Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание с единствена точка -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1997 ГОДИНА.
Отложихме гласуването по чл. 3.
Господин Цонев, Вие ли ще докладвате какво предлагате?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За да станат тези промени, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, трябва да бъдат направени промени в чл. 1, ал. 2. Затова предлагам да бъде прегласувана поправката в чл. 1, ал. 2. Ще ви кажа каква е поправката.
Точка 1 - "Текущи разходи" - сумата от 2 трилиона 774 млрд. 363 млн. и 300 хил.лв. става 2 трилиона 768 млрд. 363 млн. и 300 хил.лв.
Точка 1.5.9 - "Други разходи" - сумата от 120 млрд. 805 млн. и 200 хил.лв. става 114 млрд. 805 млн. и 200 хил.лв.
Точка 5 - "Трансфери" - сумата от 576 млрд. 600 млн. и 300 хил.лв. става 582 млрд. 600 млн. и 300 хил.лв.
Точка 5.2 - "Субсидии за бюджета на съдебната власт" - сумата от 9 млрд. 971 млн. и 200 хил.лв. става 15 млрд. 971 млн. и 200 хил.лв.
Всичко това е в чл. 1, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи предлагате прегласуване на чл. 1 с корекциите, които току-що докладвахте.
Има ли изказвания по това предложение? - Няма.
Поставям на прегласуване чл. 1 на бюджета с направените корекции в ал. 2, които току-що докладва председателят на комисията господин Йордан Цонев.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 152 народни представители, за - 123, против - 23, въздържали се - 6.
Член 1 е приет.
Моля да докладвате чл. 3 с промените, които са направени.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. Ал. 1., I "Всичко приходи", т. 1 трябва да стане от 36 млрд. 822 млн. и 400 хил.лв. на 42 млрд. 822 млн. и 400 хил.лв.
Точка 2 - "Субсидии от Републиканския бюджет" - от 9 млрд. 971 млн. и 200 хил.лв. да стане 15 млрд. 971 млн. и 200 хил.лв.
II "Всичко разходи" - от 36 млрд. 822 млн. и 400 хил.лв. да стане 42 млрд. 822 млн. и 400 хил.лв.
1. "Текущи разходи" - 33 млрд. 624 млн. и 800 хил.лв. да стане 39 млрд. 624 млн. и 800 хил.лв.
1.4.9. "Други разходи" - от 1 млрд. 6 млн. и 300 хил.лв. на 7 млрд. 6 млн. и 300 хил.лв."
Това са промените в чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Другата промяна, която е направена, беше Вашето предложение за добавяне на "собствени" след "или неизпълнението". Нали така беше, господин Цонев?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искате, да прочета още веднъж ал. 4 и 5?
"Ал. 4. Преизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт се използува за увеличаване на разходите по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
Ал. 5. Неизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт се компенсира от Републиканския бюджет по реда на чл. 12, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване чл. 3 така, както беше докладван и с направените допълнения и изменения от председателя на комисията господин Цонев.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 181 народни представители, за - 151, против - 4, въздържали се - 26.
Член 3 е приет.
Член 4 вече го приехме.
Преминаваме към предложенията по чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 5 има предложение на народния представител Йордан Цонев. То се отнася за т. 1 на ал. 1. Има една промяна, която се налага поради допусната техническа грешка при отпечатването. Когато четем това, което ще гласуваме, ще ви прочета точно как трябва да бъде. В тази връзка е това предложение.




По-нататък, в следващото предложение, пак на народния представител Йордан Цонев, в чл. 5, ал. 1, точка 1 Народно събрание - разходите се увеличават с 2 млрд. лв. Казва се и за сметка на какво става това.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Юлиян Буров, касаещо чл. 5, ал. 1, точка 1 бюджет на Народното събрание.
Комисията не подкрепя предложението. Тук искам обаче да направя едно уточнение. Комисията не подкрепи това предложение преди да увеличи бюджета на Народното събрание, така че аз мисля, че след като бюджетът е увеличен вече, ще може да се мисли какво да се прави, защото сумата не е голяма и вероятно при вътрешно разместване на разходите би могло да стане.
Мисля, че при тази ситуация предложението на господин Буров би могло да се реализира, но не тук в залата.
Следващото предложение е на народния представител Руси Статков. То се отнася за чл. 5, ал. 1.
Комисията не подкрепя това предложение.
В точка 9 Министерски съвет, има предложение на народния представител Руси Статков, касаещ чл. 5, ал. 1.
Комисията подкрепя това предложение по точка 2 и предлага сумата да се предвиди в чл. 1, ал. 2, точка 1.5.9. Други разходи, на отделен ред в целевите общодържавни разходи.
Това е направено, ние вече го гласувахме, така че това предложение в точка 2 може да не се гласува. Става въпрос за субсидията за Държавната банка за инвестиции и развитие в размер на 500 млн. лв. Приели сме го и сме го записали на отделен ред още в чл. 1.
Точка 21. Министерство на отбраната.
Предложение на народния представител Христо Смоленов, касаещо чл. 5, ал. 1.
Комисията не подкрепя това предложение.
Точка 26. Министерство на финансите.
Предложение на народния представител Руси Статков, касаещо чл. 5, ал. 1, точка 26.
Комисията подкрепя предложението и предлага сумата да е в размер на 100 млн. лв., които да се предвидят в целевите общодържавни разходи. Това също е направено. Предложението на Руси Статков беше за 200 млн., предвидено е и е прието 100 млн.
Точка 28. Данъчна администрация.
Предложение на народния представител Николай Камов - не се подкрепя от комисията. То касае чл. 5, ал. 1, точка 28 данъчна администрация.
Точка 31. Министерство на културата.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - то е пак във връзка с допуснатата техническа грешка при отпечатването. Просто сега я изчистваме навсякъде, където се е отразила.
Точка 37. Министерство на здравеопазването.
Предложение на народния представител Александър Томов, касаещо чл. 5, ал. 1.
И още едно предложение на господин Томов в чл. 5 - ал. 2 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложенията.
Точка 53. Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа.
Предложение на народния представител Владислав Костов.
Комисията подкрепя предложението по точка 1. Тук става въпрос за това, което вече гласувахме. Това е по точка 1.
По точки 2 и 3 средства са предвидени в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за тези два разхода.
Следващото предложение - на Руси Статков - в чл. 5, ал. 1, точка 53 сумата за субсидии и разходи да се увеличи с 10 млрд. лв., необходими за продължаване и довършване на земеразделянето, за отпускане на кредит и т.н.
