Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Има думата за процедурно предложение господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане второ четене на законопроекта за ДДС за следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние още не сме приели данъчните закони. На основание на какво ще гледаме бюджета, след като основната част от приходната част са данъчните закони? Значи предопределяме решението по данъчните закони с гледането на бюджета, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Ще бъдат приети всички данъчни закони преди приемането на бюджета, господин Бойков, уверен съм в това.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 143 народни представители: за 83, против 57, въздържали се 3.
Предложението се приема.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА СОЦИАЛНА ЗАЩИТА) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, с вносител Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Господин Цонев, имате думата за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 802-02-54 за ратифициране на
Заемното споразумение (заем за преструктуриране на
системата за социална защита) между Република България
и Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерския съвет на 23 ноември 1998 г.

На заседание, проведено на 24 ноември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на системата за социална защита) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 20 ноември 1998 г. в София.
В основните цели на стратегията на правителството за реформа на социалната защита е осигуряването на най-уязвимите групи чрез значими по размер помощи и предоставянето на услуги с високо качество, за да бъдат ограничени негативните последици в преходния период. Ще бъдат подкрепени реформите в социалното осигуряване, ще се увеличи ефективността на програмата за защитната мрежа и пренасочването на средства от съществуващи програми към нуждаещи се групи, без да се увеличават държавните разходи. Заемът е в размер на 145,7 млн. германски марки за срок от 20 години, с 5-годишен гратисен период и променлив лихвен процент на база либор. Той ще бъде предоставен на два транша и ще се преведе по специално открита сметка в Българската народна банка.
Заемът е елемент от кредитната програма на Международната банка за възстановяване и развитие, включена в стратегията й за подпомагане на България до 2001 г.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което със 7 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да приеме законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на системата за социална защита) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 20 ноември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Христо Иванов, за да докладва становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, колеги народни представители! Представям ви

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по труда и социалната политика
по законопроект за ратифициране на Заемното
споразумение между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен от Министерския съвет

На заседание на Комисията по труда и социалната политика бе разгледан законопроект за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 802-02-54 от 23 ноември 1998 г., внесен от Министерския съвет.
В приложените мотиви към законопроекта се изяснява, че заемът в размер от 145,7 млн. германски марки се отпуска за срок от 20 години, от които 5 години са гратисен период. Лихвеният процент е променлив на база либор. Заемът ще се предостави на два равни транша по целева сметка в Българска народна банка.
Международната банка за възстановяване и развитие предоставя горните средства за целево подпомагане на реформите в системата на социалната защита.
В споразумението, Приложение № 3, са посочени конкретните законодателни и други мерки, предприети от правителството в онези социални области, които предстои да бъдат осигурени със средства от заема. Това са пенсионната система, пазарът на работната сила, социалното подпомагане и здравеопазването.
В Приложение № 1 са конкретизирани разходите, които са изключени от обхвата на заема, което гарантира неговото целево използване.
Действията на правителството по подготовката за споразумението в рамките на цялостната програма за структурни реформи и макроикономическо стабилизиране определят поредният етап от създаването на ефективна система за социална защита в условията на пазарна икономика.
След проведено гласуване, Комисията по труда и социалната политика прие с 9 гласа "за" и 4 гласа "против" следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Заемното споразумение (заем за преструктуриране на системата за социална защита) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата за процедура господин Йордан Цонев.


ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, колеги, правя процедурно предложение да поканим в залата заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Татяна Василева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъде поканена в залата заместник-министър Василева.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Василева в залата.
Имате думата за изказвания.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес набързо и за кратко ни се предоставя възможността да коментираме закон, с който трябва да ратифицираме използването на заем от Световната банка в размер на 80 млн. долара или преизчисленото в дойче марки.
Когато обсъждахме в тази зала даването на съгласие да се водят преговори от министър Нейков по този заем, Демократичната левица много остро се възпротиви, защото твърде много неща, които бяха записани тогава в рамката, в изискванията, в условията, будеха доста сериозно съмнение. Днес пред нас отново стоят тези съмнения, независимо че аз няма да скрия, че ние снощи доста дълго коментирахме в Комисията по труда и социалната политика необходимостта от този заем, целесъобразността на този заем, и, разбира се, ефективността от използването на средствата от един такъв заем.
Какви са нашите мотиви? Може би управляващите ще използват това, че, видите ли, Демократичната левица не иска да вземе заем за социални дейности и не иска да помогне на хората, зад които застава. Напротив. Заеми или пари за социалната област ние винаги ще искаме. Друг е въпросът с каква политика в тази област се ангажират управляващите. Това са основните ни мотиви, с които ние сме против.
Преди известно време в нашата комисия един от колегите от СДС каза, че не го интересуват експертните решения, той е дошъл да прокарва политика и ще си прокарва политика, независимо от експертните решения.
В същото време този документ, който в момента е пред нас, показва действително, че се реализира една политика. Но дали тази политика е в интерес на българския народ? Дали по тази политика има консенсус в нацията, тъй като има въпроси, които са с национално значение?
Най-напред аз искам да кажа пред вас, че се предвижда тези средства да бъдат разделени за социално подпомагане и за пенсионната система. Вчера така и не получихме отговор на това в областта на пенсионното осигуряване към каква система ще се стремим - дали разходопокривна или капиталопокривна. И ако ще гоним капиталопокривната, която госпожа Василева надълго и нашироко ни разясни като на първокурсници - каква е разликата между едната и другата - защо тогава изпомпваме с плащанията, които даваме, натрупания капитал в пенсионния фонд?
Но аз няма да се спирам на тези въпроси, защото политиката, която води правителството и ще я реализира, за да получи траншовете по този заем, е свързана с доста драстични съкращения на съществуващи социални придобивки за българския народ. Аз ще цитирам някои.
"Подготвил и внесъл в Народното събрание" - това е едно от условията - "на приемлив за банката, изменен и допълнен Кодекс на труда на заемополучателя, целящ да се намали изискуемият отпуск за обучение, майчинство и гледане на малко дете по начин, удовлетворяващ банката."
Искам да попитам смята ли мнозинството, смятат ли моите колеги от другите парламентарни групи за необходимо при тази демографска ситуация в Република България, при този демографски срив в Република България да намаляваме изискуемия или по-точно - регламентирания отпуск за бременност, раждане и гледане на малко дете? Имаме ли обществен дебат по този толкова важен, изключително драматичен въпрос в Република България? Не. Но правителството поема един такъв ангажимент.
Аз няма да коментирам другите ангажименти, свързани с повишаване на пенсионната възраст - по тях вече се води дебат в страната ни, свързани с премахване на първа и втора категория труд и т. н.
Но, уважаеми колеги, всички условия на политиката, която ще провежда правителството на Обединените демократични сили, за да вземе този заем, са свързани с драстични съкращения и свиване на социалните преференции и на социалните плащания. След като ще правим такива големи икономии, след като се насочваме към такова едно пестеливо изразходване на средствата в социалната област, защо взимаме този заем и кой поред е този заем? Защото този заем е в рамките на 20 години. Първите 5 години ще бъдат гратисни и правителството на СДС ще си направи своята политика с тези пари, ще хвърли малко прах в очите на тези и онези, но след това ще го плащат всички.
Така че аз настоятелно ви моля да не претупваме сега преди гледането на законопроекта за държавния бюджет за 1999 г. този толкова важен въпрос. Много бързаме и много галопираме, когато решаваме въпроси, касаещи много сериозни, много важни и много чувствителни за българския народ въпроси.
Апелирам сега да не го разглеждаме и да не подкрепим закона за ратифициране на заема по това споразумение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания? Имате думата.
Има думата заместник-министър Татяна Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително снощи в Комисията по труда и социалната политика аз като учител, както каза госпожа Масларова, се опитах да обясня ясно и подробно какво представлява този заем. Така току-що госпожа Масларова ме нарече. Обяснявала съм като на първокласници. Но явно не съм успяла да го обясня и затова искам да разкажа в резюме за какво става дума.

Става дума за един заем, който през януари 1997 г. е бил желан от друго правителство, но не го е получило, затова защото просто не си е изпълнило онези ангажименти в реформата на социалната сфера, каквито е трябвало да осъществи.
Много е удобно да се каже, че ние искаме пари и, забележете, като искаме пари, то е само защото искаме да въведем рестрикции. Няма такова нещо.
Условията по отпускането на заема, който е от 80 млн. долара - 40 млн. за сферата на социалното подпомагане, за защита на социално слабите, и 40 млн. за подкрепа на пенсионния фонд със средства, които влизат в държавния бюджет. Всичките предписания на банката са свързани с перспективата за извършване на структурната реформа и в това отношение - за подкрепа на плащанията на страната.
Ние успяхме да изпълним следните условия, аз просто ще ги изброя: да приемем Закон за социалното подпомагане и правилник за приложението му, в който създадохме не рестрикции, а облекчения за хората, които трябва да получат парите си по този правилник за приложение на Закона за социалното подпомагане, тоест бившия правилник за социално подпомагане. Това е едното условие и то е изпълнено.
Второто условие е да се извърши прекатегоризацията на условията на труд, за което няма спор, че не могат и тези, които са под земята, и тези, които са във футболните отбори на мините, да са една и съща категория труд.
Третото е, че не можем да се пенсионираме всички на 45 години и да ни стигне пенсионният фонд.
И това всъщност беше реформата в тази сфера, която беше условие за отпускане на заема. Всичко друго, с което се плашехме, като замразяване на Закона за инвалидите или като отменяне на Указа за насърчаване на раждаемостта, или като намаляване на срока за гледането на децата, просто не е предмет на този заем.
Защо ни трябват тези пари, след като си ги имаме? Ами, защото е по-добре да имаме повече пари и да бъдем по-сигурни. Парите влизат в държавния бюджет. Те няма да бъдат разходвани за програми, за компютри, за администрация и за всичко останало.
А това, че бюджетът се е справил с плащанията си, говори по-добре за него, а не по-зле. И на 20 ноември, аз съжалявам, че снощи прочетох стенограмата на комисията, но на 20 ноември бордът на директорите на Световната банка с пълно единодушие е одобрил заем, какъвто няма на нормалния капиталов пазар. Това са такива заеми, каквито всички страни желаят. И вие ги желаехте, но просто не ви ги даваха. (Смях и оживление в блока на СДС.) Това!
И с изричната адмирация на борда на директорите, че това, което сме поели като ангажименти за реформа, сме го направили, и междурочем за първи път не сме ги излъгали със сроковете, в които сме го направили.
Нещо повече, банката направи отстъпка, знаете, че пенсионната възраст няма да влезе преди 2000 г., тоест ние ще си приемем социалноосигурителния кодекс, в който ще бъдат регламентирано поставени всички изисквания за възраст за пенсиониране и т.н., и едва тогава ще пристъпим към тази мярка. Но така или иначе парите са гласувани от борда на директорите на Световната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Василева. Други изказвания?
Има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Винаги, когато става въпрос за социална политика, ние изпадаме в крайности. Крайности, в смисъл, че всички сме загрижени за социалната политика, но някои просто си я представят далеч във времето, а други искат да решават днес социалните въпроси на гражданите на нашата страна.
Безспорно е, че социалните проблеми са натрупвани с години. Безспорно е, че социалните проблеми не са решавани години и сега ние сме изправени пред необходимостта да извършваме много сериозни реформи в социалната сфера.
Господин Марангозов е изключително любезен да клати глава утвърдително, благодаря Ви за това.
Реформите, които ние трябва да извършваме в социалната сфера, са преди всичко свързани с реформата в пенсионната система, защото нашата пенсионна система няма нищо общо със съвременните условия в обществено-икономическия живот. Аз вчера и в комисията споделих моето мнение, че ние може би и след двадесет години няма да можем да постигнем такава стабилност на пенсионната система, каквато имаше в Царство България, и която през 1951 г. беше унищожена. (Смях и оживление в блока на ДЛ.) Очевидно не разбирате от пенсии, господин Марангозов. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не влизайте в диалог със залата.
РОСИЦА ТОТКОВА: Това, за което става въпрос в реформата на пенсионната система, е много важно, защото то засяга една изключително важна и голяма част от българските граждани, и, дай Боже, всички ние потенциално сме клиенти на тази система.
Какво по-важно от това има да изградим стабилна тристълбова пенсионна система? Какво по-важно от това е да изградим втория стълб на пенсионната система, което е допълнителното пенсионно осигуряване, което ще даде възможност да позволим в нашето общество тези хора, които работят при лоши условия на труд, да могат да се пенсионират на по-ранна възраст? Какво лошо в това ние да изградим и третия стълб на пенсионната система, а именно допълнителното доброволно пенсионно осигуряване?
Чрез тези три стълба на пенсионната система ние бихме могли да гарантираме на пенсионерите, на нашите родители, един достоен живот. И аз мисля, че в това отношение ние просто нямаме различия. Имаме различия само в подхода и във времето.
По отношение на заетостта, тъй като една част от мотивите са адресирани именно към заетостта. Мисля си, че ние отдавна сме убедени от потребността да се приеме Закон за социалноинвестиционния фонд, с помощта на който ще могат да бъдат извършвани и реализирани програми, които да решават не само конкретни социални проблеми в отделните райони и в отделните общини, а ще могат да повишават и заетостта.
Аз предполагам, че и колегите от Демократичната левица са наясно, че сега, в момента, има фонд за регионални инициативи, който е с 3 милиона и половина долара. И към този фонд са проявили интерес много общини в нашата страна. И аз ще ви дам само един пример, от общината, в която живея - град Разлог, има заявени 16 проекта. Това означава, че общините разбират за какво става дума, но очевидно тук не се разбира. Защото опитът, който ние ще натрупаме, с използването на средствата от фонда за регионални инициативи, ще ни даде възможност след това да имаме добри позиции, когато ще ползваме структурните фондове на Европа. А това означава решаване на социални проблеми, това означава работни места.
И когато ние говорим за всичките тези неща, тук не става въпрос само за повишаване на относителния дял в разхода на бюджета за социални дейности. Защото дори и без тези средства, уважаеми дами и господа, делът на социалните дейности в бюджета пак е по-висок от този, който беше миналата година, да не говорим за тези, които бяха през 1996 и 1995 г.

Тук става въпрос ние да решаваме днес социалните проблеми на хората. И затова аз си мисля, че Демократичната левица проявява едно политическо и сляпо отношение по този въпрос, гласувайки против и изказвайки становища против. Благодаря. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата за реплика господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз съм напълно съгласен с госпожа Тоткова, с нейното изказване, което вероятно снощи - тъй като Министерството на труда и социалната политика при нея е семейно представено - са обсъждали този въпрос и са стигнали до извода, който тя току-що потвърди, че вашата политика ни върна 20 години преди 1939 г. и сега се стараете да стигнете до 1939 г. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За втора реплика господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Тоткова! Исках само да внеса едно уточнение във Вашето изказване и в този смисъл Ви правя реплика.
Пенсионното осигуряване в България е създадено 1924 г.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): И е изпапано от комунистите.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Ще ви кажа как е изпапано и от кой е изпапано. (Реплики в залата.)
Пенсии в България до 1948 г. са получавали около 120 хил. души. Общата сума, която е била набрана във фондовете по тогавашния курс са около 8 млрд. лева и са притежавали общо взето десет сгради, от които два профилакториума и осем административни сгради. Вижте сега какво притежава Министерството на труда и социалната политика и какви са му възможностите, на колко хора сега се осигурява пенсионно осигуряване. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата за дуплика госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми колеги, когато гледаме нещата, ние трябва да ги виждаме такива, каквито са, а не да ги изкривяваме. И това е задължително за всички, но не всички могат да го правят. Защото, както имаше подхвърлена реплика от залата, именно тези натрупани средства бяха изпапкани. И то много бързо бяха изпапкани от комунистическите функционери в България. (Единични ръкопляскания от СДС.) Ако това не беше направено, системата щеше да се развива и ние сега нямаше да сме в това състояние. Но, за съжаление, казвам само за съжаление не можем да зачертаем тези 50 години, защото много хора са ги изживели. И може би доброто е, че са ги преживели. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има думата господин Панчо Панайотов.
Напомням на всички, че точката ни е ратифициране на заемно споразумение, а не социалната политика на БКП или на СДС.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз, както обикновено, нещо не разбирам. Тук сме застанали да си казваме кой как управлява. А кой как управлява - хубаво или лошо, определят единствено избирателите. Тук обаче има нещо много простичко, госпожа Масларова. Предлага се една много приемлива помощ с гратисен период и то вижте за какво.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Това е заем.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: За да се подпомогне пенсионният ни фонд и социалното подпомагане.
Аз не твърдя, за разлика от колежката, че ние ще осигурим на нашите бащи и на нас самите разкошни пенсионни години. Това не може да стане нито сега, нито след две години. Но аз твърдя, че ние, като добри управленци и стопани, загрижени за хората си, трябва да се опитаме биологически да спасяваме най-закъсалата част от този народ - тези, на които и през зимата ще се наложи да гладуват. Какво по-нормално от това, ако има някой да ни помогне в труден момент, да приемеш помощта му? Какво? За какво си приказваме?
И така, аз предлагам да спрем да обсъждаме. Ясно е, че управляващите ще направят това, което преценят, че е добре и толкоз по въпроса. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Има думата за реплика господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам решително да се противопоставя на предложенията и опитите за елементарно интерпретиране на толкова сложни въпроси. Спомням си, когато тук обсъждахме 25-милионния кредит за "Юнион Миниер", за който ни уверявахте, че всичко е добре, че ще ни очистят природната среда, че ще станат чудеса.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Какво общо има това?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чакайте, става дума отново за кредит и отново така елементарно ни предлагате да го приемем. Аз по аналогия искам да ви кажа, че такъв подход води към провали. Така че вчера на заседание на комисията стана ясно, че господата от "Юнион Миниер" за наша сметка и пари, които ние сме гарантирали и ще връщаме, не очистват старите замърсявания, а си надстрояват стената, за да си изхвърлят там отпадъците дълги години, повтарям, за наша сметка, за кредит, който тук беше гласуван твърде елементарно и за който също ни предлагахте...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Това не е вярно!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Абсолютно вярно е!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ти си лъжец!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ти си лъжец!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров и господин Божинов, и на двама ви правя забележки.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приемам забележката, но ще се възползвам да докажа с документи, че този кредит, който беше гласуван тук елементарно от мнозинството, се използва по друго предназначение и в интерес на чужда страна, а ще се плаща от България. Затова отклонявам претенциите на господин Панайотов да прекратим дискусията и макар и да съм впечатлен от заявлението на госпожа Василева, че този път няма да бъде за консултанти и компютри и няма да се повтори случаят, при който съпругата на министъра получи за консултациите 30 милиона. Но този път отиват директно в бюджета и може би няма да бъдат за приятелите, а директно за министрите. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Дискусията не може да бъде прекратена и никога не е била прекратявана на първо четене, господин Божинов. Така че бъдете спокоен.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на реформата за социална защита) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Гласували 166 народни представители: за 111, против 43, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Йордан Цонев за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противоположно становище? Господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Въз основа на чл. 81 от Конституцията, законите се приемат на две четения. Повтарям - на две четения. И погрешна и порочна е практиката ни тук да претупваме законите практически на едно четене.
Второ, тук става въпрос за милиони. Милиони, които в края на краищата българите трябва да връщаме. Дайте да видим разчетите, дайте да видим кои са най-изгодните условия, да имаме време да направим нашите предложения и тогава да преминем към второ четене. Защо искате да претупате закона? (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така че правя противоположно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 176 народни представители: за 114, против 62, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля господин Цонев да докладва закона на второ гласуване.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"З А К О Н
за ратифициране на Заемното споразумение
(заем за преструктуриране на системата за социална
защита) между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (заем за преструктуриране на системата за социална защита) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 20 ноември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване заглавието и член единствен на закона.
Гласували 175 народни представители: за 118, против 39, въздържали се 18.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към точка трета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1999 ГОДИНА.
За разискванията определям 90 минути на Парламентарната група на СДС, 60 минути на Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 минути за останалите парламентарни групи, за независимите депутати - в съответствие с правилника.
За процедура думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Предлагам процедурно на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на разискванията по проектобюджета на Република България за 1999 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Величков за пряко предаване по Националното радио и Националната телевизия на заседанието на Народното събрание.
Гласували 151 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение на господин Величков е прието.
Господин Цонев има думата за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение раздадените на депутатите становища на комисиите, да бъдат приложени към протокола, а от трибуната да бъдат прочетени само становищата на Комисията по икономическата политика и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Тази практика приложихме и при приемането на предишните два бюджета.
Господин Сендов има думата за противно становище.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Изказвам противно становище на това процедурно предложение, тъй като законопроектът за държавния бюджет е най-важният закон, който се приема през годината. Неговото обсъждане става пред очите на всички българи и затова съм категорично против всякакви съкращения и прикриване на това, което трябва да се каже. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда да хихикате, господин министър-председател. Аз имам право да кажа каквото искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбира се, че имате.
Поставям на гласуване предложението на господин Йордан Цонев.
Гласували 188 народни представители: за 114, против 74, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Цонев има думата за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, правя процедурно предложение във връзка с първото четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България в залата да бъдат поканени: заместник-министрите на финансите Дора Андреева, Пламен Минев, Пламен Орешарски и Кирил Ананиев; заместник-министърът на търговията и туризма Александър Тасев и заместник-министърът на труда и социалната политика Татяна Василева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение посочените заместник-министри да бъдат поканени в залата.
Гласували 142 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министрите в пленарната зала.
За процедура думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри! Предлагам във връзка с обсъждането на бюджета да поканим и председателя на Сметната палата, тъй като това е неразривно свързано с неговата работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Статков в залата да бъде поканен и господин Георги Николов - председател на Сметната палата.
Гласували 167 народни представители: за 161, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Георги Николов също да бъде поканен.
За още едно процедурно предложение думата има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да поканим в залата и директора на Националния осигурителен институт господин Николай Николов. Така или иначе ние априори решаваме какво ще трябва да направи този институт, така че настоявам той да бъде поканен при обсъждането на бюджет'99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Господата Нейков и Николов са в чужбина - в Чехия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може да са в чужбина, но има процедурно предложение от госпожа Масларова и аз съм длъжен да го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Масларова.
Гласували 161 народни представители: за 153, против 8, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и най-напред тя ще докладва своето становище.
Господин Цонев, имате думата да докладвате становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-01-56 за държавния бюджет
на Република България за 1999 г., внесен от Министерския
съвет на 30 октомври 1998 г.

На две заседания, проведени на 18 и 19 ноември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
От името на вносителя на заседанията присъстваха и представиха законопроекта министърът на финансите Муравей Радев, заместник-министрите на финансите Дора Андреева, Димитър Радев и Кирил Ананиев и началници на управления в Министерството на финансите.
Към представителите на вносителя бяха зададени много въпроси, свързани с макроикономическите показатели, бюджетната програма и 3-годишната бюджетна прогноза.
Проведе се задълбочена дискусия по някои основни показатели, като икономическия растеж, броя на заетите в народното стопанство, външнотърговския дефицит, изчисляване на лихвите по външните и вътрешни задължения, ръста на доходите, издръжката на някои централни органи, определянето на трансфера за общините, осигуряването на специални средства за малките водоснабдителни обекти, средствата за социалните помощи, по поемане задълженията на държавни предприятия, които предстои да бъдат ликвидирани, по вноските за здравноосигурителната система, по данъчните ставки, по извънбюджетните сметки и др.
В мотивите на правителството, направеното експозе на министъра на финансите и дадените обширни разяснения и отговори се очертаха следните основни моменти, показващи ролята, която ще има бюджетът през 1999 г. за икономическото развитие на страната:
1. В съответствие с чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет за втора поредна година Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на държавния бюджет за 1999 г. два месеца преди началото на бюджетната година - на 30 октомври 1998 г.
2. Очаква се за 1998 г. реалният ръст на брутния вътрешен продукт да надмине предвидените 4 на сто. Това ще бъде решаващ фактор за продължаване и през 1999 г. на започналите положителни тенденции в развитието на икономиката на страната за постигане на траен икономически растеж.
3. Постигнатото изпълнение на бюджета за 9-месечието на 1998 г. показва, че приходите и разходите на държавния бюджет за 1998 г. ще бъдат изпълнени. Държавният бюджет ще продължи да бъде основен инструмент на провежданата от правителството стабилизационна политика и през 1999 г.
4. В съответствие с изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет правителството е разработило и приело основни макроикономически показатели и бюджетна прогноза за следващите три години.
В 3-годишната прогноза за 1999 г. е предвидено:
А. Основни макроикономически показатели:
1. Брутният вътрешен продукт по текущи цени да достигне 24 810 млрд. лв. или 3,7 на сто ръст спрямо 1998 г., в това число: инвестиции - 4212 млрд. лв., потребление - 21 109 млрд. лв. и нетен износ на стоки и услуги - намаление с 510 млрд. лв.
2. Инфлация в проценти: в края на периода - 6,29 на сто, средногодишно - 6,60 на сто.
3. Дефлатор на брутния вътрешен продукт - 6,66.
4. Валутен курс - лев за щатски долар в края на годината, както и средногодишен - 1700 лв.
5. Средната работна заплата общо за страната се предвижда за 1999 г. да достигне 213 889 лв., което представлява ръст от 14,4 на сто спрямо очакваното за 1998 г.
В това число: за бюджетната сфера средната месечна заплата е предвидена в размер на 164 021 лв. или ръст от 19,7 на сто, а в материалната сфера - 246 148 лв. или ръст от 13,5 на сто.
6. Средната пенсия на един пенсионер през 1999 г. ще достигне 68 632 лв. или ръст от 19 на сто спрямо очакваното изпълнение за 1998 г.
Б. Консолидиран бюджет (млрд. лв.):
1. Приходи - общо: Закон за 1998 г. - 7168,2 млрд. лв.; програма за 1999 г. - 8776,2 млрд. лв.; процент - съотношение 1999 към 1998 г. - 122,4 на сто.
Процент от брутния вътрешен продукт: Закон за 1998 г. - 30,9 на сто, програма за 1999 г. - 35,4 на сто.
В това число:
данъчни приходи - 6454,7 млрд. лв.; програма за 1999 г. 7788,8 млрд. лева или в процент 1999 към 1998 г. 120,7 на сто.
Процент от брутния вътрешен продукт: за 1998 г. - 27,8 на сто, за 1999 г. - 31,4 на сто; неданъчни приходи: 713,5 млрд. лв. за 1998 г., за 1999 г. - 987,4 млрд. лв., в процент - 138,4 на сто.
Процент от брутния вътрешен продукт: за 1998 г. - 3,1 на сто, за 1999 г. - 4 на сто.
2. Разходи - общо: за 1998 г. - 7614,9 млрд., за 1999 г. 9465,8 млрд. лева, съотношение в проценти 124,3 на сто.
Процент на разходите към брутния вътрешен продукт: за 1998 г. - 32,9 на сто; за 1999 г. - 38,2 на сто.
В това число:
нелихвени разходи: за 1998 г. - 6492 млрд. лв., за 1999 г. - 8324,3 млрд. лв.; процентно съотношение - 128,2 на сто.
Процент на нелихвените разходи към брутния вътрешен продукт в проценти: за 1998 г. - 28 на сто, за 1999 г. - 33,6 на сто.
Лихвени разходи: за 1998 г. - 1122,9 млрд. лв., за 1999 г. - 1141,5 млрд. лева, процентно съотношение - 101,7 на сто.
Лихвените разходи са отнесени към брутния вътрешен продукт в проценти: 4,8 на сто за 1998 г., 4,6 на сто за 1999 г.
3. Дефицит: за 1998 г. - 446,7 млрд. лева, за 1999 г. - 689,6 млрд. лева, или в процент съотношението между тези две цифри е 154,4 на сто.
Процент на дефицита към брутния вътрешен продукт: за 1998 г. - 1,9 на сто, за 1999 г. - 2,8 на сто.

