Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 19 до 25 ноември 1997 г.:
- законопроект за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. - вносител Министерският съвет;
- законопроект за ратифициране на четвъртия протокол към Общото споразумение по търговията с услуги и на допълненията на списъка със специфичния ангажимент на Република България по търговията с услуги - вносител Министерският съвет;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за имената на българските граждани - вносител народният представител Осман Октай;
- отчет на Българската народна банка за първото шестмесечие на 1997 г. - вносител Българската народна банка;
- проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка - вносител Министерският съвет.
Въз основа на предложенията за дневен ред е съставен проект за програма за работата на Народното събрание от 26 до 28 ноември 1997 г.:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите - продължение.
2. Второ четене на законопроекта за корпоративното подоходно облагане - продължение.
3. Второ четене на законопроекта за местните данъци и такси.
4. Първо четене на законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
5. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (вносител Министерският съвет) и на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (вносител Калчо Чукаров).
6. Програма за приватизация на държавни предприятия през 1998 г.
7. Второ четене на законопроекта за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
8. Отчет за изпълнението на План за статистическите изследвания през 1996 г. и Плана за статистическите изследвания през 1997 г.
9. Законопроект за ратифициране на изменения на Споразумението между страните-членки на ЕАСТ и Република България.
10. Парламентарен контрол.
По програмата някой желае ли да вземе отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложената седмична програма.
Гласували 163 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 10.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ.
Продължаваме работата си от вчера и по реда на записванията думата има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Предлаганото изменение в Закона за нотариусите разбуни духовете. То разбуни духовете, защото в досегашната редакция на закона и в сегашното изменение се концентрират различни интереси и ние тук трябва да си кажем кои са тези интереси. Веднъж са интересите на действащите нотариуси, веднъж - интересите на тези, които искат да пробият създалата се ситуация и да проникнат в системата на Нотариата, за да може и те да работят като нотариуси. И няма какво да се лъжем с някакви други процедури и някакви други мотиви.
Нашата цел като законодатели е да успеем да смекчим тези два интереса, да намерим кръга, в който ще се впишат и двете големи обществени групи - и тези, които в момента и дълги години наред са изпълнявали тази публична функция на нотариуси и са били достойни да я изпълняват, въпреки публично известната истина за цената на часа в Нотариата, за която почти всички, които се занимават с право, знаят... И да стане така, щото тази цена на часа в Нотариата да я няма за вбъдеще.
За съжаление внесеният законопроект не решава по такъв начин този проблем. Аз много съжалявам, че едни неща говорехме с колегата Рафаилов преди да бъде внесен, а после оттеглен законопроектът, други неща аз виждам в текста, който ние днес обсъждаме. Защото принципният въпрос е, че лимитирането на броя на нотариусите създава възможност за монополизиране на една публична дейност.
И сега, и за второ четене аз лично ще пледирам за увеличаване броя на тези места на нотариусите, разбира се, при спазване на строгите изисквания, които да гарантират доброто изпълнение на тази дейност, за да може повече хора да се занимават с тази дейност и да спре в крайна сметка този ажиотаж.
Но предлаганото изменение поставя и друг въпрос - трябва ли ни частен нотариат? Всички тук се кълнат, че са за частния нотариат. Само че ние искаме да го отложим с шест месеца при наличието на абсолютна готовност за започване на функционирането на тази система като частна. При наличието на един закон, който, въпреки че е критикуван, категорично прокарва принципа на частния нотариат, при наличието на един закон, по отношение на който господин Васен, шефът на немската Нотариална камара, казва, че напълно отговаря на всички критерии на Латинския нотариат и че тази смесена система, която се предлага или която се прокарва като идея - да има паралелно и държавен, и частен нотариат, за малко е прокарвана в Русия, но след една година са се убедили, че частното осъществяване на тази публична държавна дейност от нотариуси - лица със свободна професия, е най-доброто решение, намерило законодателно претворяване и практика в около 60 страни, всичките - членки на така наречената Организация на Латинския нотариат.
Какви са другите въпроси, въпросите, свързани с това откога да почне да функционира частният нотариат. Колкото по-бързо започне - толкова по-добре.
Тук пак искам да припомня тези приказки, че икономически групировки били купили вече бъдещите нотариуси, били финансирали тяхната дейност, техните офиси. Ами питам: нали имаше "Комар", нали има инспекторат на министерството, нали има данъчни служби? Няма ли начин, понеже постоянно се говори за контрол върху тези лица, няма ли начин щом някой твърди, че там има придобиване на средства извън закона, да се провери това. Няма ли начин там тези лица, които по определен "мръсен" начин са се сдобили със средства за тази дейност и са поели някакви ангажименти, които са свързани с организации, групи, мафии - да ги наречем, както напоследък се употребява, това да се провери и да се посочат тези лица? Или държавата е безпомощна, а ние тук само използваме нещо, което всички знаем като мотив за администриране, силно администриране на дейността, силно администриране веднъж по това министърът на правосъдието да решава колко нотариуси в България да има, т. е. той да прецени и когато е необходимо, да открива нови нотариални места, силно администриране при формиране на комисията, т. е. тя да бъде не комисия на гилдията нотариуси, а комисия на изпълнителната власт чрез вкарването в нея на двама зам.-министри, чрез вкарването в нея на лица, както вчера правилно посочиха колегите, които са доста далеч от проблемите на нотариата.
Моите уважения към Главна прокуратура, но хората просто с това не се занимават. Аз примерно ще попитам защо е изключена научната гилдия от тази комисия. Нима Владо Петров, който ни водеше още като студенти в трети курс да видим какво е нотариат, да видим книгите за вписванията, по-слабо може да прецени качествата на един нотариус? Защо не е предвидено никой от научните среди да участва в тази комисия? Защото тя трябва да бъде административна комисия. Това ли искаме по отношение на една частна структура и на една частна гилдия?
В крайна сметка възниква принципният въпрос - кой има полза от всичко това? Никой, колеги. Колкото по-бързо нотариатът започне да функционира като частен, колкото по-бързо се разшири броят на тези, които могат да извършват тази дейност при едни наистина пазарни условия на търсене и предлагане, толкова по-бързо ще спаднат и нотариалните такси, заплащани за услугата, толкова по-бързо ще спаднат и опашките пред Нотариата. Тогава ще изчезнат наистина условията за корупция. Иначе чрез тези процедурни въртележки, които ние правим, чрез това теглене на чергата от гилдията към администрацията и формиране на някакви неявни кръгове за определяне на това кой ще бъде определен за нотариус при изчерпан брой на нотариалните места, тук пак ще мирише и ще има място за корупция.
Именно поради тази причина този законопроект си струва да върви по-нататък единствено и само ако той наистина превърне частния нотариат в една свободна професия, в която се изпълняват публични дейности, при разширен брой на местата, разширен, казвам, защото броят на местата е този, който поражда монопола, и този, който в крайна сметка създава предпоставките за корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз си позволявам да репликирам колегата Миков, защото беше споменато моето име. За голямо учудване може би на някои от колегите, искам да кажа, че приветствам голяма част от изказването на колегата Миков. Аз го споделям напълно. И бих искал с тази реплика да му подскажа, че вероятно снощи поради късния час той не е слушал добре част от моето изказване. Да, вярно е, че в този законопроект идеите, които обсъждахме, или малка част от тях липсват. Но решението на комисията е - то поне беше такова - аз да изтегля законопроекта си, като на второ четене да правя предложения по този законопроект. Така че този законопроект, който е на вниманието на разглеждането, е на колегите вносители. И аз призовавам колегата Миков заедно на второ четене да предложим двамата тези промени, които той счита за удачни и които аз от това, което чух, безспорно подкрепям, особено за приоритет на алтернативата премахване на лимитирането пред успореден държавен и частен нотариус, който беше в моя законопроект. С това искам да заявя, че осъществяването на тези идеи от нас двамата на второ четене ще докаже, че в тази зала най-после юристите мислим по един и същи начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата господин Миков. Това не беше всъщност реплика. Не знам дупликата каква ще бъде.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Дупликата ще бъде, че в този дух на подкрепа аз искам да се обединим около едно нещо - че не може хора, полагали клетва, и хора, които не са разследвани за корупция и за извършени престъпления, да ги лишаваме от правото и отново да ги пращаме на конкурс. И че това е също идея, която си струва да обсъдим. Вчера някои от колегите каза: ами хубаво, да вдигнем срока. Ама как, той до днес е работил като държавен нотариус 10 години и изведнъж му казваме: ще те изпитаме отново!
Така че всичките тези идеи е хубаво да ги вземем предвид и да преценим. Но всичко това, господин Рафаилов, ще се реши именно чрез разширяване на възможността за повече нотариуси. Тогава ще има място и за действащите нотариуси, ще има място и за новите желаещи. Ето, това е проблемът. В този смисъл съм абсолютно съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм един от радетелите на това юристите да се обединят. Въпросът е около какво. Може би около началото на тази идея за частен нотариат, която възникна, когато господин Лучников беше министър на правосъдието - една хубава идея, която дълги години намираше някакви спънки, в нашите предразсъдъци включително.
На мен също ми трябваха години, за да възприема със сърцето си, че след като натам върви светът, трябва и ние да вървим натам и не да сме единствената държава заедно с Азърбейджан, която имала само държавен нотариат.
Аз имах своите практически въпроси как ще гарантираме, че няма да нарушим сигурността на нотариалната дейност, която е нейна абсолютна черта. Всяка държава, която не може да осигури сигурност на гражданския оборот и на режима на собственост, рискува да създаде огромни колизии в държавата. Но тъй или иначе сме тръгнали в тази посока.
На нас ни трябваха 4 години, за да сложим практически началото на тази дейност. Защото се оказа, че има малко хора, които наистина я разбират и че държавата не може да се ангажира с това. Тъй или иначе няколко министъра на правосъдието и екипи на министри се смениха, но никой нема време да влезе в детайлите на нещата и практически да го направи. И когато преди една година и малко повече се стартира тази дейност, на досегашните нотариуси се падна тежестта те да направят оня набор документи, книжа, наредби, организационна подготовка, за да може наистина на 7 януари следващата година да стартира частният нотариат практически.
Не на последно място и законодателите, и практиците бяха водени от идеята, че преминаването от държавен към свободен нотариат трябва да стане без луфт, без сериозни практически сътресения; че тази дейност трябва да бъде поета от нотариусите, които нямат време да учат, нямат време практически да навлизат в тази дейност. Тоест, те трябва да бъдат готови, както до днес са били държавни нотариуси, от утре да са частни.
Какъв е практическият проблем? Нотариалната дейност като частна не е само изповядване на сделки и заверяване на пълномощни. Тя изисква да създадеш организация на нотариална канцелария, която е много специфична. Това не е просто да си събереш офиса, да си назначиш секретарката и да я накараш да пише писма и делова бизнескореспонденция. Това е много специфична дейност - водене на нотариални книги. Малцина са хората, които могат и сега да направят канцелария на съд, канцелария на прокуратура, на следствие и особено на нотариат, което да гарантира правната сигурност.
Има много добри юристи, които обаче не познават нотариалната канцелария. Ако ги оставим сега да се учат и сега да навлизат, това означава, че ние 6-8 месеца ще поемем практическите рискове от преминаването от държавен към частен нотариат. Това продиктува идеята онези от действащите нотариуси, които имат необходимата професионална квалификация, да поемат практическата тежест на тази дейност.
Професионалната квалификация не е противоконституционна привилегия. Тя е просто един плюс, който се отчита за всеки човек. И когато директорите на заводи в тази зала си подбират работниците, първото, което ги питате, е имат ли някаква квалификация в тази дейност.
Така че тук не става дума просто за равнопоставеност. И аз, и колежката Шопова, и много от колегите тук не можем да бъдем практически равнопоставени на нотариуси, които са работили 10-15 години, защото може да сме прилични юристи, може да имаме някакво име в професията, но в тази специфична правна дейност...
Съжалявам, господин Цонев, ако този въпрос е извън тематиката, но моля Ви, не пречете на заседанието!
Бихте ли осигурили ред, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина в залата!
Господин Цонев! Господин Цонев, Вас Ви чакаме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Та това са нуждите, които продиктуваха тези 100 човека, първите 100 човека от 210 да поемат тежестта на плещите си. И те я поеха. За една година изготвиха всички проекти за наредби на министерството, за да не го товарят, и министерството само ги утвърди. Ако има някакво разминаване в тарифата за такси, това е най-дребната работа, ще се споразумеем за тази тарифа,но няма тръгвайки от София за Бургас, да връщаме влака от Карнобат обратно в Пловдив, защото губим излишно време и с нищо държавата не печели.
Другото, от което днес има опасност. Някой реши, че нотариалната дейност е кокошка, която снася златни яйца. Беше време до 10 ноември 1990 г., даже и малко след 1990 г., когато всички сделки с недвижими имоти минаваха през общината и нотариусът на практика беше втората категория юрист. Добре, но от 1990 г. досега има един бум на сделки с недвижими имоти, огромни проблеми с приватизацията. Ами тези хора, които бяха там, така или иначе изведнъж станаха важни. Но това е и за всяка професия. Вие помните, лекарите тук, времето, когато имаше частна практика и лекарите до 1960 г. бяха и добре платени, и много уважавани. Сега не можем да постигнем същото, но ще минат няколко години и те ще си възстановят един добър социален, финансов и всякакъв статус. Същото се отнася за инженерите.
И другите части на правната гилдия невинаги са били облагодетелствани. Ако адвокатите днес са добре поставени и добре платени, кой ни гарантира, че ще бъде утре? И бива ли нашата лакомия всички кокошки, които сме наумили, че снасят златни яйца, да са за нас? Не бива да е така!
Има ли някакъв чисто практически проблем колко да са кандидатите и колко да са местата? Има 100 места и 240 кандидати! 236 каза министърът. Ами това е една нормална конкуренция! Това означава, че в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас - евентуално някъде ще има по 2-3 кандидати за едно място. А ще има много населени места, където за едно място ще има един кандидат. Защо разваляме тая система? Каква псевдоконкуренция искаме да въведем?
Погледнете комисията за конкурса - прокурор, Главна прокуратура да изпитва нотариуси! Аз винаги съм пледирала пред вас за повече права на прокуратурата. Ама прокурорите в Главна прокуратура, като и тези в окръжна, са били за последен път в нотариата като стажант-нотариуси и те освен пълномощно друго не са заверявали. Те не разбират тази работа. Каква комисия ще им направим?
Приемат ли лекарите по очни болести да бъдат изпитвани от ортопеди? Не бива така! Това е профаниране, това не е никакъв конкурс, никаква равнопоставеност. Това само създава хаос в държавата.
После, големи противници сме на привилегията в нотариалните органи да бъдат избрани хора с 10 години нотариален стаж. Прощавайте, в адвокатурата има същите правила. За участие в ръководните органи се изисква да си имал адвокатски стаж. И ние, които сме навъртяли по 7, 10 години в съдебната система, като станахме адвокати, станахме редови адвокати. Ама не може на всичко да си началник! Това си е гилдия, тя си има правила. Какво лошо има адвокатите с по-дълъг адвокатски стаж да са началници на адвокатите и нотариусите със специфичен нотариален стаж да са началници на нотариусите? Нищо нередно, нищо противоконституционно, нищо противоправно и нищо, което да нарушава нечий интерес.
Всички практически въпроси, които министърът Гоцев постави в парламентарния контрол, могат да намерят разрешение. Между другото, те не са абсолютно решени и сега. Тези действащи проекти, които са ни представени, пък с нищо не ги решават. Пита министър Гоцев, ако си спомняте, как ако има примерно 43 нотариални частни канцеларии, колкото ще има в София, ще осигурим ходене при съдията по вписванията на първата сделка. Работа на страните е.

Но то и сега няма гаранция, че някой няма да изповяда сделка за един имот в трите канцеларии на втория етаж на Софийския нотариат, само че не става така практически. Измамниците чак така не работят. Това е просто един измислен практически въпрос. На всичко отгоре действащите, представените проекти не го решават.
Вижте обаче колко проблеми създават! Има лицензирани от министъра на правосъдието и не от Младен Червеняков, а от Хараламби Анчев, нотариуси. Те до момента функционират. Юни месец министърът Гоцев публично им обяви, че той поема всички ангажименти от всички правителства, които са дадени досега, посъветва ги да си ипотекират имотите. Те си ги ипотекираха. Имайте предвид, че за една нотариална кантора се изисква повече, отколкото за адвокатски офис. Искат особени ангажименти за сигурност, което означава допълнителни разходи, СОТ, охранителни системи и др. Тъй като сегашните частни нотариуси ще носят пълна имуществена отговорност за провали в сделките, за разлика от сегашните нотариуси към държавата, се изисква една допълнителна презастрахователна дейност. И те са си в преговори в тази връзка.
Освен това те си дават сметка, че сигурността на оборота изисква да има стабилна информационна система между нотариалните кантори и съдията по вписванията, поради което те вече са поръчали такава система, сключили са договори, платили са 75 процента от тях. Нотариалната камара има помещения под наем, има сключени договори, има назначен персонал, има сключени други международни договорености, включително с Баварските нотариални камари.
Къде отиваме ние?! Колко пари струваме?! Как ще обясним на света, че тръгваме да правим една дейност, спираме я, защото някой нещо се е сетил, и пак обратното! Като сме тръгнали да вървим по този път, дайте да вървим! Дайте за един такъв прост въпрос да има приемственост от няколко правителства. И нека някой не си решава частните интереси по този начин. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За реплика думата има господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не мога да се съглася с изказаното от госпожа Дончева, във връзка с които я каня да вземе пример от колегата Миков. Колегата Миков говори конкретно по проблемите и даде няколко предложения, с които се съгласи колегата Рафаилов, с които съм съгласен и аз. Мисля, че така може да се работи. Така можем да стигнем и до по-добри резултати в изготвянето на този закон.
Всичко, което каза колежката Дончева е едно лично мнение, което защитава заварените нотариуси. Аз нямам нищо против тези наши колеги. Казах го вчера, подчертавам го и днес. Не мисля, че те имат някакви проблеми с това да се явят на конкурс и да издържат конкурса. Може би някой от тях няма да успеят, но те ще бъдат единици. И нека не спекулираме постоянно с въпроса за техния стаж. Погледнете § 7 от Преходните разпоредби на закона. Там пише, че без конкурс може да се впише за нотариус и лице, което към момента на влизане в сила на закона не изпълнява нотариални функции, но е работило най-малко пет години като нотариус.
Добре, вземаме хипотезата - едно лице е работило като нотариус в периода 1984-1989 г. Тогава действаше един странен закон - Законът за собствеността на гражданите. Сега той действа само в частта си на Глава трета. Що се отнася до глави първа и втора тях ги няма от 1990 г., така че този човек е много далеч от тези неща, с които се занимават днес нотариусите. И на него привилегия няма защо и няма как да му бъде призната.
Отново се връщаме към въпроса за комисиите. Има едно предложение за комисия дадено от мен и колегата Абаджиев. Има едно предложение на колегата Петър Рафаилов. Колегата Миков даде една добра идея сега. Мисля, че около тези три предложения могат да се правят и други. Може да се стигне до един общ извод, който да направи комисията в такъв вид, който да е приемлив за всички и който да е най-добрият, и гарантиращ правата на всички, защото макар и строго професионален, въпросът за нотариусите - съгласен съм с колегата Корнезов - засяга абсолютно всички нас, защото всеки един гражданин на тази държава в един момент ще стигне до услугите на нотариусите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
За дуплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Йорданов, на първо четене, когато се гледа философията на закона, може би не е зле присъстващите в залата да се запознаят и с малко история и с това защо някой започва да прави самоцелни законодателни промени, които обслужват - да видим пък кого!
Нещото, което искам само да ви добавя в репликата е следното: аз знам кой поръча тези промени, макар че той не си го признава, ама не знам младите колеги от СДС защо се връзват. Много е лесно да заемаш един стол, а някой друг да ти носи отговорността. Помислете по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! В края на дискусията ние по-ясно трябва да отговорим на въпроса дали се налага приемането на изменение в Закона за нотариусите и ако са необходими изменения, в каква посока да бъдат търсени те.
Нека да погледнем на този въпрос от позицията на мнозинството български граждани, които и сега продължават да се трупат пред нотариусите, особено в София, при едни крайно тежки условия за работа както на самите нотариуси, на адвокатите и на всички граждани, които имат нужда от тези услуги. Защото Нотариатът е именно тази правна институция, с която почти всеки един гражданин на държавата в някакъв момент от своя живот се сблъсква. Не всеки попада в съда, но на всеки се налага да завери документ, да прехвърли имот, да извърши тези удостоверителни дейности, които са предвидени по закон.
И в този толкова тежък момент, за който има редица предпоставки и който не е от месец-два, сега се появява едно предложение за промяна в закона.
И питаме: може ли тази промяна с нещо да подобри обслужването на гражданите, да създаде по-добра организация на системата? Опасявам се, че и на двата въпроса отговорът е отрицателен. Защо - това вече прозвуча тук в залата.
И трябва да се разберем, че Законът за нотариусите не създава нова юридическа професия. Законът предлага тези, които в момента са нотариуси и по този закон, който сега вече действа, да притежават същото качество, така че всеки, който предлага да се създава някаква комисия, която да преценява и сегашните нотариуси всъщност изисква на тях да им бъде отнето това качество.
Материалното законодателство се променя постоянно. И това трябва добре да бъде разбрано от двамата вносители на законопроекта, но дейността на Нотариата е уредена преди всичко в Гражданско-процесуалния кодекс, който е абсолютно същият, не е претърпял никакви промени. Тоест, главното, което отличава спецификата на тяхната дейност от другите юридически професии се запазва и по този начин придобитата квалификация може да бъде пренесена и разбира се винаги развивана.
В юридическата професия става именно дума за една необходима специализация и тя трябва да бъде зачитана и запазена.
И накрая по този въпрос - необходима е при всички случаи приемственост. Ако вие искрено желаехте да се прецени реално квалификацията на нотариусите щяхте да приложите това, което вече беше приложено за магистратите в България - тези, които имат три или пет години стаж като нотариуси автоматично да придобият това качество по новия закон. Говоря по този, който вие предлагате като изменение. За всички останали юристи може да се предвиди конкурсът с една преценка, която да балансира участието на изпълнителната власт и на представители на съсловието на Нотариалната камара. Ето това би бил добрият подход, но забележете нещо друго - един от главните проблеми не е в квалификацията на нотариусите, а в това доколко добросъвестно се изпълняват задълженията.

