Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като първи точки от днешния дневен ред да са три проекта за решения:
Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи и самолет от Българската армия в многонационалното авиационно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "Олимпия'98".
Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи и самолети от Българската армия в многонационалното авиационно учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ЧАНС'98".
Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи и самолети от Българската армия в многонационалното авиационно учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - КООПЕРАТИВ КИЙ'98".
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 167 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.

Преминаваме към първия проект за решение:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И САМОЛЕТ ОТ БЪГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО АВИАЦИОННО УЧЕНИЕ В ДУХА НА ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "ОЛИМПИЯ'98".
Становището на Комисията по национална сигурност ще докладва господин Глушков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по национална сигурност относно
проект за решение за даване на разрешение за участие на
военнослужещи и самолет от Българската армия в
многонационалното авиационно учение в духа на
инициативата "Партньорство за мир" - "Олимпия'98"

Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 25 юни 1998 г.   Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши участието на един самолет L-410 и 9 военнослужещи без въоръжение от Българската армия в многонационалното авиационно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "Олимпия'98", в района на авиационната база Андравида и във въздушното пространство на Република Гърция за времето от 29 юни до 3 юли 1998 г.
Становището на комисията беше прието на 25 юни 1998 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Чета проекта за решение:

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е

за даване на разрешение за участие на военнослужещи
и самолет от Българската армия в многонационалното
авиационно учение в духа на инициативата
"Партньорство за мир" - "Олимпия'98"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на един самолет L-410 и 9 военнослужещи без въоръжение от Българската армия в многонационалното авиационно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "Олимпия'98", в района на авиационната база Андравида и във въздушното пространство на Република Гърция за времето от 29 юни до 3 юли 1998 г."
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 136 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 16.
Решението е прието.

Вторият проект за решение е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И САМОЛЕТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО АВИАЦИОННО УЧЕНИЕ НА НАТО ПО ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" -"КООПЕРАТИВ ЧАНС'98".
Има думата господин Глушков да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по национална сигурност относно проект
за решение за даване на разрешение за участие на
военнослужещи и самолети от Българската армия в
многонационалното авиационно учение на НАТО по
инициативата "Партньорство за мир" -
"КООПЕРАТИВ ЧАНС'98"

Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 25 юни 1998 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши участието на два самолета МиГ-21, един самолет Ан-24(26) и 26 военнослужещи без въоръжение от Българската армия в многонационалното авиационно учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ЧАНС'98", в района на летище Слиач и във въздушното пространство на Словашката република за времето от 3 до 10 юли 1998 г.
Становището на комисията беше прието на 25 юни 1998 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по това проекторешение? Няма желаещи.
Ще ви прочета проекта за решение:



"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е

за даване на разрешение за участие на военнослужещи и
самолети от Българската армия в многонационалното
авиационно учение на НАТО по инициативата
"Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ЧАНС'98"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на два самолета МиГ-21, един самолет Ан-24(26) и 26 военнослужещи без въоръжение от Българската армия в многонационалното авиационно учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ЧАНС'98", в района на летище Слиач и във въздушното пространство на Словашката република за времето от 3 до 10 юли 1998 г."
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 143 народни представители: за 124, против 6, въздържали се 13.
Решението е прието.

Третият проект за решение е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНОТО АВИАЦИОННО УЧЕНИЕ НА НАТО ПО ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ КИЙ'98".
Думата има господин Глушков да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ: Благодаря, господин председател!


"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по национална сигурност относно
проект за решение за даване на разрешение за участие
на военнослужещи и самолети от Българската армия в
многонационалното авиационно учение на НАТО по
инициативата "Партньорство за мир" -
"КООПЕРАТИВ КИЙ'98"

Комисията по национална сигурност разгледа предложения порект за решение на своето заседание на 25 юни 1998 г.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши участието на два самолета Су-25, един самолет Ан-24(26), един вертолет Ми-17 и 36 военнослужещи без въоръжение от Българската армия в многонационалното авиационно учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ КИЙ'98", на територията и във въздушното пространство на Република Турция за времето от 19 до 24 юли 1998 г.
Становището на комисията беше прието на 25 юни 1998 г. с консенсус."
Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по третия проект за решение? Няма желаещи.
Чета проекта:
"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на разрешение за участие на военнослужещи
и самолети от Българската армия в многонационалното
авиационно учение на НАТО по инициативата
"Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ КИЙ'98"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава участието на два самолета Су-25, един самолет Ан-24 (26), един вертолет Ми-17 и 36 военнослужещи без въоръжение от Българската армия в многонационалното авиационно учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ КИЙ'98", на територията и във въздушното пространство на Република Турция за времето от 19 до 24 юли 1998 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 131, против 6, въздържали се 17.
Решението е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата председателя на водещата комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа господин Владислав Костов, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал в началото да направя едно процедурно предложение, ако ми разрешите.
Ако може да поставите на гласуване в заседанието да участва госпожа Валя Савчева, заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, аз съм не толкова против това предложение, а искам да подновя отново молбата си да обърнете внимание на чл. 66 от правилника, тъй като той предполага вносителят на законопроекта да обоснове в рамките на 10 минути мотивите и съдържанието на законопроекта.
По такъв въпрос, като зърното, неговата система на производство, изкупуване и реализация, непонятно е за мен как министърът на земеделието не счита за необходимо да дойде и да обоснове пред парламента този законопроект. И ви моля да не повтаряте обяснението на господин Куртев, който прегърна тезата, че този текст означава 10 минути правителството да помълчи. Повтарям, това за мен е фриволно и несериозно отношение към един принципен въпрос на правилника и конкретно към един въпрос, който в момента се разглежда.
Така че настоятелно моля да бъде поканен министърът на земеделието, горите и поземлената реформа да участва в това заседание.
А иначе, за участието на заместник-министъра, разбира се, нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министрите винаги имат право да участват. Те нямат нужда от покана. За тяхното присъствие дори не се гласува. А право на вносителя е да се изказва кат вносител или друг от негово име, който има това право.
Моля, гласувайте направеното предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Валя Савчева, заместник-министър на земеделието, горите и поземлената реформа.
Гласували 134 народни представители: за 119, против 6, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Валя Савчева в залата.
Господин Костов имате думата за становището
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Становище
на Комисията по земеделието, горите и
поземлената реформа
ОТНОСНО: Законопроект за съхранение и търговия със зърно N 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 11 юни 1998 г.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 18 юни 1998 г., обсъди Законопроекта за съхранение и търговия на зърно, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взе участие и заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, госпожа Валя Савчева.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около становището, че е необходимо създаването на специален закон за зърното, съобразен с икономическите реалности. Сега у нас съществува слаборазвит пазар на зърно, особено на безналична търговия. Липсва и национален зърнен резерв, чрез който да се възпират спекулативните тенденции на пазара. Процесът на присъединяване на България към Европейския съюз изисква въвеждане в нашето законодателство на актове на Европейския съюз за зърното, които уреждат главно качествените показатели на зърното.
За създаване на предпоставки за стабилизиране на вътрешния пазар законопроектът създава правен режим на публичните складове за зърно, зърнохранилищата и складовите записи за влог на зърно с неговите две части. Лицензирането и регистрацията на публичните складове и зърнохранилищата имат за цел проверката на техническата им пригодност за съхранение на зърното, а за публичните складове - и проверка на финансовото им състояние. Предвиденото в проекта изискване за даване на информация цели създаването на ясна представа за наличните запаси от зърно.
Складовият запис за влог на зърно и неговите две части - стоков запис и заложен запис за влог на зърно, са ценни книги на заповед. Чрез тяхното емитиране срещу вложено зърно се създават реални условия за получаване на кредит от зърнопроизводителите и улесняване на участниците в търговията със зърно.
Законопроектът създава стратегически резерв от зърно, с който се цели осигуряване на потребностите на страната при настъпване на събития, които са с непреодолима сила.
Проектът предвижда, наред със стратегическия резерв, на един последващ етап възможността да се създаде и стоков фонд от зърно. Този фонд ще се използва по решение на Министерския съвет с цел регулиране и стабилизиране на вътрешния пазар.
За осъществяване на контрола в областта на търговията и съхранението на зърното се създава Национална служба по зърното към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Контролната дейност на Националната служба се извършва в три направления: контрол върху публичните складове и зърнохранилищата, контрол върху търговците на зърно и контрол върху качеството на зърното. Търговците на зърно ще трябва да бъдат регистрирани. Регистрацията на търговците има за цел да създаде публичност на лицата, които търгуват със зърно. Изискването за писмена форма на сделките със зърно се налага от тяхната обществена значимост и стремежа да се защитят интересите на производителите.
Някои от народните представители изказаха мнения за корекция на някои текстове от законопроекта като: чл. 4; чл. 7, ал. 1; чл. 9, ал. 1; чл. 10; чл. 11; чл. 29; чл. 30; чл. 35 и чл. 36.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

