Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение точка първа в дневния ред на днешното заседание да бъде парламентарен контрол, а точка втора - второ четене на Законопроекта за държавния бюджет за 1997 година.
Има ли възражения по това предложение? - Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 174 народни представители, за - 151, против - 20, въздържали се - 3.
Предложението е прието.
В периода от 20 до 27 юни не са постъпили питания от народни представители.
Днес ще отговарят на питания на депутати: господин Веселин Методиев - заместник-министър председател и министър на образованието и науката, на актуален въпрос на народния представител Татяна Дончева относно отношението на държавата към Българската православна църква; господин Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, на актуален въпрос на народния представител Методи Андреев относно финансови субсидии за жътвата.
Тъй като вчера не беше съобщено, че господин министър Върбанов ще отговаря на питане от народния представител Кръстьо Трендафилов, тази част по негово искане ще бъде отложена.
Господин Петър Бояджиев - министър на здравеопазването, ще отговори на питане от народния представител Кънчо Марангозов относно чуждестранните инвестиции и кредити в българското здравеопазване.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговора със седем дни са поискали: заместник-министър председателят и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иван Зънзов; заместник-министър председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Донка Дончева.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България господин Иван Костов поради отсъствие от страната. Народните представители Жорж Ганчев и Румен Овчаров, отправили въпроси към министър-председателя, ще получат отговор в заседанието на 4 юли 1997 година.
Има думата народната представителка госпожа Татяна Дончева да развие своя актуален въпрос към господин Веселин Методиев - заместник-министър председател и министър на образованието и науката.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин вицепремиер, досега съм с впечатление от Вас, че сте умерен човек и бях много изненадана, когато на 10 юни от средствата за масова информация разбрах за Ваше изявление по повод на Българската православна църква, която Вие наблюдавате като вицепремиер. Това, което изтече по БТА, и това, което показа Българската национална телевизия и тиражираха медиите, беше Ваше изявление, че според Вас България няма легитимен патриарх и че ако не се стигне до компромис между двата враждуващи синода, може и да се вземат решителни мерки. Разбирам това като мерки от Ваша страна и от страна на правителството, на което сте член.
Аз не се съмнявам, че Вие знаете, че по Конституция църквата е отделена от държавата. Също така не се съмнявам, че Вие знаете решение N 5 на Конституционния съд от 1992 година, което категорично забранява намесата на държавата във вътрешноорганизационния живот и администрирането на религиозните общности. Знам, че сте историк и то с доста широка ерудиция. Не допускам, че не си давате сметка, че изявленията на частно лице не могат да бъдат изявления на държавник. И когато едно частно лице заема държавен пост, то сигурно знае, че неговите думи и неговите действия се тълкуват по друг начин. Частното лице Веселин Методиев може да ходи в която си иска църква, при който си иска свещеник, на своите лични, семейни тържества да кани когото си иска. Но заместник-министър председателят Веселин Методиев дали има това право?
Известно ми е, че в състава на официалните български делегации за 24 май в Рим и Москва е било отказано включването на представител на Светия синод на Българската православна църква. Известно ми е също така, както и на Вас, че по време на тези посещения са станали конфузни ситуации, които злепоставят българската държава. (Шум и ръкопляскания в СДС)
Моля ви, имам пет минути по правилник. Надявам се, поне това да сте прочели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате три минути, госпожа Дончева, за актуален въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И имам още време.
Така че, бихте ли обяснили какво означава този акт на правителството и какво следва от това в международен план като отношение на правителството и като Ваши действия и дали то се вмества в Конституцията?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Откога дяволът се загрижи за Бога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата за отговор вицепремиерът господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо Дончева! Пристъпвам към отговора си с огромното желание да бъда полезен както на Вас, така и на всички колеги в парламента, тъй като става дума за нещо много важно. Става дума за дейност, в която ние, представителите на изпълнителната, и вие, представителите на законодателната власт, можем само да помогнем. Ние не можем да уредим този въпрос, както Вие сама посочихте.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Можем и да попречим.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Можем да попречим, да. И сме пречили всички. Аз ще ви запозная кой и как.
Аз ще си позволя да разделя отговора на две части. Първата част е да опиша чисто нормативно как е процедирано в последните години и втората част, защото става дума за уронване на престижа едва ли не на страната ни, да ви запозная в последните 30-40 години кой как по документи, уважаеми господа, няма да злоупотребявам изобщо, ще ви цитирам документи, кой как се е грижил за Българската православна църква.
При формирането на централно ръководство на едно изповедание в съществуващата днешна правна уредба трябва да бъдат спазени комулативно две условия. В случая с Православната църква първото е църковното ниво и то е посочено в чл. 2 от Устава на Православната църква. Взето само това ниво, то не може да създаде легитимно ръководство на особената организация с нестопанска цел, както е в нормативните документи, наречена Православна църква. Следва да бъде спазен и специалният Закон за изповеданията, който съставлява второто нормативно ниво.
Още с първата част на акт N 92 от 25 май 1992 година тогавашният директор на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов прави констатацията, че централното ръководство на Православната църква нито е избрано съгласно Устава, нито е регистрирано по чл. 16 от Закона за изповеданията и следователно не би могло да представлява и задължава изповеданието.
С констативен протокол от 23 ноември 1993 година е установено, че изборът, проведен през 1971 година за патриарх, е станал в нарушение на членове 91, 94, 56, 59, 62, 66, 69, 70, 71, 72, 45, 47, 32, 33, 16, 18 и 22 от Устава на Православната църква. (Шум в опозицията) Много ви моля, бъдете любезни, ще свърша бързо. Не се притеснявайте. Става въпрос за нормативните документи, по които носим някаква отговорност. Не ме реплекирайте, моля ви се, бъдете добри!
Становището на Правния отдел на Министерския съвет от 30 декември 1992 година също е категорично - нелегитимността на ръководството на Православната църква може да се констатира от всеки държавен орган по разглеждания от него въпрос.
Тези констатации на изпълнителната власт и заинтересованите църковни среди са потвърдени от две решения на Върховния съд на Република България, съответно от юли 1992 година и ноември месец същата година. Особено категоричен е текстът във второто решение. Като овластен от закона държавен орган кръгът и характерът на въпросите, с които е могла да се занимава, Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет е направила своите констатации: "Българският патриарх Максим не е избран съгласно Устава на Православната църква и няма регистрирано отговорно пред държавата ръководство и няма регистрирани ръководни органи на вероизповеданията. Дирекцията по вероизповеданията е установила обстоятелства и факти, които е могла и е била длъжна да направи и тези констатации не са държавна намеса във вътрешноорганизационния живот на Българската православна църква."
В подкрепа на гореизложеното си писмо бившият директор на Дирекцията по вероизповеданията, както и в споразумение между дирекцията, Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура е създаден ред за владеенето и разпореждането с църковните имоти.
Правителството на господин Виденов, без да се съобразява с гореизложеното, чрез главния експерт в Дирекцията по вероизповеданията Бончо Асенов извършва регистрация по чл. 16 от Закона за вероизповеданията на Синода на патриарх Максим. Върховният административен съд с решение N 130 от 5 март 1997 г. прогласи нищожността на този административен акт.
По подобен начин стои въпросът с другата страна в църковното разделение.
След провеждането на Четвъртия църковен народен събор и избора на неврокопския митрополит Пимен за патриарх, Министерският съвет все още не е упражнил правата си по чл. 6 от Закона за вероизповеданията, Дирекцията по вероизповеданията, правомощията си по чл. 16 от същия закон.
Така че и тази група в Българската православна църква няма в момента активна легитимация.
Общественото мнение по въпроса за ръководството на православната ни църква не е еднозначно.
Първо, искрено и действено вярващи православни християни влизат в молитвено общение с Бога без да се интересуват към кого принадлежи църквата, която посещават, и въпросът за легитимността на патриарха не ги интересува. Противопоставянето Максим - Пимен само дълбоко накърнява религиозните им чувства.
Втората група - това са обявилите се за православни християни главно след 1989 г., които имат просто своите политически пристрастия към днешната българска опозиция. Те признават патриарх Максим.
Вярващите, които не са забравили времето на войнстващия атеизъм и неблаговидната роля, която беше принудена да играе православната ни църква, приемат за свой патриарх Пимен.
Висшият клир и определена част от свещеничеството, свързани с патриарх Максим, ги признават за предстоятел на православната ни църква.
Друга немалка част от клира признават за патриарх Пимен.
Главите на православните църкви поддържат дългогодишни връзки с православната ни църква - някои от тях признават патриарх Максим, съзирайки в разделението опасен прецедент. Други, като украинският патриарх Филарет, участваха в интронизацията на патриарх Пимен.
Всичко това показва колко тежък е въпросът и на какво голямо разделение сме свидетели.
И аз ще кажа защо според мен , и то не като частно лице, не като историк, а като представител на изпълнителната власт, сме стигнали до този хал.
Веднага след Втората световна война Българската православна църква е подложена на много тежки удари. Аз, госпожо Дончева, ще предоставя всички тези документи, които сега ще цитирам. Може би голяма част от тях познавате, защото разбрах, че Вие се занимавате с тази материя не отскоро.
Още непосредствено при установяването на така наречената нова власт тогава, в писмо на Георги Димитров до Трайчо Костов е казано какво ще се случи с православната църква, цитирам:
"Нашето стремление в настоящия момент трябва да бъде насочено към поставяне на черквата в служба на отечественофронтовската власт, а това е напълно достижимо."
В отговор Трайчо Костов му пише: "От работата на църковния комитет ние вече бяхме решили да се заинтересуваме повече както от гледна точка на хората, които представляват партията в него, така и от гледна точка на подтикване на неговата работа за демократизиране на църквата и ограничаване правата на екзарха."
Искам да ви кажа, че със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП е предложено екзарх Стефан да бъде освободен, като че ли е висш чиновник.
Искам да ви кажа, че със специално писмо до Съюза на съветските социалистически републики е поискано мнението дали може Българската екзархия да бъде издигната в патриаршия и в отговор на запитването на Димитров от Москва е съобщено, че там смятат, цитирам: "за целесъобразно въздигането на Българската екзархия в патриаршия и на екзарха в патриарх".
Искам да ви кажа какъв е пътят, по който са се одобрявали митрополитите в нашата страна в този период.
В Управителния съвет на Свещеническия съюз е изготвен доклад от свещеници единствено и само членове на Българската работническа партия - комунисти, във връзка със смъртта на сливенския митрополит Евлогий и евентуалните кандидати за неговата длъжност. Целта е партията да има готовност да подработи епархийски избиратели по околии по изготвен специално за целта списък, за да може да се осигури избирането на подходящите за тази партия лица. Основното искане е бъдещият митрополит да е готов да сътрудничи с властта.
И накрая, за да имате възможност да коментирате това, което казах, госпожо Дончева, ще Ви прочета Решение А N 145 на Политбюро на ЦК на БКП от 8 март 1981 г.:
"За глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа кандидатурата на ловешки митрополит Максим. Възлага на председателя на Комитета по църковни въпроси към Министерството на външните работи другаря Михаил Кючуков да извърши необходимата подготовка за осигуряване избора на митрополит Максим за патриарх на православната ни църква." (Смях и ръкопляскания от мнозинството)
Този документ носи подписите на Тодор Живков, Иван Михайлов, Димо Дичев, Живко Живков, Станко Тодоров и Пенчо Кубадински. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин вицепремиер и министър Методиев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Мисля, че когато човек се захване с политика, трябва да каже какво ще се прави днес и оттук нататък. Какво се е правило преди това има някакво значение като поука, но не като ориентир и като пример за подражание.
Смея да кажа, че организирайки църковно-народен събор и избирайки си патриарх не БСП подражава на този пример. Но аз бих искала да ви кажа и нещо друго, което не знаете.
Има категорично становище на Световната православна общност, която няма да подкрепи друг. Начинът, по който се налага на държавата патриарх, означава обричане на Българската православна църква на схизма, каквато тя е била 30 години. И това не са имагинерни заплахи, защото 1992 г. всички православни църкви изпратиха до българския президент и до българския министър-председател протестни писма. Когато се организира този църковно-народен събор, който ще започне другата седмица, Вие сам ще видите подкрепата на другите църкви. Но не в това е въпросът. Какво ще правите вие, а не какво е правила комунистическата власт.
И знаете ли, че ако се приеме твърдението ви, че няма легитимен патриарх, означава, че който и да направи църковно-народен събор, който й да участва в него, след години ще бъде отново възможно някой да оспорва качествата на църковния глава и качествата на Светия синод, които и да са. Всеки, който е запознат с църковния устав и канони, знае това. Аз нямам време да ви го развия, но съм готова в Комисията по правата да го направя. Това е риск, който не може държавата да поеме. Вие сам видяхте, че пращайки в Москва свещеник Камен Бараков, бившият председател на СДС в делегацията, той беше учтиво помолен да си прибере расото в куфара и че в Рим нямаше кой да произнесе молитвата на гроба на Кирил, защото бяхте решили, че един свещеник от Банско може да преговаря с кардинал Содано - главен секретар на Ватикана.
Аз мисля, че това е дилетантщина и няма да ни оправдае четенето на стари протоколи. Това си го правете като историк, като научен работник, но като министър и заместник министър-председател дайте да видим какво ще правим оттук нататък с оглед на бъдещето на българската държава и недейте да вмесвате партийни критерии в решаването на проблема. Може да бъде решен този проблем, но много деликатно, а иначе и гръцкото правителство се опитва да лобира в гръцката църква. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата господин заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо, Вие само ми се карате. Аз ще Ви кажа следното.
Вие ми задавате днес въпрос, който аз разбрах като уронване на престижа на православната ни църква или казах кой как е уронвал престижа дотук.
На следващото заседание на комисията, когато вие ме поканите, аз с удоволствие ще дойда, за да ви изложа цялостното виждане за нашата работа като днешна изпълнителна власт. И мога да Ви уверя, че няма да имам нито този тон, който Вие имате в момента, нито към парламента, нито към Министерския съвет, нито към враждуващите лагери в Светия синод. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата народният представител Методи Андреев да развие своето питане към господин Венцеслав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.

МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри! Моят актуален въпрос обхваща един много важен проблем, който в близките няколко дни ще трябва да бъде решен - това е проблемът с предстоящата жътва.
Както ви е известно, в последните две години Фонд "Земеделие" кредитираше изключително Орсовите кооперации, тези недоразумения на социалистическата мисъл на село, превърнали се в крепости на фалиралата политика на БСП. Този фонд изсмука твърде голяма част от средствата, те потънаха в касите на тези Орсови кооперации, а частникът, който е призован да изведе нашето земеделие на нов път и да го превърне в продуктивно, произвеждащо земеделие, остана на заден план.
Ето защо моят актуален въпрос е следният. Може ли в крайна сметка тази година да помогнем на частните земеделски производители, като държавата субсидира част от цената на жътвата? И за да не се получи така, както беше преди - част от парите да отиват отново в Орсовите кооперации, тези, които са получили вече помощи от Фонд "Земеделие", да нямат право на тази субсидия. Тя да бъде насочена изключително към дребните и средни частни земеделски стопани.
И втората част от моя въпрос е дали е възможно след като даден земеделски стопанин продаде житото си на държавата, веднага да получи в парично изражение субсидията, с която се подпомага неговата жътвена кампания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев! На основание Закона за защита на земеделските производители и Правилника за приложение на Закона за защита на земеделските производители, с решение на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от 16 август 1996 г. е открита преференциална кредитна линия за стимулиране производството на пшеница реколта 1997 г. Предоставянето на средства се извършва в три транша. В рамките на тази преференциална кредитна линия Държавен фонд "Земеделие" субсидира 50 на сто от действащия основен лихвен процент лихвата, предоставена от търговските банки на земеделските производители на пшеница, като кредитите са за предсеитбена подготовка и засяване - първи транш, доотглеждане на посевите - втори транш и прибиране на реколтата - трети транш. От 16 юни започна усвояването на трети транш на преференциалната кредитна линия, свързан с прибирането на пшеницата от реколта 1997 г. Предоставени са 1 млрд. и половина за субсидиране на лихвения процент, с което сме в състояние да обслужим около 25 млрд. кредитен ресурс в случай, че обсужващите търговски банки са в състояние да го предоставят на земеделските производители и те вече поеха ангажимент към Фонд "Земеделие" за това. Кредитът се предоставя от търговските банки на земеделските производители за закупуване на гориво, смазочни материали, резервни части и за изплащане на механизирани услуги срещу официално представени разходно-оправдателни документи, фактури.
Първоначално по третия транш бе предвиден норматив за кредит от 300 лв. на декар. В резултат на засилените инфлационни процеси в края на 1996 и началото на 1997 г. Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" на заседанието си на 16 юни 1997 г. взе следните решения.
Първо, актуализира норматива за кредита по третия транш на преференциална кредитна линия за прибиране на пшеница от реколта 1997 г. на 2100 лв. на декар. Новата завишена стойност на норматива осигурява финансирането на около 30 на сто от общите разходи за прибирането на 1 декар от реколтата.
Удължава срока за усвояването на кредитния ресурс по третия транш на преференциалната кредитна линия за пшеницата, реколта 1997, до 31 август 1997 г. До този момент Държавен фонд "Земеделие" не е предоставил под никаква форма други финансови средства, в това число и субсидии, на земеделски производители, независимо от юридическия им статут, за мероприятия, свързани с прибирането на пшеницата, реколта 1997 г.
Уважаеми господин Андреев, съгласно Закона за защита на земеделските производители и Правилника за приложението на Закона за земеделските производители решението на управителния съвет при предоставянето под каквато и да е форма на финансови средства за насърчаване и подпомагане се спазва изискването за равнопоставеност на земеделските производители - юридически или физически лица. Това законово изискване е задължително и се спазва от Държавен фонд "Земеделие" при разпределението на паричния ресурс по области и региони. Вероятно има и допуснати отклонения от това принципно изискване при директното договаряне на субсидиите и кредитирането от областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа", както и от регионалните земеделски служби. В момента върви проверка и за откритите нарушения ще се докладва пред управителния съвет на фонда.
Моля ви, ако има сигнали за нарушения при разпределянето на субсидиите и кредитните линии, да ни информирате писмено.
По принцип е възможна схемата за предоставянето на субсидии за започналата жътвена кампания и по-точно субсидии на физическите и юридическите лица, неполучили досега средства от Фонд "Земеделие", но на този етап ограниченият финансов ресурс на фонда не позволява това.
До този момент в едногодишната си дейност Държавен фонд "Земеделие" е акцентирал на необходимостта за авансово предоставяне на паричния ресурс под една или друга финансова форма.
С постепенното финансово стабилизиране на земеделските производители ние имаме намерение да изменим дейността на фонда, а именно с промяна в закона за неговата дейност.
Надяваме се, че вие ще подкрепите промените в закона и ще регламентираме дейността на фонда по един друг начин, а именно да дадем една възможност фондът да стане по-гъвкав и с него по-лесно да се работи при подпомагането на земеделските производители.
Предложеното от вас - да бъдат субсидирани под формата на премия при продаването на зърното зърнопроизводителите, ние го приемаме, но за момента не сме в състояние да го приложим, тъй като имаме ограничение на финансовия ресурс, с който разполагаме. Надяваме се, че за следващата година това ваше предложение ще намери място и ние ще можем да го използваме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Върбанов.
За реплика има думата господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Аз благодаря на господин министъра, че ни разясни всъщност какво е положението в момента. Аз вярвам, че действително, ако не тази, то поне следващата година, ще намерим сили да подпомогнем действително частното земеделие на село.
Искам да отправя една реплика към лявата част на залата. Там ме питаха за имена. Смятам, че ме питат за имена на Орсови кооперации. Ще ви кажа - Орсовата кооперация в Перущица, която само взема пари и нищо не дава. Там даже направиха такива поразии миналата година, че им се смее целият регион. Засяха около 500 дка с домати и изкараха горе-долу около 10 кг от декар. Е, това ако не е разсипия, какво е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има думата народният представител господин Кънчо Марангозов да развие своя актуален въпрос към господин Петър Бояджиев, министър на здравеопазването.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Кризата в здравеопазването се задълбочава. Обсъжданият бюджет за 1997 г. не дава гаранции за спирането й. Чуждите инвестиции и кредитите са малък светъл лъч за медицинската помощ в Република България.
Правителството на Демократичната левица чрез Министерството на здравеопазването остави договорени около 100 млн. долара чужди инвестиции и кредити за развитието на здравната помощ в Република България, а именно:
- кредит от 100 млн. марки от фирмата "Сименс" по проект за модернизация на рентгенологична диагностика и лъчетерапия;
- кредит от 36 млн. долара от Световната банка за развитие на първичната медицинска помощ и преструктуриране на хемотрансфузионната мрежа;
- швейцарското правителство предостави 10 млн. швейцарски франка по проект за стерилизационна система и договаряне на още 12 млн. за 1997 г;
- Европейският съюз предложи 15 млн. екю в тригодишна програма на ФАР, включваща проект за преструктуриране на извънболничната психиатрична помощ, профилактика на онкологичните заболявания, мониторинг на лекарствоснабдява-нето, структуриране на инвестиционната политика в здравеопазването.

- договорени са 2 млн. датски крони за Проект за създаване на диабетични центрове и обучение на диабетно болни.  Съществува проект на световната здравна организация по здравна промоция и по-конкретно здравно образование на младежта в България чрез Програма ФАР, с координатор английска здравна служба, Програма "Синди", училища, утвърждаващи здраве, Проект "Семейно планиране".
Моето питане, господин министър, е по договора "Сименс" какво ще получи България през 1997 г.? Кога са подписани договорите за 1997 г., тъй като номинираните за апаратура общини са известени и са потвърдили 15-процентно изплащане на доставката.
Сега е месец юни, и ако договорът беше подписан до края на месец февруари, а Вие бяхте заместник-министър през това време, това значи още през месец май рентгеновите апарати да са вече в България. Доставката е два месеца след подписването на договора.
