Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Анелия Тошкова и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Петър Димитров. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20 до 26 януари т. г.:
1. Законопроект за организациите с нестопанска цел. Вносител - народният представител Иван Димов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по национална сигурност.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител - народният представител Пламен Димитров Стоилов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
4. Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия във връзка с попълване на декларациите по отменения § 1 от Закона за администрацията. Вносители - Георги Първанов и група народни представители.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
В срока по нашия правилник има внесени следните предложения за седмичната програма от Парламентарната група на СДС:
1. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
2. Законопроект за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица", сключено чрез размяна на ноти.
4. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване.
5. Законопроект за ратифициране на Договора за заем, финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България и Българската народна банка.
6. Законопроект за ратифициране на Петия протокол към Общото споразумение за търговията с услуги и на Списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги.
7. Законопроект за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените.
9. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното деление на Република България.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония.
11. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
12. Законопроект за държавния служител - второ четене.
13. Парламентарен контрол.
Освен това има внесени следните предложения:
- от народния представител Любен Корнезов - законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, вх. № 854-01-86 от 1998 г.;
- от заместник-председателя на Парламентарната група на Демократичната левица Стефан Гайтанджиев да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия във връзка с попълването на декларациите по отменения § 1 от Закона за администрацията;
- от народния представител Йордан Цонев - да се включи като точка проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи рамково споразумение за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси").
Имате думата за изказвания по дневния ред - ако желае да се изкаже някой от вносителите, както и предложения за отпадане или разместване.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от нашия правилник внесох предложения за тази седмица в дневния ред да бъде включена точка за създаване на анкетна комисия относно декларациите по § 1 от Закона за администрацията, който текст беше отменен от Конституционния съд, за създаване на една временна анкетна комисия, която да провери обстоятелствата относно нареждането за вида, попълването на тези декларации, съхраняването им. Дори бих предложил известно разширяване - това от дебата ще стане ясно.
Българската общественост трябва да знае каква ще бъде съдбата на тези декларации. Десетки хиляди държавни чиновници тръпнат в момента, защото не знаят какво ще стане с тези декларации за чисто минало, в които те са заявили дали са били или не са били в ръководни партийни органи на бившата Българска комунистическа партия. Имаме вече сведения, че много министерства, ведомства, учреждения вече вадят ксерокопия от тези декларации. Много от хората са разтревожени от това, че могат да бъдат използвани по един неправомерен начин, а някои от тях са давали и доста разширителни и подробни тълкувания.
Българският парламент е в правото си да знае какво става с тези декларации, дали те ще бъдат унищожени, по какъв начин. В крайна сметка преди да ги погълне Геената огнена на кремиковските пещи или може би нарязани от стоманените зъбци на машините за унищожаване на документи, може би е добре да видим как ще бъдат опазвани. Може би е добре да бъдат и опазвани по някакъв начин. Защо при нас да няма един, както пастор Галк в ГДР, пазител на досиетата? Нека да бъде ваш колега от СДС. Какво пречи един Камен Бараков да съхранява, да кажем, тези декларации за чисто минало?
Виждаме, че това е един много сериозен въпрос. Ето защо предлагам като точка 13 да бъде включено създаването на тази комисия по съдбата на декларациите, а вече точка 14 да стане парламентарен контрол.
Решението, което е раздадено на всички народни представители, предлага и вариант за квоти от отделните парламентарни групи.
Аз вярвам, че голямата обществена значимост на този проблем и за да се избегнат бъдещи скандали, налага народното представителство да създаде една такава комисия. Но, разбира се, важно е най-напред това да се включи като точка от заседанието на парламента за седмицата. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Пристъпваме към гласуване. Моля да гласувате предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев като точка 13 от седмичната програма да бъде включен проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия във връзка с попълване на декларациите по отменения § 1 от Закона за администрацията.
Гласували 185 народни представители: за 60, против 110, въздържали се 15.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов да се включи точка в седмичната програма законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 177 народни представители: за 66, против 80, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Другите две предложения са включени в проекта за програма, затова ще прочета окончателния проект.
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 27-29 януари 1999 г.

1. Законопроект за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за заем, финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България и Българската народна банка.
3. Законопроект за ратифициране на Петия протокол към Общото споразумение за търговията с услуги и на Списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги.
4. Първо четене на законопроекта за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
6. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България за пречиствателна станция "Бистрица", сключено чрез размяна на ноти.
8. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Експортно-импортната банка на Япония.
10. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Рамково споразумение за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозия и абразия на водата и свързаните с тях свлачищни процеси").
11. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
12. Второ четене на законопроекта за държавния служител.
13. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проекта за седмичната програма.
Гласували 175 народни представители: за 130, против 8, въздържали се 37.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СТАТУТА НА ХАГСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МЕЖДУНАРОДНО ЧАСТНО ПРАВО.
Има думата господин Емануил Йорданов за процедура.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение при гледането на първа точка в залата да бъде поканена госпожа Мария Серкеджиева - заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госпожа Серкеджиева в залата.
Преминаваме към законопроекта за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията
относно законопроект за ратифициране на
Статута на Хагската конференция по международно частно право № 802-02-58/98 г., внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 14 януари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право, № 802-02-58/98 г., внесен от Министерския съвет.
Комисията констатира, че присъединяването на Република България като държава-членка на Хагската конференция по международно частно право има особено важно значение за улесняване търговските отношения на страната с останалите страни - членки на Конференцията. Комисията също така констатира, че искането на Република България за членство в Конференцията е одобрено от необходимото мнозинство нейни членове.
Съобразно чл. 2, ал. 3 от Статута на Конференцията приемането става окончателно с факта на приемането на Статута от заинтересованата държава. Тъй като приемането на Статута означава присъединяване към международен договор, то трябва да стане със закон за ратификация, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България. В изпълнение на това конституционно изискване Министерският съвет е внесъл в Народното събрание законопроекта за ратифициране Статута на Хагската конференция по международно частно право.
С оглед на това комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат законопроекта за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право, № 802-02-58/98 г., внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Петър Башикаров да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
относно: проект на Закон № 802-02-58 за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право, внесен от Министерския съвет на 22 декември 1998 г.
На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Статута на Хагската конференция по международно частно право, приет в Хага на 31 октомври 1951 година".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Желае ли някой да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроект за ратифициране на Статута на Хагската конференция по международно частно право № 802-02-58.
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Лучников, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правя предложение да приемем законопроекта и на второ гласуване днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Срещу това предложение има ли някой? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 141 народни представител: за 133, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Статута на Хагската конференция по
международно частно право

Член единствен. Ратифицира Статута на Хагската конференция по международно частно право, приет в Хага на 31 октомври 1951 г.
Законопроектът е приет от Народното събрание на 27 януари 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Йордан Соколов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен, който гласи:
"Член единствен. Ратифицира статута на Хагската конференция по международно частно право, приет в Хага на 31 октомври 1951 г."
Гласували 140 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 5.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ, ФИНАНСИРАНЕ И ПРОЕКТИ МЕЖДУ КРЕДИТАНЩАЛТ ФЮР ВИДЕРАУФБАУ - ФРАНКФУРТ НА МАЙН, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 802-02-63 от 30 декември 1998 г.
за ратифициране на Договора за заем, финансиране и
проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау -
Франкфурт на Майн, Република България и Българската
народна банка, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 14 януари 1999 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроект за ратифициране на Договора за заем, финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България и Българската народна банка, внесен от Министерския съвет.
Заемът е предвиден за въвеждането на Програма за предоставяне на бързооборотни кредити на малките и средни предприятия. Размерът му възлиза на 8,5 млн. германски марки за срок от 40 години при 10-годишен гратисен период и фиксиран лихвен процент от 0,75 на сто годишно за проекта "Насърчаване на малки и средни предприятия".
Прякото управление на заема ще се осъществява от Българската народна банка чрез специализирана сметка.
След обсъждане се проведе гласуване, на което с 10 "за", без "против" и " въздържали се", народните представители подкрепиха законопроекта.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Договора за заем, финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България и Българската народна банка, подписан на 18 ноември 1998 година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Има думата господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим Закона за ратифициране на това споразумение. Искам да отбележа, че за съжаление Законът за създаване на Насърчителната банка беше приет още преди три години. В България много от хубавите неща стават твърде бавно. Парламентът трябва да се коригира, съответно в много по-голяма степен изпълнителната власт. Условията за отпускане на този кредит са изключително благоприятни. И още нещо, което непременно трябва да бъде отбелязано, то е и основание за получаване на една безвъзмездна финансова помощ, за да тръгне тази работа.
Използвам случая, господин председател, за да Ви помоля да бъде използван авторитета на Народното събрание да се обърне внимание на Министерството на финансите да изпълнява един поет ангажимент без съпротива, без възражение. Този ангажимент многократно е поеман и при стари министри, и при новия министър в Комисията по бюджет и финанси. При предлагане в Народното събрание на всеки нов законопроект, с който се поема ангажимент за сключване на заем, за държавна гаранция Народното събрание да получава една справка за динамиката на брутния външен дълг на България. Съответно тази справка може да бъде давана и с една структура, за да бъдат народните представители наясно не само относно динамиката на дълга, но и как се изменя неговата структура. Отделно да има графа за поеманите държавни гаранции. Нито един министър досега не се е съпротивлявал. Един - два пъти в предишния си състав Народното събрание получаваше такива справки. Сега ние не получаваме такива справки. Това няма да струва нищо на Министерството на финансите, а народните представители ще бъдат във всеки момент информирани по един такъв изключително важен проблем, който освен че е изключително голям като икономически проблем, е и голям политически проблем.
Благодаря Ви, господин председател, и се надявам, че тази моя бележка ще послужи като основание Вие да поискате от министъра на финансите тази справка да започне да постъпва наред с исканията за ратификация на споразумения за заеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за заем, финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България и Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 135 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Закон
за ратифициране на Договора за заем, финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България и Българската народна банка.

Член единствен. Ратифицира Договора за заем, финансиране и проекти между Кредитанщалт фюр Видерауфбау - Франкфурт на Майн, Република България и Българската народна банка, подписан на 18 ноември 1998 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 126 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 8.
Законът е приет на второ гласуване.


Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПЕТИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ТЪРГОВИЯТА С УСЛУГИ И НА СПИСЪКА НА СПЕЦИФИЧНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ТЪРГОВИЯТА С ФИНАНСОВИ УСЛУГИ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Николов, да изнесе становището.




ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-4 от 13 януари 1999 г. за
ратифициране на Петия протокол към Общото
споразумение за търговията с услуги и на Списъка на
специфичните задължения на Република България по
търговията с финансови услуги, внесен от
Министерския съвет

Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Петия протокол към Общото споразумение за търговията с услуги и на Списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги.
Петият протокол към Общото споразумение за търговията с услуги представлява Приложение № 1Б към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (СТО) и е подписан на 27 февруари 1998 г. Международните преговори по търговията с финансови услуги приключиха през декември 1997 г., като в тях взеха участие 70 държави, които осъществяват 95 на сто от световната търговия с финансови услуги. Понастоящем от общо 133 страни-членки на Световната търговска организация, 102 държави са поели задължения по търговията с финансови услуги, включително и първоначални задължения по линия на Уругвайския кръг от преговори. Протоколът е открит за присъединяване до 29 януари 1999 г. за страните-участнички в преговорите и влиза в сила на 30-я ден след приемането му от всички страни-участнички.
Преговорите обхващат всички финансови услуги - застрахователни, банкови, лизингови и други.
Протоколът допуска въвеждане от страните на предпазни мерки с цел защита на инвеститорите и стабилност на финансовата система, както и прилагане на временни ограничения на плащанията и трансферите, но на недискриминационна основа и в случай на сериозни трудности на платежния баланс и външното финансиране.
Протоколът и спазването на задълженията по него представляват важен фактор за сигурността и стабилността на световната финансова система. Поради тази причина присъединяването на всички страни-участнички в преговорите е от изключителна важност за постигането на тази цел.
Република България е член на Световната търговска организация от 1 декември 1996 г. и участва в преговорите със своя оферта, която беше одобрена заедно със списъците на специфичните задължения на страните-участнички в преговорите. Проектът за оферта е съгласуван и с Европейската комисия и съответства на нашите ангажименти като асоцииран член на Съюза.
Ратифицирането със закон на Петия протокол от Народното събрание е необходимо условие за успешното интегриране на България в многостранната търговска система и за по-ефективно преструктуриране на финансовия сектор и икономиката. Присъединяването на България към Петия протокол е предпоставка за подобряване на инвестиционния климат и на икономическата активност в нашата страна.
Обхватът на специфичните задължения на България е определен в съответствие с Приложението на финансовите услуги на Общото споразумение за търговията с услуги и е аналогичен на този, представен на другите страни-участнички в преговорите.
Българската оферта отчита действащата към момента у нас нормативна уредба и ангажиментите ни към Европейския съюз, т.е. отчита се нашето задължение България да не предоставя на трети страни по-либерален режим от този, предоставен на Европейския съюз, както и неразпространение на преференциалното третиране по Европейското споразумение по отношение на страни от Световната търговска организация - не членки на Европейския съюз.
Специфичните задължения на финансовите услуги са предмет на общите ограничения, съдържащи се в хоризонталния сектор на Списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с услуги (Документ на ГАТС 122), които са поети при присъединяването ни в Световната търговска организация.
Присъединяването на Република България към Петия протокол налага допълване на ратифицирания със закон от Тридесет и осмото Народно събрание Списък на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2, във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Петия протокол към Общото споразумение за търговията с услуги - Приложение № 1Б към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, и Списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги, приет на 27 февруари 1998 г. от Съвета за търговия с услуги на Световната търговска организация." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Петър Башикаров да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИРАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за Закон № 902-02-4 за ратифициране на
Петия протокол към Общото споразумение за
търговията с услуги и на Списъка на специфичните
задължения на Република България по търговията с
финансови услуги, внесен от Министерския съвет на
13 януари 1999 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Петия протокол към Общото споразумение за търговията с услуги и на Списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2, във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Петия протокол към Общото споразумение за търговията с услуги - Приложение № 1Б към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписан на 27 февруари 1998 г., и Списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги, приет на 27 февруари 1998 г. от Съвета за търговия с услуги на Световната търговска организация." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, разбира се, бих искал да подкрепя ратификацията на това споразумение. То е резултат и от присъединяването на България към Световната търговска организация, и от нейното участие в Първата министерска сесия в Сингапур, и по-нататъшните преговори.
Искам да ви обърна внимание на едно от основните задължения, които България е поела във връзка с търговията с финансови услуги - мерки, прилагани към всички сектори и подсектори на финансовите услуги.
Четвърта точка гласи: "Застрахователната и банковата дейност, както и дейността във връзка с операции по търговията с ценни книжа и дейностите, свързани с тях, трябва да се извършват самостоятелно от дружества, специално лицензирани за осъществяването на такива услуги". Прави ми впечатление, че няма бележки от страна на Комисията по ценните книжа, но когато обсъждахме миналата седмица новия Закон за публичното предлагане на ценни книжа, аз специално обърнах внимание на появяващия се нов текст за така наречените управляващи дружества, които задължително трябва да управляват инвестиционните дружества и да нарушат тяхната самостоятелност. А както се и казва, не само инвестиционните дружества ще управляват, а в бъдеще институционални инвеститори, например, защо не всички ценни книжа на Държавна спестовна каса и т.н.?
Искам да обърна внимание, че ратифицирайки това споразумение, това е още едно доказателство за това ние да възразим по създаването на такава нова правна фигура, която да обезсмисли досега съществуващите в България инвестиционни дружества, а може би и застрахователни фондове и да създаде нова такава по примера на стопанските организации структура като управляващите дружества. Моля да имате това предвид, когато ратифицирате споразумението. Аз ще го подкрепя. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, резултатите от първото гласуване и сроковете, които са пред нас по този закон, ми дават основание да поискам да разгледаме днес и на второ четене законопроекта за ратифициране на Петия протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Петия протокол към
Общото споразумение за търговията с услуги и на
Списъка на специфичните задължения на
Република България по търговията с финансови услуги

Чл. 1. Ратифицира Петия протокол към Общото споразумение за търговията с услуги, Приложение 1Б към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписано на 27 февруари 1998 г.
Чл. 2. Ратифицира Списъка на специфичните задължения на Република България по търговията с финансови услуги, приет на 27 февруари 1998 г. от Съвета за търговия с услуги на Световната търговска организация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по законопроекта.
Пристъпваме към второ гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и членове 1 и 2.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОМИНАЦИЯ НА ЛЕВА И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ В МАЩАБА НА ЦЕНИТЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, ако позволите, първо, едно процедурно предложение.
Във връзка с първо четене на законопроекта за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените да поканим в залата господин Светослав Гаврийски - управител на Българската народна банка, господин Мартин Заимов - подуправител на Българската народна банка, господин Пламен Орешарски - заместник-министър на финансите, и госпожа Нина Ставрева - началник-отдел в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Светослав Гаврийски, господин Мартин Заимов, господин Пламен Орешарски и госпожа Нина Ставрева в пленарната зала.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 802-01-65 от
4 декември 1998 г. за деноминация на лева и за
изменение в мащаба на цените, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 14 януари 1999 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените, внесен от Министерския съвет на 4 декември 1998 г. Законопроектът бе представен от господин Светослав Гаврийски - управител на Българската народна банка. От името на правителството той изложи мотивите по законопроекта като изтъкна, че основната цел на внесения законопроект е улесняване на паричното обращение в страната и икономия на инвестиционни разходи.
Предлаганата реформа ще има чисто технически характер и няма да засегне покупателната способност на населението и на лицата, осъществяващи стопанска дейност.
Законопроектът предвижда намаление в стойността на лева и в мащабите на цените хиляда пъти. Тази разпоредба ще се разпростре върху всички законово и подзаконово нормативно регламентирани до 30 юни 1999 г. стойностни величини. За времето от 1 юли до 31 декември 1999 г. старите и новите левове запазват паралелно статута на законно платежно средство, а след 1 януари 2000 г. в обращение остават само новите левове. Българската народна банка в неограничен срок ще обменя старите банкноти и монети с нови банкноти и монети. Предвидени са съответни текстове за начина на съставяне на счетоводните отчети и баланси на годишните финансови отчети и на отчета за изпълнение на държавния бюджет за 1999 г.
По представения законопроект се проведе обстойна дискусия. От нея и от дадените разяснения стана ясно, че всички нови банкноти ще бъдат отпечатани в Печатницата на Българската народна банка. Разходите за тяхното отпечатване няма да бъдат по-високи от тези, които се извършват ежегодно за подмяна на изважданите от обращение банкноти поради износване и повреждане. Новите банкноти ще бъдат в размери от 11 до 14 сантиметра и в купюри от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лв., които ще удовлетворят нуждите на паричното обращение.