"С Т А Н О В И Щ Е

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за съхранение и търговия със зърно N 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 11.06.1998 г.
Това становище е гласувано с 11 гласа "за", "против" няма и "въздържали се" 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Кой желае да вземе думата за изказване? Да, има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изглежда стана практика в Народното събрание да се внасят закони, които наистина са необходими, чието приемане даже е забавено и това е пречело на работата в различните сектори на обществения живот на страната, но да се предлагат закони, които не са доработени, вследствие на което в следващите месеци, непосредствено след приемането им, ние започваме тяхната поправка.
В случая със Закона за съхранение и търговия със зърно ние сме в същата ситуация. Един необходим закон, един закон, за чието приемане се говори вече няколко години, един закон, който би трябвало да регламентира наистина търговията със зърно, сега се внася без да е достатъчно прецизно подготвен и аз ще се помъча да се обоснова.
Ако вземем целта, която си поставя този закон, тя е твърде амбициозна. В чл. 2, ал. 1 се казва, че целта на закона е устойчиво развитие на зърнопроизводството и зърнопреработката.
В същото време никъде в закона няма достатъчно законови разпоредби, които да гарантират това понятие - "устойчиво развитие на зърнопроизводството", а се занимаваме единствено с въвеждането на понятието "публичен склад" и, разбира се, жизненонеобходимото развитие на тази търговска структура, каквато е публичният склад, съхранението на зърното и използването на складовия запис и заложния запис за безналична търговия.
Какви са принципните ми бележки?
В закона не е развит въобще проблемът с набирането на информацията за взимането на управленски решения, свързани с търговията, съхранението и участието на различните търговци на зърнения пазар. Това е един проблем, който и сега пречи и създаде грижи както на предишните правителства, така и на сегашното правителство. Липсата на информация, липсата на възможности за взимане на конкретни решения доведоха, от една страна, до дефицити, от друга страна - до свръхзапаси, които се решават по един не съвсем коректен и законосъобразен начин.
Във френския закон и в подобни закони в други страни тази тема е развита твърде подробно - кой, при какви условия и каква информация подава, къде я подава, разположено във времето през годината кога и в какъв обем информация се получава в съответните структури, на които е възложено да се занимават с проблемите на търговията.
Вторият проблем, който не е разработен. България е нетен износител на земеделска продукция, поне беше доскоро. Това е един сериозен въпрос, който, когато става дума за съхранение и търговия със зърно - с една борсова стока, както е казано в мотивите на закона, би трябвало да е ясно кой, кога и при какви условия ще определя как да се изнася и как евентуално да се внася земеделска продукция, в случая става дума за зърно във всичките му аспекти - пшеница, ечемик, слънчоглед, ориз и пр.
Имам и някои съвсем конкретни бележки.
В чл. 4 се създава Национална служба за зърното, като специализирано звено към Министерство на земеделието. И толкоз. Нищо повече не се казва за тази национална служба. Даже в ал. 2 се казва, че тя лицензира публичните складове и веднага в чл. 11 се казва, че лиценз на публичните складове се прави от министъра на земеделието. По предложение, естествено, но в единия случай не е алтернативно казано, а просто казва: "лицензира".
Организацията и дейността на тази служба ще се прави с наредба, с правилник на министерството, а какви ще бъдат нейните функции? Обикновено в другите европейски закони подобна структура има задачата наистина да набира, да обработва информацията. В случая по-нататък, когато става дума за контрол на тази служба, се предписват единствено контролни функции по качеството, а някъде даже са пресилени, като се дава право даже и да прави контрол по финансово-счетоводната дейност, което не е нейна работа, и едва ли би могла да се справи с тези неща.
Поставя се въпросът да се създаде стратегически резерв на зърно. Да, необходимо е да има стратегически резерв. Правилно е това, но освен че е казано, че се създава стратегически резерв, нищо повече не се казва - кой го създава, с какви финанси, откъде се взимат и вероятно ще се стигне, както сега вече е обявено, че се създава такъв стратегически резерв към Държавен резерв и военновременни запаси, където Министерският съвет е решил да отпусне 76 млрд. лв. - не знам по какъв закон и откъде, да изкупи изкупено вече жито, което се намира в складовете на мелничните комбинати - нещо, което за мен е необяснимо, тъй като тук става дума за реализиране на една чиста загуба. Кой ще я понася, това не ми е ясно. Но в стратегическия резерв би трябвало тук, в закона, да се каже как се създава, на каква основа, кой финансира и как ще се управлява по-нататък този резерв.
Публични складове за зърно и зърнохранилища. Първо, не са разграничени зърнохранилищата от публичните складове. Казва се "или зърнохранилища".
Второ, на публичния склад за зърно му се забранява да извършва друга търговска дейност.
Уважаеми колеги, в момента има конкретни случаи. Физическо лице притежава фуражен комбинат с възможност за вместимост и съхранение на зърно от порядъка на 48-50 хил. т. Той е вече регистриран по Търговския закон и е действащ. Той иска с 25 хил. т да върши услуга, да съхранява в качеството си на публичен склад. Обаче се казва, че той трябва да се регистрира отделно като публичен склад, че трябва да има основен капитал минимум 100 млн., а малко по-надолу се казва, че е достатъчно да имаш хранилище за 3 хил. т и можеш да кандидатстваш да се регистрираш като публичен склад или като зърнохранилище за вършене на тези услуги. Ами, един склад за 3 хил. т зърно струва 10 млн. лв. А тук става дума за 100 млн. лв.!
Не е изяснено тези активи как ще се признават - като апортни вноски или като депозити.
По-нататък се казва, че за да се регистрира, трябва да се дадат 100 млн. лв. на депозит - не е казано в банка-депозитар или как - за сметка на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Кой е този богат човек или акционерно дружество, което ще си позволи да замрази 100 млн. лв. за сметка на министерството и същевременно да има още 100 млн. лв., с които да организира своята дейност като публичен склад или като зърнохранилище, което извършва подобни услуги?
Тези непрецизни записи ще доведат до блокиране на тази, по същество много добра идея, отработена в много страни в света. И хубаво е, че е пренесена и в нашата страна.
В условията и реда за лицензиране и контрол на публичните складове за зърно и за зърнохранилищата и формата и сроковете за набирането на информацията се казва, че по чл. 14, ал. 2 се уреждат с наредба на Министерския съвет. Мен това не ме задоволява като запис в закона и смятам, че тъй като се прави закон, информацията, която трябва да се набира, трябва да се регламентира със закон, тъй като ние всички сме свидетели, че при това разнообразие на собственици, на структури, които се занимават с производство на земеделска продукция, въпросът с информацията става първостепенен въпрос. Той е въпрос, който трябва да даде възможност и на държавата, въпреки разбирането на колегите от мнозинството, че държавата въобще не трябва да се меси в тези процеси, аз поддържам моето становище, че няма държава в света, която да не се меси в проблемите на развитието на земеделието, още повече, когато става дума не само за изхранването, а когато става дума за доходите на повече от 23 на сто от населението, което живее в селата и може би над 50-60 на сто от хората, които разчитат на доходи от земята, независимо че не живеят на село и пряко не се занимават със земеделско производство.
В главата "Складови записи за влог на зърно", която е добре разработена, съгласно Търговския закон, но тук също има нещо, което ме смущава. Например в ал. 4 на чл. 17 се казва, че складовите регистри на публичните складове за зърно се водят по реда от наредбата, по чл. 574, ал. 2 от Търговския закон. Тази наредба още не е публикувана и на никого не е ясно все още как ще стане, няма я в правния мир.
В глава шеста "Търговци и търговски сделки със зарно", забележете: "Търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което купува зърно с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид и регистрация в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа". Добре, уважаеми колеги, онези хора, които живеят на село и които наистина ще се регистрират като производители на селскостопанска продукция, те ще участват в този процес на търговията със зърно. А онези 50 на сто от нас, които живеем в градовете и които сме свързани със селата по силата на това, че имаме собственост върху земята, и ще получим 1000, или 2000, или 3000 кг зърно, ние ще участваме ли в процеса? Ние имаме ли право да залагаме нашата продукция в публичния склад или в зърнохранилището? Тоест, ние не сме търговец по смисъла на закона. Ние изключени ли сме от тази дейност? Този въпрос също не е изяснен.
Аз смятам, че създаването и приемането на този закон е жизненонеобходимо. Но така, както той ни се поднася, във вида, в който ни се поднася и в комисията, и в залата, аз не мога да го подкрепя. Много искам час по-скоро Народното събрание да приеме един закон, който наистина да осигури не само контролни функции върху процеса на търговията, а и регулиране на пазара със зърно, включително и външнотърговската дейност, свързана със земеделската продукция. В противен случай ние наистина ще приемем един закон, който само след няколко месеца ще започнем отново да ремонтираме, а това не е в интерес нито на производителите, нито на огромната част потребители на земеделската продукция, които, за съжаление, са длъжни да понасят нашата управленска немощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Той направи интересни бележки. Аз смятам, че могат да се имат предвид при второто гласуване.
Има думата за реплика господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Трендафилов! С внимание слушах това, което Вие казахте. Аз смятам, че някои неща не са точно така, както ги казахте. Може би трябва да се развият по-подробно в закона, но въпросът за информацията е показан в няколко члена, например чл. 14, ал. 2, където Националната служба по зърното набира информация. И освен че набира, тези, които притежават такава, са задължени да я предоставят. А Националната служба по зърното е орган на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, където обобщавайки цялата информация, именно и регистрирайки търговците, т.е. министърът ги регистрира по предложение на Националната служба, там текстът може да се оправи, всичко излиза на светло. Както и тези, които ще участват в цялостния процес в търговията със зърно и съхранението, така и зърното, което съществува в страната и се съхранява. Нещо, което отсъстваше досега, което е и една от основните цели на законопроекта.
Аз смятам, че не мога да се съглася с Вас в закона да се определя и вносно-износния режим на страната. Има си съответния закон. Тогава трябва да направим за всяка една стока, а в страната ние имаме много стратегически стоки, не само зърното, отделни закони за техния вносно-износен режим, което сами разбирате, че е нелогично.
По отношение на Вашите съображения, съжалявам, че времето ми свършва, но в изказването, което ще направя ще развия това, търговец-производител. Ясно е казано, че търговец е онзи, който купува и препродава, а производител е този, който влага и продава. Така че не можем да ги сложим еднакво. Казано е кой е земеделският производител в Закона за подпомагане на земеделските производители, казано е точно и кой е търговецът по смисъла на този закон. Така че смятам, че това не е нужно. Преди всичко целта на този законопроект е да осигури на производителите право на влагане на своята продукция в публични складове, а също и в зърнохранилищата и ползване на привилегиите от търговията с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За дуплика има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Костов, аз мисля, че бях достатъчно ясен, ще изясня още един път. По смисъла на Търговския закон всеки производител на земеделска продукция, който реализира на пазара, е търговец. Следователно, ако трябва в Преходните разпоредби, но трябва да разясним за какво става дума в този закон и какво се разбира в Търговския закон.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Логиката Ви не е вярна.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Как да не е вярна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, не се обаждайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Второ, когато говоря за външнотърговския режим, аз не говоря за това, че трябва да разпишем външнотърговския режим, а тук в закона, както е казано във всички останали закони, от които черпим информация, е казано, че държавата се стреми да произвежда продукция за износ при определени условия. И този износ трябва да се разрешава при еди-какви си условия. В случая ние оставяме този въпрос въобще нерегламентиран. Всеки ще изнася и всеки ще внася, когато намери за добре. Специално за хлебното зърно и за фуражите това е опасна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз мисля, че днес гледаме един законопроект, който ни задължава повече професионално да гледаме на нещата и да се освободим от някои страсти и оцветяване. Основание за това ми дава един проведен разговор, който имах през последните дни с няколко души арендатори, председатели на кооперации. Арендаторите бяха различно оцветени, но разговорът, който се водеше, и нещата, които ги тревожеха, бяха почти едни и същи. Така че и ние трябва да намерим решение в този закон, с който да решим проблема.
Известно е, че зърното, уважаеми колеги, е и хляб, и месо, и мляко, но е и национална политика. Бих внесъл и лека шега, че някои, които могат да се върнат малко назад, ще си спомнят, че даже нашият президент, когато стартира своята президентска кампания, започна с предложение за Закон за зърното. Това не го казвам като упрек, казвам го като значимост на поведение на всеки политик.
По принцип значимостта на закона се определя от обстоятелството, че около 65 на сто от земята, която в момента обработваме, се използва за производство на зърно. Мисля, че това е един достатъчен факт, за да кажем, че законът е необходим.
Проблемът "зърно" има своя история и тя започва още през 1922-1923 г. със създаването на консорциума за зърното, през 1933-1934 г. - със създаването на най-голямата тогава държавна фирма "Хранизнос", която някъде към 1941-1943 г. вече обхваща някъде около 45-50 вида изделия и почти всички зърнени изделия.
Аз искам да спра вниманието на тези две законови уредби, тъй като и сегашният процент на използваната земя се приближава към тогавашно време, тогава е била малко повече земята, използвана за зърно, но тогавашните законови уредби са уреждали един основен проблем - търговията и съхраняването на зърното. И когато искам да кажа какво представлява новият закон, искам да кажа, че новият закон има една изключително положителна страна, която отсъства в предишните закони - това, че урежда въпроса със съхраняването, един голям въпрос, свързан с много инвестиции, в който производителят не може да си разреши, особено сега, оттук нататък, при пазарни системи да инвестира за създаване на складови бази. Този закон урежда този проблем.
За мен има неща, които определено казвам, че са приведени в голяма бюрократичност, но това вече не е днес на коментар. Това е работа на допълнителните ни предложения и на обсъждане, да потърсим решения, в които да създадем по-голяма динамичност в ползването на тази част на закона.
Второто нещо, което законът ни обезпечава в тази насока, това е, че вече най-после производителят ще може да внесе своето зърно с количество и качество, ще получи един складов запис и на базата на този запис той може да отиде в банката и съответно да тегли заем, за да може да продължи своята дейност. Защото в този период той няма откъде от друго място да вземе пари, освен от зърното, а му предстои нова производствена година, започваща от месец август, а това е свързано само с разходи. Ето, това е изключително положителната страна на законопроекта, който се внася.
Аз оценявам положително и тази част на законопроекта, в която се поставят изисквания към тези, които ще участват като собственици на публични складове, да бъдат лицензирани и второ, да внасят определени средства. Преди малко този въпрос беше коментиран в голяма степен отрицателно. Вижте, отрицателно е, но кой ни дава на нас гаранцията, че земеделският производител, когато ще си внесе количество и качество зърно някъде, утре това да не бъде пирамида? И имам достатъчно случаи, когато земеделски производители и кооперации са продали вече зърно и то в порядъка на 200-300-400 млн.лв., които те не могат да си вземат.
Така че друг въпрос е, уважаеми колеги, дали трябва да бъде директно, както се казва, чрез внесени пари, дали чрез застрахователни подходи, но гаранция трябва да дадем. И обърнете внимание, че във всяка западноевропейска фирма, когато ти търгуваш с него, той предоставя оферта за GMBH с какъв капитал разполага. Дори аз ще бъда от тези, които ще предложа този, който има публичен склад, да има тази публичност какъв е той, с какъв капитал той разполага, за да имам аз гаранцията утре да си внеса спокойно своята продукция.
Тук, разбира се, има един въпрос, който мисля, че противоречи на Закона за конкуренцията. Например в чл. 9, ал. 3 е казано, че минималното количество е 3000 тона. По-нататък в ал. 4 се казва, че той е задължен по различни начини да внесе тази гаранция от 100 млн.лв. Ако направим една приблизителна сметка, това означава, че той дава не толкова много, но все пак горе-долу, колкото е в банките - 20 на сто гаранция, ако приемем, че е 180 лв. Нали 20 на сто е гаранцията. Но, казвам: как е възможно този, който има 3000 тона, да дава 20 на сто гаранция, а този, който ще има публичен склад за 30 хиляди тона, пак ще внесе 100 млн.лв. - значи той дава само 2 на сто гаранция.
Аз смятам, че тук, от една страна, е неправилно политическата постановка за подкрепа само на силния, без да създаваме предпоставки и други хора да се явят на този пазар, за да наложат монопол - това е едната постановка, а другата е в противоречие с конкуренцията.
Дотук аз смятам, че мога да кажа, че нещата са добре решени, с някои неща, за които казвам, че затова има второ четене, затова има и други обсъждания. Но има един принципен въпрос, на който аз искам да спра вниманието ви. Аз го започнах. В тези две законодателни уредби от 1923 и 1933 г. нещата са уреждани с търговията, а ние сега оставаме на склада, търговията я освобождаваме. Това е големият проблем на земеделския производител. И обърнете внимание - особено сега този, който започва сега, който няма контактите, който няма информацията. И ние точно в този момент даваме публичност и пълна либералност в зърнопроизводството.
Аз мисля, че в един законопроект може да се приеме философията либералност, и е правилно, като цяло. Но тя трябва да бъде постигана поетапно. И такова нещо, което се предлага сега, ще ни постави в една криза, аналогично на тази, която имахме в 1995 г., тази неангажираност, и в 1996 г. - 52 години откакто няма война, децата ни да имат проблем за хляб.
Казвам ви го. Трябва да се радваме, че ще имаме зърно. Но трябва до оценяваме положително постановката, която правителството направи в 1997 г., с участие в изкупуването на зърното. Ето го резултатът - положителен. Ще имаме над 300 кг есенници. За 6 месеца само се купиха над 500 комбайна и доста трактори, когато комбайни средно се купуваха през изминалите години по 20, 30, 40. Ефектът го има. А ние точно в този момент искаме да го напуснем. Точно в този момент създаваме нова цикличност за криза.
Така че, аз мисля, че има някакво основание, имаме някакви задължения, имаме въпроси с борда. Не сме задължени да го направим с 20, с 30 на сто, но задължително с някакво участие трябва да присъстваме като нация и като държава в този процес на търговията.
Затова ще ви кажа, дали има някъде в света такова чудо, когато измисляме, днес, с такава либерализация.
Повтарям, няма по-либерална от пазарната икономика на САЩ. Нека някой да ми каже САЩ като държава дали се оттегля от зърнопроизводството на американските фермери. Нека, искам да чуя това. Обратно, има основно задължение и това е известно, те са три задълженията на държавата САЩ към земеделското производство. Едното е държавата да осигури пазари. Второто, ако няма, да инициира. И третото, ако не може да инициира, да инсценира. И това е написано във всички учебници по икономика и организация на селското стопанство. А ние с такава свобода, с махало, миналата година с пълна подкрепа, тази година - отказвайки се.
Така че аз мисля, че тук се прави глобална грешка, с която можем да направим последваща грешка, по-скоро да повторим грешките, които се правиха.
Европейският съюз, към който се стремим, има осем цени. За зърното има с всички европейски страни задължителна цена, интервеционна. Европейският съюз произвежда 12 - 14 на сто от зърното. И това е създадено тогава, когато тези страни не са имали това развитие, което имат сега. Те сега започват да търсят, просто в голяма степен да се освобождават. А ние се намираме в този етап, в който Европейският съюз създаде тази философия. Ние не може, когато Европейският съюз започва леко да намалява влиянието в тази насока, но уравновесил пазара, ние просто като.... видяла жабата, и ние започваме да си вдигаме крака. И даже отиваме в крайност - веднага се освобождаваме.
Хайде да погледнем дали една от нашите близки страни - Полша, Унгария, Чехия, а и други, които кандидатстват, изхвърлили ли са този въпрос? Има ли го? Има го. И се подготвиха за евентуални пълноправни членове на Европейския съюз.
Така че, аз съм много настоятелен в това отношение, да се преосмисли тази част на закона. Не зная дали беше ми оказано известно уважение и ми беше предоставен този законопроект още в по-първоначален вид. Аз дадох моите бележки. Виждам някои неща. Но някои неща са извадени. Добре разбирам защо са извадени. Но искам да кажа на тези, които са извадили тази част, че правят голяма грешка - към 65 на сто от производството на селското стопанство. И завоалирано е казано: "Може да се създаде фонд от зърно за стабилизиране на пазара." Тоест не е забранено, но не е уредено. Както направиха тези страни, които коментираме, които са вече пред нас.
И аз ви коментирах един случай, че точно по този въпрос европейските експерти казват, че единствено България и Румъния не се съобразяват с тези изисквания.
Колеги, имам още един важен въпрос. В оценката на този закон, създава се една обстановка, със закона, че нещата започват да вървят. Този закон, в аналогия на нашия, в Полша е от 1992 г.
Искам да ви кажа какво експертите на Европейския съюз казват за този закон, който го имаше в Полша и за неговата реализация. Европейските експерти през 1997 г. казват с особена похвала, че само за три години Полша успя да реализира тази система.
Значи ние трябва да си зададем въпрос. При такава сериозна система, която съществува в другите страни, и в Америка съществува, да не коментираме, че вариантът на записа там е друг, във връзка с това има цяла система, да може да се комуникира със записа. Те казват, просто за три години. Имат голям успех. Е, хайде и ние да сме по-добри администратори от поляците. Но значи, че тази година този закон не влиза. В практиката не искам да кажа, че той не трябва. Но трябва да си решаваме и другите неща.
Затова аз ви поставям един такъв въпрос, когато така свободно се отказваме от присъствието на държавата в зърнения въпрос. Колеги, задължения ни трябват 140 млрд., да засеем ни трябват 200 - 250 млрд., да приберем слънчогледа и царевицата ни трябват още 80 - 100 млрд. - 500 млрд. Какво има земеделецът сега? За 3 - 4 месеца - 500 млрд. За какво има? Има едно зърно, друго няма.
Второ, имаме ... не го обвинявам, даже го оценявам положително. Имаме остатък от жито, 1998 г. - производство 1997 г., може би до края на месец октомври. Вътрешният пазар няма да бъде мотивиран да бърза. Международните пазари са опасни в момента. Информацията показва, че за първи път Китай ще излезе с 40 - 50 млн. т. зърно пшеница. Нашите съседи имат добра реколта. И ние в този момент казваме: публично, либерално, ето, и в закона - ние напълно се освобождаваме.
Това за мен е една опасна философия. Опасна философия, с която можем само да изстрадаме.
Давам си едно такова заключение. Искам да помоля колегите от мнозинството. Разбирам, че се усещат добре проблемите и се поставят проблемите с оглед законодателството. Това нещо колегата Трендафилов го подхвърли. Поставям го, обаче, когато вземем да го решаваме, да остане в заглавието.
Така беше с голяма значимост Законът за земеделската техника. Какво направихме? Забравихме какво е казал Любен Каравелов - че лозето не иска молитва, а иска мотика. И ние приведохме Закона за земеделската техника до регистрация и контрол. Тоест земеделецът няма нужда от техника, има нужда от един контрол, тоест от един картон. Това можехме в чл. 140 на Закона за движение по пътищата да сложим, една ал. 5, можехме в раздел пети на този закон да сложим и контрола, и толкова.
Ако ние имаме намерение с този закон да направим същото само със складовите записи, ами тогава имаме чудесен Търговски закон, там тези неща са решени в голяма степен. Тогава да добавим онова, което липсва, и да пристъпим към един обработен вече закон и да си решаваме въпроса със записите.
Така че аз ви моля, направете всичко възможно. Разбирам затрудненията, които ни поставят някои външни изисквания, но ние трябва да знаем, че - дали ще има СИВ, дали ще има Европейски съюз, дали ще има нещо друго - България трябва да я има и ние сме тук. Това, което ще го има, в него да търсим и своето място. Но преди това трябва да съществуваме със своите достойнства.
Така че пак напомням: не повтаряйте досегашните грешки - на добрите заглавия, и големите цели, които си поставяме към законопроектите, да ги привеждаме след туй просто в едно положение, с което да се дискриминираме, или по-скоро пред нашите избиратели да се покажем като едни слаби законодатели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Красимир Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Един от елементите, който ще доведе до възраждане на българското селско стопанство, ще бъде регламентирането на пазара на зърно, уреждането на условията за съхранение и търговия със зърно и уточняване задълженията на физическите и юридическите лица, които търгуват със зърното. Поради липсата именно на такава регламентация, в страната преживяхме зърнената криза през 1995 и 1996 г.
Аз съм учуден от това колко хора, участвали тогава в управлението на страната, критикуват този закон, но не са въвели по тяхно време тези правила на играта. Защото колкото и да ни се обяснява, че бил просто сгрешен зърненият баланс, ние трябва да си отворим очите, че тогава ставаше дума за нещо съвсем друго - че зърното беше изкупено на една нереално ниска цена и след това беше продадено на международна цена. И при продажбите толкова се увлякоха някои хора, че оставиха страната без зърно.
Именно за да се избегнат вече такива аномалии, пред нас е този закон.
Този закон се създава със стратегически резерв на зърно, който се управлява от Главно управление "Държавен резерв" от военновременния запас, но не е военновременен запас. С това се дава възможност да се стабилизира пазарът на зърно и при необходимост да се интервенира на този пазар с цел стабилизиране на цените.
Чрез създаването на публичните складове на зърно, от една страна, се създават условия за правилното съхранение на зърното, а от друга страна се дава възможност на зърнопроизводителите да получат кредити при условия на безналична търговия със зърно. Такива условия досега в страната нямаше и зърнопроизводителите имаха големи затруднения при осигуряване на кредити за есенната сеитба.
В закона е уреден и правният режим за публичните складове на зърно, зърнохранилищата и складовите записи за влог на зърно. Предвидени са изисквания относно капиталовата адекватност на публични складове с цел по-голяма сигурност за зърнопроизводителите.
Лицензирането и регистрацията на публичните складове и зърнохранилищата има за цел да бъдат проверени условията за съхранение на зърно, за да не се допуска похабяване на реколтата.
Изискванията за даване на информация за налични запаси цели никога повече в България да няма зърнени кризи. И съм учуден защо господин Трендафилов толкова критикува тази информационна система. Ако имаше такава информационна система, нямаше анонимни чиновници да правят зърнения баланс на страната на база на минали години и след това да се оказва, че министърът на земеделието е подведен и се е стигнало до хлебна криза.
Смятам, че информационната система, предвидена в този закон, е едно от неговите главни достойнства.
Що се отнася до основния спор, който се разгоря в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, а и тук, в залата, професор Стоянов, аз приемам част от неговите тези, че е нужна интервенция на зърнения пазар, но всички разбираме, че в условията на валутен борд такъв механизъм, пряк финансов механизъм за интервениране на пазара е нещо трудно осъществимо, защото България е много малък елемент от световния зърнен пазар и ние едва ли бихме могли да влияем върху цените на зърното. Затова, естествено, и при изкупуване на зърно трябва да се съобразяваме с международните цени. Миналата година това, което направи правителството - цената от 130 долара на тон - сега се критикува от нашите политически опоненти по селата, че правителството било изхарчило напразно 300 млрд. лв. Е, как ще е напразно! Тези 300 млрд. лв. отидоха в българските селяни и те си закупиха комбайни и техника!
Така че когато се говори за зърно, не бива да се влага политика. Това са чисто и просто стопански отношения.
Със създаването на Националната служба по зърното към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава орган, отговарящ за контрола на публичните складове, контрола върху търговците на зърно и контрола върху качеството на зърното.
В заключение искам да кажа, че приемам част от критиките, отправени от колегите. Смятам, че между първо и второ четене ще бъдат направени предложения, в комисията ще бъдат разгледани предложенията, но заявявам, че ще гласувам за този закон и призовавам всички колеги, които не желаят повече в България да има зърнени кризи, също да подкрепят закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каменов.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес Народното събрание разглежда един законопроект, който наистина, бих казал, е закъснял като време от гледище на проблемите, които се случиха в държавата в тези години. Но от друга страна, така или иначе този законопроект е необходим - и влизането му в сила като закон - в няколко аспекта.
Преди всичко този закон ще допринесе за публичност в търговията на зърно.
Втората му цел е да допринесе за доверие между зърнопроизводители и търговци. Няма да изброявам случаите, които в продължение на седем години се случваха, в които именно недобросъвестни търговци ограбваха труда на зърнопроизводителите. Бих казал, може би на базата на това производство някои станаха доста големи милионери и милиардери.
Но най-важното, което, бих казал, че законът позволява да влезе, е именно това, че имаме пълна либерализация на цените и възможност за конкурентност между търговците и същевременно невъзможност на тези търговци да ограбват този труд.
Защо поставям така въпроса? Защото, ако този закон беше влязъл преди няколко години, когато имаха желание от страна на БСП да внесат един закон, при онова отношение на потиснатост на цените на земеделските стоки и продукти, този закон не можеше да функционира, както е сега, в този вид.
И неслучайно в онзи вид - 1996 година - законът, който беше внесен от БСП, регламентираше само лицензиране на едни търговци, без никакво въвеждане на правила и взаимоотношения между зърнопроизводители и търговци.
Вярно е това, което изтъкна професор Стоянов, че Европейският съюз от 1958 г. за съвземане на земеделието в Европейския съюз работи с агенции, които имат възможност да правят интервенции на пазара. Вярно е, че в този период от време - от 1958 година - в Европейския съюз се работи с гарантирани изкупни цени. И така е почти до 1990 г., с някои корекции, които се правят във времето, именно относно времето и начина на самия век и начина на търговия, и създаване на фермери, които да бъдат и предприемачи.
И тук бих искал да кажа, че не е безинтересно, че за този път, който е извървял Европейският съюз, в момента - от 1958 година досега - тези гарантирани цени и тази интервенция е спаднала вече, ако вземем 100 процента относно зърното, на 60 до 70 на сто вече няма тези гаранции от страна на държавите в Европейския съюз. Тоест политиката, която се провежда в Европейския съюз, е насочена именно към една либерализация във взаимоотношенията и засилване на дейността на фермера като предприемач. Политиката е насочена преди всичко не към количествени обеми, а към качествени обеми, към качество и стандарт на продукцията, която се произвежда.
И когато говорим за този закон, ние трябва да го разглеждаме в този дух, че законът регламентира и дава възможност на самата държава чрез своята национална служба да поддържа контрол върху качеството и стандарта на зърното, което ще се търгува в страната.
И когато говорим, че е възможно да има излишъци, трябва да си помисли върху аспекта защо е възможно да съществуват такива излишъци. Преди всичко те се дължат на два основни момента. Единият от тях е, че животновъдството, което е един от основните потребители на зърно, в момента не може да употребява количествата поради намаляване на броя на основните стада. По тази причина от това, което се произвежда в страната, се получава излишък.
Вторият съществен момент, който е важен, е, че вече самите земеделски производители на базата на тази либерализация на цените се ориентираха към подготовка и отглеждане на едни качествени посеви. Тоест въпросът не е само в количеството, а в отглеждането и получаването на по-високи добиви.
Третият важен момент е, че в продължение на шест-седем години в България има едно производство на монокултурно стопанство. Това са няколко култури, които се отглеждат и с които се занимават земеделските производители. Това са най-вече зърна. А така ли ще бъде? Ако направим една сметка, общо взето всички зърна, които се произвеждат в страната, от 46 млн.дка площи обхващат някъде в рамките на 25-26 млн. Оттук нататък трябва да се има предвид, че с този ред на взаимоотношения, който се въвежда, и с възстановяване собствеността върху земята част от зърнопроизводителите ще се насочат и към други култури. Бих казал също така, че когато говорим за духа на закона, ще дойде време, в което ние ще трябва да се замислим колко зърно е необходимо на България и дали не трябва да прибегнем към онези ефективни мерки, които се прилагат в Европейския съюз за котиране и ограничаване на производството. Или дори това, което се започна от няколко години, изплащане на 80 на сто от добива, ако не се засява площта. Или другото - за екологичното земеделие, тоест подпомагане на земеделие, на производство, което е екологично чисто. Тоест вариантите, в които ще се намесва държавата, ще бъдат именно в тази насока.
И в този аспект законът - още един път искам да повторя - не е закон, който от тази гледна точка по някакъв начин в него да се впише това, което искаше колегата професор Стоянов. Целта на закона е друга. Въпреки всичко е оставена една възможност, и тя е добра, чрез държавния резерв държавата да прави интервенция на пазара. Разбира се, има нужда от изчистване на текста, тъй като самият текст звучи така, че едва ли не се създава друга, дублираща структура, а идеята на вносителя не е такава. На второ четене този момент трябва да бъде отстранен.
Що се отнася до информацията, аз мисля, че информацията и самата публичност, ако колегите са чели закона, дори има задължение на публичните складове да изнесат тарифите на своите услуги. Тоест публичните складове са представени наистина като едно място, където има пълна яснота на тарифи, на отношения, на сделки и т.н. А информацията по отношение на търговците, която националната служба ще следи, е достатъчна. Вие забравяте, че в Закона за земеделския производител, за подпомагане на земеделския производител, ние заложихме също така, че земеделските производители, които са регистрирани, че се занимават и получават кредити или субсидии от фонд "Земеделие", също се регистрират и са задължени да предоставят информация за своето производство.
Тоест, от една страна, чрез този закон информацията, която е необходима за посевите, за декарите, които са засети, ще трябва да я има, а, от друга страна, за самото добито количество зърно, което е като наличност в складовете, също ще има. Разбира се, това не е достатъчно. И тук някои са прави, че е много важно да се вземе едно правилно решение за информацията, но все още необходимите ни за това парични възможности са слаби, за да можем да получаваме информацията с необходимата техника, технология и т.н. Имам предвид сателитни връзки и други подобни. Така че ще има една информация обаче, която ще бъде достатъчно достоверна, бих казал в рамките на 80 на сто, за да се вземат нормални управленчески решения.
За мен този закон е важен именно от тази гледна точка, която споменах - това, че възможността на отделни хора да се явят, да водят преговори, да се представят за търговци, да обещават като такива, вече е намалена. Не че няма да я има, не че няма да се случат такива случаи докато законът заработи или докато се регламентират правилата и влязат тези взаимоотношения между търговци и земеделски производители. Да, ще има, но така или иначе ние вече напускаме хаоса във вътрешния пазар в България. По този начин се регламентира отчасти пазарът. И аз тук не мога да се съглася с колегите, които излагат едно становище и забравят, че в България вече има и борси, че по тези борси се определят цените, че външният пазар наистина влияе. Друг е въпросът, че намесата за регулиране на тези процеси вече преминаваме към една индиректност, не пряка, а индиректност на държавата. И не мога да се съглася с хора, които заемат позиция от гледище на защита на земеделеца и пропускат много важни обстоятелства, които бяха направени в предишния закон. Така е, господин Атанасов, защото освобождаването от данък печалба за кооперациите, от косвените данъци и от другите данъци за физически лица е именно това. Това не е директен начин. Но това е освобождаване.
Така че когато говорим, че в закона няма отношение към земеделския производител мисля, че това е неправилна постановка. Напротив, земеделският производител, отношението на този закон е именно да му се даде възможност и да му се вдъхне реална перспектива, че се отнася към отсрещната страна с доверие.
И тук, за да привърша, искам да посоча, че в закона има неща, особено при публичните складове, става дума за търговската дейност, аз бих казал, че тук съм съгласен с господин Трендафилов, че трябва да помислим върху варианта наистина да им разрешим и тази търговска дейност. Но не мога да се съглася с това, че един склад за зърно от 3 хил. т струва 10 млн. лв. Един склад за зърно от 3 хил. т, хубав склад, струва около 200 млн. лв., господин Трендафилов, не струва 10 млн. лв.
Така че бих казал, че ако наистина се замислим, цената, която трябва да се плати, таксата и по-точно лицензията, може би тук професор Стоянов е прав да има някакво групиране на големите складове и на по-малките, защото и в Европейския съюз има квотиране от гледна точка на даване възможности на по-малките да нямат ораничение, докато на по-големите им се залагат ограничения, за да не създава наистина монопол. Така че от тази гледна точка мисля, че това може да се възприеме.
Въобще комисията има за задача да изчисти някои текстове именно в тази насока, но по принцип духът и философията на закона са добри и аз предлагам на народните представители да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
След парламентарния контрол ще продължим с обсъждането на първо четене на същия закон.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура думата има господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с множеството предложения, които постъпват по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, предлагам да се увеличи с една седмица срокът за писмени предложения по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, приети на първо четене, на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: за 156, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. Срокът за писмени предложения по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост е продължен с още една седмица.
Новопостъпили питания в периода от 19 юни до 25 юни 1998 г.
Питане от народната представителка Елена Поптодорова към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно състоянието на Завода за обувки в град Добрич.
Питане от народния представител Нансен Бехар към Валентин Василев - министър на търговията и туризма, относно нерешени въпроси по възстановяване собствеността на еврейските общини.
Питане от народния представител Иван Бойков към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно състоянието на предприятията, в които има преобладаваща държавна собственост.
Питане от народния представител Христо Петров към Богомил Бонев - министър на вътрешните работи, относно упражнен рекет в особено големи размери, съпровождащата преписка е за престъпления от общ характер.
На първите две питания трябва да се отговори на 3 юли, а на последните две - на 10 юли.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
По първия актуален въпрос към заместник министър-председателя и министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев народният представител Калчо Чукаров моли той да отговори в следващото заседание.
Преминаваме към отговори на господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността.
Има думата да развие своя актуален въпрос относно състоянието на НИХФИ народният представител Евгени Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, господин Божков! Неколкократно задавам въпроса за НИХФИ и моля колегите да ме извинят, ако той е отегчителен, но просто е въпрос, който отново ще бъде прецизиран.
За съжаление получените от Вас отговори до настоящия момент, господин Божков, не ме удовлетворяват. А и с отговорност мога да заявя, че състоянието на института не се подобрява. Действията на изпълнителния директор и Съвета на директорите на НИХФИ водят до дестабилизация на института. Уволнени служители на института са завели съдебни дела срещу ръководството, като някои от тях вече са спечелени. От своя страна това показва некомпетенция и неразбиране от страна на Съвета на директорите. Пример за неефективната работа на управленския екип на НИХФИ е и фактът, че не е подновен частичният лиценз на Института за търговия на едро с лекарствени средства. Все още не е изготвена и концепция, както и сериозен бизнесплан за развитие на НИХФИ, свързан с основната му функция - научноизследователска и развойна проектантско-конструкторска, производствена и търговска дейност в областта на лекарствените средства за хуманната и ветеринарната медицина.
Смятам, че намерението на изпълнителния директор и Съвета на директорите на НИХФИ в института да се произвеждат козметични продукти е меко казано несериозно. Искам да изразя недоволството си от факта, че в продължение на месеци Министерството на промишлеността не предприема каквито и да е действия за подобряване на състоянието на НИХФИ. Надявам се, че повдигам темата НИХФИ за последен път, тъй като е крайно време да се вземат мерки от страна на Министерството на промишлеността и института за започване на нормална работа в този институт.
Моят актуален въпрос към Вас, господин Божков, е: изпълнителният директор и Съветът на директорите имат ли програма за стабилизация на НИХФИ и активизиране на научноизследователската дейност? Какво е финансовото състояние на института в момента, изплаща ли се фонд "Работна заплата" и има ли институтът задължения? Какви са плановете на Министерството на промишлеността за НИХФИ след оставането само на търговското дружество на "Фармахим-холдинг", като се има предвид акционерното участие на НИХФИ във "Фармахим-холдинг" в размер на 54,17 на сто? Не е ли крайно време да се спре експериментът с отрицателното управление на Съвета на директорите и изпълнителния директор и да бъдат поставени висококвалифицирани и утвърдени научноизследователски работници?
Надявам се, че този път ще получа действително един удовлетворителен отговор и ще се вземат спешни мерки за НИХФИ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата министър Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Преди да отговоря на поредния Ви актуален въпрос, значи това е третият за последните 8 месеца, за състоянието на Научноизследователския химикофармацевтичен институт, ще взема отношение към някои твърдения във Вашето изложение.
Напълно невярно е твърдението Ви за спечелени съдебни дела срещу ръководството на института. Досега нито едно от заведените съдебни дела не е решено. Следователно констатацията Ви за некомпетентност и неразбиране от страна на Съвета на директорите остава без покритие.
Считам за неподходящ примера Ви за неефективна работа на управленския екип на НИХФИ, поради неподновен частичен лиценз за търговия на едро с лекарствени средства. Срокът на същия е изтекъл и не е подновен по време на управлението на предишното ръководство. Позицията на сегашното ръководство е НИХФИ да не търгува с произведени от други фирми лекарства, а само със собствени. Съгласно Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина НИХФИ не се нуждае от лиценз, за да извършва търговия с произвежданите от него лекарствени средства.
За недостатъчна или тенденциозно лоша информираност говори коментарът Ви за намерението да се произвеждат козметични продукти. НИХФИ има повече от 20-годишна традиция в създаването на пасти за зъби и други продукти за оралната хигиена. Дружеството разполага с подготвени висококвалифицирани специалисти в тази област и бъдещото разработване на медицинска козметика ще се определя от пазарното търсене.
Относно първата част на актуалния Ви въпрос Ви информирам, че НИХФИ има бизнесплан за развитие, който е приет от Съвета на директорите. В изпълнение на плана за научноизследователската и развойна дейност за периода 1998-1999 г. в дружеството се разработват 74 задачи, от които 12 с външно финансиране, 61 със собствено финансиране и 1 задача се финансира съвместно с външен потребител. Основната част от разработките - 58 са насочени към създаване на нови усъвършенствани технологии, а останалите 16 за изготвяне на досиета и документация за регистрация, съгласно изискванията на добрата производствена практика GMP.
По отношение на финансовото състояние на НИХФИ мога да заявя, че то е добро. Дружеството е приключило 1997 г. с брутна печалба в размер на 222 млн. 700 хил.лв. Рентабилността на приходите от продажби е 4,4 на сто при 3,7 на сто през предходната 1996 г.