В. Проект на държавния бюджет за 1999 г.
Проектобюджетът е разработен в съответствие с приетата от правителството средносрочна бюджетна програма и с постигнатото тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Той е съставен при спазване принципите на валутния борд.
Проектобюджетът е съобразен с негативната външноикономическа ситуация и задълбочаващата се световна криза. В него са предвидени подходящи буфери, които ще се използват, ако това се наложи, за неутрализиране на евентуални неблагоприятни външни последици.
Проектобюджетът има стабилна приходна и добре разработена разходна част, което е гаранция за постигането на прогнозирания икономически растеж.
I. Републикански бюджет.
1. Предвидени са приходи, както следва (в млрд.лв.):
Приходи - общо: закон за 1998 г. - 3559 млрд. лв ; програма за 1999 г. - 4 517,6 млрд. лв.; съотношение на приходите за 1999 г. към 1998 г. в проценти - 126,9 на сто; съотношение на приходите към брутния вътрешен продукт в проценти за 1998 г. - 15,4 на сто, за 1999 г. - 18,2 на сто.
Данъчни приходи: 3338 млрд. лв. за 1998 г., 3991,4 млрд. лв. за 1999 г.; процентно съотношение - 119,6 на сто; съотношение на приходите към брутния вътрешен продукт в проценти за 1998 г. - 14,4 на сто, за 1999 г. - 16,1 на сто.
Неданъчни приходи: 220,9 млрд. лв. за 1998 г., 526,2 млрд. лв. за 1999 г. или 238,2 на сто; съотношение към брутния вътрешен продукт в проценти за 1998 г. - 1 на сто, за 1999 г. - 2,1 на сто.
В приходната част на бюджета са взети предвид внесените в парламента промени в данъчното законодателство. Отразени са намаленията, предвидени в данъчните ставки на данъка върху добавената стойност, данък печалба и данъка върху доходите на физическите лица. Намаляването на данъчните ставки ще се компенсира с по-висока събираемост на данъците, за което ще допринесе и провеждането на данъчната и административната реформа.
Най-голям относителен дял в данъчните постъпления имат приходите от данък добавена стойност, които в абсолютна сума са в размер на 1880,3 млрд. лв.
Прогнозата за приходите от ДДС е изготвена на база на очаквания размер на брутния вътрешен продукт по елементи на крайното потребление съобразно модела, препоръчан от експертите на Международния валутен фонд. Относителният дял на данъка върху добавената стойност към брутния вътрешен продукт се запазва на около 7 - 7,5 на сто.
На второ място по относителен дял са постъпленията от акцизи - общо в размер на 627 500 млн. лв. Отчетен е прогнозираният ръст на брутния вътрешен продукт. Главните постъпления идват от акциза на течните горива. Относителният дял на постъпленията от акцизи към брутния вътрешен продукт се очаква на 2,53 на сто, при 2,2 на сто спрямо Закона за държавния бюджет за 1998 г.
Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица се предвиждат в размер на 588 240 млн. лв. Общият обем на приходите от този данък ще се увеличи в сравнение с 1998 г. и ще представлява 2,4 на сто от брутния вътрешен продукт, при 2,16 на сто за 1998 г.
При разработването на тази прогноза са взети предвид следните фактори:
- брой на заетите лица;
- средните заплати общо за страната;
- необлагаем минимум от 70 хил. лв. месечен доход и
- средна данъчна ставка - 16 на сто.
Постъпленията от данък върху печалбата се предвижда да достигнат 388 986 млн. лв., от които: от нефинансови предприятия - 332 864 млн. лв.; от финансови предприятия - 38 620 млн. лв., и данък върху дивиденти и доходи - 17 502 млн. лв.
Очаква се данъците върху печалбата през 1999 г. да бъдат 1,6 на сто от брутния вътрешен продукт.
2. Предвидени са разходи, както следва (в млрд. лв.):
Разходи - общо: закон за 1998 г. - 4 169,8 млрд. лв.; програма за 1999 г. - 4 953,1 млрд. лв.; съотношение на разходите за 1999 към 1998 г. в проценти - 118,8 на сто; съотношение на разходите към брутния вътрешен продукт в проценти за 1998 г. - 18 на сто, за 1999 г. - 20 на сто.
Нелихвени разходи: за 1998 г. - 3168,1 млрд. лв., за 1999 г. - 3 813,3 млрд. лв.; съотношение в проценти - 120,4 на сто; съотношение на нелихвените разходи към брутния вътрешен продукт в проценти за 1998 г. - 13,7 на сто, за 1999 г. - 15,4 на сто.
Разходи за лихви: 1998 г. - 1001,7 млрд. лв., 1999 г. - 1139,8 млрд. лв.; съотношение в проценти - 113,8 на сто; съотношение на разходите за лихви към брутния вътрешен продукт - също в проценти, за 1998 г. - 4,3 на сто, за 1999 г. - 4,6 на сто.
В общия размер на разходите са включени капиталови разходи 373,2 млрд. лв.; прираст на държавните резерви 11,2 млрд. лв.; резерв за неотложни непредвидени разходи 253,8 млрд. лв.
Разчетени са и субсидии за компенсиране на загубите от административните цени във важните структуроопределящи отрасли като енергетиката и транспорта и социално значими дейности като студентските общежития и столове общо в размер на 250,2 млрд. лв.
В законопроекта се предвиждат и необходимите средства за провеждане на структурната реформа в реалния сектор и бюджетната сфера. Осигурени са и средства за финансиране на програмата за оздравяване на губещи държавни предприятия.
От резерва за неотложни непредвидени разходи се предвиждат за структурната реформа 239,8 млрд. лв. и за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии 14 млрд. лв.
В проекта за разходите на републиканския бюджет са разчетени трансфери с общинските бюджети, държавните висши училища и Българската академия на науките, фонд "Обществено осигуряване", държавен фонд "Земеделие", фонд "Българска гора", фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци", Съвета за взаимно осигуряване членовете на ТПК, здравноосигурителната каса, бюджета на съдебната власт.
За първи път в разходите по бюджета за 1999 г. се включва и изплащането на детските добавки, извършвани досега за сметка на собствените средства на фонд "Обществено осигуряване".
4. Бюджетен дефицит.
Обща сума на бюджетния дефицит: -610,8 млрд. лв. за 1998 г., прогноза за 1999 г. -435,6 млрд. лв.; процент от брутния вътрешен продукт за 1998 г. -2,6 на сто, за 1999 г. -1,8 на сто; процентното съотношение на дефицита за 1998 г. спрямо 1999 г. е 71,3 на сто.
Видно от посочените данни по републиканския бюджет, за следващата година се предлага бюджетен дефицит в размер на 435,6 млрд. лв., който ще се финансира с приходи от приватизация и нетно външно и вътрешно финансиране. Тази постановка е в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за Българската народна банка.
II. Със законопроекта за държавния бюджет се предлага да се приемат и бюджетите на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, на Сметната палата и на съдебната власт.
В проекта за републиканския бюджет Министерският съвет е предвидил трансфер за бюджета на съдебната власт в размер на 59,9 млрд. лв., а във варианта на Висшия съдебен съвет е предвиден трансфер в размер на 95,9 млрд. лв.

Различието се дължи на разчетените от Министерския съвет повече приходи от дейността на органите на съдебната власт и по-малко разходи в сравнение с тези, предложени от Висшия съдебен съвет.
III. Местни финанси.
През 1999 г. размерът на общинските бюджети по приходната и разходната част се предвижда да достигне 1514,1 млрд.лв. с източник на финансиране собствени приходи 996,1 млрд.лв. и взаимоотношения с Републиканския бюджет в размер на 518 млрд.лв. Взаимоотношенията включват обща субсидия по обективни критерии в размер на 427,2 млрд.лв.; вноски в Републиканския бюджет - 45 млрд.лв. и целева субсидия. Целевата субсидия се разпределя, както следва:
- за изплащане на социални помощи - 53,5 млрд.лв.;
- за капиталови разходи - 82,2 млрд.лв.
С проектобюджета в частта за общините се предлага въвеждането на нов вид целева субсидия, а именно - за социални помощи по Закона за социалното подпомагане и по Указа за насърчаване на раждаемостта.
Внесена е и промяна в методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на Републиканския бюджет с бюджетите на общините. Основното разпределение на средствата се извършва на основата на два принципа: доходност на глава от населението за определена група общини и нарастване на прогнозния бюджет за 1999 г. спрямо прогнозния такъв за 1998 г., т.е. нарастването се определя на основата на бюджет към бюджет, а не както беше досега на основата на субсидии към субсидии.
IV. Предприети мерки за подобряване разпределението на бюджетните ресурси и постигане на по-голяма прозрачност и строга дисциплина при изпълнението на държавния бюджет:
1. Намален е броят на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по Републиканския бюджет от 121 на 33. Трансферите за висшите училища и БАН вместо от Републиканския бюджет, ще се получават от тях чрез Министерството на образованието и науката.
2. С проектобюджета са предложени за утвърждаване 29 извънбюджетни сметки и фондове, а 52 се предлагат за закриване. Освен тези сметки Министерският съвет ще закрие всички други извънбюджетни сметки и фондове, които не са създадени със закон. Наличностите по тези сметки и фондове ще постъпят в бюджетите на първостепенните разпоредители. Задълженията и вземанията по Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите се прехвърлят към Централния републикански бюджет. Към последния се консолидира и Държавният фонд за реконструкция и развитие.
3. Предстои валутните сметки на бюджетните организации да се закрият. Ще се допускат сметки във валута само за някои специфични случаи, като например получените дарения или отпуснати средства по международни програми и споразумения.
4. Предвидените социални разходи са над 51 на сто от всички разходи по консолидираната фискална програма. Те бележат значителен ръст спрямо 1998 г., а именно:
- Образование - закон за 1998 г. - 741,2 млрд.лв.;
- Програма за 1999 г. - 904,8 млрд.лв.; това в проценти е 122,1 на сто.
Съотношението на разходите за образование към брутния вътрешен продукт в проценти - за 1998 г. - 3,2 на сто; за 1999 г. - 3,7 на сто.
- Здравеопазване - 686,6 млрд.лв. за 1998 г.; 950,3 млрд.лв. за 1999 г.; 138,4 на сто.
Съотношение на разходите за здравеопазване към брутния вътрешен продукт в проценти - за 1998 г. - 3 на сто; за 1999 г. - 3,8 на сто.
- Социално осигуряване, подпомагане и грижи - 2410 млрд.лв. за 1998 г.; 2946,7 млрд.лв. за 1999 г.; това е 122,3 на сто.
Съотношението на разходите за социалното осигуряване, подпомагане и грижи към брутния вътрешен продукт в проценти - 10,4 на сто за 1998 г.; 11,9 на сто за 1999 г.
5. В проектобюджета е отразено и влиянието на предстоящото преструктуриране на държавната администрация, в това число и създаването на нови областни администрации.
6. С проектобюджета за следващата година стартира и разработената за пръв път от правителството и съгласувана с Международния валутен фонд "Средносрочна програма за публичните инвестиции на Република България за периода 1998-2001 г.", която осигурява основи за траен икономически растеж. За целта през 1999 г. са осигурени 608,3 млрд.лв. или 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
7. Създават се възможности за увеличаване самостоятелността и избор на приоритетите на общинско ниво. Подобрява се съвместната работа на правителството и Националното сдружение на общините в България при уточняване бюджетните взаимоотношения между Републиканския бюджет и бюджетите на общините.
След приключване на дискусиите, законопроектът бе подложен на гласуване. "За" законопроекта гласуваха 7 народни представители, "против" - 4 и "въздържал се" - 1.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1999 г. и да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля господин Никола Николов да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 802-01-56 от 30 октомври 1998 г.
на Комисията по икономическата политика към
Тридесет и осмото Народно събрание

На съвместно заседание с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, проведено на 18 ноември 1998 г., с участието на министъра на финансите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
Предложеният законопроект е първият в рамките на Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд и е пряко отражение на ангажиментите, които е поела България за 1999 г.
Законопроектът е изграден в съответствие с еднопосочното последователно прилагане на принципите на Международния валутен фонд, съобразен е с външните и вътрешните фактори, влияещи върху цялостното социално-икономическо развитие на страната и гарантира необходимата външна финансова подкрепа.
В законопроекта е заложена една много сериозна и амбициозна инвестиционна програма, която е финансово обезпечена и чието изпълнение е решаващото условие за постигане на заложения ръст на брутния вътрешен продукт.
Законопроектът решава сериозни проблеми на структурната реформа, като същевременно продължава практиката на субсидиране на някои производства, дейности и услуги с изключително социално значение.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси относно структурата на брутния вътрешен продукт и броя на заетите лица, на базата на които е изградена приходната част на проектобюджета, за възможностите да изпълним поетия ангажимент за задържане на дефицита по текущата ни сметка в границите на 3%, за тенденциите в развитието на промишлеността, аграрния сектор и сектора на услугите, за динамиката на производствените цени, за целесъобразността от залагането на големи резерви в бюджета, за липсата на отчет за 9-месечното изпълнение на бюджета за 1998 г. и очакваното изпълнение до края на годината.
В резултат на проведеното гласуване - 12 гласа "за", 3 гласа "въздържали се", Комисията по икономическата политика подкрепя внесения законопроект за държавния бюджет на Република България за 1999 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
От вносителите думата има министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги министри! Представям на вашето внимание проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 1999 г. С него ясно се дефинират основните приоритети на икономическата политика на правителството. Настоящият бюджет ще бъде един от главните инструменти за осъществяване на "Програма 2001", чиято крайна цел е Република България да влезе в новото хилядолетие като цивилизована европейска страна. Чрез него се укрепва постигнатата финансова стабилизация, доразвиват се положителните тенденции от последните две години и се създават необходимите условия за постигане на траен икономически растеж.
Това е бюджетът за първата година от 3-годишното споразумение с Международния валутен фонд. В него са отразени всички ангажименти на страната, включени в критериите по Споразумението. Основните му параметри са обсъдени по време на последните мисии на Международния валутен фонд. Главните насоки, съотношения и зависимости на предлаганата от правителството фискална политика за 1999 г. в контекста на средносрочната финансова програма са основата, на която ще продължат разговорите с международните финансови институции по изключително важни за нашата страна въпроси.
Бюджетът е съставен в пълно съответствие с принципите на паричния съвет и е съобразен с негативната външноикономическа ситуация и задълбочаваща се световна финансова криза. В него са предвидени подходящи амортисьори за неутрализиране на евентуалните неблагоприятни външни последици.
Проектобюджетът е разработен на база постигнатите досега резултати след извършване на задълбочен анализ на тенденциите в развитието на икономиката. За втора поредна година е спазен срокът, определен от Устройствения закон за внасянето на държавния бюджет в Народното събрание. Нещо, което никое предишно правителство от 1990 г. не е постигало.
Основната цел на икономическата политика е да се постигне устойчив икономически растеж и да се повишат доходите и жизненият стандарт на гражданите на Република България. През 1999 г. се прогнозира реален ръст на брутния вътрешен продукт от 3,7% - немалък на фона на очакваната мащабна световна финансова криза; инфлация в края на периода от 6,3% и запазване равнището на фиксирания валутен курс на лева към германската марка. Предпоставки за това са стабилната финансова среда и създаването на конкурентни пазари вътре в страната, както и постепенно намаляване на държавната намеса в икономиката.
Добрите резултати ще бъдат гарантирани от прилагането на система от структурни мерки за стимулиране на частния сектор. Това включва амбициозна приватизационна програма, разширяване на финансовите пазари, преструктуриране на програмите за социално подпомагане, промени в данъчната система и данъчната администрация, реформа в енергийния сектор, както и развитие на адекватни на една конкурентна пазарна икономика административни и правни институции.
Целта на финансовата политика ще бъде да се поддържа макроикономическа стабилност и фискална устойчивост. И през 1998 г. икономическото развитие на Република България продължи да бъде позитивно, следвайки очерталите се през 1997 г. тенденции. Приходите по консолидирания държавен бюджет ще бъдат 35,4 на сто от брутния вътрешен продукт. В областта на данъчната политика правителството предвижда следните мерки: да елиминира повечето данъчни изключения и да разшири данъчната база; да фиксира такси и облекчения с цел премахване на връзката с минималната работна заплата; да въведе от 1 юли 1999 г. 6-процентно отчисление от работната заплата, разделяно поравно между работниците и работодателите за осигуряване дейността на новосъздадения здравноосигурителен фонд.
Една от целите на програмата на правителството е намаляване на данъчното бреме. В приходната част на бюджета са отразени предвидените намаления в данъчните ставки на данък добавена стойност, данък печалба и данък върху доходите на физическите лица. При определянето им са отчетени, разбира се, и нуждите за постъпления в бюджета. Създадени са и необходимите условия за приключване на данъчната и административната реформа.
Предвижда се разходите по бюджета за 1999 г. да нараснат до 38,2 на сто от брутния вътрешен продукт, като в същото време те ще бъдат преразпределени, за да се осигурят инвестициите в инфраструктурата и социалното подпомагане на семействата с ниски доходи и безработните.
Увеличени са нелихвените разходи, т.е. разходите, които се разпределят фактически от бюджета по всички системи. Общите средства за функциите образование, здравеопазване и социално осигуряване възлизат на 4 трильона 802 млрд. лева или 51 на сто от всички разходи по консолидираната фискална програма, което характеризира силната социална насоченост на проектобюджета за 1999 г.
По консолидираната фискална програма за 1999 г. се очаква дефицит в размер на 2,8 на сто от брутния вътрешен продукт. Този дефицит е под условие, защото включва разходи за структурната реформа. Една част от него, а именно 0,8 на сто представлява специални средства, които евентуално могат да бъдат изразходвани, но само във връзка с приватизация или ликвидация на предприятие. Това е един от амортисьорите за постигане на относителна фискална стабилност през следващата година въпреки по-високата еднократна цена на структурната реформа и неблагоприятното влияние на световната финансова криза.
Първичното салдо по консолидираната фискална програма е положително, в размер на 2%, включително непредвидимите разходи за структурната реформа, и от 3%, ако не бъдат извършвани допълнителни разходи за тази цел.
Прогнозният дефицит по Републиканския бюджет ще бъде 1,8% от брутния вътрешен продукт.
Инвестиционна програма. Обезпечаването на инвестиционната програма е решаващо условие за постигането на заложения икономически растеж. С консолидирания държавен бюджет за 1999 г. се осигурява пълно финансово покритие за първата година от приетата 3-годишна инвестиционна програма. Средствата, предвидени за тази цел, са в размер на 608,3 млрд. лева или 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
В резултат на възприетата от страна на правителството политика за ускорено обновяване на съществуващите и създаването на нови съвременни основни средства капиталови активи през 1999 г. се предвижда значително нарастване обема на публичните инвестиции в страната. Този процес ще се осъществява на основата на разработената и съгласувана с Международния валутен фонд средносрочна програма за публичните инвестиции в Република България за периода 1998-2001 г. За тази цел ще бъдат усвоени и одобрените с Решение № 488 на Министерския съвет от 1998 г. значителни допълнителни средства от Републиканския бюджет за изграждането на важни инфраструктурни обекти, ремонти на социални заведения, закупуване на моторни превозни средства за масовия градски транспорт, здравна апаратура и т.н.
Критерият при разпределянето на средствата за капиталови разходи е да се осигури изграждането на крупни обекти с особена икономическа, социална или екологическа значимост за страната. При подбора на проектите е отчетен техния принос за изпълнение изискванията на Европейския съюз в тази посока. Стратегическото положение на Република България на Балканския полуостров и в Европа също ще допринесе да се реализират инвестиции в направления, подпомагани финансово от външни източници.
Със средства от консолидираната бюджетна програма ще продължи изграждането на основната, жизненоважна инженерна инфраструктура. Например: транзитни коридори; крупни водоснабдителни обекти, включително пречиствателни станции за питейни води; жп линии; телекомуникационни трасета и съоръжения; екологични обекти с регионално, национално и трансгранично значение.
Голямо внимание при определянето на капиталовите разходи е отделено и на доизграждането и възстановяването на обекти на социалната инфраструктура - здравни заведения, домове за социални грижи, висши училища, културни обекти.
След стагнацията през предходните години в разходите за инвестиции в общините, финансирани от Републиканския бюджет, през 1999 г. се предвижда целевите субсидии за капиталови разходи на общините да нараснат с близо 60% спрямо настоящата година. С тези средства над 82,2 млрд. лв. ще се подобри значително физическото състояние на съществуващите капиталови активи в общините и ще продължи изграждането на започнатите в предходните години обекти в областта на питейното водоснабдяване, здравеопазването и социалното осигуряване, образованието, екологията.
Анализът на структурата на капиталовите разходи, финансирани със средства от консолидирания държавен бюджет, показва, че чрез тях ще се създадат предпоставки за по-добро насищане на територията на страната с обекти и съоръжения на инженерната и социалната инфраструктури, което ще доведе до чувствително подобряване на услугите за населението и бизнеса. Ще стартират редица амбициозни инвестиционни проекти и ще продължи ускореното изграждане на започнати в миналото обекти. Това ще доведе до оживяване на съвкупното търсене, а оттук и до оживление в производството. Ще се създадат нови работни места, ще се повишат доходите и ще се подобри социалният статус на населението.
Политика на доходите.
През 1998 г. се пречупи тенденцията на реален спад на доходите, характерна за периода 1993-1997 г. Времето, през което доходите загубиха почти 70% от своята покупателна способност.
Настоящата 1998 г. е първата с очакван реален ръст от 10-12%. Тенденция, която ще се запази и през 1999 г. Сериозните мерки за макроикономическа стабилизация на страната, които правителството предвижда през 1999 г., включително в областта на политиката на доходите, ще доведат до по-добра защита на реалните размери на заплатите, пенсиите, обезщетенията и другите социални плащания.
Заплатите в бюджетната сфера и пенсиите ще се увеличат с 20%, което при инфлация от 6,3% осигурява реален ръст на доходите от 13-14%.
От 1 януари 1999 г. се предвижда нов механизъм за определяне на работните заплати в бюджетната сфера и отделянето на минималната работна заплата от досега свързаните, закачени за нея, социални плащания. Работните заплати в бюджетния сектор ще се обвързват с предстоящата реформа в държавната администрация, като ще се направи преглед на статута и съответното възнаграждение на държавните служители.
Сега съществува значителна разлика в размера на заплатите от бюджетната и материалната сфера. Тя ще бъде преодоляна в резултат на предвиденото преструктуриране на основните бюджетни системи и оптимизиране броя на работещите в тях в съответствие с променената роля на държавата. Докато за министерствата, ведомствата и другите организации в бюджетната сфера изменението на работната заплата и другите защитени плащания зависят изцяло от възможностите на бюджета, то динамиката на работната заплата в търговските дружества от държавния сектор в материалната сфера, изцяло зависи от параметрите на дейността им и тенденциите и развитието на тяхното фактическо финансово състояние. Ще продължава да се прилага ограничителна политика по отношение на доходите в държавните предприятия, които реализират загуби и формират просрочия към бюджета и своите контрагенти.
Структурна реформа.
Държавните предприятия, които работят на загуба и не успеят да се приватизират, ще бъдат закрити. Преодоляването на проблемите в губещия, лишен от ресурси и все още голям държавен сектор, е ключов момент за запазване на макроикономическата стабилност и за подобряване разпределението на ресурсите.
Осигурени са средства за подпомагане на приватизацията на губещите предприятия или за ликвидация, ако това се наложи.
За да се намалят възможните социални последици от преструктурирането на реалния сектор, правителството ще осигури адекватна социална защита. Предвидени са разходи за обезщетения при съкращаване на персонала от по 1 млн. лв. Правителството предвижда и мерки за по-голяма гъвкавост на пазара на труда, както и по-добра мобилност на работната ръка.
Осигурени са 250 млрд. лв. Това е 1% от брутния вътрешен продукт субсидии за поддържане на фиксирани цени на социално-значими стоки и услуги - ел. енергия, топлоенергия, въглища, съобщения, транспорт, студентски столове и общежития и някои други. Цените на тези стоки и услуги ще се поддържат под себестойността, но постепенно тази разлика в годините ще намалява.
Реализирането на структурните реформи ще помогне да се развие конкурентоспособна пазарна икономика, ще стимулира частните инвестиции и ще отприщи потенциала на страната ни за икономически растеж.
Общини.
По бюджетите на общините за 1999 г. се очаква значителен ръст на разходите - 19,2% спрямо 1998 г. През тази година от държавния бюджет бяха извършени допълнителни разходи за общините в размер на 58 млрд. лв., които облекчиха тяхното финансово положение. Това са 34 млрд. лв. от предходната бюджетна година, платени от централния бюджет, за отопление и осветление на училища, на болници и социални заведения. За ремонт на училищата тази година са платени 14 млрд. лв. и 10 млрд. лв. - за консервирани храни за социалните заведения.
В методиката за определяне на бюджетната субсидия има изменения в посока на по-голяма обективност и справедливост на разпределяне на бюджетните разходи за общините.
Със законопроекта за бюджета на Република България за 1999 г. се предлага въвеждането на нов вид целева субсидия за общините, а именно целева субсидия за социална помощ по Закона за социално подпомагане и Указа за насърчаване на раждаемостта. По този начин се очаква да бъдат постигнати следните цели. Подпомагат се общините от страна на централната изпълнителна власт със средства, независимо от състоянието на техните бюджети, за да осъществяват държавната социална политика. Създават се условия за регулярно изплащане на социалните помощи.
Бюджетните взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините за 1999 г. бяха определени с методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения. Предвид рязко намалялата инфлация и повишаване събираемостта на данъците, включително повишаването на собствените приходи на общините, се наложи частична промяна в методиката, като основното разпределяне на средствата се извършва в съответствие с два принципа: първо, нарастването се определя на основата на бюджет към бюджет, а не, както беше досега, на основата на субсидия към субсидия, и второ, доходност на глава от населението за определена група общини.
На тази основа и на първичното разпределение на субсидиите по общини бяха проведени срещи с общините на териториите на областните администрации по проектобюджета за 1999 г. В резултат на проведените срещи, както по места, така и в Министерството на финансите, на редица общини беше коригирана прогнозата за собствени приходи, натуралните показатели, използвани в методиката, а оттук - и определените бюджетни взаимоотношения в частта за общата субсидия. Създадени са възможности за увеличаване самостоятелността и избор на приоритетите на общинско ниво. За втора поредна година правителството работи съвместно с представителите на Националното сдружение на общините в България при съставянето на методиката и при определяне на конкретния размер на субсидиите за общините.

