Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание.
Има думата проф. Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги народни представители! Аз очаквах днес полемиката да върви по друг път. И ще ви кажа, че ако всеки от нас се размисли добре, не зная дали българският народ нас ще ни оправдае, не зная дали и съсловието на здравните работници също ще ни разбере. Тук на нас всички ни е ясно за какво става дума. Нека да не подценяваме проблема, нека и да не го политизираме.
Аз не мога да си представя това отрицание и това обвинение, което се хвърля непрекъснато. По проблемите на здравеопазването сме съпричастни абсолютно всички парламентарни групи. Няма защо да се измъкваме, няма защо да се оправдаваме. За нашите грешки, за нашите недостатъци ние си платихме. И аз смятам, че тези, които управляват сега и които ще управляват и по-нататък трябва да поглеждат по-рядко в задното огледало на автомобила на управлението, а да гледат какво могат да направят. И аз като моя многоуважаван колега Димитър Игнатов ще мина малко в историята на българската медицина. Защото не бива както след Девети се говореше за остатъци от фашизма и от капитализма, от буржоазното общество, сега непрекъснато да се хвърля всичко върху тези, които са управлявали, и то да се отрича.
Уважаеми колеги, които сте тук и които сте завършили Софийския медицински университет, след Девети университетът това ли беше, което е сега. След Девети септември колкото и да ни критикувате, много кадърни лекари от този факултет бяха изпратени на специализация в чужбина. След като се върнаха, те създадоха школи, които школи действително се утвърдиха и то в световен мащаб. Тези лекари създадоха някои специализирани клиники, специализирани институти за оказване на медицинска помощ. Тези лекари създадоха Института за специализация на българските лекари - една много добра система и аз тук смятам, че ще се съгласите с мен, това, което се направи сега за специализацията, ако ще да е по наше време, което и да е време, не е оправдано. Лекарите следват шест години. Това се отразява върху семейния бюджет. И още три години ако трябва да специализират и да плащат, това вече е много. И ние създаваме възможности да специализират онези, които може би не са най-кадърните, но на които родителите имат пари. Аз смятам, че министерството трябва да огледа тази наредба.
След това. Вярно ли е, че на базата на тези кадри от Медицинския университет - София, се създадоха университети в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора? Те са основата на създаването на тези университети. Ние доближихме бройката на лекарите съобразно населението до световните нормативи. А тук се изнесоха факти, че ние действително сме над някои страни. Обаче ако колегите познават тези страни, там има една категория здравни работници, които са много повече, отколкото в България. Това е средният медицински персонал, който е със специална подготовка и аз смятам, че ние трябва да копираме някои положителни страни от тях, но да ги копираме съвсем точно и да не разваляме това, което все пак е постигнало известно ниво.
Нашите лекари, които се обучават тук, в България, имат много голямо признание в чужбина. Тук е д-р Игнатов, председател на Лекарския съюз, знае каква е оценката за българските лекари, които работят в чужбина. Те са търсени и парите, които идват от това, което вземат в чужбина, практически отиват също за нуждите на здравеопазването.
С факултетите, които се създадоха, вярно е, някой ще каже, че са много, но ако вземем и други страни, позициите са различни. Обаче тези факултети привлякоха в себе си високоспециализирани медицински кадри. И тези, които работят в медицинските университети, знаят, че малка е нашата част в преподаването и изключително лоша е нашата възпитателна дейност. Аз няма да цитирам някои изказвания на възпитаници на института, в който аз съм преподавател - лоша възпитателна работа. И друго, висока квалификация на представителство като лекари.
Смятам, че не можем с лека ръка да лишим населението от тези факултети или, както ги наричаме сега, институти. Там може да се остави малка бройка, за да се намали бройката на студентите, които обучава един преподавател, за да бъде качеството още по-високо, и да ги запазим там като висококвалифицирани лекари за лечението на съответното население.
След това. Благодарение на авторитета на българската школа, което не става за 2 - 3 дена или за 2 - 3 години, в България дойдоха да се обучават много чуждестранни студенти от много страни. Аз ще ви цитирам, само в Стара Загора се обучават 675 души. Парите, които се вземат от тези студенти в долари, са достатъчни, за да покрият нуждите, необходимите средства за обучението на българските студенти там, даже и да останат, за да се ползват за консумативи, за скъпа апаратура, която се използва в диагностиката, в лечението, и в рехабилитацията. И смятам, че е грешка, господин министър, да се посяга на закриването на тези звена. Както и това, което се случи с Научния химико-фармацевтичен институт. Тук аз ще помоля вицепремиера Божков: господин Божков, погледнете нещата там, не са в ред, не са от полза на никого! В Химико-фармацевтичния институт са създадени над 100 лекарствени форми, които са патентовани, но нещата сега не вървят.
Съкращавам изказването си, защото времето изтече. Но има разпра с някои кадри, уволненията не са законно издържани. Назначенията, които правите на ваши хора... (Неразбираема реплика от мнозинството.)
Не ме репликирайте. Разбирате ли, че ние като нямаме консенсус, създаваме работа на свещениците в България?... Това е положението. Умират хора в България.
Господин Михайлов, трябва да Ви кажа, че има няколко града, които са наситени с душевноболните от болницата в Ловеч, а има много санаториални бази, които са затворени. Не може да държите в напрежение тези, които ръководят здравеопазването, като ги държите на временни трудови договори. И аз едно ви моля: не правете това, което са правили другите правителства, особено в здравеопазването, защото ние вървим към Европа, макар че сме от Източна Европа, и трябва да вървим със здрав и жив народ. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Има думата народният представител Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа! Аз ще бъда много кратък, защото днес тук се казаха много думи. Много е жалко, господа от Демократичната левица, че вие превърнахте този вот на недоверие в една пародия, която бих казал, че е срам за вас. И защо е срам? Защото вотът на недоверие е към тази система, която вие изграждахте в продължение близо на половин век. И днес, след като среди от вашата партия ограбиха тази страна и това ви е пределно ясно (реплики от ДЛ), след като я одраха до кръв и това също ви е пределно ясно, днес роните крокодилски сълзи за една от най-нежните и най-тънки сфери в обществения живот - здравеопазването.
Аз обаче ще ви кажа само две изречения: каквито и крокодилски сълзи да роните, реформа в здравеопазването ще има и тя ще се изразява точно в това, което ви казах преди известно време: край на разпределителната система. Ще се въведе една нова система на възпроизводство, която е модерната, ефективната система и е доказана в Западна Европа. Така че, ако вие с последната си тежка артилерия излезете и вместо да искате вот на недоверие, се извините пред този народ най-после от тази трибуна веднъж и завинаги, ще бъде най-достойно. Останалото е една цинична демагогия. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри и депутати! Може би днес претенциите на опозицията в лицето на Демократичната левица към здравната политика на правителството са големи, за някои сигурно и прекомерни. Но ние се опитваме да говорим с гласа на повечето от хората, с които се срещаме, защото много от тях днес не могат да си купят лекарства, да получат необходимата им медицинска помощ.
Но смятам, че вие ще направите голяма политическа грешка - и правителството, и правителственото мнозинство, ако днес се опитвате да твърдите, че сте решили всички проблеми, защото тази видимост не може да продължава дълго за българските граждани. И не е важно само как България изглежда отвън. Важно е дали повечето българи, които живеят всеки ден тук, чувстват някаква перспектива и социална сигурност.
Защото тези твърдения, които днес се правят, в много малка част почиват на някаква солидна статистика за здравното състояние на нацията. И до ден днешен няма нито здравна, нито обща статистика, която да показва обобщените резултати за 1997 г., а това също е един сигнал за слабости в управлението и то не само за слабости в изпълнителната власт.
И аз се надявам, че няма да бъде застрашена стабилността на валутния борд с такива изказвания, каквито днес чухме от министъра на финансите, сравнявайки несравними величини в абсолютни показатели и подминавайки реално влошаващите се от година на година проблеми, които не са заложени само в днешното управление, но които могат да бъдат изострени и симптоми за това вече съществуват точно през този управленски мандат.
Пренебрегването на зависимостта между финансовите, социалните, демографските и други аспекти на здравната политика засилва основанията за исканото недоверие към правителството. Липсва съгласуваност между управлението на медицинската дейност и между останалите елементи на здравната политика. Едва днес във връзка с дебата за недоверие на правителството, то прави първи публичен опит да се съобрази с комплексния характер на здравната политика.
Някои казват, че този вот е преждевременен. Да, от гледна точка на това, че много от хората още реално не са изпитали всичките тези проблеми, които са заложени, политически може и да е така. Но ние се опитваме да предотвратим тежести, които ще настъпят и в този смисъл вотът е навременен, защото той все още дава възможности да не бъде пропуснато това, което после няма да може да бъде коригирано. Затова ние не искаме да оглавим по-големи страдания на хората, а да предотвратим с общи усилия задълбочаването на тези страдания. (Ръкопляскания от ДЛ.)