През първото тримесечие на 1998 г. приходите от продажби са 1 млрд. 601 млн. и 800 хил. лв. при 901 млн. лв. за същия период на 1997 г. Брутната печалба към 31 март 1998 г. е 67 млн.лв. при 47 млн.лв. през първото тримесечие на 1997 г. Средната работна заплата през месец март т.г. е 231 839 лв. при 115 721 лв. през март 1997 г. Работните заплати се изплащат редовно.
Задълженията към 31 март 1998 г., забележете, са 897,8 млн.лв. при 1 267 млн. лв. към 31 декември 1997 г. Дружеството обслужва задълженията си по валутен кредит, преоформен по Закона за уреждане на несъбираемите кредити.
НИХФИ няма, господин Димитров, акционерно участие във "Фармахим" - холдинг и ЕАД, е холдингът притежава 54,17 на сто от капитала на НИХФИ.
Министерество на промишлеността предприе необходимите действия за ускоряване приватизацията на дружествата от фармацевтичната промишленост. Предвид значимостта на НИХФИ за развитието на фармацевтичната промишленост, Министерството на промишлеността взе решение на сегашния етап дружеството да не се раздържавява и да остане в състава на "Фармахим" - холдинг и ЕАД. По този начин средствата от приватизацията на досегашните дъщерни дружества на холдинга ще се инвестират за въвеждане изискванията на добрата производствена практика.
Господин Димитров, НИХФИ - АД е търговско дружество, в което научните сътрудници, хабилитираните лица и специалистите с научна степен представляват около 50 на сто от персонала му, а приходите му от научно-техническите им разработки през периода 1995-1997 г. са формирали между 7 и 10 на сто от постъпленията на института. В същото време повече от 90 на сто от постъпленията от продажби са от реализация на произвежданите от дружеството над 30 готови лекарствени форми.
Именно поради тази особеност в дейността на дружеството Министерството на промишлеността е предложило на Общото събрание на акционерите сегашния състав на Съвета на директорите. При избора на изпълнителен директор съветът на директорите се е съобразил с необходимостта изпълнителният директор да бъде преди всичко добър мениджър.
Искам да ви обърна внимание, че становището ви, че Съветът на директорите на НИХФИ се състои от некомпетентни и неквалифицирани хора, просто не отговаря на истината. Ще ви отговоря само с няколко биографични данни.
Петър Костадинов Вълдхов е старши научен сътрудник II степен, доцент, и от 1980 г. се занимава с тази специалност, като е специализирал в Московския химико-технологически институт "Менделеев".
Емилиян Желев, който е заместник-председател на Съвета на директорите, е завършил Икономическия институт, международни икономически отношения, специализирал е във Фармацевтичния факултет по организация и икономика на аптечната система и от 1991 до 1995 г. е бил председател на Съвета по аптечно дело към Министерството на здравеопазването. Впоследствие - началник на управление "Лекарствена политика" в Министерството на здравеопазването и председател на Комисията по цените на лекарствените средства. Понастоящем е началник на отдел "Лицензиране и контрол на производството и търговията с наркотични вещества" към Министерството на здравеопазването. Едва ли този човек може да бъде некомпетентен.
Госпожа Павлина Мичева е лекар, завършила е медицина още през 1982 г., и е завършила курс за ръководни кадри и мениджъри в здравеопазването и е заместник-председател на регионалната лекарска колегия.
Госпожа Росица Савова Богоева е изпълнителен директор на НИХФИ. Освен, че се оказа отличен мениджър - по резултатите, които току-що ви съобщих, освен това тя от 1988 г. е и научен сътрудник I степен в НИХФИ, а работи в системата на фармацевтичната промишленост от 1972 г. и не е работила никъде другаде извън тази система.
Ако тези хора според Вас са непрофесионалисти, вероятно... Аз пак Ви питам, господин Димитров, и ще Ви моля Вие да ми отговорите. Извинявайте, нямам право аз да Ви задавам въпроси, но отговорете ми най-после кой е този Ваш приятел, който толкова много иска да се върне на работа и те са го уволнили, че Вие непрекъснато питате за НИХФИ и никога не сте удовлетворен, каквито и да бъдат резултатите. Имам лошото подозрение, че този Ваш приятел се казва Румен Воденичаров. Обаче Ви моля да го потвърдите или да го отхвърлите. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
За реплика има думата господин Димитров.
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин Божков. Ако се бяхме видели снощи с Вас, щях да Ви дам отговора от НИХФИ, който сте го получили. Това е първото нещо.
Второ. Аз не говоря за целия състав на Съвета на директорите, а говоря за едно нехабилитирано лице - госпожа Богоева, и веднага се хвърлям на този член, по който казвате, че са уволнени хора, които е заслужавало да бъдат уволнени и съкратени, и в същото време няма спечелени дела.
"Некомпетенция" - чл.  329 - "Съкращаване за ниска квалификация".
Как ще ми обясните факта, че е съкратен за ниска квалификация старши научен сътрудник, доктор, кандидат на медицинските науки? Извинявайте много. Господин Тасков! Той е член и на СДС. И тук не говорим за Евролевица, не говорим за господин Воденичаров. И другото - дайте да погледнем състава, който е в момента. Какво ще кажете примерно за един господин Боримир Атанасов? Ще Ви покажа протокола, с който той се жалвал през 1987-1988 г. за неоценена активна дейност в редиците на БСП. Отново ли говорим за една хамелеонщина, господин Божков?
Другото. Фонд "Работна заплата" въобще не се изплаща през последното трето и четвърто тримесечие на 1997 г.
Вие казахте, че имат добри финансови резултати. Да, погледнете обаче ишлемето, което се прави от 1996 и 1997 г., и лекарствените средства, които преди това са разработени.
Другото, за което говорим - за отнетия лиценз. Ако смятате, че е неоснователен и неточен документът от Националния институт по лечебни средства, с който се отнема лицензът на заводите-производители и там е упоменато под N 32 НИХФИ, съжалявам много. Значи тогава просто има нещо грешно в цялата администрация.
Господин Божков, нямам определен човек, когото да защитавам в НИХФИ. Единственото, което е не само от моя страна, но това, което е позиция на Евролевицата, това, което желаят хората в момента в новите демократични процеси, за които всички ние се бием, крайно време е да оценим хората, които заслужават да работят. Нищо повече! С НИХФИ в момента се спекулира. Как бихте обяснили, че в момента има два екипа за мениджърска приватизация - НИХФИ "Инвест" и НИХФИ "Приват", като единият е с хора, които въобще не са служители на НИХФИ, е другият е със служители на НИХФИ, които все още обаче не са получили съдебното регистриране. За това говоря, господин Божков, говоря за една жестока спекулация и ми е крайно неудобно да Ви го кажа. Но мисля, че и Вас самият Ви подвеждат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Димитров, Вие изглежда, че пак сте подготвили и въпроса, и репликата. Изглежда, че не чухте, че няма да се приватизира НИХФИ. Така че нито НИХФИ "Инвест", нито НИХФИ "Приват" могат да имат някаква битка помежду си, след като няма да има приватизация на НИХФИ. Аз не знам за какво Ви отговарям, като Вие не слушате какво Ви отговарям изобщо.
Освен това искам да ви кажа и нещо интересно, което може би не знаете. Заведени са 20 съдебни дела на освободени. Делата до момента са отлагани непрекъснато, поради това че все нови и нови доказателства представят ищците, между които, примерно, са ксерокопия от вестници и частична стенограма от заседанието на Народното събрание, в която се съдържа Вашият въпрос, но не се съдържа моят отговор.
Значи очевидно е, че Вас непрекъснато Ви използват, за да задавате въпроси тук, за да могат да ползват после Вашите въпроси в съда като някакъв доказателствен материал. И Вие се хващате на тази въдица. Аз мога да Ви кажа още един път нещо съвсем ясно: брутната печалба от 1.01. до 31.03.1998 г. е 67 млн.; приходите от продажбите са 1 млрд. и 601 млн. лева; разходите за научна дейност, каквато твърдите, че няма, са 224 млн. лева. Това е само за три месеца.
Средната работна заплата за м. януари е 224 хил. и 46 лева; за м. февруари - 227 хил. 789 лева; за м. март е 231 хил. 839 лева.
Дано да не ме слушат от Международния валутен фонд, че пак ще кажат, че непрекъснато увеличаваме заплатите в държавния сектор. Това е положението. И Вие продължавате да ми твърдите, че предприятието се управлява некомпетентно.
Аз пак Ви казвам, говорете там с Румен Воденичаров ли, с кого ще говорите, да кажат кой искат да бъде възстановен на работа, да го възстановим, да спрете да питате, и Вас да не Ви занимават, и мен да не ме занимавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос относно състоянието на "Електростарт" АД - гр. Вършец.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Използвам парламентарната процедура, тъй като съм принуден. На няколко пъти вече до този момент се опитах да ангажирам вниманието на господин Божков с проблемите на това предприятие, което е едно от най-важните за региона - във Вършец и в неговите прилежащи села.
Господин Божков пое ангажименти, но за съжаление нито на мен, нито на тези жалби, които бяха отправени, както и до колегите от СДС, отговор няма.
Затова, повтарям, отивам на процедура, която смятам, че вече е необходима, защото информацията, с която разполагам, говори за няколко неща.
На първо място, за един класически пример на подмяна на ръководен екип на базата на партиен принцип и след това съответно назначаване на роднини, братовчеди и т. н. за сметка на дългогодишни работници. Това става в "Електростарт" от една година насам. Около 100 човека са извадени и на тяхно място, под различни форми, разбира се, като най-класическата е въвеждането на срочния трудов договор за едно производство, което не изисква срочен договор, напротив - изисква висока квалификация.
Господин Божков, на следващо място въвеждането на тези срочни договори, знаете, наред с всичко друго трябва да става със съгласието на работниците и служителите. Това не е извършено. Напротив, работниците и служителите са освободени, обжалвали са в съда, съдът ги връща, но те не са допускани в рамките на предприятието. И това са вече много случаи.
На следващо място - по отношение на изплащане на задължения, по отношение на изплащане на възнаграждения и т. н. Тръгва се от една минимална база, след което се задържат различни възнаграждения на работници, върху тях се упражнява натиск, шантажират се с това, че срочните договори могат винаги да им отсекат, буквално казано, главата.
В този смисъл, продължавам по-нататък със следващия извод, който се налага от състоянието на това предприятие. Създадено е или по-скоро вече се създава от новото ръководство и паралелно сдружение за приватизация на останалия държавен дял. Мисля, че Вие по този въпрос имате достатъчно информация, Вие забавяте вече година искането на едно дружество, което беше създадено преди две години, и това ясно показва, че има ангажименти на Вашето, бих казал, подопечно управление, което се занимава с тези въпроси, а защо не и по-висок ангажимент, за който говорят хората?
И на последно място, това, че Вие не отговорихте, означава, че или се предоверявате, за което стана дума веднъж в мой въпрос към Вас, на хора, които Ви поднасят информация, или просто така е удобно да се реализира една такава политика, именно на уволнение на неудобни хора - било по партиен, било по друг принцип, и създаване на подходящи условия за развитие на приватизация за удобни на някого хора.
Мисля, господин Божков, че Вие не трябва да се впускате сега в данни, в цифри, а да отговорите на тези конкретни въпроси, след което ще имам и право на реплика, за да Ви кажа и онова, което според мен би трябвало, разбира се, зависи от Вашия отговор, да чуете днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Преди да започна по същество отговора на въпроса си, искам да обърна внимание на Вас преди всичко, и на народните представители, че Вие ме питате за едно предприятие, в което държавното участие е 33 на сто. Многократно тук съм се опитвал да обяснявам на представители на левицата каква е разликата между частна и държавна собственост, явно, че не можете да разберете.
Но въпреки това мисля, че всичко това, което казахте, просто не отговаря на истината и аз ще Ви отговоря с факти.
"Електростарт" - Вършец, е акционерно дружество в подотрасъл "Електротехническа и електронна промишленост" и е единствен производител на пусково-регулираща апаратура дросели, вграждани в осветителни тела с луминисцентни, живачни, натриеви и халогенни лампи, енергоспестяващи лампи и др. Производството е предназначено както за вътрешния, така и за външния пазар. Продукцията му се изнася главно в Египет, Йордания, Аржентина, Саудитска Арабия, Кипър, Ливан, Италия, Сирия, Дубай и др.
Дружеството е било включено в списъка за приватизация чрез инвестиционни бонове с 67 на сто от акциите си, които са изкупени още на първия търг на масовата приватизация. Сега държавата, както Ви казах, е само един от собствениците с акционерно участие 33 на сто. Управлението на дружеството се осъществява в съответствие с Търговския закон от избрания на Общо събрание на акционерите Съвет на директорите. Не е назначен от мен, а е избран на Общо събрание на акционерите Съвет на директорите. Държавата има своето представителство в управлението чрез упълномощен свой представител, съответстващо на акционерното участие от 33 на сто.
На проведеното на 6 юни 1998 г. Общо събрание на акционерите Съветът на директорите е представил на акционерите отчет за дейността на дружеството през отчетния период, така че имаме съвсем прясна информация от м. юни, балансът на дружеството за 1997 г. и отчетът на приходите и разходите на дружеството, заверени от дипломиран експерт-счетоводител, според изискванията на Закона за счетоводството. Според изискванията на същия закон балансът на дружеството за 1997 г. и отчетът на приходите и разходите са публикувани в информационното издание на Министерство на финансите "Бюджетът", бр. 5 от 1998 г.
С езика на цифрите на страниците на това авторитетно издание могат да се открият данните за състоянието на дружеството, а именно: реализирана печалба за 1997 г. в размер на 9 млн. и 61 хил. лева. Средносписъчният брой на работниците в дружеството към 30 юни 1997 г. е 380 души, а към 30 май 1998 г. е 347 души, като разликата в числеността не може да се приеме за фрапираща за дружество от бранша.

