Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Румен Такоров. Честитим му. Всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам т. 1 от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Става дума само за променяне на един срок, който изтича, така както е сега в закона - на 31 март.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 137 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Преди да пристъпим към дневния ред, само едно съобщение.
Народният представител Георги Пинчев на основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изтегля обратно законопроект № 854-01-15 от 25 февруари 1998 г.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА, ФОНДОВИТЕ БОРСИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 954-01-29 от
24 март 1999 г. за изменение на Закона за ценните книжа,
фондовите борси и инвестиционните дружества, внесен
от народния представител Благой Димитров

На заседанието си, проведено на 24 март 1999 г., с участието на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Параграф 2а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества предвижда акциите на дружествата, включени в Програмата за масова приватизация, по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в редакцията й от 1994 г., да могат да се приемат и търгуват на фондова борса без проспект до 31 март 1999 г.
Този проблем следва да бъде решен нормативно чрез удължаване на срока по § 2а. В обратен случай ще се приложи общият режим за търгове на акции на публично дружество, установен в чл. 83б, ал. 2, във връзка с чл. 84 и с чл. 63 и следващите от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Това ще доведе до следното противоречие: продажбите на такива акции да се осъществяват само на фондова борса или организиран извънборсов пазар, какъвто към настоящия момент не е създаден, като същевременно се забраняват продажби на ценни книжа, които не са придружени от проспекти.
Общият негативен ефект е силно затрудняване на фондовия пазар и на интересите на притежателите на акции от тези дружества и другите участници в борсовата търговия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Някой желае ли да се изкаже?
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества № 954-01-29.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да разгледаме този законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"З А К О Н
за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси
и инвестиционните дружества

§ 1. В § 2а от Преходните и заключителните разпоредби думите "31 март" се заменят с думите "31 декември".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и двата параграфа на закона? Няма.
Преминаваме към второ гласуване.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, § 1 и Заключителната разпоредба с § 2.
Гласували 136 народни представители: за 135, против 1, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ ЗА 1998 Г.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика
по План за статистическите изследвания през 1999 г.,
внесен под № 910-00-1 от 14 януари 1999 г. и Отчет за
дейността на Националния статистически институт за
1998 г., № 910-00-4 от 4 февруари 1999 г., внесени от
Националния статистически институт

На редовните заседания, проведени на 11 февруари и 17 март 1999 г., с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа Отчета за дейността на Националния статистически институт за 1998 г. и Плана за статистическите изследвания през 1999 г.
В отчета за 1998 г. е отразена дейността на Националния статистически институт по изпълнението на основните му приоритети, свеждащи се до изготвяне на предложения за промени в правната уредба на статистическите изследвания; разработване на нов Закон за статистиката; развитие на регионалната статистика; координиране работата и изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността; развитие на регистър БУЛСТАТ в Единен регистър за идентифициране на стопански и други субекти, осъществяващи дейност на територията на Република България; подобряване качеството на статистическите данни; междуинституционалната координация и сътрудничество и разпространение на статистическа информация.
В предложения от Националния статистически институт план за 1999 г. е представено подробно описание на всички изследвания и разработки, график за разпространението на информацията от основните изследвания и списък на по-важните публикации. Предвижда се да продължи процесът на хармонизация на българската статистика с европейските статистически методи, внедряването на теоретико-методологичните постановки и принципи на системата на националните сметки, разработването на акумулирани сметки, изграждането на единна система от индекси на цените, развитие на селскостопанската статистика, усъвършенстване на регионалната статистика и подобряване достоверността на събираните статистически данни.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроса за обхвата на икономическите субекти от частния сектор, обект на проведените през 1998 г. статистически изследвания. Подчертана беше необходимостта от актуализация на тази генерална съвкупност, с цел получаването на всеобхватни, надеждни и достоверни статистически данни за развитието на частния икономически сектор. Зададени бяха и въпроси, свързани с методиките на статистическите изследвания на заетостта и инфлацията, и достоверността на получените данни; възможностите за актуализация на статистическите регистри; механизмите за свеждане до минимум на субективния фактор при набирането на статистически данни; издателската дейност на Националния статистически институт и адресатите на регионалните статистически издания.
В резултат на дискусията и след проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да вземе следното


Р Е Ш Е Н И Е

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката
Р Е Ш И:

1. Приема Отчета за дейността на Националния статистически институт за 1998 г.
2. Утвърждава План за статистическите изследвания през 1999 г. на Националния статистически институт.
3. Утвърждава списък на статистическата информация, който се обнародва в "Държавен вестник"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за процедура господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, правя процедурното предложение Александър Хаджийски, Иларион Иларионов и Екатерина Арнаудова да присъстват в залата при разглеждането на тази точка от дневния ред. Това са председателят и заместник-председателите на Националния статистически институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата господин Хаджийски, господин Иларионов и госпожа Арнаудова.
За процедура отново има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, в дневния ред има две точки, които касаят това решение, а именно Отчетът на статистиката за 1998 г. и Планът за статистическите изследвания за 1999 г. Правя процедурното предложение в един дебат да приемем тези две точки, защото в края на краищата по тях се взема едно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм против това процедурно предложение, тъй като се обсъжда предмет на дейност за две различни календарни години и законът повелява те да бъдат обсъждани разделно. Може би имаше логика, когато малко окарикатурихме Народното събрание да приемаме план за дейността за изтекла вече календарна година. Тогава трябваше заедно с плана да правим сравнение с отчета. Но сега третираме отчет за 1998 г. и план за 1999 г. И има какво да се обсъжда разделно по тези два документа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чухме и противоположното мнение.
Моля, гласувайте предложението да съединим в една точка двете точки от седмичната програма - Отчета за дейността на Националния статистически институт за 1998 г. и План за статистическите изследвания през 1999 г.
Аз само искам да информирам, че при всяко положение, когато ще се гласува решението, което е предложено общо от Комисията по икономическата политика, ще се гласува отделно по точките, защото може една точка да се приеме, а другата да не се приеме.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 112, против 28, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Разискванията ще бъдат едновременно и по отчета, и по плана, а гласуването на проекторешението ще става по точки отделно за отчета, отделно за плана.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние изглежда сме изправени пред необходимостта съвсем формално да разгледаме тези две точки. Нормалното беше, каквато практика имаше досега, в началото на тази точка председателят на Националния статистически институт да изложи пред нас в една по-голяма цялост това, което е свършено през годината. Но раздаденият ни отчет и раздаденият план показват, че по същество едва ли има за какво да говори извън рутинната дейност на института председателят и може би затова той се отказва от тази традиция, съществувала в залата.
В отчета се говори, че е поставено началото на реформата в статистиката, въпреки че всичко, което е направено, са елементи от започнатата през 1991-1992 г. реформа и нито един нов елемент по същество не е включен в посочения отчет. Разбира се, това да заявиш, че ти си първият, по никакъв начин не създава някакво допълнително право или някакво допълнително уважение към тези, които започват с едно такова твърдение. Аз мисля, че ако отчетът беше написан малко по-скромно и реалистично, тогава щяхме да имаме база за сравнение с това, което се прави през годините на прехода в Националния статистически институт и с това постигнато ли е нещо ново. Например, твърдението, че ЕВРОСТАТ и БУЛСТАТ е една нова идея също, така не отговаря на истината. Сътрудничеството в тази област се осъществява от години и работата по БУЛСТАТ също. Още по-странни са твърденията за някакви нови сътрудничества с международни и европейски институции - програмите за това сътрудничество се изпълняват от няколко години.
Доказателство, че не се постига някакъв качествено нов напредък, а напротив, като че ли рутинно продължава да се извършва дейността по редица от проблемите е, че предлаганият нов план с нищо не се отличава от плана за 1998 г., който приехме неотдавна, преди месец, и този, който мнозинството отхвърли през март...
Има някои изменения. Не са посочени конкретно по точки отговорниците, както в предишния план. Освен това са отпаднали много важни изследвания, на които ние по същество винаги сме държали, а това е именно финансовото състояние на предприятията от сектор "Управление" и от сектор "Финансови предприятия", изследването за производителността на труда. Защо действително да се прави такова изследване, когато в бр. 1 на бюлетина на Финансовата дирекция на Европейския съюз сега се заявява, че България отново е страна, в която възникват опасности от дестабилизация и поради спадащата производителност на труда реалният ръст на работните заплати (ние знаем колко малък е този ръст) вече намалява сериозно конкурентоспособността на българската икономика. Такива изследвания действително не трябва да се правят от нашия институт, защото тогава ще лъсне истинската картина на състоянието в икономиката.
Друго, което е отпаднало, фактически са някои изследвания във връзка с установяването на потреблението на домакинствата. Разширяването на обхвата на анализа в отделни случаи с някои по-малки селища, също се предлага като новост за уточняване на реалните промени в инфлацията, но едни такива промени се правиха и преди години и се видя, че от това последните резултати се изменят само с отделни процентни пунктове.
Отпадат някои издания - тримесечният бюлетин "Внос и износ". Аз все по-често виждам, че вместо Националния статистически институт, главно Българската народна банка се занимава с данните за вноса и износа. Като че ли те се появяват доста по-бързо. Тази функция на Националния статистически институт не знам защо се иззе от Българската народна банка.
Има и други такива съпоставки, които не говорят в полза на новия план в сравнение с плана, който приехме преди месец за 1998 г. Тези нови изследвания в областта на престъпността също така са изследвания, които по същество се извършват от други институции и обобщаващата роля на Националния статистически институт едва ли е най-важната му функция.
В заключение бих искал със съжаление да кажа, че по един такъв важен въпрос, който изисква ясен анализ дали в България разполагаме с навременни и точни данни за икономическото развитие на страната и дали се прави нещо повече за разширяване на обхвата и достоверността на статистическите изследвания като основа за икономически решения, не може да се даде положителен отговор. В този смисъл не съм удовлетворен нито от отчета, нито от представения план и не мога да ги подкрепя. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Никола Койчев има думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по закон Народното събрание е принудено формално да разглежда тези два документа и като че ли законът ни поставя в положение на безалтернативност. Вариантът е: приема отчета, приема плана за статистически изследвания... Аз се възпротивих да разглеждаме двете точки заедно, но всъщност при тази законова теза качеството на дебата няма да пострада съществено. Все пак аз ще разделя изказването си на две - по двете точки.
Няма да гласувам, въпреки законовата безалтернативност за приемане на отчета на Националния статистически институт, защото през 1998 г. има определено влошаване на дейността на националната ни статистика. Факти:
Куриозно е, че Националният статистически институт през 1998 г. още не е издал основния си документ, основния си продукт, заради който съществува - годишника. Такъв прецедент няма предполагам от половин век, а може би от монархическа България. И оправдания в обстановката на информатизация на управленските технологии и умствените дейности, на възможности за ускорено събиране и обобщаване на информацията... За мен това са главно обективни причини - поредното доказателство за комисарството във вашата кадрова работа. Неподходящи хора! При това председателят на Националния статистически институт не знае, че трябва да издава годишник. Представете си човек с едногодишно седене на стола в този кабинет!? При защитата в комисията - скандално! Повод за искане на оставка. Не го поставям, не е в предмета на обсъждането.
Човек, който има навици и има нужда да ползва статистическа информация, определено е поставен в едно професионално отчаяно състояние. Другари, има фрапиращи неточности ... (оживление сред мнозинството) - ще чуете, госпожо, които определено дават основание еднозначно за надеждността на информацията, която трябва преди всичко вас да ви ползва като управляващи: ненадеждна и вредна за управлението на страната.
Факт номер едно, господа и дами. Стратегия на вашето правителство е приватизацията. Ето как стои въпросът с приватизацията в официалната статистика на България. Получихте през тази седмица отчета за изпълнението на програма. Като Народно събрание трябва да го обсъдим и приемем решение. Според Националния статистически институт през 1998 г. са сключени 37 сделки общо в България. Според правителството са сключени 1114 сделки. Обърнете внимание - вашият промишлен министър не е министър на промишлеността, той е министър на приватизацията. Министерството на промишлеността не е сключило нито една сделка според националната статистика. Според самото министерство Божков е продал 367 предприятия И обособени части. Говорете срещу тези факти и числа. Статистиката е числа. И подмятате, че има опозиционно изказване?
Аналогично - Министерство на земеделието е втори приватизационен субект в страната по чл. 3. Отчита се - никакво движение, никакви сделки. Продали са 118 обекта.
Транспорта - статистиката отчита два, 82 са продадени. Е, как да вярваме?
Да обърна внимание на текущата конюнктура. Дори там, където можете да се похвалите, че има някакъв симптоматичен ръст, икономически, статистиката изкривява картината. Конкретно - дава се, че спадът на производството на цимент в България е 75 на сто. На практика имаме ръст 150 на сто. Господа управляващи, вникнете в тези неща. Това деформира вашето управленско поведение, ако имате желание, намерение и амбиции да управлявате.
Аналогично - отчита се ръст на производство на връхни облекла, на конфекция. Действително, това е един бранш, който общо взето пази равнището си. 138 на сто, на практика - спад 70 на сто. Два пъти разлика!
На трето място - просто националната статистика не е адекватна на промените, които стават в националното стопанство на страната. Вие сами твърдите, че голямото постижение на вашето управление е увеличаването на дела на частния сектор. В същото време статистиката не наблюдава развитието на този частен сектор. Информация ни се поднася само за публичния сектор. Добре, той намалява, по този начин се намаляват и резултатите на страната. А тази информация трябва да служи за оценка за формиране на стратегия за управление. Тя ни представя и пред нашите партньори в лицето на международни финансови институции - Световната банка, Международния валутен фонд. Чудно ли е тогава, че има такива фрапиращи разминавания в едните оценки и действителното състояние на икономиката на България.
Това, което на вас ви прозвуча като голословно опозиционно твърдение, че има определено влошаване на дейността на Националния статистически институт, аз съм готов с още редица факти и примери от дейността, от публикации, от липсата на дейност, определена липса в дейността на Националния статистически институт, да ви го покажа.
По плана. Воден от законовите ми задължения в комисията аз го подкрепих. Просто няма алтернатива и трябва да има план за статистически изследвания. Но този план също страда от една съществена неадекватност на икономическите и социалните процеси, които трябва да отразява за стопанството. В този план също не се поставя... Аз плана съм го чел свързано с вече внесения и раздаден ни проектозакон за статистиката. Да, аз бих оправдал в известна степен лошото качество в работата на Националния статистически институт с лошата статистическа дисциплина, с пренебрегване изпълнението на законови задължения. Но в закона не се предлагат никакви законодателни мерки, за да се подобри тази дисциплина, за да се повиши достоверността на статистиката. И пак се повтаря тази слабост - нищо за частния сектор. Може би в Европа са достоверни анкетните способи на изследване. В България при този преход, при тази динамично променяща се икономическа среда, трябва повече да се базираме на абсолютизацията на числата и на показателите.
Конкретно давам пример със статистиката на труда, госпожо Дянкова. Аз не знам като председател на специализираната комисия ползвате ли тези данни? В България се губят над половин милион трудоспособни граждани. Не са икономически активни, те са в трудоспособна възраст, не са безработни, не са заети. Къде са? Оправдание - в сенчестата икономика. Но не всичко е в сенчестата икономика. Дори и човек, който е направил опит да се занимае, те са, дори и по трудови договори - необхванати от статистиката. Скандално е например отражението на заетостта в селското стопанство. Това деформира такива фундаментални законови решения, които ние с вас приемаме, като структура на бюджета в частта му за приходна част, като потребности от средства за социално подпомагане и ред други дейности.
Така че планът би могъл да бъде приет с това му стандартно съдържание и структура, но бих препоръчал на ръководството на статистиката още през тази година да промени вниманието си към частния сектор. Това е необходимо. То не е нужно на опозицията. Иначе реално трябва да отчитате кратно намаление на икономическите показатели на страната.
Приключвам и призовавам моите колеги, в това ще ме чуят само колегите от моята парламентарна група, може да е прецедент, но да не подкрепяме отчета. А нека за управляващите това да бъде повод за едно обсъждане, ако трябва и в политически орган за състоянието на дейността. България има нужда от качествена статистика. И плана го приемаме с тези препоръки, дано да бъдат взети под внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев. Други изказвания?
Има думата Александър Хаджийски - председател на Националния статистически институт.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще се опитам да отговоря на повдигнатите въпроси.
Първо на господин Папаризов. Твърденията за намаляване на частния сектор, имаше го и в двете изказвания, се дължи главно на недостатъци в закона. Това касае обхвата на статистическите изследвания. Досегашният закон, това беше и миналия път казано, не позволява да бъде обхванат частния сектор. Това е едната причина. Втората причина е силно разрушената инфраструктура на статистиката. Говорим за регистри, говорим за БУЛСТАТ. Ако разровите стенограмите от миналата година, ще видите, че основното обвинение беше, че БУЛСТАТ няма история. Той не позволява никакви справки. Когато един регистър се казва БУЛСТАТ сега и БУЛСТАТ новият, разликата е огромна. Тя е качествена разлика. Когато в регистъра се водят 500 хил. предприятия и не се знае коя от тях е действаща фирма, коя е прекратила дейността си, как да се направи изследване на частния сектор?
Ето това сме свършили през тази година и съвсем накратко ще ви напомня някои неща. Тук народните представители знаят какво е да се подготви един закон. За четири месеца беше подготвен Законът за статистиката. Говори се за международните ни изследвания. За пръв път от 1993 г. в България ще дойде ЕВРОСТАТ. След като ние показахме нашите намерения. През м. октомври 1999 г. в България ще се състои събирането ПОЛИСИ-ГРУП на ЕВРОСТАТ, което ние спечелихме в борба с други три държави - Унгария, Словения и Полша. Това е признание на онова, което ние правим в момента. Това е принципът на отчета - променя се качеството на работата. Статистиката не може да измисли нови наблюдения, те ще бъдат старите, но ще бъдат достоверни наблюдения. И наистина ще предоставим информация, която е адекватна и вярна.
Първото нещо, което веднага пролича, това е индексът на потребителските цени. Отсега нататък, когато аз се подписвам под него, съм спокоен, че той е точно такъв и отговаря на всички европейски стандарти.
За домакинствата. Естествено, след като се разруши инфраструктурата, ние нямаме регистър на домакинствата. Как ще направим генерални извадки от това, което не се знае? Тоест в отчета, който ви предлагаме, сме свършили много скрита работа, която няма как да бъде отразена в него. Просто се промени качеството на работата на статистиката. И се надявам, че когато започнат дебатите по законопроекта за статистиката, точно тези неща, които сега се казаха за обхвата, ще бъдат подкрепени от лявата страна на залата, тъй като това се имаше предвид.
За статистиката на приватизацията - това обвинение е съвсем некоректно. И най-важното е, че се знае, че е некоректно, но въпреки това се твърди. Приватизацията е процес, той не е еднократен акт. Статистиката отчита само тези сделки, които са свършени, публикувани са в "Държавен вестник" и са финализирани. Докато една приватизация е процес за два-три месеца. Естествено е, че ще има разлика в тези неща и те са повече от нормални.
Бих отговорил и на другите въпроси, но всички те са в този стил - това ще подкрепим, това няма да подкрепим. Работата на института вие ще прецените каква е. Аз казах, че отчетът е даден съвсем навреме. Не искам да злоупотребявам с времето на парламента, то е достатъчно претоварено. Отчетът беше даден много отдавна и стоя три месеца в Народното събрание, всички са запознати с него.
