверенитета на държавата ни и имащ отношение към конституционността на тази норма, по-точно на правомощията на Народното събрание, на това Народно събрание, което е тук. Аз зная решенията на Конституционния съд, даже в основното решение тогава бях и конституционен съдия и съм участвал в това решение, което касае тази материя.
Първо, необходимо е да се знае, аз съм убеден, че и специалистите знаят, вътрешните морски води, за които става дума, са част от територията на България. Второ, касае се за чужд военен или подводен кораб, посещаващ нашите води. Всеки военен кораб е винаги въоръжен, няма невъоръжен военен кораб. И с чужди въоръжени кораби и подводници не се правят екскурзии, за да бъдат те с мирни цели. Ами ако целта не е мирна, това означава, че България е във война със съответната държава, която навлиза без разрешение в нашите териториални вътрешни води. Следователно всеки военен кораб, така е и с българските въоръжени кораби, е въоръжен. Плюс това, макар и да са в територията на България, тоест във вътрешните води или в 12-милната зона, военните кораби се подчиняват винаги на командването на съответната държава, под знамето на която плават. Въпросът е, когато военни надводни или подводни кораби посещават и ще посещават нашите пристанища, кой е компетентният орган да даде това разрешение? Конституцията е категорична, чл. 84, т. 11, че пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването през нея е единствено в компетенциите на парламента. А този текст ни препраща към изпълнителната власт. Следователно тук тази норма заобикаля Конституцията де факто, а аз бих казал, и де юре, и дава възможност на Министерския съвет да преценява кога военни кораби да посещават нашите пристанища. Но един военен кораб понякога е много по-мощен от цяла една войска!
И още нещо. България многократно е заявявала, а е и спазвала този статут, че е безядрена държава. На нейна територия никога не е имало ядрено оръжие. И се поставя въпросът има ли военни кораби, подводни или надводни, които носят такова оръжие. Има, безспорно има! И могат ли тези кораби, които носят ядрено оръжие, да посещават нашата територия и то, разберете, с разрешение, което даже не може да бъде публично, на Министерския съвет. И когато е, пак повтарям, на нашата територия, включително и кораб, който има ядрено оръжие, той се подчинява на едно чуждо командване, което винаги може да вземе едно или друго решение, без да се съобразява с нашия суверенитет.
Следователно предлагам в ал. 2 да се запише, че чуждестранен военен подводен или надводен кораб, който е въоръжен с ядрено оръжие, не може да пребивава или да преминава през нашата територия, имам предвид териториалното ни море. Мисля, че това е в интерес на държавата, на нашия суверенитет. А що се касае до военни кораби, които нямат ядрено оръжие на борда си или подводниците нямат съответните ядрени ракети, това разрешение да става единствено от компетентния орган - Народното събрание, а не Министерския съвет, както се предлага в проекта. Това го говорих и на първо четене, направих предложението между първо и второ четене, но със съжаление виждам, че комисията го е отхвърлила. Мотивите на комисията обаче не са ми известни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Мартинова.
КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко бих искала да приведа няколко аргумента в полза на предложения от вносителя текст, а именно, предложеният текст е в съответствие с досега действащия чл. 7 от Закона за морските пространства. Тоест това е една съществуваща практика, която не само че съществува, тя не е отменена като противоконституционна, обратно, Конституционният съд в едно свое решение от 1999 г. съдържа изрични аргументи, че когато става дума за влизане на чужд военен кораб с мирна цел, не е необходимо да се опира до решение на Народното събрание. В аналогичен контекст са и два текста на Закона за отбраната и въоръжените сили на страната, в които изрично се посочва, а това са чл. 26, в който изрично се казва, че разрешаването на пребиваването на чужди войски на територията на страната и преминаването през нея се решава от Народното събрание само когато се изпълняват задачи с военен или военно-политически характер. А обратно, в чл. 32, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили се казва, че Министерският съвет разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната, когато се изпълняват задачи с мирен, невоенен характер. И предвид обстоятелството, че в чл. 8 изрично е посочен характерът на пребиваването, мирен характер, абсолютно няма ...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Добре, един самолетоносач влезе във Варненското пристанище, с какъв характер е това?
КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Това се определя от целта на посещението, в какъвто смисъл е и решението на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мартинова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 78, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 11, въздържали се няма.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 9 има направено предложение на народния представител Валентин Симов, което е оттеглено; на народния представител Ангел Найденов - прието; на народния представител Даниела Николова - оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 9. Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, поискано не по-късно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 9, както е предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 10 има направено предложение от народния представител Ангел Найденов, което е прието от комисията; на народния представител Валентин Симов - оттеглено; на народния представител Мария Брайнова - също оттеглено; и на народния представител Даниела Николова - прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 10. (1) Чуждестранен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове по реда на чл. 8.
   (2) Преди корабът да се отправи за пристанищния район, компетентните органи извършват проверка на документите за безопасност на кораба, дозиметричен контрол и други проверки, свързани с опазването на околната среда. Мястото на проверките се определя от Морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията.
   (3) По време на престоя на кораба в пристанището или на рейда могат да бъдат извършени допълнителни проверки.
   (4) Ако при проверката се окаже, че пребиваването на кораба може да доведе до опасни последици, Морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията нарежда корабът да напусне в определен срок вътрешните морски води или териториалното море. За понесените в този случай вреди поради преждевременното отплаване на кораба Република България не носи отговорност.
   (5) Алинеи 2-4 се прилагат и за корабите, превозващи ядрени и радиоактивни вещества.
   (6) Алинеи 2-4 се прилагат и за корабите, превозващи отровни или други опасни вещества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 10, както е предложен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 11 има предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 11 да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 11. (1) Чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове при условията и по реда, установени в чл. 8. Проверката на документите за безопасност на кораба, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място.
   (2) Разпоредбите на чл. 10, алинеи 3 и 4 се прилагат съответно и по отношение на чуждестранен военен атомен кораб. В този случай проверките се извършват и нареждането за напускане на кораба се дава от органите на Министерството на отбраната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ето че стигнахме до ядреното оръжие и до това, което говорих по чл. 8 и което мнозинството гласува. А сега става ясно, че не само чуждестранен военен кораб или подводен кораб, но даже и когато е снабден с ядрено оръжие, не парламентът, а Министерският съвет ще дава своето разрешение за навлизане в нашата територия. Извинявам се, че прекъснах преди малко представителя на министерството, разбира се, аз знам решенията на Конституционния съд, но когато един ядрен кораб, един самолетоносач или една ядрена подводница влезе в български териториални води или където и да е, не влиза по друг начин и с друга цел освен с военнополитическа. Пак ви казвам, екскурзии не се правят с ядрени кораби. Следователно единствено парламентът е компетентен да решава тези въпроси, а не Министерският съвет на тайни или полутайни заседания. Няма значение кой е Министерският съвет.
Вижте още един абсурд в този текст, в който е доразвита тази идея: Министерският съвет ще даде на ядрения кораб или военен кораб разрешение да влезе в наша територия, но във втората алинея казваме, че на този военен кораб, разбирате ли, нашето Министерство на отбраната ще му каже "Върви си!". Но Министерството на отбраната е само едно министерство. А пък не ми е ясно, като знам на какъв хал е българският военен флот, как ще изпъди един ядрен миноносец или някаква друга голяма бойна единица, независимо от коя държава е. Какво, ще му кажем "Хайде върви си!", и той ще си тръгне. С какво?
Освен това има неравнопоставеност - след като Министерският съвет е дал разрешение по логиката на вносителите, само Министерският съвет може да каже "Моля, напусни териториалните ми води!". Затова предлагам да отпадне този текст или ако не отпадне, поне да бъдат съгласувани алинеи 1 и 2 с вече приетия чл. 8. Но, разберете, още веднъж ви призовавам: няма място на българска територия за чужди войски, снабдени с ядрени оръжия! Моля ви, разберете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.


ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз току-що се върнах от Кипър и техните ръководители наистина имаха много ясна позиция точно по този въпрос, който разискваме днес.