И днес голямата част от нотариусите вършат това безкористно, добросъвестно, при описаните тежки условия. Но съществуват заедно с това хора, за които е публична тайна, че извършват услугите срещу предварително заплащане на часовете. Ето това е проблемът и той не е толкова проблем на квалификацията, въпреки че обикновено най-квалифицираните нотариуси са тези, които са най-добросъвестни. И това ще го потвърдят хората, които познават професията. Защото в последните години не са извършвани проверки на дейността от страна на министерството. Защо не вземете един обективен критерий да се провери колко актове на даден нотариус са атакувани и колко от тях са отменени пред съда? Има ли по-добър атестат за неговата дейност? Вие не предлагате подобни неща. Вие слагате всичко под един знаменател, но той не е знаменателят на равенството, а знаменателят на намесата на други мотиви и на административната власт. И в замяна на всичко това предлагате една невиждана в българската традиция и право привилегия, твърдейки неоснователно, поради изтъкнатите от мен аргументи, че това да си бил нотариус и отново да бъдеш нотариус е някаква привилегия, а същевременно въвеждате наследяването на професията, включително на първородния син, нещо, което противоречи изрично на българската Конституция, на принципа за равенството, че не могат да се създават привилегии по произход. Вие сами разбирате тези слаби пунктове в своя закон. Но аз не атакувам главно тях, защото не те са ядрото на законопроекта.
Вие предлагате да бъдат преустановени всички досега извършени действия и се получава един абсурд: съществуването на едно юридическо лице с персонален състав - Нотариалната камара, без членове. Също нещо невиждано в българското право.
Предлагате също да бъдат скрито въведени имуществени санкции. След като дадени хора са изпълнявали императивни норми на закона, вие сега казвате от позицията на вещи законодатели и на всевластни хора: всички тези действия имат същите последици както при нищожността, те отпадат. Всички издадени въз основа на тях административни актове отпадат, изразходваните средства не се възстановяват. Къде в българското право, поне в съвременното, се допуска въвеждане на юридическа отговорност с обратно действие вследствие на изпълнение на императивни норми на закона, които вие отменяте? Този абсурд не трябва да бъде приет от българския парламент.
Затова аз ви призовавам да бъде отхвърлен този законопроект. Не защото не могат да се търсят подобрения на сегашния закон, но защото аз се опасявам така, както става напоследък неведнъж при второто четене, вместо да се подобрят законопроектите, в тях се появяват нови импровизации, нови користни интереси, нови юридически недомислия. Достатъчно е само да посоча един от текстовете на Закона за земята, където се предвижда без изпълнително основание кметовете да отстраняват лица от имотите. Тук се получава нещо подобно със заличаването на извършени правни действия.
Смущаващо е това, че министърът на правосъдието явно страни от тази дискусия, което трябва да ни кара сигурно да мислим, че той е мълчалив съучастник в идеите на този законопроект или в тези, които ще се появят. Естествено е да изпитва неудобство, защото той е подписал всички актове, издадени въз основа на този закон в течение на същата тази година. И сега някак е неудобно да кажеш, че това, което сам си правил в изпълнение на закона, се отхвърля и се започва отначало.
Затова аз ви призовавам: недейте спира влизането на закона в сила, защото по този начин вие спирате възможността на хората да получат правните услуги, които самият закон ги задължава да извършат.
Единственото разумно и аргументирано нещо, което чух от поддръжниците на този законопроект, е да бъде създадена конкуренция в областта. За да не бъде това толкова съсловно някакво качество, а една преценка на всички, които могат да извършват тази дейност. Или поне значително да бъде свален този праг на населението за съответната територия. Нищо друго от дотук направените предложения на вносителите и на тези, които ги подкрепят, не ни убеждава в необходимостта от този законопроект. И затова мисля, че много по-добре е той да бъде отхвърлен и наистина, ако е необходимо да се правят изменения, те да бъдат консултирани със специалистите, с министерството и тогава, без да се задържа действието на закона, те да бъдат внимателно обмислени и направени. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата има Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не съм юрист, но признавам си, че предложението за поправки в този закон предизвиква у мен доста големи съмнения. Съмнения, продиктувани от четири съображения.
Първо, поради това че той обявява нещо, което го има, за нещо, което го няма. Бранислав Нушич едно време разказваше една хубава история за една дама, която пише бележка на мъжа си: "Бай Илия, това, дето видя вчера, не е истина". Горе-долу така става и с Нотариалната камара и с нейния състав. Това, извинявайте, за пореден път е един опит нещо, което вече е създадено, при смяната на властта да бъде абсолютно изтрито. И крайно време е да престанем вече, осем години всеки път да започваме с някакво ново начало във всяка една от областите.
Второ, съмнения, предизвикани от това, че определено според мен в предложените поправки се съдържа обида към нотариусите, към съсловието на нотариусите като цяло. Извинявайте, но аз ще ви попитам по аналогия: ако аз, професорът в държавния университет, реша да стана професор в частен университет, трябва ли да се явявам на изпит за асистент? Защото така излиза според вашите поправки. Значи отричате правото на хората да се гордеят с това, че с течение на години или дори на десетилетия те са се трудили в една област и са станали добри специалисти, включая са получили съответните рангове. Сега отново ги връщате в началото - на "а" и "б".
Трето, не само в проекта се съдържат обиди към професионалния опит и стаж на нотариусите, в проекта се съдържа и нещо много по-страшно, в мотивите към проекта: презумпция за виновност. Пак казвам: не съм юрист, но знам, че един от основните принципи на правото е от сто души ако има деветдесет и девет виновни и един само невинен, законът по принцип трябва да брани този невинен. Вие казвате: понеже един или двама са се свързали може би с някакви групировки, то следователно всички те са вече в този кюп. И тук, извинявайте, но започвате да строите къщата пак от покрива. Ако има такива случаи на връзки между отделни нотариуси с организирани групировки или с мафията, или с каквато искате го наречете, недейте да гоните всички нотариуси, подгонете организираната престъпност. Нали това сме записали в Декларацията за национално съгласие? А вие си го изкарвате сега с една поправка върху нотариусите. Това, извинявайте, наистина не мога да го разбера.
И накрая, не мога да приема заложената в поправките идея за поредната централизация на всички лостове, на всички механизми в изпълнителната власт. Централизация, що се отнася конкретно до Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция - министърът получава осем огромни правомощия и много е лесно оттук насетне да се помисли, че като се започне с прословутите конкурси и се завърши с утвърждаването на нотариусите, много е лесно да бъдат делени на наши и не наши, на добрите и на всички останали. Но това е на равнище министерство, което не е хубаво.

Вие вдигате конкурсите от окръжно на централно равнище, което противоречи на всички принципи и на цялото движение на съвременния свят към по-малко власт в централната власт, повече - на местните равнища. Вие я концентрирате на централно ниво.
И второ, това предложение е още един детайл, още един аспект на цялостната ви политика на централизация на властта и то в ръцете на Министерския съвет. Със Закона за Министерството на вътрешните работи направихте така, че политическото лице е всьо и вся в тази система; със Закона за Министерството на отбраната направихте същото, що се отнася до армията; с данъчните закони се опитвате да дадете на министъра на финансите права той едва ли не лично да определя данъците; сега с този закон прехвърляте много големи права на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Просто самите вие, даже и самите предложители не знам дали съзнавате, че вървите към, да го наречем, английския модел на демокрация. Вие вървите към сливане на законодателната с изпълнителната власт, но давате надмощие на изпълнителната. Вие просто не мислите какво ще стане с вас самите след това, със законодателната власт. Вие ще бъдете една парламентарна гилотина, послушна оттук насетне. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ставам, за да изразя становището на Народен съюз. Ще бъда максимално кратък. Ние смятаме, че в този вид Законопроектът за изменение на Закона за нотариусите не можем да приемем. Не можем да го приемем, първо, заради това, че на практика се отменя Законът за нотариусите. И най-важният наш аргумент е, че приемат ли се тези промени, всъщност от следващата година няма да имаме частен нотариат и всички проблеми на гражданите, които ги има сега, а те ще се удвоят, тъй като вече ще имаме пазар на земята, ще има поради данъчните закони много други нотариални сделки, всъщност ще се създаде един огромен хаос, какъвто и сега има пред нотариусите.
На второ място, има предложени текстове, които, бих казал, са неадекватни. Те не са съобразени с нашите правни традиции, нито с традициите изобщо в българското общество. Поради това ние смятаме, че на този етап не би трябвало да се приеме този Законопроект за промени в Закона за нотариусите. Нека се даде възможност нотариалната работа, така както е предвидена в закона, да започне. А и нещо друго бих казал - когато се приемаше този закон, ние смятахме, че това е една от малките победи на опозицията тогава. Тогава ние бяхме опозиция. И сега всъщност на практика ние да отменим този закон, просто ние от Народен съюз ще се въздържим и няма да гласуваме за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
Преди да дам думата на следващия оратор, заместник-министърът господин Филчев може да вземе участие в нашето заседание, преди това трябва да гласуваме. Има ли противно становище?
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Къде е министърът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте да бъде допуснат в залата заместник-министърът Филчев.
Гласували 141 народни представители: за 127, против 12, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Всеки от вас спокойно може да си зададе въпроса защо заставам на тази трибуна, когато ще се говори за нотариуси и нотариат. Ами аз разсъждавах за себе си, искам да застане пред вас един човек, който е потребител. И нека от гледната точка на потребителя се опитам да споделя с вас това, което аз мисля, като човек, който ще потребява такава услуга. Казвам съзнателно услуга, което означава, че това е пазарен елемент. А като пазарен елемент бих желал да го разгледаме и в контекста на пазарните отношения.
Има един основен принцип - принципът в пазара за лицензирането на участниците в пазара. По стечение на обстоятелствата имах възможност да се срещам със специалисти във водещи страни с развита пазарна икономика. Те ни направиха внушението, че лицензирането може да става само по качествени характеристики, а самият пазар да определя броя на участващите субекти в предлагането на услугата на пазара. И отивайки към администрирането отново, да казваме аз кой нотариус трябва да си избере и колко нотариуса трябва да има, мисля, че излизаме от онази тенденция, която ние всички тук решихме - да създаваме нормална пазарна среда в България. Аз съм готов да споделя с вас, че ако в тези качествени характеристики в Устройствения закон за нотариусите се опишат онези елементи, които трябва да притежава един човек, занимаващ се с нотариална работа, какъв тип образование трябва да има, какъв стаж и така нататък, не искам да навлизам в специфичната материя на юристите, то тогава всеки, който притежава тези качества, има право да излезе на пазара да предлага тази услуга и ще останат само онези, които я предлагат в най-доброто си качество на най-изгодната за потребителя цена. Всички други ще отпаднат като участници. Казвам това с убедеността, че аз имам право да имам и довереност. Тоест вие не трябва да ми казвате кой да бъде моят нотариус. Аз трябва да си избера нотариуса. И във всички нормални страни това е утвърдена практика. Една голяма икономическа фирма би потърсила нотариус с по-големи възможности и качества, с по-големи контакти, дори извън България, би му платила и повече. Един дребен гражданин като мен, който има да урежда съвсем дребни спорове, би се съгласил с един не толкова претенциозен нотариус, чиято такса е по възможностите на този гражданин. Така че и в този аспект искам да ви обърна внимание, че ние не трябва да администрираме този тип дейност, както имам усещането, че са заложени такива елементи в проекта за изменение на Закона за нотариусите.
Накрая бих желал да взема отношение и по казуса, който е заложен за потомствеността и приемствеността в нотариата. Аз съм за. Ако синът на този нотариус има качествата, заложени в устройствените характеристики, които разрешават той да стане нотариус, много добре е той да поеме кантората на баща си, защото поема и традициите, поема и клиентелата, поема и духовната връзка между клиентелата... Госпожа Дончева, аз говоря като потребител, не като прокурор, извини ме. Ако искаш да ме репликираш, имаш правото след това.
Аз бих подкрепил една такава тенденция - да има приемственост. Това е нормална практика в развитите страни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Иван Димов за изказване.
ИВАН ДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! С интерес следях изказванията на изказалите се преди мен. Техните думи затвърдиха у мен убеждението, че са необходими промени в Закона за нотариусите. В този смисъл, предлаганият на нашето внимание законопроект мисля, че има една основна цел, а именно прецизиране на дейността на нотариусите, усъвършенстване на закона. Всякакво друго отклонение и търсене на нещо различно в направените предложения, мисля, че е несериозно. Според мен три са основните насоки на предлаганите промени, които аз приветствам, ще подкрепя изцяло и бих ви предложил и на вас да направите това на първо четене.
На първо място, предлаганите промени акцентират върху държавното участие дейността на частния нотариат. Кое налага това нещо? Съвсем нормално е при прехода от изцяло държавен към изцяло частен нотариат, от упражняването на една държавна дейност при преминаването й в частни ръце, държавата, предоставяйки тази дейност на частните нотариуси, да запази някои свои правомощия. А именно, съвсем нормално е министърът на правосъдието и по-точно Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което и досега назначава нотариусите, да има превес, като орган на изпълнителната власт, в една комисия, която ще прецизира кои да стават нотариуси.
Аз не бих поставил с лека ръка под съмнение качествата на заместник-министрите, които участват в тази комисия. В това отношение мисля, че бяха несериозни аргументите, които бяха изтъкнати вчера. Съжалявам, че не е в залата господин Корнезов, но той също беше доскоро заместник-министър и аз лично не бих поставил под съмнение неговите качества на правник.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ама той не иска да ги изпитва.
ИВАН ДИМОВ: Освен това, съвсем нормално е държавата да има контрол върху тарифата, по която ще работят нотариусите. Това е другата предлагана промяна, на която може би никой не е обърнал досега внимание.
Между другото, аз споделям идеите, които лансираха някои от моите колеги - като колегата Миков и Йорданов, че е необходимо не само увеличаване броя на нотариусите. А дори аз бих стигнал до по-крайната позиция, както каза и колегата Нешев, да се върви към една пазарност на нотариалната дейност. Тоест, да няма лимитиране на бройките. Нека пазарът да покаже каква е необходимостта от нотариуси.
В този смисъл, дори между двете четения, аз лично бих предложил отпадане на това лимитиране. Именно, с цел усъвършенстване на закона.
Другият въпрос, който може би най-много разбуни духовете, това е въпросът за т.нар. нотариуси по право. Трябва да ви кажа, че този текст, който е намерил място в първоначалния вариант на закона, противоречи дори и на нормите в Конституцията. Просто се нарушава принципът за равнопоставеност на гражданите.
Съвсем необосновано се предлага една категория от юристи - т.е. създава се една привилегия със закона - да стават направо нотариуси, без да се явяват на конкурс, без да се проверят техните качества. Аз, разбира се, не бих поставил под съмнение правните качества на голяма част от сега работещите нотариуси, но все пак да не забравяме, че тези хора се назначават със заповед на министъра. Те не минават изпитанията, които минават колегите, назначавани за съдии и прокурори. Техните качества не се проверяват от такъв сериозен колективен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет и е много по-голяма вероятността да се допуснат некомпетентни хора в тази така отговорна дейност, която ще стане още по-отговорна между другото, когато премине от държавата в частни ръце.
Именно големият интерес на гражданите при оборота на недвижими имоти налага по-висока прецизност при подбора на хората, които ще се занимават с тази дейност. Но това е съвсем нормално и аз мисля, че това не би притеснило сега действащите нотариуси да се явят наравно с всички останали на конкурс. Ако те познават своята материя, ако те добре владеят нотариалната дейност, аз не виждам от какво и защо се притесняват от явяването на конкурса? Да не говорим, че и в момента инспекторите, които са в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и отговарят за нотариусите, на практика имат поглед и ръководят тази дейност. В този смисъл съвсем нормално е тези хора да участват в комисията, която ще прецизира нотариусите.
Другият въпрос, който също е интересен в предлагания законопроект, това е въпросът за наследяването. Аз изцяло подкрепям това, което каза колегата Нешев. Съвсем нормално е, когато си работил цял живот като нотариус, ако имаш наследник по закон, който отговаря на изискванията на Закона за нотариусите - аз бих добавил и още едно условие - и ако е работил като помощник-нотариус например, да поеме тази кантора. Знаете колко е важно изграждането на доброто име в обществото. Това между другото е и при колегите адвокати. А междупрочем по принцип нотариатът, нотариалната дейност представлява едно предприятие. Съвсем нормално е да има възможност за приемственост в това предприятие. В този смисъл, аз намирам за съвсем удачни предлаганите промени в Закона за нотариусите.
Разбира се, някои от нюансите, които аз изтъкнах преди малко, ще бъдат обсъдени между двете четения на закона и аз бих предложил действително да отпадне това лимитиране, за да има един свободен пазар на нотариуси в България. Да не създаваме едно затворено ограничено общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
Има думата за реплика госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз се заемам да правя реплика на колегата Иван Димов, тъй като смятам, че той е от хората, които действително желаят усъвършенстването на закона. Но тъй като снощи правихме началото на дебатите в една ситуация, в която бяхме уморени, искам да изкажа моите аргументи, като възражения срещу някои от неговите тези.
Първо, комисията не би могла да остане в този състав, категорично, и аз не съветвам мнозинството да се наема само да го прави, тъй като така, както предвиждат вносителите, това ще бъдат трима представители на министерството, само единият от които се е занимавал и то с контрол, а не с такава дейност; двама заместник-министри, които в никакъв случай не биха могли да бъдат специалисти. Ние юристите най-добре знаем, че нотариалната дейност е толкова специфична, че ако не я упражняваш, не я познаваш. Познават я само адвокатите, които готвят и то някои от адвокатите, които работят в тази дейност. Затова вчера аз посочих - непременно паритетен принцип, при което двама представители на камарата, двама представители на съдийските среди, които са компетентни, и един председател от министерството. Смятам това за напълно достатъчно.
Второ, привилегия ли е това, че си бил нотариус, за да бъдеш вписан? Аз смятам, че това не е привилегия, а специфична дейност, която е придобита вследствие на упражняването й. Така че в никакъв случай не можем да говорим за неравнопоставеност. Напротив, ако се позовем на примера на колегите от науката, можем да кажем, че сега искаме стажанти, които нямат и качеството на асистенти дори, да се явяват наравно с професорите, които са доказали това в хода на своята дейност.
Единственият критерий, който можем да въведем и то с известни притеснения, това е критерият стаж. Да речем тези, които имат стаж до три години да повторят онова, което вече са направили, чрез конкурс. Но другите с повече стаж, просто е неприлично. Дори бихме могли в комисията да помислим дали да не включим и представители на науката - на Юридическия факултет - тези, които готвят тези специалисти.
И трето, по наследяването. С риск да вляза в полемика с някои мои колеги. Аз съм адвокат и моят баща беше адвокат. Аз фактически след време наследих неговата кантора, но фактически, а не по силата на определен закон. Смятам, че това може да стане и в нотариалната дейност. Нищо няма да попречи, когато условията са налице това да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Димов, искате ли дуплика?
ИВАН ДИМОВ (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Дебатите по този законопроект се развиха според мен твърде емоционално и не съответстват на неговата важност. Почти всички приеха, че законът се нуждае от някакви поправки, някакво усъвършенстване преди да бъде приложен. По този въпрос се изказаха всички, даже направиха конкретни предложения, а в същото време се пледира той да не бъде приет на първо гласуване. Ами тогава върху какво ще правим тези предложения? Или ще бъдем принудени, т. е. ще принудим някой да внесе нов законопроект, който отново да се разглежда, и какво ще стане от това, какво ще спечелим? Само ще забавим нормалното уреждане на нотариалната дейност.
Затова аз ви моля, казах и вчера, аз като председател на комисията, която се занимава с този законопроект, съм бил във връзка с представители на Нотариата, на Нотариалната камара и съм се разбрал с тях, че те наистина приемат необходимостта от някои подобрения на този закон. Нека да дадем възможност за второто гласуване да изготвим един сериозен проект, заедно с помощта на хората от Нотариалната камара, на които ще дадем широка възможност да присъстват, да можем да дадем една възможност наистина да преминем този неприятен тупик, пред който сме изправени. Разберете, няма да мине без поправка на този закон. Ще ви дам само един пример.
В този закон се прие за всяко едно прехвърляне на недвижим имот да се прави експертна оценка на неговата стойност с оглед определяне на действителната пазарна цена. Може ли да си представите какъв субективизъм нахлува тук? Може ли да си представите какъв произвол се създава по този начин?
Ние предлагаме и се споразумяхме с представителите на камарата да изменим този текст и да приемем данъчната оценка по Закона за местните данъци и такси, който предстои подир малко да приемем, една обективна оценка, един обективен критерий, който ще създаде възможност за правилно определяне както на таксата, така и на нотариалното възнаграждение. Защо да не направим това нещо?
Затова аз ви моля нека да приемем този законопроект на първо гласуване и при второто гласуване наистина да можем да направим нещо сериозно и полезно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Други изказвания няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите, внесен от народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов.
Гласували 193 народни представители: за 104, против 50, въздържали се 39.
Двата гласа в повече "въздържали се" са на господата Нешев и Ганчев, тъй като имат проблеми с пултовете. Моля да се види защо не работят тези пултове.
От името на парламентарна група думата иска господин Гиньо Ганев. Само че, господин Ганев, извинявам се, но няма да мога да Ви дам думата, защото по точка от дневния ред времето за парламентарна група се включва във времето за дебат. По друг въпрос бих могъл.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Това е по принцип, но не е по точката от дневния ред, а по повод на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Един момент, чл. 40, ал. 5: "когато я поискат в рамките на дискусиите, по дневния ред и във времето, определено на парламентарните групи". А Парламентарната група на Демократичната левица използва 41 минути. Това е чл. 40, ал. 5.
А ал. 6 гласи: "Веднъж в заседание могат да поискат по въпроси извън обсъждания дневен ред".
Ако ще говорите извън Закона за нотариусите, ще Ви дам думата, иначе не мога да Ви я дам.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа! Не искам да приспособявам идеите си, свързани със Закона за нотариусите, при този текст от правилника - ал. 6 на чл. 40. Но искам ясно да кажа, че в почти три дни подред ние злоупотребяваме с първото четене на законопроектите. Парламентарната група на Демократичната левица и в този случай, това е по повод на точката, а не за нея, гласува негативно, гласува против. Защото именно става дума за одобряване на един, който и да бъде той, законопроект по принцип и в неговата философия.
Ние превърнахме второто четене в дискусия и в обсъждане на съвършено нови идеи. Това ви казвам наистина е недопустимо не само по правилник, а по ясна принципиална позиция на модерния парламентаризъм.
Второто четене може да бъде поправка на обувки, които си представил в първото четене, но не може да се правиш обущар не за да ковеш подметки, а да искаш да направиш съвършено нови дамски или мъжки обувки. И ние продължаваме това да го правим.
Аз искам от името на парламентарната група да кажа на цялото Народно събрание и особено на мнозинството: нямайте чувство за такова удобство.
Господин Лучников, има нужда да се поправи, но не това е пътят. Нека на второто четене да гледаме само това, което е дискутирано тук.
И ви моля, това не е въпрос на правилник, а наистина на принцип и всеки, който е дошъл тук, трябва най-напред това да има предвид.
Вчера се чете тук от господин Такоров ясно становище на комисия на Народното събрание, че не се приема предложение за второ четене, защото било вън от терена на първото четене. Е, какво искаме да правим сега ние? В тези два-три дни да завалят предложения, които нямат нищо общо с това, което се иска тук, защото законът се нуждаел от някакви поправки, но не от тези, които бяха предложени на първо четене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.

Втора точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ - продължение.
Господин Йордан Цонев, моля Ви да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Останаха два члена в Закона за корпоративното подоходно облагане, които не сме гласували. Това са чл. 46 и чл. 49. Докладвам текста на чл. 46, както е даден от вносителя:
"Чл. 46. (1) Данъкът върху печалбата е в размер на 30 на сто.
(2) Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица без банките и другите финансови институции е в размер на 20 на сто, когато за предходната година приходите от продажби не превишават 150 млн. лева."

Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 46, ал. 2 след "година" се добавя "сумата на облагаемата печалба не надвишава 50 млн. лв.".
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция на ал. 2:
"(2) Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица, без банките и другите финансови институции, е в размер на 20 на сто, когато облагаемата печалба за текущата година не превишава 50 млн. лв."
Предложение на народния представител Димитър Луджев:
В чл. 46, ал. 2, думите "150 млн. лв." се заменят с "300 млн. лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Всъщност то е подкрепено по принцип, като се увеличава този праг.
Отложихме решаването и гласуването на този член, защото възникна един проблем, който заместник-председателят акад. Сендов постави за резкия скок на размера на данъка, когато става въпрос за печалба над 50 млн. лв.
След доста задълбочено обсъждане и в работната група, и в Министерството на финансите ние решихме, че трябва да остане текстът така, както е от вносителя, защото принципът не е за плавно покачване на данъчната тежест, а даване на преференция за средния бизнес, който ние тук дефинираме, че това е бизнесът с годишна печалба под 50 млн. лв. Тоест данъчната ставка е 30 на сто за всички, но е 20 на сто - намаляваме я с 10 на сто, за тези, които ние класифицираме в графата "среден бизнес". Затова това рязко покачване на практика не е рязко покачване, а си е дължимият данък за всички, без изключението, което правим за средния бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заместник-председателят господин Сендов иска думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм учуден от това, че не се възприемат факти, които са очевидни. Според мен, въпреки че не съм специалист по данъците, което се отбеляза и в някои столични вестници, смятам, че при данъчното облагане трябва да има един принцип: разликата между облагаемата сума и съответния данък трябва да расте монотонно с нарастването на облагаемата сума. Не може за по-голяма облагаема сума на човек да му останат по-малко пари, след като си плати данъка. Това според мен е нарушение на всички принципи на облагане на доходите. Не може, ако аз печеля 50 лева, да платя данък 5 лева и ако спечеля 49 лева, да платя 6 лева. Не може данъкът да расте по-бързо от дохода. Тук има един абсолютен абсурд. За 50 млн. лв. ще платите 10 млн. лв. данък, за 50 милиона и 1 лев ще платите 15 млн. лв. данък. Аз смятам, че този абсурд трябва да се разбере. Анализът, който може да направи всеки, който е завършил средно образование и който е учил линейни функции, показва, че между 50 млн. лв., които се облагат с 20 на сто, трябва да има един интервал. Най-малкият интервал за този конкретен случай е 1 млн. 250 хил. лв.
Аз ви предлагам този интервал да стане 2 млн. 500 хил. лв. и текстът на този член да гласи следното:
Член 46, ал. 2 се изменя така:
"(2) Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица, без банките и другите финансови институции, е в размер на 20 на сто, когато облагаемата печалба за текущата година е по-малка от 50 млн. лв. и е равна на S върху 2 млн. 500 хил. лв. на сто, когато облагаемата печалба S на текущата година е от 50 млн. лв. до 75 млн. лв."
Облагаемата сума върху 2 млн. 500 хил. лв. нараства от 20 на 30 в този интервал. Така че вашата данъчна тежест върви 20 на сто, след това се качва до 30 на сто и си остава 30 на сто. И това е два пъти по-голям интервал от минималния интервал. Така че в този интервал от 50 млн. до 75 млн. лв. - за тези, които са в този интервал, данъкът им няма да расте по-бързо, отколкото расте печалбата им. Иначе става абсурд. Човек спечели повече, а всъщност губи, защото ще му вземат по-голям данък. Това е елементарно.
И аз смятам, че има и други предложения - облагането с 30 на сто да бъде за малко по-високи доходи. Сега ще дойде 85 млн. лв. нагоре, ще се облага с 30 на сто. Но между 50 и 75 млн. лв. трябва да има някакъв преход. Нищо не може да тръгне изведнъж. Това повишаване трябва да върви по този начин, за да не стават абсурди.
Тук няма никаква политика, никакъв популизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Йордан Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм съгласен с акад. Сендов, че тук няма политика, просто ние искаме да следваме една друга политика и сега ще я обясня и съм абсолютно сигурен, че има консенсус в залата по този въпрос.
Не става въпрос за плавно покачване на облагането. Става въпрос за съвсем друго. Тези 15 млн. лв., които дължи, ако има оборот - не оборот, защото досега принципът беше оборот, а сега възприемаме да е печалба, тоест, ако има печалба над 50 млн. лв., ние искаме 5-те милиона да ги подарим на бизнесмена, който има печалба под 50 млн. лв. Не става въпрос за друго, става въпрос за даване на преференция на средния бизнес. Точно ако приемем това, което вие предлагате и което ние съвсем толерантно приехме до помислим три дни, за да видим дали ще отнемем тази преференция, установихме, че ние отнемаме тези 5 млн. Ние искаме тези 5 млн. лв. от данъка, да му ги предоставяме за под този праг - друг е въпросът дали този праг трябва да е 50 млн., 20, 10, 40, 100, 300 - по това можем да говорим. Хайде да станем и да кажем кое според колегите в тази зала представлява среден бизнес. Трябва да му сложим един праг към днешна дата. Догодина по това време сигурно ще е друг. Към днешна дата според нас е 50 млн. лв. Даже не според нас, предложението е на Венцеслав Димитров. Според нас беше 150 млн. лв. оборот, което едва ли прави 50 млн. лв. печалба, а прави някъде около 30 млн. лв. Ние приехме да бъде 50 млн. лв. - още го вдигнахме. Няма пречки да бъде 75 млн. лв., никакви пречки няма. Но тогава за 75 милиона и 1 лев пак ще има скок.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма да има скок.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, ние ще приемем да има скок. Няма да приемем Вашето, защото искаме да ги дадем тези пари на средния бизнес, за да може той да бъде конкурентноспособен на едрия. Едрият да плаща много по-голям данък, рязко по-голям данък от средния, както и средният да плаща рязко по-голям данък от малкия. Ето това е, което искаме да направим. Затова става въпрос и го обяснявам съвсем простичко. Иначе бихме възприели принципа, както междупрочем ще възприемем този принцип при облагането на доходите на физическите лица. Защото там е абсолютно справедлив. Ето там ще го приемем, тук няма да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Един момент. Това го приемам като реплика. Така че, ако господин Сендов иска, има право на дуплика.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Цонев, аз смятам, че разговорът е съвсем конкретен. Става въпрос за следното: че вие имате едър бизнес, имате дребен бизнес. Но от дребния бизнес не се скача в едрия бизнес с един скок, а се минава през един среден бизнес.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Дребният не плаща. Дребният плаща патентен, средният - 20 на сто, едрият - 30 на сто.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, но между средния и големия не може да има скок.
Аз ще ви оставя да си приемете това, което искате, въпреки че ще гласувам против него. Защото за мен това е човек да смята, че може да се бори със земното притегляне, че може да хвърчи когато си поиска.
Има неща, с които човек не може да се пребори. Две и две е четири. И ако гласуваме, че две и две е пет, няма да стане. Пак ще си бъде четири.
Разберете, че ако съм бизнесмен и имам печалба 50 млн. и 2 лв. отгоре, аз ще трябва да ги скрия тези пари. Ако имам 5 млн. и 500 хил. лв. отгоре, трябва да ги скрия, защото с 500 хил. лв. трябва да платя 5 млн. данък. Това нещо не може да го скриете. Вие ще накарате хората да лъжат, ще накарате хората да не бъдат честни, защото не мога аз за 5 млн. да платя 10 млн., или за половин милион да платя 5 млн. Защо?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Дарение ще направите.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дарение не може, защото то трябва да бъде най-много 3%. Не може да бъде!
Така че няма решение този въпрос и трябва да се разбере, че има задачи, които нямат решение, и решението трябва да се търси в друга област.
Благодаря, съжалявам, че не се разбрахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз пък ще ви кажа, че както уважаемият господин академик каза: "Обнят необятного - это невозможно." В България никой няма повече да бъде едър бизнесмен.
Навремето в "24 часа" съветникът Ангарски даваше данъчни съвети. Най-простият данъчен съвет в хипотезата, която вие след малко сигурно ще приемете, защото политическото упорство е по-силно от здравия разум, и не само в този парламент, винаги така е било, е: ще си регистрира едно друго търговско дружество и през него ще свали тази печалба, останалата, ще я превърти оттам и никой няма да ви даде 50 млн. лв. печалба.
И разберете, дарение насила на средния бизнес се не прави. Насила нещо се взима, насила никому не може да се даде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин академик! Аз ще изкажа противно на Вашето схващане и съм изключително удовлетворен, че заставам на трибуната като политик с явното съзнание, че съм привързан към една философия - на социалната справедливост.
И господин Кол в Брюксел по времето на дискусията дали в Европейския съюз трябва да има социална програма или не, пледира, че най-социалният закон е Законът за данъка върху печалбата, защото не създава конфронтация в обществото за много богати и много бедни. Той регулира отношенията в отделните икономически нива.
Именно затова аз с най-голямо чувство на удовлетвореност ще подкрепя този подход, който предлага комисията. Благодаря. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Реплика на академик Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Нешев, тъй като ми направихте удоволствието да кажете, че ще се изкажете против това, което аз съм предложил, и знам, че сте човек с възможности да смятате и да оценявате, пресметнете колко данък ще плати един бизнесмен, който има печалба 50 млн., и колко данък ще плати един бизнесмен, който е спечелил 50 млн. и 1 лв.
По тази формула, която се предлага, първият ще плати 10 млн., вторият ще плати 15 млн. За 1 лв. повече печалба ще трябва да плати 5 млн.
Какъв социализъм или евросоциализъм има тук? За 1 лв. да платите 5 млн.!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): То няма логика.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То няма логика, то въобще няма разбиране.
Аз не съм против това да има разграничение, но не може от нула скорост да тръгнете със 100 км скорост от един път. Не може просто! Не може от 50 км да направите 1000 км наведнъж! Има един преходен интервал винаги. И ще стане така, че хората трябва да лъжат.
Но няма да бъде най-голямата грешка, която сме приемали в това Народно събрание, нека една година да мине, да видим какво ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Дуплика на господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин академик, действително съм много притеснен да говоря в материя, в която сте много силен, само че искам да Ви обърна вниманието върху едно понятие "инфлексна точка" или "инфлексия".
Вие говорите за инфлексната точка в прага. Естествено е, че никой...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е инфлексна точка това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не го прекъсвайте.
СТЕФАН НЕШЕВ: Става дума, че никой няма да позволи 50 млн. и 1 лв. да регистрира печалба по обясними съображения. Но когато печалбата е 58 или 59, скочи над 50, е, ще даде повече на обществото. Просто трябва да даде повече на обществото. И това е моята философия. За тази философия пледирах. Не за интерпелацията, за която Вие говорите. Действително не е линейна функцията и аз не поддържам да бъде линейна функцията. Това е моята философия, за която говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Професор Стоилов иска думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип поддържам едно решение, което е в посока на повишаване на прага, до който да попадат онези средни и дребни фирми, които предизвикват нашата загриженост сега, а именно да бъдат облагани с по-ниска ставка.
Но мисля, че много по-коректно е този праг да бъде определен не чрез категорията "печалба", по отношение на която могат да бъдат прилагани доста много манипулации, а да се работи с категорията "приходи", както вносителите бяха заложили това, както и ние сме разсъждавали в комисията до вчерашния ден. Отварям една скоба, аз се извинявам, че вчера отсъствах, и мисля, че в практиката преобладават решенията, които имат предвид оборота, приходите.
С други думи, нашето решение в посока на повишаване на този праг може да бъде реализирано чрез използване на категорията, с която самите вносители работиха. И ако приемем, че в нашите неуредени пазарни условия печалбата е по-висока, като норма, отколкото в уредените държави, тези, които се занимават с икономика знаят, че там да постигнеш печалба от 8-10 на сто е нещо, по повод на което се хвърля шапка в тавана, но у нас, няма да крием, се постигат по-големи норми на печалбата. Или се фалира, или се постига по-голяма норма на печалбата.
Така че изхождайки от една такава по-висока норма, примерно 15 на сто, можем да определим този праг чрез величината на оборота. Никак не е трудно в движение, ей сега, това да бъде направено. Ще бъдем по-коректни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Предложението на господин Димитър Луджев е гласувано предишния път. Но понеже отново гледаме чл. 46 аз ще поставя на гласуване сега двете предложения, които не са приети - това на господин Луджев и новото предложение на господин Сендов.
Моля да гласувате за предложението на господин Димитър Луджев, което не е прието от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 30, против 93, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Предложението на акад. Сендов наистина е внесено след срока, който е предвиден за второ четене. Но тъй като е отложено гледането на този член и неговото предложение е обсъждано в комисията, то аз ще го поставя на гласуване. Предложението гласи - ал. 2 се изменя така:
"(2) Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица без банките и другите финансови институции е в размер на 20% когато облагаемата печалба за текущата година е по-малка от 50 млн. лева и е в размер на (S/2 500 000)%, когато облагаемата печалба S за текущата година е под 50 000 000 лв. до 75 000 000 лв."
Това е предложението на господин Сендов. Моля да гласувате за неговото предложение.
Гласували 160 народни представители: за 58, против 69, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 46 както е предложен от вносителя с новата редакция на ал. 2, която предлага комисията. Моля да гласувате.
Гласували 158 народни представители: за 123, против 16, въздържали се 19.
Член 46 е приет.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Използвам тази процедурна възможност, за да изкажа моето мнение, защото ми се струва, че и акад. Сендов, и неговите опоненти, когато обосноваваха своята теза, допуснаха една принципна неточност. Изхождайки от законите на математиката и на живота с простия пример, че 2 и 2 не е 4, те стигнаха до извода, че решението не е политическо. Точно това е политическата сфера, в която невинаги 2 и 2 е 4. Затова има и такава сфера. Ясно е, че става дума не за математическо, а за политическо решение. Това е политическата воля на мнозинството, която така разбира, че ще стимулира средния бизнес или други сектори от бизнеса.
Аз смятам, че и да е добронамерена, тя не постига целите и затова гласувах против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Моля да докладвате чл. 49.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 49. (1) Данъкът върху дивидентите, изплащани на местни физически лица и местни юридически лица с нестопанска цел и на чуждестранни физически и юридически лица, е в размер на 15 на сто.
(2) Данъкът върху ликвидационните дялове, намалени с актуализираната стойност на дяловите вноски, е в размер на 15 на сто.
(3) Лихвите, наемите, включително възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги, доходите от продажба на дялово участие, ценни книги и финансови активи, изплащани от местни юридически лица на чуждестранни физически и юридически лица е в размер на 15 на сто."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков и Михаил Миков - в чл. 49:
1. в ал. 1 думите "с нестопанска цел" да отпаднат;
2. ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - чл. 49 се изменя така:
"Чл. 49. Данъкът по чл. 34 е в размер на 15 на сто."
Комисията подкрепя предложението.
Господин председател, тук спорът беше дали не се изтървава хипотезата на ал. 3 с новата редакция, която даваме на чл. 49. След анализ ние се спряхме на този вариант, който е предложен от комисията. Тоест, да остане само този текст:
"Чл. 49. Данъкът по чл. 34 е в размер на 15 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При това положение предложенията на господата Стоилов, Статков и Миков се отнасят към текста, предложен от вносителя. А комисията предлага съвсем нов текст с една единствена алинея. Държите ли да бъдат гласувани вашите предложения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те вече бяха гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те са гласувани миналия път.
Има ли някакви изказвания по предложението на комисията чл. 49 да се състои от една единствена алинея:
"Чл. 49. Данъкът по чл. 34 е в размер на 15 на сто"?
Поставям на гласуване предложения ни от комисията текст за чл. 49.
Гласували 150 народни представители: за 122, против 13, въздържали се 15.
Член 49 е приет, а с това и целият Закон за корпоративното подоходно облагане.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Имаше едно предложение за гласуване на § 9. Предложението беше на господин Венцеслав Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев като председател на комисията може да Ви даде отговор на този въпрос.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Господин Цонев, става дума за земеделска продукция - за непреработена земеделска продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е гласувано - § 9 е гласуван. Предложението на господин Венцеслав Димитров е гласувано.
За процедурно предложение има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурното предложение следващата точка от дневния ред да бъде първо четене на законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. Всъщност предлагам да се разменят местата на т. 3 и 4 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Йордан Цонев, за разместване разглеждането на т. 3 и 4 и т. 3 да стане първо четене на законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
Гласували 159 народни представители: за 128, против 10, въздържали се 21.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ФОНД "ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ" ЗА 1998 ГОДИНА.
За още едно процедурно предложение има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Във връзка с първото четене на законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., моля да поканим в залата господин Николай Николов - управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Николай Николов.
Гласували 134 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 5.
Приема се.
Моля квесторите да поканят господин Николов в залата, а господин Цонев да докладва становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 02-01-51 за бюджета на
фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.,
внесен на 19 ноември 1997 г. от Министерския съвет

На заседание, проведено на 25 ноември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., съгласуван с Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Николай Николов. Управителят на Националния осигурителен институт подчерта, че законопроектът е разработен съобразно действащото законодателство, макроикономическата рамка на държавния бюджет за 1998 г. и възприетата от правителството политика по доходите за 1997-1998 г. в условията на валутен борд.
Националният осигурителен институт предвижда в проектобюджета на фонд "Обществено осигуряване" да постъпят общо приходи в размер на 2 443 117,0 млн.лв., от които собствени приходи 2 086 716,1 млн.лв., трансфер от Републиканския бюджет за изплащане на пенсиите по чл. 6 и 7 от Закона за пенсиите - 106 659,3 млн.лв., за добавки за ветерани от войните и др. - 6 792,9 млн.лв., за месечни добавки за деца инвалиди по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите - 6 677,6 млн.лв. и за помощи по Указа за насърчаване на раждаемостта - 117 984,5 млн.лв. или общо в размер на 238 114,3 млн.лв., трансфер от фонд "Професионална квалификация и безработица" за осигурителна вноска на безработните лица за периода, получаващи обезщетения при безработица в размер на 33 882,7 млн.лв., трансфер от СВОЧ на ТПК за изплащане на пенсиите на осигурените лица в СВОЧ на ТПК - 11 794,9 млн.лв., трансфер по чл. 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - 31 000 млн.лв. и преходен остатък от резерва за гарантиране на осигурителните плащания в края на 1997 г. - 41 609 млн.лв.
През 1998 г. се предвижда да се получи вторият транш от заема от Световната банка за подобряване административното обслужване на осигурените лица и пенсионерите в размер на 18 232,2 млн.лв.
По разходите за 1998 г. се предвижда средствата да бъдат 2 443 117,0 млн.лв. В тях са включени разходи за пенсии, помощи и обезщетения - 1 983 557,0 млн.лв., разходи за издръжка на органите на социалното осигуряване - 62 385,7 млн.лв. и резервен фонд за гарантиране на осигурителните плащания в края на 1998 г. - 415 406,5 млн.лв.
За първи път от няколко години насам се предвижда увеличаване на броя на пенсиите, които в края на годината се очаква да достигнат 2 447 000 броя. Това увеличение представлява 0,7 пункта нарастване спрямо същия период на 1997 г.
Основната част от разходите е предназначена за изплащане на пенсии, което е 83 на сто от общите разходи. Разходът на пенсиите спрямо брутния вътрешен продукт нараства от 6,3 на сто през 1997 г. на 7,3 на сто през 1998 г. Този размер на разход гарантира повишаване на средния размер на пенсията с 59,8 на сто спрямо средния месечен размер на пенсията за 1997 г. При реализиране на прогнозираната средногодишна инфлация от около 35 на сто за 1998 г., това ще осигури нарастване на реалния размер на средната пенсия с около 18 на сто.
През 1998 г. ще се повиши равнището на средния размер на пенсията спрямо средния размер на средната работна заплата от 28 на сто за 1997 г. на 32 на сто за 1998 г.
За месечни добавки за деца по Указа за насърчаване на раждаемостта се предвижда да се изплатят около 118 млрд.лв. през 1998 г.
По така съставения от Националния осигурителен институт проектозакон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., Министерският съвет изразява следното становище и предлага:
1. В чл. 2 след ал. 3 да се създаде нова алинея, със следното съдържание:
"В размера по ал. 3 се прави и лична осигурителна вноска от кадровите военнослужещи, офицери и сержанти върху начисленото им брутно месечно трудово възнаграждение. Със сумата на тези вноски се намалява трансферът от Републиканския бюджет към фонд "Обществено осигуряване".
2. В чл. 2, ал. 4 и 5 думите "за лицата, които се осигуряват" се заменят със "за лицата, които сами се осигуряват".
3. Член 3 от законопроекта да се измени така:
"Чл. 3. От бюджета на фонд "Обществено осигуряване" се финансира дейността по профилактиката и рехабилитацията в обектите на Националния осигурителен институт".
4. Член 7 от законопроекта да се измени така:
"Чл. 7. Предвидените със Закона за държавния бюджет за 1998 г. средства по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да се предоставят от Министерския съвет на фонд "Обществено осигуряване" за резерв на осигурителните плащания. Набираните средства да се превеждат по тримесечия на четири равни вноски".
5. В Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов параграф:
"Еднократните помощи за раждане и месечните добавки за деца, изплащани по Указа за насърчаване на раждаемостта на осигурените и пенсионерите за 1998 г. са за сметка на фонд "Обществено осигуряване".
Националният осигурителен институт приема становището и предложенията на Министерския съвет. Едновременно с това предлага т. 1 от становището на Министерския съвет да се включи в Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г., а не в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол прие представения законопроект за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., заедно със становището и предложенията на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта заедно с направените предложения от Министерския съвет, които да се отразят в него преди второто му четене.
За това решение гласуваха 7, против няма, въздържали се 2 народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля госпожа Светлана Дянкова да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 02-01-51 от 19 ноември 1997 г. за
бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
На своите редовни заседания на 20 и 25 ноември 1997 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа проекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., като изслуша доклада на управителя на Националния осигурителен институт Николай Николов.
Проектът е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Според изискванията на закона, бюджетът е съгласуван с правителството. В резултат на обсъжданията, Министерският съвет се е произнесъл със свое становище и е направил предложения, които Комисията по труда и социалната политика приема за необходими.
Осигурителните приходи за 1998 г. са обвързани с осигурителните разходи и е предвиден резерв за осигурителните плащания.
Предвидено е през 1998 г. превишаването на приходите над разходите на фонда да бъде 397 174,3 млн.лв., при изискуем се актюерски остатък най-малко в размер на едномесечните разходи на фонда, които за 1998 г. са равни на 170 495,2 млн.лв. Това представлява 233 на сто от изискуемия се минимум и се приближава в значителна степен до неговия максимум - размера на три месечни плащания от средствата на фонда.
Предвидено е през 1998 г. да се извършат две актуализации на пенсиите: първата - от 1 януари с 5 на сто, и втората - от 1 юли, в зависимост от нарастването на приходите във фонда вследствие на актуализацията на заплатите до края на годината.
Освен това е предвидено по решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт до края на 1998 г. да се направи и друга актуализация на пенсиите със средства от увеличените постъпления във фонда или със средства от неговия резерв.
Освен актуализация на пенсиите, предвидено е да се извършва такава и на други плащания, които се осигуряват от фонд "Обществено осигуряване". Това ще се гарантира от очакваните приходи във фонда, като последните са разчетени на основата на обективни критерии и показатели. Същите са дадени като приложения към законопроекта.
Предвидените разходи по бюджета на фонд "Обществено осигуряване" позволяват да се запазят реалните размери на осигурителните плащания в съответствие с прогнозните размери на инфлацията през 1998 г.
Разходите за издръжка на Националния осигурителен институт са минимализирани и представляват 2,24 на сто от общите разходи на фонда.
Комисията приема, че с бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. се осигуряват условия за финансово стабилизиране на общественото осигуряване. В направената дискусия по законопроекта народните представители изразиха становището, че за второ четене на законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" ще бъдат направени предложения, свързани с решаването на актуални социални проблеми със средства от фонда.
Комисията по труда и социалната политика с 11 за и 1 въздържал се взе следното решение:
Приема законопроект N 02-01-51 от 19 ноември 1997 г. за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" с направените предложения от Министерския съвет и го предлага на Народното събрание за първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Имате думата за изказвания. Определям на парламентарните групи времето, предвидено в правилника - по 30 минути.
Има ли желаещи да се изкажат? Господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За втори път разглеждаме автономния бюджет на фонд "Обществено осигуряване". Разглеждаме го с известно закъснение, но в рамките на допустимостта, взаимносвързана с държавния бюджет за 1998 г.
Искам първо да изразя професионалната си благодарност към вносителите на бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Бих казал, че е разработен методически по-добре, отколкото държавният бюджет на страната. За съжаление обаче, някои от макропоказателите, върху които е разработен бюджетът, не са напълно достоверни или убедителни и това в известна степен деформира очакванията за финансовите отношения в общественото осигуряване през следващата година.
И при обсъждането на държавния бюджет обърнах внимание на народните представители, че сме принуждавани като законодателен орган да бъдем закононарушители. Това се потвърждава и с внесения законопроект или поне се предоставя правото ние да избегнем ролята си на закононарушители. Става дума за връзката между държавния бюджет и бюджета на фонд "Обществено осигуряване", регламентирана със Закона за фонд "Обществено осигуряване" в частта му за обезщетенията за семейно подпомагане.
Аз не виждам, след като управляващото мнозинство казва, че онзи закон е несъвършен и не се съобразявате с него, предложения за изменения и допълнения на закона тук, така че нормата да бъде приведена в съответствие с предлаганите ни текстове и таблични редове в двата законопроекта. Става дума за едно число от около 117 млрд.лв. на фона на 7 трилиона разходи в консолидираната фискална програма. Може би не е много, но в рамките на средствата на фонд "Обществено осигуряване" това е, образно казано, една тринадесета пенсия за българските пенсионери. Или всеки един от българските 2 млн. и половина пенсионери ще бъде ощетен с около 48 хил.лв. средно.
На практика според вносителите това не е така, но става пак за сметка на нарушение на клаузи от Закона за фонд "Обществено осигуряване". Посяга се на задължителния резерв, който трябва да има фондът, за да обезпечи поне едно месечно плащане. И тъй като все още не са уредени взаимоотношенията между хазната и автономния фонд "Обществено осигуряване", с граничните месеци на календарните години - разбирайте технологичния лаг в постъпването на средствата във фонд "Обществено осигуряване", на практика поставяме Националния осигурителен институт в рискова ситуация - да забави или дори в условията на паричен съвет да внесе напрежение в пенсионерите със забавяне на плащанията.

