Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Димитър Луджев. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво.

Днешното извънредно заседание има дневен ред с точка единствена:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Вносители са Димитър Абаджиев и група народни представители.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, господин Светослав Лучников да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"Закон за избиране на народни представители", глава първа "Общи положения".
Комисията подкрепя заглавието на закона и на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавията на закона и на глава първа така, както са предложени от вносителя.
Гласували 157 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 34.
Заглавията на закона и на глава първа са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
"Чл. 1. Този закон определя условията и реда за избиране на народните представители, както и условията и реда за попълване на предсрочно овакантени мандати при прекратяване на пълномощията им."
По текста няма постъпили бележки.
"Чл. 2. Изборите се произвеждат върху основата на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване."
И по този текст няма постъпили бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1 и чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията, и чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 152 народни представители: за 147, против 1, въздържали се 4.
Членове 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 3 има три предложения, които комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
"Чл. 3. (1) Право да избират народни представители имат българските граждани, навършили 18 години към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието "лишаване от свобода".
      (2) Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително и нямат друго гражданство, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието "лишаване от свобода"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Както в движение, господин председателю, споменахме, с всичките ни уважения към народните представители господин Томов, господин Каракачанов и господин Нешев, които са направили предложение по този текст, и трите предложения са в противоречие на Конституцията - чл. 42 и чл. 65 от Конституцията - и просто не могат да бъдат поставени на гласуване, тъй като противоречат на основния закон.
Така че трябва да се гласува чл. 3, а не и предложенията на уважаемите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 137 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 5.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 4. (1) Всеки избирател има право на един глас.
      (2) Гласът на всеки избирател е равен на гласа на всеки друг избирател."
По текста няма бележки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 5 има две предложения, които комисията в по-голямата им част приема.
Комисията предлага чл. 5 със следната редакция:
"Чл. 5.    (1) Изборите се произвеждат в един неработен ден за цялата страна.
      (2) Изборите се насрочват от президента на Републиката не по-късно от 60 дни преди датата на произвеждането им.
         (3) Президентът на Републиката утвърждава образци на изборните книжа и ги обнародва в "Държавен вестник" не по-късно от 55 дни преди изборния ден."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 5.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 6 има няколко предложения, които комисията не приема и предлага чл. 6 със следната редакция:
"Чл. 6. (1) Изборите се произвеждат по пропорционална система с изборни листи на партии, коалиции и независими кандидати, регистрирани в многомандатни избирателни райони.
      (2) За разпределение на мандатите между партии и коалиции се използва методът "Д'Ондт" на национално ниво.
         (3) В разпределението на мандатите участват партиите и коалициите, получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове на национално ниво, както и независимите кандидати, получили гласове, не по-малко от районната избирателна квота."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 6 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 118 народни представители: за 45, против 56, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Димитър Иванов, което лично аз не разбирам, да се добави думата "твърди", но тя просто няма място в текста.
Има неприето предложение на народния представител Александър Каракачанов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 7, против 98, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Луджев.
Гласували 135 народни представители: за 20, против 110, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 23, въздържали се 2.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 7 има няколко предложения, от които комисията приема само едно - това на народния представител Димитър Абаджиев. Всички други са еднозначни и са против разпореждането, че всяка партия и коалиция, която участва в изборите, трябва да заплати сама отпечатването на бюлетините си.
Комисията предлага чл. 7 със следната редакция:
"Чл. 7. (1) Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет и от областните и общински администрации във взаимодействие с избирателните комисии.
(2) Разходите по подготовката и произвеждането на изборите, с изключение на разходите по производството на бюлетините за гласуване, са за сметка на държавния бюджет по утвърдена план-сметка, съгласувана с Централната избирателна комисия.
(3) Всички заявления, жалби, удостоверения и други книжа по този закон се освобождават от държавни такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 7?
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По мое лично впечатление от целия закон това е единствената точка, която има наистина политическо значение и която в голяма степен ще покаже всъщност накъде върви нашата демокрация - върви ли наистина към демократизиране на обществото или на практика ще вървим към финансова олигархия, която да налага своята воля и чрез законите, и чрез финансите и имуществото, което притежава.
Предложението, което се внася за съжаление от комисията, аз очаквах, че комисията още ще го отхвърли, но съм удивен от факта, че го внася, да се иска заплащане на бюлетините от партиите, кандидатстващи на изборите, това е ни по-малко, ни повече така наречения имуществен ценз. За тези, които може би за първи път чуват тази дума, мога да им кажа как в далечните времена Кромуел е казал в парламента: "Откъде накъде бедните ще разсъждават в парламента върху нашето имущество?"
И затова в Англия са били въведени ред имуществени цензури: нямаш постоянен и достатъчно висок приход - не можеш да се явяваш на избори, не можеш да гласуваш; нямаш еди какво си - не можеш това, не можеш друго.
Това нещо е отречено в демократичните страни още през 20-те години на миналия век, тоест преди повече от 80 години. В България даже в Търновската конституция такова нещо не съществува. Затова може да се каже, че тя е наистина една от демократичните за своето време конституции.
От нас обаче, господа, в момента се очаква да въведем имуществен ценз, с който не някой друг, даже не този закон, а там някой друг чиновник ще изчисли, че примерно всяка една от бюлетините струва 1 ст. и съответно партията, която се явява на избори, ще трябва да даде 70 хил. лв., или половин стотинка - 35 хил. лв. Или някаква друга сметка според това кой трябва да стигне до изборите, може да решат, че ще са необходими и 140 хил. лв.
Аз ви питам, господа: какво общо има това с демократичните принципи на Европа, към която ние вървим? Какво общо има това с демокрацията въобще? Какво общо има с чл. 6, ал. 2 от Конституцията, където е казано, че всички имат равни избирателни права и права въобще, независимо от техния пол, религия, и пр., и пр., и накрая пише "и имуществено състояние".
Значи вие лишавате хората, които, примерно, не могат да платят тези 70 или 140 хил. лв., за да се явят на избори. Отделно да не могат да отидат и да гласуват за този свой кандидат, за който искат да гласуват, но той не може да участва, понеже не е могъл да внесе тези пари.
Аз отново питам: какво общо има това с демокрацията? Искам да знам ние ще тръгнем ли по този път и ако тръгнем по него, нека официално тук да стават лидерите на съответните политически сили и да кажат: да, ние в България вече решихме, че трябва да има имуществен ценз, защото бедняците, босяците и всякакви други, които нямат пари, нямат право да се явяват на избори.
Защото нека да бъдем откровени: колко структури в момента в България, не говоря за тяхното влияние в обществото, а като финансови възможности, имат да платят 70 хил. лв.? Колко? Тези, които са били на власт и по някакъв начин са се докопали до пари. Хайде, да приемем, че законно са го направили. И тези, които са свързани с мафиотските структури. С този закон вие ще отрежете много партии, които имат влияние в обществото, но нямат пари. А ще отидат партии, които нямат никакво влияние в обществото, но са свързани с мафиотски структури. Ето, това е истината!
Затова, уважаеми господа, искам да чуя наистина политическо решение на този въпрос, защото това е много сериозен политически въпрос за бъдещата българска демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата за изказване заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю! И аз съм направил предложение да отпадне предвиденото заплащане на бюлетините. И напълно подкрепям това, което каза преди мен господин Каракачанов.
От 1879 г., тоест от първите избори в България до ден-днешен, държавата е поемала в различните периоди изборния процес, включително и печатането на бюлетините.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Това не е аргумент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Панайотов!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Добре, историята не е ли аргумент?!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Историята е пълна с грешки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Панайотов, моля Ви!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, първо.
Второ, и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията имаше представители на Министерския съвет. И ние ги попитахме: добре, кажете горе-долу колко ще струва? Трябва да бъдат отпечатани около 6 млн. и 200 хил. бюлетини, плюс 10 процента резерв. Колко ще струва за една политическа партия отпечатването на тези бюлетини? И представителите на Министерския съвет не можаха да споменат нито една цифра, нито една цифра.
Освен това с тези изисквания може би 70 или 80 хил. марки или български лева - колкото ще струва отпечатването на бюлетините, всъщност се въвежда нещо като имуществен ценз, за което говори тук и господин Каракачанов.
И още нещо като последен аргумент, без да повтарям това, което е казал преди мен. В тези избори участват не само политически партии и коалиции. Нали имат право да участват, преди малко го гласувахме, и независими кандидати. Всеки един гражданин, който отговаря на тези условия, може да се кандидатира за народен представител. И вероятно такива ще има.
Е, ще караме и гражданите ли да си плащат бюлетините? Та, в края на краищата, изборният процес е държавна работа. Не аз съм го казал, а много преди мен, че демокрацията е скъпо нещо, но няма по-добро от него.
И, следователно, обръщам се особено към мнозинството, защото от него основно зависи, пък и към всеки един народен представител: нека да отпадне това изискване, защото то е антидемократично. И, в края на краищата, цели една репресия особено към по-малките, финансово по-слабите партии. И, в края на краищата, юридически и фактически ще лиши от възможността независими кандидати да участват в тези избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Изобщо не приемам тезата, току-що развитата теза, че, видите ли, ще стане катастрофа, ако се плати само производството на бюлетините. Това е една нищожна, скромна сума в сравнение с всички разходи, които се поемат от бюджета, от данъкоплатците.
Не е истина, че партията ще трябва да плаща купища пари. Партията във всеки избирателен район си има водач, лидер.
Аз ще задам няколко простички въпроса. Що за лидер има партията, ако от 100-хиляден избирателен район този лидер не може да събере 500 лв.? Ако не може да ги събере, господин Каракачанов, с последната си депутатска заплата ще си платите бюлетините! Така е в Съединените американски щати. Даже там се плаща повече.
Така че аз не приемам тук да се развива тезата за олигархия, по какъв път сме тръгнали, че това е репресия и т.н., включително и за независимите.
В края на краищата ще ставаме бавно, трудно и мъчително модерна и рационално развита страна. Няма какво да ни плаща този и онзи. Поне бюлетините ще си плати партията ли било, независимия ли било, щом искаш да ставаш министър или депутат и да се занимаваш с политика, ще си платиш. Точка. Това е положението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Отговаряйки на господин Панчо Панайотов, всъщност единственият аргумент, който и в Правната комисия беше противопоставен на това наше предложение, беше, че по Закона за политическите партии вече партиите, представени в парламента, и тези, които имат над 1 процент, ще бъдат финансирани от държавния бюджет. Това, разбира се, e един сериозен аргумент и трябва да му се отговори. Трябва да му се отговори така: да, Законът за политическите партии вече е факт, публикуван е в "Държавен вестник", но финансирането на партиите не може да стане през тази календарна година. Вижте членове 15, 16, 17. За да бъдат финансирани политическите партии чрез държавния бюджет, трябва да се промени самият Закон за държавния бюджет, а това може да стане чрез бюджет 2002 г.
Така че за тези избори, които предстоят само след месец и половина - два месеца, политическите партии, независимо дали са парламентарно представени или не, не могат да бъдат финансирани от държавния бюджет и това е юридически точно.
А що се отнася до Съединените щати, не ми е ясно как може с 500 лв. да се прави една кампания там?!
Нека да отпадне, това е по-демократичното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ремзи Осман. Той е вносител на предложение.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС) : Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно е, че макар да вземем отношение, нашите колеги от мнозинството ще приемат текстовете, които те са предложили. Но ние сме задължени да вземем отношение и да защитим нашите предложения.
Преди малко господин Корнезов каза, че вече Законът за партиите е факт. Там имаше много голям спор за начина на финансиране на партиите, включително за анонимни дарения как ще бъдат заобиколени, как определени партии могат да получават повече пари, въпреки че гражданинът може да иска да финансира една по-малка политическа сила.
Предложихме да отпадне текстът за плащането на производството на бюлетините поради простата причина, защото мислим, че един такъв текст е една пречка за малките политически сили. Никой в Народното събрание не бива да си въобразява, че една партия е задължена непременно да има много пари. Надявам се, и мнозинството не мисли, че непременно партиите трябва да имат много пари и трябва да кажат откъде имат тези много пари.
И един въпрос си задаваме и очакваме един отговор от мнозинството: защо се плашим от малките политически организации, които тепърва се появяват? Може би те ще спечелят доверието на обществеността? И, ако спечелят доверието на обществеността, в края на краищата парламентът не е само парламент на СДС или на БСП, или на ДПС. Избирателят ще прецени. Но когато ние предварително залагаме един текст, че те трябва да плащат тези бюлетини и тази нова политическа сила не може да намери тези пари, защото е регистрирана отскоро, но обществото може да прецени, че тази политическа сила може да управлява страната, трябва ли непременно да имат някакви големи парични средства, за да убеди обществеността, че, видите ли, в моята или в нашата партия има 500 хил. лв., за да гласувате за нас?
Прав е господин Каракачанов, че по такъв начин се слага един имуществен ценз. Ако нашите колеги от СДС залагат точно на това нещо, че непременно оттук нататък трябва да се постави началото на нещо в България, което не се възприема от обществеността, че трябва да се плаща всичко, тогава трябва да премахнем, че в България могат да съществуват различни политически сили. Просто трябва да въведем еднопартийната система, че България трябва да се управлява само от една партия. Щом сме тръгнали по този път, защо държавата отбягва да поема ангажимента да плати производството на бюлетините?
Много са прави колегите, че никой досега не успя да каже колко ще струват тези бюлетини - 100 хил. или 1 млн. лв.? И, разбира се, ако кажете 1 млн. лв., много голяма част от тези политически сили, които имат желание да се регистрират, няма да успеят да намерят тези пари. Те могат да ги намерят по един-единствен начин. Тези, които са от подземния свят, те ще ги финансират и тази партия ще бъде купена от подземния свят. Ако някои колеги са ангажирани и са свързани с подземния свят от някоя политическа сила, нека да кажат в Народното събрание, че са свързани с подобни сили. Надявам се, че такава политическа сила няма.
Вярно е, че по някакъв начин трябва да се прецени. Не е нормално, че 200 политически сили трябва да участват в изборите за парламент. Ами, щом като нивото на обществото, щом като нивото на мислене в страната е такова, никой не може да забрани и да изнудва да събират пари тези хора.
Вие сами ще се убедите, колеги от мнозинството, че вие няма да вземете тези гласове, които взехте през 1997 г. по време на еуфорията, че обществото е малко отчаяно от вашите реформи, защото не може да си плати здравеопазването. Няма лекари в селата. Те виновни ли са, че ще гласуват за нова политическа сила? Но тази нова политическа сила няма да може да намери пари за бюлетините.
Аз, заедно с моите колеги от нашата парламентарна група мислим, че ще бъде най-голяма глупост, ако държавата не поеме ангажимента да плати производството на бюлетините, че ако текстът остане в този си вид, че всяка партия трябва да плаща бюлетините, мнозинството цели да ограничи участието на политическите сили в предизборната надпревара.
И накрая, уважаеми колеги, да се намери един в парламента да каже колко струват бюлетините в страната. Някой трябва да отговори и трябва да има някъде някакъв текст колко струват. Ако, примерно, струват 30 хил. лв., уважаеми колеги от СДС, някъде да запишем, че са 30 хил. лв. Аз откъде да знам, че вие няма да наложите бюлетините да струват 5 млн. лв. Откъде ще намерим тези пари? Вие участвахте в приватизацията, вие имате тези пари, но новите партии ги нямат. И се надявам, че в края на дискусията ще подкрепите нашите предложения този текст да отпадне. Противното означава, че СДС се контролира от подземния свят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Искам да дам едно обяснение, отговор на поставения въпрос колко струват бюлетините. В България има 5 млн. избиратели. По 200 партии, които имаме регистрирани и на които никой не може да откаже участие в изборите, значи 1 млрд. бюлетини. Ако тези 1 млрд. бюлетини струват между 2 и 3 стотинки едната, разходите общо са 20-30 млн. лв., които нещастният български данъкоплатец трябва да плати, за да обслужи участието в изборите на несериозни партии, които дори не могат да покрият собствените си членове с гласове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Никога не са участвали 200 партии в изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Илиев, не се обаждайте от мястото си.
За дуплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин Лучников, днес Вие казвате, че една бюлетина щяла да струва 2-3 стотинки. А по време на заседанието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се коментираше, че ще бъдат под 1 стотинка. Значи цената на бюлетините се качва. И съм убеден, че докато приключи приемането на този закон, цената на една бюлетина ще се качи от 10 стотинки нагоре. Това са много пари. Това са много пари, които малките партии не могат да си позволят. Нека Министерският съвет да се откаже от три коктейла, които да дава, и да поеме отпечатването на тези бюлетини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз бих искал, като принцип да поставя някои въпроси.
Вижте, всеобщо е твърдението, особено от управляващото мнозинство, че се стремим да възприемем нормите на политическия живот в демократичните страни и европейския свят. Подписали сме един куп документи като Харта за правата на човека, политически и прочие права и задължения. Едно от основните неща, което господства в европейската демокрация, е защита правата на малцинствата. Политическите малцинства, не само етническите, а и политическите малцинства. И се правят множество и множество усилия политическите малцинства да имат възможност да се развиват, защото в края на краищата такъв е историческият ход на нещата. Всяко нещо тръгва от едно малцинство. Историята на човечеството в края на краищата е продукт на идеите, развитието, действията на малцинствата, които са се превръщали в мнозинства и т.н. Има една-единствена селекция в политическия свят и това е селекцията на изборите. Всичко останало ние тук си го измисляме.
