Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание с единствена точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1999 Г.
Вносител е Министерският съвет.
За изказване думата има господин Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз искам да отговоря на въпроса социален ли е този бюджет за 1999 г. и дали отговаря на интересите на българските граждани. Но най-напред искам да кажа, че към държавния бюджет има определени изисквания в една демократична държава със социална пазарна икономика и основните са той да бъде приет навреме, както беше направено за бюджет'98, също и за бюджет'99, а не както бяха бюджетите през 1996 г.; да не бъде променян през годината; да осигурява икономически растеж, заетост, доходи, оттам и потребление; да осигурява широка данъчна основа - поносими данъци за всички без изключение. За 1999 г. данъчните приходи са заложени като 31,4 на сто от брутния вътрешен продукт, а през 1998 г. бяха 27,8 на сто. Като имаме предвид намаления размер на данъчната ставка, това показва разширяване на данъчната основа.
Изискване към бюджета е да гарантира справедливост и солидарност в разходната си част и бюджет'99 отговаря на всички тези изисквания, защото е първият бюджет след една пълна година на демократично и компетентно управление - това е 1998 г., след един навреме приет и изпълняващ се бюджет за 1998 г. Този бюджет показва, че когато в държавата има демокрация и ред, резултатите в социалната сфера не закъсняват.
Какви са тези резултати? На базата на икономическия ръст и нарасналия частен сектор, добрата събираемост на данъчните приходи при намалени данъчни ставки се осигурява ръст на приходите в бюджета, което е гаранция за изпълнението на бюджета в разходната част, в която 51 на сто са социалните разходи.
Социален ли е бюджет'99? По принцип бюджетът е основен социален, тоест обществен инструмент за провеждане на социалната политика и решаване на социалните проблеми. Дали един бюджет е по-социален от друг, трябва да се прави сравнение между целите, резултатите и решените проблеми. Бюджет'99 може да бъде сравняван с бюджет'98 и спрямо него той е по-социален. Не може да се прави сравнение между бюджет'99 и бюджети'96 например, които по своите резултати - имам предвид бюджетите през 1996 г., не само че не решиха, а създадоха много социални проблеми и те бяха всъщност едни антисоциални бюджети.
Какви са реалностите в бюджет'99? През 1998 г. имаме преодолян спад на доходите. През 1999 г. основната цел е трайна тенденция в нарастването на реалните доходи. Средната работна заплата за 1999 г. - 13,6 на сто реален ръст! Ето това е реален резултат!
250 млрд. лв. субсидии, които са 1 на сто от брутния вътрешен продукт и това отговаря на сегашното състояние на обществото ни. Финансово подпомагане на социално слабите, което се изразява във фиксирани цени на еленергия, въглища, брикети, топлоенергия и други. Републиканският бюджет осигурява субсидия за социалното осигуряване, в което се включват пенсии, социални пенсии, добавки към пенсиите на ветераните от войните, еднократни помощи при раждане на деца, месечни добавки за деца, здравно осигуряване на пенсионерите. Увеличен е общият размер на тази субсидия в сравнение с 1998 г. 2,6 пъти! Ето това е реален социален резултат.
За пенсии разходите са увеличени в бюджет'99 с 18,07 на сто, като в сравнение с 1998 г. относителният дял в брутния вътрешен продукт на страната, а това за обикновените граждани трябва да кажем, че е всичко което се създава в нашата държава, делът от тази национална баница от 7,3 на сто се увеличава на 8,1 на сто! Ето това е социална политика. Средната пенсия ще бъде 67 700 лв., което е с 19 на сто повече от 1998 г. Още един реален резултат и това е увеличение три пъти над ръста на увеличението на брутния вътрешен продукт, което също показва социална политика.
Средствата за здравеопазване: през 1998 г. - 3,4 на сто от брутния вътрешен продукт, през 1999 г. - 4,2 на сто от брутния вътрешен продукт. Ето това е реален социален показател.
На 8 май 1997 г. всички ние, депутатите на Тридесет и осмото Народно събрание, приехме Декларация за национално съгласие. В т. 2 заявихме, че ще подкрепим справедливото разпределение на социалните тежести на реформата. Бюджет'99 е сериозна стъпка в тази посока. Аз призовавам всички народни представители да подкрепят този бюджет, защото той е в интерес на всички честни българи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Колчаков.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Предварително искам да обърна внимание на едно важно обстоятелство, което наблюдателните са забелязали. Основните изказвания във връзка с бюджета от трите парламентарни групи извън мнозинството имат един и същи акцент. Голяма част от коментарите в обществото, пресата, медиите (не става дума за партийната преса) повтарят тези акценти. Според мене това е едно изрично доказателство, че ако не 100 на сто, голяма част от това, което е свързано с тези акценти, заслужава внимание. И ако то бъде взето под внимание, печели правителството. Никой няма да загуби, тъй като на страната са нужни решения и за хората, и за икономиката.
Аз искам да се спра на три въпроса: бюджета и растежа; данъчната политика като един инструмент, заложен в бюджета и доколко той ще работи в посоката, в която на всички ни се иска; и една трета тема, която беше основна за нас и миналата година във връзка с това как се прави бюджетът, какви и колко резерви и изкуствени излишъци се залагат в него.
Ако трябва да дадем една обща оценка, нашата парламентарна група не вижда в този бюджет заложена политика или политики, които да осигурят влизането ни в един режим на устойчив растеж. И това, че е национален приоритет, е излишно да се губят и секунди за доказване. Това го иска и правителството, иска го целият парламент, тъй като е проблем № 1 за цялата страна. Значи сме еднакви във вижданията си за най-главното, различаваме се по това дали наистина страната през тази година - 1999 - ще успее да влезе в такъв режим.
От няколко месеца обект на коментари е едно магическо число, че за шест месеца България е постигнала 11,9 на сто растеж на брутния вътрешен продукт. (Оживление.) Това число беше тиражирано чрез изказвания и доклади в чужбина и се връща оттам от несериозните интерпретатори. Но сериозните анализатори отвън повтарят общо взето това, което дават анализите и на българските икономисти: че това е несъстоятелно число, че това число за такъв прираст е показател, че в брутния вътрешен продукт, така изчисляван в България, има много фуги, има много монетарни елементи.
Има едно сериозно празно пространство, което със затворени очи напипвате, като пъхнете ръката си в кошницата на брутния вътрешен продукт - това е не просто условната жилищна рента, господин министър, а динамиката на участието на условната жилищна рента.
Аз няма да повтарям това, което господин Димитров на няколко пъти говори за тази методика, която е различна от методиката, приета от повечето страни, толкова повече в страна като България, която е начело в класациите по относителен дял на гражданите, имащи собствени жилища. Държавният социализъм със силните си и слабите си страни имаше и тази черта, че позволяваше на хората да имат собствени жилища, не западногермански и американски, но български собствени жилища. И прилагането на тази методика е глупост. Но по-важното в случая е, че ако разгърнете официалните справочници на Националния статистически институт, вие ще видите, че тази условна жилищна рента от участие в размер на 7, 8, 9 до 11, 12 се качва на 14 и нещо. Който малко разбира от аритметика, схваща какво надуване е на агрегата в брутен вътрешен продукт под влияние на тази условна жилищна рента, която уж плащаме и тя се превръща в доходи.
Голямото съмнение във връзка с динамиката на българската икономика през 1998 г. се пренася и за 1999 г. и в светлината на бюджета. Расте брутният вътрешен продукт, а продажбите в промишлеността спадат за девет месеца, а не за шест, със 7 на сто и нещо.
Спада износът, рязко се увеличава вносът. Обърнете внимание, уважаеми дами и господа: при общ ръст на вноса от 8,1 вносът на стоките за потребление е 54,9. Какъв фактор е вносът за растеж при такава структура? Начинаещият икономист ще каже, че такава външна търговия не е фактор на растеж. Нещо повече, тя говори за процеси, които са изключително вредни за полусмачканата българска икономика, за дребния и средния производител, който главно е на фронта на произвеждане на стоки за потребление - от хранителните до другата ширпотреба. Върху това замисляме ли се? Част от хората се замислят, тези, които са мнозинство, изглежда, не се замислят. И тази философия продължава да бъде един от темелите на бюджета и на растежа за 1999 г.
Как да нямаш съмнения? Кои са тези инструменти, с които се управлява структурата на вноса? И при това за малка България, вързана с двата си краища за световната икономика, какъв е този възможен растеж на базата на силно изпреварващи темпове на вноса, при това така регулиран, тоест нерегулиран?
За всеки икономист е ясно, че растеж в България може да се прави на базата на агресивна експортна политика, което значи, че имате и увеличаващ се внос. Може темпът на външната търговия да бъде 10 - 15, което означава, че и вносът може да има темпове от порядъка на 10. Но вие имате изпреварващи темпове на износа и това е включване на външното търсене като един от решаващите фактори за постигане на високи и стабилни темпове.
Получава се така, че ние отиваме към една година, в която ще отчитаме брутния вътрешен продукт като използван, нараснал с 3 - 4 на сто, главно за сметка на един внос, в който преобладаващ, доминиращ компонент е вносът на стоки за потребление. Това е използваем брутен вътрешен продукт, а не произведен. Значи производството остава зад кадър.
Има и други неща, които смущават. Ние сме в края на годината, но всички отчети показват, че динамиката на икономиката, овладените дефицити на бюджета се съпровождат с ненамаляващи се квазифискални дефицити. Те са реални дупки в брутния вътрешен продукт. Вие отчитате три и нещо, дупките са три и нещо, крайният резултат е нулев. Имам предвид и загубите, и онези задължения, които се превръщат в несъбираеми, които изяждат прилични порции от брутния вътрешен продукт. Тази картинка продължава, тя се пренася и в 1999 г. Това също ражда смущения, това също ражда въпросителни.
Съвършено ясно е, че щом сме вързани за световния пазар, ние консумираме и доброто, и лошото - това участие в международното разделение на труда. Но нашите производители са подложени на един нарастващ конкурентен, много често дъмпингов внос. Във външнотърговската политика не се забелязват реални стъпки, които да изчистват всички възможности в рамките на съществуващи мита, квоти, а трето, пето да бъде защитавано. И неслучайно имате ръст на вноса на ширпотреба 54 на сто. Това не е политика, която в рамките на възможното, на асоцииране на България, на участие в Световната търговска организация да е политика, която, пак повтарям, да е едно фино протекциониране на вътрешния производител, на вътрешния пазар.
Българският производител ще бъде мачкан и от едно по-голямо данъчно бреме пряко и косвено. Ако пряко има някакво намаление на границата на символичното на данък печалба - за по-голяма краткост така наричам този данък за корпоративното подоходно облагане, - то косвено българската икономика ще бъде подложена на по-високо данъчно облагане чрез увеличаване на данъка върху доходите. И аз повтарям своето публично приканване да излезе ръководителят на министерството и да направим една публична сметка за това увеличава ли се или не данъкът върху доходите. Истината, която е неприятна - и аз след малко в два пункта ще посоча защо тя е неприятна - е, че сумарната ефективна ставка от 1 юли 1999 г., същинският данък общ доход плюс осигурителните плащания довеждат спрямо средната заплата тази ставка на равнище 20,3. Всеки може да си я пресметне, ако вземе старата таблица - новата таблица, старите плащания - новите плащания, които предстоят от 1 юли 1999 г. И никакви еквилибристики не могат да скрият този факт.
Защо е неприятна тази работа? Тя е неприятна най-малко от две гледни точки. Първо, това е допълнително изземване на доходи и следователно числата за номиналния ръст на заплатите трябва да бъдат коригирани не само с инфлацията, но и с такова допълнително изяждане на реалния доход от близо 2-процентни пункта спрямо равнището на 1998 г., който скочи с около 3-процентни пункта спрямо целия период на 1991 - 1996 г., когато се сменяха разноцветни правителства.
Щом това е така, значи големите сметки, че вътрешното потребление ще бъде една от големите помпи на растежа се оказват несъстоятелни. Значи и по тази линия растежът ще бъде подсечен. Като се прибави и подяждането на доходите от отрицателните реални лихви, което се задава като нещо на 99 на сто неизбежно, както беше през цялата 1998 г., имате второ подяждане на доходите.
Няма да отивам към други ъгли на оценка на този факт. Но всички приказки за увеличаване на потреблението до голяма степен си остават приказки.
На пръв поглед - и заслужава поздравления министерството - числата са: приходите от данъци към брутния вътрешен продукт се увеличават спрямо 1997 и 1998 г. И аз неведнъж отбелязвам този факт и сега го отбелязвам. Но това е до голяма степен привиден успех. Той е привиден в светлината на числата за тази пропорция в миналите години, пак на преход, а не на планова икономика. Тези числа тогава бяха с 3 - 4 - 4,5 по-високи. И ако засягам тази тема и ви губя времето, то е затова защото тези по-високи пропорции на данъчни приходи към брутния вътрешен продукт бяха постигани при по-ниска ставка на данък добавена стойност - 18, десетте стоки - хлябът, сиренето, млякото и пр. бяха в групата на необлагаемите и потенциалната облагаема база на данък добавена стойност беше по числа на Министерство на финансите с цели 3-процентни пункта по-ниска, отколкото ще бъде в 1999 г.
При редица по-благоприятни условия се получава леко подобрение на тая пропорция, но далеч от това, което тя е била пак в годините на преход. Което означава, че някакво минимално усилие е направено, но далеч от това, което се обявява, че постигат министерството, данъчната администрация в изкарване и облагане на стопански обороти на светло.
И искам да завърша с няколко изречения - да, времето много бързо върви - за това, че всички анализи, откъдето и да тръгнете, на предложения проект за бюджет показват, че отново се прилага тая порочна практика на прогнозиране и планиране на основния финансов план на държавата. Залагат се чрез занижените приходи изкуствено резерви, изкуствено излишъци. Ето, ние сме в края на годината и отново се върти един излишък от около 500 млрд. лева. Никъде в Европа не планират, не прогнозират така бюджет. Много е добре, когато има излишък, но той се появява не в резултат на съзнателното му залагане, а от една рязко подобрена работа на данъчната администрация, което е по-малко случващо се от постигане на една по-висока динамика на стопанския живот, на стопанската активност, отколкото са били даже най-оптимистичните прогнози, както е тази година в Съединените щати на Америка.
Най-опростеният анализ показва, че министерството залага по този начин - чрез скритите резерви, чрез резервите по линията на разликата между прогнозираната лихва и тази, която се очертава да се сложи като фактическо равнище на основния лихвен процент - някъде около 500 - 600 до 700 млрд. лева. Това е порочно. Днес моите колеги достатъчно много говориха, разполагайки с повече време, че това наистина в момента води до притискане на основни социални системи, за които се отпуска по-малко и, второ, че тези пари ще бъдат разпределяни зад гърба на парламента.
Господин министър Радев, непростимо е в условията на постигната стабилизация, което е междупрочем почти единственото през тези 2,5 - 3 години, да продължава практиката на отпускане на 90 на сто от субсидиите. Това е непозволимо! Вие по този начин си резервирате почти средствата за един месец. Вие разполагате с тях, лишавате икономиката, системите от този ресурс.
В края на краищата - и с това искам да завърша - вие блокирате огромни ресурси в хазната, отклонявайки ги от стопанския оборот, от основните социални системи, осигурявате си прекрасен фискален уют, но това не работи за икономиката, за социалните системи, за доходите на хората.
Ето, макар и фрагментарно това са основните съображения на нашата парламентарна група във връзка с тези три пункта. Щом е така, ние наистина не можем да подкрепим този бюджет. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Кирил Ерменков, народен представител от Бургаски избирателен район, господин Цонев, и за Ваша информация, ексминистър в правителството на проф. Любен Беров. Казвам го с удоволствие и с гордост, защото за мен беше чест да работя в екипа на проф. Беров. (Единични ръкопляскания в лявата част на залата.)
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Законопроектът за държавния бюджет за 1999 г. по своята философия на изграждане, по принципите на макроикономическата и бюджетната си рамка, по отношение на фискалната политика и управлението на бюджетните ресурси естествено е продължение на принципите и елементите и на рамката на държавния бюджет за 1998 г. Естествено е голяма част от принципите, бележките и предложенията, които направихме миналата година по отношение на проектобюджета за 1998 г., да се повтарят и в проекта за 1999 г.
Бих искал, уважаеми колеги, да споделя съображенията, препоръките основно в областта на енергетиката и за енергийния сектор. Съществен елемент в законопроекта е вече наложената промяна във финансирането, във финансовото подпомагане на търговските дружества от енергетиката със закриването от 1 януари 1999 г. на държавния фонд "Енергийни ресурси", което съответства на плана за действие и споразумението с Международния валутен фонд. По този начин се премахва индиректното фондово субсидиране на енергетиката и се предлага целево предоставяне на средства от държавния бюджет, което е една положителна стъпка.
В проектобюджета са предвидени целево субсидии за производствената дейност на енергийните дружества в размер на 155 млрд. и 609 млн. лева. В това число са определени и разчетени средствата за въгледобивните дружества, за топлофикациите и Брикетната фабрика. Това са единствените разчетени средства в държавния бюджет за 1999 г. за преструктуриране и развитие на енергетиката.
Необходимо е в тази връзка в закона да се определи освен размерът на субсидията, така също и редът и начинът за определяне на субсидиите за въгледобивните и топлофикационни дружества. Бих предложил още веднъж да се прецени дали необходимите субсидии са определени в тези рамки или е възможна корекция в повишаването им.
В законопроекта не са предвидени средства за консервация и ликвидация на въгледобивните участъци и рудници и за ликвидиране на последствията от закриване на уранодобива. А те са необходими за изпълнение на разпоредбите на Постановление № 199 от 1966 г.
Необходимо е освен това да се предвидят средства за отчуждаване на земеделски земи за въгледобивните дружества в съответствие със Закона за държавната собственост. Принудително отчуждените земи стават държавна собственост и не могат да се придобиват от търговски дружества. Предлагаме необходимите средства да се насочат към съответните областни управи със самостоятелно целево предназначение.
В законопроекта не са предвидени достатъчно средства за издръжката на регулаторния орган за ядрена безопасност, за това говориха и моите колеги преди това - Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, и средства за заплащане на задължителния членски внос на Република България за членство в международните атомни организации.
Задължително е, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, в държавния бюджет да се осигурят средства за заплащане на членския внос на Република България към Международната агенция за атомна енергетика и Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, което е от национален интерес. Неизплащането им би могло да доведе до замразяване на членството ни, с всички произтичащи от това негативни последици за страната.
Регулиращият орган - Комитет за използване на ядрената енергия за мирни цели, е с недостатъчен персонал за изпълнение на възложените му дейности съгласно изискванията на Конвенцията за ядрена безопасност, ратифицирани от Българския парламент. Недопустимо е намаляването на щатния състав на комитета, както и несравнимо ниското заплащане на персонала спрямо този на контролираната Атомна електроцентрала в Козлодуй.
Не са предвидени необходимите външни средства за инвестиции във въгледобивните и топлофикационни дружества, което вероятно ще компрометира инвестиционната правителствена програма за развитие на енергетиката. Предвижда се през 1999 г. инвестиционните работи да достигнат 42 млн. и 900 хил. щатски долара за въгледобива и 17 млн. и 300 хил. щатски долара за централизираното топлоснабдяване. Само една част от тях се осигуряват чрез собствени средства по реда на нетната печалба и чрез включване на средства за амортизационни отчисления. Останалите средства следва да се осигурят за сметка на бюджета или други бюджетни сметки и фондове.