Влезли в сила съдебни решения за връщане на работа на бивши служители няма, господин Статков. Дружеството е обжалвало по надлежния ред пред Окръжния съд - Монтана, първоинстанционното решение на Окръжния съд в град Берковица. Срещу част от освободените лица има течащи следствени дела. Такива са например бившият заместник-директор по техническите въпроси инж. Горанов за следствено дело за неизвършвани, фиктивни транспортни курсове; инж. Гергана Угринова за следствено дело за недействителни командировъчни заповеди на нейни подчинени, които тя е освободила в отпуск и е присвоила полагащите им се командировъчни разходи.
Съгласно решение на Съвета на директорите от 7 юли 1997 г., влизащо в компетенциите му, в съответствие с устава на дружеството и правилника за работа на Съвета на директорите в дружеството се е преминало на работа на срочни договори. В резултат на това решение се е стигнало до повишаване на производителността на труда, като реалните финансови резултати за първото тримесечие за 1998 г. са печалба от основна дейност 639 млн. 631 хил. лв.
При поемането на управлението на дружеството от настоящия Съвет на директорите същото е било в много тежко състояние, дължащо се на некомпетентното управление на предишното ръководство. Чрез фирмите "Мираж" с президент Мирчо Димитров, фирма "Сутра трейдинг Никозия", "Северсталинвест Русия" са извършени търговски и финансови операции в нарушение на изискванията на законите на страната, които са нанесли големи щети на дружеството. Съставянето на фиктивни договори, доставка на материали с много лошо качество, теглене на долари в брой са били само част от разграбването на фирмата. Голяма част от тези нарушения са констатирани и в ревизионния акт на приключилата през месец март 1998 г. финансова ревизия. Материалите са представени в прокуратурата и на виновните длъжностни лица ще бъде потърсена наказателна отговорност.
Господин Статков, ако искате, можете да се запознаете с образуваната преписка в прокуратурата по случая, за да успокоите разтревожените си избиратели. Виновниците за съсипването на "Електростарт" - Вършец, са от предишното ръководство на дружеството. Днешното финансово и икономическо състояние на дружеството не предизвиква тревога.
По отношение на приватизацията, както ви е известно, още през 1996 г. е открита процедурата за приватизация, която през април 1997 г. е била закрита с решение на агенцията. В бр. 39 от 1998 г. на "Държавен вестник", където са публикувани промените в Закона за приватизация, ще бъде открита нова приватизационна процедура. Както ви е известно, такива миноритарни пакети обикновено се разиграват на търг, така че не се притеснявайте, вашето подопечно работническо-мениджърско дружество ще може да участва на равни начала с всички други кандидати, като органът по чл. 3 ще проведе търга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
За реплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Благодаря на колегата от СДС, който ми подсказва, явно е заинтересован да отговоря правилно. Той ще си обясни за какво става дума.
Но, господин Божков, наистина ме разочаровате. Разочаровате ме, защото са Ви подготвили една справка, която Вие за съжаление, както и всички други сигнали, не сте проверили. Ако бяхте се замислили обаче, в нея логически се признават няколко факта, които аз изнесох, а именно, че новото ръководство действително на базата на една процедура вкарва и роднини със срочните договори, вкарва и близки и прави сериозни опити за подготовка за приватизация, за която Вие също не отрекохте, че с определена процедура му съдействате.
Следователно оформя се един класически модел, господин Божков, както и в държавен мащаб на роднини и приятели, без зачитане на закона и без уважаване и спазване на Кодекса на труда и всичко друго, свързано със Закона за приватизацията.
Уважаеми колеги, ако вие считате, че това е начинът на действие, то идете във Вършец да видите каква е реакцията на обществеността. И не само, господин Пламен Марков, на червени, а и на сини. Така че за нас от гледна точка на политически резултат то има своето значение, но става дума за държавата. И, господин Божков, обръщам се към Вас: ако Вие наистина ще водите борба с корупцията, обърнете внимание, че това, което говорихте за акта, в момента го правят вашите подопечни. Защото 33 на сто е държавният дял, но Вие упражнихте натиск за назначаването на пълномощника на държавата за изпълнителен директор. Същият той има заместник, който има паралелна фирма. Началникът на отдел "Снабдяване", който е шеф на СДС в един от кварталите, също има паралелна фирма. И всички тези паралелни фирми работят усилено за приватизация на останалия дял и вие ги подкрепяте.
Господин Божков, щом носите такава отговорност, носете я! Но ние, народните представители, които сме от този регион, сме длъжни да поставим ясно и принципно нещата. И нека хората да преценят, господин Пламен Марков, кой с какво се занимава и какво получава. Аз Ви благодаря за подсказванията. Надявам се, господин Божков, че разбрахте кой е заинтересован.
В заключение, настоявам, господин председател, да внесете наистина нашето решение за създаване на временна комисия по приватизацията, защото не мое дружество, а дружество на работниците искат да приватизират. Така че този въпрос, който левицата предлага, нека да бъде внесен, за да може действително обществото да осъществява контрол върху приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Божков за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Статков, аз тук не приемам изказването на господин Цонев, че Вие сте имали две години да приватизирате. Ако бяхте участвали в приватизацията, сега нямаше да сте народен представител, щяхте да сте някъде другаде. В Народното събрание от БСП са останали само тези, които не са участвали в приватизацията очевидно.
По отношение на "Електростарт", аз наистина не знам вече на какъв език да Ви обясня, че става въпрос за дружество, в което държавата има 33 на сто. Самата идея, че със своите 33 на сто държавата може да упражни натиск, за да може да бъде избран изпълнителен директор, аз наистина не знам, може би може, аз не съм пробвал. Но вероятно Вие като сте били в управлението, сте намирали начин да упражнявате натиск. Аз не съм намерил такъв начин да упражня натиск.
Искам да Ви кажа, че хората, зад които Вие стоите и които смятате, че са доброто работническо-мениджърско дружество, и бившото ръководство на предприятието - пак ще Ви помоля, идете в прокуратурата, помолете да Ви дадат делото. Любен Арсенов, бившият изпълнителен директор, е нанесъл вреда за 16 млн. 267 хил. лв. Имайте предвид, че става въпрос за периода 1995 - 1997 г., когато 16 млн. лв. бяха много пари. Бившият изпълнителен директор Ивайло Йорданов е нанесъл вреда в размер на 164 хил. лв. ...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Осъдени ли са, господин Божков?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Ако не са осъдени хората, това не е мой проблем, аз не съм представител на съдебната система.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Тогава защо ги обиждате?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Но това е финансова ревизия, която има констативен акт. И под констативния акт на финансовата ревизия са се подписали, той не представлява таен документ...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): За този директор също имаше ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, много Ви моля, не се обаждайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Бившият главен счетоводител Володя Ангелов е нанесъл щета в размер на 7 млн. 178 хил. 110 лв. за изплатени неправомерно суми.
По-нататък са изредени и други. Това е справка от делото.
И пак Ви повтарям, моите служители, които ми подготвят неправилни справки, с дебели черни букви отдолу са ми написали, че дружеството е с 33 на сто държавно участие. Повтарям Ви го още един път, разберете най-после каква е разликата между държавно и частно. Това е частно предприятие, то работи добре, реализира печалба в момента. Много съжалявам, че на Вас някак си не Ви се удава да го ръководите. Ами съжалявам много, ръководи го този, който го е купил, а за останалите 33 на сто държавно участие ще се разиграе търг и който даде повече, ще ги купи и ще си участва със своя миноритарен дял от 33 на сто и пак няма да може да управлява предприятието, защото с 33 на сто не може да се управлява предприятието по Търговския закон.
Благодаря Ви много, господин Статков, обичам да ми задавате въпроси, защото ми давате възможност да разяснявам базисни принципи на пазарната икономика. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Статков, нали затова искаме да изменим Закона за съдебната власт, такива хора, които не са осъдени, да бъдат осъдени.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Но и сегашният директор е следствен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами ако и той заслужава, и той ще бъде осъден. Въпросът е, който заслужава, да бъде осъден.
Има думата народният представител Любен Корнезов да развие своя актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев относно заплащане на такси за обучение в държавните висши училища от студентите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин министър, приемете моите искрени съболезнования за тежката загуба в деня, когато преди 7 дни трябваше да отговорите на моя въпрос. Преживял съм Вашата болка и зная, че човек я носи вечно, защото няма на този свят нищо по-свято от майката и раната не зараства.
Но сега на въпроса ми. Той е с едно изречение: вярно ли е, че правителството предвижда заплащане на такси за обучение на студенти в държавните висши училища и в какъв размер?
Зададох своя въпрос, господин министър, и се надявах на отрицателен отговор преди нашата среща. Мислех си, че един министър на просветата, който, по думите на премиера, придава европейски вид на кабинета, един човек с научни интереси не може да иска пари за знание, че един министър на просвещението не може да се превръща в бирник. Мислех си, че държавният бирник се нарича Муравей, а то се оказа, че цялото правителство е бирническо.
Господин Методиев, Вие сте историк и поне това трябва да знаете, че на Вашия министерски стол са били преди Вас едни от най-светлите личности на България, като митрополит Климент, Петко Славейков, Константин Иречек, Иван Вазов, Иван Шишманов, Стефан Бобчев и плеяда още люде, съградили духовния дух на българина. Те не са били бирници, а факти на духовността. Защо превръщате българското образование, господин министър, в пепел?
Не ми отговаряйте на въпроса. Той днес е ясен. Управниците искат пари от безпаричните граждани, които не могат да плащат за обучението на децата си. По този начин сините управници и Вие, господин министър, обричате нацията на невежество.
Господин министър, ако желаете, ми отговорете. Но ако сте мъж и искате да запазите своята чест и честта на просветителите, които са заемали преди Вас министерския Ви стол, Ви призовавам да заявите от тази трибуна: Ако таксите за студентите се увеличат, ще си подам оставката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата думата министър Веселин Методиев.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Благодаря Ви за съболезнованията.
Проблемът "държавна такса за висшето образование" е сред тези въпроси на законодателна уредба, които могат да превърнат парламентарния дебат в най-обикновена демагогска караница. Позволявам си да ви призова към съдържателен диалог, какъвто водим в срещите с вас и в комисиите на Народното събрание.
Само преди 10-ина дни в Министерството на образованието и науката ние имахме една среща, в която участвахте Вие, Ваши колеги от Парламентарната група на Демократичната левица и от Евролевицата. Там коментирахме този въпрос. Правителствено решение няма. Има предложение, изготвено съвместно от експерти на Комисията по образованието и науката и Министерството на образованието и науката, което в момента се дискутира. Доколкото съм информиран, вие сте провели такава дискусия в комисията преди около две седмици.
В момента в нашата страна има два вида обучение. Техните популярни наименования са държавна поръчка и платено обучение. От всички студенти в страната 50,8 на сто са от т.нар. държавна поръчка, а останалите - близо 50 на сто, са платено обучение. Целта за въвеждането на държавна такса е да се премахне платеното обучение, държавата да поеме голямата част от разходите за всички български студенти.
Направените изчисления до момента в Министерството на образованието и науката показват, че при 30 на сто от издръжката, какъвто е текстът в предложения законопроект, подложен днес на дискусия, като държавна такса сумите за семестър ще се движат от 61 564 лв. до 114 444 лв. В тези изчисления не фигурират таксите за обучението по медицина, тъй като при субсидирането на държавните висши училища по медицина не е отделена сумата за обучение от сумата за лечение. По този въпрос в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта аз присъствах на една много интересна дискусия също преди 10 дни. Диференцираният подход при определянето на държавните такси ще бъде обявен след завършването на конкурс, обявен от министерството в края на този месец - той е през другата седмица, след което ще може да бъде подложен и самият този модел на диференциран подход също на дискусия с участието на народни представители.
Тъй като не знаех предварително тази Ваша пледоария, свързана с българските министри на образованието, аз искам да Ви уверя, че познавам сравнително добре историята на министерството и съдбата на министрите на образованието. В България особено тези от тях, които са били историци, не се радват на добра съдба, след като престанат да бъдат министри. И аз мисля, че това мое излизане от кабинета ще бъде свързано този път с нарушаване на тази практика.
Вие ме призовавате няколко пъти от името на Вашата парламентарна група да си подам оставката. Аз няколко пъти давам обяснение на тази тема. Не свързвайте проблемите на българското образование с вашите политически проблеми, които имате като опозиция. Може да ме атакувате по политически въпроси - това е Ваше право и аз трябва да отговарям. Но когато всичко това го правим на гърба на българското образование, губи то. Вие като бивш конституционен съдия и като юрист, а сега и като народен представител защо не направихте коментар преди 10-ина дни, след като в продължение на месец и половина бомбардирахте с обвинения законопроекта, станал Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, и внесохте предложение до Конституционния съд да обяви неконституционност на текстовете? В крайна сметка резултатът от разглеждането на това конституционно дело беше, че конституционните съдии - 12 на брой, гласуваха 12 против вашето искане за обявяване на неконституционност. Това означава, че вие сте провеждали една политическа атака върху гърба на българското образование, която не е имала никакъв смисъл за самото образование. Тя е била самоцелна, в името на политическите ви цели и амбиции.
Аз мисля, че все по-малко трябва да атакувате проблемите на българското образование. Атакувайте министъра на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин министър, аз не желая да бъдете мой противник. Мой противник е политиката, която води правителство и Вие като член на кабинета. Аз обаче не разбрах от Вашия отговор ще заплащат ли всички студенти такси или, както искате го наречете, за обучението си във висшите учебни заведения.
Пред мен е законът, писан от Вашето ведомство - Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Има изрични текстове, господин министър, и Вие много добре ги знаете, с които практически се премахва т.нар. държавна поръчка, а с това и - да го наречем - безплатното образование във висшите учебни заведения. Предвижда се абсолютно всички студенти в държавните висши училища да заплащат държавни такси и то в немалък размер. Вие казвате - около 30 на сто, но зависи тези 30 на сто на каква база се изчисляват, което практически означава 500-600 хил. лева. И аз Ви питам, господин министър: Вие знаете ли, че в България има 550 хил. безработни, които няма какво да ядат, камо ли да могат да обучават децата си? Питах Ви: знаете ли, че има над 2 млн. пенсионери, част от които едва се прехранват, а как да обучават децата си и да плащат такси? И в края на краищата питам Ви, господин министър: Вие плащахте ли си обучението в нашата Алма матер при така омразния Ви социализъм? Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Особено ми хареса за социализма. (Веселост в залата.)
Има думата министър Методиев.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин Корнезов, само искам да Ви репликирам за числата, които изнесохте, защото те не са коректни. Държавната такса - и това, което имам като проект, и това, което се изчислява в момента, е върху субсидията, която е от български данъкоплатец за всички държавни висши училища. Числата, които съобщих, представляват 30 на сто от тази субсидия за държавните висши училища. Число 500 хил. лева не съм съобщил.