Вярно е, че в България има един куп партии и партиийки, създадени по еди-какви си причини, говорили сме по този въпрос. Но, първо, мисля, че в предходните избори всеки, който направи една елементарна справка ще види, че практически не повече от 8-10 партии са преминавали бариерата от 1 на сто.
Второ, господин Лучников, няма да участват 200 и колкото партии са. На миналите избори участваха около 48 партии.
Трето, ние приехме ограничителен текст, че в изборите могат да участват партии, които са участвали в последните 5 години в някои от изборите и т.н., имат регистрация и са участвали в изборите. Но въпреки всичко въпросът е принципиален. Тук се споменаха данъкоплатците. Нека да погледнем от гледна точка на данъкоплатците. Извинявайте, българските данъкоплатци плащат и за това, и за правото си да участват в изборите, да им се платят бюлетините. Никъде в Европейския съюз няма такъв прецедент някоя партия да си плаща бюлетините. Просто няма. Не е вярно и това, което се каза за Съединените американски щати. Там нещата са съвършено други, но бюлетините поне се отпечатват от държавата.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Плащаш, всичко плащаш, а не само бюлетините.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Това въобще не е вярно, моля Ви! Не искам да влизам в пререкания.
Така че нека да погледнем на въпроса от принципна гледна точка. Достатъчно много реакционни текстове има в този законопроект - и любимите ви цветни бюлетини, и любимата ви бариера и т.н. И не знам защо всичко е насочено към така наречените малки партии. Ами, господа, няколко пъти го казвам - проблемът на България идва не от малките партии. Проблемите в България идват от големите партии. Оттам идват. Аз не знам нещо да се е случило в България поради това, че примерно няколко малки партии са участвали в изборите. Не знам такова нещо да се е случило. Но знам какво се случи през последните години благодарение на това, че една или друга партия печели 50 + 1, благодарение на редица механизми, заложени в този закон, защото той е същият, приет през 1991 г., господа управляващи, от вашите опоненти. И докъде я докарахме сега? БСП се отказа от цветните бюлетини, БСП иска намаляване на бариерата, БСП претендира, че трябва да има равно право, въобще партиите да са поставени при равнопоставени условия в изборния процес, защото и цветните бюлетини, и платените бюлетини, имам предвид от държавата, това са равнопоставени условия. Има и решение на Конституционния съд от 1995 г. А вие заемате една, извинявайте, но реакционна, неевропейска позиция. И какво ще постигнете с това? Кажете какво точно ще постигнете! Нарушавате конституционни права на българския гражданин. Моля ви, нарушавате изконни права на демократичния процес. Чувал съм, някои колеги тук се изказват за оздравителни процеси, за внасяне на здраве в политическия живот. Но тези колеги, май че не са чели Мусолини, Хитлер, те употребяват такива термини. Оставете българския народ, българския избирател да прецени кое е здраво и кое не е здраво. Оставете процеса на политическа ферментация, особено в една преходна демокрация, каквато е нашата, да има възможност да се развива. Недейте да се опитвате насилствено и под някакви форми да внасяте ред и порядък в неща, които не са в границите на демократичните начинания, принципи и идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Така че, много ви моля, нека да бъдем демократи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Имам впечатление, уважаеми господин председателю, че влязохме в един неподходящ обяснителен тон. Не знам какво шепне господин Куртев, но се надявам, че това не му пречи да чуе. Въобще никак не са важни аргументите, че е гласуван Законът за бюджета и ако сега се приеме някаква поправка в него, това щяло да затрудни изборите, или че Законът за политическите партии, който предвижда финансиране на партиите, е приет сега и няма да може това финансиране да се направи през тази година. И никак не е важно дали бюлетините струват 3 или 30 лв. Има един принцип, не знам защо трябва да го съобщавам толкова убедено, след като е ясен - фискални съображения не могат да влизат в конкуренция с принципите и идеите на равенството на гражданите. В никакъв случай!
И когато става дума за неотменимото право на гражданина равнопоставено да участва в изборите, това води до всичките тези последици, които поемат или включват ангажимента на държавата да плати и избирателните бюлетини. Само на това основание ви моля, ако се чуваме, да се отхвърли предложението бюлетините да бъдат плащани от партиите или от гражданите. Не става дума за нарушение на Конституцията. Става дума за унижение на модерния конституционализъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата заместник-председателят господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чухме доста теоретизиране на темата имуществен ценз, права на гражданите и т.н. Затова че наистина теоретизираме, аз идвам при вас с доказателство. Това е бюлетинът за резултата от последните избори за парламент през 1997 г. Да видите как безумно се харчат парите на данъкоплатеца, в чието име всички ние се кълнем.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Включително и този бюлетин.
ИВАН КУРТЕВ: Четири партии от всичко 39 участвали на предишните избори, и аз ще ви кажа точно кои са: Фронт на прогресивните сили в България, Партия на демократичните промени, БЗНС "Никола Петков" в СДС - това е партията на Георги Петров, Съюз на българските общности и Народна партия - оказаха се пет, са получили по колко гласа? Нула гласа! Нула гласа, а са отпечатани по 6,5 млн. бюлетини за всяка една от тези партии. За какво говорим тогава ние тук? За какво говорим?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Не за пари, а за влияние.
ИВАН КУРТЕВ: За това, че парите на данъкоплатеца се хвърлят на вятъра.
Знаете ли колко от 39-те партии, участвали на предишните избори, са получили по-малко от 10 хил. гласа, което като процент не мога да изчисля, но е някъде към 0,1? От 39 партии 24 са получили по-малко от 10 хил. гласа, като в това число влизат и такива, например, като Обединение на нацията, движение на онеправданите - ППОНДО. Спомняте ли си тая партия? Аз си я спомням. С 670 гласа!?
Когато се приемаше Законът за партиите, аз бях категорично против всякакво ограничаване. Трима души, двама души, ако решат да направят партия, трябва да имат това право и ограничението от 500 души за учредяване и регистриране аз и сега не приемам. Но тогава, когато става въпрос за участие в избори, всички тези от рода на орли, лъвове, петли и най-различни такива, каквито ги имаше, всички тези, дето са прогресивни, обединени нации, европейски щати и какво ли не с по един, с по два, с по пет гласа, а някои от тях и с нула гласа - с това не е отнета никаква свобода на никого. Като иска да участва в изборите, ще си ги плати, защото струват толкова.
Аз съм бил член на избирателна комисия. Винаги половин пфенинг е била цената на бюлетината. Следователно, това е половин стотинка. За да се отпечатат 6,5 млн. бюлетини, това са някъде 35 хил. Нека да не са всичките 250 партии, господин Лучников. Нека 50 да участват. И петдесет като участват, пак става най-малко 1,5 млн. лв. Един милион и половина лева хвърлени на вятъра!
Ако трябваше да си мисли за някакъв начин да се поощрят и такива малки партии, в крайна сметка наистина цената не е толкова много. Излиза около 500 лв. на избирателен район, както беше споменато тук от Панчо Панайотов. Могат да съберат тези пари. Аз не виждам пък защитникът на правата на малките партии - БСП, за която очевидно тази сума пък няма да бъде никакъв проблем... При 250 - 300 хил. членове на партията 30 ст. като добави всеки към членския си внос за един месец, ще имате и 7 млн. бюлетини. (Реплики от ДЛ.)
Но моята молба е да погледнем сериозно на нещата. Няма нужда от тези тонове хартия, които след това отиват за претопяване. Няма нужда да се бърка в джоба на българския гражданин затова в избирателните секции само да стоят бюлетини, които никой няма да употреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Миков за първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Куртев, Вие сте се объркали много или не сте разбрали дискусията. БСП не защитава правата на малките партии, а защитава правата на българските избиратели. Аз също смятам, че когато малките партии пледират по този въпрос, те имат предвид единствено правото на българските граждани да бъде упражнено на изборите, а не чрез фактически пречки да му се попречи.
Но аз искам да ми отговорите защо подменяте качествения въпрос за упражняване на правото с количествения въпрос колко са гласували за една или друга политическа сила. Този въпрос се решава при регистрацията, при материята, свързана с регистрацията. И там - и в Закона за партиите, и в Закона за избиране на народни представители, се въведоха доста ограничения. И когато се е регистрирала една политическа сила, няма никакви основания да се вадят стари бюлетини от изборите и да се чете колко души са гласували за нея.
И като толкова жалим парите на данъкоплатеца, аз мисля, че мнозинството трябва да си отговори и на този въпрос: кабинетът не се вози по цял ден във "Фалкона", пък си купи "Фалкон". И председателите на комисии не се возят по цял ден в беемветата, пък си купиха беемвета. Така че едно е правото и възможността, осигурена от държавата то да се реализира, а съвсем друг е въпросът дали едно лице ще го реализира или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика - господин Георги Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (независим): Уважаеми господин Куртев, аз съм съгласен, че по време на предишни парламентарни и не само парламентарни избори българската общественост гледа какви ли не сеири по Националната телевизия, но аз специално се спирам на Вашата теза, че по време на такива избори са участвали и партии, които не са получили почти нищо, а изразходват в крайна сметка обществени средства. Какво да кажем обаче за политически организации като Българския земеделски народен съюз, който на последните парламентарни избори е шеста политическа сила, но по известни причини, макар и съучредител на Обединените демократични сили, не беше допуснат да участва в правенето на реформите, тоест да участва в изпълнителната власт, няма участие в бордове и в крайна сметка ние разчитаме само на бедния членски внос на своите избиратели. И при това положение ние да бъдем ударени, независимо от това, че добре се представяхме досега на парламентарни избори и сме съучредител на коалицията "Обединени демократични сили", да бъдем ударени по този показател и да не можем да си платим бюлетините за тези парламентарни избори.
В тоя смисъл искам да кажа, че от каквито и да било хуманни и обществено значими съображения да са се ръководили авторите на този законопроект, в крайна сметка това е една сегрегация - въвеждането на един своеобразен финансов ценз за участие в изборите. И в тоя смисъл се удря конституционното право на българските граждани да участват в тези избори, разбира се, като симпатизанти на една или друга политическа сила. Удря се и равнопоставеността на политическите партии у нас. За мен, честно казано, е непостижимо как може демократична сила като Съюза на демократичните сили да предлага да се заплащат бюлетините и де факто да има сегрегация на финансова база в българския политически живот. (Реплики от ДЛ.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Това не е демократична партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: БСП ли имате предвид?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не Вас имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз помислих за БСП.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Куртев! Не бяхте прав, господин Куртев, в позоваванията, които направихте. Искам да обърна внимание, че от тези 39 партии и коалиции, регистрирани за предишните избори, пет не са регистрирали нито една листа в многомандатен район. Те са регистрирани само в ЦИК, след което по различни причини са подкрепили едни или други партии и коалиции.
В този смисъл за тях не е похарчена нито стотинка, като, да кажем, БЗНС "Никола Петков" или някоя от партиите, които споменахте. Държавата не е похарчила за тях пари и затова им се води, че имат нула гласа - защото са регистрирани в ЦИК, но понеже не са регистрирали листи по многомандатни райони, затова имат толкова малко, нула гласове. Партии, които споменахте, като ОНДО - да, получила е много малко, 0,02 на сто, 670 гласа, но, забележете, тя е регистрирала листи само в 8 района. И повечето от партиите са така - 12, 14 и пр. Така че е пропорционално на разходите.
В този смисъл не сте прав и не използвайте, колеги, повече тези цитати за получени нула гласа. Това е така, защото предварително са се отказали да участват в изборите. И второ, ако трябва да разсъждаваме държавнически и да пестим всяка стотинка, тогава приемете идеята за единна бяла бюлетина. Много евтино ще струва и тогава няма да има никакъв проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На трите реплики ще обобщя с един съвет. Нека онези партии - господин Гайтанджиев в този смисъл е прав - онези партии, които нямат национално участие, да си платят необходимия им брой бюлетини. В крайна сметка, за да се минат четирите процента, което сигурно е целта на тези малки партии от рода на ОНДО и други такива, означава да придобият максимум 200 хил. глава. Двеста хиляди бюлетини да си поръчат, в кой избирателен район колко бюлетини им трябват - в София 5 хил., в Стара Загора 2 хил. и т.н. Или, ако са регистрирани само в три или осем избирателни окръга, само там ще си платят. Тъй че тези партии няма да плащат 35 хил. лева за 7 млн. бюлетини, а ще си платят онези там 200 или 500 лева, които са им необходими в съответния район.
Така че има изход и от това положение и той е най-изгодният както за държавата, така и за тези малки партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Бяха изложени много сериозни доводи срещу този текст. Чух и възраженията, които бяха направени от някои колеги отдясно, специално от господин Куртев.
Мисля, че господин Куртев оскърби целия избирателен процес със своите доводи, оскърби самата идея за изборите. Той, очевидно, разглежда избирателния процес като вид търг - продава се държавна власт и, ето на, който има пари, ще участва в търга, който няма пари, остава навън. Едно бизнесотношение от най-низък тип, бизнесотношение към избирателния процес.
Аз съм съгласен, че има много партии, които наистина само ощетяват бюджета и практически не участват в процеса на избирането на нашите представителни органи. Но има начин ние да ограничим едно такова участие. И всъщност в законопроекта има достатъчно норми, които водят до едно ограничаване на партии, които нямат никакво значение, практически никакво значение. Но по принцип е дълбоко погрешно този въпрос за изборите да бъде свързван с някакви сметни съображения - плащане в брой, кеш, имаш пари - плащаш участието си, взимаш парче от баницата, от държавната власт.
Изборите са върховен акт на проявление на суверенитета на избирателите. Това е във висша степен държавна работа, както беше казано многократно и тук, и преди това.
Избирателите, единственият всъщност суверен в държавата, учредява своята основна власт - парламентарната власт. И вие казвате на суверена, на избирателите: не можеш да участваш в процеса, защото нямаш пари. И суверенът се оказва с вързани ръце поради липсата на пари. Ето това той, господин Куртев, нарича "демокрация" - той и неговите съпартийци. Това се нарича "безсрамие".
Аз смятам, че този текст, както никой друг текст, е един абсурд и ние трябва единодушно да го отхвърлим. Това е безобразие, това е скандално проявление на мисленето на някои хора! И затова аз, уважаеми колеги, ви моля: не падайте на равнището на политически търговци, на участници в бизнеса за сметка на държавата. Моля ви, отхвърлете единодушно този текст! Той е недостоен за нашето Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура - господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме изказванията на близо десет народни представители по чл. 7, предложен от комисията. Чухме и всичките съображения както за предложения от комисията текст, така и против предложения текст. Считам, че след 40-минутни разисквания по този текст са изчерпани всички аргументи, поради което, господин председателю, правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията и пристъпване към гласуване на чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Евгени Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Изпитвам срам от това, че колега в делегацията към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа излиза, за да предложи прекратяването на тази изключително важна дискусия, в която се мъчим да се убедим в правотата на нещо, което по европейските стандарти е пределно ясно.
Само преди десетина дни - другарят Лъчезар Тошев ще го потвърди - във Френския сенат имаха обсъждане точно на темата "Финансиране". И аз зададох невинния въпрос: извинете, смятате ли, че съобразно стандартите партиите трябва да си плащат бюлетините? Господин Тошев скочи като ужилен и каза: моля Ви се, не приемайте този въпрос така, в България всички партии се финансират от държавата, така че това не е съвместимо с..., това е подвеждащ въпрос.
Вижте, никога не мога да спра да се удивлявам на приоритетите, за които толкова ясно говори Съюзът на демократичните сили, и на радостта, когато всеки път се получава одобрение за правилния път на Европа. И в същото време, когато е в техен личен егоистичен интерес, драстично се тръгва против една тенденция, която за Европа е пределно ясна.
Именно поради това, господин председател, аз се обявявам против спирането на този дебат. Това е един дебат, който наистина трябва да убеди всички ни, че не трябва да излагаме България. Това не са стандартите на Съвета на Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за прекратяване на разискванията по чл. 7.
Моля, гласувайте!
Гласували 202 народни представители: за 104, против 96, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте аналогичните предложения на народните представители Любен Корнезов, Димитър Луджев, Янаки Стоилов, Георги Божинов, Ремзи Осман и група народни представители, Александър Каракачанов и Мариела Митева.
Гласували 209 народни представители: за 98, против 110, въздържал се 1.
Предложенията не се приемат.
За процедура има думата господин Кънчо Марангозов.

КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, предлагам да се прегласува този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложенията на изброените народни представители за отпадане от чл. 7, ал. 2 на думите "с изключение на разходите по производството на бюлетините за гласуване".
Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 101, против 113, въздържали се няма.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 7, както е предложен от комисията.
Гласували 216 народни представители: за 119, против 87, въздържали се 10.