Държавен дълг
Устойчивостта на държавния дълг като един от най-съществените макроикономически индикатори и през 1999 г. до голяма степен е гаранция за стабилност на публичните финанси. През настоящата финансова година усилията ще бъдат насочени към оптимизиране на качествените характеристики на дълга, имайки предвид факта, че бюджетният дефицит ще се финансира с приходи от приватизацията, т. е. няма да се генерира нов държавен дълг. Обслужването на вътрешния държавен дълг ще се финансира изцяло с емисии на държавни ценни книжа при допускане на нулево вътрешно финансиране. Външният дълг ще се финансира от външни кредити и средства от приватизацията, без да се допуска нарастването му.
В областта на емисионната политика Министерството на финансите ще акцентира върху матуритета и доходността на държавните ценни книжа. Удължаването на срока на ценните книжа е пряк резултат от настъпилата макроикономическа стабилизация и позволява по-ефективно структуриране на дълговото бреме. Емитирането на държавни ценни книжа с фиксиран доход ще оптимизира процеса на планиране и рационализиране на разходите по обслужването на дълга. Обслужването на външния дълг е сред приоритетите на правителството. Предвид доста добрата лихвена и матуритетна структура, както и обезпечените средства за обслужването на дълга - външни кредити и средства от приватизацията - усилията ще са насочени главно към по-ефективно управление на падежите на новия дълг и към оптимизиране на валутната композиция на дълга след въвеждането на еврото от 1 януари 1999 г. в Европа.
Успешно приключи процесът по уреждане на все още висящи дългови проблеми. Целта е да бъдат преодолени всички евентуални трудности пред двустранните отношения на страната с държави, потенциални партньори в търговския стокообмен, и присъединяването ни към международни инициативи и организации, от което сме икономически заинтересовани.
Също така усилията ще бъдат насочени и към събирането на вземанията от страни, наши длъжници, за да се облекчи платежният баланс и да се постигнат по-благоприятни условия за всеки отделен случай.
Предвидени са строги мерки за ограничаване на възможностите за нарастване на държавния дълг чрез прехвърляне на дългове от едни сектори на държавата към други сектори, в т. ч. са поставени лимити за предоставяне на държавни гаранции чрез обвързването им с очакваните приходи в републиканския бюджет и брутния вътрешен продукт на страната за съответната година.
В усилията за преодоляване възможността от възникване на скрити фискални разходи и подобряване на отчетността на бюджета е и преминаването на Държавния фонд за реконструкция и развитие към държавния бюджет от началото на 1999 г. Провеждането на подобна дългова политика е насочено преди всичко към постигането на относително неизменно равнище на дълга, което ще доведе до снижаване на съотношението му към брутния вътрешен продукт в контекста както на хармонизирането на всички елементи на фискалната и икономическата политика, така, разбира се, и на маастрихтските показатели.
Уважаеми дами и господа народни представители! Правителството на Република България предлага своето решение за бюджетната политика на страната през 1999 г. на вниманието на Народното събрание. Гласуването на бюджета за 1999 г. е конкретна стъпка от цялостната стратегия на правителството в областта на макроикономиката и структурната реформа.
Приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. ще създаде необходимите условия за получаване на съдействие от международните финансови институции в контекста на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд.
Моля, уважаеми дами и господа народни представители, да обсъдите и да приемете предложения от правителството проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Има думата господин Никола Николов от Парламентарната група на СДС.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Основното предимство на бюджета за следващата година е, че той няма да създаде предпоставки, които могат да застрашат финансовата стабилизация.
След въвеждането на валутния борд в България бюджетната политика стана основен фактор и се влияе пряко от финансовите показатели и е едно от основните средства за провеждане на икономическа политика.


Основни цели на бюджета

Основните цели на бюджета и данъчната политика за 1999 г. са следните: дългосрочни цели, устойчив растеж, пазарни правила в икономиката, стабилни приходи, прозрачни бюджетни разходи и управляем дълг.
Средносрочните цели на този бюджет: посрещане на тежките плащания по външния дълг през следващите три години, задържане на бюджетния дефицит до размери, ненапрягащи държавните финанси, поддържане на започналия икономически растеж, подкрепа на инвестициите, особено частните, завършване на структурната реформа, завършване на административната реформа и реформата в социалното и здравното осигуряване.
Краткосрочните цели на бюджет '99: осигуряване на платежния баланс за 1999 г., създаване на условия и насърчения за инвестиране, укрепване на започналото съживяване на потребителското търсене, подобряване събираемостта в приходната част, осигуряване ефективност и прозрачност в разходната, изпълнение на условията по траншовете за 3-годишното споразумение.
С оглед на постигането на тези цели бюджетът и данъчната политика предвиждат ясни и конкретни действия. Бюджетът създава условия за ръст във вътрешното потребление и в инвестициите. Нарастването на реалните доходи на населението и мащабната инвестиционна програма ще определят характера и динамиката на икономическия растеж.
След свалянето на ставките по ДДС и корпоративното подоходно облагане частният сектор ще поеме подадения стимул и ще започне да инвестира. По-рязкото понижаване обаче на данъчните ставки би довело до опасност за приходите, което ще затрудни обслужването на дълга и платежния баланс.
Поради структурата на вътрешния пазар и състоянието на българската промишленост платежният баланс ще трябва да се поддържа текущо с траншове от Международния валутен фонд. Трябва да се има предвид, че 1999 г. е в предмостието на годините, в които държавата ще започне ускорено да погасява лихви и главници по външния си дълг. Затова 1998 и 1999 г. са две от годините, в които България преструктурира и оптимизира дълга си, за да влезе спокойно в този период.
Същевременно външната среда, в която ще функционира българската икономика, продължава да е сложна, и въпреки стабилизацията и предпоставките за икономически растеж следващата година няма да е лесна. Конкурентноспособността на българската икономика е застрашена главно поради външни фактори. Ако процесите на преструктуриране на българската икономика не компенсират неблагоприятните ефекти от световната финансова криза, България може да се сблъска и с по-сериозни трудности. За съжаление архитектурата на новия финансов ред много малко зависи от нашия парламент. Затова е добре ние да се концентрираме върху България и процесите в нея.
Както стана ясно от публичния дебат, предшестващ приемането на закона, може би този бюджет в недостатъчна степен влияе насърчително на бизнеса и променя към по-добро условията, в които работят фирмите в България - били те български или чужди. Едно по-радикално намаляване на данък печалба за сметка на ставките по данък добавена стойност или за сметка на по-високи приходи от приватизация безспорно би повлияло директно на мотивацията на българските и чуждестранните предприемачи и би спомогнало да се легализира голяма част от икономиката, която, за съжаление, все още е невидима за държавния бюджет и финансовите власти. Това със сигурност би бил един от компенсаторните механизми за подобряване на инвестиционния климат и за повишаване на привлекателността на инвестициите в България.
Бюджет '99, данъчните промени и деноминацията на лева завършват реформите в страната. Започва период, в който правилата няма да бъдат променяни. Предприемачите в България ще работят в стабилна и благоприятна икономическа среда. При очертаващото се ниско ниво на световните, и особено на българските лихви, и при поет политически ангажимент за придържане към правилата и категорично подобряване на финансовата дисциплина, кредитирането ще се подобри, а бюджетните разходи за лихви ще останат на ниско равнище. Буферът в бюджета, който да облекчи ефекта от евентуална световна финансова криза, би трябвало да дойде не от по-високи данъци, а от ясен и осъзнат ангажимент за приходи от приватизация, например БТК и Нефтохим. Буферът за бюджета би трябвало да дойде и от по-добра събираемост, от постоянно търсене и отстраняване на неефективност в разходите. Буферът би трябвало да дойде и от прехвърляне на част от натрупания през тази година излишък в бюджета.
Двигателят на растежа в България не може да бъде само износът, защото българската икономика не е достатъчно конкурентоспособна, особено в условията на световна криза. Двигател не биха могли да бъдат и държавните разходи. Те са само допълнителен източник на растеж. Остават вътрешното потребление и инвестициите. Потреблението, макар да е най-важният компонент на брутния вътрешен продукт и с потенциално най-силен ефект, има косвен и отложен във времето ефект върху растежа. Инвестициите са много по-динамичен елемент, а има основание да се смята, че техният множител за България е значително по-висок от потреблението.
От друга страна, инвестициите означават сериозен външнотърговски дефицит за следващите няколко години. Простият факт е, че без такъв дефицит растеж, особено дългосрочен и устойчив, не е много вероятен. Търговският дефицит ще се състои предимно от инвестиционни стоки - машини, съоръжения, апаратура и други, които не се произвеждат в България. Докато потребителският внос ще бъде предимно от Близкия Изток, Турция и страните от ЦЕФТА. Самият инвестиционен процес би създал работни места и доходи, които да подобряват текущото потребителско търсене. Инвеститорите, особено чуждестранните, се интересуват, първо, от стабилността на средата, и чак след това от ставките по данъците. Оттам и големият ефект от обявения вече завършек на промените около средата на 1999 г.
В резюме: най-силното качество на този бюджет е, че той е изпълним. Поради това, че е изпълним и е реалистичен, че не е нито рестриктивен, нито разточителен, бюджет '99 ще създаде предпоставки за по-нататъшна нормализация на деловата активност и за реален икономически растеж, ще бъде ресурс за успешното завършване на реформата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да изразя възмущението си от дебаркирането на почти цялото правителството от обсъждането на бюджет '99. А всички заедно сме тръгнали за Европа! Но за да ни приемат в Европа трябва да покрием поне минимум определен жизнен стандарт.
Много ми е трудно точно днес, обсъждайки бюджет '99, да говоря за някакъв европейски стандарт, та било той и минимален. За мен днес е важно не хвалебствията на министъра на финансите или на другите министри, а обществената оценка на този бюджет. За левицата днес от значение е не с колко процента ще се увеличи една или друга от характеристиките в бюджета, а как ще крета българският народ с това увеличение през 1999 г. Защото важна е не оценката на партийните величия на Обединените демократични сили, а оценката на обществеността за този тъй важен национален проблем.
Разгърнете едно забравено четиво - "Програма 2001", и там ще видите, че в социалната политика правителството ще се стреми към "справедливо разпределение на социалната цена".
В изпълнение на тази магистрална цел правителството за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" предвижда увеличение с 5,12 на сто, а за Министерския съвет - с цели 557 на сто - скромно увеличение с някъде от около 110 пъти. Така управляващите разбират социалната политика. Те са тези, които за година и половина - две, заедно със своите братовчеди, се устроиха така, че в момента разполагат с 42% от общия доход на страната. Другите са електорат и за тях са заделени средства, та като дойдат изборите, да ги поподкупим с това-онова.
Бюджет '99 е бюджет за управляващата политическа администрация и силовите ведомства. За първи път бюджетът на полицията е по-висок от този на армията, а доколкото си спомням в нашата Конституция пише, че не сме полицейска, а социална държава. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Политиката на доходите на правителството на СДС е политика на бюджетни трикове - едно даваме, две взимаме. А господин Нейков, който не присъства, естествено, хвали ли хвали доходите, че растат ли растат. Да, ама не, казваше един ваш бивш другар. Защото е ясно, че срещу доходите има разходи.
И едно пояснение за залата, ако не знае, че с предвидената нараснала средна работна заплата през 1993-1999 г. може да се покрие само 73 на сто от издръжката на един работещ, а за ваше сведение един работещ в България днес издържа 2,7 неработещи. Няма да се спирам на мизерните детски добавки, които, откакто сте на власт, стоят на престижната величина за 3 кг сирене или за онези големи пенсии, които предвиждате на около милион и 400 хил. души, които среднодневно ще се равняват на 6-7 трамвайни билетчета. И на това вие казвате грандиозна социална политика с бюджет`99.
Може би неслучайно скрихте едно социологическо проучване, на което сложихте цензура, в което на всеки 100 анкетирани 92 се определят като крайни бедни и че от политиката на доходите са доволни само 9 на сто. Ясно е за кои 9 на сто става въпрос, нали?
Предвидените ръстове на средната работна заплата и на пенсията са много далеч от т. 4 на подписаната от господин министъра на труда Европейска социална харта. Изобщо политиката на доходите, като политика на демагогията на СДС, не е нещо учудващо. Преди малко министърът на финансите ни убеждаваше как щели да отпаднат данъците на населението. Аз не зная откъде той прави тези изчисления, но реално този процес беше явен за българското население през 1998 г. Увеличаването на данъците ще продължи и през 1999 г., защото фактически данъчната тежест ще се увеличи със 750 млрд. български лева. Освен това разширяването на кръга на облагаемите с ДДС стоки ще доведе неминуемо до повишаване на тяхната цена на дребно с около 10-12 на сто.
Не сте предвидили, уважаеми господа, и деноминацията на българския лев, което определено ще доведе до завишаване, до закръгляване на нулите на горе, а не на долу, което при всички случаи ще удари с около 6 на сто цените. Не сте предвидили и като определен инфлационен натиск и вид такса върху населението и това, което плащат българските семейства, за да изучат децата си или да заплащат своето здравеопазване. Всичко това ще се стовари върху българския данъкоплатец, а вие в бакалския ви бюджет не сте го предвидили. Не сте предвидили дори и това, че от тази година ние реално и за собствените си жилища плащаме ежемесечен наем с новите данъци, които сложиха.
Много ми се иска да кажа за издръжката на живот, защото от 1990 до 1998 г. издръжката на живот на един член от четиричленно семейство се увеличава три пъти по-бързо от доходите в този период. И не зная дали знаят в социалното министерство, но издръжката на живот за месец септември е вече над 220 хил. лв. Вие не сте си направили труда да направите издръжката на живот и за 1999 г., но не е трудно да се направят изчисления, че тя ще надхвърли 300-320 хил. лв. Е, тогава, питам ви с това увеличение, което предвиждате за пенсионерите от 67 хил. и 600 лв. на крупните 68 хил. лв. дали те ще могат да живеят. Или може би цинично заявявате, че виждате ли, пенсионерите от тази мизерна пенсия щели да заделят по-малко разходи за храна, което било положителна тенденция. Нагла лъжа! Това е защото пенсионерите няма да си дояждат, защото другото ще се изяжда от данъците и таксите.
Много ми се иска да задам един въпрос на министъра на финансите, съжалявам, че го няма министър-председателя. В бюджета пише, че пенсиите ще се увеличат с 18 на сто. В проектобюджета на Националния осигурителен институт пише, че ще се увеличат с 15 на сто. Министър-председателят заяви по Националното радио, че ще се увеличат с 10 на сто. Може би ако мине още седмица ще се окаже, че въобще няма да се увеличат.
Много ми се иска да ви попитам, господа, изследвате ли потребителската кошница на българския народ и слагате ли в нея достойните за вашата демокрация постижения (реплики от СДС), като изключени електромери, като студени радиатори, като закуските от кофите за боклук, като скъсаните ни обувки, вместо автомобилни гуми? Предполагам, че не.
Освен това много ми се иска в този социален бюджет все пак да видя нещичко като намерение в областта на социалното подпомагане или пък заетостта. Но, за съжаление, няма. Защото в областта на социалното подпомагане си представете, е взето мъдрото решение, че щом имаш къща в с. Брежани, или в с. Ценово, или в Панагюрище дори, не си социално слаб, нищо че получаваш 30 хил. лв. пенсия. Ами, разбира се - режеш си от къщата и мажеш на филия, режеш от къщата и печеш на скара, а пък ако искаш, си я даваш под наем, да речем на някой лъскав бизнесмен или за офис на банка. Може и на студенти, въпреки че наоколо в радиус от 100 или 200 км няма нито държавен, нито частен университет.
Управляващите много елегантно се опитват да скрият какво ще стане със заетостта, за да не лъсне безработицата. Ама ние можем да четем и правейки анализ на това, че Фонд "Обществено осигуряване" ще се увеличи с 8 на сто е заложен далеч по-висок ръст на средната работна заплата, искам да попитам: или ни лъжете, че няма да увеличите средната работна заплата, или сте заложили трайна тенденция на намаляване на зааетостта, респективно увеличаване на безработицата.
Обиден е коментарът и за базовия социален минимум от 1 долар на ден. Просто не искам да го коментирам. Питам се обаче дали днес управляващите знаят, че за Европа трябва да се върви не с угоднически превит гръб, а с висок индекс на човешко развитие.
На Вас, министър Бояджиев, искам да Ви кажа: вярно, Вие сте лекар, но следете внимателно сметките на бюджетарите, защото предвиденият ръст на бюджетните средства за здравеопазването не са 38,4 на сто, а са само 13 на сто. Защото в консолидирания държавен бюджет средствата в здравните заведения за храна са само 3,12 на сто. Защото тези за постелъчен материал са само 0,41 на сто. Защото средствата за материали, енергия и горива са само 8 на сто. Тоест и през славната 1999 г. болниците ще са студени и мизерстващи. А болните и техните близки ще си носят и пакетите с храна, и пакетите с лекарства, и пакетите с превързочни материали, и някое друго пакетче с по 50-хилядови банкноти. Демократичната левица Ви предложи вариант за излизане от това положение със закон за финансиране на здравеопазването в преходния период. Но вие сте с високо самочувствие, с много политически безекспертни идеи и решихте, че трябва да го пренебрегнете. С това, което е заложено в бюджета на здравеопазването, само една четвърт от реално страдащите българи ще могат да ползват здравните услуги през следващата година.
Трайната бедност удари трайно и децата ни, но аз ще се върна отново към "Програма 2001" с цитат от първа страница: "Най-важната причина, която ни вдъхва кураж, е младостта на България". Но над 24 хил. от тази младост не чуха първия учебен звънец, защото отпаднаха от училище, защото се закриха около 300 училища, защото в бюджета за висшето образование се мъдри скромната сума от и без това надутия и фалшив брутен вътрешен продукт от 0,83 на сто.
Но, уважаеми господа, инвестициите в нацията са най-ценната инвестиция, това е най-ценният ни капитал, това е фактор за възможностите на страната да върви напред. Или може би сте поели ангажимента да произвеждате неуки и малко информирани люде? Вярно е, че тези - необразованите и бедните - се манипулират и управляват по-лесно. Но вярно е, че ние сме в навечерието на 2000 г. Не трябва ли правителството на България, което уж всичко може, да предприеме енергични мерки в тази насока, защото само за няколко години от 31-о място по индекс на човешко развитие сме отишли на 69-о. А вие можехте. Можете какво? Да създавате икономическа разруха и да произвеждате бедняци? А за тези, последните, сте създали цял ескадрон от дами, милостиви дами, близки до вашите спални, които ходят да разнасят помощи. (Смях от ДЛ.)
Зная, че някой от вас ще ме върне към зимата на 1997 г. вече за кой ли път. (Реплики от СДС.) Зная, че онези щедро нахранени и обилно напоени, и много обезпечени хора, така наречени нещастни, ги няма. Но зная, че в момента в България има десетки, стотици населени места, които за две години са превърнати в гета. Населени места, в които няма транспорт, в които няма пощи, в които няма училища, в които няма здравни услуги, в които няма работа. Но има живи хора. Достоен е онзи, който след себе си води достойни, знаещи, жизнеспособни хора.
Уважаеми колеги, с бюджет 1999 ние не се приближаваме, а се отдалечаваме от параметрите на достойно човешко съществуване. Затова призовавам всички тези от вас, които имат не партийна, а националноотговорна съвест, да не го подкрепят. Защото, скъпи колеги, в противен случай бъдеще в България ще имат само тези от "Бъдеще за България". (Продължителни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата за реплика господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.

