Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместик-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"Чл. 21. Чуждестранният кораб не заплаща такси за преминаване през териториалното море освен за оказаните му услуги.
Чл. 22. С оглед сигурността на страната, включително за провеждане на учения с използване на оръжие, министърът на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи може временно да преустанови мирното преминаване през отделни райони на териториалното море и да забрани корабоплаването в отделни участъци на вътрешните морски води. Тези мерки се обявяват в "Известие до мореплавателите"."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя по членове 21 и 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 21 и чл. 22 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 13.
Членове 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 23 има три предложения, приети от комисията - от народния представител Валентин Симов, Мария Брайнова и Даниела Николова.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 23. (1) При мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете, чуждестранният кораб е длъжен да спазва навигационните изисквания, граничните, митническите, финансовите, санитарните, фитосанитарните, ветеринарните и пристанищните разпоредби, както и разпоредбите за опазване на околната среда.
(2) Чуждестранният кораб при мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води е длъжен да носи през деня вдигнато своето знаме, а невоенният кораб - и знамето на Република България.
(3) В териториалното море и във вътрешните морски води на чуждестранния кораб се забранява:
1. да използва корабните лодки, освен в случай на бедствие - за търсене и спасяване на хора;
2. да извършва водолазна и подводна дейност;
3. да държи риболовните си уреди в работно положение;
4. да подава звукови или светлинни сигнали, освен установените в международните правила за предпазване на корабите от сблъскване на море;
5. преднамерено да засяда или да се потопява;
6. да извършва действия, които могат да причинят повреди на положени кабели, тръбопроводи или всякакви инсталации и съоръжения, свързани с корабоплаването и използването на морските ресурси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 23 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 24 има две предложения - на народния представител Валентин Симов, което е оттеглено, и на народния представител Даниела Николова, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 24. Чуждестранните кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства и корабите, които превозват ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества, при преминаването през териториалното море са длъжни да носят документите и да вземат предпазните мерки, предписани за такива кораби от съответните международни договори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувате чл. 24 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 25. (1) В териториалното море и във вътрешните морски води чуждестранният подводен кораб е длъжен да бъде само в надводно положение.
(2) Чуждестранният подводен кораб, който се намира в подводно положение, се заставя да изплава на повърхността. При повреда, поради която не може да изплава, той е длъжен с всички възможни средства да подаде сигнал за това".
Няма предложения по чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 3.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДАЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 26. Чуждестранният кораб при преминаване през териториалното море може да използва само онези средства за радиосвръзка, които осигуряват радиообмен с българските брегови станции, а средствата за радионавигация, хидроакустичните апаратури, оптическите, електронните и други прибори - само за навигационни цели."
Има предложение на народния представител Мария Брайнова - чл. 26 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на народния представител Валентин Симов:
В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Юридическите и физическите лица могат да ползват други радиовръзки, освен тези с бреговите радиостанции, само ако за това имат надлежни разрешителни или ако тези честоти са предоставени от българските компетентни власти за определени видове дейности и/или групи кораби, ползватели и прочие."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 26 някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз съм направила предложение да отпадне чл. 26, защото считам, че той противоречи на чл. 15. В чл. 15, ал. 2 ние разрешихме на корабите да използват спътниковите съобщения във вътрешните морски води, а тук ги ограничаваме при преминаване през териториалното море да използват само радиовръзка, която е осъществима чрез радиообмен с българските брегови радиостанции.
Считам, че радиообменът в повечето случаи вече се води със спътникова мрежа, със съвременна техника и технология. Това заляга и в съвременното обучение на всички кадри, които са и български, и чуждестранни. И затова считам, че не трябва да ограничаваме радиообмена само чрез българските брегови радиостанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Славински. Заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смисълът на чл. 26 е да ограничи чуждестранните кораби да осъществяват радиообмен с други български средства и организации, освен специализираните за тази цел брегови станции. По този начин трафикът, който осъществяват - съобщителен, минава по начин, който е предварително определен. А това, че е разрешено да ползват спътниковите, няма нищо общо с този чл. 26. В други материи, в други закони е установен начинът, по който тези международни спътникови организации, най-вече "Инмарсат" осигуряват честотите и всеки получава разрешение да ги ползва.
Така че, макар на пръв поглед да има противоречие, смисълът на чл. 26 е да ограничи да не се използват други средства на територията на България, освен специализираните брегови станции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Славински.
Не виждам друг да желае да се изкаже.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Брайнова за отпадане на чл. 26.
Гласували 113 народни представители: за 30, против 39, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов за нова ал. 2 на чл. 26.
Гласували 115 народни представители: за 25, против 45, въздържали се 45.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 26 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 27. Водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и в териториалното море се извършва по ред, установен от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 28. Чуждестранният кораб, който поради бедствие или непреодолима сила бъде принуден да спре или да застане на котва, е длъжен с всички възможни средства незабавно да съобщи за това на капитана на най-близкото пристанище."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 27 и чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения.
Моля, гласувайте чл. 27 и чл. 28 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Членове 27 и 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 29 има предложение на народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Иван Генов:
В чл. 29, ал. 2 думите "от министъра на транспорта" се заменят с "от Министерския съвет".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 29. (1) Охраната на морската държавна граница и контролът за спазване на граничния режим в териториалното море и във вътрешните морски води се осъществяват от органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) Режимът на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море се определя с наредба от министъра на транспорта и съобщенията и се съобразява с изискванията на националната сигурност на страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Иван Генов има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Поради явния надведомствен характер на въпроса смятам, че компетентният държавен орган относно режима на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море следва да бъде Министерският съвет, а не министърът на транспорта и съобщенията.
Искам да напомня, господин председател, че вчера, въпреки Конституцията и националните интереси, мнозинството, първо, допусна възможността чуждестранни военни кораби, въоръжени с ядрено оръжие, да са във вътрешните морски води и, второ, това да става не с акт на Народното събрание, а с разрешение на Министерския съвет, т.е. на подзаконова основа.
Ние все още сме парламентарна, а не Костовска република и нямате право да легитимирате плаващи военни бази, в това число и ядрени, на територията на Република България. Така минирате националната сигурност и превръщате територията на страната в нападателна цел.
Ето защо, господин председател, категорично протестирам срещу опитите на мнозинството да превръща парламента в куха законодателна пирамида и да го прави несъстоятелно от всяка гледна точка - морално-политическа, юридическа и международна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Генов.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 30, против 65, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 29 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 7, въздържали се 7.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 30. (1) В рамките на своята компетентност органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта и съобщенията имат право в пределите на вътрешните морски води и териториалното море по отношение на чуждестранен невоенен кораб:
1. да поискат да вдигне държавното си знаме;
2. да му отправят съответни запитвания при съмнение за нарушаване на правилата за мирно преминаване;
3. да му предложат да измени курса си, ако той води към забранен за плаване регион;
4. да го спрат и да извършат проверка или да го задържат, ако не отговори на отправеното му запитване или наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23 и 24 или когато такива мерки се предвиждат в международен договор, по който Република България е страна;
5. да го спират и задържат в случаите, предвидени в чл. 31, ал. 3 и 4;
6. да снемат от него и да задържат лицата, извършили престъпления, посочени в чл. 32, и да ги предават на следствените органи, като уведомят прокурора в срок до 24 часа.
(2) Ако чуждестранният невоенен кораб откаже да спре или се възпротиви на задържането му, или прибегне до насилствени действия, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната могат да вземат съответни принудителни мерки, включително и употреба на оръжие и бойна техника."
Има едно оттеглено предложение на народния представител Мария Брайнова по чл. 30.
"Чл. 31. (1) За вредите, причинени от непозволено увреждане във вътрешните морски води и в териториалното море, както и за вредите от нарушаване на правата и юрисдикцията на Република България в прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, се прилага българското законодателство и споровете са подсъдни на българските съдилища.
              (2) Чуждестранен невоенен кораб, който преминава през териториалното море, не може да бъде спрян или да бъде изменен курсът му, за да се осъществи гражданска юрисдикция по отношение на лице, което се намира на борда му.
              (3) Спрямо чуждестранен невоенен кораб, който се намира във вътрешните морски води, стои на котва в териториалното море или преминава през тях след излизане от вътрешните морски води, могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или на принудително изпълнение.
              (4) Обезпечение на иск и принудително изпълнение върху чуждестранен невоенен кораб, преминаващ през териториалното море, могат да бъдат предприети само за задължения на кораба, възникнали при преминаването му през териториалното море, както и за вреди по ал. 1.
Чл. 32. (1) Наказателната юрисдикция на Република България не се разпростира по отношение на престъпления, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, освен за:
1. престъпление, извършено от български гражданин;
2. престъпление, което нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;
3. престъпление от общ характер, което засяга интересите на Република България или на български гражданин;
4. незаконно пренасяне на наркотични, психотропни или радиоактивни вещества;
5. противозаконно лишаване от свобода;
6. престъпление против мира и човечеството.
  (2) Наказателната юрисдикция на Република България се прилага по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на чуждестранен невоенен кораб по време на пребиваването му в български пристанища или във вътрешните морски води. Тя се прилага и след като корабът напусне вътрешните морски води и навлезе в териториалното море."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 30, 31 и 32.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 30, 31 и 32 някой желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване чл. 30, 31 и 32, както са предложени от вносителя, с една редакционна поправка в чл. 31, ал. 3 - да отпаднат думите "след излизане от вътрешните морски води" и текстът става така:
"(3) Спрямо чуждестранен невоенен кораб, който се намира във вътрешните морски води, стои на котва в териториалното море или преминава през тях, могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или на принудително изпълнение."
Моля, гласувайте чл. 30, 31 и 32.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Членове 30, 31 и 32 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 33. Компетентните български органи могат да извършат предварително разследване и да вземат мерки на процесуална принуда и за други престъпления извън посочените в чл. 32, ал. 1, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, по искане на капитана на кораба, дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето."
Има предложение на народния представител Ангел Найденов - "знаме" да се замени с "флаг".
Комисията не приема това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Найденов.
Гласували 113 народни представители: за 31, против 77, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 33, както е предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 34. При започване на наказателно преследване в случаите по чл. 32, ал. 1, както и при извършване на следствени действия по чл. 33 по молба на капитана на кораба се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето."
Има отхвърлено предложение на народния представител Ангел Найденов.
"Чл. 35. Чуждестранен военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел, който при пребиваване във вътрешните морски води или в териториалното море наруши този закон или друг нормативен акт и пренебрегне отправените към него изисквания, се предупреждава да напусне незабавно вътрешните морски води и териториалното море."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 34 и чл. 35.
По чл. 36 също има отхвърлено предложение на народния представител Ангел Найденов.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 36. За вреди, причинени от чуждестранен военен кораб или от чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, при преминаването му през териториалното море или по време на пребиваването му във вътрешните води, обезщетението се дължи от държавата на знамето."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 34, 35 и 36, както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Членове 34, 35 и 36 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Раздел IV
Прилежаща зона

Чл. 37. Прилежащата зона на Република България е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
Чл. 38. В прилежащата зона Република България осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и санитарните разпоредби в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.
Чл. 39. При наличието на данни, че намиращ се в прилежащата зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши разпоредбите на чл. 38, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 37, 38 и 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и чл. 37, 38 и 39, както са предложени от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел IV и чл. 37, 38 и 39 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел V
КОНТИНЕНТАЛЕН ШЕЛФ

Чл. 40. Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.
Чл. 41. Външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи черноморски държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.
Чл. 42. (1) Република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.
(2) В континенталния шелф Република България има изключителното право:
1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;
2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.
Чл. 43. (1) Полагането на кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф от други държави може да се извършва при условие, че не се засягат интересите на страната, свързани с проучването, разработването и използването на естествените богатства на шелфа и опазването на морската среда.
(2) Трасето на кабелите и тръбопроводите се определя по споразумение между Република България и заинтересованата държава."
По чл. 44 има едно предложение на народния представител Ангел Найденов, което е отхвърлено.
Предложението на комисията се различава само редакционно от предложението на вносителя.
"Чл. 44. (1) При наличието на данни, че в пределите на континенталния шелф чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на транспорта и съобщенията вземат необходимите мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушението. Те могат да извършат проверка на кораба и да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.
(2) При вземането на мерки по ал. 1 се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето."
Редакционната поправка е в последната алинея.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на раздел пети и членове 40, 41, 42, 43 и 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел пети и членове 40 до 44 включително, така както са предложени от вносителя, като само чл. 44 така, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел пети и членове 40 до 44 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел VI
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА

Чл. 45. Изключителната икономическа зона на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
Чл. 46. Външните граници на изключителната икономическа зона се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.
