Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание с единствена точка от дневния ред:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ПРОВЕЖДАНАТА ОТ НЕГО ЗДРАВНА ПОЛИТИКА.
Преди това, днес рожден ден има народният представител Петър Димитров от Парламентарната група на Демократичната левица. Да му е честито и всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Преди да пристъпим към разискванията, има внесен проект за решение за приемане на процедурни правила по предложението за вот на недоверие към Министерския съвет относно провежданата от него здравна политика. Проектът за решение е раздаден, съдържа осем точки. Искам веднага да отбележа, че, първо, има много точки, които повтарят правилника и са излишни.
В проекта за решение има точки, които противоречат на нашия правилник. Не може с решение за конкретен случай или ад хок да се изменя правилника. Докато правилникът е в сила, той е задължителен и за органа, който го е издал, тоест за Народното събрание. С оглед на това т. 2 изобщо не може да бъде поставена на гласуване. Тя противоречи на чл. 44, ал. 1 от правилника. Но мога да успокоя колегите от тази парламентарна група: времето, което те искат, ще бъде определено от мен. Не може да се намалява поисканата почивка от 30 на 20 минути, след като чл. 50, ал. 2 от правилника постановява, че почивката е до 30 минути, но продължителността й се определя от председателя. Така ли, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ако ми дадете думата, ще обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви дам думата, щом искате. Защото, ако ние можем да пререшаваме правилника, аз например бих предложил всяка парламентарна група да се изкаже в рамките на 5 минути. (Смях и реплики.)
Всъщност т. 6 - относно начина на гласуване, може да бъде поставена на гласуване и, ако се приеме тайното гласуване, вече следващите точки, които наистина съдържат процедури за тайното гласуване.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, позволете ми да не се съглася с юридическото тълкуване на проекта за решение. Всъщност какво е положението? В нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание няма конкретни правила относно процедурата при разискванията за вот на недоверие, респективно вот на доверие. Това явно налага да се приемат ад хок правила чрез решение на Народното събрание относно процедурата при разискванията и гласуванията на вот на недоверие. Междупрочем, трябва да ви спомена, че такава е била практиката и в предното Народно събрание- да се приемат правила ад хок при разискванията на този въпрос.
Също така съм категоричен, че нито една от точките, които сме ви предложили - нито т. 2, нито т. 4 и т.н., които Вие изброихте, не е в противоречие с правилника. Първо, не може едно решение на Народното събрание да бъде в противоречие с правилника. Правилникът не е по-висш нормативен акт от решението на Народното събрание. Напротив, което сме ви предложили, е в пълен унисон и развива правилата, дадени ни от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Затова, моля Ви да поставите на гласуване нашия проект за решение, ако, разбира се, прецените - точка по точка или ан блок целият проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване проекта за решение за приемане на процедурни правила по предложението за вот на недоверие към Министерския съвет относно провежданата от него здравна политика.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма процедура. Какво значи процедура? Нали правим точно процедура.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Вие направихте един коментар по правилата и аз искам да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете да се изкажете. Това е разликата между Вас и мен. Като има проект за решение, изказва се вносителят. Сега някой, който е против това предложение, има право да се изкаже по силата на нашия правилник. Ако сте против, заповядайте. Обаче ако не сте против, нямате право да се изкажете.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин председател, има практиката и от място да се кажат две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, такава практика съвсем няма.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Вие направихте коментар, с който направихте обструкция на предложеното от нас решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. И господин Корнезов като вносител ни отговори. Ако Вие не сте съгласен с него, заповядайте. Има ли някой друг, който е против? Няма никой против.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 213 народни представители: за 76, против 131, въздържали се 6.
Проектът за решение не се приема.
Заповядайте, господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Тъй като току-що проектът за решение беше отхвърлен, а в него се съдържаше точка за пряко излъчване на дебатите по радиото и телевизията, правя процедурно предложение да се излъчи пряко дебатът по вота по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Има и друго предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Другото предложение след това.
Моля, гласувайте направеното предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на разискванията по вота.
Гласували 215 народни представители: за 212, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Ганев има думата за процедура.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! След глобалния начин, по който беше поставен на гласуване и отхвърлен целият каталог от правила по този вот, аз правя самостоятелно предложение за гласуване по тайния способ на този вот на недоверие, така както се направи предложение и за прякото предаване, вън от решението. Стоя на същата процедурна логика. И моля Ви това да не се възприема по някакъв друг освен парламентарен начин. Тайното гласуване не е тайнствено гласуване. (Ръкопляскания от левицата.) Когато става дума да се приема решение по текущата политика на правителството, никакви пречки няма това да стане явно. Но практиката на парламентаризма в света е наслагала във времето, надявам се и в съзнанието ни на граждани, и друго: винаги когато се разисква персонален проблем, парламентът трябва да гласува тайно. За десети път тук се е казвало, че в този случай Народното събрание действа като избирателно тяло и един вот на недоверие или доверие - чл. 89 от Конституцията - не е изобщо като обсъждане на един въпрос като част от една политика, то е чисто персонализирана политика в лицето на един министър или на целия състав на Министерския съвет.

Не браня нищо друго, освен принципи и ви моля това да се чуе. Когато при приемането на правилника тук се постави отново този въпрос, аз чух, изумително беше това, абе, и едното, и другото е демократично. Да, но едното е демократично за една хипотеза от случаи, другото е демократично за друга морална и парламентарна територия. И ви моля, нека да нямаме самочувствие, че всичко знаем. Нека да се знае, че като сме избирателно тяло, имаме и глава върху раменете на това тяло и това е главата на всеки от нас. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
Правото на тайно гласуване произтича от свободата на мандата по чл. 67 от Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, главата трябва да знае, че времето изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Само една дума. Всеки се изправя не пред парламентарната си група, а пред съвестта си на пряко избран от народа депутат.
И помня, накрая, господин председател, дано с това не се прекалява, във Великото Народно събрание, когато се беше възприело в отделни случаи тайно гласуване, имаше депутати от партия, тогава и СДС имаше характер на партия, които се катереха по съседните дървета, за да гледат бюлетините в стаята и кой как гласува. Предлагам ви да се катерим не по дървета, а по стълбите на демокрацията и там ще стигнем до стаята и урната на тайното гласуване. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз няма чак толкова емоционално да говоря, нито ще твърдя, че съм единствена знаеща кое как става.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Никой не е твърдял това!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обаче все пак практиката в света наистина е различна. Има и явно гласуване, има и тайно гласуване. Аз искам да заявя, че ние сме против тайното гласуване, така както сме го заявявали години наред. И когато бяхме в опозиция, и в миналия парламент, когато бяхме в опозиция, ние бяхме за явно гласуване - нещо, което беше записано в програмата, с която се явихме пред избирателите. В програмата на Съюза на демократичните сили през 1994 г. беше записано съвсем ясно, че ние сме за явните гласувания. Дали е персонално гласуването, когато се гласува правителството, вот на недоверие или вот на доверие, според мен въобще не става въпрос за персонален избор. Става въпрос за това дали ще подкрепиш едно правителство и един тип политика. И доколкото си спомням, това, което днес ще правим, поне така пише в материлите, които са ни раздадени, се иска вот на недоверие на правителството, а не на един или на друг министър. Защото просто такава процедура и няма по Конституцията на нашата страна.
Ние сме за явно гласуване, против тайното гласуване сме. Това е принцип, който сме отстоявали вече години наред и въобще не желаем по този повод да правим и популистки изказвания, не желаем да правим емоционални изказвания. Казваме ясно и точно позицията си. И всеки път я заявяваме съвсем ясно и точно и не я променяме.
Затова сме против тайното гласуване. Смятаме, че един народен представител, точно затова, защото носи изключителна отговорност за това как гласува, трябва да има яснота пред избирателите му по най-важните въпроси. Защото няма по-важен въпрос от това избор на правителство, гласуване на вот на доверие или на недоверие, хората да знаят кой как е гласувал, кой къде се намира, кой носи отговорностите за управлението, кой застава срещу този тип управление, който се предлага. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Затова ние сме за явно гласуване, за яснота в политиката! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Подлагам на гласуване предложението за тайно гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 216 народни представители: за 78, против 137, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Камов - за процедура. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Парламентарната група на Евролевицата е за тайно гласуване. За нас този въпрос освен процедурен е и принципен. Мнозина известни политици, които за съжаление повлияха върху съдбините на България, биха се зарадвали на такава процедура за явно гласуване, въпреки че не може да се отрече последователността в позициите на Съюза на демократичните сили по този въпрос. Но тъй като той е принципен въпрос, според нас личната отговорност и съвест на всеки народен представител, заставайки пред бюлетината "за" или "против", е най-високо, над всичко, даже над колективните решения на парламентарните групи.
И тъй като се очертава една ясна ситуация - че гласуването ще бъде явно, въпреки, подчертавам, нашата позиция за тайно гласуване, правя формално предложение това явно гласуване да бъде поименно, за да може поне това, личната отговорност на всеки депутат, да бъде ясна на избирателите. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
Срещу предложението за поименно явно гласуване някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте направеното предложение за поименно явно гласуване.
Гласували 216 народни представители: за 190, против 8, въздържали се 18.
Предложението е прието. Гласуването ще бъде явно и поименно, електронно, с изписване на името и начина на гласуване от всеки депутат.

Преминаваме към разискванията.
От името на вносителите някой желае ли да вземе думата? Господин Гайтанджиев, имате думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Скъпи съотечественици! (Шум и викове в мнозинството.) Изминалите години на прехода задълбочиха кризата в икономиката и утежниха живота на повечето български граждани. В резултат на това рязко се влошава здравето на нацията. Сегашното правителство, без да предлага своя цялостна и обоснована политика, пренебрегва и на практика отхвърля декларираното вече намерение от българския парламент да се провежда определена здравна стратегия. Здравната политика на правителството не преодолява, а задълбочава негативните тенденции по отношение на здравето и медицинското обслужване на гражданите.

Провежданата политика ограничава, а в много случаи отнема конституционното право на българските граждани на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване. Основната причина за дълбоката криза на здравеопазването е значителният недостиг на отделените от правителството на ОДС средства за неговата издръжка. Критично нисък е относителният дял на средствата за здравеопазване по консолидираната фискална програма спрямо брутния вътрешен продукт. Напомням, че за 1996 г. той е 3,29 на сто, за 1997 г. - 2,9 на сто и за 1998 г. - 3,02 на сто.
Въпреки предвидения растеж на брутния вътрешен продукт за 1998 г. и външния заем, размерът на реалните средства за здравеопазване спрямо тежката 1996 г. намалява с над 12 на сто. При това положение започналият финансов срив на здравната система няма да се предотврати.
Особено тежко е положението на общинското здравеопазване, вследствие на значителното несъответствие между извършената дейност и заделяните за нея средства от държавния бюджет. Непосилна за мнозинството български граждани при сегашното ниво на доходите става общата данъчна и осигурителна тежест, която те трябва да носят, заедно с това финансовото състояние на здравната система се влошава. Непрекъснатото увеличаване на дела на средствата за минимална издръжка на живота опасно застрашава грижата за здравето.
Второ, недопустимо е правителството да закрива здравни заведения, болници и мнозинство санаториуми, без това да е съобразено с днешните здравни потребности на населението и с бъдещата структура на здравната мрежа. Това противоречи на увеличената заболеваемост от туберкулоза, сърдечносъдови, психически и други заболявания. Затруднява се достъпът до медицинска помощ с оглед нейното териториално разположение.
Работническото и училищното здравеопазване се пренебрегват, в резултат на което тези звена са застрашени от разпадане. Без правно основание държавното здравеопазване все повече се оттегля от оказването на стоматологична помощ. Подценяват се всички аспекти на здравната профилактика и санаториално-хигиенен контрол. Това води до нарастваща заболеваемост и до разпространение на болести, преодолени почти през последните три-четири десетилетия.
Трето, въвеждането на платени здравни услуги по избор преди влизане в действие на здравноосигурителната система създават социално напрежение и рязко намаляват възможностите за ползване на достъпна медицинска помощ. Този подход създава неуредици в медицинското обслужване на пациентите, затруднява медицинските специалисти и увеличава предпоставките за корупция. Той не е съобразен с необходимостта да се съчетае работата на общо практикуващия лекар с възможностите, които дава изградената специализирана поликлинична мрежа.
Четвърто, правителството не осигурява редовно и в пълен обем снабдяване на съответните групи от населението с безплатни животоспасяващи и животоподдържащи лекарства и с ваксини. То пренебрегва развитието на производството на медикаменти и запазването и на без това стеснените пазари на българските лекарства. Въпреки финансовата стабилизация продължава да се държи необосновано висока търговската надценка за лекарствените средства.
Пето, уволненията на много опитни специалисти в управлението на здравеопазването предизвикват допълнителни организационни сътресения. Част от новоназначените не отговарят на нормативните изисквания, не притежават нужната квалификация или преследват користни цели. Правят се опити за ликвидирането на утвърдени висши медицински центрове, вместо да се съобразим със съвременните потребности.
Шесто, избраният модел на здравно осигуряване не е съобразен с българските условия. Начинът, по който той се въвежда, без необходимия преход и финансово стабилизиране на системата, допълнително ще изостри и задълбочи кризата в здравеопазването. Недопустимо е и от социална, и от конституционна гледна точка, особено при предвижданите относително високо вноски за здравно осигуряване, да се въвеждат и такси за всяко посещение при лекар и за всеки ден престой в болница.
Антисоциално е при тежкото демографско състояние на нацията и при високата безработица да се заплащат допълнителни вноски за деца и други членове на семейството.
Демократичната левица в стремежа си да отговори на масовите обществени очаквания, макар и в опозиция, не само критикува здравната политика на правителството, но и предлага решения, които да предотвратят финансов и организационен срив в здравната система и да гарантират достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване.
За постигане на тези цели бяха отправени около тридесет актуални въпроса и питания във връзка със здравната политика на правителството. Предложен бе от нас законопроект за финансиране на здравеопазването, който осигурява финансово стабилизиране на здравната система и гарантира нейното действие в прехода към здравно осигуряване, но неговото разглеждане в пленарната зала бе блокирано от парламентарното мнозинство.
Само промяна в сегашната здравна политика може да предотврати разпадането на здравната мрежа, да направи плавен преходът към здравно осигуряване, като то постепенно обхване различните нива и повечето сектори на здравната дейност, за да се гарантира достъпът до здравеопазването. Обществото няма да оправдае реформа, ако тя отнема конституционно признати права, каквито са тези на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване.
Въз основа на мотивите, с които се отхвърля здравната политика на правителството, и като продължение на нашите усилия за положителна промяна в тази област, предлагаме Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Определям време за разискване на отделните параламентарни групи, както следва:
Парламентарната група на СДС - 60 минути.
Парламентарната група на Демократичната левица - 45 минути.
Парламентарните групи на Обединението за национално спасение, на Евролевицата и на Народния съюз - 30 минути.
Независими депутати - по 5 минути, но общо в рамките на 30 минути.
Сега ще ми позволите да дам първо думата на народния представител господин Борислав Китов, който е председател на Комисията по здравеопазване. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Днес за пореден път в българския парламент ще дебатираме вот на недоверие към българското правителство. Този вот беше внесен от част от опозицията. Подчертавам думата част, защото лидери на други политически парламентарно представени сили казаха, че за здравна политика искане на вот е просто несериозно. Не че отричам правото на всяка парламентарна група да поиска вот, но някак си хич не е морално вот да искат именно тези, които благодарение на тяхната отговорна политика доста време докараха българското здравеопазване не на критичната, а под критичната точка. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Днес ние ще участваме в един пореден политически спектакъл, чийто сценарий е написан на "Позитано" 20, но доста нескопосано и изсмукано от пръстите си, защото може би целта е да се решат някои вътрешнопартийни постановки, или поне да се направи една поредна предконгресна фойерверка. (Оживление и смях в ДЛ.)
Разбира се, може би забравяте, че освен твърдолинейните ви привърженици ви слуша и безпристрастното жури на българския народ, който ясно, за пореден път ще разбере, че се опитвате вие да прехвърляте вината на другиму или, както е казано, пак четете Евангелието като дявола.
Но да минем към фактите.
Просто ще разгледам точка по точка това, което преди малко беше прочетено.
Още в преамбюла вие говорите, че сегашното правителство на практика пренебрегва и отхвърля приетата на 8 декември 1995 г. в един абсолютно политически фарс от Народното събрание декларация за подкрепа на някаква си уж национална стратегия. Може би не е хич случайно, че тя беше приета именно на 8 декември, защото беше изпъстрена с един комсомолски порив и може би на студентско ниво. Разбира се, аз ще цитирам това, което самите автори казват: че именно тази национална стратегия е само подбуждаща към действие и няма никакъв характер на нормативно насочващ документ.
Така че, просто дори от тази гледна точка не би могло да се иска някой категорично да спазва тази стратегия. Но, забележете, тя беше пренебрегната една година по-късно от самите автори на стратегията с приемането на поправките в Закона за народното здраве, което промени и отрече част от постановките, залегнали в нея. А освен това беше отхвърлена на практика затова, че вашето правителство и авторите на стратегията за една година не направиха абсолютно нищо.
Вярно е, уважаеми дами и господа, че в Конституцията е записано, че всеки български гражданин има право на безплатно ползване на медицинско лечение по реда и начина, определен със закон. И ако вие твърдите, че има конституционни нарушения на правата на българските граждани, те се дължат именно на закона, който вие приехте в миналото Народно събрание (ръкопляскания) и може би неслучайно вчера главният прокурор на републиката за пореден път иска един текст да бъде определен за противоконституционен.
Но между другото, трябва да ви призная, че едва ли някой ще може да ви бие по приемането на противоконституционни текстове, върнати от Конституционния съд на Република България.
Говорите за бюджет - по т. 1, и цитирате наистина три години. Но защо не се опитахте да цитирате предните три години, за да кажете, че 1991 г. правителството на Съюза на демократичните сили даде 5,9 на сто от брутния вътрешен продукт. Следващите години ще ви цитирам точно.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: А 1990 г. колко даде?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Говоря за 1992 г. 1992 - 5,91, 1993 г- - 4,82, 1994 г. - 3,92, 1995 г. - 3,66. Ясно се вижда тенденцията, че от момента, в който вие дойдохте на власт, започнаха да спадат средствата, отделени за българското здравеопазване, за да се стигне, уважаеми дами и господа, до трагичната 1996 г., когато при 50 млрд. лв. бюджет, вие направихте 79 млрд. задължения на българското здравеопазване. Но вие не казвате, че още през 1997 г., когато сегашното правителство пое властта, то изплати направените по времето на вашето управление дългове за животоспасяващи лекарства и консумативи в рамките на 21 млн. долара, което, като се прибави към бюджета за 1997 г., прави доста повече от вашия бюджет през 1996 г. Това са фактите.
Но да продължим нататък. Вие говорите, че е особено тежко положението в общинското здравеопазване, защото е имало несъответствие между дейност и финансиране. Какъв е единственият начин да се направи оценка на качеството на една дейност. Това може да се направи единствено и само чрез акредитация. И това беше направено от сегашното правителство, за да може наистина да се препоръча на общините работата на тези общински заведения да стане по-ефективна и финансирането им по-добро. Това го направи сегашното правителство и вие не можете да го отречете.
Парите - до тях ще стигнем, когато дойдем, с точни данни за състоянието на общинското здравеопазване.
Вие говорите, че на базата на реалните доходи в момента данъчните тежести са тежки и непосилни. Вярно е, вярно е това. Но защо не кажете, че българският народ няма тази къса памет, която вие се опитвате да имате, че ясно си спомня колко му бяха доходите преди една година.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Януари?!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Казвам преди една година. Естествено е да можете да си направите сметка преди една година, че - пак януари.
Данъчната тежест не беше много по-различна. Освен това благодарение именно на дългите години ваше управление ние сме в състояние на валутен борд, в който, може би слава Богу, няма да актуализираме бюджета по няколко пъти на годината. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
По-нататък, вие говорите, че правителството закрива общински и други болници и някои санаториуми. Какви са фактите? Няма нито една закрита общинска болница от правителството след акредитацията. След акредитацията правителството е препоръчало на общините да бъдат съкратени около 37 на сто от леглата. Но за това - после. С акт на Министерския съвет от началото на м. януари са съкратени няколко белодробни болници, а именно в Омуртаг, Харманли и някои санаториуми за белодробна туберкулоза и силикотуберкулоза, съответно в Ракитово, Чепеларе, гр. Смолян, Левочево и гр. Шипка. Но защо са съкратени, уважаеми дами и господа? Съкратени са, защото материалната база, медицинското обслужване и цялата възможност прави неизползваеми тази леглова база и болници. В същото време са създадени условия тези болни да бъдат пренасочени към Радунци, където може да се окаже наистина точна, много по-квалифицирана и в по-добро състояние помощ. Подобно е състоянието и с няколкото закрити психиатрични болници в гр. Лом, Любимец, с. Мулино и с. Равна. Но това са само фактите, а нека да кажем и някои други неща. За какво става въпрос? Става въпрос за следното. В България, уважаеми дами и господа, на 100 хил. души население се падат 346 лекари и 1061 легла. В същото време в Англия съотношението е 163 лекари на 418 легла. В Холандия е 240 лекари на 542 легла; в Германия - 320 лекари на 980 легла; в Полша - 227 лекари на 638 легла.
В същото време, уважаеми дами и господа, използваемостта на леглата в общинските болници е 212 дни - 7 месеца, а в белодробните болници - 254. Много интересно е, че средният престой на един болен в една общинска болница, а тези, които наистина знаят за какво става въпрос, знаят, че нивото на тежест на заболяванията е най-леко - е 11 дни. В същото време в окръжните болници, в обединените районни болници, в които наистина се лекуват по-тежко болните, е също 11,6 дни, а в университетските, където са най-тежките случаи, са 13 дни. За какво става реч? Става реч, че имаме изключително много легла, които се използват седем месеца в годината. Затова става значи реч и няма начин, ако искаме да бъдем ефективни и да имаме повече пари, ние тярбва да ги приведем в нуждата и да увеличим тяхната ефективност. Това е истината и друг път, освен да се съкратят някои болници и да се съкратят някои легла, няма. И всички, които много добре разбират това, знаят, че е така.
Говорите, че е разбито или се разбива работническото здравеопазване. Ами и тук не сте точни. Първо, сегашното правителство разработи и внесе в Народното събрание Закон за здравословния и безопасен труд, който, между другото, заедно с вашия закон беше направен като един общ и беше приет, с което вече законово се регламентира и подобрява една голяма част от нещата. Но няма да говоря за това.

Аз искам да ви кажа, че досегашната система на работническо здравеопазване, финансирана от бюджета, дублираща медицинското обслужване по местоживеене, при положение че една голяма част от българските предприятия вече се приватизират, тя е неефективна. Но не вие, а сегашното правителство промени Закона за народното здраве и даде възможност на тези ведомства, мощни и силни, да си направят собствени ведомствени поликлиники, щом имат средства да ги издържат. Така че, уважаеми дами и господа, не вие, а сегашното правителство направи всичко възможно да има подобрение на работническото здравеопазване.
Продължавам нататък. Говорите, че се понижава здравната профилактика и санитарно-хигиенният контрол. Членовете на комисията знаят, че ние внесохме закон, който позволява ХЕИ-та да бъдат регистрирани като здравни заведения, да имат възможност да набират извънбюджетни сметки и да подобрят своето финансиране, а оттам и своята дейност. Може би има още какво да се направи, но все пак и на тази плоскост е направена една крачка.
Стигаме може би до сърцевината за искането на вот. Става въпрос за въвеждането на така наречените платени услуги по избор. И тук пак стигаме до един голям парадокс - въвеждането на платени услуги по избор на пациента произтича от чл. 26 на Закона за народното здраве, от поправката, която вие приехте в миналия парламент. Но аз се учудвам, не зная кой ви е писал мотивите, вие пишете, че би следвало да не се въвежда подобно нещо преди въвеждането на здравноосигурителния фонд. Въведе ли се здравноосигурителният фонд няма да има вече изобщо платени услуги по избор на пациента. (Реплики от Демократичната левица.) Така е. Затова можем да спорим, защото плащането ще става по определен начин. Аз си плащам застраховките и си получавам нужното лечение. Разбира се, вие не бихте искали това да стане, но аз мисля, че то ще стане.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не се излагай!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, вие не се излагайте. Това е друг въпрос и по друг начин може да се спори.
Именно въвеждането на платени услуги по избор дава възможност да се намали, или поне създава начин да бъде изолирана корупцията. Не че това ще стане от самата наредба, но все пак дава друг механизъм, при който плащането не става между пациент и лекар, а става по определен начин, който е регламентиран с наредбата. (Реплики от Демократичната левица.)
Освен това аз бих искал да кажа и нещо друго. В момента българското здравеопазване, или поне този, който го познава, защото явно хората, които са писали мотивите, не го познават много добре (реплики от ДЛ), има един хаос в посоките на пациентите. Има нужда от известно регулиране на потока и това ние многократно сме го коментирали и в комисията. Районирането и начина на тази наредба дава възможност да се транслира до известна степен потокът на пациентите към болниците. И, разбира се, за да стане точно това трябва да бъде приет и Законът за лечебните заведения, който, както чухте в началото на откриването на сесията, е също приоритет на сегашното мнозинство. Така че аз не мисля нито за миг, че с тази наредба се влошава българското здравеопазване. Друг е въпросът, че може да има някои технически неуредици по отношение на райониране, сроковете на въвеждане, но това са технически въпроси, които наистина биха могли и ще бъдат изправени, ако се отчетат.