И още едно съображение по приходната част на бюджета, по натуралните показатели. Ние поискахме справка от Министерството на финансите. Тактично ни беше отказана методическата истина, върху която са направени разчетите. Но обръщам внимание, тъй като миналата сряда грубо и непрофесионално, и некоректно, след като бяхме изчерпили времето си, получихме нападки за непрофесионалност в нашите изложения при обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет.
Отговарям: лъжа е, господа, че ще има реално повишение на заплатите и социалните плащания през 1998 г. Управляващите или вносителите на държавния бюджет не знаят какво става в държавата, която управляват. Разчетите, върху които вие правите сметките за постъпления от данък общ доход във фонд "Професионална квалификация и безработица", прокламираното от вас реално повишаване на доходите стъпва на едни числа, които към днешна дата вече са стари. Двеста и петнадесет хиляди лева беше средната заплата в публичния сектор през м. септември. Всеки получава заплатата си върху този показател. А на нас ни се внасят разчети със 192 000 лв. от януари до 209 000 лв. за декември 1998 г. Ето подвеждането. И липса на професионализъм ли е това, че сме го видели? И опозиционна закачка, заяждане ли е това нещо? Просто обръщане на внимание, че сме манипулирани и използвани като роботи за гласуване.
Всичко това предопределя и погрешността, и съмненията в достоверността на сметките. Аналогично тези показатели са възприети и в разчетите на приходната част на фонд "Обществено осигуряване".
Още нещо. Господин Николов, Вие сте вносител. Твърде оптимистично е числото почти 3 млн. и 250 хил. заети осигурявани лица. Дано да е така. Аз професионално твърдя, че в България има около 500 хиляди души с доходи, които са от сенчести икономически отношения, и не се обхващат от данъчни и осигурителни отношения. И съм привърженик тези сенчести хора да бъдат изведени...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Вие ги имате по списък ли?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не, това е професионален разчет. Елате да ме оборите, ако сте куражлия. Защото Вие сте куражлия по много работи на словестна еквилибристика. Вече се познаваме някои хора кой колко може.
Аз съм привърженик с цивилизовани, демократични отношения и висока финансов-осигурителна дисциплина да намалим броя на тези 500 000, нелегално получаващи доходи, и да ги вкараме в данъчните и осигурителни отношения. Това е и един критерий за пазарност на икономическите отношения или за формирана пазарна, осигурителна, данъчна, финансова и бюджетна култура.
И още едно число, господин Николов като вносител. Вие правите разчет за детски добавки, за изплащания на еднократни обезщетения на база на едно число около 38 000 новородени. Сигурен съм, че не е вярно и нека се закълнем като български политици - дано да не е вярно. Вярно, раждаемостта в България пада катастрофално, но тя е от порядъка на 8-9 на хиляда. Не ми се ще да вярвам, че през 1998 г. ще се преполови. Така че мисля, че числото, взето по обяснения в комисията от Демографския институт, е много съмнително и трябва да се предвидят средства за изплащане на семейни добавки от порядъка на 75 000-80 000 раждания.
И накрая, това, което ние днес не дискутираме пред цялата българска общественост - какъв ще бъде доходният хал на българските пенсионери. Трагичен - определено мога да кажа. Трагичен, господине, защото през годината средно един български пенсионер ще получава по 1900 лв. на ден. Днес един български пенсионер, за да живее без лишения и без излишъци, трябва да разполага с около 6000 лв. на ден. Догодина, ако са верни разчетите, макрорамката на големия бюджет, това число ще бъде от порядъка на 7500-8000 лв. А ние ще им даваме средно по 1900 лв. Максималната пенсия ще бъде около 90 000-93 000 лв. - по 3000 лв. на ден. Пак е два и повече пъти по-малко от минимално изискващите се средства за нормален живот.
Върху това трябва да се замислим. Изходът? Едното го подсказах - по-голяма събираемост, по-висока лоялност на службите, на администрациите, които отговарят за това. Чест прави на Националния осигурителен институт, че не е потърсил другия резерв, който законът го разрешава - да накара Народното събрание да приеме следващата непопулярна мярка - да увеличаваме осигурителната вноска. Тъй като перспективи за увеличаване на броя на заетите няма при тази икономическа стратегия на управляващите, а само в частност приватизацията във всички случаи ще доведе до 100-150 000 най-малко безработни, ще се затварят неефективни предприятия, те ще легнат на системата за обществено осигуряване и това още повече ще утежни ситуацията.
Така че този резерв за увеличаване на приходите е утопичен. Заплатите са фиксирани или според икономическите прогнози и реалности. Казвам - няма да бъдат 208 000, грешна е прогнозата, заплатата още от м. януари ще бъде около 220 000 лв. вероятно, за м. декември поне гарантирано.
И, господине, третото, което е. Аз поздравявам Националния осигурителен институт, че не тръгва към следващата непопулярна мярка - да ни кара ние да поемем отговорността да повишаваме осигурителната вноска. Това е единственият резерв, но той е твърде тежък, тъй като България е на едно от първите - мисля, че на второ място по големина на процента на осигурителната вноска - 39 на сто за трета категория труд, да не говорим за тежките и технологично неотстраними вредности за втора и първа категория. Хубаво е, че това не ни се предлага. Но трябва да се търсят максималните резерви.
И една препоръка към Националния осигурителен институт или към мнозинството, тъй като ако го предложим ние, опозицията, все едно, няма да му обърнете внимание - внесете предложение за уеднаквяване на финансовите условия за осигуряване на хората от частния сектор и самонаетите работници. Нарушава се Конституцията за равнопоставеност на икономическите субекти с диференцирането на осигурителната тежест на заетите в публичния сектор и в частния сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Никола Койчев.
За изказване има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворен от това, че съвсем навреме е внесен законопроектът за фонд "Обществено осигуряване". Това ще ни позволи да разглеждаме паралелно държавния бюджет на Република България за 1998 г. и Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Очевидна е връзката между двата. Очевидно е, че това паралелно разглеждане ще позволи да се вземат съответните най-адекватни решения, за да може през 1998 г. да имаме един реалистичен бюджет както държавен, така и на фонд "Обществено осигуряване".
Моето становище е, че той е разработен професионално и аз изразявам благодарността си към ръководството и към господин Никола Николов. Той е стъпил на касовото изпълнение на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 8-месечието на 1997 г., стъпил е на демографските прогнози, които има за развитието на нацията до 2020 г., както и на очакваната безработица вследствие на преструктурирането и на целите промени в българската икономика и очаквания брой осигурени за идущата година.

Несъмнено е, че в условията на валутен борд е изключително важно да има точни разчети, да сме наясно какво можем да си позволим и какво не можем да си позволим. Аз смятам, че господин Койчев в своето изказване тоя път заложи наистина повече на професионализма, на професионалното отношение към проблема, отколкото на ефектен популизъм. Защото хората в България и пенсионерите съзнават, че живеем в условията на валутен борд, че възможностите на управляващите са ограничени, според чергата ще се простираме и защото в края на краищата те виждат, че през тази година, а и през идущата, ще има един макар и минимален ръст на пенсиите и съответно на заплатите.
Очакваният средномесечен размер на пенсиите за 1998 г. е 57 хил. 570 лв. Спрямо 1997 г. това е едно нарастване с 58,8 на сто. От 1 януари ще се извърши увеличение на основните размери с 5 на сто, а от 1 юли, в зависимост от това как вървят приходите и изпълнението на фонд "Обществено осигуряване, ще се създадат възможности, аз съм оптимист в това отношение и смятам, че приходите ще бъдат преизпълнени, за още едно увеличение.
Дай Боже прогнозите на господин Койчев да се изпълнят и наистина догодина да отидем на по-високи бюджетни заплати, на по-високи пенсии, на по-високи заплати в реалния сектор. Но всичко това зависи от работата и на Националния осигурителен институт, от работата на данъчната администрация, от ефективното законотворчество.
Аз съм убеден, че вървим по правилен път. Очевидно е, когато се прави такава революционна промяна, че не може да има някакво скокообразно развитие, а просто стъпка по стъпка ще вървим напред.
В своето експозе в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Николов спомена, че разходите за пенсии са 7,31 на сто от брутния вътрешен продукт. Важното е и това, че ако през 1997 г. съотношението средна пенсия - средна работна заплата е било 28 на сто, през 1998 г. това съотношение ще отиде на 32 на сто. Очевиден е ръстът и аз смятам, че това е едно изключително позитивно решение.
Що се отнася до резервния фонд, не е вярно това, което твърдеше преждеговорившият. На практика очакваният резерв в края на 1998 г. ще бъде 397 млрд. 174 млн. лв., като в него ще бъде включен и резервът от тази година - 41 млрд. 609 млн. лв. Имайки предвид, че едномесечните разходи са 170 млрд. приблизително, очевидно е, че този резерв ще бъде над две месечни плащания и на тоя етап той е наистина един сериозен гарант.
Така че няма опасност в края на 1998 г. да не съществува този резервен фонд. Разбира се, оптималното е да има резервен фонд в размер на три месечни плащания. Убеден съм, че живот и здраве през 1999 г. и това ще стане.
С тия няколко думи, които споделих, аз искам да премина и към заключителната част и просто да призова всички колеги да подкрепим на първо четене Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Смятам, че наистина той е добре структуриран, направен е професионално, отчита всички процеси, които се развиват в нашата икономика и в обществото. Разбира се, винаги може да искаме повече, разбира се, всички ние бихме искали реалните доходи на всички в България догодина да бъдат по-добри, а най-много го искат управляващите. Но валутния борд си е валутен борд. Няма възможности да има инфлационно финансиране от БНБ. Така че това, което си произведем, това ще си и разпределим.
Според мен има една оптимистична прогноза. Аз съм убеден, че през 1998 г. нещата ще вървят с такъв темп, че ще бъдат прехвърлени заложените реални доходи и в областта на пенсиите, и в областта на бюджетната сфера, и в материалната сфера. Но ние трябва да тръгнем от един по-песимистичен и по-реалистичен вариант, защото останалото е създаване на невярно впечатление, неверни очаквания в хората, а и опасността от издънването, грубо казано, на държавния бюджет или на фонд "Обществено осигуряване" означава и проблеми с действието на валутния борд, което е най-страшното нещо, което може да се случи в тази ситуация.
Така че с тия няколко думи аз ви призовавам да подкрепим законопроекта на първо четене и ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Изказване? Ще оставим изказването след почивката, за да не ви ограничавам във времето.
Давам почивка до 12 часа. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Стефан Стоилов искаше думата преди прекъсването. Заповядайте, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Един малко по-друг поглед върху темата пенсии и бюджета на института.
Води ме съображението от тази зала да не звучат неща, които изглеждат прекалено оптимистични, даже напудрено оптимистични, да не създават илюзии, тъй като след това е по-лошо. По-лошо е, тъй като когато има създадени настроения за нещо по-значително, а то не се случи в живота, възниква напрежение. И във времето, в което живеем, при този мъчителен преход и структурни реформи, възникването на напрежение, разочарованията са един експлозив, който рискува да разклати и законодателна, и изпълнителна власт.
Много числа се предлагат на вниманието на обществеността във връзка с динамиката на пенсиите и възможностите на института, но те са предимно в плоскостта да се покаже колко много ще нараснат средните пенсии в сравнение с 1997 г.
Всички знаем, че това е една от най-ненормалните години и във връзка с политическата дестабилизация, и във връзка с последвалата я по оценки на западни наблюдатели дълбока икономическа дестабилизация, ел-характеристиките на които бяха и хиперинфлационните вълни, сполетели България. Така че когато искаме да правим някакви сравнения колко мърдаме напред, колко сме назад, в някаква степен трябва да се абстрахираме от 1997 г.
Добре, в сравнение с 1997 г. пенсиите в реално изражение като покупателна способност ще се увеличат с 14 - 15 на сто, но обърнете внимание, тъй като ние с вас ще бъдем през 1998 г. тук, и правителството ще управлява, в рамките на календарната 1998 г. инфлацията изпреварва увеличаването номиналния израз на пенсиите и техния реален размер се намалява в края на годината спрямо началото на годината с 1,3 пункта. Интересно, ораторите избягват този факт. Той е много важен в контекста на онова, за което говорих в началото.
Човек, разбира се, обръща внимание с колко средно в тази спрямо миналата се е увеличила покупателната му способност, но тя е била толкова много смачкана, че той даже не може да се качи на стъпалото, на което е бил. В рамките на календарната година, когато има растеж, когато има един процес, който претендира, че от начална финансова стабилизация отива към макроикономическа стабилизация, има един бюджет републиката, в който дефицитът се обслужва далеч по-леко, в смисъл, че има мобилизирани два източника на ресурс - приватизация и външно финансиране - и в рамките на тази календарна година реалната пенсия се намалява с 1,3 на сто. Аз имам предвид самите числа, които са ни дадени от Министерството на финансите в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, т. е. няма място за съмнение. Те не са произведени от някой от нас с вас. Те са официални числа.
Казвам тези неща, за да отида макар и с няколко думи към бюджета на института. Добре, че спрямо 31 декември 1997 г. резервът се увеличава 7 - 8 пъти, ако греша с един път, нека да бъда простен, но минимум със 7 - 8 пъти се увеличава резервът - от 40 и нещо на 380, ако не и 9 пъти. Това е добре, но от гледна точка на това, което ще става с пенсията през 1998 г., за пенсионера това не е никакво добро.
Второ, тези прословути пак 110 - 120 млрд., които както казаха колегите и което не може да бъде скрито, в разрез с изискванията на закона отново пак се използват по начина, по който и през 1997 г. бяха използвани, т. е. има някакъв резерв, да не говорим за други неща, в рамките на който би могло да се помисли не за намаляване на реалната пенсия и реалната покупателна способност на пенсионерите в рамките на 1998 г., а поне за известно увеличение. Мисля, че съм ясен и точен и нека да не се смесват едните числа с другите и да не се приказват чисто пропагандни работи. Числата, за които говоря, имат точен смисъл и затова аз обръщам вашето внимание.
Ако прибавите и тези 100 и толкова милиарда, ако част от този резерв, с който основателно институтът, пък и изпълнителната власт, претендират, бъдат използвани, тогава наистина може в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да се отиде към някакво преобразуване на числата поне за едно минимално увеличаване на реалната пенсия в рамките на календарната 1998 г.
Уважаеми колеги от мнозинството, това за вас е един безспорен, значителен плюс, ако бъде направено. Защо? Затова защото ако към началната финансова стабилизация имаме всички доброто желание да се получи макроикономическа стабилизация с мерките, които макар и недостатъчни, се проектират и влезем в една траектория на растеж, ние трябва да постигнем, и това е не по-малко важно, а е по-важно, и една значителна социална стабилизация, без която кредитът, доверието за реформата, за прехода и за всичко онова, което обещавате, ще се намалява, което ще бъде най-голяма загуба. Това го казваме ние много често тук. Това ни внушават и отвън по простичката причина, че увеличи ли се напрежението, намали ли се това доверие, каквото и да приказваш кредитът към изпълнителната власт, пък и към парламента, ще пада - нещо, което, пак повтарям, е най, най-нежелателното за мнозинството.
Затова аз предлагам отново да се помисли върху този факт. И ако това изисква някакво удължаване, извинете ме, не съм в курса на графика, който е предвиден за приемането на бюджета на първо и второ четене, но да се помисли сериозно с представителите на института, Министерството на финансите и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за някакво прекрояване на числата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За изказване, заповядайте, госпожа Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! През 1997 г. ние вече приемаме за втори път бюджета на фонд "Обществено осигуряване". И времето от лятото на тази година, когато ние за първи път приехме в нашата страна може би от 1991 г. насам самостоятелен бюджет на фонд "Обществено осигуряване", не е толкова много, че да не можем да си припомним опасенията, които бяха изказани в тази зала от колеги най-вече от Демократичната левица. Бяха изказани много опасения за това дали ще се осигурят приходите във фонд "Обществено осигуряване", дали ще се гарантират достатъчно средства за изплащане на предвидения размер на пенсиите. За щастие, и аз вярвам, че това е за щастие на всички народни представители, тези опасения се оказаха недостатъчно основателни и всъщност реалните цифри ги опровергаха.
Искам да отбележа само няколко цифри от Закона за пенсиите за следващата година. Очакваният среден размер на пенсията за 1998 г. е 52 хил. лв. Това е пенсия, която, такъв размер или около него, получават около 1 млн. 340 хил. пенсионери. Реалното нарастване на пенсиите спрямо предходната година е 23 на сто. И това е безспорен факт, защото аз ползвам същите материали, които ползва и господин Стоилов. Само за сравнение реалното изменение за 1996 г. спрямо 1995 г. е 47 на сто, но с една малка разлика, че е със знак минус. Казвам тези данни не за да се връщаме назад и да търсим кой е виновен и кой по-малко виновен, а именно за да подчертая една тенденция, която започва от 1997 г., защото този реален размер така или иначе ще се увеличава и през 1998 г.
В никакъв случай не искам да кажа, че размерът на пенсиите, които ние очакваме през 1998 г., които са прогнозирани и разчетени от Националния статистически институт, са достатъчни. Ако някой каже това, той просто живее в друга планета. Безспорно тези средства са недостатъчни, дори може би този израз е много мек. Всички ние бихме искали пенсиите да бъдат по-високи. И не само пенсиите: да бъдат по-високи заплатите, да бъдат по-ниски цените на парното, да бъдат по-ниски цените на тока и т.н. Така е. Но да искаш не е достатъчно. Да знаеш кой е отговорен също не е достатъчно - и за миналото, и за бъдещето. Това ние го знаем. Необходимо е обаче да се съчетаят възможностите и потребностите, възможностите, които има бюджетът, и потребностите. И именно по този начин да можем да изпълним декларацията, която приехме всички заедно, а именно справедливо разпределение на социалната цена. И аз мисля, че ако ние гледаме по този начин на нещата, колеги, във всички случаи ще постигнем разбиране.
Ако някой насажда тук убеждението, че очакванията на пенсионерите трябва да бъдат по-големи, това не сме ние. Ние казваме на хората: това са нашите възможности и ние с това разполагаме. Като казвам ние имам предвид държавата, защото аз не разполагам със средства. Още повече, че в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" е предвидена възможност, която дава право Националният осигурителен институт при постъпване на по-големи средства в този фонд да даде възможност за разпределение на тези допълнителни средства и то отново за пенсии. Мисля, че по този въпрос просто е излишно да говорим повече.
Искам обаче да се спра на въпроса за детските добавки. Аз говорих по този въпрос и при приемането на първия закон за фонд "Обществено осигуряване", сега също няма да го отмина, защото той продължава да бъде обект на внимание от всички колеги. И това е съвсем естествено. Проблемът с детските добавки е изключително сложен. Сложен е по много причини, но първата може би е, че този въпрос е с изключително големи социални измерения. И през следващата година ние като парламентарно мнозинство трябва да поемем отговорността да разрешим този въпрос. Как стоят нещата? Детски добавки получават осигурените родители чрез и от фонд "Обществено осигуряване" като добавка към своите заплати или брутни трудови възнаграждения. Неосигурените родители получават тези детски добавки чрез държавния бюджет от центровете за социални грижи. Учащите ги получават от средствата, които са предвидени за тях в бюджетите на съответните вузове. Всяко едно от тези плащания е на различно основание, уредено е по различен начин. Но дали наистина всички родители имат възможност да получават тези детски добавки?
И аз искам да повдигна тук един въпрос, който е изключително тревожен. Например, разведени родители, децата живеят при единия родител, другият е осигурен, той трябва да ги получава със своята работна заплата. Че тези хора не са могли да намерят в себе си сили да живеят заедно, ние сега им създаваме необходимост да контактуват вече при различни условия. Освен това, единият от родителите живее в другия край на България, или има и такива случаи, когато те умишлено отказват да се регистрират дори като безработни, когато са такива, за да могат да си създават проблеми един на друг. Така че тук въпросът не стои само до финансирането. Тук трябва да се намери едно общо решение и това решение ние трябва да го намерим през следващата година.
Защо смятам, че ние не трябва да бъдем категорични, когато казваме, че детските добавки се изплащат неправилно от фонд "Обществено осигуряване"? Ще ви прочета чл. 2 от Закона за фонд "Обществено осигуряване", приет в края на 1995 г.: "Държавното обществено осигуряване се извършва по дял трети от Кодекса на труда от 1951 г., Закона за пенсиите и Указа за насърчаване на раждаемостта". Ще ви прочета и част или един член от Кодекса на труда, дял трети, от 1951 г., който действа и в момента, чл. 146, действащ член, който не е заличен: "Държавното обществено осигуряване на работниците и служителите обезпечава: д/ еднократни помощи при раждане на деца; е/ месечни добавки за деца към трудовото възнаграждение". Очевидно има колизия между два действащи закона и винаги може да се каже, че ние нарушаваме един от двата закона. Но аз мисля, че е нарушен дял трети от Кодекса на труда, който е закон, нарушен е с приемането на Закона за фонд "Обществено осигуряване". Този закон, който е приет през 1995 г., за фонд "Обществено осигуряване" всъщност не е решил основните въпроси. Той само е уредил, че бюджетът на фонда трябва да бъде отделен, самостоятелен, автономен, с трипартитно управление и т.н.
До 1951 г. е имало осигурителна вноска "Семейни добавки" - така се е казвала тогава. От 1951 г. месечните добавки за деца са включени като осигурително плащане, но без те да са преминали към осигурителната вноска. Тогава е въведена единна осигурителна вноска, ако не се лъжа - 12,5 на сто. Междупрочем с този закон се отменя и осигурителната вноска за безработните, защото тогава безработни не е имало, а е имало само "безделници" и "празноскитници" - така е записано в закона.
Подходът и сега е същият. Имаме единна осигурителна вноска, която вътре в себе си не разделя отделните осигурителни рискове. Това е същият подход. Тези 37 на сто, или както господин Койчев каза - 39 с личната осигурителна вноска, всъщност са обща осигурителна вноска, която покрива риска при пенсия, покрива риска при трудова злополука, покрива риска и при временна нетрудоспособност.