Ще се достави ли апаратура "Сименс" за дълбока рентгенова терапия? В Република България истинска лъчетерапия няма, от това зависи животът на много хора.
Колко милиона долара от кредита на Световна банка са вложени до края на месец май и колко ще бъдат през 1997 г. за първична медицинска помощ и преструктурирането на хемотрансфузионната мрежа? Продължен ли е договорът с швейцарското правителство по проекта за стерилизационна система, кои здравни заведения ще бъдат оборудвани и на каква стойност? Започнато ли е преструктурирането на извънболничната психиатрична помощ? Какво е направено по профилактиката на онкологичните заболявания по този проект, мониторирането на лекарствоснабдяването, структурирането на инвестиционната политика, колко милиона екю са вложени до края на месец май и колко до края на 1997 г.? Колко диабетни центрове са създадени и колко предстои да се създадат, в кои градове? Какво е направено по Проекта "Здравна промоция" на Световната здравна организация, с какво конкретно здравно образование на младежта, в колко градове действа Програмата "Синди" и в колко предстои да започне до края на годината? Колко училища има в България, утвърждаващи здраве, и колко ще станат до края на 1997 г.? Действа ли в цялата страна Проектът "Семейно планиране"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов. Използвам случая да обърна внимание на господа народните представители, че така формулиране на питания или на актуални въпроси занапред трудно ще бъдат допускани, защото всъщност тук се задават повече от 12 въпроса с едно питане.
Има думата господин Петър Бояджиев - министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Марангозов! Действително са много въпросите, 10 минути са малко време и аз ще поздравя нашите служители в министерството, че сигурно няколко дни са работили, за да ви дадат толкова изчерпателни данни по всичко.
Ще започна с въпроса за стоковия кредит на фирмата "Сименс", защото така е хронологично. Това, което казахте, е вярно. Аз имам и още допълнителни данни: има подписан рамков договор, конкретните договори за 1997 г. не сме ги подписали умишлено, тъй като желаем да проверим някои неща, не точно да ги проверим, а да ги уточним. Налага се да направим едни допълнителни разговори с фирмата по няколко причини, които сега нямам възможност да изтъкна, мога след това да ви ги изясня.
Една от тези причини, най-главната, е това, че 100 милиона марки кредит - дали можем да си позволим в този момент да поемем такова задължение? Според договора 10 на сто трябва да се платят авансово. Това са 15 млн. марки. Дали можем в момента това да го направим?
И едно друго съмнение, че предлаганата масова апаратура, не става въпрос за лъчетерапията, за бетатроните, че тази масова апаратура, за която трябва да заплатим доста много пари, както виждате, не е от най-доброто качество, а е един морално остарял модел.
Но именно поради всички тези причини трябва да направим допълнителни консултации и да вземем решение. Няма фатални срокове, така че ако се вземе положително решение, програмата ще тръгне.
Относно изпълнението на проекта за преструктуриране на здравния сектор, финансиран от Световната банка за реконструкция и развитие, фондът за социално развитие към Съвета на Европа. Периодът, за който ще ви кажа, е от ноември 1996 до юни 1997 г. Този проект е сравнително нов. Общата стойност на проекта е 47 млн. щатски долара, като 26 млн. щатски долара са от Световната банка, 11 млн. долара заем от Фонда за социално развитие към Съвета на Европа, 2,3 млн. долара безвъзмездна помощ от Програмата ФАР и 7,8 млн. долара от бюджета на Република България. Проектът ще се внедрява от Министерство на здравеопазването за период от пет години, като, както ви казах, от ноември тече първата година от изпълнението.
Тази програма се състои от четири компонента. Първият компонент е здравно-политически анализи и управление на ресурсите. Това е финансирано от САЩ. Втори компонент - първична здравна помощ, трети компонент - спешна медицинска помощ, и четвърти компонент - хемотрансфузиология.
По компонента "хемотрансфузиология", завършени са архитектурните проекти и са подготвени тръжните документи за провеждане на местен търг през месец август тази година за извършване на ремонтно-строителни работи в общините София, Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен.
Подготвени са основните списъци за оборудването на центровете и след започване на строителната дейност през месец октомври ще се проведе и търгът за доставка на оборудването. Предстоящи разходи до края на 1997 г. за ремонтно-строителната дейност - 3,2 млн. щатски долара.
Първичната здравна помощ. Изработен и приет е основният пакет здравни услуги, който ще бъде внедрен в 25 общини през първата фаза на изпълнение на проекта. Общинските планове за действие ще се съгласуват с общинските съвети и рамковите споразумения между Министерство на здравеопазването и общините ще се подписват през периода септември - ноември 1997 г.
Относно Проекта "Централна стерилизация". Той се изпълнява по силата на споразумение между правителството на Конфедерация Швейцария и Република България за оказване на финансова помощ. Това споразумение е подписано на 24 декември 1992 г. Допълнено и изменено е през декември 1994 г. и октомври 1995 г. В началото на 1994 г. швейцарското правителство одобрява 10 млн. швейцарски франка за този проект. Обхващат се общо 13 болници, 10 обединени районни болници и 3 университетски болници. Помощта за отделна болница възлиза средно на 700 хил. швейцарски франка и включва главно нова техника и технология за стерилизация на материали и инструментариум. Разходите за необходимите реконструкции на помещения и инсталации са за сметка на съответната болница, съответно община, като не надхвърлят 5 - 10 на сто от стойността на получената помощ.
В първите пет болници са завършени планираните промени и модернизация. Тоест всичко е монтирано и работи в момента. Това става през май 1996 г. Това са болниците: Държавна университетска болница по ортопедия и травматология - Горна баня, Обединена работническа болница - Добрич, Ловеч, Варна, и Варненската университетска болница. Това са петте болници.
До месец декември 1997 г. следва да приключи технологичното обновяване в останалите осем болници и усвояване на цялата сума по първия транш. Графикът се спазва. Скоро имахме ревизия от датска страна. Този проект много успешно се изпълнява, в резултат на което са съгласувани нови 12 млн. швейцарски франка за проекти на здравеопазването по втория транш на споразумението.

Предложението на министерството от 25 февруари 1997 г., във връзка с втория транш за развие на проекта, включва следните здравни заведения: Института "Пирогов", Националния онкологичен център, Университетска болница "Майчин дом", Университетска болница "Царица Йоана" и Първа обединена районна болница - София, Пета градска клинична болница - София, както и районните болници в Ямбол, Монтана, Видин, Бургас и Стара Загора.
Относно проектите на Програма "ФАР". Преструктурирането на извънболничната, психиатрична, онкологичните заболявания, мониторинга, структурата на инвестиционната политика касаят проектите на Националната оперативна програма "ФАР" за 1997 г. Предвижданият бюджет за реализация на тази програма беше 5 млн.екю. Стартирането на програмата през 1997 г. беше спряно поради прехвърляне на предвидените средства не от нас, а от "ФАР" за изпълнение на спешната програма на правителството за социална помощ. Тоест, "ФАР" спря всякакво финансиране и средствата ги прехвърли за спешната социална помощ, която беше дошла и беше раздадена в първите месеци на тази година. Очаква се програмата за 1998 г. да бъде одобрена и финансово подкрепена от Комисията на Европейския съвет.
Относно българо-датската програма за обучение в областта на диабета в България. През януари тази година започна реализацията на тригодишната програма за обучение в областта на диабета в България. Тази програма за обучение се реализира на три нива. До настоящия етап са спазени сроковете за изпълнение и е реализирано първото ниво на програмата. Извършена е и подготовка за реализация на второ и трето ниво. През месец юли предстои официалното откриване както на четирите университетски центъра за обучение, така и на два центъра за обучение на болни в Диабетния център при Катедрална поликлиника "Свети Лука" - град София и Пета градска клинична болница - София. През месец септември се предвижда откриването на 38 регионални центрове в страната, базирани в обединените районни и общински болници.
Относно проекта за здравна промоция на Световната здравна организация, финансиран чрез Програма "ФАР" с координатор английската здравна служба. Въпросът е неточен. Съществуват два различни проекта. Проект "Здравно образование на младежта в България", който е съвместна инициатива на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, науката и технологиите, както беше тогава, Службата за здравно образование на Англия и Програмата "ФАР". Той е разработен с оглед подпомагане мрежата училища, утвърждаващи здраве в България. Аз няма да се спирам на целта на проекта, но ще ви кажа, че базовата организация на проекта е Националният център за здравни знания към министерството. На регионално ниво проектът се подпомага от хигиенно-епидемиологичните инспекции и инспекторатите на Министерството на образованието. Водят се предварителни разговори проектът да бъде продължен след 1997 г. със средства на организации, извън страната.
По втория проект се работи съвместно по проблемите на промоцията на "Здраве и профилактика на заболяванията" в рамките на Меморандум за сътрудничество между Министерството на здравеопазването, Световната здравна организация и Службата за здравно образование на Англия, подписан през 1994 г. Министерството на здравеопазването координира сътрудничеството, а базовата организация е Националният център за здравни знания.
В колко градове се развива Програмата "Синди" и в колко предстои да започне до края на годината? "Синди" е международна програма за интегрирана профилактика на хронични неинфекциозни болници. В програмата участвуват 23 страни от Европа и Канада. България се включва в програмата през 1985 г. с 4 бивши окръга - Великотърновски, Ловешки, Старозагорски и Сливенски. През 1994 г. започва едно реактивиране на програмата най-напред във Велико Търново, а след това се включва и Ловеч. В тези градове са създадени обществени коалиции за здраве, програмни съвети и работни групи по проблеми. Активна работа по програмата се извършва още в градовете Стара Загора, Ямбол и Кърджали. Там също са създадени такива коалиции, които са подготвени за базови изследвания, съгласно протокола на "Синди".
Колко училища, утвърждаващи здраве, има в България и колко ще станат до края на 1997 г.? Европейската мрежа представлява международна, а също и национална програма за утвърждаване на здраве за цялата училищна общност. В европейски мащаб мрежата е създадена с усилията на Световната здравна организация, Европейското регионално бюро, Съвета на Европа и Съвета на европейските общности през 1992 г. България се включва в европейската мрежа през 1993 г. Към настоящия момент в европейската мрежа училища, утвърждаващи здраве, България е представена с 20 училища, а 77 училища са членове на Националната мрежа от училища, утвърждаващи здраве, които се отнасят за България, не в международната. Има тенденция в Националната мрежа да бъдат приети още 5 или 7 училища до края на 1997 г.
Относно проекта "Семейно планиране". До момента са създадени 59 информационни центъра и 5 учебни центъра към медицинските университети. Така че проектът "Семейно планиране" действува в цялата страна. Допълнително се отпускат контрацептивни средства на ниски контролируеми цени за отделни групи население за всички общини в страната.
Благодаря за вниманието.
Ако ви интересува някоя подробност, аз съм готов да ви дам данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
Заповядайте.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, в районите, където действуват и в здравните заведения, където действуват тези проекти, министерството направило ли е анализ на икономическата медицинска и социална ефективност от тяхното действие? И ако има такъв анализ, какъв е резултатът и изводите?
И вторият ми въпрос е по-конкретен.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ (от място): Още ли въпроси ще ми задавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Два уточняващи, а не нови въпроси.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Да, уточняващи.
И вторият ми уточняващ въпрос - там, където ще бъде доставена нова апаратура, стерилизационна или друга, имат ли готовност общините, правена ли е проверка от министерството за готовност на общините да извършат необходимите дейности по нейното монтиране?
Благодаря ви.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми д-р Марангозов, не е правен икономически анализ за всички програми. Такива анализи се предвиждат в различна фаза на програмите. Когато настъпи тази фаза, ще бъдат направени. Естествено, не е възможно в цялото изпълнение на програмата ние да имаме икономически анализ.
Що се отнася до готовността на общините, правим непрекъснато проверки и степента на готовност е различна. Даже вчера в Пловдив разговаряхме по този въпрос. Поради това че общините нямат готовност, ние срещаме затруднения с внедряване програмата за спешна медицинска помощ, която, както знаете, вече е пред финализиране. Търгът е проведен, одобрен е от Световната банка във Вашингтон и четири центъра в страната не са разкрити. В други центрове не са направени някои ремонтни работи. Не са разкрити именно по такива причини - по вина на общините и ние водим сега една доста остра кореспонденция и правим проверки.
Същото се отнася, че общините не навсякъде имат готовност за предварителните работи, които трябваше да направят за инсталиране на една много скъпа и много модерна система за комуникация. Тя обаче е тази, която ще даде новото в системата на спешната помощ, а не толкова апаратите и линейките, които вече сме договорирали и чакаме всеки момент да дойдат за изпитателен срок одобрените мостри.
Така че имаме затруднения главно от общините със строително-ремонтни работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Бояджиев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Благодаря на господин министъра за изчерпателните отговори, които е подготвил.
В същото време искам да кажа защо зададох уточняващ въпрос. Струва ми се, че непрекъснато трябва да се прави анализ на ефективността от внедряването, защото в икономически аспект тези анализи трябва да допринесат и да се оцени дали тези проекти намаляват нарастването на темпа на разходи в системата на здравеопазването, към което се стреми всяка здравеопазна система в момента в Европа; в медицински аспект - усъвършенстват ли и ускоряват ли лечебно-диагностичния процес, което има и икономически измерения, и в социален аспект - осигуряват ли по-голяма достъпност особено към онова, за което ние работим сега, а именно първичната медицинска помощ в България, която ще доближи българското здравеопазване до европейското.
Но аз недоумявам по отношение на фирмата "Сименс". Тук наистина, господин министър, съм затруднен. За мен това е една от най-модерните фирми по отношение на медицинската апаратура. Всичко, което сме доставили от две немски фирми досега - поне моят скромен опит показва това - "Сименс" и "Дрегер", работи безупречно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
В момента приключва отпечатването на доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Половин час почивка. (Звъни)
След почивката

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение предвид изключителната важност на материята, с която предстои да се занимаваме - второто четене на Закона за държавния бюджет на Република България, дебатите да бъдат предавани по Националната телевизия.
И още нещо. Изненадващо е за мен, странно ми звучи това, че в този важен момент за икономиката на България, когато ще работим върху тази най-сериозна материя, министър-председателят отсъства от нашата страна. (Шум в залата) Могат да се направят твърде много изводи в това отношение. Аз оставям на всеки народен представител. Добре поне, че министърът на финансите е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знам, че това, което ще правим в близките дни, е изключително важно за цялата ни страна - ще гледаме бюджета на републиката. Но във връзка точно с този бюджет, с всички икономии, които ще се правят, с всичко това, което ние ще кажем тук, аз мисля, че не бива за два или за три дни да изхабим бюджета на телевизията за цял месец с нашето предаване. И правя противно предложение - да не се излъчва по телевизията ежедневно заседанието. (Шум и възражения в блока на Демократичната левица) За това ще има репортажи, колеги, които ще бъдат достатъчно показвани по телевизията, и този, който се интересува, естествено ще следи репортажите от залата. (Шум и възражения в блока на Демократичната левица)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението цялото заседание да се предава пряко по Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 197 народни представители, за - 83, против - 96, въздържали се - 18.
Предложението не се приема. ( Шум и възражения в блока на Демократичната левица)
Има думата господин Цонев за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Моля ви във връзка с второто четене на Закона за държавния бюджет в залата да бъде поканен заместник-министърът на финансите Димитър Радев.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: И всички министри!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Против предложението не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 154 народни представители, за - 148, против - 3, въздържали се - 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Димитър Радев в залата.
Има думата господин Иван Куртев за процедура.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за начина, по който ще гледаме закона на второ четене. Практиката досега обикновено е била най-напред председателят на водещата комисия да докладва член по член предложението на вносителя, след това - предложенията, направени писмено от народните представители за изменения и след тяхното гласуване вече отново да прочита окончателния текст, който гласуваме. При този обемен закон ще се получи двойно четене на безбройно много числа. Затова мисля, че ще спестим много време и ще бъде по-добре - всички ние имаме текста на вносителя - председателят на комисията да не чете, например започва с чл. 1 и го изчита целия така, както е предложен от вносителя, а ние го имаме, а само да ни докладва предложенията за промени, да ги гласуваме и след това вече да гласуваме предложението за окончателен текст на съответния член. Защото така ще спестим сигурно немалко часове работа и едно монотонно четене на числа, които така или иначе никой няма да слуша, поне при първия прочит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Имайки предвид това, че министър-председателят не е в страната, правя следното процедурно предложение - да бъдат поканени всички министри от правителството, за да могат да вземат отношение по правените предложения от народните представители за промяна в бюджета на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще гласуваме това предложение, макар че всички министри винаги имат право да присъстват. Ние можем само да ги поканим.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Куртев за технологията на изчитане на текста на законопроекта.
От общо гласували 189 народни представители, за - 148, против - 37, въздържали се - 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте по направеното предложение да поканим в пленарната зала министрите от правителството.
От общо гласували 190 народни представители, за - 80, против - 38, въздържали се - 72.
Предложението не се приема.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те винаги могат да дойдат по право. Който иска друго, трябва да промени правилника. Специална покана не можем да правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз това го обясних.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1997 ГОДИНА.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Закон за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието имате ли бележки? - Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 169 народни представители, за - 167, против - 1, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.
Моля, обявете резултата от гласуването по групи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложения по чл. 1, ал. 1.
Предложение на народния представител Александър Томов:
В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения:
- в т. 1 "Приходи" - числото "2 трилиона 647 млрд. 848 млн. и 700 хил.лв." се заменя с "2 трилиона 657 млрд. 848 млн. и 700 хил.лв.";
- в т. 1.1 "Текущи приходи" - числото "2 трилиона 647 млрд. 276 млн. и 700 хил.лв." се заменя с "2 трилиона 657 млрд. 276 млн. и 700 хил.лв.";
- в т. 1.1.2 "Неданъчни приходи" - числото "381 млрд. 346 млн. и 200 хил.лв." се заменя с "391 млрд. 346 млн. и 200 хил.лв.";
- в т. 1.1.2.1 "Текущи приходи и доходи от собственост" - числото "143 млрд. 099 млн. и 800 хил.лв." се заменя със "153 млрд. 099 млн. и 800 хил.лв.";
- "приходи от внесен природен газ срещу дялово участие по Ямбург и транзитни такси - 60 млрд. и 250 млн.лв." се заменя с "приходи от внесен природен газ срещу дялово участие по Ямбург, от транзитни такси и от преобразувани държавни вземания - "Булгаргаз" - ЕАД" - 70 млрд. и 250 млн.лв."
Предложението кореспондира с чл. 1, ал. 2, т. 4 за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии - 6 млрд. и 500 млн.лв.
От тях:
за предотвратяване щeтите от свлачищни процеси 1 млрд. 360 млн. и 500 хил.лв. се заменя с:
"За ликвидиране последици от стихийни бедствия и крупни производствени аварии 12 млрд. и 500 млн.лв.
От тях:
за предотвратяване щетите от свлачищни процеси 2 млрд. 360 млн. и 500 хил.лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
1. В чл. 1, ал. 1:
1. По т. 1.1.1.2 "Данък върху общия доход" сумата се увеличи с 20 млрд.лв.
2. По т. 1.1.1.3 "Данък върху добавената стойност" сумата се увеличи със 150 млрд.лв.
3. В чл. 1, ал. 2, т. 1.10 и т. 1.10.2 "Лихви", разходите се намалят с 60 млрд.лв.
Предложенията кореспондират с чл. 1, ал. 2:
1. т. 1.5.2 "Медикаменти", сумата се увеличи с 50 млрд.лв.
2. т. 3 "Трансфери", сумата се увеличава с 60 млрд.лв., като:
- за общините с 25 млрд.лв.;
- за фонд "Тютюн" - с 5 млрд.лв.;
- за свлачищата - с 20 млрд.лв.;
- по Закона за земята - с 20 млрд.лв.
Останалите предложения се разпределят в разходната част по целесъобразност.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев:
В чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1.4 "Акцизи", числото "241 млрд. 013 млн. и 600 хил.лв." да се замени с "244 млрд. 013 млн. и 600 хил.лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
В чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1 - "Текущи приходи", предвидените приходи да се увеличат с 12 млрд. 031 млн. и 500 хил.лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Костадинов Иванов:
В чл. 1:
1. В ал. 1, числото "2 трилиона 650 млрд. 234 млн. и 400 хил.лв." да се замени с "2 трилиона 651 млрд. 864 млн. и 400 хил.лв." (Увеличение на прихода).
Съответно в чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1.3, числото "1 трилион 037 млрд. и 400 млн.лв." да се замени с "1 трилион 039 млрд. и 030 млн.лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2.4 - "Други неданъчни приходи", се намаляват със "198 млн. и 009 хил.лв."
Предложението кореспондира с промените по чл. 1, ал. 2, т. 1.5.9 - "Други разходи".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
1. В чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1.5, числото "344 млрд. 156 млн. и 800 хил.лв." се заменя с числото "379 млрд. 274 млн. и 200 хил.лв."
(Венцеслав Димитров желае думата за процедура)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Имам процедурно предложение. Всички сме притеснени от бързото приемане на бюджета и е по-добре да дадем повече време за дискусия, а не да слушаме господин Цонев как чете нещо, което е раздадено на всички.
Значи нека да кажем какви предложения има, а хората да си ги защитят. Ако няма човек, той да каже становището на комисията. И ако има човек, който да защитава предложението, него да го защитава и да се дебатира. Но ми се струва безсмислено той да изчита всичко и после всеки като стане, и той да си казва какво е предложено. По-добре е човекът сам да си го защити. Той ще го защити с друг апломб и т.н., с друга жар.
Защото той чете с един индиферентен глас и не може да се разбере кой за какво говори. (Оживление в залата) Точно така е. И това е така винаги. Моля ви се, предложенията са раздадени на всички. Защо трябва да се повтаряме.