По-нататък, вие твърдите, че сегашното правителство не осигурява животоспасяващи и животоподдържащи средства. Аз бих искал съвсем отговорно да ви заявя, че в момента са осигурени средства за закупуване на животоспасяващи медикаменти и консумативи през 1998 г. на стойност 40 млн.долара, включени в групата на централните доставки, медикаменти за онкоболните на стойност 10 млн.долара. По-голямата част от здравните заведения приключиха тази година без задължения. "Пирогов", Националният център по сърдечно-съдови заболявания, Националният онкологичен център закупи и осигури през месец декември необходимите им средства за месец януари, като по този начин се гарантира безотказността на тяхната дейност. Така че няма никакви лъжи. Всичко това може да бъде подкрепено с ясни факти и пред вас седи българското правителство, което ще ви даде тези факти. Но може би предварително трябваше да направите справка с тях. (Реплики от ДЛ.)
Вие говорите, че имало уволнения. Ами, когато вие в миналия парламент въведохте, по настояване на госпожа Виткова, института на районните центрове по здравеопазване, ние я предупреждавахме, че това, което тя прави, утре ще се върне като бумеранг на главата й. Но аз питам, вие си отговорете, когато назначавахте тогава в районните центрове по здравеопазване, само опитни специалисти ли назначихте? Но не идва реч за това. Така че аз мисля, че когато се прави реформа, всеки, който не провежда тази реформа, не може да заема съответното място.
И започваме, или поне да свършим със здравното осигуряване. Нали вие няколко пъти тук в залата, когато го приемахме, протестирахте защо и вашият проектозакон не бил разгледан, че той бил много близък.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Не много близък. Той е свързващ закон.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, имам предвид Закона за здравното осигуряване, а не на господин Янаки Стоилов. Защо вие, когато искахте той също да бъде приет, го внесохте достатъчно късно, за да не позволи процедурата на правилника на Народното събрание той да бъде разгледан? (Реплики от ДЛ.) По същия начин сега вие казвате, че този закон не отговаря на българските условия. Аз не зная какво имате предвид, но мога спокойно да ви кажа и това пролича от близостта до голяма степен на всички внесени в Народното събрание закони, че той е съобразен именно с българските условия, като за разлика от други правителства, сегашното ще направи опит наистина да проучи всички грешки на страните, които въвеждаха здравноосигурителната система, за да направи един смесен метод на финансиране - нито само бюджетен, нито само здравноосигурителен, а смесен, който наистина е най-доброто в сегашния момент на развитие на страната. Друг е въпросът дали трябва да се плаща така нареченият "копеймънд". Направете справка. В целия свят, където има здравноосигурителна система, такова нещо се заплаща под една или друга форма. И то не, за да се събират средства, а за да се води някакъв контрол. Друг е въпросът реално да говорим какви средства са необходими за този фонд, за да започне реално да действа. И когато си отговорим на този въпрос, лесно можем да изчислим наистина какво е необходимо, каква вноска е необходимо да се плаща.
Вие говорите, че сегашният вот не е просто политически акт, а се опитвате да помогнете на българското здравеопазване. Не зная дали му помагате с 30-те си питания, които сте направили. Но това са контролни функции, вие имате право.
Аз мисля и мога спокойно да го заявя, че за тези 8 месеца в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта имат свободен достъп не само всички парламентаристи, там има свободен достъп на всички лекарски синдикати, на Съюза на научните работници. В продължение на 8 месеца всеки един проблем е коментиран спокойно, обстойно и до голяма степен нещата се приемат, бих казал, без тежки противоречия. Не може да няма разлика във виждането. Така че за мен този вот, който сега правите в момента, е чисто политически акт, който е право на всяка опозиция. Но позволете ми да завърша, вие горе-долу ми приличате на "жабата, която видяла, че подковават коня и си вдигнала крака". (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата народният представител Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги депутати от Тридесет и осмото Народно събрание! И днес като слушах мотивите, и в петък, когато ги прочетох черно на бяло, а аз ги знаех предварително, защото от дългото ми странстване в тази материя - повече от осем години, знам точно какво могат да кажат представителите на БСП и срещу какво биха могли да ритат в една реформа, която ние искаме да проведем от толкова години. И днес още се чудя обаче действително кой написа тези мотиви - толкова непрофесионално, толкова общо и толкова неконкретно, за да можем сега да развиваме един дебат, който фактически няма основа. Тоест на базата на тези мотиви много трудно може да се води дебат. Затова аз ще направя опит да водя дебата по друг начин. Ще направя една съвсем кратка историческа разходка от 1972 г., когато същата тази партия забрани частната практика в България.
1973 г. Бе създадена мегаструктурата Медицинска академия, която, представете си, обхващаше всички медицински факултети в България. За да осъмнем накрая на 1989 г. с двама министри в здравеопазването - един формален, от коалицията на тогавашните земеделци, и един истински, който ръководи здравеопазването, който в продължение на 15 години така централизира и ограби това здравеопазване, разруши неговите морални устои - само малкият факт, че в момента "Маймекс" е с 11 млн. долара заеми, които още не са изплатени, кой знае откъде окрадени, които стоят в Швейцария и оттам се ръководят.
Пристигаме до прословутата 1990 г., когато в условията на кръглата маса, която се прехвърли и в здравеопазването, беше дадена възможност действително да си кажат думата много хора, които са ангажирани с проблема за здравеопазването. Само че там останаха думите, там останаха и приказките, там остана всичко, което ние тогава пожелахме да променим. Привидното тогава съгласие на БСП, че - да, трябва да се смени системата на финансиране в българското здравеопазване по-нататък получи следното развитие.
1992 г. няма да я отбелязвам, защото тя просто не можа да се осъществи. Реформата просто не можа да се осъществи. Тя тръгна. Тогава са първите преговори с международните институции, тогава е първата програма, която тръгна, за промяна на Бързата помощ, програмата по ФАР, която подготвяше фамилните лекари, и още други 11 проекта.
1993 - 1994 г. Времето на безвремието на правителството на господин Беров беше използвано много умело от същите тези хора, които днес искат вота, когато на входа и на изхода на болниците бяха поставени редица фирми, източващи, поради тъй нареченото двойно управление, по същата схема, по която са източени всички държавни предприятия, което се видя от листата на кредитните милионери.
1995 - 1996 г. Пристига едно управление, което всява надежди у народа, че то ще оправи положението. Какво се получава обаче на практика. Гласува се отново и се приема в Народното събрание за разглеждане на първо четене законопроект, в който отново се иска да се забрани частната практика, отново се иска свръхцентрализация на здравеопазването, тип "Малеев-2". И ето ги фактите. По време на това управление Министерството на здравеопазването има 165 поделения с 27 500 щатни бройки, с 10 000 легла, с 1734 моторни средства, от които - представете си - само 819 леки. В същото време, изземайки функциите на редица общински заведения, се увеличава бюджетът за заплати, което е нарушение на тогавашните изисквания на Министерството на финансите. Увеличени са средствата за командировки на самото министерство три пъти, увеличени са средствата, отделени за лечение в чужбина, които не са отчетени като такива, връщайки се в България, и редица още нарушения. За всички тези нарушения тук има документ. Аз не го говоря от другаде, аз го говоря от документа на Сметната палата, който оценява дейността на това министерство само от 1 януари до 30 септември 1996 г. За да се стигне до парадоксални факти, като например безотговорно управление до такава степен, че например прочутата фирма "Лайф Чойс" е базирана в здравно заведение в София; фирмата, която е един от големите кредитни милионери - "Вантотрейд", също е базирана в Горна Баня, и редица още други примери, които са цитирани в този документ.
Аз няма да се спирам повече на историята, а ще продължа с това какво става днес. Важен е големият въпрос - приоритет ли е здравеопазването за българското правителство, за нашето правителство. Да, приоритет е и то е доказано в тази година, без да бъде афиширано така ярко, както вие афиширахте вашите твърдения през 1994 и 1995 г. Приоритет е защо? Защото на 1 юли това правителство изплати 42 млн. долара дългове. Приоритет е затова, защото това правителство пое цялата помощ в хемодиализата чрез централизирана доставка с явни търгове. Пое снабдяването на сърдечно-съдовата хирургия - клапи, пейсмейкъри, мозъчни клапи. Това правителство съумя да изплати всички субсидии на общините до края на 1997 г., с което им развърза ръцете те да формират бюджет съобразно своите нараснали приходи и те да се грижат за здравеопазването в съответните региони.
От друга страна, това правителство създаде за първи път бюджет, който влиза в сила от 1 януари 1998 г., докато досега помните, че първите 3 - 4 месеца непрекъснато се работеше по една формула - една дванадесета от миналата година, актуализирана по някакви си критерии. Този път за всички е ясно, че бюджетът е такъв, какъвто е възможен. Защото който и да беше дошъл, в тези условия на валутен борд, в тези условия, създадени от некадърното управление, особено в последните две години, извели хората на улицата миналата година през януари, поставят определени условия в макрорамката, които никой не може да ги наруши. И именно с това е стабилен този бюджет, че той не ги нарушава. Защото ние можехме да направим друго. Ние можехме да сложим не 3, ние можехме да сложим 9 на сто в здравеопазването. Тогава парите за другите видове дейности как щяха да бъдат разпределени? С това искам да отговори някой на тезата - парите са малко. Да, те са малко, защото общите пари са малко. Или искате другите дейности - армия, полиция, всичко друго да беше орязано за сметка на здравеопазването? Това политика ли е? Напротив, бюджетът намери онзи баланс, който трябваше да разпредели парите толкова, колкото ги има. Толкова, колкото могат да бъдат събрани в днешните условия.
Само искам да кажа нещо друго за този бюджет. В момента ние твърдим, че ако създадем здравноосигурителния фонд, ще имаме събрани около 1 трилион. Просто като чух, че кредитните милионери са ограбили 3 трилиона, аз се зарадвах - те да върнат трилион и половина, ние правим здравноосигурителната система! (Ръкопляскания от мнозинството.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Върнете парите!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Конкретно по някои точки на вота. Всички документи, които имаме тук и с които разполагаме, говорят, че ние сме изпълнили това, което във всяка една правова държава се изпълнява. А това е изпълнението на законите, гласувани независимо от кого и кога. Ние изпълнихме закона така, както бе, и го гласувахте миналата година на 23 януари, тоест преди една година.
Друга формула, която засега трябва да може да се приложи, освен смесеното финансиране на здравеопазването, няма. И вие го знаете много добре, и го знаят моите колеги в комисията. И те го предлагат, и вашият закон всъщност предлага това. И точно тук се явява големият парадокс, който аз не мога да проумея - защо вие ритате срещу този ход на реформата, когато е ясно, че друг път няма? Кой е другият път? Посочвате ли друг път? Не! Вие посочвате във вашия законопроект да направим същия фонд, само че не с 12 на сто, което ние обсъждаме, а с 5 на сто - 3 плюс 2. Къде е принципната разлика? Защо не одобрявате това здравно осигуряване? Защо непрекъснато, когато това здравно осигуряване тръгва да стартира по някакъв начин, се намират пречките и непрекъснато се гледа да бъде спряно това движение? Защо?
Отговорите са много, но аз ще дам само два. Защото вие не можете да се откажете от оня маниер на командване на системата на здравеопазването, който беше 50 години. Оня маниер, който държеше в подчинение и потребителите на тези услуги, тоест населението на България - пациентите, които живееха във вечен страх дали ще могат да стигнат до висшепоставената болница, защото и тогава имаше талони... И няма защо да не си спомняме тази история с районирането. Тя не е отсега, тя не е въведена днес.
И второто, което беше по-важно - да държите съсловието. Да държите всички лекари и техните помощници в един страх - страха на бюджетното финансиране: колкото ти дам, толкова ще вдигаш глава... Ако искам - ще ти дам, ако искам - няма да ти дам... (Ръкопляскания от мнозинството.)
Вие не искахте това съсловие да стане свободно, да има възможност да изяви своите възможности. А вие обратното, днес искате точно заради това да не влезе и законът. И това е далечната цел. И аз искам да кажа: едва ли само тази е целта на БСП - да направи предконгресен фойерверк и да събере под знамената белобради старци? Абсурд! Целта е много по-далечна. Целта е блокиране на този закон, когато той започне да действа. Целта е насочена през месец септември и октомври, когато действително фондът започне да изглежда ясен като структура. Ударът е насочен през месец януари, когато ще започнат първите вноски.
И сега за вноската. Като казах вноска - думата дума отваря.
Какво искаме ние с нашата вноска от 6 на сто? Дайте да разсъждаваме в реални цифри. Шест на сто върху средна заплата 100 000 лв. са 72 000 лв. годишно. Върху 200 000 лв., както ние се надяваме да стане до края на годината, са 144 000 лв. годишна вноска. А само допреди един месец, преди да влезе тази наредба в действие, под ваше ръководство още от хиляда деветстотин...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Петдесет и втора...
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Не, от 1995 година в средата започна едно негласно рекетиране на българския гражданин и вие го знаете много добре.
Кой накара хората да дават дарения? Кой измисли тази формула? Кой стои зад тази формула? Защо няма писмен документ и днес в държавата? Защо нямаше смелост да излезе министърът на здравеопазването или регионалните директори и да кажат на хората: пари няма; ние свършихме парите по редица причини - инфлация... Не говоря дори и за кражба. Говоря за редица обективни причини. Защо не излезе тогава един човек да каже на хората нормално: налага се да плащате; плащайте, за да оживеете...
Такава политика нямаше. Скрито-покрито, както винаги. Конспиративно, както винаги, се стигна до държавния рекет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
И какво представляваше този държавен рекет? Двеста хиляди, триста хиляди... Професор Зънзов цитира в питанията три хиляди долара, че се искат за една клапа...
Какво предлага сега системата? Какво предлага здравното осигуряване? Предлага тези суми, за които говоря. Тогава кое е по-изгодно за хората? Да им вземаме парите отдолу, под масата, под формата на дарения, на измислени дарения? Да отиват там, където никой не знае за какво отиват? Или да съберем парите във фонда, да се разплатим честно и прозрачно с тези пари и всеки да знае точно какво може да получи срещу тези пари. Срещу такава политика ли сте вие? Ако сте срещу такава политика, значи вие изобщо не искате да приемете реформата в България. Вие не искате да приемете факта, че е фалирала цялата социалистическа и комунистическа система в здравеопазването. ("Браво!" и ръкопляскания от мнозинството.)
Аз мога да говоря за хиляди други пропилени проекти - вчера казах, че тук мога да изнеса лекция в продължение на четири часа без да спра. (Оживление.) Ще ви дам само няколко примера, с които още веднъж искам да разкрия демагогията, която съществува във вашата група и във вашето управление.
През 1992 г. се създадоха проекти по програмата "Фар", в които имаше преструктуриране на бързата помощ. Израхчени са повече от 3 млн.долара. Ефектът какъв е днес? Никакъв. Къде са парите на европейските данъкоплатци? Кой ще отговаря за похарчените безобразно пари и за лошата организация на системата на бързата помощ?
Но как да стане тази бърза помощ, когато вие отричате институцията фамилен лекар и налагате с наредба на Министерство на здравеопазването, подписана от Виткова, институцията на така наречения личен лекар. Е, личен лекар имаше Хитлер, Сталин, Георги Димитров! (Смях и ръкопляскания от СДС.)
Но обикновено хората имат фамилен лекар. (Ръкопляскания от мнозинството.) И този фамилен лекар не е чиновник, какъвто вие днес искате да видите участъковия лекар. Той е човекът, който е най-близко до семейството и обслужва двадесет и четири часа нон стоп. Той намира начина за контакт с това семейство и с хората, които той обслужва.
От другата страна обаче какво не ви харесва? Не ви харесва, защото тези лекари трябва да бъдат частно практикуващи. Тези лекари трябва да бъдат свободни хора по дух и практика. Тези лекари трябва да бъдат собственици на здравните заведения, които управляват. Ето, това не ви харесва, защото винаги съм повтарял и за кой ли път сега използвам възможността да го повторя: това е единствено, че комунистите никога не обичат частната собственост. Не я признават - напротив, те я обсебват. (Оживление.)
По този проект на "Фар" ние подготвихме 1700 души. Хиляда и седемстотин души български лекари, които служат и сега, бяха подготвени по тази система в първоначалния курс, който им подсказа една друга форма на употреба на тази професия, една друга форма на менажиране на тази професия, едно ново отношение към пациента и т.н. И аз знам, че тези хиляда и седемстотин души са доволни от това, което научиха. Само че къде отидоха те? Никъде. Отидоха в старата система, отидоха в поликлиниките. Че ние даже строим нови поликлиники от този обществен тип - коридори, в които се раздава нищото, защото здравето е извън поликлиниката.
И третото, което искам да кажа. Демагогията е до такава степен силна, че доктор Виткова, създавайки стратегията, искаше да излъже международната общественост. Как може ние да правим нещо, да правим някакъв продукт с парите на хората и след това да нямаме отговорност къде е този продукт? Я да направим анализа колко пари са изхарчени по програмите "Фар"? Какъв е резултатът? Парите са потънали.
Ще каже и друго. Ако някой си въобразява, че при здравното осигуряване, когато го направим, ще остане тази система, той дълбоко се лъже. Даже в България да се натъкне някой от нас на дупка, от която изтича природен газ, пак ще съсипем тази газ и всички пари, които идват от нея, с тази система на здравеопазване. Тя е порочна като структура. Затова ние в нашата програма залагаме именно едновременното пътуване на смяната на финансирането, а от друга страна смяна на структурата, защото в тази структура не може да се наливат повече пари.
И последно, за да завърша с реформата: какво дава Наредба N 22? Прословутата наредба, която възбуди духовете в БСП и част от българския народ, който беше отново излъган. Нищо. Тази наредба просто показва пътя, по който може да се ползва тъй нареченото безплатно здравеопазване. За кой път да повтарям, че безплатно здравеопазване няма. То и сега е платено от хората. То е платено чрез данъците, чрез бюджета и сега бюджетът честно и почтено е върнал тези пари на данъкоплатците и определя пътя, по който те могат да достигнат до своите си пари и с тези пари да тръгнат да се лекуват. Това определя.
От друга страна, децентрализира системата, която беше на базата на окръжни болници и университетски клиники и праща хората близко до техните райони по местоживеене, където те могат да бъдат лекувани. Това има за цел и акредитацията. Тя това посочва и честно и открито се казва: да, в тази болница на района може да се извърши това и това, но това не може да се извърши и се отива в по-горния тип болница.
Освен това се дава и втора възможност на хората - на този, който иска да прескочи този ред. А този ред ще го има и по-нататък, уважаеми колежки и колеги народни представители. Навсякъде има ред. Дори в една свободолюбива Франция не може един човек да тръгне и да обикаля днес двадесет пъти няколко лекари само, защото той искал да научи истината от няколко души. И промяната, която Ален Жупе започна във Франция и днес се изпълнява от френските социалисти, само че те не са като българските социалисти... Те се вслушват в гласа на разума. (Смях и ръкопляскания от СДС.)
Тази наредба дава възможност на хора, които искат да прескочат тоя ред по редица причини - поради факта например, че познават Игнатов в София, познават професор Григор Шишков в Пловдив и искат да отидат при него. Така те могат да заплатят минималното - минималното, защото това не са цени, а са такси. И тези такси към какво се отнасят? Към стопанската, към хотелската част на здравното заведение. Те не касаят пряко заплатите на лекарите и на работещите в здравеопазването. Те не отменят задачата на бюджета и не отменят задачата на държавата да участва в лечението, давайки главните пари.
Ще ви дам пример. В една голяма, мощна софийска болница за миналата година 180 млн.лв. са събрани чрез дарение. Какво представляват тези суми в сравнение с това, което е дал бюджетът? Какви пари ще бъдат събрани сега? Само за една седмица парите са 6,5 млн.лв. Е, какво представляват тези 6,5 млн.лв. в сравнение с останалите?
И третото, което искам да кажа, това е третата алтернатива, която стои пред българските граждани - частната практика. Вие забравяте това.
Значи днес ние основно поставяме българския гражданин пред три възможности: едната възможност е да тръгне по уредения път на Наредба N 22, другата възможност е да тръгне по уредения път от бюджета и третата възможност е да отиде при частно практикуващ лекар. Защото вие разсъждавате винаги само в един калъп. Вие разсъждавате непрекъснато, че някой трябва да някого нещо да дава. И вие му давате реда само. (Неразбираем глас от залата.) Не, ние даваме много възможности - хората да си изберат. Това е разликата между комунисти и демократи. (Ръкопляскания в мнозинството.)
И накрая ще завърша с един стих на големия български поет, който между другото е шуменец, и аз съм шуменец, Иван Пейчев, който казва: "Ужасно е да се разделяме".
Уважаеми колеги от парламентарната група на левицата, аз се обръщам към вас. Ужасно е да се разделяме днес по въпроса за българското здравеопазване. Ужасно е, защото здравеопазването няма цвят. Здравеопазването е и ваше, и наше. Само обединените ни усилия ще могат да доведат до нещо реално в този парламент и в следващите такива.
Затова може да ви се струва невероятно като предложение, може да ви се струва смешно от някоя страна, но аз бих искал да ви предложа следното. За да не изпитваме тази ужасна раздяла, тук днес изтеглете вота от трибуната (ръкопляскания в мнозинството), върнете се към дебата, към истинския разговор, към диалога, за да може да постигнем нещо реално за България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Игнатов.
Заповядайте, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз поздравявам моя приятел д-р Игнатов за много верни неща, които каза. Но аз съм срещу политизирането на този болезнен въпрос - демократи или комунисти. Страшно е важно да си спомним, че една цивилизация можеш да съдиш колко чини по начина, по който третира баба си, дядо си, баща си и майка си. Друг критерий за цивилизация няма. Ние имаме един голям проблем в ръцете си и отговаряме, всеки един от нас, пред всички тези баби, дядовци, бащи и майки и децата си включително.
Не откриваме топлата вода и колелото. Ако си сверим часовника в САЩ с "Медикеър" или с "Блукрос" и пр., и пр. Те всички са частни. Те наистина карат работодателя да плати четири пети и пациентът да плати една пета. И така този пациент не чака шест месеца за операция. Така този пациент не чака еди-колко си години да му обърне някой внимание за сърдечна операция и пр., и пр. Там думата "не" не съществува, тъй като парите са внесени, платени, той е осигурен, точка. Следователно, да политизираме в тази зала един човешки проблем, един хуманитарен проблем, един национален проблем, мен ме хваща срам.
Ето защо, ще видите, че Бизнесблокът просто ще се въздържи даже и от гласуване днес, тъй като политизирате. (Възгласи в залата: "Е-е-е!") Тъй като политизирате... Тъй като и червени, и сини политизирате един крещящ човешки, български проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За втора реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Игнатов, съгласен съм с Вас, че не е добре, че е ужасно, когато политиците имат такива различия по въпроса за здравеопазването на българския народ. По-страшно е само едно - политиците да говорят от тази трибуна на драстично различен език от самия народ.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Няма различия, има проблеми.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вчера голяма група народни представители беше на посещение в община Бяла Слатина. Посетихме селата Търнак, Търнава, Попица, Алтимир... (гласове от залата). Не, Борован ви плаши много, не бяхме в Борован. Там един възрастен човек, в присъствието на госпожа Масларова, господин Иван Борисов ни попита: "Когато аз трябва да реша дали да лекувам съпругата или дъщерята, защото нямам възможност и двете и не мога да взема решение...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Стига глупости! (Смее се. Шум в залата.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма глупости! (Смях в залата.) Тогава той какво ви каза, госпожа Масларова? "Аз предпочитам да прекратя своя живот, но да не взема това решение." (Шум в залата.) Това е езикът на народа, господа, и колкото и да крещите (гласове от мнозинството), българският народ днес казва, че започва да "мре като мравки" и живее в мизерия. (Протестиращи гласове от мнозинството.) И ако тук от тази трибуна не се отчете тази истина и започнем да се нападаме един-друг и да се виним за това положение, най-пострадавшият ще бъде българският народ.
Вие говорихте тук като лекар, като синдикалист и политик. Вие имате тази подготовка и това личи. Но езикът е драстично различен от страданието на българския народ. (Шум в залата.)
Второ. Виждам, господин председател, че се страхувате от секундите. Благодаря ви. (Възгласи в мнозинството: "Е-е-е!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За дуплика има думата господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз не можах да разбера репликата на Жорж Ганчев. Мисля, че политизация на въпроса, да, с това завърших, не бива да има. Не бива да има, но за това се искат две страни, като в брака. Засега сме само тези, които се наричаме "реформаторското мнозинство", чакаме я булката. Това е отговорът на Жорж.
А що се касае до господин Божинов. Искам само да кажа, че не като синдикалист и като професионалист, а първо като хирург говоря, като лекар, който работи 33 години хирургия. И даже съм оперирал и чичо Ви, апропо.
Така че, тук не става въпрос за такива популистки чувства - "българският народ мре като мравки". Ама това същото нещо аз го чувах в началото на септември: "Зимата ще бъде ужасно тежка, българският народ ще умре като мравки", "той ще умре от глад, българският народ".
Сега дайте да не лъжем този български народ. Нито ще умрат българите от липса на медицинска помощ, нито ще умрат българите от липса на хляб. Това, че действително в България има много бедни хора, изключително бедни хора, но те не са толкова бедни, колкото вие искате да ги изкарате всичките. Защото в българина сега има нов дух. Българинът видя, че без упорит труд, и той го доказва, няма приходи и няма доходи. Защо не го оставите този човек, така нареченият българин, на спокойствие, той да избира, той да си намери пътя. Дайте му свободата и той ще си намери пътя. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Игнатов.
Има думата народният представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Българското здравеопазване е болно. Болестта му навлиза в кризисно състояние. Закриват се здравни заведения и техни поделения. Отказва се конституционно право на медицинска помощ. Драматично се увеличава смъртността в страната. Финансово-материалните условия за функциониране на здравната мрежа са под критичния минимум. Налице е масово недоволство на населението за състоянието на здравеопазването и неадекватни на социално-икономическата обстановка в страната управленски действия на правителството и управляващата политическа сила.