Комисията подкрепя това предложение в частта за земеразделянето, което е отразено в чл. 1, ал. 2, точка 3, а по останалите разходи са предвидени средства по бюджета на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Така че това предложение на колегата Статков на практика цялото е прието.
Точка 64. Българска академия на науките.
Предложение на народния представител Георги Панев - в чл. 5, ал. 1, точка 64 субсидията за Българската академия на науките се увеличава с 1 млрд. лв. за сметка на намаление на бюджета на Селскостопанската академия.
Това предложение, както може би колегата Панев ще обясни, е съгласувано с ръководствата на двете академии. То се приема от комисията.
Предложение на народния представител Светослав Лучников. Това предложение е в същата посока, с тази разлика, че той иска тази промяна да бъде с 4 млрд. лв.
Предложението е подкрепено в размера на 1 млрд.
Предложение на народната представителка Станка Величкова - в чл. 5, ал. 1, точка 64.
Комисията подкрепя това предложение по принцип, тъй като бюджетът е увеличен, както вече ви казах, с 1 млрд., но от друг източник. Тя предлага източникът да е сметката "Други разходи".
Това предложение не се подкрепя.
И последното предложение - на народния представител Йордан Цонев - в чл. 5 ал. 3 да се измени така:
"Ал. 3. Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации по видове приходи и разходи и субсидиите по ал. 1".
Комисията подкрепя предложението.
Това са всички предложения по чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Започваме по предложенията.
Първото предложение на господин Йордан Цонев поради допусната техническа грешка е съобразено с новия текст, така че предполагам, че няма нужда той да го аргументира.
Второто предложение е на господин Юлиян Буров. То е намерило своето решение с увеличаването с 2 млрд. лв.
Господин Буров, искате ли думата да мотивирате предложението си?
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Ще ви запозная с мотивите към това предложение.
С помощта на Конгреса на Съединените щати за периода 1991-1994 г. в Народното събрание е реализирана програмата ФРОСТ за изграждане на компютърна информационна мрежа на обща стойност около 2 млн. долара.
През 1995 и 1996 г. е закупен нов хардуер и софтуер към мрежата на стойност около 150 хил. долара. Така че понастоящем Народното събрание има една за нашите условия добре изградена и функционираща локална компютърна мрежа с богата база от данни и архиви в цифров вид.
С предлаганата малка промяна, до няколко процента по някои пера от бюджета на Народното събрание за 1997 г. се цели работата му да отговори на най-високите стандарти и да стане напълно прозрачна, включително и в реално време както за нашата, така и за обществеността в чужбина.
Необходимите за това финансови средства, около 50 млн. лв. (това е левов еквивалент на около 30 хил. долара) са главно за закупуване на модерен уеб сървър за Народното събрание и за плащането на месечния абонамент до края на годината на наета линия със скорост на информацията 64 килобита за секунда.
Обслужващият персонал към мрежата на Народното събрание е изцяло подготвен за подобна дейност, както това вече ни беше показано в специално организираната за народни представители демонстрация. Последната показа изцяло новите възможности на мрежата, а именно достъп до информация, достъп до огромно количество разнородна информация в реално време, парламенти и други държавни ведомства от целия свят, електронни версии на известните вестници и списания, информационни агенции, снимка, звук и видео в реално време, архиви, възможности за публикуване, елекронен "Държавен вестник", който може да стане достъпен от произволна точка на планетата, други документи, свързани с работата на Народното събрание, данни за депутатите и тяхната парламентарна дейност, включително и-мейл адрес и други, стенограми на заседанията в реално време, включително текст, звук и видео, архиви и библиотека.

Други аспекти на това предложение. Ще бъдат също така значително облекчени управлението и администрацията на локални компютърни ресурси, намалението на изискванията към работните станции, много бърз достъп до информация и уеднаквяване работата с информационните системи.
Надявам се, че след като чухте това предложение, ще го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Преди да преминем към гласуване, искам да попитам господин Цонев - господин Цонев, предложението на господин Буров, както разбрах, намира решението си с тези 2 млрд.лв., които са преди това. Едва ли е необходимо да го гласуваме?
Може би е по-добре да оттеглите предложението, защото това сега - с прехвърлянето, в залата не може да стане. (Обръща се към господин Буров)
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Чувствам, разбира се, известно неудобство, след като тук ви занимавах няколко минути с ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е лошо, да знаем къде ще отидат парите.
ЮЛИЯН БУРОВ: Все пак, закъде ще отидат парите, но очевидно, може би е по-целесъобразно, така че оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
Господин Руси Статков е направил предложение за изменение в ал. 1 на чл. 5.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Руси Статков за изменение в ал. 1, което не се подкрепя от комисията.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 144 народни представители, за - 39, против - 90, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Статков е прието вече в чл. 1.
Следва предложението по т. 21 - "Министерство на отбраната" на господин Христо Смоленов.
Господин Смоленов, имате думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Искам, първо, да благодаря на тези 50-ина души, които гласуваха "за", и на всички, които се въздържаха при предишните гласувания по предложени от мен точки. В случая обаче става дума за нещо, което аз просто не си представям, че някой може да бъде "против". Не значи, че ви изнасилвам да приемете априори това, което ще кажа, но дано не се налага да вземат някои от присъстващите запас, за да видите какво е реалното положение на армията. (Весело оживление в залата)
Знам, че дамите това не ги плаши, но имаме известно чувство на дълг към тази армия, която гледа, храни, възпитава синовете ни. А тези офицери, които с една проста офицерска заплата, почти равна на издръжката на един войник за един месец, възпитават и своите деца, и войниците. Към тези офицери, към тези сержанти, на които им предстои сега да се включат в една сложна работа по преструктуриране на армията.
Имах възможността да се запозная с плановете за преструктуриране. Имах възможността на заседание на Комисията по национална сигурност, като гост, да видя какви са реалните възможности да се финансира това. Бюджетът такъв, какъвто е, позволява текущата издръжка, при това на значително снижено равнище, да консумира главната част от тези средства за инвестиции в ново въоръжение. Дори в боеприпаси, искам да подчертая, почти не може да става и дума.