Госпожа Масларова си позволи покрай многото неистини да каже и следната неистина, че е предвиден ръст само от 5,21 на сто за Фонд "Рехабилитация и социална интеграция". Тя е пропуснала обаче предвидения трансфер от бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" в размер на 7 млрд. лв., които са повече отколкото е субсидията за Фонд "Рехабилитация". Тази че фактически ръстът е двойно по-голям. Освен това са предвидени средства за субсидиране от държавния бюджет на организациите на и за инвалиди, като там ръстът е около 7,5 на сто.
Бих искал да се спра на въпроса за полицейската държава. Госпожо Масларова, за отбрана и сигурност са предвидени 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт. За образование, здравеопазване и социално осигуряване - общо около 20 на сто. Това ли е полицейската държава? 5:1? Специално ръстът в здравеопазването е 138 на сто, докато за отбрана и сигурност - 22 на сто. Това ли е полицейска държава?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: А за Министерския съвет?
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ: За Министерския съвет проблемът е много прост. Недейте да спекулирате! Това е поради включване на служби и агенции, които преминават към Министерския съвет формално. Ако извадите тези разходи, ще получите отново нормалния ръст, който е предвиден за всички останали служби. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За втора реплика думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, моята реплика е само в едно изречение: всичко казано от госпожа Масларова, е абсолютно вярно, анализът, който тя направи, е абсолютно верен, но се отнасят за бюджет 1996 г. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Госпожо Масларова и цялата Парламентарна група на Демократичната левица, ако искате да стане дебат, много ви моля, скъсайте страниците от календара. Ние обсъждаме бюджета за 1999 г. и както се казва, влезте в час, защото иначе така ще си говорите и няма кой да ви разбере. (Реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За трета реплика думата има господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Масларова! Аз няма да правя анализ на цялото Ваше демагогско изказване, но като член на Комисията по национална сигурност искам да заявя, че Вие тук, от високата трибуна на Народното събрание, изрекохте пред българския народ една явна лъжа. Вие заявихте, че България се превръща в полицейска държава, тъй като средствата за Министерството на вътрешните работи надвишават средствата за Министерството на отбраната.
Всъщност разходите за 1999 г. за Министерството на вътрешните работи са около 332 млрд.лв. Като прибавим към тях разходите за Службата за охрана - 10 млрд.лв., и за Националната разузнавателна служба - 7 млрд.лв., се получават общо 350 млрд.лв. За Министерството на отбраната средствата са около 600 млрд.лв., т.е. близо двойно повече от Министерството на вътрешните работи, Службата за охрана и Националната разузнавателна служба. Дали са много или малко тези пари в борбата срещу престъпността и за издръжка на Българската армия, това е отделен въпрос, но в никакъв случай не е вярно това, което Вие заявихте, че средствата за МВР са повече от тези за Министерството на отбраната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
За дуплика - госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Радвам се, че предизвиках толкова голям интерес във вашите редове. Най-после се събудихте, че решаваме и обсъждаме нещо важно.
Господин Цонев, когато несръчно преписвате мотивите от бюджет'96, така ще се получава и за бюджет'99. Аз не мога да разбера защо не искате да разберете какво се казва и защо толкова много се впечатлихте от казаното за полицията и полицейската държава - там като че ли най-много Ви стиска нещо, господин Глушков. Става въпрос за ръста на средствата за МВР спрямо ръста на средствата за МО. Това е естествено, защото ние армията почти я съсипахме. Но никой от вас не може да отрече, че от времето, в което вие управлявате, среднодневното калорийно потребление на българина спадна на 2000 калории - толкова, колкото сме яли по време на войната; че стигнахме почти африканското равнище на смъртност, детска смъртност - близо 18 на хиляда; че има 2 млн. 430 хил. семейства, които са гладни, които няма с какво да продължат реално един нормален, престижен за началото на ХХI век живот.
Демагогията относно бюджет'99 е ваша, а не наша. Е, вие имате повече право да говорите, повече ви пускат в ефир, защото медиите просто послушно изпълняват, но аз ви казвам информация, която е от вашия бюджет. Направен е анализ, защото вие сте направили бюджета по начин, който на пръв поглед да изглежда много красив. Но той реално е горчив. (Ръкопляскания от ДЛ, шум и реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин министърът на финансите иска думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Налага се да дам едно пояснение по манипулацията на две числа - дали е 19 на сто, дали е 15 на сто и кое е вярното. (Шум и реплики от ДЛ.)
Деветнадесет на сто или 15 на сто - да, и двете са верни, госпожо Масларова. (Смях от ДЛ.) Добре е да чуете какво Ви говоря. И двете са верни, само че има два метода. Единият е наречен средногодишен, а другият е в края на годината и се научете, Вие сте бивш министър! Когато един път се смята средногодишно, величината е 19 на сто. Когато се гледа месец декември към месец декември, величината е 15,7 на сто и ако това един бивш министър не го знае и не прави разлика, то обяснява онова политиканстване, което чухме от тази трибуна преди малко.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): За средногодишен става въпрос.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Изпълнено с политиканстване и неразбиране на елементарни процеси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Ако може с една дума да се даде характеристика на настоящия бюджет, то определението е консервативен. Той продължава политиката на правителството предимно да осигурява гарантиране на сигурността на приходите в него с наличието на значителни резерви. Продължава политиката на изземване доходите на икономическите субекти чрез данъчно законодателство, което не стимулира развитието на бизнеса. Неоправдано пълното либерализиране на външната търговия, съчетано с липса на реален напредък на приватизацията - около 30 на сто само от основните фондове в страната са приватизирани, липса на структурна реформа в реалната икономика, лошо и партизирано управление на държавата, държавната собственост и накрая липсата на държавна отраслова политика водят до бързо обезценяване и ликвидация на реалната икономика. Българската продукция става все по-неконкурентоспособна. Управляващите възприемат тезата, че финансовата стабилност, макар и постигната на такова ниско ниво и създаването на предпоставки за някаква що-годе пазарна среда, от само себе си ще са основният фактор за създаване на една нова, пригодна за интеграция в Европа българска икономика. Това е напълно погрешна теза и тя е заложена в настоящия проектобюджет на страната.
Интересно е да се направят някои коментари върху доклада по законопроекта за държавния бюджет. По външната търговия и платежния баланс: за база на анализа в доклада е посочено първото полугодие на 1997 г., което е смешно ниска база. Знаем какво стана през първото полугодие на 1997 г. Но въпреки всичко се наблюдава рязко увеличение на вноса и то главно на стоки за потребление, което показва и незавидното състояние на българските отрасли като текстил, дрехи и обувки, които, въпреки че са традиционно силни в българската икономика и въпреки свития пазар, не намират реализация. И това не е за сметка на по-доброто качество на вноса, а на лоша стопанска политика на правителството. Износът от друга страна продължава да пада и към края на годината се очаква балансът да бъде отрицателен.
Аз не виждам основание за оптимизъм, който се чете между редовете на доклада. Вече девет месеца националната статистика отчита постоянен спад в продажбите на промишлеността. Този спад за деветмесечието на 1998 г. към 1997 г. е 6,7 на сто и това е в годината на съживяване на икономическата дейност, а месец септември 1998 г. към 1997 г. спадът е 23 на сто. Във всички отрасли на промишлеността вече има регистриран спад.
Продажбите на дребно за периода септември 1998 г. към 1997 г. са запазили обема си. Според същата статистика продължава да спада доверието в промишлеността, продължава да се влошава бизнесклиматът. Средното натоварване на производствените мощности в България е 59 на сто, като при това спадът е не само в обществения, но - забележете, вече и в частния сектор. В частния сектор в момента има ненатоварени мощности, което е парадоксално.
Сред частния бизнес в строителството и транспорта на първо място се споменава несигурната икономическа среда и финансовите проблеми, свързани с липсата на кредитиране. Същевременно преките инвестиции в страната намаляват с 50 на сто спрямо миналата година и в момента са 107,4 млн. долара. Местните лица вече инвестират в чужбина - това се редове от доклада към проектобюджета на правителството - поради неблагоприятна икономическа среда и търговските банки държат по-голямата част от парите си там.
Не знам на каква логика е основан изводът на правителството, че това е добро. Защото, забележете, при криза, ако имало инвестиции, те щели да се оттеглят и затова тази тенденция е добра - също цитат от доклада.
Какво е състоянието на малкия и средния бизнес. Деветдесет и две на сто са едноличните търговци. Най-много от тях се занимават в сектор "Търговия и услуги", сервизна дейност и продажби на недвижими имоти. Относително малко се занимават с производствена дейност. Само в 38 на сто от фирмите в частния бизнес има наети работници по трудов договор. В 94 на сто от тях работи по един човек. Ето, такава структура има българската икономика днес. И върху нея се гради фискалната политика на правителството. Десет предприятия в страната дават 68 на сто от печалбата, 10 фирми дават 56 на сто от загубата. Такава структура на икономиката е именно от липса на активна политика на правителството през 1998 г. Няма действена приватизация и практически не се провежда структурна реформа. Това е в резултат на ниските приходи от приватизацията, които вие заложихте за тазгодишния бюджет, за което ние от Евролевицата неколкократно предупреждавахме и имахме предложения. Това е една пропусната година в българската реформа в икономиката. Това е отлагане с една година на изпълнението на "Програма 2001" на правителството в тази област.
Предложените промени на фискалните закони и във финансовата 1999 г., въпреки заложеното намаление в ставките с 2 на сто с данък добавена стойност и 3 на сто за корпоративния данък, поради провеждането на консервативна фискална политика няма да са значим фактор за постигане на икономически растеж и не са насочени към реално преструктуриране на бизнеса. Същевременно все по-голяма част от разходите за социални нужди се прехвърлят върху гражданите. Тук мога да цитирам платеното здравеопазване, образованието, множеството нови такси, които се въвеждат, повишаване на цените на енергоносителите и така нататък.
Разсъждавайки върху макрорамката за 1999 - 2001 г., предложени от правителството, не може да не направи впечатление желанието на управляващите да поддържат икономическа стабилност - това е цитат - чрез паричен съвет и запазване равнището на фиксиран валутен курс при съответно ограничена от тези фактори фискална политика и политика на доходите. Разшифроването на това означава да живеем, както сега, ако няма реален икономически растеж. Правителството го търси чрез инвестиции в инфраструктурите, като при това отдава голямо значение на значително увеличение на частните инвестиции. При наличието на финансова криза, слаб инвеститорски чуждестранен интерес към страната и още по-слаб български частен бизнес това е едно, меко казано, съмнително очакване. Високият курс лев - марка, от своя страна, съсипва българския износ. Откъде ще дойде тогава растежът и оттам да се подобри животът на хората? Съмнително е и очакването, че влошаването на текущата сметка за 1999 г. ще е свързано с все по-голям инвестиционен внос и то в частния сектор. Същевременно е заложен голям резерв в очакваните приходи от приватизация. Забележете, за 50 на сто от българската икономика се предлага да има приход в бюджета от 3 млрд. 800 млн. марки. Очакването за ликвидация на предприятия към месец юли ще доведе до нови 100 - 150 хил. безработни. Това ще бъдат хора с относително висока квалификация, които реалният сектор не може да поеме във вида, в който е структуриран в момента, още по-малко частният, който съществува сега. Инфраструктурните проекти на правителството - също, още повече, че ще има пофазово разминаване между двата процеса, ще се освобождават висококвалифицирани хора, които няма да отидат да строят пътища, няма да намерят реализация там. Има рязко разминаване в безработицата по райони и по отрасли и програмата за инвестиции на правителството.
Около 600 хил. човека в момента работят в сенчестия бизнес. Това са също данни, които получихме в Комисията по икономическата политика и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Тези 600 хил. човека не се предвижда през 1999 г. да влязат в реалната икономика наяве, няма ги в разчета. Разчетът е направен на база 2 млн. заети от 3 млн. и 200 хил. хора в работоспособна възраст. Още повече, че се очаква увеличаване на пенсионната възраст. Какво е това разминаване в сметките.
Уважаеми колеги, проблемите, които излагам пред вас, ме карат да се съмнявам сериозно в оптимизма на правителството, в правилността на политиката, заложена в този бюджет. Консерватизмът е добър за създаване на стабилизация, но пречи за развитие на икономическия растеж. Оттеглянето на държавата от стимулиране на стопанския живот, липсата на активна стопанска политика чрез бюджета на страната крият голяма опасност за проваляне на реформите в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е за удължаване на работното време с два часа до 16 ч. и от 16 ч. - извънредно заседание, като както удължението, така и извънредното заседание да са с точка единствена - Законът за бюджета за 1999 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За противно становище има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Благой, извинявай, уж си математик, направи една проста сметка. Процедурното ми предложение е следното. Комисиите няма да се изказват. Тръгнаха изказванията. Времето е нормално. Нали не е удължено, господин Куртев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Удължено е: 90, 60 и по 30 минути с една трета увеличение. Това означава, че господин Благой Димитров има пълно право.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е така. Поне за извънредно заседание недейте. До 16 ч. ще свършим, аз съм сигурен.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Като свършим, няма да има нужда от извънредно заседание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Освен, разбира се, ако министрите не злоупотребяват. Тогава го предложи в 15 ч., ако видиш, че няма да свършим. Защо да се изсилваме сега да правим ново заседание? Освен, разбира се, ако министрите обещаят, че няма да злоупотребяват и непрекъснато да говорят с часове. (Реплики в залата.) Не, аз ще говоря половин час, колкото си говоря винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров. Разбира се, господин Димитров, че след като е предложено извънредно заседание с точка - Закона за бюджета за 1999 г., ако до 16 ч. свършим, няма да има извънредно заседание. Но в никакъв случай няма да свършим, защото са записани повече от 25 души оратори, а до момента са минали само трима.
Поставям на гласуване първото процедурно предложение на господин Благой Димитров - за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 143 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 18.
Процедурното предложение е прието.
Второто процедурно предложение е за провеждане на извънредно заседание от 16 ч. с точка единствена - първо четене на Законопроекта за държавния бюджет за 1999 г.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 112, против 22, въздържали се 6.
И това процедурно предложение е прието.
Едно съобщение: в редовната почивка в Огледалната зала срещу бюфета ще се състои учредяването на Националния парламентарен скаутски съюз. Освен тези, които са се записали, всички останали, които проявяват интерес към младежката проблематика, могат да заповядат.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. Моля народните представители да заемат местата си в залата.
Има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Сега не особено активното присъствие в залата ме кара да мисля, че опозицията, която следва да бъде заинтересована от държавния бюджет като един от фокусите на държавната политика през годината, изглежда загуби този интерес. Но се надявам, че страстите, които се разгоряха преди почивката, след почивката се охладиха и дискусията ще премине в един конструктивен тон, тъй като социалните лозунги и едни доста, бих казал, не особено адекватни и полезни социални идеи и тези да се развиват във връзка с бюджета едва ли ще е полезно в тази дискусия. Да не го превръщаме в политическа дискусия, а да погледнем това, което може да направи и прави бюджета полезен за развитие на страната и за нейното реформиране.
Бих искал в моето изказване да се спра на някои от аспектите на бюджета, а не просто като основни идеи или основни обмени на средствата. И тези аспекти са държавните средства и този аспект е именно следствието на политиката, която вече месеци ние дебатираме в парламента и цялото общество, и политиката, която се провежда в цялата страна. И този бюджет е израз и следствие на тази политика. Това са споразуменията, които подкрепихме и дебатирахме преди време с международните валутни организации.
В този бюджет за пръв път през последните девет години, когато ние се опитваме да правим - като казвам "ние", имам предвид българския парламент - пазарни бюджети, намерени са лостовете и е намерено разпореждането, което е в голяма степен адекватно и пазарно със средствата, които държавата ще похарчи в името на пазарната реформа. Имам предвид областта енергетика. (Неясни реплики от лявата страна на залата.)
Аз харесвам репликите, колеги отляво. Освен репликите от място, едва ли ще останат вече доводи във вашите дебати по бюджета. Нека да съхраним добрия тон, защото действително това, което говорим тук, е някак си важно за страната. Разбирам, че не можете, нямате достатъчно идеи, нямате достатъчно възможности да отразите една политика по отношение на дебатите по бюджета. Но нека да продължа спокойно и да изкажа това, което имам. Ако имате някакви аргументи в тази област, вашите специалисти ще ги опровергаят.
В този момент бюджетът дава едно ясно разпределение на субсидиите и ясно разпределение на социалното подпомагане. Не знам до каква степен вие разбирате това, но това е именно пазарният механизъм - да се изгради един бюджет, който прилича на бюджетите на пазарно развитите страни.
Тези производства, които са губещи, тези производства, в които дълги години в кръстосано субсидиране потъваха стотици милиони долара и се изпаряваха... Всяка година само покрай "Булгаргаз" се изпаряваха между 100 и 150 млн. долара чрез кръстосано субсидиране. За пръв път в този бюджет ние имаме ясно дефинирано субсидиране на губещи производства в енергетиката и това е на стойност 155 млрд. лева. За пръв път се прави опит да се подкрепят губещите производства, да се реформира един отрасъл, след което тези засегнати слоеве от населението от цените, разбира се, които са важна част от реформата, да получат подкрепа. Тази подкрепа е в размер на 60 млрд. лева.
Това е пътят, уважаеми колеги, действително да се извършват пазарни реформи и в държавата да се извършва политика, която е достатъчно ясна, прозрачна и възможна, реалистична към дадения етап. Разбира се, далеч съм от мисълта, че 60 млрд. лв. ще задоволят изцяло потребностите на този огромен брой хора, които са с ниски доходи. Но ако някой мисли, че тук, в България, има магьосници и да дава европейските примери за стандарт за задоволяване на социалните потребности, мисля, че той просто не е адекватен да бъде народен представител. Казвам ви го директно, защото в крайна сметка покриването на нуждите от енергийни помощи на над 500 хил. домакинства мисля, че е една нелека задача на фона на всичките стагнационни и неблагоприятни процеси, които протичат в икономиката в последните месеци и които широко се дебатират в експертните и в обществените среди.
Ето, затова мисля, че ако ние поведем дискусията в този тон - да разгледаме отделните лостове и действия в бюджета, ще бъде полезно. Там, разбира се, може да се дебатират конкретни неща. В крайна сметка бюджетът не е свещена книга. Не всичко, което е написано в него, е това, което трябва да бъде или това, което е максимално възможното. Възможно е да има пропуски. В Комисията по енергетика и енергийните ресурси, в дебатите и в парламентарната група се повдигнаха тези въпроси. Има неща, които за второ четене ще бъдат поставени като въпроси. Един от тях е примерно едно увеличаване на бюджета на Комитета за използване на ядрената енергия за мирни цели в две посоки - както той да задоволи участието си и членския внос с международните институции и международните организации, в които членува, така и с повишаване ефективността на неговата работа. И това би следвало да се извърши като подкрепа на политиката, която ние искаме да провеждаме за увеличаване на безопасността на ядрената енергетика и утвърждаването й в международен план. Защото за това нещо често пъти е говорено. Конкретните действия се извършват по този начин, когато органът може да добие своята независимост и експертност с едно по-добро финансово подпомагане.
Има и други проблеми, свързани с отчуждаването на земеделски земи в открития рудодобив, които са стари, които не намериха разрешение в минали бюджети, за които има различни тези. Но аз не мисля, че те са големите минуси или големите страни. Това са дискусионни проблеми, които в дискусията между правителството като вносител и Министерството на финансите и парламента те ще намерят своето решение.
Но това, което е важно днес и аз считам, че трябва да се чуе, е именно това, че ние виждаме един бюджет, който е следствие на една стабилна, ясна политика на провеждане на реформи, с всичките трудности на тези реформи и в техния технологичен смисъл, и в техния социален аспект.
Ако смятате, че тази дискусия трябва да върви по този път - да върви. Аз затова ще подкрепя бюджета, защото виждам тези неща, за които съм пледирал четири години тук. Виждам ги вече реално изписани и съществуващи в политиката.
Мисля, че българският народ само ще загуби и хората, които очакват от бюджета, и хората, които имат очаквания за провеждане на сериозна и отговорна политика няма да могат да разберат, ако превърнем дискусията в политическа и правим социални лозунги.
Казвам ви: голямо е общественото безпокойство, че опозицията не е на мястото си. (Шум в лявата страна на залата.) Голямо е това обществено безпокойство и не е случайно, защото опозицията е част от демократичния процес и е част от конструктивния подход. (Шум и реплики в лявата част на залата, ръкопляскания от мнозинството.)
Викайте! Да, благодаря ви. Днешният дебат трябва да сложи фокус... (Шум и реплики в лявата част на залата.)
Вижте сега, няма да ви отговарям, защото, както се казва, нож не се вади на безжизнено куче. Но става въпрос за друго - че в тоя момент действително бюджетът е дискусията, която показва наличието на идеи и подходи. Нека да не задълбочаваме това безпокойство в обществото.
Призовавам ви, колеги, към конструктивизъм, не към веселие от редовете, не към едно празно самодоволство, което не носи нищо. Нека да проведем сериозна дискусия и парламентът да намери сили в диалог с изпълнителната власт да даде този бюджет, който е за страната. Предложението, подчертавам, е положително. В него има неща, които заслужават адмирации, като опитът да се проведе тази пазарна реформа, с която сме се наели преди година и половина, и има подкрепа за нея в лицето на убедени реформатори, които се заявиха. Затова още веднъж ви призовавам за конструктивизъм и да бъдем полезни в създаването на един бюджет, който дължим на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов
Има думата за реплика господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Аз много уважавам изказванията на д-р Иванов и много се радвам, че той накрая на изказването си спомена нещо от терминологията на специалността, от която разбира. И това беше, когато говореше за безжизнените кучета.
Много уважаваме също така хората, които разбират от всичко - които разбират от медицина, които разбират от енергетика, които разбират от "международни валутни организации"...
Ще трябва сигурно, господин Радев, да ни обясните какво е това "международни валутни организации", или ако не на нас, то поне на д-р Иванов да го обясните, за да разберем и ние за какво става дума. Защото д-р Иванов с една година закъснение най-после разбра, че в енергетиката има кръстосано субсидиране. Защото той не разбра за това субсидиране миналата година, когато аз оттук му го говорех. Защото д-р Иванов след една година разбра, че средствата от "Булгаргаз" се крият някъде и пропадат. Защото миналата година, когато му го говорех оттук, той тогава се правеше на разсеян.

Много се извинявам, д-р Иванов, никакви енергийни помощи не могат да задоволят енергийните нужди на хората. И не се опитвайте да ги лъжете. С 30 на сто е увеличена топлоенергията вече. С 30 на сто ще бъде увеличена след девет месеца отново. С 25 на сто ще бъде увеличена електроенергията. С 30 на сто ще се увеличат въглищата и брикетите. А вие какво ми приказвате тук - че с 20 хил. лв., които давате на един нещастен пенсионер, който получава 100 хил. заедно с жена си пенсия, той ще може да се оправи?! Хайде поне да не се залъгваме и да не приказваме такива елементарни лъжи от тази трибуна! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): А ти като беше енергиен министър такива помощи нямаше!
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Ами, тогава да ме беше питал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други реплики има ли? Няма.
Искате думата за процедура? Добре, но след дупликата.
Дуплика на господин Димитър Иванов.
След "дефектолог" и "доктор" стана обидна дума в Народното събрание.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Да, след като медицината се счита за едно такова ниско образование - не знам.
Допуснах "лапсус". Това е латинска дума, господин Овчаров, казах "международни валутни" вместо "финансови организации". Не е беда.
Знам, че това е центърът, който ви весели на това изказване, защото другото някак си ви е тъмно. Доста ви е тъмно, защото иначе щяхте да знаете, че четири години в четири бюджета последователно говоря срещу това кръстосано субсидиране. Вземете протоколите, моля ви се, в архива са, за да видите това, което се лансира, и това, което е залегнало в идеята на новия Закон за енергетиката. Там се забранява като принцип кръстосаното субсидиране.
А парите за "Булгаргаз", които се изпаряваха от 1990 до 1997 г. с огромна сила - аз съм един от хората, които всяка година, като дойде бюджетът, съм ги защитавал. Защото там беше най-голямото изпаряване. Недейте, неща, които съм вършил, така, с лека ръка, в заблуда на всички хора, които присъстват тук и гледат, да ги преиначавате.
А социалното подпомагане на енергетиката ясно казах, че е действително възможното. Хубаво е да дадем 160 млрд. лв., но просто няма 160 млрд. лв., затова оптимизирането на системата за социално подпомагане е една от задачите. И това, което се дава като помощ, не го подценявайте, защото финансовите възможности на българската държава в момента не са формирани след дълги години добро управление, а са формирани след две години абсолютно безхаберно управление във всички стопански отрасли.
Знам, че ви е любима тема - пак ще завърша с това - въпросът с образованието. Но щом като искате действително дебат, сериозен, аз съм готов и винаги съм бил готов да дебатирам всички аспекти на енергетиката, тъй като Вие сте изтъкнат специалист в тази област, всички аспекти в енергетиката и нейното развитие както с вас, така и с хората вляво, които се считат достатъчно експерти, за да могат да го вършат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За процедура думата има господин Йордан Цонев.
Реплики отлЯво: Какво ще предложиш - прекратяване на обсъжданията ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма такова нещо!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Аз знам правилника. Как ще направя такова предложение?!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Днес ние разглеждаме един много важен законопроект - законопроекта за бюджета за 1999 г.
Камерите на Българска национална телевизия предават директно. Хората ни гледат. Затова аз правя такова предложение - когато стават колегите от Демократичната левица да се изказват - нека тези от тях, които са били министри в правителството на Жан Виденов, да казват: "Аз съм депутат от Демократичната левица, ексминистър от правителството на Жан Виденов", за да знаят хората, че не всички от демократичната левица са толкова виновни. Някои са по виновни, други - по-малко. Просто така да се представят, за да знаят хората за какво става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е процедура!(Шум и реплики в залата.)
Има думата господин Тодор Костадинов.
Правя забележка на господин Цонев - това не беше процедура.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Накажете го! (Шум и реплики в залата.)
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
Тодор Костадинов от Демократичната левица, 25.Избирателен район, София.
Искам да ви върна малко назад към една българска традиция, когато в стародавни времена годежът между момчето и момичето се е правел от техните родители. В някои райони на България като, да кажем, Горен Хемус, Велбъжд, Тонзус, пък даже и в Иструс (весело оживление в залата) е имало обичай след годежа родителите на момчето да показват през едно прозорче на момата потурките на момчето - един вид момата да види потурките и да си направи сметка какъв юнак я чака. Значи, в тази българска традиция хубавото е било, че старите българи са си спазвали думата и действително юнакът в един момент се е появявал.
Аз започвам аналогията за местните бюджети с този старинен обичай, защото има някаква много сериозна прилика поне в първата част - при показването. Съжалявам, че няма да има при втората част, защото я се яви юнакът, я не се яви. И ако се яви, той ще е много нефелен.
И как да са добре общинските бюджети, когато на практика държавата е обсебила фактически всички финансови ресурси?
Вие ще искате факти. Да, ще ви дам: миналата година за цялата централна администрация - без национално радио, без национална телевизия, без Народно събрание - са предвидени разходи в рамките на 1 трилион и 265 млрд. лева. Тази година в бюджета за 1999 г. са предвидени 2 трилиона и 246 млрд. лв. или увеличението е 178 на сто. Увеличението на субсидиите за общините е 19,1 на сто. Необходим ли е коментар? Необходимо ли е да се подчертава, че 400 процента повече получава държавната централна администрация и мачът, така да се каже, преди да е започнал, е 4:0 в полза на държавата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): 4:2 е!
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Запазват се приоритетите на собствените приходи. Това е добре.
Запазва се същото съотношение на субсидиите към общите разходи, обаче са намалени субсидиите на 101 общини в България, например, в Ловешка област - на 16 общини, в Пловдивска и Русенска - на 15, в Хасковска - на 12, в Софийска - на 11. Драстично падат субсидиите на общините Айтос, Камено, Малко Търново, Ветрино, Горна Оряховица, Левски, Троян, Белово, Брезово, Хисаря, Чепеларе, Бяла, Горна Малина, Чирпан и т. н. Могат да се изброят до сто и едно. Засегнати са не само малките и средните общини, но и тези, които са бивши окръжни центрове - Сливен, Ямбол, Добрич, Велико Търново, Плевен, Монтана, Ловеч, Пазарджик, Смолян, Русе, Благоевград. Разбира се, не са подминати и градовете Варна и Габрово, но обяснението тук видимо е вътрешнопартийно.
В България практически не се произвежда нищо, но вече има едно свръхпроизводство и това е свръхпроизводството на администрация. Тази година административни структури, догодина чиновници и издръжка за тях. Новите области ще родят 1300 - 1400 нови щата. Служби на министерствата трябва да се изградят във всяка една от 28-те нови области, които се предвиждат. Ето още 7 - 8 хил. нови чиновници. Почти всеки закон, който се приема тук, в тази зала, създава илитериториални, или регионални служби, или централни комисии, или съвети.
Напълно резонно е да се очаква, и това ще го видим, да се появят и нови щатове в Министерството на администрацията.
Разбира се, бюджетът предвижда общинската администрация да се съкрати - сега 4 на сто, а по-нататък - и повече. И практиката, и науката са доказали, че при свръхпроизводство на администрация в действащите демокрации се появява бюрократизъм и прахосничество. Само два примера - парите за жилищно строителство за жилища на хора с лихвоточки, са едва една осма от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Парите за социално подпомагане, които така гордо се размахват тук, са всъщност половината от бюджета на същото това министерство. Или всички пари за жилища и всички пари за социално подпомагане, които се предоставят на общините, са 65 млрд., а бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството - 99 млрд. лева.
Политиката на правителството е да изтегля своята администрация от общините, особено от малките и средните - няма данъчни служби или бюра и не само в общините като Шабла и Брезник, но и в десетки други общини. Стопанските субекти ще напуснат такива общини и предвидените приходи за общинските бюджети няма да се получат. Вие закривате болнични легла, общински аптеки, поликлиники, училища. Икономически активните хора вече напускат тези селища в името на бъдещето на своите деца. Приходите за общините пак падат.
Общинските бюджети не са съобразени със структурната реформа, с ликвидацията, с приватизацията. Как ще се изпълни бюджетът на община Рудозем? На какви гарантирани приходи ще разчитат общините, в които има рудодобив, въгледобив, химическа промишленост като се знае съдбата им още сега?
Общините очакват 558 млрд. лв. от облагане на доходите на физическите лица. Как ще постъпят тези пари като догодина ще бъдат изхвърлени на улицата неколкостотин хиляди души? И пак общините ще трябва да се грижат за тях, т. е. нови, непланирани разходи.

