Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Любен Корнезов и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Георги Дилков и Евгени Кирилов. (Ръкопляскания.) Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво!
Ще започнем с няколко проекта за решения за промени в състава на постоянни комисии.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Проектът гласи:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Юрий Иванов Юнишев като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите."
Има ли някой желаещ да се изкаже по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 13, въздържали се 12.
Решението е прието.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Йордан Ангелов Нихризов и Юрий Иванов Юнишев за членове на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 139 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 16.
Решението е прието.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по икономическата политика.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Димитър Иванов Димитров за член на Комисията по икономическата политика."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
И последният проект за решение е за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Христо Иванов Димитров като член на Комисията по труда и социалната политика.
2. Избира Мария Маринова Иванова за член на Комисията по труда и социалната политика."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Има думата народният представител Юрий Юнишев да докладва законопроекта от името на водещата комисия.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА, РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Нали сме на Кодекса на труда?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами вчера така гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да отложим разискванията по т. 5 - по проектозакона за политическите партии и да продължим с разискванията по т. 6 - изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз дотолкова съм против, защото Вие вчера декларирахте от трибуната на Народното събрание - твърде висока институция - председателстващия, че днес ще работим по законопроекта за политическите партии. Аз не си взех другия доклад. Подготвен съм и психически, и физически да работя по проекта за политическите партии. Сега как ще вземам участие, как ще следя дебатите, как ще следя собствените си предложения след като нямам материалите? Аз се основавах на това, че вие сте сериозна политическа сила, имате стратегия в законотворчеството си, че водите сериозен политически живот. Излиза, че сте твърде перманентни... (Оживление.) Едно казвате днеска, утре - друго, след 5 мин. ще си смените мнението. Имайте трайни позиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Не разбрах, господин Нешев, какво съдържание влагате в думата "перманентни". Нещо не е съвсем точно. (Шум и реплики.)
СТЕФАН НЕШЕВ: Перманентни значи временни решения. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Перманентни значи временни. Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 108, против 47, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Има думата госпожа Светлана Дянкова да продължи докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря, господин председател.
Стигнали сме до § 24, който се отнася до промяна на чл. 126.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
"В 24 - чл. 126 т. 9 да се измени така:
"9. да бъде лоялен към работодателя - да не злоупотребява с неговото доверие, да не разпространява поверителни за него сведения и да пази доброто име на предприятието".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Предложение на народния представител Димитър Димитров в чл. 126 да отпадне т. 9.
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Бойко Радоев:
"В чл. 126, т. 9 да отпаднат думите "както и да пази доброто име на предприятието".
Комисията не подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 24 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова, неподкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 38, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Димитров.
Гласували 131 народни представители: за 44, против 56, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Бойко Радоев.
Гласували 100 народни представители: за 22, против 74, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 24, както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 8.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 25 се отнася до корекция на чл. 127.
Предложение от народния представител Моньо Христов:
"В чл. 127 да се създаде нова т. 1:
"1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, в съответствие с трудовия стаж, квалификацията, знанията и уменията на работника или служителя".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Емилия Масларова, което е подкрепено по принцип от комисията, макар че тя го е направила да се създаде нов чл. 127а. Комисията е преценила, че това предложение е нормално да бъде в чл. 127 - този, който сега разглеждаме.
Предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 25:
"§ 25. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) създава се нова т. 4:
"4. кратка характеристика или описание на работата;"
б) досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:
"5. указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 25 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Моньо Христов, неподкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 9, против 72, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 26, който се отнася до създаване на нов чл. 130.
Предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Емил Лилов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което също е подкрепено от комисията.
И предложение на комисията за § 26:
"§ 26. Създава се нов чл. 130:

"Право на информация
Чл. 130. (1) Работникът или служителят има право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, което е от значение за трудовите му права и задължения.
               (2) Работодателят е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение.
               (3) Работникът или служителят има право да изисква от работодателя обективна и справедлива характеристика за професионалните си качества и резултатите от трудовата си дейност, или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 26? Не виждам.
Моля, гласувайте § 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 11.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение от народния представител Руси Статков за създаване на нов чл. 130а, което предложение се отнася до правото на информация и консултация в случаи на масово уволнение на работници.
Комисията е подкрепила предложението по принцип и предлага § 26а:
"§ 26а. Създава се чл. 130а:

"Право на информация в случаи на масово уволнение
Чл. 130а. (1) В случай, че работодателят има намерение да извърши масово уволнение, той трябва своевременно да информира представителите на работниците и на служителите по ред и по начин, установени в колективния трудов договор.
                 (2) В случаите по ал. 1 работодателят следва да им предостави информация за:
1. причините за планираното уволнение;
2. броя и категорията на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени;
3. периодът, през който трябва да се извършат уволненията;
4. предвидените критерии за подбора на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 26а? Не виждам.
Моля, гласувайте § 26а така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 107, против 6, въздържали се 8.
Параграф 26а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 27, който се отнася до чл. 136.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията:
"В § 27, относно чл. 136:
1. да отпадне т. 1 относно отмяната на ал. 2 и ал. 3, т. 2;
2. да отпадне т. 3 относно отмяната на ал. 5."
Предложение от народния представител Христо Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 27:
"§ 27. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа."
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа."
4. В ал. 4 след думата "удължавана" се поставя запетая и се добавя "освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс".
5. Алинея 5 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 27 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Емилия Масларова, неподкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 22, против 88, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 27 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 28 се създава чл. 136а.
По този член има предложение от народния представител Стефан Нешев - създава се нов чл. 136а:
"Чл. 136а. (1) Производствени причини, поради които се налага удължаване на работното време, са:"
                  (2) Решението на работодателя за удължаване на работното време се съгласува с представителните организации на работниците и служителите."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Димитров - в ал. 1 да отпаднат думите "доколкото в колективния трудов договор не е предвидено друго".
Комисията не е подкрепила предложението.
Още едно предложение от народния представител Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев, което също е подкрепено от комисията.
Предложение от група народни представители - Христо Иванов, Ангел Балтаджиев и Николай Томов, което също е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Христо Иванов, което е подкрепено от комисията.
И предложение на комисията за § 28:
"§ 28. Създава се чл. 136а:

"Удължаване на работното време

Чл. 136а. (1) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективен трудов договор не е предвидено друго. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително Инспекцията по труда.
      (2) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.
         (3) Удължаването на работното време по ал. 1 и ал. 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
      (4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
      (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.
      (6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 28 има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Госпожо Дянкова, аз не можах да разбера кое не сте приели от предложението ми. Гледам-гледам, всичко е прието и сега се чудя кое да оборвам от това което вие предлагате като комисия, от това, което аз предлагам.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Не, ще Ви кажа.
СТЕФАН НЕШЕВ: Моят анонс към предложението е да не може да се удължава работното време по други причини, освен по производствени. Вие сте го записали.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Но Вие искахте да формулираме предложение, а това не е възможно.
СТЕФАН НЕШЕВ: Второ. Удължаването може да стане не защото на него така му се желае, а, първо, че е обидно за тези, които работят при него. Работодателят е съгласувал удължаването. Вие също сте го приели. Сега аз се чудя каква да бъде моята реакция.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Чудесно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никаква.
СТЕФАН НЕШЕВ: И понеже Ви е трудно да кажете "да бе, и от опозицията дават добри предложения, за да ги запишете "приемаме го по принцип, но стилово го изменяме", аз си оттеглям предложението, за да не усложнявам гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли думата?
Има само едно неприето предложение от народния представител Димитър Димитров за промяна в ал. 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 77, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 28 така, както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: § 29 се отнася до промяна на чл. 137.
Има предложение от народния представител Емилия Масларова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
"§ 29. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
      "(2) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.
         (3) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 29 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение от народния представител Емилия Масларова за създаване на § 29а, който се отнася до изменение и допълнение на чл. 138. Господин Нешев, комисията е подкрепила това предложение.
Предложение на комисията:
"Създава се § 29а:
"§ 29а. В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1;
2. създават се ал. 2 и ал. 3:
      "(2) При намаляване обема на работа работодателят може да установи едностранно за период от три месеца на една година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или негово звено, след предварително съгласуване с представители на работниците и служителите.
         (3) Продължителността на работното време по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По новия § 29а някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 29а така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Член 29а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 30 има предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - за отпадане на § 30.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Емилия Масларова - в чл. 139, ал. 4 думата "консултация" да се замени със "споразумение".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
Член 139, ал. 4 се допълва след първото изречение с текста:
"Списъкът от 1951 г. на категориите работници и служители, които имат право на допълнителен платен отпуск за ненормирано работно време се актуализира от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с представителните работодателски организации."
Комисията не подкрепя и това предложение, подкрепя предложението на вносителя за § 30.
"§ 30. В чл. 139, ал. 4, изречение първо, думите "министърът на труда и социалната политика" се заменят с "работодателят след консултации с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективния трудов договор не е предвидено друго".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 30 някой желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Господин министър, аз искам да се обърна към Вас. Тук стана дума за това, че също е въпрос на интереси и трябва да има арбитриране. И аз мисля, че държавната администрация, респективно във Ваше лице, трябва да бъде арбитърът между интересите на работодателя и интересите на наемните работници. Защото аз не мога да съм сигурен, че работодателят винаги ще бъде настроен така, че да зачита и уважава интереса на наемния работник.
Кой ще бъде арбитърът? Ако Вие, а след Вас и Ваши приемници като министри не поемат този ангажимент, защо имаме нужда от държавна администрация, от държава изобщо?
Аз искам да ви напомня нелепото изказване на Василев, който сега е шеф на работодателите, който каза: ако промените Кодекса, аз ще си уволня работниците. Кой е той? В коя България работи? Отново ли се връщаме в епохата на ония производствени отношения, когато цареше пълно несъгласуване и един див хаос? Аз не желая да съм гражданин на такава държава, която не се ангажира да арбитрира отношения в името на националния интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев! Няма място за притеснения с това изменение и не се засягат националните интереси, защото става дума за възможност на работодателя и то, забележете, след консултации с представителите на работниците, освен ако в колективния трудов договор не е предвидено друго. Това означава, че отново страните вътре в предприятието могат да определят специален ред по този въпрос. Работодателят придобива правото да определя категории работници и служители, за които се установява ненормиран работен ден. Значи, от тази гледна точка няма място държавата да се бърка в предприятието и да казва: този ще е с ненормиран работен ден, оня няма да е с ненормиран работен ден.
Никой държавен чиновник не може да знае какви функции изпълнява един или друг човек в едно предприятие. Работодателят, повтарям, съгласувано с работниците, ще определи кои са тези длъжности, за които се изисква ненормирано работно време. Нищо опасно, нищо страшно. Според мен, това е съвсем приемливо и се надявам, че това също ще бъде една добра норма, която ще помогне да работят по-добре предприятията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за няма, против 61, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова.
Гласували 108 народни представители: за 32, против 74, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев.
Гласували 128 народни представители: за 38, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 30 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 15.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф  31 - отнася се до изменение на чл. 140.
Предложение от народния представител Ваньо Цонов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Светлана Дянкова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 31:
"§ 31. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинея 1 се изменя така:
"(1) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф  32, отнасящ се до промяна на чл. 142.
Постъпило е предложение от народния представител Емилия Масларова, но е било оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
"§ 32. В чл. 142 ал. 2 се изменя така:
"(2) Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 32 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте § 32 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 33 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 33. В чл. 143, ал. 1 думите "в повече от" се заменят с "извън".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 33, както е предложен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следва предложение на народния представител Емилия Масларова, което се отнася до чл. 144, но това предложение е оттеглено.
"§ 34. Член 145 се отменя."
Предложение от народния представител Бойко Радоев:
"Параграф 34 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 34? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Бойко Радоев, неподкрепено от комисията, за отпадане на § 34.
Гласували 95 народни представители: за 4, против 81, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 34, както е предложен от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение от народния представител Емилия Масларова за създаване на нов § 34а за промяна на чл. 150:
"§ 34а. В чл. 150, ал. 2 след последната дума да се постави запетая и да се добави "освен когато е положен в почивен или празничен ден. В този случай работодателят е длъжен освен възнаграждението по предходната алинея да предостави на работника или служителя и почивка в размер на положения извънреден труд в срок до 7 дни след полагането му. Ако работодателят не изпълни това задължение, работникът или служителят имат право сами да определят времето на почивката, като уведомяват работодателя си 7 дни предварително."
Комисията не е подкрепила това предложение за корекция на чл. 150.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по предложението за създаване на нов § 34а? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Емилия Масларова, неподкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 32, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 35 се отнася до промяна на чл. 151.
Има предложение от народния представител Емилия Масларова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35:
"§ 35. В чл. 151, ал. 3 думите "време за хранене", което се включва в" се заменят с "време за хранене през".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 35, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев за създаване на нов § 35а, който да се отнася до промяна на чл. 153.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Създава се § 35а:
"§ 35а. В чл. 153 в ал. 2 след думата "процес" запетаята се заменя със съюза "и", а думите "както и при 5-дневна работна седмица" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението за нов § 35а някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение, както е направено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 15.
Параграф 35а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 36 се отнася до корекция на чл. 155.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов:
"Параграф 36 да отпадне".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Ангел Балтаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 36. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 2. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 36 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, неподкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 36, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 37 има предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов - § 37 се изменя така:
"§ 37. Член 157 се изменя така:
"Чл. 157. (1) Видът, размерът и евентуалното заплащане на извънреден отпуск по лични причини, граждански задължения и обучение по искане на работника се договарят с работодателя за всеки конкретен случай.
(2) Работодателят задължително осигурява неплатен отпуск на работника, когато това е поискано от органи на съда и отбраната.
(3) В случаите по ал. 2 обезщетението на работника е в размер по чл. 177 и е за сметка на съответния орган."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Емилия Масларова - подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Мариела Митева - в чл. 157, ал. 2, т. 1 думите "или по споразумение между работника или служителя и работодателя" да отпаднат.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Димитър Димитров - ал. 2 да се измени така:
"(2) През време на отпуските по ал. 1, точки 1, 2, 3 и 6 на работника и служителя се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177. В останалите случаи - според предвиденото в специалните закони."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Бойко Радоев - в ал. 2 да се създаде нова т. 1:
"1. по т. 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от минималната работна заплата за предприятието."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 37:
"§ 37. В чл. 157 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) т. 3 се изменя така:
"3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни";
б) в т. 4 думите "обществен обвинител, обществен защитник" се заличават;
в) т. 7 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) През време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение, както следва:
1. по точки 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя;
2. по т. 6 - от работодателя в размера по чл. 177;
3. в останалите случаи - според предвиденото в Специалните закони."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за няма, против 65, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мариела Митева.
Гласували 122 народни представители: за 22, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Димитров.
Гласували 119 народни представители: за 26, против 90, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Радоев.
Гласували 106 народни представители: за 7, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 37 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 3, въздържал се 1.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 38. 
Предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов - в § 38 членовете от 158 до 171 се отменят.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение от народния представител Христо Иванов - подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 38.
"§ 38. В чл. 158 се правят следните изменения и допълнения:
1. в заглавието и текста думите "военноучебен сбор" се заменят с "учебно мобилизационно мероприятие".
2. в ал. 1 думата "сбора" се заменя с "мероприятието";
3. в ал. 3 запетаята след думата "възнаграждение" се заличава, а думите "определено съгласно чл. 177" се заменят със "за сметка на бюджета на Министерството на отбраната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов и Асен Агов.
Гласували 98 народни представители: за 3, против 57, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 38 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 5, въздържал се 1.
Параграф 38 е приет.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Предложение от народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 38а:
"§ 38а. В чл. 159, ал. 1 думата "платен" се заменя с "неплатен", а ал. 2 отпада."
Комисията не подкрепя предложението на госпожа Тоткова за създаване на нов § 38а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 38а, което не е подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 6, против 46, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Параграф 39, отнасящ се до корекция на чл. 161.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - § 39 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - чл. 161 се отменя - абсолютно диаметрално.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
"§ 39. В чл. 161 ал. 1 се изменя така:
"(1) На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Поставям на гласуване първото предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - за отпадане на § 39.
Гласували 108 народни представители: за 8, против 47, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов за отмяна на чл. 161.
Гласували 103 народни представители: за 4, против 57, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 39, така както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 7, въздържали се 2.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "§ 40. В чл. 163 ал. 2 се отменя."
Предложение от народните представители Никола Николов и Асен Агов - § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - чл. 163 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване първото предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов.
Гласували 100 народни представители: за 10, против 32, въздържали се 58.
Предложението на народните представители не е прието.
При предишното гласуване на предишния параграф сме пропуснали да гласуваме още едно предложение на господата Николов и Агов, но междувременно вече сме гласували и приели параграфа, така че става безпредметно, след като приемането на параграфа е получило мнозинство.
Поставям на гласуване второто предложение по § 40 на народните представители Никола Николов и Асен Агов.
Гласували 91 народни представители: за 18, против 36, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 40, така както е предложен от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По § 41 има предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - § 41 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов и Асен Агов - чл. 164 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова - в три пункта.
Комисията подкрепя предложението на госпожа Масларова по т .1.
Комисията не подкрепя предложението на госпожа Масларова по т. 2 - ал. 1 да се измени така:
"(1) След използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишна възраст."
Предложението на госпожа Масларова по т. 3 е оттеглено.
Предложение на народния представител Мариела Митева, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 41. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
"Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст".
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите "и 2" се заличават.
4. В ал. 5 думите "и 2" се заличават, а след думата "обезщетение" се добавя "от Държавното обществено осигуряване"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Госпожа Емилия Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз нямам спомен да съм оттеглила предложението си по т. 3 и затова ще аргументирам и двете си предложения - и по т. 2, и по т. 3.
Искам да прочета на колегите за какво става реч. В досегашния Кодекс на труда в чл. 164, т. 1 е казано, че след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката имат право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на двегодишна възраст и шест месеца за всяко следващо. При моето предложение децата не са първо, второ, трето и следващо, а са просто деца.
Ние с вас приехме нормативни документи, в които се опитваме да сменим критериите и гледните точки към децата в семейството. Включително и колегите отдясно предложиха и все още обаче не е приет Законът за семействата с деца и детските добавки, където се солидаризирахме, че ще направим всичко възможно да не класифицираме децата по ред, а по брой деца в семейството. Защото дали детето е първо, трето или пето, то просто е дете в семейството.
Аз определено смятам, че социални преференции, които са дадени, особено в този момент сега, когато още повече се налага да се обърнем с лице към проблемите на семействата с деца, е абсолютно нецелесъобразно ние да продължаваме да ги диференцираме на първо, второ, трето и следващо.
От тази гледна точка аз определено заставам и поддържам моето предложение по чл. 164, ал. 1.
Що се касае до т. 2, за която аз не зная защо така е записано, но аз съм си записала да не се заличава т. 2. И чета: "Когато семейството има близнаци и някой от тях е второ или трето дете, отпускът по предходната алинея се ползва до навършване на тригодишната възраст на близнаците."
Това е записано и съществува в досегашния Кодекс на труда. Сега обаче ние отнемаме това право на родителите, които имат щастието да имат близнаци.
Така че аз категорично не подкрепям и не оттеглям това предложение. Напротив, настоявам тази точка от чл. 164 да остане. Това е ограничаване правата на семействата, в чиито дом се отглеждат близнаци.
Определено смятам, че мнозинството би трябвало да вникне в това, което коментираме днес. Може би много се уморихме при обсъждане на кодекса и вече като че ли ни спадна ентусиазмът да го коментираме, което не ни оправдава в никакъв случай, но моля ви, колеги, вие всички разбирате, че става реч за децата в семействата и за нещо, което де факто дава шанс за по-добро отглеждане на децата. Разбирам много добре, че сега майките нямат работа, че при това положение ще кажете, че работодателите могат да ограничат възможността да наемат на работа майки, които имат малки деца, или млади жени, които потенциално ще стават майки, но, така или иначе, ние по този начин стесняваме правата на майките, които са наети на трудов или друг вид договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата господин министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да помоля народните представители да имат предвид, когато дискутират този текст, че ако една майка три години не е на работа, дори и с този благороден мотив, че си гледа децата, тази майка става аутсайдер на пазара на труда. Три години да не си в курса на развитие на твоята професия, на твоята длъжност това означава, че ти след това почти невъзможно е да се върнеш и да продължиш да работиш със същите качества, със същата производителност.
Според мен това, което законодателят в момента гласува, а именно: за всяко дете да се ползва отпуск до двегодишната му възраст, е един компромис между тези два интереса на майката - отглеждането на детето и нейното по-нататъшно реализиране.
Затова ви моля да подкрепите предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги!
Господин министър, именно след Вашето изказване добих инициативността да подкрепя предложението на госпожа Масларова. Защото аз от Вас, като говорите така, оставам с убеждението, че ние имаме притесненията на Китай в прираста, тоест прекалено голям прираст на нацията си и може да го ограничаваме. Аз мисля, че имаме обратното. И по тези въпроси да вземете да прочетете някои трактати на Де Гол за стабилизиране прираста на Франция и стабилизиране на френската нация.
Какво значи това, че се тревожите за пазара на труда? Тревожете се за българската нация, за това, че тя става все по-малко и по-малко и можем да станем малцинство. И че ние трябва да насърчаваме раждаемостта и когато се появят близнаци, вместо да се радваме, ги санкционираме. В коя България живеем ние? Мразим ли си държавата, или някой ни плаща, за да я разрушаваме? Притеснен съм от тези позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Тъй като има още желаещи за изказване, изказванията и гласуването ще останат за следващото заседание, защото очевидно не мога да ви огранича във времето за изказване.
Прекъсваме при обсъждането на § 41 и не са гласувани предложенията.
През почивката в Клуба на народния представител ще бъде представена книгата на Вяра Николова и Ирен Рибарева "Протестът на 39-те".
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 19 до 25 януари 2001 г.:
- Питане от народния представител Ангел Найденов към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно уреждане на имуществени и финансови проблеми с Република Турция, свързани с имоти на българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия и Истанбул. Следва да се отговори в пленарно заседание на 2 февруари.
- Питане от народния представител Анелия Тошкова към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изграждане на третокласен път 3103 с дължина на трасето 11 км, свързващ автомагистрала "Тракия" със с. Ветрино, община Септември. Следва да се отговори на 2 февруари 2001 г.
- Питане от народните представители Ангел Малинов и Юрий Юнишев към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно програмата за водоснабдяването, приета от правителството, и включените в нея обекти за водоснабдяване на гр. Кюстендил. Следва да се отговори на същата дата.
- Питане от народния представител Ангел Малинов към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно допълването на приетата от правителството програма за водоснабдяването с обекти на общините Дупница и Бобов дол. Следва да се отговори на същата дата.
- Питане от народния представител Александър Каракачанов към Надежда Михайлова - министър на външните работи, относно политическата реакция на правителството във връзка с опасенията от екологично замърсяване в резултат от военните действия в Косово, и в частност от употребата на боеприпаси с обеднен уран. Следва да се отговори на същата дата.
- Питане от народния представител Мариела Митева към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено на същата дата.
- Питане от народния представител Бойко Великов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори на същата дата.
- Питане от народния представител Руси Статков към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори на същата дата.
- Питане от народния представител Илия Баташки към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено също до 2 февруари.
- Питане от народния представител Тодор Костадинов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Кънчо Марангозов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Донка Дончева към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Ангел Такев към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Дора Янкова към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Георги Карабашев към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Димитър Николов Димитров към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Станимир Калчевски към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Иво Атанасов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Меглена Плугчиева към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Васил Козалиев към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Стефан Стоилов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Андон Данаилов към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно преобразуване на публични здравни заведения. Следва да се отговори писмено до същата дата.
- Питане от народния представител Ангел Малинов към Евдокия Манева - министър на околната среда и водите, относно решаване на проблема с терасата на р. Джерман. Следва да се отговори в пленарно заседание на 2 февруари.
- Питане от народния представител Иван Борисов Цонев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно демографския взрив в Северозападна България. Следва да се отговори в пленарно заседание на 2 февруари.
- Питане от народния представител Кънчо Марангозов към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно анулиране на решение на държавната изпитна комисия в университета "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас. Следва да се отговори писмено до 6 февруари.
- Питане от народния представител Михаил Миков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно недопускане на заразяване с болестта "луда крава" в България. Следва да се отговори в пленарно заседание на 2 февруари.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов;
- също от министър Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев;
- от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на питане от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев - на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от същия народен представител;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Петър Башикаров;
- от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на външните работи Надежда Михайлова - на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев;
- от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински - на актуален въпрос от народния представител Ивайло Калфин;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев - на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов;
- от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева - на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев - на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров - на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Пристъпваме към отговори на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов.
От името на парламентарна група има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Накрая сме на още една седмица от календара. Току-що в парламента станахме свидетели на ознаменуването на акт, насочен срещу Конституцията, в сградата, в която се кълнем в Конституцията. Акт, който може би поставя под въпрос ще честваме ли скоро и подпалването на бившия Партиен дом и разрушаването на българския парламент.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Защо?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Накрая на тази парламентарна седмица смятам, че трябва да обобщим, че икономическият напредък, редът, сигурността и спокойствието бяха мотото на управляващите. Това демонстрира кабинетът през тези отминаващи дни.
В понеделник, отлитайки, министър Муравей Радев заяви, че България е финансово стабилна страна. Може би той отчита финансовата стабилност на Славчо от "Олимп", който си позволява всеки ден да плаща за образованието на своите деца по 700 лева. Или, ако не си Славчо от "Олимп", а си брат, особено братът на президента, пак си финансово стабилен, когато имаш шанса да си закупиш частна телевизия. Тогава може би ще станеш още по-финансово стабилен.
Ред и сигурност - в тази област управляващите надминаха себе си. Съюзът на демократичните сили извади тежката артилерия - мракобесие, насилие, разделение на нацията. Цялата държавна машина предизборно е впрегната в оказване на натиск срещу гражданите, особено върху икономически активните. Останалите просто трябва да бъдат сплашени, да знаят кой кой е и кой в кое ъгълче трябва да кротува. Няма български бизнесмен, който да не е принуден да подпомага управляващата партия чрез безконечни ревизии, проверки, заплахи, полицейски преписки и дела. У нас тотално се подслушват и следят българските граждани. У нас не се предотвратяват, разкриват, разследват днешните наказания. Вместо това се търсят историческата престъпност и историческите престъпления. Ако не са намерени, ще ги намерим. Така в следващите шест или може би осем месеца ни предстои да гледаме многосериен филм от съдебни процеси, започнали през 90-те години, за ченгета, досиета, лагери, убийства чрез съд и други подобни.
Страната ни днес се превърна в бойно поле - взривове, куршуми, кръв, ковчези, всеки божи ден. Нагла стрелба срещу полицаи във Варна и фатален край за човек, изпълняващ достойно служебния си дълг. Бомбен атентат в Бургас и двама убити. В сряда показно убийство в центъра на столицата и взрив на кола. Всяка седмица в София има убийство. Всеки час се извършват три престъпления, всеки ден изчезват 15 леки коли. Педофили се гаврят с децата ни, а родителите плащат от скромните си доходи за бодигарди, които да охраняват училищата. А там, вътре, на цената на една кифла, се продава дрога. По "Интернет" като на животински пазар се продават български деца. Такива са редът и сигурността в България - от една страна, заплахи, компромати, досиета, следствени дела и политически репресии, от друга страна - свобода на подземния свят.
По средата е той, българинът. Той е длъжен не само да трепери от страх, но и да вярва, да вярва, че когато частично е отнета властта на Божков или на Краус, на Гетова или на някой друг, са останали само вси светии. Българинът е длъжен да поема и страха, хвърлен в очите му за рокадите в най-тлъстото парче, което ползва управляващата класа - това са митниците.
Господин Лучников от тази трибуна преди два дни заяви, цитирам: "Първо задължение на народния представител е да говори истината, истината и само истината." Заради тази истина, заради която един от доайените на Народното събрание пледира, аз питам днес управляващите, питам и господин Соколов, който е председател на комисията "Антимафия" - истина ли е, че три години най-голямата и най-закриляната контрабанда е контрабандата на бяла и черна техника? Истина ли е, че са внесени около 1000 ТИР-а със "Сони", "Панасоник", "Самсунг" и т.н., обявени като бормашини, машини за рязане на тръби, шмиргели, чрез Тайван през свободна безмитна зона в Европейския съюз. Истина ли е, че от всеки камион и от всеки ТИР държавата е загубила по 100 хил. дойче марки? Или, общо за три години - 100 млн. дойче марки? Истина ли е, че вносът е осъществен предимно чрез митнически пунктове в Оряхово, а стоките се обмитяват все в Суходол? Истина ли е, че тези стоки се реализират в митническия бизнесцентър "Европа", където началник е племенникът на Елена, а съдружник в дистрибуцията е бившият съветник на Иван Веселин Балевски? Истина ли е, че насред Казиченското поле е изграден съвременен логистичен център с компютърна зала с 30 работни места, тоест, частна митница за около 4 млн. дойче марки, в която дялово участие има Иван Тодоров - бившият заместник-началник на Главно управление "Митници", който уж беше уволнен за корупция? Истина ли е, че има митнически произвол под политически контрол?
Още за много подобни истини мога да задам въпроси и би трябвало да им се отговори, за да видим още колко светци ще има на бял свят. Има и може би работата на комисията "Антимафия", на някое от ведомствата ще бъде поета от госпожа Елена Костова, чиято фондация започна борба с корупцията по програма "Мостове" на общинско равнище. А господин Костов може би не вижда корупцията на държавно равнище?
Впрочем, във всеобщата предизборна забава в нашата страна съществен принос имат и така наречените национални медии. Имаме си Национален съвет за радио и телевизия, избран само от мнозинството, под чието зорко, но плътно затворено око се вършат такива неща, заради които в Чехия не революция, а би избухнала ядрена война, защото с парите на данъкоплатците вие, управляващите, превърнахте Националната телевизия в предизборно студио на СДС.
В предизборната надпревара се включиха и двама наши министри - госпожа Манева и господин военният министър. Този дует май ще надпее целия европейски хор и оркестър, които музицират на темата "Балкански синдром". Цял свят призна, че обедненият уран и плутоният не са теменужки. Само ние крещим, че дишаме озон, пием еликсир и миришем омайни аромати. Хем сме се запътили към Европа, хем гордо заявяваме по думите на госпожа Манева, че европейските депутати са глупаци.
В тази обстановка в цялата страна мъжът на годината - нашият президент, който миналата година казваше: "Иване, признай си, те ще те разберат!", сега ни хортува, че ние не сме усетили как вървим към светли бъднини и че трябва да подкрепим тази безумна политика, да подкрепим семейната олигархия и корупция, политическия реваншизъм, страха и несигурността. Господин президент, вицето е по-мъж от Вас! (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
Какво да подкрепим? Коя държава още не сме предоставили на кръга "Олимп" и неговите покровители? Коя още семейна олигархия от най-висшия ешелон не сме устроили? Кой още трябва да притиснем към стената, за да полудее от страх цял един народ! Не, господин президент, за десет години демокрация това, което поне мъничко ни остана, са политическите права и свободи. И аз вярвам, че гражданите на България няма да позволят да бъдат отнети. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Йордан Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Стана традиция изглежда от Парламентарната група на БСП да правят декларация, очертавайки страната ни в най-черни краски, даже без да се замислят какъв образ могат да създадат на тази страна пред света. Те изобщо никой път не са се интересували, защото за тях историята е нещо, което се пише така, както искат да си я напишат. И затова, когато едно историческо събитие, случило се преди 10 години, не им е удобно, те просто късат книгите и ги хвърлят...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): А вие ги горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, госпожо Масларова! Правя Ви бележка.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: ... по същия начин, по който навремето техните предшественици със заглавието БКП вършеха с всяка литература, която не беше угодна за комунистическата идеология. Оттук нататък декларациите, които ще се правят, изглежда ще стават все по-черни и по-черни.
Но, госпожа Масларова, господа от БСП, аз мисля, че причините, по които се появяват тези декларации, се крият както в близкото минало, така и в настоящето. Защото тогава, когато българският народ чакаше да види кой беше виновник за ограбената страна, за банките, които фалираха, за богатствата на страната, които изчезнаха в небитието, някой се стараеше по всякакъв начин да мълчи. И днес, когато съдът извади на дневен ред тези дела, които отлежаваха с години, тези хора, които искаха да покрият следите от момента на лагерите в България до момента на разграбването в страната, БСП започна да опъва политически чадър над хората, които направиха псевдобанки, на хората, които изсмукаха финансите на държавата.
Днес се крещи, че има политическа поръчка. Извинявайте, господа, кога трябва да бъде казана истината? Или тя, според вас, никога не трябва да бъде научена от този народ? Защото този народ иска да знае историята си и да бъде на чисто с нея, а не да му се пуска на полупорции. Затова и вие атакувате прословутия Закон за отваряне на досиетата на Държавна сигурност.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Нали ги отворихте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Защото според вас хора, които могат да манипулират, би трябвало да продължат да вършат дейността си. Да, но на това нещо трябва веднъж завинаги да се сложи край.
Госпожа Масларова, Вие поставихте и справедливи въпроси. Да, вярно, Вие питахте неща, които действително, като човек, трябва да бъдат зададени и трябва, като имате информация, дори да се обърнете към прокуратурата. Но аз ще задам още един въпрос. Вярно ли е, че България във вашето управление, по време на ембаргото остана без цистерни за ж.п.превоза? (Силен шум и реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.) И къде се намираха тези цистерни? (Силен шум и реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.) И под каква егида те бяха изнасяни? Вярно ли е, че минаваха параходи по Дунава и вие се чудехте с какво да ги спрете - с топ, с гюле или с нещо друго? (Силен шум и реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.) Вярно ли е всичко онова, което сега, в момента се опитвате да скриете по схемата: ние не бяхме тогава, а сега вие сте виновни? Вярно ли е всичко това, че извършеното от банкерите, които изчезнаха и се намират кой знае защо не във великия Съветски съюз, а по американските брегове...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Доведете ги, де!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: И когато се потърси отговорност вие заставате насреща и казвате, че се изпълнява политическа поръчка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Слаба реч, много слаба!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: По всичко личи, че Българската социалистическа партия, колкото и препирания на историята да мине, винаги ще защитава едно и също нещо - хората, които са били верни на принципите на мислене на терористичния комунизъм. Откажете се, моля ви, от тази схема! Откажете се от това да виждате само едната страна в истината. Защото преди малко, госпожа Масларова, Вие говорехте за това, че трябва да кажем, че в България в момента има ужасни условия на живот, ужасни атмосферни условия, че природата е замърсена, че има уранови отлагания и т.н. А не помислихте ли, госпожа Масларова, че Вие може би се включвате в част от една търговска война, която трябва да затвори пазара на България към Европа, която трябва да затвори пътя на туристите в България? И когато Вие просто искате да създадете тези условия - несъществуващи, искахте да кажете - помислете и за българската икономика, която се развива, за тези бизнесмени, за които плачете и които трябва да намерят съответното развитие, за да дадат път на българския работник, да дадат хляб и бъдеще на страната. Защото дълги години ние сами се отделихме от света. Сега, в момента, Вие използвате всяка възможност отново да отделите България от Европа.
Пътят на България е един - присъединяване към европейските структури. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мерджанов, правя Ви бележка!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: И ние ще работим за Европа. И ние трябва да работим за тази Европа с разум, а не с път, по който сами влизаме в един или друг, заложен от вас капан.
Да, вам е много трудно да признаете едно - Европа успя да признае, че България има съществен напредък. Съществен напредък, извоюван с много трудности. Ние можем да кажем, че по този път, по който вървяхме, имаше и грешки, имаше и слабости, но пътят е верен и трябва да се върви напред. И то не с отрицание, не с използване на всяка възможност за прикриване на миналото, с всяка възможност за затваряне на това, което е ставало в България, с оплюване на страната и с угаждане на едни или други чужди интереси.
Впрочем, ако се върна в историята, историята на вашата политическа партия е била винаги в угода на нечии чужди интереси. Но нека да оставим историята настрана и да погледнем днес, днешния ден и пътят, който можем да извървим заедно тогава, когато говорехме в началото на този парламент за единството и принципите.
Защо, госпожо Масларова, не се сетите за тази първа декларация, която откри този 38-ми парламент? (Силен шум и реплики от ДЛ.) Защо искате да продължите да зачерквате всички пътища за единение на нацията?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Много крадохте след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божинов, правя Ви бележка!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Защо потъпквате само едната страна? Просто защото има да изминете, изглежда, твърде дълъг път от партията на конфронтацията на истинска европейска партия, която мисли за бъдещето на страната. Разбира се, народът ще каже своята дума на тези предстоящи избори, за които вие подготвяте съответните речи. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
Но, госпожо Масларова, уважаеми дами и господа от парламентарната група,... (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мерджанов, втори път Ви правя бележка! На третия път ще Ви отстраня.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: ... бъдещето на България е ясно. Народът каза, че най-голямото постижение на ХХ век е именно падането на комунизма. Сега, в момента остава да се справим с всички рецидиви, които поникнаха покрай него и след неговата смърт. Това са рецидивите с престъпността, чийто връх беше точно в годините, когато управляваше правителство, ръководено и поддържано от вас, чийто пик продължи и след това, и беше достигнал до момента, в който България можеше да стане и държава, в която няма държавност. В края на краищата народът каза своята дума през 1997 г. Вие също се съгласихте за национално съгласие. Нека заложим в бъдещите избори, в бъдещето именно на националното съгласие, не на вашата тенденция за национална конфронтация. Нека бъдем заедно, за да направим една просперираща България, а не насочени един срещу друг, както вие искате, за да върнем колелото на историята. Колелото на историята няма обратен път! (Ръкопляскания от СДС.)
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Георги Димитров! (Весело оживление в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата народният представител Ахмед Юсеин да развие своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Емануил Йорданов.

АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В края на миналата година господин Иван Костов в качеството си на премиер участва в откриването на новата джамия в с. Чепинци, община Рудозем, което развълнува мюсюлманите в цялата страна като акт на загриженост от ваша страна относно делата на мюсюлманите в страната ни. Но напоследък мюсюлманската общност в град Плевен е свидетел на една вандалщина, която разтърси хората в града. Това посегателство над религията ни потресе както младите, така и възрастните хора, които са мюсюлмани в цялата ни страна. В случая гробищният парк на мюсюлманите стана обект на дискриминация на религиозна основа. За съжаление, това не е първият случай на посегателство на религиозна основа. От 1990 г. насам многократно се изписваха надписи по стените на джамията в град Плевен. Обстрелвано е и минарето на джамията с пушка, а последният най-драстичен случай е оскверняването на 50 гроба в мюсюлманския гробищен парк.
Очевидно в страната ни изкуствено някои хора или сили създават проблеми на етническа и религиозна основа. Някой си играе с огъня, защото дори и една искра, попаднала в къща, може да я изпепели до основи. Затова ние, мюсюлманите, мълчим, защото знаем цената на мира и разбирателството, имайки предвид военните конфликти, които стават на Балканския полуостров на тази основа. Европейците ще ни приемат като равни на тях хора само тогава, когато се преодолее етническото и религиозно деление, защото толерантните отношения са гаранция за взаимно разбирателство и уважение.
Уважаеми господин министър, тъй като случаите са твърде опасни, ще ми разрешите да Ви попитам: какви мерки са предприети от правителството за разкриването на извършителите на горепосочените злодеяния?
Господин министър, подготвил съм моя въпрос въз основа на подписка от 1000 граждани-мюсюлмани от община Плевен до президента - няма отговор, до министър-председателя - няма отговор, до председателя на Народното събрание - също няма отговор. Аз очаквам с нетърпение Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Юсеин, никаква подписка с 1000 подписа аз не съм получил. Нещо бъркате.
АХМЕД ЮСЕИН: Може да Ви я връчим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да ми я връчите, да.
АХМЕД ЮСЕИН: Тя е пусната до мен и до Вас. Не обичам да лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! На 21 ноември 2000 г. с вх. № 22285 в РДВР - Плевен е получено писмо от Районното мюфтийство в града, подписано от секретаря Аяз Чортан. В писмото се съобщава за изписани надписи с враждебно настроени текстове по стените на джамията в град Плевен. Търси се съдействие от РДВР за вземане на необходимите мерки за защита на обществения ред. В същото писмо проявите са определени като хулигански.
Във връзка с поисканото съдействие РДВР - Плевен предприема засилено полицейско присъствие в района на джамията. С цел гарантиране безопасността и спокойствието на българските мюсюлмани, служители от Охранителна полиция към Първо РПУ при РДВР - Плевен, дежурят в часовете на вечерните молитви за времето от 22 ноември 2000 г. до 27 ноември 2000 г. Джамията е включена като обект в маршрута на полицаите, извършващи патрулно-постова дейност.
Относно твърдението Ви, че е обстрелвано минарето на джамията в град Плевен с пушка, в Регионалната дирекция на вътрешните работи не е постъпвала информация.
На 1 януари т.г. в Първо РДВР - Плевен е постъпила жалба от Районно мюфтийство - Плевен за извършени вандалски действия в гробищния парк на града. Заведено е полицейско дознание № 58 от 2001 г. в описа на Районна прокуратура - Плевен.
След извършена проверка полицаите са установили, че има съборени гробищни паметници и разбити надгробни плочи както на мюсюлмански, така и на християнски гробове. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия, на 16 януари т.г. служители на Първо РПУ - град Плевен са задържали двамата извършители на криминалното престъпление. За 24 часа в полицейското управление са задържани Янко Янков Гюров - 18-годишен, и 17-годишният му брат. И двамата са от село Крета, община Гулянци. На 17 януари 2001 г. е заловен и организаторът на престъплението - Христо Георгиев Гюров, 48-годишен, от същото село, осъждан за множество кражби.
В хода на полицейското дознание криминалистите са установили, че вандалските действия са извършени в нощта на 1 януари 2001 г. след предварителен сговор и в съучастие. Христо Гюров е преведен в следствения арест, наложена му е мярка за неотклонение "задържане под стража". Престъплението е извършено с цел демонтиране и изваждане на арматурното желязо от надгробните паметници и продаването му за вторични суровини в пункт за цветни метали в града. От разбитите надгробни плочи извършителите извадили арматурното желязо и незначително количество алуминий, което продали за 50 лева в установен пункт за изкупуване на цветни метали в град Плевен.
В процеса на разследването е установено, че престъплението не е извършено на етническа основа, а с цел материално облагодетелстване. Показанията на извършителите са от изключително значение за разкриване на обективната истина. Самопризнанията им за целта и мотивите на престъплението са потвърдени и от факта, че групата е унищожила и повредила и 15 надгробни паметници на християнски гробища, намиращи се в непосредствена близост.
На 9 януари 2001 г. в сградата на РДВР - Плевен се е състояла работна среща между представители на турската общност в Плевен и директора на РДВР майор Валентин Цоновски. Инициативата е на турската общност, а техни представители са били господин Джелял Метов и господин Нерсин Салиев. По време на проведените разговори от турските представители е изразено становище, че турската общност се разграничава от изявленията на лидерите на ДПС и НДПС в Плевен относно станалото. Мнението на по-голямата част от турската общност в града е, че тези лидери умишлено използват създалата се ситуация, за да извлекат дивиденти в предстоящите избори.
До настоящия момент в област Плевен не съществува напрежение между членовете на обществото на етническа основа. Регистрирането на отделни криминални прояви или престъпления не са достатъчно основание за заключението, че са осквернени християнски или мюсюлмански общностни ценности или идейни позиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера. Всички надгробни плочи както на християнските гробища, така и на мюсюлманските, са от мрамор. Вътре в мрамора да има арматура!?
Освен това на видеокасета е заснет целият гробищен парк и от тези, които са роднини на пострадалите, нито един не е казал, че нещо е откраднато. Някой Ви пързаля тука. Аз не мога да разбера защо месите и политическите партии, защото има подписка и аз въз основа на нея Ви задавам този въпрос.
Не знам колко желязо са продали, но щом са си признали вината, добре. Но не Ви ли тревожи надписът: "Турците - вървете си!", който е писан по време на Рамазана, свещения месец на мюсюлманите в България, на джамията и то няколко пъти в Плевен. Става няколко пъти в Плевен. Тук се нарушава Конституцията. Не може за един гражданин, миналата година например за господин Иван Костов бяха писали в неговата вила в Драгалевци и цяла рота от хора от Вътрешни войски се занимаваше с този случай, а четири пъти вече се пише нещо на джамията в Плевен и нищо не се предприема.
Аз съм възмутен. Това не е само случай в Плевен. Има такъв случай и в Силистра. Защо не се разкриват тези неща? Представяте ли си някой в някоя църква в Южна България да напише нещо? Това никога няма да стане. Или да стреля по камбанарията по църквата. Това не трябва да става. Ние сме много притеснени. Това обстрелване не го измислям аз. Писано е в тази протестна декларация. Обстрелване на джамии на Балканския полуостров става само в Босна и това стана през 1992-1993 г. Как може такова нещо?
Аз се надявам, че в бъдеще за такива случаи Вие като министър ще вземете екстрени мерки, защото тези неща са много опасни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министър Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Юсеин, съвсем ясно казах в своя отговор какви мерки са предприети в този случай. Що се отнася до стрелбата по джамията, няма такива данни. Въпреки това аз съм готов да се срещнем с Вас в моя кабинет и ако имате допълнителна информация, да я предоставите.
Съгласен съм с Вас, че всяко едно престъпление е повод за тревога. Но Вие виждате, че дори и вашите представители в своята жалба до РДВР са написали, че става въпрос за хулигански акт. Тук нямаме етническа мотивация, нямаме етническо противопоставяне. Става въпрос за група хулигани, част от които, както Ви казах, са заловени. Няма да бъдат допускани подобни прояви. Няма да има толерантност към тях.
Още веднъж Ви каня: заповядайте в моя кабинет и ако имате допълнителна информация, тя също ще бъде проверена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Не виждам колегата Нихризов от СДС, за да му кажа, че не "този" народ, а "нашият" народ се вълнува от много въпроси. И един от тези, които най-много го вълнуват, е борбата и мерките ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, развивайте си питането, а не се занимавайте с Ваши колеги.
РУСИ СТАТКОВ: ... е борбата и мерките срещу наркопласьорите и срещу наркоманията.
И аз мисля, че господин министърът си дава сметка, тъй като въпросът е поставен преди три месеца, за значимостта на този проблем. Разбира се, аз не мога и няма да адресирам всичко към него, тъй като става дума за няколко закона, в това число и специален, които трябва да се изпълняват от няколко министерства, бих казал, от повечето министерства, и е ангажиран и заместник министър-председател.
Така че, господин министър, искам да откроя онова, което Вие трябва да вършите в рамките на организацията, която ръководите, правомощията и задачите, които имате, за да се осъществи контрол върху злоупотребата и незаконния трафик с наркотични вещества.
И мисля, че ако ние, като народни представители, имаме задължение да правим закони, по-важно е другото - да контролираме как се изпълняват тези закони.
В тази връзка, господин министър, бих желал да чуете още веднъж онова, което експерти вече многократно подчертават във връзка с проблема. За последните години сто пъти са се увеличи онези, които са зависими, които злоупотребяват с наркотици. Или става дума за 100 хил. български граждани, които, както подчертават експертите, вече са потърсили помощ. А колко ли не са потърсили помощ? И тази цифра се променя сигурно, за съжаление, към повишение на броя на хората, които наистина са засегнати. И, разбира се, като включим и техните близки, става дума за една огромна част от българския народ.
На следващо място, Вие многократно обявявате, че се засилват мерките срещу каналите за наркотрафик. Даже в пресата се съобщават цифри - хванат един килограм наркотици, два килограма, а същевременно на международни конференции, в които и Вие участвате, се обявява категорично, че България е един от центровете на пътищата за наркотрафика и то за огромни количества наркотици.
И в този смисъл възниква естествено въпросът: след като има закони, след като Вие отговаряте специално, защо са такива резултатите?
И аз отново ще бъда коректен, за да откроя онова, което Вие трябва да вършите от другите министерства.
Ще започна с този въпрос, който и мен ме изненада много. Специалният закон е от 1999 г. - за контрол върху наркотичните вещества. Там е записано, че има Национален съвет по наркотичните вещества, който трябва да се създаде и да се организира неговата работа с постановление на Министерския съвет.
И какво констатирам? - Че постановлението на Министерския съвет е от миналата седмица - две години по-късно. При положение, че този орган трябва да координира политиката, той трябва да прави стратегия. А той се създава фактически с постановление преди една седмица - миналата седмица.
На следващо място. Има Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. И там отново - комисия, която трябва да координира тази работа. И тази комисия трябва да се ръководи от заместник министър-председателя Жотев. Аз, за съжаление, не съм слушал да е заседавала, а още по-малко господин Жотев, който отговаря за какво ли не, и в този случай дали ръководи тази комисия?
На по следващо място. Говоря всичко това, защото са ангажирани много хора, много хора получават заплати. Не са малко средствата, които държавата дава.
Какво се оказа по Закона за МВР? Оказа се, че въпреки добрите разпоредби, у хората има огромно съмнение, че дребните наркопласьори, които се задържат, а става дума, разбира се, за много хора, тъй като тези 100 хил. зависими и злоупотребяващи, са и потенциални наркопласьори. Значи много хора, които се задържат, са изнудвани. Това са сигнали от граждани, от полицаите. И фактически полицаите ги ползват и се корумпират.
Коя е причината? Ниското заплащане. Имате специални звена в районните полицейски управления, които са, вие знаете от колко човека. Но същевременно се натъкваме на проблема, че тези хора нямат и техническа въоръженост. Вярно е, че някои са си купили собствени мобифони. Но, извинявайте, да бъдат зависими от това, да си плащат от собствения джоб, от ниските заплати, за да вършат работа, която е свързана с националната сигурност, защото борбата срещу наркоманията е залегнала в концепцията за национална сигурност? Или пък другият проблем - да молят местни бизнесмени да им дават гориво, за да се борят с наркотрафикантите и да са зависими от тях?! А често пъти тази зависимост вие знаете до какво води.
Ето затова поставих това питане, надявайки се, че вие наистина следите, контролирате онова, което законът предписва, срещу което трябва да се борите, и, разбира се, собствената си система. И с внимание ще изслушам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, имам усещането, че Вие доста разпиляхте въпроса си и го насочихте едновременно към няколко министри.
Що се от нася до Съвета по наркотиците, мога да Ви кажа, че той функционира от началото на 2000 г. Първоначално в този съвет участвах и аз като негов член. Впоследствие вече, съобразно нормативната уредба, на моето място се включи Главният секретар на МВР, в този съвет има представители и от НСБОП. Така че, информацията Ви за него не е съвсем точна. Функционира и Комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. И Вие знаете, че този въпрос е към друг министър, а не към мен.
Що се отнася до сферата, за която аз отговарям, мога да Ви кажа съвсем ясно това, което служителите на МВР са свършили. Отчитайки сериозността на проблема с наркоразпространението и злоупотребата с наркотични вещества, Национална служба "Полиция" създаде звена за работа по ограничаване на наркоразпространението във всички свои регионални структури. В противодействието на наркоразпространението активно се използват възможностите на новосъздадения в Националната служба за борба с организираната престъпност Национален оперативноинформационен център по наркотиците.
През миналата година са проведени 552 полицейски операции по линията на незаконното производство и разпространение на наркотици, като са проверени 1248 обекта. При извършените проверки са иззети 1468 кг и 13 315 дози хероин, 1,3 кг и 54 дози кокаин, 203,8 кг марихуана, 1363,5 кг сух канабис, 7100 кг оцетен анхидрид, 9164 таблетки с наркотично вещество и други. За притежаване и разпространение на наркотици и незаконно отглеждане на канабис са образувани 43 следствени дела.
Особено активно се работи в столицата. В изпълнение на разработените мерки за активно противодействие на употребата и разпространението на наркотици, както и на съпътстващите ги престъпления, Столична дирекция на вътрешните работи извършва ежедневни полицейски проверки на територията на града. За миналата година те са 320. Само за първото 6-месечие на тази година иззетите наркотични вещества превишават значително тези за цялата 1999 г. Общо за първите 9 месеца на годината са образувани 227 следствени дела за разпространение на наркотични вещества и са задържани 268 лица. До момента са установени 3368 лица, извършващи престъпления, свързани с наркотици.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Давай по същество!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Международният опит показва, че превенцията е основен инструмент в дейността по ограничаване на наркоразпространението. На базата на направените анализи в дирекцията на Национална служба "Полиция" през месец май е изготвена концепция за противодействие на разпространението и употребата на наркотични вещества. В тази насока полицейските служители изпълняват своите служебни задължения в тясно взаимодействие с централните и местните органи на изпълнителната власт - Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, правителствени и неправителствени организации, общините, общинските комисии и училищните органи на управление, родителски настоятелства и учащи се.
Целта ни е не само установяване и залавяне на извършителите на криминални престъпления, свързани с разпространение и употреба на наркотични вещества, но и превенция с широката обществена подкрепа и съдействие. Работи се съвместно и с местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица, в случаите на установени наркомании от посочените категории.
Представители на Националния център по наркомании участват в провежданите семинари на полицейските служители, работещи по линия "наркотици".
Провеждат се срещи с ръководството на центъра с цел обмен на информация за лицата, включени в метадоновата програма. Периодично се провеждат срещи с представители на фондация "Инициатива за здраве" за актуализиране на информацията относно сборищата на наркомани.
Осъществен е контакт с Криминалния отдел на вестник "24 часа" във връзка с инициативата на изданието "Не на дрогата!". Постигната е договореност за предоставяне на събрани чрез техните горещи телефони информация за трафик и разпространение на наркотици.
Благодарение на съвместната работа с общинска охранителна фирма "Егида" е регистрирано намаление на престъпленията, свързани с наркотични вещества.
През последните две години Национална служба "Полиция" работи по програмата на "Ноу-хау фонда" на Великобритания за обучение на полицейски служители, пряко ангажирани в противодействието на наркоразпространението. Усъвършенства се и обучението на служителите, работещи по линията с помощта на полицейските служби на Великобритания, САЩ и Германия в рамките на разработени програми ФАР и други многонационални програми за ограничаване на разпространението и злоупотребата с наркотични вещества.
Със съдействието на френското правителство във "Випонт" - МВР, бе изграден Регионален център за обучение по борба с наркоманията и трафика на наркотици, в който лектори от Франция споделят своя опит пред служители от полицията, магистрати, психолози, медици, служители в митниците и различни неправителствени организации.
С активното съдействие на ДНСП е изработен проект за участие в международна програма за превенция на наркоманиите, финансирана от "Отворено общество" и предприсъединителните програми на Европейския съюз. Идеята на проекта е създаването на така нареченото "Неформално балканско училище за борба против дрогата", с участието на правителствени институции и неправителствени организации от България, Румъния, Македония и Унгария. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Има думата господин Статков за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Оставам с впечатлението, че господин Йорданов говори за митниците, говори за други институции, въпреки че се опита да ми каже, че аз не съм му поставил точно питането, защото именно това съобщи той.
Господин Йорданов, още веднъж Ви насочвам към въпроса. Вие ръководите Министерството на вътрешните работи. Има национални служби. Тези национални служби са Ви информирали за това, че има в България една изключително добре организирана мрежа за разпространение на наркотици вътре в страната и като канал. Вие сте част от онази комисия, която нямаше председател две години, по-точно нямаше постановление за нея две години. Въпреки че Вие твърдите, аз ще Ви донеса от миналата седмица постановлението за организацията и работата на тази комисия, която трябва да има и стратегия.
Така че аз Ви съобщих, имате и служители в районните управления, в които работят. Казах Ви проблемите, които имат. Вие наистина ли считате, че сте свършили своята работа по закона? И ми отговорете на тези въпроси, които Ви поставих, какво точно сте свършили! Защото останах с впечатлението, че наистина измествате въпроса и не си давате сметка за огромната, бих казал, тревога не само на мен като гражданин и народен представител, а и на целия народ. Защото действително това е нещо, което все повече навлиза, за съжаление, за разлика от доброто лошото много бързо навлиза.
Вие сте един от водещите органи и по отношение на онова, което е записано в Концепцията за национална сигурност. В България един от най-големите рискове за нейната национална сигурност е именно наркоманията, наркотрафикът. Вие в тази посока нищо не отговорихте. Вие не казахте въобще нищо по отношение, отново повтарям, на техническата съоръженост на полицията, онази зависимост, която имат служителите на МВР от разни бизнесмени, за това, че нямат средства за бензин, за да контролират тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Статков.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Статков, оставам с впечатлението, че Вие сте слушали само въпроса си, а не и моя отговор. Дадох Ви съвсем ясни числа за това какви количества наркотици са били задържани... (Реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, госпожа Величкова, не се обаждайте! Правя Ви бележка.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: По отношение на наркотрафика мога да Ви заявя съвсем ясно, че на границите на България съвместните действия на МВР и митниците са довели до това, че е заловено количество наркотици, което е по-голямо от цялото количество наркотици, заловено в останалите европейски държави.
За комисията, за която ме питахте, - тя има председател и той е господин Илко Семерджиев, министърът на здравеопазването.
Вашият въпрос за техническата осигуреност на МВР е съвсем резонен. Но това е въпрос, който се решава постепенно, той не може да бъде решен изведнъж и завинаги.
А дейността по противодействие на наркотрафика също е ежедневна. И аз мога да Ви кажа много случаи. Най-яркият в последно време, примерно, е този, в който на 7 декември миналата година служители на РПУ - Елин Пелин, заловиха наркопласьори с 52 кг. наркотик. Тези служители бяха наградени, произведени в чин и аз отново мога да им благодаря днес от трибуната на Народното събрание. Става въпрос за младши лейтенант Емил Димитров, младши лейтенант Стефан Стефанов, младши лейтенант Ангел Цигов и старши лейтенант Петър Ценев. Вчера отново е заловен един наркопласьор в района на Трето РПУ в столицата. Така че хората в МВР имат какво да кажат по своята дейност в борбата срещу наркотрафика. Остава и Вие да го чуете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз, разбира се, не отричам, че нещо е свършено, обаче се опитвам да Ви кажа, че Вие сте един от хората, които отговарят за контрола. Вие трябва да имате други критерии, а не бодряшко уверение тук, че всичко е наред и всичко е свършено. Аз съм притеснен от това, че не се изпълняват елементарни норми от няколко закона. Не само аз, притеснени са и хората, защото виждат резултата, а това са повече от 100 хил. човека, повтарям, и Вие трябва да си давате сметка именно за този проблем. И когато заставате от тази трибуна пред българския народ, пред нашия народ, а не пред "този народ", както Вашите съпартийци говорят от тази трибуна, да носите отговорност и действително да прилагате адекватни мерки. Защото мерките, според мен, не са адекватни, координацията не е адекватна, контролът не е адекватен.
И отново казвам: на базата на този опит и проучване, което направих в срещи с много хора, в това число и водещи експерти, считам, че Вие най-после трябва да търсите в рамките на институцията, която ръководите, заедно с другите в Министерския съвет, изработването на стратегия, конкретни мерки.
И не е вярно онова, че вървяло с добри темпове съоръжаването на МВР и неговия състав. Докато хората и районните полицейски управления са зависими от разни бизнесмени за бензин, за да проверяват и контролират, Вие не можете да имате ефективност, не може да има вътрешен ред и национална сигурност. Това е една елементарна зависимост, която е връзка с престъпността.
Вие трябваше да отговорите на съмненията на хората, които са подали сигнали за това, че има свързани Ваши служители с наркопласьорите, за това, че ги прикрива. Вие не отговаряте на това нещо.
Освен всичко друго, насилието срещу децата като цяло, Конституцията. Вие тези въпроси ги отминавате с мълчание. Води се в момента гангстерска война, води се икономическа война. Вие считате, че всичко е наред. Вие считате, че едва ли не България цъфти.
И най-сетне, на последно място, вчера беше съобщено, че има и политическо насилие. Колата, в която се возя междупрочем и аз, на Областния съвет на БСП в Монтана, са й орязали спирачките...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Соколов, министърът на вътрешните работи трябва да чуе наистина какво става в България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
РУСИ СТАТКОВ: ... и да предприеме адекватни мерки. Ако не, друг ще ги предприеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Следващото питане е от народните представители Кемал Еюп и Арлин Антонов. Кой ще го развие?
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! През последните три години темата за подслушването стана неизменна в българския политически и обществен живот. Ще бъдем кратки, като изложим основните факти, които са вече доказани или са в процес на доказване.
През 1998 г. вицепрезидентът на Република България господин Тодор Кавалджиев заявява, че е подслушван. Това става само месеци, след като той започна да отправя остри критики към управлението.
В 1998 г. шефът на Следствието господин Бойко Рашков е подслушван. Това стана само месеци, след като той изрази негативно отношение към политически назначения в съдебната система.
Тази година бяха намерени подслушвателни устройства в дома на главния прокурор на Република България господин Никола Филчев. МВР четири пъти смени позицията си по случая. Това стана няколко месеца след забележимо охладняване на отношенията между изпълнителната власт и прокуратурата.
Дни след това се намериха подслушвателни устройства в домовете на други опозиционни депутати. За пример може да попитате господин Ахмед Юсейн, депутат от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
Преди два месеца друг висш магистрат - генерал Чирипов, в интервю пред медиите декларира, че са били подслушвани лидерите на ДПС господин Ахмед Доган, Осман Октай и други, а заедно с тях и водещи журналисти във важни медии. Дни след това бе открито и подслушвателно устройство в кабинета на генерал Чирипов.
И още. На 6 ноември 2000 г. е изпратена молба с вх. № 31-785 от председателя на партия "Български демократичен блок" в гр. Пазарджик, господин Кирил Гугов до директора на РДВР - гр. Пазарджик, майор Любомиров. Той препраща по компетенция молбата на господин Кирил Гугов до главния секретар на МВР генерал Славчо Босилков да бъде извършена проверка по съмнение за наличие на подслушвателни устройства в клуба, находящ се на ул. "Виделина" № 2 - гр. Пазарджик.