И управляващите вече признаха, че са направени редица пропуски, има неудачни решения. Защо днес в този дебат, хващайки се за мотивите, не признахте, че те в значителна своя част кореспондират на тези, поети публично ангажименти за промени в здравната политика? Опитът изцяло да бъдат пренебрегвани също няма да е добър съветник и отново може би ни кара да се съмняваме, че тези заявени намерения няма да бъдат осъществени.
Трябва да благодарят и другите групи, които днес няма да подкрепят може би нито управляващите, нито опозицията, защото този дебат може би ще направи управляващите по-внимателни, включително и към техните досега неприемани предложения. Така че и за тях този вот е навременен, а не закъснял вопъл, както иначе би било.
Налаганият модел на здравно осигуряване и неговото въвеждане не са съобразени нито със социално-икономическото състояние на страната и на нацията, нито с особеностите на българската здравна система. В това отношение и проектът на СДС, и на Евролевицата имат значителни недостатъци. И докато този на Евролевицата създава един по-съвременен модел, той би породил още по-големи трусове в здравната система при неговото въвеждане без преходен период, за който ние настояваме. И може би те даже трябва да благодарят, че няма да приемете този проект, защото той в първите години поне би задълбочил кризата в здравната система. Но не сме се събрали да обсъждаме елементите в здравната политика на всички политически сили, а да изтъкнем това, което прави или не прави правителството.
С предвидените първоначално около 550 млрд. лв. за здравноосигурителната каса, средствата за здравеопазване като цяло няма да надвишат тези по консолидираната фискална програма на сегашния държавен бюджет. Този факт го опровергава усилено внушаваният от правителството и доста разпространен в обществото и особено сред медицинското съсловие мит, че само по себе си преминаването от данъчно към осигурително финансиране решава проблемите на здравеопазването.
Голямата данъчна и осигурителна тежест за гражданите не позволява този въпрос да се реши чрез повишаване на размера на вноските за здравно осигуряване. При днешното ниво на доходите вноските и без това са относително високи за работника, а също и за работодателя, и още повече за лицата със свободни професии,и за едноличните търговци.
Антисоциално е при тежката демографска криза и висока безработица да се заплащат допълнителни вноски за деца. Недопустимо е от социална и от конституционна гледна точка освен събирането на вноски за здравно осигуряване да се плащат и такси за всяко посещение при лекар и за всеки ден болнично лечение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Е-е-е, стига вече...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо стига? Това сте предвидили в закона.
Този режим, вместо да стимулира провеждането на профилактика и да предпазва от заболявания, създава точно противоположна нагласа в лекаря и в пациента. В крайна сметка ненавременната медицинска намеса в много случаи би имала за последица влошаване и оскъпяване на лечението.
И накрая, неоправдано държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, се оттегля от основни свои задължения, като предвижда закриване на районните центрове по здравеопазване, няма преки ангажименти в договарянето на пакета за медицинските услуги. Нереалистичен е графикът за въвеждане на здравноосигурителната система в действие.
И тъй като вие искате полезни и конструктивни предложения, такива можем да ви направим. Времето не го позволява, но трябва да е ясно, че този график трябва да бъде коригиран приблизително по следния начин - в три етапа:
Първият - до края на 1998 г. да формира мрежата на общо практикуващите лекари и до 1999 г. да набере средствата за стартиране на фонда включително.
Втори етап - до 2000 г. фондът може да поеме цялата доболнична помощ.
И третият етап - до 2001 г. и ресурсното осигуряване на болниците, като държавният бюджет продължава да внася здравните осигуровки за определени категории лица, пряко финансира спешната медицинска помощ, някои специализирани звена и евентуално здравни заведения в остропроблемни райони на страната.
Без такъв график и такава етапност реформата ще бъде обречена на неуспех и тогава ще бъде малка утеха, че правителството от този ред преди края на мандата може да седне в залата, защото тези последствия ще бъдат вече налице.
Нашите опасения се засилват от двойствената и лицемерна философия на управляващите. Вие отричате напълно безплатната медицинска помощ. Справка - мотивите на внесения от вас законопроект за здравното осигуряване. А напоследък твърдите, че едва ли не с въвеждането на Наредбата за платена медицинска помощ то се възстановява и разширява. Частичните корекции няма да бъдат достатъчни.
Затова исканото недоверие към правителството е стъпка към съществена промяна на здравната политика, която да гарантира достъпа до медицинска помощ и безплатното ползване на медицинско обслужване за всеки български гражданин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Стоилов, ако съм Ви разбрал правилно, в началото поставяте ли въпроса за смяна на директора на статистиката?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е предмет на отделен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря.
Думата има министър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! Искам само да се опитам да разбера нещо от това, което господин Стоилов току-що каза, и може би, докато си го обяснявам на себе си, и вие ще се опитате да го разберете.
Така и не разбрах в края на краищата как вижда той днешния ден - като дискусия за здравеопазването или като вот на недоверие на правителството? Защото има парламентарна процедура за предизвикване на дискусия по определен въпрос и той тук направи интересни предложения във връзка с графика на хода на осигуряването, във връзка с някои неудачи на наредбата. Това са чудесни неща и аз мисля, че всеки петък би могло по съответната парламентарна процедура да се предизвика дебат по определена тема.
Когато се иска вот на недоверие на едно правителство, очевидно е, че това правителство се е провалило и то трябва да си отиде и на негово място да дойде друго правителство. Аз не виждам в това, което днес говориха повечето от искащите вота, но особено от изказването на един такъв уважаван юрист като господин Янаки Стоилов, не виждам основание изобщо за разговор за вот на недоверие.
И голословното твърдение, че вотът бил много навременен не се връзва с цялото му изказване. Той говори за това, че сме смятали, че сме решили всички проблеми. Очевидно е, че не сме решили всички проблеми, защото тепърва започваме реформата в здравеопазването. Той говореше за това, че хората не се чувствали сигурни. Ами очевидно е, че все още не се чувстват сигурни, но се чувстват много по-сигурни днес, отколкото се чувстваха вчера. И това е очевидно. И мисля, че всяко социологическо проучване, независимо на коя агенция е, го показва, че хората днес са много по-сигурни в едно по-добро бъдеще, отколкото бяха сигурни в края на 1996 г., пък и в средата на 1997 г.
Така и не разбрах защо господин Янаки Стоилов смята, че след като ние сме изложили своите виждания по различни въпроси, сме се съгласили с мотивите. Както и да чета мотивите, откъдето и да ги погледна, те са абсолютно несъстоятелни, защото не отговарят на истината. И мисля, че тук във всички изказвания от страна и на министри, и на представители на останалите парламентарни групи, включително и на тези, които активно критикуват правителството, всички обърнаха внимание на въпроса, че мотивите са абсолютно несъстоятелни. Те просто не отговарят на това, което прави в момента и Народното събрание, и правителството.
Има два законопроекта, които в момента са в Народното събрание. Още два законопроекта ще влязат в Народното събрание след седмици. В това влиза цялата здравна реформа. Чудесно е да има дебат по здравната реформа, но къде е мястото на вота на недоверие, аз така и не разбрах днес. Изглежда, че може би не разбирам начина на мислене на левицата, особено след изказването на Янаки Стоилов. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Думата има народният представител Петко Илиев.
Съюзът на демократичните сили има 10 минути, а Демократичната левица - 4 минути.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз съм от Парламентарната група на СДС, представител на БЗНС, но наистина представител на БЗНС, а не както някои хора искат да се представят от БЗНС. И понеже говоря за БЗНС, искам да се обърна към господата отляво: докато БЗНС стои там, значи се върши нещо полезно за този народ, значи се мисли отговорно. Щом ги няма при вас, значи ясно е коя е негативната сила.
Но, господа отляво, слушах внимателно всичките ви изказвания и много трудно разбирам какво искате вие днес, но много лесно разбрах по какъв начин го искате - по много нечистоплътен политически начин.
Вие почвате с едни истини, минавате през полуистини, с малките лъжи и стигате до голямата лъжа. И в този миш-маш искате всичко да мине за истина. Коя е истината? Вие искате да сравните нашето здравеопазване с европейското. Истина е, че не е. За малките лъжи и полуистините няма да се спирам, но на вашата голяма лъжа, че сегашното правителство е виновно за този хал на здравеопазването, противопоставям голямата истина - вие и вашата партия сте виновни. Хиляда гряха да имам признавам, че сте умни, но не мога да призная, че сте разумни. С хилядата гряха ви признавам, че разбирате от политика, но не може да правите политика. (Ръкопляскания от мнозинството.) Защото едно е да разбираш политиката, друго е да правиш тази политика. Правенето на политиката иска разум, иска отговорност, иска защита на интересите на обществото. Вие това не можете да го направите. Вие го направихте веднъж и трябва да го признаем, че наистина направихте политика, когато се отказахте миналата година от вота за доверие, макар че и във вашите редици има хора, които го отчитат за грешка. Единствен път вие постъпихте като разумни и отговорни политици.