Ето защо предлагам да не се четат предложенията. Само ако го няма вносителят или няма кой друг да защити вносителя, тогава да го прочете председателят на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, чухте предложението. Има ли възражения? - Няма.
Моля да гласувате за направеното предложение - предложенията да се споменават само от докладчика на комисията, а след това евентуално при дебатите да се защитят от вносителите. Моля, гласувайте!
От общо гласували 199 народни представители, за - 178, против - 13, въздържали се - 8.
Предложението е прието.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Емилия Масларова. Предложението касае чл. 1, ал. 1, точка 1.1.1. - Текущи приходи. Предложението касае увеличение на приходите.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Костадинов Иванов относно чл. 1. Комисията също не го подкрепя.
Предложение на народния представител Йордан Цонев относно чл. 1. Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Любен Корнезов относно чл. 1, ал. 1, точка 1.1.1.5. Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Ремзи Осман относно чл. 1, ал. 1, точка 1.1.1.1.1., относно 1.1.1.5., относно тока 1.1.2., относно 1.1.2.1. и относно точка 1.1.2.3. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков относно чл. 1, ал. 1. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова относно чл. 1, ал. 1. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов относно чл. 1, ал. 1. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тодор Костадинов, Георги Първанов, Стефан Нинов и други относно чл. 1, ал. 1. Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов относно чл. 1, ал. 1. Комисията не подкрепя предложението.
Това са предложенията, направени по чл. 1, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Започваме да разглеждаме отделните предложения.
Предложение на народния представител Александър Томов. Някой желае ли да го защити? - Не. Благодаря. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Александър Томов.
От общо гласували 195 народни представители, за - 60, против - 115, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Моите предложения са от различно естество и затова мисля, че трябва да се разглеждат не като едно предложение, а като няколко предложения. Така че аз ще се постарая да не отнемам много време, но тъй като ще трябва да се задълбоча в числа, хубаво е този, който отговаря, да отговаря с числа. За съжаление, не можахме да направим такъв дебат и в бюджетната комисия, и на първо четене, и в контактите с представители на Министерството на финансите, които да ме убедят в тяхната правота. Затова пристъпвам към първото предложение.
Първото ми предложение е да се увеличат приходите от данък общ доход, сумата да се увеличи с 20 млрд. лв., а общо приходите, естествено, понеже половината отиват в общините, и там да отидат 20 млрд. Каква е обосновката? - Обосновката е много проста и затова моля и господин министъра за внимание.
В раздадените ни справки от Министерството на финансите е видно, че Министерството на финансите очаква за тази година приходи общо от данък общ доход 366 млрд. лв., които са разпределени: 183 млрд. - за централния бюджет, и 183 млрд. - за общините.
Справката за работната заплата показва, че в приходите е включено само облагането на заетите в така наречената "обществена сфера". Това са държавните и общински предприятия. Броят заети са около 1 млн. и 600 хил. души. Давам ви пример за третото тримесечие, тъй като такава разбивка има. Между другото, за първото и за второто тримесечие общо според предварителните данни са събрани повече от очакваните приходи. Така че няма какво да се оправдаваме, че в първото полугодие не са събрани приходите.
Става дума за второто полугодие. Примерно взимам третото тримесечие. Третото тримесечие средномесечната заплата се очаква да е 131 хил. Тя ще бъде надхвърлена, но нека да смятаме, че ще е 131 хил. лв. Вчера например се получиха данни от Статистическия институт, че е 140 и няколко хиляди. Нека обаче да е съгласно техните разчети - 131 хил. При 131 хил., при брой заети 1 млн. 575 хил., се получава Фонд "Работна заплата" за третото тримесечие 620 млрд. 405 млн. Ако го обложим с 12%, а ефективната ставка тук ще бъде 14,25, се получава сумата от 75 млн. Сумата 75 млн. е цялата сума, заложена в бюджета за приходи от данък общ доход за третото тримесечие. Цялата сума за третото тримесечие е тази.
Аз има казах: "Защо вие не сте предвидили и приходи от частния сектор? В частния сектор работят още милион и половина. Поне 1 млн. сигурно са на работна заплата, но има и други на свободна професия, има и еднолични търговци, които плащат авансово данък. Този данък въобще не е предвиден".

Аз не знам, господин министър, как тези хора работят. Няма ли някой да упражнява контрол върху тях и няма ли тук да ни дадат информация защо не са включили други приходи. За мен това е един доста сериозен резерв и мисля, че той ще бъде надхвърлен. Аз успокоих господин министъра, че поне от данък общ доход той може да бъде спокоен, че тези приходи ще бъдат надвишени с доста повече от това, което аз предлагам - 40 млрд. лева, 20 млрд. лева...
Друг е въпросът, че може би по някои други пера няма да бъдат изпълнени и може би търсят компенсация, но ми се струва, че тези хора вътре в министерството, които изчисляват нещата, работят с два месеца закъснение. Те така ни подведоха в края на миналия парламент, че средната заплата за годината щяла да бъде 40 хиляди лева. Обяснявахме им, обаче - нищо. Сега - пак! Затова съм принуден в пленарната зала да дам подробни обяснения.
Следващото предложение - тук ще отнема по-малко от пет минути.
Следващото предложение е приходите от данък добавена стойност да се увеличат и то със 150 млрд. лева. Защо? Най-простото нещо - пак по направената справка по националните сметки, от разбивката на брутния вътрешен продукт личи, че вносът е близо 8 млрд. марки или 8 хил. млрд. лева, както и да е... Само вносът, ако се обложи с ДДС, се получава една сума, която е почти два пъти по-голяма от заложените приходи в ДДС. А, естествено, че вносът се облага с ДДС и цялото ДДС не идва от вноса. То идва и от вътрешно облагане, защото една част от вътрешното потребление не идва за сметка на внос. Тук не става дума за временния внос или за реекспорт. Затова аз си позволих да предложа и увеличаване на приходите от данъка добавена стойност със 150 млрд. лева и общо това, което искам, е приходите да се завишат с 20 плюс 150, значи 170 млрд. лева.
С това приключвам с първа точка, макар че според мен има още резерви и в митата, и в таксите и т.н. Още повече, че доколкото разбрахме ние, правителството предлага и всички сме съгласни с нея - една масирана борба със сенчестата икономика, с престъпността, което най-малкото предполага, че приходите трябва да бъдат увеличени.
Ето, предполагаме, че приходите ще се увеличат, а самото правителство не си вярва на мерките. И то казва: не, ще се намалят ... Затова за мен са неоправдани тези занижени приходи.
Следващата точка - тя е пак в същото направление, макар че е вече по точка "Разходи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нека това да е после...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Те са заедно, господин Соколов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са заедно, но после, като разглеждаме втората алинея.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз виждам, че те уж са свързани една с друга. Разбирате ли? Ако едното се отхвърли, то може и другото да се отхвърли, макар че аз съм дал много по-голям... Ако искате така да караме, то всичко е за чл. 1. За да не вземам после думата и да губим време...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, но имайте предвид, че по правилник разполагате с пет минути не за всяко отделно предложение, а по даден текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е, да, но тук текстовете са доста. Ако искате, тогава да разхвърляме - всяка алинея има точки. Ако искате, втората алинея после да я разглеждаме, но не са групирани така предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, като разглеждаме разходите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, съгласен съм. Тогава ал. 2 после ще я обоснова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на господин Венцеслав Димитров по чл. 1, ал. 1 за увеличение на приходите някой желае ли да вземе отношение? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 188 народни представители, за - 72, против - 105, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов, Любомир Панталеев по чл. 1, ал. 1 точка 1.1.1.4: "Акцизи".
Господин Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Първо, искам да изразя неудовлетворението си от това, че този документ ни се раздаде преди половин час и едва ли има гениален човек в тази зала, който може да се запознае с него. Независимо от това се изказвам конкретно по предложението.
Ние предлагаме да се увеличат акцизите и ги предлагаме дотолкова, доколкото биха задоволили потребностите на един регион като Бургаския.
Бургаският регион е известен с приноса си в икономиката на страната и конкретно град Бургас, но град Бургас и Бургаския регион са били винаги бюджетно пренебрегнати. Особено Бургаската община.
Господин Цонев много добре си спомня по време на предизборната подготовка, че той също като мой опонент - тук бяхме единни - също пледираше, че Бургас е бюджетно пренебрегнат град. Отново той е пренебрегнат. Затова предлагаме, а има възможност тези акцизи да бъдат увеличени.
Освен това, господин председател, понеже пише, че кореспондира със следващото наше предложение, ще позволите ли едно изречение и по него? - Става въпрос за предложението по чл. 10, ал. 1.
Ние предлагаме за другите общини, защото в тези общини безработицата е огромна, образованието там загива, загива здравеопазването в тези общини, които са в региона на град Бургас. Много хора от тези общини работят в големи предприятия и пътуват. Знаете данък общ доход от тези общини къде отива, така че там общините са обречени, ако не бъдат подкрепени и не бъде увеличена държавната субсидия за тях. Урбанистичните процеси ще се задълбочат в тези общини и ще стане така, че те ще се обезлюдят. А малките общини хранят страната.
Освен това не забравяйте и нещо друго - голямото съсредоточаване на хора в община Бургас през определен сезон от годината. Само един пример ще ви дам - 10-15 процента от лежащоболните в Обединена районна болница, град Бургас, са извън Бургаския регион и вие знаете откъде идва това. На тези хора трябва да се оказва помощ. Ето защо парите никога не достигат в този регион. Затова ви предлагам да подкрепите това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. По това предложение някой желае ли да вземе отношение? - Не.
Моля, гласувайте за предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов, Любомир Панталеев.
От общо гласували 185 народни представители, за - 53, против - 102, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова. То е за увеличение на приходите в чл. 1, ал. 1, точка 1.1.1.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (от място): Няма да го коментирам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 179 народни представители, за - 50, против - 111, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Иван Костадинов Иванов. Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е свързано с увеличаване на приходите от данък добавена стойност с 1 млрд. и 600 млн. лв. - значително по-малка сума, отколкото предложи народният представител Венцеслав Димитров. Няколко месеца от представители на правителството ние слушаме намерения, които са свързани с увеличаване на събираемостта на данъците. Аз лично много силно подкрепям намерения, свързани с увеличаване санкциите в Наказателния кодекс, въвеждането на централизираната система специално на данък добавена стойност и особено създаването на службата за големите данъкоплатци. И изразявам искреното си учудване, че тези декларирани мерки всъщност не водят до увеличаване на събираемостта на данък добавена стойност.
Правителството досега много силно плаши данъчните субекти за това как много строго ще ги преследва и в същото време тези данъчни субекти сега виждат, че в бюджета не се предвижда увеличаване на приходите от данък добавена стойност. Аз най-искрено се съмнявам дали те ще се изплашат и ще променят нещо, и ще започнат вече по-малко да крият данъчните си приходи. Дори обратно, делът на данък добавена стойност тази година е 6,4 на сто, докато миналата година беше 7 на сто. Тоест политиката, която е декларирана от правителството на Обединените демократични сили, не получава реално измерение чрез предложения ни проектобюджет.
Затова, уважаеми колеги, аз предлагам да подкрепите моето предложение за увеличаване на приходите от данък добавена стойност. То кореспондира с разходната част. И трябва да ви уверя, че предложенията ми в разходната част са свързани преди всичко и само с решаване на социални проблеми. Министър-председателят, както и министърът на финансите обявиха, че 60 на сто от икономиката на България е сенчеста. Уверявам ви, ако продължавате по този начин да не смятате, че от тази икономика трябва да постъпват средства в държавния бюджет, няма да промените този процент. Затова ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов. Няма други желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Костадинов Иванов.
От общо гласували 180 народни представители, за - 48, против - 108, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението ми се отнася до чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2.4 - това са другите неданъчни приходи, където аз предлагам да се намалят със 198 млн. и 9 хил. лв. Това предложение кореспондира с промените в чл. 1, ал. 2, т. 1.5.9 - "Други разходи". Това е предложението ми. То е отразено в това, което ще прочетем после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение.
От общо гласували 181 народни представители, за - 108, против - 57, въздържали се - 16.
Предложението се приема.
Предложение на народния представител Любен Корнезов.
Някой желае ли да се изкаже? Не виждам господин Корнезов.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 182 народни представители, за - 54, против - 108, въздържали се - 20.
Предложението нe се приема.
Предложение на народния представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз бих искал и господин министърът да ме чуе, когато излагам нашите мотиви. Радвам се, че господин министърът беше кандидат от Кърджалийски избирателен район, но предпочете да влезе от Пловдив, защото той е по-хубав, по-богат край.
Уважаеми колеги, моите предложения, които направих - аз не съм финансист, не съм икономист, занимавам се с друго, - посочих няколко предложения, но за съжаление преди малко, както казаха колегите от Демократичната левица, този материал беше раздаден само преди половин час и ние нямахме възможност да се запознаем с този материал. Но тези, които набързо са прегледали материала, са забелязали, че за някои общини от първоначалния вариант, за някои региони има завишения в общата и в целевата субсидия. По-специално за някои общини, откъдето са председатели на комисии, като община Бургас. Моите уважения към председателя на комисията господин Йордан Цонев, но ще видите, когато стигнем към чл. 10, че за някои общини, където държавата навремето е заложила много големи мощности за сметка на други региони като планинските и полупланинските, ние не сме виновни, че навремето държавата е направила "Нефтохим" в Бургас, не сме виновни, че в Гълъбово имат много сериозни, големи заводи, но има завишение в тези общини - ще ги видите в чл. 10 - в общата и в целевата субсидии. И най-искрено се надявам, въпреки че господин министърът излезе, той много сериозно обещаваше в предизборната си кампания като кандидат от кърджалийския край и посочихме конкретно общините.


Уважаеми колеги, ако в България ми посочите едно село, което има 500 жители и да няма път до това село, аз ще си оттегля предложението. В Кърджалийско днес има приблизително 20 села, до които изобщо няма път. Да не говорим за улици в тези села. Няма водоснабдяване. В никакъв случай местният патриотизъм не надделява при мен, в никакъв случай! Но ако политиката е да насърчаваме някои райони в страната да се обезлюдят и след 15-20 години в тези региони да не живее никой, аз разбирам. Но не вярвам, сегашното правителство получи и нашата подкрепа, не вярвам да има такава цел.
Затова ние предложихме в т. 1.1.1.1.1. Данък върху печалбата от финансови институции - сумата да се увеличи с 500 млн. лв., като тези средства се отразят в чл. 10 за целева субсидия за общините от Хасковска област, както следва: за община Ардино - 125 млн. лв.; за община Кърджали - 250 млн. лв.; за община Черноочене - 125 млн. лв.
В т. 1.1.1.1.5. Мита и митнически такси, пресметнахме, че сумата може да се увеличи с 574 млн., като тези средства се отразят в чл. 10 за целева субсидия за общините: Джебел - 100 млн., Кирково - 200 млн., Крумовград - 150 млн. и Момчилград - 125 млн. лв.
Ще ви дам конкретен пример, господин Цоньо Ботев, председателят на Комисията по регионалната политика, в момента се усмихва, но аз се надявам, че и той ще ме подкрепи, защото много скоро, господин председател, ще Ви поканим да посетите село Птичар, община Момчилград, със 700 жители, до което няма път. Няма път до това село. И се надявам, че Вие ще ме подкрепите за тези предложения.
Уважаеми колеги, в т.1.1.2.1. Текущи приходи и доходи от собственост - приходи от внесен природен газ срещу дялово участие по Ямбург и от транзитни такси "Булгаргаз" ЕАД, да се увеличат с 500 млн. лв. Тук вече предложението не е за отделните общини, а да се завишат сумите за малките водоснабдителни обекти в ал. 5, които са определени като 2 млрд. лв. Мисля, че тези 2 млрд. лв. няма да стигнат да се направят пет обекта в страната. Пресметнахме, че тази сума в приходната част може да се завиши и да се насочи там.
И все пак, ако в община Бургас, община Гълъбово, община Златица, община Перник, моите уважения към всички колеги от тези общини, ако посочите в тях села без пътища, аз ще оттегля моите предложения. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
Поставям на гласуване предложенията на господин Ремзи Осман.
Първото предложение е по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1.1.1. Данък върху печалбата.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 184 народни представители, за - 70, против - 65, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
РЕМЗИ ОСМАН (от място): Господин председател, може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Господин председател, аз мисля, че Парламентарната група на СДС не разбра за какво гласуваме и искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля да се прегласува първото предложение на господин Ремзи Осман.
От общо гласували 189 народни представители, за - 78, против - 50, въздържали се - 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второ предложение на същия народен представител по т. 1.1.1.1.5. Мита и митнически такси.
От общо гласували 181 народни представители, за - 59, против - 53, въздържали се - 69.
Предложението не се приема.
Трето предложение - по т. 1.1.2. Неданъчни приходи - сумата да се увеличи с 1 млрд. лв.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 184 народни представители, за - 71, против - 83, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте четвъртото предложение - по т. 1.1.2.1. Текущи приходи и доходи от собственост.
От общо гласували 188 народни представители, за - 70, против - 84, въздържали се - 34.
Предложението не се приема.
И последното предложение на господин Осман - по т. 1.1.2.3. Други неданъчни приходи.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 187 народни представители, за - 63, против - 92, въздържали се - 32.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложения на народния представител Руси Статков.
Заповядайте.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Мисля, че независимо от общата предварителна нагласа на мнозинството за това да не се вземат предвид аргументите за увеличаване на приходите, е редно всеки един от нас още веднъж да се опита да привлече вниманието по тези изключително важни въпроси.
Ние смятаме, че е задължение и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и наше е не само да вярваме на правителството, а и да търсим възможности. Затова ми се струва, че едно сляпо доверие, както до този момент ние го декларираме, не е най-доброто решение.
Аз поддържам в тази си част от предложенията тезата на господин Венцеслав Димитров, че изключително малко са посочените приходи по чл. 1, ал. 1, свързани с някои от данъците. Разбира се, в своето предложение аз съм предложил далеч по-малки суми. Например, данъкът върху общия доход увеличение с 10 млрд.лв., данък върху добавената стойност - увеличение с 40 млрд.лв. Няма да ги аргументирам и да повтарям това, което каза господин Димитров, мисля, че то беше ясно чуто като цифри и за него и в комисията нямаше сериозен отговор от страна на представителите на вносителите. Бих добавил само, че що се касае до данък върху общия доход, лицата, които са свързани с чл. 12 от свободни професии, наистина не са обхванати, а освен тях има хора в така наречената сенчеста икономика, за които не само декларации трябва да правим, че ще се справим с тях, а трябва наистина и то сега, а не по-късно, да потърсим такова решение, което и в тази част да има ефективност.
Мисля, че трябва за мита и митнически такси да спра вашето внимание повече, тъй като до този момент никой от колегите не го е аргументирал, които са предложили и такова увеличение.
Аз предлагам 6 млрд.лв.
В комисията стана дискусия. Временно изпълняващата началник на митниците госпожа Елка Владова на отговор на въпроса: "Възможно ли е увеличение на тези средства?" - каза: "Да, възможно е до 2 пъти да се увеличат." Тя иска доверие за нея и за нейния екип, за да работи постоянно. И действително тези приходи ще ги има.
Мисля, че ние нямаме нищо напротив да подкрепим една такава амбициозна и, бих казал, от това впечатление, което имам в комисията, отговорна за своята длъжност жена.
Така че давам го като пример този момент, за да подчертая, че 6-те млрд.лв., в сравнение с 2 пъти, което тя каза, че е възможно да се увеличи, е далеч по-малка сума.
На следващо място - приходи от наеми на имущество.
Изтъкнато беше в комисията, че далеч са завишени сумите и че няма повече възможности. Аз попитах вчера в комисията и днес питам също отново: къде е имуществото от фирма "Софис"? Тази фирма, която уж не съществува от доста време, а същевременно става дума за милиарди левове, които никой не ги е потърсил. Вчера ми беше казано, че няма информация. Ние говорим за това, че трябва правителството да си изпълнява задълженията. Нека да ги изпълнява.
РОСИЦА ТОТКОВА (от място): Питай Жан Виденов.
РУСИ СТАТКОВ: Жан Виденов го няма. Днес има правителство на Република България, колежке Тоткова, което трябва да работи. Аз няма да питам когото и да е, а питам правителството на Република България. И, моля ви, да бъдем последователни.
По-нататък - за средствата, конфискувани и приходите от продажбата им се предвижда само сума от 1 млн. и 200 хил.лв. Средствата, които са в стотици пъти повече в момента като възможни и са констатирани от Сметната палата, която ни раздаде констатационен доклад, трябва наистина да бъдат приведени в действие. И аз съм предложил една сума, която според мен е далеч по-малка от възможната. И вчера в комисията беше казано, че е възможно тези пари да бъдат действително получени, но процедурата била 6 месеца. Ами 6 месеца вече изминаха. Ако трябва и по-съкратена процедура ще имаме за търгове, но действително това залежало имущество по митниците трябва да бъде реализирано и да има приходи за държавата.
И на следващо място, не бих искал да предизвиквам негативни емоции, но ми се струва, че 20 млн.лв. приход от помощи, разбира се, за първи път са вкарани в приходната част на бюджета, е далеч несъответствуващо на това, което имаме като отношение на международните помощи, които получаваме, и трябва да намери, особено на базата на информацията, която даде госпожа Масларова в своя отчет, далеч по-голяма сума да бъде записана тук, като се има предвид, че в предишни периоди, да кажем, не сме имали такава международна подкрепа, каквато сега имаме.
Моля ви, уважаеми колеги, не приемайте на чисто доверие твърдения, които не получиха отговор в комисията на моите въпроси. Днес се надявам, че биха могли да получат някакъв отговор, но убеден съм, че този отговор ще бъде палиативен, затова ви моля да подкрепите моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Подлагам на гласуване неговото предложение чл. 1, ал. 1 да се измени, като сумата стане 2 трилиона 708 млрд. 734 млн. и 400 хил.лв.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 172 народни представители, за - 56, против - 100, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Станка Величкова. Това предложение комисията подкрепя по принцип. Заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз благодаря на комисията, че по принцип приема моето предложение, но за да могат и народните представители да подкрепят предложението ми, ще кажа няколко думи.