Молбата е изпратена с изх. № 29645 от 15 ноември 2000 г. Повече от месец няма реакция от страна на МВР и по този случай. Поне до отправяне на нашето питане нямаше данни за проверка.
Уважаеми господин министър, при толкова много факти, молим да обясните:
1. Кой, как и на какво основание дава разрешение за подслушване на вицепрезидент, главен прокурор, лидера на третата по сила политическа партия в страната, депутати, магистрати и журналисти и срещу кои от тях вследствие на подслушването е започнало разследване? Нали точно това е целта на подслушването?
2. Молим да посочите имената на тези, които са сложили подписа си под разрешението за подслушване на тези политици, журналисти и магистрати, както и името на този, който им е наредил да подпишат подобни документи. За неверен ще възприемем всеки отговор, който казва, че няма такива документи. Защото само фактът, че прокурорската проверка не беше допусната веднага в съответните служби на МВР, говори за обратното.
И пак във връзка с това, господин министър, каква е връзката между връщането на работа в МВР на ген. Славчо Босилков и активизиращите се скандали за зачестили подслушвания на политици, магистрати и журналисти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа Еюп и Антонов, за мен е малко странна формулировката на вашия въпрос, както и предварителното заявление... (Неразбираеми реплики от народния представител Стефан Нешев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, не се обаждайте!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: ... че ще приемете за неверен всеки един отговор, който не ви харесва. Аз мога да ви дам единствено отговор, който се базира на факти и то доказани факти, а това как вие ще го възприемете, е съвсем отделен въпрос.
Съвсем ясно мога да ви кажа, че не са искани и давани разрешения за подслушване на хората, които вие изброявате във вашия въпрос.
Що се отнася до проверката на прокуратурата, мисля, че твърденията ви са тенденциозни. Не е имало забавяне в допускането на прокурорите. В началото имаше едно разминаване във вижданията как трябва да бъде извършена проверката и след среща между мен и главния прокурор нещата бяха уточнени, проверката продължи и приключи. И както знаете, в нейните резултати няма твърдения, че са били подслушвани господин Тодор Кавалджиев, господин Бойко Рашков, господата Ахмед Доган, Осман Октай и т.н.
Що се отнася до колегата Ахмед Юсеин, вие можете да питате и него. Лично аз разпоредих служители на МВР да отидат в апартамента му и да извършат проверка, но там не беше открито наличие на подслушвателни устройства. Той е присъствал през цялото време на проверката, бил е заедно с нашите служители и накрая е бил изготвен протокол.
За господин Кирил Гогов, за който ме питате, отново процедурата е същата. На 8 януари наши служители в присъствието на господин Гогов извършват и проверка и тази проверка не е установила наличие на подслушвателни устройства. Действително в последно време доста хора имат претенции, че са подслушвани, но просто МВР не разполага с такива възможности, а и това не е необходимо. Кажете ми някакъв мотив защо трябва да бъде подслушван този човек.
Що се отнася до прокурора Чирипов, хората много ясно видяха, че той отправи някакви необосновани обвинения към МВР, след това се скри, в момента може би е в нелегалност, а Висшият съдебен съвет препоръча на главния прокурор да иска неговото наказание.
Може би основната част на въпроса ви е последното изречение. Не разбирам къде е проблемът ви с ген. Босилков. Генерал Босилков е един висококвалифициран служител на МВР. Той работи много добре още от първия ден, в който се върна в министерството. Може би някои хора се притесняват от това, че между мен и него няма никакви проблеми, че ние гледаме в една посока и имаме общи виждания за това как трябва да се развива министерството и как трябва да се работи в него, но това не е наш проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
За два уточняващи въпроса има думата господин Арлин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Ние добре разбираме, че задаваме риторичен въпрос. От тази трибуна след 10 ноември нито един министър не е казал, че неговото ведомство е подслушвало политици. Винаги е имало съмнения. Аз искам да Ви кажа, господин министър, че през тези 11 години винаги има служители на МВР, които искат да си запазят някъде позиция, като се смени някакъв кабинет, да останат на работа. Част от тази информация за подслушването при политиците пристига благодарение на тях. В Обединението за национално спасение има такава получена информация по различни канали, че хора от Обединението за национално спасение, депутати и лидери се наблюдават. Поставена е задача за тяхното дискредитиране в личния им живот. Има набелязани хора. Имаме информация за високопоставени служители в МВР, Ваши подчинени, които се занимават с тази дейност заедно с бивши служители на МВР, които са в определени фирми навън, но с подобна насоченост на дейност, и в квартири извън Вашата служба, но Ваши служители, обсъждат чутите материали и набелязват реда, по който да се продължи наблюдението на тези хора и да им се търси в личен план компромат, подобен на този на Бил Клинтън - аферата "Люински".
Има и други неща, които ще излязат от "достоверен източник" в определен вестник на дадена централа. Ето за това става въпрос - какво прави Вашето ведомство да не се допусне опит обществени фигури, ползвайки личният им живот, да бъдат преди изборите или по време на изборите оцапани с някакви писания от "достоверен източник".
Колкото до клуба в Пазарджик, това е клубът на партията, на която аз съм председател, в деня, в който трябваше да се извърши проверка и беше уведомен местния председател, действително апаратурата не работеше. Аз също присъствах на прегледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Антонов.
АРЛИН АНТОНОВ: Нали имам 3 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Две минути - научете правилника.
АРЛИН АНТОНОВ: Добре, завършвам. Един час, след като си отиде комисията на МВР, защото ние имаме контролен уред, апаратурите се включиха. Така че другия път Ви моля за Ваш контрол да си проверите дейността, идете без да ни уведомявате и ще ги намерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За отговор има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Антонов, за мен е много неприятно, че един човек като Вас, бивш служител на МВР, е склонен да атакува служителите на МВР с предизборни цели. Нека не хвърляме обвинения, както го направи прокурорът Чирипов. Ако имате доказателства, представете ги на съответните органи. Вие знаете какъв е законовият ред за разследване и наказване на извършителите на престъпления. Нека не си говорим с общи приказки.
Що се отнася до компромати за определени политически фигури, за съжаление, може би такива ще се използват, но българският избирател ще види кой и как ще използва подобни данни. Ние сме вече в началото на ХХI век и е съвсем нормално да искаме и да очакваме една цивилизована предизборна кампания, а не каквато е от каменната ера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин министър, аз нямам нищо против Вас и нищо против генерал Босилков. Вмъкнах генерала, защото доколкото ми е известно, той е голям специалист и е работил на съответна служба специални разузнавателни средства.
Вашият отговор не ме задоволява не защото много тихо говорите, а защото много леко гледате да се изплъзнете, че не сте дали разрешителни. Но Вие отговаряте не само за поставяне на подслушвателни устройства, а и за откриване на подслушвателни устройства. Вие сте силов министър и трябва да си покажете силата, че с тези регламентирани подслушвания е допринесено много за намаляване на престъпността в България. А трябва да хванете и тези, които се ползват нерегламентирано от възможностите на техниката. Не знам доколко е достоверна, но при мен дойде една информация, че е подслушвано лице, което е ловяло незаконно риба в някакъв язовир.
Като си помисли човек, за последните две години има 10 хил. разрешителни, а Вие сам споменахте 4 хиляди... Междупрочем, можете да отговорите по Ваше време дали сте дали такова разрешително или не. И като се има предвид, че в България 90 на сто от хората нямат телефони и като се умножат тези бройки, ако на човек се обаждат по 5 на ден, докъде стигаме и какъв е коефициентът на полезното действие от тези подслушвания?
В обществото в момента се води дебат. Явно и в парламента има нужда от такъв дебат. След 4 август, когато имаше дебат по конкретен повод, във връзка с "бръмбарите" на главния прокурор, ние сериозно ще помислим за един такъв парламентарен дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Еюп, разбрах, че сте чели един вестник сутринта, но очевидно не сте го чели целия. (Шум и реплики в ДЛ и ОНС. Кемал Еюп: "Не е твоя работа как чета вестници!")
В същия този вестник предшественикът ми казва, че в България средногодишно се извършват около 150 хил. престъпления. За миналата година точното число е 139 хил. Сравнено 139 хил. и около 4 хил. разрешения за подслушване, може да си направите сметка дали имаме време и възможност при това положение да подслушваме политици, включително и такива, които никой не познава, или рибари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Петър Димитров да развие своето питане.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! От няколко години във Варна едноличен търговец "Росана '92" продава без ограничение вносни цигари без бандерол. Продава ги в цяла Варна и в курортните комплекси.
През 1998 г. данъчният полицай Йордан Стоянов започва да притеснява контрабандиста. Капитан Кънчо Марков от Икономическа полиция във Варна го предупреждава да не се върти край пазара. На 24 май, много подходяща дата, 1998 г. капитан Марков с екип на РДВР атакува жилището на Йордан Стоянов, тоест на данъчния полицай, за да търси цигари без бандерол. Без заповед за обиск, но с псувни, бой, белезници, отнемане на законното оръжие, следва незаконен арест, отново бой до загуба на съзнание. Не намират нищо, но Стоянов остава неработоспособен за четири месеца. Ето това са медицинските листове (показва), господин министър, в продължение на четири месеца, а травмите върху човека са до края на живота му.
Стоянов обаче се оказва непослушен и търси помощта на Главна данъчна дирекция - София. Идвайки от Главна данъчна дирекция - София, и откриват 1000 кутии цигари без бандерол. За изненада на търговците и на Стоянов търговията бойко продължава. Търговците от пазара започват да пишат жалби до НСС, до премиера, до Вас лично, господин министър. Икономическа полиция прави пет проверки. И петте пъти полицията не открива абсолютно нищо.
На 18 декември 2000 г., тоест преди месец, във Варна се разигра истински екшън. Журналистът от в. "Черноморие" Добрин Страхилов иска помощта на говорителката на РДВР - Варна, Жени Жейнова. Жени Жейнова му обещава, че ще му съдейства да бъде направена обективна проверка във въпросната фирма. По обяд обаче госпожа Жени Жейнова обяснява, че началникът на полицията е зает с оперативка, затова предлага да отложат мероприятието за друг ден.
В 16 ч. журналистът поиска помощ от мен. Посъветвах го да се обади на дежурния в Първо РПУ. В мое присъствие той се обади в Първо РПУ и поиска екип, който да направи проверка в обекта. Дежурният от Първо РПУ препрати журналиста към Икономическа полиция, журналистът обясни, че пет пъти Икономическа полиция проверява и не открива нищо, че им няма доверие, затова иска екип от Първо РПУ. Тогава разговорът стана груб, дежурният го прекъсна, каза, че той няма да слуша клевети срещу колегите си и затвори телефона. След това набрах номера аз, представих му се и му казах, че след като му дават информация за извършващо се престъпление, отношението към колегите му от Икономическа полиция няма никакво значение. Помолих незабавно да ми се обади началникът на Първо РПУ. Четиридесет и пет минути нямаше никаква реакция. Тогава се обърнахме за подкрепа към общината, "Обществен ред и сигурност". Те се отзоваха почти незабавно и с инспектори от "Обществен ред и сигурност" направихме проверка в магазина.
Нещата се оказаха много прости за хващане. Журналистът влезе, купи си две кутии цигари, излезе отвън. Естествено не му дадоха нито чек, нито пък цигарите се оказаха с бандерол. След това инспекторите от общината влязоха в обекта заедно с полицаи от пазара и картинката се оказа впечатляваща: склад, подобен на скривалището на Васил Левски, но дотук сходството с Левски свършва, в който се държат цигари без бандерол.
След това беше направена проверка и на ул. "Иван Страцимир" № 11а, където също бяха открити големи количества цигари.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са следните.
Първо, на кого е магазинът за продажба на вносните цигари, както и фирма "Росана '92"? Кой и как организира снабдяването и незаконната търговия на фирмата с вносни цигари без бандерол?
Второ. Кой и защо покровителства тази търговия? Защо въпреки многобройните сигнали до министър-председателя, до Вас, до НСС и публикации в пресата сектор "Икономическа полиция" при РДВР - Варна, не само не успява да разкрие канала за незаконна търговия, но дори не го забелязва? Защо при елементарни външни проверки с участието на софийски и на варненски контрольори се констатира незаконна търговия с вносни цигари без бандерол, а самостоятелните проверки на сектор "Икономическа полиция", пет на брой, не дават никакви резултати?
И накрая: защо капитан Кънчо Марков, който според някои варненски медии в продължение на години покровителства незаконната търговия на въпросната фирма, става началник на сектор "Икономическа полиция" при РДВР - Варна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Това, което прочетохте, доста много се различава от това, което съм получил. Бих Ви помолил друг път, когато отправяте своите питания, да ги формулирате ясно, за да мога да Ви отговарям факт по факт.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Стига сте ни давали акъл днес!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Това, което мога да Ви кажа като данни от РДВР - Варна, е следното. Едноличен търговец "Русан Русанов - Росана '92", представлявана от Русан Петров Русанов, живущ в гр. Варна, е вписан в Търговския регистър на Варненския окръжен съд през 1992 г. Установено е, че капитан Кънчо Марков от РДВР - Варна, поддържа контакти със собственика на фирмата от 1989 г., тъй като същите са били състуденти в Икономическия университет - Варна. По данни на Териториална данъчна дирекция - Варна, за периода от данъчната регистрация на едноличния търговец до края на 2000 г. са извършени пет данъчни проверки и една от Териториално данъчно управление - Варна, през 1996 г. Нарушения, отнасящи се за продажба на тютюневи изделия без бандерол са констатирани в два случая, а именно. На 28 май 1997 г. при извършена проверка в търговския обект на фирмата са открити шест стека вносни цигари без бандерол, за което е съставен акт за нарушение № 18 от 29 май 1997 г. на основание чл. 30, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
На 16 септември 1997 г. в доклад е отразено, че съвместно със служители на МВР в същия търговски обект на фирмата са открити 106 кутии различни марки вносни цигари без бандерол, за което му е съставен акт за нарушение № 723 от 18 септември 1997 г.
По данни от сектор "Икономическа полиция" при РДВР - Варна, за периода от началото на 1997 г., влизане в сила на чл. 234 от Наказателния кодекс, до 31 август 2000 г. са извършени пет проверки на посочения търговски обект, като не са констатирани данни за престъпления.
Установени са два случая на извършени административни нарушения, а именно. През 1997 г. в търговския обект на ЕТ "Росана '92" са иззети с протокол за изземване незначителни количества тютюн за лула. Съставено е наказателно постановление. През 1998 г. при съвместна проверка на МВР и Комисията по търговия в същия търговски обект е установен неподменен лиценз за търговия с тютюневи изделия, за което е съставено наказателно постановление.