Това е всъщност основният въпрос на общественото осигуряване.
За кои случаи трябва да имаме задължително осигуряване и каква да бъде тази осигурителна вноска, какъв да бъде нейният размер. И кажете ми сега кой може да твърди, че семейните добавки се изплащат за сметка на пенсиите. Може ли някой да каже, че това наистина е така? Те се изплащат от фонда на общественото осигуряване, но дали това е за сметка на пенсиите? Дали това е за сметка на пенсиите, господин Статков? Защото 83 на сто от средствата на фонд "Обществено осигуряване" отиват за пенсии. А толкова ли се внасят за пенсии? Ако вземем един гражданин, който се осигурява само за пенсия, неговата осигурителна вноска е 22 на сто. Тези 22 на сто ли отиват за изплащане на пенсии? Значи тук спорът не е просто в това. Очевидно ние всички сме убедени, че детски добавки трябва да се изплащат. Всички сме убедени, че този въпрос не е разрешен законово в нашата страна. Както видяхте, доказах, че има противоречия в сега действащите закони. Но и този закон, който действа от 1951 г., дори и да приемем, че това е най-правилното решение за този случай, той също не урежда добре осигурителните отношения. И тези натрупани противоречия, и тази неадекватност на осигурителната система като цяло с пазарните отношения очевидно трябва да бъдат решени с нов закон за обществено осигуряване. И това безспорно е най-голямото предизвикателство пред нас като народни представители, пред всички професионалисти, които работят в тази област. И аз съм сигурна, че ние ще им отговорим достойно през 1998 г. Благодаря. (Частични ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата за реплика господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Госпожо Тоткова, няма да бъде заядлива репликата ми, може и да не ми отговаряте. Но ползвайки правото си на реплика, искам да внеса някои пояснения. Можем да спорим дали България е в икономическа криза или е в икономическа катастрофа, в ситуация на масова бедност на населението, но че България е в демографска катастрофа, не вярвам никой да спори по това. Цитирах данни за раждаемостта. Пета година по ред се очертава отрицателен ръст на населението. В Тридесет и седмото Народно събрание не беше плод на популизъм да се възложи на държавния бюджет да поеме разходите по стимулиране на раждаемостта. Демографската политика е отговорност на държавата и трябва да се финансира от държавата. А това, което е било основа през 1951, 1972 и 1973 г., все пак тогава бяха преплетени двата бюджета - общественото осигуряване по собствена бюджетна класификация и държавният бюджет. И общо тази отговорност беше поделена. За да предложим това решение, се използва просто технологичният механизъм за изплащане на детските надбавки през сметките на държавно обществено осигуряване, но чрез субсидия от държавния бюджет.
И другото - крайно неблагоприятната социално-икономическа характеристика на населението. Двадесет и девет процента от населението са пенсионери в България. За да не повишаваме осигурителните вноски при очертаващата се безработица, респективно трудова заетост, резервът за да се дадат що годе прилични размери на пенсиите, аз казах, 4-5 пъти дневният разход е по-малък от социалния минимум за пенсионер, затова беше предложено и беше прието от Тридесет и седмото Народно събрание, а като гледаме разпечатките, предполагам, че и тогава опозицията не е гласувала против това решение, за да се възложи стимулирането на раждаемостта от държавния бюджет. Това е логиката. Вие сте жена, предполагам, че сте и активист на някое женско движение, разберете, нещата са съдбовни за България тези дни - да се осигурят стимулиращи финансови добавки за повишаване на раждаемостта. Все пак икономическата причина е основна за ниската раждаемост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Втора реплика - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, увеличаването на реалния размер на пенсиите спрямо 1997 г. не е 23 на сто. Изчисленията на Министерството на финансите показват, че размерът е 18,36. Да не спорим за числа.
По-важно е другото, на което аз се опитах да ви обърна внимание. Аз посрещам със задоволство вашата декларация, че ние ще се върнем към въпроса за надбавките и ще им намерим решение. А защо да не им бъде намерено решение тази година? При приходна част на републиканския бюджет от 3 трилиона и половина при фискалната програма е много повече. При даже едно неголямо усилие можеше да се намери решение. Това е едната компонента на онези пари, за които аз ви казвам, че позволяват още в рамките на 1998 г. да се отиде към увеличаване на реалната пенсия и в рамките на календарната година. Една проста сметка: грубо казано, това са 120 млрд. И ако половината от резерва, а затова ще настояват всички пенсионерски съюзи независимо кой каква политическа философия изповядва, получава се една сума, която ви позволява с 19 на сто и нещо в рамките на календарната година вие да увеличите сумата, която ще дадете на пенсионерите. Не е кой знае колко много, уважаеми колеги, но решава този въпрос, на който аз се опитах да спра вашето внимание. А е и реална добавка за смачканите доходи на пенсионерите. Въпрос, който заслужава внимание тази година, сега, а не след година. И аз ви предлагам да се върнем към него и да му дадем решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Дуплика - госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги! Аз съм убедена, че всички финансисти в страната търсят възможност за повишаване точно на тези реални доходи на хората, не само на пенсионерите. Но Вие, господин Стоилов, смятате ли, че ако нашето правителство и нашето мнозинство има тази възможност, няма да се възползва от нея и ще допусне, както Вие казвате, социално напрежение? Просто мисля, че това е един риторичен въпрос, на който няма смисъл да се отговаря.
Към господин Койчев. Това, което Вие казвате, безспорно страната се намира в демографска катастрофа. Няма какво да се залъгваме с разни други по-меки изрази. Но точно това налага ние да намерим решение, което да отговори на тези обективни условия. Нали аз точно за това говорих, че тук не става въпрос само за някакви 100 млрд.лв., тук става въпрос за една политика, за начина, по който ние ще извършваме семейното подпомагане.
Аз смятам, че нашата комисия преди всичко ще се заеме с този въпрос, защото ние сме го обсъждали. И сме го обсъждали заедно с колегите от другите парламентарни групи, които са членове на нашата комисия. И това наистина трябва да бъде направено. Ако ние следващата година си говорим по този начин, тогава вие може да ми кажете: ето, вие обещавате, а нищо не правите. Но то не беше направено и преди това, нали?
Така че просто мисля, че наистина въпросът е изключително сложен, изключително важен.
А що се отнася до тази създадена илюзия в обществото, че пенсионният фонд е давал на републиканския бюджет или обратно - бюджетът е давал на ДОО преди 1989 г. и даже преди отделянето на фонд "Обществено осигуряване", аз трябва да ви кажа, че по тези разчети, които са правили специалисти в тази област, това изобщо не стои така. Ако се направи такъв баланс, излиза, че всъщност държавното обществено осигуряване непрекъснато е дотирало държавата, а не обратното. Защото се забравят такива подробности, че държавните служители не са били осигурявани и са се правили трансфери от бюджета за техните пенсии.
Така че тук нещата са много сложни. Просто ние трябва да извлечем поука от това, което сме пропуснали като възможност, и да направим това, което обществото иска и то да бъде адекватно на сегашната социално-икономическа обстановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Положителното в бюджета на фонд "Обществено осигуряване" е, че се запазва тенденцията приходите да превишават разходите, тоест формира се един резерв от около две месечни плащания на фонда. Аз смятам, че това трябва да е сигнал и към нас, народните представители, за необходимостта и смисъла от въвеждането на независими осигурителни фондове не само в системата на социалното осигуряване, но и защитата срещу безработица и особено в здравното осигуряване.
Основните разходи на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" в размер от 83 на сто естествено са за изплащане на пенсиите. В тази връзка не трябва да остава без внимание фактът, че за първи път от няколко години броят на пенсионерите в страната расте не само като относителен дял, но този път и като абсолютна цифра. Това в незначителна степен е демографски феномен, а се дължи преди всичко на отмяната на чл. 50 от Закона за пенсиите. Спомняте си, че с това решение на Конституционния съд пенсионерът може да работи, като получава пълна пенсия и заплата. Това е един естествен стимул за излизане в пенсия.
Към горния факт се прибавя и обстоятелството, че след финансово-икономическия срив през 1996-1997 г. средната пенсия за 1997 г. достигна до най-ниското си равнище спрямо средната работна заплата. Това е една тежка изходна ситуация за настоящия бюджет. Затова сега е изключително важно с какви темпове ще се осигури растежът на пенсиите през 1998 г. Целта на бюджета е средната пенсия да достигне 32% от средната работна заплата. Трябва обаче да сме наясно, че реалните възможности за растеж на пенсиите са свързани както с темповете на икономическия растеж, така и с темповете на реформата не само в социалното осигуряване, но и в защита срещу безработица и в здравното осигуряване.
Ето защо смятам, че следващата сесия на Народното събрание трябва да се ангажира приоритетно със социалното законодателство. И тук не мога да спомена архаичната и вътрешно алогична нормативна база, уреждаща детските добавки или както някъде се наричат детски помощи. Не може да ни удовлетворява пренасянето на старата порочна практика и в този бюджет детските добавки да се изплащат от фонд "Обществено осигуряване".
Разбира се, в интерес на коректността и за успокоение на пенсионерите, трябва да отбележим, че детските добавки не ощетяват пенсионерите, защото те са за сметка на задължителния резерв на фонд "Обществено осигуряване". А в случай на криза този резерв е гарантиран с безлихвен заем от правителството. Така че предвидените 118 млрд. лв. за детските месечни добавки не засягат парите за пенсиите. Но по-тревожно е, че тези пари не подпомагат раждаемостта. Първо, защото са малко и второ, защото има алогичност в цялата нормативна база, свързана с така нареченото насърчаване на раждаемостта.
Детските добавки и помощи се раздават на тези, които имат и на тези, които нямат нужда от тях. Размерът на месечните добавки при работещите родители например зависи от броя на отработените дни, докато месечните помощи за неработещите, тоест, неосигурените, се раздават в пълен размер.
Съществува истински хаос и алогичност в системата на изплащане на месечните добавки за студенти, осигурени, неосигурени, безработни. Българският парламент трябва да се обърне с лице към демографския срив в страната. Не може в националната доктрина на България да залагаме половинмилионен средногодишен спад на населението и да се примиряваме с наследството на Указа за насърчаване на раждаемостта, който съвсем незаслужено и цинично носи все още това название. Страната се нуждае от нов съвременен закон, който въпреки тежките икономически условия, да насърчи младите семейства в създаването и отглеждането на български деца.
Имайки предвид нашата отговорност в създаването на едно законодателство за реално поощряване на раждаемостта и с надеждата, че това е последният бюджет на фонд "Обществено осигуряване", в който се пренася старата практика - детските добавки да се изплащат за сметка на фонд "Обществено осигуряване" - аз ще подкрепя бюджета на фонда на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Действително в едно кратко време ние обсъждаме за втори път през тази година бюджет на фонд "Обществено осигуряване" и, разбира се, за много от вас тези въпроси и проблеми, които бяха поставени, сигурно са пресни.
Започвам с това, за да припомня, че онези най-остри неща, за които ставаше дума преди няколко месеца и за които си обещахме, че ще предприемем необходимите мерки, днес за съжаление, отново констатирам, ги отлагаме с пожеланието за следващата година. Тук вече стои въпросът днес пред всички нас народните представители - можем ли да продължаваме с подобен подход? Да, действително това, което е внесъл надзорният съвет е на основата на съществуващите нормативни документи, на основата на тази рамка, която Министерството на финансите е подало. Но, съпоставяйки онези проблеми, за които говориха и колегите, за които говорихме и преди няколко месеца, с тези неща ние трябва категорично да кажем, че така не можем да продължаваме повече. Защото именно като български народни представители, които си дават ясна сметка за своята отговорност, ние трябва да предприемем определени мерки днес, а не утре. Защото тяхното отлагане означава нещо, което - тук се изрази с думата катастрофа днес, а утре сигурно ще бъде нищо. След катастрофа ще бъде нищо. Затова, уважаеми колеги, аз ви моля да насочим своето внимание сега върху няколко неща.
Вярно е, че и другият бюджет ние го обсъдихме на първо четене - става дума за държавния бюджет за 1998 г. Но ние все още не сме обсъдили програмата за приватизация. А когато говорим за един нов подход по отношение на тези въпроси - и увеличението на пенсиите реално, и за детските надбавки - ние имаме възможности. И тези възможности, част от тях се крият именно в тази програма.
Насочвам вашето внимание, тъй като днес една голяма част сигурно не я носят, към това, което е предложено в рамките на приходите за фонд "Обществено осигуряване". Това са една част, която представлява 20 на сто от очакваните средства - парични, от приватизацията на обекти извън чл. 2, ал. 10, мисля, че беше. Тоест, извън онези средства, които отиват за вътрешния дълг и за защита на влоговете.
Разбира се, аз ще направя своето предложение между двете четения и то е свързано със следното. Защо не 20 на сто от всички постъпления, уважаеми колеги? И, ако бъдат тези 20 на сто от всички постъпления, тогава сумата ще нарасне няколко пъти. И ще имаме възможност с непаричните, тоест, с постъпленията във формата на държавни ценни книжа, да формираме определения резерв, който се изисква по Закона за фонд "Обществено осигуряване", а с паричните съответно да направим увеличение на пенсиите още следващата година. И това е съвсем реално. Не е нещо, което да е извън възможностите ни.
На следващо място, като разгледах тези изменения, които сме направили в Закона за преобразуване и приватизация, видях, че имаме пропуск на едно перо, което е свързано със санкции и контрол, разбира се. Във връзка със запазване на работни места, разширяване. Но там също трябва да има средства за обществено осигуряване. Това като приход го няма, липсва. Тоест, не е разчетено, а е една възможност.
На по-следващо място. Има и сега в Закона за фонд "Обществено осигуряване", разбира се, тази възможност е дадена в случай, че няма откъде да се финансира фонда, да се направи заем. И ако ние реално преценявайки ситуацията, в която се намираме, считаме, че именно днес, за да оцелеят хората трябва да се направи крачка в повишение на доходите - става дума и на пенсионери, а става дума и за детските - и направим тази крачка, тя може да има и такава цена. Дефицитът и без това е достатъчно свит. Тук това, че сме в борд и т.н., не означава, че ние не можем малко повече от две и нещо, както е заложено засега в проекта за държавния бюджет, не можем да го увеличим. Можем. И повтарям, не утре, когато ще бъде късно, защото ще умрат доста хора, които не си купуват лекарства - и това не е популизъм, това е картината - когато децата поради недохранване ще стават и по-болни, и по-негодни. Направете справка. В училищата вече почти половината от всеки клас се освобождават от физическо възпитание.
Аз мисля, че тук правителството има възможност - за това говори и професор Стоилов - да прояви инициатива между двете четения. Защото, уважаеми колеги, внесоха се няколко законопроекти за защита на детето. Можеше да се разглеждат и трябваше да се разглеждат. Но, според мен, умишлено Министерският съвет не внесе свой законопроект и бави тези неща.
Разбира се, госпожа Тоткова каза - ние, ако го имаше, нямаше и да го направим. Аз мисля, че това е безотговорност, госпожо Тоткова. Това е безхаберие. И вие трябва и сте длъжни, уважаеми колеги от мнозинството, да потърсите отговорност на своето правителство наред с всички нас, за да не плащаме онази цена, която става все по-тежка и тя е със загуба на националното съдържание - и на възрастните, и на децата.
На следващо място бих искал да насоча вниманието ви и върху така дискутираната тема за измененията в дял пети на Кодекса на труда и в Закона за обществено осигуряване. Да, действително от гледна точка на самите закони, такива изменения трябва да бъдат направени. И време за това имаше, защото ние обсъждахме далеч по-неактуални от тези законопроекти. Но дори и без тях ние имаме възможност, уважаеми колеги, с вас, разбира се, ако действително съзнаваме своята отговорност и има воля за изпълнението на тази отговорност и можене, наистина можене, да го направим.
Удължи се срокът за предложенията за второ четене по Закона за държавния бюджет за 1998 г. до петък. Дори и да не е удължен, ако ние сме решили да направим тази крачка не декоративно, а реално, трябва да го направим.
Ето за това аз си позволявам още веднъж, наред с присъединяването си към онова, за което говориха колегите - за необхванатите, които се осигуряват доброволно; за заложената по-ниска база в сравнение с това, което реално се очертава като допълнителни приходи, да огледаме много внимателно тези неща и действително да направим днес тази решителна крачка, за която сме длъжни да го сторим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за реплика госпожа Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин Руси Статков! С Вашите думи за това, че ние като управляващо мнозинство сме се държали безотговорно, че сме обещавали, пък не сме изпълнили, че трябвало да търсим отговорност от тоя и от оня, Вие ме предизвикахте и аз ще кажа нещо, което при други условия не бих си позволила да го казвам.
Ние наистина, като управляващи, трябва да се обръщаме назад и ние го правим. Моето лично убеждение е, че трябва по-малко да се обръщаме назад, за да си сверяваме часовниците, а повече да гледаме напред, за да не се спънем. Но вие 40 години трябва да гледате назад, за да осъзнаете какво направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Петдесет, не четиридесет.
Дуплика ли искате, господин Статков, за да оспорите петдесетте години? Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз гледам в залата 40-годишните и Вас, качествено облечена, подготвена, с висше образование (оживление в залата), така че какво да гледам. Но аз се тревожа, аз съм убеден, че моите деца, Вашите деца и всички други ще имат и имат вече днес, в резултат на онази политика, която се води сега и която задълбочавате, съвсем друга съдба. За това става дума. Моля да ме разберете. И не повтаряйте неща, които са ясно какви - безотговорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други изказвания? Има думата господин Николов - директор на Националния осигурителен институт. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз искам най-напред да благодаря за добрите думи, които бяха казани по отношение на нашата система, която много години е търпяла съвсем основателни критики. Разбирам вашите окуражаващи думи като израз на една благодарност към близо 5-хилядния колектив в цялата страна, който от началото на годината работи все по-ефективно.
Едновременно с това искам да отговоря и на някои въпроси, които бяха поставени.
Най-напред искам да изкажа нашето становище по това - верни ли са макроикономическите показатели, въз основа на които е съставен бюджетът на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
Искам да кажа, че категорично смея да твърдя, че нашите показатели, на базата на които е изграден бюджетът на фонд "Обществено осигуряване", са по-верни от тези, на базата на които е изграден Законът за държавния бюджет. Защото ние, освен официалната информация, която ползваме от Националния статистически институт, от правителството и от други източници, ползваме и информация, която я събираме във връзка с осъществяването на социалното осигуряване.
Така например по отношение на броя на заетите ние ползваме освен официалната информация и прогнозите, които се правят, ползваме и нашия персонален регистър, който от началото на годината започна да се изгражда. Освен това по редица други показатели - равнище на заболеваемост, безработица и т. н., ние имаме възможност да ползваме допълнителни канали.
Така че смея да твърдя, че показателите, върху които е изграден бюджетът, са верни, разбира се, дотолкова, доколкото могат да бъдат верни такива условни величини, каквито са равнище на безработица в края на следващата година и някои други, които много трудно се поддават на планиране и прогнозиране.
Тук искам да дам отговор на един конкретен въпрос, който беше зададен, за малкия брой на очакваните раждания през 1998 г.
Искам да кажа, че ние сме ползвали демографската прогноза на БАН до 2020 г., но следва да имате предвид, че това не са всичките очаквани раждания, а това са само родените деца в семействата на осигурени лица. Тоест това са децата, за които фонд "Обществено осигуряване" ще извършва разходи. Трябва да имате предвид, че примерно месечните добавки за деца на неосигурените се плащат и от други източници, като общинските бюджети, бюджетите на висшите учебни заведения и т. н., т. е. това не са всички очаквани деца, а само тази част от тях, които подлежат на осигуряване от фонд "Обществено осигуряване".
Категорично искам да кажа, че бюджетът е съставен така, че през следващата година не се очакват рискови ситуации, за които тук говори господин Койчев. Тъй като в закона е предвидена възможност при временен недостиг на средства, аз се съмнявам, че ще възникне такава възможност, но все пак теоретическа възможност има, при временен недостиг на средства в законопроекта съществува възможност да се ползват безлихвени кредити от държавния бюджет и от други фондове със социално предназначение.
На заседанието на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, когато се утвърди този проект на бюджет, представителят на Министерството на финансите в Надзорния съвет каза, че са предвидени за м. януари 100 млрд. лв., които ще подпомогнат технологията по нормалното изплащане на пенсиите през следващата година.
По отношение на изказаните разсъждения от проф. Стоилов искам да кажа, че напълно ги споделям. Не бива да се прави сравнение на разходите през 1997 г. и разходите през 1998 г. за пенсии или средните равнища на тези величини и от тях да се правят генерални изводи. И не с такава цел сме ги дали, за да се доказва нещо, а просто сме си изпълнили съвестно задачата да покажем с колко абсолютно ще нараснат разходите за пенсиите, колко абсолютно ще нарасне средният размер на пенсията година към година, колко реално ще нарасне пенсията година към година, но освен това в нашите разчети ние сме показали и това, което интересува пенсионерите. Пенсионерите ги интересува ръста, реалния ръст на пенсиите в края на 1998 г. спрямо края на 1997 г.
И тук, ако ми разрешите, искам да подчертая една от основните отличителни черти на този бюджет, която разлика е свързана с това, че той се приема много далеч преди края на бюджетния период, което се случва за първи път.
Лесно е да се ангажираш с определени предложения, когато е изтекла половината година и остават няколко месеца до края на бюджетната година. Затова предложеният проект е подготвен така, че през 1998 г. да бъдат гарантирани реалният размер на всички осигурителни плащания, включително и пенсиите, в края на 1998 г. спрямо края на 1997 г. Тоест в края на следващата година всички осигурителни плащания няма реално да намалеят, те ще запазят своето равнище.

Едновременно с това приходите, които ще постъпят и които на този етап са показани в резервния фонд, който е изключително голям за такава система, възлизат на около 400 млрд.лв.
Едновременно с това в проекта на закона е дадена възможност на Надзорния съвет, тоест на трипартитния орган за управление на фонд "Обществено осигуряване", който е създаден със закон - а това са представители на работодателите, представители на синдикалните организации, представители на правителството, дадена е възможност на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт при необходимост и ако в приходната част на бюджета нещата се развиват добре, да извършва допълнителни, над това, което е предвидено в Закона за бюджета, индексации, актуализации, компенсации на пенсиите и на другите осигурителни плащания, като забележете, дадена е възможност за първи път, ако е необходимо, да се разпределят и средства от резервния фонд.
Това ни дава основание да считаме, че с бюджета е гарантирана финансовата стабилност на фонд "Обществено осигуряване", защото не бива в никакъв случай да се допускат грешки в тази сфера, а едновременно с това са дадени изключителни възможности, при това оперативни възможности на един орган, в който участват представители на всички участници в осигурителния процес, да извършва допълнителни увеличения на осигурителните плащания, които да доведат до един реален ръст. Колко ще бъде този реален ръст трудно мога да кажа отсега, но аз се надявам, че той ще бъде значителен.
И най-накрая искам да се спра и на този прословут въпрос - за месечните добавки за деца и еднократните помощи и разходите за пенсии.
Ще ми разрешите да се върна малко назад във времето, когато тук бяха представени мотивите за отделянето на средствата на общественото осигуряване от държавния бюджет в самостоятелен фонд, а това нещо беше създадено, за да се създаде прозрачност за това къде отиват осигурителните вноски. Защото, ако се върнем назад във времето, има фрапиращи неща за преразпределяне на осигурителните вноски за мероприятия, които нямат нищо общо със социалното осигуряване, нито пък със социалната политика. Така например в моята каса аз имам дарителски карти, с които е изграден паметникът "1300 години" пред НДК. Той е изграден със средства на общественото осигуряване през септември 1981 г.
Именно за да не се допуска това нещо за в бъдеще, беше направено отделянето. Но смятам, че не бива да се сблъскват по този повод две категории социално слаби лица, не бива да се сблъскват пенсионерите с месечните добавки и с подпомагането на семейството.
Разбира се, че има колизия в действащото законодателство и то не само в тази област. Защото основните осигурителни закони са приемани през 50-те години.
Тук е необходимо да се подчертае следното. Категорично заявявам, че в никакъв случай поемането на разходите от бюджета на общественото осигуряване, разходите за месечни добавки и за еднократни помощи няма да се отразят на необходимите и запланираните средства за изплащането на пенсиите. Те ще се отразят единствено върху резерва на фонд "Обществено осигуряване", който ние очакваме да получим през следващата година. Но въпросът е, ако нещо стане с приходите и не се получи очакваният резерв, тогава не бих могъл да приема и тази картина, която беше начертана, за някаква рискова ситуация, тъй като даже и в този случай - аз пак повтарям, са осигурени средства за поемане на текущото изплащане на осигурителните плащания.
Още веднъж искам да ви благодаря за конструктивните дискусии и се надявам, че през следващата година, която ще бъде основната година за коренна промяна в осигурителните закони, ние ще имаме една добра финансова стабилност, така че спокойно да може да бъде извършена реформата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Предстои гласуване и моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 137, против 16, въздържали се 35.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ,
приет на първо четене на 7 ноември 1997 г.
Моля, председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да докладва законопроекта на второ четене.
Моля, квесторите да поканят председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Проф. Стоилов дали е тук да започне доклада, тъй като председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в момента е на заседание?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, имам едно процедурно предложение: да присъства в залата заместник-министърът на финансите госпожа Андреева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за направеното предложение.
Противно становище има ли? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението в залата по време на гледането на законопроекта за местните данъци и такси на второ четене да присъства заместник-министърът на финансите госпожа Андреева.
Гласували 148 народни представители: за 143, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Андреева да влезе в залата и да заеме своето място.
Господин Иван Иванов ще започне доклада на законопроекта. Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: "Закон за местните данъци и такси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо, заглавието. По него няма постъпили предложения. Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Поставям на гласуване заглавието - "Закон за местните данъци и такси".
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
Постъпило е процедурно предложение в залата да присъства госпожа Аксения Монова от Министерството на финансите.
Противно виждане, противно становище? Няма.
Моля да гласуваме госпожа Аксения Монова да присъства в залата.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят госпожа Монова да влезе в залата и да заеме мястото си.
Приехме заглавието. Господин Цонев, моля да продължите Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявам се, че отсъствах, но горе тече заседание на извънредната комисия.
"Глава първа - Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Понеже има доста работа по чл. 1, поставям на гласуване заглавието - "Глава първа - Общи положения".
Различно становище няма. Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на Глава първа - "Общи положения", е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 1. В общинския бюджет постъпват следните:
1. местни данъци:
а) данък върху недвижимите имоти;
б) данък върху наследствата;
в) данък върху даренията;
г) данък при възмездно придобиване на имущество;
д) данък върху превозните средства;
е) други местни данъци, определени със закон.
2. местни такси за:
а) битови отпадъци;
б) ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади, улични платна;
в) ползване на детски ясли, детски градини, лагери, общежития, домове за социални грижи и други форми на социално обслужване;
г) ползване на курорт;
д) добив на кариерни материали;
е) технически услуги;
ж) административни услуги;
з) кучета;
и) откупуване на гробни места;
к) охрана и опазване на земеделски имоти."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 1, т. 2:
1. буква "б" се изменя така:
"б) извозване на битови отпадъци;"
2. буква "з" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Илиян Попов - в чл. 1, т. 2 се създава буква "л":
"л) други местни такси, определени със закон или постановление на Министерския съвет."
Комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"л) други местни такси, определени със закон;"
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 1 след думата "следните" се добавя "местни данъци и такси".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински - в чл. 1, т. 1 се създава буква "л":
"л) екологична такса за преминаващите моторни превозни средства през общините, на територията на които има гранични контролно-пропускателни пунктове".
Комисията не подкрепя предложението, тъй като посочената такса е предмет на друг закон.
По принцип го приехме, но решихме, че ще бъде добре да бъде национално.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев - в чл. 1, т. 2, буква "г" и "з" се изменят така:
"г) ползване на туристически услуги;"
"з) кучета и други домашни животни;".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 1: подкрепя предложението на вносителя с направените допълнения от народния представител Йордан Цонев и новата редакция на буква "л".
Не приехме да бъде само за общините, в които има гранични контролно-пропускателни пунктове, защото тези автомобили не минават само през тези общини, и ако ще я наричаме екологична такса, те замърсяват еднакво екологията и на граничните, и на другите. Но се спряхме на принципа, че може при разпределението на тази такса в субсидията, да има повече за граничните.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): А, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.   Имаме основен текст, имаме предложение на господин Венцеслав Димитров - неприето, има предложение на колегите Стоилов, Статков, Гагаузов, Козалиев и Пирински - неприето, имаме предложение на господин Цоньо Ботев - неприето.
По тези предложения има ли желаещи да се изкажат, да вземат думата? Ако няма, ще ги поставя на гласуване.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Нашето предложение е прието по принцип. Не се налага да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
По предложението на господин Венцеслав Димитров, което не е прието.
Поставям на гласуване предложението му в чл. 1, т. 2, буква "б" да се измени така:
"б) извозване на битови отпадъци;"
Буква "з" да отпадне".
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 12, против 107, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Венцеслав Димитров не е прието.
Предложението на групата колеги няма да поставям на гласуване, тъй като е възприето то да влезе в друг закон.