Като избраници на народа, с искания вот на недоверие към правителството ние изразяваме неудовлетворителното отношение на българските граждани към здравната политика на управляващите я политици.
За да се лекува една болест, е необходимо проследяване на заболяването, необходимо е откриването на причините. Според водещи политици и държавници от управляващото мнозинство причините са две: 45-годишното социалистическо развитие на България - една брадясала причина и лесно оборима, и 2-годишното управление на Демократичната левица.
Какво стана със здравеопазването през 45-те години? То се развива доказуемо екстензивно и в значителна степен в качествено отношение. Утроена е материално-техническата база на болници, поликлиники и други специализирани здравни заведения. Създаде се българско медицинско образование и уважавана в международен мащаб българска медицинска наука. Създаде се високотехнологична фармацевтична промишленост и не бих казал толкова високотехнологично машиностроене за медицинска техника. И всичко това нихилистично и безотговорно сега се отрича и руши. По този начин, господа управляващи, вие обиждате и кадровия потенциал от българското здравеопазване, който се радва на международно признание за неговия професионализъм и квалификация, както като висши, така и като средни професионални медицински кадри.
За двете години - също лесно оборими. Вие отричате здравната концепция, която беше утвърдена от предния български парламент, и в същото време взаимствате нейни постановки като ваше оригинално авторство. Вие персонифицирате вината на доктор Мими Виткова за бедите на българското здравно опазване в стил, че Мими Виткова едва ли не е виновна и за сексуалния апетит на Бил Клинтън. (Смях в залата.)
Първият мотив за нашия вот на недоверие е връзката между здравна политика и нейното финансово-ресурсно обезпечаване. Доктор Китов цитира данни за финансовото обезпечаване на българското здравеопазване в първите и досегашни години на демократизация на българското общество. Да, те са верни, господин Китов, но аз бих задал въпроса: след като за здравеопазване, когато министър на финансите беше днешният министър-председател, бяха отделяни по 6 на сто от брутния вътрешен продукт, защо сега не се върнете към това постижение? (Шум и реплики в мнозинството.) Защото тогава, господин Костов, имаше икономически ресурси, имаше икономическо натрупване от вредния, според Вас, социализъм и Вие разполагате с неговите ресурси. (Ръкопляскания в ДЛ.)
Защо ни водите към Европа с тези мизерни под 3 на сто разходи за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, след като в Европейския съюз разходите са над 9 на сто?
И тъй като тук се цитираха от преждеговорившите разходи в долари,господин Китов, знаете ли, че в Европейския съюз в долари средно на гражданин се предвиждат по около 2-3 хил. долара в различните страни? В България с бюджета ви за 1998 г. те са малко над 45 долара. Да ги превърнем в левове - това са по-малко от 90 хил. лв. на български гражданин, срещу 3 до 5 млн. за западноевропейски гражданин.
Господин Китов, Вие самодоволно отчетохте, че са предвидени 40 млн. за лекарства. Това са по-малко от 5 долара на български гражданин. Какво е това в сравнение с онези 2-3 хил. долара? (Шум и реплики от мнозинството.)
В един от последните си дни на нормална работа предният български парламент взе решение целево да бъдат продадени шест завода. Тези шест завода не струват 21 или 42 млн., а те струват 400 млн., ако умее някой да се пазари и да ги продаде, защото те са технологично достойни предприятия. Още не сте ги продали.
Но нека сметнем, че с погасеното дългово наследство за здравеопазването сме ви оставили на чисто. И тъй като големите числа може би са непонятни на хората, които са пред радиоапаратите и телевизорите, какво означава финансирането в здравеопазването в семеен, в личностен план?
В 1990 г., при онази все още неразрушаваща социалистическото наследство година, българските граждани харчеха около 2 на сто от разходите си за здравеопазване. Днес гоним 5 на сто в условия на една бедност, в условия на разходи от средноазиатски и западноафрикански тип - над 55 на сто разходи за храни. И това, дами и господа, става за сметка на лишения - лишения от облекло и обувки, лишения от поддържане на дома, лишения от образование и свободно време и консумиране на културни услуги.
И на този фон, на тази нерадостна финансова обстановка някак си самодоволни и, осмелявам се да оценя, некомпетентни са изявленията на финансовия министър и на министър-председателя за задоволството, че не сме усвоили планирания с бюджета за 1997 г. дефицит.
Може би ще бъдем доволни, ако това е така, ако здравеопазването ни функционираше обезпечено с минимално необходимите му и консумативи, и ресурси, и заплатите в здравеопазването бяха на необходимото равнище и достойни за високохуманния и високоспециализиран труд.
Такива разсъждения могат да се направят по отношение и на армията, и на образованието, и на държавното, и на местните администрации. За съжаление, никъде потребностите не бяха задоволени, за да отчитаме при тази структура на разходите на държавната хазна това самодоволство, че имаме икономия на бюджетен дефицит. Говори и за некомпетентно построяване на финансовия план на държавата, с огромни резерви, и за некомпетентно оперативно управление на неговото изпълнение.
Вие, дами и господа, твърдите, че вота е подаден точно във времето, когато вие сте се активизирали да правите реформи. В какво се състоят вашите реформи? В две намерения: въвеждане на платено медицинско обслужване на населението, неадекватно на финансовата, икономическата и социална обстановка в страната...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Лъжа!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: ... и Закон за здравното осигуряване, също несъобразен с равнището на доходите. Кажете какво е другото несъобразено със съответната преди всичко социално-икономическа обстановка в страната. Защото това са фрагментарни ходове без стратегия за здравна политика на страната, без ясна представа за съотношение между публична (разбирайте държавна и общинска) здравна мрежа и частна медицинска практика, без съчетаване на бюджетно и осигурително финансиране на здравеопазването, без отчитане на равнището на доходите на българските граждани и структурата на техните граждани, без баланс на потребности на здравеопазването и възможности на обществото и на самото нейно население за тяхното удовлетворение.
Доктор Игнатов тук успокои българските граждани, че 6 на сто здравноосигурително натоварване не е нищо. Може би не е нищо, ако заплатите бяха над социалния минимум. Но заплатите в бюджетния сектор са под два пъти по-ниски от социалния минимум. И нека, д-р Игнатов, не броим върху база 100 хил. лв., защото догодина ако влезе законът в сила, а ако той влезе от 1 януари, ще бъде компрометиран, това е моя убедена професионална позиция, ще бъдат 200 хил. лв. средна заплата. Към тези 200 хил. това са 12 хил. лв. Но натрупано - данък общ доход, осигуряване за пенсия, осигуряване за безработица - отиват към 27 на сто от средната работна заплата. Това е 54 хил. лв. удръжка при 200 хил. лв. месечна заплата. Позволете си го при това равнище, при една издръжка на живота очаквана тогава над 220 хил. лв. на човек, не на член от семейството. Вижте какви финансово несъобразени предложения правите!
Определено Законът ви за здравното осигуряване с датата за влизане 1 януари 1999 г. може да бъде определен като финансово самоубийство, финансово салто мортале, защото не може да има ефективно и богати медицински кадри при един масово беден народ. Просто ресурсът е ограничен.
Защо ние сме внесли също Закон за здравното осигуряване? Ние внасяхме проект на Закон за здравното осигуряване 1992 г. Подкрепихме Закон за здравното осигуряване, подкрепян от нашето правителство до края на 1993 г. Внесохме на нашето правителство в края на 1996 г. И сега. Това е разбиране за изпълнение на наше законодателно конституционно задължение. В Конституцията се повелява в България да бъде въведена и здравноосигурителна система. Но различието между нашия и вашия закон е, че ние не фиксираме датата му за внедряване от фаталния 1 януари 1999 г.
Просто доходното и финансовото състояние на обществото ни ще компрометира иначе доказала ефективността си тази финансово-медицинска практика в развитите държави.
Всичко това, дами и господа, без да политизираме една такава драматична дейност, каквото е здравеопазването за българските граждани и без да приемаме упрека ви, че политизираме тази деликатна сфера, ни дава право да предложим парламентарния дебат и да търсим парламентарната оценка за здравната политика на управляващите. Тя е неудовлетворителна и иска своята критична оценка.
Нашето предложение е вот на недоверие по тази сфера на дейност на българското днешно правителство. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Думата за реплика има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Койчев. Аз си давам напълно сметка, че 40 млн. долара е нищо, нито някой самодоволно го е изтъкнал, но това са фактите, както е факт, че 1997 г. изплатихме направени задължения за 21 млн. долара.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не се излагайте! Не се излагайте!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Никой не се излага! Истината е следната...
(Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, не се обаждайте от място.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Истината е следната: през 1992 г. може наистина да е имало повече финансови средства, но за тези финансови средства са натрупани милиарди долара дълг, който сега не правителството, а целия български народ години наред ще го изплаща. И тези дългове вие ги направихте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата за втора реплика господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, господин Койчев!
Обръщам се към Вас, господин Койчев, в качеството Ви на икономист, тъй като централно място във Вашето изказване беше популистката, непочтена спекулация с проценти. Мисля, че е крайно време вече на осмата година на свободния български парламент такива неморални жестове да престанат.
Какво имам предвид? Вие твърдите, че през 1990 г. 2 на сто от доходите на гражданина отивали за здравеопазване, а сега отиват 5 на сто.
Да видим как стоят нещата. През 1990 г. България беше една относително бедна страна, но въпреки това населението в тази страна не искаше да бъде в това положение и затова започнаха промените. Но тогава България беше в навечерието на великия грабеж, дами и господа. Точно тогава. И след тази дата започна източването на държавните предприятия чрез групировки, създадени от Българската комунистическа партия и тайните служби на Българската комунистическа партия; тогава започна създаването на финансови пирамиди; тогава започна обезкръвяването на българската финансова система, за да стане България много по-бедна, отколкото беше през 1990 г., когато пак беше бедна.
И да погледнем тогава процентите - освен заплатите на лекарите в здравеопазването, както и във всяка друга система има и постоянни разходи, които постоянни разходи не зависят от момента и които, да кажем, приведени в доларово изражение са винаги едни и същи. И много ясно е, че тогава 2 на сто са били необходими, и е ясно, че трябва да бъдат повече проценти сега, тъй като държавата е обезкръвена от вас, ограбена и направена по-бедна отколкото е била през 1990 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
За дуплика има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ ( ДЛ): Господин Панев, без чувство за персонална вина или за вина на партията, която представлявам аз няма какво да отговоря за връзката - косвена връзка има за кредитни милионери, за некомпетентното управляване на банковата система в страната и кризата в здравеопазването.
Но, д-р Китов, за дълга - той не е пряк дълг. Цялата материална база, от която все още диша и дъвче България днес е създавана през онези години. Тези изминали осем години инвестициите в България са символични. Те са на гаражно-магазинно равнище. И това не поддържа една съвременна държава.
И да доразвия мисълта си - защо след като ни упреквате, че сме натоварили с дългове българския народ, сега вие искате да въведете здравно-осигурителна система с разчитане на някакви необезпечени близо половин милиард долара. Това са 900 млрд. лв. за старта на здравната система. Кой ще ни ги даде? Западът дава инвестиционни кредити. Няма да ви даде консумативи. И на кого разчитате?
И разсъждавайте. Дайте да приемем закона, докладваме на международните финансови институции, че правим реформи, а те трябва да ни разберат и да ни помогнат. Горчиво се лъжете! Искам като българин да успеете. Със смесени чувства съм - самоцелни дългове да се правят на гърба на обществото ни?! Но няма да се намерят тези 450 млн. долара, които са необходими за старта, защото и макромодела на тази реформа е сбъркан. Той е самоцелен. Той е деформиран и остарял в съвременните тенденции за развитие на обществено-осигурителните системи в Европа. (Министър-председателят Иван Костов го репликира.)
Господин Костов, мога да Ви бъда личен учител по проблеми на социалното осигуряване. (Силен шум в залата.)
Не за първи път предлагам услугите си да Ви бъда ръководител на звено в политическата просвета на "Раковски" 134. (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
Има думата господин министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Нямам намерение да уча никого. Просто искам да всички ... (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Просто искам на всички да бъде максимално ясна картината. Винаги съм се убеждавал, че най-добре е, когато говорим с цифри, особено в сферата на социалната политика, в това число и в сферата на доходите.
Преди малко чухме констатации от господин Койчев за драмата, в която се движат доходите на населението в България. Нека да имате малко цифри, за да направите сами своя извод за тази драма.
Най-добре е вместо да говорим с макрочисла, вместо да говорим за трилиони, защото на хората нищо не им говори това, нека да видим как се движеха такива стоки и възможностите на хората да ги купуват, с каквито всеки ден, всеки един от нас има нужда и пазарува.
Какво беше положението с хляба? Какво беше положението с хляба през 1996 г. юни месец? (Шум на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Значи, с тази средна заплата от юни месец 1996 г. с която ... (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева!
Прощавайте, господин Нейков.
Госпожа Дончева, правя Ви бележка. Не сте се записали за изказване. Обикновено се изказвате. Това не значи, че от място ще Ви позволя непрекъснато да се обаждате!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Не, аз мисля, че уважаемите народни представители просто очакват с нетърпение цифрите, които ще кажа, и затова беше това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, може би, някои не ги очакват с нетърпение. Но, Вие си ги кажете.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: И така, юни месец 1996 г. с покупателната способност на средната заплата за хляб, тя е стигала за 235 хляба. Говорим за месечната заплата. След това става: август - 220 и нататък вече няма да ви казвам месеците - става 175, януари са 121, след това през март стават 187, юни стават 263, септември стават, говоря за 1997 г. - 285, за да стигнем на 15 януари, това са последните данни - 306 хляба със средната заплата за страната!
Знаете ли, интересно е човек да си погледне все пак кога е била най-висока заплатата, най-висока покупателната способност за хляба на средната заплата от 1990 г. насам. С една средна заплата колко хляба е можело да се купят? Това е реалната покупателна способност. Може би някои от вас си спомнят, може би не, но 535 хляба е могло с една заплата да се купят 1992 г.! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Господин Койчев, това са цифри, това не са изводи!
Нека да погледнем нещо също толкова важно, което го има всеки ден в къщата на българина. Какво става със сиренето. Значи, през август месец 1996 г. това са 38 кг. Какво става на 15 януари 1998 г. - 40 кг. със същата средна заплата - тази средна заплата, която се получава тогава. Някой да се сеща кога е била най-високата покупателна способност за сирене? (Шум и реплики в залата.) Това е през 1992 г. - 73 кг.! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Не искам да говоря за другите стоки, няма смисъл. Това е цената на лева. Това е цената, с която можеш да пазаруваш. Това е оценката за политиката, която се води по отношение на покупателната способност.
Имаше още нещо, което беше казано по отношение на заплатите, по отношение на това, че хората са държани в мизерия.
Нека отново да се върнем на доходите на хората, нали в края на краищата, когато правите своя вот, вие трябва да имате база, на която да стъпите и да можете да кажете: ето това правителство срути доходите на хората.
Нека да погледнем как изглежда средната работна заплата в долари, за да няма съмнение за стойността й. Какво става? Въобще няма да ви говоря за януари и февруари 1997 г., не се притеснявайте, ако това ви притеснява. Няма смисъл. Не е честно и към хората. Това не беше живот, това не бяха заплати. Това беше кошмар! (Ръкопляскания от опозицията.)
През месец юни 1996 г. средната заплата е 79 долара. През месец август става 74 долара. Декември става 41 долара. Прескачам това, което обещах, за да ви кажа, че месец септември 1997 г. става 95 долара, ноември става 97 долара, на 30 декември 1997 г. средната заплата е 100,2 долара. Това е движението на заплатата от 1996 до края на 1997 г. Струва ми се, че това е показател, по който можете да се ориентирате има ли срутване на доходите или няма срутване на доходите, има ли покупателна способност или няма. Оттук вие сами си направете извод. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нейков.
Има думата господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание е поставена за дебатиране политиката на правителството на Обединените демократични сили в областта на здравеопазването във връзка с искания от Парламентарната група на Демократичната левица вот на недоверие, внесен на 22 януари 1998 г. Известно е по принцип, че всеки вот, ако не е чисто политически, има две страни - политическа и експертна, тоест чисто професионална. Ще се опитам в рамките на парламентарния дебат да направя професионална характеристика на здравеопазната система като цяло в контекста на политическите параметри на днешния ден. Не е никак случаен фактът, че здравеопазването като един уникален социален елемент заема приоритетно място в програмите на всички правителства в най-новата ни история. Това е една система, която за съжаление е подходяща за извличане на едни или други политически дивиденти.
Възникват няколко резонни въпроса: защо през последните няколко години няма реална реформа в този сектор и защо точно в този момент Парламентарната група на Демократичната левица счита за необходимо да постави на вниманието на обществото тези въпроси. Отговорите, без да смятам, че са еднозначни, могат да се потърсят в няколко направления.
На първо място, не е възможно реформата да не се проведе. Възможно е по различни причини да бъде забавена. Има, разбира се, обективни фактори, които се явяват катализатори на процесите, водещи към реформа: дефицит на финансови средства, който води до срив, понижения здравен статус на населението, както и неблагоприятните географски тенденции. Всяко преднамерено използване на тези фактори за реализиране на политически цели не носи белезите на интелигентния обществено-политически диалог. Нещо повече, забавя старта и темповете на реформата.
Разбира се, за да има съгласие по определените и най-важни параметри, е необходим диалог. И ако този вот на недоверие има някакво достойнство, именно възможността за продължаване и задълбочаване на обществено-политическият и професионален дебат, както и широкото разясняване на основополагащи принципи и механизми на здравната реформа са големият му принос.
Здравеопазването е една от най-тънките струни на обществената система, тъй като всички ние сме потенциални пациенти. Всяко прибързано, неумело, а защо не и политизирано действие в тази област води до резултати, които могат да създадат напрежение и обществено недоволство. Реформата, за да се провежда успешно, е необходимо да се базира на съгласие по отношение на преобладаващи потребности на обществото в прехода и при изграждането на социална пазарна система. Моето дълбоко убеждение е, че обществото изисква от нас консенсус, който в максимална степен да служи на принципите на реформата.
Не бива да крием, за всеки от нас е ясно, че структурната реформа в областта на здравеопазването беше забавена, защото всяка промяна в тази дейност е свързана с инкасиране и на отрицателни дивиденти за политическата сила, която я осъществява, тъй като става въпрос и за непопулярни мерки. В този ред на мисли ми се ще да отбележа, че за такава реформа се иска и политическа воля. Иска се и достатъчно висок обществен кредит на доверие, които да позволят балансирания и безпроблемен преход към система, адекватна на обществените потребности при новите икономически реалности. Впечатлението ми от този парламент е, че не е изчерпана възможността за постигане на консенсус по тези проблеми, защото точно това смятам, че обществото очаква от нас.
Ние, лекарите в този парламент, с общи усилия можем да дадем много от себе си, за да намерим най-верния път. Убеден съм, че вече го правим, колкото и да ни е трудно да се абстрахираме от политическите си пристрастия.
Стратегията на Министерството на здравеопазването като част от цялостната стратегия за национална здравна политика, която включва реорганизация на първичната здравна помощ и създаване на система от общо практикуващи лекари, както и изграждане на лечебно-диагностични центрове, приватизация в областта на първичната здравна помощ и на съответни законодателни промени, преструктуриране на неефективни и дублиращи звена в системата на болничната помощ е естествено продължение на здравната политика на предишни правителства. И в това смятам, че няма нищо лошо. Неморално е според мен точно сега да се поставя от Парламентарната група на Демократичната левица този модел на преход под съмнение. Атаките точно с тези мотиви и аргументи могат да бъдат охарактеризирани като необосновани на фона на това, което е останало като спомен от невъобразимия хаос както в законодателната, така и в нормативната уредба на предишното правителство в областта на здравеопазването. Никой няма право да обсебва правилата на избрания модел. Те се определят на базата на обществените потребности при съблюдаване на диалога и консенсуса при вземането на важни решения.
Финансирането на здравни структури, а не на извършени дейности постави нашата здравеопазна система в невъзможност да функционира адекватно и се стигна до неизбежния й колапс. Вярно е, че не достигат финансовите средства за здравеопазването. Но ние не бива да забравяме, че нашата страна се намира в условията на валутен борд. Интересен и многозначителен е фактът дали на нашата здравеопазна система са необходими много и само финансови средства. Този въпрос трябва да се разглежда в контекста на това, че една условна финансова единица на входа на системата не дава адекватен по качество и количество здравен продукт на изхода. Резонен е въпросът дали сегашната структура дава възможност за възпроизводство на здраве или се е превърнала в пясъчна кула, която акумулира средства.
Основният мотив, на който се позовах за да не подкрепя предложения проект от Демократичната левица за допълнително финансиране, е, че моето становище по този въпрос е свързано с търсенето и намирането на начини за увеличаване на финансирането, но задължително успоредно и заедно с реформиране на структурата. В противен случай крайните резултати биха били не по-различни от сегашните.
Когато говорим за финансиране, не можем да не споменем и гласувания на първо четене в това Народно събрание законопроект на Министерския съвет за здравно осигуряване. Прави впечатление, че той е социален по своята същност със значително участие на държавата при осигуряване на социално слабите слоеве. Опонентите на идеята да има само един Национален здравно-осигурителен фонд са привърженици на либералният подход. При нашите условия на преход, ако допуснем прекаления либерализъм да превъзхожда социалното начало, рискуваме от един централизиран модел на финансиране, без да преживеем етапа на стабилизиране на системата, да се окажем в условията на общество, което е прескочило определен етап от своето развитие.
Рисковете в този случай са по-големи. Разбира се, че съществуването на няколко фонда, които да се конкурират за парите на задължително осигурените или на процент от тях, би могло да се допусне, но според мен напред във времето. Дискусията по този проблем е открита и предложенията между първо и второ четене могат да намерят най-правилния модел.
Личното ми мение е, че при много фондове, конкуриращи се за задължителните вноски, се намаляват възможностите за осигуряване на здравна политика на базисно ниво, разходва се и значителен национален продукт за инфраструктурни проекти. Не на последно място, има вероятност за селектиране на риска от частни осигурители, както и за кръстосване на дейности и преливане на капитали с последващ фалит на един или на всички фондове. Горчив опит в това отношение имат някои от страните в Източна Европа.
Здравноосигурителната каса в предложения проект е национална, което не означава, че е държавна, с независимо и самостоятелно управление. Публичните средства, които постъпват във фонда, задължително подлежат на публичен контрол. Участието на държавата в управлението на фонда произтича от обстоятелството, че тя не абдикира от своите задължения по осигуряването на близо 3 млн. и 500 хил.души.
В мотивите на внесения вот се говори за закриване на здравни заведения, болници и множество санаториуми, без това да е съобразено с днешните здравни потребности. Абсолютната несъстоятелност на това твърдение произтича от това, че не се търсят истинските причини за състоянието на нещата, а се набляга на декларирани намерения. Създадените атестационни комисии свършиха добре своята работа засега в общинските болници, като предстоят и останалите здравни заведения. Съвместно с широк кръг от специалисти се изготвиха критерии, които отчитат именно тези противоречия в системата, водещи до наличие на неефективни структури. За тях се направиха аргументирани предложения за преструктуриране с оглед ефективното им използване. Разбира се, че трябва да се работи още много по въпроса за създаване на относителен баланс между изразходваните средства, от една страна, и обективните здравни потребности на съответния регион - от друга. В този смисъл и с презумпция за внасяне на ред по отношение на рационалното използване на финансовите средства беше приета Наредба N 22 за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента. Тази наредба на министерството моментално беше подложена на критика и предизвиква раздвижване на духовете по посока на атаки към нейните създатели.
По същество наредбата произтича от Закона за народното здраве и от нейния чл. 26, ал. 5, където е казано, че медицинската помощ по избор на пациента се заплаща по условия, по ред и тарифа, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Нищо по-различно от това да се изпълни изискването на Закона за народното здраве не е извършено тук.
Този документ се основава и на Наредба N 3 от 1996 г. за организация на извънболнична помощ, както и на Наредба N 16 от 1996 г. за организация на болничната помощ. В тези два документа е посочен начинът за получаване на безплатна първична и специализирана медицинска помощ.
Наредба N 22 за платените услуги по избор няма за цел да направи здравеопазването платено, а тъкмо обратното - тя гарантира безплатната медицинска помощ за всеки болен и това трябва много да се разбере и да се разяснява не само от специалисти, а и от всеки един от нас при срещите с нашите избиратели. Разбира се, единственото условие, което трябва да се спазва, е да се съобразява с региона си, което поражда спекулации за ограничаване на свободния избор. Произволният байпас и прескачането на регионалните здравни структури води до финансово натоварване на системата и до териториален дисбаланс, което от своя страна е една от причините за хаос. Именно наредбата дава възможност за свободен избор и то на предварително известна и ясна цена. Тази наредба стартира сега при сравнително добре обезпечени болници, които могат да работят нормално, лекувайки пациенти, изпратени при тях от фамилните лекари.
През тези 8 години народът разбра, че за здравеопазване се плаща и то много, и то без регламент и именно затова е лесно да се намерят противници, които не искат да се разделят с досегашния модел. За корупция по презумпция не може да се говори, защото българският лекар издържа на всички тези усилия да бъде поставен в миманса на обществения живот. Издържа и остана верен на своите пациенти, независимо от единичните изключения и опитите да се дискредитира съсловието като цяло.
Да се говори, че се нарушават конституционните права на гражданите, визирани в чл. 52, ал. 1 на Конституцията, е, меко казано, странно. Защото безплатното медицинско обслужване е гарантирано за всеки един български гражданин. Когато имаме възможност и желание чрез заплащане, забележете, по тарифи, можем да получим и друго, различно от това обслужване. С риск да бъда обвинен в плагиатство ми се струва, че всички ние трябва да забравим за последния цех от фабриката за илюзии, където се сервира безплатен обяд. Защото колкото и да ни се иска, това понятие "безплатно здравеопазване" е и трудно, и невъзможно за обяснение. Моето лично мнение по въпроса за ролята на законодателната и изпълнителната власт в решаването на проблемите е елегантното законодателно и нормативно арбитриране на процесите на здравната реформа.