Заради инвестиционната си програма правителството е посегнало на парите за четвъртокласната пътна мрежа - намалени са два пъти. Средствата за ремонти за малки водоизточници са смесени с капиталните вложения. И това е направено, за да може правителството да отчете инвестиционна програма, да може да дава големи милиони на общини и съвети, с които да се плати победата на синята местна власт. А не са ли черни каси в бюджета огромните средства, предвидени за многобройните информационни системи?
И с този бюджет управляващите не проявиха воля да отделят пари за благоустройството на квартали и махали с компактно ромско население. Интегрирането на един ром началник и оставянето на 10 000 роми да газят в калта и мрака не е европейският път на интеграция на тях с нашето общество.
С този бюджет държавата и администрацията изяждат парите на общините. Прави се опит политиката на мизерия, самата мизерия да бъде вменена във вина на общините и на местната власт. Първите жертви на този бюджет са децата. След тях са бедните, болните, пенсионерите, безработните.
Проектът за местните бюджети е направен и в противоречие с действащото законодателство. Ще отбележа Хартата за местно самоуправление, която е част от нашето вътрешно законодателство, ще отбележа Закона за общинските бюджети, който влиза в сила от 1 януари догодина. Нарушени са и други нормативни и поднормативни документи. Не са предвидени средства за подмяна на личните документи догодина, за пререгистрация, за създаване на регистри и кадастри, за информационно осигуряване.
Този бюджет, уважаеми дами и господа, е жълтата гостенка за общините. Целта е бавно, но сигурно общините да се стопят и обезсилят и да има само една власт - централна. Но хората виждат и преценяват. Хората имат доверие на нашите кметове и общински съвети и тази вяра ще я покажат на местните избори въпреки този бюджет, въпреки политиката на правителството срещу местното самоуправление. И ако мислите за следващата есен, предлагам ви да върнете този бюджет. Така и така годежът с общините няма да се състои. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Реплика - господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа! Господин Костадинов, Вие бяхте частично прав. Прав бяхте за само за 19-те процента в сравнение с миналата година за бюджета на общините и не бяхте прав в много други неща. Вие просто забравихте да уточните, че тази година, за разлика от предишните години, се финансира отопление, горива за болници, за поликлиники, за училища директно, централно.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо?
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Това финансиране не минава през общинските съвети.
Освен това, другото, което забравихте да кажете, са големите социални плащания, които също ще се извършват централно през бюджета. И това забравихте да кажете.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Колко големи?
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Забравихте още, че тази година се гласува данък печалба за общините от 6,5 на 10%. Всичко това, което забравихте да кажете, аз го казвам. И в резултат на него твърдя, че тази година финансовият комфорт на общините, бих казал, е комфорт, не е така тежък дискомфорт.
Сега обаче остава другият въпрос. Вие очевидно си подготвяте почвата още отсега за евентуалните неблагополучия, дирижирани от местната власт, от вашите кметове, да опере пешкира политически Съюзът на демократичните сили. Това е, което правите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
Втора реплика - господин Васил Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Искам да взема думата, за да разсея една лъжа. Не може да се говори, че за общините субсидията е по-малка от всичко останало, след като разходите в централния бюджет се увеличават с 19 на сто и със 17 се увеличава субсидията за общините. Ето, вижте сравнението!
И от друга страна, вижте какъв бюджет има Министерският съвет. Ами там има бюджет, по-голям заложен наистина няколко пъти повече, но това не е за заплати на Министерския съвет, това е за нова информационна система, която да унищожи корупцията в държавната служба. (Смях и реплики в Демократичната левица.) И ако вие искате да сеем корупция, говорете така. Но ние искаме да се борим с нея и залагаме пари в бюджета, за да можем да преодолеем този проблем.
Освен това ние не сме толкова глупави да не дадем пари на общините, които от догодина ще управляваме от октомври месец нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
За дуплика има думата господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Колегата Панчо Панайотов спомена за някакъв комфорт Всяко нещо, което се определя с повече прилагателни и с повече предикати, всъщност не е нищо. Или е бюджет, или е относителен бюджет, което не е това, което трябва да бъде. Комфорт няма, господа! Напротив, общините - червени, сини, без значение - са поставени и тази година, и догодина в страшно изпитание. И, слава Богу, че кметовете на опозицията и опозиционните общински съвети са достатъчно мъдри и грижовни за населението, за да се справят. (Смях в мнозинството.) Това е единственото спасение за населението.
За отоплението имаше отделени средства и още има, но 34 млрд., които свършват на 31 декември тази година и от 1 януари, господа, нито един лев от такива пари! Всичко ще минава през и от бюджетите на общините. Така че тази мелодия свършва.
Що се отнася до социалните плащания, аз ви казах: вие се гордеете, че сте осигурили 53 млрд. за социално подпомагане. Да, така е. Но ако се върнете към закона, който приехте през лятото, не трябва 50 на сто да се осигуряват от държавата. А вие казахте, че непременно поне още толкова трябва да осигурят общинските бюджети. Практиката обаче е коренно различна. Идете в Кюстендил: при 600 млн. - 1 млрд. 800 млн. Потребностите се увеличават, нормативните документи въпреки забраната се нарушават и тежестта се поставя пак на общините.
А що се отнася до увеличение на разходите, аз съм направил точна сметка. На централната администрация разходите се увеличават точно със 77,6 на сто, а на общините - субсидиите с 19,1 на сто. Така че в числа, в изводи, в оценки не бъркам. Ако имате грешна политика, а тя безспорно е такава, няма нищо чудно наесен догодина на местните избори СДС действително да опере пешкира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Има думата заместник-министърът госпожа Василева.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): По каква процедура? Въз основа на кой текст от правилника? (Шум и реплики в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре де, питате ме от залата, пък не искате да чуете отговора. Министър Нейков отсъства. И ако опозицията не се интересува от социалната страна на бюджета, ще ви дам думата извън времето, да го заявите. (Шум и реплики в Демократичната левица.)
Моля за тишина! Гласували сте да поканите заместник-министъра в залата.
Имате думата, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, със заповед на министъра го замествам, защото той се намира в Чехия. Разбирам желанието да бъде министър Нейков, но това просто не е възможно. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е необходимо да давате обяснение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Тъй като темата е за социалните плащания и тъй като от рано тази сутрин се плаши българският народ за това как ще загине през следващата бюджетна година, искам да се спра с цифри, за да се изяснят някои неща в тази насока.
Започвам от това, което беше последна тема - "енергийна защита". За сравнение, енергийна защита съществува от 1996 г. с небезизвестното Постановление № 205. То приключи с липса на енергийна защита за населението. Приключи с неразплатени въглища, тоест никой не си получи въглищата в размер на 3 млрд. и половина. Приключи с разплащане от тазгодишния бюджет на стари дългове за 1996 г. под формата на електроенергия около 5 млрд. лв. на Националната електрическа компания. За 1997 г., за сравнение, имаше енергийна защита в размер на 40 млрд. лв.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А хората получиха ли си въглищата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Да, всички, твърдя. И хората, които в момента ме слушат, а по-важно е, че ме слуша българският народ, знаят, че си получиха въглищата, получиха си парите за тока и за топлоенергията. Тези, които не си взеха въглищата, си получиха през месец юли равностойността на двата тона. Така че в размер на 40 млрд. лв. енергийна защита беше издължена на всички. (Шум и реплики от ДЛ.)
Никой не говори за комфорт. На никой не му е комфортно след две години глупаво управление и след хиперинфлация. И на нас не ни е комфортно. Това, което ние обещаваме и изпълняваме, е отоплението в размер на 0,7 гигакалории, на 400 квтч електроенергия или на 2 тона въглища. При 30 на сто завишение на цените, слагам ги за всички енергоносители, сумата в бюджета би следвало да бъде 52 млрд. лв.
Тъй като отоплителният сезон е ноември - декември, се прехвърля за следващата година, ние имаме осигурени 75 млрд. лв. Тридесет и два млрд. започва разплащането. Нека хората да знаят, че още през декември парите, които им се полагат за отопление, ще ги получат. Ще ги получат! Това е важно да се знае, за да не се плашат за нещо, от което няма за какво да се страхуват.
Що се касае до ограниченията и за това, че не може в село еди-кое си да се намаже част от къщата на филия, искам пак да кажа, че явно правилникът за социално подпомагане не е прочетен. Ограниченията за доходите - за къщите, за имуществата са само там, изрично е записано, където те могат да бъдат отдавани под наем. Никъде в малките градове, в селата, колкото и големи къщи да имат хората, това не е пречка за подпомагане. Така, междупрочем, беше и през тази година. Това е на тема "енергийна защита". (Шум и неразбираеми реплики от ДЛ.)
Във връзка с доходите и със защитените плащания. Няма да имаме доходи през следващата и по-следващата година, които да бъдат съответни на тези, които ни се искат и с които се влиза в Европейския съюз. В Европейския съюз се влиза бавно, продължително и със системен труд, за да може да стигнат тия доходи ония, които ни се искат.
Искам само да направя сравнение по години на онези минимални защитени плащания, които касаят всички.
Минималната работна заплата 1996 г. - минус 51,49; 1997 г. - като ръст, като повишение; 1998 г. - 11,24. Прогнозата за 1999 г. е 15,74. Цифрите са договорени с Международния валутен фонд, знаете, за тригодишен период. От 1 юли догодина минималната работна заплата в страната ще бъде 67 хил. лв. Който е грамотен, ще си направи процентните изчисления.
Средната работна заплата: 1996 г. - минус 43,94; 1998 г. - увеличение 3,96; 1999 г. - 5,14. Средната работна заплата от 1 юли догодина ще бъде 170 100 лв.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това не е вярно! Ще бъде над 200 000. Тя лъже!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Базов минимален доход. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Базов минимален доход - минус 50,55 процента за 1996 г.; увеличение 13,53 - за 1998 г.; 14,67 - за 1999 г. Базовият минимален доход от 1 юли догодина ще бъде 40 200 лв. Въз основа на него са разчетени социалните плащания. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
В този аспект искам да кажа, че тези 53 милиарда, които бяха цитирани в държавния бюджет, е половината от субсидията, която държавата осигурява за общините като разплащане по Правилника за социално подпомагане. Другата половина трябва да бъде осигурена от общинските бюджети. Тоест, методиката за бюджета за 1998 г. е такава, че държавата поема половината от социалните плащания гарантирано за шест месеца.
Средната пенсия догодина, от 1 юли, е 71 063 лв. Това са защитените плащания. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може ли малко по-спокойно? (Шум и неразбираеми реплики от ДЛ.)
Правилника не го нарушавам аз. Правилникът се нарушава наистина от някои депутати и ако продължават да пречат на работата на Народното събрание, може и да напуснат залата.
Продължете, госпожо Василева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАТЯНА ВАСИЛЕВА: Считам, че коректно обяснявам цифрите, заложени в бюджета, и коректно казвам какво остава като дял на общините за разплащането в този бюджет.
Другото нещо, което е като социална цифра и като един от фондовете, който е много дискутиран: няма социална цифра, има пари за социални плащания във всичките им социални разновидности.
Фонд "Рехабилитация" е с 13 пъти увеличен бюджет. Миналата година имаше около 1 млрд. и 200 млн. За 1999 г. фонд "Рехабилитация" ще има над 13 млрд. лв. Няма друго такова увеличение в бюджета във връзка със социалните разходи.
Друго нещо, което искам да кажа, и вие като депутати трябва да го знаете. В момента 9 млрд. лв. за храни се усвояват от всички общини. Тези 9 млрд. лв. представляват една индиректна субсидия за освобождаването на средствата за храна на общините, тъй като това са целеви средства от държавния бюджет.
Твърдя, че за първи път през миналата зима нямаше мръзнещи деца и увредени хора в социалните заведения. Твърдя, че и следващата година няма да има такива. Гладни и студуващи няма да има.
Другата субсидия, която се направи в общините, това са двата милиарда лева, с които ние оправихме всички възможни течащи покриви, или поне онези, които искаха да им се помогне, и оправихме много текущи ремонти, които висяха като задлъжнялост на общинските бюджети. Догодина бюджетът на социалното министерство в частта "инвестиционна политика" е завишен пет пъти спрямо тази година.
Затова лично аз твърдя, че този бюджет е социален бюджет, защото никой през изминалите години не си направи труда да покрие тези задължителни плащания, които ние през тази година успяхме, а през следващата година ще го повторим. (Ръкоплясканияот СДС и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Има думата за процедура господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, разбирам горещото желание на госпожица или госпожа Василева да се вживява в качеството си на министър, но преди малко се вживя в качеството си на министър-председател. Това е столът на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, преди Вас направих забележка. Кажете си процедурата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председател! Изразявам остър протест срещу воденето от Вас на заседанието. Вие грубо нарушавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В правилника се дава възможност на министрите, тоест членовете на кабинета, да вземат думата от трибуната на Народното събрание, когато желаят, но не и на техните заместници. Доколкото ми е известно, госпожа Василева, която даже си позволи от тази трибуна да говори от името на народа, е само един заместник-министър, явно с горещи желания да се качва по йерархията, но тя не е член на кабинета и Вие нямате право без санкция на целия парламент да давате думата на заместник-министри.
Така че, господин председателю, моля Ви за бъдеще поне, спазвайте правилника, а не го тъпчете така, както Ви е угодно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов и на ръкопляскащата левица благодаря и ще им кажа, че и господин Сендов, и госпожа Петя Шопова, и предшествениците в този парламент, ако щете се върнете и до председателя господин Николай Тодоров, са давали думата без санкция на заместник-министри, на началници на управления, поканени с гласуване в залата на парламента. Нямаме случай досега да е имало санкция, за да се даде думата. Преди 14,00 ч. ви обещавам да дам думата и на господин Георги Николов, без да искам никаква санкция от Народното събрание, защото той е поканен. Четете правилника. Там е казано ясно всичко и тогава се опитвайте да правите забележки.
А сега има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Обсъждаме един от най-важните актове, които трябва да приемем тази година - Закона за държавния бюджет, и с това трябва да направим, предполага се, и характеристика на управлението на мнозинството така, както е залегнало в числата на бюджета за следващата година.
Естествено е - не искам да бъда разбран криво, обикновено съм по-критичен, но аз не искам да сравнявам този бюджет с бюджетите, които ни даваше тук правителството на Жан Виденов и Димитър Костов.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Няма база за сравнение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, именно. Те бяха на практика един план за разпределение на някакви приходи под формата на лихви. Обикновено отиваха 50, 60, 70, даже 77% - последната, 1996 г. , при последната актуализация, под формата на лихви по вътрешния и външния дълг. Естествено това не беше нормален бюджет и аз апелирам към всички, които искат да имаме конструктивен тон, които искат наистина България да отиде в Европа, да не сравняват това нещо. Чисто и просто няма необходимата база за сравнение и само ще се връщаме и ще гледаме назад. Между другото, има и доста такива сравнения в самия доклад на министъра на финансите. Аз преди малко му казах какво трябва да направи. Не искам да го коментирам. Но чисто и просто те не правят чест на никой и те няма да ни приближат към Европа.
Искам да използвам едно изречение на господин министъра - да не го изчеткам - дали с този бюджет ние ставаме цивилизована страна, дали ставаме цивилизована европейска страна. Аз ще посоча нещата, които ни отдалечават и които би трябвало поне да се стремим така да коригираме в този бюджет - не чак толкова много, не са възможни, предполагам, много корекции, но в следващите бюджети да се знае. Ако имаме консенсус по въпроса, тогава наистина нещата ще бъдат уредени по-добре. Ако нямаме консенсус и ако имаме разхождания, аз поне ще изразявам моите възгледи оттук, докато мога и ще се опитвам да печеля привърженици.
Естествено навреме беше представен бюджета, макар че можеше да бъде представен и по-навреме, господин министър. Макар че това го пише в закона, моята идея е примерно есенната сесия на Народното събрание да започва с бюджета, да започва с внасянето на бюджета на 1 септември. В Германия например го внасят преди лятната ваканция, запознават се с него, обсъждат го и ноември месец го приемат.
Вярно е, че уж беше направен по-рано, но вярно е, че фондът много се меси и в последния ден беше внесен бюджетът. Но хайде, това не е чак такава беда.
По-лошото обаче е, че има рецидиви от предишна практика. Ето, миналата година беше същото, вярно е, ето, и тогава съм ви го казал. Това е изказването ми от миналата година. Не искам да се повтарям, това съществува и в стенограмите.
Естествено по-добре е да се внесе бюджетът заедно с данъците и да се обсъжда, както сега, отколкото да приемем бюджета и после да приемем данъчните промени, както беше по времето на Димитър Костов. Но много по-добре е данъците да ги приемем поне половин година преди да приемем бюджета, по възможност може година и повече, за да си знаят всички хора какви данъци ги чакат, а не данъците в тази държава непрекъснато да се сменят. Това ни отдалечава от Европа, господин Радев. В цивилизованите европейски страни няма такова нещо - днес приемаме данъка и от утре влиза в сила. Ние се чувстваме притеснени. Аз знам, че хората, които нямат отношение към данъчния процес, към бюджета, на тях им е все едно какво ще правим. Но как ще стане? Аз съм предложил промени в данъците, а сега обсъждаме бюджета. Ами ако не ги приемете? Сигурно няма да ги приемете. А ако ги приемете, какво ще стане с бюджета? Ще кажете: затова няма да ги приемем. Вижте как ни държите в шах. Тоест, ние не можем да изразим нашето право и като комисия, и като малцинство, а даже и мнозинството да реши, че трябва да прави нещо друго, министърът ще каже: хайде, сега ще се занимавам пак да правя нов бюджет. Това е единият от проблемите. Но мисля, че този проблем по-лесно може да бъде решен, отколкото другите нерешени проблеми, проблеми вътре в нашия бюджет. Дали е това, което искаме, дали е това, към което се стремим, защото и господин министърът, и господин министър-председателят говорят, че виждате ли, ето сега приключваме с тези данъчни закони и като че ли данъчната реформа, така да се каже, приключва и това е. Само ще усъвършенстваме, малко по малко ще чопкаме тук-там в годините, които предстоят.
Аз с това не мога да се съглася именно поради тези недостатъци, на които ще се спра малко по-долу.
Между другото, няма някакъв коренно нов подход в съставянето на бюджета. Същите хора, които го работеха и преди, същите го работят и в момента. Между другото, заместник-министри, които са били политически лица в кабинета на Жан Виденов, са заместник-министри и политически лица в този кабинет. Използвам определението на министър-председателя, че заместник-министрите са политически лица. И аз не знам какво политическо лице е един, който съставяше бюджета на Жан Виденов и Димитър Костов със 77 на сто лихва и същият, който съставя бюджета днес и той да ни чете лекции, когато обсъждаме бюджета в комисиите.
Миналата година макрорамката - тук съм съгласен с господин Цонев - беше по-сбъркана, отколкото тази година. И аз ви казах, че е по-сбъркана и виждам, че не е само макрорамката. Не искам да се спирам пак. Аз ви казах, че тази инфлация е нереална и т.н. Казах ви и разни други неща - че лихвените проценти са нереални, че ще реализирате излишъци. Направихте го. Тази година ги има същите тези елементи, обаче в много по-малка степен. Не става дума за инфлацията, става дума, че сте заложили по-високи лихви, отколкото са в момента действащите и по този начин ще реализирате някои икономии, на които ще се спра малко по-долу за какво могат да бъдат използвани.
Миналана година бяхте заложили, господин Радев, 12 на сто, тази година сте заложили 7,5 на сто. Нито тази година са 12 на сто, нито догодина ще бъдат 7,5. Те ще бъдат по-ниски и Вие го знаете. Защо го правите? Аз не знам. Толкова ли много искате да разпределяте пари, които не са ви гласувани от Народното събрание или чисто и просто искате да се застраховате срещу всякакви евентуалности, защото бюджетът не може да се финансира от БНБанка и не може да бъде актуализиран, каквато беше доскорошната практика.
И аз мисля, че рецидив в този смисъл са и всичките онези уговорки в бюджета, че, видите ли, гласуваме една сума, обаче осигуряваме 90 на сто, а само ако не се надхвърли дефицитът, тогава даваме другите 10 на сто. Не се притеснявайте, господин Радев, аз мисля, че тези записи вече не са необходими в бюджета и по това този бюджет наистина се различава от предишни бюджети. Тогава имаше грамадна инфлация, работеше се с много неизвестни величини, които засега ги няма. И именно затова ние сме длъжни да изискваме от вас един по-добър бюджет, а не такъв, който си служи с такива уговорки.
По-добре са направени разчетите в сравнение с миналата година, господин Цонев, но пак са създадени едни резерви. На този доклад не искам да се спирам, той е пълен с недоразумения, пълен е с необосновани изводи и някой ще каже, ами, ето, прочетете вестниците и там е пълно с критики, аз не искам да се спирам пак. Но когато видим какво пише в него: спад на износа, спад на промишлените продажби, спад на инвестициите и из един път се взима отнякъде някакъв растеж. Е, откъде идва този растеж - един Господ знае.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Ти знаеш, Венци! Ти много добре знаеш.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, аз ще се спра малко по-надолу. Вярно е, че има доста съмнителни структури, така да се каже, в самия бюджет, които никой не знае какви са и които именно ни отдалечават от Европа. Но за тях малко по-надолу.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Те са братовчеди.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Преди известно време попитах господин министъра кога смята да внесе актуализация на тазгодишния бюджет. Той каза: "Не, актуализация няма да има". В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол поспорихме малко по въпроса, аз говорих и с господин Георги Николов.
Сега, тази година са реализирани излишъци в държавния бюджет. Министърът ги разпределя. Не че е лошо той да ги разпределя, обаче все пак би трябвало да има санкция на парламента, тъй като ние сме парламентарна държава и разходите, щом са превишени посочените в Закона за държавния бюджет като числа, трябва да минат през парламента за одобрение. Не че ние, господин министър, няма да ги одобрим, не че вашето мнозинство няма да Ви послуша, но и ние можем да направим предложения, пък с повече акъл може и нещо по-добро да се получи.
Но вие се позовавате на чл. 35, ал. 2 от Устройствения закон за бюджета, аз ще ви го прочета, и аз смятам, че нямате право да се позовавате, когато става дума за общия държавен бюджет. Между другото той беше приет по времето на Димитър Костов по настояване на сегашния заместник-министър, политическо лице, Димитър Радев, за да даде възможности на финансовия министър да харчи повече пари, отколкото са му разрешили от парламента. Мисля, че това е против принципа на парламентаризма у нас и против принципа на това, че изпълнителната власт е функция на законодателната. И това в нормалните страни го няма.
Никой няма да ви се разсърди, че сте събрали повече пари. Ние ви предупреждавахме, че ще съберете повече. Дайте да ги одобрим тук, пък при разпределението може, както ви казах, да ви дадем малко акъл.
Значи цитирам ал. 2 на чл. 35:
"(2) Министърът на финансите може да разреши допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет".
Сега Вие смятате, че това са собствени приходи. Ама, не са ваши приходи. Аз собствени приходи разбирам на отделна структура, която е записана като отделно перо в държавния бюджет, примерно Народното събрание. Има собствени приходи, ние имаме ли? Е, имаме от "Държавен вестник". Съберем ли повече пари от "Държавен вестник", да ги харчим. Ето това е собствен приход. Една община събира собствени приходи и си ги харчи.
Обаче когато става дума за цялата държава, това не са ви собствени приходи, защото Вие не сте собственик на държавата. Ако някой може да говори от името на държавата, това е парламентът чрез своя вот, а не само господин министърът. Господин министърът неслучайно му се дава нареждане той да изпълнява държавния бюджет. Ето, даже има държави, аз не знам дали знаете, в Съединените щати има две комисии по бюджета - едната, която се грижи за събирането на парите, и другата - която ги раздава.
И ние трябва да кажем колко да се раздадат. Сега господин Цонев по време на дебатите в комисията каза: ами, вижте, няма да има повече излишъци, така че този въпрос няма да съществува. Не знам, аз мисля, че ще има още излишъци и ще ви кажа защо. Но мисля, че този член би трябвало да го подобрим така, че да съответства на принципите на нашата демокрация и на българската Конституция.
Знаете, че по закон бюджетът трябва да се обсъжда заедно с бюджета на Националния осигурителен институт, на така нареченото обществено осигуряване. Наложи ми се да отсъствам във вторник от заседание на комисията, но с интерес научих, че той е бил приет от нашата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, преди да бъде раздаден. Той беше раздаден на следващия ден.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Отсъствал си и при раздаването.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сега не знам, работили са хората, може би са имали допълнителна информация, аз лично го нямах в чекмеджето. Не съм отсъствал, вчера ми го раздадоха на вратата, когато влязох в парламента, както винаги става.
Но все пак, дайте поне след като се стабилизира държавата и принципите на обсъждането, и всички процедури да бъдат демократизирани, а не по този начин, господин Цонев. Мисля, че от това ще спечели и нашата комисия, и целият парламент, пък и българската демокрация. Защо не?
Това е по процедурните неща. Сега искам да се спра на някои конкретни проблеми в самия бюджет.
Разбирам, че се закриват доста извънбюджетни сметки. Аз затова ще помоля госпожа Шопова или който председателства тогава, не знам как се сменяте, какъв е редът, да дадем думата на господин Георги Николов да ни осведоми за това какви пари се очакват от извънбюджетните сметки и бих попитал господин министъра къде са, след като тук виждаме само един приход под формата на отрицателен трансфер, т.е. приход в бюджета, а това е закриването на ДФРР. ДФРР за какво беше създаден? Ясно е, че може би за да се злоупотребява от едно правителство, от друго и т.н., но беше създаден по следния начин: в него, примерно, се дават някои заеми, които взимаме от чужбина, тези заеми ДФФР-то ги раздава на предприятия и т.н., използват се за развитието на индустрията, може и на селското стопанство, може и на нещо друго, парите се връщат след това с лихва, и когато дойде падежът на заема, оттам се взимат парите и заемът се изплаща. Сега из един път се вливат в държавния бюджет. Но това са активи. Значи ДФРР-то има активи и пасиви, както една фирма, да кажем. Бюджетът за съжаление няма активи и пасиви, той има само приходи и разходи. Е, има и някаква резерва, но нея не можем да я смятаме, че е някакъв капитал на държавата и т.н. Значи тук има нещо сбъркано. Ликвидирането на ДФРР е все едно да си продадете къщата и вместо да си купите друга, да изядете парите. И в следващия период оставате и без къща, т.е. и без капитал, и без пари. Мисля, че такова нещо не бива да се допуска и аз се чудя защо това нещо е допуснато. Аз ще предложа за второ четене специално тези средства - от закриването на извънбюджетните сметки и от ликвидирането на ДФРР-то, да бъдат използвани с друга цел, не да се финансират текущите разходи или да се попълват общотекущите приходи, а примерно за изкупуване на държавен дълг, предпочитан външен дълг да се изкупува, за да тежи по-малко. Защото иначе на практика се изяждат тези пари.
Колеги, за мен нерешеният проблем на българската икономика, вярно, че той не може да бъде решен само с държавния бюджет, но трябва да бъде решен с помощта на държавния бюджет, е липсата на растеж в момента. Аз не бих искал даже да говоря за липса на растеж, защото хората, които са запознати с термините в макроикономиката знаят, че докато не излезем от кризата, растеж няма. Дотогава има пълзене нагоре и възстановяване.
Миналата година пак се спрях на въпроса, и друг път съм подчертавал това нещо. Значи рязкото спадане в производството, причинено от финансовата криза от 1996-1997 г., общо на около 17 на сто, ще бъде възстановено според прогнозите на Министерството на финансите, на правителството, сигурно и на политическата сила, която управлява, едва в 2001 г. Значи чак тогава можем да говорим за достигане нивото на 1995 г. и за растеж. А знае се, че колкото по-дълбок е един спад, толкова по-голям е потенциалът за бързо възстановяване. И миналата година критиката ми в бюджета беше насочена именно към това, а сега се прибавиха и други неблагоприятни фактори - че беше пропуснат моментът за бързото възстановяване. Сега вече и световната криза, макар че все още има такива финансови измерения, не е някаква глобална, грамадна криза и т.н., но има някакви проблеми в световната икономика, те създават един сравнително по-неблагоприятен климат за нас и особено като имаме предвид развитието в някои близки страни, например в Русия, политическите проблеми в Югославия и някои други.