Моля Ви, недейте да подвеждате хората, които в момента слушат или гледат парламентарния контрол.
Що се отнася до омразния мен социализъм, аз мога съвсем категорично да Ви кажа, че се чувствам неудобно, когато трябва да отговарям на човек от бившата Комунистическа партия за омразния на всички нас комунизъм, а не социализъм. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
Има думата народният представител Жорж Ганчев, да развие своя актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев, относно позицията на Министерството на отбраната по отношение на подготовката и оборудването на военна болница и летище край град Трън, за бъдещи операции на НАТО.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Както винаги, вероятно сега пускат музика по радиото и по телевизията, щом Жорж излиза на трибуната. Поздравявам ви за тактиката, господа от СДС. Поздравявам ви! Така е правел и Гьобелс.
Господин министър, имате ли информация, че за нуждите на бъдещи въздушни и сухопътни операции на НАТО на Балканите се оборудва болница и летище на българска територия край град Трън? Вие сте от тоя край, трябва да знаете. По чие решение се извършва всичко това? И защо група от народни представители още не е направила оглед на ситуацията и не знае нищо за нея?
Знам, че за първи път американски пари няма да попаднат в чиновнически джобове, а ще влязат директно в нещо реално, за което не съжалявам и за което нямам нищо против.
Моите резерви са в друга посока. Българите са на палатков лагер-207, американците си спят в прекрасни легла в момента. "Партньорство за мир" - едно такова учение няма паритет и на собствена българска територия не е редно да третираме българите като втора категория граждани.
Когато късите подстрижки от Америка, военните, дойдат в Европа, аз съм по-американец от всички тук, знаете, и моите щерки са там и внуците ми, значи имам напълно, напълно право да бъда пристрастен към късите подстрижки, но те влязат ли в някоя територия, трудно излизат някога. И затова много българи имат резерви, че нашето правителство кани американски контингент. И лека полека американците ще си направят една базичка на територия "България" без парламентът да ги е оторизирал с разрешение от Народното събрание.
В село Слишковци, в базата, майор Мънслер отказва да дава отговори, каквито и да било, а Слишковци е на 100 км от Косово. Американците обикновено са много добри в пъблик релейшънс. Аз се учудвам на майора, когото ще видя на 3 юли на приема в Американското посолство и ще го питам лично: как може такива лоши връзки с обществеността? Да се крие и да не казва едно изречение? Това е нетипично за американски водещ на контингент на чужда територия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! С Решение N 266 от 4 .VI. 1998 г. Министерският съвет даде съгласие за провеждане в Република България на Българо-американско хуманитарно военно-инженерно учение "Крайъгълен камък'98" в духа на инициативата "Партньорство за мир", в периода 16 юни - 12 август тази година.
Така също се прие и Постановление N 126 от 4.VI.1998 г., обнародвано в "Държавен вестник" N 66 от 1998 г., за уреждане на някои практически въпроси по провеждане на учението, в което ще вземат постоянно участие 87 американски и 226 български военнослужещи.
Учението е планирано още през 1997 г. и е включено в рамките на Програмата за двустранно сътрудничество между България и САЩ за 1998 г.
Беше подписан и Меморандум за разбирателство, в който се детайлизират ангажиментите на Министерството на отбраната на Република България и на американската страна по въпросите, свързани с подготовката и провеждането на учението, в съответствие с клаузите на Споразумението между страните-членки на НАТО и страните, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, който е ратифициран и от Народното събрание със закон (ДВ, бр. 33 от 1996 г. и обнародван в ДВ, бр. 121 от 1997 г.) Това е споразумението относно статута на Въоръжените сили, което е ратифицирано и от САЩ. Тоест то е действащо право по отношение на двете държави.
От американска страна Меморандумът за разбирателство с Министерството на отбраната е подписан от военния аташе при Посолството на САЩ в България.
Съгласно чл. 32, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Министерският съвет разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната, когато изпълняват задачи с мирен, невоенен характер, какъвто е конкретният случай с планираното съвместно българо-американско военно-инженерно учение с хуманитарна цел - "Крайъгълен камък'98".
По същество това са военно-инженерни учения, при които се използват строителни проекти за осъществяване на тренировъчна дейност на инженерните войски на САЩ и на страната-домакин. Извършва се ремонт на социални обекти като болници, училища, детски градини и сиропиталища в изостанали райони на страни, изпитващи икономически затруднения.
Подобни учения са проведени през 1996 г. в Румъния, а през 1997 г. в Грузия.
Тези учения се финансират изцяло от САЩ и за всяко учение се отпускат финансови средства в размер на около 500 - 600 хил. долара.
Предложението за провеждане на това учение в България получихме благодарение на отличните взаимоотношения, които се създадоха през последните години между инженерните войски на Българската армия и на Националната гвардия на щата Тенеси. А така също и много доброто представяне на български инженерен взвод в мисията ни в Босна и Херцеговина.
Задачата на учението "Крайъгълен камък'98" е да се подобри оперативната съвместимост на Българската армия с армиите на страните-членки на НАТО, в частност на САЩ, и да се реализира хуманитарната цел на учението - извършване на капитален ремонт на сградата, ще подчертая дебело, на Общинска болница в град Трън.
"Крайъгълен камък'98" е най-голямото сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" на територията на Република България през 1998 г. и успешното му провеждане ще бъде важна стъпка в стремежа на страната ни за постигане на пълноправно членство в НАТО.
Защо това учение се провежда в град Трън? При отправяне на поканата за провеждане на учението "Крайъгълен камък'98" бяхме помолени да предложим до три района с по два - три обекта за ремонт. Специалистите от Генералния щаб определиха градовете Свищов, Белене и Трън. За избора на обекта беше формирана съвместна комисия от български и американски инженерни специалисти, която извърши проучване на предложените райони през месец септември миналата година.
В град Свищов беше предложена за ремонт болницата на града. Но след направените разчети се оказа, че с определените средства може да се ремонтира само един етаж от нея. В град Белене също беше предложена болницата, построена преди няколко години, в сравнително добро състояние, а така също и две детски градини, на които покривната конструкция се нуждае от ремонт. И в двата града условията за настаняване на личния състав, участващ в учението, не бяха подходящи. Това е оценката на работната група.
Общинската болница в град Трън се оказа най-подходящ обект за капитален ремонт. Тя е построена преди 15 години. В резултат на некачествено строителство и лошо поддържане, болницата е в окаяно състояние. Същата е сравнително малка по обем. И направените разчети показаха, че с разполагаемите средства може да й се извърши пълен и то качествен ремонт.
Освен това близостта на град Трън до София значително намалява транспортните разходи за доставка на строителни материали и оборудване директно от Съединените щати със самолети, което облекчава и комуникациите между двете страни. (Неразбираема реплика от ДЛ.)
Да, става въпрос и за строителни материали.
В град Трън бяха предложени и значително по-добри условия за настаняване на личния състав, участващ в учението. Поради тези причини комисията предложи учението да се проведе в град Трън, което беше прието от Генералния щаб и от Министерството на отбраната.
Обектът, който ще се ремонтира, не е военна, а общинска болница, която обслужва населението на града и още около 56 околни села.
Една скоба. От чисто военна гледна точка близостта на град Трън до границата с Югославия не е подходящо място за изграждане на военна болница. По правило такива обекти се изграждат във вътрешността на страната.
Българската страна няма никакви ангажименти към друга страна или организация по предоставяне на общинска болница в град Трън за каквито и да било операции. Всички ремонтно-възстановителни работи ще бъдат инспектирани и ще отговарят на строителните стандарти и мерки за безопасност в нашата страна.
Що се отнася до твърдението, че в същия район се изгражда летище, това просто не отговаря на истината. Пред болницата се изгражда площадка с размери около 350 квадратни метра - това са някъде 20 метра на 30 метра - която във всички случаи не може да послужи за летище, включително и на вертолети, поради непосредствената й близост до сградата на болницата. Тази площадка по проект е предназначена за паркинг на болницата.
Ще ми разрешите, надявам се, да взема отношение и по последната част от въпроса Ви - защо група народни представители още не е направила оглед на ситуацията. Аз се затруднявам да отговоря на този въпрос, господин Ганчев, но мисля, че Вие като народен представител и член на Комисията по външна и интеграционна политика сте в правото си да инициирате такава проверка. Но мога да съобщя на народните представители, че народни представители и от двете парламентарни групи, които са от този избирателен район, са посетили град Трън - това са професор Стоилов и депутати от Съюза на демократичните сили, доктор Пресовски, госпожа Маргарита Борисова - и са запознати с тази инициатива.
Не зная кой е източникът на информацията Ви, господин Ганчев, което дава повод за тази Ваша тревога. Доколкото разбирам, Вие изразявате такава. Учението има отворен характер и не е тайна за никого. Министерството на отбраната ще продължи да оказва съдействие на средствата за масова информация за отразяване хода на учението и посещенията на високопоставени гости. Ще бъдат подготвени и видеокасети, и фотоалбуми. Информационен пресцентър, временно разположен в културния дом на града, ще подготви и разпространи специални издания. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ананиев.
Има думата за реплика, ако желае, господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря за добронамерения Ви отговор, господин министър. Има опасения на местните хора, че тази площадка - паркинг, от хеликоптерна може да се превърне в ракетна един хубав ден (весело оживление и реплики в блока на мнозинството), ако събитията в Косово загрубеят.
Ако господа американците желаеха да помогнат на България, те щяха да го направят през 1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996 г. и да си турят парите, където им е устата, а не да ми говорят платитудии при моите визити там, в Държавен департамент и къде ли не, и на нашите министри, и постоянно да обещават и нищо да не изпълняват и да ни залъгват с 500 хиляди кирливи американски долара. Това е първо.
И второ, страхотно е важно да се разбере едно: аз съм за връзки със Съединените американски щати по всички азимути, за тяхната помощ по всички азимути. Но за наша сметка да се прави едно базисно леговище за участие на полигон от американска страна от българска територия, и то от НАТО, към наш съсед, наречен "Република Югославия", най-малкото е неправдоподобно за мен и по емоционални причини хората, знаете, едно село има там, където са разделени, половината село е Горна еди-какво си в Югославия, другото е Долна еди какво си в България.
Помислете си доста добре как ни приемат в Белград и навсякъде в Република Югославия нас, съседите! Бог избира съседите само. Деца, внуци и правнуци ще живеят с тях.
Това е моята заангажираност в сърцето ми, което ме кара да Ви задам този въпрос днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика има думата министър Георги Ананиев.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Явно, че повод за задаването на този въпрос, господин Ганчев, се оказва, според мен, наистина богатото Ви въображение. Вие това го изразихте и преди малко.
Искам да съобщя на всички народни представители и на обществеността: кметът на Трън е избран с листата на БСП. Той ме помоли, в разговор с него, от трибуната да изразя благодарност към Министерството на отбраната и американското посолство за тази наистина хуманитарна помощ, която ще се окаже на град Трън, от изключително важно значение за този регион. Ще цитирам неговите думи: "Кажете им, че това за град Трън е като една шестица, получена от тотото от един беден човек."
Още веднъж използвам повода да благодаря на американското посолство и на американското правителство за тази хуманитарна помощ. Дай Боже и други страни да се отзоват по такъв начин. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ананиев.
Пристъпваме към отговори на госпожа Надежда Михайлова - министър на външните работи.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно позицията на Министерството на външните работи по състоянието и възможностите за развитие на връзките на Република България с Израел, този път.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Долавям ирония в гласа Ви, господин председател, и много се радвам, че Вие се страхувате от един народен трибун като Жорж Ганчев, когато излезе на трибуната. Благодаря за иронията. (Смях в блока на мнозинството.)
Защо Ви казвам "страхувате се"? Защото всяко управление си има начало, среда и край.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, така е.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И затуй, тъй като всички сме земни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е почти философско прозрение.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Запомнете, че моите философски прозрения едва сега започват да се утаяват във Вашия мозък. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами аз сега ги чувам! Както виждате, бързо ги възприемам. (Весело оживление.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин председател, Вие опорочихте моята визита от 5 май за Русия за 24 май, за Виена и за Бон. Аз се учудвам, че министърката на външните работи, която е имала винаги моята подкрепа, е играла в комбина с Вас аз да не отида в тия три държави, тъй като от нейно име ми се обадиха в Бизнесблока, че докато Вие не ми разрешите отпуска, аз не мога да ида в тези три държави, а Вие я забавихте пет седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не съм забавил.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Мога да Ви заявя само, че никой в света една личност като мен не може да я спре да види на най-високо ниво хората, които биха помогнали на България с нещо от чужбина. Затова аз съм в парламента и съм в политиката. Това е причината аз да бъда в България изобщо. Човек като мен, който има всичко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пристъпвайте към въпроса си.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... не е длъжен да бъде в една петокласна, разбита от вас държава. (Шумна реакция в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Щом никой не може да Ви спре, защо не сте заминали тогава, интересно?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: По две причини: моето достойнство и отговорът на Вашия седесар Сталев, че нямало възможност да имам срещи с никой друг освен с низшия ешелон. Това са негови думи.
Аз наистина протестирам от трибуната на Народното събрание на вашата седесарска олигархия, напълнила посолствата по цял свят. Напълно протестирам оттук.
Господин Сталев ще замести Виктор Вълков - доайенът в Анкара, един човек почти незаменим в отношенията с Турция. Това е голям скандал. Един господин Баев в Тел Авив - няма знаме, няма герб даже, че там има посолство, най-мръсната кола, яде парите на бизнесмени, един такъв човек, който не дава и кока кола даже на националния отбор по баскетбол - е държан, защото бил човек на Стоян Ганев от 1991 г. Това е скандал!
И когато ви говоря тези неща, аз не ги говоря срещу някой, а ги говоря в името на тези данъкоплатци, които издържат тези хора в тези чужди посолства. Българският народ плаща за тях.
Аз имах време да изнеса поетичен рецитал в Тел Авив, имах време да видя два бивши министър-председателя у тях, в личния им дом на закуска. Така че мене не можете да ме спрете. Много сте слабички и вие сте временни!
Госпожа министър, как използвате българската диаспора от 50 хил. души в Израел български евреи, наши приятели, наши амбасадори там? И моля да ми обясните до каква степен са развити отношенията ни с тази важна за нас държава в последните осем години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев. По време на официалното ми посещение в държавата Израел аз бях приета и разговарях с министър-председателя и министър на външните работи господин Натаняху, с президента Вайцман, със спикера на Кнесета Дан Тихон, с министъра на търговията и промишлеността Шарански, срещнах се и с бившия министър-председател и депутат в Кнесета Шимон Перес, с депутати от Парламентарната група за приятелство България - Израел и нейния председател господин Зисман, с представители на българското еврейство. Съзнателно изброявам тези високопоставени и авторитетни личности, защото от самия факт, че се срещнах и разговарях с тях може да се съди за днешния ни интерес - не само нашия, но и техния, към България и за нивото на отношенията между България и Израел.
Изобщо 1998 г. е изключително добра за политическия и икономически диалог между двете държави. Вие сте информирани за поредицата от визите на български държавни представители в Израел: президентът Тодор Кавалджиев, през януари и април вицепремиерът и министър на промишлеността господин Александър Божков и кмета на град София господин Стефан Софиянски. А на 30 април в София бе подписана спогодба в областта на туризма между България и Израел.
Моето неотдавнашно официално посещение съвсем естествено се вписа в контекста на този диалог. Той се обяснява простичко: взаимен интерес и желание да се навакса пропуснатото през годините, когато в изпълнение на политически диктат на една суперсила през 1966 г. прекъснахме дипломатическите си отношения с Израел. Те бяха възстановени през май 1990 г. с протокол, под който стои подписът на тогавашния заместник-министър на външните работи господин Бениамин Натаняху. А суперсилата вече не фигурира като държава върху картата на света. Железните завеси, уважаеми дами и господа, не издържат дълго, когато два приятелски народа искат да общуват равноправно. Сега вместо натрапени прегради от ръждясало желязо ние строим мостове помежду си. След разговорите с господин Натаняху, ние подписахме споразумение за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията и две спогодби в областта на селското стопанство. Те са поредната стъпка в усилията ни да изградим ефективна договорно-правна база между двете държави, която логично ще създаде силен тласък на икономическите отношения.
Вярвам знаете, господин Ганчев, че с Решение N 587 от 30 май 1997 г. българското правителство въведе безвизов режим за израелски граждани, посещаващи България. В отговор израелската страна отмени таксите за визи за български граждани. Пред моя колега господин Натаняху поставих и въпроса за премахване на визи за българи, които посещават държавата Израел. Със свое писмо до министър-председателя аз вече предоставих информация за осъществения напредък в нашата страна в борбата с организираната престъпност и нелегалната миграция, за предприетите мерки за засилване на граничния контрол и за ефективността на компетентните органи в тази сфера.
Всеизвестно и признато е спасяването на българските евреи през време на Втората световна война, което многократно бе припомняно от благодарните еврейски приятели. Мога да кажа, че България днес е водеща сред страните от Централна и Източна Европа в реституирането на еврейските обществени имоти и с много малки изключения за частни лица възстановяването на еврейските имоти у нас е приключило.
Ускорява се и работата по съгласуване и подписване на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и спогодбата за свободна търговия. След спада на търговския обмен между България и Израел, от 1995 г. българското правителство желае да се установяват трайни контакти и кореспондентски отношения между български и израелски банки, да се подпишат технически споразумения между тях. Обсъждаме въпроса за изготвяне и реализация на междудържавни програми, целящи насърчаването на израелски инвестиции в България, както и на съвместни проекти. Стремим се да насърчаваме интереса на израелски фирми към приватизацията в областта на туризма, военната и фармацевтичната промишленост, електрониката, телекомуникацията и строителството. Съвсем естествен е интересът към сътрудничество в селското стопанство, където Израел е водеща световна сила.
Уважаеми дами и господа народни представители, не бих искала да говоря в бъдеще време - ще правим това, ще ускорим работата по друго, но то е неизбежно, когато започваш отначало, когато макар и без желязна завеса пред себе си, трябва да преодоляваш безброй малки вълчи капанчета, заложени от други преди теб. И най-важното, когато трябва да преодоляваш натрупаната нелицеприятна представа за България.
Вие ме питате, господин Ганчев, как е използвана досега българската диаспора от 50 хил. души. Ами как да се използват за добро тези 50 хил. човека, когато на голяма част от тях им е било отнето българското гражданство, били са им национализирани имотите? И за да дойдат в родината си е трябвало да получават визи. Как да се използват тези хора, когато в представата на много от тях България доскоро е била страната на дебеловрати престъпници, на несигурни инвестиции, на растяща инфлация, на държавна собственост? В Израел се срещнах с представители на българското еврейство, които през зимата на миналата година бяха събрали и изпратили хуманитарна помощ от медикаменти, храни и пари. Прекрасни хора, които не само в мислите си, но и в действията си винаги са били свързани с България. И се радвам да го кажа тук, пред българския парламент, че с тях и с останалите си събеседници ние говорихме вече не за хуманитарни помощи, а за сътрудничество, за общи проекти. А сътрудничество с държава като Израел ни е много нужно, защото когато човек отиде там, вижда как за 50 години хората на тази страна с труд и интелект са превърнали камъка и пясъка в градина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Мед Ви тече от устата като произнасяте моето име, господин председател, благодаря Ви!
Надявам се, че пуснахте радиото и телевизията най-сетне, когато Жорж е на трибуната. Благодаря на госпожа Михайлова! Страшно е важно на Вашите въпроси как, как, как?... Отговорът ми е друг: Жорж Ганчев получи медал от Дани Гилерман през 1993 г. за помощ на българо-израелските бизнесотношения. Моше Бехар, шефа на Националната банка "Леоми" ми го връчи лично. Второ, страшно е важно министърът на земеделието Цур, който предложи, подаде ръка от 1991 г. на България, правителството на Филип Димитров, който в момента е амбасадор в САЩ, а преди това в ООН, същият този човек, който провали България през 1991 - 1992 г., не направи абсолютно нищо за връзките на Израел и България по земеделската част. Частният бизнес и военнопромишленият комплекс - Нир Барух, бившият амбасадор на Израел в Щатите, шеф на Мосад, български евреин, брат му Израел Барух, шеф на "Яфа корпорейшън", двамата се мъчеха чрез мен и генерал Стоян Андреев да направим сделка с нашия военнопромишлен комплекс, да поправим нашите танкове, да вкараме инфрачервения, прекрасен мерник, за да може и през нощта Българската армия да има боеготовност. Нула от правителството на Филип Димитров. Нула от следващите правителства. Да знаете горе-долу какво е станало между България и Израел в последните няколко години - и от червени, и от сини, и от бенбени?
И когато Вие направихте гафа да не се срещнете с палестинците, да не се срещнете с Ясер Арафат, да не се срещнете с техния кмет, арабските амбасадори тук ме обсадиха мен, тъй като знаят, че аз съм приятел и на Израел, и на арабите. Това е позор за България! Това е огромен Ваш гаф. Прощавам Ви го заради Вашата младост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Ценя Вашето великодушие, господин Ганчев. Наистина прошката Ви ми дава сила да отговоря на последната част от Вашия въпрос.
Радвам се, че сте имали толкова срещи с посланиците, но очевидно това, което са казали на Вас, не се разминава с това, което са казали на всички останали. Защото трибуната на парламента ми дава възможност да разсея един съзнателно насаждан мит и едно впечатление, което изобщо не отговаря на истината. Защо не се срещнах с представители на палестинската автономна власт в Йерусалим?
Що се отнася до този въпрос, аз бях убедена, че ще ми го зададете като уточняващ и мога да Ви отговоря официално точно така. Моята програма, за която вече говорих подробно, започна на 15 юни в 15,00 ч. Дата и час, предварително договорени с израелските домакини, и отпътувах на следващия ден рано сутринта. Задавайки така въпроса, мисля, че сте информиран, че към края на 1996 г. "Ориент хаус" - представителството на Организацията за освобождение на Палестина в Източен Йерусалим, бе закрита за среща с чуждестранни делегации с представители на палестинската автономна власт. И макар ивицата "Газа" да е на малко разстояние от Йерусалим, едно официално посещение там изисква и допълнителни протоколни формалности и време, с което просто не разполагах.
Опитите да се правят политически дивиденти с публикации в медиите и с уж неудобни въпроси от парламентарната трибуна за небалансирани отношения със страните от Близкия Изток мисля намират отговор както в моите последни официални визити в Ливан и в Израел, така и в активизирането на връзките с Кувейт и Египет. Факти, между другото, обективно отразени точно в медиите и отговарящи на националните интереси на България. Моля да не прехвърляте топката за проспаното в сладък летаргичен сън време преди управлението на правителството на ОДС. Тогавашната изпълнителна власт от последните две правителства успя да развие в кавички традиционните приятелски отношения с тези страни, реализирайки едно-единствено посещение на външен министър у нас, това на външния министър на Тунис.
Така че нека да бъдем максимално коректни към фактите, а да не манипулираме българското обществено мнение с подобни намеци или спекулации, които в никакъв случай не спомагат за онова, което, струва ми се, че и вие искате и към което се стремите - да развиваме балансирана и добра, приятелски настроена политика със страните от Близкия Изток. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
Има думата народният представител госпожа Татяна Дончева да развие своя актуален въпрос относно кадрова политика на Министерството на външните работи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Това е първият въпрос, който аз задавам за нечия кадрова политика в правителството. Приех изначално и декларирах още първия ден, когато гласувахме мандата на правителството, че щом имате властта ще я упражнявате с хора, които намерите за добре. Ваша е отговорността, ваши са прерогативите, за вас ще са и последиците. И никога не съм задавала въпрос на никой министър защо е уволнил някого, независимо дали това е било справедливо или несправедливо според мен. Но тъй като вече правителството направи една година и се пита какъв е резултатът от всичко това, а миналата седмица прочетох в един вестник, че господин министър-председателят, разгневен от посещението в Страсбург, от подготовката на това посещение и от редица гафове станали там, си позволил да направи съвещание на министерството, тази информация ми беше известна конфеденциално преди това, та се запитах: добре, след като има толкова уволнени служители от Външно министерство, Вие сте челник в тези уволнения - около 282 са съкратени, уволнени и напуснали служители от общо около 670 служители в министерството, какъв в крайна сметка е резултатът, който намира министър-председателят. За това нека той да Ви пита. Но за мен беше интересно кой извършва тези уволнения, съкращения и назначения. Защото Вие много рядко сте в страната, може би в качеството си на външен за страната министър и очевидно нямате възможност да се занимавате и с тези въпроси, та заместник-началничката на отдел "Кадри" госпожа Ненка Евлогиева, която, както Ви е известно, е философ по образование и бивш преподавател по научен комунизъм в милиционерското училище, тя е братовчедка от Пазарджик, се занимава с тези въпроси. Че не знае чужди езици, а е назначена в 1992 г. - добре; че до 1998 г. не е понаучила нещо - това ме притеснява.
Стана ми известно обаче, че през декември миналата година била заловена на Калотина с 5500 долара недекларирана валута. И след като Вие сте уведомена за това, не съм чула до момента да сте взели мерки. Та много бих искала да знам дали този факт е така, и ако е така, дали Вие като административен ръководител все пак на това ведомство сте взели някакви мерки към лицето. Още повече, разбрах, че се каните да го командировате в Германия, не знам на какъв език ще си говори с германците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Госпожо Дончева, очевидно не сте чули до момента, защото отваряте уши да чуете само онези неща, които Ви нашепват определени хора по отношение на кадровата политика на Външно министерство. Но не Ви се сърдя, защото в крайна сметка всеки чува онова, което иска, Вие чувате точно тази част от информацията. От уважение към Вас и към Народното събрание аз, разбира се, ще отговоря на Вашето питане, въпреки че не намирам нищо актуално във Вашия актуален въпрос. Ако погледнете Правилника на Народното събрание, по-точно неговия чл. 75, вие сте юрист, ще разберете, че актуалните въпроси трябва да са от текущ характер. А от декември миналата година до днес изтече доста време, през което Министерството на външните работи се занимаваше с далеч по-важни неща. Но щом смятате, че в българския парламент трябва да се отговаря и на такива третостепенни въпроси, аз си правя заключението, че Парламентарната група на Демократичната левица е изчерпала всичките си въпроси по отношение на основните теми на българската външна политика и носталгично влиза във вехтата си роля на държавен кадровик.
А сега по същество и съвсем накратко. На 19 декември 1997 г. при извършена митническа проверка на граничния контролно-пропускателен пункт Калотина у госпожа Ненка Евлогиева е открита недекларирана по надлежния ред валута в размер на 5500 щатски долара. На госпожа Евлогиева е съставен Акт 276 на 19 декември 1997 г. на Министерството на финансите за установяване на митническо и валутно нарушение. По случая е образувана преписка в Районна прокуратура град Сливница, която е приключила с постановление за отказ да се образува предварително производство поради обективна несъставомерност на деянието.
Извършеното от госпожа Евлогиева нарушение е от административен характер и за него в съответствие с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания е издадено Наказателно постановление 276 от 23 декември 1997 г., с което на госпожа Евлогиева е наложена глоба в размер на 100 хил. лв. Нарушението е извършено не при или по повод на изпълнение на служебни задължения на служителката, а при частно пътуване по време на разрешен платен годишен отпуск. Независимо от това на госпожа Евлогиева е наложено и дисциплинарно наказание - предупреждение за уволнение за нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8 от Кодекса на труда. При определянето на наказанието са взети предвид характерът и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителката и по-специално заеманата от нея длъжност. Наказанието е наложено при спазване на изискванията на Кодекса на труда на 20 февруари 1998 г. след завръщането на служителката от продължителен отпуск по болест.
Смятам, че предприетите по случая мерки не се нуждаят от повече коментар. Те са законосъобразни и адекватни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви много, госпожо министър. Може би трябва да кажем на залата също така, че на 30 декември 1997 г. господин Емил Соколов, началник управление "Кадри" е уведомен с докладна след публикацията на "Труд", че се касае за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име. Госпожа Евлогиева е пътувала с дипломатически паспорт, макар че най-вероятно и до момента няма дипломатически ранг, поне докато вие сте била министър и може би допреди месец такъв тя е нямала. Паспортът е издаден в 1993 г. и е ползван през всичкото това време. Че е пътувала със служебен автомобил на министерството, макар и по частен повод, аз нарочно не го коментирах, защото смятам, че е имала служебен превоз - ползвала го е.
Правите опити да потулите нещата. На 21 януари 1998 г. следва нова докладна до господин Емил Соколов на началник управление "Правно", в която между другото се посочва, че при събраните допълнителни доказателства от присъствалите ваши служители се доказва, че преди митническата проверка Евлогиева е предложила да раздаде на колегите си част от пренасяната от нея валута, което говори за абсолютен умисъл, при това доказан. Не искам да Ви кажа, че чл. 251 от Наказателния кодекс предвижда: "Който наруши закон, акт на Министерския съвет, или акт на БНБ относно режима за сделките, вноса, износа и други действия с валутни ценности и задължения за тяхното деклариране в особено големи размери, носи наказателна отговорност до шест години лишаване от свобода". Пет хиляди и петстотин долара по какъвто и курс да го смятате, прави повече от 9 млн. лв. Това е много над особено големите размери, както и да го тълкувате. Извинявайте много, но аз наистина ще проверя на какво основание има отказ за образуване. Защото това е абсолютно съставомерно нещо. Но това е друг въпрос, то е просто поредният подход да се смачка с някой братовчед. Вашият заместник Ви е дал заповед за уволнение. Някак си не върви криминално проявено лице да кадрува в което и да е министерство. А във Външно министерство ми се струва кощунствено! Това е проява на някаква безпринципност, която няма място, когато правите голямата политика. Тя от лаици не се прави! (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Госпожо Дончева, абсолютно сте права. Искам да Ви кажа, че Вие като човек, който е юрист, би трябвало да знаете, че работата на прокуратурата е нещо, което трябва да бъде оставено тя да си я свърши, нали така? Така че след като прокуратурата се е произнесла за нещо, аз мога да се произнеса по административните актове, а вече Вие сте в правото си, даже аз бих се радвала, ако проверите всичко онова, за което казвате от трибуната на Народното събрание, веднага ще Ви отговоря по начина, по който фактите ще коментират това.
Колкото обаче за дипломатическия паспорт, тъй като, пак повтарям, аз отговарям административно за тази служителка, искам да Ви кажа, че по този въпрос трябва да се обърнете към господин Станислав Даскалов - министъра на външните работи в правителството на Любен Беров, който е издал дипломатически паспорт на госпожа Евлогиева на 26 юни 1993 г. Нещо повече, както знаете, именно по ваше време и по време на вашите правителства стотици дипломатически паспорти са били издавани незаконно и без никакво правно основание, преди моето назначаване като министър на външните работи, и сама разбирате, че не мога да нося отговорността и за вашите правителства. (Реплики от Татяна Дончева.)
Така например обаче, понеже разбирам, че Вие сте много добре информирана, което също си обяснявам по какъв начин става, искам да Ви кажа един въпрос, по който също можете да проявите определена активност. Например, да се заинтересувате защо бившият шеф на Управление "Консулско" господин Пейчинов или бившият директор на БОДК господи Драшков са притежавали едновременно по няколко дипломатически паспорта. Това е също въпрос, който заслужава Вашето внимание.
Искам също да Ви кажа, че на госпожа Евлогиева е отнет дипломатическият паспорт, а колкото до това дали тя има дипломатически ранг, тя е първи секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За процедура думата има господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председателю!
Съжалявам, че прекъсвам за кратко парламентарния контрол, но искам да направя едно процедурно предложение.
На основание чл. 68, ал. 1 моля народното представителство да гласува удължаване на срока, предвиждащ предложения на народните представители по законопроекта за бежанците с три седмици. Поводът е желанието на Бюрото за бежанците и междуведомствената комисия, която работи по този законопроект, да направят още някои допълнения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се един.
Предложението, направено от господин Сунгарски, е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с питане към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.
Питането е от народния представител Велислав Величков относно действия на органите на предварителното производство по делото "Балканбанк" - клон Пловдив. Господин Величков, имате думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Моят въпрос към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция е предизвикан от дългото мълчание на съдебната власт и по-точно на онези нейни национални звена, които осигуряват фазата на предварителното производство, по едно дело, което представлява значим обществен интерес и фактите, по което илюстрират как една банка се докарва до фалит, как се ощетяват по безцеремонен и престъпен начин държавата и интересите на вложителите.
Става въпрос за така нареченото мегадело "Балканбанк", а в частност моето питане е свързано с нейния пловдивски клон - случай, който аз вече цитирах като особено фрапантен по време на дебата за състоянието на борбата с престъпността. Какви са фактите?
На 13 декември 1994 г. "Балканбанк" - АД, е отпуснала кредит в размер на 1 млн. и 800 хил. щатски долара на фирма "Корн" ЕООД, Пловдив, като през януари 1995 г. кредитът е прехвърлен за обслужване в пловдивския клон, тоест със сумата е задължен пловдивският клон на банката.
На 20 април 1995 г. в Пловдив е сключен нов договор за кредит в размер на 1 млн. долара между Търговска банка "Балканбанк" и отново фирма "Корн" ЕООД. Към датата на отпускане на втория кредит фирмата не е погасила първия. Двата кредита са на обща стойност 2 млн. и 800 хил. долара и всеки един от тях поотделно надхвърля 15 на сто от уставния капитал на банката, като по този начин е нарушен тогава действащият Закон за банките и кредитното дело. Двата кредита с общ размер съставляват близо 60 на сто от уставния капитал на банката.
Какво е другото общо между тези два кредита? Договорите и за двата са подписани от изпълнителните директори на "Балканбанк" Иван Миронов и Надежда Апостолова. И двата кредита са отпуснати без реално обезпечение, липсва икономическа обосновка, не е извършено проучване относно финансовото състояние на фирмата - кредитополучател, не са изготвени задължителните становища на кредитни инспектори, не са изискани задължителни документи, като счетоводен баланс, отчет за приходи и разходи, справки за дълготрайните активи, задължения, резерви и др.
По този начин са нарушени Законът за банките и кредитното дело, Наредбата за кредитните сделки на "Балканбанк", уставът на банката и вътрешните указания, подписани от самия Иван Миронов.
Вторият кредит е усвоен на 20 април 1995 г., като молбата за отпускането му е подадена на 19 април, т. е. предния ден.
Много още са интересните и фрапантни факти по този случай, като примерно къде точно отиват парите от кредита, но не е тук мястото, където трябва да се поставят всички въпроси и да се дава отговор на тях. По-шокиращо обаче е продължението. Държавата все пак, за разлика от други подобни случаи, реагира чрез своите органи на местно ниво. Местното поделение на БОП, Районната следствена служба и Районната прокуратура в Пловдив си свършват добре работата, като е образувано предварително производство срещу Надежда Апостолова и Иван Миронов в качеството им на изпълнителни директори на банката за това, че са нарушили служебните си задължения и са превишили властта и правата си с цел да набавят за себе си или за другиго облага и от това са настъпили значителни вредни последици. Случаят е особено тежък и съставлява престъпление по чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Когато обаче доказателства по делото са събрани, работата по предварителното производство е на финала си, взета е мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо Апостолова и задочно спрямо обявения за национално издирване Миронов и се очаква делото да стигне до съда, материалите по него са изискани от прокурора от Главна прокуратура Михаил Дойчев. Месец по-късно са издадени две постановления на Главна прокуратура, подписани също от Дойчев, с едното от които се изземва следствено дело от Окръжна следствена служба в Пловдив и се възлага на Националната следствена служба, а ръководството и надзорът за законност преминават съответно от районна прокуратура към Главна прокуратура, а с другото се отменят постановленията, с които Апостолова и Миронов са привлечени като обвиняеми и са им определени мерки за неотклонение "задържане под стража" и се нарежда незабавното освобождаване на Апостолова. Датата е 27 ноември 1997 г. От тогава до сега всичко е мълчание. Вина има - виновни няма. Престъпление има - осъдени няма, но и банката я няма.
Ето защо моят въпрос към Вас, господин министър на правосъдието и правната евроинтеграция, е: седем месеца по-късно какво става със случая "Балканбанк" - Пловдив? Къде се намира следственото дело, иззето от Главна прокуратура чрез прокурора Михаил Дойчев? Има ли въобще ход това дело и има ли подготвени обвинителни актове срещу виновните длъжностни лица в "Балканбанк"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Давам думата на министър Гоцев за отговор на питането.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Аз Ви благодаря за това, че въпросът Ви се лимитира в малкото правомощия, които има министерството. Те са по движението и организацията на образуването на делата и именно само във връзка с това бих могъл да Ви дам отговор след справката, която се направи и която ние периодически правим за по-значимите обществени деяния, които смятаме, че съставляват престъпление.
Въпросното следствено дело е заведено под N 1300 от 16 октомври 1997 г. по описа на Окръжна следствена служба - Пловдив. Делото е образувано с постановление на прокурор Катя Антонова от 16 октомври 1997 г. срещу Иван Миронов Димитров и Надежда Асенова Апостолова за извършено от тях престъпление - така се квалифицира деянието им, по чл. 282, ал. 3 във връзка с ал. 2 и ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и във връзка с чл. 26 от Наказателния кодекс. С постановление на следователя Марин Йовчев от Окръжна следствена служба - Пловдив, от 21 октомври 1997 г. е привлечена като обвиняема Надежда Апостолова, на която е определена мярка за неотклонение "Задържане под стража". Постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Иван Миронов, на когото също е определена мярка за неотклонение "Задържане под стража", е с дата 23 октомври 1997 г. Постановлението не му е предявено, тъй като не е намерен на посочения от него адрес. С постановлението е запознат назначеният му служебен защитник.
На 3 ноември 1997 г. следственото дело е изпратено на Главна прокуратура на Република България по нейно искане и вече е възложено за разследване от Националната следствена служба, където е заведено под N 321 от 18 декември 1997 г.
С постановление от 26 ноември 1997 г. от прокурора господин Михаил Дойчев от Главна прокуратура мярката за неотклонение на двамата обвиняеми е изменена: на единия - преди да може да му бъде връчена.
На 23 февруари 1998 г. е продължен срокът на разследването с два месеца. На 21 април 1998 г. Националната следствена служба е изпратила делото със заключително постановление за спиране в Главна прокуратура, където понастоящем се намира. Делото се състои от 11 тома.
Аз не мога да направя коментар на фактите, които ви казах, но мисля, че дават достатъчно основание да се сметне, че предложенията, които се правят за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, ще съдействат именно, за да няма такива случаи, за които Вие ме питате и за които аз сега докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Господин Величков, имате право на два уточняващи въпроса.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз при така получения отговор няма да използвам правото си на два уточняващи въпроса, тъй като правомощията на министерството и на Инспектората по Закона за съдебната власт са доста ограничени и знам, че и да питам друго, в момента няма да получа отговор.
Но аз наистина съм шокиран от факта, че след като следствените и прокурорските органи в Пловдив по това дело са си свършили професионално работата, след като имаме нанесена една огромна щета на пловдивския клон на "Балканбанк", след като говорим за едно от, може би, най-големите финансови престъпления на десетилетието, сега чувам, че има постановление на Националната следствена служба до Главна прокуратура с предложение за спиране на делото. Естествено аз не знам какви са мотивите за това предложение, но ми се струва доста странно снемането на обвиненията и предложението за спиране на делото спрямо две лица, едното от които, доколкото аз знам - господин Миронов, се издирва дори от Интерпол. Ако така се работи по делата за банковите фалити, аз наистина мисля, че те няма да стигнат до никакъв успешен край.
Но ползвайки повод от Вашия отговор, аз най-напред тук искам да разсея всякакви съмнения, че това е някакъв конюнктурен въпрос, свързан с разглежданите в момента промени в Закона за съдебната власт. Ако се видят стенограмите на Народното събрание, ще се види, че още на 5 декември м.г. на втория дебат за престъпността аз съм цитирал случая "Балканбанк" - Пловдив. За втори път го правя на 27 май при дебата за ефективни мерки в борбата с престъпността, вече с някои по-конкретни факти. Аз като народен представител от Пловдив, именно защитавайки интересите на хората в Пловдив и авторитета и независимостта на пловдивските магистрати, които добре са работили по това дело, ще използвам правото си на народен представител и ще отнеса този въпрос заедно с информацията, която притежавам по него, в постоянната парламентарна Комисия за противодействие на престъпността и корупцията за изясняване по-нататък на този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Гоцев, ако желаете, имате думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Приключихме и с шестия въпрос.
Преминаваме към питане към господин Петър Бояджиев, министър на здравеопазването. Той трябва да отговори на питането на народните представители проф. Иван Зънзов, Кънчо Марангозов и Илия Баташки относно сключени договори между здравни заведения и финансиращите ги органи - общините.
Кой ще представи питането?
Господин Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! С Ваше писмо N 24-00-16 от 17 февруари 1998 г. до директорите на районните центрове по здравеопазване и до директорите на здравните заведения на основание чл. 4б, ал. 3 от Закона за народното здраве Вие задължавате съответните директори да уведомят кметовете на общините и ръководствата на здравните заведения за процедурата по сключване на договори за оказване на медицинска помощ между здравните заведения и финансиращите ги органи - общините.
Ако здравноосигурителната система беше влязла в сила от деня на публикуване на приетия Закон за здравно осигуряване, договорите със здравноосигурителните каси са задължителни. Но днес е учудващо как без остойностяване на медицинските услуги ще се договаря медицинска помощ.
С цялата тази, според мен, игра на управление не е ясно в рамките на кои числа се договарят - тези, които са необходими на общинските здравни заведения или тези, които може да предостави общината в рамките на вече определения и утвърден бюджет.
Управленческо недомислие е да се договаря финансиране, след като общинските съвети са приели своите бюджети, т.е. определили са средствата за здравеопазване.
Няколко примера и за това в колко общини са сключени договори: във Варненски регион - от 12 общини само 3 общини и то без стационар; в Бургаския регион - няма сключени; в Търговищкия - в 2 общини; в Кюстендилския район - няма сключени договори, Пловдив-окръг - нито една община и т.н. И така е в цялата страна. Много голяма част от общините не са подписали договори. Така договарянето се превръща във формален акт с цел заблуждаване на общественото мнение, че всичко, свързано с финансирането на здравеопазването, зависи само от общините и само те носят вина за провалилата се здравна политика на правителството.
Опитът за въвеждане на една междинна квазисистема за финансиране на здравеопазването и свързаните с това административни и управленчески разходи едва ли оправдават усилията от година и половина до въвеждането на здравноосигурителната система. Това договаряне би имало смисъл като евентуална подготовка за въвеждане на здравноосигурителната система, ако ползва вече създадена система за остойностяване на медицинските дейности. А такава все още няма.
В договорите критериите са капацитет и дейност на здравните заведения, а не здравни потребности на населението в общините.
Така вие утвърждавате - и то преди въвеждането на осигурителната система, много голяма неравномерност в потенциала на еднотипни здравни заведения и оттук - голямо неравенство в здравното обслужване на граждани от различни общини, ограничаване достъпа до медицинска помощ, например, при изразходване на средства.