Чл. 47. В изключителната икономическа зона Република България осъществява:
1. суверенни права за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и за извършване на други дейности, свързани с проучването и използването на зоната;
2. изключителни права и юрисдикция, свързани с:
а) създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
б) извършването на морски научни изследвания;
в) опазването на морската среда;
3. други права, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна, и от общопризнатите принципи и норми на международното право.
Чл. 48. В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи и други допустими от международното право способи за използване на морето за тези цели.
Чл. 49. (1) Чуждестранен кораб не може да извършва промишлен риболов в изключителната икономическа зона, освен въз основа на споразумение между Република България и държавата на знамето.
(2) При преминаване през изключителната икономическа зона чуждестранният риболовен кораб не трябва да държи риболовните си съоръжения в работно положение.
Чл. 50. При наличието на данни, че в пределите на изключителната икономическа зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 44.
Чл. 51.  Контролът за спазване на режима в изключителната икономическа зона се осъществява при условията и по реда, определени от Министерския съвет."
По членове от 45 до 51 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя заглавието на раздел шести и членове 45, 46, 47, 48, 49, 50 и 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел шести и членове 45 до 51, така както са предложени от вносителя, като само в чл. 51 думата "реда" става "ред".
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел шести и членове 45 до 51 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел VII - Използване на морските пространства и опазване на морската среда".
По чл. 52 няма предложения.
Има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 52. (1) Предоставянето на особено право на ползване върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси се извършва по реда на Закона за концесиите и на Закона за подземните богатства.
(2) Научните изследвания в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се извършват с разрешение на Министерския съвет по реда и условията на Конвенцията на ООН по морско право. Разрешението се дава, ако изследванията са предназначени изключително за мирни цели и за разширяване на познанията за морската среда, извършват се с безопасни методи и средства и не създават затруднения за страната при упражняване на суверенните й права и юрисдикция.



(3) Искащите разрешение за научни изследвания са длъжни да предоставят по официален път пълна информация за характера, целите и местоизвършването на проектираното изследване, предвидените методи и средства за осъществяването му и други необходими данни.
(4) Министерският съвет може да не даде разрешение когато:
1. научните изследвания имат непосредствено значение за проучването и използването на естествените богатства на континенталния шелф и изключителната икономическа зона;
2. научните изследвания включват сондиране на морското дъно или използването на взривни вещества, или вещества, вредни за морската среда;
3. научните изследвания предвиждат строителство и използване на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
4. представената информация е неточна или не са изпълнени задължения по разрешени преди това изследвания."
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел VII.
По чл. 53 има предложение на народния представител Валентин Симов, което е прието.
Има предложение на народния представител Иван Генов, което също е прието.
Предложение на комисията:
"Чл. 53. (1) Забранява се изливането, изхвърлянето и потопяването от кораби, въздухоплавателни средства, платформи или други изкуствени съоръжения и от брегови източници на всякакви видове твърди и течни отпадъци и на други вредни за здравето на хората или живите ресурси на морето вещества, както и всяко друго замърсяване на морската среда във вътрешните морски води и в териториалното море, освен при спазване на нормите, предвидени в международни конвенции, ратифицирани от Република България и в националното ни законодателство.
(2) Забранява се замърсяването на морската среда в изключителната икономическа зона, което може да увреди интересите на страната, както и изхвърлянето и изливането на посочените в ал. 1 отпадъци и вещества над допустимите международни норми и стандарти, приети от Република България.
(3) Изпускането на отпадъчни води от брегови източници се регулира чрез Закона за водите."
По чл. 54 има оттеглено предложение от народния представител Валентин Симов.
Предложение на комисията:
"Чл. 54. (1) Когато съществуват основания да се смята, че невоенен кораб, преминаващ през вътрешните морски води, териториалното море или изключителната икономическа зона, е нарушил разпоредбите на този закон, на друг нормативен акт или на международен договор относно предотвратяване на замърсяването на морската среда, Морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията и териториалните звена на Министерството на околната среда и водите могат да предприемат съответни действия, включително:
1. да изискат от капитана на кораба да представи необходимата информация, за да се установи дали е извършено нарушение;
2. да извършат проверка на кораба, ако сметнат, че информацията е недостатъчна;
3. да вземат проби от кораба или товара;
4. да задържат кораба за търсене на съответната отговорност.
(2) При необходимост органите по ал. 1 могат да поискат съдействие от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната или от друг компетентен държавен орган."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел VII така, както е предложено от вносителя, и чл. 52, 53 и 54 така, както са предложени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 15.
Заглавието на раздел VII и чл. 52, 53 и 54 са приети.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 55. (1) При замърсяване на морската среда във вътрешните морски води, в териториалното море или в изключителната икономическа зона на друга държава Република България по нейна молба й оказва правна помощ, като извършва разпит на лица, проверка на документи или на техническото състояние на кораба, взема проби от кораба или товара, извършил замърсяването, когато той се намира в пристанище или във вътрешните морски води на страната. Такава помощ се оказва и по искане на държавата на знамето.
(2) Правната помощ по ал. 1 се оказва при условия на взаимност.
Чл. 56. При повреда, авария или друго морско произшествие в морските пространства на страната, което създава опасност от замърсяване на морската среда или крайбрежието, както и за увреждане на свързаните с тях интереси, Министерството на транспорта и съобщенията със съдействието на заинтересуваните ведомства и организации предприема необходимите мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността."
Има оттеглено предложение на народния представител Мария Брайнова по чл. 56.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 55 и 56 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Членове 55 и 56 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 57 няма предложения.
Комисията предлага следния текст на чл. 57:
"Чл. 57. Морската администрация забранява отплаването на кораб, намиращ се във вътрешните морски води, пристанище или рейд, ако техническото състояние на кораба или действията на екипажа не осигуряват спазването на приетите от Република България норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на морската среда или техническото състояние и документите му не отговарят на изискванията. "
По чл. 57 има предложение на народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
По чл. 58 има предложение на народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Мария Брайнова, което е оттеглено.
И предложение на комисията:
"Чл. 58. (1) При извършване на проучвателни, сондажни и други дейности по разработването и използването на природните ресурси в морските пространства на Република България Министерството на транспорта и съобщенията съвместно с Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазването на предвидените мерки за предотвратяване на аварии, изливане на нефт и други замърсители, както и за своевременно отстраняване на последствията от тях.
(2) Министерството на околната среда и водите чрез своите специализирани териториални звена упражнява контрол върху бреговите източници на замърсяване."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59:
"Чл. 59. Когато съществува реална опасност замърсяването в морските пространства на страната да се разпространи във водите на друга черноморска държава, тя се уведомява по дипломатически път."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 57 и 58 така, както са предложени от комисията, и чл. 59 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал се 1.
Членове 57, 58 и 59 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел VIII - Безопасност на корабоплаването".
По чл. 60 има прието предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 60. С оглед безопасността на корабоплаването в съответствие с изискванията на националната сигурност и с общоприетите международни правила по ред, определен от Министерския съвет, се установяват, изменят и отменят схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери, и препоръчителни пътища и системи за докладване и контрол върху корабоплаването в териториалното море - за транзитно преминаване и за посещение на откритите пристанища, които са задължителни за корабите и се обявяват в "Известие до мореплавателите"."
По чл. 61 има по принцип прието предложение на народния представител Валентин Симов.
Има предложение на народната представителка Даниела Николова.
Има оттеглено предложение на народния представител Мария Брайнова.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 61. (1) Навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води и в териториалното море, в пристанищата и каналите се осъществява от Министерството на отбраната, съгласувано с Министерството на транспорта и съобщенията.
(2) Измервания на дълбочини в териториалното море и вътрешните води с картографска цел се извършват само от Хидрографска служба при Военноморски флот.
(3) Хидротехнически и навигационни съоръжения могат да се строят от други ведомства с разрешение на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията."
По чл. 62 има оттеглено предложение на народния представител Валентин Симов.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 62. Изхвърлянето на земни маси и дънни утайки в морските пространства на страната се разрешава само в райони, определени от министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията."
По чл. 63 има предложение на народния представител Валентин Симов, което е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 63. (1) Изкуствените острови, инсталации и съоръжения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се изграждат извън признатите и имащи съществено значение за международното корабоплаване пътища. Те се означават със светещи и други знаци.
(2) Около изкуствените острови, инсталации и съоръжения се установяват зони за безопасност на разстояние до 500 м от външния им край. Те включват и водния стълб от морската повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти.
(3) В срок, определен от Пристанищната администрация, физическите и юридическите лица, стопанисващи съоръжения, които не се използват, се длъжни да ги демонтират и изнесат от района до степен, осигуряваща безопасност на корабоплаването.
(4) При неотстраняване в определения срок на съоръженията по предходната алинея, същите се демонтират и изнасят от Пристанищната администрация. За извършените разходи Пристанищната администрация има право да търси обезщетение от задължените лица по общия ред.
Чл. 64. Измененията в навигационната обстановка във вътрешните морски води и в териториалното море, както и в изключителната икономическа зона в случаите по чл. 63 се обявяват в "Известие до мореплавателите".
Има оттеглено предложение от народния представител Мария Брайнова.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 65. (1) В района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря, Министерството на транспорта и съобщенията поддържа организации за оказване помощ на нуждаещите се или търпящи бедствие хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства.
(2) Районът по ал. 1 се определя в съответствие с постигнатите с прилежащите и срещулежащите държави споразумения.
(3) Морската администрация организира дейностите по търсене и спасяване, взаимодействието със силите и средствата на съседните държави и съвместно с Министерството на отбраната осъществява търсене и спасяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел VIII така, както е предложено от вносителя, и членове 60, 61, 62 и 63 така, както са предложени от комисията, чл. 64 така, както е предложен от вносителя и чл. 65 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел VIII и членове от 60 до 65 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел IХ
ПРАВО НА ПРЕСЛЕДВАНЕ
Чл. 66. Чуждестранен невоенен кораб може да бъде преследван и задържан за търсене на съответна отговорност, ако има достатъчно основание да се смята, че е:
1. нарушил българските закони по време на пребиваването му във вътрешните морски води или в териториалното море;
2. извършил или се подготвя да извърши нарушение на финансовите, митническите, граничните и санитарните разпоредби в прилежащата зона;
3. извършил нарушение на разпоредбите за опазване на морската среда от замърсяване и за режима на континенталния шелф и на изключителната икономическа зона, включително и на зоните за безопасност около изкуствените острови и други съоръжения.
Чл. 67. (1) Преследването може да започне, когато чуждестранният кораб или една от неговите лодки се намира: във вътрешните води или в териториалното море - за нарушение по чл. 66, т. 1; в прилежащата зона - за нарушение по чл. 66, т. 2; в изключителната икономическа зона или надконтиненталния шелф - за нарушение по чл. 66, т. 3.
(2) Преследването започва, когато чуждестранният кораб не се подчини на подадения му сигнал да спре.
(3) Преследването се извършва от кораби или въздухоплавателни средства на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната или от други оправомощени за това държавни кораби и въздухоплавателни средства, носещи съответните отличителни знаци. То се води непрекъснато, докато преследваният кораб влезе в териториалното море на своята или на друга държава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел IХ и за членове 66 и 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IХ и членове 66 и 67 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на раздел IХ и членове 66 и 67 са приети.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 68 има направено предложение от народния представител Валентин Симов, което е подкрепено от комисията; от Даниела Николова - също.
Предложение на комисията:
"Чл. 68. Задържаният кораб съгласно разпоредбите на този раздел може да бъде отведен до най-близкото безопасно за него българско пристанище за разследване и търсене на отговорност.
Чл. 69. При неоснователно задържане на чуждестранен невоенен кораб извън териториалното море се дължи обезщетение за претърпените от кораба вреди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 68, както е предложен от комисията и чл. 69, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Членове 68 и 69 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Глава трета
ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Раздел I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 70. Вътрешните водни пътища са водите на Република България, включващи акваторията на река Дунав, в частта й между десния бряг и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния от километър 845,650 до километър 374,100.
Чл. 71. Охраната на речната държавна граница и контрола за спазване на граничния режим във вътрешните водни пътища се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи."
