Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Иван Бойков



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ


Р Е Ш Е Н И Е
N 292
София, 26 май 1998 г.


На 20 май 1998 г. с Решение на Народното събрание, прието съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, са прекратени предсрочно пълномощията на народната представителка Мира Иванова Радкова, избрана с листата на Коалиция "Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП" в 19.Русенски многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 19.Русенски многомандатен избирателен район Петър Ненов Петров от Коалиция "Обединени демократични сили"."
Моля квесторите да поканят господин Петров за полагане на клетва.
Моля, повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават прави.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито! Заповядайте да попълните клетвения лист. (Господин Петров попълва и подписва клетвения лист.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20 до 26 май 1998 г.:
- Проект за решение за необходими предпоставки за ефективност в борбата с престъпността. Вносители - Йордан Соколов, Екатерина Михайлова, Стефан Савов и Анастасия Мозер.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносители - Александър Томов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за изменение на Кодекса на труда. Вносители - Георги Панев и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката.
- Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров. Решението е прието.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело. Вносител - народният представител Кръстьо Трендафилов. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносител - народният представител Яшо Минков. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
- Законопроект за ратифициране на Договора за основите на приятелските отношения и сътрудничеството между Република България и Литовската република. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по външна и интеграционна политика.
- Отчет за изпълнение на държавния бюджет за 1997 г. Вносител - Министерският съвет.
По седмичната програма има направени предложения за дневен ред от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, от Парламентарната група на Демократичната левица и от Парламентарната група на Евролевицата. Те са отразени в проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 27-29 май 1998 г.:
1. Проект за решение за необходимите предпоставки за ефективност в борбата с престъпността и проект за декларация на Народното събрание.
2. Проект за решение за промени в състава на постоянни комисии.
3. Второ четене на законопроекта за здравното осигуряване - продължение.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
5. Първо четене на законопроекта за закрила и развитие на културата.
6. Парламентарен контрол.
Има ли предложения за отпадане или разместване по седмичната програма?
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена.
Гласували 198 народни представители: за 189, против 1, въздържали се 8.
Седмичната програма е приета.
Има думата за процедура господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Правя две процедурни предложения.
Първото процедурно предложение е да бъдат поканени в залата господин Иван Татарчев, господин Бойко Рашков, господин Владислав Славов и господин Румен Янков.
И второто процедурно предложение е да се гласува точката за ефективните действия срещу борбата с престъпността да бъде излъчвана пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата се дава на този, който е против. Гласува се и тогава, ако има друго процедурно предложение, също се подлага на гласуване. Против ли сте? Добре, заповядайте.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, нека току-що направеното предложение да бъде смятано и като наше, но ние бихме искали към посочените за поканване в залата лица да бъдат добавени и останалите членове на Висшия съдебен съвет, който по правило днес има заседание в София. Благодаря. (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изрично се разбрахме да Ви дам думата, ако сте против, а не да правите ново процедурно предложение.
Моля, гласувайте предложението за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на разискванията по т. 1 от дневния ред.
Гласували 196 народни представители: за 190, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението в залата да бъдат поканени председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
Гласували 188 народни представители: за 188, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Румен Янков, господин Владислав Славов, господин Иван Татарчев и господин Бойко Рашков.
Господин Румен Янков ми е изпратил бележка, с която се извинява, че няма да може да присъства, защото ще председателства Висшия съдебен съвет.
Беше направено предложение да поканим в залата и Висшия съдебен съвет.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 193 народни представители: за 102, против 45, въздържали се 46.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят членовете на Висшия съдебен съвет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НЕОБХОДИМИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля да ми представите списък на желаещите да се изкажат.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Този дебат, който започва сега, трябва да го разглеждаме като продължение на дебата, който имаше в Народното събрание, когато се гласува Декларацията за национално съгласие. В Декларацията за национално съгласие забележително единодушно народните представители застанаха категорично зад един национален приоритет - решителна борба срещу престъпността, независимо от политическия цвят на всички нива в държавата.
РЕПЛИКА: И корупцията.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И корупцията. Сега, една година след приемането на тази декларация, ние трябва да отговорим дали държавната власт като съвкупност от власти е направила това, което очакваха избирателите от нея, дали е изпълнен този национален приоритет, има ли решителна борба срещу престъпността и корупцията, има ли ефективна борба срещу престъпността и корупцията, има ли наказани престъпници, грабители, корумпирани лица и така нататък. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Много пъти е говорено от тази трибуна за най-въпиющите нарушения, за най-страшните кражби, на които беше изложена нашата страна и които причиниха разпад на нейната финансова система и предизвикаха небивала икономическа, а след това и политическа криза. Това са банковите грабежи. От банките са откраднати, защото са дадени като необезпечени кредити, около 2,5 млрд. германски марки. Това е станало до първите три месеца на миналата година. (Шум в блока на Демократичната левица.) Оттогава досега една година ние очакваме да видим наказани банкери, защото тогава те са извършили съвършено очевидно нарушение на закона и са извършили престъпление по Наказателния кодекс.
Защо са тези реакции от страна на левия преден ъгъл на залата, който се обитава от Българската социалистическа партия? (Ръкопляскания в блока на СДС.) Защото всички банкери през 1991, 1992, 1993 г. бяха рекултирани от състава на бившите партийни ръководства (ръкопляскания от мнозинството), които спешно се квалифицираха във финансови крадци. (Ръкопляскания в блока на СДС, шум и възражения в блока на Демократичната левица.)
Бизнесбанка, зад която е известно кой стои...
РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кой?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ... е отпуснала необезпечени кредити 186 млн. лв., Евробанк - 1 млрд. 190 млн. лв., Обединена българска банка - 21 млрд. лв., банка "Елит" - 35 млрд. лв., Държавна спестовна каса - Централно управление - 56 млрд. лв., "България инвест" - 17 млрд. лв., Банка за земеделски кредит - 31 млрд. лв., Международната банка за инвестиции и развитие - 18 млрд. лв., банка "Славяни" - 14 млрд. лв., търговска банка "Биохим" - 123 млрд. лв., Българска народна банка, която единствена е имала право да отпуска такива кредити, е отпуснала 268 млрд. лв.
Продължаваме нататък: Балканбанк - 52 млрд. лв., Туристспортбанк - 144 млрд. лв., Минералбанк - 88 млрд. лв., банка "Хеброс" - 20 млрд. лв., Агробизнесбанк - 14 млрд. лв., Частна земеделска и инвестиционна банка - 21 млрд. лв., Стопанска банка - 60 млрд. лв. и любимото отроче на Българската социалистическа партия Първа частна банка - 67 млрд. 460 млн. лв. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
Пред мене е списъкът на тези, на които са отпуснати кредитите. И трябва да обясните тук, тези, които предлагат да се направи единен фронт, за да се защити сегашното състояние на безнаказаност, трябва да обясните на собствените си избиратели къде са вкараните виновници в затвора. Защо не са вкарани виновниците в затвора? Защо са безнаказани? (Шум в блока на Демократичната левица)
Много е просто да се отговори на този въпрос. Защото крадците са между вашите редици. (Ръкопляскания в блока на мнозинството, възгласи "У-у-у" в блока на БСП, реплика: "Сапио"!)
Народът знае, че вие трябва да вземете днес решение за това - ще продължи ли сегашното състояние на безнаказаност... (Шум в блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Баташки, правя Ви бележка.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ... или ще се вземат решителни мерки за борба срещу престъпността.
Този дебат ще продължи в Народното събрание. Правителството ще изпълни решението на Народното събрание, също прието със забележително единодушие, след изслушването на доклада на Комисията "Антимафия". Тогава отново имаше национален консенсус, който задължи всички ни да извършим съответни действия. И аз тук, от името на правителството, заявявам, че правителството ще внесе тази стратегия за борба с престъпността. (Обаждания от Демократичната левица.) Правителството ще изпълни своите задължения.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Кога?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Сега обаче предлагам да се обърнем към това, което се предлага. Предлага се едно проекторешение и една проектодекларация. Една проектодекларация, чийто внимателен анализ показва, че ако Народното събрание я приеме, ще продължи сегашното статукво, ще запази сегашното положение на нещата. Нищо в България няма да се промени. И удивително е, че точно под такава декларация стоят подписите на господин Георги Първанов, на господин Димитър Луджев и на господин Александър Томов. Ето го фронтът, който защитава в момента статуквото. (Ръкопляскания в мнозинството. Възгласи: "У-у-у!" в Демократичната левица.)
Аз съм показал, че имам много по-здрави нерви, отколкото всички вас тук, 59 души. (Оживление и възгласи в Демократичната левица. Ръкопляскания в мнозинството.)
И отново да обърнем поглед към другия проект - проектът за решение, проект за решение, което ще предизвика след себе си решителни промени. Да се оптимизира структурата и дейността на съдебната власт и другите правоохранителни органи, в съответствие с Конституцията на Република България, чрез радикални законодателни промени. Няма друго средство за промяна на сегашното положение, освен радикални законодателни промени.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Кой е против това?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Правителството приема и напълно подкрепя втората част от това решение и призовава народните представители да гласуват за него.
Ние ще ускорим кадровите и организационни решения във всички звена на структурите на Министерството на вътрешните работи, за борба в условията на организирана престъпност.
Вие ще имате възможност да дебатирате тук. И аз ще имам възможност да взимам участие във вашите дебати. И само едно ви призовавам да си помислите, и Евролевицата, и Обединението за национално спасение, защото Българската социалистическа партия я изключвам, по понятни съображения. (Смях в залата. Оживление.)
Как ще обясните поведението си в тази зала утре пред избирателите? Мислете през цялото време, че ви слуша българският народ, който знае кой защитава престъпниците в момента... (Викове от Демократичната левица: "У-у-у!")
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Правителството.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ...и ще потърси сметка на всички ни.
Призовавам народните представители да подкрепят проекта за решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господа народни представители, призовавам министър-председателя Иван Костов да се извини от тази трибуна, наричайки депутатите от Парламентарната група на Демократичната левица "крадци". (Възгласи: "У-у-у!" от мнозинството.)
Правя забележка и на председателя на Народното събрание, който не прекъсна премиера, обиждайки група народни представители. (Одобрителни ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. (Шум в залата, обаждания.)
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Всички сте престъпници!
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Извлекохте България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Велислав Величков. (Шум в залата.) Моля за тишина!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): По-спокойно, не се вълнувайте толкова! Няма нищо страшно.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа магистрати, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, за да стигна до по-общото, ще започна малко по-нетрадиционно, от по-частното, и ще дам два примера, които нагледно илюстрират картината за състоянието на борбата с престъпността през последните 7 - 8 години в България. Единият от криминалната сфера, другият - от финансовата.
Първият пример касае прословутия дупнишки герой Злати Златев - Златистия. Този човек, още през 1990 г., в зората на демокрацията, така да се каже, започва своите престъпни деяния и още в същата година срещу него има образувани три следствени дела, по-късно обединени в едно. В следващите години бройката на следствените дела, заведени по повод деянията на Злати Златистия достига 10. Чак на шестото следствено дело мярката за неотклонение на господин Злати Златев - Златистия, преминава от парична гаранция в задържане под стража. Малко по-късно, обаче, срещу парична гаранция 30 хил. лева, с постановление на главния прокурор, господин Злати Златистия е освободен отново с мотив, че няма опасност да се укрие и да извърши нови престъпления. Човекът, който няма опасност да се укрие и да извърши нови престъпления, само два месеца по-късно е заловен с незаконно притежавано оръжие, по-късно в пияно състояние кара кола, по-късно извършва сбиване в бар и нанася средни телесни повреди, по-късно извършва и изнасилване. За да се дойде до 1997 г., когато е убит човек, трябва да умре човек, за да се разбере, че Злати Златев - Златистия е опасен за обществото човек, който трябва да бъде под стража. Този престъпник, обаче, все още не е осъден.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Осъдете го де!
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Слава Богу, че все още той е задържан под стража.
Но аз се питам, един човек, който убива, който краде, който рекетира, който притежава незаконно оръжие, кара в пияно състояние кола и изнасилва, това особено опасен за обществото човек ли е или не е и какво правеше той толкова години на свобода и всички хора в оня регион трепереха от него, а не от държавната власт? Това е криминалният случай.
Ще ви дам сега и финансовия. Финансовият случай е от моя избирателен район, от Пловдив-град. Става въпрос за прословутата "Балканбанк", която преди малко беше цитирана, и клона на "Балканбанк", Пловдив. Става въпрос за една фирма, еднолично дружество с ограничена отговорност "Корн", която вие не сте чували, никой не е чувал. Но се оказва, че тази фирма, съвсем безпрепятствено, може да изтегли два кредита на обща стойност 2 млн. и 800 хил. долара последователно, като вторият кредит е изтеглен преди да е погасен първият. И двата кредита са теглени или без никакви обезпечения, или с просто смешни обезпечения. И това не е мое заключение, а е заключение на следствените органи в Пловдив, които са се занимавали със случая. Разбира се, кредитополучателят не е усвоителят на парите по кредита, усвоителите са други хора, свързани със структурите на "Мултигруп", Украйна, и "Мултигруп", Пловдив. Това е така нареченото подставено лице. Става с активното съдействие на шефа на банката Иван Миронов, който лично държи договорите за кредит.
Следствените органи в Пловдив и Районна прокуратура си свършват работата. Образуват преписката, събират доказателствата и всичко е готово за вкарване на обвинението в съда. Тоест тези хора са си свършили професионално и добре работата - има престъпление, трябва да има наказание.
В този момент, обаче, с незнайни мотиви се появява прокурор от Главна прокуратура, господин Михаил Дойчев, който изтегля преписката в София и с един и същи акт, в един и същи ден, едновременно изземва преписката, прекратява преписката, и снема обвиненията. Пак повтарям, за 2 млн. и 800 хил. долара необезпечен и непогасен кредит. По-късно "Балканбанк" фалира. И това е един от големите кредити на "Балканбанк", които тя е дала, който съставлява 60 на сто от уставния капитал на банката.
Защо дадох тези примери? Вярно е, че те са частни, но те водят към общото - единият илюстрира грубата криминална престъпност, на която държавата не можа да противодейства, другият илюстрира финансовата престъпност, която изпразни банковата система, и държавата също не можа да противодейства. Илюстрира се пълното бездействие и отказът от правосъдие на съдебната власт или по-точно на част от нея, на тези звена, които отговарят за предварителното производство и които в определен момент си позволяват да властват от името на цялата съдебна власт...
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Защо не сменихте Татарчев?
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: ...от името на цялата държава, без конституционно да имат това право, които не позволяват да се стигне до съдебен процес.
Но не това е най-фаталното. Най-фаталното е, че тук, през цялото това време, е имало работещ парламент, работеща законодателна власт, която е виждала какво става и не е реагирала.

Пред очите на народните представители от предишните парламенти престъпниците са вършели своите престъпления. Престъпността е стигнала едни феноменални размери. Родила се е организираната престъпност пред техните очи и те не са реагирали - щяла да се роди и мафията в чист вид.
Ако не бяха изборите миналата година и ако не беше това 38-о Народно събрание, вече щяхме да говорим за мафия в чист вид. И чест прави на това Народно събрание, че изведе борбата с организираната престъпност и корупцията в свой основен приоритет, но, забележете, борбата с престъпността на всички нива и власти в държавата. На всички нива и власти!
И аз ви питам една година по-късно: какви са реалните резултати и как всички ние работим по декларацията за национално съгласие? Аз тук изключвам колегите от управляващото мнозинство от ОДС, защото ние работим по тези закони (шум в блока на ДЛ), но искам да задам въпроса на лидерите на парламентарните групи на БСП, на ОНС и на Евролевицата как работят те, освен с голи приказки, как превръщат тези приказки в действие. Защо когато ние гласувахме промените в Закона за застраховането, където трябваше да се ликвидират силовата и нагла престъпност и рекетът, вие бяхте против? Защо когато се гласуваха промените в Наказателния кодекс, за да се разблокират текстовете, които не работеха там, вие отново бяхте против? Защо когато се гласуваше законът за мръсните пари на първо четене, говорим за трансграничен междунационален проблем, вие отново бяхте против?
Ето на тези въпроси вие трябва да отговорите и да кажете освен приказки в кулоарите, пред медиите и пред обществото, освен пожелателни декларации, които не могат да родят нищо - защото ние не сме помирители, ние сме законодатели и трябва да гласуваме ефективните закони и решения - какво извън сферата на приказките вие предлагате да направим и защо сте против думичката "радикални" законодателни промени в съответствие с Конституцията. Какво вас ви дразни този израз?
Ето, отговорете на тези въпроси, но не на нас. Отговорете на хората, които ви слушат, на избирателите: вие искате ли реални действия в борбата срещу престъпността или искате голи приказки, празни намерения и голословни обвинения; от коя страна на барикадата сте вие, парламентарните групи на БСП, ОНС и Евролевицата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Господин Баташки! Господин Баташки, излезте малко навън да се успокоите и после ще влезете. (Шум и реплики в блока на опозицията.) Излезте навън, моля Ви! (Шум и смях в залата.)
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Господин председател, защото Ви уважавам прекалено много, ще напусна залата... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Излезте! Отново черпя едно кафе. Изпийте едно кафе, да се успокоите и заповядайте.
Има думата народната представителка Елена Поптодорова - Парламентарна група на Евролевицата.
Не съм получил списъци от Парламентарната група на Демократичната левица и от Парламентарната група на Обединението за национално спасение. Движим се по реда съобразно правилника.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа! Бих искала да разчитам най-напред на малко повече тишина в залата, за да чуем аргументите си. Те очевидно ще носят много нюанси, защото - и с това казвам първата предпоставка, която считам, че трябва да отчетем в началото на днешната дискусия - това не е законодателен дебат, това е политически дебат. Ние ще навлезем в съществото на темата на следващо заседание, когато очевидно ще обсъждаме и конкретните предложения за изменения в съдебната власт. Тогава ще имаме своите алтернативи по същество, тогава ще имаме вероятно и своите спорове по същество. Повтарям: днешният дебат е политически.
На второ място, искам да подчертая, че позицията на Евролевицата и днес остава непроменена. Ние считаме, че външната политика, националната сигурност и престъпността са надполитически сфери, национални предизвикателства, национални задачи. В тези рамки ще разположа и своето изказване днес.
Най-напред би следвало да си отговорим на въпроса каква е целта на днешната дискусия - дали отново да обясняваме взаимната си правота в рамките на тази зала или да изпратим послание навън.
И тук отивам до втория въпрос - за ракурса на дебата ни. Посланието навън има не само вътрешен адресат. Не само българският гражданин е заинтересован от изхода на днешната дискусия. Към днешната дискусия интерес проявява и външният наблюдател, външният ни партньор, защото - и тук ще съобщя нещо вероятно банално, познато вече, повтаряно многократно - ситуацията вътре в страната е определяща и за външните ни отношения.
Съвсем неотдавна бе направено едно проучване сред големи инвеститори в света кои са техните приоритети, за да определят посоката на своите инвестиции. Като първи приоритет или първо изискване е посочена вътрешната стабилност в съответната страна, на второ място са посочени комуникациите, на трето място - данъчната система, и доста по-долу - цената, примерно, на труда или на производството, която ние считахме за особено привлекателен фактор в разговорите с чуждестранните инвеститори.
Неслучайно съобщавам това. Ние сме по първа точка на дневния си ред и в първата точка на тъй наречения "приоритетен списък на инвеститорите" - вътрешната стабилност. И без съмнение, престъпността представлява основен фактор в това дали я има или я няма. Ето защо аз признавам, че не разбрах встъплението на господин министър-председателя, с което той пожела не просто да раздели, а и да противопостави двата документа, които днес са представени на вниманието на народните представители, а в интерес на истината и на външната й аудитория чрез прякото излъчване на днешното заседание от Народното събрание.
Искам веднага да кажа, че аз нямам авторски ревности или съавторски ревности. Аз не съм подписала нито един от двата текста и това ми дава свободата да ги коментирам безпристрастно и, надявам се, обективно.
Аз мисля, че това са два различни по ранг документа. Едното е декларация, която заявява някакво намерение, даже не и намерение, а мнение, а другото е решение. Дори по този формален признак двата документа не се взаимно изключват. Нещо повече, аз бих казала, че декларацията е встъпление към решението и ще се обоснова защо.
Не вярвам народен представител, пък дори и самият министър-председател, да възрази, че все още няма достатъчно удовлетворение от резултатите в борбата с престъпността в обществото. Не вярвам да се възрази на това, че лошите взаимоотношения между институциите са една от причините за липсата на такива резултати. Не вярвам някой да възрази, че борбата срещу престъпността изисква общите усилия на всички правозащитни и правоохранителни органи и поддържане на баланс между властите. Не вярвам някой да възрази, че Народното събрание настоява институциите на изпълнителната и съдебната власт да изпълнят конституционните си задължения и да намерят пътищата за бързото преодоляване на кризата в отношенията помежду им.
След като ние сме съгласни по тези принципи, аз мисля, че нищо не ни пречи по същия добронамерен начин да се обърнем и към проекта за решение, защото истината е, че то, това проекторешение, съобщава принципи: да се оптимизира структурата и дейността на съдебната власт и другите правоохранителни органи. Нима някой ще възрази срещу необходимостта от оптимизиране на работата на тези органи? Трудно би могъл да го направи обществено защитимо. Втора точка: да се предадат и ускорят организационни решения във всички звена на структурите на МВР и т.н. Това е изцяло в правата, прерогативите и, бих казал, отговорностите на съответното министерство. Тоест ние отново сме изправени пред битка на документи в Народното събрание. Аз не виждам полза от тази битка и ще обясня защо.
Процесът на нарастване на престъпност и корупция в държавата, на липсата на достатъчно правна сигурност - това е, извинете, присъдата, която ни се дава отвън: липса на правна сигурност - продължават вече осем години. Излишно е и днешният ден да се използва за това да прехвърляме вини и отговорности. Няма невинни и няма непорочни, за съжаление. Всеки един от нас сигурно живее с чувството за необвързаност в криминални деяния и аз вярвам, че е така.
Но аз отново се връщам към началото на изказването си. Аз настоявам ние да имаме в дискусията си предвид външния ракурс, защото колкото пъти тук е ставало дума за престъпност, отново следват цветовите обвинения, че тя е червена, синя, жълта, оранжева, зелена и т.н. Аз ще използвам един, уви, цитат от сферата на изкуството и ще кажа, че в очите на нашите избиратели престъпността, корупцията в държавата е "с цвят лилав". И аз мисля, че тук днес трябва да имаме предвид именно това отношение на избирателите към властта. (Шум и реплики.)
Дали това ни е приятно или не е съвършено различен въпрос. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Истината е, че по подобен начин преценяват държавата ни отвън. Аз неслучайно се позовах на това проучване. Там не се споменават години, там не се споменават правителства, там не се споменават имена - там се споменава държава България, която все още е в групата на рисковите държави.
Аз правя своето лично усилие да издигна дискусията ни днес на това ниво. Воля на народните представители е да решат дали ще приемат това или не. Ето защо аз оттук нататък ще направя просто няколко редакционни предложения към предложеното ни решение, които мисля, че ще го подобрят и, повтарям, ще отнемат тази натегнатост, напрежение, с което започна днешната дискусия. Повтарям, двата документа нямат основание за противопоставяне. Те са подредени просто по съответен ред в днешната програма и затова аз започвам с първото от тях, което е решението.
Моите предложения са към първа точка от предложеното решение и се отнасят към последната му част. Признавам, че винаги изпитвам смущение при определяне на някакво политическо действие като радикално. Аз се надявам, че обществото отдавна вече излезе от радикалния си период и именно в духа на добрата политическа стилистика и политически стил - много държа на тази двойка понятие да вървят заедно - предлагам вместо "радикални" - "ефективни законодателни промени", след които да дойде запетайка и да добавим: "в съответствие с европейските правни норми и стандарти".
Надявам се, че няма да има възражения срещу това нашето законодателство в сферата на престъпността да бъде противно на европейските правни норми и практика.
Благодаря Ви, господин председателю, завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Елена Поптодорова.
Има думата народният представител Владимир Джаферов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Е, господин Джаферов, ще кажеш ли нещо за цвета?!...
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС, встрани от микрофоните): Ами, чудя се. Не, не мога да го отмина това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри! Сега, като идвах насам, към трибуната, се чудех дали да кажа нещо за един цвят, защото все пак дискусията е много сериозна. Много сериозна е, но аз съм секретар на Демократическата партия, госпожо Поптодорова. Вие казахте, че престъпността в България има цвят лилав. Не е вярно! Престъпността в България, и то организираната престъпност - темата, по която ще говоря - има цвят червен! (Шум на неодобрение от опозицията, ръкопляскания от мнозинството.) И Вие произхождате от червения цвят!
Вече доста години сме свидетели на зле прикрити престъпни действия на финансово-икономически групировки от мафиотски тип, които използвайки и предните правителства, и парламентарното си лоби, се стремят към икономическата, а в малко по-далечен план, и към политическата власт в страната.
Гражданите на Република България трябва да знаят, че организираната престъпност и мафията у нас не се зародиха след 10 ноември 1989 г., както някои политици се опитват да убедят нашите съграждани. Организираната престъпност у нас се появи и оформи своя тоталитарен облик през 70-те години. Тя бе функция на срастването на изпълнителната, законодателната и съдебната власт и подчиняването им на БКП. Законът бе подчинен на принципа на партийната целесъобразност.
Вторият криминогенен фактор бе административно ръководената икономика, чийто диспропорции бяха в основата на т.нар. "икономика в сянка", която сама по себе си изисква наличието на определена степен на организираност. Развитието на икономиката в сянка се мултиплицираше от постоянното нарастване дела на държавната собственост, зад която не стоеше реален собственик и адекватен на него нормативно регламентиран икономически интерес.
На трето място това бяха създадените със секретни нормативни актове и документи фирми, кантори, служби в структурите на бившата Държавна сигурност, канали през граница, както и оправомощените за целта длъжностни лица, които контрабандираха оръжие, наркотици, енергоносители, ценности, продукции и технологии по линията на кокоМ, осигуряваха обучението на терористи и прехвърлянето им в други страни с оглед финансиране и осигуряване на специални операции и активни мероприятия на специалните служби у нас и най-вече в чужбина. Всичко това преследваше ефимерни политически цели, но главното това е, че бе функция на агресивната концепция на комунистическата идеология и предопределяше външнополитическата стратегия на т.нар. "бивш социалистически лагер".
Изпълнявайки специалната си функция "държавна престъпност" тези лица извършваха и своя мръсен бизнес, като поради мародерстването на идеологемите, принципът на целесъобразност над закона, оставаше ненаказан. Така в края на 70-те и началото на 80-те години се очертаха контурите на тази мафиотска прослойка, което днес разполага с огромни финансови ресурси и е основен кандидат за участието в приватизацията на държавния капитал, и вече го прави, т.нар. в близкото минало "общонародна собственост". Ето защо шансовете посттоталитарна България да се превърне в псевдодемократична или мафиотска държава са съвсем реални.
Правно нормативните предпоставки за преобразуването на одържавения капитал в частно-номенклатурен неслучайно и съвсем предвидливо бяха създадени през 80-те години с Указ N 56 и Правилника за неговото приложение. Разглеждайки икономическата престъпност като саморегулираща се, деструктивна социална система, имаме възможност да установим следните основни принципи:
Първо, устойчивост на престъпното обединение.
Второ, наличие на лидер, йерархичност и субординация.
Трето, наличие на система за неутрализация на механизмите за социален контрол.
Друга насока на проявление е стремежът на корумпиране на длъжностни лица от сферата на управлението и правозащитната система.
Когато организираната престъпност и корупцията завладеят държавния апарат, тогава съвсем определено можем да я наречем мафия. При тази ситуация вече има изграден втори властови център, който е много трудно да бъде разграничен от трите вида власти - законодателна, административна и съдебна, защото много често структурите на мафията са създадени на базата на структурите на държавните институции. Всичко това води до eрозиране на държавността.
Държавността и институционализирането е реално поведение на властващите политици, изразяващо волята им, която е мотивирана и обективирана посредством функционирането на законодателната, изпълнителната и съдебната власти. Държавността означава наличието само на един център на властта. Целта е в постсоциалистическите страни да се създаде, както казах по-горе, втори властови център.
Комплексният анализ на информацията все повече налага извода, че в страната ни е налице стремеж за засилване влиянието на втори властови център, изразяващ интересите на мафията у нас. Икономическата основа на този център са някои финансово-икономически групировки и силови структури, монополизиращи отделни отрасли и подотрасли на националното стопанство като енергетиката, търговията с метали, бизнеса с продукцията на интелектуалната собственост и други. Този проблем може да бъде решен от Министерството на вътрешните работи, но само във взаимодействие с останалите структури на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, при наличието на адекватна нормативна уредба.
Посткомунистическата мафия, състояща се от бивши номенклатурчици, бивши и настоящи служители от специалните служби и полицията, както и криминално проявени лица взема най-активно участие в ръководството на обществото, на общественополитическия живот и икономиката на страната. Тези групировки контролират финансово-кредитната дейност и банковото дело, перат мръсни пари и ги инвестират в законния бизнес.