Поставям на гласуване предложението на господин Цоньо Ботев - в чл. 1, т. 2, букви "г" и "з" се изменят така:
"г) ползване на туристически услуги;"
"з) кучета и други домашни животни".
Предложението не е прието от комисията. Моля да гласувате.
Гласували 147 народни представители: за 3, против 41, въздържали се 103.
Предложението не е прието.
При това положение поставям на гласуване предложението на комисията по чл. 1 така, както то беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 157 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 13.
Член 1 е приет.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Моля да направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя процедурно предложение за удължаване на заседанието с два часа.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Имаме заседания на комисии.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисиите ще работят от 16,30 часа. И ние имаме заседание, ще го изменим.
Можехме вчера да не си губим времето 8 часа, а 6, ако става въпрос да мотивирам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, постъпило е предложение за удължаване на работното време с два часа.
Има ли противно становище? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението за удължаване на работното време с два часа. Моля да гласувате.
Гласували 165 народни представители: за 105, против 47, въздържали се 13.
Предложението е прието. Работното време за парламента днес ще бъде до 16 часа.
Продължаваме с чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Чл. 2. За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по чл. 1, общинският съвет определя цена."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 2 думата "цена" се заменя с "такса" и се добавя: "Такса не се дължи и не се събира, ако общинският съвет по някаква причина или без причина откаже да предостави съответната услуга или право."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има предложение на народния представител Венцеслав Димитров, което не е прието. Няма желаещи да се изкажат по него.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров, което не е прието от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 12, против 98, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 2, подкрепен и предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 7.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. (1) Таксите са прости или пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки.
(2) Министърът на финансите може да определя случаите, в които таксите задължително се плащат с общински таксови марки или в брой."
Няма предложения по чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 3 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 6.
Чл. 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 4. Размерите на местните такси се определят от общинския съвет в границите, предвидени с този закон."
Предложение от народния представител Йордан Цонев - в чл. 4 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Решенията на общинските съвети и заповедите на кметовете по този закон се обявяват публично в 7-дневен срок от приемането им."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев - в чл. 4 след думата "такси" се добавя "и данъци".
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По неприетото от комисията предложение на господин Цоньо Ботев има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Цоньо Ботев, което не е прието от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 5, против 52, въздържали се 93.
Предложението на господин Цоньо Ботев не е прието.
Поставям на гласуване чл. 4 в неговите две алинеи, предложени от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Чл. 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 5. (1) Таксите за дейности, преминали към бюджетите на общините и обратно, продължават да се събират в размерите за държавните, съответно за общинските такси, но се внасят в приход на бюджета, който осигурява издръжката на съответната дейност.
(2) Когато на общинския орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, в приход на общинския бюджет постъпва цялата или част от събраната такса. Размерът на частта от таксата за общинския бюджет и редът за предоставянето й се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година."
Няма направени предложения по чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 5, подкрепен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 153, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 6 (1) Решенията на общинските съвети по този закон се изпращат в двуседмичен срок на министъра на финансите или на упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Министърът на финансите може да иска от съответния окръжен съд отмяна на незаконосъобразните актове на общинските съвети по ал. 1."
Предложение на народния представител Илиян Попов: чл. 6 да отпадне.
Същото предложение са направили народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински.
Комисията е приела това предложение на народните представители.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев: в чл. 6 думите "министъра на финансите", съответно "Министърът на финансите" се заменят с "областния управител", съответно "Областният управител".
Комисията не подкрепя предложението, защото текстът се съдържа в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи, има предложение за отпадане на чл. 6. Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 147 народни представители: за 145, против 1, въздържал се 1.
Член 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 7. Данъчните декларации по този закон се подават по образец, одобрен от министъра на финансите."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
Член 7 се изменя така:
"Чл. 7. Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата не виждам.
Поставям на гласуване чл. 7, който ще смени номерацията си и оттук нататък всички текстове ще сменят номерацията си, след като чл. 6 не е приет.
Гласували 137 народни представители: за 135, против 1, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
Ще продължим с номерацията, която е дадена в текста, а след това господин Цонев ще промени цифрите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 8. Местните данъци се събират от органите на данъчната администрация, а таксите - от общинската администрация, освен ако с този закон е предвидено друго."
Предложение на народния представител Цоньо Ботев:
Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. Общинският съвет организира събирането на местните данъци и такси чрез общинска данъчна администрация или на договорна основа с данъчната администрация на Министерството на финансите."
Комисията не подкрепя този текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не виждам господин Цоньо Ботев. Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Цоньо Ботев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 9, против 40, въздържали се 78.
Предложението на господин Цоньо Ботев не е прието.
Поставям на гласуване текста, подкрепен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 9. Невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания."
Няма предложения по чл. 9.
Комисията подкрепа текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 9, докладван от господин Цонев.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов чл. 9а. Аз ще си позволя тук да го изменя - за създаване на чл. 9, за да оправим пак номерацията.
"Чл. 9 (1) Данъчната оценка, съгласно приложенията към закона, се актуализира, но не по-късно от 30 ноември на предходната година, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна.
(2) Индексът се определя от Националния статистически институт."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 9а, който, както каза господин Цонев, ще стане чл. 9, подкрепен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава втора
МЕСТНИ ДАНЪЦИ
Раздел първи
ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ
Обект на облагане"
Това са три заглавия. Понеже няма предложения, предлагам да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разумно е. Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване глава втора със заглавието "Местни данъци", раздел първи със заглавие "Данък върху недвижимите имоти. Обект на облагане".
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава втора и на раздел първи са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Обект на облагане
Чл. 10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места и парцели.
(2) Не се облагат с данък земеделските земи."
Предложение на народния представител Илиян Попов - в чл. 10, ал. 1, в изречение първо се добавя "и други недвижими имоти".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 10, ал. 2 накрая се добавя "и горите".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Ще си позволя един въпрос. Когато се изработва един закон, или на всички текстове има заглавие, или няма. Тук гледам два текста. Вие първия докладвахте. Член 10 е със заглавие.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И по-нататък има още. И чл. 14 е със заглавие, и чл. 19 е със заглавие, и 24-и и 25-и - всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нормално е или всички да са озаглавени, или нито един.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако трябва, някаква номерация на заглавията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не.
Така. Има предложение на господин Илиян Попов, което не е прието.
Желаете ли, господин Попов... Оттегляте го? Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 10 с неговите две алинеи, като втората алинея се отнася както за земеделските земи, така и за горите.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, подзаглавията, както направихте забележка, ще отпаднат. Няма да ги чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
В такъв случай си позволявам да поставя на прегласуване току-що гласувания чл. 10, в смисъл да бъде гласуван така, както е, без неговото заглавие. Тоест, приемаме принципа въобще да няма заглавия към отделните текстове.
Моля да гласуваме.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет като ал. 1 и 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) При учредено, прехвърлено или признато вещно право на строеж, на пристрояване или надстрояване данъчно задължен е приобретателят.
(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 11 ал.2 се изменя така:
"(2) Собственикът на сградата, построена върху държавен или общински парцел, е данъчно задължен и за парцела."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Разменихме становище с господин Цонев, че в Закона за собствеността правото на строеж е в четири варианта: право на строеж, на пристрояване, надстрояване и подстрояване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагаме след "право на строеж, на пристрояване, надстрояване" да се включи "или подстрояване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване текста така, както е подкрепен от комисията, с допълнението "или подстрояване".
Прощавайте, отменям гласуването. Комисията е приела друго съдържание на ал. 2.
В такъв случай поставям на гласуване ал. 1 на вносителя - подкрепена от комисията, ал. 2 - предложена от господин Цонев и приета от комисията, и ал. 3 - съгласно предложението на вносителя.
Моля да гласуваме.
Гласували 141 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 5.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Чл. 14. (1) За новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в двумесечен срок данъчната служба по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват данъчната служба по реда и в срока по ал. 1."
За чл. 12, 13 и 14 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 12, 13 и 14 така, както те са предложени от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 127 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 7.
Членове 12, 13 и 14 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 15 ал. 1 се изменя така:
"(1) За новопостроени сгради или части от сгради се дължи данък след изтичане на 3 години от тяхното завършване."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
По предложението на господин Венцеслав Димитров желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров, което не е прието от комисията.
Моля да гласуваме!
Гласували 136 народни представители: за 19, против 80, въздържали се 37.
Предложението на Венцеслав Димитров не е прието.
Поставям на гласуване чл. 15, подкрепен от комисията.
Моля да гласуваме!
Гласували 133 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 16. (1) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно, данъчно задължените лица уведомяват за това данъчната служба по местонахождението на имота в срока по чл. 14, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.
Чл. 17. Юридическите лица, едноличните търговци и другите лица, които трябва да водят счетоводство, подават ежегодно в срок до 1 февруари декларация за дължимия през годината данък поотделно за всеки недвижим имот пред данъчната служба по местонахождението му.
Чл. 18. Данъчният орган проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи на общината".
За чл. 16, 17 и 18 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 16, 17 и 18, подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме!
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Членове 16, 17 и 18 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху оценката на сградите, застроените и незастроените дворни места и парцели към 1 януари на годината, за която се дължи.
(2) Данъчната оценка за новопридобитите през годината имоти се определя към 1-во число на месеца, следващ придобиването".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 19 ал. 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Илиан Попов: в чл. 19, ал. 1, изречение първо думите "сградите, застроените и незастроените дворни места и парцели" се заменят с "недвижимия имот".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 19, ал. 1 думите "сградите, застроените и незастроените дворни места и парцели" се заменят с "недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински: в чл. 19, ал. 1 след думата "върху" се добавя "данъчната".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за чл. 19:
"Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10 към 1 януари на годината, за която се дължи.
              (2) Данъчната оценка за новопридобитите през годината имоти се определя към 1-во число на месеца, следващ придобиването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Трябва да поставим на гласуване две предложения, които са отхвърлени от комисията.
Първото предложение е на господин Венцеслав Димитров.
Желаещи да вземат думата по него няма.
Поставям на гласуване предложението на Венцеслав Димитров за заличаване на ал. 2, което не е прието от комисията.
Моля да гласуваме!
Гласували 140 народни представители: за 9, против 88, въздържали се 43.
Предложението на господин Венцеслав Димитров не е прието.
Господин Илиан Попов оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: То е прието на практика с добавката: "по чл. 10, ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение поставям на гласуване предложения от комисията чл. 19.
Моля да гласуваме за двете му алинеи!
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 20. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от данъчен орган по норми, съгласно Приложение N 1, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица".
Няма предложения по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл.20, подкрепен от комисията.
Моля да гласуваме!
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 21. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, които се водят като дълготрайни материални активи по Закона за счетоводството, е отчетната им стойност.
(2) При липса на счетоводни данни, данъчната оценка се определя от данъчен орган за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи данъчният орган може да ползва и вещи лица."
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински: в чл. 21, ал. 1 в края се добавя "без овехтяването (остатъчната стойност)".
Те вчера го оттеглиха и аз ще кажа защо - защото то се съдържа в отчетната стойност - думите горе в ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението, вече казахме защо.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев: в чл. 21, ал. 1 думата "предприятията" се заменя с "търговските дружества".
Комисията не подкрепя и това предложение, защото "предприятията" е по-широкото понятие.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Постъпили са всъщност две предложения - първото е оттеглено. Остава второто предложение на господин Цоньо Ботев, което не е прието от комисията.
Моля да гласуваме!
Гласували 134 народни представители: за 13, против 24, въздържали се 97.
Предложението на господин Цоньо Ботев не е прието.
Поставям на гласуване чл. 21, подкрепен от комисията.
Моля да гласуваме!
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 22. Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер на 1,5 на хиляда."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 22, числото "1,5" се заменя с "1,0".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат отношение към предложението на господин Венцеслав Димитров? Няма.
Поставям неговото предложение на гласуване. То не е прието от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 49, против 88, въздържали се 9.
Предложението на господин Венцеслав Димитров не е прието.
При това положение поставям на гласуване чл. 22, подкрепен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 25.
Текстът на чл. 22 е приет.
Едно съобщение: заседанието на Комисията по земеделието и горите за днес се отменя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 23. Данъкът се определя от данъчен орган по местонахождение на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител по реда на Закона за данъчното производство."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 23, подкрепен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 10.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 24 (1) Освобождават се от данък:
1. общините;
2. държавата, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
3. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
4. сградите на Българската народна банка;
5. сградите на Българския червен кръст;
6. читалищата;
7. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
8. парковете, спортните игрища, площадки и други подобни имоти за обществени нужди;
9. сградите - паметници на културата;
10. музеите, галериите, библиотеките;
11. сградите, с изключение на жилищните, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
12. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;
13. сградите, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
14. сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение;
(2) Освобождаването по ал. 1, т. 4, 5 и 6 е при условията, посочени в т. 2, а освобождаването по точки 8, 9 и 10 - ако имотите не се използват със стопанска цел.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Боков: в чл. 24, ал. 1 се създава точка ...:
"... сградите, използвани за учебни заведения и за медицинско обслужване на граждани".
Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага следната редакция: "сградите, използвани за висшите училища".
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 24, ал. 1:
1. Създава се нова т. 3:
"3. Националния осигурителен институт;"
2. Останалите точки се преномерират.
3. В досегашната т. 11 думата "сградите" се заменя с "имотите".
4. В досегашната т. 13 в началото се добавя "временните".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 24 се създава ал. 4:
"(4) Семейства с жилищна площ под 20 кв. м. на член от семейството или с годишен доход на член от семейството под базовия минимален доход се освобождават от данък сгради за основното си жилище."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 24:
"Чл. 24 (1) Освобождават се от данък:
1. общините;
2. държавата, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
3. Националния осигурителен институт;
4. читалищата;
5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
6. сградите на Българската народна банка;
7. сградите на Българския червен кръст;
8. сградите, използвани от висшите училища и Българската академия на науките;
9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
10. парковете, спортните игрища, площадки и други подобни имоти за обществени нужди;
11. сградите - паметници на културата;
12. музеите, галериите, библиотеките;
13. имотите, с изключение на жилищните, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
14. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;
15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
16. сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение.
(2) Освобождаването по ал. 1, точки 4, 6 и 7 е при условията, посочени в т. 2, а освобождаването по точки 10, 11 и 12 - ако имотите не се използват със стопанска цел.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Първото предложение е прието. Второто предложение също е прието.
Предложението на господин Руси Статков не е прието.
Имате думата, господин Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Това е един от важните моменти в обсъждането на предложенията за местните данъци и такси и е свързан с освобождаването от данък сгради. Моите аргументи да направя подобно предложение, а именно да бъдат освободени да не плащат този данък семейства с жилищна площ под 20 квадратни метра на член от семейството или с годишен доход на член от семейството под базовия минимален доход, са следните.
Първо, ние имаме в страната една действително много трудна обстановка, която е свързана с конкретния момент, и реално възможностите на мнозинството от хората да плащат макар и сравнително намалената ставка конкретно за този данък, са ограничени.
Същевременно, уважаеми колеги, тези сгради, макар и под тази площ, трябва да бъдат поддържани. За тях трябва да се влага някакъв минимум от средства. И с оглед на отчитане факта за ниските доходи, от една страна, и от друга страна - макар и минималните възможности, които ще бъдат освободени, да бъдат насочени за поддръжка на тези жилищни сгради, аз съм предложил точно в този член такъв един подход. Той беше оспорван в комисията и аргументите, които бяха изказани, в голяма степен имаха своето основание, затова аз съм предложил в следващия чл. 25 и друг подход, който отново да отчете тази ситуация, която имаме в момента в страната и ще имаме в близките години.
Господин председател, ако позволите, независимо че не сме на обсъждането на чл. 25, с няколко думи да кажа за какво става дума, за да го разглеждат колегите ведно. Предложил съм да има диференциация на имотите. Не направо на 100 млн. лв. да бъде оценката, върху която се слага данъчната ставка, а да има между 100 млн. лв. няколко размера, в рамките на които да става и различно облагане. Вчера на комисията го казах, но е пропуснато, първото предложение, това е за нова ал. 2, до 25 млн. лв. данъчна оценка размерът на ставката да бъде 0,25 на хиляда, второто, за жилище, чиято данъчна оценка е от 25 до 50 млн. лв., данъчната ставка да бъде 0,5 на хиляда, и следващото предложение е за жилища, чиято данъчна оценка е от 500 до 100 млн. лв., за които данъчната ставка да бъде 1 на хиляда.
Това е всъщност един втори подход. Ако вие не възприемете първия като по-краен, въпреки че според мен сегашните и близките бъдещи условия са именно такива, то поне този да приемете, за да може действително в най-пълен размер и в най-близка степен да отчетем тези неща, които в момента изживяват хората и страната.
Надявам се, че поне едно от предложенията ще подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за реплика господин Юрий Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Статков, аз не зная какви дебати сте водили в комисията, но бих искал да Ви запитам: не смятате ли, че с тази квадратура от 20 квадратни метра, която определяте вие, май 50 на сто от българските данъкоплатци ще бъдат освободени от данъци? А може би и повече от 50 на сто. Това - от една страна.
От друга страна, Вие завършвате изречението си с "от данък сгради за основното си жилище", следователно предполагате, че едно такова семейство може да има и вила, една или две. Следователно те ще имат пари за вилата да платят, но ще бъдат освободени от данък за основното си жилище. Така ли да разбирам Вашата формулировка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Александров.
Господин Статков, заповядайте за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Какъв точно процент - дали 50 или по-малко - от хората ще попаднат под силата на евентуално възприетата разпоредба, аз не мога да кажа, но съм убеден, че действително става дума за една значителна част от хората, които, също така съм убеден, са с много ниски доходи и едно такова облекчение ще им позволи, отново повтарям, макар и минимални, тези средства да ги използват за поддръжката на този фонд.
Що се касае до другото, разбира се, тук става дума за основно жилище. И тази диференциация аз я предлагам само за основното жилище. Да, такава е нашата конкретна обстановка и спецификата в нашата страна, че ние поради миграционни процеси, много по-различни от други страни, имаме почти дублиране на една голяма част от хората с къща в селата. Това не е лошо. И когато на първо четене обсъждахме тези проблеми и разговаряхме, имах намерение да предложа освобождаване, тъй като в една голяма част от тези къщи вече не са останали даже и възрастните ни родители. И ако ние не намерим някакъв модел на стимулиране на поддръжката на този фонд, то може да се окаже, че тази част от националното богатство може да бъде разграбвано и унищожавано, независимо, че е частна собственост. Тук става дума за един подход, който да стимулира, повтарям, умножаването на националното богатство и създаване на по-добри условия за всеки един от нас.
Правя това пояснение, за да разберете какво съм имал предвид. Не можах в тази посока да предложа нещо конкретно, просто се концентрирах само върху основното жилище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков, което не е прието от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 43, против 72, въздържали се 20.
Предложението на господин Статков не се приема.
Поставям на гласуване предложената редакция на чл. 24, като към т. 8 председателят на комисията предложи да се допълни "Българска академия на науките".
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 25. За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление."
Предложение на народните представители Александър Томов и Иван Бойков - чл. 25 се изменя така:
"Чл. 25. За имот, който е основно жилище на собственика, членовете на неговото семейство или роднините му по права линия, както и за имот, който не се използва, данъкът се дължи с 50 на сто намаление".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Едуард Клайн - в чл. 25 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) За имот, който е основно жилище на инвалид, данъкът се дължи със 75 на сто намаление".
Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага думите "на инвалид" да се заменят с "лице с първа или втора група инвалидност".
Предложение на народния представител Руси Статков - чл. 25 се изменя така:
"Чл. 25 (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) За жилища, чиято данъчна оценка е в размер до 25 млн. лв., данъчната ставка е 0,25 на хиляда.
(3) За жилища, чиято данъчна оценка е в размер от 25 до 50 млн. лв., данъчната ставка е 0,5 на хиляда.
(4) За жилища, чиято данъчна оценка е от 50 до 100 млн. лв., данъчната ставка е 1 на хиляда".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев - в чл. 25 след думите "основно жилище" се добавя "с площ под 100 квадратни метра".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Руси Статков преди малко аргументира предложението си.
Поставям на гласуване неговото предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 56, против 76, въздържали се 23.
Предложението на господин Статков не е прието.
Следва предложението на господин Цоньо Ботев. 
Господин Ботев, желаете ли да го обосновете?
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване чл. 25 с предложената редакция от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 43.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 26. (1) Гражданите подават в данъчната служба по местоживеенето си декларация, в която посочват данъчните оценки на притежаваните от тях недвижими имоти на територията на страната.
(2) Когато сборът от данъчните оценки е над 100 млн.лв., се дължи допълнителен данък в размер на 2 на хиляда върху превишението на тази стойност."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 26, ал. 2, цифрата "2" се заменя с "1".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
Чл. 26 се изменя така:
"Чл. 26. (1) Гражданите подават в данъчната служба по местоживеенето си декларация, в която посочват притежаваните от тях недвижими имоти на територията на страната.
      (2) Лицата, които нямат постоянно местоживеене на територията на Република България, подават декларацията по ал. 1 в Столично управление на данъчната администрация.
(3) Когато към 1 януари на годината сборът от данъчните оценки на имотите по ал. 1 е над 100 млн. лв., се дължи допълнителен данък в размер 3 на хиляда върху превишението на тази стойност".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 26, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински:
В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата "гражданите" се добавя "ежегодно".
2. В ал. 2 числото "2" се заменя с "4".
Комисията не подкрепя предложението по т. 1. Предложението по т. 2 се подкрепя по принцип, като размерът "4" е "3" е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Първото предложение е на народния представител господин Венцеслав Димитров. Няма го в залата.
Желае ли някой да аргументира предложението? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров цифрата "2" да се замени с "1" в ал. 2 на чл. 26, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 13, против 91, въздържали се 49.
Предложението на господин Венцеслав Димитров не се приема.
Следва предложението на народния представител господин Светослав Лучников.
Имате думата, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз поддържам своето предложение чл. 26 да отпадне.
Чл. 26 налага допълнителен данък, който някои наричат данък върху богатството. За имоти на стойност над 100 млн.лв. - сега те са твърде малки имоти - за стойността над 100 млн.лв. данъкът се увеличава от 1,5 на 3,5 на хиляда. Тоест, този данък става два пъти повече.
В нашата страна големи имущества няма.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Има, има.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Няма големи имущества, господа. Защото вие тук, ако седнете да погледнете само цифрите, за които става въпрос, просто ще се изненадате. Ние говорим за големи имоти над 1 млрд.лв. Например в Германия, откъдето безспорно са ползвали нашите законотворци, максимумът, за който се говори при облагане на имуществата, е 100 млн.дойче марки, което значи на български преведено 100 млрд.лв. Така че въобще ние не можем да се сравняваме с тях.
Ние сега в момента казваме и декларираме, че искаме да създадем класа от собственици от независими субекти на нашето гражданско общество. А в същото време ние облагаме тяхното имущество по начин да го декапитализираме. Защото тук, забележете, не се касае за имоти, които дават доход и не се облага доходът. Защото доходът се облага по съвсем различни данъци, които ние вече приемаме или ще приемем. Там вече облагането е пропорционално на дохода. Тук се касае за облагане на имуществото като имущество.
По цял свят, където има имущество на облагане, то е пропорционално. Защото с нарастването на стойността на имота, нараства естествено и данъкът. Но тук ние имаме не само едно пропорционално увеличаване на данъка, а едно дискриминационно увеличаване на данъка, което при положение, че е над 100 млн.лв., казваме - се увеличава от 1,5 на 3,5 на хиляда.
Аз съм представител на една политическа сила, която е конгломерат от няколко политически сили. Аз съм от тая част на тая политическа сила, която защитава частната собственост, защото смята, че тя е основа на националното благополучие. Никак не се учудвам, че господата от левицата правят предложение този данък за стойност над 100 млн.лв. да стане 4 на хиляда. Аз тях ги разбирам, тях ги адмирирам. Това е напълно в духа на тяхната идеология. Но когато при нас вносителят предлага дори 2 на хиляда, а комисията, по предложение на уважавания от мен господин Цонев, предлага 3 на хиляда, тоест, отива та се повежда по акъла на левицата, на тая част от нашето общество, която е против частната собственост, аз, ей Богу, не разбирам. Ние или ще бъдем защитници на частната собственост в тая страна, като основа на гражданското общество и на пазарното стопанство, или няма да бъдем защитници на тая частна собственост. Трябва да го кажем направо на хората.
Защото, пак ви казвам, тук ние не облагаме техния доход, не облагаме техните възможности. Ние облагаме техния имот, от който може да няма никакъв доход и вероятно няма да има никакъв доход. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Няма да правя изказване, а ще направя реплика на многоуважавания от мен колега Светослав Лучников. Аз също съм представител на Съюза на демократичните сили и не по-малко от него бих желал да защитавам и защитавам частната собственост, още повече, че аз имам продължителен трудов стаж в тази частна собственост, а не само около нея, и не само в теорията. Не смятам, че облагането на имуществото в тази му част, което се нарича, казано по друг начин, както той се изрази "данък богатство", е дискриминационно отношение към частната собственост, а едно признание към по-богатите, един жест, който те трябва да правят към обществото, за да заемат мястото в обществото, което им се полага, и мястото, което са заели в другите развити общества. С това репликата ми приключва.
Ще си позволя само да направя едно допълнение, едно уточнение за залата, защото може би не е ясно какво включват тези 100 милиона, тъй като това не е пазарна, а данъчна оценка.
Направили сме 4 примерчета, които ще ви ги кажа: 100 млн. лева данъчна оценка включва 7 хил. кв.м застроена площ в село, или 1000 кв.м застроена площ в град, бивш окръжен център, или 700 кв.м площ застроена в гр. Пловдив, или 350 кв.м застроена площ в град София.
Не мисля, че това, което казахте за 100-те милиона, е така. Смятам, че тези примери го доказват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Цонев! В края на краищата данъкът се мери с това, което дава като принос в държавния бюджет. За бюджета за 1998 г. от данък върху недвижими имоти са заложени малко повече от 11 млрд. лева. Този допълнителен данък, който сега се предлага, я даде 1 млрд, я не даде 1 млрд. лева, защото той е за изключения, както казва и господин Цонев. Заслужава ли си за този милиард да обиждаме много съществувания, които наистина имат имоти, наистина имат по-големи имоти, но тези имоти не им носят никакъв данък. Защото, ако те им носеха данък, аз казах по-рано, а казвам и сега, те ще бъдат обложени за този данък по съответния закон и ще си платят. Също така и върху стойността на притежавания от тях по-голям имот те ще платят пропорционално по-голям данък, защото по-голяма е стойността на техния имот. Защо ще ги облагаме допълнително? Само да ги дразним и само да показваме, че Съюзът на демократичните сили става жертва и той на един евтин популизъм и се обявява против собствениците, които са негова естествена електорална база. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Проф. Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няколко изречения в подкрепа на предложението на комисията.
Аз не се съмнявам, че голямата част от народните представители ще подкрепят това предложение, тъй като мотивите му са трудно оспорими.
Първо, не е вярно, че в областта на имуществените данъци не се прилага прогресивното облагане. Напротив, в тази зала много отдавна, преди 4-5 години, е пледирано не от един и двама депутати от различни парламентарни групи да бъде използван такъв тип данък, за да се набират средства за решаване на проблеми на бюджета.
Второ, числото, към което се отива, към ставката, далеч не е от много високите. Не бих казал, че е от високите.
И трето, този данък, както многократно и в комисията ставаше дума, а мисля, че на едно от предишните заседания и председателят на комисията тук се изказа, внася и един елемент на повече или по-малко социална справедливост. Набира пари за бюджета и съответно различните имущества облага с различен данък, т.е. по-богатите ще участват в по-голяма степен в набирането на необходимия ресурс, с който бюджетът трябва да разполага за решаване на социални проблеми.
Мисля, че сериозни аргументи, които да оспорват така изграденото решение на комисията, трудно могат да бъдат намерени.
А освен това, когато говорим по тези въпроси, във връзка с имуществата, не трябва да се забравя пък, че в тази зала се чуваха пространни речи, които защитаваха притежаващи големи имущества да бъдат освобождавани от данъци, когато им се възстановява собствеността и т.н., и т.н.
Аз ви приканвам да подкрепите предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Джеров! Аз също така с уважение към господин Лучников, който наистина заявява едни ясни, открити позиции, бих искал да кажа няколко неща, които са свързани по-скоро с мотиви в подкрепа на направеното предложение от комисията. Защо? Защото сам по себе си това е данък върху определено имущество. Но по-високата ставка трябва да стимулира собственика така да го употребява, че да има и за данъка, да има и печалба.
Защото, когато Вие излагахте мотива - то не се употребява, няма приходи от него, когато ние и данъчно го стимулираме по-нататък да не се употребява, това е вредно за ползването на това имущество, то е вредно и за собственика, че няма да извлича от него печалба, то е вредно и за обществото.
Смятам, че ставката, предложена от комисията, по-скоро се доближава до тази данъчна преса към собственика така, че той да свали наема и да го включи в производството, в стопанския оборот, да извлече печалба, да плати и данък, да има и за него печалба. Тоест не самата собственост да бъде прихода, а използването на тази собственост в производството, в икономиката, оттам да идва неговият приход.
Така че аз подкрепям, още веднъж казвам, предложението на комисията, което явно е един компромис между двете предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Изказванията на двамата представители на левицата подкрепиха напълно моите аргументи. Те са напълно консеквентни от гледна точка на своите проетатистични тенденции. Те винаги си въобразяват и винаги мислят, че държавата с всички средства трябва да шпори частника да го насочва да прави нещо, въобще да му стои на шията.
Напротив, ние сме либерали и смятаме, че собственикът или частникът трябва да прави със собствеността това, което иска, и смятаме, че по този начин той е най-полезен на обществото.
С това очертаване на тенденциите аз предоставям на народните представители да гласуват за държавно ориентирана икономика или за свободна пазарна икономика. Благодаря ви. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз благодаря на господин Лучников.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Джеров! Искам категорично да заявя оттук, че ние не сме против частната собственост, че ние не сме против частния бизнес и Конституцията доказва това. Другото са едни твърдения, които могат да бъдат оспорвани или аргументирани.
Но, вижте, собствеността сама по себе си не носи нищо. Собствеността може да движи обществото, може да носи печалба на нейния собственик, когато към нея се прилепи и трудът, и когато се завърти бизнес. Защото не е да имаш 1000 кв.м, а и 100 000 кв.м да имаш, когато те не са включени в някакво производство, в някакъв обществен интерес, разбира се, нека и частният интерес да го има, това е безплодно и за обществото, и за държавата, пък дори и за самия собственик.
Така че либерализмът не изключва употребата на собствеността в бизнеса, но не този тип, който някога е наричан паразитна собственост, а ангажимент на тази собственост в реалната икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли? Проф. Стоилов има думата.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Лучников, моите уважения, но много грубо звучи Вашата характеристика за позицията ми. Тя наистина е консеквентна, но на една философия за изграждане на специално пазарно стопанство. Вашите партии и подобните на вашите партии са членове на различни европейски обединения. Тези обединения, в които членуват вашите партии, са архитекти на създаването на социалното пазарно стопанство в Европа. Типичен случай е Германия. Разгърнете страниците и Вие ще видите, че в тази област се прилага прогресивно облагане. И преди четири години ние, стъпвайки на опита на Германия, пледирахме тук, в парламента, че всеки може да изгради каквото иска. Можете да живеете в апартамент от 1000 кв. м, но както в Германия - уредената държава, ще плащате значително по-висок данък.
Така че ние сме последователни на една философия, която във всичките ни документи е прокарана. Да, пазарно стопанство - социално ориентирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоилов.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам да бъда съвсем кратък в края на дискусията по този член, защото тя излезе извън текста, извън рамките на този член и премина в дискусия по принципи и по икономическа философия и, ако щете, по данъчна философия.
Не споделям, господин Лучников, обобщенията, които направихте, защото тук не става въпрос за етатизъм или за стимулиране на частния бизнес. Тук става въпрос за това как ще бъдат облагани имуществата на гражданите и на физическите и юридическите лица. Става въпрос за това, че богатите по целия свят плащат повече на обществото и затова ги уважават. Няма да се уморявам да повтарям това, защото това е основата на едно пазарно, на едно демократично общество.
И за да бъда още по-убедителен, господин Лучников, колкото и да прозвучи нескромно, за пръв и последен път от тази трибуна си позволявам да го правя, аз самият ще попадна в категорията на тези, за които предлагам увеличението.
Ако смятате, че и това е популизъм, мисля, че грешите. Аз мисля, че трябва да бъде направено това нещо, защото, първо, е справедливо и защото е общоприет принцип във всички общества, към които ние се стремим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Извинявайте, че така в последния момент се намесих, но на мен ми се струва, че проблемът тук е не дали да го има този данък, а нивото, на което трябва да бъде данъкът, с който допълнително да бъдат облагани.
Господин Цонев, аз не мога да се съглася, че имуществото, което в момента притежават българските граждани по една справка, почти всички български граждани са собственици...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Ето я справката.
МОНЬО ХРИСТОВ: Не, тази справка аз я чух, като я четохте. Но аз мога да ви кажа, че ако съберете доста неща, могат да се получат над 100 млн. Кой има 100 млн. по оценките?
Струва ми се, че нивото, на което трябва да бъде, е да бъде над 100 млн. Примерно да бъде 120 или 150 млн.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Защо не направихте това предложение?
МОНЬО ХРИСТОВ: Съгласен съм, ясно, разбирам, че това е данъчна оценка. Но мисълта ми е, че подходът, който се предлага, е добър, но къде да заложим базата? Мисля, че това е по-важното и което е по-същественото - кое да бъде числото. Дали да е 120 или 150 млн. Съжалявам наистина, че няма такова предложение, което наистина можеше да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги. Не мислех да взимам отношение, но явно се налага действително, за да не бъдат подведени колегите, когато гласуват, да се направят някои разяснения.
Първо, ако сте обърнали внимание, става дума за промяна на ставката от 2 на 4 промила, тоест от 2 на 4 на хиляда. А говорейки за това, че има конституционен принцип за облагане - на по-високото имущество - с по-висок размер, и съпоставено с Европа, трябва да направим следното - поне като информиране. В Европа става дума за 4 процента, тоест 4 на сто. Тоест ние в случая десет пъти по-ниска ставка залагаме. Десет пъти по-ниска!
Така че, уважаеми колеги, аз благодаря на господин Цонев за принципното отклонение на дискусията там, където не трябва да се търси. Нека да изпълним действително поне част от своето задължение по Конституция - да уточним размер, който да отговаря на това, което в Конституцията е записано и аз се надявам, че господин Лучников уважава Конституцията, както всички ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Хубави са сравненията, които правим със Запада и с Германия, но знаете ли, че максимумът на нашето облагане е необлагаемият минимум в Германия? Правите ли сметка, че ние работим в съвсем различни системи, че в Германия работят с едно стопанство, което има над 25 хил. долара вече годишен доход на глава от населението, на годишен продукт на глава на населението? Над 25 млн. долара! Знаете ли колко е у нас брутният национален продукт на глава от населението по разчети за 1998 г.? Малко над 1000 долара - 25 пъти по-малко при такъв голям създаден национален продукт...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Колко беше в тази прогнила икономика преди 1989 г.?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Преди десет години беше още по-малко, но тогава се работеше с фалшиви курсове на долара, които вие поддържахте неправилно. Моля ви се, точно така беше.
И сега аз ви питам: от 25 млн. брутен национален продукт на глава от населението, естествено че може да се отдели повече за данък, повече може да се отдели за социални потребности, повече може да бъде пазарното стопанство социално пазарно стопанство. Но при един брутен национален продукт малко повече от 1000 долара на глава от населението, това е просто смешно да го говорим. Ние наистина започваме да дерем кожа вместо да стрижем. Ние наистина декапитализираме и без това декапитализираното народно стопанство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Господин Цонев ми каза, че тази дискусия ще продължи и по чл. 36. Да. Това напомняне ще го използвам, за да кажа на господин Лучников следното. Ние, господин Лучников, сме предложили увеличение на необлагаемия минимум като част и от 10 млн. отиваме на 15 млн.
Но тук става дума не за това. Става дума и не за сравнението с Германия от гледна точка на облагане и подходи. Защото там, уважаеми господин Лучников, нещата са съвсем различни от гледна точка на мащабите. Вие сте прав. Но именно защото са различни от гледна точка на мащабите, пренесени в наши условия, ние трябва да следваме своя мащаб. А Вие предлагате да не следваме този мащаб.
Аз не бих искал да се връщам на сравненията, които Вие правите за брутния вътрешен продукт на глава от населението и т. н., защото едно такова сравнение няма да издържи. Няма да издържи и няма да бъде удачен примерът Ви, меко казано, с годините малко преди 10 ноември от гледна точка на сравнение на България с Германия и т. н. И не за това става дума в момента. И не е този аргумент онзи, който трябва да се внесе в една дискусия.
И още веднъж се обръщам към Вас, господин Лучников, ясно е записано в Конституцията - по-голямо имущество - по-голям размер на облагането, съответно и доходи. Вие знаете, че Конституцията има непосредствено действие.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Няма такова нещо в Конституцията. Я го прочетете! Веднага го прочетете.
РУСИ СТАТКОВ: Има го. Ще Ви дам Конституцията специално на Вас. Ето сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, моля ви. Не по този начин. Който иска да вземе думата, на никого не съм отказвал място на трибуната.
Две минути, господин Статков! Трябва да следим и за времето.