И преди да завърша, без да имам претенции, че съм изчерпал проблемите на тази сложна материя, ми се струва, че не мога да намеря достатъчно сериозни аргументи и мотиви, на базата на които да подкрепя предлагания вот. Зная, че няма идеална рецепта, липсва панацея за решаването на всички тези проблеми. Задълбочаването и ускоряването на реформата, разбира се, е наша искрена препоръка. Има един обаче много важен и съществен момент, който според мен е решаващ за правилния ход на реформата. Всички ние в тази зала трябва да намерим в себе си онези мотиви и онези идеи, които, реализирани и въплътени под формата на добри и качествени закони, да отговорят на изискванията на обществото. Заслужава си да помислим, нали? Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Адемов.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Точка втора от Декларацията за национално съгласие, която подписахме на 8 май миналата година, предвиждаше справедливо разпределение на тежестите в условията на валутен борд. Това беше предложение на Евролевицата и ние се надявахме, че чрез него наистина ще гарантираме по-безболезнен преход и по-безболезнен борд особено на онези категории от населението, които наистина са в графата на социално слабите. Оттогава изминаха 8 месеца. През тези 8 месеца по изпълнението на тази т. 2 не се направи нищо или почти нищо. За съжаление.
Ние многократно предупреждавахме, че реформата на социалната държава изостава от икономическата реформа. Логичният резултат от това изоставане е подмяната на законовия й старт, който по принцип заслужава поздравление, с една доста жестока наредба. Недопустимо е да се въвежда платено здравно обслужване преди един наистина широк дебат в обществото и, второ, преди един много сериозен, много социален и много демократичен закон. От тази гледна точка правилно беше вдигнат жълт картон пред социалната политика на управляващото мнозинство. Въпросът обаче кой вдига този жълт картон?
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Който може.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Вдига го БСП. Аз няма да коментирам предконгресните цели на цялото това мероприятие. Вие казвате: който може. Всеки може да спекулира, да манипулира и да използва за свои вътрешнопартийни цели един такъв болезнен въпрос. Проблемът е по-скоро на морал. Имате ли право да го правите или не?
Кой измисли системата на личния лекар? БСП. Кой измисли правото, кой промени януари месец миналата година правото на министъра на прави всякакви наредби? БСП. Кой защитаваше страстно идеята за централизиран фонд за здравното осигуряване? БСП. Е, какво не направихте вие? Ами поради някакви там криворазбрани социални съображения единственото, което не направихте, е да въведете тази наредба, която сега министърът въведе. Значи едно време Ленин казваше, че комунизмът - това е съветска власт плюс електрификация. На сегашните условия, в сегашния етап в здравното осигуряване излиза, че СДС - това е БСП плюс наредба. Тъкмо поради това, уважаеми колеги, вие наистина нямахте право да тръгвате на такова нещо. Защото фактически по ваше време, за съжаление и сега, ние възраждаме принципа нашите болни най-здравите болни в света. Или иначе казано, пази Боже някой да се разболее.
Евролевицата винаги и принципно е била против държавата-мащеха, която граби своето население и своите поданици - дали чрез държавното обществено осигуряване, дали сега чрез задължителните вноски - и след това през бюджета преразпределя, т.е. дава на когото, когато и колкото прецени. Но ние не само сме против този принцип на държавата-мащеха.
Като реформаторска алтернатива на сегашното управление ние внесохме и наш законопроект за здравното осигуряване - законопроект, който е алтернатива и на старото социалистическо здравно законодателство, подкрепяно от БСП, за съжаление и продължено от БСП, алтернатива и на централизирания държавен фонд, алтернатива и на здравното закрепостяване на хората. Ние настоявахме и продължаваме да настояваме за децентрализация на здравното осигуряване, включително и на задължителното здравно осигуряване. Неслучайно ние говорим за така нареченото хоризонтално осигуряване, за по-големия ангажимент на работодателите в изплащането на здравноосигурителните вноски. Неслучайно ние настояваме бързо да се създаде система, която да запълни този вакуум сега между правото на здравно обслужване, от една страна, и хората, които вече са излезли извън активната сфера на дейност, извън активната работодателна дейност.
Поради това ние съвсем конкретно предлагаме.
Господин министър, ако е възможно, доколкото е възможно, опитайте се да отмените поне онези най-драстични разпоредби на Вашата нередба.
И второ, предстои ни второ четене на Закона за здравното осигуряване. Тук доктор Димитър Игнатов завърши своето изказване с нещо много хубаво: дайте да не се делим по цветове, дайте да се опитаме в областта на здравното осигуряване и въобще в областта на социалната политика да направим един такъв закон, който наистина да позволи на българите с надежда, живи и здрави да излязат от тежката криза, в която се намираме. Благодаря. (Ръкопляскания от Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
За реплика думата има господин Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми господин Драганов! Съвсем меко бих искал да кажа следното по отношение на това, което тук се приказва вече няколко пъти - за консенсус, за разбирателство. Да, но в името на смисъла на същността на здравеопазването. Компромиси, като подобно оня, който вероятно имате предвид, да се изгради здравно осигуряване отново с участие на бюджет, ей Богу, не трябва да стане. (Реплики от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панайотов.
Думата има господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Всички вие знаете, че съм много далеч от този въпрос - здравеопазването, и аз няма да гледам на въпроса с неговите подробности, а ще поднеса една моя позиция като принцип на поведение.
Беше повдигнат въпросът дали здравеопазването в днешните дебати и в дадения вот не е политизиране и ползване на случая за авоари. Категорично казвам, че този вот е политизиран. И аз точно заради това искам да изкажа моето мнение - той ми прилича, той е идентичен на онзи вот, който беше за загиналите 14 български войничета. Тогава върху нещастието на 14 български деца в тази пленарна зала от дясната страна се направи една защита на вота, от която защита аз почувствах, че може би ще се ръкопляска повече, ако не са 14, а бяха повече. След това от лявата страна стана нова защита и тази защита пък показа невинността и се оказа, че единствените виновни са 14-те загинали момчета.
Днешният случай е аналогичен. Тогава аз излязох от заседанието, защото не мога да приема да се прави вот по един такъв въпрос, който е свързан с нещастието на хората.
Въпросът със здравеопазването е един тежък, един голям проблем. И нека да бъдем коректни и да си сложим ръката на сърцето, че всички имаме вина за този случай.
Защото, уважаеми колеги, всеки наш контакт, всяко наше поздравление е свързано с пожелание за здраве. Това означава значимостта на проблема.
Второ, при това разслоение на обществото, което имаме и което очакваме, човек може да си избира различни марки коли, различни категории в колите и с различни екстри, но човешкото сърце за всички е само с едни екстри и когато се наложи ние да направим нужното, оперативното, или здравословното решение, то трябва да го направим с всички екстри. Това означава, че ако в другата част на обществото всеки може да си разреши или да се простира дотолкова, доколкото му разрешава чергата, то по отношение на здравеопазването човек не може да си разреши това нещо.
Ето общата вина.
Вторият въпрос, който ме подразни, е, че 1992 г. се започна с оправдание от предишното, 1995 и 1996 г. се започна с оправдание за нещата от 1992 г. Сега 1998 г. започваме с нещата от 1995-1996 г. Затова на мен ми се иска този въпрос, ако ще продължим дебата, да бъде дебат, в който да извлечем поуки и какво по-нататък да направим, защото вот на доверие във връзка със здравеопазването може да се иска дълго време и от различни политически сили. Защото той е голям и той е национален, и може да бъде решен само с един общ консенсус към онези неща, които не са решени.
Искам да спра вниманието на един такъв въпрос: имаше ли нужда от този вот? Това ли беше най-сериозният случай към искането на вота или имаше и други?
Уверен съм, че и този, който е писал вота, сам би бил уверен, че този вот няма да мине. Но казвам: този вот изигра своята роля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоянов, времето Ви изтече.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Добре, много Ви моля да завърша мисълта си.
Какво имам предвид? Три случая. Единият е преди вота, но се знаеше, че ще има вот, въпросът с висшите учебни заведения. Коментира се и изведнъж правителството прие компромис.


Вторият въпрос стана с данъчните служители. Беше коментиран, дойде се до едно ново решение.
Третият въпрос - за здравеопазването. Коментира се и се оказа, че много неща могат да се решат, в това число и майките да раждат безплатно.
Точно затова казвам, че вотът си изигра своята роля вече. Той изигра своята роля и аз искам да кажа, че в тази връзка правителството направи първата крачка от всички правителства досега. Но онази моя пледоария, която правих в Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание за коректив, аз мисля, че тук се показа коректив.
Но, позволете ми, господин председателю, да кажа още нещо. В тази връзка искам да кажа, че нямам основание да не подкрепя правителството. Но има един четвърти въпрос, който силно ме смущава и по който не се направи коректив. Това е въпросът за газта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извинявайте, него не го разгледаме сега, много Ви моля. Ще Ви прекъсна сега. За газта няма защо да говорим.
ХРИСТО СТОЯНОВ: За да се обоснова, господин Соколов, само да си завърша мисълта, моля Ви се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но мисълта за газта?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Господа и господин министър-председател, вие дадохте възможности на двама почти кръчмари да разглеждат един национален въпрос, когато и на лявата, и на дясната ни страна са кацнали гълъбчета. Ето, за това нещо казвам, че вие не направихте такъв коректив, какъвто успяхте, и аз ви поздравявам.
В тази връзка искам да съобщя защо аз ще се въздържа от гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече Ви прекъснах думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Само заради това, че след като тръгнахте с коректив, трябваше да настъпите и други глобални въпроси с тази корекция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи за реплика.
Има думата госпожа Анастасия Мозер. Заповядайте!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Броени месеци след падането на поредното българско правителство и по средата на още една тежка зима в Народното събрание ние отново обсъждаме вот на недоверие към правителството. Нека все пак погледнем назад и потърсим онова, което отличава днешния ден от предишните. Днес по волята на парламентарната група на БСП ние обсъждаме вот на недоверие, насочен срещу най-убедително избраното демократично правителство на нова България. Това става в момент, когато по улиците не трещят празните тигани и страната не е раздирана от стачки, инфлация, икономически и политически катаклизми. Няма зърнена, фуражна, финансова и политическа криза, каквито имаше по това време миналата година.
Това може би обяснява донякъде и повода, избран, за да се иска този вот. Тогава, когато хлябът на хората е малко, но започва да им стига, когато кризата не е отшумяла, но наченките на оживлението се забелязват, разбираемо е и БСП да се опита да се държи като нормална опозиционна партия и да потърси изява като използва почти христоматийната тема за атака на всяко правителство - тази за здравеопазването.
Но струва ми се при четенето на урока е пропуснато едно: че вот на недоверие се иска тогава, когато има реален провал на политиката на правителство в една област или като цяло, или когато отговорността за този провал носи същото това правителство. Това, госпожи и господа, е нещото, което липсва и което обезсмисля днешния вот на недоверие.
Но искам да заявя също така, че ние приветстваме този вот, защото той ни дава възможност да разобличим лъжите, тиражирани от БСП. Сигурна съм, че всеки един народен представител, както и всеки български гражданин, е искрено загрижен за състоянието на здравната система, защото тя засяга всеки един, за това как тя ще бъде развивана, за да удовлетворява нуждите на всички ни.
Същевременно недоумявам как партията, която почти сама, на своя глава гласува в предишното Народно събрание този Закон за здравеопазване, сега търси отговорност от правителството за това, че се опитва да се справи с последиците му и да осигури максимално плавен преход към системата на здравно осигуряване, като същевременно съхрани здравеопазването у нас. Това е проблемът, който стои пред управляващите, и те са принудени да го решават със скромните средства, които са на разположение, въпреки печалното наследство на Мими Виткова.
Да, законът е лош. Но той е на БСП. И една от разликите обаче между предишното и сегашното управление е, че той не може да не се изпълнява, докато не бъде променен от Народното събрание.
Правителството не създава трудности, а прави всичко възможно да ги преодолее. Наличието на проблеми в здравеопазването не е достатъчна причина да се иска вот на недоверие. Важното в случая е какво е отношението на правителството към тези проблеми, дали то ги създава, дали прави нещо за решаването им. Докато се търси решението на тези задачи, то очевидно управлението върши своята работа добре. Останалото е практика от миналото, когато като че ли не всички бяха чели учебника по парламентаризъм. Там освен всичко друго пише, че парламентът работи за решаването на един или друг проблем, а не за неговото задълбочаване.
Опозиционното поведение на една политическа сила не може да бъде безпринципно. Искането на вот на недоверие и желаното по този начин сваляне на правителство или илюзии за подобно нещо може и трябва да има само една цел - решаване на проблема с лошото управление. Излезте на улицата и питайте хората дали България днес се управлява зле. За всички в случая е ясно, че тук не става въпрос за това. Да, проблеми в здравната система има, решения - също. Но никое от тях не е магическо и няма да промени нещата изведнъж. Ще трябва да се справим и с дълго насажданото тук убеждение, че грижите за нашето здраве са безплатни. Това, драги колеги, никога не е било така. Години наред всички български граждани наливаха от скромните си заплати в бездънния държавен бюджет средства, които бяха харчени за строителство на паметници, дворци и резиденции, за реализиране на мегаломански амбиции на бившите управници, които обаче най-често се лекуваха в чужбина, а не в случая за реални инвестиции в здравеопазването. Част от тези паметници на комунистическото разхищение стоят недовършени и до днес. Същевременно в технологично отношение българското здравеопазване силно изостана. Естествено беше да стигнем до този момент, когато трябва да си зададем въпроса: кой плаща сметката за всичко това. Въпросът е особено актуален в условията на валутен борд и бюджетни рестрикции, когато блясва истината за това, че здравеопазването е скъпоструваща, но жизненонеобходима система.
Правителството дава отговор именно на въпроса кой плаща здравните услуги и затова то заслужава поощрение, а не вот на недоверие. Сега, когато сме на път да решим основния проблем на здравната система - здравното осигуряване, опозицията започва да твърди, че това ставало прекалено бавно, а същевременно протестира срещу единствено възможните стъпки за туширане на част от проблемите, създадени от необмисленото демагогско социалистическо законодателство.

Но онзи, който задава въпросите, трябва да е сигурен, че разполага и с верни отговори. Къде е вашата програма, господа от левицата, вашите предложения? Тогава бихме приели вашата оценка за политиката на правителството.
Изводът от всичко това е един - БСП прави своя първи опит като опозиция да атакува правителството и избира за повод здравеопазването. Очевидна е грешката на социалистите, защото те по обясними причини за загубили своя опозиционен тренинг. Да не говорим, че социалистическата партия никога не го е имала. В нейната история няма нормална парламентарна практика. Те фактически я унищожиха. Затова БСП не разбира и факта, че сега нито му е времето, нито му е мястото да се иска вот на недоверие. Липсва и общественото настроение за това. Вот на недоверие не трябва да бъде изолиран акт на една отговорна опозиция, а част от цялостна парламентарна и извънпарламентарна стратегия. Отчаяните опити да се имитира опозиционна активност не вършат работа. Неуспехът на този вот е предизвестен, но и последиците от него ще паднат върху онези, които го искат. Губенето на парламентарно време и енергия за обсъждане и гласуване на един толкова ненавременен и необоснован вот е абсолютна грешка в поведението на опозицията и ние не можем да намерим оправдание за това. В момента, когато общественото внимание е ангажирано с други, много по-остри проблеми, е неуместно да се атакува политиката на правителството в една наистина много чувствителна област, където обаче решенията са ясно изложени и обсъдени и се преследват отговорно и последователно.
А грешки и поводи за критика има, защото, както е казал навремето Никола Петков: "Само този, който нищо не прави, той не греши". Но днес е повече от ясно, че когато едно правителство се ползва с огромното доверие на избирателите, когато нещата в управлението на страната вървят сравнително добре, искането на вот на недоверие има смисъл само, ако идва да каже нещо, да постави определен проблем. Основната слабост на днешния вот на недоверие е, че той не казва нищо ново, не цели решаването на управленски проблеми, а представлява изолирана и безмислена изява на опозицията. Едно изнервено и прибързано действие. Това най-вероятно се дължи и на пълната липса на основание за опозиционни изяви напоследък в нашата напрегната парламентарна действителност.
Политиката не е и никога не е била изкуство на противопоставянето на всичко и за всичко. Ако БСП иска да излезе от сянката на бездействието, то начинът за това не е като безпринципно атакува правителството. България се намира в особена ситуация и на първо място за всички стои успехът на реформите. За нас, от Народен съюз: БЗНС - Демократическа партия, отношението към демократичната реформа определя и нашата подкрепа. Няма правителство досега, което да е направило повече за демократичните политически и икономически реформи у нас. И докато то продължава да прави това, ще се ползва с нашата пълна подкрепа. Всичко друго е несериозна имитация на политически занимания, лош модел за парламентарно поведение, измества вниманието на обществото от сериозните проблеми на страната.
Затова призовавам всички народни представители към отговорно поведение. Не става дума за гласуване "за" или "против" вота. Предполагам, никой не се съмнява в оцеляването на правителството. Става дума за подкрепата, която ние дължим за усилията на това правителство за решаване на истинските проблеми на страната. На тази подкрепа разчитат не само министрите, но и всички демократично мислещи хора в България. Нека изпълним това свое задължение. И тук, за разлика от някои политици, мотото на Българския земеделски народен съюз, на Народния съюз: БЗНС - Демократическа партия, си остава: "Винаги справедлив, никога неутрален!". Благодаря ви за вниманието.(Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата за реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Скъпи колеги, поздравявам колежката Мозер с мъдрото й изказване. Прав е и доктор Игнатов, че ако тези трилиони бяха на разположение и червени, и сини щяха да решат проблемите на здравеопазването вероятно за последните седем-осем години. Но не би!
Искам да напомня, че от февруари 1992 г. до септември 1992 г. 43 на сто от доларовите кредити са дадени точно в периода на управлението на СДС, когато господин министър-председателят беше министър на финансите. (Ръкопляскания от ДЛ.) Това да не се забравя. И червени, и сини да си дръпнат ухото и да си кажат във вътрешния монолог: и двете сили са виновни за състоянието днес. Благодаря. (Реплики от СДС.)
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Какво общо има министърът на финансите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме работата си.
Има думата госпожа Мария Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно медицинското обслужване при условия и по ред, определени със закон. Конституцията предвижда здравеопазването да се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
За действителното изпълнение на този текст и за гарантиране на равен достъп на всички граждани до получаване на ефективна медицинска помощ, се налагат значителни промени в системата на здравеопазването. Една от първите стъпки е именно приемането на Закона за здравното осигуряване, с който да се промени системата на финансиране и преминаване от бюджетния към осигурителния принцип на заплащане на медицинската помощ.
Участието на гражданите при управлението на здравноосигурителния фонд е гаранция за ефективно и справедливо разпределение на средствата, предвидени за здравното осигуряване. С развитието на здравното законодателство се гарантира равен достъп на всички до качествено здравно обслужване, ясно дефиниране на правата на пациентите и медицинските професионалисти, както и ролята и отговорностите на държавата, осигуряване на оптимална здравословна среда, постигане на баланс между предлаганата здравна помощ и потребностите от нея, между очакванията на отделния пациент и нивото на обслужване, което може да му бъде осигурено, въвеждане на строга финансова отчетност за всички участници в здравеопазния процес.
Чрез приемането на пакета от здравни закони ще се създадат условия за възраждане на интереса на гражданското общество към проблемите на здравеопазването. Реформата на здравеопазването означава да се преустанови възпроизвеждането на системата в сега съществуващия вид и тя да се преобразува в съответствие със стандартите, принципа и опита на страните от Европейската общност.
Основните причини, които определят необходимостта от здравна реформа, са доказана неефективност на съществуващата система на здравеопазване, влошеното здравно състояние на населението, несъответствие на здравеопазването с общите тенденции на развитието на страната ни към утвърждаване на демокрацията и пазарната икономика и приобщаване към европейските стандарти и ценности.
Тези основни причини, които обуславят необходимостта от реформа, са свързани и породени от непълното и недостатъчно преодоляване на наследените от социалистическия строй здравнополитически постановки и реалности, доминиращи в продължение на четири десетилетия. Държавният монополизъм, централизираното управление, планиране и финансиране неминуемо доведоха до задълбочаващо се бюрократизиране, несъответстващо на потребностите в здравеопазването.
Здравната реформа тъкмо е стартирала. Тепърва предстои да се приеме цялостното законодателство, което ще замени хаоса с ред и вие, колеги от Демократичната левица, атакувате нещо, което е в своя зародиш. (Оживление сред ДЛ.) Изглежда партията не желае тези реформи или се страхува от евентуален бъдещ успех на реформата в здравеопазването. Вотът ви би бил уместен, ако в тази сфера се имитира реформа или тя се провали след приемането на целия пакет от закони и преструктуриране на първичната здравна помощ.
В програмата на правителството на Обединените демократични сили "България 2001" са записани етапите и конкретните действия за осъществяването на реформата. Те са залегнали и в програмата със законодателните приоритети за тази сесия. Нека колегите от Демократичната левица ясно и точно да кажат подкрепят ли те тази реформа, подкрепят ли тези приоритети, защото реформата на здравеопазването е постоянен процес. У нас тя трябва да стартира с още по-бързи темпове, тъй като острите проблеми на здравето на нацията и медицинската помощ на гражданите са несъвместими с каквото и да е отлагане.
Ако вие милеете истински за здравето на българина, по-добре поне да не пречите, щом не можете да помогнете. Вие не сте достигнали до нивото на опозиция от европейски тип (оживление сред ДЛ), която знае как се партнира и как се критикува в гражданското общество.
В този случай вотът се оказва в услуга на правителството - здравната реформа става по-ясна за широката общественост. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Докс! Има нещо странно и парадоксално в това, че Съюзът на демократичните сили и неговите оратори непрекъснато твърдят, че таксите, които трябва да се плащат, са някакъв принос и стъпка към безплатното здравеопазване...
Това е все едно да твърдим, че няма никаква разлика между записи от типа "два на нула" и "двете нули". Два на нула е радостта от голямата победа, а двете нули е преддверие към нещо интимно, от което може да се роди нещо голямо като наредбата, която Министерство на здравеопазването прие (смях от ДЛ), но може и да не излезе нищо, както от опита на министерството да защити тази наредба. Благодаря ви. (Смях и единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
За дуплика - госпожа Брайнова.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми колеги, вие не сте ме разбрали. Аз казах, че именно въвеждането на здравното осигуряване ще гарантира това безплатно здравеопазване, за което вие си мечтаете. И аз ви моля оттук нататък не спекулирайте с Конституцията, не четете Конституцията така, както дяволът чете Евангелието. ("Е-е-е!" и смях от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Здравеопазването е сложна социална система, която е тясно свързана с националната сигурност и благополучието на гражданското общество, насочена към опазване, възстановяване и повишаване здравето на нацията.
Гражданите на Република България очакват тази система да гарантира основните им граждански права - достъпност, равнопоставеност, адекватност и качество, както и жизнените им потребности от профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.
Провеждайки своята политика, правителството не осигурява нито достъпността поради закриване на здравни заведения, преструктуриране на здравната система без отчитане възможностите на населението и липса на алтернатива, акредитация, която не е по най-добрия начин, икономически бариери - Наредба N 22 за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента, постановките, залегнали в проекта за Закон за здравното осигуряване; нито равнопоставеността между гражданите от различните населени места в страната и между различните социални групи, утвърждавайки нови привилегии; нито адекватността на здравните грижи - еднакви грижи при еднакви потребности; нито качеството им чрез системите за неговото осигуряване и последващ контрол.
Задача на всяко правителство е предприемането на съответни мерки за гарантирането на тези права и потребности. Имайки предвид това, могат да се направят следните изводи:
- провал на опита за заявена бърза, повтарям, заявена бърза структурна реформа;
- липса на ясно определена здравна политика и стратегия като алтернатива на приетата от Тридесет и седмото Народно събрание стратегия "Здраве за България", отхвърлена от настоящото правителство;
- липсата на реални промени в системата на финансиране на здравеопазването;
- липса на каквато и да е готовност за създаване на реална законова база за нуждите на реформата - от обещаните за внасяне пет закона до края на 1997 г. са внесени два, разкриващи концепционна обърканост без ясно очертани приоритети; приети само девет наредби, които доразбиха инфраструктурата на системата, създадоха допълнителен хаос в нея и в качествено отношение са близнаци на Наредба N 22;
- спиране на реализацията на национални програми за здравна профилактика и здравословен начин на живот;
- създаване на допълнителна неравнопоставеност между частни и публични здравни заведения, пълно неглижиране проблемите на здравето на децата, подрастващите, бременните и инвалидите, налагане синдрома на камилската птица чрез ограничаване на прозрачността и действията в намеренията на правителството, без диалогичност по въпросите за здравето на нацията.
Всичко това предизвиква:
- криза в доверието на населението към системата на здравеопазването и ръководния екип на Министерството на здравеопазването;
- криза в ценностната система на здравните професионалисти, поставяйки като приоритет комерсиализацията и пазарните механизми, без баланс, над социалната защита и здравето на нацията;
- криза в социалните очаквания на обществото по отношение на несъстоялия се, заявен обществен договор по отношение на здравето;
- криза в управлението поради управленска немощ.
Всяка друга криза може да бъде преодоляна, докато индуцираните от вас посочени по-горе кризи ще имат тежки последствия с трудно предвидими резултати за населението и властта във времето.
Уважаеми госпожи и господа! Анализът на цялостната ситуация в здравеопазването и влиянието на вашата политика върху здравето на нацията показва:
1. Неглижиране на всички проблеми, свързани с профилактиката - от задължителните профилактични прегледи до имунизациите, борбата със социално значимите заболявания, влошаване здравното състояние на населението, което е ясно изразено от приетия от вас бюджет, който не може да покрие нито един от тези приоритети.