Още по-малко може да става дума за реално преструктуриране в условия, които изисква сегашната бъдеща, нека да кажа така, доктрина за национална сигурност. Отделен е въпросът, че в тази доктрина и във военната й част по-точно според плановете, както бяха залегнали в концепцията "2001", трябва да се отчетат, видите ли, изискванията на някои съседни държави. Това е отделен въпрос. Но нашата собствена армия няма средства за преструктуриране и това трябва да е ясно на народните представители. Ние не можем да искаме от генералитета, от Генералния щаб, от ръководството на министерството, имам предвид цивилното ръководство, да осъществи ефективно преструктуриране при тези средства. Нужни са им, както те казаха, както се доказа на комисията, 30 млрд.лв. още.
В това конкретно предложение аз ви моля да подкрепите поне половината от тази сума - 15 млрд.лв., които предлагам да им бъдат дадени по бюджет. Резерви, за които показваме, че има. Отделно от тези резерви, които самите те могат да изстискат по линия на преструктурирането на подчинените им военноремонтни заводи.
Моля ви, погледнете на това не като на партийно поръчение. Моля ви, разберете, че един народ, който не храни армията си, започва да храни чужда. Показах, че има поне 3 процента, идващи от брутния вътрешен продукт, идващи от намаляването на основния лихвен процент и плащанията по вътрешния дълг. Три процента, подчертавам, това са над 60 млрд.лв. Искаме 1/4 от тези средства. Не искаме цялата тази сума.
Моля да ми разберете патоса. Ще се опитвам да бъда по-сдържан друг път, но ситуацията в армията изисква наистина едно държавническо, едно националноотговорно решение.
Още веднъж искам да кажа - не става дума за мероприятие, което е краткосрочно. Става дума за гръбнака на българската държавност. И не е вярно, че рестрикциите, които налагат валутния съвет, тоест паричния борд, или както и да е, изискват тотално ограничаване на държавните разходи. Напротив, има случаи в историята на преуспяващи страни, при които чрез стимулиране на държавните разходи се получава самоизмъкване на една страна от критичното положение като нашето. Моля да го разберете още веднъж. Разчитам, че специално по този въпрос ще се прояви разбиране. Благодаря ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Господин министър Радев иска думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Разбира се, че армията е незадоволена. Разбира се, че на армията субсидията не й стига, но питам аз, на коя друга бюджетна сфера й стига?
Уважаеми дами и господа народни представители, когато говорим и пледираме за завишение и то в такива размери на тази или онази бюджетна сфера, не трябва да забравяте онази проста истина, за която тук много пъти говорим - че нашата черга е много къса и тя е ограничена. Оставете тези блянове за някакви химерни приходи в приходната част, които са укрити. Аз ви заявявам най-отговорно от тази трибуна, че приходната част е напрегната до неузнаваема степен и ви го казвам с цялата отговорност на поста, който заемам.
Вие ми говорите за лихви. Разбира се, че е така за лихвите. Но защо и как оттук нататък ще се случи по-нататък. Вижте, лихвите наистина са ниски, защото се определят на пазарен принцип. А този пазарен принцип е резултат на една, бих казал, тенденция, която месец, месец и половина вървя, за да гарантира постъпления в бюджета. Пускане на държавни ценни книжа, много краткосрочни държавни ценни книжа, за да може да се изплатят онези падежи, които бяха неравномерни и много силно структурирани точно в тази част на годината. Оттук нататък държавната политика е много по-различна. Ние минаваме към рязко увеличаване на количествата на тези държавни ценни книжа, дългосрочни държавни ценни книжа, с далеч по-висока лихва отколкото тези, които са седмични и месечни. Което означава едно рязко повишаване на средния лихвен процент още след месец-два. И когато вие вземете от 1 януари до 31 декември и направите схемата на маторитета на тези държавни ценни книжа, на лихвите по тях и на техния падеж, вие бихте могли да разсъждавате по друг начин.
Аз ви казвам, че това лихвено равнище е продукт на много точно ежемесечно изчисление. И не разчитайте, че тук ще има един ресурс, който да дойде и "дайте сега да го разпределим!". Просто разберете, че трябва да погледнем не само в тази сфера, но и в другите по един и същи начин. Още повече, че точно тази система се нуждае от най-голяма степен на реформа. И то не реформа въобще, а реформа, която да снижи и да даде възможност на разходите да бъдат в рамките на възможностите на България.
Аз не искам да се впускам тук, бих могъл да говоря много, защо точно тази сфера и разходите там трябва най-внимателно да бъдат огледани и най-подходящо преструктурирани. Но не забравяйте, че е дадена една възможност, сериозна възможност, точно на Министерството на отбраната да попълни със собствени приходи онези средства, които не й достигат, а именно чрез продажба на незавършено и на завършено строителство на обекти, които не са необходими на армията. Това е едно нещо, което много сериозно би могло да напълни голяма част от недостига на средства в българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря, господин председателю! Взимам думата за реплика към господин Смоленов, като искам да кажа, че най-ми е неприятно да правя реплики, когато чувам думи, казани с искрен патос и с искрена загриженост за състоянието на войската. И аз по-скоро взимам думата, за да използвам тези 2 или 3 минути, за да подканя към размисъл. Ако подхождаме с патос към проблемите на войската, ние никога няма да можем да стимулираме онова, за което говори тук и министъра на отбраната - преструктурирането на войската.
Ние няма да можем, господин Смоленов, да подходим към преструктурирането на войската, ако ние стимулираме сегашната система на разходи. И аз тогава задавам въпрос: ако днес издръжката на един войник, войник - наборник, струва 100 хил. лв., ние двамата с Вас отлично знаем, господин Смоленов, каква част от тези 100 хил. лв. отиват напразно или в нечий джоб.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Кажете в кой джоб?
АСЕН АГОВ: В нечий джоб - казвам. Вероятно на закрито заседание на Комисията по национална сигурност можем да говорим и чий е този джоб.
Наред с това искам да попитам за милиарди, десетки, да не кажа стотици милиарди левове стоят зарити в складовете на Въоръжените сили, така наречените мобилизационни неприкосновени запаси - трактори, булдозери, багери и така нататък... (Шум и реплики от опозицията) Моля, изслушайте ме, за да знаете за какво става дума. Седят зарити там без да са необходими, тъй като бяха необходими някога заради плановете на Варшавския договор. Достатъчно е тези средства да се освободят, за да отидат и да генерират средства, с които да се подпомогне преструктурирането на българската войска.
Аз съм сигурен, господин Смоленов, че ние двамата с Вас знаем за какво става дума и затова не шумим в тази зала.
Затова аз предлагам да се откажем от патоса и да подкрепим този бюджет на Въоръжените сили и да помислим как той да стимулира именно тази реформа в българската войска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
За дуплика господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (БББ): Уважаеми колеги! Аз съм готов да се откажа от патоса и заявявам тук, че оттук нататък ще бъда далеч по-сух в изложенията си.