РУСИ СТАТКОВ: И още нещо, за да завърша - ще ви покажа Конституцията сега - мисля, че в края на краищата това, което правим като обща данъчна политика, е насочено именно към подкрепа на развитието на страната. А развитието на страната не може да бъде рентиерско, то трябва да бъде производствено. И аз казах, ако онази система във философията на данъчната политика, че по-добре да помогнем за развитието на производството и да търсим там преференциите, отколкото да ги правим в името на рентиерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Приключваме ли дискусията? В такъв случай трябва да поставим на гласуване предложението на господин Светослав Лучников в чл. 26 ал. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението на господин Лучников.
Моля да гласувате!
И докато тече гласуването, едно съобщение:
Комисията по труда и социалната политика обявява, че заседанието й ще бъде след 16,30 ч. на същото място при същия дневен ред.
Гласували 176 народни представители: за 22, против 102, въздържали се 52.
Предложението на господин Лучников не е прието.
Следва предложението на група народни представители, като първото тяхно предложение не е прието. Става дума за предложението на господата Стоилов, Статков, Гагаузов, Козалиев и Пирински - в ал. 1 след думата "гражданите" се добавя "ежегодно".
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го. Благодаря.
Поставям на гласуване чл.26 така, както е подкрепен от комисията.
Моля да гласувате за чл. 26!
Гласували 185 народни представители: за 179, против 1, въздържали се 5.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават преди началото на годината, за която данъкът е дължим, а в случаите по чл. 16 - в срока по чл. 14, ал. 1."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - основните жилища на гражданите следва да се водят на отчет от общината, а не те да подават декларация преди началото на всяка година.
Това не е предложение, няма конкретен характер.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - чл. 27 се изменя така:
"Чл. 27.  Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 25, досегашния текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Основно е и жилище, в което живеят пълнолетни деца на родители-собственици на имота."
Комисията не подкрепя предложението. Аргументите в комисията бяха, че ако искат да стане основно жилище за децата, родителите могат да им го прехвърлят и тогава те ще ползват тази преференция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Пред нас е чл. 27. Господин Венцеслав Димитров е лансирал една идея, но не е дал текст. При това положение не го поставям на гласуване.
Народният представител господин Никола Николов предлага нова ал. 2. Желаещи да вземат отношение по това предложение? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Никола Николов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 21, против 52, въздържали се 89.
Предложението на господин Николов не се приема.
Поставям на гласуване чл.27 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 3.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 28. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.
(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.
(3) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът, а допълнителният данък - в общинския бюджет по местоживеене на данъчно задълженото лице."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 28, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "а в случаите по чл. 26, ал. 2 - в бюджета на Столичната община."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 28 така, както беше докладван от председателя на комисията господин Цонев с добавката в ал. 3.
Гласували 149 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Раздел II
ДАНЪК ВЪРХУ НАСЛЕДСТВАТА

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
            (2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
             (2) Като наследствено се облага и имуществото, което е получено непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор в случай на смърт на последния.
             (3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл. 31. Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците."
За чл. 29, 30 и 31 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване Раздел II със заглавие "Данък върху наследствата", чл. 29 с неговите две алинеи, чл. 30 с трите алинеи и чл. 31.
Моля да гласувате!
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Раздел II със заглавието, чл. 29, 30 и 31 са приети.  