2. Оттегляне на държавата от отговорности за осигуряване на адекватни здравни грижи за жената, бременните и децата, нещо, което оказва влияние върху демографската ситуация в страната.
3. Оттегляне на държавата от осигуряване на стоматологична помощ за населението.
4. Неясно отношение на държавата към лекарствената политика.
5. Създаване на конфликти и влошаване на взаимоотношенията и връзките между централна и общинска власт по отношение на провежданата здравна политика.
6. Отлагане във времето приемането на здравно-осигурителната система и неяснота относно финансирането на системата в преходния период.
7. Липсата на концепция за създаване на договорната система и осигуряване на записаната със Закона за народното здраве юридическа самостоятелност на здравните заведения.
8. Провал на осъществяваните от Министерството на здравеопазването здравни проекти с външно финансиране, като проекти на Световната банка за преструктуриране на здравната система, преструктуриране на системата на първичната здравна помощ, за преструктуриране на системата на кръвопреливането, проектите на ФАР за академично обучение на лекарите на обща практика, за трудовата медицина, за политика на подготовка на обучение на кадрите, за определяне на рамките на частната практика, прекратяване безвъзмездното финансиране от швейцарска страна на проекта за централна стерилизация, с което се лишават 14 нови болници - "Пирогов", Националният урологичен център, Трета обединена районна болница и още 11 болници в страната от нови технологии.
За да не бъда голословен, ще ви цитирам само една оценка от заключението на Мисията на Световната банка по проекта за преструктуриране на здравеопазването от 4 - 10 декември 1997 г.,  а именно:
"Рейтинг по изпълнение на проекта
В светлината на продължаващото неразрешаване на въпросите по управлението на проекта, персонала и специалната сметка, Мисията е информирала Министерството на здравеопазването, че оценката на изпълнението на проекта е занижена до незадоволително в нейния доклад до ръководството на банката, докато горните въпроси не бъдат задоволително разрешени." (Край на цитата.)
Това е безпрецедентен случай на ниска оценка, дадена на ръководен екип на Министерство на здравеопазването от 1989 г. насам. Безотговорни са действията на ръководния екип на Министерството на здравеопазването, когато в условията на икономическа криза и рестриктивен здравен бюджет не могат да бъдат ефективно използвани предоставени външни източници за финансиране на здравеопазването.
Уважаеми госпожи и господа! Искането на вот на недоверие на правителството не е популистки политически акт, а загриженост към интересите на нацията. През цялото време нашата парламентарна група показваше желание за конструктивен диалог и съвместно решаване на сложните проблеми в периода на прехода. Мнозинство, което не се съобразява с малцинството, бързо започва да губи популярност, обществена подкрепа, а оттук и властта. Това показва световният парламентарен опит, включително и нашият.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
За реплика има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Марангозов! Когато изреждате някои от неудачите в дейността на Министерството на здравеопазването, недейте да спекулирате с някои от нещата, които казахте. Вие споменахте, че швейцарската страна е прекратила помощите за Общинската болница в Тетевен, но тук при мен са писмата както на Фондация "Интерасис", така и от общината в Рутиген, в които те категорично подкрепят по-нататъшното провеждане на проекта за развитие на здравеопазването в Тетевен. И аз ще ви прочета точно какво казва болничното партньорство в Рутиген - Тетевен в писмо до ръководството на болницата от Урс Герек, директор на болницата. Той казва: "Целта на нашата болница е както и преди, чрез нашето партньорство и помощ да осигуряваме на населението на Тетевен необходимата медицинска подкрепа. Поради това ние сме готови да работим заедно с отговорните в момента хора".
Така че това, което Вие твърдите, просто не отговаря на истината. Защото и в писмото на директора на Фондация "Интерасис" господин Андреа Слис, изрично се казва: "Поради това бихме искали да ви уверим, че сътрудничеството ни с общината и болницата ще продължи в досегашната приятелска форма".
Моля Ви, най-после спрете да употребявате лъжи във Вашите изказвания. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
За втора реплика има думата господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Господин министър-председател! Господа министри! Дами и господа!
Само ще прочета на колегата Марангозов една заповед от Обединена районна болница, Бургас, от който многомандатен район е избран и той. Заповедта е N VI Р-610 от 18.11.1996 г. "Заповядвам:
1. Необходимите консумативи за обслужване на пациенти в поликлиничните манипулационни да бъдат осигурявани от самите тях, като се осигури необходимият минимум за посрещане на спешните случаи.
...
4. Близките на пациентите сами да осигуряват необходимото количество постелно бельо, пижами и тяхното изпиране.
...
7. Да се спре требването на храна за пациентките, прекъсващи бременност по желание.
...
10. Закупените медикаменти и консумативи при предаването на дежурния персонал да бъдат добре опаковани и надписани с имената на пациента и използвани по предназначение.
Директор: (п) Шивачева"
Това е картината. (Глас от мнозинството: "Позор!" Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за трета реплика.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Господин Марангозов, не мога да не Ви репликирам при изводите от Вашето изказване, които направихте. Смея смело да Ви подчертая, че аргументите, които сте изградили, са абсолютно безпочвени и не се базират на никаква реално обусловена база.
Вие тук говорите за провал на заявената бърза реформа в здравеопазването. За какъв провал говорите? Ами тази реформа, това правителство вече я започна, тя е в ход и предстоят още много неща да се случат. А вие искате или не искате да участвате в тази реформа, това си е ваша работа. А дали тя ще стане бързо или бавно, това не зависи само от нас, това зависи от много други фактори. Ние, между другото, не бързаме.
ВЪЗГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: А!
ТОДОР ПАВЛОВ: Вие говорите за липса на концепция. Каква липса на концепция? Правителството разработи цялостен пакет от закони в областта на здравната система. Два от тези закона между другото вече влязоха за обсъждане в Народното събрание. Предстои още три да влязат до края на настоящата парламентарна сесия.
Ами, господин Марангозов, ако това не е концепция? Или говорите за липсата на яснота в системата на финансиране?
Основно, уважаеми дами и господа, се променя философията на финансиране на здравната система с въвеждането на модела на здравноосигурителна система, който правителството счита, че е най-необходимият и най-правилният за този момент и за тези условия в Република България.
Така че, този вот на недоверие, който вие мотивирате с някакви неясни, изсмукани от пръстите аргументи, цели най-вероятно едно и налага няколко извода. И аз ще Ви ги кажа.
Първият извод, дами и господа, е, че БСП не желае реформа в здравеопазването. Защо не желае? Защото не може да я осъществи. Защото вие сте подвластни на вашите стереотипи на социалистическо мислене и не можете да изградите една нова стратегия в един нов, реален пазарен свят. (Ръкопляскания в мнозинството.)
А има и нещо друго. Зад този вот на недоверие в областта на здравеопазването се крият и някои други неща. Не е тайна, че не може да излезете от вътрешнопартийните си проблеми и търсите опорни точки извън вашата партия, за да застанете на някаква правилна основа. Благодаря. (Реплики от малцинството. Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Марангозов. Заповядайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз съм много доволен, че моето изказване предизвика такава оживена дискусия. Някога един мъдрец беше казал, че жените и силните на деня, т.е. управляващите, не обичат да слушат неща, които не им харесват. (Оживление в залата.) Непрекъснатото връщане, господа, към миналото... да, трябва да се връщаме... говори за безсилие. И за още нещо - за безсилие и за чувство на малоценност, което е в съчетание с неистово желание (оживление в мнозинството) за себеизява, когато се връщате непрекъснато към миналото. А какво представлява това, ще ви го кажат вашите колеги-лекари в мнозинството, които не са малко. (Продължава оживлението в мнозинството.)
И още нещо искам да ви кажа. Аз не съм споменал проекта "Тетевен", Вие го казахте. Но наистина тези договори не са преустановени по наше време.
Второ, заповедта от 1996 г. Ами аз казах, вие непрекъснато се връщате назад и не предлагате нищо ново. Да, по-добре да беше станало това, отколкото да спре, да се затвори болницата. Аз не го отричам.
И оценката за нашето правителство и управление беше дадена, господа, и ние не искаме тя да бъде дадена и на вас. Това е нашата форма на дебат.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е хубаво. Но кое е конструктивното?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Да. И това е нашата... И това искаме, и конструктивно... Обаче Вие, господин министър-председател, не се съгласявате с нашата конструктивност и направихте всичко възможно нашите предложения да не влязат в Народното събрание - и преходният Закон за здравеопазването, и Здравноосигурителният закон и редица други решения ги отхвърля мнозинството. Дори отхвърлихте и Закона за здравното осигуряване на Евролевицата на първо четене. Е, така не може да се работи: "Ние знаем най-много, ние разбираме най-много". Не считайте, че историята на всяко нещо започва от вас!
А какво е било здравеопазването преди 1989 г., историята ще го каже.
Липса на стратегия. Ами да, не го казвам аз. Прочетете много други неща и ще разберете, че нямате стратегия за развитие на здравеопазването. Министърът на здравеопазването я отхвърли от тази трибуна, без да знае, че в работната група на разработвалите тази стратегия са участвали: д-р Димитър Игнатов, председател на Българския лекарски съюз, д-р Илко Семерджиев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Моето време сега започва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Д-р Илко Семерджиев, заместник-министър на здравеопазването и отговарящ по реформата в здравеопазването, проф. Джеров, ректор на Медицинския университет, проф. Николаков - заместник-председател на Висшия медицински съвет и още много, много други. Благодаря ви. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. Има думата господин министърът Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател! Госпожи и господа народни представители! Господин Марангозов, аз няма да се спирам на Вашите емоционални изказвания, аз мисля, че Вашето време отдавна е свършило, едва ли започва сега. Но искам да подкрепя тезата си, че част от нещата, които казахте, са абсолютно неверни, с няколко факта.
Най-пресният факт е току-що завършилата среща с екипа на Световната банка по отношение на Програмата за България, където, ако сте прочели вестниците, не зная дали сте се срещали с екипа на Световната банка, но ако сте прочели поне вестниците, би трябвало да забележите, че най-висока оценка се дава в областта на социалната и здравната реформа, а не това, което казахте преди малко.
Във Вашето изказване имаше една, така, странна теза, че в момента новото правителство, правителството на Обединените демократични сили било изоставило, загърбило политиката относно лекарствените средства.
Като министър на промишлеността и принципал все още на предприятията, които произвеждат лекарствени средства, искам да ви дам няколко данни. От регистрираните в страната около 5400 готови лекарствени форми, 1280 се произвеждат в България, като това са най-масово използваните лекарства. Българските фирми-производители на лекарства за хуманната медицина притежават капацитетни възможности за производство, значително надхвърлящо нуждите на страната. Ето защо както досега, така и в бъдещ период не съществуват никакви проблеми за произвеждане на необходимите количества български лекарствени средства.
Политиката на българското правителство е насочена към осигуряване на значително по-ниски цени на българските лекарства за вътрешния пазар, в сравнение с цените за износ. Цените на едни и същи лекарства, предлагани в страната са около 1,2 до 2 пъти по-ниски от тези за износ.
Несериозни са някои инсинуации за предпочитание на производителите към износ, поради по-високите нива на експортните цени. Съществуващите разлики между вътрешните и експортните цени на български лекарствени средства не влияят върху подчертано изразената политика за пълно и преференциално задоволяване на потребностите на вътрешния пазар от български лекарства. Освен това действа регистрационен режим за износ на лекарствени средства. Това дава възможност на държавните органи да контролират осъществения износ и при необходимост да вземат необходимите мерки за неговото ограничаване при недостиг на българския пазар.


Искам да мина на едни съвсем прости и ясни цифри, които надявам се дори и вие ще разберете. Пред мен има справка за продажните цени на лекарствата към декември 1996 г. и януари 1998 г. Единствената възможна сравнимост, разбира се, при тогавашното и сегашното положение е съотношението на средната работна заплата към възможността за закупуване на лекарства.
С една средна работна заплата през месец декември 1996 г. е можело да се купят 77 опаковки пирамем. Към януари 1998 г. могат да се купят 151 опаковки пирамем. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Към декември 1996 г. с една средна работна заплата е можело да се купят 42 опаковки лексотан. Към януари 1998 г. могат да се купят 95 опаковки лексотан. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
През декември 1996 г. с една средна работна заплата е можело да се купят 85 опаковки ефортил. Към месец януари 1998 г. могат да се купят 208 опаковки ефортил.
Към месец декември 1996 г. с една средна работна заплата е можело да се купят 586 опаковки витамин "С". Към месец януари 1998 г. с една средна работна заплата могат да се купят 833 опаковки витамин "С".
През декември 1996 г. с една средна работна заплата е можело да се купят 195 опаковки беналгин, а през януари 1998 г. могат да се купят 312 опаковки беналгин.
Съобщавам тези резултати и тези сравнителни данни, за да пресека всякакви спекулации относно политиката на правителството към лекарствените средства. Очевидно е само от тези няколко цифри. А аз не исках да изваждам най-драстичните различия. Търсех най-познатите лекарства, които всеки може да отиде да си купи и всеки си купува, защото това са лекарствата, които се ползват всеки ден в българските домове. Така че хората отдавна са разбрали кога е можело да се купят лекарства повече и кога по-малко; дали сега могат да си позволят да си купуват тези български лекарства или по времето, когато управляваше правителството на Жан Виденов.
Мисля, че цифрите не могат да бъдат оборени. Те са ясни. Мога да ги предоставя на всеки, който се интересува, да ги проверява, както си иска. Това са официалните цифри от производителите, от търговската мрежа, това са цените на лекарствата в България в момента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Божков.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател на Народното събрание, господа министри, колеги! Упълномощен съм да изразя обобщеното становище на нашата парламентарна група. Нашата парламентарна група няма да подкрепи вота на недоверие към правителството, внесен от БСП, поради факта, че управлението на БСП доведе до прекратяване на макар и бавния ход на либералните реформи в областта на здравеопазването; направи носталгично усилие да се върне към държавно-бюрократичен тип безплатно здравеопазване; спря приватизацията и условията за частна практика, комерсиализацията и редица други елементи на модерната здравна система.
Същевременно ние сме длъжни да кажем няколко горчиви истини, водени от две съображения: първото - действително тежкото положение не толкова на здравната система, колкото на здравето на нацията, и второто - либералната същност на нашата формация, която искрено се бунтува срещу крайния етатизъм, насаждан от доста време.
Преди всичко правителството следва да заяви ясно:
- какви са основните принципи, които ще следва при провеждането на здравната реформа;
- кои от приетите от предишните правителства от 1991 г. насам нормативни актове в областта на здравеопазването приема и кои не;
- на коя база - на съществуващата или друга, ще стартира структурната реформа в здравеопазването.
В това отношение няма да говорим за наследството, оставено от предишното правителство и от министър Виткова. То е ясно и ненапразно първите, които заявиха и открито се противопоставиха на това, бяха лекарите. По времето на това правителство бяха заменени или подменени основни принципи за провеждане на реформата в здравеопазването, подкрепени с консенсус от лекарското съсловие и обществото. Най-значим пример в това отношение беше въпросът за въвеждането на здравноосигурителната система, за която имаше както обществен консенсус, така и подкрепа на международните институции.
Днес в дейността на сегашното правителство и на Министерството на здравеопазването се виждат усилията да се приемат основните закони в областта на здравеопазването, за здравното осигуряване, за професионално-съсловните организации, за здравните заведения, които са положителна стъпка във вярна посока. Но затова още по-необясним е фактът, че сегашният екип на Министерството на здравеопазването запазва или не може да се измъкне от негативните последици и хаоса, създаден от нормативните импровизации от правителството на Жан Виденов.
Какво прави неприятно впечатление в дейността на екипа на министър Бояджиев в изминалите девет месеца?
Първо, така нареченото усъвършенстване с чисто популистки намерения на направената от Виткова Наредба N 2 за безплатните лекарствени средства, с което допълнително се увеличиха разходите и от държавния бюджет, но не се реши въпроса за частната дейност във фармацевтиката (имам предвид в продажбата на лекарствата).
Второ, затвърди се закрепоставянето на болните към така наречения от Виткова личен лекар в поликлиниките и де факто се отхвърли, или поне за момента се спря, реализацията на идеята за истински свободно избираем фамилен лекар. А с въвеждането на Наредба N 22 за платените медицински услуги на Министерство на здравеопазването личният лекар се превърна в задължителен, а пациентът още по-зависим, без реална осигуровка нито от национален здравноосигурителен фонд, нито от публични или частни здравноосигурителни институции.
От друга страна, липсва мотивация от страна на лекаря, включително и материална, за качествено медицинско обслужване.
Наредбата по никакъв начин не стимулира и медицинските специалисти в болницата, тъй като няма справедлива система за разпределение съгласно приноса на отделните медицински специалисти и не може да се справи де факто с корупцията.
В резултат на компилата между бюджетно финансирана здравна система и въвеждане на елементите на осигурителна система и недобре обоснована структурна реформа, без съответната законова и подзаконова нормативна база и работеща здравноосигурителна система реално се увеличи засега хаоса и объркването както сред медицинските специалисти, така и сред пациентите. А може би това ще трябва да го трактоваме като някакъв особен наш принос, български.
Трето. Въведените от Виткова районни центрове по здравеопазване, които с дейността си доведоха до влошаване на организацията на здравеопазната система в средата и края на 1996 г., бяха по странен начин усъвършенствани от сегашния екип. Така например в София голяма част от здравните заведения са общински. Общината извършва финансирането и носи отговорност за дейността им. Тя има заместник-кмет по здравеопазването, началник Управление "Здравеопазване" със съответния апарат, директори на болници и поликлиники и районен център по здравеопазване със съответния началник и административен апарат, подчинен на Министерство на здравеопазването, което не носи фактически никаква отговорност. Такава дублирана бюрократична управленска система не е съществувала от 1989 г. насам.
Повтарям, ние няма да подкрепим този вот, но ви представям наша алтернатива и доброжелателен съвет към правителството.
Ние бихме желали:
1. категорично и ясно разпределение и равнопоставеност на публичното и частно здравеопазване;
2. определяне на националните приоритети в областта на здравеопазването, подкрепени с консенсус, и съответна нормативна и бюджетна обезпеченост; определяне на пакета от услуги, които ще осигурява Националният здравноосигурителен фонд, и възможност за конкурентна дейност от страна на публични и частни здравноосигурителни фондове;
3. спешно приемане на основните закони в областта на здравеопазването и съответната поднормативна база - здравното осигуряване, професионално-съсловните организации, болниците;
4. бързо и приоритетно изграждане на инфраструктурата и информационната база на здравноосигурителните фондове; целенасочено прозрачно набиране на средства за здравноосигурителния фонд и неговата пълна автономност от Националния осигурителен институт.


На следващо място, приватизация на всичко що може и трябва да бъде приватизирано.
Бихме желали успоредно със структурната реформа да се оползотвори наличната болнична база, която в момента стои неизползвана, и да се дадат условия за реална реализация на частната практика.
Точен баланс между централизацията и децентрализацията в областта на публичното здравеопазване в духа на модерните норми и пазарната икономика. Всичко това изисква воля и професионализъм в дейността на правителството и специално на Министерството на здравеопазването. Но ние все още нямаме основание и не виждаме това.
Предупреждаваме управляващите да не се бавят, да не позволяват по-нататъшно разрушаване на здравната система, защото това би било опасно не само за управлението, но въобще за цялата нация. Ние сме за реформи, бързи и либерални реформи и тогава ще можете да разчитате и на нашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Думата за реплика има господин Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Господин Луджев, доста съм учуден от Вашето изказване, защото представителят на ОНС в Комисията по здравеопазване направи едно много смислено и много съдържателно изказване и съвсем задълбочено проследи реформата в здравеопазването - за здравното осигуряване и пакета от закони, който е внесен. Всички тези Ваши тези, за които казахте, че са Ваша алтернатива, в ръцете ми е Програмата на Съюза на демократичните сили "2001" и до една осемте точки, които изброихте, са записани в програмата. Така че това въобще не е алтернатива. Това е програма, по която Съюзът на демократичните сили действа от първия ден на своето управление. И това е предвидено за тази сесия, тези три закона, за които Вие казвате. Също така в министерството се правят редица поднормативни документи, именно за да може да се придвижи реформата колкото се може по-бързо. Така че първо се консултирайте с Вашите представители в комисията, за да видите наистина как работи комисията, как работи министерството и тогава се изказвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за втора реплика има господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, драги колеги! Господин Луджев, Вие казахте, че ние сме против частната практика. Тук е доц. Китов, аз бях председател на комисията, той беше заместник-председател. Ние сме отстоявали тези тези за частното здравеопазване. Не искам да цитирам имена от другата, и от ваша страна, които са били против. В продължение на няколко месеца ние отстоявахме и го направихме.
След това, Вие бяхте във Великото Народно събрание. Не е ли вярно, че тогава се отвори здравеопазването към пазарната икономика? И аз ви моля, ако аз взимам отношение по историята на България, няма да съм вещ, не Ви обвинявам Вас, но ползвайте съвестни консултанти, защото се получава едно немного реално представяне на тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Думата за дуплика има господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Първо, искам да успокоя господин Зънзов, че материалът е писан действително от сериозни специалисти. Аз имам наблюдения в тази област дотолкова, доколкото, както си спомняте, съм отговарял за тази сфера и сме работили заедно с Вас включително.
Второ, бих искал да кажа: да, много се радвам, че тези цели са записани в програмата на СДС, това е така. Затова нашият призив е за реални реформи, по-бързи реформи и по-бързо освобождаване от наследството на госпожа Виткова и на предишното правителство. Затова става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Аз съм от онази част от ораторите, които не за първи път говорят по тази тема. Имах удоволствието с немалка част от вас да участваме в една обществена дискусия между първо и второ четене по Закона за здравното осигуряване така, както ви бях поканила в пленарната зала през месец декември, когато не мина нашият закон на първо четене. И разликата между онази и тази дискусия се състои в това, че на онази дискусия се търсеха решенията, а днес се търси състезанието, в което състезание колегите от Демократичната левица, които са внесли вота, като че ли не са наясно какъв резултат ще постигнат. На предварителните консултации, които те поискаха, аз попитах ръководството на Парламентарната група на Демократичната левица какво ще последва от този вот, какъв ще бъде политическият продукт. Казаха ми: "Ами вотът е продукт." Аз не смятам така. Присъединявам се към онези колеги, които говориха тук, че вотът е нещо твърде съществено, за да бъде използван непродуктивно. И веднага ще кажа защо, защо вотът е самоцелен и защо се определя по различен начин от ораторите досега. Затова, защото Парламентарната група на Демократичната левица, която внася вота на недоверие към правителството на СДС, няма възглед по здравната реформа. Колегите от Демократичната левица разчитат на това, че българският народ, притиснат в момента от икономическата криза, която не започва сега, а знаем кога започна, и българският народ, който трудно се лекува, ще остане със спомена, че Демократичната левица единствена е защитавала неговите интереси.
Но аз не смятам да гледаме по този начин на българските избиратели. Аз бях в своя избирателен район и една дама - вчера го казах в парламентарната група, - която работи в друга сфера, ми каза така: "Госпожо Шопова, кажете на БСП, че вотът им е несъстоятелен и че хората помнят това, че те нищо не направиха за здравната реформа, за здравната политика". (Ръкопляскания от мнозинството.) Аз ви го казвам и продължавам като политик да заявя следното: уважаеми колеги, вие нямате възглед, или по-точно нямате единен възглед за здравната реформа. Целият ви проблем се състои в това, че в правителството на Жан Виденов вие си мислехте, че здравеопазването може да се управлява както при централизираната държавна система. И не погледнахте на въпроса от гледна точка на пазарната икономика.
Какво направихме ние тогава като извънпарламентарна опозиция? Имаше един проект, направен от много широки среди, част от които са тук, и този проект, тогава на Гражданското обединение за Републиката, аз занесох най-коректно на министър Мими Виткова в първите дни на нейното управление. Бях заедно с председателя на Комисията по здравеопазването на ГОР. Тя ни посрещна много учтиво, прие законопроекта и каза директно: "Аз нямам този възглед". Аз уважавам нейното признание, защото тя наистина нямаше този възглед. Зная, че д-р Зънзов има друг възглед, зная, че вероятно д-р Марангозов има друг възглед. Но в БСП няма възгледа за това как да се направи здравната реформа в условията на пазарна икономика. И още по-малко няма социалдемократическия възглед за това как да се реформира държавата, социалната държава в условията на пазарна икономика. А тази реформа става като от бюджета се отделят фондовете: здравно-осигурителният, пенсионно-осигурителният и така нататък. Затова, уважаеми колеги, нашият възглед през 1995 г. не беше приет.
Ще се опитам да кажа какво според мен е здравна политика. Според мен здравна политика това са законите, икономическата среда, в която действат тези закони, съгласието на политическите сили в парламента и извън него по тези въпроси, съгласието на съсловните организации и, забележете, на гражданите на страната, по това как трябва да изглежда здравната политика в страната. Ако трябва да бъдем справедливи, за първи път в Тридесет и осмото Народно събрание започваме дискусията по тези въпроси. И тъкмо защото започваме дискусията, трябва да я правим добронамерено и трябва да намерим общото, което ще ни обедини тук, в пленарната зала, съсловните организации, които в момента ни гледат и слушат, синдикалните организации и гражданите, които чакат от нас решения.
Какви са решенията, които ние предлагаме? Говоря вече за Евролевицата. Евролевицата смята, така както е записано и в "Програма 2001", че трябва непременно да бъдат приети законите за здравната реформа, а това са законите за здравното осигуряване, Законът за лечебните заведения, Законът за здравето на нацията и някои други съпътстващи закони.