Насърчават се остарели стимули болниците да увеличават действителните потребности, примерно от стационарно лечение, не се създават стимули за търсене на рационално преразпределение между здравните заведения в една голяма община и за оптимизацията на медицинската помощ между самите здравни заведения.
Сключването на договора след приемане бюджета на общината не осигурява възможност за публичност и контрол. Системата за акредитация, върху която се работи в момента, е насочена към легализиране на съкращения на здравни ресурси - здравни заведения, болнични легла и персонал, вместо към оптимизиране използването на наличните ресурси и повишаване качеството на медицинската помощ на базата на установени потребности.
Господин министър, едва ли договарянето ще завърши до края на финансовата 1998 г., а през 1999 г. започва събирането на вноските за здравното осигуряване, и през втората половина на 1999 г. - договарянето със здравноосигурителните каси, и то за най-търсената медицинска помощ - доболничната.
Ето защо нашето питане, господин министър, е: каква е етапната оценка на Министерството на здравеопазването и какви са първите резултати от сключените договори за оказване на медицинска помощ между здравните заведения и финансиращите ги органи - общините? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Марангозов.
Давам думата на министър Бояджиев за отговор на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Аз няма да коментирам факта, че Вие развивате въпроса си с един текст, който не ми е предоставен, но това се случва почти всеки път и то не ми прави впечатление. Прави ми впечатление обаче фактът, че Вие като смятащ себе си за специалист в областта на здравеопазването и член на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, не можете или не искате да разберете същността на реформата и етапите, през които тя ще премине, спекулирате свободно, съчинявайки си тези и след това коментари. И докато аз досега си обяснявах факта, че някои от кметовете не желаят, категорично отказват да подпишат такива договори, а това е тяхно право, въпреки че в Закона за народното здраве, както стана ясно, има такова изискване, аз мислех, че те го правят от неразбиране, от някакъв страх или от нещо друго. А то си било партийна инструкция.
И така: в съответствие с чл. 4б, ал. 3 от Закона за народното здраве публичните здравни заведения сключват договори за оказваната от тях медицинска помощ с финансиращите ги органи и организации. Този закон знаете от кого е създаден, от кого е гласуван, аз нямам нищо против него, но досега той не беше изпълняван.
Министерството на здравеопазването изпрати указания и подготви типови договори до директорите на здравните заведения чрез директорите на РЦЗ, естествено. Договорите са рамкови и включват задължения за договарящите се страни, които в процеса на споразумяване между тях могат да бъдат променяни в съответствие със спецификата на дейностите и болничния капацитет.
Целите на едно такова споразумение е да се уточнят и договорят стандарти и количествени измерения за оказване на медицинска помощ, както и ефикасността на разходите, осъществявани от здравните заведения.
В съответствие с чл. 1а, ал. 4 от Закона за народното здраве здравните заведения са самостоятелни юридически лица, т.е. договорните отношения създават задължения както за изпълнителя - здравното заведение, така и за възложителя - общината, Министерството на здравеопазването и др.
Въпреки че изискванията на закона следва да се приложат и от двете страни, е необходимо да Ви информирам, че при подписването на договорите има затруднения, поради приемането до края на месец април на бюджетите на общините, както Вие споменахте, въпреки че това не е пречка. С тези пари, които общината е заделила, би трябвало, и ние препоръчваме това, да сключи договор с болницата. И, разбира се, другото затруднение, провежданата акредитация на болниците, което вече завърши, с изключение на университетските болници и това Ви е добре известно.
Налице е категоричен отказ от страна на някои кметове за подписване на договорите. Със съдействието на районните центрове по здравеопазване за по-добра информираност на общините относно предназначението им, смятаме, че те ще бъдат подписани и в тези общини, където не са. Около 40 на сто от общините не са подписали. При мои лични контакти с кметове, и то на големи общини, когато се разясни целта и задачата на това договориране, всичко става ясно и без никакви проблеми се пристъпва към тези договори.
Започването през 1998 г. на процедурата по договаряне, независимо от затрудненията, за които споменах, и Вие ги очертахте, ще подготви изпълнителите на медицинската помощ за договорните отношения, които ще осъществяват с районната здравноосигурителна каса в съответствие със Закона за здравното осигуряване. Същевременно и до края на 1998 г. могат да се реализират посредством договорите и целите, отнасящи се до: прозрачност на разходите, вход-изход на системата, ефективност, свързана с резултат и качество, възможностите за остойностяване на медицинските дейности, извършвани в здравните заведения. Вие говорите за ценообразуване, че нямаме цени, остойностяване. Да, ние искаме от тях чрез тези договори те да изчислят своите разходи и то не общо за болничното заведение, което го има всеки директор на болница, а за различните отделения, клиники, звена, лаборатории и прочие.
Контрол по отношение на целесъобразност на предоставените средства за здравеопазване от страна на общинските съвети, представляващи данъкоплатците. Всички кметове се оплакват, че те нямали възможност да упражняват контрол при изразходване на средствата, които самите общински съвети отпускат на болничните заведения, които са общинска собственост. Ето чрез тези договори им създаваме още една много добра възможност те да контролират изразходването на тези средства. Ефектът от тези договори може да бъде оценен едва в края на годината. Във всички случаи процедурата ще бъде от голяма полза за сключването на договори и съответно финансирането на здравеопазването през следващата финансова година - 1999 г., и представлява част от подготовката на здравната мрежа за преминаване към здравноосигурителната система.
С други думи това е едно изискване по-скоро към болничните заведения и там е акцентът, а не толкова до кметовете, които толкова много са се уплашили, не знам защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Бояджиев.
Доктор Марангозов, имате право на два уточняващи въпроса.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, това доколко съм развил въпроса и не съм го предоставил всичко, в правилника е казано ясно и категорично, че тук ми се дава думата да развия своя въпрос и аз не излязох с моите коментари от рамките на това, което е предоставено на здравните заведения и на районните центрове по здравеопазване в примерния рамков договор. Аз знам кой гласува този закон и защо този закон е гласуван. И той е много добър. Но той и този текст от закона има смисъл каква система на финансиране ние възприемаме. В България вече има утвърден консенсус, че финансирането на здравеопазването ще бъде фондово, вървим към фондово здравеопазване. А има разлика между цени и остойностяване на медицинския труд. Това са две различни неща.
Но независимо от това, моите уточняващи въпроси са два:
Първо, в чл. 11 на предложения договор за оказване на медицинска помощ е записано, цитирам: "При оказването на медицинска помощ изпълнителят се задължава да спазва стандартите и правилата за добра клинична практика". Значи това изискване определя качеството на медицинската помощ. Такива правила за добра клинична практика още няма в здравната система и ние знаем това. Моят въпрос е как без такива правила вие ще правите оценка и контрол на качеството на медицинската помощ, за да се предвидят средства за един евентуален следващ договор. А и не само това, защото чл. 23 на договора изисква с равен брой представители на договарящи се страни и представители на районните центрове по здравеопазване, проверка изпълнението на договора. Нима може един договор за оказана медицинска помощ да се отчете без оценка качеството на тази медицинска помощ.
И вторият ми въпрос - с какво договарянето ще подобри заплащането на лекари, среден и полувисш медицински персонал и по какъв начин ще се повиши удовлетвореността на населението от оказваната медицинска помощ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Марангозов.
Има думата доцент Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Марангозов, по първия Ви уточняващ въпрос, за някои дейности вече има установени правила за добра медицинска дейност, но дейността и изпълнението на договора може на настоящия етап да бъде и без този показател.
Второ, в никакъв случай този договор не е начинът - и Вие много добре го знаете - за увеличаване на възнаграждението на лекари и на сестри. Нито общината ги определя, нито общинският бюджет, нито общинският народен съвет. Вие знаете как се определят заплатите в бюджетната сфера. Така че въобще през ума не ни е минавало, че с тези договори ние по някакъв начин ще променим заплащането на медицинските специалисти.
И третото, което искам да Ви кажа е, че това е начин най-вече директорите на болниците да знаят в кои звена се харчат най-много пари - защо, има ли механизми, по които могат да се намалят тези разходи, трябва да се направят някакви други стъпки, които да се предприемат, за да се подобри организацията на работа в тези звена. Аз Ви давам примери.
От друга страна, как се изразходват средствата - за медикаменти, за храна, за отопление, за осветление; как се сключват договорите. Досега, за съжаление, общините нямаха никаква възможност дори да надникнат в тази сфера. Така че с тези договори ние, от една страна, целим да обърнем внимание не само на директорите, а на всички работещи в здравните заведения да започнат да мислят икономически, да започнат да правят неща, които са съобразени както със здравните нужди на населението, така и с изразходването на средствата. И от друга страна, общините повече да контролират начина на изразходване на средствата.
Това са засега целите на това договаряне и аз затова Ви казах, че не пречи това, че бюджетът вече е приет, не пречи, че току-що акредитирахме здравните заведения, това може да бъде проиграно още до края на тази година, за да може през следващата година, когато, както много добре знаете, отново държавният бюджет ще финансира здравеопазването, тези договори да станат по-ефикасни, по-точни и по-полезни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Доктор Марангозов, имате право да изразите отношението си към дадените Ви отговори.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, ако един директор не знае в кое звено на болницата се харчат най-много пари и как се харчат, Вие имате пълното право веднага да се освободите от него.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Това и правя.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Много е важно да се мотивира медицинският персонал да изпълнява този договор. На всички е ясно вече, че в пазарното стопанство общественият интерес се изпълнява през добре разбрания личен интерес.
Аз не съм удовлетворен от Вашия отговор и ще направя опит да ви обясня защо. Правителството не можа да намери адекватно решение за преходния период, независимо че ние ви предлагахме Закон за финансиране на здравеопазването в преходния период, който управляващото мнозинство безотговорно и с лека ръка отхвърли. Финансовите средства, които ще бъдат изразходвани за въвеждане на тази договорна система, а такива средства ще има - обучение на кадри, административни разходи, голямо количество нови документи, контрол - биха могли да се предоставят за организацията на здравноосигурителния фонд. За нас това е разхищение на финансови средства и работно време по време на борд, което допълнително демобилизира обезверената и обезкървена от компетентност и кадри управленска система на здравеопазването.
В политически аспект Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването чрез договорите иска да оттегли отговорността от финансирането на здравеопазването и да остави тази отговорност само върху местната власт.
В икономически аспект, неравномерното разпределение на финансовите средства в здравеопазването в условия на борд, снижават икономическата ефективност на цялата здравна система. И е ясно защо.
В медицински аспект - никаква надежда за контрол върху качеството на медицинската помощ, липса на правила за добра клинична практика.
В социален аспект, 75 на сто от оказаната медицинска помощ е в общинското здравеопазване. Централната власт се оттегля от социалните си функции. Ето така първите редове в "Програма 2001", раздел "Здравеопазване", че здравеопазването в България е част от цялостната социална политика на правителството, се превръща в син неосъществим мираж.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Той не те слуша.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Това, че министърът не ме слуша, не ме интересува. Важното е да го чуят тези, които трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Марангозов.
С това завършихме парламентарния контрол.