Използвайки изпитаните методи на шантажа, корупцията и лобизма, те са в състояние да доминират и влияят върху някои политици, политически сили и решенията, които вземат. Тези групировки създадоха и своите бойни групи, които са легализирани под прикритието на едни от най-известните охранителни фирми, извършвайки така наречения рекет.
Посткомунистическата мафия представлява общество, група от престъпни елементи, прослойка или класа, търсеща възможност за дейности извън контрола на избраните от народа по законен път парламент, правителство и магистрати. Състоящо се от сложни структури и международни разклонения, характеризиращи се с устойчивост, те функционират по законите на най-строга конспирация и имат за цел финансово облагодетелстване, отслабване, изменение и смяна на легитимно установената социално-икономическа и политическа структура на обществото посредством корупция, изнудване и шантаж със стремеж за имунитет към наказателно преследване.
Ето защо националните интереси, които са от особена важност за демократичните сили у нас, изискват да се даде отпор на настъплението на организираната престъпност и мафията. Начело на войната с мафията трябва да застанат правозащитните органи, съдът, прокуратурата, Националната следствена служба, МВР с всичките си подразделения и служби. Те трябва най-активно да бъдат подпомагани от политическата воля за демократични промени и законност от парламента и изпълнителната власт, реализирани чрез създаваните нормативни актове и документи.
Особено необходима е обществената подкрепа, защото там, където има мафия, не може да се говори за социална политика, за демократични промени и интегриране към европейските структури.
Големият проблем в международен план е борбата със стратегическата престъпност. Противодействието срещу нея, когато престъпниците разполагат с повече оръжие, повече средства, отколкото правозащитните органи, тогава борбата с нея може да се превърне в проблем с военно измерение. Тогава това означава международен проблем и трябва да се решава от всички, включително и от развитите демокрации.
Завършвайки, искам да ви кажа, че това, което се случва от 1989 г. насам в държавата ни, не трябваше да бъде допускано от нито един парламент, действал досега. И когато в Комисията по национална сигурност се дискутираше въпросът дали да се подкрепи декларацията, подписана от трите парламентарни групи или да се вземе решение, аз тогава в личен план казах, че трябва да вземем решение. Много декларации сме гласували във всички парламенти и те нищо не са помогнали.
Ние трябва да вземем решение да променим един цял законодателен пакет, който ще помогне и на всички магистрати, и на цялата съдебна власт, и на законодателната, и на изпълнителната власт да се разправим с тази страшна престъпност в държавата ни. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Думата за реплика има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Джаферов, стана ясно, че Вие сте специалист по въпросите на посткомунистическата мафия и престъпност.
Аз имам един въпрос към Вас. Бихте ли споделил тук пред уважаемите народни представители член на чие политическо ръководство беше изпълнителният директор на "Балканбанк" Иван Миронов? (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Думата за дуплика има господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Вие ми задавате един въпрос, но аз не знам откъде имате такава информация. Аз мога да Ви кажа, като секретар на Демократическата партия, че господин Иван Миронов нито е бил член на политическото ръководство на Демократическата партия, нито някога е бил член на Демократическата партия. Така че въпросът, който задавате, мисля, че е доста неточен.
Но аз бих Ви казал, че господин Иван Миронов имаше много тесни контакти с "Мултигруп" и може би е бил член на тайното ръководство на "Мултигруп", от една страна, а се знае чия креация е "Мултигруп". Тя е креация на бившата БКП, сегашната БСП. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Вчерашното и днешно изявление на премиера Иван Костов ме подтикват да взема и аз думата. Преди малко чухме изявлението на премиера. Броих ги. Той зададе точно 17 въпроса. Но един министър-председател не може да задава въпроси, а трябва да отговаря. (Ръкопляскания от левицата.)
Позволете ми, господа народни представители, да започна с един цитат на премиера. Точно преди 10 дни от тази трибуна, от тези микрофони премиерът каза, цитирам: "Трябва да има дебати по престъпността. Народните представители трябва да се произнесат кой е за това убийците, бандитите и престъпниците да бъдат наказвани и кой е против да бъдат наказвани". Практически той цитира днес същото.
Всъщност, в изпълнение на тези указания, дадени от премиера, се роди и проектът за решение, подписан от 4-мата народни представители - господата Соколов, Михайлова, господин Савов и Мозер. Кой е изводът?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо не ме гледате?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председателю, Вие се намирате в българския парламент и аз мога да гледам народните представители в очите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защото не смеете да ме погледнете!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изводът, който и днес премиерът ясно иска да внуши, е, че който гласува против това решение, е в защита на престъпността, в защита на убийците, на изнасилвачите, за престъпния свят.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Точно така!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проста схема, бих казал, елементарна схема - медиите, разбира се, добре я разиграват досега - и ефективна. Който е против указанията на премиера Иван Костов, е против държавата. "Л'ета се моа" - звучи тук духът на това послание! (Ръкопляскания от левицата.)
Но позволете ми, господа народни представители, още веднъж да цитирам премиера Иван Костов, неговите думи, почти дословно казани преди 3 месеца. Той каза: "Аз не съм юрист и нищо не разбирам от правораздаване и съдебна власт". И аз съм напълно съгласен с него. Тук нашите мнения, господин премиер, се покриват. Но възниква въпросът как човекът, който по неговите думи не разбира от правораздаване, де факто ни казва да гласуваме едно решение и който е против това решение, е с престъпния свят. Как една личност, която засега не е влизала даже в съдебна зала, и ако му дадете едно наказателно дело, не знае откъде да започне да го чете, става съдник над съдебната власт?
Следователно, господа народни представители, въпросът не е за престъпността и борбата срещу престъпността, а до политическата цел, която се преследва. И защото правителството една година само политиканстваше с проблема на престъпността, претърпя за тази година най-тежкото си поражение в борбата срещу тази престъпност. За една година престъпността се увеличи, въпреки нейните изяви срещу нея.
Но нека да видим какво решение ни се предлага да гласуваме и който, казах, е против това решение, е в престъпния свят. Аз съвсем откровено разбирам, бих казал и съчувствам на колегите, които са подписали това решение. В края на краищата те са изпълнявали едно указание. Но духът на това решение е парадоксален. Духът е противоконституционен.
Защо?
Първо, вижте точка първа от това решение какво гласи: да се проведат, цитирам, радикални законодателни промени. И в мотивите се казва кои закони, изброени са пет-шест. (Шум и реплики в мнозинството.) Радикални промени. Питам вносителите известен ли им е чл. 87 от Конституцията? Ако не им е известен, да им кажа, че те имат право на законодателна инициатива. Вместо да ни предлагат такива квазирешения, да седнат и да напишат законите за така наречените радикални промени и да ги внесат, за да ги гласуваме. Защо те не използват своята законодателна инициатива, а чужди ръце, за да внасят такива закони, какъвто е законопроектът за промените в Закона за съдебната власт?
Питам вносителите имат ли представа от чл. 86 от Конституцията, който казва, че решенията на Народното събрание са задължителни?
И какво излиза с тази точка първа? На парламента се натрапва и той евентуално ще приеме едно решение, като се самозадължава, самият парламент и всеки един от нас, да приема някакви закони за някакви си радикални промени. А тези закони ги няма, никой не ги е видял, никой не ги е прочел! Или няма значение - чели-нечели, видели-невидели, който е против указанията на министър-председателя, е в защита на престъпността. Това ли е изводът? (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
Второ, вижте какво казва точка втора от това решение, цитирам: да се ускорят кадровите и организацонни решения в структурата на МВР.
Тази точка, явно писана от господин Бонев, е задължителна за самия него. (Шум и реплики в мнозинството.) По стар навик - поставя си партийно поръчение и си го изпълнява сам. (Шум и реплики.)
Питам вносителите как парламентът задължава и узаконява политическите чистки на капитан генерал Бонев? Защо? Защото какво означава кадрови решения? Кадрови решения означава освобождавания и нови назначения. Питам вносителите на това решение известно ли им е, че има Закон за Министерството на вътрешните работи, приет и с вашите гласове, където се дават и структурата, и съставът на тези органи? И как с едно решение де факто ще давате власт на министъра на вътрешните работи да стои над закона, за да провежда някакви си организационни и кадрови промени? Или целта е всъщност, господа, да се ликвидира Икономическата полиция, оперативните работници, за да няма кой да наднича в евентуално семейните фондации? ("Браво!", ръкопляскания в Демократичната левица. Шум и реплики в мнозинството.)
Парламентарната група на Демократичната левица няма да стане съучастник във вземането на едно такова решение и категорично ще гласува против! Това решение не е насочено срещу престъпността, това решение практически е в интерес на престъпността. (Викове в мнозинството.) Целта на това решение е син политически чадър върху икономическата престъпност. (Викове в мнозинството. Ръкопляскания в опозицията.)
Но проблемът за съжаление остава - с това или без това решение. За седем години фактически държавата раждаше престъпност и всички ние носим отговорност за това (викове в мнозинството) и нека като Пилат Понтийски не си измиваме ръцете само със съдебната власт! (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И първата отговорност засега в неуспешната битка срещу престъпността носи парламентът.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Бившият!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сегашният!
Какво трябва да променим, за да бъдем полезни като народни представители?
Първо, да спрем със законодателния брак. Ние тук за тази една годна всъщност раждаме мъртвородени закони. Вземете законите за борба срещу престъпността. За една година вие ги променяте три-четири пъти. И НПК, и Закона за съдебната власт, да не ги изброявам. Съдебните магистрати и гении да са, не могат да ги приложат, защото докато се приемат те, вие започвате отново да ги променяте.
Изводът е: трябва ни законодателна стабилност. Работата на умния парламент, господа, не се измерва с броя на приетите закони. Питам обаче мнозинството: след като се разигра медийно проблемът с така наречената Комисия антимафия, какво направи за тези шест месеца? Защото решението, което тук се гласува за създаването на тази Комисия антимафия, е от 5 декември м.г., господа, ако трябва да ви припомня! Защо мнозинството шест месеца практически блокираше създаването на тази комисия и функционирането й, въпреки че някои от тях ходиха на екскурзии в Италия от името на тази комисия, която фактически не съществуваше?
Питам мнозинството: то за реална борба срещу престъпността ли е или иска една самореклама с тази комисия?
Днешното решение, което ни се предлага от мнозинството, не слага, господа, точка в политиканстването с проблемите с престъпността, а многоточие. Да си го кажем в пряк текст: господин премиерът и обкръжението около него иска да назначи нов Висш съдебен съвет, нов главен прокурор, нов директор на Националната следствена служба или на бюрото, които да му служат, за да бъде сигурен, че няма да има неприятности за себе си, братовчедите си и обкръжението си. (Ръкопляскания в Демократичната левица. Реплики и протести в мнозинството.)
Следователно, господин премиер, битката не е срещу престъпността, а за властта. (Ръкопляскания в Демократичната левица.) Но властта може да Ви опозори, господин премиер, но не и да Ви извиси!
И в заключение. Не съм адвокат на господин Татарчев или на господин Бойко Рашков. (Шум и реплики в мнозинството.) Ние сме им сърбали попарата. Но те са мъже и могат да защитят сами своята чест. Аз искам от тази трибуна, господа, да защитя честта на хилядите прокурори, следователи и съдии, които нямат достъп до тази зала и които днес и вчера чухме хвърлят своите оставки в знак на обида. (Шум и реплики в мнозинството.)
Не съм адвокат и на господин Бонев, него има кой да го защитава. Искам обаче да защитя от хулите честните служители на МВР, които и сега в момента са на своя пост, а мнозина за съжаление гният, загинали изпълнявайки дълга си.
Тук искам обаче да кажа една обвинителна дума към политиците, които обрекоха със своите боричкания и съдии, и прокурори, и следователи, и полицаи на недостойно обругаване. На България днес е необходимо силно правителство, а не силово правителство. Днешното правителство не е силно, то е силово. На България днес е необходим силен парламент, а не жалък придатък на изпълнителната власт. Разбира се, е необходима и силна съдебна власт. Бих казал, на България днес е необходим и силен министър на вътрешните работи, а не медиен Рамбо.
С това, за което говоря днес, господа, вие водите България към един гибелен за нея път и затова трябва да си отидете. Вървете си с мир! (Ръкопляскания в Демократичната левица. Викове "У-у-у!" в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За първа реплика има думата господин Петко Илиев.

ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря ви, колеги отляво!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, господа магистрати, уважаеми колеги! Господин Корнезов, някога един класик казал: "В дъното на всяко престъпление стои жената!" Аз ще го перифразирам. В дъното на всяко престъпление в България стои бившата БКП и сегашната БСП. (Смях и ръкопляскания.) И за да не бъда голословен, ще кажа, че престъпността в България е пускала и е пуснала дълбоки корени. Десетилетия наред пускаше дълбоки корени в нашето общество. Политиката на вашата партия се изроди в криминални престъпления. Господин Корнезов, терористичното убийствено оръжие, наречено Държавна сигурност, след 10 ноември като че ли изчезна от политическата сцена. Но неговите служители влязоха в сенчестата икономика и престъпността и като професионалисти те сега работят.
И тук аз искам да се обърна към всички - и към изпълнителната власт, и към законодателната власт, и към бивши власти. Не се намери в България нито парламент, нито прокурор досега, нито съд, който да осъди и да изготви закон, защото най-големият престъпник за всички времена в България носеше името Тодор Живков и е на свобода и със своето цинично "Ха-ха-ха" се смее на всички. Цялата политика на вашата партия и ръководената от него, от Тодор Живков, партия, се изроди в криминални престъпления. Лъгахте, убивахте, крадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ПЕТКО ИЛИЕВ: И ще трябва да бъдат съдени тези хора като криминални престъпници, а не като политици.
Моята реплика е към вас, господин Корнезов. Като хора, които са имали и имат връзки с кръстниците на мафиотите в България и имате сведения, дайте тези сведения, за да бъдат ликвидирани тези престъпници, за да се изкорени престъпността в България. Това е помощта, която можете да дадете на своя народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
За втора реплика давам думата на господин Моньо Христов.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Аз се отказвам от репликата, защото не ми дадохте думата, когато я поисках.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам репликите по реда на вдигнатите ръце.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Аз вдигнах пръв ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте вдигнали пръв, защото аз видях кой вдигна пръв ръка. Излишно е да спорим.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Аз съм изненадан от изказването на господин Корнезов в няколко аспекта.
Първо, той каза, че политиците са виновни. Вие кой сте, господин Корнезов? Да не би да сте някое невръстно дете, което е дошло тук? Вие не сте ли политик? А какъв сте? Експерт?
Второ, Вие казахте, че няма да бъдете съучастник. Ами за какво сте тук? Вие можете да сте съучастници в някаква завера. Вие сте парламентарна група и на вас ви се предлага някакво решение. Ние не искаме от вас съучастничество. Искаме да дадете своя принос за това решение или за вашата декларация. Ако искате, бъдете съучастници с престъпността. Това е ваш проблем. Но вие поставяте нещата съвсем в друг аспект.
И трето, когато говорите за позор, когато искате да кажете, че някой ще има бъдещ позор, спомнете си вашия позор преди две години. Защото всичко започна не преди две години, започна много по-отдавна, както казаха мои колеги, но върхът на вашия позор беше управлението на Жан Виденов. И никога не го забравяйте, когато се опитвате да критикувате! Благодаря ви. (Ръкопляскания от парламентарните групи на НС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
За трета реплика има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин министър-председател, господин председател, колеги! Аз имам една малко по-особена реплика на изказването на господин Корнезов.
Много добре си спомням, когато дойде на власт БСП, голямото заглавие във вестник "Дума" беше: "В правителството няма жени и бради".
Ще ми позволите от името на тези жени да кажа това, което вие казахте по повод, че те са мъже и ще знаят да се защитят. Аз искам да кажа, че мисля, че и жените, на които в това правителство се даде определено място - както знаете в него има доста жени и това е за чест и слава на България, защото вие знаете, че въпреки че се наричате Демократична левица, в днешно време за една модерна партия се съди по участието на жените и мястото, което се дава в нея на жените...
Така че искам да ви отправя тази забележка и това се отнася за всички, защото много често в това народно събрание и в предишните особено се създава едно отношение на неравнопоставеност, срещу което аз искам да издигна своя глас. Искам същевременно да благодаря на министър-председателя, който даде възможност на много жени да се изявят и в правителството, и в обществения живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз благодаря на народните представители, които взеха реплики, но мисля, че след тези три неуспешни опита аз нямам просто какво да кажа. Все пак им благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев, ако гледам картата.
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Аз бих искал някак си да изведа дискусията от нейния остър политически нюанс и да видим, че ние днес всъщност имаме да решаваме един голям национален въпрос, за който национален въпрос всички вие в тази зала в началото на съставянето на парламента гласувахте единодушно една декларация, в която проблемите срещу престъпността имат приоритет. И за тези проблеми има не само парламентарно, но има и обществено съгласие.
Заедно с това аз искам да се върна към това, което каза госпожа Поптодорова - какво е положението на престъпността в България. Това не е нещо, което интересува само нас. Разбира се, то интересува нас с оглед на инвестициите, които бихме получили. Но то интересува и тези, към които при същата тази Декларация за национално съгласие ние и вие поехме задължение да вървим - Европейския съюз. Как ще можем ние да поискаме да започнат преговорите, ако не сме изпълнили онова, което се поиска в Копенхаген? А там въпросът за вътрешната правна система, за положението на престъпността е условие, без което изобщо не можем да мислим за преговори, дори всичко друго да сме направили така, както трябва.
Вие, господин Корнезов, може би в съзвучие с всичко това, което казах и за което вие сам сте гласували, внесохте един законопроект за изменение на Закона за съдебната власт, който законопроект беше по-радикален от това, което внесе правителството, значително по-радикален. В някои пунктове той противоречеше на Конституцията, за която говорите, в други пунктове може би беше и по-добър от този, който внесохме ние. Вие намерете начин в някоя от репликите, защото на мен не можете да правите реплика, да кажете защо го изтеглихте този законопроект.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Никога! Напротив! Отхвърлиха го в тази зала.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз на Ваше място не бих отговарял от място. Ще имате възможност да дойдете и да кажете. Така или иначе Вие не поддържате този законопроект и по текстове, които са като във Вашия законопроект, Вие не гласувате "за".
Вие питате защо трябва при наличието на чл. 86 от Конституцията - за неюристите това е един текст, който казва, че Народното събрание внася закони, че правителството може да ги внася - трябва да дискутираме сега какви да бъдат промените. И трябва да има едно решение, което аз мисля, че в края на краищата и тези, които са гледали резервирано към него, в последна сметка ще гласуват. Аз вярвам, че това ще направят и хората в Обединението за национално спасение. Аз не вярвам хората от Евролевицата да гласуват против защото вътре не се казва нещо друго, освен онова - да се направят онези радикални законодателни реформи, в съответствие с Конституцията, които да подобрят едни състояния, за които обществото казва, че не са тези, които би желало да бъдат. Нищо повече не се казва в това решение, в тази му част, която засяга законодателните промени. Е, добре, защо тогава трябва да го дискутираме, а не правителството да поддържа законопроекта, който е внесъл, или да направи чрез народни представители допълнения в този законопроект. А такива се внесоха от господин Димов, който освен че е народен представител, нека не забравяме, че до вчера беше председател на един окръжен съд.
Защо трябва да дискутираме, уважаеми дами и господа народни представители? Защото се създаде едно обществено напрежение под една или друга форма. Едно напрежение, поради което и Вие, господин Корнезов, вече не поддържате Вашия законопроект такъв, какъвто го внесохте. Не поддържате и текстовете, които съвпадат с нашия, нито поддържате нашите текстове, които са по-меки от законопроекта, който внесохте Вие. Става нещо, което налага обществена дискусия. Става онова, за което магистрати във Висшия съдебен съвет казват: Вие не се допитахте до нас. Нещо, което многократно съм казвал, че не е вярно и затова няма да го повтарям. Стана нещо, което и онези дни се каза: да, но в последния ден се внесе един законопроект, като че ли всички, които го казват не знаят, че всеки народен представител може във всеки момент до изтичане на срока да внесе законопроект. В Законодателната комисия да направи предложенията си в течение на разискванията. Но това нещо се отчете от парламентарното мнозинство. И именно заради това ръководителката на парламентарната група и господин Бисеров поискаха да има дискусия. Да има дискусия за това какво трябва да се направи законодателно. И ако Народното събрание каже, че не трябва да се прави нищо, че нещата трябва да останат така, аз ви уверявам, че и мнозинството, и правителството ще се съобразим с това. Но ако Народното събрание каже, че трябва да станат радикални промени, но винаги и само в рамките на Конституцията, също така всички ще трябва да бъдат задължени да ги направят, ние да помогнем с каквото можем в правната комисия и мнозинството сигурно ще ги гласува.
Нека да видим сега какво е необходимо да стане и кое налага тези радикални промени.
Уважаеми дами и господа народни представители, от една справка, която получих от Службата за координация и информационно-аналитична дейност към Министерството на вътрешните работи се казват неща, които аз съм предоставил на председателя на Народното събрание, с които ви моля да се запознаете. Мен те ме потресоха и мисля, че всеки един от вас, каквото и да мисли и да казва, също така ще бъде най-малко в недоумение, ако не потресен. В 51 от случаите с над 100 души са образувани следствия или преписки, които следствия и преписки стоят, точат се с години, прекратяват се на едно или друго ниво било от прокуратурата, било от съда, а после е отменено. И тези неща продължават и продължават да се влачат. Всички тези 51 преписки са за тежки икономически престъпления, именно за тези неща, за които министър-председателят ви осведоми. Останалите 37 дела за 43 лица са за убийства, грабежи и посегателства, извършени в дома на отделни граждани, които също така се влачат по този случай.
Когато вие прочетете справката ще видите, че има неща, които са безспорни - убил човек, влязъл му в къщата и го убил, а още няма съставен обвинителен акт и не е влязло в съда. Или изнасилил групово или отделно. Неща, които няма нужда човек да бъде юрист - за което Вие преди малко казахте, че премиерът не е юрист - за да види, че има извършено престъпление.
Бих искал да ви посоча няколко от тях, за да видите всъщност колко страшно стоят нещата. Трябва ли да говорим още за този - Златистия. Между другото този, Златистият, е един от случаите, за които в писмо от господин главния прокурор с когото ви уверявах, че съм в отлични отношения, така че никаква сянка не може да има в това отношение, но той пита защо е упражнено насилие над този, Златистия, който е убил човек, който е стрелял към хора в дискотека и който сигурно насилствено е задържан от органите на властта. Но нека видим какво е положение с този, Златистия. Срещу него са образувани 11 следствени дела от 1990 до 1997 година. Тези 11 дела са прекратявани, възобновявани, пускан е на свобода и е задържан, докато най-накрая убива човек струва ми се в центъра на Дупница, след което е задържан. Но срещу него още няма обвинителен акт.
Имаме и случая Карамански, срещу който от 29 ноември 1996 г. досега продължава да се води следствие към него, прекратява се, възобновява се. Не искам да губя времето ви да видите как върви това нещо. И този човек е още на свобода.
Искам да ви кажа за случая с Джамов, който случай...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Кой те пита?
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: За тези от вас, които не го знаят, това е един от скандалните случаи, при които следствието дори е прекратено за тежки извършени престъпления от негова страна.
Какво да кажем за Марков от Враца, който стана повод напоследък да се пише, където съдът постановява едно, прокуратурата постановява друго. И до този момент при престъпления, които за всеки човек в обществото е ясно, че този човек трябва да намери възмездието си, не е станало това, което трябва.
Ами за Барона? Баронът, разбира се, вероятно и сигурно по хуманни съображения главният прокурор го е освободил вместо задържане под стража да бъде под гаранция, за да отиде да си лекува зъбите. Но аз ще ви кажа, че обиколих болниците в затворите. Е, не са болници с една изискана обстановка за една болница, но са болници, в които се дава медицинска помощ. И един от зъболечебните кабинети на тези болници е оборудван най-модерно. Видях го с очите си. Вместо да си лекува зъбите там, той е пуснат на свобода. А днес, с излекувани или неизлекувани зъби, изтърпява наказание в Чехия. Как е отишъл в Чехия не мога да ви кажа, но това са неща, които вълнуват нашето общество.
Аз не искам да ви занимавам със случаите на Яни Томанов и други, не искам да ви говоря за Крушата, който беше убит, а тези около него също така не се намират там, където трябва.