Уважаеми колеги, в приходната част на представения проект отново не са отразени очакваните приходи от "Булгаргаз", представляващи приходи от Украйна по Ямбургската спогодба, транзитните такси, данък върху печалбата, част от които ще бъдат използвани за инвестиционни проекти по международните споразумения. Кому е необходим този резерв в държавния бюджет? Какви разходи ще се покрият или поемат от него за енергетиката или за други дейности?
В доклада на Европейската комисия за прогреса на Република България в процеса за присъединяване към Европейския съюз е записано - напредъкът на България в изпълнение на краткосрочните приоритети за постигане на пълноправно членство в Европейския съюз по отношение на енергийния сектор е незадоволителен. Държавният орган за ядрена безопасност - Комитет за използване на ядрената енергия за мирни цели, се нуждае от допълнителни ресурси и средства, за да е в състояние да изпълни своите задължения и отговорности. Няма напредък в приближаването към директивите на Европейския съюз за радиационна защита и се чувства остра липса на човешки ресурси в държавния орган за ядрена безопасност.
Този въпрос трябва да решим още в началото на 1999 г. и очаквам подкрепата на всички народни представители.
И за 1999 г. не са предвидени достатъчно средства за фондовете, създадени със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, безопасност и съхранение на радиоактивни отпадъци. За фонд "Ядрени изследвания и радиационна безопасност" не е ясно изобщо ще съществува ли или не. Недостатъчната държавна финансова подкрепа за фондовете ще даде негативно отражение на международните финансови институции по отношение позицията и подкрепата им за развитие на ядрената енергетика у нас.
Уважаеми колеги, в заключение - Законът за държавния бюджет, който ще бъде приет от Народното събрание, в този вид не отговаря на потребностите на обществото и във времето, в което живеем. Това налага отговорна позиция и отношение на всички народни представители, налага отговорно отношение и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол с оглед да се отразят препоръките и предложенията по него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Евролевицата разполага с още минута и половина.
Има думата господин Стефан Личев.
СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри!
Преди мен се изказаха няколко колеги от опозицията, като всички те заявиха, че няма да подкрепят бюджета. Може би от тяхно гледище това е нормално, затова аз бързам още в началото да кажа, че съм упълномощен от моите колеги - депутати от Парламентарната група на Народния съюз, да заявя тук, че ние ще подкрепим категорично този бюджет! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Ще се обоснова защо.
Разбира се, тук дори имаше упреци, че бюджетът можело да се внесе още по-рано, но аз мисля, че вече внасянето на бюджета навреме създава една традиция - традиция, която много бих искал да се спазва винаги тук, в Народното събрание, независимо от това кой и коя политическа сила е на власт.
Мисля, че с внасянето на бюджета по това време се спазва една европейска традиция. Като пример само мога да посоча, че бюджетът на Гърция беше внесен два дни след внасянето на бюджета на българското правителство в Народното събрание. Нещо подобно става и в повечето европейски страни, така че по този показател едва ли може да бъде критикувано правителството. Напротив, то би трябвало да бъде поздравено.
Ние ще подкрепим бюджета по няколко причини:
Първо, това, което прави впечатление в доклада на правителството, е искреността на този доклад. Аз предварително имах няколко цифри, които от опит и от това, което през годината знаех и имах и исках да ги сравня с тези, които ще даде правителството в своя доклад, те просто съвпаднаха. Лично от това аз смятам, че правителството, цитирайки и тежките моменти, които предстоят, и това, което не е постигнато поради обективни причини, дава основание да му се вярва.
Ние, от Народния съюз, от тази трибуна никога не сме поддържали сляпо каквото и да е предложение или нормативен акт, внесен тук от правителството или от когото и да е и затова смятам, че може да ни се вярва на това, което казваме.
Освен това бюджетът, който се предлага, и отчетът на бюджета от миналата година говорят за една стабилност. Може тя да не е изобщо в цялостния стопански живот на страната, но говорят за една стабилност, към която тръгва и по която върви българската държава.
Ние знаем, че още сигурно много години България ще бъде една от най-бедните страни в Европа, че още много години ни трябват, за да стигнем показателите, с които можем да говорим за влизане в Европейския съюз, но това е пътят! Ние само можем да говорим и да предлагаме варианти, при които този ход да се ускори, но в никакъв случай не можем да даваме други схеми. Аз лично смятам, че това е схемата - първо една стабилизация, защото тя ни трябваше осем години.
Аз си спомням това - тук господин Ерменков каза, че е горд от това, че е бил член на правителството на Любен Беров. Лично аз не мисля, че трябва да е толкова горд. Тогава бандитизмът всъщност пусна пипалата в българската икономика и изобщо в стопанския живот. И не само в стопанския живот. И не само в стопанския живот на страната. Ние стигнахме и до годините, в които трябваше да видим и тази огромна хиперинфлация, която, честно казано, изплаши всички, независимо от това, че тогава бяхме в опозиция. Тя застрашаваше изобщо сигурността и съществуването на българската държава и можем, колкото и да не се иска на някои да говорим, че тази стабилност беше необходима и това правителство я постигна.
Инфлацията действително е овладяна. Дори данните, които досега я показват - 2,9, са просто смайващи. С това не правя никакви четки на никого, но това е вярно! Само преди две години имахме онази ужасна хиперинфлация, от която лично аз не виждах как можем да излезем с много години напред.
Увеличеният валутен резерв, който също дава възможност да говорим наистина за една стабилност, може да позволи на държавата да посрещне предизвикателствата, които ни чакат през следващата, а и по-следващите години.
Този увеличен валутен резерв, който ни дава възможност да се плаща външният дълг съвсем спокойно, аз не знам през годината, тази година или края на миналата изобщо да е ставало дума, както при всички други предишни правителства, не визирам нито едно, но при всички други правителства непрекъснато през 2-3 месеца, когато дойдеше време да се плащат големите траншове, как почти цялото общество настръхваше. Защото не се знаеше откъде ще дойдат тези пари, по какъв начин могат да се вземат кредити и как точно да се свие този бюджет, който тогава почти не съществуваше.
Мисля, че за тази стабилност можем да говорим и в областта на цените. Това беше страшно необходимо на българското общество - не само за запазване на социалния мир, но и за нормално разчитане на един нормален бизнес в нашата страна. Вие знаете, че преди нито един човек, който се занимаваше с производство, независимо дали в частния сектор или в държавния, не можеше в близките 3 месеца да си направи някакъв план за своето предприятие и да знае дали няма увеличението на долара или падането на българския лев, или някои други причини да го доведат до фалит. Сега вече в продължение на повече от година в българското общество по отношение на цените има едно спокойствие. Аз в никакъв случай не говоря за това, че българските граждани са много добре. Напротив, в България съществува една безумна бедност, която плаши поне 50-60 на сто от населението, но тя не е по вина на това правителство.
Ние можем да говорим за стабилност при увеличаване на доходите. Вярно, тук се цитираха различни проценти, с цифрите може да се играе всякак. Но аз съдя от това през 1993 г., когато дойде правителството на Любен Беров, какви бяха доходите на българите. Те се движеха между 80 и 100 долара, говоря за заплатите. Пенсиите се движеха около 50 долара.
ВЪПРОС ОТ ДЛ: А колко беше доларът? И какви бяха цените?
СТЕФАН ЛИЧЕВ: Говоря за долари точно за това, защото в това време едва ли можем да говорим за левове. По едно време, преди 2 години те нямаха никакво значение за българската икономика и за българските граждани изобщо.
След това бавно тези доходи на българските граждани, говоря както за заплатите, така и за пенсиите, постепенно намаляваха, за да стигнат до нещо, което шокира всички, уплаши по едно време, мисля си, и предишния министър-председател - да стигнем до 5 долара пенсия и до 10 долара заплата! Това не е демагогия, това са истините, които уплашиха всички нас. Сега бавно доходите се движат. Аз след малко ще кажа и кое ме притеснява. Сега доходите се вдигат бавно и стабилно. Това, че този темп, с който нарастват доходите на българските граждани, е далече от темпа, който е необходим, за да можем да стигнем в Европа, също е вярно. Но аз лично мисля, че правителството няма право да рискува с рязко вдигане на доходите, така че само след една година ние да се окажем в положението, в което бяхме преди 2 години. Явно това не се налага само от условията на валутен борд, това се налага от един здрав разум, който трябва да проявим всички ние тук.
Аз лично бих приветствал и нарастването на публичните инвестиции. С тях явно не само ще се подобри инфраструктурата в държавата и някои други неща, но по този начин ще се даде възможност и на много български предприятия наистина да намерят място, да намерят много хора работа. И ако ние разгледаме от този социален момент увеличаването на публичните инвестиции, наистина трябва да бъдем доволни. Аз пожелавам те от 608 млрд.лв. да стигнат поне 1000 млрд.лв.
Ние от страна на Народния съюз имаме и своите притеснения. И като казвам това, аз не отправям критика към никого, но ние трябва да поставим тези притеснения, поставяли сме ги винаги. Наистина на правителството, и аз забелязвам това в разговори с членове на правителството, трябва да бъде и е основна грижа икономическият растеж, ускоряването на икономическия растеж на страната. Аз знам, че това е много трудно, че трябва много внимателно да се работи, но когато ние предлагахме намаляване на данък печалба с по-голям процент, имахме предвид точно това. И аз си мисля, че това, което правителството дава като срок не за завършване на реформите, а вече да се погледне напред, 1 юли трябва да бъде датата, от която може би правителството трябва да подготви и икономиката, и чрез възможностите на бюджета икономическият растеж да се ускори. Той просто ни е необходим, защото иначе доходите ще нарастват, но те ще нарастват толкова бавно, че едва ли ще можем да стигнем и средното европейско ниво.
Твърде голямо е нашето притеснение за намаляването на износа.
Притеснява ни също така големият внос на стоки за потребление, защото наистина нашите стоки не са конкурентоспособни, те скоро няма да станат такива. Но ако по някакъв начин ние не намерим защита за тях, ако не намерим начин те наистина да бъдат изнасяни, аз не очаквам, че това може да стане точно в Европа, то още дълги години ние просто ще останем на това ниво.
Притеснява ни също така, че много голяма част от нашите химически продукти - торовете, препаратите и други - просто вече не намират пазар, че много голяма част от заводите спират. И ние няколко пъти вече поставяхме въпроса за ускоряване на приватизацията, за да може най-после тези предприятия да намерят и своите позиции на външния пазар.
Притеснява ни също така отрицателният търговски баланс - с 26,8 млн.щат.долара.
Мисля, че през следващата година, както в разчетите на бюджета, така и правителството трябва да потърси начин за привличане на чужди инвестиции. Намаляването на чуждите инвестиции също е твърде опасно.
Тук се постави въпросът за фонд "Тютюни". Вземам повод от това, за да кажа няколко думи за бюджета и за раздел "Земеделие". Считам, че сумите, които са предвидени за фонд "Земеделие" - 84 млрд.лв., с тези, които са предвидени от самото министерство, още толкова, стават някъде над 150 млрд.лв., фонд "Земеделие" действително ще може да посрещне най-необходимите нужди на българските земеделски производители и наистина да помогне твърде много.
Смятаме също така, че са достатъчни средствата, 47 млрд.лв., които са предвидени за завършване на поземлената реформа.
Освен това бих искал да кажа, че фонд "Тютюни" не е закрит, тук мисля, че господин Венцеслав Димитров каза подобно нещо, фонд "Тютюни" не е закрит, напротив, от него в преотстъпените акцизи са предвидени 10,5 млрд.долара. Така че и във фонд "Тютюни" има достатъчно средства, с които може да се осигурят доходите на хората, които се занимават с тютюна.
Накрая бих искал да кажа това, с което започнах: бюджетът е един от най-възможните, аз не казвам най-възможния, един от най-възможните, бюджетът дава стабилност, така необходима вече толкова години на България и с него ние действително можем да постигнем много. Аз само мога да пожелая успех на българското правителство и отново да потвърдя, че Народният съюз ще гласува за този бюджет. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Личев.
За реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колега Личев, колеги! Колега Личев, когато дадохте тук за сравнение някои цифри за средната работна заплата, както и в други случаи, имаше иронични подмятания и усмивки от лявата част, както обича да се изразява премиерът - от лявата предна част на залата. Имам една справка и ще използвам повода да Ви отправя реплика, че по-коректните цифри са други. Нека да видим какви ще бъдат ироничните усмивки сега.
Понеже за 1997 г. подмятанията са винаги - махнете я тая 1997, тя беше бунтова и т.н., голяма инфлация, овладя се. От тази справка за работната заплата сме изключили 1997 по ваше желание - говоря за левицата.
Заплатата в долари, за да елиминираме всякакви други спекулации - говоря за бюджетната сфера: 1994 г. - 75,6 долара; 1995 - 91,1; 1996 - 56,1; 1998 - 77,4; за 1999 г. предвиденото е 96,5. Откъдето и да го гледате е увеличение. За материалната сфера е: 95,121, 98, 122, 144. И нека да кажем и за пенсиите: 31,8 - за 1994; 36 долара за 1995; най-хубавата година, с която вие се гордеете от управлението си, пенсията е 36 долара. Толкова, цифром и словом, дето плачете тук за пенсионерите. (Шум и неразбираеми реплики от Демократичната левица.) 1996 е 25,6 долара; 1998 - 32,6; 1999 - 40,4. Това са цифрите, колеги, няма други цифри! (Единични ръкопляскания от СДС. Шум и неразбираеми реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Личев, искате ли дуплика?
Впрочем господин Личев допусна още една грешка. Тук има депутати като господин Койчев, господин Стоилов от Тридесет и шестото Народно събрание и сигурно си спомнят, а депутатската заплата е равна три средни, че август и септември 1992 г. депутатската заплата беше 360 долара. Съдете колко е била средната.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Колко долара е сега депутатската заплата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! За втора поредна година правителството на ОДС внася за разглеждане в Народното събрание проект на бюджет за следващата година два месеца преди края на годината, съгласно срока, предвиден в Устройствения закон за държавен бюджет. Предишните правителства не само че не правиха това, но и по няколко пъти в годината предлагаха актуализация на бюджета. Този факт е свидетелство за това, че вече е постигната финансовата стабилност.
Внесеният от правителството проект на държавен бюджет се базира върху успешното изпълнение на бюджета за 1998 г. Въведеният в страната валутен борд изигра положителна роля за постигане на макроикономическа стабилност и фискална устойчивост. Очаква се през 1998 г. да се постигне реален растеж на брутния вътрешен продукт от 5 на сто спрямо предходната година и да възлезе на 22 трилиона 430 млрд. лева по текущи цени. През 1999 г. се предвижда брутният вътрешен продукт да достигне 24 трилиона 810 млрд. лева или с ръст 3,7%.
Проектът на държавния бюджет за 1999 г. е част и отражение от тригодишната програма на правителството за дългосрочна стабилизация. Той ще съдейства за постигане на предвидените макроикономически показатели като гаранция за траен икономически растеж. Гаранция за постигане на предвидения икономически растеж е нарасналият обем на инвестициите. През 1998 г. техният реален растеж е 24,5%. За 1999 г. се предвижда те да бъдат 25,4%. От тях в публичния сектор нарастването е 13,5%, в частния сектор - 37,3%. От инвестициите в публичния сектор 84% ще бъдат финансирани от държавния бюджет, което е показател за ролята на този бюджет като фактор на растежа и потреблението.
С бюджетното участие в инфраструктурни проекти се създават предпоставки за увеличаване на частните инвестиции, за разширяване на частната инициатива при спазване на правилата и принципите на пазарната икономика.
Постигнатите добри икономически показатели през 1998 г. и основните показатели на макрорамката на бюджета за 1999 г. говорят само за едно - правителството на ОДС прогнозира и прави необходимото за растеж на икономиката при ниска инфлация. В тази насока допринася спазването на принципите на валутния борд, провеждането на рестриктивна фискална политика, както и провеждане на нова политика на доходите.
Очакваното увеличение обема на инвестициите естествено ще влоши състоянието на текущата сметка по платежния баланс. Една част от увеличението на вноса е за удовлетворяване на разширяващото се потребителско търсене. Основната част от вноса обаче е свързана с инвестиционната програма на правителството. С нарастването на инвестиционния внос няма да възникват негативни последици, характерни при разширяване вноса на потребителските стоки. Задачата трябва да бъде да се активизира нашата икономика, която да осигурява основната част от стоки за потребление, а вносът да е предимно за инвестиции, за осигуряване внос на евтина и високопроизводителна техника. Точно това е успехът за растеж на нашата икономика.
Няколко думи за данъчната реформа. През 1997 г. се направиха първите решителни мерки за изграждане на данъчна система, адекватна за условията на пазарната икономика. Отменени бяха Закона за данък общ доход и Закона за местните данъци и такси, които бяха приети още през 1950 г. С приетите нови данъчни закони, както и с промените в Закона за ДДС се създадоха предпоставки за предотвратяване нарушенията на данъчната дисциплина и на неправомерното изтичане на значителни средства от бюджета към различни фирми. Постигна се подобряване на данъчната дисциплина и по-висока събираемост на данъците.
Приеманите сега изменения в данъчните закони и на нов Закон за ДДС разширяват тези благоприятни условия. Завършва се вторият етап на данъчната реформа. Занапред държавният бюджет, включително и този за 1999 г., ще се базира върху нова по своята същност данъчна система. На еднаква плоскост се поставят интересите на фирмите за увеличаване на производството и на бюджета за разширяване на данъчната основа и съответно увеличение на данъчните постъпления в бюджета. Ограничават се шансовете за просперитет на сенчестата икономика. В техен интерес е по-скоро да излязат на светло, да си плащат дължимите данъци и да увеличават своите печалби.
Реализирайки тази нова тенденция в данъчното облагане се създават предпоставки за отстраняване на някои от сегашните ограничения по отношение на регистрацията, по Закона за ДДС, както и за подобряване процедурата в областта на възстановяване на данъчния кредит. С новия Закон за ДДС се правят първите стъпки в това отношение.
Поддържането на необходимата балансираност в държавния бюджет е основна задача на сегашния етап от нашето развитие. За нейното постигане правителството е набелязало конкретни мерки, някои от които са отразени в проектобюджета за 1999 г. Това е особено необходимо за съхраняване на сегашните положителни тенденции и развитието на икономиката ни, и предпазването й от негативните отражения на световната финансова криза.
Предвиденият дефицит от 3 на сто е в рамките на договореностите с Международния валутен фонд. Финансирането на дефицита се извършва главно от приходи от приватизацията и държавни ценни книжа.
Считам, че бюджетът за 1999 г. е балансиран и донякъде малко напрегнат. В него няма скрити резерви, както някои се опитват да твърдят. Единственият резерв е по параграф "Неотложни и непредвидени разходи", но те са за стихийни бедствия - 14 млрд. лева и резерв за структурната реформа - 240 млрд. лева. Такива резерви са задължителни, съгласно Устройствения закон за държавен бюджет.