Какво обаче не ни удовлетворява от това, което става сега? Питахте, господин Луджев, за алтернативата. Ето нашата алтернатива. Аз и като юрист, и като човек, който се занимава с тази проблематика от 1993 г., смятам, че Законът за лечебните заведения трябваше да бъде внесен в пакет със Закона за здравното осигуряване. И с немалко от вас, колеги, сме говорили за това.
Второто, което не ни удовлетворява, е темпото, с което се изработва този пакет законопроекти. Ние смятаме, че темпото трябва да бъде по-високо.
И веднага отивам на един любим въпрос на икономистите и на част от колегите от Демократичната левица за това кое е първичното - икономическата среда или законодателството. Аз смятам, че това е безплоден спор, това е спорът за яйцето и кокошката, защото едновременно със законите трябва да се създава икономическа среда. Но искам да напомня на всички политически сили, които са в тази зала, какво би станало, ако през 1993 г. бихме постигнали консенсуса, за който говорим. Ако през 1993 г. бяхме приели тези закони, тогава държавният бюджет беше в състояние, по изчисления и на Министерството на здравеопазването, и наши изчисления, да отдели 5 млрд. лева от държавния бюджет. Едновременно с отделянето на тези 5 млрд. лева с вноската на работника и на работодателя в продължение на 2 години щеше да се напълни фондът и днес всички с вас щяхме да имаме здравноосигурителни книжки.
Какво искам да кажа на всички вас и на гражданите, които ни гледат? Много е важно какво правим в парламента. Ако ние бяхме приели навреме законите, за които говорим, при онази икономическа среда, не бяхме влошавали икономическата среда и не бяхме изостанали в законодателството, днес българският гражданин нямаше да се намира в това състояние.
И веднага искам да съобщя на министър-председателя и на министъра на финансите някои идеи, които бяха дадени на нашата дискусия. Икономистите, участващи в дискусията, предложиха във връзка със Здравноосигурителния фонд поради тежката ситуация, в която се намира страната, евентуално да се търси допълнително, освен това, което сме намерили, външен целеви заем, вътрешен облигационен заем, така беше наречен от участващите икономисти, и също така резерви във връзка с приватизацията, която се осъществява. Аз искам да съобщя тези идеи, тъй като не всички бяха на дискусията.
Второ, на какво настояваме ние от гледна точка на Здравноосигурителния фонд? Ние настояваме съотношението на вноската работник:работодател да бъде 2:8. и наш икономически екип е изчислил това, господин Томов ще говори подробно.
Трето, ние настояваме фондът да се ръководи трипартитно. Трипартитно означава от представители на работниците, работодателите и държавата.
Четвърто, ние настояваме не всяка година пакетът от здравните услуги да се определя, а настояваме той да бъде постоянен по закон.
Пето, ние смятаме, че съсловните организации в България на лекарите и стоматолозите не трябва да бъдат една на лекарите и една на стоматолозите, а трябва да има плурализъм, а Министерският съвет по критериите, както е със синдикатите, да определя кои са тези от организациите, които могат да сключват договора със Здравноосигурителния фонд.
И накрая, от гледна точка на управленските решения ние смятаме, че е крайно време да се обърне съотношението. Нашите експерти смятат, че доболничната и болнична помощ трябва да бъдат в съотношение 70:30 - 70 доболнична, 30 - болнична помощ. Това е голямата крачка в структурната реформа.
В заключение искам да ви кажа, че нашите избиратели са ни изпратили тук, за да търсим решения. Евролевицата търси тези решения, надява се на второ четене на Закона за здравното осигуряване и другите закони да бъдат взети предвид нашите предложения и се надяваме в бъдеще, както беше предложено на нашата дискусия, тези въпроси да се обсъждат не само в Комисията по здравеопазването, а и от Комисията по икономическа политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол с участието на министрите освен на здравеопазването и на труда и социалната политика и на министъра на финансите. Твърде важни са тези въпроси, за да ги решаваме в ограничен кръг. Надявам се, че ще постъпим разумно. (Частични ръкопляскания в мнозинството и сред министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Шопова, цитирам Ви дословно, в началото на Вашето изказване Вие посочихте, че нашето искане на вот на недоверие към правителството е било самоцелно. Вашият вот, казахте Вие, е самоцелен. Не, госпожо Шопова, нашият вот вече постига своите цели. (Шум в залата.)
Първо, кметът Софиянски отмени ли част и практическото приложение на Наредба N 22 на територията на София?
Второ, министър Бояджиев е тук, включително и по Българското национално радио и по Българската национална телевизия той каза, че действително има гаф с тази наредба и с районирането й, включително и вашият заместник-министър.
Трето, Министерският съвет посочи ли, че ще намали лекарствата и цените на лекарствата?
Така че нашият вот постига и в хода на разискванията своята цел. Трябва да се знае, няма вечни правителства и това правителство ще си отиде, когато не изпълнява политика, която е в интерес на народа. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря на господин Корнезов за репликата. Той ми дава възможност да правя реклама на дискусията, в която участвахме всички. На тази дискусия, господин Корнезов, участваха представители на всички съсловни организации, на всички синдикални организации, министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, председателят на Народното събрание и всички журналисти, които бяха пожелали това. На тази дискусия министърът на здравеопазването предложи и колегите от Комисията по здравеопазването се съгласиха за второ четене всички разумни предложения, свързани със Здравноосигурителния фонд, да бъдат възприети, да заседаваме заедно с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика, да не робуваме на процедура и да дадем най-добрия продукт на българския народ - един качествен Закон за здравното осигуряване.
Така че чий продукт е по-добър - нашият или вашият - ще прецени народът. (Ръкопляскания в мнозинството и част от министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за процедура господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър председател, господа министри, уважаеми колеги! Госпожа Шопова в качеството си на заместник-председател говори от трибуната. Аз би трябвало отново да я подсетя да си прочете правилника. Като председател на Народното събрание много пъти я подсещах, че трябва да чете повече правилника. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
Госпожо Шопова, до края трябва да слезете.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Прав сте, господин Савов. Ще сляза.
СТЕФАН САВОВ: Защото аз смятам дори, че един заместник-председател не може да говори като представител на парламентарна група.
Бих казал още нещо към всички. Освен правилника, четете и курса на проф. Баламезов, това е единственият систематичен курс по конституционно право. Мисля, че там много хубаво са казани нещата. Дори и тези, които са издигнати с метър и половина, това не е случайно, хората са го обмисляли дълго време, вече нямат право да ръкопляскат горе, нямат право да участват в дебатите, или ако участват в дебатите, трябва да слязат долу. Това исках да кажа. (Ръкопляскания в демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата господин Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Аз ще започна оттам, откъдето госпожа Петя Шопова свърши, а именно с мотивите за вота на недоверие на правителството. Този вот и дискусията, която в момента тече, показва едно нещо, аз внимателно слушах изказванията на колегите от БСП, показват едно нещо - това е именно една политическа немощ и една липса на стратегия в здравната политика. Това, което беше казано от преждеговорившите от лявата страна, може само наистина да предизвиква съжаление в лекарите, които слушат тази дискусия, в 8 млн. българи. Защото Българската социалистическа партия не само, че две години нищо не направи в областта на здравеопазването, но и сега не дава нито едно конструктивно предложение. И този вот показва едно нещо - това е вот, който цели да реши чисто политически някои ваши вътрешнопартийни предконгресни неща (шум и възражения в Демократичната левица), а няма истинската грижа за българския гражданин.

Защо? Защото това е вот, който не трябва да се проведе в парламента. Господин Зънзов много добре знае, че в Комисията по здравеопазването Съюзът на демократичните сили и Обединените демократични сили винаги са отворени за дискусия, за предложения. Там е мястото, където може да се проведат дебати за здравеопазването. Дебат може да се проведе, както направи миналия понеделник Евролевицата. Необходим е наистина на обществото един много сериозен дебат за здравеопазването - къде върви България в здравеопазването след 1989 г. Защо наистина за девет години нищо не беше направено. Това е нещо, от което се нуждаем всички ние, а не от такива елементарни мотиви, каквито са изброени шест на брой. Като слушах господин Марангозов, ми стана ясно, че той е единият от хората, който е писал тези мотиви.
Защото, господин Марангозов, как може да има такива смешни неща, като например в т. 1, за намаляване с 12 на сто в сравнение с 1996 г. Как, като имаме 301 млн.долара, а 386 млн. долара имаме за 1998 г., тоест разликата е около 90-100 млн. долара.
Същото е относно т. 2 за затварянето на здравните заведения. Ами, кажете ми от 189 000 болнични легла в България, която е на едно от първите места по заетост, на 10 000 болни в България има 106 легла. Дори една Чехия, дори една Унгария са със 70-80 легла. Това е нещо, което в България, именно тези 45-50 години липса на всякаква стратегия в здравната политика доведоха до това да се изграждат огромни корпуси. Мога само да ви посоча в Хасково, в Търговище, в Ямбол и къде ли не другаде се построиха гигантски хирургически комплекси по 15-20 етажа. Та само три такива хирургически комплекса са необходими да приемат всички хирургично болни в цяла България. Това е абсолютно безумие. Сега тези сгради стоят от 10-12, в Хасково от 27 години, в Търговище от 29 години. Това е истината. А вие говорите защо се затваряли. В момента са затворени само пет или шест болници и то две, от които аз лично ги знам като психиатър. Едната е в Любимец и Харманли - белодробната, където не може да живее не пациент, там и животни не могат да живеят. Именно всичко това беше направено по време на вашето управление.
Искам да ви изнеса съвсем кратка статистическа справка в цифри. Какво беше декември 1996 и януари 1997 г., и сега.
Имаме неизплатени задължения към фирми-доставчици на животоспасяващи медикаменти за болни от диабет, паркинсон и хемодиализно лечение 19 млн.долара. Сега са изплатени 20 млн. долара задължение към фирмите и първото тримесечие на 1997 г. с това беше ликвидирано.
Осигурени средства за закупуване на животоспасяващи медикаменти на стойност 40 млн. долара, включени в групата на централните доставки за онкоболните - 10 млн. долара.
Какво беше преди една година? Неизплатени задължения за системата на здравеопазването - 79 млрд. при годишен бюджет 50 млрд., забележете. Голяма част от здравните заведения нямаха медикаменти, отопление и ограничаваха своята дейност.
В момента какво имаме? В по-голямата част от "Пирогов", Националния център за сърдечносъдови заболявания и Националния онкологичен център, осигурени само през месец януари т.г., са сключени договори и са изплатени 50 млрд.лв. за отопление.
В края на 1996 г. и началото на 1997 г. пълен срив на фармацевтичния пазар - това, за което говорите. В момента имаме нормализирано снабдяване с лекарствени средства, както господин Божков ви каза. В момента аз мога да ви кажа в процентно съотношение имаме 55 на сто внос на лекарства, 40 и останалото до 100 - 43,7 на сто, са наше родно производство.
Тук имам една справка и искам да ви кажа, че тези 36,28 дистрибутори и 28 търговци на едро, това е една от най-ниските търговски надценки в цяла Европа. Пред мен са всичките бивши източни държави и при нас е 36 на сто, а в бившите източни държави от Естония, Румъния, Чехословакия, стигат до 87 на сто. Някой, който иска, след това може да се запознае с тях.
Искам само да припомня, че средната брутна работна заплата преди една година беше под 10 долара, а сега, както изнесе и министърът, е между 103 и 115 долара. Може сами да си направите разликата.
Искам отново да се върна на темата - необходим ли е дебатът за здравеопазването именно в тази пленарна зала? Аз смятам, че не е необходим. Защо? Защото здравеопазването е нещо, което, тук много хора казаха, е тънка струна, може би вие затова използвате внасянето на този вот именно по една от най-болните и най-социалните теми на нашето общество. Но какво правите вие с тези мотиви, които са изброени? Вие се опитвате да плашите българския гражданин, че виждате ли, идва апокалипсис в здравеопазването.
Напротив, аз искам съвсем отговорно да заявя, че апокалипсисът в здравеопазването беше от 1995 до 1997 г. Всеки един българин го видя, почувства го както по своя джоб, така го почувстваха и болните, така го почувстваха и социално слабите. Апокалипсис не може да има, защото Съюзът на демократичните сили има наистина ориентирана социална програма и челно място е здравната стратегия. Стратегия, в която има четири закона, от които единият в момента е пред второ четене, другият вече е влязъл в Народното събрание, и два, които в следващите един-два месеца ще бъдат обект на нашето внимание в пленарната зала. Това е начинът, по който трябва да се води дискусия - отговорно, с решителност и смелост, а не със слаби и популистични трикове.
Още веднъж искам да се обърна: Съюзът на демократичните сили е отворен именно за такава дискусия, за всяко рационално нещо, което се предложи както за здравното осигуряване, така и за съсловните организации. Ние го доказахме в работата си в комисията в дискусиите и аз съм сигурен, че законите, които предстои Народното събрание да гласува, ще покажат пътя към истинската здравна реформа. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
За реплика господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми доктор Михайлов! Искам да Ви попитам, Вие сте специалист-психиатър: достатъчни ли са леглата за психично болните, завишават ли се тези заболявания? (Смях, ръкопляскания и реплики от мнозинството: "Завишават се.".)
Вижте какво, недейте да се държите така и да ръкопляскате за щяло и нещяло, защото ние ръкопляскахме и си отидохме. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
Така че по проблемите на здравеопазването трябва да бъдем съвсем точни, защото животът ще ни помете абсолютно всички.
И вторият ми въпрос към Вас е, Вие засегнахте проблема за нашата фармацевтична промишленост, знаете ли какъв е процентът на суровините, които се внасят и при какви условия за тази промишленост?
И второ, сигурно имате информация за тези страни, които цитирахте, за тяхната фармацевтична промишленост и за този статус, в който те се намират, по-неблагоприятен от нас.
Ще Ви бъда благодарен и ще си запазя правото да кажа две-три думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
Друга реплика няма.
За дуплика думата има господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Съгласен съм, че психичната заболеваемост е една от основните в съвременното общество. Тя нараства не само в България, тя е една трайна тенденция в цяла Европа, в целия свят. Леглата за психично болни - аз съм работил именно в болница, в психодиспансер и мога да ви кажа, че леглата са достатъчни. Тези легла, които се закриват, аз не знам дали сте били в Лом или в Любимец, там наистина е по-добре човешки крак да не стъпва. Наистина, по-добре е да не стъпва.
Тъй като говорихме за психиатрии, аз се сетих за един много сериозен симптом, който се казва деперсонализация. Вие най-вероятно знаете добре - когато човек няма собствена преценка за идентификацията. В момента ми се струва, че вашата партия е точно в това състояние - в което няма представа както вътре със своите собствени партийни взаимоотношения, така и в кой свят живее. Това е, просто. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Преди да дам думата на следващия оратор. По въпроса, който господин Стефан Савов постави, който е принципен, но, за съжаление, излезе. Господин заместник-председателят Куртев ми обърна внимание на текста на правилника. А той гласи:
"Чл. 8. (3) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос."
А § 3 от Допълнителните разпоредби на нашия правилник казва:
"§ 3. "Председател" по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание".
При положение, че госпожа Петя Шопова не е председател на днешното събрание, тя не може да стане председателстващ, тоест председател, но като заместник-председател може да си заеме тук, горе, мястото. (Весело оживление и единични ръкопляскания.)
Заповядайте.
Има думата за процедура господин заместник-председателят Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин председател, това, което каза господин Савов е част от нашата демокрация. Защото демокрацията е не само правилник, а и традиция. Досега в нашето Народно събрание щом един заместник-председател се изказва, той сяда на банките. По този начин... (Неразбираема реплика от Александър Божков.)
Госпожа Нора Ананиева го правеше. Господин Куртев също го правеше. Всички заместник-председатели са го правили. Затова аз след като се изказах ще си седна на банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Демокрацията не е само традиция. Демокрацията е и в нашия демократичен правилник, а традицията не може да противоречи на правилника. Традиция има там, където има празнота в правилника. Иначе трябва да се движим по традиция, а не по правилник.
(Господин Стефан Савов влиза в залата.)
Има думата за процедура господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Всъщност това не е за процедура, а е едно уточнение. Мисля, затова казах, че е хубаво, да се чете не само правилника, но и систематичният курс на професор Маламезов, който в продължение на 45 години беше въобще низвергнат, да го кажем. Не може заместник-председателят да седне, дори когато е председател, там, защото не знаем какви събития ще настъпят и заместник-председателят може да стане председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да стане.
СТЕФАН САВОВ: Може да стане, как да не може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да стане! Правилникът забранява да стане председателстващ.
СТЕФАН САВОВ: Могат! Вижте, сега, господин Соколов, тези работи поне ги разбирам. Може да стане! Може да стане, но Вие не знаете... Затова е казано - и заместник-председателят трябва също да си остане долу, на банката. Той също влияе по някакъв начин. Това исках да кажа. Това са толкова ясни работи, че няма докъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата господин Илия Баташки. (Весело оживление, ръкопляскания от СДС.)
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колежки и колеги!
Господин Михайлов, Вие казвате, че сте отворени винаги за всякакви предложения, които не приемате, въпреки че понякога гледате много любознателно и искащо, но явно нещо Ви пречи да ги приемете. Надявам се, че времето ще Ви даде възможност да помислите трезво понякога и да ги приемете.
Искам да Ви направя една забележка и да Ви кажа, че само две големи болници в Южна България дължат 800 млн. за 1997 г. Така е, но трябва да са повече, ако искате да има по-добро здравеопазване.
Господин Бояджиев, във въпросите, които Ви задаваха депутатите от Демократичната левица, се прокарваше линията на добронамерена критика, с която ние се стараехме да коригираме слабостите в работата на Вашия екип. Въпреки това вещите експерти в Министерството на здравеопазването отговаряха като отличници, сухо и на парче, на уж предубедените и популистки наши въпроси. При един добър анализ щяха да се избегнат редица слабости в така широко прокламираната здравна реформа. Щеше да се избегне създаването на редица висящи във въздуха документи, които объркваха и без това обърканата здравна реформа.
След като признахте в различни медии, че в здравеопазването цари пълен хаос, смятам, че е време за изминалите вече девет месеца поне нещо да се подобри. След като служебният министър - господин Таков, в чийто екип бяхте и Вие, доцент Бояджиев, извърши велика реформа в спермодаряването, смятам, че Вашият екип няма такива претенции, но със сигурност ще се доближи до неговите успехи.
Безличните и доста слаби наредби, издадени от министерството, няма да коментирам в моето изказване. Но не мога да подмина с безразличие последният вик на административно-помпозното безпътие, демонстрирано от Вашия екип, с Наредба N 22 от 9 декември 1997 г. за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациентите.
Не е конструиран все още кувиьозът, в който да се отгледа недоносчето, което вие успяхте да родите. Няма да коментирам отделните слабости на наредбата, които са фрапантни и демонстрират Вашата некомпетентност, но като малък пример бих споменал разделът "Лечение на рани", в който се отбелязва странната класификация на малки и големи рани, като всеки студент трети курс по медицина би получил "слаб 2" за такъв отговор.
Спокойно можем да наречем антипрофесионална и тази наредба и не само заради цитирания случай, но затова, че липсват всякакви методики за прилагането й. Наредбата е антинационална, защото диференцира нацията на хора можещи и искащи да плащат и на хора, неможещи и нуждаещи се от здравна помощ. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
Кажете, господин министър, кой е ощетеният от тези две групи споменати? Има ли държава в света, в която се смесват потоците на тези две групи хора и чии интереси са засегнати? Всеки лекар би предпочел при еднакви условия да лекува можещия да плати, нали? Не противопоставя ли тази наредба болните на техните лечители и обратно, като удря по най-болното на двете групи място - именно финансовото обезпечаване? Антиконституционният характер на наредбата е повече от ясен, тъй като се посяга на конституционното право на всеки българин да бъде лекуван в публични здравни заведения безплатно, в момента на заболяването. Нека спрем да експлоатираме изтърканата теза, че няма нищо безплатно! Да, съгласен съм, но болният човек не трябва да се манипулира и изнудва в момент на физическа, функционална и емоционална слабост, господин Михайлов, и да се лекува спокоен, че си е платил преди това.
Едва ли мизерните приходи, които ще се натрупат при експлоатацията на тази наредба, ще доведат до чувствителното подобряване на и без това достатъчно бюджетни средства за съществуването на болниците. И на най-неосведомените ще стане ясно, че това е така, когато се вземе средният приход на 20-те обединени районни болници в България, всяка една от които с бюджет около 4 млрд. лв. и изкристализира нищожният приход от 2 млн. и половина месечно, което ще доведе до 30 млн. годишен приход. Тези нищожни 30 млн. са по-малко от 1 на сто разходи, нужни за здравеопазването и за осигуряването на болнично лечение във всяка една такава болница. Така че в този аспект наредбата е антиикономическа и лаическа. Значи нищожният 1 на сто ще доведе до значителни придобивки и със сигурност ще обогати лекарското съсловие.
В такъв случай то обезателно ще се радва на недоброто отношение на пациентите, които не могат да си платят, и ще се радва на оздравяването на богатите си съседи по легло. По този начин наредбата се превръща и в антисъсловна, защото, ако вземем 40-те процента, великодушно подарени от господин Семерджиев, изработени по Наредба N 22, дори при много добри финансови успехи, лекарите и сестрите ще могат да обогатят семействата си с не повече от килограм сирене месечно. Евтиният популизъм, прикрит зад глобализиране на проблема, не може да прикрие и антиморалния и антиреформаторски, антилогичния характер на този документ. Не е вярно и недоказаното твърдение, че при въведената здравна осигурителна система ще отпадне нуждата от тази наредба, защото тогава едва ли ще настъпи очакваният рай за българина, който безразборно ще се разхожда из всички здравни заведения в България и ще избира най-великите доктори за лечители, а те с отворени обятия ще се радват на този пациент. Нали вие, господа колеги и господин министър, може и Вие да дойдете, господин заместник-председател...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): При вас - никога!
ИЛИЯ БАТАШКИ: Не казвайте голяма дума, а залък голям лапнете.
Здравноосигурителната каса в Силистра нима ще сключи договор със здравноосигурителната каса в Пловдив или с някоя болница? Или в София? Не искам да употребявам силни думи, но наистина здравната политика на това правителство е лишена от всякаква логика, от всякакъв добър професионализъм. И това е така, защото не се преследва здравна реформа, трайна, а административно-кадрови чистки, доставящи добър комфорт на слабо и лошо работещия министерски екип. Назначаваните директори на районни центрове по здравеопазване в голямата си част са хора без административен опит и изискуем ценз за заемане на тази длъжност.
Апропо, господин Бояджиев, Вие и Вашите заместници успяхте ли да се сдобиете с нужните документи, гарантиращи Ви заемане на длъжността директор на районен център по здравеопазването? Ако не сте, аз Ви препоръчвам или да промените злополучния и нескопосан правилник, който измайсторихте, или предлагам на Вашия работодател - господин министър-председателя, който не се съмнявам, че е компетентен да прецени и да назначи по-можещи и по-добри специалисти от Вас.
Колкото и да е далече 2007 г., уважаеми господа и госпожи, нашата нация ще остане само половин милион по-малко, ако продължим да я отглеждаме със същите темпове и любов, ако продължи хаотичната здравна реформа, провеждана от това правителство.
Демократичната левица няма да позволи да посинеят червените устни на нашите красиви български жени. Ще запази алените бузки на прекрасните български деца. Защото всеки от нас е морално, хуманно, националноотговорен.
Затова, уважаеми господа управляващи, спрете посиняването на българската нация, защото това ще закара в гроба нея и вас самите. (Ръкопляскания от блока на БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика давам думата на господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Присъствахме на едно изказване, което бих могъл да кажа, че не беше популизъм, а популизъм в бясно действие. Просто невероятно действие.
Аз не мога да разбера защо трябва да се държат такива речи, освен за да се лъже българския народ действително.
Господин Баташки, Вие знаете много добре, че не е отменено безплатното лекуване. Отменена е само възможността да се избере лекаря, който някой смята, че е най-добър. Вие знаете много добре, ако сте чели Конституцията, че няма и такова нещо, както Вие казвате - антиконституционно. Там в изречението се говори и за възможността чрез закон всички тези неща да се регламентират.
Аз смятам, че това, което Вие направихте, действително са неща, които аз почти вече съм ги забравил, защото това бяха първите 10-20 години на Вашите предшественици - комунистите. Просто тогава се говореше така. Сега аз смятам, че вие всички се стремите да имате вече друг стил на говорене, друг стил на поведение. На мен ми се струва дори, че това, което се говори, хората разбраха, че не е така. Но, разбира се, никога не е лошо опозицията или всеки от своята, така да се каже, кула на наблюдение, да говори такива неща. Но бъдете сигурни, че хората не го разбират вече. Не го разбират лекарите, не го разбира медицинският персонал, и най-важното - не го разбират пациентите, тези, които са пациенти или утре ще бъдат пациенти.
Но мисля, че няма никакво място за този стил на говорене тук. Но тук се сещам за един любим израз на един мой приятел: за съжаление бетоновите глави няма да свършат никога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За втора реплика давам думата на господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Господин Баташки, моята реплика към Вас е следната. Вместо тук да правите толкова неоснователни, безпочвени критики, бележки, обвинения към здравния министър, защо не му отправихте най-съществената критика, която би прозвучала много съвременно. А тя ще звучи така: господин здравен министър, обърнете сериозно внимание на здравните работници в психиатриите да си гледат работата, защото са много пациентите навън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
За трета реплика давам думата на господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаем господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз започвам от господин Баташки - за алените бузки на децата, които трябвало да се запазят. Значи за алените бузки на децата трябваше да мисли едно друго правителство - преди 2 години. И наистина бяха много застрашени алените бузки на децата допреди една година точно поради системата на здравеопазване, която се мъчехте вие да наложите. Но някак си малко странно звучи точно от господин Баташки критиката за наредбата на Министерския съвет. Господин Баташки е пионер в платеното здравеопазване. Просто трябва много добре да си спомним как той беше и дисидент в БСП, който има наказание от предишния здравен министър - Мими Виткова, затова, че въвеждаше валутни разплащания в поверената му болница. (Смях и шум в залата.)