Член 7 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това гласуване е израз на краен цинизъм и на демагогия.
Първо, категорично прозвучаха оценките как е в Европа и каква е европейската практика. На вас не ви пука, макар че от сутрин до вечер спрягате глаголите във връзка с приближаването ни към европейските практики.
Второ, господин Куртев си игра на бакалски сметки, но в края на краищата те показаха, че всъщност онова, което - както се изразявате - ще платят данъкоплатците, е няколко милиона. Вижте какво правеше през тези 3 години Министерството на финансите, правителството, какви бяха излишъците и как се използваха. Вие тук плачете, че без знанието на данъкоплатците трябва да бъдат платени 2-3 млн. или 4 млн. Не споря за числото. За 3 години при това сбъркано бюджетно планиране - така го наричат хора, които са на държавна заплата във валутния борд - 2 млрд. 840 млн. лв. са така наречените излишъци поради съзнателно намаляване на приходите. И как се използват? Парламентът да си е казал думата за изразходване на парите? Не. А вие сега плачете за 3-4 млн. Защо тогава не държахте сметка, че данъкоплатецът не е питан, например през 1998 г., когато Министерският съвет реши и с един подпис увеличи субсидията с 25 млн. лв.? Къде бяхте вие тогава?
Какъв е този плач? Срамота е! И всичко това зачерква хилядите ви приказки, декларации и прочие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах срещу предложението, което беше направено от комисията и което беше прието с гласовете на демократичното мнозинство, защото вие въведохте три неща, които са в разрез с всяка демокрация.
Първо, нарушихте Конституцията на България. В нея имущественият ценз е забранен.
Второ, вие въведохте ограничението към бедните - нещо, което нито едно правителство и нито една политическа група в този парламент не си е позволила да направи. Защото, когато тръгнахме да сменяме тоталитарната система с демократична, ние бяхме длъжни да знаем какви са и недостатъците в демокрацията, т.е. финансовото обслужване на демокрацията е много по-голямо, отколкото на една тоталитарна система във всичките й аспекти - и в съдебна, и във вътрешните работи, и навсякъде. Демокрацията изисква по-големи средства. И ако вие като правителство не сте в състояние да ги осигурите, трябваше да заявите на този народ: ние не можем да създаваме брутен вътрешен продукт, който да поддържа демокрацията в България. Честно трябваше да го кажете.
И, трето, гласувах "против", защото, когато обиждате хората на бедни и богати, вие създавате най-сериозните предпоставки да се лумпенизира обществото, да излизат лидери, които водят лумпените към една уредба в политиката, която не е нужна на България. Защото униженият беден е най-смешен в политическия живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трети отрицателен вот има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз гласувах отрицателно, тъй като си спомних думите, казани само преди 10 дни от председателя на Германо-българската парламентарна комисия, който беше в нашия парламент, който каза следното: държави с млада демокрация като България никога няма да излязат от калта, ако винаги в парламента една партия има абсолютно мнозинство.
Второ, господин Куртев и господин Лучников говориха за пари. Извинявайте много, но освен бюлетините, сегашното правителство, вижте колко министри са - коли, охрана и бензин ще пътуват за агитация. По 20 хил. лв. на ден по 16 души по 30 дни.
Второ, нямало пари за изборите. А как намерихте 68 млн. лв., или 34 млн. долара, да подарите на НАТО, за да ремонтира летището в Пловдив? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група за процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, явно мнозинството не иска да чуе гласовете на останалите политически сили в този парламент, особено по такива важни въпроси, които се отнасят до гарантирането възможността на българските граждани да упражнят свободно всички възможности за избор, които им предлагат политическите сили. Именно поради тази причина от името на парламентарна група искам почивка, за да може и с другите парламентарни групи и политически сили в парламента извън СДС да си поговорим как вижда оттук насетне мнозинството приемането на един закон, който да гарантира демократичността и честността на изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Димитър Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП): Господин председател, в първата част на заседанието имах едно предложение по чл. 6, по което исках да взема отношение, но не беше подложено на гласуване.
Моля Ви да го подложите на гласуване, защото моето предложение е да се добави думата "твърди". Ако не съм видял стенограмата, Вие, мисля, че споменахте, че не разбирате за какво става дума. Ето, тук е текстът на сега действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, оставете сега действащият закон.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Не, искам само да прочета текста, защото това ще Ви внесе яснота какво е предложението ми. Естествено е, процедурата ми е да се подложи на гласуване.
"Изборите за народни представители се произвеждат по пропорционалния принцип с твърди изборни листи на партии". Това е един ясен, точен и известен термин в избирателното право или в тази част от общото право, която се занимава с избори. Твърдата листа означава непроменена от каквито и да е други процедури. Не разбрах още при внасянето на новия закон, защо е отпаднал този термин. Това не е произволно. Всичко знаем какво значи "твърди" или "твърд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никой не знае.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Това не е едно свободно определение.
Тъй като не разбирам защо вносителят го е премахнал, няма никакво основание, още повече, че този принцип за последователност е съхранен, моля да се постави на гласуване това предложение, защото то дава допълнителна яснота и определя категорично смисъла на чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какъв е смисълът? Какво разбирате под "твърди"?
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Как какво разбирам под "твърди"? Под "твърди" се разбират тези листи, които никой друг орган или друг механизъм, предвидени в закона, не може да промени подреждането на депутатите в случай, че някой напусне, бъде изваден от парламента, почине и т.н. Това е съвсем ясно, консултирам, и това е бил аргументът да бъде записан в закона преди седем години. Този закон съществува в три изборни периода или за три избора, които вече са проведени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, излишно е да спорим.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Аз също смятам, че този спор е безмислен, но съвсем ясно е какво искам да кажа аз, какво означава терминът....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никак не е ясно, защото в доклада пише: "Предложение на Димитър Иванов - в чл. 6, ал. 1 след думите "пропорционална система"...
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, няма такива думи.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма такива думи. Има "пропорционална избирателна система". И ако след нея сложим думата "твърди" ще стане: "изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система твърди с изборни листи"...
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Моля Ви, ето го предложението - чл. 6, ал. 1 по закона е: "по пропорционална система".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По кой закон?
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Законът, който е гласуван на първо, четене, който гледаме - ето го в доклада. (Народният представител Димитър Иванов показва книжката с доклада на председателя Йордан Соколов.)
Вижте, съжалявам, но Вие имате грешка. Превръщате в практика да не се подлагат на гласуване предложения по законите, което не е добра практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никаква практика няма. Моля Ви!
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Такава практика, господин председател, имаше. Вие не бяхте, но такава практика имаше по време на гласуването на Закона за политическите партии, което беше опорочено - за срока. Това няма значение.
Моето предложение е конкретно. Настоявам да се подложи на гласуване, защото е надлежно направено, точно формулирано и е ясно какво означава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Член 6 и чл. 7 са приети.
Преминаваме към глава втора.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава втора - Избирателни комисии".
Комисията подкрепя заглавието на глава втора, както е предложено от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора, така както е предложено от вносителите.
Гласували 144 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 30.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 8. За произвеждане на изборите се образуват следните избирателни комисии:
1. Централна - за цялата страна. Тази комисия се назначава до края на пълномощията на Народното събрание;
2. районни - за всеки избирателен район;
3. секционни - за всяка избирателна секция."
Има предложение на Димитър Иванов - в чл. 8 досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
"(2) Представителите на една политическа сила не могат да имат мнозинство в която и да било избирателна комисия."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите.
ДИМИТЪР ИВАНОВ (ПГДП, от място): Оттеглям това предложение, защото предложението на комисията е по-добро от моето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря.
Предложението се оттегля.
Няма други предложения.
Моля, гласувайте чл. 8, така както е предложен от вносителите.
Гласували 163 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 5.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 9 има много предложения. Комисията приема от тях само едно и предлага следния коригиран текст:
"Чл. 9. (1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на Републиката в срока по чл. 5, ал. 2 след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. Тя е в състав от 25 членове и включва председател, заместник-председатели и секретар.
(2) Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни политически партии и коалиции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 9.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю, но мисля, че правилникът и парламентарната традиция изискват всички предложения - приети или неприети, да бъдат прочетени от трибуната и народните представители да ги чуят. Досега винаги е било правено така. Сега започнахме Закона за изборите, четат се само предложенията на комисията.
Моля предложенията на всички народни представители, особено пък тези, които не са приети, да бъдат прочетени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Неприетите предложения имаме практика да се четат.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на народния представител Стефан Нешев - чл. 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на Републиката в срока по чл. 5, ал. 2, на основание на решение на Народното събрание, прието с две трети от гласовете на народните представители.
(2) Представителите на партия или коалиция, избрани с обща бюлетина не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представители Мариела Митева - в чл. 9, ал. 1 думите "след консултации" се заменят с "по предложение на".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Цонков Иванов:
1. В чл. 9 ал. 1 се изменя така:
"(1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на Републиката в срока по чл. 5, ал. 2 след консултации с политическите сили. Тя е в състав от 25 члена, представители на политически партии, коалиции, независими кандидати и безпартийни, които избират свой председател, заместник-председателите и секретар."
2. В чл. 9 ал. 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Каракачанов:
1. В чл. 9, ал. 1 да отпаднат думите "парламентарно представени".
2. В чл. 9, ал. 2 думата "мнозинство" се заменя с "приети предложения за членове на комисията равен или повече от 8 члена".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов:
В чл. 9:
1. В ал. 1 на първото изречение след думата "назначава" се добавят думите "само по предложение на политически партии". Във второто изречение предлогът "до" да се замени с предлога "от".
2. Да се създаде нова ал. 3:
"(3) В случаите на нарушаване на предходната алинея, вследствие на регистрация на коалиция от партии, президентът в тридневен срок от възникване на този факт извършва промени в състава на Централната избирателна комисия, за да се изпълни изискването на ал. 2."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Драгомир Драганов:
В чл. 9 ал. 2 да придобие следния вид:
"(2) Представителите на една политическа партия или коалиция, представена или не в парламента, не могат да имат мнозинство в ЦИК".
Това предложение е прието.
Предложението на Димитър Абаджиев също е прието.
Предложение на Димитър Луджев:
В чл. 9 ал. 2 да стане:
"(2) Представителите на една политическа партия или на коалиция, участвала с обща бюлетина в последните парламентарни избори, не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на заместник-председателя Любен Корнезов:
Член 9 да има следното съдържание:
"Чл. 9. (1) Централната избирателна комисия се състои от 25 члена. Тя има председател, заместник-председател и секретар, като председателят и секретарят е задължително да бъдат юристи с над 15-годишен юридически стаж.
(2) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на републиката 60 дни преди изборния ден, след съгласуване с парламентарно представените политически сили. Политическите сили представят списък на своите кандидати, от които президентът назначава председателя, заместник-председателите, секретаря и членовете на Централната избирателна комисия.
(3) Представители на партия или коалиция, която участва в изборите, не може да има мнозинство в Централната избирателна комисия.
(4) Председателят, заместник-председателите и секретарят трябва да бъдат представители на различни партии или коалиции, участващи в изборите."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Ремзи Осман и група народни представители:
1. В чл. 9, ал. 1 думите "в срок по чл. 5, ал. 2" да се заменят с "не по-късно 50 дни преди изборния ден".
2. Създава се нова ал. 3 със следния текст:
"(3) В случаите, когато е нарушено изискването по предходната алинея след регистрация на коалиция за участие в изборите, президентът на републиката, след консултации с политическите сили по ал. 1, освобождава и/или назначава членове на комисията."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Руси Статков:
В чл. 9 ал. 2 да се измени така:
"(2) Представителите на една политическа сила или коалиция не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия."
Това всъщност е прието.
Това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 9 имате думата.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Това е един от съществените текстове в Избирателния закон, затова искам да привлека вашето внимание към предложението, което съм направил.
Като имам предвид отношението на мнозинството и членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията при гласуването на повечето от предложенията, аз не съвсем на шега, а по-скоро, за да покажа резултатите от приемания закон, в Преходните разпоредби предложих този закон да се прилага за организиране на изборите не за следващото Тридесет и девето, а за Четиридесетото Народно събрание. Защото в него има много текстове, които сега се обсъждат, по които възникват остри дебати. Те се приемат по начина, по който е решило мнозинството, и някои от тях няма да бъдат приложени - един от тях е чл. 9, който сега обсъждаме - по простата причина, че в едни от последните разпоредби на закона е казано, че Централната избирателна комисия за провеждане на местните избори става Централна избирателна комисия за предстоящите парламентарни избори. И тогава питам: по какви въпроси президентът ще провежда консултации, които му се възлагат съгласно текста и досега действалата практика? Или президентът ще се откаже да провежда такива консултации, защото още сега се определя, че комисията е факт и тя ще действа в сегашния състав, при това без да отчита и новата парламентарна структура, и това, че разположението на политическите сили не е същото, както в навечерието на изборите за парламент през 1997 г. Или пък на президента се отрежда ролята на един фигурант, който ще събере представителите на политическите сили, ще си поговорят за това, че е желателно изборите да бъдат свободни и честни, те ще се разотидат и комисията и мнозинството ще си ги организират така, както са решили. Това е алтернативата, пред която сме изправени. Вие може да кажете кой от двата варианта трябва да приемем като ваше твърдение и като ваше намерение.
Затова моето предложение, извън предложението, което съм направил, че трябва да се формира нова Централна избирателна комисия след тези консултации, но то е един от последните текстове, тук е необходимо да се направят поне две промени.
Едната е Централната избирателна комисия да се назначава, освен след консултации с парламентарно представените политически сили, само по предложение на политически партии. Защото каква е сега практиката? Веднъж кандидати за членове на избирателната комисия предлагат политическите партии. В последно време на второ място се създаде някаква традиция президентът да предлага свои кандидати или да се образува някакво своеобразно несерете, което се определя в едната част от парламента, а в другата част - от президента.
Вярно е, че тези членове на Централната избирателна комисия, които назначава президентът, са висши магистрати. Но аз ви приканвам да направите един анализ на решенията на Централната избирателна комисия за последните години и да видите колко от тях и в колко случаи са гласували различно от мнозинството членове, които са представени в тази комисия. Това, разбира се, не може да не хвърля съмнение доколко винаги безпристрастно, обективно и в съответствие със закона се приемат решенията в този състав.
Необходимо е тази комисия да бъде от 25 члена, да могат различни партии да направят своите предложения, но казвам, че тези консултации ще се проведат само между парламентарните партии, тъй като не е възможно всички партии да бъдат привлечени към тях, и президентът ще има възможност, отчитайки тяхната относителна тежест, представителност, качествата на кандидатите, да избере от предоставените му предложения и да извърши назначението на Централната избирателна комисия.
И накрая обръщам внимание на предлаганата ал. 3, тъй като без нея няма никакъв механизъм да се гарантира иначе добрият принцип, който е прогласен, че никоя партия или коалиция не може да има мнозинство в Централната избирателна комисия.
Какво става в момента? Партиите участват в консултациите, те излъчват различни свои кандидати, след това обаче, след като е назначена Централната избирателна комисия, те правят коалиция и по този начин, въпреки че са в една коалиция, имат различни представители, и като добавим квотата на президента, се създават пълни гаранции за доминирането на една политическа сила в Централната избирателна комисия.
Затова аз съм предложил, ако бъде нарушено изискването на ал. 2, в 3-дневен срок президентът да е длъжен от направените предложения да коригира състава на Централната избирателна комисия, така че никоя партия или коалиция да не може да има мнозинство в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Ще продължа мисълта на господин Янаки Стоилов, тъй като и аз съм направил предложение в тази насока.
Бих определил чл. 9 така, както ни се предлага от комисията, като красив, безсмислен текст за наивници. От една страна, ни се предлага президентът с консултации да назначи Централна избирателна комисия, да няма мнозинство в тази Централна избирателна комисия никоя политическа партия и коалиция - красиви думи, само че накрая, като отидем на § 6, четем съвсем друго. Сегашната Централна избирателна комисия за местните избори ще бъде и Централна избирателна комисия за парламентарните избори. Тогава за какво ни е този текст? Нали уж на думи поне сме за честни, справедливи избори. А за да бъдат гарантирани тези честни, справедливи, равнопоставени избори, основният, главният орган, който ги провежда - Централната избирателна комисия - трябва да бъде безпристрастна.
А какво е положението сега? С всичките ми уважения към тези 25 члена на сегашната Централна избирателна комисия, все пак е ясно съотношението. От 25 члена 18 членове на Централната избирателна комисия са със сини убеждения, ако мога така да се изразя. И опозицията като цяло даже има 6-7 представители. Е, тогава за какво равенство говорим?
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Какво лошо има в това?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има, има лошо. Има лошо. Защо се страхувате никоя политическа партия и коалиция да няма мнозинство в Централната избирателна комисия? Защо?
Обърнете внимание на по-нататъшните текстове. Колко права се дават на тази комисия? Че тя, тази Централна избирателна комисия, в края на краищата тълкува законите, дава указания, даже бих казал и в определен смисъл - и законодателства.