Мога да кажа, че в тези въпроси, които бяха поставени, са съвсем несправедливи обвиненията, използвайки игра на думи - имаме БУЛСТАТ, нямаме БУЛСТАТ, имаме качество, нямаме качество. Това е основната борба - да се обхване изцяло частният сектор, да се направи изследване на заетостта и на производителността на труда, което никога не е правено в България. Защо никой не се сеща, че досега нищо не е направено, а казвате: направете го за шест месеца! Ами не може да стане за шест месеца. Статистиката си има закони. Нищо не може да бъде направено за два месеца. Дори една промяна в потребителската кошница изисква една година подготовка.
Така че аз смятам, че отчетът, хубав или лош, реално отразява това, което е направено. А както признаха от лявата страна, планът е съвсем коректен и актуален. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски. Няма други изказвания.
Чета проекта за решение, като точките ще гласуваме отделно.
"РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката
РЕШИ:
1. Приема отчета за дейността на Националния статистически институт за 1998 г."
Моля, гласувайте т. 1 от решението.
Гласували 122 народни представители: за 101, против 9, въздържали се 12.
Точка 1 приета.
"2. Утвърждава плана за статистическите изследвания през 1999 г. на Националния статистически институт."
Моля, гласувайте т. 2.
Гласували 134 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 7.
Точка 2 е приета.
"3. Утвърждава списък на статистическата информация, която се обнародва в "Държавен вестник"."
Моля, гласувайте т. 3.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Точка 3 е приета.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО.
Моля господин Владислав Костов да докладва законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Закон за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието".
Комисията подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложено от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда арендните отношения в земеделието.
(2) Арендните отношения се уреждат с аренден договор.
(3) Обект на арендния договор са земеделска земя и/или недвижими и движими вещи за земеделско производство."
Предложение от народния представител Александър Каракачанов по § 1:
Алинея 3 на предложения текст да се измени и допълни, както следва:
След думата "земя" да се постави запетая и да се продължи със следния текст: "недвижими и движими вещи и селскостопански животни".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя теста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Александър Каракачанов по ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 2, против 92, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "земеделска земя и/или земеделско стопанство" се заменят с "обекта на договора", а думите "да му плаща определена арендна вноска" се заменят с думите "да извърши определено арендно плащане".
2. В ал. 2 думите "земеделска земя или земеделско стопанство принадлежат" се заменят с "обекти стават собственост"."
Има предложение на народните представители Трендафилов и Михайлов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 2, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 3. В чл. 3 ал. 2 се отменя."
Има предложение на народния представител Александър Каракачанов, което беше оттеглено в комисията.
Има предложение и на народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията.
И предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев:
Параграф 3 се изменя така:
"§ 3. В чл. 3 се правят следните промени:
1. В първото изречение на ал. 1 отпадат думите "нотариална заверка на". Второто изречение "Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната поземлена комисия" се заменя с "Той се подписва пред кмета на съответната община и се регистрира в специален общински поземлено-аренден регистър."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Кметът на общината носи наказателна отговорност за верността на данните в общинския поземлено-аренден регистър."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Условията и редът за регистрация на арендните договори в съответната поземлена комисия се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 15, против 78, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 7.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:"§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 става текст на чл. 4 и в него думите "а максималният - петдесет" се заличават и запетаята се заменя с точка.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят."
Има предложение от народния представител Александър Каракачанов:
По § 4. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"Чл. 4. (2) Когато обект на договора е земеделска земя и с него е уговорено създаването на трайни насаждения, срокът не може да бъде по-къс от максималния срок за плододаване, в зависимост от вида на трайните насаждения."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Трендафилов и Михайлов:
В § 4, чл. 4, след думите "минималният срок е", вместо четири години да стане шест години."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стоянов и Колев - в § 4 отпада т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! С колегата Михайлов предложихме срокът да бъде увеличен поне с две години, тъй като 4-годишният срок е достатъчно малък, за да може един арендатор, който сериозно ще се занимава със земеделие, да се погрижи за подобряване на почвеното плодородие или да промени вида на продукта, който ще добива - ако е, да кажем, зърнени храни, да мине на трайни насаждения, лозови масиви или овощни градини.
Един лозов масив се създава трудно, с много инвестиции и едва след четвъртата година той влиза във възраст, когато плододава. Следователно това е един твърде малък срок, ако искаме хората, които ще арендуват земя, сериозно да се заемат с тази дейност.
В някои от другите закони, в други страни, тези срокове са далеч по-високи. Във френския закон е девет години, на други места е осем. Аз заради това се обръщам към вас: срокът от четири години да стане поне пет години. Даже ако вземете едно най-обикновено наторяване на почвата с калий или с фосфор, разлагането на тези торове е в порядъка на три-четири години.
Още веднъж се обръщам към вас: това няма да измени характера и философията на закона, напротив - то ще подобри отношението на хората, които ще се занимават с арендуване на земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Каракачанов.
Гласували 101 народни представители: за 6, против 98, въздържали се 5.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на господата Кръстьо Трендафилов и Георги Михайлов.
Гласували 115 народни представители: за 14, против 88, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което поставям на гласуване, е от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 98 народни представители: за 1, против 86, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 93, против 7, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 5. Член 5 се отменя."
Предложение от народния представител Александър Каракачанов - на мястото на сегашния текст на чл. 5 предлага нов с две алинеи:
"Чл. 5. (1) За земите на Държавния поземлен фонд и общинските поземлени фондове не могат да се сключват арендни договори освен със селскостопански научноизследователски институти докато не приключи процесът на обезщетяване на бившите собственици и оземляването на лицата, съгласно чл. 20, 21, 22, 23 и 26 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи."
Вариант втори: текстът да намери систематично място в параграф от Преходните и заключителни разпоредби, с които се допълва текстът на чл. 24 с нова ал. 6 и съответно преномериране на алинеи 6 и 7.
"(2) Физически лица, които сключват арендни договори за земи в размери над 5 хил. дка, трябва да имат специално висше или средно образование по селскостопански специалности или да са работили като такива специалисти повече от пет години. За юридически лица, които сключват такива договори, се изисква управителят или изпълнителният директор да отговарят на тези условия."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Кръстьо Трендафилов и Георги Михайлов - в § 5 чл. 5 се отменя.
Предложение за нов текст на чл. 5.
"Чл. 5. Арендатор в земеделието може да бъде всеки пълнолетен гражданин на България или друга държава, когато притежава документ за професионална квалификация, работил е минимум три години в земеделието и има собствена или наета обработваща и прибираща техника."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - § 5 се изменя така:
1. В ал. 1 думите "Едно лице може да арендува до 6 хил. дка земеделска земя и не повече от" се заменят с "Когато едно лице или членовете на едно домакинство арендуват над", в края се добавя "арендното плащане не може да бъде по-малко от минималния размер, определен с решение на съответния общински съвет".
2. Алинея 2 се отменя.
3. Аленея 3 става ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Текстът, който предлагаме с колегата Михайлов, има единствената цел - отново се връщам на темата - кой ще арендува земята в България. Не бива да се допускат за арендатори специални хора, които имат куфарчета с пари. Задължително условие според мен е този, който ще се занимава с арендуване на земя, да има някакво отношение към този отрасъл. Дали да е работил или да има някакъв документ за квалификация, та ако щете за тракторист, за механизатор, за животновъд или каквото и да е друго. Не поставям като колегата Каракачанов задължително да има висше или средно специално образование, но ако допуснем всеки, който пожелае, да арендува земя, реална е опасността това национално богатство да се експлоатира по начин, който не е полезен нито за собствениците, нито за държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Каракачанов.
Гласували 111 народни представители: за 3, против 88, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Кръстьо Трендафилов и Георги Михайлов.
Гласували 103 народни представители: за 8, против 87, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 105 народни представители: за 4, против 95, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
За процедура има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да бъдат поканени заместник-министърът на земеделието господин Каркъмов и главният специалист господин Кралев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма. Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Борислав Китов.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Каркъмов и господин Кралев в залата.
Господин Костов, заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 6. В чл. 6, ал. 3 думите "арендната вноска, да иска съразмерно намаление на арендната вноска" се заменят с "арендодателя" и думите "както и да иска обезщетение във всички случаи" се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 7. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "а арендодателят - данъците и таксите, свързани с неговата собственост".
2. В ал. 3 думите "приетите по оценка инвентар и добитък" се заменят с "приетите по опис сгради, инвентар и животни, както и".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на народния представител Александър Каракачанов - вместо досегашната ал. 2 в § 8 предлага нови алинеи 2, 3, 4 и 5 със следното съдържание:
"Чл. 8. (2) Арендното плащане може да се уговори в пари и/или в част от добитите земеделски продукти.
(3) Неговият размер се уговаря от страните, но не може да бъде по-нисък от стойността на 25 на сто от обичайните добиви, които биха се получили нормално от арендувания обект в зависимост от неговия вид, местоположение, категория и качество.
(4) Във всички случаи арендното плащане не може да бъде по-ниско от двойния размер на дължимите от арендодателя данъци, свързани със собствеността му върху арендуваното имущество."
Досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават 5, 6 и 7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Владислав Костов, което е подкрепено.
Предложение на народния представител Кръстьо Трендафилов, което по принцип по чл. 8, ал. 2, т. 1 е прието, в изречение първо, и не го подкрепя в останалата му част. Тоест не го подкрепя в частта му ал. 3 да стане т. 3 със следния текст:
"3. Размерът на дължимите данъци и такси за отдаденото под аренда имущество."
И в алинеи 2 и 5 след думите "общинска земя" да се добави "и землищата в общината".
Предложение от народния представител Христо Стоянов и Иван Колев - § 8, т. 2 се изменя така:
1. Създават се нови алинеи 2, 3 и 4:
"(2) Общинският съвет ежегодно, но не по-късно от 31 август може да определи минимален размер на арендното плащане за съответната община.
(3) При констатация по чл. 5, ал. 1 кметът на общината я докладва пред общинския съвет, който може да определи минимален размер на арендното плащане само за този арендатор.
(4) При решение на общинския съвет за определяне на минимален размер на арендното плащане в срок от два месеца арендаторите и арендодателите подписват пред кмета анекс към договора за актуализирането му."
2. Предлаганите алинеи 2 и 3 стават алинеи 5 и 6.
3. Предлаганата нова ал. 4 става ал. 7.
4. Досегашните алинеи 4 и 5 стават съответно 8 и 9.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров - в чл. 8 ал. 3 придобива вида:
"(3) Минималният размер на арендното плащане за отдадена под аренда земя не може да бъде по-малък от 4 на сто от пазарната цена на земята."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 8:
"§ 8. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "да плаща арендната вноска" се заменят с "да извърши арендното плащане".
2. Алинеи 2 и 3 се изменят както следва:
"(2) Размерът на арендното плащане се договаря въз основа на:
1. пазарната поземлена рента;
2. наемът, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи.
(3) Размерът на арендното плащане по чл. 8, ал. 2 се определя по методика, одобрена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти."
4. Досегашните алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Каракачанов.
Гласували 109 народни представители: за 6, против 101, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Кръстьо Трендафилов и Георги Михайлов по ал. 3 и ал. 5.
Гласували 103 народни представители: за 6, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Гласували 102 народни представители: за 6, против 90, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров.
Гласували 101 народни представители: за 30, против 41, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против няма, въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
Новопостъпили питания в периода от 19 до 25 март 1999 г.
Питане от народния представител Румен Овчаров към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно приватизацията на МДК "Пирдоп".
Питане от народния представител Евгени Димитров към Георги Ананиев - министър на отбраната, относно бъдещето на Строителни войски.
Питане от народния представител Руси Статков към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно причините за значителната разлика между разчетите за приходите по републиканския бюджет за 1998 г. - изпълнението им.
За връчване има писмени отговори.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Константин Наплатаров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Използвам това, че Народното събрание има пленарно заседание, за да ви информирам за обстановката в Съюзна република Югославия и за оценката, която прави правителството за динамиката на рисковете.
В рамките на операция "Решителна сила" НАТО продължи да нанася въздушни удари по обекти от военната инфраструктура на Съюзна република Югославия. Поредният удар започна около 20 ч. и продължи до 24 ч. на 25 март. В него са участвали между 60 и 100 бойни самолета и 4 кораба на военноморските сили на САЩ, изстрелващи крилати ракети.
Поразени са били летищата Голубовци в Подгорица, Ладжевци в Кралево и Ниш - казарменият район на 211 бронетанкова бригада; военни обекти край Белград, Нови Сад, Прищина, Признен, Овошевац, Даниловград в Черна гора; мощности на югославската енергийна система и телекомуникационни центрове, предприятия на военнопромишления комплекс, в това число Завода за гражданска и военна продукция в Тръстеник - централна Сърбия, обекти на Министерството на вътрешните работи и други.
Основното направление на влитането този път е било през Словения и Унгария. Ударът се оценява като по-силен от този на 24 март. Близо 20 на сто от обектите за удари са били подразделения на войската на Съюзна република Югославия и Министерството на вътрешните работи. Делът на тези цели, вероятно ще се увеличава, ако операцията продължи.
Нашата оценка е следната.
По отношение динамиката на военните рискове. Досега от България не е искано пряко или косвено участие във въздушните операции на НАТО над Съюзна република Югославия и такова участие не е разрешено. При третата вълна на масирания въздушен удар двойка самолети са прелетели успоредно на границата на Република България от посока юг-югозапад в северно направление на разстояние 3 до 5 км. от границата, във въздушното пространство на Съюзна република Югославия са летели.
По отношение динамиката на политическите рискове. Близкото прелитане е предизвикало съобщение по телевизионни канали на Съюзна република Югославия, повторено от българското "Дарик радио", че за първи път от територията на България е констатирано влитане на летателни апарати на територията на Югославия. Тази фалшива информация за съжаление бе подета от ТАНЮГ. От наша страна съобщението бе опровергано от Министерството на отбраната и Пресцентъра на Министерския съвет. Същото ще бъде направено и по дипломатически път.
Вярвам, че моето изказване тук също ще бъде възприето от югославската страна като решително опровержение. Очевидно Съюзна република Югославия само ще загуби, ако създаде и ескалира политически рискове за Република България. Ние от своя страна, след приетата вчера декларация на Народното събрание, следваме поведение на строго въздържане. Не даваме каквито и да е знаци, които могат да бъдат тълкувани като политически враждебни към Съюзна република Югославия и призоваваме те да направят същото.
Отварям една скоба. Снощи в своето лично обяснение господин Георги Първанов отново твърдеше, сам знае колко основания има за това, че българското правителство и аз едва ли не лично съм разрешил въздушен коридор.
Сега, господин Първанов, можете реално да прецените каква политическа опасност и рискове създавате с подобно безотговорно твърдение, след като отлично знаете, че министър-председателят на България и правителството не могат да дават въздушни коридори. Отлично го знаете. И аз се чудя защо просто давате повод на съседната страна да прави подобно нещо. Да си чуете спекулациите докъде водят. Казвам го това с цялото вълнение на предизвикан министър-председател: или има отговорни хора в тази зала, или има безотговорни, или има хора, които въобще не знаят какво значи да си българин.
По отношение динамиката на хуманитарните рискове. На военните и гражданските летища в Западна България поддържаме нормална готовност за изпълнение на аварийно-спасителни работи за наши и чужди военни и граждански самолети. Това произтича от международните ни задължения по изискванията на Чикагската конвенция, включително и поради обявеното предупреждение за полетите в 75-километровата зона на западната ни граница. Не сме констатирали бежански поток на границите на страната. Няма увеличение на рисковете за хуманитарна катастрофа.
По отношение динамиката на икономическите рискове. Не са прекъснати транспортните връзки през Съюзна република Югославия. Железопътният транспорт работи нормално в двете направления. Автомобилният също не е прекъснат, но превозвачите предпочитат северния маршрут през Румъния, което е свързано със завишаване на разходите им. Не е преустановена навигацията по река Дунав, но няма български плавателни съдове в рисковия район. Полетите се осъществяват в условията на ограниченията на буферната 75-километрова зона за сигурност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група думата има господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Аз смятам, че е редно, логично е при всяка промяна на ситуацията, при всяка новина министър-председателят или представител на изпълнителната власт да информират парламента и българското общество за развитието на ситуацията.
Очевидно е, че около нашата граница, а може би и по-насам, стават неща, които вече залагат сериозни рискове. (Бурна реакция от мнозинството.)

Вие, господин министър-председател, така както се усмихвате, ще трябва да си припомните и другата част на кореспонденцията, която аз вчера цитирах. Припомням, че вчера цитирах Ваше писмо до Брюксел, в което Вие изразявате нашата тревога от реалната заплаха за националната сигурност, която може да има при предоставянето на въздушен коридор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ето, пак въздушен коридор!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Но Вие знаете, господин министър-председател, в момента, в който нервничите, бъдете така любезен да ме изслушате. (Силен шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Какъв коридор, господин Първанов! (Силен шум, реплики и възгласи в блока на СДС.)
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Това е жива провокация срещу българския народ!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие ще ме изслушате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Господин министър-председател, в отговора на господин Солана през октомври миналата година до правителството на Република България той Ви благодари за предоставеното въздушно пространство - нито повече, нито по-малко. Той дори не говори за коридор, а за предоставено въздушно пространство. (Възгласи и реплики в блока на СДС.) Това е самата истина, и ако аз не съм точен, ще помоля да публикувате тази документация. Нека обществото, нека българският парламент да прецени кой говори истината. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на ДЛ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Абсолютно безотговорно е това, което Вие говорите.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Но за мен определено е ясно в този момент, че Вие за сетен път потвърждавате, или по-скоро опровергавате онова, което твърдяхте през октомври миналата година. Тогава Вие внушавахте, че предоставянето на въздушно пространство не крие рискове. Сега вече с няколко последователни изказвания опровергахте това свое становище. Вече е пределно ясно, че всеки предоставен сантиметър от българска територия или от въздушното пространство на България крие реални заплахи и не носи гаранции за нашата национална сигурност. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Да, има думата министър-председателят господин Иван Костов. (Силен шум и реплики в залата.)
Моля, тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин председателю, благодаря Ви за думата. Дами и господа народни представители, господин Първанов! Ако Вие сте отговорен български политик и ако искате да помогнете да не нарастват политическите рискове за собствената си страна, за България, Вие трябва да излезете сега и да кажете: българското правителство не е предоставяло въздушни коридори за удари на НАТО. Това трябва да кажете! Само това трябва да кажете! (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ, реплики.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо не приехте текста?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защото вие говорите неща, които се тълкуват по съвършено противен начин. Това трябва да можете да го разберете, колкото и да не желаете. (Ръкопляскания в блока на СДС, възгласи и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Моля, тихо!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо не излезете и не го кажете? (Обръща се към Георги Първанов.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): Може ли?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Може! Излезте и го кажете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не! Няма думата! (Силен шум, възгласи и смях в блока на ДЛ, ръкопляскания.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Създава се сложна ситуация. (Силен шум и възгласи в залата, реплики от блока на СДС.)
Един от нас тримата лъже. Или това съм аз, или това е министър-председателят, или е господин Солана. Аз настоявам да се огласи кореспонденцията между българското правителство и господин Солана и тогава българският народ ще разбере истината. (Възгласи: "Правилно!", "Браво!" в блока на ДЛ, ръкопляскания, силен шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започваме парламентарния контрол.
Започваме с отговори на министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата народният представител Осман Октай да развие своя актуален въпрос относно действията на длъжностни лица от държавния апарат в нарушение на Закона за имената на българските граждани. Заповядайте, разполагате с три минути.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Когато цяла България се тревожи, не бива ние, българските политици, да нервничим.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Кажи го на Иван Костов! Кой нервничи?