Необосновани са твърденията, че резерв има и по перото "Лихви по плащания по външни и вътрешни заеми". Лихвите по външни заеми се определят съгласно заемните споразумения и са ратифицирани от парламента, така че те се знаят. А лихвите по вътрешните плащания са определени на 7,5% с помощта на външни консултанти.
Проектът на бюджет за 1999 г. е реален. Може да ни се иска много повече отколкото е предвидено, но сме длъжни да бъдем реалисти в нашите претенции. Като политици имаме основание с пълна убеденост да подкрепим внесения от правителството проект за Закон за държавен бюджет за 1999 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
Има думата за реплика господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Господин Бакалов, искам да Ви оспоря тезата, че държавните инвестиции от бюджета сами по себе си са гаранция за растеж. Тази басня се повтаря и от много други представители и на правителството, и на мнозинството.
Господин Радев обича да помни нещата - ето казвам го тук, ако иска да си го запомни и след една година пак да го коментираме.
Държавните субсидии по начина, по който са предвидени в бюджета, са едно хубаво нещо, добре, ще решат някои неща, но те имат икономическия характер на едно, хайде да не кажа, дарение, една такава благотворителна роля, които ще се вложат в тази сфера, която има нужда от тях, но те няма да доведат до ръст. Значи инвестициите от държавата в такъв род проекти носят ръст в икономиката. Значи това е икономика, при която правителството може да прави финансова политика. Това са инвестиции, които не се вадят като живи пари, те се правят с нарастване на вътрешния дълг, те имат проинфлационна насоченост, съзнателно се формира инфлация, която пък накланя другата страна, намалява безработицата и тласка хората в тези проекти, съзнателно се провокира намаляване на курса, с който се стимулират външноикономическите отношения.
Така че престанете да говорите за неща, които са несъстоятелни. По-добре дръжте здраво калема и, както направихте тази година с надуването в бюджета на остойностяване на нематериалните услуги, като тази условна жилищна рента, догодина вкарайте и натуралното стопанство, остойностено, за да се получат предвидените от вас средства в брутния вътрешен продукт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Евролевицата използва всичкото си време.
Имате думата за дуплика, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Вълчев! Аз не мога да разбера Вашата логика. Имам предвид следното.
Правителството инвестира в публичния сектор. Тоест тези пари са свежи пари и се вкарват в производството. И вие искате да кажете, че това няма да доведе до растеж. Аз не знам вие от какви учебници сте чели, просто това не го знам. Не мога да ви го кажа.
Но, така или иначе, дефицитът, предполагам, че сигурно не сте чели доклада за бюджета, в който се казва как се финансира дефицитът, се финансира неинфлационно. Аз изрично го казах в моето изказване. Тоест от приходи от приватизацията в държавни ценни книжа. Така че вашата логика изобщо не може да издържи абсолютно никаква икономическа логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
Господин Мутафчиев иска думата за процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 50, ал. 2 от името на Парламентарната група на Демократичната левица моля за 30-минутно прекъсване на заседанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Моля квесторите да поканят Парламентарната група на Демократичната левица и останалите депутати да заемат местата си в залата. Министрите също да заповядат.
Има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Представеният ни държавен бюджет дава още веднъж ясни отговори за политиката, която води и възнамерява да води правителството в областта на образованието и науката. За нас тази политика ще задълбочи тяхната криза и ще продължи развитието на негативните тенденции, водещи до упадък на българския образователен и национален научен потенциал.
Какво ни дава основание да направим този тежък извод? И този държавен бюджет не предлага, за съжаление, нищо ново като политика в областта на образованието и науката. Няма отрасъл, който да е с толкова ниско увеличение на субсидиите, колкото образованието и науката. Образованието - с 22 на сто в сравнение с бюджета за 1998 г., е на предпоследно място, а за науката увеличението е само 14 на сто, с което тя заема почетното последно място. С това е направена още една съществена крачка към окончателното им дестабилизиране. Тук е необходимо едно уточнение. Когато говорим за увеличение, трябва да е ясно, че е нисък самият ръст на брутния вътрешен продукт като база. На ниска база ръстът действително изглежда по-висок. На някои им изглежда и много висок. Труден, за да не кажа невъзможен, е анализът по държавния бюджет, защото на нас са ни представени съвсем общи числа и обсъждането тук, в Народното събраниe, по същество се превръща в една формалност. Това, разбира се, бе заложено още през месец август тази година с Постановление № 181 на Министерския съвет, с което бяха определени първостепенни разпоредители на държавния бюджет, между които не са нито Българската академия на науките, нито Селскостопанската академия, нито висшите училища. По наша оценка, толкова общ и толкова мъгляв бюджет през последните години в Народното събрание по отношение на науката и образованието не е внасян. На практика не народните представители, а министърът на образованието и науката и неговите чиновници ще се разпореждат с държавния бюджет. И Българската академия на науките, и Селскостопанската академия, и висшите училища ще бъдат вече в ролята на молители, защото не са първостепенни разпоредители на бюджета.
След проведената дискусия през месец септември тази година в Народното събрание за готовността за новата учебна година, бе взето решение, цитирам:
"Финансирането на образованието да бъде един от основните приоритети на държавния бюджет за 1999 г."
Смайващ е критерият за приоритет, след като образованието е на предпоследно място. Явно представите на господин министъра на финансите за приоритет напълно се разминават с тези на парламентарното мнозинство, гласувало това решение. Ако тук става въпрос за отхвърлено решение на Народното събрание, можем да посочим и красноречив пример за нарушение на закон - този за народната просвета, в който се казва, също цитирам:
"В системата на народната просвета се получава допълнително трудово възнаграждение три пъти годишно по наредба на министъра на науката и образованието, съгласувано с министъра на финансите, считано от 1 януари 1999 г."
Само че господин министърът на финансите не иска и да чуе за това, въпреки че е записано в закон.
Видно от представения ни бюджет e, че не са предвидени необходимите средства за трикратно допълнително възнаграждение през 1999 г. Българският учител ще продължава да бъде сред най-унизените в обществото и все повече ще търси другаде своята професионална и житейска реализация. И тази минимална възможност за частично поне стимулиране на учителския труд е поставена под въпрос. Всеки учител няма да получи над 300 хиляди лева, които му се полагат по единия закон - този за народната просвета, а се отнемат от другия - Закона за държавния бюджет, който явно е по-закон от другите закони.
Явно е и още едно нарушение, произтичащо от Закона за народната просвета и правилника от 13 октомври 1998 г. за преминаването на редица държавни училища на общинско подчинение. Не се виждат разчетени средства за общините по финансово обезпечаване мрежата на учебните заведения - още една тежест повече за общините, още едно бреме по-малко за правителството и то точно в годината, в която предстоят местните избори. Целите са доста прозрачни.
С посочената субсидия за образованието се отхвърля по същество и Наредба № 4 на Министерството на образованието и науката, според която безплатни са учебниците и учебните помагала на учениците от първи до осми клас. Това противоречи както на Конституцията, така и на Закона за народната просвета относно безплатния характер на образованието.
Недопустимо е нарастването на цените на учебниците от 8, 10 и повече процента във връзка с новата 20-процентна ставка на ДДС, след като те бяха необлагаеми. Така, стъпка по стъпка, се върви към преминаването на задължителното обучение до 16 години от безплатно в платено.
Повишените разходи за издръжка на учениците - учебници, учебни помагала, храна и облекло, транспорт и други, ще направи невъзможно финансовото осигуряване на хиляди български деца. Това естествено ще доведе до увеличаване броя на отпадналите, намаляване броя на постъпващите в първи клас. Така общият брой на тези, които остават извън училище, надхвърля вече цифрата 45 хиляди. Застрашително се увеличава неграмотността и ниската образованост на българските деца, което неминуемо води до обучение на неконкурентни специалисти в бъдеще. Бедността и мизерията ще правят децата все по-необразовани и все по-неграмотни.
Не по-малко обезпокоителни са нашите изводи и за науката и висшето образование. Както споменах, няма отрасъл, който да е с по-ниско увеличение на субсидиите от науката и висшето образование. Цялата наука ползва около 1 на сто от републиканските разходи, без никакви гаранции, че ще ги получи 100 на сто. Просто изумително е, че със 190 хиляди лева средно, което прави около 110 - 115 долара, нашите учени продължават да постигат резултати, които все още са сравними не само с европейските, но дори и със световните стандарти. Но докато в Европа заетите с наука се увеличават средно от 2 до 10 на сто в различните страни, то в България те буквално се сринаха от 70 хиляди на 23 хиляди през последните години. И това не е необяснимо. Българският учен не може да търпи своето унизително положение и търси реализация или в чужбина, или на друго поприще. Възможностите за творчески процес, за научна реализация са сведени до минимум. Докато общо в републиканските разходи заплатите заемат 9,73 на сто, то във висшите училища те са около 63 на сто от разходите. За научна дейност остават мизерните 37 на сто, които са просто символични. Най-фрапиращ е примерът с Националния фонд "Научни изследвания", чието увеличение, забележете, е нулево. Оказа се, че въобще не е предвидено никакво увеличение и на другите научни фондове. Те вече са преминали в графата "други разходи".
В парламентарната комисия стана ясно, че средствата не са предвидени и за участие нито в Петата рамкова програма на Европейския съюз, въпреки уверенията, които даде премиерът Иван Костов.
Другият фрапиращ пример е със Селскостопанската академия, която просто е изчезнала от бюджета в съответствие с прословутото Постановление № 181 на Министерския съвет. От експертите на Министерството на финансите стана ясно, че се залагат 38,5 милиарда собствени приходи на академията, което е практически невъзможно по редица причини - стагнация в земеделското производство, ненормална пазарна обстановка и реализация на земеделски стоки, непрекъснато намаляване на производствените ресурси. При съкращаване с около 10 млрд. на собствените приходи и при 9,7 млрд. субсидия може реално да се очаква тежък финансов колапс за Селскостопанската академия с всички произтичащи от това последствия - икономически, научни и социални. На практика се поставя началото на ликвидация на академията. Друг извод просто е невъзможен.
Общо за наука в държавния бюджет са предвидени 46 млрд. субсидия, което е 0,19 на сто от брутния вътрешен продукт. Тук са включени и Българската академия на науките, и Селскостопанската академия, и Националния фонд "Научни изследвания". Тези обидни 0,19 на сто са несравними с онези 2,5 до 3 на сто, а и повече, от брутния вътрешен продукт, които се отделят само за наука в Европа. Тези 0,19 на сто определят и най-ниския праг на държавно заплащане на най-квалифицираните и подготвени кадри в България. С тези средства ще бъде невъзможно дори елементарното поддържане на научноизследователската дейност на над 60 института и лаборатории на Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Силно ще бъде затруднена нормалната научна и лечебна дейност в Медицинска академия, висшите медицински училища. Пред закриване ща се окажат редица хуманитарни и отраслови институти. Все по-тежки ще стават условията за българските студенти и техните преподаватели, защото за висшето образование се отделят 0,83 на сто от брутния вътрешен продукт.
Новите промени в Закона за висшето образование, приети вече от Министерския съвет, предвиждат премахване на платеното обучение във висшите училища, но по същество се въвежда всеобщо платено обучение, чрез такси в рамките на 15 до 30% от издръжката на всеки студент. Субсидията за висшите училища пак се формира с коефициент спрямо миналогодишните разходи, а не по норматив за реалната издръжка на един студент. Такъв все още не е изработен за отделните висши училища от министерството, но въпреки това се определят нереални и силно занижени такси от 30 до 60 хил. лв., а за новата учебна година те ще бъдат няколко пъти повече.
Пропуска се обаче да се отбележи, че броят на студентите рязко ще намалее, респективно, разбира се, ще намалее и броят на преподавателите. За да се издържат студентите, ще трябва все повече да работят и все по-малко да учат. А перспективата да попълнят числото на безработните ще ги кара все повече да търсят своята реализация вън от България.
Финансови трудности и нови социални тежести ще донесе и закриването на филиалите към висшите училища както за техните студенти, така и за техните преподаватели.
Въпреки че държавата прехвърли своите задължения и отговорности за материалната база на висшите училища, общежития, студентски столове и други, трудно могат да се определят субсидиите, с които те се бъдат обезпечени. Явно заплащането за студентските общежития и столове ще става все по-високо, а студентите - все по-бедни.
Взетото решение от министерството за предоставяне на кредити на студентите от ДСКаса е просто една илюзия и затова студентите скоро с право ще поискат министърът да им стане гарант за такъв измислен и нереалистичен кредит. Разбираемо е защо законопроектът за преференциално кредитиране на студентите и докторантите на Демократичната левица не отговаря на политиката на управляващите, защото той не отговаря и на условията на Световната банка за намаляване броя на студентите в България.
Този държавен бюджет още веднъж потвърждава политиката на деинтелектуализация и упадък на българския научен потенциал. Затова ние смятаме, че това е политика антинационална, която демонстрира нихилизъм както към националното ни образование, така и към националната ни наука. България ще върви напред, само ако постигне по-висока образованост на своето население, на своя трудов потенциал. Никакви материални затруднения няма да ни извинят и оправдаят, ако не разберем тази истина и не направим необходимото, за да изпълни държавата своите отговорности, а не да абдикира от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Господин вицепремиерът Методиев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, колеги министри! Няколко основни пункта бяха засегнати в изказването на господин Великов, които ме карат да взема думата.
Първо, по отношение изпълнението на Закона за народната просвета и свързаните с това въпроси за обсъждане в Закона за държавния бюджет.
На първо място, това е разделянето между държавните и общинските училища и извършването на акредитация, искам да повторя, на акредитация на училищната мрежа. Министерство на образованието изпълни задълженията си по закона, представило е правилата, с които се извършва акредитацията, и в рамките на бюджет '99 г. са предвидени средства за всяко едно българско училище, независимо дали е държавно или общинско. Процесът на акредитацията ще определя, в рамките на преговори, разбира се, между кметовете на общините и Министерство на образованието прехвърлянето от една в друга система на дадено училище. Тези средства са планирани и са в рамките на бюджета. Дали са в общинската субсидия или в субсидията на Министерството на образованието и науката, това не променя нещата.
Допълнителното материално стимулиране - въпрос, който е в Закона за народната просвета, който засяга 1999 г. и за който предварително бе казано още на обсъждането на Закона за бюджета '99 от правителството, че 13-та заплата за българския учител за 1999 г. е гарантирана именно чрез това изменение.
Безплатните учебници. Това е тема, по която бих помолил господин Великов да си припомни дебата за образованието през септември месец и да си спомни числата, които влизащият колега - вицепремиерът Александър Божков, прочете по отношение на отоплението и ремонтите. Когато държавата се управлява добре, когато има финансова стабилност, когато може да се наваксат всички тези пропуски в годините, тогава се извършват тези действия.
Безплатните учебници ще бъдат гарантирани и за учебната 1999-2000 г. именно с този Закон за бюджета и с допълнителните възможности, както за 1998, така и за 1999 г. 30,8 е увеличението в субсидията на държавата за висшето образование. Такова увеличение системата на българското висше образование в последните девет години не познава.
Инвестиционната програма за висшите училища в страната по заявки на ректорите и университетските ръководства беше изпълнена именно през лятото на тази година като проект и е влязла в текстовете на закона за бюджета. Числата присъстват вътре в закона.
Няколко думи за един упрек в думите Ви, господин Великов, който има изцяло и единствено политическа окраска. Тук е председателят на Върховната сметна палата, и ако проявите недоверие към моите думи, може да погледнете каква е проверката на Върховната сметна палата за Българската академия на науките, за работата на българските учени, за което Вие споменахте. 49 на сто, господин Великов, са собствените приходи на Българската академия на науките от умението на българските учени да не бъдат провинциални, а да бъдат наистина европейски и световни учени, и това им прави изключителна чест. Това са проекти, спечелени именно от колективи на български учени. Приходите на Българската академия на науките показаха, че нашите учени са излезли от мащабите и рамките на нашата държава, което прави чест на нашата държава, и съумяват да привличат много големи приходи.
Учебниците са с нулева ставка и тезата, която изнесе господин Великов, че данък добавена стойност е тясно свързан с проблема "безплатни учебници", отново единствено само обслужи политическия интерес.
Що се отнася до Селскостопанската академия - една тема, която е изключително важна и интересна, приходите, които показа Селскостопанската академия, институтите, които работят в нейните рамки, показаха и пътя за развитието на самата Селскостопанска академия и нейните институти. И това е мнението и на директорите на институтите. Това е отразено в бюджета.
За държавната такса толкова много неща говорихме, толкова много неща се написаха, че мисля едно е най-важно от всичко - държавната субсидия за българските университети не само че се запазва, но се увеличава. Държавата такса е допълнителният приход, който ще има всяко едно висше училище. Въпрос на разговори с ректорите при оформянето на бюджет '2000 г. ще бъде инструментът, с който да се регулира колко е субсидията, колко са средствата от такси и колко са извънбюджетните сметки, за които мисля, че и господин Николов е говорил в своето изказване, на Сметната палата.
Извънбюджетни сметки и приходи на университетите, за които Сметната палата не един път и не два пъти е сигнализирала да бъдат вписани в общата рамка на разходите, които се правят в даденото висше училище.
А за броя на студентите мога само едно да отговоря - в България за модерната история от 120 години толкова много студенти, колкото има в момента в системата на нашето висше образование, никога не е имало. Чест и хвала на тези млади хора, че успяват! Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
Има думата господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Част от нашите колеги от опозицията се опитваха с едно изречение да съставят определение на бюджета за 1999 г. Опитите бяха извършени както в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, така и тук, в пленарна зала, и приключиха безуспешно. Безуспешно, защото опозицията за всичко и на всяка цена води до естествено объркване сред колегите от левицата и не им позволява да вникнат в числата, сочещи безспорно по-добри показатели в сравнение с предходни години.

През 1999 г. размерът на общинските бюджети се предвижда да достигне числото 1514 млрд.лв., от които 996 млрд.лв. собствени приходи и 518 млрд.лв. субсидии от Републиканския бюджет. Делът на собствените приходи е 66 на сто и доказва ясната тенденция за завишаването им през последните 2 години, съответно: за 1996 г. - 62 на сто собствени приходи; за 1997 г. - 64 на сто собствени приходи; за 1998 г. - 66 на сто собствени приходи. Ръстът на бюджета за общините е средно с 21 на сто спрямо предходната година, съответно: 19 на сто за собствените приходи и 23 на сто за субсидията. Увеличава се и относителният дял на общинските бюджети спрямо брутния вътрешен продукт, съпоставен с 1998 г. съответно от 5,5 на сто на 6,1 на сто, както следва: 4 на сто собствени приходи с ръст 0,4 на сто и 2,1 на сто субсидия с ръст 0,2 на сто.
Тези числа показват поне две тенденции. Първо, възстановяване на държавата и общините от пагубното управление на Виденов и Социалистическата партия, нормализиране на икономическата обстановка в страната и възможност за осъществяване на дългосрочна прогноза на икономическите процеси. И второ, правилната данъчна политика за фискална децентрализация и самостоятелност на общините, което е основа на силно местно самоуправление - принципи, залегнали в Европейската харта за местно самоуправление.