Уважаеми дами и господа, това не е единственото, което кара да има радикални промени. Има една система на лица, които са задържани и стоят дълго време в следствената камера, без да има основание за това, защото най-дългото време, в което може да се преседи в следствието, е 9 месеца - по стария закон беше 6 месеца. Нормално е следствието да свърши за 2 месеца и само в краен случай то да бъде 9 месеца.
Но ето каква е обстановката само за местата, които са под контрола на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, за които имам информация. Колко са под следствието не знам, защото те се контролират от следствието, а аз още през февруари поисках от господин директора на Националната следствена служба информация за движението на следствията и всички тези неща. Не защото те ме интересуваха за дебат, за който не знаех, че ще го има, но поради това, че започнах да упражнявам онова, което мисля, че и Вие, когато бяхте заместник-министър не сте го правили - правомощията по чл. 35 от Закона за съдебната власт: не само от съда да искам сведение за движението на делата, но и от прокуратурата, и от следствието. От февруари досега нямам отговор. На едно съвещание при президента поисках отново и дадох копие от първоначалното писмо. И до този момент нямам отговор. Затова ще ви дам сведение само за това, за което ми е дадена информация от Управлението за местата за лишаване от свобода.
Задържани са в затворите с мярка задържане под стража до 1 май 1998 г. общо 843 души, от които над 6 месеца са 165 обвиняеми и 241 подсъдими; над 1 година са 87 обвиняеми и 163 подсъдими, а над 2 години - 2 години той стои задържан без законът да позволява това! - 20 обвиняеми и 143 подсъдими. С голямо съжаление ще ви информирам, че вече има дела пред съда по правата на човека в Страсбург, затова че дълго време държим хората при едно незавършило следствие. Трябва ли да се направи нещо или нещата трябва да останат без да има радикални промени във връзка с това?
Бих искал да ви спомена и едно друго явление - така нареченото прекъсване на изтърпяване на наказанието. Това е една хуманна мярка. Наистина наказанието може да бъде прекъснато по два показателя: единият е здравословни причини, а другият - обществени и семейни причини. Това прекъсване става с разпореждане на прокурора. И ето каква е обстановката по този въпрос: от 1 януари 1997 г. до 30 април 1998 г. прокуратурата е постановила 1109 прекъсвания на изпълнението на наказание, наложено от съда с влязла в сила присъда лишаване от свобода за 625 осъдени лица. Разликата между двете цифри означава, че на едно и също лице многократно е прекъсвано наказанието.
Наистина законът дава това право. Но как да си обясним например, че лицето Димитър Стойков Тачев само няколко месеца след като е осъдено на лишаване от свобода за опит за убийство - това е един от случаите, по които главният прокурор иска министър-председателят да му се извини, защото той, като е казал, че не се е завърнало, не е казал, че не се е завърнало в срок, и че след срока и няколко продължавания в момента е хванат... - но ето как е:
Само няколко месеца след като е осъден за опит за убийство и след отказа на Софийската градска прокуратура и сектор "Изпълнение на наказанията" при Главна прокуратура поради липса на основание - искал е да отиде да се грижи за съпругата си, която се оперира, на 11 септември 1997 г. с резолюция на Градска прокуратура - същата, която веднъж е отказала, се прекъсва изтърпяване на наказанието му за 20 дни. След изтичане на прекъсването лицето не се е завърнало и на 11 октомври 1997 г. е обявено за общодържавно издирване. Това е, което е съобщил министър-председателят. Телеграмата за обявяването е тук при мен и ако искате, можете да я видите. Предал съм я на председателя на Народното събрание.
Шест дни по-късно той се явява в Софийската градска прокуратура - обявен е вече за издирване, но 6 дни след това се явява в Софийската градска прокуратура с диагноза, че има възпалителен процес на апендикса, при което Градската прокуратура отново му прекъсва наказанието, макар да не се е явил! И по този начин прекъсването става 7 пъти! Справката, с която разполагам е, че това лице е могло да се лекува в болницата на Софийския затвор - медицинска справка. Едва на 15 май 1998 г. той е отново в затвора.
Искам да ви кажа, че от посочените лица, на които наказанието е прекъсвано, 246 са осъдени за кражба, 153 - за умишлено убийство!
Дами и господа, убил човек! Аз съм против смъртното наказание и нека криминогенната обстановка да се успокои, мисля, че ще получа подкрепа и отляво, и отдясно да го отменим. Но тогава, когато ти си осъден на лишаване от свобода, да те пускат по причини... Би могло да стане така, че ако се касае до лекуване в болницата на затвора, ако се касае за някакви особени семейни причини - да се види и случаите могат да бъдат 1-2, но да бъдат 153, намирам за недопустимо!
Осемдесет и един са осъдени за грабеж. Това значи кражба с насилие за неюристите. Четиридесет и седем са осъдени за престъпления за полова неприкосновеност - това значи изнасилвания или опит за изнасилвания.
От всички, на които е било прекъснато наказанието, 331 са рецидивисти, дами и господа народни представители! (Оживление.) През същия период не са се завърнали в срок тези, на които наказанието е прекъснато - 57 души, от които към 30 април продължават да бъдат за държавно издирване 15 души.
Ето това са проблеми, които съществуват. Тези проблеми стоят пред нас... (Реплики от ДЛ.) Колега, ще свърша. Мисля, че ако за някои от вас не е интересно, за гражданите, които слушат, не може да не е интересно... (Шум и реплики от ДЛ.)
Какво трябва да се направи? Ние направихме промени в законите, да. Тези промени не е вярно, че не водят до резултати. Господин Муравей Радев беше тук и сигурно ще дойде и ще ви каже, че през тази година данъците се събраха. (Оживление сред ДЛ.) Групировките ги плащат. (Оживление сред ДЛ.) Това нещо намали случаите на рекет, които имахме. Престъпността доби друг характер и слезе по-ниско. Затова не е вярно, че тези промени не са довели до резултати.
Но използват ли се всички процесуални възможности, питам аз, от следствието, от прокуратурата? Колко разрешения са искани за специални разузнавателни средства? Колко разрешения са дадени? По колко от тези разрешения има резултати, които са включени и въз основа на които има осъдени хора? Това е информация, която ни бихме желали да получим и която при по-големи правомощия от страна на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция ние ще имаме право да изискваме. (Шум и реплики от ДЛ.)
Когато преди 2-3 дни тук беше националният прокурор по антимафия господин Виня, ние третирахме тези въпроси. Той каза нещо пред всички - и пред господин главния прокурор, и пред господин Бойко Рашков: "Разковничето е в това върховенството да е на съда. При нас аз, главният прокурор, не мога да направя нищо като последен. Не може прокурорът в която и да било от европейските страни да прекрати едно дело просто без контрол, нито следствието да прекрати едно дело без контрол. Нещата се подават на съда на различни места - той е специализиран - и съдът е този, който казва ще се прекрати ли следствието или не. Съдът ще трябва да бъде този, който казва налице ли са условията за прекъсване изпълнението на наказанието..."
Ние имаме следните случаи: делото се гледа от районен или от окръжен прокурор; изземва се от прокурор от по-висша степен - дори от прокурор от Главна прокуратура. Споменава се някъде името и на господин Дойчев - нямам нито информацията, нито преценката да знам какво прави той и дали го прави винаги по този начин... (Смях и реплики от ДЛ.) Но Главната прокуратура или окръжната прокуратура взима едно дело, което е подсъдно на районната прокуратура или на по-висшестоящата от нея. Това нещо в Европа, в цивилизования свят го няма.
Нашата Конституция казва, че главният прокурор има върховния надзор на законност. Да. И никой няма право и няма желание в това отношение да нарушава Конституцията. Въпросът е той да следи за законността, а не да се прехвърлят правомощия от едно ниво на друго, което и Конституцията не позволява. Важното е за независимостта на магистратите, за независимостта на съда. Не са независими следователите, уважаеми дами и господа, щом като те, които по Конституция са магистрати, те са съдии, те са прикрепени към съответния съд, са длъжни да изпълняват разпорежданията на централната служба, на дирекцията, на Националната следствена служба. Това не е независимост. Независим е съдията, защото на съдията не може да му нареди горната инстанция или висшестоящият съд да направи нещо. Само по пътя на инстанционния контрол може да бъде отменено това негово решение. И това са проблемите, които трябва да реши.
Вие трябва да решите сега ще искате ли радикалните промени. Тези радикални промени казват: не да се наруши Конституцията, а да се приведе съобразно конституционните изисквания структурата и на прокуратурата, и на следствието. Не с цел "сините" да се спасят от някакво преследване. Защото вие знаете, че Висшият съдебен съвет се избра в отсъствие на "сините", господин Корнезов. И тогава никому не направи впечатление и никой не каза, че едно Народно събрание, в което отсъстваше цяла една парламентарна група, избра Висшия съдебен съвет. И ние работим с Висшия съдебен съвет. И аз мога да ви кажа, че работя добре с Висшия съдебен съвет. Той не е единодушен срещу промените, които се правят. Да не говоря, че няма никаква война между институциите. Аз обикалям по окръжните съдилища. Съдии, прокурори, следователи заявяват категорично, че те желаят да работят, желаят да работят в синхрон и не ги интересуват споровете, които има във Висшия съдебен съвет. Следователно вие ще трябва да решите: ще направим ли онези промени, които са необходими, за да не може една висшестояща прокуратура да изземва дело от по-нискостояща; за да не може Националната следствена служба да разпореди на нисшестоящия следовател какво да направи; за да не може един или друг прокурор да прекрати едно следствие или да прекрати изпълнение на едно наказание, без съдът да се е произнесъл за това; за да функционират нещата така, че да не бъдем изправени в Страсбург да отговаряме за продължили следствия; за да направим държавата нормална, да я направим такава, каквато изискват необходимостите на Копенхаген, за да можем наистина в 2000 г. и в 2001 г., в края на първия мандат на Обединените демократични сили България да започне преговорите за влизане наистина ...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: В началото.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: ... в началото, казва господин министър-председателят, наистина за влизане в семейството на тези, за които всички вие единодушно сте казали "Да" в декларацията в началото на това Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Има думата народният представител Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господа народни представители, господин председател на Народното събрание, господин министър-председател, господа министри! Най-напред бих искал да се спра на намеренията, които са ни събрали днес тук на дебат. Не бих искал добрите намерения да се приватизират нито от управляващото мнозинство, нито от когото и да е друг. В такъв смисъл не бих искал да говоря с този патетичен, партиен маниер, с който за съжаление говори министър-председателят.
Нека да припомним някои факти. Искането за дебат произтече от Обединението за национално спасение. То беше подкрепено от Евролевицата. В последствие се появи декларацията, подписана от представители на три парламентарни групи, като форма на искане за този дебат. И чак тогава мнозинството се произнесе също за дебат.
Не знам защо се опорочава дебатът с това, че решението било по-добро от декларацията или обратното. Аз мисля, че в решението са казани добри неща. Но не мога да разбера защо декларацията се отхвърля като защита на статуквото.
Ще прочета само няколко реда: "Народното събрание настоява институциите на изпълнителната и съдебната система да изпълнят конституционните си задължения и да намерят пътища за бързо преодоляване на кризата в отношенията помежду им, като се заемат с практическото осъществяване на решенията на Народното събрание от 5 декември 1997 г. за мерки в борбата срещу престъпността и корупцията". Извинявайте, господа, но с други думи е казано абсолютно същото, което е казано във вашето решение.
Бих казал, в речта на господин министър-председателя, за съжаление надделя популизмът, надделя една демагогия. Аз разбирам причините. Но все пак на господин министър-председателя и на вас бих искал да напомня някои малки факти. Първо, че господин министър-председателят беше министър на финансите през 1991 и 1992 г. и с негово знание се създаваха тогавашните банки. ( Ръкопляскания от малцинството.)
Второ, че господин Татарчев беше герой за СДС и ОДС само допреди една година.
И трето, че не е коректно в момента тук да се изнасят - разбира се, уважавам становището на министъра на правосъдието - маса факти, които засягат прокуратурата, засягат следствието, засягат съда и тук да не присъстват техни представители. Би трябвало да чуем мнението и на господин главния прокурор, да чуем мнението на господин Бойко Рашков, мнението може би и на председателя на Върховния съд. Това са неща, които са много важни за нашия дебат. И може би оттам трябваше да започнем. Оттам трябваше да започнем, за да не стигаме до това крайно политизиране, с което стартира нашият дебат.
Каква е същината на проблема от наша гледна точка - че ние имаме една година почти загубено време в нашите намерения, декларирани в Декларацията за национално съгласие. Така че като говорим за статуквото, нека да си кажем, че статуквото беше запазено в общи линии през тази година.
Какви са от наша гледна точка причините и вината, вината в общия смисъл на думата. Вина има и Министерският съвет, и Министерството на вътрешните работи, които до ден днешен не са изразили своите намерения, концепции, доктрина - ясни, конкретни намерения и доктрина в тази посока. И не бих казал, че внесените поправки в последния момент към Закона за съдебната система са окончателният вариант на техните намерения. Надявам се, че това не е така.
Вина има Главна прокуратура, следствието и Висшият съдебен съвет, които също не се произнесоха ясно какво точно искат и какви са техните намерения. Вина имаме и ние, които взехме решение във връзка с дебата и създадохме комисия "Антимафия" преди шест месеца и тази комисия до ден-днешен не работи. До ден-днешен не работи!
Основните параметри на проблема по наше мнение са следните. Декларацията за национално съгласие за съжаление се изврати по една друга посока - по посока на партизация на проблема. Това първо.
Второ, на Министерския съвет бяха предоставени известни ресурси с промените, които се направиха в някои закони, и с нови закони. И тук искам да кажа, че, извинявайте, но Обединението за национално спасение имаше ясна и категорична позиция. От Обединението за национално спасение излезе Законът за кредитните милионери, на базата на който закон в момента се четат тук разни данни. Обединението за национално спасение работеше и подкрепи поправките в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Ние подкрепихме в общи линии основните параметри на Закона за застрахователното дело. Единственият пункт, по който бяхме против, беше, че основната надзорна роля се даваше на държавен административен орган, което е твърде опасно.
Ние подкрепихме решението за Комисия "Антимафия". Всичко това беше подкрепено във всичките му основни линии.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Излязохте от залата и не гласувахте!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Безпокойството при нас възниква от това, че на базата на всички тези решения практически ние нямаме особен напредък. Оттам нататък ние предприехме срещи с представители на отделните власти, свързани с охраната на правовия режим в страната - с господин Татарчев, с господин Бойко Рашков, с господин Богомил Бонев, които протекоха при доста толерантен дух, дух на разбирателство и бяха изложени много аргументи, на базата на които действително могат да се потърсят решения.
Ние сме обезпокоени от заключенията на комисията за спазване на задълженията и ангажиментите на страните-членки на Европейския съюз, където ясно се казва - и тук господин Гоцев не го цитира, - че положението в съдебната система не е задоволително, че триинстанционната система, предвидена по закона, не е въведена; където се казва, че се изисква реформа в съдебната система - и ние сме съгласни, че тя се забавя; - че се държи на запазване на независимостта на съдебната система и на нейните инстанции; че се забавя и все още не са приети Наказателен кодекс, Граждански кодекс, не са приети Наказателно-процесуален и Гражданскопроцесуален кодекс и че се допуска в България полицейско насилие.
Това е същината на проблема, която ни накара да искаме дебат. И дебат с едно добро намерение, с едни добри намерения. Тази, която беше необходима, аз четох от нея, за да Ви накараме, господин Костов, да кажете: "Да, искаме дебат.". И беше много трудно да откажете на българската общественост този дебат.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е същината.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Много трудно беше да го откажете.
От наша гледна точка причините за престъпността са следните, предполагам, че ще се изкажете после. Причините са следните за динамиката в престъпността. Първо, те са икономически. Те са икономически, поради катастрофата, която претърпя държавата преди година и половина. Те са поради това, че делът на сенчестата икономика е все по-голям, става все по-голям, в резултат на недомислици в данъчната политика и редица други мерки, поради липсата на средна класа, поради силната степен на криминалността в България, по общия смисъл на понятието "криминалност", не само престъпност, корупция и пр., и пр., забавянето на законите за държавния служител, администрацията и пр., и пр. Причините са в естествения правен вакуум, който възниква в момента, когато една година се дебатира колко лоша е тази правна система и тази концепция за правна система. Обаче няма нова концепция за правна система, няма такава, още не е изработена такава.
Проблемите възникват и от липса на правна култура у населението. По липса на правна защита за населението срещу различни видове извращения или пък посегателства от различни органи на съдебната власт и на изпълнителната власт. Проблеми възникват от елементарното партийно противопоставяне по тази тема. Извинявайте, една година вече продължава манипулацията на общественото мнение кой е виновен - виновна е само прокуратурата, виновно е само Главното следствено управление.
Господин Костов може би ще спомене тук за писмото на господин Татарчев до него преди няколко дни, с което той го упреква, че съвсем неправомерно изнася пред Народното събрание неверни факти. Аз употребявам друга дума, там е спомената друга дума. Става дума за убийството на полицейския служител през януари месец или края на миналата година. Мисля, че господин Бонев се извини по този въпрос.
Но с този случай и още някои случаи, които са посочени, се спекулираше дълго време. Кому е необходимо това? Какво се цели с това? Да се дискредитира още веднъж и без това разклатената съдебна система ли? Кому е необходимо всичко това? Когато тези въпроси може да се решат рационално, коректно, практически.
Извинявайте, ние не можем да приемем някои съображения на господин Бонев, изказани пред нашата парламентарна група. Тук се цитираха въпроси с кредитните милионери и групировките. Не можем да приемем, че ... да, нямало е досиета за съответните банки и групировки, които направиха съответните нарушения. Не са намерени от Министерството на вътрешните работи, когато постъпва новият екип.
Но, питаме: защо за една година не бяха изработени такива досиета? Защо се възприе тактиката на изтласкване на групировките към легалния сектор, към работа на светлина? Не можем да възприемем, че в хода на това изтласкване, в което те се легализират и по този начин легализират и парите, които заграбиха, легализират цялото си съществуване на гърба на българския народ, на фона на това изтласкване, видите ли, дребните техни помощници остават на улицата и започват да грабят и да безчинстват там. И това било една цена, повтарям думите, която обществото трябвало да плати. Просто не можем да приемем такова нещо. Не можем да го приемем! Не можем да приемем това, че МВР продължава да изпраща в прокуратурата и следствието маса дела с непосочен извършител.
Ние разбираме трудностите, които имат и МВР, и следствието, и прокуратурата, и те са много важни за Народното събрание - технически, експертни, необорудваност, липса на възможности да се работи ефективно, бързо в тази сфера. Не може да се води борба с престъпността, както се казва, макар че това е един остарял термин, да се води борба с престъпността или за охраняване на правовия ред в една демократична държава с наличните средства, с техника - пишещи машини и не знам какви си подобни допотопни съоръжения в края на двадесети век. И това е един много съществен проблем за българската държава, който зависи от Народното събрание, от изпълнителната власт. Така.
Това, по наше мнение, е основната част от проблемите, които трябва да решим. Ние сме категорично за реформа в съдебната система, категорично за реформа! Ние мислим, че една нормална доктрина, нормална доктрина може да се приеме и може да се приеме на базата на едно, но едно широко експертно обсъждане от кръг практикуващи хора, на базата на диалог между институциите, на базата на подкрепа поне на мнозинството в политическите сили. Защото съществува един грамаден проблем. Ако се приеме в момента каквото и да е решение или каквито и да са поправки в Закона за съдебната система само от една политическа сила, отново съдебната система ще увисне, така да се каже, без политическа подкрепа. И това е един от най-големите проблеми, който съществува, за съдебната система у нас - постоянната атака от различни посоки върху нея.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Нека си върши работата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: В такъв смисъл ние призоваваме за един реален диалог, за една реална дискусия, при която решенията на Народното събрание трябва да се предшестват действително от мнението на хората, които са свързани с тази съдебна система. Няма смисъл в момента прибързано да вземаме някакви решения, които утре отново ще променяме, отново ще кърпим. Нека да ги направим след един месец, максимален срок, но действително да приемем някакви цялостни, сериозни, действащи поправки. А по-нататък и Наказателния кодекс, и Гражданския процесуален кодекс, за които говоря.
Само на тази база ние можем действително да създадем нормативни условия, в които да действат институциите. А не да търсим превес на изпълнителната власт над законодателната или обратно. От това няма да има никаква полза и никой няма да има никаква полза.
От такава гледна точка на мен ми е лесно, примерно, да започна да хвърлям обвинения тук, както прави господин министър-председателят. И сега го чувам какво говори. Аз не искам да хвърлям тези обвинения. Приемам, че всички имат добра воля и добри намерения за промяна.
И от името на Обединението за национално спасение ние призоваваме действително за сериозно обсъждане, за сериозен диалог. Ние призоваваме решението, което предлага СДС, да се съобрази с Декларацията, която сме подписали, народните представители, и да приемем нещо, което действително ще бъде в основата на една сериозна борба срещу престъпността, в основата на създаването на една много реално действаща и силна правозащитна система в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри и висши магистрати! Струва ми се, че в един момент нашият дебат тръгна към една не особено желана насока. Престъпността е факт. Това е една война не само срещу правителството, както понякога се пише във вестниците, това е една война срещу обществото. Даже не само и срещу държавата, това е война срещу държавността. И тя пречи, престъпността, на промяната, която всички ние искаме. Именно затова считам, че всяко политизиране на този въпрос е безкрайно вредно.
За да се поведе една реална борба срещу престъпността, трябва да се премахнат и редица фактори, които водят до тази престъпност. Разбира се, това е един дълготраен процес. Понеже във войната има и тактика, и стратегия, явно е, че трябва да се укрепят институциите, да се направи ефективно съгласуването между тях, за да може много бързо, точно и ясно да се даде отговор на въпроса не само какво трябва да се направи, но и как да се направи. И съответно да се предприемат бързи действия.
Не е възможна реална борба, както казах, без премахване на факторите за престъпността, а именно: корупцията по всички етажи на държавния апарат. Аз лично считам, че корупцията, дори и в началото да е имала известен политически цвят, вече няма цвят. Ние намираме корупция във всички етажи на властта, във всички възможни политически прослойки.
Второ, основен фактор е поляризацията на богатството. Затваряме си очите пред един факт, че самата бърза поляризация на богатството в нашата страна поражда и съответно престъпност, когато незаконно забогателите имат право и имат възможност да си купуват демокрация, а тези, които са на другия полюс на богатството, се стремят да оцелеят или да издигнат своя жизнен стандарт до някакво равнище.
На трето място, особено важна е, разбира се, неадекватността като фактор на институциите и противоречията между тях. Тук искам да обърна внимание на решението, което се предлага от управляващото мнозинство. Казва се, че е необходимо да се оптимизира структурата и радикални законодателни промени са също необходими. Аз лично бих изразил - това го направих и в комисията - едно такова мнение: когато ликвидираме цели институции - добри или лоши - призвани да се борят с престъпността, без да са създадени нови, ефективно действащи институции, няма ли да се създаде един вакуум, който да доведе до нов скок в престъпността? Явно е, че е необходимо оптимизиране на структурата, но не чрез радикално разрушаване на съществуващите структури.
И понеже съм на решението, искам да кажа няколко думи и за кадрите. Втора точка предлага ускорени кадрови решения. Бих препоръчал на управляващото мнозинство да не се поддаде на изкушението под тази форма да се проведат някои чистки в системата на МВР, в системата на правоохранителните институции. Защото ние помним чистката в началото на 90-те години, която инжектира редица групировки с квалифицирани и информирани хора, укрепвайки по този начин предпоставките за престъпността.
И понеже съм на кадрите, искам да кажа няколко думи и за това. Трябва радикално да се промени заплащането на хората, които са в правоохранителната и във всички тези силови институции, които трябва да се борят с престъпността. Това ще бъде една, така да се каже, предпоставка за омекотяване на желанието за корупция дори. Фараонът в древен Египет е плащал на своите лекари само тогава, когато е здрав. Ние забравяме превантивната сфера на дейност на полицейските органи, изобщо на цялата тази система, която трябва да се бори с престъпността. Защото много по-ефективно ще бъде да се инвестират средства именно за тази превантивна дейност. Тук опитът на развитите страни, например във Великобритания на полицаите, които отговарят за даден район, при положение, че районът е мирен и в него няма престъпления за определен период от време, общината дава допълнителни средства за заплащането на тези полицаи. Тоест, това е един пазарен механизъм, който би могъл да се използва.
Струва ми се, че в нашия дебат ние трябва действително, без да политизираме, да посочим пътищата за рационализиране на системата.
И понеже виждам, че времето ми изтича, господин председател, само една дума искам да кажа. Необходима е и пълна информационна система, дори силно централизирана информационна система. Когато беше тук прокурорът Виня, той обърна няколко пъти внимание на това - създаването на една информационна система за движението на престъпни капитали, за движението на хора, движението на оръжия, защото именно така може да се ускори тази превантивна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господа министри, уважаеми господа магистрати, уважаеми дами и господа! Едва ли има някой в тази зала, а и в цялата българска общественост, който да се съмнява, че аз съм най-последователен привърженик на принципа на разделението на властите и на независимостта на всяка от тия власти. Едва ли има някой, който да оспори това нещо. Но аз искам да подчертая, че съдебната власт е също държавна власт и тя споделя отговорността с всички други власти за гарантиране на реда, обществения ред и спокойствието в тази страна.
За какво сме изправени ние тук да дебатираме проблемите на престъпността? Ами затова, защото безспорно в последно време срещу престъпността не се реагира достатъчно ефективно. Аз няма да повтарям, тук се изнесоха безброй факти на бездействие. Аз ще ви кажа само едно: няма нито едно дело в ход срещу кредитни милионери, срещу тези, които са отпуснали кредити на кредитните милионери, срещу тия крупни стопански престъпления, за които тук се говори. Няма! И това е един факт, печален, но истински, но верен факт. И ако ние сега сме изправени пред необходимостта да предложим радикални промени в структурата на съдебната власт и във функционирането на съдебната власт в борбата й срещу престъпността чрез ревизиране, пак радикално, на Наказателно-процесуалния кодекс, това го правим, само защото не можем повече да търпим безотговорност в отношението към престъпността; защото искаме да отговорим на общественото мнение в тази страна, което настойчиво иска от нас да вземем най-после решителни мерки срещу престъпността; защото ние сме изправени тук в положение да избираме тази страна от едно отговорно правителство ли да се управлява или от една банда, мафиотска банда.
Ето това е изборът, пред който ние сме изправени. И затова, когато ние предлагаме едни промени в Закона за съдебната власт, а те ще бъдат съпътствани с едни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, това ние няма да го правим в никакъв случай урбулешката; ние няма да го правим в никакъв случай в нарушение на Конституцията. Ние ще го направим изцяло в рамките на Конституцията след внимателно проучване от една комисия, която вече ни предстои да утвърдим и да приемем, в която ще влязат видни магистрати, народни представители и специалисти от правната наука. Това ще го направим, защото ние желаем да имаме едни закони, които ще действат и които наистина ще допринесат за борбата срещу престъпността.
Аз се радвам, че от досегашните изказвания, които се направиха тук, с изключение на грубо партизанското, според мен недостойно дори изказване на господин Корнезов, който не намери нищо друго, освен да напада лично министър-председателя, което беше просто... (Шум и реплики от ДЛ.) просто неетично, господа. Недейте! И да говорите, и да не говорите, вие не можете да затриете лошото впечатление, което остави с хулиганското си изказване тоя ваш колега. (Шум в залата.)
Но аз се радвам, че всички останали изказващи се тук наистина поемаха отговорност, наистина приеха, че е необходима една промяна. Е, радикална, ефективна - това вече е дума. Съдържанието е важно. И ние наистина се надяваме, че тия представители, на другите политически сили, наистина ще осъзнаят необходимостта да участват, да помагат в тая положителна реформа на съдебната система.
Аз в никакъв случай не искам да обвинявам някого в умишлено саботиране на борбата срещу престъпността. Но искам да ви кажа, че несъзнателното обслужване на врага е понякога много по-опасно, отколкото съзнателното му обслужване. Човек се увлича в известни позиции, които е заел, и по тоя начин неусетно преминава на страната на този, срещу когото е призван да се бори.

Аз се надявам, че в обща мъдрост ние ще успеем в едно непродължително време да осъществим тази необходима радикална промяна на съдебната система, пак повтарям, в рамките и при спазване на Конституцията, но да постигнем наистина решителен обрат в борбата срещу престъпността и корупцията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Госпожа Дончева има думата за първа реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников, в отговор на твърдението Ви, че няма нито едно дело за кредитни милионери и отпуснали кредити искам да Ви съобщя, че към момента има над 20 предварителни проверки и дела, които са групирани по банки, както следва: Българска земеделска и промишлена банка - дело, Банка за земеделски кредит - дело, "Тракиябанк" - дело, "Сирбанк" - дело, "Хебросбанк"... (Реплики от мнозинството.)
Ще ви кажа и за сроковете.
... "Хебросбанк" - дело, "Благоевград" - дело, "Биохим" - дело, Централна кооперативна банка - дело, "Минералбанк" - дело, "Кристалбанк" - дело, Ямболска банка - дело, Добруджанска банка - предварителна проверка, "Туристспортбанк" - дело, "Агробиснесбанк" - дело, "Бизнесбанк" - дело, "Капиталбанк" - проверка, "Балканбанк" - проверка, "Частна земеделска и инвестиционна банка" - дело, "Елитбанк" - проверка, "Първа частна банка" - проверка, "Банков надзор" на БНБ - проверка.
Това са само част от тях! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Делата, които са образувани, са в резултат на предварителна проверка, която МВР извършва година, година и половина, по част от които работата все още не е приключила. По всяко едно дело има по няколко обвиняеми лица, които са давали кредити, но така и кредитополучатели, включително задържани лица. (Шум и реплики в залата от мнозинството.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Но кажете къде е съдът?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това, за съда, ще го кажа, като ми дойде времето за изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За втора реплика думата има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз съм сигурен в дълбоката добронамереност на господин Лучников и уважавам неговата позиция, както винаги.
Искам да обърна внимание на господин министър-председателя, че ние сме тук, за да ви помагаме, а не да ви срутим и когато един човек, който чете лекции по цял свят и е уважаван в Пъгуожкото движение на Алберт Айнщайн - проф.д-р Нансен Бехар, говори, вие излизате навън, а той ви дава страхотно мъдри, добри и общонародни съвети. Вслушвайте се в опозицията! Ние не сме тук, за да ви срутим, ние сме тук, за да не ви позволим да направите едноличен режим възможен или да концентрирате прекалено много власт, което противоречи с българската Конституция. Това е добронамерено към нашите избиратели и мисля, че това е достойно.
И затова, тъй като сте от много по-млада генерация, господин министър-председател, от мен и от Бехар - ние сме 1939-и набор, тук сме, за да помагаме. Бъдете така добри, използвайте ни. Десет години сте по-млад! И може би милиард пъти по-беден!... (Шумно оживление в залата.)
РЕПЛИКА: Да, но бедността не е порок!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа магистрати, уважаеми дами и господа!
Репликата на господин Жорж Ганчев беше отправена всъщност към министър-председателя. Смятам, че той ще отговори достойно.
А колкото до госпожица Дончева - госпожице Дончева, колко от тези дела са в съда и колко от тези дела са завършили с присъди? Народът не се интересува какво е образувано там - някъде в някой следствен отдел и е замръзнало или досието е скрито някъде под тезгяха. Народът се интересува от това колко престъпници са осъдени и колко граждански искове са уважени срещу тези, които са причинили щети на народното стопанство! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Имаме пет минути до почивката.
Има думата господин Иво Атанасов.
Да се готви след почивката народният представител Ахмед Юсеин, Парламентарна група на ОНС.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Не се учудвам, че колегите от СДС се държат като бройлери, които току-що са пробили черупките на яйцата и гледат на света с очите на новороденото, тоест с очите на невинността. Де да беше така!
Не се учудвам, че премиерът Костов за пореден път пусна баналното обяснение, че червените ограбили банките, обрали страната, изнесли парите и затова сега се живее зле.
Ако беше така, сега, когато цялата власт е ваша, отдавна да сте вкарали в България и парите, и престъпниците, но чувалът, за съжаление, ви е празен.
Учудва ме само как премиерът се извъртя до такава степен, че представи нещата сякаш БСП седи зад Татарчев и сие. Нищо по-невярно от това!
Господин Костов се похвали, че е добре с нервите, но това изглежда е за сметка на паметта. (Шумно оживление сред опозицията.) И аз се чувствам длъжен да му припомня някои неща:
Още в края на 1990 г. под до болка познатия и до болест вредния натиск на СДС бяха освободени 25 съдии от окръжните, районните и военните съдилища и бяха назначени 66 нови, познайте свързани с коя политическа сила.
Още тогава бяха освободени почти всички социалисти от Върховния съд, всички активни борци и бяха вкарани новите активни борци.
С вземането на властта през 1991 г. една от първите задачи на СДС - мисля, че беше на 18 декември, бе да ремонтира Законът за Висшия съдебен съвет. Тогава в съвета бяха вкарани адвокатите, което стана предтекст да бъде подменена парламентарната квота. И тогава именно бяха вкарани във Висшия съдебен съвет от СДС неудобните днес Иван Татарчев, Владислав Славов и Иван Григоров.
БСП тогава реагира остро, но не знам защо господин Костов мълчеше.
През февруари 1992 г. по предложение на лидера на СДС за главен прокурор бе избран Иван Татарчев, а за председател на Върховния съд Иван Григоров.
БСП реагира остро и сезира Конституционния съд, макар и безуспешно.
Иван Костов тогава, кой знае защо, мълчеше. Може би, за да се отвори път за втората вълна на чистката в съдебната система, когато бяха заменени всички окръжни прокурори, мнозинството от окръжните съдии и десетки магистрати бяха обявени за непригодни, а други десетки напуснаха доброволно, за да не ги сполети тази участ.
През 1994 г. Народното събрание прие закон, който позволяваше да бъдат отстранени Татарчев и Григоров. Въведено бе изискване от пет години стаж за заемане на длъжността главен прокурор - пет години стаж като прокурор и пет години стаж като съдия за заемане длъжността председател на Върховния съд. Както ви е известно, господин Костов, Татарчев нямаше един ден стаж като прокурор, а Григоров нямаше един ден стаж като съдия! Тогава и двамата ви бяха в ръцете. С едно натискане на копчето за гласуване вие щяхте да се освободите и от двамата.
Какво направихте вие тогава? Организирахте подписка до Конституционния съд. СДС отправи искане и законът беше отменен. Така Вие лично, с Парламентарната си група и Конституционния съд спасихте и Татарчев, и Григоров.
През 1996 г. Вие избрахте Владислав Славов и Румен Янков за председатели на несъществуващите все още Върховен административен и Върховен касационен съд. Очевидно защото подготвяхте преврат и трябваше да стискате здраво в ръцете си съдебната власт, за да не напипате после затвора, както Ви го каза по-късно премиерът на Турция Месут Йълмаз.