Продължаваме нашата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Дебатите продължават.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички изказали се преди мен народни представители изтъкнаха важността на този законопроект и това, че с него се запълва един вакуум в нашето законодателство. И че именно липсата на такъв закон в края на краищата беше една от предпоставките за едно спекулативно отношение на част от участниците в зърнения пазар в страната и до известна степен ощетяване както на земеделския производител, така и на потребителя на тази стока.
Аз искам преди всичко да стане съвършено ясно каква е основната цел на закона, защото тя е изразена не само в заглавието, в наименованието на закона, но тя е изразена и в неговото съдържание.
На първо място, това е стабилизиране на зърнения пазар в страната и улесняване на търговията със зърно.
Оттам - да се създаде възможност и то косвено въздействие за устойчивото развитие на зърнопроизводството в страната. И оттам, разбира се, на зърнопреработката.
На трето място, това е осигуряване на зърно в случай затрудняване със снабдяването вследствие на някои непреодолими причини, форсмажор и т.н.
Изваждане на светло както участниците на пазара, така и количествата зърно, с които разполагаме в страната.
И разбира се, не на последно място, създаване на определена информационна система в смисъл източниците на тази информация, които трябва да подават в Министерство на земеделието, да бъде обработвана и съответно по обратен път подавана на земеделските производители и търговци за ползване.
За да се осъществят тези цели, се създава Национална служба по зърното, която осъществява две основни функции - първата е лицензиране на публичните складове за зърно и зърнохранилищата и второ, контрол върху тяхната дейност, дейността на търговците, и върху качеството на зърното.
На второ място, това е създаване на стратегически резерв от зърно към Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси", което очевидно има целта на интервенция в определени моменти на пазара както по отношение на количествата, така, разбира се, и с дискретни икономически механизми върху цената.
И на трето място - осигуряване кредитирането на участниците и така наречената, може би според мен не особено сполучливо, безналична стокова търговия със складовите записи и с техните две части.
Това са трите основни акцента, върху които се гради законопроектът и прилагането на този закон в пълната му сила, и контролът за неговото изпълнение. Тоест претворяването в работата и в процеса на съхранението и търговията със зърно ще създаде една пазарна стабилност в страната и ще създаде и онази защита на земеделския производител, за която всички говорим. Защото сам по себе си законът създава предпоставките, но неговото действие, неговото прилагане ще създаде защита на земеделския производител и на консуматорите в страната и оттам вече мотивация за разширяване на производството на зърно в оптимални размери.
Чухме от предшестващите изказващи се колеги пледоарии относно това държавата да бъде онази сериозна функция, дори да участва активно може би - и такива изказвания имаше в комисията - в изкупуването на зърното, дори тя да бъде единственият купувач на зърното, да създава минимална или защитна, или интервенционна цена, както щете ги наречете, макар че те по своето съдържание са различни, нещо, което, разбира се, навява носталгия за някои схеми, които вече са отигравани и които в момента не действат в нашето пазарно стопанство. Ние не можем да създаваме изкуствена извънпазарна обстановка, в която да се развива пазарът на зърното. Това може да става само в определени моменти, в кризисни ситуации, когато държавата - и то онази държава, която няма такива финансови трудности и валутен борд, - просто трябва да направи нещо, което да преодолее последиците от някои неразумни действия или постъпки на предшестващи управления или предшестващо управление. И такава беше направена миналата година. И дайте сега да не се лъжем. Какво се получи?
Миналата година, когато беше обявена цената 130 хил.лв. или 230 хил.лв., изведнъж се чуха гласове от опозицията, че тази цена е малка. Дори имаше такива дейци, които казваха на кооперациите и на земеделските производители: Не продавайте, защото цената ще се вдигне. Дръжте си я, за да се развали и да покълне. И пак държавата трябваше да поеме това и да се изменя стандартът и допустимостта.
Сега се чува обратното - защо дадохте толкова висока цена, бе, джанъм, къде бяхте и т.н. Тази игричка ще се свърши вече. Ясни и точни пазарни правила! Това е пазарната икономика - ясни и точни пазарни правила. Не може в Румъния да се продава примерно по 100 долара пшеницата, а ние тук да си я продаваме по 120 или по 130 помежду си. Не може така да става. Тази ножица, този марж трябва някой да го посрещне. Кой ще го посрещне? За сметка на здравеопазването или на образованието? Или тук популистични идеи да развиваме колко сме красиви и хубави и как милеем, какви приятели на народа сме! Без да се прави точна и ясна сметка тези средства откъде ще дойдат, как ще се разходят и т.н., всичкото другото за мен лично е един гол популизъм. Гол популизъм!
Максималното доближаване на тези цени до онези цени, които пазарът е утвърдил, а това е една борсова стока все пак, при която не може да няма влияние от онези пазари, които създават конюнктурата, най-добре ще защити интересите на земеделския производител. А с другите средства, които законът предполага да се прилагат, ще се освободи цялата верига от участници в този процес от паразитиращи и спекулативни звена, които ограбват, от една страна, земеделския производител, а от друга - и целия български народ като консуматор.
Разбира се, в това отношение е изключително важно - аз тук съм съгласен - изграждането на стоковата информация, стопанската информация, активизирането на браншовите съюзи, снабдително-пласментни дружества и организации и други подобни форми на самоорганизация на производителите. Аз не мога да разбера афиширащи се браншови съюзи, че са националнозначими и национални представители, как защитават, с какво и с каква организационна форма членовете в тези, ако има такива. Аз лично имам известни резерви в това отношение доколко някои от тези браншови организации са с национално представителство. Имам известни съмнения. Но тук този процес на самоорганизация на производителите е много важен и той в целия свят е изключително сериозно развит. Защото кооперации като земеделски кооперации съществуват на много места, но те преди всичко са именно там - да подпомагат земеделеца да извършва производството си, не круговая порука да става при производството, а да може да го снабдява евтино, да му предоставя кредити - подходящи и поносими, и да могат да му организират и пласмента. И той получава тези квоти не чрез държавата, а чрез своите самоорганизирани съюзи или браншови организации. Държавата ще продължава активно да подпомага земеделските производители по пътя именно на данъчно освобождаване. Плащат ли данък върху земята? - Не плащат. Плащат ли данък върху производството? - Не плащат. Върху митническата и тарифната политика? Вие знаете, че се освободи от мита вносът на селскостопански машини и резервни части към тях и това подпомогна до известна степен и земеделските стопани да могат все пак на някаква по-поносима цена да купуват - който може, да си купи нов, който не може - рециклиран, втора ръка и т.н. Или има по-евтина от други марки земеделска техника. Има и такава, която се произвежда и у нас. Косвено се подпомагат и по линията на реализацията на вътрешни и международни програми в регионален мащаб, а също така и по отношение на определени отрасли в земеделието.
Реализация на програмите на фонд "Земеделие", за кредитиране и гарантиране на кредитите. Сега там се извършват определени промени, които, дай Бог!, подобрят работата на фонда. Развитие, както казах, на системата на стопанска и пазарна информация. И не на последно място, разкриване на нови пазарни ниши от страна на държавата, за реализацията на нашите земеделски продукти в прясно и в преработено състояние. Защото ние не сме селско стопанство, което работи само за вътрешния пазар, то може действително да отделя и отделя значителни ресурси за износ. Това е смисълът на този закон.
Е, вярно е, че някои текстове ще огледаме, съгласен съм с вас. Някои текстове могат да бъдат подобрени и смислово, и редакционно. И това сигурно ще стане, това сигурно ще стане.
Но това, че отиваме към едни нови и модерни начини на търговия, емитиране на складови стокови записи, това, че с тях вече може да се гарантират кредити, че може да се търгува без да се прехвърля зърното, а само с джиросване на съответния запис - всичко това създава улеснения. И нещо, което е вече разиграно в много напреднали страни в света.
Аз смятам, че законопроектът е една изключително важна крачка към осъществяване от правителството на аграрната програма 2001, по отношение на реализацията на аграрната политика в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата народният представител господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние разглеждаме един закон, който помоему е закъснял. Закъсня първо като година, може би трябваше един такъв закон да бъде приет доста по-рано, преди 2 - 3 години. А освен това закъсня и за тази година, имам предвид времето, в което го приемаме.
След несполучливия опит за приемане на такъв закон в Тридесет и седмото Народно събрание, похвално е, че сега ние отново се занимаваме с този въпрос. Но като казах, че сме закъснели и за днес, за тази година, имам предвид, че жътвата започна на места, в Южна България вече започна. И отново за тези, които произвеждат зърното, за тях законът все още не съществува. А и сроковете, които са дадени в този закон, тоест в § 3 на Заключителните разпоредби, където е записано, че "В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредба", това е един дълъг период. Вярно, ние ще приемем закона до края на тази сесия, може би в средата на м. юли, но едномесечният срок за създаването на такава наредба означава, че тя ще бъде готова в средата на август. В средата на август при нормални условия жътвата вече е преполовена, дори повече от половината. А още по-лошото е, че в § 5 е записано, че "В двумесечен срок действащите публични складове и зърнохранилища подават документи за лицензиране". Това означава, че до края на септември те ще имат право да подават такива документи за лицензиране. Оттам нататък ще започне лицензирането, ще започнат проверките по места, което на практика означава, че през тази година законът няма да може да влезе в сила. Той няма да може да ползва земеделските производители.
Ето защо в тази връзка аз си запазвам правото между първо и второ четене да предложа тези срокове да бъдат максимално съкратени. За този закон се говори вече повече от шест месеца. След като Министерският съвет го има утвърден и ни е подаден за работа, а ако не е така, би трябвало да бъде така, предлагам една комисия вече да работи по тези наредби. И когато рамката е очертана, много лесно може да се преработи, ако нещо от това, което е предложено, не е влязло в сила. Затова казвам, че си запазвам правото да направя предложение между първо и второ четене, тези срокове да бъдат съкратени.
Наистина това е един навременен закон. С него се цели да се сложи някакъв ред в търговията и в съхранението на зърното.
Какво досега се наблюдаваше? Кой откъдето се появи, казва: "Аз съм търговска фирма" и започва да изкупува зърно. Много са мамени зърнопроизводителите. Дори тук, от тази трибуна, имаше задавани конкретни въпроси за неизплатени суми на зърнопроизводители от фирми-фантоми.
Именно затова в този закон, което сега е нещо много добро, много добре замислено, се въвежда изискването всеки, който търгува със зърно, да се регистрира. Не да получава лиценз, а да се регистрира. С това се цели да се постигне една публичност. И тогава, когато отиде една фирма да купува зърно, трябва да може да се представи,да покаже на производителя, че е регистрирана. Вярвам, че с това ще се ограничи, не бих смял да твърдя, че ще се премахне, но ще се ограничи поне тази нелоялна конкуренция между фирмите и нелоялно отношение между търговци и зърнопроизводители.
Аз не споделям мнението, изказано преди мен от господин Трендафилов, че зърнопроизводителят трябва да бъде регистриран и като търговец. Та нали и с досегашните закони, които ние приемахме, особено със Закона за подпомагане на земеделския производител, ние искахме зърнопроизводителите да освободим от данъци. Ако тук ги регистрираме като търговци, то ние отново ще ги вкараме в другата вилка и от тях ще трябва да се събират данъците, от които целим да ги освободим, с цел стабилизиране на зърнопроизводството и въобще на селското стопанство.
С въвеждането на публичните складове се цели, както и досега подчертаха колегите, да има публичност. Защото нерядко са случаите, в които зърнопроизводителите предоставят своето произведено зърно за съхранение в даден склад. След това, при необходимост и когато те пожелаят, да го изтеглят обратно, дават им се количества с оправданието, че е бонифицирано, количеството се намалява с почти една трета от това, което е дадено. Дават им се количества, които не отговарят и по качество.
Ето защо сега тук е въведено положението, че всеки трябва да сключва писмен договор, всеки зърнопроизводител, който иска да предостави своята продукция в тези складове, трябва да сключва писмен договор, в който да бъде упоменат видът, количеството и качеството на зърното и като такова впоследствие да го търси.
С приемането на този закон се дава и една, бих казал, много добра възможност за кредитиране на производителите на зърно. А това става именно с въвеждането на складовите записи. Нещо, което досега съществуваше - почти всички зърнопроизводители, въобще всички, които се занимават със селско стопанство в нашата страна, срещаха големи трудности за получаване на кредити от банките. Хубавото сега е, че с получаването на статут на ценни книжа, срещу тези складови записи ще могат да бъдат теглени кредити от съответните банки.
И като препоръка към всички, а и аз отново бих направил такива предложения, да се завишат административно-наказателните разпоредби. А административно-наказателните разпоредби касаят както лицата, които извършват търговията със зърно, така и публичните складове и зърнохранилищата.