Размерите на разпределените субсидии за общините са определени с методика за определяне на бюджетните взаимоотношения. Предвид рязко намалялата инфлация, повишената събираемост на данъците и повишените собствени приходи на общините, се наложи частична промяна в методиката, като разпределението на средствата се основава на два принципа - доходност на глава от населението за определена група общини и нарастване на бюджета за 1999 г. спрямо 1998 г. Тоест, отношение бюджет към бюджет, а не субсидия към субсидия.
Трябва да се подчертае, че в изпълнение на приетия през настоящия мандат на Народното събрание Закон за общинските бюджети, на основание чл. 37 от закона, са проведени консултации и подписано споразумение между Националното сдружение на общините в Република България и Министерството на финансите. Като резултат са нанесени корекции както в част от обективните критерии за определяне на субсидиите, така и в бюджетите на общините.
С проектобюджета за 1999 г. се предлага въвеждане на нов вид целева субсидия за общините - целева субсидия за социални помощи по Закона за социалното подпомагане и Указа за насърчаване на раждаемостта, като се постигат следните цели: пряко подпомагане на общините за провеждане на социална политика, което осигурява по-голяма стабилност и независимост от състоянието на местните собствени приходи и пряко ангажиране на общинските администрации със социалните проблеми на населението, и създаване на условия за регулярно изплащане на социални помощи.
Тук бих желал да коментирам един традиционен проблем - проблемът, свързан с работата на администрацията, как работи и изпълнява задълженията си в местното самоуправление и съответно респективно и държавата, и как упражнява правата си. След проведената фискална децентрализация и преотстъпването чрез Закона за местните данъци и такси на правото общините сами да организират събирането на местните такси се оказа, че в голяма част от тях събираемостта, в сравнение с предходната година се е занижила. Това означава, че не всички общини имат готовност да посрещнат адекватно предоставените им права, което би могло да доведе до дебалансиране на бюджетите им поради липса на задължителна организация и компетентни служители.
В Закона за държавния бюджет за 1998 г. са предвидени 90 млрд.лв. за социално осигуряване и социални помощи. При гласуване обаче на сесии на общинските съвети, в местните бюджети тези средства намаляват с повече от 21 млрд.лв. Това обстоятелство предизвиква естествения въпрос - защо се отказват от провеждане на социална политика общините, след като държавата го предвижда? Още повече, че преобладаващото мнозинство в местното самоуправление е на най-социалната, съгласно заглавието си, партия - Българската социалистическа партия. Споделям тези примери, защото смятам, че те са преодолими и ни помагат категорично да провеждаме съвместно различна от тази политика в услуга на гражданите.
Целевите субсидии за капиталови разходи на общините възлизат общо на близо 90 млрд.лв., като завишението в сравнение с 1998 г. е със 71 на сто. Те включват, както следва: целеви субсидии, указани по общини, целеви субсидии за възстановяване щетите от земетресението в Стражица, Попово и Опака, целеви субсидии за ремонт на четвъртокласната пътна мрежа. Със законите за държавния бюджет на Република България за предходните години се налагаха ограничителни разпоредби за общинските съвети при съставянето на общинските бюджети. Вследствие нормализираната икономическа обстановка тези ограничения отпадат, като остава задължението по определяне размера на социалните помощи. С тези промени се затвърждават основните принципи на местното самоуправление, определени с Европейската харта за местно самоуправление.
Разходната част на общинските бюджети в частта за основните отрасли спрямо брутния вътрешен продукт за 1999 г., е както следва: образование - 2,1 на сто; здравеопазване - 1,8 на сто; социални помощи и социални грижи - 0,8 на сто; и култура - 0,2 на сто. Отчита се ръст в сравнение с предходни години, като за 1997 г., например, отчетните данни са: за образование - 1,8 на сто; здравеопазване - 1,6 на сто; социални помощи и социални грижи - 0,6 на сто; и култура - 0,2 на сто. Това говори за ясна и последователна политика към финансово осигуряване на местното самоуправление и гарантирана самостоятелност при упражняване на основните му задължения.
В раздела "Други разходи" от Централизирания републикански бюджет са предвидени допълнително над 95 млрд.лв. за общините, които включват: средства за реформа в здравеопазването и допълнителни възнаграждения; целеви средства за социално подпомагане на населението с ниски доходи при ползване на електроенергия, топлоенергия и горива; подпомагане на общини със затруднено състояние; доставка на хляб и хлебни изделия и основни хранителни стоки в планински и малки селища; корекции на субсидии и компенсиране на общини при намалени собствени приходи от провеждане на структурна реформа; реформа в териториалното деление; произвеждане на местни избори и др. Правителството извърши вече разходи вместо общините за над 58 млрд.лв. през настоящата година, които допълнително ще облекчат бюджета им. 34 млрд.лв. от тях за отопление и осветление на училища, болници и социални заведения, 14 млрд.лв. за ремонт на училища и 10 млрд.лв. за консервирани храни за социални заведения.
Бих желал да обърна внимание на един изключително важен показател за финансовото състояние на общините през последните 3 години - задлъжнялостта на общините. През 1995 г. 112 общини са имали неиздължени заплати към края на годината, които са представлявали 1,8 на сто от всички разходи. Общо неразплатените задължения, включващи заплати, стипендии, храна, медикаменти и капитални вложения са представлявали 6,8 на сто от бюджетите на общините. През 1996 г. 167 общини вече са с неиздължени заплати, което представлява 4,1 на сто от бюджета, а общо неразплатените задължения вече са 14,3 на сто. През 1997 г. вече ситуацията е коренно различна - 13 общини са с неразплатени заплати към края на годината, което представлява едва 0,3 на сто от бюджета за общините, а всички задължения на общините възлизат общо на 2,4 на сто от разходите им. Тенденцията е ясна и показателна, защото числата говорят сами. Искам само да подчертая, че числата са най-страшни през 1996 г. - годината, когато БСП и правителството на Виденов изменя или поправя държавния бюджет 8 пъти. В същата година с такива поправки в бюджета БСП реално посегна на местното самоуправление като намали субсидиите за част от общините. Само припомням, че тогава инфлацията беше 410 на сто и този акт на практика обрече на задлъжнялост всички общини.
Уважавайки правото за осъзнаване и промяна сред колегите от сегашната опозиция, аз си позволявам да им предложа да подкрепят проекта за бюджет за 1999 г., защото той е социално ориентиран, а вие сте Социалистическа партия, защото дава повече правото на местното самоуправление, а вие вече го подкрепяте непрекъснато и защото за разлика от Виденовите бюджети през 1996 г., вместо да се намаляват субсидиите за общините при огромна инфлация, те се завишават значително при малка инфлация в момента. (Реплики от ДЛ: "Тук вече излъга. Това не е вярно!") Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Илиян Попов.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Пред нас действително може би е един бюджет, който може да бъде мечта на всеки финансов министър. Толкова резерви, такъв хубав дефицит... Но за съжаление, това е един бюджет, който не осигурява икономическа политика, полезна за страната и за нейното устойчиво развитие. Тази теза се опитах да изложа, когато обсъждахме и Споразумението с Международния валутен фонд. То, както и сегашният бюджет, е една добра финансова база за една политика за устойчиво икономическо развитие. Само че тази политика в бюджета я няма.
Напротив, в обсъжданията досега се говореше, че източникът на икономически растеж трябва да бъде увеличеното потребление в страната. Преди малко чухме как нещата с това потребление така много са се подобрили през настоящата година, че като че ли сме преодолели всички проблеми и ще се приближим към Европа. Само че не се говори, че за първите шест месеца на годината инвестициите в основен капитал са спаднали с близо 6 на сто. Само че не се говори, че поради свития кредит за правителствения и частния нефинансов сектор сега консумираме вносни хранителни и нехранителни стоки, а не поради факта, че българската промишленост не е ефективна. Ако у някого има съмнения за това и ако някой има съмнение, че дефицитът и средствата, използвани от чужбина през тази година, са отишли за потребителски внос, а не за инвестиционен внос, нека погледне не това, което казаха преди мене двама представители на опозицията - господата Томов и Димитров, но нека да погледне стр. 22 на отчета на Българската народна банка, който ни беше раздаден вчера.
Какво се отбелязва там? Там се отбелязва, че за първите шест месеца вносът се е увеличил с 346 млн. щатски долара, въпреки че за същия период поради спадане на цените на енергоносителите вносът на тези минерални горива е намалял със 170 млн. щатски долара. Там се подчертава, че най-голямото увеличение - със 130 млн. щатски долара, или 59,9 на сто, е на потребителски стоки. И, цитирам, "определено влияние за по-силното вътрешно търсене на потребителските стоки има значително по-големият кредит за населението, започнал от юни 1997 г., след въвеждането на паричния съвет. По тази причина вносът на потребителските стоки има най-голям принос - 5,8-процентни пункта, за общото увеличение на вноса (CIF) - 7,8 на сто за разглеждания период".
Миналата година, когато обсъждахме бюджета, попитах министъра на финансите политика ли е на правителството раздаването на кредити на населението от ДСК. Оказа се, че без формално това да бе политика, такава е практиката оттогава досега. Ако погледнете, включително и таблиците, които публикува Агенцията за икономическо прогнозиране, кредитът за населението се увеличава всеки месец между 5 - 10 и през тази година - 15 на сто. Нима на основа на такива кредитни ресурси ние ще внасяме стоки отвън и ще ги потребяваме, а няма да осигурим благоприятни данъчни и финансови условия за развитие на българското производство и на кредити за тези, които произвеждат стоки и услуги?
За съжаление, данъчната реформа, която се предлага, не способства за това ръстът, предвиден за догодина от 3,7 на сто, да се получи за сметка на увеличение на производството на стоки и услуги. Вярно е, че корпоративният подоходен данък се намалява с 3 на сто, но това идва само да компенсира тези привилегии, преференции за приоритетните проекти, включително и за български фирми, които бяха в Закона за чуждестранните инвеститори, а да се разчита на това отново, че до 3 на сто ние можем благодарение на споразумението с фонда да осигуряваме дефицит в текущата сметка на платежния баланс и да внасяме и чрез потребление да се развиваме, както пише в доклада, е пагубно за българската икономика.
За съжаление, икономистите, които са близко до управляващото мнозинство, все по-често поставят този въпрос, но много тихо и внимателно. Например, докладът за шестмесечието, който е основа на доклада на господин Радев, избягва да препише последните страници от 90-та нататък в анализа на агенцията, където ясно е казано, че ръст чрез потребление може да има само краткотраен характер, че основният начин за ръст чрез чужди инвестиции за съжаление е неприложим, че те са спаднали с две трети - от около 230 млн. на 107 млн. за първото полугодие, когато още нямаше руска криза, че единственият начин да се развиваме, е да се мобилизират спестяванията и че за следващата година това може да стане само чрез фондовете, които ще бъдат създадени за здравеопазване и пенсионно осигуряване. Но това е твърде минимална сума, за да могат да се развиват българските предприятия.
По-нататък в този доклад се прави извод, че очевидно за българските фирми няма да има дългосрочни кредити, а дългосрочните ресурси, което е нормално, трябва да се мобилизират чрез фондовия пазар. Но този фондов пазар не е създаден! А тук някой каза, че било много добре, че го нямало фондовия пазар, та не сме почувствали влиянието на Русия...
Мисля, че тази реална загриженост за българската икономика трябва да прозвучи в тази зала. И ако се смята, че тази загриженост е партийна, нека ви прочета последния доклад, сравнителния доклад обаче на Европейския съюз за България. Там се казва, че България не може да бъде разглеждана като функционираща пазарна икономика, въпреки че тя е направила значителен прогрес, съществен прогрес в приемането на необходимите мерки и в установяването на макроикономическа стабилност. За България - казва следващото изречение - главното оставащо предизвикателство е да засили прилагането на правната институционална реформа и - обърнете внимание! - да избегне риска за макроикономическо неравновесие и да избегне всякакви връщания назад в политиката.
Уважаеми дами и господа, бюджетът, който е пред нас, неминуемо ще доведе до връщане в политиката, защото стабилността на валутния съвет е стабилност за две години - не повече. И оттук нататък, ако се разчита на потребление, за да се осигурява ръст, неминуемо ще се постави под въпрос цялата стабилност на българската икономика.
Не е достатъчно споразумението с Международния валутен фонд, за да си осигуряваме една краткосрочна стабилност и след това може би и потоп. Аз не мога да разбера как сегашното правителство следва същите стъпки на 1986 г. и 1987 г., когато, за да бяха пълни магазините, се взимаха заеми за потребителски внос. Което е шокиращото обаче: не само ще се използват парите от Международния валутен фонд, за да се осигурява внос и потребление, но програмата за приватизация, която още не сме разгледали, за пръв път тази година предвижда приходи по-малки от дефицита в държавния бюджет. Вие си спомняте миналата година как се настояваше тук да има приходи от приватизацията, равни на дефицита в държавния бюджет, за да не изяждаме за текущи нужди фактически това, което се създава в страната. Сегашната програма, която предвижда по-малко сделки - една трета по-малко сделки и една трета по-малко постъпления - общо към 900 млрд. лв., предвижда кешовите плащания, паричните плащания да са 425 млрд., а в същото време бюджетният дефицит е 689 млрд.! Значи още близо 250 млн. дойче марки ще трябва да ползваме от другите страни от Г-24, за да решим догодина проблема с бюджетния дефицит и да го финансираме отвън. Мисля, че такъв подход - много странен за това правителство, сега ни се предлага, макар и да не сме обсъдили програмата за приватизация, и това е нещо много сериозно.
Някой може би ще възрази, че в тези числа не са включени сделките по чл. 2, ал. 10. Но, уважаеми дами и господа, в програмата на правителството за следващата година просто има едно незаангажиращо изречение, че списък на такива сделки може би ще се изготви. Има подобно незаангажиращо предложение и по отношение на списъка на предприятия или, както е казано, на активи, които ще бъдат предложени за боновата приватизация. Мисля, че би трябвало с много по-голяма отговорност да разгледаме бюджета за годината, съотношение между дефицит и приватизация и непременно преди второто четене да анализираме внимателно програмата за приватизация, защото тя по същество не отговаря на философията, която тук беше защитавана от правителството, и създава един нов принцип за текущи разходи - отново да се харчат пари, с които да увеличаваме държавния дълг.
В заключение бих искал да кажа, господин председател, че трудно бих могъл да подкрепя бюджет, зад който не стои икономическа политика, която осигурява устойчив ръст. Бюджет, който на пръв поглед може да изглежда и лесно изпълним, и с много резерви за изпълнителната власт, по същество купува стабилност за сметка на следващите правителства и поколения. Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Искам да уведомя залата, че Българската национална телевизия е прекратила директното предаване и излъчва редовната си програма. Аз съм последният човек, който може да си позволи да се обажда на телевизията и да разпорежда каквото и да е. Имат закон - да го спазват. Но ако народните представители имат някакво отношение към това, моля да го изразят и да решим какво ще правим по-нататък. Пропуснах да добавя, че те са поели ангажимент след това да бъде излъчен разширен репортаж. Затова поставям на вас въпроса. Аз не мога да разпореждам на Националната телевизия.
Направете си репликата, господин Цонев, докато народните представители умуват по новия проблем.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Папаризов, ако добре съм запомнил цитирания от Вас доклад, препоръките, направени там към нас, трябваше да бъдат в съвсем различна посока. Аз не виждам никаква разлика между това, което е направено, и това, което правим ние.
Вие казвате, че в този доклад се казва, че в България не са изградени пазарните отношения, принципите на пазара, че България трябва да продължи да прави правноинституционалната реформа и да избегне макроикономическите рискове. Така ли е? Така по памет запомних трите неща.
Разбира се, че не сме изградили пазара. Ами ако ние го бяхме изградили, нямаше да говорим за реформа и нямаше да говорим, че ще направим всичко възможно да завършим тази реформа поне в законодателната част, структурната, през следващата година, че ще започнем реформата в социалната сфера,която да завършим през 2000 г., и т. н. Какво друго, освен правене на правноинституционална реформа е това, което ние правим година и половина в това Народно събрание, и това, което прави правителството, и това, което е заложено в бюджета като цифри именно за правноинституционалната реформа? И какво друго, освен избягване на макроикономическите рискове е това, което е заложено в бюджета? Нима тези резерви не са с цел да бъдат избегнати макроикономическите рискове? Нима тези резерви, за които вие говорите като някакъв минус на бюджета, а плюс за финансовия министър, нямат точно такава цел - да избегнат онези рискове, които биха застанали пред страната с оглед развитието на икономическата, която засега е все още само финансова криза в света и дано да остане в тези размери?
Именно този доклад потвърждава, че ние сме на прав път. Аз не виждам къде се разминаваме. И във Вашия анализ просто намирам потвърждение на това, че бюджетът е добър и в бюджета са заложени точно онези неща, които и външните специалисти ни съветват да правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата за дуплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев! Ако сте чели този доклад, във всички страни на Източна и Централна Европа, с изключение на България и Румъния, през тази и миналата година се осъществява ръст основно благодарение на увеличаване на инвестициите в основен капитал, а не в резултат на увеличаване на потреблението за сметка на Международния валутен фонд. България и Румъния останаха единствените страни, които разчитат на този Международен валутен фонд.
В този смисъл препоръката на комисията е да изградим институциите на пазарната икономика и освен това да осигурим възможност за устойчив растеж, а не за връщане назад. Към България и Румъния има препоръки да не се централизират такива огромни ресурси, каквито са централизирани в този бюджет. За България това е особено важно, защото докато давате 90 на сто на общините и на другите бюджетни системи, на практика вие изтегляте парите от българската икономика. В икономика, която се основава на валутен съвет, такъв вид резерви пречат на развитието на кредита и на нормалната стопанска дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За процедура има думата господин Марангозов.
КънЧо Марангозов (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Не ми е ясно кой взе решение да бъде преустановено предаването по Българската национална телевизия. Телевизията? Доколкото ми е известно, имаше решение. Няма ли решение парламентът да бъде предаван? Няма решение.
Щом няма решение, аз предлагам парламентът да гласува да бъде излъчено докрай обсъждането на държавния бюджет по Българската национална телевизия. Това - първо. Защото ще се излъчат репортажи, в които министрите ще бъдат показвани в анфас, в профил, отпред, отзад, отвсякъде, ще изслушаме всичките им лекции и тиради и няма да чуем какво е казала опозицията. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. Не е необходимо да се гласува ново решение. Има гласувано решение. Аз съм сигурен, че това, което каза господин Марангозов, вече са го чули от ръководството на телевизията и ще се съобразят с решението на Народното събрание. (Възражения и реплики от блока на ДЛ.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Интересно Вие защо не сте се обадили. Вие в момента сте председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз не командвам Българската национална телевизия, госпожо Масларова, въпреки че и такива обвинения съм чувал.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, колеги! Аз вземам думата, защото от тази трибуна се говорят доста неверни неща, говорят се с апломб, говорят се наукообразно, говорят се като че ли тези същите хора, които ги говорят, допреди две години не управляваха държавата и не я докараха до това положение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): До кое положение я докараха?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: До това положение, до което господин Папаризов каза, че единствено България и Румъния в момента се налага да живеят от заеми от Международния валутен фонд и международните финансови институции.