Има оттеглено предложение от народния представител Валентин Симов.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на глава трета, раздел I и чл. 70 и 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета и на раздел I, както и чл. 70 и 71, както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава трета и на раздел I и чл. 70 и 71 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 72 има предложение на народния представител Любен Корнезов:
"В чл. 72, ал. 3 се изменя така:
"(3) Чуждестранен военен кораб на крайдунавска държава може да преминава по вътрешните водни пътища и да посети откритите пристанища и рейдове по река Дунав с разрешение на Народното събрание по установения от Конституцията ред."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Ангел Найденов, което е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Иван Генов в чл. 72 да отпадне ал. 6.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 72. (1) Чуждестранен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да преминава през вътрешните водни пътища и да посещава откритите пристанища и рейдове.
(2) Не се допуска преминаване през вътрешните водни пътища на чуждестранни военни кораби на недунавски страни.
(3) Чуждестранен военен кораб на крайдунавска държава може да премине по вътрешните водни пътища и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове по река Дунав с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
(4) Разрешението по ал. 3 трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението за корабите на крайдунавските държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
(5) Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да премине през вътрешните водни пътища и да посети откритите пристанища и рейдове по река Дунав с разрешение на Министерския съвет, поискано не по-късно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.
(6) Извършването на действия по чл. 20 се счита за нарушаване на мирното преминаване по вътрешните водни пътища."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 72 има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Отново стигнахме до военните кораби - чуждите военни кораби, само че този път по Дунава, а не по Черно море. Сега въпросът е какъв режим трябва да имат тези военни кораби и кой ще дава разрешението за посещението им евентуално в българските дунавски пристанища.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: С невоенна цел.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук ми подсказват, че с невоенна цел, но не ми е много ясно. Корабът е нещо друго. Една сухопътна част може да бъде с невоенна цел след като няма оръжие. Даже един самолет, когато преминава над нашата територия, може да бъде военен самолет с невоенна цел, защото не носи такова оръжие. Но на един военен кораб не можете да му демонтирате оръдията и другите бойни средства, които той носи. Това не е възможно, разберете го. Така че винаги един военен кораб представлява военна цел.
Но да се върнем на Дунава. Първо, река Дунав, освен всички други изисквания, които ги има и като пътища, знаете, че е един военен път. Вие знаете това, включително и последните драматични събития с войната в Югославия. Бяха бомбардирани мостовете над река Дунав и сега пътят по река Дунав е преграден.
България няма военна дунавска флотилия. Ние нямаме речни бойни кораби. Други държави имат. Какво ни предлага вносителят? Вносителят ни предлага военен кораб обаче само на крайдунавска държава да може да посещава наше пристанище при две условия: или разрешение на Министерския съвет, което е във връзка с вече приетия чл. 8; или, обърнете внимание, ако не е предвидено друго в споразумението между Република България и другата държава. Следователно военен кораб може да посещава нашите дунавски пристанища, да навлиза в нашата територия даже и без разрешение на Министерския съвет. Да оставим вече анулирането на правомощията на Народното събрание по чл. 84.
Но никъде не се казва това споразумение, ако има такова, то ратифицирано ли е от парламента по силата на чл. 85 от Конституцията или не е? Или може областният управител и кметът да си сключат някакво споразумение и военни кораби да посещават нашата държава. Да, този текст казва, че може, поне така, както е редактиран.
Освен това, колеги, както, убеден съм, е известно на всички в тази зала, има Дунавска конвенция, която е един международен договор, на която България също е страна. Там има редица текстове, които засягат корабоплаването по река Дунав. Има, знаете, специална комисия по дунавското корабоплаване и т.н. Този текст съгласуван ли е вече с действащия и функциониращ международен договор, който е многостранен, Дунавската конвенция? Виждам, че колежката кима утвърдително с глава. Добре, докажете ми това.
И затова предлагам, то е в текста, както е по силата на самата Конституция, след като чуждестранен военен кораб на крайдунавска държава преминава или пребивава на наша територия, то следователно Народното събрание е този орган, който ще даде разрешението за пребиваване на този чужд военен кораб по река Дунав. Другото, разберете, няма да бъде в интерес на държавата, а ще бъде само едно едностранно отстъпление на интересите на българската държава, която, пак повтарям, няма военна флотилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, пълната несъстоятелност на избрания от правителството "Костов" хибриден метод на изкуствено обединяване на твърде различна и обособена материя на морското и речно право, на режима на управление и стопанисване на морските и речните пристанища, много ярко се налага на примера на чл. 72, ал. 6. Ако днес законодателят легитимира волята на Министерския съвет и становището на Комисията по икономическата политика, то Република България ще стане единствената държава в света, която въвежда режим на мирно преминаване по вътрешните водни пътища.
Мирното преминаване не е нито словосъчетание от народния фолклор, нито пацифистко лирическо отстъпление. Минималната компетентност включва знанието, че мирното преминаване е режим, установен само за териториалното море, проливите, използвани за международно корабоплаване и архипелажните води. Но не и за вътрешните водни пътища. Мирното преминаване е с дълбоко международноправно съдържание първоначално като норма на обичайното право, а по-късно и като норма на международното договорно право. Не е тук мястото да се спирам по-подробно на пунктове 2 и 3 на чл. 14 на Конвенцията за териториалното море и прилежащата зона.
Незнанието, уважаеми господин председател, съпътства значителна част от законотворчеството в този парламент. Не допускайте и този закон да се превърне във визитка на юридическа некомпетентност на мнозинството. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
За първа реплика има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да отправя реплика на господин Генов, че нечетенето на текстовете също не е най-полезната практика в парламента. Просто трябва да се прочете чл. 70, за да стане ясно за какво става дума в следващия текст, който сме приели и каква е връзката между чл. 20 и ал. 6 на чл. 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за заместващ текст на ал. 3 на чл. 72.
Гласували 113 народни представители: за 38, против 71, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
И другото неприето предложение, което поставям на гласуване, е на народния представител Иван Генов - да отпадне ал. 6 на чл. 72.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 44, против 56, въздържал се 1.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 72 така, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 73. (1) На чуждестранните кораби, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България или намиращи се в пристанищата или на рейдовете, се забранява да използват средствата за радионавигация, хидроакустични и свързочни апаратури, електронни и оптични системи за наблюдение, освен за осигуряване безопасността на корабоплаването.
(2) Използването на ултракъсовълновите радиостанции се разрешава само за осигуряване безопасността на корабоплаването и за свръзка с органите, осъществяващи надзор върху корабоплаването и с пристанищните органи.
(3) Корабите, снабдени с корабни земни станции от системата за морски далекосъобщения чрез спътници могат да ги използват на принципа на взаимност.
(4) Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България не заплащат такса за преминаване.
Чл. 74. (1) Не са вътрешни водни пътища реките, езерата, язовирите и каналите и без контакт с Черно море и с река Дунав.
             (2) Придвижването по реките, езерата, язовирите и каналите без контакт с Черно море и с река Дунав чрез плавателни съдове, на пътници и товари с промишлени, търговски, туристически, спортни, научни, риболовни, развлекателни и други цели, се осъществява при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 73 и чл. 74.
Господин председател, Вие забелязахте едно противоречие между чл. 70 и чл. 74, ал. 1 и тогава правя предложение да отложим гласуването на чл. 74 до уточняване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава поставям първо на гласуване чл. 73 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Член 73 е приет.
Направено беше уточняване в чл. 74 в ал. 1 и ал. 2 да отпаднат думите "без контакт с Черно море и с река Дунав".
Моля, гласувайте чл. 74 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 и ал. 2 отпадат думите "без контакт с Черно море и с река Дунав".
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Член 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Права на Република България във вътрешните водни пътища".
Има оттеглено предложение на народния представител Валентин Симов.
"Чл. 75. В зоната на вътрешните водни пътища Република България осъществява:
1. суверенитет при проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на речното дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и други дейности, свързани с проучването и използването на тази зона;
2. изключителни права и юрисдикция, свързани с:
а) създаване и използване на изкуствени острови, инсталации и хидротехнически съоръжения;
б) извършване на научни изследвания;
в) полагане на кабели и тръбопроводи;
г) опазване на речната среда;
д) други права, произтичащи от международни договори, по които Република България е страна и от общопризнатите принципи и норми на международното право."
Има предложение на народния представител Иван Генов - в чл. 75, т. 2 думите "изключителни права и юрисдикция" да се заменят със "суверенитет".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 75 има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, очевидно липсата на Законодателна комисия в Тридесет и осмото Народно събрание води до парадокси, които наблюдаваме в чл. 75, т. 2.
Явно е, че Комисията по икономическата политика, освен послушно да козирува на правителството "Костов", не приема и най-малките опити поне отчасти този нескопосан законопроект да заприлича на закон.
И тук, както и в чл. 72, ал. 6, използваният хибриден вариант освен всички други пороци, води до нормативни несъответствия в проекта. Режимът на изключителната икономическа зона, по-конкретно изключителните права и юрисдикция, се пришиват към зоната на вътрешните водни пътища.
Имайте предвид, уважаеми господин председател, колеги, че в този участък на река Дунав България упражнява суверенитет чрез териториално върховенство, а не суверенни права, присъщи на изключителната икономическа зона. Юридическата неграмотност не следва да води до отказ от суверенитет. В този си вид чл. 75, ал. 2 от законопроекта противоречи на Конституцията и по-специално на чл. 5, ал. 4, съгласно която международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Ако се налага да говоря на по-достъпен език, господин председател, принуден съм да направя следното заключение. Онези народни представители, които гласуват за текста на правителството Костов и на Комисията по икономическата политика и против моето предложение означава, че застъпват становището за кипене на водата при 90 градуса, без да съзнават, че 90 градуса са свързани с нещо друго, а именно с правия ъгъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов. (Неразбираема реплика от СДС.) Тук се направи реплика, че водата може да кипи и при 90 градуса, господин Генов. Очевидно Вие пък това не го знаете.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Красимира Мартинова, главен специалист в Министерството на транспорта и съобщенията.
КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Бих искала да хвърля малко яснота по отношение на коментираните текстове. Дунавската конвенция, на която България е страна, ратифицирана е, и е обнародвана, по никакъв начин не нарушена. Освен това не би трябвало да се смята, че са прекопирани, да кажа тази дума, текстове от Конвенцията по морско право и са прехвърлени безпричинно към вътрешните водни пътища. Просто категорично не мога да се съглася с това.
Но имам желание да обясня следния факт. До настоящия момент българското законодателство няма правна уредба на вътрешните водни пътища. Това е факт, познат, известен на всички вас.
Тогава, което сме се опитали да направим, е действително желание да изравним правната уредба по идея и логика, присъща, доколкото, разбира се, това е възможно, както за морето, така и за реката. И мисля, че в това не само че няма нищо лошо, това е един плюс на законопроекта. Не е необходимо да въвеждаме различни правни режими при положение, че и международните конвенции не ги изискват по отношение на реката и морето. Това е едно.
И освен това, по отношение на различието между суверенитет и изключителни суверенни права и юрисдикция, разликата в обхвата е равна на нула. А разликата в същността на съдържанието на понятията е следната. Суверенитетът, като пълен, неотменим и всеобхватен, е присъщ на държавата и на нейната територия, на властта и на нейната територия, докато изключителните права и юрисдикция произтичат, по силата на международните конвенции и спогодби, и те са по отношение на територии, в случая на води, които са извън българската територия, но върху тях България има изключителни суверенни права и само тя може да ги упражни и никой друг. Това всъщност е разликата между суверенитет и суверенни права. Но в обема и в обхвата реално няма абсолютно нищо.
Просто е излишна тревогата да се счита, че по някакъв начин интересите на нашата страна са нарушени. Това е идеята и логиката и тя се отнася точно именно за това - само България може да упражни, когато притежава тези изключителни права, по силата на международните договори. И ако тя не си упражни правата, никоя друга държава, прилежаща, крайбрежна се има предвид, не може да упражни такива права. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Генов.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 42, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 75 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 91, против 10, въздържали се 6.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 76. (1) Превозът на пътници и товари между българските пристанища се осъществява от кораби, плаващи под българско знаме.
(2) Превозът на пътници и товари между българските пристанища, осъществяван от кораби, плаващи под чужд флаг, се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 76 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 4.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел III
УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА КОРАБОПЛАВАНЕТО

Чл. 77. (1) Министерството на транспорта и съобщенията организира проучването и поддържането на условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища на Република България в съответствие с нормите, приети от Дунавската комисия, и с Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение.
(2) Министерството на транспорта осигурява издаването и излъчването на известия за състоянието на корабоплавателния път и хидрометеорологичната обстановка в зоната на вътрешните водни пътища.