И сега малко странно, господин Баташки, просто ми се струва точно Вие, аз не знам дали по тази причина не бяхте в друг избирателен район кандидат по-късно, защото там имаше доста голямо напрежение покрай това, но все пак наистина се интересувам, аз мисля, че Вие наистина сте един от хората, които поддържат платеното здравеопазване или поне така сте го показали с практиката си.
И другият ми въпрос е следният. Като си говорим за професионалисти в регионалните центрове по здравеопазване, аз все пак съм от Пловдив, искам да Ви попитам за този професионалист, който беше допреди известно време. Точно зъболекар ли трябваше да оглавява регионалния център по здравеопазване в Пловдив и по кои наредби ставаше това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Давам думата за дуплика на господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Господин министър-председателят ме провокира сериозно: как определях цените в долари и марки? С това отговарям и на въпроса на господин Величков. Аз наистина извърших нещо глупаво, когато бях директор. (Смях в залата и ръкопляскания в блока на СДС.)
И второ, глупаво беше обаче този наш министър да ме наказва.
Трето, в злополучната Заповед N 666 аз бях фиксирал "по желание на пациентите", не по избор, не по избор.
Четвърто, господин Китов, нали искате да Ви дам подход за работа. Ще Ви дам подход за работа, господин Китов. Аз осребрих 4,5 млн.лв. пари, сиреч върнах на пациентите, които финансираха своето здравно осигуряване по времето, когато бяха лекувани в тази болница. Четири милиона и половина лева бяха осребрени с фактури и залепени в листовете и министър Виткова ги видя и отмени мярката за неотклонение с мярка за последно предупреждение, господин Китов. Разбрахте ли?
След това, господин Петко Илиев, искам да ви кажа: ето, виждате ли, че ние можем да си видим грешките и да вървим напред. Затова вижте вашите. (Смях и реплики от мнозинството.)
Господин Илиев, аз ще си послужа с едно нещо и ще ви кажа, че преди четири дни Вие поискахте оставката на моя колега доц. Бояджиев. Аз продължавам да я искам и подкрепям Вашето намерение.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): По същите причини.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Точно така. Да си подаде оставката този министър, ако не иска да падне цялото правителство. (Смях сред мнозинството.)
След това, приемам забележката на господин Савов, който е много уважаван от мен наш колега, който има значителен опит в парламентаризма. Благодаря му за забележката. Извинявам се за емоционалното изказване, но смятам, че всички ще имаме полза от това, аз в никакъв случай не съм имал предвид да стане нещо по-лошо в тази залата. (Оживление в залата.) Довиждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Баташки.
Има думата господин Зеленогорски за процедура.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Правя предложение от името на Парламентарната група на СДС за удължаване с два часа на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение за удължаване на заседанието с два часа.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 196 народни представители: за 181, против 6, въздържали се 9. Предложението е прието.
Давам думата на господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Днес обсъждаме един принципиален въпрос за структурната реформа в страната. И разбира се, веселите изказвания и подхвърляния сигурно са част от парламентарния фолклор, но на мен ми се струва, че трябва да се върнем на сериозните проблеми, на тези, които са част от реформата в страната и от които зависи всеки български гражданин.
Няма съмнение, че дълги години нашият гражданин беше свикнал на абсолютна държавна гаранция за някакъв тип здравеопазване. Само че системата от гаранции рухна и системата от гаранции, която познавахме по-рано вече не може да съществува. Още по-малко тази система от държавни гаранции може да съществува в условията на валутен борд. Следователно, беше ясно на всички, ясно и днес, че е нужна реформа. Реформа принципна, структурна, дълбока и същевременно с това реформа, проведена с последователност. Ние в Евролевицата наричаме тази реформа реформа на социалната държава, защото не приемаме, че е възможно в условията на отворения свят, на европейската интеграция, в условията на това, което става вътре в страната и промените в собствеността да се запазят старите форми и методи на социални гаранции. Необходими са нови такива и точно тук се определя какво е това модерно ляво, какво е това ново ляво и какво е това европейско ляво. Отликата между старото и новото разбиране по този въпрос е именно в проблема за здравеопазване и в другите социални сфери.
Какво можем да кажем по повод на досегашните действия на кабинета, които обсъждаме сега?
Първо, ние поддържахме и поддържаме схващането, че социалната реформа, част от реформата на здравеопазването закъсня поне с няколко месеца. Тя фактически е отложена за края на тази година и началото на следващата година, когато ще сработят или сработи Здравно-осигурителният фонд. Това закъснение във времето ще струва повече пари на бюджета и ще даде реално по-малко средства за здравеопазването. Закъснението на тази реформа няма да подготви с необходимия темп и лекарите, и гражданството, за да я приеме.
Второ, ние смятаме, че има неправилно подреждане на приоритетите при провеждане на тази реформа. Първо се тръгна с подзаконови актове, с наредби, със заповеди, с нови районирания, а трябваше да се тръгне първо със закон. И не само защото ние имаме парламентарен приоритет, или приоритет на законовите актове, а защото трябваше да се разбере системата, схемата от народа, да се подготвят повече хора, за да я приложат на практика. Тръгването с наредба доведе до неяснота и до уплаха в различни среди на обществото. Уплаха не само от слабостите на наредбата, но уплаха от самия начин какво ще се случи с нас. И естествено имаше реакция, използвана от колегите от БСП.
Трето, ние във всички случаи смятаме, че създаването на един фонд - фонд без конкуренция, без ясни капитали в него, лимитиране на доброволното осигуряване, ще стесни базата на здравеопазването в перспектива. Ние смятаме също така, че беше погрешно да се стартира с принципна наредба, без да се подготви населението чрез нормална кампания в средствата за масова информация. Хората трябва да разберат, че старите социални гаранции, върху които сега се спекулира, дадени чрез бюджета, не могат да съществуват по този начин. Но те трябва да разберат какво им дава новото, какви шансове имат по повод на новото. Хората в България не знаят това. И това е една принципна слабост на реформата за момента, ако тя въобще е стартирала.
На следващо място, ние смятаме, че се подценява в реформата поначало ролята на държавния сектор. Милиони, стотици милиони левове се изсипват от реални структури или структури на частния и държавния бизнес в болниците, но в момента по новото законодателство, по проекта на закони, които са обсъждани и минаха на първо четене, ние реално подценихме ролята на реалния сектор, което е ключ към модерните законодателни решения в тази област в Съединените щати и Западна Европа.
Оттук и на тази основа искам да кажа нашето официално становище по повод на вота. Този вот е внесен по особен начин. И аз веднага искам да кажа, че имаме най-малко десет аргумента, които ни дават основание да кажем, че ние няма да подкрепим този вот, независимо от критиките си към реформата. Защо?
Първо, ние смятаме, че вотът е сериозно начинание и не приемаме тогава, когато ни е казано, и то от отговорни представители на Парламентарната група на БСП, че ще има вотове до дупка, че на всяко решение ще даваме контрарешение, на всеки закон - контразакон. Не това е съвременната модерна европейска опозиция. Съвременната модерна европейска опозиция поддържа реформата и критикува това, което не е добро. Но това, което е добро, това, което е нормално, ще бъде подкрепяно. И това е принцип в европейската практика. Няма опозиции, които пораждат с всяко действие конфронтация, независимо кой е на власт и кой е в опозиция. Евролевицата ще бъде наистина принципна опозиция, реформаторска опозиция, реформаторска алтернатива и поведението ни по повод на този закон го потвърждава. Ние смятаме, че вотът е сериозно конституционно начинание и че не може да се подхожда към вота лековато, просто да се правят вътрешнопартийни или партийни активи. Ето защо аз искам да се обърна към колегите, вносители на този вот - ако вие търсихте неговата действителна надпартийност и принципност, потърсихте ли консултации и съгласие? Или го взехте с решение на Висшия съвет на БСП, както обикновено правите.
Второ, защо се внася този вот без да е приет закона? Законът е приет на първо четене, не е приет на второ четене. В тази страна има ред, порядък, политическа технология, която, като не се спазва, се бърка. И вие сбъркахте, защото не изчакахте времето, когато щеше да се види накъде ще тръгне тази реформа. Не може да се смята, че има старт на реформата, когато няма закон. И затова Евролевицата, не послушница на някого, а принципно предложи на 20 декември обществен дебат по тези въпроси. И не с дискусията, която беше инициирана в парламента, ние търсихме да обслужим някого, а действително да променим решението и да намерим вярно решение в една тежа ситуация.
На трето място, ние намираме доста пълно сходство между закона, приет в последните дни на януари, забележете, 1997 г. - законът "Мими Виткова", и това, което в момента се предлага от една или друга страна. Парадоксално е, но част от тези решения бяха в друг период, в периода на проваляне на едно правителство, поднесени като идеи и приети. Тогава, когато в парламентарната зала нямаше дори половината парламент, нямаше опозиция. Това е доста симптоматично и не трябваше да се допуска.
Накрая искам да кажа, че ние задължително трябваше да попитаме и аз питам вносителите на вота: какво предлагате като алтернатива? Тук има мотиви, а зад тези мотиви не намирам алтернатива.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Законите са внесени.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Законите, след малко ще говоря по тях. Съгласен съм с господин Корнезов, който ме репликира, и което не могат да чуят тези, които ни гледат в момента, че има една алтернатива - внесеният закон на БСП. И веднага ще кажа: ето това е големият елемент на промяна в европейската социалдемокрация, господин Корнезов. Вие преди време ни критикувахте и даже ни дамгосвахте за това, че ние искахме да има частна собственост. Наричахте ни ренегати и предатели. Свикнахте днес да има частна собственост. Сега, в момента, вие трябва да разберете едно просто нещо, че няма модерна европейска левица без реформа на социалната държава. И това е политиката и на Италия, политиката и на Франция, политиката и на лейбъристкото правителство. Всички без изключение разбират, че в новия свят трябва друг тип финансиране, друг тип социално и здравно осигуряване. И точно тук е големият въпрос - ако това не се прояви, ако вие нямате възглед по този въпрос и не го декларирате, тогава значи, че ние нямаме общи решения.
Има ли го във вашия закон това нещо? Няма го. Вашият закон почива на етатистката целесъобразност - да се гарантира чрез държавата. Но ако няма средства по този начин? Как да ангажираме гражданското общество във всичко това?
И аз ще ви кажа. Това е принципен въпрос. Принципно различие, от което ние трябва да излезем. Новата система на осигуряване, модерната система на социално осигуряване означава друг възглед върху здравното осигуряване. И аз съжалявам, но ние трябваше точно върху това да дискутираме днес, а не с каламбури и с подхвърляне на едно или друго дребно нещо.
Искам още нещо да кажа. Държавно-бюрократичната основа, заложена във вашия закон, се разминава с нашия закон. Ние поради тази причина не можем да подкрепим този вот. Защото не е проблемът само за критика. Проблемът е за алтернатива. Затова ми позволете да кажа в какво ние виждаме алтернативата и как бихме искали да бъдем полезни на нашето общество и да решим въпроса.
Първо, ние категорично заставаме зад чл. 52 на българската Конституция и смятаме, че всеки български гражданин има право и това право се признава във все повече европейски страни - право на достъп до медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване, разбирано като един екзистенц здравен минимум. Оттук нататък въпросът е как това да се осигури.
Ние сме категорични, че трябва да има не един, а система от здравни фондове. Единният фонд е директен мост към бюрократизация на процеса. И това се доказва в страни като Германия, където в момента има значима и сериозна критика за подобен тип здравно осигуряване. Пътят е в създаването на система от фондове и ангажиране на гражданското общество.
Втори принципен въпрос: ние категорично искаме ангажирането на работодателите в здравното осигуряване на хората. Не виждаме финансов начин да се реши въпросът, ако го няма ангажиментът на работодателите. И аз казвам на правителството:
Уважаеми господин министър-председател, ще закъсате след около 10 месеца за пари, ако не приемете това наше схващане!...
Всички анализи показват, че парите няма да стигнат в близката перспектива и 1997 г. няма да се повтори, колеги. Тя беше година, в която след огромно пропадане на финансовата система се стигна до връщане на парите на хората в банките. И тя създаде и финансови илюзии, не само финансови добродетели. Трябва да се внимава. Това е изключително деликатна тема.
Ако вие докажете, че при един здравен фонд, контролиран от държавата, подпомаган от държавата и в крайна сметка при доста голяма икономическа стагнация, парите ще ви стигнат за системите, които предлагате, добре. Но аз изразявам публично съмнение в това нещо.
На следващо място ние искаме не една единна съсловна организация, защото това отново ще бюрократизира процеса на съсловните организации и въвличането им в този процес, а система от критерии и лицензиране, ако трябва, за да се даде възможност за едно самоорганизиране на здравната система.
Доктор Игнатов говореше одеве за самостоятелност на лекарското съсловие, за свобода. Да, трябва, без това няма да стане, но ако това бъде организирано отново от един център, от една партия, от едно правителство - това няма да се случи. Напротив, ние сме за създаването на друг тип система, на друг тип контрол върху тази дейност. И мисля, че това е справедливо.
На следващо място ние сме за създаване не само на система от здравноосигурителни фондове, но от преплитане на държавно с частно участие, привличане на повече частни капитали в този процес, включително чужди инвестиции. Този процес е изключително изостанал в България. По чужди инвестиции в сферата на здравеопазването ние сме на предпоследно място в Европа. Проверете! Предпоследно място! И това нещо в България няма традиции. Ние се нуждаем от сериозни инвестиции в тази насока.
Накрая мисля, че дискусията е изключително тежка и сериозна, за да завърши днес. Смятам, че вотът, внесен днес, беше вот на отрицанието, а не вот на алтернативата. Евролевицата търси и ще продължава да търси алтернативата. Мисля, че и българският народ, и всички ние в парламента ще се произнесем по здравната реформа вероятно по-късно тази година или през другата година. Но във всички случаи мисля, че е необходимо да се вслушате, уважаеми господа от мнозинството, в предложенията, които се правят, защото има и добросъвестни предложения. Не всяка опозиция е недобросъвестна.
Аз мисля, че във всички случаи ние ще намерим изход от това положение. Моето послание е да го направим по-бързо. (Ръкопляскания от ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
За реплика госпожа Дончева. Заповядайте!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря на господин Томов, че каза своето мнение по внесения вот. Не разбрах обаче какво е неговото мнение по политиката на правителството и подозирам, че когато приключи гласуването, Евролевицата ще трябва да каже своето мнение не само дали подкрепя вота, а дали подкрепя правителството.
Не разбрах дали като сме за здравноосигурителна система, по което мисля, че има консенсус, макар и не по конкретния й вид все още, ще кажем нуждаем ли се от преходен период между сегашното състояние на здравеопазването и въвеждането на здравноосигурителната система?
Подкрепя ли Евролевицата Наредба N 22? Смята ли Евролевицата, че с Наредба N 22 по някакъв начин ние се приближаваме от днешното състояние и организация на здравеопазването към онова, което ще ни даде здравноосигурителната система?
Приема ли Евролевицата, че един човек от село или от малък град трябва да премине през пет други града, за да стигне до компетентна медицинска помощ в специализирани клиники? Или ще направим здравеопазване за хората от малките градове, от селата, от големите градове, от районите и т.н.?
От какво смятате, че се нуждае в момента здравеопазването? Кога един здравен министър ще се изправи тук и ще каже: аз днес ставам здравен министър и в моя мандат, независимо колко е голям той, ще направя следните неща... Конкретно, а не да си говорим кой какви вътрешнопартийни проблеми си е решавал, защото това не е работа на един здравен министър, който и да е той - Мими Виткова, Бояджиев, Драганов и т.н.
И накрая може би ще си спомним, че прегръдките биват всякакви. Някои са любовни, други - удушаващи. Може би и Евролевицата ще го разбере. ("Е-е-е!" от мнозинството, единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги, господин Томов! Аз приветствам Вашата загриженост и бях на тази среща в парламента. Мисля, че участвах доста пълноценно.
Но искам да Ви кажа нещо друго. Защо един фонд, защо един Лекарски съюз? Да, този въпрос ние ще дебатираме, ние сме отворени, доказахме го досега и хиляди хора го казаха, показахме го на практика.
Обаче искам да Ви припомня едно нещо. Навсякъде по света, където има такива здравноосигурителни системи, те са на отделната страна. Те не могат да бъдат унифицирани. Съветът на всички международни институции, с които преговаря и правителството, с които съм разговярал и аз като председател на Лекарския съюз е, че ние трябва да направим такава здравноосигурителна система, която да отговаря на манталитета на българския народ.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Тоест, на СДС.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Манталитетът на българския народ днес, такъв, какъвто е, не може да бъде хвърлен веднага в грубия пазар. Точно, защото здравеопазването не е пазарът на Римската стена. Здравеопазването е нещо целенасочено, което се различава от обикновената пазарна икономика с реда и правилата, по които се строи.
Затова в правителствения законопроект сме предложили един фонд - единен за цяла България и съответно една организация, за да може да отговаря на народопсихологията на българина. Това е моят отговор и реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Игнатов.
За дуплика думата има господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Госпожо Дончева, аз мисля, че след Вашата реплика много сериозни депутати от този парламент ще искат да им преподадете уроци по прегръдки... (Оживление.) Но искам да Ви кажа, че истината в един парламент не се ражда в това дали човек се приближава до БСП или до СДС. Истината е дали се доближава до хората.
И Евролевицата няма да позволи да бъде прилепвана и пришивана!
Освен това вие не сте слушали моето изказване, но аз направих в пет пункта критика на това, което досега извърши кабинетът. Но не мога да приема и това, което казвате Вие. Вие давате мотиви и в мотивите няма нищо какво е предложението ви. Вкарвате закон преди месец, който е абсолютно продължение на старата традиция. Ами аз ви отговарям публично. Направете дебат пред телевизионния екран, където искате. Няма да ви стигнат парите не за това здравеопазване, което е в момента, и за половината, ако този закон се приложи. Този закон е направен отново на бюрократична основа. И това бяха дебатите. Ами намерете тези средства в конкретните условия, в които се намираме.
Второто нещо. Да, ние не приемаме Наредба N 22 в този й вид, в който цялостно тя влезе. Не приемаме и ви казвам откровено. Защо?
Първо, защото тя влезе преди закона. И ще видите, че ще има противоречия между нея и закона.
Второ, защото тя влезе без подготовка.
Трето, защото начинът, по който влезе, ще предизвика реакция на много хора, които не са подготвени и не знаят как да стане. Вижте реакцията на лекарите. Тя е много противоречива. Вижте реакцията на общините - също противоречива. Ами че ние някога правихме реформа и стартирахме през 1991 г., след това продължихме - по 10, 15, 20 дебата в телевизията, обръщения към хората, как ще стане. Ние предлагаме съвършено друга система за хоризонтално финансиране. Вслушайте се в нейните предложения.
Отново ви казвам и направо отговарям на въпроса на д-р Игнатов. При единния фонд, д-р Игнатов, световната практика го е доказала, вие няма да можете да акумулирате средства от самото гражданско общество. Няма да има това доверие, което е необходимо иначе да се създаде. Защо трябва да плащате например за здравеопазване на един печеливш завод, когато работодателят може да бъде законово задължен да осигурява минимума и трябва да бъде задължен? Вижте системата в Съединените щати, как тръгна "Медик еър" системата. Ако това не се направи, държавата ще продължи да бъде главният "спонсор" на този фонд. Това, което осигурявате с процентите отдолу, е нещо, което бюрократизира средства и ги централизира отново. Въпросът е да се получи система от фондове, да се разтвори системата в гражданското общество и то да поеме своите социални функции. И това е новото социално на обществото.
Следващият въпрос. Аз категорично отричам идеята за грубото пазарно начало в здравеопазването и нямам никакво намерение да поддържам подобно схващане. При 1 милион отчайващо бедни, при хора, които не могат да стигнат до болниците, грубият пазар, чистият пазар в здравеопазването е абсурд. Напротив, системата, която предлагаме, означава друго - и тук Ви отговарям, госпожо Дончева, на този въпрос: както се нагласи системата, трябва да се тръгне от всеки човек. Ние предлагаме човекът да има здравна книжка и в тази здравна книжка да постъпват средства по строго определен начин... (Неразбираема реплика от Татяна Дончева от място.) Както и други депутати, съгласен съм. Всеки човек трябва да бъде по някакъв начин осигурен. Но въпросът е за начина. И тук са разликите.
Аз мисля, че има едно нещо. Вие задавате въпроса - защо го отхвърлиха? Ами защото, госпожо, когато внасяте вот и когато търсите съгласие, не проявявайте високомерие. Когато предлагате вот на недоверие, влезте първо в дискусия. Аз смятам, че поставянето на днешния вот е несолидно - и го заявих вече по телевизията неколкократно, несолидно, най-малкото поради простата причина, че ние трябва да се преборим първо за един нормален закон.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Евролевицата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (от място): Нали отхвърлиха вашия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да дам почивка, искам да съобщя времето, с което разполагат парламентарните групи. Съюзът на демократичните сили има 30,5 минути, Демократичната левица - 26 минути, Обединението за национално спасение - 19 минути, Евролевицата - 11, казвам ги с продължението, Народният съюз - 3 минути, и независимите депутати - 28 минути.
Един час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с разискванията.
Има думата народният представител господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Господа министри! Дами и господа народни представители!
Проблемите на здравеопазването не трябва да излизат от фокуса на българския парламент, защото здравната политика на държавата е решаваща за бъдещето на нацията. Не трябва да скриваме обаче горчивата истина, че в хазната липсват нужните средства за ефективно здравеопазване. Дори при сегашните прогнози за икономическия растеж няма да се решат проблемите на демографския срив и здравната защита, ако продължим да изливаме брутния вътрешен продукт в старата порочна система на здравно и социално осигуряване.
Наша е отговорността като законодатели да заявим, че безплатно здравеопазване няма, както няма и безплатни пенсии. Но здравната помощ трябва да е достъпна за всички. Ето защо в съвременното здравно осигуряване е заложена солидарността между осигурените.
По тези въпроси дебат трябва да има. Трябва да има и критика. Защото реформата в здравното осигуряване закъсня, а хората, лекарите, здравните заведения бедстват. Липсва и нужната активност за публичност на реформата.
Но никой не може да ме убеди, че днешният вот е ключът към една градивна дискусия. Търси се предимно сблъсъкът и отрицанието, вероятно, пред конгреса. Но когато се политизира един кардинален за нацията проблем като здравната защита, трябва да съзнаваме, че се подлага на ерозия политическата воля и надеждата на хората за по-добър живот.
Лесно е да се манипулират очакванията им, когато 90 на сто от българските домакинства трудно връзват семейните бюджети. Лесно е, но е безотговорно. (Ръкопляскания в мнозинството.) Като че ли забравихме урока от миналата зима. Тогава българинът за първи път почувства кризата реално. Късаха се комуникациите, хората не можеха да пътуват, да телефонират, здравната помощ стана недостъпна, семействата посегнаха към неприкосновените си резерви.
Ако сме националноотговорни, нека не минираме днешната крехка стабилизация. Нека загърбим партизанщината и поемем заедно отговорността за отлепване от дъното. Народът ни понесе достатъчно удари под пояса. Обществото още не е осъзнало пладнешкия грабеж, който ние гальовно нарекохме "лоши кредити". За този грабеж от името на Българския бизнесблок се извинявам пред цялата българска общественост, защото не друг, а Жорж Ганчев е "политическият чадър" на плеада кредитни милионери, които вкупом дължат милиарди на българските банки. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Браво.
ХРИСТО ИВАНОВ: Разбира се, те се отблагодариха на патрона си и така Ганчев щедро се почерпи с народната пара, без сам да посяга към държавните трезори. Жорж Ганчев беше и най-активният рекламен агент на пирамидата "Лайф Чойс", за която доктор Игнатов спомена, и то, използвайки партийно време в националния ефир. Както каза доктор Игнатов, това са пари, ограбени и от българското здравеопазване, тоест от нашите майки, бащи, баби и дядовци. А както всички разбрахме, това е "критерий за цивилизованост".
Уважаеми колеги, в този труден и решителен за България момент трябва да бъдем националноотговорни - управляващи, опозиция, център. Примери има. Националноотговорна беше позицията на Николай Добрев, когато върна мандата за съставяне на второ социалистическо правителство. Жалко ще е, ако днес предконгресно,  той подложи на съмнение и преосмисли тази своя постъпка.
Трябва да уважаваме усилията на Българската социалистическа партия за обновление и социалдемократизация. Те са общественополезни. Но вие, колеги отляво, все още не сте в състояние да предложите алтернатива на реформата и на управлението. Не е приемливо парламентарният подиум да се използва за вътрешнопартийна мобилизация.
Ето защо аз и една немалка група депутати от Българския бизнесблок няма да подкрепим внесения от вас вот на недоверие към българското правителство. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Няма реплики.
Има думата господин Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Господа министри! Дами и господа народни представители! Аз ще започна от началото и същността на мотивите на БСП за внесения вот на недоверие на правителство. И ще започна с тяхното цитиране. Те казват: "Изминалите години на прехода задълбочиха кризата в икономиката и утежниха живота на повечето български граждани, в резултат на това рязко се влошава здравето на нацията.". Да, това е една констатация на базата на реалностите в живота. Въпросът е кой управляваше през годините на прехода? С изключение на десет месеца, БСП и доминираните от нея правителства и поддържани, управляваха последните 7-8 години. За нас това е истината, а и за по-голямата част от народа.
ГЛАС ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Стига с тази изтъркана...