Какво е нашето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, това, за което пледирате, го има в предложението на комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма го в предложението по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този чл. 9 е свързан с § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграф шести! Като стигнем до § 6. Можем да не го приемем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той затова е безсмислен.
Какво предлагам? Предлагам Централната избирателна комисия по традиция да бъде 25 члена. Да има председател, заместник-председател, като председателят и секретарят да бъдат юристи с 15-годишна практика и юридически стаж, което дава възможност и като юристи, и като хора практикуващи, с опит да въведат законност, бих казал, да тържествува законността, а не политиката в тази Централна избирателна комисия.
Освен това тук се спря на това и господин Янаки Стоилов. Президентът да проведе консултации с политическите партии и тези политически сили да представят своите кандидати, бих казал - списъкът на своите кандидати. От тях президентът да избере кои да назначи като членове на Централната избирателна комисия, но така, че никоя политическа партия или коалиция - обърнете внимание - която участва в изборите, да няма мнозинство. Защото Централната избирателна комисия се сформира 55 дни преди изборите. А към този момент няма още политически партии и коалиции, които да са се регистрирали пред Централната избирателна комисия за самите избори. И това досега даваше възможност с едни прикрити форми на политическа сила да има мнозинство.
По същия начин предлагам председателят, заместник-председателят и секретарят да е нормално да бъдат от различни политически партии и коалиции, които участват. Само по този начин тази Централна избирателна комисия би вдъхнала доверие както на политическите партии, така и у избирателите, че тя ще бъде един безпристрастен орган. Другото - другото е приказки за наивници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение се покрива почти с направеното предложение от колегите - за създаване на нова ал. 3. Би било етично да кажа, че оттегляме нашето предложение за т. 1.
Преди малко бяха развити мотиви от нашите колеги защо трябва да има един изричен текст, една нова алинея, че в случаите, когато се нарушават изискванията на ал. 2 - че нито една политическа сила не бива да има мнозинство в ЦИК - и в тези случаи, ако има нарушение, президентът да има правото да променя състава на ЦИК. Бяха изтъкнати достатъчно мотиви, но аз бих искал да продължа.
В края на краищата тези политически консултации с президента защо се провеждат? Защо примерно трябва да има текстове в началото на този член, че президентът е длъжен да провежда политически консултации със силите, които са представени в парламента. Ако няма да се възприеме идеята, че нито една политическа сила няма да има мнозинство в Централната избирателна комисия, тогава няма смисъл и от тези консултации, които господин Стоилов разви преди малко. Те само ще пият едно кафе с президента и ще си тръгнат. И всички останали текстове нататък - за районните избирателни комисии, секционните избирателни комисии и т.н. - се обезсмислят. Цялата отговорност пада на Централната избирателна комисия. Надявам се, че поне по този текст ние трябва да се разберем веднъж завинаги, че нито една политическа сила не може да има мнозинство и ако има мнозинство след регистрацията за участие в изборите - защото ние днес знаем, че Народен съюз ще участва отделно като политическа сила на тези консултации при президента, СДС отделно ще участва на тези консултации - и това, което знаем, е че евентуално сте решили да отивате заедно на избори. Но вие отделно ще участвате като политически субекти на тези консултации при президента. На регистрацията обаче ще отидете като една политическа сила - Обединени демократични сили.
Е, има ли тогава смисъл да създаваме ние Централна избирателна комисия, районни избирателни комисии или секционни избирателни комисии, когато една политическа сила ще има възможност да контролира тази комисия?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Няма смисъл.
РЕМЗИ ОСМАН: Е, като няма смисъл, дайте да отхвърлим закона и още днес за две минути да решим, че няма смисъл от комисии. Може би е добре някой от ръководството на СДС да каже желаят ли наистина тези комисии да бъдат независими или не.
Това наше предложение има връзка изключително и с предложението на господин Абаджиев, което е прието от комисията. Става въпрос за неговото предложение, че председателят и секретарят са от различни политически сили. Там можем да вкараме и ясно се очертава, че става въпрос за политически сили в комисията, а когато става въпрос за ал. 2 и за новата ал. 3, тогава казваме, че членовете са били безпристрастни и могат да бъдат и хора, които не са от политическите сили.
Тогава няма смисъл и от предложенията на господин Абаджиев. Никой от нас не може да бъде заблуден, че представителите в ЦИК не са хора, предложени от политическа сила. Такъв представител в Централната избирателна комисия няма. Все някой получава подкрепата и е било направено предложение от определена политическа сила.
Завършвайки, уважаеми колеги, ще кажа, че след този текст наистина няма смисъл да обсъждаме Закона за изборите. Някои хора се стремят служебно да спечелят изборите. Щом като Централната избирателна комисия няма да бъде независима, тогава няма смисъл от никаква дискусия в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че и този текст поставя на изпитание морала на хората, които правят закони и които правят политика.
Искам да ви кажа, че имам усещането, че това, което предлага комисията, е един завоалиран начин да измамим себе си преди всичко и обществото.
Притеснен съм от това, господин Лучников, защото в началото на този парламент Вие говорите за морала като елемент дори и на клетвата, която се полага. А днес това не прозира от решенията, които вземате. Къде се прави политиката? В президентството или в парламента?

Мисля, че първичната политическа институция на тази държава е парламентът. И той прави политиката в България. Парламентът е първопричина за провеждането на изборите. И Централната избирателна комисия, която има функциите да провежда честни и справедливи избори, трябва да бъде продукт на политиката, която се прави в парламента.
И тук, уважаеми колеги, искам да ви припомня думите на проф. Димо Димов, когато трябваше да се избере състав на НСРТ: тук, с две трети, за да се изберат ония, които се приемливи за цялото българско общество.
Вие с политическия си и групов егоизъм не се вслушахте и направихте тази институция за смях на България. Последствията от нея вие знаете какви са - едно разпиляно национално радио.
Тук трябва да се постигне консенсус кои трябва да бъдат в ЦИК, и то с гласовете на две трети от народните представители - една гаранция, че хората, които ще бъдат посочени, са в удовлетворение на потребностите на обществото да провежда честни и справедливи избори. И затова правя това предложение.
Иначе какво значи консултации на президента? За съжаление президентът имаше неблагоразумието да каже, че е седесар. Аз не съм седесар. Как ще защитя моите интереси? (Силен шум и реплики в блока на СДС.) Ето, и крещят! Демократите крещят за моя подтик към демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
СТЕФАН НЕШЕВ: Второто, което искам да ви кажа. В ал. 2 с това, че не се вслушвате в предложението ми да не са избрани от обща листа, не само написано "партии и коалиции", вие подтиквате всички, влезли с една листа повече от 20, да правят парламентарни групи по един андрешковски начин, да печелят от този андрешковски закон. Къде е моралът?
Вие сами насаждате едни неетични норми и се чудите защо обществото гледа с недоверие на нашата институция.
Мисля, че внимателно трябва да преценяваме продукта, който изваждаме, особено в аспекта на политиката, която трябва да се прави тук, в парламента. Не може хора, които са избрани с една листа, да се разцепват на няколко парламентарни групи и след това те да формират условията, при които да бъдат защитени техните интереси. Това не е чиста политика.
Господин Лучников, в неделя гледах един американски филм, в който беше поставен въпросът за морала - дали една жена има право да вземе орден за храброст във войната в Персийския залив. Критериите на тези хора са много далеч и от вашите критерии, и от критериите на този парламент. Моралът е нещо действително, което трябва да бъде като един църковен канон. В него с мръсни ръце не бива да се пипа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (независим): Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз се учудвам, елементарната логика и тактика изисква в навечерието на избори политическите субекти, така наречените играчи, да имат по-високо самочувствие и самообладание. Това, което виждам тук, е едно поражение.
Член 9 - кой да избира членовете на Централната избирателна комисия - президентът, квоти, партии и това ще си го дъвчем до утре.
Аз задавам един прост въпрос: кой ще определя резултата от изборите? Броят на бюлетинките или ЦИК се събират и казват: от СДС - 100, от БСП - 50. Кой ще определя?
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Който брои.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Не който брои, грешка.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС, от място): Точно така е!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Грешка, защото всяка политическа сила... (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Чакай, бе, много скачаш! Много скачаш! И със скачането не става! (Реплика на Кънчо Марангозов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Марангозов!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Всяка политическа сила... Не, това е с хвърляне на брашно да правиш мъгла в момента. Все някой да се обвинява след това за поражението.
Всяка политическа сила нали има доверени лица във всяка секция? Там се издават автентични протоколи. Кой може да наруши закона?
Аз по-скоро бих обърнал внимание да има санкция, ако някой наруши правилата. И използвам случая да кажа това, което обсъждахме за бюлетините. Сега бюлетините ще се плащат: поръчваш - плащаш. Досега не беше така. Имаше ли практика досега някои недобросъвестни избиратели да вдигат с купища бюлетини и бюлетините се свършват?
Сега има един важен въпрос: като ще е регламентиран броят на бюлетините, които ще са платени, ако някои недобросъвестни направят този номер, какво ще последва? Ето, това е за размисъл. А не колко членове ще имаме в ЦИК.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Ако не е важно, защо искате всички да са ваши?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Нешев, Вашето предложение по чл. 9, ако бъде прието, на практика може да стане причина въобще да не се проведат избори. Защото по Вашето предложение за чл. 9 се казва, че Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента, на основание на решение на Народното събрание, прието с две трети от гласовете на народните представители.
Ами, господин Нешев, ако не може да се постигне консенсус в Народното събрание с две трети? Какво става? Няма Централна избирателна комисия, няма избори, този парламент продължава да кара още четири години, защото не може да се избере Централна избирателна комисия. Така ли? (Шум и реплики в залата.) Това е логиката на Вашето предложение, просто аз го чета едно към едно. А най-нормалното нещо е президентът, като върховният човек в тази държава, избран пряко от народа, след консултации с политическите сили, който по Конституция е партийно безпристрастен, да предложи членовете на комисията.
Но аз не мога да Ви разбера какво точно Ви притеснява в чл. 9, така както е предложен от комисията, тъй като там е казано: "представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия", "... на една партия или коалиция".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ама могат!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Значи дали е партия СДС или е коалиция ОДС, и двете хипотези попадат в текста на тази алинея - така както е предложена от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Затова не разбирам Вашата реплика и съмненията за това, че комисията нямало да бъде безпристрастна.
И накрая една дума и за морала, понеже Вие сте от избирателния район, от който съм и аз - Пловдив - град. Избирателният район Пловдив - град, до един момент имаше народен представител от Българската евролевица, за който беше гласувал. В един момент Българската евролевица няма народен представител, а плюс един народен представител на БСП. Кого питахте, господин Нешев? Избирателите ли? Това ли е моралът на народния представител? Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Обръщам се към господин Панайотов и господин Величков, ще им отговоря поотделно.
Това, че болезнено реагирате на предложенията и на моите разяснения, показва, че ви водят интереси, а не морални ценности. (Възгласи: "Е-е-е" в блока на СДС.)
Не може да се предложат стойностни личности и да не се получи консенсус за гласуване от две трети от народните представители. Просто това е невъзможно! (Шум и реплики в залата.)
Няма народен представител в тази зала, който, ако му се предложат стойностни личности, да не си даде вота "за". Но има народни представители, които не гласуваха за това НСРТ, защото знаеха, че то не изразява интересите на обществото, а изразява интересите на една група хора, на една политическа група, алчна за власт.
А колкото до моя морал, господин Величков, за преминаването ми от Евролевицата в Парламентарната група на Демократичната левица, за това е виновна Евролевицата, която декларира, че ще бъде слугинаж на СДС. (Смях.) Аз не съм и никога няма да стана слугиня, особено политическа слугиня. (Смях, шум и реплики в залата.)
И искам да кажа, че мисля, че моят живот ще приключи с това, че ще гледам и децата, и внуците си спокойно, без да се срамувам от тях. Благодаря ви.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Ти си опериран от чувство за срам. (Неразбираеми реплики от блока на СДС и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля за тишина в залата!
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, очевидно е, че нашето предложение ще бъде отхвърлено. Но мен не ме смущава толкова факта, че едно наше предложение ще бъде отхвърлено и неприето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое Ваше предложение?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Искам да поставя въпроса малко по-общо. Аз си дадох труда да прочета и да изчисля колко предложения са направени от опозиционните народни представители. Направени са 207 предложения от опозиционните народни представители - тези, които не са в СДС. Мога да греша с една, две бройки. Да са 209 или пък 206, но смятам, че броих точно. И от тези 207 предложения, само 13 са приети и то предложения, които се отнасят до техническа редакция, съвършено технически текстове. Всички други предложения, които се отнасят до съществото на материята, се отхвърлят. Не се приема, не се приема, не се приема. Това е вашият закон - не се приема никаква позиция на хората, които стоят извън вашата партия. Кажете ми как тогава ще се работи в такъв парламент? Има ли смисъл да участваме в тази дискусия, в този дебат?
Аз заявявам, макар че имам предложение по още много важни текстове, няма да участвам повече в дискусията. (Неразбираема реплика на господин Пламен Марков. Шум и реплики от блока на СДС.) Знам, че не се тревожите. Боже мой, вие ли малко се тревожите, бе? Вие ли, бе? Вие ли, бе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля, моля! (Неразбираеми реплики от блока на СДС.)
Моля Ви, господин Вълканов!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Зная ви какво представлявате. Никой от вас, знам, че няма да бъде смутен, че аз няма да участвам в дискусията и цялата опозиционна групировка няма да участва. А вие си знаете своето. Вървете към своя провал! Ще дойде часът на истината и ще видите колко зле сте изчислявали своите сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Нали ще напускате? Какво става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Георги Божинов има думата.
Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Присъединявам се към тези народни представители, които подчертаха, че това е един от най-важните членове в Закона за избиране на народни представители. И това е така, защото в правомощията на тази Централна избирателна комисия са поверени въпроси, които в закона не са повдигнати и не са решени. Тази комисия ще дописва закона. Тази комисия ще има право да взема решения, които не подлежат на обжалване в съда, т.е. по определен кръг въпроси нейните решения наистина ще бъдат от последна инстанция. И който омаловажава този въпрос, не допускам, че е толкова наивен, колкото се прави тук, от тази трибуна.
Още повече, че тази комисия, след като със закон й е разрешено да заобиколи другия закон - за държавните поръчки, ще избере комисия от своята среда, която да определи правила за провеждане на конкурс за определяне на изчислителя за резултатите. Първо, това са много пари, това са много интереси. И ако вие отклоните и предложението ни да бъдат двама преброителите, това е директен път към влияние на изборните резултати.
Но аз искам да поставя един принципен въпрос. Гледайки се в очите вносители и опозиция, ще декларираме ли, че президентът няма да има квота и право да назначава членове на комисията, които не са били предложени от политическите партии? (Шум и реплики в залата.) Може ли, господин председател, малко по-тихо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вижте, уважаеми колеги, свидетели сме на практика, при която представените от СДС кандидати и назначени за членове на комисията плюс квотата, определена от средата на магистратите от президента, досега по нито един въпрос не е гласувала по различен начин. В досегашната практика на тази ЦИК квотата на СДС и квотата на президента винаги са гласували единодушно. Ако вие сега не отговорите еднозначно ще има ли право президентът да назначава други, освен посочените от политическите партии, вие директно вървите към служебно мнозинство в тази комисия и предопределяне на резултатите.
Ето защо ние с народния представител Янаки Стоилов, за да избегнем това двусмислие, предлагаме още тук да запишем в чл. 1 след думата "назначава" добавяне на думите "само по предложение на политическите партии".
И освен това, ако в един момент на предизборния процес при регистрацията на коалициите се наруши ал. 3 и все пак една коалиция има мнозинство, ние предлагаме да запишем, че в случай на нарушаване на предходната алинея, вследствие на регистрация на коалиция от партии, президентът в 3-дневен срок от възникването на този факт извършва промяна в състава на Централната избирателна комисия, за да се изпълнят изискванията на ал. 2. Не можете да отклоните това наше предложение, ако искате да бъдете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Янаки Стоилов го оттегли.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не заблуждавайте народните представители. Аз го защитавах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие не го ли оттеглихте?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не го оттеглям.
Янаки го подкрепя. (Неразбираема реплика от господин Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие казахте: "За нова ал. 3 го оттеглям" и аз така го записах.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е единственият път, уважаеми колеги, по който ние можем да гарантираме...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Казах, че целият закон, целият чл. 9 става излишен, ако се приеме този член.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако няма този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не, не! Вие казахте, че си оттегляте част... Добре.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре. Ние двамата сме вносители и затова чуйте категоричното ни становище: призоваваме ви думите, които четох преди малко, да се прибавят към текста, а ал. 3 нова, която предлагаме, да я подкрепите.
Другото няма как да го обясните на избирателите и на своите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги от мнозинството! За да има нормален политически живот и нормални отношения, е необходимо да има нормално проведени избори, при които да господстват правилата на феър плея и взаимното уважение и зачитане. Ако се излъчи състав на ЦИК, в който политическите сили и гражданите нямат доверие, това създава условия за пороци още преди изборите да са започнали.