И, бедни ми приятелю Любен Корнезов, много си прав, но вие предадохте щафетата без бой, за да може тази държава сега да бъде министър-председателска държава, макар че по Конституция ние сме парламентарна република. Боли ме сърцето да го призная, но е така. Аз мисля, че си напълно прав в казуса, когато само парламентът на Република България трябва да взима решения за такива съдбоносни решения в нашата Татковина. На всяка цена трябва да има консенсус в тази зала, която по такъв въпрос трябва да е пълна, че атомни оръжия на българска територия не трябва да бъдат допускани, даже и когато сме членове на НАТО. Да се запише и да се знае!
Сега, в предприсъединителните програми, когато България взима пари, когато България има дата за НАТО, да се запише като преамбюл. Иначе нашата малка държавица ще бъде отново плацдарм и отново ще късат от недрата на Отечеството и от плътта на нашите деца и внуци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Само ще Ви моля, господин Ганчев, обръщение като "бедни приятелю" не е парламентарна практика. (Неразбираема реплика от народния представител Жорж Генчев.)
Уважаеми господине, аз разбирам, че добронамерено го използвахте, но все пак е в разрез с парламентарната практика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Бедността не е порок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Бедността не е порок, но не е и голямо качество.
Има ли други желаещи за изказване?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на чл. 11.
Гласували 137 народни представители: за 60, против 75, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има една редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква е редакционната поправка?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В ал. 2 не е отразено приетото предложение на Даниела Николова - "атомен кораб" да се подмени с "кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Извинявайте, не разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Текстът на ал. 2 не е приведен в съответствие с ал. 1. Предложението на госпожа Даниела Николова към ал. 1 и 2, което е прието, не е отразено при написването на ал. 2.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от комисията и с корекцията, която е по-скоро техническа, направена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 12 има предложение на народния представител Любен Корнезов - да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика.
"Чл. 12. Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни военни или подводни кораби, чуждестранни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства или въоръжени с ядрено оръжие, и кораби, превозващи радиоактивни вещества, и на военни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства или въоръжени с ядрено оръжие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Продължаваме да затъваме като парламент. И струва ми се, исторически затъваме с приемането на тези поредни текстове - от чл. 8, сега стигнахме и до чл. 12.
И вижте, направена е още една крачка освен това, което е направил вносителят. Тук отново се появява ядрено оръжие. Ядрено оръжие! И вижте какво ни предлагат - Министерският съвет да определя реда. Това означава, колеги, с подзаконов нормативен акт - решение ли ще бъде, наредба ли, или някакъв, така, ад хок акт. Значи не с Конституцията, която изрично казва в чл. 84, т. 11, че само парламентът, а ние сме парламентарна република, е компетентният орган да даде разрешение за пребиваването на чужди военни кораби, камо ли пък кораби с ядрено оръжие. Сега не законът ще реши редът как ще пребивават тези ядрени кораби - подводни или надводни, а Министерският съвет с някакви подзаконови нормативни, даже, актове. Разберете, за мен поне, не само като юрист, не е обяснимо, но е необяснимо и от политическа или от просто българска позиция.
Моля ви, направил съм и предложение, поне този текст не гласувайте! Поне със закон определете реда, когато ядреното оръжие ще бъде на наша територия. И каква опасност, разбира се, крие всичко това. Ние сме малка, слаба държава. Единствено е да можем да се съхраним поне да няма ядрено оръжие на наша територия. Разберете го!
Затова правя още веднъж предложение, което съм направил и в комисията - този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да направя предложение - в текста на комисията там, където е предложено "въоръжени с ядрено оръжие", да отпадне.
Мисля, че това е правилното решение, което би могло да вземе парламентът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думите "или въоръжени с ядрено оръжие" - в края?
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Като идея споделям това, което господин Николов предложи - да отпадне поне "ядрено оръжие", без да оттеглям моето предложение за цялостно отпадане на текста.