Проблемът е толкова сериозен, че за пръв път от много време има възможност да се върви към консенсусно решение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Не се заблуждавай!
ХРИСТО СМОЛЕНОВ: Аз може да се заблуждавам в сроковете, но съм сигурен, че рано или късно това трябва да стане.
Моето виждане е следното. Разбира се, че има резерви. Уважавам стремежа на определени кръгове да накарат разходната част в Министерството на отбраната да бъде по друг начин преструктурирана. Моето твърдение беше, че за самото генерално преструктуриране на армията - такова, каквото то се предполага от нейното цивилно и военно ръководство, в този бюджет реални ресурси няма. Но искам веднага да кажа следното.
Има различни вариации на тема как да се подкрепи изобщо националната сигурност, а не само армията. Една от тях, между другото, е в даването възможност на тези институции - Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и прочие, да получат дял от приватизираните обекти, които са свързани с техния производствен, житейски и прочее цикъл.
Например, военната промишленост задължително трябва да дава определен дял от акциите си, например завод, като ВМЗ "Сопот", ако не дай Боже някой си постави идеята да го приватизира. Подчертавам, възможно задължително е и БТК, и Военнопромишленият комплекс да дават за армията, примерно, една четвърт, 25 на сто от акциите си, за да подкрепят системата, която трябва да функционира с елемент на самоиздръжка.
Ето затова съм готов, господин Агов, да седнем и да мислим за алтернативна допълваща система на функциониране на националната сигурност, където тук в режим на мозъчен тръст, а не на различни противоборстващи партийни групи да изработим на консенсусна основа механизъм, който ще дава пряка връзка между приватизацията и финансирането на структурата на националната сигурност.
Поставям го като проблем. Не искам повече да злоупотребявам с вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Аз поставям на гласуване предложението на господин Христо Смоленов за промените в ал. 1, т. 21 - Министерство на отбраната.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували .... (Възгласи на неодобрение)
181 са гласували. Мисля, че е съвсем достатъчно.
От общо гласували 181, за - 65, против - 76, въздържали се - 40.
При по-бързото гласуване се намалява възможността депутати да гласуват с повече от една карта.
СТЕФАН САВОВ (от място): Защо гласувахме правилник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващото предложение по т. 26 на ал. 1 е от народния представител Руси Статков, което е прието от комисията, само че със сумата от 100 млн. лв. Господин Статков е предложил 200 млн. И понеже го няма господин Статков, ще поставя на гласуване това предложение - в т. 26 на ал. 1 сумата на разходите и субсидиите да се увеличи с 200 млн. лв.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 173 народни представители, за - 62, против - 81, въздържали се - 30.
Предложението не се приема.
Господин Смоленов иска да се гласуват разделно, освен предложението му по т. 21, и по т. 23, което е за Военномедицинска академия, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението по т. 23, направено от господин Христо Смоленов.
От общо гласували 170 народни представители, за - 55, против - 79, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Господин Савов иска думата за процедурно предложение.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Зная, че някои от моите колеги няма да бъдат доволни от това, което ще кажа, но аз вече четвърти парламент се боря за това, че ние сме парламентарна република и не може в такъв момент ние за една минута и по-малко от минута, дори моята карта не можа да задейства, Вие да поставяте въпрос за гласуване, господин Куртев. Вие също доста отдавна сте в този парламент.
Аз искам да ви кажа, че бързата кучка слепи ги ражда. И ние можем да стоим тук цяла нощ. Много се радвам, че виждам господин Звезделин Кафеджиев така усмихнат, както се усмихваше навремето на мен, когато беше член на нашата партия. (Смях от опозицията)
Обаче, казвам ви, че никога няма да се съглася с неща, които да противоречат на парламентарното поведение. Защото тези неща се записват, господин Куртев! Тези неща се записват! И Вие, ако не сте чели или някои, които сега се обаждат, някой ден вашите деца ще прочетат нашите дневници, нашите парламентарни дебати и не е смешно, разберете.
В това Народно събрание се смееха, когато обявихме война - не ние, някои други, когато обявихме война на Америка и така нататък. Тук седеше един достоен човек - Никола Мушанов, който не се смееше в такива моменти и който не бързаше набързо да минават законите.
Затова, моля ви се, нека стоим и през нощта, не сме стояли за първи път - тези, които са били народни представители, ще стоим и през нощта, обаче не съм съгласен да бъдат по този начин прекарвани законите. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
Мен не ме радва това, че ме аплодират отляво, не ме радва това, защото те много добре знаят кой съм аз, обаче тук не го знаят някои. (Оживление в залата)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
Имам претенцията, че спазвам стриктно правилника и мисля, че са достатъчни 5 секунди, за да бъде натиснат един бутон тогава, когато натискаш бутона пред себе си и не ходиш по другите места, за да натискаш бутони.
Така че продължаваме с предложението на господин Николай Камов по т. 28 от ал. 1.
Господин Камов, имате думата да обосновете предложението си.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По чл. 1 от закона се състоя една дискусия, която не бих могъл да я нарека полезна - по въпросите на инвалидите. Първо, защото в нея присъствуваше популизмът и това не е средството, което бих подкрепил в решаването на толкова острите проблеми на действително многото инвалиди в България. И второ, защото в крайна сметка тези проблеми остават открити.
Моето предложение е свързано с нещо по-различно и съгласете се, съвсем малко, за да бъде направено. Аз разчитам на вашата подкрепа, уважаеми колеги от всички парламентарни групи, за този малък, нищожен, даже смешен от гледна точка на 21 млрд.лв. бюджет на данъчната администрация трансфер или промяна, която, прехвърлена в бюджета на Съюза на инвалидите, ще реши в крайна сметка възможността този съюз да съществува.
Бих отбелязал и факта, че председателствуващият днешното заседание - господин Куртев, е човек с отношение към тези проблеми и вярвам, че също той ще ме подкрепи в направеното предложение.
В този смисъл пояснявам, без да повтарям всички мотиви, които съм описал в предложението си, че става дума за една минимална сума от 12 млн.лв., която да се вземе от бюджета на данъчната администрация и да се насочи към бюджета на Съюза на инвалидите.
Надявам се, че вашите гласове ще бъдат в подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Предложението на господин Камов е за промяна в т. 28 на ал. 1.