Сега Татарчев е неудобен на Иван Костов. Съдебната власт отдавна е доказала, че не работи ефективно срещу престъпността. Ако Иван Костов загрява бавно, ако той едва сега е схванал това, значи той не е за премиер, той трябва моментално да си подаде оставката. (Бурни ръкопляскания от левицата.) Ако Иван Костов е знаел това още тогава и едва сега вади този коз, това е отвращаваща и развращаваща демагогия, която не заслужава друга съдба освен Вашата оставка, господин Костов.
Да допуснем, че Вие сте се вразумили, да допуснем, че сте на власт не защото сте принципен, а че сте принципен, защото сте на власт. Добре, дайте личен пример. Започнете борбата срещу престъпността от "Сапио". Започнете от тези, които финансираха размириците. Един от малкото депутати, които са включени в списъка на кредитните милионери, е в Парламентарната група на СДС. Освободете го поне от парламента. Защо не направите това? Вие сте се обърнали срещу Татарчев, тъй като той е преграда по пътя към едноличната власт. Ето, там Ви стяга чепикът.
Проблемът за борбата с престъпността е вътрешен проблем на СДС. Той е вътрешнопартиен проблем, тъй като всички действащи лица в него са сини - и съдии, и прокурори, и изпълнителна власт, и законодателна власт. (Ръкопляскания от левицата.) И когато тази борба се развива на "Раковски" 134, тя може да бъде само атракция за любопитните. Но когато разприте стават на сцената на България, вие ставате опасни за България. (Ръкопляскания от левицата.)
Ето защо БСП не може да избира между Костов и Татарчев - да си ходят и двамата! Всички са виновни за това, че няма ефективна борба срещу престъпността и всички виновни са сини. Ако можете, опровергайте това.
И бих завършил с библейските думи, които преди няколко години тук цитира уважаемият академик Благовест Сендов - "Вие всички вкупом съгрешихте и вкупом непотребни станахте"! (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за първа реплика има Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги! Господин Атанасов, ако управляващото мнозинство толкова време беше чакало, можеше да почака още няколко месеца, за да смени господин Татарчев, когато му изтича мандатът. Реформата се налага без оглед на личности. И тук мисля, че е основната Ви грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Думата за втора реплика има господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но не се въздържах от реплика, още повече че си спомних, че тази фраза беше казана от един уважаван господин, става дума за "непотребни станали", но се установи, че тази фраза не действа в България, защото отново всички сте потребни и сте тук, и сме тук. А аз го казвам това неслучайно. Искам просто да кажа, че моето дълбоко убеждение е, че основната причина за това състояние на България - престъпността, идва от тази зала от 1990 г., но главно от 1991 г. насам.
И другото, което искам да кажа. Господин премиер, аз не знам дали съзнателно или случайно, но Вие направихте една огромна политическа грешка според мен - нямам право да Ви съдя, Вие сте премиер, избран сте легитимно - с Вашето изказване вчера и с тона, който дадохте на това заседание днес. Казвам това с най-голямо съжаление, защото проблемите, които ние трябва да обсъждаме, са много тежки, много сериозни, защото проблемите не стоят в това, че всички са маскари - аз с това не съм съгласен, - проблемът не стои в това, че всички носят вина, или ако носят вина всички, носят я различно, защото в България има и хора, които са се родили след 10 ноември и те не носят вина за това състояние на държавата. Но това, което е истината, е, че в тази зала, а и извън тази зала съществува една парламентарна група, една политическа сила, която никъде не е регистрирана и която се нарича престъпност. Тя има корени и в тази част на залата, и в тази част на залата. И начинът, по който вие поставихте проблема, за съжаление замаскира точно този истински проблем. Защото престъпността в България не е червена, не е синя, не е и лилява, както се казваше навремето. Тя е безцветна. Тя е с цвета на хамелеона. И ние трябва да я търсим по друг начин, а не по този, който се постави в тази зала. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Думата за дуплика има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Първата реплика ми напомня за времето, когато Иван Славков ръководеше футбола в "Левски" и отборът пак не вървеше. Той каза: поискахте Гочев - доведох го, поискахте Кочев - доведох го, поискахте Милков - доведох го, и сега какво, да сложа тъста си на вратата ли? Какво искате вие, всичко е ваше! Какво още трябва да стане?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Искаме радикална промяна.
ИВО АТАНАСОВ: Радикални промени в какво? Променяйте се, съберете се на "Раковски" 134 и се променяйте. Всичко е във вашите ръце. Сега ви е виновна Конституцията, виновни са ви законите. Очевидно вие сте като една батерия от 6 волта, която е сложена на транзисторен приемник за 9 волта. Слаби са ви батериите, затова не ви върви борбата срещу престъпността. (Ръкопляскания от левицата.) Дори и да повярваме, че господин Костов искрено желае да се бори срещу престъпността, макар че ако сте забелязали, той много често се пипа по челото - там той има още заседнала кръв от синята лента, която носеше миналата година по улиците. Но дори да повярваме, че искате да се борите, батериите са ви слаби, затова трябва да си ходите. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа магистрати, скъпи колеги! Моят идеал като гражданин на Република България е моят министър, нашият министър да не бъде като министър Начев, но не искам и да бъде като бившия министър на вътрешните работи Георги Танев, преди 1989 г.
Искам с няколко примера да подчертая това, което става в масмедиите и присъствието на нашия министър в тях.
Уважаеми колеги, бяхме свидетели на една особено неприятна поредица от убийства и покушения през изминалите няколко седмици. На първо място, убийството на младши лейтенант Васил Ценов от Пето РПУ в София; последвалото почти веднага заливане с киселина на журналистката Анна Заркова; и не на последно място особено мъчителното убийство на 15-годишния Методи от група "бръснати глави". И ако първите две са чисто криминални, то последното беше политическо, бих казал, и етническо. Веднага след убийството на полицая Пресцентърът на МВР започна да пуска информация. Това би било отлично, ако тази информация нямаше определен привкус. Ще посоча следния пример: престъпниците викали на мястото господин Татарчев и т.н. Би било чудесно, ако още в началото бяхме уведомени обаче за следните факти.
Първо, в сградата, в която е извършено престъплението, се помещава районен офис на МВР, т.е. още в началото не знаехме, че дори и помещенията на МВР са заплашени от престъпници.
Второ, бяхме уведомени от пресата, че се касае за кражба, която би произвела нещо нечувано като оръжие, нещо чудовищно като престъпление - заяви нашият министър чрез националния екран.
Сетне се оказа, че в този магазин има само евтина и нискокачествена стока, която не би могла да служи дори и за резервни части на някакъв стар компютър, камо ли да се направи нещо нечувано.
За сведение на тази улица в разстояние на стотина метра има такива магазини за скъпа компютърна техника, които отгоре на това са по-слабо охраняеми. А задържаният Бочев се оказа добър компютърен специалист, така че би могъл отлично да прецени къде да краде. По-късно стана ясно, че единият от престъпниците е могъл да оживее, ако хората, които са били там, са действали по-бързо.
След това. Защо им е на престъпниците, отишли да крадат компютри, да носят четири пистолета, ръчни гранати, автомати и други боеприпаси, които просто само пречат при кражбата с взлом? Защо им е на престъпниците да дойдат да крадат страшното оръжие, произведено в Правец, със стар лек автомобил с малка вместимост?
Пето. В обясненията на господин Бонев пред парламента по време на петъчния контрол на 11 май липсваха повечето от тези факти. Това дали е плод на пропуск, на недобре свършена работа от служителите или господин Бонев е спестил нещо на парламента?
По втория случай - с госпожа Заркова. Отново бяхме свидетели на поведение на министъра на вътрешните работи, което е, меко казано, не особено политически издържано. Господин министърът се направи и на следовател, и на топченге едновременно и непрекъснато пускаше съобщения кой, кога, как и защо щял да бъде арестуван и какви неочаквани разкрития щели сме да чуем следващия ден. Разбира се, денят не дойде. За голямо съжаление престъпникът още не е заловен.
С тези примери и с последния аз искам да получа някои отговори. Нека да ме извинят колегите. Доста често по Българската национална телевизия преди години, а и сега, твърде рядко се пускат филми за активни действия на ку-клукс-клан в Съединените американски щати, които бяха характерни през 60-те години. Убеден съм, че и тогава, и сега българската общественост и представителите на полицейските органи, които са гледали тези филми, са се възмущавали от действията на представителите на горепосочената организация. Разбира се, тази страница е затворена отдавна в Съединените американски щати. Но какво става у нас? Искам добре да бъда разбран, с тези примери не обвинявам сегашното министерство: на 29 септември 1995 г. е строшен черепът на актьора Асен Кисимов, причина - приличал на турчин; на 27 януари 1996 г. беше посегнато на едно китайско семейство; през януари 1996 г. на столичната централна ж.п.гара се е разиграл един екшън, където тежко е ранена Величка Огнянова, която е циганка; в 1996 г. стават сблъсъци между скинари и студенти негри в Пловдив и Благоевград; в 1997 г. беше убита циганка пред детето си в Сливен; март месец 1998 г. беше осквернено еврейското гробище в град Русе.
И сега за случая с Методи. Нека да кажем нещо повече за този случай, който у нас беше премълчан, но в Западна Европа имаше голям отзвук. Става дума за деца от ромски произход, които са или бездомни или обучавани в пансиона, спонсориран от господин Димитър Паница. Те се събирали в полуразрушена сграда в центъра на столицата на ул. "Цар Борис". На 17 май те били 8 и по общо мнение не пречели никому. По мнение на едно от децата, присъствало на ужасния екшън и бито доста сериозно, с множество шевове на главата, натъртвания по тялото и други рани, децата кротко са си играели, когато скинари от отсрещното заведение нахлули в сградата и започнали масов побой и преследване на децата. Избягалото на 2-я етаж момче учело в приюта на господин Паница в село Летница и е било в София при родителите си. Оттам скинарите го изхвърлили и то починало. Детето Методи Славчев не е било направило нищо лошо, по никакъв начин не е провокирало етническо насилие. Другото дете е отишло само в полицията и е дало точна информация за лицата и характера на деянието, на престъплението. Досега няма заловен нито един от тях, ако че е ясно кои са.
Тук по този въпрос господин министърът, иначе много словоохотлив, мълчи.
По сведения на българския Хелзинкски комитет в България се надига вълна от етнически мотивирани насилия. А и аз като представител на една от тези етнически групи, искам да попитам господин Бонев ясно ли му е за какво става въпрос? За да спестя минути, бих попитал и защо, господин министър, спрямо представителите на етническите групи, от които са престъпници или недоказани престъпници, се провеждат мащабни операции от ЦСБОП, които са широко рекламирани, а за този случай се мълчи? Аз се моля Богу и Всевишния да не би да се случи така, че някой, който е дошъл с дебел портфейл и с тъмна кожа, да бъде нападнат от такава група, а министерството да мълчи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Има думата за реплика господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Аз мисля, че малко бяха колегите, които разбраха смисъла на това изказване. Една статистика и доста несериозни критики към настоящия министър на вътрешните работи. Министърът на вътрешните работи се правел на топченге. Той не се прави защото е. Това е единственият министър на вътрешните работи, който от последните 8 години насам е бил полицай, професионалист. За разлика от настоящия министър, който говори по проблемите на престъпността, предишният министър Начев се изказваше предимно около външните белези на разни красавици по различни конкурси на красотата. Но аз тогава не чух някой от ДПС да се изкаже по въпроса за изказванията на министър Начев тогава.
Другото нещо, което ще кажа не като реплика, а като един енергичен протест, е това, че вие се опитвате едва ли не да вмените на цялата българска общественост, че настоящото Министерство на вътрешните работи и нашето правителство толерират етническите противопоставяния и укриват престъпленията, които се извършват срещу цигани или други представители на етническите общности в България. Някои от примерите, които вие посочихте, бяха от времето още на Жан Виденов - специално случая с еврейските гробища.
Така че мисля, че е редно преди да се критикува настоящото правителство, нашите колеги от ДПС да помислят откъде и кога беше разцветът на организираната престъпност - именно по времето на правителството на Беров, което беше правителство с вашия мандат. Тогава беше раят за престъпниците, тогава се укриваше информация и въобще не се говореше за престъпления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представител, уважаеми господин Костов, господа министри! Аз ще започна с това, с което започна и моята уважаема колежка Елена Поптодорова. Още веднъж ще повторя това, което много пъти сме казвали и от тази зала, и извън нея.
Що се отнася до външната политика, до националната сигурност и до борбата с престъпността, Евролевицата нито за миг не се е отказвала от подписа си под Декларацията за национално съгласие. И аз съм абсолютно убеден, че ние ще продължим да държим наистина на необходимостта от национално съгласие в тези три толкова важни за цялото общество сфери. Тъкмо поради това отново изразявам неизменната ни подкрепа на точка четвърта от Декларацията за национално съгласие, а именно точката, която обещаваше решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата. Имам не съвсем приятното чувство, че като че ли една годна след подписването на тази декларация самите управляващи забравиха за тази точка четири или поне забравиха за една много съществена нейна част, що се отнася до борбата с корупцията. В резултат за една година очевидно можем да констатираме, че няма видим прелом в борбата с престъпността и корупцията. Продължават ли да убиват полицаи? Да, продължават, без да се колебаят, без да се замислят, без никакъв страх от властта. Продължават ли да се гърмят по кръчми и по паркове? Продължават. Не ги интересува вашето силно правителство, не се плашат от него. Продължават ли гражданите да са под ежедневна заплаха? Продължават. Случаят Анна Заркова го доказа. Всеки един може да отиде и да посегне на гражданин и след това да не може да бъде намерен, разбира се. Нито една крупна разработка не сме видели за тази една година, въпреки тържествените обещания на изпълнителната власт. Нито една крупна разработка, свързана с организирана престъпност или пък с корупцията! Като че ли за вас такова понятие няма. Обратно. Носят се упорити слухове в последно време и аз ще помоля господин Бонев да потвърди или отхвърли тези слухове, че ръководството на ЦСБОП се е срещало с представители на борчески групировки, за да ги моли, да ги моли да не започват война помежду си. Това в никакъв случай не говори за решителна борба. Това е просто едно признание за безсилие.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Този слух е доказателство за интригантство.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Спокойно, аз казах, че ще помоля господин Бонев да потвърди или отрече този слух. Но той ми напомня за времето на "ювелирните" акции, когато се събраха полицаи и престъпници да обсъждат проблеми и се гърмяха и се убиваха главно полицаи. Причините за липсата на този видим прелом? В никакъв случай не желая и не мога да си помисля да ги свържа примерно със слабата дейност на господин Бонев или на Министерство на вътрешните работи. Не бих искал да ги търся и в една или друга институция или в кризата в отношенията между правозащитните и правоохранителни институции. На по-долното равнище - и ние го видяхме миналата седмица, такава криза и такива проблеми във взаимоотношенията няма. Явно те са само на върха, където върви битка за власт и по-специално битка за получаване на цялата власт от страна на Министерския съвет и на неговия председател. И все пак причината не е и в несъвършенството на Конституцията и на законите. Основната причина според мен, и то в последните осем години или дори девет, ако щете, е, че нито един от факторите, които раждат престъпност, не беше премахнат. Обратно. Всички тези фактори едва ли не бяха стимулирани. Тоест основната причина през последните осем или девет години е, на първо място и главно, в изпълнителната власт, която и да е тя - червена, синя, лилава. Във властта е!
Голямата ни надежда на нас, на Евролевицата, беше, че след Беровото безвластие и Виденовото безсилие най-сетне ще се направи опит да бъдат премахнати тези фактори, които раждат престъпност. Уви! Ние въведохме валутен борд и строга финансова дисциплина. Никой не ви отрича приноса за това. Но за съжаление ние и главно изпълнителната власт не успяха да въведат и борд срещу организираната престъпност и корупцията. Не успяха! Правителството се хвали със стабилизация, но тя не е съпровождана с икономическо оживление. Като няма икономическо оживление, няма да има работни места. Като няма да има работни места, ще има безработни. Като има безработни, които едва свързват двата края, съвсем естествено е, че те ще поглеждат и към нарушения на закона. Правителството се хвали, че е отличник и любимец на Международния валутен фонд, но за съжаление чуждите инвеститори продължават да ни заобикалят. Даже някои хора ходят чак отвъд океана да ги търсят сега в офшорните компании. Това показва няколко неща. Това показва, на първо място, че няма абсолютно никаква промяна. Нещо повече, няма и желание за промяна в борбата срещу корупцията. Обратно. Тя става все по-голяма, все по-открито толерирана и се качва все по-нагоре по стълбичката на изпълнителната власт. А там, където има корупция, там няма закони. Там, където няма закон, има беззаконие. Там, където има беззаконие, има престъпност.
Аз още веднъж ще ви попитам съвсем официално следното. През октомври миналата година внесох законопроект за създаване на Национално бюро за разследване. Основната задача на това национално бюро трябваше да бъде борбата срещу корупцията. Защо в грубо нарушение на Правилника на Народното събрание шест месеца този закон не успя да влезе в комисии и не успя да влезе в пленарната зала? Какво показва това? Желание да се борите с корупцията? Не! Това показва нежелание, това показва неохота да преодолеете този най-голям бич на нашето време. Защото аз ще ви кажа: няма престъпност и няма организирана престъпност без корупция. Обратно! Корупцията е в основата и на организираната престъпност. Корупцията обаче е в държавния апарат. Следователно генераторът на организираната престъпност трябва да се търси там.
Второ, няма никаква принципна борба срещу самата организирана престъпност. Обратно - и вие сигурно ще признаете, макар и не публично - има изместване на не нашите силови групировки с верни на нашата партия, с верни на областните ви управители, с верни на кметовете ви, с верни на шефовете на координационните съвети, с верни на депутати. Ето го! (Показва документ.) 600 хил. долара са откраднали три фирми на СДС. 600 011 долара! Това са 20 000 пенсии. (Силен шум и реплики от мнозинството.) Ето ги, ще ви ги покажа, ще ви ги раздам на всички да ги видите, за да знаете за какво става дума. Знае се и къде отиват парите. И сигналът не е анонимен. Ще го дам.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Кажи ги кои са.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Може да не ви е приятно, дами и господа, обаче рибата се вмирисва от главата. (Реплики от мнозинството.) Ще ви ги кажа, ще ви ги кажа. Спокойно! Ще ви ги кажа.
На трето място, много съмнителни принципи има при подбора и подмяната на кадрите в Министерството на вътрешните работи. Съжалявам, че трябва да го кажа, господин Бонев. Седемдесет на сто от професионалистите, ръководители на българското контраразузнаване, бяха изгонени, подменени с хора, преди това отстранени поради некадърност и които сега се изкарват репресирани. И вие знаете. Подменени са почти всички ръководители на регионалните дирекции на вътрешните работи. В Хасково например за една година сменяте трима началника. Знаете ли господин Бонев, аз съм говорил и с тях, и с подчинените, знаете ли манталитетът на подчинените? - "А, бе, какво ще се натягаме, и тоя ще го махнат!". Така не се води борба с престъпността. Без стабилност в структурите на Министерство на вътрешните работи няма борба с престъпността, няма ефективна борба с престъпността.
Верни ли са слуховете, господин Бонев, за смехотворни назначения в структурите на Министерството на вътрешните работи. Например за една секретарка или сътрудничка на шефа на НСБОП, която е провъзгласена за оперативен работник и е назначена, и то в едно много отговорно звено в службата НСБОП. Извинявайте, ако това е така, по какъв начин ние ще мотивираме професионалистите? Обратно, ние ще ги демотивираме.
Като казвам това в никакъв случай не искам да търсите политическа позиция или желание за политизация. Нека наистина по тези въпроси да се опитаме заедно да вървим и заедно да изкореним организираната престъпност и корупцията.
И още нещо искам да ви попитам. Какво стана с тази странна смяна на двамата заместник-министри, на двамата секретари и на шефа на Граничните войски. Какво е това "несправяне с работата"? Това го имаше по времето на другаря Живков - несправяне с работата или преминаване на друга работа. Има ли нещо вярно в слуховете, които се носят из целия Хасковски регион, че единият от тези секретари е много тясно свързан със Свиленград? И ако има, защо ние не го знаем? Дайте да направим едно закрито заседание. Защо ние, народните представители, не знаем? Защо не се потърси подкрепа на обществеността като се изкара един такъв случай? Толкова ли сте безгрешни? За една година нито един случай не намерихте за корупция и за ограбване, след като всички знаем, че ги има. Съвсем естествено е при това положение резултатите да са слаби и да няма прелом.
Аз пак казвам, Евролевицата желае този прелом и Евролевицата е готова да помогне на всеки един, независимо от политическия цвят, който гарантира, че ще направи някакъв прелом. Готови сме, ако трябва да се съюзим и с дявола, стига да успеем да доведем до успешен край борбата с организираната престъпност и с корупцията. (Реплики от мнозинството.)
Още нещо искам да ви кажа. На 5 декември миналата година парламентът прие едно решение за мерки в борбата с престъпността и корупцията. Какво става, господин Костов, с точка втора, трета, четвърта и пета от решението от 5 декември? Какво става с решението на Народното събрание да се създаде публичен регистър за ежегодно деклариране на имущество и доходи на народни представители, министри, областни управители, кметове, магистрати и други? Какво става с решението, което задължава Министерският съвет и Националния статистически институт със съдействието на съдебната власт да разработят и внедрят единна информационна система за противодействие на престъпността? Какво става с решението, което задължава Министерския съвет да създаде единна национална стратегия? Вие казвате: ще стане. Кога? Когато пипалата на организираната престъпност вече стигнат до най-високите етажи на властта? Дотогава ли да чакаме?
Какво става с решението, което задължаваше министърът на вътрешните работи да приеме необходимите организационни и кадрови мерки? Сега го повтаряме в точка втора на нашето решение. Значи към безкрайното приемане на решения ние ще добавим още едно приемане на решение. Не са изпълнени тези точки от решението на Народното събрание по една проста причина - защото Министерският съвет все по-малко се чувства под контрола на върховния орган в държавата и все повече се опитва да го подчини чрез верните си послушковци от мнозинството.
И вижте нещо друго, господа. Всяка критика вие приемате на нож. Във всеки, който ви критикува, вие виждате враг. Господин Костов излиза на трибуната и първите му думи са: ей, сега ще ви видя аз - ние добрите и вие лошите. Вие определяте предварително кой какъв е.
Вижте си двете становища на комисията, господин Бисеров. За вашето решение: "Комисията по национална сигурност намира решението за навременно и целесъобразно, но комисията смята, че предложената декларация не допринася". Е, как го видяхте. Ама как го видяхте? Декларацията и решението почти съвпадат. Как го видяхте? ( Реплики от мнозинството.) Значи вие просто изкривявате истината, изкривявате действителността.
Ако ние критикуваме Министерския съвет, то не е защото искаме той да подобри работата в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, а защото, виждате ли, ние сме на страната на престъпниците. Това е абсурд! Извинявайте. Ако ние защитаваме Главна прокуратура или въобще съдебната система, то ние защитаваме и престъпността. Е, това е абсурд! Аз, доколкото знам, основна задача на съдебната система е да се бори с престъпността. Следователно, ние заради това й даваме нашата защита, защото искаме да се борим, а този, който ни обвинява, че по този начин браним престъпници, нека да се замисли каква е неговата позиция.
Накрая конкретно по предложения проект за решение. Няма да говоря защо отново за пореден път демонстративно, силово го наложихте и казахте: ето това ще бъде нашето и край, нищо друго. Защо? Така ли се постига единодействие или взаимодействие в борбата с престъпността и корупцията? Не!
Аз имам съвсем конкретни предложения, свързани с решението. По принцип Евролевицата е на категоричното становище: да, такова решение трябва да бъде прието, да, такова решение трябва да задължи всички институции, инстанции в България наистина да се включат енергично и ефикасно в борбата с пресъпността.
Предлагам обаче в точка първа да запишем следния текст: "Да се усъвършенстват структурата и дейността на съдебната власт..."
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защото е съвършена.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Във вашето решение, господин Костов е: "Да се оптимизира структурата и дейността". Има една граматическа грешка, защото, щом имате "структура" и "дейност" то трябва глаголът да е в множествено число. Второ, вместо "оптимизира" - прекрасният български глагол "усъвършенства". Вижте, какви стилни и елегантни поправки ви предлагам, приемайки по същество вашето предложение. (Весело оживление.) Изслушайте го докрай: "Да се усъвършенствуват структурата и дейността на съдебната власт и другите правозащитни и правоохранителни органи чрез необходимите законодателни промени на основата на Конституцията и на принципа за разделението на властите, взаимодействието и баланса между тях". Ето ви една много по-изчистена и много по-ясна формулировка. Защото във вашия проект за решение точка първа абсолютно неприкрито издава какви радикални мерки ще предприемете вие в законодателната област. Искате да ликвидирате Главна прокуратура и Националната следствена служба. Не се прави така борба с престъпността, като се ликвидира нещо. Създайте нещо, а недейте осем години само да ликвидирате! Няма да стане така! Да оставим това, че аз имам чувството, че този Законопроект за съдебната власт, който вие внесохте по един нелегален начин, в последните пет минути, има вид на зле преписана курсова работа на господин Величков, който сега се готви за юнската сесия. (Смях.) Толкова е несериозен, извинявайте!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Ти юрист ли си, бе, Драго?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Аз ако бях асистент на господин Величков, веднага щях да му върна курсовата работа, камо ли пък да приема закона и да седна да го обсъждам в залата. Това е несериозно.
По точка втора предлагам да запишем следния текст: "Да се приведат структурите на всички звена на МВР към кадровите и организационни изисквания за ефикасна борба срещу организираната престъпност".
Дами и господа, така както вие сте написали в т. 2, вие правите едно много тъжно признание: че ние вече работим и живеем в условията на организирана престъпност. Погледнете! Освен че не е издържано граматически, то е и много страшно като признание една година, след като сте на власт. То е направо страшно! Затова предлагам да го заменим с този по-елегантен и по-смислен текст.
И третото ми предложение е за нова точка: Министерският съвет и Министерството на вътрешните работи със съдействието на съдебната власт да предприемат бързи действия по изпълнение на решението на Народното събрание от 5 декември 1997 г. за мерки в борбата с престъпността и корупцията. Сиреч, призовавам ви да си свършите и работата, която 6 месеца не сте вършили. Благодаря ви. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика думата има господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги и, разбира се, преди всичко уважаеми проф. Драганов! Аз няма да се спирам на Вашите граматически забележки, защото смятам, че някои от тях са правилни и мисля, че бихме могли да ги приемем.
Но аз искам да се спра на нещо, което Вие казахте в началото и което също е много правилно: че корупцията предизвиква престъпността. Това е така, но струва ми се, че Вие не обърнахте внимание на един от ораторите в началото, а именно господин Джаферов, който много правилно посочи нещо, което доста време бяхме забравили. То е, че тази престъпност не се поражда, както сега някои искат да втълпят, едва ли не с появата на демокрацията, а тя е съществувала и съществува още от времето, когато само вие, комунистите, си управлявахте...
Казвам "вие комунистите" - на господин Драганов говоря, а не на вас (сочи ДЛ), защото, тъй като съм по-възрастен и тъй като съм участвал във всички народни събрания, си спомням за неистовата борба или по-скоро за енергичната борба на проф. Драганов против уважаемия господин Александър Лилов, когото не виждам тук. И когато може би подлъган от това, че ние, 39-те, както се наричахме, постигнахме някои работи с някакви стачки и т.н., господин Драганов се беше качил ей там горе (сочи балкона) и правеше бойкот. Защо? Защото искаше да сваля Александър Лилов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): И успях.
СТЕФАН САВОВ: Затова е добре да си спомняме някои неща и затова сме ние възрастните - да помнят тези неща... (Шум, смях и реплики от ДЛ.)
За това е моята реплика, господин Драганов. Мисля, че е крайно време да търсим генезиса на тази престъпност. И аз се връщам към това, което каза господин Джаферов: генезисът е заложен именно в това, което ставаше по времето и на Тодор Живков, и преди него, а именно корупцията, защото каква по-голяма корупция има от партийната, от държавната корупция? Каква по-голяма корупция от това, че един можеше да отиде в странство, можеше да следва в странство, можеше да се квалифицира в странство, а друг не можеше? (Смях и реплики от ДЛ.) А друг въобще нямаше право да отиде и т.н. Съответно, разбира се, оттам се явяваше и престъпността.
Затова исках да направя реплика на проф. Драганов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика - господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ако бях вземал думата по-рано, може би доста патос и изхвърляния щяха да бъдат овладени своевременно. ("Е-е-е!" и реплики от ДЛ.) Към Народното събрание има една помощна организация...
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Защо не я взе в 9,00 ч.?
ИВАН СУНГАРСКИ: Драго, ако обичаш, не ме прекъсвай. Ето, прекъсвам си времето. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължавайте.
ИВАН СУНГАРСКИ: Към Народното събрание има Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. По разпределението на институциите, от които народът се жалва, се вижда съвсем ясно къде е болката на хората и къде е техният основен упрек. От 1500 жалби, господин Драганов, 375 са отправени към съдебната система, 176 - към местната власт, а ние си спомняме червената карта, която госпожа Маринова гордо развяваше след местните избори...
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Аз бих развявал зелена.
ИВАН СУНГАРСКИ: И на последно място трябва да ви кажа, че е институцията МВР със 17 жалби, от които само 7 в областта на полицейското насилие.
Мисля, че е крайно време, когато говорим за сериозни неща, към въпроса да се подхожда сериозно. И недейте да се превръщате в правозащитници, а не в политически сили! И то в полза на тези, които нарушават закона, защото когато става въпрос за нарушени правила и нарушени човешки права, има права на малцинството, което се явяват престъпниците, но има права и на тези, които спазват закона. А точно тези престъпници и тези, които без да им помагат несъзнателно - не мога да коментирам, които не подават правосъдие, им помагат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
За трета реплика думата има Георги Дилков.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): А бе Жоро, ти си от моята група...
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Нищо. Аз не съм забравил, че съм от неговата група. Това не значи, че не мога да го допълня под формата на реплика. Тъй като ще подкрепим принципно с някои поправки, ако се приемат, решението, внесено от Парламентарната група на мнозинството, аз искам само да добавя част от онова, което моят колега пропусна, тъй като очевидно не му е известно.
Във връзка с това аз ще попитам уважавания от мен министър на вътрешните работи - министерството, от което съм в неплатен служебен отпуск по Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, може ли да отговори защо в навечерието на летния сезон беше сменено изцяло ръководството на Варна? И второ, може ли да отговори господин министърът на вътрешните работи, тъй като ние го оправомощаваме да извърши...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Дилков, това е реплика на изказване, а задавате актуални въпроси.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Аз съм се записал за изказване, господин председател, моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като вземете думата за изказване, тогава се изказвайте. Слушайте ме, защото по правилник имам право да Ви прекъсна.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Две минути мога да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, 2 минути като реплика, а не да задавате актуални въпроси.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: За репликата не са минали двете минути, имам включена карта.
За какво беше уволнен директорът на Националната полиция - бившият заместник-директор на Националната полиция, преди да влезе в това правителство, т.е. в тази изпълнителна власт? За какво беше уволнен този директор на полицията? Аз ще спестя да каже това министърът: той беше уволнен, защото водеше разработка на своя сродна служба - ЦСБОП. Проверяваше цялата информация за хората, за които се интересуваха служителите на ЦСБОП. Става дума за директора на Националната полиция господин Славчо Босилков. Нещо повече: дали образуваната преписка за престъпление от общ характер е докладвана на прокуратурата за рекет от небезизвестен политик от Владая... (Силен смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
За дуплика има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Аз естествено не мога да отговоря на питанията на моя колега Георги Дилков. Няма да отговоря и на господин Иван Сунгарски. Дори и по простата причина, че аз съм историк и вече съм уморен да се занимавам с изследване на демагогия, популизъм и всякакви други жалки и смешни явления в ХХ век. Така че, нека да си остане за Ваша сметка.
Господин Савов, много Ви благодаря за Вашата реплика. Вие по един много убедителен начин доказахте моята теза. И аз се радвам, че един такъв парламентарист като Вас - достолепен и уважаван от всички, излиза в защита на моята теза.
Да, когато има престъпност без корупция, тя е много по-малка; когато има по-голяма корупция, тогава и престъпността е огромна; когато има организирана корупция, тогава има организирана престъпност. Имаше и преди 10 ноември престъпност, никой не го крие, заради това имаше и МВР, и всичко. Обаче нямаше я тази корупция, която новите демократи въведоха след 1990 г. (шум в блока на мнозинството) и която е - пак казвам - люлката, в която се ражда организираната престъпност.
Казвам ви го съвсем откровено. Благодаря ви за това, че наистина ме подкрепихте в моята теза. И пак казвам: дайте да се опитаме с общи усилия да преодолеем и корупцията, и организираната престъпност. И стига сме се правили на нация от некрофили, стига вечно сме гледали само и само назад, защото ще стигнем да си ровим и тракийските могили най-накрая, а през това време нашите колеги от Централна и Източна Европа вече са в Европейския съюз, докато ние си ровим костите и се занимаваме с глупости. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица и Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми магистрати, уважаеми колеги! Аз излизам на тази трибуна с ясното съзнание, че тук днес разискваме един изключително важен и сериозен въпрос. И съм учуден и огорчен от начина, по който се провежда дебатът.
Аз не мога да не си задам въпроса защо се провежда това разискване и кое го наложи. Това разискване се налага от желанието и правото на българския народ за мирен и спокоен живот, който да бъде подчинен само и единствено на законите в тази държава. Това разискване днес в тази зала се налага от факта, че всички политически сили в българския парламент декларираха, декларират и предполагам, че ще декларират, че са за борба с престъпността.
И не на последно място, но може би най-важното - тук е мястото на подобно разискване, защото това е върховният орган в една парламентарна държава, нещо, за което Народният съюз винаги е декларирал.
Възниква въпросът: има ли престъпност? Отговорът е ясен дори на децата в нашата страна. Престъпност има във всичките й разновидности. Тя е бич за нашето общество и Дамоклев меч над главите на всички български граждани, над тяхната свещена и неприкосновена собственост и над личното им право на живот, което трябва да се подчинява само и единствено на законите.
Много са причините в генезиса на тази престъпност и тук бяха казани и от господин Джаферов, и от други изказали се народни представители. Но малко се говори за втората страна от борбата с тази престъпност. Защото би следвало винаги да се спазва принципът на Достоевски: има престъпление - би следвало да има и наказания.
Множество факти се изнесоха и аз няма да ги повтарям, от които става ясно, че за най-голямо съжаление голяма част от престъпниците в тази страна не получават необходимото наказание. И би следвало ние тук като върховен орган в тази парламентарна държава, наречена България, да анализираме причините и да видим кое пречи, какво не достига и какво да направим, за да можем наистина да подобрим онази част, която аз наричам "справедливо наказание".
Нима някой може да отрече, че ако няма съвместно действие на органите на МВР, следствие и прокуратура, може да има успех в борбата с престъпността? Нима някой може да отрече, че за най-голямо съжаление те не работят така, както на нас всички ни се иска? Защото те не само трябва да се борят с престъпността, те трябва да я победят или поне да я докарат в онези граници, които са характерни за онези държави, които ние наричаме правови. Защото ако не възтържествува правото на закона, ние за най-голямо съжаление ще се превърнем в една неправова държава.
Тук може би единствено министър Гоцев каза нещо, което би следвало да бъде ясен постулат - че не може да има нищо по-голямо от върховенството на закона и съдилището. Защото съдът е този, който трябва да взима решения.
Тук малко беше казано за това, че определени структури имат свои вертикални структури, така да се каже - прощавайте за тавтологията. Но това е съподчиненост... (Неразбираема реплика от Татяна Дончева от място.)
Татяна, ела да ме репликираш след това. Ти си била прокурор. Но въпросът е следният. Именно това е разделението и независимостта на властите, за да могат магистратите да бъдат подчинени само и единствено на закона. В момента, в който обаче те имат началници, които им разпореждат, те вече не са независими.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защото от тях нищо не зависи.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук бих искал да задам още един въпрос: какви са причините? Причините са, най-общо казано, две: има субективни причини, има и обективни причини. Субективните причини най-общо се изразяват в това, което мнозина казаха - това е корупцията. Другата субективна причина е наличието на некомпетентност и политически пристрастия. Защото по някой път и за съжаление често решенията на най-висши магистрати са продиктувани само и единствено от политически пристрастия.
Има и обективни причини. И тези обективни причини са възможността за проява на субективизъм.
Тук е мястото да кажем, че ние сме длъжни, тук е мястото на парламента и неговата роля да направи най-малко възможни всички тези обективни причини, които водят до субективизъм. Нима някой може да отрече, че обективни причини има? Нима някой може да отрече в момента, че се налага реформа в съдебната система, че се налага реформа в Наказателно-процесуалния кодекс? Нима някой може да отрече, че наистина тази реформа трябва да се извърши, когато всички специалисти от всички тези структури, за които говорих, си подадат ръка, седнат и бавно, но качествено направят такива промени, които наистина да ни позволят да се борим и с корупцията, и с престъпността. Ако се опитваме да си прехвърляме вината, ще стане само опит за извличане на дребни политически дивиденти. И за най-голямо съжаление парламентът няма да напусне днешния ден с ясното съзнание, че е свършил нещо, че е възложил именно на хората, които разбират, да направят това, което е необходимо, за да се подобри борбата с престъпността. Това е наше задължение, това е наше право. И утре българският народ ще ни съди, ако не го направим. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Народен съюз.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Христо Смоленов.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Предлагам в проекта за решение на Народното събрание да се запише нова точка, която да гласи следното: "Да се развиват структурите на социално-пазарното стопанство и социалните функции на държавата за превантивни действия срещу криминогенните фактори."
Мотиви. Сред криминогенните фактори са и безработицата, и социалната безперспективност на младото поколение, което го тласка към престъпно поведение, и разорението на дребния, средния и семейния бизнес в България, и фактът, че за български едър бизнес е трудно да се говори, и отдръпването на държавата от редица нейни регулативни функции, които, ако ги има, подпомагат икономическата самоорганизация, а ако ги няма, действат дезорганизиращо. Порочен, и аз твърдя това, от началото на 90-те години е самият модел на реформата, който беше заложен през 1989 г., брутално-либералното стопанство, което беше въздигнато в култ, организирано, вдъхновено отвън, с добре разбран интерес отвътре, това брутално-либерално стопанство е основният криминогенен фактор в България. Аз твърдя това нещо. И ако ние искаме не просто да си играем на репресивни функции, а да имаме и социална, и икономическа превенция, ако имаме желанието да изкореняваме, а не да подкастряме дървото на престъпността, то във всеки случай трябва да поставим въпроса, че е крайно време да реформираме самата реформа. Защото в досегашния й вид тя действа деформиращо на обществения, на икономическия, на психологическия живот в България.
Аз разбирам, че това, което говорят министър-председателят и господин Драганов, е важно. (Председателят призовава за тишина.) Аз все пак се надявам, че останалите колеги ще ме слушат. (Министър-председателят Иван Костов и народният представител Драгомир Драганов разговарят пред първата банка на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Костов...
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Става дума за следното, уважаеми колеги. В българския политически живот многопартийността не означава демокрация. Седем партии имаше и в едновремешната ГДР, и те бяха дори парламентарно представени. Многопартийността все още не означава демокрация.
По този повод искам да кажа, че освен всичко друго, плурализирането на партократичния начин на управление все още не означава демократичен начин на управление. За да говорим за просветена демокрация от европейски тип, ние трябва сериозно да преосмислим отношението си към неща, които ги има записани, слава Богу, в решенията и на Националната конференция на СДС, в програмните документи и на БСП, и на центристките организации, а това именно е социално-пазарното стопанство.
В Комисията по национална сигурност аз попитах: "Кажете ми, господа, една държава, в която проблемите с престъпността да са ефикасно разрешени." Никой не ми отговори, макар че предложението за нова точка с такъв характер на Комисията по национална сигурност взе 4 гласа "за", 3 "против" и два "въздържали се".
Искам да подчертая, че пример за подобна държава има. Германия, например, където още от времето на голямата разруха след войната от времето на Ерхард, християндемократи и социалдемократи са обединени в това, че ще правят още оттогава, а не когато забогатеят, социално пазарно стопанство и социална държава. Социална държава, уважаеми колеги, има и у нас, според нашата Конституция. Но тази държава не функционира в социалните си измерения, тя се отдръпва от икономическия живот, тя се отдръпва от механизмите, които трябва да регулират поведението на младите хора. В Германия освен полиция, освен добре изградена съдебна система, между другото добре регионално разпределена, има и обществени организации, които работят с криминалния контингент сред младото поколение, работят по въпроса за наркотрафика и работят така, че засегнатите родители има към кого да се обърнат. В България такива неща няма и за съжаление не се предвиждат с държавна санкция.
Аз смятам, че необходимостта от подобно преосмисляне на борбата с престъпността, от разобличаване на порочния от 1989 г. досега реформистки модел е насъщна.
Ето защо, призовавам ви да подкрепите една такава трета или четвърта точка в решението, което ви се предлага, нещо, което да адресира социалната превенция, която липсва досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Соколов, уважаеми господа народни представители! Току-що беше извършена една крупна инсинуация от изказващия се професор Драганов. Това, което ми предаде като фирми на СДС, разбира се, няма нищо общо със Съюза на демократичните сили, нито с правителството на Република България. Аз оставям това нещо тук, господин Драганов да го даде на главния прокурор и да ги вкара в затвора.
(Оставя папката със списъка на фирмите на пулта за ораторите. Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Изказването на господин Смоленов ме накара да се замисля за някои работи - какви са криминогенните фактори и т. н. Много неща, които казахте, господин Смоленов, са верни, точни. Но аз бих казал следното нещо: има ли по-криминогенен фактор от този, което ставаше и което ние чухме тук преди няколко месеца, за това кои са били завербувани от Държавна сигурност? Защото такива хора, за които се доказа, че са били завербувани от Държавна сигурност, те носят със себе си и корупция, и престъпление. Нека всеки си мисли. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството. Възглас: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За дуплика има думата господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Радвам се, господин Савов, че Вие лично "не биете негърчетата".
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Какво?
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Че Вие лично "не биете негърчетата". Защото имаше един виц по повод на някаква позиция, критика или нещо да се отговаря: "А вие защо в САЩ биете негрите?".
Още веднъж искам да кажа следното. Дори когато става дума за такова престъпно явление, процес, какъвто е тероризмът, между другото стана скандал, известно е, че аз съм работил и в тази насока, господин Савов. Но дори когато става дума за борба...
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Аз не съм работил, слава Богу, не съм работил в такива неща.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: ...дори когато става дума за борба с тероризма, умните хора, тези, които разполагат със стратегическо разузнаване, разполагат с централно разузнавателно управление, разполагат с оторизирани институции за тази работа, си поставят въпроса: кои са корените, къде е генезисът на тероризма? Не отделното действие, например, е това, което трябва да бъде гледано под лупа. Процесът, който генерира терористи, е много по-важен. Процесът, който генерира от млади хора, които нямат социално бъдеще, престъпници, това е нещото, към което ние трябва да се обърнем с лице. Проблемът, в крайна сметка, е за двигателите, за корените, за скритите механизми. Между другото, бъдещият век ще бъде век на международния тероризъм. Тогава ние отново ще говорим с вас и за това престъпно деяние.
Но проблемът, в крайна сметка, се състои, подчертавам, в необходимостта да се обърне внимание на социалните корени, на икономическите корени на престъпността, на нещо, което не е решен проблем нито в САЩ, нито в Италия, нито в която и да било държава с брутално-либерално стопанство. За разлика от Германия, към която, надявам се, вие нямате претенции по отношение на организирана престъпност. Казвам, подчертавам още веднъж, писал съм книга, викал съм Луканов на диспут за това, господин Савов, за да е ясно, че моделът, който беше натрапен на България през 1989 г., модел за реформи, е порочен, той е в основата на цялото развихряне на сегашната престъпност. Ако ние искаме той да бъде изкоренен, нека да погледнем това, което е и ваша програмна постановка.
Между другото, ще ви покажа с удоволствие Папския медал "Кирил и Методий" за известни приноси в организирането на конференция, първата конференция за социално-пазарно стопанство тук, в България.
И така, господин Савов, моето желание е не да разменяме намеци, реплики, тук не е въпросът дали ще кажем реплика, дуплика, проблемът е да видим корена на злото. Аз твърдя, че България от 1989 г. до сега се развива в едно русло, което благоприятства, което поражда и което раздува престъпността до степен, която скоро ще бъде неизкоренима.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Чакам дълго време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще чакате. Когато Ви дойде редът.
Има думата народният представител Емануил Йорданов.
Господин Ганчев, ако не сте разбрали досега, да Ви обясня какъв е редът: по големина на парламентарните групи, така както е правилникът, отново го прочетете - СДС, Демократична левица, ОНС, Евролевицата, Народен съюз и независимите.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Двама независими говориха вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. И още ще говорят, но като им дойде редът.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Според кого?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Според правилника. Правилникът определя реда.
Заповядайте.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин главен прокурор! Днес на нашето внимание са представени два проектодокумента: единият е решението на депутатите от ОДС, а другият е декларацията на част от опозицията.
Преди малко се изказаха на няколко пъти становища, че тези два документа едва ли не били идентични. Само че това не е вярно. Нека обърнем внимание на най-важното в тях.
В проекта за решение се говори за радикални законодателни промени относно структурата и дейността на съдебната власт. Това обаче не е празна фраза. Това искане е подкрепено с работата, която се извършва по промяната на законите.
В същото време в декларацията на част от опозицията съществува едно последно изречение, което буди недоумение: "Народното събрание е готово да поеме своя дял от отговорността, като приеме необходимите нови законодателни решения, съобразени с Конституцията и разделението на властите". Ние не приемаме законодателни решения, а според Конституцията закони, решения и декларации. Още повече, не е ясно какво значи "готово да поеме своя дял". Готово кога? Готово как? Тази готовност е една празна декларация и в последните месеци се превръща в практика. Когато говорим за престъпността, на думи всички сме срещу нея, но когато следва да се приемат конкретни законодателни промени, част от опозицията винаги е срещу тях.
За какво обаче трябва да се говори в случая? Ние имаме Конституция, която е приета през 1991 г. Тази Конституция предвижда въвеждането на триинстанционна съдебна система. Това въвеждане обаче стана възможно едва когато ОДС спечелиха парламентарните избори. Дотогава не беше направено каквото и да е.
Съгласно същата Конституция Прокуратурата би следвало да има структурата, която има и съдът. Само че отново това нещо не е направено. Прокуратурата по сегашния Закон за съдебната власт има структура, която бих нарекъл "полувоенна".
Ще ви прочета чл. 112 от действащия закон: "Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор".
Още по-показателен е и текстът на чл. 116, ал. 2: "По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им". Този текст е крайно неясен. В него не е казано кои действия може да се извършат, кога, при какви условия; какво следва да направи по-горестоящият прокурор, след като извърши определено действие - да продължи работата по въпросното дело сам или да върне делото на подчинения му прокурор. Именно затова нашият дебат би трябвало да има съвсем конкретни измерения.
Другият болен момент в нашия наказателен процес касае правомощията на следствие и прокуратура в предварителното производство. В момента редакцията на Наказателно-процесуалния кодекс позволява едно безкрайно препращане на делото от следователи към прокуратура, спор между следствие и прокуратура за това как следва да се извърши или да не се извърши определено процесуално действие. Всичко това би могло да се премахне чрез съответните изменения, чрез едно строго регламентиране на правата и задълженията както на следствените органи, така и на прокуратурата.
През миналата седмица, във вторник, в Националния дворец на културата беше проведена конференция на Съюза на съдиите на тема "Наказателният процес в България - настояще и перспективи". В тази конференция участваха както съдии, така и прокурори, следователи, адвокати и хора от научните среди, които професионално се занимават с теорията на наказателния процес. На тази конференция обаче не беше чуто нито едно мнение срещу необходимостта от промени в наказателния процес. Тоест хората, които на практика са ангажирани с борбата срещу престъпността, ни подкрепят. Ние с тях имаме едно и също мнение.
Аз съжалявам, че на тази конференция от опозицията присъстваше единствено колегата Янаки Стоилов, но се надявам, че той би могъл да разкаже по-подробно за нея на своите колеги. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
За процедура има думата господин Моньо Христов. Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Тъй като дебатът протича, а има доста групи с време, които трябва да се изкажат, и да вземем окончателно решение, затова предлагам да бъде удължено работното време на парламента до приключване на тази точка в рамките на два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Известно е от древни времена, че в началото е словото, но познаването става по делата. Хубаво написахме Декларацията за национално съгласие и добре днес министър-председателят ни определи темата, макар че опозицията поиска дебата, водена от най-добри намерения и водена от грижата за състоянието на борбата с престъпността, от лошите резултати до момента, една година след управлението на правителството, и от съзнанието, че резултатите от тази борба са наше общо дело и наша обща отговорност.
Та ми се ще в началото да попитам: като толкова важно за българския политически живот е оправданието с миналото, от кога настоящото правителство смята, че носи отговорност за състоянието на нещата в страната, включително и за проблема, който днес дискутираме?
Приехме Декларацията за национално съгласие, направихме Комисия "Антимафия", дебатирахме през декември 1997 г. Взехме пет решения. Минаха шест месеца и можем да кажем днес, че правителството не се е ангажирало с изпълнението на нито едно от тях. И не става дума само за стратегията, за която господин министър-председателят каза, че щял да представи, и която не знам защо правителството работи толкова тайнствено.
Става дума, че до момента не е проведена нито една среща между вътрешното министерство, господин Бонев, и магистратурата, която да уточни общата система на отчетност, обещана от Вас на срещата Ви със следствието още септември миналата година и която трябва да бъде съобразена с резултатите от внасянето на делата в съда.
Няма никаква работа по спрените дела срещу неизвестен извършител. За миналата година 71,8 на сто от новообразуваните дела са спрени срещу неизвестен извършител. В цифри: 180 985 са новообразуваните, 130 899 са спрени срещу неизвестен извършител.
Нито крачка по общата и информационна система, за която ви говори и прокурорът Виня.
И не е даже въпросът докъде сме стигнали, а че даже няма желание да се срещнат представителите на изпълнителната и съдебната власт в тези месеци. И може би ние трябва да ги поканим общо на кафе. Това е странно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (встрани от микрофоните): Не е вярно! Това не вярно!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е вярно, господин Костов! И няма нужда да го казвате това отстрани! И няма нужда да си говорите чрез вестниците по този начин, защото изключително арогантният тон наложи искането от трите опозиционни политически сили да искат общ дебат по проблема за кризата в отношенията между изпълнителната и съдебната власт и негативното й влияние върху резултатите от борбата с престъпността.
Имало единен фронт за защита на статуквото. На кое статукво, господин Костов? На Конституцията? На разделението на властите? На необходимостта от ефективни действия в борбата с престъпността или на нещо друго?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На безнаказаността!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, безнаказаност?! За кого?
За кого? И си идваме на въпроса - питате за банкови афери. Знаете, че тези проверки са продължили година, година и половина. Говорите, че от април месец са започнали. Те са започнали малко преди това и Вие знаете нуждата от експертна помощ по тези предварителни проверки. Поели сте ангажимент БНБ и "Банков надзор" да осигурят част от тази експертна помощ в рамките на предварителните проверки. Аз мога да Ви дам по една от тези преписки какво е отговорила Вашата приятелка Емилия Миланова след като 6 месеца се държи искането да помогне за една експертиза по няколко банкови операции във връзка с "Кристалбанк" и Добруджанска банка. Може би и това не Ви е известно?!
Изходящото искане от следствието е с дата 23 септември 1997 г. Отговорът на "Банков надзор" е от 18 март 1998 г. и там се казва: важно е да се отбележи, че БНБ не е орган на съдебната власт, за да ни ангажирате с експертизи. (Шум и реплики в залата.)
Резултатът... да, но в предварителните проверки може и недейте да се правите на три и половина, че не желаете заличаването на следи, защото точно това желаете! (Шум и реплики в залата.)
Всички банкери били рекрутирани от БСП ръководствата. И кои банкери? И на "Туристспортбанк" ли банкерите?
И трябваше ли да бъде задържан Стоян Николов преди три месеца, за да обяснява на следствието кога ще бъде то закрито. Или не знаете кому е близък Стоян Николов? Защото той говори за Вас! Говори за стоящия до Вас министър! И Вие знаете това.
И защо се не сетихте за тежкото състояние на следствието 1992 г., когато вървяха 15 950 дела на производство, а се сетихте сега, когато 1997 г. станаха 36 246 и видяхте разгърнатите карти, когато ходихте на посещение в следствието със схемите, защото една част от това не Ви беше известна?
Търсите ли Вие всъщност парите, които са изтекли или спираме само до списъка на кредитните милионери? За каква корупция става въпрос?
Два пъти питам министъра на вътрешните работи за онзи силует, чийто очила не знам защо по силуета се пропускат и който знаете, че не е крайният получател на парите. И за тази разработка на НСБОП, която Ви е дадена от министъра на вътрешните работи - знам, че сега ще го отречете, но знаете повече от трима души и когато му дойде време Вие знаете, че също ще стане скандал.
За какво да си говорим? Бих призовала господин главния прокурор най-после да намери начин да обнародва материалите по "Сапио". Защото аз знам, че беше осъден и лежа в затвора един министър-председател на България за лист хартия на ксерокопие, на който пишеше: "Другарю Стоичков, моля да решите въпроса положително!", подпис, дата, без да става даже ясно за коя преписка е въпрос.
А Вие знаете как сте освободили "Сапио" от данъци. И след това ни сащисвате, че били извадили съдебни решения, за да търсят Ясен Златков неизвестно къде по света. Това навсякъде се наричаше поне престъпление по чл. 282. И ако нямаше толкова благосклонен към Вас главен прокурор, Вие никога нямаше сега да сте тук! (Оживление в залата.)
Но няма защо да си говорим за минали неща! По-добре да си говорим за днешни, защото кой преразпределя този захарен бизнес и защо Стоян Николов и цар Киро току-що почват да се мешат напред-назад в разни дела? Току-виж някой се оказал някой атентатор някъде пред някой вестник - я бил, я не бил, ще видим.
Какво искате да правите? Със съдебната система да разчиствате бизнессметки и бизнесинтереси? Това ли искате? Затова ли ви трябва този погром над съдебната система? За тази ли реформа говорите, която предвижда, внесена в 6 без 5, разгром над Националната следствена служба и Главна прокуратура? И забележете, въобще не става дума за Иван Татарчев. Преструкцията на Главна прокуратура ще стане след 1 март 1999 г., т.е. те дотогава ще си го държат, само че тя ще стане след това.
Смяна на Висшия съдебен съвет. Вероятно подбран от мнозинството по критерии, които те си харесват.
Ликвидация на военните колегии при Върховния съд, и Главна военна прокуратура.
Изземване правомощията на президента да назначава шеф на следствието.
Принизяването на следователите в трета ръка магистрати.
Силна децентрализация в системата на следствието и прокуратурата, които са най-активните инструменти за интервенция срещу изпълнителната власт и нейните върхове, което наричате независимост. Независимост, доколкото от тези магистрати нищо няма да зависи и каквото всъщност ви трябва.
Лишаване от съдебната власт до възможности да стигне до висшите етажи на властта и силно увеличаване правомощията на министъра на правосъдието да администрира, кадрува и контролира магистрати.
Това нещо какво наричате?
Аз го наричам така: искане на министър-председателя той да казва кой е виновен и кой не, кой е престъпник и кой не и кой с какво и как трябва да бъде наказван.
Не всеки невинен до доказване на противното, а всеки посочен от министър-председателя - виновен до доказване на противното!
Недосегаемост на изпълнителната власт и ненаказуемост за нейните върхове в периода, когато тече голямата приватизация, когато след 10 години, когато приключи т.нар. разбойническо-ментарджийска приватизация само ще си кажем: "Куче влачи рейс!".
Кой търси парите на България в чужбина и кой не иска те да бъдат намерени?
Банкови дела! Говорите днес за банкови дела, когато разформировате банковото отделенеие на Националната следствена служба. Вчера 10 души от 20-те са си подали оставки. Какво става с тези банкови дела? Кой ще ги продължава?
Да направите най-добрите магистрати - адвокати. Мислите ли, че ще помогнете нещо на борбата с престъпността? И това ли искате?
И накрая до какво стигаме? Злоупотреба със специални разузнавателни средства. За 8 месеца едно дело, по което те са използвани като доказателство, а се използват поголовно.
Изтръгване на показания с насилие - дори според Съвета на Европа. Когато питаш нещо ти казват, че си защитавал престъпници. Ами, за какво всъщност става дума?
Да си назначите и кметовете! Да си направите Съвет за сигурност! Да си решите кога в държавата има кризи, за да управлявате чрез него! Да давате лицензи на частните медии да не би случайно някой да каже нещо неизгодно за вас!
За какво става дума? Ами, тогава, се провъзгласете за Краля-слънце и дайте не господин Томов да ви дава менче, ами да ви дадем една корона във вид на слънце, за да се знае за какво иде реч. Само че това няма нищо общо с Европа, нито с европейската демокрация, нито с нещо друго. Става дума за укрепване на личната ви власт, става дума за смазване на съдебната система, става дума за абсолютен диктат, познат в Латинска Америка. Европа може да ви търпи. Тя търпя и Сали Бериша. Но не можа да го търпи безкрайно! (Ръкопляскане от опозицията, реплики: "Реплики да има случайно? Защо няма реплики?". Весело оживление сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин главният прокурор Иван Татарчев иска думата. Заповядайте.