И днес, ако искате отново да постъпите така, дава ви се шансът, няма кой да заблудите. Изтеглете си вота, вземете време сега за почивка, съберете се, разберете се и изтеглете вота. Защото днес, когато вие говорите за здравеопазване, здравеопазване без пари не става. Вие оставихте рухнала финансова система. Валутният резерв на България от 300 милиона стана 3 милиарда. Трябват пари за това здравеопазване.
И днес, когато тръгват реформите, макар и бавно, но се тръгва напред, вие искате да пречите. След като вие не си изтегляте вота, аз се разграничавам от всички тук в залата и вън в обществото, които казват, че вашето днес е политически акт. Не е, господа, политически акт. То граничи с престъпление, то е чисто криминален акт. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
Думата има господин Георги Първанов.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Защо поискахме този вот? Защото, както вече беше казано от тази трибуна преди повече от две седмици, вече бяха изчерпани другите форми на въздействие на опозицията върху политиката на правителството. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: В продължение на месеци Демократичната левица тревожно поставяще на парламентарен и обществен дебат проблемите на здравеопазването. Здравната политика на правителството беше предмет на около 30 актуални въпроси и питания - буквално всеки петък, господин Божков. Мнозинството и в частност министерството, обаче останаха глухи за критичните бележки и предложенията на опозицията.
На този фон искането за недоверие имаше видим социален ефект. Разгърна се безпрецедентен досега дебат по здравната политика. Изразено беше общото безпокойство от кризата в здравното състояние на българския народ.
На второ място, спешно бяха реализирани промени в правителствената политика. Постигнати бяха някои, макар и минимални, облекчения. Предприемат се промени в ценообразуването с тенденция за понижаване на цените на лекарствата. В София - питам се, защо само в София - беше уреден въпросът за оказване помощ на бременни, родилки и деца до 16 години.
На трето място, мнозинството декларира, че в дневния ред на парламента в законодателната ни програма проектите за осигуряването на здравната реформа ще бъдат изтеглени напред във времето. С една дума, българинът вече спечели, макар и минимално, от вота на недоверие. Нашето искане изигра определена профилактична - да използваме днешната терминология - роля. Но всички добре осъзнаваме, че оздравяването на здравната ни система тепърва предстои и то не е по силите на този състав на Министерския съвет.
Будят недоумение изказвания на видни представители на мнозинството и на други парламентарни групи, че здравеопазването е второстепенен въпрос. Най-малкото, което може да се каже, е, че това грубо противоречи на собствения ви ангажимент от "Програма 2001" - че здравеопазването е приоритет и ще се стремите да запазите качеството и достъпността на медицинските услуги. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Здравната политика на правителството е противоконституционна не само заради често цитираното разминаване със съответния текст. Вашата политика влиза в крещящо противоречие с основополагащите принципи, с повелята на Конституцията за демократична, социална и правова държава. Политиката ви е подчертано антисоциална. Основната част от българското население към януари 1998 г. живее в бедност, при мизерия, непозната от десетилетия. Близо 27% са с по-малко от 30 хил. лв. месечен доход на човек от домакинство. Над 40% - с доход до 60 хил. лв. Съпоставете, уважаеми дами и господа, тези доходи с ценоразписите за здравните услуги и си отговорете сами - за кого са услугите на висококвалифицираните лекари и могат ли да си позволят правото на избор онези, които не могат да си платят дори транспортните услуги до първичните пунктове на здравната мрежа?
Не само като реплика към доктор Игнатов, който апелира да не се разделяме по тези въпроси. Не можем ние да не се делим в момент, в който вие, уважаеми дами и господа, делите нацията. Реална е опасността по начина, по който вие провеждате здравната реформа, да се засили разделението на хората на шепа привилегировани и на маса онеправдани, които са обречени на връщане към отдавна забравени методи на лечение. Къде остана обещанието в собствената ви правителствена програма за равнопоставеност на гражданите при нужда от медицинска помощ?
Ще се вслушате ли в тревожните предупреждения на специалистите, че при този демографски срив, при тези темпове, с които смъртността изпреварва раждаемостта, само след няколко години населението на България може да намалее с няколко стотин хиляди души? Това вече е проблем за физическото оцеляване на нацията. В този смисъл вашата здравна политика е не само антисоциална, тя е и антинационална.
Вече осма година, във всеки публичен и в частност парламентарен дебат, вие поставяте темата за наследството, търсейки оправдание за управленското си безсилие в несвършеното преди вас. По този въпрос трябва ясно да се кажат най-малко три неща. Българинът добре помни, че преди десетина години имахме добре уредено здравеопазване. Всеки опит това да бъде отречено се сблъсква с пресния още спомен за времето, когато всеки, повтарям, всеки можеше да разчита на гарантирани и съхраняващи достойнството, здравето и живота му здравни услуги.
На господин Михайлов ще кажа - може и да не е имало тогава стратегия, но имаше здравеопазване. Сега има стратегия, но здравеопазването загива.
И най-сетне, уважаеми дами и господа, вече не сте убедителни, когато след една година управление се позовавате на сторенето или на свършеното от други правителства. Впрочем, когато правите сравнение с цените по години, може да отидете и по-назад във времето преди 1989 г.
И днешният дебат показа, че за вас реформата не е повече от една идеологема. Реформата започна още по времето на Великото Народно събрание, в рамките на цялостния преход от централизирана към държавна пазарна икономика. Както тогава и сега ние казваме - да, на реформата. Но на онази реформа, която е ресурсно осигурена, обоснована в интерес и на болния, и на здравния работник.
Тук му е мястото, въпреки напрегнатия дебат, да кажем добри думи на признателност и уважение към българския лекар, който винаги се е ползвал с авторитет в обществото.
И най-сетне, ние сме за реформа, която да не противоречи на Конституцията. Не като самоцел и не като възможност за абдикация, за оттегляне, на държавата от сферата на здравеопазването.
Уважаеми дами и господа, след проведения дебат, в който всяка от групите обоснова своята позиция, предстои гласуване. И не толкова "за" или "против" вота на недоверие, внесен от Демократичната левица. Това е една възможност всяка група да изрази волята на избирателите, тяхното отношение към здравната политика на правителството. Тази политика предизвика сериозно социално напрежение. Мнозинството от българския народ е доведено до отчаяние, оказвайки се в невъзможност, с нищожните си, мизерни доходи да си осигури достъп до елементарни здравни услуги. Това мнозинство днес категорично отхвърля циничния принцип - "Продай жилището си, за да си купиш здраве". Очевидно, кабинетът боледува?! Очевидно кабинетът боледува, уважаеми дами и господа, боледува неизлечимо, въпреки оптимизмът, който излъчват бюлетините на подвластните ви медии и ще ви бъде все по-трудно да намирате животоспасяващи средства за неговото оцеляване. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Господин Първанов просрочи с 4 минути времето на Демократичната левица. Давам 5 минути повече на СДС.
Има думата за реплика господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Народният съюз има още 3 минути и аз използвам тях. Ще бъда съвършено кратък.
Днес, първо господин Баташки, след това дори и господин Янаки Стоилов и сега господин Първанов говориха с такава нега, с такава меланхолия за времето на Тодор Живков, че мен ме отвращавате. (Ръкопляскания от СДС. Възгласи: "Браво! Браво!")
Отвращавате ме, защото вие през цялото време говорите против това време, а в същото време сега говорите колко било хубаво, колко било добро. Вярно, че беше добро, обаче продавахте дрога, продавахте наркотици, продавахте оръжие, какво ли не. И сега ние трябва да се връщаме отново към дебатите от Великото народно събрание?! Аз смятам, че не е правилно.
Знам, че този вот на недоверие до голяма степен е против Вас, господин Първанов. Против Вас, защото това е вот на недоверието, с което искат да се засилят позициите на хардлайнерите при вас. Но недейте Вие игра на тази игра, защото Вие все пак може да дадете на тази партия един нов път. Но това, да се говори отново за Тодор Живков по този начин - сега знаем всичките шифрограми, неговото участие в историите там, с Чехия, и т.н. - извинявайте! Ние се връщаме вече пък до не знам къде си. Като ви гледам, вие сте отново същите. Вие сте си същите бетонови глави, каквито си бяхте. Вие сте си сталинистите и толкова. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за втора реплика доктор Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Първанов, Вие преди малко казахте, че преди десетина години е било добре уредено българското здравеопазване. Може би трябваше да прочетете Вашата си стратегия, която я цитирахте. Там е ясно казано, че от 1970 г. започва да се влошава българското здравеопазване. То беше много добре уредено, уважаеми дами и господа. Тогава, когато избухна чернобилската авария, вие скрихте от българския народ. Ето, това беше вашето здравеопазване. А равнопоставеността беше такава, че българските граждани не можеха да се лекуват където си искат, а да не говорим за тези, които се лекуваха в чужбина. Госпожа Мозер ви каза. Това ли беше равнопоставеност, господин Първанов, по-рано?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика давам думата на господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаем господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вероятно господин Савов имаше предвид носталгия, когато спомена, че с меланхолия съм говорил за времето отпреди десетина години.