Защо България и Румъния изостанаха. Мисля, че всички знаят защо България и Румъния изостанаха и най-малко левицата трябва да пита защо България и Румъния в момента ползват тригодишни споразумения с Международния валутен фонд.
Аз искам да обърна внимание съвсем точно на някои от неистините, които се говорят от тази трибуна, както и да обясня - изглежда, че е необходимо да се обяснява на по-ясен език - каква е задачата на този бюджет в областта на структурната реформа, в областта на инвестициите.
Първото нещо, което искам да съобщя на господин Папаризов, е, че неговото твърдение, че основният кредит, който се увеличава, бил кредитът за населението, а не кредитът за производството, не отговаря на истината. Аз ще ви кажа просто цифрите и мисля, че тези цифри, които ви казвам, не са изсмукани от пръстите, а отговарят на последните данни от банковата система.



От началото на годината частните фирми в България са ползвали кредит в размер на 2600 млрд. лева; държавните фирми са ползвали кредит в размер на 940 млрд. лева, а населението е ползвало кредит само в размер на 800 млрд. лева. Така че къде отиват кредитите? Очевидно къде - те отиват в частния сектор, отиват в частните фирми и всеки български гражданин, надявам се, и всеки български народен представител, включително и този, който седи отляво, може всеки ден да види в България, че кредитите, отиващи в частния сектор, носят развитие на този частен сектор.
Още нещо ще Ви кажа, господин Папаризов, което вероятно също не знаете, а беше хубаво да го знаете като влизате на дебат по бюджета, и това е, че към днешна дата 62% от брутния вътрешен продукт на България се произвеждат от частния сектор. Всички тези данни са официални, не са тайни и ако наистина искате да се подготвите за дебат, хубаво е да ги прочетете и да си ги научите. Разбира се, когато не Ви е удобно, Вие не ги споменавате.
Какво значи, че 62% от брутния вътрешен продукт се произвеждат от частния сектор? Това означава, че реформата в България, за която питат в момента колегите отляво, всъщност върви и то върви точно в правилната посока.
Господин Нейков, който следи внимателно движението на работната сила, ще Ви каже, че под 500 хил. души само в България в момента работят в държавни предприятия, от над 2,5 млн. работещи. Какво означава това? Означава, че това, което правим в момента, това, от което има нужда България, е, разбира се, да продължава тази структурна реформа. И този бюджет дава точно тези възможности.
Тук господин Папаризов преди малко говореше колко много пари се централизирали в бюджета. За какво се централизират тези пари в бюджета - за харчене? Тези пари се централизират за инвестиции и след това веднага се децентрализират чрез общините пак за инвестиции.
Какво означават инвестициите? Означават работа, работна сила, заплати, развитие на инфраструктурата, развитие на производството. Какво по-добро от това за България - да има повече инвестиции, заложени в бюджета?
Аз тук внимателно проследих от сутринта и речта на господин Томов, но за голямо съжаление не бях тук. Извинявам се на господин Томов и на господин Венцеслав Димитров за моето отсъствие, но в момента течеше заседание на българо-иракската смесена комисия - заседание на комисия, което не беше правено от няколко години. Наложи се ние да започваме отново отношенията си с Ирак, тъй като предишното правителство, което беше приятелско на Ирак, не се сети да направи комисия с тях.
По същия начин господин Томов пита защо били заложени толкова малко приходи от приватизацията и къде щели да отидат приходите от приватизацията на БТК и от някои други големи сделки, които можели да се случат.
Аз ще бъда напълно откровен, защото мисля, че тук, пред лицето на българския народ и пред лицето на народните представители няма никакво място за увъртане и шикалкавене. Очевидно е, че приходите, които ще дойдат от приватизацията, могат да бъдат и толкова, колкото са записани в програмата за приватизация, която, въпреки че се твърди тук, че не я познавате, всички народни представители я имат, тъй като тя е внесена в Народното събрание и е размножена. Това, че не е гледана до момента, е въпрос на Народното събрание и аз не мога да се бъркам в дневния ред на Народното събрание. Но тя ще бъде гледана, както е по закона, едновременно с бюджета и ще бъде приета. Имате програмата, можете да я следвате. Но аз смятам, че едва ли Народното събрание ще я преобърне с главата надолу и тя няма да отговаря на това, което е внесло правителството и Агенцията за приватизация. Така че можете да се справите с програмата.
Възможно е да бъдат по-големи приходите, ние много се надяваме да бъдат по-големи приходите, защото това ще ни даде възможност и за решаване на част от проблемите с външния дълг, и за решаване на част от проблемите с инвестициите. Обаче когато разчитаме на една голяма сделка, каквато е сделката с телекомуникационната компания, за голям приход в бюджета, би трябвало всеки да си направи сметката, че ако ние бяхме заложили тази сума в бюджета като очакван приход, това очевидно щеше да намали външната помощ към България от международните финансови институции точно с тази сума, която щяхме да запишем в бюджета. И господин Папаризов, който е водил преговори с международните финансови институции, знае това отлично. И тогава какво щяхме да направим, ако поради международна конюнктура, поради най-различни причини тази сделка не стане? Тогава ще се издъни бюджетът, няма да имаме международна помощ, няма да имаме възможност да запълним дупката в платежния баланс и тогава, разбира се...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Те това искат.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Да, както казва Муравей Радев, вероятно това искате - да падне правителството поради провал на бюджета. Е, няма да стане това нещо! Естествено е, че няма да стане, защото сме предвидили необходимите резерви. И тук Йордан Цонев беше абсолютно прав. Нали именно тези резерви ни дават стабилността? Има международна финансова криза. Има, разбира се. Ако не заложим резервите в бюджета, какво ще направим тогава, ако тази криза стане по-голяма? Да се надяваме, че няма да стане, разбира се.
В изказването на господин Томов също така много силно се чува вайкане на тема, че намалявало производството в химията, в металургията и т.н. Да, ще намалява, разбира се! Това е елемент от преструктурирането. Аз съм казвал многократно, повтарям го, мисля, че вече стана известна тая фраза за това, че предприятия, които изцяло зависят от вносни суровини и от вносни горива, предприятия, които всъщност са сами по себе си нискоефективни, изцяло зависещи от международната конюнктура, не са най-полезното нещо за България.
България трябва да намери своята ниша в европейския пазар и в международния пазар не като бъде най-големият производител в света на нещо, както беше в продължение на десетилетия - най-големият производител на кари и ги изнасяше при едно качество, което сега никой не ще да купува. Имаше си купувач, имаше си великия Съветски съюз, където купуваха всичките кари, които произвеждаше "Балканкар". Няма да купуват такива количества. България е малка страна, която не може да бъде най-големият производител на торове в Европа и най-големият производител на стомана в Европа.
Всяка държава трябва да се развива съобразно мащаба си, съобразно ресурсите си. И това е най-тежката, най-болезнената, но и най-полезната част на структурната реформа. Защото именно излизайки от тия тежки, неизгодни, замърсяващи производства, които ангажират десетки хиляди хора и които при спадане на конюнктурата на международния пазар оставят без работа наведнъж десетки хиляди хора... Не са това предприятията на България. Предприятията на България са тези, които ще произвеждат и произвеждат продукт, който дава, повтарям, 62% от брутния вътрешен продукт на страната.
Господин Бойков ми подсказва от залата, че това били услуги. Господин Бойков, Вие също се занимавате с икономика сериозно. Опитайте се да направите сравнение между структурата на брутния вътрешен продукт на страните, към които се стремим, и вижте какъв процент заемат в техния брутен вътрешен продукт услугите. Разбира се, че услугите ще се развиват. За сметка на тежките и мръсни производства, които ще намаляват, ще се развиват леката промишленост, хранителната промишленост, земеделието, услугите, туризмът. Разбира се, това е бъдещето на България: чисти, висококачествени, високотехнологични производства. И ние ще направим тая реформа.
Тук отново някой се опитва да перифразира думите на премиера и на правителството, че структурната реформа щяла да завърши през следващата година. Структурната реформа ще продължава още много години, защото трудно се променя една толкова сгрешена структура, каквато Българската комунистическа партия изгради в България в продължение на 50 години. Но ние до юни следващата година ще завършим законодателно и нормативно структурната реформа и това ще даде възможност на хората да отдъхнат, да не четат всяка седмица нови закони, а да знаят, че имаме стабилна рамка на извършването на реформата.
Тук се чува и смешен плач по отношение на ликвидацията на предприятията. Защото много обичат от опозицията думата "ликвидация", тя звучи много страшно.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Тя е въведена от Сталин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Думата "ликвидация" според смисъла, който влага опозицията в нея, означава да се сложи една бомба или да мине един булдозер и да срине предприятието и нищо да не остане от него. Само че хората много добре започват да разбират какво означава "ликвидация". Ликвидацията е оздравителен процес и аз мисля, че крайно време е левицата да разбере какво значи "ликвидация" - че ликвидацията на бизнеса, на дейността на предприятието означава освобождаване на активите с възможност те да бъдат закупени без натоварване с натрупаните загуби на предприятието.
И ние ще продължаваме да обявяваме предприятия в ликвидация; предприятия, които са безнадеждни длъжници; ще продължаваме да обявяваме предприятия в несъстоятелност, за да можем да ги оздравим по този начин, за да могат хората от тези региони да получат нов поминък, да се върнат обратно в предприятията, които в момента не работят, поради натрупаните с години загуби и задължения.
Защо закъсаха тези предприятия? Кога се натрупаха тези дългове? Да не би сега да се натрупаха? Да не би сега, при тази малка лихва да са натрупани дълговете?
Погледнете структурата на дълговете на всички предприятия, които в момента се обявяват в ликвидация. Откъде произхождат тези дългове? Как се натрупаха тези дългове? По време на чие управление се натрупаха тези дългове? Кои бяха директорите на предприятията, които натрупаха тези дългове, питам аз? И защо плачете всеки петък тук, на парламентарен контрол за един или друг уволнен директор? Именно затова са уволнени тези директори, защото съсипаха предприятията, защото натрупаха страшни дългове и сега заради тези директори, заради кражбите им, заради безстопанствеността в тези предприятия се налага да ликвидираме тези предприятия.
Аз много се учудвам как тук представители на Евролевицата, представители на евромисленето отляво говорят за обезбългаряване на българската икономика. Аз искам да цитирам точно какво е казал днес господин Томов: "Тук ще влязат турци, гърци, всякакви, но се върви към обезбългаряване на българската икономика, защото всичко българско стана нерентабилно. Точно така е. Тръгнете отрасъл по отрасъл и вижте."
Що за европейско мислене е това? Значи, ние ще влизаме в Европа, ние ще интегрираме нашата икономика с европейската икономика, обаче няма да допуснем "турци, гърци и всякакви" по думите на господин Томов, да влязат в България, да инвестират в България, а ще търсим само нашите купувачи, защото трябва да запазим българската икономика. Това е чудесно европейско мислене и аз поздравявам лидера на Евролевицата за подобно европейско мислене! (Шум и реплики в залата.)
Аз цитирам съвсем точно, моля ви се! Имам стенограма пред мен! А ако вие не вярвате на стенограмата на Народното събрание, тогава да уволним стенографите! (Смее се.)
Как иначе ще станем европейска държава? Как ще влязат инвестиции в България? И тук някой наистина надава смешни вопли по отношение на това, че в България влезли чужди инвеститори.
Уважаеми дами и господа, в приватизацията, която в момента се извършва, някъде, може би, седем осми от предприятията се закупуват от български физически и юридически лица, от български фирми. И ние бихме се радвали, ако този процент е по-малък, ако бяха влезли повече чужди фирми. За голямо съжаление, натрупаните негативни тенденции в нашата икономика все още не могат да бъдат преодолени. Общата криза, в която ни тласна кризата в Русия, пречи да влязат повече чужди инвестиции, затова част от българските физически и юридически лица се възползват и купуват колкото се може повече, така че идеята, че тук щели да влязат "турци, гърци и всякакви" - цитирам пак господин Томов, евролевичара (оживление в залата), неговият страх, че тук ще влязат "турци, гърци и всякакви" аз мисля, че е напълно необоснован. За голямо съжаление няма да влязат достатъчно "турци, гърци и всякакви". Аз се надявам, че ще влязат повече "и турци, и гърци, и всякакви", вероятно и унгарци, и поляци, и чехи, и германци, и французи, и американци, и белгийци.
Както ви е известно, може би и сте чули, в понеделник във Варна, в Девня ще бъде белгийският министър-председател господин Жан Люк Деян. Той не идва на официално посещение, а идва да открие новия завод "Солвей - Соди", новия завод за тежка сода във Варна. Той е построен само една година след приватизацията на "Соди - Девня". Пристига в България, за да покаже, че и торовата ни промишленост, и калцинираната ни сода може да бъде произвеждана в огромни количества и да бъде на международния пазар, когато се произвежда от световноизвестен инвеститор. Питайте хората в Девня, питайте хората, които работят в "Соди - Девня" дали са доволни от чуждата инвестиция.
Там влязоха, за сведение на евролевичара господин Томов, влязоха и турци, влезе турската фирма "Шише джам" заедно със "Солвей". Хората са доволни. Построиха цял нов завод за една година. Сега започна строителството на електроцентрала за 300 - 400 мегавата, която също ще бъде построена от тези "турци, гърци и всякакви". Дай Боже повече "турци, гърци и всякакви"!
И аз искам още съвсем малко да се спра на някои от тези странни твърдения в днешните изказвания. Искам да обърна внимание на още едно изказване на господин Томов. Той отново твърди, че се разминаваме и казва така: "Вие се разминавате със структурите на Европа". Аз не знам къде точно се разминаваме. Нека господин Томов да бъде така добър да прочете доклада за проверката за хода на присъединяването ни и да види огромната крачка, която е направена за тази година и половина напред! Да види изпълнението на програмата ни за присъединяване към Европейския съюз! Нека да се разходи един път до Брюксел не в качеството си на партиен лидер, а в качеството на български депутат, да влезе там заедно с нашите представители, които работят ежедневно в Брюксел, с висококвалифицираните представители на българската администрация, които вече в най-добрия смисъл се превърнаха в истински европейски чиновници и които се ползват с високо уважение за работата си там!
Нека господин Томов да дойде с мен някой път, както бях миналата седмица на заседанието на Съвета на министрите на промишлеността от Европейския съюз и присъединяващите се страни, и да види високото уважение, което има там към България и към това, което България е постигнала за една година и половина, за огромния скок, който е направила в настигането на страните, които бяха много пред нас и които ни задминаха по времето, когато тук се колебаехме дали да искаме да станем членове на Европейския съюз или не искаме да станем членове на Европейския съюз. Когато се колебаехме дали да станем членове на НАТО или няма да станем членове на НАТО. А тук някой и до момента продължава да се колебае с тенденция към отрицателен отговор.
Докато си приказвате такива работи, господа от левицата и седящата зад нея Евролевица, това е положението - никой няма да ви повярва. Много е тъжно, но реалностите са едни и българският народ ги вижда достатъчно добре! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателят Александър Божков.
Има думата господин Муравей Радев, министър на финансите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов! Ако вие си направите труда наистина да разгледате детайлно структурата на кредита тази година, ще забележите недвусмислена тенденция точно обратната на тези изводи, които се опитахте от тази трибуна да направите преди малко.
Но не само това. Вие твърдите, че вътрешното потребление се е увеличило значително. Вярно, че се е увеличило. Увеличил се е и инвестиционният внос, и потребителският внос се е увеличил, но има една много по-ясна и по-близка до ума причина за това увеличение, господин Папаризов. Това е, че се е увеличило потребителското търсене. Това е, че се е увеличило потребителското търсене, платежоспособното търсене на българина. Нали знаете какво значи това? Това значи повече реални доходи точно в населението. (Реплики на неодобрение от опозицията.)
Не мога, господин Папаризов, да отмина и Вашето твърдение, че Румъния и България били двете страни, които се изхранвали и увеличавали потребителското си търсене и потреблението си като цяло едва ли не от кредитите, които получавали от Международния валутен фонд.

Господин Папаризов, вие отлично знаете, че това съвсем не е така. И точно Вие да го кажете от тази трибуна, не искам да правя квалификация, но Вие чудесно знаете, че България получава толкова пари отвън, колкото да плати една втора от сумата, с която обслужва външния си дълг. Нали знаете това нещо? Е как можахте от тази трибуна да кажете обратното, аз недоумявам! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Държавният бюджет е важен интегриращ елемент от икономическата реформа. Всички мерки и действия, насочени към отразяване и промяна на икономическата система намират израз в бюджетните приходи и разходи.
1999 година е година на преход, година на смяна на системата на финансиране в здравеопазването. Здравните заведения и през тази година ще се финансират от Републиканския и общинските бюджети. Но същевременно с това от 1 юли започва набирането на средствата за Националната здравноосигурителна каса. Прогнозираните средства са в съответствие с извършващата се реформа в системата в посока към преструктуриране на здравния сектор и въвеждане на новата система на здравно осигуряване. Бюджетът на здравеопазването за 1999 г. отразява бюджетната политика за поддържане на макроикономическото и бюджетно равновесие и овладяване на инфлационните процеси.
Същественото при определяне на разходите за здравеопазване за 1999 г. е това, че те са договорени с международните институции, осъществяващи контрола по бюджета на страната. За първи път тази година при преговорите, водени с Международния валутен фонд, е договорена бюджетна рамка за отрасъла, която определя неговия относителен дял в общите разходи от брутния вътрешен продукт на 4,2%, като 3,8 от тях ще бъдат осигурени от бюджета. Или това са приблизително около 950 млрд. лв. Процентът на нарастване спрямо 1998 г. е 38,4. При 3,2% относителен дял от брутния вътрешен продукт за 1996 г. налице е една сериозна тенденция за увеличаване на средствата, предвидени за здравеопазването.
В общия обем разходи за здравеопазване са предвидени и 150 млрд. лв., които ще бъдат предоставени от държавния бюджет за изграждане на здравноосигурителната каса, средства, насочени за изграждане на касата, инвестиции, информационни системи, персонал и други разходи. Отчитат се и постъпленията от вноски за здравното осигуряване през второто полугодие на годината, които се предвижда да бъдат в размер на 250 млрд. лв. С очакваните средства от външно финансиране, а те са: от Световната банка за преструктуриране получени 26 млн. долара, изразходвани 6 млн., остават 20 млн.; от Фонда за социално развитие към Съвета на Европа получени 11 млн., изразходвани 3 млн., остават 8 млн.; от Световната банка за критичен внос получени 40 млн., изразходвани 33,5, остават 6,5 млн., които предстои да бъдат усвоени през 1999 г. С тези средства като допълнителен ресурс ще бъде съответно увеличен обемът на разходите и респективно относителният дял от брутния вътрешен продукт. Тези средства ще бъдат насочени за проекти, свързани с реформата в трансфузионната хематология, спешната медицинска помощ, в здравноосигурителната система.
Съществено в разходите, предизвикани като структура, е нарастването на работната заплата - 19,48% спрямо 1998 г. Това нарастване предвижда увеличение с 10% от 1 януари 1999 г. на средната брутна заплата и 7,5 на сто от 1 юли 1999 г., което компенсира една средногодишна инфлация от 6,3%. Това нарастване е осигурено в бюджета като средства, не съществува опасност тези средства да не бъдат изплатени. Ако сравним заплащането на работещите в системата в началото на 1997 г. - между 5 и 15 долара месечно възнаграждение, най-ниското за последните шест години, би било нередно от наша страна да не отчетем реалното нарастване на доходите на медицинските специалисти.