Не е въпрос на мнителност, а на подозрителност, която мнозинството дълго и упорито захранваше.
Част от подкрепата в тезата, че вие не се каните да се проведат свободни, честни и демократични избори, е един куп изменения, които сте предложили в закона.
Искам да използвам процедурата по обсъждането на чл. 9, за да ви напомня нещо от близкото балканско минало.
Сали Бериша, който разполагаше с мнозинството в албанския парламент, си осигури и гласува закон и след това си проведе едни избори, които бяха тотално фалшифицирани, но от тях нищо не последва, защото той си беше договорил подкрепа за тази фалшификация с някои влиятелни външни сили. Това обаче не го спаси 1,5-2 години по-късно. И до днес вече няколко години почти никой не си спомня за Сали Бериша.
Недейте да изпадаме в такива ситуации! Трябва да има нормален политически живот и да е абсолютно задължително във всяка Централна избирателна комисия, която провежда избори, да има едно разумно съотношение на политическите сили, което да създава публичност, баланс на политическите интереси и най-вече - достатъчна достоверност и приемливост на решенията на ЦИК.
От 1990 г. вървим към влошаване на ЦИК, когато вече, използвайки мнозинството, използвайки парламентарното съотношение на политическите сили, парламентът си позволи, особено за местните избори, значително да влоши баланса на силите в ЦИК. Знаете, че когато отношенията са достатъчно наострени, нарушеният баланс в ЦИК може да изиграе една изключително лоша шега. Намирам за неуместно някой да се излегне и да се хили, защото имал мнозинство да приеме каквото си иска. Разбира се, господин Ляков, естествено е, че ще приеме.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Направете вие мнозинство и тогава вие приемайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Ляков!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Ляков, става дума за едни нрави, които да ни приближат към Европа, а не към тъмните Балкани.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): И в Европа мнозинството решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Ляков!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съжалявам, господин Ляков, но и в Европа мнозинството решава въз основа на правила и отношения между политическите сили, които будят уважение в цялата гражданска общественост, а не отвращение. Можете да наложите каквото си искате с мнозинство, но не можете да принудите никой да ви уважава и зачита. Можете само да предизвикате крайно презрение и негативизъм. Няма никакъв смисъл да излъчваме състав на ЦИК, който не буди доверие, публичност и уважение в гражданите и който не кара политическите сили безусловно да зачитат решенията. Местните избори създадоха прецеденти, които бяха особено спорни, но с оглед на резултата и на други неща, този път се размина. Недейте да натискате педала на газта повече, отколкото позволява механизмът на автомобила, защото се опасявам, че системата ще остане без спирачки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, демокрацията в нито една държава не може да бъде предмет само на мнозинството, защото това, според човешката история, се нарича болшевизъм. Има държави, които се смятат за демократични, в чиито правилници на парламентите е прието, че дебатите могат да бъдат прекратени само, когато две трети от народните представители гласуват за това. И тези държави са еталон за демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кои са те?
МИХАИЛ МИКОВ: Щатът Калифорния, господин председател, примерно. Но може да ви кажа и за други държави. Ако приемете, че тази държава не е демократична... Мога и други да ви изброя, но тук не е училище. Имат правилници, ще ви ги подаря да ги прочетете. В другия парламент ще имате може би повече време. Моля ви да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Другите щати не са ли демократични?
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Не го прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се обаждайте Вие от място!
МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, и с Вас ли да се надвиквам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обаждат се Вашите колеги. (Силен шум и реплики от ДЛ.) Пречат Ви да говорите.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Днес българският парламент за пореден път в своя 4-годишен мандат дава пример за антипарламентаризъм, дава пример за юридически техники и юридически хватки. И то по един такъв закон, който засяга всички граждани, които примери най-добре обосновават защо се ползваме с такова ниско доверие в обществото. Не знам дали някой от народните представители ще остане заблуден от тази хватка, която се прилага в този закон, но във всеки случай българските граждани няма да се заблудят. Въвежда се един принцип в чл. 9, както ви обясни народният представител Янаки Стоилов, който принцип единствено и само народните представители не само от Демократичната левица, всички, извън СДС и ОДС, искат просто да се прокара в закона. И накрая с този юридически финт в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се казва, че този принцип за едно относително равномерно представителство в Централната избирателна комисия, държащо сметка за мнозинството, за вашето мнозинство, от този принцип няма нищо. Остава сегашната Централна комисия за местни избори.
Е, защо бе, дами и господа, лъжем народното представителство? Не, аз не го лъжа, тези, които му предлагат този законопроект - вносителите. Защо лъжете народното представителство, защо искате да излъжете и българските граждани, че вие стоите зад принципа в чл. 9? Не, вие искате Националният изпълнителен съвет на СДС поименно да определи членовете на Централната избирателна комисия. И после искате всички да повярват, че изборите са били честни. Е, ако едното можете да го направите - НИС да определи поименно членовете, верните членове, сплотените членове на Централната избирателна комисия, вие не можете да накарате хората, извън парламента и народните представители да виждат как искате да употребите избирателния процес, за да останете на власт с цената на всичко, с цената на фалшификации. Защото много по-логично е да се мисли, след като вие не приемате законови пречки срещу фалшификацията, след като не приемате правила на прозрачност, които сами лъжливо декларирате в чл. 9, то ясно е, че вие приемате нещо друго. Вие приемате възможността единственият съдник на избирателния процес да има вашия политически цвят. Е, как да вярват гражданите в такива избори? От такива избори ли има нужда днес България? Едва ли. Но тя няма нужда и от този парламент, който се опитва със своето мнозинство да будалка гражданите. Да будалка гражданите, че ще има честни, демократични и справедливи избори.
В този смисъл единственото доказателство от ваша страна, че вие не искате да излъжете българския народ, ще бъде да гласувате за моето предложение да отпадне текстът на вносителя, пък след това приемете който и да е от текстовете на народните представители. Който и да е! Не държа да е непременно текстът на БСП от нашите народни представители Янаки Стоилов и Георги Божинов. Приемете който и да е, защото всяка от другите политически сили, извън мнозинството, търси решения, които да свалят съмнението от едни манипулирани и фалшифицирани избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
За реплика има думата господин Георги Божинов.
Господин Миков, прощавайте, но аз не виждам никакво Ваше предложение по този текст.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, аз нямам предложение. Аз предлагам текстът на вносителя да отпадне.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Господин Миков, когато слушах Вашето изказване, аз си признавам, че изпаднах в известно недоумение. Господин Миков, когато Вие развихте тезата, че е възможно целият този дебат да е безсмислен, аз не бях погледнал края на закона. И сега Ви се извинявам. Тук цинизмът няма граници. Тук, в § 2 накрая е членувано, че "Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за Тридесет и деветото Народно събрание е Централната комисия за местни избори". Тоест, сегашната. Ако не беше членувано и ако приемете нашето предложение с господин Янаки Стоилов, в което ние изрично подчертаваме, че назначената, съгласно чл. 9, който дискутираме, комисия е комисия и за местните избори, всичко щеше да бъде по местата си.
Но, Вие имате пълно основание, господин Миков. Тук сме свидетели на безкраен цинизъм. Значи ние обсъждаме в чл. 9 как ще бъде назначена, а тук го членувате, че сегашната комисия ще остане да провежда изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Къде се членува?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Обяснете ми дали съм разбрал или не, господин Миков?
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Това не беше реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Обяснете ми вярно ли е това или е грешка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Къде е членувано, господин Божинов?
МИХАИЛ МИКОВ: В § 2 от Преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преходните разпоредби ще ги гласуваме не сега. Сега гласуваме чл. 9.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Може да е грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като стигнем до § 2, тогава ще говорим.
Имате думата за дуплика, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми Георги - абсолютно си прав и аз виждам и неудобството на председателя, който много добре разбира за какво става дума. Значи някой прави на маймуни народните представители. Или трябваше в чл. 9 да се запише: сегашната ЦИК е ЦИК, която ще проведе изборите за Тридесет и девето Народно събрание, защото нямайте илюзията, че при промяна на парламентарната конфигурация и този, и много закони ще бъдат променяни -нямайте такава илюзия; или сега нека някой от вас да излезе и да декларира, че вие наистина искате и ще спазвате принципа, прокаран в чл. 9.
Самият факт, че вие сте предопределили състава на ЦИК - сегашната ЦИК за местни избори, означава, пак ви казвам, едно изключително неуважение към парламентаризма, ако щете и към персоналната интелигентност на народното представителство, включително и вашата, дами и господа от СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев.
Гласували 195 народни представители: за 67, против 113, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева.
Гласували 183 народни представители: за 68, против 99, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 188 народни представители: за 66, против 104, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Отделно по т. 1 и т. 2, те са по два отделни проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са по един член.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Да, но са по два отделни проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласували 196 народни представители: за 93, против 103, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Призовавам ви още веднъж да обърнете внимание на предложенията, особено на това за създаване на нова ал. 3. Отказвайки да подкрепите създаването на такава алинея, вие всъщност мълчаливо отхвърляте ал. 2, която след малко ще приемете - това, че никоя политическа партия или коалиция не може да има мнозинство в ЦИК, тъй като ал. 3 предлага един реален юридически механизъм в случай, че това изискване бъде нарушено, президентът да бъде задължен да направи съответни промени в състава на Централната избирателна комисия. Следователно, вие искате да възпроизведете една злоупотреба с правото, която практиката наложи през последните години и от която да продължите да се ползвате.
Така че, ако вие не подкрепите това предложение, с пълно основание можем да ви обвиним, че вие наистина трайно искате да злоупотребявате с избирателния закон. И тук да се твърди дали е важно как ще се състави ЦИК или не, аз съм готов да приема това твърдение, но би трябвало тогава да се търси едно по-голямо съгласие между различните парламентарни групи. В противен случай вие казвате, че е нещо не чак толкова важно за изборните резултати, но държите да наложите своята воля и своите представители да доминират във всички фази и във всички органи, които имат отношение към изборния процес. Така че няма кого да заблуждавате, след като дори такива елементарни принципи за гарантиране на разпоредби, които ще се приемат, не се подкрепят.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само това забравихте да кажете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че се подразбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се подразбира.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Извинявайте, че подценявам интелигентността Ви. Искам, за да бъда стриктен в процедурата, да поискам прегласуване на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 218 народни представители: за 101, против 115, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Драгомир Драганов е прието по принцип.
Неподкрепено предложение на народния представител Димитър Луджев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 191 народни представители: за 73, против 110, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 186 народни представители: за 60, против 110, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ремзи Осман и група народни представители.
Гласували 208 народни представители: за 98, против 103, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9, както е предложен от комисията.
Гласували 185 народни представители: за 116, против 69, въздържали се няма.
Член 9 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с второто четене на Закона за избиране на народни представители.
Има думата господин Пламен Марков да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 10 има предложение на народния представител Янаки Стоилов и народния представител Георги Божинов - в чл. 10, ал. 2 думите "съдия във Върховния административен съд" да се заменят с "съдия, прокурор, следовател, член на Висшия съдебен съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 10, който гласи:
"Чл. 10. (1) Членовете на Централната избирателна комисия са лица с висше образование и трябва в мнозинството си да са юристи. За членове на Централната избирателна комисия се назначават български граждани, които отговарят на условията по чл. 3, ал. 2.
      (2) Член на Централната избирателна комисия, докато заема длъжността си, не може да бъде народен представител и кандидат за народен представител, съдия във Върховния административен съд, военнослужещ във Въоръжените сили и служител на Министерството на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 10 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предложението, което сме направили - да се изключат от състава на ЦИК магистрати, които продължават да действат в това си качество, в никой случай не е подценяване на техните качества или пък отказ от възможността те по принцип да бъдат обсъждани и включвани в състава на изборните органи. Това предложение обаче се наложи да бъде направено, за да преодолее сега съществуващата практика, за която аз имах възможност да говоря при аргументиране на нашето предложение по чл. 9 - това, че Централната избирателна комисия, може би с извинение трябва да направя това сравнение, започва да се доближава по своята структура до прословутия Медиен съвет, в който мнозинството има две квоти - едната на парламентарното мнозинство, а другата на президента. Първата можем да я наречем квота, която пряко се излъчва по предложение на политическата сила, а втората косвено, чрез представяне на лица, които по определение наистина са независими, безпристрастни, безпартийни, но реално до голяма степен осигуряват мнозинство в този основен орган, който организира изборите, на тези, които определят състава на Централната избирателна комисия. Освен това, в състава на Централната избирателна комисия могат да се включат всички тези категории магистрати, но в такъв случай това би означавало, докато са членове на Централната избирателна комисия, те да не могат да правораздават, да изпълняват своите функции като магистрати. Така че ако някой от тях е решил да се отдаде предимно на дейност, свързана с организирането на изборите, или дейност, с която той иска пряко да заяви ангажираността си с определени политически сили, нека да го направи, но в този случай да прокараме една ясна граница между ролята на независимата магистратура, която трябва да се подчинява само на закона, и функциите, които са от естество, различно от тези, за които говоря.
Това предложение е свързано и с едно друго предложение, което се появи в хода на обсъждането на законопроекта преди второ четене в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - когато се промени един принцип, а именно магистратите наистина да бъдат деполитизирани, нещо, което съществуваше в текста на вносителя, и те да могат да се кандидатират за народни представители като независими кандидати. С възможността магистратите да бъдат включвани в партийни листи наистина се влиза в известно противоречие със Закона за политическите партии, който не допуска участието на такива лица в пряка политическа дейност, в заемането на определени позиции.
И ако тази тема, която повдигам, като свързана с посочената разпоредба, е дискусионна и може да има едно или друго решение, смятам, че въпросът за начина на съставяне на Централната избирателна комисия е доста по-ясен. И не затова, че се надявам да го подкрепите, но за да развия една своя идея, която вече беше аргументирана при много по-пространната дискусия по чл. 9, аз съм я предложил с колегата Божинов и в чл. 10.
Искам най-накрая да подчертая, че в политическия живот трябва да бъдат привличани хора от най-различни професионални и социални среди, включително военни, магистрати. Но практиката на другите страни е, когато тези хора са завършили обикновено своята военна, респективно съдебна, кариера, тогава те да се включват в политическия живот, използвайки опита си и заемайки вече една обществена и политическа позиция.
За съжаление, у нас парламентът страда от невисок професионализъм понякога в тези области поради отсъствието на достатъчно такива специалисти, които са се утвърдили в съответните области, но се постига пък един друг ефект, който е по-скоро неблагоприятен - едно смесване между политическите и професионалните функции в такива деликатни области, които изискват една по-ясна граница между тях, за да се движим напред към това, което наричаме демокрация, а не за да използваме едно понятие, което в много случаи се изпразва от своето съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов по чл. 10.
Гласували 170 народни представители: за 68, против 99, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от вносителите.
Гласували 152 народни представители: за 121, против 30, въздържал се 1.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 11. Членовете на Централната избирателна комисия получават възнаграждение, което се определя от президента на Републиката."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 154 народни представители: за 124, против 23, въздържали се 7.
Член 11 е приет.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 12 има направено предложение от народния представител Любен Корнезов, което е прието по принцип.
Има предложение и на народния представител Александър Томов, предложение на народния представител Александър Каракачанов, предложение на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов, предложение на народния представител Ремзи Осман и група народни представители.
Комисията не подкрепя направените предложения.
Комисията предлага чл. 12 със следната редакция:
"Чл. 12. (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии по предложение на областните управители, направено след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. В консултациите могат да участват и други партии или коалиции.
(2) Предложението на областния управител се прави не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
(3) Когато областният управител не е направил предложение в срока по ал. 2, той изпраща незабавно протоколите за консултациите заедно с постъпилите писмени предложения и възражения от партиите или коалициите в Централната избирателна комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, съжалявам, че втори път поставям един въпрос, който преди почивката постави господин Корнезов, но се налага. Той отново е свързан с необходимостта докладчикът на закона да чете съдържанието на направените предложения. Дори в някои случаи така ще ни спестите необходимостта да аргументираме тези предложения, защото виждаме, че те няма да се приемат, и да съсредоточим своето внимание върху най-важните от тях. Затова нека да бъдат четени тези предложения от уважение към тази оредяваща аудитория, която следи работата на парламента, защото той е публична институция, и да знае какви са тези предложения, а след това да могат, ако преценят народните представители, които са ги направили, да ги аргументират. Господин Марков има достатъчно физически сили и според правилата на парламента трябва да се изисква тези предложения да бъдат докладвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилно, господин Марков ще ги прочете.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Това не е въпрос на физически сили, а просто на процесуална икономия, още повече че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трябва да се четат предложенията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, господин председател, правилна е забележката на колегата Янаки Стоилов.
Чета предложенията:
Предложение на Любен Корнезов:
В чл. 12, ал. 1 се добавя ново трето изречение със следното съдържание:
"Никоя политическа партия или коалиция, която участва в изборите, не може да има мнозинство в районната избирателна комисия."
Предложението е подкрепено по принцип.