Всъщност в чл. 1, ал. 1 приходите по т. 1.1.1.3 и т. 1.1.1.4 искам да се увеличат с 2 млрд.лв., респективно по 1 млрд.лв. към "Данък добавена стойност" и "Акцизи".
Предложението според мен е реалистично, още повече, че то ще стимулира компетентните органи по-динамично да осъществяват функциите си. Нещо повече, вие знаете, че само преди два дни направихме редица поправки, с които увеличихме акцизите на спиртните напитки.
Исканото увеличение е твърде скромно и като имате предвид, че то е предназначено за Българска академия на науките, ви препоръчвам да гласувате направеното предложение.
Ще кажа още, че бюджетната субсидия за Българска академия на науките е увеличена с най-нисък коефициент - 7,5 пъти. Тази тенденция е постоянна, за съжаление, от 1991 г. насам и настоящият проект е вече значително под критичния минимум. Ще останат без средства общодържавните дейности на Българска академия на науките, по които тя има задължителни международни валутни плащания за: Националната метеорологична и хидрологична система, със задължителни плащания за Световната метеорологична организация, каналните връзки на същата, по която в 24-часов режим тече метеорологична информация.
Необходими са средства и за Националната сеизмична мрежа, работеща по цялата страна със съответни плащания за канални връзки.
Необходими са средства за Академичната електронно-информационна система, включително "Интернет", обслужваща около 90 научни и държавни институции.
Необходими са средства за Националната научна библиотека на Българска академия на науките, обслужваща цялата научна общност у нас, библиотека, която е най-голяма в страната и трета по общ обем на библиотечния фонд.
Уважаеми колеги, остава без покритие и охраната на обекти, забележете, с национално значение, включително хранилището за радиоактивни отпадъци. Няма средства за международната научна дейност на академията, обективно оценена от най-престижните международни организации като ефективен мост към приобщаването на България към Европейския съюз.
Уважаеми господин министър на финансите, искам да Ви уверя, че според мен сумата, посочена от Вас като собствени приходи на БАН, е неточна, увеличена е механично най-малко четири пъти без отчитане невъзможността да се използват средствата, забележете, изключително целеви средства по научни контракти с Европейския съюз за общоинститутски нужди. Тези условия се диктуват от възложителите - европейски и натовски научни организации, и не могат да се променят.
Като имам предвид всичко дотук, което ви казах, аз се надявам, че вие ще се приобщите към моето предложение, което, пак повтарям, комисията подкрепя по принцип и ще гласувате в името на българската наука, в името на Българска академия на науките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин Цонев иска думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да обясня, господин председател, на уважаемите народни представители какво има предвид комисията, когато казва, че подкрепя по принцип предложението. Има се предвид това, че крайната цел на предложението е да се увеличи субсидията за БАН. Ние го подкрепяме, защото в друго предложение и на друго място тази субсидия е увеличена, макар и не с 2 млрд., а с 1 млрд. Все пак е нещо, но за сметка на друг източник.
Така че ние не приемаме предложението за увеличаване на приходите, но по принцип приемаме предложението да бъде направено увеличение на субсидията за БАН и сме го направили по друг начин и на друго място, както ще видите по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за дуплика госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Излиза, че аз напразно съм благодарила на Комисията по бюджет и финанси.
Отново обаче отстоявам моето предложение за това, защото исканото е безкрайно скромно. Освен това дори комисията от друг източник да го е взела - знам, че това е Селскостопанска академия, да искате 1 млрд., пак повтарям, че не е достатъчно.
И обръщам внимание, уважаеми колеги, на това, което каза и господин Руси Статков. Вижте, в чл. 1, ал. 1 има твърде скромни суми, да не кажа символични. Погледнете наистина 1.1.2.3. "Глоби и административни наказания" и по-специално първата разбивка "Конфискувани средства и приходи от продажба на конфискувани вещи". Числото е толкова скромно и ако не е толкова тъжно, е ужасно смешно - 1 млн. и 600 хил.! Това число аз така го третирам, че показва легализиране от страна на вносителите на недостатъчна ангажираност на онези, които отговарят по тези проблеми. Тоест, ние им даваме вратичка да не си вършат работата. Щом като не увеличим с минимални суми приходната част - в случая говоря за тези 2 млрд. по ДДС и акцизи, то ние обричаме Българска академия на науките да не може да изпълнява пълноценно функциите си. После ще се чудим защо изтичат мозъци. А иначе ще пишем за българщината в наши доклади или пък както е в програмата на правителството.
Затова ви моля в името на българщината подкрепете моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Гласуваме нейното предложение в чл. 1, ал. 1 приходите по точка 1.1.1.3. и 1.1.1.4. да се увеличат с 2 млрд. лв.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 183 народни представители, за - 77, против - 50, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стефан Стоилов. Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам предварително да отбележа, че не бих си позволил да пледирам за увеличаване на данъчните приходи, ако те променят отношението им към брутния вътрешен продукт спрямо предшестващи години в плюс. Повтарям, не бих подкрепил от когото и да е предложение за увеличаване даже и с една десета.
Основанията ми да правя тези предложения са свързани със следните няколко обстоятелства.
Първо, има едно рязко намаляване на тази релация - данъчни приходи - брутен вътрешен продукт с 4,5-процентни пункта. И това, което аз предлагам на вашето внимание, е само 0,6 от процента. Това е едно. Това е формалната страна - числата.
Второ, ако отидете към един даже и повърхностен анализ на числата, тоест на таблиците, които ни бяха дадени за обсъждане в комисията, вие ще видите, че от Фонд "Работна заплата", формиращ се в така наречения обществен сектор, се получават някъде около 330-340 млрд. от общо постъпления по данък общ доход 366 млрд. Аз приемам, че от работещи около милион и 600 - милион и 700 хил., колкото Националният статистически институт дава за тази година в частния сектор, 500-600 хил. човека са обхванати. Тоест, получават заплати и по чл. 4 ги облагаме или останалата категория - по чл. 13.
Вземете каквато искате данъчна ставка и вие ще видите, че това, което се отчита като приход от този немалък вече сектор, е символично. С други думи данък общ доход идва от така наречения обществен сектор. Тук човек не може да се въздържи и да не обърне внимание на това, че приетата единодушно от Народното събрание декларация за съгласие в пункта си за това, че справедливо ще разпределяме тежестите, свързани с реформата, прехода и т.н., не се реализира ни най-малко. Ние не правим с този бюджет и една начална, половин стъпка.
Колегата Венцеслав Димитров по свой начин доказваше това нещо, тръгвайки от Фонд "Работна заплата", който се формира по тримесечия и при това тези дни ние имаме официални съобщения на Националния статистически институт за получилата се към този момент средна работна заплата за работещите в държавни предприятия и в бюджетния сектор.
Приемете едно минимално, съвсем пълзящо увеличение на тази средна работна заплата за останалите шест месеца, получава се наистина абсурдна картина. Никакво настъпление към обхващане и облагане на доходи, противно на декларацията, която беше подкрепена единодушно в Народното събрание.
Извинете, но това е елемент от борбата срещу стопанската престъпност. Да не плащаш данъците, това е основно престъпление на гражданин в едно демократично общество. Тоест, цялата тази пледоария не е просто да се увеличава данъчната тежест, както превратно някои журналисти тълкуват подобни искания. Обратно, при тази ефективна данъчна ставка, която се получи след промените в данък общ доход, да бъдат облагани всички, които получават доходи по чл. 4 и чл. 13.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Те се облагат, но не са записани в бюджета.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Възможно е и така да е, получава се един голям резерв. Но това е друга тема. Вие ще се съгласите, че не е нужно да се осигуряват някакви резерви, та срещу Нова година да раздаваме като Дядо Мраз подаръци. Аз съм по-склонен да смятам, че не точно такава е работата, но по-важното е, че не се отива по линията на обхващане на доходите и тяхното облагане.

Вторият въпрос, който също беше обсъждан в комисията многократно, прозвуча и днес, това са постъпленията по данък добавена стойност. Наистина и тези, които са за намаляване на постъпленията, и тези, които пледират за увеличаване на постъпленията от данък добавена стойност, търсят аргументи в стопанската динамика в течение на 1997 г. Не един, не двама, преобладават тези, които именно в стопанската динамика за 1997 г. търсят, т. е. намират аргументи в полза на едно чувствително увеличаване. Да, имаме спад през тези 6 месеца, но и в доклада на правителството, и оценките на водещи икономически централи в страната показват, че стопанската динамика претърпява изменение в течение на годината. И тъкмо 6-те месеца, които са пред нас, ще бъдат месеци на стопиране на спада и постепенно натрупване на елементи и фактори на едно стабилизиране и увеличение към края на годината.
С други думи, по тази линия ние също не правим онази стъпка, за която в началото казах - обхващане на доходите.
Извинете, аз няма да говоря продължително, но това са четири предложения и аз ще говоря не 20 минути, а може би 5-6-7 минути максимум.
Няма да аргументирам и по линията на останалите позиции на данъчните приходи, но и тези съображения са достатъчни, за да покажат, че това, което се иска - две трети от процентния пункт увеличение на данъчните приходи, е минималното, за което може да се пледира. По този начин възможностите на парламента ще се увеличат, когато иска да помогне на онези бюджетно финансирани сектори, които са под критичната граница.
Аз съм убеден, че сериозно ще се помисли върху тези съображения и когато ще се гласува накрая, да вземем решение, което се налага от реалната обстановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги, господин Стоилов, една кратка реплика, защото Вашето изказване имаше малко по-различен нюанс от моето предложение, макар че приходите за увеличаване на данък общ доход са идентични.
Аз не мога да се съглася, че не се облагат частниците, не се облагат по чл. 13, не се облагат и тези, които работят на работна заплата и се облагат по чл. 4 в частния сектор. Напротив, има си закон, който ги облага. Никой не ги е освободил. Това, че в бюджета не са им записани приходите, не значи, че някой ги е освободил и че те няма да плащат данъци.
Моето възражение срещу предложението в бюджета е, че те се облагат, парите ще идват, а не са записани. И тъй като не са записани, не могат да се разпределят. Един Господ знае утре къде ще отидат тези пари. Сигурно, не казвам, че Министерският съвет ще ги попилее или ще ги подари, но все пак е хубаво тук, когато дебатираме... ще видите по-нататък, когато стане дума за бюджетни организации, че ние се пазарим за няколко милиона, а някъде за някой друг милиард, а тук става дума за десетки милиарди. Аз твърдя, че те ще ги съберат и успокоявам господин Радев да не се притеснява, че няма да си съберат приходите. Напротив, ще ги съберат. Въпросът е сега да се дадат тук, да се сложат на масата и ние да можем да ги разпределим и да не се притесняваме, че този или онзи сектор, това или онова учреждение няма пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров. Господин Стоилов за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Нека употребя Вашия начин на изразяване за наличието на нюанси. Аз приемам, затова и употребих няколко числа, когато казах, че при сега сложилите се средни заплати в обществения сектор се получава един фонд "Работна заплата", който превишава значително този, който се показва. Това е единият проблем.
Но за разлика от Вас аз обръщам внимание и на втория, който е публична тайна - че значителна маса доходи в този сектор не се обхващат и не се облагат. Това също е публична тайна. И понеже в началото на живота на този парламент беше направена една широко подкрепена декларация - да се събират данъци от всички, и това е справедливо, толкова повече в сегашната икономическа и финансова обстановка, аз обръщам внимание и на този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Стоилов в чл. 1, ал. 1 числата да станат такива, каквито са предложени.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 169 народни представители, за - 58, против - 92, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Тодор Костадинов, Георги Първанов, Стефан Нинов и др.
Има думата господин Стефан Нинов от името на предложителите.
СТЕФАН НИНОВ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! С предложението, което внасяме група народни представители, изказваме всъщност мнението, че посочените позиции - приходи от мита и такси, а също така и приходи срещу дялово участие от Ямбург и от транзитни такси "Булгаргаз", имат допълнителни резерви и затова предлагаме съответните цифри за завишаване на приходите, с които предвиждаме в предложението си създаване на резерв на правителството за подсилване бюджетите на по-малките общини по методиката, която правителството безспорно е утвърдило, и по която методика е извършено и формирането на предложените с този бюджет бюджети на общините.
Само няколко съображения. Ако вземем приходите от мита и митнически такси, ние всъщност предлагаме едно завишение от 35 млрд. лева. Но вие много добре знаете какви са резултатите от дейността на Главно управление на митниците, а бих казал, и от ведомството на господин Бонев в последните няколко месеца. Достатъчно е само да посочим, че три от големите фирми, които се цитират, посочват във вестниците в последния месец, от които една държавна крупна фирма и две частни, общо дължат близо 46 млрд. - данни, дадени от госпожа Владова, в което ние не можем да се съмняваме.
Естествено е, че намеренията на Министерство на вътрешните работи, действията на Главно управление "Митници", а бих казал общо на правителството, особено в такива области, където няма предположения, а нещата са точни, това са временен внос на количества стоки, цифрите са ясни. Ето ние всъщност предлагаме даже по-малко от това, което беше огласено, че има да се внася само от тези три фирми, и за което госпожа Владова обяви погасителен график за изплащане до края на м. ноември.

Същите ни разчети и съображения са и по втората позиция.
Аз ви приканвам, господа народни представители, да приемете нашето предложение. И още веднъж подчертавам, че смисълът на завишението на тези приходи, което според нас е реално, възможно, те са събираеми, те са, бих казал, в ход на събиране, разкрити са, смисълът е правителството да може да подсили бюджетите на по-малките общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нинов.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми представители на мнозинството! Аз съм малко притеснен от това, което става. Правят се разумни предложения, които не се подкрепят. Меко казано, изненадан съм от вашата плахост, от липсата на кураж да кажете на правителството истината такава, каквато е. А истината, както прекрасно разбирате, е, че приходната част на бюджета е обидно малка. Дори, бих казал, че тя е подозрително малка. По всичко личи, че правителството е записало в тази приходна част само онези пари, които ще влязат в хазната без чиновниците да си мръднат пръста. И аз ви призовавам да не позволявате на собственото си правителство това планирано лентяйство. Нека чиновниците не чакат безхаберно данъчно-акцизните круши сами да паднат в бюджетния чувал. (Реплики от мнозинството)
Искам да ви припомня, че вие можете и би трябвало да го направите. Нека да подкрепите поне някои от тези, включително разумни предложения, които се правят в залата. Това, което преди малко прочете господин Нинов, е едно от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Други желаещи?
Моля, гласувайте за предложението на народните представители Тодор Костадинов, Георги Първанов и Стефан Нинов така, както беше обосновано и така, както е направено.
От общо гласували 176 народни представители, за - 58, против - 90, въздържали се - 28.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Изострянето на икономическата и политическата криза в началото на 1997 година доведе до това, че за първи път бюджетът, който обсъждаме, се изчислява в трилиони. И затова, за да бъде точно отразена информацията в протокола, искам да уточня направеното предложение в чл. 1, ал. 1, ред втори, числото 2 трилиона 650 млрд. 234,4 млн. лв. се заменя с числото 2 трилиона, 650 млрд. 542,0 млн. лв.
И съответно в следващите точки приходи - текущи приходи, данъчни приходи, мита и митнически такси, вторите, завишените числа са следните: 2 трилиона 647 млрд. 156,3 млн. лв.; 2 трилиона 647 млрд. 584,3 млн. лв.; 2 трилиона 266 млрд. 238,1 млн. лв. и 344 млрд. 464,4 млн. лв.
И в чл. 1, ал. 2, за да не вземам думата по него, завишеното число е 3 трилиона 587 млрд. 127,0 млн. И в трансфери - 578 млрд. 875,4 млн.лв.
По мотивите за това неголямо увеличение на приходната част, която съм направил в точката "Мита и митнически такси". Увеличението на вноса, според разчетите на правителството, е над 5 на сто, а намалението на приходите от мита и митнически такси, макар и неголямо, е заложено в проектобюджета. Вярно е, че асоциирането на България към Европейския съюз предвижда завишаването на някои мита спрямо страните, които са в Европейския съюз, но въпреки това мисля че има резерви за увеличаване поне с неколкостотин милиона на тези приходи. Още повече, че се заявява намерение за подобряване на дейността на митническата администрация и рязко ограничаване на корупцията в нея. Това бяха заявления на ръководството на Главно управление на митниците и затова смятам, че в духа на идеята за мобилизиране на приходната част на бюджета, едно такова завишение може да бъде направено.
Странно е също така, че при предвиждан 7,4 на сто спад на брутния вътрешен продукт, всички приходоизточници показват много по-голям спад. Освен това се залагат средства от приватизацията в размер на 540 млрд. лв., като само по едно от заявленията на един от заместник-министрите на промишлеността преди няколко дни беше заявено, че тези приходи вече възлизат на около 500-600 млрд.лв. То тогава къде е останалата част, която след предстоящите за сключване и изпълнение сделки ще бъде получена?
Създава се, следователно, едно подозрение, че правителството и мнозинството, което подкрепя този бюджет, вероятно разчитат допълнителните постъпления да се разпределят по начин, който намерят за удачен. И вероятно това ще бъде за погасяване на задълженията по външния и вътрешния дълг. Вярно е, че България не може повече да решава въпросите на социалната сфера само чрез увеличаване на бюджетния дефицит, но този дефицит, който е натрупан в течение на години, трябва и да бъде намаляван в течение на години. Затова подходът ни трябва да бъде друг - допълнителните постъпления, които се привличат, да бъдат насочвани приоритетно за социални разходи, защото сигурно иначе твърдението за това, че този бюджет е най-социалният, звучи като някаква жестока шега спрямо българските граждани. Истината е друга, че този бюджет поставя на най-голямо изпитание социалната сфера. Много по-голямо, отколкото тя изпитваше във всички изминали години на прехода. Доказателствата за това са следните. Социалните разходи отиват в значителна степен за текуща издръжка. За първи път през последните 7-8 години се създава реален риск здравеопазването, образованието и науката да понесат структурни сътресения, от които няма да излязат за години напред. И тези съкращения ще бъдат много по-големи, отколкото заложените в бюджета 10 на сто. Именно, за да осигурим социална и биологична поносимост на тези сфери за разходите на гражданите и на общините, трябва да предвидим някои неголеми завишения на приходната част, за да могат те после да бъдат отразени и в разходната част на бюджета. Иначе другото ще изправи страната и голяма част от българските граждани и социалната сфера пред непреодолими изпитания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз разбирам ясно изразената загриженост на опозицията, тя затова си е опозиция, моите уважения към нея, но докато в момента се упражнява на заключения, базирани на логика и на някаква прогностика оттук нататък, въз основа на някои тенденции които й се струва, че ще се развият, за разлика от опозицията вносителите са се потрудили да стъпят не толкова и не само на тези прогнози, а преди всичко на разчети. На разчети, които са ви предоставени и аз понякога се учудвам на тези свободни изпълнения, след като не сте се запознали точно с онези разчети, които са и в Народното събрание, и в Комисията по бюджет и финанси. И тогава вече бихте могли значително по-обективно да се опитате да посочите слабостите на бюджета.
Няма бюджет, който да няма слабости. Такъв просто не се съставя. Ако той решава един проблем, във всички случаи не решава друг, защото нещата са така преплетени, че за да направиш едно, неминуемо някак си, по някакъв начин ощетяваш нещо друго. И това винаги е така, когато ресурсите, които имаш, са по-малко от тези, които са ти необходими. Азбучна истина е това.
Но много ви моля, поне с приходите от приватизацията не спекулирайте! Ние ясно сме казали, че 350 млн.долара от тези постъпления, от тези приходи, ще бъдат ползувани в този бюджет именно за неинфлационно покриване на дефицита. Толкова. Нека бъдат повече. И неслучайно сме решили по пътя на ускорената приватизация тези средства с предимство да постъпят в бюджета.
Оттам нататък всички останали нека да бъдат два пъти, три пъти повече. Какво по-добро от това? Има си закон и закони, по които тези постъпления се разпределят и никой няма намерение нито с милиметър да наруши законите във връзка с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Янаки Стоилов за изменения в чл. 1, ал. 1, така както бяха развити пред вас.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 188 народни представители, за - 67, против - 103, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение по чл. 1, ал. 2.
Първото предложение е на народния представител Венцеслав Димитров - предложението, което не разглеждахме при предложенията по ал. 1. Става въпрос за предложението, което касае чл. 1, ал. 2, т. 1.10 и т. 1.10.2 - "Лихви".
Комисията не подкрепя предложението.
Другото предложение е на народния представител Дора Янкова. То касае чл. 1, ал. 2, т. 4.
Комисията не подкрепя предложението на госпожа Янкова за добавяне на думата "наводнения", защото това се съдържа в предложения текст на вносителя - чл. 1, ал. 2, т. 4 - "За ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии". Предложението за увеличаване на сумата по този текст с 500 млн.лв. също не се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Иван Костадинов Иванов - то касае чл. 1, ал. 2: общата сума на разходите да бъде увеличена.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев за промени в чл. 1, ал. 2: в т. 1.5.7 - "Текущ ремонт", 1.5.9 - "Други разходи", т. 3 и т. 4, в т. 5.3 и в т. 1.10.2 - "Лихви по вътрешни заеми".
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Руси Статков по чл. 1, ал. 2, касаещо т. 3, т. 4, т. 5, т. 5.3 и т. 5.5.
Комисията не подкрепя предложението, а промените по т. 3 и т. 5 са приети по принцип. Точка 3 касае структурната реформа и програми за оздравяването - такова предложение е направено другаде и е прието в тази посока. Точка 5 се отнася до трансферите, където има промяна в същата посока и ще ви запозная, когато разглеждаме тази точка.