ИВАН ТАТАРЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо трябва да ви се извиня за това, че прекъсвам вашите дебати, но за съжаление аз имам и други ангажименти. Благодаря ви, че имам възможност и аз да се изкажа. За съжаление аз съм единствен представител на магистратурата. Причината е, че снощи едва в 18,30 ч. бях поканен да се явя тук. Директорът на Националната следствена служба господин Бойко Рашков въобще не е получил покана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бойко Рашков е в провинцията и е поканен.
ИВАН ТАТАРЧЕВ: Лично той ми се обади, че не е получил покана и затова е заминал за провинцията.
Понеже получих упреци, и то сериозни, и от двете страни на тази зала, а някои от депутатите не ме познават, ще си позволя да кажа няколко неща за себе си. Нито съм най-младият комунист в България, нито моята съпруга - такава нямам, е била партиен секретар и не се срамува сега от това си минало качество, нито съм проповядвал теорията на марксизма и социализма като преподавател по политическа икономия на социализма. Ще спра дотук. Не съм бил и политически хамелеон. Винаги открито съм изразявал своята гражданска позиция и своите убеждения. Аз съм демократ по убеждение, такъв ще приключа и земния си път, а не съм се въртял според това кой е на власт. Това го казвам, защото очаквам може би някои да прекъсват моето изложение.
Ще започна по един малко нетрадиционен начин. Питам - не очаквам да получа някакъв отговор, поне адекватен, - питам се сам и затова задавам въпроса и към господин Костов: защо воюва против прокуратурата и следствието и то без да подбира средства, служейки си и с лъжи, нещо, което посочих в моето писмо до него, на което нямам отговор, и го помолих да се извини. Дали затова, защото цели да не бъде разследван във връзка със скандалния случай "Сапио", където той има определени действия, или защото желае да разруши българската съдебна система. Ако второто е неговата цел, то той донякъде вече го е постигнал. Днес трябваше да приключи едно следствено дело срещу тези, които са се разпоредили да бъдат дадени огромни заеми, необезпечени. Трябваше да бъде подписано и постановлението за задържане на едно от виновните лица. Това за съжаление не може да стане, защото днес получих информация, че всички следователи от икономическия отдел на Националната следствена служба са подали оставки. (Смях в залата.) Не се смейте, защото това е истината. Лесно е човек да се смее, повече трябва да мисли. Никой вече не може да ги накара нищо да направят. За съжаление това не е само в София. Оставки непрекъснато идват. Миналата сряда бяха освободени по тяхно желание и двама от водещите прокурори - окръжният прокурор на Враца и още един прокурор от Врачанската окръжна прокуратура.
Каква е връзката на всички тези нападки срещу съдебната власт с борбата с престъпността? Смятам, че вие сте достатъчно интелигентни, за да можете да си отговорите на този въпрос.
Господин Костов прочете списък на банки, които са отпускали необезпечени кредити и част от тези кредити - защото не при всеки кредит, когато се отпуска, има престъпление, а при които има действително извършени престъпни деяния. Не чух, може би греша, но в този списък не чух името на Капиталбанк, а от Капиталбанк е източил огромна сума приближеният на господин Костов Красимир Стойчев. Той и към момента дължи 5 млн. долара на Капиталбанк. Като при получаване на сумите си е послужил и с измамни действия. Не знам защо не чух нищо по този въпрос.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Има ли обвинения?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ТАТАРЧЕВ: Ще има. Мога да Ви успокоя, че ще има Но аз не чух в списъка името на тази банка и това ме учудва.
Господин Гоцев, когото аз много уважавам - той е и мой стар приятел, посочи някои случаи, които черпи от информационната служба на Министерството на вътрешните работи. Само че, господин Гоцев, това не е най-чистият източник на информация. Преди да посочите тези случаи, Вие бяхте длъжен да се справите, да поискате информация от тези, които могат да ви дадат точно такава. Тогава щяхте да разберете кои лица са били задържани, защо са били задържани, кои лица са били пуснати поради изменение на мярката за неотклонение и след това вие да запознаете депутатите с тези въпроси.
В тази насока чух изказване и от един друг депутат, доколкото зная студент от първите курсове на Юридическият факултет, който засегна така наречения случай "Златистия", като ме обвини, че аз съм го пуснал под гаранция за някаква сума от 3000 лв. Това абсолютно не отговаря на истината. Мярка за неотклонение на този обвиняем аз не съм подписвал. Независимо от това вярно е, че срещу него - получих телеинформация - е имало няколко следствени дела. Обаче те са прекратени не поради приумицата на някой прокурор, а поради това, че пострадалите лица са си оттеглили показанията. (Смях в залата.) Във всяка една цивилизована страна - би трябвало да знаете - когато тя е правова, не може да бъде осъден никой за това, че е посочен от изпълнителната власт, а въз основа на доказателства, които сочат по един категоричен и неопровержим начин неговата вина. Сега той естествено, след като е извършил убийство, е в ареста. Тук вече доказателствата са неопровержими и той ще си получи заслуженото. Но да се говори по този начин, наизуст, това е недопустимо. Това могат да си позволят хора, които или не знаят какво значи правова държава - защото аз нямам нищо против да въведете законите на така наречената ЧК и да застрелваме този, който ни посочите, че следва да бъде убит. Но България в края на ХХ век е правова държава и в нея едно лице може да бъде осъдено само тогава, когато то действително е извършило престъпление, доказано по един категоричен начин. Впрочем това е и един конституционен принцип, намерил отражение в Конституцията на Република България.
Спомена се тук името на господин Виня, който е национален прокурор в Италия по антимафия. Възпроизведоха се някои неща, които той е казал, обаче за съжаление, други неща, които той заяви при своето посещение, останаха тайна. Те останаха тайна и поради една друга причина. В деня, в който беше приет господин Виня - аз съм един от тези, които го бяха поканили в моя кабинет - след приключване на срещата дадох интервю по Националната телевизия, където обясних какво е казал господин Виня. Цензурата в телевизията не позволи моето интервю да излезе на екран. Кои са причините, аз не мога да ви кажа.
Господин Виня каза няколко неща, които са особено характерни.

