Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка в дневния ред, след приключване на парламентарния контрол - Първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Става дума за промяна в два текста, които е добре да влязат в сила така, както е предвидено от 1 октомври.
Срещу това предложение някой желае ли да се изкаже? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: 124 за, 18 против, 9 въздържали се.
Предложението е прието.
Искам да информирам уважаемите народни представители, че получих отговор на мое писмо от председателя на Европейския парламент господин Хосе Мария Хил Роблес. (Господин Соколов чете писмото.)
"Уважаеми господин Соколов!
Бих искал да Ви благодаря за писмото Ви от 23 юли 1997 г. относно включването на България в списъка на страните, от чиито граждани се изисква да получат визи, за да могат да пътуват до Европейския съюз. Приложен към регламент на съвета N 23-17-95.
Анулирането на този регламент трябва да се разглежда като голямо постижение от страна на Европейския парламент.
Както Ви е добре известно, Европейският парламент взе най-активно участие при разглеждането на този регламент и мога да Ви уверя, че ще продължи да прави това и в бъдеще.
Комисията, която отговаря за проучването на този въпрос в Европейския парламент, е тази по гражданските свободи и вътрешните работи.
Веднага след като европейската комисия представи ново предложение за регламент, тази комисия ще проучи текста много задълбочено.
Комисията по гражданските свободи и вътрешните работи гледа положително на внасянето на ново предложение от европейската комисия и ще продължи да наблюдава развоя в тази област.
Бих искал също така да изтъкна пред Вас ролята на Съвместния парламентарен комитет "Европейски съюз - България", който на всяко свое заседание подчертава важността на въпроса за предоставяне на България на същите права, от които се ползват другите страни, кандидатстващи за присъединяване.
В последно време това намери израз в декларацията и препоръките, приети от Съвместния парламентарен комитет "Европейски съюз - България", на заседанието му в София на 25 юли 1997 г.
Бих желал още веднъж да подчертая, че Европейският парламент отдава голямо значение на този въпрос.
Позволете ми да Ви уверя, че Европейският парламент няма да намали своите усилия по отношение на визовия въпрос.

С уважение:

(п) Хосе Мария Хил Роблес"

Новопостъпили питания в периода от 20 септември до 25 септември 1997 г.
Питане от народния представител Александър Джеров към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно нарушения на чл. 10 и чл. 27 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Питане от народния представител Александър Джеров към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно процедурата по чл. 24, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Питане от народния представител Осман Октай към Иван Костов, министър-председател на Република България, относно намеренията на правителството да подготви и внесе в Народното събрание законопроект за развитие на планинските райони (Закон за планината).
Питане от народния представител Руси Статков към Иван Костов, министър-председател на Република България, относно политиката на Министерския съвет за осигуряване на безплатни или срещу частично заплащане лекарствени средства за домашно лечение.
Постъпил е писмен отговор от министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Иван Цонев. Господин Цонев може да го получи. (Председателят връчва писмения отговор на господин Иван Цонев.)

Пристъпваме към текущия
парламентарен контрол.
Най-напред има думата народният представител господин Румен Овчаров да развие актуален въпрос към господин Иван Костов - министър-председател на Република България. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми колеги!
Въпросът ми касае изявлението на министър-председателя Иван Костов на 5 септември 1997 г. по време на парламентарния контрол.
Господин министър-председател, по време на парламентарния контрол на 5 септември 1997 г. Вие си позволихте да използвате парламентарната трибуна за разпространяване на невярна информация. Според мен това бе направено с цел да се злепостави политическият противник или опонент. Вие заявихте (цитирам по стенограмата): "Това, което обаче Вие си позволявате, е под достойнството на всеки уважаващ се политик. Искам просто да го знаете. Още повече, че бяхте министър, когато имаше такава катастрофа. И всички ние помним Вашето поведение по този повод."
Въпросът ми към Вас, господин министър-председател, е: кога е станала подобната катастрофа по времето, когато аз бях министър? Колко бяха жертвите, чия беше вината? Какво бе моето поведение?
И много Ви моля, господин министър-председател, не ми давайте статистически данни за авариите, станали през 1995 и 1996 г.
Казвам това, защото този начин на оправдание, който използвате, непрекъснато връщайки лентата с една или две години назад, вече като че ли просто трябва да бъде спрян.
Ще Ви припомня една мисъл на Виктор Юго, който казва така: "Да се оправдаваш с лошите постъпки на другите, е все едно да се миеш с кал". Аз много често я казвам на моите деца в къщи.
Крайно време е вече да започнете сами да отговаряте за действията си. Още повече, че през 1995 и 1996 г. няма и кал, с която бихте могли да се опитате да се измиете.
В крайна сметка големият въпрос наистина опира до морала и достойнството на политика. И в дадения случай той е: какво според Вас трябва да направи министър-председателят на една държава, когато стане публично известно, че той използва неверни твърдения от трибуната на парламента?
Или по-скоро всъщност въпросът е: връщат ли се времената на Чочоолу и Дочоолу в българския политически живот? Тоест започваме ли да се омаскаряваме и да се злепоставяме по всякакъв начин? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има думата господин Иван Костов - министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Овчаров! Независимо че се опитвам да отразя Вашето желание да не се позовавам на периода 1995 - 1996 г., всъщност до февруари 1997 г., аз няма как да отговоря на въпроса Ви, тъй като в този период Вие сте бил заместник-председател, а след това министър на енергетиката. Значи, ако трябва да се говори за жертвите по Ваше време, просто неминуемо трябва да се погледне към този период.
За периода от месец август 1995 г. до месец февруари 1997 г., когато Вие бяхте последователно първи заместник-председател на Комитета по енергетика и министър на енергетиката, преките жертви в енергетиката са 24 човека.
Вие питате за вината, но не желаете да чуете имената на жертвите. За мен обаче хората са по-важни и заради това аз ще си позволя да прочета поименно всяка една от жертвите по това време:
Димитър Христов Димитров - 45-годишен, електрозаварчик в рудник "Трояново 1" на мини "Марица-Изток", загинал поради груби нарушения на инструкциите по безопасност на труда;
Сашо Николов Гюленов - 43-годишен, оператор в "Електроснабдяване", клон Горна Оряховица, загинал поради нарушение на правилата по безопасност на труда;
Мехмед Хасан Карамехмедов - 34-годишен, газомерач в рудник "Девина" на мини "Балкански басейн", загинал под внезапно пропаднал скален къс;
Азис Мурадов Хюсеинов - 37-годишен, майстор миньор в рудник "Девина" на мини "Балканбас", загинал в резултат на груби нарушения на нормативни документи по безопасност на труда;
Геньо Велев Бонев - 42-годишен, машинист на задвижваща станция на рудник "Трояново 3" на мини "Марица-Изток", загинал в резултат на нарушение на правилата по безопасност на труда;
Петър Косев Петров - 45-годишен, шлосер в рудник "Трояново 3" на мини "Марица-Изток", загинал в резултат на допуснати нарушения по правилата за безопасност на труда;
Георги Крумов Димитров - 29-годишен, майстор миньор в рудник "Миньор" на мини "Бобов дол", загинал поради груби нарушения на нормативните документи по безопасност на труда;
Еленка Стоянова Атова - 53-годишна, дежурна в цех "Въглеподаване" на ТЕЦ "Бобов дол", загинала поради недостатъчно организационно-технически мероприятия по безопасност на труда;
Енчо Неделчев Мазнев - 30-годишен, помощник копач в рудник "Паисий" на мини "Балкански басейн", загинал в резултат на груби нарушения на правилата по безопасност на труда;
Кирил Вълчев Георгиев - 50-годишен, електромонтьор в "Електроснабдяване" - клон Бургас, загинал поради допуснати нарушения на правилата по безопасност на труда;
Атанас Георгиев Георгиев - 35-годишен и
Кольо Русинов Атанасов - 39-годишен, майстор миньори в рудник "Миньор" на мини "Маришки басейн", загинали под глинесто-воден прорив, предупреждения за който са били налице преди аварията;
Петър Иванов Глушков - 39-годишен, газомерач в рудник "Паисий" на мини "Балкански басейн", отново в резултат на нарушаване на правилата по безопасност на труда;
Данаил Димитров Тихов - 49-годишен, майстор копач в рудник "Лев" на мини "Балкански басейн", загинал в резултат на грубо нарушаване на правилата по безопасност на труда.
Ето и други:
Петър Вичев Вичев - 33-годишен, електромонтьор в "Електроснабдяване" - район Поморие;
Марин Петков Чушков - 53-годишен, също от "Електроснабдяване", загинал вследствие на нарушение на организационни и технически мероприятия за безопасна работа;
Петър Николов Атанасов, пак в "Електроснабдяване", по същата причина;
Владимир Василев Костадинов - 21-годишен, газомерач в рудник "Бабино" на мини "Бобов дол", задушил се поради съществени пропуски по контрола на рудничната атмосфера;
Румен Димитров Георгиев - 22-годишен, ревизор вагони в рудник "Република" на мини "Перник", загинал поради липса на правила за безопасна работа;
Димитър Василев Димитров - 59-годишен, отговорник на дежурно аварийна група в "Електроснабдяване" - Варна, загинал поради неизвършени мероприятия за осигуряване на безопасност на труда;
Занко Вълканов Кънчев - 40-годишен, работник в рудник "Ураново" на мини "Пирин";
Симеон Григоров Стойнев - 40-годишен, електромонтьор в "Електроснабдяване" - Перник, пак поради нарушение на организационно-технически мероприятия;
Николайчо Янков Проданов - 44-годишен, пак в "Електроснабдяване", загинал поради груби нарушения на правилата за безопасност на труда;
Васви Бекир Райян - 35-годишен, машинист в рудник "Христо Смирненски" на мини "Маришки басейн", загинал поради нарушение в изискванията за обезопасяване на технически съоръжения;
Васил Димитров Боев - 48-годишен, електромонтьор в "Енергоремонт" - Варна, загинал в резултат на нарушения в организационно-техническите мероприятия за безопасна работа;
Иван Евтимов Дамянов - 56-годишен, изолировчик в "Енергоремонт" - Бобов дол, загинал вследствие на нарушение на организационни и технически мероприятия за безопасна работа.
Административните наказания по Ваше време, питате ме за реакциите, са 10 и 20 на сто орязване на трудовото възнаграждение на преките виновници за част от злополуките. Нищо друго не намерихме по протоколите. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Костов, аз също имам списък на жертвите само за шестте месеца на тази година и те са 21 във въгледобива. Вие казахте, че за двете години са били 24.
Но все пък въпросът ми е: аз бях министър седем месеца - от 10 юни до 12 февруари 1997 г. Вие ме обвинихте, че по времето, когато аз съм бил министър, е станала подобна катастрофа. Не чух кога и къде е станала катастрофата.
Когато съм бил министър, в мини "Бобов дол" има един-единствен инцидент с един-единствен смъртен случай. Това е също крайно много, но когато го сравняваме със 17-те смъртни случая само за шестте месеца на тази година, според мен просто няма за какво да говорим. (Шум и оживление в блока на СДС.)
Всъщност аз съм доволен от отговора Ви. Доволен съм, защото Вие просто потвърдихте съмненията ми: в българския политически живот се връщат времената на Дочоолу и Гочоолу, времената на омаскаряването на политическия опонент и неговото злепоставяне по всякакви начини. Ако няма авария - ще я измислим, ако не съм бил министър - ще се каже, че съм бил заместник-председател. Така че това е добър начин. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
Но тук вече не става дума само за откровените неистини, които стана практика да се говорят от трибуната на парламента. Явните заплахи на спасителя на България генерал Бонев, присвоил си пълномощията да определя еднолично без каквито и да е доказателства кое е вредно и кое полезно за националната икономика и за националната сигурност на страната, позволил си правото, също без доказателства да посочва и кой е нарушител на националната сигурност, откровено политически мотивираното снемане на имунитета на Кръстьо Трендафилов, остро конфронтационните, бих казал, репресивни закони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров, нищо общо няма с Вашето питане това, което сега говорите. (Шум и реплики в блока на левицата.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имам право, четете правилника! Вижте правилника!
РУМЕН ОВЧАРОВ: ... които се внасят в парламента, всичко това, господин Костов, говори за връщането на политическите репресии в политическия живот на България. Това е път заникъде, господин Костов. Спрете се, докато е време! Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров. Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов да развие питане към господин Иван Костов - министър-председател на Република България. Заповядайте.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! С приемането на Закона за герб на Република България естествено възникна въпросът за подмяната на личните документи на българските граждани. Появиха се редица информации в пресата, че правителството е започнало подготовка по този въпрос.
Моето питане, господин министър-председател, е: съществува ли необходимата и достатъчна законова уредба за решаване на този въпрос без намесата на Народното събрание. Ако тя е налице, гарантира ли достатъчно действащата правна уредба от 1980 г. правата на българските граждани по новата Конституция от 12.07.1991 г. и съответства ли тя на нормите на Европейския съюз?
Не мога да скрия, че мотивите ми да поставя това питане са свързани с възможностите на съвременната изчислителна техника за обработка и съхраняване на информация, тъй като тази техника създава не само големи възможности, но и поставя гражданите в положение, когато техните лични права могат да бъдат накърнени.
Добре е известно, че най-дълбоките постижения на науката създават изключителни възможности за ползване, но наред с това могат да създадат и много големи неприятности. Типичен пример е използването на ядрената енергия. Знаете, че най-големите физици, които са допринесли за възможностите да се освобождава тази енергия, бяха и в челните редици на борбата против нейното неправилно използване.



Създаването на изключителни възможности за събиране, съхраняване и обработка на информация от съвременната изчислителна техника не може да не засегне и администрацията. Съвсем положителна е тенденцията тази изчислителна техника да бъде използвана за административни цели и трябва да се приветства всяко начинание за използването й и в България. Затова не ме учудват промъкналите се в медиите съобщения, че се планира използването даже на смарт кард или интелигентни карти с чип като карти за самоличност на българските граждани, т.е. вграждането на електронен чип в картата за самоличност.
От една страна това буди законна гордост, но от друга страна поставя и редица въпроси: дали българските граждани ще бъдат принудени да носят винаги със себе си един чип, в който е записана кодирана информация, която те не могат да прочетат и тя е под контрола на Министерството на вътрешните работи; дали може като бар код тази карта да бъде четена, без да се знае за какво ще бъде използвана информацията.
Във връзка с това възникват редица въпроси, свързани с органа, който ще издава тези лични карти. Дали ние ще създадем банка от данни - да не говоря за това, че се промъкнаха съобщения, че и палецът ще се слага в тази карта...
Искам да прочета какво гласи Окръжното под N 380 от 1927 г. на Царство България: "Картите за самоличност за български поданици се издават само от общинските управления. Никой полицейски орган няма право да издава такава карта под какъвто и да било предлог. Полицейските власти само заверяват достоверността на издадените карти". Разбира се, тук възникват и въпроси за цената и в това окръжно се казва: "Общините издават картите срещу 5 лв. такса, на бедните - безплатно". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Иван Костов - министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин председателю! Уважаеми господин Сендов, радвам се, че и Вие като мен с нетърпение очаквате новите паспорти. Непосредствено след приемането на новия държавен герб Министерският съвет със свое Решение N 795 от 20 август 1997 г. създаде Междуведомствена комисия по новите документи за самоличност на българските граждани с включени в нея представители на всички заинтересовани министерства. Една от задачите на тази комисия е да проведе конкурс за избор на фирма-изпълнител на новите документи за самоличност. Съгласно създадената организация през следващия месец този конкурс ще бъде обявен по предвидения от закона ред.