(3) Строителство на хидротехнически съоръжения, извършване на дъноудълбочителни работи, добив на инертни материали и изхвърляне на земни маси и утайки се извършват след съгласуване с компетентните органи на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите."
Има предложение народния представител Валентин Симов - в чл. 77, ал. 3 накрая се добавя "и общините".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 77 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов - в чл. 77, ал. 3 накрая да се добавят думите "и общините".
Гласували 94 народни представители: за 7, против 63, въздържали се 24.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте заглавието на раздел III и чл. 77 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел III и чл. 77 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 78. (1) Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България и превозващи опасни товари, са длъжни да спазват нормите, предписани от Правилата за превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, приети от Дунавската комисия и от Европейската икономическа комисия.
   (2) При навлизане във вътрешните водни пътища на Република България корабите, превозващи опасни товари, са длъжни да обявяват на капитана на най-близкото пристанище данни за количеството, разположението, вида на опасните товари и за разтоварното пристанище.
   (3) Забраната по чл. 53 не се отнася до изливане или изхвърляне на отпадъци, когато съдържанието на вредните вещества отговаря на националните норми за брегови източници и на нормите за кораби, предвидени в Правилника за плаване в българския участък по река Дунав."
Има предложение на народния представител Иван Генов в чл. 78 ал. 3 да отпадне.
Комисията не приема това предложение. Подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 78 има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, чрез Вас бих искал да попитам председателя на водещата комисия по силата на каква странна логика идентичното ми предложение по чл. 53, ал. 3 се приема, а по чл. 78, ал. 3 се отхвърля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е трябвало да го направите в комисията, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Общ недъг на законопроекта, господин председател, е, че необосновано въвежда изключения от сега съществуващата обща забрана за замърсяване в едни случаи по отношение на морската среда, а в други - към вътрешните водни пътища.
Понастоящем, когато всички държави и международната общност като цяло засилват екологичните експертизи при изработването на нормативни актове, правителството "Костов" върви в друга, безперспективна посока. Необосновано, дори недопустимо авторите на законопроекта не са използвали редица по-нови източници на международното право, за да има съответствие с кодификацията и прогресивното развитие на международното екологично право, например по отношение на Черно море - Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, а по отношение на река Дунав - Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав, подписана през 1994 г. в София.
И още нещо. След като евроинтеграцията е душата на сегашното правителство, то нека и неговите изразни средства, например в чл. 78, ал. 1, да не са произволни, а точни. Така наречената "Европейска икономическа комисия" се казва "Икономическа комисия за Европа на ООН". Същото се отнася и за чл. 84, ал. 1.
И в заключение искам да Ви информирам, уважаеми господин председател, че този закон по екологични, икономически, политически и международноправни съображения ще бъде приоритетно преразгледан от 39-о Народно събрание, за да бъде България уважавана суверенна държава, пълноправен субект на международното право и на международните отношения, а не безправна, плаваща, военна, включително и ядрена база.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Генов да отпадне ал. 3 на чл. 78.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 46, против 82, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 78 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Член 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 79. Водолазна и всякаква друга подводна дейност в зоната на вътрешните водни пътища се извършва по ред, установен от министъра на отбраната, от министъра на вътрешните работи и от министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 80. (1) Прокарването на подводни и въздушни кабели и тръбопроводи между Република България и Румъния се осъществява по силата на споразумение между правителствата на двете страни.
   (2) Хидротехническите съоръжения, свързващи двата бряга на реката, се изграждат въз основа на споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния."
Има оттеглено предложение на народната представителка Мария Брайнова.
"Чл. 81. (1) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие във вътрешните водни пътища на Република България, се извършва с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
   (2) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването по вътрешните водни пътища капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се в близост кораб."
Тук е отразено приетото предложение на народния представител Мария Брайнова по чл. 81.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 79 и 80, както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Членове 79 и 80 са приети.
Налага се едно уточнение в чл. 81, ал. 1 - или трябва да приемем текста на вносителя в края на ал. 1 "извършва при условията и по ред, определени с наредба от министъра на транспорта и съобщенията" или "извършва съгласно наредба на министъра на транспорта и съобщенията". Защото не може оказването на помощ да се извършва с наредба. Моля комисията да прецени.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Очевидно текстът на вносителя ще бъде по-добър - "се извършва при условия и по ред, определени с наредба от министъра на транспорта и съобщенията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 81 с първата алинея на вносителя и втората - както е предложена от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Член 81 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел IV
Условия за безопасност на корабите
Чл. 82. (1) Всеки кораб трябва да притежава свидетелство за правото да плава под знамето на държавата, в която е регистриран.
   (2) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба за условията и реда за регистрация на български кораби.
Чл. 83. Корабите, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България, трябва да отговарят на техническите предписания за корабите от вътрешно плаване, което удостоверяват със съответен документ.
Чл. 84. (1) Всички кораби, независимо от знамето, под което плават, трябва да са снабдени с документите, изисквани от Правилата за плаване по река Дунав, приети от Дунавската комисия и от Европейската икономическа комисия, както и с другите документи, изисквани по силата на международни договори, по които Република България е страна.
   (2) Корабните документи трябва да се намират на борда на кораба и да бъдат представяни за преглед при поискване от официални представители на компетентните органи.
   (3) Министърът на транспорта издава наредба за условията и реда за издаване на корабни документи за корабите, плаващи под българско знаме.
Чл. 85. (1) Всеки кораб трябва да бъде снабден с достатъчен по брой и правоспособност екипаж, който да може по всяко време да осигури безопасността на хората, товара и плаването.
   (2) Снабдяването на невоенните кораби, плаващи под българско знаме, с екипаж, неговият брой и правоспособност се определят с наредба от министъра на транспорта и съобщенията."
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел IV и членове от 82 до 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и членове 82 до 85 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел IV и членове от 82 до 85 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел V
Надзор върху корабоплаването"
Има предложение на народния представител Ангел Найденов, но то не е свързано със заглавието на раздел V. Комисията не подкрепя това предложение, защото е твърде общо и некасаещо конкретни текстове.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел V.
"Чл. 86. (1) Надзорът върху корабоплаването се осъществява с цел спазване на правилата за плаване по река Дунав, опазване на хидротехническите и пристанищните съоръжения и предпазване от замърсяване водите на река Дунав от корабите, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България.
   (2) Надзорът се осъществява без дискриминация по отношение на знамето, под което плава корабът."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел V и чл. 86, както са предложени от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел V и чл. 86 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 87 няма предложения.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 87. (1) Надзорът върху корабоплаването по вътрешните водни пътища се осъществява от Морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията.
   (2) При осъществяване на своята дейност служителите на Морската администрация се ръководят от Правилата за речния надзор по р. Дунав."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 87, както е предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 87 е приет.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 88. При повреда, авария или друго произшествие във вътрешните водни пътища на страната, което създава опасност от замърсяване на околната среда, крайбрежието или от увреждане на свързаните с тях интереси, Министерството на транспорта и съобщенията със съдействието на заинтересованите ведомства и организации предприема всички необходими мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността.
Чл. 89. Морската администрация забранява отплаването на кораб по река Дунав от дунавско пристанище или рейд, ако техническото състояние на кораба не осигурява спазването на приетите от Република България норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на морската среда или техническото състояние и документите му не отговарят на изискванията на Правилата за плаване по река Дунав и на Препоръките относно техническите предписания за корабите от вътрешно плаване.
Чл. 90. (1) При извършване на проучвателни, сондажни и други дейности по разработването и използването на природните ресурси в морските пространства на Република България Министерството на транспорта и съобщенията съвместно с Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазване на предвидените мерки за предотвратяване на аварии, изливане на нефт и други замърсители, както и за своевременно отстраняване на последствията от тях.
             (2) Министерството на околната среда и водите упражнява контрол върху бреговите източници на замърсяване."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за чл. 88, 89 и 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 88, 89 и 90, така както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Членове 88, 89 и 90 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 91 има две предложения - на народните представители Валентин Симов и Ангел Найденов, които са приети от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 91. (1) Когато съществува реална опасност замърсяването в морските пространства на страната да се разпространи във водите на крайдунавска държава, тя се уведомява по дипломатически път.
              (2) Всеки капитан на кораб, плаващ в зоната на вътрешните водни пътища на Република България, уведомява незабавно с всички възможни средства капитана на най-близкото пристанище за допуснато от кораба замърсяване, за преднамерено изхвърляне с цел запазване живота на хората на борда или за открито от него замърсяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 91, така както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 7.
Член 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава четвърта - "Пристанища", раздел I - "Общи разпоредби"."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за заглавия на глава четвърта и раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на глава четвърта и на нейния раздел I, така както са предложени от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава четвърта и раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 92. (1) Пристанищата са участъци от брега на Черно море, река Дунав и островите в тях, каналите и свързаните по естествен или изкуствен начин с тях езера с акватория, територии, водни и наземни съоръжения, включително съоръжения, свързани с опазването на морската, речната и крайбрежната околна среда, които включват природни и изкуствено създадени условия за безопасно приставане, престояване, обслужване на плавателни съдове и извършване на дейности по този закон, под контрол на пристанищната администрация. Пристанищата свързват водните пространства на Република България със сухоземните пътни и железопътни транспортни връзки.
    (2) Пристанището може да включва прилежащи водни площи и територии на една или повече общини."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 92 се създава ал. 3:
"(3) Пристанищата са еднолични акционерни дружества с държавно имущество."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 92 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за нова ал. 3 в чл. 92.
Гласували 97 народни представители: за 36, против 53, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 92, така както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Член 92 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 93 има предложение на народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Ангел Найденов, което е прието от комисията.
И предложение на комисията:
"Чл. 93. Пристанищата са:
1. за обществен транспорт - независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик;
2. рибарски;
3. яхтени;
4. със специално предназначение;
5. военни, включително гранично-полицейски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 93 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
Член 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 94, ал. 1 думите "или са собственици на пристанища или на" да отпаднат.
Комисията не приема това предложение.
Има предложение на народния представител Михаил Миков, което е същото в първата му част, а във втората част е ал. 2 да отпадне, което не се приема от комисията.
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 94. (1) Операторите и собствениците на пристанища или на пристанищни съоръжения, предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията статистическа информация, свързана с дейността им при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията и от председателя на Националния статистически институт.
(2) Информацията по ал. 1 е за служебно ползване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 94 има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Този текст на чл. 94, поне от мое гледище, поставя един много важен, принципен въпрос и той е следният: дали пристанищата, които вече определихме в предния текст какво представляват, могат да бъдат частна собственост на физически лица, респективно юридически лица, или пристанищата като пристанища могат да бъдат само държавна собственост?
Едно пристанище винаги има многофункционално значение, включително и военно значение, макар и да не е специално военно пристанище. Вижте Созопол - там са катерите, вижте Атия - военното, Бургас, Варна и така нататък. Така че винаги трябва да имаме предвид и това, че всяко едно пристанище и акваторията, което то обслужва, винаги има и търговско, и военно, и всякакво друго значение.
От гледна точка на чл. 18, ал. 1 от Конституцията, поне духът й е този, и поне когато я правихме това имахме предвид, като казахме, че изключителна държавна собственост трябва да бъде крайбрежната ивица, а всяко пристанище е на крайбрежна ивица, плюс това и водите, които имат значение. А един залив винаги има стратегическо значение.
И от моя гледна точка пристанищата не могат да бъдат частна собственост на физически, респективно юридически лица, а само изключителна държавна собственост. И в този смисъл съм направил предложението, че собствеността относно пристанищата, която дава възможност за физически лица, да отпадне. Разбира се, пристанищните съоръжения могат да бъдат и държавна, и частна държавна, респективно собственост на физически и юридически лица.
Но, вижте, твърде е опасно да дадем възможност на физически, а пък нека да кажем и юридически лица, да стават собственици на пристанища. Който е собственик, знаете, че няма да допусне или може и да не допусне съответни наши органи, даже и на българската държава. Все пак собственикът управлява територията, на която е собственик.
И моля ви, помислете, съвсем добронамерено ви го казвам, да отпадне тази възможност българските пристанища да стават собственост на частни лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов, само че чл. 18, на който Вие се позовахте, поне така гласи: "Крайбрежната плажна ивица", а не цялата крайбрежна ивица.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз говорех за плажната, но човек може да се окъпе и в пристанището. И пристанището е крайбрежна ивица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но Конституцията не го е пропуснала.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е така. И пристанището е граница на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов и едновременно с това т. 1 от предложението на народния представител Михаил Миков, което е аналогично - за отпадане в чл. 94, ал. 1 на думите: "или са собственици на пристанища, или на".