На 5 май 1999 г. с акция на Районна прокуратура - Варна, е извършено претърсване, обиск и изземване в търговския обект, складово помещение и дома на Русан Русанов за документиране, продажба и съхранение на откраднати от пристанище "Варна - изток" цигари. В хода на проверката са иззети вносни цигари без бандерол на стойност 200 лв., като лицето е било задържано за 24 часа във Второ РПУ - Варна. Материалите по случая са били предадени на Окръжна следствена служба - Варна, по следствено дело № 427 от 1999 г.
По повод жалбата до МВР - София, № 3169 от 21 август 2000 г. от Румен Тодоров от гр. Варна, в която се посочва, че в търговския обект на ул. "Жолио Кюри" се продават без ограничение внушителни количества вносни цигари, необлепени с акцизен бандерол, на 31 август 2000 г. служители от сектор "Икономическа полиция" на РДВР - Варна, са извършили проверка на въпросния обект, като не са констатирали нарушения и данни за престъпления от общ характер. За резултата от извършената проверка е отговорено на жалбоподателя, който обаче остава неудовлетворен, определяйки действията на Икономическа полиция като фарс, квалифицирайки работата на полицейските служители като недобросъвестно изпълнение на служебните им задължения.
Предвид отправените сериозни обвинения за покровителстване на ЕТ "Русана '92" от служители на Икономическа полиция - Варна, бяха предприети допълнителни действия за установяване истинността на твърденията на жалбоподателя.
За безпристрастна и обективна проверка на информацията, изнесена в жалбата на Румен Тодоров, по инициатива на ръководството на РДВР - Варна, на 10 ноември 2000 г. бе извършена данъчна проверка в търговския обект от служители на данъчната служба, без знанието на сектор Икономическа полиция в РДВР - Варна. Проверката беше съгласувана с началника на Данъчно управление - Варна, и осъществена, съгласно издадена за това заповед. В резултат на данъчната проверка е установено, че едноличния търговец "Русана '92" развива търговска дейност с тютюневи изделия със съответния лиценз № I 838 от 14 юли 2000 г. Всички тютюневи изделия в обекта и прилежащия склад са били проверени за наличието на редовни акцизни бандероли. По щанда и в обособеното складово помещение са открити тютюневи изделия, необлепени с акцизен бандерол, както следва:
- 43 кутии вносни цигари от девет вида;
- 167 броя пури от шест вида;
- 8 опаковки по 50 г тютюн от три вида, всичко на стойност 333 лв. по фиксирани цени.
След това проверката е продължила в складово помещение, наето под наем от едноличен търговец "Русана '92", находящо се в складова база "Фортуна" в местността "Сълзица" край гр. Варна, където са съхранявали 200 мастербокса всеки от тях с по 500 кутии вносни и български цигари. В хода на проверката е установено, че в 2 мастербокса, разпечатани и отново запечатани с тиксо и надпис "Viktory", се съхраняват 930 кутии с цигари "Мarlboro" - лайт, необлепени с акцизен бандерол на обща стойност 1860 лв. по фиксирани цени.
Посочените по-горе тютюневи изделия са иззети с протоколи за изземване на основание чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания и на собственика на фирмата е съставен акт за установено административно нарушение от данъчните органи.
На 18 декември 2000 г., по сигнал за продажба на вносни цигари без бандерол, постъпил в резултат на провеждано журналистическо разследване на вестник "Черноморие", с ваше участие е извършена полицейска проверка в търговския обект на ул. "Жолио Кюри", където освен закупените от журналиста Добриян Страхилов два стека цигари "ЕVЕ" и "LM" не са били открити други тютюневи изделия без бандерол. Непосредствено след това по Ваша информация, че едноличен търговец "Русана '92" държи склад на ул. "Цар Иван Страцимир" 11а, е предприета проверка на същия адрес със силите на I РПУ - Варна, при което са открити 137 артикула, различни марки цигари по ред и тютюн без бандерол в големи количества. Веднага по случая е образувано полицейско дознание № 3968 от 18 декември 2000 г. по описа на I РПУ - Варна, за което писмено е уведомена Районна прокуратура - Варна, и е назначена експертиза за оценяване стойността на цигарите.
По повод публикувана статия "Черноморие" пресече контрабанда на цигари" във вестник "Черноморие" бр. 296 от 19 декември 2000 г. с автор Добри Янев, където се отправят обвинения за пасивност и незаинтересованост на ръководни служители от РДВР - Варна, за своевременно регистриране на сигнали за контрабандна дейност със заповед на директора на РДВР - Варна, от 20 декември 2000 г. е назначена служебна проверка с цел установяване обстоятелствата по случая, длъжностните лица и отговорността им.
Комисията, натоварена с извършването на служебната проверка, като е взела предвид установените факти и обстоятелства, не е констатирала извършени дисциплинарни нарушения на служители, взели участие в полицейската проверка по сигналите на журналиста Добриян Страхилов.
От анализа на така очертаната фактическа обстановка е видно, че магазинът на едноличния търговец "Русана '92" периодично, по различни поводи е бил обект на проверки от данъчните органи и служителите на сектор "Икономическа полиция" на РДВР - Варна. Но прави впечатление, че констатираните случаи на предлагани тютюневи изделия без акцизен бандерол са в минимални количества, за разлика от установените значителни количества в складовете на фирмата на ул. "Цар Иван Страцимир" и складовата база "Фортуна", които никога преди това не са били проверявани.
Налага се изводът, че извършените продажби на цигари без бандерол в магазина на едноличния търговец "Русана '92", не са инцидентна практика, а се касае за създадена организация за снабдяване, съхранение и продажба на тютюневи изделия без бандерол. В този смисъл твърденията на жалбоподателя за извършваната търговска дейност от Русан Русанов се оказват основателни, но връзката му с кап. Кънчо Марков, посочен като негов покровител, не може да се квалифицира като престъпно поведение въз основа на косвени предположения и догадки. Твърденията на Румен Тодоров в тази посока също се градят на предположенията на база лични наблюдения по време на извършени проверки на едноличния търговец "Русана '92" от Икономическа полиция - Варна.
При преценка на степента на достоверност на отправените обвинения срещу кап. Марков, би следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че жалбоподателят Румен Тодоров е с осъдителна присъда по чл. 234, ал. 1 от Наказателния кодекс на Варненския районен съд от 1 март 1999 г., принос за което има водената предварителна проверка от Икономическа полиция с участието на въпросния служител. Тодоров е признат за виновен за това, че е държал на склад тютюневи изделия без бандерол на стойност 1 млн. 992 хил. 445 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Петър Димитров има думата за два уточняващи въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, имам два прости въпроса. Първият е - магазинът отново работи с пълна сила - защо Русан Русанов не е задържан? Защо не е поискано отнемане на лиценза му? Защо не е съден нито по бързата, нито по някаква друга процедура? Убедихте се, че информацията ми е достоверна. Сега организирал разносна търговия с такива цигари.
Вторият ми въпрос е: как се оформя документално изземването на цигари без бандерол и какво става с иззетите цигари?
Господин министър, тук съм Ви приготвил тесте. Вижте, с такъв хвърчащ лист се изземват цигари. Ето Ви втори хвърчащ лист. Няма изходящи номера, няма нищо. Карирани листчета, като че в детското училище си пишем нещо. (Народният представител Петър Димитров показва ксерокопия на министъра.) Ето Ви трети. Ето Ви един протокол, където иззетите цигари пък се предават на отговорно пазене на този, от който са иззети. Вместо да отидат в районното полицейско управление, каквото е разпореждането, те са връщат обратно. (Весело оживление, реплики в ДЛ.)
Господин министър, ето, с такава заповед, без нищо отгоре, е задържан в ареста въпросният данъчен полицай.
С ето такава хвърчаща хартийка му е иззето личното оръжие. Не е някакво пушкало, такова, от бъз, а личното му оръжие. А вижте как на този, за който Вие... - да, той действително е съден, вижте как му връщат иззетия камион. Пише: "Забележка: на същата дата камионът бе върнат с изключение на два броя акумулатори, касетофон "Сони", говорители и набор инструменти".
Господин министър, полицията връща така иззетите неща. Ето Ви документите, разгледайте ги и кажете на българите какво е това - лавка, полиция, това ли е структурата, която ни пази, която ни позволява да спим спокойно? И нищо не чух кой го снабдява, какъв е каналът? Това е основният въпрос. Разбихте ли канала? Няма ли го, има ли го, кои са хората? Защо не казвате нищо? (Народният представител Петър Димитров предава ксерокопията на министър Емануил Йорданов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Димитров, на въпроса: защо не е задържан въпросният човек, ми е малко трудно да Ви отговоря. Защото, както знаете, МВР има право да задържа извършители на престъпления в определени случаи за срок до 24 часа. В отговора ми Ви посочих колко пъти са съставяни наказателни постановления на въпросния едноличен търговец, както и факта, че в момента се води следствено дело. Тоест, в рамките на следствено дело ще бъдат установени обстоятелствата, за които Вие ме питате.
Що се отнася до наречените от Вас хвърчащи листчета, които ми предоставихте, тъй като не съм ги виждал до този момент, едва ли бих могъл да Ви кажа нещо конкретно. Но Ви гарантирам, че по тях ще бъде извършена проверка и ще Ви уведомя писмено за резултатите от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата има Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Предполагам, че всички са разбрали, че нито е търсен каналът за снабдяване с цигари, нито има някакви санкции. Ясно е, че има чадър.
Аз се връщам от среща с мисията на борда. Мисля си, че не бива да говорим на дребно. Големият проблем на България в момента е престъпността и корупцията. Ние не въведем ли борд срещу престъпността и корупцията, ние нямаме шанс. За голямо съжаление тук се създава илюзията, че бордът контролира банките и предприятията на България. Бордът контролира правителството на България. И аз си мисля, че трябва да потърсим ефикасни форми за контрол върху правителството на България как се бори с престъпността и с корупцията. Иначе тези непрекъснати корупционни скандали всеки ден ще тресат вестниците на България.
И си мисля, че достойното решение да не търсим външен борд, който да ни контролира и в тази област, е може би да се направи парламентарна полиция, която да работи към Комисията "Антикорупция". Може би трябва да вземем млади офицери току-що завършили на мястото на корумпираните.
Господин министър, това не е към Вас, Вие не може да го решите, Вие сте част от тази схема. Аз не Ви упреквам. Вие най-вероятно сте просто чадърът, който се вижда и днес. Той е проблем на България и аз си мисля, че точно българите трябва да намерят сили, морал и воля да го решат, тъй като, ако не го решат, ако действително Европа иска да ни приеме за свой член, ще трябва да ни наложи и външен контрол и в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Емануил Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Димитров, откакто съм министър са ме наричали с какви ли не имена, ама чадър за първи път чувам да съм. Въпреки че такива твърдения е малко несериозно да се правят. Виждате, че по отношение на лицето, за което ме питате, се води следствено дело. По същия начин както е било осъдено и лицето, с което Вие заедно сте искали да се извърши тази проверка. Така че чадър няма нито за единия, нито за другия.
Не можах да разбера за какъв външен борд ми говорите. Може би съм пропуснал нещо в познанията си.
Що се отнася до това да се създаде полиция към парламента, идеята ми се вижда много интересна. Вие можете да използвате правото си на законодателна инициатива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към отговори на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Първият актуален въпрос е от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Има думата господин Анатолий Величков да го развие.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги, господин министър! С приемането на Закона за лечебните заведения, който е в сила от м. юли 1999 г., се предвижда нов статут на поликлиниките, които на практика се преобразуват в амбулатории за специализирана извънболнична медицинска помощ. Предвиждат се трудовите правоотношения с медицинските специалисти да бъдат уредени по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. Поради извършеното преобразуване на здравните заведения са връчени едномесечни предизвестия за прекратяване на трудовите правоотношения на 3277 медицински специалисти и обслужващ персонал само в град София. Съкратените лица не се ползват от закрилата на чл. 333 от Кодекса на труда.
По време на връчването на предизвестията за прекратяване на трудовите правоотношения, това е средата на миналата година, търговските дружества в здравеопазването се издържат по договор от общинските бюджети. На съкратените се дължат обезщетения, съгласно членове от Кодекса на труда, които възлизат на 1 млн. и 110 хил. лв. за София и над 7 млн. и 900 хил. лв. за страната, които не могат да бъдат изплащани от общинските бюджети, тъй като търговските дружества престават да бъдат на бюджетна издръжка към общините, а самите дружества нямат и не биха могли да формират приходи, които да покрият тези обезщетения.
Съгласно инструкция от м. юли 2000 г. относно бюджетната процедура се изисква от министъра на здравеопазването да представи справка за неразплатените разходи на лечебните заведения към средата на 2000 г. А пък на основание чл. 28 от Закона за устройство на държавния бюджет Министерският съвет осигурява в пълен размер, цитирам: "неразплатените разходи по т. 2 към 31 август 2000 г. във функция "Здравеопазване" на общините - областни центрове, без Столична община", като в това решение средства за обезщетение не са предвидени.
Уважаеми господин министър, аз разбирам, че актуалността на този въпрос е изтекла отдавна, тъй като той е зададен на 3 ноември м.г., но все пак съм длъжен да го поставя: смята ли Министерството на финансите да предостави целева субсидия от републиканския бюджет за изплащане на обезщетенията на съкратения вследствие на проведената реформа в здравеопазването медицински и друг персонал?
Предварително съобщавам, че напоследък научих за решителни мерки на Министерството на финансите в тази посока и се надявам, разбира се, отговорът, който Вие ще дадете, да бъде утвърдителен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Въпросът Ви не е загубил своята актуалност. Той е важен. Вие поставяте въпрос от национално значение, а и не само Вие.
Каква е предисторията на този проблем? В резултат на преобразуването на публичните здравни заведения за извънболнична помощ около 25 хил. щатни бройки попадат под действието на чл. 220, чл. 222 и чл. 224 от Кодекса на труда, като за част от тях се полагат обезщетения по чл. 66 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. За изплащане на тези обезщетения са необходими средства от порядъка на около 8 млн. и 600 хил. лв. Съгласно § 35 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. и § 3 от Допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване, всички здравни заведения, които са били финансирани от бюджетите на министерствата и на общините до 31 декември 1999 г., се финансират от същите тези бюджети до започване на изпълнението на договорите между районните здравноосигурителни каси и конкретните изпълнители на медицинските услуги, независимо от преобразуването на здравните заведения в съответните лечебни заведения, вече търговски дружества.

Ето защо необходимостта от отпускане на допълнителни бюджетни средства за посочената цел следва да се разглежда във връзка с извършените съкращения на медицински специалисти до 30 юни 2000 г. и с възникналите задължения за изплащане на обезщетения, т.е. като част от общия ангажимент за финансиране на лечебните заведения от бюджетите на общините към 30 юни 2000 г.
С една дума, очертава се един нов общински разход, непредвиден в техните бюджети. И в съответствие с принципната постановка на Министерството на финансите тогава, когато се появяват допълнителни, непредвидени разходи в общините в резултат на влизане в действие на различни видове законови или подзаконови нормативни актове, бюджетът ще бъде любезен да обезпечи тези средства допълнително към общинските бюджети. Това е принцип, който четвърта година аз като министър на финансите неотклонно спазвам. Случаят е подобен. Той е част от това, за което досега говорих.
Предвид тази законосъобразност на посочените разходи и след решение на Министерския съвет, Министерството на финансите ще предостави необходимите средства от 8 млн. 600 хил. лв. на общините в съответствие с разпределението на разходите, предварително предоставени в министерството. Този процес миналата година не бе извършен към края на годината, тогава си спомняте, че достатъчно много различни други разходи покри Министерството на финансите над плануваната субсидия на общините, това остана да го свършим сега. Предполагам, че в най-скоро време, почти съм сигурен, че още следващия четвъртък Министерският съвет ще вземе по мое предложение такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Величков, имате думата за реплика.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин министър, аз мога само да Ви благодаря за това обещание, тъй като нашата роля на народни представители е точно такава - да подсещаме изпълнителната власт за ангажименти, които е поела по едни такива тежки обществени въпроси, какъвто въпрос аз представих пред Вас. Това, което Вие споменахте като времеви хоризонт - следващата седмица, следващия четвъртък, е много обнадеждаващо, благодаря за такъв отговор и се надявам, че подобни обезщетения от страна на правителството няма да бъдат, разбира се, само в ракурса на политическите цели на кампанията, а ще бъдат наистина ангажимент, който ще се спазва във връзка с поетите ангажименти по закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Питане към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Питането ми е от 3 месеца и е свързано със състоянието на данъчната администрация в Република България. Сигурно господин министърът ще каже, че е актуално, иначе би било друго, но, разбира се, ще чуя отговора.
Бих започнал с уточнението, че от 5 години насам ние всяка година слушаме как господин министърът на финансите обявява започване и край на реформата в данъчната политика и в данъчната администрация. И тъй като многократно от опозицията сме му поставяли въпроси, свързани с данъчната администрация и със своето неверие, че реформата е завършила, искам да припомня накратко, тъй като това е много важно, за да се очертае състоянието на данъчната администрация от наша гледна точка.
На първо място, ние се обърнахме към господин министъра на базата на жалба на синдикатите, че в данъчната администрация се провежда чистка и че компетентни и отговорни пред България хора, които са обучени и готови да й служат, се гонят по политически причини, че има едно огромно текучество от Главната данъчна дирекция или по-скоро, по-рано - Главното управление, и по места.
Фактически в момента общата численост на Главната данъчна дирекция би трябвало да бъде 252, а общо в цялата система да има 9497 души. Много е интересно какво ще отговори господин министърът, най-после спряно ли е това текучество, има ли анализ през годините колко хора са изгонени необосновано?
Следващият въпрос, който е много важен и е свързан с този, е доколко се изпълняват законите. А тук са много примерите и въпросите, които сме поставили: защо не се издават в необходимите срокове, меко казано, а години наред важни наредби? Например по данък добавена стойност във връзка с възстановяване данъка на чужденците. Или пък по отношение на онези средства, които са конфискувани - цигари, алкохол и т.н. за милиарди левове по стари цени или сега за десетки или стотици милиони, при положение, че държавата няма такива пари.
По-нататък. Многократно беше обявявано от господин министъра, ние питахме на какво се дължи това преизпълнение, този излишък - дали не се задържат пари на фирмите чрез данък добавена стойност? Господин министърът уверено отговаряше от тази трибуна: няма такова нещо! А ето миналата година обяви, че с 50 млн. ще се намалят онези средства, които се получават по линия на ДДС. С реформата, която се извършва, възстановяването на данъка става от 6 на 4 месеца, и фактически косвено той призна, че наистина е задържал такива средства. Разбира се, сигурно тези 4 месеца, които остават, са още 100 млн. лв. И тази година най-малко толкова ще бъдат задържани.
По-нататък. Ние питахме господин министъра защо се правят неверни прогнози от данъчната администрация - и за републиканския бюджет, и за общините? Защо не се потърси отговорност? И в края на краищата господин министърът, след като ежегодно от името на тази администрация внася неверни цифри, той не носи ли отговорност?
Обърнахме се, разбира се, и към Конституционния съд, тъй като в края на краищата някой трябва да каже ясно и категорично на господин министъра тези неща, след като той не чува позицията. Защото действително става дума за нарушение на закони, които се базират на тази умишлено съставена невярна прогноза.
Многократно се обръщахме към господин министъра със сигнали за корупция в средите на толерирани от него висши чиновници - за това, че се сключват договори за информационно обслужване и се правят данъчни декларации от фирми, близки до неговото обкръжение, за това, че има и договор, който е незаконен, и имаше проучване, и съответно санкции, от страна на Сметната палата.
Бих продължил с още други примери, които са свързани и с конкретната практика в момента на любимците на господин Радев. С поредната новост, която извършиха в данъчните декларации, отново са на път да откажат и онези съвестни платци, които в годините се стремят да бъдат наистина отговорни пред законите на страната.
Господин Радев, моето питане би могло да бъде развито и още по-широко, тъй като Вие с данък добавена стойност изолирахте и малкия бизнес, задържате средствата не само на по-големите бизнесмени, защото там се оправдавахте, че не може да има доброволна регистрация, тъй като няма техническа съоръженост. А 5 години непрекъснато се отделят средства за модернизация. Кажете най-после какво наистина е състоянието на данъчната администрация и Вие ръководите ли този процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Статков, Вие ме заляхте с един водопад от въпроси, които не бяхте така любезен да зададете писмено, вероятно поради неактуалността на въпроса, който 3 месеца се бави, разбира се, не по моя вина. Надявам се поне това да отчетете. За тези 3 месеца вероятно сте доактуализирали питането си, което е точно 4 изречения. Ето, господин Статков, 4 неподредени изречения, точно толкова неподредени, колкото този хаос от въпроси, с които в момента от трибуната ме заливате и очаквате отговор на всеки един от тях.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Господин председател, тези оценки...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз обаче ги разбрах, защото Вие сте човек професионалист и онова, което питате, го подреждате по такъв начин, че отсрещната страна разбира. Е, може би не всеки от зрителите и слушателите разбират точно подтекста Ви, но аз го разбрах и ще се опитам да го систематизирам в няколко точки.