ОСМАН ОКТАЙ: Уважаеми господин министър-председателю, през 1993 г. по предложение на група депутати от Движението за права и свободи Великото Народно събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за имената на българските граждани. С приетите изменения и допълнения на закона се разреши на българските турци и мюсюлмани, на които през така наречения възродителен процес насилствено им бяха наложени български имена, по свое желание да си възстановят предишните имена. Тогава парламентарното мнозинство от БСП във Великото Народно събрание определи и срок, в който гражданите с насилствено отнети имена имаха право да си възстановят имената по административен ред.
След като изтече 3-годишният срок, тези граждани са принудени чрез съдебни дела да си възстановяват насилствено отнетите им имена. Законът не урежда възстановяването на имената и на починали по време на така наречения възродителен процес от техни близки. Служителите на ГРАО, съдилищата, ДЗИ, ДСК, пенсионните отдели и други държавни институции продължават да унижават хората, като изискват наред със законно възстановените истински имена и насилствено наложените им такива по време на тоталитарния режим чрез възродителния процес.
На 6 ноември 1997 г. внесох актуален въпрос по темата, на който Вие ми отговорихте на 21 ноември 1997 г., че не е във Вашата компетентност да решите въпроса.
Година след Вашия отговор, по време на официалното Ви посещение в Република Турция в края на месец октомври 1998 г. в гр. Бурса, на посещение при изселниците от Република България отново засегнахте поставения от мен въпрос. От медиите стана ясно, ако правилно са Ви цитирали, че има еволюция във Вашата позиция. Вие заявихте, че сте за решаване на проблемите с имената на турците по административен път и поехте ангажимент да го решите много бързо, но ден-днешен нищо конкретно не предприехте.
Ето защо отново актуализирам въпроса след ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Уважаеми господин министър-председател, имате ли волята с постановление на Министерския съвет да разпоредите подмяна на цялата картотека на ГРАО, както и в гореспоменатите държавни структури, с цел да се впишат и изискват от гражданите само законно възстановените им имена?
Второ, на 20 ноември 1997 г. в Деловодството на Народното събрание внесох законопроект за изменение и допълнение на Закона за имената на българските граждани за отпадане на 3-годишния срок за административното възстановяване на имената, в това число и на имената на починалите по време на така наречения възродителен процес от техните близки. По законопроекта и досега няма движение комисиите.
Въпросът ми е: Министерският съвет ще внесе ли законопроект за изменение и допълнение на Закона за имената на българските граждани, след като мнозинството от СДС не дава ход на моя законопроект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Октай! Повдигнатият от Вас въпрос е двупосочен. От една страна, той засяга несъмнените морални ценности на лицата, на които бившият комунистически режим наложи да променят имената си, а от друга, той е обвързан с необходимостта днес, когато те можаха по силата на Закона за имената на българските граждани да върнат рождените си имена, да бъдат защитени техните имуществени интереси.
Раните, които бяха нанесени с промяната на имената, за съжаление не могат да бъдат заличени изцяло, поради това че защитата на техните имуществени интереси налага в определена степен да се съхрани документацията, която удостоверява периода от време, в което насилствено им бяха наложени тези имена.
По сведенията, които имам от Главно управление "Гражданска регистрация и административно обслужване", които впрочем аз доведох до Вашето знание, господин Октай, още през 1997 г., когато ми беше зададен от Вас аналогичен въпрос, в общините картотеката на службата ЕСГРАОН е подменена. В личния регистрационен картон на гражданите са отбелязани промените на имената и датите на промените. Пряко ще се увредят имуществените интереси на гражданите обаче, ако бъде заличена историята в промяната на имената, тоест ако бъде заличена информацията, че първоначалното име на едно лице е било заменено с друго и после е върнато отново първоначалното име. Това е така, защото макар в периода, през който е използвано насилствено наложеното име, да е кратък, са извършвани правни сделки - продажби, дарения, замени, завещания, с името, което тогава е било наложено.

Гражданският обмен и интересите на тези граждани налагат да могат днес те да удостоверяват, че извършената от тях сделка с едно наложено и нежелано от тях име всъщност е извършена от самите тях, които днес носят името, дадено от техните родители. Няма никакъв друг правно-технически начин да бъде удостоверено, че това са едни и същи лица, ако бъде заличена всякаква следа от промяната на името, колкото и желателно да е това от морална гледна точка. В случаи, когато едно лице се появява в гражданския оборот с две различни имена, необходимо е или да бъде документирано от общината, че това е едно и също лице, или самото то да декларира това. Министерският съвет не би могъл да си позволи да разпореди унищожаването на всички следи, защото тогава придобилият права с промененото през време на тъй наречения "възродителен процес" име няма да може да легитимира сега, че това са права, които е придобил самият той.
Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция многократно обсъжда механизъм, при който да не се изисква лицето, което иска да се снабди с удостоверение за съдимост, да заяви какво е било насилствено наложеното му име. Освен това се събират сведения и за неговите родители, които някога също може да са били подложени на принуда за смяна на имената им. При това се срещат и случаи, в които лицето повторно е пожелало доброволно да замени вече възстановеното му арабско име с ново българско. Заедно с това обаче, ако се постанови режим, при който да се иска свидетелство за съдимост от лицето само с днес съществуващото име, това би означавало пълна невъзможност да се провери дали лицето е било осъждано по времето, когато то е било принудено да носи друго име.
Връзката между двете имена е повече от необходима. По сведения, които имам от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, предприети са инициативи за разпореждане в тези случаи сведенията да се изискват от съдилищата служебно, а не това да бъде изискано от гражданите, които искат да получат такова свидетелство. Това е свързано със сериозни затруднения на съдебната администрация. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция полага енергични усилия за преодоляването им и за да бъде спестено това на лицата, променяли имената си.
Що се отнася до промяната на имената на лица, които са починали, необходимостта от постановяване и на двете имена се налага също така от имуществените интереси на живите техни наследници. Министерският съвет внесе в Народното събрание Закон за гражданската регистрация, който определя съдебния ред като единствен за промяна на имената и отменя Закона за имената на българските граждани.
Вярвам, господин Октай, че ще разберете и ще оцените балансираната политика на правителството в този случай, тъй като ние действително сме принудени да претегляме и намираме баланса между различни интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Осман Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Меко казано, смутен съм от Вашия отговор, особено в днешната ситуация. Защото Вие през 1997 г. казахте, че категорично няма да вземете отношение по този въпрос. В Бурса казахте - и затова Ви аплодираха, така както цитираха, 10 хил. души - за това, че Вие обещахте на тези над 450 хил. души, които насилствено бяха изселени през 1989 г. и днес трябва да се завърнат десетки пъти, за да открият съдебна процедура за възстановяване на имената си, а Вие им обещахте това да стане по граждански път.
Вие не ми отговорихте на един въпрос, имащ лично отношение и към мен, господин министър-председател. Майка ми почина на 3 май 1989 г. по време на "възродителния процес". Днес ако на мен ми трябва един документ, за да докажа имената на моите родители, тя ще бъде вписана с българско име. И Вие не ми давате възможност да й променя името в регистрите. Нейното име, разбирате ли? И това има отношение към стотици, десетки хиляди хора в България. И "възродителният процес" така, както Вие мислите, господин министър-председател, до това ще стигнем по друг повод с друг актуален въпрос, "възродителният процес" не е само 1984 - 1985 г. така, както пишете Вие в едно писмо до мен. "Възродителният процес" затова е процес, който продължава от 60-те години до края на 1989 г., до 1990 г. Така че има една дълбока рана и Вие продължавате да се опитвате да излезете от ситуацията по този Ваш стил. Не е нормално, господин министър-председател, Вие да не поемете ангажимент към такава дълбока рана. Не е възможно Вие да приемате за това, че имало имуществени въпроси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ОСМАН ОКТАЙ: ... някои български граждани да бъдат унищожавани. Те имат документ за идентичност на имената и винаги, когато има спор, те могат да докажат това нещо. Но никой няма правото да унижава българския гражданин и да му иска друго чуждо име, наложено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно основанието за твърдението на министър-председателя, че 172 общини не са актуализирали бюджета си през 1998 г. и с това са нарушили закона. Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Въпросът, който съм поставил, е следствие на два отговора на министър-председателя до мен, в които той обвинява общините за проблеми в субсидията и помощта, която трябва да реализират по социалното подпомагане.
Господин министър-председател, ще зачета част от отговорите, в които Вие изричате неистини. За м. октомври м. г., когато ми отговаряте, казвате следното: "Направената проверка установи, че от 262 общини в Република България 167 общини не са актуализирали към 30 септември своите бюджети. По този начин са създадени условия за извършване на неприоритетни разходи за сметка на приоритетните, включително за социалните помощи".
Миналата седмица ми отговаряте следното: "Извършеният анализ на текущата информация за касовото изпълнение на общинските бюджети показа, че 172 общини от 250 общини не бяха актуализирали своите бюджети, което означава, че преизпълнението на собствените приходи е било разходвано по решение на самите кметове на общини, а не по решение на общинските съвети, с което са нарушени..." и изброявате членове на Закона за общинските бюджети.
И в двата случая Вие цитирате, че са дадени препоръки за преодоляването на тези проблеми.
Ако са слушали внимателно колегите, ще установят, че, първо, има разлика в общините, които цитирате. Второ, в единия случай в м. октомври говорите за това, че не са актуализирали към 30 септември и по този начин са създадени условия... Миналата седмица вече говорите по друг начин: "Не са актуализирали и вече са реализирали нарушение на закона". Тоест засилвате нещата съвсем тенденциозно.
Аз съм подготвил справката, преснимал съм я, ще я дам и на председателя на Народното събрание, и на Вас, за да се убедите, че сте излъгали във втория случай. Но по-нататък ще продължа с основанията ми да Ви кажа, че сте излъгали.
Господин министър-председател, Вие сам знаете, като бивш министър на финансите, че бюджетите на общините не може да се актуализират през самата година, още повече както Вие самият искахте и в двата отговора за този период - септември м. г., защото републиканската субсидия през 1998 г. се е изпълнила 90 на сто през годината. Собствените приходи и да се преизпълняват за даден период, те се попълват неритмично. Обикновено преизпълнението се дължи на продажба на общинско имущество, което не е добре не заради организацията от общините, а поради други причини, организирано. И в Закона за държавния бюджет като приоритети са посочени на първо място, става дума за миналата година, медикаменти, заплати и чак след тях са помощите. Така че медикаментите поглъщат много по-голяма част от преизпълнението на собствените приходи. А специално за това защо преизпълнението на собствените приходи не е насочено като цяло за изплащане на социалните помощи, ще Ви кажа, че в Закона за държавния бюджет за 1998 г. е казано да се следи отношението между мероприятията "Здравеопазване", "Просвета", "Социални дейности" и други, постигнато през 1997 г. Ако видите този процент, ще се убедите сам, че това е изпълнено от общините.
Но справката, която съм подготвил и която ми дадоха от Министерство на финансите, след като на няколко пъти настоявах миналата година ноември месец...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
РУСИ СТАТКОВ: ... показва, че дори и да са искали, 169 общини не са могли да изпълнят това, което Вие искате от тях. Ще Ви предоставя тази справка, за да се убедите сам, защото може би са Ви излъгали и Вие лъжете Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Ето справката. Господин председател, заповядайте. (Предава документи на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
РУСИ СТАТКОВ: Ето, господин министър-председател, заповядайте тези неща и Вие да се запознаете с тях. (Предава документи на министър-председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Виждам този път старанието Ви, но считам, че въпросът, който сте поставили, е некоректен, поради това, че в пленарното заседание на 19 март 1999 г. в изказването си изрично подчертах, че при ясно очерталото се към 31 октомври 1998 г., не към 31 декември преизпълнение на приходната част на общинските бюджети, допълнително предоставяни средства от държавния бюджет под формата на общи целеви субсидии и регулярното предоставяне по график на предвидените в Закона за държавния бюджет субсидии, 172 общини не бяха актуализирали своите бюджети. Това означава, че преизпълнението на собствените приходи е било разходвано по решение на самите кметове на общини, а не по решение на общинските съвети.
Доказателство за това, за което ме питахте първоначално - във въпроса Ви няма такива силни думи като "лъжете", "лъжете", "лъжете", "лъжете"... (Оживление.) Доказателство за това е и писмото на Министерството на финансите от 23 октомври 1998 г. до председателите на общинските съвети и кметовете на общините за преразглеждане и актуализиране на общинските бюджети за 1998 г. Следователно, твърдението ми е изградено на основата на обективната действителност към определена дата на годината, а не към 31 декември.
Независимо от посоченото по-горе, Министерството на финансите извърши преглед на отчетите за касовото изпълнение на общинските бюджети към 31 декември 1998 г., от което се установи, че 62 общини вече към 31 декември не са актуализирали в разходната част своите бюджети, с което се потвърждават направените констатации за спазването на бюджетната и финансовата дисциплина. Следва да се има предвид, че голяма част от общинските бюджети са актуализирани впоследствие - след изтичане на бюджетната 1998 г., с което се утвърждава изводът, че общинските съвети са одобрили впоследствие предварително извършените от кметовете и администрацията разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Руси Статков. (Оживление.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Разбира се, че желая, господин председател.
Господин министър-председател, господа министри! Много коректен ми е въпросът. Когато миналия път Вие се опитахте да ме уязвите и аз казах, че е под достойнството Ви, сега трябва да си признаете, че това, което четете в момента - нека го прочете и председателят, става дума за един и същи период, за различни изводи. Като тези миналата седмица са тенденциозни, господин министър-председател, сравнете текстовете, ако искате да четете.
По-нататък казвате, че в края на годината 68 общини не са актуализирали, а аз твърдя, че не са могли и то на основата на тази прогноза, която Вие четете в момента и която Ви дадох. Това е прогнозата на Министерството на финансите, господин министър-председател - че 58 общини въобще няма да могат, защото Министерството на финансите се е убедило, че "Химко" - Враца и общината Враца няма да могат да изпълнят бюджета. Чипровци заради мината, господин заместник министър-председател - Вие го знаете и още 50 общини няма да могат...
Следователно, отново Вашият извод е неправилен. Бих искал да кажа некомпетентен и ще го кажа в прав текст. (Весело оживление сред мнозинството.) Така че смехът ви, господа отдясно, е за мен израз на безпомощност. Защо? Защото господин министър-председателят като председател на СДС подписа Декларация за принципите за излизане от кризата през 1997 г. Гласувана беше тук, в залата на Народното събрание, декларация, която препотвърди тази декларация и в нея основният текст е, че всички се задължаваме да помагаме на местната власт да се справи с проблемите. Правим ли го? Не. Миналия път и по-миналия път министър-председателят се опита да прехвърли отговорността върху общините. Той обяви по същество с тези неистини, с тези лъжи война на общините, господин министър-председател. И в Бяла Слатина хората го заявиха - от цялата страна, които дойдоха последно. И Вие трябва действително да се огледате, защото в края на краищата не можете да говорите за принципи, за национална доктрина, а да потъпквате досега подписани от Вас документи, каквито са тези, които изброих. Така че аз еволюирам, но и Вие еволюирайте като държавник, господин министър-председател. И го приемете така, както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Аз се боя, че Вие в термина "актуализация" влагате еднопосочен смисъл, а именно актуализация за повишение на планираните приходи и планираните разходи. Имате предвид актуализация само по посока на увеличаване на приходите и разходите.
Аз обаче ще Ви задам прост въпрос. В един град има едно предприятие, което се ликвидира. Предприятието е носело приходи за общината. След ликвидацията му него го няма. Какво трябва да направи общината?
Какъв е отговорът според Вас? Моят отговор е, че трябва да си актуализират бюджета, защото ние сме в условията на валутен борд. И то да си актуализират бюджета в посока на намаление на разходите, защото вече я няма тази община с тази икономика.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Ама хората ги има.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз имам куража да кажа това нещо ясно, защото това е логиката на финансовите ограничения върху държавата.
Другата логика, от която Вие изхождате сега, е: да, има 50 общини, които са в тежко състояние, но те не трябва да правят нищо за актуализация по посока на намаляване на своите разходи и трябва да ги прехвърлят на правителството. Правителството трябва да намери начин да ги запази такива, каквито са. Това е Вашата логика, т.е. общините да не правят абсолютно нищо, а правителството да намери пари.
Бъдете така добър, господин Статков, да кажете откъде правителството в условия на валутен борд намира тези допълнителни средства? (Шум и реплики в ДЛ.) Няма разумен отговор на този въпрос и Вие го знаете отлично. Затова моля Ви се, не правете такава демагогия пред хората. Това е мъжеството на политика: да събере сили и да каже на хората, че ако е загинала тази част от икономиката, Вие трябва да редуцирате по някакъв начин своите разходи... Няма друг отговор и това е част от изпълнение пак на Декларацията за национално съгласие, защото ни сме казали там, че приемаме валутния борд. Приемаш валутен борд означава, че приемаш строги финансови ограничения.
Друг е въпросът, че трябва да има диалог с Министерския съвет. Министерският съвет не отказва този диалог с общините, които се намират в трудно състояние. Аз няколко пъти съм Ви отговарял, че ние отпуснахме допълнителни средства на тези общини, които не можаха да изпълнят бюджета си. Казвал съм Ви колко пари сме отпуснали. Тоест, ние не сме едно безчувствено правителство, което, барикадирайки се зад валутния борд, изпълнява строго и единствено само това, което е записано в закона. Вие знаете отлично това. В този диалог трябва да се седне и да се доказва какво може държавата и какво трябва да направят общините.
Но няма решение - тук аз категорично го заявявам и Вие ще направите наистина една лоша услуга на своите избиратели да твърдите, че има решение, което е изцяло на гърба на правителството в София. Просто, защото такова решение не съществува. Това е честното отношение към нещата в условията на валутен борд. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
(Народният представител Руси Статков иска думата за процедура.)
Няма никаква процедура - без тези номера вече. (Шум и реплики.)
Преминаваме към питане от народните представители Станка Величкова, Кръстьо Трендафилов и Христо Стоянов относно политиката на Министерския съвет за развитието на селскостопанската наука. (Шум и реплики от ДЛ.)
Седнете спокойно. Господин Статков, седнете си. Аз много пъти съм апелирал актуалните въпроси - слушайте сега, защото и на Вас говоря - да се задават по начин, че наистина да е полезно да се получи отговор.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Тоест, да не се задават.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие ми дадохте тук доста страници, които сега не мога да прочета. Но чета ви актуалния въпрос:
"Господин министър-председател! В последния парламентарен контрол Вие заявихте, че 172 общини не са актуализирали своите бюджети. Във връзка с това е и моят актуален въпрос. Какви са основанията Ви за подобно твърдение? Основанията са, че не са актуализирани. Сега тук Вие питате какви са причините - основателни или неоснователни. Задавайте си пълно и точно въпросите. Не после да се сърдите, когато, за съжаление, и Ваши въпроси съм връщал. (Смях в залата.)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да Ви дам думата, защото няма да е никаква процедура. Познаваме се добре, ще започнете някаква реплика, на която нямате право. Ще имате право накрая, ако искате, на лично обяснение. Това имате право по правилника. Заповядайте, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Основните опорни пунктове на селскостопанската наука в България се създават в периода в началото на века. Тридесетте години селскостопанската наука е основен двигател за излизане на България от тежката криза чрез ускорено развитие на земеделската наука и оттам - и на земеделското производство. В периода след 1944 г. тези звена се разраснаха и сега, в момента, селскостопанската наука е обединена в Селскостопанската академия с нейните десетки звена, комплексни опитни станции, лаборатории, институти.