Според направените от междуведомствената комисия разчети се очаква около 6 месеца след подписването на договора с фирмата-изпълнител, спечелила конкурса, да започне издаването на нови задгранични паспорти на българските граждани, като се предполага, че през 1998 г. ще бъдат издадени около 1 000 000 такива паспорти. Тези паспорти ще бъдат изготвени в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Също съгласно разчетите на междуведомствената комисия се предвижда издаването на лични карти на българските граждани, заменящи сега действащите граждански лични паспорти, да започне през 1999 г. и да приключи най-много за 3 години. Понастоящем работата по личните карти е на идейно равнище. Все още не е решено дали тези документи ще се заплащат, какви данни ще съдържат и т.н. Предстои разработването на съответен законопроект и внасянето му в Народното събрание, така че не се притеснявайте, през главата на народните представители няма да направим нищо.
Съгласно Конституцията на Република България държавните такси се определят със съответни закони. Според чл. 1, ал. 1 на Закона за държавните такси същите се събират от държавни органи, като размерът им се определя с тарифа, одобрена с акт на Министерския съвет. Законът за държавните такси не създава възможност българските граждани да бъдат освободени от заплащане на държавни такси при издаването на паспорти. Размерът на държавните такси, които се събират за този вид услуга, е посочен в Тарифа N 4, одобрена на 28 март 1997 г. и изменена и допълнена с Постановление N 276 на Министерския съвет от 26 юни 1997 г. Изключенията за освобождаване от заплащане на държавни такси са посочени в цитираната тарифа. От горното следва, че съответстващата нормативна база дава достатъчно основание за заплащане на държавните такси при подмяната на тези документи. Определянето на конкретния размер на таксите е от компетенциите на Министерския съвет, а в правомощията на Народното събрание е да определи данъците и техния размер.
Съществуващата правна уредба създава необходими и достатъчни правни гаранции за защита на конституционноустановените права на българските граждани. Доколкото в момента в Република България се провежда правна реформа, една от актуалните задачи е привеждане на българското законодателство в съответствие с това на страните от Европейския съюз. Независимо от съществуващите гаранции и тъй като конкретният нормативен акт, регламентиращ паспортите и адресната регистрация е твърде остарял, най-вероятно ще се наложи неговото актуализиране. Такава задача е била включена в законодателните приоритети и на предишното Народно събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Господин Сендов има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, имам възможност да Ви задам два допълнителни, уточняващи въпроса. Първият е какво е мястото на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в решаването на тези въпроси и не считате ли, че е прекалено голяма централизацията по решаването им от Министерството на вътрешните работи? Вие казахте, че се подготвя такава нормативна база, но в плана на Народното събрание такова нещо за тази сесия няма, а в Законопроекта за Министерството на вътрешните работи - чл. 7, т. 17 включва издаване на документи за самоличност от Министерството на вътрешните работи.
Аз смятам, че това не е работа на Министерството на вътрешните работи, още повече прочетох Ви каква е била нормативната база от 1927 г., която е изменена. Нормативната база от 1980 г. е на основата всичко да бъде свързано с Министерството на вътрешните работи, което смятам, че навява някакви реминисценции, които не всички в тази зала споделят. Според мен това не е работа на Министерството на вътрешните работи, още повече, че през 1927 г. това е било абсолютно забранено.
Второ, по отношение на цената Вие казахте, че това ще бъде обсъдено. Според мен това, което се носи, ако трябва да вярваме на съобщенията, е, че цената е изключително голяма. Затова бих искал да се ангажирате с успокояването на българското гражданство, че това няма да има изключително тежки последствия.
Смятам, че нормативната база, свързана с личните документи на гражданите, засяга повече от 20 закона, свързана е и със Закона за избори и много други закони и се изисква една много сериозна законодателна дейност във връзка с този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Сендов, аз отново Ви обръщам внимание, че въпросът за новите паспорти се решава от междуведомствена комисия, а не от Министерството на вътрешните работи. В тази комисия има представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството - и то по подходящ начин не само заради това, че при тях са данните за ЕСГРАОН на българските граждани, а и заради това, защото считаме, че това е наложително с оглед на редица други задължения, които това министерство изпълнява и по отношение на местните органи на самоуправление.
Уверявам Ви, че не е възможно обаче на друг да бъде възложено издаването на паспортите, тъй като Вие сам знаете, че и на Вашия паспорт сега, ако го отворите, пише: издадено от МВР на еди коя си дата еди къде си. Така че това е нещо, което е в нормативите на страната. В последна сметка вероятно пак ще пише "издаден от Министерството на вътрешните работи", защото такъв е законът.
Що се отнася до таксата, уверявам ви и успокоявам чрез това изказване всички български граждани, правителството няма да печели от издаването на паспортите, а таксата ще бъде определена в рамките на това да се покрият разходите по издаването на съответния документ.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защо да има такса? Това не е услуга? (Реплики в блока на Демократичната левица.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ако вие, любезни народни представители, предвидите средства, може и безплатно да издаваме паспортите. Парите са у вас. (Ръкопляскания в блока на СДС.) Те не са у нас. Ние харчим каквото ни дадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Има думата господин Сендов да изрази отношението си.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин Костов, не съм доволен, не защото съм от лявата страна, а по същество. Пише на нашите паспорти, които са издадени през 1980 г. Но на тези, издадени през 1927 г., не пише, че са издадени от полицията. Там пише, че са издадени от общините. Затова ако сте свикнали винаги от полицията да получавате паспорт, то си е Ваш проблем. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.) Паспортите се издават от общините. От общините се издават паспортите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): По кой закон?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е наш проблем - ние да направим закон, според който паспортите да се издават от общините. Ние трябва да направим такъв закон, а сега е внесен закон, в който се казва, че Министерството на вътрешните работи издава тези неща. Аз това искам. Аз искам Министерството на вътрешните работи да си гледа своята работа, а гражданското състояние се дава от местните органи. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Защо не го поискахте в предишното Народно събрание, на което бяхте председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Свилен Димитров да развие своя актуален въпрос към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! През последните няколко години значителна група български граждани са работили в Либия по трудов договор с "Геоком" ЕОД. Много от работниците обаче, около 500 души, все още години наред не са получили своето трудово възнаграждение. Завърнали се в България, те се оказват без работа и без всякакви средства за препитание. Те и семействата им буквално гладуват. С този проблем депутати от Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание са занимавали представители на предишни правителства и не са получавали удовлетворителни отговори. Варианти на частично решаване на проблемите са им предлагани от представители на Комитета по геология.
Протакането на този въпрос доведе до ескалация на напрежението и от 23 септември засегнатите геолози обявиха граждански протест пред сградата на Комитета по геология. От представители на инициативния комитет получих информация, че те ще се обърнат за съдействие и към Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
С оглед на възникналата ситуация си позволявам да ви запитам, господин заместник министър-председател: какви са възможностите, за най-бързото уреждане на въпроса за неизплатеното на работниците от "Геоком" ЕОД трудово възнаграждение? Моля отговорът Ви да бъде максимално конкретен. Предполагам, разбирате, че въпросът не е просто трудово-правен, но и подчертано социално-нравствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Аз искам първо да благодаря, че в парламента все по-често се задават такива актуални въпроси, които действително търсят решение на ситуации, които са полезни за стотици или хиляди наши сънародници. Такъв е и конкретният случай с "Геоком" и тези около 500 човека, които вече години - подчертавам и това беше засегнато и в излагането на Вашия въпрос - стоят без възнагражденията си и семействата им мизерстват.
Въпросът е актуален не само защото се отнася до един остър социален проблем, а защото той трябва да бъде решен безспорно. Това е едно ограбване на труда на наши квалифицирани специалисти. Аз няма да коментирам колко други държави и колко други служители в Либия похарчиха собственото си здраве, за да се опитат да получават по-други възнаграждения, различни от тези, които на времето в България можеше да се получат за подобен труд. Но така или иначе и при вложения от тези няколко стотици работници усилия в крайна сметка техният труд не е заплатен.
Ще запозная всички колеги съвсем накратко с фактите, които ще дадат яснота за ситуацията дотук. Действително около 500 български специалисти, работили по трудови договори с "Геоком" ЕОД - Либия, за периода 1992 - 1995 г. не са получили пълния размер на полагаемите им се трудови възнаграждения. Аз съм изискал и ми е представена от председателя на Комитета по геология и минералните ресурси подробна справка за дължимите от "Геоком" суми за работни заплати именно в този период 1992 - 1995 г. Към момента общият размер на неизплатените средства за работни заплати е 5 484 837 щатски долара. Причините, довели дотук - всъщност историята е близо 20-годишна.
През 1979 г. с решение на Министерския съвет от м. декември е одобрено Споразумение за съвместно проучване и добив на нефт между "Булгаргеомин" и Национална нефтена корпорация на Социалистическа народна Либийска арабска джамахирия. Срокът на договора е 25 години, като българската страна за своя сметка и риск поема извършване на проучвателни дейности. Съгласно споразумението по откриване на нефтени находища и тяхната експлоатация при концесия разпределението на придобития нефт е 85 на сто за либийската и 15 на сто за българската страна.
През 1980 г. правата и задълженията на българската страна са прехвърлени на Комитета по геология, като за изпълнение на дейността през 1981 г. е създадена Българска нефтена компания в Либия. Разходите за първия етап проучвателни работи са изцяло за сметка на българската страна и са поети от държавния бюджет. Изразходваните средства за първия проучвателен етап - той завършва на 31 декември 1987 г. - са в размер около 160 млн. щатски долара. В края на този етап и след приключването му Българската нефтена компания в Либия е била принудена да се самофинансира - оттук започва вече и лошото наследство - чрез извършване на сервизни услуги на чужди компании, в нарушение на предоставените й права по споразумението поради спиране на бюджетните средства и поредица актове на тогавашното правителство. Аз ще ги изредя накратко, както следва:
- Решение N 24 от 24 февруари 1984 г. на Бюрото на Министерския съвет за самофинансиране през текущата 1984 г. в размер на 3 млн. валутни лева;
- Протокол МА1 от 7 януари 1985 г. на Министерския съвет за самофинансиране през 1985 г. в размер на 3 млн. валутни лева;
- Решение N 153 от 30 юни 1986 г. на Бюрото на Министерския съвет за самофинансиране през същата година в размер на 3 млн. валутни лева;
- Писмо 05-113 от 15 април 1988 г. на Министерство на външноикономическите връзки за самофинансиране в размер на 1 млн. валутни лева.
- Писмо 05-114 от март 1989 г. на Министерството на външноикономическите връзки за осигуряване през тази година чрез самофинансиране и покриване на пълните разходи за издръжка на дейността.
През този период - 1984-1989 г. самофинансирането от сервизни услуги е в размер на над 10 млн. щатски долара, или на близо 18 млрд. лева по сегашния курс.
През 1991 г. е регистрирана държавна фирма "Геоком", преобразувана в "Геоком"-ЕОД. С Разпореждане N 117 от 1992 г. на Министерския съвет е увеличен капиталът на "Геоком" със стойността на имуществото на тази заварена българска нефтена компания, Либия, като "Геоком" поема всички права и задължения.
През 1991 г. е регистрирана отделна компания за сервизна дейност "Геоком" - Либия. В периода 1991-1993 г. от дейности фирмата е реализирала около 30 млн. щ.д. Двете фирми "Българска нефтена компания" и "Геоком" - Либия, са клонове на "Геоком"-ЕОД, София, чийто принципал е Комитетът по геология и минерални ресурси.
За извършената от Българска нефтена компания сервизна дейност, в нарушение на споразумението от момента на създаването й до 1992 г. либийската страна е наложила санкция в размер на 3 млн. либийски динара. Това е около 10 млн. щ.д. Отделно от това за периода 1988-1992 г. са начислени неплатени данъци върху печалбата на Българска нефтена компания от сервизни услуги в размер на 1,5 млн. либийски динара или около 5 млн. долара. Начислени са глоби върху неплатени данъци 470 хил. либийски динара, допълнителни данъци върху печалба в размер на 403 хил. либийски динара и т.н., и т.н. Или общо начислените данъци и глоби върху печалбата на Българска нефтена компания за 1988-1992 г. са в размер на 2,4 млн. либийски динара, 11 млрд. и 700 млн. лева са санкциите върху тази компания.
И за да стигнем до най-новото време и да се опитаме да разплетем възела. На 30 април 1994 г. между "Геоком"-ЕОД и Национална нефтена компания, Либия е подписано споразумение с което "Геоком", Либия се задължава да изплати 10 млн. долара санкции за извършената от Българска нефтена компания сервизна дейност за изминал период. Блокирани са сметките на "Геоком", Либия и задълженията на Българска нефтена компания се изплащат от печалбата.
В резултат на това "Геоком", Либия изпадна в тежко финансово състояние и в невъзможност да изплаща редовно и в пълния им размер полагаемите се трудови възнаграждения на работниците си.
От изложеното дотук стават ясни причините, породили проблема с неизплатените работни заплати на работниците на "Геоком"-ЕОД. Ясно е също, че това не са бюджетни задължения. Това са вземания на работниците към "Геоком"-ЕОД, като работодател, който не е изпълнил основното си задължение по сключените между тях трудови договори. Това са две договарящи се страни - работодател и съответен работник. И основното в тези договори е заложеното задължение да се изплати в договорен срок определен размер възнаграждения.
Съгласно действуващото ни законодателство работниците разполагат с естествената възможност, и те го изложиха в своята декларация, да предявят правата си по съдебен ред. Декларацията беше от 22 август 1997 г., която е отправена до правителството. Там се визира, че действително ще минат, и той е съвсем естествен и в случая според мен задължителен път.
Сигурен съм, че за всички е ясно, това не е проблем, създаден от последните 4 месеца на нашето правителство. Но това съвсем не значи, че ние не трябва да му търсим решението. Независимо от наследствата, трупани от 1979-1980 г., трябва да се реши проблемът на тези 500 човека.
И тук стигаме освен до чисто съдебната процедура, до социално-нравствената страна. Ние сме осмо правителство от 1990 г. насам. Дотук този проблем не е поставян сериозно за решаване. Значи и шестте редовни и двете служебни правителства не можаха да тръгнат да разплитат този възел.
В края на въпроса си казахте спешно какво конкретно може да се направи.
Поемайки отговорностите да управляваме, ние поехме и всички ангажименти като наследство дотук. Това, което успяхме да направим от пролетта на тази година до момента е следното. На работниците са изплатени 614 687 долара или това са 10 млн. 941 хил. лева, близо 11 млн. лева. Разбира се, с това не се решава окончателно проблемът, нито в условията на валутен борд, нито при рестриктивен бюджет, нито липсата на бюджетни възможности да го решим по този начин спешно.
Миналата седмица, около 10-ина дни, председателят на Комитета по геология беше на специална среща в Либия, по проблемите на "Геоком". С това се занимават и част от колегите ми в Министерския съвет, конкретно. Възложил съм на председателя на Комитета по геология и минерални ресурси да извърши конкретните предложения след анализа, който може да бъде направен.
Ние имахме подобен случай с Орешково - 3200. Абсолютно аналогичен случай. Значи три предприятия се събират, създават интерпартньор, работят работниците и след това не им се изплащат възнаграждения.
За тези няколко месеца поне за Орешково решихме нещата във вида - всяко едно от предприятията, след като сменихме, естествено, ръководствата на тези предприятия, да заделят определените си възможности или обособени части от предприятията, за да може да се финансира изплащането на служителите.
Тук за съжаление не можем да постъпим по същия начин, защото става дума за сондажи и работа в друга страна. Говорим за Либия.
Това, което можем да предложим за в бъдеще, е за тези качествени специалисти да потърсим заедно с шефа на "Булгаргаз" и председателя на Комитета по енергетика при новите сондажи, които се подготвят от американска и българска страна по нашето крайбрежие, да включим именно тези хора с предимство в участието им. И, разбира се, така на парче, както тази пролет направихме, да изплащаме определени части от тези възнаграждения. Друго, за съжаление, в момента не може да се направи екстрено.
И аз мисля, че в тази посока, така както излязоха и съпругите на военнослужещите и казаха: "Дайте ни жилищата, които чакаме от 5 или 6 години!", както сега излизат съпругите на полицаите и казват: "Дайте ни жилищата, които ние чакаме от 3 или 5 години!", по същия начин ни се стовари и този проблем.