Първо, че в Италия има сходна съдебна система с тази на България. Прокуратурата е част, както и в България, от съдебната власт. В Италия също така има не наречен Висш съдебен съвет, а Висш съвет на магистратурата, който назначава, уволнява, понижава и повишава магистратите. Също така той обясни, че когато се използва така наречената съдебна полиция, а тя се състои от полицаи от трите вида полиция - към Министерството на отбраната, така наречените карабинери, към Министерството на вътрешните работи, така наречените полицаи, и към данъчната полиция или финансова такава, тези полицаи, извършвайки по нареждане на прокуратурата определени действия, нямат право дори на своя министър да докладват с какво се занимават. В противен случай носят наказателна отговорност.
Говори се и господин Лучников, също така уважаван от мен правник, каза, че нито едно крупно дело за икономически престъпления не е приключило, както и че въобще не се стига до съд - всички престъпници си ходят на свобода.
Господин Виня обясни, че по едно неприятно за Италия дело във връзка с масово убийство, извършено от така наречените мафиоти, разследването е започнало в 1992 г., приключило е в 1996, от 1996 г. е влязло в съда и все още няма присъда. Не е възможно, особено по дела за така наречените стопански престъпления, следствието да приключи за един съвършено кратък срок. При така наречените пирамидални структури трябва да бъдат разпитани хиляди измамени лица. Без техните показания делото не може да приключи в следствието и не може да влезе с обвинителен акт в съда. При другите икономически престъпления - по банковите дела - е задължително назначаването на икономическа експертиза. Икономическите експертизи също не могат да приключат за един ден. Експертите нито са толкова много, нито са толкова опитни, че да успеят в кратък срок да представят своите експертни заключения.
Преди известно време чух един известен български юрист, но вероятно незапознат с предварителното наказателно производство и с доказателствения материал по наказателни дела, да твърди, че не е необходимо да се назначават икономически експертизи, след като има акт за начет или ревизионен акт на Сметната палата. За съжаление тези документи, за които говори споменатият юрист, не могат да се вземат предвид като доказателство по делото, защото нито ревизорите, нито членовете на споменатата Сметна палата са органи на предварителното производство. Изменете закона, няма да назначаваме никакви вещи лица нито в следствието, нито ще ги назначаваме и в съда и тогава за нула време ще приключват икономическите дела.
Често пъти хора, които не са запознати с въпроса, говорят, че прокуратурата бездейства. Госпожи и господа народни представители, без да ви досаждам с цифри, ще ви кажа само, че през 1993 г. са изготвени и внесени в съда 9213 обвинителни акта за 14 532 лица. През миналата година в съда са внесени 26 644 обвинителни акта срещу 41 129 обвиняеми лица. Защо трябва да подценяваме денонощния труд на следователите, труда на прокурорите, които се борят ежедневно с престъпността, въпреки че получават едно сравнително ниско, неотговарящо на висококвалфицирания им труд възнаграждение?
На господин Лучников ще кажа, че само от 28 април до днес, в този кратък период, са изготвени и внесени нови три обвинителни акта във връзка с престъпления, извършени в банковата сфера. Аз не съм против съдебна реформа, винаги съм го казвал, но тази реформа трябва да се извърши след едно достатъчно в период от време проучване с участието на специалисти - както научни работници, така и практици - за да може да се създаде един закон, който да е на ниво, не да подлежи след това на промени, не да се правят експерименти. Не желая да обвинявам тези, които са изготвили проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен в последните минути миналия петък, при изготвянето на който никой не се е допитал до представители на съдебната власт. Нужна е една продължителна дискусия, за да може наистина да се стигне до един по-добър резултат, по-ефективен в борбата срещу престъпността, която е цел, обратно на някои направо необосновани и непочтени твърдения, цел на цялата съдебна власт в България. Уважавайте представителите на съдебната власт, защото те воюват на най-тежкия фронт. Не се движат с четири коли по улиците, но стоят на поста си и са изложени всеки момент на опасност от посегателства. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в Демократичната левица, Евролевицата и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Татарчев.
Има думата министърът на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Татарчев! Аз Ви благодаря, че оставате за моето изказване. Колкото и важна работа да имате, тя може да почака, надявам се, още малко. Искам само да Ви опресня паметта за прословутия случай Златистия, с който аз иначе нямам никакво намерение да спекулирам. На 12 ноември 1993 г. той е задържан с три лица от Казичене с голямо количество оръжие и боеприпаси. Образувано е следствено дело N 2087 от 1993 г. по описа на VI районна следствена служба. Отново за престъпление по 339, каквито дела и преди това е имал. Спрямо Злати Златев и останалите извършители е взета мярка за неотклонение задържане под стража. С Вашия подпис е постановление от 17 февруари 1994 г. за изменение на мярката в парична гаранция на 30 000 лв. И мотивът в постановлението Ви е следният: Злати Златев и останалите обвиняеми имали постоянен адрес, не се укриват и няма основателна опасност да извършат други престъпления.
Що се отнася до данните, които бяха изнесени тук от госпожа Татяна Дончева, искам приятелски да й препоръчам да не злоупотребява с престоя си при директора на националното следствие. Така ще му разруши имиджа, че има вкус към хубави жени. (Смях в мнозинството.) Данните, които Ви е дал, не са точни и не са коректни.
Дами и господа народни представители, ние искаме престъпниците да бъдат съдени. Това го иска цялото общество. Тази съдебна система по сегашната процедура очевидно не може да го направи и не го прави. Само едно сравнение ще ви дам, тъй като господин Татарчев, който бърза може би за първата водка или за нещо друго, даде пример с обвинителните актове. Той не каза какви са присъдите. Ще дам за пример съседна Гърция. Съизмерими са показателите за престъпността и за дейността на съдебната система.
За миналата година в Гърция са извършени около 300 000 престъпления. В България са извършени около 240 000. Това е полицейската статистика. Еднаква е методиката и в двете страни, такава, каквато е и в Европейския съюз. И в двете страни са разкрити по около 100 000 престъпления. За България са 102 000, за да съм точен. В Гърция са осъдени над 80 000 лица ефективно. В България с осъдителна присъда са приключили 17 000 дела с 22 000 лица. Това ли е ефективна съдебна система? Обществото отдавна е отговорило на този въпрос. И какво предлагаме ние? Предлагаме да променим устройството на съдебната система в съответствие с Конституцията. Ни повече, ни по-малко! Сега очевидно устройството противоречи и най-големите противоречия са в две насоки. Едното е принципът за независимост - за това се говореше. Независимост означава подчинение само на закона, не и на началник. Нас искат да ни убедят, че трябва магистратите да са подчинени на началника. Това било независимост.
Другото противоречие е липса на състезателност. Обвинението сега е господар на процеса, обединява функциите на прокурор, на съдия и за съжаление на адвокат. Престъпниците вече не си търсят адвокат, търсят си прокурор.
Другото, което искаме, е да променим процедурата, т.е. принципно нов Наказателно-процесуален кодекс и то по такъв начин, че по делата за пирамидите например, които цитира господин Татарчев тук, да не караме следствието да разпитва 5000 пострадали лица. Сега следствието е длъжно да разпита толкова. Длъжно е да разпита всички пострадали, защото в противен случай при този процес съдът ще върне делото.
Прокурор Виня каза, че при тях е достатъчно да има и един пострадал, за да го изправят на съд. При нас не е достатъчно. Това искаме да направим. Да им помогнем на хората, които разследват. Кой не иска това статукво да се промени? Кой не иска бандидите да ги съдят? Очевидно, естествено самите бандити не желаят това. След тях - корумпирани магистрати, отделни корумпирани магистрати, не цялата система, защото има много достойни хора там, на които сме им вързали ръцете да работят. Корумпирани магистрати, които имат един интерес - полицията да хваща бандитите, имат интерес да ги хващаме - разбирай клиентите, те да ги пускат, а ние да си мълчим. Защото, видите ли, на хората им омръзнали вечните крамоли. Да мълчим, както ни призовава Драгомир Драганов.
Всъщност, като споменах името му, си спомням, че патосът, с който говореше за корупцията, беше предшестван от нещо недотам достойно. Той дойде тук при министър-председателя и потърси възможност за някаква далавера и беше изгонен, разбира се. Може би затова изказването беше в този тон.
Интерес обаче има и БСП в калъп с отделни представители. Казвам с отделни - на Евролевицата и на ОНС. Забележителен опозиционен блок - престъпници, други престъпници с тоги и политици. И кой е мозъкът в този картел? Риторичен е въпросът! Въпросът е защо това е мозъкът, защо се хванаха да помагат на кауза пердута? Защо се хванаха на това? Дали защото изведнъж станахте големи демократи? Знаете добре истинското отношение на хората. Ако не го знаете, ви предлагам обикновен тест. Аз бих предложил на господин главния прокурор да си организира в НДК например една среща с жертвите на бандитите, с жертвите на престъпленията. Дали някой в тази зала може да си представи какво точно ще се случи там? Но дори и да приемем, че това е твърде жестоко, нека поне се разходи по улиците, очи в очи с хората, да ги види какво мислят на улицата обикновените хора. Нека опита. Бодигардовете, за които той толкова говори, ще му трябват, но не заради някой отмъстителен престъпник, дами и господа. Давам му и трето предложение: да събере на стадион "Васил Левски" бандитите, които той и подчинените са осигурили с недосегаемост - не знам дали ще стигне стадионът, пуснати да си правят зъбите и разклатените нерви от това, че полицията ги е хванала, че им е нарушила спокойствието. Уверявам го и вас ви уверявам, че ще го носят на ръце. Само там може би ще има радушен прием. И как да си обясним при това положение защо БСП и гравитиращите към нея защитават подобно нещо? Как да си обясним, че се изправят срещу цялото общество, готови да платят огромна политическа цена? Много е просто. Първо, теснопартийните им интереси. Те нямат политическия интерес от ефективна борба срещу престъпността. Антинационалната същност на поведението им е такава. Техният интерес е "колкото по-зле, толкова по-добре", както нямаха интерес да се уреди проблемът с природния газ например.
Няма да забравя забележката на един дипломат, отношенията с когото смятаха за монопол. Даваше оценка в тесен кръг на поведението - тяхното поведение, и неговата дипломатичност не можеше да прикрие чисто човешкото отвращение. Как е възможно - питаше се той, да искаш спиране на газта през зимата, само за да събориш правителството! Така е и с реформата в съдебната система. Колкото повече жертви, толкова по-добре. Колкото повече бандити по улиците, толкова по-реалистичен би ви изглеждал налудничавият сценарий да свалите същото това правителство. Точно така е. Ненаказаните бандити са вашето политическо оръжие.
Второ, страхувате се от ефективна съдебна власт, защото има много неща, за които да отговаряте. Дълъг е списъкът с престъпленията и от много време се трупат. Страх ви е от справедливост. Не ви е изгодна справедливостта и правосъдието. Два основни мита, две фалшиви мишени ни разигравате на нас и на цялото общество. Първо, че конфликтът пречел да са заедно властите срещу престъпността. Истината е, че самият конфликт е за това, че не сме заедно срещу престъпността.
Ето и няколко примера. Това се отнася и за хората, които тук поставят въпроса за решителната борба с организираната престъпност. Задържан е един от шефовете на силова групировка, един от крупните престъпници в Шумен, при грабеж с всички доказателства в него. Съдът е потвърдил мярката за неотклонение. Прокурор го е освободил една седмица след това. Заедно ли сме? Ние не сме заедно срещу престъпността.
Прочутият Ерджан Рашид - Роко, сигурно той е причината, за да получа упреци тук от някои депутати. Знаете ли как се развива делото за фалшивите пари? Има постановление на прокурор от районната прокуратура някъде там, където е изпратено делото, за да се потули. Следователи от Националната следствена служба все още не са го изпълнили и те са възмутени от това. В постановлението пише: "Да бъдат привлечени като обвиняеми всички свидетели по делото". Това значи да няма свидетели по делото. Това означава за сведение на господин Татарчев защо свидетелите се отказват от показанията си - за да можем след това да кажем: ние сме правова държава и само доказани престъпници ще наказваме.
От последните дни имам пример за това дали сме заедно срещу престъпността. Девет бандити - организирана престъпна група - досега сме доказали, че е извършила над 30 кражби в квартал "Стрелбище", се задържа от IV районно полицейско управление - от служителите на МВР. Единият от тях стреля с пистолет срещу полицаите в една детска площадка. Там се развива това, между децата става гоненето. Не е образувано следствено дело. Преобразува се в дознание, защото било леко престъплението и без да стигне до прокурор, ги освобождава следователят. Заедно ли сме срещу престъпността? Заедно ли сме срещу престъпността?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нещо пак си сбъркал и ни сащисваш тук.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Ако искате да разберете каква е втората мишена, по която госпожа Дончева настървено стреля ту от тук, ту от кабинета на шефа на следствието, ще ви кажа и това, че ОДС искали да превземат съдебната власт. Или господин Костов! Хайде, разберете се. Веднъж казвате, че ОДС владеят съдебната власт, че тя била "синя". Втори път казвате, че ОДС искали сега да я превземат. В кой от двата случая лъжете? И в двата! (Ръкопляскания от блока на СДС.) И в двата случая лъжете. Защо? По-интелигентните от вас вече са си дали отговор на въпроса. Ако ОДС искаха да унищожават съдебната власт, ако искаха не да я унищожава, а да овладее съдебната власт, ОДС не биха предприели сега стъпки към децентрализация, към разрушаване на йерархията. Защото назначаването на наши хора означава, че тази йерархия ще ни свърши работата, ако са верни вашите обвинения. Ние ще имаме интерес да се запази йерархията, за да можем да водим, както вие се опасявате, манипулирани процеси. Ние това не го искаме. Ние тази възможност я отнемаме от себе си. Но я отнемаме и от всеки друг, който един ден би се изкушил от такава възможност. Привеждаме я в съответствие с европейското право, а не със сталинското право, което изглежда е единственото право, способно да проникне до главите на някои от вас.
При това положение аз се питам какво търсят в този позорен картел, който очертах, Евролевицата и ОНС или поне отделни техни представители? За БСП е ясно. Решили са да плащат. Но забравят, че за неефективната съдебна власт плащат собствените им избиратели. Какъв е интересът тогава на останалите две политически сили? Това е проблемът.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Защита на демокрацията.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Защо останалите са готови да платят цената на БСП? Дали по-интелигентните в двете парламентарни групи вече не си отговориха на този въпрос и затова виждаме една по-мека позиция от страна и на ОНС, и на отделни представители на Евролевицата. Вятър и мъгла е, че защитавате независимата съдебна власт. Защитавате интересите на БСП. Това правите в момента. (Ръкопляскания от СДС.) Но така рискувате следващият парламент да го гледате по телевизията. (Смях.) Колко пъти още искате да плащате за това, че не сте си отрязали пъпната връв?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Иван Костов ли ще назначава депутатите?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Мнозинството зорлем ви вкарва в Европа, а вие се опитвате да докарате там и последните сталински отломки и то без визи. Ами, няма да стане. И виза няма да получите! Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата господин Лютфи Местан.
ЛЮТФИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Аз поне ще се въздържа от политическо изказване, защото поредицата от събития, на които станахме свидетели в последно време, както и дебатите от последните десет минути, ни подсказват ясно, че за да се ликвидира престъпността, трябва да се ликвидира преди всичко тази безсмислена война между институциите. В България има реално разделение на властите и контактите между тях трябва да се базират не само на ясен регламент, но и на взаимно уважение и толерантност, изисквани от всяко демократично общество. Оставаме с впечатление, че точно това, последното, го нямаме. В този смисъл дори и Народното събрание не може да корира работата на съда, но може и следва да корира работата на МВР. Така че ние можем да предложим на съдебната власт и прокуратурата да бъде по-внимателна в изявленията на нейни представители към работата на МВР, както и да наложим на МВР определен начин на поведение към съдебната власт и прокуратурата.
С победата на изборите през 1997 г. СДС излезе с едни доста амбициозни намерения за борба с престъпността, които ние подкрепихме. Безспорен успех е ликвидирането на силовото застраховане. И този факт не може да бъде премълчаван. Но от застрахователния бизнес излязоха момчета, по-популярни със събирателното име "борчета", които остават потенциален криминогенен елемент, който вероятно ще се насочи към престъпления от по-ниско ниво - рекет, грабежи, кражби. В резултат на това днес все още в множество европейски гидове на Западна Европа нашата страна се отбелязва с череп и кости, тоест страна, опасна за туризъм. При това географско разположение на страната ни и нейните великолепни природни дадености, това е направо ужасяващо.
Ликвидирането на престъпния имидж на страната ни като средище на престъпност не става само с хайки на бандити, показни акции, ако щете, не става само с тежки присъди, а със системна и целенасочена работа за ликвидиране на криминогенните фактори. Забелязва се една тенденция в работата на МВР да тича след всеки престъпник, а не да се предприемат мерки за ликвидиране на условията, водещи до висока престъпност. И ако първото е отговорност и задължение на МВР, то втората част на този въпрос - ликвидирането на условията, създаващи престъпност, вече е отговорност на всички нас, ако щете, е отговорност и на българското средно образование, което не обучава и възпитава бъдещите граждани в основните принципи на функциониране на обществото, в това число и на гражданското общество. Защото непознаването на правата и задълженията също е опасен криминогенен фактор.
Във връзка с това ние бихме искали да предложим на господин министъра добрите намерения за борба с престъпността да прераснат в конкретна програма за превантивна борба срещу престъпността.
Бих искал да приключа, засягайки друг важен аспект на този проблем и правя това с огромно недоволствие - този за етническата ненавист, която оставаме с впечатление, че в последно време набира темпове и у нас. Формиращите се групи на скинхедс потрошиха еврейски гробища в Русе, Кюстендил и други градове. Те пребиват редовно роми. Те бяха тези, които отнеха живота на едно 15-годишно дете. Те са сериозен фактор, който заплашва националната сигурност на страната и етническата й стабилност. Ние, като либерална формация, не можем да не се безпокоим от това. В страна с традиционна верческа и етническа търпимост това е направо престъпление.
Господин министър, във връзка с това чакаме Вашите програми за превантивна борба с престъпността, конкретно срещу формиращите се групи на скинхедс и други организации, които застрашават сериозно етническия мир в странта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, министри, дами и господа народни представители! Аз съм силно притеснен от последните думи на уважавания от мен колега Богомил Бонев. В последните няколко дни министър-председателят лично, снощи го слушах в няколко предавания, набива се на обществото тази теза, че днес ще се разбере кой е с БСП, за престъпността и кой обратно - е против престъпността. (Реплики и ръкопляскания от СДС.)
Понеже колегите от дясно ръкопляскат, това е нормално - те са мнозинство. Нормално е и това, че много млади хора има в тази страна на залата. Ненормалното е разбира се, че малко са юристите за съжаление в целия парламент.
На тези колеги, които не ръкопляскат разбира се иронично, ще кажа, че ако в Тридесет и шестото Народно събрание имаше един текст, който носеше името на своя вносител - т.нар. "член Капудалиев", в Тридесет и седмото и в Тридесет и осмото Народно събрание, благодарение на вас, на мнозинството, има няколко десетки поправки в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, наречени "поправките Дилков". Затова никой не може да ме упрекне, че като служител на Министерството на вътрешните работи в неплатен служебен отпуск, водил 28 години борба с престъпността, вземам страната на БСП или на когото и да е било в този дебат.
Аз исках да помоля мнозинството, тъй като досега само един колега - Емануил Йорданов, посочи част от текста на декларацията, подписана от трима лидери на опозиционни парламентарни групи, а колежката Елена Поптодорова и някои други народни представители от всички страни на залата също посочиха допълнения към проекта за решение. Във всички случаи ще имате моя глас, независимо от решението на парламентарната група, за това, че трябва да се оптимизира процесът за водене на борба срещу престъпността. Но аз ви моля да обсъдите и разбира се след корекции да приемете нашите поправки в проекторешението. Те са съвсем коректни, не изменят смисъла и съдържанието на проекторешението и защо да не се гласува, разбира се с поправки, отново декларацията, представена от опозиционните групи, евентуално дори като мотиви или преамбюл на решението, представено от мнозинството? Мисля, че тогава в тази зала ще се създаде наистина едно реформаторско мнозинство, дори бих казал абсолютно мнозинство след един такъв компромис. Тогава престъпниците, които ще спечелят от конфронтацията в тази зала, ще разберат, че с тях започва сериозна война и тя ще бъде на живот и смърт.
Това е, за което аз моля всички колеги в тази зала. В противен случай тук ще споделя съвсем откровено тревогата си: след убийството на моя колега младши-лейтенанта, произведен посмъртно, и изявленията на отделни представители на правителството: сега ние ще търсим възмездие, сега ние не можем да спрем хората едва ли не да се саморазправят с главния прокурор; след това имаше и други изявления, когато стана случаят с Ани Заркова - че тук, в българския парламент, в една парламентарна република министърът на вътрешните работи си позволи да заяви, че е използвал професионален трик на срещата с ОНС, за да затвори кръга около заподозрените лица около Кирил Рашков... Това е една оперативна комбинация и той много добре знае това. Аз я приветствам, но не в парламента, господин министър! Тя трябваше да се даде на нашия апарат по места, трябваше да се каже на агентура и прочие, а не с такива трикове и т.н. Какво значи, че сега ще търсим възмездие? Ще напомня и на председателя на парламента, че и в миналия парламент, и в този - друг е въпросът, че това е една моя професионална позиция и тя не се покрива с позицията на колегите от Евролевицата - аз депозирах проект за решение за временно преустановяване на използването на мораториума, наложен върху смъртното наказание.
Уважаеми господин министър-председателю, аз ще Ви кажа, че тези убийци и престъпници, когато са отишли с автоматите и са били решени на всичко, в никакъв случай не са си въобразявали, че следствието - Бойко Рашков или Татарчев, ще ги защитят след това убийство на полицая... Но аз във всички случаи съм сигурен след 28 години борба с престъпността, че те си мислят: първо, може да не ни хванат; второ, ако ни хванат и ни осъдят, ще ни осъдят на смърт, но няма да изпълнят смъртната присъда... (Оживление.)
Протокол N 6 ни задължава да подпишем тази конвенция до 2000 година, но в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание това проекторешение не е минало през Правната комисия. Добре, колеги, вкарайте го там, атакувайте ме всички. Не можем да обясним на хората защо не се изпълняват смъртните присъди, давани в продължение на 8 години!...
Следователно, уважаеми колеги, аз съм за това да се измени Наказателно-процесуалния кодекс. Тук става въпрос, че противозаконните отнемания на моторни превозни средства са намалели с 25-30 на сто. Така ли е, господин министър? Аз мисля, че ролята на българския парламент - предишния и сегашния - е значителна за намаляване на този вид престъпления, защото ние тук с вас два пъти увеличихме санкциите за извършителите на такива престъпления. Сега вече той не може да каже, че е взел за ползване колата, а на третия час тя е в Македония, на седмия - в ОНД. Сега вече ние искаме от него същата наказателна отговорност, каквато се предвижда за кражбата на тая кола. Ето това е ролята на парламента.
Аз съм готов и дори съвсем наскоро при приемане на изменения в НПК предложих, уважаеми колеги, но това не се прие в комисията, не се прие и в парламента - предложих да оптимизираме на всеки етап правоохранителната дейност: до колко време може да се води една предварителна проверка; колко време може да се води едно предварително следствие; да дадем максимални срокове докога прокурорът трябва да се произнесе дали има престъпление или не и да внесе обвинителния акт; докога съдът, колкото и да са сложни казусите, трябва да вземе решение за осъждането на тези лица. Ето такива предложения ще бъдат реалност, без да се засягат структурите, които сега съществуват и още да нямаме готовност да кажем какво ще правят следващите структури.
По този начин ние наистина ще сложим законодателно вилката върху недобросъвестния магистрат: в определения срок, на съответния етап той да предаде това производство, следствие или съдебно дирене, да се произнесе по тези въпроси. И аз съм убеден, че вероятно в решението се имат предвид и такива изменения. Затова ще подкрепя този проект за решение. Моята молба е наистина да се съобразим и да не конфронтираме опозицията поне по този болен за обществото проблем, защото, господин министър на вътрешните работи, в момента в Дирекция на националната полиция се изменя системата за регистрация и отчет на престъпленията.
Главният прокурор отбеляза, че около два пъти повече са гледаните дела, два пъти повече са осъдените лица. Сега се забелязва, че около 2-3 пъти е намалена престъпността за този период - за първите 4 месеца на годината.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Кажи им го на тях.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Да, казвам им го, но защо точно сега се удря част от правоохранителната система? Аз се страхувам, че с този директор на Националната полиция вие ще хвърлите кьорфишек, че има реално занижение, а наскоро имаше едно изследване, че 90 на сто от хората не заявяват в полицията за извършените престъпления. Ставаше въпрос за някакви 6 млн. ... Глупости, ние нямаме толкова избиратели, че да са извършени 6 млн. престъпления.
Колеги, говоря с болка и отново моля да се приеме поне това предложение за корекция на проекта за решение. В противен случай вие наистина не можете и нямате очи да кажете: ето, някои от Евролевицата не ни подкрепиха, а ние искаме да водим реално борба с престъпността. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Вземам повод от казаното от господин Дилков във връзка с това, че вдигнахме санкциите. И какво стана, като господин Христо Иванов носеше цветя на първата банка? Какво спадна? Отговорете на онези майки, които тогава споменахте? Спадна ли престъпността?
Господин Дилков, наистина Вашата грижа за нуждата от юристи и за нуждата от заниманието на юристи с такива сериозни работи като изработването на добро наказателно законодателство е важно. Но за съжаление и на Вас, и на господин Бонев много Ви личи, че юридическият Ви стаж е бил в МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Аз се гордея, колега, че имам 28 години борба срещу престъпността, че не съм чиновник на бюро и не гледам нещата през някаква научна призма, а като практик. Вие си противоречите.
Що се отнася до вкараните изменения в законите, и вие предлагахте такива, и по ваше време предлагах. Вярно, че по-малко ги приемахте. Но само този пример е достатъчен. Вие считахте, че противозаконното отнемане на МПС е съвсем друго престъпление и то не е никакво престъпление. Но аз трябва да ви кажа, че точно БКП навремето - и аз и тогава реагирах на това - създаде за мамините синчета да могат да си вземат колата за няколко хиляди долара, ама тогава наистина у нас доларът беше символичен, нарочно го поддържаха, за да може да се взимат много заеми, и в същото време да се повозели до Бургас и Варна. И зарязали колата с бензина. Нямали намерение да крадат, да присвоят. А и тогава режеха части, разфасоваха ги, вярно, че трудно можеха да ги изнесат, пренабиваха номера, топеха ги в язовир "Искър" целите коли, само и само да не ги хванат. И какво - нямало кражби? А сега са намалели 25-30 на сто този вид престъпления. Така че има резон, когато някои от санкциите, включително и за блудствата с малки деца, които се приеха от това мнозинство - аз съм убеден, имам данните - ще намаляват тези престъпления под страх от наказание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ама от страх, а не от самото наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Съобщавам времето, с което разполагат парламентарните групи: Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има 16 минути, Парламентарната група на Демократичната левица има 3 минути, Парламентарната група на Обединението за национално спасение има 10 минути, Парламентарната група на Евролевицата изчерпи парламентарното си време, Парламентарната група на Народен съюз има 16 минути. Има още възможност за трима независими депутати - по пет минути.
Има думата господин Жорж Ганчев, който разполага с три минути.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, много ми давате! Три минути на един човек с 24 на сто от българския вот. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тези 24 на сто са сигурно сега към 3.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Тези 24 на сто са един път през 1991 г. и втори път през 1996 г. - по един милион души зад гърба ми, господине. И вашите медии постоянно блокират гласа на този народен трибун. Но ще ви удари народът като бумеранг в лицето - запомнете ми думата. Който копае гроб, в гроб попада - казва Библията.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Евролевицата ви взе трима депутати.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Прав сте като казвате, уважаеми господин министър-председател, че Евролевицата ни е взела трима депутати. Също сте прав, че един ваш слуга, внедрен в Бизнесблока, желае да ни вземе сега и партията. И той е поощряван от СДС във всички структури на страната и в съда. Но това не ни плаши и това не ни спира ние да си вършим работата като народни представители.
Уважавам полицията, уважавам прокуратурата, уважавам следствието и съдебната система и съм потресен от това, което чух тук и от двете страни. Реплика към човек на такава възраст, че той излязъл да си пие първата водка! Аз съм стъписан. Винаги съм поддържал полицията като полицейско чадо и винаги съм ви давал рамо, господин Бонев. И Ви казвам: по цял свят в страните, които сериозно се борят срещу престъпността, в армия и полиция няма диалог, има само монолог по ранговете, има йерархия. Аз уважавам йерархията. Няма да тръгна никога срещу йерархията.
Второ. Господин министърът на правосъдието беше прав онзи ден в разговора с мен, като каза, че една негова стажантка по абсурден психопатичен начин не е за съда, не е за съдия. Е, какво прави там? Значи той има право да иска някакъв контрол върху психопати. (Шум в блока на СДС.) Там, където трябва да бъдете подкрепени, винаги има правда и кривда. Социаллибералният център БББ и Жорж винаги ще бъдат на страната на правдата, тъй като народът очаква от нас дела, а тези дела закъсняват. Повтарям, тези дела закъсняват. Това е истината.
Има в тази зала хора, директно свързани с организираната престъпност. Има корумпирани ченгета с нови автомобили. Защо не им махнете пагоните и да ги разследвате? Питам. Нямате право! Прекрасно!
Трето, има невероятни неща в България, които стават всеки ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Прекрасно! На народния трибун Жорж Ганчев времето от три минути изтече! Левски казва: народе-е-е...! (Оживление в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Като юрист ще боравя само с факти, извлечени от документите. Ще бъда кратък.
Нашата общественост изумена се пита какво трябва да се прави още, за да получат рецидивисти и насилници тежка и справедлива присъда. Нашата общественост се пита защо беше пуснат от ареста в Сливен един от обвинените за жестокото убийство на Дилян Добрев - Петко Стоянов, така нареченият Каратиста, и беше застрелян посред бял ден по улиците в Ямбол. Нашата общественост се пита защо беше пуснат Емил Кирилов, тъй нареченият Крокодил, в Кюстендил, за да бъде застрелян отново край границата. Нашата общественост се пита кой пусна 13 пъти от затвора осъждания многократно Цветан Божков, за да застреля двама души при престрелката между бандитските групировки в квартал "Дружба" и там да го застигне куршумът.
След толкова много въпроси, задавани от нашата общественост, без никакъв отговор, аз все пак искам да запитам: какво е толкова тежка болестта на господин Барона, та смекчи сърцето на главния прокурор, та лично да му измени с едно постановление мярката по три висящи дела?
Обществеността пита, госпожи и господа народни представители, но не аз от нейно име, а депутат от Демократичната левица още на 24 март 1995 г. с въпрос към министър Червеняков.
След потресаещия отговор на господин министъра: "За съжаление на тези поставени въпроси няма да мога да отговоря, тъй като влизат в прерогативите на съдебната власт", той задоволява любопитството само относно освобождаването на Боян Петракиев - Барона.
На 20 февруари 1995 г. обвиняемият е прегледан и освидетелстван от лекаря на затвора доктор Захариев, специалист-хирург и дал медицинско заключение с диагнозата "клинично здрав, годен за тежка физическа работа" (обърнете внимание), отразено в медицинско свидетелство N 2260. "По време на престоя му следственото отделение на затвора не е регистриран в амбулаторния журнал за стоматологична или друга здравна помощ", което означава, че не е търсил такава, "не са му правени никакви допълнителни манипулации по здравословни причини". При освобождаването му от затвора "няма регистрирани оплаквания или болестни находки и от медицинската служба не е искано становище за промяна на мярката за неотклонение." (Цитат все още.)
Можем ли да се съмняваме, че отговорът е неясен и неточен? Не. Но питащият явно не е доволен и на свой ред ясно и точно се възмущава. "За да настъпи истинско правосъдие, не е необходимо Картаген да бъде разрушен. Просто някои хора, няма да ги цитирам поименно, (не аз, а питащият, да ги цитира поименно), трябва да си отидат". Чувате ли ме, господа от Демократичната левица?
От същия народен представител следва актуален въпрос на 31 март 1995 г., по повод на следствените, които чакат с години внасяне на обвинителен акт в съда. Следва безапелативна статистика на министър Червеняков. Ще бъде кратка: "В местата за лишаване от свобода са задържани като обвиняеми и подсъдими 2618 лица, като 1488 от тях са над шест месеца."
На 3 март 1995 г. друг народен представител от Демократичната левица пита: "Организираните престъпни групи се формират на различни принципи, но особено през 1993 и 1994 г. се разгръща остра междугрупова конкуренция, усъвършенства се организацията на престъпните групи, като се създава вътрешна йерархия и специализация на отделни членове. Тези групи притежават всевъзможни системи за огнестрелно оръжие, съвременна транспортна, съобщителна и друга техника. Те се проявяват най-масово при кражбите, бизнеснаркотици, рекет грабежи на чужди граждани и други.". Общо взето, питането е какви мерки предприема правителството за борба срещу организираната престъпност. Следват три страници хленчене на Жан Виденов, с резултат от водещото му заключение, точка първа: "уточняване на силовите престъпни групировки и вземане на необходимите мерки за ограничаване на неправомерната им дейност". И две години завалията не може да ги уточни, пусти силови групировки.
Но в заключение казва една истина: "Организираната престъпност е сериозен проблем. Борбата с нея е отговорна, не е лека като задача на всяко правителство. Убеден съм, че без да се постигне (обърнете внимание) синхрон в усилията на изпълнителната власт, законодателната и съдебната власт, не могат да се очакват значими резултати.".
Тук възниква въпросът: какво се иска днес и тук повече от онова, което е поискал вашият премиер в зенита на неговата слава?
Няколко месеца след това един от правозащитниците в Демократичната левица на свой ред притеснява министър Червеняков (цитирам): "Моят въпрос е свързан с нарасналата у нас престъпност. Моля да се обърне внимание, че за четири години (след като СДС няма властта) престъпността е нараснала". И така, (продължавам цитата) "бе създадено особено производство, чийто смисъл е във възможно най-кратък срок да се изправят виновните лица пред съда". (Това са разпоредбите на чл. 409 и чл. 414 от НПК.)
А министър Червеняков е категоричен в отговора си: "Не е достатъчен и контролът, упражняван от прокуратурата. Липсва синхрон в действията на трите ангажирани звена - полиция, прокуратура и съд."
Ще завърша със знаменателното заключение, пак от народния представител на Демократичната левица и то лицето, с което започнах. Повече от половин година след първото питане, съвестта на този народен представител продължава да се бунтува и след като не намира помощ от властващото от нейната партия правителство, се обръща за помощ към тогавашната опозиция (обърнете внимание): "Аз от ден на ден все повече се убеждавам, - казва тя, - в правилността на изявлението на господин Лучников, в качеството му на министър на правосъдието, бивш, че прокуратурата все повече заплашва да се превърне в четвърта независима и безконтролна власт. Прегледайте първоначалния проект на закона (има предвид Закона за съдебната власт), внесен от правителството на господин Филип Димитров, в който е записано, че всички прокурори са подчинени и на министъра на правосъдието. Надявам се, че бившите министри и днес депутати от ОДС, господин Лучников и господин Петър Стоянов, са съобразили това изискване с Конституцията. Внесете го, за да има най-после ред в българската прокуратура и за да започне да изпълнява задълженията си." (Питането е от 6 октомври 1995 г.)
Цитирах много мъничко от онова, което можем да припомним за близкото минало. Но това са брилянти от едно заключение, че този проблем, който искаме да решим сега с общо съгласие, е бил достатъчно болезнен по време на управлението на Жан Виденов. И тогава парламентарното мнозинство е искало: първо, да се заяви ясно, че прокурорската система функционира неадекватно; второ, да се признае открито, че следствената система работи неефективно и трето, че е необходима радикална реформа на магистратурата, съобразно конституционното изискване.
В подкрепа на това им становище, се обръщам към вашата програма за реформа на съдебната власт от 1996 г., в раздела "Предпоставка за реформата", където има едно огромно желание да се реципира системата ни в следосвобожденска България до 9 септември. И вие ясно, конкретно казвате, че искате да ... Да го приемем ли като погром над прокуратурата, колежке Дончева? "Прокурорският надзор и прокуратурата се утвърждават, съгласно принципите на съвременните европейски правни системи, като блюстител на закона, представител на публичните интереси и орган на правителството".
Малко по-долу, да приемем ли и това като разгром на следствието, където е казано много ясно: "Разследването на наказателните дела (шум в мнозинството) е извършвано от органите на полицията..." (Ръкопляскания в мнозинството.) Благодаря ви. "Разследването по наказателните дела е извършвано от органите на полицията или от специални съдии- следователи към съдилищата. Техният статут е отговарял на тези на съдиите, като в отделни периоди, с оглед на конкретни политически интереси, е бил засилван или отслабван."
И по-нататък вече, на стр. 13, ще приключа с цитатите, където пише: "Наличието на Висш съдебен съвет, като съвещателен орган при Министерството на правосъдието...". (Смях и ръкопляскания в мнозинството.)
Бихме ли могли нещо да отречем или да допълним към тази чудесна картина от вчерашния кошмарен ден на нашата изстрадала държава?
И нека да си кажем ясно: опозицията не иска ли днес онова, което е искала категорично, когато е имала цялата власт? Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата народният представител господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател, господин министър и депутати! Днешният дебат сигурно ще предизвика още по-голяма тревога в българската общественост, тъй като в него преобладаваха взаимните обвинения между изпълнителната власт и част от магистратурата. И мисля, че част от тези обвинения не са неоснователни. Но никой от тези власти не може да се освободи от своята отговорност, прехвърляйки част от нея само върху другата, която в момента, за съжаление, е превърнала в свой опонент.
Изменчивостта в позициите и прочита на различни стенограми поставят в по-деликатно положение и сегашното мнозинство, което е прокламирало независимостта на съдебната власт, само когато тя е трябвало да се бори до известна степен срещу държавата.
И ако днес има някакъв прогрес, мисля, че той се дължи до известна степен поне на това, че представителите на почти всички опозиционни групи не отричат общата политическа отговорност, която носят българските държавници, политици и магистрати. За съжаление, от нито едно от изказванията от представители на мнозинството аз не чух, поне в същата степен, за сегашен или минал период да бъде споделена тази обща отговорност. И мисля, че ако правим някакво заключение, този дефицит от днешната дискусия не трябва да се натрапи в общественото съзнание.
Ние, Демократичната левица, вече два пъти ви подкрепихме, когато се предлагаше Декларацията за национално съгласие за решителна борба срещу престъпността и корупцията, когато се гласуваха и с нашите допълнения решенията във връзка с дейността на Временната комисия.
Сега предлаганият проект за решение е най-слабият в сравнение с това, което вече парламентът е извървял, едни решения, в които се съдържа, бих я нарекъл, "хаотична чрезвичайщина". И този, който ги подкрепи, не трябва утре или вдругиден да каже: "Ние не знаехме какви са мотивите, довели до приемането на това решение, и какви ще бъдат резултатите от неговото приемане".
Ето, това е суровата истина и тя не замъглява факта, че в България се вихри небивала в нейната история престъпност и корупция. Това е един от резултатите на промяната, който хората с основание не приемат. Но днешната ситуация по отношение на престъпността е ярка характеристика на една власт, която оправдава неравенството и не се докосва до корените на престъпността.
Основателни са претенциите на обществото към всички правозащитни институции. Аз имам възможност само да поставя още няколко въпроса, които трябва да намерят своя публичен отговор.
И питам министъра на вътрешните работи: колко процента от извършителите на особено тежките прояви на организираната, икономическата и насилствената престъпност са разкрити?
Питам също главния прокурор и директора на Националната следствена служба: колко са просрочените следствия и защо?
Питам министъра на правосъдието: по колко дела липсват съдебни решения след изтичане на срока за произнасяне? Питам го също: известно ли му е, че оповестени съдебни решения са променяни по неофициален път след допълнителна извънсъдебна интервенция? Питам: има ли друга страна в Европа, в която гражданите получават толкова лошо правно обслужване, а съдиите и нотариусите работят при толкова голямо натоварване и тежки условия?
Питам също председателстващия Висшия съдебен съвет: задавали ли сте си въпроса за мотивите, по които в две поредни заседания на Висшия съвет по едни и същи кадрови въпроси се приемат противоположни решения?
Питам президента на републиката: какво очаква да се случи след отложения с един месец дебат, след като вече са направени всички допустими от правилника на парламента предложения?
Питам председателя на Върховния касационен съд: получил ли е информация в колко случаи съдилищата са давали разрешение за използване на специални разузнавателни средства и каква е била тяхната съдба?
Питам представителите на управляващото мнозинство: как ще обосновете стремежа към непрестанна концентрация и централизация на властта в МВР и същевременно разбиването на националното следствие и Главна прокуратура.
Накрая питам вносителите на последните изменения в Закона за съдебната власт: могат ли да посочат друга страна, в която централна служба по разследването е част от структурата на Върховния касационен съд?
И най-накрая аз питам представителите на мнозинството и изпълнителната власт: срещу престъпността ли ще се борим всички или за прикриване на новите собствени престъпления? (Шумна реакция в блока на мнозинството.)
Аз питам и българските граждани: ще се удовлетворят ли от тези резултати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Стоилов, с две минути надвишихте!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: След 30 секунди завършвам, господин председател.
Обръщам се към българските съдии, на които правилно се отрежда централна роля в съдебния процес: дават ли си те сметка, че днес наред са много от следователите и прокурорите, утре ще бъдат те, защото неколкостотин съдии, а от тях изваждам тези, които са верни на всяка политическа конюнктура, няма да могат сами да отстоят независимостта на съдебната власт, а вдругиден това ще бъде разбрано и от българската адвокатура.
Аз ви призовавам: днес това няма да се получи, но нека в следващите години да се формира една нова коалиция, не политическа коалиция, а обществена коалиция, в която да влязат политици, държавници и магистрати, които искат да работят, водени от своя дълг в борбата срещу престъпността, и нека все по-малко да остават на другата страна тези, които искат да злоупотребяват със своята власт и да се облагодетелстват. Един ден, надявам се, това ще стане, ако българските политици желаят да оцелеят в българската държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата министърът на правосъдието господин Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Длъжен съм да отговоря на справедливо зададените въпроси от колегата Янаки Стоилов.
Въпросите, които бяха зададени към мен, са част от основанията, поради които ние искаме да има промяна в Закона за съдебната власт. Защото когато посетих Министерството на правосъдието за първи път, в рамките на правомощията, единствените, които има министърът - да следи движението на делата, аз попитах: колко такива дела има, което ме пита той сега. Бяха 2380, колега Стоилов. В м. септември, когато поисках новата справка - след една моя инструкция, окръжно или заповед, за която бях силно критикуван, че нямам право да я направя, а това беше апел към председателите на съдилищата да не пускат в отпуска съдиите, които не са написали съдебните си актове - те бяха само 48.
И аз задавам същия въпрос: как без никакви промени в обстоятелствата между две заседания на Висшия съдебен съвет, след като един апелативен прокурор, не желая да кажа името му, защото той и в момента е апелативен прокурор на едно голямо съдилище, беше отхвърлено със значително мнозинство неговото избиране за апелативен прокурор, защо без нищо да се промени през това време, след като отново беше предложен от своя шеф за избор, той беше вече избран и беше избран с едно мнозинство, което показва, че тези, които са гласували "против", бяха гласували "за"?
Аз питам: защо това нещо се повтори само след няколко заседания пак с един прокурор в Благоевградския район, не помня точно дали беше в Гоце Делчев?
Аз искам да знам дали е вярно това, което Вие казвате - че има променени съдебни решения, но аз нямам право да питам, господин Стоилов. И може би именно заради това господин Корнезов внесе своя проект, в който даде повече възможности на министъра да направи това.
Именно това, за което става дума и срещу което от левицата чух много възражения, а и от ръководството на някои от Висшия съдебен съвет - че се иска министърът да има право да организира и да осигури административната страна на работата на съдилищата, позволява именно да мога да поискам такова нещо.
В настоящия момент министърът на правосъдието може да поиска да се възбуди дисциплинарно обвинение от Висшия съдебен съвет срещу съдии при усложнена процедура. Но той няма право да поиска да се възбуди дисциплинарно преследване срещу следователи и срещу прокурори. Прав сте, господин Стоилов, наистина това е дефект на Закона за съдебната власт. И това нещо, след решението, което Вие ще гласувате, вероятно ще бъде поправено при измененията, които ние предложихме. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Господин Кемал Еюп има думата.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър-председател, господа министри и колеги! Нашият засилен интерес към проблема се определя от следните предпоставки:
1. обективно високо ниво на престъпността в страната, което внася сериозни смущения в обществения живот и държавността и решително спъва хода на реформата;
2. нашата тревога от недостатъчната ефективност при нейното предотвратяване;
3. недопустимите и опасни за обществото взаимоотношения между изпълнителната и съдебната власт като неадекватен подход при решаването на проблема, който допълнително го изостря.
И не на последно място по важност, опасенията ни, че по пътя на конфронтацията със съдебната власт правителството съсредоточава повече власт, отколкото Конституцията и нормалната демократична практика позволяват.
Още в употребявания от правителството и придобил широка гражданственост термин "борба с престъпността" се усеща специфична натовареност, която напомня за комунистическата кампанийност и милитаристичен ентусиазъм. Определянето на дейността като "борба", "война" и използването на аналогични думи, натоварени с прекомерен динамизъм - която борба при това се представя като безрезултатна поради съпротивата на някой друг, а не на бездействието на правителството - създават представа за наличие на извънредни обстоятелства, които изискват извънредни мерки.