Никой от нас не страда от носталгия по авторитарния режим отпреди 1989 г. Но никой не може да отрече социалните придобивки, които имаше по онова време. Никой не може да отрече, че тогава българинът беше сигурен за днешния и за утрешния ден, нещо, което не може да се каже за настоящето.
Много ви моля, уважаеми колеги, недейте да бягате от дебата по същество, внушавайки, че вотът, искан от нас, решава вътрешнопартийни проблеми. Ако имате какво да кажете в съдържателен план, моля, отстоявайте своите позиции тук.
И най-сетне, като отговор на господин Китов, ще кажа, че и сега, както и преди 10 години, има хора, които се лекуват в чужбина. Целият проблем е в това, че днес, за разлика отпреди десетина години, повече от 80-90 на сто от българите не могат да се лекуват в българските болници. В това е големият проблем, уважаеми дами и господа. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата министър Петър Бояджиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с организацията на медицинската помощ в България. Аз знам, че не ви е приятно да говорим за здравеопазването преди 9 септември 1944 г., след 9 септември 1944 г., преди 10 ноември 1989 г. и след това. Знам. Но това е здравеопазване, това не е нещо друго. Тук се касае за здравни и демографски процеси, които не стават за един ден, не се появяват и не изчезват с един вот или с едно правителство.
Продължавам с организацията на медицинската помощ в България. Неадекватни на потребностите структури, особено в областта на стационарната помощ, които са препятствие за ефективно функциониране; липса на механизми, главно икономически и финансови, които да стимулират развитието на системата и качеството на медицинската помощ; остър недостиг на финансови средства, което затруднява снабдяването с лекарства, консумативи и въвеждането на нови технологии, а успоредно с това наличните финансови средства не се използват адекватно и ефективно; необосновани и епизодични промени с оттенък на волунтаризъм след 1990 г.; отменяне на редица нормативни актове, без да бъдат заменяни с нови; нарушаване на организационната, методичната и консултативната помощ; нарушаване на административно-управленския порядък, без да се създаде необходимият баланс между централизация и децентрализация; липса на нормативно установени съотношения между обществен и частен сектор в системата на медицинската помощ; липса на гарантирана възможност за осигуряване на избор на личен лекар от здравното заведение; незадоволително качество на медицинската помощ поради липса на сериозни стимули за персонала и недостатъчен контрол, както и поради изоставане на квалификацията на висшия и полувисш персонал; стесняване на обема на медицинската помощ, особено на доболничната помощ и на общинското равнище на медицинска помощ поради организационни и материални причини - тези нерешени проблеми формират и някои негативни впечатления и настроения на населението към здравеопазването. Шестдесет и четири на сто, т.е., близо две трети от анкетираните оценяват състоянието на здравеопазването като лошо и много лошо. Според тях проблемите на здравеопазването са главно от организационен и етичен характер: губене на време - 69 на сто, бюрократизъм - 60 на сто, лоша хигиена - 60 на сто, недостатък на медикаменти - 66 на сто, връзкарство - 66 на сто, безразличие - 62 на сто, корумпираност - 54 на сто.
Уважаеми дами и господа, това, което така старателно ви прочетох, не е установено от мен. Това са констатациите, които се съдържат в "Здраве за България" - национална здравна стратегия, която беше приета през декември 1995 г. с бурни аплодисменти от управляващата тогава Демократична левица. Това са фактите, в които сега се мъчат да ни обвинят. За всичко това те ни обвиняват една година след началото на тяхното управление, 8 месеца след началото на нашето управление и с един период от една година, в които те не направиха нищо, напротив, направиха нещо много лошо, за да излязат от това положение, което констатирах. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
Тук не се говори от господа депутатите от Демократичната левица за здравното състояние на нацията. Няма съмнение, че здравното състояние на нацията е или трябва да бъде основен ориентир и източник на здравната политика на което и да е правителство. Въпреки че именно здравето на нацията е фундаментът на здравната политика, в мотивите към искания вот на недоверие Парламентарната група на Демократичната левица с премерено обходно движение заобикаля този въпрос. Това не е случайно, а напълно преднамерено, защото влошаване здравето на нацията - и то катастрофално влошаване на здравето на нацията, започва не от вчера и не от 1997 г., а още от средата на 70-те години, когато действаше мечтаното от тях и пораждащо носталгия социалистическо здравеопазване.
Какво характеризира здравето на нацията от 70-те години насам? Нарастване на общата смъртност, която от 1970 до 1996 г. се увеличава от 9 на 1000 жители на 14 на 1000 жители. Затова увеличение на смъртността, разбира се, има влияние и обективно протичащият процес на застаряване на населението. Обаче през този период се увеличава смъртността и в отделни възрастови групи и най-страшното от това е, че това увеличение сред активното население - групата население между 30 и 59 години, е твърде голямо. По същия начин са и данните за раждаемостта. През 1970 г. са 16,3 на 1000, през 1980 г. - 14,5 на 1000, 1990 г. - 12,1 на 1000, 1996 г. - 8,6 на 1000.
Това показва едно непрекъснато намаление на броя на живородените и в резултат на това двете криви се пресичат през 1988 г. И оттогава започва депопулацията на българското население.


Това, както и други данни, за които ще спомена след малко, е много хубаво написано в тази книга, издадена през 1995 г. - "Едно компрометиращо първенство", чийто автор е един честен човек, бивш заместник-министър на здравеопазването по времето на Малеев. Прочетете я, господа комунисти. (Реплики от Демократичната левица.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кажи вие какво направихте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Ще ви кажа какво сме направили.
Нещо повече, България е световен лидер по смъртността от мозъчно-съдова болест и сърдечно-съдови заболявания. От 1986 г. у нас нарастват злокачествените заболявания и случаите с вродени аномалии и малформации у новороденитe. Водещи медицински специалисти доказват връзката между чернобилската авария и тази заплашителна тенденция, а ние всички много добре си спомняме и целият народ много добре си спомня каква беше реакцията на комунистическото управление на този екологичен геноцид.
Тези факти, госпожи и господа, не са единствените, които недвусмислено показват пълната несъстоятелност на провежданата от тогавашната БКП и сегашната БСП здравна политика. В продължение на повече от две десетилетия тази партия остана сляпа и глуха за влошаващото се здравно състояние на гражданите на страната ни и за настъпващата катастрофа в здравето на нацията. И ако страната ще успее за няколко години да излезе от икономическата криза, която те ни докараха, или се стабилизира финансово, или не знам какво още е възможно да се случи, това голямо престъпление ще тежи на българския народ още много дълги години, защото ще са необходими може би едно или две поколения, за да се преодолее тази страхотна тенденция.
Какво заварихме ние след 2-годишното управление на БСП? Тук вече стана дума за много от тези неща. Аз ще бъда съвсем кратък.
През 1996 г. четири пъти беше актуализиран държавният бюджет и нито веднъж не бяха увеличени субсидиите за здравеопазването. Това, както и невъзможността здравните заведения да функционират в пазарна среда, доведе до пълен срив в медицинското обслужване на населението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кажи за Наредба 22.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Това, че здравните заведения не можеха да функционират в пазарна среда не е вина на демокрацията, както вие се мъчите да изкарате, а това е вината на липсата на реформи. А за липсата на реформи сте виновни също вие. (Реплики от ДЛ, ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Целият български народ си спомня много добре и мисля, че никога няма да забрави, че се спираха плановите операции, че се ограничаваше приема на болни поради липса на средства, че болните стояха на студено и на тъмно, че трябваше да носят храна от вкъщи. А това на практика доведе до принудително самозатваряне на болничните заведения. Даде се мълчаливо съгласие за въвеждане на дарения, ценоразписи и така нататък. От болните се искаше да носят лекарства, консумативи, упойки, чаршафи, сапун. (Реплики от ДЛ.) От родилките се искаше ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: ... да носят памук, лигнин и ръкавици. Създаде се един официален държавен рекет. Медицинските специалисти бяха поставени в невъзможност да изпълняват професионалните си задължения. И аз като ви говоря тези работи, ги говоря, защото аз съм потърпевш и съм свидетел на тези неща.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кажи сега за наредбата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Ще ви кажа и за наредбата. Ще ви я обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да не се обаждате от залата и особено госпожа Дончева.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Ще ви я обясня, като на по-простички хора ще ви го обясня.