Гласували 148 народни представители: за 56, против 84, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 2 от предложението на народния представител Михаил Миков да отпадне ал. 2 на чл. 94.
Гласували 106 народни представители: за 26, против 78, въздържали се 2.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 94 така, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Член 94 е приет.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: (звъни): Заседанието продължава.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 95. (1)  Границите на територията на пристанищата за обществен транспорт се съгласуват с министъра на регионалното развитие и благоустройството по установения ред.
(2) Границите на територията на военните пристанища се съгласуват с министъра на отбраната.
(3) Координатите и навигационните карти на акваторията се обявяват публично.
Чл. 96. Пристанищата и пристанищните съоръжения в откритите пристанища са общодостъпни и осигуряват еднакви условия съобразно предназначението им за всички плавателни съдове."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 95 и 96 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Членове 95 и 96 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 97 има предложение на народния представител Мария Брайнова - в чл. 97, ал. 2 думите "международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море" се заменят с "задължителни права за всеки район".
Комисията не приема това предложение.
Има предложение от народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
И предложение на народния представител Ангел Найденов, което е прието във втората част, а в първата част е оттеглено.
Предложение на комисията:
"Чл. 97. (1) Не се допуска движение в пристанищата и рейдовете на плавателни средства без вдигнато държавно знаме или военноморски флаг и без име или номер.
(2) Маневрирането в пристанищата и рейдовете се извършва в съответствие с разпоредбите на международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! В чл. 97 съм направила предложение и ще го аргументирам. Маневрирането в пристанищата, рейдовете и каналите не се извършва само в съответствие с международните правила по предотвратяване сблъскванията по море. По света и в световната практика е залегнало правилото всеки капитан, влизайки в район с особен режим на корабоплаване - теснини, плитчини, течения и други, следва да се запознае своевременно с местните правила и режим на корабоплаване. Точно затова се издават задължителни правила за всеки район. Те са в съответствие с цитираните международни правила със "Солас" и "Марпол" и всички други международни и национални нормативни документи, даващи реда в корабоплаването. Те са в съответствие и с местните условия и този комплекс от изисквания ги прави по-верни от международните правила за района, за който са издадени.
Затова аз смятам, че "международните правила за предотвратяване сблъскванията по море" трябва да бъдат заменени със "задължителни правила" като по-точен термин и по-точни изисквания за корабоплаването в определен район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Мария Брайнова.
Гласували 76 народни представители: за 28, против 19, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 97 така, както е предложен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 2.
Член 97 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 98. Гранично-пропускателният, митническият и медико-санитарният режим, както и охраната в пристанищата се определят от действащото законодателство."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 98 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Член 98 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 99 има две оттеглени предложения на народните представители Валентин Симов и Ангел Найденов.
Предложение на комисията:
"Чл. 99. Редът за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или на други лица, както и за връзка на кораба с брега се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 99 така, както е предложен от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Член 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 100. Отреждането на земни и водни участъци за извършване на строителство по крайбрежието на Черно море и река Дунав, както и във вътрешните и териториалните води и в зоните на действие на средствата за навигационно осигуряване се извършва въз основа на подробен градоустройствен план или застроително решение след съгласуване с министъра на отбраната, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 100 след думите "министъра на регионалното развитие и благоустройството" се добавя "министъра на околната среда и водите".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение, а подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 97 народни представители: за 33, против 63, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 100 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
Член 100 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 101. Генералните планове за изграждане, реконструкция или разширяване на пристанищата и на съоръженията за навигация се съгласуват от общинския съвет на общината на територията, на която се намира съоръжението, с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи и се одобряват от министъра на транспорта и съобщенията".
Има вече гласувано и отхвърлено предложение на народния представител Михаил Миков.
Има предложение на народния представител Валентин Симов - Министерският съвет определя реда за разкриване на нови пристанища и промяна предназначението и/или вида на съществуващите.
Това предложение е отхвърлено от комисията.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 114 народни представители: за 45, против 69, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което е на господин Валентин Симов не мога да го поставя на гласуване, тъй като е само една идея, която не е посочена като конкретен заместващ текст, така че моля, гласувайте чл. 101 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Член 101 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 102. Правомощията на пристанищната администрация се разпростират върху всички пристанища, независимо от вида и от формата на собственост, с изключение на военните пристанища."
Има предложение от народния представител Любен Корнезов. Това предложение се съдържа и в предложението на народния представител Михаил Миков. Чета направо предложението на Михаил Миков - в чл. 102 думите "всички пристанища" се заменят с "територията и акваторията на съответното пристанище". Общо предложение - думите "независимо от вида и от формата на собственост" да отпаднат.
Комисията не подкрепя тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Корнезов, по чл. 102 имате предложение. Имате думата по него.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ ( ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност проблема, който поставих пред парламента във връзка с чл. 94, сега е същият. Разбира се, с друга цел.
Отново поставяме въпрос: кой може да бъде собственик на българските пристанища? И тук се казва - всички форми на собственост са допустими, което означава, че всяко физическо лице или всяко юридическо лице, няма значение какви са - акционерно дружество, ООД или каквото и да е. Включително, много добре знаем, че в не редки случаи, особено при юридическите лица, капиталът е чужд. Може да има и подставени физически лица и де факто, пък и де юре, ще стане така, че българските пристанища няма да бъдат българска собственост, а една чужда собственост, което не само засяга суверенитета на България, но и интересите на България, защото пристанищата, още веднъж повтарям, те не са само търговски дружества или извършват само някаква търговска дейност. Те имат и стратегическо военно значение!
И още веднъж в тази връзка - обръщам се към цялото Народно събрание - нека да съхраним българската територия, а пристанищата, те са границата на България, българските пристанища да бъдат само български, тоест да бъдат само държавна собственост! Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Балтаджиев иска да направи реплика на господин Корнезов. Заповядайте.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Господин Корнезов, всичко щеше да бъде правилно във Вашите разсъждения, но при положение, че вече е приет този член, който постулира, че формата на собственост може да бъде и частна, Вие би трябвало да си оттеглите предложението за чл. 102, защото ако то остане, в случая ще стане така, че Вие пледирате частната собственост да не е подчинена на пристанищната администрация, тоест правомощията на пристанищната администрация да не се разпространяват върху частните пристанища. Значи, не сте последователен. Това ми е репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За дуплика думата има господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Напълно последователен съм! Не само аз, но и цялата парламентарна група!
Ние направихме предложение в чл. 94 и в изказването си обърнах внимание на това. Нашето становище е категорично, че българските пристанища трябва да бъдат българска държавна собственост.
Записвайки всички форми на собственост вие още веднъж потвърждавате, че българските пристанища могат да бъдат в чужди ръце. И затова поддържам това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, аз също държа да изложа мотивите, поради които съм направил и тук предложенията и поради които и нашата парламентарна група не може да приеме, че собствеността върху българските пристанища може да бъде частна.
Ако ние бяхме една страна като Гърция, ако бяхме една страна като Австралия, ако бяхме една страна като Съединените американски щати или Англия, този въпрос би могъл да изглежда и по друг начин, обаче ние сме България - с един ограничен ресурс на морски и вътрешни водни пътища. Пристанищата по този начин се превръщат в един естествен монопол. Един естествен монопол и едно благо, което е твърде ограничено за такава страна, каквато е България. И това с още по-голяма сила налага държавата да има контрол върху своите пристанища.
Аз не искам да изтъквам аргументи, които са по-силни днес, когато имаме една разпасана държава, каква контрабанда и какви други действия могат да се извършват в тези пристанища. Не искам да се позовавам и на някои конституционни текстове, които дават възможността частни лица да ползват това благо под формата на концесия. Но не и собствеността, която в крайна сметка трябва да бъде държавна собственост.
Именно, водени от тези мотиви, ние отстояваме тази позиция. Смятаме, че сме прави, смятаме, че и обществото ще ни разбере.
Това, че някои ваши ексминистри завъртяха далавери преди още да е уреден въпросът с пристанищата, типичен пример в това отношение е пристанището на курортен комплекс "Златни пясъци", а сега вие с този закон ще легитимирате тяхната далавера, това за нас не може да бъде мотив. Направете го, но българските граждани трябва да знаят много ясно кой го прави и защо го прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз първо очаквах, че господин Миков ще защити едно свое предложение, което не беше свързано с това, което той говори, а именно да се подменят всички пристанища с думите "територията и акваторията на съответното пристанище". Според мен, ако той твърди, че е перфектен юрист, просто трябва да оттегли това свое предложение.
И в същото време аз, колеги, ви призовавам да гласуваме за предложението на господин Любен Корнезов, тъй като всички думи, казани по повод на това предложение, нямат нищо общо със собствеността на пристанищата. Казано е в чл. 102, че правомощията на пристанищната администрация се разпростират върху всички пристанища. И след това е добавено "независимо от вида и формата на собственост", което са думи, нищо не носещи.
Така че, предлагам ви да гласуваме това предложение на господин Корнезов. По този начин ще обезсмислим загубеното време на Народното събрание до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Той е напълно прав.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Може би дължа обяснение на господин Николов защо съм внесъл такова предложение. Защото в закона има двойственост, поради неговата нескопосаност, по това какво е пристанище. Веднъж се казва, че пристанището... и е описано какво представлява, даден е и неговият режим - участъци от брега на Черно море, река Дунав и прочие, и прочие, и прочие. Може да включва прилежащи водни площи и територия на една или повече общини. Ами, пристанището, щом може да включва, значи именно всичко прилежащо трябва да може да се контролира. Затова съм направил и предложението.
Другият смисъл на пристанището е някаква юридическа фигура, под която то функционира, фигура, дадена от закона. И заради това съм смятал, че ще бъде по-прецизно, макар че, пак ви казвам, това за мен не е големият проблем.
Така че нищо не ми пречи да оттегля това предложение и твърдо да поддържам и в предишни текстове направеното, и другото предложение. Така че не оттеглям цялото си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте само предложението за акваторията, нали? Да.
Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Любен Корнезов и Михаил Миков за отпадане на думите "независимо от вида и формите на собственост".
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 123, против 6, въздържали се 8.
Предложението на господата Корнезов и Миков е прието.
Другото предложение е оттеглено от господин Миков.
Моля, гласувайте чл. 102 така, както е предложен от вносителя, с приетата вече корекция в предишното гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Член 102 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - Пристанища за обществен транспорт".
По чл. 103 има предложение на народния представител Валентин Симов от две части. Първата част е приета от комисията.
Втората част от предложението му е - ал. 2 да отпадне.
Това предложение не е прието от комисията.
Същото предложение е направил народният представител Михаил Миков, което не е прието от комисията.
Същото предложение е направил народният представител Ангел Найденов - първата част на предложението му не е прието от комисията.
Втората част от предложението му е думата "линейни" да отпадне, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Мария Брайнова:
В чл. 103, ал. 2 след думите "пристанище Балчик" се добавя "Каварна" и след думите "Леспорт - Варна" се добавя "пристанище ТЕЦ "Варна".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 103. (1) Пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, съоръжено и позволяващо извършването на дейности, свързани с товарно-разтоварни операции, с превоз на пътници и поща и други съпътстващи дейности от/на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, което е достъпно, без ограничение, срещу заплащане.
                (2) Пристанища за обществен транспорт са: пристанище Балчик, Варна, Леспорт - Варна, Ферибот Варна, пристанище Петрол - Варна, пристанище Бургас, Рибно пристанище - Бургас, Созопол, Поморие, Царево, Несебър, Ахтопол, Видин, Лом, Оряхово, Русе, Сомовит, Свищов, Тутракан, Силистра.
      (3) Пристанищата за обществен транспорт осигуряват свободен достъп на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, на товари, пътници и поща за извършване на търговски дейности и за комуникации между брега и сушата.
                (4) В пристанищата за обществен транспорт се събират канални, тонажни и кейове такси в размер, определен от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.
                (5) В пристанищата за обществен транспорт се събират светлинни такси в размер и по ред, определени от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители! Позволил съм си да направя това предложение, доколкото отново откривам противоречие по начина, по който ние дефинираме пристанищата за обществен транспорт. Или пристанищата за обществен транспорт са дефинирани в ал. 1, т.е. всяко пристанище, съоръжено и позволяващо извършването на дейности, свързани с товарно-разтоварни дейности, с превоз и прочие, и прочие, и прочие, или изброяваме кои са тези пристанища и приключваме въпроса. Лимитативният списък по ал. 2 изключва нуждата от дефиниране по ал. 1 или описването на пристанище за обществен транспорт със съществените му признаци, както е направено в ал. 1, предполага, че всяко пристанище, което отговаря на ал. 1, е пристанище за обществен транспорт и не е необходимо да се изброяват еди-кои си пристанища.