Разяснено бе, че предлаганата деноминация на лева не е някакъв етап, предшестващ излизане от валутния борд. Такъв въпрос не стои.
Изказаха се съображения за необходимостта от по-сериозни разпоредби в закона, отнасящи се до спазване на изискванията на Закона за цените и създаване на необходимата организация за провеждане на реформата.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, при което всички присъстващи членове на комисията единодушно одобриха внесения законопроект за деноминация на лева и промяна в мащаба на цените.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме предложения проект на Закон за деноминация на лева и за изменение мащаба на цените, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата по законопроекта.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости! Обект на разглеждане е един интересен закон. Чухте това, което са решили в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. За съжаление аз отсъствах от това заседание, иначе щях да обърна внимание на някои от несъобразностите в този закон.
Тук в изказването на колегата Цонев се промъкна твърдението, че от името на правителството е говорил господин Гаврийски. Това е недопустимо. Доколкото зная, господин Гаврийски не е в състава на правителството. А освен това по закон и по Конституция Българската народна банка е независима институция от правителството, отделна институция, различна от правителството. Вярно е, че те сигурно са подготвили този закон, той е влязъл със съгласието на правителството. Но, както и да е. Мисля, че това не е най-важното. Но все пак, не е маловажно.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС, от място): Много ти е хубава вратовръзката.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Хубава е, няма само господин Цонев да има хубави вратовръзки. (Смях и оживление в залата.)
Дайте да се съсредоточим в закона, защото е много интересен. Когато, след като бяха съществено ограничени, поради паричния съвет, функциите на БНБ, а може би това са измислили... Но не зная дали е точно от тях.
Четох днес във вестника, че господин Бисеров се е произнесъл за една политическа сделка - кой е взел комисионата. А тук да попитаме ли кой е взел комисионата за отпечатването на парите, изработването на парите и т.н.? Това е в рамките на шегата, понеже господин Бисеров ме репликира.
Най-напред по заглавието - Закон за деноминация на лева. Това ще го приемем - изменение мащаба на цените. А това? Изглежда тези, които са подготвили закона, ще си послужа с думите на един дългогодишен народен представител, бивш председател на Народното събрание, който в момента е на друга важна държавна длъжност, изглежда у тези, които са го работили, все още звучи залпът на Аврора.
Аз съм преживял две обмени на парите, тогава така им казваха. И след това, за да оправдаят това нещо, в края на краищата държавата не определя цените, но тогава определяше, а може би и днес, и сега иска да определя, ако иска изменение на мащаба на цените, нека да направи едно приложение кое колко ще струва.
Това ли са смятали от Министерския съвет или господин Гаврийски? Чисто и просто цените се определят на пазара, обявява се стойността на един лев, обявява се и неговият валутен курс и търговците си определят цените така, както те намерят за добре, с изключение на онези цени, които по някакъв начин се определят от държавата. Значи не става дума за всички цени, а става дума само за една част от цените.
Трябва ли да има такъв закон или не? Според мен не трябва да има такъв закон. Чувам изказвания, че видите ли, това било символ на стабилността в България. Че кажете ми, коя от страните със стабилни валути прави деноминация или прави такива упражнения? САЩ или Германия? Естествено, те след войната са го направили, обаче после не правят. Защо трябва да правят това нещо? Страна, която прави деноминация, показва на света, че не е стабилна, има нестабилна финансова система и всеки се отнася с подозрение към нея.
Сега, кажете ми, защо Италия, ще кажете много пари, не знам какво си, много нули се слагат... Значи курсът на италианската лира към българския лев е долу-горе 1:1.
Аз, право да ви кажа, чувам от двадесет и няколко години, че италианците щели да правят подобна операция, каквато ни се предлага в момента в България. Такава идея се лансира отдавна, обаче не се прави. Защо? Ами чисто и просто защото не им трябва.
Това било стабилност. Видите ли, един лев - една марка. Ами направете го тогава един лев - едно евро. Защо не го направите? Нали? Или един лев - един долар. Или да станат четири марки за лев. Имаше и такъв момент в българската история. Това беше ли признак за стабилност? Не. Така че това отпада като аргумент. (Неразбираема реплика от залата.) Четири бяха по едно време, и две бяха, и четири бяха преди това.
Значи италианците са членове на Европейския съюз, влизат в зоната на еврото и въпреки това не деноминират лирата, а ние деноминираме лева. За да се харесаме на някого или защо? Това е първо.
За мен това е един безсмислен закон. За мен това е удар в празното пространство. Днес, когато ние трябва да решим най-важния проблем, ние, казвам, защото ние също присъстваме в парламента, ние също имаме възможност да се изказваме оттук, макар че други хора, друга политическа сила носи отговорност за изпълнителната власт, ние трябва да съсредоточим всички усилия и да помогнем и на тези, които управляват, така че България да влезе в една траектория на растеж. За съжаление растеж няма. Растеж със заклинание не става. Там където има растеж, там не правят конференции по растежа. Ето, това е проблемът. (Някой се смее в залата.) Не е смешно, защото то е една последица от развитието ни в последните години.
Ние ще правим деноминация. На кого трябва и аз не зная. Казват, че хората били свикнали. Свикнали са по-възрастните, по-младите хора не знаят какво беше това - единият предишен лев с неговите ограничения и т.н. А по-възрастните, пенсионерите, те много добре знаят. И аз ще ви кажа.
Но тези, които целят политически ефект, че хората, като си направят сметка, знаят преди колко струваше, да кажем един хляб, едно кисело мляко и т.н.... Значи изводите няма да бъдат в полза на управлението. Не, не. Чисто и просто ще се окаже, че в момента, ако взимат пенсии, колкото са взимали предишните, значи това, с което купуват основните стоки, може би е два пъти-два пъти и нещо по-високо. Това е един нормален измерител за намалената покупателна сила в момента.
Естествено, има и плюсове. Има и плюсове, че има пазар, че могат да си купят коли, могат да си купят, да кажем, жилища, и т.н. Макар че това също зависи и от техния жизнен стандарт. Това е първо - за мен законът в момента е безсмислен. И защо се прави, аз не получих отговор.
Казват, че се намалявали разходите по обращението. Това е пълна глупост. Защото много по-просто, можеха да си напечатат по-малко банкноти, след като имаме по 10 хил. лв. и по 50 хил. лв., с по-малко пари можеха пак да се намалят, лека-полека да изчезват големите банкноти по 10 хил. и по 5 хил. и т.н., а монетите да заменят част от другите банкноти. Значи можеше да икономисаме разходите. И кой ги плаща? Естествено, българският данъкоплатец.
Ще кажете, че не са много разходите на Българската народна банка. Обаче разходите по извършването на тази операция не са съсредоточени само в Българската народна банка, те са и на други места. Те са във всяка една фирма. И на това ще се спра.
Защо срокът е 1 юли? Някой може ли да отговори на този въпрос? Не е ли по-нормално да е 1 януари следващата година, да се подготвят всичките? В България финансовата година, обикновено за всички - и за държавата, и за предприятията, при търговците, всички са задължени по всички закони финансовата година да започва на 1 януари и да завършва на 31 декември. И затова е по-нормално една такава операция да се извърши в началото на годината. Иначе всички търговци ще трябва да си приведат счетоводството, тоест да го водят два пъти - на 1 юли, в стари и в нови левове.

Е, това според Вас продуктивна операция ли е? Значи всяка фирма ще нанесе допълнителни разходи, които няма да доведат до увеличаване на нейното производство. Може би само счетоводителите малко ще спечелят, че ще вземат повече пари, ама те трябва да се вземат от другите. И тогава цената на тази операция набъбва страшно много и не знам наистина тогава защо се прави. Тоест тази операция ще има характер на допълнителен данък върху всички търговци в България.
Ето тук чета: "Допълнителна разпоредба - търговските дружества и организациите на бюджетна издръжка ще съставят счетоводните си отчети в стари и нови левове от 1 юли."
Ами едноличните търговци не ги ли съставят? Щат - не щат, всеки, който води счетоводство, ще трябва да си състави тези отчети. Защо са пропуснати едноличните търговци? Това и аз точно не го знам.
Друг въпрос, който подлежи на дебат, макар че някои не искат да го дебатират, това е въпросът за курса - § 3 - 1000 лева. Един лев ли да е курсът към марката или не. Защото това беше наистина много удобно едно време, когато се въвеждаше валутният борд, обаче сега виждаме, че износът намалява, производството намалява, проблемите се увеличават. И тъй като нищо не се прави в българската икономика да се активизират онези фактори, които биха имали обратно действие върху производство, износ и растеж, оказва се, че лека-полека се свиваме и си живеем в кризата незнайно докога.
Така че аз не смятам, че подобен закон може да се приеме в този си вид, какъвто е, без допълнителен дебат по тези основни проблеми. Щом управляващото мнозинство е решило да го има, то трябва съвсем определено да отговори защо трябва да има такъв закон.
Второ, защо трябва да влезе от 1 юли? Дали се цели достигането на нещо друго - психологически и т. н., и защо трябва да се запази този валутен курс? Естествено, че в закона така не може да остане - изменение на мащаба на цените. Изменение на мащаба на цените имаше едно време по комунистическо управление, когато цените се определяха от Министерския съвет и те казваха, когато правеха такива неща, какви да бъдат цените на основните хранителни и нехранителни стоки.
Така че, колеги, аз ви моля за сериозно отношение към закона, за един сериозен дебат и всички заедно да помислим какво трябва да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Думата има господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа! Това е един закон, който е свързан с определени специфични категории. Бих искал още отначало да кажа, че по принцип посоката е вярна, защото това е една стъпка към допълнително стабилизиране на финансовата система, която, разбира се, изисква определени допълнителни условия за нейното провеждане. В тази вярна посока аз имам няколко съображения, които искам да изложа пред вас.
Първо - времето. Аз си направих труда да проуча историята на този въпрос в други страни. Обикновено има два периода на деноминация. Единият е, когато има силна инфлация в страната, огромна инфлация и стремежът е чрез тази мярка за деноминацията да се уталожи по някакъв начин инфлационният процес. А другият модел е когато няма инфлация в една страна и тогава може да се индуцират инфлационни процеси.
И затова моят въпрос тук, който в известна степен ме смущава, е: няма ли една такава стъпка, предприета в средата на годината, да създаде известен хаос в стопанските връзки, от една страна, а от друга страна, ние сме свидетели, че при окръгляване на купюрите, при окръгляване на това, което наричаме мащаб на цените или паричната единица с нейните подразделения, може да се получи едно повишаване на тези цени в ущърб на консуматора.
Бяхме свидетели, когато се премахнаха банкнотите от 20 и 50 лева и имаше един период, в който не бяха пуснати допълнителни звонкови монети, тогава всички цени, почти без изключение, се закръглиха нагоре. Има ли някакви гаранции, разбира се, при условията на пазарна икономика такива гаранции не могат да се дадат, освен за наблюдаваните стоки, че това няма да се повтори?
Един трети момент, който също буди тревога, това е, че аз се съмнявам, че ние имаме или Българската народна банка има точна представа за обема на всички пари, които са в обращение. Има представа за обема на отпечатаните банкноти, но от тях някои са може би унищожени, някои са изнесени в чужбина, други са тезаврирани или са уталожени от паричното обращение, т. е. няма ли да се превърне тази мярка в една скрита форма на преодоляване на принципите на валутния борд?
Един четвърти момент, който също е притеснителен: защо в тази деноминация в средата на годината българският лев се връзва лев - марка?
Аз съм убеден, че, придържайки се към принципите на валутния борд, ще се приеме може би в бъдеще една по-гъвкава негова форма. Просто едва ли това съотношение ще изтрае за през следващите 3-4 години. При това положение не е ли по-рационално да се обвърже новият лев към една валута, която ще бъде с по-малко отклонение, валута на няколко мощни страни от Европа - това е еврото. Няма ли това да бъде един по-добър начин ние по-лесно да влезем в европейската парична система, в европейската валутна система?
По принцип смятам, че едно такова връзване към една валута, която е перспективна, неразтапяща се, колкото и мощна да е германската марка, това е една разтваряща се валута през следващите две години. Тя ще се разтвори в една нова валута - еврото.
И накрая, искам да кажа, че полезно е една такава мярка да се установи с неограничен срок, както е отбелязано в чл. 4. Но не знам по какви съображения в мотивите се казва, че през втория период от януари до 31 декември 2000 г. старите левове не участват свободно в паричното обращение, но се изкупуват и заменят, т. е. поставя се един срок. Докато в закона се дава неограничен срок, а в мотивите се поставя един срок, все пак, до 2000 г.
В заключение искам да кажа, че една такава мярка е в правилна посока, но действително аз тук съм съгласен с колегата Димитров, че може би е необходим един дебат главно от специалисти, който дебат да се пренесе в залата на Народното събрание, за да може ние да убедим хората, че става въпрос за нещо полезно.
И само една дума по заглавието. Смятам, че трябва да отпадне това изменение в мащаба на цените. Първо, в закона нямаме нито дума спомената за цените, освен в чл. 6, където се казва, че трябва да се изпълняват условията по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за цените. И второ, мащабът на цените е една техническа изява, техническата форма на една от функциите на парите. Аз не мога да разбера това защо е включено в заглавието на закона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, днес още в заседанието на Председателския съвет, като разглеждахме бъдещия дневен ред, обърнах внимание, че в заглавието на този законопроект може би трябва да отпаднат думите "за изменение на мащаба на цените", както бе казано и от уважавания колега Венцеслав Димитров.
Аз не искам в никакъв случай да гледам на този закон като на някаква шмекерия, с която искат да се постигнат цели, различни от това, което е написано в законопроекта. Впечатлен съм от това, че никъде не се говори за цифри, а се говори за числа, културно е написан.
Възникват въпроси за удобството. Лично на мен много ми харесва да се премахнат тези излишни нули. В математиката това е възприета техника. Може да говорим за левове, можем да говорим за килолевове, което веднага връща нещата на мястото. Така че ние минаваме към един килолев и с това работата се свършва. Но от практическа гледна точка естествено има много подробности, които са ясни на счетоводителите, на икономистите, които трябва добре да погледнат на тях, и най-вече за датата, от която трябва да стане тази смяна. Тя е свързана с много подробности, хубаво е това да бъде в началото на месеца, хубаво е да бъде в началото на седмицата, ако не може да бъде в началото на годината.
Аз смятам, че не е хубаво да се натоварва 1 януари с много събития, за да могат хората да се съсредоточат върху по-интимни неща. И смятам, че в тази година най-удобната дата е 1 август, защото е неделя и от понеделник ще започне новия месец, с новите ведомости и с другите неща. Но това го казвам само като една чисто теоретична възможност.
Предвидени са всички неща, които правителството смята за необходими. Смятам, че щом правителството се нагърбва с това да направи тази смяна, още повече ние, от Демократичната левица, ще имаме възможност един ден да казваме: при нас заплатата беше 100 000 лв., а при вас сега е само 100 или 150, или 200 лв. (Смях и весело оживление в залата.) Така че място за спекулации има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин управител на Българска народна банка, уважаеми дами и господа! Правителството внася Закона за деноминацията на българския лев, преди всичко отговаряйки на желанията на Българска народна банка и споделяйки вижданията на БНБ, които са изложени в мотивите към законопроекта.
През цялата изключително поучителна история на Българската народна банка, която вчера имахме възможност и тези дни честваме, ние виждаме пътя, по който българският народ си е създал представи за парите, начинът, по който той се отнася към тях. Тук, в каталога на българските банкноти, който издаде Българска народна банка, много ясно се вижда, че традицията в България от тези 120 години, 90 години българинът е свикнал да работи със скъпи пари - левът да струва нещо много сериозно, левът да е с голяма покупателна сила.
В редките случаи на провали и на трудни години, когато левът се е обезценявал, българинът е губел доверието си към него. Тогава са се появявали и големите банкноти. Вижда се например тук, че най-голямата банкнота в онези години, когато страната е преживявала най-тежките кризи, така наречените национални катастрофи, е била 5000 лв. Тоест, дори тогава мащабите, с които българинът е смятал цените и доходите си, са били твърде различни от тези, с които сега смята. Само на последните страници на тази книга се появяват банкноти от 10 000, 20 000 и 50 000 лв., които вие познавате. Всъщност никой друг българин не е ползвал такива банкноти. Всички наши родители и прадеди не са познавали такива мащаби.
Ето защо е права Българската народна банка да предлага и правителството според нас съвсем основателно подкрепя желанието да се вървем към историческата традиция и опита на българите, т.е. опита да бъде ценена високо националната пара. В това отношение ефектът е преди всичко културен, на културната традиция. Връщаме се към доверието, което е било характерно и което хората по принцип изпитват към едни или други пари.
Ето защо искаме да върнем тази представа за българите, на българите за техните пари. С този закон искаме окончателно да сложим точка под един процес на обезценяване на българския лев. Това е вторият мотив.
Интересно е, че тези, които са против деноминацията, са и за прекратяване на валутния борд. Много характерна връзка тук се вижда. Значи, ако левът остане така, той може да бъде откачен някога, примерно от еврото, както сега, в момента, е закачен в курс 1955,83 лв. за едно евро. Значи се появява възможност някога във времето отново да започне процес на обезценка на българския лев, примерно след прекратяване на валутния борд.
Българска народна банка тези дни заяви много категорично и правителството много силно подкрепя тези заявления, че ние не искаме да извървим този път отново - на обезценяване на българските пари.
Аз от много време повтарям и ще си позволя тук да напомня това, още преди година и много месеци, още преди въвеждането на валутния борд, още когато мотивирахме бордът да бъде завързан за марката, мотивирах с предстоящите развития в Европейския стопански и валутен съюз. Предстоящото развитие какво е?
Всъщност 11 страни от Европейския съюз с термините, които българинът познава, влязоха във валутен борд. Те скачиха твърдо своите валути по отношение на еврото. Никоя страна няма право да емитира повече пари, отколкото тези, които са продиктувани от твърдия курс, по който италианската лира, примерно, е скачена с еврото. Тоест, тези страни изпълняват същите строги изисквания на валутния режим и на вътрешното банкиране, които изпълняваме и ние. Много е прост отговорът защо италианците няма смисъл да махат нулите. Защото в 2001 -2002 г. няма да има италиански лири. Ще има евро. Тоест, мащабът за всички ще бъде евро. И едно евро ще има много мощна покупателна сила.
Сега как България ще влезе в Европейския съюз, след като до 2001 г., когато се появи еврото, и когато българският лев ще бъде твърдо скачен с еврото, с един твърд валутен курс, който няма да се промени от днешна дата до 2001 г., когато то ще се появи като налични пари, какво предлагаме да стане и какво се предлага да стане?
Значи примерно тогава по добрия сценарий, ако той се сбъдне, правителството и България ще започнат преговори за членство с Европейския съюз. В този момент обстоятелството, че ние сме част от тези валути, които са твърдо свързани с еврото, ще бъде едно огромно преимущество на преговорите.