От 1992 г. след промените, които настъпиха в областта на селското стопанство, Селскостопанската академия е в процес на преструктуриране. Разработи се и се прие от Общото събрание специален проект. В изпълнение на този проект в нея настъпиха много съществени структурни и функционални промени. Селскостопанска академия ориентира дейността си в съответствие с изискванията на пазара, вследствие на което се увеличи силно делът на собствените приходи в общия бюджет. През 1992 г. този дял беше 25 на сто, в периода 1996-1997 г. делът на собствените приходи вече е 76 на сто. Искам да отбележа, че 72 на сто от тези приходи са плод на реализацията на продажбата на научни продукти, стоки и научни услуги. Академията постави голяма част от своите поделения на пълна или частична самоиздръжка, като обработва десетки хиляди декара земя, отглежда племенни стада животни, продава съответната продукция, наред с научния си продукт. Разви своя система за научно обслужване на земеделието, като преобразува опитни и ветеринарномедицински станции в станции за научно обслужване. Създаде във всички научни институти специализирани структури - бюра за научно обслужване. А в периода 1996-1997-1998 г. се изградиха отначало 18 звена за научно обслужване с помощта на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа и програма ФАР. Те са увеличени в края на 1997 г. с още 11 - една лаборатория, три центъра, които провеждат една апостолска работа. При преструктуриране на българското земеделие, когато централизираното управление на отрасъла е история, при наличието на стотици хиляди частни земеделски стопани, арендатори, малки семейни сдружения, които обработват земя, тази научна консултация, научно обслужване, е жизнено необходимо за отрасъла.
В същото време в системата на Академията, в нейните институти, се съхраняват близо 50 хил. образци от всички културни видове растения в България, от които 5200 са нови, създадени в България и съхранявани в базите на институтите за поколенията.
Само за пет години Селскостопанска академия редуцира числения си състав с 50 на сто. В продължение на процеса за преструктуриране и съгласно програмата на правителството, бе разработен и приет от Общото събрание нов проект, съгласно който предстоят много важни функционални и структурни промени в системата: принципно нов начин на координация на научните изследвания и приложната дейност, нов начин на финансиране проектите на конкурсна основа, нова структура на поделенията, чийто брой се намалява и как да функционират в създалата се обстановка.
Селскостопанска академия в момента разработва над 720 научни проекта, в това число 110 по договор с Националния фонд "Научни изследвания", 160 по договори с други организации, 450 са в системата на самата Академия, работи по 179 международни договора с над 40 страни. От тях 39 се финансират от международни организации на стойност над 1 млрд. 100 млн. лв. Селскостопанската академия е търсен и уважаван партньор на Запад. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Имам 5 минути. Завършвам.
Силно сме обезпокоени от слуховете, от онова, което "изтече" в печата и от действията на комисията, назначена със заповед на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Трендафилов, времето Ви изтече.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: За съдбата на селскостопанската наука в България. Това е въпросът: каква е политиката на Министерския съвет по отношение на селскостопанската наука в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
И наистина се убеждавам все повече, че трябва да помислим за промяна в нашия правилник, защото, господин Трендафилов, Вашият въпрос е точно два реда.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): И аз го развих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е много хубаво, това е Ваше право. Но много по-полезно ще е да си дадете труд това Ваше право предварително да го изложите писмено. Този, който отговаря, да има всички тези данни, които тук изнасяте. Извинявайте, Вие за 5 мин. изнесохте интересни, важни, ценни данни. Защо не си направихте труда да ги заложите в питането?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Следващия път така ще направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така смятам, че ще е полезно и за Вас.
Има думата господин министър-председателят. Заповядайте!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Трендафилов, уважаеми господин Стоянов, уважаема госпожо Величкова! Земеделието е безспорен приоритет на нашата страна. За неговото успешно развитие е необходима силна земеделска наука, която да съдейства за изпълнение на тригодишната програма на правителството, както и да решава научни проблеми, на основата на които да подготвя необходимия материал за вземането на най-правилните политически решения.
Българската аграрна наука в области като растениевъдство, лесовъдство, животновъдство, ветеринарна медицина и храни и хранителни технологии се развива основно в следните институции: Висш селскостопански институт в Пловдив, Тракийски университет в Стара Загора, Лесотехнически университет в София, Висш институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. В тях успоредно с обучението на студентите се извършва и значителна научноизследователска дейност, включваща фундаментални изследвания и научно-приложни разработки. В научноизследователски институти на Селскостопанската академия е съсредоточена научна, научно-приложна и обслужваща дейност в аграрната сфера. В Селскостопанска академия е концентриран научен и производствен потенциал, който при условията на една съвременна и ефективна организация на дейност може да бъде особено полезен за развитието на земеделието.
Безспорно е, че сегашната структура на Селскостопанска академия не отговаря на тези изисквания. Тя е силно капсулирана структура, която сама си поставя задачи и сама ги отчита пред себе си. При тези обстоятелства значителна част от институтите на Селскостопанска академия страдат от тематична неактуалност и изпитват тежки финансови затруднения, тъй като разчитат предимно на финансиране от бюджета. Понастоящем ситуацията в това отношение за част от тях е драматична.
Опитите за преструктуриране на Селскостопанска академия датират от 1991 г., когато правителството на Димитър Попов взе решение за преструктурирането й. През 1992 г. бе обявен конкурс от правителството научни експерти от ФАР, подпомогнати от български учени да разработят проект, съобразен с европейските стандарти за преструктуриране на аграрната наука, който поради последвалите политически промени е изоставен.


С решение на Министерския съвет, протокол № 22 от 25 май 1998 г. се възложи на Министерството на образованието и науката и на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да сформират работна група, която да разработи проект за нормативен акт, определящ статута, структурата, функциите и организацията на дейността на Селскостопанската академия. В работната група бяха включени хабилитирани лица - 14 професори и старши-научни сътрудници I степен, 9 доцента и старши-научни сътрудници II степен. Основният въпрос е дали да се създаде една национална автономна научна организация, подобна на Българската академия на науките, функционираща паралелно с нея, какъвто, впрочем проект е внесъл през ноември 1998 г. народният представител Христо Стоянов, или да се създаде организация от модерен европейски тип, каквато е например Организацията за аграрни изследвания в Холандия.
Три са измеренията на промените в Холандия, извършени през последните 20 години в тази област. Това са ефективност и качество, упражняване на ефикасен контрол от висшето държавно управление, ориентиране на научните изследвания към пазара и финансиране на научни и научно-приложни изследвания на конкурентна основа. Именно в Холандия изборността на ръководните органи на аграрната научна организация е заменена с принципа на назначаемостта. Счита се, че това е най-удачната форма на земеделските научни изследвания, тъй като тя гарантира правата и обратна връзка между вземането на политически решения, отразяващи обществените потребности, и науката, която трябва да отговаря на тези нужди. Учените, въз основа на натрупания опит, научна информация и ниво на компетентност, трябва да подготвят необходимия материал за политиците, за да бъдат вземани научнооправдани и обосновани политически решения.
Такова управление, присъщо на аграрните научни организации в Западна Европа, е намерило място и в споменатия по-горе проект на ФАР. Подобна организация позволява гъвкаво управление, адаптивност по отношение на проблемите на отрасъла и пазарната среда, възможност за контрол и отчитане на дейността пред държавните органи и оттам - пред обществото. На този принцип впрочем са създадени и осемте съвместни научноизследователски центрове на страните на Европейския съюз, разположени в Италия, Германия, Холандия, Белгия и Испания. Във водещите в научно отношение страни с академична автономия се ползват само университетите. На научните национални организации и центрове не е присъщ такъв тип автономия. Селскостопанската академия и сега не притежава академична автономия, защото не е университет, а нейните отделни институти и други звена не са юридически лица.
Предвижда се да се издигне нивото на сегашните институти на Селскостопанската академия, които след наложителното преструктуриране ще станат юридически лица. Това ще им даде оперативна самостоятелност. Те сами ще решават начините и пътищата, по които да извършват своите научни изследвания и приложни дейности, както и участието си в съвместни проекти с европейски научни организации, каквато възможност предоставя понастоящем Петата рамкова програма на Европейския съюз за научно и технологично развитие.
Научните изследвания, приложно обслужващите и спомагателни дейности на самостоятелните научни институти, регионалните центрове за научно обслужване на земеделието и другите самостоятелни звена ще се направляват и координират от един административен център, който съгласно Закона за държавната администрация се предлага да бъде Национална агенция за аграрни науки. Последната ще се управлява от Управителен съвет и Изпълнително бюро, съставени от учени, представители на науката и от служители от държавното управление. Именно чрез използването на европейския опит и в частност този на Холандия, както и въз основа на препоръките на разработения през 1992-1993 г. проект на ФАР, се предвижда формиране на тази нова организация на аграрните изследвания в България.
Политиката на Министерския съвет за развитието на аграрната наука у нас се състои в създаването на условия за развитие и тясно взаимодействие на научните изследвания, провеждани в предлаганата нова организация, изпълняваща държавните поръчки, съобразени с обществените потребности, по приоритетни изследователски направления с изследователската дейност, провеждана във висшите аграрни училища, които сами определят предмета и посоките им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За два уточняващи въпроса има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател! Моят уточняващ въпрос е в светлината на това, че в програмата на правителството, в раздел десети, вие говорите, че няма да допускате администриране в науката и че ще дадете възможност науката да се развива свободно и демократично. Сега разбирам, че ще направите тази национална агенция. В случая мен ме безпокои фактът, че всъщност вие нарушавате онези принципи на науката, които са вътрешнодемократични - изборност, мандатност, конкурсност. Това сега няма да го има. Точно обратното, наистина вие правите една агенция и по смисъла на Закона за администрацията, чл. 47, Държавната агенция ще бъде администрация на пряко подчинение на Министерския съвет. Излиза, че науката я вкарвате в примката на държавния чиновник.
Никаква беда няма, господин министър-председател, в това, че науката може да се развива и съобразно социалната поръчка на държавата. И това е големият смисъл, това е въпросът на мярата за взаимодействие между държавата, която по Конституция е задължена да създава условия за развитието на науката, и респективно да искате от науката да бъде фактор за икономическия растеж.
Защо правите това? За да превърнете науката в една заложница на държавната администрация. Това за мен е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За втория уточняващ въпрос има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Аз бях много настоятелен, господин министър-председател, в бюджета Селскостопанската академия да бъде изведена на самостоятелен ред. Имах предвид и дълбоко подкрепям въпроса за преструктурирането на селскостопанската наука. Аз я познавам. Но след едно съкращение с 50 на сто сега се съкращават 50 или 35-45 на сто.
Затова Ви задавам един такъв въпрос. Министерският съвет направи регламентиране на съкращението във въгледобива, в химията и в други области. Направете това и тук. Защото при съкращението, което се прави в момента с 40 на сто, когато дойдем до положение какво да правим, може би няма да направим това, което Вие предлагате, за едно преструктуриране на науката. Няма да имаме какво да преструктурираме.
Сериозно съм обезпокоен и от едно обстоятелство, че с тези пари не можем да поддържаме науката, а това означава, че не можем да разрешим в бъдеще земеделието. Ще ликвидираме, господин министър-председател, генофонда. Аз ще Ви кажа само един пример, за да разберете моята тревога.
Академик Вавилов, бащата на новата генетика, заради което е изпратен в сталинските лагери, съхранява два тона пшеница генетичен фонд за новите форми. По време на блокадата на Ленинград той се съхранява от две жени. Едната умира от глад, но не си разрешава шепа пшеница от този генофонд, а на другата умира щерката, без да вземе шепа пшеница.
Аз Ви приканваме да не даваме сега тази категоричност и да преосмислим. Нещата в науката са много сериозни. При положение, че 27 на сто от брутния вътрешен продукт се пада на земеделието, земеделието не е локомотивът, но е фундаментът да излезем. Ликвидираме ли Академията, ликвидираме ли селскостопанската наука, няма да излезем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Величкова, уважаеми господин Стоянов! Аз разбирам Вашата тревога и я споделям напълно. Това, което Вие казахте, наистина са много силни думи. Има неща, върху които не трябва да се посяга, дори когато се умира от глад. Така е и с част, обаче с част от предметната дейност на тези институти в Селскостопанската академия. Това го приемам и съм съгласен с казаното.
От друга страна, обаче, аз мисля, че Вие ще се съгласите, че не може без сериозна промяна, не може без реформа. Иначе, ако няма реформа в Селскостопанската академия, ако не намерим тези механизми, ще се стигне до изтляване на науката. Ето защо е добре да има позитивно отношение, да се казва какво не бива да се прави, но десет пъти по-силно да се казва какво трябва да се прави и да се дават идеи.
Ние сме наистина в трудна ситуация, аз признавам това, и търсим тези решения. Струва ми се, че можем да се обединим около някои принципи, обаче, на реформата:
Първо, че науката ни трябва да стане на такъв принцип на организация, каквато има в развитите европейски страни. Ако започнем да убеждавамe себе си и науката си, че тя може да е нещо изключително, нещо по-специално, защото е Българска селскостопанска академия, ще сбъркаме. Единият от принципите е да приемем тези европейски принципи на структуриране и организация и да ги вкараме в обръщение Аз си мисля, че едва ли може да се откаже този принцип.
След това, може ли да се възрази, че трябва да има пряка и здрава връзка с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа? Ами нали то има същия интерес, примерно, по отношение на генофонда? Нали то има същия интерес по отношение на развитието на един или друг отрасъл, по отношение на постиганите резултати? Има ги и те съвпадат.
От друга страна, организацията на европейската наука означава интеграция в европейски научни звена. Значи трети принцип на реформата трябва да бъде да отворим нашата наука да се интегрира максимално. Отделно всеки учен трябва да може да пътува, да събира опит и да работи в чуждо изследователско звено и наши изследователски звена по линията на тази пета колона ли е, каква е - не ги знам вече техните специални пети рамкови програми, техните наименования - по тази линия да се включват, да финансират свои програми, да защитават бюджети и така нататък. Без това не може.
След това, имаме ли противоречие по това да се даде юридическа самостоятелност на научните институти, да не са всичките в един кюп и да не е ясно кой за какво отговаря, кой какво прави точно и учените да са безгрижни по отношение на тази страна на своята дейност - финансовата, счетоводната, разходната, резултатите срещу техните направени разходи? Ние това правим навсякъде и аз тук не приемам, че ние правим, примерно, счетоводно обособяване само в Националната електрическа компания. Правим го навсякъде. Ние въвеждаме навсякъде режима, където има обособена дейност, да има и обособено финансово-счетоводно третиране на тази дейност. Защото в противен случай много харчат - никой не е стопанин.
Освен това, да организираме научните учреждения на регионален, проблемен и отраслов принцип. Естествено е, не може да се коментира.
Намаляване броя на научните звена и увеличаване интензивността на научния труд. Да се постави на преден план въпросът за резултата.
След това, приватизиране на научни звена и части от тях. Ето го другият принцип на реформата, на политиката. Този принцип беше успешно приложен в така наречените високи технологии. Има примери за институти, които приватизираха дейността си в секторите и самите учени направиха свои фирми. Работят в една сграда под шапката на една административна група, която ръководи и поема тези грижи, които не са им присъщи, но едновременно с това изпълняват собствени програми и имат самоиздръжка. Това също е път и за земеделието. И може би дори в много по-голяма степен е път и за земеделието, отколкото, да речем, за тези, които се занимават примерно с високата технология, защото тук има хора, които са готови да платят за продукта.
След това, да организираме научните изследвания на програмен и договорен принцип. Да, но да не е изкористена тази форма на организация, да няма пролуки, да няма и друго, а да бъде само на този принцип, да бъде строго на този принцип, да е ясно, че ако работиш по програма и постигаш резултати, получаваш пари, ако не работиш по никаква програма и стоиш отстрани и нямаш функция... Защото и това го има. И не само за отделни представители на науката, има го даже за цели звена, да не казвам за отделни поделения на Академията.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Защото има риск.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Има риск. Рискът може да бъде разделен, да бъде поделен - Вие го знаете най-добре това. Това във всяка научноизследователска работа го има. Точно това е най-тънкото в научното изследване - че трябва да убедиш финансиращата те структура или спонсор, или държава, или когото и да било, че ти поемаш една инициатива, която носи риск и този риск трябва да бъде поделен с теб. Но това е твоя задача. Просто няма някой готов в държавата, уверявам Ви, дори всичките ние, които желаем успеха на българското земеделие, който въобще да е по принцип съгласен да сподели всеки възможен риск, който възниква в научноизследователската работа в земеделието. Не защото не бихме желали, а просто защото нямаме финансовата възможност. Много е ясно това.
И увеличаване на относителния и абсолютния дял на собствените приходи извън бюджетната субсидия. Това е основен принцип за земеделието. Хората трябва да преориентират изследванията си към практиката. Може да е нещо дребно, но да носи голям икономически ефект. Може на учения да не му се вижда голяма, фундаментална, сериозна задача, която предизвиква всичките му усилия, но той трябва да може да работи и такива неща, от които се изкарват пари.
На Запад никой не се срамува от това да работи и работа, която носи пари и която може да донесе пари на института. Никой не гледа във висотата на науката и да казва: ето, аз там непременно това трябва да работя.
Значи иска и известна промяна на манталитета. Хората трябва да се настроят да поемат това нещо, колкото и да изглежда наистина може би непривлекателна или нетворческа и прочие тази работа. Но те трябва да си изкарват приходите. Те трябва да имат договорите, трябва да имат това финансиране, защото те реално произвеждат продукт.
Разбира се, трябва организацията на научните изследвания да бъде на базата на уникалните природни условия, на досегашните постижения и тенденции в развитието на науката. Трябва да се запазят всичките тези ниши, които са развити, и нещо повече - да бъдат разширени. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Имате думата за становище по отговора в рамките на две минути.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин министър-председател. От един кратък въпрос станаха наистина сериозни разговори и аз благодаря за разговора, който се проведе.
Навярно това, че питаме, Ви е създало впечатление, че не признаваме необходимостта от реформа. Не, категорично! Без реформа, без преструктуриране селскостопанската наука няма да съществува, защото тя е направена, структурирана да обслужва една система, която я няма. Ние трябва така да я преструктурираме, че да обслужва една пазарна система в българското земеделие. По това не се различаваме. Различаваме се по едно. Аз Ви казвам с моя житейски опит в тази област: чиновникът ражда чиновничество и бюрокрация. Това го запомнете, по-млад сте от мен. Оставете академичната мисъл, оставете я тя да има своята свобода. Но - приемам тази постановка, тази автономност - срещу резултат и още повече - срещу още по-хубав резултат. Никаква разлика. Но аз Ви казвам и повтарям, че точно в този момент се съкращава и утре, когато ще преструктурираме, няма да имаме какво да преструктурираме, защото има функционални звена, които, като ги съкратиш сега, те са нефункционални след това. А че я има българската селскостопанска наука, е факт.
Пшеницата, слънчогледът и царевицата заемат, господин министър-председател, 65 на сто от земята ни и тези три култури ние сеем с български сортове, с български технологии, с решение за всички останали неща, свързани с отглеждането, от българските учени. Така че има за какво да им благодарим.
Но че имаме задължението какво да направим, че тя да бъде по-ефективна... Но пътят не е с агенция. И аз Ви моля, помислете, не е този път. Нека да помислим по-трезво. Неслучайно аз в законопроекта съм дал в един от членовете, че 25 на сто са право на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа с договори. Да говорим за 50, да говорим за повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Стоянов, уважаема госпожо Величкова! Слушайки последните ви реплики, се убеждавам и разбирам каква е тревогата ви по отношение решението на въпроса за така нареченото управление на науката. Аз напълно споделям, че науката не може да бъде управлявана до нивото на самите научни изследвания и научни програми от административни служители. Това го заявявам и се надявам, че то ще бъде записано в протокола и ще послужи и на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да изготви самата структура на промяната. Но смятам, че като агенция - като възложителна, като контролираща, доколкото това не е свързано и не произтича непосредствено от функциите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, на това най-високо ниво един състав от администратори и учени трябва да може да управлява тази агенция.