Следващото предложение е на народния представител Ремзи Осман по чл. 1, ал. 2, т. 2 и т. 5.5.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип и не подкрепя предложението по т. 2. В т. 1 става въпрос за увеличаване на субсидията за ремонт, реконструкция и поддържане на Републиканската пътна мрежа - четвърта категория. Има такова увеличаване по-нататък. Аз ще помоля господин Ремзи Осман да направи предложение за промяна на текста, което ние вероятно ще приемем, защото е коректно.
Следващото предложение е на народния представител Светослав Лучников. То касае чл. 1, ал. 2 - това са субсидиите за структурна реформа.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като въз основа на постигнатото споразумение между страните, а това са Висшият съдебен съвет и Министерството на финансите, се създава нова точка в чл. 1, ал. 2. Това е т. 1.5.9 - "Други разходи". На отделен ред се записва "За реформа в съдебната система и за въвеждането на интегрирана информационна система за противодействие на престъпността", където се записва сумата от 6 млрд.лв. Това също е договорено между Висшия съдебен съвет и Министерството на финансите.
Предложение на народния представител Станка Величкова по чл. 1, ал. 2, т. 5.5 - "Други извънбюджетни сметки" и чл. 1, ал. 2, т. 5.5 - "фонд "Структурна и технологична политика". Това са размествания на разходи от едното място за сметка на другото.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Христо Смоленов по чл. 1, ал. 2, т. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юджел Атилла по чл. 1, ал. 2.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.5.7 само в частта "За дялово участие на общините в съвместното строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища" - това, за което говорих и при едно от предишните предложения.
Следващото предложение е на народния представител Емилия Масларова по чл. 1, ал. 2, т. 1.11.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Любен Корнезов, касаещо отново субсидията за съдебната власт. И това предложение кореспондира с направеното вече записване на нов ред в точката, която цитирах във връзка с предложението на народния представител Светослав Лучников, затова това предложение по принцип се приема.
Това са предложенията по чл. 1, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първото предложение е на народния представител Венцеслав Димитров. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Съжалявам, че господин министърът излезе, защото щях да му говоря с цифри - точно това, което той искаше.
Искам да кажа нещо друго, преди да започна конкретно. Аз и друг път съм правил това предложение. От гледна точка на нашата интеграция към Европа може би е хубаво да се направи една редакционна поправка и в първа, и във втора алинея - където има "републикански" да не се казва "републикански", а да се каже "на централната власт". Това по-добре кореспондира с международната статистика най-малко, макар че има и друг нюанс. Не си мислете и за него, но и той не е маловажен. Не знам дали сега ще го приемете, но за следващия бюджет трябва да помислим.
Преминавам към предложението ми. Предлагам лихвените разходи да се намалят с 60 млрд. Защо? Колеги, чисто и просто, защото бюджетът е направен по време, когато нямаше такива условия. Аз съм сигурен, че днес, ако се дадат на специалистите в Министерството на финансите тези числа да прогнозират лихвените плащания до края на годината, те самите ще кажат, че трябва да се намалят с доста повече от 60 млрд. Доста повече. Защо? Защото вчера чисто и просто основната лихва падна на 10 на сто, а не се предвиждат някакви смущаващи тенденции, които да увеличат обратно основната лихва примерно на 20 или 30 на сто, каквито са предвидени в тези лихвени плащания. Говоря съвсем конкретно, с точни числа. Става дума за лихвените плащания естествено не по външни заеми, тъй като вече сме фиксирали лева към марката, а по вътрешните заеми.
Предвидени са 1 063 млрд. От тях са изчерпани към днешна дата, хайде, към края на м. юни, т.е. за полугодието 750 млрд. Тоест остават резерви, така да се каже, в това, което е заложено в бюджета, 300 млрд. Според данни от министерството размерът на вътрешния държавен дълг в момента е малко под 3 хил. млрд. Имайте предвид обаче, че от него по-голямата част е деноминирана във валута и то в щатски долари. Лихвеният процент върху деноминирания във валута е 6 на сто, значи за полугодието - 3 на сто. Нека да не го смятаме. Ако заложим 20 на сто ефективен лихвен процент до края на годината и валутните, да кажем, да не са 6 на сто, и те да са 20 на сто, тези 300 млрд. ще бъдат изчерпани. Обаче за всички е ясно - разбира се, на тези, които се занимават с тази проблематика, - че 20 на сто ефективен лихвен процент до края на годината няма да има.
Аз даже в моето предложение не залагам примерно 10 на сто, колкото е в момента. Аз съм заложил някъде средна лихва, примерно лихвени плащания да останат 240, върху 3 хил. милиарда - това е около 8 на сто, значи ефективен около 17 на сто. И като имате предвид, че по-голямата част е във валута, която е 6, 6 и нещо, остава резерв фактически някъде 23-24-25 на сто, въпреки това.
Така че, колеги, колкото и да ви се вижда, че е много щедро към другите сфери на разходната част на бюджета това предложение, то въобще не е такова. Аз съм сигурен, че по-големи лихвени плащания от 200 млрд. за втората половина на годината няма да има. Предвидени са около 310, някъде нататък. Така че, колеги, ви моля да подкрепите предложението.
Между другото, когато имахме консултации с Парламентарната група на мнозинството и с министър-председателя, той обеща държавните органи, т.е. органите на изпълнителната власт да бъдат отворени към предложенията, които се правят в пленарната зала, въпреки този съвсем сгъстен срок за приемане на бюджета на първо и второ четене. Ето, аз ви предлагам сега. За съжаление държавните органи не са готови за това наше предложение. Нямаше подходящ дебат на второ четене. По-скоро господин Орешарски всичките тези неща, които ни ги е дал, ги направи на първо четене. На второ четене, ако им беше наредено, те щяха сами да намалят лихвените плащания не поради това, бих казал, че са некомпетентни, а чисто и просто те бяха принудени 1 месец преди днешна дата да направят своето предложение. А тогава ситуацията беше съвсем друга. Спомняте ли си? Даже аз тогава говорих с един от министрите, вече бивш, от служебното правителство, и казах - и тук господин Цонев ще го потвърди: най-хубавото нещо е да фиксирате курса на марката още в самото начало на м. юни. И какво стана? Нещата се успокоиха. Именно благодарение на това успокоение и лихвените проценти спаднаха. Докато имаше някои хора, които предлагаха на днешна дата да се приеме специален закон и чак днес да се фиксира. И тогава нямаше да се успокоят нито лихвените плащания, нито валутните пазари. Мисля, че стана добре и по този начин помогнахме и на правителството, не на правителството, на нас фактически, на държавата.
Нека сега тези хора в Министерството на финансите, които работят по този проблем, да вникнат и да видят, че тези лихвени плащания, които са заложени оттук нататък, не става дума за досега направените, са страшно много.
Затова аз правя формално предложение да се намалят с 60 млрд. Оттук са и другите ми предложения. Те естествено бяха свързани с първото предложение. Предлагам, господин председателю, да бъде гласувано най-напред. Ако се приеме, тогава аз бих намалил тези последващи разходи, които произтичат от това намаляване на разходите. А те са следните:
- сумата за медикаменти да се увеличи. Не казвам с колко, защото зависи от гласуването. Първият резерв, така да се каже, беше изчерпан, след като не бяха увеличени приходите;
- сумата за общините да се увеличи;
- сумата за фонд "Тютюн" да се увеличи;
- сумата, предназначена - тук в закона се казва - за предотвратяване щетите от свлачищни процеси. Аз искам да се даде достатъчно голяма сума, така че да бъдат обезщетени и онези хора, които без собствена вина, макар че аз се съмнявам във вината и на другите, но които са построили напълно законно имоти и те са унищожени от свлачищните процеси. Нормална практика е, когато има природни бедствия - наводнения, земетресения, включително и свлачища, които даже са по-страшни от земетресенията, поне в България досега, да им се помогне от страна на държавата. Затова аз предлагам сумата за свлачищата да бъде увеличена, а също така да се предвидят и пари - мисля, че те са предвидени по-нататък, но мисля, че са недостатъчни - по Закона за земята, да се осигури земеразделянето и връщането на земята.
Това са няколко предложения. Така че не спекулирам с времето и приключвам. Моля ви да подкрепите предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В нашата парламентарна група също бяха правени сметки по отношение на плащанията по лихвите. Получиха се различни числа. Истина е, че още от първия ден господин Венцеслав Димитров сочеше това като един резерв. Аз приемам, че неговите сметки са по-точни. Но даже и да приемем с плюс-минус 10-15 на сто отклонение от това, което той предлага, и съответно да намалим, ако приемем, че има някакво завишение, това е един реален резерв. Откъдето и да тръгнете към лихвените плащания след това рязко, бих казал, драстично намаление на лихвите през последните дни и се влиза в известния ни режим на валутния борд, този резерв е факт. И той е факт не в резултат на пожелание, не на общи приказки, както ни се вменяват такива характеристики, а в резултат на сметки. И всеки един може да направи такава сметка. Пак казвам, може да се отклони с 10-15 на сто плюс или минус, но се получават респектиращи числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други желаещи. Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров по чл. 1, ал. 2.
От общо гласували 184 народни представители, за - 74, против - 63, въздържали се - 47.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Дора Янкова. Има думата госпожа Янкова.

ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Кои са конкретните ми мотиви за това предложение. В края на 1996 г. няколко родопски общини - Златоград, Девин, Неделино, Смолян и др. бяха тежко засегнати от наводнението. И в случая така, както ние сме си позволили да запишем, че за предотвратяване на щетите от свлачищните процеси един запис от 1 млрд. 360 млн. и 500 хил. лв. предлагам към този запис конкретно да визираме и тези наводнения и да завишим сумата с 500 млн. лв.
Аз мисля, че инфраструктурата на тези планински родопски общини бихме могли да подпомогнем и бихме могли като националноотговорни хора да създадем нормални условия за живот и в тези общини.
В този случай така, както всички бяхме съпричастни и развълнувани от стихийното бедствие - наводнение в родопския регион, мисля че днес конкретно с нашия вот, подкрепяйки моето предложение, ще помогнем конкретно на тези родопски общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Давам думата на заместник-министъра на финансите Димитър Радев.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
По принцип може да се счете, че предложението е удачно и то е отразено в Проектозакона за бюджета, тъй като там са предвидени 6 млрд. и 500 хил. лв. за стихийни бедствия. Аз не мисля, че е удачно да изреждаме всички видове стихийни бедствия. Защото ако кажем само наводнения и свлачища, просто трябва да продължим, да кажем "земетресение" и да продължаваме по-нататък.
Така че, това, което предлагате, всъщност се съдържа в едно доста по-голямо число от 6 млрд. и 500 хил. лв. В него са включени както станалите до момента стихийни бедствия, така и, не дай Боже, да са големи, и евентуалните стихийни бедствия, които биха се случили до края на годината на база на една методика, която се използва от години.
Така че, това, което предлагате, всъщност се съдържа в Закона за бюджета. До момента от началото на годината комисията действа. Има определен ред. И аз мисля, че тук по-добрият подход е да се информират и да се запознаят по-добре кметовете как се действа в подобни ситуации. Защото те всъщност са председателите на общинските комисии за стихийни бедствия. Ако те веднага действат по реда на съответните нормативни актове и представят документи пред Централната комисия, по принцип процедурата не се бави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Радев.
Моля, гласувайте за предложението на народната представителка Дора Янкова така, както беше направено.
От общо гласували 183 народни представители, за - 60, против - 89, въздържали се - 34.
Предложението не се приема.
Моля, обявете резултата по групи.
Предложение на народния представител Иван Костадинов Иванов. Заповядайте.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители.
Всъщност моите предложения са две по ал. 2 на чл. 1. Първото ми предложение е свързано с увеличаване на субсидиите за общините. Такива предложения вече бяха обсъждани. Сумата, която беше предложена от господин Венцеслав Димитров е за 25 млрд. лв. Моето предложение е за 1 млрд. и 600 млн. лв.
Искам да ви обърна внимание, че неведнъж слушахме декларации за социалния характер на този бюджет. А всички знаем, че повечето от социалните дейности в страната се реализират и държавната политика в тази област се реализира чрез общините.
В този смисъл предложението ми е за увеличаване на субсидиите, връзката между Републиканския бюджет и местните бюджети.
Мисля, че много се притесняват колегите от СДС, струва ми се, да гласуват по различен начин от този, който им е казало правителството или пък бюджетната комисия. (Оживление в дясната страна на залата) Просто забелязвам най-много отклонения с 1 глас от този принцип. Не се страхувайте толкова. Питайте финансовия министър, че такива малки предложения за промени няма да издънят бюджета, нито пък ще доведат до някакви лични санкции към вас.
И второто ми предложение е свързано с Фонд "Енергийна ефективност". Искам да напомня, че това е много важен въпрос, свързан е с ангажименти на държавата към международни финансови и енергийни институции.
Предложено е в този фонд държавата да участва чрез бюджета с 30 млн. лв. Даже меко е казано, думата "символична сума" е много мека за конкретния случай.
Искам да обърна внимание, че хора от сега управляващото мнозинство, от които зависи развитието на енергетиката в България твърдят, че тя трябва да се развива без въвеждане на нови енергийни мощности, особено чрез повишаване на енергийната ефективност. И в същото време виждаме, че бюджетът не следва тази политика. Това е едно отклонение, струва ми се. А Народното събрание с бюджета трябва да докаже, че това, което е в програмата, това което е в намеренията на правителството наистина се реализира.
И от тази гледна точка, уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите, макар че и новата сума, която съм предложил, не е толкова голяма, все пак е един по-добър символ и знака, че държавата се ангажира с енергийната ефективност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Иванов.
Има ли други желаещи да се изкажат? - Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Костадинов Иванов.
От общо гласували 169 народни представители, за - 61, против - 99, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
(Народният представител Велислав Величков желае думата за процедура)
Да, заповядайте.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Във връзка с важността на разглеждания днес въпрос - Проектозакон за Републиканския бюджет за 1997 г. и на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме удължаване на работното време днес с 2 часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. По това предложение има ли възражения?
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Извънредно заседание, а не с 2 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, за извънредно заседание не може.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Да се удължи с още два часа. Четири часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може.
Направено е предложение за 2 часа, така както дава възможност правилникът. Моля, гласувайте за това предложение!
От общо гласували 168 народни представители, за - 145, против - 14, въздържали се - 9.
Предложението е прието.
Продължаваме с предложенията по чл. 1, ал. 2. Предложение на народния представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Предложението, което съм направил, касае чл. 1, ал. 2, т. 1.5.7. Това е текущият ремонт. Сумата трябва да бъде завишена. Посочил съм цифрите. Става въпрос за четвъртокласната пътна мрежа. Вече имаше няколко предложения на колеги народни представители. Намерили сме начин чрез увеличаване на вноските на четири общини, за които има съответни справки, че са с голямо превишение на приходите си, и една част от тази сума ние ще изразходваме за тази четвъртокласна пътна мрежа.
Следващото ми предложение е в т. 3 - за структурната реформа. Това е в поземлената реформа - "Структурна реформа, програми за оздравяване и поддържане на хлебния баланс". Това са 138 млрд., от тях за поземлена реформа - 11 млрд. лв. Това предложение е след постигнато споразумение между Министерството на земеделието и Министерството на финансите.
Виждам, че госпожа Мозер ми се усмихва и аз съм щастлив, че земеделците са доволни. Надявам се, че всички ще бъдат доволни от това. И поземлената реформа ще бъде доволна и ще стане най-после.
В т. 4 предлагам думата "предотвратяване" да се замени с "преодоляване". Тук става въпрос за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Комисията счита, че тази дума по-точно отразява.
В т. 5.3. също има промяна. Става въпрос за увеличаване вноската на общините с 3 млрд. Казах ви вече защо. Целевата субсидия оттам се променя за останалите общини, за които по-нататък ще има предложение.
Освен това т. 6 в чл. 1, ал. 2, т. 1.10.2. - това са лихвите по вътрешни заеми. Те са разбити по-надолу, в т. ч. по съкровищни бонове се намаляват с 2 млрд. лв. Е, не е толкова, колкото предложиха колегите Венцеслав Димитров и проф. Стефан Стоилов, но все пак е нещо. Тази сума, по-нататък ще видите, правим предложение да отиде за увеличаване на субсидията за Народното събрание. Мисля, че ще се мотивираме, когато дойде ред за това.
Това са моите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато е бяло, трябва да се каже "бяло". Аз напълно подкрепям предложенията на господин Йордан Цонев, специално първия текст - 1.5.7. и в т. 5.3. Мисля, че подобни предложения са направили много наши колеги от различни парламентарни групи за четвъртокласната пътна мрежа в отделен ред и като становища на комисията са намерили най-точната формула вече нататък, както е според Закона за пътищата. Като становище на комисията го видяхме.
Господин Цонев, във връзка с увеличаване на целевата субсидия за общините с 1 млрд. и 50 млн. лв., разбира се, че ще получите нашата подкрепа, на парламентарната група, като се надявам точно оттам вие също да ни подкрепите, поне част от баницата, по някой милион да отделите за някои общини, които посочихме. И правя най-официална покана, господин Цонев, по време на почивката по една баклава, приказката да е сладка, да ви запознаем с нашите проблеми, поне по 20-30 млн. да изкараме за тези общини - Кирково, Черноочене, Кърджали, Ардино и Момчилград. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Специално в т. 4 от предложението на господин Цонев се визира смяна на думата "предотвратяване" с "преодоляване". Аз смятам, че има съществена разлика между това да се опитваме да преодоляваме щетите, но да предотвратяваме самите крупни производствени аварии. Знаете, горяха миньори, горяха нефтохимици. Предотвратяване дори на някои щети от стихийни бедствия означава добре да работи системата за борба с градушките, а не да инкасираме 1 млрд. само в Пловдив-окръг, 8 млрд. - във Врачанско, и т. н.
Тоест аз предлагам специално за т. 4 да се запази и превантивният характер на дейността, която ние ще финансираме сега чрез бюджета. Затова предлагам и по-нататък правя предложение, към което ще се върна, когато ми дойде времето, за увеличаване на бюджета по тази точка. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Предотвратяване и преодоляване.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Точно така - предотвратяване на самите аварии и преодоляване на щетите от тях. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-министър Радев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам, това стана център на дискусията, но мисля, че трябва да се вникне по-добре в промяната, която е направена. Тук се визира конкретно преодоляването на щетите от свлачищата край Варна по програма, която е одобрена. И за да се осигури нейното целево финансиране, е записана тази позиция. При дискусията се уточни и това е точно наименованието на програмата - "Преодоляването на щетите от свлачищата". А иначе превенцията се съдържа пак в общата сума. В тези 6 млрд. и 500 млн. има редица мероприятия, които са насочени към това да се предотвратят определени събития от подобен характер. Така че подобна допълнителна разшифровка не е необходима.
Конкретно предложението на господин Цонев визира щетите от свлачищните процеси, които вече са факт. А отделно по този проблем, както и по всички други, свързани със стихийните бедствия, съответните превантивни действия се осигуряват финансово от сумата, която е посочена над тази, а тя е 6,5 млрд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Радев.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев така, както е направено. Моля, гласувайте!
От общо гласували 177 народни представители, за - 177, против и въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Предложение на народния представител Руси Статков. Заповядайте.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил по ал. 2, касае няколко от точките - две са приети. Това са средства, които са за структурна реформа и програми за оздравяване. Освен това е приета една сума, която касае трансфери.
Но конкретно по неприетите от комисията и съответно нужни за аргументация предложения.
Предложил съм увеличение на средствата за току-що дискутираната тема - ликвидиране последиците от стихийните бедствия и крупни производствени аварии, като имах предвид това, че тази година ние действително имаме много такива случаи, в това число и градушките в нашия район, които бяха с последици за милиарди левове. Затова считам, че сумата, която е заложена сега в размер на 6 млрд. лв., не е достатъчна. Предложил съм увеличение от 4 млрд. лв.
В комисията останах с впечатление, че ще се търсят възможности за решаване на този проблем. Съжалявам, че днес се декларира, че няма такива възможности, но въпреки това аз считам, че трябва да се поддържа едно такова предложение не само от мен, но от всички колеги в залата, защото действително тези средства трябва да бъдат осигурени за хората, които са пострадали от тези бедствия.
На следващо място е трансферът за общините. Аз ще говоря отделно за общините, когато дойде мястото на моите предложения. Сега мога да кажа определено, че - господин министър Радев в момента го няма - неговото признание, че е липсвал диалог, не компенсира това положение, в което ще изпаднат общините, а то ще бъде изключително тежко. Досега осигурените средства са само за заплати и за някои съвсем елементарни дейности, а други, които са много съществени - за тях няма с какво да се разплащат за останалите шест месеца от годината.
Бих искал да спра вашето внимание върху един изключително важен въпрос, за който вече говорих - един от законите, който ние нарушаваме по предложение на Министерския съвет, е Закона за защита на инвалидите. Това е закон, който ние приехме съвместно с колегите от СДС и по-точно по инициатива на господин Иван Куртев, който беше изработен от всички нас и приет единодушно. В него е записано, че определени дейности ще бъдат финансирани чрез един фонд, който е свързан с рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, съответно е записана и сумата, която ежегодно трябва да бъде заделяна. Вярно, че сумата, която записахме от 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт - сега в размер на 160 млрд. лв. - е невъзможна за сегашните ни условия.
Много ви моля, колеги! 900 млн. лева, които са записани, са нищожно малки. Нищожно малки са за тези дейности, които трябва да бъдат финансирани и са свързани с инвалидите - и за кооперациите, за да могат да продължат да работят; и за всички останали дейности, които от този фонд сега ще се финансират, защото със закона ние изменихме другия начин на финансиране.
Съжалявам, че господин Куртев го няма, но знам, че и до него съюзите на инвалидите са отправили това предложение, което е адресирано и до мен, и до други колеги.