Защото България практически изпълнява същите тежки и може би най-тежки условия за членство в европейския валутен и стопански съюз, които на другите страни, където няма валутен борд, вероятно ще им се удаде да ги постигнат едва по-късно. Значи ние имаме едно преимущество. Какво се предлага да се направи? Да махнем валутния борд. Тоест, ние започваме преговори и преустановяваме финансовата дисциплина. Започваме да правим други изпълнения. Как ще водим сериозно преговорите с една Европа, която по това време ще има единна валута? Ще има една валута. Ние по отношение на тази валута ще започнем да правим нашите български изпълнения, тоест ще започваме да надлъгваме банката, пазара, ще започваме да пускаме пари. Тоест, ще започнем отново да въртим печатницата за правене на пари. Това ли се предлага да се направи? С каква цел? Каква е целта, ако така ще се прави? Защо трябва да остава възможността, скрита в инфлационно обезценения сега лев, за последващо обезценяване? Защо трябва да остава тази възможност? Кой в България иска тази възможност? Кой очаква някаква бъдеща инфлация? Кой ще се облагодетелства от инфлацията?
Аз мисля, че отговорите на тези въпроси са ясни, след като цялата историческа традиция тук не е допуснала това да се случи нито веднъж. Чак такова ограбване чрез обезценяване на българския лев в България никога не се е случвало. Кой иска да се върнем към тази спирала? Аз мисля, че едва ли има политическа сила, която сериозно да мисли за бъдещето на България и да твърди такива крайно несериозни неща.
Тук е необходимо национално съгласие да се постави една висока летва, над която да не се прескача, една висока ограда, над която политиците да не преминават в България сега, в 2001 г. и в годините след тази 2001 г. Тоест, българският лев да бъде винаги твърдо свързан с европейската валута и всичките други решения за икономически растеж, за стабилизация, за развитие и така нататък, да бъдат търсени в рамките на тази стабилна валута.
Абсолютно неверни са твърденията, че българският лев бил много скъп. Как поскъпна българският лев през 1998 г., питам? Българският лев може да поскъпне, ако все по-малко левове купуват все повече чужди пари. Това нещо наблюдава ли се? През 1998 г., разбира се, такова нещо нямаше. Българският лев не е поскъпнал и поради това, че в България нямаше инфлация. Има една твърде ниска инфлация за 1998 г. Твърди се друго. Твърди се, че поскъпването, което според мен е абсолютно недоказано, влияе на износа на България и на външнотърговския режим. Как влияе като не са се променили вътрешните цени? Това, което се е променило единствено във вътрешните цени, това е повишаване на средната работна заплата от 130 хил. на 200 хил. лв. Това е станало. Но това пък как се връзва с твърдението, което тук се чува от опозицията, че пазарът се стагнирал. Как се стагнирал пазарът при увеличаване на средната работна заплата от 130 хил. на 200 хил. лв. и при намаляване на безработицата? Тоест, повече хора взимат заплата, едновременно с това тя се вдига с 50 на сто. Как стагнира пазарът? Как стагнира пазарът при положение, че хората получават повече пари?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Като си плащат парното и не им остава нищо.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Друг е въпросът какво плащат хората. Друг е въпросът как се изменят мащабите на цените и структурата. Това е друг въпрос. Това е друг въпрос. Вярно е, че на хората е трудно да плащат парното. Но аз задавам въпроса за края на 1998 г. Сигурно е, че в България са продадени много повече стоки във физическо изражение през 1998 г. - поне с 50 на сто повече или с около 40 на сто, отколкото през 1997 г. Как така стагнира този пазар, при който има значително повече доходи? Ами сравнете числата на брутния вътрешен продукт и ще видите за какво става въпрос. В брутния вътрешен продукт относителният дял на потреблението не се е намалил. Как тогава са верни едновременно всичките тези неща? Разбира се, че не могат да бъдат верни.
Точно заради това аз не споделям нито мрачните прогнози за бъдещето, нито недоверието в бъдещето на финансовата стабилизация. Сега, приемайки Закона за деноминацията на българския лев, връщайки се към културния, историческия опит на българина, ние можем да дадем окончателни доказателства за доверието към българския лев, което започна през средата на 1997 г. и се увеличава. Доверието, както е написано в една много умна книга на Фукояма, е в основата на икономическото развитие.
Вие, гласувайки за този закон, създавате доверие в България и това неминуемо ще се превърне в икономически растеж за нашата страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господин министър, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че в предложените ни тук упражнения по психология и културология не се съдържа почти никаква икономическа логика.
Затова бих предложил анализ на това, което беше казано като аргумент в защита на упражнението за деноминация, да бъде направен от независими външни икономисти, а не български, за да не бъдат заподозрени в политически пристрастия.
Господин премиер, всичко, което говорехте за култура, трето, пето, за стабилен лев, в никакъв случай не е свързано с нулите. Ако в година Х левът не загуби грам от своята покупателна сила, 99 на сто от българите разбират, че българският лев е влязъл в режим на стабилност. И обратно. Ако той ерозира покупателната си способност, това и Вие, и аз го разбираме на базата на онази грамотност, която ние имаме от вчерашните дни. Той си става по-малко стабилен, независимо от нулите след числото. Това, първо.
Второ, за външния свят. Аз уважавам Вашите съображения, че ние трябва да ставаме все по-атрактивни за външния свят, за външните инвеститори, щом имаме намерение - и това не трябва да бъде подлагано на никакви съмнения - все повече и повече България наистина да влиза в международното разделение - и регионално, и световно. Това изисква доверие към българската икономика, разбира се - и към българските закони.
Но има ли нули, няма ли нули - това абсолютно никакво значение няма за външния инвеститор. Излишно е да се убеждаваме в тази зала, при тази публика.
Следователно в тази сфера не могат да бъдат намерени никакви, абсолютно никакви аргументи "за" или "против" деноминацията. Истината е, че някакви съображения - конюнктурно политически, са накарали правителството да предложи на парламента това упражнение - да свали трите нули.
Аз съм съгласен - отварям една скобка - с онези колеги, които говориха, че в условията на България, при отсъствието на контрол върху цените или на някакви механизми, които осигуряват определен контрол върху цените, да се говори за мащаба на лева, е излишно, защото това може да не се окаже точно смяна на един мащаб с друг мащаб така, както се иска на законодателя, а да бъде малко по-друг, макар и в малка степен.
Аз бих казал и вие не може да не се съгласите, че правителството би трябвало да изразходва своята енергия за разработване и осъществяване на стъпки, мерки, политика и действия, които наистина да стимулират растежа. Този законопроект не дава нищо на икономиката. Такова е мнението на 9/10 от българските икономисти, в т.ч. и на онези, които не са в плен на някакви политически пристрастия. Това е истината.
Струва ми се, че и самото определяне на датата, на което някои от колегите спряха своето внимание, е израз на едно намерение и законодателството да бъде използвано като инструмент за чествания: на 1 юли е въведен бордът, на 1 юли правим деноминация...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Мислиш ли, че е заради това?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Допускам. Може да са по-други съображенията, но това не са сериозни аргументи.
В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол аз изразих мнението на една група от депутати, като казах: искате да свалите трите нули, свалете ги... Именно поради това ние не казахме не на законопроекта, но се мотивирахме със съображенията, че той наистина нищо не дава, че това не може да бъде защитено с никакви аргументи. Гений да е човек от банката или от правителството, не може да намери сериозен аргумент.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Само ще се увеличат цените на стоките.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Възниква обаче един такъв въпрос и помислете. Не ви предлагам връщане към някаква система на тотален контрол на цените, но може да се помисли наистина при тези закръглявания все пак да има някакво правило от кое число след точката в каква посока при стойности на тези стотни и хилядни да се върви... Някакво ориентиращо правило, тъй като хората наистина имат една, макар и сдържана уплаха, че при този преход числата ще се закръгляват нагоре, а вие знаете колко са тънки джобовете на голямата част от българите.
И още нещо. Ако през 1997 г. малко на инат курсът беше фиксиран 1:1000 - такива са оценките на голяма част от българските икономисти, в т.ч. и на екипи вътре в рамките на Българската народна банка, и макар че инфлацията наистина през 1998 г. е овладяна, но имаше определена остатъчна инфлация от 1997 г. от една страна, а от друга страна вие ще се съгласите, че колкото и да ни се иска, т.нар. фундаментални фактори на повишаване конкурентоспособността на българската икономика и в частност на българския експорт, бързо и лесно няма да бъдат задвижени. Това е трудна работа, изискваща политика, инвестиции, контрол и много, много други неща, както подсказва практиката на редица страни след Втората световна война, за да има малко или по-голямо чудо, за да има по-малка или по-голяма външнотърговска експанзия. Щом е така, не биваше и не бива и чрез курса, фиксиран към марката, ние да създаваме допълнителни проблеми на българския експортен сектор. Може да се маха с ръка, да не се забелязва, но това е факт.
Знаете ли, оценката на тези неща се прави в този смисъл не винаги от хора, които са против борда. Аз съм един от тези, който е категоричен, че бордът не трябва да бъде пипан. Цялата парламентарна група общо-взето е на тази вълна. Но това не означава автоматичното снемане на другия въпрос, тъй като вие си позволихте тук да заявите: който е против борда, е и против много други неща... Това е смешно. Но живият въпрос за това, че трябваше да се помисли, когато се мине към еврото или сега, когато ще правите тази деноминация, за курса е жив проблем. Проблем, който изкарва цялата експортна част на българската икономика и се обсъжда от много сериозни икономисти. Ако смятате, че тук в залата са все несериозни, то навън от парламента има много такива, които не могат да бъдат оспорени, в т.ч. и хора, които не оспорват борда, затова недейте да си служите с евтини аргументи тук.
Това са нашите съображения или поне на по-голямата част от нашата парламентарна група. Ние смятаме, че този закон не дава нищо на икономиката. Това е едно упражнение, което си остава в пространството и парламентът и правителството наистина биха могли да се занимават с далеч по-сериозни неща. Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Така е. Една реплика искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика - господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин професоре, ще направя една реплика в две направления.
Първо, за цените. Оставете тези цени. Търговците ще си определят цените. Като ходите в страните, където е развито пазарното стопанство, има различна ценова политика. Някои обичат накрая да слагат две деветки: примерно казват 1,99. Някои пишат 5,55, 99,55. Те смятат с психологически средства да атакуват потребителя да купува. Мисля, че и у нас ще стане така.
Други някои пък залагат на твърди цени. Забелязал съм - дано скоро и тук да има, господин Радев - на "Марк енд Спенсър", те обикновено слагат кръгли цени: 10, 15, 20, 25 и т.н. Дори да струва по средата, за едни стоки те ще имат по-голяма печалба, за други - по-малка, но това е част от политиката на всеки един търговец и според мен няма връзка с това, което става. Ако търговците видят, че имат възможност да увеличават цените, т.е. има по-голямо потребление и т.н., не се притеснявайте, те ще го направят, независимо от това какво прави правителството. Има толкова много свободни цени.
Другото направление е за борда. Нормално е така: който е против властта, той е винаги за борда, защото махането на борда дава по-големи възможности на властта. Аз не мисля, че една власт, каквато и да е в България, може да се хвали с това, че има борд в България. Напротив, бордът е една проходилка за ония, които не могат да се движат във финансовата сфера. Рано или късно те, ако искат да покажат, че наистина са компетентни, наистина са можещи, самите те ще узреят за това, че бордът трябва да се премахне. Доколкото знам, има и световни светила, които казват, че бордът е нещо временно за България, че не може да продължава вечно. Но този, който се хвали с борда, хвали своята собствена некомпетентност и неверие в собствените сили, че той може да се оправи във финансовата джунгла. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Аз отлично разбирам, че господин Димитров използва репликата, за да оспори още веднъж политиката на правителството и съм съгласен с него. (Оживление.)
Второ, аз наистина честно се отнасям в декларацията си, че в момента бордът е нужен на България, съгласявайки се, че разбира се едно правителство, една централна банка имат далеч по-големи възможности в областта на паричната политика, на финансовата политика, когато няма валутен борд. Но така или иначе на България преди две години й се наложи да влезе в този режим.
Що се отнася до цените, на по-голямата част от народните представители е известно, че аз не съм от тези отявлени привърженици на крайните пазарни философии, които всъщност никъде не работят в такъв вид, в който се проповядват от крайните пазарници. И второ, в условията на българския пазар, който аз продължавам да казвам, че в някаква степен е твърде замърсен, а имаше и икономисти, които го наричаха пазар - бардак, извинявам се за жаргона, държавата трябва да проявява някаква грижа: ако не пряко да контролира цените, то в някои отношения да се опитва да има поглед, да има някакви регулативни функции. В случая става дума за това, когато ще се минава към новите цени, все пак да не се допусне някакъв абсолютен произвол.
И един струва ми се чисто технически момент, за който си признавам, че зная от литературата. И щом го има в литературата, следователно го има и на живо в икономиката: да се препоръча поне някакво правило. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За изказване има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тези дни управляващото мнозинство много често говори за диалог. Предстои заседание на съвета при президента по въпросите за диалога между политическите сили. Правилно се констатира, че този диалог е нарушен и недостатъчно ефективен. И днес, когато обсъждаме един много важен въпрос, а както премиерът постави нещата, наистина се поставиха фундаментални въпроси, трябваше да се очаква, че диалогът тук, в тази зала, ще бъде плодотворен и ефективен. Отново сме свидетели обаче на същото - когато се обсъждат най-важни въпроси от развитието на страната, министър-председателят излиза поради заетост, болшинството от народните представители и министри, от които зависи решаването на проблемите, ги няма и диалогът става много ефективен и реалистичен! Аз не смятам, че когато се обсъжда деноминация на нашата валута и когато се обсъждат фундаментални въпроси на борда и на развитието, когато трябва да се чуем взаимно, може да има такава ситуация.
Не намирам за нормално също така да се говорят и представят и официално от висши политици мнения, които не съответстват на мнението на хората, за които става дума. И това все поради това, че няма кой да изслушва, няма как да се чуваме и че диалогът е на много-много ниско равнище. А премиерът много точно каза преди време в едно интервю, че диалогът зависи от мнозинството и то от управляващите - вестник "Труд".
Сега на въпроса. Въпросът за деноминацията е свързан с няколко фундаментални разбирания за развитието на реформата в страната.
Първо, многократно министър-председателят, министрите, членове на правителството заявяват, че в средата на тази година, на 1 юли ние ще отбележим край на реформите поне в основни линии. Очевидно този край на реформата се свързва и с желанието левът да бъде приведен към стабилен курс, без нули, курс, на който вероятно поради тези знакови особености ще се вярва повече. Заедно с това обаче зад тази позиция се крият и някои други постановки - че по същество реформите, основните реформи в страната са вече завършени. Аз смятам, че това не е вярно. Това не само не отговаря на истината, особено в структурен аспект, а може да обезсърчи тези, които правят реформите, може да ги накара да мислят, че реформите са свършили, макар че аз смятам, че структурната реформа, свързана с приватизацията и последващите промени, ще продължи най-малко още десет години. Реформата не значи непременни сътресения. Но само по себе си това разбиране е дълбоко неправилно и невярно.
Второ, той иска да каже с тази постановка, че ето, ние извършихме реформите. Но аз смятам, че кабинетът прекалено много надценява себе си. Реформите в някои области не са започнали или са на много зачатъчно равнище. Справка - анализи на международни организации за структурната реформа и закъснението на приватизацията.
Още по-съществените въпроси. Има ли връзка между тези, които критикуват деноминацията, и тези, които са против валутния борд. Искам да кажа следното. Всякакви спекулации, че сега, през 1999 г. валутният борд може да бъде премахнат, са наистина безпочвени. Валутният борд не може да бъде премахнат през 1999 г. И ако се поставят така нещата, и ако се използват отделни изказвания и се предават като позиция на опозицията като цяло, значи просто да се лъже.
Но има и нещо различно. Едно е да се пази финансова дисциплина, да се държи на стабилността на лева, съвсем друго е да се вижда как е сключено споразумението с фонда и при какви условия. А това са различни неща. Защото ние виждаме, че има два типа разбиране на валутния борд в страната. Едното е чисто монетаристко, което казва: ние пазим лева, имаме резерв, държим на резерва, прибираме пари по всякакви начини в този резерв, пазим парите и това е достатъчно. Имаме равновесие, се казва, в страната.
Има и второ, наречено факторно разбиране на валутния борд, което казва, че валутният борд, фиксираният курс са свързани с търсене на съответно равновесие в реалния сектор. А ние твърдим, че има противоречие между начина, по който се поддържа този курс, който имаме в момента, и това, което става в реалния сектор. И ако министър-председателят беше тук, щеше да чуе, че въпросът за това дали е адекватен курсът или не... И наистина аз го разбирам, че един министър-председател не може да говори, че трябва да махнем курса или да играем. Или един министър. Това се отнася също за лидерите на опозицията. Играта с курса не може да продължава.
Но има друг въпрос - какво става с реалния сектор при този курс и при новите условия, след световната икономическа криза? И аз трябва да ви кажа, че в света се промениха много от ценовите параметри на стоки, които ние произвеждаме и ще произвеждаме, поради това че тук се е родила нашата България и тук сме се родили ние.
Давал съм и този пример. Ние направихме анализ по някои основни експортни продукти на страната. Нямаше видима конюнктурна причина зърното и някои други продукти да се оказват нерентабилни. Други страни бяха по-гъвкави и с по-гъвкави механизми успяха да си стимулират експорта. И аз се разграничавам категорично от оптимизма на премиера - само ще ви дам няколко цифри и няколко факти, - когато той говори, че доходите се повишавали, всичко било наред. Това абсолютно не е вярно.
За миналата година, за деветте месеца имам точни данни: чуждите инвестиции в страната са 152 млн. долара при 504 млн. долара през 1997 г. И това не е следствие от световната икономическа криза, поне за деветте месеца. До края на година са увеличени малко, но без да се променя тенденцията.
През цялата 1998 г. намалява износът и се увеличава вносът. И това не е следствие на конюнктурни фактори в съседни страни или у нас, а следствие на общо пропадане на ценовите равнища при нас и на всички стойностни измерения на това, което се произвежда и продава в България.
Ако ние използвахме факторния анализ за оценка на курса, щяхме да разберем, че курсът е пряко свързан със състоянието на икономиката и на експортните отрасли и предприятия. Това не се вижда и се казва, че това е въпрос на предприятията. Ами направете го курса още шест пъти по-неблагоприятен за износа и ще видите какво ще се случи долу. Въпросът тук е: можем ли при тези условия, при този курс да стимулираме икономиката и да направим структурна реформа или не?
За периода януари - октомври 1998 г. приходите от продажби са намалели с 8,2 на сто. И тази тенденция се запазва до края на годината, макар че данните са ми предварителни. Коефициентът на ликвидност е ужасяващо нисък.
И това, което най-много ме тревожи - структурата на неплащанията между всички организации. Те не намаляват, те нарастват в опасни сектори за икономиката.
Ето защо искам да кажа следното нещо. По принцип деноминацията е добро нещо, ако бяха решени и въпросите на реалния сектор. Но аз разделям мнението на тези икономисти, които смятат, че то е преждевременно. Две основания имам за това. Едното е, че все още няма стабилизация на реалния сектор, няма финансова стабилизация на реалния сектор. А тя не може да се откъсва от стабилизацията на лева. Това беше добро дело, ако наистина реформите бяха завършени, ако наистина имахме финансова стабилност поне на основната част от предприятията.
И второто, това е самото появяване на еврото. Ако ние бяхме подходили по-внимателно, а не така грандомански и самоуверено, вероятно можеше да се адаптираме към еврото директно. Казвам това като хипотеза, разбира се.
В момента се обсъжда вариант в Аржентина да преминат към долара и да създадат обща доларова зона.
Ние можеше да преминем към еврото директно вероятно в началото на следващия век. И това щеше да бъде по-евтино за страната и по-добре за реалния сектор.
Критерият обаче не е резервът в Централната банка. Макар че това е добре.
И аз вярвам, че тук са шефовете на Централната банка. Те вършат своята работа и оттам издънки няма, макар че в условията на валутния борд нещата им са улеснени.
Но това, което трябва да се направи в реалния сектор, не е направено и е далече от истината. И тепърва ще се налага вероятно да мислим по тези въпроси.
Липсата на структурна реформа и липсата на достатъчно ясна прозрачна реформа поставят под съмнение това, което се прави.
И накрая бих искал да кажа следното. Първо, ние може да не водим дискусия дали левът е скъп или евтин. Но тук има свидетели, а и протоколите на парламента пишат точно какво сме казвали ние в 1997 г. Ако това правителство искаше да няма трудностите, които ще изпита тази година, то трябваше да тръгне с много по-скъп лев в началото, в 1997 г. май, да тръгне много по-рестриктивно в началото и в момента да отпусне нещата. То трябваше да тръгне с много мощна приватизация и много мощна структурна реформа в началото и в момента да стабилизира нещата. А сега има това, което аз наричам двуфазно разминаване. Валутният борд е налице, пресата е налице. Международните финансови условия се промениха неблагоприятно и за металите, и за всичко, което е на основата на газ и нефт, т.е. за химическата промишленост и за много други неща.
При такава обстановка кабинетът сега се оказва в положение на един, който затяга колана мощно, а този, чийто е коланът, все повече ще пъшка и не се знае дали ще оцелее.
Аз не предвиждам оптимистично развитие за тази година. И не казвам за първи път това в този парламент.
За реалния сектор. Искам да кажа на шефовете на Централната банка, понеже тук е и министърът на финансите, че ако не се направят съществени промени, сериозни промени в структурната реформа и в макрофинансовия сектор, от есента на тази година вероятно ще има трудности, които ще засягат и централното ниво.
Това не са прибързани и евтини прогнози. Аз не правя от това политика. Пред мен се намира анализ от 20 страници, които нямам време да ви чета, но който вероятно ще получите след десетина-двадесет дни. Става дума за много сериозни неща.
Завършвам със следното. Деноминацията е знакова формула. Това е знаков ефект. В нея няма нищо особено, което да застраши или обратното, да направи живота на гражданите по-добър. Вероятно хората ще се върнат към стотинките. Така че знаковият ефект ще бъде двояк. Ще започнат, както се казва, отново да броят стотинките. И ролята на стотинката в българския икономически живот рязко ще нараства.
Но по-важното е другото, че някои в тази държава и това правителство свързват деноминацията със завършването на реформите. А това е дълбока политическа грешка. Реформите в България не са завършили, поради което и деноминацията не означава това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
За първа реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Томов! Аз съм впечатлен от желанието Ви да има диалог и от това, че отдавате голямо значение на диалога. И моята реплика е само в тази посока, тъй като по-късно в изказването си ще се спра на основните моменти, които засягате. Какво друго, освен диалог е това, което правим днес тук? Какво друго, освен чуваемост е това, което ние правим днес в залата?
Ето, ние днес разглеждаме един законопроект, който касае деноминацията на лева, един законопроект, за който вие казвате, и останалите колеги от опозицията, че той няма съществено значение за икономиката. И това е така. И по този законопроект започва да се развива дебат, чисто макроикономически дебат.
Ние приемаме този дебат и ще участваме в него. Ние искаме да чуем вашето мнение по основните макроикономически проблеми, по основните връзки, по основните неща, от които зависят процесите в страната, от които зависи реформата. Така го разбираме ние диалога.
И наскоро имахме пак на тази тема спор, ако мога да кажа, въпреки че спор е силната дума. Това е диалогът - да чуем всички становища и този, който носи отговорността за управлението, да вземе решението с всички последици от неговото изпълнение и прилагане.
Така че, това, че министър-председателят не е тук, не означава, че няма диалог. Министър-председателят има навика да чете стенограми, уверявам ви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За втора реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми господин Томов! Аз забелязвам във Вашето изказване една много дълбока противоречивост. Значи, ако говорим и оспорваме валутния борд, то ние го фетишизираме като стълб на политическа стабилност.
Ако анализираме, обаче, точно фактор на валутния борд, ние ще забележим, че той твърде малко зависи от нас и доста зависи от световната конюнктура, която, безспорно, сега е неблагоприятна.
Когато обаче казваме, че валутният борд е един сериозен знак за инвеститорите вън, чуждите инвеститори за страната, а и вътре в страната, безспорно разбираме, че финансовата стабилност, която се определя от валутния борд, е оня сигнал, който ги карате да инвестират, да участват в стопанството, да печелят.
Така че, това е, което ние считаме, че е основният резултат от валутния борд. Разбира се, и нашите очаквания за възстановяване автоматично на финансовата дисциплина в България не се случиха. Но тук, очевидно, държавата, като един от големите кредитори, ще трябва да вземе своето отношение и да направи няколко много важни крачки. Държавата трябва да освободи активите на предприятията от огромните задължения, натрупани в исторически план. Защото те не са натрупани сега. И тя трябва да го направи задължително, ако искаме българската икономика да бъде конкурентна.
Истината е, че трябва да извършим онези действия, които правят българската икономика конкурентна. А това е да насърчим потреблението да не бъде лично потребление, а да бъде инвестиционно потребление. Ние трябва да насърчим инициативните, трябва да насърчим инвестициите у нас. А това винаги се свързва и само се свързва със стабилност и с нищо друго.
Така че, на основата на това, което аз мисля че вие говорите, това което ние признаваме и което ние казваме, е истинското отношение към валутния съвет у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Николов.
За трета реплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми господин Томов! Моята реплика е към уводните думи от Вашето изказване. Тези, които са сега в залата, са обикновено хората, които са всеки ден тук и много добре знаят, че най-често, около един път в месеца имат удоволствието да забележат Вашето присъствие в тази зала. Във всички тези случаи, когато много рядко ни ощастливявате с присъствието си, Вие от тази трибуна отправяте упрек към народните представители, че били малко по един толкова важен въпрос.
Това е некоректно, господин Томов. Това е неуважение точно към тези хора, които са в залата.
През миналата седмица, например, аз ще Ви попитам колко пъти лично Вие гласувахте с картата си? И да направя една справка, да видим в разпечатките колко гласувания Ваши има. И не само за миналата седмица, за предишната сесия и за когато и да е.
Моята молба е хора, които сравнително рядко влизат в залата, да не търсят сметка за парламентарната дисциплина и парламентарното поведение точно на народните представители, които са всеки ден тук. (Възглас от СДС: "Браво!", ръкопляскания в Съюза на демократичните сили.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Куртев.
За дуплика има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще започна, уважаеми дами и господа народни представители, с последния въпрос, който има най-малко отношение към темата, която обсъждаме. Но, така или иначе, трябва да го започна.
Ако имаше нормалният цивилизован ред, господин Куртев, който има в други парламенти, вероятно това нямаше да се случва. Там лидерите на парламентарните групи, които имат купища задължения, и Вие много добре знаете това, и които имат купища представителни функции, по някой път, за съжаление, точно тогава, когато парламентът заседава, са много затруднени, Вие знаете много добре това, и ние сме говорили с Вас на тази тема, постоянно да присъстват в залата.