В заключение ще кажа, че с въвеждането на Националната служба по зърното, която ще контролира както зърнохранилищата, така и търговците, ние ще въведем, надявам се да въведем един много по-стабилен и нормален режим за производство и за търговия със зърно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калчо Чукаров.
Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Джеров, уважаеми народни представители! Ще репликирам колегата Чукаров в два пункта.
Първият пункт е свързан със сроковете, в които трябва да се изготвят тези подзаконови актове от Министерския съвет. Законът доста се е плъзнал и не е детайлизирал някои въпроси, които ще бъдат твърде важни. Затова трябва достатъчно време, ако ще се даде наистина тази делегация на Министерския съвет да уреди тези въпроси, да ги направи сериозно, така щото да функционират тези механизми. Но това е по-маловажният въпрос и той е технически.
Другият въпрос, по който искам да Ви репликирам, е въпросът за производителите на зърно. Тук се говори за лицензиране на търговците, но смятам, че на всички ни е ясно, че ще има производители не за собствена консумация, земеделци в общоприетия смисъл, които си произвеждат, за да смелят за себе си брашно, а ще има производители, които ще произвеждат от 200, от 300, от 500 дка. Тези хора защо да ги принуждаваме непременно да минават през търговците, за да си продадат зърното, които са лицензирани, а да не се регистрират и те като производители, но производители за пазара?
А това, което Ви притеснява, за регистрацията и данъците - регистрацията си е регистрация, данъците са си данъци. Това, че ще се регистрират, може би законодателят да приеме някакво ниво - от толкова декара или по тонаж. Тогава да се приема качеството на производителя, ама не на произвеждащ земеделец, а на производител за пазара. И тогава той да се регистрира, да излезе на пазара и да си продаде зърното сам, дето го е произвел, а не непременно да минава през лицензирания търговец. И всички други въпроси, касаещи пък и вече складовете и права, които той да има като производител.
Производител за пазара! Това има предвид уважаемият колега Трендафилов, когато казва, че те е добре да се лицензират. Но тук трябва да се намери границата кой произвежда за собствена консумация и кой произвежда за пазара. И вече третата категория - търговецът, който не произвежда, а се занимава с търговията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Други реплики има ли?
Има думата господин Чукаров за дуплика.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин Миков, ако бяхте ме слушали добре, щяхте да доловите защо искам съкращаването на сроковете. Защото, аз казах, че по този закон се работи вече много отдавна. И след като измина почти месец от момента, в който Министерският съвет го е приел, и влезе в пленарната зала, би трябвало да има вече комисии, които да работят по въпроса за създаване на правилниците, след като се има предвид, че времето ни притиска, че жътвата вече започна, а ние още не сме приели закона. Но това е другият въпрос.
Вие казахте за лицензиране на търговците. В закона не се иска лицензиране на търговците, иска се само регистрация. Лиценз не е необходим.
А за това дали производителите произвеждат за собствена консумация - ами тук влизат абсолютно всички. За собствена консумация могат да произвеждат и тези зърнопроизводители, които имат 10 или 20 дка земя.
Аз не виждам какво е притеснението от това - който произвежда 500 или 1000 т зърно, да може директно да го представи, примерно, в този фонд, в стратегическия резерв или в държавния резерв, или където и да е другаде. Няма нужда, според мен, да бъдат вкарвани в качеството на търговци. Ако те искат да бъдат търговци, нека да се регистрират само като търговци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да споделя някои съображения, които да послужат като допълнителни основания за разсъждение между първо и второ четене, когато ще се търсят по-работещи, по-прецизни решения на част от въпросите, които поставя този закон. Всички знаете, че съм извън екипа на професионалистите, които работят по проблемите на селското стопанство.
Първият въпрос - за лицензирането на така наречените "публични складове". Аз искам да подходя към него откъм една голяма тема за България, а това е темата за корупцията - тема, във връзка с която ние сме обект на голямо внимание, за съжаление, нарастващо внимание; тема, във връзка с която вътре в страната ние си даваме сметка, че като ракова тъкан тя започва да разяжда националния организъм. Отвън непрекъснато в оценките забелязваме, че ни издигат към първата петица. Сега сме някъде на 8-о място.
Какво имам предвид? Когато бяха представени в предишния парламент два законопроекта - един от тогавашната опозиция и един от правителството - много остри бяха критиките отдясно, и част от депутатите отляво бяха на същата вълна, по повод на предложението за лицензиране на търговците. Предполагам, че някои от вас си спомнят.
Какво имаха предвид депутатите, когато атакуваха системата за лицензиране? Известно е, че тя, особено в условия като нашите, а на това трябва да се обърне внимание, създава възможност за разширяване на практиката на корумпиране на комисионните.
Чистата формула е регистрация на търговеца в която и да е сфера.
Остава големият въпрос - и аз много моля колегите в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа сериозно да помислят - за един истински контрол. В която и западноевропейска страна да отидете, вие ще видите, че например обектите на туризма, на хотелиерството всяка година са подложени на един жесток контрол, при който те защитават звездата си. И толкова. Не успеят да защитят - падат. Може да паднат с две звезди.
Направете същото. И тук сложете едно начало на излизане от тази порочна практика на лицензиране, когато Иван или Драган ще решават "да" или "не", и въведете по повод на този закон един наистина истински контрол. (Неясна реплика от залата.)
Не, той е обявен. Аз ви казвам: там хвърлете силите си - чрез съответни законови норми, подпрени, разработени и в наредбите. И толкова. Никакъв чиновник на никакво равнище няма да може да отваря джоб, когато ще се явите Вие и ще искате да ставате такъв търговец, да прибирате зърното на земеделските производители.
Моля ви да имате предвид, че трябва да обърнем този процес. Разглежданият закон е един повод.
Втори въпрос. Той е по-частен и аз моля юристите да обърнат внимание, но мисля, че не греша. Ние нямаме никакво право този търговец, който създава склад за съхранение на зърно, да бъде лишен от някои права, които му дава Търговският закон. На какво основание ние записваме норма, която го лишава от правото да продава това имущество, да го залага под ипотека, без съдържанието, без зърното, което е оставено на съхранение? На какво основание? Аз съм собственик на един търговски обект, имам право да го продавам без съгласието на тази агенция към министерството; мога да залагам този обект за получаване на кредит без съгласие на каквато и да е агенция.
В случая вие този търговец, собственикът на публичен склад, го лишавате от тези елементарни права по Търговския закон. Мисля, че не греша. Трябва да се намери съответно решение. Аз разбирам мотива на вносителя на закона - едно допълнително обезопасяване, но от юридическа гледна точка ми се струва - нека да се произнесат и юристите, - че то куца. То не може да бъде защитено.
И накрая, тези, които работеха в предишния състав на Народното събрание, си спомнят, че бяха представени два законопроекта. Още при докладването им в Комисията по икономическата политика аз се убедих, че предпочитам закона на опозицията. Защото той, изграден върху скелета на една система, много близка до системата на храноизнос отпреди войната и по време на войната, в много по-голяма степен за мен, и не само за мен, отреагирваше на проблемите, които стоят пред нас сега, в конкретните условия сега, а не изобщо. Той беше много по-адекватен. Лично аз съжалявам, че под влияние на някакви фактори или съображения сега се отива към един закон, в който конструкцията показва, че ние и в тази сфера, която представлява по-голямата част от селскостопанското производство, минаваме към един несъответстващ на условията и проблемите, с които се борим, прекалено либерален режим. Затова ще платим, както плащаме 7-8 години за неудачни решения и по по-генерални въпроси, и по по-частни. Жалко е, че след като толкова пъти плащаме, не си изваждаме поука, защото наистина един подобен, близък на онази схема закон, е по-подходящ за България.
И накрая една реплика пак към вас, уважаеми дами и господа, които заседавате в Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Не ви ли провокира това, че зърното, произвеждано в страните от Европейския съюз, се субсидира при износ? Само толкова. Този и подобни въпроси наистина са провокиращи за нас, когато създаваме система като тази, която искаме да изградим за търговията със зърно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоилов.
Господин Михайлов се отказва от своето изказване. Има ли други желаещи да вземат думата по този законопроект? Няма записани, не виждам вдигнати ръце.
При това положение приключваме с разискване и поставям на първо гласуване разглеждания законопроект за съхранение и търговия със зърно.
Гласували 179 народни представители: за 123, против 3, въздържали се 53.
Законопроектът за съхранение и търговия със зърно е приет на първо четене.
Господин Миков има думата за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е свързано с удължаване на срока за второ четене поне с още една седмица. Да стане две седмици, защото има твърде много неща и от дебатите в залата излязоха доста проблеми, които трябва да се огледат добре. Жътва ще има и тази година, и догодина, и по-догодина. А като приемем един такъв закон заради една жътва, ще събирате плодовете после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, постъпило е процедурно предложение за удължаване срока за даване на предложения с още една седмица.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 166 народни представители: за 52, против 107, въздържали се 7.
Не се приема предложението и срокът за даване на предложения не се удължава.
Преди да закрия заседанието, ще направя няколко съобщения.
В понеделник, 29 юни, от 11,00 ч. в зала "Запад" е предвидена съвместна среща на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност с делегацията на Комисията по отбраната на Асамблеята на Западноевропейския съюз, водена от господин Арманд де Декер, председател на Комисията по отбраната.
В сряда, 1 юли, от 15,00 ч. в зала 142 ще заседава Комисията по образованието и науката.
В четвъртък, 2 юли, от 15,00 ч. в зала 142 ще има заседание Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде в сряда, 1 юли, от 9,00 ч. по програмата, която ще бъде приета.
Приятна почивка! Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов
  
Заместник-председатели:
   Иван Куртев
   Александър Джеров

Секретари:
          Виктория Василева
        Атанас Мерджанов