Най-напред, първо, питате най-общо за състоянието на данъчната администрация. Състоянието, господин Статков, на данъчната администрация, е съвсем нормално. Това е общият белег за тази данъчна администрация днес. Тя изпълнява вменените й от законите на страната задължения - да събира приходите в държавния бюджет, да следи за съблюдаването на данъчните закони от данъкоплатците и, разбира се, да ги обслужва административно.
От тази поредица, която казах преди малко, биха могли да се структурират няколко основни въпроса. Първият въпрос, който сте ми задали писмено, е за какво се изразходват средствата за подобряване на материално-техническата база на данъчната администрация. Аз бих се върнал малко назад, за да си спомним какво беше състоянието на данъчната администрация в началото на мандата на днешното правителство. Ако искаме да оценяваме днешното състояние, тази съпоставка е неизбежна, господин Статков.
Ние заварихме една занемарена, демотивирана и поставена в много лоши условия на работа данъчна администрация. Пренаселени помещения, огромен недостиг на компютри и най-елементарно офис-оборудване, липса на система за комуникация между отделните териториални звена - това беше характерният белег на принадлежност на данъчната администрация в България до 1997 г. В резултат - данъкоплатците не можеха да получат дори елементарните услуги или ги получаваха с огромно закъснение. От друга страна държавата не беше в състояние да осигури събираемостта на данъците в желаната степен.
Вие питате къде са отишли многото средства, по Вашия израз, за данъчната администрация и за какво точно те са изразходвани. Основно са изразходвани, господин Статков, за осигуряване на подходящи сгради и помещения за работа в градовете София, Пловдив, Варна, Враца, Разград и някои други. Изразходвани са, господин Статков, за доставка на компютри и комуникационно-технически средства, с които са изградени 170 съвременни локални мрежи. Това рязко повишава скоростта и качеството на обслужване на данъкоплатците особено в пикови моменти на натоварване.
Също така започна работата по създаване на единна интегрирана информационна система, обхващаща цялата данъчна администрация. Целта на тази система е информационните потоци, влизащи и излизащи от данъчната администрация, да бъдат интегрирани със съответните потоци на входа и изхода на Националния осигурителен институт, на Националната здравноосигурителна каса и на Националната служба по заетостта.
Вторият въпрос, който мога да синтезирам от водопада от въпроси, които зададохте, е: забавят ли се сроковете за изготвяне на подзаконови актове, свързани с изпълнение на данъчните закони. Изготвянето на подзаконовите нормативни актове е специфичен нормотворчески процес, който трябва да даде отговори на всички конкретни казуси, които могат да възникнат при прилагането на който и да е закон. В тази връзка точността и пълнотата на тези актове е от много голямо значение, много по-голямо значение, например, от скоростта на тяхното издаване. В случаите, когато се налага обнародване, технологичното време за появяване в публичното пространство нараства още повече. Независимо от това повечето такива документи излизат в срок. Вярно е, че имаше известно, при това минимално забавяне при обнародването на Правилника за прилагането на Закона за данък добавена стойност, през 1999 г. забавянето беше около един месец. И малко по-голямо забавяне - при наредбата за възстановяване на ДДС на чуждестранни юридически лица. Това обаче, второто, се получи, за да се синхронизира изменението на Закона за данък добавена стойност по начин, облекчаващ ползването на данъчен кредит от изпълнители по международни договори, тоест, в името и в полза на данъчнозадължените лица.
Бих казал, че третият въпрос, който може да се извлече от питането Ви, е какво всъщност е качеството на работата на данъчната администрация. Данъчната администрация, господин Статков, се модернизира с ускорени темпове. От началото на 2000 г. тя премина към функционална организационна структура, единна за цялата страна. Тази форма, характерна за всички модерни приходни администрации, притежава огромни предимства. Тя позволява унификация на работните процеси и процедури в цялата страна, което значи еднакво третиране на данъкоплатците, еднакво решаване на възникналите казуси. Пряк резултат от тази промяна е засиленото и ефикасно присъствие на оперативния контрол сред данъкоплатците, както и успехите в събирането на данъчни просрочия от минали години. Знаете, че това е един от параметрите в споразумението с Международния валутен фонд. Много стриктно се следи от тях изпълнението на този показател и ние го изпълняваме вече втора година. Става дума за събиране на просрочени вземания от НОИ и от големите данъкоплатци.
В оценката на един външен наблюдател, какъвто е Световната банка, се цитира мнението на представители на българския частен сектор, според които реформата в данъчната администрация е довела до осезаемо намаляване на административните разходи на частния бизнес по спазването на данъчните закони и на проблемите във взаимоотношенията им с данъчната администрация. Това, разбира се, не се отнася за некоректните данъкоплатци, спрямо които се предприемат активни мерки най-напред за идентификация и след това за предотвратяване на злоупотреби, санкциониране и при необходимост - предаване на правораздавателната система. В резултат на тази мерки само по Закона за данък добавена стойност само през миналата - 2000 г., са предотвратени злоупотреби за над 33 млн. лв.
От средата на 2000 г. данъчната администрация засили сътрудничеството си с НОИ. Успешно е завършен пилотен проект за съвместни ревизии в шест области, резултатите от който се анализират и обобщават в момента.
Има споразумение за принципите за съвместна дейност, както и за сътрудничество по време на кампанията за подаване на данъчни декларации. Разбира се, че системата не е съвършена. Няма такава съвършена система в света все още.
Това, което липсва все още на нашата данъчна администрация, е въпросната единна информационна система, по която усилено се работи и скоро ще бъде завършена. След нейното включване в действие тя ще може да провежда още по-успешна борба с данъчните измами и да повиши качеството на обслужване на данъкоплатците.
В заключение, уважаеми господин Статков, бих могъл да Ви уверя, че данъчната администрация е напълно в състояние да изпълнява задълженията си, вменени й от закона. Независимо от това тя е в ускорен процес на модернизация и задълбочаване на сътрудничеството с други приходни институции, което ще й позволи да постигне по-висока събираемост на държавните приходи и още по-добро обслужване на данъкоплатците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Муравей Радев.
Господин Статков има думата да зададе два уточняващи въпроса, ако желае.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин и госпожо министри, дами и господа народни представители! За пореден път, господин Радев, се удивлявам на Вашето дълбоко и прочувствено слово и разбира се поредно бягство с Вашите отговори от въпросите, които Ви поставих. Аз Ви попитах каква е като количествено отношение в момента данъчната администрация на централно и местно равнище, споменах Ви цифри; да ни кажете нещо за текучеството, за онези кадърни, които изгонихте по политически причини; за протестите на синдикатите. Казах Ви, че в резултат именно на тези мерки вие сте влошили обслужването не само на всички граждани, не само на дребния бизнес, не само на едрия бизнес с ДДС и изолацията на дребния, не само на чужденците, защото и тях ги ударихте и вие не отрекохте. Вие лишихте бюджета от доста средства, като не издадохте онази наредба, за която близо две години мълчахте, не го споменахте и сега. Вие не издадохте и не правите ежегодно верни прогнози. Вие не знаете наистина с кого работите.
Защото аз точно това искам да Ви питам - знаете ли състоянието на бившите ви кадри в данъчната администрация? Че един от заместниците Ви има фирма и паралелни фирми от "Апис" си извадете информацията. Или, че обслужва близки до него фирми? Или, че в базите ви, в Банкя например, се подвизава началника и има оргии. Проверявате ли тези неща за сметка на "взаимодействие" с частни фирми, които обслужват, за да злоупотребяват. Знаете ли тези неща? Или се мъчите оттук да разказвате колко велики са успехите. Защото сигналите са давани до Вас. Тези хора, които ме информираха, са информирали и Вас. Но не чух нищо за мерки. Чух за това, че няма нищо идеално, но всичко е велико.
Второ, Вие познавате ли оценката на Комисията на Европейския съюз за присъединяването ни в областта на данъчната администрация? И ако я познавате, толкова ли сте възторжени и ще продължите ли да бъдете възторжени отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз така и не схванах конкретните уточняващи въпроси на господин Статков. Да приемем, че той за пореден път изразява личното си становище по някои процеси. Много пъти съм го молил да внимава и това, което казвам да го възприема, а не да чува само собствения си глас.
Господин Статков, от 10, от 11 години в България не е имало по-безпроблемна година по отношение на събиране на данъци, на взаимоотношения между данъчни власти и данъкоплатци в този сезон януари-февруари, когато се събират данъци от населението. Не е имало по-добра организация на данъчната администрация, включително с данъчни декларации и тяхното разпределяне и разпращане безплатно. Не е имало безпроблемно обслужване на този поначало твърде опасен, взривоопасен цикъл винаги в началото на годината. И сега да дойдете и от тази трибуна Вие да хвърляте упреци към данъчната администрация, която най-после започва да става такава, каквато е в Европа, това просто е непростимо.
Господин Статков, аз много Ви моля, не обиждайте хората, които вече много добре си вършат работата. Няма съвършени на този свят, но данъчната администрация е коренно различна от онази, която беше преди четири години.
Аз се натъквам обаче на един проблем при Вас. Вашият проблем, господин Статков, е, че Вие си внушавате нещо, решавате, че само то е вярно, не слушате нищо отстрани, не вземате под внимание никакви други аргументи и факти, господин Статков, тичате напред с главата си, с онова, което е вътре в нея, онова, което сте си внушили, че е вярно, и смятате, че нищо извън това, което е във Вашата глава, не може да бъде вярно. Има и други истини! И ако Вие сте честен човек, ще направите възможното най-после да прочетете и част от тези други истини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има думата господин Руси Статков да изрази отношението си към отговора на министъра.
Както винаги, е много емоционално, господа, но се надявам да не стане още повече.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Госпожо председател, господин министър, госпожо министър, дами и господа народни представители! Господин Радев може да издаде стихосбирка, обаче не ми отговаря на въпросите.
Господин Радев, аз Ви попитах познавате ли годишния доклад за 2000 г. на Европейската комисия? Вижте го, господин министър! За напредъка в България в процеса на присъединяване. Защото там пише не мнение на Руси Статков, а на Европейската комисия. Цитирам: "Въпреки че бяха предприети някои стъпки за стартиране на модернизирането на данъчната администрация в България, резултатите от тези усилия все още не са налице. Ръстът на текучеството е висок, много постове са незаети и нивото на просрочените данъци е високо за да се осигури, че в България е в състояние да се въведе, контролира и наложи правото на общността, необходимо страната да ускори реформата на данъчната администрация." Какво ще кажете, скъпи господин министре, на тази оценка на Европейския съюз.
Или на другата, на бизнеса, господин министре, на който Вие задържате парите? Например данък добавена стойност, признахте си, че сега задържате най-малко 100 млн. и обещахте, че ще го възстановите в срок. И намалихте уж срока на четири месеца. Не, една година ще бъде. Е, каква е тази работа? Вложени толкова пари в данъчната администрация - велики мъже и жени, които имат и паралелни фирми. Ето ги документите, от "Апис" си ги извадете. От ръководството й - оргии. А същевременно българският народ, казвате, бил обслужван. Ами, четете тези дни отзивите на бизнесмените за тази данъчна декларация, дето ги забутаха с осигуряването вашите служители в Интернет и сега хората казват за пореден път: какво става, не се ли научиха хората на Муравей Радев най-после да правят данъчни декларации, или българският народ трябва да страда?
И за бюджета, господин Радев, не може така - тук е господин Венцеслав Димитров - Вие пет години лъжете с прогнози и държавата, и общините, и след това оттук, от тази трибуна, да ми казвате: "Аз съм ангелче". Какво ангелче, Боже мой, това е престъпление, вие сте престъпници! (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата господин министър Муравей Радев.
Господа, помолих ви емоциите да бъдат до определен предел. Господин министър, надявам се, че Вие няма да бъдете емоционален.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Много беше забавно това, което чух сега от господин Статков. Той буквално ме развеселява.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Ето го годишният доклад.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Статков, Вие този доклад, който го размахвате, знаете ли за кой период се отнася?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): За 2000 г.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, тогава е издаден, господин Статков, но числата, за които говорим, са от 1997 г., защото докладът на същата Европейска комисия се базира на отчета на България за 1997 г. Аз разбирам, че може да нямате представа от тези неща, но вслушайте се извън онова, което шуми в главата Ви. Чуйте, какво Ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, може ли спокойно да седнете?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Чуйте какво Ви казвам. Тези, които водят преговори с Европейския съюз...
(Народният представител Руси Статков е дошъл до трибуната и показва документ на министър Муравей Радев.)
Господин Статков, Вие буквално сте се заблудили, но аз нямам намерение да Ви изваждам от заблуждението, защото казах, че имате проблем в това отношение. Той е Ваш личен проблем. И на вашата парламентарна група.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Обижда ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля Ви, господин министър, нека не говорим за проблеми.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Статков, попитайте господин Койчев за нивото на данъците в България и елате двамата с еднакво становище. Той твърди, че са най-ниските в Европа.
Сега да Ви кажа нещо по отношение на преговорите с Европейския съюз. По тези глави, които България в момента води, е една от най-подготвените държави от онези, които водят преговори. Само че Вие това не го знаете. Защото не участвате в тези преговори. Общата оценка на Европейската комисия е, че България е сред най-подготвените държави по главите, по които води преговори. И не случайно 8 глави вече са затворени. Не случайно 8 от 29 плюс 1 - 30 глави. България вече е в Европа с една трета от онези критерии, които трябва да покрие.
Господин Статков, бъдете убедени, по отношение на евроинтеграцията българското правителство продължава да си върши работата с най-високо качество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Муравей Радев.
Пристъпваме към отговори на министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
Първият актуален въпрос е от народните представители Велко Вълканов и Иван Борисов Цонев, относно етническото прочистване в автономна област Косово.
Господин Цонев, заповядайте.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Госпожо председателстващ, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Вече три месеца изминаха, откакто внесохме с проф. Велко Вълканов този актуален въпрос. Въпросът е относно етническото прочистване в автономна област Косово.

Госпожо Михайлова, до неотдавна Вие и колегите Ви от правителството на Иван Костов с повод и без повод изразявахте своята загриженост относно етническото прочистване на албанското население в автономна област Косово. Политиката на българското правителство спрямо Югославия в най-голяма степен се мотивираше именно от тезата, че албанското население в Косово е подложено на етническо прочистване.
Действителността обаче се оказа друга. Оказа се, че на етническо прочистване е подложено не албанското, а сръбското население. Последните данни показват, че след намесата на НАТО от Косово са прогонени по един или друг начин близо 200 хил. сърби. За сърбите в Косово е създаден невъзможен начин на живот.
Нашият актуален въпрос, внесен на 1 ноември миналата година, има следната редакция: "Как Вие, госпожо министър, оценявате днес обстановката в Косово и смятате ли, че етническото прочистване на Косово от сръбско население Ви дава основание да се ангажирате в провеждането на една нова политика по отношение на автономна област Косово? Една нова политика, насочена към защита на действителните жертви на етническото прочистване в тази област.
Госпожо министър, събитията през последните месеци доказаха, че ние с проф. Вълканов абсолютно основателно сме внесли този актуален въпрос. Напрежението там не беше премахнато. През ноември миналата година 400 бойци от така наречената армия за освобождение на Прашево, Бояновац и Медведжа минаха границата и убиха сръбски полицаи. Сърбия даде ултиматум КФОР да възпре нападенията на албанците. Да, напрежението там остава, то съществува и сега. Белград придвижи танкове на границата с Косово.
На заседанието на Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество във Виена вие заявихте (цитирам): "Безпокоят ме събитията в Южна Сърбия. Последните събития в Косово будят тревога." Цитатът е от в. "Монитор" от 29 ноември миналата година.
Да, госпожо Михайлова, Вие имате абсолютното основание за това, че има безпокойство за развоя на събитията в Южна Сърбия и за това, че последните събития в Косово будят тревога. Ето защо аз смятам, че въпреки че от задаването на актуалния въпрос досега са минали вече три месеца, той и сега продължава да бъде актуален, а събитията именно в тези три месеца показаха, че ние основателно сме задали този въпрос с проф. Вълканов и с интерес очакваме Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Борисов.
Думата има министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов, господин Вълканов! Преди да отговоря на Вашия въпрос, позволете ми да напомня, че позицията и политиката на България по отношение на Косово многократно, както и Вие отбелязахте, е била разяснявана от тази трибуна. Ние отхвърлихме исторически отживелите модели и псевдоидеали за създаване на етнически чисти държави. Именно поради това от самото начало на кризата България се обяви за нейното решаване на основата на предоставяне на широка автономия на Косово в рамките на международнопризнатите граници на Съюзна република Югославия, при гарантиране на живота, сигурността и универсалните права и свободи на всички граждани на областта без оглед на техния етнически произход и религиозна принадлежност. България решително осъди политиката на Милошевич за етническо прочистване на Косово. В сегашния момент ние също така категорично обсъждаме новите прояви на етническа нетърпимост, жертва на която е - подчертавам - не само сръбското, но и другото неалбанско население в областта.
Демократичното развитие е единственият път за елиминирането на агресивния национализъм от процеса на решаване на безспорно сложните етнически въпроси в региона. Както знаете, на 28 октомври 2000 г. в Косово успешно бяха проведени избори за местни органи на властта, пряко организирани и наблюдавани от ОССЕ. Изборите бяха от изключителна важност за сформирането на органи на легитимна и ефективна местна власт. Нашата оценка е, че изборният процес съответства на международнодемократичните норми. Фактически това бяха първите демократични избори в областта и те са важен елемент от по-нататъшното прилагане на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.
Веднага бих искала да подчертая нашето съжаление, че сръбското население бойкотира изборите. Защитата на интересите на всички етнически общности е особено важна за бъдещето на политическия процес. Тя е най-ефективна, когато всяка общност има свои представители в легитимните органи на властта. Именно заради това ние приветстваме започналия процес на назначаване от страна на УНМИК на представители на сръбското население в органите на местната власт. Това потвърждава принципната позиция на международната общност за защита на интересите на всички етнически групи в Косово. В Косово вече се извършват промени в администрацията в съответствие с резултатите от местните избори. Новоизбраните власти в тясно сътрудничество с международната общност следва да провеждат умерена политика, която да е в полза на населението на Косово и да се стремят към установяването на мирно съвместно съжителство на всички етнически общности.
От особена важност е и предприемането на спешни действия за гарантиране завръщането в Косово на бежанци и разселени лица от всички етнически групи. България изцяло подкрепя програмата за съвместно съществуване, Пакта срещу насилието, както и другите инициативи на УНМИК, целещи гарантиране на по-голяма сигурност на малцинствата в Косово. Те са в унисон с реалистичната политика на съобразяване със съществуващите конлфликтни обстоятелства. Лидерите на всички общности в Косово следва да предприемат все по-решителни и конкретни действия в духа на приетите от тях декларации за категоричен отказ от насилието и за стимулиране на сътрудничеството и толерантността.
Последните събития в Южна Сърбия потвърждават още веднъж отговорността на международната общност за трайното стабилизиране на Косово. Нейните усилия трябва да увеличат ефективността и поради факта, че сблъсъци като тези отпреди няколко седмици рискуват да поставят под съмнение легитимността на проведените избори и цялостния процес на демократизация на Косово. Във връзка с това очакваме новото държавно ръководство на Съюзна република Югославия да установи пълноценен контакт с УНМИК. Признаването от страна на Югославия на изборните резултати би имало позитивен ефект, защото би създало допълнителни условия за диалог с представителите на косовските албанци. За нас е окуражителна както изразената от президента Кощуница, така и от Ибрахим Рогова готовност за бъдещи двустранни разговори. Нашето виждане е, че точно това е начинът да се сложи край на конфликтите и да се положи началото на конструктивен диалог за решаване на този етнически и конституционно политически въпрос. Установяването на мир и сигурност и етническа толерантност в Косово е цел, за чието постигане ще са нужни продължителни систематични усилия. Създаването на толерантност и мирно съжителство между различните етноси в областта е и основната задача на международното присъствие там.
Именно водено от това свое разбиране, българското правителство оказва и ще продължи да оказва подкрепа на международните структури, ангажирани с този процес. Това е същевременно израз на нашата политика за изграждане на една нова Югоизточна Европа, където съседи ще бъдат демократични и проспериращи държави, в които правата на човека и на лицата, принадлежащи към различни малцинствени и религиозни групи, ще бъдат гарантирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Не очаквам да дадете този отговор, който всъщност искахме. Боя се, че Вие се плъзнахте по проблема, който Ви поставихме. Вие говорите за всички етнически групи там, в Косово, говорите за връщането на всички етнически групи в Косово и не искате да видите къде всъщност е остротата на проблема.
Ясно Ви казахме: става дума за тази огромна маса от сръбско население, която вече е напуснала Косово поради създадените там невъзможни условия да се живее - към 200 хил. души. Защо не искате да говорите за сърбите там? Защо говорите за всички етнически групи?
Аз Ви казвам: ако ние успеем да осигурим връщането на сърбите, създадем условия за връщането на сърбите, ние по този начин ще създадем условия за връщането на всички останали етнически групи. Това е носещият проблем - отношението към сръбското население. И не бих искал Вие да бягате от този проблем. Когато Вие видите проблема, чрез него ще успеете да решите и останалите, свързани с него по-малки или по-големи въпроси общо взето.
Аз наистина смятам, че в политиката на нашето правителство беше допусната твърде сериозна грешка в самото начало. Имахте едно небалансирано отношение към различните етнически групи. Пак това общо отношение - за всички да бъде осигурено някакво спокойствие и не видяхте, че всъщност всичко е насочено в една друга насока, която сега се прояви - преследването на сърбите. Там практически няма сърби.
Аз съм говорил с много сърби от Косово и ви уверявам, останали са само такива сърби, които са свързани с бракове с албанското население. Всички останали практически са напуснали. И затова не бива да се учудвате, че там не са участвали в изборите. Ами няма кой да участва в тези избори, те са прогонени.
И аз много Ви моля, госпожо министър, Вие като човек, който участва в тази политика, във формирането на тази политика, да се ангажирате с участието в една нова политика, насочена към новите условия в Косово.
Боя се, че Косово, като твърде близък до нас район, със своите проблеми, размирици, утежнени отношения лесно може да запали и други части на Балканите. Южна Сърбия вече носи своите проблеми, своите тревоги. Да не би някой ден това да стигне и до нашите граници?! И тогава се питам какво ще правим, как ще решаваме проблема?
Ето, прощавайте, при всичкото добро чувство към Вас, не мога да кажа, че съм доволен от отговора. Вие просто бягате от този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на проф. Вълканов.
Думата има госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Сега аз искам само да напомня, че съм български външен министър, а не външен министър на Югославия. Тоест, когато казваме, че ние ще създадем условията за връщането на сърбите, не бива да забравяме този доста важен факт.
Когато говорим за етнически мир, Вие цитирате, че политиката на българското правителство, и аз като външен министър подкрепям и правя тази политика, е за всички да бъде осигурено спокойствие. Да, точно такава е политиката, т.е. за всички, без значение на етноса и на религиозната принадлежност. Защото етнически мир се изгражда с толерантността на всички етнически групи, а не само с толерантността на една от тях.
И аз искам да Ви напомня, че вчера мой гост беше югославският външен министър, с когото всички тези въпроси бяха обсъждани. И неговото мнение също така беше, че новото югославско ръководство прави всичко възможно да бъдат създадени условия за решаването на този въпрос. Този въпрос и по негово мнение ще бъде решен и с помощта на международната общност, и с подкрепата на съседите. Но да поставяме колата пред коня и да смятаме, че ние сме хората, които ще създаваме условията, това означава наистина да не видим проблема такъв, какъвто съществува. А той действително е сложен.
Само едни принципни неща, върху които да бъде положена новата политика спрямо Косово и да се търси решение, което да удовлетвори различните етнически общности, ще създаде траен мир и стабилност както в района, така и в региона като цяло, към който принадлежи и България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Михайлова.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Юнал Лютфи и Лютви Местан относно причините, поради които Република България забавя подписването и ратификацията на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици на Съвета на Европа.
Господин Местан, заповядайте да развиете въпроса.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, госпожо министър! Република България е страна-членка на Съвета на Европа от месец май 1992 г. В това си качество страната ни е подписала и ратифицирала такива основни международни договори на Съвета на Европа, като Европейската конвенция за правата на човека, заедно с допълнителните протоколи, за съжаление без последния 12-и протокол, Европейската социална харта и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
За съжаление, госпожо министър, друга една основна международна договореност на Съвета на Европа - Европейската харта за регионалните и малцинствените езици, не е подписана и ратифицирана. Нещо повече, документът е обвит в тайнственост и информационно затъмнение, поради което неговото конкретно съдържание не се познава от българското общество.
Тук е мястото да припомним, че подобна бе картината и около ратификацията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Нейното непознаване предпоставяше известни негативни обществени настроения, които съчетани с липсата на достатъчна политическа воля наредиха България в числото на страните, подписали и ратифицирали я последна.
Днес Република България е изправена пред други, по-различни политически реалности и предизвикателства. Тя е в процес на водене на преговори за членство в Европейския съюз. Успешното приключване на този процес изисква от правителството радикално да промени подхода си на приобщаване към договореностите на Съвета на Европа, като по отношение на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици ние имаме шанса да намерим своето място сред първите страни, които са я подписали и ратифицирали. Междупрочем този документ вече е в сила, защото е ратифициран от 10 страни-членки на Съвета на Европа.
Нашият конкретен въпрос към Вас е: има ли намерение и в какви срокове българското правителство ще подпише Европейската харта за регионалните и малцинствените езици и ще я предложи на българския парламент за ратификация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Местан.
Думата има министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Местан, уважаеми дами и господа народни представители! Промените, протекли в българското общество в периода след 1997 г. доведоха до положително и динамично развитие на българското законодателство в областта на защитата на правата на човека. Това развитие е резултат както от наситената законодателна програма на българското правителство, така и от активната законодателна дейност на Народното събрание. Привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските норми и стандарти, включително чрез присъединяване на Република България към международни договори представлява постоянен приоритет в политиката на правителството.
Показателен е броят на предложените от правителството и ратифицираният от Тридесет и осмото Народно събрание международноправни актове, а той е 219. От тях 17 в областта на защита на правата на човека. В частност Република България стана страна по редица важни международни договори на Съвета на Европа, а други бяха подписани и тяхната ратификация предстои.
Европейската харта за регионални или малцинствени езици, в сила от 1 март 1998 г., предвижда предприемане съобразно потребностите на държавите страни на специфични законодателни и други мерки, насърчаващи използването на регионални и малцинствени езици в различни области на живота - образование, правораздаване, администрация, обществени услуги, социалната и икономическата сфера, медиите и културния живот. Хартата е ратифицирана от 11 страни - членки на Съвета на Европа, а 13 други са я подписали без последваща ратификация. Същевременно обаче 17 страни - членки на Съвета на Европа се въздържат да се присъединят към нея, защото Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, по която и Република България е страна от 1 септември 1999 г., подробно регламентира основни въпроси, предмет на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици.
Рамковата конвенция е международноправен документ, разработен в рамките на Съвета на Европа, който има характер на първи и най-всеобхватен международно-правен акт за защита правата на лица, принадлежащи към национални малцинства. Сред правата, регламентирани в Рамковата конвенция, а също така и в Европейската харта, са свобода на развитие на културата, свобода на изразяване, в т.ч. наддаване и получаване на информация на малцинствен език, правото на свободна употреба на малцинствен език както в личния, така и в обществения живот, в т.ч. и в отношенията с административните власти, правото на свободен избор на име, на поставяне на надписи на малцинствен език, свобода на трансграничните контакти, сътрудничество на малцинствата с лица в съседни държави, с които те имат общи етнически, културни, езикови и религиозни връзки.
В резултат Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в голяма степен припокрива и урежда материята, предмет на Европейската харта за регионални и малцинствени езици.
Държа да подчертая, че правителството провежда политика на добросъвестно изпълнение на вече поетите задължения по международноправни документи в областта на правата на човека, по които Република България е страна, в частност на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. То полага всички възможни усилия както от нормативен, така и от практически характер за ефективно гарантиране на правата на всички български граждани, включително и на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови групи. Стремежът е да не бъдат накърнявани вече съществуващи и гарантирани по вътрешен и международноправен ред права и свободи и да не бъде нарушен установеният обществен консенсус в страната.