Предложение на народния представител Александър Томов:
В чл. 12, ал. 1 да се добави ново изречение трето със следния текст:
"Парламентарно представените политически сили имат представители във всяка една районна избирателна комисия."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
В чл. 12, ал. 1 да отпаднат думите "парламентарно представени".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов:
В чл. 12, ал. 1 след думата "консултации" да се добави "и след сключване на споразумение помежду им".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Ремзи Осман и група народни представители:
Член 12 се заменя с нов текст:
"Чл. 12. (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии след консултации с парламентарно представените политически сили, като спазва изискването, че една политическа сила не може да има мнозинство в комисиите.
(2) Когато съставът на Централната избирателна комисия е променен по реда на чл. 9, ал. 3, Централната избирателна комисия привежда това изискване и по отношение на районните избирателни комисии."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 12?
Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Искам да внеса една промяна в предложението, което съм направил и което вероятно по тази причина комисията досега не е подкрепила.
Аз направих предложение към чл. 12, ал. 1 да се добави ново изречение трето със следния текст: "Парламентарно представените политически сили имат представители във всяка една районна избирателна комисия". Видях аргументите на комисията, на мнозинството от нея, които не са подкрепили предложението. Съгласен съм с аргумента, че вероятно не всички партии, които са парламентарно представени, ще имат възможност да изпратят свои представители във всяка една районна избирателна комисия и във всяка една секционна избирателна комисия. Поради това императивният текст очевидно смущава и затова внасям следното допълнение.
Нека текстът да стане така:
"Парламентарно представените политически сили имат право на свои представители във всяка една районна избирателна комисия".
С това се дава възможност този текст да не се разбира като императивен, а да се отвори опция "възможност" това да се реализира на практика. Смятам, че това съвпада с логиката на закона, защото и на други места парламентарно представените политически сили имат подобни възможности по повод на други текстове и права, които дава самият закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След направената корекция в текста и предложението на колегата Александър Томов, аз ще си позволя да изразя мнение в подкрепа на този текст, защото той не въвежда императив при назначаването на районните избирателни комисии, а ще видите по-късно, че подобен текст има предложение да бъде включен и в разпоредбата, касаеща формирането и назначаването и на секционните избирателни комисии, а дава само една правна възможност, една опция след проведените консултации между областния управител с парламентарно представените политически сили и други партии и коалиции, които участват в изборите, да се даде възможност парламентарно представените партии и коалиции да имат свои представители във всяка една районна избирателна комисия - нещо, което мисля, че е и един бонус за парламентарно представените партии и един стимул за всички останали след изборите, разбира се, да спечелят правото да се наричат парламентарно представени партии.
Аз си позволявам да подкрепя това предложение и апелирам към всички вас също да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме съвсем нов текст - районните избирателни комисии да бъдат назначавани от Централната избирателна комисия след консултации с парламентарно представените сили. Според проекта на вносителя - това, което Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията е подкрепила - предложенията за членове на районните избирателни комисии се правят от областните управители. Всички знаем, че областните управители в по-голямата част от страната са и политически лидери. Няма смисъл да ангажираме областните управители. Тази работа може да се свърши само за един ден от Централната избирателна комисия, когато един представител на парламентарно представените сили отива в определен ден в Централната избирателна комисия и да бъде назначена директно от Централната избирателна комисия, без да се занимаваме с областните управители.
Опасяваме се, че в някои райони областните управители ще злоупотребяват с някои текстове. Примерно с текста, че в консултациите могат да участват и други политически сили. Кои са тези "и други политически сили"? Един областен управител много субективно ще определя кои са тези други политически сили.
Що се отнася до ал. 2, вече няма смисъл да се гласува, защото тя е свързана с предишните текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това като член отново възпроизвежда проблематиката в чл. 9. В чл. 9 президентът назначава Централната избирателна комисия след консултации с парламентарно представените сили. Но никъде не е казано, че трябва да има някакво споразумение, въз основа на което той да назначи Централната избирателна комисия. Тя може да бъде такава, каквато примерно една политическа сила смята за най-изгодна за себе си, а в крайна сметка тя обявява резултатите. Това е меродавното.
Тук, в местните избирателни комисии, политическото лице, назначено от управляващата политическа партия - областният управител, прави консултации, но нищо не го задължава да се съобрази с направените консултации и си назначава избирателните секции в избирателните региони такива, каквито той смята, че трябва да бъдат. И тази полемика, която се води - господин Марков каза: да, аз ще приема да бъдат представени. Че къде в сегашния текст е попречено да бъдат представени? Не е. Те имат право да участват. Дали ще участват зависи от един субект и това е областният управител. Няма никакъв контрол върху неговото поведение, гарантиран в закона.
И аз затова пледирам: ако имате малко чувство за политическа отговорност това, което ви предлагат колегите, че трябва да има и подписано споразумение, а не само консултации, защото ако не се постигне някаква хармония между политическите сили, той ги изпраща в Централната избирателна комисия такава, каквато е изгодна на управляващите и тя взема решение, каквото е изгодно на една политическа сила. Спрете с това! Това не е морално! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Петър Рафаилов има думата.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Мислех да не вземам отношение, но непрекъснатите вопли за морал и за политическа култура просто ме предизвикаха.
Уважаеми колеги, моето изказване ще бъде обратно на вашите. Ние сега тук ще се упражняваме в политически популизъм ли, какво? Или ще правим политическа агитация от трибуната? Нима вие не сте участвали досега в избори? Нима за първи път участвате в правенето на закон?
Колегата много добре знае, че на дълго и широко обсъждахме този въпрос в комисията. На местните избори кой назначаваше комисиите? Кой, кой орган? Неполитически орган, така ли? Кметовете са неполитически орган, те не са представители на политически сили? (Неразбираема реплика.)
Ами съвсем нормално е, щом на местните избори тоя орган беше кметът, защото бяха местни избори, сега да е областният управител.
Прави се предложение задължително да бъде сключено споразумение. Аз имам един елементарен въпрос: ами ако не се постигне такова споразумение, каквито много случаи сме имали на местните избори, тогава какво ще стане - хаос, анархия? Тогава какво ще прави тоя орган? Това никой не казва.
И последно. Известно е, че ако Централната избирателна комисия започне да води преговорите с политически сили за всички комисии, тогава трябва да дадем три или пет месеца срок, защото времето няма да й стигне и ще я превърнем не в Централна избирателна комисия, а в един партньор на неполитически пазарлъци в София на всички комисии от цяла България.
Моля ви, колеги, нямам нищо против да изказваме тези антитези и да спорим, но нека просто да се отнасяме отговорно, ако е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Господин Рафаилов, смутихте ме, защото по професия сте юрист, а аз имам само обща култура в тази част от науката на България. Кметовете не се назначават. Кметовете се избират с вота на обществото, докато областният управител е политическо лице, защото се наз-на-ча-ва и той служи на този, който го назначава. Решенията за местните избори се обжалваха в съда - аз приемам, че тя е независима институция. А решенията в този закон се обжалват в ЦИК, която по начина, по който я построихте, е политическа институция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин Рафаилов, казвате, че не е възможно Централната избирателна комисия да назначи, в случай, ако приемете нашия текст, районните комисии след консултации с парламентарно представените сили. Аз мисля, че само за един ден Централната избирателна комисия... Колко парламентарно представени партии има тук? До края може да станат пет, шест - по един представител. Колко са избирателните райони в страната? - Тридесет. Тридесет и един, грубо казано.
Нали отива предварително със своите представители, евентуално, ако иска да участва негов представител в районната избирателна комисия в Шумен. Нашият или вашият представител за един ден приключва. Аз се опасявам, защото областният управител наистина е политическо лице.
Преди малко колегата каза, че кметът е изборен. Аз по принцип и кметовете не приемам, но ние забраняваме на кметове да бъдат в ръководствата на политически партии, докато за областните управители такава забрана няма. Вие много добре знаете, че на много места областните управители са и политически лидери на съответната партия и ми се струва, че страшно много ще се злоупотребява от страна на областните управители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И за кметовете няма забрана.
РЕМЗИ ОСМАН: Ако погледнем, примерно че ЦИК вече е назначена или сегашната ЦИК изпълнява тези функции...
Преди малко спорехме за състава на Централната избирателна комисия. Вие казахте - не се съмнявам за личностите в Централната избирателна комисия, че това е един орган, няма да има мнозинство, максимално взимат решения с консенсус. Е, какъв е проблемът дали областният управител тогава технологично ще проведе тези консултации или Централната избирателна комисия. Но ако текстът бъде приет по такъв начин Централната избирателна комисия вече ще носи много голяма отговорност. Няма да се оправдават с областните управители, че предложението за съответната районна избирателна комисия е в такъв състав. Друг е въпросът какво е вътрешното желание - нашето или вашето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви.
В никой случай не бихме искали да злоупотребяваме, но всеки гледа да защитава своите текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Томов като в текста "парламентарно представени политически сили имат право на свои представители във всяка една районна избирателна комисия".
Гласували 172 народни представители: за 100, против 38, въздържали се 34.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 140 народни представители: за 4, против 112, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 201 народни представители: за 70, против 123, въздържали се 8.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Ремзи Осман и група народни представители.
Гласували 204 народни представители: за 82, против 111, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от комисията, с приетото вече предложение на народния представител Александър Томов.
Гласували 212 народни представители: за 130, против 54, въздържали се 28.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 13. Районната избирателна комисия се състои от председател, двама заместник-председатели, секретар и членове. Общият брой на членовете е:
1. за избирателни райони до 9 мандата включително - до 11;
2. за избирателни райони с 10 и повече мандата - до 15."
Предложението на народния представител Пламен Марков е прието.
Комисията предлага чл. 13 със следната редакция:
"Чл. 13. Районната избирателна комисия се състои от председател, двама заместник-председатели, секретар и членове. Общият брой на членовете е:
1. за избирателни райони до 9 мандата включително - от 11 до 13;
2. за избирателни райони с 10 и повече мандата - от 15 до 17."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от комисията.
Гласували 171 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 6.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 14 има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Любен Корнезов е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народната представителка Мариела Митева, неподкрепено от комисията, гласи:
В чл. 14 числото "300" се заменя с "500".
Комисията предлага чл. 14 със следната редакция:
"Чл. 14. Секционната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Общият брой на членовете е:
1. за секции до 300 избиратели включително - до 7;
2. за секции с повече от 300 избиратели - до 9."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 14 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева, неподкрепено от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 17, против 126, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 170 народни представители: за 161, против 1, въздържали се 8.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"Чл. 15. Възнагражденията на районните и секционните избирателни комисии се определят от Централната избирателна комисия.
Чл. 16. Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии имат печат.
Чл. 17. Към Централната избирателна комисия и към районните избирателни комисии могат да се създават работни групи от специалисти. Възнагражденията на специалистите се определят от Централната избирателна комисия."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 15, 16 и 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 15, 16 и 17 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 166 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 6.
Членове 15, 16 и 17 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 18 има предложение от народния представител Александър Томов, неподкрепено от комисията, което е със следния текст:
"В чл. 18, ал. 1 да се добави ново изречение трето със следния текст:
"Парламентарно представените политически сили имат представители във всяка една секционна избирателна комисия".
Предложение на народния представител Ремзи Осман и група народни представители:
1. В чл. 18, ал. 1 числото "25" се заменя с "35".
2. В ал. 2 числото "30" се заменя с "40".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Велислав Величков:
В чл. 18, ал. 1 изречение трето да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
В чл. 18, ал. 1 да отпаднат думите "парламентарно представени".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
В чл. 18 ал. 1 придобива следния вид:
"(1) Районните избирателни комисии назначават секционните избирателни комисии не по-късно от 25 дни преди изборния ден по предложение на кметовете на общини след консултации с парламентарно представените политически сили и политическите сили, представени в местните общински съвети."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
В чл. 18 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "консултации" да се добавят думите "и сключване на споразумения с представителите на"; предлогът "с" да отпадне; числото "25" да се замени с "30".
2. В ал. 2 числото "30" да се замени с "35".
3. В ал. 3 след думата "когато" да се добавят думите "не е сключено споразумение и".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народната представителка Мариела Митева:
В чл. 18 да се създаде нова ал. 4:
"(4) Районната избирателна комисия назначава членовете на съответната секционна избирателна комисия измежду писмено постъпилите предложения на парламентарно представените политически сили най-късно 22 дни преди изборния ден."
Сегашната ал. 4 да стане ал. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 18 със следната редакция:
"Чл. 18. (1) Районните избирателни комисии назначават секционните избирателни комисии не по-късно от 25 дни преди изборния ден по предложение на кметовете на общини след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. В консултациите могат да участват и други партии и коалиции.
(2) Кметовете правят предложенията си не по-късно от 30 дни преди изборния ден.
(3) Когато кметът не е направил предложение в срока по ал. 2, той изпраща незабавно протоколите за консултациите заедно с постъпилите писмени предложения и възражения от партиите или коалициите в районната избирателна комисия.
(4) Когато районната избирателна комисия не назначи секционните избирателни комисии в срока по ал. 1, тя изпраща незабавно цялата документация в Централната избирателна комисия. Последната назначава секционните избирателни комисии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 18 някой желае ли да се изкаже?
Господин Александър Томов има думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Предлагам в чл. 18, ал. 1 да се следва същата логика, каквато беше по чл. 12, ал. 1, когато вие подкрепихте едно съвършено очевидно и правилно съображение.
Във връзка с това предлагам в чл. 18, ал. 1 към моето предложение, което е отхвърлено на същото основание от комисията, да се добави аналогичен текст, както по чл. 12, ал. 1, а именно:
"Парламентарно представените политически сили имат право на свои представители във всяка една секционна избирателна комисия."
Аргументите са ми същите, както по чл. 12, ал. 1 - без разлика. Смятам, че с отварянето на такава възможност се дава едно право, което произтича от цялата логика на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Пламен Марков има думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Със същите аргументи, с които подкрепих предложението на колегата Томов при гласуването на чл. 12, си позволявам да направя това и сега. Мисля, че текстът има разум и следва да бъде подкрепен от пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Томов с направеното уточнение в него, като се добавят думите "право на свои" след думата "имат".
Гласували 139 народни представители: за 107, против 7, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ремзи Осман и група народни представители.
Гласували 121 народни представители: за 22, против 87, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Велислав Величков.
Гласували 129 народни представители: за 6, против 49, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов, макар че вече сме гласували това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 3, против 112, въздържали се 8.
Не се приема предложението.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Гласували 108 народни представители: за 3, против 83, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 149 народни представители: за 39, против 106, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Мариела Митева.
Гласували 139 народни представители: за 30, против 103, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както е предложен от комисията, с приетото предложение на господин Александър Томов.
Гласували 141 народни представители: за 111, против 25, въздържали се 5.
Член 18 е приет.


ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 19. (1) Към предложенията за назначаване на избирателни комисии партиите и коалициите представят списък на лицата, които ще заместят техните представители, когато последните са в трайна невъзможност да изпълняват функциите си.
(2) Заместването се извършва за районните избирателни комисии - с решение на Централната избирателна комисия, а за секционните избирателни комисии - с решение на районната избирателна комисия."
Предложение на Александър Томов: в чл. 19, ал. 2 след текста "заместването се извършва" да се добави "за Централната избирателна комисия с указ на президента на републиката".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Каракачанов: в чл. 19 думите "техните представители" се заменят с "предложените от тях лица".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 19 някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, изпитвам известно неудобство да защитавам чужди предложения, но от най-добро чувство към господин Александър Томов мисля, че неговото предложение е удачно, защото заместване поради отстраняване на някои от членовете на комисията с трайна невъзможност да изпълнява функциите си, може да се случи не само в секционни и районни избирателни комисии, но и в Централната. И не може законът да урежда заместването само в секционни и районни избирателни комисии, а да не урежда в Централната. Ако някой има някаква друга идея, която може да мине като редакционна поправка за някой друг орган, би могъл и да не я каже, но наистина логичното решение е, ако има такъв проблем на ниво ЦИК, да го реши президентът.
Предложението на господин Каракачанов също ми се струва удачно. Става дума за следното: лицата, които политическите сили дават по списък за избирателните комисии, не са техни представители, в смисъл те не ги представляват, не представляват организацията, която ги е написала в списъка. Те са просто лица, които са предложени. И затова мисля, че предложението на господин Каракачанов е, първо, редакционно, с нищо не променя смисъла на вносителите, и второ, е юридически по-точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Уважаеми колеги, може би след моето изказване ще сме на път да постигнем пълен консенсус в тази зала при гласуването на текста на чл. 19.
Съгласен съм, че има разум и в двете предложения, не само като редакция, но и като смисъл. Така че призовавам колегите да подкрепят и двете предложения и да гласуваме текста с приемане на тези предложения и с редакцията, която ще се получи след тяхното приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Други становища има ли? Предлагам да гласуваме текста на чл. 19, така както е предложен от вносителите и едновременно с това предложените добавки от народните представители Александър Томов и корекцията от народния представител Александър Каракачанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 8.