Моля, гласувайте за предложението на господин Камов, което не е подкрепено от комисията.
От общо гласували 180 народни представители, за - 71, против - 49, въздържали се - 60.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е по т. 31 от народния представител Йордан Цонев.
Поради допусната техническа грешка - той даде обяснение, комисията го е приела, така че няма да го гласуваме.
Следва предложение на народния представител Александър Томов по т. 37 "Министерство на здравеопазването" от ал. 1.
Господин Томов тук ли е и желае ли да обоснове предложението си? - Няма го.
Господин Томов има две предложения. Едното е по ал. 1, а другото е за ал. 2 - текстът да се заличи.
Най-напред ще гласуваме първото предложение на господин Томов, с което се предвижда промяна в ал. 1.
Моля, гласувайте за това предложение на господин Томов.
Комисията не е подкрепила и двете предложения.
От общо гласували 185 народни представители, за - 67, против - 61, въздържали се - 57.
Предложението не се приема.
Второто предложение на народния представител Александър Томов е текстът на ал. 2 в чл. 5 да се заличи.
Моля, гласувайте за това предложение на господин Александър Томов.
От общо гласували 177 народни представители, за - 52, против - 74, въздържали се - 51.
Предложението не се приема.
Следващите предложения по т. 53 са на господин Владислав Костов и по т. 53 има пак предложение, то е на господин Руси Статков. Те са взети под внимание от комисията и са включени на съответните места. Така че тях няма да ги гласуваме.
Стигаме до т. 64. Там са направени три предложения: от господин Георги Панев, от господин Светослав Лучников и от госпожа Станка Величкова.
Прието е предложението на господин Георги Панев за увеличаване с 1 млрд.лв. субсидията на Българска академия на науките.
Предложението на господин Лучников е за 4 млрд.лв., а на госпожа Станка Величкова е увеличение с 2 млрд.лв.
Госпожа Величкова иска да обоснове предложението си.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! С чувство на обреченост заставам пред вас, защото знам, че гилотината на мнозинството ще каже своето. По-страшното е това, че действително предложението на господин Панев не решава проблемите на Българска академия на науките. Един милиард са мъчително малко и срамно малко.
Второ, министърът на финансите в своя доклад за проектобюджета ни заявява, че оптимизирането на разходите може да стане на базата на съкращение с 10 на сто. Държа да ви информирам, че Българска академия на науките е може би единствената организация, която след 1991 г. направи сама на базата на своята гражданска позиция такава реорганизация, че намали своите учени с 5000 и съкрати 25 звена. Следователно, сега се намират просто на ръба на необходимото. И много моля да знаете, че не може да се разчита на подобно съкращение от 1 август 1997 г.
И накрая, като съм съгласна с тезата на господин Савов за историята - че има значение какво се говори от тази трибуна, искам да ви прочета една част от кореспонденцията между Федерико Майор, който, който не знае, да знае, че е генерален директор на ЮНЕСКО, до Негово превъзходителство господин Петър Стоянов.
Париж, 27 февруари 1997 г.
След като обяснява какво представлява БАН, той заявява накрая:
"Надявам се въз основа на всичко това, че поради изключително важната роля на Българската академия на науките на национално и международно равнище, правителството и парламентът на Република България, независимо от своите сегашни икономически трудности, ще намерят възможности да осигурят на академията достатъчно морална и материална подкрепа, за да може тя да изпълнява мисиите си поне със същия успех, както в миналото."
Ето това е, което искам да ви кажа и отново искам да подчертая, че съвестта на всеки един от нас е на сериозно изпитание, за да видим дали днес ние ще решим и ще покажем, че науката е фактор за суверенитета на България или ще я сложим на бунището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата за реплика господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожа Величкова, ние с Вас сме много отдавна в този парламент, обаче не приемам, че Вие можете да говорите по този начин. Защото този начин е изцяло, бих казал, един начин да правите впечатление на хората.
Вие много добре знаете, че и господин Панев, и господин Муравей Радев, и всички ние щяхме да гласуваме не 1 млрд., а, казвам условно, 10 млрд. Но тези пари се изядоха. Аз няма да говоря сега от кого се изядоха. То е вече световноизвестно. Когато тези пари ги няма, ще трябва по някакъв начин да се задоволим и с това, което имаме. Тъй че не бих казал, че е най-коректният начин Вие да говорите за това, че тук се изяждат парите на науката. Всеки един от нас, мисля, че по-голямата част от хората тук са академично образовани, знае добре какво значение има Академията на науките, има въобще цялата сфера на науката. Затова, нека бъдем по-малко хора, които правят тук политика, а повече хора, които знаят тежкото положение, което е. И бих ви помолил вас, от лявата страна, които носите някаква отговорност, макар по някой път някои от вас да говорят, че тази отговорност, вината я взимате заедно с мезета, просто недейте да говорите по тези въпроси. Защото, казвам ви, че може да ни предизвикате да говорим неща, които не бихме искали. Безсмислено е да спорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Дуплика на госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин Савов, действително се знаем много добре и действително винаги между нас е имало много коректно отношение. Но искам да Ви кажа следното, че разминаване в отношението - Вашето лично и моето - по науката няма. Единственото, което ме боли, е, че Вие не подкрепихте онова, което реално можеше да стане в тези изключително трудни времена на България. А именно, аз предложих, може би Вас Ви е нямало в залата, в приходната част да се увеличат с 1 млрд. акцизите и с 1 млрд. ДДС. И тези 2 млрд. реално можехме да ги дадем на Българска академия на науките. Затова е излишно да говорим повече. Просто не проявихте една по-голяма далновидност и същевременно да накараме тези органи, които при всички случаи трябва да осъществяват своите функции за събиране на тези мита и акцизи, да работят по-ефективно.
Така че аз Ви правя дуплика, за да Ви подчертая, че ние нямаме разминаване в думите, имаме разминаване, за съжаление, в делата. И това личи по начина на гласуването. (Единични ръкопляскания от ДЛ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата за изказване господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Всички ние тук сме убедени, че потребностите на Българската академия на науките са много големи и че този представителен форум на нашата фундаментална наука заслужава да бъде подкрепен.