В допълнение е нужно да се отбележи, че опитът на държавите - страни по Европейската харта за регионални и малцинствени езици, показва, че синхронизирането на вътрешния правов ред с разпоредбите на хартата е сложен, продължителен и многостепенен процес за всяка държава - член на Съвета на Европа.
Българското правителство отчита и се съобразява с необходимостта от внимателен цялостен преглед и анализ на вътрешното законодателство и от преценка на специфичните законодателни и практически мерки, които би следвало да се предприемат. В този смисъл подходът на правителството по отношение на присъединяването на Република България към Европейската харта за регионални и малцинствени езици е израз на повишена отговорност и последователна законодателна политика в сферата на защитата на правата на човека. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, ние неслучайно поставяме въпроса си в контекста на евроинтеграционните процеси на страната ни. Защото, както сама отбелязахте в отговора на въпрос на господин Вълканов, на Балканите и в Европа няма етнически чисти държави и не е възможно да се мисли за етнически чисти нации. В този смисъл грижата за съхранение и развитие на малцинствената идентичност е с общоевропейска валидност и значимост. От друга страна, политиката, която провежда едно или друго правителство за запазване, изразяване, както Вие се изразихте, и развитие на тази идентичност, се превръща в основен критерий за евроидентичността на това управление.
Простете, но аз не смятам и не бих могъл да се съглася с Вас, че ратификацията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства обезсмисля необходимостта от подписването и ратификацията на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, поради няколко причини: първо, Рамковата конвенция не изчерпва всички въпроси, които се регулират в Европейската харта за регионалните или малцинствените езици и, второ, не бих могъл също така да се съглася, че даже тези разпоредби, които се съдържат по отношение на малцинствените или регионалните езици в Рамковата конвенция, в България се прилагат.
Езикът е основен критерий за идентичност и в този смисъл българското правителство е длъжник за запазването и развитието на малцинствените езици. Само два примера: той все още се изучава като факултативен предмет. България прави изключение сред всички бивши социалистически страни, като не подпомага в никаква степен печатните издания на малцинствата. Няма нито едно издание на малцинствата, което да се подпомага от държавата.
Знам, че е сложен този процес, но нека да започне поне дебатът в обществото. Ако направим една анкета сред колегите, без да обиждам никого, ще видим, че този документ не се познава, защото още не е преведен.
Така че, много Ви моля, този въпрос най-малкото трябва да се постави на обществен дебат и за да извървим пътя, първо трябва най-малкото да опознаем документа и да го поставим на разглеждане в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Местан.
Думата има министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Уважаеми господин Местан, аз искам само да разсея вероятно едно погрешно впечатление, което съм създала. Аз не казвам, че Европейската харта е обезсмислена от наличието на Рамковата конвенция. Казвам, че една голяма част от материята се третира в Рамковата конвенция. Самото съществуване на Европейската харта показва, че тя третира и въпроси, които не са засегнати в Рамковата конвенция.
Това, което аз подчертах в моя въпрос, е, че правителството си дава много ясна сметка за това, че се налага цялостен преглед на законодателни промени, които ще бъдат в основата на ратификацията на тази Европейска харта. В този смисъл аз искам и тук, от трибуната на това Народно събрание, да подчертая: колкото до това за длъжниците, мисля, че това правителство е дало най-много и най-безспорни примери за защита на правата на малцинствата и е най-малкият длъжник от всички предишни по отношение на това.
Колкото до извървяването на пътя докрай, аз съм съгласна и мога да подчертая тук ангажираността ни с този въпрос и моята лична като външен министър на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Надежда Михайлова.
Преминаваме към отговори на въпроси от министъра на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
Първият актуален въпрос е от народния представител Борислав Джолев относно резултатите от проверка, свързана с дейността и нарушенията на председателя на Районния съд - Сандански.
Заповядайте, господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Корупцията е вечно и всеобщо зло. Скандалите около корупцията са здравословни. Те са белег, че обществото реагира срещу болестта, която го разяжда. Това зловредно явление не е само факт от балкански бит или тежка българска язва, то е световен феномен. Корумпирани са били дори боговете на Олимп. Изключенията в световната история са обидно малко. Искам да спомена великия революционер и държавник Симон Боливар от Латинска Америка и, разбира се, българския Левски - Дякона. Това са малките и приятни изключения. Правилото е могъщите на деня да попадат под съблазните на парите. Самият Христос е бил подложен на изкушение от дявола, който му рекъл: "Ще ти дам всички богатства на земята, ако ме боготвориш." Христос не приел. Неговото царство не било на земята, а в небесата. Но ние живеем на земята и сме подвластни на Сатаната.
Уважаеми господин министър, с актуалния си въпрос към Вас желая да се изяснят, ако е възможно, действията на председателя на Санданския районен съд господин Илия Янев по повод публикация във вестник "Труд" от 5 декември 1999 г. със заглавие: "Сандански срещу съдията Янев". Бе назначена комисия от Висшия съдебен съвет за проверка на този сигнал. Във връзка с доклада на комисията Висшият съдебен съвет взе решение събраните от нея данни да бъдат изпратени на главния прокурор на Република България и на компетентните органи за преценка за внасяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание.
Във връзка с дейността на господин Янев бе извършена проверка и от Инспектората към Министерството на правосъдието. По повод сигналите на пострадалите граждани са образувани прокурорски преписки в различни прокуратури, по които са събрани косвени данни.
На 13 декември стартира първото заседание на Дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет по делото срещу председателя на Районен съд - град Сандански. Разпитани са 13 свидетели. За разпит на нови свидетели делото е отложено за следващите дни.
Господин министър, чрез актуалния си въпрос изпълнявам моралното си и конституционно задължение като народен представител и вярвам, че гражданите от Санданска община ще получат отговор на жалбите си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джолев.
За отговор има думата министърът на правосъдието господин Теодосий Симеонов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Джолев, аз Ви благодаря за този въпрос, чрез отговора на който най-после българската общественост трябва да бъде информирана за този скандален случай.
На заседание на Висшия съдебен съвет от 8 декември 1999 г. е образувана комисия от членове на същия, която да извърши проверка и да се произнесе по изложените факти.
На 7 и 8 февруари 2000 г. комисията извърши възложената проверка на място в град Сандански и град Благоевград и подготви доклад със становище, че публикацията във вестник "Труд" е отразила действителното състояние на служебното и извънслужебно поведение на председателя на Районен съд - Сандански, Илия Янев, като внася същия за обсъждане във Висшия съдебен съвет.
В хода на проверката бяха осъществени следните действия:
Направена бе проверка на данните, съдържащи се в кадровото досие на съдия Илия Янев, намиращо се в отдел "Кадри" на Министерството на правосъдието.
Двукратно бяха проведени разговори с госпожа Елена Авдева, председател на Окръжен съд - Благоевград.
В Благоевград и Сандански комисията при две поредни посещения разговаря с повече от 20 граждани, подали жалби и сигнали срещу съдия Янев.
Проведен бе разговор със съдия Янев, на който той изрази своето становище по повод публикациите и даде разяснения по конкретно проверяваните случаи.
Извършена бе проверка на част от делата, свързани с оплакванията на гражданите. Приети бяха: копие от подписка на граждани от гр. Сандански; изложение на инициативния комитет за борба с корупцията; сигнал на районния прокурор на гр. Сандански от 1996 г. до Главна прокуратура; молби, жалби на граждани с приложени към тях документи; нотариални актове, договори, скици; изрезки от публикации в централния и местния печат; справки за пътувания на съдия Янев в чужбина, за използваните от него отпуски през 1995-1999 г.; удостоверение за актуално състояние на търговски дружества, регистрирани в Окръжния съд - Благоевград, за които се твърди, че са дружества под контрола на съдия Янев, както и докладът за резултатите от извършената от Инспектората на Министерството на правосъдието проверка за дейността на Районен съд - Сандански, протекла паралелно с проверката на комисията на Висшия съдебен съвет.
След обстоен анализ на всички събрани при проверката гласни и писмени данни и обясненията на председателя на Районния съд - Сандански, господин Илия Янев, комисията изрази пред Висшия съдебен съвет следното свое становище:
"Обобщено комисията, която няма компетенции на разследващ орган, а само проверява верността на твърденията и сигналите и жалбите, основателно счита, че предизвиканата публикация във вестник "Труд" относително правилно е отразила дейността, служебното и извънслужебно поведение на председателя на Районния съд - Сандански, господин Илия Янев. Определено е налице връзка, при това доминираща, в отношенията на същия с определен кръг регистрирани търговци, връзка, която с характеристиката си и със своята интензивност определено представлява перманентно основание съдия Янев да се отвежда от решаването на каквито и да било молби и дела на въпросните представители на търговските дружества, още повече, че неговата майка е съдружник с няколко от тези лица и професионалното поведение на Янев е рефлектирало в полза на интересите на същите лица."
Съдия Янев не е съобразил изискванията за изрядно професионално поведение в случая със снабдяването си с бизнесвиза за Република Гърция. Същият няма качествата на лице, което може да упражнява търговска дейност, или на служител в търговско дружество, за да може редовно да ползва едногодишна бизнесвиза. Не е оправдание обяснението му, че е уредил срещу заплащане снабдяването си с такава виза на определена фирма, след като е длъжен да знаен, че въпросната виза може да се издаде само на лице с определени качества, каквито той не притежава. Нормално е да се знае, че документите, чрез които се е снабдил с тази виза, а и самата виза в паспорта му, по същество представляват документи с невярно съдържание.
Без сериозни основания е омаловажаването от страна на Янев на обстоятелствата, че майка му, в недобро здравословно състояние, е съдружник в две от фирмите на негови приятели, при това с общ капитал от около 400 млн. недоминирани лева, че въпросните дружества активно са участвали в приватизацията в района, че си е позволил да решава молби и спорове, засягащи интересите на тези дружества, а чрез тях и на майка му, че всичките му пътувания извън страната са били осъществени съвместно с този приятелски кръг, както и че свързаните с тези негови пътувания разходи намират пълна адекватност със заявените от него икономически възможности.
Ако в част от твърденията в сигналите и жалбите на гражданите се съдържат елементи на предположения и чисто логически изводи, в основата на пораждането им стои именно цитираното по-горе поведение на съдия Янев. Не е необходимо непременно поведението на съдия Янев да се квалифицира като преднамерено, но в очите на оплакващите се и на един по-разширен кръг от граждани на гр. Сандански то в никакъв случай не се свързва с представите им за изрядно служебно и извънслужебно поведение на съдията. Това се отнася както по отношение на упреците за осъществяване на търговска дейност под прикритие на други лица, така и в случаите на необосновано и незаконосъобразно участие в разглеждането на молби и дела, свързани с приятелския му кръг и майка му и по повод основателните оплаквания в някои случаи за извънредно бавно разглеждане на съдебните спорове.
На 12 април 2000 г. Висшият съдебен съвет е разгледал доклада на комисията и е изслушал лично председателя на Районния съд в Сандански Илия Янев. Висшият съдебен съвет е взел на същото заседание решение в смисъл, че в доклада на комисията и в събраните материали се съдържат достатъчно данни той да бъде предоставен за проверка на Върховната касационна прокуратура, да се предостави доклад и събраните материали на председателя на Окръжния съд в Благоевград за вземане на отношение с оглед правомощията му по Закона за съдебната власт, да се изпратят събраните материали на министъра на правосъдието, който въз основа на тях и с оглед на проверката, извършена от отдел "Инспекторат" на Министерство на правосъдието да вземе отношение по случая съобразно правомощията му по закона, които са изпратени до съответните ведомства своевременно.
На 24 април 2000 г. е внесен проект на предложение за възбуждане на дисциплинарно производство срещу председателя на Районния съд в Сандански от господин Станко Кидиков, член на Висшия съдебен съвет, за възбуждане на дисциплинарно производство срещу Илия Иванов Янев. След изменението на чл. 171, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт и съгласно § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт председателят на Окръжния съд в Благоевград госпожа Авдева е направила изрично искане за продължаване на дисциплинарното производство срещу Илия Янев.
Образуваното дисциплинарно дело № 9 от 2000 г. по описа на Висшия съдебен съвет досега е насрочвано пет пъти. На 14 юни 2000 г. е отложено поради заболяване на дисциплинарно привлечения. На 13 септември 2000 г. е отложено поради заболяване на дисциплинарно привлечения, но с указания, че на това основание няма да бъде отлагано повече. На 11 октомври 2000 г. е даден ход на делото и съдът с определение дава възможност на дисциплинарно привлечения да се запознае с приложените материали по делото. На 15 ноември 2000 г. делото отново е отложено по молба на дисциплинарно привлечения, тъй като е оттеглил пълномощното на името на адвокат Даскалова от адвокатската колегия в Благоевград и е предоставил ново пълномощно на нов адвокат - Колев, като се дава възможност отново да се запознае с материалите по делото. На 13 декември 2000 г. е даден ход на делото и са изслушани свидетелите. Следващата дата, на която е насрочено делото, е 23 януари 2001 г. На 23 януари 2001 г. е даден ход на делото по същество. Дисциплинарният състав е счел, че са събрани всички необходими доказателства и е дадена възможност на привлечения да представи писмена защита в срок до 7 февруари 2001 г., на която дата се очаква дисциплинарното дело да приключи.
Всички изнесени факти са въз основа на протоколите на Висшия съдебен съвет и на дисциплинарния състав, тъй като правомощията ми на министър на правосъдието, определени от Конституцията и Закона за съдебната власт, не позволяват контрол върху магистратите извън организацията на работата им, образуването и движението на делата. Тук става въпрос за прояви, чиито контрол принадлежи изцяло на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Симеонов.
За реплика има думата господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, позволих си да Ви задам този актуален въпрос, който Вие с основание нарекохте скандален, който е една от злободневните теми в Санданска община, по няколко причини.
Първо, като народен представител бях длъжен да реагирам на явлението в Районния съд в Сандански. Мисля, че господин Янев не е прецедент, но дано такива случаи са малко в съдебната система.
Второ, като гражданин на Република България, много ми се иска да вярвам напълно в съдебната система.
Трето, тревожи ме, че българинът има съмнение към правосъдието по простата причина, че досега нито един мастит бандит, нашумяла мутра не са изтърпели ефективно присъдата си до този момент. В правното съзнание на българина липсва вяра, че корумпираните ще получат възмездие. Още по-страшно е, когато има съмнение, че магистрати са корумпирани. Тогава казваме, че солта е обезсолена, а това струва катастрофално рейтинга на българската правораздавателна институция.
Аз Ви благодаря, не мога да допълня повече това, което Вие казахте, нито пък мога да бъда адвокат на господин Янев, нито негов прокурор. Надявам се, Висшият съдебен съвет ще каже в крайна сметка своята тежка дума. Но хората искат да вярват в правосъдната система, това искаме и всички ние. Благодаря Ви още веднъж, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Джолев.
Сега сме изправени пред въпроса дали следващият народен представител да зададе питането си. Госпожо Дончева, Вие имате питане, остават шест минути.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Аз искам да задам своето питане, но само ако не ме прекъснете по средата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не, няма да спрем по средата, ако се уговорим с министъра отговорът да приключи до края.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре, думата има госпожа Татяна Дончева за питане към министър Теодосий Симеонов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, по времето, когато вече Вие сте били министър, е извършена финансова ревизия на затвора в Белене. Предполагам, че за трите месеца, в които моят въпрос отлежаваше, сте намерил достатъчно време да извършите собствени и допълнителни проверки. Тази ревизия на затвора в Белене, разбира се, е констатирала редица слабости и нарушения на финансовата дисциплина, но според мен това е по-малко същественото.
По-интересен е фактът на групи нарушения на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, защото се оказва, че там ... назначават по изключение, а не по-правило, въпреки че затворът не е на някакъв специален режим. Извършени са разходи без да са приложени разпоредбите на Закона за възлагане на общински и държавни поръчки за доставка на трактор "ЗЕТО" за 96 млн. 76 хил. 990 лева - недоминирани, за извършване на дълбока оран от ЕТ "Палащуров" - с. Малчика, за 59 млн. и 90 хил. и 700 лева за закупуване на лек автомобил "Киа" от БТ "Лизинг" - София, и т.н., общо за 448 млн. 394 хил. 380 лева - недоминирани. Някои от тези случаи, в които са сключени договори в нарушение на Закона за държавни и общински поръчки, обаче са твърде показателни. Така например по фактура № 55-72 от 1 октомври 1998 г. на "Алфаком" - гр. Хасково, е доставен зърнокомбайн с 34 млн. лева с ДДС - 41 млн. и близо 500 хил. За извършената доставка не е уведомен министърът на финансите и Сметната палата, въпреки че това е било задължително, не е обявена поръчка чрез обнародване по реда на закона, не са събирани оферти, не е проведен търг или конкурс и не е сключен договор с доставчика. Обаче се оказва, при насрещната финансово-счетоводна проверка във фирма "Алфаком" АД, че фактурираният на завода в Белене зърнокомбайн 34 млн. лева без ДДС всъщност е закупен от друга хасковска фирма "КВК" ООД за 12 млн. лева. Тоест, за близо три и половина пъти по-малко. Само от тази сделка хасковското дружество реализира 22 млн. печалба. Установява се обаче, че самата хасковска фирма "Алфаком" е била кредитирана от завода в Белене, за да извърши първоначалната покупка. През август 1998 г. по три касови ордера "Алфаком" АД - Хасково, е получила парите от Беленския затвор в лицето на Паско Денев, за да закупи актива, включително и да плати данъка върху добавената стойност, дължим от акционерното дружество на бюджета.
Следващата година, 12.02.1999 г., когато все пак затворът започва да изпълнява Закона за общинските и държавни поръчки, е проведен конкурс за доставка на рециклиран зърнокомбайн "Е-516". "Алфаком" отново участва и още една димитровградска фирма "АБСД '90". Втората фирма "изненадващо" е класирана първа с офертната доставка 36 млн. тогавашни лева с ДДС. Срокът за заплащане на актива е 30 дни след датата на получаването, но фактически затворът го е платил авансово. Неизвестно защо, в своя вреда - нарушение на договора. Доставеният комбайн се оказва, че не отговаря на изискванията на конкурса. Той е произведен 1984 г., а не 1987г., както е декларирано. Фирма ЕТ "Кастело" - Монтана, се оказва купувач на пшеницата, произведена от затвора. Там вече, за срам на професията, затворът в Белене работи с един измамник, който е получил авансово пшеницата, няма плащане, а междувременно затворът нито е изискал зърненият търговец да представи регистрация за търговец на зърно, нито е възложено идентифициране. Чак след като е "изгорял" затворът се оказва, че лицето ЕТ "Кастело" Борислав Георгиев от Монтана е обвиняем по дело за измама, бил е задържан и т.н. Разбира се, че има и други случаи по ревизионния акт, които Вие знаете също така добре, колкото и аз. Моето питане към Вас беше: въз основа на тия констатации от финансовата ревизия и на други, които вярвам ще ни изнесете Вие, какво сте предприели във връзка с резултатите от ревизията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Теодосий Симеонов.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Наистина въпросът е в две части. На първата не би трябвало аз да отговарям, а би трябвало да отговаря министърът на финансите господин Радев, тъй като ревизията е извършена от неговото ведомство, а не е извършена от органите на Министерството на правосъдието. Но така или иначе аз ще отговоря на госпожица Дончева фактите такива, каквито са.
За времето от 21 март 2000 г. до 16 юни 2000 г. контролни органи на Териториално управление "Държавен финансов контрол" - Плевен, извършиха финансова ревизия на затвора в Белене. Съставеният от ревизията ревизионен акт е постъпил в Министерството на правосъдието с вх. № 04-13-132 от 7 септември 2000 г. В ревизионния акт са констатирани слабости и нарушения на финансовата и бюджетна дисциплина. В него няма констатации за нанесени вреди. По време на ревизията на главния счетоводител и на началника на затвора са съставени актове за административни нарушения. Началникът на Териториално управление "Държавен финансов контрол" - гр. Плевен, с два броя наказателни постановления № 40 и 41 е наложил глоби по тези актове, както следва:
- на Емил Митанов Динков - началник на затвора в гр. Белене, на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за счетоводството, глоба в размер на 201 лева;
- на Гълъбина Кирилова Минчева - главен счетоводител на затвора в гр. Белене, на основание чл. 36, ал. 1, т. 1, глоба в размер на 10 лева.
За реализация на резултатите от ревизионния акт началникът на Териториално управление "Държавен финансов контрол" - гр. Плевен, е издал Заповед № Р-9061 от 4 септември 2000 г. В нея на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за държавен финансов контрол на началника на затвора в гр. Белене са дадени шест броя указания. В тази заповед липсват предложения до министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарни наказания и търсене на имуществена отговорност по Кодекса на труда или Закона за МВР на отговорни длъжностни лица от затвора в гр. Белене.
Дадените със Заповед № Р-9061 от 4 септември 2000 г. на началника на Териториално управление "Държавен финансов контрол" - гр. Плевен, указания са изпълнени, както следва:
Указание № 1. За реализиране на икономически най-изгодните предложения по критериите: цена и начин на плащане; качество и срок на изпълнение; технически и функционални характеристики при извършване на дейности по строителство и доставки, включително лизинг, услуги и други, да бъдат гарантирани принципите, заложени в действащото законодателство за обществените поръчки, при което да се осигури публичност и прозрачност на процедурите, конкуренция и равни възможности. Началникът на затвора в гр. Белене със Заповед № 753 от 25 септември 2000 г. е назначил комисия, която да изготвя и представя всички документи при спазване разпоредбите на Закона за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на обществените поръчки под праговете на чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.
Указание № 2. На началника на затвора и главния счетоводител е предписано в едномесечен срок да предприемат мерки за събиране на задълженията на фирма "Алфаком" АД - гр. Хасково, от реализирано тиквено семе, собственост на затвора в гр. Белене. За спазване на указанието е издадена фактура № 1000000652 от 24 август 2000 г. Фирма "Алфаком" АД - гр. Хасково, е превела фактурираните суми с банкови бордера от 28 август 2000 г. и от 27 септември 2000 г.
Указание № 3. На главния счетоводител е разпоредено в едномесечен срок да промени организацията на счетоводната отчетност по отношение формиране на себестойността на готовата продукция за отчитане на реални финансови резултати. В изпълнение на указанието, със Заповед № 354 от 25 септември 2000 г. началникът на затвора в гр. Белене е разпоредил на финансово-счетоводната служба да спазва разпоредбите на § 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството при изчисляване на фактическата себестойност на селскостопанската продукция.
Указание № 4. На началника на затвора и Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" при Министерството на правосъдието, съвместно с Национално управление по горите при Министерството на земеделието и горите, в едномесечен срок да бъдат предприети действия за регламентиране ползването на горите на остров Персин, изготвяне на проекти, планове и програми за разчитане на държавни такси. За уреждане на проблемите, възникнали във връзка със собствеността на горите на остров Персин и бъдещата стопанска дейност на затвора в гр. Белене, с писмо изх. № 3257 от 18 септември 2000 г. началникът на затвора в Белене е уведомил Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" при Министерството на правосъдието, които от своя страна с писмо № 9297 от 5 октомври 2000 г. са потърсили съдействие от Националното управление по горите при Министерство на земеделието и горите. До настоящия момент Министерството на земеделието и горите не е реагирало по повдигнатия въпрос.