Медицинските специалисти при тази ситуация бяха поставени под един невероятен морален и материален натиск. През януари 1997 г. заплатата на един лекар с 15-годишен трудов стаж във вътрешно отделение на една общинска болница беше 23 042 лв., ако искате да сме точни. Тоест 8 долара. А на една медицинска сестра в същото отделение - 12 741 лв., тоест 5 долара. За първи път, господа социалисти, в историята на българското здравеопазване през 1996 г. болниците спуснаха черни знамена. Това е незапомнен акт в българското здравеопазване. Срина се лекарственият пазар. Аптеките затваряха врати. Осигуряването с безплатни и животоспасяващи лекарства се провали тотално. Правителството на БСП остави задължения на Министерството на здравеопазването за животоспасяващи медикаменти за болните от диабет, Паркинсон, на хемодиализа и редица други заболявания в размер на 19 млн. долара. Блокирани бяха банковите сметки на министерството и фирмите-доставчици преустановиха всякакви доставки на медикаменти. Ние заварихме неизплатени задължения на болниците на стойност 79 млрд. лв. за 1996 г., забележете, при годишен бюджет 50 млрд. лв. Първото нещо, което направи правителството на ОДС, на което вие искате вот, беше да изплати дълговете и да гарантира доставките на животоспасяващите лекарства. За децата до 1-годишна възраст бяха осигурени безплатни медикаменти, а за онкоболните МЗ пое централното доставяне на медикаменти, с които неимоверно много облекчи общинските бюджети, господин Статков.
На практика ние започнахме с бюджет през средата на годината и въпреки това по-голямата част от болничните заведения приключиха финансовата 1997 г. без задължения, включително националните центрове, които са най-скъпи. Това са "Пирогов", сърдечно-съдови заболявания и Онкологията. Нещо повече, Републиканският бюджет осигури средства в размер на 50 млрд. лв. допълнително, с което се гарантира отоплението и осветлението на здравните заведения до края на отоплителния сезон. Това не е ли помощ на болниците? Това не е ли помощ за общинските бюджети, господин Статков?
И още, правителството отдели 5 млн. долара, за да се подменят напълно амортизираните и негодни апарати за хемодиализа,...
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): А кой взе комисионната?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: ... за хилядите хора, които са на изкуствен бъбрек. (Реплики от мнозинството.) Бяха закупени над 200 броя апарати за хемодиализа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бояджиев, ако обичате за малко.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: ... и водоочистващи системи, които досега почти липсваха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бояджиев, спрете за малко, ако обичате.
Госпожа Дончева, излезте навън да пиете за моя сметка едно кафе. Като се успокоите се върнете. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
Излезте, много Ви моля. (Реплики от Демократичната левица.) Излезте. Не искам да Ви отстраня. Излезте за малко и после ще се върнете.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): На какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На основание правилника. Три пъти днес правя бележка. Прочетете най-после правилника. Ако искате да сте депутати в Тридесет и осмото Народно събрание, редно е да познавате правилника на Тридесет и осмото Народно събрание, а не да работите с правилника на Тридесет и шестото или Тридесет и седмото Народно събрание. (Ръкопляскания от мнозинството, реплики от Демократичната левица.)
Излезте навън, много Ви моля.
(Госпожа Татяна Дончева напуска пленарната зала, ръкопляскания от мнозинството.)
Заповядайте, господин Бояджиев. (По-голямата част от депутатите на Демократичната левица също напускат залата.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Знаете ли, господа народни представители, че сега в България няма линеен ускорител за облъчване на раково болните хора. Последният е бил закупен преди 30 години и вече е излязъл от строя. Правителството направи всичко възможно, за да бъдат доставени два съвсем нови и модерни линейни ускорители за София и за Пловдив. Това ли е правителство, което пренебрегва и финансово не обезпечава здравната система? Няма държава в света, на която здравеопазването да е абсолютно задоволено с финансови средства, между другото.
Междувременно същият български лекар, който ви цитирах, сега получава 162 315 лв., близо 100 долара. А средната заплата на висшите кадри общо в здравеопазването се движи между 100 и 150 долара. Когато през януари миналата година всички лекари излязоха на улицата, развяваха черните знамена и вдигаха плакати с надпис: "Искаме заплата 100 долара!" едва ли някой от тях се е надявал въобще, че след няколко месеца може да получи тази заплата. Това направи правителството на Обединените демократични сили. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И понеже вие много разбирате от бюджет, аз - по-малко, ще ви кажа, че след преизпълнението на приходната част на общинските бюджети и допълнителните средства, заделени от правителството, за които ви споменах, очакваните разходи за здравеопазването през 1997 г. възлизат на не по-малко от 3,4 на сто от брутния вътрешен продукт, а за 1998 г. по план ще възлязат на 3,5 на сто.
Сега чух упреци, че не се прави здравна реформа. Например депутати от Обединението за национално спасение и по-конкретно господин Луджев заяви, че правителство не било започнало реформа в здравеопазването. В същото време депутатите от Демократичната левица отправят обвинение, че ние правим една много радикална реформа в здравеопазването.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Такова нещо не сме казали.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не сте ли казали? Е, слава Богу, това не сте го казали.
Не може и двете неща да бъдат верни едновременно. Аз ще ви кажа, а вие ще разберете дали се правят реформи или не.
Съгласно нашата стратегия ние започнахме структурната реформа в здравеопазването. Уважаеми дами и господа, тук се каза, че законите са много важни. Ще стане дума и за това. Вярно е, че са важни. Но ние не можем да чакаме едната част от реформата да се осъществява и след това да започне другата. Ние трябва едновременно да правим и структурната реформа, ние трябва да правим и промяната на типа на финансиране. Разбира се, и много още работи заедно с това. Но това са двете генерални линии на нашата реформа - структурната реформа и финансовата реформа в здравеопазването. Ние започнахме, не сме я завършили, но тя върви.
Преструктурирахме пнемво-фтизиатричните и психиатрични заведения, санитарно-курортната мрежа, работническото здравеопазване и общинските болници след специална акредитация. Тук ни обвиняват, че ние сме закрили общински болници, че акредитацията била нещо несериозно. Не, ние подхождаме точно по другия път. Те разкриваха в миналото болници ей така, в зависимост от родното място на този или онзи големец. Така правеха болницата в Ботевград, така правеха болницата в Балчик и така нататък.
Акредитацията се осъществи по предварително разработен план на базата на над 80 обективни критерии. В тях са включени: географската характеристика на обслужвания район, отдалечеността от друга общинска болница, от окръжната болница, здравно-демографската характеристика на населението, възрастово разпределение и заболеваемостта на това население, обемът и качеството на медицинската дейност, развитието на здравната мрежа в дадения район. С други думи, с помощта на много и обективни критерии ние можахме за първи път в историята на българското здравеопазване да създадем една карта на района, здравна карта на общината. Акредитацията се извърши от работни групи с представители на районните центрове по здравеопазване, на общините, на ръководствата на болниците, на съсловните организации, на представителите на синдикатите. Техните предложения бяха обсъдени в районните съвети с участието и на областните управи. И понеже постъпихме точно така, на широка база на обсъждане, с помощта на действително голям брой обективни критерии, които до голяма степен изключват субективния фактор и местния патриотизъм, общинските управи и така наречените "червени кметове" се убедиха в състоятелността и ефикасността на тази инициатива и я подкрепиха напълно. И аз им благодаря за това.
Противно на вашите твърдения категорично заявявам, че няма закрита нито една общинска болница. При преструктурирането на общинските болници не се допуснаха съкращения на медицински персонал. Дори бяха дадени указания за пренасочване на медицинските специалисти от звената, в които се редуцира легловият фонд, към звената на доболничната и спешната медицинска помощ, а така също и към други с ниска кадрова окомплектованост.
Трябва да подчертая, че бяха закрити само три санаториума, плюс пет санаториума за туберкулозно болни. А съвременната медицина отдавна е отхвърлила санаториалното лечение на туберкулозно болните, господа. Една част от санаториумите поради ниска използваемост, особено през зимния сезон, когато разходите са най-големи, преминаха на сезонна работа, на другата част се намали държавната субсидия с оглед възможностите им да реализират извънбюджетни сметки, собствени приходи и в съответствие с препоръките на Сметната палата. Закриха се специализираните болници за белодробно болни в Омуртаг и Харманли, като за сметка на това в Омуртаг се създаде едно малко отделение за белодробно болни, за да задоволи потребностите на общината. Закриха се и четири психиатрични болници. За това господин Михайлов вече говори.