Станалият традиционен вече акцент върху образа на бореца като олицетворение на основният криминален контингент, непрекъснато изтъкване на посегателството срещу телесната неприкосновеност на личността като структуроопределящо наказуемите деяния, едва ли не единствена форма на криминално поведение, подкрепя допълнително представата за действията срещу престъпността като битка. Но за разлика от една война, която се решава главно с физическото елиминиране на противника, чрез неговото унищожаване или изтласкване зад държавните граници, наказателноправната политика на една държава може и следва да поставя други, много по-сложни цели, много от тях - противни на все по-налагащото се внушение на силовия подход като единствено възможен.
Подчертаваме, че става дума за действия в мирно време, че престъпността е вътрешно, на обществото, явление, а не външно, като война и природни бедствия. Престъпникът не е десантчик на чужда армия, а е наш съгражданин, съселянин, съсед, дори понякога познат или роднина.
Ние виждаме отговорно отношение в широката и прозрачна превантивна дeйност на правоохранителните органи и преди всичко на МВР. Тя не е по вкуса и разбиранията на каубоите, които си представят МВР само като така нареченото силово министерство и си представят борбата с престъпността като суров уестърн. Вместо такъв пейзаж от тексаски тип, е налице тежка социална и психологическа криза, политическа обстановка, характеризираща се с висока степен на изпълнени и неизпълнени обещания. Безплодна двуполюсна конфронтация затормозява прехода към пазарна икономика и общата нормализация на живота.
Налага се изводът, че ако се случва нещо положително в страната, то се случва въпреки управлението на властващите, а не поради него.
Продължителната криза доведе до широкомащабно незачитане на закона, което не започва и не се изразява само с престъпността. Тя има своя корен в една масирана съпротива на отделния гражданин на правилата на човешката общност, в която живее. Налице е алинеация на нежеланието за сътрудничество. Кредитът на доверие към икономическите мерки на държавата е изчерпан. Присъщата на първите години жертвоготовност в името на либерализиране на обществените отношения е намаляла.
Справедливите очаквания за национално съгласие на основата на принципите на демокрацията не се случват.
Корупцията измества откритите законови правила за поведение във все по-широки и по-високи пластове. Всъщност, това именно деяние ние намираме като структуроопределящо сегашната криминална активност и на което трябва да се обърне внимание преди всичко.
Враждата между пряко ангажираните с тези негативни явления държавни институции и спорът за тяхното бащинство допълнително саботира сериозния подход и ефикасните решения. Наказанието, където се намесва съдебната власт е само част от една не по-малко обемна предварителна дейност по установяване и разкриване на престъпленията и техните извършители и на огромна по своята отговорност работа по предотвратяване на престъпленията чрез изследване на техните причини и тяхното отстраняване в резултат на ефикасно държавно управление във всички сфери на живота. Това ясно подсказва, че проблемите на престъпността не само, че не са изцяло в прерогативите на съдебната власт, но в никой случай не започват оттам.
Негативният ефект от престъпността е еднакво тежък за всички и обща пречка за нормален икономически и политически живот, затова той налага изработването на обща национална политика. Тази политика обаче е и трябва да бъде неразривно свързана с общите програмни цели на правителството, които то си е поставило и за които то преди всичко отговаря, и които ние държим то да намери сили да осъществи, без да нарушава Конституцията. Тези цели ние по принцип одобрихме и одобряваме.
Възразяваме сериозно срещу методите, които са на път да компрометират добрите намерения. Ето защо ние считаме, че за целите на една такава общонационална политика в условията на качествено нови обществени отношения се налага цялостна реформа в наказателното законопроизводство, като се започне от превантивната дейност, мине се през процедурите за установяване и доказване на престъпните деяния, през видовете и размерите на наказанията, режима на тяхното изпълнение и се стигне до цялостна промяна на акцента на наказателната политика, която достойно да съответства на демократичните разбирания за правата на личността и интересите на обществото. Досегашните действия в тази насока са частични и имат само козметичен характер. Те не са насочени към извършване на същностни промени, каквито се налагат.
Тази част от българското законодателство е сфера, в която са налице и значителни отклонения от европейските стандарти, с които нашите правни норми се нуждаят от хармонизация, като една от неизбежните стъпки към евроинтеграция. Досегашните промени имат популистки и конюнктурно-политически характер. Те са плод на тактически маневри в един политически замисъл, зад който не личи стратегия. Поради това ние настояваме представителите на изпълнителната и съдебната власт да върнат отношенията между институциите в рамките, които им е отредила Конституцията и законът; да спре незабавно трескавата, хаотична промяна на наказателните закони, които продължават с неотслабваща сила и тази седмица, сякаш за да се обезсмисли или поне омаловажи значително този дебат, който водим днес; да престане безотговорното прокламиране на изобилие от необмислени, противоречащи си модели за структурни промени като демонстрация на сила, която плаши и демобилизира голям кръг професионалисти в системата на правосъдието. И не на последно място да се започне без отлагане работа по цялостна модерна реформа в наказателното право.
Въз основа на това, което изложих, ние, от Обединението за национално спасение, предлагаме следните мерки на Народното събрание:
- формиране на временна Комисия за анализ на действащото наказателно законодателство и изработване на Концепция за наказателната реформа;
- една декларация от Народното събрание, която да осъжда етническото насилие, достигнало размерите на тежки и престъпни посегателства срещу телесната неприкосновеност на гражданите;
- Народното събрание да проведе ново заседание по проблема за престъпността през месец юни 1998 г., на което да бъдат разгледани отчет на Министерството на вътрешните работи за извършената превантивна работа и какви мерки се набелязват за усъвършенстването й. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
Има думата, но не го виждам в залата, народният представител Моньо Христов от Парламентарната група на Народен съюз. Не го виждам в момента.
Има думата народният представител Христо Иванов, независим.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги!
В не един държавен, правителствен и парламентарен документ ние вече поставяме фокуса върху борбата срещу престъпността и корупцията. Това важи както за правителствената Програма 2001, така и за приетата от нас Декларация в този парламент. И това е естествено и очаквано, защото заедно с ключови думи като "пазарна икономика", "гражданско общество", "европейска интеграция", българският преход е маркиран от характеристики като криминализиране, корупция на властта, планиран икономически и банков грабеж.
Каква е целта на днешната дискусия? Според мен преди всичко трябва да се назоват фактите с истинските им имена, да се постави пръст в раната и да се признае, че царят е гол, защото архипрестъпниците се движат безнаказано с чувството за недосегаемост. Тези, които планирано приватизираха спестяванията на българските граждани се кискат нагло в лицето на обществото, на властта, в това число, разбира се, и на българския парламент!
Ние като че ли преглътнахме факта, че изнесеното навън вече няма да се върне, а ще се примирим ли с ограбеното вътре през последните няколко години?
Втората цел на днешния дебат е да се локализират тесните места в правозащитната и правоохранителната система. И това тук съм убеден, трябва да стане със съдействието на тези институции, защото неефективността на правоохранителните органи е факт.
Тя е факт за човека на улицата, а войната между институциите само стимулира престъпността. Това, разбира се, допълнително деморализира българското общество, а престъпният свят отчайва българските граждани, защото те се чувстват ограбени и беззащитни.
Ето защо българският парламент трябва да реагира на съществуващото статукво. Наш конституционен дълг е, уважаеми дами и господа, да защитим обществото от престъпността. Не да тръгваме след подскачащите опашки на гущерите, които ги откъснаха, а да се прецелим в главите им. Хората в градовете и селата приемат властта като едно цяло. Те не разбират и не могат да приемат прехвърлянето на отговорността като горещ кестен между отделните институции. Разделението на властите е нужно, но то трябва да е удобство, а не пречка в борбата с престъпността. Обществото се пита ще успее ли властта, държавата да счупи гръбнака на престъпността и преди всичко на нейните организирани структури. И обикновеният човек вече разбира, че престъпността е обречена, ако бъде изолирана от институциите, ако се оперира хидрта, която се е впила в плътта на държавата и която се опитва да моделира икономическия и политическия живот.
Уважаеми колеги, от нас се очаква да поемем своята отговорност, общата отговорност на властите. Хората се начакаха. Статуквото е нетърпимо. Не виждам какво друго остава като ресурс, освен промени в законодателството, а ако е нужно и радикални.
Ще си позволя едно малко отклонение във връзка с изявленията на един трибун, който се обяви за защитник на институциите, но не спомена дали уважава закона. Имам няколко доказателства за неговото отношение към закона.
Първо, господин Соколов, имам въпрос към Вас: кой позволи негова фалшива информаця да бъде публикувана в Справочника на Народното събрание, където той за пореден път лъже, че има висше образование? Кой носи отговорност за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Който я е издал.
ХРИСТО ИВАНОВ: Второ, уважаеми дами и господа народни представители, същият този трибун фалшифицира първата декларация, с която се включва в президентската надпревара, като подписва с две печатни "а"-та народния представител Арлин Антонов. И аз питам от тази трибуна господин Антонов докога ще търпи и ще държи в неизвестност това.
Трето, господин Ганчев активно работеше като рекламен агент на пирамидата "Лайф чойс". Това го знаят всички български журналисти, защото той използваше времето си в държавните медии да рекламира тази пирамида. Нещо повече, един от ръководителите й той вкара в българския парламент. И той беше тук, но не посмя да се яви, естествено, на следващата кампания. И е подписвал масово документите, с които бяха подведени българските граждани. Днес той обяви, че е много богат, нека тогава да върне парите, които пирамидата ограби на тези нещастни български граждани. Чадър на кредитни милионери е този господин. И не аз съм формулирал този термин, а господин Александър Каракачанов и то много точно. И ще ви кажа, че хорицата около него, начело с един петрички герой, дължат общо на държавната хазна 5 млрд.лв. Ето затова са богати тези хора. Богатеят, разбира се, и от друго - изпълнение на политически поръчки. Неслучайно господин Жан Виденов възложи на Жорж Ганчев тежката артилерия - да дискредитира Петър Стоянов в президентската кампания, като обяви него и семейството му за фашисти. Това беше щедро осребрено и само седмици след това Жорж Ганчев се удари до болка в гърдите и обяви, че е милионер в зелено. И така беше.
Завършвам с това, че не може да позволим българското общество да бъде манипулирано от тази трибуна от хора, които погазват закона, а се обявяват за негови защитници.
Уважаеми колеги, призовавам ви всички да се обединим около решението за решителна борба срещу престъпността, която неминуемо изисква реформиране на съдебната система и радикално законодателство в тази насока. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Вземам думата във връзка с това, че дебатът, който протича, беше представен като израз и като мнение от страна на мнозинството и от страна на опозицията в два различни документа.
Документът, който мнозинството представя, е една декларация, в която говори и поставя на дневен ред въпроси като обсъждане на кризата в отношенията между изпълнителната и съдебната власт и негативното отражение върху сигурността на гражданите и борбата срещу престъпността. Оттам нататък в самата декларация има доста пожелателни думи, изречения и накрая има едно заключение, че Народното събрание трябва да даде своя дял със законодателни инициативи, съобразени с Конституцията.
Декларацията, която внася опозицията, е един етап от време, което отдавна изтече. Този етап можем да го разгледаме в онзи дух и онези състояния на народните събрания от 1993 г. насам. Защо изтече това време? Защото от 1993 г. насам имахме няколко правителства и няколко министри на вътрешните работи, имахме един и същи главен прокурор обаче. В същите тези периоди от 1993 г. насам бяха направени и някои устройствени закона за съдебната власт. Всичко това даде възможност и оръжие в ръцете на съдебната власт и на министрите да работят срещу престъпността. Днешната реалност обаче показва нещо съвсем друго. Показва, че това, което е направено досега, няма тази ефективност и тази борба срещу престъпността не се води. Тоест, съдебните органи, магистратите не са агресивни срещу престъпността. Напротив, за няколко години, които изтекоха, особено по време на правителството на Жан Виденов, обществото също надигна глас за борба срещу престъпността. Спомнете си призива на интелектуалците, призива на Дони и Момчил "Не на страха!" Да, той тогава беше подкрепен някак си и от министъра на вътрешните работи, и от други членове на правителството, но всичко отмря. Защо? Защото нямаше желание, нямаше и политическа воля да се бръкне по-дълбоко в раната и да се каже, че в края на краищата трябва наистина да се работи заедно срещу тази престъпност.
И именно затова от страна на мнозинството ние днес предлагаме решение. Защото не искаме отделните институции да имат собствени гнезда, в които да са се окопали и от време на време да се показват и да хвърлят по някоя бомба, но повече да защитават собствените си институции, отколкото да работят срещу престъпността. Защото точно такава е ситуацията в момента. Грижата да се съхрани самата институция, грижата да се съхрани това, че тя съществува, а не грижата тя да работи за обикновените хора. Защото как да отговорим ние на въпросите, свързани с отказа на правораздаване, на хиляди хора, които задават тези въпроси на всички ни, които сме в залата? Какво да им отговорим? Аз имам една изпратена жалба от месец октомври в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Именно от месец октомври и именно на базата на такива откази, на обикновени човешки съдби.
И какво? Ние ще стоим и ще чакаме, и ще имаме едни пожелания? Парламентът ще пожелава да се сдобрят институциите, за да работят? Няма да стане така. Явно, че с пожелания няма да стане. Пожеланията ни бяха в началото, когато приехме тази Декларация за национално съгласие. Пожеланията ни и известни решения имахме с декларацията от 5 декември 1997 г. Сега пак някакви пожелания и някаква декларация - е, за какво? Хората ще ни кажат: вие в края на краищата се излагате. Няма ли да решите да направите нещо, а приемате само декларации?
В края на краищата излиза, че България е една богата държава. Много богата. Защото тази държава, ако сложим външния дълг, който дължим, стария, 12 млрд. долара, и втория път ограбените спестители, ако ги съберем и тях, България е много богата държава! И тук ще продължа мисълта на моя колега Владо Джаферов, който се спря до генезиса и къде се е зародил криминогенният фактор. Но хайде да видим в годините кога престъпността се засили, кога тя взе да придобива организиран характер, кога вече не можеше нито МВР, нито прокуратура, нито следствие да работи както трябва. Това беше в периода на Беров. Тогава имаше безвремие и без контрол и всичко, каквото може да дойде на езика на един човек да го нарече. Какво направихте вие в онези две години, докато бяхте на власт? Какво? Тук колегата Юнишев ви каза какво сте целели. Но дори и най-малките усилия, които трябваше да положите в тази борба, ги нямаше. Защо? Защото част от тези престъпници наистина са във вашите среди. (Частични ръкопляскания от мнозинството.) Не говоря чисто лично или така да го приемате, но е така.
И сега ние ви предлагаме решения. Мисля, че в тези решения, които предлагаме, няма нищо лошо. В тези решения, които предлагаме, вече казваме, че е дошло време да се действа. И вие трябва да осъзнаете, всички ние, особено се обръщам към Демократичната левица, да осъзнаете това, че са необходими тези радикални промени. А не са необходими за това, за което вие сте писали във вашата програма в 1995 г. Необходими са за гражданите, необходими са за обществото. Защото ако продължава така, най-интелигентната част, най-умната, най-способната ще бъде основната част, която ще се насочи в престъпността. Защо? Защото престъпниците освен своите деяния държат и много пари. И те ще използват мозъка на тази интелигентна част. Те няма да използват парите само за подкупи и рушвети в системата на правосъдието или в изпълнителната власт, или в Народното събрание. Те ще използват усилията на младата, интелигентната част, на тези, които най-много могат и знаят, и за по-големи неща. И ние какво? Няма да се съгласим с 2-3 решения, които предлага мнозинството и които отварят пътя за промени?
Аз мисля, че на всички ни е ясно, че това, което вече 6-7 години съществува, не довежда до успех. Просто няма никакъв успех в тази насока. Е, тогава? Затваряме си очите или като щрауса се зариваме в пясъка и нищо не зависи от нас. Парламентът е за това. И вие сте съгласни с последната част - че са необходими нови законодателни усилия. Само дето сте пропуснали, че трябва да бъдат радикални. Иначе сте спазили да бъдат и в рамките на Конституцията. И мисля, че на тази база, на базата на последното изречение вие ще подкрепите и нашите две предложения или и вашите предложения, които направихте, и се оформи едно решение на парламента, което да даде възможност на нас тук в парламента да направим законодателни промени. Заедно с тези, които наистина разбират и знаят за какво става дума. Днес този дебат е политически, в който всеки се определя от коя страна застава. Днес цялото ви поведение, арогантно поведение, бих казал, на някои ваши народни представители, насочено как да бъде оплют министър-председателят на България с това показахте колко сте под нивото за днешната дискусия. (Ръкопляскания в мнозинството.) Защото от вас се искаше да участвате в дискусията именно със съгласието си за тези промени, а не да казвате и да говорите и да се правите дори на врачки какво щяло да бъде, какво щяло да стане. Нека да заработим по тези законодателни инициативи, нека приемем решението и тогава бъдете врачки или казвайте: да, ние си дадохме съгласието, но вие направихте еди-какво си. Тогава го кажете. Иначе наистина станахте големи врачки. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
Има думата народният представител Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Недостатъкът на това да се изкажеш един от последните е, че почти всички тези вече бяха развити по време на днешния дебат, почти всичко, което можеше да се каже и да се изрази като позиция от парламентарните групи, както и от независимите народни представители, вече беше направено. Но аз се чувствам задължен да изразя и своето отношение по тази проблематика по няколко причини. Първо, като народен представител от управляващото мнозинство и член на Комисията по национална сигурност, както и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, второ, като юрист и човек, който професионално и житейски е свързан и е работил в системата на правозащитните и правоохранителни органи, трето, като политик от Съюза на демократичните сили, който миналата година по време на предизборната си кампания заедно с колегите си е обещал на своите избиратели да направи всичко, което е по силите му, за да бъдат наказани виновниците за националната катастрофа, която България претърпя в края на 1996 и началото на 1997 г., както и всички онези субекти, които индивидуално или по-често групово като главатари и членове на престъпни банди и групировки вилнееха през изминалите години, а някои от тях продължават и днес да вилнеят в страната. И не на последно място, като гражданин, като глава на семейство и като родител, който желае неговите деца и неговите близки да живеят в едно по-спокойно, по-сигурно и по-стабилно общество.
Днешният дебат е дебат във време разделно. Днешният дебат идва да подложи на изпитание отново всеки един от нас, народните представители. Нашата съвест, нашата позиция по отношение на най-болния проблем на обществото, защото на мен ми се струва и това е мое лично мнение, че борбата с престъпността е в основата на успеха, на цялостния успех на реформата в България. Без успешно провеждане на битката с престъпните групировки, с икономическата престъпност, с битовата, ежедневна престъпност българското общество няма да може да се успокои. И българското общество няма да може да даде всичко онова от себе си, което реформата изисква от него.
Няколко са фалшивите тези, които през последните месеци и дни се лансират, включително и по медиите, и които звучно и гласно се подкрепят от някои политически кръгове, най-вече в лявата част на политическото пространство. Първата фалшива теза е, че в България се води война между институциите на съдебната и изпълнителната власт в лицето на Министерството на вътрешните работи, Главна прокуратура и Националната следствена служба. Уважаеми колеги, лично аз смятам, че сама по себе си тази теза за война между институциите е абсурдна. Няма война между институциите. Още по-малко тази война може да се твърди или този конфликт може да се твърди, че е в пряка зависимост и пречи на борбата с престъпността.