Указание № 5. Главният счетоводител на затвора да приложи разпоредбите на чл. 20, ал. 6 от Закона за счетоводството след получаване на становища от Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода". Дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността" при Министерството на правосъдието с писмо изх. № 29-00-375 от 14 август 2000 г. е разпоредила да бъде спряно начисляването на амортизационни отчисления за дълготрайните материални активи на затвора.
Указание № 6. На началника на затвора и на главния счетоводител за обезпечаване внасянето в приход на централизирания фонд "Затворно дело" при Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" в общ размер на 141 хил. 166 лева и внасянето по принадлежност на сумите, следващи се съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния финансов контрол. Разпоредено е изготвянето на погасителен план за задълженията, посочени в ревизионния акт. До 28 септември 2000 г. по този план, съгласуван с Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода", в приход на централизирания фонд "Затворно дело" са приведени 14 хил. 435 лева с банков бандерол от 25 септември 2000 г. и банков бандерол от 26 септември 2000 г. - 247 лева, следващи на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния финансов контрол за Териториално управление "Държавен финансов контрол" - Плевен.
Искам да прочета пред вас, в интерес на истината, още няколко допълнителни бележки.
През 1997 и 1998 г., без да са приложени процедурите за обявяване на поръчки чрез обнародване и провеждането на търгове и конкурси, така както е предвидено в Закона за държавни и общински поръчки в затвора - град Белене, са доставени активи за 448 хил. 394 деноминирани лева, с което са създадени условия и предпоставки за ощетяване на затвора.
През 1997 г. срещу авансово заплащане на фирма "Алфаком" АД - Хасково, е закупен зърнокомбайн на стойност 41 хил. 489 лева. През 1999 г. срещу авансово заплащане на 18 хил. лв. от ЕТ "АВСД 90" - град Димитровград, по договор за продажба от 16.3.1999 г. е закупен, цитирам, зърнокомбайн.
Ревизията е установила, че доставеният рециклиран зърнокомбайн не отговаря на изискванията, посочени в конкурсната документация. Същият е получен от едноличния търговец в лошо техническо състояние вследствие на което е аварирал и затворът е извършил основен ремонт и разходи в размер на 6695 лева.
След намеса на ревизията с ЕТ "АВСД 90" е сключен анекс към договора и цената на рециклирания зърнокомбайн е коригирана с 18 хил. лв. спрямо първоначално заложената цена в размер на 36 хил. лева.
И за двете сделки по доставката на дълготрайни материални активи за затвора, ревизията е установила, че фирмите-доставчици са закупили основните средства от трети фирми на значително по-ниски цени.
Ревизията е установила, че по договор за продажба на хлебна пшеница, сключен с ЕТ "Кастел" - Монтана, през 1998 г. не са спазени разпоредбите на Търговския закон, Законът за съхраняване и търговия на зърното и Законът за мерките срещу изпиране на пари.
При експедирането на готовата продукция ръководството на затвора не е изискало от едноличния търговец гаранции за плащане и легитимиране на същия като търговец на зърно, вследствие на това към момента на ревизията ЕТ "Кастел" дължи на затвора 126 хил. 573 лева за експедирана и незаплатена селскостопанска продукция. С решение от 17 юни 1999 г. на Окръжния съд - Монтана, издадено във връзка с исковата молба на началника на затвора за неплатено задължение на ЕТ "Кастел" е осъден да заплати на затвора 187 хил. 141 лева, в които са включени посочените по-горе неиздължена мораторна лихва и съдебни разноски. Въз основа на това решение срещу едноличния търговец е издаден изпълнителен лист.
Поради неплатежоспособност на длъжника "Кастел" към момента на ревизията задължението е несъбираемо.
Ревизията счита, че за затвора в град Белене сделката за торене и пръскане с хербициди, извършена през 2000 г. от "Херос" ООД - Хасково, е неизгодна. При извършено сравнение между офертите за авиационни услуги - пръскане със самолет и авиационна услуга от "Херос" ООД с хеликоптер ревизията е изчислила разлика за 8 хил. 644 лева, която затворът в град Белене е платил в повече.
При насрещна проверка, извършена в "Алфаком" - Хасково, ревизията е установила, че към датата на ревизията фирмата е продала 7 хил. 357 килограма тиквено семе, оставено на съхранение от затвора в град Белене без писменото съгласие на собственика. Част от това семе - 4 хил. 633 килограма, не е заплатено на 15 септември 1999 г. съгласно Договор за производство на селскостопанска продукция, действащ към същата дата. По време на ревизията до фирма "Алфаком" е изпратено писмо за уреждане на възникналите парични взаимоотношения във връзка с неиздълженията на селскостопанската продукция.
В ревизионния акт са заложени констатации и за незаконосъобразно разпореждане с горите на остров Персин, представляващ изключително държавна собственост; неприлагане на Закона за корпоративното подоходно облагане; несвоевременно привеждане на заработеното трудово възнаграждение на лишените от свобода; нарушения в счетоводното законодателство; неиздължение към бюджета на 25 хил. 717 лева и към централизирания фонд "Затворно дело" при Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" - София, в размер на 141 хил. 166 лева.
В заключение искам да кажа, че още с встъпването ми в това министерство в началото на месец януари със свое писмо аз помолих финансовия министър господин Радев да бъде така добър и да осигури ревизия абсолютно на всички обекти - затвори, ТПО и арести. Нещо, което беше направено и вследствие точно на тези проверки бяха направени тези констатации. Набелязани са комплексни мерки. Искам да ви уверя, че при една следваща ревизия подобни безобразия няма да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди малко се получи токов удар. Надявам се, това не е във връзка с нарушаването на правилника, което постигнахме по взаимно съгласие, тъй като в 14 ч. вече мина. Но все пак да довършим питането.
Госпожица Дончева, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Симеонов, фирма "Алфаком" АД - Хасково, се оказва не само доставчик на селскостопанска техника. Тя се оказва и фирма, която изкупува бял трън, шарен слънчоглед, тикви за семки и ги произвежда. Хиляда деветстотин деветдесет и осма година Беленският затвор сключва един многомащабен договор с тази всичколожка фирма "Алфаком" за такива именно производи. Ако мислите, че фирма "Алфаком" ги е платила, дълбоко се лъжете. Напротив, Беленският затвор е изключително толерантен към евентуалните си клиенти и им прави горе-долу по 30% отбиви в количеството. Най-напред никой не заприходява в количество складовата наличност. Тя след това е осчетоводена на базата на реализация. Тоест, на това, което е продадено. Недокументирането по съответния ред създава възможности въобще да не може да се осъществи истинското произведено количество. Силите, които са зачетени, са от 20 до 30%, неизвестно на какво основание. Същото е със слънчогледа. Фирмата обаче въобще не си плаща за 1998 г. И ако мислите, че 1999 г. Беленският затвор не е сключил горе-долу същия договор за горе-долу същите неща, вие пак се лъжете. Сключват отново договор със същата фирма "Алфаком" за същите неща, не че са си ги платили. Разбира се, този път се стига до още по-голям абсурд. "Алфаком" си взема само част от тези неща, а другата част Беленският затвор продължава да се съхранява с грижата на добър стопанин, предполагам, както пише в Закона за задълженията и договорите. Същите хасковски фирми се оказва, че могат да извършват и авиационни услуги. Няма значение, че офертите на други фирми били по-добри. Важното е обаче да се сключи договор с тази фирма - "Хелиос" от Хасково, от същия приятелски кръг. Ревизорите са установили, че те са започнали да работят един ден преди да бъде сключен договорът и да бъде проведен конкурса с останалите фирми. Тоест, че конкурсът се прави формално.
Моите два уточняващи въпроса към Вас, господин Симеонов, са:
Още ли един Емил Динков е директор на Беленския затвор вярно ли е, че е близка - тази фирма "Алфаком" АД, е близка с брата на Вашата заместничка Златна Русева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожице Дончева, на първия въпрос бих Ви отговорил така: Вие сте опитен юрист и сте народен представител и при положение, че имате данни за извършено престъпление, аз ще Ви благодаря, ако ги предоставите на мен или пък, ако решите, по своя инициатива да ги предоставите на Плевенската окръжна прокуратура. Ще съдействам с всичко, което мога, за да бъде разкрито едно престъпление. Но от този акт на Държавен финансов контрол, който в последна сметка е този, който преценява какво да направи с акта, дали да го внесе в прокуратурата или не, аз не мога по никакъв начин да повлияя.
Колкото до втория въпрос, отново бих Ви посъветвал да постъпите по същия начин. Аз нямам данни тази фирма с кого е близка и с кого не е близка. Аз по това време не съм бил министър, но, разбира се, аз не мога да приема и една позиция, че, видите ли, като не съм министър, не мога да отговарям за това, което става, защото аз съм член на това правителство, така или иначе, но нямам данни с кого е близка фирмата и с кого не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата в рамките на 2 минути.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, всеки български гражданин би бил щастлив да бъде партньор на затвора в Белене. Всеки български гражданин! Той би бил кредитиран да купи един комбайн от затвора в Белене. Би го продал на самия Беленски затвор за три пъти по-голяма цена, реализирайки една много прилична печалба. Би бил щастлив да сключи с Вас каквито си иска договори при положение, че няма да има грижа да произвежда, че няма да има грижа какво ще му осчетоводите и броите, тоест, ще може да си вземе от рандемана колкото си иска, и накрая да не Ви го плати, и още по-накрая, да му го и съхранявате. Всеки би бил щастлив. Но всичко това, което се изнесе от Вас и от мен, очевидно нямаме разлика в констатациите, е, че там има изключителен личен интерес. Иначе нито един разумен търговец и стопанин не би сключвал такива договори, очевидно в свой ущърб. Там, където се сключват договори в очевиден ущърб и това се прави системно с ограничен кръг фирми едно след друго, независимо от предишните издънвания на договорите, показва само едно - изключителен личен интерес. Значи, каквото си искаме да правим, ако ние не вземем сериозно да проверим нещата, нищо няма да направим.
Вашата позиция към тях е изключително толерантна. Те наистина са хора за затвора, обаче едва ли трябва да го ръководят. Как какво престъпление са извършили? По Наказателния кодекс има сключване на неизгодни договори и превишаване на властта и правата в интерес на други лица и т.н. Просто е смешно да си говорим за това какъв състав на Наказателния кодекс. Финансовите власти са задължени да изпратят ревизионния акт в прокуратурата. И аз знам, че в други случаи те са безкомпромисни, а в този прави странно впечатление тази толерантност.
И ако Вие искате да докажете, че нямате връзка с този чадър, трябва Вие да вземете съответните мерки. Слухът за Златка Русева аз го чух от външно министерство. Той не може да не е стигнал до Вашите уши, може да не е верен, но трябва да го опровергаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожице Дончева, аз Ви благодаря за Вашата загриженост и отново Ви призовавам, апелирам към Вас: дайте ми тези факти, с които аз не разполагам и аз ще реагирам незабавно.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Вие имате достатъчно. Защо са Ви още?
МИНИСТЪР ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Не ме репликирайте, има си ред за това.
Колкото за някакъв тесен кръг, искам да Ви уверя, че този човек, откакто аз съм министър, съм го виждал всичко на всичко два пъти. Ако евентуално хвърляте сянка на съмнение по отношение на мен, далеч сте от истината. А колкото до близките на госпожа Русева, аз не мога да отговарям за близките на този или на онзи. Мога да отговарям само за своите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Едно съобщение:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 31 януари, сряда, от 15,00 ч. относно разглеждането на определението на Конституционния съд във връзка с конституционно дело и точка втора - "Разни".
Следващото заседание е на 31 януари, сряда, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,20 ч.)


Председател:
     Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Любен Корнезов

Петя Шопова
Секретари:
Виктория Василева

Свилен Димитров