В бюджета за 1999 г. са осигурени средства за закупуване на животоспасяващи медикаменти и консумативи за 12 групи заболявания, които ще бъдат централно доставени. Тези средства възлизат на 40 млн. долара.
Капиталовите разходи за инвестиции са в размер на 31 млрд. лв. Предвидените средства за здравеопазване за 1999 г. в проектобюджетите на министерствата и ведомствата трябва да осигурят функционирането на здравните заведения в условията на преструктуриране на здравния сектор с оглед системата да бъде съобразена както с потребностите на населението, така и с възможностите за финансиране.
През 1999 г. реформата в здравеопазването ще бъде насочена основно към подготовката и организиране въвеждането на Закона за здравното осигуряване, преходен период за неговото въвеждане. В този бюджет тези средства, които той ще осигури, са както за нормалното функциониране на системата за здравеопазване, така и за нормалното покриване на началния етап от изграждането на националната здравна осигурителна каса, тъй като през 1999 г. трябва да се институционализира точно касата и нейните нива.
Затова, дами и господа, когато говорим тези цифри и когато казваме, че средствата са осигурени, ние трябва да подкрепим този бюджет. И аз ви призовавам всички да подкрепим този бюджет, защото той наистина е един добър бюджет за здравеопазването. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
За реплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Аз съм много благодарен на д-р Брайнова за изказването й и за всички числа, които тя съобщи, защото показа, че бюджетът за здравеопазването, така както е направен в държавния бюджет, е едно кухо яйце. Какво е кухо яйце - на някой от вашите поредни семинари д-р Брайнова ще ви обясни.
Вие, господа министри, които съставихте този бюджет, и вие, мнозинството, което го обсъждахте, не казахте например как определихте приходите в Националната здравноосигурителна каса, когато според закона Народното събрание е това, което трябва да гласува какъв трябва да бъде процентът за това?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Това е прогноза.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: По-нататък. В закона, господин Цонев, който Вие онзи ден докладвахте тук, предлагате вноските за здравно осигуряване да бъдат облагани с данък. И искате да отмените чл. 32 от Закона за здравното осигуряване, който член предвижда вноските в Националната осигурителна каса да не се облагат с данъци и такси. И вие махате този текст!
Вие, госпожи и господа, от 950 млрд., които планирате, 150 млрд. няма да бъдат за пряка медицинска помощ. Те са за структуриране на Националната и районно здравноосигурителни каси. От тях 120 млрд. са за създаване на нова информационна система. Няма да ви говоря какво значи това - командировки, комисионни и т.н. Те не отиват за пряко медицинско обслужване на населението и вие сте ги включили в този бюджет и тези 4,2 на сто. Никъде не е ясно онези извънбюджетни сметки и онези фондове, които съществуваха, включително и към Министерството на здравеопазването, къде отиват, къде се наливат, ще останат ли в системата на здравеопазването, колко е тяхната стойност и какво става с тях - които съществуваха.
Последно. Освен това, всички проблеми за спешната, трансфузионната и хематологичната помощ проекти са разработени от правителството на Демократичната левица и вие не можахте да са наканите и едва след наш парламентарен контрол да разкриете кредитни линии, за да ги използвате докрай. И по този въпрос не сте направили нищо, включително и по доболничната помощ, за която отдавна трябваше да бъде завършен проектът, а той не е започнал. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата за дуплика госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми доктор Марангозов, за пореден път Вие четете отново между редовете. За пореден път Вие лъжете българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Брайнова, моля Ви не използвайте такива думи.
МАРИЯ БРАЙНОВА: Извинявам се, господин председател.
Вие не говорите истината.
Относно вноските. Лично аз ще направя предложение между първо и второ четене тази вноска да бъде 6 % и, ако Народното събрание я одобри, както е по Закона за здравното осигуряване, тази вноска ще бъде 6 %.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): То вече е записано в бюджета, няма смисъл да правите предложение.
МАРИЯ БРАЙНОВА: Относно това, което говорихте, за промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Това е предложение, а дали ще се приеме или не, това ще го каже Народното събрание. Това ще го кажем всички ние. (Неразбираема реплика от Кънчо Марангозов.)
Колкото до програмите. Нали точно по време на вашето управление, защото направихте тия програми, избухна СПИН-скандалът. Какво повече да говорим от това? Нека да си припомним колко човека във Варна - химофилици, заразихте със СПИН. Хайде, оттук да тръгнем. Точно вие, вие, които командвахте центровете по трансфузионна хематология.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Вие бяхте председател на Комисията по здравеопазването.
МАРИЯ БРАЙНОВА: Те са на централно подчинение на министерството. Така че нека тук, от тази трибуна, когато говорим за здравеопазване, аз ви моля много, да говорим професионално и отговорно. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата министърът на здравеопазването господин Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Марангозов, защо не се изказахте сутринта, за да Ви отговоря и да ходя да си гледам работата?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А, Вие го чакахте?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: А аз го чакам Кънчо, с нетърпение го чакам Кънчо. (Весело оживление.) Защото той си ми е абониран ученик и аз си го уча на здравеопазване. Ще си го уча до края на мандата и следващия, ама не знам него дали ще го изберат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Голям камък хвърли, голяма дума не казвай.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Точно така, прав сте.
Относно цифрите. Действително, в този бюджет - на здравеопазването, е отделено огромно значение и това е потвърждение на досега провежданата правителствена политика в съответствие с правителствената програма "България 2001".
Защо твърдя това? Ако вземем само сухите цифри, е едно. Понеже доктор Марангозов злоупотребява с тях, аз ще си позволя да повторя само две неща.
Общият бюджет за здравеопазването е 4,2 - от консолидирания бюджет. Това прави 1 трилион и 62 млрд. лв. От тях 950 млн. или това са горе-долу 950 млрд., плюс 150 млрд., които се осигуряват за реформата в здравеопазването, тоест за конструирането на здравноосигурителната каса и нейните подразделения, както тук отбеляза доктор Брайнова. Това е положението. Това е една сума, която е незапомнена в близките години. Това ще ви го каже всеки лекар и всеки финансист.
Второ, в тези цифри е огромно участието на държавния бюджет, наред и с вноските от 1 юли, които са 6 %. Те са 6 % сега. Ние сега не можем да ви представим и вие да гласувате други цифри, както е записано в закона, това ще стане догодина, когато вече ще имаме национално рамково споразумение, когато ще имаме бюджет на здравноосигурителната каса и тези вноски вие ще ги гласувате едва тогава така, както повелява Законът за здравното осигуряване.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място). Тази година колко ще удържите?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Тази година ще бъде следното: от вноски има 256 млрд. лв., като в това число от бюджета вноските са 100 млрд., а отделно от бюджета, от отделно перо на бюджета, има 805,5 млрд. лв. Виждате какво огромно участие на държавния бюджет е предвидено за здравеопазване и за реформата в здравеопазването. Аз мисля, че такова нещо никой не помни в последните десет години.
Вие казвате, че щели да се облагат вноските. Вие много добре знаете, че по Закона за здравното осигуряване, който вие не гласувахте, а ние гласувахме, но се надявам, че поне сте го прочели, там е записано, че тези вноски не се облагат с данък общ доход.
Относно проектите, за които споменавате. Много е хубаво това, че по време на вашето управление бяха изготвени тези проекти. Но защо не кажете на народните представители и на българския народ, че според тези проекти, които вие създадохте, те трябваше да бъдат приключили за две години. От тогава до сега колко години минаха? И ние трябваше отново да ги съживяваме от нулата, и отново да доказваме на хората, че ние ще изпълним всички тези наши задължения, за да могат те да продължат финансирането. И, както знаете всички много добре, за единия от проектите ние, още, почти единствени в здравеопазването, от другите проекти носим оценка "незадоволителен". Ето това е, което направихте вие. Това е, което направихте вие. И едва сега, последната мисия, казва, че ще подобри оценката от "незадоволителен" в "добра".
Някои от вас си позволяват също така да говорят, че, видите ли, ние сме пропуснали или не сме оползотворили част от тия запланувани средства от международни финансови институции. Точно обратното е. По време на вашето управление бяха пропуснати да се реализират и беше спряно финансирането на стойност около 160 хиляди долара.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Сто и шестдесет милиона!
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: А един от испанските проекти, който ние реализирахме, и за които ни обвинявате, ние сме направили икономия на данъкоплатците с около 140 хиляди долара и сега имаме пълното потвърждение, че тези пари ще ни бъдат дадени като спестени от нас за допълнителни разходи.
Ето, това е истината, доктор Марангозов. Вие сте лекар, Вие, като мен, също сте се пекли на този огън, наречен социалистическо здравеопазване. Сега, дайте да не търсим под вола теле, а да кажем на хората така, както са нещата, и заедно да тръгнем да направим реформата, защото това е в интерес на българския народ - нито на мен, нито на вас, нито на БСП, нито на някой друг. Тази реформа и този бюджет са за българския народ. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Бояджиев.
Има думата народният представител Никола Койчев от Парламентарната група на Демократичната левица.
Господин Койчев, имате осем минути и половина, които са останали на вашата група.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Трябваше да направя политико-икономическо заключително изказване, но господа министрите влязоха в професионалната тема и сменям съдържанието на своето изказване.
Известно е, че Парламентарната група на Демократичната левица няма да подкрепи този бюджет. И това не е продължение на сложилата се традиция от последните 8 години - опозицията по принцип да не поема отговорност за финансовия план на страната. Вярвайте ни, като отговорни български политици добронамерено сме прочели и анализирали бюджета. Отчитаме неговите позитивни страни: ръстове в приходна част, намаляване на данъчни ставки за два основни данъка и повишаване на дела на приходите на хазната в процент от брутния вътрешен продукт, чувствителното завишение на дела на инвестициите. Ето виждате добронамерения прочит. Тогава защо няма да подкрепим този бюджет?
На първо място, защото не е свързан със състоянието на националното стопанство на страната и с незавидните тенденции, към които то върви. Планира се ръст на брутния вътрешен продукт 3,7 на сто - достижимо е, от ниската база, на която се е смъкнала националната икономика на България.
Но как да си обясним, господа министри, тези разлики в текущи цени, разбирайте в германски марки, ръст 11 на сто, в долари ръст 17 на сто.
На второ място, отговарям вече на господин Божков - структурата на брутния вътрешен продукт. Един финансов план се пълни от национално производство. Ето какво е състоянието за полугодието на тази година, впрочем след миналогодишната анормална в макроикономическо отношение.
Селското стопанство, господин Божков, достигна дял от 26 на сто от брутния вътрешен продукт. Това значи, че Вие като индустриален министър сте сринали индустриалното производство. За средата на тази година - връщане на старите позиции - 13 на сто аграрен сектор и 28 на сто индустрия. 60 на сто е добре в онези държави и вероятно ще стигнем тази структура на произведения брутен вътрешен продукт, но ако и делът на съответните сектори конкретно в данъчните приходи съответстваше.
Забележете, господин министър на финансите и господин вицепремиер и икономически министър, че делът в приходите от данък върху печалбата на производствените предприятия, на производствения сектор е 89 на сто. За какви услуги говорим? И какъв е приносът им в националната икономика и специално във финансите на страната?
Вие зададохте въпроса самохвалебствено за частния сектор. Господин Радев, Вие на защитите в комисиите не дадохте информация какъв е делът на частния сектор в приходите в хазната, след като 62 на сто от брутния вътрешен продукт е в частния сектор. Знаете ли какви нещастни числа има по отношение на данък върху доходите на физическите лица, където личи делът на частния сектор? Ако едноличните търговци и свободните професии са частен сектор - 1,2 на сто от приходите; патентите - 0,6 на сто. Е, даваш 62 на сто, а ти носи 2 на сто.
Това ли е тенденцията и вашата икономическа стратегия, господа министри?
За дълга, господин Божков. Дългът кога се направи? (Реплики от мнозинството.) Да, при строителството на социализма в инвестиции. Доминираща част във валутния дълг на България бяха инвестиции, от които България и днес 9 години диша и дъвче - само от тези заводи. Нещо да сте построили, господин Цонев, за тези 9 години? Кой направи дълга? Главният виновник е Иван Костов. (Смях от мнозинството.) Защо? Кога? (Шум и реплики от мнозинството.) Чакайте, дългът е при една символична лихва от 6 на сто. За едно денонощие министърът на финансите, разбирайте министърът на лихвите, го вдига 10 пъти при никакъв адаптиран период, през който хората и предприятията, които могат, да уредят задълженията си както в оборотни, така и в инвестиционни кредити.
Министърът на финансите, формално тогава банката не беше отделена от държавата, за едно денонощие валутният курс скача 8 пъти. Как няма да почне снежната лавина за увеличаване на дълга! И това вече е поредицата - при тази основа поредицата от правителствата... (шум и реплики от мнозинството), Господи, богове да бяха управителите на предприятията нямаше да правят такава печалба, че да погасяват тези дългове.
Защо няма да подкрепим бюджета и по други показатели? За самата структура на приходите.
Господин Радев, миналата година планирахме в бюджета и Вие го приехте 24 на сто дял на ДДС. Цялата година по оперативна бюджетна информация делът на ДДС варира между 40 и 50 на сто, а последният месец - 49 на сто. Реален ли е този финансов разчет?
За тази година планираме 21,5 на сто. При перспективите - пазарни, технологични, изявленията на министър-председателя, че непопулярните мерки ще бъдат предприети до 1 юли, вярвайте, че пак ДДС-то ще бъде половината от приходоизточника на хазната. Защо трябва да го приемаме тогава в такъв деформиран вид?
На второ място, втори приходоизточник - данък от доходите на физически лица. Между другото, той е основен приходоизточник на общините. Няма реален разчет, господа, както водихме диалог в комисиите, от какъв брой заети в националната икономика ще влязат тези постъпления.
Да прегледаме картата на България или ако предприемете непопулярните мерки - 900 губещи предприятия, ако до 1 юли действително, господин премиер, Вие решите тези непопулярни стъпки, но икономически наложителни, около 100 000 - 150 000 нови безработни. От тези 900 предприятия...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Откъде ги взе тези 150 000 души?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Ето, господин Божков, закривате "Видахим" - 3500 - 3600 души на улицата; в "Химко" обявявате, че ще изхвърлите на улицата 800 души; в Златоград - 1000 - 1200 души; в Добрич едно елитно технологично предприятие - 800 души; в торовата промишленост - 2000 - 3000 души; в Твърдица бях и от 2-3 рудника - 500 - 600 души на улицата - по 500 - 600, по 1000, и т.н., ето как се топи тази цифра от милион и 900 хил. души. (Шум и реплики от мнозинството.)
Господа, слушайте и си водете записки. Като сложите, че от тези милион и 900 хил., които работят, поне 40 на сто са на минимална работна заплата, в дългосрочени неплатени отпуски - за какъв ръст на доходите и за какви гарантирани приходи от данък общ доход говорите?
Говорите, че толкова социален бюджет не е имала България. Ходете по земята, бе хора. 11 на сто от консолидираните разходи са за работни заплати и 7 на сто данък общ доход - 18 на сто. В коя европейска държава делът на разходите за труд е в такова съотношение? Това ли е социалното? Или да вземем в абсолютни измерители - 170 000 средна заплата в бюджетната сфера. При необходимост само за издръжка на дома на човек днес са нужни 35 000 лв.; храна - 100 000 лв. Едно средностатистическо семейство - 400 000 лв. за храна и 150 000 лв. за издръжка на дома. Това ли е социалният ви бюджет?
Свършва ми времето и за пенсиите другата седмица по Закона за фонд "Обществено осигуряване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Койчев.
Думата има министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Извинявайте, господин Бончев.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Една от оценките, която трябва да се прави във всяка една политика, включително и на бюджета, е има ли последователност в тази политика, има ли връзка между днешната стъпка и вчерашната, в една цел ли са насочени тези стъпки.
Нека да погледнем на бюджет'99 в неговата социална част и от тази гледна точка, ако искаме да му даваме наистина оценка, добронамерена. В 1998 г. започнахме тенденцията на реален ръст на доходите спрямо предходния период и това е факт. Всички го признават. В 1999 г. го продължаваме и всички вие сте свидетели на това, че само за една година натрупаните задължения на предприятията към работниците - забележете, това е много интересен показател, който странно защо не излиза на масата - в края на 1997 г. задълженията на предприятията към работниците бяха 156 млрд. Данните в началото на седмицата от Националния статистически институт показват, че задълженията на предприятията в момента към работниците са 55 млрд. Значи само за една година освен заплатите, които са заработени и платени, предприятията, работодателите са дали на работниците неплатени заплати още за 100 млрд. лв. Това ръст ли е или не е ръст? Това тенденция ли е или не е тенденция?
Нека да погледнем друг важен елемент отново на социалната политика. През 1998 г. започнахме намаляване на общата осигурителна тежест. Това беше първата стъпка с вноската за фонд ПКБ. През 1999 г. продължаваме ли я? Виждаме ли постепенно намаляване на осигурителната тежест и за работниците, и за работодателите? Виждаме. Значи и тук бюджет'99 е продължение на бюджет'98.
Следващият показател. Намаляваме ли неосигурителните плащания, онези средства, които с годините изтичаха от Националния осигурителен институт и бяха възлагани по много причини на държавата да ги плаща? Да, започнахме го 1998 г. Продължаваме ли го в 1999 г.? Взе ли бюджетът 110 млрд. лв. средства за детски надбавки, които да ги плаща той, а не НОИ? Да, взе ги.
Нека да продължим и по-нататък. Започна ли през 1998 г. нарастването на новосъздадените работни места в частния сектор? Новосъздадените! Не искам да спорим колко са безработните, колко не са безработни. Нека да видим новосъздадените, онези работни места, които работодателите са обявили в бюрата по труда, макар че те не обявяват всички, и хората са ги заели благодарение на информацията от бюрата по труда, благодарение на работата на Националната служба за заетост. Значи в 1998 г. до този момент приближават 100 хил. работните места, които са създадени през 1998 г. и заети в 1998 г. Тази тенденция продължава и в 1999 г., като имате предвид, че в 1998 г. нямаше национална инвестиционна програма. Само от националната инвестиционна програма и от усилията на частния сектор новосъздадените и заети работни места през 1999 г. ще бъдат над 100 хил. Значи продължаваме ли линията, тенденцията на бюджет'98 в бюджет'99? Нека всички да си отговаряме на тези въпроси.
Знаете ли, цял ден слушате цифри, цял ден обществото слуша цифри, сигурно се е уморило. Сигурно хората вече не чуват цифрите. Сигурно хората вече не разбират "брутен вътрешен продукт", "процент", "дял" и така нататък. Сигурно вече започват да си задават прости въпроси и започват да се питат: ще продължим ли в 1999 г. това, което започнахме в 1998 г.? Имаме ли гаранции, че тази яснота, тази прогнозируемост - това, че мога да си направя сметката за утре, за другия месец, ще продължи и в 1999 г.? Хората си задават въпроса: има ли гаранции в бюджет'99, че ще изпълним програмата "България'2001"? Този бюджет по посока на програмата ли е или някъде в друга посока? Хората сигурно се питат вече с това, което ще приемем в бюджет'99, ще преодолеем ли част от трудностите, с които се видяхме в 1998 г.? Ще има ли повече храна и топлина в социалните домове, повече в 1999 г. отколкото в 1998 г.? Ще има ли повече пари за енергийна помощ в 1999 г. отколкото в 1998 г.? Ще караме ли хората да се съобразяват с волята на чиновника как да се топли през зимата или ще му дадем свободата сам да си избере как да се топли?