Очевидно ние трябва да търсим решение, но решение не за сметка на инвалидите. Много ви моля! Аз съм предложил 16 млрд. Очевидно - не 160, а може и по-малка сума да гласуваме, но това, което съюзите на инвалидите считат според техните изчисления, е минимум 10 млрд.лв.
Ако ние днес не можем да решим този въпрос, нека да го отложим - специално за тази сума, но да потърсим възможности в оставащото време при обсъждането на бюджета, защото - повтарям - ние иначе много жестоко се разправяме, бих казал, с инвалидите в България. И нарушаваме закона.
И на следващо място, свързаните с държавен фонд "Земеделие" средства. Тук е записано неточно. Не само по точка 1, а и по други точки, които са свързани с финансирането чрез бюджета на тези средства - определено считам, че средствата от приватизацията, които вече са обявени, са много повече и заедно с тях тази сума, която е записана, трябва да изглежда приблизително такава, каквато аз съм предложил.
Считам, че ние, говорейки за реформата в земеделието, не можем да пренебрегваме тези цифри и затова ви моля, наред с другите съображения, които изразих, да подкрепите моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. По неговото предложение няма други желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
От общо гласували 160 народни представители, за - 58, против - 85, въздържали се - 17.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ви моля - нека да се опитаме за инвалидите специално да потърсим някакво решение и специално него да го оставим за гласуване по-нататък.
Приемам вашето гласуване в другите му части, но нека за инвалидите да потърсим някакво решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, Вашето предложение беше гласувано, а когато ще гласуваме общо текста, можете тогава да направите предложение за отлагане на гласуването по съответната точка.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първата част от предложението ми съвпада с предложението на господин Йордан Цонев. То вече беше гласувано.
Ще говоря за чл. 1, ал. 2, точка 5.5 и по-специално за фонд "Тютюн".
Сумите, които са заложени в проектобюджета, са 500 млн. лв. Миналата година тази сума беше, ако не се лъжа, 300 или 330 милиона.
Аз мисля, че в Народното събрание няма народен представител, който да не оценява като отрасъл тютюнопроизводството в нашата страна. Мисля, че това е едно много сериозно перо в националната икономика.
Имайки предвид, че за различни фондове и за различни ведомства завишенията са в порядъка на 10 пъти завишение спрямо миналата година, единствено за фонд "Тютюн" завишението е минимално.
Моята най-искрена молба и към всички народни представители - нашето предложение е скромно - увеличението е от 400 млн.лв. По-нататък има достатъчно предложения откъде могат да се вземат тези пари, защото първото предложение в приходната част отпадна, нека да отложим гласуването специално за точка 5.5. Като мине цялата алинея, най-накрая по възможност да преценим във фонд "Тютюн", ако той остане, естествено, специалисти от различните комисии да преценят - ако остане, нека завишим тази сума. В противен случай ще се постави началото на една друга политика. Когато създавахме фонда, идеята беше аплодирана от всички народни представители от предишните народни събрания, че се поставя едно начало - да няма стимул за тютюнопроизводството.
Все пак, най-искрено ви моля, ако евентуално сега не се възприеме предложението за 400 млн.лв. завишение за фонд "Тютюн", да се отложи това гласуване и като минат текстовете на цялата алинея, най-накрая по възможност да увеличим тази сума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
Поставям на гласуване неговото предложение за отлагане на т. 5.5. - "Извънбюджетна сметка за фонд "Тютюн".
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Аз правя противното на това предложение - да не отлагаме гласуването. Ще се опитам да се обоснова защо. Правителството ще определи в най-скоро време минимални изкупни цени на тютюна, такива, каквито са международните, както направи това със зърното. И ще бъдат гарантирани достатъчно средства, за да бъде изкупена цялата реколта в размери, каквито производителите на тютюн не са и сънували. Защото досега тютюнът се изкупуваше на цена няколко пъти под международната, а цената, която ще бъде определена от правителството, ще бъде около международната. Така че няма нужда фонд "Тютюн" да бъде помпан. Преди това се правеше, защото тютюнът се изкупуваше за жълти стотинки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Осман, поддържате ли Вашето предложение?
РЕМЗИ ОСМАН (от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Ремзи Осман да се отложи гласуването на т. 5.5. за фонд "Тютюн".
От общо гласували 159 народни представители, за - 35, против - 96, въздържали се - 28.
Не се приема предложението за отлагане на гласуването.
Подлагам на гласуване самото предложение на господин Ремзи Осман. Моля, гласувайте.
От общо гласували 156 народни представители, за - 52, против - 79, въздържали се - 25.
Това предложение на господин Осман не се приема.
Предложение на народния представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Много се радвам, че Вие дойдохте да слушате нашите бележки по бюджета на съдебната власт. Моля ви за малко внимание и малко калеми.
Бюджетът на съдебната власт се увеличава, за което благодарим, с 6 млрд. лв. и става 42 млрд. 822 млн. и 400 хил. лв. Добре, колкото и да е оскъдно, колкото и да е напрегнато, аз вчера бях във връзка с представители на Висшия съдебен съвет, те са готови да го приемат, а са заявили и пред вас, че ще го приемат.
Имам един уточняващ въпрос: тези допълнителни 6 млрд., които се дават, от какъв източник на финансиране се дават?
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): От бюджетен.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря Ви. При това положение картинката е следната: 42 млрд. 822 млн. и 400 хил. лв. е бюджетът. От тях от приходи на съдебната власт при най-голямо напрежение могат да се очакват максимум 12 млрд. За 5-те месеца досега постъпленията са далеч под 4 млрд. Затова за годината в никакъв случай не могат да се очакват повече от 12 млрд. Но съдебната власт е готова да приеме 12 млрд. като собствени приходи. При това положение остават още, нефинансирани от собствени приходи, 30 млрд. 822 млн. и 400 хил. лв. Щом като се увеличава субсидията с тези допълнителни 6 млрд., остават предвидени от финансиране 15 млрд. 822 млн. и 400 хил. лв. И остават още непокрити 15 млрд. лв.
Аз много ви моля вас, мнозинството на Обединените демократични сили, да не повтаряте противоконституционните действия на миналите правителства, които оставяха бюджета на съдебната власт да виси от едни неустановени приходи, за което Конституционният съд с няколко решения изрично се произнесе. Имам предвид Решение N 18 от 1993 г. по дело N 19, Решение N 17 от 1995 г., където се казва изрично: "Бюджетът на България трябва да осигурява средства за функционирането на установените от Конституцията държавни институции, в т. ч. и на органите на съдебната власт, като се държи сметка за разделението на властите и правомощията им". Всеки закон, подчертавам, за годишен държавен бюджет на страната, в който липсват средства за отделни конституционно установени институции, може да бъде обявен за противоконституционен. Аз много ви моля, вас, новото мнозинство, мнозинството на надеждата на България, мнозинството на упованието на България да не допуснете приемането на един закон, който ви обещавам, че ще бъде обявен за противоконституционен от Конституционния съд, към който ние, представители на Обединените демократични сили винаги сме изявявали своето особено уважение. Недейте ни поставяйте в неудобното положение ние да бъдем опровергавани от Конституционния съд, на когото толкова много държим и когото толкова много уважаваме.
Затова аз ви моля за тези 15 млрд., които не достигат, да намерим допълнителен източник. Аз съм предложил те да се вземат с намаление на субсидията за нефинансовите предприятия с 5 млрд. и за субсидиите по структурни реформи и преобразования - с 10 млрд. Това мое предложение е в съгласие с основната философия на Обединените демократични сили, които са против наливането на държавни пари в губещи предприятия, в черната дупка на губещите предприятия. А тези наливания в размер на 209 млрд. лв. по двете направления са именно наливане на народни средства в сферата на губещите предприятия. Много ви моля много сериозно да обърнете внимание на този въпрос, защото ще ми бъде страшно неприятно и аз да бъда между тези, които ще подпишат искането до Конституционния съд за обявяване на този параграф от Закона за бюджета за противоконституционен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин министър Радев има думата.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Едно от неотменимите права, ако щете, и задължение на всеки народен представител е да постъпва съобразно съвестта си. В този смисъл всеки от вас по пътя на установения от закона ред може да сезира всяка една институция, която сметне за необходимо.
Така че, господин Лучников, постъпете така, както Вашата съвест заповяда. Аз искам само да е ясно едно нещо в тази зала: няма система от всички тези, които днес са пред вас в бюджета, която толкова много да е задоволена по отношение на останалите системи. Просто няма такава! И аз миналия път достатъчно ясно го изразих тук.
Това - първо.
Второ, постигнато е 100-процентово съгласие с ръководството на Висшия съдебен съвет по отношение на сегашните ни предложения, съгласувани с комисията, и аз не виждам защо господин Лучников така драматизира този проблем, след като със самото ръководство на съдебната система тези разногласия са преодолени.
В какво се изразяват те? Те се изразяват в това, че освен тези 6 млрд., които като ги сложим към останалите правят точно 30 пъти увеличена субсидия спрямо отчета на субсидията за миналата година, дами и господа народни представители, 30 пъти по-висока субсидия, основното е вторият елемент. Твърдението е, че собствените приходи са надценени многократно и че те няма да бъдат постигнати и че вероятно половината от тях са по-разумни и близки до постигане от самата съдебна система. При напрежението в момента в разходната част на цялата бюджетна сфера, при този недостиг на всички, абсолютно на всички системи, ние сме дали още едно, пак казвам, съгласувано с ръководството на Висшия съдебен съвет решение и то е следното: при неизпълнение на собствените приходи, за които господин Лучников говори, ние даваме възможност с допълнителна разпоредба в члена на разходната част на бюджета, там, където се говори, че разходите се осъществяват до размера на постъпилите приходи и надолу се изрежда как тези приходи се разпределят преимуществено, там записване на нов ред, на достатъчно близко ниво и съдебната система. Което означава, че в случай на неизпълнение на собствените приходи има един абсолютно сигурен източник, който ще допълва тези средства. Разберете това.
Пак казвам, съвсем съпоставимо с останалите сфери това, което е направено за съдебната система, от това по-нататък аз не виждам как би могло да се помисли да се иска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Недейте го смята като реплика, а като изясняване в полза на истината.
Господин министърът на финансите иска да ни отпрати към чл. 12 от Закона за бюджета, който предвижда, че разходите се връщат до размера на постъпилите приходи и ако се получи превишение на приходите, тогава се дава на хората това, това и това. Именно това нещо Конституционният съд прие за противоконституционно, понеже не може законните признати разходи на съдебната власт да се поставят във връзка с едни съмнителни и необезпечени приходи. Това трябва да се знае.
А освен това аз също поддържам връзка с Висшия съдебен съвет и трябва да Ви уверя, господин министър, че Вие с тях не сте съгласували източниците на финансиране, а сте съгласували само размера на необходимите средства за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще бъда максимално кратък. На този въпрос на първото четене се спрях, но тук господин министърът, обръщайки се към господин Лучников каза: нека всеки от народните представители постъпи по съвест, да постъпи така, както съвестта му диктува. Тук, господин министър, не става въпрос за съвест, тук става въпрос за закон и за решение на Конституционния съд. А това решение на Конституционния съд, за което господин Лучников Ви каза, то е задължително, включително и за парламента, включително и за правителството.
Така че аз също съм разговарял с магистрати, включително и с членове на Висшия съдебен съвет. Трябва да е ясно тук, че до този момент приходите, събрани от съдебните такси, са около 4 млрд. и 200 млн. Не е възможно до края на годината съдебната власт, каквото и да направят съдиите, да събере повече от 12 млрд. Просто това е невъзможно. И от тази гледна точка ако приемем това, което ни се предлага от Министерския съвет, виждам, че тук министърът на финансите го подкрепя, това означава, че още тук ние, извинявайте за думата, продънваме бюджета.
Така че поддържам категорично становището на господин Лучников, включително и в следващия чл. 3, който е съществен и важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин министър Гоцев има думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Като министър на правосъдието и председател на Висшия съдебен съвет аз съм най-заинтересован да бъдат удовлетворени максимално нуждите на съдебната власт. Аз съм един от тези, които поддържат правилността на конституционното решение. Съдебната власт не е нито на самоиздръжка, нито учреждение, което дава приходи. Заедно с това обаче всички ние сме подчинени на необходимостта да се съобразим с условията на валутния борд, в който се намираме и при това положение съдебната система ще трябва да претърпи също известни ограничения. Ограниченията, които тя трябва да претърпи, обаче в никакъв случай и в никаква степен не трябва да бъдат за сметка на възможността тя да функционира.
Аз ви уверявам, че Висшият съдебен съвет и ръководителите на четирите звена в него, а това са председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор, шефът на следствието и председателят на Върховния административен съд, заедно с мен, дълго и дълго разсъждавахме по възможностите съдебната система да бъде удовлетворена така - не всичко да се задоволи, но да действа по начин, че да може да изпълнява своите конституционни функции.
Завчера министър-председателят посети Висшия съдебен съвет и бяха третирани отново тези въпроси. Първоначално беше казано, че се субсидира с 9 млрд. лв. Искаше се да се наберат приходи 26 млрд., което е абсурдно да се съберат, и по този начин наистина щяхме да стигнем до едно положение, в което освен да има възможност да се платят заплатите на съдиите, тъй като те остават осигурени даже при първия, оставаха поредица и поредица неща, непокрити, включително средства за заплащане на свидетели, за ходене на следователите в командировки, за да изпълняват своите функции и прочие, и прочие.
В резултат на всички тези съвещания, председателят на Върховния административен съд, който е най-добре запознат от ръководството на Висшия съдебен съвет с бюджетните въпроси, проведе серия от срещи с министър Радев и с неговия заместник, който също се казва Радев. В резултат на тези срещи, моля да ме извините, че малко по-обстойно ви разказвам за това, но мисля, че вие трябва да бъдете осведомени - както моите колеги от дясната страна и от центъра, така и от левицата - първоначално Министерството на финансите се съгласи да увеличи дотацията с още 6 млрд. лв. Ние се събирахме, смятахме, самият аз признавам, че от сметки много не разбирам, затова се вслушвах в това, което казват моите колеги от ръководството, че 6 млрд. е абсолютно недостатъчно. Но второто предложение, което се направи от страна на министъра на финансите, беше да се дотира допълнително, при условие, че приходната част на бюджета бъде преизпълнена, така както казва председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, господин Лучников. Ние сметнахме, че и това не удовлетворява, защото преизпълнение на приходната част - нещо, за което, да ви кажа, аз съм оптимист, допускам, че тази година може и да стане, не знам господин Радев на какво мнение е, в края на годината ще видим дали това е така или не е така, дай Боже, да стане - но не върху това се спирам. Ние казахме, че това не ни удовлетворява. И тогава постигнахме нещо, което, без да говоря от името на всички, имам информация, че беше съгласувано между председателя на Върховния административен съд, който всъщност най-много работи по тази работа в министерството, да се получи един път дотацията, значи не от 6 млн. лв., и, второ, да се даде допълнителна дотация, независимо от това дали е преизпълнен бюджетът или не. Значи дори ако не е изпълнена приходната част на бюджета - на трето място. Най-напред да се даде дотация за социалните нужди, втората дотация да бъде за нещо друго, не си спомням точно, и, на трето място идва дотацията на Министерството на правосъдието.
Получихме уверение от Министерството на финансите, че при това трето място на дотирането е безусловно осигурено даването на допълнителни средства за съдебната система, за да може тя да функционира. Защото аз получих уверенията и от правителството, и от министър-председателя, и от министъра на финансите, че държавата няма да остави правосъдието да спре да действа. И гаранцията за това е именно тази дотация, която се дава на трето място. Иначе тя би била някъде назад и би била нереална.
Разбира се, по-добре е да стане това, което каза господин Лучников - да има пари за всичко да се дадат. Но при условията, при които се намираме, това е разрешението. И това разрешение, което смятам, че сега ще се подкрепи и от Бюджетната комисия, е резултат на дълги упорити разговори между мен и останалите ръководители на съдебните звена и Министерството на правосъдието, включително министър-председателят, който дойде преди няколко дни и стоя дълго време и разговаря с Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Гоцев.
Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да взема думата, за да коментирам тази част от предложението на господин Светослав Лучников, която касае източника за намиране на тези средства.
Господин Лучников каза, че предлага това да стане от субсидиите точка 1.7. за нефинансови предприятия, защото това на практика са дотации за предприятия. Нещо, което противоречи на икономическата философия на Обединените демократични сили.
Господин Лучников, при цялото ми уважение към Вас, съм длъжен да направя следното пояснение. Тези субсидии - за нефинансови предприятия, ако ги разшифроваме, касаят финансиране на онези общественозначими дейности, за които ние с голям труд успяхме да постигнем договорка с Международния валутен фонд да бъдат субсидирани, за да бъде социалната цена на прехода, социалната цена, която трябва да плати нашият народ в тези дейности, допустима, да бъде максимално допустима, да не бъде толкова жестока. Тук става въпрос за топлофикацията, тук става въпрос за жп транспорта, за градския транспорт в големите градове, тук става въпрос за междуселищния транспорт в отдалечените и слаборазвити райони. Тук не става въпрос да субсидираме "Нефтохим" или "Плама", или някое предприятие, което е без дъно, което губи, и да наливаме вътре. Ако мислите, че можем да вземем оттам пари и да повишим социалната цена точно на тези разходи, аз мисля, че това не отразява философията на Съюза на демократичните сили.
Другото място, откъдето предлагате да бъдат взети тези средства, е точка 3 - "Структурна реформа и програми за оздравяване". Това също не отговаря на нашата платформа, защото точно тук ние сме записали точка, че това е и за поддържане на хлебния баланс. Точно тук става въпрос пак за социална цена и освен това за съществен, фундаментален въпрос на нашата икономическа философия - провеждането на структурната реформа. Защото след години ние да не се чудим как да финансираме основни дейности, основни направления и основни разходи на държавата, какъвто е разходът за съдебната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз разбирам необходимостта да се субсидират някои дейности. Господин Цонев пропусна да каже, че тук е включена и НЕК (Националната електрическа компания), БДЖ и топлофикацията, и междуградския транспорт. Но ние докато продължаваме тези монополистки организации да ги субсидираме, без да искаме да направят някакви усилия да ограничат своите разходи, ние именно наливаме народните средства в тази черна дупка на неефективността. Защото аз бих приел това, което ми казва господин Цонев, ако тук правителството гарантира, че няма да има повече увеличение на цената на тока и няма да има повече увеличение на цената на жп билетите, и няма да има повече увеличение на цената на парното. Обаче такива гаранции не се дават. Ние наливаме субсидии и просто стимулираме една неефективност, една безстопанственост. С това аз не мога да се съглася и съвсем не съм съгласен, че това е в унисон с нашата философия, господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри и народни представители! Мисля, че в последното предложение е намерен компромис, който поне в значителна степен преодолява този проблем, който беше обсъждан и в една от специализираните комисии на Народното събрание.
Има известно основание господин Лучников като настоява и колегите, които се изказаха, за допълнително увеличаване на бюджета на съдебната власт. Но мисля, че ние трябва да бъдем преди всичко държавници и по-малко представители на отделни професионални съсловия. Реших да кажа това, защото аз съм заместник-председател на същата комисия, в която се обсъжда този въпрос. И тогава предложението беше - нека да се вземе за основа предложението, което прави правителството, и да се търсят възможности за завишение. Тези 6 млрд.лв. допълнително, които са предвидени, мисля, че постигат в някаква степен решение, заедно с допълнителното предложение, което съм уверен, че ще бъде гласувано - за включване на третия ред в приоритетното разпределяне на средствата за необходимите разходи на съдебната власт.
Ние говорим не само за необходимите средства, които да бъдат осигурени на отделните системи, но говорим и за справедливо разпределяне на социалните тежести на прехода. Добре, какво повече да дадем на една, която и да е от отделните системи, след като най-голямо е завишението от държавните институции на бюджета на президента - 32 пъти, след това е 30 пъти в предлаганото изменение, както министър Радев посочи, на съдебната власт? Ние ги извеждаме в достатъчно челна позиция. И нека при сегашното състояние да се приеме това увеличение и да не се претендира за повече. Аз предполагам, че компромисният вариант на предложението ще бъде приет.
Нека, когато говорим за Конституционния съд, да си даваме сметка, че някои от решенията на Конституционния съд са приемани в една определена обстановка. Тези решения запазват своята сила и при промяна на тази обстановка. Но какво ще стане, ако Конституционният съд блокира действието на бюджета на съдебната власт? Той ще блокира и средствата, които й се отпускат - малко или много. Той няма как да задължи правителството да напечата допълнително средства, които да бъдат преразпределени. Така че това е един призив не само към Народното събрание, но и към всички държавни институции, когато действат, наистина да действат в рамките строго на компетенциите и да отчитат всички потребности, които има нашето общество. Защото всеки, който претендира за свръхголеми увеличения, трябва да кажа и нещо друго. Та нима няма да бъдат засегнати конституционните права на гражданите в социалната сфера - правото на безплатна медицинска помощ и на здравеопазване? Този проблем е не по-малък от проблема на съдебната власт. Аз за това говорих тук.
За да не нарушаваме процедурата, тогава не репликирах министър Радев, когато той даваше отговор на моето изказване. Но независимо от това, че ние не се срещаме в много случаи, там, където, мисля, че държавнически се подхожда, трябва да се намери по-голяма обединяваща воля. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 183 народни представители, за - 27, против - 58, въздържали се - 98.
Предложението не се приема.
Половин час почивка. (Звъни)
След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (Звъни): Заседанието продължава.
Стигнали сме до предложението на госпожа Станка Величкова, но не виждам председателя на комисията. Ще поизчакаме малко и тогава ще Ви дам думата.
Госпожа Величкова, искате ли да обосновете предложението си? - Имате думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, моето предложение е във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 5.5 - "Други извънбюджетни сметки" и за чл. 1, ал. 2, т. 5.5 - "Фонд "Структурна и технологична политика", респективно "Фонд "Наука и научни изследвания".