Що се отнася до ниското ниво, тук всички ние можем да констатираме, че в България може да има чиновници - добри или лоши. В България има чиновници. Има служители. Има и учени - по-добри или по-слаби. В България няма едно типично съсловие, което е характерно за пазарната икономика, няма продуценти, няма мениджъри, няма хора, които да се хванат с един проект, да подгонят един договор, да менажират този договор, да го изведат като продукт в края и да продадат този продукт. В България от тази порода хора има твърде малко. Ясно е, че ние трябва да наблегнем много върху това. Най-добре е част от учените да станат такива продуценти. Добре е и част от администрацията да стане. И затова системата на организация, включваща счетоводното и юридическо обособяване на звената, трябва да доведе дотам начело на проектите да застанат хора, които да правят бизнес от науката. Това е според мен решението. Да правят бизнес. Да не правят науката като административно задължение, а да го правят като реализация на програма, върху която той е работил, поел е нейните рискове, намерил е финансирането и накрая я реализира като готов продукт. Ето от това има нужда в момента не само селскостопанската наука, а много научни звена в България. И не само научни, много културни звена имат нужда от точно такъв вид хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Конструктивният и безспорно полезен диалог по този важен въпрос ми дава основание да поставя процедурния въпрос относно воденето на заседанията на Народното събрание в рубриката "Парламентарен контрол". Има ли все пак въпроси, които поради своето естество и интереси, които засягат, да не могат да бъдат дискутирани от трибуната на Народното събрание?
На 17 март в час, посочен на самия документ, съм задал актуален въпрос към министър-председателя. Въпросът ми беше отклонен по съвършено формални причини и с това занимавах Народното събрание миналия път. Обърнах се лично към министър-председателя, изпратих му цялата документация и му предадох въпроса. Има ли друг начин, по който въпросът да стигне до него и да получа отговор?
Не искам да отнемам повече времето на Народното събрание. Понеже Вие се ангажирахте, уважаеми господин председател, да дадете съвети по тази тема, аз предлагам наистина да се обсъди и да бъде избегната процедурата, по която служители от Народното събрание самоволно или по внушение на ръководството на Народното събрание могат да отклоняват питанията на народните представители съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България. Аз съм сигурен, че ние с господин Костов ще проведем този диалог и този въпрос ще получи отговор. Той не е чак толкова голям. Но принципният процедурен въпрос вече става важен и аз предлагам тази практика да бъде отстранена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не разбрах какъв е процедурният въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това е въпросът, по който ние с Вас се стреляме по вестниците и радиото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние можем да се стреляме, но това не може да става в рамките на парламентарния контрол.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото сте задали веднъж такъв въпрос, отговорено Ви е... Не се качвайте отново на трибуната, свършихте вече Вашето изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моят въпрос за разлика от този, който Вие четохте, е много ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Божинов, няма да влизам в диалог с Вас. Вашият въпрос е решен с правилника.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие вече започвате да ми давате основание да мисля, че имате причини да се притеснявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никак не се притеснявам, защото не аз съм Ви върнал въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Питам министър-председателя на републиката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете да питате министър-председателя. Има си начин да го питате.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Как?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има как да го питате. (Председателят изключва микрофона на Георги Божинов, който продължава да говори.) Като зададете въпроса по начина, по който правилникът сочи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... и при това, че организирахте огромен ресурс от тази сделка... (Председателят отново изключва микрофона.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, слезте от трибуната! Слезте от трибуната! (Георги Божинов продължава да говори.) Много се страхувам от Вас, просто съм се разтреперил. Моля Ви, седнете си спокойно. Научете правилника и прочетете там, където е казано, че не се отговаря на въпрос, който вече е задаван и на който е отговорено. Вие можете един въпрос да си го задавате 100 пъти, няма да Ви се отговори, защото просто правилникът не разрешава.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вярно ли е, господин министър-председател, че няма да ми се отговори на въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да Ви се отговори в рамките на парламентарния контрол. Това трябва да го разберете веднъж завинаги.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Къде, в съдебната зала ли ще ми отговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Където искате, само не тук, защото не можем ние да нарушаваме правилника, защото Георги Божинов е решил така да бъде.
Преминаваме към отговори от заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
Има думата народният представител Пламен Славов да зададе своя актуален въпрос относно състоянието и бъдещето на "Карловска коприна" АД. Заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник министър-председател и министър на промишлеността, господин министър! Господин Божков, в отговор на моя актуален въпрос в началото на февруари Вие заявихте, че ще търсите варианти, за да намерят активите на акционерно дружество "Карловска коприна" нови собственици, които веднага ще създадат работни места. На 19 март 1999 г. администрацията на "Карловска коприна" АД, обявено от окръжния съд в Пловдив в ликвидация на 15 януари 1999 г., започна връчването на заповеди за уволнението на 500 души от персонала, подписани от синдика Йордан Кондов. На същия ден с нова сила продължиха протестните действия на работниците и служителите от "Карловска коприна", организирани от синдикатите в предприятието.
"Искаме хляб и работа!" беше лозунгът, който те издигнаха. Оставащите без работа бяха довели и децата си, които също носеха плакати с надпис "Искаме майка и татко да работят!" .
Господин Божков, госпожи и господа народни представители! "Карловска коприна" беше второто по големина предприятие за копринен текстил в страната след "Дунавска коприна" - Русе. Тук се намира най-големият цех за апретура на копринени тъкани на Балканите. Предприятието има повече от 100-годишна история и в най-добрите си времена е давало хляб на повече от 2 хил. работници. През 1997 г. то бе приватизирано от фондовете "Булхолдинг" и "Доверие". Държавата остана със собственост от 33 на сто. Най-големите задължения на дружеството са към "Булгарлизинг".
Работещите в "Карловска коприна" дълго време търпеливо очакваха да се реши съдбата им след обявяването на дружеството в несъстоятелност през юли миналата година и след решението на Пловдивския окръжен съд за спирането на производството от 15 януари тази година.
Във връзка с това задавам следния актуален въпрос към Вас, господин Божков: какви са намеренията на Министерството на промишлеността за бъдещето на предприятието и развитието на отрасъла, традиционен за Карловската община?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на промишлеността господин Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Преди да започна отговора по същество искам да Ви обърна внимание, че във въпроса, който задавате има една фактологическа неточност. Вие казвате, че в отговор съм казал, че ще търсим варианти, за да намерят активите на "Карловска коприна" нови собственици, които веднага ще дадат и нови места, и т.н. Аз искам да Ви кажа, че пред мен е стенограмата. Малко по-различни неща съм казал. Казал съм, разбира се, че съвместно с общинското ръководство ще видим как и колко бързо ще протече процесът и ще търсим варианти. Същевременно съм казал: "Надявам се, че с промените в Закона за съдебната система с новата система на синдиците наистина няма да се бави дълго работата на синдика и наистина активите ще намерят нови собственици, които веднага ще създадат работни места. Нали това е целта на съдебната реформа, която всички ние заедно правим, да решаваме точно тези въпроси."
Започвам с този малко страничен въпрос, защото въпросът, който ми задавате, е свързан с едно предприятие, което е, първо, с миноритарно държавно участие, второ, е в несъстоятелност и има синдик и очевидно е, че такова едно предприятие трудно може да бъде контролирано като конкретна дейност на предприятието и като бъдеще на самото предприятие от Министерството на промишлеността.
Обаче тук наистина си заслужава да говорим малко повече за предприятията от този подотрасъл, специално предприятията, които се занимават с производството на копринени изделия, тъй като тук нещата са доста особени и специфични. Нека да не забравяме, че по данни от 1993 г. в това предприятие са работили около 800 души, предимно жени. Предприятието е произвеждало копринени тъкани от 100% естествена коприна, както и синтетична и изкуствена коприна и смесена. Огромната апретура е била проектирана за обработка на суровите платове на още шест предприятия - "Атлаз" - Враца, "Финтекс" - Казанлък, "Хатекс" - Харманли, "Свобода" - Левски, "Коприна" - Свиленград, "Свила" - Хасково. Липсата на необходимите договори за пълно натоварване на капацитетите на предприятията намалява чувствително производствените им програми, а с това и количеството платове за обработка, поради което през 1998 г. апретурата на "Карловска коприна" е работила със 17% от капацитета си. Тоест проблемът тук не е в "Карловска коприна", а в това, че другите предприятия не подават на "Карловска коприна" работа.
Същевременно намалява и работата в останалите цехове на дружеството. Поради липса на греш от 1994 г. "Карловска коприна" преустановява производството на платове от естествена коприна и изделия от тях. През 1994 г.! Поради намаленото търсене постепенно намалява и производството на тъкани и изделия от 100% химични коприни. Това недвусмислено се отразява върху финансово-икономическото състояние на предприятието, което не успява да посрещне и натрупаните задължения, които в момента възлизат общо на 4 млрд. 273 млн. 836 124 лв., от които ЗУНК за 3 млн. германски марки, на "Булгарлизинг" 1 млн. германски марки и на други дребни кредитори около 300 хил. германски марки.
През 1996 г. постъпва искова молба от небезизвестния господин Тадаръков - мениджър на "Булгарлизинг", като с решение на Пловдивския окръжен съд "Карловска коприна" е обявена на 1 юли 1998 г. в несъстоятелност, а от 15 януари 1998 г. - в пълна несъстоятелност по чл. 630, съответно ал. 1 и впоследствие ал. 2 от Търговския закон. Последната, изискваща преустановяване на дейността му. Тоест съдът е постановил преустановяване на дейността на предприятието. А Вие ме питате какви са плановете на министерството за това предприятие. Точно поради това аз не бих могъл да поема ангажименти в началото на февруари 1999 г. или пък още повече през март за разпределение на активите на това предприятие.
В резултат на това решение на Пловдивския окръжен съд още от м. юни 1998 г. за синдик на дружеството е назначен господин Йордан Кондов, който на 19 март 1999 г. съгласно изискванията на закона освобождава 500 човека от предприятието, подтикнат и от очакваната за 1998 г. загуба в размер на около 700 млн. лв. В момента в дружеството работят само 20 - 30 човека от счетоводството, личен състав и охраната за извършване на дейности, свързани с изпращане на освободените работници на трудовата борса и осребряването на акциите на предприятието.
Това е картината към момента. Да видим защо се е стигнало до тази картина. И мисля, че това е един лош пример, но добър за целите на разяснението и за дебата който евентуално ни очаква в петък за състоянието на реформата.
"Карловска коприна" е раздържавена при първата вълна на масовата приватизация, като акционери в дружеството са обединената компания "Доверие" с 32,32%, "Булхолдинг" - АД с 25%, държавно участие 32,99% и индивидуални участници 9,36%. Тук отново се набива участието на "Булгарлизинг". Господин Тадаръков е председател на Съвета на директорите на "Булхолдинг" АД, в който основен акционер е "Булгарлизинг". Нарочно подчертавам това, тъй като вместо мерки за оздравяване на дружеството като акционер, господин Тадаръков избира пътя за продажбата му като кредитор, с която цел го обявява в несъстоятелност. И си позволявам да подчертая, че ако някой може да активизира дейността на предприятието, това е бил единствено само "Булгарлизинг". Досегашният опит и тук се връщам към онзи списък предприятия, за които говорих в началото, които до момента са подавали работа на "Карловска коприна", обаче опитът показва, че всички предприятия, в които има пръст "Булгарлизинг" са на ръба или вече са в самата пропаст. Примери за това са: "Българска коприна" АД - София, "Дунавска коприна" АД - Русе, "Милена" - Благоевград, "Финтекс" - Габрово, "Боряна'48" - Тополовград, и пр. Виждате какво доста близко съвпадение има. И това са все текстилни предприятия, с провалянето на които като че ли се цели тотално разсипването на тази промишленост. Тук имаме един план, провеждан дълго време от конкретни хора, използвали конюнктурата, използвали законодателната база, използвали управлението в периода 1993 -1997 г., за да разсипят тотално копринената промишленост в България. Съвсем ясно е, че цифрите, данните, които ви давам, имената и на хората, и на фирмите, и на предприятията, са съвсем ясни.
Това, разбира се, никак не топли хората от Карлово, това е за консумация в залата на парламента, но за работниците от "Карловска коприна", които са изхвърлени на улицата, това не е никаква утеха. Те могат да търсят вина у господин Тадаръков, в управлението на Беров, на Виденов и така нататък, но това не им връща работата.
Какво можем да направим? Работи се, разбира се, по възстановяване дейността на "Карловска коприна". Това, което може да се направи:
Първо, подготовка от длъжниците и одобряване от кредиторите на оздравителна програма, за изпълнението на която веднага да бъде възстановен на работа персоналът на предприятието.
Второ, продажба на предприятието с цел възстановяване на дейността му от новите собственици. В момента има заявки за откупуване на обособени част от дружеството, но целта, която се преследва, е да се осъществи продажба на предприятието като цяло.
Освен това, в програмата си за развитие на бубарството и копринарството в България, заложена в инвестиционната програма на правителството до 2001 г., се предвиждат мерки за бързо възстановяване на производството на пашкули, а оттам и на греш, копринени платове и изделия от естествена коприна.
Финансирането на програмата ще бъде осигурено чрез международната фондация "Дата контрол холдинг", която след подписване на договор до края на март 1999 г., ще предостави безвъзмездно за целта 35 млн. щатски долара.
Предвижда се в близките две-три години възстановяване на дейността по производството на греш и естествена коприна както за "Карловска коприна" - гр. Карлово, така и за цялата копринено-текстилна промишленост в страната, част от която захранва апретурната програма и на "Карловска коприна" АД - Карлово.
Това е тъжната история на "Карловска коприна". Аз като министър мога да кажа, че опитите, които сме направили, бяха блокирани от обявяването на предприятието в несъстоятелност, въвеждането на синдик и окончателното обявяване в несъстоятелност в началото на тази година. Практически ние като държава, като министерство не можем да направим нищо при такова решение на съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
За реплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Госпожи и господа народни представители, господин Божков, аз зададох въпроса към Вас като министър на промишлеността, защото близо 33 на сто от акциите на предприятието са собственост на държавата и тя не може да бъде безразлична към това какво ще бъде неговото бъдеще, каква ще бъде неговата съдба. Освен това в стенограмата, която и Вие цитирахте, която е пред мен, цитирате пасаж, който се отнася към "Карловска коприна" и заедно с общия текст въобще за работата на синдиците, неслучайно Вие говорите за синдик. Аз разбирам, че става дума именно за синдика на "Карловска коприна".
Вие пропуснахте да дадете още информация, която също би представлявала интерес за народните представители, а именно, че работата на синдика Йордан Кондов е окачествена като нарушаваща закона във връзка с продажбите на три важни обекта от дружеството от работниците и служителите на "Карловска коприна".
Направена е подписка, в която се настоява за неговата смяна. В нея се настоява и за вписване на работниците в списъка на кредиторите на дружеството заради неиздължени суми от 1997 г. , отговорност за което носи и изпълнителният директор на "Карловска коприна" госпожа Багряна Христова, която е представител на държавата, или Вие ще кажете, че тук също нямате отношение и също нямате отговорности, които трябва да поемете и да споделите?
Истина е, че според работещите в "Карловска коприна", предприятието може да оцелее, защото и в момента складът е пълен с продукция, има и поръчки. Показателно е, че през юни 1998 г. предприятието е направило 1 млрд. лв. оборот и това е месецът, преди да се вземе решението от Пловдивския окръжен съд.
Завършвам с това, че собствениците на "Карловска коприна" нямат интерес да разпродават фабриката на парче и ще предприемат оздравителни мерки за съхраняване на предприятието, работата на хората и развитието на отрасъла, традиционен за Карловска община от десетилетия. И че държавата и Министерството на промишлеността трябва да положат максимални усилия да не се разпродава тази фабрика на парче, да не се разпродават обособени части, а производството да бъде съхранено, за да бъде съхранен поминикът на тези 500 души и на семействата, които са свързани с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Славов, съжалявам, че трябва да кажа това, което ще кажа в момента, но Вие сте депутат от Тридесет и осмото Народно събрание на демократична България, а не депутат от някое народно събрание от времето на Тодор Живков. Така че би трябвало да знаете отлично, след като сте участвали в изграждането на новата правова държава на България, в момента Вие би трябвало да знаете отлично каква е разликата между съд и администрация, между синдик и директор, между решение на съда и окончателно решение на съда, между несъстоятелност и окончателна несъстоятелност и да не поднасяте от трибуната на парламента подобни твърдения, които освен популистична и някаква демагогска цел, друга не могат да преследват.
Какво може да направи Министерството на промишлеността, когато Пловдивският окръжен съд двукратно обявява предприятието в несъстоятелност, включително и най-накрая, в началото на тази година - на 15 януари, в пълна несъстоятелност по чл. 630, съответно ал. 1, и впоследствие ал. 2 на Търговския закон, последната изискваща преустановяване на дейността на предприятието. Министерството на промишлеността може би трябва да наруши закона, да отиде там, да превземе предприятието, да седне да го управлява и да го оправи? Може ли през 1999 г. в българското Народно събрание Вие да искате от мен да кажа, че съдът не си гледа работата, каквото и да е решил, мен не ме интересува, аз съм министър, да отида и да започна да управлявам предприятието и да наложа някакви мерки за възстановяване на производството? Нека да има някаква логика и смисъл във въпросите, които задавате, за да може да получите и логични отговори. Какво да Ви кажа, че ще отидем сега, ще налеем пари от бюджета, ще му дадем някакви помощи, ще платим на хората заплати?! Ако трябва да отговарям на същия популизъм, по начина, по който Вие си задавате въпросите, аз би трябвало да кажа така: ето, ние сега ще се съберем тук с Муравей Радев, ще намерим отнякъде пари, ще дадем на хората пари и ще започнем отново производството. И да ги излъжем, че такова нещо може да стане. Не може да стане! За голямо съжаление, не може да стане. Съдът е постановил и той е постановил на базата на това, че предприятието е източено, разграбено, не само то, а цяла поредица предприятия от текстила, от производството на копринени изделия, горе-долу от едни и същи лица в цялата държава, които отлично се разбират с вашата част в парламентарната зала. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Има думата отново народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос относно доклад на Министерството на промишлеността за преструктурирането на Вазовските машиностроителни заводи - АД, Сопот.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, най-напред изразявам своето учудване, че оставате безучастен към обвинения, които се отправят по подобен начин от един член на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои обвинения?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: На второ място, господин Божков, ако Вие бяхте собственик, лично Вие на близо 33 на сто от акциите на едно предприятие, едва ли щяхте да бъдете безразличен към съдбата му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Славов, не се връщайте на това. Наистина...
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Вие, като представител на държавата, би трябвало да защитавате интересите на държавата, защото те са свързани с предприятието - да продължи да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Славов, развивайте си другия актуален въпрос!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Не го коригирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го коригирам, за да научи Търговския закон, когато едно предприятие е обявено в несъстоятелност, когато има синдик, какво следва от закона. И наистина, да не губим тук времето на Народното събрание с подобни въпроси, освен ако не сте знаели тази част.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз Ви призовавам, както сте взискателен към народните представители, да бъдете взискателен по същия начин и към министрите, защото ние сме народни представители. Тук се отправят обвинения и към нас, и към Парламентарната група, която представляваме. А господин Божков е чувствителен, когато се отправят критики към правителството. Става дума за едни и същи неща и Вие трябва да спазвате принципите, ако искате да бъдете обективен председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спазвам принципите.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин Божков, в началото на месец февруари т. г. на моя актуален въпрос Вие отговорихте - цитирам дословно, че "Проектът за преструктуриране на Вазовските машиностроителни заводи предвижда численият състав на дружеството да се намали с близо 2000 души. От тях около 1000 души ще запазят работните си места в обособените звена, които ще излязат от състава на дружеството. За останалите 1000 души програмата предвижда различни мерки за осигуряване на алтернативна заетост." Край на цитата.