На всички тези въпроси отговорът в бюджета зад всички тези толкова важни и толкова сложни и понякога неясни цифри, отговорът на всички тези въпроси е "да". Всеки един от вас, като си отиде вкъщи, като сложи ръка на сърцето, седне с жената, може да казва: абе, още трябваше, трябваше и да продължим още по-нататък. Но никой не може да каже, че бюджет'99 не е последователен спрямо бюджет'98 и че той не помага да изпълним "Програма'2001". Забелязвате ли в многото срещи, които имате всеки ден, хората вече и вас и мен не ни питат с колко ще ми намалее в долари заплатата, а ни питат: не може ли по-бързо да ни порасне заплатата? Променена е ценностната система. Бюджет'99 поставя на обществото нови интереси, нови цели (ръкопляскания от блока на СДС). Нима това не е добре за всички нас? Хората - и с това приключвам и не искам повече да отнемам вашето време - вече не ни питат по-зле ли ще бъдем през 1999 г. Всички ни питат по-добре ли ще бъдем през 1999 г. И всички тези цифри, които коментираме, са гаранция за това, че в 1999 г. ще бъдем по-добре, отколкото през 1998 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, колеги! Аз искам само да обърна внимание на две от нещата, които господин Койчев каза, защото мисля, че тук, в сградата на Народното събрание, си заслужава да се говори малко по-сериозно.
Господин Койчев, аз си спомням много добре програмата на Българската социалистическа партия от изборите от 1994 г., на която Вие сте един от авторите. Там беше записан един текст, че БСП ще подкрепя дребния бизнес, но ще има по-друго отношение към средния и едрия бизнес. Изглежда, че Вие буквално сте го запомнили и явно, че лично Ваши са били тези думи в програмата, тъй като Вие под "български бизнес" и под "частен сектор" разбирате само едноличния търговец. И тук, от трибуната на Народното събрание направихте една алабалистика с цифри, за да покажете, че в корпоративния данък били влезли само под 1 на сто от патентите на едноличните търговци. Искам да ви обърна внимание, че фирмата, за която преди малко говорих тук - "Солвей-Соди", също е частна фирма. Искам да ви кажа, че "Юнион миниер" - МДК - Пирдоп, също е частна фирма. Искам да ви кажа, че редица средни фирми, а да не говорим за хилядите, десетките хиляди ООД-та и АД-та - частни, също са фирми и не плащат патентен данък, а плащат данък печалба и той е съвсем различен от тези части от процентите, които вие казахте за патентния данък. А фактът, че е толкова малък патентният данък, показва именно правилността на нашата политика по отношение на истински малкия бизнес, защото го облагаме с толкова нисък патентен данък един път - в началото на годината и после колкото си изкара човекът, си ги прибира и не плаща други данъци. По-добра подкрепа на малкия бизнес от това не знам дали има някъде другаде. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
И искам да Ви обърна внимание, господин Койчев, да не изстрелвате от трибуната на парламента абсолютно безсмислени цифри. Казахте, че щяло да има 150 хил. безработни през следващата година. Значи във всички предприятия в програмата за изолация, общо, включително и тези, които в момента успешно се приватизират, и тези, които ще се ликвидират, няма 150 хил. работещи. Вие започнахте тук да броите някакви предприятия, аз следях внимателно какво казвате и ги събирах относително бързо, все пак съм инженер, както и Вие, мога бързо да събирам, докарах ги до около 9 хил. души. Значи Вие тук на първо изброяване с най-драстичните случаи стигнахте до 9 хиляди. Как ще ги докарате от 9 хиляди до 150 хиляди? Изглежда, че ще трябва да уволним хората и в работещите предприятия, и хората в печелившите предприятия, за да се изпълни Вашата мечта 150 хил. души да излязат на улицата, Вие да застанете с червеното знаме отпред, да ги поведете и да свалите правителството. Е, няма да стане, много съжалявам. (Възгласи и ръкопляскания в блока на СДС.) Ще си изпълним бюджета, няма да развеете червеното знаме, няма да свалите правителството, ще си изкараме мандата, а ако даде Господ - и следващия. Благодаря. (Весело оживление, възгласи и ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Бюджетът на една държава е огледалото на нейната икономика. И по него ще ни оценяват в Европа и в света. От малкото цифри, които успях да видя, ми направи впечатление, че субсидията за българската Асоциация "Диабет", като пример го давам, деца с нарушено зрение, Съюз на инвалидите и Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните е неколкократно по-малка от субсидията за т.нар. Бюро "Териториално убежище на бежанците". За мен това е непонятно.
Уважаеми колеги, в тази зала никой не може да отрече, че производството и експортът пълнят бюджета на държавата, а не високите данъци и външните заеми. Напротив, високите данъци и външните заеми правят България неприемлива за съвременна Европа, за света и за Европейския съюз.
Нека българският парламент, заедно с българското правителство да не политизира този въпрос, който очаква целият народ, а да направи един бюджет на Република България, който да служи не на управляващи, не на опозиция, а да служи на хората. Иначе още много десетилетия ние ще се чудим защо не ни приемат в Европа и в света и защо ще продължава да цъфти сенчестата икономика, корупцията и престъпността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа министри и народни представители! В големите почивки, които имаше на днешното заседание, аз разлистих стенограмите от дебатите по бюджета през миналата година. Знаете ли какво ме порази? Абсолютната идентичност на изказванията на господата от левицата тогава и сега. Същите сложни сметки, които доказват, че положението се влошава и влошава, и влошава. Същите мрачни и черни прогнози за пропадане на България. В резултат обаче какво стана?
Тук уважаваният от мен проф. Стоилов има доблестта да признае, че през 1998 г., т.е. по време на изпълнението на този бюджет, който вие свързвахте с катастрофа за България, в страната е постигната финансова стабилизация. (Реплика: "Браво!" от блока на ДЛ.)
Какво повече от това можем да искаме от един бюджет? Но аз се питам защо е това черногледство във вашите прогнози за бъдещето? Аз съм човек, който обича да приема всичко от добросъвестната му страна и затова не мога да допусна, че вие го правите от демагогия, от желание да внушите на българския народ песимизъм и отчаяние. За мен това черногледство е дълбоко вкоренено във вашия манталитет. Вие проектирате за нашето бъдеще резултатите от вашето минало. (Ръкопляскания в блока на СДС.) Какво имам предвид? Тази страна беше управлявана от ваши бюджети през 1995 и 1996 г., да не говорим за началото на 1997 г.
Какво стана в рамката на вашия бюджет през това време? Около 500 млрд. лева по тогавашен курс изтекоха в черната дупка на социалистическата безстопанственост или се преляха в алчните джобове на кредитните милионери, покровителствани от вас и може би в ортаклък с вас. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Дайте да ги съберем тези пари.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В сумарен резултат, когато вие поехте управлението на финансите на тази страна през 1995 г., тогава, в началото на 1995 г., един долар струваше 75 лв. Когато вие разсипахте тази страна, доведохте народа до отчаяние и той се вдигна и ви свали от власт през зимата на 1997 г., доларът беше стигнал до 3000 лв. Ето какво направихте вие с българските финанси. Ето защо ние отказваме да се вслушваме във вашите препоръки за това как да съставяме нашия бюджет. Нашият бюджет е съставен така, както трябва да бъде съставен. Този бюджет гарантира стабилизирането на българските финанси през 1998 г., този бюджет гарантира продължаване на тази стабилизация и през 1999 г. Ето това трябва да го имате предвид и да не го забравяте, когато критикувате нашите постановки по този бюджет.
Аз винаги съм се отличавал с това, че съм бил критичен и към действията на моето правителство. Аз не съм съгласен с много от неговите ходове в данъчната политика, не съм съгласен с много от неговите ходове в областта на приватизацията и особено в неговата антиреституционна, до известна степен, политика. Но това не ми пречи добросъвестно да заявя, че бюджетът, който то ни предлага за тази година, е, да не кажем голяма дума, най-добрият възможен, но безспорно е един от най-добрите възможни бюджети. И вместо ние да запретнем ръкави да помогнем този бюджет да бъде осъществен така, че наистина да стане база за един бъдещ растеж на тази страна, ние се чудим как да изкараме аргументи против него. Това показва, че вие, приятели, сте деструктивна опозиция, което не говори много добре за вашето поведение изобщо в нашата общественост, в нашия обществен живот. (Шум реплики в блока на ДЛ.)
Вие се смущавате от това, че до голяма степен нашият национален доход се създава от услуги. Ами, нали знаете, че още през 1948 г. Жак Форестие предсказа бързото и преимуществено развитие на т.нар. "критична икономика", на икономиката на услугите? Нима не знаете, че сега в целия напреднал свят огромната част от националния доход се създава в сферата на услугите, които комбинирани с компютърната техника, правят революция на обществото и обръщат изобщо нашия начин на живот? Вие продължавате да залагате на вторичната цивилизация, на грубото материално производство, което вече доказа, че не е в състояние да води напред - към прогрес, световното стопанство.
Ето тези прости неща трябва да се разберат, за да определим нашето отношение към този бюджет. Аз безспорно ще го подкрепя, но си позволявам да направя само една малка забележка от областта, за която отговарям. Става въпрос за бюджета на съдебната власт.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър на финансите! Ние приехме нов Закон за съдебната власт, с който я преструктурирахме и с който увеличихме значително заплатите на съдиите, прокурорите и следователите. По признание на Висшия съдебен съвет, той, увлечен в своите вътрешни борби и в своята безплодна съпротива срещу своя председател, просто е пропуснал да отрази в своя проектобюджет измененията, които следват от промените в Закона за съдебната власт. Ние смятаме, че не е правилно да оставим този Висш съдебен съвет в този състав да провали бюджета на съдебната власт за догодина и да не даде възможност да дадем на съдиите това, което сме им обещали. Аз много ви моля да вземете предвид това мое изказване, да ги повикате и да осъвремените техния бюджет, като го актуализирате с оглед на новите дадености, които съществуват в страната.
Още веднъж призовавам всички да подкрепим този много добър бюджет. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Светослав Лучников.
Има думата господин Йордан Цонев.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Това ли е основното изказване?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Изключително съм радостен с какъв интерес очаквате моето изказване. Поласкан съм. (Весело оживление.)
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Да, това е основното изказване, както обичате да се изразявате от Демократичната левица. За съжаление обаче в него ще трябва да започна с не много приятни неща. Ще трябва да започна с една констатация, която потвърди една моя прогноза в началото при внасянето на бюджета в Народното събрание. Тогава казах, че две неща очаквам при обсъждането на бюджета - лоша и неаргументирана критика, фрагментарна критика от страна на опозицията и изключително лесна защита на бюджета от наша страна. Тази моя прогноза се потвърди. И ако трябва...
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Хайде сега защити и макрорамката.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И ако трябва да бъда по-откровен и да вляза в противоречие с добрия тон, в днешния дебат чухме от страна на опозицията, ще вляза в тона на председателя и ще кажа само неистини, за да не употребя другата дума, и несъстоятелни критики и прочит на бюджета откъм страна, която той няма.
Аз мисля, че пред нас е най-добрият бюджет за последните десет години. (Смях и реплики от ДЛ.) И е съвсем лесно да ви го докажа, още повече, че преждеговорившите не от управляващото мнозинство казаха същото, в това число и ваши представители, в това число и господин Венцеслав Димитров, който не се слави с особена любов към управляващото мнозинство.
Така че този бюджет е най-добър защото, първо, той е реален бюджет. Този бюджет се прави за първи път след една нормална година, след една реална година в българската икономика, в която процесите бяха и контролируеми, и нормални, и овладяни. Този бюджет се прави на базата на една цяла година, в която имахме нормална инфлация, в която имахме финансова стабилизация, в която имахме нормално събиране на данъци и на базата на това можеше да се направи една по-точна прогностика на параметрите на този бюджет. Ето защо аз смятам, че този бюджет е реален, по-реален от предишните бюджети, защото инфлацията в страната през тази година ще бъде много по-ниска от прогнозируемата за разлика от предишни години, в които тя варираше от 25 до 305 на сто и на тази база бюджетите бяха актуализирани няколко пъти и нямаше никаква възможност да се приеме за нормално това, което е било през предишната година.
Този бюджет, освен реален, е и структурно променен. Нито един от опозицията, не упомена този факт, което ме навежда на мисълта, че може би не е бил добре четен. Защото структурните промени в този бюджет са очевадни поне за специалистите. Няма как да не видиш, че от 131 първостепенни разпоредители с бюджетни средства, те остават двадесет и няколко. Няма как да не го видиш. Няма как да не видиш, че се закриват извънбюджетни сметки, че се закриват фондове, че разходването на средствата по този бюджет става много по-прозрачно, много по-добре регулирано и контролирано. Това просто няма как да не се види. Затова ние казваме, че този бюджет е много по-прозрачен, много по-правилно разходва средствата и много по-лесно се контролира.
Преждеговорившите дадоха достатъчно доказателства за нарастването на всички параметри на този бюджет, за нарастването на реалните доходи, за нарастването на пенсиите, даваха се достатъчно доказателства в цифри за нарастването на разходите за социалната сфера, за здравеопазването, за образованието и т.н., и т.н. Аз няма да се спирам на това. Тези цифри показват, че и в това отношение този бюджет е най-добър от досега представените в Народното събрание бюджети.
Имах възможността преди около няколко часа да кажа и цифрите от реалния ръст на работната заплата, изразени в долари. Няма да ги повтарям. Мисля, че бяха достатъчно показателни. Реалният ръст и на пенсиите - също в долари, съпоставен с годините, за които вие имате основание за някаква гордост по време на вашето управление. Искам само да спомена един факт, който се изтъкна в изказванията на много от говорившите, беше казан и когато обсъждахме данъчната реформа, проф. Стоилов го синтезира в едно изречение. Той каза: "Финансовата стабилизация май е единственото нещо, което постигнахте". Този факт беше казван много пъти и по време на данъчната реформа, и при дебата за споразумението с Международния валутен фонд. Аз искам да ви кажа, че дори само това да беше, зад този факт се крият цифри, които никой от вас не спомена. Зад този факт се крие реалното състояние на хората, реалното подобрено състояние. В какво се крие? (Реплики от ДЛ.) Разходите за лихви през 1995 г. са 43 на сто от всички разходи. Разходите за лихви през 1996 г. са 63,1 на сто от всички разходи, през 1997 г. са 43,1 на сто, през 1998 г. са 24 на сто. През 1999 г. ще бъдат 23 на сто.
Имате ли представа, уважаеми колеги, какво стои зад тези двадесет и няколко процента само спрямо 1996 г. намаляване на лихвените разходи? Стои увеличаване на разходи за всички останали бюджетни системи, за които вие се опитвате да плачете и за които вие се опитвате да се представяте за защитник в обществото. Ето така се защитават тези позиции, по този начин. Затова ние смятаме, че финансовата стабилизация е изключително важно достояние на политиката на това правителство и на мнозинството и ние ще я отстояваме с всички сили. И няма да я излагаме по никакъв начин на това, на което вие ни съветвате да правим - нито чрез резки финтове в данъчната политика, нито по никакъв друг волунтаристичен начин в политиката. Това е пътят, по който ние трябва да вървим - растеж върху финансовата стабилност. И ние ще вървим. И в този бюджет са заложени всички онези цифри, всички онези необходими показатели, които да осигурят реформата точно по този набелязан от нас път.
Ето защо аз твърдя, че този бюджет е най-добрият за последните десет години и ние ще го подкрепим с чиста съвест. Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йордан Цонев.
Има думата господин министъра на финансите Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Ще се опитам да отговоря на незасегнатите до този момент, повдигнати както от опозицията, така и от мнозинството и от министрите въпроси, и ще свия отговорите си само до най-важните от тях, тъй като времето много напредна.
Господин Венцеслав Димитров - за жалост отново не го виждам в залата, каза, че данъчната реформа приключвала и това го притеснявало... В същото време казва, че и продължителната данъчна реформа е нещо лошо, което също го притеснява... На мене ми е все по-трудно да му угодя. Кое от двете - най-после той самият трябва да каже.
Той критикува макрорамката, че видите ли лихвите по вътрешния дълг са 7,5 на сто и това е по-висока лихва, но се опитва да прави много бакалска сметка. Вярно е, че основният лихвен процент за следващата година е 6,1 на сто и ако смята, че 7,5 на сто е висока лихва, не е прав, защото тази от основния лихвен процент се изчислява на пазарен метод чрез тримесечните държавни ценни книжа - доходността на тримесечните държавни ценни книжа. Но ние залагаме по-нататък много по-дългосрочни държавни ценни книжа, дългове и инструменти по вътрешния дълг, които естествено имат по-високо равнище на лихви и оттам тези 7,5 на сто, ако желае, могат да му бъдат доказани вече съвсем конкретно.
Той критикува това, че излишъците в бюджета били разпределяни от Министерството на финансите, а не от парламента и конкретно се спира на чл. 32, ал. 2. Тук обаче се греши. Бъркат се две понятия. Смесва се понятието бюджетен кредит с бюджетен излишък. Бюджетен излишък има и ако той внимателно прочете Устройствения закон за държавния бюджет, много ясно ще разбере, че бюджетен излишък има само към един ден от годината. Това е 31 декември, тоест отчетът на годината. Тогава може да бъде формиран такъв и законът много ясно казва как точно се постъпва с него. Другото са бюджетни кредити и същият този устройствен закон много ясно казва какви права има министърът на финансите по отношение на този бюджетен допълнителен кредит.
Една част от неговите обвинения бяха повторени и от други негови колеги. Това е брутният вътрешен продукт и неговата структура. И с едно боравене с определени структурни елементи от този брутен вътрешен продукт се опитва да докаже, че няма растеж.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Кажи някоя цифричка.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Има три начина на определяне на брутния вътрешен продукт. Поне статистиката в България го прави по три начина. Това е производствен начин, това е стойностен начин, това е методът на крайното използване. И най-интересното е, че господин Димитров, а и не само той, си позволява да бърника в тези три начина, да взима едни тухлички от единия, да ги слага в другия, да омесва някаква такава невероятна смес и да прави едни много, много погрешни изводи. На това той просто е майстор. (Оживление.)
Ето тук имам една табличка и мога да ви покажа тези неща, да ви покажа този ръст, който вие оспорвате в размер на 11,9 за първото полугодие и че той се дължи на селско и горско стопанство - 28,7 ръст за полугодието, на промишленост и строителство - 9,6 ръст, на услуги - там има и бюджет - 15,4 на сто. Всичко това претеглено означава 11,9 ръст. Който отрича това, означава да отрича методиката на статистиката, а тя е същата, каквато беше и миналата, и по-миналата година и осигурява онова, което Венцеслав Димитров не прави: пълна съпоставимост на данните, а оттам вече и на тенденциите.