Аз ще ви кажа няколко данни за абсолютно необходими дейности на академията, които остават без финансиране. За осигуряване на международните комуникационни връзки на академията по линията на метеорологията, хидрологията и сеизмологията й са необходими 949 млн. За членски внос в международни организации, престижни, където тази организация членува, са необходими 195 млн. За международен книгообмен, знаете, че академията не може да живее без книгообмен - 652 млн. За охрана на хранилището за радиоактивни отпадъци, ако нямате нищо против, то не може да остане неохраняемо, са необходими 101 млн. И за таксите на сателитната комуникационна система "Интернет", знаете, че това е основната комуникация на научните среди в света, са необходими още 317 млн. Или, всичко са необходими 2 млрд. и 200 млн. минимално необходими за академията.
Вие преди малко приехте 1 млрд. лв. да се отнеме от Селскостопанската академия и да се прехвърлят към Академията на науките. Аз предлагам от Селскостопанска академия да се отнеме още 1 млрд. и да се даде на Академията на науките. Какви са ми аргументите за това?
Селскостопанска академия има приходи от собствена дейност в размер на 23 млрд. лв. И плюс това иска субсидии от държавата в размер на повече от 9 млрд. Явно е, че тази академия има достатъчно собствени приходи и няма нужда да бъде инжектирана от Републиканския бюджет. Освен това, миналата година Селскостопанската академия се е изхитрила и е прехвърлила 1800 души от своя персонал, от издръжка от собствените си приходи, на издръжка на бюджета. Това е една непочтена маневра, която в никакъв случай не може да се подкрепи. Затова аз ви моля да гласуваме намаление на субсидията на Селскостопанската академия с 1 млрд. и увеличение на субсидията на Българската академия на науките с още 1 млрд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, Вие сте предложили 4 в писменото предложение, намалявате го на 2?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, не е гласувано Вашето предложение, но то се подкрепя от комисията. И ако искате, можете да го аргументирате.
Извинявайте господин Панев, реплика от господин Трендафилов.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников! Разбирам необходимостта да се завишат средствата за Българска академия на науките и не възразявам, но не би трябвало това да става за сметка на Селскостопанска академия.
Вярно е, че Селскостопанска академия има собствени приходи, но в същото време Селскостопанска академия поддържа целия генетичен фонд на България и разходите са достатъчно много и не са достатъчно задоволени. Взима се вече 1 млрд. от субсидията на академията, аз моля колегите в залата - не посягайте повече на субсидията на Селскостопанска академия, ако искаме наистина да бъде приоритетно селското стопанство. Защото в последните години ние загубихме и в селекцията, и в поддръжката на генетичния фонд твърде много. И едва ли бихме помогнали с тези пари на БАН, а в същото време ще съсипем онова, което има създадено в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Втора реплика от проф. Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Лучников! Може би в момента нямаме селско стопанство, защото ако трябва да се върнем в началото на века, България е произвеждала по 320 кг зърно на глава от население, когато тези хора, от които сега внасяме пшеница, са произвеждали 35 до 55 кг. И може би по тази логика да кажем, че нямаме нужда и от селскостопанска наука. Затова не бива така да правим, господин Лучников.
Второ, искам да Ви кажа, че не е вярно това, което са Ви дали като информация за тази спекулация. Може би някой Ви е дал нещо, което не е вярно.

Селскостопанската академия през 1991 година е имала 8249 щатни бройки. През 1996 година има 5254 щатни бройки с процентно намаление 37 на сто, без да се включват тези 10 на сто, които сега ще се направят. За настоящия бюджет Селскостопанската академия - за онова, което говорите и което е вкарано в общата издръжка, има 3037 щатни бройки, които са на самоиздръжка. Така че те са включени в общия бюджет, който ние имаме и където са вкарани средствата, необходими като приходи и издръжка, но не като бюджетни бройки. Затова много ви моля, ако това ви е заблудило и това ви дава основание да искате такова намаление на средствата за Селскостопанската академия, да приемем този голям компромис, който ще претърпи академията - намаляване с 1 млрд.лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За трета реплика - господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Лучников!
Аз съм против това само заради едно нещо: не може да се взима от една академия и да се дава на друга. Това е противопоставяне на едните учени на другите учени, първо, а второ, 1 млрд.лв. е предложение, което е възприето. Вие сте предложили 4 млрд.лева...
Селскостопанската академия наистина има нужда от голяма структурна реформа, има нужда от големи промени и бих казал от осмисляне на нейното съществуване в рамките на това къде трябва да бъдат тези научни работници, какво вършат и какво ще правят в бъдеще. Но ако искаме това да стане чрез намаляването вече на 2 млрд.лв., това означава, че ние просто трябва да изритаме една част от научните работници, които работят в областта на земеделието.
Вярно е, че Селскостопанската академия има по-големи вътрешни ресурси, отколкото примерно Българската академия на науките. Аз съм съгласен с това. Тези ресурси са заложени в бюджета като собствени и ми се струва, че 1 млрд., който им се отнема, е достатъчен. Ако отнякъде другаде предложите да бъде включен 1 млрд.лв. за БАН, аз бих се съгласил, както бях съгласен с вас за съдебната система. Но да се отнемат 2 млрд.лв., вече става много. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
За дуплика думата има господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз искам да направя една съпоставка между дейността на Българската академия на науките като глобален център на научни изследвания в България и дейността на Селскостопанската академия, която така или иначе, заема само един сектор от тези фундаментални изследвания. БАН получава 16 млрд.лв. субсидия, Селскостопанската академия - близо 10 млрд.лв. 1,6 към 1 ли е съотношението на фундаменталните изследвания и на научния принос на БАН към тези на Селскостопанската академия? Безспорно, че не е. Безспорно е, че приносът, значението, на Българската академия на науките в нашата научна общественост е много, много по-голям, два-три пъти по-голям от Селскостопанската академия. Заради това Българската академия на науките заслужава по-голяма субсидия, отколкото Селскостопанската академия. Много ви моля да приемете моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Последният вносител на предложение е господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък, тъй като нещата бяха казани основно като суми преди мен. Може би ще трябва да откажа цигарите, тъй като излязох само за една цигара време, а толкова хора са се изказали през това време в залата. Доста бързо стават нещата... (Оживление)
Искам само да запозная уважаемите колеги народни представители, че исканите от Българската академия на науките суми, които са за дейности, непряко свързани с основната дейност на БАН - научноизследователската, но имащи много близко отношение към нея - дейности, които също се нуждаят от висококвалифицирани кадри и които - отбележете - особено някои от тях са от национално значение, господин Лучников ги спомена. Това са таксите и обслужването на Интернет системата. Това е поддържането на сеизмологичните измервания в България и таксите за тях в международните институции. Същото се отнася и за хидрометеорологичните изследвания. Безспорно е, че това са дейности от национален мащаб и съответно от национално значение.