Член 19, заедно с предложенията на народните представители Александър Томов и Александър Каракачанов, е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: По чл. 20 има направено предложение от народния представител Димитър Абаджиев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Димитър Луджев: в чл. 20, ал. 3 да стане:
"(3) Представителите на една политическа партия или на коалиция, участвала с обща бюлетина в последните парламентарни избори, не могат да имат мнозинство в районна или секционна избирателна комисия."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Каракачанов: в чл. 20, ал. 3 думата "мнозинство" се заменя с "приети предложения за членове на комисията равен или повече от една трета от състава на съответната комисия".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков, което е подкрепено по принцип.
Предложение на Ремзи Осман и група народни представители - в чл. 20 се създава нова ал. 4:
"(4) Когато съставът на районната избирателна комисия е променен по реда на чл. 12, ал. 2, районната избирателна комисия привежда това изискване и по отношение на секционната избирателна комисия."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 20 със следната редакция:
"Чл. 20. (1) За членове на районните и секционните избирателни комисии се назначават лица, които отговарят на изискванията по чл. 3, ал. 1.
              (2) Партиите и коалициите представят писмени предложения за своите представители.
              (3) В състава на районните и секционните избирателни комисии не могат да бъдат включвани областни управители и техни заместници, кметове и техни заместници, както и лица по чл. 10, ал. 2.
              (4) Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в районна или секционна избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни партии и коалиции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 20 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Луджев.
Гласували 150 народни представители: за 44, против 101, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 127 народни представители: за 20, против 100, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ремзи Осман и група народни представители.
Гласували 133 народни представители: за 31, против 101, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20, така както е предложен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 118, против 17, въздържали се 13.
Член 20 е приет.  
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ:
"Чл. 21. (1) При изпълнение на своите функции членовете на избирателните комисии са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
      (2) Членовете на избирателните комисии имат право да ползват неплатен служебен или платен годишен отпуск по избор за времето, необходимо за работата им в съответната комисия. Отпускът се зачита за трудов или служебен и осигурителен стаж.
         (3) Членовете на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии се осигуряват от работодателите им по смисъла на Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта от момента на назначаване в съответната комисия до приключването на работата в нея.
      (4) Членовете на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии, регистрирани като безработни, получават обезщетения по глава четвърта, раздел трети от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта от момента на назначаване в съответната комисия до приключване на работата в нея.
      (5) При изпълнение на функциите си членовете на избирателните комисии не могат да носят отличителни знаци на партии, коалиции и инициативни комитети, както и да провеждат предизборна агитация."
Предложение на народния представител Александър Томов:
1. В чл. 21, ал. 1 да се добави ново изречение второ със следния текст:
"За периода на изпълнение на функциите си те не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност, освен в случаите на заварено тежко престъпление."
2. В чл. 21 да се добави нова ал. 5 със следния текст:
      "(5) Членовете на Централната комисия и на районните избирателни комисии, които упражняват свободни професии, се осигуряват за сметка на държавния бюджет."
Досегашната ал. 5 да стане ал. 6 без изменение.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов: в чл. 21, ал. 5 след думите "да провеждат предизборна агитация" да се добави "или да участват в такава".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 21.
Уважаеми колеги, след като направихме една консултация с господин председателя на парламента, струва ни се удачно в ал. 4 на чл. 21 да бъде направена редакционна корекция, като след думата "безработни" отпадне запетаята и се постави съюзът "и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, след "получават".
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: След "получават" се поставя съюзът "и", защото на практика смисълът на тази алинея е, че лицата, които са регистрирани като безработни, освен възнаграждението, което ще получат за работата си в съответната избирателна комисия, не губят правото си и могат да получават и полагащото им се по глава четвърта, раздел трети от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта обезщетение. Това е имал предвид и законодателят. Може би е технически пропуск това, че не е направено още при първоначалното редактиране.
Затова правя формално това предложение. Моля да гласуваме текста с тази редакционна корекция. (Неразбираема реплика на госпожа Татяна Дончева.)
Те са регистрирани, преди да бъдат назначени още.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ако махнем запетаята и след съюза "и"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не я махаме. Запетайката си остава.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: След "получават" слагаме "и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Безработни, получават и обезщетение по глава четвърта", защото иначе се разбира, че получават само обезщетение по глава четвърта, защото иначе се разбира, че получават само обезщетение по глава четвърта, а не възнаграждение, както останалите членове на комисията.
Някой желае ли да се изкаже по чл. 21? Няма.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Александър Томов.
Гласували 132 народни представители: за 17, против 99, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 114 народни представители: за 8, против 97, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от вносителя с корекцията в ал. 4: след думата "получават" и преди думата "обезщетения" се добавя съюзът "и".
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Член 21 е приет.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: "Чл. 22. (1) Заседанията на избирателните комисии са законни, когато на тях присъстват повече от половината от членовете им. Решенията се вземат от мнозинство от две трети от присъстващите.
(2) Решенията на избирателните комисии се подписват от председателя и секретаря. Когато един от тях отсъства решението се подписва от заместник-председател.
(3) За заседанията на избирателните комисии се съставя протокол, който се подписва по реда на ал. 2.
(4) На заседанията на районните избирателни комисии могат да присъстват застъпници. Изказаните от тях становища, мнения и възражения се записват в протокола."
Предложение на Руси Статков - в чл. 22 ал. 1 да се измени и стане:
"(1) Заседанията на избирателните комисии са законни, когато на тях присъстват повече от три четвърти от членовете. Решенията се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов и Георги Божинов:
1. В чл. 22, ал. 1, първо изречение думата "половината" да се замени с "две трети".
2. В ал. 4, изречение първо да отпадне думата "районните". В изречение второ накрая да се добави "и наблюдателя".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Любен Корнезов:
1. Член 22 ал. 2 да има следното съдържание:
"(2) Решенията на избирателните комисии се подписват от членовете, които са го постановили. Когато някой от членовете не може да го подпише поради обективни причини, председателят на комисията или секретарят отбелязват този факт, причината за неподписването и как е гласувал този член на комисията при вземане на решението."
2. Член 22 ал. 3 да има следното съдържание:
"(3) За заседанията на избирателните комисии се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря, а в отсъствието на някои от тях - от зам.-председателя."
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложение на Александър Томов - в чл. 22, ал. 2 да се добави след изречение първо следният текст: "които не могат да бъдат представители на една и съща политическа сила".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Правя предложение второто изречение на ал. 1 към чл. 22 да отпадне. С това изречение се иска решението на комисията да се взема с квалифицирано мнозинство от две трети. Това на практика ще означава, че в много случаи решения няма да могат да се вземат. То не е оправдано с нищо и затова моля да отпадне, при което положение ще остане общото правило, че решенията ще се вземат с обикновено мнозинство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз съм направил предложение за втора и трета алинея, но преди това да репликирам господин Лучников, ако мога така да се изразя. Сега съществуващият Закон за изборите, той е с малко по-дълго наименование, проведени са вече няколко избора - и парламентарни, и общински - и решенията на тези комисии са вземани с квалифицирано мнозинство от две трети и не са поставяли проблем. Защо сега ще намаляваме тази възможност и всъщност ще дадем възможност на мнозинството в комисията да взема политически, а не юридически решения? Толкова, като реплика, разбира се в рамките на изказването ми.
Аз правя предложение в една друга насока. И поне в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не чух никакъв разумен аргумент, даже нямаше абсолютно никакъв аргумент защо това предложение, което съм направил, се отхвърля. Какво представляват тези комисии - Централна, районна, секционна? Фактически те са едни особени юрисдикции. Там понякога се решават и спорове. Решението се взема чрез гласуване. И сега, както в съда, така и във всеки един друг орган лицата, които са взели едно решение, е нормално да се подпишат, а тези, които не са съгласни, се подписват с "особено мнение". Даже, ако направя една аналогия с нашите комисии в парламента, много пъти решенията се вземат на подпис. Не е ли така? И всеки, който е съгласен, се подписва на даден проект за решение. Даже от тази трибуна са четени и тези становища, решения на нашите комисии.
И какво предлагам? Предлагам тези решения на тези избирателни органи - Централна избирателна, районна избирателна и т.н., да се подписват от членовете, от тези хора, които са взели това решение. Разбира се, който не е съгласен с решението, може да си го подпише с "особено мнение". Това ще гарантира в края на краищата, че едно решение, което е взето, е постановено действително от избирателната комисия, а не да се подписва само от председателя и от секретаря. Разберете, има случаи в практиката, включително и в моята, когато има едно решение, подписано е от председателя и от секретаря, както се предлага и както беше досега, а всъщност една част от членовете на тази избирателна комисия въобще не са знаели за заседанието на комисията, не са участвали в решението и започват оспорванията. Само като пример ще дам местните избори в Царево. Комисията се състои от 10 човека. Пет смятат, че е избран кандидатът на СДС, другите 5 смятат, че не е избран. Решение няма, не може да се вземе. Но председателят на комисията подписва едно решение, че е избран кметът Х, да не му казвам името. Просто ви го давам като пример. И нямаше нито съд, нито Централна избирателна комисия този парадокс да не бъде отменен. И в края на краищата и сега си битува този кмет, когато не е взето такова решение, макар и да е подписано само от председателя.
И затова ви предлагам щом е решение, нека всички членове на комисията да се подпишат, разбира се тези, които са го взели. Ако някой не може да го подпише защото е болен, заминал, няма го в момента, има някаква обективна причина, председателят отбелязва, както примерно и в Конституционния съд, отбелязва причината защо не може да се подпише и как е гласувал неговият член. Но, че е участвал в гласуването, че е вземал това решение е гаранция за всички.
Разбира се, протоколите, които се съставят в тези избирателни комисии, не е необходимо да бъдат подписвани от всички тези членове. Необходимо е да бъде подписан само от председателя, от секретаря и респективно заместника. Но разберете, Централната избирателна, понякога районните избирателни комисии ще вземат изключително важни решения. Кой ще обяви кои са народните представители в следващия парламент? - Централната избирателна комисия. Защо това решение да не бъде подписано от всеки един от членовете на тази Централна избирателна комисия, а само от председателя и секретаря?
И затова, помислите. Това е гаранция за всички, поне малка гаранция за всички, че поне решенията ще бъдат взети от едно мнозинство така, както е определено в първата алинея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този въпрос беше разискван беше разискван достатъчно много в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и там беше обяснено защо искаме да се подписва протоколът само от председателя и секретаря. Съставя се решение, то се протоколира. Там се казва кой е присъствал, кой не е присъствал. Обаче някой член на комисията не желае да подпише протокола, не желае да излезе с особено мнение, а просто пасува. В тоя случая протоколът е недействителен и не може да се вземе изобщо решение. А тия саботажи са твърде възможни, когато представителят на известна партия, щом види, че тя не получава мнозинство, просто отказва да подпише протокола. Именно това е разумът на това предложение на комисията и на вносителя и аз моля да го подкрепите. (Неразбираема реплика на господин Ремзи Осман.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Лучников, явно не сте разбрали моето предложение. Никой не оспорва, че протоколът като протокол ще се подписва от председателя и секретаря, а не от членовете на избирателната комисия. Тук няма никакъв проблем. Вижте текста, който съм предложил за ал. 3. Но аз говоря за решенията. Решенията, които се взимат от тази избирателна комисия. Това е решение като решение на особена юрисдикция, като на съд. И разбира се, ще трябва да се подписват от всички членове. А който не е съгласен - с особено мнение.
Да, може да има някой, който ще каже: не искам да го подпиша. Председателят ще си отбележи, че този отказва да го подпише и след като две трети от членовете са взели това решение, макар и да ги няма подписите на един или двама, това си е решение. То е решение като всички, стига да бъде взето при определен кворум и с определените гласове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Ще аргументирам моето предложение и ще се включа в дискусията, която е свързана с предложението на господин Корнезов. За да направя връзка с това, което преди малко се обсъждаше, смятам, че е много уместно изискването решенията на избирателните комисии да се подписват от всички членове на комисията. Дали това решение е подписано с отрицателно становище от някои от членовете на комисията или те не са участвали в подписването - и в двата случая може да се окаже, че не се събират необходимите гласове, за да се приеме, че е налице едно валидно решение.
И аз ще ви дам един съвсем близък пример от практиката. Наскоро се проведе местен избор в едно село и тъй като имаше сериозни опасения за нарушения в една от секционните комисии, а общинската избирателна комисия поради това, че отказа да преброи неколкостотин гласа, за да се увери в резултата, част от членовете на общинската избирателна комисия подписаха с отрицателно становище протокола. И всъщност няма валидно решение, взето с необходимото мнозинство, за да бъде обявен този избор. И това трябва да бъде обяснено от ръководството на някои политически сили на тези демонстранти, които организират да протестират срещу решенията на съда, който е спрял изпълнението на това решение до окончателното си произнасяне. Защото става дума за оспорване на валидността, на действителността на едно решение. Затова никак не е без значение изискването решенията, с които се обявяват особено изборните резултати, да бъдат подписани със съответното становище от всички членове на комисията, за да няма злоупотреби и да се спори след това кой как се е произнесъл по това решение. Толкова по предложението на господин Корнезов.
За другото предложение, което инцидентно сега направи господин Лучников - да се изисква решенията на комисиите да се вземат с обикновено мнозинство, ще ви обясня неговата логика. Аз съм направил точно обратното предложение - да има изискване избирателните комисии да заседават при кворум от две трети от членовете и решенията да се взимат, както и досега, с мнозинство от две трети от присъстващите. Ще ви обясня защо вие искате да отпадне изискването за вземане на решенията с две трети. Защото вие вече си осигурявате мнозинство от две трети в Централната избирателна комисия чрез обяснения от мен механизъм на нейното формиране: една парламентарна квота, една президентска квота, едни коалиционни партньори, които след това се обединяват и всичко това гарантира съответното мнозинство, така че не е проблем решенията да се вземат с две трети. Но понеже в районните избирателни комисии нямате същия механизъм, не можете да си осигурите доминиране от две трети от техния състав, макар и да имате превес, затова сега се предлага от господин Лучников: дайте тези решения да не се вземат с две трети, а с обикновено мнозинство. Е, това ли е принципът в провеждането на едни избори? И аз смятам, че точно председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не е достойно да подхлъзва по този начин парламента и да се опитва да извлича изгоди по този начин.
Вместо ние да увеличаваме гаранциите за търсене на съгласие, за по-голяма легитимност на решенията на избирателните комисии, се казва: нека тези хора, които ние имаме, с тези, които сме се договорили, да си приемат каквото искат решение и то ще бъде законно, тъй като няма да има изискване за някакво квалифицирано мнозинство при неговото приемане.
Затова аз отстоявам моето предложение и ако вие не го подкрепите или особено, ако вие приемете да отпадне второто изречение на чл. 22, това означава, че искате да си осигурите еднозначно мнозинство във всяка една изборна комисия, която обявява изборните резултати. Следователно, вместо да се търси определянето на изборния резултат чрез вота на избирателите, вие се стремите този вот да бъде поставен в зависимост от представителството в избирателните комисии. Мисля, че това е твърде недостойно, за да бъде подкрепено. Благодаря ви.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Наистина ли си вярвате в това?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз очаквам да ми направите реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отправят се недостойни и по тон, и по съдържание обвинения от страна на господин Янаки Стоилов. Просто това не е прилично.
Когато ние искаме да се вземат решенията за обикновено мнозинство, а не с две трети, ние искаме да предпазим комисията от терор на малцинството. Защото винаги малцинството може да се опъне против решението и да го провали. Няма нищо по-демократично от това решението да се взема с обикновено мнозинство.
Същото е и по отношение на подписването на решенията. Ако вие издигнете като реквизит необходимостта те да бъдат подписвани от всички членове, вие давате възможност на всеки един член да саботира вземането на решение. Това, че това ще бъде указано в протокола, господин Корнезов, нищо не значи, защото в протокола каквото ще се впише, ще се впише, но ако вие поставите като реквизит решението да бъде подписано от всички, това значи, че не може да бъде взето законно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Дали решението ще бъде подписано с отрицателно становище или няма да бъде подписано от някои от членовете на комисията, това е все едно и също. Въпросът е дали ще има необходимото мнозинство от членове на комисията, които ще са подкрепили вземането на съответното решение. Така че подписът е само една допълнителна гаранция, че волята на всички членове на комисията е изразена по съответния начин. И тук няма никаква разлика - пак повтарям, дали става дума за отказ да се подпише протоколът или за едно отрицателно становище по отношение на произнесеното решение.
За другия въпрос, по който господин Лучников се засегна. Аз не знам дали трябва като висш принцип на демокрацията да бъде определяно това, че вземането на едно решение с най-крехкото мнозинство усилва доверието към демокрацията. Напротив, в изборния процес, където се предполага, че се състезават противостоящи политически сили и ако всеки един приеме резултата от една честна игра, досега не е имало случай да се провалят изборите за това, че някой, който не е удовлетворен от резултата, е отказал да признае наличието на този резултат.

Ще ви припомня още практиката от изборите за Велико Народно събрание, която и до днес някои оспорват, но тя именно в това отношение беше твърде демократична и една такава традиция трябва да бъде поддържана. Защото тези решения трябва да пораждат доверие, а не постоянно да създават съмнения или пък те да се превръщат в реалност, когато мнозинството използва всички средства, за да наложи някакъв резултат, особено когато той се различава от действителния, от този резултат, който са дали хората със своя глас.