Вижте, ако в този текст отпадне проблемът с ядреното оръжие, за което съм "за", веднага се поставя въпросът с гласуваните чл. 8, 10, 11, където също се говори за ядрено оръжие - кораби, които носят ядрено оръжие. Въпросът е принципен. Когато един надводен или подводен кораб носи на борда си ядрено оръжие, кой ще дава разрешението той да навлезе в български териториални води, т.е. на българска територия? Категоричен съм, че това може да стане само с разрешение на парламента. Даже отивам още по-нататък, това съм го направил - въобще да не се допуска на българска територия ядрено оръжие.
Но ако сега отпадне само това, което каза господин Николов - само в чл. 12 да отпадне "ядрено оръжие", а останаха предните, които вие гласувахте, това означава, че Министерският съвет ще дава еднолично становище за пребиваване на ядрено оръжие на наша територия.
Затова правя и процедурно предложение - дайте поне тези текстове, които засягат ядреното оръжие, да ги отложим, да помислим днес или утре и да продължим след това. Въпросът е изключително важен. Нека пък и специалисти във военната област да се изкажат. Тук нищо толкова не ни пречи да отложим за 1 или 2 дни проблема поне с ядреното оръжие на българска територия.
Правя процедурното предложение за отлагане гласуването на чл. 12. Нямам друга възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли противно становище? Няма.
Най-напред поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Любен Корнезов за отлагане гласуването на чл. 12.
Гласували 144 народни представители: за 65, против 63, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на чл. 12.
Гласували 144 народни представители: за 62, против 66, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Никола Николов в текста на комисията да отпаднат думите "или въоръжени с ядрено оръжие", които ги има на две места.
Моля, гласувайте предложението на господин Никола Николов.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 2, въздържали се няма.
Предложението на господин Николов е прието.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията с приетата по предложение на господин Николов поправка.
Гласували 98 народни представители: за 75, против 21, въздържали се 2.
Член 12 е приет.
Господин Корнезов е сбъркал при предишното гласуване. Моля да се отбележи - ето, аз го казвам. Така че влиза в протокола.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 13. Предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води или пристанищата не се изисква:
1. при официално посещение, когато на кораба се намира държавен глава, министър-председател или ръководител на ведомство по външните работи, както и за съпровождащите го кораби;
2. при авария на кораба, за укриване от буря или при други стихийни бедствия, за което капитанът на кораба е длъжен незабавно да съобщи с всички възможни средства на капитана на най-близкото пристанище и да изпълнява неговите указания."
Има предложение на народния представител Любен Корнезов в чл. 13 да се добави "ако не са въоръжени".
Комисията не приема това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Поне в този текст двете думи "ядрено оръжие" липсват. Това не означава, че не може военният кораб да бъде с такова.
Но за какво става реч? Досега приемахме, че Министерският съвет е органът, който ще дава разрешение за военни кораби, включително с ядрено и без ядрено оръжие, могат да посещават нашите пристанища, дадени в чл. 8 и съответните срокове.
Тук в чл. 13 се казва: "Предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води или пристанищата не се изисква". Следователно не само Народното събрание няма да даде разрешение, не само Министерският съвет няма да дава разрешение, не само Министерството на отбраната, ами въобще без разрешение ще влизат в нашата територия. Е, това пък ми се струва прекалено. Аз не съм против това, когато има авария някакъв кораб, някакво бедствие, разбира се, той ще - не ще, трябва да намери някъде подслон, бих казал, по-тих залив - да. И затова казвам "ако корабът не е въоръжен". Той може да бъде даже и военен, но ако не е въоръжен, хайде без предварително разрешение може. Но кораб въоръжен, значи с всички видове оръжия, може да влиза в България, в българските пристанища даже и без никоя държавна власт, включително и кметът или областният управител на Бургас и на Варна да не знаят за това, и сутринта, ставайки, да видят един самолетоносач под носа им. Ха, сега! Не го гласувайте, колеги!
Затова правя предложение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за добавка в края на текста с думите "ако не са въоръжени".
Гласували 140 народни представители: за 61, против 64, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 75, против 24, въздържал се 1.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 14 има направено предложение от народния представител Мария Брайнова, което е прието.