Длъжен съм да отбележа, че в края на месец януари т.г. на среща между заместник-министъра на промишлеността Едит Гетова, съветът на директорите на акционерно дружество ВМЗ - Сопот, и синдикатите в предприятието е постигната договореност да бъде изготвен доклад за преструктурирането на ВМЗ и неговото по-нататъшно развитие. Месец и половина след уточнения срок, докладът все още не е представен и работниците, служителите, синдикатите в предприятието, а също и гражданите на община Карлово не разполагат с информация, която засяга съдбата на хиляди семейства.
В тази връзка задавам следния актуален въпрос към Вас: готов ли е докладът на Министерството на промишлеността за преструктурирането и бъдещото развитие на ВМЗ - АД, Сопот и какви са основните принципи, залегнали в него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата министър Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! В едно от първите Ви питания аз изразих моята благодарност към Вас за загрижеността и интереса към едно от водещите дружества на отбранителната промишленост и индустрията на Република България. Поредния Ваш въпрос аз намирам за повторение на вече разисквани проблеми, за което, ако ми позволите, ще припомня тяхната хронология.
С входящ № 854 от юли 1998 г. Вие се интересувате от намеренията на правителството и Министерството на промишлеността за преструктуриране и раздържавяване на ВМЗ АД - Сопот.
На 22 юли 1998 г. заедно с друг Ваш колега от Парламентарната група на Демократичната левица господин Любомир Божков с входящи номера 854-06-37 и 854-06-340 се интересувате от решенията на правителството за раздържавяване на държавните дружества от отбранителната промишленост - устен въпрос към премиера Иван Костов; решенията на Министерството на промишлеността за приватизацията на предприятията от Военнопромишления комплекс.
С нов въпрос под № 954-06-32 от 20 януари 1999 г. проявявате интерес към доклада от проверката на работата на управителните органи на ВМЗ - Сопот. Ако направите справка с подготвените и изложени отговори, ще констатирате без съмнение, че за дружеството в подотрасъла като цяло и конкретно за ВМЗ АД - Сопот, като предприятие с най-сложна организационно-производствена структура са засегнати задоволително различни аспекти на преструктурирането и приватизацията на дружеството. Казано с по-прости думи, неколкократно съм Ви обяснявал какво ще правим с ВМЗ - Сопот. В този смисъл намирам, че воденият между нас диалог може да не отнема ценното време на народните представители, а намерението да се информирате би могло да се осъществи и с контакти с експертите от министерството и най-вече при лични посещения в предприятието, което е във Вашия избирателен район.
Разбира се, това не значи, че омаловажавам въпроса Ви и актуалните въпроси на структурната реформа в отбранителната промишленост, но мисля, че така по-конструктивно ще намерите и повече информация, и ще спомогнете при решаването й.
Както е известно, в духа на социалното партньорство в дружеството на браншово и национално равнище бяха проведени редица срещи. На 29 януари 1999 г. в София ръководствата на КНСБ, КТ "Подкрепа", Министерството на промишлеността, ВМЗ и синдикатите в предприятието проведоха консултации и обсъдиха мерки, в това число и за ускоряване на преструктурирането. Страните не са се договаряли за подготовка на някакъв доклад, а за предприемане на конкретни действия.
Министерството на промишлеността и ВМЗ изпълняват своята част от поетите ангажименти, като през изтеклия период първо бяха прехвърлени акциите на "Металхим" холдинг, които бяха 53 на сто, с което ВМЗ е вече сто на сто държавно дружество, което предполага активиране и улесняване на откритата процедура на приватизация както на Агенцията за приватизация, така и за приватизацията на обособени части.
Второ, започна продажбата на обособени предприятия по списъка, утвърден от Министерския съвет, съгласно решението му за преструктуриране, приватизация и държавно участие в отбранителната промишленост от 3 март 1998 г., както и по неколкократно проведените срещи в предприятието с мое участие в Гоце Делчев, където обсъждахме цялото преструктуриране и приватизация на отбранителната промишленост и вече е извършена първата сделка най-после. И аз съм доволен, че потръгнаха нещата и е приватизиран Автомобилният завод в гр. Пловдив. С част от получените приходи по съгласуван график с Главно управление на данъчната администрация и Териториалното управление на данъчна администрация - Пловдив, към Министерството на финансите се покриват задълженията към бюджета за непреоценени от минали години краткотрайни материални активи, поради липса на печалба.
На социалните партньори на всички равнища бе предоставена подробна информация за финансовото и икономическото състояние и за перспективите на фирмата. Към тях на срещата на 29 януари бе отправена покана да предоставят своите оценки и становища.
Ръководството на дружеството и представителите на Министерството на промишлеността и отбраната продължават работата по развитието на продуктовата структура при изпълнението на иновационната програма. Тяхната оценка показва, че Вазовските машиностроителни заводи в Сопот са в състояние да изпълнят текущите си задължения към системата за национална сигурност, да участват в програмата за модернизация на Българската армия без да губят позициите си на международния оръжеен пазар, като възстановяват производството на съвременни граждански изделия.
Ние продължаваме почти ежедневно да се срещаме с представители на синдикатите и на работещите, и на всички структури, свързани с отбранителната промишленост, тъй като много активно работим по преструктурирането и по запазването на производството на тези предприятия. Съжалявам много, че не мога да Ви отговоря директно кога ще бъде този доклад, защото такъв доклад мисля, че изобщо не е необходимо да се пише и никой не е имал ангажимент да пише. Ние просто сме изпълнявали мерките, които сме съгласували на тази среща през януари с всички участващи, включително и със синдикатите, и работещите в предприятието, и мисля, че ги изпълняваме точно в график. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
За реплика думата има господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател!
Госпожи и господа народни представители, господин Божков! Задавам тези въпроси към Вас, защото може би трябваше да видите лицата на хората, които бяха гледали и слушали отговора в предишния парламентарен контрол в началото на м. февруари, когато Вие изнесохте информация, която не отговаряше на действителността и на истината. Хората задаваха въпроса: кой в края на краищата е подготвил тази информация за Вас, като министър на промишлеността, и Ви е поставил в неудобно и деликатно положение. Там са изнесени неща, които Вие може още веднъж да видите в стенограмата, които не отговарят на истината. Или специалистите в Министерството на промишлеността, които са готвили Вашия отговор, са Ви подвели, или Вие просто сте съгласен по такъв начин да поставяте нещата. Затова и аз Ви питам, защото дори и да няма доклад, за хората, които работят във ВМЗ, и за синдикатите е важно в тази сложна ситуация, в която се намира предприятието, те да имат достатъчна и пълна информация за вашите намерения като Министерство на промишлеността, а вече след станалите промени, и на държавата като едноличен собственик на Вазовските машиностроителни заводи.
В тази информация, която Вие тогава поднесохте на народните представители, също казахте една неистина - за среща, която е била направена по инициатива на Министерството на промишлеността с кмета на община Карлово, на която се обсъдиха възможности за бързо разработване на общински и инфраструктурни проекти, свързани с алтернативната трудова заетост.
Ето затова смятам, че ние като народни представители, заедно с колегите от Пловдивски избирателен район, трябва да направим всичко възможно, за да можем не само в рамките на пленарна зала, но и на срещи с Вас и други Ваши колеги от кабинета, които стават много трудно или не успяват да се проведат, да съгласуваме тези усилия, които са необходими, да се полагат и от правителството, и от общините, и от народните представители, както и от синдикатите, за да могат да бъдат решавани и финансовите, и икономическите, и социалните проблеми на големи предприятия, каквото е ВМЗ, и на големи общини в България, каквато е Карловската община.
Така че аз се надявам, че оттук нататък контакти, за които сме се договаряли с Вас, и уговорки за срещи, които са правени, ще се осъществяват, за да могат те да бъдат далеч по-ефективни, отколкото публичните въпроси и отговори, които ние с Вас си задаваме тук, в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своето питане относно състоянието и перспективите на развитието на "Компласт" ЕАД, Берковица.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Обръщам се с "уважаеми" към Вас и ще разберете защо. Господин заместник министър-председател, господин министър, колеги! Аз ще се възползвам от правото си на лично обяснение по повод отговора на министър-председателя на моя актуален въпрос и лъжите, които произнесе, знаейки, че по процедура аз не мога да говоря след това.
Ще искам и ще настоявам от Вас, господин председател, затова се обръщам с "уважаеми" към Вас сега и в следващия въпрос Вие да се отнасяте коректно като председател на Народното събрание към народните представители, а не да изпадате в позицията на адвокат на СДС и да намалявате моето уважение към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, разбира се.
РУСИ СТАТКОВ: Именно затова призовавам, че сме в парламентарен контрол и господин председателят на Народното събрание трябва да изисква от министрите да отговарят, а не, когато не им харесва, да изместват въпроса и да задават въпроси, на които знаят, че по процедура не можем да отговорим.
Започвам своето питане към господин Божков с именно това уточнение, за да не се защитава освен със себе си, с други хора допълнително. Господин Божков, нали ще се защитавате сам? (Смях от блока на СДС.)
Питането, което съм отправил към господин Божков, е свързано с едно от най-големите предприятия в моя регион, в град Берковица. Направил съм го, господин Божков, неслучайно и Вие знаете много добре това. Когато преди две години Ви питах защо сменявате стопански ръководители, Вие от тази трибуна се биехте в гърдите и казвахте: "Аз нося отговорност". Сега се обръщам за трети път към Вас да ви питам за тази отговорност. Защо, господин Божков, това предприятие "Компласт" ЕАД до промяната, която Вие сте извършили през 1997 г. е на печалба? Аз ще отворя скоби обаче и ще кажа, че има подробности във връзка със заемите, за да не ги смесвате тези неща. Защо след като сменявате ръководителя, оттам-нататък то вече тръгва на загуба? И не само тръгва на загуба, а за една година, господин Божков, сигурно са Ви го написали, са освободени 150 човека. Сто и петдесет човека за един такъв град като Берковица са нещо много. Освен това, очевидно са загубени пазари. Процедурата на приватизация, в която се намира в момента предприятието, е поставена под съмнение. Тези неща аз ще ги подкрепя с факти.
Разговарях с господин Манолов, който в момента е изпълнителен директор. Опитах се в един честен разговор като народен представител от региона да видя проблемите на предприятието. Потърсих допълнително и други разговори. В какво обаче се убедих? Убедих се, че именно тази политическа смяна, защото господин Манолов е бил лидер на СДС, когато са го назначили, за да му намерите работа, а той беше директор на друго предприятие - съвсем различно по дейност, е една от причините за влошаване положението на това предприятие. Другите са свързани с активисти на СДС на регионално равнище и народни представители, които в момента отсъстват от тази зала.
Господин Божков, не може предприятието от 1992 г. до 1997 г., въпреки задълженията, които са заварени, да съумее да направи такава програма, че да разсрочи до 2009 г. при изгодни условия изплащането на този дълг от 4,5 млн. долара тогава. Не само, че това е направено, а през 1995-1996 г. също така в тази програма са допуснати само плащания по лихвите. Във връзка с възможността да се развива предприятието, ръководството е реализирало през този период ново производство, един нов цех, който е отворил по същество допълнителна възможност за пазари, за стъклопласти, с капацитет 100 хил. кв. м. И освен това други две производства, които повтарям, са развили допълнителни възможности пред предприятието. И след смяната то тръгва назад. Заместник-лидерът на СДС тогава, сега е станала смяна в Берковица, тя сега е лидер и работи в същото предприятие и близки роднини на господин Манолов тръгват да съсипват предприятието. Първата фаза на приватизацията не е спечелена от никого. Сега е създадено работническо-мениджърско дружество, в което влизат около 80 човека, от които четири човека - а това са лидерите на СДС в Берковица - държат половината от акциите. Останалите са роднини на лидерите на СДС. (Реплика от блока на БСП "Само братовчеди".)
Господин Божков, не зная какво ще ми отговорите, но това са фактите. Едно предприятие със сериозни възможности за развитие, уникално, след политическата смяна по един брутален начин се разсипва и сега ще се приватизира за жълти стотинки. В допълнителните въпроси аз ще Ви питам и за някои други неща, но ще изчакам да чуя доколко сте проверили най-после или отново сте оставили да Ви излъжат и Вие да лъжете чрез това, което Ви поднасят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Знаете, че с Вас имаме приятелски отношения, затова винаги мога да се шегувам. И знам, че разбирате от шега. Нямам нужда да търся помощ в защитата, защото винаги Ви е много слаба атаката. (Смях от блока на СДС.) Ще Ви кажа защо в конкретния случай Ви е слаба атаката. Цялата Ви теза се гради на виждането и на презумпцията, че предприятието е работило добре до смяната на ръководството, след което е рухнало. При положение, че основната Ви теза е грешна, оттам нататък мисля, че можем да не влизаме в подробности за детайлите. Ще Ви кажа защо Ви е грешна тезата.
Какво става към м. юли 1997 г., когато е сменено ръководството? Вече е имало намалено производство на основни натури поради загуба на пазарни позиции; необслужени задължения по ЗУНК за над 4 млрд. лв. и лихви за 1995,1996, 1997 г., неначислени и неотразени във финансовия резултат; използване, поради често изпадане в неплатежоспособност, на материали от Държавния резерв, господин Статков. Изписване не по покупни, а по цени на Държавния резерв, което води до деформиране на финансовите резултати.
На 30 юни 1997 г., господин Статков, завърши работа финансовата ревизия, която е започнала работа за периода 1 януари 1994 г. - 30 юни 1997 г. Финансовата ревизия завършва и какво установяваме от нея? Две години и половина "Компласт" ЕАД е приключвал до лятото на 1997 г. дейността си на загуба, а е отчитал печалба, като при това е обременявал с неправомерни начислени и внесени данъци бюджета. Давам ви съвсем конкретни числа. Вие сте член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, разбирате от числа, надявам се. За 1995 г. е отчетена печалба 4 млн. 630 хил. лв.; за 1996 г. е отчетена печалба 14 млн. 113 хил. лв. и за шестмесечието на 1997 г. е отчетена печалба 289 млн. 135 хил. лв. През това време на предприятието са нанесени загуби поради използване на материали от Държавния резерв през 1996 г. за 16 млн. 652 хил. лв. и за шестмесечието на 1997 г. за 65 млн. 955 хил. лв. От неплатени, неизплатени и необслужвани и неотразени лихви по ЗУНК има нанесени загуби през 1995 г. 8 млн. 262 хил. лв.; през 1996 г. - 46 млн. 666 хил. лв. и за шестмесечието на 1997 г. - 247 млн. 165 хил. лв.
Като теглим чертата под тези данни, господин Статков, се оказва, че предприятието "Компласт" ЕАД, Берковица, е завършило 1995 г. със загуба 3 млн. 632 хил. лв.; 1996 г. - със загуба 49 млн. 205 хил. лв. и шестмесечието на 1997 г., точно преди освобождаването на ръководството - 23 млн. 985 хил. лв. Тоест основната Ви теза, че предприятието вървяло добре и след това е рухнало, показва очевидна невярност. Аз не съм привърженик на Вашата склонност да използвате думата "лъжа" с повод и без повод от трибуната на Народното събрание. Просто тезата Ви не отговаря на истината.
Какво е направило ръководството на дружеството след смяната, когато е заварило предприятието в изключително тежко финансово, икономическо и пазарно състояние? Пак повтарям, че вече е било сериозно намалено производството на основни натури поради загуба на пазарни позиции и е бил пипан сериозно държавният резерв в предприятието, без да има то право за това.
При тази тежка ситуация ръководството е извършило съществени организационни промени, изразяващи се в прекратяване на производството на дребногабаритни губещи изделия в цех "Малогабаритни и шприцови изделия" и разширяване производството на едрогабаритни изделия в цех "Шприцов", имащи реален пазар и по-висока рентабилност, преструктуриране на производството в цех "Копчета" за осигуряване на по-добри пазарни позиции, автоматизиране на производството на обикновен и армиран маркуч с намаляване разходите на труд и постигане на по-конкурентни цени на изделията.
Във връзка с докладна записка на изпълнителния директор от 12 ноември 1998 г., е разрешено преструктуриране на производствено-технологичния процес с цел финансово оздравяване и намаляване на персонала до 107 души. Освободените работници и служители ползват правото на еднократно парично обезщетение при условията на Постановление № 100 на Министерския съвет от април 1998 г. Икономията от средства за работна заплата на освободените работници и служители е ориентирана изцяло за погасяване на част от задълженията и за финансово оздравяване на дружеството. За съжаление, много трудно се преодолява това тежко състояние, което наследи новото ръководство на "Компласт".
Аз искам да изляза малко от формалния отговор и да Ви кажа, че аз съм ходил няколко пъти в "Компласт" преди да стана министър. Познавам това предприятие доста добре. Там има един цех за копчета, който може да покрие нуждите от копчета на целия СИВ и оттатък. Щеше да бъде чудесно, ако можеше да се покрият тези нужди, обаче още преди 10 ноември се е оказало, че още един такъв цех има изграден в Полша!? (Оживление.) Така че няколко съвета за икономическа взаимопомощ е могло да бъдат задоволени с копчета, произведени в "Компласт".
"Компласт" е едно предприятие, което е чудесно предприятие като технологично въоръжение, като възможности за огромно производство, само че кой знае защо едно такова огромно предприятие е разположено в Берковица и кой знае защо е направено извън всякакви мащаби и нужди не само на българския, но дори и на пазара на СИВ по това време.
Основната причина за продължаващата загуба е намалената реализация поради конкурентен внос на изделия и свита покупателна способност, в резултат на което производството на структуроопределящи натури като дограма от поливинилхлорид и гранулат се намалява с около 30 на сто в сравнение с 1997 г. Разбира се, това е още един от типичните елементи на преструктурирането на икономиката. Едно време "Компласт" - Берковица беше монополист в производството на пластмасови профили за дограма и ги продаваше на каквато цена иска. Аз си спомням, че през 1993 г., ако не се лъжа, имаше частна фирма, която изкупуваше основната част от профилите и в съседния двор произвеждаше и по-качествено, и по-евтино, отколкото самият "Компласт", като продаваше в цялата страна.
Междувременно пазарите се отвориха и "Компласт" има сериозна конкуренция за профили отвсякъде. Или трябва да влезе в качество, за което неговите машини, неговото технологично оборудване не дават възможност за поддържане в сравнение с вносните профили, или трябва да подобри структурата на производството си - да се свие дотолкова, доколкото може да поеме работата в един конкурентен пазар.
Това са тежки неща, господин Статков, трудни неща особено за един малък град като Берковица. Аз винаги съм се надявал, че Вие като интелигентен човек и депутат от този регион може да обяснявате на хората тези трудни моменти, които България преживява. Ако бяхме си направили структурната реформа навреме, докато все още предприятията не бяха в толкова тежко състояние, ако бяхме започнали с усилията на всички политически сили и на целия народ промените в България през 1990 г. в икономиката, не бяхме забавили приватизацията, за да започне тя реално през 1996-1997 г., отдавна щяхме да сме забравил проблема с "Компласт". А сега ние се мъчим да продаваме едно предприятие, което по обем, по производство и по възможности надвишава много и ресурсите на Берковица, и като хора-специалисти, като възможности. Като производство пък може да задоволява неколкократно България, а е разположено на едно такова място, което не е удобно от транспортна гледна точка. Изобщо строено е там кой знае защо!?