И тъй като имаше тук преди известно време една дискусия къде се вземали и по какви въпроси решения с квалифицирано мнозинство, аз ще ви дам като аналогия примери от практиката на европейски страни - за Испания, за Германия. И други имаше, но за да не бъда неточен, без да цитирам съответните нормативни актове, ще ви кажа, че в такива страни, да речем, изборът на конституционни съдии се извършва с квалифицирано мнозинство не за да упражнява диктат малцинството, а за да има доверие, че институцията, която контролира парламента, наистина ще се ползва с неговото доверие. Да не говорим за така наречените "квалифицирани закони", които някъде се приемат също с квалифицирано мнозинство, когато те засягат основни конституционни проблеми и проблеми, свързани с основните права на гражданите.
И тъй като избирателното право е в основата на политическата демокрация, то всякакви опити към него да се подхожда по един рутинен начин, като гласуване на всякакво едно процедурно или друго решение, мисля, че отслабва демокрацията. И особено, тъй като вие сте давали неведнъж реални доказателства за злоупотреба и за нейното нарушаване, днес ние се стремим към търсене на реални гаранции, че това няма да бъде правено, независимо от желанието, което имате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз ще направя едно съвсем кратко изказване, тъй като по-голямата част от аргументите за предложението на господин Лучников бяха изложени от самия него. Аз искам да посоча един, който ми се струва не по-малко важен, макар и на пръв поглед да убягва от погледа ни.
Един такъв запис или отпадането на изречение второ и взимането на решенията с обикновено мнозинство на практика ще има едно стимулиращо влияние по отношение на членовете на комисиите, за да участват те активно в работата на комисиите, да ходят редовно на заседанията. Защото мисълта, че при обикновено вземане на решение, с обикновено мнозинство някои от политическите партии или коалиция, която е представена в комисията, би могла да наложи решение, на практика ще ги стимулира да участват по-активно в работата на комисиите. И при изричния запис, че нито една партия или коалиция не може да има свое мнозинство в която и да било избирателна комисия, мисля, че разумът на предложението на господин Лучников се налага от само себе си, поради което аз апелирам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Марков, за толкова наивни ли ни смятате? За толкова наивни!
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: И малко повече.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже казва: "и малко повече".
Ето го сега съществуващия избирателен закон от 1991 г. Проведени са три парламентарни избора, три местни избора!
"Чл. 33 (2) Решенията на избирателните комисии се вземат с две трети от присъстващите."
Решенията! С две трети! Защо сега? Даже и вносителите, които ми се струва, че и Вие сте един от тях, сте подписали на първо четене и сте посочили тези две трети, тоест, текстът, който съществува сега, и изведнъж... И в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не го поставихте, а тук изведнъж да отпадне! Защо? Ами, защото председателите на районните избирателни комисии кой ги определя - областните управители и вашият ЦИК. И даже само те ще подписват решенията. И затова не искате да приемете моето предложение решенията да се подписват от всички членове. Как е възможно това? Как е възможно? Просто обяснете тук! Това няма да бъдат избори. Това ще бъде един партиен диктат на едни фалшифицирани избори по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Втора реплика - господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Аз изцяло подкрепям аргументацията на колегите от левицата. Тя е достатъчно понятна за всеки един от нас, но очевидно мнозинството няма намерение да се съобразява с нея.
Аз дори не си въобразявам от своя страна, че ако ние запишем две трети, което очевидно няма да стане, това би променило нещо. Имахме достатъчно примери и на последните местни избори, които показаха, че когато мнозинството е решило кой да бъде избран, то това става. Случаят с Царево е брилянтно ясен - там Общинската избирателна комисия констатира изборния резултат с 5 на 5 гласа, при действащ закон за това, че решенията се взимат с две трети. При това то беше подписано и всичките пет членове, които бяха против, подписаха с особено мнение. Въпреки това комисията, тоест в частност нейният председател, не се съобрази, който на следващия ден еднолично въведе в длъжност кмета без решение на комисията. А малко по-късно - след около 7-8 месеца, Окръжният съд отмени решението, с което кметът е издигнат в длъжност. И въпреки това той продължава да управлява.
У мен няма никакви съмнения, че пещерните нрави на мнозинството са такива, че техните представители, ако ще да имате един представител в комисията и ако той реши да обяви, че резултатите са еди какви си, той ще го направи и няма сила, която да промени този факт. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трета реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Марков, аз искам да Ви уверя, че предложението, което е направено от господин Корнезов, е много коректно, защото става дума за писмения белег. Тоест, когато има един процес, трябва да бъдат отбелязани всички фази в този процес, включително и становища, които не съвпадат с определен вид решение. Защо? Идва момент, когато въз основа на отбелязаните факти се правят преразглежданията. Какво, примерно, може да ме убеди, че няма да има някаква нечистоплътна сговореност между председател и секретар, които да отразят в протокола не това, което е взето като решение по време на заседание на комисията, ако няма пълнота на отразяването на протокола?
Господин Марков, искам да Ви кажа нещо. Четох с особено внимание книгата на покойния акад. Исусов "Политическият живот в България 1944-1948 г.". Вие със същите средства отивате към въвеждането на еднопартийни решения. Страхувам се, че българският народ няма да ви прости тая работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Пламен Марков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАРКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Да, аз съм съгласен, че в досега действащия избирателен закон има такъв запис, че решенията се взимат с две трети мнозинство. Колегата Корнезов обаче пропуска една малка подробност. В досегашния закон няма изричен запис, че никой от нито една партия или коалиция не може да има самостоятелно мнозинство в която и да било комисия. А това е нещо много важно и ако се замислите малко, ще разберете, че този запис, който беше привнесен и беше гласуван вече от нас, на практика дава възможност за това, за което господин Лучников говори - диктатура на малцинството в една избирателна комисия. И ако ние искаме да блокираме работата на комисиите, ще приемем текста "с мнозинство две трети".
Що се отнася до господин Пантелеев с пещерните му нрави, мисля, че не е достойно изобщо да отговарям каквото и да било.
А, колега Нешев, за периода 1948 г. Вие може би имате спомен оттогава, може би нямате, аз не съм бил роден, не съм живял по тези времена, но от това, което са разказвали моите родители и моите дядовци и баби, знам, че тогава всичките тези неща, които Вие имате предвид, са вършени от предците на тези, които седят около Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Вземам отношение по предложението на господин Лучников за отпадане на изречение второ от ал. 1 на чл. 22. На тези, които следяха внимателно днес дебата и начина, по който бяха гласувани някои предложения, вероятно им е направило впечатление, че две предложения, които първоначално комисията е подкрепила - на господин Александър Томов, за включване на представители на всички парламентарно представени партии в секционните и в районните избирателни комисии, в залата беше променено. Господин Марков го подкрепи, мнозинството също го подкрепи.
Това предложение на господин Лучников според мен е в логическа връзка с приетите вече две предложения на господин Александър Томов. Практически след консултациите всички парламентарно представени партии ще имат своите членове в районните и в секционните избирателни комисии. Знаете какъв текст ще приемете за дефиницията на "парламентарно представени партии". Значи там ще имат представители СДС и отделно Народен съюз, тъй като вие все още няма да сте регистрирали бъдещата коалиция ОДС и ще се водите като отделни партии. Евролевицата също ще има своите представители. Вие трите партии вече формирате мнозинство в тези секционни избирателни комисии.
Изискването, което имаше досега в закона и логиката му да се изисква максимално съгласие при вземане на решение с две трети означава, че тези органи не могат да повлияят върху изборния процес. Те ще го отчетат така реално, както са гласували хората. Аз мисля, че това е целта на всеки един избирателен закон. Изведнъж вие променяте принцип, валиден от началото на демокрацията в нашата държава с това предложение на господин Лучников. По схемата, която описах, формирате мнозинство във всяка районна избирателна комисия, във всяка секционна избирателна комисия. И господин Марков ни обяснява как малцинството в един орган можело да наложи своята диктатура. Господин Марков, с приемане на това предложение за отпадане на второто изречение Вие можете да гарантирате във всички - казвам във всички, защото чл. 22 не се отнася само за районните или само за секционните избирателни комисии, а и за Централната избирателна комисия - мнозинство, което ще блокира всякакъв резултат, който няма да бъде изгоден на управляващите. Ако това е целта на избирателния закон, кажете го по-ясно. Нека да се разбере.
Иначе, господин Марков, защо Вие не обяснихте как така Вашата комисия не е приела такова предложение, когато е заседавала, заедно с двете предложения на Александър Томов.
Господин Лучников, ако в нещо липсва морал - това, което казахте за изказването на господин Стоилов, липсва морал във Вашето предложение и във вашето политическо поведение като мнозинство.
Призовавам всички народни представители да не приемат това предложение. Само така ще можем да докажем пред българската общественост, че законът, който приемате, не е механизмът, инструментът, който да ви доведе отново до власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид на течащата дискусия правя процедурно предложение да удължим работното време до изчерпване на разискванията и гласуването на чл. 22 от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз правя противно предложение. Имам намерение да се изкажа и няма да ви отнема повече от 2-3 минути. Но това в никакъв случай няма да реши нещата. Може би наистина има нужда, защото ако започнем утре сутринта или утре в 11,00 ч., или когато свършат първите четири точки от дневния ред, както сте ги предложили, ще имате най-малко една нощ за размисъл. Тук става дума за няколко секунди. Няма абсолютно нищо да се сбърка и никой няма да създаде проблеми с гласуването. Но очевидно тук става нужда за една нощ размисъл. Не си вземайте с гласуване... Каквото и да направите, ще се поиска прегласуване утре. Просто е излишно да се прави излишното. Това, което се опита да направи господин Лучников, е доста недостойна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оставете господин Лучников, има направено конкретно предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Има нужда от размисъл, няма защо да стимулирате трите минути повече, в които аз ще се изкажа. Просто няма никаква нужда да продължаваме работното време с 3 мин., за да се изкаже някой, просто е нелепо, само и само за да минете чл. 22 точно тази вечер. Няма никаква нужда. Преспете, за да видите трябват ли ви тези прости мнозинства. Преспете с мисълта. Тук става дума за идеята, не става дума, че някой ще се изказва 3 мин.
Защото ехидната усмивка на господин Марков е просто нахалство срещу опозицията. Но това няма да ви помогне. Премислете го една нощ. Няма никакъв зор за тези 3 мин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов.
Гласували 190 народни представители: за 111, против 77, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не ми гласува пулта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, как гласувахте? Против? Значи резултатът става:
Гласували 190 народни представители: за 111, против 78, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Друг желае ли да се изкаже?
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, смея да кажа, че историята е наказала всеки, който се е опитал да печели служебно избори. Един от най-сигурните начини да настроите публиката срещу вас е да играете некоректно. Ясно е, че след 1991 г., когато беше приет старият избирателен закон, винаги е спазван принципът на балансираното участие на всички политически сили. С изключение на последните местни избори, в които СДС си позволи да назначава със сериозно мнозинство за себе си и приближени формации в избирателните комисии, това преди това не е позволявано. Така че онова, за което колегата Марков говори как сега било записано, е просто спазвано преди да бъде записано и е една добра политическа процедура, която говори за интелигентност, за взаимно уважение и зачитане.
Няма да ви помогне това, което сте предвидили за прости мнозинства. То ще даде възможност някъде, където има достатъчно сбъркани председатели, да се свиква в много тесен състав част от комисията, без да уведомяват другата част. (Неразбираема реплика от народния представител Панайот Ляков.)
Аз мога да ви дам конкретни примери от моя избирателен район, господин Ляков. И Вие знаете, че това е така. Петдесет на сто от комисията, когато имате комисия от 9 души и знаете, че трима души могат да са ви излишни, просто няма да ги уведомите под предлог, че не сте ги намерили. Трябват ви 5 души за просто мнозинство и от тях 3 гласа, за да си вземете решение, каквото искате. От 9 души - 3. Недейте да злоупотребявате по този начин. Има сериозен разум да има засилени гаранции, че ще присъстват и че ще гласуват представители на различни политически сили. Недейте да си въобразявате, че някой ще си прати представители в секционни избирателни комисии, които ги мързи, които не желаят да участват, или пък в районна избирателна комисия, и които си чоплят носа. Тези избори не са такива. Просто го забравете. И застъпници, и наблюдатели, и всичко останало. След като нещо се прави десет години, с една прилична гаранция за вземане на решение с две трети, след като това никога не е създало проблем, сега да го променяте във ваша полза, това не е подозрително, това е нахално. Не се бийте по челото, просто няма да си наместите мозъка по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожице Дончева! Взимам тази реплика, първо, защото на няколко пъти споменахте името ми. Аз не съм забелязал, а предполагам, че и едва ли някой от колегите е забелязал да се усмихвам, най-малкото ехидно. Аз си мисля, че точно Вие сте специалист по усмивките, които са характерни по-скоро за някакви хора, обитатели на някакви видове здравни заведения, отколкото на народен представител, но това е друг въпрос.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): За какво става дума? Може ли така да се говори?
ПЛАМЕН МАРКОВ: Става въпрос за нещо елементарно. Нещо елементарно, което явно вие не желаете да разберете или просто параноята и страхът от предстоящата изборна загуба за БСП до такава степен са ви умопомрачили, че и това, което всички хора схващат, вие не можете да го схванете. При изричния запис, пак повтарям, това, че нито една политическа партия и коалиция не може да има мнозинство в Избирателната комисия, взимането на решенията с 2/3 създава възможност за блокиране работата на тези комисии. Нищо страшно няма да се случи и става въпрос за един глас. Нищо страшно няма да се случи, ако решенията се взимат така, както работят всички, и това е принципа, всички колективни органи - с обикновено мнозинство, при наличието на обикновен кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Уважаема госпожо Дончева, аз разбирам колегите от Съюза на демократичните сили. Добро, лошо, имат си мнозинството. Българският народ да му мисли. Той е дал правата си за това. Тяхно си е правото - така решили, така направили. Обаче аз не мога да разбера от вас, кога е нахално - сега, когато те предлагат тук решенията да се взимат само от председателя на комисията, а преди малко, когато господин Томов тук предложи парламентарно представените партии да имат във всички комисии задължително техни членове - представители. И при една комисия от 7 члена - тук ще има 5 парламентарни партии след 20 дни, понеже така ще запишем в закона накрая, на този етап те са точно 5 - да останат 2 души, дето ще се боричкат за две места там 50 човека и да се правим за смях на целия народ. Тогава не е нахално, а сега е нахално. Ами, оставете ги да си правят каквото искат, утре суверенът ще си каже думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Симов, Вие нещо сте се объркал. Аз съм гласувала "против" само парламентарните партии да участват в комисиите.
Второ. Въобще не гласуваме за това само председателят да решава. В момента гласуваме чл. 22.
Трето. Става дума за следното - че когато имате един път просто мнозинство за кворум, т.е. 50 процента плюс един, и когато имате просто мнозинство за вземане на решения, простото мнозинство за вземане на решения не от всички членове, а само от присъстващото просто мнозинство. И ви обясних просто как от 9 души комисия можете с 3 гласа да си вземете решението, ако се направи така, както се предлага. За да не може 3 души от 9 да вземат решението, защото тактики много за заобикаляне на процедура, и една допълнителна гаранция и за вашата партия, и за страдалеца-избирател, чийто вот може въобще да не научите, както сме подкарали този закон, независимо какво казва суверенът. Просто да не разберете какво е казал суверенът, ами да ви каже какво е казал тоя, който организира изборите. Затова ви моля вместо да се настройвате "против", да вникнете в това, за което говорим.
На господин Марков му е лесно. Той се засегна на усмивка. Аз пък не се засягам, че като елементарен човек и елементарен компромат не може да спретне. Но когато говорим за чл. 22 трябва да си дадем сметката, че не можем да позволим на нито една секционна или районна комисия да взема решения с 3 гласа от 9 члена, защото то е вредно за вас, за нас и за тях. И защото, когато сте осигурили да има просто мнозинство, за да може да се вземат решенията, т.е. от 9 души да присъстват 5 и 2/3 от тях да гласуват, поне искайте 4 гласа за това решение, а не 3. Ето, в това е разликата. Направете си, математически си разиграйте, ако присъстват 7, ако присъстват 8 какво става със сметката. И разберете, че е добре, честно и много по-гарантирано да има някакво завишаване и че то никога не е създало за 10 години практически проблем, за да се изважда днес този несъществуващ проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 174 народни представители: за 41, против 115, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Гласували 176 народни представители: за 62, против 110, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 176 народни представители: за 66, против 107, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Томов.
Гласували 132 народни представители: за 7, против 105, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на второто изречение в чл. 22, ал. 1 - "решенията се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите".
Гласували 183 народни представители: за 109, против 74, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 22 така, както е предложен от вносителите, с отпадналото вече изречение второ в ал. 1.
Гласували 179 народни представители: за 110, против 69, въздържали се няма.
Член 22 е приет.
Следващото заседание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 20,16 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
      Христо Димитров
     Свилен Димитров