Господин Александър Томов трябва да ви кажа, че твърде много критики отправя от тази трибуна с особен негов апломб. И той казва: критикувам това, критикувам онова, другото, третото... И изведнъж: нали ние ви казвахме миналата година?... Какво ни казвахте? Това, което той ни казваше от тази трибуна, аз много добре си спомням, че за миналия бюджет беше, че приходите в този бюджет, който мина, са надценени, тоест много трудно бихме могли да ги постигнем. Обратното на това, което казвате вие. Същият той от тази трибуна казваше, че не е възможно да се спази толкова нисък процент на инфлация и той ще бъде по-висок. Всички вие видяхте какво стана и така нататък, и така нататък...
Чуждестранните инвестиции в доклада били сгрешени, тоест нямало да има оттеглени и как сме си позволили да пишем такова нещо... Господин Томов греши по отношение на инвестициите като цяло. Става дума само за портфейлни инвестиции, инвестиции в дългови инструменти. Характерно е, че точно такива инвестиции се оттеглят от такива нововъзникващи пазари, каквито е българският. Може би неговите експерти ще му кажат това, ако той не го разбира.
Господин Стефан Стоилов каза, че липсва политика на устойчив растеж; ръстът на растежа бил несъстоятелен... Ние казахме преди малко за методиката на изчисляване на брутния вътрешен продукт. Има нещо много интересно не само при него, а и при други народни представители: доскоро вие изобщо отричахте, че в България ще има ръст на брутния вътрешен продукт...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: То пак няма.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега, когато вече сте убедени, че го има, минавате на другата крайност. Вие казвате: да, ама той е фалшив... (Смях от ДЛ.)
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Виж табличката на стр. 2.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Има ли нещо, което най-после вие, поглеждайки съответните отчети както на Централната банка, ако не вярвате на правителството, така и на Националния статистически институт, да приемете? Е, как да го приемете, като непрекъснато държите главата си заровена все по-дълбоко и отказвате да видите истината в очите? (Шум и реплики.)
Вие говорите за това, че е страхотно нещо в България да има дефицит на търговския баланс. И тук мастити икономисти отляво доказват непрекъснато от тази трибуна колко е страшно това, че в България ще има през следващите две или три години около 3 на сто дефицит на текущата сметка и че не е възможно изобщо да се говори за някакъв икономически растеж тогава, когато има 3, а не дай Боже и повече от 3 на сто дефицит в текущата сметка. На това базирате изказванията си и предсказанията си за това какви лоши работи ще се случат в България.
Аз и миналия път ви обясних от тази трибуна, когато говорихме за Споразумението с Международния валутен фонд. Запомнете го най-после. Пак ще ви го повторя: страните в преход имат една особеност. Тя е, че когато има икономически растеж, обикновено той се съпровожда с дефицит в текущата сметка. Спомнете си, вземете и в България какво стана през 1995 г. 1995 г. - това е вашата върхова година. В 1995 г. вие имате 0,2 от процента имате излишък по текущата сметка, нямате дефицит. И в същото време показвате 3 на сто ръст. Следователно при отрицателна текуща сметка от 0,2 вие имате ръст от 3 на сто.
През 1996 г. вече имате положително салдо по текущата сметка 0,8, почти 1 на сто. И колко ръст вие реализирахте тогава от вашето правителство? Минус 10 на сто!
През 1997 г.: 4,6 на сто положително салдо в текущата сметка. Положително салдо! Колко е ръстът? Минус 7 на сто, обратното. Ръстът в брутния вътрешен продукт е минус 7 на сто.
През 1998 г., сега, тази година, ние очакваме отрицателно салдо около 0,8 на сто, но 4 или 5 на сто ще бъде ръстът.
Дадох ви тогава примери с европейските страни. Вземете Естония: 12 на сто има отрицателно салдо в своята текуща сметка и в същото време реализира 7 на сто ръст на брутния вътрешен продукт. И Полша, и Унгария, и Чехия, и Латвия мога да ви цитирам. Запомнете най-после тези неща и забравете тази съпоставка. Тази съпоставка в страните на преход е точно такава и това статистиката го доказва. (Шум и реплики от ДЛ.)
Аз бих могъл да говоря твърде много, но моите колеги достатъчно добре изразиха добрите страни на този бюджет. Не искам да продължавам в тази посока. Моето дълбоко убеждение е, че това е един бюджет, който е нужен на България. Един бюджет, който е достатъчно балансиран. Един бюджет, който е със сигурност достатъчно стабилен за следващата несигурна в световен мащаб ситуация в целия свят.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, аз ви умолявам да гласувате и да приемете на първо четене предложения ви проектобюджет за 1999 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! Дискусия по бюджета на страната не се получи, защото на практика не бяха очертани сериозно възможните дискусионни моменти в този бюджет. За съжаление всичко се сведе, грубо казано, до следното: има някакъв напредък, има някакви резерви, дали правителството правилно подсказва къде да отидат тези резерви. Един казва да се намаляват данъците, друг казва да се правят инвестиции, трети казва да се увеличават разходите и т.н. Практически сериозна, смислена и дълбоко премислена критика или дускусия по бюджета не може да се получи. Защо?
Основната причина се крие в това, че правителството също направи тези дискусии и разпредели ефекта от подобряващата се политическа и икономическа ситуация в страната по следния разумен според нас начин.
Първо, по отношение на бюджета. Ние намалихме бюджетните приходи със снижаване на данъчните ставки - на данъка върху добавената стойност, на корпоративното подоходно облагане, на данъка върху физическите лица, както чухте, ще бъдат снижени и ставките по облагането на работната заплата, т.е. вноските за работната заплата. На практика ние сме използвали част от този положителен ефект за намаляване на тези тежести.
От друга страна, ние наистина сме използвали част от позитивния ефект и сме го прехвърлили в областта на увеличаване на разходите. Увеличили сме разходите. Никой не може да откаже, както и да се четат числата на този бюджет, че има реално увеличаване на разходите. И то във всички ключови сфери това е направено. Така че да се твърди, че е възможно по-голямо увеличение на разходите, при положение че не се отчитат останалите ефекти, които ние предлагаме в разпределението на този положителен ефект, ще бъде недомислено и недостатъчно благоразумно.
При положение че ние даваме едно снижаване на данъчните тежести и на другите тежести за фирмите и за гражданите и увеличаваме разходите, ние правим всъщност най-доброто нещо, което може да направи едно правителство, когато реализира плодове на финансова стабилност и намаляване на разходите за лихви. Всъщност това беше най-тежкото бреме за бюджетите на страната в последните 10 години.
Какво друго обаче правим? Не беше честно да се казва тук, че не се увеличават доходите, първо, защото хората не могат да го разберат. Те го виждат практически в динамиката на своите доходи - дали това са пенсии, дали това са работни заплати. Статистиката показва, че тези доходи растат и то доста осезаемо растат, както номинално, така и в реално изражение. Никой от вас, от опозицията, не каза, а според мен все пак трябваше да се каже, че правителството остана абсолютно вярно на обещаното в социалния диалог и гарантира точно тези нараствания на доходите през 1998 г., които беше обещало, независимо че нямаше и не се получи тази 16,5 на сто инфлация. Тоест, ние отидохме на едно значително реално увеличаване и възстановяване на доходите. И това е третото разпределение на положителния ефект, за който става дума. Правителството съвсем целенасочено реализира тази политика. И ще бъде наистина не само неразбираемо за обикновените хора, а просто ще бъде наистина и късогледо, и недостатъчно умна политика да се твърди обратното.
Нещо повече, ние увеличаваме социалните разходи, разходите за социално осигуряване и помощи. Няма правителство в последните години, което да не е рязало от тези разходи.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: С колко се увеличават?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ами чухте го увеличението от господин Иван Нейков. Аз не искам да навлизам в детайли и подробности. Аз искам да говоря така, че да ме разбират абсолютно всички хора, които слушат в момента дебата. Ние увеличаваме тези социални помощи, тези социални осигуровки и те ще отидат още по-добре нацелени там, където им е мястото. Освен това ние разтоварваме бюджета на Националния осигурителен институт от несвойствените му разходи за социално подпомагане, каквито са детските надбавки и някои други такива. Тоест, извършихме една маневра, която не беше по силите на нито едно правителство в последните 10 години. Значи и за това сме използвали част от положителния ефект.
Ние използвахме ситуацията, пак казвам, благоприятна ситуация, реално не може да се откаже, че това наистина е благоприятна ситуация. Ние използваме обаче тази благоприятна ситуация точно в този момент да поемем тежкото бреме за реализацията на част от скъпоструващите реформи. Защото никой в тази зала няма да отрече, че въвеждането на здравноосигурителната каса е скъпоструваща реформа. Никой няма да откаже, че въвеждането на административната реформа е една скъпоструваща реформа. Ние не искаме да се преоблечем като Илия и да се погледнем пак в тия. Искаме администрацията да бъде наистина модерна администрация, да бъде снабдена с най-доброто, което в момента може да й бъде осигурено, като офис-оборудване, като компютърно, софтуерно осигуряване и т.н. Ние искаме с административната реформа да създадем модерна администрация. А тя струва много пари. И ние поемаме и този разход в бюджета, използвайки част от положителния ефект. И това хората трябва добре да го знаят. Защото тези сериозни и скъпоструващи операции не можаха да се проведат в 10-те години, защото нямаше и пари за тях. Ето, сега парите са осигурени. Това е третото място, където отива положителният ефект, за който говорим.
На четвърто място аз бих поставил една практика, която остава незабелязана от широкото обществено мнение. Правителството се справи с външните задължения на страната, включително с тези, които позоряха България, превръщайки се в необслужван външен дълг. Говоря за разсрочването и огромната редукция на задълженията спрямо Германската федерална република, говоря и за задължения към сивовски банки, които правителството успя да уреди и които според тях самите, според тези банки, са на стойност над 900 млн.щат.долара. Всичко това ние сме уредили и това ни дава възможност в следващата година да твърдим, че една част от тези положителни ефекти сме използвали и за да изпълним едно задължение на всяко правителство - да не оставяме на следващото поколение нови, по-големи задължения, а напротив, да намаляваме дълговото бреме в България. Намалихме ли го това дългово бреме? Намалихме го. Ще продължим ли да го намаляваме в следващата година? Съвсем определено ще продължим да го намаляваме.
На следващо място аз бих поставил нещо, с което отново нито едно българско правителство не успя да се справи, включително и нашето през тази година и половина - създаването на първата инвестиционна публична програма. Ние, разбирайки ограничените възможности на бизнеса да генерира сам в големи мащаби икономически растеж и особено заетост, и защото той генерира трудно заетост, решихме да стартираме инвестиционна програма, която пак финансираме с част от този положителен ефект. И това е на 5-6 място от използването на тези ефекти, за да направим обекти, които са паметници от 10-15, дори 20 години. Какво по-добро от това за самочувствието на българите, като минават по магистрала "Хемус", да виждат как се строи онзи паметник, който скоро ще се превърне - за изборите през 1999 г. - в път, ще се превърне в магистрала! (Продължителни ръкопляскания от блока на СДС.)
Вярно е, че някой може да завижда за такъв резултат. Но българите искат този резултат, те искат тази магистрала да влезе в действие. Никой не ще да се завира долу в деретата и да се чуди как да излезе след това с колата в задръстването.
Ние сме използвали част от ефекта, за да направим инвестиционна програма, която, първо, да реши част от най-тежките инфраструктурни проблеми на България и да ги реши така, че да спомогне, колкото може повече, за стабилизиране на растежа в страната.
И накрая, много тук се говори за резервите в бюджета. Да, има резерви в бюджета. Едно от местата, където ние отлагаме част от ефекта, е създаването на бюджетни резерви. Ще бъде много неразумно, ако ние в тези времена, които виждаме, в тази криза, която бушува на световните финансови и фондови пазари, оставим страната напрегната като тетива, или напрегнем страната като тетива на лък, максимално да използваме всички ресурси, с които разполагаме, само и само да постигнем цели, без да се стремим да намалим рисковете за България.
Кое е това правителство в света, което в момента не търси начин да отрази явно видими още отсега или бъдещи непредвидими рискове, които го очакват в 1999 г.? Кой от вас в тази зала може да каже със сигурност: 1999 г. ще бъде по-добра от 1998 г.? Кой може да каже, че фондовите пазари ще се оправят? Кой може да каже, че инвеститорите ще се върнат? Според мен едва ли има някой в тази зала, който сериозно уважава собственото си име, да тръгне да говори такива небивалици.
Длъжно ли е правителството в тези условия да създаде резерв? Според мен правителството е абсолютно задължено да създаде резерв. Защото по този начин то си запазва възможност да гарантира най-ценното нещо в България, а това е финансовата стабилност, това е икономическата стабилност като условие за икономически растеж.
Ние няма да струваме въобще като управление, ако оставим рисковете да подронват основата, върху която в момента е стъпила страната. А основата са прости неща: нисък лихвен процент, ниска инфлация, 1000 лева за една марка, а догодина през юли ще бъде един лев за една марка. Това са простите устои, върху които в момента е стъпила България (бурни ръкопляскания от мнозинството), и аз искам да кажа пред всички българи, които ни слушат: правителството и мнозинството няма да позволят на никой да подрони тази основа, върху която в момента е стъпила България. Най-малко това следва да се разреши на една наистина безотговорна опозиция, каквато ние чухме тук днес. На такава опозиция такова нещо не бива да се разрешава.
Така че аз казвам на българите: 1000 лева ще бъде една марка и сега, и след една година, а след една година ще стане един лев за една марка, и в бъдеще. Лихвеният процент ще бъде нисък, затова инвестирайте в българската икономика. Вашите доходи, уважаеми българи, ще се покачват и следващата година. Правителството и мнозинството гарантират това. Благодаря. (Бурни, продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър-председателя.
Предстои да гласуваме. Ако има навън в кулоарите народни представители, да заповядат в залата.
Поставям на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
Гласували 209 народни представители: за 129, против 59, въздържали се 21.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 1999 г. е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Има думата господин Овчаров за обяснение на отрицателен вот. (Шум в залата.) Моля за тишина! След това ще чуете и програмата за парламентарния контрол утре.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Цонев! Румен Стоянов Овчаров, депутат от Парламентарната група на Демократичната левица, бивш министър в правителството на Жан Виденов, несъстоял се министър в правителството на Николай Добрев и, както вървят нещата, съвсем скоро отново ще бъда министър... (Силен шум и викове в блока на СДС.) Защото, уважаеми дами и господа, вие до такава степен си повярвахте, че вече започнахте да се забравяте. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина! Моля, седнете на местата си и изслушайте отрицателния вот!
РУМЕН ОВЧАРОВ: А гласувах против този бюджет по първата и основна причина: защото в този бюджет няма заложена макроикономическа политика, уважаеми дами и господа. Няма такова икономическо чудо, което да позволява след две години на тотална рестрикция и на тотално изземване на доходите изведнъж ръст на брутния вътрешен продукт с 11%, при това ръст на брутния вътрешен продукт, съпроводен с отрицателна инфлация, при това отрицателна инфлация, съпроводена с намаление на безработицата.
Уважаеми господин Костов и уважаеми господин Радев! Препоръчваме ви ето това учебниче по макроикономика. Вземете и ги препрочитайте от време на време тези неща, защото истините са много простички и ги разберете. (Шум в залата.)
РЕПЛИКА ОТ СДС: Той сега го учи този учебник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, господин Христов, не пречете на оратора! (Шум в блока на СДС.) Господин Христов, моля Ви!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Защото истината е много проста: вие не сте открили икономическото чудо. Ако го бяхте открили, отдавна да бяха дошли експертите на Нобеловия институт, за да наградят господин Иван Костов с Нобелова награда. Само че такова икономическо чудо няма в България, защото истината е много проста и истината е една, тая е: лъжа.
И господин Муравей Радев сега в момента тук пред вас отново излъга...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Овчаров, правя Ви забележка!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, каза неистина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинете се на министъра, а не на мен.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявам се, господин Радев. Вие казахте неистина, защото тук е написано, че брутният вътрешен продукт за първото полугодие е нараснал с 11,9%, а промишлеността е нараснала с 19,5%. Ами прочетете си данните на вашия статистически институт, господин Радев! За полугодието е паднало с 2%, за осемте месеца е спаднало с 4,5%, за деветте месеца е спаднало с 6,7%. Къде ги измисляте тези неща, господин Радев? (Шум в блока на мнозинството.)
Уважаеми дами и господа народни представители, моля ви много да се замислите, когато гласувате така елементарно, защото на лъжата краката са къси. И когато господин Иван Костов 1995 г. е говорил, че паметта на българския народ се прояснява, тя продължава да се прояснява...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Овчаров, вече минута и половина повече съм Ви оставил да говорите.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин Божинов има думата за обяснение на отрицателен вот.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес много народни представители от мнозинството, министри и лично министър-председателят от тази трибуна увериха българския народ, че ще има увеличение на доходите, че бюджетът гарантира увеличение на социалните разходи, че ще нарасне средната покупателна способност на българските граждани.
Последната категория - средна покупателна способност, е нещо като средната температура на болните в една болница, т.е. не означава нищо. Защото зад тази иначе значима макроикономическа категория за нарасналата средна покупателна способност на българите се крие истината за благоденствието на една шепа хора, движещи се с охрана и джипове, с басейни в собствените си домове (шум в залата), и милиони български граждани, които не могат да се отопляват, които не могат да се хранят; майките и бащите на днешното работоспособно поколение в България, които с тези пенсии не могат да съществуват; децата на България, които не могат да се учат.
Липсва ви социална чувствителност, дами и господа. Това ще бъде причината за вашия голям крах и затова гласувах против този бюджет. (Възгласи от блока на ДЛ: "Браво!". Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Марангозов, Вие изразихте отрицателното си отношение... (Шум и реплика на недоволство от опозицията.)
Вижте правилника. Ако има трета реплика от някой друг, няма да откажа.
Има ли друг, който да иска думата за отрицателен вот? Не виждам. (Депутатите от мнозинството стават прави и с ръкопляскания изпращат министър-председателя и останалите министри, които получават и поздравления за приемането на законопроекта за държавния бюджет за 1999 г.)
Съобщения за парламентарен контрол на 27 ноември 1998 г.:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Пирински и Стефан Стоилов.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова и Росица Тоткова.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на питане от народните представители Румен Овчаров и Иван Борисов и на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Татяна Дончева.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Тодор Костадинов, Станимир Калчевски, Дянко Марков и Георги Пинчев и на три питания от народните представители Петър Башикаров, Донка Дочева и Панайот Ляков.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Татяна Дончева, Румен Овчаров и Иван Борисов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Маргарита Петрова и Стефан Гайтанджиев и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ангел Балтаджиев и Мария Брайнова и на две питания от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Татяна Дончева, Виктория Василева и Михаил Миков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Евгени Димитров;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев - на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуални въпроси от народните представители Панчо Панайотов и Михаил Миков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на транспорта Вилхелм Краус, министърът на търговията и туризма Валентин Василев и министърът на отбраната Георги Ананиев.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 27 ноември, от 9,00 ч.
За последните пет депутати в залата закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 20,28 ч.)


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
        Васил Клявков

      Свилен Димитров