Аз и друго не мога да разбера. След като вие прокарахте логиката да има частни пристанища, утре всеки човек, който инвестира и направи частно пристанище, ще трябва да си намери един вносител тук, да мине през Народното събрание, за да стане то пристанище за обществен транспорт. Няма да стане държавно, но да има статут на пристанище за обществен транспорт. Или пристанищата се дефинират със съществените им белези, или се изброява кои са пристанищата и край. Не може и двата подхода. Не е необходимо това. Затова нека да се избере един от двата подхода и ако прецени, може и вносителят да каже, че дефиницията по ал. 1 е достатъчно изчерпателна и тогава да не се прави това изброяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Правя реплика на господин Миков, че не може да има частни пристанища, които да бъдат за обществен транспорт. Това ще бъдат и са само държавни пристанища.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Откъде следва това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Следва от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): В чл. 93 е казано, че пристанищата са за обществен транспорт. Там е казано: операторите или собствениците на пристанища или на пристанищни съоръжения и пр. Къде са изключени пристанищата за обществен транспорт?
Ако вие залагате такъв подход, утре със закона ще приемем, че едно пристанище е за обществен транспорт и то автоматично от частно ще стане държавно. Така излиза, ако наистина пък го има. Ако вие правите равенство между пристанище за обществен транспорт и частна собственост върху пристанище. Член 107, забележете, сградите и пристанищните съоръжения, съществуващите пристанища и пр. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Са публична държавна собственост.
МИХАИЛ МИКОВ: Публична държавна собственост са съществуващите и ако утре някой направи едно пристанище за обществен транспорт - един голям инвеститор, вие му казвате, че има частна собственост и изведнъж - публична държавна собственост. Има някакво противоречие.
Пристанище за обществен транспорт е въпрос на статут на пристанищата. Частна собственост върху пристанище е въпрос на собственост. Това са съвсем различни неща и аз не мога да се съглася, че пристанище за обществен транспорт е равно с нечастно пристанище...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Госпожа Мария Брайнова има думата.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Смятам, че както е записана ал. 2 като текст на комисията, записът не е коректен, защото пристанищата за обществен транспорт са: пристанище Балчик, Варна, ферибот Варна... Излиза, че те са едно пристанище, а това не е така. Пристанище Балчик и след това пристанище "Петрол" - Варна. Предлагам да отпадне след двуеточието думата "пристанище" и да бъдат изписани само имената им, защото пристанище Балчик административно е на подчинение на пристанище Варна. Към пристанище Варна се водят още Варна - изток, Варна - запад и ТЕЦ - Варна, които не са записани в текста. Ако трябва да бъдем коректни, може би в скоби, след пристанище Варна, трябва да бъде записано "и неговите поделения".
Що се отнася до пристанище Каварна, в комисията спорът беше, че то в момента не е пристанище, на което се обработват стоки. Но може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да обърна внимание, че точно трябва да се разглежда комбинацията на чл. 103 и чл. 107. Половин или един час беше дискутирано, че трябва да бъдат защитени държавните интереси, че границите трябва да бъдат защитени и т.н. Именно чрез тази комбинация, която се вижда тук, между чл. 103 и чл. 107, е записано, че пристанищата за обществен транспорт са публична държавна собственост, тоест те си остават винаги собственост на държавата. По този начин се защитават и държавните интереси, а по този начин остават само местата, където някой рибар ще си държи лодката или яхтата и т.н. Те остават в сферата на частните пристанища, доколкото можем да говорим за това. Също така и със специално предназначение - тези, които влизат вътре във формата на дадено предприятие, което извършва своята собствена дейност чрез това пристанище.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. (Реплики от ДЛ.)
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов, а то е идентично с това на господин Михаил Миков и на господин Ангел Найденов - за отпадане на ал. 2.
Гласували 111 народни представители: за 28, против 75, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Брайнова.
Гласували 87 народни представители: за 40, против 20, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Преди да гласуваме предложението на комисията, ще ви предложа една редакционна поправка в ал. 2. След като изреждаме пристанищата, които са за обществен транспорт, ми се струва, че думата трябва да бъде членувана и изразът да стане "пристанищата за обществен транспорт са".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: И да се сложи думата "пристанище" пред всяко наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пред всяко име да бъде сложена и думата "пристанище" - това, което госпожа Брайнова предлагаше.
Моля, гласувайте чл. 103, както е предложен от комисията, с тези редакционни поправки в ал. 2.
Гласували 114 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 9.
Член 103 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 104 има прието предложение на народния представител Ангел Найденов.
"Чл. 104. (1) Министърът на транспорта определя с наредба изискванията за експлоатационна годност на пристанищата.
(2) Пристанищната администрация може да преустанови временно или да ограничи експлоатацията на пристанищата, които не отговарят на изискванията и на реда, определени с наредбата по ал. 1.
(3) Пристанищната администрация издава задължителни предписания за привеждане на пристанищата за обществен транспорт в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Желае ли някой от колегите да се изкаже по чл. 104? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 104 така, както се предлага от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Член 104 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 105 има приети предложения на народните представители Валентин Симов, Ангел Найденов и Даниела Николова.
"Чл. 105. Товарно-разтоварни и претоварни операции на товари и поща и международни превози на пътници се извършват само в обявените за тази цел зони и съоръжения или рейдовете в пристанищата за обществен транспорт, освен в случаи на бедствия в териториално море или други извънредни и форсмажорни обстоятелства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 105 така, както се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Член 105 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 106 има прието предложение на народния представител Даниела Николова.
"Чл. 106. Изграждането на плаващи съоръжения за претоварни дейности във водата на разстояние от брега се допуска само, ако са включени в пристанище за обществен транспорт и на място и по ред, определени от Морската администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 106 така, както се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 106 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 107 има предложение на народния представител Валентин Симов:
Член 107 се изменя така:
"Чл. 107. (1) В пристанищата за обществен транспорт земите, върху които са разположени те, и инфраструктурата (вкючително кейове, молове, вълноломи и пр.) са публична държавна собственост.
(2) Пристанища за обществен транспорт могат да се изграждат само върху публична държавна или общинска собственост."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има оттеглено предложение от народния представител Ангел Найденов.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 107, ал. 1, след думите "в пристанищата за обществен транспорт" се добавя "яхтените, рибарските, военните и гранично-полицейските".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 107. (1) Пристанищните съоръжения, земите, върху които са разположени те, земите под откритите и закритите складове, както и прилежащите водни площи в съществуващите пристанища за обществен транспорт, са публична държавна собственост.
(2) Съществуващо пристанище, което е извън изброените в чл. 103, може да придобие статут на пристанище за обществен транспорт по този закон с решение на Министерския съвет по искане на лицата, притежаващи правото на собственост върху него.
(3) Пристанища за обществен транспорт извън изброените в чл. 103 и трансформираните по реда на ал. 2 могат да се изграждат само върху земи - публична държавна собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Господин Михаил Миков, вносител на предложение, има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, тук се променя волята на вносителя. Член 107 така, както е внесен, предвижда, че сградите и пристанищните съоръжения в съществуващите пристанища, земите, върху които са разположени те, както и прилежащите водни площи - в този случай става въпрос само за обществен транспорт - са публична държавна собственост. Защото аз пак поставям въпроса за пристанището на "Златни пясъци" - то публична държавна собственост ли е или не е, след като е изградено доста сериозно яхтено пристанище?
След това, в крайния текст на комисията е предвидено, че само пристанищните съоръжения, земите и пр. в пристанищата за обществен транспорт са публична държавна собственост. Но тук вече попадате в оня омагьосан кръг, до който водят двете дефиниции за пристанище за обществен транспорт. Веднъж казвате с основните признаци какво е пристанище за обществен транспорт, втори път казвате в ал. 2 кои са по брой тези пристанища, лимитативно изброени, а трети път сега казвате, че "Съществуващо пристанище, което е извън изброените в чл. 103, може да придобие статут на пристанище за обществен транспорт по този закон с решение на Министерския съвет по искане на лицата".
Ами, или приемете един режим, че Министерският съвет казва кои са пристанищата за обществен транспорт, или приемете, че те са изброени изрично в закона, или приемете, че пристанища за обществен транспорт са тези, които в ал. 1 на чл. 103 са дефинирани със съществените им признаци. Тоест, едно пристанище за обществен транспорт го дефинирате три пъти, но възниква колизия дали Народното събрание със закон ще реши, както е постъпило в чл. 103, ал. 2, или оттук насетне Министерският съвет ще казва кои са за обществен транспорт. Просто е абсурд да се мисли това! Може Народното събрание утре да каже: ама, моля ви се, от тоя списък ще извадим две-три или ще вкараме две-три. И всякакви решения на Министерския съвет в тази насока просто нямат никакво значение. И ако един чужд инвеститор дойде и го подлъжете тук да тръгне да прави пристанище за обществен транспорт, или ще му дадете режима да мине през Народното събрание и да влезе в този списък, с който сами се набутвате, или всякакво решение на Министерския съвет в бъдеще ще бъде атакувано като противоречащо на закона. Възприемете един подход - или Народното събрание да решава кои са, или те да са описани със съществените им признаци и белези, или Министерският съвет да решава кои са пристанища за обществен транспорт. Просто има три различни подхода при дефинирането и оттук насетне ще имате много сериозни противоречия, каквото и да сте си намислили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Миков, нещо процедурно предлагате ли?
МИХАИЛ МИКОВ: Нищо не предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Нищо не предлагате, добре. Благодаря Ви.
Други колеги желаят ли думата?
Господин Симов, Вие сте вносител на предложение. Не желаете думата.
Някой друг от колегите желае ли думата?
Господин Николов, заповядайте.




ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз се съгласявам с това, което Михаил Миков каза, и правя следното предложение - в ал. 2 да запишем "и след промяна на чл. 103, ал. 2". Текстът да стане:
"Съществуващото пристанище, което е извън изброените в чл. 103, може да придобие статут на пристанище за обществен транспорт по този закон по предложение на Министерския съвет по искане на лицата, притежаващи правото на собственост върху него, за промяна на чл. 103, ал. 2."
Това да бъде окончателният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Съжалявам, че трябва да коментирам, господин Николов, но не смятате ли, че това ще направи текста още по-неясен?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Така или иначе, законът трябва да се промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре. Ако може, да повторите това, което предлагате за ал. 2 като окончателна редакция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "(2) Съществуващо пристанище, което е извън изброените в чл. 103, ал. 2, може да придобие статут на пристанище за обществен транспорт по този закон с решение на Министерския съвет по искане на лицата, притежаващи правото на собственост върху него, след промяна на чл. 103, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Пирински има думата за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Госпожо председател, това, което в момента става, очевидно говори, че от правна гледна точка има редица въпроси, които не са достатъчно изяснени. И то не какви да е въпроси, а въпроси на правата на собственост, и то не върху какви да е обекти, а върху пристанища. Моето процедурно предложение е да се преустанови работата по гласуването на този законопроект и тези въпроси да бъдат разгледани в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Основанието ми за това процедурно предложение, госпожо председател, е преди всичко фактът, че този законопроект е бил разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията при постъпването му в Народното събрание още на 29 април 1999 г. от председателя на Народното събрание. Водеща комисия действително е Комисията по икономическата политика, но другата комисия, на която е разпоредено от господин Соколов да разгледа и излезе със становище по законопроекта, е Правната комисия. Аз не можах да изясня и досега дали Правната комисия е разгледала този законопроект. В библиотеката на Народното събрание няма депозирано становище на Комисията по правните въпроси. Следователно аз съм принуден да считам, че тя не е разгледала законопроект, че не е внесла становище по този законопроект. Ето защо и досега според мен обсъждането на този законопроект и на първо, и на второ четене е в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Но, пак повтарям, предложението ми не е формалистично и основано на някаква процедура, а е от гледна точка преди всичко на твърде голямата важност на въпросите, които се разглеждат, и също така на голямата степен на неяснота по тези въпроси, която очевидно личи в залата, след като ние "на коляно" дописваме в какви случаи едно пристанище ще става публично пристанище. Това е несериозно.
Да не говорим за обстоятелството, че този законопроект решава един кръг въпроси, свързани пряко с националната сигурност и е очевидно, че е трябвало да бъде разпределен и на Комисията по национална сигурност, най-малкото, ако не и на Комисията по външната политика. Но това е друга тема и ние ще я засегнем допълнително. Сега процедурното ми предложение е да се преустанови гласуването, да се върне законопроектът в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и да се излезе с едно ясно становище и работещи текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Пирински прави предложение на основание чл. 41, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за отлагане на гласуването на целия законопроект. Има ли противоположно становище?