За да бъда добросъвестен - всъщност затова излязох, за да го кажа пред вас, аз поисках и беше направен един много задълбочен, подробен експертен анализ на бюджета на Българската академия на науките. Установи се, че наистина по отношение на трите основни с национално значение дейности БАН не е осигурен. Ето защо аз предлагам 1 млрд.лв. от субсидията за Селскостопанската академия да бъдат прехвърлени към субсидията на Българската академия на науките.
Ще добавя само, че все пак трябва да бъдем реалисти в смисъл: Селскостопанската академия има 32 млрд.лв. общо средства за разходи, докато Българската академия на науките има 16 млрд.лв. общо средства за разходи. Ясно е, че този, който има повече, независимо как ги е получил - по най-справедлив начин, може да ги е заработил, но който има повече, е по-гъвкав и по-добре може да се приспособи. Ето защо поддържам предложението си 1 млрд.лв. да бъдат прехвърлени от Селскостопанската академия към Българската академия на науките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Най-отдалеченото предложение беше на господин Лучников. Той го коригира тук на 2 млрд.лв., като предложението му е да се намали точка 65 - сумата за Селскостопанската академия с 2 млрд.лв., а да се увеличи в точка 64 - на Българската академия на науките.
Моля, гласувайте предложението на господин Светослав Лучников.
От общо гласували 183 народни представители, за - 71, против - 56, въздържали се - 56.
Предложението не се приема.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (от място): Обединено предложение ли се гласува или отделно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво обединено предложение? Много ясно казах, че ще се гласува предложението на господин Лучников - 2 млрд. лв., и казах откъде да се вземат, къде да отидат и т.н. (Оживление)
За процедура - господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, моля да се прегласува предложението, тъй като голяма част от народните представители не разбраха, че се гласува обединеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не съм споменал думата "обединено" и не знам откъде я чухте. Има три предложения и ще ги кажа за по-голяма яснота:
Предложение на господин Светослав Лучников за 2 млрд.лв., които да се вземат от Селскостопанската академия.
Предложение на госпожа Станка Величкова за 2 млрд.лв., които да се вземат от Други разходи.
Предложение на господин Панев за 1 млрд.лв., които да се вземат от Селскостопанската академия - предложение, което е подкрепено от комисията.
Това е картината преди да започнем гласуването.
Поставям на прегласуване предложението на господин Лучников, защото някои не били наясно.
Моля, гласувайте! Прегласуваме предложението на господин Лучников.
От общо гласували 190 народни представители, за - 72, против - 72, въздържали се - 46.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е пак за 2 млрд.лв. То е на госпожа Станка Величкова, като тя предлага сумата да се вземе от чл. 1, ал. 2, точка 1.5.9 - Други разходи. Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 199 народни представители, за - 63, против - 103, въздържали се - 33.
Предложението не се приема.
Последното предложение, подкрепено и от комисията, е това на народния представител Георги Панев: с 1 млрд.лв. да се увеличи в точка 64 за сметка на намаляване с 1 млрд.лв. на точка 65.
Моля, гласувайте предложението на господин Георги Панев.
От общо 186 гласували народни представители, за - 138, против - 27, въздържали се - 21.
Предложението е прието.


Последното предложение по чл. 5 е на народния представител Йордан Цонев - ал. 3 да се измени така:
"Ал. 3. Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации по видове приходи и разходи и субсидиите по ал. 1".
Комисията е подкрепила предложението на народния представител Йордан Цонев. Моля, режим на гласуване за така предложеното ни изменение на ал. 3.
От общо гласували 192 народни представители, за - 157, против - 13, въздържали се - 22.
Предложението е прието.
Господин Цонев, моля да докладвате чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 5. Предлага се чл. 5 да има следното съдържание. Ще ви чета пак само промените.
"Чл. 5. Ал. 1. Определя приходите на сума 89 млрд. 743 млн. и 475 хил. лв. и разходите на сума 1 трилион 107 млрд. 328 млн. и 956 хил. лв., включително трансферите за извънбюджетни сметки и фондове на министерствата и ведомствата и субсидиите им от Републиканския бюджет на сума 1 трилион 17 млрд. 585 млн. и 481 хил. лв. за 1997 г., както следва:"
В точка 1 има промяна - "Народно събрание - разходи - 10 млрд. 601 млн. и 412 хил. лв.; субсидия - 10 млрд. 601 млн. и 412 хил. лв."
Следващата промяна е в точка 31 - "Министерство на културата - приходите са 1 млрд. 695 млн. и 453 хил. лв.; и в субсидията - 18 млрд. 663 млн. и 134 хил. лв.".
Следващата промяна е в точка 64 - "Българска академия на науките - в графата "Разходи" - 19 млрд. 920 млн. и 333 хил. лв.; субсидия на същата точка - 17 млрд. 558 млн. и 333 хил. лв.".
Следващата промяна е в точка 65 - "Селскостопанска академия - в графата "Разходи" - 31 млрд. 953 млн. и 362 хил. лв.; и в графата "Субсидия" - 8 млрд. 803 млн. и 889 хил. лв.".
Алинея 2 остава същата, в ал. 3 предложението, което се прие. Ще я прочета:
"Ал. 3. Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации по видове приходи и разходи и субсидиите по ал. 1".
Това е цялото съдържание на чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 5 така, както е предложен от вносителя с докладваните промени, направени от комисията, и по време на заседанието и така, както ни бяха съобщени от председателя на комисията господин Цонев.
Моля, режим на гласуване за чл. 5.
От общо гласували 196 народни представители, за - 153, против - 31, въздържали се - 12.
Член 5 е приет.
Член 6. (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имаме чл. 6, 7 и 8, където нищо не се променя. Точно за 5 минути ще ги приемем. Стигаме до чл. 10, който ще гласуваме утре, защото е дълъг.
По чл. 6 има две предложения - на народния представител Едуард Клайн, касаещ чл. 6, точка 7 - не се подкрепя от комисията.
И на народния представител Стефан Стоилов, също по чл. 6 - на отделен ред да бъде включен "Национален център по дизайн" с 5 млн. лв. Това предложение комисията подкрепя по принцип, тъй като са предвидени средства за този център по дизайн в бюджета на Министерството на търговията и туризма.