ИВАН КОЛЧАКОВ: Кризата е резултат на съчетанието на неефективна комунистическа система на здравеопазване и все по-ограничените средства, които БСП и подкрепените от нея правителства, заделяха за здравеопазване. Аз ще ви покажа схемата, в която ние видяхме процента от брутния вътрешен продукт, но ще ви цитирам от държавните разходи от националния доход: в 1990 г. - 6,53, в 1991 - 7,60 , в 1992 г. - 11,54, в 1993 г. - 9,58, в 1994 г. - 8,51, в 1995 г. - 9,42, в 1996 - 6,83 от бюджета. В 1997 г. - 8,23, в 1998 г. - 9,42. Тоест, когато БСП е била на власт - тенденция на ограничаване на средствата, когато СДС е бил на власт - тенденция на увеличаване. (Ръкопляскания в мнозинството.) Така че, резултатите са ясни.
Ще цитирам пак мотивите на БСП: "Сегашното правителство, без да предлага своя цялостна и обоснована политика, пренебрегва и на практика отхвърля декларирано вече намерение на българския парламент да се провежда определена здравна стратегия.". Отговорът ми е: "Това твърдение е твърде далече от истината, да не използвам точния термин, сегашното правителство е заявило своята политика и стратегия в "Програма 2001", приета от парламента с голямо мнозинство. Парламентът няма и не може да има своя собствена здравна стратегия. България има една здравна стратегия - обща за правителства и парламент, с изключение явно на БСП."
За първи път от толкова години тази стратегия, освен че е приета вече, и започна да се изпълнява. Това е дългосрочен процес, защото днешната система на здравеопазване е неефективна, неадекватна на днешните изисквания на пазарните условия и на европейските стандарти. Ние трябва да изградим нова, ефективна система на здравеопазване. Дори не можем да реформираме и вашата.
В здравеопазването трябва да бъдат решени два основни проблема. Първият е: недостатъчните финансови средства за едно съвременно здравеопазване. И вторият глобален проблем: създаване на модерна система на здравеопазване, която с ограничения обществен ресурс да създава максимално количество и качество продукт на здравната система.
В социалната сфера и в частност в здравеопазването се потребяват плодовете на икономиката. Днес ние сме ограничени в това потребление, защото вие сте консумирали на зелено. Ние наследяваме задължения, вместо активи, наследяваме разруха - материална и морална.
Не мога да съдя своите колеги, те бяха оставени със заплата от 5 до 10 долара през февруари 1997 г. Изпитвам състрадание към българските пациенти. Но вината на БСП е очевидна за всички българи, освен за елита й, който не си я признава и до днес.
Три основни икономически фактора доведоха до финансовия срив на здравната система. Първият, това е намаляващият брутен вътрешен продукт. Вторият е намаляващият процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазването. И аз посочих кога е правено това. И третият е изтеглянето на държавата от икономиката, а финансирането е бюджетно, и създаването на икономика в сянка, откъдето се ражда и един нереален вътрешен продукт, който отчитаме. При бюджетно финансиране нямаше друг начин, освен системата да колабира.
За действието на тези фактори активна роля изигра икономическата политика на БСП. Конкретно в областта на здравеопазването отдавна беше ясно, още от 1990 г., че социалистическата система на здравеопазване е неефективна, изчерпана и неадекватна при пазарни условия.
Огромна е вината на БСП за отлагането на жизнено необходимите решения в здравеопазването. БСП доказа, че не иска, а когато иска, не може да създава условията на демокрацията. БСП вече доказа и че в областта на здравеопазването тя не е конструктивна демократична опозиция, тоест тя не е способна да създава алтернатива в рамките на демокрацията. А българското общество няма нужда и показа чрез вота си, че не желае алтернатива на демокрацията.
Защо БСП иска вот на недоверие? На първо място, вотът на недоверие е вот срещу реформата. Тя тъкмо започва. БСП е ужасена от факта, който вече не е тайна за мнозинството от българите, че когато БСП не е на власт, животът се нормализира. Хората разбират, че БСП не е в състояние да се превърне в нормална демократична партия и с подобни политически действия като днешното, тя окончателно се изявява като деструктивна политическа сила. По този път тя се демаскира като антисоциален фактор, който губи обществена подкрепа.

На трето място, вотът се иска, защото БСП прави опит за политическо оцеляване чрез цинична злоупотреба с трагедията на хората. Това е недопустимо, особено когато става въпрос за здравето и живота на българина.
В демократичните общества властта се поема заедно с отговорността. Ние носим заедно с правителството своята отговорност. В тоталитарното общество властта се упражнява безотговорно, до 50 години в нашите условия.
Здравната реформа създава възможност за еднопосочност на интересите на пациентите, специалистите в здравеопазването и обществото, държавата в случая. Здравното осигуряване е система за социална здравна защита на населението с висока степен на прозрачност при набиране и разходване на обществените средства. Принципите на финансиране са: достъпност, повишаващо се качество, финансова и здравна ефективност.
Действителността досега: държавата - собственик, имаше едно отношение към банковата система и ние видяхме изградени държавни банки с италиански мрамори, с компютри, с климатични инсталации и същевременно други стандарти на отношение на тази държава към българските болници.
Здравната политика на правителството не преодолява, а задълбочава неблагоприятните тенденции по отношение на здравето и на медицинското обслужване на гражданите. Провежданата политика не ограничава конституционното право на българския гражданин на достъпна медицинска помощ, а в момента прави опит то да бъде гарантирано с възможностите и средствата на сегашната система, която казах, че е неефективна.
"Особено тежко е положението на общинското здравеопазване", твърди БСП в мотивите си. Истината е, че за първи път от осем години държавният бюджет преведе сто на сто от субсидията за общинските бюджети и допълнително осигури гориво за всички социални и здравни заведения.
Приключвайки, аз искам да кажа най-добронамерено на депутатите на БСП и на нейния елит, за да не се срамуват техните деца и внуци, да работят, доколкото могат, за България, а когато не могат, да не пречат на тези, които искат и могат. В името на националното съгласие ние сме готови отново да ви подадем ръка, за да работим съвместно, градивно за общото бъдеще на децата ни. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Колчаков.
Господин Руси Статков има думата.
Останали са записани желаещи да се изказват вече само от парламентарните групи на СДС и на Демократичната левица.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господа министри! Тук днес аз наред с всички други колеги, които сме подписали проекта за решение, трябва да дадем своите аргументи за това, което ни е мотивирало да искаме такъв краен като процедура вот - вот на недоверие за определена политика на правителството на България.
Мисля, че биха могли много примери да се дадат извън тези шест точки, за които вие говорихте и които считате, че са най-общи. Времето обаче е малко и аз ще се спра само на няколко неща.
Първо, господин Божков цитира няколко факти и данни от сегашното развитие на страната. Но той не знам случайно или не пропусна да каже нещо съществено, а именно, че Законът за народното здраве и другите закони, за които ние днес говорим и съпоставяме с това, което днес е и което вие казахте, че можете и ще направите, значи този закон говори за рационално хранене. А в България 95 на сто от хората не се хранят не рационално, а гладуват и мизерстват. (Шум и реплики в мнозинството.) В този смисъл днес вие трябва да отговорите защо. Вчера казахте, че можете, днес трябва да отговорите защо.
И продължавам по-нататък. Тези хора, за които той спомена, за средната работна заплата, господин министър-председател, са само 5 на сто от хората в България. Три милиона работят, от които една много малка част са с тази средна работна заплата.
Искам да посоча и други факти, които господин Божков забрави, а именно, че от януари до септември 280 хил. са станали безработни. И когато говорим за средна работна заплата, да видим колко са в бюджетната сфера. Там са 600 хил. с една средна работна заплата, която ще стане през октомври 1998 г. 135 хил., а сега е 124 хил. И издръжката на живота - според един научноизследователски институт, който вие оспорвате и ние оспорвахме, е 210 хил. за септември миналата година.
Ето за тези факти ние трябва да говорим и да не ги заобикаляме, когато става дума за здравето на хората. Защото какво здраве може да има, когато не може да се нахраниш!
В този смисъл, господин Бакърджиев, Вие с Вашата реплика като заместник министър-председател сте невъзпитан (смях в залата), в този смисъл Вие сте безотговорен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да правите квалификации!
РУСИ СТАТКОВ: ... защото тези факти тежат на вашето правителство, защото, уважаеми дами и господа, това са факти, които наред с други ще продължа не само днес, а и занапред да казвам, защото това е днешната действителност. Геноцидът е днес. Вчера каквото е било, вие сте го критикували, днес опозицията на България посочва именно тези неща.
И в тази връзка, говорейки за това, че 3,5 млн. не работят, от които 2 млн. и 500 хил. са пенсионери, не мога да не отбележа голямата връзка между безплатните или частично платени лекарства и зависимостта на живота на тези хора, свързана с тях.
Какво обаче беше направено в лекарствената политика? Един път в питането си до господин министър-председателя аз посочих проблемите, за съжаление тези проблеми не се промениха, а именно: че наред със съкращението на групите заболявания и лекарствените средства, които трябва да се заплащат напълно или частично, има и друго нещо, а то е удар върху общините в Република България. Защото септември месец миналата година, когато една друга наредба, за която не става дума, беше плод отново на недомислие на господин министъра, тогава вече беше приет бюджетът на Република България и тогава се увеличиха лимитите, които общините трябваше да изпълняват, лимити, разбира се, необходими и далеч по-малки от това, което е нужно на един човек за лечение. Но те удариха общинските бюджети и пет месеца общинските ръководства, кметове, администрации търпяха унижението и болката, че нямат тези пари, защото те просто нямаше откъде да ги вземат, беше нарушен Законът за държавния бюджет.
Ето, господин Бакърджиев и други господа от правителството, които говорите и не слушате аргументите, това са факти. Те са жестоки факти, плод на недомислие, плод на безотговорна политика. Може и силно да е, но това е така.
По-нататък, за тази година. След като декември беше изсипана някаква сума и бяха платени частично някои от лекарствата, какво е положението сега, през януари? Вземете община Берковица. Субсидията, която е огромна част от тази община, която е средна община, наред с нея има още 190 такива в България, е издължена към вчерашна дата от 180 млн. едва 25 млн. Е, кое да бъде приоритетът, кое да се плати първо - заплати или нещо друго? Ето това освен за Берковица е за всички тези 190 общини, които вие противопоставяте на хората и говорите за реформа.
И ще маркирам само по-нататък. Говореше господин Божков за лекарствената политика в индустрията. Ами да го питам колко предприятия загубиха в последно време своя статут на производители при добра производствена практика. Да го попитам също така кой нанесе кадровия удар върху Научноизследователския институт по фармация, господин Бакърджиев, защото там застана една жена, която скача и това са и достойнствата, а 10 старши научни сътрудници, които са изобретатели на лекарствата, са вън. И много други удари.
Ето тези неща ме мотивираха и аз днес ще гласувам против тази политика, против това правителство. (Ръкопляскания в ДЛ. Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Проданов - първа реплика.
ПЕТЪР ПРОДАНОВ (СДС): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Господин Статков, най-вече към Вас се обръщам, защото във Вашето и в предишното, на господин Баташки, изказване лъха нещо, което аз наричам политическо безочие.
Действително тези резултати,това състояние на страната ни са плод на една политика, провеждана в разстояние на 50 години. (Шум и реплики в ДЛ.) И когато за първи път това правителство постави диагнозата и намери вярното лечение, то намери и вируса, намери и ваксината. И вирусът се нарича "комунизъм" и безразсъдното поведение на вашата партия през тези 50 години. Затова не бива повече да се заблуждавате, че вие може да оказвате влияние върху обществения живот. Едно добро може да направите на България: запечатайте се. Петдесет години управлявахте, запечатайте се поне за двадесет. Благодаря ви. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друга реплика няма.
За дуплика има думата господин Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господа министри, господин министър-председател! Аз мисля, че тази теза - за 50-те години - вече е смешна и жалка. Ако вие видите международните статистики, за което сме ви говорили многократно, ще видите, че 95 на сто от българските граждани тогава бяха средна класа! (Весело оживление в залата, шум и реплики от мнозинството.)
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Средна, но социалистическа!
РУСИ СТАТКОВ: А сега живеят мизерно и унизително. Всеки един от вас се сблъсква с тях.
И ако говорим за причините - причините, разбира се, са много и са свързани и с част от тези неща, за които сигурно някой от вас имат право, но главното е в онова, което вие заложихте - в онзи разрушителен, антинароден модел на развитие на страната, който започна при едно правителство, за което не искате да си спомняте, което не искате да анализирате.
Така че, уважаеми дами и господа, бих могъл затова, разбира се, да си използвам двете минути, но ще дам още 2-3 аргумента в посока на тезата, за която исках да застана пред вас. А именно...
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Да, средна колхозна класа!
РУСИ СТАТКОВ: И колхозна, да. И те бяха богати. И те бяха богати, а сега мизерстват и са унижени, господин Христов! (Шум и реплики в залата.)
Говорехме за лекарствената политика. Говорехме за защитата на нашите производители и мисля, че в тази посока е редно да се напомни на господин Божков, че се загубиха и търговски марки, че се свива износът в завоювани пазари, че, уважаеми дами и господа, ние сме застрашени, след като се нанася удар на Института по фармация, след като се вземат тези марки, да бъдем пазар на чужди лекарства. Между другото, съотношението започва да се изменя в тази посока. Така че само този пример и този разрез ми дава предостатъчно основание, след като и днес на тези аргументи не се противопоставят аргументи, а се противопоставят вопли и крясъци, да гласувам убедено против тази политика и това правителство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм провокиран от изказването на народния представител Руси Статков и искам да осветя малко някои процеси, които вие критикувате днес и на базата на които си позволявате да искате вот на недоверие към днешното правителство.
Няма да се спирам на опитите за дезинформация по отношение на средните работни заплати в периода от 3 години насам, защото моят колега Иван Нейков твърде ясно, много лесно обяснимо и смилаемо за всеки един българин обоснова покупателната способност на доходите в последните няколко години. И това просто е очевидно.
Вие обаче, уважаеми народни представители отляво, искайки вот на недоверие, чудя се кой ли ви даде този полезен съвет, в т. 1 на вашите мотиви - ето това са вашите мотиви за вот на недоверие - говорите за здравната система, която страда от един пагубен недостиг на финансови средства. С това започвате обвинението си към днешния кабинет на България. Правителството на България обвинявате в един хроничен недостатък на финансови средства и казвате: критично нисък; казвате: значителен недостиг; казвате: реално намаление с 12 на сто на разходите в здравеопазването по отношение на 1996 г., която вие гальовно наричате тежката 1996 г. Не пагубната, а тежката!
Сега няколко думи по отношение на тези няколко години:
1996 г. - с какво тя бе характерна? Ами, 12 месеца управление на Българската социалистическа партия - бих казал пълен сбор от месеци на управление. Бюджет на здравната система за 1996 г. - 55 млрд.лв. 55 млрд.лв. гласувани от миналото Народно събрание по предложение на вашето правителство, изхарчени до стотинка до края на годината плюс още един харч, плюс още едни разходи от 48 млрд.лв., които тогава бяха извършени като разходи, но вашето правителство не благоволи да ги изплати. Вие приключихте с вашето управление в 1996 г. с неразплатени разходи в системата на здравеопазването за 48 млрд.лв. Това бе един подарък за следващите правителства, които те трябваше... Това е близо 90 на сто от целия бюджет на 1996 г. И това са факти, уважаеми колеги отляво!
Вие, господин Божинов, тази сутрин говорехте за хора, които като мухи умират по улиците на България. Господин Божинов, имаше наистина смъртни случаи - смъртни случаи на глад и на хора, умрели от студ по време на вашето управление през 1996 г. Спомнете си това! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Ако паметта Ви е къса, отворете вестниците и ще видите в коя болница кои хора и колко човека от глад и от студ загинаха по време на вашето управление. Извинете, но това не е популизъм, което правите днес! Това в цял свят се нарича цинизъм, а не просто популизъм! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Сега отиваме на 1997 г. В 1997 г., уважаеми колеги, имаше само един месец - хайде, месец и половина, управление на БСП. Слава Богу!
В тази година бюджетът на България, отделен за системата на здравеопазването възлизаше на 470 млрд.лв. приблизително. Това, уважаеми колеги, прави точно 850 на сто спрямо бюджета, който вашето правителство в предходната година беше гласувало в Народното събрание. Осемстотин и петдесет на сто! (Шум на неодобрение от опозицията.)
Кой е онзи, който говори за 12 на сто отрицателен ръст при една инфлация за миналата година под 670 на сто?! Под 570 на сто! Нямате 600 на сто. Питам аз кой е този, който смята така нелепо? Вие ли, господин Статков, или някой друг? (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Какво стана през 1997 г.? Освен тези средства, които бяха до последната стотинка преведени на системата на здравеопазването, българското правителство достави още 40 млн. долара, които бяха използвани в голямата им част точно в системата на здравеопазването през миналата година. Една част от тях останаха и ще бъдат тази година използвани по предназначението им. Освен всичко това в края на миналата година от превишението на приходите в Републиканския бюджет, в държавния бюджет, 50 млрд.лв. бяха отделени за системата на здравеопазването, с които бяха платени разходите за отопление и за електроенергия на цялата система на здравеопазването не само за миналата година, а за цялата тази зима до месец април, до края на април включително!
Освен тези 50 млрд.лв., господа социалисти, още 11 млрд.лв. бяха похарчени за уникална апаратура в системата на здравеопазването извън разчетите, за които преди малко ви говорих и за животоспасяващи и животоподдържащи средства. И това е факт!
Нека да отидем на сегашната 1998 г. Сега е предвиден бюджет в размер на около 690 млрд.лв. почти. Това прави 146 на сто ръст към бюджета за миналата година, която беше 850 на сто по-висока от разходите, които вие направихте през 1996 г. Кой е онзи, който може да твърди, че има 12 на сто спадане на реалните средства, отделени за здравеопазването? Питам ви аз: кой?
Какво още през 1989 г. има? През 1989 г., уважаеми дами и господа народни представители, няма нито един месец управление на БСП!
И още нещо, правителството може като ангажимент да поеме - в здравната система ще има реформа, има преструктуриране. И ние заявяваме, че в резултат на това преструктуриране, ако някъде се освободят бюджетни средства в резултат на закриване на някои заведения или намаляване на функциите и дейността на тези здравни заведения, то бюджетните средства, които се освобождават, ще останат в системата на здравеопазването и няма бюджетът да намалява субсидиите на цялостната система, защото тези средства са необходими на здравеопазването за извършване на здравната реформа там. Това го поемаме като ангажимент!
И така, след всичко това, което ви казах, аз наистина обосновах, че искането на вот на недоверие просто е цинизъм в днешния ден, искан от вас, господа социалисти. Защото целият свят видя, че това правителство си върши работата както трябва и резултатите от тази работа са едно световно признание. Това е факт. (Ръкопляскания от мнозинството и смях от левицата.) Защото целият свят видя, уважаеми колеги народни представители отляво, че България се изправя на крака и то по-бързо, отколкото много хора очакваха. Само вие отляво не можете да видите какво става в страната. И аз си задавам въпроса: а как ли бихте могли да видите, след като, някой сутринта тук говореше, господин Ганев за това, че и вие имате глави на раменете си. Сигурно имате глави, само че тези глави са много дълбоко заровени в пясъка. Точно толкова дълбоко са заровени, колкото миналата година през месец януари. Там долу, дълбоко в пясъка. Там са вашите глави за жалост.
И накрая искам да ви кажа още нещо. Господа от БСП, вие сте се загубили. Вие просто сте се загубили отчайващо дълбоко и много мъчителен е опитът и пътят ви отново да намерите себе си. Твърде непохватно обаче го правите с подобни вотове на недоверие. (Бурни ръкопляскания и неразбираеми възгласи.) Благодаря ви. Aз и друг път съм казвал от тази трибуна, че истината боде в очите, но наистина, ако вие искрено търсите обратния път към себе си, огледайте се със сетивата си. Уважаеми колеги от БСП, вашите сетива са закърнели, вие сте абсолютно неадекватни, бих казал хронически неадекватни. И най-накрая, държейки упорито главата си в пясъка и продължавайки да я държите, вие просто имате всички шансове завинаги да си останете загубени. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Думата за процедура има господин Тодор Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Взел съм думата за процедурно предложение. На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес, 27 януари 1997 г., от 16,00 ч. Народното събрание да проведе свое извънредно пленарно заседание при следния дневен ред:
Точка единствена - дебат по внесения проект за решение за гласуване недоверие на правителството за провежданата от него здравна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за извънредно заседание.
Гласували 184 народни представители: за 180, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Искам да обявя записалите се за изказване народни представители и времето, с което разполагат:
Парламентарната група на СДС - 19 минути, записани народни представители: Ганчо Стоянов, Григор Шишков, Петко Илиев, Панчо Панайотов и Екатерина Михайлова.
Парламентарната група на Демократичната левица разполага с 20 минути. Записали се народни представители: Иван Зънзов, Янаки Стоилов и Георги Първанов.
Има думата народният представител Ганчо Стоянов.
ГАНЧО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Три са основните причини, довели до необходимостта от реформа на здравеопазването в страната: влошаващото се здравно състояние на населението, доказаната неефективност на съществуващата система на здравеопазването, несъответствието на здравеопазването с общите тенденции на развитие на страната ни към утвърждаване на демокрацията, пазарната икономика и приобщаване към европейските стандарти и ценности.
Влошаването на здравното състояние на населението намира израз в динамиката на основните здравни показатели. Негативните тенденции в това отношение са налице от края на 70-те години и са особено ясни през последните две десетилетия. Нарастването на общата смъртност в известна степен се дължи и на демографското остаряване на нацията. Едновременно с това се повишава и детската смъртност, както и смъртността в активните възрастови групи - 29 и 59 години. Всичко това доведе до намаляване на средната продължителност на живота. Водещи причини за леталния изход са болестите на органите на кръвообращението, онкологичните заболявания, не на последно място травматизмът. Преобладават болестите на дихателната система - над 41 на сто, болести на органите на кръвообращението, нервната система, сетивните органи, травмите и отравянията. Тревожни са данните за физическото развитие и дееспособността на младите възрастови групи, където се наблюдава понижена устойчивост и адаптивност.
Основни причини, обуславящи необходимостта от реформа в здравеопазването, са свързани и породи от непълното и недостатъчно преодоляване на наследените от социалистическия строй здравно политически постановки и реалности, доминиращи в продължение на повече от четири десетилетия. Държавният монополизъм - началото му се поставя още през 1950 г. и с наченалото социалистическо преустройство, окончателно утвърден със Закона за народното здраве през 1973 г. с категорично забраняване на частния сектор в здравеопазването. Съдържащ задължителните си атрибути - централизирано управление, планиране и финансиране, държавният монополизъм доведе до задълбочаващо се бюрократизиране, диспропорции и дисбаланси.
Реално погледнато националната здравна политика в България сега и през близките най-малко 5 години ще се осъществява в условията на икономически затруднения и ограничени финансови ресурси. Реформата на здравеопазването е постоянен процес, а не кампания, макар че тя сега у нас стартира по необходимост с бързи темпове. Острите проблеми на здравеопазването на нацията и медицинската помощ за гражданите са несъвместими с каквото и да е отлагане. И точно в такъв момент - при добре работещо правителство с авторитет в страната и в международен аспект, действащ парламент, нагласа в обществото и другите политически сили пакетът от здравни закони вече е готов, а и те са подготвени след дълго обсъждане, като се има предвид чуждестранният опит и нашите условия. Законът за здравноосигурителната система вече мина на първо четене. След две седмици предстои и второ четене на закона в Народното събрание. Предстои и първото четене на Закона за съсловните организации. През сегашната зимна сесия в пленарната зала ще се гледа и Законът за лечебните заведения. И точно в този момент българските социалисти, ненаправили почти нищо досега през своето управление в продължение на две години, не поискали или неможещи да проведат здравната реформа, сега правят опит да я спрат, забавят или отклонят. Предстои поредният конгрес на БСП, а залата на Народното събрание според тях е поле на събиране на актив пред своите вътрешни съперници.
Дами и господа, българските граждани в продължение на няколко години са принуждавани да заплащат оперативно или друго лечение и то в държавни здравни заведения в нарушение на Конституцията. Кой плаща, на кого, за какво, защо - никой не знае. Корупция и хаос. Член 52 от Конституцията е ясен: гражданите имат право на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон. Кой директор на районен център по здравеопазване и кой медицински директор наистина е застанал в защита на болните срещу корупцията? Кои действия промениха нещо в действителност? Очакване, че Наказателният кодекс дава възможност за наказание, че трябва да се докаже злодеянието. Корупция навсякъде, а не може да се докаже. Това е отговорът и на смяната на някои директори на районни центрове по здравеопазване и директори на болници в страната. До влизането в действие на здравноосигурителната система българските граждани имат право на безплатно ползване на медицински услуги. Всичко друго е в нарушение на Конституцията. Ръководител, неизпълняващ задълженията си, неосигуряващ здравеопазване според закона, няма място в управлението на здравеопазването.
Искам да ви кажа накрая за Наредба 22. Наредбата слага ред в лечението и приемането на болни, районира и подготвя страната за здравноосигурителната система, гарантира безплатна медицинска помощ за всеки болен, а няма за цел да направи платено здравеопазването. Тъкмо обратното.
И един пример: пред мен е една справка за извършени прегледи в амбулаторно-поликлинични звена и приети на лечение в стационара на Обединена районна болница Добрич за периода от началото на годината до 22 януари.
Поликлиники - приети болни 26 554, или лекувани безплатно 26 362, а срещу заплащане 192. Това в проценти представлява 99,3 на сто безплатно и 0,7 на сто платено лечение.
И още един пример: стационар - приети 990. За безплатно лечение - 972, платени - 18. В проценти това представлява 98,2 на сто безплатно и 1,8 на сто срещу заплащане. Изводите оставям за колегите отляво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Закривам заседанието (Звъни.)

(Закрито в 16,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
         Виктория Василева
         Свилен Димитров