В други парламенти е обявено седмици преди това или дни преди това кога се гласуват и кога се обсъждат ключовите законопроекти. Тогава се явяват в залата всички, тогава се обсъждат и се случват точно тези персонални диспути. Тогава се случват тези персонални диспути между лидери на опозицията и лидери на управляващото мнозинство. Ако го имаше това нещо, искам да ви кажа, че аз ще бъда - и винаги съм бил - най-сериозният в изпълнение на своите функции.
Що се отнася до присъствието, аз нямам никакви бележки към колегите народни представители, а директно към министър-председателя, който обикновено си казва словото и излиза. Същото се отнася и за ключови министри, когато се засягат техни теми. Нямам предвид господин Радев, който обикновено си присъства, когато е в страната, на своите законопроекти.
Така че приключвам този въпрос. Има как да се реши. Направете промените в правилника, за които говорим много време, и тогава ще има вероятно друга атмосфера.
Второ, за диалога. Аз не мисля да се връщам на тази тема. Ще кажа, господин Цонев, само едно - че предстои публично да дебатираме по това как се прави диалог. Диалогът е диалог, когато води до нещо позитивно или когато е организиран наистина както трябва; когато в медиите има някакво що годе равноправие и хората разбират за позициите на всички ни, за да могат да избират; когато има пряк сблъсък на мнения в ефир и тук, в парламента, между тези, които правят политиката, и тези, които й опонират, за да има наистина нещо, което да се вижда от хората като различие, иначе няма демокрация. Нашите министри например никога не спорят в ефир с никого. Когато спорим тук, в залата, и когато това се излъчва по българската телевизия, обикновено те имат един час време, а ние по две минути, естествено мнението на опониращите е обикновено свито или изобщо го няма. Често ни представят за позиции - като тази за валутния борд от миналата седмица - и това, което, разбира се, не е наше.
По съществения въпрос. Господин Николов единствен ми зададе въпрос по конкретни неща. Аз ще Ви кажа, че ако Вие бяхте прав, господин Николов, вероятно обемът на чуждите инвестиции щеше да е много висок, вероятно по-голям от този на Албания и вероятно по-голям от този на Румъния, вероятно по-голям от този на Босна. Но той, за съжаление, е много малък и обемът на чуждите инвестиции не отговаря на "Програма 2001", говоря за конкретни записи, както и на ангажименти в правителствени документи.
Завършвам с това, че проблемът за чуждите инвестиции е най-доброто доказателство за това, че нещо в общата система не е наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители! Естествено е опозицията да рисува в черни краски и да дава мрачни прогнози за бъдещето на страната и за процесите, които текат. Това си е нейно основно право, задължение понякога - да търси алтернатива и да се опитва посредством своята критика да служи за един коректив, дай Боже почтен коректив. Аз обаче искам да ви напомня, че в крайна сметка тези процеси, за които говорим, и тези прогнози трябва да се базират на конкретни величини и на отчетни стойности, на отчетни числа.
Подобна черна критика имаше и в края на 1997 г. по отношение на 1998 г. И ако си направите труда да прочетете какво е говорено в Народното събрание и какво е писано в пресата от представители на опозицията и ги сравните с това, което се случи, вероятно ще направите подходящи изводи не само Вие, а и цялото общество, надявам се.
Отчетът по предварителни данни на бюджета и изпълнението на бюджета за 1998 г. вече е факт и ние запознахме обществеността с него. Казвам: по предварителни данни. Когато този отчет бъде съставен по окончателни данни, ние ще внесем отчета в Народното събрание и уважаемите народни представители ще могат спокойно да се запознаят с него и да дебатират по неговото изпълнение. Там са онези величини, за които говоря, а не тези, които господин Томов изважда отнякъде, незнайно откъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И господин Томов си отиде...
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, господин Томов е зает като лидер на политическа сила. Демонстрира го преди малко, каза го и по микрофоните.
Става дума обаче за нещо друго. Става дума за един закон, който днес разглежда Народното събрание на първо четене, и целта на моето изказване беше да се опитам все пак да сложа нещата на мястото им. Става дума за един закон, който няма претенциите да размества фундаменталните пластове на макроикономическите величини нито за следващата, нито за по-нататъшните години, нито дори за второто полугодие на тази година. Тук се говори за едно или друго постижение, за едно или друго бъдещо събитие, но като че ли се пропуска основната същностна черта на този законопроект.
Този законопроект няма тези претенции. Това е промяна на мащаб - мащаб на цени, мащаб на национална валута, на валутна единица, българския лев. За това става дума и вече бе пояснено в началото, че това е едно механично действие, което няма как да има такива потресаващи последици, каквито опозицията се готви да извади и да размаха като поредното плашило пред българския народ. Това просто не е така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
В началото мислех да не се изказвам по тоя законопроект, но вече силно съм изкушен и от разгарялата се дискусия, и от по-задълбочения прочит на текста, който е представен пред нас.
Във висока степен аз споделям, че този законопроект, или по-скоро датата на влизането на този правен режим в действие, е ненавременен. Ненавременен е, защото дори министър Божков не си позволява да заяви, че приватизацията ще приключи към тази дата. И понеже тук доста се говори по макроикономически теми, аз ще поставя все микровъпроси, които още миналата година, като се пусна тая тема, аз си ги задавам и не можах да намеря съвсем точните отговори.
Какво ще стане с такива величини, като стойността на имуществото на определени дружества, които са се амортизирали или са им начислени амортизации не по една твърда рамка? Всеки може да е избрал по-ниска рамка, а може да има и такива, които въобще не са амортизирани. Това не е процес, който става автоматически, а зависи все пак от волята на ръководителите на тия предприятия, от счетоводителите. Какво ще стане с тях?
Следващият въпрос, който също сигурно е микровъпрос за макроравнището, на което се дебатират нещата, е: какво ще стане с търговските дружества, които миналата година парламентът подюри към съда да си увеличат капитала? Те още не са вписали увеличението на капитала, сега ние им предписваме отново да го намаляват. Имат ли представа вносителите на закона за колко търговски дружества става въпрос? Имат ли представа, че в момента още не е реализирано онова предписание от декември 1997 г. и съдиите пишат денонощно тия увеличения на капитала, нищо че са ги освободили накрая от държавни такси и такси за публикации в "Държавен вестник"?
Има ли някой най-сетне представа колко струват тези публикации в "Държавен вестник" и колко ще струва това дори на бюджета на Народното събрание? Става въпрос за хиляди, хиляди и хиляди страници. Милиони, а мисля, че и доста повече...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, ние печелим от тези публикации.
МИХАИЛ МИКОВ: Е, как ще печелите, като тук ще си гласуваме, че са освободени от държавни такси и такси за обнародване? Откъде ще спечелим? Ние ще ги освободим и ще им ги печатаме без пари. Ние трябва да сме луди, ако това го направим.
Аз знам, че печелим, ама ето тук - ние ще се откажем от такси за публикации. Става въпрос за ал. 2 на § 5. Но сигурно това изглежда като микровъпрос.
Аз ще продължа нататък: защо вносителите на законопроекта не са приели едно-единно понятие за така наречената "деноминация". И деноминацията в един момент ще се превърне в един политически фетиш като борда.
Аз хич даже не си задавам въпроса "за" ли съм или съм "против" борда. В България се реализира един ерзац-борд. Какъв е този борд, когато "Видахим" - ето, господин Муравей Радев е тук - за половин година борд направи половин милиард загуби? В условия на борд направи 8 млрд. загуби за 9 месеца! Какъв е този борд?! Бордът, бордът, бордът... Бордът не е нищо друго освен правила за поведение, законова рамка и цифри, които се получават накрая. Е, излезе ли поне едно търговско дружество от списъка за изолация като сме в борд? И какъв е този борд?
Онзи ден милиард и половина задлъжнялост... Има резерв?! Има резерв - парите отидоха извън България, седят там... Това го казахме, още когато се приемаше тук Законът за БНБ, че така ще стане. Този ефект беше заложен в това животно, на което му казват "борд". Борд, борд...
Сега същото става с деноминацията. Да се върнем на понятията - какво е деноминацията? На едни места се говори за всички величини, на други се говори за стойност на ценни книжа, на трети се говори за размер на дялове. Тя се отнася за тях.
На едни места тя действа екс леге, т.е . приемането на този закон автоматично. На втора страница се задължават органите, приели и издали подзаконови нормативни актове допреди борда, да ги съобразят, дружествата да направят корекции в капитала и освен всичко това пък специално в Закона за банките ще приемем, че ще променим "хиляда", но във всички други закони ще се задейства това автоматично.
Аз чакам някакъв отговор на всичките тези въпроси, защото ако отговори няма и то съвсем конкретни и ясни, това ще покаже наистина заявеното от народни представители преди мен, че всъщност става въпрос по-скоро за някакво управленско, субективно, политическо явление или действие, което извън рамките на здравия разум не се е впуснало да анализира подробно всички ефекти, които ще се случат, даже не за държавата. Стига с тази държава! Господин Николов казва: "Държавата, държавата ще поеме"... А, бе, данъкоплатците всичко ще поемат! Нашите управленски упражнения ги поемат в крайна сметка данъкоплатците. Защо да поемат и това упражнение, както някой преждеговоривш нарече действията по така наречената "деноминация".
Доста въпроси поставих. Ще се радвам, ако чуя отговорите, но лично аз при толкова много нерешени въпроси няма да подкрепя този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: (звъни): Продължаваме заседанието с първото четене на законопроекта за деноминация на лева и изменение мащаба на цените.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Съжалявам, че господин министър-председателят и господин министърът на финансите не са тук, но това не значи, че ние не трябва да изразим своето становище по законопроекта, който се внася, и в тяхно отсъствие. Не бих искал да говоря нелицеприятни работи в отсъствието на хора, но след като ги няма, не можем да стоим и да чакаме.
Защо започвам с такъв увод? Защото поне за мен, като член на Комисията по бюджет и финанси, от оповестяването на готовността на този закон от м. август миналата година от Министерския съвет досега има поне три етапа на представяне на философията на този закон. Днес станахме свидетели в движение на два етапа. Първият етап беше такъв - спомняте си м. август миналата година - отиваме на махане на три нули, което ще доведе до по-лесно смятане, до по-лесно приемане от хората. След това имаше много въпросителни, дискусии в средствата за масова информация. Ние бяхме във ваканция. Имаше предположения, че ще има какви ли не мерки, в това число и подмяна на парите. Тогава се появиха и материали, че едва ли ще има подмяна на парите сега, защото когато през 1992 г. господин Иван Костов беше министър на финансите, той каза, че това е скъпо нещо. А и тогава беше моментът да се пресекат "мръсните пари". След това е безсмислено. Вървяха и други догадки.
Споделям тези неща, защото и в Комисията по бюджет и финанси, когато се представяше законопроектът, отново ни беше казано нещо съвсем различно от това, което постави днес министър-председателят като философия на този законопроект. В комисията ние, представителите на Демократичната левица, общо взето на базата на тези разсъждения с условности казахме, че бихме подкрепили един такъв законопроект. С условности.
Но минавам към същността на въпроса. Днес господин министър-председателят от тази трибуна ясно заяви, че философията на закона е следната: българският лев вече да бъде скъп, да има стойност. За тези, които се занимават с пари, е ясно, че нещата не стават по този начин - просто да се задраскат нули, че зад покупателната възможност на една национална парична единица, зад нейната конвертируемост стоят други неща. По тези въпроси вече говориха част от колегите-икономисти и аз не бих искал да повтарям надълго и нашироко, но бих искал да насоча вниманието ви към следното. Господин министър-председателят каза, че оттук нататък тези, които подкрепят закона, неговата философия в този смисъл, са за национално съгласие, че левът ще бъде гарантиран, силен, че нищо в посока на друго мнение не трябва да бъде изказано. Тоест, господин министър-председателят по същество днес внесе тезата, че който говори оттук нататък, след като гласува... И има някои опасения, че с трите нули не се маха реално проблемът за силата на лева, че той стои за производството, за преструктуриране на икономиката, за покупателната способност на хората.
Днес стана нещо много важно в залата. Беше направен опит да ни се внуши, че оттук нататък никой не може да прескочи летвата и всеки трябва да мълчи. Колегата Цонев говореше за диалог и съгласие. Аз не го разбирам това нещо. И ще кажа защо. През 1996 г., когато ние говорихме през лятото за необходимостта от валутен борд и от национално съгласие, за да не се срива паричната единица, тогава, уважаеми дами и господа, господин Иван Костов и всички вие я сривахте с действията си. Днес господин Иван Костов, като министър-председател на България, иска да избърза преди вятъра и да спре всякакви критични, бих казал не даже критични, просто човешки, експертни мнения и тревоги относно това, че левът по този начин, само с простото махане на три нули няма да повиши нито силата си, нито своята обменност в международен план.
Господин министър-председателят говореше за доверие. Трудно, много трудно се гради доверие, когато по подобен начин се подхожда, даже и с този закон. След него господин Муравей Радев изнесе и друга теза. Той почти опроверга министър-председателя, като каза: не, ние желаем просто... отново се върна на онази теза за техническите неща, господин Цонев я поддържа, и отново господин Радев каза нещо, което опира до въпроса за доверието и до националното съгласие от гледна точка именно на нещо, което трябва да направим всички заедно. Опозицията била черногледа, но опозицията може да бъде и конструктивна, тя има право на свое мнение. Нейните прогнози не се сбъднаха. Господин Радев трябва днес да бъде тук и да чуе ясно: през 1997 г., когато обсъждахме Закона за държавния бюджет, аз и колеги му казахме, че ще има 480 млрд. излишък тази година. Той, а и вие тогава отричахте, че ще има такъв излишък. И не само, че отричахте, а и не разпределихте тези пари там, където трябваше да отидат. И обрекохте и общините на тези неща, които станаха. Днес господин Радев рапортува от тази трибуна за бюджета, бил преизпълнен с 480 млрд. Какво рапортуваш, господин Радев, като ние ти казахме тези неща, а ти ги отричаше?
Давам този пример, за да потвърдя още веднъж своята теза, че вие се опитвате с отделни действия, даже законодателни, да пресечете всички възможности за предложения, за алтернативи, за предпазване от определени опасности. А такива съществуват с лева. Колкото и да ви се иска левът да увеличи своята сила, колкото и да ви се иска в международен план той вече да се разменя, солидно да се разменя, тези неща с магическа пръчка няма да станат. Те стават с работеща икономика и повтарям отново, с повишена покупателна способност на населението, а не с тази, която направи господин Радев. Даже не бяха дадени и помощите на хората. И хората се унищожават физически, защото и хляб не могат да си вземат. Някои се били хранели от шест месеца само с консерви.
Аз мисля, колеги, че не защото се предава едно или друго нещо говорим от тази трибуна, а защото говорим за определени предложения и законопроекти. И ако вие разсъждавате така и така слушате това, което ви се говори, значи тежко ни.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Тежко ви, да!
РУСИ СТАТКОВ: Това е подигравка с хората. Това е подигравка, уважаеми колеги, с всички онези хора, които излъгахте. (Шум и реплики.)