Предложение на комисията:
"Чл. 14. Чуждестранните военни кораби и корабите по чл. 13 се освобождават от такси при посещението си в пристанищата и рейдовете, освен за оказаните им услуги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): На някой може да омръзнах, че на няколко пъти вече ставам, но така или иначе, така мисля, така действам.
Предлагам процедурно чл. 14 да отпадне.
Вижте, има много нормативни актове в областта на морското право. Въобще морското право е една цяла научна дисциплина, включително има и специален режим, част от международното публично право, има конвенции по морско право и т.н., да не навлизам навътре в нещата, кодекса, междупрочем има и съгласуване с двустранни договори и т.н., и т.н., въобще военните кораби имат специален режим.
Но поставям въпроса, ако може някой тук или уважаемият министър да ми обясни: защо чуждестранен военен кораб ще бъде освобождаван от всички такси? Ако е на взаимна основа със съответната държава, когато наш военен кораб отиде, но не ми е ясно докъде може да отиде наш военен кораб? Е, горе-долу до Босфора, предполагам, че може или малко зад Босфора, защото такава ни е флотилията, за съжаление. Ако е на взаимна основа, разбирам. Но, ако не е на взаимна основа, защо ще освобождаваме? И сега не само дадохме ядрено оръжие да бъде складирано практически на нашата територия, командвано отдругаде, а сега и без пари, и такси да няма. Но услугите щели да си ги плащат. Кои услуги? (Реплика от ДЛ) Е, не искам да употребя от микрофона това, което дочух.
Затова или да отпадне текста, или при взаимна договореност, двустранност, равноправие. Все още сме България, все още сме суверена държава, все още сме субект на международното право и членове на Организацията на обединените нации и не можем така да се навеждаме, без даже никой да ни го иска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Думата има госпожа Мартинова - главен експерт в Министерството на транспорта и съобщенията.
КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението е продиктувано от чисто прагматични съображения, а именно, че посещението на военен кораб, когато то е извършено с мирна цел, е освободено предвид факта, че то при всички случаи, по презумпция, само заради това, че се приема, че е с мирна цел, то няма търговски характер, и заради това не е необходимо да се заплащат такси, както аналогично не е необходимо да заплащат такси държавните глави при посещение и така, както не е необходимо при бедствия и аварии да се иска предварително съгласие.
Става дума за държавни такси. Това е практика, която е приложима от другите страни по отношение на български кораби. То не е необходимо и предвид обстоятелството, че когато един военен кораб, не дай Боже, идва с военна цел, изобщо въпросът за заплащане на такси не може да стои като хипотеза, ако той идва с такава военна цел.
Ето защо просто е излишно. Като се има предвид общата логическа линия на разсъждението, че това посещение има официален характер и не е насочено срещу държавата и изобщо, когато е извършено посещение на военен кораб, по презумпция самото ядрено оръжие не е необходимо да бъде близо до нас, да бъде в нашата територия, за да бъде опасно. Доколкото на мен ми е известно като лаик в областта на военните въпроси, за ядреното оръжие не е въпрос дали е близо или далеч. То е опасно или не, не защото е тук и по презумпция, когато то е тук, то не идва с цел да е опасно за България.
Това е идеята, която сме заложили - че този кораб прави официално посещение, поради което не е нужно да плаща такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Мартинова.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на чл. 14.
Гласували 124 народни представители: за 44, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 3.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 15. (1) На чуждестранните кораби, намиращи се във вътрешните морски води в пристанищата и рейдовете, се забранява да използват средства за радионавигация, хидроакустични и радиосвързочни апаратури, електронни и оптически системи за наблюдение, освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването и стоенето на котва. Те могат да ползват своите ултракъсовълнови радиостанции само за свръзка с пристанищните органи или с упълномощен оператор за далекосъобщения.
(2) Корабите, съоръжени с корабни земни станции от системата за морски далекосъобщения чрез спътници, при пребиваването им във вътрешните морски води и в териториалното море могат да ги използват на принципа на взаимност."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел трети
Териториално море
Чл. 16 (1) Териториалното море на Република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с ширина 12 морски мили, измервана от изходните линии.