Ще обобщя съвсем накратко това, което дотук казах. На малки порции ще продължаваме да търсим средства кои да се заплащат.
И за мен другият елемент е намирането за тези хора на реализация на професионалните им качества в непосредствено стоящите проекти и осигуряване на работа с предимство. Това можем да направим.
Съжалявам, че нямам толкова много пари, за да им ги платя сам. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Имате думата, господин Димитров, за реплика.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бакърджиев! В изложението на своя въпрос се постарах да не политизирам, тъй като с този проблем са се били ангажирали доста правителства на различни политически сили. Но все пак очаквах аз, и най-вече засегнатите очакваха, един доста по-конкретен отговор.
Донякъде чувствам лична удовлетвореност от факта, че след зададения от мен въпрос има някакво раздвижване в Комитета по геология. И това раздвижване трябва да доведе до някакви резултати.
Но знаете, че на тези хора дълги години им е обещавано решаване на проблема, давани са им конкретни обещания. Имам предвид евентуално продажбата на газовото находище Галата и средствата оттам да отидат за частично разплащане.
Още веднъж искам да изразя своята неудовлетвореност и предполагам най-вече неудовлетвореността на засегнатите.
Изрично те ми поставиха въпроса: "Искаме конкретни отговори, точни дати и точни решения!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Евгений Бакарджиев има думата за дуплика.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Димитров, аз споменах случая с Орешково, в който направих график на три транша да се изплатят възнагражденията, но там са 5000 работници, които от 3 години не са си получили заплатите в рамките на 8 млн. долара, натрупани дотук. Но там има имуществото, с което мога да боравя, и имам възможности на парче да решавам нещата в този график и действително да им възстановя неизплатените възнаграждения.
В конкретния случай тук не може да се направи същото, а и няма ясна формула, по която бързо да се осигурят в рамките на 6 или 8 месеца тези средства. Ето защо и аз не поех конкретен ангажимент, че в рамките на два или три месеца ще бъдат изплатени пълните възнаграждения.
Разбира се, че се говори за варианта с "Галата". Естествено е да се даде и отговор на въпроса, но аз го спестих в изложението си. Предишният министър и вицепремиер също е имал срещи с представители и също не е могъл да поеме конкретен ангажимент.
Тук няма да коментираме, че някой от служителите беше казал: "Ние тук, в България, сме толкова зле, а вие там, милионерите, дето работихте в Либия, не сте ни грижа". Лошо отношение, грешно отношение, според мен.
Аз не възразявам в рамките на две-три седмици отново с председателя на Комитета по геология, така както му е възложено, да излезем с конкретни предложения, и представители на тези работили в Либия специалисти, за да се опитаме и там да решим нещата в конкретен план в рамките на шест, осем, девет месеца. Това мога да направя, но за момента това са нещата. Просто ги няма парите. И като ги няма парите, ние трябва да ги вземем отдругаде. А за да ги вземем отдругаде, трябва да ги има. А за да ги има, трябва някой да ги е произвел. На него пък трябва да се платят. И т.н., лошият порочен кръг. Аз ви казвам, това са години наред трупано. Не едно, не две, не пет правителства, осем подред се въртят дотук. Аз мисля, че осмото ще го свърши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата народният представител Иван Костадинов Иванов да развие своя актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! На 27 февруари тази година Общинският съвет - Две могили, взема решение за освобождаване на избрания с листата на СДС Игор Статев Иванов - общински съветник. Не е налице нито едно от изискваните от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) условия за освобождаване на общински съветник. Освен това решението е явно фалшифицирано, тъй като един от участвалите в гласуването 13 общински съветници от СДС, БЗНС и ДПС гласува "против", а комисията отчита 13 гласа за освобождаването му.
В знак на протест срещу беззаконието, общинските съветници от Демократичната левица, Евролевицата и Бизнесблока напускат сесията и възстановяват своето участие тогава, когато Русенският окръжен съд отменя незаконното решение със свое решение N 181 от 10 юли. Междувременно останалите общински съветници, с участието на новия, който дори не е положил клетва, макар че това е задължително условие за встъпването му в длъжност, вземат няколко решения за продажба на безценица на общински фирми, без спазване на задължителните съгласно закона процедури.
На 24 юли, с участието на възстановения общински съветник, се провежда сесия на общинския съвет, която отменя всички незаконни решения. За съжаление, областният управител на Русенска област не признава законосъобразността на тая сесия.
На 2 септември на сесия на общинския съвет се стига и до кулминацията на абсурда. Общинските съветници от СДС, БЗНС и ДПС не признават решенията на Русенския окръжен съд и с гласа на нелегитимния общински съветник вземат решение за освобождаване на още 10 съветника - едно решение, достойно за демократи, пишещи най-новата ни демократична история.
За всички двемогилчани е ясно, че в основата на всички тези действия стоят икономически интереси на група хора от СДС и особено на един, внесен от община "Бяла", провалил се вече там активист, който под път и над път говори за връзките си с Иван Костов, Александър Божков и органите на прокуратурата.
За мен, обаче, представлява интерес поведението на областния управител на Русенска област Димитър Мочев. През цялото време със своите действия той или взема страната на представителите на СДС, или остава пасивен пред сигналите и жалбите на останалите.
Затова Ви моля, господин заместник министър-председателю, да отговорите на следния въпрос: как оценявате действията на областния управител на Русенска област по решаване на проблема в Общинския съвет - Две могили? Ще предприемете ли лично Вие мерки, които да възстановят действието на Закона за местното самоуправление и местната администрация на територията на община Две могили? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов! Доста време се занимавах с протоколи, с кореспонденция. Имам чувството, че ако там отиде половината от българския парламент, трудно ще стигне до пълна яснота за това кой, кога, колко и кои са тия 13, а кои са другите 13, кои са двама, кои са пет. Но съвсем синтезирано ще обобщя това, което се е случило в отделните заседания на Общинския съвет в Две могили. Явно, че там нещата не са както трябва, иначе нямаше да го има нито Вашият въпрос, нито тази главоблъсканица, до която се добрахме.
На 27 февруари тази година, съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗМСМА се свиква заседание на общинския съвет по искане на 12 от общинските съветници. По закон от една трета от общинските съветници, а те там са 25, има право да бъде свикано заседание на общинския съвет.
По т. 6 - "Разглеждане на докладни записки" - от дневния ред за освобождаване на общински съветник е взето решение за тайно гласуване и е избрана комисия по таен избор от четирима човека.
По протокола от комисията за тайния избор, от 13 гласували има 13 гласа за освобождаване на общинския съветник Игор Иванов. "На основание чл. 30, ал. 3, т. 5 от ЗМСМА пълномощията се прекратяват предсрочно при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си за повече от шест месеца." Разбира се, това става с решение на общинския съвет, прието с мнозинството, в случая трябват 13 гласа. Упрекнали са го, че той не е събирал комисията, на която е бил председател, от месец май 1996 г. Това е формалният повод, по който са внесли точката и провели гласуване.
Протоколът е подписан от членовете на комисията и е прочетен пред общинския съвет, на основание на което е взето решение N 184 за освобождаването на Игор Статев Иванов като общински съветник в Общинския съвет - Две могили.
Аз не мога да гадая дали някой е гласувал, как са го броили, как са отчитали, но това е официалният протокол, който имам на разположение.
Резултатът е оспорен от Илия Пенев и е поискано прегласуване. Поради липса на кворум заседанието е закрито, преди да се проведе повторно ново гласуване.
В процедурата, вече казах, са взели участие 13 общински съветника.
И оттук започва поредицата. На основание чл. 23, ал. 2, т. 2, на 11 март е свикано заседание на общинския съвет по искане на 9 от членовете, на което са присъствали 25 общински съветника. На заседанието е положил клетва, съгласно чл. 32, ал. 1 - "Полагане на клетва от общински съветник" - Богомил Костов. Подписан е клетвен лист от него. Има протокол на общинската избирателна комисия - протокол N 27 от 6 март 1997 г. Клетвата, обаче, не е прочетена от Илиан Пенев, който е председател на общинския съвет, а от общинска съветничка Антония Борисова.
Мисля, че във ведомството на господин Бонев има възможност да бъдем полезни, следейки оттук нататък нещата.
На заседанието е присъствал и освободеният съветник Игор Статев. Общинският съвет се разделя на две групи, с него стават 26 и се разделят точно наполовина - 13 от едната и 13 от другата страна. И продължава заседание в две отделни групи, с два протокола, които са представени на областния управител. В заседанието на едната група, казахме, е взел участие освободеният Игор Статев, в другата - новозаклелият се общински съветник.
Областният управител, със заповед N 37 от 24 март 1997 г., на основание чл. 72, ал. 2 от ЗМСМА, цитирам текста: "Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги внася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване", е спрял изпълнението на решение на групата, в която е заседавал вече освободеният общински съветник Статев, и го е отнесъл до Русенския окръжен съд за произнасяне по законосъобразността на взетите решения, фиксирани в този протокол.
С решение N 123 от 28 май 1997 г. по административно дело N 96 от тази година, Русенският окръжен съд обявява решенията за незаконосъобразни и потвърждава заповедта на областния управител за спиране на тези решения.
В периода от 11 март тази година до 4 юли са проведени пет заседания на общинския съвет. Има ги отделно приложени протоколите кой, кога, какво е внасял, какво е решавано.
Стигаме до заседание на 4 юли, в което отново са участвали 13 общински съветници, които са взели конкретните решения и с Решение N 181 от 10 юли 1997 г. Русенският окръжен съд, административно отделение, е прогласил нищожност на онова решение от 27 февруари 1997 г. на Общинския съвет за предсрочно прекратяване пълномощията на Игор Статев Иванов, приемайки, че процедурата е недовършена.
Непосредствено след това - на 17 юли - с вх. N 91 е внесено искане за провеждане на заседание на Общинския съвет на групата общински съветници, напуснали заседанието на 11 март 1997 г.
На 25 юли групата общински съветници, която беше преустановила работата си, участието си в общинския съвет се събира на заседание - 13 човека, включително Игор Иванов, без изрично да е свикано от новоопределения вече председател Ахмед Феим заседание.
Позовавайки се на чл. 27, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, че заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой съветници и на Решение N 180 на Русенския окръжен съд, те отменят взетите до този момент решения в петте поредни заседания - казахме от март до 4 юли, като прегласуват някои от тези решения. Копия от водения протокол е представен в областната администрация - Русе.
Областният управител е изразил становище, цитиран е номерът, че не може да се счита за законосъобразно проведеното заседание на общинския съвет, позовавайки се на Закона за местно самоуправление и местната администрация и на Правилника за работа на Общинския съвет. Отчитайки факта, че е подадена молба за преглед по реда на надзора пред Върховния съд на Република България, той препоръчва да се изчака произнасянето на Върховния съд и тогава да се проведе заседанието, определено за 2 септември 1997 г., което е свикано по надлежен ред.
Заседанието обаче се провежда на 2 септември. Съгласно протокола са присъствали 25 общински съветника. На него са прекратени пълномощията на 9 общински съветници, представители на коалицията БСП, БЗНС "Александър Стамболийски", Политически клуб "Екогласност".
Срокът за отнасяне на областния управител до Русенския окръжен съд за произнасяне по този протокол и това решение от 2 септември е 30-дневен от датата на получаването. Този 30-дневен срок е фиксиран именно, за да се даде възможност, ако общинският съвет прегласува някое от своите решения, то да не се занимават съдебните инстанции с подобен род дейност. Право на областния управител в този случай, разбира се, е да изчака 30-дневния срок. Той е получил протокола от заседанието на 10 септември, т.е. преди 16 дни, преди две седмици. Има още 14 дни, в които Общинският съвет може да прегласува тези решения, с които се изключват тези 9 човека и тогава да не се наложи отнасяне по процедура до съдебна инстанция.
Доколкото аз имам информация, 9-те отстранени са подали до Русенския окръжен съд жалба и мисля, че Русенският окръжен съд ще може да реши проблема.
Действията на областния управител конкретно като служебно, административно лице, представител на държавната администрация дотук са били на основание чл. 72, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който член той спира изпълнение на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд. По дадените му правомощия по чл. 72 е видно, че областният управител е предприел следните действия - със Заповед N 37 от 24 март 1997 г. спира изпълнение на решенията от заседание на Общинския съвет от 11 март т.г. като незаконосъобразни. Не са спазени изискванията на вече цитирания член и ги отнася пред окръжния съд.
С Решение N 123 от 28 май т.г. Русенският съд обявява решенията за незаконосъобразни и потвърждава заповедта на областния управител. Значи, той тук е прав.
След направената справка е видно, че заседанието на Общинския съвет от 24 юли не е свикано съгласно изискванията на Закона за местното самоуправление и местната администрация. В областната администрация не е изпратен надлежно оформен, подпечатан с печата на Общинския съвет протокол, което разбира се поражда много въпроси за реалното му провеждане.
Считам, че областният управител не е взел страна по самия спор вътре в Общинския съвет, а е спазил само и единствено буквата на закона и правомощията, които са му дадени. Той е предприел действия по спирането на незаконосъобразни решения и ги е отнесъл към съответния съд. Това е правораздавателния орган, който единствен има компетентност да се произнесе по спора.
За яснота само ще дам справката: Общинският съвет в Две могили се състои от 25 човека - от тях 10 са от БСП и коалиция, 9 са от СДС, Народен съюз, от ДПС са 4, от Демократическата партия на справедливостта - 1. Един има напуснал от лявата група. Значи, това разделение, точно 12:12, плюс един оспорван, освободен и впоследствие възстановен, е довело до абсолютна дезорганизация в работата на Две могили.
Дотук областният управител не е нарушил закона и не е взел страна по спора. Аз мисля, че това може да направи само съдебната институция, която да регламентира точния състав на тези 25, оттам да се разгледат всички решения, които са направени дотук, за да се въведе ред, иначе този общински съвет няма да може да работи, а това не е от полза за никой. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Иванов има думата за реплика.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Господин Бакърджиев, благодаря за отговора. От него разбирам, че Вие все пак вземате страната на областния управител като не смятате, че той е нарушил по някакъв начин своите задължения като областен управител.
Вие не може да не знаете, че единствената възможна реакция на областния управител при отстраняване на общински съветници е да спре решението на Общинския съвет и да ги даде в съда, което той не прави и в двата случая на отстраняване.
Не може да не знаете, че съгласно чл. 23, ал. 4 на Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските съветници имат право да свикат сесия, когато председателят на общинския съвет бездейства. Напротив, областният управител ползва това бездействие като аргумент да оспори законността на сесията.
Проблемът Ви е, господин Бакърджиев, че за областни управители назначихте хора, които заемат ръководни и отговорни длъжности в СДС. Естествено е те да се чувстват като политкомисари, а не като представители на държавата. Естествено е да защитават кадрови и икономически мераци на структурите на СДС. Затова се стига и до такива абсурдни решения, а не поради някакви стекли се обстоятелства. Абсурдни, за отстраняване на цели групи, непознати нито за България, нито за другите демократични държави.
Аз не знам дали си представяте, след като имате информация, че Демократичната левица има мнозинство в повечето от българските общини какво би станало, ако така решим - чрез отстраняване - да се разправяме с политическия си опонент. Или тогава ще се сетите, че все пак има закони и че може да се извади и другият аршин.
Няколко пъти вече министър-председателят заяви, че правителството има стремеж да работи коректно с местните органи за самоуправление. И аз го подкрепям за това, обаче изглежда че Вие и областните управители не го слушате или пък цялата работа е: не ме гледай какво върша, а ме слушай какво говоря.