Продължавам по-нататък. Мисля, че за тези ефекти, за които и колегата Миков спомена, че не сте погледнали, стана дума и в Бюджетната комисия. Отново ще ги повторя. Вие казвате, че това е една проста мярка, която няма да донесе никакво напрежение в стопанския живот. Напротив, ще има двойно счетоводство, ще има скриване на инфлация. Разбира се, тя ще отиде в бюджета, защото при съкращението на цифрите тези неща така ще станат. Но това според мен е малкото зло. По-голямата и най-голямата опасност е внушението, което днес министър-председателят се опита да направи - а именно, че оттук нататък, подкрепяйки този законопроект, философията му, опозицията няма право да говори за това, че няма структурна реформа в България, че няма производство, че няма покупателна способност, че оттук няма и силен лев.
Аз няма да отнемам повече време. Не мога да гласувам за такъв законопроект при така представена философия от министър-председателя. И не че ще гласувам против една мярка, но не мога да го подкрепя. Казвам ясно и категорично защо и не искам нито на мен, нито на колегите да се затваря устата по този начин. Ако вие желаете да работим наистина, трябва да преразгледате всички онези решения, които са свързани с развитието на икономиката, с правата на хората и гражданите, с всичко онова, което в момента сковава, парализира България, не отваря нейната инициатива, а я затваря все повече и я обрича. Аз не бих желал да бъда черноглед, винаги съм бил оптимист, обаче и днешните реплики на хора, които не разбират и не желаят да разберат това, което става, за мен са страшни.
Още веднъж се обръщам към тези, които могат да разбират и чуват: не гласувайте автоматично! Обмислете още веднъж това, което стана, и особено речта на министър-председателя и това, което ви казаха колегите макроикономисти! И тогава вече да предприемем едно или друго действие, свързано с един или друг цвят на бутона.
Лично аз няма да подкрепя този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател. Съвсем кратка ще бъде репликата ми, защото тя е в потвърждение на едни мои думи в първата "Панорама" на тази година. Бяхме с господин Пирински там и аз казах, че по един начин се държи опозицията в комисиите, по друг - в залата. И това естествено, не спомага за диалога.
Искам да кажа на колегите народни представители, които не са в Комисията по бюджет и финанси, че колегата Руси Статков беше на заседанието на комисията и гласува за законопроекта. Вие си направете извода. (Ръкопляскания и смях в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Стенограмата е налице, аз изрично казах преди малко, че ние при определени условия в комисията подкрепихме този законопроект. Така че не е нужно да имам говорител в лицето на господин Цонев. От говорител не се нуждая, още повече, мога и ще продължавам да мога да говоря принципно и ясно - че когато Вие, господин Цонев, и министър-председателят подменяте философията на един закон днес в залата и когато не ми отговаряте на въпросите в комисията преди това... Защото в комисията ставаше въпрос за всичко друго, но не и за това, което днес министър-председателят каза. А то ясно прозвуча: че ние искаме силен лев, като махнем трите нули. Не чрез това ще стане! Ето за това говорих и на тези, които не са го разбрали, тежко им!
Вие, господин Цонев, го разбрахте и въпреки всичко ставате да провокирате. Още веднъж - пет лева за това, че сте ми говорител по деноминацията, обаче оттук нататък аз ще си говоря сам! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За изказване има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин председател на БНБ и членове на ръководството на БНБ, уважаеми дами и господа! Действително преди всичко и аз бих искал да спомена, че през тези дни се отбелязват 120 години от създаването на Българската народна банка, да изкажа поздравления към ръководството на банката, което днес е тук. Това наистина е една сериозна годишнина, една от най-сериозните, които заслужават днешната българската държава да помни и да отбелязва. Бих искал да се извиня още веднъж, че не можах лично да взема участие в интересните и богати мероприятия, които бяха организирани.
Второ, господин председателю, от процедурна гледна точка струва ми се, че днешната дискусия по този законопроект потвърди едно мое настоятелно искане, което нееднократно съм поставял пред Вас: вносителите на даден законопроект да изпълняват текста на чл. 66 от нашия правилник и в рамките на десет минути да запознават и да аргументират пред Народното събрание мотивите за внасяния от тях законопроект. В случая малко предизвиканото изказване на министър-председателя господин Костов във връзка със забележката на акад. Сендов действително разкри истинските мотиви, истинската философия, която правителството влага в този законопроект. И тук според мен основателно и господин Статков, и другите колеги от нашата парламентарна група обърнаха внимание на факта, че изложените днес от министър-председателя мотиви се разминават диаметрално с мотивите, които придружават внесения в Народното събрание законопроект. В мотивите към законопроекта, подписани от министър-председателя, се заявява, че основната цел на проекта на Закон за деноминация на лева и изменения в мащаба на цените е улесняване на паричното обръщение в страната и икономия на емисионни разходи. Съвършено ясно е от думите на премиера днес, че основната цел е далеч по-различна и далеч повече политическа, отколкото икономическа.
Аз няма да повтарям аргументите в подкрепа на тази теза, която изложиха моите колеги, но ще отбележа само едно обстоятелство, господин председател. Тревожно е фриволното боравене с основни понятия в този законопроект. И най-тревожното е пълното неразбиране на понятието "стойност на лева". В мотивите се заявява, че законът съдържа императивна разпоредба за промяна в стойността на лева, съответно за намаляване с хиляда пъти, както и за произтичащо намаляване в мащаба на цените. Господин председател, има качествена, бих казал, огромна разлика между номинална стойност и реална стойност. Този законопроект би трябвало да третира номиналната стойност на лева - това е деноминацията. Той не може по какъвто и да било начин даже да си постави за задача да променя реалната стойност на лева. Реалната стойност на лева се съизмерва с това какво е стоковото покритие в страната и с това какво е съотношението на лева към другите валути. И двете неща - деноминирането и реалната покупателна сила или стойност - са абсолютно различни!
На нас ни се предлага законопроект, който изменя деноминацията, тоест променя номиналната стойност, как се изразява една и съща реална стойност. И от тази гледна точка и колегите в комисията са отишли на гласуване, аз отсъствах, за съжаление, както и господин Димитров, в края на краищата в духа на едно конструктивно взаимодействие, ако щете. Но от днешните съображения, изложени от министър-председателя, става ясно, че би било погрешно, бих казал, би било вредно този закон да бъде подкрепен от Народното събрание по една основна, съществена причина - че този закон създава илюзии, вредни, опасни илюзии, че един лев е равен на една марка, че един лев може да купи толкова, колкото една марка купува.
Основен лайтмотив на тезата на СДС, поемайки отговорността на властта беше, че се затваря фабриката на илюзиите, че оттук нататък се тръгва към едно реално управление с реално адресиране на въпросите, търсене на възможните решения и така нататък.
Този законопроект е въпиющо, крещящо проявление на тъкмо обратния подход - на генерирането на изключително опасни, казвам, и вредни за обществото илюзии. Защото онова, което е нужно днес, уважаеми дами и господа, е в условията на валутен борд, без да говорим за фриволното му отхвърляне и лековатото му зачеркване, ние да направим тези структурни промени в икономиката, които да позволят на тези съотношения или на приблизително такива, каквито сега са декретирани законово и които действат автоматично благодарение на механизмите на борда, а не на реалното функциониране на икономиката, малко по малко да започнат да се абсорбират от самата икономика и обществото. А този закон действа точно в обратната посока. Той създава впечатлението, че нещата са решени, че въпросите са уредени, че проблемите са преодолени. Всичко си идва на мястото и до 31 юли приключваме с реформата.
Какво ме тревожи, господин председателю? Аз наистина се тревожа дали министър-председателят, когато говори пред нас, че такава една деноминация едва ли не ни дава възможност да мислим за влизане в системата на икономически и валутен съюз на Европейския съюз, тоест възприемане на валутната единица евро смята, че с такива икономически механизми и закони се създава европейско потребление, се създава възможност за конкурентно и наистина европейско ориентирано общество, дали действително той говори сериозно или говори като политик.
Бих искал да вярвам, че той в собственото си съзнание разбира, че нещата не са такива.Но в края на краищата това е негов личен въпрос. Като министър-председател той просто няма право да застане днес пред Народното събрание и да развие тезата, която той разви. Разбира се, това е въпрос и на парламентарен контрол, и на по-нататъшна работа в законодателството. Но аз с цялата си убеденост заявявам, че при това съдържание, което се вписва в този закон, би било безотговорно за който и да е народен представител да гласува "за".
Има и допълнителни конкретни въпроси, които постави колегата Миков - и с въпроса за амортизациите, и с въпроса за правното действие, екс леге или въз основа на отделни текстове. И не на последно място, господин председателю, онзи текст, към който той насочи вниманието ни - на ал. 2 от § 5 от Преходните и заключителни разпоредби, който гласи, че за вписванията, които търговските дружества са длъжни да поискат в търговския регистър и които трябва да бъдат обнародвани в "Държавен вестник", няма да се дължат държавни такси. Поначало такава публикация не е без пари. Тя се заплаща. Кой ще я заплати - Народното събрание от бюджета си? Кой и кога калкулира този разход? Това е, да речем, финансовата страна за Народното събрание. Мислим ли в какво положение поставяме самите търговски фирми?
Ние миналата година ги задължихме да си вдигнат минималния капитал. Сега те трябва да регистрират тези промени в капитала. Те още не са завършили едната регистрация, а ще трябва да започнат да готвят друга регистрация. Това е пример на администрация, която се движи от собствената си логика и в собствения си кръг. Която, извинявам се, господин Цонев, не води диалог. Която си заявява намеренията, казва: "Хайде сега да поговорим" и след това прави точно това, което тя си е решила предварително. Това не е диалог. Това е симулация, това е имитация.
Достатъчно красноречиво е, че министър-председателят наистина, след като този път уважи пленарната зала, намери за възможно да каже каквото има да каже и да си отиде.
Тук също бих се присъединил към онова, което каза господин Томов. Един министър-председател наистина е безкрайно зает, безкрайно ангажиран и с ангажименти в страната и в чужбина. Ето защо, когато се разглеждат важни законопроекти, които ангажират министър-председателя и правителството, във висша степен и отговорност на парламентарното ръководство е да съгласува време, в което отговорните представители на правителството, начело с премиера ще бъдат в пленарната зала, ще запознаят пленарната зала със своите мотиви, ще участват в дебатите, ще отговарят на поставените въпроси и накрая ще вземат отношение по законопроекта.
Право да ви кажа, в началото на заседанието бях готов да изразя задоволство, че днес господин Костов е сред нас. Съжалявам, че той ме лиши от тази възможност с почти демонстративното си излизане от залата. Но това е така да се каже процедурната и етичната страна на въпроса на парламентарната етика.
Повтарям, по същество този закон в този му прочит по никой начин не бива да бъде подкрепен. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Йордан Цонев за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател на Българската народна банка, уважаеми колеги народни представители! Ще започна своето изказване с последните думи на господин Пирински, когото много уважавам.
Господин Пирински каза, че това обсъждане е един пример за това, че управляващите се движат в свой кръг и няма диалог. Аз твърдя, господин Пирински, че това обсъждане е показателно за това, че опозицията се движи в един измислен кръг и не може да излезе от него. Затова диалогът е затруднен. Ще се постарая сега да ви докажа защо е така - без емоции и без партийни пристрастия.
Пред вас е един законопроект за деноминацията на лева, който си е поставил съвсем скромни цели, бих казал. Който е съпроводен с едни истински мотиви, които са описани, както господин Пирински има добрината да прочете, защото аз щях да направя същото, от мотивите към законопроекта. Никой нито при обсъждането в комисията, нито в интервютата и дебата в медиите не е подменял тези истински мотиви с други мотиви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Министър-председателят ги подмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Димитров. Недейте казва как е било, а слушайте внимателно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно това е едно от доказателствата, че вие се движите в измислен кръг и не можете да го прескочите и да навлезете в истинската тема за дебата, в истинския смисъл на дебата. Идва министър-председателят, казва с три изречения мотивите, след което прави анализ ... (Неразбираема реплика.)
Момент, има разлика. Поръчал съм стенограмата и ще ви я раздам.
... След което прави анализ на това, което опозицията лансира в обществото като теми - и като макроикономически, и като критика на сегашните действия на правителството на управляващото мнозинство, и като опити този закон да бъде политизиран, и като всичко онова, за което вече стана дума. И оттам нататък цялата дискусия в залата вместо да се съсредоточи върху тези мотиви, които той изтъкна в началото като историческа традиция, като възможности за улесняване, като премахване на тези инфлационни нули и така нататък, оттам нататък целия дебат се превръща в критика на изказването на господин министър-председателя.
Аз разбирам, че за вас господин министър-председателят е магнетична личност и вие винаги използвате неговото присъствие тук, за да разговаряте с него, а не по темата. В това няма нищо лошо.
Но нека да се съсредоточим върху мотивите. Министър-председателят не смени мотивите с други. Управителят на Българската народна банка също не ги смени и в изказванията си многократно каза кои са истинските мотиви. Същото обсъждахме и в комисията. Този закон не си поставя такива цели, каквито вие се опитвахте да оборите тук. Измисляте един мотив, след което си го оборвате.
Понеже господин Венцеслав Димитров ме пита кой мотив си е измислил. Той казва, че мотив е с деноминацията да се докаже финансова стабилност. А се доказва точно обратното, защото финансово стабилните страни не деноминират валутата си. Така ли беше, господин Димитров? Никой обаче няма за мотив доказване на финансова стабилност с деноминацията на лева. Няма такова нещо и никой не го е изрекъл по никакъв начин от тези, които се занимават с този закон, с тази материя, които са представители на управляващото мнозинство.