И сега Вие ме питате дали ръководството на СДС си го е окупирало, за да си го купи. Дали някой от ръководството на СДС е в работническо-мениджърското дружество, Вие знаете по-добре тези работи, защото сте там на място, а аз не съм депутат от Монтана и не знам тези работи. Но ако ръководството на СДС участва в работническо-мениджърското дружество, браво на ръководството на СДС. Значи имат вяра във възможностите на това предприятие и сигурно по-кадърно и по-компетентно ще управляват предприятието, ако то стане частно. Не знам какво ще стане. Надявам се приватизационната сделка да е успешна и да е с най-добрия купувач. Предприятието се продава от Агенцията за приватизация. Аз не се бъркам в сделките на Агенцията за приватизация. Надявам се да го продадат на този, който представи най-добрата оферта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
Господин Статков има думата за два уточняващи въпроса.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин Божков, господин министър! Тезата ми е желязна и е желязна, защото съм я проверил. В това число съм говорил и с Пламен Марков и няма да спомена онова, което се разбрахме с господин Марков - бъди спокоен! (Оживление.)
Господин Божков, разбрахме се за нещо, което господин Марков ще Ви обясни в СДС. Хората го знаят. Господин Божков, Вашата основна грешка е, че когато сте ходили преди 10 ноември в Берковица и Бели Извор, сте ходили за по един ден, а са Ви писали командировъчни за една седмица. Бай Иван от Бели Извор Ви праща много поздрави и каза, че отново ще Ви ги пише, но това не е от полза за държавата, защото разбрах, че Вие не сте опознали производството.
Продължавам по-нататък. Има приематален протокол, в който са се подписали новото и старото ръководство и няма никакви претенции. Тук са данните и ще ги връча на Вас и на председателя на Народното събрание, по справки, които са приети в министерството. Ревизията нищо не е установила, господин Божков, защото предишното ръководство си живее спокойно и няма никакви претенции към него. Така че тия ги разправяйте на някой друг, а не на нас тук.
Що се касае до моите два конкретни въпроса, те са следните:
СДС-лидери, поощрявани от депутати, тук присъстващи, са се вместили активно в живота на това предприятие, за да го съсипят. Монтанската фирма "Комкомерс" е купувала материали и суровини от "Нефтохим" - Бургас като посредник, уважаеми дами и господа, и се е напълнила с парички, както казва народът, което е утежнило положението на "Компласт", господин Божков. Това ми е първият уточняващ въпрос:
Знаете ли Вие за тази посредническа фирма? Ако не знаете, поинтересувайте се - "Комкомерс" - седалище Монтана, регионалният координатор на СДС е един от съучастниците. (Оживление.) Съучастник е, защото това е ограбване на предприятие. Това е бандитско разграбване.
Вторият въпрос. Господин Манолов премълча, когато отидох при него, за една провалена сделка с фирмата "Шумахер" в Германия. Шестстотин хиляди марки годишно са провалени, а това е едно производство, което има пазар там. Ще Ви дам и справка от Националния център за информация и документация. Връзките с Германия са изключително перспективни в тази сфера, господин Божков, защото там химията се развива изключително добре.
Отговорете ми на тези два уточняващи въпроса, за да преценя по-нататък какво да Ви кажа, защото Вие сте интелигентен човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Вие ми зададохте два уточняващи въпроса. Единият е съвсем конкретен - за дружеството "Комкомерс", което вероятно ще трябва да проверя и Ви обещавам, че ще отговоря. Господин Иванов от Русе също ми задаваше някакви допълнителни въпроси за "Дунарит" с изтъкване на факти, които после се оказаха неверни. (Смях от СДС.) Така че, надявам се, че Вашите факти поне ще са верни. Ще проверя, разбира се, за "Комкомерс". Ще поискам данни от дружеството. Не е толкова трудно. В дружеството си има документация, води се и ще видим кой и какво е. Освен това, от друга страна, ще попитам и "Нефтохим", защото Вие твърдите, че те са връзката. Вероятно има нещо интересно там и ще информирам и Вас, и народните представители.
По отношение развитието на химията в Германия, данните, които сте взели от НАЦИТ там се съдържа огромно количество информация. Аз съм принципал и на НАЦИТ както знаете, така че, ако започнем да събираме информация за химическата промишленост в Германия, сигурно тук ще донесете не едно листче, а огромни томове.
Какво точно прави фирмата "Шумахер" и как точно е провалена сделката с фирмата...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Защо провалихте сделката с нея?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: ... е въпрос, който също си заслужава да бъде проверен.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Запишете си!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Записах си. Аз си записвам. Вашите въпроси винаги водят до интересни резултати и Ви обещавам оттук, че ще Ви отговоря съвсем конкретно, защото сега не можете да очаквате, че аз тук нося всички бумаги и целия архив на фирмата "Компласт", за да мога да отговаря, когато Вие ме питате, при това даже за някоя несъстояла се сделка. Ако имаше сделка с фирмата "Шумахер", може би аз щях да съм се сетил да питам и да поискам документите по нея. Но сделка, която не се е състояла, едва ли я има в архивите на фирмата. Аз ще поискам писмено обяснение от ръководството, да видим кой е този Шумахер, има ли нещо с вратаря на футболния отбор Шумахер или може би с автомобилния състезател Шумахер. Шумахер е много широко разпространено име. На немски то означава обущар. (Смях и оживление в залата.) Така че вероятно става въпрос нещо за обувки, ще проверя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков да изрази отношението си към отговора.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, колеги! Тъжно, един министър на промишлеността да не може да си направи една елементарна справка.
Имало е сделка с фирмата "Шумахер", която е развалена от сегашното ръководство. Господин Пламен Марков, Вие го знаете най-добре. Шестотин хиляди марки годишно са пропилени. Тази сделка е съществувала, имало е реализация на продукция, която Вие не сте видели, господин Божков, защото сте си надписали командировачното. (Смях и оживление в блока на ДЛ.)
Ето трето предприятие, в което Вие устройвате Ваши хора. Нося Ви вестника във връзка с месоцентралата, за да видите уводната статия - колко добре действа шофьорът, който сте подписали да бъде шеф на предприятието. Така е и с "Фитинги", така е и с "Прециз", така е с всички онези предприятия, в които Вие проведохте структурна реформа, като сменихте кадърни хора, а в момента се съсипват и се устройват братовчеди и други роднини. Това е вашата структурна реформа. Какъв вот на доверие? Хората вече са ви дали вот на недоверие там!
Какво се смеете на трагедията? Това тук да не е диджейство? Това е Народното събрание! И аз мисля, господин Божков, че Вие, като наистина интелигентен човек, трябва да се огледате около себе си. Разбирам, че се опирате на корумпирани депутати и СДС-лидери. И това е трагедия. Обаче, за да не Ви свързват с тях повече, защото се мъча да се поставя и на Ваше място, разграничете се! И то се разграничете категорично, защото днес, след като не можете да отговорите на тези елементарни въпроси, които са жизнено важни за предприятието, а се опитвате да иронизирате, аз не мога да имам друго отношение.
И ви повтарям отново, структурната реформа в моя регион, там, където направихте тези безобразия и тези престъпления, за които ви казах миналия път, че ще ви се търси отговорност и ще бъдете съдени, е отдавна провалена и то по ваша вина. И не е виновен един или друг директор, напротив, тези хора, които вие изолирахте, сега честно се мъчат да помагат на своя край. Но Вие, господин Божков, с това, което правите, според мен, сега аз ще Ви дам и справките, ще ви дам и вестника да го прочетете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. После давайте.
РУСИ СТАТКОВ: ... вършите престъпление спрямо нашия край, спрямо българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Ето, господин председател, данните за "Компласт". Ето Ви, господин Божков, вестника. Ето как се изявява, как щипе жените в месоцентралата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, нямаше да взимам думата, знам, че опозицията не харесва този член на Конституцията, при който министър винаги може да взима думата, но такава е Конституцията.
Искам да кажа на господин Статков, че всяко нещо има някаква граница. И когато, ей така, се приказва на едро, всъщност правите лоша услуга сам на себе си, господин Статков.
Не искам да коментирам изобщо начина, по който говорите от трибуната на Народното събрание. Просто смятам, че е под нивото на това Народно събрание да се използва такъв език.
Много ми се иска, така... чувствам Ви по един особен начин близък. В миналото Народно събрание имахме възможност да контактуваме често и да си говорим. Мисля, че сте много искрен и честен по своему, но не се превръщайте в някакъв говорител на тези, които нито Ви отиват, нито са смислени, нито са нормални.
Сега тук престъпления, корумпирани депутати, диджействане, не знам какви истории за някакви командировки, дето съм ходил по една седмица, пък само един ден съм стоял, Вие сте последният човек, който ще прави анализ на моята кариера като инженер и колко време съм прекарал по циментовите заводи в България. Затова ще отговорят най-добре хората от циментовите заводи, които ме познават отлично там. В "Белоизворски цимент", там пък наистина се засягам, защото в "Белоизворски цимент" в продължение на години съм прекарвал месеци и познавах всеки работник по име. И съм се катерил горе, по кулите - там, където Вие само като минавате, ги виждате как пушат. Вие основно гледате дали минават натовски самолети, едва ли гледате дали някой работи в това предприятие или не.
Така че аз не се обръщам към ръководството на Народното събрание, защото казахме, че се защитаваме сами, но пак Ви казвам: много Ви е слаба атаката, много Ви е елементарна атаката и наистина просто от добро чувство към Вас Ви го казвам, господин Статков, подготвяйте си сериозно въпросите, не се увличайте в елементарна риторика, неподкрепена с нищо сериозно.
А за "Шумахер" и другата фирма, записах си, ще Ви отговоря от трибуната на Народното събрание и ще Ви помоля да ми се извините, ако не сте били прав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев от народния представител Руси Статков относно причините за летателна активност на самолети над регион Монтана през втората половина на месец февруари 1999 г. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
Моля за тишина!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, господин Божков, не си отивайте. (Смях и възгласи в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, сега имате въпрос към министър Ананиев, а не към министър Божков.
РУСИ СТАТКОВ: Защото, господин Божков, аз мисля, че Вие направихте онази приказка - каквото повикало, това му се обадило. Вие предизвикахте тези факти, които ви казах, защото не ми отговорихте на въпросите, а изнесохте въпроса на друго ниво и на друга плоскост.
Що се отнася до конкретния въпрос, господин Ананиев. Аз не съм Ви задал досега въпрос... (Силен смях и възгласи в блока на СДС.)Въпросът беше зададен към министър-председателя. Колеги, става дума за това, че в контрола съм имал доверие на господин Ананиев. А ако, господин Марков, се смеете, ще трябва да плащате колата. На "Компласт" колата, дето са я откраднали. Така че не се смейте, защото ще Ви дам и на комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, за това, което току-що казахте, съм длъжен да Ви отстраня. Но няма да го направя, за да можете да си зададете въпроса и Ви моля да продължите в един коректен тон.
РУСИ СТАТКОВ: Не може, уважаеми колеги, да се държите така и да очаквате друго отношение.
Господин Марков, не се смейте, ами платете колата... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, ако продължавате да се занимавате с господин Марков и не си задавате въпроса, наистина ще напуснете трибуната.


Въпросът, който съм задал, е кратък и ясен. Министър-председателят не му отговори, но аз се надявам, че господин Ананиев ще отговори. В моя избирателен район във втората половина на януари в няколко срещи в населени места, и така съм го записал, господин Ананиев го им, хората поставиха с огромна тревога въпроса, че нощно време от 2 ч. до сутринта летят ниско самолети, които... (Смях в мнозинството.) Вие се смеете, уважаеми колеги отдясно, но това е тревогата на хората и аз нося документи от кметствата за това, че този въпрос ги вълнува. И ги вълнува, защото, уважаеми колеги, повтарям "уважаеми", за да разберете, че сте в парламентарната зала, не ние от левицата, а вие дадохте коридор извън знанието на парламента през февруари месец и миналата година през октомври. Така че тази психоза, това настроение, което се създаде в страната, не сме го създали ние, а вие. И не се смейте, а си поемете отговорността!
Очаквам от господин министъра да отговори каква е причината за тази повишена активност на военни самолети и, второ, господин Ананиев, може да се смеете и Вие, но не само в края на февруари, а и около 8 и 9 март е така. При положение, че летището в Габровница не е работило. Вероятно от Доброславци, вероятно от други летища... Очаквам Вашия отговор, но не правете хората от региона на луди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков! Съвсем точно и сериозно ще отговоря на Вашия въпрос. По повод на въпроса Ви в Главния щаб на Военновъздушните сили беше обработена цялата информация за въздушния трафик на територията на страната от 14 февруари до 10 март 1999 г. Данните за този период са следните:
1. През въздушното пространство на цитирания от Вас район преминават четири въздушни международни трасета, използвани от въздухоплавателни средства. Това само по себе си води до изключително натоварен въздушен трафик.
2. В периода от 14 февруари до 10 март 1999 г. нашата военна авиация е провеждала полети в района на страната както следва: на 16 февруари 1999 г. авиобаза "Доброславци" е провеждала полети извън визирания от Вас район; авиобаза "Каменица" е изпълнявала полети на височина от 300 до 4000 м източно от линията Оряхово - Червен бряг; на 24 февруари 1999 г. авиобаза "Доброславци" е изпълнявала маршрут с прелитане над цитирания от Вас район, но височината на полетите е от 5 хил. до 6 хил. метра. На същата дата от авиобаза "Каменица" са провеждани полети извън района на Монтана, източно от посочената линия Оряхово - Червен бряг.
3. За посочения период нарушение на въздушното пространство на Република България не е имало. Полетите на Военната авиация на съседните страни за периода 14 февруари - 10 март са протичали нормално, без доближаване до държавната ни граница.
4. Данните от средствата за обективен контрол на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" на министерството на транспорта са идентични с информацията на Военновъздушните сили за разглеждания период, която информация Ви дадох.
И така, в заключение бих искал да Ви уверя, че трафикът на полетите в регион Монтана през цитирания от Вас период и време от денонощието не е бил по-голям от обичайния. Всички наши военни самолети са летели през деня. Това е, което мога да Ви кажа. Благодаря ви за вниманието.
Молбата ми е към Вас друг път ако получите някаква такава информация, наистина отпратете въпроса към мен, аз ще Ви отговоря, а не преди това да се излиза в пресата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ананиев.
Имате думата за реплика, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри! Завършвам с последното, което господин Ананиев каза. Това, което на 8 март, една седмица след като зададох въпроса, съм казал, е точният текст, който Вие четете. Версиите, които произтекоха, бяха различни, в т.ч. и на експерти. Влязоха в употреба камиони и т.н., за които Вие единия ден казахте, на другия ден отрекохте и т.н. Аз много държах този въпрос да не се отлага, но той беше отлаган многократно. Не е Ваша вината, че не съм го насочил към Вас, а съм го насочил към министър-председателя, защото като ръководител на Министерския съвет той е поел отговорност за онези действия на правителството - и миналата година през октомври, и сега през февруари във връзка с Рамковия договор с НАТО, които създадоха тревога в населението, особено в моя избирателен район.
Обръщам се и към вас, колеги отдясно: вчера с решението, което приехте, подкрепяйки НАТО, защото по същество с това подкрепихте НАТО и неговите удари, обръщайки се към съседна Сърбия да се подчини, и най-сетне, не приемайки нашето предложение изрично да се упомене, че българските власти няма да допуснат въвличането на България в конфликта чрез предоставяне на нейната територия и въздушно пространство за военни действия, вие продължихте тези съмнения в хората, и то много осезаемо. Аз получавам много обаждания тези дни, както и преди малко.
Така че с вашите действия, уважаеми колеги от мнозинството, вие създавате психозата, вие въвличате страната в опасна ситуация.
Ето това, господин Ананиев, исках да го кажа на правителството, не на Вас, защото с Вас се познаваме отдавна и, мисля, се уважаваме. И го казвам в прав текст към колегите отдясно, които вчера въпреки петте часа увещания да постигнем съгласие по този изключително важен въпрос за България, не го направиха. Не го направиха и съмненията остават, в т.ч. и тези, които се подхвърлят. Защото, господин Ананиев, при проверката, която направих, ние нямаме уточнено въздушно трасе със Сърбия. И всяко такова подхвърляне - 3-4 км, е много съмнително. Това трябва да се каже ясно от тази трибуна, господин Благой Димитров! Ето това са важни неща, по които Вие трябва да мислите какво правите, а не след това да упреквате опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Дори и да поиска дуплика господин министърът, няма да му дам думата, защото Вие не му направихте на него реплика, а на поведението на парламентарната група във вчерашния ден. Само ще добавя, че и председателят на Вашата партия господин Георги Първанов се въздържа, а не гласува против декларацията, което е добър знак.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцеслав Върбанов от народния представител Ангел Такев относно изпълнението на Решение № 62-04 по административно дело № 27-84 на Върховния административен съд.
Господин Такев, разполагате с три минути.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С Решение № 62-04 от 28 декември 1998 г. по административно дело № 27-84 от 1998 г. Върховният административен съд на Република България отмени Ваша Заповед № РД-42-901 от 1 октомври 1997 г. за определяне на купувач на 80% от капитала на "Агросервиз Р" - Разград, поради груби нарушения на закона при провеждане на конкурсната процедура. В мотивите си съдът приема, че назначената от Вас комисия за провеждане на конкурса в нарушение на императивно установена материално-правна забрана след отваряне на офертите е дала възможност на определения от Вас купувач "Мираж автокомерс" ЕООД, град Разград, да промени своята оферта и именно въз основа на тази промяна да бъде предпочетен пред предложилия почти три пъти по-висока цена кандидат "Агросервиз 97" ООД, град Разград.
Нещо повече, в мотивите си съдът приема, че органът по приватизация, излизайки извън своята компетентност и в нарушение на императивна разпоредба на закона, за да определи за купувач мираж "Автокомерс" е превърнал законовата преференция на "Агросервиз 97" в основен минус на отхвърления кандидат, което му е попречило да спечели конкурса.
Поради тези и редица други груби закононарушения при издаване на Вашата заповед с решението си съдът я отменя и Ви задължава да извършите нов конкурс за продажбата на "Агросервиз Р" ООД - Разград. Но вече трети месец това задължително и за Вас съдебно решение не се изпълнява. И в момента 100% държавната фирма "Агросервиз Р" - Разград, се владее и се управлява от господин Борислав Кръстев Борисов, собственик и управител на изцяло частната фирма "Мираж автокомерс" ЕООД - Разград.

Уважаеми господин министър, моите въпроси към Вас са следните:
Кога и чрез какви действия ще приведете в изпълнение Решение № 62-04 от 28 февруари 1998 г. на петчленния състав на Върховния административен съд и известна ли Ви е отговорността, която носите, за неизпълнение на съдебен акт?
Кой ще понесе отговорността за незаконосъобразните действия на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, довели до отмяна на Ваша заповед и има ли наказани длъжностни лица? Кои са те и какви наказания са наложени?
Назначихте ли финансова ревизия и предизвикахте ли данъчна проверка в "Агросервиз Р", за да бъде установено какви действия са извършени от нелигитимния управител Борислав Борисов, в чий интерес и какъв е размерът на причинените вреди?
Вярно ли е, че имате намерение да назначите за държавен управител на "Агросервиз" лицето Борислав Кръстев Борисов?
И последно, завършвам, господин председател: Кога ще изпълните решението на Върховния административен съд и ще бъде проведен конкурсът за приватизация на "Агросервиз" - Разград, какви гаранции ще дадете на бъдещите участници в него, че този път конкурсната процедура ще бъде проведена в съответствие с изискванията на закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Такев! В изпълнение на Решение № 62-04 от 28 декември 1998 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, със Заповед № РД 41-142 от 9 март 1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е определена нова конкурсна комисия по повод продажбата на 80 на сто от капитала на "Агросервиз Р" ООД - гр. Разград.