Министър Бонев тук мисля, че успешно защити тезата си, че именно напрежението между институциите е резултат от това, че няма съгласуваност и няма добра воля в част от съдебната власт, в част от магистратите на България да вършат онова, което законът и Конституцията им вменява в задължение. Няма и не може да има война между институциите. Има няколко висши магистрати, които се предвождат от двама души, единият от които е висш магистрат, а другият по стечение на обстоятелствата се смята за такъв, които непрекъснато тръбят в медиите, че лошите от СДС искат да окупират съдебната власт, искат да я подчинят на изпълнителната, искат, видите ли, да превземат изцяло съдебната система. Пълен абсурд и пълна глупост.
Ако вникнем внимателно в предлаганите за второ четене промени в Закона за съдебната власт, всеки един непредубеден юрист, убеден съм в това, и колегите от лявата страна също биха могли да го потвърдят, ще разберат, че предлаганите промени ни най-малко не засягат независимостта на съдебната власт. Напротив, целта е именно съдът да стане онзи господар на наказателния процес, какъвто е в нормалните демократични страни. Съдът именно е онзи, който контролира хода на наказателния процес както в досъдебната, така и в самата съдебна фаза. Е, тогава някои магистрати ще бъдат лишени от възможността да изземват по своя приумица дела от свои нишестоящи и да ги потулват или пък да ги прекратяват, или спират, така както им хрумне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ПЛАМЕН МАРКОВ: Ще бъдат лишени и от възможността да отменят взетата вече мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като това право ще притежава единствено и само съдът. А това са най-болезнените и най-фрапиращите случаи, за които цялата общественост е възмутена.
Тъй като времето ми приключи, аз искам да отправя един апел към гражданската съвест на всички народни представители: нека да подкрепим предложеното проекторешение. Не виждам в текста на проекторешението нищо, което би могло да смути която и да било политическа формация, ако тя има политическата воля и добронамереността да се бори с престъпността в България. Нека покажем още веднъж на целия български народ, че престъпността няма шанс в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Списъкът на записалите се за изказване приключи, а с това и времето на повечето парламентарни групи. Единствената възможност, което досега не е направено, е от името на вносителите на двата документа - на Декларацията и на проекторешенията, някой да вземе думата.
Госпожица Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Аз взимам думата като вносител на проекторешението, което внесохме от името на Обединените демократични сили. Внесохме проекторешение, защото смятаме, а и за да задължим себе си, че то е по-силно, отколкото една декларация.
Вярно е, че парламентът е приемал и декларации и в бъдеще сигурно ще приема. Но едно решение има своята тежест, то е задължително за всички, то е задължително за всички власти, за всички български граждани да се съобразяват с него, да го изпълняват, а и освен това, по-силно е като политическа воля, която ще бъде изразена при гласуването на това решение.
Това, което предлагаме, е много простичко - отговаряме на това, което чуваме непрекъснато: защо? Защо престъпниците не са в затвора? Защо не са там? Защо се разхождат? Защо се затлачват делата? Защо няма краен резултат? Защо?
Сигурна съм, че и на вас са задавали този въпрос. Няма народен представител, убедена съм, който при срещите си с хората, да не е получавал този въпрос. И тук въпросът е, на който трябва да отговорим, дали ще продължим да пазим нещата, да замазваме истината, или ще я кажем ясно, ще поемем и смелостта, и отговорността да направим наистина радикални законодателни промени, радикални законодателни промени, съобразени и с Конституция, и с европейски стандарти, които да доведат до ефективност в борбата с престъпността.
Много въпроси бяха зададени днес. Мога още много да задам. Мога да задам въпроса: защо не беше поискано извънредно заседание за проблемите на престъпността в минали парламенти? Защо, когато беше убит един бивш министър-председател, управляващото тогава мнозинство от БСП не поиска извънредно заседание? Защо тогава не говореше за престъпност? Защо тогава не говореше за корупция? Защо тогава мълчеше, а питаше, единственото което правеше, от тази трибуна министърът на правосъдието и то питаше, а сега спря да пита. (Реплики от ДЛ.) Питам ви: защо спряхте да питате? Защо питахте тогава, а сега не питате? Нали трябва да питаме непрекъснато?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Питаме, ама не каквото искате вие.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Можете и сега, госпожо Дончева, да питате. Можете да питате и ще получавате отговори.
Това, което днес от ваша страна беше направено, беше опит да се премести дебатът, беше опит да се развихри една истерия, наново омраза да лъха от парламента - омраза, насочена към изпълнителната власт, омраза, насочена към парламента, омраза, насочена и към ефективното действие на съдебната власт.
Аз питам още нещо, госпожа Дончева: защо едни и същи думи звучат във Вашата уста и в устата на Бойко Рашков? Едни и същи думи! Защо следователи и прокурори се правят на политици? (Ръкопляскания от мнозинството.) Нали са деполитизирани? Защо сега си подават оставки следователи? Защо не се подаваха по-рано оставки, когато тук в празна зала вие сами променихте квотата на Висшия съдебен съвет? Защо тогава не протестираха шефовете на следствието? Питам, и аз питам: защо се правят на политици хора, които работата им е не това да се правят на политици, а да гледат нещата така, че да става ефективна борбата с престъпността. Всичко това и аз питам и търся отговор. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Аз днес не говоря, за разлика от свои колеги, които казаха, че говорят на първо място като юристи и тук се разгоря голям дебат - кои са юристи и кои не са юристи, като юрист.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А аз говоря като юрист.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз говоря като гражданин, госпожо Дончева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Дончева, ще Ви отстраня от залата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото на първо място аз съм гражданин на тази страна и като гражданин имам право да имам отношение към всички проблеми, и като гражданин задавам своите въпроси и търся своите отговори.
Аз си спомням и още нещо. Когато бях стажант-съдия, един ден съдия с дългогодишен опит ми каза следното. Когато не намираш отговор в закона, попитай съвестта си и намери справедливостта. Това е, което трябва да намерим - справедливостта за всички. А това означава престъпникът да бъде наказан. Това означава цялото общество да знае, че този, който върши престъпление, рано или късно ще бъде наказан. Защото темата, която днес разискваме, е темата за безнаказаността. Тя ражда престъпност. Когато знаеш, че няма да бъдеш наказан, много лесно ще извършиш престъплението, много лесно ще се поддадеш на изкушение. И това е темата на днешния дебат и ние трябва да направим законите си такива, че те да осигурят тази справедливост. Това може наистина да стане само чрез едно сериозно законодателство, променящо нещата така, че да функционират всички власти, така че наистина да я има и превантивната функция, да я има и наказателната функция. Ако не го направим, нищо не сме направили.
И днес мисля, че наистина е вододелът, в който ще кажем ще вървим ли твърдо срещу престъпността. Да, срещу престъпността, независимо от кой цвят. Плоска е тезата за това - това между другото и от вас, и от господин Рашков го чух, едно и също -чe се правели промени, за да се укриели хората, които принадлежали към СДС. Защо тези хора не са в затвора, госпожо Дончева? Господин Рашков, Вие сте следовател, защо не ги вкарвате в затвора? Няма значение сини, червени, пембени и какви ли не още - престъпникът е престъпник и носи отговорност и никой няма да бъде опазен, ако имаме ефективна съдебна власт. Никой! Каквото и друго да си говорим, е измислена работа. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Това е, което трябва да направим. Трябва да направим така, че всеки, който си помисли да извърши нещо нередно, да понесе наказанието, независимо от това на кой е приближен. Той ще отговаря.
Това, което предлагаме, е това решение като първа стъпка към наистина радикални промени в законодателството, промени, които ние ще извършим, след като създадем една работна група, в която ще влязат експерти, хора, които ще кажат точно какво трябва да бъде променено, ще влязат и политици, защото ние не можем да бягаме от отговорността си. Ние сме народни представители и носим своята отговорност. Затова ще чуваме и другите мнения, но и ние ще казваме своите мнения. Другото е бягство от отговорност. Тогава да не бяхме идвали в парламента. Да седим отстрани и да си даваме експертните мнения. Ако искаме нещо да стане, то трябва да стане заедно.
Това, което предлагаме, господин председател, аз Ви го предавам - едно редактирано проекторешение, и Ви моля то да бъде подложено на гласуване. След като изслушахме дебата, след като чухме предложения от свои колеги и от други парламентарни групи и се съобразихме с тях, предлагаме един редактиран текст, който гласи така:
"Да се съобразят структурата и дейността на съдебната власт и другите правоохранителни органи чрез радикални законодателни промени на основата на Конституцията на Република България, принципа за разделение на властите, взаимодействието и баланса между тях в съответствие с европейските стандарти. Да се приведат структурите на всички звена на МВР към кадровите и организационни изисквания за ефикасна борба срещу организираната престъпност."
Ние, от мнозинството, приемаме част от бележките и ви предлагаме този редактиран текст, който обаче дава достатъчно яснота за това, че ще бъдем безкомпромисни в това да направим оптимална структурата и на съдебната власт, и на другите правоохранителни органи и че ще направим така, че рано или късно ще задейства системата на справедливостта.
Това е, за което сме длъжници, и мисля, че трябва да го направим. (Ръкопляскания от блока на СДС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
От името на вносителите на декларацията има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Тази декларация ви е раздадена. Но преди това поне аз не можах да разбера четиримата народни представители, които ни предложиха свой проект за решение, което днес разискваме толкова часове, всъщност отказват ли се от своята декларация, оттеглят ли я, за да ни представят нещо ново, което сега само чух и не мога да разбера ново ли е или не? Питам. Нямам ли право и аз да питам, след като искате да гласувам? Нямам ли право да я прочета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така е. Така е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако ми отнемате това право, Ваша воля. А моя воля е какво ще направя по-нататък.
Аз няма да произнасям политически речи. В края на краищата задачата е да се представи тази декларация.
Също така няма да споря с госпожица Михайлова дали решението или декларацията имат по-голяма стойност като актове на Народното събрание.
Но понеже госпожица Михайлова попита от тази трибуна защо прокурори и следователи се правели на политици, за мен много по-страшно е, когато политиците започнат да се правят на прокурори и следователи. Това е опасно. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
Сега - за декларацията. Декларацията всъщност е плод на 59 народни представители от парламентарните групи на Демократичната левица, Евролевицата, Обединението за национално спасение и независимите депутати. Тя е плод действително на желанието на тези 59 народни представители, а предполагам и на целите парламентарни групи, които по една или друга причина не са подписали декларацията, да се помогне реално в борбата срещу престъпността.
Всъщност тази декларация е резултат на ясна и категорична политическа воля, изразена и в текстовете на декларацията. Това, първо.
На какво се крепи декларацията и като текстове, и като философия? Първо, декларацията изхожда от първия акт на това Народно събрание, а именно Декларацията за национално съгласие от м. май 1997 г., когато всички ние тук гласувахме действително борбата срещу престъпността да бъде приоритет и на парламента, и на правителството, и на съдебната власт - въобще на всички нас. Така че ние стоим твърдо, ясно и категорично зад Декларацията за национално съгласие в тази й част. Друг е въпросът кой иска чрез подобни решения, които ни се предлагат, да заобиколи и да се оттегли от това национално съгласие. Това, първо.
Второ, вижте самия текст на декларацията. Тя посочва, че има лошо, цитирам: "взаимоотношение между институциите, призвани да охраняват правовия ред в държавата". Това е една констатация, която мисля, че не само в този парламент, а и извън този парламент никой не може да оспори.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Казва и причините!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Казва и причината. Четете, господин министър на вътрешните работи, четете.
Така че борбата срещу престъпността изрично изисква общите усилия на всички правозащитни и правоохранителни органи. Това е изводът. Мисля, че той е не само приемлив, но той е и задължителен за всички нас.
И трето, декларацията стъпва на нещо също много съществено и важно - на решението на Народното събрание от 5 декември 1997 г., което още не е изпълнено, включително и от органите на съдебната власт, включително и от репликиращия ме министър на вътрешните работи. Да се изпълнят тези задължения, за да продължим да работим, а не само да говорим.

И четвъртият пункт, върху който се спира декларацията, това е готовността и на парламента, и на всички нас, да поемем своята отговорност. Затова призовавам народните представители, независимо от парламентарните групи, в които членуват, да гласуват за декларацията, която отваря пътя към националното съгласие по този изключително важен проблем - борбата срещу престъпността. И ако искаме национално съгласие, господа, гласувайте за тази декларация. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Преди да пристъпим към гласуване, за прецизност ще прочетем становището на Комисията по национална сигурност, която е водеща.
Има думата господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по национална сигурност
относно проект за решение за необходими предпоставки
за ефективност в борбата с престъпността,
внесено от Йордан Соколов, Екатерина Михайлова,
Стефан Савов и Анастасия Мозер

Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на свое заседание на 21 май 1998 г. Комисията счита, че за подобряване работата на държавните институции в борбата с престъпността са необходими законодателни промени, които в съответствие с Конституцията на Република Бълагрия, да оптимизарт структурата и дейността на съдебната власт и другите правозащитни и правоохранителни органи. Комисията смята, че трябва да се ускорят организационните и кадровите решения във всички звена на структурите на Министерството на вътрешните работи за ефективна работа в условията на организирана престъпност в страната.
По тези съображения Комисията по национална сигурност намира решението за навременно и целесъобразно и предлага на Народното събрание да го приеме."
Комисията по национална сигурност има и

"С Т А Н О В И Щ Е

относно поект за декларация,
внесен от Георги Първанов и група
народни представители

Комисията разгледа проекта за декларация на 21 май 1998 г. Комисията смята, че предложената декларация не допринася за подобряване на работата на държавните инстиутции в борбата с престъпността. Декларацията съдържа неверни констатации и не предлага действени решения.
С оглед на това Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да отхвърли предлагания проект за декларация."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Съгласно правилника, първо се гласува по-отдалеченият документ. Това е Декларация на Народното събрание, внесена от Георги Първанов, Ахмед Доган, Александър Томов и група народни представители.
Моля, гласувайте за тази декларация.
Гласували 213 народни представители: за 84, против 96, въздържали се 33.
Декларацията не се приема.
По направените предложения по проекта за решение от народните представители госпожа Елена Поптодорова и господин Драгомир Драганов, оттегляте ли ги с оглед на новия текст? Да се подлагат ли на гласуване вашите предложения?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Не ги оттегляме. Основната част от предложенията бяха приети, така че влизат в текста и предлагам да се гласува основния текст, тъй като той отразява нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди новия текст на проекторешението, трябва да гласуваме предложението на народния представител Христо Смоленов - в пвроекта за решение да се запише нова точка, която да гласи: "Да се развиват структурите на социално-пазарното стопанство и социалните функции на държавата за превантивни действия срещу криминогенните фактори".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 197 народни представители: за 29, против 91, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на проекта за декларация.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедура? Господин Гайтанджиев.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): По време на гласуване няма процедура.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Тогава трябва да извършим нарушение на нашите правила, господин Савов. Преди малко господин Бисеров прочете становище на Комисията по национална сигурност по един текст, който бе дебатиран близо един час. Сега пред нас дори не е раздаден, само някои хора го имат, един съвършенно различен текст. Смятам, че не е редно да се гласува текст, който не е обсъждан в комисията и няма съгласие по него. Моето предложение е да се отложи гласуването и след като бъде разгледано в Комисията по национална сигурност, тогава да се гласува (Силен шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Гайтанджиев, време е вече да научите правилника, че когато се правят предложения, които могат да се правят в пленарна зала, не минават в комисиите.
Подлагам на гласуване предложения проект за

Р Е Ш Е Н И Е:

1. Да се съобразят структурата и дейността на съдебната власт и другите правоохранителни органи чрез радикални законодателни промени на основата на Конституцията на Република България, принципа за разделение на властите, взаимодействието и баланса между тях в съответствие с европейските стандарти.
2. Да се приведат структурите на всички звена на Министерство на вътрешните работи към кадровите и организационни изисквания за ефикасна борба срещу организираната престъпност.
Моля, гласувайте този текст на решението.
Гласували 217 народни представители: за 159, против 51, въздържали се 7.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За отрицателен вот има думата господин Велко Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз гласувах против това решение (шум и реплики в залата), не защото съм против борбата с престъпността, а защото смятам, че то няма необходимата сериозна основа. Слушах внимателно дискусията и видях, че всъщност цялото внимание се насочва не към обективните източници на престъпността - икономическите и социалните условия, а преди всичко към отделни лица от системата на съдебното ведомство. Всичко се свежда до лошия Татарчев...
При една такава постановка не можем да очакваме сериозни успехи и в борбата срещу престъпността. До една година или най-много след една година вие ще смените Татарчев, ще смените и Бойко Рашков. И ще видите, че престъпността няма да намалее. Напротив, тя ще расте... (Шум и реплики.)
Освен това искам да кажа, че освен тези обективни фактори, които действат за разрастване на престъпността, много сериозно значение има и така нареченият субективен фактор. Ще заявя своето отношение към него - субективния фактор, като кажа, че не вярвам на тези, които ръководят борбата срещу престъпността. Не мога да повярвам на една власт, която не е успяла досега да изобличи нито един, нито един престъпник от висшите сфери на управлението. Всички знаем, че там има хора, които са дълбоко корумпирани и все пак господин Бонев не е успял да хване нито един, да го изобличи и представи на съдебната власт. (Силно недоволство от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Вълканов, прекалихте с времето. (Изключва микрофона. Силен шум и реплики в залата.)
Вторият отрицателен вот е на господин Гиньо Ганев. Моля да спазвате времето съгласно правилника.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, господа, аз гласувах против това решение на две основания. (Силен шум и реплики от мнозинството.) Първо, то е несъстоятелно от правно-парламентарна гледна точка. ("Е-е-е!" от мнозинството.) Народното събрание създава законите и не се усмихвайте, независимо от това кой ги забременява: дали Министерският съвет или отделният депутат. Но то трябва да бъде суверенно, когато приема един или друг закон и всеки се изправя пред съвестта си. С точка първа на това решение някой иска да ме задължи като народен представител да правя радикални промени в една област. Нека да дойдат законите, да ги видим и да гласуваме, както намерим за добре. Това е един тип обещание за женитба към самите нас. Ако искаш се жени, ако искаш - недей. Но никой няма право да ти внушава за кого точно да се ожениш... (Оживление.) Това облекло на радикалната реформа няма нищо общо със суверенитета на парламентариста. (Недоволство от мнозинството.)
И второто е във връзка с точка втора. Каква е тази препоръка на едно Народно събрание към едно ведомство да прави определени структурни или други промени? Това може да се прави, ако имаме точка на парламентарен контрол. И тогава, като изход от този дебат, да се направи това внушение. Иначе правото, господин Луджев, на едно ведомство да си прави структурните реформи е негово собствено право. Да го предложи, правителството да му го одобри. Ако ние не сме съгласни с това, тогава по пътя на парламентарния контрол да кажем друго.
Именно на тези две основания, понеже чувствам това вълнение... Прав е господин Костов, че този дебат трябваше да бъде продължение на Декларацията за национално съгласие. Така ли е? Така ли е? (Оживление и реплики от СДС.) Един тон на антисъгласие и на един абсурд - това не може да бъде подкрепено и ето защо аз гласувах против. (Недоволство от мнозинството. Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Миков - трети отрицателен вот. (Неразбираема реплика на министър-председателя.)
Господин Миков, Вие се изказахте, не може... (Недоволство от народния представител Михаил Миков.)
Колеги, моля ви за тишина. Господин Миков, Вие взехте отношение и не можете сега да обяснявате отрицателния си вот. (Силен шум и реплики.) Не Ви давам думата. (Силно недоволство от ДЛ.)
Моля, седнете на мястото си, господин Миков.
Преди да закрия заседанието... (Продължава недоволството от ДЛ. Депутати от ДЛ идват около трибуната.) Министър-председателят нищо не може да каже.
Моля ви да седнете, инак ще ви отстраня от заседанието.
Съобщения:
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 28 май 1998 г. от 15,00 ч.
Комисията по енергетика и енергийните ресурси отлага редовното си заседание.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите има заседание на 27 май от 15,00 ч., само че времето е изтекло.
Комисията по културата и медиите има заседание в четвъртък от 15,00 ч.
Комисията по външна и интеграционна политика има заседание в четвъртък, 28 май.
Комисията по образованието и науката има заседание в сряда, но то е изтекло.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията има заседание в четвъртък в зала N 356.
Комисията по икономическата политика няма да заседава днес.
Не давам думата повече, защото времето изтече.
Закривам заседанието.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. Ще продължим с разглеждането на точка втора. (Звъни.)



(Закрито в 16,02 ч.)


Председател:
  Йордан Соколов


Заместник-председател:
           Александър Джеров

Секретари:
         Виктория Василева

        Иван Бойков