Така че е отразено в този бюджет и не бива да бъде отразявано тук. Това е всичко по чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Клайн, който е вносител на предложението.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Позволих си да внеса това предложение, тъй като до болка познавам състоянието на Химикотехнологичния и металургичен университет. Когато прегледах справката към Проектозакона за бюджета, установих, че в дела за капиталови разходи за Химикотехнологичния и металургичен университет се предвиждат само 68 млн. лв. Казвам "само", защото това е най-малката сума, предвидена изобщо за висше училище, и от тях само 8 млн. лв. - за основен ремонт.
Университетът разполага със стари сгради, изключително стар сграден фонд, в окаяно състояние. Това са бивши казарми, които имат спешна нужда от ремонт. Миналата зима част от сградите бяха без отопление, тъй като имат локална система за отопление, която е развалена в момента. Освен това непрекъснато се спираха занятия поради спукване на тръби. Има необходимост от смяна на вертикалните щрангове в две от сградите за канализацията.
Откъде да се вземат парите? Предложението ми е те да се вземат от същата част - "Капиталови разходи за основен ремонт" на Университета за национално и световно стопанство.
Защо предлагам точно този университет?
Сумите, които са предвидени там за основен ремонт са 375 млн. лв. Сградният фонд е значително по-нов и запазен. Освен това този университет разполага с извънбюджетни приходи, които в момента, при сегашната конюнктура, са много по-сериозни.
Разбира се, нямам нищо против Университета по национално и световно стопанство и съм съгласен да оттегля предложението си, ако господин министърът или пък председателят на Комисията по бюджет и финанси ме убедят, че тези средства, които са предвидени за Университета по национално и световно стопанство, са средства, които се дължат примерно за предходни периоди или пък са предвидени конкретно за някакви планувани ремонти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клайн. Да, госпожа Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз категорично не приемам тенденцията, която се налага тук днес при гласуването на бюджета в разходната му част, да противопоставяме една институция на друга в различните им дейности. Заставам пред вас с дълбокото убеждение, че това, което е предвидено като капитално строителство в Университета за национално и световно стопанство, е минимизирано до възможните рамки. И не мога да приема, че от този университет трябва да се вземат 50 млн., за да се прехвърлят на друг.
Подкрепям предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Димитър Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Повече от две десетилетия, колеги, съм преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Искам да уверя всички ви, че това, че е по-нова сграда не го прави по-малко амортизиран. За съжаление той е строен по време, когато строителството не се отличаваше с качество. Има тежка нужда от сериозни ремонти, да не ви обяснявам сега кои тръби, кои покриви се наводняват. Също така смятам, че не следва да търсим ресурси само от прехвърлянето им от едно учебно заведение или от една институция в друга и по този начин да ги противопоставяме.
Настоявам и без това оскъдните средства, предвидени за Университета за национално и световно стопанство, да бъдат запазени в предвидения в проектобюджета размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи не виждам. Моля, гласувайте предложението на народния представител Едуард Клайн.
От общо гласували 178 народни представители, за - 37, против - 53, въздържали се - 88.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): То е прието по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 188 народни представители, за - 165, против - няма, въздържали се - 23.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 7 има само едно предложение - на народния представител Александър Томов, касаещо Съюза на инвалидите - замяна на числото "48206" с "60206".
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля, господин председател, да подложите на гласуване чл. 7 така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за чл. 7 така, както е предложен.
От общо гласували 191 народни представители, за - 146, против - 12, въздържали се - 33.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 8 има предложение на народния представител Александър Томов да бъде заличена ал. 2. Не се приема от комисията.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение, не е изписано тук, за промяна в ал. 3. Ще ви я прочета. Старият текст на ал. 3 е: "Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на областните администрации в рамките на приходите, разходите и субсидиите по ал. 1 и в съответствие с разпоредбите на ал. 2". Това, което се предлага като текст на ал. 3, е: "Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на областните администрации по видове приходи и разходи и субсидиите по ал. 1". Просто текстът е по-добре направен. Затова ви моля да подложите на гласуване целия член с така направената промяна в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 8 с редакционната поправка на ал. 3.
От общо гласували 193 народни представители, за - 145, против - 24, въздържали се - 24.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В чл. 9 има само едно предложение - на народния представител Иван Костадинов Иванов: размерът "50 на сто за бюджетите на общините и 50 на сто за Републиканския бюджет" да се замени със "70 на сто за бюджетите на общините и 30 на сто за Републиканския бюджет".
Комисията не подкрепя предложението. Предполагам, че мотивите ви са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение, както стана ясно, е във връзка с преразпределение на средствата от данък общ доход между общините и държавата. Аз мисля, че много често представители на различните политически сили говорят за необходимостта от разширяване и утвърждаване на местното самоуправление. Такива текстове има и в декларацията от месец февруари. Но в този бюджет не усещам тази тенденция. Винаги съм настоявал това, което се казва в декларациите, по някакъв начин да се реализира после с виждания и подходи в конкретните документи и закони, които парламентът приема.
Според мене с промяна на тия проценти ще стимулираме общините и ще ги заинтересоваме от това да разкриват нови работни места, да имат по-сериозна грижа и контакти с данъчните администрации. А знаете, че сегашната законова уредба и практика не позволяват намесата на местната власт в работата на данъчните администрации по места. Министерството на финансите е далече и общо взето и това е една от причините за ниската събираемост на данъците.
И накрая, уважаеми колеги, мисля, че икономически силна държава можем да имаме тогава, когато имаме икономически силни общини.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Други желаещи не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов, което чухте.
От общо гласували 188 народни представители, за - 69, против - 106, въздържали се - 13.
Предложението не се приема.
Моля, посочете резултатите по групи.
Няма други предложения по чл. 9.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен.
От общо гласували 181 народни представители, за - 146, против - 21, въздържали се - 14.
Член 9 е приет.
Имате думата за процедура, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя процедурно предложение да прекратим извънредното заседание за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли противно предложение? - Не виждам.
Моля, гласувайте за направеното предложение за прекратяване на извънредното заседание.
От общо гласували 183 народни представители, за - 125, против - 49, въздържали се - 9.
Предложението се приема.
Няколко съобщения:
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 3 юли 1997 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
На 1 юли 1997 г., вторник, от 11,00 ч. в зала "Запад" ще се проведе среща с парламентарна делегация от Икономическата и Земеделска комисия на Сената на Чешката република, водена от господин Ярослав Юречка, председател на комисията.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 2 юли 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 238 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 2 юли 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 2 юли 1997 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Следващото извънредно заседание ще се проведе утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 18,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                Иван Куртев

СЕКРЕТАРИ:
     Виктория Василева
     Атанас Мерджанов