Господин Николов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Съгласно технологията на работа в Народното събрание господин Пирински е имал възможност между първо и второ четене след приемането на първо четене на законопроекта да направи своите предложения. Той няма нито едно негово предложение, за разлика от неговите колеги от неговата парламентарна група. Така че това означава, че той не е бил заинтересован да направи подобни промени. Сега няма никакво основание в това, което той казва, защото поне това предложение, което аз направих за добавката в ал. 2, може да се счита, че в значителна степен е редакция на текста.
ГЕОРГИ ПИРНИСКИ (ДЛ, от място): Тези изводи ги остави за себе си. Всичко това е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Пирински има всички основания да направи процедурно предложение на основанията, които посочих.
Моля, гласувайте предложението на господин Пирински.
Искам само да Ви кажа, господин Пирински, че като председателстваща заседанието не мога да отнеса законопроекта към друга комисия при резултата, който ще получим. Можем само да отложим разглеждането на въпроса. Да спазим духа на правилника, както би казал господин Гиньо Ганев, а не буквата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Има заповед на господин Соколов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Гласували 151 народни представители: за 66, против 79, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Думата я иска експертът на вносителя госпожа Мартинова. Заповядайте!
КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Използвам възможността да обясня малко в ретроспекция правното развитие на проблема по отношение на собствеността в пристанищата за обществен транспорт. В този смисъл искам да привлека вниманието ви към чл. 4, т. 6 от действащия Закон за концесиите. Той е приет през 1995 г., сравнително скорошен закон е, и в тази цитирана от мен т. 6 в него изрично се казва, че на концесия се предоставят граждански летища и пристанища за обществен транспорт, републикански пътища и т.н. Тоест пристанищата за обществен транспорт по силата на действащата правна уредба, а не на новосъздадената с този законопроект са обявени като обект, който подлежи на концесиониране. Тоест те са публична държавна собственост.
В този смисъл настоящият законопроект не създава някаква нова правна база, просто определя кои са пристанищата за обществен транспорт, като ги цитира не само по техните видове и характеристики в едната алинея, а във втората ги конкретизира и точно, конкретно кои са те, за да е ясно къде точно, на кои места е публичната държавна собственост. Това отговаря напълно и на смисъла и духа на Закона за държавната собственост с последните му изменения от 1997 г., които бяха направени от настоящото Народно събрание. Още повече, е в духа и на чл. 6 на Закона за държавната собственост, който казва, че Министерският съвет извършва конкретните промени. В този смисъл в контекста на предложените алинеи 2 и 3 на чл. 107 няма всъщност нещо, което да създаде проблем или притеснение от юридическа гледна точка, тъй като ал. 2 визира ситуацията, в която по желание на едно лице, физическо или юридическо, притежаващо пристанище извън обхвата на пристанищата за обществения транспорт, по собствено негово искане може да отправи искане към Министерския съвет, за да го причисли. И без съмнение в този случай законът трябва да бъде допълнен. А в случаите по ал. 3, когато това става по искане на държавата, предварително земята трябва да бъде обявена като публична държавна собственост, т.е. трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 17 от Конституцията. Настоящият текст единствено внася повече яснота. Дори той да не съществува, процедурата не може да бъде по-различна от тази, тъй като просто само се привежда в съответствие с действащите Закон за концесиите и Закон за държавната собственост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шопова. Благодаря.
За процедура има думата господин Георги Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Госпожо председател, процедурното ми предложение е за отлагане на разискванията по този законопроект от сегашния момент. То е на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от правилника и мотивите ми са следните.
Дори и от това, което сподели току-що, както Вие казахте, експертът - представител на вносителя, е съвършено ясно, че е необходимо сериозно да се вникне в правните решения, които се залагат в този законопроект, по отношение на собствеността и ползването на пристанищата.
Обръщам се и към господин Лучников, който вече е в залата, с молба, госпожо председател, чрез Вас, да поясни пред народното представителство дали този законопроект е разглеждан в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Дали има становище на комисията и дали то е било огласено пред народното представителство при първото четене на законопроекта така, както правилникът изисква.
Повтарям отново, че начинът, по който се разглежда законопроектът, говори ясно, че има редица неизяснени твърде съществени правни въпроси, които налагат той да бъде сериозно обсъден в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Повтарям, процедурното ми предложение е да се отложат разискванията по законопроекта.
Молбата ми е господин Лучников да даде пояснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Пирински.
Има ли някой, който да има противно становище по процедурното предложение на господин Пирински? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Георги Пирински на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от правилника за отлагане на разискванията.
Гласували 171 народни представители: за 67, против 95, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Що се отнася до молбата на господин Пирински, ако господин Лучников желае, аз ще му дам думата. Досега той не е пожелал.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Вие сте длъжна да изискате становище на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Пирински, Вие знаете, че водещата комисия е тази, която подготвя законопроектите за второ гласуване. При Вашия парламентарен опит просто е излишно да си говорим тези азбучни истини.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Но аз исках да поясни за първо четене имало ли е становище на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: После ще направим индивидуална среща, на която ще изясним процедурните въпроси.
Желае ли някой от колегите думата?
Най-напред пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Валентин Симов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 6, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 13, против 81, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 107, така както се предлага от комисията, в последната редакция, посочена от господин Николов. (Председателството се поема от заместник-председателя Иван Куртев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Член 107 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 108 има приети предложения на народните представители Валентин Симов и Даниела Николова.
"Чл. 108. Особено право на ползване върху цели или технологично обособени части, публична държавна собственост, от пристанища за обществен транспорт се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 108, така както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против няма, въздържали се няма.
Член 108 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 109 има направено предложение от народния представител Михаил Миков - в чл. 109 ал. 1 се изменя така:
"(1) По решение на Министерския съвет особено право на ползване (концесия) може да се предоставя само за част от пристанищните съоръжения в пристанищата за обществен транспорт, рибарските и яхтените пристанища за срок от 3 до 10 години максимално."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Ангел Найденов, което е оттеглено.
Предложение на комисията:
"Чл. 109. (1) С решение на Министерския съвет може да се предоставя концесия за цяло пристанище за обществен транспорт или за отделни части от него (терминали) със съоръжения, необходими за осъществяването на завършен процес на обработка на товарите.
                (2) В договора за концесия задължително се уговарят клаузи относно правата на концесионера да ползва терминала самостоятелно и възможността да се предоставят услуги на други оператори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 102 народни представители: за 2, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 109, така както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Член 109 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел III - "Други пристанища"."
По чл. 110 има приети предложения от народния представител Ангел Найденов и народния представител Даниела Николова.
Има предложение от народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Предложение на комисията:
"Чл. 110. (1) Рибарско е всяко пристанище, предназначено за домуване или преставане на рибарски плавателни съдове от крайбрежно плаване, което не извършва обработка на товари и превоз на пътници и поща с кораби за далечно плаване.
                (2) Яхтено е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на яхти за крайбрежни и международни плавания по вода, водни спортове и развлекателни програми, без превоз на пътници.
                (3) Пристанище със специално предназначение е всяко пристанище или пристанищно съоръжение, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидро-техническо строителство и за опазване на околната среда и не извършва обработка на товари, пътници и поща.
                (4) В местата, определени по установения ред, могат да се оборудват водни бази за приставане и съхраняване на рибарски лодки и спортно-развлекателни плавателни съдове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III така, както е предложено от вносителя и чл. 110 така, както е предложен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел III и член 110 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 111. Военно, включително гранично полицейско пристанище или кей е всяко пристанище или кей, предназначени за домуване или приставане на военни кораби или на държавни кораби и други плавателни съдове на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 112. (1) Видът и предназначението, както и промените във вида и предназначението на пристанищата, се регистрират от пристанищната администрация.
(2) Не се допуска извършване на дейности и услуги извън посочените в регистрацията на пристанището.
(3) За държавните кораби и други плавателни съдове, използвани от органите на Министерството на вътрешните работи, се прилага режимът, приложим за военните кораби."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 111 и 112.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте членове 111 и 112 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 3, въздържали се няма.
Членове 111 и 112 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел IV - Пристанищна администрация".
По чл. 113 има предложение от народния представител Ангел Найденов, което е оттеглено.
Предложение на комисията:
"Чл. 113. (1) Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и контролира пристанищната дейност в Република България.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява правомощията си чрез пристанищна администрация, създадена по реда на Закона за администрацията, като юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище в гр. София и териториални звена."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV така, както е предложено от вносителя и чл. 113 така, както е предложен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против 4, въздържали се няма.
Заглавието на раздел IV и член 113 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 114 има предложение от народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"Чл. 114. (1) Пристанищната администрация:
1. обезпечава сигурността и безопасността на пристанищата и осигурява равнището на обявените категории пристанища и стандарти при изпълнение на функциите, поети като задължения от държавата по силата на международни договори, както и решава всички въпроси от непосредствен обществен интерес;
2. координира управлението и поддържането на пристанищата за обществен транспорт;
3. води регистър на всички пристанища в Република България;
4. изготвя, поддържа и съхранява регистър с база данни за терените, сградите, пристанищните съоръжения, пътните и железопътните подходи, подводните, подземните и надземните комуникации на пристанищната инфраструктура и субструктура;
5. организира поддържането на съществуващите и изграждането на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, защитни съоръжения и други;
6. подпомага министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;
7. води регистър на пристанищните оператори;
8. дава разрешения за достъп до пристанищата;
9. контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за охрана на труда и за безопасно осъществяване на товарно-разтоварни операции от квалифициран за съответния вид работа персонал;
10. създава условия за изпълнението на разпоредбите по отбранително-мобилизационната подготовка и гражданска защита в пристанищата и за осъществяването на гранично-полицейския режим;
11. контролира спазването на изискванията за свободен достъп и прилагане на еднакви конкурентни условия за операторите на пристанищни дейности;
12. събира, обработва и предоставя пристанищни статистически данни;
13. събира канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси и светлинни такси;
14. дава задължителни предписания по чл. 104, ал. 3;
15. издава задължителни предписания относно използваните претоварни технологии и съблюдава спазването на технологичните правила за обработка на кораби и товари на кей и рейд;
16. контролира спазването на условията и на реда за извършване на пристанищни дейности и услуги;
17. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Пристанищната администрация предоставя на Министерството на отбраната събраните суми от светлинните такси по ал. 1, т. 13."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 114 така, както е предложен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Член 114 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 115 има предложение от народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
"Чл. 115. (1) Финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на корабоплаването и поддържане и развитие на пристанищата за обществен транспорт се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията.
(2) Дейностите по ал. 1 се осигуряват финансово от:
1. таксите по чл. 114, ал. 1, т. 13, без светлинните такси;
2. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;
3. парични постъпления от предоставени концесии, получени по реда на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за концесиите.
(3) С набраните средства по ал. 2 се осигуряват разходите за:
1. безопасност на корабоплаването в каналите и акваториятата на пристанищата за обществен транспорт;
2.  проектиране, изграждане, развитие, безопасност и поддръжка на пристанищата за обществен транспорт, както и на вълноломите и укрепителните съоръжения в прилежащата им акватория;
3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 4;
4. издръжка на Пристанищната администрация.
(4) Пристанищната администрация ежегодно изготвя програма, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията, за обосноваване на необходимите разходи по ал. 3, както и за погасяване на кредити, получени за развитието на пристанищната инфраструктура.


(5) Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на този член за финансиране на дейности по осигуряване и поддръжка безопасността на корабоплаването, както и събираните такси, не се облагат с данъци.
(6) Средствата от привишаването на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за финансиране дейностите по този раздел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 115 така, както е предложен от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Член 115 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел V - Пристанищни дейности и услуги".
По чл. 116 има прието предложение на народния представител Даниела Николова.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 116. Дейностите, свързани с товаро-разтоварни операции, с превоз на пътници и поща и други съпътстващи дейности от/на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, се извършват от оператори - пристанищни предприятия или концесионери."
По чл. 117 има прието предложение на народния представител Даниела Николова.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 117. (1) Пристанищните дейности, свързани с обработка на наливни, насипни, генерални, контейнерни, ро-ро, фериботни и други товари, се осъществяват от специализирани пристанищни оператори, притежаващи или наемащи квалифициран персонал в съответната област.
(2) Обучението, квалификацията и преквалификацията на пристанищни работници и предлагането на квалифицирана работна сила се осъществяват от специализирани дружества в съответствие с установения ред в действащото законодателство.