И още нещо, господин Бакърджиев. Не Ви ли се струва, че напоследък в областите, за които Вие отговаряте като заместник-министър председател все нещо не върви - енергетиката, газоснабдяването, въгледобива. Сега - поведението на областните управители. Ако се замислите дали няма да стигнете до народната мъдрост, че тази работа - управлението на страната, май не е като онази - януарският погром над българския парламент! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Думата за дуплика има господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Иванов, аз мисля, че не бива да бъдете толкова късопаметни, че да си спомняте за януари толкова меко! Помнете го доста по-сериозно, господин Иванов! Тогава цял един народ каза: "Некадърниците - вън!" и тези некадърници сте вие! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Точно тези некадърници да говорят за управление, когато докараха държавата дотук, това е липса не само на морал, а е липса на всякакви качества!
И аз смятам, че оттук насетне всеки път, когато излизате отпред трябва мнозинството да ви пита на какво основание излизате тук с вдигнати глави вместо да сте с наведени чела пред нашия народ! (Ръкопляскания от мнозинството)

Колкото до областните управители, те не могат да пречат на вашите кметове и аз отговорих на един такъв въпрос преди месец и половина. Ставаше дума за област Монтана. Притеснявам се обаче от едно: тогава се постави въпросът за областния управител от нашето правителство, за Монтана, и бившият областен управител господин Трендафилов сега отива в една друга посока. Не питайте, ще има и следващи! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Министър Емма Москова има молба да пререди своите колеги и първо тя да отговори на актуалния въпрос на народния представител Иво Атанасов. Разполагаме с достатъчно време.
Ако никой не възразява, смятам да дам думата на народния представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос към госпожа Емма Москова, министър на културата, относно реформата в българския театър. Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър Москова! Най-напред искам да изразя своето несъгласие с това, че отговорът на въпроса се отлага многократно. Вярно, веднъж и с мое съгласие, но само веднъж с мое съгласие. Не е нормално на един актуален въпрос, зададен през юли, да се отговаря в края на септември. Вие, госпожо министър, имате правото всяка секунда да застанете на тази трибуна и да говорите по какъвто си искате въпрос. И Вие просто бяхте задължена...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но актуалният Ви въпрос е от 10 септември 1997 г., постъпил в Деловодството на 10 септември в 8,57 ч.
ИВО АТАНАСОВ: Отнехте ми половин минута, господин председателю, но министър Москова ще Ви каже, че имам актуален въпрос от края на юли, който беше отложен и след това оттеглен, а после зададен наново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако Вие сте си оттеглили въпроса, недейте сега да губим време.
ИВО АТАНАСОВ: Цяла минута ми губите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ще Ви дам време, колкото имате право, но не губете времето на Народното събрание да третираме въпрос, който Вие сте оттеглил и сега друг да е виновен, че Вие сте оттеглил въпроса си.
ИВО АТАНАСОВ: Аз казах ясно: оттеглих го веднъж по взаимно съгласие, но тя го отлага няколко пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттеглен въпрос няма как да се отлага, господин Атанасов. Просто въпросът престава да съществува. И затова съвсем правилно сте го задали наново и сте го задали на 10 септември.
ИВО АТАНАСОВ: Минута и четиридесет секунди ми отнехте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви дам минута и петдесет секунди.
ИВО АТАНАСОВ: През това време реформата започна без дискусия и неслучайно тя срещна упорита съпротива. Ето някои становища на видни български театрали:
Стефан Цанев: "Правят реформа в театър, както създаваха текезесетата." И пак той: "Отново някой се опитва да вкара с камшик артистите в рая." Отново той: "Ние вървим към ново робство."
Вили Цанков: "Не залъгвайте хитроумния български актьор със събиране на подбрани хора, които уж одобряват реформата."
Стефан Илиев, председател на Съюза на артистите: "Полумъртви сме!"
Георги Русев: "Тази реформа оскърбява поколението ни."
Славка Славова: "Кръв капе от сърцето ми."
Виолета Гиндева: "Дайте равен шанс на всички."
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Те всички са червени!
ИВО АТАНАСОВ: Стефан Цанев не е "червен", извинявам се.
Васил Банов: "Това не е комунизъм, това е фашизъм."
Борис Панкин: "Извършва се един антидържавен акт."
Венцислав Кисьов: "Този проект е неутронна бомба. Няма хора, има сграда."
Илия Караиванов: "Ако ще ме убиват, да ме убият публично, а не с хартия и подпис."
Недялко Йорданов: "Моля ви, не унищожавайте театъра!"
Това напрежение не е създадено от медиите, те само го отразяват. Това напрежение е създадено от вас. И аз не разбирам какво още трябва да се случи, кой още трябва да изрази своето мнение, за да разберете, че сте на грешен път. Не може да се прави реформа без ясни критерии и без законова уредба, без равен старт и без конкурсно начало.
Аз Ви питам, уважаема госпожо Москова, ще се вслушате ли в гласа на интелектуалците или те Ви трябваха само докато вземете властта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата госпожа Емма Москова, министър на културата.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Атанасов! Вашият актуален въпрос до мен звучи само: ще се закриват ли българските театри. Вие го разширихте и аз разбирам защо. Аз сама щях да го разширя, за да ситуирам Вашия въпрос в проблема реформа в българския театър. Искрено съжалявам, че Вие цитирахте само една умело подбрана част, признавам, от онова, което днес медиите отразяват. Не днес само. Но, разбира се, това е мое право.
И така, уважаеми господин Атанасов, искрено се надявам, че независимо от различните медии и лични тълкувания, вече станаха относително ясни принципите, връху които почива програмата на Министерството на културата за развитие на театралната дейност, която по същество е структурна реформа в българския театър като част от структурната реформа в сферата на културата като цяло и като част от структурната реформа в икономическото и обществено пространство на България. Тоест тя не е изолиран или самодеен ход, а действие, вписано в рамките на общото мислене на правителството за доказаната необходимост от структурни реформи в жизнената среда, в която живеем всички ние.
Причините за тази реформа са както невъзможността на държавата да продължи да издържа, единствено тя, петдесет и четири театъра в страната - а живеем в условия на валутен борд - и поради оценката за общото състояние на българския театър и на театралната дейност. Държа ясно да отбележа, и това е проверен факт, че в театралното съсловие не съществува съмнение, че досегашният театрален модел не е достатъчен като форма за проява на съвременния театър, че той е в голяма степен анахроничен и че той се нуждае от промяна. Към това ще прибавя категоричното заключение на експертите от Съвета на Европа в известния доклад "Ландри", както и заключението на Института по културознание към Министерството на културата, които определено обявяват, че гибелта на българския театър е неминуема, ако не се извършат промени, в чиято посока всъщност е търсен предложеният модел. Ето защо това, което правим, не е самодейност, а аналитично доказана необходимост.
При създаването на програмата, разбира се, че обществото участваше, но по-важното е, че участваха професионалисти. Трябва да Ви информирам, че многократно бяха канени и беше обяснявана същността на реформите на театралните директори. Непосредствено преди огласения от мен административен акт авторитетни театрали от всички поколения, но с превес на младите хора - и това не се нуждае от обяснение, - но различни хора, с различни естетически възгледи, дори с различни политически пристрастия. В продължение на четиричасова дискусия в министерството те се присъединиха към извода, че тази програма, разбира се, независимо от някои различия между тях, както и определени препоръки, те се присъединиха към извода, че тази програма създава балансиран за настоящия момент модел, зачитащ традициите на театъра, но съобразен с актуалната ситуация и че той гарантира в достатъчна степен запазването на театралната инфраструктура и същевременно въвежда нови механизми, които ще стимулират театралите към активност и конкурентност, създавайки им различни възможности за творчески изяви.
При създаването на програмата в нейния последен вариант, защото той беше търсен, не си позволихме да приемем егалитарния и подкупващ на пръв поглед, но дълбоко популистки и неточен за състоянието на българския театър, подход за поставяне на всички театри в равни условия в настоящия момент. Избрахме далеч по-трудната за нас, и не само за нас, структурна схема, защото другото, егалитарното отношение, би означавало да се зачеркнат достигнати стандарти на театрален продукт, а те са различни в страната ни; да се зачеркнат цели теми или да не се видят като приоритети, каквото е театралното творчество за младежите и децата; да се пренебрегне ситуирането, защото театърът не е само в София; да се пренебрегне ситуирането на тази културна институция в картата на България, там, където тя има важна културна функция, която държавата не може да пренебрегне. Аз бих си позволила да попитам: нима не следва приоритетно да се финансират от държавата, и затова е направено това условно неравенство, театри в Северозападна България: в Благоевград, в Кърджали?
За съжаление нямам възможност, поради ограниченото време, да изложа в необходимата последователност и пълнота същността и разполагането във времето на тази промяна, която ние предлагаме. Всъщност цялата програма е тук и тя е на разположение. Ще отбележа само, че основен неин принцип е да стимулира дейността, а не щатното разписание. Ще спомена само две цифри: 3 милиарда лева държавата отделя тази година за фонд "Работна заплата", тоест за щата, и само 350 милиона лева за самата театрална дейност. Нашата позиция е за обратно субсидиране и използване на държавната помощ.
Впрочем, толкова желаното от някои, за щастие само от някои, щатно разписание осигурява в настоящия момент за българските театрални дейци средна заплата от 89 987 лв., всъщност заплата не за достоен творчески труд, а една някаква социална помощ.
Програмата предвижда като източник на финансиране освен държавата, при конкурсни условия, и общините. И тук точно е заложен ходът за децентрализация на културата, за която се говори много и много отдавна, така също и възможност за други спонсорирания от частния капитал, фондации и т.н.
Ще посоча още, че освен стереотипния преобладаващ момент ще има разнообразие на модели, към което ние се стремим: открити сцени, продуциращи театрални центрове, експериментални театри, дори авангардни театри. Нещо повече, недържавните структури, които сега не получават субсидии, ще получат по целеви програми и проекти помощ от държавата. Целият този спектър е всъщност бъдещето на българския театър.
Искам да изясня, може би тук е точно мястото, да изясня една заблуда или може би липса на достатъчно информация. Става дума за така наречените открити сцени, един нов начин на действие, адекватен на ситуацията. Някои театри в Търговище, в Сливен, театър "199" са стъпили на тази много голяма възможност, други имат своите опасения.
Тук искам за пореден път да прозвучи, че освен основното изискване постепенно щатните таблици да отпаднат, а да се заплаща действително вложеният труд, тук съществуваше и страх от невъзможността да има трупи. Заявявам съвършено отговорно: тук може да има трупи, но на граждански договори. Ето това е разликата и тогава борбата като че ли става съвършено безмислена. Впрочем беше извървян необходимият път на диалог и аз се надявам, че това вече е разбрано.
Има един момент, който съпътства всички реформи и това е тяхната социална цена. Разбира се, такава цена има и тук. Ние се помъчихме да я сведем до възможния минимум - около 600-700 души в общата театрална дейност и около 350 актьора специално в творческите състави. На фона на онова, което се случва в България - вероятно това е малко, но то никак не ме успокоява. Това е част от културния елит на нацията и това е безспорно.
Ето защо ние правим и ще правим всичко необходимо, за да може и тези хора да имат своето право на собствено бъдеще. Затова се подготвя специална програма заедно с Министерството на труда и социалната политика. Затова министерството ще извършва актьорска борса, която да координира творческите ресурси на българския театър. Това го има във всяка цивилизована страна.
Нещо повече, обмисляме възможността - условно ще го нарека "Сцена на ветерани" - за онези възрастни артисти, за които гражданските договори откриват също възможност и които могат да бъдат привлечени в театъра, ще получат своята възможност. Но ние с издръжка на държавата, на Министерството на културата, като негово ведомство, ще поддържаме и една сцена за тези ветерани, за да могат и те да имат място тогава, когато притежават желание и сили за това. Разбира се, не мога да изчерпя тази част от нещата и затова накрая ще си позволя да Ви кажа следното.
Ние, уважаеми господин Атанасов, защото Вие ми задавате въпроса, си даваме сметка, че в българския театър работят талантливи и всеотдайни хора, за които това не е само професия, далече не само бит, а една изгаряща съдба. Разбира се, предстои да се измине тежкият път, но никой не е обещавал лек преход към форми, които могат да бъдат адекватни на променящото се около театъра пространство, докато заработи механизмът. А програмата е разположена във времето - тя влиза в сила от 1 януари. Затова аз огласих административния акт, за да има 4 месеца време, в което ще се проведат конкурсите. Време, в което всеки театър и всеки негов творец ще може да огледа себе си и да потърси адекватното си място в онзи по-широк спектър, който целенасочено създаваме.
Все пак този проблем, който 7 години се дискутира и българският театър метафорично живее в един воден свят без очертания, във вечно очакване. Направена е само първата крачка, за да преодолеем съпротивата на това неумение да се впишем в адекватно променящите се условия.
Но аз ви уверявам, че тази програма е мотивирана от грижа за развитието на българския театър и от грижата към хората, които правят този театър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Москова.
Има думата господин Иво Атанасов за реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаема госпожо Москова, аз зная отношението на мнозина от управляващите към културата и изкуството. Министър-председателят Иван Костов например отива миналия вторник в Националната художествена галерия, на специално подредена за него изложба, да си хареса картина за синия кабинет. Не зная дали и френският премиер може да постъпи така в Лувъра?! Но не това ме притеснява. Смущаващо е, че господин Костов не си е харесал нито една картина. Как да очакваме тогава такъв човек да отделя повече пари за театъра и общо - за културата?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Аз протестирам, господин председатеел! Не може да се говори така!
ИВО АТАНАСОВ: Доколкото разбрах, Вие казвате и се дразните от това, че 99 на сто от субсидията, от средствата, предвидени за театър, отиват за заплати и само 1 на сто - за дейност. Какво е нормално да се направи тогава? Нормално е да се увеличат парите за дейност, а не да се съкращават актьорите.
Тук казвате: "Няма пари!" Но парите не са нещо, което стои на склад и може само да се харчи. Те трябва да се създават, те трябва да се произвеждат. Ние как успяхме да върнем 2 млрд. долара по външния дълг и въпреки това да запазим всички основни функции на държавата?
Аз бих Ви посъветвал да се вслушате в интелектуалците, защото в контекста на Вашия отговор се почувства, че Вие нямате хора като Стефан Цанев, Вили Цанков, Недялко Йорданов за професионалисти. Ние например се вслушахме в становището на интелектуалците по въпроса за държавния герб и мисля, че не сгрешихме с това.
Моля Ви, направете го и Вие! Действително имаше 2-3 поръчкови изявления в подкрепа на реформата, но 90 на сто от изявленията са против начина, по който правите реформата.
Аз бих Ви помолил, уважаема госпожо министър, да внесете един закон за театъра такъв, какъвто е имало през 1942 г., по времето на цар Борис III. И да направите реформата по един законов път, а не на тъмно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата министър Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Господин Атанасов, аз искрено се надявах, че елементът политизиране няма да се появи точно в този момент. Аз бягам от това, въпреки че имаше факти, които можеха да ме накарат да мисля и друго. Дълбоко убедена съм, че и моето поведение, и поведението на министерството, което ръководя, доказват дълбокото убеждение, че културата е точно онази сфера, в която трябва сега да се появят онези кълнове за истинското единение на българския народ, упорито разделян във времето. Това, разбира се, ще стане по-късно. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
Що се отнася до законовата база. Административният акт, който се издава, е стъпил върху една добре обмислена юридическа база. Тя, според мнението на юристи, е перфектна. Тя се позовава на документи, на нормативни актове, съществуващи в правния мир, които, разбира се, следва да бъдат база на един административен акт.
Що се отнася до Закона за театъра. Разбира се, тук има различни мнения. Аз се питам дали трябва да има закон за всяка отделна дейност? Бихме могли да стигнем до абсурд. Да, цар Борис е издал такъв закон. Той е изключително интересен. Той е нещо, което е пример за държавничество, но времената са други. Този закон сега също не е актуален.