Чиста спекулация, дами и господа, е твърдението, че било унищожено работническото и училищното здравеопазване. Вероятно министър Методиев ще говори за училищното здравеопазване. Но за работническото ще ви кажа следното. На основание на Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за народното здраве министерството предложи на общините и предприятията да вземат решение за преобразуване на съответните здравни заведения в общински или частни, а една част от тях да бъдат закрити по споразумение. В резултат на тази възможност 12 от най-големите предприятия в страната поеха изцяло издръжката на здравните заведения. Другата част от тях бяха преобразувани в общински. Правителството внесе и Народното събрание прие Закон за здравословни и безопасни условия за труд. Министерството разработи и публикува Наредба за службите по трудова медицина - една нова здравна структура, която включва експерти по охрана на труда, лекари, технолози, химици и други специалисти съобразно спецификата на производството. Този вид служби са нови за българската практика и напълно съответстват на тази дейност в развитите европейски страни. Започнато бе обучение и преквалификация на цехови лекари и специалисти по хигиена на труда за попълване щата на споменатите служби.
Съвсем безпочвени са вашите обвинения за това, че ние сме пренебрегнали или сме ликвидирали профилактиката и държавния санитарен контрол. Здравната профилактика и насърчаването на гражданите към здравословен начин на живот са основни приоритети в националната здравна политика и те са записани в програмата на правителството "2001".
Започната е активна дейност за създаването на нормативна база, синхронизирана с изискванията на Европейския съюз. Защото сега съществуващите санитарни правила и Български държавен стандарт са толкова остарели, толкова демодирани, че сигурно вече и в Съветския съюз не ги признават.
В началото на тази година Министерският съвет прие Национален план за действие по околна среда и здраве. В напреднал етап на подготовка са проектите на Закон за храните и Закон за химическите вещества и препаратите, едни необходими закони за приобщаването ни и приемането в Европейската общност. През 1997 г. са публикувани 5 наредби и 2 методични указания, които са съобразени с европейското законодателство.
Министерството организира и ръководи реализирането на редица национални профилактични програми. През изминалата година органите на Държавния санитарен контрол са контролирали близо 50 хил. обекта. За констатираните нарушения са съставени към 33 хил. акта. Спряна е експлоатацията на 9600 обекта, от които 2020 завинаги. Аз ви питам: това ли означава унищожаване на държавния санитарен контрол, господа социалисти?
Учудвам се и на спекулацията, която в продължение на месец вие, левите депутати и вашите агитатори, лансирате сред обществото? Въпросът с Наредбата за платените медицински услуги по избор на пациента.
Твърдите, че правителството въвежда платена медицинска помощ, че замества така нареченото безплатно здравеопазване с платено и сега вече всички ще трябва да заплащат за своето здравеопазване? И създавате паника и страх у населението. Това не ви прави чест, защото това е една инсинуация и една спекулация.
Вие твърдите, че ние погазваме Конституцията. Това е също спекулация, господа социалисти. Въпреки че тук присъстват много от "бащите" и "майките" на Конституцията, ще си позволя да ви цитирам чл. 52, ал. 1. Защото вие непрекъснато говорите за Конституция и конституционни права, но никога не цитирате точните текстове. "Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон". И този закон е Законът за народното здраве, който в чл. 26, ал. 5 казва следното: "Медицинската помощ по избор на пациента се заплаща при условия, по ред и тарифа, определени с наредбата на министъра на здравеопазването". Следователно правителството и Министерството на здравеопазването не само не нарушават Конституцията и законите, а ги изпълняват.
Сега, благодарение на вашата здравна политика, в момента здравеопазването в България нито е платено, нито е безплатно. Сега, по причините, които всички изтъкнаха тук, здравеопазването в България е нещо неописуемо, някакъв хаос, какъвто не съществува никъде по света. Започналият от 1996 г. хаос, даже преди 1996 г., при който неизвестно кой, къде, за какво, на кого и колко заплаща, доведе до появата на корупцията, развита по ваше време. Сега ние се стремим да я преодолеем.
Наредбата, която издаде Министерството на здравеопазването, точно в духа на закона, допълва нормативната уредба за доболничната и стационарната медицинска помощ, за реда, начина и пътищата, по които всеки български гражданин може да получи финансираната чрез бюджета здравна помощ.
Такива наредби съществуваха много от отдавна. Те бяха подновени и от госпожа Мими Виткова. Обаче те спряха да действат, след като настъпи, по ваша вина, хаосът в българското здравеопазване. Ние трябваше сега да възстановим реда и начина за ползване на тези финансирани от бюджета услуги така, както повелява Конституцията и законът. И Законът за народното здраве точно това повеля в предишните алинеи, които аз не цитирам. И оставаше да се изпълни и ал. 5, която допълва цялата философия на тази наредба, а именно, както гласи ал. 5 от чл. 26. След като се осигури редът и начинът за безплатна, така да я наречем все още, медицинска помощ, ние не отнемаме правото на тези, които могат и желаят да заплатят част от медицинската си помощ и то по тарифи, а не по цени, които са всъщност разходите.
И тук аз не мога да ви разбера какво искате вие, господа социалисти. От една страна, д-р Зънзов ме обвинява, че тези тарифи били много ниски, от друга страна аз чувам от госпожа Виткова от пресата и от телевизията, а и от вас, че това били такси, които никой не можел да си позволи и хората трябвало да си продават къщите. Кое е истината, разберете се и си уточнете становищата.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Тарифите са непосилни.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Тази наредба, която цели да ликвидира хаоса и последиците от него, като регламентира възможностите на гражданите както за безплатно, така и за медицинско обслужване, ще бъде в сила до въвеждане на здравноосигурителната система. Тази наредба ние схващаме като преходен период, защото тя очертава тези пътища и начини, по които и в бъдеще при здравноосигурителната система хората ще получават своята помощ.
Вие ни обвинявате тук, особено господин Луджев и господин Томов, че ние запазваме и укрепваме институцията на личния лекар. Д-р Игнатов ви каза, ние сме започнали с помощта на Българския лекарски съюз отдавна да готвим домашни лекари. Нямаме ги в момента, нямаме ги в момента. В този преходен период тези лични лекари постепенно и естествено, по пътя на конкуренцията, по пътя на професионалното знание, по пътя на повишаване на квалификацията, постепенно ще бъдат заменявани с истинските домашни лекари.
Тази наредба очертава и прехода до здравноосигурителната система, затова защото сега това, което се заплаща по желание в повече от това, което ни дава безплатното здравеопазване, това ще бъде моделът и на бъдещото доброволно здравно осигуряване, което се предвижда съгласно закона, внесен от нас.
Така че, недейте да спекулирате, че ние въвеждаме едно платено здравно обслужване, преди да е влязла здравноосигурителната система. Защото, както вече ви обясних, това е абсолютна измислица.
Или може би не ви харесва тази наредба? И я атакувате по такъв непочтен начин, защото вероятно вие желаете хаосът да продължава, недоволството да нараства, корупцията да се разраства? Нашето правителство цели точно обратното.
Вярно е, че се установиха някои трудности при практическото приложение на тази наредба в София и то в техническата част, по районирането на столицата. И това е така, защото здравната мрежа в столицата така безразсъдно и необосновано е създавана, че дори е трудно да бъде вместена в някаква логическа схема.
Както знаете, министерството веднага реагира. В ход се взеха мерки и сега се подобрява тази схема за райониране. Ако трябва и трети път ще го правим. В това няма нищо страшно. И няма защо за това да ни обвинявате. Това да ни е кусурът.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Имате и други.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Имаме кусури, да, аз не съм казал, че нямаме. И аз ще ви ги кажа. Ще ви ги кажа.
ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Исус само няма кусури.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Един пък съвсем безсъвестен мотив за вота на недоверие е това, че правителството не е осигурило животоспасяващите безплатни лекарства за болни. Е пък, такъв тепегьозлък не съм чувал. (Ръкопляскания в мнозинството.) Те, които сринаха въобще тази социална система за подпомагане на хронично болните, те, които сринаха лечението, възможността за лечение на най-тежко болните - диабетици, раково болни, хора с Паркинсон, тези на хемодиализа и още 12 други тежки заболявания, сега ни обвиняват, след като вече ви обясних колко пари и с каква скорост, бих казал, правителството осигури всичко това.
Ами аз няма подробно да ви обяснявам, само ще ви кажа един парадоксален факт. Ние вече навреме изплащаме доставките на тези медикаменти до такава степен, че вече ползваме търговски отстъпки за това, че плащаме в 7 или 15-дневен срок. Нещо, за което в последните години въобще не е помислено. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Говорите за търговските надценки при търговията с лекарствени средства. Правителството на Жан Виденов на 10 февруари 1997 г. повиши търговските надценки на търговците на лекарствени средства на едро и дребно, мъчейки се да компенсира огромните загуби, които те понесоха.