За данъчната тежест. Тук стигаме до основния проблем за всеки бюджет - много ли пари събира бюджетът или малко? Аз се изказах и при данъчните закони и за да не остане неясно за някои ще кажа пак: аз съм категорично против и нашата парламентарна група е категорично против тази висока, грамадна данъчна тежест, която имаме в момента в България. В момента в България държавата събира страшно много пари. Вярно е, че като го съпоставите с брутния продукт изглежда не е така, обаче аз ще ви кажа защо е така. Защото брутният продукт, ако искаме да отиваме към Европа - и към господин Цонев, и към господин Радев, и който друг се интересува от икономика ще ви каже - нека ние веднъж завинаги да се откажем от тази схема, не зная кой ни вкара в нея, да смятаме, че в брутния продукт има, примерно, 15 на сто условна рента, това е където си живеем в собствените жилища, и доходи, те не са доходи, а потребено собствено производство още 10 на сто. Близо 25 на сто. Защо? Когато започнахме да правим изчисляването на брутния продукт по западната методика на някой изведнъж му се видя, може и от международните институции да е било така, не съм много добре запознат с историята, че виждате ли, България ще има може би много малък продукт на глава от населението и затова дайте да сложим, както в някои африкански държави, където няма голям пазарен сектор, дайте да сложим и това под формата на непазарен сектор. Но ако отиваме към Европа, говоря за критериите за Маастрихт, но в държавите от Маастрихт няма такова нещо. Нека да не говорят за бюджетен дефицит, а за тези елементарни неща. Дайте да махнем това, да си остане не 24 млрд., а 18 млрд. марки или 18 хил. млрд. лева и всички съпоставки да ги правим на тази цифра. Защото онова е нещо непазарно, нещо имагинерно, утре на някой може да му текне нещо друго и да каже: то е двойно повече. И вече така да си правим съпоставките, господин Радев и за миналата година, и за следващата година. И това ако се изчисти наистина ще стъпим на една здрава основа, въпреки че още има нездрави структури в самия брутен продукт.
Ето, сега виждам, че в основните макроикономически показатели, в бюджетната прогноза вие сте заложили увеличаване както на приходите, така и на разходите към брутния продукт. И искате през 2001 г. общите разходи да нараснат с 0,6 на сто, а общите приходи да нараснат с още около 2 на сто. Добре, но откъде ще ги съберете? Ако изчистим тези 25 на сто оказва се, че събират половината от брутния продукт, разбира се под формата на данъци и някои други по-малки неданъчни постъпления. Но това е страшно много за нашата страна. Защо ли? Защото има и още една друга част, която живее в тези 75 на сто. Това е сенчестата икономика. И това правителство, ако има някакъв грамаден минус, той е, че не е намалило съществено сенчестата икономика, така че да се почувства. А кога ще се почувства? Когато започнат да се събират данъци от сенчестата икономика. Не може делът на работната заплата в брутния продукт да е равен на 20 на сто, когато в нормалните страни, където каза господин министърът, че искаме да отидем, той е 50-60 на сто. И как от тези 20 на сто вие събирате толкова много данъци?
Аз ще ви дам един съвсем елементарен пример, за да видите за какво става дума. Аз съм работодател и съм назначил един работник. Той ми струва, да кажем, 300 хил. лева. Толкова отделям аз и толкова ми струва. Назначавам го. От тези пари той получава, тъй като има социални осигуровки и т.н., получава, грубо казано, няма да се пазарим за 1000-2000 лева, получава 200 хил. лева. Другите отиват по фондовете, в осигурителния фонд. От тези 200 хил. лева той плаща 20 на сто или 21 на сто данък общ доход плюс личните вноски за здравното осигуряване, което ще стане догодина и за личното осигуряване. Значи колко му остават? Остават му 160 хиляди. Представете си, че тези 160 хил. той естествено ги харчи. Тъй като при ДДС вече няма празно, значи той харчи 160 хил., а на практика в тези 160 хил. са включени 20-те на сто ДДС за всяка една стока. И така му остават 120 и нещо хиляди. Искам да ви кажа колко пари отиват в държавата и във фондовете, разбира се. От тези 120 и нещо хиляди той трябва да си плати най-напред данък сгради, не че не трябва да го плаща. Ако пуши, плаща и акциз. Ако пие нещо - пак плаща и акциз. Ако пие кафе - пак плаща акциз. Ако кара кола и купува бензин - пак плаща акциз. И с разните други данъци, колко му остават? Остават му 100 хил. лева. И със 100 хил. лева, аз не говоря за социалната страна, макар че тя е страшно важна, че трябва да гледа, примерно, две деца, ако има неработоспособни родители и т.н., да строи жилище и т.н.
Но думата ми беше за друго - за данъчната тежест, общата данъчна тежест, господин Радев, не се притеснявайте, тук заедно със социалните плащания. От 300-те хиляди му остават 100 хиляди, а другите 200 отиват в държавата за осигуряване и т.н. Е, кажете, това нормална данъчна тежест ли е? На мен ми се вижда, че е страшно голяма данъчна тежест.
А иначе, ако видим от какви доходи се събират данъците, ще видим, че в тези 75 на сто, това е пазарния брутен вътрешен продукт, от брутния вътрешен продукт или от 18-те млрд. ще видим, че една голяма част от тях не плащат доходи, не плащат данък върху доходите. Какъв е данъкът върху доходите? Това е данък общ доход и данък печалба.
Аз мисля, че когато разглеждахме последния данъчен закон - за корпоративното облагане горе-долу направих една сметка, мога и да я повторя, но не искам, в тези 75 на сто - 25 до 30 на сто са доходи, които не плащат данъци. Да не говорим, че има доходи, естествено има и покупки, доставки, както им казваме, върху които не може да се събере ДДС. И тук основният въпрос е какво да правим със сенчестата икономика. Всички трябва да се насочим и да работим със сенчестата икономика, обаче ето, аз ще ви посоча едно-две пера от сенчестата икономика, които посочих и наскоро. Примерно - защо не се събират акцизите от вносните цигари. Омръзна ми да повтарям този въпрос. Аз не зная какво ще направи Министерство на финансите, но аз съм готов да ви давам най-различни идеи, примерно да работят с генерални дистрибутори и т.н. Оказа се, че само върху 1 или 2% от вносните цигари има платени всички данъци, не само акциз. Но щом не се плаща акциз, значи не се плаща нищо, значи не се плаща и ДДС, значи не се плаща и мито - виждам, че тук е и господин Минев. И затова ние в комисията искахме да направим една проверка има ли такива тирове, които минават непроверени от митницата. Сигурно има и сигурно те продължават. Недейте да мислите, че ако сте хванали два тира, те не продължават да минават. Продължават да минават, защото никой не ходи в Министерство на финансите да купува бандероли, а те се купуват оттам.
Даже нещо ме озадачи, господин Радев. Това е много интересно. Вчера ми се обадиха от една фирма, която внася цигари и казаха, че миналата година са взели 1 млн., а за тази година са взели 1,5 милиона парчета бандероли. А информацията на Министерство на финансите сочи, че покупките на бандероли досега са 660 хиляди. Има ли някой в Министерство на финансите, който нелегално продава бандероли? Аз не зная. Щом ги продава, аз не зная има ли такъв някой. (Весело оживление в ДЛ.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не четеш вестници.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не чета вестници. Господин Радев, това е официална информация, която съм взел от Вас. И аз се учудвам, поставям Ви го като въпрос. (Реплики от ДЛ.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Този, който Ви го е казал, да го даде писмено.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз имам писмена информация и ще я дам.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Дай ми я. (Реплики в залата.)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не, факт е колеги, че масово вносни цигари в България се продават или без бандероли, или с фалшиви бандероли. Нали е така, господин Радев? Виждам, че не сте заложили в акцизната прогноза за следващата година приходи от вносни цигари, защото не могат да ги съберат. Проблем ли е това на правителството? Проблем ли е на господин министъра? Проблем ли е на генерал Бонев? Аз смятам, че е проблем на целия парламент и на цялата държава.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вярно е. Това е вярно. Тук си прав.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защо? Защото всички ние трябва да работим това нещо да се ликвидира. Но не след 9 месеца, когато ще дойдат изборите, а сега, веднага да се започне. Аз съм изненадан защо министър-председателят каза, че след 9 месеца ще запазим контрабандата, защо не знаем? Някои срокове ме притесняват. (Реплики от ДЛ.)
Още една официална информация, също от Вашето министерство, господин Радев. Кафето - това е публична тайна, даже мисля, че и Йордан Соколов го каза веднъж - кафето в България изглежда 10-ината фирми, които го внасят, масово са се договорили и го внасят на 1/4 от международната борсова цена.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нали говорихме миналия път за това?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това са резервите, това е сенчестата икономика.
Добре, вчера предложих една поправка в Закона за ДДС, макар че мястото й беше в Закона за митниците - как да се определя облагаемата стойност на борсовата цена. Би трябвало да е близка до борсовата, а не една четвърт! Толкова ли сме хитри, та внасяме на една четвърт? (Оживление.) Това значи, че те не само плащат една четвърт от акцизите, господин Минев, но и една четвърт от митата, една четвърт от ДДС... И кой борави с тези пари? Аз смятам, че им се спуска политически чадър и може би подозирам, че даже и господин Радев не знае от кого. Мисля, че е така, защото иначе означава пълна неспособност за управление, тъй като това е най-простото нещо, което може да се направи: вкарва се на митницата, облага се, както е борсовата му цена или близка до нея и готово. А те, освен че са се наговорили, наговорили са се за една значително по-ниска цена.
Ето това е - сенчестата икономика, освен другото, води до корупция, до рекет, до мафиотизиране, но води и до стабилизиране на връзките с властта и до невъзможност това нещо да се промени. Това е въпрос, който всички ние заедно трябва да решаваме, а не само групата на мнозинството, една част от опозицията или един министър, най-малкото. И тук министър-председателят е прав. Това не е работа на един народен представител, но трябва да осъзнаем проблема, да го поставим на дневен ред и всички да търсим решението.
За прословутия бюджет на Министерския съвет. Никой не знае за какво е. Едно-единствено изречение се каза в Бюджетната комисия, че ставало дума за някакви нови информационни технологии...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): И в Социалната комисия се каза така.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Казват 28 млрд., но пак остават 12, а миналата година бяха 6 и нещо. Пак остават 12 за текущи разходи, за заплати и т.н. В практиката на добрите страни, към които се стремим, големите програми също минават на обсъждане в парламента и в комисиите, за да знаят всички хора за какво става дума. Може би, ако всички знаеха за какво става дума, ако всички народни представители бяха добре осведомени за какво става дума, ние днес нямаше да повдигаме този въпрос. Но става дума за една грамадна сума, господин Радев. С една много малка част от нея вие можете да платите заплатите на миньорите от Златоград и да ги накарате да се върнат да работят. (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от ДЛ.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Е-е-е!...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не ръкопляскайте, защото това е наследено и от вас. От юли насам те получават по 20 - 30 хиляди лева на месец. Това получават.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Повече е.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сигурен съм, че се разписват на 150 хиляди. Недейте да се противопоставяте по такъв начин, защото това са хора, които са оставени без поминък. Мисля, че правителството има пари да реши този проблем, след като прави такива грамадни разходи за други неща. (Шум и реплики.)
Господин министре, забравили сте да пишете в Закона за държавния бюджет колко пари ще отидат в здравната каса, при здравния министър. Забравил е да запише колко процента отиват в здравната каса от 1 юли тази година, а ние му го вменихме в задължение със Закона за здравното осигуряване. Пропуснато е, господин министре. Пропуснато е. Предполагам, че ще направите усилия това опущение да бъде премахнато.
Фонд "Тютюн" не присъства. Знаете, че нашата парламентарна група много изкъсо наблюдава развитието на тези процеси. Знаете колко са сериозни процесите там.
ОБАЖДАТ СЕ: "Джебел".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Джебел", някакъв друг и т.н. Вярно е, че това не интересува само нас - ние сме народни представители на всички българи, но не знам...
Аз не знам къде са предвидени парите по споразумението за покриването на дълговете на "Плама" и кога ще стане това? Мисля, че някои работи трябва да се разпишат в точка.
Вече казах, че записите за 90 на сто навсякъде могат да отпаднат.
За да приключа, ще ви уведомя за решението на нашата парламентарна група. Ние разглеждаме този бюджет като един бюджет, насочен към засилване на централната власт в държавата, което винаги противоречи на принципите на либерализма и на основния принцип на пазарното стопанство, че силна икономика не се прави със силна държава, че силна икономика не се прави с такива грамадни приходи, които се концентрират в държавата. Ние искаме едни нормални пропорции, каквито са в западноевропейските страни, въз основа на пазарната част от брутния продукт, намалено данъчно бреме и наистина българската икономика да започне да дърпа лека-полека.
Ние определяме този бюджет като бюджет, характеризиращ една политика от партийно-олигархичен тип и поради това ние на първо четене не можем да го подкрепим, а ще се въздържим. Но пак подчертавам: той е много по-добър от предишните бюджети, но сега, в периода на стабилизацията ние трябва да заложим основите на един бюджет, който наистина ще вкара България в Европа. Е, не утре и не вдругиден, но след 15 - 20 години да ни заведе там, където Европа е сега, аз лично ще бъда доволен.
Ние ще направим конкретни предложения, господин Цонев, между първото и второто четене и в зависимост от конкретните предложения ние и така можем да подкрепим доста от текстовете, но тогава на второто четене ще можем да ревизираме нашата обща оценка, ако естествено бъдат приети нашите предложения. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ и ОНС, "Браво, Венци!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Искам да взема думата, уважаеми дами и господа народни представители, защото в доклада на господин Димитров се казаха доста лъжи. Аз искам да се спра на две от тях. (Оживление.)
Първата и най-голяма лъжа е, че се увеличава данъчното бреме с подоходните данъци. Нека да говорим реално в края на краищата. Върху един доход от 200 хил. лв. миналата година данъка, който е дължало едно физическо лице, са били 33 692 лв., тази година са 29 960 лв. Това увеличение или намаление е? Сметнете таблиците за миналата, тази година и предстоящата година и ще видите колко трябва да се плати. (Шум и реплики от ДЛ.) Включително данъци и осигуровки, включително пенсионното осигуряване - данъчната тежест намалява с 1,66 на сто... (Шум и реплики.) Освен това данъкът върху потреблението - ДДС, пада с 2 на сто. Нека да говорим точно в края на краищата, а да не говорим лъжи пред Народното събрание.
Друго нещо, което казахте. Вярно, отчетен е спад в промишлеността от над 6 на сто за първото полугодие на тази година спрямо миналата година. И казвате как ще бъде реален ръстът на вътрешния продукт? Реален ще бъде, защото все пак промишлеността не е основният фактор в брутния вътрешен продукт. (Силен шум и реплики, смях от ДЛ.) Чакайте да чуете цифрите, моля ви се. 27,5 на сто от този вътрешен продукт се падат на промишлеността. Най-голям дял в брутния вътрешен продукт имат услугите - 48 на сто и нагоре. Явно там ще има ръст. Нека да се видят нещата. (Шум и реплики от ДЛ.) Освен това не се смята по този начин. Едно време беше планова икономиката и каквото даде промишлеността, това беше ръстът. Не е така. Вече няма такъв механизъм на разглеждане на нещата.
Освен това Вие казахте и нещо друго - че до четири - пет години ще излезем от спада след 1997 г. Ние още от догодина ще излезем, защото на глава от населението в доларово изражение брутният вътрешен продукт ще стигне през 1999 г. 1700 долара и отгоре, а през 1995 г. е бил 1560. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Клявков.
Моля да не се използва думата лъжа, тъй като може да се приеме за оскърбителна. Има други думи в българския език.
За втора реплика - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател!
Ние винаги сме се възхищавали и сме подкрепяли компетентните мнения и мъжкото държание на Венци Димитров. Имам един въпрос към Вас, господин Димитров:
Вие, отчитайки, че боравим тук с една олигархия, както я нарекохте, която наистина поддържа под масата един поток от средства от сенчестата икономика за свои обогатителни цели, хора, които не облагат с повече от 1 на сто вносните цигари - Вие сам го споменахте, хора, на които от Свиленградската митница тече куфарчето и си пълнят касите, хора, които вчера заключиха и зала "Изток", и зала "Запад", за да няма пресконференция нашата партия в Народното събрание... Това Сталин, Хитлер и Вишински не са го правили! (Смях, шум и реплики в залата.) Хора, които не пуснаха нашите коалиционни партньори да влязат в тази сграда!
И вие, вашата организация ОНС в случая, знаейки, че няма диференциация на ДДС, а те бяха длъжни да диференцират ДДС, както е по цял свят, с долна граница 6 и с горна граница 18 максимално, аз държа на 16 по принцип, и на тези хора вие нямате силата да кажете "не" на техния абсурден бюджет, а се въздържате. Много ми е интересно какви аргументи има ОНС да се въздържа, вместо да им каже: но пасаран, господа сталинисти! (Шум и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една дуплика на това, което каза господин Клявков. Аз съм тук вече четвърти парламент и никой не ми е казал, че съм говорил лъжи. Сега вие из един път искате с цифрите да кажете, че аз лъжа. Аз не лъжа, господин Клявков, и Ви съветвам да поработите малко върху собствената си квалификация. Вие сте младо момче и мисля, че ще имате доста време, дано и Вие да изкарате не четири, а осем парламента. Но аз ще ви кажа сега с числа съвсем точно за какво става дума. Тук е господин Цонев, и той ще потвърди. С госпожа Дора Андреева правихме сметките.
Добре, върху 200 хил. лв. Двеста хиляди лева по таблицата за 1998 г. и после 200 хил. лв. по таблицата за 1999 г. Двеста хиляди лева примерно през 1998 г. бюджетна заплата, както сме ние, 2 на сто спадане, облагаемият доход е 196 хил. лв. Но после ние ще ги прибавим. Като наложим таблицата върху 196 хил. лв., прибавяме тези 2 на сто или 4 хил. и удръжките, които ще ги напишат на фиша, стават 38 хил. 160 лв., господин Клявков. Като наложим таблицата за 1999 г. след 1 юли - Вие може би мислите преди 1 юли, а аз мисля след 1 юли, защото тогава ще се стабилизира нещо, като бъде въведена и здравната осигуровка - 200-те хиляди лева облагаеми ще бъдат 191 хил.; 191 хил. облагаме по таблицата за 1999 г. и прибавяме тези 9 хил., удръжките ще бъдат 39 960 лв., значи увеличение с 800 лв. Ще кажете, че не е кой знае колко, но е увеличение. И то данъчната тежест през 1998 г. с таблицата е била 19,08, с таблицата за 1999 г. става 19,48.
Обаче това сравнение не е резонно. Защо? Защото и самият господин Радев каза, че ще има увеличение на доходите. Номинално ако доходите се увеличат с 15 на сто или със 17 на сто, хайде да е 15 на сто, значи трябва да сравним върху 230 хил. лв. И когато сравним 230 хил., се получава, че данъчното бреме с всичките удръжки е 47 759 лв. или 20,8 на сто. Или има увеличение на данъчното бреме от 19,08 на сто на 20,8 на сто. Това е за бюджетната сфера, за небюджетната е по-малко, защото там удръжките и в момента са по-големи. Тоест имаме увеличение с 1,72 на сто.
Някой може ли да спори? Това са прости сметки. Ако господин Клявков не владее аритметиката, то е събиране, изваждане, умножение и деление. Ако някой може от тези числа да извади някое друго, аз не знам, ние може би живеем в различни страни.
За данък добавена стойност. Нали ДДС разширява основата си и започва да облага хляб, сирене, мляко и така нататък. И ще започне, както пише днес във вестниците, не след 1 април, а ще започне след 1 януари. Предложих ви да вземем решение за 1 април. Все още сме в процес на обсъждане на закона, дайте поне от 1 април да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Единственото добро нещо, което мога да кажа по повод на днешното обсъждане, е, че този бюджет се внася относително навреме. Заедно с това още при неговото обсъждане или на фазата на обсъждането ние сме поставени в ситуация, при която имаме купища неясноти. Би било редно например да се внесе предварително програмата за приватизация, както е по закон. Не е внесено, не е гласувано, не е обсъждано. А без програмата за приватизация ние не можем да отговорим на въпроса какво се крие зад тези 250 или 238 млн. долара приходи и няма ли тук скрита резерва, с която бюджетът иска да си реши допълнителни въпроси на базата на по-голяма приватизация, но по-малко записан приход. Ако е записан така приходът, това е смешна приватизация, убийствено ниска скорост; ако има скрито финансиране, то е престъпление. Така че и в двата случая тук се лъже, господин Клявков, а не, господин Димитров.
Второ, не беше ясно какво става в Националния осигурителен институт.
Трето - и това най-ме обижда, аз не знам европейски парламент, в който се обсъжда бюджет, и министър-председателят и министрите да не стоят тук. Не е на министъра на финансите този бюджет, дами и господа, той е на цялото правителство и отговорността е главно на премиера. Премиерът си позволява много често да пренебрегва този парламент. И за Косово, когато обсъждахме, беше така, а после си служеше с какви ли не измислици, и сега в случая с бюджета е точно така.
Оттук започвам по същество. Това е бюджет, който продължава логиката на икономическата политика и на бюджета за 1998 г. Това е същата логика. Ще се върна една година назад и ще ви кажа, че през 1997 г. ние ви критикувахме в три основни направления като бюджет и се въздържахме на базата на тези три направления на критиката си.
Първо, ние тогава ви критикувахме, че бюджетът си осигурява излишен комфорт и възприема подхода ниски разходи - ниски приходи, създавайки резерви за бъдеще. Стенограмата може да покаже това нещо.
Второ, ние ви критикувахме за това, че има отрицателни лихвени проценти в макрорамката и вие сковавате дейността на банките.
Трето, ние ви критикувахме за курса на лева, който, както и печатът, и стенограмата показват, още през миналата година, през юни можеше да бъде по-различен, за да стимулира износа.
Днес вече имаме резултатите от тази критика и обратно, от изпълнението. Резултатите са ясни. Чрез централизация се постигнаха излишни резерви в бюджета, но те не паднаха от небето. Те бяха за сметка на ощетени частни производители, за сметка на ощетения на реалния сектор, ощетени болници, ощетени общини и така нататък. Централизирани средства в бюджета на целия свят, когато всяка страна покаже разлика плюс, голям плюс - ако е малък плюс, казват: изпълнихме го, - това веднага се отчита като грешка. Вие го отчитате като плюс. Това абсолютно не е вярно. Сега залагате подобен подход и продължавате тази политика на централизация.
Второ. Ние ви казахме тогава и аз ви моля добре да вникнете, че курсът ви не е адекватен. Оттук макрорамката не е реална. Днес резултатът е очевиден - износът спада, вносът се качва при отрицателно салдо. И Господ не може да ви спаси. Валутен борд не издържа, две години издържа. Справка - целия свят. Няма ли износ ... (Шум и реплики в залата.) Добре, животът ще покаже. И за тази година го показа. Вижте си програмата. Чужди инвестиции изпълнихте ли? Приватизация изпълнихте ли? Нищо не е изпълнено. И причината е точно тук. Говоря съвършено сериозно.
Аз официално и публично оспорвам както показателите, които сега отчитате все още неофициално за растежа, така и за следващата година. Оспорвам официално и методиката, в която се завишава абсолютно изкуствено ролята на услугите, в която в растеж се отчита увеличение на прихода в здравеопазването, на бюджетните приходи, ренти за домовете и всякакви подобни неща. И ви заявявам, че с такъв растеж далеч няма да стигнете.
Следващият въпрос. Този бюджет, уважаеми господин министър Радев, беше разработен през пролетта на тази година и беше по същество съгласуван с фонда преди разразяване на икономическата криза. Искам да ви кажа, че макрорамката на един бюджет има тази функция - да координира, да намери място на страната в световните икономически реалности; да види какво става около нас; да създаде буфери за реалния сектор и да стимулира националното производство. Главният критерий тук е конкурентноспособността - ще могат ли нашите производители да се оправят в ситуацията.
Аз твърдя, че с този бюджет вие дезориентирате страната, защото не отчитате това, което става в света и около нас. Вие не отчитате инфлирането на валутите на десетки страни, с които ние търгуваме. Вие не отчитате промяната в курсовете между марката и долара. Вие не отчитате абсолютно никакви последствия от еврото, макар че то се въвежда само след един месец.
Всичко това взето заедно говори следното. Аз съвършено сериозно ви казвам и ви моля. Ако миналата година критиката ни, която можете да проверите, за сведение са справките от стенограмите в парламента, се потвърди, сега ви казвам, че вие изправяте страната пред реална опасност и тази опасност е курсът да става все по-неадекватен. А валутният курс означава валутният борд. Все по-неадекватен, защото всички български производства започват да стават нерентабилни. Само че не е причината, че те са нерентабилни, че ние изведнъж започваме да произвеждаме с 20% по-лошо, а защото се промениха световните условия и вие не адаптирахте икономиката и макрорамката към тия световни условия. Металургията - нерентабилна. Химията - нерентабилна. Зърното - нерентабилно. Всичко - нерентабилно! Единственото, което е рентабилно според вас, е това, което идва от по-евтиния труд - ишлемето в шивашката промишленост.
Ще има сериозни последствия за реалния сектор от всичко това, защото в такъв случай, при такова несъизмерване на нещата валутният борд играе ролята на валяк и мачка. Изведнъж ще се окаже, че ние не може да произвеждаме, което не е вярно. Не са виновни производителите, а сбърканата макрорамка, която вече е неадекватна.
Нямам време да ви давам показатели по отделни отрасли, но вие ги знаете не по-зле от мен. Вие си гледате вас си, вие си гледате бюджетчето, вие си гледате горе нещата, а вие сте всички депутати и много добре знаете, даже по-добре от мен, какво става долу, в реалния сектор - отрасъл по отрасъл минават в нерентабилност. Производителността на труда е спаднала спрямо 1995 г. 15 на сто. И това е цифра, която идва от Икономическата комисия на Европа, а не от мен.
Къде е опасността? Опасността е да стане гигантско разминаване в макросферата. Ето, ще дам един пример: стоките преди всичко, които изнасяхме досега, експортните позиции, които имахме по отношение на Европа, експортните, които ще имаме по отношение на Русия и на други трети страни. Навсякъде се получава друга вилица и сега стават нерентабилни
Няколко неща по самия бюджет. Къде буди съмнение брутният вътрешен продукт? Причините са следните, за 1999 г. говоря:
Първо, няма никакви гаранции в момента, че ясно очертаващият се спад на износа ще бъде провален при тези макропоказатели. Основна причина е надцененият вече лев, поскъпване на марката спрямо долара и като следствие разрушаването на най-валутоносните отрасли - химия и металургия.
Второ, забавеният ход и липсата на ориентация в структурната реформа. Продажбите само от промишлеността са спаднали с 23% в сравнение със септември 1997 г., а в химическата промишленост - с 44%. И аз ви моля тук, съжалявам, че министърът на промишлеността, който е отговорен, го няма: забравете тая безумна формулировка "структурната реформа е свършена през юни". Няма такива работи, господа! Тя върви на етапи, тя върви десетилетия. Нищо не сте започвали, за да свършва. Това е комедия! Това значи да направим пасивно обществото и вие да направите пасивни самите себе си.
Трето, предвидената инфлация от 6,3% за следващата година също поставям под въпрос, защото следва неизбежно поскъпване на основните хранителни продукти. Поскъпват горивата, което ще доведе до верижно поскъпване на други стоки. Увеличава се цената на електро- и топлоенергията, поскъпват телефонните и ж.п. услуги, което не може да не окаже някакъв инфлационен натиск. Единственото, за да остане инфлацията 6,6% при това положение, е да свиваме потреблението. Но вие залагате увеличено вътрешно потребление. Тоест, още повече да натиснем пазара вътре. Но вие залагате точно обратната тенденция. Е, как двете неща се съпоставят? Така че тоя въпрос също остава открит и имагинерен.
Следващият въпрос - ще поставя отново нещата за приватизацията. Тук е очевидно резервът. Триста осемдесет и два милиона дойче марки! Ами извинявайте, БТК! А останалите неща? Къде отиват тези работи? Ето защо има неяснота, ето защо този парламент, ако уважава себе си, не трябваше да приема днес бюджета. Как разчитаме приходната му част, без да знаем разшифровката на приватизацията, която е ключът?!
Не искам да повтарям това, което казаха колегите преди мен, но аз мисля, че буди смущение това, което всички казват. На фона на цялата тази характеристика в реалния сектор вие драстично си увеличавате разходите за бюрокрацията. Всички министерства! Погледнете наред: за Министерския съвет - 7 пъти повече; за Министерството на външните работи - 154%; за Министерството на търговията и туризма - 282%; за Министерството на правосъдието - 1855%. И т.н., всички министерства.
Добре, раздувате бюрокрацията, централизирате всичко, правите административна реформа и информационни центрове. Но извинявайте, на фона на останалото как става паралелът между тия неща? Имахте съвсем друг подход - точно обратното.
Аз искам да ви кажа, че това, което най-много ме смущава в поведението на Съюза на демократичните сили, е, че вие променихте основната си философия, върху която стояхте миналата година пролетта и 7-8 години. Тя беше философия на либерализъм - отворете си програмите - на повече частна собственост, на по-малко държава. Това ви носи толкова време! Всичко това говори обратното, абсолютно обратното! И прав е Димитров и аз го подкрепям изцяло. Вие се разминавате със структурите на Европа, които са в тази насока.
Следващият въпрос. Искам да ви кажа, съвсем сериозно да ви помоля: ако отрицателният - и сега ще дам конкретни показатели - търговски баланс се запази през следващата година, както е през тази, това ще означава наистина срив. И аз предупреждавам този път официално.