Затова ние разчитаме на Закона за закрила на културата. Един закон - аз благодаря на всички депутати и на ръководството на Народното събрание затова, че включихте този закон за разглеждане още през тази сесия. Там именно остарели нормативни документи и всичко, което може да се каже, отново повтарям, за закрила - държа на тази дума и мисля, че точно по този начин трябва да се отнасяме към културата - ще прозвучи пред вас. Тогава думата за закрила на българската култура ще имате вие. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Москова.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
Има думата народният представител господин Осман Октай да развие своя актуален въпрос.
Господин Октай, много е дълъг въпросът Ви в писмената форма. Ще Ви моля да се съобразите с правилника, че разполагате с 3 минути.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Хубаво е понякога да има дълги неща. Ще се опитам да бъда пределно кратък.
Мисля, че това няма да влезе във времето. Без да ме питате, отложихте въпроса. Аз също имах важна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Напротив, аз попитах всички народни представители. Смятам, че и Вие сте част от тях.
ОСМАН ОКТАЙ: Аз съм човекът, който ще участва в питането. Няма значение.
Господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на земеделието, горите и аграрната реформа! Търговско дружество "Булгарцвет" - Сливен е включено в списъка на масовата приватизация и още на първата тръжна сесия са продадени 80 на сто от акциите, в резултат на което са останали 20 на сто собственост на държавата.
Във връзка с промяната на собствеността върху капитала на предприятието на 9 юни 1997 г. се е състояло общо събрание с участието на новите акционери, на което държавното участие било представлявано от надлежно упълномощен представител на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Общото събрание е приело решения, отразяващи настъпилите промени на собствеността върху капитала, необходимостта им от регистрацията в съда, включително и избиране на нови органи на дружеството, в съответствие с изискванията на Търговския закон. Решенията са гласувани, съобразно броя на притежаваните акции от отделните акционери. При вземането на всички решения е участвал и представител на държавния дял, който не е предявил никакви възражения. След провеждането на общото събрание е депозирана молба за регистрация на настъпилите промени, съобразно решенията пред Окръжния съд - Сливен.
Много след тази дата, на 25.07.1997 г., Вие, господин министър, необяснимо защо, считайки се за едноличен собственик в дружеството, издавате заповед N РД 40-10-21, с която освобождавате членовете на съвета на директорите, избран от общото събрание на акционерите, и назначавате нов съвет на директорите. Този управителен орган на дружеството е регистриран във фирменото отделение на Сливенския окръжен съд в един необичаен кратък срок - на 11.08.1997 г., пререждайки депозираната преди това молба за регистрация на решенията на общото събрание на акционерите.
Този прецедент сочи недвусмислено за упражнена интервенция върху съда да извърши регистрация на определения и назначен еднолично от Вас съвет на директорите. Това обяснява и игнорирането, от страна на съда, на противоречието между двете искания за регистрация - на избрания съвет на директорите от общото събрание на акционерите и на назначеното от Вас еднолично ръководство.
Според информацията ми регистрацията е извършена с намесата на народен представител от листата на СДС в региона.
Моята информация е, че Вашата заповед за назначаване на нов управителен орган на търговско дружество "Булгарцвет" е постановена след упражнен върху Вас натиск от същия народен представител.
Уважаеми господин министър, намирам тези Ваши действия за незаконосъобразни, представляващи грубо нарушение на правата на собственост на акционерите в дружеството и на установения в Търговския закон ред за избиране на ръководни органи на акционерното дружество. Тези изводи са безспорни поради простия факт, че държавата е престанала да бъде едноличен собственик на капитала и администрирането в такива случаи е недопустимо и е грубо нарушение на правата на акционерите.
След незаконосъобразната промяна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Октай, развийте си актуалния въпрос. Вече четири минути говорите. Изрично ви предупредих, защото и миналия път при разполагаеми три минути вие развихте за шест минути актуален въпрос.
ОСМАН ОКТАЙ: Добре, ще съкратя, господин председател, но прехвърлянето на въпроса, отхвърлянето, разреждането, протакането на времето, да настъпи обядът, малко изглежда ми е неудобен въпросът, защото става въпрос за една изключително голяма далавера, но не от министъра, разбира се. Защото става въпрос за съкращаване на хора, за етническо напрежение, уволнения на хора след това, вкарване на мутри...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Октай, днес и шест минути няма да Ви стигнат.
ОСМАН ОКТАЙ: Уважаеми господин министър, тези обстоятелства ми дават основание да отправя към Вас актуалното си питане и Ви моля да ми отговорите на следните въпроси, които будят у мен, като народен представител, недоумение и тревога:
1. Смятате ли, че са налице незаконосъобразни действия от Ваша страна, нарушаващи правата на акционерите и установените в Търговския закон правила за избиране на ръководни органи в търговско дружество "Булгарцвет" - Сливен?
2. Упражнен ли е върху Вас натиск от народни представители от Парламентарната група на СДС от региона за назначаването от Вас на съвет на директорите на "Булгарцвет" - Сливен, при наличието на законно избран от акционерите в дружеството такъв съвет?
3. Защо се допуска с незаконосъобразни Ваши действия да се създава излишно социално и етническо напрежение, след реализацията на приватизационния процес в това дружество?
Засегнат е значителен интерес в този избирателен район, който предизвиква тези мои въпроси и прави особено актуално справедливото им разрешаване. Благодаря ви.
Благодаря и на председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата министър Върбанов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Октай! Аз искрено съм изненадан не толкова от Вашите въпроси, колкото от тона, с който Вие ми ги задавате, и начина, по който Вие ги формулирахте.
Вие твърдите, че върху мен е упражнен натиск и че са налице незаконосъобразни действия от моя страна, за да създам излишно социално и етническо напрежение.
Уважаеми господин Октай, тъй като Ви познавам от началото на демократичните промени като един умерен, уравновесен политик, аз смея да си позволя да кажа, че не върху мен, а върху Вас е оказан някакъв натиск, за да поставите въпроса си по този начин, който за мен е малко оскърбителен като представител на изпълнителната власт. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Още в началото на своя отговор искам да Ви напомня, че парламентарната власт е призвана да контролира, а не да квалифицира с правни термини работата на изпълнителната власт, това, което е приоритет единствено на съдебната власт.
Сега по същество на зададения от Вас въпрос.
Незаконосъобразни действия от моя страна, нарушаващи правата на акционерите и установените в Търговския закон правила за избиране на ръководни органи на търговското дружество "Булгарцвет" - Сливен, не са допуснати. Правният статут на дружеството е позволил то да бъде включено на първата тръжна сесия в масовата приватизация към 17.01.1997 г. и резултатите от централизирания търг на първата тръжна сесия са следните:
- на приватизационни фондове - 27,5 на сто от акциите;
- на индивидуални участници - 44,5 на сто;
- на безплатни акционери - 6,9 на сто;
- за държавното участие остават 21 на сто.
Независимо обаче от промяната в титулярите на правото на собственост върху 79 на сто от акциите на дружеството, същото продължава да е еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Това обстоятелство произтича от правните норми на чл. 231, ал. 3 от Търговския закон и чл. 493 от Гражданско-процесуалния кодекс, което поставя императива за вписване и обнародване решенията на общото събрание, изменящи обстоятелствата, подлежащи на вписване, а това на първо място е наименованието на дружеството и състава на органите за управление на същото.
Тези факти, господин Октай, показват, че при подготовката на Вашите въпроси е допуснато едно неразбиране или неправилно тълкуване на законовите и подзаконовите уредби.
На 9 юни 1997 г. е проведено общо събрание на акционерите. В законно установения срок е подадена искова молба срещу решението на това общо събрание и е образувано исково производство с насрочено съдебно заседание за 15 октомври 1997 г. в Сливенския окръжен съд. Това също е съобразено със съответния закон и произтичащите от него правни норми.
Към датата на проверката - 10 септември, в Търговския регистър не са вписани решенията на общото събрание, което се е състояло на 9 юни, относно формирането на нов съвет на директорите и избирането на изпълнителния директор, определеното им възнаграждение и промяната в наименованието на търговското дружество.
Така че на 25 юни аз издавам напълно законосъобразна заповед под N РД 40-10-21, с която, като ръководител на принципала, освобождавам членовете на легитимния съвет на директорите и назначавам нов съвет на директорите, който е регистриран във фирменото отделение на Сливенския окръжен съд на 11 август 1997 г.
С новоназначените членове на съвета на директорите е сключен договор за възлагане на управлението и този договор е в сила и е напълно законосъобразен. Новото ръководство е предприело също законосъобразни действия за организиране на събрание на акционерите, което е обявено за 22.10.1997 г.
Така че до тази дата остава по-малко от месец и Вашето нетърпение също ми подсказва, че има определен целенасочен натиск от някои заинтересовани среди. Моите подозрения за такъв натиск се подсилват и от факта, че зад моите действия, зад моите решения застават четири от петте сливенски народни представители.
Най-тревожното обаче е, че Вие, както и някои други функционери от ДПС, вече започвате да размахвате една етническа карта в регион, в който досега не е имало никакво етническо напрежение между живеещите там българи, турци и цигани.
Освен това, при направената проверка се установи, че в дружеството работят общо 264 души, че има две синдикални организации - на КНСБ с 93 члена и на "Подкрепа" - 47 члена, които са сключили колективен трудов договор с назначения от мен работодател.
При проведения разговор с ръководството на двата синдиката не е потвърдено афишираното от Вас социално и етническо напрежение в предприятието.
Освободени са само 26 работници, които са били със срочни трудови договори, съгласно чл. 68, т. 2 от Кодекса на труда.
Уволнен е само един работник с постоянен трудов договор и той дори не е депозирал писмено възражение относно неговото уволнение.
Така че и тук Вашето обвинение за поголовно съкращаване на персонала не съответства на истината.

Имам сведения, уважаеми господин Октай, че новото ръководство на дружеството е предприело мерки за подобряване на финансовата и технологичната дисциплина, за засилване охраната на имуществото и на продукцията. И още нещо, което може би ще разтревожи истинските инициатори на този ваш актуален въпрос, а именно: възложил съм независима финансова проверка за състоянието на дружеството от началото на годината до момента на подмяната на ръководството и след като приключи проверката, съм готов да Ви дам резултатите.
Накрая искам просто да Ви помоля: нека в тези съдбовни дни за България да не изваждаме етническата карта и да я размахваме така демонстративно. Искам да ви помоля: нека да не използваме момента, че се правят промени в предприятията, че се подменят директори, че се подменят бордове на директори за размахването на тази карта. По закон имам правото да подменя борда на директорите. Направил съм го. Ако има някакви проблеми, ако има съмнения за закононарушения, по-добре ги отнесете в съда, отколкото да ме обвинявате от тази трибуна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Има думата господин Октай - две минути за реплика.
ОСМАН ОКТАЙ (ОНС): Тонът ми беше не към Вас, господин министър, а затова, че господин председателят си позволи още от начало да ми каже, че ми е бил много дълъг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не бях ли прав?
ОСМАН ОКТАЙ: Не ми е много дълъг. (Смях в залата.)
Аз искам да призная нещо, че наистина господин министърът беше откровен. Две седмици, след като бях отправил актуалния си въпрос, имаше опит за натиск върху мен. Признавам си. Но няма да цитирам, за да спестя на господин министъра някой негов служител, който дойде при мен и ме помоли да си оттегля актуалния въпрос. Той каза, че хората, които са го подвели, са трима. И за да не хвърчат тези три глави, да бъда така добър да си оттегля актуалния въпрос, за да се разберем. Аз казах следното - и с това изчерпвам възражението си. Аз зная, че съдът ще реши този казус. Но докато се реши този казус, реколтата на това предприятие ще се реализира от определена група хора. Това е цялата далавера. Аз не участвам в тази далавера. И цялата документация е при мен - и от синдикатите, и от всички, които възразяват. Въпрос на време е да се реализира тази стока. Кой ще гушне тези пари, това е въпросът. А ние ги знаем. Аз лично ги знам. Аз нямам интереси в Сливенския регион. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Октай.
Има думата министър Върбанов за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Господин Октай, не ми харесва много тази дума "далавера", но нека да я употребим. Предприятието с борда на директорите, който аз съм назначил, в момента става 100 на сто държавно. Така че далавера не може да има, а има определени кръгове, които точно това искат - да стане далаверата за тяхна сметка. Е, няма да стане, нека съдът да се произнесе. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Има думата народният представител Румен Такоров да развие питане към господин Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа. Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Питането ми е относно прекратяване на трудовия договор на председателя на поземлената комисия в град Търговище.
Уважаеми господин Върбанов, с Ваша заповед N 1791 ПРИ от 10 юли 1997 г. е прекратен трудовият договор с инж. Савова като председател на поземлената комисия в град Търговище на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, като посочените причини за прекратяването на трудовия договор са: липса на качества за ефективно изпълнение на служебните си задължения, за ускоряване на работата в поземлената комисия и на основание предложение на областния управител. Много от собствениците на земя в община Търговище останаха изненадани, защото от пресата се разбра, че на проведената среща на 12 април т.г. с председателите на поземлени комисии от цялата страна с министър Румен Христов на Търговищката поземлена комисия е дадена добра оценка. Въпреки това на 22 април т.г. е извършена проверка за нейната работа от страна на Министерството на земеделието и аграрната реформа от експертна комисия, която не е намерила грешки в работата на поземлената комисия в Търговище и е дала също добра оценка за нейната работа. И само два месеца след това последва прекратяването на трудовия договор.
Аз нямаше да Ви питам от тази трибуна, господин министър, ако някой от Вашето министерство, независимо кой, ми бе отговорил какви са мотивите за освобождаването на председателя на поземлената комисия в град Търговище.
Въпреки че Вашето име стои под заповедта за прекратяването на трудовия договор, Вие сте прав, че преди два месеца нищо не знаехте по този въпрос, тъй като заповедта е подписана от един от Вашите заместници, с когото направих три срещи.
При първата ни среща той каза, че в този период е бил в болнични и не знае нищо по случая и ми бяха дадени уверения, че до една седмица ще получа отговор. На втората седмица не получих очаквания от мен отговор, защото през седмицата се бе разболял началникът на управлението и отново - още една седмица. На третата среща се бе разболял шефът на поземлената служба в Русе. Тогава аз, воден от чисто хуманни съображения, поисках да ми се отговори писмено, защото имаше опасност да разболея всеки, който се докосне до този въпрос, да стана причина и да бъда обвинен за хода на поземлената реформа.
Вече два месеца отговор нямам. Областният управител, който е подписал предложението, също не е в час и не знае нищо. Препрати ме при управителя на земеделската служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, времето изтече. Развийте си...
РУМЕН ТАКОРОВ: Имам още две минути, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, това е питане, прощавайте.
РУМЕН ТАКОРОВ: Да, той е човекът, който е връчил заповедта. На практика обаче той нищо не може да ми каже, защото в деня на издаването на заповедта, той не е бил назначен на работа. Не, той не е бил болен този път. Просто не е бил назначен на тази работа.
Последният ми отчаян опит да разбера нещо по този случай беше да проведа разговор с новоназначения председател на поземлената комисия в град Търговище. Този път за първи път научих нещо. На въпроса ми: кой Ви назначи на тази работа, получих отговор с вдигане на рамене. Кой Ви предложи да заемете тази длъжност? Отговорът бе: близки мои приятели. Попитах: от Търговище или от Министерството на земеделието? Отговорът беше: от град Търговище. Но в течение на разговора не бяха назовани техните имена. Последва следващият ми въпрос: с кого договаряхте условията си на трудовия договор? Кой Ви връчи заповедта и трудовия договор за назначаване? Отговорът бе: областният управител. И отново останах изненадан откога областните управители са в трудово-правни отношения с Министерството на земеделието.
Но аз съм длъжен от тази трибуна да заявя, че нямам нищо против новоназначения председател на поземлената комисия, когото и не познавах до срещата ми с него. Но познавам много добре баща му и ако е наследил частица от неговите достойни, човешки качества и знаеше, че това е поръчково назначение, той не би се съгласил, защото проблемите тепърва му предстоят и той ще ги изпитва върху гърба си.