Напротив, ние казваме, че има финансова стабилност и в резултат на тази финансова стабилност можем да си позволим да ликвидираме една последица, която настъпи, забележете, не за 50 години, не за 10 години, а за няколко месеца, най-много можем да кажем за 1 година. Защото, доколкото аз си спомням, правителството на Жан Виденов при встъпването си в мандата курсът към марката беше не повече от 1 към 25 или 30.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Едно към четиридесет.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно към четиридесет, чудесно. Къде са трите нули? Значи трите нули дойдоха после, вследствие една много сериозна шокова финансова катастрофа. След като ние сме стабилизирали финансово държавата, след като има някакъв ред, нека това да бъде вследствие действията на валутния борд, нека да се съгласим с тезата на опозицията, дори да е така, защо сега ние да не премахнем тази последица, която е абсолютно нехарактерна и никога не е била характерна за българския лев. При това, това не ни струва абсолютно нищо. Аз се надявам, че управителят на Българската народна банка ще изложи мотивите си за разходите по тази деноминация и ще се убедите, че не ни струва нищо.
Не струва нищо и на фирмите. Смея да го твърдя, като човек, който е правил и счетоводни баланси, и поръчвал счетоводни баланси, и знае как изглеждат те и какви разходи се правят за тях.
Няма да има два баланса, а ще има един баланс с три знака преместване на десетичната точка. Нищо друго няма да има. Това е балансът. Това - първо.
Второ, ще има ли скрита инфлация? Няма да има скрита инфлация, поради простата причина, че най-лесно се получава скрита инфлация при този мащаб на цените. Много по-лесно е да увеличиш една цена без да имаш пазарни условия за това. Когато цената е 2650 лева, да я направиш 2660. Как обаче ще я направиш, ако цената е 2 лв. и 61 ст., на 2 лв. 61 ст. и една десета.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Два лева и 65 ст. ще я направиш.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, ама то се вижда. Това се вижда с просто око, а когато мащабът е толкова голяма, не се вижда, просто няма как да се забележи. Ако забелязвате, като отидете в магазина, никой не ви връща стотинки в момента, защото ги няма. Някой да ви е върнал 10 лева, не стотинки, които ще бъдат после една стотинка? Някой да ви е върнал? Никой! Значи вие не говорите за тази скрита инфлация, която в момента има, и за това паразитно увеличаване на цените, което може и се поражда от този висок мащаб, ако мога така да се изразя, а говорите точно обратното.
Затова аз мисля, че тази дискусия е пример как не се търси диалогът, позитивното и общото, а се опитва един закон, в който абсолютно няма нищо политическо, който не преследва политически цели, който...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Защо го внасяте?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото трябва да бъде, господин Марангозов, улеснено паричното обращение, защото е възможно това да стане.
Ще ви дам още един пример. Датата 1 юли няма нищо общо с това, което вие влагате в нея като символ. Няма такова нещо. Просто ние искахме, тук шефовете на банката ще потвърдят, деноминацията да бъде от 1 януари 1999 г. Технически това се оказа невъзможно поради срока, който е необходим за изработването на проектите и отпечатването на купюрите. Запитахме Централната банка и тя даде възможно най-краткия срок - първото полугодие на тази година това да бъде извършено. И затова приехме, тъй като на полугодието, господин Венцеслав Димитров ще ви каже, че се съставят полугодишни баланси - полугодието е възможно най-близкият срок, в който можем да го извършим.
Защо искахме от 1 януари 1999 г.? Защото тогава стартира общата валутна единица евро. Защото е удобен повод ние да махнем тези три абсолютно излишни нули, които нито увеличават покупателната способност на лева, нито я намаляват. Няма да увеличат покупателната способност в този смисъл, в който се изрази господин Пирински и който е верният икономически смисъл, че зад всяка парична единица стоят определено количество стоки и т. н., няма да я увеличат и когато стане един лев, но няма и да я намалят. А ще улеснят и ще върнат една традиция, която 120 години я има в България, с много малки изключения, както ви каза министър-председателят.
Така че аз не намирам нищо лошо в това, че колегите от опозицията подкрепиха законопроекта на първо четене в комисията. Не намирам нищо лошо в това да го подкрепим и вие да го подкрепите на второ четене. В него не се съдържат нито един от мотивите, които вие се опитахте да изложите тук. Мотивите са ясни, те са два или три, казахме ги вече над десет пъти.
Нека да използваме всяка възможност да се обединим около общото, за да има диалог, вместо да използваме всяка възможност да излезем от общото, да търсим различия, да вкарваме в устата на другия думи, които не е казал, и да му вменяваме цели, с които той няма нищо общо. Така разбирам аз диалога. Може би съм млад политик и не съм прав, може би ще ме опровергаете, но в този закон няма нищо, което би попречило на българската икономика.
Професор Стоилов каза: и нищо, което да й помогне. Дори и да е така, щом не й пречи, след като връща една традиция, след като това е възможно и след като никой не преследва политически цели с този закон, казано ясно тук от тази трибуна, мисля, че можем и трябва да го подкрепим.
Затова аз ви моля без емоции и партийни пристрастия да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Цонев, една кратка реплика. Май че Вие не сте чели закона. Вижте какво пише в § 1: "Търговските дружества и организациите на бюджетна издръжка съставят счетоводните си отчети към 1 юли 1999 г. в стари и в нови левове".
Пише ли го? Пише го. Значи не е един баланс, не е един счетоводен отчет, а два. Извинете, или един, или друг, и в стари, и в нови, нали. С това ще увеличи ли работата на счетоводителите или ще я намали според Вас? Ако за Вас това е намаление, това е същото, каквото Сашо Божков каза за икономическия растеж: като спадът е по-малък, той отчита растеж. И сега ще прави двуцифров растеж. Ето такива са ви всичките икономисти. Затова се заслушайте малко какво казват тези хора тук и не ги определяйте с едно име "опозиция", защото аз говорих преди премиера Иван Костов и не съм знаел какво ще каже. Аз атакувах неговите мотиви тук.
Аз не виждам нищо смислено в това, което Вие казахте или той каза, да ме убеди как ще улесни паричното обращение с новите пари, като ще се въведат стотинки и десетична точка?
И второ, как ще има икономия на емисионни разходи, като емисионните разходи, всички знаят, ще се увеличат, ще се печатат нови пари, ще се печатат нови монети и т. н. Сега виждам, че единият лев ще бъде като десетте френски франка, да станем и ние велика държава.
И ще ви помоля нещо, както господин министър-председателят говори за лева и евро, не го казвайте евро, а го казвайте "еврро" (произнася на френски), та да ви разберат всичките. (Смях и ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика думата има господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм специалист в сферата на финансовите операции и много внимателно слушах господин Цонев с искреното желание и надежда да бъда убеден в това, което той казва. Очаквах това от един професионалист. Разбира се, определението, че министър-председателят е магнетична личност мисля, че не беше много подходящо в случая, когато вие говорите за липса на политизиране при разработването на една такава тема. Известно е Вашето верноподаничество и не е необходимо тук то да се демонстрира постоянно.
Но не можах да разбера няколко неща. Вие казвате неща, като че ли сте дълбоко убеден в тях. Мъчите се, както казва народът, от девет дерета да съберете вода, за да ни накарате да повярваме в нещо без да успеете да го сторите, уважаеми господин Цонев.
Няма да има скрита инфлация - казано едва ли не с императивен тон, тоест не търпящ никакво възражение, без да се аргументирате защо това може да се очаква.
Искам да запитам: кога Вие разбрахте, че трите нули са абсолютно излишни, цитирам Вашето изказване. Кога разбрахте това? Говорите за това, че ще се върне една традиция. Ако ние и вие уважаваме българските традиции, не би трябвало да ги нарушаваме. Защо беше нужно тази традиция да се наруши сега, за да се връщаме сега към нещо, което сме ликвидирали?

Аз като лаик в сферата на финансовите операции исках да разбера нещо, което тревожи хората и да знам дали действително техните тревоги, за които вие все по-малко надавате ухо, имат някакво основание. Това ще се види в близкото бъдеще. Но всички коментират - съжалявам, че министърът на финансите господин Радев не е тук - че ще се пристъпи към едно доста сериозно процентно увеличение на цените предвид на това, което ще направим с тази деноминация - изменение в мащаба на цените, както е формулирано. Но на този въпрос, тревожен и основателен, никой не даде отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
За реплика има думата господин Койчев в рамките на една минута.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
За оставащото време не мога да обоснова тезите си по предлагания законопроект. Затова ще направя едно национално полезно предложение, господин Цонев - няма министри, твърдите, че четат стенограми - да намалим разходите по предлаганата парична реформа. Има го в опита на другите държави с високи проценти на инфлация. Вместо да се печатат нови банкноти от 10 и от 50 хиляди лева, вместо 10-те и 50-те хиляди днешни, с трудно изтриваем печат да се удари, че това са 10 нови и 50 нови лева. Така го направи Бразилия през 1990 г. Не говоря, господин Гаврийски, за 10-те хиляди големи банкноти с лика на Майстора, говоря за 50-те хиляди нови банкноти, които мисля, че физически са по-износоустойчиви. Просто да се пуснат през печатницата с един неизтриваем печат вместо да се печата нова банкнота 50 нови, 50 нови, 50 нови, което е без трите нули. Това ще намали материалните разходи за печатане за реформата. И 10-те хиляди, и 50-те хиляди са на основата на нов материал.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): А комисионните за новите банкноти кой ще ги вземе, господин Койчев?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Е, аз не претендирам за комисионни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Ще започна от последната реплика.
Уважаеми господин Койчев, няколко пъти управителят на Българска народна банка каза, че за банкнотите, които са вече изхабени, не е пристъпено към подмяната им още през миналата година поради простата причина, че се знаеше за деноминацията и тези разходи са спестени. Така че, дори да не правехме деноминация, разходите щяха да бъдат направени - да бъдат отпечатани банкноти поради износване на старите.
Аз се надявам, че той ще ви обясни по-подробно, защото аз не съм специалист в тази област. Мисля, че беше достатъчно убедителен с цифри и факти в комисията.
Кога разбрах, че трите нули са излишни? В момента, в който фиксирахме курса и след като година и половина не се налага неговата промяна, след като за година и половина, вече сме във втората половина на втората година, една марка е хиляда лева. В този момент разбрах, че трите нули са излишни. Отговарям Ви конкретно на въпроса. Има, разбира се, и други причини, поради които можеш да разбереш. Но тази е напълно достатъчна, за да знаеш, че трите нули са излишни, след като навсякъде, по всяко време и в неограничено количество може да обмениш в това съотношение левове за германски марки или друга валута, мината през курса на германската марка.
И ще отговоря на господин Димитров за двата баланса. Разбира се, че съм го чел, господин Димитров. Аз винаги чета законите за разлика от Вас понеже имам повече свободно време и ходя на всички комисии на всички заседания. Пак за разлика от Вас. И понеже нямам Вашия опит и сега трябва да трупам опит.
Та, разбира се, че два баланса! Но аз се постарах да ви обясня, че тези два баланса ще се различават само по десетичната точка. Аз не виждам по какво друго ще се различават, след като става въпрос само за премахване на три нули.
Така че счетоводителят няма да прави два баланса, а ще прави един баланс, който може спокойно с десетичната точка да мултиплицира не в два, а в двайсет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата управителят на Българска народна банка господин Светослав Гаврийски. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да благодаря за дискусията, която се проведе. Тя е полезна за нас.
Много се дискутира връзката на Закона за деноминацията със завършването на реформите. Едва ли това е точно така. Този закон няма амбиция да бъде краят на реформата в България и аз бих съжалявал, ако това е краят на реформите в България. Все още много неща има да извършим.
Искам само с няколко думи да дам нашите мотиви и да обясня това, което ние смятаме, че е правилно. Не можем да избягаме от реалностите, които в момента са се наложили. В момента в обръщение има 11 вида банкноти. Всички те са с различни размери и с различни защитни знаци. Една банкнота има различни размери. Най-големите банкноти, най-големите номинали имат най-малки размери. Едва ли хора, които се занимават с тези неща, които отговарят за паричното обръщение, за структурата на паричното обръщение, могат да бъдат съгласни с установената съществуваща действителност в паричното обръщение.
По отношение на това дали инфлацията ще бъде увеличена от премахването на трите нули, аз бих помолил всеки от вас, присъстващите, ако има монета от един, два и пет лева, в момента да ми я покаже. Един, два и пет лева реално са излезли от обръщение. Те в момента не функционират. Не може една централна банка да търпи това положение - да живее свободно с тези номинали.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз имам монета от 50 лева и тя е излязла от обръщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Миков, каквото имате, си го имайте, не ни занимавайте нас с това какво Вие имате.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Искам да кажа с това, че независимо дали ще има Закон за деноминацията или няма да има деноминация от 1 юли, в Народна банка ние ще направим необходимото за промяната на тази ситуация. Промяната на размера на банкнотите и структурата на паричното обръщение е прерогатив на Националната банка, без да иска разрешение нито на правителството, нито на Народното събрание. Така че ние сме длъжни да направим нови банкноти и нови банкноти от старите номинали са планирани да бъдат отпечатвани още от предишния Управителен съвет.
В момента в обръщение има 613 млн. банкноти. По международните стандарти и по това каква е практиката в България, животът на една банкнота е между една и три години в зависимост от номинала, който тя притежава. Малките банкноти са с живот не повече от една година. Българска народна банка повече от година и половина вече не отпечатва нови банкноти, поради което около 70 на сто от банкнотите в обръщение са вече изхабени.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нали ви купихме печатница!
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Госпожо, много се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, добро утро, добре дошла! Пазете тишина, ако обичате!
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: За да отпечатаме, за да подменяме и да поддържаме паричното обръщение, е необходимо да отпечатваме нови от старите банкноти. За да отпечатаме нови от старите банкноти, за да сменим старите банкноти, да подновим старите банкноти, е необходимо да отпечатим повече от 400 млн. банкноти.
С предлаганата деноминация банкнотите в обращение ще бъдат не повече от 300 млн. И тъй като в момента циркулиращите банкноти от 100, 200 и 500 лв. са 333 млн., което означава, че номиналите от 1000 лв. нагоре в момента са 280 млн., това означава, че с деноминацията 330 млн. банкноти ще станат излишни и те няма да бъдат отпечатвани и подновявани.
Така че деноминацията, ако не приемем, че има подобрение на финансовите резултати от печатането на банкноти в Народна банка, в никакъв случай няма да доведе до отрицателни последици от гледна точка на финансови резултати и никой - нито държавният бюджет, нито бюджетът на Народната банка, нито хората, ще бъдат ощетени от отпечатването на новите банкноти.
Говори се за инфлацията. Аз в никакъв случай не мога да се съглася и много от народните представители, уважавани народни представители потвърдиха това - че инфлацията в никакъв случай не може да бъде в зависимост от деноминацията.
Аз не искам да преувеличавам значението на деноминацията, не искам да твърдя, че с това ще се извършат най-големите промени в България, но за мен това е една реалност, която трябва да бъде осъществена.
Не мога да се съглася също с това, че фирмите ще бъдат много ощетени, че ще има допълнителни разходи. Ние сме разговаряли както с банките, така и с фирмите. Естествено е, че ще има допълнителни технически напрежения за няколко дни, но това е естествено. Никой - нито търговските банки, нито фирмите, са направили сериозни възражения срещу деноминацията.
Ние проведохме социологическо проучване и почти 70 на сто от населението на България подкрепя деноминацията, без да има каквито и да било притеснения за очаквани негативни резултати.
Затова аз мисля, че това е едно съвременно решение. Много страни, които са били в такава ситуация, са предприели тази мярка. Полша, която не е една от най-напредналите страни, от страните в преход, също проведе това, като премахна четири нули. От това нито Полша стана най-богатата страна, нито обедня. Това е просто една реалност и тя трябва да бъде използвана. Не виждам защо това да не бъде направено сега, когато има финансова стабилизация и когато всички прогнози показват, че тази стабилизация може да бъде запазена. Действително тази стабилизация не може да бъде запазена само от деноминацията, а от усилията на правителството, на всички за преструктуриране на икономиката, за повишаване на възможностите за износ. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гаврийски.
Няма други желаещи за изказване. Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 118, против 21, въздържали се 60.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания в блока на СДС.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Илиян Попов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, внесен от народните представители Илиян Попов и Емануил Йорданов

Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството на свое редовно заседание разгледа внесения от народните представители Илиян Попов и Емануил Йорданов законопроект за изменение на Закона за административно-териториално устройство на Република България.
Комисията счита, че внесеният проект запълва празнота в конституционната регламентация на наименованието на областите.
След станалите разисквания комисията единодушно с 11 гласа "за" реши да предложи на Народното събрание внесеният законопроект за бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Господин Гиньо Ганев има думата. За изказване, нали? Да, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Каква спокойна атмосфера, господин председателю.
Дами и господа, в един много малък текст се събуждат големи тревоги за българия конституционализъм и за нашия днешен парламент.
Онзи ден мнозинството наложи този закон. Няколко дни по-късно се разкайва. Какво значи това? Че вярата просто не е била достатъчно дълбока. Ние нямаме нужда от такава парламентарна религия.
За какво е реч? Прие се, че наименованията на областите трябва да имат възможност да се градят върху географски и исторически традиции или стойности - една несериозна теза, срещу която опозицията още тогава възразяваше.
Сега, когато се появи невъзможността да се направи нещо в тази посока, изведнъж се внася това предложение - да се запази старата позиция на основния закон, и областите да носят наименованието на определените административни центрове. Но вижте мотивите на вносителите. Между другото, чуйте: "Становище на Пресцентъра на президента". Каква е тази институция?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Пресцентър.
ГИНЬО ГАНЕВ: Къде е нейният силует или силуетът на председателя на Пресцентъра? Или пък тази ясно заявена антиконституционна позиция, неведнъж опровергавана оттук - че Конституцията имала празнота в това отношение. Аз знам становищата. Цялата логика на глава седма, говори се неведнъж за това, ни води към факта, че всичко, което е свързано със създаването на области или общини, иска закон. Но някои искат за своята собствена, очевидно политическа теза, или за удобство да намерят точното описание на този закон за наименованието или за създаването на областите.
И за хиляден път, защото има млади лица в политиката, както разбрах преди малко, ще кажа: Конституцията не е готварска книга и тя не съдържа всички рецепти, включително за домашната кухня на всеки народен представител, в зависимост от неговото родно място. Там има дух, има и логика. Този дух искаше още тогава да приемем закон за създаването на областите и този закон да включва не само 28 или 50, а иска всички реквизити на учредителния акт - граници, център, общини, които обхваща, територии и т.н. Кой даде възможност и защо, господин председател, това да се транспортира върху Министерския съвет и той да го наложи или да го предложи на президента на републиката? Няма никакво основание за това.
Искам да ви напомня, че след Конституцията от 1991 г. имаше само един случай, който засягаше областите, и той, разбира се, беше вложен тук и беше приет със закон.
Аз искам да кажа още, че трудността дойде, когато ние изоставихме дълга си, и правото, и дълга си. Как искате парламентът да има някакъв висок рейтинг? Ние тук работим всеки ден денонощно с вратовръзки и с ризи, за да го намаляваме! Ние абдикираме от самите себе си, както Конституцията ни позволява.
И ще кажа още, че скелетът на властта - това са местните органи на власт, общини, области, други административно-териториални единици. Те трябва да се правят така, както законът иска, както Конституцията като дух повелява. Ние казахме една цифра, едно число, както казва Сендов - толкова области, и оставихме друг да прави плътта и да вдъхва живот на тези области. Защо абдикираме от собствените си права?
Искам да кажа накрая, че нямаме право това ваятелство на областите да го оставим на други скулптори. Това, че някои от нас нямат такива възможности и качества, не може да хвърля сянка на цялото Народно събрание. Аз чувам, напоследък тук говорим много, че има правила на парламентаризма, че политиката била правила или някаква игра. Но все пак парламентът не е детска градина.
Аз ще гласувам за този закон, защото той, макар и плахо, възстановява правата на закона, но с чувство за невероятен и голям парламентарен срам. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С цялото ми уважение към господин Ганев бих искал да кажа, че този проблем тръгва от самата Конституция.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Цялото, но не съвсем цялото, както виждам!
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Ако се вгледаме внимателно в текста на Конституцията, ще видим, че той предвижда, че в България съществуват общини и области. Следващото изречение казва, че други административно-териториални единици се създават със закон. Тогава, ако всички административно-териториални единици в България се създават със закон, защо не е дадено общо в текста, а касае единствено другите?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защото се подразбира.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Именно тази празнота в Конституцията, която не се подразбира, както подхвърля от залата колегата Стоилов, доведе до серия от спорове. В тези спорове ние проявихме разбиране, проявихме толерантност и отстъпихме от една първоначално заявена позиция, в която считахме, че новите области трябва да бъдат създадени именно със закон. Обаче не срещнахме подобно отношение от страна на опонентите си. И се оказа, че каквато и позиция да заемем, пак ще се окаже, че някой от тях е останал недоволен. Явно, няма разрешение, което да ги удовлетворява напълно. В този случай тези празнини в Конституцията и в първоначалния текст на Закона за административно-териториалното устройство на Република България биха могли да бъдат преодолени по два начина. Първият начин е тълкуване на законовия текст. По мое мнение едно обикновено и нормално тълкуване на текста, който съществува към настоящия момент, би довело до извода, че при липсата на други наименования на областите естествено е да се обърнем към първата алтернатива, която предлага текстът, а именно те да носят наименованието на административните си центрове. Явно е обаче, че тук нямаме нито необходимата търпимост, нито необходимото желание за диалог, за да можем да прибегнем към тълкуването.
При това положение ни остава единствено втората възможност и тя е съвсем категоричната - промяна на текста и връщането в стария му вид. Просто обстоятелствата ни принуждават. Дай Боже, един ден да стигнем дотам да не се налага да водим спорове за това кое е по-правилно да казваме "не ми се яде сирене" или "сирене не ми се яде".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
За реплика има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В духа на парламентарния морал искам да се обърна към господин Йорданов. Ако си спомняме добре, имаше два законопроекта - единият Ваш, където Вие бяхте съавтор, и един законопроект на Министерския съвет. Това, което Вие искате да постигнете - и то частично стана - беше по законопроекта на Министерския съвет. И той беше един добре разписан законопроект.
Големите спорове в комисията и тук, в залата, тръгнаха около вашите предложения, на групата народни представители. И тъй като явно има някъде спор в Народното събрание, може би в дясната страна, по тези процедури, може би вие бяхте се откъснали в някаква неправомерна посока, може би нашите мотиви вие не успяхте да ги проумеете нито на първо четене в комисията, нито по законопроекта, нито когато обсъждахме законопроекта на второ четене, аз много моля, господин Йорданов, да бъдем етични и коректни един към друг. Ако вие сега правите крачка назад, кажете: ние не осмислихме, сгрешихме. И ние ще ви подкрепим. Безспорно аз също ще ви подкрепя. Но сега да търсим и да жонглираме с топката, просто не е морално. И точно Вие, който бяхте първият вносител, сега отново внасяте и ангажирате Народното събрание с такава поправка! Аз също като господин Ганев ще кажа, че ме е срам. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата господин Велко Вълканов за втора реплика.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, много е възможно наистина някои от дефектите на нашата работа да се дължат на лошия диалог между нас, между тези отдясно и тези отляво. Но аз се боя, че причината най-вече е в това, че липсва истински диалог между вас самите.
Наблюдава се едно много странно явление. Неотдавна се занимавах с този въпрос и констатирах, че някои закони, приети през последните две години от вас, от мнозинството в парламента, са изменяни не по-малко от седем пъти. Четири-пет закона са изменяни през последните две години седем пъти, още голям брой закони - четири-пет пъти и т.н. Това показва, уважаеми колеги, че не се работи добре, работи се лошо и веднага още в следващия етап, на следващото заседание, се проявява острата потребност да се коригира внесеният законопроект. Ето и сега в този случай стана точно така.
Позволете ми да ви кажа, че ние се опитахме да влезем в диалог с вас и ви казахме колко е погрешен този подход, това решение. Подчертахме специално, че президентът няма такива правомощия. Вие обаче не поискахте да ни чуете. И сега да казвате, че ние сме виновни с нашето несъгласие за диалог, просто не е вярно. А истината е, че вие не се намирате в истински професионален диалог със самите себе си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Други реплики има ли? Няма.
Искате ли дуплика? Не.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): За да не влиза в диалог със самия себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания? Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За трети пореден път кипи безсмислен и ентусиазиран труд. Този законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България беше обсъждан на две извънредни заседания в пленарната зала. Бяха взети две почивки от управляващото мнозинство. Председателят на парламента грубо наруши правилника, като не допусна обсъждане по проблем, който пряко кореспондира с поправката, която сега се предлага.
Ние сме дали доказателства и в комисията, и в залата, че искахме и искаме да има диалог и съгласие. Дадохме аргументирани доказателства и предложения. Аз съм учуден, че някои от колегите от комисията не си спомнят, че опозицията като цяло и членовете на опозицията в комисията - говоря за опозицията, а не само за Парламентарната група на Демократичната левица, бяхме за закон. Нещо повече, колегата Петър Мутафчиев дори направи предложение, с което се предлагаше да се изготви отделен закон, в който да се впишат отделните области, тъй като по логиката, която после се прие между комисията и залата, би трябвало в този закон да се запишат и всички общини, даже и кметствата... Тоест, абсурдът щеше да бъде докаран до своя логичен край. В залата наистина влезе предложение областите да се утвърдят със закон и в това отношение не могат да бъдат обвинявани членовете на комисията от опозиционните политически сили.
Разбира се, диалогът не се състоя, въпреки че бяхме изслушвани. Но това не е диалог. Това е определена култура, етика на общуването, но не е диалог и най-малкото политически диалог, който да търси решения, необходими за държавата, необходими за страната. В този смисъл и предлаганото изменение е доказателство за пропуснатия шанс. Вината за това не може да бъде на опозиционните сили, а напротив, тя е на управляващото мнозинство.
Ние дадохме доказателства, че когато се нарушава един принцип, един логически принцип при наименуването на областите, може да се стигне до комични ситуации. Между другото появиха се и комичните ситуации с предложенията за наименуване, като се започне от Тонзос и се стигне до Иструс, тъй като се даваха имена не на области, а на земи, при това не от периода, когато съществува българската държава, а от преди това.
Не се взеха предвид много аргументи не само по този проблем. Не се взеха предвид и много аргументи, свързани с функционирането на общините и с политическото желание да бъдат ограничени общините в бъдеще. Не се взе предвид фактът, че старото положение в действащия закон облекчава процедурата за наименуване на областите. Днес е може би моментът да се посочи конкретната причина за това, която е безспорно политическа, партийна и идеологическа. Няма защо да прикриваме факта, че всичките тези наименования, които се появиха, а и допълнението към текста, бяха само, за да се обоснове желанието област Благоевград или област Благоевградска да не се казва така. Един чисто идеологически и партиен въпрос прерасна в един национален въпрос. Струва ми се, че така няма да се върви напред и не е добре по този начин да се решават проблемите.
Ние действително ще подкрепим предложението, което се внася със сегашния законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, тъй като това всъщност винаги е била нашата позиция. Но сега, уважаеми дами и господа народни представители, ми се струва, че е момент да направим едно общо усилие с разбирането, че не само това е дефектът на този закон. Има още дефекти, които трябва да се отстранят и сега е удобният момент между първото и второто четене на законопроекта това да се направи, тъй като и с поправките, които сега се предлагат, не се дава отговор на въпроса как и кой ще наименува областите, какви имена ще носят точно областите. Твърди се в неофициален порядък, не под формата на норма, че ще носят името на административния център. Та как ще бъде? Варна или Варненска област? Тъй като в указа на президента е записано "област...", сега на мястото на многоточието трябва да се добави Варна, но може да се добави и "Варненска с административен център Варна". Този въпрос не е без значение.
Твърди се, че ще се използва съществителното. Добре, нека да бъде така, но това трябва да бъде норма. Но и като се използва съществителното, пак възниква един конкретен въпрос: как ще се именува и как ще се разделят област № 21 и област № 22? Ние в залата поставихме този въпрос и получихме отговор от управляващото мнозинство, но и досега областите нямат имена, те имат номера. Ние се намираме в ситуацията на област № 5, № 20, № 21... (Оживление.)
Ние поставихме въпроса дали няма да се случи така, че в един момент България да няма области или областите да нямат имена и това да предизвика насмешка в Европа. Беше ни отговорено, че до 1 януари 1999 г. областите ще имат имена и ще бъдат ясни. Вече сме накрая на месец януари, но областите нямат имена. Не знам дали това предизвиква насмешка или вече безразличие в Европа, но фактът е факт. Една седмица стояхме и без области. На път сме да постигнем още един куриоз: ако се изпълни буквално текстът от закона, в един момент в България ще има точно 36 областни управители, тъй като законът казва, че областните управители на съществуващите области продължават да изпълняват задачите си до назначаването на всеки един областен управител... Двадесет и осем плюс девет са тридесет и седем. Понеже единият ще остане, стават 36. Академик Сендов може да ме поправи, ако бъркам в комбинаториката, но така или иначе в един момент ще имаме 36 областни управители!?
Възниква и друг въпрос - за министър-председателя. Първо, той неправилно е назначил областни управители. Това трябва да става с акт на Министерския съвет и е записано директно в Конституцията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Те са невалидни.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Безспорно тези актове са невалидни според решението на Конституционния съд, но как министър-председателят е назначил тези няколко областни управители, които действат в момента? На коя област е назначен колегата "Х"? На област № 21 или на област София?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Може би е някакъв шифър.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Някакъв шифър може би или някакъв документ, който не е публикуван, съществува тайно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Още не е назначен нито един. (Шум и реплики от ДЛ.) Очевидно не четете. Извинявайте, господин Костадинов, но искам да внеса малко яснота.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Господин председателю, това е нов аспект. Има съобщение за назначение. Има съобщение, че се провеждат консултации за други...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Те са заели сгради, ползват коли и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има "Държавен вестник". Четете "Държавен вестник" и ще видите кой е назначен.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Аз не знам откога заповед на министър-председателя и трудов договор се публикуват в "Държавен вестник", но това е отделен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не на министър-председателя, а на Министерския съвет.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: На министър-председателя - така е записано в този закон, господин председателю.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Тогава го обявете, защото те пътуват с държавни коли и т.н.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Съгласно Конституцията правителството трябва да ги назначи, а трудовият договор видимо ще подпише министър-председателят.
Възниква въпросът как ще се казват област № 21 и област № 22? Как ще се различава Софийска област от област София? Ако се възприеме съществителното за всички, значи Софийска област пак ще бъде изключение.
Възниква и още един въпрос, който не е решен тук - как може Софийска област да има административен център извън територията на областта? Как може един и същи град да бъде център на две области?
Възниква и втори подвъпрос: защо София е център на област София? Или пък, да вземем, защо София е център на Софийска област, след като в София, в Софийска община има четири града - има София, Банкя, Нови Искър и Бухово. Ако област София има административен център София, къде отива съвпадението между област София и Софийска община? Къде остават трите града тогава? Защо трябва Софийска област да има за център град София, след като в Столична община има още три града, а в самата Софийска област има 22.
Ето, на тези въпроси и на тази поправка, а и на желанието да бъде поправен закона, не се дава отговор.
Аз мисля, че сега е моментът да направим усилия и да отстраним редицата слабости на този закон, който влезе в сила. Става дума за това, че е недопустимо, от гледна точка на принципите на Конституцията, да се свързва изборът на орган за местно самоуправление с територия - 50 на сто или по-малко, или повече. Става дума, че трябва да се променят каквито и да е количествени ограничители, които ограничават правото на самоуправление и правото на обособяване на общини. Става дума, че трябва да се върнем отново към темата, за която говориха и моите колеги преди това, че областите трябва да се създадат със закон. И, естествено, да преодолеем едно буквално недоразумение, което е залегнало в текста на закона - че Министерският съвет може да закрива селища и то във връзка със строителството на големи строителни обекти.
Има процедури, които са решени в други закони, например в Закона за териториално и селищно устройство. И когато вече строителният обект е налице, извършени са отчуждителните процедури, доказана е необходимостта от тези обекти, обезщетени са собствениците, тогава вече има една процедура, когато може да се стигне до заличаване на селища. Но не по обратния път да се заличи селището, защото щяло да се прави летище и след това да се прави летище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
За реплика има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Костадинов, след Вашето изказване и разменените реплики възникна един казус, който трябва да намери отговор веднага тук от тази трибуна. Вие говорите, че някакви хора са назначени за областни управители и за трудността да се идентифицира коя област и кой на коя област е управител.
Господин председателят на днешното заседание направи реплика, че няма такова нещо. Аз зная, че са дадени пресконференции, че са заети сгради, ползват се автомобили, обявени бяха първи работни дни, бяха направени срещи в първите и следващите работни дни от някакви самозванци в качеството им на областни управители.
Аз моля вносителите ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не вносителите, господин Костадинов молите в момента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, моля Вас тогава, господин председател. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Репликата не е на мен, а на господин Костадинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, обръщам се към министър-председателя на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В петък.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В най-скоро време да обяви вчера имало ли е в България назначени областни управители освен тези, които досега изпълняваха тези функции или не. Самозванци ли са тези хора, самоуправство ли е било това? И тези актове и действия, които са предприели, легитимни ли са, правомерни ли са или не са? Ето един казус, който възниква и той трябва да намери отговор веднага. (Шум в залата.)
Моля да се разпоредите, господин председател, за да не чакаме петък. Днес трябва да намерим отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Костадинов, желаете ли думата за дуплика? Имате думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! Ние сме доведени до такава ситуация, че наистина се налага едновременно всеки народен представител, възниква вероятно такава потребност, да отправи реплика и към изказващия се, и към председателстващия, и към министър-председателя, и към мнозинството. Това е наистина сложен тип реплика. Но казусът, в който попаднахме, произтича точно от опитите, които се правят да се наложи един закон на основата на свои идеологически и теснопартийни виждания.
Доколкото позволяват моите способности и на базата на информация от средствата за масова информация аз зная, че има назначени областни управители. Като не всички областни управители на досегашните области са назначени, но някои от тях са назначени. Например на област 21, София, е назначен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А на област Пазарджик назначен ли е?
ТОДОР КОСТАДИНОВ: На област 21 съм сигурен. На област 1 - също. На област 3 - също. Така че с някои областни управители въпросите са решени. Видимо предвид на решението на Конституционния съд най-вероятно са решени в противоречие на действащото законодателство. Но това е въпрос, на който аз не бих могъл да отговоря, може би трябва да отговори господин председателстващият, тъй като той ме допълни и ме коригира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря. Към мен нямаше реплика и не съм длъжен да правя дуплика. Но ще задам един логичен въпрос на господин Костадинов: ако господин Иван Колчаков, Ваш колега, народен представител, за когото Вие твърдите, че е назначен, защото сте прочели във вестника девет имена на хора, които са определени... (Оживление и обаждания от Демократичната левица.) Хайде сега, досега аз слушах. Искате от мен обяснението, затова ви го давам. Но определен и назначен са две различни неща. Ако Вашият колега господин Колчаков беше областен управител, очевидно той сега нямаше да заседава тук заедно с Вас и да гласува. И след като все още е в залата господин Иван Колчаков, очевидно назначение не е имало. (Обаждания от Демократичната левица.) Надявам се, че сте удовлетворен от този отговор.
Има ли други изказвания?
Господин Костадинов ми зададе въпрос и съм принуден да дам някакво разяснение. Ако няма други изказвания, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно... (Обаждат се от залата, че има желаещ за изказване.)
За процедура ли желаете думата? Или за изказване? Питах има ли желаещи за изказване, казахте че няма.
Има думата господин Иван Борисов Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз си позволявам моето изказване да мине под формата на въпроси към господин председателя на нашата комисия Илиян Попов със следните въпроси. Господин Попов, помните ли заседанието на парламентарната комисия, когато за първи път разглеждахме Вашето предложение за наименованието на областите да бъде свързано с исторически или географски названия и аз предложих, настойчиво предложих да преустановим заседанието, защото, първо, материалът ни беше даден буквално час преди заседанието и, второ, аз използвах примера с област Враца, където Вие предлагахте да бъде назована област "Горна Мизия".
Питам Ви: помните ли това заседание? Трябва ли да Ви показвам стенограмите?
И, като потвърждение на казаното от Гиньо Ганев: не се ли срамувате от това, което става сега? На 19 декември приехме закона, днес му правим корекция.
Вторият ми въпрос е: помните ли, че тук, от тази трибуна, парламентарната трибуна на Тридесет и осмото Народно събрание, депутат от СДС, когато излезе тук на трибуната, далече преди законът да бъде приет на 19 декември, се представи като народен представител от Пиринска Македония.
Питам: помните ли господин Илиян Попов? И не се ли срамувате от това?