На свое заседание, проведено на 10 март 1999 г., комисията е обсъдила фактите и обстоятелствата, при наличието на които за купувач, съгласно обжалваната заповед, е било определено "Мираж автокомерс" ЕОД - гр. Разград.
Приватизационният договор е сключен на 15 октомври 1997 г. с нотариална заверка на подписите. Жалбата на "Агросервиз 97" ООД - гр. Разград, дружество, учредено от лица по чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, е подадена в срок до Върховния административен съд, но със същата не е поискано изрично обезпечителна мярка за спиране изпълнението на обжалваната заповед. Такова искане не е направено и в хода на съдебното производство, въпреки че актовете на органа по чл. 3 подлежат на предварително изпълнение.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за конкурсите задължава приватизиращия орган да сключи договор до 14 дни след издаване на заповедта за определяне на купувач. След сключване на приватизационния договор и след пълното изплащане на цената по сделката е проведено общо събрание на съдружниците в капитала на "Агросервиз Р" ЕООД, след което с Решение № 44 от 3 ноември 1997 г. на Разградския окръжен съд, Фирмено отделение, е регистрирано преобразуването на "Агросервиз" ЕООД в "Агросервиз Р" ООД със съдружници "Мираж автокомерс" ЕООД и Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа.
Решението за вписване на промените, включително и обстоятелствата, възникнали по силата на сключен приватизационен договор, не е обжалвано пред Върховния съд в законно установения срок. Съгласно съдебното решение на петчленния състав, Върховният административен съд отменя Заповед № РД 42-901 от 1 октомври 1997 г. и изпраща делото като преписка на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за решението й по същество.
На основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за конкурсите, с мотивиран доклад председателят на новата конкурсна комисия предлага за купувач на 80 на сто от капитала на "Агросервиз Р" ЕОД да бъде определено "Мираж автокомерс" ЕООД - гр. Разград. Мотивите за това предложение са:
1. Извършено е преобразуване на дружеството - обект на приватизация. В този смисъл за всяко трето лице, собственик на 80 на сто от дружествените дялове е "Мираж автокомерс". Отмяната на Заповед № РД 42-901 от 1 октомври 1997 г. за определяне на купувач няма отношение към съдебното решение, с което е извършено вписване на преобразуваното дружество в Търговския регистър. В този смисъл "Агросервиз Р" ООД не може да бъде обект на повторен конкурс, тъй като 80 на сто от капитала му са частна собственост от момента на сключване на договора съгласно § 12, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизацията.
2. Определеният купувач е изплатил изцяло цената по сключената приватизационна сделка.
3. За периода от сключване на приватизационния договор до 10 март 1999 г. купувачът инвестира общо 191 млн. лева.
С оглед на тези обстоятелства, със Заповед № РД 45-19 от 16 март 1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, за купувач на 80 на сто от капитала на приватизираното дружество е определено "Мираж автокомерс" ООД.
На въпроса Ви относно това кой ще понесе отговорността за незаконосъобразните, както Вие ги наричате, действия на министерството, довели до отмяна на обжалваната заповед, Ви уведомявам, че четирима от общо седемте члена на конкурсната комисия, в т. ч. и нейният председател, вече не са служители на министерството. Не знам от какви източници черпите информация относно намеренията ми като министър или относно действията ми, които в това си качество съм смятал да предприема в близкото бъдеще. Но имам чувството, че ме държите отговорен за нещо, което очевидно е само слух или Ваше предположение. Имам предвид въпроса Ви относно назначаването на Борислав Борисов за държавен управител на приватизираното дружество.
Смятам, че във връзка с горните обстоятелства беше изяснено, че приватизираното дружество не е сто на сто държавно. Борислав Борисов понастоящем действително е управител на "Агросервиз Р" ООД, но не защото е назначен от мен, а защото е избран за такъв от общото събрание на дружеството.
Не е в компетентността на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да назначава финансови ревизии, особено що се отнася до частни дружества. Протоколът за въвод във владение от 31 октомври 1997 г. и по-специално съгласно т. 13 от този протокол купувач на дружеството "Мираж автокомерс" ЕОД е поел задължение да поиска данъчна проверка и финансова ревизия на "Агросервиз Р" ЕОД. Финансовата ревизия е извършена в периода от 21 ноември 1997 г. до 31 март 1998 г. Също така е извършена данъчна проверка, вследствие на която е съставен данъчнооблагателен акт.
Поставените задължения на приватизираното дружество са в размер на 784 млн. лева, от които още в ревизирания период са погасени 322 млн. лева. Установено е, че "Агросервиз Р" ЕОД дължи 424 млн. лева и лихви в размер на 36 млн. лева по задължения като данък общ доход, данък печалба, данък обществено осигуряване, отчисления към фонд "Мелиорации". Понастоящем предстои плащане само на лихвите по тези задължения за изминалата 1998 г. в размер на 191 млн. лева.
Уважаеми господин Такев, искам да Ви поясня, че горните цифри представляват пасиви за приватизираното дружество. Тези задължения обаче са натрупани не от нелигитимния, както Вие го наричате, управител Борислав Борисов, а още по времето, когато това дружество не е било приватизирано. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Такев.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър за отговора, но трябва да Ви кажа, че не съм доволен. Няма да се спирам на детайлите. Чета Ви част от решението на петчленната колегия на Висшия административен съд: "Отменя Заповед № РД 42-901 на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с която за спечелил конкурса за продажба на 80 на сто от капитала на "Агросервиз Р" със седалище гр. Разград е определена фирма "Мираж автокомерс" ЕОД - гр. Разград."
Известно ли Ви е, че когато съдът отмени, все едно че приватизация не е имало и приватизационната процедура се връща в изходната точка?
Следваща точка от съдебното решение: "Изпраща делото като преписка на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа като орган по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация за извършване на обявения със същата заповед - говоря за първоначалната, не тази, която споменах преди малко - конкурс за продажба на 80 на сто от капитала на "Агросервиз" ЕОД - гр. Разград."

Господин Върбанов, има грубо погазване на закона и решението, което е взела и комисията, и Вие, е незаконосъобразно, а то е политически и икономически целесъобразно.
Трябва да Ви кажа, че без да мога да го докажа от тази трибуна, върху Вас е оказан политически натиск тази собственост да отиде на определен адрес. Един Ваш колега говори, че приватизацията е шоу. Ако е прав, ще Ви кажа, че сте лоши шоумени. Приватизацията е политика, но я правите зле, защото каквато Ви е политиката, такава е приватизацията. Ако не Ви харесва това, ще Ви кажа: каквато Ви е приватизацията, такава е и политиката. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такев.
За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Такев, Вие ми бяхте отправили конкретен въпрос и ако сте слушали внимателно моя отговор, аз Ви обясних, че ние сме изпълнили именно решението на Върховния административен съд. И смятам, че моментът не е много подходящ да си говорим дали ни е добра политиката или ни е добра приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Върбанов.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Александър Каракачанов относно ниските изкупни цени на млякото.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Аз се извинявам, че в началото ще взема отношение по един въпрос, който пряко не Ви касае, но просто съм принуден, тъй като вчера Централната телевизия дезинформира обществеността, като заяви, че само БСП е против военната намеса на НАТО и подкрепата на България на тази военна намеса и двама независими. Държа да подчертая, че депутатите на Зелената партия не са независими и сме категорично против, и сме гласували против тази резолюция. И самият факт, че в Централната телевизия, до която ние, Зелената партия, нямаме достъп, вече започва не само да цензурира, но и да дезинформира, е изключително обезпокоителен. Затова благодаря, че ми позволявате, господин водещ, да изразя тази своя тревога, но и се надявам, че вие като управляващи, понеже НСРТ е избран от вас, той избра директора, значи телевизията е ваша, все пак ще се понамесите малко да спре това безобразие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Каракачанов, първо се отклонихте от темата, второ, ако смятате, че мога да се намеся някъде, много се лъжете...
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Аз имах предвид не лично Вас, господин водещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И трето, допуснахте фактическа грешка. Не са гласували двамата от Зелената партия "против", а само единият. Другият се въздържа - господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Аз Ви казвам становището на партията, то е обявено и е официално.
Минавам към въпроса. Уважаеми господин министър, в качеството си на народен представител на район Добрич многократно се сблъсквам с оплакванията на млекопроизводители относно ниските изкупни цени на млякото. В някои случаи те падат под 200 лв. на литър, което е много под себестойността на същото. Стига се дотам, че се започват обезпокоителни процеси на унищожаване на животните поради нерентабилност на производството В тази връзка отправям към Вас следните въпроси:
1. Считате ли, че така описаното положение с изкупните цени на млякото е нормално?
2. Каква политика провежда или смята да провежда вашето министерство относно защита интересите на производителите на мляко, а също така, в крайна сметка, на потребителите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Стабилизацията на основните макроикономически показатели през втората половина на 1997 г. доведе до увеличение на доходите на населението и стимулиране на потреблението. Това оказа положително въздействие върху производството на мляко и млечни продукти. Фиксираният валутен курс, въведен от 1 юли 1997 г., допринесе значително за стабилизиране на цените на вътрешния ни пазар и в частност на цените на млечните продукти. Производството на мляко през 1998 г. е с 10,6 на сто повече в сравнение с 1997 г. Ръст на производството се наблюдава във всички административно-стопански области, като най-съществено е увеличението в Ловешка област - 14,9 на сто, Бургаска - 13,5 на сто, и област Монтана - 12,6 на сто.
Пазарът на млякото и млечните продукти в България се харатеризира със сезонност на цените и консумираните количества. Изкупните цени на прясното мляко също имат сезонен характер. Най-ниски те са през лятото и нарастват през есента и зимата. Изкупната цена на млякото към 17 март през настоящата година за отделните региони е различна и варира в границите между 200 и 320 лв. за литър. Най-ниски са изкупните цени във Враца, Добрич и Шумен.
Цените на млечния пазар у нас се влияят от следните фактори, свързани с предлагането и потреблението на млякото и млечните продукти. Предлагането се влияе от състоянието на животновъдството, фуражопроизводството и дейностите, съпътстващи добива на млякото, процесите на добив и изкупуване на суровината, цени и качество на изкупуваното сурово мляко. Потреблението се влияе от състоянието и капацитета на преработвателната промишленост, обема, качеството, асортимента, наличието на конкуренция и др.
Разходите за фураж заемат най-голям относителен дял в структурата на себестойността на млякото. Преодоляването на зърнената криза доведе до понижаване цените на фуражните култури, а оттам и на самия фураж, което пряко влияе върху себестойността на продукцията. За оптимална цена на млякото към цената на зърното се приема пропорцията 1:2,5 до 1:3, която е стимулираща за увеличаване производството на мляко.
Поради стесненото пазарно потребление и блокирания ни износ на млечни продукти за Европейския съюз, в складовете се натрупаха значителни количества непродадена продукция. В резултат на това изкупните цени на млякото спаднаха под себестойността му. Износът на мляко и млечни продукти е ориентиран главно към арабските държави и е относително стабилен.
Съгласно сключеното споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка в страната настъпи пълна либерализация на пазара, включително на млякото и млечните продукти. Това споразумение задължава държавата да не се намесва в регулирането на пазара чрез въвеждане на квоти, мита, такси и други мерки, а само да създава законова и нормативна уредба за неговото функциониране.
Държавен фонд "Земеделие" също не може да се намесва на пазара, а само ще подпомага предлаганите инвестиционни проекти и кредитни линии. В края на 1998 и началото на 1999 г. еднократно беше пусната кредитна линия за закупуване на фураж от земеделските производители.
В условията на пазарна икономика и либерализирането на цените на селскостопанските продукти изкупуването на продукцията става на договорна основа между производител и купувач. Трябва да е ясно, че министерството може да препоръча, да наблюдава изкупната цена, но няма правомощия да наложи на пазара цена, която да е изгодна за селскостопанските производители.
Преструктурирането на млекопроизводството и млекопреработването във вертикална интеграция - производител, преработвател и търговец - както и безспорната роля на браншовите съюзи със своите структури, ще спомогне за реализацията на държавната политика в сектора. Важна стъпка в тази насока е учредяването на национална млечна асоциация. Предвижда се стабилизирането на млечното животновъдство и утвърждаването му от европейските структури да става чрез изграждане на високоефективни комплексни млекопроизводителни предприятия. Средствата за изграждане на тези предприятия се надяваме да постъпят както от български инвеститори, така и от външни донори. Това ще даде възможност за производството на екологично чисти и висококачествени български млечни продукти, които да могат да се наложат на международните пазари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроси имате думата, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър, трудно ми е да кажа, че не съм съгласен с Вашата политика, защото просто не ми стана ясно каква е тя. Но това, което разбрах от Вашия отговор, е, че тъй като има либерализация, министерството не трябва да прави нищо. Макар че на един подобен въпрос отпреди една година Вие сте казали, че поне ще има някакви основно препоръчителни, отчасти регулиращи, но в никакъв случай планово-административни мерки. Това са Ваши отговори на господин Клявков на фактически същия въпрос.
И другото е, че се очаква даване на инвестиционни кредити от Държавен фонд "Земеделие" за създаване на конкурентоспособни частни стопанства. Предполагам, че това не е било осъществено, защото поне не съм чул за него. Вие ще кажете дали нещо се прави в тази насока поне в рамките на тази Ваша политика, която сте обявили преди една година. Но искам да Ви кажа, че либерализацията, както Вие я разбирате вероятно или както я разбира правителството, защото Вие изпълнявате действия на правителството и в крайна сметка на Международния валутен фонд, който управлява очевидно вашето министерство, е един абсурд.
Аз ще Ви дам един пример за една от най-либералните държави. Вероятно Вие го знаете това. Ако не го знаете, аз ще Ви предоставя закона, който е в САЩ. Има закон за млекопроизводството, в който се определят от държавата минимални изкупни цени, в който, нещо повече, има цяла структура, която участва в изкупуването на тази продукция. И в крайна сметка държавата гарантира млекопроизводителите, за да могат те да произвеждат. И това го правят в една наистина либерална държава.
Аз твърдя, че Международният валутен фон не Ви пречи да направите нещо подобно. Това просто не е вярно.
Да не говорим за абсурда, че да изкупувате на 200 лв. продукция, чиято себестойност е над 350 и накрая тя да отива на пазара и за крайния потребител да струва 1000 лв., това не може да бъде нормална държава. Това не е либерална държава. Това е някаква слободия, меко казано, което не е в интерес нито на държавата, нито на избирателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Каракачанов, явно, че не сте слушали внимателно отговора ми, защото аз обясних, че фонд "Земеделие" подпомага създаването на малки ферми и подпомага земеделските производители. Наистина ние не можем административно да се намесваме директно при определянето на цените, тъй като цените се договорят между земеделските производители, животновъдите и собствениците на мандри. В своя отговор аз Ви обясних, че министерството може да даде препоръчителни цени и търси косвени начини за подпомагане на земеделските производители. Проблемът е, че пазарът ни е доста свит и че в момента ние не можем да продаваме млечни продукти на европейския пазар. Но ако се замислим по-добре, ще видим, че причината не е в министерството, тъй като през миналата година, когато евроветеринарите дойдоха да проверят нашите мандри, се оказа, че някои от тях не бяха достатъчно подготвени.
Само след няколко дни очакваме нова комисия от Европейския съюз. Всичко, което е необходимо, е направено от министерството и от Националната ветеринарно-медицинска служба, за да можем добре да се представим пред евроветеринарите и да ни бъдат дадени лицензи за износ в страни от Европейския съюз. В крайна сметка това до голяма степен ще зависи от самото представяне на собствениците на тези предприятия. Така че причините за сегашната ситуация са комплексни. Ние никога не сме бягали от тяхното обсъждане и винаги сме се стремили да ги дискутираме и да търсим правилния изход. Аз смятам, че ако сега се представим добре и забраната бъде вдигната, ще ни се отвори един голям пазар, за който има договорени квоти, които стоят неизпълнени от миналата година. Всъщност по този начин веднага цените в България ще се повишат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Каракачанов, да заявите дали сте доволен от отговора.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър, дай Боже да се отворят пазарите, само че въпросът е едно министерство да провежда политика и при положение, че не се отворят тези пазари, което е по-вероятното, както Вие знаете.
В едно съм съгласен с Вас, господин министър, че политиката на Вашето министерство в крайна сметка за съжаление не зависи от вашето министерство, за което вина не носите основно Вие, но в крайна сметка Вие го представлявате. Аз се боя, че това министерство се е превърнало в едно министерство на приватизацията и може би някои други неща, но не реално на земеделието. Пак повтарям, че това не е изцяло Ваша вина, това е за съжаление политика на правителството.
Искам да кажа нещо и по въпроса за малките ферми. Хубаво е, ако някъде има отпуснати такива кредити. Дай Боже да направят една, две, три, четири, но тези малки ферми ще загинат веднага по простата причина, че едно производство не може да се развива, ако не е рентабилно. А може да минат и без кредити при създаването на тези ферми, ако Вие създадете рентабилно производство. И това е ролята на вашето министерство. Пак повтарям, за съжаление тук се разминаваме съвсем принципно, просто политиката, която е възприета от правителството, е даже псевдолиберална и тя убива нашето селско стопанство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Това беше последното питане за днес. Приключихме парламентарния контрол.
Едно съобщение:
Днес, 26 март, от 14,30 ч. в зала 232 Комисията по национална сигурност ще проведе редовно заседание.
Господин Руси Статков поиска лично обяснение. Има право на това.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Поисках правото си на лично обяснение, тъй като процедурно министър-председателят, отговаряйки на моя въпрос, ме постави в невъзможност, задавайки ми въпроси и въпроси-неистини, да отговоря. Аз декларирам оттук, че нито един от въпросите, които съм поставил досега, не е бил в посока на това да злепоставя когото и да било. Напротив, бил е поставен от много хора, за разрешаването на много проблеми.
Специално този въпрос касае българските общини, а оттам и всички български граждани, който поставих на министър-председателя миналия път, в който той миналия път каза неистини и днес, за съжаление, се опита отново, въпреки че потвърди моята теза за това, че 172 общини не са били в състояние да актуализират бюджетите си, тъй като не са имали тези приходи. Разбирайки, че няма друг път освен този да наруши процедурата, той постави въпроса за 50 общини, които не са могли да я изпълнят, обаче е трябвало да я актуализират. Разбира се, че те са я актуализирали. Това е Чипровци, това е Правец, това са много други общини, които аз лично проверих. Те са направили това нещо.
Но основният въпрос беше за онези, които според господин министър-председателя са 172 и са имали такава възможност. Оказа се днес, и от неговите уста го чух, че това не е вярно. Така че не е вярно и за останалите 50 общини. И остава големият проблем, господин председател, за това Народното събрание да бъде уважавано и колкото и да е тежка и горчива истината министрите да застават тук с фактите такива, каквито са, а да не се създава отношение на некоректни взаимоотношения и в края на краищата стигащи до това, че хората, които знаят истината, да се убедят още веднъж, че нещо не върви, да се създава настроение, в което ние, народните представители, за съжаление се явяваме като между чука и наковалнята. Защото многократно сме при хората, многократно се стремим да ги убедим в едно или друго действие за това, че реформата, че всичко онова, което правим, е в интерес на хората. Обаче, когато стават такива неща, никого не можем да убедим. Напротив, хората искат от нас да разобличаваме, хората искат от нас да предлагаме и по този начин нещата да се променят.
Благодаря Ви за предоставената дума. Надявам се, че тези, към които е отправено това нещо, най-после ще си вземат поука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Следващото заседание на Народното събрание е на 31 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков
Камен Костадинов