Господин министър, аз не оспорвам Вашето право да извършвате смени на председателите на поземлени комисии. Но считам, че те трябва да бъдат сериозно мотивирани и в съответствие със закона, защото изтъкнатите мотиви просто не отговарят на истината.
От изложеното възникват няколко въпроса, които интересуват мен и собствениците на земя в община Търговище.
Моля да отговорите какви и на кого са мотивите, довели до назначаването на господин Лазаров за председател на поземлената комисия в град Търговище и неговите предимства пред освободената инж. Савова. Каква е схемата за вземане на кадрови решения във Вашето министерство и която прилагате? Вземат ли в тази схема участие координационните съвети на Съюза на демократичните сили и областните управители, и ако да, на основание на кой член от Кодекса на труда?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата господин министър Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Такоров! Както Вие твърдите, че не оспорвате правото ми да сменям председатели на поземлени комисии, аз напълно съм съгласен и с уговорката Ви, че промените трябва да бъдат сериозно мотивирани и в съответствие със закона. Позволявам си да добавя, че цената на една толкова необходима за развитието на България реформа в никакъв случай не трябва да включва безцеремонни и груби административни решения, на каквито, за съжаление, бяхме свидетели до не повече отпреди половин година. И като решения тогава се унижаваха доста хора, и Вие знаете, че много от председателите на поземлени комисии бяха подменени по чисто политически съображения, за да могат да изпълнят една политическа поръчка, а именно забавяне процеса на връщането на земята.
Искам да Ви отговоря конкретно на въпроса. Аз лично не познавам инж. Димитричка Савова, тъй като практически не ми е възможно да познавам хилядите служители на ведомството, което управлявам. Поради тази причина прекратявам трудовите договори само след консултации със служители от регионалните земеделски служби и специалисти от областните управи.
Предложенията за прекратяване на трудовия договор се преглеждат от кадрова комисия, която предварително се запознава и със становището на съответния експерт, отговарящ за съответния регион. Според информацията, с която разполагам, и сведенията за работата на госпожа Савова не съответстват на съвременните тенденции за висок професионализъм и принципност, съчетани с откритост и прозрачност в действията.
Бившата председателка на поземлената комисия е избягвала преките контакти с хората, търсещи правата си, като в повечето случаи не е уважавала техните справедливи искания. Тя умишлено е задържала писмените възражения на много граждани, отказвала е да се съобрази с решенията на съда и по този начин е забавяла и усложнявала процедурата по възстановяването на собствеността на земеделските земи. А всички, уважаеми господин Такоров, знаем колко изстрадано е очакването на българските граждани да получат своята земя.
Проверката, която направихме за действията и работата на госпожата в Общинска поземлена комисия - Антоново, също не са в нейна полза, тъй като и там резултатите са незадоволителни.
Мотивите за назначаването на господин Лазаров за председател на Поземлена комисия - Търговище, са неговото добро представяне сред останалите кандидати и проведеното събеседване от Главно управление "Поземлена собственост". Аз не знам кой е разговарял с Вас и какви данни са Ви дадени. Обещавам Ви лично да се заема със случая и да проверя. Но понеже Вие не цитирахте никакви имена, а само казахте, че самият председател - господин Лазаров, не е знаел от кой е назначен, аз не допускам някой да тръгне и да заеме някакъв пост, без да знае от кого е назначен. Просто или Вие не формулирахте правилно питането си, или ние не Ви разбрахме добре. Но не е моментът тук да изясняваме тези неща. Господин Лазаров много добре знае кой го е назначил и по сведенията, които имам, с него е бил проведен разговор преди назначаването му. А и не само с него, и с останалите, които са кандидатствали за тази длъжност.
Искам да ви обясня и схемата за вземане на кадрови решения, която изключва всякаква идеологизация на самия проблем. Вие ми намекнахте, че координационните съвети на СДС вземат решения, а след това ние ги изпълняваме. Искам да ви кажа, че има специална комисия, която провежда разговор с всеки един кандидат и преди всяка една промяна тя дава своето становище. Уверявам ви, че за своите решения аз не правя никакви консултации нито със Съюза на демократичните сили, нито с Народен съюз и нося еднолична отговорност. Аз не се смятам и за най-универсалния администратор, така че, имайки предвид това, нека госпожата, която се смята за неправилно уволнена, да потърси своите права в съда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата господин Такоров за два уточняващи въпроса, ако желае.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, искам правилно да ме разберете. В момента най-искрено Ви съчувствам и Ви съжалявам за положението, в което Ви поставят вашите местни партийни величия и областни управители, защото всичко, което казахте дотук, е писано от Вашите подчинени, смучейки пръстите си и гледайки тавана. Защото Вие по същество не отговорихте на въпроса ми. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.)
Аз не съм уволнил нито един човек, господине!
Защото именно инж. Савова е ваш симпатизант и това е най-куриозното в този случай - че аз тръгвам да я защитавам. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
Ще чуете дали не си е вършила работата, господин Чукаров.
Господин министър, в поземлената комисия на град Търговище от 42 плана за земеразделяне са приети 41. Само един не е приет - за село Върдун, което от пет месеца има искане в министерството за решаване на този въпрос, тъй като той не е от компетенцията на поземлената комисия в град Търговище. Но сигурно кадровите проблеми на министерството са на челно място и затова все още решение няма.
При тази ситуация новите моменти в работата на поземлената комисия в Търговище ще са: работа по поддържането на плановете за земеразделяне и делбите между наследниците след влязъл в сила план, или въпросът ми е: кое е по-добро за такива поземлени комисии - нейният председател да бъде инженер-агроном, който в последните пет години въобще не е работил по специалността си, а е работил в частна фирма, или инженер по геодезия, земеустройство и картография?
И, господин министър, искам да Ви кажа, че Вашите хора ви заблуждават. Просто се отнасят некоректно и спрямо Вас. Защото един месец след като беше назначен господин Лазаров аз го попитах в разговор, който водих с него, и той ми каза, че въобще не е стъпвал в Министерството на земеделието. Как е имало такива кадрови комисии? Къде е обявен този конкурс, за да се види кои са се явявали и как са се явявали? Така че те постъпват некоректно и спрямо Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Искам принципно, господин Такоров, да разберете, че тук няма никакъв политически мотив, Вие сам казахте, че въпросната председателка на поземлена комисия е наш симпатизант. Ние не ги избираме, когато ги назначаваме, по симпатии и кой на коя партия е симпатизант. Тук проблемът е чисто професионален.
Следващият момент, на който Вие се спряхте, е за подвеждането от страна на администрацията в министерството. Ами, точно за това се правят и тези промени в държавната администрация. Точно затова трябва просто да има промени в държавната администрация, за да има една лоялност спрямо отделните звена. Но аз Ви казах принципа, по който трябва да стане това нещо. Конкретно се ангажирам за случая да проверя дали е пропуснат и не е спазен принципът.
Но начинът, по който Вие поставяте въпросите си, просто, според мен, искате едва ли не да покажете, че съвсем ей така, без всякакъв принцип, там е назначен човек, който не отговаря на необходимите условия.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място):  Абсолютно точно!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това, че през последните пет години един агроном е работил в частна фирма, няма никакво значение. Не е важно кой в каква фирма е работил, а кой какви възможности има и какво отношение има спрямо своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин министър, четиридесет и един плана, които бяха влезли в Търговище, са направени именно от Пейчо Радев, който беше назначен от Съюза на демократичните сили и аз Ви казвам, че независимо кое правителство е на власт, в Търговище това назначаване в поземлената комисия е най-уникалното. Досега е нямало такива смени и работата е вървяла.
Но Вие отговорихте частично на моя въпрос вчера, когато пуснахте заповед в с. Борован и отменихте заповедите за назначаване на председателя и на заместник-председателя, което научихме от медиите.
Но искам да кажа, че инж. Савова беше уволнена поради простата причина, че тя е професионалист и не можа да попадне в близките приятелски кръгове на местните величия на Съюза на демократичните сили в Търговище и съм готов Вие, който се смеете (обръща се към депутат от СДС), да проведете един изпит между новия и стария председател на поземлените комисии и тогава ще се убедите в това, което говоря.
Но, господин министър, Вие притежавате политическата сила да налагате своята воля в този парламент. И ако не можете да укротите страстите на вашите кадровици по места, то направете две съвсем малки корекции в два закона, за да можете да спите спокойно. А именно в Кодекса на труда. Навсякъде думата "работодател" я заменете с "близки мои приятели", а в Закона за местното самоуправление и местната администрация навсякъде след думата "областен управител" сложете едно тире и добавете "технически изпълнител, отдел "Кадри", "Раковска" 134". Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народната представителка Дора Янкова да развие своя актуален въпрос към господин Валентин Василев - министър на търговията и туризма.

ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Василев! След 13 август 1997 г. правителството шумно обяви постигнатото джентълменско споразумение за изкупната цена на кравето мляко. Уважавайки Вашите усилия да подкрепите млекопроизводителите, на практика това се оказа половинчато споразумение. Следейки редовно този пазар и познавайки избирателния си район, има места, където това споразумение не е променило нещата, а напротив - създаде проблеми с цените на млечните произведения на българския пазар. В отчета си за дейността на правителството през 100-те дни сте записали: "Усилията на Министерството на търговията и туризма през изминалия период бяха насочени към стабилизиране на вътрешния пазар в условията на неговата либерализация". И пак там сте записали: "През изминалите 100 дни силен натиск върху вътрешния пазар оказаха някои монополисти, производители и търговци на едро на месо, млечни продукти и олио. Това принуди правителството да намали някои от вносните мита и да разреши ограничени количества безмитен внос на основни хранителни стоки".
Вследствие на тези ваши действия ето какъв е резултатът на пазара според Института за социални и синдикални изследвания, отчитайки индекса на поскъпване на издръжката на живота:
За прясно краве мляко 1 л потребителят е плащал през юни 354 лв., а през юли - 401 лв., август - 508 лв., към 11 септември - 578 лв. или увеличението е 61 на сто.
За киселото мляко през юни е плащал 286 лв., юли - 295 лв., август - 362 лв., а към 11 септември - 398 лв. или увеличението е 72 на сто.
За 1 кг краве сирене през юни потребителите са плащали 2287 лв., през юли - 2663 лв., август - 4368 лв., към 11 септември - 4429 лв. или увеличението е 52 на сто.
За 1 кг овче сирене, за което няма джентълменско споразумение, през юни цената е 3821 лв., юли - 3962 лв., август - 5400 лв., към 11 септември - 6232 лв.
Данните показват, че увеличението средно е 60 на сто на млечните продукти за 3 месеца и 10 дни!
Уважаеми господин министър, имайки предвид отчета Ви за 100-те дни и реалностите на българския пазар, които не показват стабилност по отношение на тези основни продукти, какво е Вашето очакване за цената на пазара на българските млечни продукти след септември 1997 г.? Как правителството ще защити доходите на млекопроизводителите и интересите на българските млекопреработватели и ще гарантира поносимата цена на потребителите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин министър Василев, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Актуалният въпрос, който аз получих, съдържаше три части - много сериозни части и аз съжалявам, че Вие тук по този начин поставяте въпроса и се изказвате малко неподготвена, защото ако ме карате и аз да държа политическа реч, не се съмнявате, че мога да я направя по-добре от Вас, нали? (Оживление.)
Първо, правителството не определя тези цени и никакви споразумения нито приема, нито подписва. Това, което казвате, изобщо не е вярно. Вярно е, че ние провеждаме десетки срещи с тези хора. Вярно е, че е имало такава среща в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, но Министерството на търговията и туризма изобщо не е присъствало.
Казах, че се изказвате неподготвена, защото, ако бяхте направили това изказване, след като си бяхте направили анализа за управлението на правителството на Виденов, нямаше да говорите тези неща и Ви пожелавам на предстоящия конгрес да го направите наистина. Ако не можете, ние ще ви помогнем, защото отдавна сме направили това нещо. (Реплики на недоволство от ДЛ.)
Целият проблем е в състоянието на животновъдството и в това колко крави има в България. Ако наистина си направите тази сметка, ще видите колко десетки хиляди крави са изчезнали по времето на вашето управление и с колко е намаляло млякото в България. (Недоволство от ДЛ.)
Отговарям Ви на трите въпроса съвсем конкретно:
Първият въпрос за мен е най-важният: как да съживим животновъдството в България? Вашият първи въпрос е как да се защитят доходите на млекопроизводителите? Как да защитим тези доходи, как да накараме тези хора за година или две, защото, уважаема госпожо Янкова, една крава не се ражда и за три месеца не дава мляко. Това е един дълъг процес...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): А през 1992 г. какво гласувахте?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Вижте каква е политиката на правителството за защита на интересите на млекопроизводителите:
Първо, млекопроизводителите са защитени в момента. Те получават едни от най-високите изкупни цени на млякото в Централна и Източна Европа. В момента литър мляко се изкупува между 22 и 25 цента, която цена е една от най-високите - отново повтарям - в Централна и Източна Европа.
Второ, българските млечни продукти са защитени с високи мита по вноса... (Смях от ДЛ.)
Много ви е смешно. Докарахте България до това и поне слушайте, като питате. Слушайте да ви обясня, ако не знаете.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Защо ти ще ми го обясняваш?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Точно, защото съм министър на търговията и туризма. (Оживление.)
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Защото са циници.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Българските млекопроизводители са защитени с много високи мита по вноса. Това означава, че тук, в България, ще се купува тяхното мляко. Това е тяхната защита.
Второ, млечните продукти не се облагат с никакви такси по износа. Това означава, че те са стимулирани да произвеждат и тяхната продукция да се изнася.
Третото нещо, което вие мислите, че е странично, но аз казвам, че е пряко подпомагане - това са високите изкупни цени, които правителството даде тази година за пшеницата, защото над 60 на сто от тези, които гледат пшеница, гледат и крави и това означава, че те ще имат малко по-високи доходи тази година, за да поемат тези разходи.
Освен това заедно с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и с Държавния фонд "Земеделие" - това искам да чуят всички стопани и да знаят, че могат да получават кредити за тази своя дейност - кредити за закупуване на животни, кредити за закупуване на сгради, за технологии за съхрянаване на млякото и за фуражи, като при тези кредити Държавният фонд "Земеделие" ще поема малко повече от 50 на сто от основния лихвен процент. Това е една възможност, която хората би трябвало да използват.
В Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се обсъжда и възможност да се предоставят по няколко декара земя от Държавния фонд на хора, които гледат крави, които гледат животни при много ниски такси или изобщо без такси, за да могат те да улеснят своята дейност. Това са все въпроси, които не се отнасят към Министерството на търговията и туризма, но тъй като по този начин сте поставили нещата във Вашия въпрос, аз си позволявам да говоря и от името на някои мои колеги.
Но най-важното за мен, тъй като пак казвам, че едно животновъдство не може да се възстанови за месец-два, особено по отношение на кравите, е, че ние вече обсъждахме въпроса с господин Върбанов за осигуряване на кредитни линии за внос на животни, които да могат да дават мляко 1-2 до 3 месеца след внасянето им в България. Всичко това ние правим наистина с цел да съживим тук нашето животновъдство в условията, в които се намираме, за да няма недостиг на мляко, защото факт е, че има недостиг на мляко и оттам идват най-големите проблеми.
Второ, как са защитени интересите на млекопреработвателите или по-точно Вие питате за доходите? Аз искам да кажа, че техният интерес е най-силно защитен в момента.

Първо, те са тези, които диктуват цените на пазара, те са тези, които сами определят своите цени. Знаете, правителството либерализира цените на тези 15 вида основни хранителни продукти, което беше не само ангажимент на правителството, това е ангажимент, който сме поели и по отношение на асоциирането ни към Европейския съюз, и по отношение на присъединяването ни към други организации, споразумението с Международния валутен фонд и т.н. Това е пътят. Държавата няма да определя цени. Значи те са тези, които в момента определят цените и те определят крайната продажна цена. Това е тяхното най-голямо оръжие.