На следващо място, помните ли, господин Илиян Попов, че на 19 декември, когато се прие този законопроект, в моето изказване - бях прекъснат от господин Йордан Соколов тогава - аз направих процедурно предложение? "Поради това - бяха моите думи - че законопроектът, който внасяме и разглеждаме сега вече на второ четене, е в суров вид, в насипно състояние - така се изразих - нека да преустановим неговото разглеждане. Подгответе се по-добре и когато станете готови, моля ви, ние сме на ваше разположение да го обсъждаме."
Питам: помните ли, господин Илиян Попов, това мое изказване? Аз предложих тогава - на 19 декември, когато се гледаше законопроектът - да преустановим неговото разглеждане. Не бяхте готови. Не ни послушахте - ето резултатът.
Имам още въпроси. Четвъртият от тях е: помните ли, че имах процедурно предложение - имах и писмено, след това го направих и тук като предложение - срокът, в който тези области, деветте, ще станат 28, със съответните наименования, със съответните назначения на областни управители и администрацията към тях, да бъде 14 дни? В комисията това Вие не го допуснахте. Предложението ми беше гледано тук, в залата, и тук не го допуснахте. На 19-и го гледахме. Днес е 27-и. Достатъчно време изтече. Това мое предложение не беше прието, а сега Вие доказвате, че то е напълно основателно, напълно мотивирано.
Аз питам: нима тези четири неща ги забравихте и не се ли срамувате? Допълвам мисълта на господин Гиньо Ганев, че действително трябва да се срамуваме. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Други изказвания?
Господин Борисов, имате удоволствието - господин Попов иска думата и явно, че ще отговаря на Вашите питания.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Илиян Попов, също народен представител от Пиринска Македония. (Ръкопляскания от СДС. Възгласи: "Браво!") Изобщо не ме е срам от тази работа. Напротив, гордея се, че тази част на България винаги е била в сърцето на Възраждането и ще бъде.
Сега ще поговорим и за останалите неща. Нямах намерение да се изказвам, но много се говори за консенсуса и за диалога, и за всичко останало. Припомням си нещо изключително важно. Всички колеги от опозицията по времето, когато дискутирахме в комисията този законопроект - законопроекта да има нови 28 области в България - гласуваха за това да има. Има я стенограмата, ще си я проверите, ако искате. Нещо повече, и колегата Борисов, заедно с колегата Нешев твърдяха, че ще бъде политическо самоубийство, ако не се подкрепи това ново териториално деление. Та тези неща ги помня много добре и са записани в стенограмите.
Освен това хубаво е на всичките въпроси сам да си отговорите, защото те не отговарят на истината - за всичко, което ме питате дали помня или не помня.
Но цялото това Ваше поведение ме кара да се върна и към едно друго изказване, с което се постави началото на този наистина безсмислен дебат, точно така, както господин Костадинов спомена, това, което господин Ганев сподели - дали парламентът е детска градина или пък нещо друго.
Парламентът е точно парламент. Той не бива да бъде нито детска градина, нито старчески дом, нито младежка организация, нито организация на борци антифашисти. Тук трябва да творим. И в този смисъл е напълно безсмислено да се говори и да се обижда парламента по този начин.
Колкото до останалия важен проблем, който разискваме в момента, мисля, че много лесно и Вие ще си отговорите на въпроса защо ни се наложи изобщо да преработваме този закон. И пак ще ви припомня нещо, което съм сигурен, че пак не си го спомняте: този закон сте го гласували вие. В този му вид Законът за административно-териториалното устройство на Република България е гласуван от вас като мнозинство. Конституцията също вие сте я гласували. Всичките тези проблеми, които в момента се мъчим отново и отново да разрешим, на практика са породени от вашите действия.
Нямам нищо против. С удоволствие - това сме го коментирали и с Вас като колеги. Особено в дните, когато имате желание и работите добре в комисия и обикновено взимаме с единодушие решенията, сме казвали: нямаме нищо против, готови сме, внесете съответни предложения. Законът, който вие сте подготвили като идеология, няма проблем да бъде преработен отново. Ние се помъчихме и считам, че с тези поправки го направихме по-работещ и това ще го докаже практиката.
В заключение искам да ви кажа и нещо друго. Защо Софийска област и Столична област - София, ще имат един и същи административен център и дали това не противоречи или противоречи на практиката и на закона? Аз мисля, че това просто е риторичен въпрос и бихте могли сами да си отговорите на него. Но подобна е ситуацията и с общини, които също са натворени по ваше време: Добрич и Добрич - селска община, Ямбол и община Тунджа - ситуацията е абсолютно идентична.
Значи имаме наистина чисто експертна работа с вас - да поправим неща, които са правени в миналото. Ние сме готови, отворени и ще работим, за да ги оправим така, че да може да работи нормално този закон и да помага на местното самоуправление и да постигнем това, което искаме, надявам се, всички заедно, вече и вие - силно местно самоуправление. Благодаря. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Първа реплика - заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Попов! Първо, много е неприятно, когато законите на България и Конституцията на България се приписват наляво или надясно. Законите на България са закони на България, Конституцията е Конституция на България и всички ние тук трябва да се съобразяваме с тях. Никакво извинение не е: вие сте гласували този закон, затова ние няма да го изпълняваме. Такова нещо е абсолютно противоконституционно.
Второ, и друг път съм го казвал, много е добре за младежта, която ни гледа и която се учи от нас, един път да кажете: Господа, сбъркахме. Не е за пръв път, няма да бъде и за последен... (смях в блока на мнозинството), няма да бъде за последен, сбъркахме. Ударете чело в земята и кажете, тук каза господин Гиньо Ганев: "Ще гласуваме за този закон", но един път завинаги не хвърляйте вината на други. Не хвърляйте вината на други, защото ви се трупа на главата. (Шум в блока на мнозинството. Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Втора реплика - господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Попов, в политиката поне мъничко трябва да има морал. И за този морал аз пледирах на заседанието на комисията, когато Вие предложихте отново поправките в Закона за административното и териториално устройство. Защо? Защото това предложение, което правите днес, беше предложение на голяма част от опозицията при разглеждане на второ четене на закона. И аз апелирах към вас днес вие да признаете вашата вина и да кажете: да, опозицията в този момент беше права, че предложи отпадането на текста. Но не е наша вината, че нямаше диалог. Диалогът идва винаги, когато има добро желание, от страна на управляващите.
На мен обаче не ми стана ясно едно: какви бяха мотивите на вносителите Илиян Попов и Емануил Йорданов, когато предложиха текстът на Министерския съвет по § 4 да бъде изменен с добавката "и други наименования на географски и исторически забележителности" и какви са мотивите на колегите Илиян Попов и Емануил Йорданов отново текстът да отпадне. Това днес в парламентарната зала не стана ясно.
Ако успеете все пак да докажете на всички, че в този момент сте прави, наистина ние ще подкрепим това предложение, което днес постъпи от вас в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Трета реплика - господин Иван Борисов Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, след изказването на господин Илиян Попов имам към него такъв въпрос: господин Попов, как ще постъпите Вие, след като подробно разгледате с Вашите сътруднички стенограмите от заседанията и никъде не намерите моя позиция, изказано становище - това, което цитирате вече многократно - за някакво политическо самоубийство, от този род? Ще имате ли поне тогава морал да се извините? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Искате ли дуплика?
За дуплика - господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Аз ще започна да отговарям на въпросите отзад напред.
Как ще постъпя, господин Борисов, ще видите в самата комисия. Нямам нищо против, ще прегледаме и пред всички ще го направя.
А колкото до мотивите, колега Мутафчиев, мотивите са ясно написани и сме се подписали под тях. Ако Ви е трудно да ги прочетете, нямам нищо против, ще Ви ги изчета.
А господин Сендов все пак искам да го помоля: може би по-добре е, първо, да не влага в моите уста думи, които никога не съм казал. Не съм казал, че няма да изпълняваме закон. Напротив, обърнах се към вас, към всички колеги в Народното събрание с ясното желание да поправим неща, които трудно работят. Нещо повече, ако има и закони, които сега са гласувани и трудно работят, също да ги поправим.
И не на последно място мисля, че ще бъдете много полезен на колегата Костадинов, когато правеше сметките за областните управители. Тази задача е за четвърти или за пети клас, синът ми я решава без проблеми. Никога няма да станат повече от 28, колега Костадинов. Господин Сендов ще Ви помогне. Тълкувайте текста, а ако не можете да се справите, сина ми ще го доведа на заседание на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Преди да пристъпим към гласуване, като представител на мнозинството, се извинявам за това, че се занимаваме наистина повече от час с нещо, което е допуснато като недоглеждане миналия път, защото искахте извинение.
И също така очаквам пък някой ден някой от лявата страна да се извини на господин Айруш Хаджи. Знаете за какво - за това, че му сменихте името. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Гласували 154 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с очевидното единомислие и подкрепа на този закон, аз предлагам да го приемем и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Думата има господин Мутафчиев за противно становище.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Попов, Вие отново заблуждавате залата. На заседанието на комисията в четвъртък единодушие по този въпрос нямаше. Вие знаете, че съществуват два сериозни проблема, които могат да ни вкарат в клопката отново в пленарна зала да приемем поправка точно по този параграф от промяната на закона.
Какви са проблемите?
Първият проблем е, че не е ясно наистина как ще се казват областите и текстът трябва да бъде прецизиран - дали ще бъде област Пловдив, област Варна или Пловдивска област и Варненска област?
Стои открит и въпросът за двете области с един и същ административен център. Вие си спомняте, че имаше спор в Комисията, че може би ще бъде необходимо тези области да бъдат назовани точно в закона. Защо? Защото с този текст в закона Народното събрание де факто ще даде имената на тези области.
Вие знаете за спора, който имате между институциите - парламентарна група, Министерски съвет и Президентство. Ако този спор го нямаше в момента, аз смятам, че нямаше да приемем и поправки в закона.
Затова ви моля, нека да спазим по правилника срока, който е до второ четене и да изчистим текстовете така, че да не се налага отново Народното събрание да гледа поправка в § 4 от промените в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Илиян Попов законът да бъде гласуван на второ гласуване в днешното заседание.
Гласували 179 народни представители: за 122, против 55, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Попов, моля да докладвате на второ гласуване законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:
"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България

Параграф единствен. В чл. 4, ал. 3 изразът "или друго наименование, свързано с исторически или географски особености на територията й" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Има ли изказвания? Не.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и параграф единствен, така както са предложени от вносителите.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Законът е приет на второ гласуване.

Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала № 248.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала № 142.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседания днес, сряда, от 14,00 ч. в зала "Запад" и утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание утре, 28 януари, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 28 януари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,53ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Анелия Тошкова
Атанас Мерджанов