Смисълът на предложението ми е от Комисията по ценните книжа и фондовите борси да се вземат 100 млн.лв. и от фонд "Структурна и технологична политика" да се вземат 300 млн.лв., така че 400 млн.лв. да се прибавят за сметка на фонд "Наука и научни изследвания" и по този начин субсидията да стане 1 млрд. 83 млн. и 700 хил.лв.
Кои са ми мотивите? Комисията по ценните книжа и фондовите борси е на извънбюджетна сметка, по която постъпват значителни приходи от събирането на държавни глоби и санкции. В края на финансовата година извънбюджетната сметка не се приключва и остатъкът не се внася в Републиканския бюджет, т.е. остава в Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Явно, мога да предположа, че е и за издръжка за следващата година.
Имайки предвид наличностите им към края на 1996 г., предлагам да се вземат именно тези 100 млн.лв., които в никакъв случай няма й попречат да изпълнява своите функции.
Вторият мотив е, за разлика от фонд "Наука и научни изследвания", фонд "Структурна и технологична политика" работи по Търговския закон и на принципа на възвращаемостта на средствата. Но през последните години голяма част от субсидията на този фонд бе дадена на фирми, които не изпълняват задълженията си за възвращаемост. Съгласно предписанията на Сметната палата, въз основа на нейната проверка са заведени над 100 дела срещу фирми, които трябва да върнат пари във фонда, т.е. предстои да постъпят суми в него.
Трето, фонд "Наука и научни изследвания". За тези, които не знаят, искам да кажа, че той е единственият фонд, който осигурява научни изследвания, забележете, на конкурсна основа за цялата научна общност в страната.
С предвидената субсидия този фонд е в невъзможност да изпълни националните си функции. Нещо повече, с Решение N 390 на Министерския съвет от 8 април 1997 г. Министерството на образованието се задължава да разработи Национална антарктическа програма. В т. 6 на същото решение се задължава министърът на финансите да предвиди в проекта за държавен бюджет за 1997 г. средствата за осъществяване на тази антарктическа програма. Тези средства е упоменато, че трябва да бъдат целеви - за Националния фонд за научни изследвания. Но това не е станало, поради което предлагам от Комисията по ценните книжа и фондовите борси и от фонд "Структурна и технологична политика" да се вземат общо 400 млн.лв. и да се дадат на фонд "Наука и научни изследвания".
Ще приключа, уважаеми колеги, и с още един детайл, който искам да имате предвид. Този фонд - "Наука и научни изследвания", дава единствен възможност на колективи от млади учени чрез спечелен конкурс да разработват теми, които са не само необходими за развитието на научното познание, но и за възпроизводството на младите учени.
Именно сега, уважаеми народни представители, е моментът да подпомогнем младите учени и декларираните намерения в правителствената програма да намерят реализация в този пункт. В противен случай ще подпомогнем изтичането на мозъци, ще подпомогнем изтичането на национален капитал.
Много ви моля да имате предвид моите предложения и да гласувате така, както мисля, че съм го обосновала съвсем добросъвестно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Станка Величкова, което се отнася за чл. 1, ал. 2, т. 5.5 - "Други извънбюджетни сметки" и "Фонд "Структурна и технологична политика".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 148 народни представители, за - 53, против - 71, въздържали се - 24.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Искам да започна с един парадокс. Парадоксът се състои в това, че наличието на валутен борд съвсем не означава, че държавните приходи и разходи ще бъдат ограничавани. Напротив! Оказа се, че в конкретните условия на България паричният съвет би следвало да разшири възможностите на фискалната политика от гледна точка на държавното потребление и инвестиции. Това се отнася преди всичко до размера на плащанията на лихви по вътрешния дълг. Ако през 1996 г. тези разходи представляват 18 на сто от брутния вътрешен продукт, то през 1997 г. вследствие съкращаването на основния лихвен процент поради стабилния валутен курс те следва да спаднат до 6,6 на сто. Вярно е, разбира се, че паричният съвет изключва прякото финансиране на бюджета от БНБ и това налага ограничение върху фискалния дефицит. Последният се предвижда да спадне от 10,9 през 1996 г. до 2,4 през 1997 г. Става дума за проценти от брутния вътрешен продукт.
С други думи, срещу 11,3 на сто от брутния вътрешен продукт, освобождавани за сметка на намаляващите лихвени плащания през 1997 г., се въвеждат ограничения от 8,5 на сто от брутния вътрешен продукт по линия на изискваното от Международния валутен фонд съкращение на бюджетния дефицит. Това са 2-3 на сто от брутния вътрешен продукт. Между другото, ако ги умножите по стойността на 1 на сто излиза горе-долу това, за което господин Венцеслав Димитров говори - за тези 60 млрд.лв. допълнително.
Искам да кажа, че е и хуманно, и екологично, и прагматично да се мисли за предотвратяване на тежките аварии в иначе доста поизносената и на места срината българска икономика, да се мисли за предотвратяване на стихийните бедствия такива, каквито те идват като непреодолима сила.
Фиксираните в предложението на бюджета 6,5 млрд. може и да са близко до това, което досега щетите от стихийни бедствия са наложили. Но те съвсем не стигат за предотвратяващата превантивна дейност в тази насока. Само в Пловдив окръг, откъдето сме депутати и аз, и министърът на финансите, щетите са за около 1 млрд. Да не говорим за Михайловград, Силистра, Враца.
Искам да подчертая, че има възможност, има ресурс, посочвам откъде идва този ресурс и предлагам на уважаемите народни представители да осмислят превантивната дейност срещу всичко това, което ни се струва като непреодолима сила.
Благодаря ви предварително и моля тези, които биха били "против" заради партийна дисциплина, да гласуват "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Предложението на господин Смоленов се отнася за чл. 1, ал. 2, точка 4. Моля, режим на гласуване. Комисията не е подкрепила предложението.
От общо гласували 151 народни представители, за - 49, против - 66, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Господин Йордан Цонев иска да обясни отрицателен вот.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Аз гласувах "против" по две причини.
Първата е, че в тази графа е записана сума, която е над 20 пъти увеличение на миналогодишната, и втората е, защото съм много суеверен и не искам да предизвиквам природата с голяма сума там.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Следващото предложение е на народния представител Юджел Атилла по чл. 1, ал. 2.
Господин Атилла не е в залата. Неговите предложения са по няколко точки, като първото от тях е по т. 1.5.7, което се подкрепя от комисията. Ще ви прочета и редакцията така, както се подкрепя. Останалите предложения не се подкрепят. Затова ще гласуваме на два пъти. Най-напред това, което се подкрепя, а след това и останалите предложения.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.5.7 в частта:
"За дялово участие на общините в съвместно строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища, в това число за зимно поддържане и снегопочистване, и предложението за записване на отделен ред "в това число за щетите от градушките в страната" сума, за която е предвидена в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Това предложение се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 164 народни представители, за - 161, против - 1, въздържали се - 2.
Предложението се приема.
Останалите предложения на господин Атилла, които се отнасят и за току-що гласуваната добавка в текста на т. 1.5.7, и за останалите точки - 1.5.9, ал. 2, т. 5, т. 5.4, 5.5 - комисията не ги е подкрепила.
Поставям ги на гласуване.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 153 народни представители, за - 45, против - 75, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова по чл. 1, ал. 2, т. 1.11.
Имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се надявам, че това, което ще предложа сега - до голяма степен съм улеснена от досегашните изказвания, че вие ще го подкрепите, първо, защото преди малко гласувахме допълнително средства, макар и недостатъчни, за съдебната система в размер на 6 млрд.лв. Второ, защото говорим за един бюджет, в който считаме, че в голяма степен трябва да има и сериозни социални преференции. Трето, защото министърът на финансите каза, че тук нашите предложения трябва да бъдат не просто поставяни, а поставяни на базата на разчети.
Така че аз ще започна с разчети относно целевите социални плащания, които се предвиждат в бюджета да бъдат в размер на 9 млрд. и 88 млн.лв.
Моите мотиви са за увеличаване на 45 млрд.лв. и аз ще аргументирам своите мотиви.
На първо място, искам да кажа, че тези целеви социални плащания касаят плащането на топлоенергия, на вода, на електроенергия за семействата, които са в социалната рискова група.
На второ място, че за 1996 г. са били предвидени 2 млрд. и 700 млн.лв. или близо 3,5 пъти се предвижда завишаването да бъде сега, при положение че ние слушаме завишаване в отделни области и сфери днес в различни параметри и пера на бюджета с 8, 9, 10 и над 30 пъти.
В реално изплатените миналата година целеви плащания са 1 млрд. и 500 млн.лв. Освен това Министерството на финансите не е изплатило под формата на ваучери за закупуване на твърдо гориво такива социални преференции за 6 млрд.лв. Или реалната сума, която за 1996 г. е била необходима, възлиза на 7 млрд. и 500 млн.лв. Сега ни се предлага 9 млрд. и 88 млн.лв.
В същото време, уважаеми колеги, мисля, че всички ние сме свидетели какво става на пазара с цената на електроенергията, топлоенергията и водата. От месец декември 1996 г. електроенергията е струвала 9,47 лв. за киловатчас, сега тя струва 63,42 лв. - увеличението е над 6 пъти. А всички знаем, че се очаква след 1 юли тази година увеличение с още 10 на сто.
Топлоенергията от 3945 лв. за гигакалория, сега в момента става на 26 416 лв. или увеличение над 6,7 пъти.
Трудно е да се прецени средно колко нараства водата в различните региони, където са хората, които попадат в тази социална категория, но и там ръстът е далеч над 6 пъти.
Или реално може да се обобщи, че светлото, топлото и мокрото нарастват с повече от 6,5 пъти, докато предвидените средства при този контингент, който е бил през 1996 г. се предвижда да нараснат само с 3,37 пъти.
Друг съществен мотив към моя аргумент за увеличаване на тези разходи е това, че според нашите международни договорености и макрорамката за 1997 г. се предвижда обхватът на спешната социална помощ да се разшири на 600 000 домакинства. Всички те са потенциални консуматори на целеви социални помощи. Фактически, от една страна, имаме сериозен ръст на електроенергия, топлоенергия, на твърдо гориво и на вода, които се налага да се имат предвид, и от друга страна, имаме един сериозен ръст на хората, които ще попаднат в този контингент. Тук искам да добавя и това, уважаеми колеги, че само за първите три месеца на 1997 г. са изплатени 5 млрд. и 47 млн.лв. При тази реална характеристика разчетите сочат, че са необходими средства в размер на 57 млрд.лв. Имайки предвид обаче, че средствата, които навсякъде са твърде оскъдни, ние сме направили един минимизиран разчет, който сочи, че за да можем все пак в месеците октомври, ноември и декември да дадем шанс на една голяма част социално слаби хора да оцелеят, трябва да гласуваме сумата от 45 млрд.лв.
Аз се надявам, че вие ще подкрепите едно такова предложение, още повече мисля, че господин Иван Костов, ако беше в България, който обяви този бюджет за най-социалния бюджет, би помогнал да гласувате в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Емилия Масларова за промяна в чл. 1, ал. 2, т. 1.11, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 183 народни представители, за - 61, против - 100, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Следващото предложение - на госпожа Станка Величкова, вече го гласувахме. То просто се повтаря, техническа грешка.
Има думата за процедура господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, оспорвам гласуването на това основание, че в залата в никакъв случай няма този брой народни представители, който беше изписан на таблото. Вие, господин председателю, сам сте един от тези, които държат винаги да се спазва това правило - да гласува само този, който е в залата. Твърдя, че тук, от дясната страна няма повече от 50 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Аз уважавам неговите аргументи.
Обявявам прегласуване на предложението на народната представителка Емилия Масларова.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 160 народни представители, за - 52, против - 93, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Любен Корнезов.
Господин Цонев, някакво обяснение ли ще дадете?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз мисля, че по това предложение, не виждам господин Корнезов в залата, ние вече направихме дискусия и гласувахме в тази посока - за бюджета на съдебната власт. Мисля, че този въпрос вече го приключихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, и Вие тук сте дали обяснение, че по принцип е постигнато споразумение и ще намери отражение по-нататък.
По ал. 3 няма направени предложения.
Има направени предложения по ал. 4 на чл. 1. Те са две. Първото е на народните представители Тодор Костадинов, Георги Първанов, Стефан Нинов и други. Ще аргументира ли някой тяхното предложение? То се отнася за ал. 4, точка 2.6.
СТЕФАН НИНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано със завишаване на обхванатите приходи от приватизация, включените в бюджета, и предлагаме завишение с 10 млрд. лв.
Сумите, които са предвидени в приходната част на бюджета, от източник - приватизация, в момента 50 на сто от тях всъщност са сумите от "Соди". Казвам, за да съпоставим веднага с програмата, която е направена от правителството, реално добрият темп на приватизацията, който се създава, и от възможността да се включат допълнителни приходи, каквито ние предлагаме в размер на 10 млрд. лв.
Предназначението - още по първото предложение казах: допълнителен резервен фонд в разпореждане на Министерския съвет за увеличаване бюджетите на малките общини по методиката, която е утвърдена от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нинов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тодор Костадинов, Георги Първанов, Стефан Нинов и други за промяна в чл. 1, ал. 4, точка 2.6.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 164 народни представители, за - 53, против - 97, въздържали се - 14.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Христо Смоленов по ал. 4, точка 2.6.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаемо ръководство, уважаеми колеги! В предишното си изказване, с което надявам се не съм ви отекчил, показах, че могат да се потърсят 2-3 на сто от брутния вътрешен продукт, като резерв, като ресурс за увеличаване на държавните разходи. Подчертавам, че в духа на казаното и от правителството съществува принципна възможност за 3-4 на сто, предвиждани от него като приходи от приватизацията.
Смятам, че с предложението си за добавяне към бюджета на още един скромен процент, цифрата, за която настоявам, е по-малка от 1 на сто, ние можем да покажем като с белязан атом какви са пътищата на циркулиране, на финансовите потоци по повод на толкова важна, забележете, толкова важна икономическа реформа, каквато е приватизацията.
Убеден съм, че истинските резултати от нея могат да бъдат далеч по-големи. По повод на това поставям и въпроса за повече прозрачност. И ако навремето имах нахалството да говоря за екогласност, сега поставям въпроса за ико-, нека да бъде икономическа гласност на процесите, свързани с приватизацията на стратегически обекти от българската икономика, в частност Военнопромишленият комплекс, за приватизацията на който комисията се е произнесла вече.
Смятам, че Военнопромишленият комплекс е пряко свързан с националната сигурност и от предвидените проекти за приватизиране на обособени части от него може и следва да се насочат средства към преструктуриране на армията, за което ще говоря в отделна точка, към подкрепа на мероприятията, свързани с националната сигурност, като се почне от борба с престъпността, мине се през толкова важния въпрос за борба с тероризма и наркотрафика. Убеден съм, че точно това е мястото, точно приватизацията и то точно на предприятия, свързани включително и със стратегически ценности като ВПК, от които следва да се получат резервите.
Моля, колеги, да се отнесете сериозно към това. Нашите изчисления са достоверни. Бихме могли при желание да ги оформим писмено и да ви ги представим като меморандум на групата за независими анализи и стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Смоленов за промяна в ал. 4, точка 2.6. на чл. 1.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 166 народни представители, за - 48, против - 96, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Моля Ви по групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По групи малко ще ви стресне резултатът, защото активността на някои групи е много по-голяма, отколкото броя на присъстващите в залата. Но показвайте по групи, за да се успокои господин Велко Вълканов.
По чл. 1, ал. 5 има предложение от народния представител Иван Костадинов Иванов. Имате думата, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е свързано със средства, които се заделят от Републиканския бюджет за малките водоснабдителни обекти. Това е една много добра форма, която е помагала да се решават проблемите на водоснабдяването на села или квартали от малките градове.
Спомням си, че миналата година в Републиканския бюджет беше предвидена сума от около 500-600 млн. лв., а сега се предлага 2 млрд. лв. Знаете общо взето какво е средното увеличение по отделните пера, средно бихме могли да кажем около 10 пъти, а по перото за малките водоснабдителни обекти, това е около 4 пъти.
Аз знам, че в избирателните райони на всички народни представители има такива населени места с такива проблеми. Имайки предвид и финансовата немощ по отношение на собствени средства и малките субсидии, които се дават за бюджетите на общините, в много от случаите това е единственият начин да се решават проблемите на водоснабдяването на отделните населени места.
От тази гледна точка и предложението, което правя, не е за голямо увеличение, а увеличение с около 500 млн. лв. Аз съм сигурен, че ако подкрепите това предложение, ще знаете, че с това натискане на копчето сте решили проблемите за водоснабдяването на 10 или 15 малки населени места в Република България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Сендов е напълно прав, че по тази точка има предложени различни числа и ще трябва да ги гласуваме по реда на най-отдалеченото. Затова, ако са тук, и останалите автори на предложения, да ги аргументират
Господин Руси Статков, искате ли да аргументирате Вашето предложение? Вие сте предложили 4 млрд.лв, а господин Стефан Стоилов е предложил 10 млрд.лв.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм тръгнал от една простичка сметка - 500-600 млн.лв., които в последната година парламентът гласува за тези така наречени малки водоснабдителни мероприятия, при средна стойност за завършване на проекти, познавам отблизо случаите за десетки села, осигуряваше някъде към 300-350 проекта да бъдат реализирани. Тази година, ако ние се ограничим с числото 2 млрд.лв, това намалява трикратно количеството на възможните за довършване проекти.
Хората са свикнали да говорят, че между необходимите неща хлябът и водата са на първо място. Има едно правило в министерството, което се произнася по оценката на проектите и отпускане на парите - да не се финансира започването на нови проекти. Но стотици са тези, които трябва да бъдат завършени. И ако има нещо, за което си струва да пипнем тук и там числата и да осигурим по-голям ресурс, редът, с който сега се занимаваме - малки водоснабдителни мероприятия, заслужава изключително внимание. Ако ние осигурим едно 4-5-кратно увеличение на тази сума, това означава поне да бъдем на равнището, на което сме били през миналата година - в 300-400 села да може и тази година да бъдат продължени и приключени започнати проекти по водоснабдяване.
Помислете върху това и ви моля да подкрепите едно по-чувствително увеличение на предвидената от вносителите сума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Най-отдалечено е предложението на господин Стоилов, тъй като авторите, вносителите на законопроекта са предложили 2 млрд.лв. Неговото предложение е 10 млрд.лв.
Поставям най-напред на гласуване предложението на господин Стоилов числото "2 млрд.лв." да се увеличи на "10 млрд.лв". Това е в ал. 5.
Моля да гласувате.
От общо гласували 180 народни представители, за - 61, против - 108, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Руси Статков числото "2 млрд.лв." да се увеличи на "4 млрд.лв.".
Моля да гласувате.
От общо гласували 150 народни представители, за - 55, против - 88, въздържали се - 7.
Предложението не се приема.
И последното предложение, което ще гласуваме, е на господин Иван Иванов числото "2 млрд.лв." да се увеличи на "2 млрд. и 500 млн.лв.".
Моля да гласувате.
От общо гласували 176 народни представители, за - 61, против - 102, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Руси Статков за създаването на нова ал. 6 в чл. 1.
РУСИ СТАТКОВ (от място): То е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е прието по принцип, но не го виждам в окончателния текст. Не виждам в чл. 1 да има ал. 6. Ще моля председателя на комисията да обясни какво са имали предвид.
Сега получих информация, че това е предвидено в точка 1.5.7, само сумата е по-малка.
Следващото предложение е на народните представители Стефан Нинов, Тодор Костадинов и Петър Мутафчиев - за създаването на нова ал. 6. И това предложение е подкрепено по принцип от комисията. Господин Цонев, сигурно е намерило отражение някъде?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Да, има увеличение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
С това предложенията по чл. 1 са изчерпани.
Господин Статков иска думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като ще предстои гласуване на целия член, аз бях помолил за процедура и председателят преди Вас ми каза, че трябва да я направя сега. Затова я правя.
Когато се аргументирах за фонд "Рехабилитация и социална интеграция" ви казах, че е нарушен законът. Господин Куртев, Вие не присъствахте, ние не можем да нарушим днес закона и да запишем средства, които не съответстват на размера, който се полага по Закона за защита на инвалидите. Това първо.
Ако има промяна, то трябва да бъде гласувана такава промяна на закона и да стане по предложение на Министерския съвет, защото досега такава промяна не е предложена.
Трето, аз Ви моля Вас, като един от авторите на закона, ние все пак да не останем на 900 млн.лв., тъй като вие знаете много добре, че тези пари, които се планират, са за различни дейности, които, ако не ги гласуваме в по-голям размер, няма да бъдат обезпечени.
И четвърто, помолих да бъде даден отговор за фонд "Земеделие". Тъй като той е изведен на отделен ред, всички средства - и тези от приватизацията, дали са дадени? Защото моето съмнение е, че тези средства не са подадени.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Кои средства?
РУСИ СТАТКОВ: От приватизацията за фонд "Земеделие" не са подадени в размера на 23 млрд.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър Муравей Радев има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм предизвикан от току-що направеното предложение да кажа няколко думи по този въпрос, който час от опозицията се опитва да представи едва ли не като национална трагедия. Това съвсем не е така. С този въпрос днес се опитва да се спекулира и аз ще ви кажа защо.
Господин Статков, Вашето правителство, когато приемаше бюджета за миналата година, онзи бюджет, който имаше 1700, или 1 трилион и 700 млрд.лв., знаете ли колко субсидия отпусна точно на този фонд "Рехабилитация"? Знаете ли колко процента? Питахте ли, разбрахте ли колко сте отпуснали вие, вашето правителство? - 190 млн.лв. вместо 1 млрд. и 700 млн.лв. Питам Ви защо? Знаете ли защо, аз ще Ви отговоря, ако не знаете. Защото това съотношение, за което Вие говорите, явно, че не е съобразено първо с реалните нужди на фонда, тъй като една голяма част от тези средства не са били изразходвани. И второ, днес, когато този бюджет е многократно по-ограничен, многократно повече фактори действат, не искам да се спирам на тяхното действие, на техния генезис, тази сума, Вие, господин Статков, да пледирате да бъде 16 млрд.лв. днес - аз оставям това на Вашия морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Статков, на министър реплика не се прави.