Второ, тези високи мита по вноса и тези никакви облагания по износа са също в тяхна полза, както за производителите, така и за млекопреработвателите, тъй като има бариера за внос на млечни продукти - сирена, кашкавали и т.н., а няма бариера за износ. Това е направено с цел изобщо стимулиране на целия отрасъл - от млекопроизводството до преработването.
Друг е въпросът обаче, че между тези производители няма коректни отношения. Ето защо ние провеждахме много срещи с тях. Техните браншови съюзи и организации още не действат както трябва. Те се събират, разговарят, ние присъстваме, присъстват от Министерството на горите и аграрната реформа, излизат и всеки започва нелоялна конкуренция срещу своите колеги. Нашето намерение е да подпомогнем укрепването и създаването на тези браншови организации - и на млекопроизводители, и на млекопреработватели, които лоялно помежду си да защитават своите интереси. Не говоря за това, че голяма част от тях поначало не договарят крайните продажни цени с търговците, че много от тези производители в мандри, мандрички и т.н. не спазват хигиенните изисквания. И там ние отправихме искания към съответните органи от Министерство на горите и аграрната реформа и Министерството на здравеопазването да засилят контрола.
Има и още нещо. Тези производители, използвайки либерализацията на пазара, започнаха да начисляват вътре при определянето на цените много голям процент печалба. Така че интересите на млекопреработвателите за мен са добре защитени.
Накрая остават интересите наистина на потребителите в тези условия. Нещата, които ние можем да направим в пазарни условия, са няколко. Първото е при опасност от дефицит, при недостиг или при опити на тези производители да надхвърлят стойности, цени по-високи от международните, правителството да реагира и или да намали, или да освободи определени количества безмитен внос. Защото в края на краищата от всичко това, което говорих дотук, от всички тези тежки, наследени проблеми страдат хората, които отиват на пазара да купят своето сирене и своето мляко. Такава стъпка правителството ще прави винаги, пак повтарям, когато има опасност от дефицит или когато има опасност от такова договаряне на продажни цени, което надвишава международните цени.
Вторият механизъм, с който ние защитаваме - донякъде, казвам - потребителите, това е текстът в закона, който предвижда договаряне на крайни продажни цени. Това е механизъм, познат в много страни с пазарна икономика - договаряне на цена между производител и търговец. Това всъщност е бариера пред многобройните прекупвачи, тъй като при договарянето независимо колко търговци се появят по веригата до магазина, крайната продажна цена трябва да е такава, каквато е договорена от самия производител, както казах преди малко. Факт е, че отначало масово не се спазваха тези договорени цени, на някои места не се договаряха, но многобройните наши проверки и повишените санкции, които се налагат, до известна степен преодоляха този проблем и сега мога да ви кажа, че в по-голямата си част производителите, ние ги знаем кои са, договарят вече такива крайни продажни цени.
Последното, което искам да кажа, е, че всички тези сътресения, които пазарът преживява в края на миналата и началото на тази година, постепенно затихват.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Защото ние не сме на улицата, затова.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Затихват постепенно и аз очаквам стабилизация на всички тези процеси. Друг е въпросът, че тази инфлация, която се определя в страната най-вече от цените на електроенергията и горивата, от цените на основните хранителни продукти, пак казвам, бавно затихва, но тя трябва да бъде компенсирана постепенно. Първата стъпка правителството направи с увеличаването на пенсиите, ще направи и втора стъпка до края на годината. Същото трябва да последва и в бюджетната сфера. Правителството не може да определя цени в крайни пазарни условия, но то може да балансира интересите с тези механизми, които аз се опитах подробно да представя пред вас, за да защити интересите и на трите групи - млекопроизводители, млекопреработватели и потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Янкова, имате право на реплика от две минути.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми министър Василев, благодаря за отговора Ви. Впечатлена съм от вълнението Ви, което може би беше предизвикано от реалностите на цифричките, които чухте.
След 1990 г. реалните частни инвестиции в тези, както казахте, малки и средни мандрички, млекопреработвателни предприятия бяха направени много в България и те са реалност. Те разкриха много работни места. Млякото носи част от основните доходи в Родопите. През август Вие казахте, че не сте участвали в дискусия, която предизвикахте в средствата за масова информация, но факт са трите срещи на 6 август, на 8 август и на 13 август, като на една от тези срещи са присъствали представители на Министерството на търговията. И какафонията стана точно когато се намесиха тези отговорни държавни служители.
Вие в нотката си отговорихте, че е имало такива срещи. Странно е обаче, че на тези срещи основен изразител не бяха нашите браншови съюзи, а основен изразител на интересите стана чуждата фирма "Данон". Това, което провокирахте некомпетентно през август и сега му жънете срама, не стабилизира българския пазар. И нас не ни топли това, че евентуално ще бъде стабилизиран той. Ако сме тръгнали към Европа, вижте проблема в единното му цяло и се опитайте да го решите.
Кой печели от тези договорки, когато вие признахте искането само на "Данон" в това джентълменско споразумение? Печели само "Данон" и може би някои други около "Данон". "Данон" в България не произвежда сирене и кашкавал. Няма опасност за внос от кисело мляко. "Данон" обяви, че ще повиши цената на киселото мляко и това е факт. Увеличената изкупна цена на кравето мляко се доближи до сухото, а "Данон" ползва и внася такова. Кой губи от това и защо? Губи потребителят, тъй като на пазара родните млечни продукти вече са скъпи и все по-малко граждани могат да ги купуват. Губи млекопреработвателят, тъй като поради високите цени неговите продукти не играят на пазара, тъй като отново няма кой да ги купува. Губят фермерите, тъй като при вносно сирене те няма да получат подпомагане.
В този смисъл вижте проблема в единното му цяло. И се налага горчивият извод - че с тези си действия правителството доказа, че не се грижи за масовия потребител. Всички приказки и обиколки на пазарите са демагогия. На практика вие провеждате една политика не в полза на млекопроизводството.
Отново ви призовавам, вижте проблема в единното му цяло и нека той бъде в полза на българската млечна промишленост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, имате право за дуплика до две минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо Янкова, изглежда сте знаели какво ще Ви отговоря, защото си бяхте написали отговора предварително. (Шум в залата.)

Това, което Вие току-що казахте, първо, не е сериозно; второ, може да се срещне само в утопичния социализъм.
Вие кажете каква изкупна цена искате на млякото. Нали искате да защитаваме млекопроизводителите? Значи те трябва да получат нормално висока изкупна цена на млякото, за да могат да възобновят своето производство. В същото време, повишавайки тази изкупна цена на млякото, много естествено е, че ще се повиши и крайният продукт. Няма кой тук да субсидира и да плаща загуби. Въпросът е да се намери баланс между трите елемента на тази система. Нямам намерение да ви повтарям какъв е този баланс. Но най-важното за мен е да възстановим унищоженото животновъдство тук, в България.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: От кого?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: От вас, господа! (Реплики в блока на ДЛ.) Защото за три месеца, ако вие можете, отгледайте крави, които да дават мляко.
Второ, наистина ние ще се срещаме колкото трябва пъти и с производители, и с търговци, и с потребители, защото сами вие казвате, и аз ви го казах: събират се, решават помежду си нещо. Нито правителството, нито министър Върбанов са хората, които определят цени. И ви го повтарям още един път, за да го разберете: в пазарната икономика министър не определя цена. Цени се регулират само там, където има монополизъм, и в България това е само в енергетиката. Оттам нататък ще се внася, разбира се, когато има дефицит, наследен дефицит. Ще се внася, защото хората трябва да ядат. Ще се внася, когато някой се опита да надхвърли международните цени, защото ние трябва да защитим тези хора. Ще се внася! Докато българското земеделие не се възстанови, ще се налага да се внася. Няма пазар в света, който само да изнася, а да не внася. В Дания, която произвежда толкоз много и изнася навсякъде, може да видите сирена от целия свят. Внесени сирена!
Няма пазар, от който само да се изнася и да не се внася. Ние ставаме отворена държава, колкото и да не ви се иска това, и подписваме двустранни и многостранни споразумения за свободна търговия. Ние либерализираме режима. Тези мита ще падат по всички стоки, това всички трябва да го знаят в тази държава и да се настройват към пазара, който идва.
Така че това е пътят, по който трябва да се върви, и ние го следваме неотклонно. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър Василев.
Процедурно предложение от господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата за процедурно предложение за удължаване на работното време до изтичане на дневния ред, господин председателю, още повече че в началото на деня включихте и точка - Законът за особените залози.
Това е моето предложение - да удължим работното време до приключване на дневния ред. Аз мисля, че това удължаване няма да бъде много голямо и ще можем да си свършим работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Иска ли някой да изрази противно становище?
Поставям на гласуване предложението за удължаване на работното време до приключване на дневния ред от нашата програма.
Гласували 129 народни представители: 114 за, 12 против, 3 въздържали се.
Предложението е прието.
Има думата народният представител господин Иво Атанасов за актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Бояджиев! На 12 август т.г. влезе в сила Наредбата на Министерството на здравеопазването за работата на районните центрове по здравеопазване. Според нея в Раздел трети, чл. 9, ал. 1 центърът се ръководи от директор, който е с висше образование по медицина, с не по-малко от 10 години трудов стаж по специалността, с призната медицинска специалност, призната специалност по социална медицина и обществено здравеопазване, призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт.
Доктор Христо Демиревски, който завеждаше центъра в Кюстендил, има: висше медицинско образование и стаж 30 години, призната специалност по кожно-венерологични болести, специалност по организация на здравеопазването и сертификат по икономика и мениджмънт в здравеопазването.
На 18 август по факса той разбира, че Вие сте го уволнили по чл. 328, т. 11 от Кодекса на труда. Тя гласи следното: "Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие (може би по факса е писмено) до работника или служителя в сроковете по чл. 326а, ал. 2 в следните случаи", и неговият случай е: "при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях".
Приемам, че има промяна на изискванията, тъй като Вие сте ги променили с Наредбата. Но смятате ли, че д-р Демиревски не отговаря на променените изисквания и каква е специалността на новоназначения д-р Сашо Котев?
И между другото, знаете ли каква е медицинската специалност на д-р Неделчев - новият шеф на Санаторно-курортния комплекс в Кюстендил, който Вие сте назначили? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! За съжаление, на част от въпросите, които ми зададохте, не мога по памет да Ви отговаря, защото те не фигурират в писмения Ви въпрос, що се отнася до директора на Санаторния комплекс и т.н. Дори във въпроса си не сте посочили тази квалификация на доктор... Как са казваше колегата от Кюстендил? ... Демиревски, Демиревски, да.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): По факса така се работи.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не, не мога да ги запомня всички имена. Много са тези, които ги уволняваме и ще ги уволняваме, така че не мога да... Аз се стремя да запомня имената на новите. (Ръкопляскания от блока на СДС.) За мен са по-важни имената на новите хора.
На Вашия конкретен писмен въпрос Ви отговарям съвсем конкретно. С новоназначения д-р Сашо Стоянов Котев е сключен договор за срок от 3 месеца, считано от 18 август 1997 г., тъй като същият не отговаря на всички изисквания за длъжността директор на РЦЗ, посочени в Правилника за устройството и дейността на Районния център по здравеопазване, която е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 65 от 1997 г. Това е сторено, за да има управляващ, който да движи нещата, докато се намери човекът, който има определения ценз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, на мен ми е страшно неудобно да коментирам подобен отговор на български министър. Може би дотам се стига, когато се работи по факса.
Ще Ви кажа, господин министре, за Ваша информация, че д-р Неделчев - новият шеф на Санаторно-курортния комплекс, който Вие сте назначили, е без медицинска специалност. В случая е без специалност. Без специалност!
Случаят със смяната на д-р Демиревски с д-р Котев е политическо уволнение и назначение в неговия най-чист вид. Това е политическо уволнение и назначение в неговата най-груба форма. Това е политическо уволнение и назначение в класическия смисъл на думата, господин Ботев.
Защо? Не защото д-р Демиревски е член на БСП, а д-р Котев е шеф на Демократическата партия в Кюстендил, а защото д-р Демиревски отговаря на всички изисквания, а д-р Котев отговаря само на едно изискване, че има завършено висше медицинско образование.
Аз нямам никаква лична неприязън към д-р Котев. Напротив, дори ми е симпатичен не само защото неговият баща и моят баща членуват в една и съща основна организация на БСП (одобрителни реплики, ръкопляскания от депутатите на Демократичната левица.), а защото д-р Сашо Котев е човек, с когото може да се говори нормално, за разлика от мнозина от управляващите. Но той все още няма специалност, господин министър. Доктор Котев има завършено медицинско образование и стаж 10 години и 9 месеца. След изкарана клинична ординатура, след завършване на висшето си образование, не успява да положи успешно изпитите и няма специалност. По-късно прави опит по наредбата на общо основание да вземе специалност, но отново не успява. До момента работеше като ординатор в рентгеново отделение, но е без специалност. Надявам се, че ще има, но в момента той не отговаря на нито едно изискване за назначаване на този пост. И неговата главна заслуга е тази, че той е герой от януарските барикади. Това е класическият пример за политическо уволнение и политическо назначение, но нашето здравеопазване няма нужда от политически актове, а има нужда от една реформа, която не зная Вие как ще я направите, след като не можете да запомните имената на тези, които уволнявате и тези, които назначавате. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Искате ли думата за дуплика, господин министър? Имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Атанасов, аз не знаех този факт, който Вие тук споделихте, че доктор Котев е бил герой от януарските барикади. Благодаря Ви за информацията. Този човек ми се издига още повече в очите. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Що се отнася до специалността - да, аз знам това, че той няма специалност. Не нарушавам закона. (Шум и реплики в залата.)
Моля ви се, аз ще ви отговоря като министър Върбанов - отнесете въпроса до съда. Не нарушавам закона, защото го назначавам с временен договор за 3 месеца. Това дава право като временно изпълняващ длъжността да не отговаря на всички изисквания.
Що се отнася до професионалните качества, очевидно е, че нашите критерии са коренно противоположни.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Вижда се! Това се вижда!
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Аз много се радвам, че се вижда, защото ние няма да направим реформа в здравеопазването с помощта на хора или с помощта на професионалисти, които са професионалисти по вашите критерии. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Давам думата на народния представител господин Илия Баташки, за да зададе своя актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колежки и колеги! Моят въпрос е в подобна връзка с въпроса на господин Атанасов и касае изискванията за заемане на длъжността "директор на районен център по здравеопазване" от Постановление N 301 на Министерския съвет от 25 юли 1997 г. и Правилника за устройството и дейността на районните центрове по здравеопазване, публикуван в "Държавен вестник", бр. 65 от 1997 г.
Господин доц. Бояджиев, в последните 30 дни ръководеното от Вас министерство освободи почти всички директори на районни центрове в страната. (Ръкопляскания от мнозинството, провиквания: "Браво!" "Браво!")
Най-често използваният член на Кодекса на труда е чл. 328, т. 11, който налага промяна на условията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговарят на изискванията му.
В чл. 9, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на районните центрове по здравеопазване Вие предлагате следните условия за заемане на длъжността "директор" - цитирам дословно - "10 години стаж по специалността, призната медицинска специалност, призната специалност по социална медицина и обществено здравеопазване, призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт". Без да атестирате досегашните директори на районните центрове, както това изисква Постановление N 301 на Министерския съвет от 25 юли 1997 г. Вие преценихте, че им липсва нужната квалификация и поставяте непреодолими изисквания към кандидатите за такава длъжност.
В тази връзка, господин министър, Ви моля да ми отговорите конкретно какви специалности имате Вие, господин министър, Вашите заместници доц. Тенчев, д-р Семерджиев, главният секретар доц. Пеевски и плод на недомислие ли е или най-малко на грубо изразен професионален дефицит показват подписаните от Вас и най-вероятно съчинени от друг нескопосани постановления и правилник? Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Господин министър Бояджиев, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Баташки! Във връзка с Вашия конкретен въпрос Ви отговарям конкретно:
Аз като лекар притежавам специалност по детски болести, диплома за кандидат на науките и свидетелство за научно звание "доцент".