(3) Пристанищната администрация създава условия да не се допуска извършването на пристанищни дейности от лица, които не притежават необходимата квалификация за това."
Има и предложение на народния представител Валентин Симов, което не е прието от комисията - да отпадне целият раздел V.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на господин Валентин Симов за отпадане на целия раздел V.
Гласували 98 народни представители: за 13, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел V така, както е предложено от вносителя и членове 116 и 117 така, както са предложени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел V и членове 116 и 117 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава пета - Административнонаказателни разпоредби".
По чл. 118 има неприето предложение на народния представител Валентин Симов: думите "или го изхвърли на брега" да се заличат.
Има и едно прието предложение.
Също така има прието предложение на народния представител Даниела Николова.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 118. (1) Наказва се с глоба от 50 хил. лв. до 200 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който потопи кораба в териториалното море, във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или го изхвърли на брега.
(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва и корабопритежателят, който нареди или допусне корабът да бъде потопен или изхвърлен на брега."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов по чл. 118, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 3, против 90, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета така, както е предложена от вносителя и чл. 118 така, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава пета и чл. 118 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 119 има предложение на народния представител Валентин Симов.
"Член 119 се изменя така:
"Чл. 119. (1) Наказва се с глоба от 5 хил. до 25 хил. лв. всеки, който наруши или допусне да се нарушат забраните на чл. 53. Ако нарушението е по чл. 53, ал. 1 към лицето се прилага допълнително и наказанието, предвидено в чл. 352а от Наказателния кодекс, ако деянието представлява престъпление.
(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и капитан на невоенен атомен кораб, който влезе в териториалното море или вътрешните морски води на Република България без разрешение или капитан на какъвто и да е невоенен кораб, който не позволи да бъде извършена проверка на документи, дозиметричен контрол или друга проверка, свързана с опазване на околната среда.
(3) Наказва се с глоба от 100 до 5 хил. лв. капитан на кораб, който влезе, или корабен агент, който поради ненадлежно уведомяване допусне да влезе без разрешение във вътрешните води или в териториалното море кораб, превозващ опасни вещества по класификацията на ООН.
(4) Наказва се с глоба от 500 до 20 хил. лв. капитан на кораб или друго длъжностно лице, което, като е било задължено по закон, поднормативен акт или вътрешно разпореждане:
1. не е направило вписване в международно регламентирани документи за операции по прехвърляне, предаване, преместване и изхвърляне на вещества, замърсяващи околната среда, или е записало неверни данни;
2. не е съобщило незабавно за предстоящо изхвърляне на вредни вещества, за направени или забелязани разливи на нефтопродукти или други вредни вещества, както и за авария със собствения или друг кораб, която би могла да доведе до замърсяване на околната среда;
3. не е поставило пломбаж на изходящи тръбопроводи или е разрушило непозволени такива, поставени от органи на морската администрация.
(5) Наказанията по ал. 1 се прилагат и когато деянието е било извършено в морски пространства на друга държава или в световния океан, където това е забранено с международна конвенция, страна по която е и Република България. В този случай наказващият орган уведомява държавата, в чиито морски пространства е извършено нарушението и Международната морска организация.
(6) Наказанието по ал. 4 се прилага независимо от това, къде е извършено нарушението.
(7) Наказва се с глоба от 1000 до 100 хил. лв. корабопритежател, който не е изпълнил своите задължения по предотвратяване на замърсяването на морето от кораби, включително и по отношение на задълженията му по кода за безопасно управление на Международната морска организация. Когато в резултат на това е замърсено морето, глобата е от 5 хил. до 500 хил. лв.
(8) Освен наказанията по ал. 7 корабопритежател, чийто кораб е замърсил морето, заплаща:
1. еднократна санкция в размер на:
Танкери
- до 400 бруто тона -   10 хил. лв.;
- до 1600 бруто тона -   50 хил. лв.;
- до 10 хил. бруто тона - 120 хил. лв. и
- над 10 хил. бруто тона - 250 хил. лв.
Нетанкери
- до 500 бруто тона               -    5 хил. лв.;
- до 1600 бруто тона             -  15 хил. лв.;
- до 10 хил. бруто тона           -  50 хил. лв. и
- над 10 хил. бруто тона - 100 хил. лв.
При разлив на нефтопродукти или опасни химикали до 200 л санкцията се намалява двойно, а до 50 л или за замърсяване с твърди отпадъци - петорно.


2. Санкция за разлятото или изхвърлено в морето или във водни басейни, свързани с морето, количество вредно вещество, определена с акт на Министерския съвет или на министъра на околната среда и водите.
(9) 1. Наказва се с глоба от 1000 до 100 000 лв. капитан на чуждестранен риболовен кораб, който допусне или нареди да се извършва промишлен риболов в морските пространства на Република България без необходимото разрешение.
2. Наказва се с глоба от 500 до 50 000 лв. капитан на чуждестранен риболовен кораб, който при преминаване през морските пространства на Република България е държал риболовните си принадлежности в работно положение - в готовност за риболов или неприбрани на закрито след риболов.
3. Наказва се с конфискация на улова и риболовните принадлежности корабопритежател, чийто кораб е извършил нарушенията по т.т. 1 и 2, независимо от това дали е на бора на кораба или не. Ако наказващият орган реши, че проведеният улов е в размер, опасен за видовото разнообразие, той може да унищожи ефективно конфискуваните риболовни принадлежности.
4. Наказва се с конфискация на кораба и приборите, които служат за търсене и ловене на риба, корабопритежател, чийто кораб е извършил нарушението по т. 1 в териториалните или вътрешните води на Република България, независимо дали той се намира на кораба или не, както и при нарушение на т. 1 извън териториалните води, когато корабопритежателят се намира на борда на кораба.
5. Наказва се с глоба от 5000 до 50 000 лв. всеки, който лови риба или други морски животни или извършва друга дейност, като при това ползва дънни тралове.
6. За нарушенията на Закона за рибарството по отношение на забранените за: отделни забранени периоди, ограничения към използваните риболовни прибори и видовете живи морски ресурси, виновните носят отговорност по същия закон, независимо от разпоредбите на настоящия."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 119. (1) Наказва се с глоба от 150 хил. лв. до 500 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:
1. всеки, който наруши или допусне да бъдат нарушени забраните по чл. 53, ал. 2;
2. капитан на чуждестранен невоенен кораб, който нареди или допусне да се извърши промишлен риболов в изключителната икономическа зона, във вътрешните морски води, в териториалното море или във вътрешните водни пътища.
    (2) С глобата по ал. 1 се наказва и капитан на чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, както и капитан на чуждестранен невоенен кораб, превозващ ядрени, радиоактивни или други опасни или отровни вещества, който влезе без разрешение във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или не позволи да бъде извършена проверка на документите, дозиметричен контрол или друга проверка на кораба, свързана с опазване на природната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за няма, против 75, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 119 така, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Член 119 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 120 има прието предложение на народния представител Даниела Николова.
Предложение на комисията:
"Чл. 120. (1) Наказва се с глоба от 50 хил. лв. до 200 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който:
1.влезе в пристанище или рейд, обявени за закрити;
2. допусне подводният кораб да стои в подводно положение във вътрешните морски води и в териториалното море;
3. нареди или допусне да се нарушат забраните по чл. 15 и чл. 20, т. 5, 6 и 11;
4. който наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23, ал. 3, т. 1-5 и 7, чл. 24, чл. 26 и чл. 53, ал. 1.
    (2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва всеки, който извършва не по съответния ред научни изследвания и проучвателна дейност в морските пространства на страната."
По чл. 121 няма предложение.
Предложение на комисията:
"Чл. 121. Който наруши други разпоредби на закона, се наказва с глоба (имуществена санкция) от 100 лв. до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте членове 120 и 121 така, както са предложени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Членове 120 и 121 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 122. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на съответните министерства и ведомства, на които е възложено да упражняват контрол в морските пространства и във вътрешните водни пътища на страната.
    (2) Съставеният акт се връчва на нарушителя, който може да направи възраженията си по него при подписването му или допълнително пред административнонаказващия орган в срок до 48 часа от връчването на акта. Актът заедно с писмените възражения и събраните доказателства се предава незабавно на административнонаказващия орган, който е длъжен да се произнесе по преписката в срок до 24 часа от изтичането на срока за възраженията, освен ако случаят не представлява фактическа или правна сложност.
    (3) Наказателните постановления за нарушения, свързани с опазването на морската среда и вътрешните водни пътища, се издават от министъра на околната среда и водите или от определени от него длъжностни лица за брегови източници на замърсяване, и от министъра на транспорта и съобщенията или определени от него длъжностни лица - за замърсяване от кораби.
    (4) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.
    (5) Наказателното постановление може да се обжалва и от корабопритежателя в частта му, с която е определено обезщетение за причинените вреди. По отношение на корабопритежателя то се счита за връчено с връчването му на капитана на кораба."
Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 122 се създава ал. 6:
"(6) Събраните суми от глоби, санкции и обезщетения се разпределят така:
1.глоби и конфискации:
- 90 % в държавния бюджет;
- 10 % за развитие на системата;
- 2. санкции еднократни:
- 90 % в Националния черноморски екологичен фонд;
- 10 % за развитие на системата;
3. обезщетения за околна среда:
- 90 % в Националния черноморски екологичен фонд;
- 10 % за развитие на системата.
Средствата за развитие на системата се управляват по ред, утвърден от министъра на ведомството на актосъставителя и наказващия орган."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е продиктувано не само от загрижеността за опазването на Черно море, а от факта, че България е страна по Черноморската конвенция. През 1992 г. правителството на Филип Димитров е инициатор на подписването на Черноморската конвенция. Тя е подписана и ратифицирана от всички черноморски държави. И в тази конвенция е залегнала точка за създаването на Черноморски фонд. Такъв фонд обаче все още не е създаден поради редица външнополитически причини, които няма да засягам тук.
Става въпрос за това, ние обсъждахме този въпрос и в комисията, дали днес в този закон не е мястото ние да кажем, че трябва да бъде създаден в крайна сметка такъв Черноморски фонд. Защото протакайки все още това, то ще рефлектира с огромна сила. Всички вие знаете, че Черно море е изключително замърсено и в момента по него не се работи почти нищо за опазване на околната среда. Имаше една програма, мисля, че тя донякъде е продължена от Европейската общност, по която седалището й беше в Истанбул. Срокът на тази програма изтича и оттук нататък няма никаква яснота.
Затова аз апелирам да подкрепите моето предложение и по този начин ние ще задължим всъщност правителството да пристъпи към създаването на такъв фонд. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 82 народни представители: за 6, против 65, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 122 както е предложен от вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Член 122 е приет.
ДОКЛАЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 123. Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 124. (1) За обезпечаване събирането на глобата и обезщетението, наложени по тази глава, чуждестранният невоенен кораб, независимо от собствеността му, се задържа със съставянето на акта за установяване на нарушението.
(2) Чуждестранен невоенен кораб се задържа и за обезпечаване на вземанията от непозволено увреждане по чл. 31, ал. 1. Задържането се извършва от Морската администрация и се прекратява след 72 часа, ако дотогава не бъде постановено обезпечение на иска от компетентния съд по местонахождението на кораба.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 корабът се освобождава след депозиране в българска банка на парична или банкова гаранция в размер на определените с наказателното постановление суми, съответно в размер на иска, за който е допуснато обезпечението."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123 и 124.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 123 и 124, както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Членове 123 и 124 са приети.
Съобщение за парламентарен контрол на 28 януари 2000 г. - петък:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Петър Димитров и Ахмед Юсеин, и на три питания от народните представители Георги Карабашев, Руси Статков и Стефан Нешев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев и Петър Башикаров.
Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин.
Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Иван Борисов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Велко Вълканов, Росица Тоткова, Стефан Нешев и Валентин Симов.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на питане от народния представител Драгомир Драганов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Министър-председателят на Република България Иван Костов - на пет актуални въпроса от народните представители Виктория Василева, Евгений Димитров, Жорж Ганчев, Иван Бойков и Георги Божинов, Георги Пирински и Ангел Такев.
Министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Костадинов Иванов и Иво Атанасов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов и не може да отговори на питане от народния представител Руси Статков.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе извънредно заседание на 1 февруари, вторник, от 14,30 ч., в зала 356 - обсъждане законопроект за закрила на детето за второ четене.
Следващото заседание на Народното събрание е утре - 28 януари 2000 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
Илия Петров

Атанас Мерджанов