РУСИ СТАТКОВ (от място): Той ми постави въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз сега няма да Ви дам думата. Знаете откъде се иска думата.
Господин Цонев иска думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Искам да дам възможност на господин Статков да направи реплика.
Ще ме извините, никога не давам примери в личен план, но, господин Статков, от 1981 г. аз в семейството си имам инвалиди по права линия, първа степен, с право на придружител - най-тежката форма на инвалидност и не си позволих нито веднъж да спекулирам с това тук, от тази трибуна. Моите дълбоки уважения към инвалидите. Зная много добре, че степента на демократичност на едно общество се измерва с това какви грижи то може да положи за социално слабите и за инвалидите. Но да ставате тук и пет пъти подред да говорите, след като десет пъти ви се даде възможност в комисията да говорите точно по този въпрос и да цитирате една формула, предвидена в друг закон, която явно не е съобразена и за която аз ви казах, че ще бъде променена - поне такава е волята на всички, тъй като държавата не може да направи такива разходи, и да удряте по този начин политически смятам, че абсолютно нямате право да го направите. Всички ние искаме да положим достатъчно грижи за инвалидите си. Въпросът е дали можем. И от това, ако не можем, може би ще изникне още един въпрос - защо не можем. Аз мисля на този въпрос да не се спираме, защото ако се спрем на въпроса защо не можем, ще стане дебело в тази зала. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Реплика на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз ви моля да приемете това, което ще ви кажа, като нещо, което е истинско. Защото действително през тези две или три години съм го защитавал.
Първо, ще ставам не четири, а и четиридесет пъти, когато се нарушава законът. Закон, който ние с Вас, господин Куртев, приехме и Вашите цифри сме уважили. И тук господин Муравей Радев, ако не познава този закон, извинявайте, господин министър, прочетете закона. Законът действа от тази година в тази му част.
И второ, миналата година законът не действаше и средствата за инвалидите бяха давани по друга линия. Освен тези 190 млн. лв. бяха дадени и други пари, при други цени. И затова, господин министър, много Ви моля, четете. Четете, защото, в края на краищата аз не се обиждам, но Вие трябва да си изпълнявате задълженията.
Господин Цонев, за средствата сега ние трябва наистина да си направим сметка. Защото аз зная Вашата лична трагедия, но нима ние с Вас не можем да намерим по-добро решение от тези 900 млн. лв. днес? Можем да намерим. Защото, господин Цонев, знаете, господин Куртев го знае по-добре, в закона са запланувани достатъчно дейности, които, ако не се извършват, ние ще унищожим инвалидите. Не мога да не ставам. А Вие казахте "можем" и трябва да защитим това "можем". (Единични ръкопляскания от ДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Госпожа Масларова - втора реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Без ни най-малко да искам да политизираме точно този въпрос, аз искам да поставя въпроса пред всички нас за необходимостта от търсене на оптималното, възможното, което трябва да дадем на 576 хил. души инвалиди в България.
Господин министърът каза, че миналата година са дадени 190 млн. лв. Сега се предвиждат 900 млн. лв. Ръстът е около 4,2 пъти. При ръст на цените над 11 пъти! Ако ние всички с вас не помислим, че това са средства за рехабилитация, помислете колко ще се увеличат разходите, как ще се мултиплицират след това средствата, необходими за тези хора, които са изпаднали в полето на инвалидността. Никой от нас не е застрахован, че не може да попадне в тази категория. И едва ли днес Народното събрание, когато гласува средства с билиони левове, не може да намери резерв поне още милиард - 1 милиард, при положение, че парламентът намалява с 2 млрд. разходите си, да ги дадем целево на тази изключително тежка и трудна социална категория. Мисля, че това е морално. Това са половин милион български граждани.
ЦОНЬО БОТЕВ (от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На кого реплика, когато госпожа Масларова прави реплика. За дуплика има право само господин Йордан Цонев, ако иска. Той се отказва, с което приключваме по този въпрос.
ЦОНЬО БОТЕВ (от място): Тогава изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво изказване, когато ние приключихме с всички предложения и сега ни предстои господин Цонев да докладва промените в чл. 1 и да гласуваме целия чл. 1.
ЦОНЬО БОТЕВ (от място): Те не приеха правилника цяла година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те знаят много добре кой е виновен правилникът цяла година да не се приеме. Затова оставете. Това е друга тема, това си е политически въпрос.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 1.
Комисията предлага чл. 1 да има следното съдържание:
"Чл. 1. Ал. 1. Приема републиканския бюджет за 1997 г. по приходите и помощите на обща сума 2 трилиона 650 млрд. и 36,4 млн. лв., както следва:"
Ще чета само изменените позиции, останалите са същите, както са дадени от вносителя:
1. Приходи от 2 трилиона 647 млрд. и 847,7 млн. на 2 трилиона 647 млрд. и 650,7 млн.
1.1. Текущи приходи се променя от 2 трилиона 647 млрд. и 276,7 млн. на 2 трилиона 647 млрд. и 78,7 млн.
Следващата променена позиция е 1.1.2. Неданъчни приходи - от 381 млрд. 346,2 млн. на 381 млрд. 148,2 млн.
Следващата променена позиция е 1.1.2.1. Текущи приходи и доходи от собственост - от 143 млрд. 99,8 млн. на 143 млрд. 100,7 млн.
Следващата променена позиция е в Приходи от наеми на имущество - от 6 млрд. 491,5 млн. на 6 млрд. 486,4 млн.
Следващата промяна позиция е в същата точка Нетни приходи от продажба на услуги, стоки и продукция - от 28 млрд. 962 млн. на 28 млрд. 998,4 млн.
Следващата позиция е в същата точка Приходи от лихви - от 12 млрд. 335,5 млн. на 12 млрд. 305,3 млн., в това число по Текущи банкови сметки - от 9 млрд. 615,5 млн. на 9 млрд. 585,4 млн.
1.1.2.4. Други неданъчни приходи - от 112 млрд. 346 млн. на 112 млрд. 147,1 млн.
Ал. 2. Приема Републиканския бюджет за 1997 г. по разходите на обща сума 3 трилиона 586 млрд. 621,4 млн. лв., както следва:
1. Текущи разходи - 2 трилиона 772 млрд. 593,8 млн. на 2 трилиона 774 млрд. 363,3 млн. лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонал - от 9 млрд. 680,9 млн. на 9 млрд. 780,9 млн.
1.5. Издръжка - от 282 млрд. 497,7 млн. на 286 млрд. 37,2 млн. лв.
1.5.1. Храна - от 15 млрд. и 11 млн. на 14 млрд. 961 млн. лв.
1.5.3. Постелен инвентар и облекло - от 3 млрд. 180,5 млн. лв. на 3 млрд. 230,5 млн. лв.
1.5.4. Командировки - от 8 млрд. 625,1 млн. на 9 млрд. 215,1 млн. лв.
1.5.5. Материали, горива и енергия - от 50 млрд. 756,5 млн. на 50 млрд. 404,5 млн. лв.
1.5.6. Външни услуги - от 17 млрд. 346,9 млн. на 17 млрд. 736,9 млн. лв.
1.5.7. Текущ ремонт - от 7 млрд. 400,8 млн. на 9 млрд. 368,3 млн. лв.
От тях:
За дялово участие на общините в съвместното строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища - 4 млрд. 67,5 млн. лв. - това е цифрата след корекцията, - от които:
за зимно поддържане и снегопочистване - 500 млн. лв.
1.5.9. Други разходи - от 119 млрд. 861,2 млн. на 120 млрд. 805,2 млн. лв.
1.9. Вноски за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности - от 11 млрд. 803,6 млн. на 11 млрд. 933,6 млн. лв.
1.10. Лихви - общо - от 1 трилион 549 млрд. 320,5 млн. на 1 трилион 547 млрд. 320,5 млн. лв.
1.10.2. Лихви по вътрешни заеми - в т. ч.:
по съкровищни бонове - от 653 млрд. 54,8 млн. на 651 млрд. 54,8 млн.
3. Структурна реформа, програма за оздравяване и поддържане на хлебния баланс. Тук сумата не се променя. Създава се нов ред:
От тях:
за поземлена реформа - 11 млрд. Това е новият ред, който се създава. Сумата горе остава същата.
5. Трансфери - от 578 млрд. 567,8 млн. на 576 млрд. 600,3 млн.
5.3. За общините - от 324 млрд. 367,5 млн. на 322 млрд. и 400 млн.
От тях:
субсидии за общините - от 330 млрд. 150 млн. на 331 млрд. 183,4 млн. лв.;
вноски от общините - от -5 млрд. 782,5 млн. на -8 млрд. 783,4 млн. лв.
Други промени няма.
Алинея 3 остава същата. Алинея 4 остава същата. Алинея 5 остава същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване за чл. 1 така, както ни беше докладват от председателя на комисията, с приетите промени към предложението на вносителя.
От общо гласували 179 народни представители, за - 121, против - 50, въздържали се - 8.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 2, уважаеми господин председател, няма направени предложения. Остава текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по чл. 2. Поставям на гласуване чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 175 народни представители, за - 129, против - 31 въздържали се - 15.
Член 2 е приет.
Има думата господин Христо Иванов за процедура.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ) Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Българския бизнесблок искам да ви направя процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание до приемането включително на чл. 5 от проекта за бюджет на Република България. Мисля, че по този начин ще улесним работата си и за утре, с което бихме могли да приключим приемането на бюджета. (Ръкопляскания от средната част на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извънредно заседание може да се проведе в рамките на 7 часа, колкото са и редовните, а не с определяне на срок за приемането на някакъв член.
Противно становище има ли?
Има думата господин Йордан Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, аз искам да внесем малко яснота в този проблем. Може и да нямаме днес извънредно заседание, както решите. Въпросът е, мисля, че всички искаме, утре да приключим. Смятам, че днес не е възможно да работим, ако има извънредно заседание, повече от 18,00 ч. Но не зная дали е възможно извънредно заседание за два часа. Ако не е възможно - утре. Но предвид на това, че утре може да се наложи да работим много до късно, сега да си отидем в 16,00 ч. Не зная, намерете някаква форма, просто днес да работим до 18,00 ч. Това пояснение правя, за да направим по-добър график.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Четейки чл. 34 от нашия правилник и по-точно ал. 3, която регламентира извънредните заседания, аз смея да заявя, че единственото условие е извънредното заседание да бъдe с предварително обявен дневен ред, а не и с час.
Така че, ако ние вземем решение, това, което предложи колегата от БББ извънредно заседание с дневен ред до приемане на чл. 5, т.е. макрорамката на бюджета, няма никакъв проблем по този начин да бъде лимитирано нашето извънредно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението, направено от господин Христо Иванов за извънредно заседание от 16,15 ч., той така го формулира, с единствена точка в дневния ред - Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. Ние това работим, това е точката. А там вече в точката докъде сме стигнали, е нещо вторично.
Моля, режим на гласуване по предложението на господин Христо Иванов.
От общо гласували 178 народни представители, за - 150, против - 6, въздържали се - 22.
Предложението е прието.
Господин Благой Димитров има думата за процедурен въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моето процедурно предложение е на основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание утре от 9,00 ч. сутрина с точка единствена - второ четене на Проектозакона за бюджета на Република България за 1997 г., да се проведе извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли друго становище? - Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за извънредно заседание на 28 юни 1997 г., събота, от 9,00 ч. с една-единствена точка - Проектозакон за държавния бюджет на Република България за 1997 г., второ гласуване.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 191 народни представители, за - 181, против - 8, въздържали се - 2.
Предложението е прието.
Утре от 9,00 ч. ще има извънредно заседание на Народното събрание.
Моля, господин Цонев, продължете с докладването на чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 3, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, има направени няколко предложения.
Първото предложение е на народния представител Йордан Цонев. То касае промени в ал. 4 и ал. 5.
Комисията подкрепя това предложение.
По чл. 3, ал. 5 има направено предложение от народния представител Петър Рафаилов.
Комисията подкрепя и това предложение.
В чл. 3 народният представител Светослав Лучников предлага промени в ал. 1, както и в ал. 4 и 5 и създаването на нова ал. 5.
Комисията мисля, че подкрепя предложението по принцип. Ние проведохме дебат по този проблем за съдебната власт.
В същата посока е предложението на народния представител Любен Корнезов.
Същото е и становищeто на комисията по него.
С взетото вече решение мисля, че тези предложения получиха отговор. Това е всичко по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Най-напред искам едно уточнение. Защото от това, което се казва тук, не се разбира какъв е окончателният текст на чл. 3, какъвто се предлага. Става въпрос за ал. 5. Какво предлага комисията по ал. 5 последно? Защото те казват, че се приема и моето предложение, което противоречи на тяхното предложение.
Искам да знам какво е тяхното последно мнение по този въпрос. Помислете. Какво предлагате?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Ще кажа.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Чакам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, аз ще се опитам да дам отговора, в чл. 1 вече гласувахме т. 1.5.9,
- "Други разходи", където са предвидени 12 млрд....
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не, не, не, не става въпрос за разходите, става въпрос за ал. 4 и ал. 5, господин председател. Искам да знам какво последно се предлага, за да взема становище по него. (Оживление в залата)
(Докладчикът Йордан Цонев показва писмения текст на Светослав Лучников и казва: "Това е последното, което ще прочета, като свършат предложенията")
Добре, благодаря Ви за разяснението.
Получавам следното сведение за окончателното съдържание на ал. 5: "Неизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт се компенсира от Републиканския бюджет по реда на чл. 12, ал. 2".
Моето предложение е думите "по реда на чл. 12, ал. 2" да отпаднат, защото те именно отхвърлят попълването на бюджета на съдебната власт към една неизвестна величина, нещо, по което Конституционният съд е взел своето решение и е казал, че всеки бюджет, който съдържа подобни отпращания към неизвестна величина за бюджета на съдебната власт, ще бъде обявен за противоконституционен.
Аз моля наистина да проявите този път една последна постъпка на разум и да приемете тези думи да отпаднат.
Ако, както каза господин министърът на финансите, правителството има наистина намерение да обезпечи съдебната власт със средства, той нямаше да се крие зад такива уговорки и да поставя попълването на недостига на неговите приходи с някакви имагинерни, неопределени и неизяснени приходи. То във всички случаи, когато не достигнат собствените приходи на съдебната власт, трябва да ги попълни от бюджета, защото иначе ще наруши своето конституционно задължение да обезпечи със средства независимата съдебна власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли други изказвания по чл. 3? - Не виждам.
Господин Цонев, Вашите предложения и това на господин Рафаилов са намерили отражение, така че не е необходимо да бъдат гласувани.
Остава предложението на народния представител Светослав Лучников за промени в ал. 1.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За създаването на нова ал. 5. Желаете това да бъде поставено на гласуване?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Да отпаднат другите, съгласно чл. 16, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз го нямам това предложение пред мен, така че някой да го прочете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това предложение го нямате при Вас, защото го няма и никъде другаде, току-що беше направено.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Предложение за отпадане. Това са елементарни работи. Това е ново предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ето, чета го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, това, което предлагате да отпадне, го няма на никого в материалите. Вие предлагате нещо, което пред мен го няма написано, откъде да отпадне?
Нека сега да го докладва господин Цонев.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Ал. 5. Неизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт се компенсира от Републиканския бюджет по реда на чл. 12, ал. 2."
Господин Лучников предлага да отпаднат думите "по реда на чл. 12, ал. 2". И тъй като така и така съм станал, аз правя противното предложение - да не отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Лучников за отпадане на думите "по реда на чл. 12, ал. 2" така, както беше съобщено от председателя на комисията. Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 161 народни представители, за - 24, против - 30, въздържали се - 107.
Предложението не се приема.
Господин Цонев, сега към чл. 3 има ли някакви промени, които да докладвате, за да можем да гласуваме целия чл. 3?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има в ал. 4 и в ал. 5. Само там. Нова ал. 5 фактически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да докладвате промените в ал. 4 и новата ал. 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В ал. 4, чета текста, който комисията предлага: "Ал. 4. Преизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт се използва за увеличаване на разходите по ред, определен от Висшия съдебен съвет."
При този текст се добавя "собствените". "Преизпълнението на собствените приходи..." В предния текст е било само "приходи". Този е новият текст.
И ал. 5 се изменя така:
"Ал. 5. Неизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт се компенсира от Републиканския бюджет по реда на чл. 12, ал. 2".
Всичко останало в чл. 3 е както го е дал вносителят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Започваме да си играем на някаква непочтена игра. От комисията казаха, че увеличават бюджета на съдебната власт с 6 млрд. лв., което господин министърът на финансите потвърди. Ами това нещо трябва да намери отражение в чл. 3 - че бюджетът трябва да се увеличи с 6 млрд.!
Цифрата 36 млрд. 822 млн. и 400 хил. трябва да стане 42 млрд. 822 млн. и 400 хил. Иначе какво правим? Ще гласуваме текста и после ще се чудим защо се разминават обещанията с действителността. Трябва да се отрази! Ако не се отрази, ние не можем да го приемем.
Трябва да напишете субсидия 15 млрд. 882 и 40, а остатъкът да го минете с нечиста съвест за сметка на собствените приходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин Цонев, за отговор.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предвидено е къде да бъде направено това, така са се разбрали Министерството на финансите и Висшият съдебен съвет - "Създава се нов чл. 14..." (Неразбираема реплика от ДЛ)
Аз ще ви го прочета, когато дойде време, и ще го отхвърлите или приемете. Ако го отхвърлите, ще настъпят изменения другаде. Ето, казвам ви къде е предвидено, още не е дошло времето, понеже ме питате.
"Чл. 14. Министърът на финансите да предвиди в целевите общодържавни разходи към чл. 1, ал. 2, т. 1.5.9. "Други разходи" 6 млрд. лв. за реформата на съдебната система и за въвеждането на интегрирана информационна система за противодействие на престъпността." Това е въвеждане на нов чл. 14.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Извинявайте, господин председател, но вече на мен ми е неудобно да констатирам не знам какво! Бюджетът на съдебната власт съгласно Конституцията е отделен бюджет. Той се инкорпорира в държавния бюджет, но той е отделен бюджет. Не може една част от него да се разпарчелосва, да се слага някъде в Преходни правила и други неща! Разберете това нещо! Разберете, бюджетът на съдебната власт е бюджет на съдебната власт! Щом са дадени допълнително 6 млрд. лв., трябва да ги запишем в бюджета на съдебната власт, а не да ги завирате някъде другаде. Това е единен бюджет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, че спорим за нещо, което е съвсем безсмислено. В общодържавните разходи на Република България има един ред, който третира съдебната система, и там е казано, че тези средства се използват за осъществяване на реформата в съдебната система. До последната стотинка тези средства ще бъдат ползвани точно от съдебната система и от никой друг. Не виждам къде е проблемът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радев.
Господин Лучников...
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Проблемът е, че това е бюджет на съдебната власт и тоя бюджет на съдебната власт инкорпорира всички приходи и разходи по съдебната власт, включително и за провеждане на реформата. Не можем да си играем тук с държавния бюджет и да си играем с Конституцията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Янаки Стоилов има думата.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията достатъчно категорично и ясно на няколко пъти обясни - вече не спорим по завишението на средствата в рамките на тези 6 млрд. Те трябва да се предвидят освен в частта, която вие основателно казвате, но и в чл. 3, на отделен ред, както в приходната част, така и в разходите на съдебната власт. Бюджетът на съдебната власт е в някаква степен обособен в рамките на общия държавен бюджет, така че това, което казвате трябва да намери отражение освен в крайните текстове на закона и в чл. 3.
Ако въпросът е само технически, нека това да се направи. Ако имате предвид нещо друго, което смятате за по-сложна финансова операция, разминаване в тези числа, които се казаха, това вече би поставило народните представители пред проблем по същество. Но ако няма такъв проблем, наистина приемете този съвет, който даде и господин Лучников и това да се отрази също в чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
От всичко това, което чух разбирам в крайна сметка, че нещата се свеждат до ...
Господин Стоилов, искам да ме чуете, за да разбера дали правилно съм разбрал нещата.
С други думи предлагате от т. 1.5.9. на чл. 1 "Други разходи" - сега, след като сме го гласували вече да се намали с 6 млрд. и тези 6 млрд. да отидат в точка 3 на приходната част на бюджета за съдебната система. Така ли?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (встрани от микрофоните): Да, в чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искаме 15 минути почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Почивка не мога да дам, защото един час преди изтичането на времето за заседание нямам право да давам почивка. Нямам право. (Шум и реплики в залата)
Понеже се оказа, че текстът на чл. 3 могат да го направят такъв, че да е приемлив за всички и да се оправят нещата, а това ще стане през почивката, която ще имаме между двете заседания, предлагам ви да отложим гласуването по чл. 3. Нека да преминем към чл. 4 и след почивката, като започне следващото заседание, тогава да се гласува чл. 3.
Моля да гласувате за това предложение - да преминем засега към чл. 4.
От общо гласували 158 народни представители, за - 124, против - 29, въздържали се - 5.
Предложението е прието.
Господин Цонев, има ли по чл. 4 предложения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 4 няма направени предложения. Предлагам да гласувате текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за текста на чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 157 народни представители, за - 135, против - 14, въздържали се - 8.
Член 4 е приет.
Закривам редовното заседание.
Следващото извънредно заседание е от 16,15 часа. (Звъни)

Закрито в 15,45 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:

Виктория Василева
Атанас Мерджанов