Заместник-министър д-р Петър Димитров Тенчев притежава специалност по анестезиология и реанимация, диплома за кандидат на науките и свидетелство за научно звание "доцент".
Заместник-министър д-р Илко Семерджиев има специалност "Обща стоматология", диплома от Висша школа по мениджмънт и завършени специализирани курсове по мениджмънт в здравеопазването в Института по обществено здравеопазване и в Международния център по управление.
Заместник-министърът д-р Иван Стефанов Златаров притежава специалност "Хигиена на труда", научна степен "кандидат на медицинските науки" и научно звание "доцент".
Главният секретар д-р Ценко Пеевски притежава научна степен "кандидат на медицинските науки", научно звание "старши научен сътрудник II-ра степен" и признати специалности по социална медицина и организация на здравеопазването и по медицинска информатика и здравен мениджмънт.
В допълнение на това искам да Ви напомня, че тези хора от този екип имат много богат практически опит в лечебната мрежа преди всичко - за първите двама. От 1990 г. са преминали, включително и аз, през редица квалификационни курсове във връзка с реформата в здравеопазването, участвали са на редица международни и национални симпозиуми и конференции на тази тема, участвали са в много от работните групи, които са работили по проблемите на реформата в здравеопазването, включително и по времето на госпожа Виткова. Те имат и административен опит - двама от тях са били вече заместник-министри в други кабинети. Единият от тях е завеждащ Катедра по хигиена във Варненския институт, т.е. има една много добра теоретична подготовка и дългогодишна практика като директор на Варненската ХЕИ, т.е. и голям практически опит.
Но още нещо ще добавя - имайте предвид, че този екип има достатъчно знания, богат опит и най-важното неотразима воля да проведе реформите в България докрай. (Шум и реплики отляво, ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика, заповядайте, господин Баташки. Видях Ви, че сте доволен, ръкопляскате и реших, че не искате реплика.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Господин председателстващ, господа народни представители, уважаеми колежки, уважаеми господин министър! Исках да благодаря, нали, това се видя. И оттук, от тази трибуна също ще го направя.
Аз благодаря на господин министъра за това, че той публично призна, че нито един от неговия екип не представлява интерес за всеки министър, който назначава директори на здравни заведения. Нито един от екипа Ви няма фаталните специалности, които аз изброих със запетайки, уважаеми колеги, както и качества да бъде директор на районен център на здравеопазването. Що остава да ръководи цялата здравна мрежа в страната?!
Аз дълбоко уважавам Вас и всички в екипа Ви за това, че имате научни степени и никога няма да си позволя лукса да онеправдавам по някакъв начин вашите научни постижения, но това, че ви липсват качества на администратори и това, че ви липсват качества да бъдете администратори от окръжен тип, всички тук видяха и Вие си признахте.
Но понеже искам да използвам още няколко секунди време, ще Ви кажа: господин министър, по коя специалност кандидатът за директор на районен център трябва да има не по-малко от 10 години трудов стаж - по специалностите социална медицина, обществено здравеопазване и по медицинска информатика и здравен мениджмънт, както господин Семерджиев притежава медицинските специалности ли са? Ако са такива как да тълкуваме изискването кандидатът за директор на районен здравен център освен тях да притежава и призната медицинска специалност? Той фактически притежава две медицински специалности? Ако не са, кога ще направите корекция в Наредбата за следдипломна квалификация за медицински специалисти, в която горните две специалности са в номенклатурата на медицинските специалности?
Във връзка с възможните кандидатури за директори на районни здравни центрове, Ви питам колко са...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да питате нищо, защото това не е питане, а актуален въпрос...
ИЛИЯ БАТАШКИ: Добре, няма да питам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако искате да задавате допълнителни въпроси, има процедура. Ще направите питане и тогава можете да поставите допълнителни въпроси.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, встрани от микрофоните): Това ще стане следващия петък!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За последното питане - тук вече наистина може да има и допълнителни въпроси. То е на народния представител господин Кънчо Марангозов към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Правителството в своята програма "България 2001" определи здравеопазването като приоритет в социалната си политика. В документа 100 от 1461 за дейността на правителството е записано, че Министерството на здравеопазването е разработило национална здравна политика и стратегия за осъществяването й. Отчита се начало на структурни промени - част от тях бяха коментирани тук.
Имайки предвид влошаващото се състояние на здравеопазването, превръщането му в последните 6-7 месеца в недостъпно за над 80 процента от българските граждани, е ясно, че в своята здравна политика правителството няма стратегия, независимо, че с декларация от месец декември 1995 г. Тридесет и седмото Народно събрание е приело стратегия "Здраве за България".
Освен това, заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания не показва темп на задържане, да не говорим намаляване - обратно, увеличава се. Онкологичната заболеваемост нараства. Ще спомена само един факт. Увеличава се ракът на млечната жлеза - орган, достъпен за ранна профилактика, диагностика и лечение. Заболеваемостта сред децата е висока. Детската смъртност нараства и то в постнеонаталния период. Нещо, което беше сведено до европейски стандарт допреди 6-7 години. Липсват грижи за здравето на възрастните хора, инвалидите и социално слабите. Те нямат достъп до медицинска помощ. Нараства опасността от инфекциозни заболявания. Допускат се заболявания, непознати за последните 35-40 години. "Жълтата гостенка" все по-често посещава социално слабите семейства. (Неразбираема реплика от Благой Димитров.)
И СПИН, господин Димитров. Не Ви го пожелавам.
За здравето на жените във фертилна възраст, като изключим програмата за планиране на семейството, която се развива предимно в големите градове, политиката на правителството не е в унисон с Виенската декларация за инвестиции в здравето на жените в страните от Централна и Източна Европа. Ще спомена само два факта - увеличава майчината смъртност, липсва сигурност за майките.
Избраните от мен проблеми са приоритет на стратегията "Здраве за България". В разработването и обсъждането й са участвали много специалисти, ведомства, обществени и международни организации - Програма за развитие на Организацията на обединените нации, Съветът на Европа, Комисия на Европейския съюз, Световната банка, Агенцията за международно развитие на Съединените щати, Британският съвет и др. Особено трябва да отбележа ролята на д-р Джо Асвал, директор на Европейското бюро на Световната здравна организация.
Господин министър, в настоящия момент, имайки предвид препоръките на редица международни здравни организации, представителите на западноевропейските държави-донори следват политика на предоставяне на средствата при точно формулиран, одобрен от държавните институции документ, съдържащ приоритети за национално здравно развитие. Ако Министерството на здравеопазването отхвърля стратегията от 1995 г., има ли нов вариант, който да бъде предоставен за сведение на представителите на западноевропейските държави- донори, а и не само на тях? На мен не ми е известно да има.
Ето защо моето питане, господин министър, е -адаптирана ли е здравната политика на правителството, за която Вие отговаряте, със стратегията "Здраве за България", приета от Тридесет и седмото Народно събрание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Марангозов.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Марангозов! Благодарен съм Ви за предоставеното питане, което помага да се изясни един основен въпрос относно реформата на здравеопазването в страната.
Повечето от фактите, които Вие посочихте в началото на Вашия въпрос, действително отговарят на истината с тази забележка, че тези тенденции или тези резултати не се наблюдават в България през последните шест месеца, а се наблюдават в продължение, бих казал, дори и на десетки години.
Националната здравна стратегия "Здраве за България" беше приета на 8 декември 1995 г., след продължителни дискусии в различни форуми. В нея се съдържа един приемлив, разбира се, с малки изключения, анализ на състоянието на здравето на нацията, обусловяващите го рискови фактори, състоянието на отделните клонове и дейности на здравеопазването. Обаче твърде недостатъчно по обхват, продължителност по време и конкретно са развити именно въпросите на стратегията за реформи в здравеопазването. Доколкото ги има, те не са балансирани помежду си, като при това не са застъпени решенията на такива здравно-политически проблеми като развитието на частния сектор в здравеопазването, децентрализацията на управлението, приватизацията, развитието на трудовата медицина и други подобни.
Само като илюстрация ще отбележа, че цялата стратегия за развитие на медицинската помощ, която трябва да включва - Вие знаете много добре - първичната, специализираната, консултативната, болничната и друга стационарна помощ, е написана на две и половина страници. Освен това, като цяло, посочената от Вас Национална здравна стратегия "Здраве за България" отразява и липсата на ясна здравно-политическа концепция в правителството на БСП и Парламентарната група на Демократичната левица в Тридесет и седмото Народно събрание, която да отразява общоприетите в западноевропейските страни възгледи, стандарти и подходи в областта на здравеопазването. Европейската интеграция на нашата страна неминуемо изисква тяхното включване в българската здравна политика, което напълно отговаря и на интересите на нацията и държавата.
Ето защо, наложително беше на основата на анализите, които се съдържат в приетия от Тридесет и седмото Народно събрание документ "Основни въпроси на реформата на здравеопазването", да бъдат разработени отново с ясни и конкретни виждания и очертана етапност за тяхното решаване. В този смисъл вече са намерени част от отговорите на въпросите по структурната реформа, по диагностично-консултативната помощ, по болничната помощ, по фундаменталните въпроси на системата за финансиране на здравеопазването.
Вижда се, че разработената от Министерството на здравеопазването стратегия за осъществяване на националната здравна политика не е откъсната от приетия от Тридесет и седмото Народно събрание документ, но в нея безусловно трябваше да бъдат отразени онези принципни виждания, които характеризират европейското здравеопазване и които е необходимо да присъстват в здравната политика на страната ни, за да може нашето здравеопазване да преодолее наследеното от държавния монополизъм и да се приобщи към едно ефективно плуралистично развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Марангозов, в рамките на две минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, от Вашето изложение разбрах, че Вие приемате половинчато разработената стратегия от Тридесет и седмото Народно събрание. Но искам да Ви задам допълнително следния въпрос.
Националната здравна стратегия "Здраве за България", приета през 1955 г. от Народното събрание, е разработена под ръководството на работна група, в която са участвали: д-р Димитър Игнатов - председател на Българския лекарски съюз, член на Висшия медицински съвет, депутат от Тридесет и осмото Народно събрание; д-р Илко Семерджиев - заместник-председател на Българския лекарски съюз, член на Висшия медицински съвет и ваш заместник-министър, отговарящ по реформата в момента; проф. Николаков - член на Висшия медицински съвет, заместник-председател на Висшия медицински съвет; проф. Джеров - член на Висшия медицински съвет и ректор на Медицинския университет в София; доц. Игнатов - член на Висшия медицински съвет, директор на Медицинския университет в Плевен. Всички тези наши изтъкнати специалисти, доколкото ми е известно, днес работят по реформата. Те на същото мнение ли са, че трябва да бъдат внесени съществени промени в стратегията "Здраве за България"? И, ако трябва да бъдат внесени, ще бъдат ли внесени в Народното събрание, защото само Народното събрание може да направи промени в тази стратегия, приета от него?
Вторият ми въпрос. Вие вчера казахте при откриването на конференцията "Финансиране на здравеопазването" нашето здравеопазване да се върже към стандартите на европейските страни. Аз изброих кои межродунадни организации са участвали в разработването на стратегията "Здраве за България". Сега към тези или към други здравни организации ние ще се обърнем за консултации?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Имате думата, господин министър.
Докато дойде министърът, само да поясня, че Народното събрание приема закони, решения, декларации и никъде в Конституцията не се говори, че приема документ, който се нарича "Стратегия". И това, че миналото събрание приемаше такива документи без стойност е нещо, което е било грешка на миналото събрание и на миналото мнозинство.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми д-р Марангозов! Господин Куртев спести една част от моя отговор и това е точно така. Не сте ме разбрали правилно може би. Аз не казвам, че тази стратегия я приемам или я приемам половинчато. Не сте ме разбрали. Аз приемам тази стратегия. Тя е на задълбочени и добри анализи. Тя е направена от компетентни хора, но в нея няма частта за реорганизация, за реформа на организацията на здравеопазването. И ние именно това сега правим и то на други принципи. Ако има там нещо писано, то отговаря на друга философия или не са пожелали да бъдат възприети принципите на тази модерна философия за здравеопазването. Това е отделен въпрос. Но даже да приемем, че са верни, Вие знаете много добре това, те са недостатъчни. Това, което ние сега сме направили или правим, е, че развиваме частта за конкретната реформа на здравеопазването в България. Останалата част е общовалидна. Тя важи даже не само за България по принцип. Тя е адаптирана за българските условия и ние я приемаме и ще я следваме. Друг е въпросът колко успешно можем да я реализираме, но за това трябва освен програма, трябва и съответна организация, трябват съответни финанси, трябват още много други неща.
Моята мечта е да можем да реализираме програмата "Здраве за България".
Така че аз мисля, че няма никакво противоречие в това, за което Вие говорите и за което аз пледирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Марангозов, можете да изразите отношение към отговора на господин министъра.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз благодаря на господин министъра. Всеки документ и особено една стратегия трябва да бъде непрекъснато развивана и усъвършенствана.
Благодаря Ви, господин министър, че Вие приемате стратегията, защото за мен тази стратегия няма да важи само за сегашното правителство. Тя ще важи за много други правителства напред, които ще управляват България. Тя е стратегия с философия да влезем в следващия век. Показва много важни моменти за развитието на здравеопазването в България. Това, че трябва да се променят някои неща в нея е съвсем редно.
Аз се надявам, че с тази стратегия ние наистина ще вървим напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
С това приключи парламентарният контрол в днешното заседание.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 25 септември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози, внесен от Министерския съвет.
След станалите разисквания комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози като необходим.
Комисията предлага към Преходните разпоредби да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
"§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата по предложения законопроект. Няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози. Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 147 за, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение има да направи господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Поради спешния характер на законопроекта и поради това, че той беше приет единодушно на първо гласуване, моля да го приемем и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Лучников за приемане и на второ четене в днешното заседание на закона.
Гласували 143 народни представители: 138 за, 5 против, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Лучников да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли по наименованието на закона някакви изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за наименованието на закона.
Гласували 143 народни представители: 143 за, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В § 1 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение първо думите "на 6 месеца" се заменят с "на 10 месеца" и изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 3.
"Ал. 3. За вписване на договорите по ал. 1 не се прилага изискването на чл. 27, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля, има ли изказвания по § 1? Не виждам.
Моля, гласувайте за текста на § 1.
Гласували 139 народни представители: 139 за, няма против и въздържали се.
§ 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Преходна разпоредба.
§ 2. Параграф 1, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за особените залози се прилага и по отношение на заявленията, подадени до влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, само един въпрос за числото. След като след това ще има и още едно предложение за такава разпоредба, не е ли редно да бъдат "Преходни разпоредби", а не "Преходна разпоредба".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По "Преходни разпоредби" и § 2 има ли изказвания?
Моля, гласувайте за § 2.
Гласували 141 народни представители: 140 за, 1 против, няма въздържали се.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 3 има ли изказвания?
Поставям на гласуване текста на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: 140 за, 1 против, 7 въздържали се.
Законът е приет и на второ четене. (Ръкопляскания.)
Благодаря на господин Лучников.
Съобщения:
1. Комисията по труда и социалната политика ще проведе своето заседание на 1 октомври, сряда, от 15 ч. в зала 238.
2. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 1 октомври, сряда, от 15 ч. в зала 142.
3. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 1 октомври, сряда, от 15 ч. в зала 356.
4. Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе три заседания:
- на 30 септември, вторник, от 14 ч.;
- на 1 октомври, сряда, от 15 ч.;
- на 2 октомври, четвъртък, от 15 ч.
Всичките тези три заседания са в зала 248.
Следващото заседание на Народното събрание е на 1 октомври, сряда, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
      Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
     Виктория Василева
     Камен Костадинов