Давам няколко примера. Вижте тази година картината досега! Предварителна е оценката, разбира се, не е декември, краят. Отчитате 26,8 млн. щ.д. отрицателно салдо. А НСИ даже отчита за известен период появяване и на някакво положително салдо. Как го отчитат? Вносът е отчетен FOB, а не CIF, което никъде не се прави. Второ, скрити са най-малко 100 млн. щ.д. оттук. Освен това ние всички с вас знаем, че не се декларира имущество, което се внася. Даде се пример с кафе, даде се пример с цигари, даде се пример с алкохол. Не се отчита вносът. Ами ние очевидно разбираме, че при увеличение на вноса на хранителните стоки с 54,4 на сто за 9 месеца... Аз ви питам: какво искате България да произвежда? Тя произвежда храни. На България това й е дадено от Господа Бога.
Тоест, ние твърдим, че отрицателното салдо е много по-голямо за тази година и че заложената макрорамка предполага подобно салдо и догодина. И аз ви моля: замислете се върху това, за страната става дума.
По чуждите инвестиции. В доклада има една парадоксална формулировка. "Добре - се казва в доклада - че не увеличихме чуждите инвестиции, защото сега щяха да се изтеглят и щяхме да умрем." Такава глупост не съм чувал. Защо не се измъкнаха от Унгария, защо не се измъкнаха от Чехия? Те биха се измъкнали, само ако са включени в пирамиди, както беше в Русия. Когато има инвестиция в производство, когато има сериозна, стабилна инвестиция, тя не се връща назад.
Без масирани чужди инвестиции - а очевидно вие не можете да ги осигурите, както показа тази година, и никой, господин министърът на промишлеността не дойде да поеме отговорност за тази работа, вижте си "Програма 2001" какво пише - не може да се осъществи голяма структурна реформа и това е ясно. Още повече, няма програма, до момента никой не е чул в тази страна за програма. Всяка страна, останала извън еврото, извън 11-те страни, си направи програма за последствията, тъй като е ясно, че еврото е нов вид крепост, нов вид валутна защита на производителите в Европа, стимулиране на конкурентоспособността на тези производители там и относително падане на нашата. Ние - все едно нищо не се е случило, макар че ние сме асоцииран член на Европа. Да сте чули за програма, за подпомагане на тия или ония експортни отрасли? Нищо подобно няма!
Какви последствия виждаме оттук нататък?
Първо, в глобален план. Аз смятам, че ако вашата програма - вече тази програма, която сега приемате - се изпълни... И тук казвам: да, затова не гласувахме споразумението с фонда... Съжалявам, че я няма вече госпожа Макгърк, че си отиде, отиде в Чехия на по-хубаво сигурно... Но ще кажа: тази програма се размина с реалностите в света и в Европа, които последваха след лятото на тази година. Тя беше направена при други условия. И ние заковахме това, което фактически ни осигурява някакво временно спокойствие на централно равнище, но което убива производителите долу.
За съжаление, ще кажа: аз ви питам, дами и господа, кой отрасъл е конкурентоспособен в регионален мащаб, защото ние не можем да бъдем европейски гигант? Но ние можем да бъдем един регионален фактор. Аз твърдя, че ако вие реализирате вашата политика в този вид, ние се превръщаме в регионално икономическо джудже. Тук ще влязат турци, гърци, всякакви, но се върви към обезбългаряване на българската икономика, защото всичко българско стана нерентабилно. Точно така е! Тръгнете отрасъл по отрасъл и вижте.
Формулата "всичко е за продан" е убийствена формула! Съжалявам, че премиерът го няма тук да види как са в унгарския печат... Можеш ли да кажеш на цяла Европа: "Всичко продаваме. Заповядайте!"? Това означава евтиния. Това означава дума, която заради дамите не мога да я кажа в тази зала. Разпродаваме се - не се прави така. Трябва да се продава, за да има частен сектор. Трябва да се продава, но не по този начин.
Второ. Аз категорично твърдя, че тази програма ни разминава вече окончателно с критериите на Копенхаген. И категорично смятам за несериозни изявленията на премиера, че 2001 г. ще достигнем критериите на Копенхаген. Това са показатели, които са различни, които вие залагате тук. Съвършено други са. Добре, може да не можем да ги достигнем в 2001 г., може би в 2005 г. ще ги достигнем. Трябва реалистично да заложим нещата.
Следващият въпрос - аз няма да споря по доходите и по политиката на приходите, но вие запазвате линията на централизация и запазвате линията на това, че през 1999 г. българинът няма да влезе в новия век с по-големи, по-високи доходи. И това ви е ясно. Една малка група ще влезе с по-големи доходи. Да, малка група - рентиери ще влязат, но те не произвеждат - тези, които имат наеми. Ще влязат такива, които имат собственост. Но даже тези, които като вашите приятелчета взеха работническо-мениджърските дружества - и те няма да са добре, защото и те ще попаднат в друга, тежка икономическа среда. (Неразбираема реплика на господин Никола Николов.)
Работническо-мениджърските дружества не се правят така, не се правят и в полза на политически лидери!
Главното, което искам да кажа в крайна сметка, е - за първи път миналата година през лятото вие имахте адекватна ориентация. И сега да се върнем назад - след финансовата криза имаше 3-4 грешки, за които вече казах, но генерално имахте адекватна ориентация. В края на годината, когато приехте бюджета, вие приехте по-стагниран механизъм и по-централизиран, отколкото можеше да се доведе до растеж. Ефектът е показателен тази година. Растеж няма, ако щете доказвайте си го. Историята ще ви помете! Не можете да докажете, че има растеж, когато основните отрасли са сринати. От услуги - растеж?! Какви услуги? С данъци сме повишили услугите - 52 на сто ви идва растежът от услугите. Дайте ги услугите да ги видим, да ги измерим. По това има световни критерии. Ние имаме счетоводство, което прие европейските характеристики.
Генерално аз заявявам, че се противопоставям на изказаното тук становище, че има условия за икономически растеж. Този бюджет не създава условия за икономически растеж. И тук ни е принципният спор - автоматизъм може да последва само при много развити икономики. Да, в американската икономика това е така. При една пригманистка постановка за това, че горе осигуряваме равновесие и оставяме долу хората да се състезават - една част умират, една част успяват, там растеж може да има. Но при икономика в преход в нашите конкретни условия такава икономика не може да има растеж. Тази икономика ще се срути, ако така продължава и ако няма курс, ревизия в курса, ревизия в политиката, ако няма промяна на посоката, ако няма други механизми и схеми!
Искам да кажа, че с този бюджет вие създавате вече и проблемна финансова стабилност - не за първите месеци. Слава Богу, резервът на банката стои и има резерви, които са заложени вътре в самите банки, но това е мъртъв капитал. Това не е капитал, който се движи. Ако няма раздвижване на капитала, финансовата стабилизация ще бъде нарушена. Линията, която е критичната, е някъде края на есента или, може би началото на есента. Ако няма раздвижване в икономиката за сметка на износа, за сметка на производството, финансовата стабилност няма да издържи. И вие ще видите изведнъж как ще окаже, че неща, на които сте разчитали, не са се случили.
В крайна сметка най ме плаши този масов оптимизъм, който се лее от електронните медии, контролирани от правителството и от самите министри. Искам да ви кажа, че ако вие действително вярвате в това, което се говори и се пише, вие сте щастливи хора, защото не знаете къде отивате. А когато човек не знае къде отива, непременно стига там, където не трябва. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
Пръв вдигна ръка за реплика господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Господин Томов, Вие говорихте близо 20 минути. Вероятно такъв е стандартът за добрите икономисти в България - да говорят колкото се може повече. Вие обаче освен икономист, бяхте и действащ министър. През това време Вие можехте голяма част от всичко това, което сега, преди малко, разказвахте, да реализирате.
Аз си спомням обаче онези години, в които почти нищо нямаше от това, за което сега говорихте Вие да направите и опит да реализирате. (Шум на неодобрение отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За втора реплика думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри!
Господин Томов направи много сериозен и задълбочен анализ. (Весело оживление от мнозинството.)
Изводите бяха... Не се подсмивайте, господа. Ще плачете след време, ако сега се подсмивате, когато ви говоря сериозно!
Изводите бяха много трагични и ако днес не надделее разумът, последствията ще бъдат пагубни.
Господин Томов, аз искам да вляза в диалог с вас само по един въпрос - Вие посочихте, че има резерви от приватизацията. Сигурно е така. Но тук не трябва да бъдем оптимисти. Българската икономика прогресивно фалира и се декапитализира. И ако ние продължаваме илюзорно да пресмятаме своето национално богатство и какво ще получим от неговата продажба, можем да останем излъгани.
Така например "Агрополихим" вече не може да се продаде и за един долар, защото други ангажименти, поети от българското правителство по време на други сделки го правят непродаваем и за един долар. Говоря за ангажимента за сярната киселина с "Юнион Миниер".
За Химическия комбинат във Враца водихме преговори за 134 млн. долара при задължителни 50 млн. долара за инвестиции в областта на реформинга. Днес казвате, че няма купувач и за 10 млн. долара. Няма да има, защото трябваше да се отложи продажбата на "Химко", за да се реализира схемата "Хардланд", за да се облагодетелстват братовчедски кръгове. Няма да се продаде "Химко", защото трябваше да се извършат продажби под себестойността на продукцията и за 7 дни да се декапитализира с 11 млрд.лв.
Ако познавате продажбата - гледам господин Панчо Панайотов - на фармацевтичните заводи, несоциалистите, а потенциалният купувач "Дойче Банк" ви е направил точен и жесток анализ от една година, откакто преговаря, как варварски се управляват Дупница и "Антибиотик" и посочват, че ако не поемете ангажимента веднага да смените това престъпно ръководство, няма да го купят и за един долар, така че, господин Томов, управлението на националното стопанство е в престъпни ръце и то декапитализира допълнително страната, така че не разчитайте на особени приходи от приватизацията. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За трета реплика думата има господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз правя реплика на господин Томов. Истината е, че България не може да разчита на икономически растеж от износ, защото българската икономика не е конкурентоспособна, особено когато имаме световна криза на пазарите. Затова ние можем да разчитаме главно на повишено инвестиционно потребление. Затова и в бюджета са предвидени тези 608 млрд. лв. за обезпечаване на инвестиционната програма. Но това автоматично означава, че ще има търговски дефицит. Защото българската промишленост не произвежда инвестиционни стоки. И това е факт. Така че не бива да се плашим от този дефицит, той е необходим, за да имаме осигуреност на тези инвестиции и за да може наистина да се реализира нашата програма за икономически растеж.
А българската икономика, въпреки че раздържавяването е все още на незадоволително и за нас място, вече има характер на частна икономика. Вие знаете, че повече от 65 на сто от брутния вътрешен продукт в края на годината ще се произвежда от частния сектор. Нещо много показателно. Нещо, на което ние разчитаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за дуплика господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Преди всичко искам да благодаря и на тримата колеги и да кажа, че много моля това ми изказване днес да не се свързва, както имаше една реплика зад гърба ми, с предстоящи избори или политика. Аз официално изразявам от тази трибуна своята загриженост за състоянието на икономиката и за нейните перспективи.
Отговарям на самите реплики. Като действащ министър, уважаеми колега, това е много неатрактивна за Вас схема, ние бяхме в едно правителство с вашия лидер, господин Иван Костов, който беше финансов министър. Всичко за икономиката трябва да отнасяте до него.
Що се отнася до моята работа, тя има няколко много прости измерения. Аз поех секторите, за които отговарях, в драстично положение - опашки от 3 - 4 км. пред бензиностанциите. Накрая, може да проверите, следващото правителство на господин Димитров имаше резерв за горива за шест месеца. Поех режим на тока, оставих да няма режим на тока. Най-важното, имах споразумение, гигантско споразумение тогава, клирингово в онези условия, което осигуряваше условия на около 2000 български предприятия. Всички тези предприятия работеха и срещу тока, нефта, газа, рудата ние не плащахме един долар. Естествено сега ще трябва да плащаме повече и плащаме повече.
Вторият въпрос. Аз съм съгласен, господин Божинов, че действително има влошаване на ситуацията за чуждите инвестиции. Има влошаване на ситуацията също и за приватизацията в страната. Но веднага ще кажа, че за мен е важно всеки обект да работи. Важно е да има дейност, заплата, стока. Това е най-важното. И затова, ако едно предприятия в момента не може да бъде вписано по никакъв друг начин, освен че е в приватизация, то трябва да се приватизира, давам пример с "Химко". Вие също го дадохте. От тази трибуна молих миналата година пред вас господин министъра на промишлеността да реши въпроса с основни химически производители. Той го пропусна покрай ушите си. "Химко" можеше да бъде продаден минимум за 85 - 90 млн. щатски долара и щеше да работи. Сега се казва: "Паднаха цените на газа". Ами миналата година от юни беше ясно, че ще падат, защото тръгнаха надолу цените на нефта, а те са вързани. Беше ясно, че това ще се случи. (Реплики от СДС.) Моля ви, така че недейте, това са отговорности, които се измерват с парите на хората. Това са много повече пари отколкото вие получавате от Международния валутен фонд. Пропуснати ползи за страната - десетки, стотици милиони долари.
Аз мисля, че главното, което тук трябва да се вземе предвид, е да започнем проекта. Аз твърдя, че мнозинството, като парламентарна група, също не е формирано коректно.
И накрая, третия въпрос. Господин Николов, ето тук се различаваме принципно. Аз твърдя, че една част от българската икономика е жизнена и че може да изнася поради обективните дадености. Но в момента поради обърканите макроикономически показатели и главно валутния курс, всичко излиза на червено, или почти всичко. Зърното е типичният пример. Това зърно се произвежда при сравнително рентабилни условия и ние имаме по-добри рентни разлики, които се получават поради това, че живеем на топло и на зелено. Аз твърдя, че вие с тази политика убивате износа допълнително. Точно това е проблемът.
Така че завършвам с това и казвам следното: няма да се оправим само с повишено вътрешно потребление. То не може да дойде. Пофазно ще се разминете. Вътрешно управление има когато има вътрешни доходи, значителни доходи, когато има ръст, когато има освобождаване. Това няма откъде да дойде догодина. Няма такива мащабни чужди инвестиции, които да заместят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Томов, изчерпахте времето на групата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Така че отново искам да кажа: помислете върху проблема за износа. Той е спасителната котва или обратно, ще ви заведе на дъното. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
На основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, давам думата на господин Георги Николов, председател на Сметната палата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Сметната палата представя становище по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1999 г. на основание чл. 3 от Закона за Сметната палата.
Становището съдържа преценка на Сметната палата доколко законопроектът е съставен в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет и с другите закони, свързани с държавния бюджет, както и за съдържанието на самия законопроект, с оглед на неговото подобряване.
Законопроектът на държавния бюджет е разработен при спазване на изискванията на чл. 14 от Закона за устройство на държавния бюджет. Министерство на финансите е съставило бюджетна прогноза, която се изисква по силата на този член, основните параметри на която са съгласувани с Международния валутен фонд в съответствие с тригодишното споразумение.
Проектът на държавния бюджет за 1999 г. е разработен на базата на макрорамка при предвидено нарастване на брутния вътрешен продукт в реално изражение с 3,7 на сто, в това число нарастване на инвестициите с 25,4 на сто, инфлация в края на периода 6,3 на сто, основен лихвен процент в размер на 6,1 на сто и валутен курс 1700 лв. за един щатски долар, който валутен курс е възприет както средно за годината, така и в края на годината.
Законопроектът е одобрен от Министерския съвет с решение № 573 от 29 октомври 1998 г. и е внесен в Народното събрание в срока по чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет. Той е разгледан от парламентарните комисии, като Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е изготвила доклад по него, съгласно изискванията на чл. 22, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет, който доклад беше представен в началото на днешното заседание.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Закона за устройството на държавния бюджет изисква приходите и разходите на държавния бюджет да се групират по единна бюджетна класификация. Такава класификация следва да се утвърждава от министъра на финансите преди разработването на държавния бюджет, а не след неговото приемане, каквато практика се утвърди у нас през последните години.
И тази година продължи практиката промените в данъчни закони да се правят непосредствено преди обсъждането или гласуването на законопроекта за държавния бюджет. Това трябва да става доста по-рано, за да могат да се правят и по-реални разчети за очакваните приходи от съответните данъци.
По отделните части на законопроекта.
Най-напред по Републиканския бюджет. В приходната част на Републиканския бюджет освен данъчни и неданъчни приходи, както изисква чл. 2, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет, са включени и помощи в размер на 876,6 млн. лв. Предвидените помощи и приходи по Републиканския бюджет са с 26,9% повече спрямо бюджета за 1998 г. Техният размер по чл. 1, ал. 1, т. 1 от законопроекта е по-голям с 0,1 млн. лв. от сбора на показателите, които го формират. А това са двете групи - приходи и помощи. Тази разлика, която се отразява и върху размера на бюджетния дефицит, вероятно се дължи на окръгляне на числата. Затова Министерството на финансите при второто четене трябва да направи необходимото за нейното отстраняване.
Постъпленията от данъци са с 19,6 на сто повече спрямо бюджета за 1998 г. Предвижда се увеличаване на всички данъчни приходи с изключение на данъка върху печалбата от финансови институции, приходите от които са 37,4% спрямо бюджета за 1998 г. Очевидно по отношение на този показател могат да се търсят резерви за увеличаване на приходната част, като се има предвид големия брой, разбира се, и недоброто, до известна степен, финансово състояние на тези институции.
В Републиканския бюджет е предвидено да постъпят с 38,4% повече неданъчни приходи в сравнение с бюджета за 1998 г.
Сметната палата преценява за занижен размера на предвидените приходи от глоби и административни наказания. В проекта е предвидено това да бъдат 120,4 млрд. лв., при постъпили, подчертавам, такива приходи към 30 септември 1998 г. 116,1 млрд. лв. Съжалявам, че не взех със себе си информацията за изпълнението на бюджета към края на октомври. Вероятно вече тези приходи са превишени и би могло да се търси възможност за тяхното увеличаване.
В структурата на неданъчните приходи е значителен делът на постъпленията от други неданъчни приходи. Те съставляват 23,6%.
За подобряване на отчетността и осъществяване на по-ефективен контрол, което е особено важно, Сметната палата препоръчва в чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2.4. да се конкретизират отделните видове неданъчни приходи.
Предвижда се увеличение на разходите по Републиканския бюджет с 18,8% спрямо бюджета за 1998 г. Нелихвените плащания са увеличени с 20,4%. Най-голям ръст е заложен по показателя "капиталови разходи" - 310%, спрямо гласуваните разходи по този показател за 1998 г., като в него са предвидени средства за дялово участие на общините в съвместно изграждане на четвъртокласни пътища и разходи за малки водоснабдителни обекти.
Спазено е изискването на чл. 11 от Закона за устройството на държавния бюджет. В Републиканския бюджет е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи - става дума за чл. 1, ал. 2, т. 5. В този резерв са предвидени разходи за структурната реформа и за ликвидиране на последици от стихийни бедствия и крупни производствени аварии.
Използваният в законопроекта термин "трансфер" като показател в чл. 1, ал. 2, т. 6. и на други места в законопроекта - например чл. 5, ал. 1, т. 2 - "и други", предполага, че той се отъждествява с предоставените субсидии от Републиканския бюджет - това, което е отбелязано по чл. 1, ал. 2, т. 6.1. и с получените средства по Републиканския бюджет - чл. 1, ал. 2, т. 6.2.
Поради това, че "трансфер" е действие по прехвърляне или превод на парични средства, трябва да се направят съответни дефиниции в Закона за устройството на държавния бюджет за легално определение на трансфера като такъв, за да не се допусне използването му като синонимни и други термини.
Бюджетният дефицит е определен при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет, като в приходите и разходите по Републиканския бюджет не са включени средствата, които представляват изменения на задлъжнялостта на бюджета и на обема на неговите парични ресурси.
По бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК. Бюджетът на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК е включен в държавния бюджет като самостоятелна част на основание § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за усройството на държавния бюджет. В приходната част на бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - чл. 1, ал. 1, т. 1 са предвидени данъчни приходи в размер на 13 млрд. 269,4 млн., които не покриват трансфера за фонд "Обществено осигуряване" за изплащане на пенсиите на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
Една от причините за това да не достигнат събираните данъчни приходи, а това са основно вноските, за покриване на пенсиите, изплащани на тази категория, е остарялата нормативна база. По тази база се събират или се правят осигурителни вноски в твърде малки размери, които не позволяват да се получат достатъчно средства, а същевременно пък с малки размери след това се има претенции за получаване на пенсия в нормален размер. Очевидно се налага едно сериозно осъвременяване на нормативната уредба на съвета за дейността на трудово-производителните кооперации. Сега взаимното осигуряване в тази система се организира на основата на указ, приет през 1953 г., последното изменение на който е направено през 1986 г.
В чл. 2, ал. 2, т. 1.5.1.2. на бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК са предвидени и средства за плащания по Указа за насърчаване на раждаемостта в значително по-големи размери, отколкото са били през последните години.
Сметната палата счита, че трябва да се анализира това увеличение и се види на какво се дължи. Трудно ни е да повярваме, че се увеличават ражданията у нас и съответно основните плащания за раждане или пък размера на детските добавки.
В чл. 2, ал. 2, т. 5 са предвидени капиталови разходи, които надвишават около три пъти планираните разходи по този показател през 1998 г. Част от тези разходи са за основен ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи за обектите на съюзното дело, което едва ли е обосновано.
Сметната палата препоръчва да се ускори приемането на специален закон, уреждащ организацията на бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, с което да се преустанови практиката той да бъде част от държавния бюджет.
По бюджета на съдебната власт.
Спазени са изискванията на чл. 117, ал. 3 от Конституцията на Република България за самостоятелност на бюджета на съдебната власт и нормите, предвидени в Закона за устройство на държавния бюджет. Става дума за чл. 16, ал. 1 и чл. 20, алинеи 2 и 3, като са предложени два варианта на бюджет - на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет така, както изисква законът. И двата варианта на бюджет за съдебната власт са разработени в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Пояснявам, че те включват собствения бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетните сметки на отделните органи на съдебната власт.
Спазено е също така изискването на чл. 11 от Закона за устройството на държавния бюджет, като е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи, който може да се използва през 1999 г. по решение на Висшия съдебен съвет.
Сметната палата предлага в зависимост от решението на Народното събрание ал. 2 на приетия вариант, който вие подкрепите, да стане последна алинея, тъй като с нея се конкретизират бюджетните разходи на органите на съдебната власт. При подготовката на законопроекта за второ четене разпределението на бюджетните разходи по ал. 2 трябва да се съобрази с промените в структурата на съдебната власт, направени с последните изменения и допълнения на Закона за съдебната власт.
По бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
С чл. 29 от Закона за здравното осигуряване е предвидено Националната здравноосигурителна каса да съставя самостоятелен бюджет, чийто проект се разглежда и приема от Народното събрание заедно с проектите на законите за държавния бюджет и за фонд "Обществено осигуряване", което в случая е направено. Тъй като Националната здравноосигурителна каса е в процес на изграждане и не е конституиран органът за разработването на нейния самостоятелен бюджет, а именно Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса, Сметната палата приема за законосъобразно нейният бюджет за 1999 г. да бъде част от държавния бюджет на страната.
Сметната палата счита, че са необходими повече инвестиционни разходи с оглед да се осигурят нормални условия за изграждането и функционирането на здравноосигурителната система през следващата година. В тази връзка тя предлага да се увеличат капиталовите разходи по т. 2 от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за сметка на намаляване на разходите по т. 1.4.9 - това са така наречените "Други разходи", или пък от други източници.
По бюджета на Сметната палата.
Спазено е изискването на чл. 16, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет, като проектът на бюджет на Сметната палата е част от проекта на държавния бюджет. Проектът на бюджет на Сметната палата за 1999 г. е съгласуван с Министерството на финансите в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, което не налага необходимостта от представяне на отделен вариант на Министерския съвет за бюджета на Сметната палата, така както е за съдебната власт.
Други бележки по законопроекта за държавния бюджет.
Сметната палата препоръчва законопроектът да се преструктурира съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, с която е определена структурата на държавния бюджет.
Бюджетите на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, на съдебната власт и на Сметната палата следва да бъдат след чл. 5 от законопроекта, чието съдържание, на чл. 5, е част от републиканския бюджет.
В бъдеще е необходимо да се приема и централен републикански бюджет, съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет, какъвто бюджет впрочем е посочен в справката за консолидирания държавен бюджет за 1999 г.
Ето защо Сметната палата счита, че след като такъв се посочва в справката, той по същия начин може да бъде представен и като част, подчертавам, от републиканския бюджет.
И във връзка с това в сегашния законопроект се налага прецизиране на използваните термини. Употребява се "републикански бюджет" най-масово, "централен републикански бюджет" - чл. 3, ал. 1, I и т. 3, и "централен бюджет" - става дума за чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 9 и др.
С чл. 5, ал. 1 от законопроекта са определени приходите, разходите и субсидиите от републиканския бюджет на 28 първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, от които 26 първостепенни разпоредители са определени с Постановление на Министерския съвет № 181 от 10 август 1998 г.
Във връзка със структурната реформа в бюджетната сфера броят на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити е намален значително - от 70 държавни органи, министерства и ведомства - 20 миналата година като първостепенни, 28 са определени като първостепенни, а 38 висши училища са определени като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, финансирани от републиканския бюджет с трансфер чрез Министерството на образованието и науката. Два от органите по чл. 5, ал. 1 от законопроекта не са определени с посоченото Постановление № 181 на Министерския съвет.
Държавната комисия по далекосъобщения е определена като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити с чл. 22, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията, а Националният съвет за радио и телевизия не е определен с нормативен акт като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и е включен в чл. 5, ал. 1.
Сметната палата предлага да се преценят още веднъж разходите на държавните органи, министерствата и ведомствата по чл. 5 от законопроекта и особено на тези с по-голямо увеличение спрямо 1998 г.
Искам да подчертая, че в случая аз не визирам онези министерства и ведомства, чийто бюджет е увеличен в резултат на включване към тях на други институции, които са били по-рано първостепенни разпоредители. Досегашните проверки на Сметната палата показаха, че в редица институции определените средства с годишния Закон за бюджета не се използват достатъчно ефективно или пък част от тях остават неизползвани в края на годината и се възстановяват по принадлежност в републиканския бюджет.
Сметната палата счита, че регламентираното разпределение на трансфера от бюджета на Министерството на образованието и науката по второстепенни разпоредители с бюджетни кредити следва да се приложи и по отношение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 5, ал. 1 от законопроекта. За да направим това предложение, изхождаме от факта, че тази година за първи път, имам предвид 1999 г., много от досегашните първостепенни разпоредители стават второстепенни и те фактически ще получават своята субсидия чрез бюджета на съответния първостепенен разпоредител, за да се знае още сега, кой, както аз често казвам, с каква черга трябва да разполага и върху нея да се разпростира, предлагаме в бюджета да бъдат записани както вузовете, разпределението на този трансфер предварително.
Целесъобразно е разпоредбата на чл. 12, ал. 1 да се включи в постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 1999 г. Разпределението на капиталовите разходи по самостоятелните бюджети, а това са на общественото осигуряване, съдебната власт, Сметната палата и Националната здравноосигурителна каса, следва да се представя в Министерството на финансите без да подлежи на задължително утвърждаване от министъра на финансите.