(2) За изходни линии служат линията на най-големия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел III и чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III и чл. 16 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел III и чл. 16 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 17. Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг."
Има предложение от народния представител Валентин Симов:
Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави съгласно двустранните споразумения с всяка една от тях."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 81 народни представители: за 4, против 61, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Член 17 е приет.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 18. Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България.
Чл. 19. (1) Корабите на всички държави се ползват с правото на мирно преминаване през териториалното море в съответствие с изискванията на този закон и на международното право.
(2) Правото на мирно преминаване се упражнява, за да се пресече териториалното море без отбиване във вътрешните морски води, да се премине във вътрешните морски води или да се излезе от тях. Корабът е длъжен да се движи непрекъснато през незабранените за плаване райони със скорост, не по-малка от нормалната за този вид кораби, да следва установените морски коридори, схеми за разделно движение, фарватери и препоръчани пътища и да не нарушава мира, добрия ред и сигурността на страната.
(3) По време на мирното преминаване не се допуска спиране или заставане на котва, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства.
(4) При навлизане, излизане или плаване в териториалното море корабите са длъжни да участват в системата за докладване и контрол на движението върху корабоплаването."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 18 и 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
На мен ми се струва, че се налага една редакционна поправка в ал. 2 на чл. 19, когато се говори за скоростта - "не по-малко от нормалната за този вид кораби". По-ясно ще бъде, ако вместо "този", бъде "не по-малко от нормалната за съответния вид кораби".
Не възразявате за една такава редакционна поправка?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 18 и 19 така, както са предложени от вносителя, с тази редакционна поправка в чл. 19, ал. 2.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Членове 18 и 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 20 има предложение от народния представител Валентин Симов.
Комисията приема предложението по т. 1. Предложенията по точки 2 и 3 се оттеглят от народния представител.
Предложение на народния представител Иван Генов, което е прието от комисията.
Предложение от народния представител Даниела Николова, което също се приема от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 20. (1) Счита се, че мирът, добрият ред или сигурността на страната при преминаването през териториалното море се нарушават, когато чуждестранният кораб извършва някое от следните действия:
1. заплаха със сила или употреба на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на Република България в нарушение на принципите на международното право, съдържащи се в Устава на Организацията на Обединените нации;
2. маневри или учения с използване на какъвто и да е вид оръжие;
3. дейност, която има за цел събиране на информация във вреда на отбраната или сигурността на страната;
4. акт на пропаганда, накърняващ интересите на отбраната или сигурността на страната;
5. излитане, кацане или приемане на борда на каквито и да са въздухоплавателни средства;
6. издигане във въздуха, кацане, приемане на борда или снемане от него на каквото и да е военно устройство;
7. прехвърляне от или на кораба на товари, валутни ценности или лица в нарушение на митническите, данъчните, граничните или санитарните разпоредби;
8. непозволено съгласно международните стандарти замърсяване на морската среда;
9. риболовна дейност.
10. научноизследователска или хидрографска дейност;
11. дейност, която може да попречи на работата на системите за свръзка или на радиоелектронно или друго съоръжение или устройство на страната;
12. друга дейност, която не е непосредствено свързана с преминаването на кораба.
(2) Не се считат за нарушение на мира, добрия ред или сигурността действията по ал. 1, точки 2, 5, 6, 9, 10 и 12, ако за това е получено разрешение по установения ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в чл. 20, ал. 1 да отпаднат думите "счита се, че". И алинеята да започне директно с "корабът".
Така написаната алинея според мен има пожелателен характер и мисля, че не е редно в един законопроект да пишем, че се счита. Щом се счита, може и да не се счита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Да не говорим, че "счита се" е русизъм. Българската дума е "смята се". Дори само тази поправка трябваше да направим.
Както виждам, няма възражения да приемем предложението на госпожа Брайнова като редакционна поправка.
Моля, гласувайте чл. 20 така, както е предложен от комисията с редакционната поправка, която направи госпожа Брайнова за началото на ал. 1.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет.

Съобщение за заседания на комисии:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по културата и медиите ще заседава на 27 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 27 януари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
Христо Димитров

Ивалин Йосифов