Действително сега се създават условия нещата да се нормализират. Беше изчакан един период от време да се стабилизира фармацевтичният пазар, след което стана възможно коригирането на търговските надценки.
Не отговаря на истината също така вашето твърдение, че под натиск министерството е предприело мерки. Много преди това Комисията по цените към министерството е направила предложение и то в момента се съгласува с отрасловите министерства и с представителите на търговците.
Тук се говори за това има ли правителството, респективно Министерството на здравеопазването, здравна стратегия. Правителството има една много добра програма, която поставя като приоритет в цялата социална сфера сферата на здравеопазването. Министерството на здравеопазването изработи своевременно една стратегия, която е известна на членовете на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и която стратегия е разчетена във времето, която стратегия е подложена на оценка от специалисти както в страната, така и в чужбина. Благодарение на тази стратегия ние отново започнахме да възвръщаме доверието у нашите западни партньори и от международните организации и институции, защото те виждат, че това е правителството, което знае какво иска и как да го постигне.
Тук господин Томов много добре говори, малко некомпетентно, но затова пък принципно, каква трябва да бъде модерната концепция за здравното осигуряване.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Услужливо.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Излиза едва ли не, че ние нямаме концепция за здравното осигуряване. Аз ще ви изброя накратко концепциите на правителството.
Модерната концепция за здравно осигуряване е споделяне на отговорностите между всички участници в процеса. А това са: държавата, обществото, лекарското съсловие.
Друг важен принцип е достъпът до здравни грижи за гражданите по няколко начина: чрез изграждане на една обществена система от задължително здравно осигуряване и изграждане на системи за доброволно здравно осигуряване, които да осигурят целия спектър от здравни нужди, докато обществената система ще осигури на 85-те милиона български граждани един постоянен и гарантиран пакет от здравни грижи. И на трето място, чрез участие на държавата във финансирането и гарантирането на дейностите с неделим ефект в здравеопазването. Това ли значи, че държавата ще избяга от своите отговорности? Напротив, държавата не бяга от тези отговорности, а ги подчертава, категорично ги заявява и ще ги отстоява последователно.
Право на избор е следващият принцип, на който ние държим в нашата концепция. Максималното право на избор се осъществява, господа депутати, само тогава, когато е задължително здравното осигуряване за всички граждани и когато то се осигурява от един фонд, договарянето на здравните услуги, конкуренцията между изпълнителите на медицинските дейности, преструктурирането на собствеността. Ние между другото започнахме вече, това не беше казано, с приватизацията на аптеките и на аптечните търговски дружества. За другото ни връзват ръцете законите, гласувани в миналия парламент от социалистическото мнозинство.
В структурната реформа, която ние започнахме, както ви казваме, се водим от един друг принцип също така - че трябва да се слага тежестта на първичната здравна помощ, доболничната здравна помощ. Тя трябва да поеме почти 70 процента от здравните нужди на населението, защото тя е по-евтина и по-ефективна.
Тук някои от уважаваните депутати социалисти ме попита: "Какви са ви недостатъците?". Това не успяхме да направим, вярно е - не сме започнали реформа в първичната здравна помощ, въпреки че вече сме работили по този въпрос и сме на прага да направим документите и концепцията и да я представим за обсъждане. Но за това не ни стигна времето.
За промоцията и профилактиката на социалнозначимите заболявания. Аз искам да ви кажа, че благодарение на одобрението на нашата здравна програма, на концепцията на нашето правителство Европейският съюз ни включи в международните програми по промоция на здравето, които се наричат "Европа срещу рака" и "Борба и предпазване от СПИН". Това е една нова философия, дами и господа народни представители. Тя е органически чужда на Българската социалистическа партия. Те никога не могат да вникнат в нея и да я разберат и те инстинктивно са против нея. Тази нова философия е модерната философия на съвременна Европа.
Как може да ми се говори тук на мен, дългогодишния лекар, че здравеопазването преди 10 ноември било много добро!
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не умираха масово хората.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не, не умираха масово хората, но сме на първо място по смъртност от сърдечносъдови заболявания.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И сега сме така.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не умираха масово хората, но медицинските специалисти бяха унижени, работеха без пари. И ще ми говорите за социална политика! Да, давахте ни карти за почивка в петостепенни курорти на Приморско. Един свободен и достоен лекар не желае вашите социални помощи. (Ръкопляскания от мнозинството.) Един свободен и способен лекар може да осигури себе си и семейството си с всичко и то по достоен начин. (Неразбираема реплика от ДЛ.) Защо не на Канарските острови? Защо не? Само кредитните милионери ли трябва там да почиват? (Смях и ръкопляскания в мнозинството.)
Аз съм длъжен да ви припомня, че по време на управлението на Демократичната левица не беше подписан нито един договор за финансиране на проекти от международната общност. И това не е случайно. Всички проекти през този период са договорирани от предишни години от правителства, предшестващи управлението на БСП. Повечето от тях са финансирани по програмата "Фар" и са от 1992 и 1993 г. Някои от тях дори бяха спрени поради липса на политическа ангажираност от вашето правителство. Такъв беше например проектът за здравно осигуряване, чието финансиране беше прекратено на определен етап от неговото изпълнение през 1996 г. В резултат на това България загуби възможността да използва средства по този проект в размер на 761 хил. екю.
В доклада на Европейската комисия за състоянието на здравния сектор за 1996 г. дословно се посочва следното: "Състоянието на здравеопазването е тежко. Липсва желание за радикална структурна реформа.". Какво повече има да си говорим?
Аз няма да ви изброявам тук какво сме направили в тази област, но ви уверявам, че ние успяхме да усвоим 50 процента от средствата, които бяха предвидени да се усвоят в целия период от 1993 до 1998 г. Но аз не мога да не спомена колко усилия ни е коствало тези разочаровани и пренебрегващи България западни партньори да ги убедим, че ние сме други, че ние имаме стратегия, че ние знаем и можем да направим това, което трябва.
Уважаеми дами и господа, аз съм много доволен от това, че ние имахме възможност днес цял ден да говорим за здравеопазването на България. Аз съм много доволен от това, че аз лично, министерството и вероятно цялото правителство разбрахме кой какво мисли за реформата в здравеопазването. Аз обаче не разбрах каква е позицията на Българската социалистическа партия, освен това, че иска вот на недоверие за политиката по здравеопазването. Аз вече ви казах: едни от тях казват, че в България няма условия за здравно осигуряване; други казват: трябва да има здравно осигуряване, което да отговаря на такива и такива принципи. Критикуват нашето предложение за здравно осигуряване.
Едни казват: трябва да има реформа. Други казват: не трябва да има реформа. Едни казват: таксите са високи. Другите казват: таксите са много ниски. Ясно стана на всички, че Българската социалистическа партия няма понятие от модерно здравеопазване. (Ръкопляскания от мнозинството, викове: "Браво!")
За всички става ясно, че Българската социалистическа партия разбира само от онова здравеопазване отпреди 40 години.
Аз съм много доволен, че тук стана ясно, че отново и то точно по този въпрос се оформя реформаторското мнозинство, защото с всичките му претенции към нас - и ОНС, и Евролевицата, с критиките и претенциите си към нашата здравна политика категорично заявиха, че те са за реформата.
Аз исках да чуя тук правим ли реформа или не правим, вървим ли в правилна посока или не. Другото са подробности. Тях ще ги решаваме с нашите експерти, а не с политиците.
И затова, дами и господа, българският народ вече направи своя избор за реформата. Ясно стана, че БСП е против реформата.
Този вот е вот против реформата. Той не е против здравната политика на правителството или против правителството. Те в продължение на 8 години яростно се съпротивляват срещу всякаква реформа.
Но аз искам да кажа на вас и на целия български народ, че тази реформа, която ние предприемаме сега при едни изключително тежки условия - и икономически, и психологически, и какви ли не - тази реформа ще бъде много трудна, много тежка. Ние нямаме и достатъчно опит като държава в това нещо. Ние не само трябва да модернизираме част от нашата система, както правят развитите страни непрекъснато. Ние трябва да създадем съвсем нов тип модерно европейско здравеопазване, каквото нашият народ заслужава. А това можем да постигнем само с единомислие и единодействие. На нас не са ни необходими политически спекулации и инсинуации по този въпрос, а нас ни е необходима твърда воля и много, много усилия, за да свършим това, с което сме се заели.
Ние като министерство сме готови да обсъждаме, както го правим досега, и да възприемем всички разумни предложения, които са в полза на здравната реформа.
Аз ви благодаря, за това, което правите, господа депутати и затова, че вие ще подкрепите здравната политика на това правителство. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бояджиев.
Остават още двама оратори - народният представител Панчо Панайотов и госпожица Екатерина Михайлова.