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 32. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в данъчната служба по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследниците, които не са съпруг, низходящи, родители, братя или сестри, 6-месечният срок за подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имущества на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) В декларацията наследниците посочват наследеното имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които наследниците са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява".
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 32:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито."
2. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка".
3. В ал. 7 думата "наследниците" да се замени с "данъчно задължените лица".
Мотивите: да се обхванат и заветниците.
Комисията подкрепя предложението.
Други предложения по този член няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев. Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване току-що докладвания чл. 32.
Гласували 148 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 2.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:
1. недвижимите имоти - по данъчна оценка, съгласно Приложение N 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. превозните средства - по застрахователна стойност;
5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации - по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводни данни.
(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.
(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(4) При поискване от данъчен орган или от заинтересованото лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 33, ал. 1, т. 1 следва да има само едно приложение за данъчна оценка и то да е Приложение N 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 33, ал. 1, т. 1 думите "Приложение N 2" се заменят с "Приложение N 1".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински: в чл. 33, ал. 1 думата "момента" се заменя с "датата".
Предложението е оттеглено.
И предложение на народния представител Цоньо Ботев: в чл. 33, ал. 1, т. 1 думите "Приложение N 2" се заменят с "Приложение N 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Сега, първото предложение на господин Венцеслав Димитров и то също така е едно желание, една мисъл, която не може да бъде поставена на гласуване.
Второто предложение е на господин Светослав Лучников. Имате думата, господин Лучников. То съвпада с предложението на господин Цоньо Ботев.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Отново пред нас в един тържествен контрапункт се сблъскват логиката на бюрокрацията и обикновената човешка логика.
Кажете ми каква обикновена човешка логика допуска един и същи имот да има две оценки - една по методиката на Приложение 1, когато се облага с данък върху недвижими имоти, друга оценка по Приложение N 2, когато се облага с данък върху наследствата или върху прехвърляне и т. н., и т. н.
Каква е логиката? Защо?
Защото вероятно бюрократите не са искали да се потрудят и да направят едно изчисление по съответните промили или проценти, които да направят пак съответните различия, но да ги направят върху една-единствена логична оценка, която всеки един здрав разум може да приеме.
Никъде по света вече, това никой не може да ме убеди, няма различни оценки на имуществата за облагането им с различни данъци. Докога ще робуваме на тази закостеняла бирническа традиция в нашето Министерство на финансите, в което и аз съм работил някога и много добре знам неговия стил на работа? Докога ще робуваме на този бюрократичен стил на работа, наследен още от руските казничейства след Освобождението и утвърден под влиянието на благотворната съветска финансова система след 9 септември? Защо най-после няма да се присъединим към една обикновена човешка логика, та всеки да ни каже "Браво!".
Аз много моля, въпреки всичко, да се намери една възможност и да се преизчисли този проклет данък върху наследствата върху оценките на имотите, направени в Приложение 1, за да може да има някаква стройна човешка логика в нашата данъчна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Цонев, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съвсем кратка реплика на господин Лучников, то ще бъде може би и поясняване на двете приложения. Логиката е само една и господин Лучников я каза - простата човешка логика. Не отсъствието на човешка логика, а именно човешката логика.
Ако трябваше да ползваме едно приложение, трябваше да го направим точно такова, каквато е пазарната оценка. А ние поръчахме да има две. Не данъчната администрация, а ние ги поръчахме, защото първото приложение е когато става въпрос за данък сгради, да бъде 50 на сто от пазарната, а второто приложение - когато става въпрос за данък върху наследствата, където и в Нотариата е казано, че се извършва върху пазарната оценка, то не е върху пазарната - Приложение 2, а е 80 на сто от пазарната. Пак човешката логика, че все пак в тази страна трябва да бъдат направени някакви облекчения за хората, когато става въпрос за плащане на тези данъци.
Най е лесно да направим едно и то да бъде еквивалентно на пазарната оценка, но ще бъде много по-високо. Затова правим две. Защото не е едно и също дали прехвърляш имот или дали плащаш данъка върху този имот, наречен още "данък сгради".
Ето, това е логиката, друга няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Лучников, имате думата. Заповядайте.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз наистина вече излизам от себе си, излизам от рамките на обикновеното човешко мислене. Ние говорим тук за оценка на имота. Казва се, че тя не била пазарната, а била част от пазарната. Добре, защо да бъде обаче различна при различните данъци? Данъкът се определя с данъчната ставка, а не с данъчната база. Данъчната база е логична, една единствена - 50 на сто, 60 на сто, 80 на сто, колкото искате от действителната пазарна цена, макар че това е едно условно определение. Така че никой не може да каже точно какво е съотношението между данъчната основа и действителната пазарна цена. Но защо, за Бога, трябва да бъдат две цени, когато различното третиране на данъка при облекчаването и влошаването положението на данъкоплатците може и трябва да стане само с данъчната ставка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Цоньо Ботев, който е автор на същото предложение.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Честно казано, аз съм притеснен от това, че дори и това предложение не се приема. Не мога да се съглася, че по два закона трябва да има различни базисни и данъчни оценки. Това, че различни управления в Министерството на финансите са работили по този закон, не значи, че ние трябва да се съгласяваме с всичко, което ни предложи Министерството на финансите. И аз дори искам да кажа, че е време най-после в Министерството на финансите някои от старите чиновници да си отидат и да дойдат нови. Трябва да се каже, изглежда, от тази трибуна, за да се разбере това нещо. Не мога да се съглася, след като еднакви таблици има дори в двете приложения, да има две приложения. Че не са си свършили работата както трябва, това не може да ни накара да се съгласим с това положение.
Честно казано, странно е, че един човек в два различни случая трябва да чака да му се определи някаква базисна данъчна оценка на имота. Какво пречи тези формули, които са използвани, да бъдат коригирани и да се използва една и съща базисна данъчна оценка? Не мога да го разбера това нещо. Нека да дойде някой корифей на тази икономическа наука и да ми го обясни тук, от тази трибуна. Защото рано или късно това ще стане, аз съм убеден. И това, че сега не става, не значи, че това, което приемаме, е добро, или че това, което приемаме, ще допринесе нещо за развитието на данъчната система в България.
Аз наистина не виждам как ще стане в момента. Явно това нещо не е прието и няма да стане. Но аз се обръщам към тези, които са вносители на законопроекта поначало, да вземат и да си свършат работата както трябва и да има след това законопроект за изменение и допълнение на закона, за да се направи такъв, какъвто трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Една реплика към господин Цоньо Ботев, тъй като и господин Лучников постави същия въпрос, но на него не мога да отговоря, тъй като неговото беше дуплика.
И данъчната основа, колеги, и данъчната ставка са елементи на данъка. И като елементи на данъка ние можем да ги ползваме еднакво за всякакви цели, в това число и за целите на икономическата и данъчната политика, която искаме да реализираме. Никъде, в никоя данъчна теория и в никой учебник не е казано, че може да се използва само данъчната ставка като елемент на регулиране. Елемент на регулиране може да бъде и е данъчната основа, стига да бъде прилагана правилно, да бъде прилагана там, където му е мястото, и да бъде направена в унисон, да постига целите, които преследваш. Аз не казвам в този момент и в тази реплика дали постига тази цел. Но недейте отправя, колеги, от тази трибуна неща, които ги няма в данъчната теория. В данъчната теория и двете неща са елемент на данъка и еднакво се използват в зависимост от целта, която преследваш. Така че не е невъзможно данъчната основа да не бъде използвана. И към господин Лучников, и към Цоньо Ботев - без да коментирам другите неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дайте да не се скъпим за няколко минути. Обсъждаме данъчни проблеми, засягащи милиони хора. Това - едно.
И второ, когато човек се хване за логиката, няма БСП, няма СДС. Тръгне ли обаче да защитава някакви групови интереси, тогава вече се откроява накъде избива.
И трето, абсолютна истина е, че в повечето страни, в модерните страни при данък наследства ставките са различни от ставките при данък сгради. И са по-високи. И основата може да бъде различна, зависи какво преследвате, господин Лучников. И тук беше точен председателят на комисията. Аз няма какво повече да добавя.
Данъкът се формира чрез използване на двата инструмента. В страните, които много често сочим като еталон, и ставките са високи за високите етажи поради съображенията, които са понятни на всички. Не е нужно изречение да се добавя. За високите етажи ставките са високи. И особено при данък наследства облагането е чувствително. Именно в тези общества, които са модел за изграждане на една пазарна икономика, която не е от края на миналия век, а гледа напред и е икономика, която носи в себе си характеристиките на социално пазарно стопанство.
Така че чрез редица от основните решения, които в комисията се отработват при сега приеманите данъчни закони, аз смея да заявя - ориентирът е именно към такава данъчна практика. Това е положително и то трябва да бъде подкрепено.
Само още две думи. Много произволно се употребяват числа. Моите уважения, господин Лучников, - сега бил 1000 долара брутният вътрешен продукт на човек от населението, а преди десет години или седем години бил десет пъти по-малко. Глупости! Ще ви кажа с езика на изследвания, които са правени в рамките на финансираната от Организацията на обединените нации Програма за международни сравнения, където България е вкарана чрез Унгария. Там се работи със стоп цени, с така наречените международни долари. През 1987 г. България при тези изчисления има - закръглявам - 2400 долара.
Лидерът на вашата партия - обединението ви - и председател на Министерския съвет по него време като институтски работник също правеше в колективи и извън колективи изчисления. Аз съм водил секция, която се занимаваше с тези неща. Изчисленията бяха близки. Изчисленията на Виенския институт за сравнителен анализ бяха близки, което и сега служи като основание на Министерския съвет да заявява, че ако преди седем години ние бяхме почти на една позиция с Унгария, понеже по брутен вътрешен продукт на населението ние и унгарците се различавахме, както се казва, по стотни, болно е, че сега сме изостанали.
Трябва да се използват числата точно и да не се прави от числата пропаганда! (Частични ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Разбира се, уважаеми колеги, господин председател, че трябва да пестим време. Обаче когато става дума за принципни неща, трябва - повтарям това, което преди малко казах - да бъде дадена пълната информация, за да не се подвеждат колегите.
Уважаеми господин Лучников, пред мен е справка за данъчния размер "наследство" в различните европейски страни. И ще ви зачета.
В Белгия - наследство - по права линия - от 3 до 30 на сто; братя и сестри - размерът е от 20 до 65 на сто; трети лица - от 30 до 80 на сто.
В Холандия - по права линия - от 5 до 27 на сто; братя и сестри - от 26 до 53 на сто; трети лица - от 41 до 68 на сто.
В Германия - по права линия - от 7 до 30 на сто. Над 50 млн.дойче марки, това, за което говорихте - 30 на сто. Там обаче вече се появява тази цифра.
Франция - по права линия - от 5 до 40 на сто; над 4 млн.дойче марки - над 40 на сто.
Така че, това, което говори господин Цонев и което на няколко пъти повтаряме - нашите предложения са в пъти по-малко от тези критерии.
Второ, за оценката, за която Вие говорите. В момента ние нямаме развит пазар за недвижимите имоти. И това, което е предложено, е, разбира се, на базата на досегашния опит с различните бюра, брокери и т.н. Предложена е една линия и една тенденция на доближаване до пазарната цена.
И справедливо е в момента това, което се различава за жилищата и другите имоти. Справедливо е като принцип и като конкретна ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин Статков! Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Господин Статков се опита да ни шашне с цифри. Но той не ви каза, че с 30 на сто се облагат наследства над 100 млн.дойче марки. Също така господин Статков не благоволи да ни каже, че в Германия необлагаемият минимум на наследствата е за преживелия съпруг - 250 хил.марки, а за всеки низходящ - по 90 хил.марки, когато низходящият е под 5 години, необлагаемият му минимум е 140 хил.марки.
За сведение едно прилично жилище в Германия струва 50-60 хил.марки. Правете си сметка какво се облага и какво не се облага, преди да правите тук такива пропагандни балони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Има думата господин Статков за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател! Колеги! Господин Лучников, не сте ме слушали. Казах за Германия, тъй като Вие си послужихте с това като пример, без условия за размер. Тоест, от минимума нагоре, по права линия - от 7 до 30 на сто.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Но при минимум необлагаем 250 хил.марки.
РУСИ СТАТКОВ: Няма такова условие.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не сте прочели закона.
РУСИ СТАТКОВ: Няма такова условие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви.
РУСИ СТАТКОВ: Мисля, че... И другото, за което говорихме, сравняваме, повтарям, относително. И въпреки всичко това, което при нас се подава, е в пъти по-малко и то може би не 10, а може би и повече ще излезе.
Така че, много ви моля отново да се върнем в края на краищата върху смисъла на това, което правим. А смисълът е да подкрепяме развитието на страната на базата на производството, а не на рентиерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
В такъв случай повече изказвания няма, не виждам желаещи.
Поставям на гласуване предложението на господата Светослав Лучников и Цоньо Ботев - думите "Приложение N 2" да бъдат заменени с "Приложение N 1".
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 159 народни представители: за 48, против 54, въздържали се 57.
Предложението на господата Светослав Лучников и Цоньо Ботев и в този смисъл и идеята на Венцеслав Димитров не се приема.
Поставям на гласуване чл. 33 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 144 народни представители: за 100, против 7, въздържали се 37.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата. Не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. разноските за погребения в размер на три минимални месечни работни заплати за страната, определени към момента на откриване на наследството;
4. предвидените в закона облекчения."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 34, т. 3 думите "три минимални" се заменят с "три средни за страната".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински:
В чл. 34, т. 3 числото "3" се заменя с "6".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 34 така, както той е подкрепен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отпада заглавието - "Определяне на облагаемите наследствени дялове".
"Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
            (2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33."
Няма предложения по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Подкрепя ли се от комисията?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Член 35 е приет.
Преминаваме към един тежък за четене текст с много таблици и цифри.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще четем ли таблиците? 
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чл. 36. (1) Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по следните таблици:

1. за съпрузи и наследници по права линия Таблица N 1
Наследствен дял
в левове
Данъчна ставка
до 10 000 000 лв.
необлагаеми
от 10 000 000 до 50 000 000 лв.
0,1 % за горницата над 10 000 000 лв.
от 50 000 000 до 100 000 000 лв.
40 000 лв.+ 0,2% за горницата над 50 000 000 лв.
от 100 000 000 до 200 000 000 лв.
140 000 лв.+ 1% за горницата над 100 000 000 лв.
от 200 000 000 до 500 000 000 лв.
1140 000 лв.+ 2% за горницата над 200 000 000лв.
над 500 000 000 лв.
7140 000 лв.+ 5% за горницата над 500 000 000 лв.

2. за наследници по съребрена линия Таблица N 2

Наследствен дял
в левове
Данъчна ставка
до 10 000 000 лв.
0,1%
от 10 000 000 до 50 000 000 лв.
10 000лв. + 0,2 % за горницата над10 000 000лв.
от 50 000 000 до 100 000 000 лв.
90 000 лв. + 0,5% за горницата над 50 000 000лв.
от 100 000 000 до 200 000 000 лв.
340 000 лв.+ 1,5 % за горницата над 100 000 000 лв.
от 200 000 000 до 500 000 000 лв.
1840 000 лв.+ 3,5% за горницата над 200 000 000 лв.
над 500 000 000 лв.
12 340 000лв.+6% за горницата над 500 000 000 лв.

3. за други наследници Таблица N 3
Наследствен дял
в левове
Данъчна ставка
до 10 000 000
3 %
от 10 000 000 до 50 000 000
300 000 лв + 3,5% за горницата над 10 000 000 лв.
от 50 000 000 до 100 000 000
1 700 000лв. + 4 % за горницата над 50 000 000 лв.
от 100 000 000 до 200 000 000
3 700 000 лв. + 5 % за горницата над 100 000 000 лв.
от 200 000 000 до 500 000 000
8 700 000 лв + 7% за горницата над 200 000 000 лв.
над 500 000 000
29 700 000 лв. + 10 % за горницата над 500 000 000 лв.


Предложение на н.п. Венцеслав Димитров:
В чл. 36, ал. 1, т. 1 необлагаемият минимум да е 25 млн.лв. и останалите ставки да се преизчислят по същата схема.

Комисията подкрепя предложението частично - по отношение на необлагаемия минимум.

Предложение на н.п. Йордан Цонев:
В чл. 36 , ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. в точка 1 таблица N 1 придобива следния вид:
Наследствен дял в левове
Данъчна ставка
до 15 000 000
необлагаем
от 15 000 000 до 50 000 000
0.1 % за горницата над 15 000 000
от 50 000 000 до 100 000 000
35 000 + 0.2 % за горницата над 50 000 000
от 100 000 000 до 200 000 000
135 000 + 1 % за горницата над 100 000 000
от 200 000 000 до 500 000 000
1 135 000 + 2 % за горницата над 200 000 000
от 500 000 000 до 1 000 000 000
7 135 000 + 5 % за горницата над 500 000 000
над 1 000 000 000
32 135 000 + 10 % за горницата над 1 000 000 000

2. В т. 2 таблица N 2 придобива следния вид:
Наследствен дял в левове
Данъчна ставка
до 15 000 000
0.1 %
от 15 000 000 до 50 000 000
15 000 + 0.2 % за горницата над 15 000 000
от 50 000 000 до 100 000 000
85 000 + 0.5 % за горницата над 50 000 000
от 100 000 000 до 200 000 000
335 000 + 1.5 % за горницата над 100 000 000
от 200 000 000 до 500 000 000
1 835 000 + 3.5 % за горницата над 200 000 000
от 500 000 000 до 1 000 000 000
12 335 000 + 6 % за горницата над 500 000 000
над 1 000 000 000
42 335 000 + 12 % за горницата над 1 000 000 000

3. В т. 3 таблица N 3 придобива следния вид:
Наследствен дял в левове
Данъчна ставка
до 15 000 000
3 %
от 15 000 000 до 50 000 000
450 000 + 3.5 % за горницата над 15 000 000
от 50 000 000 до 100 000 000
1 675 000 + 4 % за горницата над 50 000 000
от 100 000 000 до 200 000 000
3 675 000 + 5 % за горницата над 100 000 000
от 200 000 000 до 500 000 000
8 675 000 + 7 % за горницата над 200 000 000
от 500 000 000 до 1 000 000 000
29 675 000 + 10 % за горншцата над 500 000 000
над 1 000 000 000
79 675 000 + 20 % за горницата над 1 000 000 000

Предложение на н.п. Светослав Лучников:
В чл. 36, ал. 1:
1. Необлагаемият минимум да се завиши от 10 000 000 на 20
   000 000.
2. В дясната колона на таблицата да се извършат следните промени:
0.1 % за горницата над 20 000 000 лв.
30 000 лв. + 0.2 % за горницата над 100 000 000 лв.
130 000 + 0.4 % за горницата над 100 000 000 лв.
530 000 + 0.8 % за горницата над 200 000 000 лв.
2 930 000 + 2 % за горницата над 500 000 000 лв.
3. В таблицата 2 към чл. 36 да се направят следните промени:
349 000 лв. + 1 % за горницата над 100 000 000 лв.
1 340 000 лв. + 2 % за горницата над 200 000 000 лв.
7 340 000 лв. + 4 % за горницата над 500 000 000 лв.

Комисията подкрепя предложението частично - в частта за увеличаване на необлагаемия минимум.

Предложение на н.п. Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински:
В чл. 34, ал. 1 таблиците се изменят така:
1. За съпрузи и наследници по права линия
Таблица N 1
Наследствен дял
в левове

Данъчна ставка
до 15 000 000 лв.
необлагаеми
от 15 000 000 до 50 000 000 лв.
0,1 % за горницата над 15 000 000 лв.
от 50 000 000 до 100 000 000 лв.
35 000 лв.+ 0,6% за горницата над 50 000 000 лв.
от 100 000 000 до 200 000 000 лв.
335 000 лв.+ 3% за горницата над 100 000 000 лв.
от 200 000 000 до 500 000 000 лв.
3 335 000 лв.+6% за горницата над 200 000 000 лв.
над 500 000 000 лв.
21 335 000 лв.+ 15% за горницата над 500 000 000 лв.




2. За наследници по съребрена линия
Таблица N 2
Наследствен дял
в левове

Данъчна ставка
до 15 000 000 лв.
0,3%
от 15 000 000 до 50 000 000 лв.
45 000лв. + 0,6 % за горницата над15 000 000лв.
от 50 000 000 до 100 000 000 лв.
255 000 лв. + 1,5% за горницата над 50 000 000лв.
от 100 000 000 до 200 000 000 лв.
7 755 000 лв.+4,5% за горницата над 100 000 000 лв.
от 200 000 000 до 500 000 000 лв.
11755 000 лв.+10,5%за горницата над 200 000 000лв.
над 500 000 000 лв.
46 755 000лв.+18% за горницата над500 000 000 лв.



3. За други наследници
Таблица N 3
Наследствен дял
в левове

Данъчна ставка
до 15 000 000
9 %
от 15 000 000 до 50 000 000
1 350 000 лв +10,5% за горницата над 15 000 000 лв.
от 50 000 000 до 100 000 000
4 925 000лв. +12 % за горницата над 50 000 000 лв.
от 100 000 000 до 200 000 000
10 925 000 лв. +15 % за горницата над 100 000 000 лв.
от 200 000 000 до 500 000 000
25 925 000 лв + 21% за горницата над 200 000 000 лв.
над 500 000 000
88 925 000 лв. +30 % за горницата над 500 000 000 лв.



И тук Комисията подкрепя предложението частично - само в частта за необлагаемия минимум.
Това са предложенията по чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев. Не беше леко да докладва всички предложения. Всъщност всички предложения са приети частично.
От народните представители, които са направили предложения, има ли желаещи да се изкажат, след като комисията по принцип е възприела повечето от предложенията?
Господин Цонев има думата.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз бих направил само едно пояснение, господин председателю, по моето предложение. Запазваме същия ред и същите размери на таблицата без никакво изменение. Само в първия ред увеличаваме необлагаемия минимум от 10 на 15 млн. и въвеждаме един нов етаж в таблицата - за наследства, които са над 1 млрд. лв. Всичко останало е както при вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване всичките предложения.
Първото предложение е на господин Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте!
Гласували 149 народни представители: за 34, против 80, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Съобразно отдалечеността ще поставя на гласуване предложенията:
Първо, на господата Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински.
Моля да гласуваме за предложението на петимата колеги.
Гласували 160 народни представители: за 55, против 88, въздържали се 17.
Предложението на колегите Стоилов, Статков, Гагаузов, Козалиев и Пирински не е прието.
Следващото предложение е на господин Светослав Лучников. Желаете ли думата, господин Лучников, или да го поставя на гласуване?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Моля да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре. Поставям на гласуване предложението на господин Лучников.
Гласували 141 народни представители: за 23, против 29, въздържали се 89.
Предложението на господин Лучников не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Йордан Цонев.
Моля да гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 23.
Предложението на господин Цонев е прието, а по този начин и чл. 36.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 37. Данъкът се определя за всеки наследник или заветник поотделно с данъчен облагателен акт, който може да се обжалва по реда и в сроковете на Закона за данъчното производство."
По този член няма постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи за изказване няма.
Моля да гласуваме предложения чл. 37.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Цоньо Ботев за нов чл. 37а:
"Чл.37а. Общинският съвет може да промени данъчната ставка с плюс - минус 5 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Цоньо Ботев има думата.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С това мое предложение фактически искам да покажа, че това, което приемаме като местни данъци в момента, не отговаря на Европейската харта за местно самоуправление. Никой не може да ме убеди, че това, което е записано в Конституцията, пречи местните данъци да бъдат направени така, че да отговарят на Европейската харта за местно самоуправление, защото в Конституцията пише, че данъците и размерът им се определят със закон. Но размерът може да бъде от - до и това, което съобщи Руси Статков, е още едно доказателство, че е така и в другите страни. А конкретният размер трябва да се определи от общинския съвет.
Така че аз не искам да бъде поставено на гласуване това мое предложение, но в края на краищата рано или късно ще стигнем до това, което аз предлагам в почти целия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ботев.
Господин Цонев, след като го оттегля, няма да го поставям на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 38. (1) Освобождава се от данък:
1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг;
2.имуществото, завещано от държавата, общините, Българския червен кръст, читалищата, български културни, научни, учебни, здравни и социални организации на бюджетна издръжка, сдруженията и фондациите, създадени с посочените цели, както и фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за възстановяване на исторически и културни паметници;
3. обикновената покъщнина;
4. дребният земеделски инвентар;
5. библиотеките и музикалните инструменти;
6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;
7. неполучените пенсии на наследодателя;
8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
(3) Освобождаването по ал. 1, точки 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 38, ал. 2:
1. Думите "от държавата" се заменят с "на държавата".
2. Да се добавят и спортните организации, а думите "сдруженията и фондациите, създадени с посочените цели" се заменят с "фондациите и сдруженията с идеална цел".
Комисията подкрепя предложението по т. 1. Очевидно става дума за грешка в текста "от държавата". Трябва да бъде "на държавата".
Предложението по т. 2 се подкрепя по принцип.

Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 38, ал. 1:
1. В точка първа накрая се добавя: "производствени аварии и природни бедствия;"
2. Точка втора се изменя така:
"2. имуществото, завещано на държавата, общините, Българския червен кръст, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Пламен Стоилов: в чл. 38, ал. 1, т. 1 накрая се добавя: "и при крупни производствени аварии".
Комисията подкрепя предложението. Отпадна само думата "крупни".
Предложение на комисията за чл. 38: подкрепя текста на вносителя с направените допълнения от народните представители Йордан Цонев и Пламен Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всъщност предложенията са приети.
Желаещи да вземат думата не виждам.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 38 със съответното съдържание.
Гласували 135 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до една година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му."
По този член нямаме направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 39.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 40. Данъкът се плаща в двумесечен срок от връчване на данъчния облагателен акт, с който е определен."
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 40 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до една година от откриване на наследството, заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на двумесечния срок по предходната алинея."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 40 така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Приет е текстът на чл. 40.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 41. (1) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от данъчната служба, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
(2) Ал. 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот" сключена от наследодателя в полза на трети лица.
(3) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали, или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от данъчната служба по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен".
Има предложение на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински, което те оттеглиха в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи, няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 41 така както е предложен от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 151, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 42. (1) Кметовете на общини и райони изпращат на данъчната служба до 15-то число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.
(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници - деца, съпруг, родители.
Чл. 43. Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят, че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на данъчната служба по местооткриване на наследството."
Предложението на народните представители Стефан Стоилов, Руси Статков, Асен Гагаузов, Васил Козалиев и Георги Пирински е оттеглено.
По чл. 42 и по чл. 43 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 42 и чл. 43 от законопроекта така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 152 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 5. Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел III
Данък при придобиване на имущества
по дарение и по възмезден начин
Чл. 44 (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) Ал. 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължения по закон."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 44 и нататък моторните превозни средства да отпаднат от този данък, като за тях да се плаща такса.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Не виждам господин Венцеслав Димитров, но след като има писмено предложение го поставям на гласуване.
Моля да гласуваме във връзка с предложението на господин Венцеслав Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 31, против 94, въздържали се 35.
Не е прието предложението на господин Венцеслав Димитров, при което положение поставям на гласуване раздел трети със заглавието и чл. 44 с неговите три алинеи.
Моля да гласуваме.
Гласували 147 народни представители: за 128, против 3, въздържали се 16.
Раздел трети със заглавието и чл. 44 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от преобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случаи, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
(2) Когато преобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят."
По чл. 45 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.   Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване чл. 45 така, както той е подкрепен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 4.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 46. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.
(2) Имуществото се оценява, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по пазарната им стойност или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай, че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение N 2;
2. другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, точки 2, 3, 4 и 5."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: чл. 46 да е по приложение N 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цоньо Ботев, което той оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Народният представител господин Венцеслав Димитров иска да бъде по приложение N 1, но ние вече предрешихме въпроса и при това положение не мога да поставя на гласуване неговото предложение.
Поставям на гласуване чл. 46, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 160 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 12.
Член 46 е приет.
Преустановяваме работата до чл. 46.
И както знаете, накрая няколко съобщения:
Редовното заседание на Комисията по енергетика и енергийните ресурси - днес от 17,00 ч., зала 134.
Заседанието на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството днес се отлага.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта - 26 ноември от 16,45 ч., зала 238.
Комисията по труда и социалната политика има заседание, но то е отложено.
Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията - четвъртък от 17,30 ч., зала 232, и петък от 14,30 ч., зала "Запад".       Следващото заседание е утре от 9,00 ч. Ще продължим със същата точка.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 16,00 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председатели:
      Иван Куртев

   Александър Джеров
Секретари:
         Васил Клявков

        Камен Костадинов