В чл. 13, ал. 3 на законопроекта е пропусната т. 2, която точка следва да има съдържание, аналогично на това, посочено - просто съвпадение - също в чл. 13, ал. 3, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. Впрочем, подобно съдържание имаше към тогавашния чл. 12 и в бюджета на Република България за 1997 г.
Текстът на чл. 14, ал. 3 и 4 следва да се прецизира. В законопроекта няма разпоредба, която да определя разходите на общините за придобиване на дълготрайни активи. В чл. 10, ал. 1 са определени целевите субсидии за капиталови разходи, чийто обхват е уточнен в методиката на Приложение № 1 към законопроекта. Става дума за съставката Ц-7.
По Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Най-напред по § 3.
С годишния Закон за държавния бюджет не могат да се въвеждат изключения за неутвърждаване на извънбюджетни сметки, както се предлага, каквото изискване е заложено в чл. 47, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет. Тоест, казано е, че извънбюджетните сметки подлежат на утвърждаване от страна на министъра на финансите. Сега се предлага с тази разпоредба и средствата, получени от дарения, помощи, международни споразумения, да не подлежат на утвърждаване. Ние приемаме това, но смятаме, че промяната трябва да стане чрез изменение на Закона за устройството на държавния бюджет, като сегашният текст на § 1 се включи като нова ал. 4 на чл. 47 от този закон.
Мотивите. Аз ще се върна отново към този параграф и в края ще го изложа по-подробно.
По § 3, ал. 2. Част от извънбюджетните сметки и фондове по Приложение № 3, които ще продължат да съществуват през 1999 г., не са в съответствие с изискванията на чл. 45 от Закона за устройството на държавния бюджет, а то е, че те не са открити със закон, а с постановление. Става дума конкретно за извънбюджетни сметки и фондове под № 18, 19, 20, 21 и 22. За тях трябва да се предвиди съответен срок за регламентирането им със закон.
Алинея 2 на същия § 9, по мнение на Сметната палата, би могла да отпадне, тъй като в нея се прави позоваване и то не на конкретни членове, а общо на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети. Тоест, казват, че трябва да се спазва редът, което е задължително в такива случаи.
Основанията за откриване на извънбюджетни сметки и фондове по Приложение № 3 трябва да се допълнят с нормативните актове, с които са регламентирани. Същото се отнася и за извънбюджетните сметки и фондове по Приложение № 4. Просто в списъците на сметките и фондовете по тези две приложения след наименованието е записано, примерно: Закон за народното здраве. Като всеки акт, а това е закон, за всеки един от тези уточняващи текстове трябва да се запише кога е приет Законът за здравното осигуряване, в кой "Държавен вестник" е обнародван и т.н., нещо, което е направено в предишния закон и това може съвсем бързо да се отстрани.
По § 10. В ал. 5 неправилно е посочен чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет като основание за извършване на корекции от министъра на финансите по съответните бюджети, произтичащи от закриването на извънбюджетните сметки и фондове по ал. 1 на същия § 10. С този член - 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, е дадено право на министъра на финансите да разрешава допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнение на собствените приходи и от разкриване на нови приходоизточници, които хипотези не са налице в случая.
Господин Димитров в момента го няма. Ние имаме различия в тълкуването какво означава "собствени приходи". Аз не за това се спирам.
В случая, когато министърът на финансите за сметка на закритите извънбюджетни сметки ще намали трансфера, не става дума именно за чл. 35, а за едно право, което той може да получи и по силата на закона, без да му се визира този чл. 35, ал. 2.
Сметната палата предлага към § 10 да се създадат нови ал. 7, 8 и 9, с които да се регламентират, изброявам, на първо място, задължението за информиране в определен срок на Министерството на финансите и на Сметната палата за закритите извънбюджетни сметки и фондове и прехвърлените средства от тях по съответните фондове.
Аз накрая и в изпълнение на ангажимент към Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще споделя, че, въпреки че от две години записваме в закона текстове, продължават да съществуват сметки с отпаднало основание. За да не се повтаря това, предлагаме да има специален текст, който да ги задължава да информират двата органа.
На следващо място, предлагаме с нова алинея към § 10 да се регламентира използването на средствата от намалените субсидии по отделните бюджети в резултат на закриването на извънбюджетни сметки. Нашето становище е, че тези средства трябва да се използват за намаляване на бюджетния дефицит.
На трето място, предлагаме към този § 10 да се предвиди нова алинея, в която да се регламентира използването на извънбюджетните средства на институциите, които ще се пререгистрират по Търговския закон така, както е посочено в доклада на министъра на финансите по законопроекта за държавния бюджет за 1999 г. Там се посочва, че част от извънбюджетните сметки и средствата по тях фактически ще се трансформират, а в законопроекта няма текст, който да урежда този въпрос.
По § 15. За да се гарантира постъпването на приходите от приватизацията на държавни предприятия в бюджета за 1999 г., е целесъобразно просрочени задължения към държавата да се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
По § 23. Разпоредбата на този параграф е пренесена от предишните закони за държавния бюджет. Тя противоречи на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост и - напълно съвпадение - на чл. 2, ал. 4 от Закона за общинската собственост, според които разпоредби не са държавна, респективно общинска, собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори ако държавата или общината е била единствен собственик на вложеното в тях имущество. Поради тази причина Сметната палата смята, че не може да се предвижда така, както е, получаване на част от наема - 50 на сто, от чуждо имущество.
По § 26. С годишния Закон за държавния бюджет не следва да се уточняват договорните отношения между Министерството на културата и общините по издръжката на държавни културни институти. Предлагаме тези отношения да се регламентират с постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 1999 г.
По § 27, ал. 1. Сметната палата предлага след израза "или на части от тях" да се добави изразът "с изключение на суми за аванс по чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда", а в края на алинеята да се добави изразът "и за данъка по чл. 38 от Закона за облагане доходите на физически лица".
В текста, в който е записано, че подлежи внасянето на данък върху доходите при всяко теглене на средства за заплати, включително и части, излиза, че и дори тогава, когато се теглят обичайните аванси, ще трябва да се правят съответните вноски за обществено осигуряване, данъка по Закона за облагане доходите на физически лица, което очевидно не е било волята и на вносителите.
По § 28, ал. 1. Сметната палата предлага посочената сега сума от 897 млрд.лв. да се замени с 903 млрд.лв.
Предлаганата от нас промяна съответства на разпоредбата на чл. 7 от Постановление на Министерския съвет № 482 от 1997 г., съгласно която размерът на общопредоставените държавни гаранции в рамките на бюджетната година не може да надвишава 20 на сто от приходите в Републиканския бюджет. А ще ви направи впечатление, че според законопроекта те са около 4 трилиона 517 млрд. лв. 20% от тях представляват предлаганата от нас сума.
По § 32. Сметната палата предлага в ал. 1 преди края на скобите да се добави изразът "и закрит с ПМС № 254 от 19 ноември 1998 г.".
Предлагаме също така в ал. 2 изразът "със съответно фондовете по ал. 1" да се замени с израза "е държавният фонд "Енергийни ресурси", както и създаването на нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) От 1 януари 1999 г. в неприключените правоотношения, страна, по които е Държавния фонд за реконструкция и развитие, държавата се представлява от министъра на финансите в съответствие с ПМС № 254 от 19 ноември 1998 г.".
При положение, че се възприеме нашето предложение, сегашната алинея на § 32 трябва да стане ал. 4.
Искам да уточня, че преди няколко дни, а именно 19 ноември, с правителствен акт, с това постановление, вече е закрит Държавният фонд за реконструкция и развитие и това ще трябва да бъде отразено в параграфа.
По § 36 предлагаме ал. 1 да се прередактира, което да даде право за разширяване на контролните органи. Ние предлагаме тя да има следния текст:
"Проверки на действията на синдици по управление на имуществото на банки, обявени в несъстоятелност, включително и проверка на търговските книги и съдържанието на касата, имат право (подчертавам, право) да извършват органите на Сметната палата и на Държавния финансов контрол. При установяване на нарушения те уведомяват Българската народна банка и съда за несъстоятелността".
По § 39. С този параграф се предвижда трайно уреждане на въпроси във връзка с безработицата и заетостта. Предложените промени трябва да се направят със специален закон за изменение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, още повече, че се предвижда те да влязат в сила от 1 юли 1999 г.
По подобен начин следва да се подходи и по отношение на § 42.
По § 41. Разпоредбата на параграфа за отмяна на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинските бюджети е незаконосъобразна. Редът за изменяне, допълване или отмяна на разпоредбите на Закона за общинските бюджети е предвиден в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон. Това може да става единствено със специален Закон за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети или на Закона за устройство на държавния бюджет.
По § 42. Ето, аз ще помоля, по § 3 взех отношение, отново да ми позволите да дам някои допълнителни аргументи.
Сегашният § 42 предвижда да се правят промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Той е бюджетната конституция на страната и съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на закона, той може да бъде променян единствено със специален закон за изменение и допълнение или с нов закон за устройството на държавния бюджет.
Сметната палата настоява за спазване именно на Закона за устройство на държавния бюджет. Във връзка с това тя предлага сегашните параграфи 3, 41 и 43 да се обособят след приемането на закона на първо четене в отделен законопроект, който да бъде приет между първо и второ четене, за да може и да се спази законът.
Предлагаме накрая в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта да се създадат нови параграфи, с които да се регламентира: на първо място, създаването на административно-наказателни разпоредби, които да се прилагат по отношение на разпоредителите с бюджетни кредити, неизпълняващи разпореждането за закриване на бюджетите; на второ място, определяне от Министерския съвет в срок до шест месеца на диференцирани нормативи за един студент по професионални направления, съгласно изискването на чл. 91, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Това се налага и поради промените, които се предлагат в Закона за висшето образование, с премахването на платеното обучение в държавните висши училища.
Приемане от Министерския съвет в определен срок възнагражденията на преподавателите във висшите училища.
Смятаме също така, че е разумно да се включи текст, който да задължи академичните съвети да приемат своите бюджети за 1999 г. в определен срок, и да се представят на министъра на образованието и науката, като първостепенен разпоредител, както и на Министерство на финансите.
Ще приключа нашето становище с това, което и тази година желая да подчертая. Сметната палата предлага да се ускори въпросът с издаването на наредба от страна на министъра на финансите и управителя на Българска народна банка за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините, извънбюджетните сметки и фондове, съгласно изискването на чл. 29, ал. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет; приемането от Министерския съвет на правилник за прилагане на Закона за устройство на държавния бюджет, което се изисква от § 7 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на държавния бюджет.
Имаме редица конкретни предложения, които ще представим на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Само ще отбележа това, което беше поставено като въпрос от господин Димитров. На основата на извършените от Сметната палата заверки за отчетите за касовото изпълнение на бюджетните и извънбюджетните сметки за деветмесечието, нашите справки показват, че по извънбюджетните сметки, които се предлагат да се закрият по приложение № 3, има 139 млрд. лв. Става дума за сума по 433, подчертавам, банкови сметки, открити съответно на първостепенните разпоредители, а вече по това приложение се закриват 52 извънбюджетни сметки. Тези 139 млрд., това е за деветмесечието, до края на годината могат да бъдат и повече, а могат да бъдат и по-малко. Сметната палата ще извърши проверка на всички сметки, които предстоят да се закрият, защото знаем, че в такива случаи, когато нещо вече си отива, може да има и недобро разходване.
Моля да извините, най-вече мен, за така пространното становище, което изложихме по законопроекта за държавния бюджет. Искахме и ще бъдем наистина полезни за доуточняване на много от неговите разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин министърът на финансите има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм учуден от изказването на господин Георги Николов, който, като дългогодишен председател на Бюджетната комисия в предишните парламенти, народен представител от БСП чудесно познава бюджетната процедура, много добре познава и технологията на съставянето на един бюджет и кой какви правомощия има по съставянето, един път, и втори път - по внасянето на бюджета в Народното събрание. И наистина съм дълбоко учуден, че председателят на Сметната палата господин Георги Николов от тази трибуна коментира, например, следните няколко интересни факта.
Първо, тук чух, че данъчните закони трябвало доста по-рано да бъдат променени, а бюджетът да има доста по-голям толеранс от време от него. След което казва, че приходната част на бюджета била подценена и виждате ли, тя трябвало да бъде увеличена. След което каза, че разходната част на бюджета била малко не както трябва направена, понеже, виждате ли, тези министерства имали повече приходи, а пък те може би щели да не ги изразходват пълноценно, та дайте да ги преместим. И след това една поредица от предложения, които директно означават едно съавторство на този бюджет.
Господин Николов, аз съм убеден, че добре познавате функциите на Сметната палата, нейните задължения и не чух ясно и отчетливо тук, от тази трибуна на кои точно постановки на устройствения закон за държавния бюджет внесеният от правителството проектобюджет за следващата година не отговаря. Вие направихте тук маса предложения, които бихте могли в тези двадесет и пет дни, в които бюджетът е в Народното събрание, съвсем спокойно да ги коментирате както с народни представители, така и с вносителя. Една голяма поредица от тях, признавам, че са уместни и биха могли да бъдат добре отразени своевременно там, където им е мястото, а не днес от тук, от тази трибуна Вие да съставяте един нов бюджет и да се явите като съавтор. Независимо че, пак казвам, Сметната палата като функции има много ясно разграничено поле на действие. И това е моето огромно учудване сега, защото, пак казвам, можехте да направите това навремето по подходящ начин, а не тук, от тази трибуна да смесвате правомощията на председател на Сметна палата със съвносител и още по-лошо - със съавтор на един бюджет за 1999 г.
Може би ще ни обясните после защо стана така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Едно съобщение. Сега, в 15,00 ч., в зала "Запад" ще има заседание на Комисията по труда и социалната политика.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Защо по време на пленарно заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще имат възможност, господин Иванов, изслушайте ме докрай и ще разберете. Дневният ред ще бъде: представяне и обсъждане на законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване".
Следващото заседание на Народното събрание е извънредно, днес, от 16,00 ч.
Закривам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,53 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
Васил Клявков

Свилен Димитров