Господин Панайотов е от най-спокойните оратори, така че сега в залата ще има спокойствие.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа! (Ръкопляскания и от опозицията.)
Бях подготвил едно наистина добро изказване. Още повече, че снощи нашата цяла парламентарна група много горещо настояваше за това, но сега разбирам, че времето е изядено и в контекста на това бих искал да кажа, че логореята е нездравословна нетолкова за соматичното здраве, колкото за политическото здраве, и не само за индивидуалното политическо здраве, но и за общополитическото здраве!
Другото, което бих искал да кажа: надявам се, че парламентарната група ще има една по-добра организация. Нека го правим, както го правят американците - да не изпадат в това неудобно положение куп колеги и да не могат да си кажат нещата.
Днес, разбира се, в тази зала чухме много умни неща, чухме и неособено умни неща, но тъй като в края на краищата аз съм джентълмен, ще предоставя времето си на Катя Михайлова и за 10 секунди това, което бих могъл да кажа, разбира се, няма да касае здравеопазването. За 10 секунди единственото, което бих могъл да направя, е наистина най-искрено да поднеса своите съболезнования към Социалистическата партия, която след толкова дни на пушилка, днес просто беше един умрял червен кон! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Днес разглеждаме на извънредно заседание вот на недоверие, внесен от страна на Демократичната левица към правителството на Република България.
Много думи се казаха и квалификации за този вот - дали е навременен, дали не е навременен; дали е целесъобразен, дали е изиграл някакво значение или не е изиграл. Така или иначе днес разглеждаме този вот, който вие сте внесли.
Това, което обаче мен най-много ме впечатли в днешния дебат, беше, че от ваша страна няколко души - от тези, които са подписали искането за вот - поискаха да има дебат по темата. Казаха, че искат да чуят министъра на здравеопазването, когато започва една реформа, когато ще се правят решителни неща. Но когато министърът на здравеопазването застана на трибуната на Народното събрание и говори за това какво ще се прави и какво се прави, слава Богу, предаваше се пряко по телевизия и радио, от страната, която искаше вот на недоверие, имаше средно между 9 и 11 народни представители! И това говори за вашето отношение, за вашето несериозно отношение към парламента, за вашето несериозно отношение към вота на недоверие, към вашето несериозно отношение въобще към институциите. Защото, ако един е трябвало да напусне, не трябваше да напускате всички. Нали искахте да чуете? Нали искахте да чуете министъра на здравеопазването? Но вие не останахте да го чуете и през целия ден нервно хихикахте, четохте вестници, подхилвахте се и всъщност показахте истинското намерение за това дали наистина искате сериозен дебат. Защото парламентарните процедури не бяха изчерпани.
Парламентарните процедури съществуваха и можехте да ги направите, без да искате вот на недоверие, но вие поискахте вот на недоверие - най-крайната мярка в парламентарния контрол. Това се иска, когато наистина има сериозен повод, когато има система, дълга от грешки от страна на правителството - грешки, които водят до катастрофално положение, след като многократно са поставяни в парламента и многократно са използвани всички възможни процедури, след като е предизвикван обществен дебат и въпреки това нищо не се е случило - тогава се иска вот на недоверие и се казва дали тези, които искат вот на недоверие, искат да управляват. Аз не чух от вас...
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Говори по-високо! По-високо!...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, и по-високо мога да го кажа, защото този въпрос, дами и господа отляво, ви беше задаван и в медиите.
Когато искате вот - какво предлагате? Какво предлагате? Какво управление на нещата предлагате или искате само дебат?
И в този момент пак не чух какво предлагате. Това, което чух от господин Първанов обаче, всъщност издаде нещата - вие предлагате връщане в миналото. Вие предложихте да се върнем там някъде преди 1989 г. Вие ни предложихте прекрасния социализъм, реалния социализъм и не знам какъв още социализъм, който се определяше навремето от Българската комунистическа партия.

Дами и господа, вие просто не искате да има реформа. Вие просто не искате да има реформа в здравното осигуряване и във всяка друга област. Вие все още си мечтаете за онова време и си мислите, че още много хора си мечтаят за онова време. Само че това просто вече не е така. И хората казаха категорично, че не това искат, че са готови дори да платят цената, но да заживеем нормално. И в този момент, в който именно в областта на здравеопазването започват реформи стъпка по стъпка: приемаме законите, извършват се и определени действия от изпълнителната власт, стартирането на тези реформи, вие поискахте вот.
Никой не спори, че има хаос в здравеопазването. И министърът го каза. Обаче срещу хаоса какво трябва да се направи? Да се въведе ред. В момента ние започваме да въвеждаме ред. Започваме да въвеждаме ред със законите, които започнахме да приемаме в края на миналата година, със стъпките, които предприема в момента и правителството, и на нас това, което ни предстои тук, в парламента, още да свършим. Ние искаме срещу хаоса, създаван с години, да предложим ред, да предложим ясна система. И в този момент, в който ние искаме ред, вие казвате: не правете нищо, оставете хаоса. Не, няма да оставим хаоса. Няма да оставим хаоса и няма да спрем реформите. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И аз мога най-отговорно да ви кажа от името на нашата парламентарна група: уважаеми господин министър-председател и господа министри, вие ще имате нашата подкрепа докато правите реформите. И мога да заявя, че първи ще поискаме да промените политиката си, или да не я провеждате, ако не извършвате реформите. (Ръкопляскания от мнозинството.) Ние сме зад вас точно за това. И вие ще имате нашата подкрепа, ако правите нещата така, както сме обещали пред своите избиратели, че ще платим цената, ще покажем политическата воля, ще минем през трудностите, но ще направим така, че ще нормализираме България. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да започна оттам, където свърши госпожица Екатерина Михайлова. Правителството чувства професионалната и политическа подкрепа, която му оказват двете парламентарни групи - на Съюза на демократичните сили и на Народния съюз, в неговите усилия да извърши толкова необходимата реформа на здравеопазването в България. Днес цял ден оттук се виждаше колко ангажирано мнозинството участваше в защитата на тази политика. Виждаше се колко са наясно толкова много хора за това какво предстои да се направи. Виждаше се, че реформата, която българският народ очаква включително и в здравеопазването, ще се направи от един много голям отбор от хора, които ясно осъзнават каква цена ще се плати, знаят къде трябва да се отиде, склонни са да извършат този труд. И точно това мен лично ме насърчава, защото ми говори, че ще успеем. Това нещо предполагам, че е станало ясно и на българския народ, който е следял този дебат, както е станало ясно и колко евтино, колко риторично, колко неумело и несръчно и колко несериозно на всичко отгоре се отнесе към този много важен парламентарен ден опозицията от страна на Българската социалистическа партия.
Искам да кажа нещо на господин Първанов. Господин Първанов, аз не знам какво Ви тласкат да правите Вашите колеги. Не знам какъв искат да Ви представят пред общественото мнение или пред вашия конгрес. Но искам да Ви кажа, че за политиците се съди по това колко силно боравят с реалностите в живота, а не с думите от езика. Вие добре говорите действително, но толкова далеч от реалностите се намирате в преценките си за положението, в което се намира вашата опозиция, в което се намира страната, че аз лично Ви съветвам, ако желаете да поемате отговорности утре за една действително доведена до много тежко положение страна, ако искате да убеждавате тези хора, че сте достойни да носите някакви политически отговорности, ако искате да имате своята политическа ниша в най-лошата за Вас перспектива, то вие трябва да се научите да свикнете да гледате фактите в очите, трябва да се научите да отчитате практическите неща и с тях, точно с фактите, нещата от живота, да правите политика. Когато вие правите заклинания, каквито аз за съжаление чух тук в такова голямо изобилие, когато чувах колко евтино и колко действително лекокрило се отнасяте към материята, как недовиждате числата, как недовиждате фактите, искам да Ви кажа, че цялата аудитория, която е наблюдавала дискусията, е разбрала защо така страшно провалихте страната. Просто заради вашето наистина безкрайно безотговорно отношение към нашата страна.
Сега ни предстои реформа. Вас ви беше страх да я започнете поради много причини. Тези от вас, които знаеха, че страната не може без реформи, ги беше страх. Една голяма част от вас въобще не желаят реформи. Беше казано тук по време на дебатите защо не искате. И точно това показва на всички, че вие нямате алтернатива. Когато нямате алтернатива, не си играйте на парламентарни процедури. Те се обръщат неминуемо срещу вас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Едно съобщение:
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание на 28 януари, сряда, от 16,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Гласуването съгласно нашия правилник не може да бъде по-рано от 24 часа след приключване на дебатите. То ще бъде извършено в четвъртък от 9,00 часа сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17,50 ч.)

Председател:

Йордан Соколов
Секретари:

Виктория Василева

Свилен Димитров